Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева

Секретари: Илко Савов и Иван Будимов

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Моля режим на регистрация.
Имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието.
Започваме извънредното заседание с единствена точка от дневния ред -
ПРОЕКТОЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНА ЗАЩИТА НА ВЛОГОВE И СМЕТКИ В ТЪРГОВСКИ БАНКИ - продължение.
Член 9.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 9, ал. 1 - текст на вносителя.
"Чл. 9. Ал. 1. Гаранционните държавни ценни книжа се емитират при следните условия:
1. в левове:
а) срок за погасяване - 5 години;
б) лихва - основният лихвен процент на БНБ за периода, платима на шест месеца;
в) погасителен план - равни шестмесечни погасителни плащания.
2. в щатски долари:
а) срок за погасяване - 3 години;
б) лихва - шестмесечен либор плюс 2 на сто, платима на шест месеца;
в) погасяване - еднократно в края на периода;
г) други условия - прехвърляеми само между търговски банки със седалище в страната.
Ал. 2. Всяка година със Закона за държавния бюджет на Република България се определя максимален лимит за емисия на гаранционни държавни ценни книжа, който се отнася за периода от 1 май на текущата финансова година до 30 април на следващата финансова година."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
В чл. 9:
1. В ал. 1 сумата да се запише в левове и долари:
- в точка 1 срокът да е 7 години, а погасителният план - равни шестмесечни вноски в течение на седемте години;
- в точка 2 срокът да е 5 години, а погасяването - всяка година по една пета от обема на емисията.
2. В ал. 2 да се запише "допълнителна емисия" и за "текущата финансова година", защото бюджетът е за такъв период".
Предложението на господин Муравей Радев беше гласувано.
Предложение на комисията за чл. 9, ал. 1:
"Чл. 9. Ал. 1. Гаранционните държавни ценни книжа се емитират при следните условия:
1. в левове:
а) срок за погасяване - 7 години;
б) лихва - основният лихвен процент на БНБ за периода, платима на шест месеца;
в) погасителен план - равни шестмесечни погасителни плащания.
2. в щатски долари:
а) срок за погасяване - 3 години;
б) лихва - шестмесечен либор плюс 2 на сто, платима на шест месеца;
в) погасяване - еднократно в края на периода;
г) други условия - прехвърляеми само между търговски банки със седалище в страната.
Ал. 2. Всяка година със Закона за държавния бюджет на Република България се определя максимален лимит за емисия на гаранционни държавни ценни книжа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма го господин Венцеслав Димитров.
За процедурен въпрос има думата господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря, госпожо председател!
Моето процедурно предложение е следното.
Тъй като бе направен опит да се обясни, че моето предложение днес не може да бъде приложено по някакви причини, от финансовия министър, аз моля председателят на комисията все пак да прочете моето предложение по чл. 9. Само да го прочете. Защото ми се струва, че аз там давам отговор на точно обратната теза. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма проблем да се прочете. Но смятах, че след като шапката се отхвърли, по-нататък текстът...
Нека да чуем само текста и ще Ви дам думата, господин Михайлов.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложението на народния представител Муравей Радев по чл. 9 е следното:
Чл. 9 се изменя така:
"Чл. 9. Ал. 1. В Института постъпват всички застрахователни начисления от търговските банки и от ДСК.
Ал. 2. В Института постъпват всички приходи от ликвидацията на търговските банки до размера на общата сума на влоговете, гарантирани от Института в тези банки.
Ал. 3. В случай, че сумите по ал. 1 и ал. 2 не са достатъчни да гарантират влоговете на физически и юридически лица в търговските банки, за които БНБ е поискала производство по несъстоятелност, Институтът има право да поиска чрез Министерство на финансите от Народното събрание да му гласува отпускането на заем с лихва по-ниска от основния лихвен процент. Погасяването на този заем се извършва от средствата, набрани по ал. 1 и ал. 2, за период не по-дълъг от 5 години.
Ал. 4. Всички средства, постъпили в Института по ал. 1 - 3, се управляват от Института и се използват единствено за гарантиране на влогове на физически и юридически лица в лева и чуждестранни валути."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Искаше думата господин Росен Михайлов.


РОСЕН МИХАЙЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, мисля, че в чл. 9, където определяме схемата и условията за емитирането на гаранционните държавни ценни книжа, е приложена от работната група една добра схема за съгласуване с предложението на господин Венцеслав Димитров. Предлагам единствено в точка "в", при погасителния план, да заместим "на равни годишни погасителни плащания". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Момчев.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Моето предложение е редакционно. Смятам, че на ал. 1 мястото й е в преходните и заключителни разпоредби, тъй като особено втората й част, втора точка - "в щатски долари" - срокът за погасяване - 3 години, и начинът на плащането - че ще бъде в края на периода, финансовият министър обясни, че е така, защото той има конкретна такава сделка. Когато има такива конкретни неща, свързани с конкретни сделки, е по-добре те да бъдат в Преходните и заключителни разпоредби, отколкото в основната част на закона.
Предлагам просто да отпадне ал. 1 и чл. 9 да стане всъщност ал. 2, а ал. 1 да се прехвърли в Преходните и заключителни разпоредби след § 3. Това ми е предложението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Най-напред ще поставя на гласуване това предложение, чухте го - за отпадане на ал. 1, за гласуване на чл. 9 само с една алинея, като евентуално ал. 1 се прехвърли в Преходните и заключителни разпоредби. Моля, режим на гласуване. Това е предложението на народния представител Красимир Момчев.
От общо гласували 145 народни представители, за - 25, против - 79, въздържали се - 41.
Не се приема.
Моля да гласувате предложението на народния представител Венцеслав Димитров, което има няколко части и е алтернативен текст на чл. 9. Беше прочетено. Не чухме обосновката, но поради отсъствието на народния представител. Част от предложенията са отчетени в окончателния текст, ако се сравни текстът. Може би щеше да го оттегли, ако беше тук, но сега трябва да го гласуваме.
От общо гласували 141 народни представители, за - 18, против - 97, въздържали се - 26.
Не се приема предложението.
И текстът на комисията с корекцията в буква "в", внесена от народния представител Росен Михайлов. Моля Ви, господин Желев, аз не можах да я запиша...
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложението на господин Росен Михайлов беше в буква "в" - погасителен план, тире, вместо "6-месечни" да стане: "равни годишни погасителни плащания".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: "Годишни"! Това е съществена промяна - от "6-месечни" на "годишни". Затова най-напред отделно гласуваме тази поправка, а след това целия текст.
От общо гласували 127 народни представители, за - 123, против - 2, въздържали се - 2.
Приема се тази корекция.
Моля сега да гласувате целия чл. 9.
От общо гласували 130 народни представители, за - 125, против - 3, въздържали се - 2.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Член 10, текст на вносителя:
"Чл. 10. Ал. 1. Предоставените на фонда гаранционни държавни ценни книжа в левове и постъпленията от емисията на гаранционни държавни ценни книжа в щатски долари се използват за обезпечаване обслужването на откритите по този закон сметки, като размерът на предоставеното обезпечение и датата на емисията на гаранционните държавни ценни книжа се договарят между министъра на финансите, Държавна спестовна каса и търговската банка по чл. 3, точка 2.
Ал. 2. При необходимост Българска народна банка рефинансира Държавна спестовна каса с левове срещу залог на гаранционни държавни ценни книжа."
Има предложение на народния представител Муравей Радев - чл. 10 да отпадне.
Предложението на народните представители Стоян Денчев и Гюлбие Реджеб е оттеглено.
И предложение на Комисията по бюджет и финанси, която по принцип подкрепя текста на вносителя с малка корекция:
"Чл. 10. Ал. 1. Предоставените на фонда гаранционни държавни ценни книжа в левове и постъпленията от емисията на гаранционни държавни ценни книжа в щатски долари се използват за обезпечаване обслужването на откритите по този закон сметки, като размерът и условията на предоставеното обезпечение и датата на емисията на гаранционните държавни ценни книжа се договарят между министъра на финансите, Държавна спестовна каса и търговската банка по чл. 3.
Ал. 2. При необходимост Българска народна банка рефинансира Държавна спестовна каса с левове срещу залог на гаранционни държавни ценни книжа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложението на господин Муравей Радев е за отпадане на този текст. Фактически няма да се гласува. Гласуваме само предложението на комисията. Моля, режим на гласуване за чл. 10. Това е текстът на вносителя с редакционни поправки.
От общо гласували 123 народни представители, за - 122, против - няма, въздържал се - 1.
Член 10 е приет.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Текст на вносителя за чл. 11:
"Чл. 11. Обслужването на гаранционните държавни ценни книжа се извършва от фонда за сметка на собствени приходи и предоставени средства от държавния бюджет, като с разходите по предоставените гаранционни държавни ценни книжа през съответната финансова година се увеличават предвидените със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година разходите за лихви и погашения по вътрешния държавен дълг, с разходите за лихви се увеличава размерът на бюджетния дефицит".
Предложението на народния представител Муравей Радев е чл. 11 да отпадне, но то е свързано с общата философия за изграждането на взаимен гаранционен фонд.
