Председателствали: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева
Секретари: Валери Стършелов и Митко Нитов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Уважаеми дами и господа народни представители, след едноседмично прекъсване на заседанията на есенната сесия на Народното събрание във връзка с президентските избори днес ние възстановяваме нашите пленарни заседания.
Президентските избори са вече зад нас и резултатите от тях са известни. От името на Народното събрание аз поздравявам новоизбрания президент на републиката господин Петър Стоянов (всички стават прави, ръкопляскания) и новоизбрания вицепрезидент господин Тодор Кавалджиев (ръкопляскания) и им пожелавам полезно за България изпълнение на техния мандат.
В съответствие с Конституцията и със Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката те ще встъпят в длъжност на 22 януари 1997 г. - ден, в който изтича мандатът на сегашния президент, като три дни преди това новата президентска двойка трябва да положи клетва пред Народното събрание.
Сега, когато не е далеч денят, в който новоизбраният президент ще заеме своя пост, ние искаме да вярваме, че в своята дейност той ще се отличава с тези достойнства, които са особено необходими за държавния глава на една република с парламентарно управление, каквато е България, а именно че той ще бъде президент на всички българи, ще съдейства за тяхното единение и ще се стреми към сътрудничество, а не към конфронтация между институциите. Защото разделението на властите, установено от Конституцията, предполага не борба, а взаимодействие между тях.
Стремежът към това взаимодействие е задължение също и на българския парламент и на излъченото от него правителство.
Изминалите избори, шесто по ред свободно общонационално волеизлияние на българските избиратели след 1990 г., са ново потвърждение на мирния и демократичен характер на трудния преход, осъществяван от нашата страна. Нека това бъде подарък за успешното развитие на българския народ към по-добри и светли бъднини. Благодаря.
Давам думата на Красимир Премянов от името на Парламентарната група на демократичната левица.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това е първото наше заседание след приключването на един дълъг политически маратон - борбата за спечелването на президентските избори. Резултатите са известни - обединението на Съюза на демократичните сили, Народният съюз, Движението за права и свободи печели тези избори.
Новият български президент е доскорошният ни колега народен представител господин Петър Стоянов. (Ръкопляскания)
Искам от името на парламентарната група да честитя на него и на вицепрезидента на Република България Тодор Кавалджиев!
Смятам, че ще е справедливо да отбележим приноса на всички политически сили - парламентарни и извънпарламентарни - за успешното и демократично приключване на изборите. Много достойни политици на България участваха в това състезание. На много от тях избирателите отдадоха своето доверие. Това ни задължава да изразим своето уважение и към тях - към Иван Маразов и Ирина Бокова, към Георги Пирински, Жорж Ганчев, Арлин Антонов, Александър Томов, генерал Маринчевски.
Дами и господа! Имаме неблагодарна роля като управляващи и опозиция да работим в тежки условия на криза. Ние като управляваща левица в тези условия загубихме тези избори. Но смятам, че оставихме в политическото състезание един жизнен лозунг, под който премина цялата ни кампания - "Заедно - за България". Нека новият български президент Петър Стоянов приеме като наше предложение за политическата си дейност този лозунг.
Изразявам надежда, че тези трудности, които наследихме или създадохме в нашето политическо съвременно битие, ще получат своето по-добро решение с адекватното поведение на управляващи и опозиция, на парламент, Министерски съвет, президент и съдебна власт. Времето за политическо противопоставяне отмина. Предстоят съвместни усилия за извеждането на страната от кризата.
Успех на новия български президент Петър Стоянов! Уважение и достойнство към всички, които участваха в президентските избори! (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Йордан Соколов от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин президент! Уважаеми господин председател на Народното събрание! Уважаеми дами и господа народни представители! Щастлив съм от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили да поздравя новия президент на Република България господин Петър Стоянов (ръкопляскания), както и вицепрезидента господин Тодор Кавалджиев! (Ръкопляскания)
Господин президент, Вие поемате най-високия държавен пост в един изключително труден момент, който преживява нашата страна - един момент на невиждана икономическа, политическа и духовна криза. Върху Вашите плещи пада тежкият кръст да поведете българския народ и Република България по верния път към излизане от тази криза. Аз искам да Ви уверя, че всички депутати от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, а се надявам и всички народни представители от останалите парламентарни групи ще Ви съдействаме в рамките на нашите правомощия в тежката мисия, която Ви предстои. Вие бяхте човекът, който не само спечели президентските избори, но ги спечели, защото можа да обедини демократичните сили. Сега пред Вас предстои още по-тежка задача - Вие трябва да обедините целия народ. Аз не се съмнявам, че Вие ще се справите с тази тежка мисия, защото това е условието наистина ние да тръгнем напред, да тръгнем по верния път на излизане от кризата, на превръщане на България от последна в Европа страна в една страна икономически силна, политически независима, една страна, в която демократичните институции не само ще съществуват, но ще се уважават взаимно.
Вие сте човекът, който може много да направи в това отношение и аз не се съмнявам, че Вие достойно ще изпълните тази своя мисия - упражнявайки конституционните си правомощия, да съдействате в България да настъпи спокойствие, да настъпи уважение между институциите, зачитане на конституционните правомощия на всяка от предвидените в нашата Конституция институции, да обедините българския народ и да го поведете в качеството си на негов президент, на президент на Република България, към едни по-хубави дни!
Парламентарната група на Съюза на демократичните сили с Вашия избор се лиши от един от своите заместник-председатели. Въпреки това ние сме доволни, че това стана така и още веднъж, приключвайки, искам да Ви поздравя и да Ви пожелая здраве, лично щастие и сили в трудната мисия, която Ви предстои и при изпълнението на която ние ще бъдем винаги зад Вас. Благодаря ви. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Анастасия Мозер от името на Народен съюз.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми избранници на Обединените демократични сили за президент и вицепрезидент, въпреки че него тук го няма - господин Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев. Защото нашата радост е и за избора на тази сполучлива двойка. Бих искала най-напред да кажа колко е радостно тази сутрин, че в Народното събрание цари такъв цивилизован тон и такова цивилизовано отношение, което подхожда на един съвременен парламент, на едно съвременно признание на резултатите от едни демократични избори. Всички трябва да работим с тези резултати, за да бъдат те резултати за доброто на нашата Родина.
Наистина, най-важното в тези избори за нас, от опозицията, беше обединението на усилията и не само това. Тази опозиция застана под едно мото, което отдавна "Народен съюз" лансира като разумния избор. Тук сега то се превърна в едно съчетание и на двете послания за една разумна промяна. Също така трябва да кажа, че това, което особено ни радваше всички, беше също този толерантен, обективен тон, възприет в кампанията на господин Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев, който вещае само добро за бъдещето. Защото ние не искаме конфронтации, а може би само съревнование на идеи, от които да се получи най-доброто за нашата Родина. Защото съм сигурна, че всеки по свой начин мисли за това добро и иска да го постигне. Аз се надявам, че то и ще бъде, защото ние нямаме право повече да вървим назад. Ние нямаме право да си заравяме главите в миналото. Ние трябва да станем част от съвременна Европа, от съвременния свят и да тръгнем уверено и разумно напред към измъкване на България от тази разруха, в която тя се намира. И това вече никой не може да си позволи - да не прави нищо. Защото каквито и да са проблемите в нашата Родина, ние трябва да работим, а те да бъдат разрешени. И само бездействието е грешката, голямата грешка. А опитът да правим с общи усилия това, което е необходимо, ще ни изведе по този правилен път.
Ще ми разрешите да кажа, че резултатите от тези избори доказаха, че много от предложенията и забележките, които опозицията правеше в продължение на дълги месеци се оказаха потвърдени от нашите избиратели. Защото кризите, които започнаха, кризите, които се разразиха, не бяха нещо, на което ние не можем да не обръщаме внимание, пред което да си затваряме очите. Нека си отворим широко очите и нека тръгнем да разрешаваме тези проблеми, за да можем да сложим отново хляба на масата и да върнем този дух на българските граждани, който ще им помогне да изградят тази свободна, независима България, която да стане и член от това европейско семейство, на което тя винаги е била съдружник по един може би досега пасивен начин, но в чиито структури тя опредeлено трябва да се присъедини.
За нас, нека отново повторя, че е особена радост - за "Народен съюз", защото "Народен съюз" издигна кандидатурата за вицепрезидент и тя е и кандидатура на Българския земеделски народен съюз, което е още по-ценно. И още по-хубаво е сътрудничеството, което се получи, разумните отношения, искрените отношения, защото само по този път ние ще можем да продължим това сътрудничество и то да даде последните си благотворни резултати за развитието - икономическо и политическо, за възстановяване и възраждане на нашата Родина.
Честито на господин Петър Стоянов! Ние всички ще помагаме, ще работим. Ще работим и с всички, които искат да дадат разумни предложения за разрешение на кризата в нашата страна. Защото в края на краищата, нека не забравяме, че ние сме най-напред хора и всички сме българи и после принадлежащи на различни партии и организации с различни цветове. Но всички ни обединяват границите на България и нейните върховни интереси. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Юджел Атилла от ДПС.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА (ДПС): Уважаеми господин президент на Република България, уважаемо Председателство на Народното събрание, дами и господа народни представители! За мен е особена чест от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи днес, в първия работен ден на парламента, да се поздравим с демократично избран президент на Република България - господин Петър Стоянов и неговия вицепрезидент господин Кавалджиев.
България направи своя решителен избор. С този избор тя се извиси в европейската демократична цивилизация. Считаме, че този избор като победа не е победа просто на демократичните сили. Това е победа на демокрацията в България.
Преживяхме относително спокойни и коректни избори. С тези избори България наистина спечели доверието на европейския свят. Ние избрахме един от най-достойните кандидати. С този избор ние навлизаме в новото хилядолетие. България е сред демократичните държави. Връщане назад няма. Затова, нека се поздравим с новия избор.
Да пожелаем на новия президент просто, по нашему, крепко здраве, дръзновение, смелост и кураж. И нека моделът, който ние предлагахме в обществото - модел на диалог, на консенсус, на разбирателство, най-сетне положат основите и началото с този избор.
Честито на България новият президент! Най-достойният, който ще ни въведе и в новото хилядолетие. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на професор Христо Стоянов от Българския бизнесблок.
От името на независимите депутати ще дам думата и на Орлин Драганов извън регламента.
ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Благодаря, господин председателю. Уважаеми господин Стоянов, уважаеми господин Кавалджиев, уважаеми колеги! Имаше президентски избори. Президентските избори приключиха. България има нов президент и вицепрезидент. Ние приемаме, че са избрани от българския народ и ги приемаме и като наши президент и вицепрезидент. Честитим им победата. Желаем им крепко здраве и чрез тях успех на България!
Честито, уважаеми господин Стоянов и господин Кавалджиев! (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата д-р Орлин Драганов.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (Независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Стоянов! От името на независимите депутати Ви изказвам най-топлите ни пожелания за лично здраве, просперитет и добра политическа кариера.
Президентската длъжност е място, което дава възможност на хора с изключително висок интелект, със способности, със знания, с похвати, да работят на този пост достойно.
Пожелавам на Вас, на господин Кавалджиев, на вашите семейства преди всичко здраве. Да бъдете винаги така балансиран, както си проведохте кампанията - в един прекрасен, добър, балансиран стил и да не забравяте, че ние сме винаги отворени към вас, с подадена ръка в рамките на целия ви мандат за помощ, за предложения и за дейност в името на Република България. Благодаря ви. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на новоизбрания президент господин Петър Стоянов.

ПЕТЪР СТОЯНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Аз благодаря на всички парламентарни групи и на всички народни представители за добрите пожелания, отправени към мен и към господин Тодор Кавалджиев по случай избирането ни за президент и вицепрезидент на Република България.
Уважаеми госпожи и господа, и тези избори са вече зад гърба ни. На мен много ми се ще да вярвам, че по-важният резултат от нашето избиране за президент и вицепрезидент е това, че след тези избори България стана по-силна, по-зряла и по-мъдра, че България показа на себе си и на света, че демократичният път е единственият възможен път, който тя е избрала в своето историческо развитие. (Ръкопляскания в залата)
Уважаеми госпожи и господа! Позволете ми от тази трибуна като народен представител да благодаря на всички български политически партии, на всички кандидати, участвали в кандидатпрезидентската надпревара през тази година, на всички български институции за това, че всеки по своему оказа своята голяма помощ и даде своята дан за коректното провеждане на тези президентски избори. (Ръкопляскания в залата)
Аз пожелавам на българските народни представители ползотворна работа, защото в този изключително тежък за страната ни момент България има нужда от достойни, смели и радикални решения за излизане от днешната криза и за поемане по утрешния път към едно истинско бъдеще на страната.
Аз използвам тази възможност да помоля вас, народните представители на България, да концентрирате своите усилия върху нещо, което според мен не търпи повече отлагане - върху проблема за преживяването на немалка част от българските граждани през тази зима.
Аз използвам днес тази възможност да благодаря на всички народни представители за съвместната ни работа, особено на моите колеги от Комисията за младежта, спорта и туризма.
Уважаеми господин председателю, моля Ви на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията да приемете моята оставка като народен представител, избран от 12.многомандатен район. Заповядайте. (Господин Петър Стоянов предава папка на председателя на Народното събрание господин Благовест Сендов)
Благодаря още веднъж на всички свои колеги за съвместната ни работа тук в Народното събрание. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля народните представители на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да гласуват за освобождаването на народния представител Петър Стоянов предсрочно.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 219 народни представители, за - 218, против - няма, въздържал се - 1.
Моля, обявете резултата по групи.
Моля народните представители да гласуват едно мое предложение - да бъде поканен на това заседание да остане в залата гражданинът Петър Стоянов.
Не го поставям на гласуване. Ако желаете да останете, заповядайте, мой гост сте.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (от място): Благодаря Ви за топлия жест, господин председателю. Аз ще се възползвам символично и ще остана известно време в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към приемане на дневния ред на Народното събрание.
На основание чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание днес е първи пленарен ден от месеца и за днес дневният ред се определя от парламентарните групи.
Постъпили са две предложения. Редът е на Народния съюз, който не е предложил никаква точка от дневния ред. Следващата парламентарна група е ДПС, която също не е предложила, тъй като всички закони, предложени от ДПС, бяха приети по нормалния ред.
Има предложения от Българския бизнесблок - точка първа от дневния ред да бъде проектозаконът за изменение и допълнение на Закона за МВР - N 540134.
Втора точка от дневния ред - по реда идва правото на демократичната левица - да бъде Законопроект за допитване до народа, второ четене. Следващите по ред са от СДС, който не е предложил нищо.
Следователно автоматично тези две точки стават дневен ред за днес.
Има предложение за дневния ред за утре:
Програма за 7 ноември 1996 г. (четвъртък):
1. Второ четене на Законопроекта за допитване до народа (продължение).
2. Второ четене на Законопроекта за особените залози.
3.Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Молдова за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии.
4. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и Съюзното правителство на Съюзна република Югославия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
Програмата за 8 ноември 1996 г. (петък):
1.Продължение на програмата от предходния ден.
2. Парламентарен контрол (11 часа).
По чл. 40, ал. 3 са постъпили предложения от народния представител Орлин Драганов и Васил Михайлов, които ще разгледаме най-напред.
Най-напред е предложението на Орлин Драганов за Рилския манастир.
Заповядайте, господин Драганов!
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! По установения ред съм внесъл за пореден път мое предложение за разглеждане и приемане в парламентарна зала Законът за Рилския манастир.
На всички е известно, че Рилският манастир е една българска и национална светиня, един световен исторически обект, просъществувал много векове, три пъти изгарян и възстановяван.
Днес манастирът се нуждае от ремонт, от реставрация и от субсидии. За съжаление икономическото положение на страната е такова, че не могат да бъдат отпуснати по-големи средства за неговото възстановяване. В момента сградният фонд е в сравнително тежко състояние, има доста пукнатини, ВиК-системата и ел.системата са в много тежко състояние и крият рискове от пожари.
Именно затова аз апелирам за приемане в пленарна зала на Закона за Рилския манастир. Припомням ви, че през последните години на някои църкви и вероизповедания, каквато е Католическата църква, бяха върнати доста имоти. Манастирът е в правото си от векове на земи, на гори, чрез които той може да се издържа по един достоен начин.
Моето предложение и моя апел към вас е да гласувате, за да можем по един достоен начин като депутати, като представители на народа, да защитим тази национална светиня, каквато е Рилският манастир и да може той да просъществува още много векове, както съществува досега.

