Председателствували: председателят Благовест Сендов

Секретари: Георги Георгиев и Яшо Минков

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Най-напред ще ви прочета списъка на постъпилите законопроекти и проекторешения.
На 5 септември 1996 г. е постъпил Законопроект за научните степени и научните звания, вносител Владимир Топенчаров. Водеща комисия е Комисията по образованието и науката, Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
На 5 септември 1996 г. е постъпил Законопроект за допитване до народа, вносител Димитър Велев и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по местното самоуправление, административно-териториалното устройство и регионалната политика, а също така Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
На 6 септември 1996 г. е постъпил Законопроект за ратифициране на Договор за оздравителен заем между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, вносител Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджета и финансите и Комисията по външна политика и европейска интеграция.
На 6 септември 1996 г. е постъпил Законопроект за допълнение на Закона за герба и националното знаме на Република България, вносител Емил Страхилов Костадинов, Ана Георгиева Миленкова и Наташа Кирилова Тачева. Водеща комисия е Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
На 10 септември е постъпил Законопроект за търговията със зърно. Вносител Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по земеделието и горите, а също така и Икономическата комисия.
На 10 септември е постъпил Законопроект за научните степени и научните звания от Юрий Митков Борисов. Водеща комисия е Комисията по образованието и науката, Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
Ще ви съобщя за решение на Парламентарната група на Народния съюз.
"На 5.09.1996 г. Парламентарната група на Народния съюз
Р Е Ш И:
Освобождава господин Петко Илиев от поста заместник-председател. За нов заместник-председател се издига господин Моньо Христов. За нов секретар на парламентарната група се избира господин Калчо Чукаров."
Предлагам следната програма за работа на Народното събрание за 11 - 13 септември 1996 г.
Програма за 11 септември (сряда) и 12 септември (четвъртък).
1. Повторно гласуване на Закона за допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г., върнат от президента на Република България по чл. 101 от Конституцията на Република България (продължение).
2. Повторно гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, върнат от президента на Република България по чл. 101 от Конституцията на Република България.
3. Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон (продължение).
4. Повторно гласуване на Закона за герба и националното знаме на Република България, върнат от президента на Република България по чл. 101 от Конституцията на Република България.
5. Второ четене на Законопроекта за арендата на земеделските земи (продължение).
6. Първо четене на Законопроекта за Държавната банка за инвестиции и развитие.
7. Първо четене на Законопроекта за стоковите борси и тържищата.
8. Второ четене на Законопроекта за закрила на новите сортове растения и породи животни.
9. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за културно сътрудничество.
10. Законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност на футболни срещи.
11. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
Програма за 13 септември:
1. Продължение на програмата от предходните дни.
2. Парламентарен контрол.
Направени са три предложения от народни представители, които ще ви прочета и съответно, ако те желаят, могат да ги обосноват в продължение на две минути.
Първото предложение е от народния представител Кристиян Кръстев, който предлага в дневния ред да бъде включен Закон за частните малки предприятия.
Заповядайте, господин Кръстев.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (БББ): Уважаеми дами и господа народни представители! Обръщам се главно към народните представители от левицата. Бих искал да ви кажа, че въздържането по един такъв важен въпрос като обсъждането на първо четене на Закона за частните малки предприятия не допуска сто човека народни представители да се въздържат по този въпрос. С една дума те нямат мнение дали този закон е необходим или не. Дами и господа, най-хубаво гласувайте "против", за да разберат вашите избиратели, че вие не желаете да подобрите тяхното положение, не желаете да откриете нови работни места и въобще сте против структурната реформа. Всяко едно въздържане означава, че вие се подчинявате на един комсомолски диктат, който не ви позволява да гласувате както е необходимо и както повелява вашата съвест. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на Кристиян Кръстев.
От общо гласували 195 народни представители, за - 81, против - 60, въздържали се - 54.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Георги Дилков - за отмяна решението на Великото Народно събрание за отлагане изпълнението на влезли в сила смъртни присъди.
Заповядайте, господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Господин председател, уважаеми дами и господа, колеги народни представители! След десетина дни ще се навърши година и половина откакто депозирах проекторешението в Канцеларията на парламента за снемане наложения от Великото Народно събрание мораториум върху изпълнението на смъртните присъди. Аз ви моля този път да го вкараме като точка в дневния ред за утрешния ден и ние, народните представители, да поемем отговорността като решим дали това решение, което в продължение на шест години стои на дневен ред, ще бъде свалено, имам предвид свален мораториумът, или ще продължим неговото действие.
Новите неща, които считам, че актуализират моето предложение, са обстоятелствата, че са разкрити вече убийците на тримата полицаи в ж.к. "Люлин", че в Съвета на Европа се поставя задачата до края на столетието, т.е. до 2000 година страните от Европа да премахнат смъртното наказание. Значи ние временно можем да възстановим изпълнението на това наказание. Че в Унгария, която е подписала Протокол N 6, отново се поставя въпросът за възстановяване на смъртното наказание като вид наказание в наказателния им кодекс, защото вероятно и в Унгария състоянието с престъпността е същото, каквото е у нас. Затова, че в Белгия в момента тече социална и правна дискусия за осъждането на смърт на заловения педофил и за изпълнение на неговото смъртно наказание.
Още веднъж моля, колеги, поне да влезе в пленарната зала това проекторешение. И съм готов да предложа тайно гласуване, за да бъдат спокойни някои колеги, ако по съвест гласуват в моя подкрепа. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на народния представител Георги Дилков.
От общо гласували 191 народни представители, за - 66, против - 18, въздържали се - 107.
Предложението не се приема.

Преминаваме към десетте предложения на господин Васил Михайлов.
Първо, предложение и гласуване на проекторешение за присъединяване на Република България към НАТО.
Заповядайте, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението ми да се гласува проекторешението за присъединяване на Република България към НАТО, както знаете, не е ново. Защо обаче според мен Народното събрание трябва да приеме такова решение - решение за пълноправно членство на Република България в НАТО, а Министерският съвет съответно да предприеме всички необходими мерки, за да представи кандидатурата на нашата държава за такова членство.
Още миналата година има общ демарш от страна на Република Турция и Република Гърция, двете натовски наши съседки, за членство на Република България в НАТО. Те ни подкрепят. Може би снощи сте чули, че следващата година ще има форум, на който държавните глави на страните-членки на НАТО ще преценяват кои да бъдат първите държави, които ще членуват в Северноатлантическия договор. Също така вероятно сте и видели окаяното състояние на Българската армия, за която министърът на отбраната заедно с председателя на Комисията по национална сигурност заявиха, че парите за храна на войниците ще стигнат буквално най-много за месец или за съвсем кратко време още.
Тези, които са следили първото проведено в България съвместно с натовски войски учение в Белене, са видели огромната разлика като отношение към военнослужещите в натовските армии и в Българската армия. Българската армия е една армия, за съжаление, в бедствено положение, за разлика от другите, добре организирани, добре снабдени, задоволени във всяко едно отношение военнослужещи от натовските армии.
Моето предложение е да гласуваме проекторешението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Васил Михайлов.
От общо гласували 192 народни представители, за - 77, против - 104, въздържали се - 11.
Предложението не се приема.
Второто предложение на народния представител Васил Михайлов е проекторешение за обявяване на 22 септември, Деня на независимостта, за официален празник.
Заповядайте.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Негласуването на проекторешението за присъединяване на Република България към НАТО ясно показва, че БСП е антибългарска организация. Тя е с антидържавна насоченост, такава, каквато е била някога. За съжаление, когато се намира на власт, тя се държи като дясноекстремистка, когато не е на власт, се държи като лявоекстремистка организация. За мен това сега е ярко доказателство като начин на поведение по отношение на изключително важния въпрос, свързан с нашата национална независимост и сигурност, членството в Северноатлантическия договор.
Още на 19 септември 1995 г., господин председателю, съм внесъл проекторешение за обявяване на 22 септември, Деня на независимостта, за официален празник. Досега Вие не сте разпределили и не сте раздали на моите колеги това, което съм предложил. Става дума за грубо нарушение на правилника. Няма да коментирам защо този ден трябва да бъде официален празник. За всички е ясно, че с акта на освобождението България не е независима държава. Тя е просто едно васално княжество. Тя става независима държава след много упорити усилия, след много жертви и едва на 22 септември 1908 г. България е независима държава. Този празник, вие знаете, се чества от много страни, имам предвид Деня на независимостта като официален празник. Редно е той да бъде приет за официален празник в календара на празничните дни на Република България.
Аз Ви моля, уважаеми господин председателю, тъй като, както се вижда, много време е минало от внасянето му, да бъде допуснато в дневния ред и да бъде гласувано това проекторешение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате предложението на господин Васил Михайлов.
От общо гласували 191 народни представители, за - 75, против - 92, въздържали се - 24.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е проекторешение за обявяване на 6 септември за Деня на Съединението, за официален празник.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Ако ние приемем това решение, това означава, че приказките, които се изприказваха от тази висока трибуна на 6 септември, не са били празни приказки. Всички парламентарни групи без изключение изразиха желанието този ден да бъде зачетен като празничен ден. Това се отнася и за изказването на председателя на Парламентарната група на така наречената демократична левица господин Премянов. Надявам се обаче, че сега, независимо че този празничен ден е отминал в тази година, нищо не пречи ние да отделим буквално няколко минути и да го направим ден, който е официален празник в нашия календар.
Надявам се това да стане и моля ви, уважаеми колеги, да го приемем, за да покажем и на българската общественост, че това, което направихме като едно тържествено заседание не е било само един шум и една суета, а е било наистина искрено желание 6 септември да бъде честван като официален празник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате предложението на господин Васил Михайлов.
От общо гласували 193 народни представители, за - 84, против - 66, въздържали се - 43.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е петъчният ден да бъде посветен изцяло на парламентарен контрол. За този петък ли става въпрос или за всички петъци въобще?
Заповядайте.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): За този, защото става дума за седмичната програма.
Уважаеми господин председателю, моето предложение е петъчният ден да бъде посветен изключително на парламентарен контрол, като се задължат министрите на основание изискването на чл. 83, ал. 2 от Конституцията да отговорят на всички изостанали актуални въпроси и питания от лятната сесия, включително ако се наложи и с удължаване на работното време до два часа в съответствие с нашия правилник.
Чл. 83, ал. 2 от Конституцията казва, че Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явят на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси.


Аргументът да се извадят от програмата за парламентарен контрол някои от въпросите е, че не може да се задават повече от два въпроса на заседание. Това го има - вярно е - в нашия правилник, но освен това в нашия правилник има и ограничение за срока, в който трябва да отговори съответният министър. Затова ми се струва, че текстът на Конституцията дава основание и право всички тези въпроси, на които не е отговорено в лятната сесия, в петъчния ден да намерят своето място и съответно министър-председателят и неговите министри да отговарят на тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате предложението на господин Васил Михайлов този петък изцяло да бъде посветен на парламентарен контрол.
От общо гласували 189 народни представители, за - 77, против - 84, въздържали се - 28.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на господин Михайлов е изслушване на министър-председателя.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ЛЕВИЦАТА: Престани бе!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Вие отхвърлихте предложението в петък да имаме възможността да зададем своите актуални въпроси и питания на представителите на Министерския съвет, но за мене остава наистина неразбираемо защо вие толкова се боите от парламентарния контрол. По-скоро, защото вашите министри не могат да отговорят адекватно на зададените въпроси или даже ако отговарят, то това отговаряне ли е въобще? - Това повече е едно заяждане с питащите.
Затова ми се струва, че трябва да използваме и другата форма на параламентарен контрол - изслушването, защото, ако един министър-председател е отговорен пред българските граждани, той трябваше сам да дойде тука и да обясни какви мерки ще вземе, за да реши продоволствения проблем, за да облекчи страданието на бедстващите българи. Такова нещо пред тази страшна зима, която се задава, ние не виждаме у министър-председателя, нито у който и да е от неговите министри - такава загриженост.
Струва ми се, че е редно да изслушаме министър-председателя каква стъпки като ръководител на правителство ще предприеме за прекратяване на геноцида, който неговото управление наложи на българския народ. Защото това, колеги, наистина е геноцид. Хората вече са на границата на своята издръжливост и са уплашени какво ще правят през зимата. Въпросът стои вече за тяхното физическо оцеляване, министър-председателят даже не идва тук да обясни какво мисли да прави.
Тази странна, граничеща с патологични състояния безгрижност, за мене е недопустима и затова е редно министър-председателят да дойде тук и да даде някои разяснения. Струва ми се, че това е задължително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате предложението на Васил Михайлов.
От общо гласували 180 народни представители, за - 66, против - 93, въздържали се - 21.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е за изслушване на министъра на външните работи. Заповядайте, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Аз наистина не разбирам поведението на БСП в залата и преди да кажа няколко думи за това какво трябва все пак да даде като обяснение пред Народното събрание външният министър, ми се ще да кажа няколко думи и за нещо, което е свързано с министър-председателя и е един въпрос, който тук трябваше да бъде разискван и който многократно поставям. Това е за ликвидиране на неравноправното ни митническо сътрудничество с Русия в ущърб на България по подобие на капитулациите от времето на Османската империя и тоталната ни суровинно-енергийна зависимост от Русия, която е една от основните заплахи за независимостта и националната сигурност на България. Вие знаете откъде идват енергоносителите. Ние можем да си представим защо така стремглаво растат цените на електроенергията и на горивата.
Но, забележете, в България имаше форум на ПАСЕ и министър Гечев би трябвало да отговори на един въпрос, който едва ли обаче може да се намери в изданието на Националния статистически институт "България 96", където в раздела външна търговия стокообменът на България с някои страни през 1995 г. в милиони левове е изразен, но там липсва една страна. И не е Нубия, а е Русия! Няма яснота защо тук, в изданието на статистическия институт липсва стокообменът ни с Руската федерация. Просто, защото търговското салдо за 1995 г. е отрицателно и е два пъти по-лошо от предишни години. Това е истината. (Шум и реплики от левицата) Ето затова и става дума. Не е учудващо, че стокообменът не е бил коментиран, господин Гечев, с тази страна.
За външната ни политика няма какво да коментирам. Министъра го знаем всички. Знаем, че нищо не направи за подобряване на престижа на нашата страна в международен план.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате предложението на господин Михайлов за изслушване на министъра на външните работи.
От общо гласували 174 народни представители, за - 59, против - 98, въздържали се - 17.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е за изслушване на министъра на вътрешните работи. Заповядайте, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Целият министерски съвет трябва да дойде тук и да се изкаже.
Уважаеми колеги, нима не мислите, че министрите имат какво да кажат на Народното събрание и че трябва наистина да се разнообрази формата на парламентарен контрол, защото този Министерски съвет има тази нужда. Той не се вслушва в разумните предложения на опозицията. От това обаче страда цяла България.
Какво бих желал аз като народен представител да чуя от министъра на вътрешните работи, който прави някакви усилия, за да ограничи дребната престъпност? Тази престъпност, която с много шум, разбира се, може да бъде доведена до някакви прилични граници. Той не може и аз разбирам защо - просто заради генезиса на организираната престъпност, да се справи с нея. Защото ако той тръгне да се справя с нея, това означава да засегне интереси на върхушката на БСП. Това той няма да направи и заради това и не очаквам от министъра на вътршените работи да предприеме подобни стъпки.
Но ми се ще да отговори например за нещо, което стои като въпрос и на който за съжаление към този момент няма сносен отговор. Това са действията на неговите служители срещу народни представители, където бяха проведени оперативни мероприятия по наблюдение и проследяване в грубо нарушение на депутатския имунитет.
Знам, че за БСП законите и тяхното спазване, Конституцията и нейното спазване и институциите въобще не значат нищо. Но все пак един министър на вътрешните работи ще трябва да даде сносни обяснения защо неговите служители са действали в нарушение на депутатския имунитет.
Това е според мене едно от нещата, които трябва да чуем. Вие сами се досещате, че аз съм направил множество предложения по теми, които би трябвало тук да бъдат засегнати от министъра на вътрешните работи: и за акцията в НДК има голяма неяснота, както и за действията на повереното му министерство при ювелирната акция в жк "Люлин" - още повече, че има хванат един от тези престъпници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Михайлов.
От общо гласували 156 народни представители, за - 44, против - 100, въздържали се - 12.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е за изслушване на министъра на отбраната. (Веселост в блока на мнозинството)
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми колеги, не знам дали е смешно например това, но трябваше да присъствате на откриването на паметника на 14-те загинали български воини. Тогава нямаше да сте чак толкова радостни и весели. Нужно е да бъде изслушан министърът на отбраната, тъй като има груби нарушения на Закона за отбраната и Въоръжените сили, който е влязъл в сила - чл. 191, чл. 136 и т.н.
Що се отнася до пожара на секретния обект на Четвърти километър, сигурно някои от вас за първи път чуват, че има такова нещо. А ние трябва да знаем какво става в Българската армия. Ако си спомняте, имаше един взрив на учение в Разлог, който предизвика нараняване на 11 военнослужещи. Това също не беше предмет на дискусия. Убийството - и тук не вярвам да се смеете много - по обяд на 19 юли 1996 г. в село Лесура, Врачанско от служители на военната полиция на двама срочнослужещи - единия сирак със съпруга в напреднала бременност, застреляни на площада, на мегдана на селото пред едно погребение, застреляни като животни! Това също ли е смешно?
Министърът според мен трябва да даде разяснение и за бедственото положение във Варна. Когато ви говорихме при актуализацията на бюджета, че няма да стигнат парите, вие пак се смеехте. А сега войниците няма какво да ядат. Много смешно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Михайлов.
От общо гласували 163 народни представители, за - 53, против - 93, въздържали се - 17.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е за изслушване на министъра на труда и социалните грижи. Заповядайте, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми дами и господа народни представители! Ако беше прието в петък - и това беше предложение четвърто - да има парламентарен контрол, който да е пълноценен и да заеме цялото време на петъчния пленарен ден, аз не бих искал тук да ви занимавам с изслушванията на министрите. Но сега съм принуден и вие ще трябва да изслушате какво съм имал предвид, че трябва да бъде предмет на парламентарен контрол.
Изслушването на министъра на труда и социалните грижи относно грубите нарушения на Закона за защита, рехабилитация и социално подпомагане на инвалидите. Въпросът, който зададох на министър-председателя в петък, беше защо не се изплащат добавките на семействата, където има дете-инвалид, тъй като в закона всичко е уредено и няма нужда от никакъв правилник. Отговорът беше: Нямаме пари да изпълняваме закона. Това въобще отговор на министър ли е и на министър-председател? По същата тази логика един данъкоплатец би трябвало да отговори: Не ми събирайте данъците, аз няма да ги дам, защото нямам достатъчно пари.
Това е закон и министър-председателят и министърът на труда и социалните грижи са длъжни да го изпълняват, а не да ми обясняват как нямали пари. Още повече става дума наистина за няколко милиона лева. Но тези няколко милиона лева са от особено значение за тези семейства, защото тези семейства са в бедствие. Да не говорим, че пък не му трябва нищо, нито една стотинка, за да изпълни чл. 22 на същия този закон, където трябва да има съответния списък, който се отнася до специализираните предприятия. Това е списък на стоки и услуги, чието производство се възлага на специализираните предприятия и кооперации чрез държавни поръчки. Такъв списък няма. Квоти за производство, внос и износ на суровини, материали и оборудване, предназначено за тези специализирани предприятия, където работят инвалиди...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Свършвам. ... кооперации и обособени производствени единици също няма. Нима му е необходимо някакво специално допълнително захранване с бюджет на министър-председателя, за да внесе тези предложения в Министерския съвет и те да станат реалност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на Васил Михайлов.
От общо гласували 158 народни представители, за - 45, против - 97, въздържали се - 16.
Предложението не се приема.
Десетото предложение не се вписва в правилника, затова няма да го разглеждаме.
Има думата господин Капудалиев за процедура.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с предложението за точка 4 от дневния ред искам да ви кажа, че във връзка с чл. 73, чл. 84, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 87, ал. 1 на Конституцията на Република България и във връзка с чл. 63, алинеи 1 и 2, чл. 64, ал. 1 и 2, чл. 65, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се обръщам към уважаемия председател на Народното събрание и го питам: Какво става с моето проектопредложение за допълнение към Закона за националните символи, внесен на 7 март 1995 г. под N 100-03-37? Преди 18 месеца. И този законопроект не е раздаден на комисията, не е раздаден на депутатите - той е в допълнение на законопроекта на народния представител Васил Михайлов - и не се взима предвид изобщо. Нещо повече, аз имам цял закон за културното наследство, внесен преди 11 месеца - на 12 октомври 1995 г. под N 100-03-109, който 11 месеца - неизвестно защо за мене - не се разпределя на народните представители и на комисиите, тоест не се спазва правилникът и Конституцията на България.
Какво става с моето законодателно право, господин председателю, какво става с Вашето задължение да не ме ограничавате в ползването на това ми право?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това не е процедурен въпрос. Ще Ви отговоря писмено.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (встрани от микрофоните): Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за процедура Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, много са случаите, в които Вие като председател на Народното събрание нарушавате и правилника, а пък и Конституцията на страната. И аз мисля, че тези груби нарушения на Конституцията и Закона за нормативните актове имаха своя връх - надявам се да не се достигне друг такъв - с издаването на "Държавен вестник", който беше спрян и противозаконно заменен отпечатаният брой 60-и с указите на президента, в допълнение на предишните груби нарушения - необнародването по надлежен ред в "Държавен вестник" на Европейското споразумение за асоцииране между Република България и Европейската общност, както и същото необнародване по надлежен ред в "Държавен вестник" на Митническата тарифа, в съответствие със закона - преди това е указът - в "Държавен вестник" и особено на глава четвърта от Закона за нормативните актове и чл. 5 от Конституцията.


