Председателствувал: председателят Благовест Сендов
Секретари: Иван Будимов и Илко Савов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
От името на парламентарна група, имате думата, господин Крумов от демократичната левица.
ЧЕРВЕНКО КРУМОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
От името на Парламентарната група на демократичната левица съм упълномощен да прочета следната декларация.
На Националната конференция на Движението за права и свободи бяха приети противоречащи на Конституцията на Република България решения. Прозвучаха заплашителни гласове. Поискано бе турската етническа общност да бъде призната за национално малцинство. По този начин намери нов израз ролята на Движението за права и свободи като небългарска и антинационална по своя характер и цели партия.
Дълбоко разтревожени като народни представители от името на демократичната левица заявяваме:
Основната теза на опозицията е, че Българската социалистическа партия размахвала националистическата карта винаги, когато губела влияние и не можела да спечели изборите по демократичен път. Затова й била необходима конфронтация между българи и етнически турци. Такава постановка на въпроса е разбираема, но тя е дълбоко порочна като национална стратегия. За съжаление последвалите събития показват, че договореностите между Съюза на демократичните сили и Движението за права и свободи има дългосрочен характер, чиято цел едва ли е запазване на единната българска държава в съответствие с чл. 2, ал. 1 от новата ни Конституция.
Ето защо от трибуната на Народното събрание питаме българските народни представители от ДПС и СДС чии интереси защитава конференцията на Движението за права и свободи като иска българските етнически турци да бъдат признати за национално малцинство в единната българска нация? Кажете, господа от Движението за права и свободи, това ли е вашата цел - да противопоставите и официално българските граждани с различна етническа принадлежност? Не е ли жалко, че дни след годишнината от пагубния за България Ньойски договор отново националните интереси на страната се поставят в услуга на партизанщината?
Известно е, че ДПС подкрепи в парламентарните и президентските избори представителите на СДС. Каква е цената на тази почти 100 на сто подкрепа? Ние няма да гадаем. Вие сте длъжни обаче да кажете на българския народ ще съдействате ли за осъществяване на мераците на ДПС за официално признаване на турско малцинство в България? Ще подкрепяте ли зле прикривания им стремеж да автономия?
Ние, представителите на левицата декларираме, че сме за единна българска държава. За нас всички граждани са равни пред закона. Ние се придържаме към принципите на политическия плурализъм, но сме за спазване на българската Конституция. Разбираме, че Движението за права и свободи като чисто етническа партия се роди в условията на политически аномалии, но смятаме, че ще бъде престъпление, ако позволим политическата толерантност да прерасне в национален нихилизъм. Още повече, че отечествената ни история е болезнено поучителна.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Ще прочета постъпили законопроекти и проекторешения...
(Шум и реплики в залата)
На 2 декември 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение... (Реплики от опозицията)
Заповядайте, от името на парламентарна група.
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Много бързате, господин председател! Има желаещи за изказване!
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА (ДПС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители!
Видяхте едно изключително провокационно изказване! Чухте един човек, който от две години с нищо не е спомогнал в дейността на Народното събрание! С нищо от две години! (Шум на недоволство от мнозинството) Един от създателите през 1990 г. на Общонародния комитет за защита на националните интереси. (Шум в залата) Един от създателите, но в Хасково, където се създаде този Общонароден комитет за защита на националните интереси! Но най-бързо там се закри! Така че, господин Червенко Крумов, помогнете с нещо по друг начин на този парламент! Създайте закони, дайте конкретни предложения как да излезе страната от ситуацията, в която е изпаднала.
А по отношение на Движението за права и свободи - Движението за права и свободи наистина е уникално явление! То е явление, което спомогна на Балканите да има траен мир и не разиграването на босненски варианти, което между другото вашето правителство се опитва през цялото време на своето управление.
От 1984 до 1989 г., господа, Българската комунистическа партия постави на изпитание цялата българска нация, всички български граждани! Това бяха върховни години на усилия - години да се запази мирът в България и не само в България, а и на Балканския полуостров.
1989 г. - едно от най-големите преселения познати след Втората световна война! Отново нацията беше поставена на изпитание. И отново от Българската комунистическа партия!
Роди се Движението за права и свободи, което, господа от левицата, събра негативните настроения на тези хора, които ако вие можете само малко да прозрете, бяха оставени без контрол, какво можеше да се получи! Този народ пое курса към демократични промени в България под формата на организирана политическа сила и напред само с бюлетината и с участие в едни демократични избори и с избори на свои представители в Народното събрание да осъществи един демократичен преход, да защити своите права и свободи. Никой не го е призовавал към тероризъм. Никой не го е призовавал към въоръжен конфликт. Напротив! В Кърджали, когато се провеждаха паралелно два митинга вие знаете ли какви бяха лозунгите, както и през 1989 г. в Ябланово, Тодорикономово и в целия Делиорман: "Дайте ни правата!", "Дайте ни имената!", "Да живее демокрацията!". И тогава това беше известно като гласността и преустройството на Горбачов. Да, това бяха лозунгите! (Шум и реплики от мнозинството)
Ето, председателят на Комисията по правата на човека - този, който отиде да се види с баш терористите в света, с организацията на ПКК (ръкопляскания от опозицията), той ми казва на мене терорист. Господине, да бяхте си донесли една партизанка оттам и да се ожените, щяхте да направите по-добре! (Шум и реплики в залата)
Движението за права и свободи акумулира тази негативна енергия, обаче в един демократичен курс - участие с всички организации на равнопоставена основа в едни избори и изпрати своите 24-и души във Великото Народно събрание, отново защити своите права, но пак чрез бюлетината напред, а не чрез оръжие, а не с терористични действия! Извинете!
Отново 24-и души в Народното събрание през 1991 г.! То участва с гласовете си при избор на първия демократичен президент и днес - в 37-о Народно събрание то участва със своите 15 депутати. И напълно конституционно, напълно законно присъства в българския парламент! Някъде не може някой да твърди, пък бил той и депутат от левицата, пък и да се казва Червенко Крумов, пък и да е бил той поет преди това, че ДПС го няма или че просто и турци няма в България! Това са неща отдавна известни. А на него, ако така му се иска - това е негово право. Никой не отнема неговото лично право на мнение, което е и право по конституция на този човек.
Така че отхвърляйки всички обвинения, отхвърляйки всички обвинения, които този господин направи като инсинуация - за съжаление, казвам, не от свое име, а ако е от името на Парламентарната група на демократичната левица - още по-зле, господин Премянов, за вас! Още по-зле! (Реплики на Красимир Премянов от място)
Не искам да споменавам и последното ви участие на изборите за местни органи на властта, където вашата националистическа политика катастрофално пропадна, господине. Всичката тежка артилерия в Кърджали не успя! (Реплики)
А между другото, ако искате да знаете защо загубихте изборите и за президент ще ви кажа - защото това толерантно и коректно поведение, това културно поведение на цялата опозиция просто не можа да ви даде онези аргументи да бъдете арогантни, цинични, да бъдете просто националисти на тези избори. Вие не успяхте да бъдете такива!


Точно затова загубихте изборите, не можахте да се възползвате от главното си оръжие на всички избори - постоянно да тревожите спокойните иначе дни и години на България с националистическата карта.
Така че, отхвърляйки всички тези обвинения, искам да ви заявя най-категорично: България ще бъде над всичко дори и за Движението за права и свободи, ако искате да знаете! Териториалната цялост и суверенитета на България са основните принципи в нашата програма и в нашата Конституция. Прочетете ги!
Затова считам, че всичко това, което се направи, е опит съвсем целенасочено отново да се подбие доброжелателния тон в българския парламент. А иначе казано, тези номера вече не вървят и са много евтини. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други желаещи? - Няма.
Ще прочета новопостъпилите законопроекти и проекторешения.
На 2 декември е постъпил Законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. Вносител е Министерският съвет, водеща комисия е Комисията по бюджета и финансите.
На 2 декември е постъпил Законопроект за ратифициране двустранното Споразумение за консолидиране на задълженията по обслужване на външния дълг на Република България към Нидерландше Кредийтверцекеринг Маатшапий НВ в рамките на Парижкия клуб 1. Вносител е Министерският съвет. Водещата комисия е Икономическата комисия и Комисията по външната политика и европейската интеграция.
Преминаваме към приемане на дневния ред за тази седмица.
Най-напред за днес: въз основа на чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание дневният ред се определя по предложение на парламентарните групи, които циклично са на първо място. Днес първа точка от дневния ред има право да определи ДПС. Затова първа точка днес ще бъде Законопроект за амнистия и възстановяване на отнети имущества - първо четене. Това е предложеният законопроект от ДПС.
На второ място има право да определи точка втора от дневния ред Българският бизнесблок. Предлага се втора точка от дневния ред да бъде Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Трета точка има право да определи демократичната левица, която предлага трета точка да бъде Законопроектът за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, второ четене.
Четвърта точка има право да определи СДС. Предлага се четвърта точка да бъде Законопроект за Рилския манастир, вносител Иван Куртев.
Това са четирите точки за днес, които ще гласуваме заедно с останалата програма.
Програма за 5 декември (четвъртък):
1. Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народното здраве.
2. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Турция за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
3. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на държавата Израел за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
4. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Малдиви за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии.
5. Законопроект за ратифициране на кредитното Споразумение между Република България и "Експортфинанс" АС - Кралство Норвегия.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия.
Програма за 6 декември (петък):
1. Законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г.
2. Парламентарен контрол.
3. Продължение на програмата от предходния ден.
По чл. 40, ал. 3 са постъпили още следните предложения за допълнение на дневния ред.
От доктор Орлин Драганов, независим депутат - за изслушване на министъра на отбраната Димитър Павлов.
От Георги Дилков, заместник-председател на Парламентарната група на БББ - за отмяна на решението на Великото Народно събрание за отлагане на изпълнението на влизане в сила на смътните присъди.
Предложение от Васил Михайлов за Проекторешение за присъединяване на България към НАТО.
От народния представител Йордан Соколов, председател на Парламентарната група на СДС - Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проучване злоупотребите в банковата система.
Давам думата за обосновка най-напред на предложението на Орлин Драганов. Заповядайте.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение е да влезе като точка в дневния ред изслушване на министъра на отбраната господин Димитър Павлов във връзка с храненето, обличането и горивата, които са необходими за отопление в армията - върху тези три точки фиксирано. Не е тайна, че има продоволствени проблеми, че войниците са облечени със стари дрехи и че горивата са недостатъчни.
Аз желая да подкрепите моето предложение да изслушаме господин Павлов във връзка с тези три важни и основни проблема. Защо е така? Защото в зимния сезон изключително се покачва заболеваемостта в армията не само от заболявания на дихателната система, но има и други проблеми. И тогава, когато храненето, отоплението и обличането не са на необходимото ниво, тогава се получават доста инциденти.
Аз ви моля да ме подкрепите да влезе като точка в дневния ред, за да можем да изслушаме господин министъра за състоянието на тези три показателя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Моля да гласувате предложението на доктор Орлин Драганов.
От общо гласували 192 народни представители, за - 82, против - 25, въздържали се - 85.
Предложението не се приема.
Предложението на Георги Дилков за отменяне на решението за мораториум върху смъртното наказание.
Господин Дилков, заповядайте.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! С риск да ви писне, аз отново съм внесъл това предложение да се включи в дневния ред въпросът със снемане на мораториума, установен от Великото Народно събрание върху изпълнението на смътното наказание. Вие виждате какво е нашето ежедневие. Всеки ден се съобщава за терористични актове, при които загиват хора, тоест това са поръчкови убийства, убиват се служители на полицията и на останалите правоохранителни органи. И аз мисля, че е крайно време да бъде внесено в пленарната зала това проекторешение, да се обсъди и тогава на моите опоненти ще бъда благодарен, ако те ме убедят че не съм прав като искам възстановяване на екзекуциите. Другото е нарушение на нашия правилник, който е със сила на закон, ако след година и половина от внасянето на проекторешението, то и тази седмица не намери място в дневния ред.
В същото време аз моля, господин председателю, тъй като миналата седмица ми беше казано, че ще се предаде на постоянната комисия по външната политика и европейската интеграция, аз предлагам, ако поне не стане това, тази седмица комисията да се запознае с проекторешението ми. Надявам се, че ще ме покани, за да се мотивирам защо няма пречки да отидем в Европа, ако започнем да изпълняваме наказанието. Известно е, че до 2000 година то трябва да бъде премахнато във всички европейски страни. Благодаря.


Моля да гласувате предложението на господин Дилков.
От общо гласували 191 народни представители, за - 60, против - 27, въздържали се - 104.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Васил Михайлов - Проекторешение за присъединяване на Република България към НАТО.
Заповядайте, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! През месеците ноември и декември се проведоха форуми съответно на НАТО и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Стана ясно, че разширяване на НАТО на Изток ще има. И в средата на 1997 г. ще бъдат посочени първите страни, които ще членуват в НАТО. Тази организация обаче, имам предвид Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и ЗЕС, както и Европейският съюз, са организации, които не гарантират сигурността. Единствена гаранция за сигурността на Европейския континент това е организацията на Северноатлантическия договор. И аз мисля, че е необходимо да се гласува днес или утре проекторешението за пълноправно членство на България в НАТО.
Тук видяхме една гадна провокация. Отново се раздухва верска и етническа омраза. И това го прави БСП. И не е чудно, защото това е една терористична организация. Цялата й история е низ от национални предателства и национален нихилизъм. Не друг, а тази организация е левоекстремистка, когато не е на власт, и десноекстремистка, когато е на власт. Тя е коминтерновска, съветска, небългарска организация. Такава е и сега. И изпълнява, разбира се, чужди поръчки - поръчките на една империя, която, за да може да владее, разделя хората. Стария принцип от римско време "Разделяй и владей!" го има. И вие, представители на БСП, не смейте да определяте другите като хора, носители на национален нихилизъм. Нищо подобно! Дори само това, че вие отказвате България да има своята национална сигурност и да може да бъде пълноправен член в Организацията на северноатлантическия договор е национално предателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Васил Михайлов.
От общо гласували 180 народни представители, за - 67, против - 97, въздържали се - 16.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Йордан Соколов - Проект за решение за създаване на временна анкетна комисия.
Господин Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние повторно внасяме предложение за създаване на анкетна комисия, която да обследва състоянието на нашата банкова система и нарушенията в нея. Ние всички сме свидетели на една много остра не само валутна, но и финансова криза. Валутна криза, довела до близо вече 12-13 пъти обезценяване на българския лев с всички неблагоприятни от това последици, и една финансова криза, довела до срив много банки, за съжаление след като същите тези банки бяха щедро рефинансирани от Българска народна банка с пари на данъкоплатците, както и рефинансирани от Държавна спестовна каса в нарушение на Закона за Държавната спестовна каса. Вие ще си спомните, че в отговор на зададен въпрос председателката на ДСК заяви, че няма акт на Министерския съвет, който да е позволил рефинансиране от страна на ДСК и тя се позова на някакъв договор, сключен в 1993 г. с Българска народна банка, какъвто договор очевидно не може да измени и отмени ясния текст на закона.
Ето защо ние искаме да бъде създадена анкетна комисия, която да изследва всички тези явления, да види причините за тези кризи и да даде свои мерки за преодоляване наистина на бедстващото положение, в което изпаднахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате предложението на господин Йордан Соколов.
От общо гласували 197 народни представители, за - 90, против - 37, въздържали се - 70.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате дневния ред за седмицата така, както беше представен в началото с четирите точки, предложени от парламентарните групи, и другите, които прочетох.
От общо гласували 175 народни представители, за - 139, против - 4, въздържали се - 32.
Дневният ред е приет.
Има думата по процедурен въпрос господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Преди да се започне работа по същество по точките, приети в днешния дневен ред, ми се ще да поставя един много сериозен въпрос от тази най-висока трибуна и това е обръщение към Вас, господин председателю. Тук ние работим, документът, който остава, е стенограмата. А нашите гласувания са в разпечатката, която се прави с електронната система за гласуване. Само че към стенограмите в библиотеката Вие, господин председателю, ще видите, че липсват разпечатките от нашите гласувания. И това е недопустимо. Защото, когато гласуването е явно, а то е явно, когато става чрез електронната система...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Каква е процедурата?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Процедурното ми предложение, уважаеми господин председателю, е да не започваме работа, докато Вие не се разпоредите разпечатките от гласуването да бъдат на свободен достъп в библиотеката на Народното събрание. В противен случай аз ще смятам, че се продължава тенденцията на разрушаване на българската държава и на българските институции.
Тук стана дума, че през 1951 г. със закон са отменени всички така наречени буржоазни закони. Междупрочем, вие унищожихте, имам предвид вашата организация, и Българска народна банка. Такава банка всъщност няма. Затова сега сме и в това положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов, обръщам Ви внимание, че не правите никаква процедура. Процедурата е по дневния ред, а Вие не правите такова предложение.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Точно така.
Правя процедурно предложение да не започваме своята работа, докато не се уреди въпросът с разпечатките в Народното събрание. Как е възможно такива разпечатки да липсват? Включително, и междупрочем някои да се поправят.
Починалият, убитият, Бог да го прости, Луканов, е гласувал няколко пъти след смъртта си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече! Обръщам Ви внимание, че при следващо нарушение ще Ви накажа с отстраняване, защото това, което правите, не е процедура. Седнете си на мястото.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Естествено, че е процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Седнете си на мястото!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: И не се заканвайте, че ще ме отстраните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Седнете си на мястото! Това, което го правя, го правя така, както трябва.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Пак не сте си прочел правилника. За такова нещо не можете да ме отстраните от заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От доктори, които не са хабилитирани, не вземам акъл.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Вие само с доценти ли разговаряте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И с професори.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Там Ви е грешката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Като не разбирате от майтап. (Неразбираеми реплики от блока на опозицията)
Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА АМНИСТИЯ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ОТНЕТИ ИМУЩЕСТВА
Най-напред давам думата на господин Мулетаров да прочете становището по законопроекта.
Определям тридесет минути на парламентарна група.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! В днешния дневен ред е включен един законопроект, който се отличава от досега внасяните в Народното събрание по това, че в продължение на около два месеца законопроект със същото наименование беше внасян на три пъти в Народното събрание и на два пъти комисията изрази становище по него.
Този законопроект - трети подред, комисията разгледа на свои заседания на 20-и и на 27 юни 1996 г. Законопроектът за амнистия и възстановяване на отнетите имущества беше обсъден с представители на Главно управление на Митницата, които изразиха своето отношение по поставените в проектозакона проблеми. Както посочих, преди този законопроект беше постъпил друг със същото наименование, който комисията категорично отхвърли, поради това че в него имаше съществени слабости от правно-техническо естество и разпоредби, които противоречаха с принципите на действащото законодателство.
Внесеният на 22 март 1996 г. Законопроект за амнистия на отнето имущество на български граждани от турски произход при напускане на страната през периода май-септември 1989 г. правеше опит да преодолее тези слабости. Той представляваше подобрен вариант на същия, но също не беше на нужното правно-техническо ниво, поради което през м. юни и вторият законопроект беше оттеглен. Това е третият подред законопроект, по който комисията изразява следното становище.
С този законопроект, както и с предишните два, се цели, както е посочено в мотивите, да се възстанови една социална справедливост и се предвижда да бъдат амнистирани престъпленията по чл. 250 от Наказателния кодекс; да се възстановят сумите, платени като глоби за извършени нарушения на Закона за сделки с валутни ценности и валутния контрол, както и парични средства и други имущества, оставени на депозит в митницата. В проектозакона съществуват някои несъвършенства, които би трябвало да се имат предвид.
Преди всичко би следвало да се уточни, че законопроектът има предвид деянията, извършени при преминаването на границата с Република Турция, а не изобщо при преминаването на границата. Това отношение съществуваше и в предишните два законопроекта, а в третия е отпаднало. А идеята на закона и в неговите мотиви е да обхване тези граждани, които в периода, предмет на закона, са преминали границата с Турция.
Слабост е и обстоятелството, че предвиденото връщане на сумите, платени като глоби, няма своето правно основание в текста на законопроекта. За първи път се прави един неуспешен опит така, както се предвиждаше в първоначалните законопроекти, да се пристъпи към амнистия на административни наказания. Такава практика, такава процедура и такава законова възможност у нас няма. Затова би следвало преди да се уреди връщането на глобите, да се излезе с ясно отношение към извършените нарушения. Те са влезли в сила и последиците от нея също са влезли в сила.
В законопроекта са допуснати и някои редакционни неточности. Така например липсва единство в употребената терминология в чл. 1, чл. 2 и чл. 4. В първите два текста се говори за "влизане" и "излизане" от страната, а в третия - за "преминаване на границата". Тази неточност би следвало да се отстрани, защото може да доведе до противоречия в практиката.
Редакционно не е прецизен и чл. 2, ал. 1, където е предвидено възстановяване на паричната равностойност на наложеното наказание "глоба". Глобата представлява винаги парична сума и не може да има парична равностойност.
Възражение търпи и нормативното разрешение, установено в чл. 4, където е предвидено, че оставен депозит в митницата и непотърсени вещи и суми подлежат на връщане по ред, установен от този законопроект. От обясненията, които бяха направени пред комисията от представителя на Управление "Митници", се установи, че всички стоки от граждани, които преминават границата на страната, и са оставени на депозит при митническите органи, подлежат на връщане по тяхно искане и който не ги потърси в съответен срок, няма такава законна възможност да ги иска допълнително, ако сам не е осъществил правата си. По този начин в този закон се създава възможност да се възстановяват вещи, за които самият им собственик не е положил необходимата грижа за тяхното получаване.
Като взеха предвид така изложеното, членовете на комисията с 8 гласа "за", 2 - "въздържали се", и 1 - "против", решиха, че законопроектът може да бъде внесен и обсъден в пленарната зала на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на проф. Велко Вълканов, председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията да представи становището на председателстваната от него комисия.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Уважаеми колеги, на 3 юли т. г. Комисията по правата на човека и вероизповеданията на свое редовно заседание обсъди Законопроекта за амнистия и възстановяване на отнети имущества, внесен от господин Ахмед Доган и група народни представители. На заседанието присъстваха 13 члена на комисията. След обсъждане комисията прие по принцип внесения законопроект.
Изказани бяха все пак някои съображения във връзка с финансовата обезпеченост на законопроекта. Отбеляза се, че някои други проблеми, които имат висок социален и национален смисъл, като например обезщетяваното имущество на тракийските преселници, все още не намират своето законодателно решение. За приемането на законопроекта гласуваха 11 народни представители, 2 се въздържаха и нямаше нито един против. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане законопроекта.
Моля председателите на парламентарните групи да представят списък на желаещите да се изкажат.
Има ли желаещи да се изкажат?
Заповядайте, госпожа Садък.

