Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева
Секретари: Валери Стършелов и Митко Нитов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Заповядайте, процедура.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предложението наистина е процедурно и се отнася до работата на една от комисиите в парламента. Моля председателката на Комисията по етика, която от много време сподели, тя и комисията, нашия проблем, който имаме с политика с безполезен коефициент на полезно действие Георги Петрушев, че иска доказателства за негови обидни квалификации спрямо нас и други колеги от парламента и политици, този път да бъде така добра и само да си припомни снощното изявление на човека, който не беше приел хапчето, дадено му от психиатъра и който обиди двамата кандидат-президенти, казвайки, че президент на страната не може да бъде един специалист по тракийско изкуство или един адвокат по бракоразводни дела, а той самият не каза, че президент не може да бъде и човек с незавършен 11-и клас.
Снощи той нарече с обидни квалификации трима депутати от "Нова демокрация" и обиди една законно регистрирана от българския съд партия и аз предлагам, госпожо Караиванова, снощното изявление да бъде доказателство и най-после вашата комисия да се произнесе по случая със скандалния политик, който обижда и човека, най-високо стоящ в парламента, шефове на парламентарни групи и редови депутати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Това не беше процедура.

Преминаваме към точка трета от програмата -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН.
Моля господин Мулетаров да започне да докладва.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаема госпожо председател, искам да напомня, че ние започнахме да разглеждаме глава тридесета по раздели, тъй като тя е доста обемиста. Разгледахме раздел първи и втори от глава тридесета, в момента сме на раздел трети от глава тридесета, озаглавен "Приемане".
Първият член от този раздел е 481.
"Предявяване за приемане
Чл. 481. Менителницата може да бъде предявена на платеца за приемане в местожителството му преди падежа от приносителя или от държателя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля за извинение, припомням, че сме гласували за участието на госпожа Радка Йосифова в заседанията по този закон. Така че моля да бъде поканена да влезе в залата.
Продължете, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият член е 482.
"Нареждане или забрана за предявяване
Чл. 482. Ал. 1. Издателят може да предпише в менителницата тя да се предяви за приемане, както и да определи срок за това. Той може да предпише менителницата да не се предявява за приемане преди определен срок.
Ал. 2. Издателят може да забрани в менителницата предявяването й за приемане, освен ако тя е платима от трето лице или в място, различно от местожителството на платеца, или е платима в определен срок след предявяването.
Ал. 3. Всеки джирант може да предпише менителницата да се предяви за приемане, както и да определи срок за това, освен ако издателят е забранил предявяването за приемане.
Срок за предявяване
Чл. 483. Ал. 1. Менителница, платима в определен срок след предявяване, трябва да се предяви за приемане до една година. Издателят може да съкрати или да удължи този срок.
Ал. 2. Сроковете по ал. 1 могат да бъдат съкратени от джирантите.
Повторно предявяване
Чл. 484. Ал. 1. При предявяването платецът може да поиска менителницата му да се предяви повторно на следващия ден. Заинтересуваните лица нямат право да възразяват, че това искане не е удовлетворено, освен ако то е отбелязано в протеста.
Ал. 2. Приносителят не е длъжен да предаде на платеца менителницата, предявена за приемане.
Форма на приемането
Чл. 485. Ал. 1. Приемането се написва върху менителницата с думата "приета" или с друга равнозначна дума и се подписва от платеца. Подписът на платеца върху лицевата страна на менителницата се смята за приемане.
Ал. 2. Когато менителницата е платима в определен срок след предявяване или ако тя по силата на особена уговорка трябва да бъде предявена за приемане в определен срок, приемането трябва да посочва датата, на която е извършено, освен ако приносителят иска да се посочи датата на предявяването. Ако липсва дата, приносителят, за да запази обратните си искове срещу джирантите и издателя, трябва да установи липсата на дата чрез протест.
Безусловност на приемането
Чл. 486. Ал. 1. Приемането не може да бъде извършено под условие.
Ал. 2. Платецът може да ограничи приемането за част от сумата.
Ал. 3. Всяко друго изменение на съдържанието на менителницата при приемането й се смята за отказ от приемане, но платецът отговаря съгласно условията на своето приемане.
Действие на приемането
Чл. 487. Ал. 1. С приемането платецът се задължава да плати менителницата на падежа.
Ал. 2. При неплащане приносителят, даже ако той е издателят, има иск срещу платеца съобразно чл. 507 и чл. 508.
Отмяна на приемането
Чл. 448. Ал. 1. Ако платецът, който е приел менителницата, е зачертал приемането преди връщането й, приемането се смята за отменено. До доказване на противното се смята, че зачертаването е било извършено преди връщането на менителницата.
Ал. 2. Ако платецът писмено е уведомил за приемането приносителя или някои от подписалите менителницата лица, той отговаря пред тях при условията на приемането си."
Това е съдържанието на раздел трети от глава трета, госпожо председател, по който предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма предложения в писмен вид.
Има ли предложения в залата? - Не виждам.
Моля да гласувате съдържанието на раздел трети "Приемане" на глава тридесет. Припомням, че поради много обширния текст на глава тридесет взехме решение да я разгледаме по раздели, за да бъде по-леко обсъждането и гласуването.
Резултатът от гласуването е: от общо гласували 156 народни представители, за - 148, против - няма, въздържали се - 8.
Приет е раздел трети.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият раздел от тази глава е раздел четвърти.
"Раздел IV
Менителнично поръчителство
Поръчителство"
Комисията предлага заглавието на чл. 489 да стане "Определение", което следва да се гласува.
"Чл. 489. Плащането на менителницата може да бъде обезпечено изцяло или отчасти чрез поръчителство. То може да се даде както от трето лице, така и от лице, чийто подпис вече е сложен върху менителницата".

Форма
Чл. 490. Ал. 1. Поръчителството се дава върху менителни-цата или върху алонжа. То се изразява с думите "като поръчител" или с друг равнозначен израз и трябва да се подпише от поръчителя.
Ал. 2. Подписът на лицевата страна на менителницата се смята за поръчителство, освен ако е на платеца или на издателя.
Ал. 3. Когато поръчителят не посочва за кого поръчителства, смята се, че поръчителството е за издателя.
Отговорност на поръчителя
Чл. 491. Ал. 1. Поръчителят отговаря както лицето, за което е поръчителствал.
Ал. 2. Задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително по каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата.
Ал. 3. Поръчителят, който е платил менителницата, встъпва в правата по нея срещу лицето, за което е поръчителствал, и срещу всички, които отговарят към това лице по менителницата".
С изключение на заглавието на първия текст, други предложения по този раздел няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други предложения има ли? - Няма.
Моля с поправката в заглавието на чл. 489 да гласувате раздел четвърти.
От общо гласували 139 народни представители, за - 135, против - няма, въздържали се - 4.
Приет е раздел четвърти.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ:
"Раздел пети
Падеж
Начини на определяне
Чл. 492. Ал. 1. Падежът на менителницата може да бъде:
1. на предявяване;
2. на определен срок след предявяването;
3. на определен срок след издаването;
4. на определен ден.
Ал. 2. Менителница, издадена с падежи, определени по друг начин, или с последователни падежи, е нищожна.
Менителница на предявяване
Чл. 493. Ал. 1. Менителницата на предявяване е платима с предявяването й. Тя трябва да се предяви за плащане в срок до една година от издаването й. Издателят може да определи по-къс или по-дълъг срок. Джирантите могат да съкратят сроковете за предявяване.
Ал. 2. Ако издателят предпише менителницата на предявяване да не се предяви за плащане преди определен ден, срокът за предявяване тече от този ден.
Ментиелница на определен срок след предвяване
Чл. 494. Ал. 1. Падежът на менителница на определн срок след предявяването се определя от деня на приемането или от деня на протеста.
Ал. 2. При липса на протест се смята, че приемането без посочване на дата е направено от платеца в последния ден на срока за предявяването за приемане.
Тълкуване на сроковете
Чл. 495. Ал. 1. Падежът на менителница, платима един или няколко месеца след издаването или след предявяването, е на съответния ден на месеца, когато плащането трябва да се извърши. Ако в месеца няма съответен ден, падежът е в последния му ден.
Ал. 2. Ако падежът е определен в началото, в средата или в края на месеца, под тези изрази се разбират първият, петнадесетият или последният ден на месеца.
Ал. 3. Изразът "половин месец" се разбира като срок от 15 дни.
Приложим календар
Чл. 496. Ал. 1. Ако менителницата е платима в определен ден в място, където календарът е различен от този в мястото на издаването, датата на падежа се определя според календара на мястото на плащането.
Ал. 2. Ако менителницата, издадена и платима в места, имащи различен календар, е платима в определен срок след издаването, денят на издаването и падежът се определят по календара на мястото на плащането.
Ал. 3. Сроковете за предявяване на менителницата се изчисляват според правилата на ал. 1 и ал. 2.
Ал. 4. Алинеи 1, 2 и 3 не се прилагат, ако от уговорка в менителницата или от съдържанието й следва друго".
Това е раздел пети - няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма писмени предложения по раздел пети. Има ли други допълнителни в залата? - Няма.
Моля да гласувате раздел пети - Падеж.
От общо гласували 145 народни представители, за - 136, против - няма, въздържали се - 9.
Приет е раздел пети.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ:
"Раздел шести
Плащане
Срок на предявяване
Комисията предлага в заглавието на чл. 497 да се добавят думите "за плащане" или заглавието да стане: "Срок за предявяване за плащане".
Чл. 497. Менителница, платима на определен ден или на определен срок след издаването или след предявяването, трябва да се предяви за плащане на падежа или в един от двата следващи работни дни.
Отбелязване на плащането
Чл. 498. Ал. 1. При плащането платецът може да иска от приносителя да му предаде менителницата и да отбележи върху нея, че е платена.
Ал. 2. Приносителят не може да откаже да приеме частично плащане.
Ал. 3. При частично плащане платецът може да иска плащането да бъде отбелязано върху менителницата и да му се издаде разписка.
Плащане преди и на падежа
Чл. 499. Ал. 1. Приносителят не е длъжен да приеме плащане на менителницата преди падежа.
Ал. 2. Платецът, който плаща преди падежа, плаща на свой риск.
Ал. 3. Който плаща на падежа, се освобождава от задължението си, освен ако е действал при груба небрежност. Той е длъжен да провери правилността на реда на джирата, но не и подписите на джирантите.

Валута на плащането
Чл. 500. Ал. 1. Ако сумата на менителницата е посочена във валута, която няма курс в мястото на плащането, сумата може да бъде платена в местна валута според стойността й в деня на падежа. Ако длъжникът е в забава, приносителят може по свой избор да иска сумата по менителницата да бъде платена в местна валута по курса към деня на падежа или към деня на плащането.
Ал. 2. Курсът на чуждестранната валута се определя според търговските обичаи в мястото на плащането. Издателят обаче може да определи в менителницата курса, по който сумата трябва да се изчисли.
Ал. 3. Алинеи 1 и 2 не се прилагат, ако издателят е посочил, че плащането трябва да се извърши в определена валута.
Ал. 4. Ако менителницата е платима във валута, която има същото наименование, но различна стойност в страната на издаването и в страната на плащането, предполага се, че е платима във валутата на страната на плащането.
Влагане на сумата
Чл. 501. Ако менителницата не бъде предявена за плащане в срока, определен в чл. 497, длъжникът може да вложи сумата в банка на риск и на разноски на приносителя."
По този раздел единственото предложение е за заглавието на чл. 497.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма писмени предложения. Единственото предложение е в заглавието на чл. 497 накрая да се добавят думите "за плащане".
Моля да гласувате раздела като цяло с тази поправка.
От общо гласували 145 народни представители, за - 142, против - няма, въздържали се - 3.
Приет е раздел шести "Плащане".
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Раздел седми със заглавие "Протест"
Видове протест
Чл. 502. Отказът за приемане или за плащане трябва да се установи чрез протест поради неприемане или поради неплащане.
Протест поради неприемане
Чл. 503. Ал. 1. Протестът поради неприемане трябва да бъде направен в сроковете, определени за предявяването за приемане. Ако в случая, предвиден в чл. 484, ал. 1 първото предявяване е станало в последния ден на срока, протестът може да се извърши на следващия ден.
Ал. 2. Протестът поради неприемане освобождава приносителя от предявяване на менителницата за плащане, а също и от протест поради неплащане.
Протест поради неплащане
Чл. 504. Протестът поради неплащане на менителницата, платима на определен ден или на определен срок след издаването или след предявяването, трябва да се направи в един от двата работни дни след деня за плащането. Ако менителницата е платима при предявяване, протестът трябва да се направи в сроковете по чл. 503, ал. 1.
Уведомление за неприемане или неплащане
Чл. 505. Ал. 1. Приносителят трябва да съобщи на своя непосредствен джирант и на издателя за неприемането или за неплащането в течение на четири работни дни след деня на протеста, а в случай на уговорка "без разноски" - след деня на предявяването. Всеки джирант е длъжен в течение на два работни дни след деня на получаване на уведомлението да съобщи на своя непосредствен джирант за него, като посочи имената и адресите на тези, които са направили предходните уведомления, докато се стигне до издателя. Сроковете текат от деня на получаване на предходното уведомление.
Ал. 2. Когато съобразно ал. 1 е направено уведомление на лице, подписало менителницата, то трябва да се направи в същия срок и на поръчителя му.
Ал. 3. Когато някой джирант не е посочил адреса си или го е посочил нечетливо, уведомлението трябва да се направи на джиранта, който го предхожда.
Ал. 4. Уведомлението може да се направи и чрез връщане на менителницата. Задълженият да направи уведомлението трябва да докаже, че го е направил в определения срок.
Ал. 5. Който не направи в срок уведомлението по предходните алинеи, той отговаря за вредите до размера на сумата по менителницата.
Освобождаване от протест
Чл. 506. Ал. 1. Издателят, както и всеки джирант или поръчител чрез уговорка "без разноски", "без протест" или друг равнозначен израз, подписан върху менителницата, може да освободи приносителя от извършването на протест поради неприемане или поради неплащане, за да предяви обратните си искове.
Ал. 2. Уговорката по ал. 1 не освобождава приносителя от задължението за предяви менителницата своевременно и да направи съответните уведомления. Доказването, че тези срокове не са спазени, е в тежест на този, който се позовава на това обстоятелство.
Ал. 3. Ако уговорката е написана от издателя, тя има действие спрямо всички лица, подписали менителницата. А ако е написана от джирант или поръчител, тя има действие само за него. Когато въпреки уговорката, написана от издателя, приносителят извърши протест, разноските са в негова тежест, а когато уговорката е написана от джирант или поръчител, за разноските отговарят всички подписали лица."
Това е съдържанието на раздел седми, по който няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения от залата? - Не виждам.
Моля да гласувате раздел седми "Протест".
От общо гласували 145 народни представители, за - 137, против - няма, въздържали се - 8.
Раздел седми е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Комисията предлага да се създаде след раздел седми в тази глава нов раздел VIIа, който да бъде озаглавен "Протест" с текстовете на чл. 567, чл. 568, чл. 569 и чл. 570, като в чл. 569 думата "всеки" се замени с "всички лица".