Вие сте този, който трябва да следи, господин председателю, движението на тези материали, документи, и Вие отговаряте за тях. Същото е и с някои актуални въпроси. Аз приех любезните Ви извинения само като форма за един въпрос, който бях задал на министър-председателя по повод на една заповед на министъра на външните работи за нашия посланик в Тирана, но не приемам мотивите в това писмо. Благодаря ви, че си направихте труда да ми отговорите, но искам да кажа, че неслучайно госпожа Ананиева е действала тогава като председател на Народното събрание, замествайки Ви, правилно. И тя не е изпратила до мен писмо, което да изисква преадресиране на моя актуален въпрос.
Така че мога да изреждам десетки такива нарушения. И Ви моля наистина, когато искам изслушване на председателя на Народното събрание, това е по-скоро да се предотвратят нови груби нарушения на Конституцията и правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате проектопрограмата така, както беше представена.
От общо гласували 176 народни представители, за - 114, против - 46, въздържали се - 16.
Програмата е приета.
Заповядайте по процедура, господин Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Преди 18 години на този ден бе убит от агенти на комунистическата милиция големият български писател и публицист Георги Марков (реплика от блока на мнозинството: "Това не е доказано!"), оставил ярки страници с документи, размисли, анализи върху тоталитарната държава и комунистическия режим.
Нека с едноминутно мълчание почетем паметта на един от големите български писатели и ярка личност в новата културна история на България! Благодаря ви. (Всички стават прави. Едноминутно мълчание.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Желев има думата.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! В съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение в залата да бъде поканен и вземе участие в обсъжданията по точка първа заместник-министърът на Министерството на финансите господин Гаврийски. Моля да го подложите на гласуване, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението, направено от господин Желев.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Да се покани и министърът!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От общо гласували 134 народни представители, за - 112, против - 11, въздържали се - 11.
Предложението се приема. Моля да поканите господин Гаврийски да влезе в залата.

Продължаваме с първа точка от дневния ред -
ПОВТОРНО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 1996 Г., ВЪРНАТ ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Кой желае да вземе думата? Има ли записани? Моля, вдигайте ръка!
Има думата господин Венцеслав Димитров.
Регламентът е 30 минути на парламентарна група.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председателю, колеги! Върнат ни е за прегласуване един закон от господин президента и аз още в самото начало искам да се обърна към всички колеги. Затова помолих Вас, господин председателю, да викнете и господин министъра, може и господин министър-председателя, защото им се удава една добра възможност чрез съобразяване с президентското вето да влезем в процедура по поредна актуализация на бюджета, която сигурно няма да е последна. Но аз мисля, че до края на годината всяка седмица трябва да се занимаваме с актуализацията на бюджета, защото това правителство това може, това и прави. В противен случай има една голяма опасност, това, за което аз ви предупредих - че спадът на реалните доходи за тази година вследствие на този бюджет и това правителство ще бъде не 11 на сто, а ще бъде 30 на сто. Като виждам обаче какво става, как бързо се променят основните икономически показатели за тази година, които са в основата на бюджета, аз мисля, че обедняването ще надхвърли 30 на сто.
Тъй като господин министърът си прави оглушки, искам да припомня само, че поредната актуализация, която беше направена преди да излезем в парламентарната ваканция, изхождаше от факта, че до края на годината курсът на долара ще бъде поддържан до около 150 лв., лихвата ще бъде свалена, не знам, може би под 50 на сто. Сега виждаме, че лихвата въобще няма да се сваля, а някои говорят даже, и то отговорни хора, от които зависи лихвеното равнище, че може би ще стане 300 на сто. Така ли е, бай Ангеле? Такава опасност има много голяма. Представете си тогава какво ще стане с държавния бюджет, откъде ще намери пари за лихви!
Тъй като всички вие гласувахте, че парите за лихви трябва да се платят, но не повече от 10 на сто, значи и парите за лихви в един определен момент ще свършат. Така че от процедурна гледна точка много добре е да използвате президентското вето. И аз апелирам към тези от парламентарното мнозинство, които съзнават несъвършенствата на приетата актуализация на бюджета, да се възползват от възможността, даже сега да вземат думата и да кажат, дори да не са съгласни с някои от мотивите на президента, че те искат този закон в момента да бъде върнат, за да се използва възможността за актуализация. Естествено, право на актуализация съгласно Конституцията има само правителството, но след като се върне, минаваме в процедура на първо четене и съвсем спокойно правителството може да си направи своята актуализация.
Обратно към закона. Аз достатъчно подробно се изказвах, когато обсъждахме закона през месец юли. Не искам да повтарям това, което казах тогава, но искам да приведа може би допълнителни аргументи и да дам допълнителни разяснения.
Още тогава ви казах, че това е един нескопосан закон. И наистина нескопосан. Дори част от мнозинството признава, че е нескопосан законът.
За държавни вземания се обявяват някакви приходи от доставката на природен газ. И миналия път ви казах, че това не са приходи, това са в баланса на едно предприятие, каквото е "Химко" или някои други, разходи. Но по терминологията да не се впускаме по-нататък.
Вземете да прочетете Закона за държавните вземания и ще видите там какво са това "държавни вземания". Държавни вземания това са най-напред данъците. Държавни вземания са такси. Държавни вземания са акцизи. Вие не го знаете, господин Атанасов. Точно за такива като вас говоря, защото непрекъснато се мъча вече няколко години да повишавам вашата икономическа култура. И сега ще ви помоля да си водите записки, защото това, което ще кажа, е важно, макар че се дискутира в страната от дълги години насам.
Не може вследствие на търговски отношения едно вземане да се обяви за държавно, както и породено от търговски отношения едно даване да бъде обявено за държавно. Господин Гаврийски най-добре го знае.
Господин Гаврийски, защо се отказахте от задълженията на Минералбанк, която е една държавна банка? Защо се отказахте? Казахте: "Те не са държавни. Тая банка да фалира и японците да пият студена вода". Е, да пият, ама да видя как ще ви дадат пак още пари. Обаче се отказахте, а нещо, където има да взимате, го приемате, защото казвате следното: вярно, държавни предприятия, обаче държавата един вид не отговаря вече за взиманията и за задълженията на държавните предприятия.
Така ли е?! Така е обаче, когато ви отърва! Когато не ви отърва, не го правите!
Искам да се прави строго разграничение - малко в теория ще минем, защото и теория трябва да се чете - най-напред от какво са породени такива държавни вземания като данъците? Много пъти сме го говорили, обаче не се разбира. Данъците какво са? Данъците са едно вземане на държавата без насрещна престация, без нищо държавата да взема насреща? Така ли е? Така е. Всички са задължени. Защо? Защото държавата е икономически субект ли? Не. Защото държавата е форма на организация на обществото. И още от едно време държавата е имала нужда от пари, от разходи, за да функционира, иначе не може. Затова хората плащат данъци. Затова и другите субекти, всички физически и юридически лица също плащат данъци.
Друго държавно вземане - отворете Закона за държавните вземания. Другото държавно вземане са държавните такси. От какво се пораждат държавните такси? При държавните такси - общинските също като част от държавата - при тях има насрещна услуга от страна на държавата или общините. Има ли? Има. Може ли друг да извърши тази услуга? Не може. Тя е породена вече от държавата като единствен администратор или като монопол, който има монопол върху тази административна услуга. И оттук това е държавно вземане. Държавно вземане е - никой не оспорва. Всички гласуваха тези постановки в Закона за държавните вземания.
Други държавни вземания са митата. Да не говорим за тях.
Държавата обаче като икономически субект в случая действа. Казвате така: държавата е дала инвестиции направила петролопровод ли, находището е разработвала, дала е разходи. Така ли е? И затова, дайте държавата да си върне тези пари под формата на държавно вземане. Е, добре, забележете: кой е създавал всичките държавни предприятия с изключение на онази част, която са национализирали едно време. Ами нали пак държавата, ами нали пак целият народ, нали пак държавата е инвестирала. Забележете, не само в комуналните услуги, не само за проводи за електричество, но тя е инвестирала и в заводи за производство на оръжие, да кажем, инвестирала е и в мандри или млекозаводи, както сега им викат. Защо не обявите и не ви дойде на акъла да обявите и вземанията на млекозаводите за държавни вземания? Защото много далече ще стигнете тогава! (Шум и реплики и в залата)
Точно така е. Господин Гаврийски, ще вземете думата, ще изясните тези работи. Обаче това, че вие обърквате всичките понятие с главата надолу и искате парламентът да ви следва... Знам, че имате клакьорско мнозинство и то ще ви последва, обаче нека да помислят тези хора, че правят нещо не съвсем редно. Така че държавата е натоварила определено предприятие - в случая "Булгаргаз" да извършва тези доставки и да взема парите и сега изедин път казвате: тези вземания да ги обявим за държавни! Ами даванията? Тоест, задълженията обявявате ли ги за държавни? Говоря за държавните предприятия. Не, защото това е един от принципите. Когато създавате държавно предприятие, когато го поставите то да функционира в условията на една икономика - пазарна или полупазарна, аз не казвам вече, че сме с пазарна икономика, защото се оказва, че вече над 50 на сто от цените в България са контролирани или наблюдавани и когато цената на валутата се определя свободно и тези цени не могат да отразяват пазара, затова се получават такива работи на каквито сме свидетели днес. И докато имаме тази философия на държавно управление на една полупазарна икономика ние непрекъснато ще бъдем в перманентна криза, която граничи с катастрофа. И поради такива идеи, които се развиват в подобни закони.
Защо не обявите едно държавно задължение на едно предприятие държавно, което беше приватизирано - тук един от колегите от парламентарната група на мнозинството повдигна един въпрос, мисля че беше миналата или по-миналата година, за приватизацията на един млекозавод в Казанлък. Оказа, че бившият директор, държавен служител, продал военния запас, военния резерв - 106 тона кашкавал и новият собственик, когато отива там, военните отиват да си търсят кашкавала. В приватизираното предприятие питат: къде е кашкавалът. Кашкавалът го няма! Но той не е негов кашкавал. Той е държавен. (Шум и реплики в залата) И какво става? От тези хора няма кой да потърси отговорност.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Приказки! Приказки...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно приказки! Приказките трябват, но трябва и разбиране за приказките. Защото аз глупости не говоря! А глупости вие предлагате в подобни закони. И това не е само моето мнение между другото.
Най-простото нещо: как искате да дойде един чужд инвеститор тук. Хайде, българите ви познават какви сте. Те знаят, че на държавата нито може да се разчита. Знаят, че на Народното събрание не може да се разчита. Знаят, че Народното събрание може да приеме всякакъв закон. Така ли е? Така е, щом се приема един такъв закон. Един чужд инвеститор идва тук и изедин път, примерно, приватизирал е нещо и изедин път нещо се обяви за държавно вземане и му го вземете от него. Това ли искате да направите? В последствие със закон и то със задна дата му го вземате. За вас сигурно е нещо нормално. За хората обаче не е нормално. Най-просто - те затова и не идват. И те не идват не защото аз говоря тук, а защото виждат какво става в България. И вие не искате да се съобразите с това!
Горе-долу по това време или малко преди това, когато обсъждахме този закон аз ви казах - така както действате вие или както подкрепяте правителството да действа, доларът скоро ще стане 300 лева. Господин Стефан Стоилов - ето го, чете вестник там, излезе тук на трибуната и каза: той ще стане 300 лева, защото аз съм казал, че ще бъде 300 лева. Добре, господин Стоилов, днес аз казвам: доларът ще стане 3 лева. Хайде да стане де! Ама няма да стане! И аз бих искал да стане, защото имам пари тук в мен да ида да си купя малко долари, но няма как. Чисто и просто не можем да избягаме от икономическата логика. А тази икономическа логика, която е съвършенно ирационална за вашите разбирания си пробива път в нашите реалности. Реална последица е това от вашето управление, от действията на изпълнителната власт, но бих казал и до голяма степен от действията на законодателната власт в лицето на парламентарното мнозинство.
Защото някои да говорят тук, че аз не подкрепям президента - аз съм го подкрепял винаги, когато е връщал закони, особено в икономическата област, защото винаги е имал право. Обаче вие никога не сте се вслушали в това. Спомняте ли си такъв случай да е имало? Не си го спомняте, нали! Не си спомняте и ето затова сме на това дередже, защото не си спомняте.
Някои казват: ние от днес нататък ще бъдем конструктивни. Бога ми е свидетел тук, три народни събрания винаги съм бил конструктивен и винаги съм сочел на управляващите къде бъркат.
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Затова те отлюспиха от СДС, защото не поддържаш президента! (Шум и реплики в залата)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз ще поддържам и новия, така че не се притеснявайте! Ние сме поели съответен ангажимент. (Шум и реплики в залата)
Аз съм доволен от повишеното внимание към моите думи и господин професор Ангел Димов тук, че слуша внимателно, но бих искал и той да излезе и да ме подкрепи. Защото много добре знае, че тези, които той подкрепя водят страната към катастрофа и към гибел.
Лоша техника - и тогава им казах, че има една лоша техника! Какво е това в Закона за държавния бюджет нещо да се определи за държавно вземане? Най-напред какъв е Законът за държавния бюджет? Той е закон, който има определен период на действие от началото на годината до края на годината. Естествено, ако не се актуализира. Но и да се актуализира, не всичко естествено се актуализира. Ето такъв текст не може да се актуализира.
Виждате какво време сме в момента - тъй като има и тълкувание на Конституционния съд утежняващи закони, включително включващи финансови утежнения да не могат да действат със задна дата вие искате този закон да действа примерно - коя дата е днес - от средата на септември до края на месец декември. Това ли искате? Сигурно не искате такова нещо. Ако не искате такова нещо извадете тази разпоредба и я вкарайте в Закона за държавните вземания, където й е мястото. Обаче вие много добре знаете или не вие, а тези, които го предлагат, че и там не може да му се намери подходящо място на този закон, защото там за държавни вземания са обявени такива неща като данъци, като такси, мита. Това са истинските държавни вземания, а едно задължение произтичащо от търговско отношение не може да бъде обявено за държавно вземане, както и обратното - за държавно даване не може да бъде обявено такова нещо, на едно държавно предприятие, макар че управляващото мнозинство от 1993 г. насам ни убеждава непрекъснато, че това може да бъде направено и то със задна дата. Като поема непрекъснато задълженията на държавните предприятия, то ги превръща, естествено със закон, превръща ги в задължения на държавния бюджет и затова неслучайно засега основното перо в държавния бюджет се състои от какво, господин Желев, от плащания по лихви, за съжаление.

И пак ви казвам: предупреждавал съм ви още откогато приемахте този закон, дето сега му казват ЗУНК - Закон за лошите кредити. Господин Папаризов, съжалявам че го няма, той беше най-голям адвокат на него, но с подкрепата на тогавашното парламентарно мнозинство той беше приет.
Интересно е, че такива видни специалисти в Министерския съвет, които защитаваха тогава този закон, сега се обявяват срещу него. Защото естествено те са там като чиновници, които са за да получават заплата и да прислугват на този или на онзи, а не да дават експертни мнения по въпроса.
Затова ви казах, че той не може да има място в Закона за държавния бюджет, който има определен временен хоризонт на действие.
Допълнителен мотив - защита на държавния интерес. Много странен мотив наистина! Държавният интерес - и президентът ви го е написал - най-добре се защитава чрез едно стабилно законодателство, когато всички агенти на икономическата дейност се съобразяват с това законодателство, а не тогава, когато всички очакват какво ще им се случи утре, с какво държавата, правителството, парламентът ще ги изненадат с нов закон, с нов правилник, с нова наредба, с нова разпоредба или кой знае с още какво. Това ли е държавният интерес?
Какво беше едно време държавният интерес? Държавният интерес беше такъв, че вие карахте някой, когато се опита да емигрира, да си заплати обучението. Тоест, че хората са собственост на държавата, включително и инвестираните в тях пари, а не държавният интерес да е такъв - държавата да се грижи за всички, естествено като им даде възможно най-голяма свобода те да се грижат за себе си. Сега пак се връщаме на същото положение и нищо не ни остава друго освен да обявим вземанията на всички държавни предприятия за държавни вземания, а техните задължения, техните давания към частния сектор като недържавни, тоест частниците да пият по една студена вода и да не могат нищо да направят. Едно нещо, което се прави непрекъснато със законодателството в последно време, каквато беше частичната конфискация на имуществото на редица частни фирми в онези банки, които бяха оставени под ..., как се казва, особен надзор ли, какво беше онова нещо? И може би сега непрекъснато се нагнита напрежение в частния сектор, не се знае коя банка ще бъде обявена във фалит или ще бъде поставена под особен надзор и ще бъдат конфискувани парите на хората, които са там. И се пишат какви ли не небивалици във вестниците, защото наистина и журналистите виждат, че няма нито стабилно правителство, нито едно нормално парламентарно мнозинство, което да контролира това правителство и всичко в тази държава е възможно.
Какво се опитвате да направите с този закон? Опитвате се да оневините по принцип според вас виновни действия на едно предишно правителство и на държавни служители, които вече не са такива или които не са ръководители на икономиката. Но доколкото знам, има един човек там, който е подписал едно решение на предишното правителство, той сега естествено защитава решението на новото правителство. И знаете ли как се мотивира той? - Аз не съм пред вас като експерт, а аз пред вас съм като един правителствен служител. Тоест като една писалка в ръцете на министър-председателя. Щом иска като такъв да го разглеждаме, ние естествено може да го разглеждаме като такъв, но това не му прави чест, макар че може да си намери място и в някакви бъдещи правителства.
Много правилна е забележката на президента, че този закон, ако стане наистина закон, размива отговорността, отлага отговорността във времето и я превръща в едно държавно предприятие. Кажете ми вие: носят ли директорите на държавни предприятия или ръководители, както се казва, могат да са шефове на управителни съвети, на надзорни и т.н., отговорност за своята дейност? Или всичко онова, което те надробят, или по-точно, което те успеят да откраднат, трябва да го плаща целият народ? Няма ли най-накрая в тази държава един човек да каже: този краде, дайте да го вкараме в затвора. И няма ли най-накрая някой, дори министър или министър-председателят да посочи някой с пръст и да каже: този ограби България или този докара България до катастрофа.
Аз ви казвам, че наистина това може да стане, ако продължавате така, макар че и това, което сте направили досега, е достатъчно. Не заплашвам с възмездие или с нещо друго. Има други, които да заплашват с това. Но аз апелирам към вас за малко повече разбиране и към малко повече отговорност за действията, които извършвате, като натискате бутончетата в тази зала.
Казвам ви пак, че доста нескопосана е и ал. 3 от единствения параграф, че "Сумите, определени в приходната част, произтичащи от доставка на природен газ, са определени точно по размер след предварително утвърдени разходи".
Какво значи "точно определени по размер"? Точно определени по размер - при колко? Разчетени колко бяха, господин Гаврийски, в държавния бюджет? Колко беше курсът на долара? - 80 лв. или 82 лв. беше разчетен в първия вариант на тазгодишния държавен бюджет, когато се появи онази сума. Аз, доколкото знам, по отношение на газта се разплащаме в долари, тоест газта се продава в долари, както направихте целокупният български народ да следи с голям интерес развитието на курса на долара, защото вие имате навика всеки месец да актуализирате цената примерно на електричеството в долари. А на газта не я ли актуализирате?
Искам да ви кажа и нещо друго, че разчели сте я по 80 лв., обаче доларът сега знаете колко е. Тоест тези приходи, дори и да са приходи, те би трябвало да се увеличат. Но пак казвам, те спокойно могат да фигурират в държавния бюджет и без да бъдат квалифицирани като държавни вземания, стига държавните служители да са на мястото си да продават, да си събират парите и да внасят това, което се полага на държавата, в държавния бюджет - една нормална процедура.
Аз не мога да се съглася с мотивите на председателя на Комисията по бюджет и финанси, тоест на мнозинството в тази комисия, защото те се превръщат в държавни вземания, защото фигурират в Закона за държавния бюджет. Значи има определен начин кога едно вземане може да бъде квалифицирано като държавно. Приходите могат да бъдат последствие от това. Ако си спомняте преди всичките приходи на държавата бяха вследствие на стопанската дейност. Не че сега няма определени такива приходи, но те са съвършено минимални. Стопанска дейност може да бъде и отдаване на имущество под наем. Директното отдаване на държавно имущество под наем обаче носи съвършено незначителни приходи в държавния бюджет. А основните приходи, каквито са примерно по 27-о постановление, така наречения "държавен дивидент", те са в извънбюджетни сметки, доколкото си спомням. Или приходите от приватизацията. Приходите от приватизация трябваше да отиват преди всичко във взаимния фонд, после се измени това, хайде Фонд "Земеделие" и т.н., нека да отиват и там, да отиват в ДФРР.
Аз мисля все пак, господин Желев, че трябва да се направи едно искане до Сметната палата да провери какво става с този Фонд "ДФРР". Да отиват и в така наречения "Взаимен фонд", който не знам дали има пари, дали няма и там Сметната палата трябва да я пратим, за да видим какво става, защото това са си по принцип държавни вземания, за които всички трябва да се грижим, макар че са насочени към определена дейност.