Предложение на комисията:
"Чл. 11. Обслужването на гаранционните държавни ценни книжа се извършва от фонда за сметка на собствени приходи и предоставени средства от държавния бюджет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма предложения. Предложението на господин Радев е свързано с предишните.
Моля да гласувате чл. 11 както беше прочетен.
От общо гласували 129 народни представители, за - 125, против - 1, въздържали се - 3.
Член 11 е приет.
Обяснение на отрицателен вот - господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Начинът и замисълът, уважаеми дами и господа народни представители, на създаването и функционирането на този временен гаранционен паричен фонд по същество е да се вземе на заем от бъдещето, натоварвайки държавния бюджет занапред. С начина на погасяване на ценните книжа включително и т. н., това означава, че се действа по следния начин: след нас и потоп! Сега към този момент някак си под някаква форма да се реши нерешимият въпрос, а оттам насетне няма значение колко и как ще бъде натоварен бюджетът на нашата родина.
И затова аз си позволих да гласувам против, като казвам, че въобще цялостната философия на този начин на решаване на проблема е порочен и вреден. Това ще си проличи и за съжаление обаче не вие вече ще вадите затъналата кола на българската държава от калта. Ще се наложи друг да го прави. А сега вие я натиквате по-дълбоко. Ето това е включително и замисълът на съществуването на този временен гаранционен паричен фонд и функционирането му по реда, който тук вече беше членове 7, 8, 9, 10 и 11.
За да пестя време, обобщавам негативното си мнение за цялостната философия на този фонд и не съм съгласен по този начин да се действа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Желев, моля да докладвате Допълнителната разпоредба.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чета текста на вносителя за Допълнителна разпоредба:
"Допълнителна разпоредба.
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Финансова институция" е банка и друго лице, извършващо с разрешение на Българска народна банка банкови сделки, фондова борса, инвестиционно дружество, застрахователно и лизингово дружество.
2. "Либор" е междубанков лихвен процент, прилаган в Лондон (LIBOR) съгласно ежедневните бюлетини на Ройтер".
Комисията по бюджет и финанси подкрепя текста на вносителя, като предлага в т. 1 "и" да се замени с "или". Тоест финансова институция е банка или друго лице.
Ще си позволя да направя и едно предложение от свое име. Тъй като в чл. 3, ал. 3 вкарахме понятието "вальор", то Допълнителната разпоредба да бъде допълнена с т. 3 със следното съдържание:
"3. "Вальор" е датата, от която по банковата сметка започват да се начисляват лихви".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Муравей Радев има думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз бих помолил да се направи и една редакционна поправка в т. 1 на § 1 - там, където става дума за това какво е финансова институция. Предлагам да бъде извадено от обхвата застрахователното и лизинговото дружество. Защото това са две неща, които изцяло се отклоняват от замисъла на вносителя на закона. И най-вече застрахователното дружество. Защото застрахованите събития и застрахованите индивиди там са гражданите. И на тази застрахователна компания, на която по този начин намалим средствата наполовина, фактически намаляваме средствата на онези хора, които участват в това застрахователно дружество. Тези пари, които са събрани там, на практика са парите на хората, на частните лица, на отделните граждани. А ние казваме, че на тях им даваме възможност за стопроцентова гаранция на влоговете.
Поради тази причина аз ви предлагам застрахователното и лизинговото дружество да излязат от тази категория. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов има думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин министър, понеже Вие сте тук специалистът или поне така би трябвало да бъде щом сте министър на финансите, моля, обяснете къде е точно границата и какви са критериите да се определи тук в Допълнителната разпоредба по смисъла на този закон финансова институция да е банка или друго лице, извършващо с разрешение на Българска народна банка банкови сделки, фондова борса, инвестиционно дружество, застрахователно и лизингово дружество. А приватизационните фондове, а осигурителните фондове, здравно-осигурителен, пенсионен? Какво става? Къде е границата? Какви са критериите? Тук току-що моят колега господин Муравей Радев спомена за застрахователното дружество. Тук ли трябва да бъде? По какъв критерий Вие определихте този кръг именно на лица за финансови институции? Това е нещо, което не е ясно и, моля Ви, направете уточнение и обяснете критериите, по които сте изброили тези, а не други.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата за реплика госпожа Ана Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз по-скоро бих продължила мисълта на господин Михайлов, който изброяваше тук пенсионните и застрахователни дружества. Защо не изброи известните на целия народ "СИК", "ВИС", "Корона инс", "Зора" и други застрахователни дружества, за да разберем, че господин Михайлов, който цял ден държа тук речи кой защитава престъпниците, защитава именно престъпните застрахователни структури. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата за дуплика господин Михайлов. (Оживление и реплики) Защо смятате, че само Вие разполагате с информация, може и други?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Да, наистина, страшна информация.
Уважаеми дами и господа, аз нямам вложения нито в пирамиди, нито в банки, нито в други подобни финансови институции, нито имам общо със "СИК" и "ВИС", и прочие. Това са Вашите творения, госпожо Караиванова. Аз просто питам, а не казвам, че трябва или не трябва да фигурират тук. Аз питам по какъв критерий едни са включени, а други - не? Това питам просто. От любов към "ВИС" и "СИК" вероятно някой го е направил. Може би това е уважаемият министър на финансите?
С една дума, когато става реч за вашата организацийка, за тоталитарната ви десница, срастването на престъпния свят с финансовия капитал...
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Стига бе!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: ... господин професоре, особено, че се извършва на чисто шуробаджаначеска история, която, общо взето, е гарнирана с глупост, тъпост и прочие други такива "добродетели", аз не искам да коментирам. Каква дуплика например да направя на тази женица? Нямам какво да кажа. Знае се много добре, вече дори и бабите на село, само тя не разбра кой ражда престъпността, кой я организира и кой я подхранва. Аз просто питах простичко и ясно да ми се обясни, господин министър, защо някои от тук са изключени, а други не?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване предложението на народния представител Муравей Радев в т. 1 да отпадне "застрахователно и лизингово дружество".
От общо гласували 134 народни представители, за - 11, против - 111, въздържали се - 12.
Не се приема предложението.
Моля да гласувате § 1, както беше докладван от председателя на Комисията по бюджет и финанси със замяната в т. 1 на съюза "и" с "или" и т. 3, която обяснява понятието "вальор", въведено в текста допълнително.
От общо гласували 128 народни представители, за - 125, против - 3, въздържали се - няма.
Параграф 1 на Допълнителните разпоредби е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Преходни и заключителни разпоредби", в които народният представител Димитър Саръиванов е направил предложение за § 1. Аз условно бих го нарекъл § 1а.
Параграф 1а. Предложение на народния представител Димитър Саръиванов.
"§ 1. Налагане запор на паричните средства и имуществото на директорите на банки, за които Българска народна банка е поискала или ще поиска откриване производство по несъстоятелност и налагане на запор върху движимите и недвижими имущества на тези банки."
Комисията не подкрепя направеното предложение, тъй като то противоречи на законодателството, което имаме и на Търговския закон, но ще помоля да се произнесат колегите юристи по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Първо, да чуем господин Саръиванов, който ще обоснове своето предложение за § 1а.
ДИМИТЪР САРЪИВАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колежки и колеги! Председателят на Комисията по бюджет и финанси току-що каза, че това мое предложение е в противоречие на някакви закони и т.н.
Аз смятам, че в момента това е една голяма криза. Ние сме в извънредно положение. Все едно наводнение, земетресение или някой вулкан и трябва да вземем извънредни мерки. Главно и най-главно, за да върнем доверието на хората към банките. Не говоря нито като крайно дясно мислещ човек, нито като ляв, нито като нищо. Говоря просто като един човек, който поне малко разбира от пазарна икономика.
Гарантирането на влоговете е добро и логично действие. Но въпросът е: "Кой трябва да връща откраднатите пари? Защо държавата чрез бюджета, защо останалите вложители?
Аз предлагам, първо, да платят виновните. Чак когато българският народ разбере, че има... Трябва да се вземе принципа от романа на Достоевски "Престъпление и наказание". Тоест този, който е сбъркал, първо да понесе, а останалото общество вече да допълни със средства, да поправи грешката му.
Без да съм юрист, аз бих се позовал, и тук ще ви изложа няколко начина, чрез които можем да си помогнем и да възвърнем доверието към банките, като оставим на юристите да намерят правилната формула, защото безкрайно съжалявам, че не съм завършил право.
Първо, бих се позовал на Гражданско-процесуалния кодекс, четвъртата част на главата "Обезпечително производство", чл. 309 - "Обезпечение преди иска от районния съдия със срок за предявяване на иска".
Едно второ нещо, което мисля, че вече е прието. Понеже директорите отговарят за отпуснатите кредити, те ще получат парите си от влоговете си последни. Това също е логично. Квесторите на банките ще могат да сезират прокуратурата и пак да се приложи по този начин чл. 309, но лично аз нямам доверие в бързината, с която съдът ще действа. Това ще позволи на всички хайдути да избягат.
Знам много добре, че няма в световната история случай когато преди да се прави една ревизия на магазин или на счетоводител, да отида и да му подшушна: "След един месец ще ти правя ревизия, бягай!"
