Председателствувал: заместник-председателят Нора Ананиева
Секретари: Илко Савов и Иван Будимов

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Часовникът още не е в ред, затова си сверихме часовниците четиримата заместник-председатели и започваме по средно време 9,00 ч.
Дневният ред днес е приет.
Първа точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНА ЗАЩИТА НА ВЛОГОВЕ И СМЕТКИ В ТЪРГОВСКИ БАНКИ, ЗА КОИТО БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА Е ПОИСКАЛА ОТКРИВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
Докладчик е Комисията по бюджет и финанси. Моля, господин Желев да заеме мястото си на докладчик.
Има думата по процедурен въпрос господин Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това, което бих искал да кажа преди да започнем да се занимаваме
със законопроекта на второ четене, е по процедура и тя се отнася най-вече до Вас, уважаема госпожо председател, тъй като Вие сега замествате господин Сендов в негово отсъствие.
Става дума за мое писмо, което в съответствие с правилника съм депозирал в деловодството за корекции в стенограмата и същевременно за пълнота на стенограмата в деня, в който бях отстранен за три заседания. Господин председателят тогава допусна изключително груби грешки на правилника. За съжаление не всичко това е стриктно отразено. Както и случилото се в пленарна зала, и казаните думи тук, от микрофона, не са отразени пълно, а някои са и превратно записани.
Що се отнася до коментара, че предложение за начина на гласуване се правело от 10 народни представители или от парламентарна група, както цитирам председателя господин Сендов, аз няма да го коментирам. По-нататък обаче той изглежда - не, а е сигурно, че не знае правилника, защото не може да ме накаже, не може да ме санкционира с три отсъствия, с три заседания. Просто не може! По начина, по който това го направи, той е в грубо нарушение на нашия правилник. Членове 115 и 116 дават отговор на този въпрос.
Аз Ви моля, госпожо председател, тъй като съм направил необходимото в съответния срок, да се сравни стенограмата с фонограмата, ако трябва и видеозапис, и да се нанесат стриктно всички тези корекции.
Освен това използвам времето, за да направя процедурно предложение да се излъчват дебатите на второ четене директно по Българска национална телевизия и Българско национално радио - програма "Хоризонт".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. По първия въпрос - акад. Сендов пристига днес, имате възможност да изясните с него въпроса. Не ме поставяйте в неловка ситуация.
По втория въпрос - моля, гласувайте процедурното предложение на народния представител Васил Михайлов за пряко предаване на дебатите по второто четене на законопроекта по Българска национална телевизия и Българското национално радио!
От общо гласували 191 народни представители, за - 79, против - 85, въздържали се - 27.
Не се приема предложението.
Второ процедурно предложение на господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване, тъй като изглежда нямах достатъчно време да обоснова защо трябва да има директно излъчване.
На първо място, защото въпросът, който разглеждаме, и законът, който ние гласуваме, е от особена важност за милиони българи. Под една или друга форма, пряко или косвено този закон засяга всички. Не е възможно сега, когато става дума за най-социално значимия закон в последно време, който ние разглеждаме, да не бъде българската общественост наясно как тук се защитават интересите на едни или други кръгове от обществото, както и на целия български народ.
И аз ви моля, тъй като зная и вече многократно при срещи с избиратели ми се казва, че парламентарният канал, по който би трябвало да се слушат дебатите, не се чува, и това е в много райони на страната, аз ви моля да направим прегласуване, така че да може да върви нашият дебат по Националното радио и то програма "Хоризонт", както и по Националната телевизия. Това е изключително важно, за да не се работи отново на тъмно.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, надявам се, че предложението за прегласуване ще срещне разбиране. Другото е при една скритост, при една неяснота отново да изненадаме за съжаление неприятно българските граждани, а и включително българските вложители, за което вероятно ще стане дума и по-късно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не споделям Вашия мотив, че народните представители са гласували, без да съзнават какво правят, поради което не поставям на второ гласуване процедурното предложение.
Моля, господин Желев да започне докладването на законопроекта.
Господин Кирил Желев, моля Ви да започнете докладването на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение в залата да бъдат поканени да вземат участие при обсъждането на законопроекта за второ четене господин Любомир Филипов, управител на Българска народна банка, и господин Борислав Стратев, член на Управителния съвет.
Моля, да го подложите на гласуване, госпожо председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, гласувайте това предложение!
От общо гласували 155 народни представители, за - 139, против - 3, въздържали се - 13.
Прието е процедурното предложение.
Моля, да бъдат поканени господата Филипов и Стратев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! "Закон за държавна защита на влоговe и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност".
По заглавието на законопроекта има направено предложение от народния представител Васил Михайлов.
Предложение на господин Васил Михайлов:
"В заглавието на законопроекта и в целия текст думите "търговски банки" се заменят с "юридически лица, извършващи с разрешение на Българска народна банка банкови сделки по занятие съгласно Закона за банките и кредитното дело".
Комисията по бюджет и финанси не подкрепя направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов има думата да обоснове своето предложение.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо председател! Направеното от мен предложение има следните свои мотиви.
Твърди се, че този законопроект има за цел да осигури влоговете на българските граждани в търговските банки. Има обаче и граждани, които са дали своите пари и в институти, които не са банки. По Закона за банките и кредитното дело такива институти са със същия режим на защита, както и банките.
Какво имам предвид? До мен идват множество писма, пред мен е едно такова писмо от името на 6 хил. вложители в инвестиционен фонд FTA - АД. Какво казват тези вложители и което е и много логично. Законът за банките и кредитното дело много ясно е казал, че и тези небанкови финансови лица фактически са в същия режим на защита и на контрол, защото ако се вгледаме внимателно в следните текстове на Закона за банките и кредитното дело - в глави първа, трета, девета, десета, единадесета, тринадесета, шестнадесета и седемнадесета от Закона за банките и кредитното дело, ще видим, че тези лица получават лиценз. По-нататък те подлежат на същия този контрол, на който подлежат и търговските банки. Как въобще е възможно да се твърди, че Българска народна банка е изненадана, видите ли, от едно тежко състояние на една такава институция, небанкова, финансова институция. Вярно е, че те имат ограничени възможности за банкови операции.


Вярно е обаче също така, че там най-често винаги държат парите си, така да се каже, тези, които са хората на дребния и средния бизнес - по обясними причини, заради същността и функциите на тези небанкови финансови институции.
Смятам, че ако е вярно твърдението за загрижеността за вложителите на банките, то тогава няма основание и няма причини Народното събрание да не гарантира и техните пари.
Много може да се приказва по този въпрос. Бих могъл обаче само да спомена няколко факта, няколко аргумента. Би трябвало нашите избиратели да чуят добре, че по чл. 19, ал. 2 на българската Конституция се дават равни законови възможности и тук никой не може да каже, че едните са привилегировани, а другите - не. По-нататък ще стане дума и за физическите и юридически лица в същия този смисъл.
Без да съм финансист, без да съм специалист, но ползвайки съветите на хора, които добре разбират тази материя, бих желал да ви заявя, че няма основание да не се приеме това заглавие, което по-същество променя не закона като такъв на първо четене, а го усъвършенства и добавя към това негово действие и тези хора, които са десетки, вероятно и стотици хиляди, които ще загубят парите си. От особена важност е това, че повечето от фирмите, които биха желали да вършат дейност в тези изключително агтресивни за тях условия в България, използват възможността да оперират с валута, използват възможността именно на небанковите финансови институти.
Това, което хората, вложителите са записали, разбира се, тук може да се опонира, че това не са точно влогове в този смисъл, за който става дума, да, господин Филипов, обаче едва ли има разлика какво значи това тук, искам специалистите да изяснят, и къде е тази разлика. Странно е например как изведнъж се вижда от БНБанка, че някоя от финансово-брокерските къщи, видите ли, била в много тежко състояние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето. Изтече времето.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: И ако, и с това завършвам, се вгледаме внимателно в Закона за банките и кредитното дело, където има ежемесечен контрол, и където, ако има опасност от невъзможност за ликвидност или невъзможност да се изплатят дълговете на една от тези институции, то тогава БНБанка би трябвало веднага да бъде запозната. А те се сещат три или четири години след като е даден лицензът и парите на стотици хиляди хора изгоряха.
Аз ви моля да приемете, уважаеми дами и господа народни представители, предложението за такова заглавие на законопроекта за второ четене. (Шум и реплики в блока на левицата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, господин Михайлов, много Ви моля да спазвате точно времето, иначе Вие имате много предложения по законопроекта и аз просто ще се принудя да калкулирам всяко надхвърляне, за да сведа по някакъв начин нещата до правилника.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Ще бъде точен в петте минути, но ще взема всичките пъти по пет минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване предложението на народния представител Васил Михайлов...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Чакайте, как така! Има дебати!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Имате думата. Второ четене е, Вие не сте направили предложение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Какво от това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Може би в подкрепа - в заглавието на законопроекта и в целия текст думите "търговска банка" да се заменят и т.н.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаема госпожо председател, аз Ви моля да не сте толкова стриктна в придължането си към правилника, още повече, че ние го нарушихме с тази извънредна процедура. Тук е и господин Желев, и знаете вчера ние се събрахме, дебатирахме много задълбочено този законопроект и дадохме право на работната група и лично на председателя на комисията господин Желев, да направи конкретните предложения. Понеже току-що се запознаваме с тези предложения, позволете ни поне да имаме възможност да реагираме в момента и да правим и допълнителни предложения, които не са направени в писмена форма. (Възгласи "А-а-а" в блока на мнозинството)
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Какво искате? Какво "А-а-а"?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Какво искате сега, а-а-а, моля ви се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля за спокойствие.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Чисто и просто защото част от тях са отразени в предложението на работната група. Аз лично...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По заглавието говорим.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: По заглавието говорим. Аз лично правя допълнително предложение - нека заглавието да се запази, даже бихме могли след запетаята частта от заглавието да я пропуснем, защото това е отразено в чл. 1. Но има нещо, което е влязло по-нататък. Мисля, че в преходните и заключителни разпоредби като § 4. Такова беше и моето предложение вчера в комисията - в присъствието на Сметната палата, на министър Костов, и той се съгласи. Господин Желев, виждам го е отразил легално, макар че по-нататък това като го дебатираме, ще се окаже, че трябва и погашенията да се вкарат там, но както и да е.
На практика имаме предложено в този закон, в преходните и заключителните разпоредби, нещо изключително важно. Това е актуализацията на бюджета. И аз предлагам в момента да се каже така:
"Закон за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки и актуализация на държавния бюджет за 1996 г.".
Мисля, че това е нормално и аз моля тези представители от групата на мнозинството, които не искат да слушат, които искат да спят, които искат да репликират и да пречат на работата на парламента, да излязат и да си намерят друго място за занимания. Нека тук всички да се съсредоточим върху този закон. Тук възниква въпросът, един колега ме попита, необходим ли е такъв закон, нормален ли е. Този закон не е нормален в пазарното стопанство, но в момента това е един закон за извънредно положение в банковата сфера, закон, вчера се изказах, за гасене на пожар. Мисля, че опозицията няма нищо против. Напротив, ние искаме пожара да се загаси по-бързо, даже и по-ефективно от това, което вие предлагате. Да не оставяме огнища за тлеене на пожара, защото утре може да избухне пак. Този пожар е много по-важен и от инфлация, и от лихвен процент, и от държавен бюджет, и от правителство, ако щете. Този закон е предназначен да направи всички възможно смущенията, кризата, бих казал, катастрофата в банковата система по някакъв начин да се преодолее и най-вече да се успокоят всички онези, които включително и днес сутринта са се наредили на опашки пред банките и си теглят парите. Финансовата стабилност се постига много трудно.
Ние ще седим в залата и ще помагаме, моля да се съобразите с нашите предложения, а не да ни репликирате и то репликите да идват от хора, които нямат никакво понятие от този закон и които са дошли само за да пречат на работата на парламента. Моля ви се, този закон е както на мнозинството, така и на опозицията. Той обаче е предизвикан, да не казвам от кои, обаче от източването на парите в банките, от източването, бих казал, под крилото на правителството, от източването от приятелски кръгове, от една предизвикана криза, от една предизвикана паника, включително и от правителството, от една дезинформация на обществото, включително от министър-председателя. И аз бих ви препоръчал да се замислите за тези, които подкрепяте с вашия вот. Затова ли ги подкрепяте - да лъжат, включително и от парламентарната трибуна. Замислете се и за това - кои от вашата парламентарна група допринесоха за избухването и задълбочаването на тази криза и превръщането й в катастрофа.
И пак казвам, ние сме за такъв закон, ние сме даже за малко по-широки възможности, да дадем възможност на държавата да се намеси вътре, защото държавата е тази, която трябва да гаси пожара. Няма кой друг да го загаси.
Формалното ми предложение е след запетайката думите да отпаднат, те са ясни в първия член, и да се добавят думите "и актуализация на държавния бюджет за 1996 г." Като правя изричната уговорка, че това е една частична актуализация, свързана само с този закон. И призовавам господин министъра на финансите да се замисли. Може би този месец остава още малко време, но другият месец да внесе един подробен закон за актуализация на бюджета, защото иначе цялата бюджетна сфера издъхва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Записах си предложението. Дотук има две допълнителни предложения по заглавието.
Господин Росен Михайлов по същия въпрос.
РОСЕН МИХАЙЛОВ (ПГДЛ): Бих искал да взема отношение по изказването...
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): По същия въпрос ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, по същия, по заглавието.
РОСЕН МИХАЙЛОВ: ... по изказването на господин Михайлов и на господин Димитров.
Аз мисля, господин Димитров, че с включването в § 4 в преходни и заключителни разпоредби на възможността за актуализация на бюджета, ние фактически правим в основна степен това, което Вие бяхте предложили. И това е именно изразът, който като наше работно виждане ние защитихме в комисията. Така че, щом казвате, че трябва да гасим пожара и да не избухва наново, нека да не се ангажираме в самото заглавие с актуализация на бюджета за 1996 г. Самите разпоредби на § 4 наистина водят до тази актуализация.
Що се отнася до другото искане - за промяна в заглавието на закона, тоест той да обхваща и юридическите лица, извършващи с разрешение на БНБ банкови сделки, самият факт, че имаме такива юридически лица с отнети лицензи означава, че те не са извършвали банкови сделки с разрешението на БНБ. Така че е изключено да търсим по-голям обхват на закона.
Предлагам да гласуваме становището на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Муравей Радев. След това ще дам думата на господин Стратев.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие реплика ли имате, господин Радев?
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Не, изказване по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов, Вие реплика ли правите?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Правя реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: На кого?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): На господин Михайлов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Той направи реплика на Венцеслав Димитров. Изказа се след него в рамките на една минута.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Той направи реплика и на мен. Последно какво?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Последно, господин Радев има думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Обсъждаме заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, обсъждаме заглавието.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз също като моя колега Венцеслав Димитров искам да обърна внимание на колегите от мнозинството, че този закон се приема в ненормални срокове, в неестествени и не така, както сочи правилникът ни, затова ви моля - не възразявайте, когато някой народен представител стане от трибуната и направи предложение, което цели този закон да стане по-добър. Нека да приемем този метод на работа и да вървим нататък, защото всички ние знаем колко той е важен.
По отношение на обхвата, който се изразява и от заглавието на този законопроект, аз също така се присъединявам към доводите и мотивите на колегата Васил Михайлов и смятам, че всяка една финансова институция, която има лиценз за работа от Българска народна банка, трябва да бъде в приложното поле на един такъв законопроект, защото тя е длъжна да осъществява и банков надзор. И това различава пирамидата от всички други банкови структури и небанкови такива, които се занимават с финансова дейност. И трябва да носим отговорност за това каквото става там. Ако искаме да успокоим гражданите, така трябва да постъпим. Ако искаме да си измием ръцете, че правим нещо, а вършим друго и мислим трето, тогава ще направим така, както вносителят е предложил с този законопроект.
Уважаеми колеги, Венцеслав Димитров обоснова необходимостта от актуализация на бюджета и в този смисъл той е прав. Той е прав дотолкова, доколкото един такъв закон, приет в този си вид, ще има едно много сериозно отражение върху дефицита и върху разходната част на държавния бюджет като цяло. Виждам една сума от 30 млрд. лева, която е по-голяма от половината от сегашния дефицит в републиканския бюджет. Много ви моля внимателно да разгледате моето предложение, което е свързано с намиране на изход от тази ситуация, без да се натоварва държавният бюджет. В този смисъл аз не мога да подкрепя това предложение - да се увеличава държавният бюджет, дефицитът в държавния бюджет чрез този закон.
И още нещо. На всички хора, които разбират от тази материя в страната ни, е ясно, че този държавен бюджет отдавна вече е куп, къс хартия, ненужна, без никаква стойност. Какво означава увеличаването на дефицита с 30 млрд. лева поради действието на този закон? Аз бих попитал финансовия министър и много се учудвам защо той не е тук днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Той е тук, той дойде.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Къде е тук, че не го виждам? Ако е тук, бих му задал въпроса - може ли едно сериозно Министерство на финансите, може ли един отговорен министър да допусне една частична актуализация на бюджет, който много отдавна плаче за такова нещо? Поради много други причини и поради много други фактори днес той е нереален и не може да продължава повече управлението на държавата на финансов автопилот.
Аз бих ви казал, че поне още два големи фактора има, които принуждават държавния бюджет да се актуализира с много, много по-големи суми от тази, за която сега се говори. И аз смятам, че това е един комплексен въпрос. Актуализация на държавния бюджет не може и не бива да има всеки месец, да не кажа всяка седмица. Тя се прави веднъж и след това онзи, който е направил веднъж тази актуализация, и не е познал и се налага наново в къс срок от време да прави нова, си взема шапката и си отива. За това става дума.
И ви моля, не решавайте палиативно, не решавайте на части един такъв изключително важен въпрос, какъвто е държавният бюджет. Не можем днес да го актуализираме с 30 млрд. и утре отново да поставим този въпрос на дневен ред и да го актуализираме с още 50 или 60 млрд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата господин Борислав Стратев.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Благодаря Ви, госпожо председателстваща.
Уважаеми народни представители, използвам правото, което ни предоставихте за вземане участие в обсъждането на закона. Бих искал да ви кажа само няколко думи по отношение мотивировката на народния представител Васил Михайлов относно промяна на заглавието. Заглавието вече е проблем, който е извън мотивировката.
Става дума за следното. Нека да бъдем много прецизни, когато използваме понятието "влог". Понятие "вложител" може да има само в банките. Никъде другаде не може да има "вложител" и "депозитор". Това не се оспорва и от господин Михайлов.
Второ, финансовите къщи не могат да откриват сметки при себе си на никого. Единственото, което могат да правят финансовите къщи в тази връзка, която народният представител господин Михайлов повдигна, е да приемат за доверително управление парични средства и то само в левове. Но при две условия: първо, паричните средства, приети за доверително управление, се приемат изцяло за сметка и на риск на инвеститора. И второ, по тези договори за доверително управление, довереникът не може да обещава лихва или друг фиксиран твърд положителен доход. Тоест, тези, които са привличали пари за доверително управление под различна форма, са сбъркали в избора си, защото всички регулации на Централната банка и изобщо Законът за банките и кредитното дело от гледна точка на своите регулативни функции се отнасят само към защита на вложителите и той не се прилага в регулацията за финансовите къщи с изключение на Наредба N 2. Тъй като регулациите са насочени към това да защитават депозиторите в банките.
От тази гледна точка изобщо не може да става и дума за защита на инвеститори, които са си предоставили средства за доверително управление, при това в нарушение на действащото законодателство. Ако трябва да ви обяснявам схемата, депозитите, за които се говори, изобщо не са давани в тази финансова къща, а парите са привличани от един инвестиционен фонд FTA, който ги е дал после на финансовата къща FTA, която ги е пропиляла. Така че това е проблемът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви много.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Васил Михайлов в заглавието на законопроекта и в целия текст думите "търговска банка" да се заменят с "юридически лица, извършващи с разрешение на БНБ банкови сделки по занятие, съгласно Закона за банките и кредитното дело." Моля гласувайте.
От общо гласували 188 народни представители, за - 66, против - 107, въздържали се - 15.
Не се приема предложението.

Поставям на гласуване предложението на народния представител Венцеслав Димитров заглавието да гласи: "Закон за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки и за актуализация на държавния бюджет за 1996 г.".
Моля да гласувате!
От общо гласували 194 народни представители, за - 59, против - 99, въздържали се - 36.
Не се приема предложението.
Поставям на гласуване заглавието на законопроекта, така както е предложено от вносителя и подкрепено от Комисията по бюджет и финанси: "Закон за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 177 народни представители, за - 135, против - 2, въздържали се - 40.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 1 - текст на вносителя - Министерския съвет:
"Чл. 1. Ал. 1. С този закон се уреждат условията и редът за предоставяне на държавна защита на влогове и сметки на физически и юридически лица, с изключение на финансови институции, в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност.
Ал. 2. Физическите и юридическите лица не ползуват правата си по този закон, ако писмено заявят отказа си."
Предложение на народния представител Руси Статков: в чл. 1 ал. 2 да отпадне.
Комисията е възприела това предложение и го е включила в съдържанието на текста, който се предлага от името на комисията.
Предложение на народния представител Васил Михайлов: в чл. 1 ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Физическите и юридическите лица сами решават дали желаят да се ползуват от правата си по този закон отделно за всяка своя сметка. Това свое желание те декларират писмено пред съответната институция в срок от 14 дни от поискването на Българската народна банка за откриване на производство по несъстоятелност. За неподалите писмена декларация в горния срок се счита, че се отказват от правата си по този закон и запазват правата си спрямо търговската банка или друга финансова институция".
Идеята в предложението на господин Васил Михайлов е възприета и е включена като т. 5 в предложението на комисията.
Предложение на народните представители Чародей Чернев, Благой Димитров и Цоньо Ботев: в чл. 1 ал. 1 думите "с изключение на финансовите институции" да отпаднат и се пренесат в § 4 на Преходните и заключителните разпоредби.
Възприето е предложението, само че е реализиран друг вариант - § 4 е прехвърлен към чл. 1.
Предложение на комисията:
"Чл. 1. Ал. 1. С този закон се уреждат условията и редът за предоставяне на държавна защита на влогове и сметки на физически и юридически лица в банка, за която Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност.
Ал. 2. Законът не се прилага за влогове и сметки в банка по ал. 1, титуляри на които са:
1. финансови институции;
2. членовете на Съвета на директорите, съответно на Управителния и Надзорния й съвет, прокуристите и членовете на органите й за вътрешен контрол;
3. акционерите, притежаващи акции, които им осигуряват повече от 5 на сто от гласовете в Общото събрание;
4. съпругите и роднините по права линия на лицата по т. 2 и 3;
5. лицата, които са заявили писмено отказа си да се ползуват от правата си по този закон в срок до 5 дни от датата на обнародването в "Държавен вестник" на решението на Българската народна банка да поиска откриване на производство по несъстоятелност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има няколко предложения. Първото предложение, на господин Руси Статков, е отразено. По следващото предложение има думата господин Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това, което каза господин Венцеслав Димитров, е много важно. Фактически с този закон ние натоварваме изключително много бюджетния дефицит. По същество, ако този закон се изпълнява, това означава, че бюджетният дефицит трябва да бъде променен, т.е. трябва да имаме промяна на Закона за държавния бюджет за 1996 г.
Председателят на комисията тук спомена, че мое предложение е било прието. Вероятно има предвид само срока от 14 дни. В моето предложение обаче има друга логика. Предложеното от Министерския съвет в чл. 1, ал. 2: "Физическите и юридическите лица не ползуват правата си по този закон, ако писмено заявят отказа си", е обратна логика.
Когато един човек е вложител - тук нека юристите подскажат и дадат своето мнение - той има вече договор с една банка. Изрично трябва да е неговото желание, неговата воля, за да се промени договорът, а не държавата да преценява, че ако той не желае това, влогът му отива в Държавна спестовна каса според текстовете на предложения законопроект за второ четене.
Според мен нормалната логика е тази, която съм заложил в моето предложение: за физическите и юридическите лица, които сами трябва да решат желаят ли да се ползуват от правата си по този закон отделно за всяка своя сметка. И тук също има един момент. Възможно е за някои от своите сметки те да предпочетат да се ползуват с правата по този закон и съответно да търсят своите гаранции в Държавнва спестовна каса. Но е възможно за други сметки те да не желаят да се ползуват от правата по този закон.
Защо? - Защото без да съм икономист, тук прозира - моля да ме извините - една възможност за доста голяма далавера. С тази груба дума си служа. Защо? - Защото нормалният ред и тук господин Венцеслав Димитров е прав, че става дума за някакъв пожарникарски закон, за извънредно положение в банковия и финансовия сектор - това е така, но в тези извънредни положения обикновено, както се казва, най-много се краде...
Като се говори за структурна реформа, която обаче няма истинския вид, а е само една имитация на структурна реформа, нормалният ред беше да е ясно кои предприятия, кои регистрирани по Търговския закон държавни предприятия фалират. Техните активи в крайна сметка би трябвало да се използуват за удовлетворяване и да покрият кредитите, дадени им от банките и едва тогава ние да преценяваме дали една банка е в несъстоятелност и това трябва да го направи Българска народна банка или не.
Може да се окаже, че при разпродажбата на активите ще се получат средства, които са много по-значими, отколкото при преценката в началото, че тази банка е в несъстоятелност. А след като ние подлъжем вложителите да отидат на така наречената защита в Държавна спестовна каса, пък още повече, както за съжаление е предвидено в закона, тези, които са юридически лица бъдат подлъгани и се пратят в Държавна спестовна каса, ще се окаже, че тези вложители, които остават и от акционерите в банките ще имат възможността с много малко парични средства да получат своя дял от недвижимо имущество на банката.
Това е възможно. И затова не е толкова еднозначно кое е по-доброто за един вложител - дали да бърза да отиде в Държавна спестовна каса, или да остане при режима на законите при фалит, при обявяване на несъстоятелност на банките.
Затова като говорим за стабилност на финансовата система и невсяването на паника, ние наистина трябва да имаме предвид точно тези неща. И аз много държа представител на Българската народна банка да изясни тези моменти, още повече че се предлагат някакви 80 милиарда. На какво основание точно бяха изчислени тези милиарди? Знае ли се за колко банки става дума, за колко вложители става дума? Къде е тази информация? Щом като се цитира цифрата 80 милиарда, значи такава информация има, но тя не е тук, в тази зала, а трябва да е тук, за да преценим най-точно как да постъпим при този законопроект на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Не е изтекло времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето! 45 секунди, дребната хитрост, да не сложите картата... Моля Ви се!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Моля Ви!
За неподалите писмена декларация...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля Ви се!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Селските тарикатлъци, уважаема госпожо, са амплоа на Вас и Вашата организация, а не мои.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля Ви, изтече времето!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: За неподалите писмена декларация в горния срок се счита, че се отказват от правата си по този закон и запазват правата си спрямо търговска банка или друга финансова институция. Това според мен е нормалната логика. Другото е обърната логика. Другото може да се окаже в крайна сметка изключително мащабна акция за измама на вложителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Благой Димитров има думата. Още едно предложение има - от народните представители Чародей Чернев, Благой Димитров и Цоньо Ботев.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Желев, към Вас имам въпрос по отношение на т. 5. Вие на практика въвеждате т. 5 във връзка с ал. 2 на първоначалния текст. От това, което е записано в т. 5, не става ясно за какво става дума. А всъщност т. 5 регламентира условията за писмен отказ на юридическите лица, които се отказват от правото си по смисъла на този закон.
Молбата ми към Вас е да изясните точно какво искате да кажете и може би в редакторски смисъл трябва по някакъв начин да се измени, защото текстът в момента е безсмислен. Точка 5 на чл. 1 на предложението на комисията. Става дума за лицата, които искат писмен отказ да използват правата си по закона.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Искат да съдят банката.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Не е ясно от текста, господин Димитров. Не е ясен текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Разяснение само, отговор по същия въпрос.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Комисията по бюджет и финанси обсъди в някаква степен и този текст още когато започнаха разсъжденията по чл. 1 като цяло. Текстът според нас е достатъчно ясен. Ние ползвахме една идея, която възникна вчера на заседанието на комисията. Алинея 2 гласи следното: "Законът (този закон се има предвид) не се прилага за влогове и сметки в банка по ал. 1 (става дума за банката, за която е поискано откриване на производство по несъстоятелност), титуляри на които са лицата, които са заявили писмено отказа си да се ползват от правата по този закон". Петдневен е срокът и тече от датата на обнародването в "Държавен вестник" на това решение.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): След думата "закон" запетайка има ли?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Не, няма запетайка. И всъщност става съвсем нормално - "Законът не се прилага за влогове и сметки в банка, за която е поискано откриване на производство по несъстоятелност, титуляри на която са лицата, които са заявили писмено отказа си да се ползват от правата по този закон в срок до пет дни от датата на обнародването в "Държавен вестник" на това решение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ясно е.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми колеги! Моля ви да внимаваме малко повече, защото тук, в предложението на комисията по чл. 1, то беше направено след дебати вчера в нашата комисия, имаме голямо изменение на текста. Аз не протестирам срещу това изменение, но мисля, че има една тънкост, на която не се обърна внимание, господин Стратев. Тънкостта е следната. В ал. 2 пише: "Законът не се прилага". Предполага се, че не се прилага напълно и за всички тези случаи, които са описани в точки от 1 до 5. Не знам дали ще има такива хора, но утре може да има, които не искат за тях изцяло да не се прилага законът, които искат за тях частично да не се прилага законът. И те имат това право. Примерно искат върху левовите си депозити да получат компенсиране на друго място, а с вземанията си по валутни депозити да съдят съответната банка.
Аз мога да направя предложение в т. 5: "Лица, които са заявили отказа си", слагаме запетайка, пишем "изцяло или частично", слагаме още една запетайка. Това обаче дали ще промени (господин Желев би могъл да каже, или по-скоро господин Стратев, който е юрист) тълкуванието на заглавката на ал. 2 "Законът не се прилага", или трябва и там да сложим "Законът не се прилага изцяло или частично"? Но тогава ще се разбере и за първите четири точки.
Предложението ми е да не се прилага само за лицата по т. 5, които са заявили отказа си изцяло или частично. Тоест, когато заявят отказа си частично, те имат право за това, което са заявили, че искат да им се компенсира от държавата, да го получат, а с другата сума да съдят съответната институция.
Така че бихме могли да напишем "изцяло или частично" и тук да направим изявление примерно, господин Желев, че всички в този дух разбират закона. И мисля, че това ще е достатъчно, господин Желев, след като влезе в протокола, да се знае, че лицата имат право и частично да се откажат и въз основа на частични вземания да предявят своите претенции. Мисля, че това е тяхно право. Нека да им го оставим в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, записах си предложенията.
Госпожа Гюлбие Реджеб и господин Стоян Денчев имат едно предложение, но не ги виждам. Дали го поддържат? Моля ви за разясненията по въпроса.
Записах предложението, ще го гласуваме.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Аз бих помолил господин Венцеслав Димитров също да чуе. Идеята на т. 5 е именно тази, но ако оставим "правата" без членуване и само запишем "права", тоест "лицата, които са заявили писмено отказа си да се ползват от права по този закон", мисля, че ще изпълним същата функция, без да записваме "изцяло или частично".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Нека да го запишем "изцяло или частично"!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Неговото предложение е със запетая, "изцяло или частично". Ще го гласуваме.
Господин Момчев, Вие имате ли предложение?
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Моето предложение е много просто. В т. 3 на ал. 2 на чл. 1 има едно ограничение от 5 на сто от гласовете в общото събрание. Много ви моля да внимавате, колеги, защото, професор Стоилов, това ограничение от 5 на сто, което е дадено в т. 3, е доста голяма граница. Аз преди малко говорих с господата от БНБ. Внесен е капитал около милиард и 300 милиона. Пет на сто - това са 65 милиона. Тоест, ние ограничаваме правата на тези, които имат над 65 милиона лева акционерен капитал. Аз не знам дали всичките акции са с право на глас и не знам каква част от капитала са с право на глас, но така или иначе тези, които имат пет на сто, горе-долу отговарят за такъв капитал. Хората, които имат такава голяма отговорност, наистина трябва да следят по-добре нещата в една банка и да не се ползват от правата по този закон. Обаче аз предлагам да намалим тази граница от 5 на сто на 1 на сто и смятам, че е нормално, защото в пет на сто граница означава, че само 20 акционери отговарят за всичко, а би трябвало да са по-отговорни хората, които имат право на глас в едно общо събрание.

