Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева
Секретари: Георги Георгиев и Яшо Минков

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Точка първа от дневния ред -
ПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВЕН БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 1996 Г.
Давам думата на народния представител Кирил Желев да докладва становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Доклад по Законопроект N 5001-301 от 2 декември 1996 г. за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г.
На заседание, проведено на 4 декември 1996 г., комисията разгледа проекта на Закон за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г., внесен от Министерския съвет. На заседанието на комисията присъстваха министърът на финансите господин Димитър Костов, председателят на Управителния съвет на Българската народна банка господин Любомир Филипов и председателят на Сметната палата господин Георги Николов.
От доклада на министъра на финансите се изясни, че мотивите за внасянето на законопроекта са разпоредбите на ｧ 14 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г., "Държавен вестник" бр. 68 от 1996 г., според които при отклонение на основния лихвен процент и валутния курс над съгласуваните с Българската народна банка прогнозни равнища за второто полугодие на 1996 г. разходите за изплащане на лихви по вътрешния и външен държавен дълг могат да бъдат превишавани по отчет до 10 на сто от предвидените по закона в рамките на утвърдения дефицит.
До 26 ноември тази година, включително разходите за изплащане на лихви от републиканския бюджет достигат 218 млрд. 900 млн. лв., или 94,8 на сто от годишния разчет. На 27 ноември тази година има предстоящи плащания на лихви в размер на 47 млрд. 300 млн. лв., в това число по облигационния заем по Постановление на Министерския съвет N 89 от 1995 г. в размер на 45 млрд. лв., с което разходите за лихви от Републиканския бюджет достигат 266 млрд. 200 млн. лв., превишение от 35 млрд. 200 млн. лв. или 115,2 на сто от годишния разчет.
В края на финансовата година се очаква лихвените разходи да достигнат около 354 млрд. 500 млн. лв. при разчетени 231 млрд. лв. или превишение със 123 млрд. 500 млн. лв., в това число по вътрешния дълг 117 млрд. 200 млн. лв. и 6 млрд. 300 млн. лв. по външния дълг. Това се дължи изцяло на финансовата дестабилизация на страната през последните месеци и на сериозните отклонения на валутния курс и основния лихвен процент над съгласуваните с Българската народна банка прогнозни равнища за второто полугодие на 1996 г.
Подчертано беше, че основните фактори, които въздействат върху лихвените плащания по вътрешния държавен дълг, са високите лихвени проценти, влошената ликвидност на търговските банки, нарастващите обороти на емитираните държавни ценни книжа и отклоненията във валутния курс при възприета осреднена оценка за второто полугодие в размер на 150  лв. за един щатски долар., който се очаква да достигне 254 лв. и 71 стотинки. (Реплики в опозицията) Колеги, става дума за осреднена оценка за второто полугодие.
Управителят на Българската народна банка господин Любомир Филипов запозна членовете на комисията със становището на Управителния съвет на Българската народна банка, като изрази безпокойство от предложения проект на Закона за увеличаването на дефицита и финансирането на това увеличение почти изцяло да се осъществи от Българската народна банка. За да не се допусне по-нататъшно ускоряване на инфлацията и преминаването към хиперинфлация, кредитирането на бюджета е възможно единствено на пазарен принцип и за него следва да се плаща пазарна цена. Българската народна банка продължава да счита, че основен подход за разрешаване на проблемите по финансирането на бюджетния дефицит и държавния дълг е ускоряването на касовата приватизация предимно с участие на чуждестранни инвеститори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Желев, бихте ли прекъснали за момент, за да поканим управителя на Българската народна банка и председателя на Сметната палата да вземат участие в заседанието.
Моля да гласувате да бъдат допуснати в залата управителят на Българската народна банка и председателят на Сметната палата.
От общо гласували 180 народни представители, за - 163, против - 5, въздържали се - 2.
Моля да поканите господата Филипов и Николов да заповядат в залата.
Използвам прекъсването, за да дам думата по процедурен въпрос на господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги, съгласно традицията, когато разглеждаме законопроект за държавния бюджет, включително и актуализация, мисля, че е редно заседанието да се предава пряко по телевизията и радиото. Така че, моля да се разпоредите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това предложение изисква гласуване на Народното събрание.
Моля да гласувате предложението на народния представител Венцеслав Димитров заседанията, в които ще се обсъжда актуализацията на държавния бюджет, да се предават по Националното радио и Националната телевизия.
От общо гласували 203 народни представители, за - 92, против - 59, въздържали се - 52.
Предложението не се приема.
Господин Желев, моля да продължите.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Този подход ще осигури неинфлационен източник за финансиране на бюджетния дефицит, може да намали изместването на реалния сектор от правителствения на кредитния пазар, а оттам да съдейства за намаляването на лихвените равнища. Освен това приходите във валута от чуждестранните инвеститори след покупка на валутата от Българската народна банка биха увеличили валутния резерв, което ще укрепи доверието в лева и също при равни други условия би довело до намаляване на общото лихвено равнище и облекчаване на бюджета.
След представянето на законопроекта при обсъждането му се поставиха въпросите при какъв валутен курс и инфлация до края на годината са разчетени предвидените разходи в законопроекта. Акцентира се върху въпроса, че за да се дискутират предложените изменения, е необходимо да се знае какво е сегашното изпълнение на бюджета и очакваното до края на годината. Същата информация е необходима и за макроикономическите показатели. Предлага се за здравеопазването да се предвидят няколко милиарда лева за разплащане на консумативи, електроенергия и други, които са извършени, но в бюджета за това не са предвидени средства. С изменението на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия беше предвидено да се заделят средства за изплащане на външния дълг. По този въпрос няма информация в представените мотиви, поради което ще бъде добре да ни бъде представена такава.
В хода на обсъждането се постави въпросът и за необходимостта с този законопроект да се отмени ｧ 14 от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г., обнародван в "Държавен вестник" бр. 68 от 1996 г.
След приключване на обсъждането комисията с 8 гласа "за" и 5 "против" предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо четене внесения от Министерския съвет Закон за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предлагам по 30 минути на парламентарна група за дискусията, разбира се, с удължение от една трета. Има ли възражения? - Няма.
Има думата министърът на финансите Димитър Костов.

МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Като представям на вашето внимание проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г., бих желал да се спра на три основни проблема - първият е нормативните мотиви за предлагане на промените; второ, обективните тенденции в икономиката, които налагат да бъде даден отговор с промени в бюджета и състоянието на бюджета към края на годината.
По първия въпрос следва да отбележа, че съгласно ｧ 14 от действащия закон разходите за лихви по държавния дълг могат да бъдат надвишени до 10 на сто превишение на бюджетния дефицит. След достигането на този лимит правителството следва да внесе предложение за корекция в Народното събрание, което е и направено с този проект.
Внесеният проект през лятото за актуализация на бюджета съдържаше предложения за автоматизъм в коригирането на разходите за лихви в зависимост от реалното развитие на лихвените равнища на пазара. Финансирането на бюджетния дефицит съгласно закона следваше да се извърши посредством ползване на заемни средства на пазара за кредитни ресурси и съответно при пазарни условия. Още през лятото беше известна несигурността в прогнозираните лихвени равнища и поради това бе предложен този коректив, който не се прие.
Разходите за лихви при последната актуализация на бюджета бяха разчетени при равнища от 72 на сто годишен размер за третото тримесечие и 50 на сто годишен размер за четвъртото тримесечие.
Развитието на банковата криза и на икономиката в цялост доведе до увеличение на лихвените равнища до 300 на сто проста лихва в края на третото тримесечие и началото на четвъртото тримесечие, което равнище след известно намаление се задържа на 180 на сто без тенденция за промяна. Същевременно пазарното равнище на лихвите по държавния дълг, дори и след намалението на основния лихвен процент, се задържат на значително по-високи нива.
Поради тези обективни тенденции и в съответствие с изискванията на ｧ 14, правителството внася представения проект за актуализация на бюджета с основното намерение да създаде по-голяма сигурност в обслужването на държавния дълг, тоест на държавните ценни книжа.
Вторият основен проблем, на който бих искал да спра вашето внимание, ако го има, разбира се, е за обективните тенденции в икономиката и по-специално в предприятията и в банковата система. Основна характеристика на икономическото развитие през текущата година е продължаващата стагнация на производството, недостиг на суровини и материали, финансови затруднения и недостатъчно използване на наличните производствени мощности в страната. Свиването на вътрешното търсене не беше съпроводено с нарастване на външно търсене и съответно разширяване на външните пазарни позиции на българските фирми. Икономиката функционираше в условия на остри диспропорции и дефицити при по-високо равнище на инфлация и безработица.
Безспорно е, че продължаваше формирането на необходимите институционални правила и сектори на пазарното стопанство, но този процес е постепенен и протича плавно. Правата на собственост са в процес на развитие и формиране и паралелно с тях се развива и мотивацията на различните стопански субекти и съответно на тяхното поведение.
Загубите на стопанските единици се разпределят върху банките, бюджета и другите стопански субекти и респективно върху населението. Реализираната печалба от предприятията е недостатъчна с оглед на необходимия ръст на дълготрайни активи и банковата криза и недостатъчната степен на преструктуриране на икономиката допринесоха не само за незадоволителните резултати в реалния сектор, но и за недостатъчния ръст на чуждестранни инвестиции.
През текущата година се очертава реален спад на икономиката от 10 на сто. Финансовите резултати, макар и положителни за деветмесечието, са незадоволителни, тъй като от държавните и общински фирми 2285 отчитат загуби. Печелившите предприятия формират печалба от 100 млрд. лв., но отчетената загуба за деветте месеца е 42,8 млрд. лв. Не малка част от отчетените печалби се формират в резултат не на повече и по-ефективно производство, а на курсови разлики, което не намира израз в подобряване на финансовото състояние. Поради това задлъжнялостта на държавните и общински предприятия, без кредитната, за деветте месеца се увеличава от 327 млрд. лв. в края на 1995 г. на 519 млрд. лв. в края на деветмесечието на текущата година. Най-голямо е увеличението на задължения към доставчици - 91 млрд. лв. и към бюджета - с 36,5 млрд. лв. Освен това допълнително задълженията към социалното осигуряване са увеличени с 9,2 млрд. лв.
Лошото финансово състояние на стопанския сектор намира израз във влошена ликвидност на предприятията. Особено неблагоприятни са показателите за бърза и незабавна ликвидност, които към 30 септември съответно са 0,6 и 0,12 на сто. Тези два показателя и особено този за незабавната ликвидност характеризират реалната ликвидна криза, в която се намират предприятията през текущата година.
В края на деветмесечието държавните и общински фирми разполагат с парични средства от 72 млрд. лв. Това покрива всъщност около 12 на сто от необходимото им, за да се разплатят с доставчиците си, да покрият изискуемите им задължения към бюджета, банките и работниците.
Влошената ликвидност на предприятията е тясно свързана и се преплита със състоянието на банковия сектор. Първите симптоми за задаващите се проблеми могат да се идентифицират в 1995 г., макар и в много по-малки мащаби. Проблемите с Минералбанк и Стопанска банка, както и предприетите по този повод мерки, бяха широко обсъждани в парламента в края на предходната и началото на текущата година.
Натрупаните в банковия сектор проблеми под формата на лоши кредити се оказаха като айсберг. Видимата част бе много по-малка от скритото под водата. Независимо от предприетите през миналата година спасителни мерки, недоверието към банковата система започна бързо да нараства към края на първото тримесечие на текущата година. Тези процеси извадиха на повърхността в цялата им мащабност и дълбочина всички проблеми, натрупани в банковата система през последните седем години. Много от банките не бяха в състояние да осребрят вземанията си от некоректни длъжници и да посрещнат своите задължения към клиенти. Кризата на отделни банки се отразяваше на всички останали и това наложи предприемането на радикални действия, макар и на два етапа, от страна на БНБ по отношение на неплатежоспособните банки на основата на новоприетата законова уредба за банкова несъстоятелност.
Развитието на посочените обективни процеси доведе до рязка промяна в поведението на хората и на всички икономически агенти. В резултат на това реализацията на основните макроикономически параметри е далеч от прогнозите, дори и след тяхната корекция през лятото.
Независимо от някои твърдения така наричаната макрорамка е само един опит за прогноза на поведението на икономическите агенти и най-вече на хората на основата на наличната информация. Рязката дестабилизация на икономиката, важна част от която бе кризата в банковия сектор, доведе до негативни и трудно прогнозируеми тенденции в основните макроикономически параметри.
Инфлацията до края на октомври е 195 на сто, а до края на годината се очаква да достигне 260 на сто.
Брутният вътрешен продукт се очаква да спадне с 8-10 на сто, вместо предвижданият ръст от 3 на сто.
Валутният курс от 70 лв. в края на миналата година сега клони към над 400 лв.
Реалните стойности на заплати, пенсии, социални плащания спаднаха драстично, а в същото време протича бурен процес на преразпределение на богатството в полза на притежаващите валутни ценности и дълготрайни активи, включително и реституирани имоти.
Бих желал също така изрично да подчертая тук, че причините за отклоненията, които настъпиха в така наричаната макрорамка, нямат нищо общо с аргументите на опозицията, когато те "предупреждаваха" за нереалност. Единственият състоятелен аргумент бе в очевидното им желание да подклаждат проблемите и нагнетяват негативните очаквания, като основа за поведението на хората.

Третият проблем, на който ще спра вашето внимание, е реализацията на бюджета за текущата година.
Изпълнението на бюджета отразява и понася всички негативни процеси и измерения на икономическата криза, противно на някои популистки твърдения, че за бюджета било от полза да има висока инфлация и хората да обедняват. На практика бюджетът само преразпределя резултата от стопанския оборот, при това в левове. Когато този резултат спада и когато хората се отнасят с резерви към левовете, тогава и за бюджета, а и за всички, които зависят от него, е тежко.
Приходите по републиканския бюджет до края на месец ноември са 272,4 млрд. лева, в това число от данъци - 227 млрд. лева. В бюджета на социалното осигуряване са постъпили 115 млрд. и 800 млн. лева, а в общинските бюджети 60 млрд. лева. Спрямо годишните разчети изпълнението е 78 на сто за републиканския бюджет и съответно 92 на сто за бюджета на Националния осигурителен институт и 103 на сто за общинските бюджети.
За годината приходите по републиканския бюджет очакваме да се изпълнят на 96-97 на сто от предвиденото, за Националния осигурителен институт очакваме около 100 на сто изпълнение на приходите и преизпълнение от около 11 на сто по общинските бюджети.
