ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЛИ: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева

СЕКРЕТАРИ: Красимир Момчев и Станимир Калчевски

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам първото заседание от есенната сесия на Народното събрание. На всички народни представители пожелавам ползотворна сесия и гласуване само със собствените карти!
Заповядайте, за процедура.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! От името на парламентарната група предлагам първото заседание от есенната сесия да бъде предавано директно по телевизията.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? - Няма възражения. Моля да гласувате. Моля, гласувайте!
От общо гласували 194 народни представители, за - 86, против - 39, въздържали се - 69.
Три карти не работят - значи, гласували са 2 "за", 1 е "против".
Резултатът е отрицателен.
Не се приема предложението.
Моля, дайте гласуването по парламентарни групи.
РЕПЛИКИ: Да видим кой се страхува от телевизията?! На електронното табло няма резултати!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не се е разработила машината! (Шум в залата) Ще тръгне! Просто тя не е ходила на море... (Весело оживление в залата)
Продължаваме:
Ще ви прочета няколко указа на председателя на Републиката, които получихме по време на ваканцията.
Указ N 271. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България постановявам...
РЕПЛИКИ: В нашата страна няма председател на Републиката! Ние имаме президент!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, започваме отново.
Указ на президента на Република България. Указ N 271. На основание чл. 101, ал.1 от Конституцията на Република България постановявам:
Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за радиото и телевизията, приет от Тридесет и седмото Народно събрание на 18 юли 1996 г., издаден в София на 1 август 1996 г. и подпечатан с държавния печат.
"Указ N 277.
На основание чл. 101, ал.1 от Конституцията на Република България постановявам:
Връщам за ново обсъждане на Народното събрание Закона за герба и националното знаме на Република България, приети от Тридесет и седмото Народно събрание на 25 юли 1996 г., издаден в София на 6 август 1996 г. и подпечатан с държавния печат."
"Указ N 278.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България постановявам:
Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, приет от Тридесет и седмото Народно събрание на 23 юли 1996 г., издаден в София на 6 август 1996 г. и подпечатан с държавния печат.
Ще ви прочета постъпили законопроекти в този период:
На 9 август 1996 г. е постъпил проект за решение за разрешаване участието на кораб от Военноморските сили на Република България в многонационалното учение "Черно море `96" на Военноморските сили на Република Турция. Вносител на този проект за решение е Министерският съвет. Той е разпределен на Комисията по външната политика и европейската интеграция и на Комисията по националната сигурност.
На 16 август 1996 г. е постъпил Законопроект за ратифициране на Споразумението за заем (проект за преструктуриране на здравния сектор) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие и на Споразумението за заем между Република България и Фонда за социално развитие на Съвета на Европа. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет и финанси, Комисията по външната политика и европейската интеграция и Комисията по здравеопазването.
На 16 август 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение на Закона за ратифициране на Хагската спогодба за международна регистрация на промишлените образци от 6 ноември 1925 г. в редакцията и от 28 ноември 1960 г. и на Допълнителния акт от Стокхолм на 14 юли 1967 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по устройството и дейността на държавните органи и Комисията по външна политика и европейската интеграция.
На 30 август 1996 г. е постъпил проект за решение за посещение на военен кораб от Военноморските сили на Република България в Руската федерация. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по националната сигурност и Комисията по външна политика и европейска интеграция.
На 3 септември 1996 г. е постъпил Законопроект за особените залози. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по устройството и дейността на държавните органи и Комисията по бюджет и финанси.
Ще направя едно съобщение, свързано с парламентарна група.
До председателя на Народното събрание:
Уважаеми господин Сендов, с протокол N 47-29-07 от 1996 г. на заседание на Парламентарната група на Българския бизнесблок в съответствие с вътрешния правилник на групата на 6 месеца да бъде избирано ново ръководство - на 29 юли 1996 г. бе избрано ново ръководство на парламентарната група с председател професор Христо Стоянов, а за заместник-председател Яшо Минков и Георги Дилков. Избраното ново ръководство ще поеме задълженията си от 2 август 1996 г.
Преминаваме към приемане на дневния ред.
Ще ви прочета предложенията.
Днес, 4 септември, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, чл. 40, ал. 7, дневният ред се определя от парламентарните групи на ротационен принцип. Днес право да определи първа точка от дневния ред има Парламентарната група на демократичната левица. Тя предлага първа точка от дневния ред да бъде Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, част трета, второ четене.
Второ предложение за втора точка от дневния ред са направили от Съюза на демократичните сили - на основание чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се прави предложение за включване в дневния ред на програмата на Народното събрание за 4 септември 1996 г. Законопроект на народния представител Кристиян Кръстев за частните малки предприятия, внесен на 6 септември 1995 г.
По този начин се определя дневния ред за днес, тъй като други предложения от други парламентарни групи няма.
Освен като предложен от парламентарната група по чл. 40, ал. 7, този законопроект е предложен и от неговия автор по чл. 40, ал. 3, следователно той трябва да бъде разгледан, тъй като възможност за влизане в дневния ред има за четвъртък и петък.




Програмата за четвъртък и петък се предлага да бъде следната.
Четвъртък, 5 септември:
1. Повторно гласуване на Закона за радио и телевизия, върнат от президента на Република България по чл. 101 от Конституцията на Република България.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, приет на първо четене на 22 май 1996 г.
3. Проект за решение за разрешаване участието на кораб от Военноморските сили на Република България в многонационалното учение "Черно море'96" на Военноморските сили на Република Турция, вносител Министерски съвет.
4. Проект за решение за посещение на военен кораб от Военноморските сили на Република България в Руската федерация, вносител Министерски съвет.
5. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за културно сътрудничество.
6. Законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност на футболни срещи.
7. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
8. Второ четене на Законопроекта за арендата на земеделските земи.
9. Първо четене на Законопроекта за държавната банка за инвестиции и развитие.
10. Първо четене на Законопроекта за стоковите борси и тържищата.
Програма за 6 септември, петък:
1. Повторно гласуване на Закона за допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. по чл. 101 от Конституцията на Република България.
2. Продължение на програмата от предходния ден.
3. Парламентарен контрол.
Както ви казах, има предложение от народния представител Кристиян Кръстев в седмичната програма да се включи предложения от него Законопроект за частните малки предприятия.
Има и четири предложения от народния представител Васил Михайлов:
1. Гласуване на Проекторешение за обявяване на 6 септември - Деня на Съединението за официален празник.
2. Проекторешние за присъединяване на Република България към НАТО.
3. Парламентарният контрол в петък да бъде удължен с два часа, за да могат да се изчерпят всички питания и актуални въпроси, зададени към министрите.
Четвъртата точка не може да бъде включена в дневния ред, защото е за изслушване на председателя на Народното събрание, което не се предвижда по правилника.
Най-напред ще преминем към отделно гласуване на исканите допълнения.
Желае ли народният представител Кристиян Кръстев, въпреки включването за днешния дневен ред, да се разгледа възможността за включване на точката за четвъртък и петък? Заповядайте.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (независим): Уважаеми дами и господа народни представители! Независимо от това, че за днес е предложено от Парламентарната група на СДС да залегне като точка в дневния ред Законопроектът за частните малки предприятия, за което благодаря много и съм изключително признателен на групата на СДС, искам да се обърна към Парламентарната група на Демократичната левица и да им посоча, че тази икономическа катастрофа, която в момента е в страната и тяхното непрекъснато въздържане от около 30-кратното внасяне на този законопроект за обсъждане в парламентарната зала и с тяхната особена позиция на въздържане, не биха помогнали за възстановяване на икономиката, нито това ще помогне да се заяви пред Международния валутен фонд и другите финансови институции, че правителството на Парламентарната група на Демократичната левица, излъчено от тях, е сериозно намерено да провежда структурната реформа. Този законопроект е първата и сериозна стъпка като едно начало на структурната реформа. И е по-сериозна стъпка от тази псевдоприватизация, която се опитва да провежда правителството.
Искам да ви помоля - не ставайте функция на вашето правителство, което води икономиката на страната към катастрофа. И затова ще ви помоля да гласувате този законопроект да влезе, ако не достигне време днес, да влезе в програмата за утре. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението Законопроектът за частните малки предприятия да бъде включен като точка първа от дневния ред.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (от място): Не първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Кръстев не спомена нищо за реда.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (от място): В предложението е записано да бъде включено като точка първа от дневния ред за четвъртък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Включване на точка в дневния ред за четвъртък. Това е предложението. Моля да гласувате.
От общо гласували 213 народни представители, за - 96, против - 11, въздържали се - 106.
Предложението не се приема.
Преминаваме към предложенията на народния представител Васил Михайлов.
Първото предложение е гласуване на Проекторешение за обявяване на 6 септември - Деня на Съединението, за официален празник. Решението е представено на 3 септември 1996 г. в 18 часа и 2 секунди. Не е раздадено, поради липса на време. Не е разпределено на никоя комисия.
Давам думата на господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Вярно е, че проекторешението за обявяване на 6 септември - Деня на Съединението за официален празник, не е разпределено по комисии. Това и не е задължително изискване, когато става дума за проекторешение. Това е задължително изискване, когато става дума за проектозакон. Не пречи, уважаеми колеги, ние да направим този патриотичен акт, като обявим 6 септември - Деня на Съединението за официален празник. Ние, Народното събрание, имаме право да направим това на основание чл. 84, т. 15 от Конституцията на Република България.
Искам само да ви припомня, че по случай 110-годишнината от една от най-светлите дати в нашата история и господин Премянов, и господин Лучников, и господин Пинчев, и Вие, уважаеми господин председателю, казахте много верни думи за Деня на Съединението.
Ако така нареченият девиз "Заедно за България" не е някаква празна фраза, аз съм сигурен, че ние можем да обогатим календара на официалните празници с 6 септември. Тази дата, жалон в българската история, една от най-българските дати, с която ние се гордеем, може и трябва да бъде официален празник.
Искам да ви припомня, че беше отхвърлено предложението в Закона за националните символи, което внесох и в Тридесет и шестото, и в Тридесет и седмото Народно събрание, за обявяването на тази дата за официален празник. Министерският съвет миналата година, въпреки че имаше тези правомощия, не го обяви за официален празник. Убеден съм, че като български парламентаристи, ние можем да дадем своето и да гласуваме в дневния ред да има такава точка. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Искам да припомня съдържанието на чл. 74, ал. 2: "Проектите за решения, декларации и обръщения се разпределят от председателя на Народното събрание между съответните постоянни комисии в 3-дневен срок от постъпването им".
Аз казах за свое извинение, че не съм ги разпределил, тъй като срокът не ми позволяваше. Работното време на Народното събрание е до 18,00 ч. То е постъпило след 18,00 ч. - на 3-ти, а днес е 4-ти.
Моля да гласувате предложението на господин Васил Михайлов.
От общо гласували 208 народни представители, за - 98, против - 44, въздържали се - 66.
Предложението не се приема.
Второто предложение на господин Михайлов. (Реплики от залата) Няма прегласуване по дневен ред.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, Вие и през лятото не научихте правилника - по всяко гласуване може да има прегласуване. Къде е казано, че по дневния ред не може да има прегласуване? Странна работа! Уж сте си отпочинал, вероятно сте си прегледал правилника и говорите подобни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да се държите прилично с председателя.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Именно, така и мисля да направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дръжте се прилично!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: И затова Ви моля, уважаеми господин председателю,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Напуснете трибуната!
Давам думата на господин Кисьов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Лошо почвате.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми колеги, в групата на левицата има и историци хора, в таза зала са българи, моля ви дайте да не правим срамен акт. Това е велика дата в българската история. Ще бъдем признателни на българите, които направиха този подвиг на 6 септември преди много години.
Моля да се прегласува това предложение и наистина 6 септември да стане официален празник - една от най-светлите, да не кажа най-светлата дата на българския народ. Заради този акт на 6 септември ние сме тук събрани, разделени от партии, но обединени под името България и под гражданството българи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Мулетаров - второ изказване по процедурното предложение.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Искам процедурно да поставя въпрос, а не да се изказвам по предложението. То е следното.
Всички празници - официални и църковни в България се определят с Кодекса на труда. Те са изчерпателно изброени там. И досега всички промени за създаване на нови официални празници, за увеличаване дните на църковните празници от 2 на 3, са ставали чрез изменение на Кодекса на труда, поради което е недопустимо от процедурна гледна точка ние да приемем това решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поставям на повторно гласуване направеното предложение. (Реплики от залата) Две изказвания по процедура има. (Реплики от опозицията) Това беше процедурен въпрос. (Реплики от опозицията)
Господин Соколов, това е процедурен въпрос. След като гласуваме, ще Ви дам думата, ако искате по друга процедура.
Моля да гласувате.
Имаше процедурно предложение от господин Кисьов, дадох думата на още един по това процедурно предложение. Гласуваме. Ако имате нещо допълнително, ще кажете пак. Господин Савов ще иска думата, но след като приключи гласуването.
От общо гласували 206 народни представители, за - 103, против - 18, въздържали се - 85.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Приема се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: С повече от половината. (Реплики от опозицията) Има ли някой, който...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Временната ми карта не отчита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: С коя карта?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Гласувам с временна карта, не съм се регистрирал и сега не отчита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Васил Михайлов не е ли гласувал?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не съм гласувал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е регистриран.
Приема се. (Ръкопляскания от опозицията)
По следващата точка трета - на основание изискването на Конституцията министрите да се задължат да отговорят на всички въпроси. Тук не става въпрос за проекторешение, а става въпрос за удължаване на времето на парламентарния контрол с два часа. Затова аз предлагам на господин Михайлов да направи това предложение в петък. Имате ли възражения?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Имам възражения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Вие, господин председателю, пропускате едно направено предложение от мен за проекторешение за присъединяване на Република България към НАТО. Не сме стигнали до т. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще го направя и това нещо, но го прескочих, за да можем да използуваме доброто настроение от предишното гласуване.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да, наистина има защо да е добро настроението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По това предложение какво ще кажете, а след това ще поставя другото на гласуване.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да, благодаря Ви, господин председателю.
Искам да кажа, че сега е времето и не е задължително това да стане в петък да се определи изцяло петъчният ден за парламентарен контрол. Това е замисълът. Защото са се натрупали огромно количество актуални въпроси и питания, които бяха от лятната сесия, на които господин министър-председателят и останалите министри не са отговорили.
Затова моето предложение е още сега, когато обсъждаме дневния ред, да определим петъчния ден изцяло за парламентарен контрол, а вече Вие сте прав, евентуалното удължаване с два часа би могло да стане в самия петъчен ден.
Но практика е в петък много от моите колеги от БСП например въобще да не присъствуват в залата и да няма кворум, за да удължим времето. Това вече стана практика и затова си позволявам още сега, когато обсъждаме дневния ред, да направя такова едно предложение. Парламентарният контрол е много важна дейност на нашия парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще прочета предложението така, както е внесено, в което нищо не се споменава, че целият ден трябва да бъде за парламентарен контрол.
"На основание изискването на Конституцията министрите да се задължат да отговарят в първия ден за парламентарен контрол на всички останали актуални въпроси и питания от лятната сесия, включително ако се наложи с удължаване на работното време до два часа в съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Всички министри са задължени да отговарят на парламентарен контрол и на тях са им дадени всички актуални въпроси и питания, които са изостанали".
Това е свършено. Единственото нещо, което е съдържателно в това предложение, е да се удължи времето, ако не стигне, до два часа.
Моля да гласувате това предложение сега, а иначе програмата си е такава, каквато ще я гласуваме. (Реплики от Васил Михайлов) Аз прочетох какво сте внесли.
От общо гласували 200 народни представители, за - 79, против - 59, въздържали се - 62.
Предложението не се приема.
Третото предложение, господин Михайлов, е да гласуваме да се включи в дневния ред проекторешение за присъединяване на Република България към НАТО. Заповядайте.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нямам намерение да излагам аргументи, каквито много съществуват и те са напълно достатъчни, за да може Народното събрание да гласува проекторешението, внесено от Парламентарната група на СДС, за пълноправно членство на Република България към НАТО.
Искам просто да кажа, че България е единствената страна, която не е заявила политическа воля за такова членство. Воденето на активен диалог и т.н. е само технология, но това не е цел. Такава цел трябва да бъде заявена тук и политическата воля е в ръцете на Народното събрание. Дори и с посещението на господин Майкъл Портило тук, у нас, беше ясно казано, че ние можем да бъдем мост между Изтока и Запада. И тук вероятно ще бъда подкрепен от професор Кюранов, който също присъства на тази среща, но факт е, че със съответното отношение към нас господин Портило заяви, че наша е волята за присъединяване и гарантиране на нашата независимост и суверенитет чрез членството в Североатлантическия договор. Няма друга организация, която да има текста на чл. 5 от този договор, който е една абсолютна гаранция за нас, за нашата национална сигурност.
Така че ви моля, този въпрос не може да бъде снет, още повече във връзка с обстановката, в която се намираме, той придобива една изключително сериозна актуалност, и ви моля да гласувате проекторешението за членство на България в НАТО да бъде точка от дневния ред в седмичната програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте предложението на господин Михайлов!
От общо гласували 202 народни представители, за - 81, против - 85, въздържали се - 36.
Предложението не се приема.
Има думата председателят Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Аз вдигах на няколко пъти картата, но все се намираше действително да се говори за друго.
Искам да обърна внимание и на Вас, и на господин Михайлов. Може би, за да спазим действително закона, ще бъде добре, когато гласуваме за 6-и септември, да гласуваме за тази година. Мисля, че господин Мулетаров е прав, че празниците се определят от Кодекса на труда. Обаче това не пречи ние да гласуваме за тази година, а по-нататък да направим предложение този празник да стане въобще редовен празник.
И още нещо. Става въпрос за парламентарния контрол. Господин председател, бих повторил думите на господин Михайлов. Действително парламентарният контрол, трябва ли да се убеждаваме, е едно от важните оръжия и важните функции на парламента. А ние виждаме как все повече се стеснява, как се стига, бих казал, до едно съвсем формално изпълнение на тази важна функция. Не може за два часа и след това допълнително, както гласуваме обикновено, още два часа, в които часове вече почти няма никого в залата, защото това е петък, това е последният ден, хората заминават по своите избирателни места. А ние искаме да има хора и да изпълняваме това наше задължение - парламентарния контрол, така, както трябва.
Така че струва ми се, убеден съм и мисля, че това би се подкрепило от много от народните представители - действително петъкът да бъде денят за парламентарен контрол. Може след след като свършат питанията, тогава вече да продължим работата с други закони. Просто при положение, че парламентарното мнозинство не зачита едно от новите постижения на демокрацията, а това е да не превръща парламента в конвент, да не налага всичко със силата на своите гласове. Вярно е, че така е в демокрацията, но затова демокрацията, бих казал, се коригира. Сега има едно ново положение, което започва да прониква и при нас постепенно, а то е, че мнозинството дава възможност на малцинството, на опозицията по някакъв начин за по-големи изяви. А ние знаем, че тук пада секирата на мнозинството непрекъснато. Затова поне да запазим, ако не друго, защото много се съмнявам, че мнозинството ще намери достатъчно сили, за да отиде към онази корекция на парламентарната демокрация, много се съмнявам и затова именно поне парламентарният контрол да остане като една важна функция.
Затова нека да бъде не два часа допълнително, а просто да започваме с парламентарния контрол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Сега парламентарният контрол е три часа.
Господин Савов, благодаря за това, което казахте. Ще поставя на гласуване това, което е необходимо.
Първо, искам да ви кажа, че за 6 септември днес в Председателския съвет решихме със започването на заседанието да има изказване на председателя на Народното събрание и на всички председатели на парламентарни групи, които желаят, по повод празника 6 септември. Това вероятно ще отнеме час. След това в 10 часа целият парламент отива да положи венци пред Паметника на незнайния воин, което ще отнеме още половин час. Половин час почивка и започва в 11 часа парламентарният контрол.
При това положение за този петък, ако започнем парламентарния контрол в 9 часа, няма да имаме време да отдадем тази почит. Но напълно е резонно Вашето предложение да бъде разгледано въобще, по принцип - да се удължи или да се намери някаква друга форма. Аз смятам, че има място и за малко усъвършенстване на парламентарния контрол, за да бъде той по-ефективен.
СТЕФАН САВОВ (НС): Аз не говорих всъщност за този петък. Аз говорих въобще. Благодаря Ви, че така сте разбрали моето предложение. Искам само да кажа, че сега имаме ... не мога да определя колко, защото това зависи от туровете, обаче всички ние сме заети и ще бъдем заети с президентските избори. Аз Ви слушах днес сутринта, господин председател, по радиото. Вие засегнахте този въпрос. Мисля, че тактично, деликатно, не изразихте точно какво ще бъде, но ясно е, че президентските избори са нещо безспорно много важно за нашия политически живот и да се мисли, че ние няма да участваме и че няма да бъдем заангажирани, едва ли е възможно. В петък ще бъдат дните, в които ние ще бъдем най-заети.
Затова моля по някакъв начин - ние ще направим едно предложение - за парламентарния контрол да има достатъчно време, да бъдат изслушвани тук нашите питания, пък и да има и предаване по телевизията, както става. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Направете предложение, ще бъде разгледано.
Преминаваме към гласуване на проектопрограмата за работа на Народното събрание за 4 до 6 септември 1996 г.
Тъй като беше прието предложението за разглеждане на проекторешение за обявяване на 6 септември - Деня на Съединението, за официален празник, ние го приехме без да кажем в кой ден, на кое място.
Тъй като то не е разпределено, не е разглеждано от комисиите, редно би било да дадем един ден на комисиите и то да се включи за в петък. При тази перспектива за петъчния ден трябва да можем твърдо да намерим време за неговото разглеждане.


