Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева
Секретари: Красимир Момчев и Станимир Калчевски

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам първа точка от дневния ред днес да бъде Законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България. Втора точка да бъде второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве и програмата да продължава така, както е предложена за 12-и.
Има думата господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Вчера сутринта повдигнах един въпрос, днес искам да го подновя, независимо от репликите "Стига!".
Това са протоколите от четвъртък и от петък от заседанията на Народното събрание, от които съвсем ясно личи, че в петък Вие не закрихте заседанието така, както е записано в чл. 39 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Дали това беше изпълнение на определена политическа поръчка или беше желание от Ваша страна да не накажете тези колеги, които не се регистрираха, за да няма кворум, аз не коментирам. Няма да коментирам и възможностите, които се създадоха при едно такова поведение, заседанието на Народното събрание да бъде открито тогава, когато група или част - в т.ч. и управляващите, могат да го подновят във всеки един момент. Истината е обаче, че от петък от 11,45 ч. до сряда Народното събрание се намираше в състояние на почивка при прекъсване на заседанието.
Има две хипотези. Или трябва да се заплати надница на народните представители, или Вие по някакъв начин трябва да излезете от ситуацията, ако не с друго, поне да се извините за това, което направихте миналия път.
Съжалявам, че се обръщам към Вас по този начин. Вие не сте човек, който трябва да бъде учен на ред. Но това, което стана, беше абсолютно беззаконие и безредие, бих казал. Съответно бих искал да Ви помоля да обясните на народните представители по какъв начин този конфликт, който се създаде тогава, ще бъде приключен.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Най-напред ще гласуваме предложението ми за дневен ред, а след това ще коментирам това, което беше казано като процедура.
Моля, гласувайте за дневния ред.
ХАСАН АЛИ (от място): Имам процедура по дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не се обсъжда дневният ред.
ХАСАН АЛИ (от място): Ние имаме решение от вчера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има предложение, съгласно правилника не се обсъжда това нещо.
ХАСАН АЛИ (от място): Ние имаме решение от вчера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имаме решение, днес имаме друго решение - последното решение.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 165 народни представители, за - 115, против - 44, въздържали се - 6.
Предложението се приема.
Най-напред да приключим с това, което каза господин Сунгарски. След това ще Ви дам думата. (Обръща се към господин Хасан Али)
Господин Сунгарски, ако толкова държите да се извиня, аз се извинявам. Винаги съм се извинявал на студентите, ако сбъркам нещо на черната дъска и това не ми пречи. Но не мога да се съглася с Вас, че това е беззаконие. Аз съм малко по с формално мислене от Вас и знам какво значи да се закрие или да се открие или да се приключи заседание. Моля, няма да Ви дам повече думата, защото това беше процедура и нямате право на повече. Моля Ви да спазвате правилника.
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): Искам думата за нова процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Сунгарски, чакайте, аз не съм свършил.
Това, което стана, е съвсем по правилника, защото в правилника никъде не се говори за звънец. Никъде не се говори за звънец. Аз не съм открил заседанието след почивката и с това се е приключило. Моля Ви се, Народното събрание не е компютър, в който трябва да закриете всяка програма, която сте извикали.
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): Но това трябва да стане с определена реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тази реплика е казана - че не може да продължи заседанието, защото няма кворум. Ако искате извинение, имате го! С това приключихме.
Искате да ударя звънеца? Ето Ви един звънец (председателят удря звънеца) за закриване на онова заседание.
Най-напред има думата господин Хасан Али.
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): Аз искам думата по нова процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Хасан Али е преди Вас.
Има думата Хасан Али.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За 12 декември като т. 1 пише: "Продължение на програмата от предходния ден". А от вчерашния ден като първа точка аз очаквах днес да бъде второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Е, колегите са решили да разгледаме второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет. Приемам да е първа точка. Но защо, на какво основание, господин председател, сложихте другия законопроект - Закона за народното здраве, когато имаме продължение на програмата от предходния ден?