Отклоненията на очакваното изпълнение от разчетеното по закона се съпровождат и с редица структурни различия. Изпълнението на данъчните приходи се очаква да бъде около 92 на сто, което се дължи преди всичко на изоставане изпълнението на приходите от данък върху добавена стойност, акцизи и мита. Изпълнението на неданъчните приходи е 140 на сто, което в значителна степен се дължи на по-високите трансфери от БНБ. По данъка върху добавената стойност се очакват постъпления с около 25 млрд. лева по-малко от предвиденото, което се дължи както на неплатежоспособността на крупни данъкоплатци, така и на големия размер на положителното търговско салдо - повече от това, което предвиждахме в началото на годината.
Влошената ликвидност на стопанските предприятия е важен фактор и за по-ниските приходи от акцизи и мита. Най-голямо е влиянието на невнесения акциз - в размер на 22 млрд. лева от "Нефтохим", чиято ликвидност сериозно бе влошена от натрупваните ежемесечно загуби от курсови разлики.
Освен посочените фактори влияние за по-ниското очаквано изпълнение на данък върху добавена стойност и мита оказва и освобождаването от митни сборове на стойност 426 млн. лева на доставки от внос за здравни, образователни и социални заведения. Неизпълнението на приходите от косвени данъци се компенсира отчасти от преизпълнение на данъка върху печалбата, което се дължи на девалвацията на лева и високата рентабилност на износа при тези условия.
До края на месец ноември разходите по републиканския бюджет са 432,7 млрд. лева. От тези разходи 275,4 млрд. лева са за лихви по държавния дълг. Това представлява общо равнище на разходите 98,6 на сто от предвидените разходи. Разходите на сто са превишени с 19,2 на сто в края на ноември, а останалите разходи са реализирани на 75,7 на сто, в това число трансферите за бюджетните организации и за общините се реализират на почти 80 на сто от предвиденото. При осъществяването на разходите от републиканския бюджет се спазват предвидените в закона приоритети на плащанията. Безспорно на първо място са разходите за обслужване на държавния дълг. Голямата лихвена тежест и съкращаването на сроковете на падежите по държавни ценни книжа се отразяват върху ритмичността на финансиране на бюджетните организации. Нерядко бюджетните организации, след като покрият разходите за заплати, остават с ограничен ресурс за веществена издръжка. Това сериозно влошава равнището на обществените услуги, които те предоставят. За илюстрация относителният дял на разходите за заплащане на труда в здравеопазването на централно финансиране се увеличава от 40 на сто за 9-месечието на 47 на сто до края на годината, а в образованието - също за централно финансираните учреждения - от 67 на сто за 9-месечието делът на разходите за заплати се увеличава на 73 на сто за годината. Разходите за социално осигуряване до края на ноември са 119,9 млрд. лева. До края на годината се очаква да достигнат 135 млрд. лева или 3 на сто над предвиденото. Разходите по общинските бюджети до края на ноември са 86 млрд. лева, а до края на годината се очаква да достигнат 95,5 млрд. лева или с около 2 на сто над предвижданото независимо, че общините загубиха около 1,5 млрд. лева в банки, поставени под особен надзор.
В изпълнението на бюджета за текущата година по-голямо внимание заслужават два основни елемента.
Първият е изпълнението на държавните приходи. Очакваната по-висока стойност на брутния вътрешен продукт по текущи цени не е съпроводена с увеличение на очакваните за годината постъпления поради редица обективни фактори. Преди всичко, независимо от отчитания положителен финансов резултат от стопанския сектор като цяло, по-голямата част от предприятията продължават да са неплатежоспособни и с ниска степен на издължаване на данъците. Несъстоятелността на банките постави редица предприятия в невъзможност да внасят дължимия данък. Високите лихвени равнища и необходимостта от провизии за лошите кредити ограничава и размера на постъпленията от данък върху печалба от финансови институции. Неизпълнението на вноските по акцизи за горива от "Нефтохим" формира почти изцяло неизпълнението на този приход.
Вторият основен въпрос в контекста на реализацията на бюджета за текущата година е вътрешният държавен дълг. През последните седем години той винаги е бил важен елемент от икономическите процеси, но сега особено рязко се откроява неговото негативно влияние върху макроикономическото равновесие. От 16 млрд. 145 млн. лева в края на 1990 г. в края на текущата година размерът на държавния дълг ще достигне 700 млрд. лева или около 45 на сто от брутния вътрешен продукт. Забавянето на решението на проблема с наследените от плановата икономика кредити, които при новите условия не можеха да не станат лоши, значително увеличи цената на това решение. Сега около 55 на сто от вътрешния дълг се дължи именно на решенията на тези наследени лоши кредити под формата на ЗУНК облигации и подобните им облигации за целия период от 1991 до 1994 г.
Другите 45 на сто от вътрешния дълг обаче се дължат на бюджетните дефицити. Ако от размера на бюджетните дефицити се изключи цената на обслужването на емисията на ценни книжа за покриване на старите лоши кредити, то дългът, емитиран чисто за финансиране на бюджетния дефицит, породен от потребностите на публичния сектор, е около 19 на сто от общия дълг. Тези съотношения показват и бавния процес на преструктуриране на икономиката през последните седем години. Едно преструктуриране, в смисъл на налагане на финансова дисциплина, още в първите години на икономическите реформи би дало много по-малък размер на общата вътрешна задлъжнялост на бюджета сега.
Наличието на този вътрешен държавен дълг налага сериозен отпечатък върху стопанския оборот в страната и в съчетание с външния дълг прави икономическата система на страната изключително податлива на кризи, започващи от проблеми в отделни сектори на стопанството. Тези условия изискват и по-драстични мерки за овладяване на всяка една криза в икономиката, независимо дали тръгва от банкова криза, от срив в производството, от спекулации на пазара или от така наричаните външни шокове. При необходимост да се заделят 67 на сто от разходите на централния бюджет или почти 50 на сто от бюджетните разходи на държавата като цяло, маневреността за бюджетната и икономическата политика е силно ограничена.
Уважаеми дами и господа народни представители, позволих си това по-широко представяне на предложения проектозакон с цел да ви дам повече информация за състоянието и проблемите, пред които е изправена българската икономика. Именно като изхожда от тези обективни фактори, формиращи се в резултат на икономическото поведение на милионите хора, а не от една или друга макрорамка, правителството предлага да се отговори на изискванията на пазара и се приеме по-високото лихвено равнище. Приемането на тази корекция с признаването на цената на заемните средства ще създаде и по-добри предпоставки за подготовката на широк пакет от действия за макроикономическа стабилизация, преструктуриране и растеж на икономиката.
Предлагаме финансирането на бюджета до края на година да бъде подкрепено по-сериозно от Централната банка, тъй като на практика кризата на икономиката, финансовата криза доведе до разрушаване в много голяма степен на финансовите пазари. Поради това, приемайки принципната бележка на Централната банка, че е препоръчително финансирането на бюджетния дефицит да се извършва на пазарни принципи и при пазарни условия, поради състоянието, клонящо към липса на пазар, смятам за целесъобразно до края на годината Централната банка да окаже необходимото съдействие за рефинансирането на държавния дълг. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
Давам думата на Любомир Филипов - управител на Българската народна банка.
ЛЮБОМИР ФИЛИПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Желев ви информира вече за основните бележки, които има Управителният съвет на Българската народна банка по предложения проект за закон.
Разрешете ми все пак да отбележа някои от тях, които ние смятаме за по-важни.
Бих искал преди всичко да отбележа, че нашите съображения са главно в две насоки. Първо, по отношение на самия дефицит и на причините за неговото формиране, и второ, по отношение на начина за неговото финансиране.
Както вече спомена и господин Желев, Българската народна банка е обезпокоена от предложеното увеличение на дефицита с повече от 125 милиарда лева, като ние естествено не отричаме това, че има влияние увеличението на лихвите, но според Управителния съвет на Българската народна банка в мотивите за съжаление не са изтъкнати и други причини, за които аз специално искам да благодаря на министър Костов, че беше честен и ги каза сега в това свое изказване, а това е в голяма степен влошената събираемост на данъците, за което има, според нас, два вида причини. Едната това е стагнацията в икономиката, която беше спомената от министър Костов, и съществуващия лаг, който обикновено е известен, когато се появява изведнъж бърза инфлация, с това, че по-късно идва събирането на данъците. Но искам да отбележа, че все пак дори и от гледна точка на оценяване на инфлацията, дори ако гледаме вътрешния продукт по текущи цени, все пак съществува едно съществено влошаване на събираемостта на данъците, въпреки изтъкнатите от министър Костов причини. Така че в този смисъл, според нас, е необходимо да се има предвид и това при формирането на дефицита, който всъщност ние не отричаме, че е вече един факт.
Както вече споменах, особено ни тревожи начина за финансиране на дефицита. Той, както е известно, не съответства на действащия в момента Закон за Българската народна банка. Един пряк кредит за десет години е, смея да кажа, едно доста проинфлационно финансиране на бюджета. Затова ние смятаме, че би трябвало да бъдат намерени други начини. Както е известно още през септември и октомври, когато се очертаваше това увеличение на дефицита, тогава и правителството имаше предвид в голяма степен това покриване да става на основата на приватизация чрез чуждестранни инвестиции. Знаете, че се говореше в една средна перспектива за около милиард, а аз съм казвал често, че и 400 милиона ще ни стигнат до януари. За съжаление и тези 400 милиона не ги виждам вече. До момента в Българската народна банка от тогава са постъпили малко под 30 милиона долара. Така че всъщност явно този начин, който според нас е изключително важен, винаги сме го казвали, той е изключително важен още от сключването на споразумението с Лондонския клуб, затова просто си разрешавам още веднъж да призова и парламента, и правителството да положат всички усилия за това действително да бъдат привличани чуждестранни капитали, включително и с приватизацията. Стига с тези разправии по Закона за приватизацията, за състава на Надзорния съвет на Агенцията! Всички това просто допълнително протака и без това сложния процес в една страна, която за съжаление, и без това не е достатъчно атрактивна за инвестиции.
Що се касае до небанковото финансиране, все пак аз моля, ако може народните представители поне да оставят тази досегашна цифра от 34 милиарда небанково финансиране, което според нас е изпълнимо. Хубаво е тя да си съществува в закона.
Освен това искам да отбележа, че ако няма начин за приватизация сега, в близките месеци, може да се помисли за евентуалното използване на държавния фонд за реконструкция и развитие и оттам да се използват средства, които биха могли да бъдат възстановени след приватизацията. Това е също един доста неинфлационен начин за финансиране на бюджета.
Както е известно, БНБ има сериозни възражения по отношение на мотивите към проекта. Лихвените равнища през 1996 г. действително са високи в номинално изражение. В реално изражение обаче те остават отрицателни през по-голямата част от годината, като през първите десет месеца натрупаните лихви реално съкращават кредита с 20 на сто. Номиналното лихвено равнище е отражение на високата инфлация и нарастващия дефицит на кредитни ресурси в банковата система. За да не се допусне по-нататъшно ускоряване на инфлацията и преминаването към хиперинфлация, кредитирането на бюджета е възможно, според нас, да се извършва основно на пазарен принцип, както вече споменах.
Управителният съвет не приема паричната политика на БНБ през годината да се определя като агресивна, целяща поддържането на необичайно високи лихви на открития пазар. Както казах, общо взето лихвите като цяло са реално отрицателни.
Предвид необходимостта да отпуска известна ликвидност, както за бюджета, така и за някои банки като кредитор от последна инстанция, особено в контекста от мерките от 23 септември, БНБ е задължена да изтегли, независимо от цената, за да се неутрализира проифлационният й натиск.
В този смисъл през по-голямата част от годината лихвите по операциите бяха оставени свободни, чисто пазарни, за да се осигури равновесие на открития пазар.
Иска ми се накрая да отбележа, че рязкото увеличение на дефицита в държавния бюджет, както и предложените начини за неговото финансиране, не отговарят на общата антиинфлационна насоченост на провежданата от БНБ парична политика. Вчера даже Управителният съвет счете, че един такъв закон всъщност едва ли не премахва чл. 2 от Закона за БНБ, с който ние сме длъжни да провеждаме политика, която да осигурява стабилността на лева. Всичко това не съответства и на етапа на техническата подготовка и проработване на вариант за валутен съвет, при който би се прекратило финансирането на бюджета, тъй като се увеличава тази сума, за която трябва да се търси по какъв начин да бъде възстановявана след въвеждането на евентуалния валутен борд.
И в заключение, Българската народна банка ще продължи да следва своята парична политика в съответствие със закона. Управителният съвет разчита, че парламентът и правителството със своите решения ще подкрепят тази политика, за да може да се избегне хиперинфлацията и след укрепване на доверието в лева и банковата система да се премине към устойчив икономически растеж с дългосрочна перспектива. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител професор Стефан Стоилов. Да се готви народният представител Филип Димитров.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да кажа няколко думи във връзка с предложената актуализация на бюджета за 1996 г. И на второ място, да направя едно конкретно предложение във връзка с обсъждания и в комисиите, и особено нашироко в Парламентарната група на левицата въпрос за намиране на допълнителни средства с цел осигуряването на една нова доставка на животоспасяващи лекарства.
Съвършено ясно е, че налагащата се актуализация на бюджета е резултат на драстично влошаване на финансово-икономическото положение на страната.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (от място): Странно защо.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Налице е едно взривяване на всички основни параметри на макрорамката, от което следва, че страната е в остро финансово и макроикономическо неравновесие.
Предварително беше ясно, че 1996 г. няма да бъде лека най-малко поради това, че предварително се знаеха числата за големите суми по обслужване на външния дълг, едновременно с бързото увеличаване на вътрешния дълг под влияние на квазифискалните дефицити, акумулирани от държавни предприятия и банки, които, вече при новия курс на лев - долар, доведоха до лавинообразно увеличаване на вътрешния дълг.
Тази, поначало трудна година, обаче силно се влоши, може да се каже без колебание - драстично се влоши, в резултат на някои грешки. Бих казал, в резултат на ненавреме извършени крайно необходими действия. Между всички тези действия аз бих отделил две, своевременното осъществяване на които позволяваше годината да протече по начин, при който обстановката не просто да бъде овладяна, но да се поддържа една близка на тази макроикономическа среда, която имахме през 1995   г., позволяваща реалният сектор, макар и не с някакви особено енергични темпове, но все пак да е в състояние да отбележи един положителен икономически растеж.
