Председателствувала: заместник-председателят Нора Ананиева
Секретари: Валери Стършелов и Митко Нитов

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Предложената за днес програма включва първо четене на Законопроекта за защита при безработица с вносител Министерският съвет; второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве - продължение; второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия (приети законопроекти на първо четене на 23 октомври 1996 г.); второ четене на Законопроекта за възлагане на държавни/общински поръчки - закон, приет на първо четене на 21 ноември 1996 г.
Програма за утре, четвъртък, 12 декември 1996 г.:
1. Продължение на програмата от предходния ден.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г.
3. Законопроект за ратифициране на Двустранното споразумение за консолидиране на задълженията по обслужване на външния дълг на Република България към Нидерландше Кредийтверцекеринг Маатшапий НВ (НКМ) в рамките на Парижкия клуб I.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни - продължение.
Програма за петък, 13 декември 1996 г.:
1. Продължение на програмата от предходния ден.
2. Парламентарен контрол.
Към тази програма няма постъпили легитимни предложения. Има едно уникално предложение на господин Васил Михайлов, то е направено по телефона и чрез пълномощно, което не мога да поставя на гласуване.
Имате думата, господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Искам под формата на процедура да Ви помоля, въпреки че въпросът не е много точно отправен към Вас, а към господин Сендов, който за съжаление не присъствува на събранието, би било редно днес преди да откриете заседанието, да закриете това от петък. Защото в противоречие на чл. 39, ал. 3 господин Сендов в петък в желанието си да няма парламентарен контрол, без да обяви край на заседанието нито със звънеца, нито устно, напусна залата и с това лиши народните представители, които имаха въпроси към изпълнителната власт и хората, които бяха засегнати от тези въпроси, от възможността да чуят отговорите.
Същевременно още едно нарушение беше извършено тогава, съгласно чл. 40, ал. 2 в края на всяко заседание председателят трябва да обяви датата и часа на следващото. Тези неща в петък не бяха свършени.
Аз смятам, че в момента се намираме в процедура на продължаващо заседание на петъчното заседание. Тоест, ние се намираме в процедура на почивка от петък до днес и би било редно, ако спазваме правилника, днес преди да откриете, да закриете предишното заседание. Поне така пише в правилника. Ако съм сбъркал нещо, поправете ме. Но това, което се случи, беше пълно безобразие, без каквито и да било солидни аргументи. Аргументът, че няма кворум, беше факт, но този факт беше предизвикан с присъствието на колеги тук, които не се регистрираха. И ако е така, даже да няма кворум, си има ред за прекратяване на заседанието, срещу което аз лично възразявам. Аз имах въпрос, на който не получих отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря, господин Сунгарски.
Разбирате, че съм в деликатна позиция не заради положението си, а защото аз имах тогава една среща с чуждестранни гости и не съм в течение на нещата. Академик Сендов ще бъде утре сутринта тук и аз ще му поставя въпроса. (Реплики от опозицията) Аз го откривам за днешния дневен ред. Кворумът беше 201 народни представители. Започваме работа.
Господин Хасан Али има думата.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение се отнася за т. 3 от днешния проектодневен ред. Става въпрос за второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия да бъде т. 2 от дневния ред.
Няма да се аргументирам надълго и нашироко. Уважаемите колеги знаят, че за земеделското производство е характерно да има много особености и една от тези особености е ограниченията във времето.
В предложените изменения и допълнения на Закона за тютюна и тютюневите изделия ние предвиждаме едни срокове, които се отнасят и за януари месец, а ще трябва изпълнителната власт да приеме и правилник за приложение на този закон. Като се има предвид, че Законът за народното здраве е доста обемист закон, аз се съмнявам дали ще можем да приемем изобщо поправките в Закона за тютюна и тютюневите изделия до Коледната ваканция.
Моля, уважаеми колеги, да подкрепите това мое предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Али, подреждането така, както е направено, е приоритет, разбира се, на мнозинството. Вашето предложение беше лансирано сутринта от господин Юнал Лютфи и опитът ми беше да постигнем съгласие по пренареждането, но това не стана. Така че се дава приоритет на Закона за народното здраве за довършване, след това на тютюневите изделия. Мога да го поставя на гласуване, но мога да Ви кажа предварителната информация, че не се постигна съгласие за такова пренареждане.
ХАСАН АЛИ: Само още едно изречение.
Уважаема госпожо председател, ще бъдат затруднени най-много купувачите на тютюн. За тях има определен срок за сключване на договорите, а за тютюнопроизводителите има срокове за регистрация и т.н. Купувачите трябва да представят и своите програми, онези, които правят промишлена преработка на тютюн.
Така че аз Ви моля, почти има консенсус по текстовете, по тези поправки на Закона за тютюна и тютюневите изделия, няма да отнеме много време на уважаемите народни представители. Мисля, че ще подкрепят моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не е проблем да го поставя на гласуване. Във всички случаи до края на тази сесия ще мине този закон. Такъв ангажимент е поет и на Председателския съвет.
Моля да гласувате само това предложение за пренареждане на двете точки от днес - втора и трета, като на второ място премине Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, а на трето място остане второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве (продължението).
От общо гласували 204 народни представители, за - 104, против - 19, въздържали се - 81.
Приема се това предложение.
Господин Кисьов има думата.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми заместник-председатели, уважаеми колеги! Имам едно процедурно предложение пак свързано с парламентарния контрол, който за съжаление в петък не се състоя.
Понеже и ние, депутатите, както и вие - ръководителите на парламента, си планираме времето, не е ли възможно съответните служби да ни попитат кога ни е удобно сега да зададем въпросите към министрите, защото някои от нас си планират кога да задават въпроси и кога да не задават. Ще се получи така, че тези, които сме планирали този петък да не задаваме въпроси, трябва заради вина на другиго да бъдем тук.
Затова умолявам съответните служби да попитат всеки един от задаващите въпроси дали им е удобно тази седмица, след като не е наша вината за проваления контрол миналия петък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще имам предвид.
Господин Михайлов има думата по процедурен въпрос.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Сунгарски спомена тук за една неуредица, най-меко казано, в петък. Факт е обаче, че председателят на Народното събрание в желанието си да не допусне парламентарен контрол в 11 ч. не започна всъщност и поставянето на актуалните въпроси и питания. А след това в една суматоха той не стана ясно открива ли, закрива ли заседанието, както вече беше коментирано.
Но аз съм излязъл по една друга процедура, свързана с Вашия коментар в началото. Направил съм писмено до председателя на Народното събрание по чл. 40, ал. 3 предложение за включване на точки в предстоящата програма. Никъде не е казано, Вие можете да се уверите сама в това, че това трябва да стане лично. Аз съм дал съответното пълномощно, с което съм упълномощил своя съветник да внесе точка от дневния ред. Няма никакво нарушение на правилника и аз мисля, че още повече след като става дума за разглеждане на проекторешението за членство на България в НАТО, сега, когато в Брюксел се провежда такъв форум, ние не можем да си позволим да продължаваме да нямаме ясна и категорична позитивна позиция за членство на Република България в НАТО. Там нашето представителство още повече е обидно ниско. Един чиновник на Министерския съвет, имам предвид заместник-министърът е там, а не член на Министерския съвет. Защото един сърдитко е решил, че трябва в този момент точно да прави фасони на някого или не знам точно какво. Но това е недопустимо!
От друга страна пък е абсолютно безотговорно министър-председателят вече толкова време да не внася неговата оставка тук. И сега в Брюксел имаме един чиновник, а не всъщност член на Министерския съвет.
Аз ви моля да ми дадете възможност да кажа няколко думи и да обоснова моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето, изтече времето.
Господин Михайлов, от моите познания по теория и практика на парламентаризма това би било уникален случай за делегиране и упълномощаване на депутатски права на един сътрудник. Това го няма в света. Ако искате да направим принос към световната теория и практика...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Вашият правилник. Гласували сте го вие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Уважаеми колеги, моля ви да гласувате предложената програма за седмицата с вече гласуваната корекция за размяна на втора и трета точка от днешния дневен ред във варианта, с който разполагате.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Гласуваме програмата за седмицата с тази корекция, която вече беше приета.
От общо гласували 200 народни представители, за - 148, против - 9, въздържали се - 43.
Програмата е приета.
Моля да бъде поканен министър Коралски, мисля, че е уведомен.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Първо процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще ви прочета и постъпилите законопроекти и проекторешения:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху печалбата с вносители Руси Статков, Добромир Тодоров, Елена Янева, Георги Дилков и Йордан Йорданов, с водеща Комисията по бюджет и финанси и още разпределен на Икономическата комисия;
и Законопроект за ратифициране на споразумението за учредяване на Черноморската банка за търговия и развитие, с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси и е разпределен още на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
Пристъпваме към първа точка от дневния ред. По процедурен въпрос има думата господин Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моята процедура се отнася към възможността сега, в началото, както е записано в нашия правилник, на пленарното заседание по ал. 5, уважаема госпожо председател, ако Вие имате някакви съмнения, че не съм спазил стриктно правилника и според Вас съм упълномощавал не народен представител да внася писмено предложения за предстоящата програма по дневния ред, аз Ви моля да се възползувате от това си право по чл. 40, ал. 5, където е казано, че в изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред в началото на пленарното заседание и проекторешението за НАТО да бъде разгледано. Ние сме единствената страна от всички източноевропейски бивши социалистически страни, която не е заявила своята позитивна позиция за НАТО. Днес, забележете, неутралната Швейцария, която не членува даже в ООН, става член на инициативата "Партньорство за мир".
Само ние, които уж се стремим към европейската ценностна система или даже казваме, че я имаме, и към европейските структури, не сме заявили своята позиция. Няма да коментирам какви са предложенията за Комитет на 17-те, за Харта между Русия и НАТО, които ще бъдат предмет на обсъждане. Факт е обаче, че ние отново сме страната, която не е заявила своята позиция. Тя трябва да бъде заявена, не някъде другаде, господин Камов, а тук, в тази зала, това трябва да стане. Не е вярно, че парламентът е изчерпал своите възможности. Не е започнал въобще дебат в пленарна зала.
По-нататък, уважаема госпожо председател, моля, възползувайте се от правата по ал. 5 на чл. 40 и предложете тази точка от дневния ред, защото тя е от изключително значение за България. Бъдете така добра и освен това да видите внимателно ал. 3 на чл. 40 и ще видите, че има възможността писмено да бъде внесено предложение, без да бъде лично народният представител там или пък без лично и специално да бъде направен документът от него. Прочетете внимателно правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Изтече времето. Не мога да се възползувам, тъй като вече началото на заседанието съм го изпуснала за целта.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (встрани от микрофоните): Не сте, госпожо председател. Можете още! Не сте започнали дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Така, по първа точка от дневния ред...
Началото на заседанието беше преди 17 минути.
По първа точка от дневния ред водеща е Комисията по труда, социалните и демографските проблеми. Давам думата на господин Школагерски да докладва становището на Комисията по законопроекта за защита при безработица.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, с разпореждане от 15.ХI.1996 г. председателят на Народното събрание е разпределил Законопроекта за защита при безработица, внесен от Министерския съвет на 15.ХI.1996 г., в Комисията по труда, социалните и демографски проблеми като водеща комисия.
Комисията на три заседания разгледа законопроекта. На първото заседание бяха изслушани вносителите и синдикатите, а на второто - работодателите и експертите на Министерския съвет.
На всички заседания присъствуваха министърът на труда и социалните грижи, неговият заместник по заетостта и управителят на Националния осигурителен институт.
Представеният от правителството Законопроект за защита при безработица урежда обществените отношения при осигуряването при безработица, насърчаването на заетостта на безработните, професионалната квалификация и преквалификация и посредничеството по информиране и наемане на работа на български и чуждестранни граждани в Република България и на български граждани в други страни.
С внасянето на законопроекта се изпълнява изискването на Конституцията - чл. 51, ал. 2, със закон да се регламентира социалното осигуряване на лицата, останали временно без работа.
Проектът е съобразен с чл. 69 и 70 от Споразумението за асоцииране на Република България в Европейската общност.
Достойнство на законопроекта е пренасянето на опита на развитите страни и съобразяването му с условията в нашата страна, както и отчитането на положителните страни от досегашния ни опит в провеждането на политиката на пазара на труда.
С горните положения е изпълнено изискването новото ни законодателство да бъде съобразено с това на страните-членки на Европейския съюз.
Основните положения на внесения проект за Закон за защита при безработица са:
- регламентира задължителното осигуряване за безработица;
- по нов начин урежда правата на осигурените лица, допълнителната защита за лицата с изтекъл срок за изплащане на парично обезщетение, добавките към обезщетенията и помощите за безработица, които са съобразени със семейното положение на безработните;
- регламентирани са основните положения на активната политика по заетостта и мерките в случаите на масово освобождаване на работна сила в условията на преструктуриране на икономиката;
- уредени са отношенията, свързани с професионалната квалификация извън системата на образованието;
- въведен е разрешителен режим за извършване на посредническата дейност по информиране и наемане на работна сила в страната и за чужбина. С това се премахва досегашната възможност за измама на българските граждани от недобросъвестни посреднически фирми и от фирми фантоми;
- регламентиран е редът и условията за допускане на чуждестранни работници в страната, с което се защитава националният пазар на труда.
Като отчита положителните страни на законопроекта, комисията прави следните бележки и препоръки:
Първо, по заглавието на законопроекта.
Комисията констатира, че предложеното заглавие "Закон за защита при безработица" не отговаря на регламентираните с него правоотношения. При това заглавие остава скрита регламентираната активна дейност за насърчаване на заетоста.
С консенсус комисията реши да предложи на Народното събрание заглавието на закона да бъде "Закон за защита при безработица и насърчаване на заетостта".
Второ, за принципа на трипартизма.
В хода на дискусията се оформи становището, че правното начало, изразено в чл. 4 на проектозакона за въвеждане на трипартизма като принцип при разработването на политиката на пазара на труда, следва да се доразвие и конкретизира с цел неговото институционализиране в отделните разпоредби на закона.
Така разработената политика следва да се провежда от изпълнителната власт чрез Националната служба за заетостта при Министерството на труда и социалните грижи.
Трето, относно мястото на фонд ПКБ.
В законопроекта е предвидено фонд ПКБ да остане в системата на Министерството на труда и социалните грижи. Това е мотивирано с по-голямата възможност на изпълнителната власт да влияе върху пазара на труда чрез провежданата от нея социална политика.
При разискването на тази част от закона се установи, че горното положение противоречи на приетата от Министерския съвет Концепция за реформата за социалното осигуряване и подпомагане, която предвижда осигурителните фондове да бъдат към Националния осигурителен институт.
При обсъждането на законопроекта в Националния съвет за тристранно сътрудничество се е стигнало до единодушно приетото становище фонд ПКБ да бъде към Националния осигурителен институт. Това положение създаде значителни затруднения за приемане на окончателното становище от комисията.
Наложи се чрез министъра на труда и социалните грижи да сезираме Министерския съвет за това противоречие. С писмо от 3 декември 1996 г. Министерският съвет отговори, че не възразява да бъде обсъдена и другата идея, освен предложената в законопроекта, а именно фонд ПКБ да бъде към Националния осигурителен институт.
Така в комисията бяха обсъдени още две идеи. Първата - фонд ПКБ да бъде изграден като самостоятелен фонд с отделна администрация и клонове по места. И втората - фонд ПКБ да бъде към Националния осигурителен институт с финансова и управленческа самостоятелност. За тази цел да бъдат изработени необходимите норми в закона.
Беше проведено гласуване. Идеята, залегнала в законопроекта фонд ПКБ да бъде към Министерство на труда и социалните грижи беше отхвърлена единодушно.
Идеята фонд ПКБ да бъде напълно самостоятелен със собствена администрация и клонове беше отхвърлена от членовете на комисията с 5 гласа "за", 8 "против" и 2 "въздържали се".
Бе приета идеята фонд ПКБ да бъде към Националния осигурителен институт с финансова и управленческа самостоятелност с 9 гласа "за", 4 гласа "против" и 1 "въздържал се".
Четвърто, относно размера на обезщетението.
Комисията смята, че както са регламентирани: задължението за осигуряване, редът и условията за получаване, спирането и прекратяването на обезщетението при безработица, законът следва да нормира размерът и продължителността на обезщетението в настоящия закон.
Пето, за трайно присъствие на пазара на труда.
Целесъобразно е в закона да се създадат норми за мерките относно трайното присъствие на пазара на труда, отнасящи се за неравностойните групи, като младежи, инвалиди, продължително безработни, безработни с ниско образование и квалификация. Същевременно законът следва да регламентира и условията, които дават възможност на изпълнителната власт да разработва и прилага регионални, браншови и национални програми за заетост и професионална квалификация в зависимост от икономическата и социална конюнктура.
Шесто, законопроектът се нуждае от значително подобрение. При подготовката за второ четене следва да бъдат допълнени и прередактирани голяма част от правните норми.
След направеното обсъждане комисията реши с 9 гласа "за" и 6 "въздържали се" да предложи на Народното събрание да обсъди и приеме на първо четене Законопроекта за защита при безработица с направените бележки и допълнения.
Това е становището на комисията, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има още едно становище - на Икономическата комисия.
Моля да го представи господин Никола Койчев, председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за защита при безработица, внесен от Министерския съвет, беше разгледан на редовно заседание на Икономическата комисия, проведено на 27 ноември 1996 г. В заседанието взеха участие министърът на труда и социалните грижи, ръководителят на Националната служба по заетостта, представители на работодателски и синдикални организации.
Законопроектът урежда обществените отношения по задължителното осигуряване при безработица, насърчаването на трудовата заетост, професионалната квалификация и преквалификация и посредничеството по информиране и наемане на работа. Уреждането на посочените обществени отношения със закон е предвидено в чл. 51, ал. 2 от Конституцията на Република България.
Законопроектът предвижда създаването на специализиран фонд "Професионална квалификация и безработица" към Министерството на труда и социалните грижи. Подробно са регламентирани дейността на фонда и неговото управление, системата на задължително осигуряване при безработица, правата на осигурените за безработица лица. Размерът на осигурителната вноска по задължителното осигуряване при безработица се определя в законопроекта на 5 на сто от фактически начислените средства за работни заплати, като вноската се разпределя между работодателя и осигуреното лице в съотношение, определяно всяка година със Закона за държавния бюджет.
С предложения законопроект се урежда и режимът за извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на работа на български граждани в други страни и на български и чуждестранни граждани в Република България. Контролната дейност по спазването на закона е предвидено да се осъществява от специализиран контролен орган - Инспекторат към Министерството на труда и социалните грижи.
Икономическата комисия смята, че предложеният Законопроект за защита при безработица е икономически обоснован и урежда цялостно обществените отношения - предмет на регулиране. Дискусия предизвика статутът и управлението на фонд "Професионална квалификация и безработица". Изразени бяха позиции, че осигуряването за безработица трябва да бъде част от общото социално осигуряване и средствата за обезщетение и помощи при безработица да се предоставят от специални партиди на фонд "Обществено осигуряване" към Националния осигурителен институт. Това би намалило разходите за администриране на осигурителните дейности. Направеното предложение законопроектът да бъде върнат на вносителя за промяна на текстовете в тази насока, беше оспорено.
При гласуване за внасяне и приемане на Законопроекта за защита при безработица от Народното събрание на първо четене "за" бяха 7, "против" - 4 и "въздържали се" - 4 народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Откривам дебатите по първото четене на законопроекта. Днес на председателски съвет постигнахме съгласие за следното разпределение - по един час за парламентарната група на левицата и Съюза на демократичните сили и по половин час на останалите парламентарни групи. Има ли възражения? Това е време, което разпределя председателствуващия. Моля да се дадат списъци на ораторите.
Госпожа Елена Янева.