Защо повдигам въпроса? В тези поправки, които приемаме сега по отношение на Закон за тютюна и тютюневите изделия, има доста срокове. Единият срок е 31 декември. Ще стане така, че ние няма да можем да приемем до края тези поправки и ще изтекат някои срокове, включително и от януари месец.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Хасан Али, на основание на чл. 40, ал. 5 ние днес включваме първа точка от дневния ред изменения на Закона за държавния бюджет. Тъй като тези точки, за които говорите, са в дневния ред, тяхното разместване може да бъде решено във всеки момент.
Така че, след като изтече тази първа точка от дневния ред, можете да поставите въпроса за ново пререждане.
Има думата господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Аз под формата на процедура Ви предлагам да прочетете заключителното изречение от стенограмата в петък, в която пише, че в 11,45 ч. Вие сте дали почивка и с нищо не сте показали или не сте доказали, че заседанието е закрито. Вие лично, не говоря това, което е записано в стенограмата, че заседанието било закрито в 12,18 ч. Вашето закриване на заседанието искам да го намерите в протокола и да го чуят всички народни представители.
Така че аз пак твърдя, че от петък от 11,45 ч. до сряда 9,00 ч. ... Вие без да искате накарахте и госпожа Ананиева да извърши нарушение на правилника, защото ако беше така, както трябва да бъде, госпожа Ананиева първо сутринта в сряда трябваше да закрие заседанието от петък и да открие новото заседание.
Това ми беше и процедурната молба вчера. Ако го беше направила, този спор нямаше да се води.
Прочетете, моля Ви, края на стенограмата от петък, да видим къде съществува доказателството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Закривам заседанието в петък. Откривам заседанието.
ИВАН СУНГАРСКИ: О, о, о! Тя тая умря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Недейте да правим...
Давам думата на господин Желев.
ИВАН СУНГАРСКИ (извън микрофоните): Вие друг път наказвате тези, заради които не се осъществява кворумът. Това направихте миналия път - лишихте ги от наказание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прав сте.
Давам думата на господин Желев.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Вие се подигравате с Народното събрание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не се подигравам.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Правя процедурно предложение в залата да бъдат поканени да вземат участие при обсъждането на законопроекта за второ четене господин Димитър Радев, заместник-министър на финансите, господин Димитър Димитров, подуправител на Българска народна банка и председателят на Сметната палата господин Георги Николов.
Моля да подложите на гласуване това мое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте това предложение!
От общо гласували 143 народни представители, за - 116, против - 23, въздържали се - 4.
Предложението се приема.
Моля да поканите господата да влязат в залата.
Процедура?
Има думата за процедура господин Муравей Радев.
Ако е за господин Костов, извикал съм го да дойде.

МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): И за това.
Многоуважаеми господин председателю, никога не е късно човек да се омаскари. Точно така както никога не е късно той допълнително да се омаскари. Това се отнася и за цялото Народно събрание. Ами, то вече аз казвам, че не е филиал на "Позитано" 20, ами се превърна в един директно подчинен орган на "Позитано" 20.
Как е възможно този държавен бюджет, за който от повече от два месеца ви предупреждаваме, че трябва да се гледа, един толкова важен документ, документ, който фиксира позора на това управление, днес да се гледа в присъствието на един заместник-министър? Ами, че това не е ли подигравка към всички нас и към вас в това число? Ами, че министър-председателят трябва да бъде тук, на първия ред! Ами, че министърът на финансите трябва да бъде до него! И двамата трябва да си подадат първо оставките, преди да гледаме тяхната поредна измишльотина! И преди да вкарат този бюджет тук добре е той и председателят на банката, управителят на на банката да се разберат най-после кой ще финансира този дефицит, този 200 милиарден дефицит. (Шум и реплики от блока на мнозинството)
Как става тая работа? Заместник-министър! Ами, това е пълно безобразие! (Шумно изразено неодобрение в блока на левицата)
Аз ви предупреждавам, господин председателю, че ако министърът на финансите, той вече е тук, и министърът-председателят, който също е най-отговорен за това, което става, министър-председателят не дойде тук, много е вероятно опозицията да откаже да обсъжда по-нататък на второ четене този бюджет. (Шум и реплики в блока на БСП и коалиция)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на господин Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители!
