ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЛИ: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Юнал Лютфи

Секретари: Валери Стършелов и Митко Нитов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Най-напред ще ви прочета новопостъпилите питания в периода от 16 февруари 1996 г. до 22 февруари 1996 г.
1. Постъпило е питане от народния представител Атанас Железчев към Светослав Шиваров, заместник-министър председател и министър на земеделието и хранителната промишленост, относно дейността на СД "Загораком", Нова Загора. Следва да се отговори писмено до 1 март 1996 г.
2. Постъпило е питане от народния представител Борислав Китов към Жан Виденов, министър-председател на Република България, относно прилагането на Закона за отмяна на Закона за временното въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и ВАК. Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 март 1996 г.
3. Постъпило е питане от народния представител Крум Димитров Славов към Димитър Костов, министър на финансите, относно невнесени задължения от над 200 млн. лева към държавата. Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 март 1996 г.
4. Постъпило е питане от народния представител Хасан Али Хасан към Светослав Шиваров, заместник-министър председател и министър на земеделието и хранителната промишленост, относно разходване на средства от фонд "Тютюн". Следва да се отговори в пленарното заседание на 8 март 1996 г.
Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ОБЩИЯ ДОХОД. Вносители - Министерският съвет и народният представител Венцеслав Димитров.
Има думата за процедура народният представител Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Господин председателю, моята процедура е свързана с факта, че този законопроект, който е най-важният данъчен закон и обхваща всички доходи и заплати в страната, тоест разпростира се върху изключително голяма данъчна основа, би трябвало да подходим към него с необходимата сериозност и внимание, бих казал, и уважение дори.
Поради тази причина аз ви моля днес, в деня на парламентарния контрол, когато имаме може би час и половина - два да не влизаме в този закон, който е най-голям, най-важен и най-сложен и да не започваме дебатите днес поради две причини. Първо, поради това, че ще го прекъснем много кратко от започването му. Второ, вносителят на другия закон, освен Министерският съвет, Венцеслав Димитров днес отсъства и би било добре да започнем този закон в негово присъствие.
Отделно от това Комисията по бюджет и финанси 10 дни работи в намален състав, под кворума си. Една голяма част от специалистите в тази комисия отсъстваха и днес тази комисия и този доклад, който ще бъде прочетен, първо, не е доклад на цялата комисия. И, второ, много от нещата, за които ще стане дума, ще бъдат разглеждани някак си на "прима виста" и няма да успеем да отдадем заслуженото по достойнство на този изключително важен данъчен закон.
Затова моята процедура, господин председателю, и молбата ми лично към Вас е този закон да влезе първия ден от следващата седмица, още в сряда, и да продължи през целия ден, ако трябва и в четвъртък, но да бъде достатъчно добре разгледан и обсъден от народните представители. Пак повтарям, той е най-важният данъчен закон и се отнася до почти цялото население на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли възражения?
Има думата народният представител Кирил Желев. Така или иначе, ще има пренос във времето, защото обсъжданията ще бъдат дълги.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Двата законопроекта за данъка върху общия доход с вносители Министерският съвет и Венцеслав Димитров изчакват вече трета седмица. В първата седмица колегите от Комисията по бюджет и финанси мисля, че основателно обосноваха необходимостта законопроектът да не се обсъжда предвид на това, че нашата комисия заседава повече от месец в непрекъснати извънредни заседания. През следващата седмица част от комисията отсъстваше и беше на обучение, в това число и единият от вносителите - господин Венцеслав Димитров. Изчакахме и този период от време. И когато го внесохме в дневния ред за обсъждане на заседание на нашата комисия в сряда, господин Венцеслав Димитров замина за Брюксел, с което ние губим трета седмица при обсъждането на един от най-важните закони, който е пряко свързан с изпълнението на бюджета.
Затова нашата молба е, независимо от всичко, днес да започне това обсъждане. Това е обсъждане за първо четене. Колегите имаха възможност да се запознаят с двата законопроекта. При това, единият от законопроектите е внесен още в края на месец ноември. Ясни са им принципите, ясни са идеите, които са заложени в двата законопроекта.
Аз предлагам ние да не отлагаме повече, тъй като реално прякото изпълнение както на двата закона, така и на бюджета са поставени в хармонична връзка и е нормално да започне обсъждането още днес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на народния представител Муравей Радев да се отложи обсъждането на точка първа от дневния ред.
От общо гласували 156 народни представители, за - 66, против - 82, въздържали се - 8.
Предложението не се приема.
Давам думата на народния представител Кирил Желев да докладва становището на Комисията по бюджет и финанси. (Господин Георги Дилкови иска думата.)
Прощавайте, това остана от вчерашния ден. От името на парламентарна група...
ГЕОРГИ ДИЛКОВ ( БББ): Не, не ме видяхте. Искам да изкажа отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За процедурно предложение няма отрицателен вот.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Добре, аз тогава ще го направя в изложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Кирил Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси с Икономическата комисия, проведено на 21 февруари 1996 г., бяха обсъдени законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход N 02.01-4, внесен от Министерския съвет, и законопроект N 100.03-125 за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход, внесен от народния представител Венцеслав Димитров.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше представен от госпожа Евгения Ценова от "Главно данъчно управление" и беше подчертано, че изменението се налага с оглед на настъпилите промени в икономиката на страната през 1995 г., свързани с равнището на доходите на физическите лица. Законопроектът съдържа предложение за актуализиране на разпоредбите на закона и нови данъчни таблици, които се отнасят за доходите на лицата през 1996 г.
Законопроектът, внесен от народния представител Венцеслав Димитров, се мотивира с увеличението на цените, заплатите и другите видове доходи. Със законопроекта се предлага също промяна в таблиците за облагане на доходите по чл. 4 и чл. 13 от закона.
При разискванията бяха поставени въпроси в предложените таблици - заложен ли е принципът високите доходи да се облагат по-силно, отколкото по досегашните таблици; взети ли са предвид структурата и съотношението на доходите, а не само средната работна заплата; какви са мотивите за отменяне на данъчното облекчение, което ползваха досега едноличните търговци при закупуване на държавни ценни книжа и при придобиване на дълготрайни материални активи?
Изтъкнато беше, че в предложените от Министерския съвет данъчни таблици данъкът за доходите, попадащи в ниските етажи на таблиците, ще бъде по-малък, отколкото по досегашните таблици, а данъкът за доходи от последните етажи ще бъде по-голям, отколкото понастоящем.
Като взе предвид станалите разисквания и изказаните съображения, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме по принцип на първо четене и двата законопроекта. За това предложение от Комисията по бюджет и финанси гласуваха 8 - "за", "против" - няма, "въздържал се" - 1. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Максим Димов да изрази становището на Икономическата комисия.

ДОКЛАДЧИК МАКСИМ ДИМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Становище по Законопроект N 02.01-4 от 5.02.1996 г. за изменение и допълнение на Закона за данък оборот върху общия доход, внесен от Министерския съвет и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход, внесен от народния представител Венцеслав Димитров.
На съвместно заседание Икономическата комисия с Комисията по бюджет и финанси, проведено на 21 февруари 1996 г., бяха обсъдени Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход, внесен от Министерския съвет, и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход, внесен от народния представител Венцеслав Димитров.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше представен от госпожа Евгения Цанова от Главно данъчно управление. Тя подчерта, че изменението се налага с оглед настъпилите промени в икономиката на страната през 1995 г., свързани с равнището на доходите на физическите лица. Законопроектът съдържа предложение за актуализиране разпоредбите на закона и новите данъчни таблици, които се отнасят за доходите на лицата през 1996 г.
Законопроектът, внесен от народния представител Венцеслав Димитров, се мотивира с увеличението на цените, заплатите и другите видове доходи. Със законопроекта се предлага също промяна в таблицата за облагане на доходите по чл. 4 и чл. 13 от закона.
При разискванията бяха поставени въпроси в предложените таблици заложен ли е принципът високите доходи да се облагат по-силно, отколкото досегашните таблици, взети ли са предвид структурата и съотношението на доходите, а не само средната работна заплата. Какви са мотивите за отменяне на данъчното облекчение, което ползваха досега едноличните търговци при закупуване на държавни ценни книжа и при придобиване на дълготрайни материални активи.
Изтъкнато беше, че в предложените от Министерския съвет данъчни таблици данъкът за доходите, попадащи в ниските етажи на таблиците, ще бъде по-малък, отколкото досегашните таблици, а данъкът за доходите от последните етажи ще бъде по-голям, отколкото понастоящем.
Като се взеха предвид станалите разисквания и изказаните съображения, Икономическата комисия предлага на Народното събрание да приеме на първо четене и двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля председателите на парламентарните групи да ми представят списък на желаещите да се изкажат.
Определям квота за изказване 60 - 45 - 30 - 30 - 30. Има ли възражения? - Няма възражения.
Давам думата на народния представител Фидел Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Споделям вече изразеното становище за значението на разглежданите законопроекти и отговорността, която трябва да поемем при приемането на един или друг от двата. Разбира се, основата на двата законопроекта са таблиците за изчисляване на данъка върху общия доход и за да можем да вземем точното решение, според мен, би трябвало да направим един добър сравнителен анализ между предложеното от Министерския съвет и предложеното от народния представител Венцеслав Димитров по отношение на таблиците.
Какво предлага Венцеслав Димитров? Ако си направим труда да направим задълбочени изчисления, ще видим, че господин Димитров практически предлага намаляване на данъка в абсолютен и относителен размер и с това негово предложение, ако бъде прието, е невъзможно да се достигне размерът на вече записаното в Закона за държавния бюджет като приход от данък върху общия доход. Подходът е добър от страна на господин Димитров, но съжалявам, че го няма в залата, добър е, но ще трябват поне още два мандата на правителството на Демократичната левица, за да можем да се отнесем към данъка върху общия доход с тенденция за неговото абсолютно намаляване. Уви, ситуацията в България от страна на икономиката и във финансовата сфера не е такава.
Какво предлага Министерският съвет? С таблицата е ясно, че ще се осигури онзи приход в държавния бюджет, който е в размер почти на 46 млрд. лв., 45,7, при положение, че при очаквания за 1995 г. приход от над 36 млрд. лв. можем да говорим за един условен ръст от около 27 на сто. Това може да се постигне само ако данъчната основа е по-широка.
Ако си направим труда да изчислим таблиците и възможните данъци, които ще се начислят по нея, се вижда, че прирастът в данъка в абсолютния му размер е между 11 и 15 на сто в различните скали. При положение, че основният ръст, който се очаква, е 27 на сто, това действително означава, че ще е необходима много по-широка основа, върху която да се начисли съответният процент, а не да се повишава абсолютно данъкът.
Смятам, че това е по-добрият подход, отколкото намаляването на данъците и той отговаря действително на състоянието на икономиката и фискалната политика в България.
По-нататък. Може ли нещо от така предложената таблица на Министерския съвет да получи по-друг вариант? Какво бих предложил?
Според мен може да се помисли за едно известно увеличаване на необлагаемия минимум. Заложеното от 3 хил. лв., за разлика от Венцеслав Димитров, където е заложено 5 хил., смятам, че може да се повдигне поне с около 500 лв. Как може да стане това? Разбира се, без да се направи сметка, това не може да се предлага. Характерът на скалата би следвало да бъде по-стръмен. Например, по-къс интервал в първите три стъпала и вместо интервалът да е от 6 до 20 хил. лв., както се предлага, би могъл да се преизчисли в интервал от 6 до 12 хил. лв. със същия процент и още един интервал от 12 до 24 хил. лв. с една единствена цел - да направим по остра скалата в лявата й част и да можем да осигурим по-висок необлагаем минимум. Разбира се, това е въпрос на един по-добър анализ.
Бихме могли да препоръчаме скалата да се направи по-тежка в по-големите суми. Много голям е интервалът между 80 и 240 хил. лв. Би могло и там да се търси например между 80 и 160 и по-голяма данъчна тежест върху тези, които получават по-големи приходи. Разбира се, ако се обърнем към анализа на това в различните части на скалата през 1995 г. какъв данък е получен, сигурно ще ви стане ясно, че много малък е приходът, който се получава в горната част на скалата. Независимо от това обаче тези, които получават по-високи доходи, трябва да имат и по-голямо задължение към бюджета.
Законопроектите не са само таблици. Какво би могло да се каже по останалите текстове, които са записани?
В законопроекта на Министерския съвет се реализира вече споменатата идея за по-широка данъчна основа. Без да ги изчерпвам, премахват се облекчения, главно облекчението върху придобиването на дълготрайни активи и на държавни съкровищни бонове. Оказа се, че това са основните вратички с много голяма тежест и големи отклонения към бюджета и не виждам основание да не се приемат. Тези облекчения обаче са в съответствие с проекта за данък върху печалбата, който днес получаваме, но не го назовавам с точното му име като предложение и по-логично е тези облекчения да се отнесат тъкмо към печалбата, отколкото към дохода. Става дума и за придобиването на държавни съкровищни бонове, и за придобиването на дълготрайни активи.

Намаляват се три пъти представителните. Мисля, че е обяснимо. Уеднаквява се размерът на признаваните разходи за дневни, пътни и квартирни между държавните и недържавните служители. Това също са текстове, които едва ли ще срещнат съпротива. Смятам, че те могат да бъдат подкрепени. Необходимо е да се подкрепи и записаната в § 4, т. 4 от проектозакона за текущо удържане на 10 на сто данък. Защо? Сигурно някои от опонентите надълго и нашироко ще се упражняват пред микрофона, че ще става дума за процентно изплащане на всеки месец, че едва ли хората от така наречените свободни творчески професии ще се юрнат всеки месец да плащат тези 10 на сто и т.н. Уви, такова нещо в закона няма и още отсега искам да парирам такива неточни изказвания. Става дума за текущо приспадане при всяко едно заплащане на възнагражденията на тези граждани и то при положение, че това става след като вече са надхвърлили признаваните за разход около 50 хиляди лева. Едва тогава те ще започнат да внасят тези 10 на сто.
Какво на мен не ми харесва от така предложения проектозакон на Министерския съвет? Мисля, че не е достатъчно добре издържана онази част, която се отнася за така наречените трудни за облагане дейности. Даже някои получиха доста сериозна критика в рамката на шегата. Например не са добре съразмерени както предлаганите размери за удържане на ваксаджийските услуги - между 2 и 6 хиляди лева, които сами по себе си едва ли могат да бъдат нормално обложени. А тези 2 до 6 хиляди лева, ако се съпоставят с автотенекеджийските - 20 до 80 хиляди лева, също не могат да издържат на сравнение. Едва ли е нормално автотенекеджиите, които за ден-два изкарват по 4-5 хиляди лева, да трябва да се обложат едва с 20 или 30 хиляди лева годишно.
Също не е ясно как ще успеем да приложим закона спрямо каладжийските услуги, които знаем, че са много, да ги наречем, мобилни, разбира се, с изключение на случаите, когато се осъществяват в дадено ателие. Не е ясен също и въпросът с ловенето на бримки и т.н. Изобщо тази част за второ четене добре е да бъде преразгледана.
Независимо от тези някои мои несъгласия със законопроекта, те не дават никакво основание той да бъде отхвърлен. Напротив, според мен Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход на Министерския съвет следва да се приеме на първо четене и да се положат максимално професионални усилия за подобрение при второто четене.
Какво е положението с останалата част от законопроекта, според мен, на народния представител Венцеслав Димитров? На пръв поглед голяма част от предлаганите от него текстове имат своята логика. Например приходите от дивиденти, дялово участие, от продажба на дялове и акции от приватизирани обекти в първите пет години след придобиването им да бъдат освободени от данъчно облагане върху общия доход. На мен ми харесва тази идея - дивидентите от приватизацията да не бъдат облагани. Само че, ако се отнасят за така наречената масова приватизация. Ако този текст бъде приет и дори бъде свит до това, което на мен ми харесва - за масовата приватизация, той няма да сработи нито тази година, може бй догодина едва ли ще се получат дивиденти от масовата приватизация и едва ли има смисъл този текст, особено когато той се отнася и за пет години, при положение, че законът все повече придобива годишен характер.
Добра е идеята, на пръв поглед да се извадят държавните ценни книжа и да бъдат стимулирани онези, които закупуват държавни ценни книжа - тази сума да се извади от облагаемата сума. И тази идея е добра, ако вече не бяхме защитили другата идея и държавните съкровищни бонове, и държавните ценни книжа да не бъдат стимулирани чрез данъчното облагане. Те си имат достатъчни свои стимули по отношение на високите лихви - с 4 и 5 пункта, които са над средните лихви на БНБ.
Какво още предлага Венцеслав Димитров? Предлага средствата за представителни цели да бъдат оправдани, така да се каже, с 80 на сто от фактически направените разходи. Едва ли му е времето сега да акцентираме върху средствата за представителни цели, предложение, с което не бих се съгласил.
Бих приел предложението за лицата, които са облагани по чл. 13, да плащат данъка с 5 на сто намаление, ако се извършва плащането до 15 февруари. Уви, 15 февруари изтече. За съжаление не може да се подкрепи и това предложение.
Последно предложение, с което бих се съгласил, ако не беше развито по друг начин. Господин Венцеслав Димитров предлага доходите на членовете на различни бордове на директори и други управителни органи да бъдат обложени с по-висок процент - от 20 на 30, нещо, с което като логика би могло да се приеме, стига да не предлагаше по-нататък господин Димитров нищо повече да не се облага от доходите на членовете на различните бордови и управителни органи. Той го е развил в § 8 на своето предложение. И тъй като то е цялостно вписано, също за съжаление аз не бих го приел.
Все пак има два текста, които бих подкрепил. Единият е търсене на едно правило, едно добро отношение към тези, които търсят компенсация за своята дейност в течение на пет години. Става дума за ал. 14 на чл. 13 от действащия закон. Венцеслав Димитров предлага загубата, която следва да се компенсира, да се увеличи съответно със средния годишен лихвен процент на БНБ. Дали точно така или не - може би трябва да се търси средният процент инфлация от статистическия институт или някой друг измерител, но смятам за справедливо, когато се говори за компенсиране на загуба от стопанска дейност, тъй като този принцип прилагаме по всички други направления, да быде компенсирано с процента на годишната инфлация. Това бих го предложил за второ четене на вниманието на народните представители.
Бих се съгласил и с последния параграф от проектозакона на Венцеслав Димитров - чл. 62 да бъде отменен. В чл. 62 се дават достатъчно права на министъра на финансите да нареди текущо облагане на отделни категории. Но тъй като така или иначе в предлаганите промени се предлагат допълнения, предварителни облагания на различни категории професии и граждани, смятам, че този член не следва да остане.
В крайна сметка, като се направи един преглед, предлаганият проектозакон на Венцеслав Димитров би могъл да бъде подкрепен в два пункта. Това за мен обаче не е достатъчно, за да подкрепим като цяло проекта на Венцеслав Димитров главно, защото таблицата, която той предлага, не изпълнява основната задача, основната идея на Закона за данък върху общия доход и за съжаление не би следвало да се подкрепи.
Затова предлагам на народните представители при разделното гласуване проектозаконът на народния представител Венцеслав Димитров да бъде отклонен. А тези текстове, а ако има и други, разбира се, за които се намери достатъчно логика, да бъдат предложени на второ четене успоредно със закона на Министерския съвет, който предлагам да бъде приет и в етапа на професйонално подобряване на закона между първо и второ четене.
С това завърших и повтарям, предлагам законопроекта на Министерския съвет да бъде приет, а на колегата Венцеслав Димитров - да бъде отклонен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря ви.
Реплика?
Има думата най-напред господин Александър Джеров. Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително законопроектът, който се гледа, е малко по-страничен от чисто правната дейност. Но си позволявам да взема принципно думата по някои възражения, които имам във връзка с този проектозакон.
На първо място, би трябвало именно народните представители да възразим срещу предложението на Министерството на финансите за завишаване на данък върху общия доход. Каква е основната цел на внесения от Министерския съвет законопроект? Именно увеличаване на данъка върху всички категории. Аз не бих искал да ползвам данните, които прочетох днес във в. "Труд", мисля, че беше на Венцеслав Димитров, но той работи съвсем прецизно в отделните случаи и там всъщност е базирането на това, което аз твърдя. Следователно, по принцип не би трябвало да приемем новата таблица, която Министерският съвет предлага. Аз смятам, че Министерство на финансите би трябвало малко да се замисли вече по подхода, който то има. Не може едно такова поголовно настъпление срещу българското население, аз така бих го нарекъл. Защото ако беше само този законопроект, може би би могло да се разсъждава. Но по всички линии се тръгва към едно увеличаване на данъците. Нека да не говорим само за такса смет, за данък сгради и т.н., които безспорно направени по този начин поради некомпетентността, ще бъдат отменени. Вече имаме решение на Конституционния съд, убеден съм, че ще имаме решение и на Върховния съд след един месец, защото юридически нещата стоят така. Но не по този начин - аз бих помолил правителството малко да се замисли и да не върви по този път, както казвам, на настъпление срещу доходите на нашето население. Нека да помислим как би се отразило и това увеличаване върху хората, които получават трудови доходи. От една страна средствата за ТЕЦ се увеличават, от друга страна електричеството се увеличава, от трета страна - пощенските услуги се увеличават - за сметка на кого? На българския гражданин! И продължава това настъпление с цитираните преди малко ставки. Вървим към един завишен данък общ доход, а това са именно доходите на нашето население.
Поради това аз рязко възразявам срещу този подход на Министерството на финансите и би трябвало то малко да се спре и да помисли, че не по този начин трябва да се действа.