По мое дълбоко убеждение, тези две неосъществени действия, които междупрочем бяха осъществени, но с десет месеца закъснение, са първо, ненавреме сключеното споразумение с Международния валутен фонд, което правеше възможно успешно да протечат разговорите със Световната банка за получаване от България на структурен заем. Което означава, че правителството през есента на 1995 г., когато това беше възможно, не водеше сериозни заинтересовани преговори. Те не бяха леки тогава, но те бяха още по-малко леки през 1996 г. Едно сключено през 1995 г., поне в късната есен на 1995 г. споразумение означаваше задействане на един от основните източници за допълнителен валутен ресурс - външното финансиране, което до средата на текущата година щеше да възлиза някъде на около 400-500 млн. долара. Простата аритметика показва, че такива щяха да бъдат числовите параметри на ресурса, който страната можеше да получи при огромните плащания по външния дълг - някъде над 1 млрд. 240 млн. долара. България има да плаща 1 млрд. 240 млн. долара по външния дълг. Тези числа са известни още от 1994 г.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): А господин Гечев каза, че над 1 млрд. ще дойдат.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Какво казва Гечев, с него разисквайте.
Второто неосъществено действие, което също беше извършено, но с голямо закъснение, правителството в рамките на една предварително обявена програма, трябваше още тогава да стартира, наред с подготовката на боновата приватизация, на средната и дребна приватизация вътре в страната, официално да излезе с оферта за продажба на крупни държавни предприятия. Това е всъщност вторият възможен при нашите условия източник на допълнителен вътрешен ресурс. Аз казвам вторият възможен, тъй като растеж, голямо активно търговско салдо - тези неща са възможни при една нормална финансово-икономическа среда.
Тези два източника позволяваха Централната банка да продължава да бъде с един приличен по размер валутен резерв, въпреки обслужването на плащанията по външния дълг и налагащата се от време на време интервенция на валутния пазар, без което не може. Тези две действия всъщност имат зад себе си всичко онова, което изчерпва структурните реформи, тъй като големите продажби, както аз работно ги наричам, представляват енергична стъпка за преструктуриране на собствеността, наред с боновата, дребната и малка приватизация. Ето ви основната компонента на структурната политика, на структурната програма.
Вторият източник може да задейства енергично при сключване на споразумение. Но, както видяхме през месец май - юли, условията за такова споразумение, приемането и изпълнението поне на тези програми, които бяха договорени за структурни стъпки в банковата сфера, в реалния сектор и проточилото се 4-5 години преструктуриране на основните бюджетни сектори. Лекарите знаят какъв проблем е в здравната сфера, учители и преподаватели - в образованието, и пр., и пр.
Следователно, необходимостта от тази актуализация нямаше да стои пред нас при едно друго разполагане на тези две действия, които правителството трябваше да направи и за съжаление осъществи с огромно закъснение. Аз бих казал, че тази актуализация е елемент от цената, която се плаща за тези две силно забавени действия, от което обаче следва един много важен извод, че реалните стъпки за овладяване на обстановката, за оздравяване на макроикономическата среда и постепенното й връщане поне към равнището, което я характеризираше в 1995 г., означава категорично изпълнение на тези програми. И няма нищо друго, което може да бъде разглеждано като съдържание на структурните стъпки, на структурните реформи, колкото и да се упражняват някои политици и икономисти.
Самият факт, че нашите външни партньори гледат на структурната реформа и на основните елементи на тази реформа по такъв начин, вграждайки ги като основни, кардинални условия за сключване на споразуменията, показва, че приказките за нещо друго са си само приказки.
Бюджетната система трябва да функционира. И колкото и да е неприятно, на което особено акцентирано обръща внимание и управителят на Централната банка, да се използват непазарни средства за финансиране на увеличението на дефицита, в края на годината трябва да се отиде към такова едно максимално възможно комбиниране на пазарните с непазарни инструменти за осигуряване на този ресурс.
Един елемент, който внася определено успокоение поне според мене, е, че темповете на - както я нарекох - голямата приватизация се увеличават. И следователно този източник на ресурс, особено ако в обществото не се създава враждебна обстановка, не се истеризира по повод на всяка една нова сделка или очертаваща се на хоризонта сделка, ако не се създава такава враждебност, каквато предизвика един от големите потенциални инвеститори за България, какъвто е южнокорейската групировка, да излезе с декларация преди месец и половина, че те преустановяват изпълнението на всички свои проекти, в същите месеци, когато техните инвестиции в Полша достигнаха 1 млрд. и 300 млн. долара, а тук се истеризираше обстановката и напълно съзнателно и насочено от някои среди, от някои политически кръгове...
ФИЛИП ДИМИТРОВ (от място): Пак световният империализъм ви е виновен май, а?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Вие сте далеч от разбирането на тези неща и по-добре мълчете. (Шум в блока на опозицията) Ако не се създава такава обстановка, шансовете, темповете на тази голяма приватизация да нарастват са реални. И това, което ставаше през изминалите 4-5 месеца, в това отношение е безспорен факт. И никакви подвиквания за империализъм не могат да снемат този факт от действителността на България.
Настроенията, за които говоря, се провокираха от политици, от банкери, от представители на определени финансово-икономически групи, кръгове и т. н. Парламентът според мене трябва да бъде тази институция, която да защитава политиката, изисквайки, разбира се, пълна прозрачност. И ние получихме - поне колегите от двете основни икономически комисии помнят - категоричното обещание и на агенцията, и на министерството при финализирането на всяка една от тези големи сделки Бюджетната и Икономическата комисия да имат възможност да се запознават с такъв обем от документация, какъвто решат, че е необходимо. Аз не се съмнявам, че тази възможност, това право ще бъде използвано, ако не от двете, то поне от едната комисия.
Във връзка с въпроса, който се обсъждаше, за намиране на допълнителни средства по осигуряване на крайно необходимото количество животоспасяващи лекарства, въпрос, над който и парламентарната група на левицата на няколко пъти разсъждаваше, аз ви предлагам с група мои колеги при определена степен на съгласуваност с институциите, които засяга едно такова решение, да обсъдим в Бюджетната комисия, то може да получи доразвитие, видоизменение, но мисля, че сърцевината на такова решение заслужава внимание.
Да направим така, че касовите приходи от продажбата - това е станало, вие сами разбирате, след консултация с Агенцията за приватизация - на държавните предприятия "Винпром" - Русе, "Стинд" ЕАД, "Гипсофазер", "Етропал" и "Възход" - Трудовец - ЕАД, да се насочат във фонда на Министерството на здравеопазването за приоритетно снабдяване и регистрация на лекарствени средства по чл. 8 на Закона за лекарствените средства и аптеките, за разплащане на консумирани през 1996 г. медикаменти и консумативи по централната доставка на животоспасяващи и животоподдържащи медикаменти и консумативи. Смисълът е следният. Много пъти тук колегите от здравната комисия особено разискваха и в залата въпроса, че по тази линия има вече натрупана задлъжнялост около 4 млрд. лева. Доставката буквално в следващите дни на нови контингенти такива лекарства предполага покриване на тези задължения. Смисълът на това решение, което ви предлагам за обсъждане, е с постъпленията от тези продажби, което практически означава определен мораториум върху действието на съответни разпоредби от Закона за приватизация, което ние ще отбележим тук с помощта на колегите юристи в двете комисии, тези пари насочваме за осигуряване на тези крайно наложителни доставки. Имаме уверението на Агенцията за приватизация, че ползването на тези средства може да започне буквално от другата седмица.
Аз моля особено колегите от Бюджетната комисия да проявят заинтересованост към обсъждането на едно такова решение, за да можем да отреагираме на тази наложителна потребност. Това е по-добро решение, отколкото да отиваме към увеличаване числото на бюджетния дефицит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата за реплика на Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Внимателно слушах проф. Стоилов и неговите, както бяха дефинирани, две причини, за да се стигне до това трагично състояние. Аз съм учуден, че Министерският съвет го няма в момента на това разглеждане. Аз съм учуден, че господин Жан Виденов не проявява интерес при ентното разглеждане на бюджета. В тази връзка моето предложение е на дебата да бъде поканен съставът на целия Министерски съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съставът на целия Министерски съвет е поканен.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Защо го няма?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не всяка покана се приема.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Защо не се приема? Процедурно предложение направих, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вижте какво, процедурното предложение няма защо да се гласува, защото Министерският съвет е поканен, а и на всяко заседание на Народното събрание той може да присъства по собствено желание. А ние не можем да ги задължим да присъстват.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): Жалко за Министерския съвет тогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на господин Филип Димитров, а това заявление, което направихте, ще бъде чуто и вече е чуто, така че то вече е една покана.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз намирам, че е акт на изключително нахалство, да не кажа нещо по-грубо, в момента, в който се разглежда държавният бюджет и неговата актуализация, тук да не присъства премиер-министърът. Изпращането на неговия финансов министър в тази зала естествено е необходимо, но правителството е правителство на премиера и на мнозинството, което го е създало. Отсъствието на господин Жан Виденов от залата в момента, в който се обсъжда актуализацията на бюджета, за мене може да бъде знак само на едно нещо, че той не смее да си покаже физиономията тук, в тази зала. И това е съвършено разбираемо.

Разбираемо е поради факта, че в последния месец ние се наслушахме на приказки, в които ни се обяснява как във финансите на България трябва да бъде въведен ред, как трябва да бъдат взети мерки, за да престане непрекъснатото увеличение на инфлацията, как трябва да бъдат взети мерки да бъде поставена на крака цялата финансова и кредитна система на държавата и как, за да бъдат реализирани тези мерки, ние сме готови да приемем създаването на валутен борд. Тоест да предприемем мярка, която да ограничи безотговорното поведение в емисионната дейност на Българската народна банка.
И в същото това време на един дъх с тези сладки приказки ние получаваме тези късове хартия, на които любезно ни се съобщава, че "бюджетният дефицит се увеличи със 123 млрд. лв. И как? - както ви съобщи и господин Филипов - като Българската народна банка просто вземе, че отпечати парите. Това е простичко казано смисълът на неговите обяснения.
Господин Филипов, аз съм ужасен да чуя, че Българската национална банка смятала да следва същата политика и за в бъдеще. Ако това е така, тежко ни и горко! Давайте да бягаме! Това, което казвате, е потресаващо! Ако Вие смятате по същия начин да процедирате и в бъдеще, така както процедирате в последните месеци, тежко и горко на България! Поне не се хвалете с това, не го съобщавайте.
123 млрд. лв. фактически ще увеличат натиска върху инфлацията в следващите дни и месеци.
Какво означава това на практика? Тук ни съобщават, че всичко се прави затова, защото по този начин сме щяли да посрещнем неотложните нужди. И се правят намеци, че едва ли не хората нямало да могат да си получат заплатите и тяхното положение щяло да стане още по-бедствено.
Хайде да не се мамим! Това, за което става дума, е един могъщ инфлационен натиск, който ще доведе неизбежно до продължаване на още по-голямо увеличаване на курса на долара. Което от своя страна ще доведе до още по-голям отскок в цените на всички стоки, да не говорим за бензин, отопление, осветление и т.н. И в крайна сметка българинът, който е получил голямото благо от вас - даването на някой и друг лев, ще се окаже драстично обеднял. И ако сега един пенсионер може да купи с пенсията си 30 хляба, в резултат на вашето мъдро действие, на начина, по който вие смятате да се справите с бакията, която сте натрупали, той вероятно ще може да купи най-много 20 хляба.
И понеже стана дума за пенсиите. Хайде бъдете любезни да погледнете, дами и господа, този къс хартия, на който ни разказват защо трябва да бъде увеличен със 123 млрд. лв. бюджетният дефицит. Ами вие ще видите, че една голяма част от тези пари, близо три четвърти, ще отидат в крайна сметка, за да се погасяват лихви по вътрешния дълг. И понеже ще чуете всички тези популистки лъжи за това, че щяли по този начин да се посрещат някакви социални нужди и пр., ха погледнете какви са възможностите, повтарям, възможностите да се отскочи в размера на сумите, с които ще се посрещат плащания за пенсии 5 млрд. лв. Е, нерде шам, нерде Стамбул, както казват.
Изобщо трябва да бъде абсолютно ясно за всички, че бедственото положение, в което се намира българската нация в момента, няма да бъде, и на кабинета и през ум не му минава да бъде, облекчено чрез тази актуализация на бюджета. Това просто трябва да бъде ясно, за да знаем за какво говорим.
Оттук нататък на нас ни предлагат един проектозакон, роден от едно импотентно правителство. Защото всъщност това, което ни представя правителството, е пълно отсъствие на каквато и да било наченка на идея, на каквато и да била реална стъпка за търсенето на някакъв изход, това, което професор Стоилов деликатно описа като липса на пазарни способи, за да се реши проблемът с дефицита. И в крайна сметка нещата се хвърлят директно към Националната банка, която да си печати пари и по този начин отново да бърка в джоба на гражданите. Защото печатенето на пари, дами и господа, води до този резултат - че обикновеният гражданин обеднява, а не се обогатява.
Ето това е, което ни се предлага в този момент.
И аз съм наистина смутен, когато слушам пространните, както се изрази господин министър Костов в неговите обяснения, за необходимостта от това изменение.
Господин министър Костов беше висш чиновник в моя кабинет. За съжаление той явно не е научил там как се избягва достигането до подобни недостойни ситуации. За съжаление и в Америка не го е научил.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Кой го изпрати?
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Въпросът е, че ако пък евентуално вие искате да избегнете от подобни недостойни картини като тази, пред която сме изправени днес, крайно време е да проявите малко характер.
И за мен е странно, че един министър на финансите стои от тази трибуна и ни дава това предложение. Мисля, че по-почтеният изход, господин Костов, е човек да си спести това унижение, пък да вземе да си подаде оставката, за да го избегне.
Но това, което е най-срашното е, че тези предложения за актуализация на бюджета, които, пак повтарям, са резултат на едно абсолютно неспособно, безсилно и негодно правителство просто показват, че на това правителство и на вас, които го подкрепяте, не ви иде отръки да управлявате. Ами като не ви иде отръки, дами и господа, защо не си вървите? Просто или можете, или не можете. Ако не умеете да управлявате и ни внасяте този пасквил, в който лъжете, че решавате някакви проблеми на българската нация, а всъщност я натоварвате с това тя да трябва след месец или два да посрещне една още по-черна ситуация, в която тогава, когато я хванат в клещите на една вече задължителна финансова дисциплина, тя ще трябва да плаща включително и това, което вие днес ни предлагате - българската нация освен дето ще плаща за всичките ви дивотии през последните четири години, ще трябва накрая да плати и това. Тя няма да плаща само номерата на господин Беров с опрощаването на лошите дългове. Тя няма да плаща само историите на Жан Виденов и неговото правителство - с харчовете на техните приятелски кръгове. Тя ще плати включително и това, което вие ни давате днес. И вие искате българската нация да преглътне това. Искате ние да подкрепим подобно нещо!