"Закон
за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г.
(Обн., ДВ, бр. 16 от 1996 г.; изм., бр. 28, 46, 68, 79 и Решение N 17 на Конституционния съд от 1996 г. - ДВ, бр. 88 от 1996 г.)
Няма предложения на народни представители. Комисията по бюджет и финанси предлага заглавието на закона да се измени така:
"Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други предложения! - Няма.
Моля да гласувате заглавието на закона.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Къде е министър-председателят? Докога ще го криете това момче?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От общо гласували 149 народни представители, за - 128, против - 17, въздържали се - 4.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "ｧ 1. В чл. 1 се правят следните изменения:
1. В ал. 2:
а) думите "438 млрд. 932 млн. 600 хил.лв." се заменят с "564 млрд. 238 млн. лв.";
б) в т. 1 думите "388 млрд. 989 млн. 200 хил.лв." се заменят с "514 млрд. 294 млн. 600 хил.лв.;
в) точка 1.7 се изменя така:
"1.7. Лихви общо - 356 млрд. 308 млн. 700 хил.лв.
1.7.1. лихви по външни заеми  -  47 млрд. 843 млн. 500 хил.лв.
от тях:
- лихви към Лондонския клуб - 33 млрд. 300 млн. 600 хил.лв.;
- лихви по облигационни заеми  - 3 млрд. 737 млн. 500 хил.лв.;
- лихви към Парижкия клуб - 10 млрд. 620 млн. 900 хил.лв.;
- лихви по заема за техническа помощ (ТАЛ) - 184 млн. 500 хил.лв.
1.7.2. Лихви по вътрешни заеми - 308 млрд. 465 млн. 200 хил.лв.
от тях:
- по облигационни заеми - 53 млрд. 289 млн. 900 хил.лв.;
- по съкровищни бонове - 78 млрд. 416 млн. 900 хил.лв.;
- по заеми от БНБ - 62 млрд. 282 млн. 300 хил.лв.;
- по секюритизиран дълг - 15 млрд. 502 млн. 400 хил.лв.;
- по заеми от ДСК - 1 млрд. 580 млн. 200 хил.лв.;
- по заеми от ДЗИ - 83 млн. 100 хил.лв.;
- по дълг на фирмите (ПМС N 244 от 1991 г.)  - 2 млрд. 72 млн. лв.;
- по дълг на фирмите (ПМС N 234 от 1992 г.) - 1 млрд. 182 млн. 700 хил.лв.;
- по дълг на фирмите (ПМС N 3 от 1994 г.) - 961 млн.700 хил.лв.;
- облигации по ЗУНК (в т.ч. Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите) - 13 млрд. 869 млн. 200 хил.лв.;
- по облигационен заем (ПМС N 89 от 1995 г.; изм. и доп., ПМС N 106 от 1995 г.) - 59 млрд. 473 млн. лв.;
- по ｧ 16 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 1995 г. - 1 млрд. 508 млн. 900 хил.лв.;
- по гаранционни ценни книжа - 16 млрд. 707 млн. лв.;
- по предоставени държавни кредити - 1 млрд. 536 млн. лв.
2. В ал. 3 думите "80 млрд. 715 млн. 700 хил.лв." се заменят с "206 млрд. 21 млн. 100 хил.лв.".
3. Алинея 4 се изменя така:
"Ал. 4. Утвърждава операциите по финансиране на дефицита по републиканския бюджет, както следва, по показатели:
1. Операции с чужбина - -51 млрд. 891 млн. 300 хил.лв.
1.1. Погашения по предоставени кредити на други държави - 79 млн. 900 хил.лв.
1.2. Погашения по ползвани външни заеми - -47 млрд. 931 млн. 600 хил.лв.
в това число:
Парижки клуб - -11 млрд. 228 млн. 900 хил.лв.
Облигационни заеми - -35 млрд. 318 млн. лв.
Подлежаща на възстановяване от "Булбанк" АД в бюджета левова равностойност на погашенията по облигационните заеми във валута по средния курс в годината на тяхното получаване - 181 млн. 100 хил.лв.