СЕЙХАН САДЪК (ДПС): Държа, господин председателю, да подчертая, че от името на вносителите ще представя законопроекта, а не изказване да правя.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес по разглеждания законопроект искам да внеса една яснота в началото, защото този законопроект имаше дълга предистория.
Още в началото на Тридесет и шестото Народно събрание, Движението за права и свободи, внася законопроект с името "Законопроект за амнистия и възстановяване на отнети имущества от български граждани от турски произход при напускане на страната през периода май - септември 1989 г.", което се разглежда от комисиите, обаче до пленарна зала не стига. Законопроект със същото наименование се внася още в началото на това Тридесет и шесто Народно събрание от група депутати от Движението за права и свободи. Разпределен е на три комисии - на Комисията по устройството и дейността на държавните органи, на Комисията по вероизповедания и на Бюджетната комисия. За водеща е определена Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
На 5 юни тази година законопроектът, съгласно чл. 40, ал. 7 от Правилника на Народното събрание, е внесен като точка първа от седмичната програма на Народното събрание. До този момент, до внасянето в седмичната програма, законопроектът е разгледан само от водещата комисия и становище има само от водещата комисия. Поради последното, а и заради това, че междувременно в деловодството на Народното събрание е внесен и трети законопроект от група народни представители от Движението за права и свободи, тогава, в същия ден, до гласуване не се стига.
Спомням си, доколкото наистина паметта ми не ме лъже, че се прочете само становището на водещата комисия, а от името на вносителите, господин Татарлъ обстойно и аргументирано изложи мотивите за внасянето на този законопроект.
Днес, уважаеми колеги, разглеждаме третия напълно подобрен вариант на законопроекта под името "Законопроект за амнистия и възстановяване на имущества", като внесените предишни два законопроекта са изтеглени с писмо. До този вариант на законопроекта се стигна след обстойно обсъждане в Комисията по устройството и дейността на държавните органи, като законопроектът в комисията бе разглеждан при една спокойна, делова обстановка, без да се отива в политически пристрастия, без да се отива в тази плоскост и колегите много присърце спомогнаха при написването на третия вариант на законопроекта.
От името на цялата Парламентарна група на движението за права и свободи от тази трибуна искам да изкажа още веднъж благодарността си на колегите - членове на комисията - господин Георгиев, госпожа Светла Наумова, господин Гоцев, господин Лучников, които, още веднъж повтарям, пък и всички членове на комисията, се обединихме около третия вариант на законопроекта. Господин Мулетаров изчете становището на комисията по устройството и дейността на държавните органи и вие видяхте с какво мнозинство законопроектът е приет.
Сега конкретно по законопроекта.
В чл. 1 сме обособили амнистията. Искам изцяло да го цитирам, защото предполагам, че днес в залата повечето от вас нямат законопроекта.
"Чл. 1. Амнистират се, като се освобождават от последиците на престъпленията по чл. 250, отменен през 1993 г. от Наказателния кодекс, извършени от българските граждани при излизане от страната през периода от май до 22 август 1989 г. и при влизането им до 31 декември 1990 г."
Текстът на чл. 1, уважаеми колеги, претърпя значително развитие и вариантът в този вид разширява обхвата на амнистираните лица, като текстът има предвид помилваща амнистия, съгласно Наказателния кодекс.
Както забелязвате, визира се точен период на излизане от страната от месец май до 22 август 1989 г. и краен срок за влизане обратно в Република България. Съображенията ни за съществуването на такъв текст надявам се са повече от ясни.
Вследствие на така наречения "възродителен период" през визирания в чл. 1 от законопроекта период много български граждани от турски произход бяха принудени при извънредни обстоятелства да заминат за Република Турция, като част от тях се връщат обратно в страната също при не съвсем нормални обстоятелства. При заминаването си тези граждани изнасят значителна част от имуществото си и поради различни причини - субективни, но най-вече обективни, доста от тях са извършили нарушения на действащия валутен и митнически режим, като по този начин са осъществили престъпления по чл. 250 от Наказателния кодекс.
Уважаеми колеги, в текста на този член се постарахме да избегнем термина "български граждани от турски произход", който бе в първите два варианта на законопроекта, защото по него имаше много съображения да не се приема в този вид и основателно, защото в Конституцията на Република България такъв термин не съществува. По този начин в чл. 1 се разшири обхватът на лицата и аз искрено се надявам, че по този член няма да се възползват много криминогенни елементи, но надявам се, че до това няма да се стигне.
Член 2 от законопроекта, пак искам да ви го цитирам:
"Чл. 2. Възстановяват се отнетите парични суми, вещи и паричната равностойност на наложеното наказание "глоба" на българските граждани, които при излизане от страната през периода месец май до 22 август 1989 г. и при влизането им до 31 декември 1990 г., са наложени глоби и конфискация за административни нарушения по чл. 36 от Закона за сделките с валутните ценности и валутния контрол: членове 5, 7, 8, 14 и 15 от Наредбата за контрол върху валутните ценности и членове 51, 52, 53 и 54 от Закона за митниците и по Закона за административните нарушения и наказания."
Чрез този чл. 2, уважаеми колеги, се създава един преференциален текст по силата на този закон, за да се възстанови отнетото, защото иначе по нормалния способ и начин би се удължила много процедурата и не всички граждани биха върнали това, което им е отнето на границата.
Член 4 третира оставането на депозит, вещи и суми, но аз на този член не бих искала да се спра, защото моите колеги обстойно ще аргументират заложеното в този текст.
Членове 6, 7 и 8 от предлагания законопроект визират реда, по който ще стане връщането на отнетото и се предвижда да се подаде молба до министъра на финансите чрез съответните финансови служби към общините. Това да става от правоимащите лица в месечен срок от подаването на молбата министърът на финансите, съответно началник Главно управление "Митници" е длъжен да върне отнетото.
В допълнителните разпоредби точно и ясно се казва, че от този закон, когато той влезе в сила, ще се ползват само български граждани. Предвидили сме и наказателна разпоредба на лицата, нарушили този закон.
Това в общи линии е предлаганият от нас законопроект.
Още веднъж повтарям, пък и от прочетеното становище от Комисията по устройството и дейността на държавните органи и от Комисията по вероизповеданията, става ясно, че законопроектът е приет с болшинство. Този законопроект ми се струва, че ще завърши именно този процес на реабилитация на тези граждани на отнетите имущества, защото този процес е започнат със закона "Доган", който закон миналите две седмици имаше поправки, с този закон се поставя началото на процеса на реабилитация на имуществата на българските граждани и с този законопроект ще се завърши този процес. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
От демократичната левица има ли желаещи за изказване? - Няма.
Давам думата на Гюлбие Реджеб.
ГЮЛБИЕ РЕДЖЕБ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за амнистия и възстановяване на отнетите имущества цели да възстанови една социална справедливост. Става въпрос за голямата екскурзия през 1989 г., когато много български граждани бяха принудени да напуснат страната ни и да заминат зад граница, а в по-големи случаи за Република Турция.
При напускането на страната ни същите изнесоха голяма част от имуществото си, като вещи, български левове и други валутни ценности. Всеки от тези български граждани заминаваха екстремно, като граденото и събраното от тях години наред едва ли не остана в границите на страната ни. Поради това, че до 1989 г. много малко български граждани имаха възможност да пътуват в чужбина, изключително краткото време за подготовка, незнанието, наложиха извършването на редица нарушения от действащия валутен и митнически режим.
Съгласно чл. 72, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за митниците, забранените за износ предмети и валутни ценности, които не са били обект на нарушение, са били задържани от митниците.
За целта митниците са издавали в 2 екземпляра разписка за задържане, от която първият екземпляр остава в митницата, а другият е даван на лицето. В разписките е посочен едномесечен срок, наблягам на едномесечен срок, за получаване на предметите обратно от митниците. Завърналите се в тези срокове са получили задържаното. Но тези, които са изпуснали срока - дори и с един ден, по никакъв закон не са имали право на това, а именно на възстановяване на всичко онова, което е отнето на самата митница и което е конфискувано, разбира се, поради бързината на заминаването и незнанието.
Затова законопроектът, който предложихме на вашето внимание, касае случаите, в които срокът е пропуснат.
С оглед финансовата обосновка на законопроекта бе поискана справка както от Парламентарната група на Движението за права и свободи, а впоследствие и от водещата комисия, респективно от министъра на финансите чрез митниците от 2.06.1995 г., която конкретизира размерите и количествата на конфискуваните или отнети в полза на държавата суми и имущества. Задържаните суми възлизат на близо 33 млн. лв. общо при напускане и влизане в страната, като задържаните стоки са описани по количества и видове.
Поради незначителния размер на задържаните суми и предмети с цел да се обезщетят загубилите български граждани апелирам към подкрепа от всички народни представители, защото само по такъв начин ще се предвидят средства в проектобюджета на страната ни за 1997 г.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложеният законопроект урежда последиците от извършените през визирания период действия, продиктувани от политиката на тогавашното правителство. Нека да дадем своя положителен вот за справедливостта в нашата страна, защото демокрацията изисква това от нас.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПГДЛ): Имам една реплика към госпожа Гюлбие Реджеб.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! В изказването беше обърнато внимание на краткия срок, в който гражданите са оставили на депозит свои вещи в митническите органи и невъзможността да получат същия поради този срок. И възниква въпросът: кой е виновен, ако дадено лице, което е оставило своя вещ на депозит в митниците, каквато практика е съществувала от десетилетия, съществува и днес, и не отиде в установения срок да си ги получи, носи отговорност? Този, на когото са вещите или този, при когото е оставен депозитът? Говори се, че срокът е кратък. Да, срокът е кратък, тъй като обикновено, когато се напуска границата по различни поводи, срокът на визата е едномесечен. Предполага се, че в един месец ще отидеш и ще се върнеш. И тези граждани, които ходиха, както се изрази колежката, на екскурзия, са излизали с намерение да отидат и да се върнат. И затова стоката, оставена на депозит, трябва да се получи или от самото лице, или от такива, които то е упълномощило. Не може с един закон, според мен, ние да вменяваме в дълг на държавата да връща нещо, за което не тя има вина, а самият собственик на тази вещ, който не е потърсил в законоустановения срок, отнасящ се за всички български граждани, без изключение, тази оставена на депозит стока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други реплики няма.
Има думата за дуплика госпожа Реджеб.
ГЮЛБИЕ РЕДЖЕБ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Мулетаров! Мен ми се ще само с едно изречение да Ви отговоря. Всички тук в тази зала и особено тези, които ни слушат, знаят, че това пътуване не е обикновено пътуване и не е обикновена екскурзия, както някой се записва в дадена фирма, отива до Истанбул, разглежда забележителностите на Истанбул и се завръща. Нека да не навлизаме надълго и нашироко и да не спорим точно по този въпрос, защото, както гледам в залата, и особено сред колегите - аз благодаря на всички, имаше пълното разбиране наистина да разрешим тази социална несправедливост.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи от други парламентарни групи да се изкажат? - Няма.
Давам думата на Юджел Атилла.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес разглеждаме един законопроект, който между другото, стартира още по времето на Тридесет и шестото Народно събрание, но така или иначе не можа да преодолее тази система на вход на законопроектите в дневния ред в пленарна зала. Знаете, Законодателната комисия беше единственият филтър, през който минаваха тези законопроекти. Отрупана от по-важни, може би, тогава не успя, но днес, в деня на опозицията, който по правилник бе зададен като правило да се предлагат законопроекти от опозицията, той стартира още през април, но беше изтеглен от нас.
Най-общо бих искал да обединя изказванията на колегите в следните пунктове. Визират се последствия от събития на лятото на 1989 г., познати така или иначе с "голямото изселване" на хора от България в посока към Турция, които така или иначе дотогава не са имали такава възможност. И първата възможност, която получиха българските граждани под формата на задгранични паспорти да пътуват зад граница, беше реализирана тогава, в тогавашните условия на лятото на 1989 г. и заминавайки, разбира се, повечето от тях може и да не са знаели законовите положения при напускане, но и създаденото напрежение по отношение на масовото преминаване на границата беше принудило тогавашните власти да позволят на гражданите в началото да пътуват съгласно изискванията на закона само с куфар с определено тегло, с определени парични суми. Но впоследствие напрежението растеше и те позволиха на хората да вземат и част от своята покъщнина. Имаше може би решения, в които се визираше по колко точно суми да се изнасят на член от семейство и в тези скоростни решения, които тогавашното правителство е приемало, се е получило и разминаване и неосъзнатост на границата от гражданите, които напускаха.
Законопроектът визира последствията от тези събития като иска на базата на една справедливост да възстанови на хората това, което е отнето при преминаване на границата.
За какво точно става въпрос? Какво се визира? Законопроектът визира възстановяването най-общо на две категории имущество. Това са парични средства и вещи. Паричните средства се разделят на две подгрупи в законопроекта така, както е и писмото на Главно управление "Митници". Това са парични суми, оставени на депозит - това е първата категория парични суми, и втората категория парични суми това са суми по съставени актове за валутни нарушения, включително и глоби.
По отношение на първата група парични средства, а именно депозит, още по своето определение депозитът означава доброволно оставени суми. Те не са елемент на някакво престъпление, те не са елемент на укриване, те не са елемент на някакво престъпно деяние. Тогавашното законодателство, което по общо мнение на сегашния парламент, а и с действието на новата Конституция, която отхвърля всичко недемократично, е точно такова и ние го определихме много отдавна като недемократично. Определи се на хората срок в рамките на един месец, в който те да се върнат и да си ги вземат, като пределно ясно се знаеше, че отивайки с част от покъщнината си, а и знаейки цялата организация по тяхното приемане - на стадиони, на лагери, в устроени временни лагери по тяхното приемане, че те не могат да се установят толкова бързо там и да се върнат, за да си ги получат. Но най-важното от това, което казвам за категорията депозити, а и за всичко, което беше изнесено, е, че това пак бе поради съществуващите тогава условия - само дело на лични трудови спестявания. Тогава нямаше възможност за предприемачество. Не е дори имало умисъл, че тези вещи, че тези парични суми биха били, отбележете, някакви укрити доходи, някакви доходи, които имат съмнителен характер.