ЕЛЕНА ЯНЕВА (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, моля да предложите на Народното събрание да гласува да бъде допуснат в залата господин Милчо Димитров - заместник-министър в Министерство на труда и социалните грижи и началник на Националната служба по заетостта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли друго становище по този въпрос? - Няма.
Моля да гласувате процедурното предложение.
От общо гласували 136 народни представители, за - 123, против - 4, въздържали се - 9.
Прието е предложението. Моля да бъде поканен господин Димитров.
Получих два списъка на ораторите. Пръв има думата господин Никола Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители. Разглеждаме един крайно необходим за днешните и за близкото бъдеще на България законопроект - законопроект, който ще урежда обществени отношения при едно неблагоприятно общественоикономическо явление в напредналите индустриални държави, едно тревожно в перспектива социалноикономическо явление в българското общество днес и в един среден и дори дългосрочен план предвид макроикономическото състояние на държавата и перспективите пред националното стопанство на България.
Закъснява ли се с разглеждането на този обективно необходим закон за нашата страна? - Може да се каже и да, и не, защото в България вече пета година не лошо работи една изградена национална администрация, която се занимава с проблемите на безработицата и трудовата заетост. Тя е изградена върху подзаконова нормативна уредба, многократно променяна и усъвършенствана, в един активен диалог с държавни администрации по трудова заетост в страни, в които е пита горчивата чаша от високите проценти на безработицата и страни, излизали от кризисни ситуации - промени, които са правени и на базата на апробация в българските икономически и социални условия. Така че на нас ни се представя един законопроект, който обобщава вече над петгодишен български опит и е имплантирал в себе си най-доброто от западноевропейското законодателство и практика.
Аз самият съм работил по два варианта на законопроекта в 36-о Народно събрание. Днес с удовлетворение виждам, че правителството внася един значително подобрен вариант от това, което сме обсъждали през изтеклите три-четири години.
Първо, приветствам концепцията на законопроекта - че той е законопроект за защита при безработица, а не в дълго обсъжданите и работени варианти на Закон за защита при безработица и насърчаване на трудовата заетост. С това заглавие законопроектът става еднозначен и може да бъде определен като осигурителен закон.
Изхождайки от тази теза, вече можем да заемем по-определена позиция по отношение на големия спор, който се води в двете комисии, които преди малко изразиха становищата си, за мястото на фонд "Професионална квалификация и безработица" в националната осигурителна система.
Започвайки своите социалноосигурителни реформи, България има уникалния шанс да изгради една показна система за много развити или напреднали държави в областта на своите обществено осигурителни отношения. В Западна Европа има тенденция за интегриране на възникнали в различни исторически периоди и ситуации автономни осигурителни системи - за пенсии, за инвалидност, здравно осигурителни, за защита при безработица, за семейно осигуряване и т.н. Днес на базата на тенденциите - преди всичко на демографските тенденции, на тенденции в промените под влияние на технологичния прогрес, промени в социалноикономическата характеристика на населението има и тенденция за интегриране на тези автономни на практика осигурителни системи.
Стартирайки, ние можем да прескочим етапи в развитието си и да изградим направо обща национална осигурителна система. Като законодатели вече сме направили първата крачка - миналата година приехме Закон за националния осигурителен институт, който да бъде българската държавна администрация, която да урежда и управлява осигурителните отношения и осигурителните фондове в страната. Оттук нататък предстои с частни осигурителни закони, единият от които е Законът за защита при безработица, внесения и разгледан на първо четене Закон за здравно осигуряване, очаквания нов Закон за пенсиите и евентуално ако има и Закон за краткосрочното осигуряване, те да бъдат поставени под една обща философия - възможно и с общ рамков закон за социалното осигуряване и под управлението на Националния осигурителен институт. Това на първо място ще минимизира разходите за администрирането на осигурителните дейности, ще въведе до удобство за осигурителите - разбирайте работодателите и частните лица - те ще контактуват само с една сметка, с една банкова институция, в която ще се внасят осигуровките, с една администрация, с която при едни или други стечения и осигурителни рискове ще се кореспондира при осигуряването на помощи, обезщетения и други права, които ще бъдат и са регламентирани вече със закони.
Следователно моята лична позиция е фонд "Професионална квалификация и безработица" да бъде част от общия осигурителен фонд. Философията на задължителното осигуряване в България да бъде обща осигурителна вноска, а вътре разходите по отделни осигурителни рискове да бъдат осъществявани на базата на специално разработена бюджетна класификация. Тогава има и резон в предложението парламентът да приема ежегодно с държавния бюджет и отделно бюджета на общественото осигуряване.
Към днешна дата как би изглеждала една такава схема? - Днес в България за обществено осигуряване работодателите внасят 37 на сто върху начислените средства от работна заплата, хората, които работят по трудов договор - 2 на сто за пенсии и 5 на сто внасят работодателите за безработица.
Предстои да приемем Закона за здравното осигуряване. Там е приета схема работодателите да внасят две трети от осигуровката, наемните работници и служители - една трета. Вероятно ще поспорим по това съотношение, изхождайки от равнището на заплащането на труда в България. По мои разчети там ще са необходими около 12-14 на сто върху сумарния осигурителен доход общо за страната, за да може да се осигурят необходимите средства за националното здравеопазване, които сега се осигуряват в значителен недостиг от държавния бюджет.
Това би означавало при една осигурителна вноска грубо от около 60 на сто при тази социално-икономическа характеристика на населението в България - съотношение заети и неактивно икономическо население, което вероятно трябва да се приема ежегодно - право, предложено в законопроекта, в едно съотношение - предлагам - една шеста да се плаща от наемните работници, а това са при 60 на сто около 10 на сто допълнителен доход, до, не повече върху доходите и пет шести да се плащат от работодателите. Такива схеми се прилагат в Испания, в Италия и в други страни преди всичко от южния пояс на Западна Европа.
И обсъждайки законопроекта на първо четене, ползвайки правата си по Правилника на Народното събрание, изхождайки от тезата, че законът е осигурителен, ще предложа глава трета, третираща проблемите на професионалната подготовка, да отпадне от този закон и ако е необходимо, да бъде обособена в специален Закон за професионалната квалификация и подготовката. Тук да останат само квалификационните дейности, свързани пряко с безработицата, т.е. в периода, когато гражданите са регистрирани безработни, при масово освобождаване на работна сила и необходимостта от нейната преквалификация и реализиране на програми за нова трудова заетост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли реплики? - Няма.
Има думата господин Цоньо Ботев.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законът за защита при безработица, който беше представен пред Икономическата комисия и разгледан пред нея, срещна твърде много оспорвания и имаше сериозни дебати по него. Аз дори бих помолил господин Минчо Коралски да дойде на трибуната след моето изказване и ако обича, да каже неговите виждания по отношение на това - това ли е законът, който е бил приет в Министерския съвет и той ли трябваше да бъде внесен в Народното събрание, или става дума за подмяна на законите, които са били разглеждани и които са внесени в Народното събрание. Тъй като самият той, на заседание на Икономическата комисия, изказа известни съмнения по отношение на това кой от законопроектите е внесен за разглеждане.
В Икономическата комисия при дебатите беше обърнато сериозно внимание особено по отношение на управлението на фонд "Професионална квалификация и безработица". Защото начинът, по който той е формиран, говори за една груба, невиждана централизация, при която управителният съвет се състои от седем члена, одобрени от Министерския съвет, но явно предложени от Министерството на труда и социалните грижи, председател на управителния съвет по право е министърът на труда и социалните грижи и в края на краищата цялата дейност на този фонд "Професионална квалификация и безработица" се затваря отново в Министерството на труда и социалните грижи.
Аз мисля, че е време, когато трябва всички ние да бъдем убедени, че трябва да се отива към децентрализация, особено на такива фондове, каквито са фонд "Обществено осигуряване", фонд "Професионална квалификация и безработица" и другите фондове, особено от осигурителната система, тъй като са естествени функциите на държавата и в никакъв случай това няма да бъде от полза за тези, които са ползватели на тези фондове. Горе-долу същите дебати се развиваха, ако си спомняте, и миналата година по отношение на фонд "Обществено осигуряване".
Аз чух становището на господин Никола Койчев, че по-добре би било в Националния осигурителен институт да бъде този фонд, но се съмнявам, че там тези проблеми отново ще останат, защото и в момента Националният осигурителен фонд твърде много зависи от Министерството на труда и социалните грижи. Аз мисля, че всички сме убедени, че управлението на този фонд "Професионална квалификация и безработица" трябва да бъде действително в полза на тези, които се ползват от този фонд, и в никакъв случай не трябва да става така, че колкото се може повече функции да зависят от министерството и от държавните чиновници. Защото ако се види и това, което е записано по отношение на Националната служба по заетостта, отново функциите, задачите, устройството и дейността на тази служба се уреждат с правилник, утвърден от министъра на труда и социалните грижи. Значи излиза, че ние уж правим нещо, което е различно от сега съществуващото, а в края на краищата няма никаква разлика, отново всичко е под шапката на Министерството на труда и социалните грижи и в ръцете на министъра на това министерство.
Мисля, че всички вие ще се съгласите, че в това отношение трябва да бъде извършена тази промяна, от която всички ние имаме нужда. Защото в края на краищата трябва да възтържествуват принципите на гражданското общество в България. Не може всички правомощия да са съсредоточени в ръцете на Министерството на труда и социалните грижи, включително изработването на политиката, включително органите, които ще изпълняват, и в края на краищата и органите, които я контролират. Това противоречи на елементарните управленски принципи. Този подход, проблемът за разминаване с принципите на гражданското общество не е само в това отношение. Мисля, че би трябвало и е време вече в България да се наложи принципът на доброволното осигуряване, а не задължителното осигуряване, както продължава да бъде и в проекта на този закон. Защото не започнем ли ние сега да налагаме този принцип, мисля, че сериозно ще изостанем от съвременните тенденции в това отношение.
Аз бих искал да обърна внимание и на това, че в управлението на фонда въобще няма представители на работодателите и на работниците и служителите и само в чл. 4 е споменато, че след консултации с представителните органи и организации на работодателите и на работниците се провежда политиката по осигуряване при безработица, насърчаване на заетостта и професионалната квалификация.
На заседанието на Икономическата комисия представителят на КНСБ господин Иван Нейков заяви, че този закон въобще не е бил обсъждан в тази тристранна комисия, която уж съществува и в която би трябвало поне да бъдат запознати представителите на синдикатите и на работодателите с този проект, който би трябвало да бъде разглеждан от Народното събрание, което ме кара да се съмнявам дали и в бъдеще ще се взема въобще мнението на тези толкова важни в една демократична държава организации, след като в управлението на фонда въобще не е предвидено тяхно участие.
Аз също мисля, че една особена слабост на този закон е невъзможността да бъдат описани начините, при които ще се извършва контролът от този инспекторат, който е предвиден в закона. Защото може да се получи така, че един безработен, който получава обезщетение за това, че е безработен, може да работи под много форми и по много начини. И би трябвало в самия закон, а не с някакъв поднормативен акт да бъдат обхванати тези случаи и да не се допуска съществуването на това явление. Защото знаете, че непрекъснато сега се установяват такива факти, че хора получават помощи като безработни, а в същото време по един или друг начин те имат доходи или работят под някаква форма и получават заплати.
Ще ви дам само един пример. Има хора, които могат да извършват надомна работа. След като те могат да извършват надомна работа, значи трябва да има възможност да бъдат проверявани и контролирани.
Мисля, че има различни форми за контрол. Например, една, която може би е унизителна форма, но съществува и в момента в някои страни - периодично безработните да се явяват в съответната служба, като там се отбелязва тяхното посещение. Защото ако един човек е нает и работи някъде под някаква форма и му се налага всеки ден да се отбива до тази служба, мисля че ще му бъде много трудно да изпълни задълженията, които е поел към своя работодател.
Има и различни други форми. Но сега е моментът те да бъдат обсъдени и допълнени, във възможностите за контрол над всички, които получават помощи като безработни.
Аз съм убеден, че между първо и второ четене на този законопроект ще бъдат направени много полезни предложения, за да се обсъдят в Комисията по труда, социалните и демографските проблеми и ще намерят своето място в закона. Така той ще бъде усъвършенстван. За да бъдат преодолени всички тези проблеми, за които ставаше дума при обсъждането в комисиите.
Убеден съм, че основно това ще бъде в посока на неговото демократизиране, на децентрализацията на управлението на този фонд. И в тази посока да се намали влиянието на поднормативните документи, от които ще зависи неговото действие.
Убеден съм, затова защото ми се стори при обсъждането на закона, че има такава воля. И би трябвало, особено при такива закони, свързани с осигуряването, свързани с дейности, които обхващат една голяма част от нашето общество наистина да търсим начин да приемаме тези текстове, които биха били най-добри за тези, за които се отнасят.
Не мисля, че е редно само в един закон да бъдат обхванати, да кажем, съществуващите постановления и други поднормативни актове, които в момента действат и те да се оформят като един закон. Би трябвало да се избегнат всички съществуващи и забелязани пропуски, не дотам добре решени проблеми. Защото един закон не се прави за временно ползване, той би трябвало да действа продължително време. И би трябвало да отчита всички забелязани досега слаби страни.
Мисля, че по-добрият вариант е този фонд наистина да бъде отделен, да не бъде към Националния осигурителен институт, нито към Министерството на труда и социалните грижи. За да няма такива случаи, за каквито си спомняме при пренасочване на средства от един фонд към друг. Поне аз от този закон не виждам как това може да бъде предотвратено.
Мисля, че миналия или по-миналия месец беше съобщено, че парите от фонд "Безработица и преквалификация" бяха използвани за изплащането на пенсии. Мисля, че на това нещо трябва веднъж завинаги да се сложи край. Да се направи така, че всеки фонд да бъде използван по предназначение. И мястото на това осигуряване е точно в закона.
Тук беше съобщено от председателя на Комисията по труда, социалните и демографските проблеми, че законът е съобразен с изискванията на Европейския съвет. Ако са взети предвид всички изисквания, приети от Европейския съвет, е добре. Но ако има някакви пропуски или разминавания с него, би било добре те да бъдат съобразени за второ четене, докато все още имаме възможност да го направим.
Доколкото видях документите, с които се разполага, не са толкова малко. И понеже нямам пълна информация в това отношение, за мен би било добре да чуя дали всички изисквания на европейското законодателство са съобразени.
Що се отнася до синхрона със Закона за общественото осигуряване и Закона за пенсионното и здравното осигуряване, наистина би било добре тези закон да бъдат синхронизирани и да вървят като един пакет, в който принципите, които са заложени не само да се допълват, но да направят така, че осигурителната система да стане стабилна. Това ще бъде един принос към утвърждаване на едни закони, които биха били чест за нас като народни представители и за Народното събрание като цяло.
И аз се надявам, че в тази насока ще бъде и нашата работа между първо и второ четене.
Ето защо аз смятам, че по този закон има какво да се доработва. И ако наистина съществува това разминаване, за което беше споменато в Икономическата комисия и което доведе до този спор при гласуването, време е на всички да стане ясно така ли е или не, има ли по-добър законопроект от този, който съществува. И ако наистина законопроектът, който е бил разглеждан в Министерския съвет е по-добър, ще бъде добре да имаме възможност тези по-добри страни от него да бъдат внесени в законопроекта, който разглеждаме в момента, за да приемем наистина един добър закон на второ четене в тази зала. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз ви благодаря.
Има думата министър Минчо Коралски. Вероятно той поиска думата за някои разяснения.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Уважаема госпожо председател! Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ботев!
Възползвам се от това, че ме поканихте да разясня всъщност един принципен въпрос.
Струва ми се, че реформата в социалното осигуряване е едно от безспорните достойнства в работата на 37-о Народно събрание. И това, което се върши тук в тази зала, вероятно предначертава работата на осигурителната система и бъдещето на всички български граждани за години напред.
Ето защо при обсъждането на законопроекта и в Икономическата комисия и в Комисията по труда, социалните и демографските проблеми аз обърнах внимание върху това, че със законопроекта, който е внесен от Министерския съвет, не се защитават докрай принципите, които бяха изтъквани тук тогава, когато се създаваше Националният осигурителен институт и започваше реформа, а именно трипартитното управление и възможността на осигурители и осигурени да влияят върху процеса на осигуряването, да се гарантира прозрачност върху процесите, което е най-добрата гаранция за ефективната работа на тази система.
Така че това, което беше застъпено в концепция на Министерския съвет, подкрепена с пълен консенсус от социалните партньори, е действително волята, която трябва да спохожда всяка една реформа.
Бих желал само да обърна внимание, това вероятно ще е полезно и за другите депутати, че Националният осигурителен институт е напълно независима структура от изпълнителната власт. Това, че в момента аз съм председател на Надзорния съвет, е в резултат на направения избор на членовете на Надзорния съвет. Но съгласно правилника на този Надзорен съвет през следващите години по принципа на ротацията вероятно председателското място ще бъде оглавявано или от синдикат, или от работодател, а по-следващата - или от работодател, или от синдикат, от представител на синдикална или работодателска организация.
Така че тогава, когато предлагаме към Националния осигурителен институт да преминават фондовете, той първо не е структура, която ги управлява. Това е обслужваща структура, която осигурява всичките тези фондове с единна информационна система, единна контролна система и единна система за правене на стратегия, за да се избегне дублирането на всички тези системи при изграждането на отделните фондове. А тяхната самостоятелност съгласно концепцията е гарантирана и аз се надявам, че ние ще намерим най-добрия възможен начин да гарантираме парите на отделните фондове, било то пенсионни, здравноосигурителни или за безработица, или фондовете за трудова злополука никога да не се преливат един в друг, каквато наистина е сегашната практика. Но това е пак по силата на закон, тъй като ние просто не създадохме един резервен фонд, откъдето да се взимат парите, по обясними причини - чисто финансови. Но този въпрос трябва да бъде решен веднъж и завинаги и тогава единственото място, откъдето могат да се взимат парите, да бъде един резервен фонд към Националния осигурителен институт, който да се набира отделно и откъдето да могат да се ползуват безлихвени кредити.
Трябва да ви кажа, че не е много приятно да подписваш всеки месец, макар и в съответствие със закона, тези заповеди за прехвърляне на средства, тъй като очевидно истината се налага от само себе си. За да бъде системата балансирана, тя трябва да има осигурен технологичен резерв за първите два месеца. Обяснявал съм го много пъти. И тогава, когато ние първо плащаме, а след това получаваме вноските и се налага в процеса на цялата година да изплащаме и да връщаме този безлихвен заем, гарантирам ви, че и тази година той ще бъде върнат във фонд "ПКБ", но би трябвало да се помисли наистина тези средства, които очевидно надхвърлят нуждите на фонда, по какъв начин да бъдат включени като една система за гарантиране на всички фондове, което е от особено значение за стабилността на системата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Професор Чавдар Кюранов има думата.
ЧАВДАР КЮРАНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз се присъединявам към общата оценка на този закон, такава, каквато тя беше дадена от господин Школагерски и от господин Койчев. Това наистина е един необходим и един важен закон. Бих казал същевременно, че това е един тъжен закон. Тъжен затова, защото урежда една материя, която би било най-хубаво да няма нужда да бъде уреждана, да няма нужда да има безработица. Но така или иначе ние виждаме, че и в най-богатите държави този въпрос, за съжаление, не е решен. А той може да бъде решен. Това не е невъзможно.
Няма да се спирам тук на видовете безработица. Така или иначе тук се урежда въпросът с една безработица в криза, породена от кризисни явления. Но ние виждаме, че има безработица и тогава, когато няма криза в определени страни.
Искам да се спра само на два въпроса: единия, свързан с чл. 1 в проекта, който ни е предложен, и другия, свързан с чл. 4. Казва се, че "този закон урежда обществените отношения при задължително осигуряване при безработица". Аз не съм съгласен със становището на един от колегите, който говори преди мен, че осигуряването трябва да бъде напълно доброволно. Но аз мисля, че то трябва да бъде и доброволно. Задължително и доброволно! И ми се струва, че щеше да бъде по-добре, ако този закон предвиждаше и тези възможности.
Сега се казва, че ще има отделен Закон за доброволното осигуряване при безработица. Може би е въпрос на липса на време или кой знае какво, но така или иначе тази възможност за избор, задължителна, плюс доброволна застраховка, трябваше да бъде включена в този закон.
Казва също така, че законът има за задача да насърчава подпомагането на заетостта. Когато нещата са като сегашните, когато сме в криза, ние не държим сметка за това каква заетост смятаме да поощряваме. Но ми се струва, че по някакъв начин в закона би трябвало да намери място и едно становище, че става дума за по-специално насърчаване на производствената заетост, тъй като и сега имаме примери за такова раздуване на държавния апарат, което представлява едно не особено добро решение на въпроса за заетостта.
Сега искам да кажа няколко думи по въпроса за тристранното сътрудничество. Принципът за тристранността, трипартитността е приет още в 1919 г. при създаването на Международната организация по труда. Това е един принцип, който много трудно си проби път в тези страни, които го приеха. Но така или иначе той се наложи като принцип. Струва ми се, че същината на този принцип е равнопоставеността на страните. А такава равнопоставеност в чл. 4 аз не виждам.
Тук е казано така: "Държавните органи в сътрудничество и след консултации...". Първо ми се струва, че не е особено точно, тъй като сътрудничеството е нещо по-високо като степен на отношения, отколкото консултациите. То предполага консултациите. Но това не е съществено. "... с представителните организации на работодатели, на работници и със служителите провеждат политиката по осигуряване по безработица." Именно тук е нарушен принципът на равнопоставеността. Държавните органи са тези, които провеждат политиката. С голямата инерционност на етатистично мислене ние смятаме за съвършено нормално държавните органи да провеждат политиката. Аз мисля, че това не е така. Ако има равнопоставеност, тогава сътрудничеството, а сътрудничеството значи съвместен труд, т.е. те заедно работят, заедно стигат до политиката... Щом стигат заедно до политиката, би трябвало и заедно да я провеждат.
Този въпрос е свързан и с чисто практически проблеми. При обсъждането на закона представители на работодателите казаха, че те смятат, че не би трябвало да правят вноски. Може би намират известно основание в това, че при постановките на закона те не са равнопоставени с другите две страни. Разбира се, аз не съм съгласен с това, но мисля, че редно би било, ако приемем принципа за тристранното сътрудничество, политиката да бъде провеждана съвместно от държавните органи и другите две страни. Иначе принципът има по-скоро смисъла на декларация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Никола Кацарски има думата.
НИКОЛА КАЦАРСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Едва ли някой би тръгнал да твърди, че този закон не е наложителен. Той е абсолютно необходим. И не заради това, че материята, предмет на закона, досега се уреждаше в подзаконови нормативни актове, нещо, което не е особено препоръчително, а защото проблемът за безработицата е много остър. И мен ми се струва, че сега, когато дойде валутният борд, мнозина ще изпаднат зад борда, което с още по-голяма острота налага уреждане на всички тези проблеми, свързани с безработицата.
Този закон по мое мнение, а и не само по мое мнение, бе внесен в Народното събрание в един съвсем суров вид, в насипен вид. Той очевидно е изработен набързо. Съдържа множество противоречия. В него липсват много неща.
На мен ми се струва, че тази прибързаност с внасянето му е породена единствено от желанието сега, днес, в този момент да има един внесен такъв закон в парламента и да бъде приет на първо четене поне.
Получи се един куриоз - във връзка с разискванията, които имаше в комисията по този закон и специално по мястото на фонда и неговото управление в комисията да се получи писмо от вносителя на законопроекта уважаемия министър-председател, който изрази готовност и каза, че не би се противопоставил, ако в този закон и специално в статута на фонда и неговото управление се възприемат и други виждания, различни от застъпените в закона. Това за мен е един парадокс! Този, който внася един закон трябва да знае какво иска и да го внесе така, както според него трябва да бъде. Това е още едно доказателство за прибързаното внасяне на закона в парламента.
Нещо, което е много елементарно, заглавието на закона. И то е крайно неудачно дадено и затова комисията съвсем основателно препоръчва изменението на този закон, за да може заглавието да отрази точно същността на този закон.
Основният проблем, около който се върти всичко е мястото на този фонд и начина на управлението му. Министерският съвет предлага този фонд да бъде към Министерството на труда и социалните грижи. Застъпиха се още две становища, че този фонд трябва да бъде придаден, прикачен или както искате го приемете към фонда за националното осигуряване или че той трябва да има едно свое самостоятелно съществуване. Крайно време е да престанем да мислим с категориите на държавността - държавата има известни функции, но ако ние ще правим гражданско общество, ако ще създаваме една демократична държава - държавата трябва да започне да се освобождава от част от своите функции. Този фонд, както фондът за национално осигуряване, който е една автономна единица, не трябва да бъде подчинен на Министерството на труда и социалните грижи. Той би трябвало да има свое, отделно, самостойно съществуване.
Вярно е, че и логически, и практически този фонд би могъл да бъде придаден към фонда за национално осигуряване, но той ще се намира вече в известно подчинено положение. Ако това, което Парламентарната група на СДС отстояваше още от началото на този парламент, социалните закони близки и сходни по своята същност и по материята, която уреждат се внасяха, както е прието да се казва, в пакет, нямаше да съществува този спор сега. Ако бяха внесени едновременно и синхронно законите за националния осигурителен фонд, за здравното осигуряване и този закон, можеше тогава да се говори за създаване на един цялостен институт, занимаващ се с различните видове осигуряване, но това не е сторено. И ако този фонд се придаде към Националния осигурителен фонд, неизбежно трябва да бъде изменен и законът, който урежда този фонд.
Вярно е, че има чисто практически съображения, които уважаемият министър на труда и социалните грижи изложи, но аз се питам чисто технически дали не може цялата система на Националния осигурителен фонд да бъде използувана от този фонд при независимост на тези два фонда.
Вторият проблем, който се постави и който за мен е особено щекотлив е кой ще управлява този фонд. Така както този проблем е уреден в проекта за закон, той ще се управлява от държавата, от администрацията. Това не би трябвало да става. Бидейки автономен, той трябва да има и автономно управление и в него, в това управление, дали ще бъде едностепенно или двустепенно, това е друг въпрос - въпрос на практическо виждане, но в управлението на този фонд трябва да влязат представителите на тези, които дават средствата за този фонд, т.е. работодателите и работещите.
Друг е въпросът вече как ще бъде уредено това, в какво съотношение, по какъв начин ще вземат те участие в управлението на този фонд, но това е наложително да стане. И това трябва да стане и с оглед на спазване на т.нар. трипартитен принцип при уреждане на социалните и трудови проблеми.
В самия закон от чисто техническа гледна точка, а и не само от чисто техническа гледна точка, има редица несъобразности и излишни неща.Член 2, който говори, че не се допуска дискриминация при прилагане на този закон като се описват съвсем изчерпателно отделните видове дискриминация е абсолютно излишен. Нашата Конституция забранява всякаква дискриминация и нашата Конституция пак по силата на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от нея има пряко действие. Един път завинаги трябва да разберем, че след като нашата Конституция забранява дискриминация ние повече в отделните закони не трябва да се занимаваме с този проблем.
Има и нещо друго, което шокира. Лично аз съм против това администрацията да законодателствува. Има законодателен орган за това. Администрацията е да прилага нормите, а с подзаконовите нормативни актове на практика администрацията законодателствува и моето лично впечатление от този род законодателство е, че законодателството е невинаги успешно, често пъти в противоречие със закона, за който се издава правилник за приложението му.
В този закон въпросът за размера на обезщетението и помощта, защото това са две отделни понятия - размер и помощ при безработица, както и за времето, през което тази помощ или онези средства, които се получават при безработица се определят с правилник на Министерския съвет. Защо това да не бъде фиксирано в закона? Каква пречка има? Условията и днес, и след една, и след две години в тази насока ще бъдат еднакви. Няма никаква пречка това да бъде фиксирано в закона.
Самият закон казва, че месечната вноска във фонда е 5%, малко по-надолу, в следващата алинея на този текст се казва, че съотношението, в което ще правят вноски работниците и работодателите ще бъде определяно ежегодно с бюджета. Защо и какво общо има то с бюджета? И защо този закон по един макар и страничен начин трябва да се връзва с бюджета? Този проблем трябва да бъде уреден в този закон като аз лично правя препоръка и ще направя наред с другите препоръки за изменение на текстове от този закон, ще направя препоръка работници и работодатели да се уговарят, защото няма никаква пречка работодателят да поеме изцяло вноската по фонда - нещо, което ми се струва, че ще бъде и справедливо. Ако няма тази уговорка, тогава самият закон ще определи съотношението на тези вноски.
В самия закон има редица други несъобразности. Има един много тежък бюрократичен апарат за контрол, а и начинът за обжалване на откази за изплащане на безработица, неправилно изплащане на безработица и всичко свързано с плащанията по безработицата представлява една смесица между обжалванията по нашето законодателство на трудови проблеми и обжалване по реда на Закона за административното производство.
Тези и други несъвършенства и несъобразности, дори вътрешни противоречия в този закон би трябвало да се изгладят. И това предполагам, че ще стане при приемане на закона на второ четене, когато ще бъдат направени много предложения в тази насока.
Ще завърша с това, с което започнах - имам много сериозни опасения, че ние няма да предлагаме само изменения и допълнения в този закон. На практика ние ще правим нов закон, това не трябва да става в парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Добромир Тодоров има думата.