Има един друг начин - чрез финансовия надзор веднага да се сложи запор. Смятам, че юристите ще ме подкрепят.
И последно, бих попитал - не може ли тук да се намеси и върховната Сметна палата, защото става дума за едно прахосване на държавни средства? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Госпожа Мариана Христова искаше думата. Най-напред нея видях. Ще дам след това думата и на Вас, а след това на господин Стратев.
МАРИАНА ХРИСТОВА (ПГДЛ): Уважаеми колеги, предложението на господин Саръиванов изглежда справедливо, но не е възможно да бъде включено така като норма в този закон. Тъй като акционерното дружество, дружеството с ограничена отговорност, банката са структури, които имат свой режим. Те имат ограничена отговорност. Това, господин Саръиванов, е възможно и без да го има в този закон. Това е норма, която по принцип се прилага в случаите, когато има данни за извършено престъпление и няма никаква пречка прокуратурата да поиска налагане на такава мярка. Но тя просто не може да бъде мярка по този закон.
По принцип подкрепям Вашата идея. Съвсем правилно е и законосъобразно предложението на комисията такъв текст да не бъде тук. По принцип такава възможност нашето законодателство предвижда за всички случаи, когато съществува съмнение, че има извършено престъпление или когато трябва да бъде обезпечен определен иск. Затова законът предвижда съответно обезпечително производство, което, разбира се, няма място тук.
Затова ви моля да подкрепите предложението на комисията. То е правилно и съобразено със законодателството на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата госпожа Караиванова за втора реплика.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Аз ще си позволя да не съглася с колегата Христова. Поддържам идеята на колегата Саръиванов. Този закон не е закон, приличащ на другите. Всички знаем, че в едно производство за несъстоятелност кредиторите не могат да получат всичките си вземания, дори когато в несъстоятелност е обявена банка. Но днес и управлението, и целият народ трябва да понесат щетите от това, че ние не можахме да създадем здрави банки. Затова, аз мисля, че е голямо желанието в обществото да понесат отговорността виновните - тези, които докараха дотук банковата система.
Аз знам, че в Наказателно-процесуалния кодекс има възможност за налагане на обезпечителни мерки като запори и възбрани върху тези, които евентуално ще бъдат предадени на съд още с образуване на предварителното производство. Има такава възможност - за налагане на обезпечителни мерки и в Гражданско-процесуалния кодекс, но там производството е по-бавно и в по-друг вид. Такава възможност е предвидена, уважаеми колеги, и в Закона за финансовия контрол, който приехме наскоро и аз ще ви прочета, за да опресните своите спомени.
Той гласи: "Началниците на Главно управление "Държавен финансов контрол" и на териториалните управления "Държавен финансов контрол" могат да налагат по установения от закона ред като обезпечителна мярка възбрани и запори върху имуществата на лица, отговорни за причинените вреди, както и върху имуществата на ревизираните обекти при констатиране неизпълнени задължения към бюджета".
Затова, като подкрепям идеята на господин Саръиванов - да понесат своята отговорност тези, които пропиляха вложенията на доверчивите граждани, аз предлагам редакционни изменения в този текст, а именно:
"Министърът на финансите, при поискано откриване на производство за несъстоятелност на банка, е длъжен да наложи като обезпечителна мярка възбрани и запори по установения от закона ред върху имуществото на членовете на управителните органи на съответната банка."
Нека и те понесат тежестта така, както я понася редовият гражданин, редовият данъкоплатец, редовият спестител в Държавната спестовна каса, който понасяше малките лихви, но знаеше, че само там влоговете са гарантирани от държавата. Затова, аз предлагам да приемем този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поначало предложеният от господин Саръиванов текст няма формата на норма, а по-скоро на заглавие. Вижте го внимателно! (Обръща се към господин Саръиванов)
Вие склонни ли сте да подкрепите текстът, който предложи госпожа Караиванова?
ДИМИТЪР САРЪИВАНОВ (от място): Подкрепям го изцяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изцяло го подкрепяте.
Има ли други желаещи по този текст?
Има думата господин Стратев.



БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Проблемът, който се повдига, има морално и друго естество. Изяснено беше по какъв ред се налагат запори и възбрани върху имущества в областта на наказателното и гражданското съдопроизводство. Когато се завежда иск за обезпечение на бъдещ иск, може да се поиска запор и възбрана върху имуществото на длъжника и срещу който ще се заведе иска на ответника, съответно в наказателното производство съответните компетентни органи могат да налагат запор и възбрана върху имуществата при данни за извършени престъпления.
Сега бих искал просто да ви предпазя от презумпции за извършени престъпления и затова, че има нанесени вреди. Намираме се във фаза, когато се презюмира, че една банка е в несъстоятелност, което се констатира от управителния съвет на БНБ, и се подава молба до съда, с което се иска обявяването й в несъстоятелност. Дали ще бъде обявена в несъстоятелност банката или не, или въобще каквото и да е търговско дружество по реда на Търговския закон, това не зависи от Народното събрание, а зависи от решението на съда.
После, има и още един момент. Отговорността на ръководителите възниква тогава, когато след осребряването на имуществото и разпределението на масата по несъстоятелността останат неудовлетворени кредитори. Кой би се ангажирал отсега да каже със сигурност, че ще останат неудовлетворени кредитори? Но, да кажем, това е едната страна на въпроса.
Втората част от предложението на господин Саръиванов за налагане на запор върху движими и недвижими имущества на тази банка, на съответната банка, на която е искано производство по несъстоятелност, е решен с решението на управителния съвет на БНБ, с което на банката по силата на разпоредбите на Закона за банките и кредитното дело на две банки е забранено да се извършват разпоредителни сделки с имущество на банката. И всички сделки, както е в разпорежданията на Закона за банките и кредитното дело, извършени след датата на обнародване на това решение, се считат за недействителни, тоест те не произвеждат правен ефект.
Що се отнася до второто, нека да видим кой би могъл да иска обезпечителни мерки. Като оставим настрана прокуратурата, където е ясно, първо щетата, която се нанася, би могла да се нанесе на банката като акционерно дружество. Тоест самата банка би могла да предяви иск срещу своите управителни и контролни органи, ако те с действията си са й нанесли щети, и те носят такава отговорност, съгласно Търговския закон. Като обезпечителна мярка, ако банката като дружество поиска налагането на такава отговорност от бившите ръководители, тя би могла да поиска запори и възбрани върху конкретни имущества.
А за финансовия контрол не виждам никаква връзка, но, както и да е, вече вие си решавате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да. Професор Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз и цялата парламентарна група с две ръце подкрепяме мотивите, които стоят зад този и подобни текстове. С господин Саръиванов сме имали не един и не два разговора и сме единомишленици в това отношение. (Реплика на Васил Михайлов от място, която не се разбира)
С Вас не мога да бъда, господин Михайлов, но с господин Саръиванов мога.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): С Вас да съм единомишленик?! Само това остава! Опазил ме Господ!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Природата е създала едно сбъркано парче от човешка материя и Вие сте един от екземплярите на това парче. (Ръкопляскания в блока на левицата, смях и оживление) Как мога да бъда единомишленик с Вас?
Но връщам се на темата, която е много сериозна. Господин Саръиванов, подкрепяйки Ви изцяло, Ви предлагам следното решение: обърнете внимание на последната страница на проектозакона, който разглеждаме сега, в редакцията, която излезе от комисията. Има един текст, предложен от колегите Чародей Чернев и още някой. Това в значителна степен консумира Вашата идея като възможност за реализация. Мисля, че ще се съгласите.
И второ...(Реплика на депутат от СДС, която не се разбира)
Не, има едно предложение, което е пак съгласувано с юристи. Защото вие чухте, повечето от юристите, които взеха отношение, оспорват възможността за такава редакция.
И третото, което ви предлагам, е да приемем сега този текст, който отразява основната идея на колегите Чародей Чернев и останалите, и за да излезе днес законът, тъй като всички знаем, че е един пожарен закон, да обмислим с група юристи, компетентни в тази област, нещо, което може да се превърне в норма, и ви обещавам, аз ще бъда този, който ще гарантира участието на парламентарната група на левицата в съвсем близки дни да приемем нещо, което да бъде включено в този закон. Но сега законът да тръгне. А нямаме готовност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Най-напред дуплика на госпожа Караиванова. Да, има думата госпожа Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Колеги, аз не виждам никаква пречка да приемем този текст, още повече, че той се отнася сега, за близките дни и за няколко банки.
Не съм казала, че по реда на Държавния финансов контрол. Просто цитирах ви различните закони и кодекси, в които има предвидени такива обезпечителни мерки. И че може и в този закон да се приеме такава обезпечителна мярка, която да налага министърът на финансите. Защото досега банковият надзор, всички, които са се докоснали до него, са единодушни и ние днес бяхме в Националната следствена служба и те знаят, че от 1992-1993 г. го предупреждават какви безобразия се правят по проведените дела и той не си мръдна пръста. И в Комисията по корупция предупреждавахме, пак не си мръдна пръста. И сега не вярвам да си мръдне пръста.
И затова моето предложение е министърът на финансите, който ще плаща за безобразията на банковия надзор, той да налага и запорите.