На фона на това, което се прави в този закон, бих искал да обърна внимание на колегите народни представители, че там, където наистина има пари, където наистина има държавни вземания, държавата в лицето на Министерство на финансите не прави нищо, за да ги събере. Напротив, прави всичко възможно, за да не ги събира. Този въпрос съм го повдигал поне пет-шест пъти тук, от тази трибуна, и в комисия, и т.н. Става дума за приходите, произтичащи от акциза върху цигарите. След като няколко години подред ние се мъчихме да изградим една що-годе нормална система със специфичен данък върху цигарите, тази година под въздействие на не знам какво, аз знам, че тези, които се занимават с тази дейност - от данъчната администрация, те са за старата система. Новата им беше наложена лично от министър Костов или по-точно не от министър Костов, а от някои криворазбрани нови виждания или поне така бяха представени на Международния валутен фонд, отидохте пак към адвалорно мито и какво стана, господин Желев, в момента? Разходете се по околните будки и ми кажете в коя будка продават вносни цигари с бандерол. Вносни цигари от няколко месеца пак се продават без бандерол. А знаете ли колко са? Аз не знам, по вестниците чета, от министъра исках да ми даде такава информация, не я даде, че ежегодните загуби са се изчислявали на 20 и няколко милиарда лева. Къде са тези пари? Кой е отговорен за тях? Питаме: "защо не се продават с бандерол?", а те казват: "ами новата наредба още не е готова" или "влизането на новата наредба е в сила, щяло не знам колко си време да се забави". А кой предложи тази нова система да се вкарва? Естествено, министърът. И той не е бил готов с наредбата. Кажете ми кой носи отговорност тук? Вие или той, който ви е подвел? И кой ще плаща тези пари? Не е ли това за господин Татарчев? Защото ако някой открадне 100 лв. или 100 хил. лв., ще влезе в затвора. А някой, който прави всичко възможно в бюджета на държавата да не влязат милиарди - както казват - 22 и няколко милиарда, той - нищо. Нали? И затова, дайте да попълваме дупки с едни такива казионни закони!
Още веднъж в завършек искам да ви припомня. Още тогава ви го казах, че този закон, макар и извънредно кратък, нарушава доста разпоредби на Конституцията и не знам дали хора от парламента, дали главният прокурор, дали президентът няма да се обърнат към Конституционния съд и този закон да бъде отменен. Кои разпоредби? Вие много добре ги знаете. И на какво разчитате? На това, че вие ще кажете още веднъж: "Конституционният съд изпълнява политически поръчки". Никакви политически поръчки. Аз ще ви кажа. Най-напред намесвате се с този закон в работата на съдебната система, защото аз, госпожо Караиванова, много повече вярвам на един професор като Живко Сталев, който е международнопризнат юрист. Това много добре го знаете и вие. Или на проф. Огнян Герджиков, отколкото на изказвания на хора около Висшия партиен съвет относно тяхната компетентност. Тези хора казваха, че тези действия, които са били предприети досега, са напълно в рамките на закона. На тях ли не вярвате или на някои държавни служители?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: На Едвин Сугарев!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Е, щом вярвате на Едвин Сугарев, вземете си го във вашата партия. Аз не мога да се съглася с него, макар че някои от неговите мотиви може и да са резонни. Става дума за закон! Ето и Стефан Стоилов каза: "абе знаеме, че не всичко е в рамките на закона, не всичко е изпипано юридически, но дайте да го приемем в този закон". Така ли беше, Стефане? Добре, кажи го така. Така го кажи, че не е така юридически. Може ли един законодател да говори такива неща: "дайте да нарушим закона, ама така да оправим малко нещата"! Не може! Нарушавате закон, нарушавате Конституция. Утре ще нарушите човешки права, които ги нарушавате. Ще приемете, ето, един закон - за радиото и телевизията, и т.н. И тогава вече с това, което го правите непрекъснато - че подлагате на съмнение решенията и на Конституционен, и на Върховен съд, вие сами, пак се извинявам, че ви го казвам, давате повод на други да казват, че това е една партия, която действа срещу Конституцията. А знаете, че съгласно българската Конституция противоконституционните партии са забранени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, 30 минути изтекоха. Искате ли продължение с 10 минути?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не, 10 минути - не. Само още 2-3 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам 10 минути продължение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Исках да ви обърна внимание кои постановки в Конституцията са нарушени. Независимата съдебна власт! Вие искате с този закон да яхнете независимата съдебна власт, с това - и разделението на властите - законодателна, съдебна. Ако има нарушение, ето го съдът, нека съдът да решава кой крив, кой прав, кой колко трябва да плаща. Не превръщайте Народното събрание в съд. Посягате на частната собственост! Посягате на свободната стопанска инициатива! Вкарвате един закон с финансови утежнения за определен кръг агенти на икономиката със задна дата.
С това аз завършвам и пак апелирам към вас: приемете президентското вето, използвайте го, за да се актуализира ноново бюджетът. Защото този бюджет още миналия месец, по-миналия, извинявам се, юли, още със самото приемане на актуализацията се оказа, че е нереалистичен. Сега предполагам, че всички сте съгласни с това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи да се изкажат има ли?
Има думата народният представител Лилян Сираков.
ЛИЛЯН СИРАКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Внимателно слушах колегата Димитров...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Реплика или изказване ще правите?
ЛИЛЯН СИРАКОВ: Изказване ще правя.
...заяви в началото, че споделя и подкрепя мотивите на президента. Аз го слушах внимателно миналия път и засега не ми е ясно дали той подкрепя мотивите на президента или президентът в мотивите си подкрепя това, което господин Димитров упорито говореше миналия път.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Важната е идеята, а не кой кого!
ЛИЛЯН СИРАКОВ: Трябва да споделя обаче, че не споделям мотивите на президента и те не намират опора в закона. Нито един от мотивите не намира опора в закона. Всичко се опира на превратно тълкуване на закона, прозира една линия на загърбване на държавния интерес и даване на предпочитание на частния интерес, в завоалирана форма се дава предимство на "нежната революция" в икономиката, която уж законно трябваше да смени собственика на огромно имущество, изземвайки го от държавата и преминавайки в частни ръце.
Законът не урежда конкретен казус. Има повод в конкретен казус, но се уреждат трайно едни конкретни взаимоотношения, които са с много по-широк кръг и са свързани с много повече правни субекти.

Знаем какви са вземанията от доставките на газ, колко са длъжниците. Виждаме, че там след неколкогодишно ходене по мъките държавният интерес не е защитен и след като с други средства не може да се осигури нормална защита на този интерес, абсолютно необходимо е това да стане със закон. И това не е закон, който се намесва в работата на съдебната власт, а закон, който урежда правила за поведение и съдебната власт е тази, която трябва да прилага законите. Иначе излиза, че всеки закон е намеса в работата на съдебната власт.
Още във втория абзац на мотивите се вижда, че има противоречия, не се изхожда от една определена ясна система. От една страна се говори, че се решава конкретен казус, а от друга страна като недостатък на закона се сочи, че не са ясно определени титулярът на вземанията и длъжниците. Тоест поименно да назовем всички. Така ли излиза, след като искаме да не е решен конкретен казус?
Титулярът на вземанията е ясен - държавата, чрез упълномощения представител - "Булгаргаз". Всички останали, които са получавали доставки по тази спогодба, с тези определени от държавата цени, в определения период от време и не са ги платили на "Булгаргаз", са длъжници и не е нужно по-ясно да се каже.
Тук господин Димитров надълго говори, че този закон не кореспондира със Закона за събиране на държавните вземания и пропусна, не знам дали съзнателно или не, категория държавни вземания извън данъците, таксите и акцизите, които изрично са предвидени в този закон. Там е казано, че държавата със закон може да определя и други държавни вземания, по които тя е страна. Така че този закон напълно кореспондира със Закона за събиране на държавните вземания.
Тук се говори за стабилитет на закона. Ами, дайте да видим на каква законодателна основа е тръгнала тази мащабна операция за прибиране на държавно имущество в частни ръце. Това е чл. 99 от Закона за задълженията и договорите. Този закон е приеман при друга историческа обстановка, при друга стопанска обстановка, при друга правна система, когато по друг начин са били защитавани държавните интереси - цялостно, от цялостната система.
При либерализацията на икономическата система вече тази защита на държавния интерес я няма. За съжаление, намериха се държавни служители, които, подпомогнати от наглед добри юристи, се възползваха от този недостатък на правната уредба и предприеха тази мащабна акция.
Няма надълго и нашироко да се спирам каква е същината на тази мащабна акция за ограбване на държавата, но така или иначе ние не можем да отиваме към съвременна, модерна правна система и постоянно да искаме стабилитет на онази система, която е приета при други условия. Защото точно за това настоява президентът - на стабилитет на законодателството, на онова законодателство, което сам той казва, че е негодно и с "нежна революция" може да бъде правено друго, против закона. Ако трябва това да продължаваме с фактически икономически действия, нестъпващи на закона или възползващи се от слабостите на онези закони, да сменим системата - това е друг въпрос.
Държавата е напълно в правото си, след като всички възможности за защита на нейните интереси чрез действащите закони, в рамките на действащите закони и с възможностите на държавните институции не се защитават, да намери ново законодателно решение. Иначе какво се получава?
От две години и половина постоянно по линия на парламентарния контрол се атакува и предишното, и сегашното правителство по този случай. Иска се Народното събрание и правителството да отговаря по този въпрос. Говори се постоянно, че има виновни държавни служители за този случай. Непрекъснато се повтаря това. И в същото време излиза, че Народното събрание не е в правото си да вземе адекватни законодателни мерки за решаване на този проблем. По-голяма ценност за господин президента е да се защитава някаква абстрактна законност, законност от миналото, която отваря широки врати за злоупотреби, а не в хода на реформата ние така да уреждаме правните взаимоотношения, че в някаква степен да се защитава и държавният интерес.
Тук съвсем неуместно се намесват интересите на чуждите инвеститори. Умишлено се пропуска чл. 8 от този закон - за стопанската дейност на чуждестранните лица, който изрично казва, че не може с последващи закони да се влошава положението на чуждестранните инвеститори. Но и там не е безгранично всичко. Там е казано: "законно започната стопанска дейност", а не каквато и да е. Ние тук постоянно говорим и внушаваме, че ставала мащабна далавера. Изведнъж не можем да направим със закон нещо против тази далавера. А за чуждестранните инвеститори казваме, че щом е незаконна започнатата стопанска дейност, ние с последващи закони можем по мотив за обратното.
Но чуждестранните инвеститори, които започват законна стопанска дейност, трябва да са спокойни, защото изрично в закона е казано, че не може с последващи закони да се утежнява това им положение и нашата правна система с тези действащи институции е напълно в състояние да гарантира това. Дори да си позволи Народното събрание да гласува такъв закон, знаем, че Конституционният съд няма да позволи да влезе в сила или ще го обезсили своевременно. Така че не можем ние по този начин да правим връзка между едното и другото.
Тук слагаме силен акцент върху отговорността на държавните служители, които са осигурили тази мащабна операция на основата на заобикаляне на закона и ползвайки се от някои неточности и непълноти на закона. Чл. 99 от ЗЗД и тогава не позволява прехвърляне на вземания, ако естеството на вземането не позволява това. Това нещо може да бъде изтълкувано в интерес на държавата, но съдебната власт не го тълкува така, и който дотук се е сблъскал с прилагането на тази разпоредба, все го тълкува в полза на по-щедрия частен интерес, но не в полза на държавата.
Това налагаше изрично със закон да защитим този държавен интерес, да кажем, че тези вземания не могат да се прехвърлят не само в този случай, но въобще за целия период на действие на това споразумение.


Постоянно се говори за тази отговорност и не се казва кой трябва да възбуди и да реализира тази отговорност. И се внушава непрекъснато като че ли правителството е това, което трябва да отговаря, и това, което трябва да си търси отговорността, и евентуално Народното събрание. А че докато се говори за независима съдебна власт, в първата част на мотивите, че ние им пречим да разгледат конкретен спор с този закон, в същото време ги изваждаме извън органите, които са длъжни да търсят отговорност от виновните лица. С какво този закон отлага или замъглява тази отговорност?
Ако независимата съдебна власт счете, че тази операция за отнемане на държавно имущество има незаконни действия, има престъпни действия, на този закон нищо не му пречи да си свърши работата. За съжаление с тези мотиви като че ли президентът дава основание на съдебната власт да каже: след като е приет този закон, вече ние няма да се занимаваме с тези случаи, защото тази отговорност е вече замъглена.
В заключение искам да кажа, че под формата на някаква абстрактна законност, която неясно каква точно се защитава, защото тя е от миналото, в същото време ние, тръгвайки по пътя на реформите, за да изграждаме едно съвременно законодателство със защита на всички интереси, не само на държавните и не само на частните, тук се дава предимство, решително предимство на частния интерес и в ущърб на значителни държавни интереси. Господин президентът застава на тази основа. Мисля, че неговото място не е точно там. Той също има ангажименти към държавния интерес. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз не съм от защитниците на сегашния президент на страната и не одобрявам много от неговата политика. В случая обаче той е прав.
Първо, защото основната тема, която прозвуча в изказванията на народни представители от БСП, темата за престъпната политика, която ние трябва да пресечем, е въпрос не на Народното събрание, а на съда. Това кой е престъпник в България и какви престъпни действия извършва, не го решава Народното събрание. И не поемайте върху себе си тази отговорност да бъдем нещо като революционен трибунал. Ако това е така, нека да вземем думата и да говорим примерно за бащата на Златимир Орсов. Нека да обсъдим и този случай и да видим какво е неговото участие, неучастие в тъмни или светли далавери. Ние не можем да поемем тази отговорност. И тук президентът е абсолютно прав, в смисъл, че проблемът, който вие искате да поставите с изменението на бюджета, очевидно е преминал вече в друга зона, в зоната на съдебната власт, която трябва да се произнася дали взаимоотношенията между фирми, държавата и така нататък са били законни в рамките на закона.
Второ, от дълго време наблюдавам с тревога реализацията на една морално остаряла постановка на комунистическата идеология. Спомняте си я всички. Тя бе свързана с идеята за постепенното отмиране на държавата. Аз не знам кой и кога в БСП е решил най-напред да отмре българската държава. Защото това, което наблюдаваме днес, е точно това - умира нашата собствена държава. Очевидно комунизмът никъде другаде не реализира своята идеология и избра за обект точно България и то точно в последните няколко години.
Тук вече бе казано, че държавата има ясно определени приоритети, задачи, задължения. В конкретния случай те са свързани с това как тя да си събере данъците и таксите от дейности, които развиват държавните и частни предприятия на нейна територия. Това, което нас трябва да ни вълнува, е дали държавата прави точно това и прибира ли тя от частната дейност и от държавната икономическа дейност на предприятията съответните данъци и такси. И колко на брой стават вече държавните предприятия, които с години не си плащат електричеството, не си плащат водата. И справедливо тук Венцеслав Димитров постави въпроса по какъв начин директорите на държавните предприятия, които е добре известно, че от десетилетия са само членове на БКП или на БСП, тоест на номенклатурната партия в България, ще понесат тези директори или няма да понесат някога отговорност. Защото не е тайна, че всички те имат паралелни частни фирми, имат паралелна частна дейност и в общи линии цялата им философия на управление стига дотам как да крадат от държавата и да преливат в частното. Защо ние не приехме един законопроект, с който да изключим по принцип възможността директори или роднини на директори, или техни близки, сродници и прочие да развиват частна стопанска дейност? Тогава щяхте да видите как цялата стопанска номенклатура на БСП щеше да се измете от държавните предприятия и веднага да се прехвърли в частната сфера.
Държавата трябва да мисли не само затова как да взема, а как и да подпомага. И когато се предлага един такъв законопроект, трябва да се попита и обратното: с какво държавата подпогама частната дейност в България, къде тя облекчи частника в неговата инициатива - от най-дребния, обущаря, до най-големия, който вероятно обсъждаме в момента. Практически се получи така, че управляващите държавата предпочитат да я управляват, за да могат да я крадат още повече. И това е един парадокс. Ако това не беше така, в България щеше да има бърза приватизация, ефективна приватизация и нямаше да бъдем на опашката на тези процеси в Европа.
Нека да дадем шанс на хората, които са тръгнали по пътя на частната дейност, каквито и да са тези икономически субекти и да се погрижим оттях да прибираме само тези данъци, които са необходими за останалата част от държавата, а не да прибираме от тях тези данъци, които след това друг държавен чиновник, в друго държавно предприятие под формата на различни кредити и така нататък ще открадне за себе си и за своята частна фирма. Тогава държавата просто се превръща в един посредник между частните фирми. И целта към държавния пост е да можеш ти да разпределяш на кого и колко, за да можеш да се включиш във веригата просто като един посредник. И това става всеки ден, всеки час. Това става във всички министерства.
Аз ще гласувам против предложението на БСП за този закон и ще подкрепя в случая президента на страната д-р Желю Желев. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Абаджиев.