ДОБРОМИР ТОДОРОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Разглеждаме Законопроекта за защита при безработица на първо четене. Конституцията на Република България регламентира правото на труд като едно от основните права на всеки гражданин. Неизбежно е в условията на пазарна икономика и пазарни взаимоотношения да не се допуска и възможността да има безработица. У нас тя е факт и за съжаление доста тревожен факт, имайки предвид сравнително високият процент на хората, които в момента са без работа. Ясно се разбира, че реализацията на правото на труд и на защитата при безработица е особено важна задача, чието законово уреждане не търпи повече отлагане. Затова ние трябва да проявим добра воля и да потърсим решение на този въпрос.
В чл. 3, ал. 2 на законопроекта се казва, че държавните и местните органи на властта създават условия за осъществяване на правото на труд, а в чл. 5 се определят задачите на Министерството на труда и социалните грижи, което координира и провежда държавната политика за осигуряване при безработица, за насърчаване на заетостта и по професионалната квалификация и преквалификация.
Важно е изпадналите в положение да са без работа, тоест да са безработни, да бъдат обезпечени и подпомогнати финансово. Много важно е обаче, според мен дори по-важно е те да бъдат отново интегрирани в полезна дейност, да им бъде дадена възможност отново за труд. Кошмарно е, когато определен човек, който има и желание, и сили и възможности, да не може да ги реализира в трудовия процес. Особено ако безработицата му продължи по-дълго, той започва да се чувства непълноценен, ненужен, дори и да е финансово подпомогнат. Ето защо аз ще се спра предимно на втората част от задачите на този законопроект - активната политика на пазара на труда.
Какво предлага този законопроект и какво би могло да се направи още? За радост, а това вече беше казано мисля от господин Койчев, и без съществуването на такъв закон в нашата страна съществува една доста добре изградена, организирана и работеща система за обезщетяване и подпомагане при безработица, както и доста добре организирана дейност по насърчаване на заетостта, квалификацията и преквалификацията, които в крайна сметка също подпомагат процеса на трудовата реализация.
Досегашната политика на пазара на труда, провеждана от Министерството на труда и социалните грижи, респективно Националната служба по заетостта, е насочена към създаване на благоприятни условия за насърчаване на заетостта и намаляване предлагането на работна сила. Анализирайки дейността й от нейното създаване, се очертава ясна тенденция на разширяване обхвата на активна политика, която тя провежда. В съответствие с нормативните документи Националната служба по заетостта извършва: посредничество по информиране и наемане на работа, професионално ориентиране на безработните лица и организирането на квалификацията и тяхната преквалификация, посредничеството при квалификацията и преквалификацията, разработване и реализиране на програми и мерки за насърчаване на заетостта.
В чл. 22 на законопроекта е предвидено подпомагането за започване на подходяща работа да се осъществява чрез: посреднически услуги по заетостта, създаване на условия за минимална трудова заетост, подпомагане за постъпване на работа и специализирани услуги за започване на самостоятелна стопанска дейност. Ясно се вижда, че със законопроекта се продължава и доразвива вече установената практика, която има и реални резултати, на които ще се спра по-нататък, за да се очертае още по-добре необходимостта от този закон.
В резултат на развитието и усъвършенстването на посредническата дейност и услугите, предоставени от бюрата по труда, броят на устроените на работа през 1995 г. нарасна с над 50 на сто спрямо тези от 1994 г. и достигна около 125 хил. безработни лица. За 1996 г., въпреки кризисната ситуация в нашата икономика, се очаква чрез бюрата по труда да бъдат устроени на работа над 135 хил. безработни. Тези резултати са постигнати благодарение на установените контакти между работодателите и бюрата по труда. През последните две години доста голям брой фирми и дружества се обслужват от трудовите посредници в бюрата по труда. Основните държавни и общински фирми в страната са обхванати и контактите с тях са трайни. Ежегодно се провеждат между 95 и 110 хил. срещи с работодатели с цел изясняване тенденциите, свързани с увеличаване на заетостта или освобождаването на работната сила. В законопроекта са разработени и превърнати в нормативни текстове правата и задълженията на търсещите работа, както и правата и задълженията на работодателите, в това число на административно-наказателната отговорност.
Другият основен момент в активната политика на пазара на труда, провеждана от Националната служба по заетостта и възприета и уредена в законопроекта, е дейността по професионалното ориентиране и организиране обучението на безработните лица, регистрирани в бюрата по труда. През 1995 г. около 20 хил. безработни лица са завършили курсове за обучение, което е съществено повече от същата дейност, извършена през 1994 г. През тази година се очаква техният брой да е по-голям от този през 1995 г. Не е без значение и чисто психологическото въздействие на обучаваните, на хората, обхванати в тези курсове по квалификация и преквалификация, които макар и временно намират определено занимание. Това занимание, разбира се, им увеличава шансовете за едно трайно настаняване на работа.
През последните две години е характерно и значително разширяване на обхвата и разнообразието на прилаганите програми и мерки за насърчаване на заетостта и повишаване на качествената характеристика на безработните лица с неравностойно положение на пазара на труда. Това е третото направление от активната политика по насърчаването на заетостта. Най-съществен дял в тази област заема програмата за временната заетост, чрез която в общественополезна дейност през 1995 г. бе осигурена заетостта на над 38 хил. души. През текущата година тази цифра вече надхвърля 50 хил. души. Своето развитие получиха програми, вероятно всички колеги знаят, като програма за младежка заетост, ограмотяване, квалификация и заетост, осигуряване на работни места в лесокултурни мероприятия, подпомагане ресоциализацията на освободените от местата за излежаване на присъди, от Социални грижи към заетост, развитие на Центъра по рехабилитация и преквалификация на слепите. През последната година, имам предвид тази, се стимулира заетостта в производството и преработката на тютюн, като над 8 хил. души са ползвали предвидените насърчителни мерки. Тази година стартират и програмите за заетост на безработни лица в общините Мадан и Рудозем, като за целта се предвижда създаване на дружества за заетостта като форма, в която ще могат да намерят своята реализация една доста голяма част от останалите без работа.

В резултат на всички тези програми, както и предприетите активни мерки1 на пазара на труда непрекъснато се увеличава относителният дял на свързаните с провеждането на тази политика разходи в общата структура на фонд "Професионална квалификация и безработица".
В чл. 27 на законопроекта са определени насоките, в които органите на държавната и на местната власт разработват програмите, имащи за цел насърчаване на заетостта и откриване на работни места.
Уважаеми колеги, ще си позволя пак да потвърдя, че с предложения проект на Закон за защита при безработица и насърчаване на заетостта, ползвам направеното предложение от председателя на комисията за промяна на наименованието на закона - да не е Закон за защита при безработица, а да е Закон за насърчаване на заетостта - правилно се предлага всички дейности по активната политика на пазара на труда да бъдат законово уредени. Предлаганата уредба в глава трета - "Професионална квалификация" - запълва един вакуум в законодателството, а именно професионалната квалификация и преквалификацията на възрастните. Регламентирани са възможностите за въвеждане на държавни изисквания за професионална квалификация и тяхното утвърждаване. Това, както и лицензирането на фирмите, имащи право да обучават, ще създаде възможност и за повишаване качеството на предлаганото обучение и възможността да отговаря по-точно на изискванията на работодателите.
Предвижданата възможност с чл. 27 от законопроекта за реализиране на програми и мерки за насърчаване на заетостта също създава правна възможност за разширяване на техния обхват и възможност за активна намеса с цел повишаване степента на заетостта. От друга страна, предложеният законопроект следва да се допълни с конкретни мерки, свързани с подпомагането на безработни лица и работодатели с цел самонаемане, устройване на работа на хора в неравностойно положение на пазара на труда, като инвалиди, дълготрайно безработни, младежи и т.н. Една голяма част от нещата, които искам да споделя, бяха казани под една или друга форма от преждеговорившите.
Затова в заключение може да се посочи, че предлаганият проект на Закон за защита при безработица и насърчаване на заетостта, който е съобразен с нашата действителност и с опита на развитите страни, с посочените по-горе допълнения и от изказалите се преди мен създава стабилна правна уредба за провеждане на активна политика на пазара на труда в Република България. В нашата комисия ние сме работили в тази посока, имаме готови или почти готови текстове по неуредените или по непълно уредените въпроси и за второто четене ще направим необходимите предложения.
Ето защо аз смятам, че законопроектът може да бъде приет на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Иван Сунгарски има думата.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз ще започна с една кратка реплика към господин Тодоров. На моя актуален въпрос преди известно време господин Коралски изнесе факта, че средствата към фонд "Професионална квалификация и безработица", които са отишли като разходи за административния персонал, обслужващ фонда, надвишават средствата, които са използвани по предназначение. Което показва, че това, за което вие споменахте преди малко, а именно активна политика, май не е точно така.
Още един факт би следвало да стане известен на залата - че от набраните във фонда средства 8 млрд. и 8000 млн. лева в момента са дадени под формата на безлихвен кредит на Националния осигурителен институт, по-точно, за изплащане на пенсии, а едва 1 млрд. и 400 млн., ако не бъркам, фигурират във фонда. Ако това се нарича активна политика за борба срещу безработицата и активна политика по преквалификацията, аз бих се съгласил, стига някой да го потвърди. За мен това не е активна политика.
Ще се спра малко по-задълбочено на фактите, които съпровождаха внасянето на законопроекта. Стана ясно благодарение на становищата, които бяха прочетени тук, че съществуват концептуални разлики между разработения от Министерството на труда и социалните грижи проект и проекта, който се намира в момента в залата. И то съществени концептуални разлики, бих казал, и по управлението, и по подчинението на фонда, и най-вече в аспекта трипартизъм при неговото управление. Искам да уведомя всички народни представители, че на заседанията на комисиите, както и господин Цоньо Ботев подчерта, стана ясно, че предложеният в момента за първо четене законопроект не е бил обект на обсъждане в Националния съвет по тристранно сътрудничество. Там е обсъждан и работен в аспект подобряване законопроект, изготвен от Министерството на труда и социалните грижи, който обаче в последния момент благодарение на две становища, съжалявам, че този закон ми дойде малко изневиделица, защото, както подчертах в началото на заседанието, председателят миналия път в нарушение на чл. 40 не обяви дневния ред за тази седмица, така че не нося тези становища, но на база на две становища, ако не се лъжа, на Министерството на правосъдието и на един от отделите към Министерския съвет, мисля, че беше "Административна реформа", законопроектът е преработен и това, което влиза в залата, е нещо съвсем различно от това, за което тристранните партньори са били уведомени или върху което са работили.
Господин Койчев в изказването си не в качеството си на председател на една от комисиите, а като народен представител каза, че в закона са направени възможните имплантации от международното законодателство в тази област. Може би е така, аз, за разлика от него, не познавам международния опит, но искам да подчертая един друг момент - че България в последните години се превърна в един опит за имплантации, трансплантации и какви ли не други импортни и експортни експерименти. Вероятно и този законопроект отива в такава форма. Дори и предстоящият валутен съвет или борд е пак имплантация в българската финансова система, а не нещо, което ние сме създали преди 120 години, имам предвид националната банка. Според мен е крайно време експериментите в това отношение да спрат по простата причина, че до вливането на всички социални фондове в бюджета ние сме имали добре работеща социалноосигурителна система. И самият факт, че в момента и по този законопроект, и по Закона за социалното осигуряване, и по Закона за здравното осигуряване съществуват невероятни бъркотии се дължи на факта, че тези законопроекти влизат един по един, без да е предложен и приет от Народното събрание един рамков закон за социалното осигуряване изобщо, който да създава концепцията на тази осигурителна система в България
Доколкото аз се опитвам да вникна в системата, няма да бъде лесно така внасяните на парче закони да бъдат съвместени един ден в един такъв рамков законопроект. Според мен, това е слабост от страна на Министерския съвет, защото не започна точно оттук. Според мен, нормалното и рационалното беше в Народното събрание да бъде внесен рамковият законопроект и после да бъде запълван със законопроекти по отделните сфери.
Слава Богу, доста от колегите говориха по конкретни пунктове от законопроекта и просто не се налага да ги повтарям. Но не мога да не се спра на противоречието, което съществува между чл. 1, ал. 1 в това, което ни се предлага в момента да гледаме в залата, което гласи: "Този закон урежда обществени отношения при ..." и така нататък.
И същевременно, в глава втора - "Статут и управление на фонда" е писано: "Председател на Управителния съвет по право е министърът на труда и социалните грижи." Или този фонд разглежда обществени отношения, или касае междудържавни отношения, които аз тук просто не ги виждам.
Ето защо мисля, че забележките, които проф. Кюранов и колегата Ботев, направиха по законопроекта, водят към един-единствен извод. Става въпрос за средства, които се набират от обществото и безспорно е необходимо управлението на тези средства да бъде извършвано също от обществото. Има една-единствена форма, по която такъв тип дейност може да бъде синхронизирана и може да бъде част от политиката, която Министерството на труда и социалните грижи провежда. И това е една теза, която аз застъпих в комисията. Съществени възражения върху тази теза аз не чух нито от министъра, нито от някой от членовете на комисията, нито пък от поканените гости и експерти. Това е една възможност фонд "ПКБ" да функционира към сега съществуващата Национална служба по заетостта. Тя да бъде службата или по-точно органът, който да управлява средствата към фонда и същевременно да бъде под опеката на Министерството на труда и социалните грижи, за да може чрез нея да се упражнява и политиката, имам предвид държавната политика, по този въпрос. Но една самостоятелност на фонд "ПКБ" и на средствата към него в момента е абсолютно задължителна.
Абсолютно задължително е и управлението на така описаните обществени средства да се осъществява на трипартиден принцип.
В законопроекта се предвижда управителят да бъде назначаван по предложение на Министерския съвет. Според мен това също не е правилно. Управител на фонда или на органа, който ще контролира фонда трябва да бъде една фигура, която да се избира в Народното събрание и доколкото е възможно тази фигура да бъде политически неангажирана и с висок обществен авторитет, след като става въпрос за управление на обществени средства.
Защо са обществени, мога да потвърдя с факта, че в чл. 11 от предвидените приходи във фонд "Професионална квалификация и безработица", тоест начините на техните набирания, които са 10 на брой, поне в законопроекта, който ни се предлага. В една-единствена точка се предвиждат и целеви постъпления от държавния бюджет. Друг е въпросът дали след въвеждането на така наречения валутен борд, такива целеви постъпления от държавния бюджет изобщо ще има във фонд "ПКБ", в което лично аз силно се съмнявам.
Пределно ясно е на колегите, че се предвижда една силно рестриктивна политика по отношение на разходването на бюджетни средства, така че твърде проблематично е какви точно суми ще постъпят от бюджета във фонда и дали тези суми могат да бъдат достатъчен аргумент той, имам предвид фонда, да бъде подчинен на едно силно държавно управление.
Какви са моите опасения за това, ако фондът бъде прикрепен към Националния осигурителен институт? Те не са опасения, а се базират на реалните факти такива, каквито са в момента. Аз ги споменах в началото на заседанието. Средствата, които съществуват в момента във фонда се използват за изплащане на пенсии. Това е истината. Имаме устното обещание или декларация на господин Николов - управителят на НОИ, че до края на годината той ще възстанови средствата, които е взел от фонд "ПКБ". Аз вече съм Тома Неверни, докато не видя - не вярвам.
Искам да се спра и на още един момент, с което ще приключа - предложението на господин Койчев глава трета да отпадне. Ние доста говорихме на заседанието на Комисията по социалната политика за това, че активната и пасивната политика в областта на безработицата и професионалната квалификация е уместно да бъдат съвместени след като беше съвсем ясно казано, че материята в този закон спокойно може да бъде разделена на три. Така ли беше, господин Димитров? (Обръща се към заместник-министъра) Но за да има наистина една синхронизация и на активната, и на пасивната политика, се счете, че е по-разумно тази материя да остане в този законопроект.
Мисля, че ако господин Койчев при съществуващите определено явно залегнали негови амбиции, нееднократно демонстрирани тук, да бъде една от водещите фигури от страна на левицата в областта на социалната политика се увенчаят с успех - сиреч предложеното от него отпадане на глава трета стане факт, аз мисля, че законът ще загуби.
Бих искал обаче по този въпрос представителите на Министерството на труда и социалните грижи да кажат мнението си. Имам предвид, само изложеното становище на господин Койчев, че е необходимо и той ще го предложи - глава трета да отпадне. Мисля, че вие, господа, трябва да внесете яснота по този въпрос, като мнение на Министерството на труда. За това и сме ви поканили тук.
Още много може да се говори по този законопроект, но нещото, с което наистина ще завърша, е фактът, че дори колеги от левицата протестираха срещу това, в комисиите и в Народното събрание да се вкарват законопроекти, които не са добре изработени и съответната комисия трябва да се превърне в един допълнителен работен орган към съществуващите в Министерския съвет, за да предложи на залата нещо, що-годе свестно. Аз също съм от тези, които възразиха срещу подобен подход - един законопроект, внесен по надлежния ред в Народното събрание да се доработва. И най-вече със съображението, че тук се получава, както подчертах в началото, концептуална разлика между това, което се гледа и това, което се върши в комисията. Благодаря за вниманието.
Все пак, моля, господин Коралски, да кажете за глава трета, защото това е много важно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата министър Коралски.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Уважаема госпожо председател, дами и господа депутати, уважаеми господин Сунгарски! Наистина, активната политика е една от най-бързо развиващите се части в областта на политиката на заетостта. Самият факт, че тази година около 35 на сто от бюджета ще бъде изразходван именно за активна политика, при 1-2 на сто в предходните години, само по себе си е показател за развитие в една правилна посока.
Що се касае за професионалната квалификация, лично аз смятам, че вероятно след време, в рамките на реформата в образованието, сигурно ще има закон, който да, така да се каже, секторира отделните видове образование и квалификация - начално, средно, професионално след завършване. Но в случая, глава трета е от изключително важно значение, за да може ние да реализираме в пълна степен този много важен елемент на активната политика, а именно професионалната преквалификация, особено сега при очакващите се структурни промени в икономиката. Вероятно, правилният подход е тя сега да остане тук, а тогава, когато му дойде времето, както е правено и с други закони, тази част да си отиде към един общ закон, който да я регламентира. Струва ми се, че на този етап е рано да отпада тази глава. Аз казвам мнението на Министерството на труда и социалните грижи, а и ръководейки се от дебата по закона.