Поставям отново въпроса за връщане по принцип на имотите на Българската православна църква, тъй като, както ви казах вече, на други вероизповедания и църкви тези имоти бяха върнати. Това е от съществено значение, за да могат църквите и манастирите да водят един нормален живот, печелейки от това, което имат, и да не притесняват постоянно държавата с искания за субсидии, които неминуемо са необходими за тяхното поддържане - особено за реставрацията, която е изключително скъпа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Става въпрос за дневния ред за утре, тъй като днес дневният ред се определя от парламентарните групи.
Моля да гласувате предложението на народния представител Орлин Драганов.
От общо гласували 182 народни представители, за - 73, против - 29, въздържали се - 80.
Предложението не се приема.
Преминаваме към 13-те предложения на Васил Михайлов. (Оживление)
Господин Михайлов предлага да се гласува проекторешение за присъединяването на България към НАТО. Имате думата, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Празникът свърши, започват делниците. Предложението ми е за гласуване на проекторешението за присъединяване на Република България към НАТО, което е внесено от Парламентарната група на СДС и одобрено от Комисията по външната политика със становище от 31 януари 1996 г.
Намираме се в нова политическа ситуация. На президентските избори България победи БСП. Това беше един референдум всъщност, ако някой от госпожите и господата от БСП не го е разбрал, и за НАТО. Българският народ одобри външнополитическия акцент на Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев - членството в Европейския съюз и в НАТО. Това беше и причината българският народ да каже "Да!" на тяхната програма, на тяхната позиция. Струва ми се, че е редно сега, при новите условия, в които се намираме, това проекторешение да бъде на вниманието на Народното събрание.
Бих искал да кажа, че само преди около седмица наш гост беше заместник-министърът на отбраната на Република Австрия, с когото имахме възможността да коментираме неутралитета като възможна форма. Той беше категоричен, че в Австрия се води изключително интензивен диалог и дебат за присъединяването на Република Австрия към НАТО и че един неутралитет най-често е наложен на една държава, а не е нейно суверенно решение. Имахме възможността да се запознаем с всички аргументи, които изтъкват привържениците на така наречения неутралитет, и слава Богу не от нас, именно от заместник-министъра на отбраната на Република Австрия чухме контрааргументите.
Според мен тук е мястото да започне дискусията, да започне дебатът за нашия ясен и категоричен вот по отношение на пълноправното ни членство в НАТО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 155 народни представители, за - 36, против - 97, въздържали се - 22.
Предложението не се приема.
Второто предложение е гласуване на проекторешение за обявяване на 22 септември за официален празник.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не може да има икономически силна и политически независима България без тя да е интегрирана в Европейския съюз и в НАТО, но за съжаление Парламентарната група на БСП не желае да чуе това. И когато говорим за празничния календар на нашата държава, когато говорим за 22 септември - Деня на независимостта, мисля че трябва да използваме жалоните в нашата история, които са ни направили държава - независима и уважавана, като аргументи и за нашето бъдеще.
Не е възможно дни като 6 септември - Деня на съединението, и като 22 септември - Деня на независимостта, да отсъстват от нашия празничен календар. Би трябвало да се върнем към миналото само дотолкова, доколкото оттам да почерпим аргументи за нашето бъдеще. Ето как нашите предци са бранили независимостта на нашата държава:
Преди 110 години генерал Каубарс, който е специален пратеник на руския цар в България, скъсва дипломатическите отношения с нашата държава. Опитът за преврат е известен - 1886 г. Опитът да бъде сплашена българската държава с присъствието на военни кораби във Варненския залив също е известен. Но също така известна е и позицията на най-великия от българските държавници Стефан Стамболов, който не е позволил руска окупация на държавата ни и е запазил нейната независимост. Ето от това можем да се поучим и ми се струва, че сега е моментът да коментираме тези празници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 139 народни представители, за - 30, против - 85, въздържали се - 24.
Предложението не се приема.
Третото предложение е 6 септември да стане официален празник. Заповядайте, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Датата 6 септември мина отдавна. Беше редно тогава да обявим 6 септември за официален празник. Сега обаче отново имаме повод и това е славната епопея на Сливница в Сръбско-българската война, когато сръбският агресор е разбит. Вчера имаше тържество в Сливница - военни маршове и почести.
Трябва да си припомним, че с освобождението на нашата страна в Руско-турската война не настъпва независимостта ни. Ние сме едно княжество, което не е независимо, и усилията на българските държавници, на българския народ като цяло довеждат страната ни до независимостта, а и преди това да нейното съединение на 6 септември. Струва ми се редно сега именно да отдадем заслуженото и мисля, че няма човек в тази зала, който да не е съгласен 6 септември да бъде официален празник.
В пожълтелите архиви се говори за броя на убитите на Сливница 771 българи. Те не са неизвестни. Те съществуват. За съжаление, имената им в църквичката при Сливница са изличени, а църквичката - взривена. Там сега има монумент, който нищо не говори.

Не е нужно България да има паметник на незнайния воин. Воините на България са знайни и слава, и почит трябва да има върху имената им.
Редно е, уважаеми колеги, сега именно, когато честваме 111 години от Сливнишката епопея, да направим и 6 септември официален празник в нашия календар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 146 народни представители, за - 37, против - 62, въздържали се - 47.
Предложението не се приема.
Четвъртото предложение е изслушване на министър-председателя. Желаете ли да го обосновете, господин Михайлов?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми колеги, господин председател, това предложение го правя многократно, защото нещата в страната са изключително драматични. Вижте какво се случва с нашата финансова система, вижте в какво състояние е икономиката ни, вижте какво всъщност предстои на България. И аз се учудвам, когато новоизбраният президент поставя като един единствен акцент усилията на парламента за оживяването, за оцеляването на българските граждани през зимата, ние се занимаваме с неща, които са далеч от това. (Неразбираема реплика от Иво Атанасов)
Празниците са нещо важно, защото народ, който е умрял от глад... Въпреки че правите доста успешни опити напоследък, но народ, който си е забравил празниците, такъв народ изчезва. А министър-председателят трябва да бъде чут, да видим антикризисна програма има ли, въобще какво мисли да прави главата на българското правителство. Не намирам никакви извинения от негова страна да не е днес тук, в Народното събрание.
Това, което предстои, свързано с борда, който трябва да коментираме и да обсъждаме, имам предвид валутния съвет, е нещо изключително важно за България, от съдбоносно значение. И министър-председателят, и цялото правителство липсват. Невероятно е за мене това поведение, то е престъпно безотговорно. И не някъде на някакви закрити заседания това трябва да се решава, а именно тук, в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате четвъртото по ред предложение на Васил Михайлов.
От общо гласували 155 народни представители, за - 44, против - 86, въздържали се - 25.
Предложението не се приема.
Петото предложение е за изслушване на министъра на външните работи. Заповядайте. По-енергично с придвижването, за да не губим време.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Господин председател, вашето време, имам предвид на вашата организация, изглежда е безвъзвратно загубено. Седемте години, които имахте като възможност, ги пропиляхте като организация. И сега наистина се чудя след опита тук като представител на опозицията да поставям сериозни въпроси, начина, по който ги отхвърляте, за мене говори само едно единствено нещо- тази организация е вече политически труп. Опитите да се реанимира тази организация, опитите под някаква форма да й се въздейства са напълно обречени. Те са и антихуманни. Един труп не може да бъде реанимиран. И никой не може да им помогне вече - нито самите те могат да си помогнат, нито някой, ако си позволи да го направи от обединените демократични сили, в което не вярвам, нито СДС, нито БББ, никой. Вие вече сте политически труп. А ако все още има някаква агония, то тя трябва да бъде прекъсната. И аз мисля, че е нормално и че е редно един вот на недоверие за цялостната политика на правителството да прекъсне агонията на тази организация. И нека да си събира някъде, да си обсъжда бъдещето, а да може да даде възможност на България да се изведе от кризата.
Това ми се струва, изглежда, удачно сега да го кажа, а не да изслушваме наистина външния министър. Защото и това предложение няма да бъде въобще прието. Мисли ли някой от залата тук, че външният министър не трябва да бъде тук и да даде някои отговори на изключително важни въпроси от външнополитическата сфера? Аз мисля, че трябва да е тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате петото предложение на господин Михайлов.
От общо гласували 149 народни представители, за - 41, против - 79, въздържали се - 29.
Предложението не се приема.
Шестото предложение на господин Михайлов е за изслушване на министъра на търговията.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Това е единственият министър, който прави нещо за интеграцията на България в европейските и в световните структури. Това е истината. Постижение е нашето предстоящо пълноправно членство в Световната търговска организация. Само че това не е достатъчно. Ратификациите, които ние направихме, са нещо важно и много ценно. Разбира се, още много неща могат да се коментират и да се кажат. Само че ми се струва, че не някой друг, а министърът на търговията трябва да е тук и да постави пред Народното събрание какви други управленски, административни действия и, разбира се, към нас - законодателни действия са необходими за пълноправното ни членство в Световната търговска организация.
Няма да коментирам неговата позиция и усилията му, това трябваше да е насочено повече към министър-председателя, за ликвидиране на неравноправното ни митническо сътрудничество с Русия в ущърб на България по подобие на капитулацията от времето на Османската империя и тоталната ни суровинно-енергийна зависимост от Русия - една от основните заплахи за независимостта и националната сигурност на България. Защото ако се взрем за цената на природния газ, който се купува от нашите предприятия, от Булгаргаз, и това е на стойност 116-118 долара за 1000 кубически метра, и видим в Западна Европа, че цената е около 90 долара, а газопроводът до там е по-дълъг, ще трябва да се отговори и на въпроса къде отива тази разлика, ще трябва да се отговори и на въпроса кой е монополистът на въглищата, които се внасят в България, на нефта.
Тук някой плаче с крокодилски сълзи за нефтопровода. Тези въпроси трябва да бъдат изяснявани тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате шестото предложение на господин Михайлов.
От общо гласували 137 народни представители, за - 25, против - 87, въздържали се - 25.
Предложението не се приема.
Седмото предложение е за изслушване на министъра на финансите.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Министърът на финансите трябва да е тук. От неговите уста, а не от медиите трябва да чуем какво предстои за България, необходим ли е валутният борд или съвет от Международния валутен фонд.
Очевидно ще се наложи или да обявим мораториум върху плащанията на външния дълг, което означава фалит за българската държава, или да се съгласим с валутния борд - съвет на Международния валутен фонд. И май че второто е по-приемливо.
Защото на невменяемо правителство, излъчено от престъпна организация, излъчило във всички сфери на властта своите представители, им е необходимо да има попечители. Това е истината! Защото банкери, завършили в Симеоново, дотук могат да доведат нещата.
Поне банкерите от Международния валутен фонд, дано са и българи, хубаво би било, ще са завършили Харвард.
Забележете, че дори в Сметната палата, която още се структурира, назначаването става след проучване, забележете от кого - Националната служба за сигурност. Тези, които трябва да осъществяват контрола, се определят и одобряват от същите тези, които са в банковата сфера и са свързани със Симеоново.
Чуйте само за какво става дума.
ГЛАС ОТЛЯВО: Не викай!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Няма да викам ли? Я не се обаждайте, господине! Аз не Ви зная името, съжалявам. Не викане, а ще крещя! Защото това, което правите, е престъпно! Престъпно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
Моля да гласувате седмото предложение на господин Михайлов.
От общо гласували 139 народни представители, за - 25, против - 97, въздържали се - 17.
Предложението не се приема.
Осмото предложение е пак за министъра на финансите.
Заповядайте (към Васил Михайлов). Първото беше за финансите и БНБ, което беше свързано с борда...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Четете го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, Вие трябва да го прочетете.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (излизайки на трибуната): Не, господин председател, Вие трябва да изчитате предложенията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво трябва, аз го правя. Заповядайте.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Тъкмо е моментът да Ви обясня как не правите нищо. По простата причина, че предложението ми за изслушване на министъра на финансите, което сега искам да направя, е относно изпълнението на Закона за държавния бюджет за 1996 г. и, забележете - и макрорамката на проектозакона за държавния бюджет за 1997 г.
Господин председател, тази организация, към която и Вие принадлежите и сте излъчен от нея като председател на Народното събрание, нарушава законите. Престъпление е да се нарушават законите. Тази организация е престъпна и това личи включително и от поведението, което има към законите, които сама гласува. Защото в чл. 20 на устройствения закон за бюджета е казано ясно следното: "Ал. 6. Ако държавният бюджет не е внесен в необходимия срок (а необходимият срок е посочен в ал. 5 на чл. 20 - 2 месеца преди началото на бюджетната година, която се определя в чл. 12, ал. 2, като бюджетна година, започваща от 1 януари и приключваща на 31 декември...)... Сега сме ноември, господин председател.
И по чл. 6 искам да знам... "Ако държавният бюджет не е внесен в необходимия срок (а той не е внесен), за да бъде приет до началото на бюджетната година, Министерският съвет предоставя мотиви за забавянето и иска разрешение от Народното събрание за продължение на срока".
Има ли такова нещо, господин председател? Понеже много си знаете задълженията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Има ли такова предложения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Има ли такова решение?
ГЛАС ОТЛЯВО: Има.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Има грънци!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте!
На 31 октомври е внесено предложение от Министерския съвет за отлагане на внасянето. И то е заведено в Народното събрание и Вие знаете това.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Пише ясно "разрешение". Разрешение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има внесено предложение за решение на Народното събрание. Народното събрание не заседаваше.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не е заседавало.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Е, е, да е заседавало. Значи причината е на Народното събрание, а не на Министерския съвет.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 138 народни представители, за - 19, против - 107, въздържали се - 12.
Предложението не се приема.
По деветото предложение - за есенната сеитба.
ГЛАС ОТЛЯВО: Няма присъствие от СДС.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС):Моите колеги наистина правилно не са в залата, за да ви слушат и гледат, защото с това мнозинство това Народно събрание е много вредно. И аз ги разбирам.
Господин председател, в цитирания чл. 20, ал. 6 се иска разрешение от Народното събрание за продължаване на срока. Иска разрешение! Ако Народното събрание не даде разрешение за срока, тогава какво се случва? Тук проектът за бюджет за 1997 г. трябва да бъде факт. И впрочем, с писма ли си кореспондира министър-председателят с Вас? Какво значи "е заведено"? Нали трябва да дадем разрешение? Да е внесено в дневния ред? Днес не е внесено.
Въобще нарушението на закона е нещо съвсем естествено за тази организация. Но, който нарушава закона, е престъпник, когато каже съдът. А съдът явно ще се наложи да казва това.
После, за есенната сеитба.
Господин Камов, който се хвали как неговата комисия била одобрила проекторешението на СДС пред английски представител за НАТО, и това е много хубав жест, същият този човек ни е изпратил обаче този път едно писмо, в което писмо иска да ме убеди как, видите ли, се прави нещо по въпроса за зърнената криза. Това е проектът за резолюция, който е внесен от госпожа Хоф от името на групата, на партията, на европейските социалисти относно недостига на зърно в България. Това е чудесно! В тези пет точки, които тук са изредени - в "а", "б" и "в" и "г". Вероятно имате това писмо, уважаеми колеги. Прави се някакъв опит.
Само че, господин Камов, мошеничество е когато не се казва цялата истина. А цялата истина се съдържа и по-нататък в писмото на Жак Сантер, председателят на Европейската комисия. Там е казано към уважаемия господин министър-председател от Брюксел, 10.10.1996 г., че "Мнението на комисията е, че много от настоящите проблеми в селскостопанския сектор произтичат от изоставането на процеса на реформите, свързани преди всичко с установяване и зачитане на собствеността върху земята...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: ...с банковия сектор...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: ... и с либерализацията на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Гласувайте.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Повреден е пак таймерът, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 140 народни представители, за - 24,против - 105, въздържали се - 11.
Деветото предложение не се приема.
Десето предложение - изслушване на министъра на вътрешните работи.
ГЛАС ОТДЯСНО: По правилник Васил Михайлов трябва да си седне на мястото и тогава да му се даде думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от трибуната): Абсолютно прав сте, колега. (Отива си на мястото)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам му думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (отивайки си към мястото): Не, господин председател. (Сяда си на мястото)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Десетото предложение на народния представител Васил Михайлов е за изслушване министъра на вътрешните работи. Заповядайте.
ГЛАС ОТЛЯВО: Това е театър на абсурда!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (излизайки на трибуната): Вие се докарахте до "театър на абсурда". Я се вижте, бе! Не се обаждайте, вие така и няма да смогнете да се оправите в правилника, когато този парламент вече няма да съществува. А вие няма да сте в следващия, това ви го обещавам. И знаете ли защо? Просто вашата групичка тук ще бъде незначима, незначима! Ако въобще я има.
Но това, което бих искал да чуем от министъра на вътрешните работи, е наистина какви са мерките, които се вземат в борбата срещу тероризма. Взривява се кола. Министърът твърди, видите ли, че някой може и да се е самовзривил. Отпечатъци обаче не са взети. Междупрочем върху червената кола, която беше в Института по криминалистика изпратена, няма нито един отпечатък. Професионално са изчезнали отпечатъците не някъде другаде, а в Института по криминалистика, при разстрела на тримата полицаи.
Ето това е истината за България и за българската сигурност. Това е истината. А тя е страшна, ако някой не разбира това. И ние трябва да го чуем.