ВЛАДИМИР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Върнат е от президента за ново обсъждане от Народното събрание Законът за изменение и допълнение на държавния бюджет за 1996 г. Става дума за допълнителния текст към преходните и заключителни разпоредби, с който се обявява за държавно вземане цената на продадения природен газ, доставен по търговски договори. По своята същност правно концептуално този законов текст означава, че държавата се явява като продавач, търговец на природен газ, че фискът е пряк участник в стопанския оборот. Осъзнаваме ли какво означава това? Вместо държавата все повече да се оттегля от пряката стопанска дейност съобразно с извършващите се промени в източноевропейските страни, у нас става обратното. С този закон държавата засилва своето пряко участие в икономиката. Нещо абсурдно в контекста на извършващите се стопански реформи!
Обсъжданият закон не само е правно-теоретично в противоречие, несъвместим с извършващите се промени в икономиката, но той сочи и една двусмисленост в стопанската и законодателната политика на правителството. От друга страна, напълно основателно в мотивите, с които е върнат законът за ново обсъждане, се посочва, че този закон има една прагматична конкретна цел, а именно да даде решение на един конкретен правен спор между две търговски организации, като обяви за недействителна една търговска сделка между тях. И то в момента, когато този спор подлежи на разрешаване от съда. Правно недопустимо е да се създаде един конкретен ад хок закон за даден казус. Аргументът, че в случая с този закон се защитава държавният интерес е несъстоятелен. Защото когато едно правно отношение, една търговска сделка е възникнала при действащото законодателство, държавният интерес може да бъде защитен само чрез решението на съда. Истинският държавен интерес е именно в изискването за една стабилна правна система, за правна сигурност на всички субекти, които участват в икономиката, в стопанския живот.
Преразглеждането на вече възникнало правно отношение, на вече осъществена правна сделка чрез нов закон, чрез нова правна норма води до една правна несигурност, до стопанска нестабилност. Когато класическата теория на конституционализма повелява на едно събрание от представители на народа институционната гаранция за стабилен правен ред, задачата на това събрание е да прегради пътя на правителството в опита му да създава разпоредителни ад хок закони, които водят до обратната тенденция - до правна несигурност.
Поради тези съображения аз смятам, че направеното предложение от президента за ново обсъждане на закона е напълно основателно. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Фидел Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Както можеше да се очаква, и по този пределно ясен кратък законопроект се разгърна една дискусия, която прекалено много се отдалечи от него. За съжаление аз бих приел за съдържателно участие в дискусията това на господин Едвин Сугарев. Останалите колеги, един от които се чувства телевизионна звезда и щом грейнат лампите, излиза на микрофона, другият за съжаление не е в залата, но на любимия му език, който сигурно не разбира достатъчно добре, трябва да кажа: к сожалению, Саша, ты и это не понимаеш!
Но да вървим напред.
Бих разгледал темата от три ъгъла - юридически, икономически и политически. Господин Сираков беше достатъчно презицен в юридически аспект и аз не бих го повтарял. За мен обаче е ясно едно: този законопроект има своето място в нашия правен мир, той може да бъде приет, а тези, които имат съмнения в неговата конституционалност, нека да се обърнат към Конституционния съд.
Бих се съгласил с критиките към него единствено в частта им за това, че той би могъл да бъде в Законопроекта за събиране на държавните вземания. Няма проблем такъв текст да се повтори и там. Но вече сме пред крайната необходимост този закон да стане факт.
Не бих приел въобще тезата, че искаме да яхнем съдебната власт, както казаха някои колеги, че държавните интереси можели да се защитят единствено чрез съда. Напротив, съдът е призван да определи това, което е законно. И дали ще е в ущърб на държавата или не, той може да избере едно от двете решения. Държавният интерес в случая сме принудени да защитим ние.
От икономическа гледна точка. Безспорно е за всички от нас, че държавата е направила своите разходи, срещу които получава тези приходи. Безспорно е, че става дума за един преходен момент, в който държавата като участник в икономическите процеси ще има друга роля и друго място. Но тъкмо сега на ръба на прехода ние не можем да отхвърлим и да подминем с лека ръка онези държавни средства, които трябва да се съберат. Бихте ли си представили какво ще стане, ако ние не обявим за държавни вземания тези средства? Те би трябвало да се съберат в Булгаргаз, то да има свръхпечалба и само част от тях да влязат в държавния бюджет. Защо? Ето затова се налага тъкмо сега да приемем този текст.
Били сме посягали към частната собственост. Дайте да погледнем нещата в лицето. Да ви върнем към цялата процедура: държавата трябва да събере своите вземания от продажба на газ. Държавата в лицето на Булгаргаз не може да го направи. Правителството на Беров решава тогава, че единственият начин да събере част от тези вземания е да подкрепи цесията, разбира се, с някои съмнения по това дали да го е направил или не с участието на всички министри. Сигурно е имало своята логика тогава. Да, тогава държавата беше по-слаба, отколкото е сега. И затова сега държавата трябва по друг начин да си събере своите вземания. Това са вземания, срещу които тя е направила съответните разходи, припомням. Къде тук пасягаме на частната собственост? Истината, макар в закона да не е само по повод на цесията, но тя е свързана и с този проблем, истината е, че Мултигруп беше решила да натрупа свръхпечалби заради това, че ще събере част от тези вземания. Къде тук посягаме на частната собственост?
На въпроса с какво държавата подпомага частната собственост бих отговорил: а следва ли да я подпомага с предоставяне на държавни средства, ей така, какъвто е случаят?
За да не удължавам дебата, нека да се върнем на политическия аспект. Има хора и от Парламентарната група на СДС, които показаха, че са готови да мислят за интереса на държавата в случая. И тук не можем да си затваряме очите. Спомняте ли си изказването на Едвин Сугарев? Спомняте ли си, въпреки че не съм сто на сто съгласен с него, но със значителната част от неговото изказване съм съгласен, неговите атаки тук от трибуната, обвиненията към правителството на Жан Виденов, че не е взел много бързи мерки? Че кой може да вземе много бързи мерки по този въпрос? Кой би си позволил безотговорно много бързо да вземе едно или друго решение? Измина достатъчно време, правителството реши и направи това, което сега ние подкрепяме.

Защо бягат те именно от тази политическа отговорност държавата да си нсъбере своите вземания? Този ли механизъм ще подкрепя като политика Парламентарната група на СДС? - На мене не ми е ясно, защото излиза така, че по-голямата част подкрепят тъкмо този вариант. Защо браните Мултигруп в случая и знаете много добре, че става дума за това? Да приема ли отговора на Едвин Сугарев - че браните Мултигруп, тъй като е подкрепила президентската кампания на Желю Желев - тогава ваш кандидат? Затова ли браните Мултигруп?
В заключение: пред нас стои още веднъж въпросът да се разделим. Този път няма да се разделяме политически струва ми се. Този път се разделяме на мултаци и немултаци. Този път се разделяме на хора, които искат да се съберат държавните пари и други, които подкрепят една от икономическите групировки в България с цели, за които сами те си знаят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други желаещи? - Муравей Радев.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Тези Мултигруп да не ги измисли СДС? Нали са все ваши хора? (Шум и реплики)
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Господин Косев, аз много ви моля да не подменяте същината на въпроса. Вие и някои хора отляво се научиха редовно да подменят стойностите. Вие като че ли не обърнахте внимание на основното нещо, което каза доктор Абаджиев - никой от нас никога не е защитавал тази или онази криминална групировка, в случая Мултигруп. (Реплики) Това е повече от ясно. Доказано е от всичките действия на Съюза на демократичните сили откакто тази групировка се появи в България. И това е факт, който е неоспорим. Но вие да подменяте сега нещата отново, едва ли не тука някой бил лоби на Мултигруп отдясно - това просто е фалшиво и невярно.
Аз ви питам: след като по този начин се използва съдебната система, защо не обявите всички вземания на НЕК по същия начин за държавни и не извадите един закон по този въпрос? Защо след като държавата трябва да събира своите вземания, питам аз не намерите начин да върнете изнесените от България пари - милиардите левове външен дълг? - Това е нещо, върху което трябва да се замислите, а не да се опитвате отново да политизирате въпроса там, където той не е политически, а съвсем принципен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други желаещи за изказване? - За дуплика има думата господин Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господа, не си заравяйте главата в пясъка. Всички знаете за какво става дума. Всички знаете, че става дума за една процедура "Мултигруп срещу държавата" и няма никакво съмнение в това. А от това дали се политизират или не нещата, сега, когато гласуваме закона, ще видите политическата група или групата на политическата сила, която ще подкрепи кражбата на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Професор Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Първо, искам да взема отношение към една квалификация, която прозвуча по микрофоните на Народното събрание. Лично аз не приемам, че икономическата групировка Мултигруп е криминална, въпреки че категорично и ясно от комисията до залата подкрепям опита на държавата да защити своите интереси. Второ, не е основание една или друга икономическа групировка като тази да бъдат обявявани за криминални. Това трябва да бъде доказано, а не само да се гонят ефекти.
По темата, която разискваме:
Интересно е, че след като две години обществото е достатъчно скандализирано във връзка с този случай и подгряването на общественото настроение ставаше с усилията в много голяма степен на депутати от СДС и не се възразяваше срещу създаването на тези настроения - и аз смятам правилно, тъй като все повече и повече хора се убеждаваха, че в случая с продажбата на едни вземания, а не както говори тук колегата Радев, че защо държавата не тръгнела да събира всички вземания на НЕК... Това са съвършенно различни неща. Това са неща от различен порядък.
Във връзка с тази цесия обществото зае една категорична позиция и парламентът е длъжен да реагира на тези настроения. Как? - Като защити в случая - изразиха го това в течение на две години депутати от всички части на парламента - като защити обществения интерес.
Тук прозвуча, че на някакви заседания на комисията съм казал, че може да има нещо не съвсем перфектно в този случай, както и в много други случаи през тези шест години, когато се приемат закони или когато се променят, коригират закони. По принцип допускам такова нещо. Не съм юрист, нямам претенция, но в случая е ясно, че след като не е защитен преди две години общественият, държавният интерес с нещо, което категорично е ясно на всички депутати струва ми се, независимо от казуистиката, независимо от опитите да се политизира въпросът, а то е, че държавата се е бръкнала чрез бюджета тогава и е изразходвала над половин милиард долара и че плащанията по газта, идващи по линията на тези доставки, трябва да попаднат в държавата...
И вижте какво: длъжни сме все пак да се съобразим с това, че годините са такива, когато държавата максимално трябва да събира това, което й се полага. И това трудно може да бъде оспорено.
Няма да бъде лесно на тези, които възразяват, да се скриете зад всичките тези приказки за посягане върху частната собственост, затова че се прави опит да бъде заместен съдът и прочие и прочие. Тези приказки не стигат до обществеността. Те са несъстоятелни. Голяма част от тези, които си позволяват да ги приказват, го осъзнават. И лично аз съжалявам, че в парламента при обсъждането на един такъв безспорен за обществеността проблем звучат подобни приказки.
Накрая, абсолютна измислица е, че с действия като това и подобни на това действия държавата правела опити да се върне колкото се може повече в икономиката като непосредствен участник. Не, няма такова нещо и прекрасно го осъзнавате, че не е така. Съзнавате го и правите голяма грешка, убеждавам ви, когато за разлика от някои депутати от СДС и допускам и от средата на залата възразявате срещу това основателно действие на държавата. Но в края на краищата вие сте свикнали да губите, макар че мислите, че политически печелите. Ще загубите и в този случай.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Вие пък спечелихте - съсипахте държавата...
СТЕФАН СТОИЛОВ: Що се отнася до възраженията, които се произвеждат в канцелариите на президента от една госпожица, вижте какво: ние свикнахме заявки да се дават още докато се гледат законите в комисията. На това сме свикнали и тъкмо поради това обществото все повече и повече се убеждава, че президенската институция не трябва да бъде спирачка на законодателната дейност, а обратното - да съдейства, особено тогава, когато се защитава общественият, държавният интерес.
Аз мисля, че тези настроения ще се превърнат във важен фактор през месец октомври, когато ще се решава кой да отиде в тази сграда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Реплика от Александър Божков и от Муравей Радев.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаеми господин професоре, чудесно слово. Много бих се радвал, ако бяхте го произнесли в Тридесет и шестото Народно събрание. Когато вие бяхте депутат, когато историята с цесията на Химко и на Мултигруп беше на първите страници на вестниците, тогава вашата парламентарна група и вие като изтъкнат член на Икономическата комисия... Като че ли тогава не съществуваше този проблем, като че ли през Тридесет и шестото Народно събрание Мултигруп ви беше близка, затова БСП не повдигаше въпроса.

Развалихте си отношенията с "Мултигруп" - написахте си закон срещу "Мултигруп"! Така не се утвърждава парламентаризъм, така не се утвърждава правова система. Не може да си правите закони срещу този, който в момента ви е несимпатичен. Спомнете си на кого беше приятел БСП тогава и защо нищо не казахте тогава. Нямаше питания, нямаше въпроси, нямаше законопроекти. Спомнете си, проверете си още един път стенограмите от Тридесет и шестото Народно събрание.
Случаят изобщо няма никакво значение. Да се подменят нещата, да се заменя законодателството с бирничество! И понеже в момента на Жан Виденов му трябват пари, трябва да си вземе парите и да не дава пари, затова дайте да приемем закон. Пък утре ще се сдобрите с "Мултигруп" и ще приемем обратния закон, че много хубава била цесията и трябва да се върнат обратно парите на "Мултигруп"!
Такава позиция аз не мога да подкрепя. Така че, господин професоре, много Ви моля да поддържате едно и също темпо винаги. Точно от Вас очаквам малко по-постоянно мислене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Проф. Стоилов, искам да конкретизирам понятието "криминални групировки". Имах предвид една, наречена "Орион". За нея стана дума и вероятно скоро ще говорим за нея пак от тази трибуна.
А по отношение на това, което Вие твърдите. Казвате, че опозицията не е права, а управляващите са прави. Толкова. Това казахте преди малко в 5-минутното си слово. Но акад. Сендов вероятно ще ме подкрепи в това, което ще ви кажа, че всичко, което се каже, трябва да се докаже. Това е закон от математиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика проф. Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От казаното не може да се избяга, толкова повече, че е записано. Вие днес, гонейки ефимерни политически ефекти, обявихте тази групировка за криминална. Толкова по вашата реплика, която беше по-добре да не правите.
Господин Божков, Вие сте с претенции за политик и трябва да имате по-дълга памет. А ако нямате достатъчно дълга памет, има протоколи. Първите остри, категорични питания по тази цесия прозвучаха от трибуната на Тридесет и шестото Народно събрание - помнят някои колеги - от Пирински, от Божинов, от Трендафилов.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): И после?
СТЕФАН СТОИЛОВ: И Божинов е човекът, който създаде група и започне да атакува на много по-широк фронт тази цесия.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): И после?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Какво и после? Вие сте абсолютно неправ и отново заблуждавате обществеността, че Тридесет и шестото Народно събрание, в което имаше едно подвижно мнозинство, не реагирало на цесията.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Не е реагирало.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Вие не реагирахте, а сега защитавате тази цесия. И в случая не става дума за бирнически интереси, а за едно категорично ясно държавно вземане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Бих искал да поставя въпроса на чисто юридическа основа. Какъв е казусът? Държавата има вземания от "Булгаргаз". "Булгаргаз" има вземания от свои длъжници. Какви са правата на държавата спрямо длъжниците на "Булгаргаз"? В правото по Закона за задълженията и договорите е уреден така нареченият "косвен иск", по силата на който един кредитор има право да упражни правата на своя длъжник към неговите длъжници за удовлетворяване на неговите вземания. Ето казуса. В случай на събиране на вземания на държавата, ако държавата иска да упражни правата на своя длъжник към неговите длъжници, тя може спокойно да впише възбрана върху тези длъжници и те да не могат да разполагат вечe със своите вземания, да ги цитират или да правят каквото и да е с тях. В случая държавата би трябвало да наложи възбрана на вземанията на "Булгаргаз" към негови длъжници и по този начин да му забрани да ги цитира или да разполага изобщо с тях. Държавата очевидно това не го е направила. Защо не го е направила, това е въпрос, който засяга отговорността на органите, които са били длъжни да събират държавните вземания.
Обаче аз отивам по-нататък и питам: какъв е ефектът на записването на тези вземания на държавата в държавния бюджет, в неговата приходна част?
Ето как стои въпросът тук. Когато държавата запише вземанията на своя длъжник, към който, разбира се, тя, от своя страна, има вземания, в приходната част на своя бюджет тя всъщност ги записва като свои държавни вземания. Въпрос на юридическо тълкувание е дали това записване в държавния бюджет има характер един вид на възбрана. Аз бих посъветвал юристите на Министерския съвет да използват тази фигура и да се опитат, като защитават делото в съда, защото то още не е завършено, да използват тази фигура, че когато вземането е записано в приходната част на държавния бюджет като държавно вземане, то вече е изключително държавно вземане.
Така че недейте да мислите, че някой тук иска да вземе страната на "Мултигруп". Политическата сила, към която аз принадлежа, знаете много добре, че винаги е била ярък противник на "Мултигруп" и ярък привърженик на това да се вземат сериозни мерки срещу опитите чрез "Мултигруп" да се ощети държавата, да се ограби бюджетът. Това не подлежи на никакво съмнение. И тук не трябва да се прави абсолютно никаква политическа спекула.
За мене този закон, така както е направен, или няма смисъл, или изобщо аз не му виждам мястото. Защото ако това, което аз ви казвам като юридическа конструкция, може да се поддържа, тогава и от този закон няма нужда. А ако това вписване няма този смисъл, който аз ви казвам, тогава вие с обратна сила не можете да отнемете правото на "Булгаргаз" да цитира, да отстъпва своите вземания.
Затова аз съветвам още веднъж юристите на Министерския съвет да използват правната фигура, която аз ми подсказвам, и да защитят направо и ефективно държавния интерес, без да създават изкуствено напрежение с един закон, който вие самите чувствате, че е шит с бели конци и който вие самите чувствате, че идва в противоречие с правовия ред. Вие оправдавате това противоречие с правовия ред с желанието да дадете предимство на държавния интерес над частния. Особено когато този частен интерес е интерес на съмнителната организация "Мултигруп", аз с цялата си убеденост съм на страната на държавния интерес. Но пак ви казвам, държавата има по-ефикасен и по-пряк начин да защити своите интереси, отколкото да прави един такъв съмнителен закон ад хок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика Лилян Сираков.
ЛИЛЯН СИРАКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, искам да направя кратка реплика по повод твърдението, че не може със закон с обратна сила да се утежнява положението, произтичащо от една сделка, която се базира на действали дотогова закони. Нормално е да не е така. Но животът понякога е по-силен. И това няма да е първият случай в практиката на това събрание и тази практика не е създадена от Парламентарната група на БСП.
Да се върнем към Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Кой внесе законопроекта за изменение, който влезе в сила април 1992 г.? По чие предложение се обявиха за нищожни всички търгове, при които не е била спазена процедурата? Чие правомощие е да проверява спазването на процедурата по тези търгове? - На съда, естествено.
Защо тогава по този начин се подходи? Със закон се обявиха за нищожни тези търгове, ако не е била спазена процедурата. По-голяма ценност беше наистина да се съхрани имуществото на ТКЗС, когато е разпродадено ей така, в ущърб на тези собственици. Значи и сега има някаква по-голяма ценност, която по този начин по-силно да бъде защитена, като със закон с обратна сила се обяви нещо за недопустимо, защото то не е направено добронамерено, то е направено злоумишлено, против държавния интерес. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Дуплика? - Няма.
Има ли други желаещи да се изкажат? - Няма.
Моля квесторите да поканят народните представители да заемат местата си в залата. Следва гласуване.
Поставям на повторно гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 1996 г. Моля да гласувате.
От общо гласували 206 народни представители, за - 137, против - 50, въздържали се - 19. (Шум в залата)
Ветото на президента е отхвърлено.
Давам половин час почивка. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля народните представители да се регистрират за кворум! (Звъни)
Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Втора точка от дневния ред -
ПОВТОРНО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ, ВЪРНАТ ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Давам думата на народния представител Бончо Рашков, председател на Комисията по земеделието.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
Както е известно, президентът на Република България с Указ N 278 от 6 август 1996 г. върна за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, приет от 37-о Народно събрание на 23 юли 1996 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 5 септември 1996 г., на което обсъди мотивите на президента за връщането на закона за ново обсъждане в Народното събрание. Те са следните:
Приетият от 37-о Народно събрание на 23 юли 1996 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е пореден опит за накърняване на правата на собствениците на земеделски земи и за забавяне на процеса на връщане на земята.
С ｧ 5, точка 3 се изменя текстът на чл. 10, ал. 7, като е използвано понятието "мероприятия непозволяващи възстановяването на собствеността". Това дава възможност за твърде широко и произволно тълкуване, включително чрез обхващане на много от случаите на спорове между ползватели и собственици, като се търси решение в полза на ползвателите. Законът не посочва какви точно могат да бъдат въпросните мероприятия, които да дават основание собствеността да не бъде възстановена. Така се нарушават конституционни права на собствениците на земеделски земи.
В същата алинея не е конкретизирано понятието "започнал строеж", което дава възможност поземлените комисии и общинските управи по различен начин да тълкуват този текст, това също крие опасност за накърняване на правата на собствениците.
Същите възражения предизвиква и ｧ 6, точка 1, с която в чл. 10б, ал. 1 отново е възприето понятието "мероприятия, които не позволяват възстановяването на собствеността".
В ｧ 2а от допълнителните разпоредби е направен опит за даване на определение за "мероприятия, които не позволяват възстановяването на собствеността". Разпоредбата е неясна, спорна и отново въвежда подлежащи на противоречиво тълкуване понятия, както и наличието върху земите на субективни права на трети лица, с които възстановяването на правото на собственост е несъвместимо. В случаите на предоставяно право на ползване или на извършени продажби на трети лица от ТКЗС, ДЗС и други организации, възникнали на тази основа, не може да отмени правото на собствениците на земеделски земи да възстановят правата си върху принадлежащата им собственост. Това противоречи на установения с Конституцията принцип на неприкосновеност на частната собственост - чл. 17, ал. 3. Този текст дава твърде много възможности собствениците да бъдат лишени от възможността да възстановят своята собственост.
Създадената с ｧ 6, точка 2 нова ал. 3 на чл. 10б не изяснява как и между кого се разпределя наличната земя в предвидените рамки от 40 на сто - пропорционално между всички собственици или между собствениците, чиито земи са унищожени. Решението на този въпрос отново се предоставя на друг закон, който не е ясно кога ще бъде приет.
Подобни случаи, например по отношение на земи, попаднали под чашите на язовирите, под открити рудници и други вече пета година чакат приемането на друг закон.
Определеният в чл. 10в, ал. 3 - ｧ 7 от закона - срок до 31 декември 1996 г. е твърде кратък е ще създаде затруднения за правоимащите.
Приетата с ｧ 8 нова редакция на чл. 11, ал. 4 отнема възможността на собствениците да получат земите си в същото землище, ако след изготвянето на плана за земеразделяне е налице остатъчен фонд. Като се има предвид, че подобно е положението в немалко землища, наложително е законът да допусне тази възможност.
Приетото с ｧ 12, точка 1 изменение на чл. 17, ал. 3 от закона допуска чрез писмено искане на собствениците техните земи, които се намират в една и съща местност, да се разполагат в съседство, ако с това не се нарушат правата на ал. 1 на други лица. Подобен текст - ｧ 12 от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, "Държавен вестник", бр. 45 от 6 май 1995 г. за изменение на чл. 7, ал. 3 бе обявен от Конституционния съд за противоречащ на основния закон на Република България - Решение N 8 от 19 юни 1995 г., обнародвано в "Държавен вестник", бр. 59 от 30 юни 1995 г.
Сега с незначителни изменения такъв текст се приема отново, без да се осигурява защита на правата на останалите собственици. На практика това е опит за уедряване на земята в масиви, налаган от позициите на силата и при съществено засягане на правата на собствениците. Всяка земя си има конкретен собственик и подобни опити за разместване са несправедливи по отношение на собствениците, които няма да могат да възстановят своята собственост.
Според създадената нова ал. 3 на чл. 33 - ｧ 18, точка 2 вместо чрез конкурс, търг или друг начин, който да изключва субективните решения, предвидено е извършването на дейностите по поддържането и осъвременяването на плановете за земеразделяне и другите материали и данни да се възлагат от министъра по предложение на поземлената комисия. Реална е опасността при прилагането на тази разпоредба от закона да се влезе в противоречие със Закона за защита на конкуренцията.
Създаденото с ｧ 23, точка 1 ново изречение в края на ал. 1 на ｧ 28 от преходните и заключителни разпоредби на закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е в противоречие с Конституцията, поставя физическите лица и стопански субекти, които имат вземания, в неравнопоставено положение спрямо правоприемниците на организациите по ｧ 12. На правоприемниците на организациите по ｧ 12 се дава право да продължат висящите дела, по които те са ищци или взискатели, в случаите, когато са ответници или длъжници, висящите дела се прекратяват. Така се отнема правото на физическите и юридическите лица, ако имат вземания към правоприемниците на организациите по ｧ 12 да реализират своите вземания.
Уважаеми народни представители, това са мотивите ми на основание на чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи като оспорвам ｧ 5, точка 3 и ｧ 6, точка 1 и свързаните с тях ｧ 20 в частта му относно ｧ 2а от допълнителните разпоредби; ｧ 6, точка 2, ｧ 7 относно ал. 3 на чл. 10в; ｧ 8, ｧ 12, точка 1; ｧ 18, точка 2 и ｧ 23, точка 1 от преходните и заключителни разпоредби.
Това са мотивите на господин президента.
След направеното обсъждане и в резултат на гласуване с 12 - за, 5 - против и 1 - въздържал се Комисията по земеделието и горите прие следното решение:
1. Приема за неоснователни мотивите на президента за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
2. Предлага на Народното събрание на основание чл. 72, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 101, ал. 2 от Конституцията на Република България да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, приет от Народното събрание на 23 юли 1996 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане. Определям 30 минути квота за изказвания.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Рашков.
БОНЧО РАШКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, моля да подложите на гласуване процедурното ми предложение в залата да влезе господин Румен Попов, заместник-министър на земеделието и хранителната промишленост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте!
От общо гласували 120 народни представители, за - 109, против - 2, въздържали се - 9.
Предложението се приема.
Моля да влезе заместник-министърът.
Давам думата на народния представител Петко Ганев.

ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря, господин председателю!
Уважаеми колеги народни представители! Надявам се, че за никого не е изненада, че господин президентът се е възползвал от конституционното си право да върне за повторно разглеждане измененията и допълненията на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Само че според мен този път господин президентът, а и неговите съветници в желанието си на всяка цена да намерят мотиви за връщането на закона, са се престарали и са върнали закона с мотиви, които според мен са измислени. Ще си позволя накратко да коментирам мотивите по отделните текстове от закона.
Господин президентът казва, че в измененията на точка 3 на чл. 10, ал. 7 е използвано понятието "мероприятия, непозволяващи възстановяването на собствеността".
Имах вече възможност да кажа това, а и сега повтарям, че това понятие "мероприятия, непозволяващи възстановяването на собствеността" не е записано в този текст от вносителите на закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Този текст съществува с измененията и допълненията, които бяха приети през 1992 г. от тогавашното мнозинство на Съюза на демократичните сили и Движението за права и свободи. Това го казвам не защото той е приет от тогавашното мнозинство, но това го казвам, защото аз като човек, който четири години е прилагал закона, пряко е прилагал Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, ви уверявам, че този текст създава най-малко противоречия при прилагането му в поземлените комисии. Най-малко. Има много други текстове, които създават много противоречия, които пречат на възстановяването на собствеността на земеделските земи, но този текст най-малко пречи на възстановяването на собствеността и никога, поне аз нямам преки наблюдения, че той е създавал трудности в поземлените комисии.
И се оказва сега, че господин президентът се явява даже в ново амплоа - той спори и по текстове, и по понятия, внесени в текстове, които са приети още през 1992 г.
Господин президентът посочва като мотив, че не е уточнено понятието "започнал строеж".
Да, може би има основание за това. Но затова, след като се приеме закона, ще се изработи или ще има и промяна в Правилника за приложението му и именно в Правилника за приложението на закона биха могли и сигурно ще стане така, че ще се уточни това понятие "започнал строеж".
Господин президентът се противопоставя и на допълнителната разпоредба, която е свързана с този текст. Той казва, че разпоредбата е неясна. Става въпрос за уточняването на мероприятия, които не позволяват възстановяването на собствеността. Той казва, че разпоредбата е неясна и ще създаде напрежение при прилагането й.
Уважаеми господа, досега този текст се прилагаше и без да има такава допълнителна разпоредба и отново повтарям, че той никога не е създавал някакво напрежение при приложението на закона. А ако господин президентът смята, че тази разпоредба е неясна, то този, който прилага закона, би могъл да се обърне към Закона за териториалното и селищното устройство, където именно думата "мероприятие" е точно определена и там е дадено тълкуване на тези мероприятия, които наистина не позволяват възстановяването на собствеността.
По отношение на създадената нова алинея на чл. 10б, новата алинея 3, т. 2 господин президентът смята, че тя не може да се прилага, тъй като не е ясно какво ще стане с останалите 40 на сто от земята, която не е унищожена.
Аз ви уверявам, уважаеми колеги, че това също няма да създаде абсолютно никакво напрежение при прилагането на тази разпоредба, тъй като как ще се разпредели земята, тези 40 или по-малко от 40 на сто, които не са унищожени в даденото землище, това нека да дадем право на самите собственици на тези земи да решат по какъв начин ще бъде разпределена тази земя. Но ви уверявам, че такъв текст в закона е необходим, тъй като на много места, където е унищожена по-голяма част от землището на даденото населено място не са съгласни собствениците да бъдат обезщетявани по реда на този закон и те вероятно имат основание, не вероятно, а имат основание да не са съгласни. И още повече, че има изложение на всички кметства от общините Гълъбово и Раднево и това изложение е изпратено до всички органи, включително и до Президентството, че не са съгласни собствениците на земи да бъдат обезщетявани по реда на този закон.
Доколкото основанията на господин президента са, че наистина е закъснял този закон с приемането му и ще трябва да чакат все още собствениците на такива земи да бъдат обезщетявани, той има основания. Но затова трябва всички ние да използваме законодателната си инициатива и наистина този закон да бъде приет колкото се може по-скоро.
Искам да ви уверя, че представители на Парламентарната група на демократичната левица наистина ще използват законодателната си инициатива, за да внесе по-бързо в Народното събрание такъв закон, с който ще бъдат обезщетени тези собственици.
В мотивите си господин президентът е записал, че "Срокът 31 декември е твърде кратък и ще създаде затруднения на правоимащите". Ще посоча само, че става въпрос за подаването на документи за обезщетяването по чл. 10в, ал. 3 на собствениците на земи, които са се използвали за погасяване на дълга между България и Кралство Гърция.
Тук искам да кажа на уважаемите колеги народни представители, че този срок не е променян сега. Този срок съществува още с приемането на този текст за обезщетението на тези собственици. И с измененията и допълненията, които сега са направени, по същество този текст не се променя. По същество сега е записан текстът само, за да се разграничат собствениците, които са се изселвали през различни периоди и по различен начин да бъдат обезщетявани.
Така че документите за обезщетенията по този член се подават много отдавна и смятаме, че този срок е достатъчен, за да подадат и тези, които все още не са си подали документи за обезщетяване.
Господин президентът смята, че с приетата нова редакция на чл. 11, ал. 4 за обезщетяване на собствениците, които са получили съдебни решения, след като е влязъл в сила плана за земеразделяне ги поставя в неравностойно положение с останалите собственици. Това абсолютно не е вярно, тъй като обезщетението по чл. 10б, който е третиран в този текст, става с държавна и общинска земя и само ако няма такава държавна и общинска земя, тогава те ще бъдат обезщетявани с приватизационни бонове по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавната и общинска собственост.
Така че мотивите, че ще бъдат поставени тези собственици в неравностойно положение са абсолютно според мен неточни и неверни. Там, където има възможност да бъдат обезщетявани с държавна и общинска земя, разбира се, и при желание на собствениците да бъдат обезщетени с държавна и общинска земя, разбира се, че по този начин ще бъдат обезщетени и текстът, който се предлага сега, е точно такъв.
Не е пропуснал възможността господин президентът да оспорва и текста на ал. 3 на чл. 17, където е дадено право на собствениците на земеделски земи или на техните наследници по писмено искане да бъдат в един и същи масив, в една и съща местност, земите им да бъдат разположени в съседство, като президентът смята, че тук също ще бъдат нарушени права.