Аз предлагам председателите на парламентарните групи да обсъдят този въпрос, да направят предложение и утре в качеството си на председател на Народното събрание аз мога да изменя дневния ред съобразно с това как те са решили - дори да се постави в четвъртък или в петък, но така че да може да се гледа.
Ако имате такова разбиране за нещата, можем да оставим този въпрос за решаване в четвъртък сутринта. Ако не, ще процедираме така, както сме решили.
Господин Михайлов има думата за процедура.
Още повече, че господин Савов направи едно предложение, което да улесни нашето решение, да имаме решение само за този 6-ти септември, което налага това решение да се вземе в четвъртък, а след това да се изменя законът въобще.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, моята процедура е в този смисъл - би трябвало проекторешението да бъде разгледано като точка първа утре, в четвъртък, за да могат хората наистина да разберат и да почувстват, че 6 септември е официален празник. Освен че ние ще го отбележим по достойнство, вероятно като положим цветя и на Паметника на Стефан Стамболов - най-великият български държавник във връзка с този празник, а не само на Паметника на незнайния воин, ми се струва, че е редно утре сутрин точка първа да бъде това.
Вярно е, че в Кодекса на труда фигурират официалните дни, но по нашата Конституция едно решение е задължително. И в този смисъл то може да бъде взето по чл. 84, т. 15 на Конституцията, където е казано, че Народното събрание обявява официалните празнични дни. В този смисъл е и това, което си позволих да коментирам в началото, че бях направил такова предложение за промяна на Кодекса на труда, когато разглеждахме измененията и допълненията на Кодекса на труда, но това предложение не беше прието. Сега му е времето, и не някой друг път, а утре, в четвъртък, да разгледаме такова проекторешение. То ще стане задължително за всички държавни органи, което означава, че в петък, целият български народ, всички български граждани ще могат да отбележат 6 септември - Деня на Съединението, като официален празник.
Предложението ми е още сега да бъде фиксирано като точка първа от дневния ред за утрешния ден разглеждането на проекторешението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли друго предложение по това процедурно предложение? - Няма.
Моля да гласувате да бъде точка първа от дневния ред предложението за решение 6 септември - Деня на Съединението, да бъде официален празник. Искам да напомня само, преди да гласувате, че чл. 154, ал. 2 на Кодекса на труда гласи:
"Министерският съвет може да обяви и други дни еднократно за официални празници, дни за честване на определени професии, както и да размества почивните дни през годината".
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не го направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Искам да обърна внимание още и на това, че ако приемем сега 6 септември за официален празник, това означава, че и ние няма да работим, и парламентарен контрол няма да има. Така че исканията са доста противоречиви.
Има предложение да бъде точка първа от дневния ред за утре. Алтернативата е да бъде точка последна. Моля да гласувате. Предложението е за точка първа. Ако отпадне, тъй като сме гласували, че се включва, ще остане като точка последна.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Защо трябва да отпадне?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: "Ако", казвам.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Надявам се да не стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз трябва да предвидя всички изходи от положението.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Намерете най-достойния, господин председателю, а не всички!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От общо гласували 208 народни представители, за - 92, против - 30, въздържали се - 86. (Реплика от блока на СДС: "Е, какво е това?")
Предложението се приема във вид да бъде точка последна.
Моля да гласувате проектопрограмата за дневния ред от 4 до 6 септември, така както я прочетох, като точка 11 за четвъртък е проекторешение за обявяване на 6 септември - Деня на Съединението, за официален празник. Моля да гласувате.
От общо гласували 195 народни представители, за - 145, против - 24, въздържали се - 26.
Програмата е приета.
Има думата господин Костов от името на парламентарна група.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги народни представители, открива се есенната сесия на Тридесет и седмото Народно събрание и се открива в незапомнено тежки за България условия. Искам да характеризирам тези условия като направя аналогия с може би най-тежките години, които е преживяла нашата страна - годините след като тя е водила три войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата, и когато преживява първата си голяма катастрофа.
Ако народните представители бъдат така добри да погледнат демографската крива на България, ще видят, че тогава само в България е бил регистриран незапомнен спад на населението. Такъв спад след почти 80 години доживяваме отново. Миналата година, след 3-4-годишно управление на Българската социалистическа партия тежките условия в България се изразиха в намаляване на българите с половин процент. Това показва, че обикновените хора са поставени в необикновено, непознато трудни условия.
В Сатовча през лятото един много възрастен човек, в частност бивш партиен секретар, стана на събранието и каза: "Господин Костов, предавам Ви думите на възрастните хора от Сатовча. Думите са следните: всички искаме да Ви кажем, че не сме запомнили толкова трудни условия като тези, които преживяваме в момента".
Заради това не е необходимо много да се описва какво е положението в България. Вероятно всички имате родители, вероятно всички ходите на пазар, всички пазарувате и пълните кошницата и виждате как дори с депутатските си заплати срещате все по-големи спънки да осигурите най-необходимото.
Снощи нашият кандидат за президента, кандидатът за президент на Обединените демократични сили, каза една простичка сметка за издръжка на един пенсионер. Тази простичка сметка я прави и моята съпруга, правят я и моите родители. И тя за съжаление дори изглежда по-лошо от това, което той каза.

Жизненият минимум, въпросът за храната на един обикновен български гражданин е въпрос, който е нерешим за тях. Нерешим въпрос е да се изхранят. Това, за което ние толкова време предупреждавахме, стана факт. Българите са заети основно с това как ще оцелеят. И искам да напомня пак по аналогия за онова тежко време на първата национална катастрофа, когато са избухвали хлебни бунтове, когато възмутени селяни са нападали областните, общинските и околийски управи, когато са разграбвали магазините.
Вижте какво се задава. Чуйте тътена, който идва отдолу. Страната наистина е изправена пред необикновено трудни условия. Никога не е било толкова страшно. Никога хората не са били толкова унили, толкова безпомощни и не са гледали толкова безнадеждно пред себе си.
Аз съм убеден, че министър-председателят в едно има основание: ние не можем да намерим изход от тази криза, ако се поддадем на безнадеждността, ако започнем да гледаме на всичко с черни очила. Нека се опитаме да свалим черните очила. Нека се опитаме да погледнем към нещо позитивно. И опитвайки се да погледнем към нещо позитивно, да определим и своето поведение в следващите месеци, които могат да се окажат решаващи за България.
В светлината на такава необикновено сложна и трудна атмосфера Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и Съюзът на демократичните сили ще бъдат гаранти за запазване на демократичните устои на страната. Ние няма да се поддаваме на каквито и да било провокации, няма да се опитваме да създаваме и раздухваме низки страсти. Ние искаме и ще настояваме, и вие, надявам се, ще оцените това, защото аз говоря много сериозни неща в момента, ние ще настояваме да се уважават демократичните институции на страната. Призоваваме управляващата Българска социалистическа партия да се въздържа от атаки към българските институции, към президента, към Конституционния съд, към Централната избирателна комисия, към Върховния съд! Българската социалистическа партия си позволи, особено в последния месец, неколкократни конфронтирания с три от най-сериозните институции в България. И това, от една страна, нанася вреда на Българската социалистическа партия, защото тя губи доверие, но, от друга страна, ниминуемо, когато сила се сблъска със сила, тези две сили отслабват, отслабва институционният строй на страната, намалява ефектът на конституционния ред, спада авторитетът и на Върховния съд, както и на Централната избирателна комисия, която утре трябва да обяви резултатите от президентските избори.
А нищо чудно, уважаеми народни представители, тези избори да се проведат в много тежки условия и да бъдат поставени под въпрос. В една крайна мизерия, изправени пред неразрешимия въпрос за оцеляването, хората трудно ще отидат да гласуват. Затова нека всички да уважаваме институциите. Такъв е редът, нека да го приемем такъв, какъвто е, и да го спазваме.
Едновременно с това ние си поставяме задачата непременно да запазим наличието на демократична алтернатива в България. Ние ще се разграничаваме от действията на управляващата Българска социалистическа партия. Не можем да се съгласим и няма да търпим да бъдем заедно виновни за това, което става. И затова ви призовавам вие от ваша страна да поемете цялата отговорност, а не да я размивате. Това сте задължени да направите пред лицето на демократичния строй в България. Защото, опитвайки се да размивате отговорностите в Народното събрание, в медиите, в изпълнителната власт, вие създавате погрешното мнение в българското общество, че няма разрешение на проблемите на страната в рамките на демократичното й устройство.
Заради това ви призоваваме да поемете своята отговорност на управляващи, да не се криете зад малкото гърбове на българската опозиция в българското Народно събрание. Трябва да имате мъжеството да поемете политическата отговорност за всичко това, което причинява управлението на Българската социалистическа партия. Нека сега да не говорим какво тя причинява. Нека да не говорим за отговорностите, но ви призоваваме към политическо мъжество, защото ако вие продължавате да се стремите да се криете зад институциите, ако се опитвате да се конфронтирате с институциите, ако се опитвате да се прикривате и зад българската опозиция, вие нанасяте много тежки поръжения в мисленето на българина. Вие сте задължени, самите вие, заради собственото си оцеляване - и политическо, и физическо дори, да запазите демократичната алтернатива в българското Народно събрание. Ние сме ваша алтернатива. Ние не носим отговорност за вашето поведение, за вашите политически решения.
И накрая, ако говорим за това какво положително Парламентарната група на демократичните сили ще се опита да направи в Народното събрание, аз се обръщам към всички в това Народно събрание с такава ясна декларация: всички мерки, които са насочени към оцеляване на хората, защото нищо друго в момента българското Народно събрание не може да си поставя като задача, всички мерки за оцеляване на българския народ, всички мерки за решаване на най-жизненоважните му въпроси, като тези за хляба например, като тези за сиренето, като тези за млякото, като тези за цената на електричеството, като тези за цената на телефона, като тези за наемите, таксите, данъците и прочее, всички положителни предложения по тези въпроси ще срещнат нашата подкрепа.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Времето ви изтече! Времето ви изтече!
ИВАН КОСТОВ: Ние си поставяме за задача да направим всичко възможно, за да подпомогнем и да подкрепим действията ви за оцеляването на България. Благодаря за вниманието. (Бурни ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН.
Господин Мулетаров, заповядайте да докладвате закона.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Съгласно приетия днес дневен ред следва да пристъпим към приемане на второ четене на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон. Искам да информирам народните представители, тези, които не знаят или са забравили, че Търговският закон в неговата част първа и втора бе приет от Великото Народно събрание и обнародван в "Държавен вестник" през месец юни 1991 година. Впоследствие, по време на Тридесет и шестото Народно събрание, беше приета по изключение неговата част четвърта "Несъстоятелност" по редица съображения от вътрешен и външен характер.
Сега на вашето внимание е приемането на част трета "Търговски сделки", по който начин ще постигнем цялостно, ако приключим с приемането му...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Колеги, моля за внимание, все пак ако декларацията беше достоверна, започваме важна, конструктивна работа. Ако беше достоверна, казвам.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: ... ще приключим с приемането на един от най-важните закони, който действа в момента в страната, с неговата последна част трета.
Уважаема госпожо председател, моля на основание на разпоредбите на Правилника за работа на Народното събрание и поради това, че част трета от законопроекта съдържа повече от 340 члена законът да бъде обсъждан и приеман по глави. Това е допустимо съгласно правилника, като в рамките на текстовете по отделните глави ще бъдат докладвани и предложения, които са постъпили, обсъдени в комисията и по този начин да облекчим нашата работа, тъй като в противен случай рискуваме повече от седмица да отделим на този закон, който поначало при обсъждането и на първо, и на второ четене не предизвика съществени дебати и дискусии, няма много съществени противоречия дори и между участниците и юристи, и специалисти, така че предполагам, че в залата той няма да срещне някакви сериозни възражения, както е предложен от комисията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли възражения по това процедурно предложение?
Господин Михайлов, имате думата. Направено е процедурно предложение законът да бъде гласуван по глави, което, разбира се, не изключва внимателното обсъждане на всички направени предложения и гласувания отделно.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Мулетаров, мисля, че това би било лош прецедент - да се приемат закони глава по глава. В правилника е казано, че става дума за приемането и текст по текст. Глава по глава, но и текст по текст.
В този смисъл, ако наистина по дадени изчетени текстове няма възражения, има логика да бъдат приети. Но така, на големи блокове, да се приемат едва ли не ан блок закони, това е недопустимо и е в разрез с нашия правилник.
Затова Ви моля, уважаема госпожо председател, ако трябва, прочетете и самия текст на правилника, където е казано как се приемат законите в Народното събрание, за да е ясно, че не можем да си позволяваме подобен, бих го нарекъл, стахановски начин на приемане на законопроекти. И ако сега по Търговския закон може и да няма сериозни възражения и това да е основанието, което господин Мулетаров изтъква - или от негово име, или от името на комисията - то например Законът за радио и телевизия, който е върнат, и то като цяло, вероятно ще предизвика много сериозни дебати по текстовете на закона.
И затова ви моля този прецедент да не се допуска. Съвсем нормално е, така или иначе трябва да изчитате текстовете, и ако няма по тях възражения, това няма да забави приемането на закона. Но нека да не влизаме в нарушение на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Припомоням правилника. Очевидно колегите не са имали възможност по време на ваканцията да си преговорят правилника: Народното събрание обсъжда и приема законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст.
Имаме и прецедент, и практика, и правилникът го допуска.
Моля да гласувате процедурното предложение.
От общо гласували 161 народни представители, за - 111, против - 25, въздържали се - 25.
Приема се предложението.
Моля, господин Мулетаров, да започнете да докладвате.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Закон за изменение и допълнение на Търговския закон.
ｧ 1. В ал. 1 на чл. 1 думата "дейности" се заменя със "сделки", а точки 2-10 се изменят така:
2. продажба на стоки от собствено производство;
3. покупка на ценни книги с цел да ги продаде;
4. търговско представителство и посредничество;
5. комисионни, спедиционни и превозни сделки;
6. застрахователни сделки;
7. банкови и валутни сделки;
8. менителници, записи на заповеди и чекове;
9. складови сделки;
10. лицензионни сделки;
11. стоков контрол;
12. сделки с интелектуална собственост;
13. хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги;
14. покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;
15. лизинг."
Народният представител Светослав Лучников предлага в чл. 1, ал. 1 да се добави нова точка 16 със следното съдържание:
"16. издателски и печатарски сделки".
С 4 гласа "за" и 6 "въздържали се" комисията отхвърли предложението и предлага ｧ 1 да се гласува в редакцията, предложена от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тъй като не сме преминали още към главите, това са първоначалните параграфи, затова правилно господин Мулетаров спря. Само по ｧ 1 има едно единствено предложение на господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Моля Ви, госпожо председател, пропуснах да направя предложението да предложите на народните представители да гласуват в заседанието да вземе участие заместник-министърът на правосъдието госпожа Радка Йосифова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате процедурното предложение за участието на госпожа Йосифова. Законът е достатъчно дълъг, така че може би ще се наложи да сменят присъствието си с министъра.
От общо гласували 126 народни представители, за - 108, против -5, въздържали се - 13.
Приема се предложението да бъде поканена госпожа Йосифова.
Предложението на господин Лучников е депозирано, обсъдено в комисията - в чл. 1, ал. 1 да се добави нова точка 16: издателски и печатарски сделки.
Господин Лучников, желаете ли думата? - Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Аз държа да се допълни текстът с моето предложение, защото наистина издателските и печатарските сделки не се покриват от останалите сделки, които са изброени в останалата част на текста. Там се говори наистина за авторски, но има издателски, има и печатарски сделки, които не обхващат разпореждането с авторски права - издаването на разни каталози, проспекти, рекламни материали и какви ли не други, които не отразяват авторски права, но са важни и не могат да бъдат оставени извън обсега на търговските сделки по право. Вие знаете какво значение има включването на един кръг сделки в търговското право - ами те определят качеството на лицето, което се занимава с тях, на търговец, те определят по-нататък неговия режим, неговата възможност да бъде поставен в несъстоятелност и така нататък, и така нататък.
Всъщност аргументите, които се изтъкнаха против включването, са били, че това било излишно, тъй като те били включени в другите изброявания. Аз ви обясних, че това не е направено. Текстът с нищо няма да загуби, ако бъде допълнен и пояснен по този начин. Аз съм уверен, че по този начин ще получим по-съвършен текст. Още повече, че в законодателните системи, от които е взет по принцип Търговският закон, също е отделено отделно място и са посочени издателските и печатарските сделки като търговски сделки. Те просто не могат да не бъдат такива.
Моля ви да приемете това допълнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Има думата по същия въпрос господин Димитър Георгиев.

ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз вземам думата, за да подкрепя становището на комисията. Както чухте от докладчика, тя се занима с предложението на господин Лучников. Там станаха сериозни и доста подробни дебати във връзка с неговото искане т. 16 да бъде "Издателски и печатарски сделки". При направеното гласуване това предложение не се възприе.
Аз смятам, че съображенията на преобладаващата част от комисията са сериозни, убедителни и достатъчни, за да мотивират у всеки един народен представител това да не възприеме предложението на господин Лучников. А те се свеждат единствено и главно - да не се разпростирам по-нататък - до обстоятелството, че в Закона за авторските и сродните му права тази материя е уредена и ние няма защо да я преповтаряме тук, така както се предлага.
Ето защо аз предлагам на уважаемите колеги народни представители ｧ 1 да бъде гласуван така, както се предлага от вносителя и както се докладва от докладчика господин Спас Мулетаров. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Министърът на правосъдието има думата.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, тъй като въпросът, който вълнува господин Лучников, очевидно ще бъде един основен въпрос в дискусиите - какъв ще бъде подходът при приемането на част четвърта от Търговския закон за търговските сделки, искам още в началото да се разберем по няколко проблема във връзка с подхода, който се предлага в дадения законопроект.
На първо място бих посочил, че подходът, който се предлага на вашето внимание, изхожда от това, че с предлаганата регламентация на търговските сделки търговският обмен се отделя от общия граждански обмен и се изхожда от логиката, че в гражданското законодателство се съдържа общата уредба на частноправния обмен, като в този законопроект трябва да бъдат уредени само особеностите на търговските сделки.
Във връзка с това бих желал да посоча четири основни особености на този подход:
На първо място се запазва едновременно с действието на тази част от Търговския закон и общата регламентация на Закона за задълженията и договорите. Във връзка с това от него се отделят онези видове сделки, които имат чисто търговски характер, като например превозният, застрахователният договор, комисионният, спедиционният договор, менителницата, записът на заповед, чекът и някои видове продажби, които са характерни само за търговците.
Втората особеност на този подход, който искам да посоча е, че за пръв път на равнището на закон се регламентират някои специфични търговски сделки, които досега не бяха регламентирани в нашето законодателство. Бих посочил договора за лизинг, договора за публичен склад, лицензионния договор, договора за стоков контрол.
На трето място е, че тази регламентация няма да обхване всички или няма да изчерпи регламентацията на търговските сделки. Поради особеността на някои търговски сделки, те ще бъдат уредени в други закони. Така например превозните договори, с които се определят специални правила за отделните видове превоз - железопътен, воден, въздушен, автомобилен, тръбен и т.н., ще бъдат регламентирани в специални закони. Абсолютно същото се отнася и за това, което постави господин Лучников на вашето внимание - проблемите на авторското право. Според тяхната специфика и според това, че те са уредeни специално в Закона за авторското право и сродните му права, тази материя според нас трябва да бъде извадена извън обхвата на тази част от Търговския закон, която в момента е на вашето внимание.
И последното, което искам да посоча: поради тази особеност от обхвата на регламентираната материя са извадени и борсовите сделки.
Тъй като този подход беше възприет от народните представители на първо четене, аз предлагам да се придържаме към него и когато гласуваме отделните видове сделки, ако още се придържаме към някакъв конструктивен стил на работа през тази сесия на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников за прибавяне в ｧ 1, което засяга ал. 1 от чл. 1, нова т. 16: "Издателски и печатарски сделки".
Моля да гласувате!
От общо гласували 159 народни представители, за - 45, против - 64, въздържали се - 50.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате ｧ 1 - текстът на вносителя, подкрепен от комисията.
От общо гласували 152 народни представители, за - 120, против - 15, въздържали се - 17.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: ｧ 2. В чл. 33, изречение второ, думите "за всяко осъществено посредничество или", се заличават.
Ще докладвам и ｧ 3, тъй като и по двата няма постъпили предложения:
"ｧ 3. В чл. 203 се правят следните изменения:
1. Поставя се заглавие "Режим на обезпечението или плащането".
2. Думите "предходният член" се заменят с "чл. 150-153".
Пак уточнявам, че по двата параграфа, отнасящи се до чл. 303 и чл. 203, няма постъпили предложения, поради което предлагам, ако няма предложения от залата, те да се гласуват едновременно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения в залата? - Не виждам.
Моля да гласувате двата параграфа - ｧ 2 и ｧ 3 заедно, така както са предложени от вносителя и от комисията.
От общо гласували 142 народни представители, за - 131, против - 4, въздържали се - 7.
Приети са ｧ 2 и ｧ 3.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Народният представител Ана Миленкова и група народни представители предлагат към тази част от законопроекта да се направят изменения в чл. 266, а именно:
В чл. 266 се правят следните допълнения:
1. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
"Ал. 2. Общото събрание на дружеството с ограничена отговорност или на акционерното дружество, командитното дружество и командитното дружество с акции, срокът се определя по единодушно решение на неограничено отговорните съдружници. Такъв срок определя и съдът с решението си за назначаване на ликвидатори. При необходимост определеният срок може да се продължи."
2. Ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
3. Създават се нови ал. 5 и 6 със следното съдържание:


"Ал. 5. Възнаграждението на ликвидаторите се определя от:
1. общото събрание на дружеството с ограничена отговорност или акционерното дружество;
2. неограничено отговорните съдружници в събирателното дружество, командитното дружество и командитното дружество с акции - с единодушие;
3. съдът, когато ликвидаторите са назначени от него.
Ал. 6. Ликвидаторите носят същата отговорност за дейността си по ликвидацията, както управителите и другите изпълнителни органи на търговските дружества."
2. Създава се нов чл. 270а със следното съдържание:
"Вливане на дружество в ликвидация.
Чл. 270а. Ал. 1. Дружеството в ликвидация може да се влее в друго дружество по решение на:
1. общото събрание на дружеството с ограничена отговорност или акционерното дружество;
2. неограничено отговорните съдружници в събирателното дружество, командитното дружество и командитното дружество с акции - с единодушие.
Ал. 2. След вписване на вливането в търговския регистър ликвидацията се прекратява. Молбата за вписване се подава от дружеството, в което се извършва вливането. Ръководният орган на същото дружество се произнася по отчета на ликвидаторите и по отговорността им."
3. В чл. 272 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "една година" се заменят с "шест месеца".
2. Създава се нова ал. 4 със следното съдържание:
"Ал. 4. Ръководният орган на дружеството може, след като бъдат удовлетворени кредиторите, да отпише вземания на дружеството, които са несъбираеми. Решението се приема с обикновено мнозинство."
Комисията, след като обсъди внимателно тези предложения и направените допълнително предложения за подобрение на редакцията и съдържанието на текстовете, предлага да се създадат в тази част на проектозакона нови ｧ 3а, ｧ 3б и ｧ 3в със следната подобрена редакция:
"ｧ 3а. В чл. 266 се правят следните допълнения:
1. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
"Ал. 2. Общото събрание на дружеството с ограничена отговорност или на акционерното дружество, командитното дружество и командитното дружество с акции срокът се определя по единодушно решение на неограничено отговорните съдружници. Такъв срок определя и съдът с решението си за назначаване на ликвидатори. При необходимост определеният срок може да се продължи."
2. Ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
3. Създават се нови ал. 5 и 6 със следното съдържание:
"Ал. 5. Възнаграждението на ликвидаторите се определя от:
1. общото събрание на дружеството с ограничена отговорност или акционерното дружество;
2. неограничено отговорните съдружници в събирателното дружество, командитното дружество и командитното дружество с акции - с единодушие;
3. съдът, когато ликвидаторите са назначени от него.
Ал. 6. Ликвидаторите носят същата отговорност за дейността си по ликвидацията, както управителите и другите изпълнителни органи на търговските дружества."
ｧ 3б - нов.
Създава се нов чл. 270а със следното заглавие и съдържание:
"Вливане на дружество в ликвидация.
Чл. 270а. Ал. 1. Дружеството в ликвидация може да се влее в друго дружество по решение на:
1. общото събрание на дружеството с ограничена отговорност или акционерното дружество;
2. съдружниците в събирателното дружество и неограничено отговорните съдружници в командитното дружество и командитното дружество с акции - с единодушие;
Ал. 2. При вливането се спазват разпоредбите на чл. 263.
Ал. 3. След вписване на вливането в търговския регистър ликвидацията се прекратява. Молбата за вписване се подава от дружеството, в което се извършва вливането. Ръководният орган на същото дружество се произнася по отчета на ликвидаторите и по отговорността им."
ｧ 3в - нов.
В чл. 272 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "една година" се заменят с "шест месеца".
2. Създава се нова ал. 4 със следното съдържание:
"Ал. 4. Ръководният орган на дружеството може, след като бъдат удовлетворени кредиторите, да отпише вземанията на дружеството, които са несъбираеми. Решението се приема с обикновено мнозинство."
Този текст е приет единодушно от комисията, като предложение на работната група. По него не са постъпили допълнителни предложения или възражения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Предлагат се три нови параграфа - ｧ 3а, ｧ 3б и ｧ 3в, основани на предложението на народната представителка Ани Миленкова и група народни представители. Текстът, който чухте на комисията, е подобрена редакция, по същество предложението на група народни представители.
Има ли допълнителни предложения? - Не виждам.
Моля да гласувате трите параграфа заедно.
От общо гласували 143 народни представители, за - 135, против - няма, въздържали се - 8.
Приети са и трите параграфа.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: ｧ 4. След чл. 285 се създава Част трета:
"Част трета
Търговски сделки (фактически това е същността на закона)
Глава двадесет и първа.
Общи положения.
Раздел I.
Основни разпоредби. Определение на търговска сделка.
Чл. 286. Ал. 1. Търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие.
Ал. 2. Търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1, независимо от качеството на лицата, които ги извършват.
Ал. 3. При съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие.
Приложимост на разпоредбите за търговски сделки.
Чл. 287. Разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон.
Източници.
Чл. 288. За неуредените с този закон положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в него - търговските обичаи. При различия в търговските обичаи се прилагат обичаите по местоизпълнението.
Злоупотреба с право.
Чл. 289. Упражняването на право въз основа на търговска сделка е недопустимо, ако се извършва само с намерение да се увреди другата страна.
Раздел II.
Сключване на търговските сделки.
Публична покана.
Чл. 290. Ал. 1. Каталози, ценоразписи, тарифи и други подобни, както и съобщения чрез средствата за масово осведомяване или отправени по друг начин до неопределен кръг от лица, се смятат за покана да се направи предложение в съответствие с тях.