Вноски в Националния доверителен екофонд за сметка на погашения на заеми към Швейцария по сделката "Дълг срещу околна среда" - -796 млн. 800 хил.лв.
1.3. Погасяване на пасивни салда в преводни рубли към страни-членки на бившия СИВ - -2 млрд. 524 млн.лв.
1.4. Просрочени лихви към външни заеми - -3 млрд. 915 млн. 500 хил.лв.
1.5. Вземания - 2 млрд. 400 млн. лв.
2. Операции с държавни ценни книжа (нето) - търговски банки, Държавна спестовна каса, Българска народна банка - 142 млрд. 663 млн. 400 хил.лв.
2.1. Емисия на държавни ценни книжа (нето) за текущата година - 248 млрд. 127 млн. 900 хил.лв.
2.2. Изплащане на държавни ценни книжа (емитирани в предходни години) - минус 105 млрд. 464 млн. 500 хил.лв.
3.Пряко финансиране на финансови институти - 111 млрд. 536 млн. 200 хил.лв.
3.1. Българска народна банка - 112 млрд. 9 млн. 300 хил.лв.
3.1.1. Заеми - 115 млрд.лв.
3.1.2. Погашения - минус 2 млрд. 990 млн. 700 хил.лв.
3.2. Погашения по кредити от други финансови институти - минус 473 млн.лв.
4. Преходен остатък - 3 млрд. 712 млн. 700 хил.лв."
Предложения на народния представител Венцеслав Димитров:
1. Да се увеличат с 1,5 млрд.лв. разходите за университетските клиники. Тези средства да се използуват за изплащане на задълженията за топлофикация, горива, електричество и медикаменти.
2. В Преходните и заключителни разпоредби да се предвиди текст, с който одобрените с бюджета за 1996 г. разходи на университетските клиники да се отпуснат от Министерството на финансите на 100 на сто.
3. Разходите да се увеличат с 5 млрд.лв., от които 3 млрд. 500 млн.лв. за Министерството на здравеопазването и 1 млрд. 500 млн.лв. за университетските клиники за целите по т. 1 и със същата сума да се увеличи размерът на бюджетния дефицит.
4. В чл. 1, ал. 1 да се създаде нов ред "Приходи от приватизация до края на 1996 г." в размер на 5 млрд.лв., от които за държавното здравеопазване 3 млрд. 500 млн.лв. и за университетските клиники 1 млрд. 500 млн.лв. Със същата сума да се увеличат разходите на бюджета по отделните главни разпоредители с бюджетни средства.
Предложенията на господин Венцеслав Димитров не бяха направени в съответствие с правилника и затова са формулирани по този начин, както бяха формулирани от господин Димитров устно на самото заседание на комисията.
Предложение на Комисията по бюджет и финанси: подкрепя текста на вносителя със следните промени в ｧ 1:
1. Навсякъде в текста "думите" се заменя с "числото".
2. В т. 3 се правят следните изменения и допълнения:
а) т. 2 се изменя така:
"2. Операции с ценни книжа (нето) - търговски банки, Държавна спестовна каса, Българска народна банка - минимум".
б) т. 2.1. се изменя така:
"2.1. Емисия на държавни ценни книжа (нето) за текущата година - минимум".
в) т. 3 се изменя така:
"3. Пряко финансиране от финансови институти до:".
г) т. 3.1. се изменя така:
"3.1. Българска народна банка до".
д) т. 3.1.1. се изменя така:
"3.1.1. Заеми до".