И ние трябва да го чуем, защото когато беше тук депутатският протест с оградите, заснемаха камери не на Българска национална телевизия или на друга медия, а на МВР, а това е проследяване на народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате десетото предложение на народния представител Васил Михайлов.
От общо гласували 143 народни представители, за - 27, против - 108, въздържали се - 8.
Предложението не се приема.
Единадесето предложение - изслушване на министъра на отбраната. Има думата господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми колеги, би трябвало министърът на отбраната да бъде тук, за да изясни следното: докога ще продължават грубите нарушения на Закона за отбраната и Въоръжените сили. Законопроекти, които трябваше отдавна да са внесени, не са внесени. Не са внесени! Вместо да се разкарва до Китай и Виетнам, където да ни интегрира и където само и единствено са се заинтересовали от така наречените "стършели" - радиозаглушителите, междупрочем не някой друг, а точно той (не друг, а той!) преди повече от 6 месеца ги обяви, видите ли, за някакви шпиони, и това е по националната медия, същият този сега трябва да дойде тук и да обясни докога ще бъде нарушаван Законът за отбраната и Въоръжените сили. Защото същият този полковник Петров от ВКР, един абсолютен некадърник, го придружава в Китай; същият този, по доклад на който 6 месеца водещите български специалисти бяха в ареста. Ето това е българската действителност!
И чуйте ме още веднъж: май че ще се наложи да си се метнете на червените ескадрони и да тичате към Китайската стена (там няма опозиция, там е много лесно, там е прекрасно) да черпите от богатия им опит. Това е истината. Пълно нещастие сте вие за България. Слава Богу, че България ви победи на изборите. И националното освобождение ще се състои и не можете да го спрете. Това е истината, която ще ви се наложи да възприемете.
А що се отнася до така наречения ви протест, на ония, които класически реагират на създалата се ситуация, имам предвид писмото в "Дума" на някои, на които бих могъл да им кажа: "Късно е, либе, за китка", те са нищо повече от едни мунчовци, които много скоро, но закъснели мунчовци, ще виснат на политическата касапница на БСП. Това ви чака.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече. Моля да гласувате единадесетото предложение!
От общо гласували 137 народни представители, за - 28, против - 100, въздържали се - 9.
Предложението не се приема.
Дванадесето предложение - изслушване на министъра на труда и социалните грижи. Заповядайте, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Наистина би трябвало да чуем този, хилещия се министър, на когото много му е радостно, не знам от какво и защо, който продължава да нарушава законите.
Правилникът за приложение на закона още не е изработен в най-грубо нарушение на самия закон. В най-грубо нарушение! И това е така, за да се спести от бюджета. Какво да се спести? Да се спести от помощите за инвалидите - това е истината.
Социалистическа партия ли? Левица ли? Само трябва да ви дам резултатите от работническите квартали в Перник, от миньорските квартали, от кварталите, където са хора, свързани с металургията. Работниците ви казаха много ясно какво мислят за вас. Няма да използувам цинични изрази, това е истината, недопустими. Но общо взето, като видите резултатите, това си е жива псувня.
Лявата партия! Никой вече не ви вярва. Вие сте приключила организация. И колкото по-бързо се изнесе миришещият ви труп от политическата сцена, толкова по-добре. И това ще стане.
Що се отнася до тия, мунчовците, дето са се подписали, аз обиждам един изключителен герой от "Под игото". Но писанията на Продев са от ранния период на перестройката. Само ги вижте! Вижте как се връщат към ленинските принципи в партията! Не ни интересува вашата нещастна организация. Изчезвате от властта с един вот на недоверие за цялостната политика на правителството и заминавате в историята като едно гнусно, мръсно петно. Нищо повече не искам да ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате дванадесетото предложение на господин Михайлов.
От общо гласували 154 народни представители, за - 36, против - 111, въздържали се - 7.
Дванадесетото предложение не се приема.
Тринадесетото предложение не е по правилника. Затова подлагам на гласуване цялата проектопрограма така, както беше предложена. Моля да гласувате проектопрограмата!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От общо гласували 151 народни представители, за - 134, против - 11, въздържали се - 6.
Програмата е приета.
Господин Михайлов искаше процедура.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю! Вярно е, че може и да се спори по направеното от мен предложение за изслушване на председателя на Народното събрание, но това, че се нарушава законът и нормативните актове по отношение на издаването на "Държавен вестник"... Няма да коментирам нито отпечатването на брой 60 с указите на президента, нито грубите нарушения за неотпечатването по надлежен ред и необнародването в "Държавен вестник" на Европейското споразумение за асоцииране между Република България и европейските общности, същото и за Митническата тарифа. Бих искал обаче да кажа, че Вие като председател на Народното събрание сте издали Заповед N 50-05-43 от 11 октомври 1996 г., където нареждате: "Командировките на народни представители и служители в чужбина, които не са залегнали в плана за 1996 г. и за които не е издадена заповед до 10 октомври 1996 г., се спират". Това добре, обаче: "2. Отдел "Международни връзки и протокол" по съответния ред да предприеме необходимото за отлагане през 1997 г. на следните предстоящи посещения: делегация на Република Хърватска ("Хърватия" се казва, господин председател!), делегация на Икономическата комисия на Бундестага, делегация на Групата за приятелство Франция-България в Сената на Франция и делегация на Комисията по европейските въпроси на Бундестага". Казва се "не". Казва се "не" по същество на интеграцията с Европейския съюз и с европейските структури, господин председател, и това го има във Ваша заповед, подписана от самия Вас.
Струва ми се, че освен валутния борд, ще трябва и Вие да имате някакъв надзорник или попечител. Може би трябва да поканим уважаемия господин Дейвид Блекмън от Европейския парламент да Ви надзирава, да Ви дава указания. Наистина, изглежда, е необходимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: В противен случай ще се озовем изведнъж интегрирани незнайно къде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече, господин Михайлов.
Господин Михайлов, Вие сте един некоректен човек, защото, моля да си седнете на мястото...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (встрани от микрофоните): Без да ме коментирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие коментирате мен.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (встрани от микрофоните): Вие сте в качеството на председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А Вие в качеството на народен представител. Аз Ви обясних в заседанието на Административната комисия...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (встрани от микрофоните): Неудовлетворително обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: В Комисията по администрация Ви обясних, че тези покани не са фиксирани, и че сега се водят преговори кога да бъдат. Обясних Ви, че това не е отлагане на посещение, а е фиксиране на посещение през новата година. Не е отлагане! Вие съвсем некоректно тук поставяте въпроса така, за да ме изобличите в некоректност. Не Ви прави чест, господин Михайлов, защото когато аз Ви обясних, Вие ми благодарихте. А сега излизате и искате да ми наложите попечител. (Реплика на Васил Михайлов от място, която не се разбира)
Това е некоректно по отношение на човека, който стои тук.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Проверих, господин председателю!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не сте проверили, защото аз Ви обясних и Вие ми благодарихте. И Ви казах, че тези покани не са фиксирани, нямат дати, за да се отлагат. Те не се отлагат. Просто моята заповед е те да се направят така, че да бъдат в следващия бюджет, защото сегашният е изчерпан. И не създавайте международни неприятности по този начин. Вие се гаврите с външната политика на България.
Преминаваме ...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Моля? Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма процедура повече. (Възражения на Васил Михайлов от място)
Ще ви прочета новопостъпили проекторешения и законопроекти:
Проект за решение за продължаване на срока за внасяне проекта на Закона за държавния бюджет на Република България. На 31.10.1996 г. е постъпил проект за решение за продължаване на срока за внасяне проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 1997 г. в Народното събрание. Вносител - Министерският съвет. Комисия по бюджет и финанси.
На 31.10.1996 е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция. Вносители - Георги Тодоров Божинов и група народни представители. Комисия по устройството и дейността на държавните органи, Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
На 31.10.1996 г. е постъпил Законопроект за възлагане на държавни и общински поръчки. Вносител - Министерският съвет. Водещи комисии - Икономическата комисия и Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
На 5.11.1996 г. е постъпил проект за решение за представяне на кандидатурата на Република България за пълноправно членство в Организацията на Северноатлантическия договор. Вносител - Асен Агов. Комисия по националната сигурност, Комисия по външната политика и европейската интеграция, Комисия по бюджет и финанси.
Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МВР.
Давам думата на народния представител Георги Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, благодаря на всички, които приеха през седмицата да бъде включена тази точка в дневния ред, но моля, господин председателю, тя да бъде първа точка от утрешния дневен ред, с оглед на обстоятелството, че днес в 15 часа в Комисията по национална сигурност ще приемем последните два-три параграфа от този закон и от тази гледна точка ще бъдем готови утре да минем целия закон. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на народния представител Георги Дилков тази точка да бъде отложена за утре и утре тя да бъде точка първа от дневния ред. Моля да гласувате.
От общо гласували 133 народни представители, за - 130, против - няма, въздържали се - 3.
Предложението се приема. Утре точка първа от дневния ред ще бъде Законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР.
Давам думата на професор Христо Стоянов от името на парламентарна група - втори път за деня по изключение.
ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, искам да поставя един въпрос от името на парламентарната група и за вашето съдействие в тази насока.
Уважаеми колеги, осем месеца продължава производствената селскостопанска година и в порядъка на 3 до 5 дни всеки месец се малтретира селскостопанското производство от фирмите и организациите, които обезпечават течното гориво. Преди в последните дни на месеца, а сега в началото те изчакват да се повиши цената на горивото и в този период на практика селското стопанство не може да работи. По този начин се създадоха проблеми през пролетната сеитба. По този начин по време на жътвата спираха комбайни. По този начин сега на два пъти вече се спира сеитбата на есенниците.
Искам да ви кажа какво представлява това нещо. Дневно се засяват от порядъка на 350 хил.дка и се подготвят за сеитба от порядъка на 400-450 хил.дка. Това, че на два пъти през есенната сеитба се прави такова нарушение, това мародерство към селското стопанство, определено мога да заявя, че поради тази причина няма да бъдат засяти или не са засяти 500 до 600 хил.дка.
Какво представлява това? На базата на заложеното от Министерство на земеделието като добив това представлява от порядъка на 160 до 180 хил.т пшенично зърно, което представлява месец-месец и половина хлябът на цяла България.
Досега никой не е потърсил нито служебна, нито съдебна отговорност за тези безразсъдни действия, на тези безотговорни хора.
В тази връзка ние настояваме за служебно и съдебно търсене на отговорност от виновниците, в това число и компенсиране на тези загуби, които селското стопанство, селскостопанските производители имат.
Само това, което ви казах като цифра - 160-180 хил. тона, представляват над 1 млн.лв. земеделско производство. И учудващо е, че цяла година в продължение на осем месеца на никой по никакъв начин не беше потърсена отговорност. Настояваме за съдебна отговорност и компенсиране на загубите на селскостопанските производители. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Преминаваме към точка втора от дневния ред. Давам думата на народния представител Димитър Велев да докладва Законопроекта за допитване до народа на второ четене. Всъщност двата законопроекта - внесеният от народния представител Димитър Велев и група народни представители, и от народния представител Йордан Соколов, са обединени в един съгласно правилника и този законопроект ще бъде докладван на второ четене. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители. Посочените законопроекти, а именно внесените от народния представител Йордан Соколов и от народния представител Димитър Велев и група народни представители законопроекти за допитване до народа са приети на първо четене и двата на 3 октомври 1996 г.
В срока по чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили писмени предложения от четирима народни представители, които комисията обсъди. На основание чл. 68 от правилника, Комисията по местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика, обсъди на четири свои заседания едновременно двата законопроекта, тъй като те уреждат една и съща материя. В структурно и съдържателно отношение те са идентични, поради което комисията възприе за основа законопроектът, внесен от народния представител Димитър Велев и група народни представители, който по-детайлно урежда материята.
В изпълнение на чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се изработи общ законопроект, който внасяме за обсъждане и приемане на второ гласуване.
В предлагания законопроект са отразени предложенията на народните представители, които са приети. Заедно с това са посочени и предложенията към отделни текстове, които не са приети.
С оглед на това комисията предлага на вниманието на Народното събрание следния Закон за допитване до народа. И тъй като сме на второ гласуване, предлагам да се гласува най-напред заглавието на законопроекта, а именно да бъде Закон за допитване до народа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате заглавието на закона.
От общо гласували 138 народни представители, за - 132, против - няма, въздържали се - 6.
Заглавието е прието.
Глава първа - "Общи положения", чл. 1.

ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 1. Този закон урежда реда за прякото участие на гражданите в решаването на общодържавни и местни въпроси."
Няма предложения от народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 1.
От общо гласували 134 народни представители, за - 130, против - няма, въздържали се - 4.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 2. Ал. 1. Прякото участие на гражданите в управлението на държавата и общините се осъществява чрез национален референдум, местен референдум, общо събрание на населението и подписка.
Ал. 2. Право на участие в посочените в предходната алинея форми на пряката демокрация имат всички български граждани с избирателни права."
Комисията предлага този текст да бъде възприет. Няма предложения на народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 2.
От общо гласували 126 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 2.
Член 2 е приет.
Член 2а.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, при обсъждането на законопроекта за второ четене бяха отчетени предложенията, които се направиха още на първото четене, становището на комисията още за първото четене и предложения на народни представители в самата комисия да бъде въведена и така наречената форма на консултативния референдум. Това е европейска практика и ние, след като желаем да хармонизираме нашето законодателство с европейското, също предложихме да се въведе и тази форма, а именно консултативният референдум, още повече че тя е предвидена в някои отделни закони.
Затова комисията предлага чл. 2а със следното съдържание:
"Чл. 2а. Въпросите, които се решават чрез допитване до народа, не подлежат на последващо одобрение или утвърждаване, освен ако в закон е предвидено друго."
С две думи, по принцип решенията на референдумите са задължителни, но когато в закона е предвидено те да бъдат допълнително одобрявани или утвърждавани от друг орган, тогава този референдум има характера на консултативен. Ето защо това е само в случаите, когато изрично е предвидено в закона.
По този текст нямаше възражения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има госпожа Тачева.
НАТАША ТАЧЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, колеги! Искам да бъдем коректни докрай и да кажа пред вас, че имаше направено предложение от господин Соколов, което се отнася до чл. 5, ал. 1 от внесения от него законопроект. И тъй като не го виждам в залата, мисля, че има резон да обсъдим този текст.
Това, което господин Соколов предлага в неговия законопроект и в направеното предложение между първо и второ четене, е в следния смисъл: чл. 5, ал. 1 гласи следното:
"Чл. 5. Ал. 1. Въпросите, за чието решение се извършва допитване до народа, се считат за решени окончателно. Те не подлежат на никакво последващо одобрение или утвърждаване."
Предвид на това, че второто изречение на този текст съдържателно се съдържа в първото, между двете четения господин Соколов е направил предложение второто изречение да отпадне. Обсъждайки го в комисията и в работната група, която беше натоварена от комисията да изработи от двата законопроекта един, ние преценихме, че този текст трябва да се възприеме в закона, който предлагаме на второ четене, но да отворим и възможността за консултативния характер на референдума, тъй като в Закона за административно-териториалното устройство на Република България, който приехме миналата година, има предвиден консултативен референдум, макар и местен. Ето защо предложихме този текст, който председателят на комисията току-що прочете пред вас.
Вярно е, че в европейската практика има различни форми и за национален референдум - както консултативен, така и задължителен референдум. Нашата преценка беше, че ние приемаме формата, защото такова задължение и по Европейската харта за местно самоуправление нямаме - да възприемем едната или другата форма на референдум. Ние възприехме, че по принцип по нашето законодателство референдумите са със задължителен характер и само тогава, когато законодателят в законодателен акт предвиди консултативния характер, само в този случай те да се произвеждат по този начин.
Ето защо аз призовавам залата да се обедини около този текст, който е в съответствие с действащото ни законодателство, с Европейската харта за местното самоуправление и с обективните реалности, съществуващи в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Вие подкрепяте текста.
Има ли други бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 2а така, както беше представен.
От общо гласували 139 народни представители, за - 131, против - няма, въздържали се - 8.
Член 2а е приет.
Глава втора - "Национален референдум" - чл. 3.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 3. Чрез национален референдум гражданите на Република България непосредствено решават основни въпроси, които са от компетентността на Народното събрание."
Няма предложения по този текст. Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 3.
От общо гласували 127 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 3.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 4. Чрез национален референдум не могат да се решават:
1. въпроси за допълнение и изменение на Конституцията;
2. въпроси от компетенциите на Великото Народно събрание;
3. въпроси на държавния бюджет и данъчното облагане;
4. въпроси от компетенциите на съдебните органи;
5. въпроси от компетенциите на Конституционния съд;
6. други въпроси, за решаването на които със закон е предвиден специален ред."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз предлагам точка 6 от чл. 4 да отпадне. Става въпрос за "други въпроси, за решаването на които със закон е предвиден специален ред". Когато говорим за референдум, казано е, че всичко, което е решено в Конституцията, не може да се решава с референдум. Но в крайна сметка Народното събрание с мнозинство, с което може да приема закони, определя дали да има или да няма референдум по даден въпрос. И тук отпада тази необходимост. Иначе се създава една предпоставка за бламиране на инициативите за създаване на референдуми с формалното основание, че това е предвидено по някакъв специален ред със закон. Изобщо като формулировка не е прецизно, доста е мъгляво и дава възможности за злоупотреби.
Затова апелирам тази точка 6 да отпадне. В крайна сметка Народното събрание с мнозинство, с което може да приема и изменя закони, решава дали да има или да няма референдум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Думата има госпожа Тачева.