Ал. 2. Ако предложението по ал. 1 не бъде прието без основателна причина, отправилият поканата отговаря за вредите, претърпени от предложителя."
Чл. 291 със заглавие: "Публично предложение".
Съдържание: "Предложение за сключване на сделка може да бъде направено и до неопределен кръг от лица, включително и чрез средства за масово осведомяване. То трябва да съдържа и общото предлагано количество и срока за приемане на предложението. В този случай предложителят е обвързан до изчерпване на количеството в определения срок."
Чл. 292 със заглавие: "Мълчание, равнозначно на приемане".
"Ал. 1. Предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага.
Ал. 2. При отхвърляне на предложението по ал. 1 търговецът е длъжен да пази изпратеното му за сметка на предложителя, освен ако не е обезпечен за разноските или ако пазенето му причинява неудобства, по-големи от обичайните."
Чл. 293 със заглавие: "Форма".
"Ал. 1. За действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон.
Ал. 2. Изявлението по сключването, по изпълнението или по прекратяването на търговската сделка е нищожно, ако не е отправено в установената от закон или от страните форма.
Ал. 3. Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.
Ал. 4. Писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено.
Ал. 5. При изявленията, направени по телефакс или телекс, писмената форма се смята за спазена, ако от книгите и документите, които отразяват работата на тези апарати, е изключено неточно възпроизвеждане на изявлението.
Ал. 6. Когато за сключването на търговската сделка е предвидена определена форма, тя се отнася и за измененията и допълненията към нея."
Чл. 294 със заглавие: "Разрешение или одобрение от държавен орган".
"Ал. 1. Когато за действителността на търговската сделка е необходимо разрешение или одобрение от държавен орган, сделката поражда действие с даването му.
Ал. 2. Този, който се е задължил да поиска разрешението или одобрението, трябва да положи незабавно обичайната грижа и да понесе свързаните с това разходи, както и да уведоми другата страна за резултата."
По този текст има предложение от народния представител Светослав Лучников, а именно: текстът да отпадне. При обсъждането на дебатите господин Лучников оттегли това свое предложение, поради което то не следва да се гласува.
Чл. 295 със заглавие:"Потвърждение от трето лице".
"Ал. 1. Ако сделката е сключена при условие да бъде потвърдена от трето лице, тя поражда действие с потвърждаването й.
Ал. 2. Страната, задължена да се погрижи за потвърждаването, е длъжна незабавно да уведоми другата страна за резултата.
Ал. 3. Ако в срок от три месеца след сключване на сделката другата страна не бъде уведомена за резултата, тя може да се откаже от сделката, когато не е уговорен друг срок."
Чл. 296 със заглавие: "Крайна нужда".
"Чл. 296. Търговски сделки, сключени между търговци, не могат да се унищожават поради крайна нужда и явно неизгодни условия."
Чл. 297 със заглавие: "Търговски сделки при общи условия".
"Ал. 1. Търговец може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки. Те стават задължителни за другата страна, когато тя:
1. заяви писмено, че ги приема;
2. е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае;
3. не ги оспори незабавно.
Ал. 2. Когато за действителността на сделката е предвидена писмена форма, установените от търговеца общи условия обвързват другата страна само ако са й били предадени при сключването.
Ал. 3. При несъответствие между уговореното от страните и общите условия има сила уговореното."
Комисията предлага в чл. 297, ал. 1, точка 2 накрая да се добави "и не ги оспори незабавно", а точка 3 да отпадне. Фактически с предложението се сливат точка 3 и точка 2 на този член 297. Комисията го предлага за по-голяма прецизност и яснота на текста, което следва да се гласува.
Чл. 298 със заглавие: "Определяне на уговорки от трети лица".
"Ал. 1. Когато страните са предвидили трето лице да определи отделни уговорки, те стават задължителни за страните само ако третото лице ги е определило в съответствие с целта на договора, останалото му съдържание и търговския обичай.
Ал. 2. Ако третото лице не извърши определянето или го извърши в несъответствие с ал. 1, всяка от страните може да поиска то да се извърши от съда."
Чл. 299 със заглавие: "Допълване на договора от съда".
"Чл. 299. Когато страните уговорят при настъпване на определени обстоятелства да допълнят договора и при тяхното настъпване не могат да постигнат съгласие, всяка от тях може да поиска от съда той да направи това. При постановяване на решението съдът се съобразява с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай."
Чл. 300 със заглавие: "Действия без представителна власт".
"Чл. 300. Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, смята се, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването."
Раздел трети със заглавие: "Изпълнение".
Чл. 301 със заглавие: "Дължима грижа".
"Чл. 301. Длъжникът по сделка, която за него е търговска, трябва да полага грижата на добър търговец."
Чл. 302 със заглавие: "Срок".
"Чл. 302. Когато договорът не определя срока за изпълнение на задължението, ако естеството на сделката или търговският обичай не изисква друго, изпълнението може да се иска и да се извърши по всяко време през работните часове в местоизпълнението."
Чл. 303 със заглавие: "Солидарност".
"Чл. 303. Лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, освен ако от сделката следва друго."
Чл. 304 със заглавие: "Безкасово плащане".
"Чл. 304. Ал. 1. Когато плащането се извършва чрез задължаване и заверяване на банкови сметки, то се смята за завършено в момента на заверяването на сметката на кредитора.
Ал. 2. Когато банковите сметки на длъжника и на кредитора са в различни банки, плащането се смята за завършено в момента на заверяването на разплащателната сметка на банката на кредитора в Централната банка."
Комисията предлага в този текст в чл. 304 ал. 2 да отпадне. Това предложение на комисията следва да бъде гласувано.
Раздел четвърти със заглавие: "Неизпълнение".
Чл. 305 със заглавие: "Непреодолима сила".
"Чл. 305. Ал. 1. Длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. Ако длъжникът е бил в забава, той не може да се позовава на непреодолима сила.
Ал. 2. Непреодолима сила са обстоятелствата, възникнали след сключване на договора в резултат на непредвидени и непредотвратими събития от извънреден характер."
По този текст народният представител господин Светослав Лучников предлага ново съдържание на ал. 2, а именно:
"Ал. 2. Непреодолима сила са непредвидени или непредотвратими събития от извънреден характер, възникнали след сключването на договора".
Комисията възприе направеното предложение от господин Лучников и предлага следната окончателна редакция на ал. 2 на чл. 305:
"Ал. 2. "Непреодолима сила" е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора".
Тази ал. 2 на чл. 305 и направеното предложение на господин Лучников в комисията също следва да бъдат гласувани.
"Ал. 3. Длъжникът, който не може да изпълни задължението си поради непреодолима сила, в подходящ срок уведомява писмено другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора. При неуведомяване се дължи обезщетение за настъпилите от това вреди.
Ал. 4. Докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира. Изпълнението на задълженията по договора се отсрочва съразмерно с времето, в което действат непреодолимата сила и последиците от нея."
Комисията предлага второто изречение, а именно: "Изпълнението на задължението по договора се отсрочва съразмерно с времето, в което действат непреодолимата сила и последиците от нея" да отпадне. Това предложение също следва да се гласува отделно.
"Ал. 5. Ако непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора. Това право има и длъжникът.
Ал. 6. Не може да се позовава на непреодолима сила този, който има парично задължение".
Комисията предлага ал. 6 на чл. 305 да отпадне. Това предложение също следва да се гласува.
Член 306 със заглавие "Стопанска непоносимост".
"Чл. 306. Съдът може, по искане на една от страните, да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността".
Народният представител Светослав Лучников предлага да се създаде нова втора алинея към този чл. 306 със следното съдържание:
"Ал. 2. При това не трябва да се допуска ощетяване на изправната страна".
Комисията не възприе направеното предложение и предлага чл. 306 да се гласува в редакцията, предложена от вносителя. Това предложение по чл. 306 също следва да се гласува.
Член 307 със заглавие "Отметнина".
"Чл. 307. Ал. 1. Ако при сключване на договор една от страните е дала или обещала нещо, в случай че се отметне, тя може да се откаже от него, ако не е започнало изпълнението му. Отметналата се страна е длъжна да заплати отметнината, а ако я е дала при сключване на договора, тя я губи.
Ал. 2. Когато договорът се изпълни отметнината се връща или се прихваща. Тя се връща и при прекратяване на договора по взаимно съгласие".
Член 308 със заглавие "Лихви".
"Чл. 308. Ал. 1. Между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго.
Ал. 2. Лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена".
Комисията предлага чл. 308 да стане чл. 293а от закона, което предложение следва да се гласува.
Член 309 - "Неустойка".
"Чл. 309. Не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци".
Раздел пети със заглавие "Търговски обезпечения".
Член 310 има заглавие "Търговски залог".
"Чл. 310. Ал. 1. Договор за търговски залог, който обезпечава права, породени от търговска дейност, се смята сключен:
1. при залог на движима вещ и на ценна книга на приносител - с предаването й на кредитора или за негова сметка на друго лице;
2. при залог на ценна книга на заповед - чрез джиро за обезпечение и предаването й на кредитора.
Ал. 2. Право на залог по закон имат кредиторите в случаите, предвидени в този закон.
Ал. 3.С прехвърляне на обезпеченото вземане залогът се смята прехвърлен, когато бъде предаден неговият предмет".
Народният представител Светослав Лучников предлага в чл. 310, ал. 3 на края да се добавят думите: "освен ако прехвърлящият не се е съгласил да го държи като друго лице по смисъла на ал. 1, т. 1."
Комисията възприе предложението на господин Лучников и предлага чл. 310 да се гласува в редакцията на вносителя като в ал. 3 в края на изречението се добавят думите: "освен ако прехвърлящият не се е съгласил да го държи като друго лице по смисъла на ал. 1, т. 1".
Член 311 със заглавие "Удовлетворяване на заложния кредитор".
"Чл. 311. Ал. 1.Когато договорът за залог е сключен писмено с достоверна дата и страните са се споразумели, ако длъжникът изпадне в забава, удовлетворението от залога да стане без съдебна намеса, кредиторът има право сам да продаде заложената вещ или ценна книга, ако те имат пазарна или борсова цена. Кредиторът е длъжен веднага да извести залогодателя и да му предаде остатъка от получената цена".
Народният представител Светослав Лучников предлага в чл. 311, ал. 1 в края на първото изречение да се прибавят думите: "а при липса на това - на търг".
Комисията не възприе това предложение чрез гласуване. За него гласуваха 2 и 7 - против, и предлага чл. 311, ал. 1, последното изречение да добие следната редакция: "Кредиторът е длъжен веднага да извести залогодателя за продажбата и да му предаде остатъка от получената цена".
Това предложение също следва да бъде гласувано.
"Ал. 2. Правата по ал. 1 имат и кредиторите по чл. 310, ал. 2.".
Член 312 със заглавие "Залог без предаване на държането".
"Чл. 312. В случаи и по ред, определени със закон, залогодателят може да запази в свое държане заложената вещ".
Член 313 със заглавие "Залог на бързоразваляща се вещ".
"Чл. 313. Ако заложената вещ подлежи на бърза развала, кредиторът може да я продаде, ако вещта има пазарна или борсова цена, и да вложи сумата в банка за свое обезпечение. Кредиторът е длъжен веднага да уведоми залогодателя".
Народният представител Светослав Лучников предлага в чл. 313 след думите "борсова цена" да се прибавят думите: "а при липса на това - на търг".
Комисията не възприе предложението и предлага на края да се добавят думите: "за продажбата".
Това предложение също следва да се гласува.
Член 314 със заглавие "Прихващане на плодовете от заложената вещ".
"Чл. 314. Когато заложената вещ дава плодове с договора за залог може да се предвиди право на кредитора да събира плодовете за сметка на задължението".
Член 315 със заглавие "Търговско право на задържане".
"Чл. 315. Ал. 1. Търговецът има право на задържане на изискуемото си вземане срещу друг търговец от сключена между тях сделка върху движимите вещи и ценните книги на длъжника, получени от него. Това право съществува докато търговецът има движимите вещи и ценните книги в свое държане".
Народният представител Светослав Лучников предлага в ал. 1 на чл. 315 в края на първото изречение да се прибави думата "правомерно".
Комисията възприе това предложение и предлага в първото изречение на чл. 315 да се добави думата "правомерно", което предложение следва да бъде гласувано.
"Ал. 2. Правото на задържане съществува и когато собствеността на вещите е преминала от длъжника върху кредитора или е прехвърлена от трето лице за длъжника върху кредитора, но той я е прехвърлил обратно на длъжника".

Комисията предлага следната подобрена редакция на ал. 2:
"Ал. 2. Правото на задържане съществува и когато:
1. собствеността на вещите е преминала върху кредитора, но той трябва да я прехвърли обратно;
2. собствеността на вещите е прехвърлена на трето лице за длъжника върху кредитора, но той е трябвало да я прехвърли обратно на длъжника".
Това предложение на комисията също трябва да се гласува.
"Ал. 3. Правото на задържане има действие и за третите лица, доколкото на тях могат да се противопоставят възражения, които кредиторът има срещу претенцията на длъжника за предаване на вещта.
Ал. 4. Правото на задържане отпада, ако длъжникът е наредил друго до предаването на вещта или кредиторът се е задължил да постъпи с нея по определен начин.
Ал. 5. Правото на задържане може да се упражни и за неизискуеми вземания:
1.     ако длъжникът е обявен в несъстоятелност или е прекратил плащанията си;
2.     ако е предприето безуспешно принудително изпълнение срещу длъжника".
Комисията предлага ал. 5 да придобие следното ново съдържание с подобрена редакция:
"Ал. 5. Правото на задържане може да се упражни и за неизискуеми вземания:
1.       ако длъжникът е в открито производство по несъстоятелност;
2.       ако е предприето безуспешно принудително изпълнение срещу длъжника".
Това предложение следва също да се гласува.
"Ал. 6. Правото на задържане се запазва, ако длъжникът е нарушил друго до предаването на вещта или кредиторът се е задължил да постъпи с нея по определен начин, щом обстоятелствата по ал. 5 са узнати от кредитора след предаването на вещта".
Комисията предлага в ал. 6 думата "нарушил" да се замени с "наредил". Предложението е редакционно, то също следва да се гласува.
"Ал. 7. Търговецът, който упражнява задържането, има право на предпочитателно удовлетворение, при което се прилагат съответно правилата за залог по този закон".
Комисията предлага тази алинея да отпадне и това предложение следва да се гласува.
И последният раздел от глава първа - раздел шести, озаглавен "Прехвърляне на права".
"Прехвърляне на ценни книги на заповед
Чл. 316. Ал. 1. Нареждане, издадено на заповед, което е отправено до търговец за плащане на пари, предаване на ценни книги или други заместими вещи, без в него изпълнението да е поставено в зависимост от насрещно изпълнение, може да се прехвърля чрез джиро. Това важи и за документите за задължения, издадени от търговец на заповед за вещи от посочения вид, без в тях изпълнението да е обусловено от насрещно изпълнение.
Ал. 2. Чрез джиро могат да се прехвърлят и коносаменти, товарителни записи, складови записи, записи за морски заеми и транспортни застрахователни полици, когато са издадени на заповед.
Действие на джирото.
Чл. 317. Ал. 1. С джиро се прехвърлят всички права по джиросаната ценна книга.
Ал. 2. Длъжникът дължи изпълнение само срещу връчване на ценна книга с означение върху нея, че задължението, за което е издадена, е платено.
Ал. 3. За формата на джирото, за легитимирането на владелеца и проверката на легитимирането, както и за задължението на владелеца да предаде ценната книга, се прилагат съответно разпоредбите за менителниците."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Това беше съдържанието на глава 21 с всички направени предложения. Ще ги поставим на обсъждане и гласуване последователно.
Предложението на господин Лучников чл. 294 да отпадне е оттеглено.
Следващото по реда на текстовете - по чл. 297 има предложение на комисията в ал. 1, т. 2, накрая да се добави "и не ги оспори незабавно", а т. 3 да отпадне.
Има ли допълнителни предложения?
Има думата господин Куртев по процедурен въпрос.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Преди три часа започна новата сесия. Само три часа след това присъствието в залата е повече от обидно. Най-малко Вие сте виновни за това, защото Вие сте тук, но се приема един изключително важен закон. Сега ми сочат другата половина, че нямало хора. Аз не говоря в коя половина има хора, в коя - няма. Тук са по-малко от една трета от народните представители. Чл. 81 на Българската конституция, ал. 1, гласи: "Народното събрание може да заседава и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители". В момента ние сме в нарушение на Конституцията.
Ал. 2. гласи: "Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители".
Обръщам се към госпожа Ананиева като председател на това заседание с едно предложение: да се даде служебна почивка, да бъдат поканени след това за регистрация народните представители и с реално мнозинство да се гласува всяка една глава от конкретния закон. И това да стане наша практика в бъдеще. Тази сутрин на Председателския съвет аз поставих този въпрос и заявих на ръководството на Народното събрание и на председателите на парламентарните групи, а председателите на парламентарните групи поеха ангажимента да осигурят вашето присъствие, че при всяко едно гласуване аз ще оспорвам неговата редовност именно от гледна точка на Конституцията. Мога да ви кажа и точно колко сте в момента - 78 души сте!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): Ама дайте по групи!
ИВАН КУРТЕВ: Не е моя работа да ви давам по групи. Аз съм заместник-председател и мое задължение е да подпомагам водещия заседанието. В момента, в който бъде поставено това гласуване, аз ще посоча на госпожа Ананиева поименно хората, които гласуват с чужда карта. Обещавам ви го. И в крайна сметка този въпрос няма да завърши само в тази зала! Защото това, което правим, е противоконституционно. И не търсете оправдание, много ви моля, ние сме отговорни пред българския народ. Хората не ви ли казват, на мен поне ми казват: вие сте там първите измамници. Искате да се борите с измамата в държавата, а вие какво правите? - Приемате законите с по 30-40 души в залата.
Ако вас не ви боли от това нещо, мен ме боли. Аз няма да позволя повече подобно нещо. Гарантирам ви! И при всяко едно гласуване ще искам да се прегласува. И отговорността за приемане на решение без необходимия съгласно Конституцията изискуем минимум от депутатски гласове ще считам за нарушение на Конституцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Пререгистрация не мога да извърша по силата на правилника. Мога да дам редовната почивка с молба, тъй като този въпрос беше сериозно поставен сутринта пред всички парламентарни групи, ръководствата на парламентарните групи по време на почивката да вземат мерки за присъствие на депутатите в залата. Докато не е променен правилникът в смисъла на европейските парламенти, където със съвършено друг кворум се гласуват законите и със заявяване на гласовете, които стоят зад един или друг текст или с предварително обявяване на часа на гласуването, докато не е променен в този смисъл правилникът, ние сме длъжни да го следваме.
Давам половин час почивка и моля председателите на парламентарните групи да поканят депутатите на работните им места. (Звъни)



След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Регистри-рани са 203. Продължаваме заседанието. Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги! Може би някои от вас ще кажат, че внасям прецедент в работата на Народното събрание и вероятно ще имат известно право, но случаят е такъв, че се надявам да ме разберат.
Почина големият български актьор Георги Георгиев-Гец. Той беше една от най-ярките звезди на нашия театрален и филмов небосклон. Неговият ярък талант блестеше в повече от 100 роли в киното, 70 роли в театъра и 40 роли в телевизионни спектакли. В продължение на четири десетилетия той беше любимец на няколко поколения българи и голяма част от неговите филмови и театрални герои станаха христоматийни и станаха част от българската душевност.
Вярно е, че той беше принуден да напусне сцената на Народния театър тогава, когато беше в силата си. Но вярно е, че за истинският актьор няма пенсиониране и публиката продължаваше да се тълпи на неговите представления, макар и на провинциални сцени.
Гец си отиде след един тежък инсулт, който получи по време на театрално представление в Стара Загора и което той доигра до последната реплика.
Моля ви със ставане на крака и едноминутно мълчание да почетем паметта на този голям българин.
(Депутатите, станали прави, почитат с едноминутно мълчание паметта на починалия)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Започнахме обсъждането на глава 21.
Първото предложение по нея комисията предлага в чл. 297, ал. 1, т. 2 на края да се добави "и не ги оспори незабавно", а т. 3 да отпадне. Предложението беше докладвано, всеки разполага с текста. Има ли някакви възражения, предложения по това предложление?
Тъй като преобладаващата част от текста, която е получила одобрението на комисията, е на вносителя, затова ще гласуваме отделните предложения за корекции по него и след това текста на вносителя като цяло.
Моля да гласувате това предложение на комисията по чл. 297, ал. 1, т. 2.
От общо гласували 153 народни представители, за - 136, против - 3, въздържали се - 14.
Прието е това предложение.
Второто предложение по чл. 304 комисията предлага отпадане на ал. 2. Моля ви да видите текста. Има ли възражения по този текст, в това число и възражение на вносителя, тъй като това е корекция по текста на вносителя? - Не виждам такива възражения.
Моля да гласуване предложението на комисията в чл. 304 да отпадне ал. 2.
От общо гласували 155 народни представители, за - 136, против - 1, въздържали се - 18.
Прието е и това предложение на комисията.
Следващото предложение е по чл. 305 - това е предложение на народния представител Светослав Лучников - за прередактиране на текста, по-специално на ал. 2. Комисията е възприела това предложение и предлага своя малко подобрена или променена редакция.
Господин Лучников, възприемате ли тази предложена от комисията редакция?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложението за нова редакция на ал. 2 на чл. 305 така, както е направена от комисията и е отразила инициативата и предложението на народния представител Светослав Лучников.
От общо гласували 152 народни представители, за - 149, против - няма, въздържали се - 3.
Прието е това предложение.
По същия текст има още две предложения на комисията за отпадане на второто изречение на ал. 4 и за отпадане на ал. 6.
Има ли възражения по тези предложения? - Не виждам.
Моля да гласувате тези предложения за отпадане, които са внесени от комисията по текста на вносителя.
От общо гласували 156 народни представители, за - 155, против - няма, въздържал се - 1.
Приети са тези предложения и с това всички корекции по чл. 305.
По чл. 306 има предложение на народния представител Светослав Лучников да се създаде нова ал. 2 - едно предложение, което не е възприето от комисията.
Господин Лучников, имате думата да обосновете Вашето предложение.

СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Всъщност за какво става дума? В чл. 306 се възпроизвежда известната юридическа Clausula rebus sic stantibus, т.е. предполага се, че договорът се е сключил при известни обстоятелства и ако тези обстоятелства се изменят, той може да се коригира. Добре, това е едно изискване на справедливостта и той е наложено в практиката по съображение на такава справедливост. Специално, като имаме предвид една такава обстановка, в която ние почти се намираме също сега, в обстановката на силна хиперинфлация, наистина някои задължения стават непоносими и справедливостта налагат те да се изменят. Именно понеже се касае за възстановяване на справедливостта, тази справедливост трябва да засегне и двете страни по договора, за да не се наруши тяхната равнопоставеност.
Затова аз предлагам да се приложи тази втора алинея, при което да се каже, че при това не трябва да се допуска ощетяване на изправната страна. Защото представете си какво значи, ако за да облекчим едната страна, която е неизправна по непоносимо тежки условия, безспорно, ние прехвърлим цялата тежест върху изправната страна? Това е в явно противоречие с изискванията на справедливостта, които изискват еднакво третиране на еднаквите случаи. И тук, щом като ние ще бъдем справедливи към неизправната страна, трябва да бъдем справедливи и към изправната страна.
Това е моето предложение. То се налага от съображения на справедливост и аз моля да го приемете. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата госпожа Ана Миленкова по същия въпрос.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Колеги! Аз бих искал да поясня, че в работната група, когато не възприехме предложението, не сме имали предвид да прокараме принципа на ощетяване на изправната страна. Не сме възприели предложението затова, защото тук става въпрос за едно съдебно прекратяване на договора с оглед именно на стопанска непоносимост и е съвсем естествено при решаване на конкретния спор да се цели не ощетяване на изправната страна, неща, които ще се решат в самия процес, а не защото някой приема обратния принцип.
И без изрично да е посочено в закона, това важи въз основа на общите принципи на законодателството, които ги имаме и в Закона за задълженията и договорите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Светослав Лучников за създаване на нова ал. 2 към чл. 306 със следното съдържание: "... при това не трябва да се допуска ощетяване на изправната страна".
От общо гласували 170 народни представители, за - 57, против - 40, въздържали се - 73.
Не се приема това предложение.
Следващо предложение е за преместване на друго систематично място на чл. 308. Комисията предлага чл. 308 да стане чл. 293а.
Има ли възражения в залата по това предложение?
Моля, гласувайте предложението на комисията за преместване на чл. 308.
От общо гласували 147 народни представители, за - 129, против - 3, въздържали се - 15.
Предложението е прието.
По чл. 310 има предложение на народния представител Светослав Лучников за добавяне на нов текст в края на ал. 3.
Комисията е възприела предложението.
Господин Лучников, възприемате ли предложението на комисията? - Да. Изцяло е възприето неговото предложение в ал. 3 в края на изречението да се добавят думите: "освен ако прехвърлящият не се е съгласил да го държи като друго лице по смисъла на ал. 1, т. 1".
Моля, гласувайте този текст на господин Лучников, подкрепен от комисията.
От общо гласували 163 народни представители, за - 154, против - 1, въздържали се - 8.
Предложението е прието.
По чл. 311 има също предложение от народния представител Светослав Лучников.
Комисията не го възприема, а предлага друга редакция.
Господин Лучников, желаете ли думата по този въпрос?
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Тук текстът дава възможност, когато изпадне в забава длъжникът, кредиторът да продаде заложената вещ и е постановено, че това трябва да стане, ако има пазарна или борсова цена. А в друг случай, пак има право да я продаде, само като извести кредитора. Много ви моля да вникнете в същината на въпроса. Кредиторът е овластен да продаде еднолично заложената вещ. Ако тази заложена вещ има пазарна или борсова цена, проблеми няма, защото тя се продава по тази цена, която тя си е получила на пазара. Но представете си, че заложената вещ е такава - примерно един скъпоценен пръстен със скъпоценен камък, който е бил заложен. Кредиторът тогава има право да я продаде без търг. Ами той може да я продаде на една смешна цена и никой не може да му оспори тази продажба и длъжникът ще бъде много жестоко ощетен.
Затова аз предлагам едно правило, което съществува и в законодателствата, от които е зает нашият текст, че кредиторът в такъв случай, ако заложената вещ няма пазарна или борсова цена, да я продаде на търг, което вече е една гаранция, че тя ще се продаде по една реална цена. Противното ви казвам до какви абсурди може да доведе и колко несправедливости може да създаде.
Затова аз ви моля да приемете моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли желаещи да се изкажат по това предложение? Чухте аргументите. - Не виждам.
Моля, гласувайте предложението, направено от народния представител Светослав Лучников - в чл. 311, ал. 1 в края на първото изречение да се прибавят думите: "а при липса на това..."
Аз попитах за желаещи.
Отменете гласуването!
Има думата госпожа Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Аз бих искала да поясня какви са мотивите на работната група, която не е възприела предложението. В текста на чл. 311, ал. 1 се има предвид за продажба, която става без съдебна намеса. Затова се предлага това да стане, когато има пазарна или борсова цена. А тогава, когато се стигне до продажба чрез съд, естествено е, че ще се организира търг. Но тук условието е, когато продажбата става по споразумение между длъжника и кредитора без съдебна намеса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ясни са и аргументите на другата страна.
Моля, гласувайте предложението на господин Лучников - в края на първото изречение да се прибавят думите: "... а при липса на това - на търг".
От общо гласували 163 народни представители, за - 43, против - 23, въздържали се - 97.
Не се приема това предложение.



Има още едно предложение от комисията, но всъщност чрез него се предлага включване само на думите "за продажбата" в последното изречение на ал. 1. И то да стане:
"Кредиторът е длъжен веднага да извести залогодателя за продажбата и да му предаде остатъка от получената цена".
Моля да гласувате това предложение на комисията.
От общо гласували 149 народни представители, за - 140, против - няма, въздържали се - 9.
Приета е тази добавка в последното изречение.
Към чл. 313 има аналогично предложение на господин Лучников - след думите "борсова цена" да се прибавят думите "а при липса на това - на търг", предложение, което вероятно по същите причини е отхвърлено от комисията.
Господин Лучников, аргументите са същите, поддържате го.
Моля да гласувате предложението на господин Лучников след думите "борсова цена" да се добавят думите "а при липса на това - на търг".
От общо гласували 173 народни представители, за - 60, против - 29, въздържали се - 84.
Не се приема това предложение.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ (встрани от микрофоните): Има още едно предложение по същия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, комисията предлага към чл. 313, подобно на корекцията, която направихме в предишния текст, накрая да се добави "за продажбата".
Моля да гласувате тази добавка.
От общо гласували 147 народни представители, за - 135, против - няма, въздържали се - 12.
Прието е предложението за тази корекция.
По чл. 315 има предложение от народния представител Светослав Лучников в края на първото изречение да се прибави думата "правомерно" - предложение, което е възприето от комисията.
Други идеи няма в залата. Моля да гласувате това предложение на господин Лучников, подкрепено от комисията.
От общо гласували 152 народни представители, за - 144, против - няма, въздържали се - 8.
Прието е предложението.
Комисията предлага нова редакция на ал. 2. Има ли допълнителни предложения в залата по този текст, който чухте от господин Мулетаров. - Не виждам.
Моля да гласувате новата редакция на ал. 2, същият текст, чл. 315.
От общо гласували 139 народни представители, за - 134, против - няма, въздържали се - 5.
Приета е новата редакция на ал. 2.
Комисията предлага също ново съдържание на ал. 5. Беше докладвано от господин Мулетаров. Допълнителни предложения не виждам в залата.
Моля да гласувате новата редакция на ал. 5, чл. 315.
От общо гласували 139 народни представители, за - 137, против - няма, въздържали се - 2.
Приета е новата редакция на ал. 5.
Следващите предложения на комисията са в ал. 6 думата "нарушил" да се замени с "наредил".
По-съществено е предложението за отпадане на ал. 7, за което не виждам възражения на вносителя и други предложения от залата. Затова предлагам да гласувате заедно двете корекции - думата "нарушил" в ал. 6 да се замени с "наредил" и да отпадне ал. 7.
От общо гласували 137 народни представители, за - 133, против - няма, въздържали се - 4.
Приети са и тези последни корекции към глава 21.
С това всички поправки, предложени от комисията или от отделни народни представители, са приети.
Моля ви сега да гласувате и глава 21 като цяло - текстът на вносителя с вече гласуваните поправки.
От общо гласували 138 народни представители, за - 130, против - няма, въздържали се - 8.
Приета е глава 21.
Следва глава 22 - "Търговска продажба".

ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Глава двадесет и втора
ТЪРГОВСКА ПРОДАЖБА
Раздел първи
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Определение

Чл. 318. Ал. 1. Търговска е продажбата, която според разпоредбите на този закон е търговска сделка.
Ал. 2. Не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице.

Срок за предаване

Чл. 319. Когато не е уговорен срок за предаване на стоката, купувачът може да поиска предаването в разумен срок."
Комисията предлага в чл. 319 след думата "предаването" да се добави "й". Това е чисто редакционно предложение, което трябва да се гласува.

"Задължение за уведомяване

Чл. 320. Когато е уговорено стоката да се приеме в склада на продавача, трябва да се определи в какви срокове и по какъв начин той ще уведоми купувача, че тя е готова за предаване. Ако такава уговорка няма, уведомяването трябва да се направи поне три дни преди деня на предаването, а ако страните са в различни населени места - поне пет дни преди този ден."
Комисията предлага следната нова редакция на чл. 320:
"Чл. 320. Когато е уговорено стоката да се приеме в склада на продавача, страните определят в какви срокове и по какъв начин продавачът ще уведоми купувача, че тя е готова за предаване. Ако това не е определено, уведомяването се прави поне три дни преди деня на предаването, а ако страните са в различни неселени места - поне пет дни преди този ден."
Този заместващ текст следва да се гласува.

"Документи за стоката

Чл. 321. По искане на купувача продавачът е длъжен да издаде фактура, а по съгласие на страните - и други документи.

Сервиз

Чл. 322. Продавачът е длъжен да осигури необходимия сервиз според търговската практика, освен ако е уговорено друго.

Обезщетение

Чл. 323. Ако продажбата бъде развалена и в подходящ срок след развалянето купувачът е купил заместваща стока или продавачът е препродал стоката, страната, която търси обезщетение, може да получи разликата между цената по продажбата и цената по заместващата сделка, както и обезщетение.

Преглед на стоката

Чл. 324. Купувачът трябва да прегледа стоката в течение на времето, необходимо според обстоятелствата и, ако не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача."
Комисията предлага към този текст да се създаде едно второ изречение със следното съдържание:
"Ако купувачът не направи това, стоката се смята одобрена като съответствуваща на изискванията, освен за скрити недостатъци."
Предложението трябва да се гласува.

"Задължение за пазене

Чл. 325. При отказ да приеме изпратена от друго място стока, купувачът е длъжен да я пази с грижата на добър търговец през времето, което обикновено е необходимо за продавача да даде нарежданията си. При забава на продавача купувачът може да предаде на трето лице стоката за пазене, като уведоми продавача за това."
Комисията предлага сегашният текст на чл. 325 да стане ал. 1 на този член и към него да се пренесат изреченията от чл.  326, които стават съответно ал. 2 и ал. 3 на чл. 325. При това положение чл. 326 да отпадне. Става дума изречение първо на чл. 326 да стане ал. 2 на чл. 325, а изречение второ на чл. 326 да стане ал. 3 на чл. 325. Това предложение също следва да се гласува.
"Ал. 2. Ако стоката подлежи на бърза развала или пазането й е свързано със значителни разноски или неудобства, купувачът може да я продаде за сметка на продавача.
Ал. 3. Когато не са дадени нареждания по ал. 1, купувачът отговаря само за умисъл или за груба небрежност.

Отговорност

Чл. 326. Когато не са дадени нареждания по чл. 325, купувачът отговаря само за умисъл или за груба небрежност. Ако стоката подлежи на бърза развала или пазането й е свързано със значителни разноски или неудобства, купувачът може да я продаде за сметка на продавача."
Комисията предлага този текст на чл. 326 да отпадне.

"Определяне на цената

Чл. 327. Ал. 1. Цената се определя от страните при сключването на договора.
Ал. 2. Ако цената не е определена и не е уговорено как тя да бъде определена, смята се, освен ако е уговорено друго, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока и при подобни обстоятелства."
Комисията предлага в ал. 2 на чл. 327 да отпаднат думите "освен ако е уговорено друго". Предложението следва да се гласува.
"Ал. 3. Когато цената се изчислява според теглото на стоката, теглото на опаковката се приспада. Това правило се прилага и когато за запазването на стоката се използува съхраняващо я вещество, различно от нея.

Време на плащане

Чл. 328. Ал. 1. Купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
Ал. 2. Ако продавачът се е задължил да изпрати стоката, той има право да иска това да стане само срещу плащане на цената или срещу представяне на доказателства за заплащането й.

Забава за получаване

Чл. 329. Ал. 1. Ако купувачът е в забава за получаване на стоката, продавачът може:
1. да я предаде за пазене;
2. да я продаде на публичен търг или по текущи цени, след като извести купувача за това и му съобщи времето и мястото на търга."
Комисията предлага нова редакция на т. 2 на чл. 329, ал. 1 със следното съдържание:
"2. да я продаде по пазарни цени или на публичен търг, след като извести купувача за това и му съобщи времето и мястото на продажбата или на търга."
Предложението следва да се гласува.
"3. при бързо развалящи се стоки да ги продаде без предизвестие.
Ал. 2. Предаването за пазане и продажбите по ал. 1 са за сметка и на риск на купувача.

Раздел втори
ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА НЯКОИ ПРОДАЖБИ
Транзитна продажба

Чл. 330. Ал. 1. Страните могат да уговорят продавачът да предаде стоката на посочено от купувача трето лице.
Ал. 2. Продавачът е длъжен да съобщи на купувача за изпращането на стоката на третото лице, като му изпрати и препис от документите, придружаващи стоката.
Ал. 3. Цената може да бъде платена и от третото лице.

Дистанционна продажба. Разноски"

Комисията предлага промяна на заглавието на чл. 331, а именно то да стане: "Разпределение на разноските по предаване на стоката".
Предложението следва да се гласува.
"Чл. 331. Ал. 1. Ако стока трябва да се изпрати на място, различно от мястото на предаването, разноските по изпращането и превозването са за сметка на купувача.
Ал. 2. Предполага се, че продавачът е поел разноските по натоварването и превозването, ако предаването е уговорено франко определено място, различно от мястото на предаването.
Ал. 3. Разноските по изпращането и превоза, както и разпределянето на други разноски във връзка с изпълнението на договора, могат да бъдат определяни чрез позоваване на общи условия, изготвени от международни и други институции.

Продажба с допълнителна спецификация

Чл. 332. Страните могат да уговорят срок, в който купувачът да специфицира предмета на продажбата. При забава на купувача продавачът може да направи това или да развали договора."
Комисията предлага в този текст думата "специфицира" да се замени с думата "уточни", което е по-българско. Предложението следва да се гласува.