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата. Вносителите на предложения? - Господин Венцеслав Димитров по ｧ 1.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председателю, колеги! Аз искам да защитя моите предложения, да направя пояснение и може би разместване относно реда на гласуване. Вярно е, че до заседанието на комисията не ги бях направил писмено, защото очаквах, че колегите от групата на мнозинството ще направят подходящи предложения писмено, още повече, че бях говорил с шефа на Комисията по здравеопазването д-р Зънзов, за съжаление не го виждам тук. Той пое ангажимента, че ще направи подобни предложения. Стефан Стоилов пое подобен ангажимент. Очаквах от тях предложения, които да бъдат дебатирани по съответния начин в комисията. За съжаление, такива предложения не видях, или предложението на Стефан Стоилов, според мен е същото като онова, което прие министър Костов по време на актуализацията на бюджета - за даване на 2 млрд.лв. за животоспасяващи лекарства. Излъга целия парламент. И аз мисля, че най-вече парламентарната група на мнозинството трябва да си търси отговорност от техния министър защо ги излъга. И не е важно, че е излъгал парламента, или групата на мнозинството, или опозицията, защото той за това може да се радва, той обича да лъже, но излъга целия български народ и най-вече хората, които имат нужда от животоспасяващи лекарства и които умират, господин Костов, докато Вие наддавате на тегло и се возите в "BМW". Не климайте, така е. Как не Ви беше срам да ги излъжете с тези 2 млрд.лв. животоспасяващи лекарства? Това не е за смях, господин Костов. Знаете ли, че хората умират по болниците?
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (от място): Така е. За жалост - така е!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Затова аз си позволих да направя едно предложение, което мисля, че е в съответствие с новия закон, с устройствения Закон за държавния бюджет. Защото наистина този закон вече влезе в сила. Вярно е, че старият Закон за държавния бюджет е правен по стария устройствен закон, но новият устройствен Закон за бюджета вече действува и ние трябва да действуваме по него. Ние сме задължени, тъй като този закон е в сила. Никъде не пише, че е в сила, господин Радев, от 1 януари следващата година. И в момента е в сила новият устройствен Закон за бюджета.
Новият устройствен Закон за бюджета, цитирам по памет, не е съвсем точно, там предложението...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, бихте ли се съгласили да Ви прекъснем, за да гласуваме да присъствува в залата господин Димитър Димитров - подуправител на банката?
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (от място): Гласувано е. Гласувахме за Димитър Радев, Димитър Димитров и Георги Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Гласували сме. Благодаря.
Димитър Димитров може да влезе в залата. Гласувано е. Прощавайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Мисля, че в момента трябва да се направи това предложение още в ｧ 1, защото касае чл. 1. Предложението на Стефан Стоилов трябва да бъде преоформено по някакъв начин, тъй като там пише, че приходите се използуват за общи цели. Тоест, приходите, ако намираме някакви резерви за приходи, те трябва да влязат в ал. 1 на чл. 1, където са дефинирани приходите. И дори моите предложения да не бъдат приети, предложението на Стефан Стоилов, което е направено под формата на нови параграфи Преходни и заключителни разпоредби, тъй като касае приходи, трябва да се запише като нова точка, мисля като 2.7. "Приходи от приватизация". И нека целият негов текст да се изпише.
Така че аз поддържам в този смисъл това, което е дадено като мое предложение по т. 4 да се гласува най-напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е предложението да се увеличи с 1,5 млрд.лв.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, да се увеличи.
Създава се в чл. 1, ал. 1 нова т. 2.7. "Приходи от приватизация до края на 1996 г.". Естествено, възможно е да изпишем и конкретните предприятия. Но предлагам, тъй като това е бюджет, да напишем "в размер на 5 млрд.лв.". Тоест, първо да гласуваме "Приходи от приватизация в размер на 5 млрд.лв.". Ако има по-големи приходи, нека те да си отидат там, където им е мястото по Закона за приватизацията. Тук на практика слагаме един лимит. Ако има приходи над 5 млрд.лв., естествено е те да влязат тук. Ако са до 5 млрд.лв., колкото влязат тук, да останат. И тези 5 млрд.лв. впоследствие да ги разпределим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Защо 2.7., след като последната точка е 2.2.?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: От приходите. Това, което гледате не е закона, това е поправката. А в закона, понеже последна точка е "2.6. "Други неданъчни приходи", затова предлагам "2.7. "Приходи от приватизация - 5 млрд.лв.".