Или съдържанието на предложения нов раздел 7а със заглавие "Протест" е следното:
Раздел 7а - "Протест".
Член 506а - "Извършване на протест".
"Чл. 506а. Протестът се извършва по писмена молба на приносителя от нотариуса по мястото на плащането или приемането."
Член 506б - "Съдържание на протеста".
"Ал. 1. Протестът съдържа:
1. пълен препис на документа с всички джира и отбелязвания;
2. имената на лицата, в полза на които и против които се извършва протестът;
3. запитването към лицето, срещу което се извършва протестът, даденият отговор или забележката, че лицето не е отговорило или не е било намерено;
4. в случай на приемане или на плащане чрез посредничество - означение от кого, за кого и как е било дадено то;
5. място и дата на извършването на протеста;
6. подпис и печат на нотариуса.
Ал. 2. Извършването на протеста се отбелязва върху документа."
Член 506в - "Протест срещу няколко лица".
"Чл. 506в. Когато приемането или плащането на менителницата, записа на заповед или чека трябва да се поиска от няколко лица, може да бъде извършен един протест срещу всички лица."
Член 506г - "Вписване на протеста".
"Чл. 506г. Ал. 1. Нотариусът е длъжен да впише в регистъра съдържанието на направения протест и да издава преписи на заинтересуваните лица.
Ал. 2. Оригиналът на протеста се предава на приносителя."
Това е съдържанието на предложения от комисията нов раздел 7а, озаглавен "Протест", в който се прехвърлят текстовете на следващите в по-нататъшната глава членове - 567, 568, 569 и 570, с една корекция, която е посочена в чл. 569 в заместващия текст. Други предложения по този нов раздел не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други предложения?
Господин Мулетаров, само не е ясно защо същото заглавие. Ако е същото и е същото съдържание, защо отделен раздел? Не може ли да бъде с тези текстове продължение на предишния раздел 7, който се казва "Протест"?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Аз не знам какви са били съображенията на групата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Току-що гласувахме раздел 7 - "Протест".
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Но така или иначе всички тези нови текстове уреждат материята на протеста, който е уреден в предшестващия раздел. Така че аз смятам, но тук я няма госпожа Миленкова, която беше в групата, че в конкретния случай би могло да не се създава нов раздел 7а, а тези текстове да бъдат продължение на раздел 7, озаглавен "Протест", тъй като те уреждат също материята на протеста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това беше моят въпрос.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Няма пречка да не се създава нов раздел. Това може би е направено за прегледност, госпожо председател, и аз предлагам да приемем този вариант: вместо нов раздел 7а да приемем допълнителни текстове към раздел 7...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: С текстовете на съответните предишни - 567, 568, 569, 570. Има ли някакви възражения по това? - Няма възражения и от различни страни на залата да гласуваме като допълнителни параграфи досегашните текстове на чл. 567, 568, 569 и 570, като в чл. 569 думата "всеки" се замени с "всички лица" и това да бъдат нови четири параграфа, които да допълнят гласувания раздел 7 - "Протест", тъй като уреждат същата материя.
Моля да гласувате тези допълнителни четири параграфа към раздел 7 - "Протест".
От общо гласували 144 народни представители, за - 131, против - няма, въздържали се - 13.
Приети са четирите последни параграфа на раздел 7 - "Протест".
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Раздел 8 със заглавие: "Обратни искове".
Член 507 - "Основания".
"Чл. 507. Ал. 1. Когато менителницата не е платена на падежа, приносителят може да предяви обратни искове срещу джирантите, издателя и другите задължени лица.
Ал. 2. Обратните искове могат да се предявят и преди падежа, ако:
1. платецът откаже да приеме менителницата изцяло или частично;
2. срещу платеца, независимо дали е приел менителницата, е открито производство за обявяването му в несъстоятелност или за предпазен конкордат;
3. платецът е прекратил плащанията си или принудителното изпълнение върху имуществото му е останало без резултат;
4. срещу издателя на менителницата, приемането на която е отказано, е открито производство за обявяване в несъстоятелност или за предпазен конкордат."
Комисията предлага по този чл. 507, ал. 2, в точка 2 и точка 4 думите "обявяването му в" и думите "или за предпазен конкордат" да отпаднат.
Следващият текст е чл. 508 - "Предмет на обратния иск".
"Чл. 508. Ал. 1. Приносителят може да иска от лицата, срещу които предявява обратния си иск:
1. сумата по менителницата, която не е приета или не е платена, заедно с лихвата, ако е уговорена;
2. законната лихва от деня на падежа;
3. разноските за протеста, за направените уведомления и другите разноски;
4. комисионна, която, ако не е уговорено друго, възлиза на една трета от едно на сто от сумата на менителницата и не може да превишава този размер.
Ал. 2. Ако обратният иск е предявен преди падежа, от сумата по менителницата трябва да се приспадне лихвата до падежа в размер на официалния сконтов процент на централната банка в местожителството на приносителя към датата на предявяване на обратния иск."
Член 509 - "Иск на платилия длъжник".
"Чл. 509. Този, който е платил менителницата, може да иска от задължените преди него лица:
1. сумата, която е платил;
2. законната лихва върху платената сума от деня на плащането;
3. направените разноски;
4. комисионна по чл. 508, ал. 1, точка 4."
Член 510 - "Предаване на менителницата срещу плащане".
"Чл. 510. Ал. 1. Всяко задължено по менителницата лице, срещу което е предявен или може да бъде предявен обратен иск, има право да иска при плащането да му се предаде менителницата заедно с протеста и писмена сметка."

Комисията предлага в ал. 1 на чл. 510 думите "писмена сметка" да се заменят с "разписка".
"Ал. 2. Всеки джирант, който е платил менителницата може да зачеркне своето джиро и джирата на следващите джиранти.
Обратен иск след частично приемане
Чл. 511. Ако е предявен обратен иск след частично приемане този, който е платил сумата, за която менителницата не е приета, може да иска извършеното плащане да бъде отбелязано върху нея и да му се издаде разписка. Приносителят трябва да му предаде също така заверен препис от менителницата и протеста, за да може платилият да предяви следващите обратни искове.
Обратни искове при прекратяване на плащанията
Чл. 512. Ако платец прекрати плащанията си, независимо дали е приел менителницата, както и ако принудително изпълнение срещу него остане без резултат, приносителят може да предяви обратните си искове след предявяване на менителницата за плащане на издателя и след извършване на протест.
Обратни искове при несъстоятелност
Чл. 513. Ал. 1. Ако платецът е обявен в несъстоятелност независимо дали е приел менителницата, както и в случай на несъстоятелност на издателя на менителницата, което не подлежи на приемане, решението за обявяване на несъстоятелността е достатъчно, за да може приносителят да предяви своите обратни искове."
Комисията предлага ал. 1 на чл. 513 да добие следната нова редакция:
"Ал. 1. Ако срещу платеца е открито производство по несъстоятелност, независимо дали е приел менителницата, както и в случаи на открито производство по несъстоятелност срещу издателя на менителница, която не подлежи на приемане, решението за откриване на производство по несъстоятелност е достатъчно, за да може приносителят да предяви своите обратни искове"
"Ал. 2. Ако срещу платец, независимо дали е приел менителницата или срещу издателя на менителницата приемането на която е отказано, е открито производство за обявяване в несъстоятелност или за предпазен конкордат, за предявяване на обратните искове е необходимо да се представи и съдебно решение."
Комисията има едно предложение по тази алинея - думите "обявяване" и "или за предпазен конкордат" да отпаднат, тоест става дума за ал. 2 на чл. 513.
"Обратна менителница
Чл. 514. Ал. 1. Който има обратен иск може да го упражни като издаде срещу някои от задължените преди него лица нова менителница (обратна менителница), която е на предявяване и е платима в местожителството на това лице, освен ако е уговорено друго.
Ал. 2. Обратната менителница обхваща освен сумите по чл. 508 и 509 и други разноски.
Ал. 3. Ако обратната менителница е издадена на приносител, размерът на сумата се определя според курса, който има менителница на предявяване, издадена на мястото на плащане на първоначалната менителница и платима в местожителството на предходния джирант.
Ал. 4. Ако обратната менителница е издадена от джиранта, размерът на сумата й се определя от курса, който има менителница на предявяване, издадена в местожителството на издателя на обратната менителница и платима в местожителството на предходния джирант.
Солидарна отговорност
Чл. 515. Ал. 1. Лицата, които са издали, приели и джиросали менителницата или са поели поръчителство, са солидарно отговорни към приносителя.
Ал. 2. Приносителят може да предяви исковете си срещу всички задължени по менителницата лица, заедно или поотделно, без да се съобразява с реда, по който те са се задължили. Същото право има и всяко задължено лице, което е платило менителницата, спрямо тези, които са се задължили преди него.
Ал. 3. Приносителят, който е предявил иск срещу един от длъжниците по менителницата, не губи правата си срещу останалите длъжници, включително и срещу тези, които са подписали след този, срещу когото е предявил иска си.
Пропускане на срокове
Чл. 516. Ал. 1. Приносителят губи правата си срещу джирантите, издателя и другите задължени лица, с изключение на платеца, ако пропусне сроковете:
1. за предявяване на менителницата на предявяване или на определен срок след предявяването;
2. за извършване на протест поради неприемане или неплащане;
3. за предявяване на плащане при уговорка "без разноски".
Ал. 2. Ако приносителят пропусне определения от издателя срок за предявяване на менителницата за приемане, той губи правото си да предяви обратен иск за неприемане и неплащане, освен ако от съдържанието на менителницата не следва, че издателят е искал да изключи само отговорността за приемане.
Ал. 3. Когато уговорката със срок за предявяване се съдържа в джиро само джирантът може да се позовава на нея.
Непреодолима сила
Чл. 517. Ал. 1. Когато предявяването на менителницата или извършването на протеста в определените срокове е възпрепятствано от непреодолима сила, сроковете съответно се продължават.
Ал. 2. Приносителят е длъжен да уведоми незабавно своя непосредствен джирант за непреодолимата сила и да отбележи това уведомление върху менителницата или алонжа, като постави място, дата и подпис, както и да изпълни задълженията си по чл. 505.
Ал. 3. След прекратяване на непреодолимата сила приносителят трябва незабавно да предяви менителницата за приемане или за плащане и ако е необходимо да направи протест.
Ал. 4. Ако непреодолимата сила продължи повече от 30 дни след падежа обратните искове могат да бъдат предявени без да е необходимо предявяване или протест.
Ал. 5. За менителница на предявяване или на определен срок след предявяване 30-дневният срок тече от деня, в който приносителят е уведомил своя непосредствен джирант. Това уведомление може да бъде направено преди изтичането на срока за предявяване. При менителница, платима на определен срок след предявяването, 30-дневният срок се продължава с определения в менителницата срок след предявяването.
Ал. 6. Не са непроодолима сила обстоятелствата, които се отнасят до личността на приносителя или на този, когато той е натоварил с предявяването на менителницата или с извършването на протеста".
Това е съдържанието на раздел осми, по който имаше две предложения за корекции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Допълнителни предложения има ли? Да, предложенията са само на комисията, ще ги поставя на гласуване.
Господин Димитър Георгиев има думата.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Всъщност аз нямам допълнителни предложения, а една лека корекция, която по-скоро е граматическа.
В чл. 513, ал. 2 комисията предлага да отпаднат думите "обявяване", както и "или за предпазен конкордат". Всъщност да отпаднат "обявяване в", защото в текста по-нагоре, от който се иска да отпаднат, думата е "обявяване в".
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Значи не "за", а "в".
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Да, "обявяване в".
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Това е в чл.- 507, а не чл. 513.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Не, в чл. 507 го има, но в чл. 513, ал. 2 го няма това "в", значи и "в" отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, отбелязах си.
Първото предложение е корекция, която предлага комисията в чл. 507, ал. 2, точки 2 и 4 думите "обявяването му в" и думите "или за предпазен конкордат" да отпаднат.
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 138 народни представители, за - 135, против - няма, въздържали се - 3.
Приемат се тези поправки в чл. 507.
Другата поправка, която предлага комисията е в ал. 1 на чл. 510, думите "писмена сметка" да се заменят с "разписка".
Моля да гласувате тази поправка.
От общо гласували 122 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 2.
Приета е поправката към чл. 510.
И последната поправка, която предлага комисията, е към чл. 513 - нова редакция на ал. 1, както беше докладвано от господин Мулетаров и в ал. 2 аналогична на тази поправка, която правихме, думите "обявяване в" с корекцията на господин Георгиев и думите "или за предпазен конкордат" да отпаднат.
Моля да гласувате предложените поправки в чл. 513.
От общо гласували 126 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - 3.
Приети са и поправките към чл. 513.
Моля да гласувате раздел осми "Обратни искове" като цяло.
От общо гласували 133 народни представители, за - 129, против - няма, въздържали се - 4.
Приет е раздел осми като цяло.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Раздел IХ Посредничество
Посредник
Чл. 518. Ал. 1. Издателят, джирантът или поръчителят могат да посочат едно лице-посредник, което при нужда да приеме менителницата или да я плати.
Ал. 2. При условията, определени в алинеи 3 и 4, менителницата може да бъде приета или платена за чест от посредник, действащ за някои от длъжниците по менителницата, срещу когото може да се предяви обратен иск.
Ал. 3. Посредник може да бъде всяко трето лице и всяко лице, задължено по менителницата, освен платецът, който вече я е приел.
Ал. 4. Посредникът е длъжен в срок от 2 работни дни да уведоми лицето, за което е посредничил. Ако посредникът не спази този срок, той отговаря за вредите до размера на сумата по менителницата.
Приемане
Чл. 519. Ал. 1. Приемането чрез посредничество се допуска във всички случаи, при които преди падежа приносителят може да предяви обратните си искове, освен ако предявяването на менителницата за приемане е забранено.
Ал. 2. Когато в менителницата е посочено лице за приемане или плащане при нужда, приносителят може да предяви преди падежа обратните си искове срещу този, който е добавил адреса, както и срещу подписалите след него лица, само ако е предявил менителницата на лицето, посочено в този адрес, и е установил отказа на това лице чрез протест.
Ал. 3. Освен в случаите по ал. 2 приносителят може да откаже приемането чрез посредничество. Ако приеме посредничеството, той губи обратните искове, които е имал преди падежа, срещу този, за когото е извършено приемането, и срещу подписалите след него.
Форма
Чл. 520. Приемането чрез посредничество се отбелязва в менителницата и се подписва от посредника. Ако посредникът не посочи за кого е извършено приемането, смята се, че е за издателя.
Отговорност за посредника
Чл. 521. Ал. 1. Посредник, който е приел менителницата, отговаря спрямо приносителя и лицата, подписали след този, за когото е посредничил, по същия начин като него.
Ал. 2. Независимо от приемането чрез посредничество този, за когото е направено, и задължените преди него лица могат да искат от приносителя срещу заплащане на сумата по чл. 508 предаването на менителницата на протеста и на сметката."
Комисията предлага в тази ал. 2 накрая думата "сметката" да се замени с "разписката".
"Плащане
Чл. 522. Ал. 1. Плащането чрез посредничество е допустимо, когато приносителят може да предяви обратните си искове на падежа или преди падежа.
Ал. 2. Плащането трябва да бъде за цялата сума, която дължи този, за когото е извършено посредничеството и да се извърши най-късно в деня след изтичането на срока на протест поради неплащане.




Предявяване и протест
Чл. 523. Ал. 1. Ако менителницата е била приета за чест от лице с местожителство в мястото на плащане, или ако лице с местожителство в същото място е било посочено за плащане при нужда, приносителят трябва да предяви менителницата на тези лица най-късно в деня след изтичането на срока за извършване на протест поради неплащане и ако е необходимо, да извърши този протест.
Ал. 2. Ако протестът не е извършен своевременно, този, който е посочил адреса за плащане при нужда или за когото менителницата е приета за чест, както и подписалите след него, се освобождават от задължението си.
Последици от отказ на приносителя
Чл. 524. Приносителят, който откаже да приеме плащането чрез посредничество, губи обратните си искове срещу тези, които биха били освободени от задължението си поради посредничеството.
Установяване на плащането
Чл. 525. Ал. 1. Плащането чрез посредничество се установява с разписка върху менителницата, в която се посочва за кого е платено, а ако не е посочено, смята се, че е платено за издателя.
Ал. 2. Менителницата и протестът се предават на посредника, който е платил.
Права на платеца
Комисията предлага в заглавието на този текст думата "платеца" да се замени с "посредника" и заглавието на чл. 526 да бъде: "Права на посредника".
Чл. 526. Ал. 1. Посредникът, който е платил, придобива правата по менителницата срещу този, за когото е платил, и срещу лицата, които отговарят към него по менителницата. Той няма право да джироса менителницата.
Ал. 2. Лицата, подписали менителницата след този, за когото е платено, се освобождават от задължението си.
Ал. 3. Ако няколко лица са предложили плащане чрез посредничество, трябва да бъде предпочетен посредникът, чието плащане освобождава най-много длъжници по менителницата. Този, който е платил в несъответствие с предходната разпоредба, като е знаел обстоятелствата, губи обратния си иск срещу лицата, които биха били освободени."
Това е съдържанието на глава девета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли допълнителни предложения? - Не виждам предложения в залата.
Предложенията, които прави комисията, са само за замяна на две думи и затова предлагам заедно с целия текст да ги гласуваме, а те са именно в чл. 521, ал. 2 думата "сметката" да се замени с "разписката" и в чл. 526 в заглавието думата "платеца" да се замени с "посредника". Такова е и съдържанието вътре на текстовете, в които са предложени.
Затова ви моля с промяна на тези две думи да гласувате раздел девети - "Посредничество" като цяло.
Това е текстът на вносителя само с тези две корекции, предложени от комисията, които по-точно отразяват съдържанието на текста.
От общо гласували 126 народни представители, за - 121, против - няма, въздържали се - 5.
Приет е раздел девети - "Посредничество".
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Раздел десети
МНОЖЕСТВО ЕКЗЕМПЛЯРИ И ПРЕПИСИ
Издаване на еднакви екземпляри
Чл. 527. Ал. 1. Менителницата може да бъде издадена в няколко еднакви екземпляра. Те трябва да бъдат номерирани в текста, а ако това не е направено, всеки екземпляр се смята за отделна менителница.
Ал. 2. Ако в менителницата не е посочено, че се издава в един екземпляр, всеки приносител може да иска на свои разноски издаването на повече екземпляри, докато се стигне до издателя. Джирантите са длъжни да възпроизведат своите джира върху новите екземпляри.
Плащане по един от екземплярите
Чл. 528. Ал. 1. Плащането по един от екземплярите освобождава всички задължени лица и без специална уговорка за това. Платецът обаче е задължен по всички приети екземпляри, които не са му били върнати.
Ал. 2. Джирант, който е прехвърлил екземплярите на различни лица, както и следващите джиранти, са задължени за всички екземпляри, подписани от тях, ако те не са им били върнати.
Изпращане на екземпляр за приемане
Чл. 529. Ал. 1. Който е изпратил един от екземплярите за приемане, трябва да посочи в останалите екземпляри името на лицето, в което се намира изпратеният екземпляр. Това лице е длъжно да го предаде на легитимирания приносител на друг екземпляр.
Ал. 2. Ако предаването бъде отказано, приносителят може да предяви обратните си искове, като установи чрез протест, че:
1. екземплярът, изпратен за приемане, не му е бил предаден при поискване;
2. приемането или плащането не е могло да се извърши въз основа на друг екземпляр.
Преписи
Чл. 530. Ал. 1. Всеки приносител на менителница има право да направи преписи.
Ал. 2. Преписът трябва точно да възпроизвежда оригинала с джирата и всички други отбелязвания, които се намират върху него, и да посочва къде завършва преписът.
Ал. 3. По преписа може да се поръчителства и той може да бъде джиросван. Срещу лицата обаче, положили подписи върху менителницата преди преписа, той има действие само ако се предявява заедно с оригинала.