Освен това най-грешната политика на едно правителство е тогава, когато се иска все завишаване на данъците. Не по този начин се пълни бюджетът. Бюджетът се пълни с производствената дейност, с онова, което действително внася доходи.
Аз бих помолил и министъра на финансите малко да поогледа какво става и в другите държави, как се получават доходите и запълването на приходната част на бюджета. И пак повтарям, крайно врене е да се спре това настъпление срещу българския гражданин с прекалено завишаване на данъците към държавата.
Вторият момент, на който искам да се спра, това е авансовото плащане. Това е нещо, което временнпто правителство, без да познава нещата, въведе. След това то беще отменено. Мисля, че тук веднъж дискутирахме и отпадна това предложение.
Крайно време е да се спре да се повтарят едни и същи принципи, които веднъж са влезли в пленарна зала и са били отхвърлени. Защо трябва авансово? Пак именно за да пълним бюджета, защото Министерство на финансите не може да си напълни бюджета. Ако може на пет дена да се плащат данъци, това би било най-доброто. Бих апелирал към министъра на финансите, който е един много ... (Реплика от блока на левицата)
Моля ви, когато говоря, да не ме репликирате. Аз никого не съм репликирал.
Моля министърът на финансите да помисли именно за приходната част на бюджета. Не по този начин - авансово! Какво значи авансово и защо трябва авансово? Откъде е взаимствано това понятие? В края на годината, разбира се, всеки данъкоплатец трябва да си плаща данъците. За това категорично съм, но не по този начин, който се предлага.
И третият момент визира чл. 13. И с министъра на финансите не един път сме говорили по този въпрос, както и с неговите заместници. Чл. 13 безспорно е факт и той трябва да остане като принцип. Но не 15 или 20 алинеи, вече не помня колко бяха, а с няколко алинеи, които действително да уредят въпроса на свободните професии, ако мога така да ги нарека.
Плаща се данък. Всеки, който е в рамките на чл. 13, или обекта на данъчното облагане по чл. 13 трябва да бъде поставен на едно, как да кажа, нормално място. Не да ги делим - едни търговци, други - свободни професии, трети - еди кои си. Трябва да има един принцип, който бих помолил да бъде въвееен. Точно сега му е моментът.
Естествено, всеки, който е в рамките на чл. 13, ще си плаща данък. Но да има и необлагаеми части. Говоря за онези разходи, които са присъщи на дадена професия. Не може в едни случаи да се говори до 30 на сто минус и толкова. Ами, представете си, че този човек, който именно в рамките на 30-те процента има секретарка. Не е ли напълно нормално? Аз смятам, че е напълно нормално. Той няма ли да има един офис или една кантора? Не трябва ли да плаща наем? Не трябва ли да плаща разходи?
Бих помолил министъра на финансите и, разбира се, Комисията по бюджета, когато разглеждат законопроекта малко да модифицират повече чл. 13 в смисъл всички да быдат поставени еднакво. При положение, че не документирам разходи, съм съгласен да останат 30-те процента, които ще бъдат свалени от дохода. Но в обратния случай, когато документирам разходи, които са присъщи, които са свързани с упражняването на конкретната професия, те трябва да бъдат свалени.
Аз съм съгласен също така с една реплика на господин Костов в един наш частен разговор, че не трябва да се стига дотам, че всъщност след като сваля от доходите си присъщите разходи, държавата да ми бъде длъжник. Разбира се и това не, но какво пречи, не съм специалист и не бих могъл аз да посочвам цифрите, но не би ли могло да се каже: "присъщи разходи не повече от 70 на сто, примерно", за да има все пак нещо за облагане, за да не си купя една кола "Мерцедес 500" или "Мерцедес 600" и с нея да си изкарам целия приход. Би трябвало малко да се помисли и ми се струва, че след като за пореден път се поставя на разглеждане Законът за изменение на ЗДОД, да се помисли по чл. 13, да се постави на една нормална база, всички да бъдат изравнени - 30 на сто присъщи разходи, ако не документирам. Ако документирам, да ми бъдат намалени доходите с оглед данъчното облагане, но примерно не повече от 70 и 80. Това предоставям на министъра на финансите, който най-добре би могъл да сложи един процент.
Вярно е, че ние нямаме някакви особени статистически изследвания в момента. Но това не пречи да се поставя, както много пъти поставяме един процент. Но нека процентът да се заложи веднъж. Ако той излезе грешен, има ли пречка след това да го коригираме именно на базата на получената реализация?
Много моля по тези три въпроса нека и уважаемите колеги да се замислят, нека и министърът на финансите, който присъства, да вземе отношение, за да може изменението не да бъде в ущърб на нашето население, а да быде едно действително подобряване на закона в неговото приложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Павел Шопов. Да се готви Борис Стоянов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Моето притеснение е, че тези разисквания, които правим в момента, са буря в капка вода. Правим разисквания по въпроси, които общо взето са предопределени. Такъв, какъвто е предложен законът от Министерския съвет, каквото и да говорим в немалкото време, с коеуо разполагаме, този закон ще бъде възприет. И това е така, защото се повтаря нещо, което вече три години, откакто Социалистическата партия има мнозинство в този парламент, го прави непрекъснато. Това ставаше и при приемането на предишните бюджети, това става и сега. Приена се държавният бюджет за съответната година, след което се приемат законите, които в крайна сметка имат значение относно числата и цифрите в Закона за държавния бюджет. Тоест държавният бюджет за 1996 г. е така предопределен, че всичките стойности в закона, който сега ще приемем, в крайна сметка го определят и рамкират. За мен това е един абсолютно законодателен рекет. И аз смятам, че няма да излезем нито с една цифра, без значение дали това ще бъде разумно или неразумно, от това, което до този момент е представено като закон от Министерския съвет.
От друга страна, колкото и да съжалявам, аз няма да коментирам проектозакона на господин Венцеслав Димитров. Всичко хубаво от закона на господин Венцеслав Димитров няма да бъде взето. То просто няма, не може да бъде взето под внимание, защото Законът за държавния бюджет за 1996 г. е вече сыставен и той не може да бъде променен. Защото Законът за държавния бюджет ще бъде торпилиран. Така че тук бяха излишни усилията на господин Косев да коментира законопроекта, предложен от господин Венцеслав Димитров, който за мен е много по-добър от предложения от Министерския съвет. Затова аз няма изобщо да се спирам на закона на господин Венцеслав Димитров.

Другото мое голямо неудовлетворение е, че и тази година ние няма да направим един адекватен на нуждите на държавата Закон за данък общ доход. За нов закон говорим от миналото Народно събрание и то още от първата година на Тридесет и шестото Народно събрание. Защото сегашният закон просто плаче да бъде отменен и да бъде заменен с нов, нормален, модерен Закон за данък общ доход. Отново правим една кръпка върху закона от 1950 г. И ако видим само на титулната страница - не стига място, за да бъдат нанесени измененията, които са направени до този момент. Един архаичен закон, един закон, който няма нищо общо с нуждите. А става въпрос за най-важният приходоизточник за бюджета на държавата. И ако продължим да правим така кръпка върху кръпка, аз мисля, че все едно нищо не правим. "Кърпи старо - хаби конци!" - стара българска приказка. И това е в пълния смисъл на думата така по тази материя.
За мен странното е, че тази година, въпреки че не правим нов закон, не правим регулярните, рутинните изменения с оглед на изменението на необлагаемия минимум за заплатите и съответно в доходите на гражданите - нещо, което правехме цяла година, а си поставяме някаква много по-амбициозна задача. И слагаме наистина едни големи кръпки върху този абсолютно скъсан и неработещ вече така както трябва закон. Въвеждаме нови правни фигури, въвеждаме нови институти, нови данъци - нещо, което изцяло променя духа и смисъла дори и на досега съществуващия закон. Става въпрос да се направи един нов закон, с нов смисъл, ново съдържание, с нова философия, закон, който да бъде адекватен за нуждите на страната. И този закон можеше да бъде подготвен, можеше да бъде направен, вместо тук да се занимаваме с разни глупости, с каквито много сме се занимавали. Това е, пак повтарям, основният приходоизточник в държавния бюджет. Тоест, можеше да обърнем внимание и трябваше да бъде приет нов закон преди още да влезе в сила държавният бюджет за 1996 г.
Едно от нещата, които отново връщаме в тази зала, след като сме ги разглеждали, и в класическото право има, разбира се, това не се отнася за държавното право, за публичното право в този смисъл, в който ние правим законотворчество, някак си взимаме присъдено нещо по отношение на вече изкарани за решаване проблеми. Аз не правя тази аналогия с оглед на някаква прецизност и точност, но този въпрос относно авансовото плащане ние го разглеждахме и стигнахме до общото съгласие да няма такова авансово плащане. И сега отново се прави този опит за авансовото плащане, което за мен е нещо много опасно. Да събираш авансово дължими за в бъдеще суми от доходи, които за в бъдеще биха били получени от определени категории лица. И тук с колеги и от лявата страна на залата бяхме довчера в една държава с напреднало законодателство, с чудесно уредени данъчни отношения и там ние зададохме този въпрос - има ли такова авансово плащане. И отговорът беше, че няма. Съгласете се, в крайна сметка това авансово плащане е опасно и в предлагания § 5, ал. 4 като че ли се съзнава общо взето опасността от такова плащане, където се предвижда една несигурна гаранция при такова плащане, когато има надвнасяне на суми.
И един друг въпрос, който много ме притеснява: аз съм много против предвиденото ограничаване на данъчните облекчения във връзка с придобиване на дългосрочни материални активи. За мен това е голям удар преди всичко срещу частния бизнес и то средния и дребния частен бизнес, който би трябвало да бъде стимулиран. Точно в този момент, когато би трябвало да се дават преференции, би трябвало по всякакъв начин да се мисли как този бизнес да се развива, с въвеждането на тези ограничения тази година и по този начин изведнъж за мен много хора от средния и дребния бизнес ще попаднат в едно много неприятно положение.
По-нататък, във връзка с облагането на по-особените дейности като таксиметровите превози, занаятчийски дейности. Да, това е един много сериозен въпрос. Той винаги стои като проблем, тъй като едни такива дейности трудно подлежат на облагане и на събиране на данъците поради самото им естество. И това трябва да бъде направено. Но аз не считам, че по този начин, с това изменение това трябва да бъде направено именно в този закон.
Благодаря ви. Въпреки моя скептицизъм, че с нещо можем да променим така предложения от Министерския съвет закон, аз ви моля да помислим реално, тъй като се отнася до един основен закон за приходи в държавния бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Борис Стоянов.
БОРИС СТОЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Вероятно колегата Павел Шопов има основание да смята, че е време да се работи върху един нов Закон за данъка върху общия доход, но така или иначе ние в момента гледаме един законопроект за изменение и допълнение на съществуващия закон.
Аз вземам думата, за да подкрепя внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход. Изпълнителната власт и държавата ни като цяло имат нужда от един актуализиран и адекватен на новите социално-икономически условия Закон за данъка върху общия доход, който да допринесе за регулярен приток на средства в приходната част на бюджета, който приехме неотдавна.
Законопроектът на Министерския съвет отчита настъпилите промени в икономиката на страната през 1995 г., свързани с равнището на доходите на лицата. На тази основа чрез предложените нови скали за облагане на доходите от трудови и извънтрудови правоотношения, базирани на нов размер на месечните и годишни доходи, се прави сериозен опит за преместването на данъчната тежест от бедните към по-богатите слоеве на населението - един подход на правителството, който заслужава сериозна подкрепа.
Предложеният законопроект си поставя за цел да бъдат изравнени условията за данъчно облагане на доходите от трудови и извънтрудови правоотношения чрез въвеждане на текущо облагане на доходите, реализирано от отделни източници, като се предвижда облагането да се извърши при отчитането на нормативните разходи и след като доходът надхвърли размера на необлагаемия минимум през данъчната година. По този начин ще се предотврати надвнасянето на данъка при текущото му удържане.
Важен елемент в обсъждания законопроект е новият начин на данъчно третиране на така наречените трудни за облагане дейности, като таксиметровите превози, занаятчийските дейности и други. Предлага се въвеждането на окончателен данък за доходите от изрично посочените в законопроекта дейности, независимо от регистрацията на данъчните субекти.
Препоръчвайки на Министерския съвет да проявява по-голяма взискателност към компетентните органи по приложението на този и другите данъчни закони, предлагам на народните представители да подкрепят на първо четене внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход, като считам, че между двете четения биха могли да бъдат направени корекции според становищата, предложенията и мненията на народните представители. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Заповядайте, господин Димитров.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Пред нас стои Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход, като според мен основните неща, върху които би следвало да се акцентира, това са двете таблици по отношение на месечния доход и годишния доход. Искам да спра вашето внимание върху два основни пункта във връзка с приложените мотиви към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход.
Като първи мотив ми прави впечатление, се твърди, че предложената нова скала се основава на нов размер на необлагаемия месечен, респективно годишен минимум, свързан с очакваното движение на минималната работна заплата. Аз тук искам да попитам уважаемия господин министър на базата на какво са Вашите очаквания? Ясна дефиниция за жизнен минимум и за социален минимум, доколкото на мен ми е известно, няма. В един разговор в Икономическата комисия с господин Захари Карамфилов бях поставил тези въпроси и ми направи впечатление, че дори на ръководството на института тези основни репери, които би трябвало да формират минималната работна заплата, в дефинитивен план не са ясни. Аз просто искам да разбера на базата на какво са тези Ваши очаквания, тъй като веднага тези очаквания корелират с двете таблици, за които стана дума преди малко. Тоест минималната работна заплата Вие я дефинирате с едно постановление, но на базата на какъв репер точно става това?
Що се отнася до твърдението като пети мотив, че съществен момент е новият начин на данъчно третиране на така наречените трудно за облагане дейности, искам да обърна вашето внимание, уважаеми госпожи и господа, върху тези нови алинеи 12 и 13, в които се дефинират тези трудни за облагане дейности. Аз не знам по какъв критерий, уважаеми господин министър на финансите, Вие сте заложили тази група от занаяти. Тук виждам дърводелски услуги, грънчарски услуги, шивашки и обущарски услуги и така нататък, и се свършва, забележете, с изработване на рамки на портрети, картини и гоблени. В момента ако си помисля малко, мога да ви предложа поне още два или три пъти повече занаяти, които да влязат в тази таблица. И моят въпрос към министъра на финансите в тази връзка е по какви критерии точно са определени тези занаятчийски дейности или група занаяти. Защото, забележете, тези диапазони, в които се предлагат облаганията, са по предложение и по решение на съответните общински съвети. В Комисията по бюджет и финанси например възникна следният въпрос: как може примерно да идентифицираме броя на калайджиите в България, за да можем да ги облагаме, като имаме предвид, да речем, че има представители на малцинствените групи, които шарят из страната и аз не знам съответното териториално данъчно управление как може да идентифицира тези субекти или пък кой общински съвет по какъв начин ще определи точния брой в тези диапазони, които вие предлагате. Има примерно ловене на бримки. Аз например не мога да намеря логиката. Вие предлагате за ловене на бримки да бъде между 2000 и 5000 лв., а за ръчно плетиво - между 7000 и 30 000 лв. Уважаеми господин министър, ще Ви предложа да тръгнете по ул. "Витоша" и да видите в един бутик, че един ръчно плетен пуловер може да стигне до 40 000 лв. Това влиза във вашата графа под точка "п" - машинно плетиво, между 10 000 и 25 000 лв. Ами той в момента ако продаде шест пуловера? Искам да ми обясните това съотношение между числата, които предлагате, и това, върху което аз обръщам вашето внимание.
Въобще тук може да се спори по този пакет или по-точно група от занаяти, които вие предлагате. Например предлагате автотенекеджийски и авторемонтни услуги, а примерно защо не предлагате телевизионни услуги или радиоремонт? И така нататък. Пак повтарям, аз мога да предложа поне още 10 вида занаяти. Мен ме интересува по-точно критерият, по който тези занаяти са изброени.
Искам да спра вашето внимание и на месечната таблица. Прави ми впечатление линейната зависимост на стъпката, която предлагате при необлагаем минимум 3000 лв. Да се спрем примерно на таблицата за месечния доход. Има изменение на стръмността някъде в средата на характеристиката, след което стъпката става линейна. Логиката изисква сравнително линейната зависимост да бъде трансформирана в експоненциална зависимост, тоест стъпката да бъде много стръмна там, където приходите са големи, за да може така или иначе

тежестта на данъчното облагане да отиде в социалните групи с големи доходи. Разбира се, има такава зависимост, стана дума в комисията, има такъв характер това, което предлагате, но струва ми се, че по-ясно трябва да бъде изразена стръмността на характеристиката.
В тази връзка искам да ви попитам каква е корелацията на тази таблица, която предлагате, няма значение, можем да се спрем на годишната, можем да се спрем и на месечната, с приходната част на бюджета? И свързвам въпроса си автоматически с това какви са критериите за вашите очаквания за минималната работна заплата? На мен лично това не ми е ясно. Свързвам го, още веднъж ви казвам, с дефинициите за социален и за жизнен минимум.
Това е кръгът от въпроси, които мен специално ме смущават да подкрепя на първо четене този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход.
Аз се запознах и със законопроекта на господин Венцеслав Димитров. Съжалявам, че в момента той отсъства. Струва ми се, че неговото предложение е значително по-оптимално, по-ефективно. Става дума за таблиците, тъй като вие тук третирате и друга материя както по отношение на мотивите, така и по отношение на конкретния текст на предлагания от вас законопроект. Но може би господин Венцеслав Димитров трябва да бъде в залата, за да мога да взема отношение и по неговия законопроект.
За да свърша, искам да обърна внимание върху следното. Може би мотивът ми за да не подкрепя, уважаеми господин министър, предлагания от вашето министерство законопроект е именно липсата на тези взаимовръзки, за които аз говоря, тоест приходната част на бюджета за 1996 г. и съответно таблиците, и тази група занаяти, според мен, неаргументирана, която е предложена за облагане в съответните диапазони на предлаганите алинеи 12 и 13. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, от името на нашата парламентарна група моля за 30 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: 45 минути почивка. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание. Господин Дилков има думата от името на парламентарна група.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Упълномощен съм от името на парламентарната група на Българския бизнесблок да направя следното изявление.
На 16 февруари, миналия петък, на своето 140-то поред пленарно заседание, в резултат на допуснати съществени процедурни и други нарушения на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, е бил отхвърлен на първо четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, внесен от депутатите Дилков и Дичев, и заведен под N 100.03.132 от 12 декември 1995 г.
След като се запознахме със становището на водещата комисия, с експресната стенограма от пленарното заседание и с резултатите от поименното гласуване по няколкото законопроекта, уреждащи една и съща материя, и като имаме предвид, че нашият законопроект за изменение и допълнение на Закона за пенсиите е разработен в съответствие с Програмата за национална сигурност на парламентарно представената партия Български бизнесблок и на практика се посочват текстовете, които отпаднаха при гледането на Закона за отбраната и въоръжените сили от раздела "Преходни и заключителни разпоредби", ние, депутатите от Парламентарната група на Българския бизнесблок, заявяваме: в конкретния случай по вина на председателя на Народното събрание и отчасти на председателя на Комисията по национална сигурност на 140-то пленарно заседание са допуснати следните нарушения на правилника.
Отхвърлянето на нашия законопроект на първо четене е станало без да бъдат изслушани становищата на вносителите. Ние по обективни причини не бяхме в залата, тъй като аз бях в Германия, а другият вносител беше болен, както и от водещата комисия, така и в пленарна зала, което съставлява нарушение по чл. 67, ал. 3. Това становище изобилства с неточни и, бих казал, някои неверни изводи. Имам предвид становището на Комисията по труда, социалните и демографските проблеми.
Второ, в пленарна зала не е постъпило и не е разгледано становище на Комисията по национална сигурност по този наш законопроект, въпреки че с Ваше разпореждане, господин председателю, под N 100.07.394 от 12.12. той е бил разпределен и на тази комисия.
Нещо повече, Комисията по национална сигурност въобще не е обсъждала законопроекта, не само че не е внесен в пленарна зала.
С оглед на специфичната законодателна материя условията на пенсиониране, размерът и актуализацията на пенсиите на кадровите военнослужещи, на офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи, от Министерство на правосъдието, от Комитета по пощите и далекосъобщенията и от Националната следствена служба, включително и следователите, становището на тази комисия следваше да бъде най-компетентно и решаващо. Неразглеждането на този въпрос от комисията смятаме, че е нарушение на чл. 68, ал. 1 и поради това също не е трябвало да се внася в пленарна зала.
Трето, нито един от участвалите в обсъждането на правителствения и другите няколко законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пенсиите не се е произнасял, не се е изказал по основните положения, залегнали в законопроекта Дилков - Дичев - нарушение на чл. 67, ал. 4. От стенограмата е видно, че по-голямата част от дискусията се е водила на тема за хабилитираните и други лица, които смятам, че са една малка социална група, не подценявам тази група.
От гласувалите 163 народни представители, аз бих добавил от гласувалите толкова карти на брой, ще кажа защо, за нашия законопроект само един депутат от Българския бизнесблок е бил тук и той е гласувал "за", а общо за нашия законопроект само 8 са били "за" да мине на първо четене, 35 - "против" и 120 - "въздържали се", от които 109 от Парламентарната група на Демократичната левица, включително и почти всички членове на Комисията по национална сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Дилков, времето Ви изтича от името на парламентарна група. Не поставихте картата си, но аз отчитам времето.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Господин председателю, Вие и вчера щяхте да ми дадете време, аз Ви моля и вчерашното време да ми дадете днес, защото наистина...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз вчера Ви търсих десет пъти...
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Ако ме прекъсвате сега няма да кажа защо съм станал въобще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вчера Ви търсих десет пъти и тук са свидетели всички, за да Ви дам думата, но Вас Ви нямаше.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Нямаше такова нещо. Вие ударихте звънеца и аз Ви направих знак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля Ви, продължавайте, не изчерпвайте времето.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Още няколко думи.
Преди да предложим формула за решаване на процедурния казус, възникнал на предишното пленарно заседание, използваме случая да напомним на Председателството на Народното събрание и на мнозинството от народни представители, че съгласно чл. 87, ал. 2 от Конституцията на Република България приоритет в правото на законодателна инициатива Министерският съвет има само при изготвяне и внасянето на Закона за държавния бюджет. А и днес Вие виждате какво стана. Затова аз Ви моля да ми продължите времето, защото и днес...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не мога да Ви продължа времето, господин Дилков, защото Вие ме обвинявате, че нарушавам правилника, а Вие сам ме приканвате към това.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Добре, ние ще го кажем тогава пред средствата за масова информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласен съм.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Благодаря Ви. Аз обаче имам едно процедурно предложение, ако разрешите него да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Процедурно предложение. Ще седна и пак ще трябва да ми давате думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз няма да Ви дам думата за процедурно предложение, защото почваме контрола.
Господин Дилков, това, което казвате, обидите, които хвърлихте, не само върху мен, но и към председателя на Комисията по национална сигурност...
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Това всичкото е вярно, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нищо не е вярно. Моля Комисията по етика да разгледа случая и да докладва.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Много ще бъда благодарен, но не зная как ще се произнесе тя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Но наказанието ще бъде по съвест.
Давам думата на народната представителка Надежда Михайлова да развие своя актуален въпрос към Дончо Конакчиев - заместник министър-председател.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин министър! Моят актуален въпрос към Вас засяга неизплатените заплати на българските строители, участвали в изграждането на обект "Военно селище" - Орешково, Русия. През м. септември 1995 г. бе официалният пуск на обекта. На обекта са работили над 8 хил. български строители, от които 400 от Великотърновския район. Те са изградили 651 апартамента, поликлиника, детска градина, училище и търговски дом. Строителството на обекта е продължило от ноември 1993 г. до септември 1995 г. и е осъществено от българо-руския консорциум "Интерпартньор", в който участват и "Метални конструкции".
През септември 1995 г. е предаден обектът, но парите на работниците не са изплатени. Оттогава са заведени съдебни дела и са отправени две парламентарни питания до Вас.
Едното е било на 5 май 1995 г., където Вие отговаряте буквално: "До два месеца ще си получите възнаграждението". Резултатът - до октомври 1995 г. не е изплатено нищо.