"Продажба с периодично изпълнение
Чл. 333. При продажба с периодично изпълнение, ако страните са уговорили, че продавачът може да изпълнява предсрочно даденото в повече през предходния период, се приспада от дължимото.
Продажба с уговорка за изкупуване
Чл. 334. Продажбата с уговорка за изкупуване трябва да бъде в писмена форма и да определя срока, в който правото на изкупуване може да бъде упражнено. След изтичането на срока правото на изкупуване се погасява.
Продажба с предварително плащане на цената
Чл. 335. Уговорката за предварително плащане на цената трябва да бъде в писмена форма. Ако продавачът не предаде стоката, той дължи лихва от получаването на цената. В този случай платената цена се смята за задатък.
Продажба на изплащане
Чл. 336. Ал. 1. Продажбата на изплащане е действителна, ако е извършена в писмена форма.
Ал. 2. Неплащането на вноски, които не надвишават една пета част от цената на стоката, не е основание за разваляне на договора.
Ал. 3. Ако продажбата бъде развалена поради неизпълнение от купувача, продавачът може да иска и обезщетение. Уговорката платените вноски да останат за продавача като обезщетение е нищожна."
Народният представител господин Лучников предлага в този текст в ал. 3 второто изречение, а именно уговорката "платените вноски да останат за продавача като обезщетение е нищожна" да отпадне.
Комисията възприе предложението и предлага чл. 336 да се гласува в редакцията, предложена от вносителя, като в ал. 3 изречение второ отпадне. Фактически предложението на господин Лучников е възприето. Това също следва да се гласува от Народното събрание.
"Продажба чрез прехвърляне на ценна книга
Чл. 337. При продажба на стока чрез прехвърляне на ценна книга продавачът се освобождава от задължението да предаде стоката, като прехвърли на купувача ценната книга. Купувачът е длъжен да плати цената в момента и на мястото, където се предават документите, освен ако е уговорено друго.
Раздел трети
Продажба на публичен търг с явно наддаване
Публичност
Чл. 338. Продавачът дава гласност за условията на търга чрез обявяване поне в един всекидневник.
Обвързваща сила на предложението
Чл. 339. Участникът в търга е обвързан от своето предложение според условията на търга.
Възлагане на стоката
Чл. 340. Лицето, което ръководи наддаването, възлага стоката на предложилия най-високата цена. Продажбата се смята сключена с възлагане на стоката.
Плащане
Чл. 341. Купувачът е длъжен да плати цената веднага, ако друго не е предвидено в условията на търга. Продавачът може да се откаже от договора, ако купувачът не изпълни това задължение.
Унищожаване на продажбата.
Чл. 342. Продажбата на търг, повлияна от противоправни действия или от действия, противни на морала, може да бъде унищожена по искане на всеки заинтересуван в 10-дневен срок от възлагането. При иск за плащане на цената купувачът може да поиска унищожението чрез възражение."
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 342:
"Чл. 342. Продажбата на търг, сключена в резултат на действия, които противоречат на закона или на добрите нрави, може да бъде обявена за недействителна по искане на всеки заинтересуван в 10-дневен срок от възлагането. При иск за плащане на цената купувачът може да поиска унищожението й чрез възражение".
Това е съдържанието на глава 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Почти всички предложения, с изключение на едно, което е възприето от комисията, са на комисията, но възприехме практика да ги гласуваме поотделно.
По първото - мисля, че никой няма да възрази да включим в протокола без гласуване чисто редакционната поправка в чл. 319: след думата "предаването" да се запише "й". Това би го направил всеки редактор на текста.
Следващото, което е по-съществено - нова редакция на чл. 320, предложена от комисията.
Има ли други мнения в залата? - Няма.
Моля да гласувате новата редакция на чл. 320, предложена от комисията.
От общо гласували 130 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 6.
Приета е новата редакция на чл. 320.
Предложено е от комисията към чл. 324 да се прибави второ изречение. Припомням съдържанието му: "Ако купувачът не направи това, стоката се смята одобрена като съответстваща на изискванията освен за скрити недостатъци".
Не виждам възражения в залата. Моля да гласувате второто изречение към чл. 324, предложено от комисията.
От общо гласували 124 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 2.
Прието е това предложение на комисията.
Следващото предложение на комисията е сегашният текст на чл. 325 да стане ал. 1 и към него да се пренесат изреченията от чл. 326, които да станат ал. 2 и ал. 3 на чл. 325, а чл. 326 да отпадне. Това е доста сериозна намеса на комисията по чл. 325 на вносителя. Вносителят има ли възражения?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РАДКА ЙОСИФОВА: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате това предложение на комисията.
От общо 124 гласували народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 2.
Прието е това предложение.
Следващото предложение на комисията е да отпадне чл. 326. Има ли изказвания в залата? - Не виждам.
Моля да гласувате това предложение.
Тъй като господин Куртев отсъства, мога да изпълня избраната от него роля, като кажа, че парламентарната група на частния бизнес, която би следвало да бъде суперзаинтересувана именно от Търговския закон, а не от други измислени закони, липсва като цяло; Движението за права и свободи е представено с 1 човек; Народният съюз, по-специално положение - също е представен с 1 човек; Съюзът на демократичните сили - с 11 души; и мнозинството се дължи на парламентарното мнозинство.
От общо гласували 125 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 5.
Прието е и това предложение.
Следващото предложение е също на комисията: в ал. 2 на чл. 327 да отпаднат думите "освен, ако е уговорено друго". Моля да гласувате!
От общо гласували 129 народни представители, за - 119, прротив - няма, въздържали се - 10.
Прието е предложението по чл. 327.
По чл. 329 комисията предлага нова редакция на т. 2. Има ли възражения? - Няма.
Моля да гласувате тази нова редакция! Всички народни представители разполагат с нея и беше докладвана.
От общо гласували 133 народни представители, за - 123, против - 1, въздържали се - 9.
Прието е това предложение.
Следващото предложение на комисията е заглавието на чл. 331 да стане "Разпределение на разноските по предаване на стоките". Моля да гласувате тази промяна в заглавието, предложена от вносителя.
От общо гласували 130 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 5.
Прието е новото заглавие на чл. 331.
Предложение на комисията: в чл. 332 думата "специфицира" да се замени с думата "уточни". Има ли възражения? - Няма.
Моля да гласувате!
От общо гласували 131 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 7.
Прието е предложението за тази промяна в чл. 332.
Предложение на народния представител Светослав Лучников за отпадане на второто изречение в чл. 336, ал. 3 - възприето е от комисията. Не виждам други предложения. Моля да гласувате това предложение на господин Лучников.
От общо гласували 133 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 9.
Прието е това предложение.
Последното предложение по глава 22 е новата редакция на чл. 342, предложена от комисията. Има ли възражения, в това число от вносителя. - Няма.
Моля да гласувате новата редакция на чл. 342, предложена от комисията.
От общо гласували 140 народни представители, за - 127, против - 5, въздържали се - 8.
Предложението е прието.
С това всички корекции са нанесени в глава 22.
Моля да гласувате глава 22 като цяло с нанесените корекции.
От общо гласували 136 народни представители, за - 127, против - 5, въздържали се - 4.
Приета е глава 22.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Глава 23 "Договор за лизинг".
"Определение.
Чл. 343. Ал. 1. С договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение.
Ал. 2. С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.
Ал. 3. Лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му."
Народният представител Светослав Лучников предлага в ал. 3 на този текст накрая да се прибавят думите "при договорените условия". Комисията не възприе това предложение, като счита, че текстът е ясен и без тази добавка.
"Риск.
Чл. 344. Рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателя.
Задължения на лизингодателя.
Чл. 345. Ал. 1. Лизингодателят има задълженията на наемодател съгласно чл. 230 от Закона за задълженията и договорите.
Ал. 2. Лизингодателят по финансовия лизинг е длъжен да прехвърли правата си срещу третото лице заедно с прехвърлянето на собствеността върху вещта.
Задължения на лизингополучателя.
Чл. 346. Ал. 1. Лизингополучателят има задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, както и задължението да върне вещта след изтичане срока на договора.
Ал. 2. Разноските по поддържане на вещта са за сметка на лизингополучателя.
Сублизинг.
Чл. 347. Лизингополучателят може да предостави ползването на вещта другиму със съгласието на лизингодателя.
Препръщане.
Чл. 348. Ал. 1. Правилата на тази глава се прилагат съответно и за лизинг на предприятие.
Ал. 2. За договора за лизинг се прилагат съответно правилата на договора за наем, с изключение на чл. 229, ал. 1 и 3, чл. 231, ал. 1 и 2, чл. 233, ал. 1, чл. 235, чл. 236, ал. 1, чл. 237, чл. 238 и чл. 239 от Закона за задълженията и договорите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И едно предложение има към глава 23 - на господин Лучников. Поддържате ли го?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: При това предложение ви моля да гласувате глава 23 като цяло.
От общо гласували 140 народни представители, 117 - за, 8 - против, 15 - въздържали се.
Приета е глава 23 "Договор за лизинг".

Глава двадесет и четвърта
Комисионен договор
Определение

Чл. 349. Ал. 1. С комисионния договор комисионерът се задължава срещу възнаграждение по поръчка на доверителя да извърши от свое име и за негова сметка една или повече сделки.
Ал. 2. Разпоредбите за договора за поръчка се прилагат съответно към отношенията между доверителя и комисионера, доколкото в тази глава не е предвидено друго.

Действие

Чл. 350. Ал. 1. По сделката, сключена с трето лице в изпълнение на поръчката, правата и задълженията възникват за комисионера и когато той е съобщил на третото лице името на доверителя.
Ал. 2. Правата, придобити от комисионера или предоставени му от доверителя, се смятат спрямо кредиторите на комисионера за права на доверителя, без да са му били още прехвърлени.
Ал. 3. Комисионерът е длъжен да изпълни задълженията и да упражни правата, породени от сделката с третото лице.
Ал. 4. Доверителят може да упражни правата и да бъде принуден да изпълни задълженията към трето лице само след прехвърлянето им от комисионера.

Задължения на комисионера

Чл. 351. Ал. 1. Комисионерът трябва да изпълни поръчката с грижите на добър търговец.
Ал. 2. Ако комисионерът изпълни поръчката при условия, по-изгодни от тези, установени от доверителя, изгодата принадлежи на доверителя.
Ал. 3. При получаване на стока от друго място комисионерът трябва да я прегледа незабавно след получаването й и, ако установи недостатъци или липси, да уведоми незабавно доверителя и да обезпечи необходимите доказателства.
Ал. 4. Ако в стоката настъпи промяна, която би я обезценила, и ако няма време да се чака нареждане от доверителя или той се забави, комисионерът може да я продаде и по цена, по-ниска от тази, която е установил доверителят, стига с това да го предпази от по-големи вреди.
Ал. 5. Комисионерът е длъжен да застрахова стоката, която е получил от доверителя или от третото лице по изпълнителната сделка, ако доверителят е наредил това.

Отклонение от поръчката

Чл. 352. Ал. 1. Ако комисионерът се отклони от поръчката, доверителят не е длъжен да признае сделката за извършена за негова сметка и може да поиска обезщетение. Това правило не се прилага, когато отклонението е било в интерес на доверителя и комисионерът не е могъл предварително да иска нови нареждания от него или не е получил навреме отговор на запитаването си.
Ал. 2. Комисионерът, който продаде по цена, по-ниска или купи по цена, по-висока от определената от доверителя, трябва веднага да го уведоми за това. Ако доверителят не се откаже незабавно от сделката, смята се, че я е одобрил.
Ал. 3. Когато комисионерът съобщи, че приема разликата в цената, доверителят няма право да се откаже от сделката."
Комисията предлага в ал. 3 на чл. 352 думата "приема" да се замени с "поема".
"Ал. 4. Доверителят няма право да се откаже от сделката, макар и комисионерът да не изяви готовност да заплати разликата в цената, ако комисионерът установи, че не е било възможно да се извърши сделката по установената от доверителя цена и че с извършената сделка е предпазил доверителя от по-големи вреди.

Уведомяване на доверителя

Чл. 353. Ал. 1. Ако третото лице не изпълни задълженията си, както и ако бъде причинена вреда от когото и да е на имуществото, придобито или държано от комисионера за сметка на доверителя, комисионерът е длъжен да уведоми незабавно доверителя и да осигури необходимите доказателства.
Ал. 2. Доверителят, след като получи съобщение, че третото лице е нарушило задълженията си по изпълнителната сделка, има право да иска от комисионера незабавно да му прехвърли правата си към това лице.

Сделка на кредит

Чл. 354. Комисионерът, който е овластен да сключи сделка на кредит, отговаря пред доверителя за изпълнението на задълженията от третото лице, ако е знаел или е трябвало да знае, че то не е в състояние да плати.

Комисионен договор делкредере

Чл. 355. Ако комисионерът е гарантирал пред доверителя за задължението на третото лице, той отговаря солидарно с него и има право на отделно възнаграждение.

Даване на сметка

Чл. 356. Комисионерът е длъжен да даде сметка на доверителя и да му прехвърли резултатите от изпълнителната сделка.

Задължения на доверителя

Чл. 357. Ал. 1. Доверителят е длъжен да приеме от комисионера резултатите от изпълнителната сделка, да прегледа стоката, придобита за него, и да го уведоми незабавно за установените недостатъци, както и да поеме задълженията, които комисионерът е поел към третото лице."
Комисията предлага в ал. 1 на чл. 357 след думата "недостатъци" да се добави "или липси".
(Това е редакционна поправка, която следва да се гласува)
"Ал. 2. Доверителят е длъжен да заплати на комисионера направените разноски за изпълнение на поръчката и уговореното възнаграждение. Когато не е уговорено възнаграждение, дължи се обичайното.

Заложно право на комисионера

Чл. 358. Комисионерът има право на залог върху вещите, които е придобил за сметка на доверителя или които доверителят му е предал.

Встъпване в изпълнителната сделка

Чл. 359. Ал. 1. Когато предмет на поръчката е покупка или продажба на стоки или ценни книжа, които имат пазарна или борсова цена, комисионерът може да заяви, че той лично продава на доверителя или купува от него стоките или ценните книжа по тази цена. В този случай размерът на възнаграждението се намалява наполовина.


Ал. 2. Смята се, че комисионерът е страна по продажбата, ако е съобщил на доверителя за изпълнението на поръчката, без да посочи третото лице."
Чл. 360 - "Разваляне на договора от комисионера".
"Чл. 360. Ал. 1. Развалянето на комисионния договор от комисионера се извършва с писмено предизвестие. Договорът се смята развален след изтичането на две седмици от получаване на предизвестието от доверителя. Комисионерът има право на възнаграждение и обезщетение за претърпените вреди."
Народният представител Светослав Лучников предлага в ал. 1 на този чл. 360, в третото изречение след думата "възнаграждение" да се добави: "за сключените сделки преди прекратяването на договора". След обсъждането в комисията на този текст и предложената от комисията нова редакция господин Лучников оттегли това предложение.
"Ал. 2. В месечен срок от получаване на предизвестието за разваляне на договора доверителят е длъжен да се разпореди с имуществото си, което е у комисионера."
Комисията, като съобрази и предложението на господин Лучников, и направените останали предложения при обсъждането на текста, предлага следната нова редакция на чл. 360: ново заглавие - "Отказ на комисионера". Съдържание:
"Чл. 360. Ал. 1. Ако друго не е предвидено в договора, комисионерът няма право да се откаже от изпълнението на приетата поръчка, освен при прекратяване на договора поради неизпълнение от доверителя. Прекратяването става писмено, като комисионният договор остава в сила две седмици от деня, в който доверителят е получил съобщението на комсионера за отказа да изпълни поръчката.
Ал. 2. Ако комисионерът се откаже от изпълнението на поетата поръчка поради нарушение на комисионния договор от доверителя, той има право да получи комисионно възнаграждение и обезщетение за претърпените разходи.
Ал. 3. Доверителят, който е известен за отказ на комисионера да изпълни поръчката, е длъжен в срок от един месец от деня, в който е бил уведомен за отказа, да се разпореди с намиращото се у комисионера негово имущество.
Ал. 4. Ако доверителят не се разпореди в този срок с намиращото се у комисионера имущество, комисионерът има право да даде това имущество за пазене за сметка на доверителя или с оглед покриване на своите претенции към доверителя да продаде това имущество на възможно най-изгодни за доверителя цени."
Чл. 361 - "Оттегляне на поръчката".
"Чл. 361. Ако доверителят отмени поръчката изцяло или отчасти преди комисионерът да е сключил съответните сделки с трети лица, той е длъжен да заплати на комисионера възнаграждението и разходите във връзка със сключените от него сделки до оттеглянето. В този случай доверителят има задължението по чл. 360, ал. 2."
Комисията предлага в този чл. 361 думата "отмени" да се замени с думата "оттегли".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Последователно предложенията. Първото - на комисията: в ал. 3 на чл. 351 за замяна на думата "приема" с "поема".
Моля режим на гласуване.
Да, госпожа Миленкова, извинете. Отменете гласуването!
Има думата госпожа Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Моето предложение е чисто редакционно. В чл. 360, ал. 2 предложението на комисията е: "обезщетение за претърпените разходи". Терминът "претърпените" обикновено се ползва към вреди. Смятам, че в случая по-уместно е да бъде: "обезщетение за направените разходи". Това са всъщност претърпени разходи. Затова смятам, че съвсем естествено би следвало да се възприеме от народните представители. Чисто редакционно е предложението, така че няма пречка по правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря, аз го отбелязах, но ние сме на чл. 352.
Моля ви да гласувате това предложение на комисията - за замяна на думата "приема" с "поема".
От общо гласували 124 народни представители, за - 124.
Второто предложение на комисията е към чл. 357 - в ал. 1 след думата "недостатъци" да се добави "или липси". Възражения в залата? - Не виждам. Моля да гласувате това предложение на комисията.
От общо гласували 123 народни представители, за - 123.
Прието е това предложение.
По чл. 360 има направено предложение на господин Лучников, но той го е оттеглил, след като комисията е предложила цялостна нова редакция на чл. 360. Към нея беше направена единствена поправка от госпожа Ани Миленкова - в ал. 2 на мястото на "претърпените" да се запише "направените" по отношение на разходите.
Моля да гласувате новата редакция на чл. 360, предложена от комисията, в която са включени идеите на господин Лучников и поправката на госпожа Миленкова.
От общо гласували 133 народни представители, за - 133.
Приета е новата редакция на чл. 360.
Към чл. 361 комисията предлага една поправка - думата "отмени" да се замени с "оттегли".
Господин Мулетаров, към същия текст друга корекция.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: В същия текст е посочено: "чл. 360, ал. 2". Но тъй като ние приехме заместващ текст на чл. 360 с нови алинеи, вместо "ал. 2" да се добави "ал. 3", което съответства на новото съдържание на приетия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате замяната на думата "отмени" с "оттегли" и вместо "ал. 2" - "ал. 3" в чл. 361.
От общо гласували 123 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 3.
Приети са тези поправки към чл. 361.
Моля да гласувате глава 24 като цяло с вече направените поправки.
От общо гласували 120 народни представители, за - 120.
Приета е глава 24.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Глава 25: "Спедиционен договор".
Член 362 със заглавие: "Определение".
"Чл. 362. Ал.1. Със спедиционния договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар.
Ал. 2. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите на комисионния договор".
Член 363: "Спедитор-превозвач".
"Чл. 363. Спедиторът може сам да извърши изцяло или отчасти превоза. В този случай той има правата и задълженията и на превозвача".
Член 364 със заглавие: "Множество спедитори".
"Чл. 364. Спедиторът може да възложи на следващ спедитор извършването на действията по чл. 362 и без да е овластен за това от доверителя".
Член 365 - заглавие: "Задължения за уведомяване".
"Чл. 365. Ал. 1. Доверителят е длъжен да уведоми спедитора за особеностите на товара.
Ал. 2. Ако опаковката на товара не е подходяща за превоза, спедиторът е длъжен да предупреди доверителя за това."
Член 366 със заглавие: "Спазване указанията на доверителя".
"Чл. 366. Ал. 1. Спедиторът е длъжен да спазва указанията на доверителя за пътя, посоката и начина на превоз, както и за подбора на превозвачите на следващите спедитори.
Ал. 2. Ако спедиторът се отклони от указанията на доверителя, той отговаря за вредите, освен ако докаже, че те биха настъпили и ако би спазил указанията."
Член 367 със заглавие: "Погасителна давност".
"Чл. 367. Искът за вреди по спедиционния договор се погасява с изтичането на една година".
По тази глава няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли допълнителни предложения в залата? - Няма.
Моля да гласувате съдържанието на глава 25 "Спедиционен договор" като цяло. Няма постъпили никакви предложения по тази глава.
От общо гласували 126 народни представители, 122 - за, против - няма, въздържали се - 4.
Глава 25 е приета.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Глава 26: "Договор за превоз".
Член 368 със заглавие: "Определение".
"Чл. 368. Ал. 1. С договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар.
Ал. 2. Договорът за превоз се установява с превозен документ (билет, карта, товарителница, коносамент и др.). Действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността или изгубването на превозния документ".
Комисията предлага ал. 2 на чл. 368 да отпадне като излишна. Това предложение следва да се гласува.
Член 369 със заглавие: "Задължения на превозвача".
"Чл. 369. Ал. 1. Превозвачът е длъжен да извърши превоза в определения срок, да пази товара от приемането до предаването му, да уведоми получателя за пристигането на товара и да му го предаде в местоназначението.
Ал. 2. Когато не е издаден товарителен запис, превозвачът изпълнява нарежденията на товародателя за връщане на товара или за предаването му на друго лице, ако не е предал товара или товарителницата".
Член 370 - заглавие: "Задължения на превозвача при превоз на пътници".
"Чл. 370. Превозвачът е длъжен да осигури на пътника подходящи удобства и сигурност според вида на превозното средство и разстоянието".
Член 371 със заглавие: "Задължения на товародателя".
Чл. 371. Ал. 1. Товародателят е длъжен да предаде на превозвача товара в състояние, годно да издържи превоза, в зависимост от неговия вид и особените изисквания за отделните видове товари.
Ал. 2. Товародателят предава на превозвача заедно с товара и документите, за да достигне товарът да получателя".
Комисията предлага в тази алинея на чл. 371 след думата "документите" да се добави "необходими".
"Ал. 3. Когато опаковката е явно неподходяща, превозвачът може да приеме товара, ако товародателят заяви писмено, че вредите, които биха настъпили, са за негова сметка".
Член 372 със заглавие: "Товарителен запис".
"Чл. 372. Ал. 1. Товародателят може да иска от превозвача да му издаде за предадения товар товарителен запис, който може да бъде и на заповед.
Ал. 2. Когато е издаден товарителен запис, товарът се предава на легитимирания приносител на записа".
Член 373. Заглавие: "Превозни възнаграждения".
"Чл. 373. Ал. 1. Товародателят плаща възнаграждението при сключването на договора, освен ако е уговорено друго.
Ал. 2. Ако възнаграждението не е платено от товародателя, то се плаща от получателя при приемане на товара".
Член 374 има заглавие "Отговорност за липси и повреди".
"Чл. 374. Ал. 1. Превозвачът отговаря за изгубването, погиването или повреждането на товара, освен ако вредата се дължи на непреодолима сила, на качествата на товара или на явно неподходяща опаковка, ако товародателят е дал съгласие по реда на чл. 371, ал. 3.
Ал. 2. При условията на ал. 1 превозвачът отговаря за вредите, които се дължат на забава при изпълнение на превоза.
Ал. 3. Недействителна е уговорката за освобождаване от отговорност по ал. 1 и ал. 2.
Ал. 4. Ако изгубен товар, за който получателят е обезщетен, бъде намерен, превозвачът, след като вземе необходимите мерки за запазването му, уведомява за това писмено получателя. Ако последният приеме товара, той дължи възстановяване на полученото обезщетение. При отказ превозвачът може да продаде товара за своя сметка.
Ал. 5. След като е получен товарът, превозвачът отговаря само ако е бил уведомен за повредите не по-късно от 1 месец от получаването".
Член 375 със заглавие: "Отговорност при следващи превозвачи".
"Чл. 375. Ал. 1. Ако превозвачът извърши превоза изцяло или отчасти с участието на други превозвачи, той отговаря за тях до предаването на товара".
Комисията предлага в тази алинея думата "тях" да се замени с "действията им".
"Ал. 2. Всеки следващ превозвач встъпва в договора и трябва да упражни правата на предходните превозвачи, които са посочени в договора за превоз. Всички превозвачи отговарят солидарно".
Член 376 със заглавие: "Право на залог".
"Чл. 376. Превозвачът има право на залог върху товара за вземанията си по договора. Това право се упражнява от последния превозвач и съществува, докато се погасят правата на всички превозвачи".