"Оригинал и преписи
Чл. 531. Ал. 1. Преписът трябва да посочва държателя на оригинала, който е длъжен да го предаде на легитимирания приносител на преписа.
Ал. 2. Ако държателят откаже да предаде оригинала, приносителят може да упражни обратните си искове срещу джирантите и поръчителите по преписа, след като установи чрез протест, че оригиналът не му е бил предаден.
Ал. 3. Ако оригиналът след последното джиро, преди да се изготви преписът, носи уговорката "оттук нататък действителни са джирата само върху преписа" или друг равнозначен израз, всяко джиро, написано след това върху оригинала, е недействително."
Това е раздел десети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, раздел десети "Множество екземпляри и преписи".
Няма писмени предложения към текста и от комисията. Има ли допълнителни предложения в залата? - Не виждам.
Моля да гласувате раздел десети - "Множество екзепляри и преписи".
От общо гласували 130 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 5.
Приет е раздел десети.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Раздел единадесети се състои от един текст. Заглавието му е - "Изменения".
"Действия на измененията
Чл. 532. В случай на изменение на текста на менителницата лицата, подписали след изменението, са задължени при условията на изменения текст, а подписалите преди изменението - според първоначалния текст".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тъй като сме тръгнали по раздели, има ли към този текст предложения? - Не виждам.
Моля да гласувате раздел единадесети - "Изменения" с един единствен текст.
От общо гласували 128 народни представители, за - 121, против - няма, въздържали се - 7.
Приет е раздел единадесети.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ:
"Раздел дванадесети
ДАВНОСТ
Давностни срокове
Чл. 533. Ал. 1. Исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа.
Ал. 2. Исковете на приносителя срещу джирантите и срещу издателя се погасяват с едногодишна давност от деня на своевременно извършения протест или от падежа, ако менителницата съдържа уговорка "без разноски".
Ал. 3. Исковете на джирантите помежду им и срещу издателя се погасяват с шестмесечна давност от деня, в който джирантът е платил менителницата, или от деня, в който срещу него е предявен иск.
Прекъсване на давността
Чл. 534. Давността се прекъсва само по отношение на лицето, срещу което е извършено действието".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма предложения. Не виждам и от залата. Моля да гласувате раздел дванадесети - "Давност" с два текста.
От общо гласували 139 народни представители, за - 132, против - няма, въздържали се - 7.
Приет е раздел дванадесети.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ:
"Раздел тринадесети
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ"
Комисията предлага заглавието на този раздел тринадесети да бъде заменено с "Особена разпоредба".
"Празнични дни
Чл. 535. Ал. 1 Плащането на менителницата с падеж на официален празник може да бъде поискано в първия работен ден след празника. Всички други действия относно менителницата, включително предявяването за приемане и протестът, могат да бъдат извършени само в работен ден.
Ал. 2. Когато действието трябва да бъде извършено в определен срок, чийто последен ден е официален празник, този срок се продължава до първия работен ден, който следва неговото изтичане. Междинните празнични дни се броят в изчислението на срока".
Комисията предлага чл. 535 да отпадне.
Следващият текст от този раздел е чл. 536:
"Начало на сроковете
Чл. 536. Законните и договорните срокове не обхващат деня, от който започват да текат".
Комисията предлага и чл. 536 да отпадне.
Член 537 със заглавие: "Срокове". Комисията предлага заглавието да бъде: "Забрана за удължаване на сроковете".
Съдържанието на текста:
"Чл. 537. Установените в този закон срокове за менителничните задължения не могат да се продължават".
При това положение, госпожо председател, явно е, че ако се приеме предложението за отпадане на чл. 535 и чл. 536, следва да остане само един текст, а именно чл. 537 с променено заглавие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Някакви допълнителни предложения? - Не виждам.
Тогава ще поставя на гласуване най-напред предложението на комисията за отпадането на чл. 535 и чл. 536.
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 135 народни представители, за - 124, против - 10, въздържал се - 1.
Приема се това предложение.
Моля да гласувате съдържанието на раздел 13 така, както е предложен от комисията, а именно заглавието да бъде "Особена разпоредба", вместо "Общи разпоредби" и с един-единствен текст - 537-ми с ново заглавие - "Забрана за удължаване на сроковете" и текст: "Установените в този закон срокове за менителничните задължения не могат да се продължават".
Това е предложението на комисията за раздел тринадесети - "Особена разпоредба".
Моля да гласувате.
От общо гласували 140 народни представители, за - 130, против - няма, въздържали се - 10.
Приет е и раздел тринадесети. Остава последният раздел.
Господин Димитър Георгиев има думата.

ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): При това положение чл. 537 може да отпадне като текст оттук и да отиде в Преходните разпоредби, тъй като само той единствен остава тук, а се отнася за целия закон. Така че той може да отиде най-накрая, в Преходните разпоредби и по този начин да реши въпроса на целия закон, както е и предназначението му. Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Прави се допълнително предложение за прехвърляне на този вече гласуван текст в Преходните разпоредби.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: И тогава председателят на комисията ще го докладва. Въпросът е, че вече не му е мястото тук, след отпадането на другите текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Но ние можем да гласуваме отсега прехвърлянето му в Преходните и заключителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Ако позволите, госпожо председател, това предложение е разумно, тъй като този единствен текст на чл. 537, който остана, се отнася за целия закон, а не само за този раздел и е нормално щом като една разпоредба се отнася за целия закон, тя да бъде в Преходните разпоредби.
Но при това положение би следвало да отпадне целия раздел ХIII със заглавие "Общи разпоредби" и само да гласуваме, че съдържанието на чл. 537 се премества в Преходните разпоредби и се докладва на съответното място, а глава ХIII отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За колегите, които не са внимавали, тъй като гласувахме за отпадане на два основни текста от този раздел, първоначалния вариант на вносителя, и остана само този текст с по-общ характер, предложението е да отпадне целият раздел ХIII и текстът на чл. 537, който изчерпва това съдържание, да се прехвърли в Преходните и заключителни разпоредби.
Моля да гласувате това предложение. То има значение за по-добрата систематизация на текста.
От общо гласували 131 народни представители, за - 123, няма против, въздържали се - 8.
Прието е това предложение. Ще го имаме предвид при Преходните и заключителни разпоредби.
А сега новият раздел, който се предлага.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Комисията предлага да се създаде един нов раздел ХIV, който в действителност при окончателното номериране ще стане ХIII, на мястото на отпадналия, със съдържанието на раздел II на глава ХХХIII, а именно раздел ХIV - "Неоснователно обогатяване" с единствен текст от чл. 537а, който също ще бъде преномериран, със заглавие "Иск за неоснователно обогатяване".
"Чл. 537а. Ал. 1. Когато приносителят на менителница, запис на заповед или чек изгуби исковете по тях поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя или платеца сумата, с която те са се обагатили в негова вреда.
Ал. 2. Искът по ал. 1 се погасява с тригодишна давност. Тя започва да тече от деня на изгубване на исковете по менителницата, записа на заповед или чека."
Това е новият раздел, който се предлага, с единствен член 537а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли допълнителни предложения в залата? - Няма. Всъщност става дума за прехвърляне на един вече съществуващ текст в законопроекта на вносителя - раздел II на глава ХХХIII, като отделен нов раздел ХIII - "Неоснователно обогатяване".
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 134 народни представители, за - 131, няма против, въздържали се - 3.
Приет е новият раздел ХIII и с това цялата глава ХХХ.
Пристъпваме към глава ХХХI - "Запис на заповед".
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващата глава подред е глава ХХХI, озаглавена "Запис на заповед".
"Чл. 538. Записът на заповед съдържа:
1. наименованието "Запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан;
2. безусловно обещание да се плати определена сума пари;
3. падеж;
4. място на плащането;
5. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати;
6. дата и място на издаването;
7. подпис на издателя.
Непълнота на съдържанието
Чл. 539. Ал. 1. Документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 538, не е запис на заповед, освен в случаите, определени в следващите алинеи."
Предложението на комисията по тази ал. 1 е думите "следващите алинеи" да се заменят с "алинеи 2 и 4" и текстът да стане:
"Ал. 1. Документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 538, не е запис на заповед, освен в случаите, определени в алинеи 2 и 4.
Ал. 2. Запис на заповед, в който не е посочен падежът, се смята платим на предявяване.
Ал. 3. Ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя.
Ал. 4. Запис на заповед, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя.
Препращане към уредбата на
менителницата
Чл. 540. За запис на заповед се прилагат, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите относно менителницата."
Комисията предлага заместващ текст с подобрена редакция на чл. 540 със следното съдържание:
"Чл. 540. За записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата.
Задължения на издателя
Чл. 541. Ал. 1. Издателят на записа на заповед е задължен по същия начин, както платецът на менителницата.
Ал. 2. Записът на заповед, платим на определен срок след предявяването, трябва да се предяви на издателя в сроковете по чл. 483. Издателят трябва да удостовери върху документа, че му е предявен, да постави дата и да се подпише. Срокът след предявяването тече от датата, удостоверена от издателя върху записа. Отказът на издателя да удостовери предявяването или да постави дата се установява с протест съгласно чл. 502, чиято дата се смята като начало на срока след предявяването."
Това е съдържанието на глава ХХХI.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли допълнителни предложения? Двете предложения на комисията носят по същество редакционен характер: вместо "следващите алинеи" да се замени с "алинеи 2 и 4" и по-добра редакция на чл. 540.
Моля да гласувате глава ХХХI - "Запис на заповед" с двете редакционни поправки, които ни предлага комисията.
От общо гласували 124 народни представители, за - 122, няма против, въздържали се - 2.
Приета е глава ХХХI "Запис на заповед".



ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Глава тридесет и втора
Чек
Раздел първи
Издаване и форма
Съдържание
Чл. 542. Чекът съдържа:
1. наименованието "чек" в текста на документа на езика, на който е написан;
2. безусловно нареждане да се плати определена парична сума;
3. името на лицето, което трябва да плати (платеца);
4. дата и място на издаването;
5. място на плащането;
6. подпис на издателя.
Непълнота на съдържанието
Чл. 543. Ал. 1. Документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 542, не е чек, освен в случаите, определени в следващите алинеи.
Ал. 2. Чек, в който не е посочено мястото на плащане, се смята платим в мястото, посочено до името на платеца. Ако посочените места са повече, чекът е платим в първото посочено място.
Ал. 3. Ако не е посочено друго място, чекът е платим в мястото, където е главното седалище на платеца.
Ал. 4. Чек, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, което е посочено до името на издателя.
Издаване
Чл. 544. Ал. 1. Чек, платим в Република България, може да се издава само срещу банка.
Ал. 2. Издателят на чека трябва да има покритие при платеца.
Ал. 3. Платецът е длъжен да плати чека, ако има изрично или мълчаливо споразумение с издателя."
Народният представител Светослав Лучников предлага в ал. 3 в края да се добавят думите "до размера на покритието".
Комисията възприе това предложение и предлага ал. 3 на този член да придобие съдържанието:
"Ал. 3. Платецът е длъжен да плати чека, ако има изрично или мълчаливо споразумение с издателя, до размера на покритието.
Ал. 4. Чекът е действителен дори и да не са спазени разпоредбите на ал. 2 и 3."
Господин Лучников беше направил предложение и по тази алинея, което впоследствие оттегли.
"Недействителност на приемането
Чл. 545. Чекът не подлежи на приемане. Бележка за приемане върху чека е недействителна.
Видове чекове
Чл. 546. Ал. 1. Чекът може да бъде издаден:
1. на определено лице със или без изрична уговорка "на заповед";
2. на определено лице с уговорка "не на заповед" или с друга равнозначна уговорка;
3. на приносител.
Ал. 2. Чек в полза на определено лице с уговорка "или на приносител" или друг равнозначен израз има действие като чек на приносител.
Ал. 3. Чек, в който не е посочено името на лицето, в чиято полза е издаден, се смята за чек на приносител.
Чек на заповед на издателя или срещу издателя
Чл. 547. Ал. 1. Чек може да бъде издаден на името на издателя или на негова заповед.
Ал. 2. Чек не може да бъде издаден срещу издателя, освен ако се отнася до чек, издаден между различни клонове на търговец.
Недопустимост на лихва
Чл. 548. Уговорката за лихва, включена в чека, е недействителна.
Чек, платим при трето лице
Чл. 549. Чекът може да бъде платим при трето лице в седалището на платеца или в друго място, само ако третото лице е банка.
Отговорност на издателя
Чл. 550. Издателят отговаря за плащането на чека. Всяка уговорка, с която той се освобождава от отговорност, е недействителна.
Раздел втори
Джиро
Изисквания към джирото
Чл. 551. Към чека се прилагат разпоредбите за джирото на менителницата със следните изключения:
1. джирото на платеца е недействително;
2. джирото в полза на платеца има действие само като разписка, освен ако джирото е направено между различни клонове на едно лице."
Комисията предлага в точка 2 една редакционна поправка - думите "едно лице" да се заменят с "търговец" и точка 2 да стане:
"2. джирото в полза на платеца има действие само като разписка, освен ако джирото е направено между различни клонове на търговец."
Джиро върху чек на приносител
Чл. 552. Джирото върху чек на приносител прави джиранта отговорен по правилата за обратния иск. Това джиро не превръща чека в чек на заповед.
Забрана за поръчителство от платеца
Чл. 553. Платецът не може да бъде поръчител по чека.
Раздел трети
Плащане
Плащане на предявяване
Чл. 554. Ал. 1. Чекът е платим винаги на предявяване. Всяка противна уговорка е недействителна.
Ал. 2. Чек, предявен за плащане преди деня, посочен като дата на издаването, е платим в деня на предявяването.
Срок за предявяване
Чл. 555. Ал. 1. Чек, издаден и платим в една държава, трябва да бъде предявен за плащане в срок от 8 дни.
Ал. 2. Чек, платим в държава, различна от тази, в която е издаден, трябва да бъде предявен в срок от 20 и 70 дни в зависимост от това дали мястото на издаването или на плащането се намират в една или в различни части на света. Чек, издаден в Европа и платим в държава, крайбрежна на Средиземно море и обратно, се смята като издаден и платим в една и съща част на света.
Ал. 3. Сроковете по ал. 1 и 2 започват да текат от деня, посочен като дата на издаването на чека."
Комисията предлага чл. 555 да остане с една алинея вместо с три и да бъде със следното съдържание:
"Чл. 555. Чекът трябва да бъде предявен за плащане в срок от 8 дни от датата на издаването му."
"Оттегляне
Чл. 556. Ал. 1. Чекът може да бъде оттеглен от издателя след изтичането на срока за предявяване.
Ал. 2. Ако чекът не е оттеглен, платецът може да го плати и след изтичането на срока за предявяване.