Уверявам ви, че този текст е съобразен с конституционното решение от миналата година и че има запис в текста, че ще се прилага само и единствено, ако не се нарушават правата на останалите собственици.
Тук искам малко да разширя своите аргументи. Колегите от опозицията считат, че окрупняването на земеделските парцели би могло да стане с пазара на земята и със Закона за комасацията . Уважаеми колеги, пазарът на земята може би ще съществува в нашата страна, ...
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Защо "може би"?
ПЕТКО ГАНЕВ: ... казвам може би, тъй като много от собствениците и техните наследници и сега имаха възможност и имат възможност да продават своите земи. Но аз лично не съм срещнал още собственик, който да продава земеделската си земя и друг, който да купува земеделска земя за земеделско производство. И това е така, защото сега в момента предлагането на земеделска земя ще бъде много по-голямо отколкото търсенето, защото повече от 60% от собствениците на земеделски земи не живеят на територията в землището, където е тяхната собственост, не могат да управляват своята собственост и сега те са наясно, че ако продават своята земя, те ще я продадат, образно казано, за жълти стотинки.
Вторият аргумент, че Законът за комасацията ще бъде по-справедлив и по този начин ще могат да се уголемят парцелите на собствените земеделски земи и той наистина ще бъде справедлив, е абсолютно несъстоятелен.
Какво предвижда и какво ще предвижда един Закон за комасацията? Един Закон за комасацията ще предвижда най-важното нещо - да се проведе референдум в даденото населено место, за да се прилага Законът за комасацията. Господин президентът сега счита, че се нарушават някои права на собствениците и че този текст е несправедлив за някои от собствениците на земеделски земи. Ами, уважаеми колеги, какво представлява един референдум? Представете си хипотезата, че на един референдум в дадено населено място за прилагането на Закона за комасацията са гласували 51%. Референдумът се приема, започва комасацията. Ами нали тогава за 49% от собствениците ще бъде наистина допусната несправедливост, защото те не са съгласни. Но по силата на този закон те ще трябва да се съгласят с мнението и становището на мнозинството и тогава, питам ви, ще бъде ли справедливо приложението на Закона за комасацията, ако 49% не са съгласни? Сега господин президентът счита, че се нарушават правата на някои от собствениците. И аз бих се съгласил с неговите аргументи, но как тогава ние ще убедим и ще се опитаме да убедим тези 49%, които при прилагането на Закона за комасацията са гласували против комасацията? Тогава справедливо ли ще бъде за тези 49%?
С този аргумент, уважаеми дами и господа, искам да кажа, че ако тук говорим за справедливост или за несправедливост при прилагането на този текст, далеч по-несправедливо ще бъде да чакаме Закона за комасацията и чак тогава да се уголемяват парцелите, за да може наистина да се води по-добро селскостопанско производство в нашата страна и да се произвежда селскостопанска продукция. И тук съм съгласен с мотивите на президента по този текст. Той пише: "На практика това е опит за уедряване на земята, налагано от позицията на силата и по същество засягане правата на собствениците." Да, вярно е. Но ако някой в тази зала счита, че без уедряване на собствеността и без по-големи парцели на собственост на земеделските земи ще може да се произвежда рационално, ще може да се произвежда ефективно земеделска продукция, нека да оспори моята теза.
Поставя се въпросът, че в ал. 3 на чл. 33 вместо с конкурс, търг или друг начин, който да изключва субективните решения, в текста на министерството е записано, че Министерство на земеделието по предложението на поземлените комисии ще определи фирмата-изпълнител за поддържането на плановете за земеразделяне. Да, приемам основанията на президента по този текст. Считам обаче, че с Правилника за прилагането на този закон няма никаква пречка там да се доразвие идеята и наистина да се запише, че определянето на фирма, която ще поддържа плана за земеразделянето, ще бъде избрана само с конкурс. Така че според мен това не пречи на прилагането на този текст от закона.
И на последно място, господин президентът пише в своите мотиви, че измененията и по-точно създаването на ｧ 23, т. 1 в края на ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби, където е записано, и мотивите са, че физическите лица и стопанските субекти, които имат вземания, са поставени в неравностойно положение спрямо правоприемниците на организациите по ｧ 12, тъй като там е записано, че правоприемниците на организациите по ｧ 12 могат да се явяват в съда като ищци, но не е дадена възможност за тези, които имат вземания от организациите по ｧ 12, да се явят в съда.
Уважаеми колеги, аз бих приел мотивите на президента, че тези субекти, които имат вземания от организациите по ｧ 12, са поставени в неравностойно положение. Но тук искам да ви кажа, че тези субекти няма от кого да вземат тези вземания, ако имат да ги направят, тъй като организациите по ｧ 12 още с измененията, които ние заедно с вас приехме през м. май м.г., те не съществуват фактически и де юре. От кого тогава тези, които имат вземания, ще направят своите вземания? Още повече, че в текст, който приехме още миналата година и който не се оспорва от никого, тези организации и тези субекти, които имат вземания от заличените от списъците на съда организации по ｧ 12, могат да запишат своите вземания като пасиви и да намалят печалбата си за период от 3 години. Това според мен е най-възможното, най-рационалното и възможното, което би могло да се приеме и което би удовлетворило тези стопански субекти, които имат вземания от заличените организации по ｧ 12. Иначе другото, даже и да го запишем в текст в закона, че те имат право да се явяват в съда, ще има едни съдебни решения, от които, да речем, че ще бъдат осъдени тези организации по ｧ 12 или по-точно правоприемниците на организациите по ｧ 12, а фактически няма да има от кого да направят тези вземания, тъй като тези организации са вече заличени и тези организации вече не съществуват.
Уважаеми колеги, това са моите аргументи против мотивите на президента и ви приканвам всички в тази зала да гласувате повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика господин Будимов.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаеми господин председа-телю, колеги, уважаеми господин Ганев! Някак си като че ли се работи на парче. Вие сам споменахте, че ще бъде решавано с друг закон. Кога? Как?
Просто имам чувството, че се спъва поземлената реформа. Защо се спъва? Аз ще се опитам да се обоснова.
Вече две години парламентът е доминиран от БСП - Парламентарната група на Демократичната левица. 20 години ли трябва да минат, за да изработите вие, с вашите специалисти-експерти съответните закони, които се визират тук?
Така например този закон, който трябва да реши проблема със собствениците, чиито земи са под чашите на язовирите, съответно рудници и така нататък, кога чакате и защо чакате вие? Този въпрос се задава.
Задава се въпросът за действителното решаване на проблема със земите на бежанците от Беломорска Тракия и Егейска Македония. Когато се приемаше закона, вие казахте, че това нещо ще бъде уредено в правилника. За съжаление, в правилника този въпрос не е уреден.
Искам да кажа и следното. Вие казахте, че пазарът на земята съществува, но нямало купувачи. Как един купувач ще отиде да купи, да си даде парите, когато не е сигурен дали действително купува нещо? Вие знаете много добре, че много малко са издадените реални нотариални актове. Спъва се поземлената реформа и нещо друго искам да кажа, че в областите с интензивно земеделие пазарът на земята ще тръгне веднага след като се приеме един добър Закон за земеделските земи. Веднага ще тръгне. Там има нужда от земя.
В този правилник, който вие визирате, че ще бъде издаден...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за реплика изтече.
ИВАН БУДИМОВ: Извинявайте, приключвам. ... който предстои да бъде изработен, знаете ли, ще изкажа едно мнение на народни представители, включително и от вашата група - с тези правилници вече станахте просто несериозни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече. Не започвайте нова мисъл.
ИВАН БУДИМОВ: Несериозни! За този закон ще има правилник - няма го правилника. За друг закон ще има правилник - няма го правилника! Къде са тези експерти, които да направят тези правилници?
Ще приключа само с един факт, който ми стана известен вчера...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Будимов, прекалявате.
ИВАН БУДИМОВ: ... ще Ви го предам. Извинявам се. Проблемът не е с връщането на земята. Господин Ганев, проблемът е с реализацията на продукцията. Аз ще Ви представя на Вас една кантарийна бележка от консервна фабрика, където килограм домати, колеги, се купува колкото цената на един кибрит - 6 лева. Шест лева килограм домати!
И сега след малко тук господин Димов ще започне да говори...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Будимов...
ИВАН БУДИМОВ: ..., че проблемът е, че не се оползотво-рява, няма начин как да реализират продукцията.
Приехте един фалшив Закон за защита на земеделските производители, никакво приложение не намира и земеделските производители догодина ще засеят още по-малко, ще бъде пусто полето и вие ще кажете, че СДС е виновно. Виновни са управляващите, защото не осигуряват пазари на селскостопанска продукция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Будимов ...
ИВАН БУДИМОВ: Аз се извинявам, господин председателю, накажете ме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: ... наказвам Ви с "мъмрене". Господин Будимов, много Ви моля да спазвате правилника. Обръщам Ви внимание. Три минути и половина при регламент две минути е голямо нарушение.
Има думата Николай Налбантов и след това Костадин Тодоров.
Моля да спазвате регламента, въпреки че той се отчита в квотата.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ (СДС): Господин Ганев, Вие правилно отбелязахте, че понятието "мероприятие" беше използвано и в текстовете на закона, приет в Тридесет и шестото Народно събрание. Но не се използва тогава в ал. 7 на чл. 10, когато се отнася за земите в строителни граници. Земите в строителни граници се възстановяват в съществуващи или установими стари реални граници. Единствената предпоставка те да не бъдат върнати, това е върху тях да има извършено или започнато законно строителство. И това беше записано в приетия тогава текст.
Вярно е, че понятието "мероприятия" съществува и в закона за териториално и селищно устройство, но не този е смисълът, който има в сегашния текст на закона.
Аз бих приел, ако се казва, че е мероприятие, съгласно Закона за териториално и селищно устройство и в съответствие с този закон.
Но в ｧ 2а на допълнителните разпоредби тълкуването е друго. И там се казва "и други дейности, поради които е могло да бъде направено отчуждаване по тогавашното законодателство". Какво значи това "други дейности"? Значи някакви други дейности без да е извършено строителство. Тогава е могло да бъде отчужден имотът, но не е отчужден и на практика сега се отчуждава. Това значи този текст, заради което не мога да приема това понятие, този текст в закона и заради което ще гласувам против него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Константин Тодоров - трета реплика.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Господин Ганев, Вие и като че ли огромното мнозинство от представителите на левицата, които се изказват по този въпрос, и изобщо по въпроси на аграрната реформа, поставяте не като необходимо, а едва ли не като достатъчно условие един модел на водене на земеделие, който би могъл да спаси земеделието, тоест окрупняването, уедряването на мащабите, колективната обработка.
Това не е достатъчно условие, за да има добро земеделие. Погледнете колко още много други неща са важни. Колегата Будимов започна да посочва някои от тях, които притеснен от времето очевидно не можа да каже. Той спомена за пазара. Ами, вижте, аз съвсем отговорно ви заявявам, в момента няма абсолютно никакво значение как се обработва земята - колективно или индивидуално, на големи блокове или на малки ниви, защото всички останали икономически условия просто убиват земеделието. Те убиват не само частника, те убиват и кооперациите. Вие познавате отблизо българското земеделие, познавате и кооперативното движение, знаете и днешните проблеми на кооперациите. Кажете ми: няма ли от кооперативните земи такива, които са пустеещи. Защо? Не защото не искат да ги обработват, ами защото не могат да ги обработват. Ами, колко струва сега оран? Колко струва жътвата? Колко ще струва, сега чувам, че в Пловдивския регион за прибирането на декар царевица ще са необходими да се платят 800 лева.
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): 450 лева.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: Ами, това просто убива земеделието. Така че в момента този спор вече започва да става безпредметен, защото хората и да искат да работят, вече не могат да работят. Малкото хора, които останаха по селата и искат да работят и да се занимават със земеделие и от това да се хранят, вече са принудени да не обработват земите си, защото нямат пари да извършат един производствен цикъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за реплика изтече. Благодаря.
Давам думата на Петко Ганев за дуплика.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря, господин председателю. Уважаеми колеги, уважаеми господин Будимов, Вие казвате в своята реплика кога експертите на Демократичната левица ще приемат този друг закон? Да предложат, да. Добре, аз бих Ви попитал Вас: Вие бяхте и в Тридесет и шестото Народно събрание и доколкото разбирам се интересувате от проблемите на земеделието и възстановяването на собствеността. Добре. Защо вие в Тридесет и шестото Народно събрание записахте в текста на закона, че някои неща ще стават по друг закон, а не записахте още тогава в текста по какъв начин ще бъдат обезщетявани собствениците на земи, които са попаднали в чашите на язовира. Защо? Питам Ви?
ИВАН БУДИМОВ (от място): Не е вярно това.
ПЕТКО ГАНЕВ: Как не е вярно? Защо вие не го записахте в този закон? Защо вие не решихте въпроса с обезщетяването на бежанците от Беломорска Тракия? Защо не го записахте вие в тектста, а чакахте да дойде Демократичната левица, да направи промени в закона и тогава евентуално да бъде записан начинът на обезщетяването на бежанците от Беломорска Тракия.
ИВАН БУДИМОВ (от място): Не е вярно, господин Ганев.
ПЕТКО ГАНЕВ: Няма да отговарям на репликите Ви, които не са свързани с обсъжданите текстове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
По отношение на репликата на господин Налбантов, че не би могло да се прилага този текст, когато се отнася за строителните граници на населените места и трябва да бъде изрично записано в текст от закона, че ще се прилага Законът за териториално и селищно устройство. Господин Налбантов, това ми се струва несериозно. Разбира се, че ще се прилага и не е необходимо да бъде записано в този закон, тъй като в Закона за териториалното и селищното устройство тези мероприятия са изрично изброени ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за дуплика изтече.
ПЕТКО ГАНЕВ: И на господин Тодоров само с две думи. Да, господин Тодоров, Вие вероятно имате основание за това, че не са създадени икономически условия за развитие на земеделието. Вярно, това е така. И Вие казвате, че Демократичната левица създава един модел на по-едро земеделие, по-крупно земеделие, вярно е, прав сте. Ако Вие смятате, че по друг начин трябва да се развива нашето земеделие, това е Ваш проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Владислав Костов.

ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Едва ли има някой тук в тази зала, който да се изненадва, че се връща този Закон за изменение и допълнение за ново разглеждане от президента на Република България. Ако разгърнете стенограмите на заседанията и обсъжданията, които се вършеха, когато се приемаше този закон, ще видите с какви точни аргументи ние оспорвахме и доказвахме правната несъстоятелност на редица текстове, които се включваха и които упорито се защитаваха от ваша страна, колеги от групата на демократичната левица.
Аз ще привлека вниманието ви върху някои текстове, за които господин Ганев тук каза, но той ги удави в една казуистика, която винаги може да докаже и най-голямата несъстоятелна правна неадресираност към някои основни закони, какъвто е Конституцията като основен закон, а също и с други закони, действащи в Република България.
Искам да се върна на прословутия чл. 7, ал. 1, който беше изменен в смисъл, че обезщетенията със земя не могат да се извършат, ако те са по-малки от размерите, определени в чл. 72 от Закона за наследството, което само по себе си е един правен абсурд и което беше установено с Решение N 8 на Конституционния съд от 1995 г. По този повод вече имаме едно решение на Конституционния съд и вие отново го лансирате. Аз съм съгласен и отново повтарям, че когато става въпрос за разпореждане със земя, за прехвърляне на права върху земя, тогава да, не трябва размерите да бъдат по-малки от определените в Закона за наследството. Но когато става въпрос за възстановяване на собственост, такова нещо не може да се възприема по аналогия. Законът за наследството, клаузата на чл. 72 не може да се приема по аналогия и в случая.
И затова по този въпрос очевидно, ако вие отново го прегласувате, ние отново ще трябва да сезираме Конституционния съд.
Член 7, ал. 3 се изменя в смисъл, че собствениците могат да се разпореждат с части от притежавания земеделски имот само с одобрение на общинската поземлена комисия. Че тази поземлена комисия има съвсем други права и задължения. Отново се ощетяват собствениците и отново им се налага да отиват по един мъчителен бюрократичен път да се разпореждат със своята собственост само с благоволението на общинската поземлена комисия. Че къде го има това? Къде в Конституцията пише, че трябва да им ограничаваме правата?
Член 10, ал. 7 - много се говори тук. Тази алинея се допълва и с ｧ 2а от допълнителните разпоредби, където се казва какво е това "мероприятия". И за учудване тези текстове всъщност търсят решение за узаконяване на беззаконията с предоставено право на ползване или извършени продажби от трети лица, респективно ТКЗС, ДЗС и други организации по ｧ 12, или въобще в случаите с разпореждане със земя, с която тези организации не са имали изобщо право да се разпореждат, тъй като не са я притежавали.
Стремежът ви е очевиден и той е ясен на всички тук, и на вас ви е ясен: да се отмени правото на собствениците да възстановят правата си върху принадлежащата им собственост и да се облагодетелства определена група от хора, които в своето огромно мнозинство спадат към вашия електорат. Това е политическата закваска с това изменение на чл. 10, ал. 7, респективно ｧ 2а от допълнителните разпоредби.
Текстът на чл. 10б, нова ал. 3, вече се говори и затова няма да го споменавам подробно - за онези земи, които са влезли в чашата на язовирите, откритите рудници и т.н. Не е въпросът да се прехвърлят нещата: а защо вие не го приехте, защо вие... Вие сте вносители на определени изменения и допълнения, изпълнителната власт е ваша, целият законотворчески апарат е ваш, където Министерството на земеделието твори тези проекти. Дайте тези законопроекти, защото сега собствениците фактически отново отиват в някакво необозримо бъдеще на XXI век да чакат да бъдат обезщетени.
Член 11, ал. 4 постановява, че въпреки наличието на съдебно решение, при наличието на вече публикуван, забележете, проектоплан за земеразделяне, собственикът на практика губи правото си да бъде изпълнено това съдебно решение, като губи правото си да бъде коригиран отново, забележете, този проектоплан, а не твърдо узаконен план. Какво става на практика? Това отнема правото на собствениците да получат земята в същото землище или изобщо да получат някакви земи. И ги изпращате, разбира се, към общия текст за обезщетенията с някакви още никой не знае какви бонове, или за сметка на едно благо, някакво несъществуващо благо. И никой не може свястно да го обясни и от ваша страна. Дайте такова обяснение какво ще представляват те. Какви са тези бонове, никой не знае още.
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Виждали сме ги.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Виждали сте ги, но никой не е обезщетен и не знае какво значат те.
Изменението на чл. 17, ал. 3 отново допуска вече веднъж отхвърлената от Конституционния съд възможност да става уедряване на земите на група лица, без реално да се осигурява защита правата на останалите собственици. Никаква целесъобразност за комасация и т.н. не може да отмени основния закон, Конституцията, за равнопоставеност на отделните видове собственост и за правата на собствениците. Такава целесъобразност може да съществува във вашите партийни документи, обаче в Конституцията не съществува. Тази държавна целесъобразност се осъществява само по един начин, с определени административни актове, които запазват правото на собствениците, или с икономическите средства, които трябва да бъдат най-накрая приети като основен регулатор на взаимоотношенията между държава, между собственици, между пазар и създаването на пазар на земята. Не може по друг начин да става, господа. Това не е предмет, който да местиш от едно място на друго.
И, разбира се, чл. 27, ал. 6 също се разпорежда с чужда собственост. Член 33, ал. 3 предоставя права на министъра, които изобщо не могат да му бъдат предоставени, еднолично да решава кой да се занимава с актуализацията на плановете за земеразделяне и т.н.
Защо е всичко това, дами и господа? Защото този закон стана един закон - съдба за вас. Закон, който трябваше и беше замислен да върне поначало собствеността на ограбеното имане на земеделските стопани още преди 45 години и да възстанови техните узурпирани права, да притежават, да владеят и да се разпореждат със собствената си земя. Ето това нещо вие не можете да преглътнете. Вече четири години вместо да се засрамите и да кажете дайте да направим реално възстановяване на собствеността, вие с всички усилия и средства създавате закони, разпоредби и правилници, които да пречат именно на този процес.
И защо е това? Защото вашите цели са, от една страна, да си запазите с поправките в закона поне част от ограбеното и, от друга страна - да създадете предпоставките за възстановяването на колхозния строй на село, така любим на моя колега Орсов и на моя колега Димов, като основен източник на електоралната ви поддръжка. Е, вижте какво, дами и господа, практиката доказа, че това нещо не може да съществува. Не само нашата, но и световната практика. Може да има кооперации, но от легитимни собственици. А така, както си го представяте вие, не може да стане. И никъде не е станало, дори и в родината на тази идея, в Съветския съюз не стана. Никъде не стана. Ние не можем да претендираме, че ще бъдем уникални в световната практика.
Опасно е обаче когато човек ви наблюдава с каква стръв защитавате такива незащитими тези. Това на практика ми се струва, че са опити да се връщаме към стари идеологеми, от което ме побиват тръпки. Ето това ме тревожи. С крехките оръжия на логиката и правдата ние буквално се борихме да ви докажем несъстоятелността на тези текстове. Но, уви, нареждането беше да приемете тези текстове. Вие и сега сигурно ще изпълните това нареждане. Но вяр­вам, дълбоко вярвам, че няма да е далече денят, когато времето ще ви накара да изконсумирате и да понесете неговата жестока присъда, че сте грешали в това отношение.
Ето защо аз ще гласувам за връщането на този закон и за ново разглеждане с оглед той да стане такъв, че да подпомага действително бързото възстановяване на собствеността на земеделските земи на неговите законни собственици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ще бъда съвсем кратък и ще се спра само на един от текстовете на върнатия от президента закон, който се намира в очевидно противоречие с чл. 17 на Конституцията и който, ако бъде потвърден от вас, ще бъде отменен от Конституционния съд и вие отново ще упреквате Конституционния съд, че той изпълнява политически поръчки.
С чл. 10,ал. 7 от закона в неговата първоначална редакция земеделските земи, които са попаднали в чертите на населените места, се възстановяват на техните собственици, с изключение когато са застроени или е отстъпено законно и консумирано право на строеж. Кратко и ясно. С тази разпоредба се посяга всъщност на правата на собствениците. Те се ограничават чувствително и неоправдано, но все пак законодателят тогава е сметнал, че трябва да зачете правата на тези хора, които са построили върху земи, които не им принадлежат, някакви сгради, които може би заслужават да им се признаят за собственост. С този текст при тези условия собствеността вече е възстановена. Всеки гражданин, на който имотът не отговаря на тези ограничения, тоест не е застроен, има право да го получи и го е получил. Неговото право вече е признато. След няколко години, когато се изменят условията, при които той си възстановява своята собственост, вече тази възстановена собственост се отнема по законодателен път в нарушение на чл. 17 от Конституцията, който предвижда, че собственост може да бъде отнета само за държавна и общинска полза след справедливо равностойно заплащане.
Постановявайки сега че тези имоти могат да бъдат отнети, когато съществуват някакви мероприятия, едно мъгляво понятие, което не може в никакъв случай да се спрегне със Закона за териториалното и селищно устройство, и при тези условия да се отнема на хората собствеността, това е посягане на придобити и конституционно защитени права на неприкосновена собственост, което е недопустимо в една страна, която уважава Конституцията, която уважава основните човешки права и свободи.
Затова аз ви моля да преразгледаме още веднъж този закон и поне да отстраним тези неща, които са грубо противоконституционни, за да не създаваме отново работа на Конституционния съд.
Колкото за прочутия ｧ 23,в който се поставят в неравнопоставено положение длъжниците на бившите кооперации и техните кредитори, тук вече Касационният съд веднъж се произнесе. Той прие, че могат да бъдат лишени кредиторите от своите права срещу разтурените кооперации, но той изрично отбеляза, че в такъв случай ощетени кредитори имат право да търсят своите вземания от държавата, която със своя закон ги е лишила от възможността да реализират своите права срещу своите длъжници. Помислете какво правите по този начин, с какви задължения отрупвате държавата, защото съответните кредитори, много от които по трудови отношения няма да простят, ще си търсят своите права и ще предявят своите искове срещу държавата, ще я осъдят и ще си получат своите пари. По този начин, ако вие не приемете да преразгледаме този текст и по някакъв начин да намерите справедливо удовлетворение на тези кредитори, вие товарите държавата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, уважаеми колеги! На всички беше пределно ясно, че този закон, особено в тези параграфи, за които става дума и с тези параграфи в този закон, той ще бъде върнат от президента. Това беше ясно като предистория - и в самата Комисия по земеделието, и тук в залата. И аз тук искам все пак да се спра на някои моменти от гледна точка на това защо е този инат от страна на БСП именно по тези няколко въпроса. Защо така идеологизира тези въпроси, а не иска да погледне правната страна и да признае правото на собствениците. Ако това се дължи на факта, че вие имате хора, които стоят като водачи на аграрната политика на партията и ги слушате постоянно, да кажем, че те са грешните. Да кажем, че тези господа налагат тази политика в БСП, а в голямата си част депутатите от БСП не знаят какво правят. Да приемем едно такова условие. Тогава бих казал, че миналата година, тази година с разглеждането на този закон все пак трябваше да има все пак някакво просветление в редиците на БСП, че не бива по този начин. Значи можеха да се намерят други хора, които да работят в друга насока за аграрната политика на БСП. И тук вече идва моментът да се каже, че това не е идея на определени хора от БСП. Това е определена политика на БСП в два момента - първия, запазване на това, което казаха моите колеги, колхозния, колективния начин и потискане изцяло на свободната инициатива, и втория момент - земята въобще да не се върне.