А що се касае до това, което Вие казахте, къде да бъде, мисля, че където и да бъде, най-важното е да има закон и го свързвам с това, което казахте за борда. Наистина при борда възможностите на правителството ще бъдат рязко ограничени и ние трябва да сме сигурни, че със закон както финансовата стабилност, така и правата на гражданите са гарантирани, тъй като всяко едно правителство, независимо кое е то, може да бъде поставено на изкушение, регламентирайки с подзаконов нормативен акт, т.е. с постановление да ореже някои от тези придобивки. А особено сега, когато бордът очевидно ще постави на преден план реално преструктуриране във всички области на икономическия и социалния живот, тези гаранции трябва да бъдат издигнати на едно законово равнище и затова всъщност това е един от законите, които аз разглеждам като елемент от социалните гаранции за въвеждане на един такъв валутен борд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Димитър Димитров има думата.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! С проекта на Закон за безработицата, внесен от правителството, се цели да се уредят обществените отношения между държавата, работодателите и гражданите във връзка със социалното осигуряване и подпомагане при безработица, насърчаване на заетостта на безработните, професионалната квалификация и преквалификация, посредничеството по информиране и наемане на работа на български граждани в други страни и на български и чуждестранни граждани в България.
С този законопроект се изпълняват изискванията, заложени в Конституцията на Република България, регламентирането на социалното осигуряване на лица, останали временно без работа, да се осъществява със закон.
Отчетен е и опитът и е съобразен с принципите на законодателството в Европейския съюз. Проектът е съобразен с чл. 69 и чл. 70 на Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга, Бялата книга и приложението към нея.
Необходимостта от защита на доходите чрез осигуряване срещу риск - безработица, е безспорна. Тя произтича от редица икономически, социални и политически фактори - трайно задържащо се високо равнище на безработица, създаване на условия за провеждане на една или друга икономическа политика, необходимост в условията на динамично променяща се икономическа обстановка от гъвкав пазар на труда, осигуряването на минимална социална защита на безработните и техните семейства и не на последно място запазването на социалния мир.
Защитата на доходите при безработица има за своя основна цел да поддържа в определена степен дохода на лицата при настъпването на риск - безработица. Същевременно към внесения законопроект могат да бъдат направени някои допълнения и изменения, с които ще се осигури по-пълно съответствие с целите, поставени в закона, с концепцията за реформата в общественото осигуряване и социалното подпомагане, ще се отчетат някои виждания и предложения на социалните партньори.
Освен казаното в тази насока от колегите, които говориха преди мен, по-подробно искам да отбележа начина на регламентиране на размерите на паричните обезщетения и помощ при безработица и продължителността на тяхното получаване, а също и разпределението на осигурителните вноски между работодателите и работещите по договор.
В чл. 17, ал. 2 на предложения проект за закон е предвидено това разпределение да се определя със Закона за държавния бюджет. Смятам за необходимо съотношението на осигурителната вноска между работодатели и работещи да е определено точно в този закон и в съотношение или чрез преговори между работодатели и работещи.
В чл. 39, ал. 1 размерът на паричното обезщетение за безработица на лицата, които са работили при пълно работно време, е предвидено да се определя с поднормативен акт от Министерския съвет. Този размер е необходим да бъде определен точно в закона като процент от средномесечното брутно трудово възнаграждение за последните 6 месеца. В повечето държави - Чехия, Словакия, Унгария за размера на обезщетенията са въведени и долни, и горни граници. Целта е, от една страна, да се гарантира тяхното минимално равнище, а от друга, да се въведат ограничения, чрез които да се намалят разходите по издръжка на безработните и да се реализира стимулираща функция на схемата за поддържането на доходите. Подобна долна и горна граница може да бъде застъпена и в този закон.
В чл. 41, ал. 1 продължителността за изплащане на паричните обезщетения е предвидено да се определя от Министерския съвет.
Необходимо е в закона в зависимост от продължителността на трудовия стаж на безработното лице да са точно определени периодите за изплащане на обезщетението. В различните страни тези периоди са различни.
В Унгария минималната продължителност на обезщетението е 3 месеца, а в Чехия максималната продължителност на обезщетение е 6 месеца.
За България може да се включи в закона подробна скала на периодите с минимална продължителност 6 месеца и максимална - 12 месеца, в зависимост от трудовия стаж.
В чл. 42, ал. 1 по подобен начин са решени размерът и периодът на получаване на обезщетения на лица, прекратили трудовите си правоотношения по своя инициатива или дисциплинарно уволнени.
В чл. 51, ал. 2 не е определена помощта за безработни до 30-годишна възраст, а това е предоставено на Министерския съвет. В този закон тази помощ може точно да бъде определена като функция от минималната работна заплата, така също и продължителността, през която тя ще се получава.
В чл. 52, ал. 2 също на Министерския съвет е дадено правото да определя размера на паричната помощ за продължителна безработица. И в този случай размерът и продължителността трябва да се определят точно в този закон.
Това са част от някои допълнения и изменения на Закона за безработица, които смятам, че могат да бъдат отстранени на второ четене и които ще обогатят и подобрят предлагания проект, още повече, че по тези предложения още в предварителните обсъждания в комисията беше постигнато принципно съгласие. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Госпожа Гюлбие Реджеб има думата.
ГЮЛБИЕ РЕДЖЕБ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! Разглежданият Законопроект за защита при безработица на основание чл. 51, ал. 2 от Конституцията на нашата страна, е една необходимост, защото все пак вече втора година в това Народно събрание ние всички сме длъжници на безработните в тази страна. Всички знаем, че те не са малко и затова обсъждането на този законопроект и особено участието и стигането до консенсус от всички парламентарни групи, ще бъде една необходимост. И аз апелирам към всички, особено в Комисията по труда, социалните и демографските поблеми, много сериозно да се занимаят със законопроекта, който ще уреди наистина отношенията при безработните в тази страна.
Искам да започна и с факта, че такъв законопроект се внася за трети път в Народното събрание. Първо беше внесен Законопроект за трудовата заетост, Законопроект за насърчаване на заетостта и днес вече той претърпя промяна и се нарича Закон за защита при безработица.
Аз също бях член на работната комисия към Комисията по труда, социалните и демографските проблеми и честно казано тази работна комисия страшно много се затрудни в своята работа, мислейки какво становище да предложи на членовете на тази комисия. Разбира се, това затруднение не дойде само от факта, че имаме един такъв законопроект, който е внесен от Министерския съвет и трябваше да седнем и да го обсъждаме, но много други проблеми, които са отстрани погледнати, попречиха на работата на тази работна комисия.
Първо, ние не разполагахме с всички материали както на членовете на Тристранния съвет, така и с всички други законопроекти, за които в комисията и министърът на труда и социалните грижи, и членовете на синдикатите говориха, де факто ние не бяхме запознати с тези законопроекти. Но както и да е, работната група предложи по основните моменти, по най-наболелите места в законопроекта проект за становище на комисията.
Бих искала да се спра и на друг един мотив, защото преди малко господин Коралски каза, че в условията на валутен борд ние страшно много ще се нуждаем от един такъв закон. Разбира се, той е прав, ако Народното събрание гласува валутният борд да започне своята работа в страната, тогава ние ще видим какви затруднения ще има по отношение на безработните. Но не трябва да се бърза, винаги сме казвали: "Бързайте бавно!", защото аз за първи път виждам такъв законопроект, какъвто е внесеният от Министерския съвет. Той много ми прилича на Законопроекта за БДЖ, с който впоследствие знаете какво стана. Той напълно се промени, но за съжаление е жалко, че ние, народните представители, не сме си гласували в нашия правилник точка, с която да имаме право да връщаме законопроектите на Министерския съвет обратно за дообработване, за прецизиране и така нататък.
И днес, щем не щем, Комисията по труда и социалното осигуряване ще се превърне в писар на нов закон, защото все пак няма как. Такъв законопроект трябва да бъде приет. Аз още веднъж казвам, ние го дължим на безработните в тази страна.
Основен спорен момент, както и моите колеги преди мен подчертаха, това е дали фондът, който се създава - фонд "ПКБ", е обществен или държавен. Защото започвайки още в раздел първи, чл. 1, ал. 1, ние говорим за обществени отношения. Но стигнем ли до чл. 5 виждаме, че тук става въпрос за провеждане на държавна политика за осигуряване при безработица, за насърчаване на заетостта и така нататък. И тук много сериозно трябва да си отговорим, както и моите колеги подчертаха, дали този фонд "ПКБ" е обществен и дали е държавен.
Разбира се, бихме се спрели и на опита на европейските страни. Например в Германия този фонд е напълно обществен и се управлява трипартитно, финансира както пасивните плащания, така и активните мерки като ориентация, насърчаване на заетостта и така нататък и за радост този фонд в Германия работи много добре и резултатите са наяве.
От друга страна, много сериозно и в комисията, а виждам и в залата, се спори по въпроса дали фондът да бъде напълно автономен, къде да бъде, дали да бъде полуавтономен, напълно автономен, или да бъде на пряко подчинение на министъра на труда и социалното осигуряване.
В тази връзка изразявам лично мое мнение, че този фонд "ПКБ" трябва да бъде напълно самостоятелен. Учреден от правителството и представителните организации на работодателите и работниците, с двустепенна структура на управление - да има управителен съвет и надзорен съвет, изграден на трипартитен принцип. Оперативното управление на фонда вече може да се повери на Националната служба по заетостта. Разбира се, моите опасения в тази връзка са следните: за близо две години вече от този фонд "ПКБ" тогава, когато правителството и много други министерства са във финансово затруднение, веднага отиват на варианти безлихвени заеми от фонд "ПКБ". Де факто тези средства ние можем да ги използваме напълно за квалификация, преквалификация, както да финансираме активните, така и пасивните плащания при безработните. Вече близо 10 млрд. лв. безлихвени заеми са взети от този фонд "ПКБ". Докога ще продължаваме да работим така?
И от тази гледна точка наистина изразявам мнение, че фонд "ПКБ" трябва да бъде напълно самостоятелен, на трипартитен принцип на управление.
Знаем, че държавните служители не внасят своите отчисления във фонд "ПКБ". Затова може би държавните служители, разбира се, техните работни заплати се уреждат с постановление на Министерския съвет, един вид тези отчисления са дължими във фонд "ПКБ" и, разбира се, те са дължими от страна на държавата, може би. В случаите, когато обаче държавни служители останат безработни, на улицата един вид, разбира се, не е приятно за никого, но получават обезщетения от фонда.
В тази връзка, господин Коралски, нека да помислим малко по-сериозно дали наистина не е дошло времето, когато и държавните служители да внасят своите отчисления във фонда и когато останат безработни да получават обезщетения от този фонд.
Още веднъж искам да кажа за необходимостта от приемането на един такъв закон. Струва ми се, че основно този закон ще претърпи промяна в комисията и вече получихме уверението на Министерството на труда и социалните грижи, и на партньорите, и от страна на работодателите, че ще бъдат предоставени съответните експерти в комисията, за да може да бъде разработен един напълно нов Закон за защита при безработица и насърчаване на заетостта.
Казаното в чл. 1 и концепциите по-нататък сериозно се разминават. Както и в началото казах, още в чл. 1 се говори за едни отношения, след това в чл. 5 - за други, и така нататък. Може би в закона се получава едно сериозно объркване. Предполагам, че всички колеги ще се обединим около факта, че няма да бързаме толкова много, за да направим един качествен и работещ закон, закон, който да уреди истинските отношения при безработните в нашата страна. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Господин Боян Киров има думата.
БОЯН КИРОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Безспорно при обстановката, в която в момента е страната, този закон е необходим. Той трябваше да влезе в пленарна зала и независимо от критиките към някои постановки в него смятам, че е наложително да продължим да работим по него след приемането му на първо четене доста бързо.
Искам да се спра върху някои моменти от закона, които ми се струва, че би трябвало между първо и второ четене малко да доразвием, и по-специално върху ролята на Националната служба по заетостта.
Националната служба по заетостта в момента съществува на базата на едно постановление на Министерския съвет от 1992 г. Тя има доста служители, около 4000 души. От 1995 г. към нея е изграден и функционира и Център за професионално развитие и ориентиране. А от началото на 1996 г. тя има и няколко регионални служби - 9 на брой.
Нейната дейност в момента се свежда до правото, осигуряване на правото на получаване на обезщетения, ако хората имат тези права, дадени им от предишни закони. Освен това, активни мерки на политика на пазара на труда, насочени към работодателя и към самите лица, с цел постигане, поддържане и увеличаване на тяхната заетост. И на последно място - разработване и реализиране на специализирани програми за увеличаване на заетостта.
Струва ми се, че всъщност това последно място, а именно създаването на програми за увеличаване на заетостта, би трябвало да се превърне в основна роля в момента на Националната служба по заетостта. Защото една от задачите, която си поставя законът, и който освен в дефинирането на Националната служба по заетостта и нейните функции на няколко пъти се повтаря по-нататък, това е намаляване на безработицата, а не просто плащането на осигуровки на безработните.
Между другото по този начин, чрез този закон, се осигурява донякъде и изпълнението на чл. 48, ал. 1 от Конституцията на страната, който гласи, че "Гражданите имат право на труд", но освен това добавя: "Държавата се грижи за създаване на условия и за осъществяване на това право". В момента единственият орган, който поема тези функции, това е именно Националната служба по заетостта.
Мисля, че при днешните условия, когато твърде често и хора, и правителство, и депутати разглеждат икономическото развитие като една самоцел, когато в интерес на икономическа ефективност ние твърде често забравяме, че всъщност икономиката работи за хората, а не обратно и че икономиката трябва да е подчинена на един демократично издържан социален проект, функциите на тази служба са много важни. Вярно е, че това не е проблем само на България. Криза на безработицата, предизвикана от структури на безработните и непълна заетост обхваща целия свят. По данни на ООН една трета от работната сила в света, не в България, а в света е засегната от този проблем. Но всъщност при бързото преустройство на социалистическата икономика към пазарна икономика при нас твърде грубо се копираха някои модели на развитите страни, които се оказаха недотам приложими при нашите условия, което доведе до сериозна структурна безработица и продължава да води до явления, които се наблюдават, наблюдаваха се и продължават да се наблюдават в така наречения юг. Тоест, наблюдава се отпадане на една голяма категория хора от активния социален живот, което би било страшно за обществото, ако допуснем да продължат нещата да се развиват така. Хората с ниска квалификация стават излишни за живота. Просто няма място за тях, защото влизат модерни технологии, изискват се хора с по-висока квалификация. Но всъщност големият въпрос е действително ли е предопределена тази съдба на хората. Дали създаването на глобалната икономика предопределя фактора на безработица в недотам развитите страни. Струва ми се, че недостатъчно се обръща внимание на вътрешния пазар, а той е един сериозен фактор, който може да поеме доста голяма част от безработните. Но за това са нужни сериозни анализи. Нужен е сериозен анализ на търсенето на съответни стоки и на проблема защо се явява безработица на отделните места.
Именно тези проблеми, свързани с анализи, свързани с изграждането на нови проекти ми се струва, че би трябвало да бъде ролята на Националната служба по заетостта, а не просто информация за това къде има и къде няма работни места. Но така, както е дефинирана в момента Националната служба по заетостта, тя по един или друг начин се оказва, че е под шапката на Министерството на труда и социалните грижи. Защото в чл. 7, ал. 3 е казано: "Функциите, задачите, устройството е дейността на Националната служба по заетостта се уреждат с правилник, утвърден от министъра на труда и социалните грижи". Нивото на Министерството на труда и социалните грижи, а оттам министърът не е такова, че да може да извърши национални програми, а тази служба ще трябва да извършва координиращи функции между няколко министерства и да прави сериозни национални програми. И ми се струва, че би било по-правилно тя да бъде на директно подчинение на Министерския съвет. Тя да бъде надведомствена. И бих предложил на колегите да помислим върху този въпрос между първо и второ четене.
И един друг сериозен проблем, който засяга нашия закон, това е въпросът за семейните помощи при безработица, който е засегнат в чл. 53. Тук се разглежда въпроса, че в случаите, когато семейството има едно дете до 16 години, посочени са и други условия, но общо взето безработният ще получава по-големи помощи в случай, че семейството има и деца. Това като че ли е един първи опит, който се прави да погледнем от гледна точка на социалните закони, а не от гледна точка на отделната личност, да се съобразим с факта, че личностите най-често живеят в семейство. За съжаление, ние нищо такова не направихме и в данъчните закони досега, докато опитът в данъчното законодателство в света е, че се облага семейният доход и той зависи от членовете на семейството, а не просто дохода на лицето, което работи и го придобива.
Бих предложил тук чл. 53 да бъде доразвит, защото твърде рядко обръщаме внимание на факта, че в България има немалко семейства, които са така наречените непълни семейства, в които има един трудоспособен човек. По една или друга причина семействата са разделени, а има случаи когато някой от трудоспособните хора е починал и там са останали едно, две, а понякога и повече деца. В такъв случай семейните помощи за безработните трябва да бъдат в размер, който да гарантира оцеляването на семейството, а не само на личността. И ми се струва, че в този аспект трябва преразгледаме чл. 53. Тоест, заложени са добре нещата, казано е "а", но трябва да кажем и "б".
Това, според мен, са проблемите, върху които трябва да поработим между първо и второ четене. Иначе мисля, че законът в общи линии е добър, приемайки някои от забележките на колегите и на комисията. Смятам, че той трябва да бъде гласуван на първо четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Преди почивката давам думата на госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, независимо че много неща вече се казаха по този законопроект, аз се чувствам длъжна също да изразя моето становище. Още повече, мисля си, че по този начин ще помогна на колегите от залата, на които така или иначе ще им се наложи да изразят чрез гласуване собственото си мнение по този законопроект. Говоря пак за този, защото аз, за разлика от колегите в залата, имах възможността да присъствам на всички заседания на нашата комисия - социалната комисия, да ползвам много материали и да чуя много становища, които, за разлика от вас, колеги, които сте тук, ми дава някакво основание да твърдя, че такъв Закон за защита при безработица - разбира се трябва да имаме, но точно този закон не трябва да го имаме. Още повече, че тук се опитваме някак си елегантно да кажем, че като че ли нищо не е станало, но всъщност има една подмяна. В Народното събрание се вкарва един закон, по който се иска ние по принцип да гласуваме за философията на този закон, а в същото време аз ви уверявам, че след второто четене ще излезе съвсем нов закон, с нова философия, с нови принципи. Това е една порочна практика. Много пъти съм казвала когато става дума за законите, които внасяме специално в тази сфера, че така закони не се правят. Ако някой продължава да си мисли, че така можем да продължаваме за една толкова важна жизнена сфера, каквато е социалната, защото там са всички групи от нашето общество, ако така им помагаме, с такива закони - недоносчета, значи просто ние не си вършим работата в Народното събрание.
В системата на демократизирането на социалните отношения в една правова държава отдавна е налице необходимостта от закон, който да защитава безработните, а особено в условията на над 90 на сто държавна собственост и явните или скрити фалити на тази собственост, поради липса на контрол и професионализъм. Всичко това особено силно рефлектира върху най-слабо защитената социална категория - безработните.
Дали предложеният проект за закон е в състояние да осигури нещо, някакъв жизнен минимум на онези, на които е посветен - основно безработните? При прочитане на предложения проект за закон и за неспециалист ще стане ясно, че липсва единство в закона. Много части от него могат да бъдат насочени към Кодекса на труда, например "Права и задължения на работодателите", цял раздел трети "Масово уволнение на работници или служители", глава четвърта и не само те.
Първото неприятно впечатление, което прави този законопроект, е непоследователността на изложение на отделните части и раздели, което мен лично ме навежда на мисълта, че може би изготвянето на този проект за закон е било дело на няколко отделни човека, които впоследствие не са имали време да синхронизират написаното помежду си, да отстранят повтарянето на една и съща материя и да редактират един ясен закон, който да има повече разрешителен, отколкото отграничителен характер. Проектозаконът би трябвало да дава по-голяма свобода както на търсещите работа, така и на онези, които могат да им я осигуряват, да поощрява всички налични в България структури - образователни, производителни, научни, за съвременни конкретни дейности по квалификацията и преквалификацията на безработните.