Смърт или недееспособност на издателя
Чл. 557. Смъртта или недееспособността на издателя, настъпили след издаването, не засягат действието на чека.
Раздел IV
ПРЕСЕЧЕН ЧЕК И ЧЕК ЗА МИНАВАНЕ
ПО СМЕТКА
Пресечен чек
Чл. 558. Ал. 1. Издателят и приносителят на чека могат да го пресекат с действието, посочено в чл. 559.
Ал. 2. Пресичането се извършва с две успоредни линии върху лицевата страна.
Ал. 3. Пресичането може да бъде общо или специално. То е общо, ако не съдържа уговорка между двете линии или съдържа уговорката "банка" или друг равнозначен израз. То е специално, ако между двете линии е написано наименованието на банка.
Ал. 4. Общото пресичане може да се превърне в специално, но специалното не може да се превърне в общо.
Член 559 със заглавие: "Последици от пресичането"
Комисията предлага това заглавие да бъде заменено с по-подходящо, а именно "Действие на пресечения чек".
Чл. 559. Ал. 1. Чек с общо пресичане може да бъде платен само на банка или на клиент на платеца.
Ал. 2. Чек със специално пресичане може да бъде платен само на посочената банка или, ако тя е платецът - на неин клиент. Посочената банка може да възложи получаването на сумата по чека на друга банка.
Ал. 3. Чекът може да има само едно специално пресичане. Две специални пресичания се допускат само, ако едното е за плащане чрез уравнителна камара. Чек, който не съответства на тази разпоредба, не може да бъде платен.
Ал. 4. Платецът, който наруши изискванията на алинеи 1, 2 и 3, отговаря за вреди до размера на сумата по чека.
Чек за минаване по сметка
Чл. 560. Ал. 1. Издателят и приносителят на чек могат да забранят изплащането му в брой, като напишат на лицевата страна уговорка "за минаване по сметка" или друг равнозначен израз.
Ал. 2. В случая по ал. 1 плащането се извършва само чрез минаване по сметка. Ако при това е посочена и сметката, платецът може да прехвърли сумата само по посочената сметка. Посочването на сметката може да бъде направено от издателя и от всеки легитимиран държател на чека.
Ал. 3. Зачеркването на уговорката "за минаване по сметка" е недействително.
Ал. 4. Платецът, който е платил в нарушение на алинеи 1, 2 и 3, отговаря за вреди до размера на сумата по чека.
Раздел V
ОБРАТЕН ИСК ПОРАДИ НЕПЛАЩАНЕ
Основания
Чл. 561. Приносителят може да предяви своите обратни искове срещу джирантите, издателя и другите задължени лица, ако отказът за плащане е установен:
1. чрез протест;
2. чрез декларация на платеца, написана върху чека с посочване на датата на предявяването;
3. чрез датирана декларация на уравнителна камара, че чекът е бил предявен своевремнно и не е бил платен.
Срок за протест
Чл. 562. Ал. 1. Протестът трябва да бъде направен преди изтичането на срока за предявяване.
Ал. 2. Ако предявяването се направи в последния ден на срока, протестът трябва да се извърши в първия следващ работен ден.
Раздел VI
МНОЖЕСТВО ЕКЗЕМПЛЯРИ
Издаване на еднакви екземпляри
Чл. 563. Освен чековете на приносител, всеки чек, издаден в една държава и платим в друга, може да бъде издаден в повече еднакви екземпляри. Когато чекът е издаден в повече екземпляри, те трябва да бъдат номерирани в самия текст, а ако това не е направено, всеки екземпляр се смята за отделен чек.
Раздел VII
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията предлага заглавието да бъде заменено с "Давност".
Чл. 564 - заглавието "Давност" комисията предлага да бъде променено на "Давностни срокове".
Чл. 564. Ал. 1. Обратните искове на приносителя срещу джирантите, издателя и поръчителите по чека се погасяват в 6-месечен давностен срок от деня на предявяването или от деня на изтичане на срока за предявяване.
Ал. 2. Обратните искове на джиранта срещу всички отговорни към него лица се погасяват в 6-месечен давностен срок от деня, в който е платил чека или от деня, когато срещу него е предявен иск.
Банка
Чл. 565. Думата "банка" в тази глава включва и лица, които законът приравнява към банките.
Комисията предлага чл. 565 да отпадне.
Препращане към уредбата на менителницата.
Чл. 566. За чека се прилагат, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите относно менителницата.
Комисията предлага чл. 566 да се обособи в самостоятелен раздел VIII с ново съдържание, както следва:
"Раздел VIII
ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА
Препращане
Чл. 566. За чека се прилагат, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата".
Това са разпоредбите и предложенията по глава тридесет и втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други предложения от залата? - Господин Димитър Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Госпожо председател, моите предложения са две и са редакционни - според мен текстът не е достатъчно издържан.
В чл. 560, ал. 3 е записано "зачеркването", а според мен трябва да бъде "зачертаването", тъй като думата зачеркването не се използва, не е литературна.
В чл. 561, в началото на текста трябва да се изведе и думата "чрез" тъй като тя се отнася и за трите точки и тогава съдържанието ще стане:
"Приносителят може да предяви своите обратни искове срещу джирантите, издателя и другите задължени лица, ако отказът за плащане е установен чрез:
1. протест;
2. декларация на платеца, написана върху чека с посочване на датата на предявяването;
3. датирана декларация на уравнителна камара, че чекът е бил предявен своевременно и не е бил платен".
Смятам, че така текстът е по-издържан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други предложения от залата? - Няма.
Ще поставя на гласуване предложенията, които имат нередакционен характер. Първото е предложението на народния представител Светослав Лучников чл. 544, ал. 3 в края да се добави "до размера на покритието". Това предложение е възприето от комисията.
Моля да гласувате тази съществена добавка към ал. 3.
От общо гласували 140 народни представители, за - 135, против - няма, въздържали се - 5.
Прието е това предложение.

Другото предложение на комисията има редакционен характер. Трудно е да си представим, че едно лице може да има клонове. Предложено е думите "едно лице" да се заменят с "търговец". Мисля, че можем да го възприемем като редакционно.
По-съществено е предложението на комисията чл. 555 да стане само с една алинея със съдържание: "Чекът трябва да бъде предявен за плащане в срок от осем дни от датата на издаването му". Тъй като текстът на вносителя има три алинеи, това е по същество алтернативен текст, заместващ текст, затова моля да го гласувате отделно. Гласуваме предложения от комисията заместващ текст на чл. 555.
От общо гласували 135 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 11.
Приет е заместващият текст на чл. 555.
Следват няколко редакционни поправки, като например ново заглавие на чл. 559 - "Действие на пресечения чек", поправките, които предложи господин Георгиев - вместо "зачеркването" да стане "зачертаването" и думата "чрез" в чл. 561 да се изведе напред. Съществено значение има предложението за отпадане на чл. 565: "Думата "банка" в тази глава включва и лица, които законът приравнява към банките". Комисията предлага този текст да отпадне.
Моля да гласувате.
От общо гласували 130 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 6.
Прието е предложението на комисията за отпадане на чл. 565.
Последното съществено предложение на комисията е чл. 566 да се обособи в нов раздел осем с ново заглавие "Особена разпоредба" и заглавие на текста "Препращане", а текстът на чл. 566, който се предлага, е: "За чека се прилагат, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата". Текстът по същество не се променя, но се предлага нова систематизация. Моля да гласувате това предложение на комисията.
От общо гласували 135 народни представители, за - 128, против - няма, въздържали се - 7.
Прието е и това предложение.
Преди да гласуваме глава тридесет и втора "Чек" като цяло, ще ви припомня редакционните поправки:
- в т. 2 на чл. 551 думите "едно лице" да се заменят с "търговец";
- в чл. 559 заглавието да бъде "Действие на пресечения чек", тъй като съответства на съдържанието;
- поправката, предложена от господин Георгиев, в чл. 560 думата "зачеркването" да се замени с "зачертаването";
- в чл. 561 думата "чрез" да се изведе след думата "установен".
Освен това се предлага ново заглавие на раздел седми "Давност", което също съответства на съдържанието, а заглавието на чл. 564 да стане "Давностни срокове".
Това са поправките, които предлага комисията извън съществените, които вече гласувахме.
Моля да гласувате глава тридесет и втора с гласуваните поправки и с редакционните поправки, предложени от комисията.
От общо гласували 144 народни представители, за - 137, против - 4, въздържали се - 3.
Приета е глава тридесет и две като цяло.
Давам 35 минути почивка до 11,30 ч.
След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължаваме работата.
Господин Мулетаров, тъй като се запознах с текста - раздел I и раздел II от текста на вносителя вече са гласувани на друго систематично място, по-напред, поради което е безпредметно сега и да се четат, и да се гласуват. Те вече са приети.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Това са приетите вече чл. 506г до чл. 537а, който е приет, така че направо следва да се обсъжда и приема Глава тридесет и три със заглавие "Общи разпоредби за менителницата, записа на заповед и чека".
Първият раздел, който следва да се гласува от народните представители е раздел III, който в действителност ще стане раздел I. Той е озаглавен "Приложим закон".
Това е предложението на комисията - да стане раздел I.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е гласувано по същество вече.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Да. Фактически той, по естеството на приетите досега текстове, трябва да бъде раздел I от тази глава.
Първият текст на този раздел I "Приложим закон". чл. 572 със заглавие
"Способност
Чл. 572. Ал. 1. Способността на едно лице да се задължава по менителница, запис на заповед или чек се определя според неговия национален закон. Ако този закон обявява за приложим закона на друга държава, прилага се законът на тази държава.
Ал. 2. Лицето, което е неспособно съгласно ал. 1, се смята задължено, ако подписът е положен в държава, законът на която го признава за способно.
Форма и съдържание
Чл. 573. Ал. 1. Формата и съдържанието на менителница, запис на заповед и чек се определят според закона на мястото, където са подписани. За чека е достатъчно спазването на формата и съдържанието според закона на мястото на плащането.
Ал. 2. Ако менителницата, записът на заповед или чекът са недействителни, но са съобразени със закона на държавата, където е поето последващо задължение, то е действително.
Задължение
Чл. 574. Ал. 1. Задължението на платеца по менителницата и на издателя на записа на заповед се определя от закона на мястото на плащането.
Ал. 2. Задължението на другите подписали лица се определя от закона на мястото, където са положени подписите.
Срокове за предявяване на
обратните искове
Чл. 575. Сроковете за предявяване на обратните искове за всички подписали лица се определят според закона на мястото на издаването на документа.
Придобиване на вземането от
приносителя
Чл. 576. Законът на мястото на издаване на менителницата или на записа на заповед определя дали приносителят придобива вземането с оглед на което са били издадени.
Частично приемане
Чл. 577. Правото на платеца да извърши частично приемане на менителницата или на записа на заповед и задължението на приносителя да приеме частично плащане се определят от закона на мястото на плащането.
Протест
Чл. 578. Формата и сроковете за извършване на протест, както и на другите действия, необходими за упражняването или запазването на правата по менителницата, записа на заповед и чека, се определят от закона на мястото, където трябва да се извърши съответното действие.
Изгубване и кражба
Чл. 579. Действията, които трябва да се извършват при изгубванe или кражба на менителница, запис на заповед или чек, се определят според закона на мястото на плащането.
Платец на чека
Чл. 580. Лицата, срещу които може да се издава чек, се определят от закона на мястото на плащането. Ако според този закон чекът е недействителен с оглед на качествата на лицето, срещу което е издаден, задълженията, произтичащи от подписи, положени в други държави, законите на които съдържат такава разпоредба, са действителни.
Прилагане на закона на мястото
на плащането
Чл. 581. Според закона на мястото на плащането на чека се определя:
1. дали трябва да бъде издаден на предявяване или може да бъде и на определен срок след предявяване, както и какви са последиците от предявяване на една по-късна дата;
2. срокът за предявяване;
3. възможността чекът да бъде приет, потвърден или визиран, както и какво е действието на тези бележки;
4. възможността чекът да бъде пресечен или с уговорка "за минаване по сметка" или с друг равнозначен израз и какви са последиците от това;
5. правото на издателя да отмени чека или да се противопостави на плащането му."
Това е съдържанието на Глава тридесет и трета с единствен раздел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли допълнителни предложения от залата? - Не виждам.
Моля да гласувате Глава тридесет и трета "Общи разпоредби за менителницата, записа на заповед и чека" с единствен раздел "Приложим закон".
От общо гласували 125 народни представители, за - 121, против - няма, въздържали се - 4.
Приета е Глава тридесет и три.

ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следва глава тридесет и четвърта, озаглавена "Влог в публичен склад".
"Определение
Чл. 582. С договора за влог в публичен склад влогоприемателят приема срещу възнаграждение стоки със задължение да ги пази и да ги върне на влогодателя или на овластения да ги получи.
Форма
Чл. 583. Договорът за влог в публичен склад се сключва в писмена форма и се вписва в складов регистър."
Към този текст, който е с единствена алинея, комисията предлага да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
"Ал. 2. Влогоприемателят вписва договора във воден от него складов регистър. Вписването се извършва по ред, определен в наредба, утвърдена от министъра на правосъдието."
"Задължения на влогоприемателя
Чл. 584. Ал. 1. Влогоприемателят е длъжен да допуска влогодателя до стоката през работното време на склада, за да я проверява, да взема проби от нея и с разрешение на влогоприемателя да предприема действия за нейното поддържане, преопаковане, сортиране, бутилиране, разделяне и други."
Комисията предлага в ал. 1 думата "преопаковане" да се замени с "опаковане", думата "бутилиране" да отпадне и думата "други" в края на алинеята да се замени с "други подобни действия".
"Ал. 2. Влогоприемателят може да смесва вложените в склада заместими вещи с други от същия вид и качество, освен ако е било уговорено друго."
Комисията предлага в тази втора алинея думата "било" да отпадне.
"Ал. 3. Когато в стоката настъпят забележими промени, които дават основание за опасения, че тя може да се повреди, влогоприремателят е длъжен да умедоми незабавно лицето, което има право да получи стоката, а ако то не е известно - влогодателя."
В тази алинея комисията предлага думите "забележими промени" да се заменят с "явни изменения", а думата "известено" да се замени с думата "известно".
"Ал. 4. Влогоприемателят е длъжен да застрахова от името и за сметка на влогодателя по обявена от него стойност вложената стока срещу пожар, наводнение и земетресение, освен ако тя е застрахована или влогодателят се противопостави на застраховането й. Когато се издава складов запис, в договора за застраховка трябва да се уговори искането срещу застрахователя да може да се предяви от влогоприемателя за сметка на приносителя на записа или от самия приносител. По искане на влогодателя влогоприемателят е длъжен да застрахова вложената стока и срещу други рискове."
Комисията предлага това изречение в тази алинея четири, която току-що прочетох, да отпадне.
"Задължения на влогодателя
Чл. 585. Ал. 1. При сключването на договора влогодателят е длъжен да даде сведенията, необходими за правилното пазене на стоката."
Комисията предлага думата "правилното" да отпадне, а думата "пазене" да се членува и при това положение алинеята става така:
"Ал. 1. При сключването на договора влогодателят е длъжен да даде сведенията, необходими за пазенето на стоката".
Това е предложението на комисията.
"Ал. 2. Ако не е уговорено друго, възнаграждението се плаща в края на всяко календарно тримесечие или при получаване на стоката."
Комисията предлага в ал. 2 думата "получаване" да се замени с "връщане".
"Складов запис
Чл. 586. Ал. 1. По искане на влогодателя влогоприемателят издава складов запис за стоката.
Ал. 2. Складовият запис се издава въз основа на складовия регистър и се състои от стоков запис и заложен запис. Двете части на складовия запис трябва да съдържат:
1. посочване на публичния склад и поредния номер на складовия регистър;
2. име и адрес на влогодателя;
3. вид и количество на стоката и дали е допустимо смесването й;
4. срок за пазене на стоката;
5. заявление от влогоприемателя, че ще предаде стоката според уговореното;
6. действията, които влогоприемателят е задължен да извършва за запазване на стоката;
7. данни дали стоката е застрахована, пред кого, за каква сума, срещу какви рискове и при каква премия;
8. дължимото възнаграждение и неплатените разноски до издаването на записа;
9. размера на фирите, освен ако стоката е била приета по брой;
10. място и дата на издаването на записа;
11. подпис на влогодателя и влогоприемателя.
Ал. 3. Влогодателят, както и всеки легитимиран с непрекъснат ред на джирата държател на складовия запис има право да иска да му бъдат издадени складови записи за отделни части от стоката в замяна на общия складов запис. Тези складови записи носят датата на първоначалния складов запис.
Ал. 4. Влогоприемателят може да откаже да издаде складов запис, ако има основателни причини за това или ако влогодателят не е платил изискуеми възнаграждения и разноски."
Народният представител господин Лучников предлага в тази ал. 4 думите "ако има основателни причини за това или" да отпаднат. След това при обсъждането той оттегли предложението си, поради което не следва да се гласува.
"Прехвърляне на складовия запис
Чл. 587. Ал. 1. Складовият запис се прехвърля чрез датирано джиро на гърба на стоковия запис и на заложния запис.
Ал. 2. Правилата на чл. 472-476 и чл. 480 се прилагат и спрямо складовия запис.
Ал. 3. Джиросването само на заложния запис учредява право на залог върху вложената стока в полза на джиратаря. Първото джиро трябва да съдържа размера на обезпечения заем, лихвата и падежа, както и името, и адреса на кредитора. Залогът може да се противопостави на джиритарите по стоковия запис и в складовия регистър. Първият джиратар е длъжен да поиска тези данни да бъдат записани в стоковия запис и в складовия регистър."
Комисията предлага в ал. 3, в третото изречение след думите "запис и" да се добавят думите "да се списва".
"Ал. 4. Отделното прехвърляне само на стоковия запис или на заложния запис става чрез датирано джиро на съответната част от складовия запис."
Комисията предлага в тази алинея да отпадне думата "отделното" и думата "прехвърляне" да се членува и тя да стане:
"Ал. 4. Прехвърлянето само на стоковия запис или на заложния запис става чрез датирано джиро на съответната част от складовия запис."
"Ал. 5. Легитимираният с непрекъснатия ред на джирата държател само на стоковия запис има право да получи вложената стока и преди настъпването на падежа по заема, обезпечен със залог върху стоката. В този случай той е длъжен да плати на влогоприемателя сумата по заема с лихвата към датата на плащането в размер, посочен в складовия регистър. Ако лихвата е предплатена, тя се приспада за времето от деня на плащането до падежа.
Чл. Чл. 587.
Предявяване на заложения запис
Чл. 588. Легитимираният с непрекъснат ред на джирата държател на заложния запис го предявява на падежа за плащане на длъжника или ако той е неизвестен - на влогодателя. Записът се предявява за плащане в публичния склад. В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 507 и чл. 509.
Протест, принудително изпълнение и
обезщетение
Чл. 589. Ал. 1. Неплащането на падежа на сумата по записа се установява с протест срещу длъжника по заложния запис, а ако той е неизвестен - срещу влогодателя. В този случай се прилагат съответно членове 502 и 504.
Ал. 2. Ако не бъде удовлетворен за вземането си от продажбата на стоката, кредиторът по заложния запис може да насочи изпълнението към длъжника по заложния запис, джирантите по заложния запис, както и срещу лицата, джиросали заложния запис след учредяването на залога. Всички те отговарят солидарно."
Комисията предлага в тази алинея след думата "изпълнението" текстът да стане: "срещу длъжника, джирантите и лицата, джиросали стоковия запис след учредяването на залога, които отговарят солидарно".
"Ал. 3. Ако кредиторът по заложния запис не е извършил протеста в срок или ако не е продал стоката в 20-дневен срок от датата на протеста, той губи обратния иск срещу джирантите по заложния запис, но запазва иска си срещу длъжника и обратните искове срещу джирантите по стоковия запис."
Комисията предлага да се създаде заместващ текст на ал. 3 със следното съдържание:
"Ал. 3. Ако кредиторът по заложния запис не извърши протеста в срок или не предаде стоката в 20-дневен срок от датата на протеста, той губи обратния иск срещу джирантите по заложния запис, но запазва иска си срещу длъжника и джирантите по стоковия запис."
"Ал. 4. Джирантът на стоковия запис, който е платил по заложния запис, има право на иск за платеното, лихвите и разноските срещу длъжника и следващите джиранти по стоковия запис, които отговарят солидарно. Искът срещу джирантите се погасява в срок от 6 месеца от датата на плащането на дълга, а срещу длъжника - в срок от 3 години."
Комисията предлага в тази алинея думите "е платил" да станат "плати", а "следващите" да стане "предхождащите".
"Обезсилване на унищожен или изгубен
складов запис
Чл. 590. Ал. 1. Унищожен или изгубен складов запис се обезсилва по реда на чл. 455 от Гражданския процесуален кодекс."
Комисията предлага в ал. 1 на този текст думите "чл. 455" да бъдат заменени с "чл. 456 и следващите". И текстът на ал. 1 да стане:
"Ал. 1. Унищожен или изгубен складов запис се обезсилва по реда на чл. 456 и следващите от Гражданския процесуален кодекс."
"Ал. 2. След образуването на производството за обезсилване притежателят на унищожения или изгубения запис може да иска от влогоприемателя да му издаде дубликат, като представи достатъчна гаранция. Ако влогоприемателят не е съгласен с размера на гаранцията, тя се определя от районния съд.
Ал. 3. Ако унищоженият или изгубеният запис бъде обезсилен, внесената гаранция по ал. 2 се връща.
Връщане на вложената стока
Чл. 591. Ал. 1. Вложената стока се предава на влогодателя или ако е издаден складов запис - на легитимирания с непрекъснатия ред на джирата държател, срещу връщане на записа. Предаването на стоката се извършва в склада, в който е била вложена, отбелязва се върху складовия запис и се потвърждава с подписа на получателя."
Комисията предлага тази алинея да бъде заменена с нова със следното съдържание:
"Ал. 1. Вложената стока се връща на влогодателя или ако е издаден складов запис - на легитимирания с непрекъснат ред на джирата държател срещу предаване на записа. Връщането на стоката се извършва в склада, в който тя е била вложена и се отбелязва в складовия запис. Записът се подписва от получателя."
"Ал. 2. Ако няколко лица имат право да получат стоката и не е установено кой каква част трябва да получи, или ако стоката е неделима, при липса на съгласие между тях влогодателят има право след изтичане на срока да я продаде и да държи получената сума на тяхно разположение."
Народният представител господин Светослав Лучников предлага в тази ал. 2 думата "влогодателят" да се замени с "влогоприемателят" и накрая да се добавят думите "или да я вложи на тяхно име в банка".
Комисията възприема това предложение и предлага в ал. 2 думата "влогодателят" да се замени с "влогоприемателят", "държи" с "вложи", "разположение" с "име в банка".
"Ал. 3. Когато са вложени заместими вещи, държателят на стоков запис може да получи част от тях, като плати на влогоприемателя цената на получената част, необходима за обезпечаване на вземането, за което е издаден заложен запис."
Комисията предлага и тази алинея да бъде заменена с нова, заместваща, със следното съдържание:
"Ал. 3. Когато са вложени заместими вещи, държателят на стоков запис може да получи част от тях като плати на кредитора или вложи по негова сметка съответна част от вземането, за което е издаден заложен запис заедно с лихвите и разноските."
"Ал. 4. Фирите в стоката се приспадат до уговорения или законоустановения размер."
Комисията предлага в ал. 4 думите "фирите в" да се заменят с "фирите от" или след думата "фирите" да се добави "от".
"Законен залог"
Комисията предлага заглавието да бъде заменено с "Право на залог".
Съдържание на текста:
"Чл. 592. Влогоприемателят има право на залог върху вложената стока за обезпечаване на вземанията.
Прекратяване
Чл. 593. Влогоприемателят може да иска от влогодателя да вдигне стоката след изтичането на уговорения срок или ако срокът не е уговорен - след три месеца от влагането й."
Комисията предлага в този член думите "да вдигне" да се заменят с думите "да вземе".
"Предсрочно прекратяване
Чл. 594. Ал. 1. В случай, че вложената стока е застрашена от повреждане или съществува опасност да повреди други стоки или е налице друга важна причина, влогоприемателят може да прекрати договора и да иска незабавно вдигане на стоката от легитимирания, или ако той е неизвестен - от влогодателя.
Ал. 2. Ако стоката не бъде вдигната, влогоприемателят има право да я продаде по реда на чл. 329, ал. 1, т. 2, след като писмено уведоми легитимираният да я получи или ако той е неизвестен - влогодателят."


Комисията предлага този текст от две алинеи да бъде заменен с нови също две алинеи, но с ново съдържание, а то е следното:
"Чл. 594. Ал. 1. Когато вложената стока е застрашена от повреждане или има опасност да повреди други стоки, както и когато има друга важна причина за прекратяване на договора, влогоприемателят може да прекрати договора и да иска незабавно получаване на стоката от последния джиритар, а ако той не е известен - от влогодателя.
Ал. 2. Ако стоката не бъде получена, влогоприемателят има право да я продаде по реда, установен в чл. 329, ал. 1, т. 2, след като писмено уведоми легитимирания да я получи, или ако той е неизвестен, влогодателя, и да се удовлетвори от продажната цена за вземанията си по договора за влог без съдебна намеса. Влогоприемателят влага разликата по сметка на кредитора по заложния запис.
Давност
Чл. 595. Ал. 1. Искът срещу влогоприемателя се погасява с едногодишна давност. Давностният срок започва да пече от деня на връщане на вложената стока, а в случай че тя не е била върната - от деня, в който е следвало да бъде върната, а при погиването й - от деня на уведомлението.
Ал. 2. Когато липсата, повредата, погиването или късното връщане на стоката се дължи на умишлени действия на влогоприемателя, давностният срок е 3-годишен."
И по този текст комисията предлага създаването на заместващ текст със също две алинеи:
"Ал. 1. Искът за вреди срещу влогоприемателя се погасява с едногодишна давност. Давностният срок започва да тече от деня на връщане на вложената вещ. Когато вложената вещ не е върната, давностният срок започва да тече от деня, в който е следвало да бъде върната, а при погиването й - от деня на узнаването.
Ал. 2. Когато липсата, повредата, погиването или късното връщане на вещта са причинени умишлено от влогоприемателя, давностният срок е 3-годишен".
Това е съдържанието на глава тридесет и четвърта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли допълнителни предложения от залата? Ще поставя последователно на гласуване предложенията, които имат съдържателен характер.
Да, господин Георгиев, имате думата. Много редакционни поправки има.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Да, има доста, аз няма да се спирам на тях. Има такива редакционни поправки, но предполагам, че накрая в редакцията ще се оправят.
Бих искал да обърна внимание, че в чл. 587, ал. 2 се препраща към съответни текстове да се имат предвид измененията, които в процеса на гласуването направихме, за да не се препрати към текстове, които нямат нищо общо с материята. Просто само искам да обърна внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: "Правилата на член..." и така нататък - ал.2, да.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Да, защото сега не мога да преценя този въпрос.
В чл. 594 се предлага от страна на комисията една нова редакция на ал. 1 и ал. 2, която аз възприемам и предполагам, че ще прегласуваме всички, но заедно с това предлагам и една нова ал. 3 със следното съдържание:
"Ал. 3. Ако стоката е бързо разваляща се, се прилага разпоредбата на чл. 329, ал. 1, т. 3", която е гласувана вече. Искам да припомня какво съдържание има, чета:
"Чл. 329. Ал. 1, т. 3. При бързо развалящи се стоки да ги продаде без предизвестие".
Това е един пропуск в текста на чл. 594, защото може да се получи и такава ситуация на бързо развалящи се стоки и ние трябва да предвидим такъв правен режим, какъвто ви предлагам в случая.
И се връщам на същия текст, на ал. 2, първото изречение вкрая, струва ми се, че също не е издържано както правно, така и граматически. Записано е така, чета цялата ал. 2, както се предлага:
"Ако стоката не бъде получена, влогоприемателят има право да я продаде по реда, установен в чл. 329, ал. 1, т. 2, след като писмено уведоми легитимираният да я получи, или ако той е неизвестен, влогодателят, и да се удовлетвори от продажната цена за вземанията си по договора за влог без съдебна намеса".
Изразът "без съдебна намеса" не звучи точно и ясно. Не се разбира точно и ясно какво иска да се каже. Тоест дали той може да се удовлетвори без да упражнява правото на иск или се има предвид нещо друго. Именно думите "без съдебна намеса" са неточни, неясни и тъй като е необходимо да се даде една по-чиста и по-точна редакция, предлагам или да отпадне "без съдебна намеса", или изобщо тази алинея в момента да не я гласуваме, ако трябва да й дадем точна и ясна редакция. Според мен не е ясно, не е точно, не е издържано юридически това, както е написано.
И след това новата ал. 3, която аз ви предлагам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Господин Мулетаров за разяснения по оспорения текст.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Възприемам всички бележки, които направи колегата Георгиев. Последната, по чл. 594 за заместваща ал. 2, където е казано, че влогодателят да се удовлетвори от продажната цена за вземанията си по договора за влог без съдебна намеса", възприемам първата алтернатива, която беше предложена - да отпаднат думите "без съдебна намеса", защото когато може да има съдебна намеса и когато някоя от страните има право на иск чрез съда, това се посочва категорично. Ние нямаме практика в закона да посочваме тогава, когато не е предвиден съдебен ред за уреждане на спорове. Така че за мен са излишни тези думи и като се съгласявам с него само добавям предложението си в тази ал. 2 на чл. 594 да отпаднат в първото изречение думите след "за влог", а именно "без съдебна намеса".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други предложения има ли? - Няма.
Подред предложенията, които са направени.
Към чл. 583 комисията е предложила нова ал. 2, припомням съдържанието:
"Влогоприемателят вписва договора във воден от него складов регистър. Вписването се извършва по ред, определен от наредба, утвърдена от министъра на правосъдието."
Моля да гласувате това предложение за нова ал. 2 на чл. 583.
От общо гласували 130 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 6.
Прието е това предложение.
Към чл. 584 има редица предложения на комисията за редакционни поправки и едно съществено предложение - за отпадане на второто изречение в ал. 4. Затова ще припомня всичко, за да гласуваме всички поправки към чл. 584 заедно.
Към ал. 1 думата "преопаковане" да се замени с "опаковане", думата "бутилиране" да отпадне, а думата "други" накрая да се замени с "подобни действия". Виждате, че това са чисто редакционни поправки.
В ал. 2 думата "било" да отпадне - "освен ако е било уговорено друго", т.е. остава "освен ако е уговорено друго".
В ал. 3 думите "забележими промени" да се заменят с "явни изменения", а думата "известено" да се замени с "известно".
Същественото предложение е към ал. 4 - да отпадне второто изречение, което гласи: "Когато се издава складов запис, в договора за застраховка трябва да се уговори искането срещу застрахователя да може да се предяви от влогоприемателя за сметка на приносителя на записа или от самия приносител".
Това са предложенията към чл. 584 - пет редакционни и едно по същество. Моля да гласувате.
От общо гласували 124 народни представители, за - 117, няма против, въздържали се - 7.
Приети са корекциите към чл. 584.
Към чл. 585 поправките са редакционни: думата "правилното" да отпадне, а думата "пазене" да се членува.
В ал. 2 думата "получаване" да се замени с "връщане".
Обръщам внимание към чл. 587, за който колегата Георгиев припомни, че трябва да се преномерират правилата, към които се отнася текста.
Към чл. 587 има още предложения: в ал. 3, изречение трето след думите "запис и" да се добавят думите "да се вписва"; от ал. 4 да отпадне думата "отделното" и да се членува думата "прехвърляне" - вместо "отделното прехвърляне" да стане "прехвърлянето".
Затова ви моля, тъй като особено към ал. 3 предложението да се запише "да се вписва" има не само редакционно значение, да гласувате тези две поправки към чл. 587.
От общо гласували 126 народни представители, за - 120, няма против, въздържали се - 6.
Приети са корекциите към чл. 587.
Към чл. 589 има две съществени и една чисто редакционна поправка. Припомням ги.
В ал. 2 след думата "изпълнението" да се прибави "срещу длъжника, джирантите и лицата, джиросали стоковия запис след учредяването на залога, които отговарят солидарно".
Комисията предлага ал. 3 с подобрено съдържание:
"Ал. 3. Ако кредиторът по заложния запис не извърши протеста в срок или не предаде стоката в 20-дневен срок от датата на протеста, той губи обратния иск срещу джирантите по заложния запис, но запазва иска си срещу длъжника и джирантите по стоковия запис". Това е предложението за нова редакция на ал. 3.
В ал. 4 се предлага само думите "е платил" да станат "плати", а "следващите" - "предхождащите".
Моля да гласувате тези корекции, които предлага комисията към чл. 589.
От общо гласували 127 народни представители, за - 126, няма против, въздържал се - 1.
Приема се този заместващ текст.
Към чл. 591 комисията предлага ал. 1 да има ново съдържание, а именно:
"Ал. 1. Вложената стока се връща на влогодателя или ако е издаден складов запис - на легитимирания с непрекъснат ред на джирата държател, срещу предаване на записа. Връщането на стоката се извършва в склада, в който тя е била вложена и се отбелязва в складовия запис. Записът се подписва от получателя."
Предложение има и от народния представител Светослав Лучников, което комисията е възприела: в ал. 2 думата "влогодателят" да се замени с "влогоприемателят", "държи" с "вложи", "разположение" с "име в банка" - малко по-разширено предложение, но, господин Лучников, отразява изцяло Вашето предложение.
Предлага се ал. 3 с подобрено съдържание:
"Ал. 3. Когато са вложени заместими вещи, държателят на стоков запис може да получи част от тях като плати на кредитора или вложи по негова сметка съответна част от вземането, за което е издаден заложен запис заедно с лихвите и разноските."
Това са съществените предложения. Иначе, в ал. 4 думите "фирите в" да се заменят с "фирите от" има наистина редакционен характер.
Моля да гласувате всички поправки в чл. 591.
От общо гласували 130 народни представители, за - 129, няма против, въздържал се - 1.
Приети са поправките в чл. 591.
Пропуснах чл. 590, в който има една поправка, която предлага комисията: вместо "чл. 455" да се запише "чл. 456 и следващите". Това явно е една корекция, която съобразява текстовете на Гражданско-процесуалния кодекс, но трябва да я гласуваме отделно, поради което ал. 1 ще придобие следния вид:
"Ал. 1. Унищожен или изгубен складов запис се обезсилва по реда на чл. 456 и следващите от Гражданско-процесуалния кодекс."
Моля да гласувате.
От общо гласували 123 народни представители, за - 121, няма против, въздържали се - 2.
Приета е и тази корекция към чл. 590.