Това са суми, които дотогава са били в Българска народна банка, в Държавна спестовна каса, изтеглени са съвсем законно от гражданите, не са били укривани в буркани, в чаршафи, в дюшеци и съвсем законно са тръгнали към границата, да преминат заедно с тях.
При положение че на границата им е споменато, че член от семейство не може да има повече от 500 лв., такова решение е имало тогава, може да е било временно, може да е било много кратко, аз ви казвам, че тогава решенията се променяха много бързо, останалата част от сумата, която надвишава, примерно на четиричленно семейство по 500 лв. му се разрешават 2000 лв., а останалата част би трябвало да остане на депозит, именно такъв е характерът на тези оставени суми.
В писмото на Главно управление "Митници" се посочва, че тези суми са някъде около 27 млн. при излизане и 4 млн. и нещо при влизане. Имаме точната справка.
Значи на фона на това, което е отнето по силата на съставени актове за валутни нарушения, включително и глоби, които варират около 1 млн. и 250 хил., около 31 млн. са доброволно оставени суми, т.е. те не са били елемент на укриване, елемент на престъпление. Изобщо отнеманията и национализациите по принцип са характерни за недемократичните режими и за недемократичните държави. Не може така без никакво основание държавата да посяга на собствеността на хората.
Неслучайно и новата Конституция, визирам специално това, предвиди възможност и това е една от демократичните позиции в тази Конституция, правна възможност да бъде защитен индивидуалният интерес при немотивирани и несправедливи действия на държавните органи. Въобще основание, че имало срок за връщането на тези депозити и той е толкоз кратък, не може да бъде основание днес да не им възстановим тези оставени суми.
Сега, ако си представим, позволете само да си представим, че пътуваме днес някъде зад граница, каква била логиката някой да ни определя срок за нашите депозити, които съвсем доброволно оставяме на границата като суми, които са декларирани от нас, че са в повече. Каква е логиката държавата да отнеме след някакъв срок? Какво е нейното право след някакъв срок да получи право на собственост върху нашите средства?
Тази логика е избягната в сегашното законодателство, т.е. в законодателството след приемане на новата Конституция. Не е възможна днес такава логика, защото по принцип няма логическо обяснение на това как държавата би могла да определи срок върху това, което е наше, т.е. на гражданите на Република България.
Дори тук можем да допуснем хипотезата, ако и това е необходимо, за невалидността на повечето от тогавашните актове в законодателството на България, дори само поради един-единствен факт - за нарушеното представителство на народната воля, на волята на народа, от която произтича властта в тогавашния парламент, в тогавашното Народно събрание. В повечето случаи това представителство се е определяло съвсем субективно, съвсем партийно, без да се е изисквала общовалидна народна воля. Дори този мотив би могъл да бъде достатъчен, за да можем да кажем, че тогавашното законодателство е било в ущърб на интересите на гражданите на България.
И не на последно място искам само да спомена и нашата роля на законотворци. Творейки правилата, по които държавата управлява в името на общата воля, на общия интерес, тя впрочем постановява и справедливост. Затуй, бидейки тук, на това високо място, и определяйки правилата, по които държавата трябва да управлява в името на общия интерес, ние творим и справедливост. И творейки справедливост, трябва да генерираме в хората доверие към държавата, доверие към държавните институции. Те трябва да знаят, че техният интерес е защитаван от държавата, а не погазван.
В този смисъл мисля, че днес пресечната точка на нашето гласуване, на гласуването на народните представители от всички парламентарни групи, представени в Тридесет и седмото Народно събрание, може да бъде само една-единствена - точката, наречена точка на справедливостта, а именно да защитим справедливостта чрез нашия вот. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата Ана Караиванова от Демократичната левица.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги, макар и неколкократно преработван, този законопроект е негоден за приемане. Негоден е, защото е озаглавен Законопроект за амнистия. В него само в първия текст се говори за амнистия на извършените престъпления по тогавашния чл. 250, който за един период беше отменен от Наказателния кодекс. И защото амнистия действително като акт на върховна воля на държавата има само за престъпленията. Амнистия за административни нарушения не съществува. Още по-малко пък за преминаване в полза на държавата собствеността на определени вещи поради непотърсването им в определен срок. Такива разпоредби на законите съществуват и сега, колега Атилла. Непотърсените в определен срок вещи преминават в собственост на държавата - и в Закона за митниците, и в други закони.
Законопроектът е негоден най-напред и от правно-техническа страна, а това не е маловажно. Така например в чл. 2 четем, че се възстановява паричната равностойност на наказанието "глоба".
Глобата, уважаеми колеги, е винаги в пари и парична равностойност за нея не съществува. Тя е сума.
Сумите, по-нататък четем в други текстове, в чл. 2, ал. 2, които са били конфискувани за административни нарушения. Конфискация за административни нарушения няма. Даже и за престъпления само в текстове, в които е предвидено. Отнемането в полза на държавата на вещи или суми, които са намерени при преминаването на границата и не са декларирани, е друг вид имуществена санкция. Тя съществува и сега по Закона за сделките с валутните ценности, по Наредбата за граничния контрол и по възстановения чл. 250 - за валутните нарушения.
На някой може да се види, че са твърде формалистични тези ми съображения за несъобразяване с правната терминология, но в правото има и много формализъм, и текстовете трябва да се употребяват в точното и утвърдило се в правната наука и в теорията значение.
Не може, колеги, по-нататък да се твърди в мотивите на законопроекта, че гражданите са извършили нарушение, а някои от тях в зависимост от предмета на нарушението и престъпление, защото при прибързаното им заминаване са били неосведомени за действуващото в страната законодателство. След като толкова години са живели в България, те са били длъжни да знаят законодателството. Известна е на всички максимата, че незнанието на закона не оневинява никого.
Уважаеми колеги, гражданите, които отиваха на, нека ги нарека, обикновени екскурзии - било чрез "Балкантурист", било чрез Съюза на автомобилистите, по частна линия или по покана, също извършваха нарушения и на тях също им се налагаха съответните наказания. Защо на тях не връщаме сумите или не ги оневиняваме? Как може да създаваме една категория граждани - привилегировани? Видите ли, те не знаели закона, а другите са длъжни! Нещо повече, и чужденците наказваме за такива престъпления.
Само преди ден-два чухме по телевизията, че е хванат чужд гражданин, който тайно се е опитал да изнесе крупна сума във валута. Ще му се отнеме, защото такова е действуващото законодателство и то му се разяснява при митницата.
Искате, уважаеми вносители, отнетите в полза на държавата суми, вещи и наложените глоби да се върнат в 12-кратен размер - чл. 5. Освен това съществува и вътрешно противоречие: в чл. 4 например пък искате вещите да се върнат на лицата, от които са отнети или на техните наследници, в равностойността им по днешни пазарни цени. От коя цена да се избира? - От днешната пазарна или по 12-кратния размер на тогавашните цени, които може да са различни стойности. Или което е по-благоприятното, което дава повече възможности да получим повече...
И защо, уважаеми колеги? Нима не ви е известно, че в правото съществува принципът: никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение. А вие искате не само една определена категория граждани да черпи права от собственото си виновно поведение, ами дори да се облагодетелства - да получи в 12-кратен размер или днешните пазарни стойности на вещи, които се различават многократно от онези пазарни стойности - да получи за това, че е нарушила закона.
За сметка на кого, уважаеми колеги? - За сметка на държавата, твърдите вие - Министерство на финансите. Извинете ме, аз мисля, че ние не трябва да гледаме на държавата като на нещо чуждо. Това е за сметка на данъкоплатеца, на българския данъкоплатец, който плаща редовно и изрядно своите данъци. Може би все по-малко остават такива, но те все пак съществуват.
И тогава какво излиза, уважаеми колеги, с тази дума справедливост, която така понякога лековато определяме? - Най-ощетеният в днешно време е лоялният към своята държава гражданин - този, който винаги е спазвал законите било по убеждение - има и такава категория граждани, твърдя го, било под страх за наказание, но и това е една от функциите на законите. Него нито го обезщетяват, нито го награждават за това, че е бил изряден към своята държава. Напротив, той остава длъжният да обезщети всички - и справедливо, и несправедливо засегнати. Защо си говорим за справедливост тогава, колеги?
Освен това, така написан, законопроектът създава и неравенство - аз вече споменах - между българските граждани. Нямам предвид етническата им принадлежност - дори тук не се споменава. Възстановяват се отнетите вещи и суми, връщат се глоби и то в 12-кратен размер на граждани, извършили валутни или митнически нарушения при излизане през границите - всички граници, тук не са очертани само някакви граници - през периода от м. май 1989 г. до 22 август с. г. или пък влезли до 31 декември 1990 г.
А защо не се връщат сумите или равностойността на вещите на излезлите примерно през февруари-март с. г.? Защо за тях не съществува този режим? А тези, които са имали "късмета" - нека да го нарека, да им наложат глоба през периода от май до август 1989 г., минавайки под мотото "възродителен процес", той може, както правеха, скрил в чорапа си, скрил тук-там злато, валута, да получи сега 12-кратния размер... Е, как да стане това? Защо на едните в този отрязък ще им възстановяваме, ще ги облагодетелстваме, а другите - извън този отрязък, са си понесли отговорността и никой няма да им връща?...
Това, уважаеми колеги, не е правова държава. Не можем различно да прилагаме законите - едни, които са ги нарушавали месец преди това, вече казах, носят отговорността. На останалите ще им върнем дори в 12-кратен размер за това, че те действително са нарушили закона. Вярно е, че може да са били притеснени, но не са единствените, които поради някакво притеснение са нарушили закона. Затова пък има механизми да се отчита.
И най-сетне, колеги, говорейки отново за правните несъвършенства на закона, четем в ｧ 3 от Допълнителните разпоредби освен учудващата в ｧ 2 разпоредба, че за случаите по чл. 4 на този закон не важи чл. 23 от Закона за митниците... Аз за първи път виждам това - за някой закон да не важи текст от друг закон!?...
Но в ｧ 3 от Допълнителните разпоредби е записано: На лицата, нарушили този закон, се налагат глоби до 100 хил. лева. На кои лица? На тези, които не възстановят? - Там пишете, че министърът на финансите или пък началникът на Главно управление "Митници" са длъжни да възстановят отнетите вещи. Да не говорим, че в Допълнителните разпоредби не се слагат административно-наказателни разпоредби, уважаеми колеги юристи от вносителите. Бих искал да ви попитам кой ще състави административния акт за нарушението на министъра на финансите? Кой ще му издаде наказателното постановление?
Това не са маловажни неща. Затова аз още веднъж в заключение искам да кажа: законът е негоден, уважаеми колеги, и следва да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За реплика господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, госпожо Караиванова! Ние сме на първо четене. Тук се гласува законопроектът по принцип. Вашите юридически умения бихте могла да приложите на второто четене. Никой не отрича факта, че един законопроект не може да бъде съвършен и аз се надявам Вие да дадете своя принос за второто четене. А отхвърлянето на първо четене означава, че Вие не сте съгласна въобще с логиката и с философията на този закон.
И когато се говори за социална справедливост, когато Вие говорите за правова държава, правова държава е тази, която гарантира правата на своите граждани. Законова държава е държавата, в която законите се изпълняват от институциите и от гражданите.
Но един закон може да бъде и несправедлив. Той може да влезе в противоречие в даден момент с правата на хората. Знаем много добре за какво става дума. Тази така наречена екскурзия беше изселване на български граждани. Междупрочем лоялни към своята държава български граждани! Не мога да приема, че това петно, което беше "възродителният процес", все още не се прави опит да бъде изтрито, доколкото разбира се това е възможно. И аз ви умолявам наистина да направим това малко действие. То не е голямо. Забележете, българската държава има много по-големи ангажименти към тези граждани, които сега са в Турция. Това са български граждани. Знаете ли, че проблемът с пенсиите стои, със социални осигуровки и т. н.? Това е много сериозен въпрос. Предложеният законопроект е малка частица, която ще допринесе за социалната справедливост.
И аз ви моля наистина, уважаеми колеги, да възприемем този законопроект на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля Ви да спазвате правилника, господин Михайлов.
За втора реплика - давам думата на Юджел Атилла.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА (ДПС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Длъжен съм да отбележа пред вас оня доброжелателен тон, който се установи по време на разискванията, на неколкократните многочасови обсъждания на този въпрос. Има 3-4 варианта на този закон. Призив от наша страна - от вносителите, към юристите от всички парламентарни групи, така или иначе, защото се оформи мнение не против обезщетителния характер на закона между другото - възстановяването на техните суми на онези български граждани - да не спорим, да не отиваме и да не политизираме темата "Лято '89", госпожо Караиванова! Недейте сравнява тази екскурзия - най-малкото Вие - с екскурзия на автомобилистите извън страната. Това е един тежък въпрос, който, ако започнем да разискваме, сигурно няма да ни стигне заседанието и до утре сутринта.
Затова предлагам всички онези, които се обединихме тогава, Вие можехте и имахте пълната възможност - три варианта и един междинен - четири варианта имаше в комисията, когато обсъждахме, и можехте спокойно да ни помогнете с Вашите правни знания да изчистим някои несъвършенства на този закон.

Най-малкото ми се струва за вас, че може да бъде в унисон с общоналожилата се вече тенденция в трите постоянни комисия, които обсъждаха този законопроект. А това, че никой не беше против в Комисията по бюджет и финанси, тоест те не са против обезщетителния характер. Но тя е консервативна комисия по принцип и защитава бюджета на държавата. Те също не бяха против. Виждате, че в правната комисия няма нито един против, въздържали се има двама, законопроектът се приема. Във водещата комисия има един против, двама въздържали се и осем за.
Затова ви моля - нека да бъдем доброжелателни и нека да помогнем на второто четене на законопроекта, да го гласуваме по принцип и да го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да спазвате регламента.
За трета реплика има думата Сейхан Садък.
СЕЙХАН САДЪК (ДПС): Уважаема госпожо Караиванова, аз не знам защо съзнателно или не, мисля, че не е съзнателно, отново се споменава, че в законопроекта има амнистиране на административни нарушения. В този вариант на законопроекта такова нещо няма. Отделно е обособено амнистирането на престъпления по чл. 250 от Наказателния кодекс. А в чл. 2 се визира и се касае за принципа на възстановяване на отнето имущество.
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): А кое е правното основание за връщане?
СЕЙХАН САДЪК: Правното основание ние сме го казали с мотивите за внасянето на нашия законопроект. Аз отново казвам - това ще бъде един процес на завършване на възстановяването. Началният момент беше със закона "Доган". Накратко казано, това ще бъде крайният етап на завършване.
И ви моля още веднъж да се обединим около приемането на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Ана Караиванова за дуплика.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): С по няколко думи ще отговоря.
На господин Михайлов твърдението, че това не е било екскурзия, а изселване. Господин Михайлов, да, но при изселването има спогодби. В периодите е имало изселвания.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Насилствено. Стотици хиляди хора.
АНА КАРАИВАНОВА: Не е било насилствено. Хайде да не спорим тук. Когато се отнася за изселване, там вече се сключват спогодби и там правилата са малко по-други. Не се прилагат тези разпоредби на законите, които са нарушили.
Така че аз още веднъж искам да кажа - правова държава е тогава, когато и държавата защитава гражданите, но и гражданите спазват законите.
На господин Атилла. Не искате да сравняваме екскурзията през 1989 г. с екскурзията на обикновените автомобилисти. Господин Атилла, ако исках да си послужа с някакви други мотиви, бих ви казала да не сравняваме екскурзията през 1989 г. с онази незабравена екскурзия на български граждани през 1913 г. (Шум и реплики в блока на ДПС) Това е много по-тежка екскурзия, с много по-големи нарушения.
Госпожо Съдък, вярно е, че нямате споменато за амнистия на административните нарушения. Аз говорих, че има противоречия между заглавието на закона и вътрешните изисквания. Законът е озаглавен "За амнистия", но административни глоби не могат да се амнистират. Както подхвърли господин Мулетаров, нямате правно основание за заличаване на глобите и за връщане на глоби, защото те са за извършени административни нарушения, действително извършени, и за тях са наложени съответните наказания, така както се налагат и днес, по същите закони, така както по същото време са налагани и на други граждани.
Аз затова ви казвам - през този период са налагани административни наказания и на други граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за изказване Валентина Георгиев.
ВАЛЕНТИНА ГЕОРГИЕВА (ПГДЛ): Колеги, аз ще бъда съвсем кратка, защото не бих искала да повторя това, което каза госпожа Караиванова по отношение на текстовете на закона и неговото качество като закон.
Госпожа Садък ни припомни историята на тези законопроекти, които не за първи път влизат в тази пленарна зала или в комисиите. Аз бих искала да припомня едно друго постановление, за което никой тук не говори, през 1990 г., което даде възможност именно на тази категории граждани, които бяха на екскурзия в Република Турция, и на които, като се върнаха, им бяха върнати тези средства и тези вещи, за които сега се претендира след седем години.
ГЮЛБИЕ РЕДЖЕБ (от място): За жилищата...
ВАЛЕНТИНА ГЕОРГИЕВА: Не говоря за жилищата, точно за вещите говоря, не говоря и за сумите, които са им върнати, депозитите и т.н. Това съществува. Ако някой се интересува, може да отиде в Министерския съвет и да потърси тази нормативна база. Защото не е само постановлението, има и други подзаконови нормативни актове, които уреждат тази материя. И нека да не бъдем голословни в случая, а да си послужим с документи, с които разполага Министерският съвет.
Аз пледирам, че този закон няма икономическа обосновка. Съжалявам, колеги. На нас ни предстои да приемем бюджет за 1997 г. Знаем какво е състоянието на държавата в момента. Кажете ни, колеги, откъде ще вземем тези пари, за да върнем средства на тези, които виновно са причинили и съответно са извършили някакво деяние - дали от парите за парното на училищата, дали от пенсиите на пенсионерите, дали от заплатите на учителите, лекарите, бюджетните работници или пък от здравната сфера? Не може едно виновно деяние ние сега да го възнаграждаваме. Никакво правно основание няма, за да бъде извършвано това, което се предлага с този законопроект.
За разлика от всички останали колеги аз няма да говоря, че не поддържам закона само заради това, защото е технически недобър, а просто защото считам, че не само, че не възстановява справедливост, а той е един несправедлив закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика Гюлбие Реджеб.
ГЮЛБИЕ РЕДЖЕБ (ДПС): Уважаема госпожо Георгиева, относно вашите притеснения откъде ще намерим средства. Миналата седмица ние гласувахме Законопроект за изменение и допълнение на Закона "Доган". И понеже касаеше въпроси за уреждане на конкретни случаи, законопроектът беше предложен от господин Божинов, ние не успяхме да намерим тези средства. Значи днес не можем. Няма никакви виновници. Ако има виновници, те не са в тази зала, госпожо Георгиева.
Става въпрос за намирането на тези средства. Аз още веднъж апелирам законопроектът днес да мине на първо четене. Разбира се, очаквам вашия положителен вот, за да предвидим средствата в проектобюджета за 1997 г. Сега не сме по средата на годината, та да мислим по какъв начин и откъде да търсим средства. Проектобюджетите са за това. След като получим ние проекта за бюджет за 1997 г., ще видим, след като приемем закона. А преди всичко ние сме законодатели, колеги. Приемем ли закона, все ще намерим място в Закона за държавния бюджет, където тези средства ще бъдат предвидени.
Отново казвам - нека да не се връщаме години назад. А по отношение на онова постановление, за което вие говорите, там изобщо не става въпрос, госпожо, за валутни ценности, за парични суми и т.н. и за тяхното възстановяване. С един ден закъснение нашите комшии не можаха да си получат парите обратно от митницата. Много ви моля, няма такова постановление. Нека да не объркваме колегите в залата. Онова постановление, за което вие говорихте, се отнася за жилища, а не за парични суми и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Атилла за реплика.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА (ДПС): Уважаеми колеги, преди малко госпожа Георгиева просто не ме е слушала. Мисля, че като говорих, бях пределно ясен, когато обяснявах характера на депозита. Депозитът не е резултат на виновно деяние, госпожо, а това са доброволно оставени суми и вещи на границата.
А в подкрепа на това, което аз твърдя, е и писмото на Главно управление "Митници", справката от това лято за невърнатите, невъзстановените суми. Ето депозит при излизане - 27 млн. 351 хил., депозит при влизане 4 млн. 240 хил. лева. И по съставени актове за валутни нарушения и глоби 1 млн. 284 хил. лева.
Вие казвате - възстановени са. Не са. Ето писмото, Вие бяхте член на тази водеща комисия. Вие сте виждали тази справка.
Тук се казва, че "тези вещи и суми са отнети в полза на държавата".
Затова казваме, че понеже не беше обикновена екскурзия, всички го признахте и в комисията, и тук признаваме, желаем да се възстановят последствията от невиновни деяния. А пък ако е имало нормален режим на излизане и влизане в България, 40 години практика да имаше, тогава нямаше кой да оневини тези хора, че не са дошли и не са си взели тези суми или задържаните им вещи.
Не искам тук пак да влизам в полемика. Госпожа Караиванова като каза: "да са знаели", ами сигурно толкова пъти сме влизали и излизали, че толкова добре сме изучили митническите правила на влизане и излизане - 50 години, 45 години впрочем, управление на Българската комунистическа партия, та толкова не може днес да се обединим около идеята, че тези суми и вещи са отнети от държавата неправомерно. Неправомерно. И те подлежат на възстановяване.
Тоест, когато ние миналата седмица подкрепихме законопроекта на Ана Миленкова, ние казахме: "държавата не бива да се притеснява от всяко материално плащане...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече, господин Атилла, времето изтече.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА: ... стига то да подкрепи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече - 2 минути.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА: ... справедливостта към нея. Стига то да подкрепя справедливостта, която трябва да постановява сред своите граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Обръщам Ви внимание, господин Атилла, системно нарушавате правилника.
Давам думата за дуплика.
ВАЛЕНТИНА КРУМОВА (ПГДЛ): Колеги, не зная дали не бях достатъчно ясна. Когато говорихме за закона, за Доган и за жилищата и законопроекта на Георги Божинов и на Ана Миленкова, тук ставаше въпрос за съвсем други неща. Става въпрос за възстановяване собствеността на жилища - една неправда, при която човекът със собствените си средства е закупил даден имот. И никъде в юридическата практика в света нямаше такъв закон и с такава неправда, какъвто беше Законът на Доган.
А тук говорим за виновно поведение на лица. Аз не мога да разбера как може... глобата защо се налага? - За виновно поведение. Нямам нищо против депозитите да са се върнали, но да са ги потърсили. Имаше достатъчно голям срок за връщане на тези депозити. (Гласове в ДПС: един месец.) Един месец е абсолютно достатъчен.
Освен това тези средства, които тогава са били съвсем минимални, можем ли сега да ги смятаме в милиони. В милиони ги смятаме в момента. Толкова ли са били отнети тогава - 33 млн.?
ГЛАСОВЕ ОТ ДПС: Ами инфлацията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, не разговаряйте от място.
ВАЛЕНТИНА КРУМОВА: Аз отново казвам своето становище. Няма да подкрепя законопроект, който всъщност...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не се обаждайте. Не може така.
ВАЛЕНТИНА КРУМОВА: ... оневинява виновни лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Гоцев.
ДПС е изразходвало 31 минути от 30-те. Смятам, че има желание за продължение. 9 минути - с продължението.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа!
Вижте какво, дали ще се приеме този закон или не, зависи от това дали ще продължим да наричаме нещата в 1984 и 1989 г. "екскурзии" или ще ги наречем със собственото им име.
Госпожа Караиванова помни какво е било през 1913 г. Наистина. Аз произхождам от семейство, което е ръководило битките в тези райони - моят дядо. И съм с доста силни патриотични чувства възпитаван по онова време.
Но сега, когато ходих в Страсбург, разговарях с един... Понеже няма кой друг от нашата група да се изказва, може би ще говоря малко по-дълго. Разговарях с един сенатор на 88 години, сенаторът Юм, който ми каза: "Аз в Първата световна война бях офицер от немската армия, през Втората световна война - от френската, а сега съм гражданин на Европа. И хората в Страсбург, а този район е много тежък, никак не се интересуват какво е било в 1939-40-41 година.
И аз мисля, че ако ние бяхме приети в Съвета на Европа, ако ние в момента имаме всички шансове в бъдеще да бъдем приети в Европейския съюз, една от причините е, че намерихме решаването на етническия проблем различно от онова, което стана в Сърбия. И там проявихме разум.
Може ли сериозно да се поддържа, че това, което е станало в 1984 и 1989 г. е ответ на това, което е станало в 1913? Повече от очевидно е, че не може, не бива. Не зная и дали са били такива съображенията в 1984-1989 г.
И сега, ако ние не наречем нещата с тяхното невярно име, че те отидоха на екскурзии, а наречем нещата с тяхното истинско име, че те напуснаха къщите си, скриха, както някой казва, по разни места в дрехите си - злато и валута, те излизаха със съзнанието, че нарушават закона. Ами те излизаха със съзнанието, че искат да приберат това, което с труда си са спечелили. А в мнозинството си това бяха трудолюбиви хора, с които българският народ живееше в разбирателство в тези райони.
И наказателното право, което всички сме учили, а и онова, което учат на Запад и са учили казва, че съзнанието за обществената опасност на деянието е част от субективния състав на престъплението. Научил съм го може би така, защото съм го назубрил, но е така.
А тези хора едва ли са съзнавали, когато крият и излизат, че вършат престъпление срещу държавата, а са съзнавали, че искат да вземат нещичко, с което да могат да преживеят през това време.
И сега няколко въпроса.
Единият въпрос е депозитът. Вярно, в едномесечния срок не са го получили. Ами хайде да говорим сериозно: как да го получат? Да се върнат да си вземат депозита и после пак да отидат без това, което са взели? Това е повече от несериозно. Казва се: "Да, но държавата няма толкова пари". И къде ще отидат парите, които се дадоха?
Аз питам: парите, които се взеха от тези хора дали отидоха, за да го няма външният дълг, който направихме по същото време - 11 млрд. или колко беше? и отидоха за нещо друго? Тогава, когато от някого си нещо взел и му го върнеш, връщаш ли му нещо, което не е негово? Връщаш му това, което е негово. А че тогава са взети хиляди, а днес - милиони, такава е инфлацията. Ако ние се забавим и дойде хиперинфлацията, за която днес и господин Койчев, не го виждам дали е тук, много ясно говори във вестниците, че нямало нищо страшно от хиперинфлация и тези 13 или там колкото са тук по закона - 12 или пазарната цена ще бъде нещо, което е много.
Сега относно техническата страна на закона. Вижте, заглавието на закона не е само Закон за амнистия, заглавието е и за възстановяване на взети суми.
Наистина в текстове на закона долу има неща, които не са съобразени точно, дали ще е конфискация, дали ще бъде отнемане в полза на държавата. Но онова, което е важно, то е да се възстанови наистина една справедливост. А какво означава тази справедливост? - Каквото ми е взето, да ми се върне и нищо повече. И ако аз съм бил глобен за това, което ми е взето, да ми отпадне глобата, за да не трябва да я плащам сега когато, забележете, и този район, както много други в България, е притиснат от тази страшна криза. Аз имах повод да обикалям този район по време на изборите, там наистина кризата е още по-тежка, отколкото в някои други наши райони.
И аз апелирам да погледнем при решаването на този въпрос и при гласуването по принцип на закона. И така, как ще погледнат отстрани, от онези места в международните институции, с които желаем да се интегрираме, с гласуването или отхвърлянето на този закон?
А за финансовата обосновка, ами, има я. Аз тук го имам. Министърът на финансите казва какво е върнато, какво не трябва да се върне.
Така че, за разлика от много други закони, които приемаме без финансова обосновка, в този закон го има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Гоцев. За пръв път, историческо събитие, всички казват, че ще говорят кратко и говорят дълго, а Вие казахте, че ще говорите дълго, а говорихте кратко. Благодаря.

