Председателствали: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева

Секретари: Красимир Момчев и Станимир Калчевски

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание с една минута закъснение. Моля народните представители да идват навреме, за да започваме работа.
Както решихме вчера, днес първа точка от дневния ред е -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МВР.
Давам думата на народния представител Любен Петров да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи е приет на първо четене от Народното събрание на 3 юли 1996 г. В срока по чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили писмени предложения само от народния представител Георги Дилков. По законопроекта са представени становища на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на финансите, на отдел "Нормативни актове" при Народното събрание, както и финансова справка, изискана допълнително, относно осигуряването на закона след влизането му сила.
На основание чл. 68 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по националната сигурност на четири свои заседания обсъди предложения законопроект, който внасяме за обсъждане и приемане на второ четене.
В предлагания законопроект са отразени и предложенията на народните представители, направени на заседания на комисията, които са приети в хода на дебатите.
В заседанията на Комисията по националната сигурност взеха участие и представители на Министерството на вътрешните работи. След станалите разисквания Комисията по националната сигурност реши да предложи на Народното събрание следния
"Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заглавието няма нужда да гласуваме, защото е закон за изменение и допълнение на даден закон. Не може да има друго заглавие.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Благодаря.
"ｧ 1. Чл. 63 се изменя и придобива следната редакция:
"Чл. 63. Ал. 1. Офицерите и сержантите получават месечно възнаграждение, което се образува от:
1. основна заплата за длъжност, звание и квалификационна степен;
2. размерите на заплатите за длъжност и звание се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, като размерът на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се формира на база средномесечни заплати на заетите лица в бюджетната сфера, съобразно данни на Националния статистически институт, както следва:
а) за офицер - не по-малко от две средномесечни заплати;
б) за сержант - не по-малко от 1,3 средномесечни заплати.
Ал. 2. Допълнителни възнаграждения за:
1. продължителна служба в размер на 2 на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от 40 на сто;
2. специфични условия на труд по ред, определен от министъра на вътрешните работи;
3. служба и дейност в условия вредни за здравето по ред, определен от Министерския съвет.
Ал. 3. При определяне размера на допълнителното възнаграждение за продължителна служба по ал. 2, т. 1 се взима предвид целият трудов стаж, приравнен към стажа на офицера или сержанта.
Ал. 4. Брутното месечно възнаграждение по ал. 1 и 2 е основа за изплащане на обезщетенията на офицерите и сержантите, предвидени в този закон"."
Направеното предложение от вносителя за изменение на чл. 63 от Закона за Министерството на вътрешните работи регламентира по нов начин формирането на основното и допълнително възнаграждение на офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи.
След обсъждане Комисията по националната сигурност прие с консенсус и някои редакционни промени в текста на вносителя.
Становище на Комисията по националната сигурност:
"ｧ 1. Чл. 63 се изменя и придобива следната редакция:
"Чл. 63. Ал. 1. Офицерите и сержантите получават месечно възнаграждение, което се образува от:
1. основна заплата за длъжност и звание;
2. размерите на заплатите за длъжност и звание се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи като размерът на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се формира на база средномесечни заплати на заетите лица в бюджетната сфера, съобразно данни на Националния статистически институт, както следва:
а) за офицер - не по-малко от две средномесечни заплати;
б) за сержант - не по-малко от 1,3 средномесечни заплати.
Ал. 2. Допълнителни месечни възнаграждение за:
1. продължителна служба в размер на 2 на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от 40 на сто;
2. служба и дейност в условия вредни за здравето по ред и размери, определени от Министерския съвет;
3. специфични условия на труд по ред и размери, определени от министъра на вътрешните работи.
Ал. 3. При определяне размера на допълнителното възнаграждение за продължителна служба по ал. 2, т. 1 се взима предвид целият трудов стаж, приравнен към стажа на офицера или сержанта.
Ал. 4. Брутното месечно възнаграждение на офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи включва основното месечно възнаграждение и другите допълнителни възнаграждения. Брутното месечно възнаграждение е основа за изплащане на обезщетенията на офицерите и сержантите, предвидени в този закон"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли бележки по ｧ 1? - Няма.
Моля да гласувате ｧ 1 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 154 народни представители, за - 149, против - 1, въздържали се - 4.
Параграф 1 е приет.
Параграф 2!
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: "Параграф 2. Създава се нов чл. 63а със следното съдържание:
"Чл. 63а. Ал. 1. На офицерите и сержантите ежегодно се дава униформено облекло или се изплаща паричната му равностойност, която не се облага с данъци.
Ал. 2. На офицерите и сержантите се изплащат порционни пари, които не се облагат с данъци.
Ал. 3. При носене на нощно дежурство на офицерите и сержантите се осигуряват храна и ободряващи напитки. Безплатната предпазна храна и противоотрови се осигуряват и при извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици.
Ал. 4. При преместване в друго населено място на офицерите и сержантите и всеки член от семейството им се изплаща еднократно обезщетение. Транспортните разходи при преместването са за сметка на Министерството на вътрешните работи.
Ал. 5. Доволствията по предходната алинея се осигуряват и изплащат по норми и условия, определени от министъра на вътрешните работи"."
С ｧ 2 вносителят е предложил създаването на нов чл. 63а, отнасящ се до реда за получаване на вещево и парично доволствие от офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи. Комисията по националната сигурност прецени, че предложението на вносителя следва да бъде отнесено към съдържанието на чл. 64 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Становището на Комисията по националната сигурност е:
ｧ 2. Член 64 се изменя и добива следното съдържание:
"Чл. 64. Ал. 1. На офицерите и сержантите ежегодно се дава униформено облекло или се изплаща паричната му равностойност, която не се облага с данък общ доход.
Ал. 2. На офицерите и сержантите се изплащат порционни пари, които не се облагат с данък общ доход.
Ал. 3. При носене на нощно дежурство на офицерите и сержантите се осигуряват храна и ободряващи напитки. Безплатната предпазна храна и противоотрови се осигуряват при извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици.
Ал. 4. При преместване в друго населено място на офицерите и сержантите и всеки член от семейството им се изплаща еднократно обезщетение. Транспортните разходи при преместването са за сметка на Министерството на вътрешните работи.
Ал. 5. Доволствията по ал. 1, 2, 3 и 4 се осигуряват и/или изплащат по норми и условия, определени от министъра на вътрешните работи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли бележки по ｧ 2? - Няма.
Моля да гласувате ｧ 2 така, както беше представен от комисията.
От общо гласували 161 народни представители, за - 156, против - 1, въздържали се - 4.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Параграф 3. Създава се нов чл. 63б със следното съдържание:
"Чл. 63б. Ал. 1. Служителите от гражданската администрация и помощния персонал получават основно месечно трудово възнаграждение, което включва заплата за длъжност и добавка за работа в Министерството на вътрешните работи.
Ал. 2. Лицата по ал. 1 получават допълнителни възнаграждения:
1. за продължителна работа в размери, определени от Министерския съвет;
2. за специфични условия на труд по ред, определен от министъра на вътрешните работи, а работещите в условия, вредни за здравето - съгласно трудовото законодателство.
Ал. 3. На служителите от гражданската администрация и на помощния персонал ежегодно се изплаща сума за облекло, която не се облага с данъци.
Ал. 4. Лицата по ал. 1 получават порционни пари по условията на чл. 63а, ал. 2."
С ｧ 3 се предлага създаването на нов чл. 63б, регламентиращ формирането на основните и допълнителните възнаграждения на служителите от гражданската администрация и помощния персонал в Министерството на вътрешните работи. След обсъждане комисията прецени, че систематичното място на този текст е след чл. 64. Текстът претърпя и незначителни редакционни промени.
Становището на Комисията по националната сигурност е:
ｧ 3. Създава се нов чл. 64а със следното съдържание:
"Чл. 64а. Ал. 1. Служителите от гражданската администрация и помощния персонал получават основно месечно трудово възнаграждение, което включва заплата за длъжност и добавка за работа в Министерството на вътрешните работи.
Ал. 2. Лицата по ал. 1 получават допълнителни възнаграждения:
1. за продължителна работа в размери, определени от Министерския съвет;
2. за специфични условия на труд - по ред и размери, определени от министъра на вътрешните работи, а работещите в условия, вредни за здравето - съгласно трудовото законодателство;
3. на служителите от гражданската администрация се осигуряват безплатно храна, специално и работно облекло и друго вещево имущество във вид и по норми, установени от министъра на вътрешните работи.
Ал. 3. Лицата по ал. 1 получават порционни пари по условията на чл. 64, ал. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по ｧ 3? - Няма.
Моля да гласувате ｧ 3 така, както беше представен от комисията - с три алинеи.
От общо гласували 161 народни представители, за - 157, против - 2, въздържали се - 2.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Параграф 4. Член 66, ал. 3 се изменя и добива следното съдържание:
"Чл. 66. Ал. 3. Прослуженото време от офицерите и сержантите се зачита за трудов стаж по първа категория при пенсиониране."
При обсъждане на съдържанието на предложения параграф Комисията по националната сигурност с консенсус оформи становището за отпадане на предложението на вносителя, тъй като този проблем вече е уреден в направените изменения на Закона за пенсиите. Становището на Комисията по националната сигурност е текстът на ｧ 4 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате ｧ 4 да отпадне.
От общо гласували 158 народни представители, за - 140, против - 11, въздържали се - 7.
Параграф 4 отпадна.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Параграф 5. Член 68 се изменя и придобива следното съдържание:
"Чл. 68. Ал. 1. При уволнение по чл. 66, ал. 1, точки 1-5 се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат офицерите и сержантите, но не повече от 20.
Ал. 2. При повторно уволнение от размера на дължимото обезщетение се приспада полученото по ал. 1.
Ал. 3. При прослужени 13 години и 4 месеца на офицерска или сержантска длъжност, за изчисляване и изплащане на обезщетението по предходните алинеи се зачита и приравненият трудов стаж.
Ал. 4. При уволнение след прослужени 10 и повече години офицерите и сержантите имат право на еднократно безвъзмездно допълнително вещево имущество или неговата равностойност.
Ал. 5. Алинеи 1 и 4 не се прилагат при дисциплинарно уволнение.
Ал. 6. При смърт на офицера или сержанта сумите по предходните алинеи се изплащат на наследниците му.
Ал. 7. Сумите по предходните алинеи не се облагат с данъци."
Обсъждайки съдържанието на предложения параграф Комисията по националната сигурност констатира, че съдържанието на ｧ 5 кореспондира със съдържанието на ｧ 6. В хода на дискусията бяха установени някои непълноти в социалната защита на офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи. След продължителни обсъждания комисията реши с консенсус да разгърне съдържанието на чл. 68 в 13 алинеи, в които са обединени предложенията от ｧ 5 и 6 на законопроекта на вносителя и предложения на народни представители, направени в хода на заседанието.
Становище на Комисията по националната сигурност:
ｧ 4. Член 68 се изменя и придобива следното съдържание:
"Чл. 68. Ал. 1. При уволнение по чл. 66, ал. 1, точки 1-5 се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат офицерите и сержантите, но не повече от 20.