Би трябвало при разработването на проблема за защита на безработните да се има предвид и едва прохождащият по мое мнение процес на приватизация, който изобщо липсва като понятие. В този законопроект никъде не се среща думичката приватизация. Повечето от важните неща, които би трябвало да бъдат регламентирани с този закон, всъщност представляват препратки към неясни по съдържание подзаконови нормативни актове, например функциите, задачите, устройството и дейността на националната служба по заетостта се уреждат с правилник, утвърден от министъра на труда и социалните грижи.
Прави впечатление фактът, че законопроектът като че ли цели да разшири още повече структурата на Министерството на труда и социалните грижи, като се създава и апарат за самоконтрол - т. нар. инспекторат със съответните подразделения до регионално ниво.
Подробно е определен статутът и управлението на фонд "Професионална квалификация и безработица", неговият състав и функции, но принципът остава неясен. Липсват гаранции за правилното управление на средствата, постъпващи по сметките на фонда, като управителният му съвет е оставен сам да утвърждава основните насоки за дейността си според чл. 9; по-долу се самоконтролира, освен това още по-долу - чл. 9, ал. 6, утвърждава задължителните за всички физически и юридически лица в страната инструкции, формуляри и други документи, свързани с дейността на фонда. Не само тук авторите на законопроекта просто са изтрили от съзнанието си, че този фонд е формиран основно от данъкоплатците. А те в страната всъщност са най-много и това са хората от бюджетната сфера. Липса на всякаква логика е един обслужващ фонд да има функции на министерство или на някакво ведомство свише.
Този проект е направен така, че като че ли не се предвижда намаляването на процента на държавна собственост, а в същото време, въпреки съдържанието на чл. 1 и 2, на няколко места в проекта се дискриминира по открит начин възможността за професионална квалификация в системата на Народната просвета и висшето образование. Аз лично се надявам, че е станала някаква грешка в принципа на законотворците, защото знам възможностите на училищата, техникумите и другите специализирани заведения в системата на Министерството на образованието, науката и технологиите, дори и на научни институти по отношение на специалисти и материална база. Защо на тях при тази криза в заплащането в бюджетната сфера да им бъде отнета възможността да участват в конкурс за провеждането на квалификационни или преквалификационни курсове или други форми, ако имат за това желание и възможност?
Не само в този смисъл, но законът грубо администрира дейностите по посредничество на всякакво ниво. Защо конкретно регистрираните по Търговския закон трябва да заплащат за посредническа дейност по информиране и намиране на работа на безработните по петмесечни минимални заплати във фонд "Професионална квалификация и безработица"? Вместо да бъдат поощрявани с някакви мерки, например данъчни облекчения, за да се намали лавинообразното увеличаване на броя на безработните, се въвеждат допълнителни бариери. В случая монополист според чл. 23 е Националната служба по заетостта. Както е в този законопроект, тя може при промяна на правилника от страна на министъра на труда и социалните грижи да обяви и други налози, такси и условия, за да концентрира или да не позволява на други да добият информация - дори не от нея. И в това отношение проектът според мен не е демократичен.
В чл. 23 се намесва и Министерският съвет. Според ал. 4 той може да определя други случаи, когато услугите се извършват срещу заплащане. Тези други случаи и изразът "и други", които влизат в някои от алинеите, просто пораждат много въпросителни. Кои са тези други? ...
В чл. 24, ал. 6 пък е посочено, че условията и редът за извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на работа, както и максималният размер на таксите за посреднически услуги се определят с наредба, издадена от Министерския съвет. Отново тук според мен се създава една несигурност за хората, които се заемат с една такава трудна и деликатна, но обществено отговорна дейност за осигуряването всъщност на някаква работа за безработните, което не им дава възможност за елементарни финансови разчети в дейността им.
В чл. 23, ал. 3: безплатни услуги получават българските граждани и работодателите, регистрирани по българското законодателство. Какво по-ярко доказателство всъщност за тази недемократичност, за която говоря, на синдикатите и други граждански организации - евентуално създадени или създавани на основата на различни принципи, но които имат за цел и подпомагането на безработните за намиране на работа? Не само в този случай законопроектът е противоречив по своята същност. Диаметрално противоположното се твърди в чл. 2. Дискриминационен е и текстът на чл. 24, ал. 4 спрямо чуждестранни физически или юридически лица и смесени дружества с повече от 50 на сто чуждестранно участие - те не могат да извършват посредническа дейност по ал. 1, т.е. по информиране и наемане на работа на български граждани в Република България и в други държави. Примерно, ако чуждестранна синдикална централа предложи на български синдикат да осигури на негови безработни членове работа, според този закон не може. В такъв случай твърдението в мотивите към законопроекта, че бил съобразен с принципите на законодателството на Европейския съюз, е най-малко казано заблуждение.
Раздел трети - масово уволнение на работници и служители - би трябвало наистина да бъде допълнен към Кодекса на труда. В законопроекта няма текст, където да е поискано волеизявлението на безработния било по отношение на това иска ли да бъде преквалифициран като такъв, като какъв иска да работи, ако има повече специалности и т.н. За творците на този законопроект той е някакъв обект на превъзпитание, на квалифициране, с неясен статус и трябва задължително да бъде преквалифициран и квалифициран, а това, че ще получава неясни по размер помощи за оцеляване, дава възможност на онези, които управляват парите, да не се съобразяват изобщо с него. Това можеше да стане само с едно допълнение и може би може да стане според желанието и възможностите на безработния към раздел четвърти.
Член 36 е ясен по своето съдържание, но процедурата по сключването на договора е почти невъзможна. Коя е тази организация, която ще осъществи изискванията по глава трета "Професионална квалификация"? И тъй като отново се цитира "извън системите на народната просвета и висшето образование", защо тогава в преходните и заключителните разпоредби не се запише ясно: забранява се провеждането на квалификационни и преквалификационни курсове за безработни с използването на материалната база на системите на народната просвета и висшето образование...
В раздел пети - чл. 39, не се определя размерът на паричното обезщетение при безработица, а това ще направи Министерският съвет. Питам защо?
Сега пък се появява въпросът какво всъщност регламентира законопроектът. Отново недемократичен е текстът на чл. 42, ал. 1. Според Кодекса на труда работникът или служителят може да напусне работа без предизвестие, ако не му бъде изплатено трудовото възнаграждение. Но според този Закон за защита при безработица - чл. 42, ал. 1 - той няма право на помощ за безработен, въпреки че виновният е неговият работодател. Ако е заболял, не може да изпълнява работата, за която е назначен и работодателят не му осигури подходяща работа, пак няма помощ за безработен. Когато е преместен на друга работа, която не отговаря на квалификацията и заплащането и напусне, пак няма да има помощ за безработен. И този чл. 42, ал. 1 е с открит антидемократичен характер, който принуждава фактически работниците да се ползват от правата си по Кодекса на труда, принуждава ги, като ги обрича на глад, ако не търпят волята на работодателя си.
Размерът на обезщетение при другите случаи на доброволно напускане на работа пак ще се определя от Министерския съвет. Недостатъци във формулировката на текстовете има навсякъде. Просто навсякъде! Човек губи представа точно къде е бъркано - редакционно или съдържателно. Има такива примери в много от членовете на този законопроект.
В чл. 44, ал. 1, т. 4 се осъществява търговска дейност. Какво се разбира под това? - Ами просто безработният може да е решил да продаде книгите си, за да се изхрани, и то в антикварна книжарница. За едно такова нещо просто не се мисли в този закон. Това търговска дейност ли е?
Кой и къде е определил критериите за неоснователен отказ, както е записано, на безработен да се включи в курс за професионална квалификация? Но се прекратява изплащането на помощ в такъв случай. Значи не е ясен критерият за този неоснователен отказ, но при всички случаи му се прекратява изплащането на помощ.
Едно от безспорните - извинете ме за онова, което ще кажа - качества, а то не са качества - на предложения законопроект е неговата хаотичност, непоследователност, като се има предвид, че посочените по-горе случаи, които се опитах да конкретизирам, далеч не са всички в този законопроект. Член 58 отново ни връща към обучение за професионална квалификация, а чл. 59 и чл. 60 пак пропускат отделни звена или други структури на министерства, без самите министерства да са решили въпроса отгоре да осъществяват такава дейност. Централизирането на квалификационната дейност е отново от този закон към търговските дружества и организациите, лицензирани на основата на държавните изисквания според чл. 59, ал. 2.
И отново в ал. 3 на същия член - условията и редът, издаването и отнемането на лицензи се определят пак от Министерския съвет. Всичко - от Министерския съвет.
Член 61 и чл. 62 е абсурдно да бъдат приложени на практика от всички останали, като изключим структурите на МОНТ, на висшите училища и на още някои утвърдени държавни или общински образователни структури, които разполагат и с бази, и със специалисти.
Сега искам да кажа и за трипартитната основа на сътрудничество. Тук, в този законопроект, е посочена съвсем случайно, по-скоро за утвърждаване на вече готови постановки, отколкото наистина за провеждане на трипартизъм в действие според вече утвърдени нормативни документи. За това много колеги тук говориха, специално за тази трипартитна основа на сътрудничество.
Глава четвърта - вече казах за нея, но пак ще повторя - би трябвало да бъде внесена като допълнение към Кодекса на труда, защото се отнася до трудови правоотношения. Въвеждането на новия контролен орган - Инспекторат към Министерство на труда и социалните грижи, чието най-ниско ниво е регионалното, на практика увеличава бюрокрацията на самото министерство, чиито налични структури по общини са се превърнали в регистратори на онези, които отиват там. Затова и картината на безработицата в страната е далече по-мащабна от тази, която ни се представя. Просто несъвършена е работата на бюрата по труда, недействителни са картините, които идват оттам.
При това състояние на безработицата ефективен и действен би бил един демократичен, ясен, отворен закон за защита на безработните. За съжаление в този - в този говоря - законопроект, който ни е предложен, такива предложения от Министерския съвет като вносител просто не видях. Затова ще кажа, че в комисията се въздържах от гласуване, защото смятам, че такъв законопроект е необходим за България, необходим е за всички социални слоеве, но този законопроект, който ни се предлага, не е необходим. И съм против това да не може вносителят да си го изтегли, да си го преправи и да внесе нещо, което струва, и нещо, което е качествено, и народните представители да могат да се произнесат върху това, което е поправено. Аз съм против това Социалната комисия сега да се превърне в законотворец от името на Министерския съвет. Много по-лесно щеше да бъде този законопроект, който господин Коралски държи да разглеждаме, да бъде внесен за яснота на всички народни представители и да се произнесем по него. Така и така ние ще гледаме всъщност законопроекта на господин Коралски, а не законопроекта на господин Жан Виденов.
Затова бих призовала моите колеги да се въздържат при гласуването специално на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Времето, което беше определено за Парламентарната група на СДС, се изчерпа изцяло. Ще дам почивка до 12,05 ч. По време на почивката в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба на художничката Косара.
Тридесет минути почивка. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължаваме нашата работа.
Следващият оратор по списъка, господин Петър Стоянов, не го виждам, затова има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, колеги!
Днешното обсъждане и предложеният ни законопроект дотук предизвикаха доста и, разбира се, много разумни оценки и предложения както от страна на колегите от опозицията в това число, така и от страна на нашите колеги. И това не е случайно. Такова обсъждане се извършва не само в комисията, както беше посочено в доклада на Комисията по труда и социалните грижи, а и вече няколко години. Защото този законопроект се подготвя отдавна - от 1990 г. През 1993 г. е внесен един вариант, а впоследствие и други. И това е ставало заедно със социалните партньори. Така че тези неща не са случайни, интересът е, разбира се, оправдан.
Аз мисля, че няма основание колегите, които изразиха загриженост във връзка именно с този вариант на законопроекта, че би трябвало да се търси друга процедура за неговото доработване. Мисля, че ние именно затова сме законодатели. И какъвто и да е вариант, и досега внасян, по него винаги е имало предложения. Разбира се, в една или друга степен тези предложения са били и по-малко, и повече. Сега явно се налага да бъдат повече. Но те няма да се разминават с това, което е извървяно до този момент във връзка с изготвянето на един законопроект, който действително в качествено отношение да отговаря на прехода, на реформите, които извършваме.
По-важно е другото, което искам да изтъкна, нашата решимост, на всички депутати, да продължим реформите в социалната сфера. Нещо, което за другите източноевропейски страни не е точно така, напротив, има загуба на темп и различни противоречия.
Бих искал, разбира се, по най-важния въпрос, който беше проблемен и в комисията, който е проблемен по принцип, във връзка с фонда да взема отношение, на първо място. Става дума за това, че договаряйки принципите на социалната реформа в тристранния съвет, правителството, а впоследствие и в разговорите, които допълнително проведохме, има различие в това, фактически фонд "Професионална квалификация и безработица" в какво положение да бъде - самостоятелно, към Министерския съвет или към Националния осигурителен институт. Нещо, за което говориха и колегите.
Но те не подчертаха един факт, на който аз съм длъжен да обърна внимание, а именно, че всички изразени мнения досега са свързани със съществуването на фонда като единен, в частта му "Осигуряване" и в частта му за активна дейност, тоест пасивната и активната политика са в неразделна връзка.
Тъй като колегата Койчев, когото аз много уважавам, изрази мнение за разделянето на тези функции, искам да кажа следното. Смятам не само защото сме уважили мнението досега на дискусията, защото то действително е в тази посока да се съчетаят тези функции, така е и в европейското законодателство, което мога да посоча, такава е практиката и на Европейския съюз, мисля че именно в тази посока трябва да насочим своите усилия.
И в тази връзка, също така, смятам, че в този вариант, който сега ни е предложен, това не е предвидено, но във варианта, който трябва да изготвим, обезателно трябва да измени досега съществуващия Закон за фонд "Обществено осигуряване". Като съответно тази промяна отрази и възприетата концепция за социално осигуряване. И това, което казах преди малко - досегашният опит и нашия, и европейския опит, във връзка с единството на пасивната и активна политика в сферата на безработицата.
Промяната, разбира се, аз ще предложа текстово. Но принципно тя трябва да се свежда до няколко неща, става дума за фонд "Обществено осигуряване", а именно създава се Национален осигурителен институт с функции, свързани с това, което досега сме регламентирали, но и много по-широко. А именно провеждане на общата политика в областта на общественото осигуряване, анализи прогнози и актюерски разчети, развитието на единна информационна система и провеждането на контрол по приходите в самостоятелните осигурителни фондове. И, фактически, този новосъздаден институт ще се управлява от надзорен съвет на трипартитна основа, нещо, за което синдикатите настояват. И управителен съвет - управител и подуправител, както и досега имаше.
Разбира се, много важно е второто принципно съображение, а именно, че се създават структурни звена за оперативно управление на самостоятелни фондове, подчертавам, самостоятелни. Тъй като това е много важно - да се създадат нормативни правни гаранции за фонд "Професионална квалификация и безработица". Това беше застъпено от почти всички колеги. Разбира се, с нюанси върху самостоятелността.
Така че именно тези звена, които ще се създадат като самостоятелни фондове на националния институт или осигурителен институт, или пък Национален институт за обществено осигуряване, мисля че ще намерим най-точните термини, ще бъдат: обществено осигуряване, национална служба по заетостта, приемник на досегашната служба за фонд "Професионална квалификация и безработица" и т.н. Тези служби ще се управляват от управителни съвети с управител и подуправител. И техните управители ще бъдат членове на управителния съвет на Националния осигурителен институт.
Освен това трябва да има и нормативно ограничение за заемообразно или безвъзмездно предоставяне на средства от фонд ПКБ за другите осигурителни фондове. Нещо, по което част от колегите изразиха негативно мнение, тъй като имаха предвид, че досегашната практика не е добра, според тях.
Аз имах възможност, предлагайки измененията със Закона за бюджета, в частта за средства за пенсионното осигуряване, да аргументирам и другата теза. Искам само да припомня - тя се свеждаше до това, че вече няколко години от периода, в който ние осъществяваме прехода, тези, които са в бюрата по труда като безработни и получават помощи и обезщетения, по същество им тече стаж за пенсиониране. Освен това се пенсионират без да са правени специални отчисления от фонд ПКБ. И според разчетите на Националния осигурителен институт, става дума за 9 млрд. лева. Така че този заем в момента, който е извършен или пък евентуално трансфериране, няма да бъде безпринципно. В края на краищата, както казва народът, това отива от единия джоб в другия, тъй като всички тези вноски са от работодателите, от хората.
Така че, разбира се, за да няма съмнение, въвеждането на нормативни ограничения за заемите ще бъде изключително важно. За да не се коментира допълнително и да се създава напрежение.
И трето. При промяната на Закона за фонд "Обществено осигуряване" е необходимо да се създаде един фонд резервен, който да се управлява от Националния осигурителен институт и да се формира от държавни ценни книжа. Като държавата изпълнява ролята си на гарант на осигурителните фондове.
Повтарям, че всичко това ще го предложа конкретно в разпоредби. И мисля, че в тази посока имаме изразената воля предварително на много от колегите. И се надявам това предложение да получи подкрепа.
На следващо място. Бих желал да се спра на това, което в законопроекта е регламентирано, но според мен трябва да намери още по-силно своето място в едни нови разпоредби. Става дума за защита на националния пазар на труда и на българските граждани от нелоялно посредничество.
Знаете, че досега в страната е установен разрешителен режим за работа на чужденци. И основните документи се регламентират със Закона за пребиваване на чужденците в Република България. А също така и с Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за работа на чужденци в Република България, в сила от месец април 1994 г.
По силата на допълнителни наредби Националната служба по заетостта издава разрешения за работа по искане на местен работодател или възложител. И за периода от септември 1994 г. до 31 ноември 1996 г. са издадени разрешения за работа на 495 чужденци и са продължени разрешения на 184 от тях. Осемдесет на сто от получилите разрешение са граждани на държави от Европейския съюз и САЩ. Броят на отказите е 63, като не е постъпило искане за граждани на арабска държава.
Казвам тези неща, защото за страната емиграционният проблем с неговите сложни политически, икономически, социални и хуманитарни измерения е сравнително нов и няма достатъчно статистически данни за неговия обхват и форми на проявление. И в голяма степен регистрираната стопанска дейност от граждани на арабски, африкански и азиатски държави е прикрита форма на икономическа, в частност трудова миграция.
И това, което в законопроекта е дадено и според мен трябва да се подсили, е, че с изменението на съответните законови и нормативни документи ще нарасне необходимостта от ясна и фактически още по-конкретна регламентация на правото на труд на чужденците в Република България.
Затова включването на специални разпоредби в Закона за заетостта и защита при безработица ще създаде правната основа за това по-нататъшно комплексно обхващане на проблемите и възможностите с различни нормативни актове адекватно да се въздейства на достъпа на чужда работна сила.
С направените предложения в момента в Закона за заетостта се гарантира недопускане на дъмпинг на българската работна сила и предотвратяване на последващите транспортни и други разходи на държавата, свързани с пребиваването и обратното връщане на чужденците. Разбира се, има възможност, защото в Европейския съюз, към който ние се стремим да се присъединим, знаете, че има възможност за свободно движение на работната сила. Такава възможност е предвидена и в нашия законопроект, но тази възможност същевременно слага, така да се каже, стоп на неквалифицираните. Тя дава възможност на висококвалифицирани работници от европейската общност да пребивават в нашата страна. Според проучването от мен на европейското законодателство това съответствува и на политиката, която се провежда и в други страни по този проблем. Разбира се, това означава, че говорейки за квалификацията, ние трябва да приведем нашата квалификационна система в съответствие с европейското законодателство, за да можем действително по най-добрия начин да регламентираме този процес.
По отношение на въпроса, по който тук колежката Дянкова говори - за участието на други посредници освен Националната служба по заетостта. Става дума за възможностите, които са предвидени със законопроекта за осъществяване на посредническа дейност от физически и юридически лица и изискването към тях. Мисля, че просто колежката не е разбрала духа на разпоредбата, която се предлага за такса. Да, тези, които ще получат разрешение, внасят такса в размер на пет месечни минимални заплати. Но това е за разрешението. То не противоречи на съществуващата практика. А що се отнася до Търговския закон, той се явява едно от условията да са регистрирани по него.
Разбира се, правилни са и другите разпоредби, които се предлагат. Защото известно е, че имаме и лоши примери - случаи на измами от различни фирми, които се обявяват за посредници, измами, които по същество са нелоялно трудово посредничество. Затова именно аз считам, че тези разпоредби, които са предвидени, а и други предложения, които ще направя в тази посока, ще създадат действително, от една страна, лоялна конкуренция и, от друга страна, ще дадат гаранции срещу такива опити за измами.
Струва ми се, че независимо от изказаните съображения и призива специално на колежката Дянкова за въздържане на колегите от опозицията при гласуване - това не е основателно, това е по-скоро емоционален призив. След като действително ние в голяма степен постигнахме в комисията разбирането, че ще доработим на базата на определени принципи, тъй като почти с консенсус в голямата си част тези неща ги достигнахме, редно е да реализираме такъв подход и днес. Затова аз се обръщам към всички колеги да подкрепят законопроекта на първо четене. Естествено, след като бъдат направени предложенията, уверявам ви, колеги, че ние ще направим необходимото в комисията да продължим този подход и да направим един наистина добър закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата за реплика господин Сунгарски. Вие се бяхте подготвили от самото начало. Вероятно си имате приказка от комисията! ...
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Не, аз уважавам Руси за напоритостта и за начина, по който работи в комисията.
Но, господин Статков, при тези цени на труда да говорим за това, че ще дойдат чужденци да ни правят дъмпинг, на мен, меко казано, ми се вижда странно. Хайде поне в един аспект да не злоупотребяваме с търпението нито на залата, нито на тези, които ни слушат! Кой е тоя, който при цена на живия труд около 20 - 30 долара, 50 долара, нещо, което представлява дневна надница в нормалните страни, ще дойде да прави дъмпинг на българина? Това просто го забравете! Излишно е да търсим законова защита на българския наемен труд, защото най-големият дъмпингьор на живия труд е държавата в момента.
И другото нещо. Аз и одеве изказах възражение, съжалявам, че колежката Елисавета Миленова излезе от залата, тя също възрази срещу това, комисията да се превръща в допълнителен работен орган на Министерския съвет. Така че независимо от това, за което вие споменахте - че има съгласие в комисията - това съгласие, първо, не е единодушно, и, второ, когато някой предлага законопроект на пленарна зала, е редно да си свърши работата сам, а не да се налага народните представители, които така или иначе имат правото на законодателна инициатива, вместо да правят собствен законопроект, да работят върху законопроект, който е трябвало да направи някой друг. В това отношение мисля, че не бяхте съвсем коректен. Министерският съвет трябваше да си свърши работата достатъчно добре, а не комисията в лицето на народните представители да му довършва работата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Статков? Няма други реплики. Имате думата за дуплика.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, колеги! Господин Сунгарски, с когото наистина ние в комисията работим, и то, бих казал, много добре, и в работната група, която е по този законопроект, изрази свои виждания. Аз не бих ги оспорвал. Просто бих искал да използвам възможността за дуплика и да кажа по този повод две неща: първо, господин Сунгарски, че законопроектът отразява една практика, която има през последните години в страната, и той отразява в голяма степен, в най-синтезиран вид това, което действително се налага да се регламентира законово.
Такава практика от гледна точка на гаранции срещу дъмпинг има, за съжаление, негативна. Именно затова по тези разпоредби аз съм готов с теб и с хората от Министерството по труда да говорим допълнително, за да не отнемаме времето на колегите. Има! Независимо от това, което ти казваш за заплатите в Европейския съюз, има и тя е свързана ...
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): 400 души в цяла България!
РУСИ СТАТКОВ: Не става дума за тези 400 души. Става дума за опити, които са правени и се правят, и за тях трябва да се реагира. И второ, ситуацията в България сега е такава, но ние правим законопроект и закон за по-дълго време. Така че говорейки за това, че ние ще се асоциираме в Европейската общност, трябва да кажа, че аз не го изразих като опасение, но например, ако ние не повишим работните заплати, нас няма да ни приемат и в Европейската общност, защото там ще ги бъде страх от нашата работна сила, че ще конкурира тяхната. Те същевременно имат свои разпоредби. Така че аз съм отчитал факта, че ние ще си повишим работните заплати. Затова подкрепям подобни разпоредби, освен негативната практика, която има.
И второ, за подхода в комисията и въобще за ролята на Министерския съвет и така нататък. Нека, колеги, да не преувеличаваме! Аз не искам да омаловажавам качеството или некачеството на даден законопроект, а да видим своята роля. Народното събрание прави закони. Това е основна наша функция. В края на краищата работните комисии на това събрание, специализираните комисии са длъжни ...
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): Тя не го прави.
РУСИ СТАТКОВ: Прави го.
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): Приема го, а не го прави.
РУСИ СТАТКОВ: Добре, Иване, няма да спорим. Ще прочетем и Конституцията с теб отделно, ще прочетем и последния правилник за работа. Аз все пак съм съгласен с теб, че в края на краищата, независимо от нюансите, ние имаме почти пълно съглание и съм уверен, че ще работим. Нека да не отнемаме времето на колегите с допълнителни разговори. (Неразбираема реплика на Иван Сунгарски)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, вие продължавате репликите. "Народното събрание осъществява законодателната власт." Формата е уточнена в правилника. Цитирам Конституцията, тъй като господин Сунгарски апелира към мен да цитирам Конституцията.
Господин Петър Георгиев има думата.
ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Осигуряването на стопанската активност и съкращаването на производството в периода на прехода към пазарна икономика се отразява в най-голяма степен върху заетостта, жизненото равнище и качеството на живот на неравностойните групи - дълготрайно безработни младежи, представители на етнически групи; хора с ниско или без образование и професионална квалификация; отпаднали от образователната система инвалиди и други. Критично ниско е равнището, до което достига заетостта на посочените групи. За тях процесите на обедняване и социалната дезинтеграция са безспорен факт.
Досега са приети различни мерки за по-активна политика на пазара на труда. Приоритетно място заемат тези, насочени към икономическата и социалната интеграция на споменатите неравностойни групи. Конкретно това означава: стимулиране на работодатели да наемат лица с намалена трудоспособност и младежи с висше и средно специално образование; насочване и подпомагане на безработните за участие в различни програми, имащи за цел тяхното обхващане, квалифициране и пренасочване например в Програмата за младежка заетост; разглеждане на възможностите на лицата от неравностойните групи на пазара на труда; професионална рехабилитация и квалификация на инвалидите, на хората с намалена трудоспособност; програма за професионална квалификация на работници със специфичен социален статус - глухонеми от "Тих труд" в град Стара Загора; програма за развитие на Центъра за рехабилитация и професионална квалификация на слепи в Пловдив; реализиране на програмите за ограмотяване и квалификация и на заетост в районите с етническо смесено население; намаляване на натиска върху системата за социално подпомагане чрез разширяване на програмата от социални грижи към заетост.