НАТАША ТАЧЕВА (ПГДЛ): Съвсем кратка реплика. Не бих могла да се съглася с твърдението на колегата Сотиров и предложението за отпадане на тази точка, тъй като дали да се произведе национален референдум или не Народното събрание се произнася с решение. Ако ние имаме изрична забрана или изрично предвиден специален ред в закон, ние с едно решение не можем да отиваме на изменение или неспазване на закона.
Друг е въпросът, че може да има случаи, в които Народното събрание не е съгласно този специален ред да се прилага във всички случаи. Но тогава бихме могли, пак всички заедно, да изменим закона и да дадем тази възможност с национален референдум този въпрос да бъде решаван. Но не е този пътят - да махаме т. 6, да даваме възможност Народното събрание с решение да не се съобразява със закон, който е приет също от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? - Няма.
Подлагам на гласуване най-напред предложението на народния представител Сотиров да отпадне т. 6.
Моля да гласувате.
От общо гласували 145 народни представители, за - 19, против - 70, въздържали се - 56.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 4 така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 134 народни представители, за - 128, против - няма, въздържали се - 6.
Член 4 е приет.
Член 5!
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 5. Предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум могат да правят:
1. най-малко една четвърт от общия брой на народните представители;
2. Министерският съвет;
3. президентът на републиката."
Няма предложения на народни представители по този член.
Комисията приема текстът на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 5.
От общо гласували 129 народни представители, за - 129, против - няма, въздържали се - няма.
Член 5 е приет.
Член шести!
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 6. Ал. 1. Решение за произвеждане на национален референдум се взема от Народното събрание, съгласно чл. 84, т. 5 от Конституцията.
Ал. 2. С решението се определя въпросът, на който гласоподавателите трябва да отговорят с "да" или "не".
Ал. 3. С решението се определя редът и начинът за провеждане на разяснителната кампания, като се спазва принципът на равнопоставеност."
Няма предложения по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 6.
От общо гласували 137 народни представители, за - 136, против - няма, въздържал се - 1.
Член седми!
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 7. Ал. 1. Президентът на републиката в едномесечен срок от приемане на решението определя датата на гласуването, която не може да бъде по-рано от два и по-късно от три месеца от обнародването на решението в "Държавен вестник".
Ал. 2. В едномесечния срок по ал. 1 президентът утвърждава образците на книжата за референдума."
Няма предложения по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 7 така, както беше предложен.
От общо гласували 134 народни представители, за - 134, против - няма, въздържали се - няма.
Член 7 е приет.
Член осми!
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 8. Ал. 1. Организационно-техническата подготовка на национален референдум се осъществява от Министерския съвет.
Ал. 2. Разноските по произвеждането на национален референдум се покриват от държавния бюджет."
Няма предложения по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 8.
От общо гласували 135 народни представители, за - 134, против - няма, въздържал се - 1.
Член 8 е приет.
Член девети!
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 9. Националният референдум се произвежда по избирателните списъци от последните избори, съответно актуализирани."
Няма предложения по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 9.
От общо гласували 127 народни представители, за - 127, против - няма, въздържали се - няма.
Член 9 е приет.
Член десети!
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 10. Ал. 1. Централната избирателна комисия за произвеждане на избори за народни представители изпълнява функциите на Централна комисия за произвеждане на национален референдум.
Ал. 2. Общинските избирателни комисии за произвеждане на местни избори изпълняват функциите по организирането на национален референдум на територията на общините. За целта те:
1. назначават секционни избирателни комисии, подпомагат и контролират тяхната дейност;
2. обобщават данните от протоколите на секционните избирателни комисии, отчитат резултатите за общината и изпращат данните на Централната комисия за произвеждане на национален референдум."
По този член има предложение на народния представител Иван Йосифов в чл. 10, ал. 2 думата "местни" да се замени с думите "последните местни или парламентарни". За "избори" става въпрос.
Комисията не възприема това становище, тъй като общинските избирателни комисии съществуват с постоянен мандат и те се избират само във връзка с избори за местни органи на властта. Когато има парламентарни избори, такива комисии не се създават и на практика те не съществуват.
Следователно, така, както в текста комисията е предложила, в чл. 10, ал. 2, че общинските избирателни комисии за произвеждане на местни избори изпълняват функциите по организирането на националния референдум, ние считаме, че е правилно, точно и не могат да бъдат предвидени други общински избирателни комисии, които на практика не съществуват.
Поради това комисията не възприе предложението на народния представител Иван Йосифов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отказвате ли се, господин Йосифов?
ИВАН ЙОСИФОВ (от място): Да, отказвам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 10 така, както е предложен от комисията.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Извинявайте, господин председател, има и ал. 3 към този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отменете гласуването!
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Аз тук споменах само за предложението на господин Йосифов, което се отнасяше за ал. 2, но в текста има и ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прочетете я!
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Ал. 3. В Столичната община и в градовете с районно деление задачите, посочени в предходната алинея се осъществяват от районните избирателни комисии. Общинските избирателни комисии в тези общини подпомагат и контролират работата на районните избирателни комисии; обобщават резултатите от гласуването за общината и изпращат данните и протоколите в Централната комисия за произвеждане на национален референдум."
По тази алинея няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по целия чл. 10, който е с три алинеи?
Има думата госпожа Тачева.
НАТАША ТАЧЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, аз искам да направя едно разяснение, тъй като предложението на господин Йосифов имаше резон и логика при стария текст, който първоначално бяхме внесли като вносители за първо четене на законопроекта. Има текст, който препраща по всички неуредени въпроси, това е чл. 18, до който след малко ще стигнем, по всички неуредени въпроси с този закон, отнасящи се до националния референдум, да се прилагат съответно разпоредбите на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове. При положение, че ние възлагаме определени правомощия на общински избирателни комисии при произвеждането на национален референдум, би следвало те да следват логиката и разпоредбите на Закона за местните избори. В този смисъл съвсем оправдано по този начин е предложението на колегата Йосифов, но в работната група и в комисията ние се обединихме около становището, че няма да е правилно, ако на районните избирателни комисии по Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове възложим и произвеждането на национален референдум. Редно и логично е с тези функции да бъдат натоварени общинските съветници.
Затова този текст тук на колегата Йосифов не е възприет, но в чл. 18 комисията се обедини около това по предложение на работната група, че трябва да препратим съответно за приложение на разпоредбите и на Закона за местните избори досежно текстовете за общинските и районните избирателни комисии в големите градове и Софийската община и за всички останали неуредени случаи Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове.
Позволих си да направя това уточнение, тъй като, като се започне с първата алинея и стигнем до третата, виждаме, че ние използваме органите, които са постоянно действащи избирателни органи по двата закона. И за да има яснота, си позволих да направя това уточнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Текстът на чл. 10 остава така, както го предложи комисията.
Моля да гласувате.
От общо гласували 128 народни представители, за - 128.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 11. Ал. 1. Бюлетините за произвеждане на референдума са бели. Размерът им се утвърждава от президента на републиката.
Ал. 2. Всяка бюлетина съдържа: (тук бих искал да допълня с две точки, които не са отразени).
1. надпис "Национален референдум";
2. въпроса, на който гласоподавателите трябва да отговорят;
3. на бюлетините с положителен отговор думичката "да", а на бюлетините за отрицателен отговор "не". Думите "да" и "не" се изписват с еднакъв едър шрифт."
Няма предложения по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 11.
От общо гласували 129 народни представители, за - 126, против - няма, въздържали се - 3.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 12. Гласоподавателят гласува, като поставя в избирателния плик една от двете възможни бюлетини, затваря плика, излиза от кабината и го пуска в избирателната кутия."
Няма предложения по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки и в залата.
Моля да гласувате чл. 12.
От общо гласували 142 народни представители, за - 138, против - няма, въздържали се - 4.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 13. Ал. 1. Бюлетините са недействителни, когато:
1. са намерени в избирателната кутия без плик;
2. не са по образец;
3. в избирателния плик са поставени две или повече бюлетини с различни отговори.
Ал. 2. Празните пликове се смятат за недействителни бюлетини.
Ал. 3. Зацапвания, зачертавания, механични и други повреди не правят бюлетината недействителна.
Ал. 4.Когато в избирателния плик са намерени повече от една бюлетина с еднакъв отговор, оставя се само една. Останалите се унищожават, което председателят на секционната избирателна комисия отбелязва върху плика."
Няма предложения по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 13.
От общо гласували 134 народни представители, за - 131, против - няма, въздържали се - 3.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 14. Ал. 1. След приключване на гласуването секционната избирателна комисия отчита резултатите и съставя протокол, в който се посочва:
1. наименованието на общината (района);
2. номера на избирателната секция;
3. час на започване и час на завършване на гласуването;
4. броят на гласоподавателите по избирателния списък;
5. броят на гласувалите гласоподаватели според подписите в избирателния списък;
6. броят на гласувалите според намерените в избирателната кутия избирателни пликове;
7. броят на действителните бюлетини с "да";
8. броят на действителните бюлетини с "не";
9. броят на недействителните бюлетини и празните пликове;
10. подадени заявления, възражения и жалби и взетите по тях решения.
Ал. 2. Протоколът се съставя в два екземпляра, от които единият се изпраща на общинската (районната) избирателна комисия, а вторият заедно с всички изборни материали - на кмета на общината."
Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 14 така, както беше предложен.
От общо гласували 135 народни представители, за - 132, против - няма, въздържали се - 3.
Член 14 е приет.

ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 15. Ал. 1. Общинската (районната) избирателна комисия на основата на протоколите от секционните избирателни комисии обобщава данните за общината (района) и ги отразява в протокол, в който се посочва наименованието на общината (района) и броя на:
1. секционните избирателни комисии;
2. секционните избирателни комисии, представили протоколи;
3. гласоподавателите в общината (района) според избирателните списъци;
4. намерените в избирателните кутии пликове;
5. гласувалите гласоподаватели според подписите в избирателните списъци;
6. общия брой на действителните бюлетини;
7. действителните бюлетини с "да";
8. действителните бюлетини с "не";
  9. недействителните бюлетини и празните пликове;
10.  подадените заявления, възражения, молби и взетите по тях решения.
Ал. 2. Протоколът се съставя в два екземпляра, от които единият се изпраща на Централната комисия за произвеждане на национален референдум, а вторият - на кмета на общината.
Ал. 3. В Столичната община и градовете с районно деление районните избирателни комисии изпращат първия екземпляр от протокола на общинската избирателна комисия заедно с протоколите на секционните избирателни комисии. Общинската избирателна комисия обобщава данните за общината, съставя протокол, първият екземпляр от който заедно с протоколите на секционните и районните избирателни комисии изпраща на Централната комисия за произвеждане на национален референдум. Вторият екземпляр изпраща на кмета на общината."
По този текст няма предложения на народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля, гласувайте чл. 15 така, както беше прочетен.
От общо гласували 132 народни представители, за - 129, против - няма, въздържали се - 3.
Член 15 е приет.
Член 16.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 16. Ал. 1. Централната комисия за произвеждане на национален референдум обобщава данните за цялата страна и обявява резултатите от гласуването.
Ал. 2. Референдумът е редовно произведен, ако в гласуването са участвали повече от половината от гласоподавателите.
Ал. 3. Предложението, предмет на референдума, се смята за прието, ако за него са подадени повече от половината от действителните гласове с "да"."
Има предложение на народния представител Иван Йосифов за създаване на нова ал. 4 със следния текст:
"Ал. 4. Ако в референдума са участвали по-малко от половината от гласоподавателите, предложението се смята за неприето."
Още едно предложение има - на народния представител Спас Димитров, за нова ал. 4 със следния текст:
"Ал. 4. Споровете относно законосъобразността на референдума се решават от Върховния съд в двуседмичен срок от обявяване на резултата. Решението е окончателно."
Комисията приема текста на чл. 16 така, както е предложен от вносителя. Не възприема предложението на народния представител Иван Йосифов, тъй като от самия текст е ясно, че решението се счита за прието едва тогава, когато в референдума са участвали повече от половината гласоподаватели. А щом не са участвали повече от половината гласоподаватели, естествено е, че решение не е прието. И това смятаме, че изрично не трябва да се записва, макар че има резон в това предложение.
Що се отнася до предложението на господин Спас Димитров, то по принцип е възприето, но систематичното му място е на друго място в закона и на практика това становище се възприема. То са касае за оспорване на законосъобразността на националния референдум. Ние още на първо четене в становището на комисията заявихме, че трябва да има такъв текст в закона, че трябва да се допусне оспорването на резултатите от референдума и на практика, следвайки процедурите, които са предвидени в Закона за местните избори и в Закона за изборите за Народно събрание, ние го предвиждаме на друго място.
Ето защо предлагаме текста така, както го диктувах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Най-напред иска думата народният представител Иван Йосифов. След това ще дам думата на Добромир Тодоров.
ИВАН ЙОСИФОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вярно е това, което господин Димитър Велев каза. В ал. 2 е казано, че референдумът е редовно произведен, ако в гласуването са участвали повече от половината гласоподаватели.
Но моето предложение аз го свързвам с ал. 3 на чл. 17, където е казано: "Ако предложението, което е било предмет на референдума, не е прието, национален референдум по същия въпрос може да се произведе най-рано след три години".
Съществува възможност разни органи да тълкуват въпроса: ако в референдума са участвали по-малко от половината, решението прието ли е или не е прието и дали ще се спази ал. 3 на чл. 17 - по същия въпрос най-малко след три години да се проведе референдум?
Затова аз предлагам като ал. 4 - в известен смисъл тя дублира ал. 2, но дава яснота по въпроса, че ако в референдума не са участвали повече от половината гласоподаватели, предложението се смята за неприето. И тогава веднага отиваме към ал. 3, че по същия въпрос най-малко след три години може да се проведе референдум.
Смятам, че с нищо няма да се утежни законът, ако се приеме тази ал. 4. Напротив, по-голяма яснота ще има, за да не може един или друг орган от съдебната власт или някой друг да тълкува дали така или иначе е поставен въпросът.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз смятам, че съвсем ясно е казано, че "се смята за проведен" - значи не е проведен. Иначе се изменя съвсем съдържанието.
Има думата Добромир Тодоров.
ДОБРОМИР ТОДОРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с направеното предложение на господин Йосифов смятам, че би следвало да се подкрепи предложението на комисията, тъй като ал. 2 е достатъчно ясна. Няма ли повече от 50 процента участвали в референдума, той по същество е невалиден. Все едно няма проведен референдум и оттук нататък не може да има никакви резултати от този референдум, за да ги обявяваме за действителни или недействителни като резултати.
По предложението на господин Спас Димитров искам да взема отношение. То по принцип е правилно. Тук и господин председателят на комисията сподели, че още на първо четене ние отчетохме това нещо като пропуск на законопроекта и то е разработено, доразвито е, но в чл. 17, където е, според мен, по-правилното му систематично място.
Може би ще представлява интерес за колегите - и затова взимам думата, за да кажа няколко неща в детайли.
В комисията се обсъждаше доста сериозно и задълбочено този въпрос относно контрола на проведения референдум. Ние постигнахме съгласие и се обединихме около разбирането, че този въпрос трябва да бъде разделен на две. Първата част е относно самата тема на референдума - въпросът, който се постави, дали е законосъобразен и дале и конституционосъобразен. Решихме, че там остава в сила общият ред на контрол върху актовете на решенията на Народното събрание, инициативата на една част от депутатите, президента, Конституционния съд. Така че по общия ред това е уредено и няма смисъл да го преуреждаме отново.
Остана въпросът при самото провеждане на референдум по вече законно и конституционно съобразен текст и въпрос за разглеждане там, където е възможно да има нарушения на самия изборен процес, на процедурата, на дейността на комисиите - секционни, общински, районни, избирателни, и там наистина се обединихме около идеята, че е необходимо да бъде дадена възможност за контрол. Доста дискусии и неясноти в първия вариант на законопроекта породи кой има право на такава инициатива, кой може да сезира съответните органи за допуснати закононарушения в избирателния процес и кой от контролните органи трябва да бъде сезиран и да вземе решение.
Обединихме се около идеята, че това може да бъде осъществено и сме го записали - аз се извинявам, че говоря и по чл. 17, но по чл. 17 няма да взема отношение, затова сега ще изчерпам и двата, - че законността на резултатите от национален референдум може да се оспори от имащите право на инициатива по чл. 5. Значи тези, които имат право на инициатива да поискат от Народното събрание да вземе решение за произвеждане на референдум, те са същите, които имат право и на инициатива да оспорят законосъобразността на проведения референдум. И съответно се предлага това да бъде отнесено към Върховния съд, който да се произнесе в 7-дневен срок, за да може наистина резултатите от референдума да бъдат утвърдени по най-бърз начин и да се знае, че от провеждането на референдума произтичат вече конкретни последствия.
Така че ние по принцип подкрепяме предложението на господин Спас Димитров, но смятаме, че неговото място е в чл. 17, където сме го доразвили и доразширили.
Така че аз ви моля, уважаеми колеги, да подкрепим чл. 16 така, както го предлага комисията, и съответно чл. 17 по същия начин, за който няма да взема отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата госпожа Тачева.
НАТАША ТАЧЕВА (ПГДЛ): Колеги, още едно съвсем кратко уточнение по предложението на колегата Иван Йосифов, тъй като се чуха и гласове в залата, че е редно то да бъде възприето.
Принципът е този, че то не е неправилно, но просто не е необходимо, тъй като ал. 3 на чл. 17 казва следното: "Ако предложението, което е било предмет на референдума, не е прието..." и не уточнява как не е прието - поради това, че не са участвали повече от половината гласоподаватели в гласуването или защото повече от половината от участвалите са гласували с "не", вече следват тези последици.
В този смисъл според мен не е необходимо да уточняваме и да включваме в закона текстове, които обясняват нещо, което е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата народният представител Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ПГДЛ): Аз не мога да се съглася с това. Тук има съвсем елементарна логика. Референдумът е произведен или не е произведен. Щом не е произведен, няма резултат. Резултатът може да бъде положителен, може да бъде отрицателен. Щом не е произведен, той не е произведен и ако ние приемем така, както предлага комисията, това означава, че след пет дни, след един месец може да се проведе нов референдум по същия въпрос, защото той не е произведен.
Ако приемем това, което казва народният представител Иван Йосифов - ако в референдума са участвали по-малко от половината от гласоподавателите, предложението се смята за неприето, т.е. смята се за неприето предложение от референдум, който не е произведен.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВ (от място): Той е само проведен, но не е произведен.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не може, господа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване най-напред предложението на народния представител Иван Йосифов за нова ал. 4 със следния текст: "Ако в референдума са участвали по-малко от половината от гласоподавателите, предложението се смята за неприето".
От общо гласували 135 народни представители, за - 47, против - 19, въздържали се - 69.
Не се приема това предложение.
Предложението на господин Димитров се отнася към чл. 17. Той беше в залата, но излезе. Не знам дали настоява тук да се гласува, но не възрази, докато беше в залата.
Моля да гласувате чл. 16 с три алинеи така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 133 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - 10.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Член 17. Най-напред ще ви прочета текста така, както е по законопроекта, а след това предложението на комисията.
"Чл. 17. Ал. 1. Решението, прието чрез национален референдум, се обнародва в "Държавен вестник" от председателя на Народното събрание. То влиза в сила три дни след обнародването му.
Ал. 2. Народното събрание приема необходимите актове за изпълнение на решението от националния референдум.
Ал. 3. Ако предложението, което е било предмет на референдума, не е прието, национален референдум по същия въпрос може да се произведе най-рано след три години."
Комисията, възприемайки по принцип предложението на господин Спас Димитров и становището на комисията още от първо четене, че трябва да има оспорване на резултатите от референдума, намери тук систематичното място на това предложение и предлага нова ал. 1 със следното съдържание:
"Ал. 1. Законността на резултатите от националния референдум може да се оспори от имащите право на инициатива по чл. 5 в 7-дневен срок пред Върховния съд, който в 7-дневен срок се произнася с окончателно решение."
При този случай ал. 1 става ал. 2, ал. 2 става ал. 3, ал. 3 става ал. 4.
Това е предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 17.
От общо гласували 124 народни представители, за - 118, против - няма, въздържали се - 6.
Член 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 18. По всички въпроси по произвеждането на национален референдум, които не са изрично уредени в този закон, се прилагат разпоредбите на Закона за местните избори".
След като разгледа предложението на работната група, комисията счита, че текстът на чл. 18 следва да придобие следния вид:
"Чл. 18. По всички въпроси за дейността на общинските и районните избирателни комисии, които не са изрично уредени в този закон, се прилагат разпоредбите на Закона за местните избори, а по всички останали въпроси по произвеждането на национален референдум, неуредени в тази глава - разпоредбите на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове".
Само с две думи тук искам да подчертая, че поначало общинските и районните избирателни комисии са предвидени в Закона за местните избори и заради това този закон трябва да намери приложение по неуредените въпроси. Що се отнася до останалите случаи, останалите въпроси, тъй като поначало комисията за произвеждане на национален референдум е тази, която е комисия за произвеждане и на избори за народни представители, считаме, че всички неуредени въпроси по тази глава трябва да бъдат свързани именно със Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове (ЗИНПОСК).
Няма възражения по този текст и предлагаме на вниманието на Народното събрание именно този нов текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има Добромир Тодоров.
ДОБРОМИР ТОДОРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, колеги! Ще си позволя още няколко аргумента в подкрепа на направеното от комисията предложение в чл. 18 да се включи и текстът, че се прилагат разпоредбите на Закона за местните избори, така както беше в проекта, а по всички останали въпроси по произвеждането на национален референдум, неуредени в тази глава - разпоредбите на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове.
Аз имах намерението да направя предложение пред комисията в следната насока: при национален референдум в законопроекта не беше предвидена и не се допуска възможността да се гласува с удостоверение на друго място. Както бяхме записали досега в чл. 18, че всички неуредени в този закон въпроси се уреждат съгласно Закона за местните избори, този въпрос оставаше неуреден. Със записването на текста, че при произвеждането на национален референдум нещата се уреждат с разпоредбите на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, се дава възможност да се уреди именно и тази материя, тъй като националният референдум се занимава с проблематиката и тематика, която е общонационална, от общо национално значение. Затова не е важно в случая точно къде българският гражданин ще даде своя глас за или против въпроса, който е поставен в референдума. Смятам, че трябва да бъде дадена възможност на гражданите, които се намират временно на друго място, да могат с удостоверение от съответните кметства и общини по местоживеене да получат възможността да гласуват на друго място. Смятам, че с така предложения разширен текст на чл. 18 този въпрос се урежда и заради това аз ще го подкрепя така, както е предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 18 в окончателния текст, предложен от комисията.
От общо гласували 127 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - 4.
Член 18 е приет.
Почивка до 12 часа. (Звъни)
След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Господин Велев, имате думата.
Глава трета - "Местен референдум". Чл. 19.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 19. Ал. 1. Местен референдум може да се произвежда само по въпроси от местно значение, които са от компетентността на органите на местното самоуправление и за които това изрично е предвидено в закон.
Ал. 2. Местен референдум се произвежда в отделна община, район, кметство или населено място."
Няма предложения по този текст.
Комисията предлага да бъде приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други предложения? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 125 народни представители, за - 113, против - няма, въздържали се - 12.
Член 19 е приет.
Член 20.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 20. Чрез местен референдум не могат да се решават:
1. въпроси на общинския бюджет и данъчното облагане по Закона за местните данъци и такси;
2. местни въпроси, за решаването на които със закон е предвиден специален ред."
Има предложение на народния представител Спас Димитров:
В чл. 20, т. 2 да отпадне.
Комисията не възприе това становище, тъй като действително в редица случаи в специални закони е предвидено определени въпроси да бъдат решавани по особен определен специален ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Спас Димитров тук ли е? - Не го виждам.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): В т. 2 да отпадне думата "местни".
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Не, не, не сме съгласни да отпадне, защото това са въпроси за местен референдум и ако остане само "въпроси", би могло да се отнесе и за националния референдум.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Щом законът решава, няма смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към гласуване.
Най-напред предложението на Спас Димитров т. 2 да отпадне.
Има ли формално предложение само думата "местни" да отпадне? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 127 народни представители, за - 29, против - 66, въздържали се - 32.
Не се приема предложението за отпадане на т. 2.
Гласуваме чл. 20 така, както беше предложен.
От общо гласували 125 народни представители, за - 114, против - 4, въздържали се - 7.
Член 20 е приет.
Член 21.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 21. Ал. 1. Право на инициатива за произвеждане на местен референдум в общината имат:
1. една четвърт от общинските съветници;
2. кметът на общината;
3. една четвърт от гласоподавателите;
4. областният управител."
Има предложение от Спас Димитров т. 4 в ал. 1 да отпадне. Тоест, право на инициатива да няма областният управител.
Комисията не възприема това становище, тъй като в Закона за административно-териториално устройство на Република България в процедурите, които са предвидени за създаване на нови общини, райони и кметства или за административно-териториални промени, е предвидена възможност областният управител да прави предложения до общинския съвет за вземане на решения за провеждане на референдум. Следователно, той трябва да бъде като субект на инициатива за провеждане на местен референдум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще го гласуваме.
Алинея 2.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Ал. 2. Право на инициатива за произвеждане на местен референдум в района имат:
1. една четвърт от районните съветници;
2. кметът на района;
3. eдна четвърт от гласоподавателите;
4. кметът на общината.
Ал. 3. Право на инициатива за провеждане на местен референдум в кметството или в отделно населено място имат:
1. една четвърт от общинските съветници;
2. кметът на кметството;
3. една четвърт от гласоподавателите от кметството или населеното място;
4. кметът на общината.
Ал. 4. Искането за произвеждане на местен референдум се представя в писмен вид на председателя на общинския съвет, който уведомява общинските съветници и насрочва заседание на общинския съвет за разглеждане на предложението не по-късно от един месец след постъпването му."
Уважаеми господин председател, бих искал, за да синхронизираме закона с първата му част, а именно с глава втора - "Национален референдум" и по-специално с чл. 5, да предложа следното. В чл. 21, ал. 1, 2 и 3, където се говори за "една четвърт от общинските съветници", "една четвърт от гласоподавателите", "една четвърт от районните съветници" и т.н., да бъде "най-малко една четвърт". Защото в чл. 5 ние сме казали "най-малко една четвърт от общия брой на народните представители". Тук ми се струва, че не бива да посочваме конкретно "една четвърт". Защото те могат да бъдат и повече. А когато се каже "най-малко една четвърт от общинските съветници", "най-малко една четвърт от гласоподавателите", това, според нас, сега както го уточнихме, е най-правилният израз.
Затова предлагам навсякъде, където е записано "една четвърт", отпред да има "най-малко".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз смятам, че по-добре е да бъде "не по-малко от една четвърт".
ГЛАСОВЕ: Да, да бъде "не по-малко от една четвърт".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не по-малко от една четвърт, защото "най-малко" е превъзходна степен.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Съгласен съм, господин председател, може би това е по-точният израз. И дори в такъв случай, ако сте съгласни, така да се запише в чл. 5 - "не по-малко от една четвърт от народните представители".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще го гласуваме.
Има думата Наташа Тачева.
НАТАША ТАЧЕВА (ПГДЛ): Колеги, като приемам това предложение за добавка на "не по-малко", аз искам да направя едно чисто редакционно предложение. Моля да ме извините, че това не сме го отработили още в комисията. Но нали законът започваме с чл. 1 - че урежда реда за пряко участие на гражданите в решаването на общодържавни и местни въпроси.
Ето защо коректно, логично, по-правилно е подреждането на имащите право на инициативата за произвеждане на местен референдум да бъде следното. В ал. 1 "не по-малко от една четвърт от гласоподавателите" - да стане т. 1.
Точка 2 - не по-малко от една четвърт от общинските съветници.
Точка 3 - кметът на общината.
Точка 4 - областният управител.
По същия начин и в ал. 2 и ал. 3 да се започне с "не по-малко от една четвърт от гласоподавателите" - през районните съветници и общинските съветници, кметовете съответно на района, общината и кметството. Да се подредят по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата Константин Тодоров.



КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да направя едно предложение за допълнение, което засяга точка 3 на първите три алинеи на чл. 21, където се казва, че една четвърт от гласоподавателите имат правото на инициатива за произвеждане на местен референдум, съответно в общината, района, населеното място или кметството. На първо четене, когато обсъждахме законопроекта, ние направихме бележки по този въпрос, че една четвърт от гласоподавателите е твърде тежко изискване, особено когато става дума за големите градове. Представете си за мащабите на една община като Пловдив или като София. За София това би значело над 200 хил. души да направят подписка, за да може да се произведе референдум по някакъв въпрос. Като се имат предвид и сроковете, в които това нещо може да стане след вземане на съответно решение на общинския съвет, на практика се оказва невъзможно. На практика хората в големите градове особено, а това важи и за средните градове, няма да могат да се възползват от такава възможност.
Тези бележки бяха направени, но между двете четения така и не се намери някакво предложение, което да решава проблема. Затова аз сега си позволявам да представя на вашето внимание едно такова предложение, което поне го смекчава, ако не го решава, по мое виждане. Става дума за следното. Точка 3 би могло да гласи така: "една четвърт от гласоподавателите, участвали в последните местни избори". Защото, представете си сега, ако е от всички, имащи право на глас, една четвърт и ако в един град участвуват под 60 на сто в изборите, това означава, че на практика почти половината от хората с активна позиция трябва да се поподпишат в една подписка, за да има изобщо инициатива за провеждане на референдум, което вече е пък съвсем тежко изискване. Ако се направи вместо "една четвърт от всички гласоподаватели" "една четвърт от тези, които са участвували на последните местни избори", мисля, че е по-коректно, защото това е една четвърт от хората, които са с активна позиция и са проявили желание да участвуват в решаването на въпросите на тази общност, в която живеят.
От друга страна мисля, че това няма да свали прекалено много летвата пък за малките населени места, тъй като там има една такава естествена бариера, че активността като по правило при тях е доста по-висока и винаги е с 10-15 до 20 на сто по-висока от средната за големите градове. Така че при тях една четвърт от всички участвували в последните местни избори на практика е много близо до една четвърт от всички гласоподаватели. Така че мисля, че това е нещо, което би могло, пак повтарям, ако не да реши, то поне да смекчи проблема и моля да го приемете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? - Да, заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да предложа да въведем една по-точна систематика донякъде във връзка с това, което каза и колежката Тачева, че е редно, примерно когато се изброява, действително да се започне първо от една четвърт от гласоподавателите, след това една четвърт от общинските съветници, кметът на общината и накрая, разбира се, ако се приеме, и областният управител, въпреки че аз също смятам, че областният управител не е редно да има право на инициатива за референдуми.
След това обаче, когато се премине на по-малките териториални единици, когато се говори за район, поредността да бъде такава: една четвърт от гласоподавателите; второ, една четвърт от общинските съветници; трето, кметът на общината; четвърто, една четвърт от районните съветници и накрая кметът на района.
И по ал. 3 - "за право на инициатива за произвеждане на местен референдум в кметство или отделно населено място" - последователността да бъде такава: първо, една четвърт от гласоподавателите в кметството или населеното място; второ, една четвърт от общинските съветници; трето, кметът на общината. И смятам, че трябва да дадем възможност и за трите общини, в които имаме районно деление. А може да има районно деление по закон и в някои други общини, да може и кметът, районният съвет и съответно кметът на района също да имат инициатива, ако искаме да запазим една симетрична схема, да е логична за всичките нива. Защото каквато е логиката кметът на общината да има право и общинският съвет да предизвикват референдум в по-малка териториална единица, която е съставна за даденото населено място, редно е да дадем възможност съответно и на районния съвет и кметът на района да предизвикват референдум в кметство, което е на територията на района, както е в градовете с районно деление. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Сотиров, имате ли писмено предложение за това?
ИВАН СОТИРОВ: Нямам писмено предложение, но смятам, че нещата не са по същество, а те са по-скоро смислово-редакционни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? - Няма.
Преминаваме към гласуване. Най-напред ще гласуваме предложението на Спас Димитров в ал. 1 точка 4 да отпадне. Моля да гласувате - да няма право областният управител на инициатива.
От общо гласували 153 народни представители, за - 45, против - 63, въздържали се - 45.
Предложението не се приема.
Второто предложение е редакционно, но предлагам да го гласуваме - навсякъде думите "една четвърт" да се заменят в този член и в чл. 5 с "не по-малко от една четвърт". Моля да гласувате.
От общо гласували 148 народни представители, за - 147, против - няма, въздържал се - 1.
Предложението се приема.
Смятам, че пренареждането, като най-напред идват гласоподавателите, след това общинските съветници, след това кметът и след това областният управител, това нещо можем да смятаме за редакционно и комисията го подкрепя.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За съжаление, предложението на господин Сотиров не мога да го подложа на гласуване, защото е вмъкване на нов текст, който не е обсъждан от комисията.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (от място): Същото редакционно предложение, което току-що приехме, важи и за точка 3 - "не по-малко от една четвърт".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, да, за всички точки. За всички точки приехме - и за първа, и за втора, и за трета.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Става въпрос за първа, втора и трета алинея в по два пункта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Във всяка алинея и за първа, и за трета.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (от място): Аз говоря за тия, които имат право на инициатива.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Да, за тях става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има още едно предложение, което беше направено - вместо "една четвърт от гласоподавателите" да бъде: "не по-малко от една четвърт от участвувалите в последните местни избори". Моля да гласувате.
От общо гласували 158 народни представители, за - 52, против - 41, въздържали се - 65.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 21 с приетите изменения.
От общо гласували 131 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 11.
Член 21 е приет.

ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 22. Общинският съвет обсъжда предложението за произвеждане на местен референдум и взема решение по него. Предложението е прието, ако за него са гласували повече от половината от общия брой на общинските съветници."
Има едно предложение на народния представител Петко Ганев чл. 22 да стане чл. 22, ал. 1 и да се създаде нова алинея със следния текст:
"Ал. 2. Ако от правото на инициатива за произвеждане на местен референдум по чл. 21, ал. 1, 2 и 3 са се възползвали повече от половината от гласоподавателите, общинският съвет взема решение само по чл. 23, без да обсъжда и взема решение по предложението."
Идеята на народния представител господин Петко Ганев е, че тогава общинският съвет не може да решава да не се произведе референдум, а е длъжен да се проведе референдум, като той само ще определи датата на гласуването, точната формулировка на въпроса, реда и начина за произвеждане на разяснителната кампания и средства за финансиране на разходите по референдума.
На този въпрос ние не отдадохме голямо внимание, не го обсъдихме задълбочено, но аз предлагам вносителят да го обоснове и да се предложи за гласуване от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, Петко Ганев, заповядайте.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, с приетия вече чл. 21 на този закон инициатива за провеждане на местен референдум имат най-малко една четвърт от гласоподавателите. И правилно, според мен, вносителят е предвидил хипотезата при това положение предложението на една четвърт от гласоподавателите да бъде обсъждано от общинския съвет и общинският съвет да се произнесе с решение, а то може да бъде положително или отрицателно.
Според мен това е правилен текст, тъй като общинският съвет е колективният орган на управление. Той е избран по принцип с повече от една четвърт от гласоподавателите и в случая той се явява органът, който трябва да вземе решение. Липсва обаче хипотезата, когато повече от половината от избирателите искат да се проведе референдум по този проблем. Със записа, който е сега в чл. 22, общинският съвет отново трябва да се произнася с решение дали да има референдум или не.
Поставям пред вас хипотезата: може ли общинският съвет при това положение, при положение, че референдум искат повече от половината от гласоподавателите, да се произнесе с отрицателно решение. Разбира се, че тази хипотеза е възможна. Възможна е даже хипотезата сто на сто от избирателите да искат референдум, а общинският съвет да не вземе решение за провеждане на такъв. Според мен тук вече ролята на избирателя като суверен се подценява. Значи повече от половината от гласоподавателите искат референдум, а с този текст ние го препращаме отново общинският съвет да вземе решение и да решава вместо него.
Мога да ви посоча и един пример. В ал. 3, точка 3, която сега вече стана точка 1, имат право най-малко една четвърт от гласоподавателите на кметство или населено място. Нека да предположим, че една община има повече от 30 кметства, даже повече от 30 населени места и сто на сто от гласоподавателите на населеното място искат да се проведе референдум, а общинският съвет по различни причини не е заинтересован и не взема решение. Смятам, че това е неправилна позиция и би следвало да се даде правото на избирателите сами да решават дали да има референдум или да няма, разбира се, ако от инициативата са се възползвали повече от 50 на сто от избирателите, а общинският съвет само да вземе решение да се насрочи референдумът.
Поставям въпроса и така: ако повече от 50 на сто от гласоподавателите искат да се проведе референдум по даден въпрос, практически даже референдумът е проведен. Но аз не поставям въпроса да не се провежда референдум, тъй като изискванията по закона за провеждане на референдум са с таен вот, трябва да бъдат спазени и затова мисля, че предложението, което правя - да се създаде нова ал. 2, според мен трябва да бъде прието и ви предлагам да гласувате за нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата народният представител Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Господин председателю, уважаеми колеги! Моето становище е противно на становището на колегата Ганев. Да говорим малко по-открито. Ще ви дам един пример с планинските кметства, особено когато се намираме в един преходен етап, както е в настоящия момент, без значение кой управлява днес, без значение коя е управляващата партия. В планинските села политически партии почти няма. Ако някой се надява, че в планинските села едно кметство от 200 избиратели е спечелил избори заради авторитета на БСП, ДПС или СДС, страшно се лъже. Просто двата или трите рода, които управляват, имат болшинство в това село, решават съдбата на селото. Като включим още двама или трима, да речем горския служител или други двама или трима авторитетни хора в селото, неговият комшия никога няма да се откаже да се подпише под формата, че ще развали отношенията си със силните в това село. В едно малко планинско село никой няма да откаже да се подпише под това искане и по такъв начин ние поставяме нещата на такава плоскост, че понякога избирателят под различни форми формално дава своето съгласие, но се надява органът, който е избран, в момента общинският съвет, да вземе едно друго решение.
Убеден съм, че общинският съвет винаги ще вземе едно отговорно решение и няма да се съобразява с някои субективни там искания на една група хора в това село. А един референдум на този етап специално ще струва доста средства на тази община. Убеден съм, че ако общинският съвет запази своите правомощия, както е посочено малко по-нагоре, да обсъжда дали е нужно да се направи референдум в това населено място или кметство, ако преценят нещата, при едни допълнителни сондажи с отделни личности в това село, може да не се съгласи, защото самото село няма интерес. Това е мое мнение, колеги. Разбира се, вие ще прецените и времето ще покаже кой е бил крив, кой е бил прав. Това е моето лично мнение по този въпрос и може би често ще се наложи да се провеждат референдуми в малките села. Убеден съм, че никоя партия няма интерес от такива референдуми в малките села, без значение кой е спечелил изборите, за каква дейност и за какво се провежда този референдум в селото. Това е моето мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Реплика. След това ще има думата господин Добромир Тодоров.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин Осман, искам да ви репликирам за примера, който Вие дадохте, по следния начин. Вие казахте, че пет-шест човека от дадено населено място могат да решат проблемите на населеното място. Напротив, тези хора в това малко населено място, което вие дадохте за пример, колкото и малко да са, те няма да решават с подписка проблемите на селото. Те ще ги решават на референдум. Те ще пуснат своя таен вот как да се решават проблемите на това населено място. Не бива да обиждаме избирателите и вместо тях, ако повече от половината от избирателите на населеното място искат референдум, вместо тях да решава някой друг, а именно общинският съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дуплика? - Няма. Добромир Тодоров, заповядайте.