Уважаеми дами и господа, пак повтарям, ако не ви иде отръки да управлявате, просто вървете си! България е виждала и по-добри времена, няма нужда да влошавате положението й дотук!
Оттам нататък аз ви заявявам, че намирам за изключителна наглост по този начин да бъде внесен проектът за актуализация на бюджета. Защото неговото съдържание е обидно за българската нация. Обърнете внимание, не говоря за избирателите, говоря и за тези, дето нямат избирателни права, защото и по тях ще ударите с това. Защото и тези, които не отиват до урните, също така ще бъдат ударени от вашата актуализация на бюджета.
Намирам също така, че е изключителна наглост премиер-министърът на България, който иска това от нас, да не си даде труд да пристигне тук и да ни погледне в очите. Ако го е толкова срам и ако иска да избегне унижението, има един почтен способ - един-единствен и той е да си подаде оставката. (Ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата министър Костов.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Искам само да констатирам, че преждеговорившият изглежда не е разбрал същността на предложението.

С това не се предлага как да се излезе от състоянието, а се обяснява защо предлагаме как да се излезе от състоянието, в което се намира икономиката на страната. (Смях и реплики в блока на СДС) Това, което беше инициирано от правителството - да се обсъждат необходимите радикални мерки за реформа на паричните механизми, за да може да се стабилизира икономиката, това предложение, така наричано валутен съвет, то именно е изходът и то е нещото, което може и трябва да бъде предложено с проектобюджета за 1997 г. А сега правим нещо, което описва реалното състояние на нещата и необходимостта да се подготвят тези мерки за следващата година.
И накрая искам само да отбележа, че аз не считам, че не съм се научил на нищо от правителството на господин Димитров. Научих се да не правя поне някои груби грешки. Защото 1992 г., като видяхте зор накрая (аз ви направих бюджета, ама не можахте да го изпълните), не платихте 3-4 млрд. лихви по държавния дълг; не спазихте приоритет, заложен в закона, във всички закони за държавния бюджет от 1990 г. досега. Добре, само че аз това не искам да го правя. Аз съм убеден, че този приоритет, дето е записан на първо място в закона, трябва да се спазва. Когато е взел човек пари на заем, трябва да ги връща, а не както вие направихте - по най-лесния начин и забравихте да ги върнете. (Единични ръкопляскания в блока на мнозинството. Реплика: "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Лучников за реплика към Филип Димитров.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, със свойствената си деликатност господин Филип Димитров не ви каза цялата истина.
Господин Костов, на 1 януари 1995 г. Вие заварихте вътрешен държавен дълг от 250 млрд. лева. Сега той е вече над 650 млрд. лева. Ето тия 450 млрд. лева, които Вие, как да Ви кажа, разхитихте, са причина за сегашната криза. В същото време, поради неправилното управление на народното стопанство на вашето правителство, задлъжнялостта на нефинансовия сектор към банките се увеличи с още 500 млрд. лева. Ето откъде идва кризата. Ето откъде вие не можете да изведете страната. Затова и аз ви приканвам да си отидете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Приемам това като реплика към господин Филип Димитров.
Давам думата на Венцеслав Димитров от Народния съюз.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председателю, колеги! За пръв път излизам да коментирам закон за държавния бюджет с Конституцията. После ще разберете защо. Може да сте чели и вестници, но както се казва, вестниците не са информация от крайна инстанция, те са интерпретация.
Най-напред по процедурата на вкарване на този закон, защото процедурата е част от демокрацията. Когато се погазва процедурата, се погазва и демокрацията понякога с много сериозни последици. Член 65, господин председателю, от нашия правилник гласи, че законопроектите могат да се обсъждат не по-рано от 48 часа, след като бъдат внесени. Законопроектът ни беше раздаден 6 часа преди да стане обсъждането и неслучайно обсъждането в комисията на Законопроекта за държавния бюджет, за актуализацията беше толкова вяло, с известни изключения. С изключение на проф. Стоилов от парламентарното мнозинство, никой не взе становище нито по подкрепа, нито по отхвърляне на законопроекта, с изключение на гласуването накрая.
Ако аз избухнах по определен начин, беше свързано и с вкарването на бюджета, и с положението, което заемаше господин министърът. Да, министърът, разбира се. Но си спомняте, преди аз не съм влизал в тази зала, но гледахме по телевизията, че Министерският съвет седеше тук (показва) и гледаше народните представители отгоре. Точно в момента това се извършва. Спуска се една задача от Министерския съвет на законодателната власт, на парламента. Това ли искате?
Ние сме парламентарна република. Нарушава се чл. 1 от Конституцията, характерът на държавното устройство. (Неясна реплика от блока на мнозинството)
Аз ще ви кажа и за другите, пък после казвай "Е-хей!". За съжаление, вие го докарахте дотам.
Член 4 - правова държава...
После може да говорим (обръща се към блока на мнозинството). Ако ти имаше малко акъл, и тебе щяха да те изберат, но никой не те е назначил.
Моля Ви се, господин председателю, този човек с мустаците да не ме прекъсва!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля за тишина в залата!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Член 8 - за разделението на властите. Когато изпълнителната власт започне да казва на законодателната какво да прави и да й поставя срокове, примерно: "До петък да сте приели на първо четене законопроекта!", мисля че това е първата крачка, или втората, към диктатурата. Кой иска да я допусне? - Мисля, че тези, които съдействат, парламентарното мнозинство, които съдействат на едни такива действия от страна на изпълнителната власт, която виждаме докъде ни докара. Толкоз по процедурата.
Това е поредна актуализация. Знаете, че юли месец правихме актуализация. Междувременно се направиха две други актуализации - за държавната защита на влоговете и с един друг закон в Закона за приватизацията също се направи известна актуализация. Така че не е трета, а може би е вече пета актуализация. Но както и да е. Докато месец юли беше направен опит да стане наистина актуализация, в момента това, което се предлага, касае само плащанията по лихви. Плащанията по лихви и нищо друго!
Месец юли, отворете стенографските протоколи, може би хората си спомнят какво говорехме. Казвахме министърът да си вземе бюджета, който беше предложил тогава, да работи малко през лятната ваканция, август месец, и да представи през септември един нормален бюджет, защото тоя бюджет ще експлодира, не може да издържи. Въз основа на тенденциите, които се развиваха в икономиката, ние, от опозицията, казвахме на министъра, че този бюджет няма да издържи до края на годината. И виждаме, че не издържа. Естествено, не сме особено щастливи от това. Напротив. Но защо не се вслушат в нас? Защо парламентарното мнозинство не послуша какво говорим и ние? По тоя начин, със своята некомпетентност той едва ли не всичките ви потиска да мълчите и ви кара да слезете под неговото ниво, а неговото е изключително ниско. Не искам да се спирам повече на него, защото знам, че от утре ще имате друг финансов министър.
Нека да ви кажа как се развиват лихвените плащания като относителен дял от текущите разходи в държавния бюджет:
- проектът през февруари - 47 на сто лихвени плащания от текущите плащания;
- проектът през м. юли - 59 на сто;
- проектът, който ни се сервира в момента, декември - 70 на сто.
И си позволявам да прогнозирам изпълнението. При изпълнението ще бъде 72 на сто, защото другите разходни пера няма да бъдат изпълнени. По думите на министър Костов онзи ден в комисията ще бъдат изпълнени, примерно, 90-95 на сто. Ако бъдат изпълнени между 90 и 95 на сто, долу-горе са 72 на сто лихвени плащания. Ето това е вашият бюджет - 72 на сто лихвени плащания и останалото са други разходи.
Между другото, септември месец, когато лихвеният процент беше повишен от страна на Централната банка, министър Костов каза, че актуализация на бюджета няма да има, защото бюджетът бил издръжлив и той щял да поеме всички тези лихвени плащания. Даже нещо повече, до преди две седмици министър Костов твърдеше, че няма да има актуализация на бюджета. Някои други тук от парламентарното мнозинство го призоваваха тогава да направи актуализацията. За съжаление, тя постъпи твърде късно. Но за това след малко.
Защо се влоши рязко икономическата ситуация в страната? Кажете ми, проф. Стоилов, защо? - Защото не знаехме, че ще имаме толкова много плащания по дълга ли, или по вътрешния дълг?
Аз бих казал тук една основна причина и една допълнителна. Основната е некомпетентност на изпълнителната власт, а допълнителната е безрезервна подкрепа от страна на парламентарното мнозинство.

И вследствие на това в страната извънредно бързо беше въведен, бих казал изкуствено, финансов хаос. Въведен беше изкуствено финансов хаос!
Бих препоръчал на министър Костов да се присъедини към препоръката, която направих онзи ден на господин Гечев - да вземат и да напишат една книга. Тя ще е особено ценна. Ще спечелите маса пари на Запад - как се съсипва една икономика в извънредно кратък срок от време.
Защо? - Най-напред отношението ви към фонда миналата година; отношението ви към касовата приватизация; отношението ви към инвестициите - вътрешни и чужди; отношението ви към данъчната система - тотално увеличаване на данъците и намаляване рязко на тяхната събираемост, колко пъти ще говорим за акцизите - казах и ви лятото: не приемайте такава поправка в Закона за акцизите, защото няма да можете да ги съберете и ако тогава имаше някаква събираемост, сега тя е спаднала под 50 на сто, въпреки че цените се увеличаха много повече...
Смешно Ви е, господин Костов, обаче българският народ страда, а не Вие! Защото Вие се возите на БМВ-то! (Шум и реплики в залата) Така е! Аз не се возя на БМВ!
... съсипването на банките от страна на вашите компетентни ръководители - професори по всичко, журналисти, разни съветници в протокола и т.н., ограбването на банките; отношението ви към държавните предприятия; отношението ви към селското стопанство...
Да продължавам ли още?!
Вследствие на това инфлацията, която се предвиждаше да е 20 на сто в началото на годината сега става 300%! За лихвения процент - да не говорим! За валутния курс - също! Че Вие преди малко показахте незнание и за днешния фиксинг на Централната банка, който беше обявен вчера. Казвате: 400, а той е 423! Сигурно сега е отишъл вече към 500!
Нещо друго - много важно - за пръв път се прави от финансов министър в тази страна, откакто аз съм тук, в този парламент, трети вече - Великото Народно събрание, Тридесет и шестото Народно събрание и Тридесет и седмото Народно събрание! За пръв път финансовият министър и правителството нарушават така фрапантно Закона за държавния бюджет и го нарушават не с 1 или 2 млн., не с 1 или 2 млрд., а с не по-малко от 20 млрд. към днешна дата! (Финансовият министър Димитър Костов напуска залата)
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Финансовият министър избяга! Вижте, финансовият министър избяга!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: ... защото има заложени числа за лихвените плащания, а тези лихвени плащания в момента са надвишени поне с 20 млрд.
По признанието на самия министър-председател, изложено в мотивите пише, че до 27 превишението е било с 12 млрд., тоест Министерството на финансите е изплатило като лихви по дълга 12 млрд. повече от това, което е отпуснато от държавния бюджет.
Нека господин Георги Николов да каже: какво, господин Николов, трябва да направим? На Татарчев ли го дадем? Защото това си е нарушение! И то е нарушение не само на финансовия министър, но на целия Министерски съвет.
Попитах го онзи ден в комисията и какво беше отговорено? - Ами, ако не бяхме направили това, пазарът на ценни книжа щеше да се срине. Значи, съвсем прави са били онези, които казват, че и пазарът на ценни книжа не е сигурен, тоест те не са сигурна инвестиция. Те могат да бъдат подсигурени само с грубо нарушение в Закона за държавния бюджет.
Какво трябваше да направи финансовият министър? Чисто и просто трябваше да предложи по-рано тази актуализация. Той затова е там - да следи как върви плащането на държавни ценни книжа, кога се очертава преминаване на лимита и да не излиза от лимита, а да влезе в закона.
Ами, представете си, че ние отхвърлим Закона за държавния бюджет. Ето затова неслучайно казвам, че това, което днес ни се предлага, е грубо нарушение на Конституцията - изпълнителната власт казва на парламента какво да прави. И казва: трябва да го одобрите. И предварително е влязла в нарушение. Казвам ви: нарушава се чл. 1 на Конституцията, съгласно която сме парламентарна република; чл. 4, съгласно който сме правова държава и чл. 8, който прокламира разделението на властите. Мисля, че само това дотук е достатъчно, но се оказва, че не е достатъчно!
Приходите. За съжаление приходите не се актуализират, въпреки че инфлацията отива към 300%. Какво значи 300% - четири пъти увеличение на цените в сравнение с декември месец миналата година при планирано увеличение 20% в първия бюджет и 100% при актуализацията от месец юли. Би трябвало приходите също така по някакъв начин да са свързани с инфлацията, да се предвиди тяхното повишение и днес да бъдат сложени тук, в пленарната зала, а преди това в комисията на обсъждане. Да видим кой приход защо не е прибран и къде има съществени резерви.
Между другото - данъците. За акцизите вече говорихме. На другия полюс е данъкът общ доход. За данък общ доход колко пъти съм говорил тук?! Сега средната ставка - къде е господин Фидел Косев, който много защитаваше този финансов министър и неговите предложения - сега средното натоварване на работната заплата е сигурно 20%, а може би и повече. Няма предложение от страна на Министерския съвет за поправка на таблицата за данък общ доход от 1 януари следващата година. Ще има ли такова предложение, аз не знам. Би трябвало обаче да има.
Между другото, пак ще ви кажа, че в Германия през 60-те години средното натоварване върху работната заплата е било около 7%, господин Койчев! Вие обичате да правите такива съпоставки - 7% за работна заплата! А тук е 20%! И работната заплата, между другото, не е кой знае колко висока. Напротив, тя е най-ниска мерена в долари измежду всички страни в Европа. Да не говорим, че има доста азиатски и африкански страни, които имат по-висока средна заплата от тази в нашата страна!
Другите разходи - те са страшно подценени. Те са оставени на равнището при 20% инфлация с незначителна корекция. Може би, когато сметнахме през месец юли, че инфлацията до края на годината ще е 100%...