Ефективното осъществяване на тези мерки се ограничава както от неблагоприятните макроикономически условия, така и от липсата на оптимални условия за функциониране на пазара на труда, отсъствие на адекватна на потребностите и породените условия нормативна уредба. Поради тези причини не се използват в максимална степен мерките за действена политика. При липса на нормална инвестиционна дейност не се разкриват нови работни места. Споменатите мерки са с ограничено въздействие.
С приемането на Закон за защита при безработица ще се създадат необходимите нормативни, финансови и организационни условия за ефективно осъществяване на по-добра политика на пазара на труда, в това число и на приоритетното направление, мерките за неравностойните групи работна сила. Ще се осигурят равнопоставеност и добри възможности на лицата от тези групи с останалата част от населението, ще се подпомогне практическото осъществяване на правото на труд и пълноценна реализация в нормална производствена среда на тези от тях, които искат и реално търсят работа, те ще могат да го постигнат.
По отношение на неравностойните групи законът регламентира задължително осигуряване срещу риск от безработица при облекчени условия както за хората с инвалидност, така и за техните работодатели. Равнопоставеността им по отношение на професионалното им информиране, консултиране, посреднически услуги, професионалната квалификация и преквалификация, правото на получаване на обезщетение, ако са били в трудови правоотношения, активни мерки на пазара на труда, насочени към работодателите и към самите лица с цел постигане, поддържане и увеличаване на тяхната заетост, разработването и реализирането на специализирани програми за увеличаване на заетостта. Чрез закона ще се създадат необходимите условия и предпоставки за защита, осигуряване и подпомагане на хората от неравностойните групи. Той ще отговори на специфични потребности и ще гарантира тяхната пълноценна реализация. Социалната справедливост ще се материализира чрез реалното право на труд. Важно значение има и запазването на достойнството и нормалното самочувствие на хиляди хора.
Ето защо заставам зад този закон и с чиста съвест ще гласувам за неговото приемане и своевременното му прилагане в практиката.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Реплики няма.
Госпожа Елисавета Миленова има думата.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПГДЛ): Благодаря, госпожо председател!
За протокола, Елисавета Миленова от Парламентарната група на демократичната левица.
Аз се чувствам задължена да кажа няколко неща. Първото от тях е, че се въздържах в комисията, когато се гласуваше този законопроект да влезе в зала и моите основания са следните:
Първо, аз смятам, че така внесеният законопроект води до консенсус само по един въпрос, а той е, че трябва да има такъв закон. Но че този закон не е такъв закон - всички депутати в комисията имахме такова мнение.
Смятам, че не е редно, когато законодателната инициатива идва от Министерския съвет, законопроектът, който внася Министерският съвет, да се различава от стратегията за социалната реформа на същия този Министерски съвет.
Колеги, аз зная, че депутатите от Комисията по социална политика и всички останали ще си свършим работата, но това не е първият случай, при който се налага в комисията да се изработва законът. Лично за мен в нашата комисия толкова голямо разминаване във вижданията на самия вносител досега при нас не е имало. Ние сме работили по закон, който е внасян от депутати по силата на правото им по Конституция да имат законодателна инициатива и сме го привеждали към стратегията на социалната реформа на нашето правителство, но когато самият вносител противоречи със себе си, аз силно се съмнявам, че е ясно за какво се внася този законопроект.
Това, което ме успокоява и заради което аз не гласувах "против", а само "въздържал се", е, че Министерството на труда и социалните грижи е наясно какъв законопроект трябва да се приеме и то ще бъде зад гърба ни, когато ние поправяме внесения от Министерския съвет законопроект.
Аз силно се надявам, че ще имаме достатъчно време в комисията да изработим консенсус между всички представители от всички парламентарни групи и по това какъв да бъде фондът - самостоятелен или към Националния осигурителен институт. Сигурна съм, че такъв консенсус още не е постигнат и не завиждам на ръководството на комисията, което трябва да осигури първо необходимите условия за работа, а след това да впрегне усилията на всички депутати, които искат и да доведат законопроекта до такъв, който да свърши реална работа не само за сегашните безработни, а и за тези, които очаква близкото бъдеще на България.
Бях длъжна да кажа всичко това.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Думата има доктор Елена Янева. Тя е последният оратор по списъците, с които разполагам за заявки за изказване.
Моля квесторите по време на изказването на доктор Янева да поканят народните представители в залата, тъй като предстои гласуване.
Доктор Янева, имате думата.
ЕЛЕНА ЯНЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги народни представители, аз ще бъда по-кратка може би от някои от вас, защото една немалка част от това, което смятах да кажа в подкрепа на закона, вече беше изразено и с оглед на това да не се повтаряме.
Основният момент в предложения от Министерския съвет законопроект, който възбуди духовете и предизвика някои спорове, действително беше мястото на фонд "Професионална квалификация и безработица". По какъв начин този текст се оказа в закона - аз няма да коментирам, но той противоречи на концепцията, която е приета от Министерския съвет и одобрена от социалните партньори. Става дума за концепцията за реформа в социалното осигуряване и социалното подпомагане, така че в този случай ние като народни представители нямаме право да загърбваме постигнатия консенсус между правителството и социалните партньори по този въпрос и това е една от основните причини, която накара по-голямата част от членовете на Комисията по труда, социалните и демографски проблеми да подходи по този начин, по който ние ви представихме нашето становище в залата днес.
Според концепцията за социалната реформа в България се предвижда осигурителните фондове да бъдат няколко, те са свързани и с изискванията на Международната организация на труда. Част от тях, покриващи четири осигурителни риска, се предлага в тази концепция и е предвидено да бъдат в структурите на Националния осигурителен институт. Както знаете, реформата в социалното осигуряване в България беше стартирана с приемането на Закона за фонд "Обществено осигуряване", на базата на който беше изграден Националният осигурителен институт със своята управленска и контролна дейност.
Основната цел на реформата е създаването на система за социално осигуряване чрез изграждането на съвременни и устойчиви системи за обществено осигуряване и социално подпомагане и грижи, съобразени с принципите на пазарната икономика. Тази реформа предвижда създаването на една стабилна национална осигурителна система на основата на задължителното обществено осигуряване. Тя предвижда още демократичност и прозрачност на системата, което се изразява в създаването на Управителен съвет и Надзорен съвет към структурите на Националния осигурителен институт. В тези органи, както знаете, участват на трипартитен принцип представителите на държавната власт, представителите на работодателите и представителите на синдикатите. Освен това реформата предвижда формиране на регулиран пазар на услуги с развити форми и институции за допълнително и доброволно социално осигуряване, преструктуриране на системата и разпределение на осигурителния товар между държавата, работодателите и осигурените, фондова организация на финансирането и поставянето на осигурителните плащания в зависимост от осигурителния стаж и направената осигурителна вноска.
Всичко това, уважаеми колеги, е една тенденция в европейски и световен мащаб, от която смятам, че ние нямаме основание да бягаме. И мисля, че ще бъде много добре този принцип да залегне и в Закона за защита при безработица, който обсъждаме днес.
Какви са предимствата на предложението, което Комисията по труда, социалните и демографски проблеми отправи към пленарната зала, в смисъл да бъде подкрепено подобряването на закона в частта му за мястото на фонд "Професионална квалификация и безработица"? Ние предлагаме този фонд да бъде към структурите на Националния осигурителен институт, защото, от една страна, ще се използват едни и същи структури за контрол върху изразходването на средствата, от друга страна, ще се ползват услугите на бъдещата информационна система, чието изграждане вече започна в осигурителния институт. По този начин ще бъде много по-лесно и много по-възможно да се получава информация и да се осигурява контрол върху дейностите на различните фондове, които ще бъдат включени там. Засега предвижданията са - както и господин Статков спомена - в структурите на осигурителния институт да бъдат включени не само пенсионният фонд, както е досега, но и бъдещите фондове "Болест и майчинство", който ще се изгради с окончателното приемане на Закона за здравното осигуряване, фондът "Професионална квалификация и безработица" и още един фонд - за осигуряване при трудови злополуки и професионални заболявания, който също ни предстои да регламентираме с приемането на подходящ закон.
Така че в този смисъл аз мисля, че притесненията, които някои колеги изказаха тук във връзка с допълнителната работа, която ще трябва да бъде извършена от народните представители в комисията, а предполагам, че и не само от тях, мисля, че всеки, който би имал желание да участва в работата по подобряване на законопроекта в тази му част, ще бъде добре дошъл в комисията.
В тази връзка аз подкрепям предложения законопроект с направените предложения и допълнения в становището на комисията, и не само на водещата, но и на Икономическата комисия, и ви призовавам, уважаеми колеги, да подкрепим на първо четене този законопроект с така направените предложения, за да имаме възможност да поработим и върху второто четене на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви, д-р Янева.
Господин Школагерски иска думата.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Протеклото обсъждане на законопроекта не изненада комисията и то беше в рамките на нейното становище, разбира се, малко по-остро в определени моменти, с основание, в други моменти - загрижено, също с основание.
В целия диалог и разисквания, които се проведоха в парламента, на мен ми се струва, че в едно нямаме противоречие - необходимостта от този закон. Необходимостта от този закон е може би най-силна към този момент, когато ще се провежда структурната реформа. Независимо, аз приемам укорите, които се правят към изпълнителната власт за качеството на законопроекта. Ние не сме го спестили и в становището на комисията. Но това, като поставено от едната страна, и, от другата, нуждата към този момент, когато предстои да излязат на улицата хора и то хора повече отколкото са излизали в който и да е друг период, нуждата от приемането на този законопроект става неоспорима. И в това отношение загрижеността, която се прокрадна в парламента, е загриженост, която споделям като председател на комисията.
Що се отнася до работата, вижте, уважаеми колеги, до голяма степен ние сме си виновни, с нашия правилник. Ние нямаме институт за връщане на законите, нямаме такова правило, без да ограничаваме, разбира се, законодателната инициатива. Щом е упражнена законодателна инициатива, ние сме длъжни да разгледаме този законопроект. Имаме две алтернативи: или да не го приемем, или да го приемем. Неприемането на законопроекта би било според мен тежко провинение на всички нас към тези хора, които сега излизат на улицата и които предстои да излязат на улицата. Те се нуждаят от този закон и от законова закрила на техните права като безработни. Затова, обединявайки се в тази цел и без да си щадим труда, който трябва да положим, аз ви призовавам да гласуваме и приемем закона на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Други допълнителни желания? - Няма.
Моля, режим на гласуване на първо четене на Законопроекта за защита при безработица, внесен от Министерския съвет.
От общо гласували 181 народни представители, за - 120, против - 1, въздържали се - 60.
Законът е приет на първо четене.
С това изчерпихме първа точка от дневния ред.

Пристъпваме към втора точка -
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделиЯ, второ четене.
Докладчик ще бъде господин Йордан Ройнев, председател на Комисията за развитие на планинските, полупланинските и граничните райони.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН РОЙНЕВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Представям ви доклада за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, който е направен въз основа на внесените законопроекти, които бяха приети на първо четене от уважаемите народни представители, на господин Хасан Али под N 100-03-66 от 4.05.1996 г., Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, внесен от народния представител Красимир Премянов и група народни представители под N 54-01-33 от 5.04.1996 г., и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, внесен от народния представител Коста Андреев и група народни представители под N 54-01-54 от 8.07.1996 г. Освен това при подготовката на доклада бяха взети предвид и направените предложения от господата народни представители Владислав Костов, Хасан Али, от народните представители Петко Ганев и Георги Юруков и отново от народните представители Петко Ганев и Георги Юруков с две предложения. Предложенията се имаха предвид от комисията при подготовката на общия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия.
"Глава първа - Общи положения".
Параграф 1 от предложенията на народния представител Красимир Премянов и група народни представители: в чл. 1 се правят следните изменения:
"Чл. 1. Този закон урежда производството, окачествяването, изкупуването, промишлената обработка и търговия с тютюн, производството и търговията с тютюневи изделия."