Задължение за пазене на товара.
Чл. 377. Ако получателят не може да се намери на посочения адрес или откаже да приеме товара, превозвачът е длъжен да го пази или да го предаде за пазене другиму, като своевременно извести товародателя. При товар, подлежащ на бърза развала, се прилагат правилата за продажба на вещта при забава на кредитора.
Превоз на багаж
Чл. 378. За превоз на багаж се прилагат съответните правила за превоз на товари.
Погасителна давност
Чл. 379. Искът за вреди по договора за превоз се погасява с изтичането на една година. Давностният срок започва да тече:
1. за товари - от деня, в който са предадени на получателя, а когато не са предадени - от деня, в който е трябвало да му бъдат предадени;
2. за пътници - при смърт или телесна повреда - от настъпването им или узнаването за тях, но не по-късно от три години.
Особени правила
Чл. 380. С отделни закони се уреждат особеностите за отделните видове превози."
Комисията предлага в чл. 380 думата "особеностите" да се замени с "особени правила" и текстът да стане:
"Чл. 380. С отделни закони се уреждат особените правила за отделните видове превози".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Има няколко предложения на комисията.
Към чл. 378 - за отпадане на ал. 2.
Не виждам възражения в залата. Моля да гласувате това предложение на комисията.
От общо гласували 122 народни представители, за - 118, против - няма, въздържали се - 4.
Предложението е прието.
Второто предложение на комисията е към ал. 2 на чл. 371 след думата "документи" да се добави "необхидимите". Не виждам възражения в залата.
Моля да гласувате това предложение на комисията.
От общо гласували 124 народни представители, за - 123, против - няма, въздържал се - 1.
И това предложение е прието.
Другото предложение на комисията е към чл. 375. То също има редакционен характер - в ал. 1 думата "тях" да се замени с израза "действията им".
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 123 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 3. Предложението е прието.
И последното предложение на комисията - в чл. 380 думата "особеностите" да се замени с "особени правила". Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 122 народни представители, за - 121, против - няма, въздържал се - 1.
Приета е тази поправка.
Моля да гласувате глава 26 като цяло с вече приетите поправки.
От общо гласували 137 народни представители, за - 137.
Приета е глава 26.
Има думата госпожа Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Имам едно процедурно предложение, колеги, с оглед съкращаване на времето. Господин Лучников е направил 10 предложения по глава 27, които той оттегли още преди да започне гласуването в пленарната зала, което е отразено и в доклада. Още по времето на заседанието в комисията. Аз взех неговото мнение по въпроса да не четем направените предложения, а направо да прочетем предложенията на комисията, които са за изцяло нова глава 27. Господин Лучников е приел това, поради което е оттегли своите предложения. По този начин ще спестим времето на пленарната зала. Междупрочем така сме процедирали и при всички други оттеглени предложения преди да започне заседанието в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложението е интересно, но Вие звучите като личен представител на господин Лучников. Нека да чуем неговото мнение.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаема госпожо председател, въпросът не е толкова до предложението на господин Лучников, а до това, че комисията предлага нова, изцяло заместваща глава 27, която е различна от законопроекта. При това положение възниква въпросът не толкова до предложенията на господин Лучников, които той е оттеглил, колкото до първоначалните текстове, които вносителят е направил и които в по-голямата си част са променени от самата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Значи един път има спор с вносителя евентуално, ако той поддържа първоначалния вариант. И, второ, по новия вариант е възможно господин Лучников да не е удовлетворен от текстовете. Или той приема новия вариант?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Приемам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, виждам знак, че господин Лучников приема новия вариант.
Има думата по процедурен въпрос господин Кръстев.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Предлагам да бъдат прекратени дебатите по Търговския закон и да се премине към втора точка от дневния ред, тъй като по актуалност Законът за частните малки предприятия е от изключителна важност и е жизнено необходим за оздравяване на икономическата ситуация в страната.
Това е формалното ми предложение. Бих искал да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Госпожа Миленкова има думата за обратно предложение.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Аз съм съгласна, че Законът за малките предприятия също е необходим закон. Но за да могат те да работят добре, им е необходим този, който в момента гласуваме.
Така че аз предлагам да продължим работата по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате процедурното предложение на господин Кръстев да прекратим работата по първа точка и да преминем към втора точка от дневния ред.
Господин Кръстев, Вие отсъствахте, а сте и юрист - аз направих уговорката, че това е основният закон на бизнеса, а не други закони.
От общо гласували 149 народни представители, за - 24, против - 91, въздържали се - 34.
Не се приема това предложение.
Продължаваме с глава 27, която комисията предлага като цяло.
Има думата господин Мулетаров да прочете основния и алтернативния текст, който предлага комисията, ако представителят на Министерския съвет не оттегли първоначалния текст, след като се е запознал с алтернативния.

ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Тук, госпожо председател, става дума за цяла глава с около 40 текста с три раздела. Заместващата глава е подобрена редакционно по съдържание...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Момент, да чуем госпожа Йосифова, тъй като то може да облекчи работата. След като се е запознала с алтернативния текст, какво е становището.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РАДКА ЙОСИФОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Смятам, че няма принципни разлики между текста, предложен от вносителя в тази глава и този от комисията. Касае се за малко по-подробно детайлизирани текстове и подобрена редакция, поради което оттеглям текста на глава двадесет и седма на вносителя, не поддържам това и моля да се гласува глава двадесет и седма, както е предложена от комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Мулетаров, моля Ви докладвайте.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Комисията след обстойни обсъждания на предложената глава двадесет и седем "Договор за застраховка" от вносителя, след направените няколко предложения от господин Лучников, които в основната си част са възприети, предлага изцяло нова заместваща глава двадесет и седма със същото заглавие "Договор за застраховка" и същите текстове, които са в първоначалния проект, но с изменено съдържание и редакция. Чета текста така, както е предложен от комисията:

"Глава двадесет и седма
ДОГОВОР ЗА ЗАСТРАХОВКА
Раздел първи
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Определение

Чл. 381. С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователното събитие да заплати на застрахования или на трето ползуващо се лице застрахователно обезщетение или парична сума.

Форма

Чл. 382. Ал. 1. Договорът за застраховка се сключва писмено като застрахователна полица или друг писмен акт.
Ал. 2. Застрахователната полица трябва да съдържа:
1. имената и адресите на страните;
2. предмета на застраховката;
3. покрития риск;
4. срока на договора, както началото и края на застрахователното покритие;
5. застрахователната сума или начина на изчисляването й;
6. застрахователната премия или начина на изчисляването й, както и сроковете за нейното плащане;
7. датата и мястото на издаване;
8. подписи на страните.
Ал. 3. Полицата по застраховката в полза на трето лице трябва да съдържа и името или качеството на ползуващото се лице.

Плащане на първата премия

Чл. 383. Договорът има сила след плащането на първата премия, освен ако е уговорено друго.

Задължение за обявяване

Чл. 384. Ал. 1. При сключване на договора застрахованият е длъжен да обяви съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска.
Ал. 2. За съществени по ал. 1 се смятат обстоятелствата, за които застрахователят е поставил писмено въпрос.
Ал. 3. Неотговарянето на въпрос, без да има укриване на съществено за риска обстоятелство, не е основание за недействителност или за изменение на договора.

Съзнателно неточно обявяване или премълчаване

Чл. 385. Ал. 1. Ако застрахованият съзнателно е обявил неточно или е премълчал обстоятелството, при наличието на което застрахователят не би сключил договора, ако беше знаел за него, застрахователят може да прекрати договора. Той може да упражни това право в едномесечен срок от деня на узнаване на обстоятелството.
Ал. 2. В случая по ал. 1 застрахователят задържа платените премии и има право да иска плащането им за периода до прекратяването на договора.
Ал. 3. Ако съзнателно обявеното неточно или премълчаното обстоятелство е от такъв характер, че застрахователят би сключил договора, но при други условия, той може да поиска изменението му. Това право може да се упражни в едномесечен срок от узнаването на обстоятелството. Ако застрахованият не приеме предложението за промяна в двуседмичен срок от получаването му, договорът се прекратява с последиците по ал. 2.
Ал. 4. Когато в случаите по ал. 1 застрахователното събитие настъпи, застрахователят може да откаже плащането на застрахователното обезщетение или сума, само ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието.
Ал. 5. Ако застрахователят е сключил договора чрез пълномощник или за сметка на трето лице, достатъчно е укритото обстоятелство да е било известно на застрахования или на пълномощника му, съответно на третото лице.

Несъзнателно неточно обявяване

Чл. 386. Ал. 1. Ако при сключване на договора обстоятелството по чл. 384, ал. 1 не е било известно на страните, всяка от тях може в двуседмичен срок от узнаването му да предложи изменение на договора.
Ал. 2. Ако другата страна не приеме предложението по ал. 1 в двуседмичен срок от получаването му, предложителят може да прекрати договора, за което писмено уведомява другата страна.
Ал. 3. Ако договорът бъде прекратен, застрахователят възстановява частта от премията, която съответствува на неизтеклия срок на договора.
Ал. 4. При настъпване на застрахователното събитие преди изменението или прекратяването на договора, застрахователят не може да откаже плащането на застрахователното обезщетение или сума, но може да ги намали съобразно съотношението между размера на платените премии и на премиите, на които трябва да се платят според реалния риск.

Обявяване на новонастъпили обстоятелства

Чл. 387. Ал. 1. По време на действието на договора застрахованият е длъжен да обяви пред застрахователя новонастъпили обстоятелства, за които при сключването на договора застрахователят е поставил писмено въпрос. Обявяването на обстоятелствата трябва да се извърши незабавно след узнаването им.
Ал. 2. При неизпълнението на задължението по ал. 1 се прилагат съответно чл. 385 и чл. 386.

"Застрахователна премия
"Чл. 388. Ал. 1. Първата, както и еднократна премия, се плаща при връчване на полицата, освен ако е уговорено друго.
Ал. 2. Текуща премия се плаща в уговорения срок. При неплащането й застрахователят може да намали застрахователната сума, да измени договора или да го прекрати.
Ал. 3. Застрахователят може да упражни правата по ал. 1 не по-рано от 15 дни от деня, в който застрахованият е получил писмено предупреждение.
Ал. 4. Ако е уговорено застрахователното покритие да започне без да е платена първата премия, застрахователят има право да иска плащането й с лихви за закъснение.
Предотвратяване на вреди
Чл. 389. Ал. 1. Застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди.
Ал. 2. Застрахованият е длъжен да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за вреди и да допуска застрахователят да прави проверки.
Задължение за съобщаване
Чл. 390. Ал. 1. При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването да уведоми застрахователя, освен ако в общите условия е предвиден друг подходящ срок.
Ал. 2. Застрахованият е длъжен да се погрижи за ограничаване на вредите.
Ал. 3. Застрахованият е длъжен да допусне застрахователя за извършване на оглед и да представи поисканите документи, свързани с установяването на събитието и размера на вредите.
Застрахователно плащане
Чл. 391. Ал. 1. При настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати обезщетението или застрахователната сума.
Ал. 2. Застрахователят обезщетява застрахования отделно за разходите, които е направил за ограничаване на вредите, когато е действал с необходимата за случая грижа, дори ако усилията му са безуспешни.
Ал. 3. Застрахователят не дължи обезщетение за пропуснати ползи, освен ако е уговорено друго.
Ал. 4. Застрахователят се освобождава от задължението си по ал. 1 и ал. 2, ако застрахователното събитие е причинено умишлено от застрахования или трето ползващо се лице.
Ал. 5. Застрахователят не може да бъде задължаван над застрахователната сума.
Застрахователен интерес
Чл. 391. Ал. 1. Недействителен е договорът за застраховка, който е сключен при липса на застрахователен интерес.
Ал. 2. Ако интересът отпадне по време на действието на договора, той се прекратява.
Ал. 3. Застрахованият може да иска връщане на платените премии, освен ако е знаел или е трябвало да знае за липсата на интерес.
Давност
Чл. 394. Правата по договора за застраховка се погасяват с изтичането на три години, а по застраховка "Гражданска отговорност" - с изтичането на 5 години от деня на настъпване на застрахователното събитие.
Несеквистируемост
Чл. 395. Не се допуска принудително изпълнение върху застрахователната сума по застраховки "Живот" и "Злополука", както и върху обезщетението върху застраховка "Гражданска отговорност". Принудителното изпълнение върху застрахователното обезщетение по имуществените застраховки се допуска, ако то е могло да се насочи върху застрахованото имущество.