Колега Стратев, не съм съгласна с Вас, че било предварително признание за вина. Това е една обезпечителна мярка. Че ако не приеме несъстоятелност, съдът ще я вдигне, естествено. Това не значи още, че ще им се продаде имуществото.
Нека тези, които се обогатиха за сметка на спестителя, да понесат поне за месеци същата отговорност, каквато носим всички ние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Димитър Саръиванов в редакцията на госпожа Ана Караиванова за нов § 1а - преходните и заключителните разпоредби.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 161 народни представители, за - 136, против - 5, въздържали се - 20.
Приема се това предложение.
Господин Михайлов, процедурно предложение.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Колега Михайлов да не искаш прегласуване на този текст?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Не, естествено, защото, както видяхте, това предложение дойде от името на господин Саръиванов, за да се види в крайна сметка кой пази и чии са банкерчетата.
А що се отнася до това, което каза представителят на Българска народна банка, можем да бъдем, така да се каже, "спокойни". Най-вероятно е наистина активите на банките и вземанията на банките при обявяване на фалит да стигнат, не просто да стигнат, а и да останат за удовлетворяване на кредиторите. А и това е междупрочем много елегантен начин с много малко пари да се вземе, да речем, доста голяма по стойност недвижима собственост.
Аз не мога да си представя иначе освен натовареният с определени качества, например, Красимир Стоянов, който е в Надзорното тяло на "Хебросбанк", която е обявена съответно за фалит, да не се уреди. Просто това няма как да стане. Има такива едни лица, които просто по смисъла на своето аз винаги са там, където се печели, независимо от това как и по какъв начин става.
Господин професоре, Вие се опитахте да ни говорите за някакви гаранции. Само преди няколко часа тук се видя колко можете да гарантирате, когато се опитахме да поставим сериозно въпроса за юридическите лица, които са регистрирани по Закона за лицата и семейството. Видя се какво представлявате и колко можете да гарантирате. А кой и колко е сбъркан, обърнете се към лицето, което се движи по пътеката - казва се Велко Вълканов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля Ви, господин Михайлов! Нито процедура правите, нито обяснение на отрицателен вот...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Той е ярката илюстрация на това.
Госпожо председател, не мога да правя процедурно предложение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Какво предложение правите? Кое е Ви е процедурното предложение?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: По простата причина, че аз съм гласувал "за".
Процедурното предложение, което аз искам да направя и затова съм излязъл тук, но дайте ми възможност, вече изтекоха моите малко секунди за процедурно предложение - представителят на Българската банка да стане и да обясни какво е неговото виждане във връзка с току-що гласувания текст. Обхващането на надзорните съвети и на управителните съвети на банките с понасянето от тяхна страна на отговорност как се възприема от банката, която даже по Закона за банките и кредитното дело, глава девета, има имуществени санкции и наказателна отговорност? Тук има ясна глава - кажете ми досега един бил ли е санкциониран, една банка понесла ли е санкция? Някой от някой управителен или надзорен съвет понесъл ли е санкция, за да е ясно кой какво прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето!
Докладвайте § 2, господин Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Текст на вносителя за § 2.
"§ 2. Този закон се прилага до приемането на Закон за гарантиране на влоговете".
Комисията подкрепя текста на вносителя. Едновременно с това бяха изразени мнения за отпадане на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тук няма отразени предложения за отпадане, но аз ще подложа на гласуване най-напред това предложение, след като се докладва от председателя на комисията.
Моля, гласувайте за отпадането на този текст.
Прекратете гласуването, обявете резултата...
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Не може така?! Няма кворум!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Как няма?! Как няма, колко започнахме, при колко кворум, моля ви се, това че коректно изчаквам да има квалифицирано мнозинствоу тъй като 121 е квалифицирано мнозинство, което се изисква за други случаи, моля ви се... Господин Божков, не се меся във Вашата инженерна наука!
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Добре. Извинявам се, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Прекратете гласуването и обявете резултата.
От 121 народни представители, за - 1, против - 101, въздържали се - 19.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате § 2 както беше докладван от комисията.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "§ 2. Този закон се прилага до приемането на Закон за гарантиране на влоговете".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Идеята е, че предстои приемането на по-цялостен, универсален Закон за гарантиране на влоговете. Стана дума за това по повод предложението на господин Радев. А Вие, господин Михайлов, запишете се в Комисията по бюджет и финанси - там ще Ви бъдат разяснени всички тези идеи.
От общо гласували 128 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 4.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 2а е предложение на народния представител Ана Миленкова. Предложението си госпожа Миленкова го изтегли.
Предложение за § 3 с текст на вносителя - Министерски съвет:
"§ 3. За периода от 1 май 1996 г. до 30 април 1997 г. максималният лимит за емисия за гаранционни държавни ценни книжа в левове е 80 милиарда лева, а в щатски долара - 100 милиона щатски долара".
Предложение на народния представител Муравей Радев - § 3 се изменя така:
"§ 3. До окончателната регистрация на института в съда Министерство на финансите издава държавни ценни книжа, чрез които гарантира влоговете в банки, обявени в несъстоятелност. Всички държавни ценни книжа, издадени по този закон, задължително се преоформят като държавен заем на института след регистрирането му в съда. За периода от 1 май 1996 г. до 30 април 1997 г. максималният лимит за емисия на тези държавни ценни книжа в левове е 80 милиарда лева, в щатски долара - 100 милиона долара".
Логиката на господин Муравей Радев е свързана с общото му предложение за създаване на подобен институт.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - § 3 да се отнася за текущата бюджетна година, а сумата да влезе в чл. 9, ал. 1. Възприета е идеята на господин Венцеслав Димитров и ще видите в последствие в § 4, че нещата са отразени, както и в § 3.
Предложение на комисията за § 3:
"§ 3. За периода от влизане на този закон в сила до 31 декември 1996 г. Максималният лимит за емисия за гаранционни държавни ценни крижа в левове е 80 милиарда лева, в щатски долара - 100 милиона щатски долара".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, гласувайте това предложение за § 3.
От общо гласували 128 народни представители, за - 128, против - няма, въздържали се - няма.
Моля, текста на § 4.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Всъщност § 3 е приет.
Параграф 4 с текст на вносителя, Министерският съвет:
"§ 4. Членовете на съвета на директорите, съответно на управителния и надзорния съвет на органите за вътрешен контрол, прокуристите, акционерите притежаващи над 5 на сто от акциите с право на глас в търговските банки, за които е поискано откриване на производство по несъстоятелност, както и техните съпрузи и роднини по права линия, не се ползват от реда за осигуряване на средствата по този закон".
Съдържанието и идеите на § 4 са възприети и народните представители гласуваха в чл. 1 това, така че нашето предложение е § 4 да отпадне, тъй като всичко това е прието в чл. 1. Народните представители Чародей Чернев, Благой Димитров и Цоньо Ботев оттеглят предложението си, тъй като тяхното предложение е възприето и е гласувано от народните представители в чл. 1.
Моля, господин председател, да подложите само на гласуване отпадането на § 4 в сегашното му съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По § 4 предложението е за отпадане. Моля, гласувайте!
От общо гласували 128 народни представители, за - 128, против и въздържали се - няма.
Параграф 4 отпада.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на комисията за нов § 4 със следното съдържание:
"§ 4. В Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г., публикуван в "Държавен вестник", бр. 16 от 1996 г., се правят следните изменения и допълнения:
1. в чл. 1, ал. 2 числото "308 млрд. 462 млн. и 400 хил. лв." се заменя с "338 млрд. 462 млн. и 400 хил. лв.";
2. в чл. 1, ал. 2, точка 1 числото "259 млрд. 41 млн. и 800 хил. лв." се заменя с "289 млрд. 41 млн. и 800 хил. лв.";
3. в чл. 1, ал. 2, точка 1.7 числото "121 млрд. 803 млн. и 200 хил. лв." се заменя със "151 млрд. 803 млн. и 200 хил. лв.";
4. в чл. 1, ал. 2, точка 1.7.2 числото "88 млрд. 619 млн. и 200 хил. лв." се заменя със "118 млрд. 619 млн. и 200 хил. лв.";
5. в чл. 1, ал. 2, точка 1.7.2 се добавя:
"лихви по гаранционни държавни ценни книжа - 30 млрд.";
6. в чл. 1, ал. 3 числото "58 млрд. 312 млн. и 800 хил. лв." се заменя с "88 млрд. 312 млн. и 800 хил. лв.";
7. в чл. 1, ал. 4, точка 2 числото "91 млрд. 236 млн. и 700 хил. лв." се заменя със "121 млрд. 236 млн. и 700 хил. лв.";
8. в чл. 1, ал. 4, точка 2.1. числото "184 млрд. 448 млн. и 700 хил. лв." се заменя с "214 млрд. 448 млн. и 700 хил. лв.".
Ще си позволя да добавя една редакционна поправка може би.