Други желаещи? - Няма.
Преминаваме към гласуване. Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата! Ще поставя на гласуване на първо четене Законопроекта за амнистия и възстановяване на отнети имущества. Ще изчакам три минути, за да могат всички да влязат в залата. Моля да гласувате!
Моля народните представители да влязат в залата и да гласуват!
От общо гласували 201 народни представители, за - 88, против - 50, въздържали се - 63.
Законопроектът не се приема на първо четене.
Има думата господин Васил Михайлов по процедура.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Бих желал да направя предложение за прегласуване на този законопроект на първо четене. Първо, господин председателю, вижте колко хора са в залата! Слава Богу, имаме и гости и ако проверите, ще видите, че нямаме кворум. Но Вие отговаряте за спазването на правилника. Има, надявам се, и секретар, който ще потвърди истинността на това, което казвам.
А пък другата страна на предложението ми за прегласуване е следното. Ако не бъде приет на първо четене този законопроект, това означава, че БСП не може да се скрие под никаква маска на неизрядност на текстове в законопроекта. Истината е, че това означава, че тя не се разграничава от насилието, което е извършено върху българските граждани от турски произход; че тя одобрява възродителния процес; че тя няма намерение в никакъв случай да компенсира в някаква степен щетите, които бяха нанесени на тези лоялни към българската държава граждани. Това ще означава, че партията-държава е за терора и насилието, което беше направено върху българските граждани, и те бяха принудени със сила да напуснат границите на нашата родина.
Така че има поне два аспекта, които дават основание да поискам прегласуване, уважаеми господин председателю, и надявам се да се прояви разум в пленарната зала на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА (от място): За прегласуване има! Защо не поставяте за прегласуване? (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Защото това е мое решение, господин Атилла, съгласно правилника! Съгласно правилника аз решавам дали да има второ гласуване. След тази пледоария аз решавам, че няма основание. Край.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА (от място): Браво на Вас! (Ръкопляскания в блока на ДПС) Ще бъдете премиер на България вие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дръжте си езика малко по-навътре. (Шум и реплики в блока на ДПС)
Давам думата на господин Мулетаров.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА (от място): И ръководете както трябва Народното събрание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ръководя съгласно правилника. Четете правилника! (Неразбираема реплика на Юджел Атилла)
Като прекалявате, ще си теглите хесапа накрая. (Шум и реплики в блока на ДПС)
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! В Народното събрание бяха внесени пет законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. При обсъждането им на първо четене народните представители отхвърлиха двата от тях и приеха три законопроекта. Въз основа на приетите три законопроекта е изготвен един обобщен в съответствие с чл. 68 от Правилника за работата на Народното събрание, като предварително искам да уведомя за следното. След приемането на законопроектите за първо четене, освен предложенията, постъпили по тях, бяха направени и предложения от народните представители: Наташа Тачева, Пламен Денчев, Фидел Косев и други за нови текстове, които не са включени в законопроектите, приети от Народното събрание на първо четене, не са обсъждани и фактически това са самостоятелни проекти.
Комисията нееднократно е изразила своето становище, че когато са внесени законопроекти за изменение и допълнение на един закон, за второ четене могат да се правят само по тях предложения за отпадане, изменения или допълнения, но не да се използва инициативата на отделни народни представители или на Министерския съвет, за да се правят предложения за текстове, които не съществуват в законопроектите на самите вносители. На това принципно основание тези законопроекти не са обсъдени от комисията, с което, разбира се, не е отнета възможността на тези народни представители да направят свои собствени самостоятелни законопроекти за изменение на Наказателния кодекс.
Заглавието не се гласува - "Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс".
ｧ 1 е предложението, което е направено от народния представител господин Георги Дилков, а то е:
"Да се измени и допълни чл. 149, както следва:
"Ал. 1. Накрая вместо "до 3 години" да се замени с текста "от една до 5 години".
Ал. 2. Накрая вместо "до 5 години" да се замени с текста "от две до 8 години".
Ал. 3. Да се замени и придобие следното съдържание:
"За блудство наказанието е лишаване от свобода от 3 до 10 години:
1. ако малолетният е низходящ сродник;
2. ако е извършено повторно;
3. ако е използвана материална или служебна зависимост."
Създава се нова ал. 4 със следното съдържание:
"Ал. 4. За блудство наказанието е лишаване от свобода от 5 до 15 години:
1. ако е извършено от две и повече лица;
2. ако е блудствано с две и повече малолетни;
3. ако представлява особено тежък случай или опасен рецидив;
4. ако е причинена средна телесна повреда или е последвал опит за самоубийство."
Да се създаде нова ал. 5 със следното съдържание:
"Ал. 5. Ако от блудство е настъпила тежка телесна повреда или е последвало самоубийство, както и в други особено тежки случаи, наказанието е лишаване от свобода от 10 до 20 години."
Народният представител Георги Дилков оттегли предложението си за създаване на нова ал. 3, а също така и за останалите нови алинеи, и комисията подкрепи единствено предложението му за увеличаване размера на предвидените наказания в действащия чл. 149, без да настъпят промени в съдържанието на отделните разпоредби. Това предложение беше прието с 8 гласа "против" и 2 "въздържали се". На това основание комисията, както посочих, отхвърли предложението за създаване на нови алинеи 4 и 5.
Или окончателният текст за промяна, който предлага комисията, е следният:
"ｧ 1. В чл. 149 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "до 3 години" се заменят с думите "до 5 години".
2. В ал. 2 думите "до 5 години" се заменят с думите "от 2 до 8 години".
3. В ал. 3 думите "от 1 до 6 години" се заменят с думите "от 3 до 10 години"."
Това е предложеният ｧ 1 от комисията, който предлагаме да бъде гласуван от народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Да, господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги - дами и господа народни представители!
На първо четене вариантът на чл. 149 беше приет във вида, в който се прочете сега, преди решението на комисията. Аз се съгласих наистина не да отпадне ал. 3, а да остане досегашната редакция на ал. 3 в текста, т.е. в чл. 149 и само да се завиши наказанието "лишаване от свобода до 10 години".
В същото време обаче, както е отразено в доклада за второ четене аз помолих да отпадне и ал. 5, но категорично поддържах желанието си да се приеме с лека поправка редакцията на ал. 4.
Какво имам предвид, уважаеми колеги? Това мое предложение първо искам да кажа, че не беше прието - осем гласа в комисията бяха "против" да остане и ал. 4 и двама - "въздържали се". Естествено, моят глас беше "за".
Какво гласи тази ал. 4? И аз моля за внимание, защото наистина уважавам членовете на комисията. Дори няма да скрия от вас, че ги почерпих за това, че все пак минаха по-голямата част от моите предложения, но ал. 4 на чл. 149 е заимствувана от чл. 152 - за изнасилване.
Ето какво е становището на Съвета по законодателството: законопроектът е напълно приемлив в цялата си част. Последиците от блудствата не са по-малко значими от последиците при изнасилванията, поради това приемливи са предложенията за увеличаване на санкциите при престъплението "блудство", както и предложенията за допълнение на чл. 149. И - забележете - правилно по принцип е изравняване на наказанията при блудство с аналогичните случаи при изнасилване. Поради това би следвало да се препоръча и наказанието по новопредложената ал. 4, за която аз сега настоявам да гласуваме и тя да се приеме - да бъде "от 3 до 15 години", както е при чл. 152, ал. 3 от Наказателния кодекс, а не "от 5 до 15 години". Тук става въпрос за една грешка - една грешка на машинописката. Тя е написала и аз не съм го видял, честно казано, но сега, в днешния проект, в днешния доклад тази грешка също не е изправена, въпреки че в протокола това мое предложение е отразено: "от 3 до 15 години".
Забележете, уважаеми колеги, за какво става въпрос - за блудство, чета точно предлаганата ал. 4, която мина и на първо четене и ще предложа, господин председателю, сега предложеното от мен по ал. 4 да бъде поставено на гласуване - за блудство наказанието "лишаване от свобода от 3 до 15 години":
Първо, ако е извършено от 2 и повече лица; ако е блудствано с 2 и повече малолетни; ако представлява опасен рецидив. Тук махам "особено тежък случай", тъй като това го има в досегашния закон. И, четвърто, ако е причинена средна или тежка телесна повреда или е последвал опит за самоубийство. Това е текстът, който предлагам да подложите на гласуване като искам да посоча накратко няколко мотива.
Първо, този текст в комисията беше отхвърлен. Тоест, прие се, че 10 години е достатъчно за тези престъпници, които унищожават психиката и физиката на невръстни дечица и последиците, както морални, така и физически за тях и членовете на техните семейства, за техните родители са трайни. Те остават комплекс за цял живот у потърпевшото дете. Да, мисълта ми беше, че в комисията бяха поканени двама експерти - единият, заместник-директор на Националната следствена служба. Аз уважавам този господин, но неговите мотиви бяха...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Дилков, 5-те минути по регламент изтекоха... Това е второ четене! Това е второ четене и за всеки член по 5 минути има по Правилник... Довършете си мисълта.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Да, благодаря.
Аз наистина исках да ви разясня това, защото...
Онази седмица в Осмо районно управление... двама младежи са заловили едно 13-годишно момиче, което си е разхождало кученцето. Завели са го на един таван. Заплашили са го със сигнален пистолет. Накарали са го да се съблече голичко. Блудствували са с него. Разрязали са гърдичките и гърба - разрязали са ги с нож! Единият от тях е заловен и е предаден на родителите. Забележете! А другият се издирва в този момент! Това са уникални неща и аз не мога да приема, че всички ние, повечето от нас и родители, и може би, както съм аз, имаме внучета момиченца, не можем да приемем, че този текст не трябва да се заимствува от чл. 152. Аз ви моля, уважаеми колеги! Става въпрос за мнение на законодателството... На Съвета по законодателство... Извинявайте, развълнувах се! И мнението беше на работната група на госпожа Ана Караиванова, но впоследствие това не се прие в комисията. Аз ви моля, тъй като ние приемаме законите да отхвърлим становището на комисията и този текст също да влезе като поправка, тъй като той е минал и на първо четене - нека да влезе в чл. 149.
Моля, господин председател, да подложите на гласуване за приемането на този текст - текста на ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други бележки - Господин Мулетаров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Аз искам господин Дилков да разбере, че неговата тревога от този вид престъпления се споделя от всички. Надали някой би възразил. Но проблемът у нас, в нашата действителност не е до това какви текстове ще имаме квалифициращи, а до разкриваемостта и изтърпяването на наказанието от престъпниците. Това е големият проблем у нас! Ние имаме много строги наказания, по които разкриваемостта не е повече от 30 на сто.
На второ място - и за миналата година обобщението на съдебната практика от Съвета по криминалогически изследвания при Главна прокуратура сочи, че средният размер на налаганите наказания и за тежките престъпления е под средния, предвиден в самите закони.
И затова комисията се съгласи категорично и единодушно да увеличи размера на предвидените наказания в самия чл. 149 - за блудство, а квалифициращите състави, които господин Дилков предлага фактически се обхващат в ал. 2, когато е използувано безпомощно състояние и е употребена сила или заплашване. Това може да го извърши едно лице или две лица; в ал. 3 - когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, това е рецидивът, специалният рецидив и затова не е необходим друг текст, какъвто той предлага: "ако представлява рецидив" и ако представлява особено тежък случай - безспорно, че всички случаи на блудство, когато е повече от едно лице, когато има прояви на садизъм и подобни на тези, за които говори господин Дилков, това ще бъдат тежките случаи по ал. 3. Те се обхващат от новия, увеличен размер на наказанието, който предлага комисията, а той е вместо "от 1 до 6 години" да бъде "от 3 до 10 години", или средният размер за наказанието става от 3 години и половина на 6 години и половина. Достатъчно е съдилищата да прилагат с необходимата строгост този текст. Те ще обхващат всички хипотези, които господин Дилков предлага.
Това бяха съображенията на комисията и аз ги споделям и затова по-обстойно ги посочих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Нямате право на реплика. Това е обяснение към Вашето изказване - достатъчно просторно. (Шум и реплики в залата)
Други бележки от залата има ли? - Няма.
Моля най-напред да гласувате предложението на господин Дилков за допълнителна ал. 4 с поправките - вместо 5 - 3, в т. 3 се премахват думите "особено тежки случаи или" и в т. 4 след "средни" следва "или тежки". Моля, гласувайте!
От общо гласували 153 народни представители, за - 93, против - 26, въздържали се - 34.
Ал. 4 е приета.