Към чл. 592 комисията предлага заглавието вместо "Законен залог" да стане "Право на залог".
Моля да гласувате тази промяна.
От общо гласували 122 народни представители, за - 122.
Към 593 поправката има чисто редакционен характер. Ще я гласуваме заедно с целия текст - думите "да вдигне" да се заменят с "да вземе".
По-съществени са промените, които комисията предлага към чл. 594. По същество комисията предлага заместващ текст и на двете алинеи, а народният представител Димитър Георгиев предложи нова ал. 3.
Моля ви най-напред да гласувате заместващия текст, предложен от комисията, на чл. 594. Това наистина е една подобрена редакция, ще я прочета:
"Чл. 594. Ал. 1. Когато вложената стока е застрашена от повреждане или има опасност да повреди други стоки, както и когато има друга важна причина за прекратяване на договора, влогоприемателят може да прекрати договора и да иска незабавно получаване на стоката от последния джиратар, а ако не е известен - от влогодателя.
Ал. 2. Ако стоката не бъде получена, влогоприемателят има право да я продаде по реда, установен в чл. 329, ал. 1, т. 2. след като писмено уведоми легитимирания да я получи или ако той е неизвестен - влогодателя, и да се удовлетвори от продажната цена за вземанията си по договора за влог. Влогоприемателят влага разликата по сметка на кредитора по заложния запис".
В тази алинея и вносителят, и комисията предложиха да отпадне изразът "без съдебна намеса". Това е предложението на господин Георгиев, с което господин Мулетаров се съгласи, така че докладвам по този начин алтернативния текст.
Това е целият заместващ текст без предложението на господин Димитър Георгиев, което ще гласуваме отделно, тъй като комисията не го е предложила.
От общо гласували 132 народни представители, за - 131, против - няма, въздържали се - 1.
Приет е заоместващият текст, предложен от комисията.
Към тези две алинеи, които гласувахме, народният представител Димитър Георгиев предложи ал. 3 със следното съдържание:
"Ал. 3. Ако стоката е бързоразваляща се, се прилага текстът на чл. 329, ал. 1, т. 3".
Моля да гласувате това предложение за нова ал. 3 към чл. 594, което беше подкрепено и от вносителя, и от председателя на комисията.
От общо гласували 128 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 4.
Приета е и третата алинея, а с това и целият чл. 594.
По чл. 595 комисията предлага нова редакция, неотличаваща се по същество от текста на вносителя. Това е само подобрена редакция. Моля да гласувате чл. 595 с двете алинеи в новата редакция, предложена от комисията.
От общо гласували 125 народни представители, за - 122, против - 1, въздържали се - 2.
Приет е и този последен текст в новата редакция.
Моля да гласувате глава тридесет и четвърта "Влог в публичен склад" като цяло, с направените корекции.
От общо гласували 134 народни представители, за - 132, против - няма, въздържали се - 2.
Приета е глава тридесет и четвърта.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Глава тридесет и пета
Лицензионен договор
Определение и форма
Чл. 596. Ал. 1. С договора за лицензия носителят на право върху изобретение, полезен модел, промишлен образец, търговска марка или производствен опит - лицензодател, отстъпва срещу възнаграждение изцяло или отчасти на лицензополучателя ползването му.
Ал. 2. Лицензионният договор се сключва в писмена форма.
Отстъпване правото на заявяване
Чл. 597. С лицензионния договор може да бъде отстъпено и правото за заявяване на изобретение, полезен модел, промишлен образец и търговска мрежа в Патентното ведомство и за получаване на правна закрила."
Комисията предлага в този текст думата "мрежа" да се замени с "марка".
"Срок на договора за лицензия
Чл. 598. Договорът за лицензия на изобретение, полезен или промишлен образец не може да бъде сключен за по-дълъг от установения със закона срок за закрилата им".
Комисията предлага чл. 598 да отпадне от закона.
Териториален обхват на лицензията
Чл. 599. Ако в договора за лицензия не е уговорено друго, смята се, че лицензията е предоставена за ползване на територията на Република България.
Вписване на договора
Чл. 600. Лицензионният договор се вписва в регистър на патентното ведомство. Той може да бъде противопоставен на трети лица след вписването.
Осигуряване на ползването
Чл. 601. Лицензодателят е длъжен да осигури на лицензополучателя спокойно и несмущавано ползване на отстъпените права, както и защита срещу претенции на трети лица.
Информация и съдействие
Чл. 602. Лицензодателят е длъжен да предостави на лицензополучателя уговорената информация и да окаже съдействие за ползването на предмета на лицензията.
Задължение за тайна
Чл. 603. Лицензополучателят е длъжен да пази в тайна сведенията за непатентовано изобретение, полезен модел или производствен опит, върху които му е отстъпено право на ползване.
Член 604 - Качество при лицензия на търговска марка
Комисията предлага в заглавието на чл. 604 думите "качество при" да отпаднат и заглавието да стане:
Лицензия на търговска марка
Чл. 604. При лицензия на търговска марка лицензополучателят е длъжен да осигурява качеството на стоката, което съответства на марката и е станало известно на потребителите преди сключването на договора.
Комисията предлага този текст на чл. 604 да стане ал. 1, а да се създаде ал. 2, която да бъде фактически текстът на чл. 605, или съдържанието на предложената ал. 2 на чл. 604 е следното:
Ал. 2. Лицензополучателят е длъжен да означава с търговска марка стоката, за която му е предоставена лицензията.
Член 605 става ал. 2 на чл. 604, поради което комисията предлага чл. 605 да отпадне.
Възнаграждение
Чл. 606. Ал. 1. Когато възнаграждението е уговорено според обема на ползването на предмета на лицензията, лицензополучателят е длъжен да уведомява лицензодателя за този обем на ползването в уговорените срокове.
Ал. 2. Възнаграждението се дължи за изтекла календарна година, освен ако е уговорено друго.
Договор за сублицензия
Чл. 606а. Ал. 1. С договор за сублицензия лицензополучателят на изключителна лицензия може да преотстъпва на друго лице правото да ползва предмета на лицензията.
Ал. 2. Правото на преотстъпване по ал. 1 може да бъде изключено с лицензионния договор или да се предвиди предоставяне със съгласие на лицензодателя. Съгласието може да бъде отказано само поради важни причини.
Права на лицензодателя спрямо получателя
на сублицензия
Чл. 606б. Лицензодателят може да иска от получателя на сублицензията възнаграждението, което той дължи в момента на поканата на своя лицензодател.
Прекратяване с предизвестие
Чл. 606в. Ал. 1. Договорът за лицензия без срок се прекратява с писмено предизвестие на една от страните.
Ал. 2. Ако срокът за предизвестие не е определен с договора, той е 6 месеца, но лицензодателят не може да прекрати договора, преди да е изтекла първата година от действието му.
Прекратяване при несъстоятелност
Чл. 606г. Лицензодателят може да прекрати договора, когато лицензополучателят е в несъстоятелност.
Комисията предлага този текст на чл. 606г да не се приема и да отпадне.
Мълчаливо продължаване на договора
Чл. 606д. Ако след изтичане на срока на договора лицензополучателят продължи да ползва предмета на лицензията със знанието и без противопоставянето на лицензодателя, договорът се смята продължен до изтичане на срока по чл. 598."
Това е съдържанието на глава тридесет и пета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли допълнителни предложения от залата? - Няма.
Три са по същество предложенията - за редакционното не говоря: "търговска мрежа" да се замени с "търговска марка", тъй като става дума за модел, образец и по-скоро е печатна грешката.
Предложението на комисията е да отпадне чл. 598. Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 125 народни представители, за - 125, против и въздържали се няма.
Приема се.
Следващото предложение е към чл. 604 и 605. По същество комисията предлага чл. 605 да отпадне, но да се впише като ал. 2 на чл. 604.
Има и поправка в заглавието на чл. 604. Вместо "качество при лицензия на търговска марка" да остане "лицензия на търговска марка".
Тези предложения към чл. 604 с отпадане на чл. 605 имат цялостен характер и моля да ги гласувате: поправката в заглавието, превръщането на досегашния текст на чл. 604 в ал. 1 и пренасянето на съдържанието на чл. 605 като ал. 2 на чл. 604, с което отпада чл. 605.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 130 народни представители, за - 130, против и въздържали се няма.
Приема се.
Последното предложение по тази глава е на комисията - да отпадне чл. 606г. Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 125 народни представители, за - 124, против - няма, 1 въздържал се.
Прието е това предложение.

ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: След прочитането на последния текст - 606д, се установи, че той препраща към чл. 598, който комисията предложи да отпадне и той отпадна. При това положение предлагаме вместо чл. 606д да препраща към чл. 598, текстът да завършва така: "договорът се смята за продължен до установения със закон срок за закрилата му", което пренасяме от последната част на отпадналия чл. 598. Значи чл. 606 става така: "Ако след изтичане на срока на договора лицензополучателят продължи да ползва предмета на лицензията със знанието и без противопоставянето на лицензодателя, договорът се смята продължен до установения със закона срок за закрилата му".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е взаимстване на формулата от чл. 598, който отпадна.
Моля да гласувате тази корекция в чл. 606д.
От общо гласували 124 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - няма.
Приета е последната поправка.
Моля да гласувате глава тридесет и пета "Лицензионен договор" като цяло.
От общо гласували 128 народни представители, за - 127, против - няма, въздържали се - 1.
Глава тридесет и пета е приета.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващата глава е тридесет и шеста със заглавие "Договор за стоков контрол
Определение
Чл. 606е. С договора за стоков контрол контрольорът се задължава срещу възнаграждение, като използва специални знания, да направи безпристрастно сравнение между изискваното и действителното състояние или само да установи състоянието на стока или услуга и за установеното да даде удостоверение."
Комисията предлага в този текст след думата "услуга" да се постави точка и текстът до края да се замени със следното ново изречение: "За установеното контрольорът издава удостоверение". Вместо "за установеното да даде удостоверение" да се добави второ изречение: "За установеното контрольорът издава удостоверение".
"Задължения на контрольора
Чл. 606ж. Ал. 1. Контролът трябва да бъде извършен в обем и по начин, предвидени в закон или в договора, а когато нищо не е предвидено - в обичайния обем и начин в местонахождението на предмета на контрола.
Ал. 2. Когато в договора е предвидено да се пази мостра, контрольорът е длъжен да я пази в седалището си не по-малко от шест месеца от получаването й.
Нищожна уговорка
Чл. 606з. Нищожна е уговорката за задължения на контрольора, които биха могли да влияят върху неговата безпристрастност.
Задължения на възложителя
Чл. 606и. Ал. 1. Възложителят е длъжен да осигури на контрольора доспът до предмета на контрола и да му окаже съдействие при изпълнение на задълженията му.
Ал. 2. Когато размерът на възнаграждението не е бил уговорен, възложителят дължи обичайното възнаграждение.
Давност
Чл. 606к. Искове за вземания по договора за стоков контрол се погасяват с едногодишна давност."
Това е текстът на глава тридесет и шест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли допълнителни предложения към този текст? - Няма.
Има едно единствено предложение в чл. 606е след думата "услуга" да се постави точка и текстът до края да се замени със следното ново изречение: "За установеното контрольорът издава удостоверение".
Моля да гласувате това допълнение.
От общо гласували 130 народни представители, за - 128, против - няма, въздържали се - 2.
Тази поправка е приета.
Моля да гласувате глава тридесет и шеста като цяло.
От общо гласували 126 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 2.
Приета е глава тридесет и шеста.
Има думата господин Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз предлагам да прочетем следващата глава "Приложимо право", тя е кратка, но да не я подлагаме на гласуване, защото в нея има два неясни текста, които вие ще видите и които комисията трябва да ги види след заседанието отново, може би веднага ще ги редактира по-точно. Става дума за вярна редакция, за да се види точното съдържание на вносителя. И дотук да спрем.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По-скоро е по-целесъобразно да не четем тази глава.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Ако е по-целесъобразно да не четем - да не го четем и да спрем дотук, да преминем към следващата точка, утре сутринта да довършим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Иначе народните представители ще се отдалечат от текста, а Вие няма да можете да предложите днес окончателния текст, който ще гласуваме. На практика три текста трябва да се четат. Така че процедурното предложение е да отложим по-нататъшните разисквания и гласувания на Търговския закон - Закона за изменение и допълнение на Търговския закон от Глава тридесет и седем нататък. Моля, гласувайте това процедурно предложение.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (встрани от микрофоните): Аз поддържам това предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: От общо гласували 144 народни представители, за - 129, против - 8, въздържали се - 7.
Приема се това процедурно предложение, с което се отлагат разискванията и гласуването на закона от Глава тридесет и седем нататък.
С това е прието решение да продължим със следващата точка от дневния ред точка четвърта -
ПОВТОРНО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ГЕРБА И НАЦИОНАЛНОТО ЗНАМЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВЪРНАТ ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Господин Мулетаров има думата.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Доклад на Комисията по устройството и дейността на държавните органи относно Указ N 277 от 6 август 1996 г. на президента на Република България за връщане за ново обсъждане на Закона за герба и националното знаме на Република България, приет от Народното събрание на 25 юли 1996 г.
Президентът на Република България е върнал за ново обсъждане в Народното събрание законът за герба и националното знаме на Република България със следните мотиви:
"При приемането на Конституцията на Република България Великото Народно събрание не можа да постигне консенсус по въпроса за държавния герб. Конституционният текст относно герба на държавата, чл. 164, както и възможността той да бъде приет с обикновено мнозинство до голяма степен са предопределени от липсата на съгласие както в парламента, така и в обществото към момента на гласуване на Конституцията.
Съгласие не беше постигнато и в Тридесет и шестото Народно събрание.
Споровете за националния символ продължиха в Тридесет и седмото Народно събрание.
Наложи се Конституционният съд да даде тълкуване относно елементите на герба, които текстът по основния закон допуска. Това е решение N 1 от 4 април 1995 г., "Държавен вестник", бр. 35, 1995 г. Това решение откри достатъчно възможности за търсене на компромис, който да обедини обществото. Вместо да се търси такъв компромис, въпросът за един от основните символи на държавата все повече се политизираше и се превърна в елемент на разделение и противопоставяне на обществото. Към герба на Република България не може да се подхожда като към партийна значка. Подобен подход крие опасност всяко следващо парламентарно мнозинство да приема свой герб, а гербът да се превърне от държавен в партиен символ. Въпреки разнопосочните политически пристрастия народните представители са дължни да намерят и възпроизведат държавния герб и онези символи на държавността, които отразяват връзката и приемствеността в историческото битие на нашия народ.
Съгласно чл. 98, т. 2 от Конституцията на Република България на 29 ноември 1995 г. аз се обърнах към Народното събрание и призовах народните представители да направят всичко възможно гербът да бъде приет на основата на общо съгласие, а ако постигането на общо съгласие се окаже практически невъзможно, да предоставят решаването на въпроса за държавния герб непосредствено на народа, от когото произтича цялата държавна власт - чл. 1, ал. 2 от Конституцията.
С гласуване на 25 юли 1996 г. Законът за герба и националното знаме на Република България парламентарното мнозинство в Тридесет и седмото Народно събрание наложи силово едно партийно решение, по което няма консенсус дори и в съответната партия. Както личи от стенограмите от заседанията на Народното събрание в гласуванията за герба посредством карти за компютризираната система за гласуване са участвували на първо четене само 127 депутата - 125 гласа "за", а на второ четене само 128 депутати.
Словестното описание и съответните изображения, които не съществуваха към момента на гласуването бяха приети с гласовете (картите) на 110 депутати. За герба на държавата не гласуваха дори и половината от народните представители.
Уважаеми народни представители! Това са мотивите ми на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията да върна за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за герба и националното знаме на Република България като оспорвам чл. 2 от закона."
На редовното си заседание, проведено на 5 септември 1996 г. Комисията по устройството и дейността на държавните органи се запозна обстойно с мотивите на президенти и прие следното становище:
Комисията не възприема посочените мотиви от президента. Изложените съображения са лишени от сериозни аргументи и в тях се съдържат предимно съображения от политически характер.
Законът за герба и националното знаме на Република България е гласуван при спазване правилата на законодателния процес, които не включват условия за квалифицирано мнозинство или консенсус при приемане на държвания герб-символ. Графическото изображение на герба е определено от чл. 164 от Конституцията и приетия от Народното събрание чл. 2 от Закона за герба и националното знаме на Република България, съответствуват изцяло на тази норма. Гласуването на държвания символ с различни елементи от тези, установени от Конституцията, е възможно след промяна в съответния конституционен текст, тъй като в противен случай би се стигнало до нарушаване на Конституцията.
Предвид изложеното комисията предлага на народните представители да подкрепят нейното становище и да приемат повторно чл. 2 от Закона за герба и националното знаме на Република България, приет на 25 юли 1996 г. от Народното събрание.
Становището на комисията е прието с 12 гласа "за", 5 "против", без въздържали се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Стефан Гайтанджиев има думата.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители!
Упълномощен съм от името на Парламентарната група на демократичната левица да заявя следното:
Партиите от коалицията на демократичната левица имаха възможност да демонстрират неведнъж желанието си да се търси разумно компромисно решение в рамките на Конституцията по един проблем, който засяга всеки български гражданин - въпросът за националния символ, гербът на Република България.
Още от самото внасяне на законопроекта на Министерския съвет и официално, и неофициално ние провеждахме консултации или поне предлагахме такива, в някои от случаите те нямаха успешен изход, за да можем да предложим на българските граждани действително вариант на символ на България, който да е приемлив за всички и същевременно да е съобразен с нашия основен закон.
Сега ние продължаваме да поддържаме тази позиция. Смятаме, че през тази година общественото мнение - в него се формираха и нагласи, които търсят в по-голяма степен съобразяване с мнението на други референтни групи - има нагласа да се търси решение, което да обогатява елементите на герба така както са предложени в приетия на първо четене вариант на Министерския съвет, който е върнат от президента на Републиката.