Становище на комисията - приема се предложението на народния представител Красимир Премянов и група народни представители и чл. 1 придобива следната редакция:
"Чл. 1. Този закон урежда производството, окачествяването, изкупуването, промишлената обработка и търговията с тютюн, производството и търговията с тютюневи изделия."
За този текст са гласували 10 членове на комисията, против и въздържали се няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има ли други предложения? - Не виждам.
Моля да гласувате ｧ 1, Глава първа - "Общи положения".
От общо гласували 145 народни представители, за - 143, против - няма, въздържали се - 2.
ｧ 1 е приет.
ｧ 2 от предложението на народния представител Красимир Премянов и група народни представители.
ｧ 2. Досегашният чл. 2 става ал. 1, като се създава и ал. 2 със следното съдържание:
"Ал. 2. Министерският съвет при определени от него условия може да възлага функциите по регулиране на производството, изкупуването, търговията с тютюн и тютюневи изделия на стопански структури (в малки търговски дружества с държавно имущество)."
Предложение на народните представители Петко Ганев и Георги Юруков - ｧ 2 да отпадне.
Становище на комисията - да не се възприема ｧ 2 от предложението на Красимир Премянов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението, направено от народните представители Петко Ганев и Георги Юруков.
Комисията прави и нови предложения. Текстът на чл. 2 става ал. 1, както беше препоръчано и по-горе от група народни представители. Предлага се създаване на нови две алинеи към чл. 2:
"Чл. 2. Ал. 2. Министерският съвет утвърждава национална стратегия за развитието на тютюнопроизводството по предложение на министъра на земеделието и хранителната промишленост.
Ал. 3. Областните администрации разработват регионални стратегии за развитието на тютюнопроизводството по общини, количества, типове, произходи и сортове."
Или чл. 2 придобива следната редакция:
"Чл. 2. Ал. 1. Държавното управление и контролът в областта на тютюна и тютюневите изделия се осъществява от Министерския съвет.
Ал. 2. Министерският съвет утвърждава национална стратегия за развитието на тютюнопроизводството по предложение на министъра на земеделието и хранителната промишленост.
Ал. 3. Областните администрации разработват в съответствие с ал. 2 регионални стратегии за развитието на тютюнопроизводството по общини и количества, типове, произходи и сортове."
Този текст беше гласуван в комисията с 9 гласа "за", "против" - няма, и "въздържал се" - 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата господин Хасан Али.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето предложение е чл. 2 да остане така, както е в сега действуващия закон, без нови алинеи. Мотиви: сега действуващият чл. 2 запазва изключителните права на държавата по отношение на тютюна и тютюневите изделия. Той гласи: "Държавното управление и контролът в областта на тютюна и тютюневите изделия се осъществяват от Министерския съвет". Това ще рече, ако реши Министерският съвет, а и областните управи, могат да приемат и стратегии, и програми, и тезиси. Ако искат да приемат, обаче в закона не е необходимо ние да записваме непременно приемането и на стратегии. Имаме горчивия опит от времето на Беровото правителство, когато в 1993 г. се прие програма на Министерския съвет. Ама тази програма остана в чекмеджетата.
Сега действуващият текст на чл. 2 не попречи на областната управа в Хасково да приеме такава програма за Хасковската област.
Така че аз предлагам най-напред да се гласува да си остане сега действуващият текст, много е ясен - дава изключителните права на държавата по отношение на управлението и контрола в областта на тютюна и тютюневите изделия.
И последно. Благодаря на колегата Ганев, който като съавтор оттегли предложението за най-опасен текст, който предвиждаше фирмен монопол още при първата точка при изкупуване на тютюна. Благодаря му за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
По същество Вие предлагате да отпадне ｧ 2, тъй като ако отпадне ｧ 2, досегашният чл. 2 остава в същата редакция, която е в действуващия закон. Тоест, вие предлагате отпадане на предлагания от комисията ｧ 2.
Господин Калин Димитров има думата.
КАЛИН ДИМИТРОВ (ПГДЛ): Аз правя възражение по предложението на господин Хасан Али. Мотивът ми за възражение е именно в примера, който господин Хасан Али даде, че Министерският съвет е приел, обаче тя не е одобрена и т.н.
Когато разглеждахме законопроектите и предложенията от народните представители, за да се запише такъв текст от работната група, която се изгради и се прие от комисията, се имаше предвид да се запише със закона правна норма, която да задължава Министерския съвет. Тоест да няма право на преценка - така или иначе. Да задължава Министерския съвет да приема такава стратегия, за да има яснота по проблема.
Мисля, че разширеният текст, който се предлага и е приет от нашата комисия с гласовете на болшинството от нея, както докладва и уважаемият от мен председател на комисията, е по-добрият вариант за изменението на закона. Така че аз поддържам и от името на вносителите на единия от законопроектите за изменение на Закона за тютюна и тютюневите изделия да се приеме и умолявам колегите от Народното събрание да подкрепят текста на чл. 2 с трите алинеи така, както е приет от Комисията по планинските райони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Давате си сметка, че първата алинея е досегашната, поради което няма да я поставя на гласуване. Комисията предлага да се създадат втора и трета алинея на досегашния текст.
Господин Костов има думата за реплика.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В чл. 2 на Закона за тютюна и тютюневите изделия се повтаря, както каза и уважаемата госпожа председател, ал. 1. Естествено тук се касае до ал. 2 и ал. 3 на предложението на комисията. Смятам, че ние отиваме в един случай, в който със закон ние вменяваме някои управленски похвати на администрацията, на изпълнителната власт. Това че ще прави стратегия Министерството на индустрията, примерно, за развитието на електрониката или че ще прави стратегия Министерството на земеделието по отношение развитието на млечното говедовъдство или каквото и да било друго, си е работа на изпълнителната власт. И това е нейно задължение - да използува онзи инструментариум от средства, който ще й даде възможност да реши задачите, които отрасълът поставя на неговото внимание и което е в прерогативите на изпълнителната власт. Аз просто не мога да разбера като законодателна техника да вменяваме със закон това ноторно известно задължение на изпълнителната власт. Да си прави стратегия, ако ще, и на регионално, и на областно, и на национално равнище, да дава съответни инструкции за необходимата държавна насока за развитието на даден отрасъл и т.н. Но не ми е понятно защо трябва това да го обличаме и да утежняваме един закон с тези текстове.
Аз категорично съм против да се утежнява текстът. И излишно, и нелогично е да се прави това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата за дуплика господин Калин Димитров.

КАЛИН ДИМИТРОВ (ПГДЛ): Понеже и по-нататък, когато разглеждаме закона, може би от някои колеги ще се задават същите въпроси - защо в този закон правим нещо, което в други закони не го правим? Мисля, че е правилно да запишем за Министерския съвет и за областните администрации, защото колеги, ние приемаме един специален закон за една култура, от която се произвеждат и съответни промишлени изделия, което е официално разрешеният наркотик. Затова Тридесет и шестото Народно събрание е приело, затова и сега актуализираме закона. Така че и по-нататък, предвид на това, че ние приемаме един специален закон, за едно специално производство, някои неща, които в другите закони не задължаваме, примерно Министерският съвет да приеме в правилника нещо или пък не задължаваме областни администрации или други държавни институти, в този закон го има по тези съображения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Най-напред поставям на гласуване предложението на народния представител Хасан Али за отпадане на целия ｧ 2, което би означавало да остане досегашният текст на чл. 2 от закона.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 168 народни представители, за - 51, против - 64, въздържали се - 53.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате ｧ 2, както се предлага от името на комисията. Това означава досегашният текст да бъде обозначен като ал. 1 и да се създадат две нови алинеи - ал. 2 и ал. 3, както бяха докладвани.
От общо гласували 164 народни представители, за - 122, против - 2, въздържали се - 40.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН РОЙНЕВ:

"Глава втора
Производство на тютюн"

Параграф 3. Предложение на господин Красимир Премянов и група народни представители:
"ｧ 3. В чл. 5, ал. 1 числото "31" се заменя с числото "15"."
Предложение от господин Коста Андрееев и група народни представители - техен ｧ 1:
"ｧ 1. В чл. 5 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думите "министър на земеделието" се добавят думите "по предложение на фонд "Тютюн".
2. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
"Ал. 2. Купувачите на тютюн заявяват всяка година до 31 декември необходимите им количества, определени на база пазарна прогноза, които се договарят с производителите."
3. Ал. 2 и ал. 3 стават съответно ал. 3 и ал. 4 от досега действащия текст на чл. 5 от Закона за тютюна и тютюневите изделия.
Становище на комисията:
Комисията предлага да не се приема предложението в ｧ 1 от законопроекта на господин Коста Андреев и група народни представители.
Комисията приема предложението в ｧ 3 от законопроекта на господин Красимир Премянов и група народни представители.
Чл. 5 придобива следната редакция:
"Чл. 5. Ал. 1. Всяка година до 15 януари министърът на земеделието и хранителната промишленост по предложение на фонд "Тютюн" определя със заповед количествата, районите, типовете, произходите и сортовете за производство на тютюн.
Ал. 2. Разпределението по ал. 1 се извършва при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона.
Ал. 3. Заповедта по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник".
Ал. 4. Всяка година до 31 декември купувачите на тютюн заявяват необходимите им количества, определени на база пазарна прогноза, които се представят на министъра на земеделието и хранителната промишленост."
За този текст са гласували: "за" - 10, "против" - няма, "въздържал се" - 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Пак ще уточня. В ｧ 3 се разглежда чл. 5. Предложението е за алтернативна, за нова редакция на ал. 1 и за нова ал. 4, като ал. 2 и ал. 3 остават, както са досега.
Тук за прегледност разполагаме с пълния текст, но за протокола е важно да се отбележи, че в ал. 2 и ал. 3 не се предлагат промени.
Имате думата, господин Калин Димитров.
КАЛИН ДИМИТРОВ (ПГДЛ): Колеги, това е всъщност единственият текст, по който след обобщаване на трите законопроекта от работната група - един законопроект и обсъждането му в комисията, възникнаха малки спорове. По всички други проблеми проектът, който изготви работната група с разумни корекции се възприе от водещата Комисия по планинските райони и проблемът в този чл. 5 е - фактически имаше предложение. Чета, само по ал. 1:
"Чл. 5. Ал. 1. Всяка година до 15 януари министърът на земеделието и хранителната промишленост..."
Да отпадне "по предложение на фонд "Тютюн" и текстът да продължи "определя със заповед количествата, районите, типовете, произходите и сортовете за производство на тютюн".
Когато гласувахме само ал. 1 в комисията, текстът с "по предложение на фонд "Тютюн" се прие с 6 гласа "за", 5 - "против" и 1 - "въздържал се".
Моето предложение е и предлагам да се прогласува - подкрепяме текста на чл. 5 с новите алинеи така, както са. Това са предложения и на работната група, и приети от комисията - да се гласува "по предложение на фонд "Тютюн" да отпадне.
Какви са мотивите да отпадне "по предложение на фонд "Тютюн"?
Ние считаме, че първото нещо, което трябва да имаме предвид, когато гласуваме дали да се включи или да отпадне, е това, че, ако фонд "Тютюн" предлага сортовете, районите, типовете и произходите на тютюн, има възможност да се получи разминаване. Само той предлага, без другите органи, които имат отношение - министерства, ведомства, има възможност да се получи, че фонд "Тютюн" предлага едни сортове по райони, типове, количества, обаче ако това няма стиковане с тези, които извършват преработката и търговската дейност, да се предложат сортове и типове по райони количества тютюн, които реално да нямат реализация. Или изкуствено да се получи така, че вместо от търговците да се изкупува тютюневата реколта така, както става сега в момента, то да се получи изкуствено тази реколта да се изкупува след крайния срок за изкупуване от търговците от фонд "Тютюн".
Освен това има възможност и има опасност, по наша преценка, да се получи така, че в определен период, ако във фонд "Тютюн" няма достатъчно акумулирани средства, за да се даде по-голямо премиране на килограм тютюн, да се предлагат количества тютюни много по-малко, отколкото реално има възможност да се произведат и има и съответно осигурени пазари.
И третото, което мисля, че също е естествено и с това завършвам, е, че Фонд "Тютюн" и структурите, които има в момента, няма реалната възможност да го направи. Той би следвало да създава допълнителни структури със специалисти, които да са специалисти по производството на тютюн и тютюневи изделия и ще се наложи допълнително да привличат административно-управленски апарат, който ще е за сметка на средствата, които се акумулират в него за премиране на тютюнопроизводителите.
Поради тези съображения вносителите на нашия законопроект предлагаме да се приеме чл. 5 така, както е приет от комисията, като отпадне в ал. 1 "по предложение на Фонд "Тютюн" по съображенията, които се опитах да споделя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Господин Хасан Али има думата. Ще дам думата на всички и ще възпроизведете цялата дискусия във всички комисии.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние сме вече на второ четене и правилно би било да правим съвсем кратки изказвания по отношение на мотивите.
Затова аз приемам становището на комисията така, както е предложено и ще гласувам за чл. 5 с четирите алинеи, както предлага водещата комисия.
Единствената ми бележка е за ал. 2, където се цитира правилника за прилагане на закона. Естествено е, че ще се приеме правилник за прилагане на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е действащият текст, обаче, по него няма внесено предложение за промяна.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН РОЙНЕВ (встрани от микрофоните): Това е стара алинея.
ХАСАН АЛИ: "Разпределението по ал. 1 се извършва при условия и по ред, определени с Правилника за прилагането на закона" - пише в ал. 2 на чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Досегашен текст.
ХАСАН АЛИ: Седем пъти още по-нататък уважаемите колеги ще видят препращане към Правилника за приложение на закона.
Един правилник не може да излиза извън рамките на закона. Добре би било това, което ние ще приемем, да се запише в закона, а не препращане към правилника, когато може вече изпълнителната власт да пише и други неща в този правилник. Нямам предвид, разбира се, сегашната изпълнителна власт. Законът ще си остане и в бъдеще закон.
Не приемам и аргументите на колегата Димитров за изключване на Фонд "Тютюн" от ал. 1, тъй като в Управителния съвет на Фонд "Тютюн" са представени представителите на всички заинтересовани министерства и ведомства. Председател на Управителния съвет на Фонд "Тютюн" е министърът на земеделието и хранителната промишленост. Кой отговаря за земеделското производство в България? - Министерство на земеделието и хранителната промишленост, естествено.
Така че предлагам да си остане така, както предлага водещата комисия, да приемем този член с четирите алинеи с молба колегите-юристи, а и Съветът по законодателство да видят другите членове, следващият член мисля, че е чл. 17, където пак препращаме към Правилника за приложение на закона. Това е твърде опасно според мен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Господин Коста Андреев има думата. Един закон не може да изчерпи материята на правилника или пък на инструкциите, той решава само принципните въпроси.
КОСТА АНДРЕЕВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги! Вземам думата, за да не се съглася с Калин Димитров и да ви предложа да гласувате това, което предлага комисията. Този текст, който е уточнен от комисията, смятам, че най-пълно отговаря на духа на закона, който искаме да приемем.
Това, което предлага Калин Димитров, всъщност е връщане към началото на закона към ｧ 2, където Министерският съвет да прехвърля свои функции на фирми и по един друг начин, ако не през парадната врата, то през задната пак да се установи един фирмен монопол. В никой случай това не трябва да се допуска. И тук става дума за едно държавно регулиране, което ще се осъществява по предложение на Министерството на земеделието и хранителната промишленост и Фонд "Тютюн", тъй като председател на Фонд "Тютюн" е министърът на земеделието и хранителната промишленост и няма нищо лошо в това. Всъщност тук се съчетават всички необходими държавно регулативни функции. Няма защо да бягаме от това, след като сме възприели, че именно това трябва да залегне като лайт- мотив в целия закон.
Аз затова мисля, че не може Министерският съвет или министърът на земеделието и хранителната промишленост без Фонд "Тютюн" да извърши тази необходима дейност, тъй като това е същността на цялата работа по регулирането на количествата, районите, типовете, произходите и сортовете за производство на тютюн.
Ето защо предлагам този текст да се гласува така, както е предложен от комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Професор Христо Стоянов има думата.
ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми колеги, ще взема отношение само към чл. 5, ал. 1 - онова, което колегата Калин Димитров коментира, за премахване на онази част, където е написано, че "Всяка година до 15 януари министърът на земеделието и хранителната промишленост по предложение на Фонд "Тютюн" определя".
Аз смятам съвсем целесъобразно ще бъде да се освободим от текста "по предложение на Фонд "Тютюн". Какво имам предвид?
Фонд "Тютюн" не е производител и не е организатор на производството. Фонд "Тютюн" е фонд, който да подпомага производителите. Прочетете по-нататък какво означава - че Фонд "Тютюн" все едно определя количествата, районите, типовете, произходите и сортовете за производство на тютюн. Това не е така. И няма защо да обезличаваме министъра на земеделието. Министърът на земеделието ще си вика и Института по тютюна, ще си повика и холдинга, ще си направи консултация с производителите на цигари, на търговските организации.
Така че, ако ние трябва да коментираме кои да участват, трябва да направим един дълъг поменик от фирми и предприятия и пр. Така че смятам съвсем за целесъобразно освобождаване от текста "по предложение на Фонд "Тютюн".
Освен това искам да ви кажа, че по този начин ние правим Фонд "Тютюн" една нова организация, която има за цел да помага на производителите, а сега с Фонд "Тютюн" ще издържаме една нова администрация, каквато в Министерство на земеделието и хранителната промишленост и неговите регионални организации са достатъчни.
Ето защо ви моля да приемем чл. 5 така с предложените четири алинеи, но с тази корекция да отпадне "по предложение на Фонд "Тютюн". Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Дотук има едно-единствено предложение.
ХРИСТО СТОЯНОВ (встрани от микрофоните): Този глас, който реши в парламентарната комисия, беше моят. Аз се отказвам от това, което подкрепих, след допълнителен разговор с колегите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Без да Ви тревожа, професор Стоянов, така както беше докладвано, така както господин Калин Димитров го каза, имам усещането, че нищо не е решено, защото той каза, че 6 са били "за", а 5 "против" и 1 "въздържал се". За мен това значи, че нищо не сте решили.
КАЛИН ДИМИТРОВ (от място): Бяха 6 "за" и 5 "против", нямаше "въздържали се".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да. Той така го докладва, че ние тук споделихме с господин Куртев, че все едно няма решение.
Господин Петко Ганев има думата.


ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. Напълно съм съгласен с мотивите, които изложи професор Христо Стоянов. Искам да допълня още само няколко.
Ние вече приехме текст, с който задължаваме Министерския съвет да утвърждава национална стратегия за развитието на тютюнопроизводството. Задължаваме областните администрации да разработват регионални стратегии за развитието на тютюнопроизводството.
Уважаеми колеги, обърнете внимание на ал. 4 на чл. 5. Всяка година купувачите на тютюн заявяват необходимите количества, определени на база пазарна прогноза, които се предоставят на министъра на земеделието и хранителната промишленост. Имаме вече ангажирани областни управи, с този текст е ангажиран, а и те са задължени да направят това нещо - купувачите на тютюни, които най-добре трябва да знаят каква е пазарната прогноза за реализацията на тютюните и не виждам защо трябва наистина да включваме текст, в който министърът на земеделието по предложение на Фонд "Тютюн" трябва да определя районите, количествата на тютюните и т.н., още повече че с това наистина ще се увеличи администрацията на Фонд "Тютюн", за да може да извърши тази дейност и ще се изразходват на практика средства, събрани във Фонд "Тютюн" за премиране на тютюнопроизводителите, за издръжка на излишна администрация.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Едно-единствено предложение има. Започваме гласуването с него.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН РОЙНЕВ: Госпожо председател, моля Ви само да поясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да чуем и господин Ройнев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН РОЙНЕВ: Става дума за предложение на комисията, а то е гласувано с 10 "за" и 1 "въздържал се". Това е, което аз докладвам в пленарна зала. Работната група и това, което е правила тя, това е било един работен документ, който е внесен в комисията и това е утвърдила комисията. Аз съм длъжен това да го кажа и да се извиня пред уважаемите колеги за моята неточност и на Вас, госпожо председател, че наистина трябва да се гласуват като нови само алинея 1 и ал. 4. Ал. 2 и 3 са старите текстове от сега действащия чл. 5 от Закона за тютюна и тютюневите изделия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това стана вече ясно. Мисля, че на няколко места в текста го има. Ще отстраним по-нататък тази неточност.
Предложението за ｧ 3 на комисията е за заместващ текст на ал. 1 и нова ал. 4. В заместващия текст на ал. 1, който предлага комисия, както беше потвърдено - с 10 "за", без "против" и 1 "въздържал се", има предложение в залата да отпаднат думите "по предложение на Фонд "Тютюн".
Моля, гласувайте за отпадане на тези думи. Това беше предложението на господин Калин Димитров.
От общо гласували 207 народни представители, за - 66, против - 103, въздържали се - 38.
Не се приема това предложение.
Моля, гласувайте ｧ 3 така, както е предложен от комисията - със заместващ текст на ал. 1 и нова ал. 4 на чл. 5.
От общо гласували 166 народни представители, за - 160, против - 3, въздържали се - 3.
Приет е ｧ 3.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН РОЙНЕВ: Параграф 4 от предложението на господин Красимир Премянов и група народни представители:
"ｧ 4. В чл. 6, ал. 2 изразът "30 май" се заменя с "15 февруари".
Становище на комисията:
Приема се предложението на господин Красимир Премянов и групата народни представители, но числото "15" се заменя с числото "1 или "15 февруари" се заменя с "1 март".
Комисията предлага чл. 6, ал. 2 да придобие следната редакция:
"Ал. 2. Всяка година до 1 март производителите подават писмена декларация в общината по местопроизводството за площите, типа, произхода, сорта и очакваното количество тютюн."
За този текст са гласували 11 от членовете на комисията, "против" и "въздържали се" - няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма възражение по ｧ 4. Комисията го е приела единодушно.
Има думата господин Хасан Али.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми колеги, аз ще бъда съвсем лаконичен. Досега този срок е 30 май. Сега записваме 1 март. Току-що гласувахме за един текст, съгласно който до 15 януари министърът на земеделието ще определя със заповед количествата, районите, типовете, произходите и сортовете за производство на тютюн.
Докато стигне тази заповед до общините, до кметствата, естествено е, че ще минат 15 дни.
Уважаеми колеги, според вас достатъчни ли са тези 30 дни - само един месец, на тези десетки хиляди производители да се регистрират? Според мен изобщо не са достатъчни. Те биха били достатъчни, ако бяха държавни чиновници. Но все пак това са земеделски производители. Тютюнопроизводството, няма защо да обяснявам, уважаемите колеги, поне мнозинството от тях знаят, че не е толкова лесна работа. Тя е сложна. Освен постоянно заетите, участват и други - помощна работна ръка, и пенсионери, и деца. Имайте предвид, че имаме голяма динамика по отношение на безработицата. Има вероятност хора, които не са искали февруари месец да произвеждат тютюн, март месец да искат да сторят това нещо. Не бива ние да ставаме пречка с текстове в закона за увеличаване производството на тютюн. Виждате, че цигарената промишленост остана без тютюн. Нямаме тютюн. От 165 хил. т на 23 хил. т - миналата година.
Затова предлагам следното. 30 май е наистина прекалено дълъг срок. Но можем да приемем вместо 1 март - така, както сега се предлага, 31 март.
Други претенции по текста нямам. Вместо 1 март - 31 март. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За тези, които не разполагат с текста на действащия закон, ще кажа, че наистина това е единствената поправка, която се предлага - датата, която досега е била 30 май, а комисията предлага 1 март, господин Хасан Али - 31 март.
Има думата господин Петко Ганев.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател! Господин Али, Вие сигурно имате своите основания за това, че тютюнопроизводителите са много в нашата страна и трябва за един месец да се подадат необходимите декларации. Но Вие знаете, че с текста е задължен Фонд "Тютюн" да осигури необходимите семена, за да се произведе тютюнът. Добре, ако до 31 март ще се подават декларации за производство на тютюн, кога Фонд "Тютюн" ще осигури необходимите семена, кога тези семена ще се засеят, за да се произведе разсадът и да се започне през месец май да се засажда?
Затова аз много ви моля, нека да остане датата 1 март, както е записана и както е предложена от комисията. Надявам се, тютюнопроизводителите ще успеят за един месец, а тук не става въпрос даже за един месец, а за 45 дни, да се ориентират в обстановката и да си подадат необходимите декларации.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
За дуплика има думата господин Хасан Али.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми колеги, преди малко въпреки моите възражения вие приехте едни текстове, които задължават и Министерския съвет, и областните управи да приемат стратегии, програми и т.н. Следователно, те знаят прогнозните количества тютюн, които ще бъдат произвеждани. Нищо не пречи на Фонд "Тютюн" първоначално да осигури 80 на сто дори и януари месец от тютюневите семена, ако те са проблем, и след това останалите количества тютюн, които хората желаят да отглеждат.
Аз поддържам моето предложение - да не пречим на желаещите да произвеждат тютюн с нашия текст в закона. Предлагам 31 март, досега беше 30 май.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Има думата господин Калин Димитров по същия въпрос.