Ето, например, разходите за заплати в бюджетната сфера. Коригирахме ги през месец юли с 22 на сто, въпреки че инфлацията скачаше от 20 на 100%. Сега скача от 100% на 300% и никаква корекция няма за бюджетните заплати! Абсолютно никаква корекция!
Ето едно такова перо, по което аз исках да предизвикам обсъждане и в Комисията по бюджет и финанси, исках да предизвикам обсъждане и в Комисията по здравеопазването. Обърнах внимание и на господин Зънзов, както и на министър Виткова.
Разходите за медикаменти - през месец юли бяха увеличени само с 3,4%. Говорих на всичките мои колеги, че трябва поне 2 млрд. да се дадат за медикаменти. Излъгаха ви - и Зънзов излъгаха, и министърката Виткова я излъгаха. Министър Костов ви излъга, че ще ги даде. Аз ви казах, че няма откъде да ги вземе, ако не се гласуват изрично.
Ето и затова, господин професор Стоилов, ние трябва задължително да напишем, че разходите за медикаменти се увеличават с еди колко си пари. Аз бих казал - 5 или 6 млрд., не знам. Нека да кажат това колегите от Комисията по здравеопазването, но това трябва да стане.
Освен това тук е задължително да се запише, че покриваме неплатените сметки на здравните заведения. Най-малкото - това. Това са пари за ток, които са дадени, това са пари за консумативи, които те са дали, това са пари за мазут, за отопление, за бензин. Тези сметки трябва да се покрият, защото няма откъде те да ги вземат. Това са държавни учреждения. Защото някои здравни заведения, наистина, могат да отложат операции - два, три месеца, докато дойде следващата година, но не може една родилка да дойде, да роди и вие да й кажете: а, бе, я се върни и ела след три месеца?! Ето за такива разходи става дума!
И аз не мисля, че това може да стане с някаква еквилибристика - оттук - оттам. Трябва да се запише изрично в държавния бюджет. И знаете ли какво отговори министър Костов на моето предложение? - Тези здравни заведения не са спазвали финансовата дисциплина. Това, ако не е цинизъм, аз не знам какво е - че са обслужвали хората?! Че са осигурили това безплатно здравеопазване, което е записано и в Конституцията. По-късно ще се спра и на това. Защо тези пари да не се дадат?
Другите разходи, общо взето в момента са неизпълнени около 70%. Поискахме поне гаранции, че с актуализацията, след като се осигурят пари за лихви, ще се освободят средства за да бъдат осигурени другите разходи на 100% - това са бюджетни организации, преди всичко здравни, образователни, на управлението и т.н. Но, министърът каза, че те даже и сега няма да се осигурят на 100%, въпреки инфлацията и четирикратното увеличение на цените.
За дефицита. Много интересно предложение за финансиране на дефицита. То направо ни вкарва в режим на хиперинфлация. Тук се отправиха критични бележки към управителя на Централната банка, че се бил съгласил да изпълнява този закон. Аз мисля, че - вярно, че те трябва да държат на своята автономност, тя беше частично премахната с поправките в закона, но един път гласуван този закон, и той е длъжен да го изпълнява, както и Министерският съвет. За съжаление се получава така, че те изпълняват закона, а Министерският съвет не го изпълнява. Защото какво значи пет пъти да се внася актуализация на бюджета в течение на годината? Това значи най-просто, че не се изпълнява закона.

Заемът да е от БНБ и то да е за десет години. Какво значи, че десет години ще се плащат лихви по този заем и след десет години... Защо десет години? Защото след десет години я камилата, я камиларят. Това едва ли не е вече твърде далечно бъдеще и нека да оставим тогава други хора, друго поколение да се занимават с връщането на заема, или пък с тайната мисъл, че парите тогава ще бъдат обезценени, изменени и някои ще анулират дълговете и т.н. Е, след като финансовото министерство предлага такива неща, после иска финансовият пазар да се развива нормално! Ами ето кой създава финансовият хаос. Точно финансовото министерство. Точно целият Министерски съвет.
Пак подчертавам, причината е некомпетентност, според мен, но има и една друга възможност - причината да е вредителство. Някой иска да навреди на тази държава и да я вкара във финансов хаос. И оттук отговорността на парламентарното мнозинство е да направи всичко, което е по силите му, което е възможно това вредителство да не се реализира. За съжаление именно чрез този Закон за държавния бюджет това вредителство се реализира.
Най-простото нещо, което може да стане, е да се отхвърли Законопроектът за актуализация на бюджета, за което апелирам към всички народни представители. Защото е ясно, че Министерският съвет в течение на годината не можа да се справи с тази негова основна задача - да осигури изпълнението на закона. Имаше един закон, после се актуализира три пъти, сега го актуализираме четвърти път и пак няма сигурно да бъде изпълнен. Аз настоявам господин Георги Николов все пак да се изкаже по отношение на превишението на лимита за плащане на лихви. Забележете, той е превишен не за сметка на други разходи, те не са намалени чак с толкова много. Чисто и просто си харчат както намерят за добре. Тоест, те направиха това, за което аз ви предупреждавах. Ние гласувахме и дадохме право на Министерския съвет да събира колкото пари иска и да харчи колкото намери за добре. Точно това нещо са направили, въпреки че имаше и ограничения. Министърът не се справи с ограниченията.
Вие, господа от мнозинството, изберете дали трябва да подкрепяте такъв министър и такъв Министерски съвет! Защо ви казвам това? Защото, между другото, вие сте преди всичко представители на една партия, която също по законите на страната е длъжна да спазва Конституцията. Защото законът забранява съществуването на противоконституционни партии. Това съм казвал и друг път, но сега във връзка с държавния бюджет ще си позволя да развия тази теза. Казвам ви: не приемайте противоконституционни закони! Но с този Закон за държавния бюджет, както е приет четири пъти вече тази година и както се актуализира, аз ще ви кажа сега колко члена на Конституцията вие нарушавате.
Нарушавате социалната защита - чл. 14 и 16. Нарушавате свободата на стопанската дейност, закрилата на инвестициите. Посягате срещу частната собственост - членове 17 и 19. Нарушавате задълженията на държавата за наука, образование и изкуство - чл. 23. Не закриляте инвестициите. Нарушавате и правото за наследяване. Къде е тук господин финансовият министър и професор Стоилов, който едва ли не беше негов гарант, когато ви казвахме още тогава, че данък наследство не може да съществува в този си вид от 50 на сто. Казахте, че до 20 дни ще внесете промяната - това беше още преди ваканцията, - но този закон още не е внесен. След това, нарушавате основни граждански права - чл. 47, закрилата на децата, чл. 48 - правото на труд, чл. 51 - осигуряване и социално подпомагане, чл. 52 - безплатно здравеопазване. Нали за това говорим. Държавата не може да осигури парите за безплатно здравеопазване. Поне нещо да осигури. Чл. 53 - за образованието. Чл. 57 гласи, че основните права на гражданите са неотменими. На практика основните права на гражданите се отменят с този Закон за държавния бюджет.
Това ли искате да направите, когато го подкрепите безприкословно с клакьорското си гласуване? Аз повече няма да говоря, но ви казвам: това е моя идея, ще се опитам да убедя колегите ми да ме подкрепят, за да организираме една подписка за искане до Конституционния съд за обявяване на вашата партия за противоконституционна заради систематично потъпкване на Конституцията и действия срещу Конституцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Има ли реплики? - Няма реплики.
Думата по процедурен въпрос има господин Гинчо Павлов.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, с оглед да не се наруши ритъмът и последователността на дебатите, процедурно предлагам дискусията по точка първа да бъде продължена до нейното приключване. Благодаря.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не може!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Всъщност предложението е за удължаване на времето след 14,00 ч., ако не успеем, до приключване на дебатите и гласуване по първа точка от дневния ред.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 194 народни представители, за - 117, против - 74, въздържали се - 3.
Прието е това предложение.
Следващият оратор е госпожа Гюлбие Реджеб.
ГЮЛБИЕ РЕДЖЕБ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Обсъждаме поредния гаф на правителството на демократичната левица, тоест за трети път през настоящата 1996 г. ревизираме бюджета на страната ни.
Бих искала да започна с факта, че мнозинството в това Народно събрание не се отказа от практиката си непременно налагане на мнение без диалог и изслушване. И така за близо три дена мнозинството в този парламент наложи първата актуализация на държавния бюджет. Говоря с факти: 24-28 юли 1996 г. И точно за два-три дни налага и втората актуализация на държавния бюджет.
Все пак Парламентарната група на Движението за права и свободи се оказа право в предвиждането си. При обсъждането на Закона за държавния бюджет за 1996 г. ние предупредихме вас, управляващите, че заложените параметри в този бюджет са нереалистични и че е необходима актуализация на държавния бюджет. Вие, разбира се, отричахте, уважаеми социалисти. Въпреки всичко малко по-късно наложихте актуализацията на държавния бюджет за 1996 г. и бяхте горди. На 28 юли 1996 г. Парламентарната група на демократичната левица в този парламент гласува промените в Закона за държавния бюджет. Тогава парламентарната ни група ви обърна сериозно внимание, че това не е последна актуализация и промяна, че времето ще покаже необходимостта от други актуализации.
Както се очакваше, уважаеми социалисти, вие пак отрекохте и махнахте с ръка. Какво стана обаче днес? Ето, че вашето високомерие и некадърност родиха следващата актуализация на държавния бюджет за 1996 г., която е пагубна за цялата ни страна, за цялата ни държава.

Законопроектът за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. поставя началото на хиперинфлация и тотално обедняване на населението. Защото това некадърно правителство няма ясна и точно разчетена икономическа стратегия за спасението на България. Законопроектът, разбира се, и това е основното, предвижда 115 млрд. заем от Българска народна банка, за да покрие огромните си дупки в републиканския бюджет до края на годината. С поредната поправка бюджетният дефицит ще бъде увеличен, обърнете внимание, 2,5 пъти. Какво значи това? Исканият кредит означава пускане на огромно количество новоотпечатани левове без покритие, което допълнително ще взриви инфлацията до края на годината. Убедени сте, че тази промяна на Закона за държавния бюджет ще бъде гласувана и отговорните ваши господа вече започнаха да рекламират банкнотата от 10 хиляди лева.
Спешният кредит от Българска народна банка ще се погасява, както подчерта моят колега Венцеслав Димитров,за цели 10 години. С него вътрешният държавен дълг, който и без това достигна до космическата цифра 550 млрд. лева, ще скочи още по-високо и ще е непосилно бреме за данъкоплатците през следващите години.
Посочвате като причини за искането си високите лихви и валутния курс, вследствие на което е трудно да се плащат държавните дългове - вътрешният и външният. Питам кой е виновен за всичко това - данъкоплатците или самите вие? Вместо предвижданите в предишната актуализация 50 на сто лихва, основната лихва през четвъртото тримесечие всъщност ще стигне над 215 на сто. Средната стойност на долара посочвате през второто полугодие, че ще бъде 254 лева, вместо планираните 150 лева. А всички ние знаем днес колко е фиксингът на щатския долар в страната.
Уважаеми господа от БСП и коалиция, преди време, притиснати от некадърност и тежката стопанска разруха, вашето правителство сключи споразумение с Международния валутен фонд, допускайки обаче голям срив на лева спрямо долара. Днес сме свидетели на пагубната за България хиперинфлация и желанието на вашия министър-председател искане за валутен борд. За пореден път се убеждаваме, че искате много, а не се справяте с нищо.
Основният мотив за исканата актуализация, повтарям, са високите лихви и курсът на долара. Добре, но никъде това правителство не споменава за проблемите на здравеопазването, образованието, културата, сферата на социалните дейности и други. Високите лихви и курсът на долара унищожиха бюджетите на общините и на здравните заведения. Училищата в България почти не функционират. Не се плащат социалните помощи. Престъпността нараства с всеки изминат час. Корупцията взе върхове. Нима за всичко това вие ще затваряте очи? Вместо това избраното и подкрепяно от вас правителство на демократичната левица отново лъже с оптимистични икономически резултати. Спрете се, господа! България и българските граждани не ви вярват вече, защото и децата, и младежите на България искат хляб и спокойствие, а не голи обещания. Това поколение ще плаща дълговете, вашите заеми, с които вие пълните републиканския бюджет, вместо да събирате данъците и приходите от приятелските си кръгове.
И накрая заявявам, че Парламентарната група на Движението за права и свободи ще гласува против законопроекта ви, с който вие слагате началото на хиперинфлацията в нашата страна. Управлението изисква поемане на отговорност. Цялата страна и светът разбра, че докарахте българските граждани и икономиката ни до просешка тояга. Днес аз ви казвам, че ще дойде ден, в който поколенията жестоко ще ви накажат и всички вие от демократичната левица ще бъдете осъдени за това ваше пагубно управление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Има ли реплики? - Няма.
Има думата господин Ивайло Калфин.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не е лесно да се защити една такава промяна, но от изказванията досега забелязвам, че на някои хора трябва да им се обясни. И точно това ще се опитам да направя. Имам предвид предните няколко изказващи се.
Аз много внимателно слушах това, което говориха колегите от опозицията. Те са притеснени не защо, а кога се внася тази актуализация на бюджета. Примерно господин Венцеслав Димитров, а и госпожа Реджеб преди малко ни каза, че те отдавна казвали, от юни месец, обаче ние сме се дърпали и нашето правителство е внесло поправката едва през декември месец. Аз мисля, че едно такова обяснение на тази актуализация на бюджета е най-малкото несериозно.
От какво се налага тя? Всеки, който чете финансовите данни, който се старае да разбира от бюджета, може би много добре го разбира. Основната причина, поради която се налага актуализацията на бюджета, е действително високата лихва. Основната причина пък, поради която се появи тази висока лихва в Централната банка с всичките критики, които тя отнесе за този лихвен процент, е, разбира се, в растежа на валутния курс. Предполагам, че никой тук няма да претендира, че има някакъв вариант Централната банка на базата на валутния резерв или на някакви други много големи чудеса да поддържа една сравнителна стабилност във валутния курс. Като говоря за стабилност, говоря за следване на икономическите процеси и поне преодоляване на паниката, която често взривява пазара. Ако беше така, ако имахме достатъчно голям валутен резерв, сигурно в България щеше да бъде приета системата на фиксиран курс, която се прие в Полша, в Унгария, където централните банки имаха доста голяма възможност да влияят върху този курс. В България и в Румъния преди години се възприе системата на плаващия валутен курс не за друго, а защото валутният резерв в страната беше достатъчно малък.