Моля да гласувате ｧ 1, който сега ще бъде с четири алинеи - трите, предложени от комисията, и четвъртата, предложена от господин Дилков и приета.
От общо гласували 141 народни представители, за - 134, против - 1, въздържали се - 6.
Параграф 1 е приет с четири алинеи.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, искам да помоля, тъй като тук е систематичното място на това предложение, което ще направя, да подложите на гласуване следното предложение. Ние приехме няколко текста от измененията на Закона за борба с противообществените прояви срещу малолетните и непълнолетните. В чл. 2 от този законопроект вместо "трудововъзпитателни училища" с изменението се въведе "възпитателно училище-интернат". Тъй като това понятие и това досегашно наименование трудововъзпитателно училище съществува и в Наказателния кодекс, а то трябва да намери отражение и в него, аз предлагам да се създаде един параграф, който да бъде първи, а този, който приехме, да бъде ｧ 1а със следното съдържание:
"ｧ 1. В чл. 31, ал. 3, в чл. 61, ал. 3 и в чл. 64, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс думите "трудововъзпитателно училище" се заменят с "възпитателно училище-интернат".
Пак повтарям, това се върши единствено за привеждане в съответствие на тези текстове с приетия вече текст на чл. 2 от Закона за борба с противообществените прояви. И вместо да го правим с преходна или допълнителна разпоредба в Закона за непълнолетните, поради това, че има съвпадение и приемаме измененията на този закон, е нормално с него да станат и тези промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате този нов параграф, който ще бъде ｧ 1, а приетият преди малко ще бъде ｧ 1а.
От общо гласували 129 народни представители, за - 129, против и въздържали се - няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф 2. Предложението на вносителите е да се измени и допълни чл. 150, като след израза "лишаване от свобода" вместо "до 3 години", текстът придобива следната редакция: "До 5 години, а в особено тежък случай с лишаване от свобода от 2 до 8 години".
Комисията, след обсъждане на това предложение, предлага следната окончателна редакция на ｧ 2:
"ｧ 2. В чл. 150 думите "до 3 години" се заменят с думите "до 5 години", а думите "или с поправителен труд" се заличават. Думите в края на чл. 150 "от 1 до 5 години" се заменят с "от 2 до 8 години".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по ｧ 2? - Не виждам.
Моля да гласувате ｧ 2 така, както е представен от комисията.
От общо гласували 132 народни представители, за - 128, против - няма, въздържали се - 4.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф 3. Да се измени чл. 151, ал. 2 накрая, като вместо "до 3 години", срокът се замени с "от 2 до 5 години".
Комисията не възприе това предложение и предлага чл. 151, ал. 2 да не се променя и по този начин ｧ 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? - Няма.
Моля да гласувате предложението ｧ 3 така, както е бил предложен от вносителя, да отпадне.
От общо гласували 123 народни представители, за - 119, против - 4, въздържали се - няма.
Параграф 3 отпада.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: В глава шеста на Особената част се създава нов раздел Iа със следното съдържание: "Раздел Iа - Престъпления против кредиторите".
Комисията предлага това да бъде ｧ 3 със следното съдържание:
ｧ 3. В глава шеста на Особената част се създава нов раздел със следното съдържание:
"РАЗДЕЛ Iа
Престъпления против кредиторите"
Това е предложението на комисията - заглавието на този нов раздел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате заглавието на този раздел.
От общо гласували 126 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 2.
Предложението за нов раздел е прието.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Първият текст на този нов раздел е чл. 227б:
"Чл. 227б. Търговец, който изпадне в несъстоятелност и в 15-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред компетентния съд, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до 10 хил. лв."
Народният представител Светослав Лучников предлага в чл. 227б след думите "от спиране на плащанията" да се прибави думата "умишлено", а след думите "компетентния съд" да се добавят думите "или не е посочил в заявлението имената на всичките си солидарни съдружници или съдлъжници".
Народният представител Наташа Тачева и група народни представители предлагат да се създаде нов чл. 227б със следното съдържание:
"Чл. 227б. Ал. 1. Който с търговска цел ползва, произвежда или внася в страната чужди сортове растения или породи животни без необходимото по закон съгласие от вносителя на правото на селекционера, се наказва с лишаване от свобода до 3 години или с глоба до 5 млн. лв.
Ал. 2. Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до 5 години и глоба до 10 млн. лв.
Ал. 3. Предметът на престъплението по ал. 1 и ал. 2 се отнема в полза на държавата".
Докладвам това предложение, защото има съвпадение на номерацията, а именно предложеният от вносителите първона-чален текст на чл. 227б се възпроизвежда и в предложението на тези народни представители. То обаче няма нищо общо с предмета на раздел 1а "Престъпления против кредиторите", а засяга една съвсем друга материя - за чуждите сортове растения и породи животни и поначало мястото му не е в този раздел.
Освен това предложението е направено след приемането на законопроектите на първо четене и фактически то е самостоятелен законопроект за нова, друга промяна на Наказателния кодекс.
Поради изложените в началото съображения комисията не възприе това предложение и смята, че то трябва да намери своето място при един нов проект за изменение на Наказателния кодекс.
Предложение от народния представител Ана Миленкова:
1. В чл. 227б думата "несъстоятелност" да се замени с "неплатежоспособност", думите "спиране на плащанията" да се заменят с "датата на настъпване на неплатежоспособността".
2. Да се създаде нова ал. 2 на чл. 227б със следното съдържание:
"Ал. 2. С наказанията по предходната алинея се наказват лицата, законни представители на търговското дружество или кооперация или друго юридическо лице - търговец, които съгласно Търговския закон са легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност, ако в 15-дневния срок от настъпването на неплатежоспособността на търговеца не са поискали от компетентния съд да открие производството по несъстоятелност".
3. Създава се нова ал. 3 на чл. 227б със следното съдържание:
"Ал. 3. С наказанията по ал. 1 се наказва и прокуристът, който не е изпълнил задължението си по чл. 636, ал. 3 от Търговския закон".
Комисията възприе значителна част от предложенията на народните представители Ана Миленкова и Светослав Лучников и с тяхно съгласие и участие изготви нов текст на ч л. 227б, който предлага за гласуване:
"Чл. 227б. Ал. 1. Търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 15-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до една година, или с глоба до 100 хил. лв.
Ал. 2. С наказанието по предходната алинея се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, ако в 15-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност.
Ал. 3. С наказанията по ал. 1 се наказва и прокуристът, който не е изпълнил задължението си по чл. 626, ал. 3 от Търговския закон".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имат ли бележки вносителите на предложения? Приемате този текст? - Да.
Моля да гласувате текста на чл. 227б така, както беше представен от комисията.
От общо гласували 131 народни представители, за - 129, против - няма, въздържали се - 2.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 227в. Ал. 1. Търговец, който при настъпила неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост или при обявена несъстоятелност:"
По тази първа част на ал. 1 народният представител Ана Миленкова предлага думите "обявена несъстоятелност" да се заменят с "открито производство по несъстоятелност".
"1. скрие, унищожи, повреди, подари или продаде под тяхната стойност вещи или ценни книжа, които могат да послужат за удовлетворение на неговите кредитори;
2. опрости или скрие свое изискуемо вземане;
3. признае по какъвто и да е начин или удовлетвори несъществуващо задължение;
4. вземе заем, като знае, че не може да го издължи;
5. предостави в кредит принадлежащи му стоки, вещи или ценни книжа;
6. противозаконно удовлетвори само един или няколко кредитори или ги обезпечи във вреда на останалите кредитори;
7. унищожи, скрие или преправи търговските си книги или документи или ги води в нарушение на закона по начин, който затруднява установяването на активите и пасивите на неговото предприятие или дейност. Ако от деянието са настъпили значителни щети, се наказва за умишлен банкрут с лишаване от свобода до 3 години, като съдът може да постанови и глоба до 50 хил. лв.
Ал. 2. Когато с деянията по ал. 1 са причинени вреди в особено големи размери на един или няколко кредитори и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 15 години и глоба до 150 хил. лв."
Народният представител Светослав Лучников предлага заместващ текст на чл. 227в със следната редакция:
"Чл. 227в. Ал. 1. Търговец, който при свърхзадлъжня-лост, спиране на плащанията и обявяване в несъстоятелност:
1. скрие, унищожи, повреди, подари или продаде под тяхната стойност по начин, противоречащ на изискванията на редовното водене на стопанската му дейност, част или цялото си имущество, което служи за удовлетворение на неговите кредитори;
2. опрости свое вземане;
3. признае по какъвто и да е начин или удовлетвори несъществуващо задължение;
4. отчужди на кредит свои стоки, вещи, вземания или ценни книжа по начин, противоречащ на изискванията за редовно водене на стопанската му дейност;
5. противозаконно удовлетвори само един или няколко кредитори или обезпечи вземанията им, с което причини вреда на останалите кредитори;
6. унищожи, скрие или преправи умишлено търговските си книги или документи, или ги води умишлено по начин, който затруднява установяването на активите и пасивите на предприятието или дейността му, в резултат на което настъпят значителни вреди за кредиторите, се наказва за умишлен банкрут с лишаване от свобода до 3 години или с глоба до...
Ал. 2. Същото наказание се налага и на търговец, взел заем или поел задължение, без надлежно обезпечение и при невъзможност да го издължи при договорените условия, както и длъжностните лица в банката или търговското дружество-кредитор, разрешили или отпуснали заема. Деянието не се наказва, ако заемът е издължен или задължението е изпълнено преди връчването на обвинителния акт.
Ал. 3. Когато с деянията по алинеи 1 и 2 са причинени вреди в особено големи размери на един или на множество кредитори и вината е особено тежка, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 15 години".
Комисията възприе значителна част от тези предложения. Възприе и някои допълнително направени при обсъждането им в самата комисия и предлага следната окончателна редакция на чл. 227в:
"Чл. 227в Ал. 1. Търговец, който след откриване на производство по несъстоятелност:
1. скрие, унищожи, повреди или отчужди безвъзмездно пари, вещи, ценни книжа или други ценности, които могат да послужат за удовлетворение на неговите кредитори;
2. отчужди пари, вещи, ценни книжа или други ценности, които могат да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори, когато даденото значително надхвърля полученото и е извършено в противоречие с нормалното водене на стопанската дейност;
3. опрости или скрие свое вземане;
4. признае или поеме по какъвто и да е начин или удовлетвори несъществуващо задължение;
5. вземе заем, като знае, че не може да го издължи;
6. предостави в кредит принадлежащи му стоки, пари, вещи, ценни книжа или други ценности по начин, противоречащ на нормалното водене на стопанската дейност;
7. противозаконно удовлетвори само един или няколко кредитори или ги обезпечи във вреда на останалите кредитори;
8. унищожи, скрие или преправи търговските си книги или документи или ги води в нарушение на закона по начин, който затруднява установяването на активите и пасивите на неговото предприятие или дейност, се наказва за умишлен банкрут с лишаване от свобода до 3 години, ако от изброените по-горе деяния са настъпили значителни щети.
Ал. 2. Когато с деянията по ал. 1 са причинени щети в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 15 години. Съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 227в така, както беше представен.
От общо гласували 132 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 10.
Член 227в е приет.
Член 227г!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 227г. С наказанията по предходния член се наказва и всяко лице от търговско дружество, което води търговските дела на търговеца, ако извърши или допусне да се извършат посочените деяния."
Народният представител Светослав Лучников предлага нова заместваща редакция на чл.227г. При обсъждането оттегли това свое предложение, затова и не го прочитам.
Народният представител Ана Миленкова предлага в чл. 227г след думите "се наказва и" да се добавят думите "управител, член на управителния или надзорния съвет, прокурист, както и...".
След като се съобрази с направените предложения, комисията предлага следната редакция на чл. 227г.
"Чл. 227г. С наказанията по предходния член се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперацията, ако извършат или допуснат да се извършат посочените деяния, като в случаите на ал. 1 съдът може да постанови и глоба до 500 хиляди лева, а по ал. 2 - конфискация на част или на цялото имущество."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 227 г, с което ще приключим и ще преминем към почивка.
От общо гласували 136 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 11.
Член 227г е приет.
Почивка до 12,00 часа. (Звъни)


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Господин Соколов от името на парламентарна група.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да прочета декларация от парламентарните групи на Обединените демократични сили - Съюз на демократичните сили, Народния съюз - БЗНС, Демократическа партия и Движението за права и свободи, във връзка с националната стачка на КНСБ.
Парламентарните групи на Обединените демократични сили подкрепят целите, поставени от националната стачка на КНСБ. Ние сме категорично за оставка на правителството на БСП, оглавявано от Жан Виденов, правителство, опасно и вредно за страната, предизвикало с управлението си най-тежката икономическа криза в историята на България, със свалянето на което искаме да се сложи край и на пагубното управление на БСП.
Ние сме за предсрочни парламентарни избори, за да бъде избран парламент с демократично мнозинство, отговарящо на новото мнозинство в страната.
Ние отпреди повече от три месеца настояваме правителството да изработи програма за неотложни антикризисни мерки за спасяване на бедстващите работници, безработни, пенсионери, студенти и държавни служители. Тези мерки са свързани с актуализацията на бюджета, а по Конституция само правителството може да внесе такъв законопроект.
Затова ние категорично подкрепяме исканията на провежданата днес национална стачка. Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря ви.
Народният представител Моньо Христов от името на парламентарна група.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми от времето на Парламентарната група на Народен съюз - БЗНС и Демократическа партия да прочета две декларации, които са от името на СДС, на Парламентарната група на Народен съюз и от Парламентарната група на ДПС. Надяваме се също, че парламентарната група на мнозинството, както и независимите депутати, а също така и Бизнесблокът, ще се присъединят към тях. Така започвам:
"Декларация на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, на Парламентарната група на Народния съюз - БЗНС, Демократическа партия и на Парламентарната група на ДПС.
Протестираме най-категорично срещу посегателството върху конституционния ред и правата и свободите на гражданите в Република Беларус, намерило изрази в проведения "референдум", установяващ диктатура.
Настояваме президентските власти в Беларус да възстановят дейността на свободно избрания Върховен съвет на страната и да отменят резултатите от референдума. Ние се солидаризираме с протестите на беларуската демократична общност, която брани конституционните норми на страната.
Отказът на президента Лукашенко да се съобрази с исканията на беларуските демократи и на европейската и световната демократична общност, както и с препоръките на Съвета на Европа, може да доведе до сериозна дестабилизация на обстановката в Централна Европа и да забави усилията за изграждането на трайна система за сигурност на стария континент.
София, 4 декември 1996 г."

Позволявам си да прочета и втората декларация:
"До БТА
 До Вук Драшкович
 До Зоран Джинджич

Декларация на Парламентарната група на Съюза на
Демократичните сили, на Парламентарната група на
Народен съюз - БЗНС, Демократическа партия и на
Парламентарната група на ДПС

С тревога следим развитието на събитията в съседна Сърбия, предизвикани от отказа на официалните власти да признаят изборите за местна власт. Обстоятелството, че те бяха спечелени в главните градове на страната от представителите на опозиционната коалиция "Заедно" не дава право на правителството на президента Слободан Милошевич да отхвърли резултатите от народния вот.
Смятаме за напълно справедливи протестите на широките слоеве от сръбската демократична общественост, която настоява за единствено и само спазване на нормите на сръбската Конституция и на общоприетите демократични ценности. Именно заради това са още по-неразбираеми реакциите на официалните сръбски власти, които извършват арести на демонстранти и предприемат акции за сплашване срещу участниците в масовите протестни акции.
Ние заявяваме, че очакваме от правителството в Белград да се придържа към нормите за защита на демократичините свободи и човешки права, да не се прилага насилие срещу мирно протестиращите сръбски привърженици на свободата и да се признаят резултатите от изборите за местна власт. Това е в интерес на сръбския народ, който по този начин по-бързо ще преодолее последиците от международната изолация и ще се интегрира в европейската демократична общност.
София, 4 декември 1996 г."
Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията)

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Христов.
Други изявления няма. Продължаваме с нашата точка от дневния ред. Давам думата на народния представител господин Мулетаров да продължи с чл. 227д.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 227д. Ал. 1. Търговец, който изпадне в несъстоятелност, като:"
Народният представител Ана Миленкова предлага думата "несъстоятелност" да се замени с "неплатежоспособност".
"1. води лекомислено търговските си дела или участва в рисковани предприятия, които не влизат в кръга на обикновената му дейност;
2. пропусне да състави или е съставил неправилен годишен счетоводен отчет и баланс за своя актив или пасив, като е бил длъжен да направи това;
3. прави лични или семейни разходи, очевидно несъобразени с имущественото му състояние,
и с това причини щета на кредиторите си, се наказва за непредпазлив банкрут с лишаване от свобода до две години и глоба до 20 хиляди лева.
Ал. 2. С наказанието по предходната алинея се наказва и търговец, който е обявен отново в несъстоятелност, без да е изпълнил задълженията си по предшестващ оздравителен план."
Народният представител Светослав Лучников предлага заместваща редакция на чл. 227д със следното съдържание:
"Чл. 227д. Ал. 1. Търговец, изпаднал в несъстоятелност, защото:
1. в противоречие с изискванията за редовното водене на стопанската му дейност е водил лекомислено търговските си дела или участвал в рисковани операции, при което е направил прекомерни разходи или е поел прекомерни задължения;
2. правил е лични или семейни разходи, очевидно прекомерни за имущественото му състояние,
и с това е причинил значителни щети на кредиторите си, се наказва за непредпазлив банкрут с лишаване от свобода до две години или с глоба до ...
Ал. 2. С наказанието по предходната алинея се наказва и търговец, който е обявен в несъстоятелност, след като не е изпълнил поетите задължения по предшестващо оздравително споразумение."
Народният представител Ана Миленкова прави следните предложения:
1. В чл. 227д, ал. 2 думите "обявен отново в несъстоятелност" да се заменят с "изпаднал отново в неплатежоспособност".
2. Да се създаде нова ал. 3 на чл. 227д със следното съдържание:
"Ал. 3. С наказанията по ал. 1 се наказва и управител, член на управителния или надзорния съвет, прокурист на търговеца - юридическо или друго лице, което води търговските му дела, което:
1. лекомислено води търговските дела на търговеца - юридическо лице или включва търговеца - юридическо лице в рисковани дейности, които не влизат в кръга на обикновената дейност на търговеца - юридическо лице;
2. пропусне да състави или е съставил неправилен годишен счетоводен баланс и баланс на актива и пасива на търговеца - юридическо лице, като е бил длъжен да направи това;
3. разрешава или прави разходи за сметка на търговеца - юридическо лице, очевидно несъобразени с имущественото му състояние."
Комисията, след като обсъди тези предложения и допълнителни такива, направени при разглеждането на текста, предлага следната окончателна редакция, в която са включени и част от направените предложения:
"Чл. 227д. Ал. 1. Търговец, който:
1. не е водил търговските си дела с грижата на добър търговец или е участвал в очевидно рискови сделки, които не влизат в кръга на обикновената му дейност;
2. правил е лични, семейни или други разходи, очевидно неприсъщи и несвързани с дейността, и несъобразени с имущественото му състояние;
3. пропуснал е да състави или е съставил неправилен годишен счетоводен отчет и баланс, като е бил длъжен да направи това, поради което е обявен в несъстоятелност и от това са последвали щети за кредиторите, се наказва за непредпазлив банкрут с лишаване от свобода до две години. Съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.
Ал. 2. С наказанията по предходната алинея се наказва и търговец, който е обявен в несъстоятелност, без да е изпълнил задълженията си по предшестващ оздравителен план.
Ал. 3. С наказанията по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперацията, ако извършат или допуснат да се извършат посочените деяния.
Ал. 4. Лицата по предходните алинеи не се наказват, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция удовлетворят кредиторите си. Тази разпоредба не се прилага повторно."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма. Взети са предвид всички предложения.
Моля, гласувайте чл. 227д така, както е предложен от комисията!
От общо гласували 138 народни представители, за - 134, против - няма, въздържали се - 4.
Член 227д е приет.
Член 227е!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 227е. Ал. 1. Търговец, който има задължения към друг търговец, който е изпаднал в неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост или е обявен в несъстоятелност, като знае това и без извинителна причина:"
Предложение от народния представител Светослав Лучников:
Предлага в ал. 1 да отпаднат думите "който е изпаднал в неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост или е ...".
Предложение по тази първа част на ал. 1 от народния представител Ана Миленкова: думите "обявен в несъстоятелност" да се заменят с "открито производство по несъстоятелност".
"1. не изпълни задължението си в уговорения или обичайния срок;"
Народният представител Светослав Лучников предлага в т. 1 на ал. 1 след думите "задължението си" да се прибавят думите " към него", а в края точката да се замени със запетая и се добави "въпреки че е имал възможност да го направи".
"2. с одобрението, знанието или в интерес на кредитора си укрие изцяло или отчасти задължението и с това злепостави интересите на кредитор на последния."
Народният представител господин Светослав Лучников предлага в тази точка след думата "задължението" да се прибави "си към него".
"се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до 10 хил. лв.
Ал. 2. Който след като знае, че един търговец е изпаднал или има опасност да изпадне в неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост, или че е обявен в несъстоятелност, укрие или унищожи със съгласието на търговеца вещи от имуществото на последния, които в случай на обявяване в несъстоятелност принадлежат на масата на несъстоятелността, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба до 20 хил. лв."
Народният представител Светослав Лучников предлага в тази алинея втора да отпаднат думите "или има опасност да изпадне", а думите "принадлежат на масата" да се заменят с "биха принадлежали към масата". Думите "и глоба" да се заменят с "или глоба".
Народният представител Ана Миленкова предлага в тази алинея втора думите "обявен в несъстоятелност" да се заменят с "открито производство по несъстоятелност". Думите "обявяване в несъстоятелност" да се заменят с "откриване на производство по несъстоятелност".
Комисията възприе почти изцяло направените предложения и в резултат на обсъжданията предлага следната подобрена и окончателна редакция на чл. 227е:
"Чл. 227е. Ал. 1. Търговец, който има задължения към друг търговец, за който има открито производство по несъстоятелност, като знае това и не изпълни задължението си в уговорения или обичайния срок, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до 200 хил. лв.
Ал. 2. Търговец, който с одобрението, знанието или в интерес на свой кредитор укрие изцяло или отчасти задължение към него и с това причини щета на негов кредитор, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба до 300 хил. лв.
Ал. 3. Който като знае, че за търговец има открито производство по несъстоятелност, укрие или унищожи със съгласието му негови вещи, които принадлежат или биха принадлежали към масата на несъстоятелността, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба до 300 хил. лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други бележки? - Няма.
Моля, гласувайте чл. 227е така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 122 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - няма.
Член 227е е приет.
По-нататък!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващото предложение, озаглавено параграф-единствен, е по следващия Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, с което се предлага да се създаде следния нов чл. 233.
"Чл. 233. Ал. 1. Който продава в страната извън установените места за безмитна търговия акцизни стоки без бандерол или специално обозначение, когато такова се изисква по закон, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до десетократния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и с лишаване от права по чл. 37, т. 7 за срок от две години.