Затова предлагам да променим числото "5" на "1". Това означава, че лицата, които отговарят за капитала, горе-долу внесен около 13 млн., трябва да отговарят. Освен това като бройка тези лица не са много, това са максимум 100 човека.
Затова смятам, че трябва да има по-голяма отговорност на акционерите. Всъщност това са управляващият орган на банката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За реплика по това предложение има думата господин Венцеслав Димитров - за смяна на числото от 5 на 1.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Репликата я взех процедурно, защото все пак се изказах по този член, но не по този проблем.
Господин Момчев, искам да приведа един допълнителен аргумент. И господин Филипов, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Момчев, репликата е към Вас, моля Ви да слушате. (Господин Момчев разговаря с господин Филипов)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Момчев, наистина 1 на сто е по-приемлива граница, защото 1 на сто приехме някъде, такова число в закона, който беше приет за банковите фалити. Така че 1 на сто ми се струва... Примерно там проверяваме финансовото състояние и т.н. Нека остане 1 на сто. Още повече се предполага, че от Централната банка има пълен регистър на всеки, който има повече от 1 на сто и те са му проверили финансовото състояние. Това е много важно. Там 1 на сто, в правомощията на Централната банка да идентифицира собственици над 1 на сто, се връзва много добре тук с това предложение. Защото се предполага, че Централната банка, след като е дала разрешение, тя контролира финансовото състояние на всеки, който има над 1 на сто в една определена банка.
И тази банка утре когато изгърми, нека точно тези хора да отговарят. Защото може да се наместят между 1 и 5 на сто доста хора, които са отговорни, на които е проверявано финансовото състояние, а после да застраховаме и техните депозити, тоест държавата да плаща за сметка на данъкоплатците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата господин Стратев за разяснения по този въпрос.
Нека да чуем господин Стратев по това предложение - 5-1 и след това ще продължим нататък.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители! Бих искал само да привлека вниманието ви към следния въпрос, това, за което говори народният представител Венцеслав Димитров, за тези 1 на сто. Проверката на финансовото състояние, което е предвидено и сега, при последните изменения на закона, се отнася само при лицензиране на банка. По-нататък ние не се интересуваме. Не ни интересува дали някой, който има 1 на сто, го е прехвърлил на друг и друг има 1 на сто, какво е неговото финансово състояние. Това вече за нас няма значение.
Логиката или мотивите, които стоят зад това предложение на Комисията по бюджет и финанси е, че лицата, които притежават над 5 на сто от акциите с право на глас, са лица, които са получили разрешение от БНБ да притежават над 5 на сто. Тоест те вече са рецензирани по някакъв начин, ако може да използуваме тази дума. Следователно, те вече отговарят в по-голяма степен от другите акционери.
Освен това 5 на сто смятаме, че е някаква граница, поне така е приета в Закона за банките и кредитното дело, за която се иска разрешение. Тоест те вече влияят върху вземането на решение с това голямо участие над 5 на сто.
Това е логиката. Иначе ще могат да поставят съвсем невинни, какво значение, че има 1 на сто, купил си и т.н. Има и обратен ефект, все пак над 5 на сто се рецензират от БНБ.
А така ако се приеме някаква долна граница за такива случаи, би могло да се отдръпнат инвеститорите да участвуват в банките. Да не би да има обратен ефект едно такова решение.
Нека да чуем господин Стоилов. Накрая ще дам думата на господин Момчев, тъй като той е вносител. Това предложение ще се гласува.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги!
Това, което казва господин Стратев е така. Но има едно "но". Вярно е, че тези, които са лицензирани от вас и държат порция от капитала над 5 на сто, имат решаващо значение при формиране политиката на банката. Но акционерите, държащи по-малки части от капитала са тези, които участвуват в одобряването на тази политика, в стратегията на банката.
Така че, образно казано, по-просто, трябва да си отварят очите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не са невинни.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Не са невинни. (Смях) Така че, признавайки това, което Вие казвате за основателно, не по-малко е основателно и искането държащите по-малки части от капитала добре да оглеждат предлаганата политика и да не стават слепи проводници на една политика, която е рискована - да се отива към кредитна експанзия, която не може да бъде аргументирана с условията и пр., и пр.
Затова аз, предполагам че и моите колеги, ще подкрепим това искане.
Ако не излизат от нашата среда такива искания, то е защото се страхуваме, че ще се нададе пак вой, че мачкаме частниците, акционерите.
Категорично подкрепяме, категорично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (смее се): Господин Момчев, получихте различни мнения и подкрепа.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Искам да обърна внимание, че тук не става въпрос, колеги, за търсене на отговорност от тези, които имат 1 на сто. Става въпрос, че тези, които имат 1 на сто и са отговорни за разсипване на една банка, нямат право да си получат собствените депозити в същата банка. Ами те като са управлявали банката и са допуснали да фалира, първо, ако те са акционери на място, трябва да следят действията на тази банка, да знаят нейното състояние и ако са достатъчно умни, да си изтеглят навреме депозитите. Ако това не са направили, означава, че те въобще не се интересуват от ситуацията в тази банка и са допуснали хиляди хора да загубят парите си.
И второ, което имам като дуплика към изказването на господин Стратев. Това нещо могат да го направят квесторите. Не става въпрос, господин Стратев, БНБ да каже кои имат над 5 на сто. Ако Вие нямате информация. Но там има квестори, там има книга на акционерите. Квесторите могат да изготвят един списък на лица, които нямат право да получат по този закон уреждане на личните си влогове.
И последното, което искам да кажа. Мога да твърдя, че хората, които имат над 1 на сто акции, те нямат влогове, а имат кредити към тази банка. Бъдете сигурни. Те са се възползували от правото си на акционери и са смукали банката.
Така че това е просто принципен въпрос, който трябва да бъде решен по този начин, според мен, в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Още едно предложение за отпадане или? Имате думата. За редакция или прочие, тъй като писмените предложения изчерпихме.
ЧАРОДЕЙ ЧЕРНЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: А, Вие сте вносител на едно от предложенията.
ЧАРОДЕЙ ЧЕРНЕВ: Да.
Във връзка с предложението на народните представители Чародей Чернев, Благой Димитров и Цоньо Ботев. Аз искам да изкажа своето удовлетворение от работата на комисията. Защото нашето предложение е свързано с една структурна промяна в самия закон. И в този смисъл аз считам, че, уважаема госпожо председател, Вие не трябва да подлагате на гласуване нашето предложение. Защото то е намерило място в предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Оттегляте го. Благодаря Ви.
Започваме гласуване по направените предложения.
Най-напред предложението на народния представител Васил Михайлов за промяна на ал. 2 на чл. 1.
"Както следва - настоява господин Михайлов - физическите и юридическите лица сами решават дали желаят да се ползват от правата си по този закон, отделно за всяка своя сметка. Това свое желание те декларират писмено пред съответната институция в срок от 14 дни от поискването на БНБ за откриване на производство по несъстоятелност.
За неподалите писмена декларация в горния срок се счита, че се отказват от правата си по този закон и запазват правата си спрямо търговската банка или друга финансова институция."
Моля да гласувате.
От общо гласували 183 народни представители, за - 52, против - 103, въздържали се - 28.
Не се приема това предложение.
Имате думата, господин Димитров.
Нека се договорим, като започнем да гласуваме...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Точно понеже сме в процес на гласуване, госпожо Ананиева. Не зная какъв е резултатът. (Излиза на трибуната) Но току-що забелязах уважаваният от мен член на Парламентарната група на мнозинството господин Борис Колев да гласува с първата карта, която е в кюшето. Не зная, там обикновено стои проф. Стоянов от Бизнесблока.
Моля ви, колеги, аз зная, че това не може да се контролира, кой с каква карта гласува. Обаче недейте да гласувате с карти от други парламентарни групи. Това е наистина фрапантно нарушение на всичко.
ГЛАС ОТ ЛЯВО: Стига!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Е, какво стига?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Бележката е правилна. Бележката е правилна.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, предполагам, че не са Ви упълномощили. Напротив, господин Румен Русев ми казва: "Гласувай с нашите карти".
Мога, но още не съм отишъл да гласувам с техните карти. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Правилна е бележката. Имахме случай, когато Народният съюз не беше изобщо представен, а тук на екрана постоянно гласуваше някой. (Шум и смях в залата) Но, случва се. И аз виждам най-добре какво става, но моля да се има предвид бележката.


Поставям на гласуване предложението на народните представители Стоян Денчев и Гюлбие Реджеб в чл. 1 думите "и юридически лица" да се заменят с "лица и търговци". Моля, гласувайте това предложение, което би означавало текстът да звучи, както следва: "С този закон се уреждат условията и реда за предоставяне на държавна защита на влогове и сметки на физически лица и търговци в банка"... и т.н.
От общо гласували 162 народни представители, за - 33, против - 84, въздържали се - 45.
Предложението не се приема.
Две предложения бяха обосновани в залата - едното е предложението на народния представител Венцеслав Димитров в точка 5 на ал. 2,след "отказа си" да се вметне "изцяло или частично".
Моля, гласувайте това предложение.
От общо гласували 176 народни представители, за - 170, против - 2, въздържали се - 4.
Това предложение е прието.
И последното предложение е на народния представител Красимир Момчев в точка 3 - припомням, става дума за "законът не се прилага за влогове и сметки в банка по ал. 1, титуляри на които са:
...
"3. акционерите, притежаващи акции, които им осигуряват повече от 5 на сто" - това е предложението на вносителя и на комисията, а господин Момчев предлага числото 5 да се замени с числото 1 - "1 на сто от гласовете в общото събрание". Моля, гласувайте това предложение.
От общо гласували 183 народни представители, за - 97, против - 40, въздържали се - 46.
Това предложение се приема.
Доктор Карев, който е перфекционист в редакциите, има редакционна поправка, преди да преминем към гласуване на чл. 1.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, дами и господа! Искам да предложа едно редакционно подобрение на т. 5, което включва, разбира се, това, което господин Димитров предложи. Просто подредата на изречението не е добра. (Венцеслав Димитров разговаря с група депутати)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Димитров, господин Димитров!
ГЕОРГИ КАРЕВ: Господин Димитров, моля да чуете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Димитров, тъй като се предлага по-добра редакция на текста, който току-що приехме, моля да внимавате.
ГЕОРГИ КАРЕВ: Аз бих предложил следната подреда на изречението: "Лицата, които до 5 дни от датата на обнародването в "Държавен вестник" на решението на БНБ да поиска откриване на производство по несъстоятелност, са заявили писмено отказа си да се ползват изцяло или частично от правата по този закон". Така смятам, че става по-ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма възражения. Няма възражения и от комисията.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Аз съм съгласен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване чл. 1 така, както е предложен от комисията с вече възприетите две поправки по същество, и с редакцията на т. 5, предложена от доктор Георги Карев. Моля, гласувайте!
От общо гласували 191 народни представители, за - 184, против - 1, въздържали се - 6.
Член 1 е приет.
Господин Желев, стигнахме до чл. 2.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 2 - текст на... (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля за спокойствие!
Имате думата за процедурен въпрос, господин Стоянов.
БОРИС СТОЯНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! С оглед на важността на закона, който обсъждаме и приемаме, и времето, което е необходимо за сериозни дискусии, имам съмнение, че няма да може времето, което е определено до 14 часа, да ни стигне, затова правя процедурно предложение да удължим работното време до приемане на закона, но не повече от два часа, както е по правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: На практика ние се разбрахме с ръководството на всички парламентарни групи, че днес трябва да приключим този законопроект. (Народният представител Благой Димитров иска думата)
Нека да гласуваме това процедурно предложение, след това ще Ви дам думата.
Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване на работното време днес с два часа.
От общо гласували 171 народни представители, за - 136, против - 13, въздържали се - 22.
Това предложение е прието.
Господин Благой Димитров има друго процедурно предложение. Имате думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, Вие пропуснахте да подложите на гласуване целия чл. 1, за да преминем към чл. 2. На практика доктор Карев предложи една редакторска корекция на т. 5, но трябваше чл. 1 да се гласува целия така, както ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ако проверите стенограмата, ще видите, че аз поставих на гласуване целия чл. 1 с двете корекции, които гласувахме по същество - изцяло или частично - на господин Димитров, на господин Момчев за единия процент и с променената редакция, по която не възрази и председателят на комисията, и вносителят на предложението по същество, така че предпоследното гласуване беше за чл. 1 като цяло.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Текст на вносителя - Министерски съвет:
"Чл. 2. Ал. 1. Когато Българска народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност на търговска банка за физическите и юридическите лица, които имат сметки в тази банка, се изготвят удостоверения за:
1. титуляра на сметката;
2. размера на средствата по съответната сметка и условията по нея;
3. задължението на лицето към търговската банка;
4. клона на Държавна спестовна каса, съответно на търговската банка по чл. 3, т. 2, където ще бъде открита сметка;
5. други реквизити, определени от Българска народна банка.
Ал. 2. Удостоверенията по ал. 1 се изготвят:
1. в случаите по чл. 65 от Закона за банките и кредитното дело от назначените квестори или от упълномощени от тях лица;
2. в случаите по § 25, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банките и кредитното дело, "Държавен вестник", бр. 42 от 1996 година от лицата, които управляват и представляват банката или от упълномощени от тях лица.
Ал. 3. Удостоверенията се изготвят поотделно за левовите и валутните сметки, като задълженията към търговската банка се разпределят до тяхното изчерпване.
Ал. 4. Удостоверенията се изготвят в три екземпляра, един от които се изпраща на Държавна спестовна каса, съответно на търговската банка, по чл. 3, т. 2, другият - на титуляра на сметката, а третият остава в клона на банката и при поискване се предоставя на титуляра на сметката.
Ал. 5. Удостоверенията се изготвят в срок от четири работни дни от датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност".
Предложение на народния представител Руси Статков - в ал. 5 думите "4 работни дни" да се заменят с "едноседмичен".
Предложение на народния представител Васил Михайлов в ал. 5 цифрата "4" да се замени с цифрата "10".
Предложение на народните представители Стоян Денчев и Гюлбие Реджеб в чл. 2:
1. в ал. 1, т. 5 да отпадне;
2. в ал. 4 думите "търговската банка" да се заменят с "търговските банки" и
3. в ал. 5 цифрата "4" да се замени с "10".
Предложение на Комисията по бюджет и финанси:
"Чл. 2. Ал. 1. Лицата, които имат правомощията за управление, и представителството на банката по чл. 1 или упълномощените от тях лица, в 15-дневен срок от датата на решението на Българска народна банка да поиска откриване на производство по несъстоятелност изготвят удостоверения за сметките на физическите и юридическите лица, съдържащи данни за:
1. титуляра на сметката;
2. размера на средствата по съответните сметки и условията по тях;
3. задължението на лицето към банката по чл. 1;
4. нетния размер на средствата, за които се предоставя защитата по този закон;
5. клона на Държавната спестовна каса, съответно на търговската банка по чл. 3, където ще бъде открита сметка;
6. други данни, определени от Българска народна банка.
Ал. 2. Удостоверенията по ал. 1 се изготвят поотделно за левовите и валутните сметки в два екземпляра, единият от които се предоставя на титуляра на сметката.
Ал. 3. Лицата по ал. 1 предоставят на Държавна спестовна каса, съответно на търговската банка по чл. 3 информация за издадените удостоверения и съдържащите се в тях данни".

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аналогични предложения правят господата Васил Михайлов и Руси Статков, но в окончателния текст на Бюджетната комисия няма ал. 5.
Господин Васил Михайлов има думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители и гости! Беше малко шумно в залата и аз не разбрах добре от председателя на комисията дали е прието предложението за удължаване на срока по ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не разполагате ли с текста?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Разполагам с текста, но мисълта ми е, тъй като току-що е раздаден текстът, където комисията е творила вчера, това е малко по-различен текст от текста, върху който ние сме направили своите предложения.
И тук пак ще използвам случая да кажа, че грубо нарушаваме Конституцията - кой и как трябва да внася промени и да има законодателна инициатива, но сега не е времето за такъв дебат.
Искам да кажа просто, че е очевидно, че този срок е недостатъчен и той трябва да се увеличи. Тук е дадено, че са 15 дни. Ако вие прецените, че това няма да натовари администрацията и ще може да се изпълнят тези заложени функции, аз не възразявам. Но според мен 10 работни дни е пак толкова, само че дава яснота, за да не се включват тук празници, за да няма спорове по този въпрос. Като се каже "работни дни" според мен фиксираното е по-ясно. Както и междупрочем унифицираме подхода за време, като определяме времето в работни дни, а не в календарни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Някакво разяснение по този въпрос? - Няма.
Господин Стоян Денчев и госпожа Гюлбие Реджеб имат три предложения, но не ги виждам в залата.
Други предложения по текста? - Не виждам.
Предложението на народния представител Васил Михайлов и на народния представител Руси Статков се отнася към ал. 5 на първоначалния текст на вносителя, а в направеното предложение на комисията не се съдържа. Аз мога да го поставя на гласуване в пълния му текст като друга алинея, поддържане на алинеята на вносителя - "удостоверенията се изготвят в срок от 10 работни дни от датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност", като това би било евентуално нова алинея. Иначе то няма къде да се сложи върху новия текст. Но ако поддържате това, мога да го направя.
Господин Михайлов, съгласен ли сте с този вариант? - Да.
Моля да гласувате предложението на народния представител Васил Михайлов, което би означавало в текста на вносителя "4 работни дни" да се замени с "10 работни дни". И би станало ал. 4.
Припомням, че в предложението на комисията в окончателния текст тази алинея липсва.
От общо гласували 173 народни представители, за - 75, против - 78, въздържали се - 20.
Не се приема това предложение.
Предложението на народните представители Стоян Денчев и Гюлбие Реджеб е в ал. 1 т. 5 да отпадне. Става дума за "удостоверения за: други реквизити, определени от БНБ".
Моля да гласувате за отпадане на тази т. 5.
От общо гласували 187 народни представители, за - 68, против - 95, въздържали се - 24.
Не се приема това предложение.
Следващото предложение е в ал. 4 думите "търговската банка" да се заменят с "търговските банки".
Моля да гласувате.
Отменете гласуването. Появи се господин Денчев да обясни.
Има думата господин Денчев.
СТОЯН ДЕНЧЕВ (ДПС): Госпожо председател, дами и господа народни представители! Бих искал във връзка с приетата концепцията за приемането на закона оттук нататък да не се подлага на гласуване промяната на "търговската банка" в "търговските банки". Нашата презумпция беше такава не само ДСК, а и други търговски банки да откриват влогове на банките, за които има производство по несъстоятелност. Но явно, че това не се приема от комисията и едно-две гласувания вече минаха по този повод. Няма смисъл оттук нататък да гласуваме тези текстове. Моля да не ги подлагате на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Следващото Ви предложение вече беше гласувано.
Моля ви да гласувате чл. 2 с трите алинеи, както беше докладван от името на Бюджетната комисия.
От общо гласували 182 народни представители, за - 137, против - 4, въздържали се - 41.
Член 2 е приет.
Следва чл. 3, по който има десетина съществени предложения.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 3 - текст на вносителя:
"Чл. 3. Държавната спестовна каса и търговската банка, с която БНБ и министърът на финансите са сключили договор, откриват служебно сметки въз основа на получената информация за издадените удостоверения по чл. 2, както следва:
1. за левови сметки на физическите лица и за левови и валутни сметки на юридически лица ДСК открива служебно нови сметки в левове при същите условия, с изключение на договорената лихва. Олихвяването се извършва по действащата тарифа на ДСК, а трансформирането на средствата на валутните сметки в левове се извършва по централния курс на БНБ за съответната валута в деня на издаване на удостоверението;
2. за валутни сметки на физически лица нови сметки в щатски долари се откриват служебно от търговската банка, с която министърът на финансите и БНБ са сключили договор. Новите сметки се откриват при същите условия, с изключение на договорената лихва. Олихвяването се извършва по тарифата на търговската банка, но не повече от шестмесечния либор."