В тези консултации ние сме изразявали в редица случаи съгласие да се отстъпи от точния конституционен текст, но с изричното указание, че това отстъпление, което обогатява формите, трябва да бъде съобразено с текста в нашия основен закон.
Последната наша инициатива, която беше огласена и в словото на господин Иван Маразов, кандидат за президент на републиката, а и в редица наши изявления, с това ние правим една нова стъпка, ние желаем действително да изменим до такава степен формата на нашия национален символ, определена от конституционния текст, в която можем да приемем допълнителни елементи, като корона, като повече от един лъв, но всичко това трябва да бъде свързано със съответните процедури.
Това беше преобладаващото мнение на нашата парламентарна група.
В името на това ние предложихме и днес проведохме консултации по този въпрос. Не искахме и не поставихме никакви предварителни условия. За нас беше важно, че ние сме готови да приемем много от вариантите, които представители на различни парламентарни групи предлагат. Вариантът, който предлагаше Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, беше връщане към стария герб от преди 1946 г. Парламентарната група на Народния съюз предлагаше по-стари варианти, които обаче също символизират в някаква степен българската държавност. По-съвременни, по-оригинални виждания предлагаха представителите на Българския бизнес блок и независими депутати от партията "Нова демокрация".
Ние сме готови да обсъдим тези варианти. Изразяваме желание да продължим тези контакти и смятам, че без да поставяме никакви предварителни условия, въпреки че днешните разговори не доведоха до някакъв категоричен резултат, все пак от тях може да се направи един основен извод - това е желанието на всички парламентарни групи да продължи диалогът, да не се прекъсва, за да можем действително в рамките на този срок, ако трябва ще го удължаваме, да постигнем съгласие по проблеми, които вълнуват абсолютно всеки български гражданин.
Ето защо, господин председател, ето защо, уважаеми колеги, предлагам да прекратим обсъжданията и дебатите по тази точка от дневния ред и да дадем възможност чрез политически консултации, чрез диалог и разговори, според мен има надежда сериозно да се постигне споразумяване по тези въпроси, стига всеки от взелите определени позиции да извърви своя път.
Парламентарната група на демократичната левица е готова да извърви своята част от пътя. Ние правим нелек компромис с мнението и на нашите избиратели, мнението на една част от нашите депутати и сме готови да включим допълнителни елементи в герба, които са символ на традициите на българската държавност, подчертавайки, разбира се, и не отстъпвайки от републиканския характер на нашата символика и на нашата държавност.
Нека да дадем време всеки да извърви този път. Ние сме готови и на други възможни решения.
Ето защо ви моля, господин председателю, да прогласувате отлагането на точката от дневния ред. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Направено е процедурно предложение за отлагане на обсъждането на тази точка от дневния ред и преминаване към следващата точка. Има ли против? - Господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние сме против направеното предложение. То противоречи по своята логика... (смях и ръкопляскания от блока на мнозинството) на твърдението на Парламентарната група на демократичната левица, че тя е готова да отиде на сериозни преговори за нов герб, а не този, който беше приет, с върнатия от президента закон.
Нашата парламентарна група участва в заседанието на контактната група, може би с най-многобройната делегация. Постигнат беше консенсус, че всички парламентарни групи са готови да участват в сериозни преговори за намиране на общоприемливо решение за българския държавен герб. Това беше декларирано и от страна на представителите на мнозинството. Ако това действително е така, първата предпоставка, за да може то да стане, е да отпадне приетия закон, върнат с президентското вето. Ако Парламентарната група на демократичната левица наистина е готова да отиде на преговори за нов герб, както беше заявено, с коронован лъв, а не прави само предизборна услуга на своя кандидат професор Маразов, тя трябва да се съгласи да гласуваме да отпадне, да бъде отхвърлен приетия закон, който се явява пречка за това, защото той визира само лъв без корона и тогава вече по пътя на едни спокойни, обстойни, задълбочени преговори да се търси консенсусът. Иначе пред нас се поставя ултиматумът, че ако ние не се съгласим предварително на техните предложения, щял да бъде гласуван същия този закон, тоест ще бъде отхвърлено президентското вето. Това за нас е неприемлив подход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето ви изтече.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моето време не е изтекло, господин председател, защото говоримия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие говорите от името на парламентарна група?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре. Аз смятах, че говорите против гласуването на предложението.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ето защо ние предлагаме и това за нас ще бъде доказателство за искреността на намеренията на мнозинството да се търси консенсус чрез едни нови преговори да отпадне висящият над всички ни приет закон, върнат с президентското вето, от който законопроект мнозинството декларира, че се отказва, защото той се явява наистина пречка да бъде постигнат консенсус. И не да бъдем плашени с това, че той ще бъде прогласуван, защото ние не се плашим от това, а искаме наистина Народното събрание да приеме с консенсус един държавен герб, който няма да бъде герб на една или друга политическа сила, няма да бъде герб на едно мнозинство, което в момента е мнозинство в сегашното Народно събрание, а наистина ще остане и занапред като държавен герб на Република България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Председателят Савов.
Правим известно нарушение на правилника. Беше направено процедурно предложение, след което дадох думата на господин Соколов против това процедурно предложение, а той я използва като изказване от името на парламентарна група. Сега също от името на парламентарна група и след това ще дам думата против това процедурно предложение, който иска.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): Предложението не беше две минути, а някъде 3-4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, това беше от името на парламентарна група, в която той направи процедурно предложение. (Реакция от опозицията) Спокойно, няма да се скараме за тази работа.
Има думата председателят Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Досега, може би два часа близо, контактната група, която беше свикана по желание на представителите на БСП, говорихме и бих казал, че отново седма година поред говорихме без да се слушаме много внимателно като че ли. Но така или иначе важното, което се говори горе, беше дали да приемем като първа стъпка тук сега да гласуваме "против" или "за" ветото на президента, като ще кажа, разбира се, веднага, че Народен съюз, СДС, ДПС и Бизнесблокът бяха за това да се гласува за ветото на президента.
Това е напълно логично. Защо? Защото нашите колеги от БСП ни събраха именно затова, защото там се явиха хора като кандидатпрезидентът господин Маразов, които смятат, че този герб, който гласувахме навремето, който е предложен от Министерския съвет, не от господин Премянов - защото някои прехвърлят на него само вината. Значи господин Маразов и целият Министерски съвет смятат, че трябва да търсиме нов герб. Добре. Толкова е логично, че не би могло повече да бъде, че ако ще тръгнем към нов герб, явно е, че ние ще трябва да гласуваме тук ветото на президента, да отпадне старият герб и тогава вече да започнем работа. Всъщност горе, така да се каже, за да обясня на залата, разговорите се въртяха около две неща.
Първото, и което е най-важното - откъде да започнем, дали да започнем от същността - какъв да бъде гербът - три лъва, два лъва, три корони, четири корони и т.н., и т.н. или да започнем с това каква да бъде процедурата. Всички представители на опозицията бяха съвсем ясни и категорични - първо, процедурата, която включва, разбира се, и гласуването днес, за което сега сме се събрали, и второ, дали трябва да зачетем становището на Конституционния съд. Мога да говоря от името на Народния съюз, че ние сме категорични по този въпрос. Ние не можем един път да приемаме решенията на Конституционния съд, а друг път да не ги приемаме. Просто не може. Който и да било не може да ни вкара в тази игра. Ако иска БСП да направи така, така не върви. Просто щем не щем, дори когато не ни харесва, ние ще приемаме решенията на една институция - Конституционния съд, която е явно, точно определена, фиксирана в Конституцията. В края на краищата вие я правихте Конституцията и бащите на Конституцията като господин Гиньо Ганев, който го няма тук. Аз знаете, че не бях съгласен с тази Конституция по много причини. Между другото, въпросът беше за господин Пирински. Аз, ако гласувах, нямаше да слагам такива ограничения за гражданство и не знам какво си, нямаше да сложа изискване за петте години. Но вие си спомняте, че точно БСП и господинът, който сега се провиква отзад и т.н., които останаха в парламента, сложиха тези ограничения. И те не бяха за господин Пирински, а бяха за господин Луканов. Петте години бяха за господин Сакскобургготски, както вие го наричате, а за мен е Негово величество цар Симеон. Така е, моля ви се, както за вас е Сакскобургготски, за мен е така. Те просто не си губят титлите, както Стефан Савов не си губи името, както Красимир Премянов не си губи името, така и Симеон не си губи. И трето, не трябваше господин Тренчев, който нямаше 40 години, да стане президент. Вие си ги гласувахте тези работи, сега попаднахте в клопката.
Но връщам се към това, което говорех, защото това са важни неща. Тук беше спорът и той е естествен. Приемете, че първо, трябва да видим процедурата. И хубаво е, че все пак се събрахме тук сега, за да гласуваме. Ясно е становището на Народния съюз. Мисля, че са ясни становищата и на другите парламентарни групи от опозицията или които този път се присъединиха към опозицията. Бизнесблокът, който често е гласувал с БСП, този път, поне горе, ясно изрази своето становище, че трябва да поддържаме сега ветото на президента.
В заключение, за да не губя все пак много време, искам да кажа, че направих две предложения. Едно предложение горе и сега правя още едно, които са процедурни.
Господин председателю, предлагам всяко гласуване, което е свързано с герба, да бъде поименно. Не да се крият някои хора утре от историческата отговорност, защото тук става въпрос вече не за партиен герб, а става въпрос за герб на България.
Така че предлагам, поставете на гласуване именно всеки да гласува по всичките въпроси, включително и днес.
И второто процедурно предложение е следното. Тъй като доста хора не разбраха, че сега ще има такова гласуване, дайте поне три, четири, пет минути. Помолете квесторите, ние самите ще отидем да потърсим нашите приятели, защото тук не виждам доста хора от тези, които бяха горе преди малко в залата. Не го виждам господин Лилов, не го виждам... А, тук е, извинявайте. Не, аз не исках да... Аз ще кажа още Методиев, Христов и много други хора... Затова позволете три минути, които поначало трябва да се дават. Дайте 5 минути за такъв важен въпрос, за да се съберем колкото се може повече и всеки да си поема отговорността.
Моля ви, по въпроса за поименното гласуване да поставите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има две процедурни предложения. Първото е да се отложи обсъждането на точка 4 и да се премине към точка 5.
Моля, гласувайте това предложение.
СТЕФАН САВОВ: Извинявайте, господин председателю, има едно объркване, защото господин Гайтанджиев не каза горе, че ние ще гласуваме сега.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (от място): Предложението е да се отложи гласуването.
СТЕФАН САВОВ: Да отложим? Правилно. Точно така. Отлагане, но ето виждате, че хората не идват. Ето, сега те може би ще дойдат постепенно. Затова оставете малко време. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте предложението на господин Гайтанджиев!
Прекратете гласуването и обявете резултата. (Шум и неодобрителни възгласи от залата, че времето не е било достатъчно за гласуване!) Не сте гласували? Добре. Отменям гласуването.
Започваме ново гласуване на предложението на господин Гайтанджиев за отлагане на точка 4 и преминаване към точка 5 от дневния ред.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 213 народни представители, за - 121, против - 86, въздържали се - 6.
Преминаваме към точка пета от дневния ред.
Предлагам предложението на господин Савов да бъде гласувано, когато започнем тази точка.
Преминаваме към точка пета от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АРЕНДАТА НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ
Давам думата на народния представител Бончо Рашков.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! При второто гласуване на законопроекта за арендата на земеделските земи сме стигнали до чл. 10. Член 9 е гласуван.
Комисията предлага текстът на чл. 10 да звучи по следния начин:
"Чл. 10. Ал. 1. Арендаторът е длъжен да търпи необходимите действия на арендодателя за поддържане и запазване на имота.
Ал. 2. Арендаторът е длъжен да търпи извършването от арендодателя на подобрения в имота, освен ако това му създава съществени затруднения за ползването. Арендодателят е длъжен да заплати обезщетение за причинените вреди и пропуснатите ползи, включително и авансово, по искане на арендатора.
Ал. 3. Доколкото подобренията допринасят за нарастване на добивите от имота, арендодателят може да иска подходящо увеличение на арендната вноска."
Предложения не са направени.
Комисията предлага да бъде гласуван този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по чл. 10? - Няма.
Моля, гласувайте текста така, както е предложен от комисията!
От общо гласували 123 народни представители, за - 121, против - няма, въздържали се - 2.
Член 10 е приет.
Член 11!

ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По член 11 няма направени предложения. Комисията предлага следния текст на чл. 11:
"Чл. 11. Ал. 1. Ако не е уговорено друго, арендаторът може да преарендува част или целия имот, да заложи правата си по договора за аренда или да ги прехвърли на трето лице.
Ал. 2. При преарендуване преарендаторът не може да има повече права от арендатора, а последният не се освобождава от задълженията си към арендодателя.
Ал. 3. Селскостопанските научноизследователски институти не могат да преарендуват арендувания имот, не могат да залагат правата си по договора за аренда и да ги прехвърлят на трето лице".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по чл. 11? - Няма. Моля да гласувате.
От общо гласували 124 народни представители, за - 121, против - няма, въздържали се - 3.
Член 11 е приет. Член 12.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 12 също няма направени предложения и комисията предлага следния текст:
"Чл. 12. Ал. 1. Арендодателят е длъжен да заплати на арендатора направените от него необходими разноски за имота извън тези по чл. 7.
Ал. 2. При прекратяване на договора арендодателят дължи сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на извършените с негово съгласие подобрения. Ако арендодателят не плати, договорът се смята продължен при същите условия до изтичане на нормативно определения срок на амортизация.
Ал. 3. Арендаторът има право да вдигне съоръженията, инсталациите и другите подобрения, които не са трайно закрепени в имота и са направени без знанието на арендодателя. Арендодателят може да избегне вдигането, като ги заплати на арендатора, освен ако арендаторът има по-голям интерес да ги вдигне".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по чл. 12? Искате думата? Да, заповядайте, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, по текста на чл. 12 аз съм направил предложения в съответния срок, заведени и т.н., но очевидно комисията, тъй като работеше с два законопроекта и систематично бяха разбъркани членовете, затова може би е изпуснала това предложение да го включи. Аз самият не присъствах на това заседание поради уважителни причини. Затова искам да направя тук, пред вас, едно, смятам, целесъобразно предложение, което ще подобри текста на закона.
В ал. 1 на чл. 12 се казва "необходими разноски". Това "необходими разноски" никъде в текста на закона не се посочва кой именно установява, че тези разноски са били необходими, за да се извършат те в съответно арендувания имот.
Тук с този текст се създава една правна възможност арендаторът да извършва на практика всякакви подобрения или така считани от него подобрения, без да се иска дори съгласието на арендодателя и по този начин арендодателят да се постави вече пред свършен факт, за което той трябва да плаща и за което той не е давал съгласие да се извършва. Тоест тук се създава възможност за едно неправомерно разпореждане с тази собственост, която не е била предвидена в арендния договор.
Ето защо аз предложих един текст и който моля да вземете под внимание, че арендаторът може да направи трайни подобрения или само подобрения, това е въпрос на редакция, в арендувания имот, ако това е записано в арендния договор или ако има писмено съгласие на арендодателя с уточнение на начина, размера и формата на заплащане на тези подобрения при прекратяване на договора със съответните дължими суми на арендатора.
Това е текстът, който изчерпва съдържанието, че тук арендаторът има право да прави тези подобрения, но те трябва да бъдат записани, или ако не са записани, с последващ анекс някакви съгласувани и записани в арендния договор условия, за да може след това да има и правни последици това действие на арендатора към арендодателя.
В този случай се елеминира и необходимостта от ал. 2, защото ал. 1 изчерпва и двата текста.
По отношение на ал. 3 нямам забележки. Ето това е моето предложение към вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Костов, лошото е, че нямаме точно фиксиран текст.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Не, аз го прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прочетохте го с известна уговорка - така или иначе.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Не, мога да кажа конкретно, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прочетете го точно, без условности.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Без уговорки, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Значи Вие предлагате членът да има две алинеи - първа, и трета алинея да стане втора. На третата не искате изменения. Значи заместващ текст на първа и втора алинея. Моля да го прочетете ясно и точно.