КАЛИН ДИМИТРОВ (ПГДЛ): Аз възразявам да приемаме изменения на текста така, както го е гласувала комисията.
Освен това, което колегата Петко Ганев сподели, искам да кажа и нещо друго. Господин Али, Вие сте участвали в работната група, в комисията, и когато изграждахме философията за изменение на този закон, решихме, че производството на тази специална култура трябва да се постави на сериозна договорна основа. След декларацията по-нататък ние ще стигнем и до тези членове, има и срок докога да подпишат договори. Срокът за договора също е съкратен. Много коментирахме и в работната група, и в комисията, но надделя становището и повечето от колегите смятаме, това личи и от резултата от гласуването, че е правилно да се съкрати и от гледна точка на това, че съкращаването на срока е в интерес на тютюнопроизводителите.
В какъв смисъл в интерес на тютюнопроизводителите? В смисъл, че колкото по-навреме се подпишат декларациите, подпишат се договорите за производство на тютюн, само това подписване на договорите за производство на тютюн дава основание на купувачите да могат на договорна основа да стимулират тютюнопроизводителите и с това, което спомена господин Ганев, за семена, за полиетилен, а включително и за авансово заплащане на реколтата.
Така че мисля, че срокът, който се предлага от комисията, е разумен и предлагам да прекратим дискусията и да го прогласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това беше дискусията по един текст, предложен и приет с консенсус.
Моля да гласувате предложението за промяна в предлагания с консенсус текст на датата - вместо 1 март да бъде 31 март, тоест да се сложи едно число три преди единицата. Това е предложението на народния представител Хасан Али. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 194 народни представители, за - 72, против - 49, въздържали се - 73.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате ｧ 4 така, както се предлага от комисията.
От общо гласували 154 народни представители, за - 143, против - няма, въздържали се - 11.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН РОЙНЕВ: ｧ 5. Направено е предложение от господин Красимир Премянов и група народни представители с техни ｧ 5 и 6:
"ｧ 5. Текстът на чл. 7, ал. 2 се изменя така:
Чл. 7, ал. 2. Средствата за тютюневи семена се осигуряват от лицата по чл. 11 от закона".
ｧ 6. В текста на чл. 7, ал. 3 изразът в края на изречението "общинска администрация на общината, в която са регистрирани" се заменя с израза "лицата по чл. 11 от закона".
Направено е предложение от господин Коста Андреев и група народни представители, техен ｧ 2:
"ｧ 2. В чл. 7 се правят следните изменения:
1. Ал. 3 се изменя така:
"Ал. 3. Производството на тютюневи семена се организира от фонд "Тютюн".
2. Създава се нова ал. 4 със следното съдържание:
"Ал. 4. Тютюневите семена се предоставят на тютюнопроизводителите от общинската администрация на общината, в която са регистрирани".
Предложение от народния представител Владислав Костов:
"Т. 1. По ｧ 2 на законопроект N 54.01-54, чл. 7, ал. 3 да се измени така:
"Производството на тютюневи семена се организира от фонд "Тютюн" и се контролира от институти и организации, определени със заповед от министъра на земеделието и хранителната промишленост".
В новата ал. 4 на чл. 7 думите "от общинската администрация" да се заменят с "чрез общинската администрация".
Има направено предложение от господата Петко Ганев и Георги Юруков: ｧ 2 да отпадне от законопроекта на Коста Андреев.
Становище на комисията: не възприема направените предложения и чл. 7 запазва редакцията си в действащия закон. За това предложение на комисията са гласували 10 души за, против - няма, въздържал се - 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: В ｧ 5 това са различни предложения по изменение на чл. 7 от действащия закон. Някой от вносителите на тези предложения поддържа ли ги, тъй като комисията предлага да се отхвърлят всички предложения и чл. 7 да остане в досегашната редакция? Никой не виждам да поддържа. И господин Костов прави знак. Господин Коста Андреев? - Не виждам, оттегля предложението си. Така ли е или не? - Да. И господин Петко Ганев оттегля.
Затова моля ви да гласувате предложението на комисията, подкрепено и от различни страни от вносителите на предварителни текстове. То фактически трябва да отпадне, тъй като го има в законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН РОЙНЕВ: Госпожо председател, да уточня...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтеглени са всички предложения.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН РОЙНЕВ: Господин Ганев предлага да отпадне. Така че неговото предложение трябва да се приеме. Господин Юруков и господин Ганев предлагат да отпадне ｧ 2 от законопроектите, които са предложени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не, те оттеглиха всички предложения. Остава старият текст. Това е и предложението на комисията, така че можем да гласуваме все пак отпадането на ｧ 5 за изменение и допълнение, тъй като това е предложението на комисията във вписания текст, подкрепено от всички страни.
Моля да гласувате за отпадане на ｧ 5 от внесения за второ четене законопроект.
От общо гласували 144 народни представители, за - 138, против - няма, въздържали се - 6.
Отпада ｧ 5 и с това всички евентуални изменения на чл. 7 и той се запазва в досегашната редакция.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН РОЙНЕВ: ｧ 6. Направено е предложение от господин Красимир Премянов и група народни представители, техен ｧ 7:
"ｧ 7. В чл. 8, ал. 2 след думите "се изготвят" се добавя изразът "от специализирани научни учреждения по тютюна".
Становище на комисията: не се приема ｧ 7, внесен от господин Красимир Премянов и група народни представители. Комисията предлага в ал. 2 след думите "се изготвят" да се добавят думите "и предлагат от Селскостопанската академия".
Или, ал. 2 на чл. 8 да придобие следната редакция:
"Чл. 8. Ал. 2. Инструкциите по ал. 1 се изготвят и предлагат от Селскостопанска академия в съответствие със съществуващите изисквания, гарантиращи опазването на околната среда и чистотата на продукцията."
За този текст в комисията са гласували 11 "за", "против" - няма, "въздържали се" - няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поддържа ли се предварителното становище на групата народни представители? - Не. Остава само новата редакция на чл. 8, ал. 2, която ни се предлага от комисията.
Моля да гласувате ｧ 6, който засяга промени в ал. 2 на чл. 8.
От общо гласували 151 народни представители, за - 132, против - 7, въздържали се - 12.
Приет е ｧ 6.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН РОЙНЕВ: "Глава трета "Окачествяване на тютюна при изкупуване".
Параграф 7. Направено е предложение от господин Красимир Премянов и група народни представители с техен ｧ 8:
"Описанието на глава трета се изменя така: "Окачествяване на тютюна при изкупуване чрез договор".
Становище на комисията - да не се възприема направеното предложение.
За това нейно становище са гласували 10 "за", "против" - няма, "въздържали се" - няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поддържа ли се предложението за поправка в наименованието на главата? - Оттегля се.
При това положение се съхранява досегашният текст. Комисията също е възприела това становище единодушно. Мисля, че при това положение е най-коректно да не гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН РОЙНЕВ: Да, госпожо председател. Остава старото заглавие на глава трета от сега действащия закон.
Параграф 8. Предложение от господин Коста Андреев и група народни представители, техен ｧ 3:
"ｧ 3. В чл. 9, ал. 1, след думите "държавни стандарти" се заличава точката и се добавят думите "и ред, установен с договора между производителите и купувачите на тютюн".
Становище на комисията - не се приема ｧ 3 от предложението на господин Коста Андреев и група народни представители.
Комисията предлага в края на чл. 9, ал. 1 след думите "държавни стандарти" се заличава точката и се добавят думите "и ред, установен с договора между страните".
Или, чл. 9, ал. 1 придобива следната редакция:
"Чл. 9. Ал. 1. Окачествяването на тютюна се извършва съвместно от производителя и купувача или от упълномощени от тях лица, съгласно действащите държавни стандарти и ред, установен с договора между страните."
Гласували за този текст на комисията: "за" - 11, "против" - няма, "въздържали се" - няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По същество това е в друга редакция предложението от законопроекта на господин Коста Андреев и групата народни представители.
Моля да гласувате ｧ 8 така, както се докладва, в редакцията, предложена от комисията.
От общо гласували 149 народни представители, за - 138, против - няма, въздържали се - 11.
Приет е ｧ 8.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН РОЙНЕВ: "Глава четвърта "Изкупуване на тютюна".
Параграф 9. Предложение, внесено от господин Коста Андреев и група народни представители с техен ｧ 4:
"ｧ 4. В глава четвърта се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието на глава четвърта се изменя така: "Договаряне на производството и изкупуването на тютюна".
2. В глава четвърта се създава нов чл. 10а със следното съдържание:
"Чл. 10а. Ал. 1. Производството и изкупуването на тютюн по този закон се извършва по договор между тютюнопроизводителите и купувачите по чл. 11.
Ал. 2. Договорите по предходната алинея се сключват до 30 май на производствената година.
Ал. 3. Недоговорените количества тютюн по ал. 1 се изкупуват от фонд "Тютюн" по реда на чл. 14."
Има направено предложение от господин Владислав Костов - т. 2: "По ｧ 4 - в новия чл. 10а, ал. 2 думите "до 30 май" да бъдат заменени с думите "до 30 март".
Становище на комисията: не се възприемат предложените изменения в ｧ 4 от законопроекта на господин Коста Андреев и група народни представители и с това отпада и т. 2 от предложението на господин Владислав Костов.
Предложението беше оттеглено от вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли някой в залата, който да поддържа тези предложения? - Няма. Предложението на господин Костов? - Също. Наистина няма в кой текст да се смени датата.
При това положение, ｧ 9 е оттеглен като цяло. Преминаваме към ｧ 10.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН РОЙНЕВ: Параграф 10. Предложение, направено от господин Красимир Премянов и група народни представители в техен ｧ 9:
"ｧ 9. Създава се нов чл. 11 със следното съдържание:
"Чл. 11. Ал. 1. Изкупуването на тютюна се извършва от лица, които имат право да извършват промишлена обработка на тютюн.
Ал. 2. Изкупуването на тютюн се осъществява чрез писмени договори между купувачите и тютюнопроизводителите, които се сключват в началото на всяка производствена година, но не по-късно от 20 февруари."
Предложение, направено от господин Хасан Али:
"ｧ 1. Текстът на чл. 11 става ал. 1 на чл. 11.
Създава се нова ал. 2. на чл. 11 със следния текст: "Всяка година до 31 март купувачите сключват договори с тютюнопроизводителите за количествата тютюн, които ще изкупят до 31 март на следващата година".
Предложение, внесено от господин Коста Андреев и група народни представители, техен ｧ 5:
"Параграф 5 - в чл. 11 се заличава точката в края на изречението и се добавят думите "получили лиценз от министъра на финансите. Изкупуването се извършва в срок до 30 април на следващата година."
Направено е предложение от народните представители Петко Ганев и Георги Юруков:
"В ｧ 9 се правят следните изменения и допълнения - в чл. 11, ал. 1 точката се заличава и се добавят думите "или са акционери в дружества, имащи право на това, или техни упълномощени представители".
Становище на комисията - не се приемат предложените изменения.
Комисията предлага чл. 11 да добие следната редакция:
"Чл. 11. Ал. 1. Изкупуването на тютюна се извършва от лица, които имат право да извършват промишлена обработка на тютюн, получили лиценз от министъра на финансите.
Ал. 2. Производството и изкупуването на тютюн се осъществява чрез писмени договори между купувачите и тютюнопроизводителите, които се сключват в началото на всяка производствена година, но не по-късно от 31 март.
Ал. 3. Изкупуването се извършва в срок до 31 март на следващата година."
За този текст на комисията са гласували 7 "за", "против" - няма, "въздържали се" - 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Значи оспорван текст. Някои от идеите на вносителите са отразени в окончателния текст, други не.
Има думата господин Хасан Али.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Имам претенции по отношение на чл. 11, ал. 2 от предложението на комисията. Става въпрос за задължението тютюнопроизводителите да сключват договори най-късно до 31 март.
От една страна, добре е да се знае кой колко тютюн ще произвежда, защото ще договорира предварително. Но, от друга страна, не е в интерес на родното земеделско производство. Защо? - Защото, карайки ги, задължавайки ги да сключват до 31 март договори с определен купувач, ние при продажбата на тютюна ги лишаваме от възможността да се възползват от конкуренцията при продажбата на тютюните.
Тютюнът в някои страни с развито тютюнево стопанство се продава на търгове и това кара купувачите да наддават и да дават колкото се може повече изкупни цени, за да купуват хубавия тютюн. Ние, карайки ги до 31 март да сключват договори, връзваме ръцете на производителите и те нямат възможност при продажбата на тютюна да си избират купувача. Те имат определен купувач още на 31 март. Купувачът диктува условието.

Този текст е взет, както разбирам, от някои съседни страни с развито тютюнево стопанство, но при тях условията са съвсем други. При тях цените на тютюна са такива, че те ги молят да не произвеждат тютюн, потискат производството на тютюн. А ние от 165 000 тона свалихме производството на 23 000 тона - тая година се очакват малко повече и въпреки това приемаме ограничаващи производството на тютюн текстове в измененията и допълненията на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Какво предлагате? Аз като чета Вашите предложения, Вие предлагате същото. Моля да уточните предложенията си.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Аз предлагам засега да отпадне ал. 2. По отношение на ал. 3 още в миналия парламент молих колегите да приемат срока 31 март за изкупуването на тютюна, тъй като след 30 април фонд "Тютюн" докато се намеси става май и юни, и тогава започва масовото разсаждане на тютюна. Хората тютюн ли да разсаждат или да си продават неизкупените количества на фонд "Тютюн"? Не беше удобен този срок. Приемам ал. 1 и ал. 3, но засега при тоя драстичен спад на производсвото на тютюн не приемам текстове, които ще ограничат, ще потиснат родното земеделско производство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз ви благодаря. Вие предлагате да отпадне ал. 2 от предлагания от комисията текст.
За реплика - господин Петко Ганев.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Господин Али, не разбирам Вашата логика, тъй като този срок 31 март е взет именно от Ваше предложение, което Вие сте направили писмено. И това наистина трябва да остане, защото цялата логика на промените, които правим в Закона за тютюна и тютюневите изделия е да се канализира производството, за да може наистина да се увеличи производството на тютюн, да са сигурни тютюнопроизводителите, че това което ще произведат, ще бъде изкупено и така нататък.
Извинявайте, но Вие сега противоречите на това, което сам сте предложили, а в комисията се възприе именно Вашия текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Втора реплика - господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаема госпожо председател, аз наистина ще направя реплика на господин Хасан Али, но с едно уточнение - аз възприемам неговия текст, който е предложил, като нова ал. 2, защото това което той искаше да каже, фактически звучи добре в неговия текст, тоест купувачите до 31 март ще търсят тютюнопроизводителите, за да сключват договори. Това ще създаде възможност именно на купувачите при срещата с тютюнопроизводителите да има такава конкуренция. Така че текстът, който господин Хасан Али е предложил, е по-добър от текста, който в случая е избрала комисията. Аз предлагам господин Хасан Али да защити своя текст и той да бъде гласуван, отколкото текстът на комисията в чл. 11, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Али, уточнете си предложението. Вие предлагате отпадане на ал. 2, а господин Христов се изказа в подкрепа на Вашето предложение.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги,! Аз предложих този текст, който фактически задължава купувачите да сключват договори с тютюнопроизводителите за количествата тютюн, който ще изкупят до 31 март на следващата година. Комисията отхвърли това предложение. Аз обаче го направих тогава, когато не допусках, че ние със следващите текстове ще поставим като условие получаването на премии - получаване на премии, но при три условия. Първото условие е да е регистриран в общината. Второто условие е да е произвел и продал тютюн на купувачите. И третото допълнително условие - аз не съм го имал предвид тогава, сега възникна и вече ще се докладва тук от председателя на водещата комисия - да има непременно сключен договор. Ако не е сключил договор, ние го наказваме и го лишаваме от премиии. Значи не е достатъчно за колегите, че го лишаваме веднъж от конкуренцията при изкупуване на тютюна, защото ако няма сключен договор, ние го лишаваме да си продава тютюна над минималните изкупни цени и записваме: на минимални изкупни цени му се изкупува тютюнът. Второто наказание - лишаваме го и от премии...
Ако колегите възприемат за ал. 2 моя текст, аз бих предложил колегите да гласуват този текст, но щом във водещата комисия го отхвърлиха, не вярвам и тук да го приемат...
Моето предложение е: първи вариант - да отпадне ал. 2. Втори вариант - моето писмено предложение. Благодаря ви. (Шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Как в два варианта?
Господин Костов има думата.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Госпожо председател, уважаеми колеги! Обръщам се по-скоро към госпожа Ананиева, тъй като остават четири минути до изтичане на редовното време. Ние от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили смятаме, че текстът е възлов и би трябвало да спрем дотук - да го отложим за следващото заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Приемам това предложение. Очевидно имаше заявки за още изказвания и няма да имаме време. Стигнали сме до ｧ 10 с няколко варианта за чл. 11. Следващият път ще започнем от ｧ 10. Надявам се не с цялата дискусия отначало.
Ще прочета съобщенията:
Комисията по бюджет и финанси ще заседава в сряда - 11 декември 1996 г., зала 248 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1 от 15,00 ч.: Законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет, Законопроект за ратифициране на Споразумението за учредяване на Черноморската банка за търговия и развитие.
Комисията по младежта, спорта и туризма ще проведе заседание на 12 декември 1996 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала 456 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Комисията за контрол върху приходите, разходите и имуществата на политическите партии съобщава, че се отменя насроченото за четвъртък - 12 декември 1996 г., от 15,00 ч. заседание. Заседанието на същата комисия ще се проведе на 19 декември 1996 г., четвъртък - след една седмица.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание в четвъртък от 15,00 ч. в зала 142 по Законопроекта за научните степени и научните звания и информация от министерството относно преобразуване на полувисшите институти.
Комисията по здравеопазването ще заседава днес, сряда, от 15,00 ч. в зала 356 - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народното здраве.
Комисията по външната политика е провела вече заседанието си.
Икономическата комисия няма да заседава днес - обявеното заседание няма да се състои.
Комисията по радиото, телевизията и БТА ще проведе редовното си заседание на 12 декември 1996 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 14,00 ч.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

СЕКРЕТАРИ:
Валери Стършелов
Митко Нитов