Ал. 2. При повторно уволнение от размера на дължимото обезщетение се приспада полученото по ал. 1.
Ал. 3. При прослужени 13 години и 4 месеца на офицерска или сержантска длъжност за изчисляване и изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 се зачита и приравненият трудов стаж, ако за него не е получавано обезщетение.
Ал. 4. Еднократното парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 се изчислява на база брутно месечно възнаграждение, получено преди датата на освобождаването от служба.
Ал. 5. При уволнение след прослужени 10 и повече години офицерите и сержантите имат право на еднократно безвъзмездно допълнително вещесво имущество или неговата равностойност.
Ал. 6. Ал. 1, 2 и 5 не се прилагат при дисциплинарно уволнение.
Ал. 7. Когато офицерът или сержантът е прослужил 10 и повече години и е уволнен по здравословни причини, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 3, размерът на еднократното парично обезщетение не може да бъде по-малко от 15 брутни месечни възнаграждения.
Ал. 8. В случаите, когато офицерът или сержантът е прослужил по-малко от 10 години и е уволнен по здравословни причини, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 3, получава еднократно парично обезщетение в размер на 10 брутни месечни възнаграждения.
Ал. 9. При незаконно освобождаване от служба служителят има право на обезщетение в размер на месечното му възнаграждение, получено преди освобождаването, за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време е работил на по-ниско платена работа, има право на разликата във възнаграждението.
Ал. 10. Разпоредбата на ал. 9 се прилага и в случаите на отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, когато спрямо отстранения служител наказателното преследване бъде прекратено или бъде оправдано.
Ал. 11. При отмяна на незаконно освобождаване от служба лицето се възстановява на предишната длъжност или на друга равностойна длъжност в системата на Министерството на вътрешните работи и може да я заеме, ако в 2-седмичен срок се яви в съответната служба. Срокът започва да тече от момента на влизане в сила на съдебното решение.
Ал. 12. При смърт на офицера или сержанта сумите по ал. 1, 2, 4, 5, 7, 8, 9 и 10 се изплащат на наследниците му.
Ал. 13. Сумите по ал. 1, 2, 4, 5, 7 и 8 не се облагат с данък общ доход."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по новия ｧ 4? - Няма.
Моля да гласувате съдържанието на ｧ 4 така, както беше представено.
От общо гласували 155 народни представители, за - 150, против - 2, въздържали се - 3.
ｧ 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: По време на заседанията на основание чл. 69, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народният представител Георги Дилков обоснова необходимостта от изменение на чл. 71 от Закона за Министерството на вътрешните работи, отнасящо се до формиране възнагражденията на обучаващите се в учебните заведения на Министерството на вътрешните работи. Комисията по националната сигурност с консенсус прие предложения от господин Дилков текст. Становището на Комисията по националната сигурност е:
ｧ 5. Чл. 71 се изменя, както следва:
"Чл. 71. Ал. 1. Обучаващите се служители на Министерството на вътрешните работи получават възнаграждение в размери, определени от министъра на вътрешните работи.
Ал. 2. Приетите за редовно обучение във висшия институт имат статут на курсанти и получават възнаграждение в размери, определени от министъра на вътрешните работи.
Ял. 3. През време на подготовката обучаемите не могат да бъдат използувани за служба в органите на министерството, освен за целите на обучението и то за срок, не по-дълъг от два месеца за всяка календарна година."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по ｧ 5? - Няма.
Моля да гласувате ｧ 5.
От общо гласували 155 народни представители, за - 148, против - 2, въздържали се - 5.
ｧ 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: ｧ 6. Чл. 77 се допълва и изменя, както следва:
1. Създават се нови ал. 2 и 3 със следното съдържание:
"Ал. 2. Когато офицерът или сержантът е прослужил 10 и повече години и е уволнен по здравословни причини за заболяване или увреждане, получено при или по повод изпълнение на служебно задължение, размерът на еднократното парично обезщетение не може да бъде по-малко от 15 брутни месечни възнаграждения.
Ал. 3. В случаи по предходната алинея, когато прослуженото време е по-малко от 10 години, уволненият получава еднократно парично обезщетение в размер на 10 брутни месечни възнаграждения."
2. Ал. 2 става ал. 4, като цифрата "12" се заменя с цифрата "20" пред текста "брутни месечни заплати".
3. Ал. 3 и 4 стават съответно ал. 5 и 6.
Становището на Комисията по национална сигурност е текстът на ｧ 6 да отпадне, тъй като съдържанието му бе включено в приетия вече ｧ 4 за изменение на чл. 68 от Закона за МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате отпадането на този параграф.
От общо гласували 147 народни представители, за - 142, против - 2, въздържали се - 3.
ｧ 6 отпада.
Предлага се нов ｧ 6.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: По време на заседанията, на основание чл. 69, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание постъпиха предложения от народни представители за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, уреждащи права и задължения на служителите от Министерството на вътрешните работи. Комисията с консенсус прие създаването на нов чл. 75а, изменение на чл. 78 и създаване на чл. 78а.
Становище на Комисията по национална сигурност:
ｧ 6. Създава се нов чл. 75а със следното съдържание:
"Чл. 75а. Служителите от Министерството на вътрешните работи пътуват безплатно в обществения градски транспорт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 130 народни представители, за - 127, против - 1, въздържали се - 2.
ｧ 6 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: "ｧ 7. Чл. 78 се изменя, както следва:
"Чл. 78. Ал. 1. Работното време на офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи е 40 часа седмично и се разпределя съобразно служебните нужди.
Ал. 2. Случаите, в които се допуска извънреден труд, и редът за неговото обезщетяване се определят с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате ｧ 7.
От общо гласували 135 народни представители, за - 130, против - 2, въздържали се - 3.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: "ｧ 8. Създава се нов чл. 78а със следното съдържание:
"Чл. 78а. Ал. 1. Офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи не могат да изпълняват друга държавна служба освен в случаите, определени в този или друг закон.
Ал. 2. Офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи не могат да извършват дейност, несъвместима със службата им.
Ал. 3. Дейности, несъвместими със службата в Министерството на вътрешните работи, са:
1. извършване на търговска дейност;
2. участие в управителни и контролни органи на търговски дружества, освен когато това им е възложено служебно;
3. работа по трудово правоотношение;
4. работа по граждански договор, освен преподавателска, научноизследователска или друга творческа дейност по ред и условия, определени от министъра на вътрешните работи.
Ал. 4. Притежаването на акции в акционерни дружества и участието в земеделски кооперации не се смята за упражняване на търговска дейност по смисъла на ал. 3, т. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате съдържанието на ｧ 8.
От общо гласували 143 народни представители, за - 137, против - 2, въздържали се - 4.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: ｧ 7, текст на вносителя:
"ｧ 7. Чл. 82, ал. 1 се допълва, като след текста "Офицерите и сержантите ..." се добави: "с изключение на включените в състава на въоръжените сили по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили...".
Комисията подкрепя предложението на вносителя.
Становището на Комисията по националната сигурност е:
"ｧ 9. Чл. 82, ал. 1 се допълва, като след текста "Офицерите и сержантите..." се добави: "с изключение на включените в състава на въоръжените сили по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили...".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 152 народни представители, за - 147, против - 2, въздържали се - 3.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: По текста на вносителя - ｧ 8.
"ｧ 8. Ал. 1. Законът влиза в сила от 1 юли 1996 г.
Ал. 2. Разпоредбите на чл. 63, ал. 2 влизат в сила от 1 януари 1997 г.
Ал. 3. Размерите на заплатите за звание и длъжност на офицерите и сержантите за 1996 г. се определят при условия и по ред, определен от Министерския съвет."
Комисията по националната сигурност прецени, че съдържанието на ｧ 8 не е актуално и предлага текстът на ｧ 8 да отпадне.
Становището на Комисията по националната сигурност е текстът на ｧ 8 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате отпадането на текста на ｧ 8 от предишната номерация.
От общо гласували 153 народни представители, за - 145, против - 2, въздържали се - 6.
Параграф 8 отпадна.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Предложение на народния представител Георги Дилков:
"1. ｧ 8 се заличава.
2. Създава се нов ｧ 8 със следното съдържание:
"ｧ 8. Ал. 1. С офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи, невключени в състава на въоръжените сили, заварени на служба в министерството към момента на влизане на закона в сила, се сключват нови договори за служба в Министерство на вътрешните работи.
Ал. 2. Минималният срок на новия договор за служба в Министерство на вътрешните работи по предходната алинея е 3 години, освен ако преди срока те навършват пределна възраст по този закон."
3. Създава се нов ｧ 9 със следното съдържание:
"ｧ 9. Ал. 1. Законът влиза в сила два месеца след обнародването му.
Ал. 2. Разпоредбите на чл. 63, ал. 1, т. 2 влизат в сила от 1 януари 1997 г.
Ал. 3. Размерите на заплатите за звание и длъжност на офицерите и сержантите от Министерство на вътрешните работи, невключени в състава на въоръжените сили, за 1996 г. се определят при условия и по ред, определени от Министерския съвет."
4. Създава се ｧ 10 със следното съдържание:
"ｧ 10. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет."
Въз основа на предложението от народния представител Георги Дилков и направените предложения от народни представители в хода на дискусията, Комисията по националната сигурност предлага следните изменения и допълнения в Преходните и заключителни разпоредби на закона на Министерството на вътрешните работи, както следва:
"ｧ 10. Параграф 11 се изменя, както следва:
"Министърът на вътрешните работи издава наредби за реда за назначаване, преминаване на службата, упражняване на допълнителни дейности и уволняване от Министерството на вътрешните работи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате ｧ 10.
От общо гласували 153 народни представители, за - 146, против - 2, въздържали се - 5.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: "ｧ 11. В раздел "Преходни и заключителни разпоредби" се създава нов ｧ 11а със следното съдържание:
"ｧ 11а. Ал. 1. С офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи, невключени в състава на въоръжените сили, заварени на служба в министерството към момента на влизане на закона в сила, се сключват договори за служба в Министерството на вътрешните работи.
Ал. 2. Минималният срок на договора за служба в Министерство на вътрешните работи по ал. 1 е три години, освен ако преди срока те навършват пределна възраст по този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по ｧ 11а? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 158 народни представители, за - 150, против - 4, въздържали се - 4.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: "ｧ 12. Създава се нов ｧ 11б със следното съдържание:
"ｧ 11б. Законът влиза в сила от 1 януари 1997 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате последния параграф.
От общо гласували 155 народни представители, за - 147, против - 2, въздържали се - 6.
С това ｧ 12 е приет и законът е приет изцяло, който с право може да се нарече Закон "Дилков". Благодаря. (Ръкопляскания)
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.
Има думата господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! За първи път положително емоционално нямам думи, за да изразя своята благодарност, тоест, чувствата ми. Може би сте свикнали, като стана да говоря силно, и повечето са негативните неща, които казвам. Моля да ме извините, но за мен днес и мисля за повечето от вас, онези, които бяха в залата и гласуваха, е просто един ден, в който целият състав - офицерски и сержантски, и волнонаемният състав - гражданската администрация, оценяват онова, което направихте в днешния ден. В продължение на 50 години този състав беше втора категория труд и второ качество хора в едно и също министерство. Нямам думи, за да изразя своята голяма благодарност към това, което стана днес в пленарната зала.
Това е един революционен акт. Не ме разбирайте неправилно. Казвам го в най-добрия смисъл на думата. И повтарям, 50 години тези въпроси не бяха решени. Само Тридесет и седмото Народно събрание намери сили да поеме отговорността, независимо от тежкото икономическо положение, в което се намира народът, за да даде своя дан на хората, които рискуват живота, здравето си в борбата срещу престъпността, гасенето на пожари, спасяването на имущество и т. н. Просто, благодаря.
Ние снощи до 9 ч. вечерта бяхме в кабинета на господин Любен Петров. Благодаря му и на него, като председател на комисията. Така перфектно... Аз досега не зная по някои от текстовете на досега приети закони, поне едно изказване да не е имало. Бях се подготвил за много реплики и може би и дуплики. А стана нещо неочаквано - нито едно изказване "против". Имаше, разбира се, "въздържали се". Това е право на колегите.
Още веднъж благодаря. При първата почивка моля да заповядате в клуба на народния представител, за да почерпя. Благодаря ви. (Ръкопляскания. Весело оживление в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПИТВАНЕ ДО НАРОДА.
Давам думата на господин Димитър Велев.
Най-напред да минем отложения чл. 22.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: За съжаление, аз не мога да обещая, или някой друг да обещае, да почерпи за нашия законопроект. Но важното е законопроектът да дава своите резултати.
Уважаеми колеги, вчера отложихме приемането на чл. 22 за изработване на по-точна редакция на ал. 2, свързана с предложението на народния представител Петко Ганев. Тъй като целият чл. 22 е отложен, аз си позволявам да го докладвам така, както работната група го изработи.
"Чл. 22. Ал. 1. Общинският съвет обсъжда предложението за произвеждане на местен референдум и взема решение по него. Предложението е прието, ако за него са гласували повече от половината от общия брой на общинските съветници.
Ал. 2. Когато искането за произвеждане на местен референдум е направено от повече от половината гласоподаватели, общинският съвет не може да откаже произвеждането му."
С други думи, ако трябва да поясня, в тези случаи, при тази силна инициатива на гражданите, общинският съвет не може да откаже провеждане на референдума и той е длъжен да вземе решение за неговото провеждане, съответно да определи датата на гласуването, формулировката на въпроса, реда и начина за провеждане на разяснителна кампания, средствата за финансиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Имаше предложение от професор Велко Вълканов - да бъде "една трета", вместо "една втора".
Има думата господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, аз предлагам ал. 2 да бъде редактирана по следния начин:
"Ал. 2. Когато искането за произвеждане на референдум е направено от гласоподавателите, общинският съвет не може да откаже произвеждането му."
Това означава, че когато една трета от избирателите поиска произвеждането на референдум, това трябва да обвърже по някакъв категоричен начин общинския съвет. Това е извънредно висок брой избиратели и не би трябвало една втора от съвета да може да дерогира волята на една трета от самите избиратели.
Моля да се поставят на гласуване двете предложения, включително и това, което аз правя сега - да бъде една трета. Изобщо, когато се прави предложение от самите избиратели, общинският съвет да не може да откаже произвеждането на референдум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата Добромир Тодоров.
ДОБРОМИР ТОДОРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, тъй като аз на вчерашното обсъждане поставих въпроса за обвързване на този текст с изискванията на чл. 20. Предложеният текст от председателя на комисията ме удовлетворява, тъй като при тоя вариант ще има решение на общинския съвет. А решенията на общинския съвет, вече по общия ред, съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация е указан как се осъществява. Така че аз оттеглям моето предложение за обвързване с чл. 20 и подкрепям този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване. Най-напред ще гласуваме предложението на професор Велко Вълканов - "повече от половината" да се замени с "повече от една трета".
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): "Когато предложението е направено от гласоподавателите, общинският съвет..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Може ли да го прочетете още веднъж?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Господин председател, аз сега разбирам, че предложението на народния представител Велко Вълканов е, че по принцип, въобще, когато инициативата е от гласоподавателите, а те могат да бъдат не по-малко от една четвърт, както сме го посочили в чл. 21, във всички случаи, щом е направено от гласоподавателите, общинският съвет да не може да откаже. Това е неговото предложение.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По същество е една четвърт.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Фактически една четвърт от гласоподавателите, които имат право на инициатива. Щом тя е направена от тях, общинският съвет да не може да откаже. Това е неговата идея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате най-напред предложението на професор Велко Вълканов.
От общо гласували 162 народни представители, за - 61, против - 23, въздържали се - 78.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 22 така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 158 народни представители, за - 134, против - 3, въздържали се - 21.
Член 22 е приет.
Член 45!
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 45. Общото събрание избира секретар на събранието. Той отговаря за изготвянето на протокол, в който се отразява:
1. датата, часът на започването и на закриването, и мястото на събранието;
2. въпросът, който се обсъжда;
3. изказани предложения и съображения;
4. резултатите от гласуването и взетото решение."

Тук има предложение на народния представител Иван Йосифов чл. 45, ал. 1 да добие следния вид:
"Чл. 45. Ал. 1. Секретарят на събранието се грижи за изготвянето на протокол, в който се отразява..."
Всъщност неговото предложение е прието с една разлика в думата "се грижи".
В текста е написано: "Той отговаря за изготвянето на протокол...". Смятаме, че тази терминология е по-правилна, защото важното е той да носи отговорността, независимо от това кой ще съставя протокола. Предполагам, че господин Йосифов е съгласен с тази редакция. На практика това предложение е възприето.
И ал. 2: "Протоколът се подписва от председателя и секретаря на събранието и се съхранява в общинската администрация (кметството)".
Има предложение по ал. 2 на народния представител Спас Димитров чл. 45, ал. 2 да се измени така:
"Ал. 2. Протоколът се подписва от ръководещия и секретаря на събранието. Протоколът се съхранява в общинската администрация."
Също смятаме, че на практика е възприето това предложение. Ние сме конкретизирали, че след като има председател на събранието, трябва да се посочи и в тази алинея, че протоколът се подписва от председателя на събранието и от секретаря, а не от ръководещия. Ръководещият на практика е председателят на събранието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да. Господин Йосифов е съгласен с това?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате съдържанието на чл. 45 така, както беше предложено от комисията.
От общо гласували 136 народни представители, за - 130, против - няма, въздържали се - 6.
Член 45 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Член 46 в старата редакция, както беше предложена, е следният:
"Чл. 46. Решенията на общото събрание се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите."
Този текст, искам да уведомя народните представители, е прехвърлен в чл. 44, ал. 3, а тук комисията предлага нов текст със следното съдържание:
"Чл. 46. Ал. 1. Когато общото събрание се провежда по избирателни секции, резултатите от гласуването в общината, района, кметството, населеното място или квартала се определят като сбор от резултатите от всяко отделно събрание, както следва:
1. от областния управител, съвместно с кмета на общината, председателите и секретарите на всяко отделно събрание, когато общото събрание се провежда на територията на цялата община;
2. от кмета на общината, съвместно с кметовете на райони и кметства, председателите и секретарите на всяко отделно събрание, когато общото събрание се провежда на територията на района, кметството, населеното място или квартала.
Ал. 2. Решението на общото събрание се обявява от кмета на общината, района, кметството."
Този текст беше съставен от работната група за второ четене с оглед на това, че се предвиди възможността общото събрание да се провежда по секции на няколко места в едно населено място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 46 в новата му редакция.
От общо гласували 150 народни представители, за - 135, против - няма, въздържали се - 15.
Член 46 е приет.
Член 47, 48 и 49 нямат никакви изменения. Можем да ги гласуваме заедно.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 47. На основата на решенията на общото събрание кметът издава заповед, в която конкретизира мероприятията за тяхното изпълнение или внася предложение в общинския съвет за приемане на съответно решение или наредба.
Чл. 48. Ако кметът на общината счете, че решението на общото събрание на населението в общината, района, кметството, населеното място и квартала не е в интерес на общината, той може да спре неговото изпълнение и да отнесе въпроса в общинския съвет. Общинският съвет разглежда въпроса в едномесечен срок и може да отмени или да потвърди спряното решение.
Чл. 49. Разноските по организацията на общото събрание на населението са за сметка на общинския бюджет."
Няма предложения по тези текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 47, 48 и 49.
От общо гласували 146 народни представители, за - 131, против - няма, въздържали се - 15.
Членове 47, 48 и 49 са приети.
Глава пета - "Подписка".
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 50. Чрез подписка гражданите на отделна община, район, кметство, населено място, квартал правят предложения до общинския съвет за решаване на важни въпроси на общината.
Чл. 51. Ал. 1. Право на инициатива за организиране на подписка имат най-малко 100 гласоподаватели, а в кметствата с население до 200 души - най-малко една пета от гласоподавателите.
Ал. 2. На събрание на гласоподавателите по ал. 1 се избира инициативен комитет в състав от три до пет души, който се регистрира при кмета на общината (кметството).
Ал. 3. Кметът на общината (кметството) проверява законността на решението на събранието и ако то е проведено в съответствие със закона, регистрира инициативния комитет и го снабдява с подпечатани с печата на общината (кметството) листа - образци за подписка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по чл. 50 и 51? - Няма.
Моля да гласувате тези два члена заедно.
От общо гласували 144 народни представители, за - 133, против - няма, въздържали се - 11.
Членове 50 и 51 са приети.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 52. Подписката съдържа:
1. наименованието на общината, района, кметството, населеното място, квартала;
2. ясно формулирано искане към общинския съвет, който е обект на подписката;
3. трите имена на гражданина;
4. серия и номер на паспорта, място и дата на издаването му;
5. единния граждански номер;
6. адрес на гражданина;
7. саморъчен подпис;
8. датата на началото и края на събирането на подписите;
9. имената и подписите на членовете на организационния комитет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Господин председателю, тъй като в чл. 53 има едно предложение на народния представител Иван Йосифов, което по наша преценка трябва да се приеме, и то е чисто терминологично, свързано е с това, че вместо "инициативният", както е правилно, е записано "организационният комитет" - и в точка 9 на чл. 52, и в ал. 1 на чл. 53.
Още тук бих искал да направя предложение, където има думите "организационният комитет" да се заменят с "инициативният комитет", тъй като в чл. 51, ал. 2, говорим за инициативен комитет.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз смятам, че това не подлежи на дискусии.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 52, като в т. 9 "организационният" се заменя с "инициативният".
От общо гласували 128 народни представители, за - 121, няма против, въздържали се - 7.
Член 52 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Чл. 53 също с уговорката вместо "организационният" да бъде "инициативният комитет".
"Чл. 53. Ал. 1. Инициативният комитет предлага на гласоподавателите да се подпишат, като им разяснява смисъла и целта на предложението и при пълно съблюдаване на доброволността и зачитане свободата на мнение на всеки гражданин.
Ал. 2. Събирането на подписите става в срок до един месец от датата на регистрирането на инициативния комитет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 53, като в ал. 1 "организационният" е заменен с "инициативният".
От общо гласували 130 народни представители, за - 123, няма против, въздържали се - 7.
Член 53 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 54. Ал. 1. Подписката се смята за редовна, ако е подписана най-малко от 1/4 от гласоподавателите в общината, района, кметството, населеното място, квартала."
По тази алинея има предложение от народния представител Иван Йосифов думите "една четвърт" да се заменят с думата "половината".
Комисията не възприема това предложение, тъй като от текста на чл. 22, който приехме, се вижда, че право на инициатива за провеждане на местен референдум имат не по-малко от една четвърт. И не може след като ние там говорим за не по-малко от една четвърт чрез подписка да инициират организирането на местен референдум, тук да налагаме друг кворум, а именно повече от половината. Това са съображенията на комисията, за да не се възприеме това предложение.
"Ал. 2. Броят на гласоподавателите се определя по избирателните списъци от последните избори, съответно актуализирани.
Ал. 3. Подписката се представя на председателя на общинския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Йосифов поддържа ли предложението си? - Оттегля го.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 54 така, както е предложено от комисията.
От общо гласували 138 народни представители, за - 127, няма против, въздържали се - 11.
Член 54 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: "Чл. 55. Ал. 1. Председателят на общинския съвет е длъжен да уведоми общинските съветници за внесената подписка и в едномесечен срок да свика заседание на съвета за нейното разглеждане.
Ал. 2. Общинският съвет обсъжда постъпилите чрез подписка предложения и взема решения по тях по общия ред, установен в Закона за местното самоуправление и местната администрация, освен ако в специален закон не са установени други изисквания."
Няма предложения по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 55.
От общо гласували 136 народни представители, за - 129, няма против, въздържали се - 7.
Член 55 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Заключителни разпоредби, параграф единствен:
"Този закон отменя:
1. Закона за допитване до народа от 1983 г.
2. Указ N 1791 на Държавния съвет на НРБ от 1983 г."
За пояснение: този указ също е свързан с приложението на Закона за допитване до народа.
Няма предложения по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате Заключителните разпоредби, параграф единствен.
От общо гласували 127 народни представители, за - 122, няма против, въздържали се - 5.
Заключителните разпоредби са приети.
С това целият законопроект е приет. Благодаря на господин Велев.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ.
Давам думата на народния представител Спас Мулетаров да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Предлагам, уважаеми господин председателю, да подложите на гласуване заглавието на закона, което току-що произнесохте - "Закон за особените залози".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 125 народни представители, за - 124, няма против, въздържал се - 1.
Заглавието на закона е прието.
Глава първа - "Общи положения", "Предмет".
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 1 със заглавие "Предмет".
"Чл. 1. Ал. 1. С този закон се урежда залогът, учредяван без предаване на заложеното имущество.
Ал. 2. За залозите по този закон се води регистър."
Народният представител Светослав Лучников предлага две нови алинеи, а именно сегашният текст на чл. 1 да стане ал. 1, да се прибави нова ал. 2 със следното съдържание:
"Ал. 2. За действителността на договора е необходима нотариална заверка на подписите, когато с него кредиторът се оправомощава да продаде сам предмета на залога при неизпълнение на обезпеченото вземане."
Предлага и създаването на една нова трета алинея със следното съдържание:
"Ал. 3. Уговорката за оправомощаване кредиторът да продаде сам предмета на залога е недействителна, ако в нея не е уточнено по какъв начин и при какви условия ще се извърши продажбата."
По време на дискусията при обсъждането на тези предложения господин Лучников оттегли предложението си за нова ал. 2, а поддържа създаването на нова ал. 3. Комисията с гласуване с 4 гласа "за", 2 "против" и 1 "въздържал се" прие предложената нова ал. 3 от господин Лучников и предлага чл. 1 да бъде с три алинеи: двете по проекта така, както бяха прочетени и третата, предложена в редакцията на господин Лучников, със следното окончателно съдържание:
"Ал. 3. Уговорката за оправомощаване кредиторът да продаде сам предмета на залога е недействителна, ако в нея не е уточнено по какъв начин и при какви условия ще се извърши продажбата."
Други предложения по този текст няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 1 така, както е предложено от комисията.
От общо гласували 128 народни представители, за - 127, няма против, въздържал се - 1.
Член 1 е приет.


ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Форма на договора
Чл. 2. Договорът за залог се сключва в писмена форма."
Комисията предлага чл. 2 да се гласува в тази редакция, тъй като няма постъпили предложения по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения в залата? - Няма.
Моля да гласувате чл. 2, както беше докладван.
От общо гласували 142 народни представители, за - 137, против - няма, въздържали се - 5.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Залогодател
Чл. 3. Залогодателят трябва да е търговец или лице по чл. 2 от Търговския закон."
Народният представител господин Лучников предлага сегашният текст на чл. 3 да стане ал. 1 и към него да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание: "Залогодател на бъдеща реколта може да бъде и всеки производител, макар и да не е търговец или лице по чл. 2 от Търговския закон".
Поради това че идеята за залагане на реколта - бъдеща и настояща - се въвежда в следващите текстове, господин Лучников оттегли това свое предложение.
Тъй като няма други предложения по този текст, комисията предлага той да бъде гласуван така, както е внесен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли допълнителни предложения? - Няма.
Моля да гласувате и чл. 3 - залогодател.
От общо гласували 136 народни представители, за - 136.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Заложено имущество
Чл. 4. Ал. 1. При условията и по реда на този закон могат да се залагат:
1. вземания, безналични ценни книжа и движими вещи, с изключение на кораби и въздухоплавателни средства;"
Към тази т. 1 на ал. 1 на чл. 4 господин Лучников предлага между думите "вземания" и "безналични" да се добавят думите "налични и".
"2. дружествени дялове от събирателни, командитни или с ограничена отговорност дружества;
3. съвкупности от вземания, машини и съоръжения, стоки или материали;
4. търговски предприятия.
Ал. 2. Заложеното имущество може да е родово определено или бъдещо. Бъдеща реколта може да се залага най-много от текущата и от следващата стопанска година."
Народният представител Петко Ганев предлага второто изречение на ал. 2 да придобие следното съдържание: "Земеделска продукция може да се залага от реколта от текущата и следващата година, но само за една стопанска година".
"Ал. 3. Заложното право се разпростира и върху лихвите по заложеното вземане.
Ал. 4. Когато заложената вещ бъде преработена или присъединена, залогът следва новата вещ."
С три гласа "против", 2 гласа "за" и 2 "въздържали се" комисията не възприе предложението на господин Лучников, направено за допълнение към ал. 1.
Възприе частично предложението от народния представител Петко Ганев и след дискусия и известни предложения за подобрена редакция на чл. 4 предлага следното окончателно съдържание:
"Чл. 4. Ал. 1. При условията и по реда на този закон могат да се залагат:
1. вземания, безналични ценни книжа и движими вещи с изключение на кораби и въздухоплавателни средства;
2. дружествени дялове от събирателни, командитни, командитни с акции или с ограничена отговорност дружества;
3. съвкупности от вземания, от машини и съоръжения, от стоки или материали;
4. търговски предприятия.
Ал. 2. Заложеното имущество може да е и родово определено или бъдещо. Бъдеща реколта може да се залата или от текущата, или от следващата стопанска година.
Ал. 3. Заложното право се разпростира и върху лихвите по заложеното вземане.
Ал. 4. Когато заложената вещ бъде преработена или присъединена, залогът следва новата вещ."
Това е окончателното съдържание, което се предлага, като са възприети и част от направените предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Извън него остава само предложението на господин Лучников.
Господин Лучников, поддържате ли го? - Оттегляте го.
Други предложения? - Не виждам.
Моля да гласувате чл. 4 в редакцията, в която го предложи комисията.
От общо гласували 122 народни представители, за - 118, против - няма, въздържали се - 4.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Обезпечено вземане"
Чл. 5. Ал. 1. Обезпеченото вземане може да бъде индивидуално или родово определено, както и условно или бъдещо.
Ал. 2. Залогът обезпечава вземането и всички лихви и неустойки върху него."
По този текст няма постъпили предложения и комисията предлага да се приеме така, както е внесен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма предложения в залата.
Моля да гласувате чл. 5.
От общо гласували 127 народни представители, за - 127.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Залагане на обезпеченото вземане"
Чл. 6. Залогът, учреден по реда на този закон, следва обезпеченото вземане при залагането му."
Комисията предлага в този текст след думата "вземане" да се постави запетая и думите "при залагането му" да се заменят с думите "когато то бъде заложено".
При това положение текстът придобива следното окончателно съдържание:
"Чл. 6. Залогът, учреден по реда на този закон, следва обезпеченото вземане, когато то бъде заложено".
Предложение по текста не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други предложения има ли? - Няма.
Моля да гласувате чл. 6.
От общо гласували 124 народни представители, за - 124.
Член 6 е приет.

ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Член 7 със заглавие "Погасяване на залога".
"Чл. 7. Залогът се погасява, ако трето лице придобие права върху заложеното имущество по сделка, извършена от прехвърлителя в кръга на обикновената му дейност по занятие."
Народният представител господин Лучников предлага в този текст думата "права" да се замени с думата "собственост".
По време на дебатите при обсъждане на това предложение и в резултат на някои други предложения, които възникнаха, комисията предлага подобрена редакция на чл. 7, поради което господин Лучников оттегли предложението си.
Комисията предлага следното окончателно съдържание на чл. 7:
"Чл. 7. Залогът се погасява, ако трето лице придобие права върху заложеното имущество, които са несъвместими със заложеното право по сделка, извършена от залогодателя в кръга на обикновената му дейност по занятие."
Други предложения по този текст няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли допълнителни предложения? - Няма.
Моля да гласувате чл. 7 в редакцията, предложена от комисията.
От общо гласували 126 народни представители, за - 126, против - няма, въздържали се - няма.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Глава втора със заглавие "Права и задължения на страните".
Член 8, озаглавен: "Права на залогодателя".
"Чл. 8. Ал. 1. Залогодателят има право да запази държането на заложеното имущество.
Ал. 2. Залогодателят, който запазва държането на заложеното имущество, има право:
1. да използва в своята дейност заложеното имущество съобразно неговото предназначение;
2. да извършва сделки на разпореждане със заложеното имущество."
Народният представител Светослав Лучников предлага в този текст в ал. 1 и в ал. 2 думата "държането" да се замени с думата "владението".
Обосновката беше, че длъжникът е собственик и не може да държи собствената си вещ или право.
След обсъждане и подлагане на гласуване това предложение, комисията не го възприе. Тя гласува с 4 гласа "против", 2 - "за" и 1 - "въздържал се", поради което предлага текстът да бъде приет така, както е предложен от вносителя и както е прочетен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Лучников, жестът означава, че оттегляте или ще поддържате предложението си?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поддържате предложението.
Чухте аргументите, те бяха прочетени, на народния представител Светослав Лучников, защо той предлага думата "държането" да се замени с "владението" - тъй като длъжникът е собственик и не може да държи собствената си вещ или право.
Ще поставя най-напред на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников в чл. 8, ал. 1 и 2 думата "държането" да се замени с "владението".
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 126 народни представители, за - 32, против - 53, въздържали се - 41.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате чл. 8 в редакцията, която бе предложена от името на комисията от господин Мулетаров.
От общо гласували 121 народни представители, за - 116, против - 3, въздържали се - 2.
Член 8 е приет.
Има думата министър Червеняков.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Съзнавам, че до известна степен ще объркам процедурата, но искам да поставя на вашето внимание един въпрос на вече гласуван от вас текст на чл. 1. Съжалявам, но в момента, в който получих съобщение, че започва второ четене на законопроекта, бях на заседание на Министерския съвет и въпреки че веднага пристигнах в залата, този текст вече беше гласуван.
В работната група е обсъждана новата ал. 3, която се предлага от народния представител Светослав Лучников, която гласи: "Уговорката за оправомощаване на кредитора да продаде сам предмета на залога е недействителна, ако в нея не е уточнено по какъв начин и при какви условия ще се извърши продажбата."
Искам да посоча, че работната група е обсъдила това предложение и не го е възприела. След това в комисията с гласуване това предложение е възприето и е предложено на вашето внимание.