Вие затова постоянно внасяте тези промени. С едната целите преразпределение на собствеността от собственици на несобственици. Другата цел е въобще да не се върне тази земя. Хайде да внесем тази промяна, ще го върне президентът, ще се гледа в залата, после Конституционният съд, после ще се блокира, поземлените комисии не могат да решават... Тази година пак наново и така докога? Разтакаване, разтакаване, за да не се връща въобще собствеността. Това е вашата цел.
И няма какво да се заблуждаваме. Вие вкарахте този текст - чл. 10, ал. 7 - за мероприятията - с друга цел. Ако този текст издържи в Конституционния съд, вие ще отмените ｧ 4 и чрез този текст ще наложите правата на ползвателите върху собствениците. Затова е вкаран. Той не е вкаран само заради съдържанието на чл. 10, ал. 7. И аз мисля, че след толкова дебати около този закон - 14 или 15 поправки, като народни представители, като хора, които носите отговорност пред своите избиратели, не бива повече да правите това и да посягате върху тази собственост.
Господин Ганев тук защити една теза, че комасацията, която щяла да стане чрез референдум и 49-51 на сто... Какво щяло да стане тогава? - Едните щели да бъдат "против", другите щели да бъдат "за"...
Вижте, преди хората да кажат дали са "за" или "против", те ще видят какво гласи законът и по какъв начин могат при един Закон за комасацията... - дали ще им бъде изгоден като условие един за друг. И те няма да отидат на никакъв референдум, където ще бъде неизгодно на по-голямата част от тях. И това са пълни илюзии, че по този начин ще стане някаква комасация.
Комасацията ще започне да се извършва, когато имаме наистина реални собственици. Вие знаете това много добре. Недейте да пипате нещата - уедряването като понятие, което е понятие за уедряване при формите на стопанисване, а не по този начин да извършвате уедряване на собственост. Това са две различни неща и вие трябва много добре в случая да разберете, че няма такъв собственик, който да се откаже и да не каже, че са му нарушени правата в дадена местност. Аз разбирам, ако това го беше казал Ангел Димов - че такива собственици ще се намерят. Но един Петко Ганев да защити тезата, че в една местност ще се намерят хора, които ще кажат: да, моите интереси не са нарушени, аз съм съгласен, ще отида на шеста категория, а еди-кой си да отиде на втора категория... Е, няма да стане това. Интересите му ще бъдат нарушени както по отношение на поливните площи, така ще бъдат нарушени и по отношение на местоположение и т.н. Защо да приказваме тези неща, които са ви пределно ясни? Сигурно и интереси на ваши симпатизанти ще бъдат нарушени.
Вторият момент е във връзка с т.нар. обезщетяване, когато е влязъл проектопланът. Проектоплан и понеже съдебните дела не са приключили, собственикът се препраща към обезщетение. Извинявайте, но този закон се нарича Закон за възстановяване на земеделските земи. Едва тогава, когато няма възможност, прибягваме към обезщетение. А в случая вие правите така: поради това че има някаква съдебна процедура, която се е забавила, собственикът се лишава от своята собственост като реалност. Не че му се отнемат правата като възстановени - възстановяване на земите, но като реалност я няма. И миналия път аз тук ви говорих подробно какво ще се случи - че вие препращате определено тази група от собственици директно към обезщетение.
Ето защо мисля, че е наложително, както по много текстове от този закон в комисията нямаше определени противоречия и бяха направени, за да стане законът по-действен именно на моменти, в отделни членове, където той боксуваше. Нямаше противоречия. Дори отделни текстове бяха подобрени за мен доста добре.
Но тези, които тук президентът оспорва - тези текстове наистина ще трябва да се върнат в комисията. Нямаме нищо против, ако БСП предложи нещо, което е логично, което не пречи и не е против Конституцията - ние нямаме нищо против да работим за това. Но ако вие продължавате по същия начин, вече наистина затвърждавате пълно и абсолютно твърдението, че не желаете въобще да се възстанови собствеността. Собствеността, която е възстановена в момента 2,5 на сто с нотариални актове! Ваши представители - предишният ви министър Шиваров, сегашният министър Трендафилов - заявиха, че до края на годината ще върнат собствеността поне 90 на сто и си остават само с голи обещания. А с тези промени, които стават тук, наистина може да се върне много добре земята, бързо, но не на тези собственици, на които е.
Така че, господа, нека бъдем наясно. Стои един въпрос, който вие трябва да решите - дали имате желание като политическа сила да възстановите собствеността съгласно Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи? Имате ли това желание или не желаете и постоянно по най-различни мотиви и причини отлагате този проблем?
Аз мисля, че сред вас има хора, които могат да поразсъдят по тези въпроси и да вземат най-после едно становище, че БСП има желание да възстанови собствеността на земята и да се откажете от тези текстове, които ви пращат отново в Конституционния съд. Вас! И тогава пак ще се оправдавате с какво ли не от типа, че Конституционният съд е политически. Не е вярно. Напротив, политиката в този закон я вкарва само БСП. И ако се откаже от тази идеологическа политика, законът ще започне да работи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Христо Бонов.
ХРИСТО БОНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Свидетели сме на един своеобразен рекорд в старанието на президента на Републиката да осъществява функциите си на обединител, връщайки за ново обсъждане в Народното събрание само за един месец четири приети закона. С такъв актив едва ли би могъл да се похвали друг президент и особено нещастен е Законът за собствеността и ползуването на земеделските земи - той фактически се превърна в политическа боксова круша, от ударите върху която президентът и някои институции и политически сили търсят дивиденти. Всичкото това става върху плещите на злощастния български земеделски стопанин.
Първият закон беше приет през 1991 г. и до края на същата година беше поправян два пъти. През 1992 г. се правят коренни изменения и допълнения, които по същество рязко го отличават по степен на практическа приложимост и целесъобразност от аналогичните закони в страните от Източна Европа и най-вече Чехия, Унгария, Словакия, Румъния.


Две промени се приемат през 1993 г., една промяна през 1994 г., две промени през 1995 г. и с три решения се произнася Конституционният съд през 1995 г.
Днес отново президентът прави вето на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Дванадесети път собствениците на земя са занимавани с възстановяване на правото им върху собственосттта, която никога не са губили. Земята в реални граници се превърна в алфа и омега на живота, както през турското робство свобода или смърт. Като че ли собствеността върху земята би могла да съществува вън от реалните граници.
Приетият Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на 23 юли със значително мнозинство от гласувалите народни представители имаше две цели: първо, да допълни празнините в него, които се получиха с решения N 7 и 8 на Конституционния съд и второ, да даде нормативни решения на някои съществени проблеми, появили се в процеса на практическото провеждане на поземлената реформа, която специализираните органи на Министерството на земеделието предложиха. Убедени сме, че ако не съществуваше нито един от атакуваните от президента записи, той и неговите съветници щяха да намерят нещо друго, чрез което да се продемонстрира една "загриженост" за съдбата на земеделските собственици. Въпросът е да се използва вековната любов на милиони хора в България към земята за политически дивиденти, не да се съдейства, а да се задържа поземлената реформа и с това вината да се стоварва върху управляващата политическа сила.
Още по-важно е, че президентската атака става сега, когато се прибира реколтата, освобождават се площите и реално е най-подходящият период за въводите във владение на собствениците от стотици селища, на чиито землища плановете за земеразделяне са готови и са влезли в сила.
Внимателният преглед на мотивите на президента недвусмислено показва техния елементарен характер в някои случаи и несъществено значение за хода на самата поземлена реформа. Повече от една четвърт от мотивите са посветени на дълбокомислено мъдруване върху понятието "мероприятия, непозволяващи възстановяване на собствеността", което съществува от години в правното пространство, без да е създало за правниците някои колизии. Но тук това понятие е гвоздеят на мотивите.
Второто голямо откритие на президентските мотиви е посветено на чл. 17, ал. 3 от закона, което допуска чрез писмено искане на собствениците техните земи, които се намират в една и съща местност, да се разполагат в съседство, ако с това не се нарушават правата по ал. 1 на други лица.
По-нататък се прави извод, че този запис на практика е опит за уедряване на земята в масиви и подобни опити за разместване са несправедливи по отношение на собствениците. Както се вижда, блестяща дълбочина на мисълта и изключителната "загриженост" за създаване на елементарни условия за съвременното земеделие и амбиция да се защитят собствениците. Проблемът на президента е да не се допуска уедряване на земята в масиви, тъй като според неговата логика това ще провали българското земеделие и собствениците няма да могат да възстановят своята собственост. Дословно така е записано в мотивите му за връщане на закона.
Убедени сме, че подобна философия на поземлената реформа звучи анахронично за всеки нормален собственик и специалист не само в страната, но и в чужбина. За никого не е тайна, че съдбата на съвременното земеделско производство в света днес се решава чрез уедрени масиви земеделска земя, независимо от формата - арендно стопанство, фамилна ферма, сдружение, кооперации и пр., а не чрез дребни, разпокъсани милиони парчета по няколко декара. Добре ще бъде собствениците на България да запомнят философията на президента за просперитета на земеделието, въпреки че те много ясно виждат, че това е философия на разруха, на мизерия, на нищета. Не може по друг начин, освен като абсурдно да се определи твърдението на президента дейностите по поддържане и осъвременяване на плановете за земеразделяне и другите материали и данни да не се възлагат от министъра на земеделието по предложение на поземлените комисии, а тази дейност да се определя чрез конкурс, търг или по друг начин. Очевидно тук е пълно непознаване на четиригодишната практика по земеразделянето. Та нали чрез конкурс са определяни стотиците лицензирани фирми и творчески колективи, които изработват и актуализират плановете за земеразделяне и съхраняват всички материали и данни, свързани с поземлената реформа. И цялата тази дейност се осъществява на основата на чл. 33, ал. 2 от досега действащия закон, където се казва: "Общинските поземлени комисии възстановяват собствеността върху земи по реда на закона, поддържат и осъвременяват плановете за земеразделяне, издават скици при извършване на разпоредителните сделки и делба на земеделски земи и извършват друга дейност, определена с Правилника за прилагане на закона". Откритието на президента е, че с новата ал. 3 на чл. 33 от закона се влиза в противоречие със Закона за защита на конкуренцията си остава за негова сметка.
Потвърждението на логиката за търсене на политически дивиденти е и обстоятелството, че ветото идва в момент, когато над 65 на сто от плановете за земеразделяне са влезли в сила, 63 на сто от земята е раздадена с редовни документи за собственост и въвод във владение. Специалистите от Министерство на земеделието, които практически управляват поземлената реформа, твърдят, че до края на тази година могат да възстановят около 85% от земята. С това по същество правителството ще изпълни своята програмна декларация за хода на поземлената реформа. Никой обаче от президентската институция не желае да обясни защо около 30% от земята, която редовно е предоставена на нейните собственици вече години наред с документи, пустее. Кога в последните десетилетия земята в България е била в състояние на такава мащабна безстопанственост, както сега, като резултат от генетично увредена философия на поземлената реформа, заложена в Закона за изменение и допълнение на Закона за земеделските земи през 1991 г.? Не само днес, но и утре ще берем плодовете на такава реформаторска философия. Защото благодарение на нея земеделието днес започва практически от нула. Разгромът е тотален, успехът на тази философия за възстановяване на собствеността е пълен.
Тези са някои от мотивите, които ми дават основание да подкрепя становището на Постоянната комисия по земеделието и горите по президентското вето, прието на 23 юли 1996 г. Считам, че мотивите, с които президентът връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, са несъществени и неоснователни и в основата им стои не грижата за съдбата на българското земеделие, а една нестихваща амбиция върху многолетната любов на хората към земята да се търсят евтини политически ефекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има записани за реплика Цоньо Ботев, доктор Карев и Стоян Проданов. Има думата Цоньо Ботев.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бонов! Искам да ви обърна внимание, че наистина тук става въпрос за принципни различия в мисленето. Вие държите на нещо, с което ние никога не можем да се съгласим - че група хора, които желаели заедно да си обработят земята, трябва да бъдат с някакъв приоритет, с някакво предимство пред други хора, които не искат това нещо, не искат заедно с тях да си обработват земята и затова трябва да бъдат изместени техните имоти на друго място. Ами естествено е, че няма да се съгласят, защото дори в една местност категорията на земята не е еднаква в различните й части. Не може да се допусне това. Ако тази кооперация, която иска имотът й да бъде заедно, след възстановяване на земята на собствениците нека да купи земята от този, който й пречи да си направи големия масив. Това е истината. Именно затова ние държим да има пазар на земята. Но тези данни, които продължавате да давате, заблуждаващи данни колко земя е върната, просто не отговарят на истината.


Върната земя е тая, при която собствениците имат нотариален акт. А известно е, че това са 5-6 на сто от българите в момента. Естествено е, че след като аз нямам нотариален акт и имам земя, която фактически за мен не е върната, след като нямам нотариален акт, аз няма да я обработвам. Защото ако почна да я обработвам, ще стане, както става на много места - кооперациите да приберат плодовете на чужд труд. И това не можете да го отречете, защото наистина е така, защото те си позволяват, използвайки отсъствието на собственика, който е засял, да му приберат плодовете на труда. Именно затова много други такива проблеми има и по начина, по който искате да бъде изменен законът, няма да стане, защото вие нарушавате принципите и нарушавате основни конституционни изисквания за неприкосновената собственост. Докато не се съгласите с това нещо, бъдете сигурни, че никога няма да мине този закон. И наистина вие го правите като че ли нарочно, за да не мине, за да не се върне собствеността на хората и за да се изкарат виновници тези, които не са всъщност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика доктор Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин Бонов, никак не е необходимо човек да бъде специалист по аграрно законодателство, за да се възмути и да се погнуси от начина, по който вие прехвърляте вините и нещастията от болната глава върху здравата. Защото от вашето изказване излезе, че сегашната опозиция и сегашният президент ратуват за разруха на българското земеделие, а вашата партия - за неговия разцвет.
В този порядък искам да ви помоля да кажете на вашите слуги от българската телевизия между партизанските и деветосептемврийските филми да вземат да излъчат архивно филма "Неспокоен път". Въпреки целия му трогателен примитивизъм този филм съдържа някои много интересни епизоди. Когато главният му герой страда от това, че трябва да влезе в новосъздаденото ТКЗС, неговата дъщеря, която е прогресивна, казва: "Ех, и ти, тате, с твойта пуста земя!". Само една комунистическа идеология може да наблъска в устата на една филмова героиня такива светотатствени, такива кощунствени думи. За жалост обаче за това светотатство, за това кощунство страдате не вие, които сте виновници, а собствениците на земеделски земи и техните наследници. Така че поне се засрамете, ако нямате грях от Бога. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Сто­ян Проданов от Народния съюз.
СТОЯН ПРОДАНОВ (НС): Господин Бонов, много хубаво сте си написали снощи домашното. Изпълнили сте поръчката на вашата партия, много съдържателно беше, само че нещо се разминавате с действителността. Действията на президента не са причина, а са следствие от вашето лошо аграрно законодателство. Предупреждавахме ви, когато за един ден ликвидирахте така наречените ликвидационни съвети, че няма фигура, която да остане техен правоприемник и да има процесуални правомощия. Не ни послушахте. След двадесет дни хаосът беше пълен. Сега пак го правите този хаос.
Казвате: в правния мир съществувал терминът "мероприятия, непозволяващи възстановяване на собствеността". В правния мир такива термини бяха въведени именно от вашата партия - "мероприятия на народната власт" и т. н., и който имаше отрицателно отношение, знаете какво ставаше с тези мероприятия.
Защо продължавате да бъдете дебелоглави? Защо? Защо продължавате да оставяте на две фигури като Ангел Димов и Орсов да ви формират аграрната политика, а в същото време се гордеете, че сте партия със стогодишна история? Защо? И ако тази година е произведено една трета само от необходимото зърно за изхранване на населението, това не е грешка и не е по вина на президента и на опозицията. Вие просто продължавате да забавяте възстановяването на собствеността на земята. А човек, който не е собственик, естествено той не е мотивиран да произвежда. Но вие се страхувате от собствениците, защото собственикът вече става свободен човек. Нали така, господин Бонов? И стига с тази демагогия, много е прозрачна вече!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика господин Бонов.
ХРИСТО БОНОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, първо искам да ви благодаря за хубавите реплики, които направихте. Не бих искал поотделно да се спирам, тъй като мотивите за едно, второ и трето вече бяха изнесени тук, нещата са пределно ясни.
По отношение на нотариалните актове бих казал само това: всеки, който притежава документ за собственост и протокола за въвод във владение, никой не му пречи да отиде и да поиска и да получи нотариален акт.
По отношение на следствието - аз оставям това на всички, които са свидетели на този процес. Имам претенции, че съм дълбоко в проблемите на това земеделие, познавам отначало докрай действията на различните промени на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и виждам какъв е резултатът. Трябва да ви кажа, че аз съм споделил новите промени, които се правят в закона, с една голяма група председатели на поземлени комисии, които практически работят вече четири години и повече с това. Хората считам, че това им дава възможност да ускорят поземлената реформа и да се решат някои практически проблеми, които в практиката им създават затруднения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Васил Гоцев. Последен записал се е Красимир Кръстанов. Има три минути до квотата и 10 минути продължение - 13 .
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Аз няма да повторя това, което беше казано преди всичко от господин Лучников, чиито съображения бяха чисто правни. Но не мога да не споделя следното. Има няколко текста, които повече от очевидно са противоконституционни. Те ви бяха посочени и аз ще ги маркирам отново.
Противоконституционно е да се посяга върху собственост, която вече веднъж е върната. Вие посягате на собствеността, тези, които биха гласували този закон, на собствеността на хора, които вече са я получили по един предшестващ закон и по едни предшестващи процедури.
По-нататък. Казва се, че тези размествания може да станат с оглед уедрявания, ако не се засягат права на трети лица, като не се сочи никаква възможност как тези трети лица могат да гарантират своите си права, преди да станат разместванията.
На трето място, съобщава се, че едни могат да търсят нещо, което им се дължи, а други не могат да го търсят - този абсурден от правно гледище ｧ 23, който поставя в нарушение на Конституцията в неравноправно положение различни правни субекти - юридически и физически лица.
Ако всичко това е така, ако всички тези текстове и за най-беглия четец на закона е видно, че нарушават Конституцията, не може да не се постави един въпрос: защо се прави? Прави се, за да се атакува пряко институцията, която ще се произнесе допълнително - Конституционния съд, който, аз ви уверявам, че не в състав на толкова, колкото вие мислите, че имат някакви пристрастия, а в своя пълен състав ще отмени тези разпоредби. Защото конституционните съдии, независимо какви са били по-рано, са хора, които са юристи и които не могат да пренебрегнат собственост, която вече веднъж е дадена.
Следователно целта е двояка: да може след някое време да се атакува институцията, което напоследък ние виждаме, че става ежедневно - Конституционния съд, а второто е да се забави връщането на земята.
Във връзка с това, което непрекъснато се говори за тези масиви. Питам ви аз, които разбирате от земеделие, защото аз не разбирам от земеделие, аз съм юрист: ви­де­ли ли сте някъде в света да има масиви, в които собствеността да е идеална на тези, които са собственици на тези масиви; ви­де­ли ли сте някъде в света да има масиви, където участниците в тези масиви да имат различни или еднакви идеални части от собствеността на тези масиви? Няма го това нещо.