Второ питане през октомври 1995 г. и в ден за парламентарен контрол Вие отговаряте: до Нова година вие ще си получите възнаграждението. В резултат, изплатени са от 6 до 10% различно на работник. На среща с представители на работниците във Велико Търново Вие сте заявили: "Наредих да ви се изплатят 25% и ми е докладвано, че ви е изплатено. Имате право да си търсите парите и евентуално да си ги получите до две години."
Искам да Ви попитам, господин министър, ще бъдат ли изобщо изплатени заплатите на българските строители или ще дадете още едно доказателство, че държавата не си е на мястото и ще продължава да нехае за съдбата на собствените си граждани, както и, че Вашата дума на министър и депутат е просто празен звук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на Дончо Конакчиев, заместник-министър председател и министър на териториалното развитие и строителството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа депутати, уважаема госпожо Михайлова! Разплащането на изработения фонд "Работна заплата" на работниците от обект "Орешково" - Русия се извършва както в Русия, така и в Република България. За Ваше сведение само в Русия всеки работник е получавал месечно 10% от средната работна заплата под формата на аванс. В България трябва да се приведе на всеки работник останалата месечна сума, формата е на спестяване. До този момент е изплатено 45% от цялата сума за фонд "Работна заплата", полагащ се на работници и специалисти в консорциума "Интерпартньор". Фирмите, съдружници в консорциум "Интерпартньор", са разплатили за фонд "Работна заплата" на своите подизпълнители съответно, както следва:
- "Промишлено строителство" - Холдинг - 50%;
- "Метални конструкции" - 28%;
- "Монтажи" - 65%.
Поради редица трудности във взаимоотношенията между инвеститор - главен изпълнител и подизпълнител до този момент все още не е изплатена останалата част от работната заплата до пълните 100%.
Във връзка с това консорциум "Интерпартньор" е завел дело срещу немската фирма "Арге Ве Ге Те" в международния арбитраж в гр. Париж с иск за 16 млн. немски марки. Тъй като делото ще завърши след месеци и като отчитаме неотложния характер на проблема с неизплатените докрай заплати на работниците, чрез "Промишлено строителство" - Холдинг АД за нуждите на консорциум "Интерпартньор" се иска временна финансова помощ или възможност за предоставяне на кредит. Подписал съм такова искане до Министерския съвет. В момента то е в процедура на съгласуване.
В заключение, госпожо Михайлова, искам да привлека Вашето внимание върху следното.
Първо, този договор е подписан през 1993 г., т.е. преди да поема функциите на министър.
Второ, договорът не е подписан от Министерство на териториалното развитие и строителството, а от съответните фирми, така че моите ангажименти за решаването на проблема могат да бъдат само в подпомагане на ръководството на фирмите за по-бързо излизане от това положение, нещо, което правя последователно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на Надежда Николова Михайлова да изрази отношението си към отговора.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин министър! Бих се радвала, ако такава възможност за предоставяне на финансова помощ на фирмата "Интерпартньор" действително се превърне в реалност. Но ще си позволя да не се съглася по две точки с Вашето изложение. Вие казвате, че договорът е подписан през 1993 г., т.е. преди мандата на това правителство и това наистина е така. Но правителството, подписало този договор, беше поддържано от вашето парламентарно мнозинство. А освен това не виждам причина и няма нито революция, нито някаква промяна, новото правителство да не продължи задълженията на старото. Колкото до това, че договорът е подписан не от Министерство на териториалното развитие и строителство, а от съответните държавни фирми, смятам, че не звучи особено убедително, че Министерството на териториалното строителство няма механизмите да въздействува на държавните фирми да си изпълнят задълженията тогава, когато нарушават правата на гражданите. Така че, като оставам с надеждата, че това, което казвате, ще се осъществи, все пак запазвам и скептицизъм, че хората от моя район ще си получат парите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Орлин Драганов да развие своето питане относно участието на България в споразумението "Европа - големи рискове" към заместник-министър председателя Дончо Конакчиев. Заповядайте. По питането имате 5 минути.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Конакчиев, уважаеми министри! Територията на България е подложена на въздействието на природни рискови процеси като земетресения, наводнения, свличания и пропадания на терени, лавини и други, които често са застрашавали селища и технически съоръжения, отнемали са човешки живот, причинявали са тежки повреди в инфраструктурата на големи райони от страната. Не е пресилено да се каже, че от всички известни природни бедствия само вулкани не застрашават нашата територия. Поне засега! Това са процеси, които не могат нито да се спрат, нито да се предскажат на настоящия етап с достатъчна сигурност. Единствената алтернатива е създаването на условия за намаляване на последствията от големи природни катастрофи и организиране на адекватни действия на различни служби и на самото население при ликвидиране на последствията от катастрофите.
През м. октомври 1994 г. България подписа частичното отворено споразумение за намаляване, защита и организация на помощ при големи природни и технологични рискове, създадено и действуващо в рамките на Съвета на Европа с цел да спомогне за коопериране между различните международни институции при природни и технологични катастрофи в страните от Европа и Южното Средиземноморие. Споразумението е признато по време на Московската среща на министрите на страните, членки на споразумението, през м. октомври 1993 г. като основна платформа за сътрудничество при организиране на бърза и ефикасна помощ. Дейностите в рамките на споразумението се признават от международните институции като голям и изключително важен принос в обявената от Организациите на обединените нации декада за намаляване последствията от природните бедствия. Една от силните точки на споразумението е да се осигури интерес и пряко участие на страните-членки в създаването на европейски центрове, в които да се изпълняват европейски специализирани програми по прогнозиране и намаляване на ефектите от големи природни и промишлени катастрофи.
Мрежата от 16-те центрове развива програми по широк кръг от въпросите на прогнозирането, защитата, правото, медицината и обучението за поведение в големи рискови ситуации. Такива центрове са Висшият институт за спешно планиране - Белгия, Европейски център за сеизмични и геоморфоложки рискове - Франция, Европейски център по геодинамика и сеизмология - Люксембург, Европейски център за изследване на техниките за информиране на населението в аварийни ситуации - Испания, Европейски център за обучение при природни рискове - Турция, Европейски център за предпазване от и предсказване на земетресения в Атина и още няколко центъра в Европа.
От краткото представяне на европейските центрове, включени в мрежата по споразумението "Европа - големи рискове", става ясно, че не се покриват всички страни на природните бедствия. В този смисъл ние имаме прекрасната възможност да запълним липсващите изследователски направления и своевременно да заявим нашите претенции преди други да направят тази стъпка. Не се очертава конкуриране или дублиране на дейностите на другите центрове, а практически никой от тях не е в състояние да предложи комплексно изследване на геоложките рискови фактори от природен и техногенен произход и тяхното прогнозиране.
Във връзка с това са и моите въпроси.
Първи въпрос. Какви конкретни действия са предприети от правителството и отговорните по това споразумение институции в България за използуване на предимствата от участието ни в него при организиране на системи по европейските норми за превантивно изследване на рисковете на територията на страната и създаване на условия за оптимална защита на населението?
Втори въпрос. Има ли разработени програми за сътрудничество при природни и индустриални катастрофи с компетентни институции от други страни на споразумението?
Трети въпрос. Използувани ли са разработените 16 европейски центъра, както и системите за обучение на населението като елемент от подготовката на компетентните институции в България за намаляване на последствията от катастрофите?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата Дончо Конакчиев, заместник-министър председател и министър на териториалното развитие и строителството за отговор.


ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Драганов! Отвореното частично споразумение за предотвратяване, защита и организиране на помощ при големи природни бедствия и технологични аварии е създадена с резолюция N 87-2 на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 20 март 1987 г. В момента към него са се присъединили 21 държави.
Основната цел на отвореното споразумение е да задълбочава сътрудничеството между страните-членки от многодисциплинарна гледна точка, за да се осигурят най-добрите начини за предотвратяване, защита и организирана помощ в случай на големи бедствия.
Република България се присъедини към отвореното частично споразумение с решение на правителството под N 386 от 22 септември 1994 г.
Уважаеми господин Драганов, аз съм подготвил доста пространен отговор на Вашите три въпроса, който съм депозирал в канцеларията на парламента, и ако представлява интерес, Вие можете оттам да получите цялостния текст. Но позволете тук, от тази трибуна, да спестя малко време и да се спра само на основните моменти, които характеризират тези отговори.
Правителството и отговорните институции в Република България са предприели и осъществили значителна дейност, при това с постигнати крайни практически резултати и ползи за страната ни, независимо от това, че се присъединихме към споразумението преди малко повече от година.
По първия Ваш въпрос. Територията на нашата страна е застрашена от почти всички известни природни и технологични опасности. Присъединяването към отвореното частично споразумение създаде по-добри възможности да използваме европейския и световен опит в областта на защитата и управлението. Най-перспективните европейски системи и нормативни документи за превантивни изследвания на рисковете и създаването на условия за оптимална защита на населението, по които активно се работи, са: мрежата от специализирани европейски центрове към Съвета на Европа - 16 на брой; европейската мрежа за предупреждение към Съвета на Европа. Приетите на Шестата среща на министрите по откритото частично споразумение в Брюксел на 6 октомври 1994 г. четири резолюции за работа по перспективни проблеми на управлението и защитата, приети и ратифицирани от Република България са: Конвенцията за ядрена защита, Конвенцията за взаимно оповестяване, Конвенцията за трансгранично въздействие от промишлени аварии, Базелската конвенция за контрол на опасни отпадъци и тяхното депониране. Активно се работи и по Конвенцията за опазване на река Дунав с главно внимание на системата за реално оповестяване при бедствия и аварии по река Дунав.
Основавайки се на тези европейски документи и на Решение N 386, вече посочих, правителството и отговорните институции предприеха следните действия: активни стъпки пред Съвета на Европа, в резултат на което на 1 декември 1995 г. в Париж на редовно заседание на постоянните кореспонденти по споразумението единодушно бе рещено в нашата страна да бъде изграден асоцииран специализиран европейски център за обучение и тренировка на училищно ниво по предотвратяването на рисковете. Постигнатото е не само успех в процеса на европейската ни интеграция, то е и признание за извършеното у нас по проблемите на защитата на населението.
Съгласно утвърдената от Съвета на Европа програма за дейността на центъра за тази и следващата година предстои неговото ускорено изграждане. Изпълнението на задачите ще започне от средата на тази година при участието на Министерство на обсазованието, науката и технологиите, Министерство на здравеопазването, Управление "Гражданска защита" и други отговорни институции.
Конкретни действия бяха предприети за включването на нашата страна към европейската система за предупреждение. Необходимо е да се посочи, че това не е еднократен акт и е свързано, от една страна, с изпълнение на Резолюция N 1 по споразумението, и от друга страна, с подготовка на специалисти по проблемите на управлението и оказване на хуманитарна помощ. За тази цел Управление "Гражданска защита" бе оторизирано да получава и предава информация за природните бедствия и технологичните аварии от и до Сывета на Европа. През 1995 г. беше създадена съответна организация по осъществяване на тази дейност. Проведено бе обучение на специалисти по организиране на хуманитарни операции. В резултат на това през 1995 г. в системата за предупреждение започна обмен на съответна информация. С присъединяването си към Съвета на Европа и споразумението Република България се задължи да изпълнява и всички негови решения.
Съгласно четирите резолюции, аз вече ги споменах, приети на Шестата среща на министри по споразумението в Брюксел на 6 октомври 1994 г., практическата дейност е насочена към решаването на актуални проблеми на защитата при бедствия и аварии. Подробно съм ги изредил в писмения отговор.
В съответствие с изискванията на тези резолюции у нас сега се разработва съвременен цялостен национален план за защита на населението при бедствия и аварии.
По втория Ви въпрос. Република България участва в европейската система за предупреждение. Тя има за цел да насърчава консултациите между страните, подписали споразумението във връзка с осигуряването на помощ за попаднала в бедствено положение страна.
През 1995 г. Република България в рамките на дейността по тази система оказа хуманитарна помощ на пострадалите от земетресението на остров Сахалин и в град Динар - Турция.
По линия на двустранното сътрудничество се разработват междуправителствени споразумения. По същество едно споразумение за сътрудничество с друга страна по проблеми на защитата представлява една практическа програма за действие в тази специфична област. На основание контактите по отвореното частично споразумение бяха осъществени редица мероприятия. Разработено и подписано беше през 1995 г. Споразумение за сътрудничество с Руската федерация по проблемите на бедствията и авариите, ратифицирано от парламента. За втора година съвместно с Руската федерация се реализират годишни програми, включващи разнообразни мероприятия на сътрудничество по проблемите на защита при бедствия и аварии. В помощ на изпълнението на тези програми е създадена междуведомствена комисия от оторизираните институти в двете страни.
През м. януари тази година беше подписано Споразумение за сътрудничество по проблемите на бедствията и авариите с Румъния. На различни етапи на подготовка, но напреднали етапи, са проектите за Споразумение за сътрудничество с Турция и Югославия. Предварителни проучвания са направени вече и с Гърция.
На основание изискванията и опита от сътрудничеството в рамките на споразумението в нашата страна се разработва национална програма за превантивните дейности, която, надявам се, ще бъде приета от правителството през тази година.
По линия на Организацията на обединените нации се провежда международна декада за намаляване на последствията от бедствия и аварии. Постоянната комисия за защита на населението при бедствия и аварии играе ролята на Национален комитет по декадата. Във връзка с декадата и резолюция 4 на Съвета на Европа у нас е разработена и се изпълнява национална програма за участието ни в декадата. Приета е и програма, произтичаща от Конвенцията за опазване на река Дунав. Главно вниманието през тази година е насочено по изграждането на система за ранно предупреждение при бедствия и аварии с всички страни по поречието на река Дунав. На основание на съответните програми за двустранно сътрудничество се осъществяват ежегодно съвместни дейности по сътрудничество с компетентните институции във: Франция, Германия, Австрия, Швеция, Швейцария, Белгия, Холандия, Чехия и други страни.
По линията на Резолюция N 4 на Съвета на Европа нашата страна взема активно участие в програмата "Партньорство за мир" и в програмите, осъществявани по линията на Висщия комитет по планирането на гражданската защита към НАТО, участвайки в различни дейности и в ученията "Интекс" по проблемите на управлението при бедствия и аварии. По линията на координацията на различните международни програми, осъществявани от откритото частично споразумение, нашата страна активно се включва в програмите, осъществявани от Европейската икономическа комисия, участвайки в подготовката и провеждането на вече споменатото учение "Интекс" по проблемите, по които ние можем да имаме конструктивно участие.
Несъмнено разкритите възможности и направеното само за една година от присъединяването ни към споразумението не изчерпва перспективите, но то е една солидна база за задълбочаване на интеграцията ни в европейските структури по тези специфични проблеми.
И накрая, по третия въпрос. В момента мрежата от специализирани европейски центрове, включва общо 16 такива центъра, от които 5 имат статут на асоциирани центрове. Европейски центрове са изградени в Сан Марино, Италия, Турция, Гърция, Люксембург, Франция, Малта, Испания, Монако, Русия и Белгия. Асоциирани европейски центрове се изграждат в Армения, Азербайджан, Грузия, Мароко и България.
Особено активна е дейността, развивана между самите специализирани центрове и между тях и международните организации по проблемите на защитата. Резултатите от своята дейност центровете представят на всички страни-членки по споразумението и осъществяват обучение на специалисти и ръководители в съответствие със своята специализация.
За краткото време от присъединяването си към отвореното частично споразумение от наша страна бяха използвани голяма част от възможностите на специализираните европейски центрове и осыществяваните програми, съгласно приетите четири резолюции, които могат да се разпределят в пет големи групи, както следва:


Първо, подготовка на специалисти и ръководен състав по проблеми на планирането и управлението при кризисни ситуации от компетентните институции у нас чрез курсове, семинари и работни срещи по линията на откритото частично споразумение. Позволете да не изреждам списъка, привел съм го тук.
Второ, обучение и тренировка на ръководен състав, специалисти и спасители чрез стажове и участия в учения по линия на откритото частично споразумение в Австрия, Франция, Румъния, Гърция, Русия и т.н.
Трето, обняна на информация, материали, нормативни документи, литература, учебни пособия и други по проблемите на защитата с Испания, Германия, Холандия, Швейцария, Финландия, Руската федерация, Сан Марино, Франция и други.
Четвърто, обняна на опит във връзка с дейността на специализираните центрове, изграждането на системи за обучение за защита при бедствия и аварии с Руската федерация, Испания, Турция, Гърция, Белгия и други.
И пето, последно, оказана ни беше специализирана помощ при изпълнение на програмите и резолюциите по линията на отвореното частично споразумение при осыщесувяването на изследвания и демонстрационни проекти, по работата на системата за предупреждение при бедствия и аварии от Италия, Франция, Руската федерация, Испания, Белгия и други.
Благодаря, ще прекъсна тук. Моля да ме извините, но вашите въпроси наложиха по-пространен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Конакчиев.
Доктор Орлин Драганов, имате възможност в рамките на две минути да изразите вашето отношение по дадения отговор. Заповядайте.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Господин Конакчиев, аз благодаря за дадения ми отговор, но в последните 10 дни ние сме свидетели на различни катаклизми. Свидетели сме на преливащи язовири, на лавини, на земетресения - в Индонезия 7,5, във Франция и Испания - 6-а степен, промишлени аварии, разливи на петролни продукти - случаят във Варна, свлачища в Смолян, Рудозем, Рожен, Кресна и на други места.
За мен, като човек практик и прагматик, ме интесесува ще има ли възможност не само звената, за които вие говорехте, да работят за тези цели, но обикновеният човек, когато дойде, не дай Боже, такъв катаклизъм, да знае какво да прави, да знае как да действа, да не изпада в паника, а да бъде точен, ясен и конкретен. Защото движение след събитията за мен е неприемливо. Една организация, която е много голяма организация в България и от уважение към нейното име няма да й спомена името, каза: "При земетресение можем да помогнем на 1500 човека". Това е смешно, по-добре не го казвайте.
Моеуо пожелание е да бъдат обучени повече хора. Освен звената, които споменахте, в практиката, в живота хората да знаят да действуват при тези катаклизми и събития. Благодаря.
ПРЕДСЕЕАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Следва питане, зададено от народните представители Дянко Георгиев Марков, Васил Иванов Златаров и Лъчезар Благовестов Тошев. Кой от тримата?
Господин Дянко Марков, имате възможност в рамките на пет минути да развиете вашето питане. Заповядайте.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Благодаря ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник министър-председателю Конакчиев! Нашето питане, което отправихме към Вас, се основава на факта, че напоследък бяха рязко увеличени таксите за пощенските услуги, особено това важи за тези услуги, които засягат междудържавните пратки зад граница. Това рязко увеличение несъмнено ще доведе много хора у нас до ограничаване на своите връзки чрез пощите, телефоните и другите средства за съобщения.
От двете страни на границата ни с Република Македония има извънредно голям брой, десетки хиляди, може би стотици хиляди хора, които се намират в близки и дори и в най-близки роднински отношения, нарастват приятелските контакти, нарасуват деловите връзки. Несъмнено този естествен процес, който свидетелства за нашето общо минало и ние се надяваме и за общо бъдеще, този процес ще бъде спънат, тъй като хората ще бъдат ограничени в своите контакти. Не би трябвало да се препятствува естественият процес на сближение.
Във връзка с това нашият въпрос към вас е: бихте ли изразили готовност да уредите чрез Министерския сывет и Комитета по пощи и далекосъобщения таксйте за пощенските услуги за Република Македония да бъдат уеднаквени с тези, които са в сила и за страната ни Република България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата заместник министър-председателят и министър на териториалното развитие и строителството господин Дончо Конакчиев за отговор на питането.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, дами и господа депутати, уважаеми господин Марков, Златаров, Тошев! Отношенията на Република България с всички страни, в т.ч. и със съседната нам Република Македония, в областта на пощенските съобщения се осъществява въз основа на актовете на Всемирния пощенски съюз, в който членуват и двете страни като сувесенни държави. Между другото, Министерският съвет одобри съответните нормативни актове на Всемирния пощенски съюз и предстои, надявам се, тяхното ратифициране от Народното събсание.
На основата на актовете на Всемирния пощенски съюз се извършват и разплащателните отношения за международния пощенски трафик, разменян между страните - крайни, транзитни и други такси, предписани съответно от Всемирната пощенска конвенция и Споразумението на пощенски колети, както и в многостранни междуправителствени споразумения в рамките на Световния пощенски съюз.
На основание на чл. 8, § 1 от Устава на Всемирния пощенски съюз страните-членки, или техните пощенски администрации могат да сключват специални споразумения за международни пощенски услуги, в които да включват разпореждания, по-благоприятни за клиентите от тези, които са предвидени в актовете на Всемирния пощенски съюз.
Между Република Бъългария и Република Македония няма подписано междуправителствено споразумение за сътрудничество в областта на далекосъобщенията и пощенските съобщения. За подписването на такова споразумение се водят предварителни разговори сега. Така че преговорите за приемането на намалени тарифи за пощенски услуги могат да се провеждат само след подписването на междуправителственото споразумение. Искам изрично да подчертая, водещо начало в тези взамоотношения ще бъде ненакърняването на финансовите интереси на отделните страни, зачитането на националния суверенитет, избягването на всякакви възможности за тълкувания за териториални претенции, или други политически влияния чрез едностранни постъпки.
А иначе, като гражданин на Былгария, аз бих казал, че този проблем заслужава място след подписването на междуправителственото споразумение да быде много сериозно обсъден и да се потърси положително решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Конакчиев.
Господин Марков, имате две минути, тримата, задали питането в рамките на две минути можете да изразите своето отношение.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин заместник министър-председателю, от името и на колегите си аз Ви благодаря за Вашия отговор, който по същество ни изтъкна препятствията, пречките, които стоят за осъществяването на онова пожелание, което всъщност съдържаше нашето питане към Вас. Изясняването за нас на тези пречки, безспорно ни хвърля светлина възможно ли е и доколко това е възможно да быде осъществено.
Аз се радвам, че с последните думи, които казахте, разбирам, че Вие съзнавате необходимостта и, даже бих казал една силна дума - красотата в един такъв акт, политическия, обществения и национален смисъл на един такъв акт и че Вие ще сыдействувате това да стане. В този смисъл, именно преодоляването на пречките дава възможност на всички хора да оценят качеството и ранга на хората, които управляват обществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Тошев, имате 44 секунди да изразите Вашето мнение.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (от място): Аз мисля, че всеки има право на две минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не, ще ви цитирам чл. 84, ал. 3, където се казва следното: "Когато питането е поставено от повече от един народен представтиел, двете минути за изразяване на отношение към отговора, се полагат общо". Съжалявам много. Имате право на 46 секунди.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Аз нямам възможност за 46 секунди да кажа всичко това, което искам. Но за какви териториални претенции, може да става дума в нашето предложение, когато е ясно, че Македония е независима държава, благодарение на Былгария. И че не става въпрос тук за правене на пропаганда, макар че в Македония за българска пропаганда се обявява историческата истина, в това число изявена от небългарски автори. Става въпрос затова, че цените просто препятствуват роднинските отношения между гражданите на България, от които почти всеки има роднини в Македония и тези на Македония, тъй като е ясно, че до 1944 г. ние бяхме просто един народ.
И заради това окуражавам Дончо Конакчиев в това, което накрая той каза, че ще се опитат да направят постъпки за намаляване на тези цени, след бъде сключен такъв двустранен договор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Тошев.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място) Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Михайлов в контекста на контрола ли е?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС); Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри! Бих желал да изразя своето неудовлетворение от факта, че днес министър-председателят не е в залата, за да отговаря на поставените въпроси. Правя това със съзнанието, че съм проверил току-що дали има бедствие, авария, или някаква извънредна ситуация в Хасково. Такава няма. Това е един лош прецедент. Може един министър да отиде в Ихтиман и това да е достатъчно оправдание, че няма да може да отговаря на въпроси.
Не бих повдигал този проблем, ако днес не се чествуваха 125 години от първото заседание на Народния събор в Цариград, който фактически представлява първообраза на Народното събсание. Актът на министър-председателя е един вид неуважение към институцията. И в този смисъл исках да ви припомня, че датата, която е днес 23 февруари, е много значима. Болно ми е, че точно днес се случва министър-председателят да отсъствува от пленарна зала. Още повече, инициативният комитет, който чества тази годишнина, е съставен от представители на всички парламентарни групи.
Това, което е днес като юбйлей, е от изключителна важност. И вместо тук да има една празнична атмосфера, за съжаление сме свидетели на един вяло протичащ, така наречен парламентарен контрол. Поканени сте на тържеството и вие, уважаеми господа министри, и всички народни представители имате поканата. Надявам се да проявите патриотизъм и да присъствувате на тържеството поне следобед в 15 ч. в аулата на "Свети Климент Охридски". Защото наистина сме длъжници пред възрожденците. Защото свободата иска както екзарх, така и Караджата. Закърмени с Бптевото слово трябва обаче да отдадем заслуженото и на тези, които с перо са извоювали нашата национална независимост.
Това е моята процедура, уважаеми господин председателю. Тя е едно напомняне, но и изказване на едно неудоволствие от факта, че Народното събрание днес не беше почетено от министър-председателя на Република България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Михайлов.
Преминаваме към питане, отправено от народния представител Златимир Стоянов Орсов към заместник министър-председателя и министър на икономическото развитие Румен Гечев. Господин Орсов, имате пет минут, за да развиете вашето питане.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Гечев, господа министри! За съжаление трябва да отправя питането си към Вас, господин Гечев, тъй като не мога да питам за него управителя на Българската народна банка - тази толкова важна институция за провеждане на икономическата политика в страната не подлежи на парламентарен контрол по този начин, по който подлежи правителството. Все пак основание да отправя питането си към Вас ми дава Постановление N 54 от 1995 г., в което са определени функциите и задачите на Министерството на икономическото развитие. Поради това аз Ви моля да отговорите и да разясните каква е икономическата целесъобразност от поддържането на основния лихвен процент на Българската народна банка високо над нивото на рентабилността на предприятията и по-специално какво е влиянието му върху:
1. Производствената дейност на предприятията.
2. Инвестиционния процес на предприятията.
3. Задлъжнелостта на предприятията едни към други и към банките.
4. Заинтересоваността от влагането на капитали в производството, в това число и от страна на чуждестранни лица.
5. Дефицита на български стоки на пазара.
6. Цените на стоките.
7. Кризата в банковата система, на която сме свидетели в момента.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Искам да напомня преди да продължим, че когато се отправя питане, съгласно чл. 84, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, народният представител има право на не повече от два въпроса. Вие зададохте седем въпроса.
Господин Гечев, имате думата за отговор. Можете да обобщите въпросите в отговора си.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати, уважаеми господин Орсов! Както сам подчертахте, Вие поставяте въпрос за икономическата целесъобразност от решения, взимани от Управителния съвет на Българската народна банка и влиянието на тези решения върху икономическите процеси, разбира се и върху икономическата политика на правителството. Както и Вие подчертахте, аз бих желал да кажа, че все пак не бих могъл да се изказвам по икономическата целесъобразност на решенията на Управителния съвет на банката, тъй като съгласно българската Конститутия и Закона за Българската народна банка и банковото дело, това са правомощия изцяло на Управителния съвет. Разбира се, ние сме готови винаги, когато Управителният съвет е проявявал интерес, да кажем своето мнение и становище за политиката на банката не само по отношение на лихвените проценти, но и по отношение на валутния курс и други проблеми на банковата система. Решенията обаче са изцяло суверенни от страна на Управителния съвет на банката. Все пак бих искал да изкажа становището и резултатите от тая политика съгласно разчетите и анализите на Министерството на икономическото развитие.
От месец март миналата година Българската народна банка започна стъпаловидно да понижава основния лихвен процент, с което предизвика постепенно намаляване на всички лихвени равнища по левовите операции в страната. От ниво 72 на сто проста годишна лихва, определено през септември 1994 г., през август миналата година основният лихвен процент беше понижен до 34 на сто. И на практика такъв остана до началото на 1996 г. Въпреки че в номинално изражение намаляха и лихвите по новите левови кредити и по левовите депозити, поради ниския инфлационен темп през миналата година реалната лихва по левовите кредити след дефлиране с индекса на цени на производител през 10-те месеца на 1995 г. (с изключение на месец септември) беше положителна. Релната капитализирана лихва по кредитите от началото на годината до края на октомври беше 31 на сто.
През миналата година се наблюдава подобряване на показателите от производствената дейност на държавните предприятия. Промишленото производство нарасна с 5 на сто, брутният вътрещен продукт с 2,5 на сто. Въпреки че нетният финансов резултат на предприятията през годината остана отрицателен, загубите, генерирани от държавните предприятия, постепенно намаляваха. Така например, докато загубите през последното тримесечие на 1994 г. възлязоха на 15 млрд. лв., през третото тримесечие на миналата година те бяха на стойност 2 млрд. лв., тоест сведени седем пъти по-малко.
Поради по-ниските лихвени равнища през второто и третото тримесечие в сравнение с първите три месеца на годината, относителният дял на лихвите в разходите на предприятията намаля от 4 на сто за цялата 1994 г. на 2,3 на сто за третото тримесечие на миналата година. Въпреки номинално по-ниския лихвен процент по кредитите (на годишна база с натрупване той беше 67 на сто през второто и 47 на сто през третото тримесечие) съотношението внесени - начислени лихви не показа подобрение. Начислените лихви и действително внесените лихви намаляваха с приблизително еднакъв темп, което означава, че длъжниците, които са плащали и при по-високи лихви, продължават да плащат, а преобладаващата част от неплатежоспособните предприятия остават такива и при намалена лихвена тежест. През първото тримесечие на миналата година предприятията са внесли точно 50 на сто от начислените лихви, през третото - 47 на сто, докато за цялата 1994 г., въпреки по-високия относителен дял на лихвените плащания в общите разходи, същото съотношение е било 55 на сто.
Причини за влошената възвръщаемост на на задълженията са:
1. Реалната лихва остана относително висока през 9-месечието на миналата година, а и за цялата 1995 г.
2. Финансовият контрол, а оттам и финансовата дисциплина, все още не са на необходимото равнище.
3. Значителна част от държавните предприятия са все още в тежко финансово състояние.
Според банковата статистика през 9-месечието на миналата година банковите кредити за неправителствения сектор нарастваха с темпове по-високи от инфлацията. За 10-те месеца на 1995 г. вземанията на банките от неправителствения сектор нараснаха със 75 млрд. лв. или с 27 на сто. Неблагоприятна тенденция в структурата на кредитите е скъсеният времеви хоризонт. Дългосрочните левови кредити в края на декември 1994 г. представляваха 35 на сто от общата сума на левовите кредити за неправителствения сектор, докато през октомври това съотношение беше 10 на сто. Делът на дългосрочните кредити във валута към всички валутни кредити за стопанска дейност и населението намаля от 40 на сто в края на миналата, на 36 на сто през октомври 1995 г., тоест все по-малка част от заетите средства се използват за капитални вложения.
Рестриктивната парична политика на Българската народна банка от края на месец юли, характеризираща се с високи лихвени проценти, високо равнище на минималните задължителни резерви и относително ограничено рефинансиране, с времеви лаг от няколко месеца, допринесе за понижаването на инфлацията. Това беше един от факторите, който повлия за понижението на инфлацията. През 1995 г. валутният курс имплицитно беше номиналната котва на паричната политика на централната банка. Плавното обезценяване на лева беше поддържано от положителен лихвен диференциал между левови и валутни депозити, като доходността по срочните депозити в левове значително надхвърляше доходността на валутните спестявания. Валутните кризи от края на 1993 г. и особено от март 1994 г. показаха, че валутният курс е основен инфлационен фактор и рязкото му повишаване предизвиква инфлационен бум. По иконометрични оценки на Министерството за икономическо развитие, респективно на Агенцията за програмиране и развитие за периода януари 1993 г. - септември 1994 г. 83 на сто от вариацията на инфлацията се обяснява с три променливи: инфлацията от предходния месец, валутния курс през текущия период и валутния курс през миналия период. За да се предотврати процесът на валутна субституция, което би предизвикало рязко повишаване на валутния курс и на
инфлацията, е необходимо да се поддържа такова лихвено равнище, което да осигурява положителен лихвен диференциал между левови и валутни депозити. Казано на по-обикновен език, това означава доходността от левовите депозити за граждани и фирми да бъде по-висока отколкото доходността от валутните депозити.