Точка 5 да придобие следната редакция:
"5. в чл. 1, ал. 2, точка 1.7.2 вместо "се добавя" да се запише "се създава нов ред" и "лихви" да отпадне;"
Тоест точка 5 да има следното съдържание:
"5. в чл. 1, ал. 2, точка 1.7.2 се създава нов ред по гаранционни държавни ценни книжа;"
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Не мога да скрия изненадата си, и това съвсем не е най-точната дума, от текста, който предлага комисията и с който се запознах днес. Това, първо на първо, изцяло противоречи на нашето предложение - да не се натоварва бюджетът. Вие го отхвърлихте, желаете да натоварвате бюджета. Но, да кажем, ваша воля, ваша отговорност.
Второто обаче, предложено по този начин, и тук, извинете, но това е просто смехотворно. Защо? Хайде да погледнем този въпрос от съдържателната му страна първо. На всички присъстващи в тази зала вероятно отдавна вече им е известно и ясно, че държавният бюджет е един куп хартия, непотребна хартия вече, без цена, без стойност. И аз бих задал въпрос към финансовия министър: кога ще бъде любезен да внесе истинска актуализация на държавния бюджет? Ами защо трябва да я внесе? Ами основни макроикономически показатели са безнадеждно провалени. Няма да ви ги изреждам, мога да ви ги кажа. Те са неспасяеми и те предопределят - отдавна вече това е ясно - пълния крах на бюджета за тази година. Това ли е начинът да актуализираме и да спасим бюджета? С този начин, тук вкарани тези 30 млрд.? И дали ще бъдат 30? Няма разчет, за да го видим. Това е просто несериозно. Едно финансово министерство, едно правителство, един финансов министър трябва да дойдат в Народното събрание и да кажат: поради тези и тези и еди-кои си промени в макрорамката, във философията, с която е изграден този бюджет за тази година, настъпват такива и такива промени. Моля ви, искаме такива и такива промени в самия бюджет. Това, което правим, не е същото.
И аз няма да престана от тази трибуна да призовавам финансовия министър в тази посока. Това не е нужната на България промяна - променяне на държавния бюджет. Не може, разберете, с основния финансов закон на страната да продължава на автопилот да се управлява финансово държавата при липсата на един, какъвто и да било, що-годе нормален бюджет за тази година. Твърдя, че този вече не е такъв и то отдавна не е такъв.
И сега, по отношение на формалната страна на въпроса. Затова ви казах, че най-малкото съм смаян да го видя това тук. Комисията предлага фактическа актуализация на държавния бюджет. Комисията по бюджет и финанси!
Уважаеми колеги, четете Конституцията. Научете я тая пуста Конституция, научете я и вижте какво пише там - кой има право да предлага държавния бюджет на Народното събрание и кой има право да внася промени в него - и ще си отговорите сами на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки?
Има думата господин Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Аз съжалявам, че господин Муравей Радев е излязъл малко по-рано от вчерашното заседание, той имаше други ангажименти, но ще припомня текста на чл. 11. Вижте, колеги, тази част от текста, която отпадна и което беше мнение на Комисията по бюджет и финанси, беше възложено на председателя на комисията да изработи конкретните текстове с конкретния размер на цифрите. И това е отговор на решението на комисията. Вижте какво пише в чл. 11, това, което отпадна, и сега придобива конкретен цифров израз в § 4. Там е записано следното:
"Като с разходите по предоставените гаранционни държавни ценни книжа през съответната финансова година се увеличават предвидените със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година разходи за лихви и погашения по вътрешния държавен дълг, а с разходите за лихви се увеличава размерът на бюджетния дефицит."
Предложението на народния представител Венцеслав Димитров и на други колеги беше този бюджетен дефицит да бъде посочен с конкретния му размер, т.е. да не се ръководим само от емисията на държавни ценни книжа в размер на 80 млрд. лв. и 100 млн. щатски долара, а всичко това да бъде разписано в конкретните текстове на бюджета. И тази конкретна цифра в размер на 30 млрд. лв. е отразена с конкретните цифри и записи на съответните взаимовръзки, които съществуват в Закона за републиканския бюджет.
Това е, което сме направили, господин Радев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За дуплика има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Действително това е дуплика. Аз имам чувството като че ли умишлено председателят на Комисията по бюджет и финанси избягва от това, което зададох като въпрос. Аз ви казвам: Министерският съвет е в правото си да поиска актуализация на бюджета. Дали по повод на този закон или на друг, на трети - това е негово право и негова отговорност. Народното събрание може да гласува тогава, когато по съответния законов ред Министерският съвет ни внесе такава актуализация, а не на базата на това, че в този закон той приема хипотезата, че народните представители ще внесат или пък ще гласуват за едно такова бъдещо поемане на ангажименти, на тежести от държавния бюджет. Това не е едно и също.
Второто нещо: актът на променяне на дефицита в републиканския бюджет е една процедура, която е много добре известна на Министерския съвет и аз казвам, че тази процедура по този начин не се спазва. За това става дума. Това е първото.
Второ, аз призовах финансовия министър да даде една по-ясна представа за бюджета като цяло, за бюджетния дефицит като цяло и да не използва този случай, за да може така, някак си между другото едни 30 млрд. в бюджета да бъдат увеличени като дефицит. Това в крайна сметка далеч не е само тази сума, която е необходима, за да може държавният бюджет да си свърши работата. И моят апел към него е да подходи като държавник към този въпрос, а не с едно палиативно решение днес да коригираме, та дори, казвам, по съответната процедура да бъде внесено, да коригираме държавния бюджет и след седмица или две отново същият финансов министър или друг да дойде тук и да каже: да, вярно е, прави сте, но стана еди-кое си и сега ви предлагам отново бюджета да го актуализираме. Разбирате ли за какво говорим? Това е изключително важен и отговорен акт.
И ви моля, просто ви моля да се издигнете на нивото на отговорността, която носите като управляващо мнозинство. За това става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата министър Костов.

МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Искам да изразя учудване как така след цял ден дискусии по въпроса как ще предоставим защита на спестяванията на гражданите, на господин Радев не му стана ясно, че тази защита трябва да се плати. И за да се плати, трябва да се гласува точно сумата в държавния бюджет. Процедурата, по която се коригира държавният бюджет, е ясна и тя е спазена. Беше предложено корекцията да бъде само на базата на максималните лимити. В комисията се прецени, че е хубаво да се посочи конкретната цифра. Така че недейте да бъркате въпросите. Тук в момента не става дума за актуализация на държавния бюджет, а става дума за разрешение от Народното събрание...
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): За увеличение на дефицита.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Да, и ясно е казано защо се иска това разрешение - за да се предостави защита на спестяванията по влоговете на гражданите.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Много Ви е тънка тъпотията.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: И след цял ден дискусия се учудвам защо с такъв патос се поставя съвсем различен въпрос от това, за което става дума тук.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): И не Ви е ясно защо, така ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Красимир Момчев има думата.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Естествено, че такъв параграф, както се разбрахме и в комисията, трябва да бъде гласуван. Тук аз ще поставя формалната страна на въпроса. Независимо от целесъобразността, ние трябва да спазваме законите и Конституцията в страната. В Конституцията текстът е ясен. Аз я нямам, предполагам, че господин Михайлов ще Ви прочете точния текст, където е казано, че Министерският съвет внася бюджета. Този, който е вносител, той внася и промените. Но този текст не е внесен от Министерския съвет. И съвсем формално тук пише: "Предложение на комисията". Така пише в закона.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ (от място): Не бъркайте редакция и съдържание. Като съдържание го има.
КРАСИМИР МОМЧЕВ: В първото предложение въобще нямаше такъв текст на Министерския съвет. Дайте да си говорим истината. Не говорим за съдържание и целесъобразност, а говорим за формалност. Значи формално трябваше да има предложение от Министерския съвет за такъв § 4. Това е истината. За това говоря. Иначе нарушаваме Конституцията. Просто вносител на всякакви промени по бюджета е само Министерският съвет, не Комисията по бюджет и финанси. Комисията по бюджет и финанси просто се изказва по съответните предложения на Министерския съвет и Народното събрание го приема. Това е.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ (от място): В чл. 11 в оригиналния текст какво пише? Чел ли сте?
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Чел съм го в Конституцията много добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, министри! Текст на Конституцията, чл. 87, ал. 2: "Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет."
Неслучайно е даден на отделен ред, с отделна алинея, което означава, че и задълженията на Министерския съвет в тази глава на Конституцията, където са регламентирани и ясно указани, се отнасят до неговото изпълнение.
Господин министърът, който, разбира се, пак си говори нещо, той си е рецидивист човек. Той миналата година направи закононарушение и след това ние трябваше с много по-късна дата да му оправяме бакиите с близо девет и нещо милиарда лева, които бяха дадени отново на тези банки, които сега, видите ли, спасява, или не спасява, по-скоро, които фалират. Същите тези банки. Много любимите му банки. (Реплики от мнозинството) Това сте Вие. Вие си позволихте миналата година да нарушите закона.
Що за министър е това, който прави подобно нарушение?
Сега какво правите Вие? На първо четене да е внесено предложение, господин председател на тази комисия, за подобен...