Категорично възразявам против този текст, тъй като до голяма степен той обезсмисля самия договор за особен залог. Самото право на заложения кредитор да продаде заложената вещ е регламентирано в чл. 37, ал. 1 от законопроекта. Там е посочена и процедурата - като негово законно право - да продаде тази вещ. Ако ние изискваме в договора да се включва изрична уговорка да се продаде тази вещ, до голяма степен ние обезсмисляме самия договор за особен залог.
Искам да посоча и едно практическо съображение. Във втората част на този текст е посочено: ако в нея не е уточнено по какъв начин и при какви условия ще се извърши продажбата. Струва ми се, че това нещо би създало страхотни правни затруднения в приложението на текста. Във всеки един момент длъжникът може да се позове, че прецизно не е уточнено по какъв начин и при какви условия ще се извърши продажбата. Това би станало предмет на нескончаеми съдебни спорове и практически би минирало приложението на договорите за особен залог.
Именно заради това призовавам първо народния представител Светослав Лучников с оглед на тези две принципни съображения - едното, че правото на кредитора да продаде заложеното имущество е регламентирано вече, а в чл. 34 е предвидено и как се извършва предаването на вещта; принципната възможност е регламентирана в чл. 32, ал. 1; в чл. 37, който е минал през комисията, е дадена самата процедура и неговото право, което е по силата на закона, а не по силата на уговорката произтича за продажбата на вещта, да оттегли това предложение. Или пък, ако някой народен представител предложи да се прегласува този текст, но текстът на чл. 1 да остане във вида, в който е внесен от вносителя. В противен случай ми се струва, че практически ние бихме минирали приложението на този вид договори в нашата практика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Наистина ще нарушим процедурата, но въпросът трябва да се обсъди. Грешката е на ръководството на Народното събрание - поемам я върху себе си, че не направихме кратка почивка преди да започнем гледането на един законопроект, внесен от Министерския съвет, за да имаме аргументите на вносителя, когато се предлага гласуването на нов текст.
Господин Лучников има думата по същия въпрос.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Законът за особените залози, както вече имах случая да кажа, е един полезен и навременен закон. При нашите условия обаче той злоупотребява с основни права на длъжника. В страните, откъдето е зает тоя закон, продажбата на заложената вещ, макар и владението й да е оставено у залогодателя, се извършва по реда на нормалната процедура за принудително изпълнение, т.е. от съответен орган на изпълнителното производство.
Тук, у нас, като някакво оригинално българско нововъведение се предлага продажбата да се извършва от самия кредитор. Аргументът в тази насока беше много странен: видите ли, понеже съдебното изпълнение у нас не е на висота, то е бавно и неефективно, нека да оправомощим кредитора сам да продава заложената вещ... Много странен аргумент и то именно от министъра на правосъдието, в чието ведомство се намират съдебните изпълнители и който носи отговорност за тяхната неефективност.
Какво значи да се даде възможност на кредитора без ред и условия да продава заложената вещ? - Той може да я продаде без пари, господа! И кой ще носи тогава отговорността за щетите, които претърпява длъжникът?
Аз настоявам да се запази това правило. То не обезсмисля залога без предаване на владението, а само уточнява, че когато се сключва договорът, длъжникът има право да поставя условия, при които ще се продаде неговата вещ, като определи специално начина, по който тя ще се оцени. Без това ние създаваме един произвол, който поставя на съществено застрашаване интересите на длъжника.
Освен това аз смятам, че един текст, приет от Народното събрание, не може да се прегласува по желанието на един представител на изпълнителната власт. В края на краищата ние трябва да уважаваме институцията, която представляваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Госпожа Ани Миленкова има думата.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Поначало аз участвувах в работната група, която подготвяше разглеждането на закона за Комисията по устройството и дейността на държавните органи. Ние действително не възприехме предложението на господин Лучников точно затова, защото то сменя логиката на закона, чиято цел е бързото удовлетворяване. Аз мисля, че и без да е приета ал. 3 на чл. 1, няма никаква пречка страните да могат да уговарят начина и условията на продажбата - без това изрично да е казано и без това да прави недействителна тяхната уговорка.
А действително, ако остане този текст в чл. 1, целият закон придобива съвсем друг вид. Затова предлагам залата с консенсус да се съгласи и да прегласуваме тази ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Интересно защо не чухме аргументите против преди гласуването?
АНА МИЛЕНКОВА: Защото мен ме нямаше в залата по време на гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Всъщност не чухме за този спор.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Това предложение на господин Лучников беше дискутирано продължително време в комисията. Представителите на вносителите и на работната група категорично възразиха и изложиха съображенията, които сега посочи министър Червеняков и допълни госпожа Миленкова. Въпреки това, при гласуването на предложението, което е коректно и е съгласно изискванията на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, мнозинството от присъствуващите членове на комисията го подкрепиха и то намери отражение в окончателния доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Аз благодаря на колегата Мулетаров, че потвърди решението на комисията. Не е коректно то да бъде преиначавано. Комисията прие моето предложение именно като възприе аргументите, че длъжникът при тия условия, когато се оправомощава кредиторът да продаде неговата заложена вещ, има право на по-добра защита. Затова аз възразявам да се прегласува приетия вече от Народното събрание текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И министър Червеняков поиска отново думата. Без съгласие за такова нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, няма да може да стане прегласуването. Ако практиката е противоречива, може да се наложи изменение.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Съзнавам, че без съгласието на Народното събрание прегласуването не може да стане и предполагам, че това предложение ще бъде подложено на гласуване.
Действително този текст е приет от комисията, но право на Народното събрание е да възприеме едни или други аргументи. Мога да кажа, че цялата Глава седма - Изпълнение върху заложеното имущество - е построена върху принципа за създаване на максимални гаранции за защита на длъжниковото имущество. Именно заради това е регламентирана подробно процедура по какъв начин трябва да стане предаването на вещта, по какъв начин може да се пристъпи към принудителното изпълнение върху нея, по какъв начин може да се оспори. Затова в чл. 36 изрично е посочено, че залогодателят може да оспори вземането или заложеното право по реда на чл. 250-255 от Гражданския процесуален кодекс. Само след като това оспорване бъде отхвърлено, може да се пристъпи към продажба на вещта.
Във всички страни, в които има практика по прилагането на особените залози, е предвидена възможността на кредитора сам пряко да продаде заложената вещ. Именно заради това в чл. 37 е предложена тази процедура, като изрично са посочени гаранциите тази процедура да не накърни интересите на длъжника.
Във връзка с това в ал. 2 се предлага продажбата да бъде извършена само срещу заплащането на пълния размер на цената на депозитаря, а второ: че при продажбата кредиторът е длъжен да положи грижата на добър търговец. Ако той не положи такава грижа, неговите действия подлежат на съответното съдебно оспорване.
Същевременно в ал. 4 изрично е посочено, че ако продаваното имущество е чуждо, се прилагат правилата на чл. 372 от Гражданско-процесуалния кодекс.
Струва ми се, че ако се възприеме противното или това, което е гласувано в ал. 3 на чл. 1, до голяма степен се обезсмисля самата цел на договора за особен залог. Ето защо считам за разумно да се подкрепи предложението на народния представител госпожа Миленкова и след като се вземе съгласие от Народното събрание, да се прегласува този текст. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Прегласуването става само непосредствено след гласуването. Ставаше дума за съгласие в смисъл на консенсус. Възражения бяха направени. Очевидно това не може да стане, още повече, че това би било основание да се оспори изцяло след това текстът. Има и други пътища, към които може да се прибегне по-късно.
Има думата господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Член 9 със заглавие "Задължения на залогодателя".
"Чл. 9. Ал. 1. Залогодателят, запазил държането на заложеното имущество, е длъжен да се грижи за запазването му с грижата на добър търговец, като:
1. застрахова заложеното имущество за своя сметка срещу общоприетите в търговския обмен рискове по начин, който осигурява възможност на заложния кредитор да се ползва от застрахователното обезщетение;
2. уведомява заложния кредитор за всички повреди и посегателства върху заложеното имущество;
3. уведомява заложния кредитор за всички производства, засягащи заложеното имущество;
4. уведомява писмено заложния кредитор за всички правни и фактически действия, водещи до прехвърляне или възникване на права на трети лица върху заложеното имущество или до промяна в неговата идентичност и го снабдява с копия от документите, установяващи прехвърлянето или учредяването на правата;
5. уведомява третите лица, придобили права върху заложеното имущество, за правата на заложния кредитор;
6. при опасност от развала на заложеното имущество, след като извести заложния кредитор, продаде имуществото и вложи получената сума в банка за обезпечение на заложния кредитор."
Народният представител господин Лучников предложи в ал. 1 "държането" да се замени с "владението". Съображенията бяха посочени в предшестващия член - че длъжникът е собственик поначало на тази вещ и не може да я държи, поради което предложението беше отхвърлено.
"Ал. 2. Залогодателят е длъжен да осигурява на заложния кредитор възможност да проверява състоянието на заложеното имущество.
Ал. 3. В случаите на ал. 1, точка 4 залогодателят е длъжен да поиска вписване в съответния регистър на промените в правата върху или в идентичността на заложеното имущество.
Ал. 4. Залогодателят е длъжен при получаване на известието по чл. 33, ал. 1 да не се разпорежда със заложеното имущество."
Народният представител Светослав Лучников предлага да се създаде нова ал. 5 и нова ал. 6 със следното съдържание:
"Ал. 5. Залогодателят е длъжен при погасяване на залога, съгласно чл. 7 от този закон, да удовлетвори заложния кредитор с получената сума срещу отчужденото имущество или да се предостави друг равностоен залог, ако обезпеченото вземане още не е изискуемо."
Това предложение при дискусията беше оттеглено от господин Лучников, тъй като комисията предложи нова ал. 5 с подобна редакция и съдържание на господин Лучников.
И новата ал. 6, която предлага господин Лучников:
"Ал. 6. При умишлено неизпълнение на задълженията си по предходната алинея залогодателят носи наказателна отговорност по чл. 258 от Наказателния кодекс."
Тук комисията изтъкна някои съображения, че залогът е имуществено право, според други то е вещноправен, разпореждането с това право на кредитора е разпореждане с чуждо имущество и трябва да се наказва по същия начин, както се наказва разпореждане с физическа вещ.
Комисията реши предложението за създаване на нова ал. 6 да се разгледа в приетия на първо четене законопроект за изменение на Наказателния кодекс, където се създава специална глава с текстове, които третират и тази материя, и затова реши да не възприема това предложение на господин Лучников, с което той се съгласи, и въпросът да бъде обсъждан при промените, които е предстоящо да бъдат внесени в пленарната зала на Наказателния кодекс.
Комисията предлага текстът на чл. 9 да се приеме с четирите алинеи, предложени от вносителя, и следната нова ал. 5 със съдържание:
"Ал. 5. Залогодателят е длъжен при погасяване на залога да удовлетвори заложния кредитор с получената срещу отчужденото имущество сума."
Това е предложението, което се прави. Други предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Терминологичното предложение на господин Лучников вече беше отхвърлено, т.е. безпредметно е сега да се гласува по-нататъшният текст. Предлага се текстът на вносителя с четирите алинеи и нова ал. 5 на базата на предложението на господин Лучников, подкрепено от комисията. Други предложения?
Има думата госпожа Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Моето предложение е чисто терминологично. В чл. 9, ал. 4 думата "известието" би следвало да се замени със "съобщението", тъй като вече в чл. 33 ние сме възприели този термин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли възражения по този въпрос?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Правилна е забележката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате целия чл. 9 с петте алинеи.
От общо гласували 131 народни представители, за - 130, против - няма, въздържали се - 1.
Приет е чл. 9.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият текст е чл. 10 със заглавие "Права на заложния кредитор".
"Чл. 10. Заложният кредитор има право:
1. да се удовлетвори от заложеното имущество или от полученото за него обезщетение;
2. да се удовлетвори от полученото срещу отчуждаването на заложеното имущество;
3. да се удовлетвори от равностойността на имуществото по точка 1 или 2, в случай че това имущество не може да бъде отделено от останалото имущество на залогодателя."
Комисията предлага за прецизност в точка 1 на този текст след думите "да се удовлетвори" да се добавят думите "цената на" или точка 1 да стане така: "да се удовлетвори от цената на заложеното имущество или от полученото за него обезщетение".
Точка 2 и точка 3 се предлага да се приемат без промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други предложения?
Има думата госпожа Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Искам да предложа по-добра редакция. В основния текст нека да бъде: "Заложният кредитор има право да се удовлетвори от" и всяка следваща точка да започва с това, от което може да се удовлетвори, за да не се повтаря във всяка точка "да се удовлетвори от".