ДОБРОМИР ТОДОРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Аз съм склонен да подкрепя направеното предложение от господин Петко Ганев, но искам да поставя едно условие, или да ви помоля да го подкрепим, но с определена уговорка. Така, както е предложен текстът от господин Ганев, според има опасност да излезем от рамките на контрола и от ограниченията, които чл. 20, който вече приехме, дава. А чл. 20 гласи: "Чрез местен референдум не могат да се решават въпроси на общинския бюджет, данъчното облагане, въпроси, решени със закон и т.н."
В такъв случай, ако ние приемем, че със самата подписка за искане на референдум автоматично задължаваме общинският съвет - ако тя е подкрепена от над половината от гласовете - автоматично да приеме, че трябва да се произведе референдум по тази тема, можем да попаднем в колизия с изискванията на чл. 20. И затова аз искам да направим уговорка - това, което предлага господин Ганев, с изключение на въпросите, които са под разпоредбите - нека тук юристите да ми помогнат как да го запишем - в чл.20, или с изключение на изискванията на чл. 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожа Тачева има думата.
НАТАША ТАЧЕВА (ПГДЛ): Колеги, аз също приемам предложението, направено от господин Ганев, но мисля, че редакцията не е най-точната. Затова аз си позволявам да ви предложа друга редакция, която съдържателно не променя нещата, тоест ал. 2 да има следното съдържание:
"Ал. 2. Когато искането за произвеждане на местен референдум е направено от повече от половината гласоподаватели, общинският съвет взема решение само по чл. 23", тоест определя датата, въпросът, на който трябва да се отговори и т.н. Това е следващият текст, който ни предстои да обсъдим и приемем.
Мисля, че господин Ганев няма да възрази по същество, тъй като смисълът е същият.
Що се отнася до предложението, което направи колегата Тодоров, аз мисля, че такава опасност няма, защото по-нататък в текстовете, които предлагаме на вниманието на залата, е предвиден контрол по законосъобразност на законността на произведения местен референдум, от една страна, а знам, че в Закона за местното самоуправление и местната администрация е предвиден и общият ред за контрол по законосъобразност на решенията на общинските съвети. Тоест, ако в хипотезата, която визира той, има предложение от повече от половината гласоподаватели и общинският съвет не откаже такова искане, защото то противоречи на чл.20, а го приеме, то това решение също ще подлежи на общия контрол по законосъобразност и смятам, че така и ще се постъпи - съдът да го отмени.
Ето защо аз мисля, че тази уговорка е излишна. Само предлагам друга редакция на ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли други бележки? - Няма.
Преминаваме към гласуване, което ще бъде в следния ред.
Най-напред, господин Ганев съгласен ли е с новата редакция? - Съгласен е с новата редакция.
Господин Добромир Тодоров поддържа ли предложението си за допълнение, че се отнася само за такива референдуми, които не противоречат на чл. 20?
Заповядайте, господин Тодоров.
ДОБРОМИР ТОДОРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, аз ще подкрепя предложението на госпожа Тачева, но все пак ми се струва, че малко ще усложним процедурата, тъй като контролът по общия ред ще се осъществи след като вече имаме решение на общинския съвет, тоест ще усложним малко нещата. Първо, задължаваме общинския съвет с тази алинея да вземе решение, а след това вече ще чакаме намесата на областния управител или на друг орган, който да сезира съответно съда или да спре изпълнението на това решение. Така че според мен ще се усложни процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Велев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Уважаеми колеги, това са някои от съображенията, които дадоха основание на комисията да не се възприема предложението на господин Петко Ганев. Но сега, след тези разсъждения, лично аз мисля, че ние трябва да уважим исканията на гражданите за провеждане на референдум тогава, когато те проявяват инициатива и тогава, когато те са повече от 50 на сто. Защото това е демократично. Защото това е волята на избирателите, на повечето от избирателите.
В същото време въпросите, свързани с контрола, мисля, че не се решават добре с този текст. И аз ще се обоснова с това, че областният управител може да спира решения на общинския съвет и да ги отнася в съда тогава, когато счита, че те са незаконосъобразни. Но в случая с този текст, който предлага господин Ганев, и подобрената редакция, която предлага госпожа Тачева, има един парадокс: общинският съвет се съобразява с мнението на гласоподавателите и взема решение само по въпросите на чл. 23. На практика общинският съвет няма решение, с което да се проведе референдума.То е взето от избирателите. При това положение областният управител не може да спира решение на избирателите и да го отнася в съда.
Затова на мен ми се струва, че ние трябва да подобрим тази редакция, която предложи госпожа Тачева, и да отложим този текст, за да подобрим тази редакция. Но по принцип аз смятам, че трябва да се приеме текст, с който да се даде възможност на гласоподавателите тогава, когато ясно изразяват своята воля като мнозинство, действително да се уважи тази воля и да се проведе референдум.
Но моето мнение е, че трябва да намерим по-точната редакция, която на практика да означава задължение за общинския съвет да приеме решение за провеждане на референдум и произнасяне по въпросите по чл. 23, за да може областният управител да атакува това решение на общинския съвет, когато то е противозаконно.
Затова аз предлагам да приемем ал. 1 на чл. 22 в сегашната редакция, както е предложена, а ал. 2 да се отложи за подобряване на редакцията й.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки?
Госпожо Тачева, можете ли да включите във Вашия текст предложението на Добромир Тодоров като кажете, че "когато се отнася за референдум, който не противоречи на чл. 20"? Ако не може сега да се направи, да го отложим.
НАТАША ТАЧЕВА (от място): Да го отложим за след няколко текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нека да чуем най-напред Иван Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Вижте, аз мисля, че ако се каже "общинският съвет взема решение за провеждането на референдум", без да визираме чл. 23, когато това е императивно, значи вследствие на инициатива, проведена от повече от половината избиратели, общинският съвет просто взема решение за провеждане на референдум, без да цитираме чл. 23. Тогава вече имаме налице решение на общинския съвет, което си подлежи на обжалване по общия ред, когато е незаконосъобразно.
Отделен въпрос е дали може да се предвиди едно изключение, че, разбира се, когато тази инициатива за провеждане на референдум е по въпрос, който не противоречи на закона. Да дадем една възможност и общинският съвет, ако прецени, че дадено искане противоречи на законите на Република България, да може и той да спре един референдум.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ (от място): Той е длъжен да се съобрази с чл. 20.
ИВАН СОТИРОВ: Той е длъжен да се съобрази с чл. 20, но не да търсим, както господин Тодоров се притеснява, да търсим областният управител да упражнява контрол по законосъобразност. А да се каже, че общинският съвет, ако няма противоречие с действащите закони, взема решение за провеждане на референдуми, императивно, без да се говори за чл. 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има госпожа Тачева.

НАТАША ТАЧЕВА (ПГДЛ): Мисля, че бихме могли да постигнем такъв компромис, но не по начина, по който предлага господин Сотиров, защото отпадайки чл. 23, общинският съвет въпреки всичко може да се произнесе и по чл. 22. Може би текстът трябва да придобие следната редакция, за да се съобразим и с тези опасения, които бяха изказани тук: "Когато искането за произвеждане на местен референдум е направено от повече от половината гласоподаватели и не противоречи на действуващото законодателство, общинският съвет взема решение по чл. 23".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Ганев.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Аз се съгласявам с текста, който предложи госпожа Тачева, но според мен трябва да бъдат изброени гласоподавателите по чл. 21, ал. 1, 2 и 3, тъй като става въпрос за различни гласоподаватели. А иначе, ако остане текстът, както го предложи госпожа Тачева, от гласоподавателите, това означава, че този текст може да се приеме неправилно от тези, които го тълкуват, и да се смята, че трябва да бъдат повече от половината от гласоподавателите на цялата община, когато става въпрос за произвеждане на референдум в дадено населено място или в определено кметство.
Затова според мен към текста, който предложи госпожа Тачева, само трябва да бъде добавено "гласоподавателите по чл. 21, ал. 1, 2 и 3". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Проф. Вълканов има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, искам да поставя такъв въпрос пред вас: нима общинският съвет ще може да откаже произвеждането на референдум, ако искането е направено от 1/3 от избирателите - от 1/3 до почти половината? Защо трябва съветът да не може да откаже произвеждането на референдум, само ако поне 1/2 от избирателите са поискали произвеждането на референдум?
Аз смятам, че е достатъчно самото обстоятелство, че се иска референдум от 1/3 от избирателите. Това трябва да застави, да обвърже съвета да допусне произвеждането на референдум. Това е твърде висок брой. Обръщам внимание, че става дума не за приемането на съответното решение, а само за решение за произвеждането на референдум. И по тази причина идеята на колегата Ганев е съвършено правилна, но ние трябва да слезем до самия факт, че се иска референдум от 1/3 от избирателите.
На второ място, искам да отбележа, че съвсем не е необходимо да правим тази уговорка, че не бива да противоречи на закона. Никой акт не бива да противоречи на закона. Това е съвършено излишно, то трябва да се подразбира. По тази причина е съвършено излишно да обременяваме текста с подобни условия, те се подразбират, цялото законодателство изключва подобна позиция.
Правя формалното предложение да бъде не 1/2, повече от половината, а когато е направено искане от самите избиратели, тогава съветът да не може да откаже произвеждането на референдум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки има ли? - Няма.
Преминаваме към гласуване.
Понеже имаше предложение да се отложи гласуването на ал. 2, аз ще подложа на гласуване най-напред това предложение.
Моля да гласувате да се отложи гласуването на чл. 22, като до утре текстът трябва да бъде готов.
От общо гласували 131 народни представители, за - 112, против - 14, въздържали се - 5.
Отлага се гласуването на чл. 22.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 23. С решението на общинския съвет за произвеждане на местен референдум се определят:
1. датата за гласуването, която не може да бъде по-рано от 1 и по-късно от 2 месеца от приемане на решението;
2. точната формулировка на въпроса, на който гласоподавателите следва да отговорят с "да" или с "не";
3. редът и начинът за провеждане на разяснителната кампания, като се спазва принципът за равнопоставеност;
4. средствата за финансиране на разходите по референдума."
По този текст няма предложения, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 23 така, както беше представен.
От общо гласували 126 народни представители, за - 125, против - няма, въздържал се - 1.
Чл. 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 24. Ал. 1. На одобрение чрез местен референдум могат да се поставят и решения на общинския съвет, които се отнасят до:
1. сключване на заеми с банки и други финансови институции;
2. продажба, даване на концесия, под наем или аренда на общинска собственост, която надхвърля 10 на сто от имуществото на общината;
3. изграждане на здания, обекти на инфраструктурата и други съоръжения за нуждите на общината, когато те изискват капитални вложения, които не могат да се осигурят с редовните приходи на общината."
По ал. 1 има предложение на народния представител Иван Йосифов - в чл. 24, ал. 1 след думите "общинския съвет" да се постави точка и другите текстове да отпаднат.
С други думи, неговото предложение е, че чл. 24 трябва да се състои само от следния текст: "Чл. 24. На одобрение чрез местен референдум могат да се поставят и решения на общинския съвет".
Комисията не възприе това становище, тъй като смята, че не може всяко едно решение на общинския съвет да се санкционира чрез референдум. Това трябва да бъде по въпроси, които са от изключителна важност за общината и за които си заслужава да се проведе местен референдум, за които си заслужава да се харчат и пари.
Затова ние смятаме, че поначало тази форма на референдум трябва да бъде изключение.
Също така има предложение и на народния представител Спас Димитров чл. 24 да отпадне. Всъщност неговото предложение е в другата крайност - въобще да не се допуска такъв тип референдуми, т.е. да се одобряват или да се санкционират решения на общинския съвет.
Ние смятаме, че когато общинският съвет взема важни решения, както споменах, с изключително голяма важност за общината и когато тези решения не са в интерес на населението, населението трябва да има възможността да ги атакува.

Също така, тъй като възникнаха много спорове в комисията и, разбира се, основателни по т. 2 на ал. 1, комисията предлага тази т. 2, да бъде с нова редакция, а именно:
"2. продажба, даване на концесия, под наем или аренда на общинско имущество със значителна стойност или с особена важност за общината."
Отпаднаха тези 10 на сто, които всъщност бяха спорните и предоставихме възможност на гражданите да одобряват чрез местен референдум решения, които са свързани с продажба, концесия, наем или аренда на общинско имущество със значителна стойност, или които са с особена важност за общината. Това да бъде по преценка на самите граждани, а не въобще.
"Ал. 2. Решенията на общинския съвет по въпроси, посочени в ал. 1 се обявяват за всеобщо узнаване от жителите на общината.
Ал. 3. Ако в течение на 20 дни след обявяването му най-малко една четвърт от гласоподавателите на общината поискат чрез подписка да се произведе референдум за одобрение на решението, кметът на общината определя датата на референдума, който трябва да се произведе в двумесечен срок от постъпване на искането."
Тук също има предложение на господин Спас Димитров - чл. 24 да отпадне. Но аз вече споменах за съображенията на комисията.
Становището на комисията е да се приеме текстът на вносителя с тези изменения, които ние предлагаме единствено в чл. 24, ал. 1, т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Има думата господин Йосифов.
ИВАН ЙОСИФОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние в чл. 20 вече приехме по кои въпроси не може да се провежда местен референдум. В чл. 24 казваме по кои точно може. При това положение или чл. 20 става излишен, или в чл. 24 не трябва да изброяваме точно по кои въпроси може да се провежда референдум.
Аз не съм съгласен с колегата Димитър Велев, че може по дребни въпроси да се провежда референдум. Това предложение може да стигне до общинския съвет, но общинският съвет взема решението за провеждане на референдум. Така че въпросът дали по този първи, втори или трети въпрос да се произведе местен референдум, решението е на общинския съвет, макар че инициативата може да бъде и от друг. Още повече, никой не може да ни гарантира, че точно в три точки са изброени всички въпроси от такова естество за общината или населеното място, по които би трябвало да се произведе референдум.
Затова моето предложение е да дадем възможност за произвеждането на местен референдум по решение на общинския съвет, но без да изброяваме, без да ограничаваме точно по кои въпроси. Вече сме казали по кои не може. Тук да не казваме точно пък по кои може.
Още нещо по този въпрос. Общинският съвет, когато взема решение за провеждането на референдум има предвид и това, че средствата за провеждането на този референдум не са малко. Те са средства от общинския бюджет. И не може по маловажни въпроси общинският съвет да взема решение за провеждането на референдум.
Затова моето предложение е да отпаднат т. 1, 2 и 3 и да се спре до това, че на одобрения чрез местен референдум могат да се поставят и решения на общинския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки?
Има думата господин Иван Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаеми колеги, аз в комисията поставих един такъв въпрос. Тук по ал. 3 се дава срок от 20 дни след обявяването на дадено решение да може да се събере подписка да се проведе референдум. Това, което ме притеснява е как в големите градове, примерно като Пловдив, като София, ще се съберат за 20 дни подписите на примерно за София 200-250 000 души. Тази разпоредба поставя във фактическа невъзможност жителите на големите общини да провеждат референдуми, тъй като за 20 дни не може да се организира такава подписка.
Във връзка с това предлагам една такава редакция:
"Ако в течение на 20 дни, а за градовете с население над 300 000 души - 40 дни, след обявяването му..." и т.н. Просто да се даде една възможност за по-големите градове да има по-голям срок за събирането на подписка.
Моля това да бъде подложено на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки?
В нашето законодателство има терминът "голям град". Това е София, Пловдив, Варна...
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Ако позволите, господин председател?
Действително, този въпрос беше разискван, но комисията не възприе тези предложения, с оглед за стабилност на тези решения на общинските съвети, които по принцип представляват стабилни административни актове. И едно решение, ако се отложи във времето 40 дни и след това провеждане и на референдуми, означава, че продължително време това решение няма да предизвика своя ефект, а понякога се налага в кратки срокове да се привежда в изпълнение едно или друго решение. Това са били съображенията ни. Но все пак, Вие ще го подложите на гласуване. Както прецени Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Петко Ганев.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря, господин председателю. Уважаеми колеги, аз ще се опитам да дам още няколко аргумента в полза на предложението на комисията да не се удължава срокът за подписка след вземане на решение на общинския съвет.
Вярно е, аз бих се съгласил с това, което каза господин Сотиров, че трудно би се направила подписка на повече от една четвърт от гласоподавателите в големите градове. Но съществува и възможност да се възползуват от правото на референдум най-малко една четвърт от общинските съветници. Да се възползува от правото на референдум кметът на общината, кметът на района, кметът на населено място, ако става въпрос за други общини, а не само за големите градове. Така че според мен има достатъчно възможности да се използува инициативата за провеждане на референдум и според мен не трябва да се удължава този срок. Защото това означава, че всяко решение на общинския съвет трябва да не влиза в действие 40 дни, както предлага господин Сотиров, защото то би могло да бъде подложено на референдум.
Считам, че срокът от 20 дни е достатъчен за избирателите, които желаят да се възползуват от инициативата си за провеждане на референдум. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? - Няма.
Преминаваме към гласуване по чл. 24 в следната последователност.
Най-напред ще гласуваме предложението на народния представител Спас Димитров чл. 24 да отпадне.
Моля да гласувате.
От общо гласували 124 народни представители, за - 11, против - 95, въздържали се - 18.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложението на народния представител Иван Йосифов да отпадне текстът в ал. 1. След думите "общински съвет" да се постави точка и следващият текст да отпадне.
Моля да гласувате.
От общо гласували 122 народни представители, за - 16, против - 31, въздържали се - 75.
Предложението не се приема.