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (от място): На коя комисия? Това е Народно събрание.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Това е точно нещо като Народно събрание, докато вие сте тук. Особено конкретно Вие, за съжаление. Но ще бъде Народно събрание, когато ви няма. Това Ви го обещавам. А сега, както се казва, подготвяме почвата. (Реплики от мнозинството)
Председателят на Комисията по бюджет и финанси нека ми отговори на следните въпроси: кой и кога е внесъл предложение с тези текстове в този законопроект? Възможно ли е този законопроект, сега вече не дай си Боже да стане и закон в този му вид...
ГЕОРГИ АВРАМОВ (от място): Ще стане.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: ...по същество да се направи актуализация на Закона за държавния бюджет за 1996 г. Ако на първо четене не е внесено, то на второ четене въобще възможно ли е да е внесено? И ако е така, внесъл ли го е някой писмено? И отговорът е: не, не е внесено писмено.
БОРИС СТОЯНОВ (от място): Времето изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Правя изказване, съсредоточете се. (Реплики от мнозинството) Това не е много лесно за някои от вас.
БОРИС СТОЯНОВ (от място): Какво изказване? Ти нямаш предложение.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Но имам право да се изкажа. Вижте, уважаеми господине, Вие ми омръзнахте днес да ми мърморите. (Реплики от мнозинството) Аз не говоря глупости. Тук си споделих с моите колеги, че Вие сте... Но няма да Ви обиждам от трибуната, за да не влезе завинаги в стенограмите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: В такъв случай в английския парламент викат: "Ордър, ордър!"
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Възможно е да викат така в английския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ред, ред! Тихо, тихо. Слушайте уважаемия господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю, за разведряването на обстановката. Тя наистина е доста гнусна днес (реплики от мнозинството) с начина, по който се държи Парламентарната група на БСП. Вие, след като сте дошъл малко от цивилизацията, както се казва, в нашата дива държавичка, докато тези управляват, малко им обяснете как да се държат. Много Ви моля. (Реплики от мнозинството) Целият ден реват и мучат като някакви неточно "хомосапиенс".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Спокойно, спокойно! Спокойно!
ВАСИЛ МИХЙЛОВ: Така че, чакам тези отговори, господин председател на Комисията по бюджет и финанси. Ясно е, че Вие тук решавате да скриете актуализацията на държавния бюджет. Ето това е голямата Ви загриженост, а не загрижеността за вложителите и за тяхната съдба. Ни най-малко! Проблемът Ви е, че издъненият, отдавна вече по същество несъществуващ Закон за държавния бюджет, трябва да бъде някак си скърпван. И как? Като се увеличава дефицитът. Как и защо го правите? Отново мачкате цялото българско общество и всички български граждани.
Изчезна министърът, обаче аз към него бях отправил актуален въпрос, който той отложи. И аз сега разбирам защо го е отложил, където съм запитал и то близо преди около две седмици: кога, господин министър на финансите, ще внесете Проектозакон за актуализация на държавния бюджет за 1996 г.? Отлага отговора на въпроса. Трябваше да отговаря миналия петък. Сега е празник. Следователно някога в светлото бъдеще ще ми обясни. Но аз не желая да ми обяснява. Защото Вие сега, господин председателю, ако подложите на гласуване такова предложение, от видите ли, комисията, ще направите тежко нарушение на българската Конституция. Изчетох текстовете. Не е възможно да стане актуализация на бюджета по този начин.
Аз разбирам, че всичко останало е един пашкул, за да скрие именно това. И тези 30 млрд.лв., за които се говори, дали са 30 млрд.лв., е проблем. Никой не го и обясни днес, междупрочем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов, петте минути изтекоха.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Но аз Ви съветвам, господин председателю, да не подлагате на гласуване. Няма защо да подлагате на гласуване подобен текст.
Чакам отговор и от министъра на финансите, и от председателя на Комисията по бюджет и финанси, а и от Вас, уважаеми господин представителю на Българска народна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз зная, че не съм длъжен да отговарям на господин Михайлов, но вижте, той в три изречения излъга 9 пъти. Нищо странно няма, разбира се, в това.
Господин Михайлов, ще Ви помоля да отворите на страница 15 и ще чета от трибуната на Народното събрание специално за Вас:
"Чл. 11. Обслужването на гаранционните държавни ценни книжа се извършва от фонда за сметка на собствени приходи и предоставени средства от държавния бюджет," и оттук нататък продължава следният текст: "като с разходите по предоставените гаранционни държавни ценни книжа през съответната финансова година се увеличават предвидените със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година разходи за лихви и погашения по вътрешния държавен дълг, а с разходите за лихви се увеличава размерът на бюджетния дефицит."
Вносител на това предложение е Министерският съвет.


На заседание на комисията беше направено предложение. Господин Момчев, ще Ви моля да потвърдите, защото Вие присъствахте на заседанието. (Господин Момчев потвърждава от място) Беше направено предложение, че този бланкетен запис трябва да има конкретен цифров измерител в бюджета на Република България и тези неща трябва да бъдат разписани.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не е чел Конституцията, който го е правил.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Въз основа на това Комисията по бюджет и финанси възложи на председателя на комисията да изпише този текст. Текстът ви е предложен съвсем коректно по решение на комисията въз основа на предложение на вносителя - Министерски съвет. Цифрата 30 милиарда е разпределена във всички тези 8 точки, които са преки взаимоотношения по така предложения вариант по бюджета. Това е, което сме изпълнили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има Красимир Момчев.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Колеги, ние приемаме чл. 11 - няма никакъв проблем при него.Той указва, че всички последствия от този закон трябва да бъдат актулизирани в бюджета, в Закона за бюджета или със Закон за изменение на бюджета за 1996 г.
Но когато става въпрос за конкретни записи в Закона за бюджета, ние не можем да подминем Конституцията, а тя е категорична: предложението за конкретните записи се внася от Министерския съвет. Нищо не пречеше снощи, като искате да приемете на пожар този закон, да се беше събрал Министерският съвет, да си вземе едно решение и да внесе снощи вечерта до 12 часа ако щете, предложение в Народното събрание и на този лист да пише: Министерският внася предложение за промяна в Закона за бюджета със следните записи - това, което е написано. Но трябваше да има заседание на Министерския съвет и да си влезе тук по конституционния ред.
Ние протестираме, че се заобикаля Конституцията. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За втора реплика има думата Александър Божков.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, когато се гледаше този законопроект на първо четене, не случайно попитах защо към този законопроект не са предвидени съответните бюджетни средства, както изисква Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание. Сега виждаме с голямо удовлетворение, че те са изчислени и представени в така наречения § 4. И това е отлично! Значи чл. 11 на стр. 15 най-после е получил своето ясно потвърждение. Знае се точно с колко се предлага да се промени бюджетът, така че към мотивите на законопроекта могат да влязат тези цифри, които са в така наречения § 4.
Ние благодарим за това и умоляваме да бъде така добър министърът на финансите да внесе в Министерския съвет предложение за промяна в Закона за държавния бюджет с тези цифри, да си го изгласуват в Министерския съвет, да го внесат в Народното събрание като промяна на Закона за бюджета и ще го изгласуваме. В момента изобщо не е необходимо да се гласува този § 4. Той не пречи на закона. В чл. 11 се казва, че трябва да се промени и бюджетът и ние чакаме да се промени бюджетът съответно. Нищо не се променя: просто § 4 го няма. Ние вече гласувахме да отпадне предложеният от Министерския съвет § 4 и си приемаме сега следващия § 5 - приключваме си закона, а след това Министерският съвет си внася актуализация на бюджета на базата на тези цифри, които комисията е одобрила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще гласуваме това, което Вие предлагате. Ще подложа на гласуване предложението за отпадане.
Думата има господин Аврамов.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, става въпрос, че тук през целия ден се искаше 100 % за юридически лица, за фондации... На всички е ясно, че това има отношение към бюджетния дефицит. Тоест вие едно говорите сутринта, друго - следобед. (Оживление) Ясно е записано, че тези числа - и 80 милиарда, и 100 милиона - имат отношение към бюджета. Ако на някого не е ясно, той не е за тук или говори без да знае за какво става дума.
Освен това законодателната техника е напълно прецизна - промяна в Закона за държавия бюджет - това, което се искаше и в Бюджетната комисия, искаха го всички. Това е! То е законно, основателно и ние с един закон можем да променяме друг закон. Това е положението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към гласуване. Реплика.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Това, уважаеми господин председателю, което казва господин Аврамов, просто не е вярно. Това което сега се прави, е нарушение, което, ако Вие подложите на гласуване, това означава, че Вие влизате в тежкото положение. Това е проблемът, а не е вярно ни най-малко, че ние, видите ли, едва ли не, не сме загрижени за хората... Напротив! Ние показахме и предложихме варианти, които мнозинството отхвърли автоматично.
Господин Аврамов, аз разбирам, че Вие си търсите претекст, за да изглежда по-лицеприятно защо променяте бюджетния дефицит. Това е ясно за всички. Тарикатлъците от този род са ясни за всички. За да звучи, видите ли, от загриженост го правим... От какво го правите? - От зор го правите, Аврамов, от зор.
Но господин председателят, дето е дошъл сега от Лондон, трябва да внимава и да не влезе в тяхното тресавище. Защото не случайно на финала, на най-важното място, където както биха казали руснаците, господин председател, е заровено кучето... И сега, ако Вие решите да подложите на гласуване този текст за актуализация на бюджета, по същество Вие сте този, който нарушава Конституцията.