Предложение на народния представител Валентин Василев. Чл. 3, т. 1 и 2 се изменят така:
"1. за левови сметки на физически и юридически лица Държавна спестовна каса открива служебно нови сметки в левове при същите условия, с изключение на договорената лихва. Олихвяването се извършва по действуващата тарифа на Държавна спестовна каса.
2. за валутни сметки на физически и юридически лица нови сметки в съответната валута се откриват служебно от търговски банки, с които министърът на финансите и Българска народна банка са сключили договор. Новите сметки се откриват при същите условия, с изключение на договорената лихва. Олихвяването се извършва по тарифата на търговската банка, но не повече от 6-месечния либор".
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров. В чл. 3, в т. 1 думите "валутни сметки" да отпаднат; в т. 2 на първия ред се добавя "и юридически", а накрая се добавя "2 на сто".
Предложение на народния представител Муравей Радев. В чл. 3, в т. 1, изречение първо думите "за левови и валутни сметки" да отпаднат, а във второто изречение текстът след "Държавна спестовна каса" да отпадне; в т. 2 след думата "физически" се добавя "и юридически".
Предложение на народния представител Васил Михайлов. В чл. 3 след думите "удостоверение по чл. 2" се добавят думите "декларираното писмено желание на лицата".
Точка 1 се променя така:
"1. за левовите сметки на физическите и юридическите лица Държавна спестовна каса открива нови сметки в левове при същите условия, с изключение на договорената лихва. Олихвяването се извършва по действуващата тарифа на Държавна спестовна каса".
В т. 2 след "физически" се добавя "и юридически".
Предложение на народните представители Чародей Чернев, Благой Димитров и Цоньо Ботев. В чл. 3 т. 1 се изменя така:
"1. за левови и валутни сметки на физическите и юридическите лица Държавна спестовна каса и търговската банка откриват служебно нови сметки в левове и във валута при същите условия, с изключение на договорената лихва. Олихвяването се извършва по действуващата тарифа на Държавна спестовна каса и търговската банка, но не повече от 6-месечния либор".
Предложение на народния представител Евгений Еков. В чл. 3, т. 2 се изменя така:
"2. за валутни сметки на физически лица и юридически лица, регистрирани по Закона за лицата и семейството, нови сметки в щатски долари или друга конвертируема валута, се откриват служебно от търговска банка, с която министърът на финансите и Българска народна банка са сключили договор. Новите сметки се откриват при същите условия, с изключение на договорената лихва. Олихвяването се извършва по тарифата на търговската банка, но не повече от 6-месечния либор".
Предложение на народния представител Красимир Момчев. В чл. 3, т. 1 след израза "нови сметки в левове" се добавя "и валута".
Предложение на Комисията по бюджет и финанси:
"Чл. 3. Ал. 1. Въз основа на получената информация за издадените удостоверения по чл. 2 за левови сметки на физическите лица и за левови и валутни сметки на юридическите лица, Държавна спестовна каса открива служебно нови сметки в левове.
Ал. 2. Въз основа на получената информация за издадените удостоверения по чл. 2 за валутни сметки на физическите лица, търговската банка, с която управителят на Българска народна банка и министърът на финансите са сключили договор, открива служебно нова сметка в щатски долари.
Ал. 3. Новите сметки се откриват с вальор денят, следващ датата на решението на Българска народна банка да поиска откриване на производство по несъстоятелност, и се олихвяват по тарифата на Държавна спестовна каса, съответно на търговската банка".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Моля предложенията, които са направени, тъй като засягат друга структура на този текст, колегите да ги трансформират, за да не се налага да го правя аз.
Има думата господин Валентин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми колеги, всъщност чл. 3 е философията на този закон. В това, което предлагам аз, се съдържа становището, което изразихме миналия път от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, да бъдат възстановени левовите и валутните сметки на физически и юридически лица такива, каквито са. Нещо повече, да бъдат възстановени в съответната валута не в щатски долари, а в такава валута, в каквато са били сметките. И Българска народна банка и министърът на финансите да имат право да сключват договори не с една, а с няколко търговски банки.
Какво ще стане, господин Филипов, ако не се приеме това наше предложение? Аз ще се опитам съвсем спокойно да Ви обясня на базата на проучванията, които направихме. Няма да стане това, което Вие днес прокламирате във вестник "Труд" - спокойствие на банковия пазар.
Първо, кое юридическо лице ще бъде спокойно за валутните си влогове в която и да било търговска банка? Вие виждате какво става тези дни. Всички валутни влогове ще бъдат изтеглени. Къде ще отидат тези валутни влогове? Или ще отидат в чужбина, в сигурни банки, бъдете сигурен в това, вече има такива сметки и Вие много добре знаете това, или просто за една седмица ще бъдат изкупени бурканите и няма да има с какво да затваряме компоти после. С този ход Вие изобщо сривате доверието вътре в страната на физическите лица.
Какво ще бъде доверието на управляваната от Вас банкова система в чужбина? Това, което се опитах да проуча през последните дни, е, че десетки фирми, активно работещи със западни фирми, отлагат поръчки, спират сделки, защото просто няма банка, в която те да са сигурни, че ще преведат плащанията си. Стигнахме дотам, че тук се задържат плащания от социални фондове на българи, работещи в Германия, изпратени от социалното осигуряване в Германия - 10 000 марки 6 месеца в Първа частна банка. Значи стигате до компрометиране на банките и пред държавни институции, пред пенсионното осигуряване на Федерална република Германия! Никакво доверие в банковата система! Вие имате два начина - или да закриете всички банки и да кажете: три банки ще има в тази държава. Но на тях ще има доверие 100 на сто и пълно покритие. Или няма да правите такива пируети. Всички юридически лица, и ние ще ги призовем към това, ще тръгнат да си изтеглят всички пари от тези банки. И ще ги изтеглят. Също и физическите лица. И да видим какво ще правите. Какво ще правите вие? Хората се чудят как да вкарват валута в своите страни, да защитават тази валута, а вие удряте и отвън, и отвътре. По този начин нито отвън ще идват преводи за всичките стотици наши фирми, които работят... Аз поне имам сведения от последните дни за 40 фирми, на които са блокирани плащанията.
Така че ние не настояваме този текст да бъде приет, да има първоначално 100 на сто гаранция за тези влогове точно в такава валута, в каквато са внесени. А не ако си внесъл в марки, да ги връщате в долари, в рубли и т.н. Защото и рублата е валута. Да ги обменят в борсите.
Второ, да дадете възможност за сключване с повече банки. В противен случай, аз пак казвам, това ще означава пълно сриване на доверието в банковата система, изтегляне на всякакви влогове, където и да са, и пълно рухване на международното доверие в банковата система, която управлявате. И в края на краищата Вие ще бъдете един от хората, който ще носи отговорност за това нещо. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата за реплика господин Фидел Косев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Каква реплика, това е второ четене?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Добре, приемете и Вие, че няма да има реплики на второ четене и аз ще бъда доволна.

ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Господин Василев, въобще не сте разбрали системата, за която става дума. БНБ не е взела нещо, което да връща. С този закон ние не връщаме нещо, което е взето.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ако не е БНБ, значи Жан Виденов го е взел. Недей така!
ФИДЕЛ КОСЕВ: Недей такива политически глупости да говориш, Венци. (Неразбираема реплика от Венцеслав Димитров)
Да, тук няма политика. Тук говоря за БНБ. БНБ не е взела нищо, което да трябва да връща. С този закон се създава система, с която се дава, а не се връща. Защо обръщате цялата система наопаки съвсем нарочно, за да я провалите? (Реплики от залата) Разбира се, че става дума за такова нещо.
Фактически че хората са си изгубили парите, и юридическите лица, с фалита на тези банки.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Така е?!
ФИДЕЛ КОСЕВ: Така ли? Ами като не сте разбрали, идете да се лекувате. Поне това сте учили ужким. (Неразбираема реплика от Васил Михайлов)
Щом позволявате да се говори, че еди кой си е глупав, си ходете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Много Ви моля! Много Ви моля!
ФИДЕЛ КОСЕВ: Господин Василев, моля ви, обърнете логиката! Погледнете какво пише в закона! Не става дума банката да е взела нещо и да възстановява. Банката дава. И банката дава на базата на гаранционния фонд, който се създава. Не обръщайте логиката съвсем наопаки! Много бъркате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Господин Косев, на мен ми е жал, че Вас Ви използват за някакво стенобойно оръдие. Хората не са си загубили парите. Те не са си вървяли така по улицата и да им изпаднат. Хората са обрани! Хората са обрани от вашите банки. (Шум и неодобрителни реплики от блока на мнозинството)
Кой рефинансира банките? Колко пари вие наляхте в тези банки, които фалират? Колко пари наляхте от началото на тази година? Чии са тези пари? Тези пари дали са ваши? Дали са на тези, които са баш във фалиралите банки? Ами тези пари може да са на добросъвестни вложители в недобросъвестни банки. Парите на хората са обрани. Първо, те не са ги загубили.
Второ, вие не връщате. Вие казвате на хората: "Е, нещо ще ви подхвърлим от това, което сме ви обрали". Това е. (Неразбираема реплика от Фидел Косев)
Вие, вашата партия, вашето правителство и вашата банка, която управлявате. Това е. Вие носите отговорност за цялостната система, за цялостната политика в тази страна, включително за финансовата политика в България.
И хората си били загубили парите, защото Виденов застана тук и каза, че Първа частна банка е била най-стабилната. Вашият лидер! И хората отидоха и си внесоха парите, и си ги загубиха. Така ли стана? А кой направи кампанията със стотици бодигардове, с дебелите вратове? Кой ги плати? - Вие ги платихте чрез рефинансиране на тази банка и обрахте парите на хората. И с тоновете уиски, които се изляха по тая кампания.
Вие просто срам нямате! Вие нямате срам и продължавате да говорите, че хората си били загубили парите.
За мен вие влизате в последния си гърч. В последния си издихателен период. И ако такива икономисти като професор Стоилов, който се опитва тук да репликира, ви управляват, значи този период ще бъде още по-кратък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще се съобразя с настойчивата молба на дясната страна на залата да не давам думата за реплики.
Следващото предложение е на господин Венцеслав Димитров. Така, както са направени предложенията или само предложения за отпадане, за нова редакция.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Госпожо председателстваща, колеги! Най-напред правя едно предложение, с което се съгласиха и господин Филипов, и господин Стратев, което не фигурира даже и в предложенията на комисията. Не сме го разглеждали вчера, затова моля с тишина да го приемете. Пък ако искате го отхвърляйте.
Създава се нова четвърта алинея към предложението на комисията, където пише: "новите сметки се откриват без комисиони и такси за ДСК или съответно за търговската банка".
Мисля че е ясно за какво става дума. Това прехвърляне, то не е и прехвърляне, то е допълнително откриване, да не би да създадем условия без нея или неконтролирано да стане намаляване на тези, които се ползват от привилегията да получат компенсация от страна не на БНБанка, а от страна на Министерството на финансите, тоест на правителството.
Другите ми предложения съвпадат с тези на колегите, но аз имам малко по-други аргументи.
Тук се прави разлика между това да се компенсират физическите лица с левови и с валутни сметки, а юридическите лица - само с левови сметки. Тоест да се закрият техните валутни сметки. И казват: "откъде ще вземем пари, защото нямаме пари?"
Философията на пазара към който ние вървим - неслучайно министър Костов, който каквото и да предлага, по някой път прави някое разумно предложение, макар че то сега е без ефект. Може би дойде късно - това е за либерализирането на търговията с валута. Колкото по-либерален е пазарът, толкова повече валута ще има. Колкото е по-ограничен пазарът, толкова по-малко валута ще излиза на пазара, а съответно и за държавата. Недейте да мислите, че доларите или марките са надписани - "тия са за плащане на външния дълг; тия са за джобовете на хората; тия са за юридически лица; тия са за физически". Доларовият ресурс или марков и т.н. е един. Когато той циркулира свободно на пазара, той може да е наш депозит, обаче банката може да плаща дълговете на държавата с него.
Когато обаче пазарът се парцелира, когато пазарът се ограничава, тогава примерно физическите лица, утре може да станат и юридически, ще си крият доларите в джобовете, в къщите, в офисите, в градините. Някои казват: "В "Бурканбанк". Долу-горе това ще стане. Доларът изчезва и няма да има и за държавата да си плаща дълговете. Няма да има и за търговците да извършват плащания по външната търговия, по внос и износ на услуги и т.н.
Затова ми се струва, че това, което е направено е насочено против интересите, не бих казал на опозиция, на определени лица, то е насочено против интересите на България като държава. На една държава, която в момента изпитва големи трудности, казва се: "с платежния баланс". Платежният баланс, в най-общия смисъл. А най-вече вие знаете какво ни предстои - предстои ни да си плащаме дълга. Нямаме външно рефинансиране, няма чужди инвестиции, а вие сега искате и тия долари да се изпокрият. Създава се грамадно търсене на долари, а никой не предлага на пазара да отиде. И това нещо ще продължи, тази тенденция ще се засили, ако продължаваме да парцелираме пазара.
След създадения либерален валутен режим у нас, някой ще каже: "Абе защо трябва да открием в левове, защо и във валута?" Ами чисто и просто, защото проблемът не е дали има или няма. След като има пазар, всеки може да отиде да си купи. Проблемът е в грамадния марж. И именно този марж е израз на неувереността на участниците на пазара в това какво ще стане утре или какво става.
Аз ви предлагам - "откривайте!" Това е развито и в следващия член. Както откривате за физически лица, така откривайте и за юридически лица.
Ето сега приехме Закона за данъка върху общия доход, по който се облагат едноличните търговци. Виждате там какви ограничения имаше. Сега виждам, че вече витаят идеи в тоя закон, който ще го приемем другата седмица - Законът за данъка върху печалбата. Най-сетне да влезе, да се дадат някакви преференции. За кого се дават? - За юридическите лица. Обаче тук едновременно се казва: "от днес нататък дано да няма други закони". Но все пак този закон е един сигнал какво ще става от утре нататък в България или от днес нататък.
Юридическите лица да бъдат третирани по друг начин в сравнение с физическите лица. И мисля, че за всички от вас тук, в залата, е ясно и за другите - физическите лица. Понеже са физически лица имат по-лесен достъп до пазара на чужда валута и те по-лесно могат да си купят. Юридическите лица, тъй като за тях се иска регистрация и т.н., има маса ограничения, има и по-строг контрол върху тях, включително от собствениците, независимо... за тях е по-трудно да се доберат до пазара на доларите. А точно на тях им ограничаваме този пазар.
Затова аз предлагам, тук съм формулирал своето предложение, мога и да го преформулирам в съответствие с предложението на комисията - и левовете, и валутата да са еднакви за физически и юридически лица. Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Само ал. 4 да сверя.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "Ал. 4. Новите сметки се откриват без такси и комисиони."
То е ясно за какво е. Мисля, че е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата за обяснение господин Кирил Желев.



ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Може би към ал. 3, в която са условията, да бъде, а не като отделна алинея, с ново изречение. След "банка" да продължи: "При откриването на сметките не се събират такси и комисионни".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Аз ще бъда вероятно много кратък, но ще се опитам да кажа всичко онова, което ми се струва, че е добре да го знаят народните представители в тази зала днес.
Каква е целта на този закон? Да успокои този безумен хаос у населението по отношение на банковото недоверие. Какво съдържа този закон? Каквото и да си говорим, колкото и члена тук да има, той има три основни неща. Три! Първото е - за кого се отнася; второто е до каква степен компенсира и третото е кой плаща. Това е този закон. Третото е кой плаща. Сега говорим за първото - за кого се отнася и отчасти доколко.
Аз казвам, ако искаме да изпълним целта, за която правим този закон и ако искате да имате нашата безрезервна подкрепа и сто на сто да изпълним тази цел, не трябва да правим никаква разлика между граждани и стопански субекти. И точно това е моето предложение по тази точка. Никаква дискриминация на стопанския субект! Никаква! Затова, защото той е точно толкова невинен, колкото и гражданинът.
Аз мога да ви повторя всички тези неща, което казаха моите колеги преди мен - и затова кой какво каза, и тая банка била такава, другата била онакава. В отсъствието на кредитен рейтинг, в отсъствието на какъвто и да било що годе сносен банков надзор вината трябва да поеме държавата. Вината! Държавата, но не данъкоплатецът. Затова ще говоря малко по-късно.
И затова сега апелирам: колеги, не правете разлика между едното и другото. Направете режима еднакъв както за гражданина, така и за стопанския субект. Защото този стопански субект в крайна сметка е сбор от граждани. Те не са нещо друго. В крайна сметка те също са хора, те имат семейства и те, за разлика от другите, правят нещо, което другите не смеят да направят. Опитват се да правят някаква икономика, някаква индустрия, опитват се някак си да създават тази средна класа, без която ние няма да можем да минем по-нататък.
И аз много ви моля да гласуваме двете ми предложения, те са свързани единствено с това: знак на равенство между гражданина и стопанския субект, невинно и едните, и другите пострадали заради лошото управление и срива на банковата система, за които те просто нямат никаква вина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата господин Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости. Този закон по същество е една своеобразна форма на грабеж на тези юридически лица, които са повярвали, че в България ще се развият демократични процеси и че ще има частна собственост и тя ще бъде гарантирана и ще могат да бъдат истинската основа на развиваща се България, защото те са българските предприемачи, те са хората - инициативните в България.
Какво обаче се случва? Случва се това, че сега техните влогове - на юридическите лица, ще бъдат взети, ликвидирани. И ще бъдат заменени с какво? Може би с левовата равностойност. Но колко? Половината, както си личи по-нататък от този законопроект. Ако това не е подигравка с тези, които са дръзнали в тези тежки условия да започнат частен бизнес, какво е друго? Впрочем цялостната политика на БСП е насочена към това.
Има обаче един проблем за вас и знаете ли кой е, дами и господа от БСП? Вашият проблем е Конституцията на Република България. Тя просто ви спира в безчинствата и гарантира невъзможността да си правите каквото си искате и да унищожавате българския бизнес. И не защото ви се иска или не ви се иска, и не защото на мен ми се иска или не ми се иска да бъдат тук поставени и юридическите лица, а защото е казано ясно в чл. 19, ал. 2 на българската Конституция. Чета го точно, сверете го:
"Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребитя."
От този текст не може да избягате. Той е много ясен. Като се правите на много загрижени за вложителите, а пък аз бих им казал: внимавайте вложители, не се юрвайте веднага и не отивайте в Държавна спестовна каса, защото данайци се опитват да ви правят дарове. Трябва да е ясно, и аз се надявам моите колеги да ме подкрепят, ние ще сезираме Конституционния съд, ако се получи така, че има неравнопоставеност пред закона, а това е закон и нищо друго - между физическите и юридически лица. И аз съм дълбоко убеден, че както обикновено, мъдрите конституционни съдии, четейки внимателно Конституцията, ще кажат просто "не" на вашите безплодни опити да унищожите българския бизнес.
По-нататък бих искал да кажа следното. Това, че десетки и стотици хора се обаждат по телефон, с писма и твърдят, че техният бизнес рухва, това е един факт. Вие помитате точно дребния собственик. Вие го помитате не само по тези механизми, по които тук сте ги заложили - хлебопекарните унищожавате, малките цехове, дребните и средни търговци. Мачкате ги. Сега, като вие им отнемете валутата, вие прерязвате възможността България реално да се интегрина в европейските икономически структури. Това е истината. Защото не вашите безумни, продънени, вече за нищо неставащи, държавни предприятия, междупрочем ръководени безумно, могат нещо да направят. А точно тези средни и дребни, инициативни хора. Междупрочем, за да бъде дори един едноличен търговец човекът, той трябва да бъде юридическо лице. За да може да оперира със своите пари, той трябва да има влогове в банката. Много от тях, разбира се, във валута, защото това - и тук моите колеги го изтъкнаха - е много удобно за него, за да работи. И сега вие какво искате да направите? Да им отнемете тази валута, да им вземете половината от влоговете! Това просто няма как да стане. Няма как да стане! Ще трябва да се съобразите с конституционния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Следващото предложение е на господата Чародей Чернев, Благой Димитров и Цоньо Ботев. Кой ще говори? Един само - пет минути. Едно предложение се обосновава до пет минути.
Има думата господин Чародей Чернев.
Имате думата да обосновете едно и също предложение.
ЧАРОДЕЙ ЧЕРНЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нашето предложение е свързано с коренна промяна на философията на закона и тази промяна коректно беше докладвана от председателя на Комисията по бюджет и финанси. Тя е свързана, първо, с нашето несъгласие за трансформиране на валутните сметки в левове на юридическите лица и за едноличните търговци.
Второ, с несъгласието ни валутните сметки на физическите лица да бъдат ограничени единствено в щатски долари.
Трето, с желанието ни да не се противопоставят физическите лица и едноличните търговци срещу физическите лица при своето икономическо функциониране в условията на прехода към пазарна икономика.
Четвърто. С желанието ни да постигнем относително икономическо равновесие между различните субекти, формиращи финансово-пазарната среда в България.
Пето. С желанието ни финансово-валутната криза да не се изостря и да придобива криминално-хаотичен характер, както е в момента. И затова предлагаме следния текст, за който държим да бъде гласуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, благодаря Ви.
Има думата господин Благой Димитров. Това вече е друго.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря, уважаема госпожо председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители социалисти! Ако приемем чл. 3 така, както е предложен текстът, всички ваши приказки, затова че има някаква грижа от страна на правителството за спестяванията или за парите на хората, отиват по дяволите.
Вчера аз имах разговор, искам да ви кажа, с един варненски бизнесмен, който във връзка с приетите текстове има безпокойството, че не може да си преведе 100 000 марки в Германия на неговия партньор там. Допускам и нещо повече - може да се развихри апокалиптична картина в страната, може да започне едно щафетно банкрутиране на фирми, на юридически субекти, може да започнат самоубийства, включително и убийства. И това, в момента вероятно се пише в стенограмата, ние ще ви го кажем и може би точно във връзка с чл. 3 ще падне вашето правителство и вашата партия от власт. Упомнете се, уважаеми госпожи и господа отляво! Чл. 3, ако бъде приет така, аз виждам едно условие за разрушаване на икономиката. Това просто е опасно за икономиката на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да.
Господин Цоньо Ботев е третият вносител на този текст.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вярно е, че аз и моите колеги сме имали един и същ начин на мислене и те изложиха основната теза, която и аз смятам, че точно по този начин стои, но искам да добавя към това, което казаха те, и още нещо.
Това, което е предложено в чл. 3 и по-нататък е развито, с опита едноличните търговци да бъдат приравнени с юридически лица, за мен е абсурдно от юридическа гледна точка, въпреки че не съм юрист. След като веднъж е казано, че едноличният търговец е физическо лице, на какво основание вие отказвате, че той е физическо лице? Ами, този човек работи с негови собствени средства, с негови спестявания, с негова печалба. И откъде накъде вие сега по този начин го приравнявате с юридическо лице - нещо, което за мен е абсолютно недопустимо. При него дори личните му средства и средствата на фирмата, която има като едноличен търговец, са едно и също нещо. Той не ги дели. Той използува всички свои ресурси, за да може да извършва своята стопанска дейност.
Аз не мога да разбера защо например трябва само в щатски долари да бъдат новите сметки. Ами, представете си, че той има трайни интереси за търговия с Гърция или с Франция. За какво му е на него сметка в долари, когато той търгува в драхми или във френски франкове. Ами, нали всяка една промяна на тези валути за него е свързана с комисионни. Ами, нали в края на краищата той си избира с каква валута да работи. Може пък да не иска с щатска валута.
И затова ние предлагаме да бъде приравнено към щатския долар, валута, няма значение каква е. Защо трябва да се пише "щатски долари"? В България все още не сме приели официално българският лев, примерно, да се отнася към щатския долар и по този начин да важи и за всички останали валути. Ако го приемем, тогава е друг въпрос.
Така че аз също искам да повторя, че е безумство това, което се предлага - валутните сметки на юридическите лица автоматично да се превръщат в левове. Откъде накъде ние си позволяваме това нещо? С какво право? Ами, къде остава свободата на личността, свободата на избор? Той е решил да има валутна сметка, не си е обърнал валутата в левове, а ние автоматично и служебно му я обръщаме. Не виждам основанието, с което имаме право да го направим. И наистина господин Михайлов е прав като казва, че ако чл. 3 бъде приет в този вид, ние ще бъдем принудени да се отнесем към Конституционния съд, за да защитим правата на гражданите на Република България. И няма да продължавам по-нататък, защото мисля, че с това, което беше казано дотук, всичко е ясно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Евгений Еков е автор на другото предложение.
Господин Сунгарски има думата по този въпрос.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, въпреки че нямам направено предложение, използувам факта, че господин Еков не е в залата, за да се появя на трибуната от негово име и да се опитам да привлека вашето внимание към един изключително важен въпрос.
Съгласно текстовете на закона, сметките на юридически лица и на финансови институции ще бъдат възстановени или наполовина, или няма да бъдат възстановени. Изтече информация, че сметките на социалните фондове в Благоевградски регион са били в Първа частна банка. Четиристотин милиона лева от социалните фондове в Пиринска Македония са били в офисите или в банковите поделения на Първа частна банка. Питам ви как ще процедираме с парите от социалните фондове? Дали е вярно или не, не знам, сутринта по радиото го казаха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И вчера по телевизията.
ИВАН СУНГАРСКИ: Искам да попитам колегите от Комисията по труда, социалните и демографските проблеми дали се сещат, когато обсъждахме по какъв начин да бъдат разхвърляни фондовете към банките и кои банки ще оперират с тях, тогава ние, от Съюза на демократичните сили, направихме предложение социалните фондове да бъдат концентрирани в държавни банки, за да има пълна гаранция за тяхното просъществуване. Даже конкретно споменахме, че най-удачната банка е Пощенска банка. Тогава един от колегите отляво съвсем цинично възрази, и той е в залата, като каза: "За какво се притеснявате? Всички банки са наши!" Добре, аз не възразявам, че всички банки са ваши, но питам: сега тези банки и по-точно Първа частна, която така или иначе фалира, ще отнесе ли със себе си и социалните фондове или тук ще търсим някакво изключение на закона? Изобщо допустимо ли е парите на безработните и пенсионерите да останат встрани от закона, само защото в него е записано, че финансови институции или юридически лица няма да бъдат възмездени напълно?
И много моля да получа отговор поне от представителите на банката, които са тук, на Централната банка имам предвид. Въпросът е изключително важен. Това не е популизъм. Това е истината. Чисто и просто в частни банки, в това число и в Първа частна банка, са концентрирани социални фондове. И мен ме интересува, а вероятно и всички, които разчитат на тези фондове, ги интересува каква ще бъде съдбата на техните пари и как това ще се впише в предлагания закон.
Нямаме право тук, поне за този аргумент да си затворим очите и ушите. И аз моля за много отговорно отношение към това, което ви казах. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов, вече говорихте по въпроса, обосновахте си нещата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Реплика! Реплика, казах!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля Ви, не усложнявайте и без това трудния ден.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: На кого реплика?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): На господин Сунгарски! Не може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Имате думата за реплика.