Раздел втори
Имуществено застраховане
Предмет на договора
Чл. 396. Предмет на договора за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари.
Сключване на договор без пълномощие
Чл. 397. Ал. 1. Който от свое име застрахова чуждо имущество, отговаря лично за плащането на застрахователната премия.
Ал. 2. Ако премията е редовно платена, одобрението на договора има сила и когато е направено след настъпването на застрахователното събитие.
Застрахователна сума
Чл. 398. Ал. 1. Сумата, срещу която се застрахова имуществото, не може да надвишава действителната му стойност. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество.
Ал. 2. За установяване на действителната стойност застрахователят има право да прегледа имуществото.
Надзастраховане
Чл. 399. Ал. 1. Ако е уговорена по-голяма застрахователна сума от действителната стойност на застрахованото имущество, договорът остава в сила, като застрахователната сума се намалява до размера на действителната стойност.
Ал. 2. Застрахователят не е длъжен да върне частта от премията, която съответства на разликата между застрахователната сума и действителната стойност, освен ако застрахованият е бил добросъвестен.
Подзастраховане
Чл. 400. Ал. 1. Ако е уговорена по-малка застрахователна сума от действителната стойност на застрахованото имущество и застрахованият предмет погине или бъде повреден, обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и действителната стойност.
Ал. 2. Ако договорът за застраховка е сключен срещу първи риск, обезщетява се пълният размер на вредата, ако тя не надвишава застрахователната сума.
Застрахователно обезщетение
Чл. 401. Ал. 1. При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задължението си по чл. 390, ал. 1.
Ал. 2. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпването на събитието.
Частично погиване
Чл. 402. При частично погиване на застрахованото имущество, то се смята за застраховано в размер, равен на разликата между първоначалната и изплатената застрахователна сума.
Прехвърляне на застрахованото имущество
Чл. 403. Ал. 1. Ако застрахованото имущество бъде прехвърлено, правоприемникът встъпва в правата по договора, освен ако е уговорено друго.
Ал. 2. Правоприемникът е солидарно задължен за неплатената премия до встъпването.
Ал. 3. Застрахователят има право да иска премията от праводателя, докато прехвърлянето не му е съобщено.
Ал. 4. Застрахователят и правоприемникът могат да се откажат от договора с предизвестие до другата страна, направено не по-късно от 30 дни от узнаването за прехвърлянето.
Встъпване в правата на застрахования
Чл. 404. Ал. 1. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.
Ал. 2.Ако лицето, причинило вредата, е съпруг, възходящ или низходящ или негов съпруг, както и ако принадлежи към домакинството на застрахования, застрахователят има правата по ал. 1, ако то е действало умишлено.
Ал. 3. Застрахованият е длъжен да съдейства на застрахователя при упражняване на правата му срещу причинителя на вредата.
Ал. 4. Ако имуществото на причинителя на вредата е недостатъчно, застрахователят се удовлетворява след застрахования.
Застраховка срещу рисковете по превоза
Чл. 405. Ал. 1. Договорът за застраховка при сухопътни, въздушни и речни превози покрива всички рискове, на които е изложен превозваният товар, освен ако е уговорено друго.
Ал. 2. Превозваните товари могат да се застраховат до пазарната цена, която имат в местоназначението.
Ал. 3. Договорът за застраховка влиза в сила с предаването на товара за превоз и продължава до предаването му на получателя, включително и при претоварване и складиране, освен ако е уговорено друго.
Ал. 4. Застрахователят не покрива рисковете след прекъсването или отклонението от пътя, освен ако е уговорено друго.

Ал. 5. Ако получателят по превозния договор приеме товара преди да са установени вредите, застрахователят не дължи обезщетение.
Ал. 6. Ако повредите не са могли да се забележат външно при получаването, а са установени след това, но в срока според правилата за съответния вид превоз, застрахователят дължи обезщетение само ако получателят му изпрати съобщение, но не по-късно от 15 дни от получаването на товара."
Абонаментна застраховка
Чл. 406. Ал. 1. С договора за застраховка може да се предвиди обхващане на правата на застрахования за определен срок - абонаментна застраховка.
Ал. 2. Застрахованият е длъжен да уведоми предварително застрахователя за застрахованото имущество за всеки отделен случай по ред, предвиден в договора. В тези случаи по искане на застрахования застрахователят е длъжен да издава отделен документ.
Ал. 3. Всяка от страните може да прекрати договора с писмено предизвестие от един месец, освен ако не е уговорено друго.
Раздел III
Застраховка "Гражданска отговорност"
Определение
Чл. 407. С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съобщаване
Чл. 408. Ал. 1. Застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването да съобщава на застрахователя обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникване на гражданска отговорност. В същия срок застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя за предявените срещу него искове или заплащанията, които е извършил.
Ал. 2. При предявен иск от увредения застрахованият е длъжен да иска привличане на застрахователя в процеса.
Пряк иск
Чл. 409. Ал. 1. Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Ал. 2. Застрахователят отговаря спрямо увредения и когато застрахованият го е увредил умишлено. В такъв случай той има право на обратен иск срещу застрахования за това, което е платил на увредения.
Ал. 3. Застрахователят може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по чл. 390.
Спогодба
Чл. 410. Спогодбата между увредения и застрахования, както и признаването на задължението от застрахования имат действие за застрахователя, ако той ги одобри.
Право на застрахования
Чл. 411. Застрахованият има право да иска от застрахователя застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увредения.
Раздел IV
Застраховки "Живот" и "Злополука"
Предмет на договора
Чл. 412. Договорите за застраховка "Живот" и "Злополука" се сключват срещу събития, свързани с живота, здравето или телесната цялост на застрахования или на трето лице.
Застрахователна сума
Чл. 413. Ал. 1. При настъпване на застрахователно събитие или на определени в договора условия застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума, чийто размер е определен в застрахователния договор.
Ал. 2. Застрахованият или третото ползуващо лице имат право на застрахователна сума и в случаите, когато онзи, който е причинил вредата, е длъжен да обезщети застрахования или вече го е обезщетил, както и ако застрахованият е получил заплащане по друг застрахователен договор.
Ал. 3. При застраховката "Живот" или "Злополука" застрахователят, който е платил застрахователната сума, не може да стъпи в правата на застрахования срещу лицето, причинило събитието.
Застраховка върху живота на трето лице
Чл. 414. Ал. 1. Договорът за застраховка "Живот" или "Злополука" върху живота на трето лице има сила само, ако е сключен с писменото му съгласие. Това правило не се прилага за съпруг, низходящ или възходящ.
Ал. 2. Третото лице може винаги да се противопостави писмено пред застрахователя, който е длъжен да прекрати договора.
Ал. 3. Недействителна е застраховката в случай на смърт на третото лице под 14 години, както и на недееспособно лице. Застрахователят е длъжен да върне получените въз основа на такъв договор премии.
Ал. 4. Ако застрахованият почине преди третото лице, договорът се прекратява, освен ако е уговорено друго.
Ал. 5. В случая по ал. 4, ако застраховката "Живот" се поддържа поне 2 години, застрахователят е длъжен да заплати на наследниците на застрахования или на третото ползуващо лице премийния резерв по застраховката.
Взаимни застраховки
Чл. 415. Ал. 1. Договор за взаимно застраховане могат да сключат съпрузи, лица в родствена връзка и съдружници в дружество по чл. 357 от Закона за задълженията и договорите, както и в събирателно дружество.
Ал. 2. При развод взаимните застраховки се разделят. Това правило не се прилага, ако договорът е сключен в полза на дете от прекратения брак.
Застраховка "Живот" и "Злополука" в
полза на трето лице
Чл. 416. Ал. 1. При сключване на договора, както и по всяко време на действието му, застрахованият може да определи третото ползуващо се лице.
Ал. 2. Ползуващото се лице трябва да даде своето писмено съгласие, ако застраховката е върху живота на трето лице.
Ал. 3. Когато договорът за застраховка е сключен в полза на децата на застрахования, ползуващи лица са и децата, родени след сключването на договора, освен ако е уговорено друго.
Ал. 4. Ако договорът за застраховка е сключен в полза на съпруг на застрахования, правото принадлежи на лицето, което се намира в брак със застрахования към деня на настъпването на събитието, освен ако е уговорено друго.
Ал. 5. Когато ползуващите се лица са няколко, те имат равни права, освен ако е уговорено друго.
Ал. 6. Ако третото ползуващо се лице почине преди застрахования, застрахователната сума се изплаща на застрахования.
Ал. 7. Третото ползуващо се лице губи правата си по договора, ако умишлено е причинило застрахователното събитие.
Ал. 8. Ако кредиторите на застрахования отменят застрахователния договор, третото ползуващо се лице отговаря до размера на получената сума, но не повече от платените премии.
Право на третото ползуващо се лице
Чл. 417. Ал. 1. Застрахователната сума не влиза в наследствената маса на застрахования, даже когато за ползуващи се лица са определени наследниците му.
Ал. 2. Ако ползуващото се лице е наследник, то има право на застрахователната сума, дори ако се откаже от наследството.
Изключени рискове
Чл. 418. Ал. 1. Застрахователят се освобождава от задълженията си по договора, ако:
1. преди да е изтекла една година от сключването на договора застрахованият умишлено се самоубие;"
Аз не знам самоубийството да е по непредпазливост.
"2. нараняването, увреждането на телесната цялост, изгубването на работоспособността или смъртта последва при извършване на престъпление от общ характер от застрахования;
3. смъртта е настъпила при изпълнение на смъртна присъда;
4. смъртта е настъпила при война или военни действия, освен ако е уговорено друго."


"Ал. 2. При застраховка "Живот", ако премиите са платени най-малко за две пълни години, застрахователят плаща на наследниците на застрахования или третото ползващо се лице премийния резерв по застраховката.
Плащане на премията
Чл. 419. Ал. 1. Ако застрахованият по застраховка "Живот" не плати някоя дължима премия, застрахователят няма право да търси заплащането й по съдебен ред.
Ал. 2. Застрахователят е длъжен да покани писмено застрахования да плати премията в срок, който не може да бъде по-малък от 1 месец от получаването на поканата.
Ал. 3. Ако премията не бъде платена, застрахователят може да намали застрахователната сума до размера на откупната стойност, когато премията е платена поне за 2 години. В противен случай застрахователят може да развали договора.
Ал. 4. Ако застрахователното събитие настъпи преди намаляването на застрахователната сума или развалянето на договора при условията на ал. 3, счита се, че застрахователната сума е намалена или че договорът е развален.
Право на откуп
Чл. 419а. Ал. 1. При застраховка "Живот" по искане на застрахования застрахователят е длъжен да заплати откупната стойност на полицата, ако от началото на застраховката са минали поне 2 години и премиите са плащани редовно.
Ал. 2. В полицата трябва да бъдат посочени условията, при които застрахованият може да иска заплащане на откупната й стойност, както и начина, по който тази стойност се начислява.
Ал. 3. Ако застраховката е сключена в полза на трето лице и то е заявило, че приема уговорката в негова полза, право на откупната стойност има третото лице."
Това е заместващият текст на глава 27, предложен от комисията, както казахме с подобрения, редакционни усъвършенствания и някои нови съдържания. Няма постъпили предложения по тази глава.
Единственият въпрос, уважаема госпожо председател, който сега възникна инцидентно пред мен, е дали в чл. 418, ал. 1, т. 1 следва да остане "умишлено се самоубие" или само "самоубие". Моля, нека вносителите да изразят отношение по този въпрос, за да не се получат някакви недоразумения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Искам първо да направя някои уточнения. Колеги, този заместващ текст, който предлага комисията, на глава 27 - "Договор за застраховка", е във втората част на книжното тяло на законопроекта. Формално юридически оттегляне по време на второ четене не може да има, но вие разполагате с текста, заявлението на госпожа Йосифова в качеството й на представител на вносителя ни облекчи, тъй като те възприемат алтернативния текст като по-пълноценен, непротиворечащ на идеите на вносителя, затова ние всъщност не четохме онзи текст. Още повече по смисъла на правилника най-напред се гласува алтернативния текст. Това е облекчението.
Изниква един-единствен въпрос - за умишленото самоубийство. Някой ще внесе ли яснота по този въпрос? Има световна практика в законодателството по отношение на самоубийствата и застраховането. Трябва да бъдем коректни.
Заповядайте, госпожо Йосифова.
РАДКА ЙОСИФОВА: Поначало самоубийството не може да бъде непредпазливо. Значи е умишлено. Но този термин тук не стои според нас. В нашия текст, на вносителите, е записано "застрахованият съзнателно се самоубие", което означава съзнателно с цел да предизвика изплащането на застрахователната премия. Значи по-правилно е според нас да остане "застрахованият съзнателно се самоубие" или, ако се прецени, че "се самоубие" е достатъчно... Но все пак тука има една специфична цел. Затова е по-добре да остане "съзнателно се самоубие".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Мулетаров има думата.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Госпожо председател, самоубийството е винаги едно съзнателно и волево действие на този, който го осъществява. То не може да бъде непредпазливо. Тогава не е самоубийство. Тогава е злополука или някакво друго действие. И ми се струва, че "съзнателно", "умишлено" са неподходящи и самото понятие "самоубийство" включва умисъла и съзнанието да се постигне тази цел, т. е. лицето да се самолиши от живот.
Затова моето предложение е да остане само "самоубийство".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Госпожа Миленкова има думата по този въпрос.
АНА МИЛЕНКОВА: Колеги, аз смятам, че тук би следвало да остане умисълът, тъй като, както вие подчертахте, става въпрос за връзка със застраховката - "той умишлено сложи край на живота си", за да получи застраховката, а не за нещо друго. Затова, ако правим някаква промяна, смятам, че "умишлено" трябва да остане. А след това би могло да се продължи примерно с "да предизвика край на живота си" или "умишлено прекрати живота си", или някакъв друг вариент, съгласна съм с всеки, но смятам, че думичката "умишлено" трябва да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Значи Вие поддържате текста, който комисията е предложила.
Има ли други идеи по този въпрос? Мисля, че замисълът е ясен, още повече, както споменах, има световно законодателство по този въпрос. Но по-точен израз не се предложи. В текста е предложено "умишлено". Така остава.
Има ли други идеи по глава 27? - Няма.
При възникване на съмнения ще тълкуват стенографските протоколи, за да видят какво сме имали предвид.
Глава 27 - "Договор за застраховка". Моля да я гласувате като цяло. Изясни се иначе смущаващото понятие "умишлено". Не се предложи по-несмущаващ текст.
От общо гласували 145 народни представители, за - 130, няма против, въздържали се - 15.
Приета е и глава 27.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Глава 28
Договор за текуща сметка
Чл. 420. Ал. 1. С договора за текуща сметка две лица, поне едното от които е търговец, може да се уговори, че вземанията и задълженията, породени от взаимните им отношения, се водят в една сметка, която се приключва периодично. Страната, в полза на която при приключването има остатък, може да го иска заедно с лихва от деня на приключване на сметката и когато в нея вече са включени лихви.
Ал. 2. Приключването на сметката се извършва в края на календарната година, ако не е уговорено друго, като се потвърждава писмено от страните. Ако волеизявлението на някоя от страните е недействително, искът може да се предяви в едногодишен срок от извършването му.
Ал. 3. Ако не е уговорено друго, договорът за текуща сметка може да бъде прекратен с едномесечно писмено предизвестие и преди приключването на сметката, като страната, която има остатък в своя полза, може да иска плащането му."
По текста няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложения в залата също не виждам.
Моля да гласувате глава 28 - "Договор за текуща сметка".
От общо гласували 141 народни представители, за - 130, няма против, въздържали се - 11.
Приета е глава 28.
Спираме дотук. Утре ще продължим с глава 29.

Съобщения:
Комисията за контрол върху приходите и разходите и имуществата на политическите партии ще проведе редовно заседание на 5 септември, четвъртък, от 15 часа в зала 142 на "Батенберг" 1 при дневен ред:
1. Обсъждане на примерни изисквания към отчетите пред Тридесет и седмо Народно събрание за извършеното от политическите партии и коалиции съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за политическите партии - две седмици преди изборите за избиране на президент и вицепрезидент на републиката.
2. Разни.
Комисията по радиото, телевизията и БТА ще проведе извънредно заседание на 4 септември, сряда, от 14 часа в зала "Изток" на Народното събрание.
Икономическата комисия ще заседава днес, сряда, 4 септември от 14,30 часа в зала "Запад" с дневен ред:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за насърчаване на малкия и средния бизнес и предприемачеството в Република България, внесен от народните представители Яшо Минков и Борислав Борисов.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, внесен от народния представител Коста Андреев и група народни представители.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от Министерския съвет.
Комисията по земеделието и горите ще заседава на 5 септември, четвъртък, от 15 часа в зала 238 на "Батенберг" 1 с дневен ред:
1. Обсъждане на разпореждане N 5001-229 от 8 август 1996 г. на председателя на Народното събрание относно Указ N 278 от 6 август 1996 г. на президента на Република България за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, приет от Народното събрание на 23 юли, и мотивите към указа.
2. Текущи.
Комисията по национална сигурност ще заседава днес, сряда, от 15 часа в зала 232 на "Батенберг" 1.
Комисията по парламентарна етика ще заседава днес от 15 часа на "Батенберг" 1, зала 426 при дневен ред:
1. Разглеждане на постъпилата в комисията молба от народния представител Красимир Премянов.
Комисията по устройството и дейността на държавните органи ще заседава в четвъртък, 5 септември, от 14,30 часа в зала 356 на "Батенберг" 1 с дневен ред:
1. Указ N 277 на президента на Република България за връщане за ново обсъждане на Закона за герба и националното знаме на Република България, приет от Народното събраие на 25 юли, и мотивите към указа.
2. Определение на Конституционния съд от 30 юли 1996 г. на Конституционния съд по конституционно дело N 15 от 1996 г., образувано по искане на президента на Република България за задължително тълкуване на чл. 50 от Конституцията във връзка с възможността чрез закон отделни категории работници и служители да бъдат лишени от право на стачка и обявяване противоконституционността на чл. 16, т. 4 и т. 6 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове.
Комисията по културата ще заседава днес, сряда, от 15 часа в зала 456 в сградата на "Батенберг" 1 с дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроекта за народните читалища.
Комисията по здравеопазване ще заседава днес, сряда, 4 септември, от 15 часа в 356 зала на "Батенберг" с дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народното здраве.
Утре ще продължим работа в пленарната зала точно от 9 часа.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 13,55 часа

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

СЕКРЕТАРИ:
Красимир Момчев
Станимир Калчевски