Оставете, не подлагайте на гласуване това появило се отникъде предложение! Нека да внесат законопроект за промяна на бюджета за 1996 г. Министърът да си свърши работата, Министерският съвет да го внесе и тогава вече ще дебатираме на какво дередже е българската държава и държавният й бюджет. И тогава ще осигурим тези хора. Тъкмо ще видим детайлно с колко и как трябва да ги осигурим, а не набързо нещо правено през нощта от господин Желев, който, виждам, е толкова уморен, че едва ли даже е внимавал в цифрите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към гласуване. Най-напред има предложение да отпадне § 4. Предложението е на господин Михайлов и на господин Божков да отпадне § 4.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не съм предлагал такова нещо! Аз само Ви предупредих да не го подлагате на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Божков го предложи. Моля да гласувате!
От общо гласували 129 народни представители, за - 12, против - 88, въздържали се - 29.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате § 4 така, както беше предложен от комисията, с направеното редакционно изменение.
От общо гласували 128 народни представители, за - 122, против - 5, въздържал се - 1.
Параграф 4 е приет.
(Господин Муравей Радев и господин Васил Михайлов искат думата за отрицателен вот)
Няма, вие говорихте. Говорихте 5 минути, господин Михайлов - ругахте, ругахте, ругахте.
Параграф 5, господин Желев.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 5. Текст на вносителя.
"§ 5. Условията и редът, предвидени за юридически лица по този закон, се прилагат и за еднолични търговци."
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
"§ 5 в Преходните и заключителни разпоредби да отпадне."
Предложение на народния представител Муравей Радев:
В § 5 се добавя ново изречение:
"Условията и редът, предвидени за физически лица, се прилагат и за фондации и сдружения с нестопанска цел."
Това са предложенията.
Предложение на Комисията по бюджет и финанси:
Подкрепя текста на вносителя - Министерски съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов.
ГЛАСОВЕ ОТЛЯВО: Той няма предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма значение, няма значение. Може да предложи за отпадане.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): За отпадане, редакции.
И аз бих желал да участвам просто в дебата, не е задължително да имам направено предложение. (Гласове и смях в ляво)
Какво е предложено тук от господин Светослав Лучников? Нещо много важно. Цяла сутрин говорим за това.
Става дума за много голям брой хора. Би трябвало от вас да разбера какъв е той. Става дума за едноличните търговци.
Тук господин Светослав Лучников е направил съответно предложение и е казал, че би трябвало да отпадне § 5.
Аз също смятам, че той е изключително вреден и трябва да отпадне. Не е нормално, не е редно условията и редът, предвидени за юридически лица по този закон, да се прилагат за еднолични търговци.
Конституционният съд ще уеднакви реда и условията и режима както за юридическите, така и за физическите лица. Но все пак е добре да се знае, че става дума за заграбване, за унищожение, за негарантиране на влоговете на еднолични търговци, които просто ще фалират, ако получат само половината от своята сума.
А пък какво ще стане с техните валутни вложения, е ясно.
Кой унищожава по най-жесток начин средната класа в България? Кой унищожава фамилния бизнес? Това не е никой друг, освен върхушката на БСП. По един жесток и безпрецедентно нагъл начин. Защото сега на улицата ще излязат като безработни десетки и стотици хиляди хора. Техните семейства ще бъдат обречени на глад и мизерия. Защото вие тук фактически няма да гарантирате техните влогове.
За един дребен производител, за един едноличен търговец това, че ще му се даде само половината от сумата, за него вече означава фалит. Хората, които са открили дори малките магазинчета, които наричаме подигравателно, видите ли, едва ли не гаражна търговия, но които издържат български семейства и то огромен брой български семейства. Аптеките - по същия начин. Просто ще бъдат смачкани, ще бъдат унищожени. И това е жестоко и страшно.
Но бумерангът ще се върне!
И после, помнете ми думата, тежко ви и горко! Вие сами си изпросихте такова отношение към вас. Ние като демократи ще се опитаме някак си да ви оправдаем. Но това няма да може да стане. И тогава гневът ще се излее върху вас.
Колкото и сега да ви е смешно, имайте предвид, че много скоро ще плачете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Момчев.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Аз искам да обърна внимание на уважаемата аудитория, че едноличните търговци на практика всъщност са физически лица с лиценз за търговия. Просто в правото има два вида лица - юридически и физически. Едноличните търговци са физически лица, на които е разрешено да продават семки, например.
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Дайте да не говорим какви лица са примерно бившите комунисти, нали? Дайте да говорим по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Спокойно!
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Аз затова говоря по самия закон.
Не е нормално един и същи човек да има различни сметки и да се отнасяте по различен начин към различните му сметки. Значи едно и също физическо лице има два вида сметки - едната сметка е, която е писал на някаква фирма, другата му е личен влог. Личният му влог му го давате, а тази сметка, която е на името на някакъв едноличен търговец, му я давате 50 на сто.
По принцип най-добре се вижда какво трябва да бъде отношението към едноличните търговци от отношението на данъчното законодателство. Едноличните търговци по данъчното законодателство се облагат само с данък общ доход, както и физическите лица.
Юридическите лица имат данък печалба. Законът за данъка върху печалбата все още не е приет. Но за юридическите лица това е нещо съвсем различно.
Физическите лица се облагат само по данък общ доход. Съвсем съм в час, а вие не сте в час! (Към реплики, направени от залата) И в един момент едни и същи лица, които се облагат по един и същи начин данъчно, вие ги облагате по различен начин, по различен начин подхождате към тях, към техните сметки.
Аз тук ви казвам, най-лесно ще бъде за едноличните търговци да закрият сметките си като еднолични търговци, да ги направят на физически лица. Защото няма никакъв проблем. Ако е юридическо лице, си има счетоводство и трябва да има някакви сметки, за да върви това счетоводство.
Но ви казвам, ако вие сте едноличен търговец, няма никакво значение за вас дали ще внасяте като спестител или ще внесете някакви суми като едноличен търговец. Това сте си все вие. Все сте Иван Драганов.
И просто вие създавате условия в България едноличните търговци да изчезнат. От една страна не им давате преференции. Тогава по-добре вместо да съм едноличен търговец, по-добре да направя ЕОД с 50 хиляди лева или даже със 70 на сто внесен капитал - с 35 хиляди лева, които са нищо. Които скоро може би ще станат 35 долара.
Аз искам да ви кажа, че не може да не се държи сметка на тези неща. Вие имате някакви партийни идеи, имате някакво партийно законодателство. Обаче трябва да се държи сметка и за практическата страна на нещата.
Щом едноличният търговец е ударен отвсякъде, няма преференции, едноличният търговец по Закона за печалбата, който сега ще влезе в действие, няма право на годишно приспадане за амортизации. Няма такива права. Какви права има тогава едноличният търговец? Само да му взимат парите в банките? Ами той просто ще си направи едно юридическо лице и ще действа чрез него - ЕООД. И ще се разграничи от собствеността си, от собствеността на неговата фирма. Или като едноличен търговец, ако продава семки, ще внася парите си на лична сметка. И просто понятието "едноличен търговец" в България ще изчезне.
И трябва да ви кажа, че едноличните търговци са много по-сигурни за икономиката, отколкото ЕООД. Защото ЕООД, ако по някаква причина трябва да му вземете някакви големи данъци, примерно трябва да плати 1 млн. лева данъци, има такива случаи, а капиталът му е 50 хил. лева, ще му вземете - нищо. А едноличният търговец ще си плати данъците, защото той отговаря с цялото си имущество - с къщата, с апартамента си, с колата си, с всичко.
Обаче вие като искате, закривайте понятието "едноличен търговец". Просто закрийте държавата! Натам сте тръгнали. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Божков.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Искам да ви обърна внимание върху един аспект на този текст, който има влияние върху друг момент от структурната реформа в страната.
В доклада на министър-председателя Жан Виденов пред пленума на БСП от 12 април има следния текст: "Материалните и нематериалните активи на предприятията, включени в списъка за ликвидация, ще бъдат веднага предложени за приватизация по ликвидационна стойност на трудовите им колективи или на други кандидати. Тези предприятия ще бъдат привлекателни за купувачите, защото в продажната цена няма да се включват значителни части от големите им задължения".
Това са, така да ги наречем, основните насоки на работата на правителството на Жан Виденов по структурната реформа.

Ще бъдат закрити голям брой предприятия. Техните активи ще се предложат за продан. Кой ще купува тези активи? - Основно дребният собственик, едноличният търговец.
Как беше в продължение на няколко години основно рекламирана Първа частна банка? - Като банка на малкия, средния частен собственик. И не случайно основната част от едноличните търговци държаха своите влогове в Първа частна банка.