Така че нека не искаме от Централната банка повече, отколкото тя може да направи.
Естествено е, че високите лихви увеличиха изключително много плащанията и не само на лихвите, но и на главницата по вътрешния дълг. Естествено е, че това увеличение се плаща от бюджета. Въпросът е дали има достатъчно приходи в държавния бюджет, които да покрият това увеличение на плащанията за лихви. От тази справка, която имаме - за приходите и разходите и изпълнението на държавния бюджет към средата на миналия месец - се вижда, че средно приходите до 17 ноември са събрани малко над 71 на сто. Основният елемент от приходите, който дърпа назад тази събираемост, са приходите от акцизи. Те са събрани 42 на сто. Също така и приходите от финансови предприятия, от банковата система.
Докато общо взето можем да намерим обяснение защо приходите от финансовите предприятия са малки, виждаме в какво състояние е финансовата ни система и надали можем да искаме повече, отколкото трябва за приходите в държавния бюджет от нея, малката събираемост на акцизите и малката събираемост на част от другите данъци е една от причините за недостатъчните постъпления в бюджета.
Така че когато говорим за събиране на приходите, и аз съжалявам, че господин Венцеслав Димитров не е тук, действително е добре да помислим защо не са събрани и къде са причините да не се събират тези приходи. Не че е единствената панацея, но ще ви припомня, че когато приемахме закона за създаване на една служба за превантивен данъчен контрол, мнозинството тук беше обвинено, че приема данъчна полиция или нещо подобно, което изключително много притеснява икономическата дейност. Онзи ден се появиха информации за една масирана акция на подобна данъчна полиция в Германия, която има права не само на обиски, не само на конфискации, но и на арести на бизнесмени, които не си плащат данъците. У нас такова нещо няма. Не е това естествено причината да не се събират достатъчно данъци. Основната причина е лошото състояние на икономиката. Много добре знаете в какво състояние е и инвестиционният процес, сигурно има и данъчни причини за това нещо, в смисъл, данъчни стимули, които могат да му помогнат, знаете в какво състояние е въобще равнището на потреблението в страната, търсенето, равнището на износа. Знаете колко още много стопански единици и предприятия разчитат на субсидии, на невъзвръщаеми кредити и на други източници за финансиране за поддържане на неефективна дейност.
Така че когато търсим причините за недостатъчните приходите в бюджета и разклатената икономическа среда, естествено е, че трябва да потърсим и отговорността на правителството, но и ангажимените на законодателя - Народното събрание.
Що се отнася до разходите в бюджета. Средното им изпълнение е малко по-голямо от изпълнението на приходите - то е 81 на сто към 17 ноември миналата година. Като най-високи са разходите, направени за лихви, това е естествено. От другите средно 75 - 80 на сто изпълнени разходи едни от най-високите са трансферите за общините и за областните администрации.
Ясно е, че при това равнище на приходите разходи няма откъде да се правят. И тъй като така или иначе високата лихва изисква плащания по вътрешния дълг, тези суми би трябвало да дойдат отнякъде. Ако не от реални приходи, ако не от реалната икономика, те ще дойдат от бюджетния дефицит. За съжаление друга логика няма.
И това, което преди малко, аз съжалявам, че го няма господин Венцеслав Димитров, призоваваше тук да се увеличат и разходите на 100 на сто от планираното до края на годината, това не означава нищо друго ами още по-голямо увеличаване на бюджетния дефицит, а по начина, по който той се увеличава в момента, още по-голямо увеличение на инфлацията.
Така че по-внимателно с тези призиви, които се отправят от тази трибуна, бих препоръчал.
Действително се получава един много дефицитен платежен баланс, един много голям дефицит, който отнякъде трябва да бъде поет, всъщност стои въпросът откъде. В последните години поне стремежът е, така става и в страните, в които има стабилна икономика, този дефицит се покрива обикновено от емисии на ценни книжа и то, които се продават на вторичния пазар, не директно на Централната банка. Обаче този пазар се оказа, че в България не е безкраен. За съжаление той е достатъчно много наситен, в смисъл, предлагането на такива инструменти е доста по-голямо от търсенето, което още повече утежнява тяхното пласиране и тяхното бъдещо обслужване.
Тук отново бих направил забележка към господин Димитров, жалко, че излезе, той себе си изслуша само, точно тези констатации, които той направи от тази трибуна, които и друг път са правени, че държавата не си обслужва вътрешния дълг, че не е сигурно това обслужване, обикновено водят до тези паники пред банките. Той е човек, който достатъчно добре разбира от финанси и който знае, че това са действително най-сигурните инвестиции, които могат да бъдат направени в страната.
Но по една или друга причина, аз съм съгласен с аргументите на Централната банка, от този пазар не е възможно да се набере големият дефицит в момента, който би трябвало и който ще понесе бюджета.
Така че действително това, което е предложено в проекта за бюджет, е много лошо от гледна точка на теорията - този заем от Централната банка, но единствено възможно в тези условия и при тази икономическа среда, която имаме в момента.
Аз няма да политизирам в тон с колегите, които говориха преди малко, откога се е разтурила тази икономическа среда, кога е била добре икономиката, кога са се увеличили заемите и така нататък. Фактът е такъв, че без действително да се приемат много сериозни мерки ние сме обречени всяка година на подобни актуализации и подобни тежки дискусии по промените в бюджета.
Аз бих препоръчал много настоятелно и на правителството, и на Централната банка, при положение че обсъждат и варианта за паричен съвет за следващата година много добре да помислят и да предложат, това е главно към правителството, структурата на бюджета за 1997 г. Защото всички си представяме, че при наличието на паричен съвет в страната подобно финансиране на дефицита не е възможно. Така че това на практика би означавало спиране на всички разходи за бюджета, включително за общини, за социално осигуряване, за бюджетни организации и така нататък - ситуация, в която не трябва да изпада страната ни още когато се залагат механизмите на паричния съвет.
Така че действително тази промяна в бюджета е нещо, на което никой от нас не се радва, нито може да се радва, нито пък намира много добри икономически аргументи за да защити, но това е логичното състояние на нашата икономика, логичното състояние на нашия бюджет. Бъдещото отлагане на взимане на сериозни мерки по преструктурирането и по спирането на загубите, които действително ще срещнат много сериозна съпротива, които действително трябва да бъдат омекотени със социални амортисьори, ще ни постави по същия начин и следващата година пред приемането на няколко бюджета. Тези предупреждения, които ни ги отправиха миналата година, че ще се наложат няколко актуализации, ами така е от 1991 г. има няколко актуализации на бюджета всяка година. Това е така, защото в тази икономическа среда, не знам кой е този икономист, дали е госпожа Реджеб, или господин Димитров, които могат да направят една достатъчно точна прогноза за цялата година напред.
Така че, уважаеми колеги, аз ви предлагам да приемем на първо четене Закона за изменение на бюджета. Предлагам ви да помолим и правителството, а и най-настоятелно да възложим на Сметната палата да придвижат приемането на отчетите за изпълнение на бюджета, които от 1992 г. не са приемани, тъй като това също е част от логиката, която ни довежда до днешната дискусия, и при бюджета за 1997 г. действително неговата структура да бъде такава, че да не позволява подобни резки промени в икономическата среда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Има ли реплики? - Няма.
Имате думата, господин Абаджиев.
ВЛАДИМИР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Като основание за актуализация на бюджета за 1996 г. се сочат увеличените разходи за лихви по обслужване на държавния дълг - вътрешен и външен, тъй като разходите са завишени с повече от 10 на сто от предвидените.
В края на финансовата година се очаква лихвените разходи да достигнат около 355 млрд. лв., което означава увеличение на дефицита на Републиканския бюджет със 125 млрд. лв., респективно нарастване с 150 на сто от утвърдения размер. Оттук възниква въпросът: на какво се дължи това огромно увеличение на разходите за лихви по обслужване на дълга? Според мотивите към законопроекта това се дължи на финансовата дестабилизация на страната през последните месеци и на сериозните отклонения на валутния курс и основния лихвен процент от прогнозирането от страна на Българската народна банка. Сочи се, че основните фактори са въздействали на неликвидния търговски баланс и отклоненията във валутния курс. И с основание трябва да се запитаме защо страната изпадна в една толкова дълбока криза, когато всички останали източноевропейски страни бележат икономически растеж. Кои са причините, които доведоха до това състояние - на растеж на останалите източноевропейски страни и на страхотна икономическа депресия на нашата страна.
Според нас основната причина за икономическия растеж в останалите източноевропейски страни е успешното провеждане на пазарната реформа, структурната трансформация и широката приватизация в тези страни, а у нас все още оставаме като най-социализираната икономика в източноевропейския район. Защо е така?
Реформата, която историята налага да извършим, по своята същност е либерална реформа, която Българската социалистическа партия, като управляваща партия, трябваше да я проведе. Тя обаче е с разбирания обратни на посоката на историческото развитие. Това е големият и трагичен парадокс в нашия политически живот, чиито последици всички виждаме и преживяваме - неосъществена реформа, срив на икономиката.
През месец май българското правителство и Международният валутен фонд одобриха програма за реформа, която беше последният шанс за реформиране на нашата икономика. Но правителството на Българската социалистическа партия се оказа некомпетентно, неспособно, с липса на воля да проведе каквато и да е реформа. И катастрофалният срив е налице. Обезценяването на лева е най-яркият показател за срива на икономиката и на жизненото равнище на народа ни. Левът загуби повече от две трети от стойността си от началото на годината. Когато паричната система не работи, не работят и всички останали системи. Евтините пари подхранват инфлацията, като средният месечен размер на инфлацията достига 20 на сто. Увеличената парична маса създава икономическа нестабилност, която предизвика спад в производството, което се свива вече до 10 на сто. 45 на сто от всички 5800 предприятия от обществения сектор са губещи. Нетната загуба за деветте месеца на тези предприятия възлиза на 44 милиарда, а натрупаните от тях задължения превишават три пъти стойността на собствения им капитал.
Милиони хора вече са в мизерия. Около две трети от населението живее с по-малко от половин долар на ден, когато най-долната граница на бедността според Световната банка е 1 долар на ден. Положението на част от населението е драматично.
Дами и господа, всяка по-голяма и дълбока икономическа криза е резултат или на монетарна грешка, или на монетарно безредие, или на неадекватна парична политика. Международният валутен фонд с предложението си за въвеждане на валутен борд всъщност ни каза, че икономиката ни е пред пълен крах. И още. Международният валутен фонд елегантно ни каза, че макроикономическото управление на страната не може повече да бъде поверено нито на правителството, нито на Българска народна банка. При този тоталитарен срив на икономиката, при тази пълна загуба на доверие към Българската народна банка и правителството, липсва ли достойнство и чест? Липсва ли чувство на отговорност у лицата, които представляват тези институции? Или социалистическото мислене е ерозирало у тях тези морални категории - достойнство, чест и отговорност, характерни за личностите на либералното общество.
С предложения законопроект за актуализация, както споменах, бюджетният дефицит се завишава със 125 милиарда лева. Даваме ли си сметка за отрицателните последици - икономически и социални, от това огромно завишаване на бюджетния дефицит? Най-голяма тревога буди обаче, както с основание отбелязва и народната банка, финансирането на този огромен дефицит. Предвижда се то да стане пряко от Българската народна банка със заем от 115 милиарда лева за срок от 10 години и чрез увеличаване с 21 милиарда на нетната емисия от държавни ценни книжа, което породи силен спад на търсенето и в последна сметка отново ще се закупят от Българската народна банка. Този начин на финансиране на огромния бюджетен дефицит при тежките макроикономически условия ще има силен дестабилизационен ефект, ще даде тласък на ново ускоряване на инфлационния процес до критично състояние, при което влизането в спиралата на хиперинфлацията ще бъде неудържимо. И ако това се случи, бъдещето на две трети от населението на страната ще потъне в мрак. Поставям акцента върху гибелните последици на хиперинфлацията върху населението, защото според моето схващане за света и представите ни за икономическа политика в центъра на всичко стои човекът.
Поради тези съображения, дами и господа, аз не бих могъл да одобря представения законопроект.
Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има ли реплики? - Няма.
Има думата господин Руси Статков.
Един момент, господин Статков. От разпределеното от председателя на Народното събрание време ви остават две минути. С продължението, евентуално, ако не ви стигне времето - общо 12 за цялата парламентарна група. За Съюза на демократичните сили остават 9 минути, плюс 10 - 19 минути. Това е за сведение на останалите оратори, тъй като листите са по-дълги.
Имате думата, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че действително ние трябва по най-отговорния начин да обсъждаме въпросите, и затова съм призовавал, особено тези, които са кардинални - с още по-голямо внимание върху това, което поставяме и защитаваме.
В този смисъл, уважаема госпожо председател и колеги, уважавайки съображенията на говорещите преди мен, бих искал да кажа, че не можем да търсим с противоречиви виждания решенията на проблемите само в един и да търсим един необходим виновник. А трябва действително отговорно да видим цялостния процес, тъй като от преждеговорившите всички насочиха вниманието само върху правителството, а не и върху другите фактори, които са повлияли и налагат изменение в Закона за държавния бюджет в няколко аспекта.
На първо място, в това, че противоречиви бяха твърденията на някои от господата, които например не са подписали Конституцията в социалната й част, особено това, което трябва да бъде за социална държава, които отстояваха тезата за либералната държава, а днес говорят отново за социална държава и едва ли не ще ни дадат на Конституционния съд. Също така хора, които говорят за финансова дисциплина, а от друга страна - като господин Димитров, който не знам защо излезе пак, казват, че някой път трябва да си затворим очите - и аз съм съгласен, за здравеопазването го каза той.
Така че действително ние трябва много отговорно да държим сметка на това, което казваме в залата и за поведението си пред хората. Защото аз съжалявам, че господин Димитров онзи ден си позволи наред с някои сериозни аргументи, които имаше, да направи една детинска постъпка, която според мен влияе много зле на обществото. Ако обществото тръгне по този начин да си решава проблемите - с побой и насилие, както се случи в комисията, това едва ли е решението, което се очаква от нас. Казвам ги тези неща, защото наистина на всички срещи с моите избиратели, а надявам се и колегите, ми се държи действително сметка за това какво правим и как обсъждаме тези проблеми.
Сега конкретно по това, което бих искал да поставя като въпрос.