Моля да гласувате предложението на Иван Сотиров в ал. 3 на чл. 24 след думите "на 20 дни" да се постави запетая, "а за големите градове - 40 дни" и продължава текстът нататък.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 136 народни представители, за - 36, против - 57, въздържали се - 43.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 24 така, както е предложен от комисията, с изменението на точка 2 от ал. 1!
От общо гласували 126 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 4.
Член 24 е приет.
Член 25.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 25. Организационно-техническата подготовка на местния референдум се извършва от кмета на общината, съответно кмета на района или кметството."
Няма предложения по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте чл. 25 така, както беше представен!
От общо гласували 122 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - няма.
Член 25 е приет.
Член 26.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 26. Ал. 1. Гласуването за местния референдум става по избирателните списъци от последните избори, съответно актуализирани.
Ал. 2. Избирателните списъци се обявяват от кмета на общината, района или кметството най-късно 20 дни преди деня на гласуването."
Няма предложения по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли предложения? - Няма.
Моля, гласувайте чл. 26 така, както беше прочетен!
От общо гласували 122 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - няма.
Член 26 е приет.
Член 27.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 27. Кметът на общината, района или кметството:
1. утвърждава избирателните списъци;
2. определя размера на бюлетините;
3. осигурява отпечатването на бюлетините и образци за протоколи;
4. осигурява снабдяването на секционните избирателни комисии с избирателни пликове, кутии, бюлетини, протоколи и кабини за тайно гласуване."
Няма предложения по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? -Няма.
Моля, гласувайте чл. 27!
От общо гласували 123 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - няма.
Член 27 е приет.
Член 28.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 28. Ал. 1. Организацията, произвеждането на местния референдум и отчитането на резултатите от гласуването се осъществява от избирателните комисии, предвидени в Закона за местните избори - общинска, районна и секционни.
Ал. 2. Общинският съвет попълва състава на общинската (районната) избирателна комисия, ако има овакантени места."
Има предложение на народния представител Иван Йосифов: след думата "места" да се добави "по предложение на политическата партия, от чиято квота са отпадналите членове".
Становището на комисията е, възприемайки предложението на господин Йосифов, да отпадне ал. 2, тъй като въпросът изцяло е уреден в Закона за местните избори. А по-нататък ние по неуредените въпроси изцяло препращаме към Закона за местните избори. Там е решен въпросът с попълването състава на общинските избирателни комисии.
"Ал. 3. Общинската (районната) избирателна комисия назначава секционните избирателни комисии не по-късно от 20 дни преди деня на гласуването."
При това положение комисията предлага ал. 2 да отпадне, а ал. 3 да стане ал. 2.
Други предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Йосифов, съгласен ли сте с така направеното предложение?
ИВАН ЙОСИФОВ (от място): Съгласен съм.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): В ал. 2 да стане "овакантените и освободени места".
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Текстът отпада и въобще не става въпрос за овакантени или освободени, тъй като въпросът е уреден в Закона за местните избори и ние в един от последните текстове на тази глава препращаме по всички неуредени въпроси към Закона за местните избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Йосифов, съгласен ли сте с тази корекция? - Съгласен сте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Само за сведение - в чл. 37 сме казали: "По всички въпроси, свързани с произвеждането на местен референдум, които не са изрично уредени в този закон, се прилагат разпоредбите на Закона за местните избори".
Там е уреден и въпросът, който господин Йосифов предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Предлагам да гласуваме чл. 28, който да се състои от две алинеи: 1 и 3, която след това става 2.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 122 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - няма.
Член 28 е приет с две алинеи.
Член 29.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 29. Ал.1. Бюлетините за произвеждане на местен референдум са бели.
Ал. 2. Всяка бюлетина съдържа:
1. наименованието на общината, района, кметството, населеното място, където се произвежда референдумът;
2. въпроса, на който гласоподавателят следва да отговори с "да" или "не";
3. на бюлетината с положителен отговор - думата "да", а на бюлетината с отрицателен отговор - "не".
Ал. 3. Думите "да" и "не" се изписват с еднакъв едър шрифт."
Няма предложения по този текст.
Комисията предлага да бъде приет така, както беше докладван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Има думата професор Велко Вълканов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Професор Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, една чисто редакционна поправка в чл. 29, ал. 1: "бюлетините за произвеждане на местен референдум" да се замени с: "бюлетините за гласуване в местен референдум". Той вече се произвежда и става дума за гласуване в местния референдум, така че това е по-точната редакция: "бюлетините за гласуване в местен референдум са бели". Мисля, че бихме могли да приемем това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз бих казал даже: двете бюлетини за гласуване на местен референдум са бели. Те са две - едната е с "да", другата е с "не". Комисията има ли възражения по тази редакция: "двете бюлетини за гласуване на местен референдум са бели"?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Аз бих искал да остане "бюлетините", тъй като и в текста за националния референдум сме записали "бюлетините".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре: "бюлетините за гласуване в местен референдум са бели".
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Ние вече сме гласували чл. 11 и там сме казали: "Бюлетините за произвеждане на референдума са бели". Там става въпрос за националния референдум, а тук - за местния референдум. Все пак референдумът се произвежда чрез гласуване с бюлетини. Те са най-важният атрибут на този референдум.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Аз ви казвам, а вие, както решите.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Не, не става въпрос дали аз го приемам. Аз го приемам, господин Вълканов, но става въпрос, че ще се получи различие с чл. 11.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): И там ще се промени. Това е чисто редакционно.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Аз нямам нищо против да се възприеме това, което предлага господин Вълканов. Бележката е чисто редакционна и текстът става: "Бюлетините за гласуване в местен референдум са бели".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: "Бюлетините за гласуване в местен референдум са бели". Приема ли се това от комисията?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Приемаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 29 с направената редакционна корекция.
От общо гласували 129 народни представители, за - 115, против - 1, въздържали се - 10.
Член 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 30. След приключване на гласуването секционната избирателна комисия отваря избирателните кутии, преброява бюлетините и съставя протокол по утвърдения образец."
Няма предложения по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Бележки? - Няма.
Моля да гласувате!
От общо гласували 124 народни представители, за - 123, против - няма, въздържал се - 1.
Член 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 31. Ал. 1. Бюлетините са недействителни, когато:
1. са намерени в избирателната кутия без плик;
2. в избирателния плик са поставени две или повече бюлетини с различен отговор;
3. не са по установения образец.
Ал. 2. Празните пликове се смятат за недействителни бюлетини.
Ал. 3. Зацапвания, зачертавания, механични и други повреди не правят бюлетината недействителна.
Ал. 4. Когато в избирателния плик са намерени повече от една бюлетина с еднакъв отговор, оставя се само една. Останалите се унищожават, което председателят на секционната избирателна комисия отбелязва върху плика и се подписва."
Няма предложения по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Бележки? - Господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, ал. 3 поставя някои много съществени въпроси: зацапвания, зачертавания, механични и други повреди не правят бюлетината недействителна. Добре, но представете си, че бюлетината е с "да", а аз съм задраскал това "да". Бюлетината е недействителна, но какъв е моят вот в случая? - Да или не?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да. Съгласно този текст - да.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Но аз съм задраскал това "да" в бюлетината или пък е толкова зацапано, че не може да се разбере какво точно е написано върху бюлетината. Тя е действителна от гледна точка на текста, но волята ми не е ясна. Как вие ще тълкувате моята воля в този случай, когато или е задраскано това "да", респективно "не", или пък е толкова зацапано, че изобщо не се разбира какво е написано върху тази бюлетина. Вие нямате ясен отговор на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тъй като бюлетините са две: едната е с "да", другата с "не", трябва да може да се установи дори и по химически път коя е.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Аз мисля, че има отговор на въпроса на господин Вълканов, когато е зачертано "да" или "не". След като е гласувано с тази бюлетина, това означава, че това е волята на гласоподавателя. В противен случай той би трябвало да избере другата бюлетина, която е с "не".
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): А ако е зацапана съвсем?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Това е втората хипотеза. Ако е зацапана до такава степен, че не личи дали е "да" или е "не", според нас тази бюлетина също трябва да бъде недействителна.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Не е казано.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Не е казано.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Казано е обратното - зацапаната бюлетина е действителна.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Между другото ние сме приели аналогичен текст за националния референдум и там този въпрос не беше поставен. Става дума за чл. 13 - абсолютно аналогичен текст и там в ал. 3 сме казали същото.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Но и там се поставя същият въпрос - какъв е вотът?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Ако може да се установи какъв е характерът на бюлетината или по-точно какъв е отговорът - да или не, няма никакъв проблем, това е вотът. Но ако до такава степен е зацапана, зачертана и т.н., аз мисля, че тогава ние сме изправени пред хипотезата, когато това са бюлетини не по установения образец. Ние казваме, че бюлетините са недействителни, когато - ал. 1, точка 3 - не са по установения образец. За мене една зачертана до такава степен бюлетина, за която да не може да се разпознае каква е, е не по установения образец и на практика тя е недействителна. Мисля, че намираме отговор на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Точно така. Щом бюлетината не може да се установи каква е, значи тя не е по установения образец и е недействителна.
Моля да гласувате чл. 31 така, както е предложен.
От общо гласували 125 народни представители, за - 124, против - няма, въздържал се - 1.
Член 31 е приет.
Член 32.

ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 32. Ал. 1. След приключване на гласуването секционната избирателна комисия отчита резултатите и съставя протокол, в който се посочват:
1. наименованието на общината (района, кметството, населеното място);
2. номерът на избирателната секция;
3. часът на започването и на завършването на гласуването;
4. броят на гласоподавателите по избирателния списък;
5. броят на гласувалите гласоподаватели според подписите в избирателния списък;
6. броят на гласувалите според намерените в избирателните кутии избирателни пликове;
7. броят на действителните бюлетини с "да";
8. броят на действителните бюлетини с "не";
9. броят на недействителните бюлетини и празните пликове;
10. подадените заявления, възражения, жалби и взетите по тях решения.
Ал. 2. Протоколите се съставят в два екземпляра, от които единият се изпраща в общинската (районната) избирателна комисия, а вторият - на кмета на общината (района, кметството)."
Няма предложения по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 32.
От общо гласували 123 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - няма.
Член 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 33. Ал. 1. Общинската (районната) избирателна комисия обобщава данните от протоколите на секционните избирателни комисии, определя и обявява резултата от гласуването и съставя протокол, в който се посочва наименованието на общината (района, кметството или населеното място) и броят на:
1. секционните избирателни комисии;
2. секционните избирателни комисии, представили протоколи за гласуването;
3. броят на гласоподавателите в общината (района, кметството, населеното място) според избирателните списъци;
4. броят на намерените в избирателните кутии пликове;
5. броят на гласувалите според подписите на избирателните списъци;
6. общият брой на действителните бюлетини;
7. действителните бюлетини с "да";
8. действителните бюлетини с "не";
9. недействителните бюлетини и празните пликове;
10. подадените заявления, възражения, жалби и взетите по тях решения.
Ал. 2. Въз основа на горните данни общинската (районната) избирателна комисия вписва в протокола и своето заключение дали предложението, за което се произвежда референдумът, е прието или не.
Ал. 3. Протоколът на общинската (районната) избирателна комисия се съставя в два екземпляра, от които единият заедно с всички материали по референдума се предава в общинския съвет, а вторият се изпраща на областния управител."
Член 33 и чл. 34 трябва да бъдат разгледани съвместно, тъй като между двата текста има съгласуваност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Общо да ги разгледаме.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 34. Ал. 1.  Местният референдум е редовно произведен, ако в гласуването са участвали повече от половината от общия брой на гласоподавателите.
Ал. 2. Предложението, което е предмет на референдума, е прието, ако за него са подадени повече от половината от действителните гласове с "да"."
Предложение на народния представител Спас Димитров: да се създаде нова ал. 3 със следния текст:
"Ал. 3. Споровете относно законосъобразността на местния референдум се решават от окръжния съд в двуседмичен срок от обявяване на резултата. Решението е окончателно."
Поради това предложение, както заявих и за националния референдум, и поради необходимостта от такава уредба на въпроса комисията предлага нови чл. 33 и чл. 34 със следното съдържание:
"Чл. 33. Ал. 1. Общинската (районната) избирателна комисия обобщава данните от протоколите на секционните избирателни комисии, определя и обявява резултата от гласуването и съставя протокол, в който се посочва наименованието на общината (района, кметството или населеното място) и броят на:
1. секционните избирателни комисии;
2. секционните избирателни комисии, представили протоколи за гласуване;
3. броя на гласоподавателите в общината (района, кметството, населеното място) според избирателните списъци;
4. броя на намерените в избирателните кутии пликове;
5. броя на гласувалите според подписите в избирателните списъци;
6. общия брой на действителните бюлетини;
7. действителните бюлетини с "да";
8. действителните бюлетини с "не";
9. недействителните бюлетини и празните пликове;
10. подадените заявления, възражения, жалби и взетите по тях решения.
Ал. 2. Местният референдум е редовно произведен, ако в гласуването са участвали повече от половината от общия брой на гласоподавателите.
Ал. 3. Предложението, което е предмет на референдума, е прието, ако за него са подадени повече от половината от действителните гласове с "да".
Ал. 4. Протоколът на общинската (районната) избирателна комисия се съставя в два екземпляра, от които единият заедно с всички материали по референдума се предава в общинския съвет, а вторият се изпраща на областния управител.
Чл. 34. Законността на резултатите от местния референдум може да се оспори от имащите право на инициатива по чл. 21, ал. 1, 2 и 3 в 7-дневен срок пред съответния окръжен съд, който в 7-дневен срок се произнася с окончателно решение."
По този начин аналогично решаваме въпроса за оспорване на резултатите от референдума в националния, само че там оспорването става пред Върховния съд, и тук за местния референдум, където оспорването става пред окръжния съд. Сроковете обаче за оспорване и за решаване на оспорения въпрос са 7-дневни и в двата случая. Ние считаме, че тази аналогия е подходяща за случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки. Моля да гласувате чл. 33 и чл. 34 така, както бяха представени в окончателен вид, вземайки предвид предложението на народния представител Спас Димитров, което няма да гласуваме отделно.
От общо гласували 133 народни представители, за - 132, против - няма, въздържал се - 1.
Член 33 и чл. 34 са приети.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (встрани от микрофоните): Как разбрахте, че ще се оспорва пред окръжния съд с една трета? Това е абсурдно. За да се оспори пред окръжния съд, трябва отново да събирам хората.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Господин Вълканов, неофициално поставяте въпроса, аз ще ви отговоря официално. Не може да бъдат елиминирани едни от субектите, които имат право на инициатива. Не могат да бъдат елиминирани. Дали физически и фактически ще могат или няма да могат да го осъществят, това е друг въпрос. Защо да не могат в едно населено място 30 човека, които представляват една четвърт от населението, да го оспорят? Могат.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): А в София - една четвърт!
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Не в София. Това е за местен референдум. Защо да не могат?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, чл. 35.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 35. Ал. 1. Решението, прието чрез местен референдум, се оповестява в двуседмичен срок от общинския съвет, който приема и мерки за неговото изпълнение.
Ал. 2. Изпълнението на решението, прието с местен референдум, се организира от кмета на общината, района или кметството.
Ал. 3. Когато предложението, което е било предмет на местния референдум, не е прието, нов референдум по същия въпрос може да се произведе най-рано след две години."
Няма предложения по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 35 така, както е предложен.
От общо гласували 122 народни представители, за - 118, против - няма, въздържали се - 4.
Член 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Член 36, господин председателю, предлагаме да отпадне, тъй като в чл. 36 се предвиждаше възможност за оспорване на законосъобразността на референдума, но това трябваше да става от областния управител. Ние решихме въпроса по друг начин - инициативата да бъде не на областния управител, а на тези, които имат право на инициатива за провеждане на референдум, съответно те да имат право и на инициатива за оспорване на резултатите от референдума. При това положение той става безпредметен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Безпредметен е. Няма нужда да го четем и да го гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Да. А в Закона за местното самоуправление и местната администрация има самостоятелен текст, който дава възможност на областния управител да оспорва решенията на общинския съвет и да ги отнася до съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да. Значи преминаваме към чл. 37.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 37. По всички въпроси, свързани с произвеждането на местен референдум, които не са изрично уредени в този закон, се прилагат разпоредбите на Закона за местните избори."
Няма предложения по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 37.
От общо гласували 125 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - 2.
Член 37 е приет.
Глава четвърта - "Общо събрание на населението", чл. 38.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 38. Общото събрание на населението се използва за пряко участие на гражданите при решаването на местни въпроси в общини, райони, кметства, населени места и квартали на населени места с население не повече от 2000 души."
Предложение на народния представител Иван Йосифов: след думата "квартали" се слага точка и другият текст отпада.
Комисията приема предложението, като чл. 38 придобива следното съдържание:
"Чл.38. Ал. 1. Общото събрание на населението се използва за пряко участие на гражданите при решаването на местни въпроси в общини, райони, кметства, населени места и квартали на населени места.
Ал. 2. В общини, райони, кметства, населени места и квартали с население над 1000 души общото събрание може да се провежда по избирателни секции на няколко места едновременно. В тези случаи за всяко отделно събрание се прилагат разпоредбите на тази глава."
Само с две думи, господин председател, бих искал да обясня, че наред с това, което предлага господин Йосифов, работната група предложи и комисията възприе и провеждането на общо събрание на населението на няколко места в по-големите населени места, т.е. по секции. В становището на комисията за първо четене това беше препоръчано - да има възможност не само едно събрание в един квартал или в населено място да се проведе, а да се проведат редица събрания по секции и след това общият резултат да важи за цялата община, за съответния район или пък за кметство. Това е текстът, който предлагаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Йосифов има думата.
ИВАН ЙОСИФОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз приемам новия текст, който се предлага от комисията. Възприето е моето предложение общините да бъдат изравнени и общото събрание да може да се провежда и в общини и населени места, които са над 2000 души. Само едно предложение имам - за отпадане на думата "едновременно" в ал. 2, защото под "едновременно" може би някои ще разберат точно като футболните мачове - започват в 6 часа във всички населени места или във всички секции. Моля да се каже "на няколко места в определен срок", но не "едновременно", защото след това може да се атакува решението на общото събрание, тъй като не е било едновременно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки има ли? Комисията съгласна ли е с това да отпадне думата "едновременно"?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Аз мисля, че има резон в това предложение, за да не се правят буквални тълкувания. Но все пак трябва да бъде определен някакъв срок, през който да се проведат, или определен ден, най-малкото.
При това положение редакционно може да се поправи, като се каже, че се произвежда по избирателни секции на няколко места в определен ден. В определен ден или в определен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: В определен срок. Може да бъде два дни, три дни.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Да. В определен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре. Да смятаме, че предложението на комисията за текст е: "на няколко места в определен срок".
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре. Моля да гласувате чл. 38 с това изменение - "едновременно" се заменя с "в определен срок".
От общо гласували 125 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 3.
Член 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 39. Ал. 1. Общото събрание се състои от всички гласоподаватели в общината, района, кметството, населеното място или квартала, в който се провежда.
Ал. 2. Кметът на общината (кметството) изготвя и поддържа актуализирани списъците на гласоподавателите от състава на общото събрание на населението."
Това е текстът, към който няма предложения, и комисията предлага да бъде приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 39.
От общо гласували 124 народни представители, за - 123, против - няма, въздържал се - 1.
Член 39 е приет.

ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 40. Ал. 1. Общото събрание на населението обсъжда и решава въпроси, които се отнасят до:
1. благоустрояването на населеното място, района (квартала);
2. хигиенизиране на населеното място, района (квартала);
3. определяне на правила за ползване на общински имоти за общо ползване - мери и пасища, водоизточници и др.;
4. определяне на реда за прибиране на полските култури - пшеница, царевица, лозя и пр.;
5. организиране опазването на полските имоти и общинските гори - зърнени култури, градини, лозя, горски насаждения;
6. провеждане на мероприятия за защита на овощните дървета от болести и неприятели;
7. определяне на изисквания и условия за отглеждане на домашни животни в дворовете и жилищата;
8. определяне на мероприятия за обществения ред в населеното място;
9. други въпроси, предвидени със закон.
Ал. 2. Общинският (районният) съвет и кметът на общината, района (кметството) могат да предложат на Общото събрание на населението в общината, района, кметството, квартала да обсъждат и други въпроси.
Ал. 3. Общото събрание на населението може да приема решения по въпросите, посочени в ал. 1, т. 1 и 2, с които да задължи всеки работоспособен гражданин на възраст от 18 до 60 години да се включва с трудово участие в провежданите мероприятия или да заплатят паричната му равностойност. Невнесените в определения срок средства се събират по реда за събиране на държавните вземания.
Има предложение на народния представител Спас Димитров в чл. 40, ал. 3 да отпадне.
Имаше и други такива съображения за отпадане на ал. 3, тъй като това била алинея, която задължавала гражданите да участват в така наречените трудови дни или така нареченото самооблагане.
Ние считаме, че ако това е волята на гражданите, трябва да им се даде такава възможност. Защото благоустрояването и хигиенизирането на населените места в много случаи може да се осъществява именно по инициатива на гражданите.
Така че комисията предлага редакцията на чл. 40 с трите алинеи да бъде приета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Най-напред ще гласуваме предложението на народния представител Спас Димитров ал. 3 от чл. 40 да отпадне.
Моля да гласувате.
От общо гласували 144 народни представители, за - 38, против - 70, въздържали се - 36.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 40 така, както е предложен от комисията, с трите алинеи.
От общо гласували 145 народни представители, за - 117, против - 27, въздържал се - 1.
Член 40 е приет.
Член 41.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 41. Ал. 1. Общото събрание на населението се свиква от кмета на общината, района (кметството):
а/ по собствена инициатива;
б/ по решение на общинския съвет;
в/ по искане на една четвърт от избирателите.
Ал. 2. Съобщението за свикването на Общото събрание съдържа:
1. деня и часа на събранието;
2. мястото, където то ще се състои;
3. въпросите, които се предлагат за обсъждане.
Ал. 3. Съобщението се разгласява така, че то да бъде узнато от всички граждани."
По този текст, господин председател, няма предложения.
Но аз ви предлагам в ал. 1 вместо буквите "а", "б" и "в" да се запишат арабските цифри 1, 2 и 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 41 с тези изменения.
От общо гласували 124 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 4.
Член 41 е приет.
Член 42.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 42. Ал. 1. Общото събрание се провежда най-рано три дни след като бъде оповестено.
Ал. 2. То се провежда в извънработно време по възможност в подходящо закрито помещение."
По този текст няма предложения.
Комисията предлага текстът да бъде приет така, както е предложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 125 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 3.
Член 42 е приет.
Член 43.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 43. Ал. 1. Общото събрание на населението се смята за редовно, ако на него присъстват повече от половината от гласоподавателите в общината, района, кметството, населеното място, квартала."
По този текст има предложение на народния представител Йордан Соколов. Неговото предложение е по чл. 36 от неговия законопроект. Но редакцията на тези текстове е еднозначна.
Той предлага следният текст:
"Чл. 36. Ал. 1. Общото събрание на населението е законно и може да се проведе, ако на него присъствуват повече от половината от лицата, които имат право да участват в него."
Макар и с различни думи казано, чл. 43, ал. 1 от законопроекта, който ние предлагаме и разпоредбата, която предлага господин Соколов, са идентични. В единия случай става въпрос за гласоподавателите на общината, а ние в чл. 39 сме казали, че "Общото събрание се състои от всички гласоподаватели в общината", а господин Соколов говори за лицата, които имат право да участват в него.
Следователно няма никакво различие.
Но има различие в следващото изречение. Той предлага второто изречение на ал.1 в чл. 36 да гласи: "Допуска се участие и чрез пълномощник, като едно лице може да бъде пълномощник на неограничен брой граждани, имащи право да гласуват".
Ние не възприехме това предложение, тъй като ако едно лице може да бъде упълномощено от много граждани да се яви на Общо събрание, на практика това не е пряко участие на населението в решаването на каквито и да е проблеми. То се явява непряко участие. А непрякото участие на гражданите в управлението е чрез избраните от тях органи.
Следователно, тук може да се получи едно дублиране - да се избират лица, които да представляват гражданите в едно общо събрание и по този начин да се елиминират законно избраните представителни органи, каквито са общинските съвети.
Поради тези съображения комисията не възприе това предложение.
"Ал. 2. Когато в определения час не са се явили посоченият брой гласоподаватели, събранието се отлага с един час, след което се провежда с онези, които присъствуват. Техният брой обаче не може да бъде по-малко от една трета от всички гласоподаватели."
Други предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Петко Ганев.

ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря, господин председателю. Уважаеми колеги, аз не съм направил писмено предложение по този текст и моля допълнението, което ще направя към ал. 1 на чл. 43, да го сметнете за редакционно.
С приетия вече чл. 38, ал. 2 ние дадохме възможност да се провеждат общи събрания в определен срок по избирателни секции. И записахме, че в този случай за всяко отделно събрание се прилагат разпоредбите на тази глава. Ето защо аз предлагам тук след "квартала", да запишем "и районна на избирателната секция", тъй като може да се проведат събрания по избирателни секции, а избирателните секции обхващат няколко квартала и не винаги съвпадат с ограниченията на квартала.
Ето защо аз предлагам да допълним текста с района на избирателната секция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? Тук не е ли "или"? Господин Ганев, не е ли "кварталът или районът на избирателната секция", а не "и"?
ПЕТКО ГАНЕВ (встрани от микрофоните): Не, запетайка, "района на избирателната секция".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки има ли? - Няма.
Най-напред ще гласуваме заместващия текст, даден от господин Йордан Соколов, както беше прочетен.
Моля да гласувате заместващия текст на ал. 1, предложен от народния представител Йордан Соколов.
От общо гласували 151 народни представители, за - 46, против - 57, въздържали се - 48.
Предложението не се приема.
Второто предложение на господин Ганев е да се добави в края на ал. 1 запетая и думите "районът на избирателната секция".
Има думата председателят на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Господин председател, колеги народни представители, аз лично не възприемам това предложение, тъй като тук става въпрос за общо събрание на населението там, където то може да се проведе. Дали ще е в една секция, дали ще е в много секции, след сборуване на резултатите от отделни секции, тогава ще се преценява дали са присъствували повече от половината от гласоподавателите в общината, примерно или пък в района, или в кметството. Така че е излишно да записваме за района на секцията. Районът на секцията провежда едно събрание. За това събрание важат всички изисквания, каквито важат за събранията на район, кметство, община и т.н. И това събрание може да бъде от една секция в квартал, но може да бъде и няколко секции в квартал. За нас е важно всяко едно събрание - и в секция, и в район, и в кметство, и в квартал - дали ще има повече от 50% от населението.
Смятам, че е излишна тази добавка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да. Тъй като добавката се оказа нередакционна и не е представена в писмен вид, няма да я подлагам на гласуване.
Предлагам да гласувате чл. 43 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 126 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 6.
Чл. 43 е приет.
Последен за днес чл. 44.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 44. Ал. 1. Общото събрание на населението в общината, кметството, населеното място, квартала, се ръководи от кмета на общината или упълномощен от него заместник-кмет, съответно от кмета на кметството.
Ал. 2. Гласуването е явно. За отчитане на гласуването ръководещият събранието определя преброители."
Има предложение на народния представител Иван Йосифов ал. 1 да добие следния вид:
"Ал. 1. Общото събрание избира ръководството на същото, състоящо се от председател и секретар."
Комисията приема това предложение и предлага чл. 4 да придобие следната редакция:
"Чл. 44. Ал. 1. Общото събрание на населението се ръководи от председател, избран с мнозинство повече от половината от присъствуващите гласоподаватели.
Ал. 2. Гласуването е явно. За отчитане на резултатите от гласуването председателят на събранието определя преброители.
Ал. 3. Решенията на общото събрание се приемат с мнозинство повече от половината от присъствуващите".
По този начин ние уважаваме предложението на народния представител Иван Йосифов, но всъщност даваме една редакция, която е много по-точна, много по-ясна и премахваме изискването кметът съответно на кметството или на общината да ръководи това заседание. По този начин премахваме тази административност, която се вижда от първоначалния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, благодаря.
Господин Йосифов, съгласен ли сте с предложението? - Да.
Моля да гласувате чл. 44 така, както беше предложен от комисията в окончателния му текст.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Господин председателю, за лично обяснение в края на заседанието - 3 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От общо гласували 123 народни представители, за - 117, против - няма, въздържали се - 6.
Чл. 44 е приет.
С това приключваме разглеждането по т. 2.
Давам думата на народния представител Васил Михайлов за лично обяснение - 2 минути. (Шум, реплики и изразено неодобрение от страна на депутати от левицата)
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Три минути е правото на лично обяснение, но толкова останаха, за съжаление.
Аз ще кажа само това, че в началото на заседанието Вие ме упрекнахте в некоректност. Вярно е, че в Комисията по администрация, когато коментирахме Вашата заповед от 11.Х.1996 г. Вие ми дадохте обяснение за това, че през 1996 г. поради липса на бюджетни средства се отменят командировките. Това е така, но т. 2 на Вашата заповед се отнася до бъдеща година - 1997 г., и там именно фигурират тези отлагания по съответния ред, както Вие сте формулирал заповедта към отдел "Международни връзки и протокол" на делегациите към Република Хърватска, делегацията на Икономическата комисия на Бундестага, Франция-България, делегацията на Групата за приятелство в Сената на Франция и делегацията на Комисията по европейските въпроси на Бундестага.
Аз Ви благодарих наистина за разясненията, които дадохте за 1996 г. и те са наистина обясними, но за 1997 г. това ограничаване е просто неадекватно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не сте разбрали заповедта.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Много точно, аз я притежавам, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да се отложат за 1997 г.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Не е така. За отлагане за 1997 г. на предстоящите посещения - в следващата година. Но това са посещения отвън на делегации. Можеше да се състоят, поне някои от тях.
Не разбирам защо не беше направено, а още повече делегации на страни, които без да обиждам азиатските страни, имам добро чувство към тях, но звучат в съзнанието на българския народ като едно сборно понятие, като една Нубия, затова пък много често присъствуват тук, в българския парламент.
И далеч съм от мисълта, господин председател, да имам еднакво отношение, да речем, към Вас, като председател на тази институция, и примерно към господин Маразов. Не мога да си позволя даже да мисля в този план. Той е човек по-друг, по-различен, а Вие сте човек на точните науки и затова си позволих да цитирам тази заповед.
В рамките на шегата бих казал, че ако за един Маразов това е нормално да гледа упорито в българския зрител и да говори, че не виждал бременни жени и да казва, че ще направи всичко възможно да се поправи този пропуск... (Шум и реплики в блока на левицата)
НОРА АНАНИЕВА (встрани от микрофоните): Без диващини...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Моля Ви, госпожо, войнствуващият от Вас начин на поведение и на простота, то е Ваш проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов, 30 секунди имате още.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да, благодаря Ви, господин председател. Той имаше намерение да забремени, изглежда, целия български народ. Опити изглежда прави вашата организация, не знам какво ще се роди от всичко това. Не искам да сравнявам Вас, с такъв един елемент, който обеща на българските жени, че ще работи по въпроса за забременяването и имаше нечист пламък в очите му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Съобщения:
Комисията по младежта, спорта и туризма ще проведе заседание на 7 ноември 1996 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала 456.
Комисията по здравеопазване ще проведе заседание на 6 ноември 1996 г., сряда, 15,00 ч., зала 248 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 7 ноември 1996 г., четвъртък, от 15,00 ч., в зала 142.
Днес, 6 ноември 1996 г., сряда, от 15,00 ч., в зала 232 ще има заседание Комисията по национална сигурност.
Комисията по устройството и дейността на държавните органи ще проведе заседание днес, сряда, в зала 356, от 14,30 часа.
Икономическата комисия ще заседава днес, сряда, от 14,30 часа в зала "Запад".
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 7 ноември 1996 г., четвъртък, от 15,00 ч., в зала 238.
Комисията по парламентарна етика ще заседава днес, 6 ноември 1996 г., от 15,00 ч., в кабинет 426.
Комисията по радиото, телевизията и БТА ще проведе заседание на 7 ноември 1996 г., четвъртък, от 14,30 ч., зала "Запад".
Комисията по външната политика и европейската интеграция ще проведе заседание на 7 ноември 1996 г., четвъртък, 14,00 ч., в зала 232.
Закривам заседанието (Звъни).

Закрито в 14,03 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
акад. Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

СЕКРЕТАРИ:
Валери Стършелов
Митко Нитов