Какво ще се получи в момента? Изравнявайки едноличните търговци с юридическите лица, вие им отнемате половината от влога и практически блокирате тази част от структурната реформа, която е свързана с ликвидацията на предприятията и бързото възстановяване на работните места. Защото ще ви прочета и втората част от този цитат на Жан Виденов: "Очакваме, че голяма част от тези предприятия, веднъж приватизирани, ще могат отново да възобновят дейността си до края на тази или в началото на следващата година със същия й, според мен, предмет на дейност и да възстановят на работа поне част от освободения персонал". Значи с едната ръка вие предлагате на едноличните търговци да купуват активи от ликвидираните предприятия, за да могат да възстановят на работа част от персонала, а с друга ръка им отнемате сметките в банката, за да не могат да купуват, защото няма да имат пари. Разбирате ли, че по този начин се блокира точно структурната реформа?
Мислете си какъв текст предлагате и какъв текст ще се гласува! Или ще има структурна реформа така, както е обявена от вашия партиен председател и министър-председател на България и която вие сте подкрепили на вашия пленум, или днес приемате точно обратните текстове. Разберете се последно какво искате! Ако искате, вземете си почивка, решете си какво искате, за да знаете какво да правите! В момента имате коренно противоположни две неща. Едното казва вашият министър-председател, точно обратното гласувате днес. На "Позитано" гласувате едно, в Народното събрание - точно обратното.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Свършвате ли?
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Свършвам, госпожо Маринова, и Ви оставям да се занимавате с телевизията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата проф. Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Господин Божков, иска ми се да възприемам разговора по тази тема с Вас сериозно. Добре, защитавате тезата си за търговците. Но защо непрекъснато повтаряте, други - да, бих ги оправдал, но не и вас: "Искате да купуват части от предприятия, а им отнемате половината влог"? Нищо не отнемаме, господин Божков, и Вие това го знаете много добре, много добре го знаете, а им компенсираме половината от това, което са загубили. Бъдете точен, поне да се отнасям сериозно към Вас, когато разискваме икономически теми. Там комшията Ви не приемам сериозно, не бих се обърнал така към него, но към Вас, моля Ви, повярвайте ми, не им отнемаме, и с това приключвам, а им компенсираме половината от това, което са загубили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към гласуване.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Не е дуплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е дуплика, това беше изказване.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Но това беше реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е реплика, а изказване. Изказване беше! (Шум и други реплики)
Господин Божков, кой е председател на това Народно събрание? Искаше изказване отодеве, искаше изказване. Изказване ли беше? - Изказване.
Добре, давам Ви думата, но искам да Ви направя една бележка. Като народен представител нямате право да рекламирате никакви стоки.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Какви стоки рекламирам?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ето, на ревера си имате някаква стока.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Ако Вие третирате бъдещия президент като стока...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, аз не видях. Мисля, че някаква стока рекламирате.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: ...никак не е чудно, че възнамерявате да се кандидатирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не видях. Отдалече не виждам.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Разбирам защо възнамерявате да се кандидатирате - за да се продадете като стока. Естествено е това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нямате право да рекламирате нищо в Народното събрание.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Не рекламирам нищо в Народното събрание. (Шум и реплики в залата) Така. Успокоявайте се вие от това.
Професор Стоилов, не мога да не Ви направя тази реплика, защото Вие много добре разбирате, че тук въпросът стои точно обратното. Тези хора, които са били честни и почтени и са си държали парите в банката, днес остават без половината от парите си. Тези, които са били непочтени и са си ги държали на други места или са ги обръщали и са ги въртели по незаконни начини, ще останат с всичките си пари. Така не се подкрепя конкуренцията, така не се подкрепя частният бизнес. Малкият и средният частен бизнес по този начин не се подкрепят.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА МНОЗИНСТВОТО: Не е така!
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Прав съм.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поставям на гласуване § 5 така както беше докладван от комисията. Моля, гласувайте.
От общо гласували 125 народни представители, за - 124, против - 1, въздържали се - няма.
Параграф 5 е приет.
Моля, докладвайте § 5а.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народните представители Чародей Чернев, Благой Димитров и Цоньо Ботев условно за нов § 5а - създава се нов § 5а:
"§ 5а. Задължава се Българска народна банка да сезира Главна прокуратура с искане за предварителна проверка за виновност на длъжностните лица, причинили с действие или бездействие несъстоятелност на търговски банки".
Предложение на комисията по направеното предложение от народните представители за § 5а: "Главна прокуратура да извърши предварителна проверка на действията на ръководните длъжностни лица в банките по чл. 1".
Междувременно направихме няколко консултации с колеги професионалисти по наказателно право. Тяхното предложение е § 5а да придобие следната редакция:
"§ 5а. Българска народна банка уведомява Главна прокуратура за съответната търговска банка, за която е поискано откриване на производство по несъстоятелност с оглед образуване на предварително производство".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, да гласувате, ако няма забележки. Имате бележки? Заповядайте, господин Чернев.
ЧАРОДЕЙ ЧЕРНЕВ (СДС): Като вносител искам думата.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Проблемът, който ние поставяме... (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, тишина!
ЧАРОДЕЙ ЧЕРНЕВ: Той има морален аспект и аз напълно подкрепям това, което беше прочетено като нов текст преди малко. Считам, че парламентът ще намери сили да подкрепи този текст, който беше предложен от нас и беше подкрепен от Бюджетната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте предложения текст.
От общо гласували 148 народни представители, за - 148, против и въздържали се - няма.
Параграф 5а е приет.
По § 6 и § 7 няма предложения, можете да ги прочетете заедно.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "§ 6. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет и на Българска народна банка".
Няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 7. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате § 6 и § 7, с което приключваме гласуванията по законопроекта. Имаме още малко работа.
От общо гласували 122 народни представители, за - 122, против и въздържали се - няма.
Законът е приет на второ четене. (Ръкопляскания от мнозинството)
Моля - едно прегласуване. Получих следното писмо от Иво Атанасов: "Уважаеми господин председател, поради това, че във водещата комисия са постъпили достатъчно предложения за второ четене на Законопроекта за държавен герб и национално знаме, моля да бъде отменено чрез гласуване предложението ми за удължаване на срока по този законопроект."
Моля, гласувайте! (Реплики на неодобрение от опозицията)
Има право на прегласуване! (Шум и реплики в залата)
Моля да прегласувате! Това е предложение на ръководителя на комисията.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура! Имам противоположна процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: След това ще Ви дам думата за процедура. (Реплики)
Но не гласувате... Вие не гласувате! Няма Ви! Няма ви тук!
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (встрани от микрофоните): Кой преценява, че са достатъчно на брой предложенията в комисията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте! Правим прегласуване на едно гласуване от сутринта днес.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Такава процедура няма! Това не го пише в правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има седем предложения, не са ли достатъчни? Понеже аргументите за удължаване на срока са недостатъчни, сега предложенията са достатъчни, според същия вносител. Моля, гласувайте!
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (встрани от микрофоните): Това е недопустимо! Вие ограничавате правата на народните представители! Не можете такова нещо да предлагате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Чакам 3 минути!
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Вие отменихте това, вече не се чака за гласуване 3 минути! Нямаме кворум!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От общо гласували 122 народни представители, за - 118, против - 1, въздържали се - 3.
Приема се предложението.
За процедура давам думата на господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Тъй като, уважаеми господин председателю, Вие съзнавате ясно че това е нарушение на правилника, което стана сега, не може с писмо на председател на комисия да се прекрати срока и тук да се предложи без даже него да го има сега по процедурата да се каже: край, стига толкова, няма повече предложения да се внасят! Това, за съжаление, не може да стане, тъй като по този начин вие ограничавате правото на народните представители да направят своите предложения по второ четене. Вие ги лишавате от тази възможност. С една дума, става въпрос за тежко нарушение на Конституцията и на нашия правилник, по който работим, господин председател!
Моята процедура е за прегласуване...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, добре!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Бих желал да си давате ясна сметка, че Вие с Вашето предложение сега, с изчитането на това смешно писмо по същество ни лишавате от възможността да направим предложение за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Искам да ви кажа, че е имало удължение и той си изтегля предложението за удължение.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: То вече беше гласувано това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Законният срок си е законен срок!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Господин председателю, това, че се гласува тук удължаване е проблем пак на този, който е председателствал тогава. Факт е обаче, че такова решение има. Сега, с това действие по същество Вие лишавате народните представители...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не ги лишавам!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Лишавате ги от възможността да направят своите предложения за второ четене и става дума пак, забележете, за държавния герб! Вие тук сте вероятно особено уязвим и чувствителен на тази тема.
И ви моля пак във връзка с това да се прегласува и за да не вземам повече думата от една страна да се прегласува и внимателно да се запознаете с едно писмо, но не го поставяйте тук на гласуване, което съм ви написал аз в съответствие с правилника и се отнася до Вас като председател на Народното събрание. Детайлно вникнете в него и не се поддавайте на внушения от вашите доста некадърни съветници и други разни чиновници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да прегласувате! Прегласувайте! Ако има кворум, прегласувайте! Чакам 3 минути, ако има кворум. Няма кворум, сега какво да направя...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Обявявате край и ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма кворум и не може да се подложи на прегласуване. Остава това, което сме решили. Довиждане до утре на празника! (Звъни)

Закрито в 17,53 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Благовест Сендов

ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Нора Ананиева

СЕКРЕТАРИ:

Илко Савов

Иван Будимов