Ал. 2. Със същото наказание се наказва и този, който държи извън законно установените места търговски количества акцизни стоки без бандерол или специално обозначение, когато такова се изисква по закон.
Ал. 3. За деяния по предходните алинеи наказанието е лишаване от свобода от 6 месеца до 3 години, а лишаването от права е за 5 години, когато:
1. е извършено повторно;
2. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително;
3. ако предметът на престъплението е със значителна стойност."
Комисията предлага подобрена редакция на този текст, а същевременно той да не бъде чл. 233, какъвто текст съществува в Наказателния кодекс, а да бъде чл. 234, който е отменен и на негово място да се създаде нов чл. 234. Затова предложението на комисията е следното: параграф единствен да стане пореден ｧ 4 със следното съдържание:
"ｧ 4. Създава се нов чл. 234.
Чл. 234. Ал. 1. Който продава или държи на склад акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода до 1 година и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и с лишаване от права по чл. 37, т. 7
Ал. 2. Наказанието "лишаване от свобода" е до 3 години и лишаването от права по чл. 37, т. 7, когато деянието:
1. е извършено повторно;
2. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително;
3. ако предметът на престъплението е в големи размери.
Ал. 3. Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата."
Това е окончателният преработен текст, който комисията прие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 122 народни представители, за - 121, против - няма, въздържал се - 1.
ｧ 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: След като беше отхвърлен на първо четене законопроектът на народния представител Георги Дилков, с който се предлагаше да се отмени действието на чл. 346 от Наказателния кодекс, за второ четене той представи нов, заместващ проект, а именно за изменение на чл. 346 със следното съдържание:
Чл. 346 се изменя и придобива следното съдържание:
"Чл. 346. Ал. 1. Който противозаконно отнеме чуждо моторно превозно средство от владението на другиго без негово съгласие с намерение да го ползва, се наказва с лишаване от свобода до 6 години.
Ал. 2. Наказанието е лишаване от свобода от 1 до 8 години, ако:
а) при отнемането или впоследствие моторното превозно средство е разбито или повредено;
б) моторното превозно средство е изоставено без надзор или не е било намерено до 6 месеца;
в) деянието е извършено в пияно състояние.
Ал. 3. Наказанието е лишаване от свобода от 2 до 10 години, ако:
а) деянието е извършено два или повече пъти;
б) деянието е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване.
Ал. 4. За противозаконно отнемане на чуждо моторно превозно средство, което представлява опасен рецидив, наказанието е:
1. в случаите на ал. 2 - от 2 до 10 години;
2. в случаите на ал. 3 - от 3 до 12 години."
2. Допълва се чл. 38а, ал. 2, което фактически е предложение, което не се отнася... Това е част от законопроекта на господин Дилков, който беше отхвърлен на първо четене, така че в доклада т. 2 би следвало да не се чете.
Комисията с 11 гласа "за", 1 "против" и 2 "въздържали се" прие становище, че не може да се обсъжда този законопроект на господин Дилков, тъй като той е внесен като нов такъв след приемането на законопроектите на първо четене и след като беше отхвърлен неговия законопроект за отпадане на този текст.
Но комисията прецени и реши по изключение да се направят промени в размера на предвидените наказания в чл. 346, с оглед на неговата обществена опасност, и предлага следния ｧ 5 от проектозакона:
"ｧ 5. В чл. 346 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "до 2 години" се заменят с "до 3 години", а думите "или с поправителен труд" се заличават.
2. В ал. 2 думите "до 5 години" се заменят с "до 6 години."
Това е предложението за изменение на чл. 346 само по отношение размера на предвидените в него наказания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този въпрос? - Да. Има думата господин Будимов.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Тъй като тези текстове сега ги виждаме, за второ четене, на първо четене не се коментира по тях, те са нови и решението на комисията е да предложи нов ｧ 5 със следното съдържание:
"В чл. 346 се правят следните изменения:
Думите "до 2 години" се заменят с "до 3 години"."
Искам да изразя едно становище, че е необходимо увеличаване на наказателната мярка и ще обясня защо. Напоследък, особено последните 3-4 месеца, явлението отнемане на кола от нейния собственик или притежател става масово. В съдилищата се казва само "до 2 години", без да се упомене от колко до 2 години, т.е. може и изобщо да не бъде наказан. Казва се до 2 или до 3 години.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ (встрани от микрофоните): Минималният размер е до 3 месеца по закон.
ИВАН БУДИМОВ: Минималният размер е до 3 месеца, по другите закони. Аз не съм юрист и искам само да кажа своето становище като народен представител, който защитава интереса на собствениците на такива превозни средства.
Бих предложил да бъде от 1 до 5 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Бихте или предлагате?
ИВАН БУДИМОВ: Да, предлагам в ал. 1 думите "до 3 години" да се заменят с "от 1 до 5 години".
По този начин ние задължаваме съда при установяване вече на реално извършено отнемане минималният срок да бъде 1 година. По този начин ще се спре тази вълна от "насилие по улиците" при отнемането на тези превозни средства.
И във втория случай, когато става въпрос вече за повтаряне и т.н., тук се казва само "до 6 години", без да се упомене отново, че трябва да бъде "от 3 до 6 години". Тоест съответно да увеличим началната наказателна мярка.
Колеги, мисля, че бихте приели това мое предложение и от тази гледна точка, че в момента в световното законодателство се извършват съответни промени, адекватни на обстановката. Ние не можем да стоим назад. Така е и в Германия, така е и във Франция. Навсякъде при отнемане на превозно средство има една минимална присъда, която никога не е по-малка от 1 година, като една спирачка за отнемане на моторни превозни средства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Господин Будимов, Вашето предложение по ал. 1 трябва да бъдат...
ИВАН БУДИМОВ: Ще го уточня. По ал. 1 да бъде...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Слушайте какво ще Ви кажа: понеже там има 3 месеца, думите "3 месеца" да се заменят с "1 година", а думите "до 3 години" да се заменят с "до 5 години".
ИВАН БУДИМОВ: Точно така.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ (встрани от микрофоните): Не, не, 3 месеца са определени в самия Наказателен кодекс като принцип.
ИВАН БУДИМОВ: Господин председателю, нека тук да си бъде "от 1 до 5 години".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да.
ИВАН БУДИМОВ: И в ал. 2 "до 5 години" да се заменят с "от 2 до 6 години". Благодаря.
Тоест идеята е да има долен минимум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, думата има господин Димитър Георгиев. Долна граница. Няма долен минимум.

ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Господин председателю, помолих Ви за реплика.
Господин Будимов, това, което предлагате, разбира се е неправилно и неточно. Ние правим закон и трябва да сме наясно какво правим. Има техника по определяне на наказанието и може да има долна граница от една година, а съдът пак да слезе под тази една година при изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства, каквото понятие има в общата част на Наказателния кодекс.
ИВАН БУДИМОВ (от място): Това е работа на съда.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Следователно такъв мотив не може да бъде сериозен като мотив, за да няма долна граница в предвиденото наказание.
Второ, нека да не забравяме, че това е отнемане на чуждо моторно превозно средство с намерението да се ползва и не е кражба. Когато предлагате да се увеличат толкова много наказанията за това престъпление по чл. 346, те трябва да са съразмерни с предвидените наказания за кражба, където наказанията са по-ниски, отколкото за отнемането, което е по-ниско по обществената си опасност като престъпление в сравнение с престъплението кражба. Затова трябва да държим сметка и за съразмерността на наказанията. Не може да се увличаме в такива популистки приказки и съображения, които вие ни предлагате.
Смятам, че предложените наказания: до 3 години лишаване от свобода в първата алинея и до 6 години - във втората, са достатъчни и са съотносими с другите наказания в Наказателния кодекс, включително и с кражба на такива моторни превозни средства. Не може за отнемането да има по-голямо наказание, отколкото за кражба. В крайна сметка искам да ви обърна внимание върху това, че предвиждайки наказание до 6 години лишаване от свобода, това наказание по ал. 2 става тежко по смисъла на закона от общата част на Наказателния кодекс. А щом е тежко, там нещата са други и като последици при налагането на това наказание. То влече със себе си и по-тежки последици, отколкото досега, когато наказанието по тази алинея е било до 5 години лишаване от свобода. Нека да се ръководим от тези принципи на наказателното правораздаване и изобщо от наказателното право и да не навлизаме в материя, която е трудна и не трябва така популистки да се представя.
Аз ви моля да си оттеглите това предложение, още повече че то не е коректно, то не е направено при първото четене и поначало не може да се слуша, защото размерът на наказанието в една наказателно-правна норма, господин председателю, е съществен момент. Той е елемент от предложението. Ако го няма първоначално, в рамките на утвърдените срокове, не може да се прави сега, когато гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегляте ли го?
Думата има госпожа Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Господин председателю, аз ще се присъединя към молбата на колегата Георгиев да помолим господин Будимов да оттегли предложението си, освен че е некоректно.
Колеги, колегата Георгиев изтъкна много от съображенията. Трябва доста внимателно да боравим с Наказателния кодекс, а не така, както ни се струва справедливо, и да твърдим пред нашите избиратели, че по този начин, повишавайки непрекъснато наказанията, ние ги защищаваме по някакъв начин. Това въобще не отговаря на истината.
Проблемът с отнеманията на моторните превозни средства, а дори и с кражбите е проблем най-напред в изключително ниската разкриваемост на този вид престъпления. Ниската разкриваемост на този вид престъпления! За София тя е около 13-14 на сто в последните години! И аз препоръчах на господин Дилков, който пламенно защищаваше, че трябва да се увеличат наказанията, като член на Комисията по националната сигурност да отиде например в Румъния, закъдето четох, че се отнемат само по 4 коли на денонощие и 3 от тях в срок от 48 часа се издирват. Значи първо полицията да заработи, оттам нататък да се увеличи бързината и строгостта на прилагането на закона от съдебната власт. Това са проблемите на днешния момент, а не, когато ние повишим наказанията в Наказателния кодекс, изведнъж да намалеят престъпленията от само себе си.
Колеги, знаете, че малко от тези, които извършват престъпления, ходят в джоба си с Наказателен кодекс и четат кои са леките престъпления, за да извършат тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За дуплика имате думата.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Колеги, вие сте юристи и може би имате право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не може би.
ИВАН БУДИМОВ: Да, имате право, добре.
Аз изразявам своята тревога от нещо съвсем друго, а то е следното, колеги: в настоящия момент в България има групировки, които наемат платени хора да отнемат моторни превозни средства. Задачата на този човек е да го отнеме и да го закара в гараж, където се разкомплектова и т. н. И тези хора, които го пращат, много добре знаят Наказателния кодекс, а някои неща даже по-добре и от нас. И те му казват: Слушай, няма страшно. Там е от 3 месеца до 3 години наказанието. Ние ще те оправим тебе, не се страхувай! Тръгвай, момче, смело и работи, ще ти платим много!...
Това става в България и не бива да си затваряме очите. Налагането на долна граница ще спре тези изпълнители на поръчки. Той ще знае, че 1 година ще бъде в затвора, а не 3 месеца.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (от място): Това е кражба.
ИВАН БУДИМОВ: Моля ви се, как ще го наречете, е съвсем отделно. Аз ви казах - вие сте юристи. Именно в момента основният проблем в България е отнемане на имущество и изнасилвания. Това е проблемът в България, съответно и наркотрафикът, да не говорим, че и там трябва да пипнем малко, защото нещата са много сериозни по отношение на нашата младеж.
Ние сега ако не започнем оттук - именно младежи отиват и крадат. Младежи крадат и те знаят, че няма да бъдат осъдени или ако бъдат осъдени, този 3-месечен срок за тях е все едно нищо. Как ще направим една спирачка, макар и мъничка в началото, защото е трудна борбата с тези групировки, с тези мафиоти, казано откровено? Ние трябва изпълнителите, тези, които ще изпълняват поръчките, да докараме до състоянието да се страхуват да отиват да изпълняват такива поръчки.
Ето защо аз не оттеглям своето предложение и ви моля да погледнете сериозно не само на юридическата страна, а и от гледна точка на загриженост за цялостното състояние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Мариела Митева поиска думата.
Съобразно изказването на господин Димитров няма да поставям това на гласуване, тъй като писмено предложение не е направено предварително.
ИВАН БУДИМОВ (от място): Цялото го нямаше тук на второто четене. Нарушавате правилника, господин председателю.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Господин председателю, очевидно загрижеността на всички към все по-разширяващата се дейност на групите, които крадат коли и ги изнасят в чужбина, е обща.
ИВАН БУДИМОВ (от място): Или ги разглобяват.
МАРИЕЛА МИТЕВА: Струва ми се обаче, че е добре, когато ние набелязваме своите мерки за борба с този тип престъпност, да обсъждаме всички форми на деяния, които Наказателният кодекс налага.
Бих искала да посоча на народните представители, които не са юристи, че нашият Наказателен кодекс всъщност наказва и двете форми на отнемане на моторно превозно средство. В момента ние обсъждаме повишаване на наказанието за отнемане на моторното превозно средство с намерение за ползване. Това е може би единствената вещ, по отношение на която Наказателният кодекс наказва както кражбата, така и отнемането с намерение за ползване. Ето защо според мен аргументите, които народният представител Будимов изтъкна, са основателни, но те се отнасят за друг вид изпълнително деяние - става дума за кражбата. Да, наистина тогава, когато едно лице отнеме моторно превозно средство, разглобява го и или го продава, или изнася частите зад граница, то носи наказателна отговорност много по-сериозна, отколкото е предвидена в този текст, дори със завишаване на наказанията. Но носи отговорност за кражба, тъй като той има намерение да свои тази вещ, в случая автомобила.
В този текст обаче ние наказваме само хората, които отнемат моторно превозно средство с намерение да го ползват. И ако обърнете внимание, има предвидени по-тежки наказания за случаите, когато тези моторни превозни средства се изоставят без надзор, причиняват им се повреди и т. н.