Масивите се създават чрез естественото прегрупиране на земята по пътя на свободния пазар на земята - тогава когато ще има пазар на земята, тогава и хората ще ценят земята, която имат. Тогава няма да има и пустеещи земи, защото този, който ще иска да произведе, ще може да купи. Дотогава, докогато няма пазар на земята, ще може да се казва, че виждате ли, нашите хубави стопанства от преди 10 ноември се унищожиха и сега земеделието е в лошо състояние.
И преди да свърша, искам да ви припомня нещо, което никъде не го виждам да го пишат по вестниците: спомняте ли си, че в 1988 г., ако не се лъжа, беше, или ранния период на 1989 тогавашното още Народно събрание или пък не - създаде се Указ 922, с който се отмени онова, което представляваше селското стопанство, на ТКЗС от онова време. Сменени бяха имената на ТКЗС. Нарекоха се колективни земеделски стопанства, даде се някаква възможност да има аренда, за да има частно земеделие. Защо? - Защото видяха, че земеделските стопанства такива, каквито ги има, представляват един негатив със самия факт на своето име. Така както някога партиите си сменят името, защото то съдържа негативи, какъвто опит вие имате, така и тогава земеделските стопанства от ТКЗС ги прехвърлиха на други - колективни земеделски стопанства, защото просто не вървеше.
И ако президентът връща този закон, нека да не говорим само, виждате ли, колко лош е президентът и Конституционният съд и всичко друго и че не искаме да имаме съгласие за България. Съгласието ще дойде тогава, когато има разумно мислене.
И нека сега не единодушно 121 карти, защото 121 души няма в тази зала от левицата, преди да гласуват, да помислят дали наистина текстовете, които се създават, дали наистина абсурдният ｧ 23 трябва да седи, защото трябва да ви кажа и нещо друго, за което не сте помислили - казвате, че могат организациите, правоприемници по ｧ 12 да водят дела. Срещу кого ще водят делата ви питам. Кое е юридическото лице, срещу което те ще водят делата? А другите не могли да водят дела срещу вече тези, които са по ｧ 12. Правоприемниците по ｧ 12 съществуват. Срещу тях може да се води дело, но това дело законът казва, че вие нямате право да го водите. А тези, които са правоприемниците, им се казва, че вие можете да водите дело. Но питам аз помислили ли сте като сте го писали - тези, които сте го писали - срещу кого ще се води делото, като няма нито юридическо лице, което да го води, нито физическо лице, на което да е признато правото на собствеността. По тази причина вие сигурно ще гласувате отново закона, но този закон сигурно няма да стане закон. За съжаление, в последна сметка пак сте спечелили, защото забавяте поземлената реформа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Думата има Красимир Кръстанов.
КРАСИМИР КРЪСТАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Много тъжна дискусия се води, защото на практика оказа се законът, който е съдба за българското земеделие въобще не държи сметка за този, който живее от това земеделие, т.е. за по-голямата част от българския народ, за хората, които са земеделци не по партии, а по съдба, за тези, които живеят на село, работят, осъществяват земеделието като технология на производство на блага.
Какво имам предвид? - Ако ние прилагахме закона във всичките му форми и знамения на някоя друга територия, а не върху българската земя, която ни храни, можеше да правим велики спорове десетки години. За съжаление ние не прилагаме планове за земеразделяне върху Луната или някъде на друго място, а върху земята, която ни храни и всички ние знаем колко е малка тази земя и колко много сме длъжни да я ценим и съхраняваме не само заради нас, заради собственото ни съществуване, а заради бъдещите поколения.
Именно в тази връзка за мен будят най-малкото учудване мотивите на президента за връщане на Закона за земята, тъй като:
1. Те са доказателство за отношението на идеолозите на този закон. Няма да цитирам кои са те. Те са ясни.
РЕПЛИКА: От Великото Народно събрание!
КРАСИМИР КРЪСТАНОВ: Точно така! За съжаление, поправен от 36-о обикновено Народно събрание и доведен до състояние, в което не може да работи.
Аз говоря за тези идеолози, които отнеха суверенното право на българския селянин сам да се разпорежда с имуществото, което е натрупал при едни или други икономически условия през последните 45 години и го замениха с назначени от тогавашното правителство ликвидатори, които на бърза ръка унищожиха материално-техническата база на земеделието и го обрекоха на дълги години жалко съществуване. И в същото време фетишизирайки връщането на собствеността на земята в реални граници на нейните собственици, създадоха се условия максимално да се пречи на реалното земеделско производство.
Какво имам предвид? - Уважаеми дами и господа, България колкото и малка страна да е, разполага с изключително богата география и най-голямо разнообразие от възможности за земеделие - от едро, силно окрупнено и механизирано до дребно, също интензивно, но предимно с много ръчен труд. Вие всички претендирате, че познавате страната, районите, проблемите и т.н. Ами аз мога да ви кажа и да ви цитирам конкретно, че в един район, в един регион, ограничен от един окръг, съществуват най-различни възможности. За съжаление, прокарвайки една и съща тенденция, ние ограничаваме правото и възможността на собствениците сами да определят начина, по който те ще се разпоредят със земята. И забележете, дори в едно населено място, в едно село, защото в едно землище има и участъци, които са възможни за интензивна обработка - масиви, равни, има и участъци, където това е неприложимо като технология и интересът на собствениците диктува тяхното поведение - именно там, където е възможно върху дребни парчета интензивно, с много ръчен труд да се работи интензивното земеделие, свързано с производството на зеленчуци, плодове и т.н., те сами са решили въпроса и са заявили своето искане да им бъде върната земята в конкретни, реални граници, а там, където са масивите, където интересите на собствениците им диктуват да окрупнят и уедрят земята - с мотивите на президента едва ли не се казва, че това ще наруши техните права.
Идете и вижте как хората сами се мъчат да преодолеят закона, уважаеми дами господа, за да не останат в края на краищата и те като земеделци гладни, в един масив от 600 декара примерно, където земята в една категория или в две, човек по силата на фетишизираното право да се върне земята в реални граници получава три или четири парчета по 2 или 3 декара и на него му се обяснява, че не могат да му бъдат събрани на едно място. Да не говоря, че абсолютно е учудваща логиката на господин президента и по-точно може би на неговите съветници с казуса, че се накърнява правото на собственост. Извинете, това групиране става, когато се заяви от собствениците, преди да бъде посочен планът за земеразделяне и обявен. За какво нарушаване на права става дума тогава? Просто нарушават се именно с мотивите на президента правата на собствениците да заявят, че те желаят или не желаят земите им да бъдат групирани според това как ще бъдат обработвани, как те ще преценят да обработват своята земя - самостоятелно, в сдружения, кооперативно и т.н. Така че аз с чисто убеждение ще гласувам срещу ветото на президента. Мога да ви убедя, че от тригодишната ми практика на човек, пряко занимаващ се със земеделско производство, само на 30 км от София, съм извървял дългия път на преодоляване на всички тези пречки, свързани с т.нар. изконно право на собственост, което е приложено в този му чист вид, е срещу собственика и неговите права да се възползва от земята като основно средство за производство и осигуряване на блага за себе си.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Иван Глушков.
Той последен има думата и моля квесторите да поканят народните представители, за да влязат. След изказването на господин Глушков ще има гласуване.

ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз започвам моето изказване с позоваване на думите на колегата Кръстанов, че задачата е да се позволи на собствениците сами да решават какво да правят със своята земя, тоест да се разпореждат със своята земя. Но за да им дадем тази възможност, господин Кръстанов, ние първо трябва да възстановим собствеността върху техните земи. Тогава те ще имат вече право, суверенно право, да решават дали да продадат тази земя, дали да я обработват, а освен това ще имат правото да решат дали да я обработват индивидуално или да се групират заедно с други собственици в по-големи или в по-малки производствени обединения. В това е целият проблем. Но именно с поправките, които се предлагат и в този Закон за изменение и допълнение на Закона за земята, ние възпрепятстваме истинските собственици да станат собственици на земята си и да се разпореждат с нея.
Какво друго, ако не посегателство върху собствеността, са промените в чл. 17, ал. 3? Казва се, че "с писмено искане на собствениците техните земи, които се намират в една и съща местност, да се разполагат в съседство", но в същото време не се казва, че собственикът, чиято земя ще се вземе в центъра на блока, за да се разположи другият собственик, който е примерно на 3 км, но в същата местност, от него не се иска писмено съгласие за това нещо, а се казва само най-общо "ако с това не се нарушават правата по ал. 1". Кой ще прецени дали се нарушават или не се нарушават правата? Кой ще прецени? Значи оставяме една врата за субективна преценка за ощетяване на хората, които имат земя с високо качество, за да бъде завзета от други собственици, които имат в други местности земя с по-ниско качество.
И за прословутия проблем за мероприятията - "мероприятия, непозволяващи възстановяването на собствеността". Кой ще определи дали едно мероприятие позволява или не позволява? Давате ли си сметка, колеги, каква врата за корупция ще отворим ние с приемането на този член?
Аз обикалям около София, ходя на излет и съм виждал много местности, в които дадени по укази парцели за облагородяване само един бунар е построен и две дръвчета са засадени. Цялото място е обрасло в бурени. Аз ви питам: този бунар е ли мероприятие, което няма да позволи да бъде възстановена собствеността на истинския собственик? Ето, вие не можете да ми отговорите. (Реакция от мнозинството) Защото откриваме широка врата за корупция.
И за да приключа искам да кажа, че проблемите на българското село, проблемите на селското стопанство, катастрофалното положение, в което е нашето село, се дължат главно на две причини и мисля, че всеки депутат и почтен човек ще се съгласи с това:
Първо, че все още не е възстановена собствеността върху земята на истинските собственици, за да могат те да се разпореждат с нея.
И второ, че правителството на Българската социалистическа партия, вие като управляващо мнозинство сте загърбили проблемите на аграрната реформа и на българското село.
Питам: къде е аграрната програма на правителството, която отдавна трябваше да бъде готова? Питам: какво става със задълженията на правителството по Закона за подпомагане на земеделските стопани, което до 30 юни трябваше да определи защитните цени на зърното за догодина? Къде са тези решения?
Ето в това е трагедията на българското село, че правителството на БСП изобщо е обърнало гръб на селското стопанство.
Говорите, че разпокъсаността, ликвидирането на текезесетата е причина за сегашната зърнена криза, за сегашната зърнена катастрофа. Но нали вие твърдите, че 80 на сто от зърното се добива от новите аграрни сдружения? Нали вие твърдите това нещо? Миналата година беше ли разпокъсано селското стопанство? Бяха ли ликвидирани текезесетата? Имаше богата реколта, с която България можеше да се изхрани и да изнесе една част. Но вие позволихте червени разбойнически фирми да изнесат цялото зърно. Така че не търсете причините там, където не са. Търсете ги във вашето отношение към възстановяването на собствеността и към нежеланието да подпомогнете българското село и българския селянин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата за реплика госпожа Нора Ананиева.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата, за да гласуват.
НОРА АНАНИЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! В тази безкрайно тъжна одисея, наречена "аграрна реформа" в България ще прелистим поредната страница, което няма да утеши никого, най-малко българския народ. От цялата тази дискусия, която се повтаря вече като развалена грамофонна плоча почти без изход, имаше днес една новина - това беше признанието на господин Гоцев, че не разбира от земеделие. На колегите, които за пръв път са влезли в парламента, искам да кажа, че той е един от авторите на точно тези печални, трагични за българското земеделие и за българския народ поправки в добрия закон за възстановяване собствеността върху земеделските земи, който прие Великото Народно събрание.
Уважаеми колеги, аз не съм изненадана от това, че когато се намесели юристите е станала грешка. Намесва се прекалено политиката, идеологията, виждаме журналистиката в земеделските въпроси и затова сме я докарали дотук. Изненадана съм от това, че хора от земеделска партия могат да разсъждават по този начин. Ние искаме възстановяване час по-скоро на българската земя, на собствеността на земята (реакция от опозицията). Но този закон и цялата аргументация, която звучи в залата от центъра и от дясната страна, насочва към абсолютизиране на хартията, наречена нотариален акт.
Аз я имам, господин Карев. Моят баща като юрист си е запазил нотариалния акт и аз имам тази земя и какво от това, когато пустее земята? Защото големият проблем е как да съединим собствеността с труда, за да се постигне благоденствието и на собственика, и на българския народ. И ние търсим пътя за съединяване на собствеността с труда и това би следвало да е грижа на всички страни на залата, а не само на лявата страна на залата. За съжаление това не можем. Най-малко мен може да обвините, че се водя по аграрните схеми, примерно на Златимир Орсов. И той толкова разбира от земеделие. (Смях в залата) Мога да го кажа с чиста съвест. Но съм се съветвала със стотици хора, които разбират от земеделие, които си изкарват хляба и на които ние разчитаме и които са специалисти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
НОРА АНАНИЕВА: Съжалявам много, че земеделците от господин Моньо Христов и останалите, които принадлежат към тази партия, толкова са се отдалечили от идола си Стамболийски, който точно беше посочил пътя.
Затова дайте с общи усилия да намерим механизмите за съединяването на собствеността - хартията с труда, който ще роди благоденствието.
Извинявам се, че говорих повече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Това беше изказване, каква реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това беше реплика. (Реплики от блока на опозицията) Премина в изказване 3 минути. (Реплики от опозицията)
По процедура думата има господин Будимов.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Само преди 20 минути за просрочване на времето аз бях наказан със забележка от Вас. Моля Ви със същата мярка да се отнесете и към госпожа Нора Ананиева. Даже аз пожелах това наказание. Когато мерим нещата, трябва да се мерят с една и съща мярка. Точно толкова просрочи времето госпожа Ананиева, колкото и аз.


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За процедура? Това беше реплика!
Има ли други изказвания от ДПС, Народен съюз, Бизнесблока? - Няма.
Поставям на повторно гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Моля, гласувайте!
От общо гласували 199 народни представители, за - 122, против - 77, въздържали се - няма.
Законът е приет.
Господин Куртев иска думата за процедура.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! За пореден път, поредната измама в българския парламент. Къде е господин Луканов? Къде е госпожа Поптодорова? Къде е господин Лилов? Господин Боков знаем, че е кореспондент на "Работническо дело" в Ню Йорк на Социнтерна, на конгреса. 122 от БСП са гласували. Добре, аз ви соча 4 човека, които ги няма в залата. Значи станахте 126. Колко души участваха в гласуването от Бизнесблока? Нула, чудесно, защото този път наистина няма нито един от Бизнесблока.
Господин председател, моля да бъде прегласувано това гласуване, защото очевидно броят на гласувалите депутати не отговаря на хората, които присъствуват в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е мое право. Не приемам прегласуване.
Има думата господин Премянов.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Като председател на Парламентарната група на Демократичната левица от микрофона искам да опровергая обвиненията на господин заместник-председателя на Народното събрание Куртев. Не са гласували и съобщавам, че от Демократичната левица отсъствуват по следните причини: господин Филип Боков не може да участвува в гласуването, защото оглавява делегация на Висшия съвет на Българската социалистическа партия, която беше поканена на Конгреса на Социалистическия интернационал; господжа Елена Поптодорова - участва в конферениця, организирана от Съвета на Европа в Хърватско, където е основен докладчик и господин Николай Камов, който води делегация на Народното събрание, в която участвуват и представители на други парламентарни групи във Финландия и Швеция.
Следователно, господин Куртев, Вашите обвинения са несъстоятелни и моля, направете нужната справка, да видите, че посочените от Вас трима народни представители не са участвали в гласуването.
Твърдя най-отговорно, може да се убедите и по регистрите на Народното събрание, че другите, посочени народни представители, са в Народното събрание, взели са легитимно участие в гласуването, а е тяхно право след него да напуснат залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Будимов за отрицателен вот.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Съвсем накратко искам да обясня своя отрицателен вот.
В момента се извършва едно замазване на очите на земеделските стопани с приемането на тези поправки. Тоест, още отсега по медиите, вестниците ще тръгне, че ето, прие се един нов закон, който ще ускори реформата и отново ще се заблудят хората, че проблемите в селското стопанство ще бъдат решени.
Аз ще повторя нещо, което казах преди 20 минути. Колеги, българската земя действително, както каза господин Красимир Кръстанов, сега не изхранва България, а тази малка българска земя може да изхрани пет пъти населението на България, при условие, господин Кръстанов, обаче, че хората са сигурни, че това, което ще произведат, ще се продаде. Тук се обажда народната представителка от Петрич, госпожа Янева. Идете, госпожо Янева, в "Петричка праскова" - Петрич, в консервната фабрика, където, повтарям още веднъж, домати се приемат от държавно предприятие по 6 лева килограма - колкото един кибрит.
Ще довърша със следното. Ако искате, ако го желаете искрено пред вашите избиратели да направите нещо за тях, осигурете реализацията на продукцията и да знаете, че българското земеделие ще достигне по-високи добиви, отколкото при ТКЗС и АПК. В това не бива да се заблуждавате.
За съжаление в момента се разрушава и малкото, което може да се направи. Вчера, госпожо Янева, един стопанин, Ваш избирател, ми каза следното: господин Будимов, догодина няма да сея нищо, защото тук от сутринта съм седнал да си продам доматите и не мога. Рекетира ме и държавата, и изкупвачите. Това е проблемът. Миналата година се продаде житото по 4 лева, сега ядем хляб по 100 лева. Сега се продават доматите по 6 лева, ще ядем консерви по 200 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ИВАН БУДИМОВ: Къде отива трудът на производителя? Защитете неговия труд, а той знае как да обработва земята си.
Заповядайте, господин председателю, товарителници за това, че именно по 6 лева се изкупуват доматите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля.
Господин Михайлов, имате думата за отрицателен вот.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това гласуване пак беше фалшифицирано. Господата Лилов и Луканов тогава не присъстваха в залата, сега също не присъстват и не е вярно, господин Премянов, че те са си тръгнали след гласуването, просто защото и сега дори, ако ги поканите да станат и да се представят в залата, ако го направите въобще, господин председател, ще е видно, че тях ги няма. Господин Георги Първанов също влезе след гласуването и така нататък. Господин Орсов не виждам в залата. (Шум и неодобрителни възгласи от блока на БСП, депутати показват седящия в залата господин Орсов) Това е добре да се знае. Когато бе гласуването, вие участвахте, но какво направихте сега? Направихте следното. Гласувахте за пореден път нещо, което не може да мине тук или ако вие го наложите със сила, Конституционният съд, разбира се, ще го върне, защото е противоконституционен акт.
Госпожо Ананиева, не е проблемът за който Вие казвате, че трябва да се съедини земята с труда. Проблемът е, че Вие се опитвате да отделите собственика от неговата собственост. Как иначе можем да си обясним, че ликвидационните съвети, които трябваше само да разделят дяловете и да приключат съществуването си, се превърнаха във фактическо ръководство на ТКЗС в продължение на цялото Берово правителство, което вие подпомагахте и вие подкрепяхте! Какво се случи с тези тричленки, които сега буквално грабят собствениците? Чии са те? Ами това са вашите тричленки. Защо поземлените комисии не си вършат работата? Не законът и промените на закона са лоши, лоша е вашата администрация, която пречи на възстановяването на земята. Това е истината. И сегашните ваши напъни тук имат само една цел - да забавят, да объркват администрацията, която трябва да си изпълни задълженията по закона и да възстанови земята на законните собственици. Това е истината и вие правите всичко възможно, за да отделите собственика от собствеността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Това е истината и вие я знаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Венцеслав Димитров - трето обяснение.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги, аз не говорих по този законопроект, говорих по предишния, но имам право да обясня отрицателен вот, което е съставна част от моето изказване по предишния законопроект.
Гласувах против вашия законопроект за поредна промяна, защото той е един антинароден законопроект. Той е една част от антинародната политика на БСП, бивша Комунистическа партия, и на покорното й клакьорско парламентарно мнозинство и на неособено адекватните идеи за пазарно стопанство на господин Орсов и Ангел Димов. И госпожа Ананиева, ако беше последователна, и тя щеше да отхвърли този законопроект.
Не се ли запитвате защо нашето земеделие е в това състояние? Не се ли запитвате защо нашите земеделски производители не могат да получат една нормална цена за това, което са произвели, а в момента в България става това, което ставаше по време на така наречения "реален социализъм" - евтина държава за съседните държави, три пъти по-евтина. Идват и изкупуват и кашкавал, и сирене, и олио, и всичко. Защо? Защото вие продължавате да експлоатирате безсъвестно труда на селскостопанските производители, като насила ги задължавате да продават по ниски цени - било мляко, било сирене, било зърно, било слънчоглед, било всичко. Но пак подчертавам това, което казах преди малко по повод друг законопроект, това не е пазарна икономика. По този начин към пазарно стопанство няма да стигнем. По този начин можем да се върнем към така наречения реален социализъм, който аз не знам някой друг, освен Фидел Кастро или наследниците на Ким Ир Сен да строят. Това ли искате?
Ето затова гласувах против този законопроект и мисля, че колегите вече работят по нашето възражение до Конституционния съд. Колкото и да ви е мъчно, той ще го върне, ще ви докаже къде има закони. (Ръкопляскания и възгласи "Браво" от страна на левицата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще ви прочета няколко съобщения.
Комисията по младежта, спорта и туризма ще проведе заседание на 12 септември 1996 г., четвъртък, от 14 часа в зала N 456.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 12 септември, четврътък, от 15 часа в зала N 142 на "Батенберг" 1.
На 11 септември 1996 г., сряда, от 15 часа, тоест днес, в зала N 232 на пл. "Княз Батенберг" 1, Комисията по национална сигурност ще проведе редовно заседание.
Комисията по радио, телевизия и БТА отлага редовното си заседание на 12 септември 1996 г., четвъртък.
Закривам заседанието. Утре пордължаваме в 9 часа. (Звъни)

Закрито в 13,50 часа

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

СЕКРЕТАРИ:
Яшо Минков
Георги Георгиев