При съществуващия голям дял на лоши дългове в потфейлите на повечето търговски банки покачването на лихвения процент би повлияло отрицателно на ликвидността им. Ако от обобщения баланс на търговските банки се извадят пасивите и активите на "Булбанк", които по качество и по количество съществено се различават от тези на останалите банки, просрочените левови кредити към края на октомври миналата година възлизат на 59 млрд. лева и представляват 46 процента от всички левови кредити. Просрочените вземания във валута към същия период са 31 млрд. лева или 26 процента. За сравнение, делът на просрочените левови и валутни кредити в общата сума на вземания в края на декември 1994 г. беше съответно 45 процента и 21 процента. При покачване на основния лихвен процент търговските банки повишават лихвените проценти по кредити и по депозити. При положение, че повече от 1/3 от активите им са неработещи, банките ще получат по-висока лихва по кредитите само от редовните кредитополучатели - приблизително около 65 процента и ще плащат по-висок лихвен процент по 100 процента от пасивните си операции, с което загубите им биха нараснали при по-нататъшно увеличение на основния лихвен процент.
Ние се надяваме, разбира се, че повишението на лихвения процент от началото на 1996 г. с 8 процента - решение, взето от Управителния съвет на БНБ- по принцип е правилно, то доведе до стабилизация на валутния пазар, което означава, че със следващи мерки от страна и на Централната банка, и от страна на правителството би трябвало да съществуват условия за спазване на основната тенденция в движението на лихвения процент, а именно към постепенно понижение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Орсов, имате думата да изразите Вашето отношение към отговора и имате право да зададете два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателстващ, аз ще се възползвам от правото си да задам два уточняващи въпроса. Първият от тях е:
При последното увеличение на основния лихвен процент от страна на Управителния съвет на Централната банка тя консултира ли се за това предварително с правителството или не? И второ, смятате ли, че тезата за еднозначното влияние на високия лихвен процент към намаляване на инфлацията е вярна, след като повишаването на основния лихвен процент очевидно води до увеличаване на разходите на фирмите, които те включват в цените на стоките, които продават, и оттам се увеличават цените на стоките, а инфлацията се измерва чрез ръста на цените на стоките; и след като е очевидно, че основният лихвен процент неизбежно води до увеличаване на разходната част на бюджета, тъй като държавата се вижда принудена да плаща по-големи лихви по дълговете, които има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата господин Румен Гечев, заместник-министър председател и министър на икономическото развитие, за отговор на двата уточняващи въпроса.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ГЕЧЕВ: В отговор на първия въпрос - да. Ние провеждаме по принцип консултации и обсъждаме важни проблеми с Управителния съвет на БНБ, правим периодични срещи с ритмичност поне веднъж на две седмици и поддържаме почти непрекъсната връзка с ръководството на банката. Но още веднъж искам да кажа: едно е анализите, които правим съвместно с Управителния съвет. Разбира се, че има различни мнения както между членовете на Управителния съвет, така и различия в мненията на икономисти и експерти, но решенията се взимат в крайна сметка от Управителния съвет, те могат да вземат мнението на Министерството на икономическото развитие или на Министерството на финансите само за сведение или само като анализ, който е предоставен за взимане на решение. А конкретно за решението, което е взето за повишението на лихвения процент с 8 процента, отговорът ми е - не, не сме били предупредени, но Управителният съвет не е длъжен да ни предупреждава за такова решение.
По втория въпрос, за връзката на повишаването на лихвените проценти и инфлационните тенденции, правилно подчертавате, че този фактор действа двупосочно. В краткосрочен план това е антиинфлационен фактор, тъй като, както казах, той позволи да се стабилизира валутният пазар и да не позволи валутната компонента, а именно валутният курс да влияе върху вътрешните цени в България, влияейки именно чрез вноса на капиталови потребителски стоки в България и изменението на цените на тези стоки в резултат на промените на валутния курс и тяхната цена респективно в левове.
В същото време обаче, ако лихвеното равнище се запази достатъчно дълго време високо, особено ако става дума и би трябвало да се разглеждат реалните лихви, естествено е, че даже и в средносрочен план това повишение на лихвените проценти ще повлияе стагниращо върху инвестиционната активност. Ето защо аз подчертах, че се надяваме, че следващите мерки, които ще вземе Националната банка, както и мерките, които взима българското правителство, няма да са мерки в посока на обрат в движението на лихвените проценти към тяхното постепенно повишение, а обратното, това ще бъде процес на по-нататъшно понижение на общите лихвени равнища в България, тъй като и в макрорамката за 1996 г. виждате, че средното равнище на годишните лихвени проценти е под равнището на това от 1995 г. Така че аз споделям вашата тревога, но искам да ви кажа, че доколкото зависи от правителството, нашата позиция е категорична, че в средносрочен план лихвените проценти би трябвало да се понижават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Орсов, моля да изразите Вашето отношение към отговора на Вашите два уточняващи въпроса.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин Гечев, аз съм доволен от отговора на въпросите, който Вие ми дадохте. Но Вашите отговори ме наведоха на мисълта и направиха за мен очевидно, че въпреки че правителството носи политическата отговорност за състоянието на икономиката на страната и за доходите на заетите в нея, то, изглежда, двата най-важни лоста за управление на тази икономика - основният лихвен процент и валутният курс, не са в неговите ръце, а в ръцете на Управителния съвет на Централната банка, който дори понякога си позволява лукса да не информира правителството за намеренията, които има в тази област.
Вашият отговор ме насърчава да поставя пред моите колеги от парламентарната група едно предложение за евентуално изменение в Закона за банките и кредитното дело, за да се даде възможност целият състав на Управителния съвет на Былгарска народна банка да бъде под контрола на мнозинството, което поддържа и правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за актуален въпрос народният представител Константин Ванков Тодоров относно приватизацията на "Искра" ЕООД - гр. Първомай, към господин Климент Вучев, министър на промишлеността.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателстващ. Уважаеми колеги, този актуален въпрос беше поставен преди доста време. За съжаление заболяването на господин министър Вучев - аз го поздравявам с неговото оздравяване - не даде възможност досега той да получи отговор. Но за щастие актуалността все още е налице.
Става дума за приватизацията на ЕООД "Искра" - гр. Първомай. Моля да ме извините, господин министър, аз няма да чета текста на актуалния въпрос, така както е отправен към Вас, Вие го имате, запознати сте с него, по простата причина, че изложението не би се вместило в рамките на допустимото от правилника време.
Случаят е следният. Става дума за приватизация на предприятието от страна на трудовия колектив според разпоредбите на Закона за приватизацията. През миналата 1995 година, месец май се провежда едно общо събрание, на което се разглежда въпросът за приватизацията и участието на колектива в този процес, като се назначава някаква 5-членна комисия, която да информира хората за това, което ще става. През август е събрана подписка между работниците и служителите в предприятието, отправена до министъра на промишлеността, с която се иска разрешение за закупуване на предприятието от работещите в него. През месец октомври такава заповед Вие издавате на основание на цитираните от Вас разпоредби на закона и на наредбата за облекчено закупуване на дялове.
По-нататък следва вече онова, което предизвиква известно социално напрежение сред колектива на предприятието. Провежда се събсание за учредяване на акционерно дружество от работниците и служителите в предприятието, което акционерно дружество след това да закупи предприятието, тоест да сключи приватизационна сделка с вас.
Първоначално идеята е била, както е по Търговския закон, да се учреди акционерното дружество чрез подписка, тоест с минимален капитал 5 млн. лева. Моята информация - тя за съжаление не е абсолютно точна - е, че интересът на работещите в предприятието към приватизацията е бил твърде голям. Очевидно не е било никакъв проблем да се набере минималният капитал от 5 млн. лева, изискуем от закона, тъй като аз зная, че само един отделен служител е изразил желание да участва в това акционерно дружество с капитал от 1 млн. лева.
По-нататък нещата се развиват така. След два дни се прави второ събрание, на което управителката госпожа Маврова казва, че ще се учреди акционерното дружесктво не чрез подписка, а по другия начин, предвиден в Търговския закон, при който изискуемият минимален капитал вече пада на 1 млн. лева. Чете се проектоустав на дружеството, след това се прочита едно разпределение на акциите, при което разпределението е следното: 1 млн. лева уставен капитал се разпределя в 10 хиляди акции с номинал 100 лева; 3100 акции за управителя на предприятието госпожа Маврова, по 1000 - за главния счетоводител и заместник-управителя, което прави 51 процента от дружеството, и останалите се разпределят по неколкостотин акции на няколко души. Всичко останало - между останалата част от колектива, който по мое сведение е над 1000 души. На пенсионерите, работили в предприятието, се дават по 4 акции. Значи върху 400 лева участие в това акционерно дружество те след време ще очакват да получават някакъв дивидент.
Пита се кои са "за". Всички единодушно вдигат ръка. Хората в момента не са подготвени да реагират на такъв обрат на нещата. Има ли "против" ? - Няма. Значи е прието. Дружеството се регистрира в съда и нещата са наред.
Следва обаче едно голямо напрежение и недоволство сред хората. Те не смеят да го изразят открито, защото се страхуват, че ще си загубят работата. При мен като народен представител дойдоха представители на колектива и затова аз отправих въпроса. Но дължа да ви кажа, че малко закъснях, тоест изчаках, защото в нашия град има и друг народен представител - колегата Шапатов, който е от левицата. Просто мислех, че е тактично да оставя време, тъй като управителят на дружеството е назначен от вашето правителство, той да внесе малко ред в тези неща. Но може би към него не са се обърнали за такова съдействие, затова аз си позволих да отправя актуалния въпрос към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Тодоров, трите минути изтекоха.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: Аз ще Ви помоля, господин председателстващ, за едно леко изключение. Ще се постарая в рамките на половин минута да завърша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: Благодаря Ви.
Става дума за следното. Тук очевидно трудно може да се търси някакво формално нарушение на закона. Нещата, така да се каже, са изпипани добре. Последствията са такива: ще се сключи договора за приватизационната сделка с 10 години плащания, на 10 пакета ще се платят акциите. През всичкото това време тази сума ще се изплаща от труда на целия колектив и предприятието ще става все повече частно, все по-малко държавно, но все повече собственост на няколко човека, които контролират дружеството.
Моят въпрос е прост. Това е една нова схема, една новина в приватизационния процес, нова схема за приватизиране без особени капиталови вложения. Моят въпрос е: Вие ще позволите ли да бъде сключена приватизационната сделка с така сформиралото се дружество?
Аз мисля, че няма да има никакви проблеми, ако Вие се опитате да окажете въздействие - разбирам, че това е много трудно, то не е и Ваша работа, Вие не сте длъжен да го правите, но бихте могли - просто да се промени структурата на разпределение на акциите, хората да закупят толкова акции, колкото биха желали? Това е възможно. Освен това то би било от полза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Тодоров, благодаря Ви. Мисля, че въпросът е ясен.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: Съжалявам, господин председателстващ. Аз също Ви благодаря за изключението, което направихте. Ще очаквам отговора на въпроса. Хората също го очакват, те просто очакват някаква справедливост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Министър Вучев, моля Ви за отговор на отправения актуален въпрос. Имате думата.
МИНИСТЪР КЛИМЕНТ ВУЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Тодоров. В програмата на правителството за приватизация много сериозно задължения са адресирани към нашето правителство. Понятно защо. Всъщност приватизацията на едноличното дружество "Искра" - град Първомай като процедура е стартирала в изпълнението на тази програма. Вие действително правилно казахте - заповедта съм я подписал някъде втората половина на октомври и е публикувана в "Държавен вестник" на 3 ноември 1995 г.
След излизането й в Държавен вестник ръководството е направило необходимото, според нас, за информиране на колектива, убеждаването. Даже, по Вашите думи, това нещо е предшествувало самата заповед.
Но едно от задължителните условия, за да може да стартира процедурата на мениджърския колектив при приватизацията, това е да се учреди акционерното дружество. То е учредено съгласно чл. 25, ал. 1, т. 5 от Закона за приватизация. Регистрирано е в Пловдивския съд и т.н., и т.н. Всички неща са спазени.
Някъде след две седмици, може би, след публикацията, по наша информация на 20 ноември е било проведено събранието. Нашето министерство няма никаква информация за възражения преди и след събранието.
Ние след Вашето питане извършихме нова проверка. Колективът в момента се състои от 293 души, а не от 1000. В протокола, който са разписали всичките и по който са разпределили дяловете си, вътре има 275 души участници и 34 пенсионери.
При това ние сме спазили железно чл. 25, ал. 1, т. 5 за участие минимум на 51% от колектива в мениджърската приватизация.
Трябва да доложа на Народното събрание, че вчера на заседание на Министерския съвет се разглеждаше изменението на Закона за приватизацията. И това изискване беше затвърдено и ще дойде при вас като предложение.
Всички имат право да запишат акции колкото е трябвало.
В нашето министерство няма никаква информация, господин Тодоров, за някакво социално напрежение. Има съмнение, че има двама специалисти, които са освободени от длъжност. Единият е надчетен за 300 хил. лева, да не споменавам имената, и още някакъв друг. Предполагам, че напрежението идва оттам.
Вижте, ние имаме много амбициозна програма за приватизация. През миналата година сме приватизирали повече обекти от по-миналата година. Но не е достатъчно, за да си изпълним програмата.
Ние смятаме, че приватизацията на "Искра", Първомай е една от процедурите, която общо взето не са уязвими. Дай Боже всичките процедури да бяха така.
Господин председател, завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, министър Вучев.
Господин Тодоров, имате думата да изразите Вашето отношение към отговора на министър Вучев.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): За съжаление, господин министър, трябва да изразя своето разочарование от Вашия отговор. Не е толкова важно, че аз съм разочарован, по-важно е, че ще бъдат разочаровани хората, които работят там и очакваха някакво по-справедливо участие в този процес на приватизация. Очевидно се оказва, че това няма да бъде така.
И Вие не трябва да се учудвате, като казвам Вие, по-скоро визирам кабинета като цяло, може би и мнозинството като цяло в парламента. Вие не трябва да се учудвате, ако в скоро време се получи такава криза в общественото доверие, каквато криза имаше по отношение на зърнения проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Тодоров, трябва да заявите с "да" или с "не" дали сте доволен или не от отговора, съгласно правилника.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: Как, господин председателствуващ, трябва да кажа "да" или "не" само когато изляза на трибуната? Не е ли малко смешно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точно така е записано в правилника, за съжаление.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: Добре. Аз ще кажа "не", обаче сигурен съм, че и много други ще го кажат. Така вървят нещата, че все повече хора казват "не".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да. Благодаря Ви.
Има думата да отправи актуален въпрос народният представител Иван Запрянов Глушков, относно уволнението на члена на Съвета на директорите на "Стомана" ЕАД, гр. Перник, Стефан Методиев Стаменков.
Тук ли е господин Глушков? - Няма го.
Минаваме към следващия актуален въпрос, отправен от народните представители Александър Димов Божков и Чародей Петров Чернев, относно създалата се криза в снабдяването със скраб на предприятията от черната металургия.
Моля, господин Чернев, да развиете въпроса.
ЧАРОДЕЙ ЧЕРНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Уважаеми господин Вучев!
Нашият въпрос е относно създалата се криза в снабдяването със скраб на предприятията от черната металургия. На 6 февруари 1996 г. началникът на Управление "Черна металургия" в Министерството на промишлеността Пламен Горанов по Българската национална телевизия сыобщи от името на министерството, че проблемът със снабдяването на предприятията от черната металургия със скраб не е в липсата на своевременно лицензиране на фирмите. Процесът е обективен, защото скрабът като суровина е изчерпан ресурс за нашата икономика.
Ние имаме друго становище, а то е, че в страната ни има достатъчно скраб, като търговците спекулативно задържат неговата реализация с цел износ, поради липса на подробна информация за договореностите с Европейския съюз.
Ние сме обезпокоени от факта, че в началото на 1996 г. металургичните комбинати и особено "Стомана" ЕАД, гр. Перник започнаха да работят в условията на неосигурени количества вторични суровини от черни метали.
Увеличаването на технологичния престой по тези причини започна да се отразяват особено тежко на икономическите показатели на предприятията. Създалата се криза в снабдяването със скраб на предприятията от черната металургия до голяма степен се дължи и на "нормотворчеството" на Министерския сывет, изразено в неговото Постановление N 250 от 22 декември 1995 г. Ние сме категорично за строг ред при лицензирането, контрола и за големи имуществени санкции, дори за отнемане на лиценза на търговските дружества, както и за големи глоби на едноличните търговци при нарушение на установената нормативна разпоредба. Ние сме категорично против в нормативните разпоредби да съществуват обаче текстове с очевидно неизпълними условия във времето и необяснима бюрократична процедура, каквито текстове има във вашето постановление N 250 от 22 декември 1996 г.
И понеже сега не искам тук подробно да анализираме това постановление и приетата наредба с него, си позволяваме да ви отправим следните въпроси:
Съществува ли криза в снабдяването със скраб на предприятията от черната металургия и в частност на "Стомана" ЕАД, гр. Перник? Ако съществува, на какво се дължи тя? Какви мерки предприемате? Ще помете ли инициативата да направите предложение за промяна на Постановление на Министерския съвет N 250 от 22 декември 1995 г. относно увеличаване на срока за привеждане на дейността на лицензираните търговци?
Информирайте българското общество за годишната квота за износ с Европейския съюз на скраб за 1996-1997 г.
Ще използувате ли, уважаеми господин министър, икономически средства за стимулиране на реализацията на непродадените количества скраб? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Чернев.
Господин министър, имате думата да отговорите на зададения Ви актуален въпрос.
МИНИСТЪР КЛИМЕНТ ВУЧЕВ: Уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чернев! Господин Божков не го виждам.
Това, което началникът на Управление "Металургия" господин Пламен Горанов съобщи по телевизията, това е така. Проблем със скраб има. Това е един ресурс, който ще влиза все повече и повече за доста дълго време в дефицит. Има обективни причини. Има и субективни анализи, за да може да отнеме много време.
С две думи. Не работи нормално нашето машиностроене. Тоест няма възпроизводство на скраб. Ние направихме един анализ в сравнение с 1990 г. от 3 млн. тона метал, разходван за родното наше производство, миналата година са разходвани 700 хил. тона. Надяваме се тази година да бъде повече, но няма да бъде 3 млн. тона.
И още нещо, нашите две големи металургични мощности за миналата година, за нещастие и тази година, са основно експортно ориентирани, тоест, металът излиза навън и не остава тук. Това са основните неща.
Що се отнася до законотворчество, нарушенията на 250-о постановление, вижте, не е така. Миналата година сме лицензирали 709 фирми. Това е комисията, която се занимава непрекъснато. Аз подписвам всяка седмица буквално заповеди и лицензи. Тази година от Нова година досега са 148. Въпросът не е в лицензирането. Наредбата, която беше приета с 250-о постановление, може би не сте информирани, ние през февруари я пипнахме, до голяма степен легализирахме и либерализирахме режима и дадохме възможност на собственици на собствен скрап да продават без лиценз. От един месец предварително увеличихме на три месеца, тоест, максимално се мъчим да облекчим търговците на скрап. Допускам, че ще има търговци на скрап, които са изкупили и го задържат за евентуален износ. Искам от най-високата трибуна в България да кажа, че, нали трябва пак аз да подпиша, не ги съветвам да го правят.
Има още нещо. В началото на годината общо-взето дефицитът се проявява, януари-февруари. Мисля, че ще излезем от това положение. Подобно е положението и с газта. Но така или иначе дефицит действително съществува.
По отношение на въпроса ви за либерализиране износа на скрап за Европейския съюз. Господин Чернев, така е. Има няколко цифри, които трябва да се кажат. 1994 г. сме изнесли 525 хил.тона, а 1995 г. - около милион, даже над милион. Някъде някой не е съгласен с тая работа и не му е удобно. А разберете кой е! Натискът от Европейската комисия срещу нас беше много силен. Контактната група проведе две заседания - и в София, и в Брюксел - и в края на краищата ние се принудихме и с решение N 38 на Министерския съвет дадохме мандат на контактната група да се съгласи за тази година 75 хил.тона износ и за следващата година - 150 хил.тона. Не е фатално това, защото на "Перник" и на "Кремиковци" трябват около 900 хил.тона. Прав сте в това, че "Перник" е в по-тежко положение, просто това произлиза от самата технология. Нормата на разход на скрап в "Перник" е тон скрап за тон електростомана. В "Кремиковци" е малко по-лесно, около 4 пъти - при 250 тона скрап един тон стомана.
По отношение на мерките, които взимаме, за да се стимулира търговията с това нещо. Вижте, министерството не е стопански субект. Ние не го правим, но заводите, които получават скрапа, го правят. В момента имаме стимулиращи цени. Нашите заводи поемат транспортните разходи. Всичко това, което е възможно да се направи, в момента, го правим. В момента обсъждаме и преференцирането на договорите при ритмична доставка на скрап и по-големи количества скрап.
Ролята на нашето министерство ние я приемаме в това да оптимизираме нашата нормативна база, да дадем възможност на търговците да доставят скрап, да дадем възможност на заводите да работят нормално. Що се отнася до реда, реда ще го създаваме и ще го поддържаме.
Искам накрая две думи извън протокола. Господин Чернев, 1992 и 1993 г. цяла Былгария режеше желязо. Изпорязахме си ръждясалите машини по полето; изпорязахме си вагоните; рязахме танкове. За щастие не знаем как не можахме да си срежем подводниците, аз съм в течение. Тогава беше либерален режимът. От 1994 г. е забсанен износът. Ако няма възпроизводство, ако не изправим машиностроенето на крака, няма да стига скрап.
Господин председател, завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви, министър Вучев.
Господин Чернев, заповядайте, имате думата да заявите доволен ли сте от отговора или не.
ЧАРОДЕЙ ЧЕРНЕВ (СДС): Уважаени господин председател, уважаеми господин Вучев! Аз не мога да не бъда доволен от вашите оптимистични прогнози, които дадохте във връзка с работата на вашето министерство по този проблем. Затова трябва да повярват и рабптниците, и специалистите във всички металургични комбинати в нашата страна, в което аз лично дълбоко, дълбоко се съмнявам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, с това парламентарният контрол завърши. Продължаваме нашата програма така, както е предвидена в дневния ред.
Има думата за процедурен въпрос господин Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди да продължим нашата дейност по приетия дневен ред, искам да припомня нещо, което вчера господин Пренянов каза тук във връзка с някои спорни моменти, възникнали в залата по отношение изменението и допълнението на Закона за възстановяване собствеността върху одържавените недвижими имоти, Законопроекта за обезщетяване на собственици и т.н. Вие помните, вчера беше направено предложение, което аз сега отново отправям към отделните парламентарни групи - за една среща с представители на нашите колеги в сряда, 15 ч. в седми кабинет на Народното събсание, да говорим по тези въпроси и да постигнем разумно разрешение на спорните моменти в тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Шопов, това представлява ли процедурно предложение да се отложи разглеждането на законопроекта, внесен от господин Премянов?
ДРАГОМИР ШОПОВ: Не, господин председател, може да продължи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте за процедура.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение продължението по законодателната ни програма да продължи след изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход. Правя това процедурно предложение по причини, които и сутринта се изтъкваха тук. Нека да го отложим за сряда като първа точка. В момента в залата наистина няма достатъчно депутати, не изобщо за продължаване на законодателната дейност, но това е един много сериозен въпрос и аз моля да проявите разбиране наистина това да стане точка първа за сряда. Това е един важен законопроект и аз правя процедурно предложение той да бъде отложен за сряда като точка първа, а да продължим с останалите законопроекти по нашия дневен ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Процедурното предложение на народния представител Николай Христов е да се отложи по-нататък разглеждането на Законопроекта за данък общ доход, за да продължим с програмата от предишния ден. Моля да гласувате това процедурно предложение.
От общо гласували 176 народни представители, за отлагане са 82, против - 70, въздържали се - 24.
Предложението не се приема.
Продължаваме със законопроекта. Има думата народният представител Стоян Денчев.

СТОЯН ДЕНЧЕВ ((ДПС): Господин председател, уважаеми колеги - все пак тези, които сте в залата - обективната истина изисква да кажем, че в момента има не повече от 45 човека в залата. Аз се опитах да ги преброя и те са 43-45.
Това е един много важен законопроект!...
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: А вижте вие колко сте!? Съберете си хората вие!
СТОЯН ДЕНЧЕВ: Процентно ние сме повече от вас! Аз не искам да споря с вас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е вярно, господин Денчев! Аз също мога да смятам!
СТОЯН ДЕНЧЕВ: И по-добре от мен - благодаря за това, но тук не става въпрос за смятане, а става въпрос за нещо много по-важно, господин председателю!
Аз предлагам, за да се съберат хората в залата да дадете 45 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: 10 минути почивка. (Звъни)


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля квесторите да поканят народните представители да заемат местата си в залата и да се регистрират за кворум! (Звъни)
Продължаваме заседанието на Народното събрание!
Давам думата на народния представител Росен Михайлов.
Моля, ако има други желаещи да се изкажат по законопроекта да си дадат имената. От СДС има ли желаещи да се изкажат по Законопроекта за данъка върху общия доход? Записвам ги - председателят Александър Йорданов, Светослав Лучников...
Думата е на народния представители Росен Михайлов.
РОСЕН МИХАЙЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, искам в едно кратко изказване да подкрепя и двата законопроекта, които са предложени и са с вносители Министерският съвет и народният представител Венчеслав Димитров.
Снятам, че като основен трябва да бъде Законопроектът на Министерския съвет, а също така да се вземат рационалните и добри предложения, внесени от колегата Венцеслав Димитров.
Не искам да се спирам и да коментирам качеството на този закон и неговата основна роля по отношение на изпълнението на Републиканския бюджет, още повече, че това е един закон, който ние всяка година актуализираме. Друг е въпросът и подкрепям именно заради това господин Шопов, че е време колкото си може по-скоро да се приеме нов Закон за облагане на физическите лица. Облагането на физическите лица и едноличните търговци се нуждае наистина от ново, модерно законодателство. В този смисъл ние сме длъжници.
Каква е връзката с другия проект за промяна на Закона за печалбата? Това също може би трябва да се вземе под внимание, когато ние разискваме този въпрос.
В момента в нашето законодателство ние трябва да определим два основни въпроса и да отговорим дали на нас ни трябва при изработването на данъчните закони въвеждането на една стабилизираща мярка или да тръгваме да даваме във всеки един закон най-различни преференции и облекчения, които могат по някакъв начин да възродят инвестиционния живот. Смятам, че залитането във всяка една крайност би ни довело до нещо лошо. Знаем по какъв начин преференциите и облекченията се превърнаха в капан за българското стопанство. Няма да развивам въпроса за кооперациите, който може да се проследи във времето и по какъв начин тези преференции бяха използвани за лични нужди, а не в интерес на стопанството и в интерес на държавата.
Тук стои въпросът и за упражняването на данъците, изпълнението на данъчните закони и събирането на средствата чрез тях за попълване на бюджета. В този смисъл, ако ние можем да отмерим един среден, адекватен режим на стабилизиране по отношение облагането на физическите лица аз смятам, че именно в такъв дух и с такъв разчет е подготвен законопроектът на Министерския съвет. И това е с една уговорка, че във времето между първо и второ четене аз ще внеса предложение за увеличаване на необлагаемия месечен доход, неговата долна граница, която в момента считам, че е твърде ниска.
Заедно с това бих искал да поставя като въпрос и да погледнем заедно как в годините се е развивал този данък като ефективна ставка. За 1992 г. ефективната ставка е била 14,3 на сто от средномесечната работна заплата при действащия тогава данък върху общия доход; за 1993 г. имаме 14,1 на сто при действаща тогава средномесечна работна заплата, която се е движила в диапазоните от 2465 до 3642 лв.; за 1994 г. - 14,5 на сто при средна работна заплата в началото на годината - 3822 и 6062 лв. за четвъртото тримесечие; за 1995 г. вече данъчната ефективна ставка или данъчната тежест вече е 15 на сто. С предложенията, които сега се дават от Министерския съвет ние имаме за 1996 г. ефективна данъчна ставка в размер на 15,42 на сто, тоест едно увеличение от 0,42 на сто. Въпросът е дали ще бъдат изпълнени прогнозните цифри за средни работни заплати, която общо за годината по данни на Министерството на труда и социалните грижи би трявало да бъде 3046 лв.
Това са вече основни въпроси, които ние трябва да оценим и точно, и конкретно със съответните изчисления. Аз смятам, че в Бюджетната комисия ще направим точно такава преценка и такава подготовка.
Изброявайки тази статистика искам още един път да потвърдя, че няма пряко увеличение на данъчното бреме. Друг е въпросът, че аз съм против увеличаване на данъчната ставка, увеличението на данъчната тежест и по всякакъв начин търсене на пълнене на бюджета с данъци, които обхващат колкото си може по-големи групи от населението, а заедно с това неизпълнението на данъчните закони, когато се отнася наистина до юридически лица, които реално използват различни трикове за невнасяне на данъците. В този смисъл ние трябва доста точно, конкретно, да си уточним вижданията и да търсим максимално изпълнима и ефективна процедура за данъчно облагане.
Бих желал да обърна вашето внимание на предложението на господин Димитров - в своя законопроект - мисля, че в § 1, чл. 2, той предлага да се направи изменение като към необлагаемата сума да се вземат предвид и разходите, направени за държавни ценни книжа. Предлагам на вашето внимание доста точно и конкретно да обсъдим различните видове ценни книги, както държавните съкровищни бонове, така и държавните ценни книжа. В този смисъл при всяко годишно увеличаване на вътрешния дълг на държавата, при една невъзможност при сегашното състояние на финансовите институти, имам предвид банките, също така и секюритизацията, която извършва вече от миналата година доста активно и ефективно Българската национална банка, невъзможността да се признае разходът за държавни ценни книги за необлагаем, според мен не трябва да отпада. В този смисъл нека да разгледаме това предложение като доста прецизно и точно и според мен да намерим възможността то да бъде прието.
С тези няколко думи искам да завърша моето изказване като отново ви препоръчам да приемем законопроекта на Министерския съвет на първо четене, като в периода до второ четене да вземем предвид доста от предложенията, които е направил колегата Димитров.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Муравей Радев за процедура.

МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Разбираемо е бързането на мнозинството в тази полупразна зала да гласува този антисоциален закон (реплики от мнозинството), защото той е точно такъв. И който казва: "А-а-а, не е!", нека да каже на своите избиратели обратното и нека да го докаже на тях.
Господин председател, аз Ви моля този оснпвен данъчен закон, най-важният, да преустановим неговото гледане, да дойде господин министърът на финансите тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поканен е, ще дойде.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: И тогава, едва когато той дойде, тогава да продължим заседанието, тъй като това е крайно неуважение към народните представители. Моля Ви, дотогава дайте почивка, или прекъснете заседанието, но моля не продължавайте разискването на този основен...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Радев, първо, нямате право да искате почивка, защото сме започнали и не е изминал един час.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз не искам почивка.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Вие можете служебно да я дадете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, той не може да я иска, а аз мога да я дам по мое желание.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз Ви моля за това. Аз не казвам, че искам служебно, а моля докато не дойде финансовият министър да не продължава гледането на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво да правим през това време?
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Имаме да гледаме други неща, които спряхме вчера. Можем да продължим с тях, например. И аз мисля, че това е най-доброто решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Муравей Радев да се отложи разглеждането на този законопроект и да се продължи със законопроекта от миналия ден. Моля да гласувате.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Аз предложих да дойде финансовият министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Извикан е. Много преди това е поканен да дойде.
От общо гласували 153 народни представители, за - 51, против - 77, въздържали се - 25.
Предложението не се приема.
Има думата Александър Йорданов.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Президентът.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Дали ще дойде финансовият министър, или не, почти няма никакво значение. Той чува това, което му казват от БСП (Финансовият министър Димитър Костов влиза в залата, единични ръкопляскания от мнозинството), а парламентарната трибуна е тази, от която пък хората трябва да чуят какво е намислила да направи социалистическата партия с тях по време на финансовото министерстване на господин финансовия министър, който веднага, като видя, че аз излизам на трибуната, се затърча към парламентарната зала и вече е тук. (Весело оживление) Добре дошъл!
БОРИС СТОЯНОВ (от място): Говори бъдещият президент, как няма да дойде.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! През 1992 г. по време на управлението на Сыюза на демократичните сили...
БОРИС СТОЯНОВ (от място): Нямаше данъци тогава. Аз помня.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: ...средният доход на хората, които бяха заети в материалното производство, работническата класа на България, според това както я наричаха учебниците на БКП, получаваха като доход толкова левове, които бяха равни на около 100 долара. При тогавашния курс на долара от 20 до 24 лв., да приемем, те получаваха към 2 хил. лв. средномесечна заплата. Това беше преди 4 години. Тогава бе свалено от БСП правителството на СДС. (Реплики от мнозинството)
Изминаха тези четири години. Сега сме 1996 г. Средният доход, който получават хората в страната, дори леко завишен от така наречената "официална статистика", е отново в рамките на 100 долара. Това е около 7 хил. лв. месечно за българския работник - човекът, зает в промишлеността, в индустрията на България.
Пита се в тази проста задача, господин председател, като е управлявала четири години БСП - веднъж чрез Любен Беров, подкрепян от БСП и втория път сега, чрез господин Жан Виденов, защо не е нараснал дори с цент реалният доход на хората в материалното производство? Той е пак 100 долара - толкова, колкото беше и преди 4 години. От което следва простият извод, че БСП, както и да управлява: дали чрез подставено лице, наречено Беров, или чрез лице - председател на партията, както е сега, файда за България няма. Равнището остава такова, каквото е било, когато БСП не е управлявала.
Можем да поставим по друг начин въпроса: какво би станало с България, ако БСП не управляваше и през това време управляваха тези, които от стотинки и от левчета направиха дохода на българина 100 долара месечно? (Реплики от мнозинството) От стотинки и от левчета, защото имаше период, в който трудоденят беше 30 стотинки на село. Сега вече той се измерва в долари и всяка вечер като отворите телевизора Националната телевизия показва курса на лева към долара. Нали така? (Реплики от мнозинството)

Защо се получава обаче всичко това? - Аз съжалявам, че камерите в момента не излъчват, защото ще се опитам да ви го демонстрирам с ръце, да го видите, за да е нагледен примерът. (Оживление) Защо? - Има един израз и ще ви го каже дори бай Ангел Димов или господин Стоилов. Той е свързан с образа на това как се плува в пазарната икономика. За съжаление БСП плува в пазарната икономика - моля и стенографката да погледне! - ей така! (Показва плувни движения със загребване едновременно на двете ръце отвън навътре; шум, реплики и смях в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Как да го запише сега това нещо?
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАРОВ: Нека утре хората да ви попитат - ако бъда на телевизията, ще го демонстрирам. Плува се с двете ръце, които заграбват и гледат да заграбят повече. За кого? - За партийната и държавната номенклатура преди 10 ноември! За същата партийна и държавна номенклатура на БСП сега!
Когато плуваш така, по този начин, а не по нормалния начин, по който се плува в цял свят, неизбежно ще се удавиш. И ние се намираме точно в период, в който БСП се дави... Че не се е удавила окончателно - ще поживеем още няколко месеца и ще видим как ще се удави окончателно. Но с такова плуване просто се дави! Светът не е измислил такъв стил.
И тук вече, след този преамбюл отиваме към конкретния законопроект, за да не би някой да каже, че Александър Йорданов говори общи приказки. (Шум, реплики и смях в залата) Разбира се, има общи приказки, защото обща е съдбата на българите (смях) и затова приказката трябва да се отнася за всички българи, а не само за едните - от един цвят, от друг цвят и от трети цвят.
Вие сега внасяте законопроект, с който какво искате? - Да ударите кого? Кой българин? - Чета: хората, които извършват занаятчийска дейност.
Кои са те? - Дори сте ги изброили - от които искате да взимате пари без нищо да им дадете. Без нищо да им дадете! Това са тези, които се занимават с дърводелски услуги - дърводелци, това са грънчари, това са шивачи, това са обущари. Това са тези, които имат малки металообработващи ателиета, за да ти направят някоя панта и прочие за вратата, ако се развали. Това са дори бръснарите - забележете! - и от тях трябва да се вземат пари. Това са фризьорките, които аз много уважавам - хубави фризьорки има в България наистина. Това са часовникарите. Това са шапкарите. Това са тези, дето ни поправят автомобилите, когато се строшат - автотенекеджии, автомонтьори и прочие.
Това са дори - забележете! - ваксаджийчета, ваксаджиите. (Смях в залата) Това са калайджиите. Тук циганите ще бъдат ударени жестоко, но какво да ги правиш. Като гласуват за БСП, хак им е. (Смее се)
Това са козметиците - на някои от БСП дето дамите ходят все на козметици, и те ще пострадат.
Това са дори препараторите на животни. (Смях и единични ръкопляскания от СДС) Това пък вече не мога да го разбера. (Смее се) Чак толкова ли са тези хора дето препарират животни в България, та и те да се ударят? ...
Това са тези, които правят плетиво - детски дрешки, плетки вълнени и прочие. И тези, които имат машина и плетат, а и тези лели и баби дето правят едни покривки и ги продават отвреме навреме - дето ръчно правят плетиво и това е хубаво, дори представя понякога нашата страна пред чужденци.
Това е дори ремонтът на музикалните инструменти. Отиваме натам хората, които правят рамки, портрети... Дето се казва този, дето прави - да чукнем на дърво, Господ да не чуе, както се казва - човек да умре, портретче да му направиш... Ние сега ще ударим и тези, дето за умрелия едно портретче правят... (Оживление)
Аз просто спирам дотук, защото ако не спра, ще се ядосам. (Смях в залата) Защото става дума за това, че се удрят финансово с пари, че се ограбват със закон хората, които представляват основата на държавата. Това е дребната собственост, това са занаятите, това са занаятчиите.
Продължаваме обаче по-нататък да четем законопроекта - отиваме към свободните професии. Отиваме към човека, който решава да напише една статия или да създаде едно музикално произведение и така нататък. Преди още това нещо да се е реализирало, преди някой да го е прочел дори, той трябва авансово да си плати за това, че е решил да пише статия, че е решил да публикува нещо ...
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Не е така в законопроекта. Прочети го!
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това е точно така: свободните професии - 10 на сто. (Реплики от мнозинството)
Налагат се абсолютно задължителни такси за еднолични търговци, за свободни професии, за всички тези занаятчийски услуги, които изброих. Какви са обаче таксите? Вгледайте се в цените. Аз заради това започнах в началото с това какъв е доходът на хората в България. При положение, че това е един доход, измерим в рамките на 100 долара и не е мръднал четвърта година, защо вие увеличавате данъците върху този доход? Увеличете доходите на хората, направете ги както стана в Полша, в Чехия и Унгария, където от 100 долара към 1990 г. сега средният доход за месец е към 350 - 400 долара. В български левове това означава 30 000 лв.
Дайте възможност на българина, който работи, да получава минимум 30 000 лв. месечно и обложете тогава една част от тях! Ама вие не му давате тази възможност. Вие не му давате възможността да направи пари, а мислите само как да му вземете пари.
Кой обаче ще взима парите? - Тук идваме до втория въпрос. Законопроектът е внесен от правителството, парите ще се взимат от общините. Какво означава това? - Че вие публично признавате, че общините са зле, че общините не могат да печелят. Защо не могат да печелят, господин министър? - Мога да ви обясня много ясно и много просто. Защото в България не стана реституция, не стана приватизация и защото държавната собственост е доминираща, а тя се стопанисва лошо и така е в целия свят. Така е дори в Америка - лошо се стопанисва държавната собственост, господин Димов, и там. Но защо вие взимате лошите примери от Америка, а не вземете някой хубав пример?
Отивайки по-нататък: на общините им се дава едно така наречено плуване от - до. Кой ще решава това от - до? - Ще го решава ръководството на общината. Има ли тука вратичка в тази ситуация от - до за един, да го наречем натиск на общината върху конкретния човек, да не кажа по-силната дума рекетиране на всички тези категории хора? - Има. Отново негово величество чиновникът ще може да определя на хората от кого колко да се вземе и кой как да се обложи. Започне ли чиновникът да определя това, става следното: чиновникът си пълни гушата, пълни си джобовете, той самият се оправя, а човекът не се оправя - този който работи или както народът му казва, бачка. Защото чиновникът не бачка, той само гледа как да извърти далаверата и да си напълни джоба.
И вие му давате с този законопроект още една такава възможност. Аз ви моля: просто стига! Дайте да започнем да плуваме нормално в пазарната икономика, където на хората, които са в зоната на дребния и средния бизнес се създават условия, дават се преференции, държавата ги подпомага, защото те носят на гърба си цялото общество. Направете го!

Аз не мога по друг начин да се обърна към вас, защото все пак Съюзът на демократичните сили е малцинство в парламента, ние не управляваме в момента. Ето, аз се обръщам към вас: вие управлявате, помогнете на хората. Стига сме правили така, че хората в България да страдат. Това е моята молба просто като народен представител. Виждате, аз рядко се обръщам с молба към БСП, обикновено съм по-краен, по-арогантен и пр. Този път обаче искам от вас нещо много просто: вземете си този закон, занесете си го обратно в правителството, помислете известно време и пак го донесете. Но след като помислите. Много е важно законите да се пишат, като първо се мисли, а после се пише. При БСП е обратното - много често първо пишат, после мислят. Но после е късно, господин финансов министър.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата министърът на финансите господин Костов.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Примерите, дадени с ръце, са хубаво нещо, артистично, но все пак когато се говори за закони за данъчното облагане, по-важни са примерите, давани с цифри и са по-важни фактите и тяхното коректно интерпретиране.
Към края на 1992 г. 17 на сто от средните доходи на всеки българин са влизали в бюджета под формата на данъка. Това, което се предлага сега, представлява около 15 на сто, тоест по-малко, от средните доходи се предлага да влизат в бюджета.
От общите приходи на държавата през 1992 г. данъкът върху общия доход е формирал 13,3 на сто, а през 1995 и 1996 г. това, което е било миналата година и което се предлага за тази година, е 10,7 на сто, тоест по-малък е делът на данъка върху общия доход. Това са коректните факти.
Освен това не бива да забравяме, че в тази държава все пак някъде около всеки трети от получаващите заплата всъщност я получава от държавата, от бюджета. Когато се взима чрез данъка върху общия доход, не бива това взимане да се отделя от разхода, защото същите тези пари отиват, за да има безплатно здравеопазване, за да има безплатно обсазование. А те са на много ниско равнище. И за да могат хората реално да получат здравеопазването, образованието, сигурността, отбраната, от която се нуждаят, се заплащат данъците.
Разбира се, би могло да се възприеме и Вашият подход - да се забрави тази връзка между приходите и разходите и да се пледира за едва ли не пълно освобождаване от данъци. Но когато се каже "а", трябва да се продължи и нататък, тоест вие предлагате да се премахнат всички тези публични услуги за хората в тази държава. Предполагам, че не искате точно това да кажете, но за мене така прозвуча. Включително и Народното събрание ще остане под въпрос, ако се развие коректно Вашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата професор Стоилов за реплика.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Продължавам тази линия на обучение в коректност по отношение на някои депутати.
Господин Йорданов, когато се захласвате да критикувате текстовете на предложения законопроект и по-специално онзи текст, който предвижда текущо изплащане на част от дължимия данък за хората, които от облигационни правоотношения и от свободни професии се предвижда да правят тези плащания, прочетете точно текста какво предвижда, кога започват тези плащания, след натрупване на какъв минимум от доход и тогава се увличайте в тези театрални упражнения.


Второ. Вие имате тази слабост да разигравате тук връзката долар - лева по отношение на работната заплата. От определена гледна точка... (от място си разменят реплики Велко Вълканов и Александър Йорданов) Велко...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля! Моля! Времето тече! Моля!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Аз съм съгласен, че коректният тон трябва да се запазва във всички случаи.
Що се отнася до работната заплата, господин Йорданов. Има някакво основание за такива аритметики. Казвам някакво основание. В инфлационна обстановка - едно. Второ, в условията на България, която четвърта година се търкаляше надолу по отношение на реалните доходи. И дълбоката основа на това търкаляне е спадът.
Но Вие не посочихте число, което аз няма да коригирам за 1992 г. Но със същата коректност Вие се отнесете към числата на статистиката за последното тримесечие на 1995 г., когато средната заплата за републиката е 8 800 или 8 700 и нещо лева. Курсът, който можете да видите по фиксинга на банката и така, както се е слагал на междубанковия пазар показва, че въпреки голямата мъка, съпровождаща българина при този спад, в четвъртото тримесечие на 1995 г. доларовата заплата е 130 и нещо. Това е изцяло въз основа на официалните числа, господин Йпрданов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за реплика изтече.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Благодаря, спирам. И ако искате, наистина, малко да бъдете убедителен, не злоупотребявайте, да не кажа по-силна дума, с числата, които официално ни дава Националният статистически институт. Иначе, не зная. Вие сте кандидат за един висок пост. Не зная какво би станало с България ако боговете сработят в това направление. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика господин Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Аз няма да отговарям на последното за високите постове, тъй като ако аз наистина бъда избран, това означава всички хора да се оправят в България. (Смях в залата и ръкопляскания в дясната страна) И тогава практически няма да има какво да прави БСП. (Смях) Тъй като в една оправена държава БСП също ще си живее добре живота. (Смях) Това е цялата работа. В оправените държави всички живеят добре.
Сега, вероятно обаче в България има интерес аз да не бъда избран, просто за да продължим да се мъчим. Нали? Но това е въпрос, който вие ще решите по време на изборите, нали? Така. Толкова по този въпрос.
Аз знам от учебника по история (глас от ляво: "На БКП!"), който сме учили и всички българи са учили, че по време на турското робство десятъкът е бил един много лош данък. Сега практически БСП въвежда десятък (глас от дясно: "Петдесятък!") с този законопроект. И не знам как през турско робство този данък е бил лош, а в социалистическо, нека да не е робство, а да го кажем превъзходство, той ще стане хубав. Нали? Как така, господин министър?
Второ. Това, което каза господин министърът, че в момента се намалява процентът на облаганите граждани в България, означава нещо много просто, че хората са станали по-бедни. Вие дори вече няма да има кого да облагате след известно време. Няма да ги има парите за облагане просто, разбирате ли? (Смее се) И всичко останало е една риторика. Това е истината.
Аз отново ви моля: законът, подмишка при Жан Виденов, мислене, гледане и след един месец го донесете отново тук. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Лучников.
Други записани няма.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа!
Разглежданият законопроект показва още веднъж, че управляващата партия и управляващото правителство се стреми да стовари данъчната тeжест преди всичко върху дребните и средни съществования.
Какво значи този минимум необлагаем, който ни се предлага? - 3000 лева. Какво са 3000 лева сега? Вие знаете, че по изчисления на компетентни лица минимумът, екзистенц-нинимумът на едно лице е някъде към 8000 лева. А вие освобождавате от облагане само 3000 лева. От 3000 до 6000 лева данъкът е 20 на сто. Тоест, за тези 3000 лева, които са разликата между 3000 и 6000 лева се плаща 600 лева данък. Или едно лице, което заработва 6000 лева, ще получи 5400 лева. Всичко това са суми под екзистенц-минимума. И от този екзистенц-минимум вие делите от хака на хората за държавния бяджет. Това е направо жестоко.
Аз пледирам това, което е предложил и господин Венцеслав Димитров, облагаемият минимум да стане най-малко 6000 лева, за да може горе-долу да покрие, да не намалява възможностите на дребните граждани да преживяват с това, което заработват.
По-нататък. Вие определяте патенти, защото това, което се определя като данък за упражняване на професия, то е всъщност един патент. Така се наричаше едно време, плащаше се патент. Този патент аз не зная колко точно е дозиран между отделните видове занаятчийски услуги, но поначало той е извънредно висок.
Ето на, на един таксиметров шофьор, който мръзне по улиците да изкара нещо, вие му определяте данък от 10 до 50 хил. лева. Всички ползуваме горе-долу таксиметрови услуги и знаем как се посреща това предложение от таксиметровите шофьори. Те или ще бъдат принудени да увеличат цените на услугите, което ще го платят потребителите, или пък ще бъдат принудени просто да преустановят своята дейност, което ще влоши положението пак на тези, които имат нужда от техните услуги.
След това има тук направо хумористични неща. Моят приятел Йорданов сигурно от деликатност пропусна да спомене, че се облагат с патент и тези женички, които ловят бримки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Каза го, каза го.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Каза ли го? (Смее се) И ловенето на бримки, и то ще се облага с патент. Ами малко пък проявете чувство на хумор. Тези дребни съществования, които търсят по някакъв начин да свържат двата края в тази оскъдица, в тази немотия, ние ги притискаме отново с едни обременителни данъци.
Не бива да правим това нещо. Защото, в същото време днес ни беше раздаден проекта на Закона за данъка върху печалбата, там се вижда, че към тези големи стопански субекти, които реализират огромни печалби, там законодателят става много снизходителен. Там той намалява данъка. Значи намалява се данъкът на големите печалбари и се стоварва данъчната тежест върху дребните съществования. Ако това е социална политика, аз не зная просто какво да мисля? Дали вече не даваме превратно съдържание на понятията и на думите?
Последният въпрос, на който искам да се спра, е спекулацията със справедливостта да се задължават хората, еднолични търговци, лица, упражняващи свободна професия да внасят авансово данък всеки месец.
Аргументът, на пръв поглед, жива съсипатия. Виждате ли, вие, чиновниците - ние, чиновниците, които получаваме месечна заплата, данъкът ни се удържа ежемесечно. А на тия печалбари частници им се удържа веднъж на годината. Ами в това време те ползуват тези пари, държат ги, получават върху тях лихва и т.н., и т.н., хиляди аргументи се довеждат, за да се докаже колко е справедливо да се накарат хората всеки месец да внасят авансово част от данъка си.