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По това не би имал никой възражения. Става дума за по-голяма точност на текста.
Моля да гласувате чл. 10 с двете поправки: добавяне на думите "цената на" в т. 1 и дописване в началото "заложният кредитор има право да се удовлетвори от:" и след това начините на това удовлетворение.
От общо гласували 123 народни представители, за - 123.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 11 със заглавие "Предсрочна изискуемост".
"Чл. 11. В случай, че залогодателят не изпълнява своите задължения по договора за залог, заложният кредитор може да иска изпълнение преди срока, както и да се удовлетвори от заложеното имущество."
По този текст няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения в залата? - Няма.
Моля да гласувате чл. 11.
От общо гласували 125 народни представители, за - 125.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващата глава от закона е глава трета със заглавие "Действие на залога спрямо трети лица".
Чл. 12, заглавие на текста: "Противопоставимост на права":
"Чл. 12. Ал. 1. Учреденият при условията и по реда на този закон залог не може да се противопостави на трети лица, ако не е вписан в Централния регистър за особените залози по партидата на залогодателя."
Народният представител господин Светослав Лучников предлага в чл. 12, ал. 1 и в ал. 2 думите "Централния регистър за особените залози" да отпаднат, а след думите "по партидата на залогодателя" да се добави "в регистъра за вписване на особените залози при съда, където е регистриран търговецът или търговското дружество-залогодател, или в района, на който се намира земята, реколтата от която се залага".
Комисията проведе обстойна дискусия по това предложение на господин Лучников, тъй като той по принцип се противопоставя за учредяването на Централен регистър и предлага да се създадат такива регистри в цялата страна. Бяха направени обстойни обяснения и аргументи, че това ще доведе до затруднения, а освен това, че в съществуващата международна практика в страните, в които съществува подобна институция, също действува Централен регистър.
След тези обяснения комисията отхвърли предложенията на господин Лучников с 5 гласа "против", 1 "за" и 1 "въздържал се".
"Ал. 2. Договорът за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената, договорът за лизинг и запорът не може да се противопоставят на кредитора, в полза на когото при условията и по реда на закона се учредява залог върху продадено, отдадено на лизинг или запорирано имущество, ако не са вписани в Централния регистър за особените залози по партидата на залогодателя.
Ал. 3. Когато този закон предвижда вписване в друг регистър, противопоставимостта възниква от вписването в този регистър."
Комисията предлага изречението на ал. 2 да започва с думите "Залогът за вземане", а след думите "по реда на закона се учредява залог върху" да се добави думата "вземане".
В ал. 3 се предлага в края на изречението думата "този" да се замени с думата "другия".
При това положение окончателната редакция, която предлага комисията на чл. 12, е следната:
"Чл. 12. Ал. 1. Учреденият при условията и по реда на този закон залог не може да се противопостави на трети лица, ако не е вписан в Централния регистър за особените залози по партидата на залогодателя.
Ал. 2. Залогът на вземане, договорът за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената, договорът за лизинг и запорът не може да се противопоставят на кредитора, в полза на когото при условията и по реда на закона се учредява залог върху вземане, продадено, отдадено на лизинг или запорирано имущество, ако не са вписани в Централния регистър за особените залози по партидата на залогодателя.
Ал. 3. Когато този закон предвижда вписване в друг регистър, противопоставимостта възниква от вписването в другия регистър."
Това е окончателната редакция, която комисията предлага на чл. 12 с трите алинеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата госпожа Миленкова. И господин Лучников сигурно, тъй като той има съществено предложение по този текст.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Аз бих искала да направя едно редакционно подобрение в ал. 2 на чл. 12, от което текстът става по-ясен.
Ал. 2 на чл. 12, там, където се казва "по реда на закона се учредява залог върху вземане", и със запетая: "продадено, отдадено" и т.н., след запетаята да се прибави: "или върху". При което става: "Залогът на вземане, договорът за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената, договорът за лизинг и запорът не може да се противопоставят на кредитора, в полза на когото при условията и по реда на закона се учредява залог върху вземане или върху продадено, отдадено на лизинг..." и т.н., с което текстът става по-ясен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По това предложение има ли възражения на вносителя?
Господин Лучников има думата.
Няма възражения от вносителя. А от комисията?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Това е подобрена редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Подобрена редакция. Но предложението по същество по текста...
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Моето предложение е свързано с моето принципно възражение против създаването на Централен регистър при Министерството на правосъдието за вписване на особените залози. Създава се една много странна процедура, една чисто съдебна процедура. Една процедура на охранително производство, каквото представлява вписването, се предоставя на едно юридическо лице, на юридическо лице, забележете, на самоиздръжка. Значи на нещо, което се отделя дори от държавната администрация. Това е нечувано и невиждано никъде по света нововъведение в тази материя.
Ние имаме определена система на охранително производство, определена система на вписвания. Тя беше съвместена на много места с нотариалната дейност. Сега, когато приемаме Закон за нотариусите, където предоставяме извършването на самите нотариални действия на нотариуси - частни лица с държавна лицензия, ние образуваме съдии по вписването към съответните съдилища, защото тази охранителна процедура, чисто съдебна процедура не може да се възлага комуто и да е. Тук, повтарям, се предлага тя да се възложи на едно юридическо лице, което да действува на самоиздръжка. Аз не мога да разбера защо трябва да се комерсиализира и тази дейност, която е чисто съдебна охранителна.
Освен това всички залози, за да бъдат противопоставими, т.е., за да бъдат дeйствителни, трябва да бъдат вписвани в един Централен регистър при Министерството на правосъдието. Представете си сега лицата, които искат да извършат такъв залог в Петрич, в Силистра, в Брегово, в Малко Търново, трябва да дойдат в София и да извършват своята регистрация в този Централен регистър. Абсолютно неприемливо, абсолютно непрактично, нещо, което ще осъществи широкото приложение на тези залози, особено когато се касае за залога на реколта, срещу която земеделски стопани могат да получат евтин, сигурен кредит. Ами сега един земеделски стопанин, който иска да заложи своята реколта и да получи срещу нея средства за семена или за торове, да кажем, от Добричко, трябва да дойде в София и да извършва тази процедура тук. Абсолютно неприемливо!
Тази система може да действа там, където съдебната система е компютъризирана, където навсякъде има терминали. Но въпреки това, терминалът, компютърът е едно средство за предаване на информация, а не средство за регистрация. Юридическият документ, актът трябва да бъде писмен и регистриран някъде в името на правната сигурност.
Затова именно аз оттук започвам своите възражения против този централен регистър, които правя и по-нататък, в другите текстове на закона, които предвиждат неговото създаване. Аз смятам, че няма никаква необходимост да се изоставя класическата система на вписване, установена в нашето право, в името на някакви взаимствания от чужди законодателства, които работят при условия, съвсем различни и несходни с нашите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Това предложение се отнася и към окончателния текст. Става дума за корекция в ал. 1 и 2, наистина от принципен характер.
Има думата министър Червеняков.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Действително поставеният въпрос е от принципно значение и касае проблемите за валидността на договорите, противопоставимостта на трети лица и всички последици, свързани с материята за вписване.
Принципният въпрос стои така - дали да бъде централизирано това вписване в един централен регистър? Никой тук не твърди, очевидно господин Лучников не е вникнал в замисъла на законопроекта, че тоя централен регистър ще бъде само в София. Очевидно, че той ще има регионални поделения, поради което се предлага в чл. 23 устройството, организацията и дейността на този централен регистър да бъде уреден с правилник, допълнително издаден, въз основа на тези принципи, които са залегнали в закона. Очевидно е, че вписването ще става по места, но системата ще бъде централизирана.
Какво е предимството на централизираната система? Че една и съща вещ не може да бъде обект на залог в два различни региона. Ако се създаде регистрацията към съдилищата, една и съща вещ може да бъде регистрирана в два отделни, съответно окръжни съдилища, ако се възприеме тази система. Така че въпросът за противопоставимостта и за първоначалния момент - за вписването, да придобие изключително сериозни правни последици.
С наличието на централен регистър ще може във всеки един момент да се проверява дали тази вещ до този момент не е била вписана, дали върху нея не е бил установен съответният особен залог. Така че още в момента на вписването да прави невъзможно сключването на втори договор за особен залог върху една и съща вещ.
Цялата логика на нашето законодателство е изградена върху простия принцип, че воденето на регистри е държавна функция. Няма никакви пречки от тази гледна точка този регистър да бъде учреден към Министерството на правосъдието. Достатъчни са гаранциите, които са посочени в закона, касаещи процедурата на вписване, касаещи и подлежащите на вписване данни, касаещи процедурата по обжалването на отказа за вписване. Това създава достатъчно сигурни гаранции, че това вписване ще бъде извършено, съобразно принципите, които са залегнали в закона.
Между другото, трябва да спомена, че няма нито една страна в настоящия момент, в който този регистър да не е обособен като централен и да е обособен към отделни органи на други власти. Така че изцяло подкрепям предложението на комисията и това, което е предложено в първоначалния законопроект и е логика на цялостното изграждане на регистрацията на особените залози, това да бъде извършено към един централен регистър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Лучников. То реплика на министър не може да се прави, но все пак, доколкото сте вносител на предложението, преди да поставя на гласуване.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз вземам думата само затова, защото все пак не е приятно един човек на моята възраст и с моя опит да бъде обвинен, че не разбира нещата. Напротив, разбирам много добре. Тук искам да разясня една заблуда, която се разпространява - че ако регистрирането бъде по места, а не централно, е възможно една вещ да бъде регистрирана два пъти. Това е невъзможно, господин Червеняков, затова, защото вписването се прави там, където е регистриран търговецът или търговското дружество. А тъй като търговецът и търговското дружество е регистрирано само на едно място, то всеки един залог на негово имущество ще бъде регистриран на едно място и всеки, който пожелае, може да направи там своята справка. Така че е изключено едно имущество, което принадлежи на един търговец или едно търговско дружество да бъде регистрирано на две места. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ясни са двете тези.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников - в чл. 12, ал. 1 и ал. 2 думите "централният регистър по особените залози" да отпаднат, а след думите "по партидата на залогодателя" да се добави: "в регистъра за вписване на особените залози при съда, където е регистриран търговецът или търговското дружество - залогодател, или в района на който се намира земята, реколтата от която се залага". Това е предложението.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 150 народни представители, за - 63, против - 35, въздържали се - 52.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 12 така, както беше предложен от името на комисията и с редакционната поправка, която направи госпожа Миленкова по ал. 2.
От общо гласували 128 народни представители, за - 115, против - 6, въздържали се - 7.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият член е 13 със заглавие "Придобиване на права върху заложеното имущество".
"Чл. 13. Ал. 1. Всяко лице, на което залогът може да бъде противопоставен, придобива правата върху заложеното имущество, обременени със залога, и има положението на залогодател.
Ал. 2. Лицето по ал. 1 е длъжно да уведоми писмено заложния кредитор за придобитите от него права."
По този текст няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И по следващите три текста няма постъпили предложения. Предлагам господин Мулетаров да ги прочете преди почивката.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 14 със заглавие "Поредност на особените залози".
"Чл. 14. Поредността на особените залози върху едно и също имущество се определя от поредността на вписването им."
По този текст също няма предложения.
Чл. 15 със заглавие "Ред на залога върху съвкупност".
"Чл. 15. Ал. 1. Продавачът на отделна вещ или право, получил в обезпечение на вземането си за цената, залог върху вещта или правото, се удовлетворява от цената му преди кредитора, вписал по-рано залог върху съвкупността, част от която е станала вещта или правото.
Ал. 2. Правата на продавача, който си е запазил собствеността до изплащането на цената и правата на лизингодателя, са противопоставими на кредитора, вписал по-рано залог върху съвкупност.
Ал. 3. Правото на предпочитателно удовлетворение по ал. 1 и противопоставимостта на правата по ал. 2 се погасяват, ако залогът, продажбата или съответно лизингът не бъдат вписани в 14-дневен срок от сключването им."
И чл. 16, по който също няма предложения, със заглавие "Ред на вземането, обезпечено с особен залог".
"Чл. 16. Ал. 1. Вземането, обезпечено с особен залог, се удовлетворява в поредността, определена от чл. 136, ал. 1, точка 3 от Закона за задълженията и договорите, съответно от чл. 722, точка 1 от Търговския закон.
Ал. 2. Вземането, обезпечено с особен залог, се удовлетворява от паричните суми по чл. 10, точка 1 и 2, както ако върху тях би имало учреден залог.
Ал. 3. Вземането, обезпечено с особен залог, се удовлетворява до размера по чл. 10, точка 3 предпочитателно от цялото имущество на залогодателя преди вземанията по чл. 136, ал. 1, точка 5 от Закона за задълженията и договорите, съответно преди вземанията по чл. 722, ал. 1, точка 3 от Търговския закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има ли допълнителни предложения към чл. 13, 14, 15 и 16, редакционни поправки? - Няма.
Моля да гласувате четирите текста, както бяха докладвани.
От общо гласували 135 народни представители, за - 130, против - няма, въздържали се - 5.
Приети са текстовете от 13-и до 16-и включително.
Стигнахме до глава четвърта - "Особени случаи на залог", и междувременно народните представители получиха втората и последна част от Законопроекта за особените залози, което ни дава възможност след това евентуално да стигнем докрая днес, ако успеем. Господин Дилков е крайно нетърпелив, моля да уважим неговата покана, поради което давам почивка до 12,00 ч. (Звъни)
След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Господин Мулетаров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ние приехме и Глава трета. Сега пристъпваме към Глава четвърта.
"Глава четвърта
ОСОБЕНИ СЛУЧАИ НА ЗАЛОГ
Залог на вземане
Чл. 17. Ал. 1. Залогът на вземане има действие спрямо длъжника по заложеното вземане след съобщаването му.
Ал. 2. Съобщението може да се направи както от залогодателя, така и от заложния кредитор и трябва да съдържа:
1. изявление, че вземането се залага;
2. описание на вземането и на заложената част;
3. данните за вписването на залога в регистъра.
Ал. 3. Залогодателят събира заложеното вземане и неговите плодове до получаване на известието по чл. 33, ал. 1."
По този текст няма постъпили предложения и комисията предлага да бъде гласуван така, както е предложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Заповядайте, госпожо Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Предложението ми е чисто редакционно и терминологично. В чл. 17, ал. 3 би следвало думата "известието" да се замени с "съобщението", защото това е възприетият термин в чл. 33. Той е променен. Беше "известието", след това стана "съобщението". Подобни поправки направихме вече и в останалите текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест да се замени думата...
АНА МИЛЕНКОВА: ... "известието" със "съобщението" в чл. 33, тъй като в чл. 33 този документ се нарича "съобщението".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма възражения.
Моля да гласувате чл. 17 с тази поправка.
От общо гласували 125 народни представители, за - 122, няма против, въздържали се - 3.
Чл. 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председателю, тъй като по следващите три текста няма постъпили предложения и промени от първоначално внесения проект, предлагам да ги прочетем последователно.
"Залог на безналична ценна книга
Чл. 18. Ал. 1. Подлежащите на вписване по този закон обстоятелства относно залога на безналична ценна книга се вписват в централния депозитар.
Ал. 2. Когато е заложена безналична акция или облигация, вписване се извършва и в книгата за безналичните акции или облигации на дружеството.
Залог на дял от търговско дружество
Чл. 19. Ал. 1. Договорът за залог на дял от търговско дружество се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
Ал. 2. Подлежащите на вписване по този закон обстоятелства относно залог на дял се вписват в търговския регистър по партидата на дружеството.
Залог на съвкупност
Чл. 20. Залогът на съвкупност тежи върху всеки неин елемент до отделянето му от съвкупността."
По тези три текста - 18, 19 и 20, няма постъпили предложения и бихме могли да ги гласуваме едновременно, ако не постъпят нови такива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по тези три члена? - Няма.
Моля да гласувате чл. 18, чл. 19 и чл. 20 така, както бяха представени.
От общо гласували 126 народни представители, за - 121, няма против, въздържали се - 5.
Членове 18, 19 и 20 са приети.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 21 със заглавие "Залог на търговско предприятие" и четири алинеи.
"Чл. 21. Ал. 1. Договорът за залог на търговско предприятие се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
Ал. 2. Подлежащите на вписване по този закон обстоятелства относно залог на търговско предприятие се вписват в търговския регистър по партидата на залогодателя.
Ал. 3. Договорът за залог на търговско предприятие е противопоставим на трети лица, придобиващи права върху отделни активи на заложеното предприятие, когато активите са посочени в договора и той е вписан в съответния регистър.
Ал. 4. Правилата относно залога на съвкупност се прилагат и за залога на търговско предприятие."
По този текст комисията предлага само нова подобрена редакция на ал. 3, без промяна в останалите три алинеи. Или предложеният нов, заместващ текст на ал. 3, е със следното съдържание:
"Ал. 3. Договорът за залог на търговско предприятие е противопоставим на трети лица, придобиващи права върху отделни активи на заложеното предприятие, когато е вписан в съответния регистър. Ако в договора за залог на търговско предприятие са посочени отделни активи, залогът тежи върху тях и след отделянето им от предприятието."
При това положение комисията предлага текстът в неговите ал. 1, 2 и 4 да се приеме както е внесен, а ал. 3 - със заместващия текст, който прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 21 с четири алинеи, като ал. 3 е със заместващия текст.
От общо гласували 125 народни представители, за - 119, против - 1, въздържали се - 5.
Чл. 21 е приет.
Глава пета - "Централен регистър за особените залози", "Устройство".
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 22. Ал. 1. Създава се централен регистър за особените залози към Министерството на правосъдието като юридическо лице на извънбюджетна сметка със седалище София.
Ал. 2. Централният регистър се ръководи от директор, който се назначава от министъра на правосъдието.
Ал. 3. Приходите по сметката се набират от извършената дейност и от държавния бюджет, а набраните средства се използуват за финансиране на дейността на регистъра.
Ал. 4. Превишението на приходите над разходите се установява към 31 декември и се прехвърля за ползуване по предназначение през следващата година.
Ал. 5. Извънбюджетната сметка се утвърждава от министъра на финансите по предложение на директора на регистъра."
Народният представител господин Светослав Лучников предлага заместващ текст на чл. 22:
"Чл. 22. Към Министерството на правосъдието се създава специална служба, в която се отбелязват всички регистрирани в страната особени залози."
При внасянето на първата част от законопроекта комисията не беше изразила ясно становище по този текст, тъй като съществуваха различни мнения. Едно от тях, което беше преобладаващо и което се очерта при обсъждането, беше регистърът да не бъде юридическо лице на извънбюджетна сметка, а да си бъде към бюджета на министерството. Комисията проведе обстойна дискусия по този въпрос и покани на вчерашното, последно заседание, когато беше обсъден този отложен текст, представители на Министерството на финансите. Те изцяло споделиха идеята, която беше изразена от някои от членовете на комисията, че този централен регистър трябва да бъде на бюджетна издръжка към министерството, към което е, че той не следва да бъде на извънбюджетна такава, тъй като това създава един прецедент и ще доведе до известни усложнения, а също така ще доведе и до известен дебаланс във връзка със сумите, които отпуска като субсидия държавният бюджет.