Затова струва ми се, че тези предложения, които народният представител Будимов направи, не би следвало да се подкрепят. Да, ние всички сме разтревожени и сме съгласни, че борбата с тази организирана престъпност е изключително тежка. Но в същото време струва ми се, че ние добре запазваме възможността да се наказва не само отнемането на моторно превозно средство с цел то да се присвои от извършителя, а и отнемането на моторно превозно средство с цел то само да се ползува. Животът познава различни случаи и заради това струва ми се е добре с оглед на тези различни случаи с различна степен на обществена опасност ние да подкрепим предложението на Комисията по устройството и дейността на държавните органи, което отчита тези различия, и да дадем възможност във всеки конкретен случай, когато се изследват конкретните обстоятелства и мотиви за извършване на това престъпление, съдът да налага и справедливо наказание.
Що се отнася до аргумента, че, видите ли, съдилищата не налагат такива наказания, аз бих могла да споделя една такава констатация. Но в същото време искам да напомня на народните представители, че не може Народното събрание със законите, които приема, да налага наказания вместо съда. Ако има проблеми с наказателната политика, която прилагат съдилищата, по-добре е да насочим вниманието си там и да търсим начини за нейното коригиране и да искаме от съдилищата, когато прилагат наказания, те наистина да отчетат обществената опасност на деянието, а на тези деяния тя е висока, а не ние да слагаме несъразмерно високи наказания, които ще бъдат прилагани и спрямо лица, които не са престъпници по своя характер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Иван Будимов за реплика.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаема госпожо Митева, този, който отива да отнеме дадено превозно средство, той не оставя бележка: "Вземам го само защото ми трябва", а той може да се позове на това нещо до момента, в който го продаде. Той във всеки момент, докато продаде автомобила, ще казва: взех го само за ползуване. Или докато не го хванат на границата, че иска да го изнесе.
Вижте сега какво се получава. Всеки един, който отнема кола, ще тръгне по това, което Вие казахте, и ще каже: аз исках сам да го ползувам, ще го ползувам 2-3 години и после ще го върна; или ще го ползувам еди-колко си време и после ще го върна. И излиза, че той минава в тази графа на по-ниските наказания. Това беше логиката, госпожа Митева, когато аз искам това. Ние като сложим минимум една година, като сложим долна граница една година, тогава вече той ползува ли го или ще го продава, ще мине по друг параграф и там съдът ще разпореди, ще вземе съответното решение. Но ние не можем да не наложим една нормална долна граница за спиране, човекът просто от страх да не отиде да отнема това превозно средство. Това ми е репликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика госпожа Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря, господин председателю. Аз искам да направя няколко уточнения.
Първо, с приемането на този текст ние няма да върнем автомобилите на тези, на които са им ги отнели и още не са открити.
Второ, естествено и нормално е всеки извършител на такова деяние, примерно на кражба, да твърди, че е отнел моторното превозно средство с намерение да го ползува. Естествено и логично е дори този, който е отнел моторно превозно средство с намерение да го ползува, да твърди примерно, че той е мислил, че това е неговата кола, не е разбрал, че е чужда, защото, да кажем, е бил пиян и затова не следва да носи наказателна отговорност. Това е право на всеки извършител на деяние - да защитава себе си. Но тук вече се намесват полицията, следствието, прокуратурата и съдът, за да разследват конкретното поведение на този извършител и по тези действия, които той предприема, да дадат достатъчно доказателства наистина ли той е отнел моторното превозно средство с намерение да го ползува или пък го е отнел с намерение да го открадне.
Не мога да приема аргумента, че във всички случаи ние трябва да се стремим с този закон да накараме извършителите на престъпления да си признават. Това впрочем не може да постигне нито един закон, колкото и строг да е. Всеки извършител има право да си признае или да не си признае, да излага различни защитни тези, но задължение вече на органите на предварителното производство е да докажат другата теза - извършител ли е този човек на това престъпление или не е извършител. Нека да не се опитваме, водени от грижата за масовостта на тези явления, да правим грешки в Наказателния кодекс.
Искам да напомня още веднъж - отнемането на моторно превозно средство, преместването примерно в собствения гараж или в някой друг гараж, разглобяването на това моторно превозно средство, набиването на други номера на двигатели и т.н., всичко това са действия, които водят до логичния извод, че крадецът не е имал намерение да го ползува, а направо е искал да го открадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Димитър Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Право да ви кажа, не очаквах, че ще имаме такъв продължителен - сериозен очаквах, но такъв продължителен дебат по един такъв, общо взето нетежък текст от Наказателния кодекс.
Първо, ако се върнем към дебата, който правехме, когато бешe първоначалният вариант на законопроекта, тогава се искаше дори отмяна на чл. 346 от Наказателния кодекс за ползуване на моторно превозно средство и да останат само разпоредбите, свързани с отговорност при кражба.
Знаете много добре, че тук при дебатите ние говорихме - и аз, ако не си спомняте, ще ви го припомня - и заявихме, че е добре да останат и двата текста - и текстът за отговорност по чл. 346, за който говорим сега, и текстът за кражба на чуждо моторно превозно средство, защото така ние защитаваме по-широк кръг от възможни посегателства върху моторни превозни средства. В единия случай ние защитаваме от посегателство, свързано само с отнемане на моторно превозно средство за ползуване, без да се усвои като своя собственост от страна на престъпника, и това е текстът, по който сега говорим, а в другия случай, когато е налице кражба, е налице и отговорност за такава кражба, ако е реализирано престъпление.
Искам да ви обърна внимание, че този текст, по който ние говорим сега, се намира в главата за престъпления против транспорта и съобщенията. А онова, за което най-много преди малко се разви дебатът, свързано с кражба, е текст по чл. 194 и следващия от Наказателния кодекс.
За да разберете, че се защитават правата на гражданите, върху които се посяга чрез извършване на кражба на моторни превозни средства, аз ще акцентирам върху няколко момента от действуващите разпоредби, свързани с кражба. Основният текст на кражбата предвижда лишаване от свобода до 8 години за отнемане на чужда движима вещ и следват квалификации, включително и за големи размери, където се предвиждат от 3 до 15 години лишаване от свобода, а в особено тежки случаи се предвиждат още и конфискации и още по-големи наказания по текстовете. Така че тези въпроси, свързани с подобно отнемане, което ще го квалифицираме като кражба, е защитено с едни много сериозни наказания в Наказателния кодекс. И това са разпоредбите от чл. 194 до чл. 198, където започва грабеж и където също може да има и елемент на грабеж. Там пък наказанията са още по-високи - има до 30 години лишаване от свобода.
Затова да не изпадаме в излишна емоционалност. Аз ви моля, когато гласуваме, да се доверим на хората, които са специалисти в тази област, така както се доверяваме на хората, които са специалисти в медицинската област и други, когато става въпрос за много тънки нюанси. Как ще му разкрием намерението? Ами работата е на следствие, на прокуратура, на съд да установяват тези неща. Дали е имал намерение само да отнеме или да краде - то се обективира. Щом като е преработвал, щом като е заличавал по мотора номера и т.н. - ами че по-силен обективен елемент, който да говори за намерението му да краде, а не да ползва, няма. И той ще носи отговорност за кражбата. Но това са нюанси, които сега не е редно в тази пленарна зала, когато гласуваме закона, да ги обсъждаме. Важното е, че оставяйки този текст да действа - чл. 346, ние правим допълнителна, дори бих казал двойна гаранция по отношение на правата на гражданите върху техните моторни превозни средства. От една страна е налице защита, когато има кражба, и това върви по чл. 194 и следващите от Наказателния кодекс, за които сега ние изобщо не разсъждаваме; от друга страна ние допускаме, тоест имаме реална защита, когато няма кражби, а има по-леко престъпление - отнемане на чуждо моторно превозно средство само да се ползва, и предвиждаме съответни наказания. И тъй като това като обществено деяние е по-леко, отколкото кражбата, затова и наказанията са съизмерими с кражбата, но са по-ниски от тях.
В този смисъл аз ви призовавам да гласуваме така, както комисията предлага. Всичко това ние сме го третирали, обсъждали и т.н. и смятам, че трябва да се доверите на това, което ви предлагаме. В него има и резон, има и съизмеримост на наказанията съобразно общата част на наказателното право. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Георги Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз наистина бях на заседанието на комисията и така, както беше предложен текстът, дори се съгласих да завишим с по една година двете наказания. В същото време обаче съм съгласен с всичко, което беше казано преди мен, че на практика не става противозаконно отнемане.
Разберете, уважаеми дами и господа, в десетките хиляди случаи на отнети противозаконно се водят дори като дела срещу неизвестен автор. По чл. 343 се водят с години дела, а колите ги няма. Колите на третия час са в Македония, на седмия час - в ОНД. Това е истината.
Спомняте си, когато аз протестирах да не мине на първо четене онзи мой проект за отмяна въобще на този текст. Аз разполагам с едно мнение и по този текст на Съвета по законодателство. И трябва да ви кажа, че те безрезервно приемат предложението въобще да отпадне текстът, тъй като на практика, в правната действителност, в обективната действителност няма вече такива случаи.
Когато беше създаден този текст с неговите последващи изменения, тоест на мярката, на присъдата, размера на наказанието, нямаше възможност една кола, след като е открадната в България, да отиде през граница. Сега на третия час, повтарям, е в Македония, на седмия час е в ОНД. Тридесет, четиридесет хиляди автомобила с единична стойност над половин милион и повече лева, част на които се плаща дори застрахователната сума...
Уважаеми дами и господа, наистина това е един сериозен проблем. Аз ви посочих примера защо не се преследва за противозаконно отнемане примерно на друга движима вещ, а само на моторно превозно средство. Да кажем, влязъл някой в дома ти при отключена врата, взел ти телевизора, обрал ти цялата техника или часовниците, или златото... "Ами взел съм го да го ползвам. Ще отида на сватба със златните накити и след това ще ги върна!" Защо само за МПС?...
Дори подсещам се тук отново за тази квалификация: който отнеме моторно превозно средство. Аз моля някой от вас да ми разясни какво значи в днешно време, когато вече има пазарна икономика, моторно превозно средство? Ами това може да бъде и личният ми кораб, и личният ми самолет, и личният ми ТИР, и личните ми, ако щете, вършачка, комбайн, трактор и прочее! Какво значи да ми вземе това, с което аз си изкарвам прехраната и което е милиони лева, за да го ползва, да се повози на него?! Утре ще приватизираме градския транспорт, примерно, дори ако щете, и трамвая. И той е моторно превозно средство, само че с електродвигател.
Ето това е проблемът тук. Очевидно някои от изказалите се вземат ролята на адвокати, а не на законодатели. Защото предварително се слага в субективната страна, тоест от субективна страна, виждате ли, той имал намерение да го ползва. Ама кога го казва това? - Когато вече е заловен. В същото време един автомобилен крадец като Цокровски има 70 висящи дела в момента и всички те са по чл. 346.
Полицията го залавя, Ани, залавя го полицията, но в къщи ли да го води? След като го предава на следствието, те го пускат на втория час.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА МНОЗИНСТВОТО: А законът ли е виновен?
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Не, законът е виновен дотолкова, доколкото ние продължаваме да твърдим, че нещо, което е направено, 1968 г. е създаден този текст, при създаване въобще на новия Наказателен кодекс тогава, това съществува и сега в реалната действителност. То не съществува, разберете! Няма случай, в който, или може би са на хиляди случаи един да вземе кола да я закара до Варна, с приятелката си да отидат на почивка. И му свършил бензинът в Стара Загора и оставя там колата. Всички останали случаи се образуват, повтарям, отново срещу неизвестен автор, извършил престъпление по чл. 146, а не кражба на тая кола. А нея я няма от години.
Ето защо в предложенията аз съм предвидил квалифицирани състави на този текст. Искам само да ви напомня, че на 9 октомври съм внесъл самостоятелен законопроект за изменение на този текст и ако днес се приеме само завишаване размерът на наказанието, ще бъда достатъчно настойчив отново да се върнем към този въпрос след някой и друг месец. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата за реплика Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Желанието да се реши един проблем, е, разбира се, похвално. Добре е обаче, когато се опитваме да го решаваме, да го правим с достатъчно разум и познаване на закона.
Отпадането на чл. 346 от Наказателния кодекс няма да доведе до търсене на наказателна отговорност за кражба на лицата, които са отнели моторно превозно средство с цел ползване. Просто защото, за да бъде наказан един човек за престъпление кражба, трябва да се докаже, че той не само е взел вещта, а я е взел с намерение да я усвои, да я има като своя. И когато той ви заяви, че не е имал такова намерение и всички негови действия показват, че той не е имал намерение да усвои тази вещ, вие не само няма да го накажете по чл. 346, ако той отпадне, той просто няма да носи наказателна отговорност. Това ли е желанието на хората, които искат да отпадне чл. 346?
Именно запазването на текста означава, че едно лице носи наказателна отговорност в два случая: не само когато открадне колата, тоест вземе я с намерение да се разпорежда с нея като със своя, но и когато само отнеме колата, без да има намерение тя да става негова, примерно само да я ползва.
Ако чл. 346 отпадне, тези лица просто няма да бъдат съдени, тъй като няма да бъде налице съставът на престъплението кражба. Ще липсва субективният елемент от този състав.
Заради това много ви моля, всички ние искаме тези хора да бъдат наказани достатъчно строго, час по-рано и т.н. Но когато говорим за това, нека да предприемаме действия, които наистина водят към такъв резултат, а не нещо, което води точно до обратния резултат. Заради това аз съм противник на идеите за отпадане на чл. 346. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика Георги Божинов.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): В дискусията участват толкова добри, признати и действителни специалисти, че е трудно и неоправдано да се намесват странични участници в тази дискусия, но аз се учудвам защо толкова едностранчиво така добрите специалисти третират този въпрос. Че къде е най-голямата обществена опасност? - Дали по отношение на собственика на автомобила да прецизираме дали е откраднат или е отнет. Ами, я си представете другата ситуация - моят автомобил е с повредена кормилна уредба. Той го отнема за малко, за да се повози и на първия завой убива човек. Кое е по-важното в случая, къде трябва да сложим преградата - да знае да не посяга на чуждия автомобил, защото освен Вашите аргументи, господин Дилков, колко е скъпа, това е особена вещ, с която можеш да убиеш човек. Затова аз съм за това наказанието за това любопитство да се повозиш с чужда кола, която не знаеш в каква изправност е, да бъде санкционирано по възможност максимално близко до кражбата. Това е моят аргумент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това беше реплика.
За още една реплика думата има господин Димитър Велев.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
Господин Дилков, към Вас ми е репликата и се изразява в това: Вие казвате, че всички тези престъпления, извършени, се водят по чл. 346, но в преписките на следователите. Това е работа на следователите и на прокуратурата, които трябва да си променят практиката. Не може, когато една кола е изчезнала от пространството, да се води дело за престъпление по чл. 346. В никакъв случай! Това си е престъпление по чл. 194 - кражба, и във всички случаи трябва да се носи отговорност за кражба.
Но още веднъж искам да се върна на този въпрос, който и Мариела Митева постави - отмяната на чл. 346 означава да не се търси отговорност от тези лица, които противозаконно ще преместят едно превозно средство на 2 километра, но Георги Божинов каза - то също има своята обществена опасност. Следователно, за никакви други вещи няма такъв текст - само за моторните превозни средства и за трамваите, господин Дилков, и за тракторите и за вършачките, доколкото могат да се смятат за моторни превозни средства, така наречените самоходни машини. Това си е престъпление! Защото обществената опасност от отнемането на един трамвай или тролейбус, или автобус, или лека кола, каквото и да е, е голяма! Голяма е, защото засяга личните интереси на собственика. Голяма е, защото може да се посегне... Един неправоспособен водач може да направи това, за което говори и Георги Божинов, и във всички случаи, за да се търси отговорност, трябва да има самостоятелен текст!
ИВАН БУДИМОВ (от място): Аз имам предложение за наказанието! Слабо е наказанието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Без разговори!
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Наказанията ние можем да ги определим. Оттук нататък вече въпросът е пред този, който прилага закона.
Последно, аз не знам колко време имам още, но бих искал да кажа две думи само за приложението на закона. Ние създаваме законите и определяме границите на наказанието. Този, който прилага закона в зависимост от степента на обществената опасност на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, е длъжен да прилага закона - в минимума, в средния размер или в максимума.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Георги Дилков има думата за дуплика.
Преди това господин Спас Мулетаров има предложение за процедура. След това ще дам думата за дуплика.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Разбира се, че господин Дилков ще вземе отношение с дуплика, но аз, уважаеми господин председател, предлагам да прекратим тези безспорни, тези излишни дискусии.
Съжалявам защо подкрепих идеята да променяме наказанието по чл. 346, тъй като господин Дилков в своята законодателна инициатива върши антилогични неща. Най-напред предложи да отпадне чл. 346, той да не бъде престъпление, да го няма и който отнема колите да не носи отговорност. След като отхвърлихме този текст, той предлага нови шест квалифицирани състава по чл. 346 и не може да се разбере - хем иска да бъдат по-тежко наказвани по този текст, хем да бъдат за квалифицирани състави наказвани, хем в първия вариант предлагаш да го няма. И сега, без това да е предмет на спора, тъй като този въпрос беше решен при гласуване на първо четене и предложението на господин Дилков за отпадането на чл. 346 беше отхвърлено, отново се хвърляме и започваме да дискутираме този решен въпрос. А предложението е едно - дали да се възприеме предложението на комисията до 3 години и до 6 години да бъде с минимум предложеното от господин Будимов - 1 година до 3 или от 1 до 6 години. И ние това трябва да гласуваме!
Затова предлагам да преустановим всякакви дебати и да гласуваме предложението на господин Будимов, ако приемете, че то е коректно с оглед на правилника, тъй като той е прав, че това предложение с компромис го приехме - на господин Дилков, и то не беше направено на първо четене. Затова казвам, че неговите са антилогични предложения. И да гласуваме предложението на комисията.
Всички спорове, които ги водим, са изчерпани - и в комисията на миналото заседание по тях е изразено становище, казани са мнения и сега ние отново ги повтаряме. И което е най-жалкото, че тук се изразяват мисли, които би следвало да се говорят пред студенти от първи или втори курс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Съгласно правилника трябва да гласуваме най-напред процедурното предложение, след това ще дам думата на господин Дилков да си каже дупликата, тъй като тя не може...
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (встрани от микрофоните): То, хубаво е да чуят дупликата и тогава да гласуват!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Правилникът казва: веднага се гласува!
Моля да гласувате предложението на господин Мулетаров, а Вие имате право, че може да повлияе, действително...
От общо гласували 147 народни представители, за - 122, против - 19, въздържали се - 6.
Предложението се приема. Дискусиите се прекратяват.
Давам думата на господин Дилков за дуплика. (Народният представител Стефан Стоилов настоява да вземе думата)
Прощавайте, господин професоре. И професорите понякога не могат да се изкажат.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин Мулетаров, просто некоректно е от Ваша страна да казвате, че моите предложения са нелогични, защото аз го направих това, което стана днес с обещанието от Ваша страна, че би могло, след като отпадна, а то, между другото, Вашето становище по този текст беше от миналата година. И въпреки, че аз имах нов законопроект, който предвиждаше отпадането, Вие се позовахте на миналогодишното си предложение. Аз през цялото това време съм искал да се внесе в пленарна зала този законопроект. И аз не зная как стана така, че изведнъж започна да се дебатира дали да отпадне текстът. Аз се съгласих с комисията не за отпадането на текста, а за известно изменение на текста с оглед завишаване на наказанията.
Аз благодаря на някои от изказалите се, че точно това ме тревожеше мен - и в квалифицираните състави съм предвидил - значи, моторно превозно средство, ако е изоставено без надзор или е било намерено до 6 месеца, деянието е извършено в пияно състояние - това са квалифицирани текстове - деянието е извършено два или повече пъти, деянието е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване. Ето това исках аз, наистина да се увеличи с оглед на чл. 194, чл. 195 и следващите, да се увеличи размерът на това наказание, защото - отново повтарям - в по-голяма част от случаите няма намерение от субективна страна да се ползва, то се взема, за да се прехвърли дори през граница. Не искам да ви давам за примери конкретни случаи, но разбира се, предполагам, че след някой и друг месец, ако сме живи и здрави и сме още в този парламент, ако не се разформирова той, вероятно ще мине и този мой проектозакон - за изменение на чл. 346.
И още веднъж Ви моля да ми се извините, защото не може така да се говори! Имам 17 законопроекта и всички знаят колко перфектни са те.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Може, но не бива! (Шум и реплики в залата)
Преминаваме към гласуване така, както приехме с процедурното предложение на господин Спас Мулетаров. Въпреки че излизаме от рамките на правилника, тъй като господин Мулетаров настоява, допускам до гласуване предложението на господин Будимов в точка първа думите "до 3 години" в оригинала да се заменят с думите "от 1 до 5 години". Моля, гласувайте!
Значи, във Вашия текст думите "до 2 години" да се заменят с "до 3 години". Но ние сега гласуваме изменение на Вашия текст: "до 3 години". Това е изменение на основния текст, който се предлага, думите "до 3 години" да се заменят с думите "от 1 до 5 години". Нали така, господин Будимов?
ИВАН БУДИМОВ (встрани от микрофоните): Точно така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От общо гласували 194 народни представители, за - 124, против - 35, въздържали се - 35.
Предложението се приема.