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Сунгарски! Това, което Вие казахте е изключително драматично и много сериозно. Но може би и Вие и аз, и тук присъстващите не съзнаваме размера на бедствието, което се крие зад този текст. Защото става дума...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Злоупотреба с репликата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Не е подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Злоупотреба. Злоупотреба с правото на реплика. Това означава.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Ако обичате, изслушайте ме! Защото става дума за юридически лица, фондове, фондации, където има валутни сметки, да, за лечение в чужбина на деца. Това не ви ли е известно, социалисти? Не ви ли е известно това? Не ви ли е известно, че това са сметките на хората, които се грижат за бездомни, за възрастни? Това мислили ли сте го? Някъде мислили ли сте го? Вие знаете ли какво ще се случи например, дето много сте били патриоти, вижте само къде се намират парите на фонда, който строи църквата в Родопите. Вижте дори само това. Въобще давате ли си сметка?
И аз казвам към господин Сунгарски - да, социалните фондове, проблем са, а фондациите за лечение на рака? Какво ще направите с тях? Ще им съберете парите ли? Лошо ще си изпатите ако сега не се така малко даврандисате и се сетите за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не беше реплика. Друг път няма да ви давам...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (встрани от микрофоните): Много хубава реплика направих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поради което... Злоупотреба. Обръщам Ви внимание, правя Ви бележка, при повторение ще Ви отстраня от заседанието.
Господин Момчев.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Гледайте да не се олеете само, че този път ще ви се разпадне кочината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Дръжте се прилично.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): И Вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля Ви, дръжте се прилично.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): И го отразете в стенограмата. Да не го пропуснете, като друг път.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа народни представители! Действително чл. 3 е много важен в настоящия закон. Аз искам да започна от позицията, че СДС винаги е бил добронамерен към държавата България, към нашата държава и винаги сте ни подозирали в това, че ние не сме добронамерени. Ситуацията, която в момента върви във финансовата система на страната в Комисията по бюджет и финанси я предрекохме още през месец ноември миналата година. Тогава ни се смееха. Смееха ни се и някои от банкерите, които бяха на заседание на комисията. Обаче това, което сме казали, стана. Преди известно време тук ви прочетоха една листовка за изборите 1994 г., която отговаря изцяло на действителността в момента в икономиката на България.
Какъв е проблемът? Моето предложение е да се изравнят условията на юридическите лица с условията на физическите лица. Тоест, юридическите лица, които имат валутни сметки, да им бъдат открити такива валутни сметки. Не виждам от какво се притеснявате. Ако прочетете по-нататък закона ясно е казано, че задълженията, които се правят с гаранционния фонд във валута ще бъдат плащани след три години. Значи ще бъдат плащани от СДС пак. Няма вие да ги плащате. Защо не искате да откриете по-голям гаранционен фонд и да дадете на юридическите лица полагащата им се валута? Ясно е, че вие след три години няма да бъдете във властта. А един такъв ход от страна на парламента ще бъде много добър за финансовата система. Защо? Защото това, което правите, ще създаде наистина паника. Много голяма паника, която всъщност създава правителството.
Каква беше историята на всичко, което стана с Първа частна банка? Гаранция за нейното нефалиране пое правителството. Министър-председателят излезе пред целия български народ и каза, че Първа частна банка никога нямало да фалира. Значи той подмами юридическите лица в България да вложат там валутните си сметки, защото искаха да бъдат много сигурни, защото смятаха, че Българската социалистическа партия е много сигурна и много силна във властта, и много икономически грамотна, с големи професионалисти. И затова юридическите лица в България, фондациите в България, чуждите фондации вложиха парите си, валутните пари там, където червеното правителство каза, че е най-сигурно. Вие подведохте не само юридическите лица в България, а и в чужбина, в целия свят.
Виждате, че тук има едно писмо от чужди фондации, след малко може би колегите ще го покажат - "Св. Св. Кирил и Методий" и т.н. Аз имам факс от 25 организации от Пловдивски окръг - юридически лица. Всички тези хора са повярвали на Жан Виденов, на БСП. Какво се оказва? Че БСП просто е излъгала тези вложители, примамила ги е в Първа частна банка и сега им взема парите. За мен действията на Жан Виденов не са случайни. Те са нарочни, те са безотговорни, за да примамят вложители в Първа частна банка, която се управляваше от кадъра на БСП Йосифов, за да може да обере парите, за да може да обере валутата на юридическите лица в България. По този начин ако искате да си решите проблема с валутния резерв, проблемът с валутния платежен дефицит, това е едно наистина нагло поведение от страна на управляващите.
Ако Жан Виденов не знае какво прави, тук има икономиски, има така наречени професионалисти, има независима централна банка. Вместо централната банка да излезе и да каже, което беше в нейното право, кои ще фалират и кои няма да фалират, или да се създаде някакъв рейтинг на банките по отношение на тяхната финансова стабилност, излиза един човек, който, първо, не разбира от национално отговорна външна политика, съмнително е дали разбира от вътрешна политика, но със сигурност абсолютно не разбира от икономика. Защото, господа демократи левичари, икономиката не е като да правиш комсомолски събрания. Комсомолските събрания се правят по един начин, да се управлява икономика, която е в процес на преход е съвсем различно. И когато един човек, който би се научил на пише доклади, започне да управлява една страна, която е в много тежък момент, виждате какво става. Страната фалира. Защо трябва България да фалира няколко пъти? Веднъж фалира 1990 г., сдаде управлението БСП. СДС оправи страната, тръгнаха парите. 1993 и 1994 г. течаха пари в България поради договорите, които бяха подписани 1992 г. Дойдохте на власт и за една година разсипахте всичко. Цяла година преговори с международните финансови институции, ултимативни, не искате да спазвате техните условия.
Жан Виденов какво каза, като дойдохте на власт? Какво каза? - На мен не ми трябва Световна банка, на мен не ми трябва Международен валутен фонд. Каза ли ги тези думи? Каза ли ги? А сега ходи да се моли в Китай. И какво ще направи? Ще чака от китайските комунисти, или БСП ще тръгне по китайския модел на развитие - пазарна икономика с тоталитарно управление. Няма да ви дадат и в Китай пари. Просто има правила на играта, които трябва да се спазват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето.
КРАСИМИР МОМЧЕВ: България е в Европа и трябва да спазва правилата на играта, които важат за Европа. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Кирил Желев преди да преминем към гласуване.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Само две изречения, колеги. Аз започвам да си задавам въпроса след като беше формулирана основната цел на този законопроект - да укрепи доверието на гражданите в банковата система и след изказванията, които се правят от колеги народни представители, в това число и от господин Красимир Момчев, има ли смисъл да продължим гласуването на този законопроект? След тези изказвания доверие в банковата система не може да има.
Аз искам да помоля колегите в изказванията си да реализират отговорно поведение, ако смятат, че трябва да помогнем на себе си преди всичко като държава и на българските граждани. Но такива изказвания с това безотговорно отношение към законопроекта, естествено възниква проблемът необходимо ли е ние да продължим неговото четене и да го гласуваме за втори път. (Реплики от опозицията)
Не, това не е реплика. Това е жестоката истина, защото ако започнем с тези истини аз би трябвало да кажа, че господин Илко Ескенази е учредител на Първа частна банка, че господин Валери Борисов е един от учредителите, че това го пише вашият колега Тодор Пейков. Но всички тези клюки с нищо не помагат на банковата система и на българската държава. (Единични ръкопляскания от БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Приключваме обсъжданията.
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това не е реплика. Той е председател на комисия.
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Това беше реплика към мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тогава професор Стефан Стоилов има също реплика към Вас.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Аз искам по-обширно изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Отказва се от репликата към Вас. Изказване на професор Стоилов.
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Трябва да отговаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не беше реплика от председателя на комисията. Моля Ви.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Вижте какво, това е изказване. Въобще не беше на председателя на комисията. Той трябва да говори по доклада на комисията, а не да прави изказване.
Вижте какво, аз още един път повтарям, съвсем отговорно, че ние искаме...
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (встрани от микрофоните): Не, безотговорно е, господин Момчев.
КРАСИМ МОМЧЕВ: ...по-голяма валутна сума. Искаме валутните сметки да се гарантират. Вие и без това по-нататък ги блокирате за срок от две години. Защо да не се отпуснат повече пари, които ще се плащат след три години? Аз ви казвам - СДС ще ги плаща. Не плашете хората, като им вземете валутата. Уплашите ли ги, ще изпразнят банки. Валутните сметки на юридическите лица ще се превърнат или валутни сметки на физически, а най-вероятно ще отидат в бурканите. Това е психология, господа. Ако сега ограбите юридическите лица, в цяла България нито едно юридическо лице няма да си държи сметките в търговските банки. Защото и без това там лихвата е ниска и най-лесното е да си сложат в бурканите и в сейфовете.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): "Бурканбак". Това е най-сигурната банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Професор Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, много ви моля да успокоим обстановката, тъй като приемаме закон, който цели да защити. Има различия в това каква трябва да бъде степента на защита и обхватът на субектите. Тук се различаваме и ми позволете няколко думи.
Наистина, ако така се обсъжда и приема законът, особено Васил Михайлов, паниката може да бъде засилена, недоверието може да бъде ескалирано. Вие говорите за това, че еди-кой си е правил изявления за това, че Първа частна банка трябва да бъде подпомогната. Да, на няколко пъти през миналата година банкер номер на едно на страната, а той и сега е в коридорите, заявяваше, че ако трябва да бъде помогнато на някои големи банки, които представляват частния сектор в страната и са образ навън, Централната банка ще помага.
Второ, в същото време други граждани на страната с високо положение систематически правеха изказвания, които целяха да дестабилизират тази банка и някои други банки. Така че го имаше и едното, а също и опити за защита на доверието към тези банки.
Уважаеми дами и господа, не плашете гражданите на страната. Не плашете бизнеса!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Вие сте си плашила!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Защо? - Затова защото никакъв закон не задължава държавата да поема такова равнище на гаранция. Никакъв закон! И никак не е случайно, че в един специализиран икономически ежедневник като в. "Пари", има такава статия не от член на левицата, а от човек, който знаем, че пет години гласува за други хора, защото знаем философията му; обвинява закона затова, че е абсолютно несвързан с пазарната философия, с пазарната практика.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Така си е.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Така че държавата в лицето на Централната банка поема някаква защита, някаква гаранция сега. Тя е твърде голяма, първо, защото никой не я задължава - повтарям - със закон, а второ, защото финансовите възможности са ограничени.
И накрая, уважаеми колеги, обърнете внимание на оня текст в закона, който практически означава, че ако се дава гаранция 50 на сто чрез прехвърляне на сметките на дружествата в Спестовна каса, за останалите 50 на сто те се нареждат в опашката на всички кредитори на банката, която се поставя в такъв режим, и от масата на несъстоятелността те ще претендират за определена част обезщетение на това, което имат да вземат. Една универсална практика, доктор Карев. Универсална!
Но към тази универсална практика се прилага онова, което е сърцевината на закона - пълна гаранция на 50 на сто от това, което е вложено в тази банка!
И ако искате наистина да се опитваме при тези условия и с тези финансови възможности, с които разполага страната след 5-годишно търкаляне надолу, дайте да не ескалираме напрежението, да не засилваме недоверието у хората, а обратно - да постигнем едно успокояване, хората да разберат, че се дава максимално възможната гаранция и то до приемането на един закон, който наистина много повече ще прилича на пазарната философия и където гаранцията ще бъде многократно по-ниска.
Престанете, много ви моля да престанете да използвате трибуната по този закон, за да се гонят някакви съмнителни политически дивиденти. (Силен шум и реплики от опозицията) Хората ще разберат само след седмица какво прави този закон и че този закон заслужава подкрепа, а не такова отношение, каквото демонстрират някои депутати отдясно. (Шум и реплики от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Приключваме дебатите.
За реплика има думата господин Капудалиев.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин професор! Преди време тук, от тази трибуна, народният представител Филип Боков говореше, че вашата партия ще поема вината с мезе. Сега Ви питам, господин професоре, кой е виновен, какво е мезето, кой пие и кой плаща? Къде е министърът на финансите да обясни къде отидоха 83 млрд. лв.? Питам! (Смях и реплики от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За реплика има думата господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Професор Стоилов, твърдите, че с този закон целите да успокоите българското общество, но това не е така. И точно това говорим за чл. 3. Вие обяснявате, че това е максимално възможното, че видите ли банката и държавата не били длъжни...
Е, да, обаче Българската народна банка била ли е длъжна по Закона за Българската народна банка да си свърши работата? - Била е длъжна. Изключително добър закон между впрочем. Ако тя малко от малко си е вършила работата, с ежемесечната възможност да знае какво става с банките...
Тук не съм съгласен и с финансовите къщи. Някой дали е проверявал? Те да са съобщавали, че има проблеми? - Не е. Какво е това? Кажете ми колко са санкциите, които са наложени? Има ли ги въобще? - А те са изключително тежки. И тогава аз ще повярвам, че вие не сте виновни и че не трябва да имате притеснението, че хората ще фалират и ще загубят парите си.
Но сега вие отговаряте. По смисъла на този закон. И когато в Управителния съвет има такива съмнителни личности като главния секретар на Народното събрание, въобще не ми е чудно... Красимир Стоянов се казва и тук се прошмугна като квесторче, без да обиждам истинските квестори... (Оживление) Няма какво да коментирам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Красимир Момчев има думата за трета реплика.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Съвсем ясно е, че Първа частна банка е фалирала. Това, което каза професор Стоилов, е абсолютно вярно. Вярно е, че по Търговския закон лицата - физически и юридически, които имат влогове в Първа частна банка, трябва да ги чакат от съда след няколко години. Ами направете го! Направете го, след като вие сте гарантирали, че няма да фалира Първа частна банка. Защо си позволявате въобще такива декларации?
Но аз ви казвам друго - че ако направим това, което е в чл. 3, ако на практика превърнем валутата на юридическите лица по курса на БНБ, като по този начин ги ощетяваме двойно - веднъж от курсовата разлика, втори път ги ощетяваме, защото левовете им, които са получени по валутните сметки, всъщност ще се платят наполовина - това ще доведе до верижна реакция от фалити. Това не можете ли да го разберете?
Всички юридически лица в цялата страна ще започнат да се чудят коя банка е сигурна, коя не е сигурна. Днес ми казаха, че даже пред Булбанк имало опашки! Смятайте докъде сте уплашили хората! Булбанк - най-стабилната банка, която до прилагането на схемата Булбанк-ДФРР, съм на мнение, че е стабилна банка, след това не знам какво ще стане, а не искам и да прогнозирам, но щом и там има недоверие, смятайте какво ще стане...
В момента с този закон, най-добронамерено ви казваме: по някакъв начин защитете във валута сметките на юридическите лица, не им ги плащайте на една трета, защото това ще доведе до верижна реакция в цялата страна и просто в банките няма да има сметки на юридически лица във валута. Ако аз съм юридическо лице, никога след такъв закон няма да отида да си внеса парите във валута. Или ще ги внеса в левове, или като физическо лице, което ще блокира цялата стопанска дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Професор Стоилов има думата за дуплика.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин Капудалиев, тогава когато установяваме, че сме виновни, ние наистина с мезе си признаваме вината. Но тук няма никаква вина за нас. (Силен шум, реплики и смях от опозицията)
Гузни съвести има между вас, които имат голяма роля за дестабилизирането на някои банки, в това число и на тази банка. (Шумът и репликите продължават)
Господин Михайлов, Вие обичате да импровизирате. Никой не може да Ви забрани. Но Ваш проблем е, че в повечето случаи е неудачно. Става дума за надзора. Тук има хора от състава на Бюджетната комисия в Тридесет и шестото Народно събрание. Ей там седи и Венцеслав Димитров. Темата за надзора е разисквана от нас още в зимата на 1993-1994 г. Остри приказки са казвани във връзка с нашата оценка, че е слаб, не е достатъчен. И внушения са правени.

Председателят на Централната банка, когото събранието избра единодушно, демонстрирало е винаги своето уважение към него, беше обект на натиск и целият Управителен съвет. По този повод още, повтарям, зимата на 1993 - 1994 г.
Така че не вменявайте вина на БСП за това, че надзорът е бил слаб. Това е обща вина на парламента, че не е направил необходимото (шум в дясно), че не е направил необходимото още преди две години. Преди две години, преди две! (Глас от дясно) Още през 1992, 1993 година, господине!
Колкото и да скачате, колкото и да скачате, на моменти като маймуни на клони, няма да промените фактите. Ей го Венцеслав Димитров е там!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето, професор Стоилов. (Шум в залата) Изтече времето. Разсейват се.
Започваме гласуване.
Първо е предложението на народния представител Валентин Василев: "В чл. 3, т. 1 и т. 2 алтернативен текст за левови сметки...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: ... на физически... Започнахме гласуване... и юридически лица. ДСК открива служебно нови сметки в левове при същите условия, с изключение на договорената лихва. Олихвяването се извършва по действащата тарифа на ДСК.
2. За валутни сметки на физически и юридически лица нови сметки в съответната валута се откриват служебно от търговски банки, с които министърът на финансите и БНБ са сключили договор.
Новите сметки се откриват при същите условия, с изключение на договорената лихва. Олихвяването се извършва по тарифата на търговската банка, но не повече от 6-месечния либор".
Моля да гласувате.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Започнахме гласуването. (Шум в дясната страна на залата)
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ ( от място): Какво правите? Поисках думата процедурно за отлагане на гласуването. Вие не ми я дадохте. Аргхументът Ви беше смешен. Нямаше такова нещо като режим на гласуване. Какво гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Режим на гласуване - текстът на народния представител Валентин Василев, който прочетох изцяло, за да припомня съдържанието му.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 210 народни представители, за - 80, против - 111, въздържали се - 19.
Не се приема.
Второто предложение е на народния представител Венцеслав Димитров - чл. 3 в точка 1 думите "валутни сметки" да отпаднат.
В точка 2 на първия ред да се добави "и юридически", а накрая - "26 на сто".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Това накрая го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Значи предложението за записване на думите накрая се оттеглят.
Значи от т. 1 да отпаднат думите "валутни сметки" и на първия ред в т. 2 да се добавят думите "и юридически".
Моля да гласувате.
Доста от предложенията съвпадат, но тъй като не се оттеглиха, едно по едно ще ги поставя на гласуване.
От общо гласували 210 народни представители, за - 91, против - 109, въздържали се - 10.
Моля, обявете резултата по групи.
Не се приема предложението.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Муравей Радев - в чл. 3, точка 1 в първото изречение думите "левове и валутни сметки" да отпаднат, а във второто изречение текстът след "ДСК" да отпадне.
И към думата "физически" в точка 2 да се добави "и юридически".
Съвпада по смисъл, но е различна формата.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 206 народни представители, за - 85, против - 109, въздържали се - 12.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате предложението на народния представител Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Те са няколко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: То е по чл. 3. По същество е алтернативен текст, в сравнение с текста на вносителя, който включва следните промени: след думите "удостоверение по чл. 2" да се добави "декларираното писмено желание на лицата", това е точка 1.
И точка 1 да се промени така: "За левовите сметки на физическите и юридически лица ДСК открива нови сметки в левове при същите условия, с изключение на договорената лихва. Олихвяването се извършва по действащата тарифа на ДСК."
И към точка 2 след думата "физически" да се добави "и юридически".
Моля да гласувате това предложение.
Повтаряме буквално едни и същи гласувания. Но, понеже късно...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Само че едно може да се приеме, а друго - да се отхвърли. А защо не по ред?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 203 народни представители, за - 84, против - 116, въздържали се - 3.
Не се приема предложението.
Има думата господин Васил Михайлов за процедурно предложение.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми гости! Аз искам да направя процедурно предложение за прегласуване .(Шум в залата) Важността на текста е безспорна. Противоконституционният характер на предложеното от комисията и, разбира се, от правителството преди това, също е безспорно. И в крайна сметка има само един орган, който може да каже дали нещо е противоконституционно или не. Това е Конституционният съд. Надявам се той да се произнесе след нашето сезиране.
Но аз бих желал да предложа прегласуване и по една друга причина. Тук аз съм предложил по същество към чл. 3 три промени. Едната от тях би могла да бъде отхвърлена, защото вие не допуснахте вариант, в който тези, които биха желали да останат в банката и да имат съответно възможностите, които им се дават по закон, да не си прехвърлят влоговете в Държавна спестовна каса. Това вие обаче не го приехте. И тази комулативност при действието в чл. 3, фактически добавката и декларираното писмено желание на лицата по същество сега губи смисъла си заради вашето решение.
Но аз държа да се гласува отделно това. И вече по преценка на залата би могло да се отхвърли или приеме.
На второ място. За левовите сметки на физическите и юридическите лица искам отделно да се гласува.
И все пак в чл. 3, ал. 2 след " физически" има още една добавка - "и юридически".
Моля изчетете точно текстовете, които съм предложил. Защото това е от изключителна важност. И многото колеги направиха изказвания и аргументация в този смисъл.
Така че ви моля за прегласуване не на някакъв сбор мои предложения, а на предложения по предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Прочела съм точно.
Продължаваме гласуването.
Господин Михайлов, следващите три предложения са по същество прегласуване. Моля ви да проявите разбиране.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложението на народните представители Чародей Чернев, Благой Димитров и Цоньо Ботев за нова редакция на т. 1, а именно: "За левови и валутни сметки на физическите и юридическите лица ДСК и търговската банка откриват служебно нови сметки в левове и във валута при същите условия, с изключение на договорената лихва. Олихвяването се извършва по действащата тарифа на ДСК и търговската банка, но не повече от 6-месечния либор.
Моля да гласувате това предложение.
Казвам, че то е по същество прегласуване на Вашето предложение. Само в различна форма, но като същност е същото.
От общо гласували 207 народни представители, за - 85, против - 103, въздържали се - 19.
Не се приема това предложение.
Следващото предложение е на народния представител Евгений Еков, а именно за нова редакция на т. 2, както следва:
"2. За валутни сметки на физически лица и юридически лица, регистрирани по Закона за лицата и семейството, нови сметки в щатски долари или друга конвертируема валута се откриват служебно от търговска банка, с която министърът на финансите и БНБ са сключили договор.
Новите сметки се откриват при същите условия, с изключение на договорната лихва.
Олихвяването се извършва по тарифата на търговската банка, но не повече от 6-месечния либор".

Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 206 народни представители, за - 84, против - 106, въздържали се - 16.
Не се приема това предложение.
И последното е предложението на народния представител Красимир Момчев - в чл. 3, т. 1, след израза "нови сметки в левове" да се добави "и валута". Вече го гласувахме няколко пъти, но отново го поставям на гласуване.
От общо гласували 207 народни представители, за - 87, против - 110, въздържали се - 10.
Не се приема това предложение.
Ще поставя отделно на гласуване допълнителния текст, предложен от народния представител Венцеслав Димитров, тъй като го няма раздаден и в залата беше формулиран, който получи съгласие от председателя на Бюджетната комисия и от вносителите - към ал. 3 на предложения от комисията чл. 3 да се добави последно изречение: "При откриване на сметките не се събират такси и комисионни". Моля да гласувате това допълнение.
От общо гласували 209 народни представители, за - 209.
Приема се това допълнение към ал. 3.
Моля да гласувате чл. 3 с трите алинеи и с това допълнение, което вече приехме, цялостния текст.
От общо гласували 197 народни представители, за - 133, против - 49, въздържали се - 15.
Член 3 е приет.
Преди да дам почивка, отрицателен вот на господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми госпожи и господа! Аз гласувах против чл. 3, защото, първо, този член е противоконституционен. Аз гласувах против чл. 3, защото той ликвидира еднолични търговци, ликвидира юридически лица и техните валутни сметки. Аз гласувах против чл. 3, защото той ще разруши икономиката на страната. Той няма да създаде условия за създаване на средна класа. Имам усещането, че в Министерския ви съвет има някаква страшна паника и взимате погрешни, глупави решения, уважаеми господа министри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Наруших правилника като Ви дадох думата, тъй като Вие говорихте по този текст.
Има думата господин Юрий Борисов - председателят на Комисията по наука и образование. Колеги, моля ви за няколко минути внимание!
ЮРИЙ БОРИСОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Позволете ми от името на Комисията по образованието и науката към Тридесет и седмото Народно събрание да поздравим всички български граждани, които са свързани с образованието, културата и науката, във връзка с най-светлия, може би най-обединителния български празник. Нека да им пожелаем много здраве, нека да бъдат много обичани и нека да ни простят, ако са почувствали, че чрез нашата дейност понякога сме пренебрегвали техните проблеми.
В почивката ви каня от името на комисията да кажем "Наздраве!" за тези хора и за всички нас, които обичаме празника. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Колеги, моля ви да останете по местата си. Има желание от част от Детския радиохор да ни поздрави. Аз ще дам почивката формално, за да влязат децата, но нека с внимание да изслушаме техния поздрав в залата, преди да излезем. (Звъни)
Моля, поканете децата от Детския радиохор. (Децата от Детския радиохор влизат в залата. Всички народни представители стават прави и ръкопляскат продължително. Детският радиохор изпълнява "Върви народе възродени!" и "Хубава си, Татковино!" Народните представители ги аплодират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Сърдечна благодарност на господин Недялков, на блестящите певци. Да им пожелаем светъл празник, успех и дано живеят в по-добър свят. (Ръкопляскания)
Давам почивка до 12,10 ч. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължаваме работа.
Моля ви, преди да продължим по законопроекта, да гласуваме едно процедурно предложение.
На основание чл. 69, ал. 1, изречение последно от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание председателят на Комисията по културата господин Иво Атанасов прави следното предложение: "Във връзка с изключителната сложност на проблема, моля да бъде удължен с три седмици до 13 юни т.г., срокът за внасяне на писмени предложения за второ четене на Законопроекта за държавния герб и националното знаме."
Моля да гласувате това предложение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Дайте три месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: После може да се удължи пак. Знаете, че изображението на герба се третира като текст за второ четене, така че се очакват още варианти върху изображението.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 142 народни представители, за - 137, няма против, въздържали се - 5.
Прието е това процедурно предложение, така че срокът е 13 юни за внасяне предложения за второ четене.
Чл. 4.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Чл. 4 - текст на вносителя:
"Чл. 4. Ал. 1. В срок до 10 дни след изготвянето на удостоверенията по чл. 2 лицата, които не желаят да ползват правата по този закон, подават писмено заявление за това до клона на ДСК, съответно на търговската банка по чл. 3, т. 2. В този случай те запазват правата си спрямо съответната търговска банка.
Ал. 2. Физическите лица, които желаят да трансформират в левове откритите им по този закон сметки в щатски долари, заявяват писмено това в срока по ал. 1 до съответния клон на търговската банка по чл. 3, т. 2. Левовата сметка се открива в посочен от лицето клон на ДСК, като равностойността в левове се изчислява по централния курс на БНБ за щатския долар в деня на получаването на заявлението."
Предложение на народния представител Васил Михайлов: в чл. 4:
1. ал. 1 отпада;
2. в ал. 2 след "физически" се добавя "и юридически".
Предложение на народните представители Чародей Чернев, Благой Димитров и Цоньо Ботев: в чл. 4 ал. 2 да отпадне.
Предложение на народния представител Руси Статков: в чл. 4, ал. 1 думите "в срок от 10 дни" се заменят с "в двуседмичен срок".
Предложението на народните представители Стоян Денчев и Гюлбие Реджеб е оттеглено.
Предложение на Комисията по бюджет и финанси:
"Чл. 4. Ал. 1. Сметките по чл. 3 се откриват в размер на:
1. за физическите лица - положителната разлика между сбора от сумите на посочените в удостоверението сметки и размера на задълженията към банката;
2. за юридическите лица - положителната разлика между половината от сбора на сумите по посочените в удостоверението сметки и размера на задълженията към банката.
Ал. 2. Задълженията се приспадат по ред, определен от БНБ.
Ал. 3. При определяне размера на сметките по ал. 1 сумите във валута се преизчисляват според централния курс на БНБ за съответните валути в деня на вальора по чл. 3, ал. 3.
Ал. 4. До размера на средствата, които лицата са притежавали по срочни депозити, ДСК и търговската банка по чл. 3 откриват едномесечни срочни влогове, а за разликата до размерите по ал. 1 - разплащателни сметки."
Може би за пояснение за колегите: предложението на комисията за чл. 4 е за нов член, който е предложен, тъй като съдържанието на досегашния чл. 4 е преструктурирано в други членове и затова реално чл. 4 отпада. Това е предложението за нов чл. 4 от името на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Думата по процедурен въпрос има народният представител Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Госпожо председател, моята процедура е по следния повод: чл. 4 в текста на вносителя има съвсем друг смисъл от чл. 4 на работната група на комисията. Чл. 4, предложението на работната група на комисията, до голяма степен изземва съдържанието на чл. 5 от предложението на вносителя. Затова може би ще бъде добре да обсъдим смисъла и на чл. 5 - на вносителя, - след това предложението на комисията по чл. 5 и да разделим предложението на комисията вече не в съответствие с досегашния текст на чл. 4 и чл. 5 от вносителя, защото аз веднага ще ви кажа къде е трудността.
Аз имам предложения по отношение на чл. 5, но смисълът на текста на чл. 5 сега е прехвърлен от комисията в чл. 4. И на практика аз не мога да направя предложенията си там, където им е мястото.
Затова ви моля, ако прецените, че това е възможно, а аз мисля, че е необходимо дори, да видим текста на чл. 5 и след това вече проблемните въпроси, които са поставени от тези два члена, да ги дискутираме изцяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Желев, какво е Вашето отношение към това предложение? Или да обсъждаме заедно двата текста и да ги гласуваме обратно - първо пети, после четвърти?
Нека да чуем мнението на председателя на комисията.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Госпожо председател, реално чл. 4 би трябвало да отпадне в досегашния му вид и да започнем обсъждането по чл. 5, тъй като новата номерация и съдържание на чл. 4, който е предложен от името на комисията, взаимства съдържанието на досегашния чл. 5 и там са и предложенията на народните представители.
Така че ще Ви помоля да прочетем чл. 5, както е предложен от вносителя, предложенията на народните представители по чл. 5, които са направени, и предложението на комисията за чл. 4, който всъщност се отнася за съдържанието на досегашния чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Значи няма възражения. Тогава нека да чуем чл. 5.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 5, текст на вносителя:
"Чл. 5. Ал. 1. Сметките по чл. 3 се откриват в следните размери:
1. за физически лица - сумата на посочените в удостоверението сметки, намалена с размера на задълженията към банката;
2. за юридически лица - половината от сумата по посочените в удостоверението сметки, намалена с размера на задълженията към банката.
Ал. 2. С откриването на сметките по реда на ал. 1 държавата встъпва в правата на съответните лица към банката до размера на средствата по тези сметки."
Предложение на народния представител Петър Георгиев: чл. 5 да се измени така:
"Чл. 5. Сметките по чл. 3 се откриват в следните размери:
1. за физически лица и за юридически лица с нестопанска цел - сумата на посочените в удостоверението сметки, намалена с размера на задълженията към банката;
2. за юридически лица със стопанска цел - половината от сумата по посочените в удостоверението сметки, намалена с размера на задълженията към банката."