В резултат на това комисията единодушно на последното заседание прие нов заместващ член на 22 с две алинеи и следното съдържание:
"Устройство
Чл. 22. Ал. 1. Създава се Централен регистър за особените залози към Министерството на правосъдието като юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
Ал. 2. Централният регистър се ръководи от директор, който се назначава от министъра на правосъдието."
Това е окончателният текст, който комисията предлага след обстойното му обсъждане с активното участие и абсолютно покриване на мнението с представителите на Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Всъщност се съобразявате и с предложението на господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Предложението на господин Лучников е свързано с едно друго негово предложение, с което той предлага да не съществува Централен регистър. Но то беше предрешено в предшестващите текстове, където се посочи, че съществува такъв Централен регистър и затова ние го гласувахме. То беше гласувано тук и не се възприе, затова не го коментираме отново, тъй като този принципен въпрос съществува в няколко отделни текста, по които вече е изразено становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест няма да гласуваме предложението на господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Да, изразено е становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате съдържанието на чл. 22 с две алинеи така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 134 народни представители, за - 128, против - 1, въздържали се - 5.
Член 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Вътрешни правила
Чл. 23. Министърът на правосъдието издава правилник за дейността на Централния регистър."
Народният представител господин Светослав Лучников предлага заместващ текст със съдържание: "Министърът на правосъдието издава правилник за дейността на службата".
Това предложение не се прие от комисията, тъй като не беше възприето и предложението на господин Лучников да не съществува Централен регистър, поради което комисията предлага текстът да се приеме така, както е предложен в първоначалния проект, но заглавието да се промени - вместо "Вътрешни правила" да стане "Правилник за дейността", а текстът да остане така, както беше прочетен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Госпожа Миленкова има думата.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Аз предлагам правилникът, за който става въпрос в чл. 23, да бъде наречен правилник за устройството и дейността на Централния регистър, тъй като този правилник безспорно ще отговори и на устройствени въпроси, един между които е и къде ще бъдат регионалните звена, терминалите на Централния регистър.
При това положение заглавието би следвало да стане "Правилник за устройството и дейността" и след това в чл. 23 - "Министърът на правосъдието издава правилник за устройството и дейността на Централния регистър". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има ли възражения по това?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Възражения няма, тъй като министърът на правосъдието в своето изказване посочи във връзка с предложението на господин Лучников, че е необходимо да се допълни с тази дума. Не смятам обаче за необходимо да променяме и заглавието, тъй като обикновено заглавието е по-кратко и ние ще възпроизведем целия текст. Затова предлагам заглавието да остане същото, като възприемем предложението с допълване на текста, който направи госпожа Миленкова. Само за краткост, а не по някакви други съображения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложението на господин Лучников вече беше гласувано, така че не би могло вече оттук нататък да се възприеме.
Поставям на гласуване чл. 23 със заглавие "Правилник" и текста с допълнението - министърът на правосъдието издава правилник за устройството и дейността на службата.
От общо гласували 126, за - 119, против - 5, въздържали се - 2.
Член 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Публичност
Чл. 24. Регистърът е публичен. Всеки може да иска справка или издаване на удостоверение за липсата или за наличието на вписано обстоятелство."
Господин Лучников предлага заместващ текст на чл. 24 със следното съдържание: "Данните, отбелязани в службата за особени залози са публични. Всеки може да иска справка или издаване на удостоверение за наличието или липсата на вписани обстоятелства. Такива справки и удостоверения са длъжни да издават и съдилищата, където е направено вписването".
Това предложение не беше възприето от комисията по съображения, които бяха изтъкнати в предшестващите текстове, а именно че предложението на господин Лучников за съществуването на локални, а не на Централен регистър не беше възприето и в другите текстове, където има подобни предложения, те фактически вече не са приети.
Това са съображенията, поради което комисията предлага текстът да бъде приет така, както е внесен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Лучников, вашето предложение е свързано с предишното принципно предложение, така че остава текстът на комисията за чл. 24.
Моля да гласувате.
От общо гласували 125 народни представители, за - 120, против - 1, въздържали се - 4.
Член 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Член 25 със заглавие: "Държавни такси".
"Чл. 25. Ал. 1. За вписването в регистъра, за даването на справки и за издаването на удостоверения се събира държавна такса.
Ал. 2. Размерът на държавната такса се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет."
Господин Лучников предлага заместващ текст на чл. 25 със следното съдържание:
"Чл. 25. За вписвания в регистрите за особени залози и за получаване на справки и удостоверения от тях или от службата при Министерството на правосъдието се събират държавни такси. Размерът на таксите се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет".
По изложените и в предшестващия текст съображения това предложение не беше прието, тъй като предложението на господин Лучников за създаване на отделни регистри не беше възприето. Остана централният регистър. И затова тези негови предложения вече не могат да бъдат приети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други допълнителни предложения има ли? - Няма.
Моля да гласувате чл. 25 с предложените две алинеи.
От общо гласували 131 народни представители, за - 116, против - 2, въздържали се - 13.
Член 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Преминаваме към глава шеста със заглавие: "Вписвания".
Първият текст от тази глава - чл. 26, със заглавие: "Подлежащи на вписване обстоятелства".
"Чл. 26. Ал.1. В регистъра се вписват следните обстоятелства:"
Господин Лучников предлага по тази първа алинея думите "в регистъра" да се заменят с думите "в регистрите за особените залози".
Комисията не възприе предложението по изложените съображения в предшестващите текстове.
"1. трите имена, ЕГН и адресът, съответно фирмата, номерът и партидата на вписването в Търговския регистър и адресът на управление на:
а) длъжника;
б) залогодателя за обезпечение на чужд дълг;
в) заложния кредитор;
г) купувача и продавача по договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената;
д) ползвателя и лизингодателя по договор за лизинг;
е) лицето, на което заложеното вземане следва да се изпълни до пристъпването към изпълнение.
2. описание на обезпеченото вземане или размера на сумата, за която е учреден залогът;
3. описание на заложеното, съответно продаденото, със запазване на собствеността до изплащане на цената или отдаденото на лизинг имущество и неговата цена, ако е посочена;
4. срок, ако е предвиден по-кратък от този по чл. 30, ал. 2; (Ал. 2, а не ал. 4, както е посочено в проекта. Допусната е грешка. Да се чете ал. 2.)
5. условие, ако е предвидено.
Ал. 2. В регистъра се вписват и:
1. прехвърлянето на обезпеченото вземане, съответно на правата на продавача и лизингодателя;
2. встъпването в обезпеченото вземане, съответно в правата на продавача и лизингодателя;
3. подновяването и заместването в задължението;
4. придобиването на права върху заложеното имущество;
5. подновяването на вписването;
6. отпадането на вписаното обстоятелство.
Ал. 3. На вписване подлежат също:
1. запорът върху имущество по чл. 4;
2. запорът върху обезпеченото вземане;
3. пристъпването към изпълнение;
4. изоставянето на изпълнението;
5. трите имена, ЕГН и адресът на депозитаря;
6. трите имена, ЕГН и адресът на управителя на предприятието;
7. поканата от търговеца до заложния кредитор за назначаване на управител на предприятие;
8. решението за откриване на производство по несъстоятелност;
9. решението за обявяване в несъстоятелност."
По този текст няма постъпили предложения, но комисията предлага към неговата ал. 2, която се състои от 6 точки, да се създаде една нова т. 7 със следното съдържание:
"7. прекратяването на заложното право".
По този начин, предложението е текстът да се приеме така, както е предложен с новата т. 7 в ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли допълнителни предложения по чл. 26? - Няма.
Моля да гласувате чл. 26 така, както беше докладван от комисията - освен текста на вносителя и към ал. 2 нова т. 7 - "Прекратяването на заложното право".
От общо гласували 123 народни представители, за - 119, против - 1, въздържали се - 3.
Член 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Член 27 с три алинеи и заглавие: "Искане за вписване".
"Чл. 27. Ал. 1. Вписването се извършва по искане на заинтересованото лице. Искането трябва да съдържа подлежащите на вписване обстоятелства."
Народният представител господин Лучников предлага в края на изречението на тази първа алинея да се добавят думите: "и да се придружава от договора за учредяване на залога".
Това предложение не беше възприето от комисията. Тя предлага алинеята да остане така, както е внесена.
"Ал. 2. Към искането за вписване на обстоятелства по чл. 26, ал. 1 се прилага съгласие на залогодателя, съответно на купувача на изплащане или на ползвателя по договор за лизинг, с нотариална заверка на подписа му. Нотариална заверка на подписа не се изисква, ако той е положен пред служител на регистъра, който удостоверява това обстоятелство.
Ал. 3. Към искането за вписване на обстоятелства по чл. 26, ал. 2 се прилага писмено съгласие на лицето, срещу което може да се черпят права от вписването."
Комисията предлага текстът да бъде приет така, както е внесен и както посочих - не възприе предложението за ал. 1, направено от народния представител Светослав Лучников.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Лучников, поддържате ли предложението?
Имате думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Отново трябва да апелирам към здравия разум срещу приемането на едно абсурдно положение. Вписването може да стане по искане на всяко заинтересовано лице. Тоест и само на кредитора. Ние не искаме за валидността на вписване да се представи договорът, с който се учредява правото на залог. Ами, представете си какво може да стане? Кредиторът може да отиде, да изготви една справка, такава, каквато се иска, по измислени от него данни, и да впише запор срещу някакво имущество на някакво лице, без то да знае, че имуществото му се залага. Не може да се действа така произволно само и само да се задоволят амбициите на някои млади специалисти, на които е възложено изработването на този закон, какъвто е случаят. Разберете, абсурдно е да допуснете вписване, без прилагане към това вписване на договора, от който произтичат правата на това вписване. Ще направим една много голяма беля, само от чисто и просто, извинявайте за думата, инат на някого от специалистите-вносители. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Други изказвания по същия въпрос? Други предложения? - Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников в края на изречението на ал. 1 на чл. 27 да се добавят думите "и да се придружава от договора за учредяване на залога".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 122 народни представители, за - 16, против - 26, въздържали се - 80.
Не се приема това допълнение.
Моля да гласувате чл. 27 - текста на вносителя, подкрепен от комисията.
От общо гласували 125 народни представители, за - 121, против - 4, въздържали се - няма.
Приет е чл. 27.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият чл. 28 е със заглавие "Регистърно производство" и следните четири алинеи:
"Чл. 28. Ал. 1. При постъпването на искането се дава входящ номер и се отбелязват денят и часът на постъпването му.
Ал. 2. Искането се разглежда незабавно. То може да бъде отказано само ако няма необходимото съдържание или не е внесена определената държавна такса, като едновременно с това отказът се съобщава на заявителя.
Ал. 3. Съобщението за отказа трябва да съдържа указване за всички пороци на заявлението.
Ал. 4. Заявителят може да отстрани пороците и да подаде ново искане. Новото искане се вписва по реда, по който е постъпило в регистъра."
Комисията предлага ал. 1 да отпадне и нов заместващ текст на ал. 2, която да стане ал. 1. Съдържанието на тази ал. 1 - заместващ текст, е следното:
"Чл. 28. Ал. 1. Искането за вписване се разглежда незабавно. Вписването може да бъде отказано само ако искането няма необходимото съдържание или не е внесена определената държавна такса, като едновременно с това отказът се съобщава на заявителя."
При това положение ал. 3 и 4 от този текст ставата ал. 2 и 3 и целият текст става от три алинеи.
Няма други предложения по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други предложения от залата? - Няма.
Моля да гласувате чл. 28, както беше докладван от името на комисията.
От общо гласували 123 народни представители, за - 122, против - няма, въздържал се - 1.
Член 28 е приет.
Моля да отворите втората част на текста.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Преминаваме към чл. 29, който е предоставен на народните представители с втора част от проекта.
Заглавието на чл. 29 е "Обжалване на отказ" и ал. 1 е със следното съдържание:
"Чл. 29. Ал. 1. Отказът да бъде извършено вписването подлежи на обжалване по административен ред пред министъра на правосъдието. Отказът на министъра на правосъдието подлежи на обжалване пред Върховния административен съд."
Народният представител господин Лучников предлага заместващ текст на чл. 29, ал. 1 със следното съдържание:
"Чл. 29. Ал. 1. Отказът да се извърши вписването подлежи на обжалване в 7-дневен срок от отзива. Жалбата срещу отказ на окръжния съд се разглежда по реда на отзива от същия съд при друг състав."
"Ал. 2. В случай на обжалване на отказ за вписване на обстоятелства по чл. 26, ал. 1 и 3 искането се вписва в регистъра по реда на постъпване на жалбата и преписката се изпраща на компетентния орган. Ако отказът за вписване бъде потвърден, извършеното вписване се заличава служебно."
Народният представител господин Никола Кацарски предлага заместващ текст на ал. 2:
"Ал. 2. В случай на обжалване на отказ за вписване на обстоятелства по чл. 26 жалбата се вписва в регистъра по реда на постъпването й и преписката се изпраща на компетентния орган. Ако отказът за вписване бъде потвърден, извършеното вписване се заличава служебно."
"Ал. 3. В случай на обжалване на отказ за вписване на обстоятелства по чл. 26, ал. 2 преписката се изпраща на компетентния орган. Ако отказът за вписване бъде отменен, вписването се извършва служебно."
Народният представител господин Никола Кацарски предлага последното изречение на чл. 29, ал. 3 да бъде изменено така: "Ако отказът за вписване бъде отменен, вписването се извършва служебно от деня, в който е било поискано".
Комисията не възприе предложенията на народния представител Никола Кацарски, възприе отчасти предложението за ал. 1 на господин Лучников, в резултат на което предлага в ал. 1 само второто изречение да придобие следната редакция:
"Отказът на министъра на правосъдието подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство" или ал. 1 да придобие следното окончателно съдържание:
"Ал. 1. Отказът да бъде извършено вписването подлежи на обжалване по административен ред пред министъра на правосъдието. Отказът на министъра на правосъдието подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство."
С тази промяна комисията предлага да бъде приет текстът така, както е внесен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има две предложения на господин Кацарски и едно на господин Лучников.
Господин Лучников, отчасти е възприето Вашето предложение. Дали Ви устройва окончателният текст? - Не поддържате предложението си.
Няма го господин Кацарски, но неговото предложение е последното изречение на чл. 29, ал. 3 да бъде изменено така: "Ако отказът за вписване бъде отменен, вписването се извършва служебно от деня, в който е било поискано". И по ал. 2 - "В случай на обжалване на отказа за вписване на обстоятелства по чл. 26 жалбата се вписва в регистъра по реда на постъпването и преписката се изпраща на компетентния орган. Ако отказът за вписване бъде потвърден, извършеното вписване се заличава служебно". Две предложения на господин Кацарски.
Моля да гласувате тези алтернативни текстове - изцяло нов на ал. 2 и промяна в последното изречение на ал. 3.
От общо гласували 132 народни представители, за - 31, против - 58, въздържали се - 43.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате чл. 29 с тази поправка, която отчита отчасти предложението на господин Лучников, а това е нова редакция на второто изречение на ал. 1.
От общо гласували 139 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 14.
Член 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 30 със заглавие "Действие на вписването".
"Чл. 30. Ал. 1. Вписаното обстоятелството се счита известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването.
Ал. 2. Всяко добросъвестно лице може да се позове на вписването, дори ако вписаното обстоятелство не съществува.
Ал. 3. Невписаните обстоятелства се считат несъществуващи за третите добросъвестни лица.
Ал. 4. Действието на вписването трае пет години от деня, в който е извършено. То може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл."
Комисията предлага ал. 2 и ал. 3 на чл. 30 да отпаднат, той да остане с две алинеи, а именно ал. 1 и ал. 4, която да стане ал. 2. Други предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други предложения в залата? - Няма.
Моля да гласувате чл. 30 с двете алинеи, така както беше докладван от комисията.
От общо гласували 124 народни представители, за - 121, против - няма, въздържали се - 3.
Член 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 31 със заглавие "Приложимост на правилата за публичност на регистъра и на регистърното производство"
"Чл. 31. Правилата за публичност на регистъра и на регистърното производство се прилагат съответно, когато в друг регистър се вписват обстоятелства по този закон."
Това е единствената алинея по този текст и по него няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли допълнителни предложения и бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 31, както беше докладван.
От общо гласували 123 народни представители , за - 122, против - няма, въздържали се - 1.
Член 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Пристъпваме към глава седма, озаглавена "Изпълнение върху заложеното имущество" и чл. 32 със заглавие "Пристъпване към изпълнение".
"Чл. 32. Ал. 1. В случай на неизпълнение на обезпеченото със залог задължение заложният кредитор може да пристъпи към изпълнение върху заложеното имущество.
Ал. 2. За изпълнението върху ценна книга, върху която е учреден залог с предаване на книгата, се прилагат разпоредбите на този закон.
Ал. 3. Кредиторът е длъжен да заяви за вписване в регистъра, че пристъпва към изпълнение, и да извести залогодателя за започване на изпълнението. Кредиторът има същите задължения и когато изостави изпълнението.
Ал. 4. Пристъпилият към изпълнение кредитор има право да вземе мерки за запазване на заложеното имущество и да го продаде."
Народният представител господин Светослав Лучников предлага към последната, четвърта алинея на този член в края да се постави запетая и да се добавят думите "ако това е уговорено изрично в договора за учредяване на залога". Също така той предлага да се създаде към този текст и една нова, пета алинея със следното съдържание: "При липса на валидна уговорка в полза на кредитора да продаде заложеното имущество, той трябва да поиска изпълнението върху него да се извърши по реда на чл. 360 и следващите, съответно чл. 390 и следващите от Гражданско-процесуалния кодекс".
С 4 гласа "за", 3 "против" и 5 "въздържали се" комисията не възприе тези предложения на господин Лучников. Искам само да насоча вниманието на народните представители, че съображенията, които изтъкна министърът на правосъдието във връзка с новата алинея 3, имат значимост и по тези алинеи и това бяха основните съображения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! С приемането на ал. 3 на чл. 2, която беше оспорена напразно от министъра на правосъдието, вие направихте наистина едно мъдро решение, защото защитихте правата на длъжниците, заложили своето имущество по реда на особения залог. Сега с тези алинеи, които аз предлагам, ние просто трябва да закрепим това защищаване на правата на длъжника. Съгласете се, че е много тежко едно лице без негово съгласие и без то да определи условията, при които да се продаде неговото имущество, да бъде лишено от това имущество. Затова аз предлагам да се прередактира ал. 4, като се каже, че кредиторът може да продаде заложеното имущество само ако това е било уговорено валидно с длъжника, т.е. ако се спази изискването на приетата от вас ал. 3 на чл. 2.
Веднага след това е необходимо да се направи уточнение, че ако такава валидна уговорка, която да овластява кредитора да продаде сам имуществото, не съществува, той тогава трябва да насочи изпълнението си по обикновения ред на изпълнителното производство съгласно Гражданско-процесуалния кодекс. И това е естествено, защото иначе той изобщо няма да може да се удовлетвори. Но тъй като не се е постигнало съгласие между него и длъжника за реда и условията, при които да се извърши продажбата от самия него, значи от кредитора, тогава той трябва да потърси изпълнението чрез съдебния изпълнител, което е нормалният начин за осъществяване на претенции върху чуждо имущество.
Така че аз още веднъж пледирам пред вас: както приехте ал. 3 на чл. 2, в същия синхрон, в същата логика на мисли да приемете и тия мои предложения по чл. 32, тъй като по този начин се създава една истинска гаранция за длъжниците. Тази гаранция за длъжниците, уважаеми дами и господа, е в полза на кредитната система въобще, защото когато длъжникът знае, че неговите права са гарантирани, той е много по-склонен да приеме един заем срещу особен залог. А това именно е в полза на кредитната система. Ограничавайки защитата на правата на длъжника, вие ограничавате и неговото желание да сключва такива кредити и по този начин вредите на правилното използване на кредита в тази страна, което е толкова необходимо в днешната фаза на оздравяване на нейната икономика. Много ви моля да вникнете в тази особеност на въпроса и да дадете необходимата защита на правата на длъжниците. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Госпожа Миленкова има думата.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Благодаря ви.
Уважаеми колеги, това, което предлага господин Лучников като добавка към ал. 4 накрая, ние фактически вече сме го приели с приемането на ал. 3 на чл. 1.
А що се отнася до чл. 32, самият той каза, че е съвсем естествено, когато няма друг начин за изпълнение, да се изпълни именно по процедурата на ГПК.
Така че аз смятам, че с тази ал. 5 абсолютно нищо ново и нищо различно от това, което би станало, не се казва.
А колкото до гарантиране на правата от една страна на длъжника, а от друга страна на кредитора, когато се дава по една облекчена процедура кредит, каквато облекчена процедура поначало се предоставя с възможността за такъв особен залог на движима вещ, то те много прецизно трябва да бъдат гарантирани не само в полза на длъжника, но и в полза на кредитора, който има гаранция в много по-малка степен, отколкото при реалния залог, тъй като вещта остава в самия длъжник.
Така че аз мисля, че в целия закон много разумно е прокарана ето тази нишка за гарантиране правата както на длъжника, така и на кредитора, нито само на единия, нито само на другия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Мулетаров има думата по същия въпрос.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! При четенето на текста пропуснах да допълня едно редакционно изменение, което предлага комисията, а именно: в ал. 1 след думите "обезпеченото със залог" да се добавят думите "по този закон". В останалата част текстът се предлага да бъде приет без промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Всъщност това е редакционна добавка: след "залог" - "по този закон", което не променя, а само уточнява смисъла.
Ще поставя на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников - към ал. 4 на чл. 32 в края да се постави запетая и да се добавят думите: "ако това е уговорено изрично в договора за учредяване на залога", и във връзка с това неговото предложение за нова ал. 5, която разглежда материята при липса на валидна уговорка.
Моля режим на гласуване - двете взаимносвързани предложения на господин Лучников.
От общо гласували 143 народни представители, за - 37, против - 63, въздържали се - 43.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате чл. 32, както беше докладван от председателя на комсията.
От общо гласували 128 народни представители, за - 121, против - 3, въздържали се - 4.
Член 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият текст е чл. 33 със заглавие: "Известие до залогодателя".
"Чл. 33. Ал. 1. Известието до залогодателя за пристъпване към изпълнение трябва да бъде в писмена форма и да съдържа:
1. изявление, че се пристъпва към изпълнение, с посочване на данните за вписването на това обстоятелство в регистъра;
2. описание на вземането и каква част от него се търси;
3. описание на заложеното имущество;
4. избор на начин на изпълнение при залог на търговско предприятие.
Ал. 2. Известието за изоставяне на изпълнението трябва да бъде в писмена форма и да съдържа:
1. изявление, че се изоставя изпълнението, с посочване на данните за вписването на това обстоятелство в регистъра;
2. описание на вземането и каква част от него е търсена;
3. описание на заложеното имущество."
Комисията предлага в заглавието думата "известие" да се замени със "съобщение" и в ал. 1 и ал. 2 първата дума от алинеите - "известието" - да се замени с думата "съобщението".
Други предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други предложения? Такава поправка вече направихме по-напред в текста - заменихме "известие" със "съобщение".
Моля да гласувате чл. 33, както беше докладван, с тази поправка, която унифицира терминологията.
От общо гласували 131 народни представители, за - 127, против - 2, въздържали се - 2.
Член 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 34 със заглавие: "Мерки за запазване на заложеното имущество".
"Чл. 34. Заложният кредитор има право:
1. да получи държането на заложеното имущество;
2. ако изпълнението се насочва върху вземане на залогодателя, да извести третото задължено лице за започването на изпълнението;
3. да вземе мерки за:
а) запазване, поддръжка и застраховане на заложеното имущество;
б) получаване на доходи от заложеното имущество;
в) увеличаване на продажната цена или намаляване на разходите за продажбата."
По този текст няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли допълнителни предложения? - Няма.
Моля да гласувате чл. 34.
От общо гласували 123 народни представители, за - 121, против - няма, въздържали се - 2.
Член 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 35 със заглавие: "Мерки на принуда".
"Чл. 35. Ал. 1. В случай, че не получи необходимото съдействие от залогодателя, заложният кредитор може въз основа на извлечение от регистъра за вписани обезпечение и започване на изпълнението да поиска от съдия-изпълнител предаването на заложеното имущество по реда на чл. 414 от Гражданския процесуален кодекс.
Ал. 2. Към събиране на равностойността на заложеното имущество се преминава само в случай, че то или някаква част от него не бъдат намерени у залогодателя. В този случай съдията-изпълнител извършва и разпределението на постъпилата сума по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Ал. 3. Когато някой от присъединените кредитори оспори получаването на обезщетение за заложеното имущество или възмездността на отчуждаването му, заложният кредитор трябва да установи по исков ред правото си по чл. 10. В този случай в тежест на заложния кредитор е да докаже получаването на обезщетение, съответно възмездността на отчуждаването.
Ал. 4. Когато някой от присъединените кредитори оспори равностойността на обезщетението или на полученото срещу отчуждаването на заложеното имущество или твърди, че това имущество може да бъде отделено от останалото имущество на залогодателя, той трябва по исков ред да оспори правото на заложния кредитор по чл. 10, т. 3. В този случай в тежест на присъединения кредитор е да докаже, че обезщетението, съответно полученото срещу отчуждаването, не е равностойно или че може да бъде отделено от останалото имущество на залогодателя."
След дискусия комисията предлага заместваща нова първа алинея с подобрена редакция и съдържание, а именно:
"Чл. 35. Ал. 1. В случай, че залогодателят не окаже необходимото съдействие за изпълнение върху заложеното имущество или за запазването му, заложният кредитор може въз основа на извлечение от регистъра за вписани обезпечения и започване на изпълнението да поиска от съдия-изпълнител предаването на заложеното имущество по реда на чл. 414 от Гражданския процесуален кодекс."
Останалото предложение на комисията е алинеи 2, 3 и 4 да се гласуват по съдържание в редакцията, както са предложени от вносителя. Тъй като по това предложение имаше възражение в комисията - по тази заместваща ал. 1 - то беше подложено на гласуване. Възприе се със 7 гласа "за", 4 "против" и 1 "въздържал се".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други предложения по текста? - Няма.
Моля да гласувате чл. 35 така, както е възприет от комисията с нова редакция на ал. 1 и останалите алинеи - 2, 3 и 4 - текстът на вносителя.
От общо гласували 141 народни представители, за - 122, против - 18, въздържал се - 1.
Член 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 36 със заглавие: "Оспорване".
"Чл. 36. Ал. 1. Залогодателят може да оспори вземането или заложното право по реда на чл. 250 - 255 от Гражданския процесуален кодекс."
Народният представител Светослав Лучников предлага в чл. 36, ал. 1 в началото да се добавят думите: "както при изпълнение по реда на ГПК, така и когато кредиторът е оправомощен валидно да продаде сам заложеното имущество..." и текстът по-нататък да остане, както е от вносителя.
Това предложение беше подложено на гласуване и не се възприе с 8 гласа "против", 3 "за" и 2 "въздържали се".
"Ал. 2. Ако приобретателят на права по чл. 8, ал. 2, т. 2 не е дал съгласие за вписване в регистъра с нотариална заверка на подписа, той може да оспори отговорността си, като декларира писмено пред съдията-изпълнител, че има права върху вещта, които изключват правата на заложния кредитор. Съдия-изпълнителят постановява спиране на принудителното изпълнение и дава едномесечен срок на заложния кредитор да предяви иск за установяване на правата си. Ако искът не бъде предявен, съдия-изпълнителят прекратява принудителното изпълнение."
Народният представител Светослав Лучников предлага към този член - 36, да се създаде нова ал. 2, а сегашната ал. 2 да стане ал. 3, като новата ал. 2 бъде със следното съдържание:
"Ал. 2. Седмодневният срок за предявяване на възраженията по чл. 250 от ГПК започва да тече от деня на уведомяването на залогодателя, че кредиторът пристъпва към изпълнение по чл. 33, ал. 1 от този закон."
Комисията отхвърли предложението с 4 гласа "против", 3 "за" и 4 "въздържали се".
Народният представител господин Гоцев направи предложение за заместващ текст на предложението на господин Лучников със следното съдържание:
"Ал. 2. Седмодневният срок за предявяване на възраженията започва да тече от деня на уведомяването от съдия-изпълнител на залогодателя, че кредиторът пристъпва към изпълнение по чл. 33, ал. 1 от този закон."
Това предложение също беше отхвърлено от комисията, като за него гласуваха 3 души "за", 1 "против" и 8 "въздържали се".
Съображенията на комисията и по трите предложения - двете на господин Лучников и заместващото на господин Гоцев, бяха, че те просто не се налагат, тъй като текстът и без тях е ясен поради това, че се прилагат във всички случаи общите разпоредби на Гражданско-процесуалния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Лучников, имате думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Ние чухме вече няколко пъти уверения както от страна на министъра на правосъдието, така и на някои колеги, че правата на длъжника-залогодател са достатъчно защитени. Аз от това разбирам, че те нямат нищо против наистина тези права да бъдат защитени. Тогава какво пречи да уточним тази защита и да я направим недвусмислена?
Ние имаме две възможности да се продават заложените имущества. Първо, от самия кредитор и второ, по реда на съдебното изпълнение. Защо тогава да не подчертаем ясно, че длъжникът и в двата случая има право да прави оспорване на своето задължение или на заложното право на кредитора? По този начин ние нищо друго не правим, освен да му гарантираме изрично това, което казваме, че му обещаваме.
Аз не мога да разбера защо е тая съпротива, която прави текстът двусмислен и която наистина може да се използва против длъжника?! Пак ви казвам, защитата на длъжника е защита на кредита в тая страна. Разберете най-после това нещо!
В същия смисъл е и предложението ми за нова ал. 2 на чл. 36, с която конкретизираме, просто конкретизираме, срока, в който може да се направи оспорването в двата случая - както когато кредиторът сам пристъпва към продажба на заложената вещ, така и когато тя става по реда на съдебното изпълнение. Защото ние и в двата случая трябва да покажем в какъв срок трябва да се упражни това право. Според мен, то трябва да бъде от деня на уведомяването на длъжника, че се пристъпва към изпълнение. А тоя текст е необходим, защото уведомяването на длъжника е различно когато продажбата става по реда на изпълнителното производство и когато става самостоятелно от кредитора. И в двата случая има задължения за уведомяване. Именно когато се направи това уведомяване, от датата на неговото предявяване трябва да тече срокът, в който длъжникът да може да направи своите възражения. Това са съвсем елементарни правни правила, които се налагат в интерес на правната сигурност, за да бъде точно определено отношението между страните и да гарантира правата на длъжника.