Аз считам, че измененията и допълненията действително са плод на проблемите, които съществуват не от двете години, а от всички тези години на реформата. Плод са на една действително противоречива политика, която, разбира се, не може да даде веднага резултати, защото пазарно стопанство не се прави за един ден и институции не се правят за един ден и че хората въобще в страната не могат за един ден да усвоят тази нова култура. И всичко това съм го казвал много пъти и държа да го подчертая и днес - влияе върху това, което става. И аз не трагедизирам толкова това, че ние променяме своите намерения и планове, а по-скоро говоря за начина, по който се отнасяме към тези неща. И мисля, че не са верни твърденията - за социалната сфера специално, особено тези на господин Димитров, че едва ли не ние днес обръщаме внимание само на другите проблеми - с лихвите, а не и на тези в социалната сфера. И ще се подкрепя с това, че в разходите, които сме планирали, примерно за национален фонд "Целева защита" имаме около 3 милиарда лева, от които са усвоени около 500 милиона.
Така че не се налага според мен допълнително ние да увеличаваме тези разходи, а аз се надявам и съм уверен, че Министерството на финансите ще установи необходимия порядък в събирането на приходите и ще имаме съответно тези средства, реализирани в тази посока.
Освен това подкрепям и предложението на Стефан Стоилов за здравеопазването да бъдат насочени тези средства, които той изрази в своето предложение.
И съвсем конкретно искам да подкрепя направеното предложение от вносителя за един допълнителен разход - над планирания, що се отнася до пенсиите.
Смятам, че най-малкото всички вас трябва да убеждавам, че с това ние действително правим една много сериозна стъпка в предварително многократно декларирани тук, в залата, намерения и че тази стъпка е необходима. Но въпреки всичко, както каза и колегата Калфин, явно, налага се да се даде допълнителна информация, за да не се правят спекулации и да не се създават излишни напрежения в залата, а и извън нея.
Предложението ми е свързано с подкрепа на един параграф, който не води до инфлационно напрежение и до свръхинфлация. Напротив, това предложение до 5 млрд. да бъдат превишени разходите за пенсиите е аргументирано с това, че превишението ще стане за сметка на икономии, за сметка на собствени приходи и на трансфер от извънбюджетни фондове.
Така че не става дума, повтарям, за създаване на допълнителен натиск и оттам за очакване на един инфлационен натиск.
И мисля, че би могло да се каже още веднъж, тъй като по тези въпроси говорим многократно, че с това предложение ще се създаде възможност действително за близо 2 млн. и 400 хил. пенсионери увеличението на пенсиите за последното тримесечие да бъде с 33 на сто. Тоест в абсолютни цифри това е от 4 хил. 445 лева през третото тримесечие до 5 хил. и 900 лева през четвъртото тримесечие.
Така че, уважаеми колеги, аз съм убеден и се надявам, че никой в тази зала няма да гласува против това изменение. Разбира се, мисля, че това изменение от 5 млрд. лева е сравнително умерено и от финансова гледна точка, и повтарям, което е по-важно, то може да бъде покрито за сметка на вътрешните резерви и привличане на средства от извънбюджетни сметки, в това число от Взаимния фонд, а аз имам и предложение - и от фонд "Професионална квалификация и безработица".
Мисля, че е редно действително да бъде припомнено все пак защо, след като ние сме направили един път планиране, след като направихме една актуализация, се налага допълнително в днешното изменение да се търсят средства по този начин за пенсиите.
Известно е на всички колеги, тъй като ние го направихме, че след въвеждането на индивидуалния коефициент от м. април т. г. и, разбира се, изменението на Закона за пенсиите, който беше приет почти единодушно от всички в залата, се даде възможност на всички пенсионери, на хората, да представят целия трудов стаж, и не само този, който до този момент са имали, а и този, който не са били представили при пенсионирането си.
Също така знам, че много от колегите знаят, че стотици хиляди хора по разчетите на Националния осигурителен фонд - над 250 хил., са представили допълнителния стаж. И срокът за представянето на този стаж е 1 година. При това, забележете, колеги, пенсиите се увеличават със задна дата, считано от 1 април. Това нещо не можеше да бъде разчетено нито от Националния осигурителен институт, нито от нас в Комисията по социална политика на Народното събрание, тъй като става дума за такива данни, които никой не ги е знаел, как ще се постъпи в една такава ситуация.
На следващо място, нещо, което също не можеше да бъде разчетено, това е, че около 40 на сто от пенсионерите промениха и продължават да променят базисния си период с цел да повишат пенсията си. Защото ние приехме срок до м. юли 1997 г., а същевременно до септември т. г. като се представяше новата база от първо число на следващия месец съответно се увеличаваше и пенсията. Това, повтарям, не можеше да бъде от никой преценено, защото при пенсионирането си досега, имам предвид преди изменението, всички пенсионери са представяли само три години, които са били избрани за база. А фактически никой не е знаел от тези 15 години новата база каква ще бъде, така че да може да разчете един такъв разход.
Така че, уважаеми колеги, повтарям, тези изменения ги направихме всички ние заедно с вас, водени от желанието действително да защитим по-добре интересите на пенсионерите, без, разбира се, да имаме предвид едни такива разчети, защото просто не можеше да бъдат взети предвид, нямаше такава възможност.
И, повтарям, отново свързано с пенсиите, има още и една друга причина, която ние не можеше да отчетем, а това е едно наше решение по предложение на господин Саръиванов, не го виждам в залата. Става дума за една допълнителна пенсия в размер на 90 на сто от социалната, която да се даде на хора, работили в уранодобива, в силикозноопасна среда. Ние всички подкрепихме господин Саръиванов, но действително това утежни и утежнява разходите за пенсиите.
Така че в този смисъл мисля, че действително ние днес, знаейки тези факти, трябва да бъдем убедени, аз съм убеден и се надявам, че и вие ще го приемете, в необходимостта от подкрепа на едно такова предложение.
Има и още една малка подробност, че например що се касае до пенсиите, нещо, което, разбира се, можеше да бъде разчетено, имаше ограничение върху базата от три години за изчисляване на пенсиите до 130 на сто от брутната заплата за служителите и до 140 на сто за работещите. Това ограничение беше премахнато и то по служебен път, служебно за всички пенсионери, а това са, разбира се, над 1 млн. души в страната. И това е един разход, който също е огромен и действително създаде и създава допълнително проблеми в тази сфера, в която всички ние се надяваме, че по някакъв начин ще помогнем на хората. Разбира се, далеч съм от мисълта, че това ще покрие инфлацията. Далеч съм от мисълта, че това е тази промяна, която на всички ни се иска. Но такива са възможностите.
И мисля, че в това отношение предложеното превишение на планираните разходи можем, повтарям, да го направим за сметка на икономии, за сметка на собствени приходи, и, спирам се на една възможност, каквато е трансферът, трансферът от извънбюджетни фондове, например от Взаимния фонд. Ще припомня, че съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия средствата от Взаимния фонд се използват за следните цели: първо, фондове за социално осигуряване; и второ, за обезщетяване на бивши собственици.
Така че ние имаме напълно законовата възможност от фондовете за социално осигуряване да направим един такъв трансфер.
От направената справка установих, че от набраните до момента малко над 2 млрд. лева във Взаимния фонд до м. ноември т. г. за изплащане на пенсиите на Националния осигурителен институт са преведени 835 млн. лева, така че е напълно възможно да бъдат ползвани и допълнителни средства чрез трансфер.
И това, което ви казах, че смятам да предложа, а то е за трансфер и от фонд "Професионална квалификация и безработица". Ще напомня, че за 1996 г. се очаква превишение на приходите над разходите в този фонд в размер над 14 млрд. лева. Възниква обаче въпросът: аз като член на Бюджетната комисия, когато говорим за социална защита при безработица, правомерно ли е днес да поставя аз именно този въпрос - да се вземат средства, предназначени за осигуряване при безработица, които да се ползват за пенсии?
Искам да напомня на всички, че от началото на 1990 г. досега времето, през което хората са били на трудовата борса и са получавали обезщетение, им се зачита за трудов стаж при пенсиониране, без от фонд "Професионална квалификация и безработица", обърнете внимание, колеги, да са направени отчисления за това. Нито един лев през всичките тези 6 години! А това е ставало за сметка на утежняването на Пенсионния фонд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето.
РУСИ СТАТКОВ: Извинявайте, госпожо председател, още два аргумента само.
Този фонд с нашите решения за по-високи пенсии също така беше утежнен. Беше утежнен и по разчетите на Националния осигурителен институт става дума за около 9 млрд. лева.
И бих казал също така не на последно място, че ние говорим за това, че държавнически ще гледаме нещата. Смятам, че източникът на вноските е един и същи - това са работодателите и хората, и ние не трябва допълнително да утежняваме тези проблеми.
Спомнете си например също така, че що се касае до трансфер на средствата от "ПКБ" до 1992 г. имаше възможност три години по-рано преди навършване на стажа хората да се пенсионират. Отново тези средства не бяха взети от "ПКБ", а бяха взети за сметка на пенсионното осигуряване.
Така че поддържам своето предложение, смятам, че имаме действително и волята, изразена преди и сега, да подкрепим тези изменения. Аз ще подкрепя направените изменения, не само това, но и другите, и съм убеден, че това е единствено възможния и добър път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата господин Павел Шопов.

ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо Ананиева.
Много неща се казаха, но ще започна от това, че обсъждането на поредното изменение, на поредната актуализация на бюджета става в нарушение на чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Ясно е казано в ал. 1, че постоянните комисии обсъждат законопроектите не по-рано от 48 часа от получаването им от членовете на съответната комисия. Завчера беше раздаден сутринта, преди пленарно заседание, законопроекта, след обяд ние обсъждахме този проект. Казвам това не защото въпросът е до формалност и до точното спазване на правилника, а въпросът е там, че отново, както винаги съм казвал, тези обсъждания на бюджета и съответно на актуализацията на бюджета стават по един криминален начин - набързо, задъхано, без задълбочено обсъждане и разглеждане на нещата. Просто ей така, да минат. Оттам идват и многото въпроси, които поставяме в тази пленарна зала едва сега, в пленарна зала, а не предварително там, където му беше мястото - парламентарната Комисия по бюджет и финанси, в която трябваше да бъде направено задълбоченото обсъждане. Така въпросите от рода на това какви са промените и какво е състоянието на макрорамката за тези актуализации тук ги поставяме, но отговор тук ние не можем да дадем.
Въпросът при какъв валутен курс ще бъдат направени тези изменения, e въпрос, на който ние тук не можем да дадем отговор. Този отговор трябваше да бъде даден предварително и да постигнем известна представа по отношение на този въпрос. Въпроси можеше ли тази актуализация да бъде направена, тези пари да бъдат събрани по друг начин - вижда се в пленарна зала, че има други становища, има предложения, но тук, в пленарната зала задълбочено обсъждане на това има ли други източници също не могат да бъдат дадени. И това е, пак повтарям, защото нещата стават задъхано, набързо, неочаквано, криминално.
Други въпроси, на които отговор също не можем да дадем и които са предвид на днес даденото ни изпълнение - пуснато днес в пощенските кутии на народните представители - за отчета, за касовото изпълнение на Републиканския бюджет за 1996 г. Много късно, уважаеми представители на Министерство на финансите. Тук се виждат все отрицателни стойности за изпълнението на сегашния бюджет, на сега изпълнявания бюджет. Този въпрос трябваше да бъде поставен на друго място, предварително, а не в пленарна зала хей така, като информация и като нищо друго.
Но, ако обобщим, ние ще видим, че можем да отделим спорното от безспорното. Кое е безспорното? - Че пари няма, че има нужди, предвид на лихвените плащания, които по някакъв начин трябва да бъдат посрещнати. Това е безспорното. Безспорни са и причините, които са довели - това е провалът на правителствената политика - до това състояние на нещата. Безспорно е, че това в детайли се основава на високия валутен курс, на несъбраните държавни вземания. Това е безспорното. Спорно е обаче дали предлаганият начин за посрещане на нуждите е единственият. И тук мисля, че беше въпрос на сериозната дискусия. И за първи път аз искам да поздравя уважаемите представители на Българската народна банка за честната позиция, която заеха. За първи път смятам, че те действително отстояват онези интереси по един точен и адекватен начин на българската държава в качеството им на емисионната банкова институция. И това, което ни беше представено като доклад до господин Димитър Костов от страна на шефа на Българската народна банка, съдържа много истини. И мисля, че вътре са казани много от нещата, които в тази зала казахме и като представители на опозицията, и от другата страна от представителите на управляващите.
За мен най-същественото е това, че се обръща внимание - и това е така, и ние като парламент не можем да го подминем и сме длъжни да го отбележим - напомнянето, че това, което правим, ще бъде нарушение на чл. 46 и 49 от Закона за Българска народна банка. И в това отношение, в залата има много юристи, мисля, че не могат да съществуват каквито и да е съмнения. Ние вменяваме на шефовете на Българска народна банка, на тази институция с този закон да осъществят, да направят нещо, което те не могат да направят по Закона за Българската народна банка. Те нямат право на това. И аз не мога да разбера как можем ние да ги скланяме към престъпления, което за мен е безспорно. Това е, което те трябва да направят по този закон, който ние ще гласуваме е съставомерно. И в крайна сметка, ясно е безспорно, че Законът за Българска народна банка е "лекс специалис", който е меродавният. С този закон, който ние сега ще правим за изменение на държавния бюджет за 1996 г., ние не можем да им вменим в задължение да сторят това, което преписваме с този закон. За мен това е безспорно и ясно.
Има други начини за посрещане на тези нужди, които, пак повтарям, трябва да бъдат посрещнати. За това няма спор. Обаче аз смятам, че тези нужди могат да бъдат посрещнати, като посочвам два начина, два източника, които биха могли да бъдат използувани. А тук се дадоха и други предложения, с които съм съгласен, че могат да се дискутират и също биха могли да бъдат използувани. Тези разходи биха могли да бъдат посрещнати при едно по-добро събиране на държавните вземания, което, до този момент, виждаме от отчета, не е на необходимото ниво. Това е единият начин. И ако този въпрос беше обсъден в парламентарната Комисия по бюджет и финанси и бъде разработена една система във връзка с това, аз мисля, че биха могли да бъдат постигнати успехи, и ако не изцяло, частично да се посрещнат нуждите.
Съществува един друг, голям резерв, според мен, да бъдат въведени средства от касовата приватизация, която, поне така, както ни уверяват, тече с високи темпове, с пълна сила и се очакват в близкото бъдеще нови сделки, от които да има постъпления.