Предложение на народния представител Светослав Лучников - в чл. 5, ал. 1 след думите "физически лица", да се постави запетая и да се добави "фондации и сдружения с нестопанска цел".
Предложение на народния представител Иван Куртев - в чл. 5, ал. 1, след думите "физически лица", да се допълни "и за юридическите лица, регистрирани по Закона за лицата и семейството".
Предложение на народния представител Валентин Василев - чл. 5, ал. 1 се изменя така:
"Чл. 5. Ал. 1. Левовите и валутните сметки по чл. 3 за физическите и юридическите лица се откриват в размери, равни на сумата на посочените в удостоверението сметки, намалени с размера на задълженията към банките".
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - в чл. 5, ал. 1:
Първи вариант - в т. 1 се добавя: "За всички физически и юридически лица ", а т. 2 отпада.
И предложението за втори вариант на Венцеслав Димитров е в т. 1 след думите "физически лица" се добавят "и юридическите лица, регистрирани по Закона за лицата и семейството".
Предложение на народния представител проф. Стефан Стоилов - в чл. 5, ал. 1, т. 1 да се измени така:
"1. За физически лица и сдружения с нестопанска цел сумата на посочените в удостоверението сметки намалена с размера на задълженията към банката".
Предложение на народния представител Муравей Радев - в чл. 5:
1. В ал. 1, точки 1 и 2 се заменят с текста: "За физически и юридически лица 100 на сто от сумите посочени в удостоверенията, намалени с размера на задълженията им към банката".
2. В ал. 2 думата "държавата" се заменя с "института по чл. 7".
Предложение на народните представители Чародей Чернев, Благой Димитров и Цоньо Ботев - в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 2 се заменят с текста: "Сметките по чл. 3 се откриват за физически и юридически лица в размера на сумата на посочените в удостоверението сметки, намалена с размера на задълженията към банката".
Предложение на народния представител Евгений Еков - в чл. 5, ал. 1, т. 1 се изменя така:
"1. За физически лица и юридически лица, регистрирани по Закона за лицата и семейството сумата на посочените в удостоверението сметки, намалена с размера на задълженията към банката".
Предложение на народния представител Красимир Момчев - чл. 5, ал. 1, т. 2 след думите "половината от" да се добави "разликата от".
Предложение на народния представител Валери Стършелов - в чл. 5, ал. 1, т. 1 се добавя ново изречение: "Същото се отнася и за уставния капитал на юридическите лица, на работниците, служителите и лицата по чл. 5, ал. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, направили заявка пред съответния приватизиращ орган за участие в приватизационния процес".
Предложение на народния представител Васил Михайлов - в чл. 5, ал. 1 текстът се променя така:
"Чл 5. Ал. 1. Сметките по чл. 3 се откриват в размер на сумата, посочена в удостоверението, намалена с размера на задълженията към банката".
Вариант: "в размер на процент от сумата, посочена в удостоверението".
Предложението на народните представители Стоян Денчев и Гюлбие Реджеб е оттеглено.
Моля сега да имате предвид и предложението на комисията по съдържанието на този чл. 5 с предложение този чл. 5 да стане чл. 4, а предложението е следното:
"Чл. 4. Ал. 1. Сметките по чл. 3 се откриват в размер на:
1. За физическите лица положителната разлика между сбора от сумите на посочените в удостоверението сметки и размера на задълженията към банката.
2. За юридическите лица, положителната разлика между половината от сбора на сумите по посочените в удостоверението сметки и размера на задълженията към банката.
Ал. 2. Задълженията се приспадат по ред определен от Българска народна банка.
Ал. 3. При определяне размера на сметките по ал. 1 сумите във валута се преизчисляват според централния курс на Българска народна банка за съответните валути в деня на вальора по чл. 3, ал. 3.
Ал. 4. До размера на средствата, които лицата са притежавали по срочни депозити Държавна спестовна каса и Търговската банка по чл. 3 откриват едномесечни срочни влогове, за разликата до размерите по ал. 1 - разплащателни сметки".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Откривам дискусията по този въпрос. Има доста предложения.
Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Моето предложение е в чл. 5, ал. 1 след думите "физически лица" да се прибавят "фондации и сдружения с нестопанска цел", но след фактите, които изнесе тук моят колега господин Сунгарски, аз предлагам още нещо да се добави: "физически лица, социални фондове, фондации и сдружения с нестопанска цел".
Моля ви да погледнем на този въпрос без досега влаганите страсти в разискването на този чисто икономически проблем, който не заслужава да бъде така пристрастно оцветен. Аз се възползвам от случая, че господин Стефан Стоилов прави предложение подобно на моето. Той предлага да се прибавят към "физически лица" и "сдружения с нестопанска цел". Това е в същата идея, в същия ред на мисли, които аз ще аргументирам, затова искам да ви уверя, че моето предложение не е израз на партийно пристрастие, а наистина е продиктувано от желанието да се направи едно подобрение действително на закона.
Аз разбирам много добре, че този закон е една принудителна мярка, която се отклонява от нормалния начин за уреждане на задълженията на банките, обявени в несъстоятелност. Тук се прибавя една държавна гаранция, която естествено не може да бъде безгранична, трябва да бъде поставена в зависимост от възможностите, които държавата в даден момент може да поеме. Аз смятам, че държавната закрила, по-специалната държавна закрила непременно трябва да обхване, господин министър, и социалните фондове, и фондациите и сдруженията с нестопански цели. Те нямат кой знае какви големи влогове. За тях посягането на тези влогове е въпрос на живот и на смърт. Както тук ви казаха - за социалния фонд. Представете си сега, че социалният фонд бъде принуден да се лиши от половината от средствата си и да чака за тях удовлетворение от масата на несъстоятелността според разполагаемата остатъчна квота. По този начин социалният фонд ще се унищожи. Същото е и за една фондация, която има някаква благотворителна цел. И тази благотворителна цел просто ще изчезне, няма да може да се осъществи, ако ние посегнем на част от техните средства. Същото се касае и за сдруженията с нестопанска, с идеална цел, които са обикновено със слаби влогове, но от които те поддържат своя ежедневен живот.
Нека да дадем една възможност, нека да разширим това облагодетелстване, което дава този закон с всичкото съзнание, че ние наистина правим благодеяние, защото ние с целия закон правим едно благодеяние на хората, които са станали жертви на финансовия колапс на известни банки.
Аз искам да укротя малко страстите - този стопански колапс на тези банки е един, за съжаление, икономически факт. Сега ние дори, ако вземем всичките техни бордове на директори и управителни съвети, не знам какво си, да ги обесим на телеграфни стълбове, ние няма да върнем парите, които са пропаднали. Сега да питаме защо са пропаднали тези пари, ами вие сте предвидили накрая една възможност прокуратурата да започне обследване и да предприеме наказателно преследване. Тогава ще се види дали има някой виновен или няма виновен, но независимо от това парите няма да се върнат. Парите няма да се възстановят, така че всичко пак ще легне в края на краищата в голямата си част върху бюджета. Но аз наистина ви апелирам - съзнавайки жертвата, която прави бюджета, нека малко да разшири обхвата на своето, така да се каже, благосклонно отношение към някои вложители и да включи в тях - пак ви моля - социалните фондове, фондациите и сдруженията с нестопанска цел.
И завършвам повтаряйки това - и господин Стефан Стоилов поддържа една подобна теза, което я освобождава от всякакво подозрение за партийна пристрастност.
Разчитам на вашето благоразумие. Благодаря ви.
ПЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Куртев е следващият, той по-рано поиска думата.
Господин Костов, и Вие искахте думата по този въпрос? - Нека да чуем господин Димитър Костов, министър на финансите.

МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Очевидно е, че обхватът, степента на защита и кой е защитен е един от важните въпроси, дискутирани във връзка с този закон. Предложението се базира не само на идеята за компенсиране на социалните последствия, а от факта, че една или друга банка е изпаднала в несъстоятелност. Предложението е направено, за да се възстанови доверието на гражданите в банковата система. В никакъв случай не бива да се подценява цената, която се плаща с този закон. Това е огромен държавен дълг, който се поема, това са огромни разходи за лихви. На фона на тези огромни разходи за лихви смятам, че е неуместно да се говори за разширяване на обхвата на лицата, които се защитават с този закон, както и на степента на защита, която се предоставя. Да, може да се пледира, че една благотворителна цел, например подпомагането на лечението на хората, заслужава да бъде подкрепена. Но какво всъщност става? За да помогнем ние на една организация, която подпомага лечението, товарим бюджета с огромни разходи за лихви и съответно бюджетът не може да си поеме своите задължения да поддържа общественото здравеопазване - това, което трябва всъщност да се поддържа. Така че тук трябва да се намери балансът. Здравеопазване например се предоставя не само от благотворителните организации, а и от бюджета. За да оставим възможността на една благотворителна организация да си компенсира парите, трябва горе-долу с толкова да нарушим възможността на бюджета да финансира същите тези разходи.
Когато се говори за фондации с идеална цел и въобще за нестопански дружества, не бива да забравяме все пак и многото примери, които имахме през последните 5-6 години на фондации с криворазбрана идеална цел. Защото идеалната цел може да се свежда до доброто благосъстояние на шефовете на фондациите. Поради това такова бланково разрешение въобще за висока степен на защита на фондациите мисля, че не е оправдано нито по чисто човешки причини, нито по чисто професионални, икономически и бюджетни причини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Куртев има думата.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Аз съм доволен, че господин министърът говори преди мен. Никак не ми се щеше наистина да политизирам нещата. Господин министър, това, което Вие говорите, е гавра. Говорите за фондации, които са облагодетелствани. А за стоте хиляди лева на Съюза на инвалидите в Първа частна банка, с които издават едно вестниче, за тях не говорите, нали? Дотам ли опряхме, до 50-те хиляди лева?
Дами и господа, аз съм направил предложение по първата алинея на този член. Виждам, че и други депутати са направили същото предложение, а текстуално предложението на господин Венцеслав Димитров изцяло съвпада с това, което и аз съм предложил. Останалите предложения, като тези на проф. Стоилов, на господин Еков, на Петър Георгиев и на много други народни представители от залата засягат едно и също нещо. Така че не по-малко от 7-8 народни представители наистина проявяват някаква грижа за парите и на инвалидите, за парите и на тези юридически лица, които са регистрирани по Закона за лицата и семейството. Там не са само инвалидите, господин министър, имаме едно писмо, ако искате, ще Ви го дам, подписано от господин Ивков, председател на Съюза на инвалидите. То е от името на всички съюзи на инвалиди в България. Само преди пет месеца приехме закон за защита на тези хора и сега с лека ръка отказваме да им окажем помощ. Ами на тях ако не им окажем помощ, на кого? Кажете ми вие. Щели сме да натоварим бюджета. Ами господин Муравей Радев вчера тук ви предложи, но вас ви нямаше по това време, как да не товарим бюджета. Но вие не слушате. Защото вие друго не знаете, освен наистина само от бюджета да вземате пари. И след като не слушате, тогава държавата ще поеме грижата. Това са хора, на които трябва да се помогне.
В тези юридически лица, които са по Закона за лицата и семейството, не са само съюзите на инвалидите обаче. Там има и ред други обществени организации, които с някакви мижави парици се опитват да издадат бюлетин, да издадат вестниче, да направят някаква благотворителна дейност. И сега на всички тях вие отказвате фактически една подкрепа.
Аз разчитам все пак, че поне при това гласуване няма да гледаме кой каква ръка вдига и няма да гласуваме по партии, ами най-после ще гласуваме със собствените си глави и ще помогнем на тези хора. И ще бъда щастлив, ако ми направи реплика господин Статков например, ще бъда щастлив, ако д-р Янева ми направи реплика - хора, с които заедно работихме Закона за инвалидите; ако господин професор Чавдар Кюранов, председателят на ОСД, ми направи реплика, за да чуя как мислят и хората, които претендират за социалдемократическо мислене в левицата. Моля ви, направете ми реплики!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма реплики.
Господин Савов има думата.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще изразя едно общо мнение на Народния съюз, като отново казвам, че действително това, което казва господин Куртев, е съвсем правилно - ние не трябва да политизираме този проблем. И това ще изисква от групата на левицата да помисли действително зряло по тези въпроси. Просто аз не можех да вляза в логиката на господин министъра и много ми се ще да ме чуе. Господин министър, аз смятам, че много от нас не могат да разберат Вашата логика. Вие искате да ударите фондациите, да го кажем по-простичко, и по този начин да спасите бюджета. Ами тогава ударете и всичките наши влогове, за да спасите бюджета. А той няма да се спаси от това нещо. Вие го знаете много добре. Между другото, мисля, че от съвсем компетентно място, сигурно и вие знаете, че влоговете на фондациите, които са общо взето с благотворителна цел, са около 100 млн. лв. Ако вие мислите, че с тези 100 млн. лв., като ги намалите с 50 млн. да не изплатите и по този начин да ги вземе държавата, ще спасите бюджета, аз мисля, че не сте прав и Вашата сметка не излиза.
За мен важното е следното. В нашата група и предполагам, че във всяка една група са дошли вече десетки писма от различни фондации. Ето пред мен е последното писмо, което дойде от международната фондация "Св.св. Кирил и Методий", но има много писма от фондации за хора, които са болни от ракови заболявания, инвалиди, с други думи, хроми, сакати и т.н. Господин Васил Михайлов обърна внимание на това, което се повтаря всяка неделя - за черквата в Пампорово. Почти всички тези фондации са фондации, които са вложили парите си в Първа частна банка, която е първата засегната. Защото по времето, когато тези фондации са се основавали, Първа частна банка минаваше като най-солидната. С какво сърце ще гласуваме тук да вземем на тези хора спестяванията? Просто аз се чудя в края на краищата пък и от политическа гледна точка как ще го направите това нещо, как ще отговаряте след това на тези хора? Почти всички тези фондации са фондации, които са събирали левове, действително повечето фондации не са събрали кой знае какви средства, но така или иначе това са пари в помощ на нуждаещи се.

Дойде едно писмо от една местна фондация във Враца, която е в помощ на болни от ракови заболявания. Тя не е богата, обаче все пак е успяла да помогне на двама-трима души досега. Двама-трима души, вие знаете какъв бич са раковите заболявания.
Аз просто се чудя, трябва да ви кажа, чудя се как може с такава лека ръка да се каже - "Ето, на, ние ще вземем, а по този начин ще облекчим бюджета", когато ви казвам, че тези средства, на тези фондации, са около 100 млн.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): За цялата страна.
СТЕФАН САВОВ: За цялата страна, говоря. Точно така е, господин Радев.
Е, добре, с 50 млн., да речем, дори след това да станат и 100 млн., бюджетът няма да се оправи. Ние говорим за милиарди вече, че тоя бюджет е затънал и потъва още повече.
Затова мисля, че трябва много зряло да се обмисли този въпрос. Моля ви! Моля ви! Действително, аз бих могъл, защото съм опозиция, даже да кажа: "А, нека да си гласуват те този закон така, както е". Но аз се чудя как вие ще отговаряте след това пред вашите привърженици. Но тук сме се събрали да гласуваме днес един закон, в който би трябвало да намерим общ език. Затова апелирам към вас - помислете го пак! Помислете колко малка капка са средствата на тия фондации за спасяване на бюджета, господин министър.
Има и нещо друго. Вие знаете, че в България благотворителността не е цветето, което избуява и пуска кой знае какви хубави цветове. Много трудно българинът, бих казал, почва да дарява. И точно в един момент, когато все пак се развива това чувство на благотворителност, когато дори и хора, които не разполагат с кой знае какви средства вадят от джоба си по някой лев и създадоха тези фондации, вие фактически с такъв един закон ще знаете, че за 10 години напред, поне за 10 години напред, слагате край на благотворителността. А това не е дребен въпрос. Това е обществен въпрос, социален въпрос. Не може да гледаме така на пресичането на една, бих казал, инициатива, на едно благородно дело, което започва да кълни в България. Кой вече ще дава пари в България? Кой ще дава пари? Както да речем, и тук, Фондацията "Св.Св. Кирил и Методий", която получава помощи от чужбина? Е, че кои чужденци ще дават пари, когато след това ще научат, както вече са научили, че парите им отиват по дяволите? И така, както стана след Девети септември, извинявайте, че ще го кажа. Защото имаше много фондации, вие го знаете, господин Стоилов, мога да ви ги изредя, на които фондации им се взеха парите и всичко завърши. Колко много фондации?! Нима училището в Свищов не беше благодарение на една фондация? Взе си държавата парите и си отиде. (Муравей Радев разговаря с професор Стоилов и министъра на финансите)
Господин Радев, Муравей Радев, аз много се извинявам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Радев!
СТЕФАН САВОВ: Господин Радев, извинявайте много, аз апелирам действително към нещо, което, бих казал е много важно политически, социално, пък и бих казал, човешки. Просто затова, мислете малко! И не апелирам от партийна гледна точка. Защото аз ви казах, ако е въпрос за партийна гледна точка, аз бих казал двужелателно: "Много добре, нека се удавят! Нека се изложат!" Но не е това. Нека помислим и заедно да стигнем до някакво заключение. А това заключение може да бъде само едно - фондациите, значи, всичките тези тук, много ясно се каза - сдружения, които са с нестопанска цел, тях не бива да ги ударим в никой случай. Нека това, което каза и господин Куртев, защото са седем или осем предложения. Ние бихме могли много лесно и на господин Куртев, и на Васил Михайлов, и на Венцеслав Димитров, и т.н., и на господин Момчев мисля, че имаше да обединим тези предложения, защото те фактически в същността си са едно и също, и да намерим формулата.
Но отново апелирам към вас - мислете за тези нещастни хора! Мислете за тези нещастни хора! Сумите са много малки, за да може да смятаме, че с това ще оправим държавния бюджет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Направих изключение. Възприехме, тъй като господин Савов е съпредседател на Народния съюз, той има право и по-дълго да говори, и извън реда.
Нека първо да чуем вносителите, а след това всички останали подред. Предложения имат господин Валентин Василев, господин Венцеслав Димитров, професор Стефан Стоилов. Иначе ще настъпи хаос. Записала съм и допълнителните оратори - Александър Маринов, Коста Андреев...
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Благодаря Ви, госпожо председател. Колеги, нека да приемем тона на господин Савов и да се помъчим да направим нещо. Нещо повече от това, което са направили вносителите или предложението на комисията. Аз лично съм предложил два варианта.
Първият вариант - за всички физически и юридически лица да се компенсират на 100%. На някой ще се стори малко невероятен този първи вариант, но той единствено, господин Костов, може да възстанови в момента доверието в банковата система и да ликвидира опашките. Между другото, това беше и предложението на фонда от едно време - да се компенсират напълно влоговете, защото държавата не си е свършила работата. Кой, как, защо - нека да оставим тоя въпрос настрана. Ако искате опашките да изчезнат пред банките, трябва да приемете първия вариант.
Предложил съм и втори вариант. Аз ако бях на мястото на господин Костов щях да направя всичко възможно първият вариант да мине, иначе опашките ще продължат. Но съм предложил и втори вариант.
Господин Куртев го каза, съвпада с него, обаче с малка разлика, защото правя едно допълнително предложение - "юридическите лица, регистрирани по Закона за лицата и семейството и Закона за вероизповеданията".
Онзи ден бях в Поморие и посетих дядо Пахомий в манастира "Св. Георги". От дума на дума той ми се оплака, че държи някаква сума в Първа частна банка. Вика: "Какво ще стане? Ще ми ги вземат ли?" Ами викам: "Наполовината". Вика: "Направете нещо, не са кой знае колко много парите, но вие сигурно не знаете един манастир как събира днес парите".
И Вие, господин Костов, да слагате всичките тези хора - и инвалиди, и т.н. За какво става дума? - Това е спорт, здраве, образование, милосърдие, култура, религия, бих казал организации, свързани с тях, да слагате и да казвате: "Това са мошеници". И по тая същата логика аз ще ви кажа, че и във физическите лица, които вие компенсирате на 100% има много повече мошеници, отколкото във фондациите. Същото е и за юридическите лица.
Разликата обаче ме притеснява. Връщам се още малко на първия си вариант. Разликата, която правите между лица, които извършват стопанска или нестопанска цел, юридически лица, включително търговци, да ги казвате, че са мошеници по принцип, мен това малко ме притеснява. И предполагам, че не това е становището на парламентарната група на мнозинството.
Господин Костов може да има съображения за държавния бюджет, но все пак отговорността се носи от мнозинството. Моля ви да помислите още малко! Ако ви се наложи вземете почивка, ако не сте решили този въпрос.
Съмнявам се, че ще откликнете на първия вариант, но поне за втория. Професор Вълчев каза, че са 100 млн. Двеста да са, триста да са, половината ще им ги възстановите. Става дума за 150 млн. максимум, макар че сигурно са 50. На фона на 80 милиарда е смешно да се пазарим за 100-150. Аз още в самото начало даже казах - като гасим пожара, не става дума и за инфлация, и за бюджет, даже и за правителство, става дума да възстановим доверието на хората в такива институции, които се контролират от държавата, каквито са банките.
Затова апелирам пак - ако не приемете първия вариант, макар че само той може да възстанови доверието, другото всичко ще бъде трансформиране на депозити на физически лица. Другото ще предизвика разплащания в бизнеса с куфарчета. Това ще стимулира престъпността. Това ли целите? На практика това ще стане.
След като излезе законът, не става дума за тези банки, те са ясни, посочени са. Но министърът дава една доста по-голяма сума - повече от два пъти, отколкото са несъбираемите кредити на тези банки. Тоест, той предвижда, че до края на годината още няколко банки... И понеже хората не знаят кои са, ще започнат от всички банки да правят разни работи, да не говорим, че ще теглят пари.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Защо ги говориш тези неща?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно така е. Защо ги говоря? - Защото знам, че така ще стане. Защото не да ги говорите, а да отидете да видите пред банките какво става.
Затова, колеги, моля ви се! Първият вариант сигурно няма да го подкрепите, поне вторият подкрепете. Ние ще използваме нашите конституционни възможности да се обърнем било към президента, било към Конституционния съд. Но поне тук, дайте да постигнем консенсус за лицата, регистрирани по Закона за лицата и семейството и по Закона за вероизповеданията. Това няма да създаде технически трудности, защото в банките когато са откривали сметките на тези юридически лица имат копие от регистрацията. Много добре могат да проверят и да видят кой е регистриран по Търговския закон, кой е регистриран по Закона за лицата и семейството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата професор Стоилов. Той е вносител на друго предложение.




СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не мога да се въздържа и да не отбележа начина, по който господин Савов се отнесе към този проблем и много депутати, които държаха големи речи, но които речи не ни приближаваха и не ни приближават към намиране на едно решение. Едното е конструктивно отношение, а в другите речи отново пак се получава връщане към това да се внушава на хората, че държавата взема. Моят колега Венцеслав Димитров повече от всички знае, че държавата не взема, а в случая дава. Но това звучи като лайтмотив в речите на хора, които не знам как да определя. Ето така. Не нагнетявайте, повтарям и ви моля, не нагнетявайте настроение на недоверие. Държавата в случая дава.
Колега Димитров, Вие казвате, че миналата година Фондът еди-какво си предлагал. Нека знаят слушателите и колегите депутати: Фондът предлагаше нещо много по-малко от това, съгласен беше на нещо много по-малко от това, което се прави сега. Да, защита на влоговете на физически лица. За фирмите не даваха и да се продума. В този смисъл законът в този вариант, господин Радев, наистина е още по-голямо отдалечаване от пазарната философия, отколкото миналата година те бяха съгласни. Това са истини.
И накрая, господин Димитров, дайте да не се плашим с Конституционния съд, тъй като в случая няма закон, който да заставя държавата, министерството, Централната банка да дават такава гаранция. Знаете защо го правим. Вие много добре знаете за разлика от господин Михайлов, който това не може да разбере и никога няма да разбере.
И затова аз ви предлагам и мисля, че ще ме подкрепите и вие. Това отговаря изцяло и на внушенията, които направи господин Савов.
Ние ви предлагаме в духа на това, което ви предлага господин Радев, вие, моето предложение, това, което устно тук прозвуча в изказването на господин Савов - един текст в Преходните разпоредби.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: И господин Лучников!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Да, и господин Лучников, извинете, извинете. Предлагам един текст в Преходните разпоредби и моля, господин Димитров, Вие да внимавате. Ако нещо юридически скърца, ще го огладим.
"Условията и реда, предвидени за физически лица, се прилагат и за фондации и сдружения с нестопанска цел, като новите сметки по чл. 3 се откриват само в левове."
Има две неща. Изцяло режимът, който се прилага за физически лица, за осигуряване на новите сметки в 100-процентов размер, е тук. Известното ограничение е свързано с това, че ако разполагат с левове и валута, всичко им се прехвърля в левов еквивалент.
Аз мисля, че това е едно решение, което не ощетява. Вече е уреден механизмът как става това трансфериране от валута в левове, по начин, по който да не ощетява ималите влогови сметки във валута. Така че изцяло се консумират предложенията, като започнем от това на господин Лучников и се стигне до това, което предложи господин Стефан Савов.
Аз ви моля да приемем този текст и по този начин отреагирваме на многобройните внушения, които последните дни се правят по тази тема и от обществеността.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Проф. Стоилов, моля Ви да го направите писмено, тъй като е вариант върху направеното предложение, за да можем, като стигнем до Преходните разпоредби, да го гледаме.
Има думата за реплика Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми проф. Стоилов, аз се изненадах малко, че го предлагате в Преходните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля ви, слушайте, реплика се прави. Много е важно да се разберат. (Господин Стефан Стоилов разговаря с председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Кирил Желев)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Че е важно, важно е. Добре, ще ги изчакам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля ви, слушайте репликата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин проф. Стоилов, репликата ми е към Вас и тя е конструктивна. Аз не искам да се произнасям по съдържанието, но от гледна точка на техника, естествено, нашите предложения ще се гласуват, но понеже виждам, че Вашето предложение има по-голям шанс да се приеме, затова Ви предлагам, за да знаем за какво става дума оттук нататък в закона, още тук, не в Преходните разпоредби, а да го поставим в предложението на комисията, господин Желев. Както има т. 1, т. 2. Точка 3 да стане: "За юридическите лица, регистрирани по Закона за лицата и семейството и по Закона за вероизповеданията, средствата им се възстановяват 100 на сто само в левове".
Това да бъде т. 3 на ал. 1 на чл. 4, както е предложено от комисията.
Съгласен ли сте, господин професор? Много е важно да знаем оттук-нататък законът за кого се отнася. Нали така? И още тук да се гласува като допълнителна т. 3 в ал. 1 на чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата за реплика на проф. Стоилов господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Аз призовавам господин финансовия министър Костов да се вслушва повече в предложенията на проф. Стоилов. Министърът вероятно не чува в момента. Аз съм склонен да подкрепим предложението на господин Стоилов, тъй като по някакъв начин все пак въвеждаме някакъв облекчен режим за юридическите субекти по Закона за лицата и семейството.
Аз съжалявам, че господин министърът в момента напуска залата, вероятно него не го интересува какво става с парите на инвалидите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Репликата Ви е по адрес на проф. Стоилов, той Ви слуша внимателно.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Все пак, уважаема госпожо председател, свършвайки, призовавам господин министърът да стои в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За трета реплика давам думата на господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Ще кажа само едно изречение като реплика на проф. Стоилов. Аз съм склонен да приема неговото предложение, но го моля да се съгласи да включим социалните фондове именно поради това, което тук се изнесе. Да се включат социалните фондове. А колкото до вероизповеданията, господин Димитров,те са също сдружение с нестопанска цел и няма смисъл да се повтаря. Да се запише "социални фондове, фондации и сдружения с нестопанска цел" и това покрива всичко. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Има думата проф. Стоилов за дуплика.



СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Първо, моля господин Димитров да отчете следното обстоятелство: ако този текст бъде приет в такъв вид - като преходна разпоредба, и неслучайно господин Димитров не възразява, то е, че така много по-леко въвеждаме това решение. Иначе трябва и в чл. 3 да правим промяна. Ние въвеждаме режима, който важи за физически лица, с това малко изключение, което особено юристите...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Усетихте ли се?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Няма какво да се усещаме. А Вие се усещайте какво поведение имате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов, поне възрастта Ви налага да се държите по-прилично.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Ние държим на този текст и той отразява всички предложения, направени и от нашата парламентарна група, от СДС, от Народен съюз. Предложения има отвсякъде.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Добре, сега да го гласуваме. След като приемем този член, да го гласуваме.
СТЕФАН СТОИЛОВ: И второ, този текст е в значителна степен съгласуван и с министъра на финансите.
И накрая ви моля за малко повече толерантност към министрите на правителството на Република България. Така, както депутатите по всяко време могат да излязат, в това число и да запалят една цигара, разрешете това право и на министъра на финансите и не превръщайте тези поводи в основание, за да давате разгулни настроения, каквито не трябва да има в залата на Народното събрание.
Госпожо председател, понеже председателят на комисията го няма, ако не възразявате, да ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ние не сме стигнали до Преходните разпоредби. Като стигнем. Аз затова Ви помолих да ми напишете...
СТЕФАН СТОИЛОВ: Извинявайте, текстът ще бъде подготвен и предоставен на ръководството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, подгответе текста.
Господин Муравей Радев е следващият вносител на предложение.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, тази точка, която сега, в момента разглеждаме, е втората основна по важност, за която говорих в първото си изказване. Какво точно гарантира този законопроект, какво и колко, най-вече колко гарантира?
И аз не бих могъл да приема странната логика на уважавания от мен колега професор Стефан Стоилов, че и министърът е човек и може да изпуши една цигара тогава, когато ние разискваме за размера, за големината, за величината на това, което на тези хора ще им гарантираме чрез влоговете. Това просто е несериозно.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Стига глупости!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Просто е несериозно! И аз след малко, господин Емил Костадинов, ще се мотивирам защо. Точно Вие ме слушате много внимателно, защото цялата опозиция ви говори и целият народ ви говори едно, но вие си знаете вашето, и с вашето държание ме принуждавате да ви го кажа още веднъж едно към едно. Целият народ ви го говори, вие казвате: "Не, ние сме прави. И само ние, никой друг!". И ме принуждавате да ви го кажа още веднъж: ние предлагаме тук пълно покритие между граждани и стопански субекти. Вие не желаете това, мотивирате го, чудесно. Това е парламентарен път. Гласуваме и вие го отхвърляте. Това е и моето предложение. На това място аз не съм направил предложение за втората част на тази точка, която уважаемите ми колеги така чудесно обосноваха. Това е за фондациите, това е за социалните фондове, това е за онези структури, регистрирани по Закона за лицата и семейството.
И аз ще ви кажа, ако вие не виждате, че къщата гори, значи сте слепи. И аз бих се обърнал сега към финансовия министър, дано ме чува, пушейки вън цигара, преди малко го запитах защо най-после не отстъпи и той ми каза, че се нарушавал принципът. Кой е този принцип, който се нарушава, когато къщата гори? Това, че трябва да носим кофата с едната ръка, лявата ръка, и само с нея да поливаме пожара, това ли е вашият принцип? Аз ви казвам, че когато гори една къща, всички принципи отиват по дяволите. Носят се с двете ръце кофи и се полива колкото се може повече. И това е нашата цел! И го разберете най-после!
В краен случай аз ще приема предложението на господин Стефан Стоилов, което така или иначе е нещо по-добро от това, което вносителят е предложил, защото все пак дава някаква, известна гаранция, вярно, без валутната, но когато не можем каквото щем, ще щем, каквото можем и утре това ви чака вас, колеги от ляво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, благодаря. Има думата министър Костов.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Аз се извинявам, понеже забелязах, че вече почти половин час отиде за дискусии по въпроса за фондациите и сдруженията с нестопанска цел, тъй като съм твърдо убеден, че в цялост всичко друго, което съдържа законът, е много по-важно и заслужава много повече внимание, мисля, че предложението, което беше формулирано от професор Стоилов, дава едно адекватно решение, отчитащо всичките предложения. (Единични ръкопляскания в блока на опозицията)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Браво! Ръкопляскаме Ви!
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): За сметка на принципа.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Технологично мястото му е в Преходните и заключителните разпоредби, за да не се прегласува и чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Благой Димитров. Господин Коста Андреев, записала съм Ви. Но давам думата най-напред на тези, които са направили писмени предложения. Ако искате думата за реплика, а не изказване, до две минути, веднага.
СТЕФАН САВОВ (от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Реплика на господин Муравей Радев.
СТЕФАН САВОВ (НС): На министъра нямам право да правя реплика, но на господин Муравей Радев искам да направя.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз съм доволен от това изявление, декларация, която направи господин министър Костов. Мисля, че в момента се постига това, за което говорихме. Разбира се, това са компромиси. В един компромис никога няма победител, но в случая, тъй като законът е социален, няма нужда и да има победители.
И затова аз използвам правото си на реплика към господин Муравей Радев. Поначало стоя, разбира се, на позиции много близки до неговите, но мисля, че просто в момента няма нужда и ще моля колегите и отляво, и отдясно, да не политизираме повече въпроса. Това е едно решение все пак, с което постигаме нещо много важно. И то не е постигане на някаква партийна победа, а постигане на победа за хора, които са засегнати. Затова просто предлагам на всички наши колеги да говорим по-малко политически, а да смятаме, че това, на което се съгласи господин министърът, е една победа за всички нас и най-важно - победа за тези бедни хора, които са, бих казал, натоварени в момента с една голяма заплаха. Нека още днес се чуе, че те ще получат своето. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Втора реплика - господин Коста Андреев. И след това господин Евгени Кирилов - към изказването на господин Муравей Радев.
КОСТА АНДРЕЕВ (ПГДЛ): Всъщност аз исках много отдавна да се изкажа по този въпрос и да подкрепя тези колеги, които поискаха фондациите, фондовете и всички сдружения с нестопанска цел да се третират като физически лица. Смятам, че това е справедливо и се радвам, че се постига един консенсус тук, в залата.
Аз си представям, например, фонд "Детство", един фонд, който смятам, че много от нас, от депутатите тук поддържат, знаем неговата работа. Ето тук, в залата, е моята колежка Мариана Христова. Спомням си как преди две години товарихме учебници за училищата и т.н. Това са неща, които смятам, че трябва да се гледат от друга гледна точка, да се мерят с друг аршин и затова всъщност след направеното тук предложение от професор Стоилов, и това, което каза министърът, не искам повече да се простирам. Подкрепям го и смятам, че трябва да го приемем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Има думата господин Евгени Кирилов.

ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз ще бъда съвсем кратък, тъй като колегите в репликите си досега и от лявата и от дясната страна на залата изразиха общо удовлетворение. Това е и моето мнение от центъра, да го наречем. Само бих желал да кажа на господин Муравей Радев следното. Ние достигнахме наистина нещо, към което се стремяхме всички от сутринта. Но началната фаза на Вашето изявление, господин Радев, по тон реално не водеше към този компромис. Аз бих желал когато говорим сериозно за граждански структури, които ги има в целия спектър на нашето гражданско общество, да го обсъждаме съвсем обективно, съвсем спокойно и да обсъждаме въпроса в един друг тон, за да може и друг път да стигнем до компромисни формулировки по тези въпроси.
Затова моята препоръка е именно по тези въпроси да обсъждаме нещата не когато търсим политизация.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Муравей Радев за дуплика.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колега, аз започнах тази сутрин много толерантно изказването си и даже се опитах на някои хора от вас да обясня за какво става дума. И това мое отношение и държание преди малко, бе отговор на реакция на хора, депутати, стоящи отляво, които просто предизвикаха едно такова отношение. Иначе аз ви казах, не искам да губя време, за да ви повтарям и сега мотивите, които моите колеги достатъчно ясно и изчерпателно изброиха затова защо не бива да делите юридическите лица и търговските и стопански субекти от гражданите. Достатъчно ясно го мотивирахме. Аз мога още веднъж да го направя, но не е необходимо. А иначе, разберете, каквото повикало, това се обадило. И го запомнете това. (Реплики от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Благой Димитров. Този път на никого няма да дам думата, защото четири пъти се връща от трибуната. Не е правилно. Нека да го чуем.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние в момента във връзка с предложението на господин Стоилов, всъщност обсъждаме проблема по § 5 от Преходните и заключителни разпоредби. В тази връзка, разбира се, радвам се, че господин министърът прие предложението на господин Стоилов и така достигнахме до единодушие. Обаче, за да бъдем докрай последователни и наистина, за да се спази принципът, както господин министърът спомена, би трябвало в смисъла на § 5 да се помисли и за едноличните търговци. Затова, защото аз не виждам каква е логиката юридически субекти, било то по Закона за лицата и семействата, да бъдат интерпретирани като физически лица. А пък физически лица, като едноличните търговци, да бъдат интерпретирани като юридически лица.
Тоест, ние трябва, като му дойде времето, в § 5 да мислим и по този въпрос. Иначе става наистина каша и не е спазен принципът.
Що се отнася до това, което в момента обсъждаме, нашето предложение е: "Сметките по чл. 3 се откриват за физически и юридически лица в размер на сумата на посочените в удостоверението сметки, намалени с размера на задълженията към банките". Следователно, с опасния чл. 3 тогава, когато на юридическите субекти със стопанска цел ние им трансформирахме парите в левовия еквивалент и всъщност по този начин ударихме тези юридически субекти, мисля, че в момента не е редно по някакъв начин да има двоен стандарт към тях и към физическите лица. И точно във връзка с това ние предлагаме текста в чл. 5. Тоест, не може с различен аршин да се мерят физическите и юридическите лица. И господин Васил Михайлов ви каза за чл. 19 от Конституцията. Аз се опасявам, че ако продължаваме и в чл. 5 по същия начин, както приехме в чл. 3, този текст ще бъде върнат от Конституционния съд.
Аз се обръщам към народните представители от демократичната левица да подкрепят нашето предложение. (Реплики от мнозинството)
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Нищо няма да мине, като нямате усещане за нищо.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Уважаеми колега, аз Ви призовавам да подкрепите нашия текст, защото наистина това, което е предложено, имам предвид чл. 5, няма да мине през Конституционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Конституцията не задължава при фалит на банки компенсиране по никакъв начин. По-скоро Конституционният съд би следвало да отмени целия закон, ако трябва да говорим сериозно.
Господин Денчев има думата.
СТОЯН ДЕНЧЕВ (ДПС): Госпожо председател, колеги! Бих искал да помоля да материализираме крехкия консенсус, който досега постигнахме в залата и да направя процедурно предложение да гласуваме предложението, дадено от проф. Стоилов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това беше едно разумно предложение.
Предложението на господин Момчев ще се обосновава ли, господин Момчев? На Валери Стършелов? - Не. Господин Васил Михайлов, вероятно?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Винаги съм готов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Процедурното предложение беше да прекратим дебатите по този въпрос. Има ли настойчиво желание за изказване?
Моля да гласувате процедурното предложение.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): За § 5 ли да гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Дебатите по чл. 4.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Да гласуваме § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За преходните разпоредби вече са подготвени два варианта. Ще имаме възможност да ги видим като стигнем дотам.
ПЕТКО ИЛИЕВ (от място): Какво гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Гласуваме процедурно да прекратим дебатите по този текст.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не е така. Гласувайте направеното предложение да се гласува предложения текст от проф. Стоилов. Това е предвиденият текст за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: От общо гласували 172 народни представители, за - 155, против - 7, въздържали се - 10.
Приема се това процедурно предложение.
Има думата господин Куртев за друго процедурно предложение.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Очевидно не разбрахме много добре всички ние процедурното предложение на господин Денчев. Аз ще се опитам да го формулирам още по-точно.
Тъй като се достигна до едно разбирателство по текста, който е предложен от проф. Стефан Стоилов, още сега, в момента, преди да продължим по-нататък с останалите членове от закона, да се гласува разпоредбата, предложена от господин Стоилов.
Правя такова процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Куртев, искам да Ви кажа, че вече постъпиха за преходната разпоредба два варианта. Затова давам думата и на господин Росен Хубенов за друго процедурно предложение.
Разбира се, хубаво е и министърът да види двата текста, за да видим от тях може ли да се постигне компромис.
РОСЕН ХУБЕНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, от името на Парламентарната група на демократичната левица моля да половин час почивка.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Имаше процедура преди това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, аз ви казах, че при мен има вече два варианта. Тоест, ние не можем да преминем директно към гласуване. Мисля, че всички сме заинтересовани от това да се намери един разумен компромис. Затова дайте възможност по време на почивката всички групи да си обсъдят вариантите.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Не може почивка един час преди закриване на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не, ние ще работим до 16 часа. Удължихме времето.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Кога?

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Нямаше Ви в момента.
Давам половин час почивка и моля всички групи да имат грижата за видят вариантите с преходната разпоредба. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължаваме заседанието.
От направените предложения остана да чуем господин Васил Михайлов, господин Красимир Момчев и господин Валери Стършелов.
Господин Михайлов има думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Имаше направено процедурно предложение, уважаема госпожо председател и би трябвало да се гласува в преходни ли, в други ли разпоредби, както бе и формулирано от господин Денчев. Вие тук отидохте да се съвещавате, да се разправяте. Може би това е много добро. Надявам се да сте схванали поне, че по най-човешки начин беше обяснена тук необходимостта от такъв един компромис, той да бъде направен.
Аз обаче ще изчакам нормално вашето гласуване. Зная, че ви дразня. След това ще си направя изказването по текстовете - след като мине гласуването за процедурата, защото в този ужас дори и малката светлина понякога е нещо. И аз съзнавам това. И ако господин Денчев направи предложението, след това аз искам да обоснова своите предложения по конкретния текст на чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Денчев има думата.
СТОЯН ДЕНЧЕВ (ДПС): Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз наистина настоявам да гласуваме процедурното предложение, направено от мен, във връзка струва ми се с все още достигнатия крехък консенсус по отношение на текста, който предложи проф. Стоилов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Означава ли това, че всички останали предложения по чл. 4 се изтеглят? Иначе би следвало да започна поред да ги поставям на гласуване, за да стигна до този текст? - Те са 10 предложения в различен вариант. Никой не е казал, че изтегля своето предложение.
Господин Савов има думата.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че е много ясно: има предложение от господин Денчев за гласуване, а има и едно предложение от господин Стефан Стоилов. Плюс това имаше предложение и от господин министър Костов.
В края на краищата, след като стигнахме до един компромис, оттук нататък, ако започнем отново с всичките прендложения, ние тогава все едно, че нямаме компромис, все едно, че не сме постигнали нищо!
Нали имаше едно прието от всички компромисно положение? - Иначе нямаше да го има това предложение на господин Стефан Стоилов, а и предложението на министър Костов. И мисля, че ако ние сега започнем отново, отново няма да стигнем до компромис. Говоря това с пълното съзнание, че може би много хора няма да ме харесат и ще кажат: този сега пък едва ли не работи заедно с Парламентарната група на Демократичната левица. Но ние говорихме именно за това, че по този въпрос трябва да постигнем компромис. И бяхме го постигнали. Моля ви се, затова подложете на гласуване.
Защо дадохте почивка? - Почивката дадохте, за да може парламентарните групи да обмислят предложенията на господин Стоилов и на министър Костов. Това беше смисълът. Защо иначе трябваше да правим тази почивка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Тъй като предложението на проф. Стоилов е едно от всички останали и не е първо по ред, приемам, че има желание това да бъде първото гласуване. Затова ще помоля проф. Стоилов да формулира предложението си с уговорката, че при евентуално приемане, то ще отиде в преходните разпоредби.
Професор Стоилов, чакам текст. Започваме с това предложение. Така разбирам волята на залата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз вече имах възможност да обявя, че този текст, който ви предлагаме, от една страна, консумира всички предложения по този въпрос - направени и писмено, и устно. Разбира се, не на сто процента, но в съдържателен план отразява главното.
От друга страна, предлагаме да бъде в преходните разпоредби с текста, който беше прочетен и преди половин час, с оглед да не променяме текстовете и на други членове, например чл. 3. Затова аз помолих господин Венцеслав Димитров да оттегли един по-различен вариант.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Той се съгласи.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Да, той се съгласи. Неговият вариант преследваше това да бъде точка в сега разглеждания член.
Това, което ви предлагаме, ще прочета отново: в преходните разпоредби да се създаде нов параграф, а колегите от комисията ще намерят систематичното му място:
"Условият и редът, предвидени за физически лица, се прилагат и за фондации и сдружения с нестопанска цел, като новите сметки по чл. 3 се откриват само в левове."
Обосновка беше направена. Помоему не е нужно да се подновяват дискусиите. Парламентарните групи вече имат възможност да изразят своето отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Чухте текста, нека да гласуваме.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Искам да оттегля моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ние гласуваме в друга поредност. Ако приемем сега направеното предложение, автоматично останалите се оттеглят.
Предлага се в преходните и заключителните разпоредби да се създаде нов параграф със следния текст: "Условият и редът, предвидени за физически лица, се прилагат и за фондации и сдружения с нестопанска цел, като новите сметки по чл. 3 се откриват само в левове".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 192 народни представители, за - 82, против - 34, въздържали се - 76.
Не се приема това предложение.
Господин Савов иска думата по процедурен въпрос.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам да прегласуваме, защото вие ще признаете, че при едно такова важно гласуване не дадохте повече от 20-30 секунди, за да гласуваме. Мисля, че трябваше малко повече време, за да могат да влязат народните представители - още влизат народни представители в залата, пък и да помислим малко.
Нека да прегласуваме, като дадете три минути, така както е по правилника. Моля ви се, приемете това - от вас зависи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Правилникът не изисква три минути, но аз ще го поставя на прегласуване, тъй като с него е свързано дали след това ще гласуваме 10 други предложения едно след друго.
Моля да гласувате отново за предложения от проф. Стефан Стоилов нов параграф в преходните и заключителни разпоредби.
От общо гласували 201 народни представители, за - 93, против - 24, въздържали се - 84.
Не се приема предложението.
Господин Васил Михайлов има думата.

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги! Уважаеми гости - само един е, за съжаление!
Опозицията е нещо като предпазен конкордант по отношение на управляващите, такъв, какъвто у нас няма. А вие пък, като управляващи, въобще не се вслушвате в опозицията. И затова фалирате.
Вие не проумяхте едно елементарно нещо - това, че тук в момента този закон, който би трябвало в някаква степен да бъде подкрепен, вие фактически решихте въпроса си завинаги.
Какво искам да ви кажа? Дълго мислих отвън дали е по-добре да се направи компромис или не. Съвестта ми казваше: "Да, с нещичко ще помогнем на хората, тези, които са с фондации и т. н.", за които става дума. Сега обаче хладният ми разум казва: "Не, този път наистина вие ще трябва да катастрофирате челно". И ще катастрофирате, защото чл. 3 вече го гласувахте. И трябва да има равнопоставеност на физическите и на юридическите лица, на всичките. Не само на фондациите, не само на фондовете. И това ще стане. В това съм дълбоко убеден. А нека вас да ви покрива срамът!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Процедурното Ви предложение какво е?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Уважаема госпожо председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов, кое е процедурното Ви предложение?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Не ме прекъсвайте, когато сте ми дала думата за изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За изказване не съм Ви дала думата. Вие вече се изказахте по този въпрос.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: И обосноваване на моето предложение.
Не, по този въпрос не съм се изказал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Какво е процедурното Ви предложение?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Няма... Не се правете на хитра, защото съм излязъл не за процедурно предложение. Защото Вие вече два пъти гласувахте... (Васил Михайлов говори на изключен микрофон)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов! Господин Михайлов! Господин Михайлов, за изказване ще Ви дам думата. Аз смятах, че искате веднага да направите процедурно предложение, т. е. по реда на гласуването. Имаше ли други желаещи? Има обяснения на отрицателен вот. Има процедурно предложение.
При това положение Вие продължавате обосновката в рамките на пет минути за Вашето предложение. Имате думата, продължете.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Процедурата на гласуване изтече. Ако господин Савов трябва да направи някакво друго процедурно предложение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ами за това ставаше въпрос.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: ... аз не възразявам. Вие ми дадохте думата, защото след повторното гласуване влизаме в режим на обсъждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Смятах, че е процедурно.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Аз не възразявам господин Савов да си направи процедурното предложение, а аз после да успея да си обоснова текстовете по направените предложения по чл. 5, който ние сега обсъждаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да.
Има думата господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги!
Трябва да ви кажа, че съм разтревожен от този вот. Разтревожен съм за това, защото когато се обърнах към вас, предупредих ви, че тук става въпрос за един социален закон. Тук става въпрос да гласуваме най-после с консенсус в помощ на всички тези инвалиди, хроми, сакати, хора засегнати от рак, и т. н. Казах ви нещо, което зная и което господин министър Костов не отрече, че тук става въпрос за една сума от 100 млн. лв.
Вие ако не можете това да преглътнете, това да приемете, аз не зная въобще как ще можем да работим в този парламент.
Аз искам да кажа от името на Парламентарната група на Народен съюз, искам да кажа и от мое лично име, че аз повече по този закон нямам място тук да седя. Няма място да седя, защото вие бяхте предупредени, така да се каже и то не с някаква зла умисъл. Предупредени, че вие трябва сетне да носите много тежки отговорности. И вие въпреки това, след като се качихте горе, успя отново здравото ядро да наложи своето гледище. Да, така е. Точно така е. Защото тук бяхме стигнали до консенсус. Това можем ли да го отречем? - Не. Не можем да го отречем. Обаче няколко души... Всичко това се наблюдава, всичко това се вижда и добре, че го слушат хората в момента.
Няколко души ви наложиха и вие с вашата пуста дисциплина, комунистическа, все още, успяхте да провалите това. Успяхте да го провалите. За 100 милиона. Значи става дума от 100 млн. вложения на всичките фондации, става въпрос за 50 милиона. Не можете да оправите бюджета. Хората го знаят.
Но аз действително смятам, че всички тези хора, които са засегнати, не са от опозицията. Те са българи, значи и от вас, и от нас хора, които в края на краищата се нуждаеха от малко повече грижи. И аз се чудя как може вие да изпуснете един такъв момент, в който да намерим общ език.
От трибуната стана и господин Андреев, не само господин Стоилов, и апелира към този консенсус. Апелира да гласуваме. Вие осуетихте гласуването в момента.
При това положение аз смятам, че няма място по-нататък да обсъждам този закон. Защото всичко друго зная, че ще завърши така. Щом по този най-социален, бих казал, член вие взехте вашето становище, което е отрицателно на това, което ние предлагахме, какъв смисъл има?
Вие видяхте, че доста от предложенията на СДС, от доста от предложенията на Венцеслав Димитров ние се отказахме в името на това, да постигнем консенсус. Значи отговор от вас няма. Диалог с вас няма. Диалог няма. Това не е демокрация. Нито е демократична левица. Това си е една, бих казал, левица, която е много добре известна на нас. Съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има още двама оратори по предложенията. Ще ви дам думата за процедура.
На господин Красимир Момчев и на господин Васил Михайлов подред ще им дам думата.
Най-напред имате думата за процедурно предложение.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
През м. януари 1996 г. беше внесен вот за недоверие към правителството на господин Жан Виденов поради освобождаване износа на зърно и брашно, без да бъде гарантирано потреблението в страната.
Вотът, както е известно, бе отхвърлен от мнозинството в Народното събрание.
За съжаление сигналът, който опозицията даде с искането си за вот на недоверие, не беше отчетен...
ГЛАС ОТЛЯВО: Много бързо.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Може и по-бързо. Вие сте интелигентни, само че не схващате.
За съжаление сигналът, който опозицията даде с искането си за вот на недоверие, не беше отчетен от страна на правителството и не последваха адекватни действия.
На зададени по-късно актуални въпроси и питания отново ни бе отговаряно, че няма проблем със зърното, с хляба и с фуража.
Днес вече сме свидетели, че хлебна и зърнена криза има. В цялата страна се чувства недостиг на хляб. Стана проблем да се закупи хляб от магазините. На много места частните хлебопекари фалират и обсаждат с тревога мелниците. Паниката расте всеки ден.
Вчера Парламентарната група на Демократичната левица двукратно се опитва да заседава по този въпрос в отсъствието на министъра. Паниката расте всеки ден. Според данните в МВР затрудненията в снабдяването продължават. Задават се реални условия за създаване на социално напрежение.
Всичко това не може да остави Народното събрание безучастно. Спешно трябва да се предприемат адекватни мерки от страна на правителството. Фактът, че Министерския съвет досега не може да се справи със ситуацията, изисква Народното събрание да задължи изпълнителната власт незабавно да реагира на създадената в страната криза.
На основание на това, на тези мотиви, народният представител Петър Стоянов е внесъл проект за решение относно спешни мерки от страна на Министерския съвет за преодоляване на зърнената криза.
За обсъждане на този проект за решение Парламентарната група на Съюза на демократичните сили предлага да се проведе извънредно заседание в неделя, на 26 май, от 15 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето. Дайте писмено предложението.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Правим предложение, което можете да подложите на гласуване, за извънредно заседание, в неделя от 15 ч., с дневен ред: точка единствена - Обсъждане и приемане на проект за решение относно спешни мерки от страна на Министерския съвет за преодоляване на зърнената криза. (Оживление в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Красимир Премянов.

КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Свидетели сме на една логична на самия закон дискусия и аз искам да опровергая това, което беше представено като мотив за нашето поведение. (Неразбираеми реплики от блока на СДС)
Аз мога да направя изявление от името на парламентарната група и да се произнеса по Вашето процедурно предложение. (Шум и неразбираеми реплики от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Все пак едно различно становище по процедурен въпрос има право, нали?
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Ако ми позволите тогава, ще изразя различно становище по процедурен въпрос, след това ще поискам отделно думата. Моля да ми отчетете 15 секунди, за да внеса уточнение какъв е характерът на моето изказване.
Вие сега вкарахте една тема, която няма нищо общо с приетия закон. Аз ви моля, така както претендирате, и това е ваше право, като пълноценни участници в политическия живот да бъдете съпричастни към решаването на проблемите на страната, да концентрирате вашето внимание по важността на този закон, по който като че ли в предварителните разговори с ръководителите на вашите групи, които, подчертавам, не са в тази зала, беше постигнато съгласие. Това съгласие беше съобразено с мнението на Международния валутен фонд и с възможностите на българската държава като правителство и като Българска национална банка.
Днес вие ни насочвате към предизборната кампания на господин Стоянов.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА СДС: За хляба, за хляба!
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Аз искам да ви кажа, че без да е необходимо да включвате опозицията в тази тема, демократичната левица със силите на парламентарната си група, политическите сили от коалицията и с правителството стигна до извода, че е в състояние да контролира обстановката. Насочи и задължи своето правителство да предприеме допълнителни мерки с цел да се гарантира потреблението от хляб и от зърно в държавата.
Подобни изказвания като вашите могат да нарушават действително нормалната икономическа среда, защото създават психоза сред населението.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА СДС: Няма хляб! Глад има, не психоза! (Шум и други реплики)
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: И аз в този дух ви призовавам да не водите до психоза, която създава проблеми в страната. Твърдя най-отговорно, че мерките, които взимаме, са адекватни на потребностите и че ситуацията, която е създадена със зърното и хлебните произведения, е контролирана от правителството и от демократичната левица. А трудностите ги създавате вие с подобни безотговорни изявления. (Викове от блока на СДС: "Е-е-е!")
Аз съм против вашето предложение, защото то е несъстоятелно и не отговаря на актуалните проблеми на страната. (Викове от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване процедурното предложение на основание чл. 35, ал. 3 от правилника за провеждане на извънредно заседание по обявения дневен ред - проект за решение по проблема със снабдяването със зърно и брашно, не сте ми го дали писмено, затова го формулирам така, за неделя, 26 май, от 15 часа. Предложението е на народния представител Александър Божков. Моля да гласувате.
От общо гласували 176 народни представители, за - 57, против - 97, въздържали се - 22.
Не се приема предложението.
Продължаваме дискусията по чл. 4. Моля, господин Радев, да чуем още две предложения и след това започваме ...
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Аз имам реплика към предишното изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Кое изказване?
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): На господин Стефан Савов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Стефан Савов от името на парламентарна група обоснова процедурно тяхното напускане на залата. Много ви моля, не злоупотребявайте!
Господин Момчев има думата, ако желае да обоснове предложението си.
Освен това няма го господин Савов в момента, не може да Ви върне дуплика.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, дами и господа народни представители! Предложението, което имам, е в чл. 5, ал. 1, т. 2, след думите "половината от" да се добави "разликата от". Ще свържа самия текст. Това е т. 2: "За юридически лица половината от разликата от сумата по посочените в удостоверението сметки, намалени с размера на задълженията към бюджета".
Има две причини за това мое предложение. Първата причина е, че ако текстът остане в този си вид, а не бъде прието предложението на работната група, се получава едно недооглеждане на самия текст. С един прост пример ще ви покажа какво се получава. Юридическо лице, което има вземания 500 хиляди лева и задължения от 300 хиляди лева, по този текст ще му бъде възстановена половината от сумите - 250 хиляди лева. И тъй като трябва от тях да извадим 300 хиляди лева задължения, се получава една отрицателна сума. А понеже текстът на чл. 5 е императивен, тоест в него се казва: "Сметките по чл. 3 се откриват в следните размери", би означавало, че сметката по чл. 3 се открива в размер минус 50 хиляди лева, което е абсурд. Просто във финансите няма отрицателни сметки.
Този проблем е отстранен в предложението на работната група на комисията. Така че в това отношение предложението на работната група е перфектно.
Но възниква друг проблем, с който аз не съм съгласен, по отношение предложението за текст на работната група. Какво се получава на практика? В правото е нормално, когато има производство по несъстоятелност, вземанията и даванията, и задълженията да се прихващат. Тоест, едно юридическо лице има вземания 1 милион, има задължения 800 хиляди лева. Значи разликата е 200 хиляди лева. Би трябвало това юридическо лице да търси от квесторите или след това от синдика тия 200 хиляди лева по съдебен път. От друга страна, ако юридическо лице няма задължения, а има само вземания 200 хиляди лева, се получава различно отношение към две такива юридически лица по двата текста. По текста на работната група юридическо лице, което има да взима 200 хиляди лева, ще си получи 100 хиляди лева, а юридическо лице, което, както е в моя пример, има да взима 1 милион, а има да дава 800 хиляди лева, няма да получи нищо, защото задълженията му превишават половината от сумата на вземанията, което не е нормално.
За мен е нормално първо да се прихванат вземанията и задълженията и тогава да се подхожда към различните юридически лица. Затова аз съм предложил този текст. Просто за мен няма никаква разлика дали има няколко различни сметки, по които дадено юридическо лице има да дава, има да взима и така нататък. За мен е важен крайният резултат. Първо трябва да се намери крайният резултат и от този краен резултат, ако юридическото лице е на плюс, тоест има да взема от съответната банка, която е обявена в производство по ликвидация, да се открие сметка в Държавна спестовна каса за половината от сумата, която е като краен резултат. Това е и моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Има думата господин Васил Михайлов, последното предложение по този текст.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Искам да започна с това, уважаема госпожо председател, че ние разглеждаме чл. 5, а в чл. 4 аз съм направил едно предложение за изменение, но то е свързано с това, като съм употребил "лицата", имайки предвид и физическите, и юридическите лица. И с това бих желал да започна. И ме простете, скъпи колеги и уважаеми гости, ако съм развълнуван, защото, господин Премянов, ще Ви дам малка задача. Откъде е следният текст: "Не връща взетото крадецът, ни тиранът свойта власт"? Време за размисъл.
По-нататък - какво се случи с банките и банковата сфера в България? Очевидно, че тя е в тежка криза.
Моето предложение, което правя, е съвсем логично и е последователно и като формална логика, защото сметките по чл. 3 се откриват в размер на сумата, посочена в удостоверението, намалена с размера на задълженията към банката.
Записал съм и втори вариант, защото наистина има логика в това, че е възможно българската държава въобще да не може да се справи. И съм записал вариант, в който има процент от сумата, посочена в удостоверението. Имам предвид както за физическите, така и за юридическите лица еднакъв режим. Това дори може в някаква степен да се изтълкува, видите ли, като "ощетяване" на физическите лица. Но за да сме точни и коректни по отношение на конституционния текст на чл. 19, ал. 2, аз съм предложил такъв вариант.
Ние работим на тъмно, за съжаление. Аз не зная как е възможно тук да стои един министър на финансите и да е спокоен! Как така и кой определи, че става дума за 80 милиарда? Та това са ни повече, ни по-малко бюджетът на армията, бюджетът въобще на Въоръжените сили, на полицията, на здравеопазването, на образованието. Всичко това взето заедно не прави тази сума. Това означава, че ние ще натоварим българския народ с нова бедност, бедна армия, смешно заплащане на офицерите.


Дупките, с оскъдния бюджет на общината, няма да могат да бъдат запълвани по улиците; няма да има лекарства, ще има скъпи лекарства, ако ги има въобще. Това се готви! И вие стоите спокойно. Как ще се обосновете, че става дума наистина за 80 милиарда, съответната сума и в долари? Обяснете ми откъде получихте тази цифра? Как решихте, че е така? Или криете нещо?! Ако криете - изяснете го, защото това са много сериозни въпроси! Ако всички отидат към ДСК да търсят от държавата гарантиране на своите влогове - и физически, и юридически лица, това много ще натовари, разбира се, бюджета. И вие ги подтиквате да отидат там. Защо?
А тези банки, които ще бъдат обявени в несъстоятелност - какво ще стане с тях, с техните активи? Ами, те могат да се окажат достатъчни. Отговорете ми например за една от банките, да речем, за Първа частна банка - има ли, според Закона за банките и кредитното дело, застраховане, например, на вложителите, да речем, в швейцарска банка? Или няма? Такова нещо е допустимо и ако го има, го кажете.
Как така, вие направихте ли сметка ясна колко са активите на банките? Извадихте ли ги, сметнахте ли ги, за да кажете: да, 80 милиарда ще трябва да се увеличи бюджетът.
Ами, Вие сте безработен, господин министър на финансите! Вие нямате реален бюджет. Този закон отдавна не съществува. Вие по какво работите? Или това е, фактически, претекст, за да тръгнете към неговата поправка, към неговата актуализация и тези 80 милиарда ги слагате тук, за да хвърлите пак прах в очите на хората?
Аз съучастник в грабеж не ставам! И затова съм длъжен тук да задам тези въпроси към Вас. Изяснете ги! Това е много важно за всички в тази зала, защото, пак повтарям, работим на тъмно! Не знам защо са тези милиарди, откъде ги сметнахте, господин министър?
Уважаеми господин представителю на Българската народна банка, вие също дайте отговор на този въпрос. Как е възможно ние да гласуваме нещо без да знаем какво точно става? Какво е това?!
Говорят за национализация. Не е национализация! Обикновен грабеж е от тоталитарната десница, каквото представлява БСП и Вие сте неин министър! За това става дума. Антисоциална политика, изключително нагло поднесена, стигащо до груб цинизъм и нещо, което аз не мога да го определя даже. Че е антисоциална, няма проблем! Че е антибългарска, това е очевидно и е ясно, господин Премянов!
Откъде беше текстът? От "Интернационала", господин Премянов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Първото предложение е на народния представител... (Шум и реплики в залата)
Думата е на госпожа Мариела Митева за процедурно предложение.
Господин Костов, ще Ви дам думата след процедурното предложение.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател.
От името на Парламентарната група на демократичната левица предлагам в 16 часа да започне извънредно заседание на парламента с единствена точка от дневния ред - законопроекта, който разглеждаме сега до неговото приемане на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Васил Михайлов в подкрепа или против това предложение? - Имате думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Госпожо председател, колеги! Аз правя процедурно предложение в противовес на това, което направи госпожа Митева. (Реплики от мнозинството)
Това, което искам да ви кажа, е следното: давате ли си сметка, колеги, защо на тези им е притупал толкова тупанът да вкарат бързо този закон? Давате ли си сметка, колеги? Сигурно си давате сметка, защото обирът трябва бързичко да стане и то да се хвърли прах в очите на хората. Това е очевидно!
Това е така, защото и самото вкарване, внасяне на законопроекта беше с изключително груби нарушения. Дори и становището на водещата комисия, докладът на водещата комисия беше раздаден непосредствено преди началото на първо четене. След това се наруши правилника, разбира се, скъсявайки сроковете за подаване на предложения за второ четене и т.н.
Господин министър на финансите, моля изяснете какво точно целите с този закон, защото в противен случай ще си позволя да употребя тежки квалификации. Може и да не е веднага, защото това обезумяло мнозинство на БСП не чува какво му се говори. Аз предлагам да няма извънредно заседание, вие да поспите, да обмислите, да прецените за какво става дума и едва тогава да си позволите да гласувате за извънредно заседание в днешния ден. Още повече, че то се провежда, както виждате, буквално на закрито, буквално далеч от обществеността! Няма да избягате обаче от последиците на този закон! И аз ви моля да не продължаваме по този стахановски начин да гласуваме важни законопроекти, отнасящи се до съдбата на всеки българин, отнасящи се до съдбата на българската държава.
Просто искам приятелски да ви кажа: България ще я има! И ако някой мисли, че няма да му се търси отговорност, той бърка тази година, в която сме, с 1944 г., когато тук е имало окупационна Съветска армия! Сега такава няма и ще си носите отговорността много скоро. Моля, замислете се! Дълбоко се замислете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване процедурното предложение за провеждане днес от 16 часа на извънредно заседание с единствена точка от дневния ред: "Закон за държавна защита на влогови сметки в търговски банки, за които Българска народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност (продължение)".
От общо гласували 157 народни представители, за - 120, против - 36, въздържал се - 1.
Прието е предложението.
Има думата министър Костов.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разрешете ми да отправя един съвет към господин Михайлов - след всичките тези приказки за пладнишкия обир и за грабежа, да гледа да заобикаля по-далеч клоновете на тези две банки - Минералбанк и Първа частна банка, защото там хората са се наредили и чакат да разберат кога, къде и как биха получили защита за своите средства. А с тези приказки, че то това било пладнешки грабеж и не бива да се плаща на хората, не бива да се защитават техните спестявания, това...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не съм казал такова нещо!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Това произтича от Вашите приказки и те, хората, ще го разберат много добре и затова Ви съветвам да заобикаляте офисите на тези банки! (Шумно одобрение от мнозинството, ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Започваме гласуване по направените предложения по чл. 4.
Първото предложение е на народния представител Светослав Лучников, който предлага в чл. 5, ал. 1 след думите "физически лица" да се постави запетая и да се добави: "социални фондове, фондации и сдружения с нестопанска цел". Моля, гласувайте!
Гласуваме предложението на народния представител Светослав Лучников. Моля, гласувайте!
От общо гласували 177 народни представители, за - 55, против - 95, въздържали се - 27.
Не се приема това предложение.
Следващото предложение е на народния представител Иван Куртев, който предлага в чл. 5, ал. 1 след думите "физически лица" да се допълни - уговорката е, че по същество това е чл. 4, но в първоначалния вариант на вносителя е било чл. 5, всички предложения така са формулирани и мисля, че по този въпрос се разбрахме. Народният представител Иван Куртев предлага в чл. 5, ал. 1 след думите "физически лица" да се допълни "и за юридическите лица, регистрирани по Закона за лицата и семейството". Това е и вторият вариант на предложението на народния представител Венцеслав Димитров и предложението на народния представител Евгений Еков, който нямаше възможност тук да го обоснове. Моля, гласувайте това предложение да се допълни: "и за юридическите лица, регистрирани по Закона за лицата и семейството".
От общо гласували 174 народни представители, за - 53, против - 92, въздържали се - 29.
Не се приема това предложение.



Следващото предложение е на народния представител Валентин Василев чл. 5, ал. 1 да се измени така: "Левовите и валутните сметки по чл. 3 за физическите и юридическите лица се откриват в размери, равни на сумата на посочените в удостоверението сметки, намалена с размера на задълженията към банката".
Моля да гласувате.
От общо гласували 157 народни представители, за - 34, против - 108, въздържали се - 15.
Не се приема това предложение.
Следващото предложение е на народния представител Венцеслав Димитров. Това е първият вариант, тъй като вторият беше гласуван - в т. 1 да се добави "за всички физически и юридически лица", а т. 2 да отпадне.
Моля да гласувате.
От общо гласували 129 народни представители, за - 7, против - 106, въздържали се - 16.
Не се приема това предложение.
Предложението на професор Стоилов беше гласувано в началото.
Предложението на народния представител Муравей Радев е в ал. 1, т. 1 и 2 да се заменят с текста: "За физически и юридически лица сто на сто от сумите, посочени в удостоверението, намалени с размера на задълженията им към банката", а в ал. 2 думата "държавата" да се замени с "институтът по чл. 7".
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 171 народни представители, за - 52, против - 101, въздържали се - 18.
Предложението не се приема.
Предложението на народните представители Чародей Чернев, Благой Димитров и Цоньо Ботев - т. 1 и 2 на ал. 1 да се заменят с текста: "Сметките по чл. 3 се откриват за физически и юридически лица в размер на сумата на посочените в удостоверението сметки, намалена с размера на задълженията към банките".
Това е един малко по-различен вариант в сравнение с тези, които гласувахме.
Моля да гласувате.
От общо гласували 178 народни представители, за - 54, против - 104, въздържали се - 20.
Не се приема това предложение.
Предложението на народния представител Красимир Момчев - в ал. 1, т. 2 след думите "половината от" да се добави "разликата от".
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 173 народни представители, за - 53, против - 104, въздържали се - 16.
Не се приема това предложение.
Последно е предложението на народния представител Васил Михайлов - ал. 1 да се промени така: "Ал. 1. Сметките по чл. 3 се откриват в размер на сумата, посочена в удостоверението, намалена с размера на задълженията към банката".
Моля да гласувате предложението.
От общо гласували 171 народни представители, за - 51, против - 112, въздържали се - 8.
Не се приема това предложение.
Господин Михайлов има и втори вариант на същия текст: "Сметките по чл. 3 се откриват в размер на... процента от сумата, посочена в удостоверението".
Има думата господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Надявах се, уважаема госпожо председател и уважаеми колеги, да се разгледа този втори вариант. А това можеше да стане единствено и само на базата на данни, които ни се предоставят от министъра на финансите или от представител на Българска народна банка, за да се види дали в 90 на сто или в 95 на сто ще се защитят всички влогове - и на физическите, и на юридическите лица. Аз няма да коментирам министъра на финансите, който изчезна пак някъде, сигурно е отишъл да провери колко дълго ще го бият, ако мине край някоя банка и жалко е, че не съм край него, за да го пазя, а не да ме праща мен, аз проблем нямам с ходенето си по улиците, а бих искал да кажа, че тук трябваше да има ясен разчет. Той след ругатни изплю буквално, че става дума за две банки. Само за две ли банки става дума? Разчетът какъв е? А активите на банките? Всичко това, което е било на базата на раздадените кредити, е било осигурено. Всичко това, ако трябва да тръгне на търг или на разпродажба, не може ли тези, които са фактически вложители в банката, да получат своите суми или даже в недвижима собственост? И може да се окаже, че няма нужда да се натоварва в такива огромни размери бюджетният дефицит. Само че някой прикрива именно тази част. Или е възможно даже тези уж много закъсали, видите ли, банки по този начин просто да си разпределят парите, собствеността и да се приключи, след като всичко е изпратено на гърба на държавата в Държавна спестовна каса. За такъв процент трябваше тук да се приказва. И това щеше да бъде вярно по отношение на конституционния текст. За съжаление обаче пълно мълчание от страна на Министерство на финансите и на представители на Българска народна банка, което за мен е прикриване на престъпление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложението на народния представител Васил Михайлов, което ви прочетох.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): 95 на сто примерно казвам. Само че това е безумно, както е безумно тук да гласуваме нещо, без да знаем точните разчети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: От общо гласували 171 народни представители, за - 47, против - 112, въздържали се - 12.
Не се приема това предложение.
Моля, господин Желев, да прочетете още един път чл. 4 и чл. 5, които третират тази материя, така както са предложени от комисията.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Всъщност предложението, госпожо председател, е досегашният чл. 4 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Най-напред това ще гласуваме.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Моля това да подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате за отпадането на чл. 4 от текста на вносителя, на мястото на който има алтернативен текст, предложен от комисията.
От общо гласували 134 народни представители, за - 121, против - 7, въздържали се - 6.
Приема се това предложение.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви. Следващото предложение е досегашният чл. 5 да стане чл. 4, като предложение на комисията, със следното съдържание:
"Чл. 4. Ал. 1. Сметките по чл. 3 се откриват в размер на:
1. за физическите лица положителната разлика между сбора от сумите на посочените в удостоверението сметки и размера на задълженията към банката;
2. за юридическите лица положителната разлика между половината от сбора на сумите по посочените в удостоверението сметки и размера на задълженията към банката.
Ал. 2. Задълженията се приспадат по ред, определен от Българска народна банка.
Ал. 3. При определяне размера на сметките по ал. 1 сумите във валута се преизчисляват според централния курс на Българска народна банка за съответните валути в деня на вальора по чл. 3, ал. 3.
Ал. 4. До размера на средствата, които лицата са притежавали по срочни депозити, Държавна спестовна каса и търговската банка по чл. 3 откриват едномесечни срочни влогове, а за разликата до размерите по ал. 1 - разплащателни сметки."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля режим на гласуване. Гласуваме чл. 4, досегашен чл. 5, в редакцията на комисията.
От общо гласували 131 народни представители, за - 122, против - 5, въздържали се - 4.
Приема се чл. 4.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на комисията за нов чл. 5 на мястото на досегашния.
"Чл. 5. От деня на откриването на сметките по чл. 3 държавата встъпва в правата на съответните лица към банката по чл. 1 до размера на средствата по тези сметки. Лицата запазват останалата част от правата и пълния размер на задълженията си по отношение на банката по чл. 1 и ги уреждат по реда на действащото законодателство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, режим на гласуване.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Няма ли да има дискусии?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Дискусиите са приключили. Тъй като ги водихме заедно по чл. 4 и чл. 5, комисията ги е оформила в два текста, от които ... (Неразбираема реплика от Васил Михайлов)
По чл. 5, досегашен, който сега стана чл. 4, имаше 10 предложения, които гласувахме последователно. Но по чл. 5 - новия, няма постъпили предложения. Това е част от процедурата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Какво значи нов член?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Отменете гласуването! Има думата господин Момчев.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа народни представители! Във връзка с разместването на членове в закона, този член е нормален и необходим. Дори аз смятам, че той трябва да бъде подчертан, в смисъл на целия закон. Защото каква опасност аз виждам във всичко това, което в момента правим, и за която до момента не сме говорили?
Това, което мен ме притеснява, е, че в крайна сметка ние разглеждаме закон за търговски банки, за които е поискано откриване на производство по несъстоятелност. А до несъстоятелност може и да не се стигне. Тук възниква въпросът какво се получава с Първа частна банка в това положение?
Проблемът на Първа частна банка е, че тя има да дава на много вложители пари. Какво прави държавата в момента? - Ами тя взима на свой гръб вложенията. Тоест тя плаща от името на Първа частна банка. Ние плащаме, българският народ плаща от името на Първа частна банка. В този момент всъщност няма да има масови искания към Първа частна банка на кредитори и един- единствен голям кредитор, който ще има искания към Първа частна банка, ще бъде държавата. В този смисъл този член е необходим.
Но аз питам оттук нататък какво смята да прави правителството? Защото, ако правителството е недобросъвестно, може да изиграе и следния сценарий. И аз го казвам сега, за да се запомни, да влезе в протоколите и след една година да проверим какво става с Първа частна банка. Какъв е сценарият? - Ами вие в момента облекчавате Първа частна банка. Няма масови искания от стотици хиляди хора към нея. Изчаквате една година, стабилизирате я. Държавата не влиза в ролята си на кредитор и да иска от квесторите разплащания. На практика това е плащания на всички проблеми на Първа частна банка от бюджета. Закрепвате я и след една, две, три или четири години обявявате, че Първа частна банка се е стабилизирала, уредени са отношенията с държавата. Знаем какво може да стане по отношение на исканията, ако има голяма инфлация и не се потърсят лихвите в пълния размер, и така нататък.
Много ви моля, въз основа на този член, след приемането му, явно, че той ще бъде приет, държавата наистина да влезе по чл. 5, който сега четем, да влезе в ролята си на кредитор и да изпълни докрай производството по несъстоятелност на Първа частна банка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Господин Момчев се изказа в подкрепа на текста.
Моля да гласувате чл. 5 така, както е предложен от комисията и подкрепен в залата.
От общо гласували 129 народни представители, за - 128, против - няма, въздържал се - 1.
Чл. 5 е приет.
Господин Желев, член 6!

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги! Чл. 6 - текст на вносителя:
"Чл. 6. Ал. 1. Физическите лица не могат да се разпореждат със средствата по откритите им левови сметки преди изтичането на срока по чл. 4, а юридическите лица - преди изтичането на 30 дни след този срок.
Ал. 2. Физическите лица могат да се разпореждат със средствата по откритите им сметки в щатски долари в размер по една четвърт от първоначалната сума и начислените лихви след изтичането на всеки 6 месеца. Първата сума не може да се ползува преди изтичането на 6 месеца след срока по чл. 4.
Ал. 3. За откритите по този закон сметки Държавна спестовна каса и търговската банка по чл. 3, т. 2 не изпълняват нареждания на физически лица - титуляри на сметки със средства над 500 000 лв. и над 5000 щатски долара и на юридически лица до представянето от тях на заверени от съответната данъчна служба декларации, че нямат просрочени задължения по държавни вземания. Изключение се допуска само за погасяване на държавни вземания."
Предложение на народния представител Валентин Василев:
Чл. 6 се изменя така:
"Чл. 6. Ал. 1. Физическите лица не могат да се разпореждат със средствата по откритите им левови и валутни сметки преди изтичането на срока по чл. 4, а юридическите лица - преди изтичането на 15 дни след този срок."
Ал. 2 отпада.
Ал. 3 става ал. 2:
"Ал. 2. За откритите по този закон сметки Държавна спестовна каса и търговските банки по чл. 3 не изпълняват нареждания на юридически лица до представянето от тях на заверени от съответната данъчна служба декларации, че нямат просрочени задължения по държавни вземания. Изключение се допуска само за погасяване на държавни вземания."
Предложение на народния представител Муравей Радев:
В чл. 6 ал. 2 да отпадне.
Ако не се приеме предложението, господин Муравей Радев предлага числото "6" да се замени с числото "3". В края на текста да се добави ново изречение: "За особени случаи (лечение в чужбина и други подобни) с разрешение на министъра на финансите, средствата могат да се ползуват без ограничение до фактическия им размер."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров.
В чл. 6, ал. 2 числото "6" се заменя с числото "3".
Предложение на народния представител професор Стефан Стоилов:
В чл. 6:
1. В ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя "но може да извършва всички позволени от закона сделки".
2. В ал. 3 текстът след думата "долара" се изменя така: "и на юридически лица - до представяне на служебно изпратена справка от данъчната служба, че нямат просрочени задължения по държавни вземания. Изключения се допускат само за погасяване на държавни вземания."
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 6 ал. 3 да отпадне.
Предложение на народните представители Чародей Чернев, Благой Димитров и Цоньо Ботев:
В чл. 6:
1. Ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Физическите лица могат да се разпореждат със средствата по откритите им сметки във валута в размер по една втора от първоначалната сума и наличните лихви след изтичане на всеки 3 месеца. Първата сума не може да се ползува преди изтичането на 3 месеца след срока по чл. 4."
2. В ал. 3 думите "средствата с над 500 000 лв. и над 5000 щатски долара" се заменят с думите "средствата над 1 млн.лв. и валута, равностойна на 10 000 щатски долара."
Предложение на народния представител Васил Михайлов:
В чл. 6:
1. В ал. 1 думите "физическите лица" се заменят с "лицата". Срокът се променя на 30 дни от датата на издаване на удостоверението.
2. В ал. 2 думите "физическите лица" става "лицата". Срокът се променя на 6 месеца от издаване на удостоверението.
3. Добавя се нова ал. 4:
"Ал. 4. В изключителни случаи, като необходимост от неотложно лечение в чужбина и други, подобни срокове по ал. 1 и 2 не са задължителни, като за целта се издава разрешение от министъра на финансите."
Предложение на комисията:
"Чл. 6. Ал. 1. Физическите лица могат да се разпореждат със средствата по откритите им левови сметки 3 дни след изтичането на срока по чл. 2, ал. 1, а юридическите лица - 30 дни след изтичането на този срок.
Ал. 2. Физическите лица могат да се разпореждат със средствата по откритите им сметки в щатски долари в размер по една четвърт от първоначалната сума и начислените лихви след изтичането на всеки 6 месеца. Първата сума не може да се ползува преди изтичането на 6 месеца след срока по чл. 2, ал. 1.
Ал. 3. Не се счита за разпореждане продажбата на валутата на търговската банка по чл. 3.
Ал. 4. За разходи, свързани с лечение в чужбина, средствата по сметките в щатски долари, могат да се ползуват без ограничение до фактическия им размер с разрешение на министъра на финансите."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
За процедурен въпрос давам думата на господин Михайлов. След това последователно ще дам думата по направените предложения.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Процедурата ми е в израз на това, че внесените към текстовете предложения като народен представител, които съм направил, фактически не бяха обсъждани и дебатирани. И това е така, просто защото комисията... Даже и не става дума за два алтернативни или повече от един законопроекта по една и съща материя на първо четене приети. Става дума за един законопроект, който минава на второ четене с предложения на народни представители. Изведнъж комисията, видите ли, започва да прави законотворчество, така че, променяйки по същество структурата на законопроекта, лишава народен представител от възможността да защити направени предложения по конкретни текстове на вносителя. Тоест, вносител е Министерският съвет, той има право на законодателна инициатива. Народният представител има право на законодателна инициатива и тя е точно регламентирана в правилника, както следва и по начина, по който се прави предложение за второ четене. И изведнъж комисията пренебрегва както вносителя - Министерския съвет, така и отделния народен представител и прави нещо си, своя си конструкция, при което отпада възможността аз например да обоснова защо според мен трябва да отпадне, както е казал вносителят, чл. 4, ал. 1 по истинския текст, а не по творението на комисията, която няма право на законодателна инициатива.
По-нататък - за физическите лица и за юридическите, където би трябвало да бъде само "лицата по ал. 2 на същия чл. 4". Отново нямаше възможност да се обоснове, дори и да се гласува.
Това според мен е изключително грубо нарушение и е в противоречие с Конституцията.
Не мога да си позволя да не коментирам това, тъй като по същество нямаше възможност, никаква възможност аз да защитя своите предложения, които съм направил по чл. 4 във вида, в който той е предложен от вносителя.
Това е процедурното ми предложение, уважаема госпожо председател. Ако трябва да се преосмисли това, което става в пленарната зала и начинът, по който това се прави и от комисията, която е водеща, тя може да направи свой доклад, може да прави тези предложения и своите становища, но не може и не бива да си позволява да променя изцяло закона. Това според мен е нещо, което в крайна сметка ще рефлектира и в крайния вариант на законопроекта, където тук господин Стоилов три пъти обяснява как, видите ли, държавата "давала". Дава какво? Собствените пари на гражданите, които не опази? Нищо не дава тази българска държава. Напротив, натоварвате я допълнително, като правите алиби за промяната на Закона за държавния бюджет, тъй като фалирахте. Това е смисълът на усилията ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Започваме дискусията по предложенията.
Народният представител Валентин Василев го няма. Ще поставя на гласуване след това предложението.
Второто предложение е на господин Муравей Радев. Има думата.

МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Аз ще започна с едно обръщение към колегите отляво - струва ми се, че то им е необходимо. Уважаеми колеги, намираме се в състояние на пожар! Вие разберете най-после, че къщата гори! Налага ми се да ви го повторя, защото явно не го осъзнавате. Право да ви кажа това ми дава начина, по който вие торпилирахте тази крехка възможност да постигнем консенсус по един изключително важен национален въпрос, свързан с фондациите, свързан със социалните фондове, свързан с онова, което част от вашата парламентарна група добре осъзнава, че не е партийна работа, а национална работа! Поради тази причина си позволявам да ви напомня, че се намираме в състояние на пожар! Запомнете го това, колеги, преди да сте опарили от този по¬жар!
Моето предложение е да отпадне тази ал. 2.Тази ал. 2 контрастира напълно на така известното вече понятие, разпространявано първо от вашия министър-председател, председател на Висшия съвет на вашата партия и от неговия заместник министър-председател Румен Гечев, който пое ангажимента за пълна - запомнете това! - Пълна гаранция на влоговете на гражданите! Това е текстът: пълна гаранция на влоговете на гражданите! Това не е моята представа за пълна гаранция, колеги. Вероятно не са¬мо мо¬ята, а и на онези хора, които няма да могат в продължение на две години да използват своите валутни средства. Ще могат да ги ползват на части, частично, след шест месеца. Ще могат да ползват тези свои валутни средства, ако дотогава България е цяла, разбира се!
Моето първо предложение, защото тук има три хипотези, е да отпадне изцяло тази ал. 2. Ако верни на своето втвърдяване, уважаеми колеги отляво, отхвърлите това разумно предложение, което слага знак на равенство между твърдението на председателя на вашия Висш съвет на БСП и на неговия заместник Румен Гечев като министър-председател вече, ако вие отхвърлите тяхното твърдение, аз ви моля тогава поне да направите нещата малко по-поносими. Нека в рамките на една година да бъде този блокаж, защото това е истинската дума. Нека наричаме нещата с техните имена - това си е блокиране на валутните средства на гражданите пар ек¬се¬ланс и нищо друго! Затова ви моля - нека това поне да бъде в рамките на една година. Разбирам ви, че днес няма валута. И утре няма да има, но не да чакат шест месеца. Хайде да чакат, ако трябва, но да чакат три месеца. После още три, и още три и това да стане в рамките на една календарна година, считано от момента, в който бъде приет този закон.
Третото ми предложение, свързано с този член е отхвърлено от комисията, но аз се радвам, че то като съдържание и смисъл е намерило в крайна сметка решение в текста, който самата комисия предлага, то е именно, че... Мисля, че в последната точка беше казано някъде, така ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: .. с разрешение на министъра...
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Това е един изключително важен социален въпрос, който засяга хора, за които е изключително важно да използват в по-голям размер своите - зе¬бе¬ле¬же¬те - своите собствени валутни средства за лечение в чужбина при крайно необходима ситуация. Случаят е такъв, че не може да търпи отлагане - има такива и ще има вероятно такива случаи. Това бе¬ше сми¬съ¬лът на моето предложение. Радвам се, че комисията го е възприела и го предлага като становище на комисията. Благодаря ви.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Пак се вживяваш като автор!
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): А ти не ми отговаряй от място, а стани и ми отговори оттам, от микрофоните!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Венцеслав Димитров има предложение. Професор Стефан Стоилов също има предложение. Ще ги обосновавате ли! - Ами, аз подред се движа, за да не разбъркваме дискусията.
Господин Венцеслав Димитров има думата, за да обоснове своето предложение. Предложението ви е числото 6 да се замени с 3. Моля, имате думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Извинявам се, че съм без карта, но няма да злоупотребявам с времето.
"Шест месеца" предлагам да се замени с "три". След като нашите други предложения ги отхвърлихте, поне се примирете с нещо по-малко. Говорим за доверие. Вярно е, че доверието по този начин не може да бъде възстановено такова, каквото беше, но поне да не бъде намалено с толкова, с колкото се предлага, така че затова предлагам вместо шест - три и се предполага, че в течение на годината с по 25 на сто валутният депозит полека лека ще бъде изтеглен.
Между другото аз предложих и нещо друго на комисията. Тук не виждам то да е отразено. То беше депозити във валута да се прехвърлят в тази банка, която е определена от Министерството на финансите и то над определена сума. Аз ви казвам това, защото ще има хора, които ще имат сто долара и ще се мотаят там на опашки. Да де, можете да го прехвърлите и в лева, обаче в случая с текста, който се приема в момента това нещо не може да стане. Затова исках някакъв лимит.
Освен това, господин Стратев знае. Аз се консултирах и с господин Филипов. Консултирах се и с министър Костов. Мисля, че поне това можете да приемете. Не знам дали някой го е обосновал, но в предложението на комисията, госпожо Ананиева, по ал. 3 на чл. 6:"не се счита за разпореждане продажбата на валутата на тър¬гов¬с¬ка¬та бан¬ка по чл. 3"да се добави "в този случай се използва контролният курс на БНБ за деня". Защо? Защото това е една банка. Тя един вид има монопол. Хората не могат да се разпореждат с валутата си и да я преместват от тази банка в друга. Там им е блокирана по силата на този закон. Дайте поне да лишим от възможност ръководството на тази банка, ако осигури някакъв голям марж, какъвто сега имат някои банки - марш от 30,40 или 50 лева курс купува и курс продава и по този начин да конфискуват част валутата, нека поне да използваме фиксинга на БНБ. Затова предлагам и пак ще прочета текста: завършва ал. 3,след чл. 3 се слага точка и се добавя следното изречение: "В този случай се използва централният курс на БНБ за деня".
Това са моите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Записах предложението.
Господин Момчев, разбрах че искате и вие думата по предложението на другите трима народни представители. Имате думата.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Колеги, предложението, което поради отсъствието на колегите защитавам е сравнително умерено и смятам, че има резон много сериозен в него. На комисия министърът на финансите обяви, че той е намерил необходимите средства от 100 милиона долара със срок на плащане 3 години. Ако това е така, професор Стоилов, просто искам да попитам нещо. Понеже сте специалисти в тази връзка искам да ви попитам - става въпрос за предложението на Чародей Чернев, Благой Димитров и Цоньо Ботев за други срокове за разплащане на физическите лица с валутата. И повтарям, че ако наистина министърът на финансите е намерил тези 100 милиона долара със срок на разплащане три години, тоест те са налични и могат веднага да бъдат прехвърлени на Пощенска банка, какъв е проблемът наесен да се приеме това предложение, в което искат да се плаща по една втора от първоначалната сума след изтичане на всеки три месеца, тоест първият срок на плащане да бъде след три месеца. Ако и в този вариант не се приеме предложението по ал. 2 това означава, че просто Министерството на финансите не че няма парите, а иска да ги ползва за някакви други цели. Аз така само мога да тълкувам това - след като ги има може да пусне гаранционните ценни книжа по валутата и то с тригодишна отсрочка, може да ги прехвърли на Пощенска банка. Три месеца са достатъчен срок за реализиране на техническите подробности. Какъв е проблемът след три месеца хората да могат да си получат половината от сумите? И след още три ме¬се¬ца да си получат останалите, ако парите ги има? Значи, или министърът ни е излъгал в комисията като каза, че ги е намерил тези 100 милиона долара или другият вариант е, че той иска да ги ползва, за да плаща нещо по външния дълг или някакви други валутни плащания.
Аз смятам, че за да работим както трябва, трябва да има яснота по тези въпроси. Ако няма пари да се каже: няма пари, не можем да платим или парите ще дойдат след шест месеца и не можем да плащаме след три месеца, но да ни се казва, че парите ги има в момента и да не искаме да платим след три месеца половината от сумата, това не е нормално.
Апелирам към народните представители в тази зала да гласуват положително за предложението по ал. 2.
По ал. 2,т. 2:средствата над 500 хиляди и над 5 хиляди щатски долара се предлага да се увеличат над 1 милион лева и над 10 хиляди щатски долара като се има предвид особено за първата сума, левовата, че на практика тя е обезценена два пъти, поради промяната на курса на лева спрямо долара. Думата "равностойна" е много задължителна в един такъв запис, тъй като се има предвид, че някои от сметките не са в щатски долари, а са в някаква друга валута. Има се предвид за сметките по трансформирането им в Пощенска банка, затова апелирам да се подкрепи предложението на колегите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Последното предложение на народния представител Васил Михайлов. Това предложение е последното не за сезона, а за конкретния текст.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря ви, уважаема госпожо председател. Вие сте права и дори в другия смисъл, че аз нямам други писмени предложения, направени по текстовете.

Но добре е да се следят направените предложения от всеки народен представител, защото Вие отговаряте за това като председател, и да ги подлагате много коректно на гласуване, както приблизително се случва днес. За съжаление, не точно. Много неща можеха да се говорят и се говориха, особено по чл. 3, откъдето нещата тръгнаха, както се каза, вече на провал.
Още от самото начало сутринта обясниха как държавата, видите ли, прави благодеяние и в този смисъл нито банката, нито държавата отговарят за фалиращите търговски банки. Тогава няма логика в това защо не бяха включени и небанковите финансови институции. По същата тази логика. Режимът за контрол е един и същи. Надзорът е същият, санкциите са същите, ако има нарушение и т. н. Вие решихте, че тези хора могат да бъдат с изгорени пари.
По-нататък - за физическите и юридическите лица. Така и не разбрахте, че юридическите лица не могат да бъдат извадени от обхвата, защото например парите за заплати на Авиокомпания "Балкан" в доларови сметки се намират в Първа частна банка. Какво ще правите? Ще им отрежете половината!? Ами, ще станете за смях. Междупрочем вие сте станали. (Реплики в блока на левицата)
Това, което се опитвахме да ви кажем, е, че тръгвате към наистина странни поведенчески реакции, казвам ви го като лекар.
По-нататък, опитахме се да дадем една цялостна картина на нещата, но как да я дадем без да имаме информация? Попитах: Първа частна банка има ли застраховка на влоговете в, примерно, Швейцарска банка? И тук няма отговор - има или няма. Ако няма, излизат и казват: "Няма!", за да не се разпространяват слухове.
По-нататък. Не се отговори на въпроса как стигнахте до цифрата 80 милиарда. Сто пъти тук се повтори това. Многократно надхвърляща бюджета за армията за тази година, например! Няма отговор.
Направил съм предложение за срока. Изчерпих, мисля, въпроса, много пъти се повдига, за физическите лица да стане само "лицата", имайки предвид и юридическите лица.
Ние въобще даже не коментирахме, не коментирахме друг един изключително тежък социален проблем - така наречените "виновници" - дребни акционери в банките, които са много хиляди пъти. Това са хора, които имат акции без право на глас. Те, както се казва, понеже били виновни заедно с всички, изчезват им средствата. Вие фактически нанасяте жесток удар в доверието на хората и го казвам като социалдемократ в така наречения народен капитализъм. (Смях и оживление в блока на левицата) Не се смейте, нещастни представители на тоталитарна гнусна организация! Не се смейте! Това, което вие сега правите, е да зачертаете доверието на хората, а то не се измерва в пари. Вие сега хиляди дребни акционери ще ги откажете завинаги да търсят възможност да се чувстват, макар и дребни собственици някъде. Това правите!
По-нататък, предложението ми е за срока - срокът да се промени на 30 дни от датата на издаване на удостоверението, а не както тук е записано, в чл. 6.
Предложението ми също така за 6-те месеца е следното: срокът се променя на 6 месеца от издаването на удостоверението. Това има своя смисъл. Вникнете в него.
И накрая, към чл. 3 се добавя ал. 3. Това е моето предложение: "В изключителни случаи, като необходимост от неотложно лечение в чужбина и други подобни, сроковете по ал. 1 и 2 не са задължителни, като за целта се издава разрешение от министъра на финансите".
Нима можете да си помислите, че е възможно, ако един човек се нуждае от лечение и има своя влог в долари, ще трябва да чака 6 месеца или 3 месеца, за да умре и спокойно вече, като истински лешояди, да му вземете парите?
Вие се обидихте, господин министър, на това, че казахте, че тук става обир. Да, наистина, тук, с този закон, фактически се прикрива изключително нагъл обир, обир на цялото българско общество и на всички български данъкоплатци, обир междупрочем и на хората, които са вложители в банките. Не е вярно, че вие фактически защитавате техните средства, дори само и за това, че утежнявайки дефицита, просто тези пари няма да струват нищо. Пуснахте ли печатницата за пари, господа от Българска народна... може би името трябва да й се промени, просто от някаква банка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Стратев иска думата.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Благодаря Ви. Уважаеми народни представители, просто исках да обърна внимание по предложението на господин Венцеслав Димитров в чл. 6, ал. 3 при продажбата на валутата да се използва фиксингът на Централната банка в деня на изкупуването.
На пръв поглед, понеже нещата винаги имат две страни, за съжаление или за щастие, в случая това звучи логично, обаче аз се сетих веднага за другата възможност: понеже това очевидно е във вреда на банката, защото фиксингът е по средата, той е усреднен курс, естествено тя ще го изкупи по курс "купува", а фиксингът е по-висок, т. е. ще има известна щета за нея, банката просто може да му откаже да му изкупи валутата.
Затова бих предложил, ако ми позволите да правя предложения, да се придържаме към този текст, за да не би пък да ограничим по този начин възможността на лицето да си трансформира валутата в левове, изхождайки от някакъв принцип, който може да ни доведе просто в друга посока. Това е, благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие поддържате текста на вносителя. Коя алинея е това? - Трета алинея - за откритите по този закон сметки. Да.
Преди да гласуваме текста, предложен от комисията, ще помоля господин Желев да направи предложение по този въпрос. Нека да минем първо другите предложения.
Първо, предложението за алтернативен текст на чл. 6 на народния представител Валентин Василев. Моля, режим на гласуване. Прочетен беше - нова ал. 1, отпадане на ал. 2 и нова ал. 3. Тоест пак втора.
От общо гласували 156 народни представители, за - 36, против - 94, въздържали се - 26.
Не се приема това предложение.
Второто предложение е на народния представител Муравей Радев. Ще поставя на гласуване двете му части, тъй като третата е отчетена в текста на комисията. Първата е ал. 2 да отпадне. Моля да гласувате това предложение. Същото предложение имаше и господин Василев, но то беше в общия текст.

От общо гласували 140 народни представители, за - 19, против - 90, въздържали се - 31.
Не се приема това предложение.




Второто предложение на господин Муравей Радев съвпада с предложението на народния представител Венцеслав Димитров. Става дума за замяна на числото "6" с числото "3". Ясно е за какво става дума. Моля да гласувате тази замяна. Става дума за разпореждането с валутни сметки след изтичане на всеки "6" или всеки "3" месеца. Те предлагат "всеки 3 месеца".
От общо гласували 162 народни представители, за - 42, против - 90, въздържали се - 30.
Не се приема това предложение.
Другото предложение на народния представител Венцеслав Димитров, вече към текста на комисията, е към ал. 3, припомням ви: "Не се счита за разпореждане продажбата на валутата на търговската банка по чл. 3.", да се прибави едно изречение: "В този случай се използва централният курс на БНБ за деня." Това е предложението на народния представител Венцеслав Димитров - допълнително изречение към ал. 3 на окончателния текст на комисията. Моля да гласувате.
От общо гласували 163 народни представители, за - 50, против - 68, въздържали се - 45.
Не се приема това предложение.
Предложението на професор Стефан Стоилов в чл. 6, в ал. 2 накрая да се постави запетая, тъй като той не говори, затова го чета, и да се добави: "но може да извършва всички позволени от закона сделки".
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Професор Стоилов го оттегля.
И предложението на народните представители Чародей Чернев, Благой Димитров и Цоньо Ботев в чл. 6 за нова ал. 2. Беше обосновано и е записано в предложенията.
Моля да гласувате.
От общо гласували 153 народни представители, за - 34, против - 81, въздържали се - 38.
Не се приема предложението.
Предложението на народния представител Васил Михайлов, макар че вече го гласувахме и въпросът с физически и юридически лица беше поставен, аз го поставям на гласуване: в ал. 1 думите "физическите лица" да се заменят с "лицата". И срокът да се промени на 30 дни от датата на издаване на удостоверението.
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 153 народни представители, за - 30, против - 105, въздържали се - 18.
Не се приема това предложение.
В ал. 2 също се предлага думите "физическите лица" да станат "лицата" и срокът да се промени на шест месеца от издаване на удостоверението.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Тоест физически и юридически. В този смисъл е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вече гласувахме на тази тема.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Пак я гласувайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За да бъде по-кратка дискусията, моля да гласувате и това предложение.
От общо гласували 149 народни представители, за - 28, против - 113, въздържали се - 8.
Не се приема това предложение.
И последното предложение, което отчасти съвпада с новата алинея четвърта, предложена от комисията, но в по-различна редакция: "в изключителни случаи, като необходимост от неотложно решение в чужбина и други, ..."
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Лечение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: "... неотложно лечение в чужбина и други подобни срокове по ал. 1 и 2 не са задължителни, като за целта се издава разрешение от министъра на финансите".
Текстът на комисията е "За разходи, свързани с лечение в чужбина, средствата по сметките в щатски долари могат да се ползват без ограничения до фактическия им размер с разрешение на министъра на финансите."
Но господин Михайлов предлага своя редакция.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Защото става дума и за подобни случаи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И други, да.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Може да не са само за лечение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, има по-широко поле.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Защото, възможно е да умира някой близък човек някъде и той трябва бързо да отиде да го види, да речем. Защо само за лечение? Може и за друго. Въпреки че този министър не би трябвало да преценява по обясними причини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: От общо гласували 133 народни представители, за - 14, против - 52, въздържали се - 67.
Не се приема предложението.
Моля да гласувате чл. 6 както беше докладван от комисията.
От общо гласували 136 народни представители, за - 125, против - 8, въздържали се - 3.
Член 6 е приет.
Господин Желев, член 7.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 7, текст на вносителя:
"Чл. 7. Ал. 1. Създава временен гаранционен паричен фонд за държавна защита на влогове и сметки на лицата по чл. 1, ал. 1 в търговски банки, за които Българска народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност.
Ал. 2. Фондът по ал. 1, наричан по-нататък "фонда", се управлява от министъра на финансите, а средствата се съхраняват по сметки в Българска народна банка."
Предложение на народния представител Муравей Радев - чл. 7 се изменя така:
"Чл. 7. Ал. 1. Създава Национален банков застрахователен институт за държавна защита на влоговете и сметки на лицата по чл. 1, ал. 1 в търговски банки, за които Българска народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност.
Ал. 2. Институтът по ал. 1, наричан по-нататък "Института" се определя от управителен съвет, назначаван от Надзорен съвет. Надзорният съвет на Института се състои от пет души, които се избират от Народно събрание. Всеки член на Надзорния съвет, включително и неговия председател, се избира с мнозинство от минимум две трети от народните представители. Мандатът на председателя и на всеки член поотделно е индивидуален и е за срок от пет години, през които те не могат да бъдат сменявани."
Предложение на Комисията по бюджет и финанси - подкрепя се текста на вносителя със следното съдържание:
"Чл. 7. Ал. 1. Създава се специален фонд за държавна защита на влогове и сметки на физически и юридически лица в банки по чл. 1.
Ал. 2. Фондът се управлява от министъра на финансите, а средствата се съхраняват по сметки в Българска народна банка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Единствената алтернативна идея е на господин Муравей Радев. Има думата.

МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Госпожо председател, стигнахме до третия, не по-малко важен от другите два основни момента в тоя законопроект. Въпросът е кой плаща.
Вносителят смята, че този, който трябва да плаща, трябва да е българският данъкоплатец. А както винаги, в много такива подобни случаи управляващото мнозинство и Българската социалистическа партия винаги са прехвърляли по един или друг начин в крайна сметка тежестта върху плещите на българския данъкоплатец. И този път в този законопроект същата тенденция е налице. Нищо ново - старото социалистическо мислене. (Реплики от мнозинството) Това виждаме в този законопроект, уважаеми колеги и аз много ви моля да внимавате малко по-добре и да излезете от вашите партийни клишета, които ви пречат да мислите. (Реплики от мнозинството) Онези от вас, които в момента говорят там... точно един господин, наречен Борис Стоянов, който използва ...
БОРИС СТОЯНОВ (от място): Върни площада на Пловдив! ...
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Този човек, който използва гласа си, но освен глас трябва да знае, че трябва да разполага и с глава и използвайки главата не по предназначение доказва, че мястото му не е в това Народно събрание...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не се отклонявайте и Ви моля мен да ме щадите.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Извинявам се, госпожо председател, пред Вас, но това твърдоглавие, на което съм свидетел, безочливо отношение и липса на елементарен интелект в отношението към този законопроект, просто ме изважда от релси. Такива хора като него нямат място в това Народно събрание. (Шум и реплики от мнозинството)
И така, да се върна към основното ми твърдение, че българският данъкоплатец трябва да бъде пощаден. Той трябва да бъде пощаден и да не плаща не само той, а както сте замислили - и неговите поколения оттук нататък да плащат грешките на вашето управление.
Аз ви предлагам един друг способ - пазарен способ, чист пазарен способ, чрез който българският данъкоплатец ще бъде пощаден. И дълбоко се учудвам защо министърът на финансите не го възприе. Ако това, че аз ви го предлагам е причината, уважаеми колеги, аз гарантирам, в този момент правя декларация: моментално ще го оттегля, но го внесете вие, за да пощадим данъкоплатеца като цяло в крайна сметка. Ако някой от вас изрази такова желание, моментално му отстъпвам авторството, моментално.
За какво става дума? - Става дума за един пазарен способ, за създаването на един национален банков застрахователен институт - надпартиен, държавен да го наречем, банков да го наречем, каквото искате друго да го наречем, независим преди всичко, работещ на принципа на застраховането. Институт, който да застрахова банките, който да застрахова останалите финансови институции и да застрахова влоговете в тях, да застрахова сметките на фирмите в тях, както и на останалите стопански субекти. За това става дума и затова ви моля да разберете за какво говоря.
Нямало да има пари в началото - казвате. Вярно, сигурно е така. Трябва да минат няколко години, докато набере мощ и започне да функционира така, както в останалите цивилизовани страни в света, където това отдавна е една проверена практика.
Аз не ви предлагам нещо измислено от мене или от някой друг. Пак казвам, не да откриваме колелото. Пазарните страни, икономиката в тези страни са го наложили и са доказали неговата ефективност. Но докато този институт набере самостоятелна мощ и започне да функционира, както трябва, аз ви предлагам с нищо да не променяме това дори, което е вложено в този законопроект. Е, нека направим този фонд, за който говорим там, който предлага вносителят! Нека да направим този гаранционен фонд, но да задължим изпълнителната власт в един много къс срок от време - месец или два - да внесе законопроект за този застрахователен институт. Ако искате, ние ще го внесем. Ето ви една възможност за консенсус, която ви предлагаме, без да тежи на данъкоплатеца. И ние можем да го внесем. Внесете го вие - няма значение кой ще го внесе. И всички активи и пасиви на този фонд, за който сега говорите, ще бъдат прехвърлени утре в този застрахователен институт и той ще поеме сам функционирането на тази дейност. И повтарям отново: няма да се засяга държавния бюджет.
Но преди всичко не подарявайте на този фонд тези държавни ценни книжа. Не му ги давайте безвъзмездно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Госпожо председател, имам предложения по три члена и за да не говоря поотделно, обобщавам. Ако искате, сега ще седна и ще изляза по следващия. Аз ви предлагам да ми дадете само 1 минута - няма да говоря повече. Още малко време, за да обясня, защото това, което казвам, е комплексно. Затова ви моля, колеги. Аз говоря не за един, а за три члена - 7, 8 и 9 и след това няма да ви губя времето. Понеже съм предложил и трите члена да отпаднат в сегашния вид и да бъдат заменени, обосновавам и трите едновременно.
Става дума за следното: този фонд, за който говоря, би могъл спокойно да прерасне най-напред като гаранционен фонд, който сега вносителят предлага, а след това един такъв институт. Затова пак моля: не му подарявайте, дайте му възможност взаимообразно, дайте му ги на заем, дайте му пари на заем, дайте му пари с малка лихва, увеличете много периода, в който трябва да се върнат тези пари, но не товарете бюджета!
Ще ви открия и нещо, което вие всички много добре знаете: държавният бюджет вече е почти загинал. Не искам да кажа съвсем загинал. Натоварите ли бюджета, натоварите ли разходната му част и в крайна сметка дефицита с тези около 30 милиарда, с които доколкото виждам предлагате да се увеличи, а това е повече от половината от сегашния дефицит в държавния бюджет, вие добре разбирате, че не може един финансов министър, който и да бил той, български финансов министър по този начин да процедира към собствения си държавен бюджет. Това означава, че отношението на този министър към този бюджет е като отношението на лекаря към умрелия човек. Едва ли не бюджетът вече е загинал, той е свършил и няколко плесника повече или по-малко са от никакво значение за него...
Аз смятам, че колегите в Комисията по бюджет и финанси, на които вчера развих тази теза, подходиха с доста по-голямо разбиране, отколкото част от залата отляво днес. Те разбраха смисъла и самият министър на финансите каза: да, така е, това е пътят, но това не може да стане бързо, нито пък може да облекчи бюджета.
Аз твърдя обратното. Това може да стане веднага и давам формулата: направете този фонд и той да прерасне утре в институт. Може да не засяга бюджета, защото му давате не безвъзмездно, давате му взаимообразно. Това е смисълът на моето предложение.
Много ще ми бъде интересно как и с какви доводи левицата ще мотивира отказа да приеме такова предложение. Просто няма разумна логика, освен - пак повтарям - това, че опозицията прави такова предложение. Готов съм да го оттегля, ако някой от вас го внесе. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Вашата идея е развита в три текста - 7, 8 и 9.
Думата има министър Костов.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Малко обяснение по повод на идеята.
По принцип абстрактно погледнато е хубаво наистина да има гаранционен фонд, който взаимообразно да предоставя средства и който да се попълва отнякъде. Но в случая трябва да се има предвид, че размерите, за които става дума, са големи.
Второ, трябва да се има предвид, че е необходимо да се идентифицира източникът - откъде ще се връщат тези пари.
Нормалната практика, която в бъдеще ще се заложи в Закона за гарантиране на влоговете е, че тези пари ще се връщат от вноските на банките. Но вноските на банките се събират де факто от разликата между лихвите по кредитите и по депозитите, тоест бърка се в джоба на хората, за да се съберат тези вноски и да се създаде този гаранционен фонд. Това сега с тези размери не може да стане, а ако се направи сега, то тогава ще има характер на бъркане в джобовете на другите вложители, които така или иначе са си държали парите в ДСК, за да може да се осигурява тая схема на взаимообразност.

Така че просто схемата при сегашната ситуация не работи, а особено при ситуация на пълно покриване на средствата по влоговете. Това е схема, която може да работи, но при частично гарантиране на влоговете. Нещо, което в момента не върши работа за икономическата ситуация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да. Господин Радев, и без това Вие знаете за идеята да се възприеме по-цялостен закон. Вероятно тогава ще се обсъди по-сериозно. А сега не случайно е записано "временен гаранционен" или "специален" фонд, не постоянен.
Ще поставя на гласуване предложението на народния представител Муравей Радев - съществена алтернативна идея или нов текст на чл. 7, развита и в чл. 8 и чл. 9. Чухте и обосновката.
Моля да гласувате.
От общо гласували 160 народни представители, за - 43, против - 87, въздържали се - 30.
Не се приема чл. 7 във варианта на господин Радев.
Моля да гласувате чл. 7 както беше докладван от името на комисията.
От общо гласували 146 народни представители, за - 125, против - 21, въздържали се - няма.
Член 7 е приет.
Моля, господин Желев, като докладвате т. 8, да не четете предложението, което в основната си част беше отхвърлено от залата.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Член 8, текст на вносителя, ал. 1.
"Чл. 8. Ал. 1. Министърът на финансите предоставя на фонда безвъзмездно гаранционни държавни ценни книжа.
Ал. 2. Във фонда постъпват средствата от реализираните на основание чл. 5, ал. 2 вземания."
Освен предложението, на господин Радев, което беше гласувано, има и предложение на комисията за чл. 8.
"Чл. 8. Ал. 1. Министърът на финансите предоставя на фонда гаранционни държавни ценни книжа.
Ал. 2. Във фонда постъпват средствата от реализираните на основание чл. 5 вземания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате чл. 8.
От общо гласували 125 народни представители, за - 124, против - няма, въздържал се - 1.
Член 8 е приет.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 16,05 ч.




ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Нора Ананиева


СЕКРЕТАРИ:

Илко Савов

Иван Будимов