"Арендаторът може да направи трайни подобрения в арендувания имот, ако това е записано в арендния договор или ако има писмено съгласие на арендодателя, с уточнение на начина, размера и формата на заплащане при прекратяване на договора на дължимите от арендодателя суми за направените трайни подобрения." Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво е отношението към този текст на председателя на комисията?
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Аз не бих се съгласил да гласуваме този текст преди всичко по процедурни съображения. Сега за пръв път чувам този текст. Подкомисията, която работи по изготвения вариант, по който ние сега правим гласуването, може би да е обсъждала това предложения, но очевидно то не е прието. И аз сега не бих могъл от името на комисията, след като тя няма становище по този въпрос, да подкрепя това предложение.
Лично моето мнение е да се гласува текста, който прочетох от името на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тук има документ, така че няма спор. Представен е такъв текст, така че ще гласуваме предложения от господин Костов текст като заместващ текст на ал. 1 и ал. 2. Ако се приеме, добре, ако не, ще гласуваме текста, предложен от комисията.
Моля да гласувате най-напред заместващия текст на ал. 1 и ал. 2, който беше прочетен от господин Костов.
От общо гласували 128 народни представители, за - 24, против - 53, въздържали се - 51.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста на чл. 12, предложен от комисията.
От общо гласували 127 народни представители, за - 116, против - 5, въздържали се - 6.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Комисията предлага чл. 13 да има следния текст:
"Чл. 13. Ал. 1. Исковете на арендодателя за заплащане на обезщетения поради увреждане на отдадения под аренда имот, както и исковете на арендатора за дължимите разноски за имота или за упражняване на правата по чл. 12, ал. 3, се погасяват с 3-годишна давност.
Ал. 2. По отношение на арендодателя давността започва да тече от връщането на имота, а за арендатора - от прекратяването на договора."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този въпрос? - Няма.
Моля да гласувате чл. 13.
От общо гласували 124 народни представители, за - 112, няма против, въздържали се - 12.
Предложението се приема. Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 14, ал. 1 беше направено предложение от народния представител Стефан Личев. Комисията като се съобрази с него, предлага за текст на чл. 14, ал. 1 следния текст:
"Чл. 14. Ал. 1. Нотариусът съобщава на арендатора за всеки постъпил при него проект за нотариален акт, с който се продава арендувания имот. В едномесечен срок от получаване на съобщението, арендаторът може да заяви, че купува имота при условията в проекта за нотариален акт. В този случай, при съгласие на собственика, договорът за покупко-продажба се сключва между него и арендатора."
По чл. 14, ал. 2 бяха направени предложения от народните представители Моньо Христов, Христо Стоянов и Петко Ганев. Комисията, след като се съобрази с тези предложения и ги взе предвид, предлага следния текст на чл. 14, ал. 2:
"Ал. 2. Ал. 1 не се прилага в случаите на чл. 9а, т. 1 (втори вариант - чл. 9а, т. 1 и т. 2) от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Кой вариант предлага комисията?
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Ние го гласувахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Сега ние трябва да имаме чл. 14 с две алинеи. Първата алинея е ясна. Кое предлагате за ал. 2? Не може комисията да предлага два варианта.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Предлагаме да се гласува един от двата варианта, тъй като комисията не стигна до консенсус. Затова предлагаме два варианта и аз моля процедурно да се подложи на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Значи най-напред ще гласуваме ал. 2 - първи и втори вариант.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Аз предложих да гласуваме най-напред ал. 1, а след това ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господа, гласува се член по член. Най-напред се уточнява съдържанието на алинеите, а след това, като сме приели алинеите, се гласува целия член. Щом има изменение, ще гласуваме най-напред изменението.
Думата има господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател, колеги! По ал. 2 спорът е именно дали арендаторът да има предимство при закупуване на земя. Става дума, че съгласно чл. 9а от Закона за възстановяване собствеността на земята и ползването на земеделските земи се изрежда една поредица, в която предимство имат най-напред роднините, след това съседите, които имат общи граници, тоест съседи по парцели. Предложението, което ние сме внесли, е фактически да бъде зачетен наистина чл. 9а от Закона за земята и да се запази този порядък, като арендаторът бъде един от така наречените "други купувачи", тоест запазваме родствениците, запазваме съседите като преимущество и чак тогава - арендаторът.
Какво имаме предвид? Много често се говори как да се окрупни или да се увеличи размерът на земята при отделните собственици и считаме, че това наистина може да стане най-бързо при родственици, които един на друг чрез различни парични измерения или други заменки, ще бъде най-бързо уголемяването на размерите на отделните собственици. А другият начин това са именно съседите, които също дават възможност при някаква обща обработка или съдружия на обработка, при изтеглянето на единия от съседите, другият да има шанса след това да го закупи, или да направят размяна, замяна и така нататък. Така че арендаторът да остане в списъка на "други купувачи" и по този начин да дадем възможността на тези други две категории да се разберат и да могат да окрупнят размера на земите.
Мисля, че това е по-рационалното, няма да бъде рационално да дадем преимущество на арендатора пред съседа. Това би означавало да има и спорове между съседите при кои арендатори как да отидат и така нататък. Последствията в самата практика ще бъдат по-тежки за самия арендатор, когато стане въпрос вече да се арендува земя - дали при един арендатор, дали при друг, дали при кооперация и така нататък.
От тази гледна точка аз настоявам да се спази реда по Закона за земята. Това е вариант втори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Разликата в двата варианта е, че в единия вариант е чл. 9а, т. 1, а във втория вариант - т. 1 и т. 2.
Думата има господин Железчев.

АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря, господин председателю.
Колеги, аз вземам думата, за да подкрепя предложението на господин Моньо Христов с един допълнителен аргумент - в Закона за земеделските земи ние сме уредили реда за продажбите на земята, тоест пазарния механизъм за продажба на земята. И сега с този текст, който се предлага в Закона за арендата, се дава едно предимство на арендатора и по този начин се нарушава общият ред, който е определен.
С оглед на правната техника, която се стремим да въведем, въпросите да бъдат систематизирани, правната материя, която урежда примерно пазара на земята, да бъде уредена само в един закон, аз смятам, че трябва да се приеме направеното предложение на народния представител Моньо Христов и другите депутати, които поддържат това становище, в Закона за арендата на земеделски земи да няма нормативен текст, който да предвижда някакви привилегии за арендатора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Владислав Костов има думата.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз направих едно предложение по предшестващия член, не се прие, въпреки че за много хора е очевидна ползата, ако се беше приел този текст, който предложих аз.
Сега отново ще ви предложа нещо, което ще бъде само от полза на самия закон и за практиката за неговото приложение след това. Тук се предлага чл. 14 да бъде в две алинеи, като първата алинея казва, че след като продаде някому или вече се стигне до сделка и до нотариален акт с някое лице от ал. 1 или ал. 2 на чл. 9а от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, тогава в едномесечен срок от получаване на съобщението арендаторът може да заяви, че купува имота. Значи станала е вече сделка с тези лица - роднини, съседи, държава, община и други - и тогава вече се явява арендаторът и казва: Стоп, аз съм съгласен вече при тези условия да я купувам. Е, откъде накъде? Просто ал. 1 е абсолютно излишна и трябва да отпадне.
Имаме установен ред в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи как се продава тази земя и е абсолютно достатъчно да приемем ал. 1, че покупката на земята от страна на арендатора се извършва съгласно чл. 9а, алинеи 1 и 2. Защо трябва да създаваме някакви изкуствени, изсмукани от пръстите работи? Трябва значи, пак повтарям, арендаторът да чака сега да се сключи сделка с държавата, с общината с роднини и т.н. и после, като се сключи вече сделката, като се отиде към нотариален акт, да се подписва в Нотариата, да се изповядва продажбата, той вече да каже: стоп, не, ще ме чакате един месец. Ами той има същото основание да се включи както всички останали съгласно чл. 9а на ал. 1 и 2. Помислете малко! Дайте да го направим като хората този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Костов, Вие предлагате отпадането на ал. 1?
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отпадне ли ал. 1, ал. 2 няма смисъл.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Просто е уредена тази материя в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Ако това нещо има правилник, да се включи в правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, ще го подложа на гласуване.
Други бележки има ли? Заповядайте.
КОСТА АНДРЕЕВ (ПГДЛ): Господин председател, аз мисля, че не е излишно да се предвиди тази норма, независимо че тя съществува в Закона за земята и според мен тя трябва да се предвиди, както е в Закона за земята, за да няма противоречие между тези два закона и да се приеме становището за съседа, което смятам, че е по-разумно, по-добро, тъй като арендаторите идват и си отиват, а съседите на село, които си работят земята, остават. И това е по-трайното, което смятам, че трябва да бъде защитено с този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към гласуване.
Има приоритет предложението за отпадане. Моля да гласувате предложението на господин Костов чл. 14 да отпадне изцяло.
От общо гласували 136 народни представители, за - 32, против - 83, въздържали се - 21.
Предложението не се приема.
Второто предложение ще го подложа на гласуване така, както беше предложено от господин Моньо Христов - ал. 2 да има следното съдържание: "Алинея 1 не се прилага в случаите на чл. 9а, т. 1 и 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи". Втория вариант.
Моля да гласувате втория вариант.
От общо гласували 149 народни представители, за - 144, против - няма, въздържали се - 5.
Предложението се приема.
Моля да гласувате целия чл. 14 с ал. 2 във втория вариант.
От общо гласували 138 народни представители, за - 137, против - 1, въздържали се - няма.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Комисията предлага следния текст за чл. 15:
"Чл. 15. Ал. 1. Привнесените от арендатора вещи, както и добивите от имота, се смятат заложени в полза на арендодателя за обезпечаване на вземанията му по арендния договор за съответната година.
Ал. 2. Когато заложените вещи са стоки в оборот, материали в обработка или съществува опасност от бързото им разваляне, арендодаторът има право да ги преработва и да ги продава съобразно условията в арендния договор или ако предостави друго достатъчно обезпечение.
Ал. 3. Извън случаите по ал. 2 арендодаторът може да изнася от имота заложените вещи със съгласието на арендодателя. Съгласие не е необходимо, когато останалата в имота част е достатъчна за обезпечаване на вземането.
Ал. 4. Арендаторът може да предотврати упражняването на правата на арендодателя по залога, като предостави друго достатъчно обезпечение. Той може да освободи отделни вещи от залога, като даде обезпечение до размера на стойността им".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 15 така, както беше докладван.
От общо гласували 141 народни представители, за - 135, против - 3, въздържали се - 3.
Член 15 е приет.
Глава трета - "Изменение на арендния договор".

ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Комисията предлага чл. 16 да има следното съдържание:
"Чл. 16. Ал. 1. Ако след сключване на договора за аренда обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора. Изменението не може да засяга уговорения срок. Увеличаването или намаляването на добивите от имота вследствие стопанисването му не е основание за изменение на арендната вноска.
Ал. 2. Изменение на арендния договор може да се иска най-рано две години след сключването или след последното му изменение. В случаите на непреодолима сила, която не се признава за застрахователно събитие при задължителното застраховане на имущества, изменение на договора може да се иска веднага след настъпването й.
Ал. 3. Срокът на действие на изменението на договора е най-малко до края на стопанската година, през която е направено искането.
Ал. 4. Насрещната страна е длъжна да отговори писмено в едномесечен срок от получаване на предложението за изменение на договора, освен ако с него не е определен друг срок.
Ал. 5. Ако страните не постигнат споразумение, по иск на страната, която е направила предложението, районният съд изменя договора.
Ал. 6. Отказът от правото да се иска изменение на договора за аренда и уговорките, че от упражняването или неупражняването му могат да се претендират вреди или облаги, са нищожни."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Заповядайте, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Бележката ми е чисто редакционна: в ал. 5 на чл. 16 се казва: "Ако страните не постигнат споразумение, по иск на страната, която е направила предложението, районният съд изменя договора". Ами ако не го измени?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Може да измени договора.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Защо трябва да кажем, че районният съд трябва обезателно да измени договора? - Може да вземе решение да не го изменя.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Може да не приеме исканията за основателни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво предлагате?
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Предлагам изразът да бъде "районният съд взема решение".
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Решението се взема от районния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения по тази редакционна бележка?
Предлага се ал. 5 да гласи: "Ако страните не постигнат споразумение, по иск на страната, която е направила предложението, решение взема районният съд."
Има ли възражения по този текст? - Няма.
Моля да гласувате чл. 16 с редакционната бележка, направена от господин Владислав Костов.
От общо гласували 131 народни представители, за - 131, против и въздържали се няма.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: "Чл. 17. Ал. 1. Ако не е уговорено друго, наследниците, съответно правоприемниците на арендатора, го заместват като страна в договора за аренда. Те са длъжни да уведомят незабавно арендодателя за настъпилото заместване и да му посочат определения техен пълномощник.
Ал. 2. Приобретателят на арендувания имот замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан, дори и имотът още да не е предаден. Ако договорът не е бил вписан, той има сила по отношение на приобретателя за две стопански години след годината на придобиването.
Ал. 3. Приобретателят е длъжен да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване. Той не може да иска от арендатора да изпълни към него задължение, което той вече е изпълнил към предишния арендодател до получаване на съобщението за заместването.
Ал. 4. Приобретателят замества предишния арендодател по отношение на дадените от арендатора обезпечения от момента на получаване на съобщението по ал. 3. Заложените вещи могат да останат у приобретателя само със съгласието на арендатора.
Ал. 5. Алинеи 2, 3 и 4 се прилагат и по отношение на приобретателя на ограничено вещно право върху арендувания имот, упражняването на което би лишило арендатора от уговореното ползване.
Ал. 6. Ако арендодателят обремени арендувания имот с право на трето лице извън случаите на ал. 5, то може да упражнява това право доколкото не пречи на арендатора да ползва имота съобразно договора".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 140 народни представители, за - 129, против - няма, въздържали се - 11.
Член 17 е приет.
Последно за днес ще разгледаме чл. 18.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 18 предложение е направил народният представител Златимир Орсов. Комисията го е приела и предлага следното съдържание на чл. 18:
"Чл. 18. Ал. 1. Договорът за аренда се смята продължен при същите условия като договор, сключен за неопределено време, ако в продължение на три месеца страната не отговори на предложението на другата за продължаването му. Предложението трябва да съдържа изрично указание за последиците от неспазването на срока за отговор. В противен случай то няма действие. Предложението и отговорът трябва да се направят в писмена форма.
Ал. 2. Предложението следва да се отправи най-късно до изтичане на деветия месец на стопанската година, предхождаща прекратяването на договора за аренда".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 18.
От общо гласували 143 народни представители, за - 124, против - 15, въздържали се - 4.
С това чл. 18 е приет.
Ще направя няколко съобщения:
Първо, за парламентарния контрол на 13 септември 1996 г. - петък:
Министърът на финансите Димитър Костов ще отговори на актуални въпроси на народните представители Муравей Радев, Иван Сунгарски и Иво Атанасов и на питане на народния представител Фидел Косев.
Министърът на земеделието и хранителната промишленост Кръстьо Трендафилов ще отговори на актуални въпроси от народните представители Атанас Железчев, Йордан Райнев и Първолета Иванова и на питане от народните представители Георги Пинчев и Атанас Железчев.
Министърът на промишлеността Любомир Дачев ще отговори на актуален въпрос на народния представител Емил Капудалиев и на питане на народния представител Атанас Железчев.
Министърът на вътрешните работи Николай Добрев ще отговори на актуални въпроси от народните представители Йордан Соколов, Орлин Драганов и Ана Караиванова.
Министърът на отбраната Димитър Павлов ще отговори на актуални въпроси от народните представители Георги Дилков, Васил Михайлов и Първолета Иванова.
Министърът на труда и социалните грижи Минчо Коралски ще отговори на актуален въпрос на народния представител Иван Сунгарски.
На основание чл. 77, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
Министърът на околната среда Георги Георгиев - на актуални въпроси от народните представители Валентин Василев, Орлин Драганов и Стоян Райчевски.
Министърът на здравеопазването Мими Виткова - на актуален въпрос от народния представител Емил Капудалиев.
На основание чл. 87а, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание няма да се отговаря на актуалния въпрос на народния представител Светослав Лучников до министъра на културата Иван Маразов, тъй като на такъв въпрос е вече отговорено. Това е съобщено от Министерството на културата.
На въпроси от народния представител Васил Михайлов към министър-председателя Жан Виденов няма да се отговаря на заседанието на 13 септември на основание чл. 78, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съобразно заявка на народния представител.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание на 12 септември, четвъртък, от 15.00 ч. в зала 248 на пл. "Княз Ал. Батенберг".
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 14.00 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

СЕКРЕТАРИ:
Валери Стършелов
Митко Нитов