Тук, в пленарна зала, мисля, че от представител на левицата, беше направено едно друго предложение - нуждите да се посрещнат от Държавния фонд за реконструкция и развитие. След това да се търси начин парите да бъдат възстановени там, да бъдат върнати там. Това е също начин. Или с комбинирани начини, комбинирани методи да не се пускат тези емисии от пари, да не се печатат нови пари така, както е тръгнало да го гласуваме, но парите да бъдат намерени и да се запуши тази пробойна.
В крайна сметка, аз не мисля, че днес трябва непременно да решим този въпрос. Той е спешен, той трябва да бъде решен в близките няколко дни, но смятам, че не бива да поставяме в неудобно положение представителите на Българска народна банка. Аз не смятам, че те са били питани до този момент и тяхното мнение не е било взето така, както е трябвало да стане това - адекватно, защото виждам от тяхното писмо до господин Костов, че нещата за тях са абсолютно неприемливи.
Правителството за мене чрез Министерството на финансите няма право и не бива да налага своята воля, още повече, че има и други варианти, които да доведат до решаването на въпроса. Аз и друг път съм казвал - има проблеми, които нямат цвят. И този проблем също няма цвят, защото се касае до нужди, които са възникнали и които трябва да бъдат посрещнати. Това трябва да стане обаче по най-адекватния и най-добрия за държавата начин. Хайде да не отприщваме нова вълна на инфлация, защото стига толкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Димитър Иванов. 31 минути и половина досега е използвал СДС, остават 8 минути и половина заедно с увеличението. След Димитър Иванов да се готви Иван Сунгарски.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Все специалисти!
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Първо, чуйте, уважаеми колеги, за какво ще стане дума, а след това коментирайте. Защото това, че вие сте специалисти и професионалисти, в България вече никой не вярва. Това се внушаваше години, но вече хората достатъчно ясно разбраха, че става дума за псевдопрофесионализъм, което е по-лошо, отколкото човек ясно да изрази позициите си, както това мисля да направя сега. Няма да коментирам по същество нещата, които се предлагат, защото беше ясно становището какви са последиците от инфлационната помпа, в която се превръща Националната банка, и другите действия. Искам да ви кажа съвсем накратко предвид ограниченото време следното. Това гласуване на изменение на бюджета по същество е вот на доверие или недоверие към водената политика от правителството. Бюджетът - много ви е ясно - е синтез на политиката, която се води тази година, която се водеше миналата година, чиито последствия всички в България изпитват. Напоследък в печата и в общественото пространство се носят различни мнения, изказват се становища. Прави се опит общественото очакване да се насочи след конгреса на управляващата партия, който се провежда след две седмици. Всичко това ще се превърне в ненужни глупости, ако не е ясно на депутатите от левицата, че подкрепата на внасянето на тези предложения на бюджета по същество е промяна на истинската мъдра и отговорна държавническа практика - в парламента да се решават важните неща на държавата. И се гласува това изменение на бюджета.
На всеки един, който подкрепи това, което днес се дискутира, трябва да му е ясно, че той влиза в общия тон, той влиза в общата идея, той е участник в общата политика, която се реализира през 1995 и 1996 г. в България или чрез 2-годишното номинирано индивидуално управление на бившата Комунистическа партия в България. Това е истината. И ако някой счита, че с различен вид критики, внасяне на доводи за промяна в политиката, искане на някакви реформи, които ще настанат след дни или седмици, ще се подобри положението в България, ще се коригират бедите, които се струпват на страната ни в момента, много се лъже и е абсолютно немъдър държавнически, а просто е обществено и национално безотговорен.
Ето, това е истината. Защото тук е синтезът на политиката. И не с разни интервюта, статийки и подмятания да се внушават разни неща, а да се изрази така, както следва. Тук и сега се решават нещата. Това по същество е вот на доверие, на подкрепа на политиката или на неподкрепа на политиката, водена от правителството на Жан Виденов през тези две години. И това е нещото, от което никой не може да избяга, независимо какви неща ни разправят нашите колеги отляво за социалните елементи в тези поправки и така нататък. Това е същността. Взимат се, изхвърлят се нови 120 милиарда, което е ясно защо се прави. И това се знае защо става и се знае какво става през последните шест месеца и през последната година.
Така че когато гласувате за изменението на държавния бюджет, това е за водената политика безусловно и всякакви останали дискусии и приказки на опониране срещу правителството просто ще бъдат едно замайване на общественото съзнание и ще бъдат крайно неверни и крайно некоректни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря, господин председател. Аз може би ще бъда съвсем кратък. Искам да не повтарям нито едно от нещата, които бяха казани в залата дотук.
Не мога да се съглася в пълна степен, че министърът на финансите проявява непрофесионализъм. Моето мнение е, че той прекалено много се обвърза в рамките, които му бяха наложени от правителството, и това, което става в момента, е последствие точно на тази негова позиция. Това е морална, но не професионална слабост според мене. До известна степен това се отнася и за управителя на Българска народна банка. Непрекъснато се говори, че причината за това положение е тежестта, която държавата трябва да понесе във връзка с вътрешния дълг. Но никой не може да оспори, че тежестта на външния дълг и огромните суми, които трябваше да изплаща през 1995 и 1996 г., са основната причина за състоянието на финансовата система и на икономиката в страната в момента. И тук не мога да не отдам дължимото на един член на Парламентарната група на демократичната левица, който много свенливо подминава своята роля при сключването на споразумението през 1994 г. - това е проф. Стефан Стоилов. Той тогава настояваше тежестите по плащанията на външния дълг да бъдат точно през тези години, нещо, на което господин Иван Костов се противопостави решително и настояваше да бъдат след 2000 година. Така че всеки трябва да понесе своята морална отговорност за това, което става днес.
Беше казана и подробно описана вината на правителството. Аз няма да говоря по този въпрос. Но смятам, че единствено достойната позиция на всеки един от нас като народен представител е да не прехвърля вината или тежестта на това, което се случва, върху деца и внуци, за 10-годишен период от време. И моята позиция, и моето поведение в случая ще бъде следното. Аз няма да подкрепя актуализацията на бюджета, няма да участвам в този цирк, който продължава трети път през тази година. Не ще гласувам против, а няма да участвам в гласуването въобще. Искам да се разгранича по този начин от това, което се върши тук за срам на държава с 1300-годишна история и с повече от 130 години съвременна история, в която подобен прецедент - три пъти гласуване на бюджет за една и съща година не е имало. Затова - пак повтарям, няма да участвам в гласуването.
Същевременно искам да изразя съчувствието си към човек, който също присъства в тази зала - това е господин Георги Николов. Защото той е човекът, който е подложен може би на най-голям натиск от страна на собствената си съвест - да вижда и да констатира, че законите на държавата не се спазват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Георги Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представителю! Най-напред искам да уверя господин Иван Сунгарски, че аз и моите колеги не сме потиснати от политическа или друга съвест. Уверявам ви, че след завръщането от парламентарната ваканция вие ще получите доклада за резултатите от нашата проверка, засягаща приходната част.
И искам да започна с това. Може би колегите си спомнят, на предишната актуализация Сметната палата беше тази, която предложи да се определи таван, в случая 10-те процента, след който трябва да се внесе актуализация на бюджета в тази му част, подчертавам. Когато разполагахме вече с информация за изпълнението на бюджета и размера на дефицита по средата на месец ноември, за нас като контролна институция беше ясно, че при този темп на растеж на приходите до края на годината не може да се очаква съществено увеличение на приходите, което да компенсира превишения вече дефицит.
Ето защо Сметната палата сигнализира, че е необходима актуализация на бюджета, за да не се допусне в края на годината бюджетният дефицит да бъде превишен.
И в това отношение мисля, че ние изпълнихме своето задължение да следим да не се нарушава гласуваният от парламента Закон за държавния бюджет.
Господин Венцеслав Димитров постави въпроса: имало ли е нарушение при изплащането на лихвите?
Ще си позволя, с оглед на напредналото време, да приведа няколко числа, от които всеки може да си направи извод.
Към 30 ноември разходите за лихви общо са изпълнени по отчетността на Българска народна банка, подчертавам това, без Българска външнотърговска банка, която има малък дял - 91,3 на сто, в това число лихвите по външни заеми 106,7 на сто, тоест в рамките на 10-те процента, които са регламентирани с ｧ 4 от Преходните и заключителни разпоредби на действащия Закон за държавния бюджет и лихвите по вътрешни заеми - 87,3 на сто. След прибавяне на информацията и от Булбанк (Българска външнотърговска банка), може да се направи изводът, че към 30 ноември няма нарушение.
Това, което беше прочетено от мотивите, аз имах възможност да заявя и в Комисията по бюджет и финанси предстоят плащания. Съгласно Закона за счетоводството и националните счетоводни стандарти лихвените плащания се отчитат като разход при тяхното начисляване. А при касовото изпълнение на бюджета, което е основа - фактическото плащане. Така че до 30 ноември Сметната палата не установява, от информацията, която имаме, нарушение, а именно извършване на плащания без те да са регламентирани.
Държа да подчертая това, за да отпадне съмнение отново, че Сметната палата едва ли не прикрива действия.
На заседание на Сметната палата ние разисквахме законопроекта за актуализацията на държавния бюджет. Също смятаме, че не са използвани всички резерви и в рамките на тази година за увеличаване на приходната част. И аз лично подкрепям вече направеното предложение да се търсят и други възможности за финансиране на дефицита, а не само от пряк банков кредит в размер на 115 млрд. лева.
Пак казвам, подкрепям професор Стефан Стоилов, това е моя позиция, да се използват средства от ускорена касова приватизация. Това, което беше казано и от Държавния фонд за реконструкция и развитие, една възможност веднага да се ползват пари.
Уважаеми колеги, увеличаването на прякото финансиране на дефицита с банков заем ще създаде напрежение в обслужването на бюджета през следващата година и следващите години, когато трябва да се възстанови този заем, така както се предвижда в 10-годишен срок.
Ето защо ви предлагам между първо и второ четене да се потърсят и други възможности, още веднъж подчертавам, за финансиране на дефицита, с оглед да не се създава допълнително напрежение.
Предлагам на Комисията по бюджет и финанси на парламента да помисли, това е позиция на Сметната палата, за увеличаване на срока, в който ще трябва да се върне заемът, ползван от банката. Досега всеки заем, използван от банката, беше за срок 10 години. Мисля, че в условията на паричния съвет или паричния борд, когато ще възникнат проблеми, срокът трябва да бъде увеличен поне на 15 години, за да не се създаде допълнително напрежение, свързано с обслужването на вътрешния дълг.
И накрая няколко думи по отношение оформянето на законопроекта. Внимателното прочитане показва, че заглавието трябва да бъде: Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет. Тъй като с този законопроект се създават нови алинеи, нови параграфи.
Освен това в ｧ 1, т. 1, букви "а" и "б" и т. 2 трябва да се употреби изразът "числото", а не "думите", както е записано.
Налага се и известно прецизиране по ｧ 2, свързан с възможността за ползване допълнително до 5 млрд. лева за пенсии. Така, както е текстът, е възможно да бъде прочетен, че и в единия случай, тоест бюджетът на социалното осигуряване и за разходите за пенсиите, които са от републиканския бюджет, се дава възможност по 5 млрд. лева да бъдат увеличени. По-голяма конкретизация ние ще предложим за второто четене.
Сметната палата смята, че сегашната алинея на параграф 14 от Преходните и заключителни разпоредби трябва да остане, тъй като това е, от една страна, история на бюджетното законодателство, а и възможност при всякакви ситуации, които могат да се случат до края на годината, да се търси решение.
Убедени сме, уважаеми колеги, че ще се положат усилия и от страна на правителството, и от страна на Комисията по бюджет и финанси и другите комисии да се потърсят възможности за други източници за финансиране на дефицита, включително и използване на средствата по извънбюджетните сметки, по които има доста средства. Въпросът е вече времето ще позволи ли да се направят едни по-точни разчети. Но има вече проверки, които показват откъде биха могли да се вземат суми. Разбира се, те не могат да покрият целия дефицит, това което се предлага като увеличение, но да се намали напрежението по отношение на банковата система.
Прозвуча предложение да се отхвърли бюджетът. Мисля, че оттук вече при едно такова решение ще последват неблагоприятни последици. За да бъдем правова държава, ще трябва вече да се спре всякакво плащане, защото се нарушава законът, и това така трябва да бъде. Ако пък плащанията се осъществяват при неподкрепен закон, ще трябва да се приложат и разпоредбите на Закона за Сметната палата за принудително спиране на плащането, което също не е в интерес.
Аз ви моля между двете четения да намерите оня баланс, онези източници, които да удовлетворят и банката, нейните опасения и парламента, за да може действително да бъдат получени предвидените средства от отделните социални групи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение на държавния бюджет на Република България за 1996 г. 
Моля да гласувате.
От общо гласували 217 народни представители, за - 121, против - 95, въздържал се - 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Моля обявете резултата по групи.
Давам думата на Наташа Тачева за процедурно предложение.

НАТАША ТАЧЕВА (ПГДЛ): Благодаря. Уважаеми господин председателю, колеги! Предвид важността и актуалността на законопроекта предлагам срокът за представяне на предложения за изменения и допълнения за второ четене да бъде съкратен на 4 дена и да бъде включително и 10 декември. (Шум и викове в блока на СДС)
Моля да подложите предложението ми на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против? - Господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Мисля, че това, което чухме току-що, вече беше върха. Наистина беше върха!
Госпожо Тачева, аз мисля, че не е случайно и разместването на датите на почивните дни за пръв път, откакто фигурира България като държава, свързани с Коледа. И знаете ли защо? Защото в една от тези дати изтича падежът на държавните ценни книжа и това е ход да не платите. Това, което правите като предложение в момента, е още един срам за парламентарната група.
Аз искам да поздравя човека, който е гласувал против. Един имаше против. Искам да го поздравя. Но това, което правите - да претупате и това - вече надхвърля всички рамки - нормални и морални.
Предлагам, господин председателю, това предложение въобще да не бъде подлагано на гласуване. Нека да бъдем поне коректни пред съвестта си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате предложението на госпожа Тачева.
От общо гласували 207 народни представители, за - 114, против - 92, въздържал се - 1.
Предложението се приема.
Давам почивка до 12,15 ч. (Звъни)

(Заседанието не продължи поради липса на кворум)


Закрито в 12,18 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
      Нора Ананиева

СЕКРЕТАРИ:
    Георги Георгиев

    Яшо Минков