Тук се говори, че се търси баланс между правата на кредитора и правата на длъжника и наистина точно това трябва да бъде цел на един закон, но, виждате ли, с тези текстове тук съвсем ясно се дава едно силно предимство на кредитора за сметка на длъжника. Длъжникът е този, който носи социалната тежест на проблема, който носи рисковете и който трябва да бъде по-добре защитен. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Госпожа Миленкова има думата.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Аз поначало съм съгласна с господин Лучников, че защитата на длъжника е защита и на кредитната система, но към това обезателно прибавям, че и защитата на кредитора е защита на кредитната система, защото ако трябва да защитаваме длъжника, безспорно трябва да защитим и този, който му е дал онази сума, която му е необходима, дори оставяйки движимата вещ в негово владение, в негово държане, както казахме в закона, за да може той и с нея да допринася за тази дейност, която ще му осигури онази печалба, за да може да върне на кредитора сумата, която е получил от него.
Така че аз не мисля, че трябва да защитаваме само длъжника, че само той носи тежестта. Кредиторът пък носи тежестта от това, че той осигурява с паричната сума този проблем на длъжника.
Що се отнася конкретно до предложенията в ал. 1, смятам, че безспорно е, след като не сме казали в кои случаи, че във всички случаи залогодателят може да оспорва вземането или заложното право по реда на ГПК. Ние това казваме, което означава и двете хипотези, които господин Лучников предлага.
А що се отнася до предложението за нова ал. 2, колеги, ами ако прочетем чл. 250 на ГПК, там е казано и за 7-дневния срок, и за началния момент, от който започва да тече този срок, така че цитирайки и насочвайки приложителите на закона към текстовете на чл. 250 и 255 от ГПК в чл. 36, ал. 1, ние всъщност казваме онова, което господин Лучников предлага. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, благодаря. Това беше реплика. Господин Лучников има думата за дуплика.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Аз наистина съм изненадан от реакцията срещу моите предложения по един такъв чисто технически закон. Особено съм изненадан, че те идват в един момент, когато ние говорим за смъкване противопоставянето и да работим заедно за България. С такъв дух на противоречие ние не можем да осъществим желанието да намерим общ език в полза на нашето отечество.
И тук важното е, че се злоупотребява, че се жонглира с фрази. Казва се, че по чл. 250 бил ясно определен срокът. Той е ясно определен, госпожо Миленкова, когато изпълнението става по реда на съдия-изпълнител. А не казва нищо в случаи, когато продажбата става от самия кредитор - възможност, която е предвидена в закона. И затова ние трябва да определим възможностите в този срок, в тази хипотеза длъжникът да бъде защитен.
А колкото до това, че е казано "във всички случаи", извинете, но не е казано.
Вижте какво гласи ал. 1:
"Залогодателят може да оспори вземането или заложното право по реда на чл. 250-255 от Гражданския процесуален кодекс."
Но не е казано в кои случаи. Затова нищо не пречи да се поясни, като се каже, че както когато кредиторът сам продава, така и когато продажбата става по реда на изпълнителното производство, длъжникът има право да упражни своите права по чл. 250 от ГПК.
Просто ви казвам, изненадвам се от това желание за непременно противоречие и противопоставяне по един такъв чисто технически въпрос, какъвто е Законът за особените залози. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз ви благодаря. Господин Лучников, ако проследите точно гласуването, всяко ваше предложение получава все повече симпатизанти и то от лявата страна.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаема госпожо председател, понеже при обсъждането на този текст господин Лучников го нямаше, за да чуе съображенията, които колегите и специалистите изтъкнаха, вчера се постави въпрос, за да няма никакво съмнение по него, да се добави само една дума към проекта на ал. 1:
"Залогодателят може във всички случаи да оспори вземането по заложното право по реда на чл. 250-255 от ГПК."
При това положение съмненията и опасенията, които изтъкна господин Лучников, отпадат, тъй като тези думи "във всички случаи" дават яснота, че това се отнася и по реда на ГПК, когато се извършва продажбата, и в останалите случаи, когато се извършва от самия кредитор.
Така че моето конкретно предложение е в ал. 1 да се добавят думите "във всички случаи" и тя да стане:
"Залогодателят може във всички случаи да оспори вземането или заложното право по реда на чл. 250-255 от Гражданския процесуален кодекс."
И това вече създава пълна яснота и още веднъж потвърждава, че не е необходимо да се създават нови текстове извън предложения проект.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): А по ал. 2?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, по ал. 2 не се произнесе господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: По ал. 2 изтъкнахме съображения, че тя просто се явява излишна. Госпожа Миленкова посочи съображенията, и още имаше, но те са все в този дух.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Така. Започваме гласуването. Най-напред по ал. 1, тъй като това са вече четири предложения. Господин Лучников предлага в началото на ал. 1 да се добавят думите: "както при изпълнение по реда на ГПК, така и когато кредиторът е оправомощен валидно да продаде сам заложеното имущество"... и по-нататък следва текстът на вносителя.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 141 народни представители, за - 33, против - 41, въздържали се - 67.
Не се приема това предложение.
По същата алинея направи допълнително предложение господин Мулетаров, смятайки, че е в същия дух - на предложението на господин Лучников. След думата "може" да се прибави "във всички случаи" и по-нататък текстът "да оспори вземането или заложното право..."
Моля, режим на гласуване за вмъкване на тези три думи - "във всички случаи".
От общо гласували 136 народни представители, за - 126, против - няма, въздържали се - 10.
Приема се тази добавка.
По ал. 2 има предложение на народния представител Светослав Лучников също за нова ал. 2. Тя е преди досегашната.
"Ал. 2. Седмодневният срок за предявяване на възраженията по чл. 250 от ГПК започва да тече от деня на уведомяването на залогодателя, че кредиторът пристъпва към изпълнение по чл. 33, ал. 1 от този закон".
Моля, режим на гласуване за създаване на нова ал. 2 след първата.
От общо гласували 136 народни представители, за - 24, против - 51, въздържали се - 61.
Не се приема вариантът за нова алинея.