Добре, аз ви питам: един дребен търговец, един лекар, един адвокат, един преводач, който всеки месец трябва да си прави сметка какъв доход е реализирал, защото той плаща върху него авансово отчисления, и всеки следващ месец до 10-о число да ходи да се нареди на опашка в данъчната служба и да си внесе данъка. Ами вие знаете ли, че по този начин горе-долу му отнемате един, най-малко един работен ден? Ами с това вие му увеличавате данъка, с това вие го поставяте в много притеснено положение!
Няма нищо страшно, особено за бюджета, ако се запази сегашният начин на годишното изчисляване или плащане на данъка, още повече, че то досега е така и нищо няма да промени. А само ако се въведе това авансово плащане, за първата година, може би това е целта на финансовия министър, ще се получат всъщност почти два данъка, защото един път той ще си внесе данъка за миналата година и след това ще почне да отчислява всеки месец авансов данък за тази година.
Недейте по чисто фискални съображения да създавате неимоверни затруднения на тия хора, които, смея да кажа, ако искаме да минем към пазарно стопанство, са негова основа. Защото основата на пазарното стопанство това са предприемачите. И това са предимно дребните и средни предприемачи, уважаеми колеги, защото големите, лъвовете, те са малко на брой, те реализират голям национален доход, обаче те не са социален гръбнак на обществото. В една Германия 50 на сто от работниците работят в предприятия с по-малко от 50 души персонал. Виждате къде се съсредоточава основната социална тяжест. Тя отива върху дребния и средния предприемач. Точно този дребен и среден предприемач вие идвате сега и поставяте в едно много неудобно положение, не само защото му събирате авансово данъка, това е нищо, но затова защото го принуждавате да води едно специално счетоводство, да губи време и да се разтакава по данъчни гишета, за да внася всеки месец своя данък. Притеснението, което създавате на тези хора, пречките, които създавате за тяхната дейност, между другото спрегнати и с маса други ограничения, които им създавате, отсича социалната среда, върху която ние искаме да градим нашето гражданско общество.
Аз ви призовавам да проявите разбиране и да премахнете това не съвсем удачно, а направо може би вредно нововъведение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на министър Димитър Костов.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! В редица изказвания беше поставено на критика предложението за авансово плащане на данъците по чл. 13. Но от това, което чувам в изказваната критика, оставам с впечатление, че просто не е прочетен внимателно текстът. Това, което се предлага, не е тази система с 10-те процента, която 1994 г. беше учредена. Това предлага едно по-справедливо решение за данъчното облагане на доходите по чл. 13. Всички други доходи, тези, които се облагат по чл. 4, се плащат текущо. Всеки месец с получаването на дохода се плаща дължимият данък. Единствено тези представляват изключение и данъкът се плаща едва след изтичането на финансовата година. При това положение се получава така, че данъкът автоматично става по-малък, този, който се плаща, тъй като, отчитайки натрупаните лихви през годината, на практика излиза, че 2/3 поне от данъка всъщност се губят под формата на лихви. Междувременно обаче държавата трябва да финансира разходите и тя плаща пълния лихвен процент за това финансиране на разходите и се получава всъщност двойно натоварване на бюджета и несправедливо, нееднакво третиране на всички данъкоплатци.
В същото време текстът, така както е предложен, предполага решение на въпроса, което не натоварва в никакъв случай хората, упражняващи професии, облагаеми по чл. 13, тъй като се предвижда да започне събиране на 10 процента, но при достигане на доходите равнище, при което, така или иначе, се дължи 10 процента. Ако сте обърнали внимание, а мисля, че трябваше да обърнете внимание, облагането на годишните доходи започва над 36 хиляди лева, а авансовото облагане на доходите започва над 50 хиляди лева. Тоест, не започва облагане веднага, щом се надхвърли необлагаемият минимум на доходите, а започва облагане, когато реално трябва наистина да се плати годишен данък от 10 процента. При всички случаи този данък ще трябва да бъде платен на края на годината. Това представлява облекчение за данъкоплатците, тъй като не се налага те да преизчисляват доходите си през таблицата и да установяват някакъв конкретен размер на данъка. Събират се по 10 на сто, а той щом вече е надхвърлил 50 хиляди лева доход през годината, значи в края на годината той нормално ще има да доплаща данък, някаква минимална разлика в плюс винаги ще се получава. Това дава възможност и по облекчено да се осъществява процедурата на плащането, тъй като може декларацията за достигането на доходите да се изпрати по пощата и може и платежното му нареждане да се пусне през банката.
Така че не виждам откъде се прави заключението, че се създават затруднения или че се утежнява животът на данъкоплатците по чл. 13. Просто всички данъкоплатци се предлага да бъдат поставени на равно третиране от гледна точка на данъчния закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да започна да говоря по закона, искам да кажа, че мен ме учудва тази настоятелност, тази упоритост, с която се цели днес да мине този закон. Защо, какво наложи това вчерашните два закона, които разглеждахме, днес да бъдат продължени, тъй като те, както се знае, се движат в пакет? Изведнъж днес се започна първо с този закон! Аз си го обяснявам с това, че наред със законопроекта на Министерския съвет има внесен още един законопроект и той е от народния представител Венцеслав Димитров. Този законопроект беше внесен преди повече от три месеца, но така или иначе не се обърна внимание, чакаше се законопроектът на Министерския съвет. И не беше ли възможно днес и защо не беше възможно днес да бъде отложено или оставено довършването, доразглеждането на тези два законопроекта да започне от следващата седмица?
Аз си обяснявам това положение, какво се цели и защо се иска днес да минат тези два законопроекта. Защото в своята защита господин Венцеслав Димитров със своята желязна логика и познаване на естеството на проблемите, които стоят в този закон, то нямаше да имате основание и нямаше да можете да го оборите. Но така или иначе стигна се до законопроекта и ще трябва да говорим по него.

Вече е практика всяка година в Народното събрание да се правят промени в Закона за данъка върху общия доход и това се налага както от инфлацията, така и от доближаването ни до пазарните принципи, които отдясно и отляво уж се целят. Тези промени обаче бе задължително да станат преди приемането на бюджета за настоящата година. Облагането на личните доходи е необходимо да става по прогресивна скала, което ще рече колкото е по-висок доходът, толкова и данъкът да е по-голям.
Какво бе положението досега? Необлагаемият минимум за 1993 г. е 1250 лв., за 1994 г. той нараства на 1850 лв., за 1995 г. той вече е 2500 лв. Сега предложението в законопроекта на Министерския съвет е 3000 лева. В същия законопроект внесен от народния представител Венцеслав Димитров от Народен съюз това е 5000 лева. Анализирайки подробно таблиците за облагане предложени в двата законопроекта и съпоставяйки тези предложения, съпоставяйки законопроекта на Министерския съвет със сега действащия ще установим, че при средна работна заплата за 1995 г. 7379 лв., което се равнява на около 90 долара, не както оттук се изрази господин Стефан Стоилов - 130 долара, данъкът е в размер на 916 лв., което представлява 12,4 на сто. Това, което сега се предлага от Министерство на финансите е при средна работна заплата от 9481 лв., която се предвижда да бъде за тази година, данъкът да бъде 1505 лв., което представлява почти 16 на сто. Видно е, че данъчната тежест е завишена с повече от 3,5 на сто! (Шум в залата)
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Но министърът не слуша! За какво приказваш тогава? Все пак, говори народен представител! Министърът трябва да го чуе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля тишина в залата!
Значи, вие можете да приказвате, министърът - не може!? (Шум и реплики в залата)
КАЛЧО ЧУКАРОВ: Аз мисля, че всичко е предрешено!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Йорданов, не прекалявайте с моето благонамерение към Вас!
КАЛЧО ЧУКАРОВ: Дори и да слуша, дори и да не слуша, вие да сте видели досега някой да си е взел забележка от това, което говори опозицията тук?! Никога!
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Най-малко пък председателят на Народното събрание!
КАЛЧО ЧУКАРОВ: Да.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Кандидатите за президенти слушаме по-внимателно!
КАЛЧО ЧУКАРОВ: Радостно е, че все пак обръщате внимание на такива известни личности!
Ако продължим с анализите по таблицата предложена от Министерския съвет, ще установим, че данъчната тежест не расте пропорционално с нарастването на доходите, тя е най-стръмна в долните граници и с нарастването на облагаемия доход, тя намалява. Освен това забелязва се в последните години непрекъснато изоставане на минималната работна заплата от средната за страната.
С този законопроект внесен от Министерския съвет отново се ощетяват редовните данъкоплатци, а това говори за немощта или нежеланието на управляващите да пълнят хазната от мощните и големи фирми и групировки. Мисля, че не такава трябва да бъде финансовата политика на едно правителство, което претендира да бъде социално ориентирано.
Затова аз апелирам към вносителите на този законопроект да го изтеглят, да корегират, има какво да се корегира в него, и след това да бъде внесен.
Преди да завърша обаче бих помолил господин председателя да преброи колко души има в залата - те са не повече от 37. С 37 души ние ще гласуваме един такъв важен законопроект, който засяга всички в нашата страна!
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Красимир Момчев.
Господин Чукаров да преброи колко хора са тук от Народния съюз при такъв важен законопроект. Колко души са от вашата парламентарна група освен вас тук?
КАЛЧО ЧУКАРОВ (от място): Почти 20 процента!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Не можахте да го сметнете.
Заповядайте, господин Момчев.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин министър! Първо бих искал да помоля господин председателя да ми даде малка бонификация, тъй като ми отне от времето за изказване...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Започнали сте и 30 секунди досега са изтекли. Аз ви давам 35 секунди.
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Благодаря ви.
Снятам, че ако се разгледа закона подробно като започнем първо от таблицата, от скалата за облагане, за първи път в този закон през последните няколко години функцията за облагане не е плавна, а има някаква промяна в наклона на графиката - най-стръмна тя е в средната си част. Бих попитал правителството и представителя на правителството защо точно в средната част е най-стръмна функцията? Това са доходите между 240 и 260 хил.лв. по чл. 13 или доходите, които се облагат по чл. 4 между 20 хиляди и 80 хиляди лева. Очевидно това са доходите на така наречените средни и дребни бизнесмени. Отново данъчната тежест с предлагания законопроект се прехвърля върху средния и дребния бизнес. Защо? Доходи под 20 хиляди лева обикновено имат служещи, работници и т.н., значи там е търсена все пак някаква справедливост. В средната част, точно където са средните и дребните бизнесмени е натоварена данъчната тежест. Смятам, че когато се прави един закон не трябва да се гледа само математически на него, само финансово от гледна точка на правителството - трябва да се гледа и социално! Не е нормално в една държава, в която е най-слаб, както в България, средният и дребният бизнес, той да се натиска още повече с данъчни тежести.
Аз разбирам идеята на управляващата партия - БСП, че трябва да се натискат онези слоеве от бизнеса, които не са техни, защото техните избиратели очевидно са в сектора на най-слабйте и на най-богатите. Така го беше казал и един седмичник - така наречените червени бабички и червени мобифони. Опитът да се освободят червените бабички от данъчно задължение го подкрепям и дори предлагам да бъде много по-сериозно освобождаването от данъчното задължение като се вдигне облагаемият минимум, но не подкрепям опитът, който е ясно изразен в настоящия закон да се освободят от облагане с данък червените мобифони. Затова не е нормално да бъде толкова слабо стръмна скалата в областта над 960 хиляди лева. Тя поне можеше да бъде горна граница, откъдето да започне един прав участък от графиката!
Ако се върнем към въпроса за облагаемия минимум - ненормално е да се облагат хора, които нямат приходи, какъвто е екзистенцминимумът за страната. Знаем, че той е някъде около 6 хиляди лева. Защо трябва тези хора, които имат доходи под 6 хиляди лева да се облагат с данъци? В крайна сметка управляващата коалиция дойде със социално насочена програма. Тя обеща точно на най-бедните, които не могат да си купят хляб, много неща. И да ви кажа, напоследък ми става все по-мъчно, когато гледам възрастни жени, които са с черни забрадки и сывсем не са от малцинствата, а са с вида на нашите баби да седят и да подават ръка за един лев, пет или двадесет лева някой да им подхвърли! Такова явление до преди година нямаше! Вече по софийските улици вижте добре облечени жени как ходят и просят! Те са точно от сферата на тези хора, които имат доходи под 6 хиляди лева! А в крайна сметка вие облагате хора с три хиляди лева доход - може ли някой от вас да изкара повече от една седмица с три хиляди лева? И на всичкото отгоре им искате и допълнително облагане. Защо? - За да храни държавата! А в същото време какво става? - Държавното богатство изтича по съвсем различни канали.