В т. 2 думите "до 6 години" да се заменят с думите "от 2 до 6 години".
Моля да гласувате.
От общо гласували 185 народни представители, за - 119, против - 32, въздържали се - 35.
С това текстът на ｧ 5 звучи по следния начин:
"ｧ 5. В чл. 346 се правят следните изменения:
В ал. 1 думите "до 2 години" се заменят с думите "от 1 до 5 години", а думите "или с поправителен труд" се заличават.
В ал. 2 думите "до 5 години" се заменят с думите "от 2 до 6 години".
Моля да гласувате този текст на ｧ 5.
От общо гласували 176 народни представители, за - 136, против - 33, въздържали се - 7.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият параграф по проекта е ｧ 2, озаглавен "Създава се преходна разпоредба със следното съдържание:
"ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА
ｧ 1. В чл. 28, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс след цифрата "224" се прибавя текстът: "чл. 227б-227е".
Комисията предлага вместо ｧ 2 това да стане ｧ 6, който е пореден, и да се създаде не преходна разпоредба, а заключителна разпоредба.
"ｧ 6. Създават се Заключителни разпоредби:
"ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
ｧ 1. В чл. 28, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (Обн., ДВ, бр. 89 от 15 ноември 1974 г., попр., бр. 99 от 20 декември 1974 г., бр. 10 от 4 февруари 1975 г., изм., бр. 84 от 28 октомври 1977 г., бр. 52 от 4 юли 1980 г., бр. 28 от 9 април 1982 г., попр., бр. 38 от 14 май 1982 г., изм., бр. 89 от 18 ноември 1986 г., бр. 31 от 17 април 1990 г., изм., бр. 39 от 7 май 1993 г., бр. 109 от 28 декември 1993 г., бр. 110 от 30 декември 1993 г., бр. 84 от 4 октомври 1994 г., бр. 50 от 1 юни 1995 г.) след цифрата "224" се добавя "чл. 227б-227е".
ｧ 2. В чл. 17а, ал. 1 от Закона за акцизите (Обн., ДВ, бр. 19 от 2 март 1994 г., изм. и доп., бр. 58 от 27 юни 1995 г., бр. 70 от 8 август 1995 г., в сила от 8 август 1995 г., бр. 21 от 12 март 1996 г., бр. 56 от 2 юли 1996 г., в сила от 1 юли 1996 г.) в края на изречението се добавят думите "освен, ако извършеното не представлява престъпление".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля само в ｧ 1 "цифрата" да се замени с "числото".
Има ли други бележки? - Няма.
Моля да гласувате ｧ 6 така, както беше предложен и с редакционната поправка.
От общо гласували 133 народни представители, за - 133, против и въздържали се - няма.
С това ｧ 6 е приет и целият законопроект е приет на второ четене.
Благодаря на господин Мулетаров и го приканвам към точка трета, като перманентен докладчик:
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БОРБА СРЕЩУ ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИТЕ ПРОЯВИ НА МАЛОЛЕТНИТЕ И НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: На миналото заседание ние приехме ｧ 15, който урежда промените в чл. 19 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
Предстои обсъждането и приемането на ｧ 16 със следното съдържание:
"ｧ 16. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ал. 1:
"Ал. 1. Пред местната комисия следва да се представят всички доказателства по възпитателното дело."
2. Досегашният текст става ал. 2."
Този вариант е подкрепен от комисията и по него няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки.
Моля да гласувате ｧ 16.
От общо гласували 137 народни представители, за - 137, против и въздържали се - няма.
Параграф 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "ｧ 17. В чл. 21, ал. 1, изречение второ се изменя така:
"Протоколът се подписва от председателствуващия и от протоколчик, който не е член на състава."
Този текст също е подкрепен и по него няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки.
Моля да гласувате ｧ 17.
От общо гласували 137 народни представители, за - 137, против и въздържали се - няма.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "ｧ 18. Чл. 23 се изменя така:
"Чл. 23. Ал. 1. Малолетният или непълнолетният, когато му е наложена възпитателна мярка по чл. 13, букви "а" - "к", може в 14-дневен срок да отнесе до кмета за преразглеждане на възпитателното дело. Кметът се произнася в 7-дневен срок от получаването на жалбата.
Ал. 2. Когато кметът намери, че решението е незаконосъобразно или противоречи на доказателствата, той го отменя и предписва ново разглеждане от друг състав на комисията.
Ал. 3. Когато местната комисия приложи мярката по чл. 13, буква "л", тя изпраща служебно най-късно на следващия ден цялата преписка на районния съдия. Съдията може по своя преценка да се срещне с малолетния или непълнолетния преди да се произнесе по преписката.
Ал. 4. Съдията преценява законосъобразността и обосноваността на решението на комисията, като проверява и дали са спазени разпоредбите на този закон по издаването му. В 3-дневен срок след получаване на преписката той разпорежда изпълнението на възпитателната мярка по чл. 13, буква "л" или връща преписката на местната комисия за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания.
Ал. 5. Новото разглеждане по ал. 2 и 4 трябва да стане в 14-дневен срок."
При обсъждането на текста в комисията постъпиха редица предложения за редакционни промени, а също така и някои принципни промени, поради което се предлага следният заместващ и изменен текст на чл. 23:
"Чл. 23. Ал. 1. Общественият защитник, непълнолетният или родителите на малолетния, съответно лицата, които ги представляват, могат в 14-дневен срок да обжалват наложена възпитателна мярка по чл. 13, букви "а" до "к" пред кмета. Кметът се запознава с преписката и се произнася в 7-дневен срок от получаването на жалбата.
Ал. 2. Когато кметът намери, че решението е незаконосъобразно или противоречи на доказателствата, той го отменя и предписва ново разглеждане от друг състав на комисията. Решението на втория състав на местната комисия е окончателно.
Ал. 3. Когато местната комисия приложи мярката по чл. 13, буква "л", тя изпраща служебно най-късно на следващия ден цялата преписка на районния съдия. Съдията може по своя преценка да се срещне с малолетния или непълнолетния преди да се произнесе по преписката. Когато лицето, извършило простъпката, или неговите родители поискат среща със съдията, той не може да им откаже.
Ал. 4. Съдията разглежда преписката в закрито заседание. Той проверява дали са спазени разпоредбите на този закон по издаването на решението на комисията, преценява неговата законосъобразност и обоснованост. Съдията се произнася в 3-дневен срок от получаване на преписката. Съдията се произнася с мотивирано решение, като:
1. отменя решението на комисията и изпраща преписката на съответната прокуратура, когато има данни за извършено престъпление;
2. потвърждава решението на комисията;
3. отменя решението на комисията и прилага друга възпитателна мярка по този закон;
4. отменя решението на комисията и връща преписката за ново разглеждане със задължителни указания;
5. отменя решението на комисията и прекратява преписката, когато не е извършена простъпка или когато се установи, че малолетният или непълнолетният не е автор на деянието.
Ал. 5. Решението на районния съдия не подлежи на обжалване. Препис от решението по точки 1, 3, 4 и 5 се изпраща на родителите на малолетния или на лицата, които ги заместват, на непълнолетния и на съответната местна комисия. Когато съдът потвърди приложената мярка, препис от решението се изпраща и на Министерството на образованието, науката и технологиите за изпълнение.
Ал. 6. Новото разглеждане по ал. 2 и по ал. 4, т. 4 трябва да стане в 14-дневен срок. Съдията не може да връща преписката за ново разглеждане повторно. При повторното разглеждане решението на съдията е окончателно".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Мариела Митева има думата.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Всъщност това беше един от най-спорните текстове в законопроекта с оглед и разпоредбите на Конвенцията за правата на детето. Защо Комисията по устройството и дейността на държавните органи, запазвайки идеята на законопроекта от Министерския съвет, отиде не на съдебно разглеждане на този тип дела, а на съдебен контрол върху приложението на мярката настаняване във възпитателно училище-интернат? Нашият аргумент е свързан, първо, с чл. 9, т. 1 от Конвенцията за правата на детето, където се казва, че държавите, страни по конвенцията, осигуряват детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в съответствие с приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на детето.
Ние направихме според мен правилния извод, че в случая конвенцията настоява за съдебен преглед, а не толкова и не само за съдебно разглеждане на тази мярка.
Вторият ни аргумент е свързан с желанието да не се създава възможност децата, които са извършили противообществени прояви, поради това че още в тази ранна възраст попадат в съдебна зала, да привикват към съда. Според нас един от факторите, които действат възпитателно на лицата, е и респектът, който те следва да изпитват към съдебната институция. Ето защо ние смятаме, че не би следвало в тази ранна възраст да се дава възможност на децата да привикват към съда.
И на трето място, да не се предизвиква у децата с друг тип психика неоснователен стрес.
Комисията по устройството и дейността на държавните органи направи доста разгърната процедура относно възможностите на съдията при разглеждане на преписката. До голяма степен те са в хармония и с възможностите, които има един съдия, когато прекратява делото поради това че според него следва да се приложи не наказание по Наказателния кодекс, а възпитателна мярка настаняване във възпитателно училище-интернат по Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
Във всички случаи ние запазихме възможността съдията преди да се произнесе по преписката да може да получи впечатления от детето, което подлежи на настаняване във възпитателно училище-интернат. От една страна, той по своя преценка може да прецени дали да се срещне с това дете или не, от друга страна - когато самото дете или неговите родители поискат това, той е длъжен да се срещне с детето. В тази връзка аз правя и предложение за редакционна промяна на третото изречение на ал. 3 на чл. 23 - вместо думите "той не може да им откаже" да се запишат думите "той се среща с малолетния или непълнолетния". Идеята на текста е съдията да добие впечатление от извършителя на простъпката - бил той малолетен или непълнолетен. Записът, който ние предлагаме, създава възможност съдията не да се срещне с малолетния или непълнолетния, а да се срещне с неговите родители. Разбира се, при тази среща на съдията с малолетния или непълнолетния могат да присъстват родителите. Но изискването и на вносителите, а и при дебатите в комисията беше изказано категоричното мнение, че съдията трябва да добие представа преди всичко от извършителя на простъпката. Защото мярката, която се налага - настаняване във възпитателно училище-интернат, цели да има възпитателен ефект върху детето. Тоест, от една страна, простъпката да е достатъчно тежка, за да бъде настанено то там, от друга страна - съдията да добие все пак някакви гаранции, че, настанявайки детето във възпитателно училище-интернат, това наистина ще го накара друг път деяние от такъв характер то да не извършва.
И именно за да се осигури във всички случаи, когато детето поиска такава среща, съдията да се срещне и с него, а не само с неговите родители, аз моля Народното събрание да подкрепи една такава редакционна поправка. Пак казвам, вместо думите "той не може да им откаже" да се запишат думите "той се среща с малолетния или непълнолетния". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Мулетаров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Тъй като законопроектът на вносителя Министерски съвет е изготвен от Министерството на правосъдието, в Народното събрание пристигна заместник-министърът госпожа Радка Йосифова. Моля да подложите на гласуване предложението тя да участва в дебатите по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 123 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - няма.
Моля да поканите госпожа Йосифова в залата.
Господин Мулетаров, смятате ли, че предложението на госпожа Мариела Митева е редакционно?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Да, според мен е редакционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Приемаме текста от комисията с тази поправка, която няма да гласуваме отделно.
Ако няма други предложения, моля да гласувате текста на ｧ 18 с изменението в края на ал. 3 - вместо думите "той не може да им откаже" да се запишат думите "той се среща с малолетния или непълнолетния".
От общо гласували 128 народни представители, за - 121, против - 2, въздържали се - 5.
Параграф 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "ｧ 19. Чл. 24 се отменя."
По този текст няма постъпили предложения на народни представители. Комисията го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други предложения? Чл. 24 е:
"Чл. 24. Адвокатска защита при местните комисии не се допуска."
Аз чета текста, който се предлага да се отмени.
Моля да гласувате този текст на ｧ 19.
От общо гласували 128 народни представители, за - 120, против - 4, въздържали се - 4.
Параграф 19 е приет.
Параграф 20!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "ｧ 20. В чл. 25 думите "80 лв." се заменят с "от 1000 до 10 хил. лв.".
Комисията предлага да се отложи обсъждането на този параграф, тъй като продължава да се дискутира въпросът за наказанията, които следва да се налагат от комисиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да се отложи за кога?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Това е част. Ние имаме още.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Предлага се да се отложи обсъждането на този параграф.
Моля да гласувате.
От общо гласували 130 народни представители, за - 124, против - 6, въздържали се - няма.
Предложението се приема.
Параграф 20 се отлага.
Параграф 21!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "ｧ 21. В чл. 26 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "при общинските народни съвети" се заменят с "към общините".
2. Ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Детските педагогически стаи се завеждат от инспектори с висше педагогическо образование, които се назначават от Министерството на вътрешните работи."
3. В ал. 3 думите "от родители, педагози и членове на младежките и масовите организации" се заличават."
Комисията предлага по този параграф само промени в ал. 1, като тя се измени така:
"ｧ 21. В чл. 26 се правят следните изменения:
1. Ал. 1 се изменя така:
"Ал. 1. Към общинските съвети се откриват детски педагогически стаи. При нужда такива стаи се откриват към районните съвети и някои кметства."
2. Ал. 2 и ал. 3 остават така, както са внесени."."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате ｧ 21 така, както беше предложен.
От общо гласували 137 народни представители, за - 123, против - 3, въздържали се - 11.
Параграф 21 е приет.
Параграф 22!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "ｧ 22. Чл. 27 се изменя така:
"Чл. 27. Детските педагогически стаи имат следните задачи:
а/ да издирват и установяват малолетните и непълнолетните правонарушители, както и причините и условията за техните простъпки;
б/ да издирват и установяват малолетните и непълнолетните - обект на престъпно посегателство, на малтретиране или оставени без надзор;
в/ да предприемат съответстващи за случаите по букви "а" и "б" мерки или да сезират компетентните органи;
г/ да сезират органите на прокуратурата, когато получат сигнали за виновно поведение по отношение на малолетните или непълнолетните от страна на родителите, на лицата, които ги заместват, или на трети лица."."
По този параграф няма предложения. Подкрепя се внесения текст в законопроекта на Министерския съвет.
Господин председател, аз бих предложил да заменим чисто правните наименования. Думата "сезират" в буква "в" и "г" да бъде заменена с "уведомяват", за да бъде ясно на тези, които ще прилагат текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате съдържанието на ｧ 22, като в буква "в" и "г" думата "сезират" се замества с "уведомяват".
От общо гласували 138 народни представители, за - 127, против - 5, въздържали се - 6.
Параграф 22 е приет.
Параграф 23!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "ｧ 23. Наименованието на глава пета се изменя така:
"Социално-педагогически интернати и възпитателни училища-интернати."
Предложения няма. Текстът се подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате съдържанието на ｧ 23.
От общо гласували 140 народни представители, за - 123, против - 1, въздържали се - 16.
Параграф 23 е приет.
Параграф 24!

ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф 24. Чл. 28 се изменя така:
"Чл. 28. Ал. 1. В социално-педагогическите интернати се настаняват малолетни над 7-годишна възраст и непълнолетни, които нямат подходящи условия за живот в семейството или са лишени от родителски грижи и надзор и са извършили или съществуват предпоставки за извършване на противообществени прояви.
Ал. 2. Във възпитателните училища-интернати се настаняват малолетни над 8-годишна възраст и непълнолетни, извършили противообществени прояви, по отношение на които възпитателните мерки по чл. 13, от букви "а" до "к" не са се оказали достатъчни и за нормалното им възпитание няма подходяща социална среда."
Комисията подкрепя двете алинеи на вносителя, но предлага към ал. 2 да се добави ново изречение със следното съдържание: "Във възпитателните училища-интернати се настаняват и непълнолетни, спрямо които съдът или прокурорът са наложили такава мярка по реда на чл. 61 от Наказателния кодекс".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по ｧ 24? - Няма.
Моля да гласувате съдържанието на ｧ 24.
От общо гласували 147 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 22.
Параграф 24 е приет.
Процедурно предложение от господин Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време с два часа или по-точно до приключване приемането и на т. 4 от дневния ред - Законопроекта за Рилския манастир. Законопроектът е малък, едва ли ще има много изказвания, въпросът е важен, отлага се вече две години, поради което бихме могли след приключването на този законопроект, който сега гледаме, малко работа остава по него, да приключим работата и по т. 4 от дневния ред. Така че поне в един ден от първите пленарни дни на месеца, когато дневният ред се прави от парламентарните групи, та поне в един такъв ден да изпълним цялата дневна програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Господин Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПГДЛ): Тъй като и по този четвърти за днес законопроект е докладчик Комисията по устройството и дейността на държавните органи, искам да обърна внимание върху следното.
Независимо от това, че комисията е дала отрицателно становище за приемането на този законопроект, искам да посоча, че в него се съдържат редица разпоредби, които противоречат и на Конституцията. Единият пример само ще посоча.
Възложено е на Министерския съвет да създава правилник за работата на ръководството и устройството на Рилския манастир, което противоречи грубо с разпоредбите на Конституцията за самостоятелната и независима църковна власт.
Има и редица други спорни моменти. Навеждам вниманието ви към това не за друго, защото това ще доведе до изключително дълбоки дискусии, въпреки становището на комисията и се съмнявам, че дори и за два часа можем да приключим приемането на този законопроект. Много са бележките по него, много са и предложенията. В комисията имаше също много сериозни изказвания и възражения. Така че аз не виждам възможност да бъде обсъден в рамките на два часа този законопроект.
ИВАН КУРТЕВ (от място): Тяхната комисия не е водеща и не сте го възложили на тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласно правилника има направено процедурно предложение, има изказване против, аз го подлагам на гласуване.
Моля да гласувате предложението на господин Куртев.
От общо гласували 175 народни представители, за - 62, против - 57, въздържали се - 56.
Предложението не се приема.
Преминаваме към следващия параграф - ｧ 25.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф 25. Създава се нов чл. 29:
"Чл. 29. Настаняването в социално-педагогическите интернати се извършва по ред, определен от министъра на образованието, науката и технологиите, по искане на родителите или по предложение на компетентните органи, както и по решение на местната комисия."
Този текст се подкрепя от комисията и няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Бележки има ли по ｧ 25? - Няма.
Моля да гласувате съдържанието на ｧ 25 така, както е предложен.
От общо гласували 135 народни представители, за - 116, против - няма, въздържали се - 19.
Параграф 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф 26. Чл. 30 се изменя така:
"Чл. 30. Ал. 1. Решенията на местната комисия, за които е разпоредено да се изпълни възпитателната мярка по чл. 13, буква "л", се изпращат от комисията в Министерството на образованието, науката и технологиите.
Ал. 2. Министерството на образованието, науката и технологиите разпределя малолетните и непълнолетните във възпитателните училища-интернати."
Комисията предлага нов заместващ текст на чл. 30, който се състои от една алинея със следното съдържание:
"Чл. 30. Разпределянето и настаняването на малолетните и непълнолетните във възпитателни училища-интернати се извършва от Министерството на образованието, науката и технологиите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? - Няма.
Моля да гласувате ｧ 26 с това съдържание, което беше прочетено.
От общо гласували 129 народни представители, за - 115, против - 6, въздържали се - 8.
Параграф 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф 27. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 изречение второ се заличава.
2. Ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Прекратяването на престоя във възпитателното училище-интернат се решава в края на учебната година от педагогическия съвет с участието на районния прокурор след преценка на поведението на всеки ученик и постигнатите резултати от възпитанието и обучението му. При решаването на въпроса се взема предварително мнението на родителите или на лицата, които ги заместват. Местните комисии, приложили възпитателната мярка и инспекторът от детската педагогическа стая могат да изпратят писмено становище за прекратяване на престоя".
3. В ал. 3 думите "трудововъзпитателното училище" се заменят с "възпитателното училище-интернат", а в края на текста се добавя: "с протокол на лекарска консултативна комисия".
4. Създава се ал. 4:
"Ал. 4. Максималният престой във възпитателното училище-интернат не може да бъде повече от три години. По желание на непълнолетния и с решение на педагогическия съвет престоят във възпитателното училище-интернат може да бъде удължен до завършване на съответната образователна степен."
Комисията подкрепя този текст с единствено предложение в ал. 2 в края на изречението да отпаднат думите "за прекратяване на престоя".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате съдържанието на ｧ 27, като от последното изречение на ал. 2 отпаднат думите "за прекратяване на престоя".
От общо гласували 124 народни представители, за - 114, против - няма, въздържали се - 10.
Параграф 27 е приет.


ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: ｧ 28. В чл. 32 се правят следните изменения:
1. Ал. 1 се изменя така:
"Ал. 1. На малолетните и непълнолетните, настанени в социалнопедагогически интернати и възпитателни училища-интернати, се създават условия за завършване на основно или средно образование и за придобиване на професионална квалификация."
2. Създава се ал. 4:
"Ал. 4. Настанените във възпитателно училище-интернат непълнолетни, навършили 16-годишна възраст, които не желаят да продължат образованието си, задължително се обучават в професионално-занаятчийска паралелка."
Комисията подкрепя този текст.
Други предложения по него не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки.
Моля да гласувате ｧ 28.
От общо гласували 125 народни представители, за - 113, против - няма, въздържали се - 12.
ｧ 28 е приет.
ｧ 29.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: ｧ 29. Чл. 34 се изменя така:
"Чл. 34. Домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни се създават от Министерството на вътрешните работи. Те имат определен район на действие."
Комисията предлага редакционна промяна на този текст със следното съдържание:
ｧ 29. Чл. 34 се изменя така:
"Чл. 34. Домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни се създават от Министерството на вътрешните работи. То определя техния район на действие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки.
Моля да гласувате ｧ 29.
От общо гласували 124 народни представители, за - 122, против - 1, въздържал се - 1.
Чл. 29 е приет.
Чл. 30.

ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: ｧ 30. В чл. 35 буква "б" се изменя така:
"б) заловени в скитничество, просия, проституция, злоупотреба с алкохол и употреба на наркотици;"
Комисията предлага редакционни изменения и допълнения и следното окончателно съдържание:
"ｧ 30. В чл. 35 буква "б" се изменя така:
б) заловени в скитничество, просия, проституция, злоупотреба с алкохол, разпространение или употреба на наркотици или други упойващи вещества;"
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма възражения. Моля да гласувате ｧ 30.
От общо гласували 127 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 7.
ｧ 30 е приет.
Предлагам ｧ 31, 32 и 33 да бъдат гласувани заедно, тъй като няма изменение.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Действително по тези три последни параграфа от първата част на законопроекта няма предложения и могат да бъдат обсъдени и гласувани едновременно.
ｧ 31. В чл. 36 се правят следните изменения:
1. Букви "б" и "в" се изменят така:
"б) извършват или осигуряват извършването на медицински, психологически и педагогически изследвания, освидетелствуване и дават препоръки на съответните органи за работа с тези малолетни и непълнолетни или за настаняването им в подходящи заведения;
в) изясняват причините за скитничеството, безнадзорността, противообществените прояви и др. на приетите в дома малолетни и непълнолетни;"
2. Буква "д" се отменя.
Комисията подкрепя този параграф. По него няма предложения.
ｧ 32. В чл. 37, ал. 1, изречение второ се изменя така:
"Престоят над 24 часа се разрешава от прокурора."
Комисията подкрепя текста на ｧ 32.
ｧ 33. Чл. 38 се изменя така:

"Чл. 38. Към домовете се организират работилници за професионална подготовка и база за спортни и културни дейности."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по тези параграфи? - Няма.
Моля да гласувате текста на ｧ 31, ｧ 32 и ｧ 33.
От общо гласували 131 народни представители, за- 117, против - няма, въздържали се - 14.
Тези параграфи са приети.
С това приключваме с първата част.
Съобщения:
Насроченото за четвъртък, 5 декември, заседание на Комисията по младежта, спорта и туризма се отлага за следващата седмица.
Редовното заседание на Комисията по радиото, телевизията и БТА ще се проведе на 5 декември от 14,30 ч. в зала "Запад" на Народното събрание.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание на 4 декември, сряда, от 14,35 ч. в зала "Изток" с дневен ред: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г.
Икономическата комисия ще заседава на 4 декември 1996 г., сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по националната сигурност ще проведе заседание в сряда, 15 ч., днес, в зала 232 на пл. "Княз Батенберг" N 1.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 5 декември 1996 г., четвъртък, от 15 ч. в зала 130 на пл. "Александър Батенберг" N 1.
Комисията за развитие на планински, полупланински и гранични райони ще проведе заседание на 4 декември, сряда, от 15 ч. в зала 238 и на 5 декември 1996 г., четвъртък, извънредно заседание от 15 ч. в зала 238 на пл. "Александър Батенберг" N 1.
Комисията по устройството и дейността на държавните органи ще проведе заседание на 4 декември 1996 г., сряда, в зала 356 в сградата на пл. "Александър Батенберг" N 1 от 14,30 ч.
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 4 декември, сряда, от 14,30 ч. в зала 134 на пл. "Александър Батенберг" N 1.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 14,00 ч.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов


СЕКРЕТАРИ:
Иван Будимов

Илко Савов