И в същия дух е предложението на народния представител Васил Гоцев. То се различава само с няколко думи, но аз ще го прочета. Предложението е за нова ал. 2 - "Седемдневният срок за предявяване на възраженията започва да тече от деня на уведомяването от съдия-изпълнител на залогодателя, че кредиторът пристъпва към изпълнение по чл. 33, ал. 1 от този закон."
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 121 народни представители, за - 11, против - 61, въздържали се - 49.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате чл. 36 с двете алинеи - текста на вносителя, подкрепен от комисията, и с направената добавка в ал. 1.
От общо гласували 130 народни представители, за - 117, против - няма, въздържали се - 13.
Член 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 37 със заглавие "Продажба на заложеното имущество" и четири алинеи.
"Чл. 37. Ал. 1. Заложният кредитор има право да продаде заложеното имущество след изтичането на две седмици от вписването, че е пристъпил към изпълнение. Ако продажбата не бъде извършена до изтичането на 6 месеца, всеки следващ кредитор, вписал пристъпване към изпълнение, може да продаде заложеното имущество.
Ал. 2. Продажбата може да бъде извършена само срещу заплащане на пълния размер на цената на депозитаря.
Ал. 3. При продажбата кредиторът е длъжен да положи грижата на добър търговец.
Ал. 4. Ако продаденото имущество е чуждо, прилагат се правилата на чл. 372 от Гражданския процесуален кодекс."
Предложения по този текст няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложения от залата? - Не виждам.
Моля да гласувате чл. 37.
От общо гласували 124 народни представители, за - 120, против - 1, въздържали се - 3.
Член 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 38 със заглавие "Депозитар" и единствена алинея.
"Чл. 38. Депозитарят се посочва от заложния кредитор. Той може да бъде счетоводител, който не е самият длъжник или залогодателят, техен кредитор или управителят на заложеното предприятие, както и съпруг или роднина на някое от посочените лица по права линия - без ограничения, по съребрена линия - до четвърта степен, или по сватовство - до трета степен."
Комисията прецени, че текстът може да бъде подобрен и предлага следната нова редакция:
"Чл. 38. Депозитарят се посочва от заложния кредитор. Той трябва да бъде счетоводител. Депозитар не може да бъде длъжникът, залогодателят, техен кредитор или управителят на заложеното предприятие, както и съпруг или роднина на някое от посочените лица по права линия - без ограничения, по съребрена линия - до четвърта степен, или по сватовство - до трета степен."
Други предложения по този текст няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други предложения?
Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! По времето, когато бях репресиран и бях лишен от правото да упражнявам професията си, аз дълго време си изкарвах хляба с благородната професия на счетоводителя. Но независимо от това, не мога да разбера защо трябва депозитарят непременно да бъде счетоводител. Той може да бъде всяко едно лице, на което кредиторът има доверие и му възложи да изпълнява тази функция. Просто това е един неестествен текст.
Затова предлагам второто изречение, че той трябва да бъде счетоводител, да отпадне. В първоначалния текст беше по-нормално, казваше се "може да бъде счетоводител", а сега просто е задължен да бъде счетоводител. И ако не бъде счетоводител, той не може да бъде назначен за депозитар. Това ми се струва безсмислено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
И първият вариант е също много нелеп - "може да бъде счетоводител". Значи може да бъде всеки.
Направено е предложението да отпадне второто изречение "Той трябва да бъде счетоводител", тъй като това е категоричният текст в новата редакция, предложена от комисията.
Моля да гласувате предложението за отпадане на това категорично изискване.
От общо гласували 140 народни представители, за - 67, против - 23, въздържали се - 50.
Не се приема предложението.
Моля да гласувате чл. 38 в редакцията, предложена от комисията.
От общо гласували 137 народни представители, за - 117, против - 2, въздържали се - 18.
Член 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Задължения на депозитаря"
Чл. 39. Ал. 1. Депозитарят е длъжен да изготви списък на лицата, имащи права върху заложеното имущество, въз основа на данните от регистъра, като посочи размера и привилегията на всяко вземане.
Ал. 2. Депозитарят съобщава списъка по ал. 1 на залогодателя, на длъжника и на включените в списъка лица.
Ал. 3. Депозитарят приема становищата на лицата по аал. 2, ако са постъпили в двуседмичен срок от съобщаването на списъка.
Ал. 4. След като прецени постъпилите становища, депозитарят изготвя окончателен списък, който съобщава на лицата по ал. 2 в двуседмичен срок от преустановяване приемането на становища.
Ал. 5. Депозитарят открива на свое име сметка в банка, по която се превеждат сумите, получени при изпълнение върху заложеното имущество.
Ал. 6. Депозитарят удостоверява всяко плащане в брой на суми, получени при изпълнение върху заложеното имущество, като същия ден внася получените суми по откритата сметка.
Ал. 7. Депозитарят изготвя разпределение на получените от него суми.
Ал. 8. Депозитарят е длъжен да дава информация на залогодателя, длъжника и лицата по чл. 40."
Господин Лучников предлага да се добави нова ал. 7 със съдържание: "Ал. 7. Депозитарят получава възнаграждение от заложния кредитор".
Това предложение след гласуване не беше възприето от комисията по съображение, че депозитар може да бъде и щатно, платено от самия заложен кредитор лице и тяхната уговорка дали се плаща или не, зависи от тяхната воля, поради което не е необходимо да има императивна разпоредба, че той получава възнаграждение. Това може да стане, само ако те самите решат.
Други предложения по текста няма и затова комисията предлага да се приеме във вида на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Лучников, поддържате ли предложението си?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): То просто е смeшно вече, госпожо Ананиева!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поддържате го. Имате думата за аргументи.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Безспорно едва ли някой се съмнява, че депозитарят трябва да получава възнаграждение. Срещу уреждането на това му право в закона се даде хумористичният аргумент, че, видите ли, той можел да бъде служител на щат при кредитора. Ами това е една съвсем частична, изключителна хипотеза, в който случай той ще бъде третото лице. Защо да не му уредим възможността да получава възнаграждение и то от този, който се ползува от неговите услуги? Виждате ли в предните алинеи на текста колко много задължения се възлагат на този човек. Ами аз смятам, че той дори е на служба при кредитора, за тази извънредна работа, която върши, понеже тя очевидно е извън кръга на неговите задължения, би трябвало да получи някакво възнаграждение.
Но аз пак ви казвам, вече не знам какво да мисля от това желание да се противопоставяме само и само от любов към противопоставянето и да отхвърляме предложенията, колкото и да са разумни, само защото идват от опозицията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Някакъв разумен аргумент против? - Не виждам.
Моля да гласувате предложението на господин Лучников за нова алинея, която урежда въпроса за възнаграждението - депозитарят получава възнаграждение от заложния кредитор.
От общо гласували 144 народни представители, за - 67, против - 25, въздържали се - 52.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате чл. 39, както е предложен от комисията.
От общо гласували 133 народни представители, за - 121, против - 3, въздържали се - 9.
Член 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Присъединяване на кредитори"
Чл. 40. Ал. 1. Присъединени кредитори по право са всички лица, които имат удостоверено в регистъра право върху заложеното имущество.
Ал. 2. Третите лица, претендиращи противопоставими права върху отчуждено по реда на тази глава имущество за вземанията си по чл. 372 от Гражданския процесуален кодекс, както и другите кредитори на залогодателя, не могат да се присъединяват. Те могат да наложат запор върху постъпилата, съответно върху останалата след разпределението сума."
По този текст няма предложения от народни представители и комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложения в залата? - Няма.
Моля да гласувате чл. 40.
От общо гласували 135 народни представители, за - 130, против - няма, въздържали се - 5.
Член 40 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Разпределение".
Чл. 41. Ал. 1. След набиране на достатъчна сума, ако окончателният списък по чл. 39, ал. 4 е изготвен, депозитарят извършва разпределение, което съобщава на залогодателя, длъжника и лицата по чл. 40, ал. 1.
Ал. 2. Разпределението подлежи на обжалване пред районния съд по местожителството на залогодателя в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. Районният съд се произнася по жалбите в открито заседание. Решението на съда подлежи на обжалване по реда на чл. 217 от Гражданския процесуален кодекс.
Ал. 3. Депозитарят предава на кредиторите сумите по разпределението след влизането му в сила.
Ал. 4. Остатъкът от набраната сума се предава на залогодателя, ако в 7-дневен срок от съобщението той представи декларация, че няма задължения към държавата.
Ал. 5. Ако такава декларация не бъде представена, както и ако върху остатъка от набраната сума е наложен запор, същата се превежда по сметката на съдия-изпълнител по местожителството на залогодателя.
Ал. 6. Ако до предаването на сумите бъде наложен запор върху постъпилата сума, извършва се ново разпределение. В този случай се прекратява висящото производство по жалби срещу предходно разпределение."
Единственото предложение, което комисията прави по този текст, е в ал. 3 на чл. 41 след думата "разпределението" да се добави думата "незабавно" или текстът да стане: "Депозитарят предава на кредиторите сумите по разпределението незабавно след влизането му в сила".
Други предложения по текста няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения и бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 41 - "Разпределение".
От общо гласували 123 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 3.
Член 41 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 42 със заглавие: "Спорове между кредитори" и с една единствена алинея.
"Чл. 42. Правата на присъединен кредитор могат да бъдат оспорени от друг присъединен кредитор, както и от лице по чл. 40, ал. 2 по реда на чл. 359 от Гражданския процесуален кодекс."
По този текст няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други предложения? - Няма.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 124 народни представители, за - 123, против - няма, въздържал се - 1.
Член 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 43, който е последен от глава седма и е озаглавен: "Несъстоятелност".
"Чл. 43. Ал. 1. Откриването на производство по несъстоятелност на залогодателя не спира започнатото изпълнение по чл. 32, ал. 1.
Ал. 2. Синдикът предава имуществото на заложния кредитор за изпълнение по реда на чл. 32, ал. 1, когато установи наличието на залози, вписани по реда на този закон.
Ал. 3. Ако заложеното имущество или част от него не бъде намерено у залогодателя, производството по чл. 35, ал. 2-5 се развива в рамките на производството по несъстоятелността."
Единственото предложение, направено от комисията е в ал. 1 и в ал. 2 след "чл. 32" да отпадне "ал. 1". Да остане само "чл.32".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други предложения към текста? - Няма.
Моля да гласувате чл. 43 само с тази поправка - заличаване на "ал. 1". Тоест остава само "чл. 32".
От общо гласували 123 народни представители, за - 122, против - 1, въздържали се - няма.
Член 43 е приет.
Стигнахме до глава осма. Имаше неофициално предложение да прекъснем дотук този закон, за да гледаме двете ратификации. Някой ще направи ли формално предложението?
Има думата господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Госпожо председател, ние и без друго не бихме могли да приключим в останалите 15 минути законът до края, въпреки че остават не много текстове, но има и Заключителни разпоредби.
Затова предлагам да продължим утрешното си заседание, както е в програмата - с днешния дневен ред, а сега да пристъпим към следващите точки от днешния дневен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме процедурното предложение да отложим гласуването на закона по-нататък от глава осма до края за утрешния дневен ред и да гледаме следващите две точки - ратификации.
От общо гласували 129 народни представители, за - 129, против - няма, въздържали се - няма.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА МОЛДОВА ЗА ВЪЗДУШНИ СЪОБЩЕНИЯ МЕЖДУ И ОТВЪД ТЕХНИТЕ СЪОТВЕТНИ ТЕРИТОРИИ.
Вносител е Министерският съвет.
Становища имат Комисията по външната политика и европейската интеграция и Икономическата комисия.
Има думата господин Филип Боков.
ДОКЛАДЧИК ФИЛИП БОКОВ: На 6 ноември 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция прие следното становище във връзка със Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Молдова за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, внесен от Министерския съвет на 21 октомври 1996 година.
"Комисията предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и във връзка с чл. 60, ал. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Молдова за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана на 17 април 1996 г. в София.
6 ноември 1996 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Вашата комисия е водеща, така че може би ще се наложи да докладвате и за второ гласуване.
Има думата Емил Филипов да представи становището на Икономическата комисия.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
"СТАНОВИЩЕ
на Икономическата комисия по Законопроект N 02.02-51 от 21 октомври 1996 г. за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Молдова за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, внесен от Министерския съвет

На свое заседание на 6 ноември 1996 г., с участието на представители на Министерството на транспорта, Икономическата комисия разгледа Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Молдова за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана на 17 април 1996 г. в София.
Икономическата комисия смята, че със спогодбата се създава необходимата нормативна основа за трайна и взаимноизгодна експлоатация на международни и въздушни съобщения между Република България и Република Молдова. Спогодбата е разработена на основата на положенията на Чикагската конвенция, международно приетите стандарти и препоръчителната практика на Международната организация за гражданско въздухоплаване. Тя не само урежда необходимите предпоставки за развитие и разширяване на сътрудничеството в областта на въздушния транспорт, но и допринася за задълбочаване на политическите, икономическите и културните отношения между двете страни на основата на равноправие, зачитане на интересите и на двете страни и взаимната изгода.
Спогодбата урежда въпросите относно реда за назначаване на превозвачите, техните права и задължения, взаимното освобождаване от митни сборове и такси, правата за продажба на превозни документи и услуги и превода на печалбата. Установено е правото на въздушните превозвачи да откриват и поддържат представителства за обслужването на договорените линии. На назначените въздухоплавателни предприятия на двете страни се предоставя правото да експлоатират редовна линия между София и Кишинев, да използват междинни линии и пунктове, разположени отвъд тях.

Икономическата комисия предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точка 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Молдова за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, внесена от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли изказвания по тази ратификация? Предложения, бележки? - Няма.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
От общо гласували 144 народни представители, за - 144, против - няма, въздържали се - няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Филип Боков има предложение.
ФИЛИП БОКОВ (ПГДЛ): Госпожо председател, предвид на обстоятелството, че по време на първото четене нямаше предложения за промени в законопроекта, предлагам да гласуваме той да мине и на второ четене днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате процедурното предложение законопроектът да бъде гласуван на второ четене на това заседание.
От общо гласували 132 народни представители, за - 132, против - няма, въздържали се - няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля господин Боков да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ФИЛИП БОКОВ: "Закон за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Молдова за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии.
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Молдова за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана на 17 април 1996 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате.
От общо гласували 137 народни представители, за - 136, против - няма, въздържал се - 1.
Ратифицирана е Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Молдова за въздушни съобщения.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред -втората ратификация -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СЪЮЗНОТО ПРАВИТЕЛСТВО НА СЪЮЗНА РЕПУБЛИКА ЮГОСЛАВИЯ ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Моля да докладва господин Филип Боков.
ДОКЛАДЧИК ФИЛИП БОКОВ: Становище на Комисията по външната политика и европейската интеграция относно Законопроект N 02.02-50 за ратифициране на договора между правителството на Република България и съюзното правителство на Съюзна република Югославия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет на 21 октомври 1996 г.
На 6 ноември 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа Законопроект N 02.02-50 и прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и съюзното правителство на Съюзна република Югославия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан в Белград на 13 февруари 1996 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Думата има господин Емил Филипов, за да прочете становището на Икономическата комисия.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Становище на Икономическата комисия по Законопроект N 02.02-50 от 21 октомври 1996 г. за ратифициране на Договора между правителството на Република България и съюзното правителство на Съюзна република Югославия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет.
На свое заседание на 6 ноември 1996 г. с участието на представители на Министерството на търговията и външноикономическото сътрудничество Икономическата комисия разгледа законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и съюзното правителство на Съюзна република Югославия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
Икономическата комисия подкрепя подписания на 13 февруари т.г. в Белград между правителството на Република България и съюзното правителство на Съюзна република Югославия договор за взаимно насърчаване и развитие на инвестициите. Комисията смята, че този договор има важно значение за развитието на традиционните българо-югославски икономически отношения в новите мирни условия на Балканите. Неговите правила уреждат в пълнота процеса на осъществяване на инвестиции от лица от всяка една от договарящите страни на територията на другата договаряща страна, съдействат за насърчаване на икономическото сътрудничество чрез създаване на пазар за инвестиции, което ще стимулира притока на капитали и в двете страни. Договорът има важно значение за стимулиране на притока на инвестиции в Република България и за закрилата на българските инвестиции на територията на Съюзна република Югославия. Той съдейства за развитие на добросъседските отношения между страните от Балканския регион и за създаване на благоприятни условия за интензивни стопански връзки на реципрочна основа.
Икономическата комисия предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 2, точки 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и съюзното правителство на Съюзна република Югославия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този законопроект? Предложения? - Няма.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
От общо гласували 141 народни представители, за - 124, против - 1, въздържали се - 16.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Филип Боков има думата.
ФИЛИП БОКОВ (ПГДЛ): Госпожо председател, по същия начин, както и за предходния законопроект - поради липсата на възражения и предложения за промени, предлагам да гласуваме законопроекта сега и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате процедурното предложение.
От общо гласували 136 народни представители, за - 123, против - 1, въздържали се - 12.
Процедурното предложение е прието и моля господин Боков в оставащата минута да докладва законопроекта и на второ четене.

ДОКЛАДЧИК ФИЛИП БОКОВ: "Закон за ратификация на Договора между правителството на Република България и Съюзното правителство на Съюзна република Югославия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и Съюзното правителство на Съюзна република Югославия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан в Белград на 13 февруари 1996 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля режим на гласуване.
От общо гласували 141 народни представители, за - 128, против - 1, въздържали се - 12.
Приет е Законът за ратифициране на Договора между правителството на република България и Съюзното правителство на Съюзна република Югославия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
Съобщения за парламентарния контрол утре:
Заместник-председателят на Министерския съвет Светослав Шиваров ще отговори на питане от народния представител Стефан Стефанов.
Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Румен Овчаров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Орлин Драганов.
Министърът на отбраната Димитър Павлов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Васил Михайлов.
Министърът на околната среда Георги Георгиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Стоян Проданов.
Министърът на правосъдието Младен Червеняков ще отговори на питане от народния представител Николай Кисьов.
Министърът на труда и социалните грижи Минчо Коралски ще отговори на актуални въпроси от народните представител Петър Георгиев, Руси Статков и Емил Капудалиев.
Министърът на финансите Димитър Костов ще отговори на актуални въпроси от народните представители Николай Кисьов и Муравей Радев.
Министърът на образованието, науката и технологиите Илчо Димитров ще отговори на актуални въпроси от народните представители Иван Будимов и Орлин Драганов.
На основание чл. 77, ал. 3 от Правилника за работата и дейността на Народното събрание министърът на вътрешните работи Николай Добрев е поискал отлагане със седем дни на отговора на въпроса на народния представител Червенко Крумов, а в заседанието за парламентарен контрол няма да могат да участват поради отсъствие от страната министър-председателят Жан Виденов и министърът на земеделието и хранителната промишленост Кръстьо Трендафилов, а поради платен годишен отпуск - министърът на културата професор Иван Маразов.
Комисията по младежта, спорта и туризма ще заседава днес, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 456 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 14,02 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
акад. Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

СЕКРЕТАРИ:
Красимир Момчев
Станимир Калчевски