Аз не мога да не се спра тук и на въпроса за канала, където най-бързо изтичат парите, в най-дълбоките джобове - въпроса за банковия сектор. 330 млрд. лева задължения към банковия сектор, по оценка на експерти - 74 процента невъзвращаеми в момента; 230 млрд. лева няма да бъдат върнати на държавата и в същото време вие бъркате в джобовете на бедняците, на хората, които нямат какво да ядат. А вашите червени банкери си пълнят джобовете всеки ден, всеки ден и то с милиони. Знаете какви са правилата на играта. Знае се, че за да вземеш кредит, трябва 10 процента да дадеш на самия банкер. Всичко това се знае много добре, но там не се пипа. Защо не се пипа? Защото са си ваши хора. Отново положението "наши" и "ваши". Нашите хора ще си ги оставим да станат милионери, милиардери, да закупят българската собственост, да станат собственици на цялата държава. А същевременно ще облагаме с някакъв доход хората, които получават 3100 лева доход, с който трябва да си хранят цялото семейство. Такова положение за мен е несправедливо.
Също несправедливо е отношението по чл. 13, когато трябва да се внасят авансово вноските. Това са дребни търговци, които в крайна сметка чакат да реализират някакви пари, за да могат да си платят. Накарайте ги да плащат всяко тримесечие, всяко шестмесечие, но не и да плащат авансово. Не е нормално едни хора, които имат ниски доходи, да плащат авансово. И освен да търсят кредити и начин, по който да им върви бизнесът, да търсят пари и да плащат на държавата авансово данъците.
Ето защо аз ще гласувам против настоящия закон и призовавам колегите си от опозицията да гласуват също против приемането на закона на първо четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други желаещи от СДС има ли?
Има думата Стоян Денчев.
СТОЯН ДЕНЧЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не бих си позволил да дискутирам по същество един проблем, като виждам, че в залата има хора, които разбират повече от мен по дискутираната материя. Но все пак искам да изразя едно становище, лично, не бих казал на парламентарната група, но становище, което се споделя от половината зала.
Както подчерта и господин министърът, а и ораторите от лявата страна, предлаганият проектозакон се стреми да изиграе основна роля, или така се предвижда, в изпълнението на републиканския бюджет. И в това може би няма нищо лошо. Аз разбирам идеята на законопроекта, но не я одобрявам така, както направиха и колегите отдясно. А струва ми се, че и в това е снисълът на демокрацията, да уважаваме идеите на колегите си. Но дали ги одобряваме или не, това е въпрос на наша преценка.
Както всички знаем, в пленарната зала и в комисиите бяха внесени два законопроекта. Един на правителството и другият на депутата от Народния съюз господин Венчеслав Димитров. За съжаление обаче в залата до този момент беше дискутиран само единият от законопроектите. Едните от изказващите се обвиняваха и изтъкваха слабостите на законопроекта, внесен от правителството, а другите отговаряха и се опитваха да защитават този законопроект, като не беше обырнато достатъчно внимание, тоест не беше обсъден законопроектът, внесен от господин Димитров.
В края на краищата, бих призовал всички колеги, присъстващи в залата, а те не са чак толкова много, ако ще гласуваме предложените законопроекти, то това да стане в съответствие с предложението на Комисията по бюджет и финанси, тоест двата законопроекта. В противен случай, колеги отляво, вие рискувате да имате само ваш законопроект, законопроект, гласуван от самите вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Така беше предложено.
СТОЯН ДЕНЧЕВ: Просто подкрепям това предложение на комисията. Струва ми се, че един такъв законопроект трябва да бъде законопроект или закон на всички народни представители, на всички парламентарни сили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата професор Стефан Суоилов.
Моля квесторите да поканят народните представители да влезнат в залата. След това изказване, ще гласуваме.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Данъчното законодателство безспорно е благодатна тема, за да се разиграва и среден, а бих казал, даже и голям популизъм. И опозицията навсякъде по света постъпва по този начин.
Въпреки често чуващите се в Бюджетната комисия думи за това, че трябва да се мисли за фиска, да има достатъчно пари за бюджета, тъй като потребностите, които се финансират с бюджета, са немалки, доста години бяха под критичния минимум и сега се налага наистина да се събират пари.
Може ли да бъде по-голям необлагаемият минимум? Нищо по-просто от това да вдигнем числото. Даже днес в залата прозвучаха предложения, които надскачат това, което все пак Венци Димитров е премервал. Днес се предлагаше и 6000 лева. Може да се предложи и 9000 лева, даже без да се събразяваш каква е средната заплата в 1995-1996 г. С други думи, правят се предложения, които са на границата на глупостта и на сериозното.
ИВАН ДИМИТРОВ (от място): Вашите са най-умните.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Обърнете внимание на числата, че се предлага необлагаем минимум, който конкурира средната заплата, господине. Аз съм точен.
ИВАН ДИМИТРОВ (от място): 3000 лева ли е средната заплата?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Може ли да бъде по-голям все пак облагаемият минимум? Аз искам да заявя, че нашата парламентарна група ще подкрепи известно увеличение на необлагаемия минимум. Няма да бъде 3200. Ще намерим някаква граница, до която няма да се наруши общата конструкция с оглед да бъдат осигурени средствата приблизително в размера, които са заложени в бюджета.
Във връзка с това и няколко думи за тази пропаганда, която запълва вестниците и ефира, източник на който са нашите колеги от опозиционните парламентарни групи. За това, че данъчната тежест, радио, силно се увеличава. Ето и няколко числа.
За тази данъчна тежест в целия свят се съди чрез няколко релации. Ето ви, ДОД в данъчните приходи: от 14 и нещо в 1992-1993 г., сега спада на 13,4. По отношение на брутния вътрешен продукт, уважаеми колеги, общите данъчни сборове се движат от 5,4 и спадат на 4,1 за 1996 г. Една изключително важна релация, с която боравят всички, които оценяват голямо ли е, малко ли е и особено каква е динамиката на това бреме. Това беше Данък общ доход към брутния вътрешен продукт. А данъчните приходи към брутния вътрешен продукт, тоест дали бюджетът се връща към старата практика, към стария модел през него да минава всичко, както беше в условията на централизираното планиране, или все пак демонстрира някаква тенденция на придвижване към модела на пазарната икономика, въпреки кризисната обстановка. От 33,7 спада на 31,6 общата сума на данъчните приходи спрямо брутния вътрещен продукт.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): Какво показвате с това?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Така че всички тези приказки за нарастваща данъчна тежест, която носят гражданите, стопанските субекти, не се потвърждава, не се защитава, господин Соколов, от сухите цифри.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нараства за бедните и се снижава за богатите.
СТЕФАН СТОИЛОВ: За бедните, за средните и т.н.
Второ, данъчната ставка безспорно се увеличава при заложения необлагаем минимум на 3000 лева до 15,42. Безспорен факт е, че средногодишната ефективна ставка спрямо миналата година се увеличава с 0,42. Ето това е нещо, което може да бъде дискутирано, оспорвано, приемано, защитавано. Но това е.
Тази ефективна данъчна ставка е изчислена по начина, по който е изчислявана 1991, 1992, 1994, 1995 и 1996 г. По същия начин, със същите претегляния.
И още няколко думи, тъй като времето напредва, във връзка с текущото плащане на част от данъка от гражданите, които по облигационни правоотношения, или упражнявайки свободни професии, трябва да правят такива плащания.
В уредените държави, които не се сблъскват с проблемите, с които ние се сблъскваме, в повечето случаи няма такава практика. Нп сега, когато се опитваме да мобилизираме и малкото разполагаем ресурс, за да се решават проблемите на бюджетно финансираната сфера, най-налко се отива към поправяне на една несправедливост, уважаеми колеги. Коя е тя? Че всички, които са в трудово-правни отношения, плащат ежемесечно. С други думи, те са като аборигени. А тези, които не са в такива отношения - веднъж в края на годината. И тук се каза, и то е неоспоримо, че инфлацията, макар и овладяна, тече през годината. И да получиш сега лев не е същото, което ще получиш на януари 1997 г. (Реплики от опозицията)
Второ, с парите, които отлагате като плащания... Не ми махайте с ръка, защото един разумен аргумент не можете да приведете.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (от място): А вашите са страшно умни и абсолютно разумни.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Един разумен аргумент, защото с лихвите по тези средства в края на годината вие покривате по-голяма част от данъка. И сериозни икономисти в сериозни специализирани издания още преди година и нещо обърнаха внимание, че тази битка...
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (от място): Чиновника ще го сравнявате със средния производител. Може ли такова нещо?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Вие, когато говорите, аз Ви слушам Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Спокойно, спокойно.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Поне в дух на коректност мълчете така, както аз Ви слушам, независимо одобрявам или не това, което казвате.
Това сериозно издание преди година и половина се възпротиви на тази кампания, че са ощетени тази категория хора.
В тази конкретна обстановка, в която се намира България, това е изправяне на една несправедливост. След пет години може да бъде премахнато. Много неща в данъчната практика ще претърпят промени. Сега обаче тези хора частично биват поставяни в режима, в който са всички, получаващи доход по трудовоправни отношения. Толкова, нищо повече! Те по пощата ще правят своите вноски и е казано след настъпване на какво условие. Което условие, господин Костов, е по-високо от необлагаемия минимум за хората, които са в трудовоправни отношения... (реплики от място от господин Иван Костов) и замълчете, след това ще станете да говорите.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (от място) Недей така, бъди възпитан!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Кое е възпитание и невъзпитание?
ИВАН КОСТОВ (от място): Данъчното бреме увеличава ли се?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Аз казах, да бяхте слушали.
ИВАН КОСТОВ (от място): Увеличава се.
СТЕФАН СТОИЛОВ: И така, изправянето на нещо, което е несправедливо спрямо основната част от данъкоплатците, които не трябва да третираме като втора категория, не трябва да се посреща по начина, по който се посреща. Във времето между двете четения, както виждате, се очертават някои въпроси, по които ще се получи насрещно придвижване и то ще намери отражение в работата особено на Бюджетната комисия, за да коригираме някои числа.
Аз продължавам например да бъда привърженик, както редица колеги от СДС, от левицата, от Народния съюз на това - и вчера доста се говори на тази тема от ваши депутати, таблицата да има малко по-друг характер. Мисля, че господин Димитров посвети половината от своето изказване на тази тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Таблицата е малко изкривена и трябва да се изглади.
СТЕФАН СТОИЛОВ: На тази тема господин Венцеслав Димитров посвети половината от своето изказване. Ние три години сме работили в Бюджетната комисия за създаване на такъв тип таблица. И аз честно ви заявявам, че не съм много наясно по това все пак кои са основните съображения, които наложиха таблицата да бъде променена.
Има един аргумент, който изтъкват колегите от Министерство на финансите и той е следният: че при този характер на таблицата се получава известно облекчение в облагането на по-ниските подоходни етажи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е вярно.
СТЕФАН СТОИЛОВ: И аз мисля, но твърдят. И облекчаване някакво, макар и малко, на данъкоплатците от по-високите подоходни етажи. Тъкмо водими от този мотив ние три години правихме друг тип таблица в Бюджетната комисия. Друг тип таблица. (Реплики от СДС) Така че и това е една тема, господин Костов, и може да дойдете в Бяджетната комисия. Ще го обсъждаме.
ИВАН КОСТОВ (от място): Това не е вярно.
СУЕФАН СТОИЛОВ: Както виждате, аз не защитавам тоя вид таблица. Това е още една тема, по която в Бюджетната комисия ще поработим, ще преценим и на второто четене не е изключено да се отиде към някаква промяна. Ако Министерството на финансите с числа точно успее да ни убеди в правотата на своята позиция, ще го приемем.
И така, аз ви приканвам, като искам да отбележа специално, че нищо от предложенията, които се съдържат в проекта на господин Венцеслав Димитров не отпада от нашето полезрение. То беше обект на дискусия в Бюджетната комисия. По много въпроси и депутати от нашата парламентарна група вчера и днес взеха отношение. Определени положения получиха категорична защита от депутати на СДС, така че към второто четене ние ще обсъждаме всички проблеми, които възникват на базата на тия два проекта. Аз ви предлагам на първо четене те да бъдат приети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За реплика има думата господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми проф. Стоилов, Вие посочихте доста цифри. Цифрите много неща разкриват, в случая още повече неща скриват. Скриват ги обаче само на пръв поглед и привидно.
Тогава когато се увеличава безспорно данъчното бреме за хората с ниски и средни доходи и Вие сочите цифра, че общото дънчно бреме като релация е намалено, това може да означава единствено, че същото данъчно бреме за хората с високи доходи се облекчава. И точно това е с което ние не можем да се съгласим - със завишаване на данъчното бреме за дребните предприемачи, за средните предприемачи, за дребния и средния бизнес за сметка на едрия бизнес.
По отношение на авансовото събиране вие непрекъснато казвате, че е една несправедливост, като сравнявате хората, които получавата трудово възнаграждение с хората на свободна практика. Но може ли да ми отговорите тези две категории по еднакви таблици ли се облагат? И защо не се облагат тогава по еднакви таблици, ако ние искаме да ги приравним?
Много ясно е, че става дума за съвсем различни по вид доходи с различно натоварване, с това, че един предприемач на свобпдна практика един месец може да е добре материално, другия месец може да е зле и той трябва да покрива от единия месец разходите си за другия и именно затова не следва тези хора да бъдат авансово облагани. Един служител или работник на трудово възнаграждение има осигурено своето възнаграждение и при него това може да стане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Владислав Костов има думата за реплика, а след това господин Капудалиев за трета реплика.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Колега Стоилов, не ми е присъщо да реагирам спонтанно от мястото си, но този път не можах да се въздържа при елементарния популизъм, който не очаквах така, както остро прозвуча във Вашето изказване, когато сравнихте заплатата на чиновника и това че той е облаган ежемесечно с облагането, което се прави за средния и дребния предприемач. И казахте: ето, за да бъдат изравнени данъкоплатците, трябва и те да си плащат авансово след като достигнат определения, предвиден от закона минимум...
Вие сам разбирате, без да обявявам - най-елементарно е това, какви са рисковете и тук междувременно ги обясни и господин Соколов - какви са рисковете за един дребен или среден предприемач, който вместо да получава поощрения от държвата, получава едно непосилно в момента данъчно бреме. И вместо да бъде защитен от държавата като редовен данъкоплатец, той е подложен на непрекъснат рекет от страна на разни групи, охранители, застрахователи и така нататък. Тоест, той си изпълнява обществения договор, а държавата към него не си го изпълнява.
Ето защо реагирах така към Вас и мисля, че ще ме разберете - Вие и залата също за моята реакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Кирил Желев за процедура. (Народният представител Емил Капудалиев реагира, че не му е дадена думата) Процедура се дава веднага, господин Капудалиев. Ще Ви дам думата за реплика.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение да бъде удължено работното време не повече от два часа до приемането на законопроекта на първо четене. Дискусията е изчерпана като цяло, предстоят няколко реплики и мисля, че Народното събрание има възможност да приеме решението. Благодаря ви.


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате направеното предложение.
От общо гласували 181 народни представители, за - 108, против - 72, въздържали се - 1.
Предложението се приема.
Давам думата на народния представител Емил Капудалиев за трета реплика.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, господин Стоилов! Аз не плувам добре във финансовата материя, но общо взето с аритметиката поне съм наясно. Искам да Ви попитам: увеличава ли се или не данъчното бреме за социално слабите, при положение, че до 3 хил. лева е необлагаемият минимум, а за 6 хил. доход месечно се плаща 20 на сто или това прави 600 лева за горницата на 3 хил. лева, т.е. плаща се заплата за получен доход 6 хил. лева 10 на сто върху него? 10% върху социалния минимум трябва да плаща българинът! Кой? Това ли е социалната закрила, това ли е защитата на социалистическата партия, която има социална политика, питам?
Освен това искам да Ви задам втори въпрос: как стои въпросът със свободните професии, които авансово трябва да внасят данъка си? България е пълна с безработни журналисти, които едва скърпват по 1-2 материала месечно да публикуват в списанията и вестниците на България. Защо те трябва да отделят от нищото, което още не са получили, за да внесат авансово своя данък?
И трето. Едноличният търговеч прави баланса си в края на годината. Защо той преди това трябва да изчислява своя приход, трябва да изчислява своите бъдещи, вероятни печалби, за да ги внесе на държавата, да даде на социалистическия бюджет своя принос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се съгласих с онези числа, които официално са обявени, за увеличаване на ефективната данъчна ставка. Това едно.
Второ, обявих, че Парламентарната група на левицата ще подкрепи едно по-високо равнище на необлагаем минимум, най-малкото, за да оставим в зоната на необлагаемост минималната работна заплата за 1996 г., та даже и отгоре.
Това е отговор на единия от поставените ми въпроси.
Що се отнася до свободните професии, за доходите от облигационни правоотношения, там очевидно няма да се разберем, колкото и да водим дискусия. Аз и други като мен изхождат от едни съображения, привеждат едни аргументи. Вие продължавате да твърдите до степен, господин Капудалиев, че допускате грешка. За неполучен, нереализиран доход няма да се плаща данък. Погледнете текстовете на закона.
Така че ако воювате срещу предлаганата система за такова частично плащане, то правете го коректно. Иначе няма аргументи, които...
ИВАН КОСТОВ (от място): Нали се разбира дали има доход...
СТЕФАН СТОИЛОВ: Нищо не се разбира, господин Костов. Нищо не се разбира. Едно нещо, когато е глупаво, то не става истина от това, че някой щял да го подразбере. Така че, без да има доход, господин Капудалиев, няма да се плаща данък. Бъдете спокойни и успокойте колегите си. Само когато има доход и когато се надскочи този обявен необлагаем минимум, който е по-голям от минимума на доходите за трудово-правни отношения, тогава ще се плаща данък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС); Уважаеми колеги, това, което става днес в тази зала, най-меко казано е недостойно. Вие, господа отляво, имате мнозинството в този парламент и можете да го използувате малко по-достойно, а не така, както днес направихте. Не така, както правите днес, след като хората, които ще бъдат засегнати от този данък, няма да чуят как вие защитавате обратното на онова, което говорихте, преди да бъдете избрани.
Вие, уважаеми колеги, имате силата в този парламент, имате пълното мнозинство, абсплютното мнозинство. Но вие го използувате по недостоен начин. И онези хора, които ви подкрепят, т.нар. бйзнесмени, Бизнесблокът, днес, когато былгарският бизнес е сложен на дръвника, ги няма в тази зала. Някъде другаде са, там, където може би им е мястото, а не тук.
Сега няколко думи за този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Проект.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Този проект след малко рискува да стане закон, господин председател, и аз не храня никакви илюзии по този въпрос. Затова бих задал един въпрос на министъра на финансите: смята ли този архаичен закон от 1950 г., който е кърпен до този момент, с хиляди поправки, да продължава оттук нататък в този си вид, да лепим пласт върху пласт и да го правим все по-малко пригоден за онова, което се очаква от него? Не е ли време министърът на финансите и управляващото мнозинство да помислят и да представят един законопроект, който по-обхватно и по-пълно да може да приложи онова, което се опитват в този законопроект някои колеги да вложат? Но не може, защото тази матрица просто не става за това. И аз ще обоснова защо.
Това, което се предлага днес, бих го разделил на две основни части. Ееин път едни промени, които са наложителни и естествени и които всяка година трябва да стават, те са свързани с таблиците за облагане на доходите по чл. 4 и чл. 13 и някои други текстове, които годишно остаряват. Освен това тук има и някои, бих казал, основни промени, логични, фундаментални промени, които не са приложими в матрицата на този закон, така както той в момента действува. Това са нещата, които искам да се опитам да обоснова. Дано да ми остане време.
Авансовото удържане. То влезе тук миналата година и биде отхвърлено. Сега се появява в един по-приемлив вид, значително по-приемлив вид, тъй като казва така: на физическите лица облагането ще стане, след като те натрупат доходи над облагаемия минимум. Какво означава обаче това в крайна сметка и кога ще стане това? Явно, че това няма да стане в края на годината, някъде в средата, дори бих казал - във втората част на годината, а може би за много голяма част от хората и в края на годината, което, казано с други думи, означава събиране на един данък при една изключително сериозна, бих казал, предварително документална подготовка, може би на някакви декларации, може би на натрупване на този доход от различните места, където тези хора го получават, може би да, може би не. Но от този закон това просто не е ясно.
И в крайна сметка - основната маса от този доход ще бъде събрана в края на годината тогава, когато 2 или 3 месеца по-късно по досегашната система той така или иначе отново ще бъде обложен, както досега беше. Тоест за 2 или 3 месеца ние правим една промяна в закона, която, забележете - тук е основното - за някои професии тя върви, тя просто се прилага, тя може да стане. Но има други професии, за които тази система е неприложима. И точно онези, другите професии принудиха законодателят да раздели на две начина облагането в страната - по чл. 4 и по чл. 13. Това особено за т. 3, 4 и 5 от ал. 12 на сегашния чл. 13 в пълна сила важи. И ако някой от вас са запознати с тази материя, ще си спомнят, че имаше един чл. 8 на данък върху общия доход. Този чл. 8 отдавна е отхвърлен и е заличен от данъка. Сега ние рискуваме отново в този закон да вкараме чл. 8 в по-друга основа, т.е. онова, което там не стана, тук се мъчим да го направим чрез тези авансови вноски.


Много по-сериозен въпрос!обаче е следният. Когато ние стигнем до облагане на едноличния търговец. Едноличният търговец авансово трябва да внася своите вноски. Това вече е кардиналното ново тук, което просто в тази си матрица няма място. Просто няма място. Защо?
Един доход, аз тук се опитах да изчисля от 190 хил.лв. Над 190 хил.лв. годишен размер. Едва тогава 10-те процента, които се облагат в този или въобще облагаемите авансови вноски стигат една величина, която е по-малка от онова, тоест трябва да довнася ееноличният търговец. Трябва да довнася! Във всички по-малки суми даже и от 190 той става един авансов източник за доходи, за пари по-точно, не за доходи, а за пари на Министерството на финансите, което после трябва да му ги върне. И забележете, колкото по-малко е този доход на едноличния търговец, толкова по-голям кредитор е той на държавата, което е изключително несправедливо.
Сега аз мога да ви говоря още много. Мога да ви говоря за начина, по който се процедира ссещу този едноличен търговец, срещу едва прохождащия среден и най-вече дребен бизнес в страната. Защото онези малко, дори онези малки преференции, които имаха те до този момент, сега с този закон се отнемат. Сега с този закон ние всыщност ликвидираме този опит в Былгария, който бе направен - да има много собственици, много дребни собственици.
Това не може да си позволи един малък, дребен собственик, да намеси пари, да вземе заем, да закупи основни средства, дълготрайни материални активи. Не може! И в същото време да бъде облаган върху тяхната стойнпст. Това една голяма фабрика, еено предприятие може да си го позволи. Но там 50 години са трупани авоари. Там са давани средства за капитални вложения. Там има изградена структура, има маса машини и съоръжения, които отсъстват от онзи, койуо трябва днес да развива бизнес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате още една минута.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: И аз бих казал не само това, има още четири или пет пункта, но няма врене да ги изложа.
Този закон, уважаеми колеги, този закон заедно с всичката ви политика до този момент и други данъчни закони, и други финансови и икономически, ако щете, та дори и държавният бюджет се старае да сложи на колене не само българския данъкоплатец, а преди всичко и най-вече дребния и среден собственик. Дребния и среден бизнес.
Ето това, което сега ни предлагате, това вече е гилотиниране на този вид бизнес. И това е, имам чувството, изцяло във връзка с вашата политика на задушаване, бих го казал на геноцид към този дребен и среден бизнес в Былгария. Защото по никой друг начин това не може да бъде обяснено, което в този закон е предложено. Това е ееин връх на антисоциалните закони в България. Това е един закон, който е против онова, за което гласуваха хората...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: ... които днес управляват България. И аз бйх призовал опозицията, на която бе отнето правото законно и честно да изложи своите доводи и основен вносител, какъвто е Венцеслав Димитров, да бъде елиминиран по този недостоен начин, по който днес вие процедирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече, господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз бих предложил, уважаеми колеги от опозицията, да не гласувате на първо четене този недостоен законопроект. Благодаря ви. (Ръкопляскания в дясната страна на залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика господин Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС); Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
Предвид важността на закона, който е предложен и това, че един от вносителите на законопроекта е Венцеслав Димитров, който в момента се намира в Брюксел не на една екскурзия и не по собствено желание, а защото е изпратен от парламента и в предвид на това, че Парламентарната група на Народен съюз все още има време, в което да се говори, аз процедурно предлагам това гласуване да не се състои днес, а да бъде на следващото пленарно заседание, на което вносителят Венцеслав Димитров ще има възможност да защити своя закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие предлагате отлагане на гласуването на законопроекта?
КАЛЧО ЧУКАРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля който е съгласен с това предложение, да гласува.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 188 народни представители, за - 81, против - 98, въздържали се - 9.
Предложението не се приема.
Подлагам законопроекта на гласуване на първо четене. Моля да гласувате.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Ние няма да гласуваме.
ГЛАСОВЕ ОТДЯСНО: Няма! Няма!
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): И предлагам и вие да не гласувате (обръща се към лявата страна на залата).
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прощавайте. Моля, отменете гласуването. Поставям на гласуване законопроекта на Министерския съвет най-напред. След това законопроекта на господин Венцеслав Димитров. Отделно два законопроекта имаме да гласуваме.
Моля гласувайте на първо четене законопроекта на Министерския съвет. (Глас от дясната страна на залата: "Той него го е защитил! Вие го пратихте в Брюксел, ще гласуваме?!")
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Няма кворум в залата.
ГЛАС ОТДЯСНО: Няма кворум!
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Няма кворум. 110 души. В залата няма необходимият кворум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има три минути за гласуване.
Прекратете гласуването. (Шум в залата) Няма гласуване. Не се приема. Не сым обявил резултата от гласуването. Нещо да съм казал? Нещо да сым казал?
Съобщения:
Тридесет и седмо Народно събрание
Програма за работата на Народното събсание от 28 до 29 февруари и 1 март 1996 г.
Програма за 28 февруари, сряда, и за 29 февруари, четвъртък.
Първо четене на Законопроекта за водите.
Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството.
Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
Програма за приватизация на държавни предприятия през 1996 г.
Програма за 1 март, петък.
Предложение на парламентарни групи, на основание чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Парламентарен контрол.
Извънредно заседание на Комисията по радиото, телевизията и БТА ще се проведе в сряда на 28 февруари от 17 часа в зала 134 на пл. "Княз Батенберг".
На 28 февруари, сряда, 1996 г. ще се проведе извънредно заседание на комисията в зала "Изток" в сградата на Народното събсание от 14,30 часа.
На 29 февруари 1996 г. ще се проведе редовно заседание на комисията в зала N 356, от 14,30 часа.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание на 29 февруари от 15 часа в зала 248.
На 28 февруари 1997 г. ще се проведе извънредно заседание на Комисията по устройството и дейността на държавните органи, в сградата на Народното сыбрание от 15,30 часа.
На 29 февруари, четвъртък, 1996 г. ще се проведе редовно заседание на Комисията по устройството и дейността на държавните органи в зала N 356 на пл. "Ал. Батенберг" N 1 от 14,30 часа.
На 28 февруари, сряда, от 15 часа в зала 239 на бул. "Княз Ал. Батенберг" ще проведе заседание Комисията по национална сигурносу.
Икономическата комисия ще проведе заседание на 28 февруари, сряда, 1996 г. от 14,30 часа в зала "Запад".
Комисията по опазване на околната среда и по водите ще проведе заседание на 27 февруари 1996 г. от 14 часа в зала 356.
Комисията по опазване на околната срееа и по водите ще проведе заседание на 28 февруари 1996 г. от 14,30 часа.
Комисията по младежта, спорта и туризма ще проведе заседание на 28 февруари, сряда, от 11!часа в кабинет N 7 на пл. "Народно събрание".
Комисията за младежта, спорта и туризма ще проведе заседание на 29 февруари, четвъртък, от 15,30 часа в зала 456 на пл. "Ал. Бетенберг".
Закривам заседаниеуо. (Звъни)

Закрито в 14,16 часа


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Благовест Сендов


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Юнал Лютфи


СЕКРЕТАРИ:

Валери Стършелов

Митко Нитов