Това е първото предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нека да приключим с него, след това ще продължим.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Първото предложение, според мен това е най-чистият вариант, към който бихме могли да се насочим. Ако наистина има вероятност да дойдат тези приходи, да ги запишем като тази точка в държавния бюджет. Ако колегите не се съгласят да увеличим приходите с 5 млрд.лв., аз отивам на другия вариант - без приходи да увеличим разходите с 5  млрд.лв. Тоест, да увеличим бюджетния дефицит с 5 млрд.лв. Ще кажете - няма особена логика. Но колкото логика има в това да се увеличат лихвените плащания със 125 млрд.лв., много по-голяма логика има да увеличим разходите с 5 млрд.лв. и тези разходи ще отидат за здравеопазване. Аз ще ви кажа по кои точки ще ги разпределим.


 
Господин председателю, колеги, ние всички сме задължени по Конституция да осигурим безплатно здравеопазване. Вярно е, че това може да се тълкува много широко, но направените от мен предложения не касаят здравеопазването оттук нататък, а касаят направените разходи за безплатно здравеопазване дотук, в течение на тази бюджетна година. Това са направени и неразплатени разходи или са взети пари назаем от клиниките и от болниците кой знае откъде. Ако тези пари не се разплатят до края на тази година, клиниките ще изпаднат в извънредно трудно състояние, защото, както се говори, ако от догодина се въведе паричен съвет, те ще имат много по-малки възможности, за да си върнат старите задължения. Или ако трябва да връщат и стари задължения, те просто трябва да прекратят своята дейност, както и много са прекратили своята дейност.
Аз ви казах и на първо четене: вярно е, че примерно една част от дейността може да се ограничи. Но една част не може. Един човек като си счупи крак и една родилка като влезе да ражда, трябва да бъдат обслужени. Трябва да бъдат обслужени безплатно, трябва да бъде осигурено осветление, отопление, превоз и т.н. Тези клиники са ги осигурявали, но за съжаление не са получили достатъчно финансиране, за да направят това, което наричаме безплатно здравеопазване и за което ние всички сме задължени - забележете не само Министерският съвет, но и Народното събрание и най-вече парламентарната група на мнозинството са задължени да осигурят тези средства. Иначе на практика се оказва, че не спазваме Конституцията или българската държава се управлява не по законите и не по Конституцията.
След като има един приоритет - лихви, хубаво, приоритет, приоритет, но значи ли, че трябва да оставим хората да измират, защото министърът не си е направил сметката за лихвите или защото ситуацията се е изменила така, че лихвените плащания са се увеличили. Това ми е второто предложение.
Относно разпределението. Разпределението ви предлагам по следния начин: най-напред разходите се увеличават с 5 млрд. било за сметка на приходите, било за сметка на бюджетния дефицит и когато това се гласува, после може да бъде направено едно разпределение, за да се види, ако се вземат приходите - да се промени само ал. 1, а ако се променят разходите - да се променят ал. 2 и ал. 3, съответно чл. 4, който касае разпределението на приходите по съответните бюджетни учреждения.
Но най-напред за разходите в ал. 2. Разходите се увеличават с 5 млрд. лв. - текущите разходи се увеличават с 5 млрд. лв. и разпределението примерно може да е следното - тук аз очаквам помощ от страна на колегите от Комисията по здравеопазването: доктор Зънзов, доктор Карев и който и да е друг, ако може да помогне. Но аз също ви предлагам разпределение.
Най-напред естествено, всичко това влиза в издръжката, а не отива за заплати, за стипендии и т.н. Отива за издръжка. В издръжката не отива за храна, а отива по два параграфа: 1.4.2. - това са медикаменти и 1.4.4. - канцеларски и стопански разходи, а това са именно разходите за транспорт, отопление, осветление и други подобни. Мисля, че разпределението може да бъде 3,5 към 1,5 млрд. лв. или 4 към 1 млрд. лв. Бих приел едно компетентно мнение, но за съжаление аз не мога да кажа точно. Примерно, произволно бих ги разпределил така: 4 млрд. допълнително за медикаменти и 1 млрд. за канцеларски и стопански разходи.
Защо 4 млрд. лв.? - Защото през лятото разсъждавахме върху 2 млрд. лв., а междувременно инфлацията се увеличи и то доста. Ако сме коректни, трябва да искаме повече от 2 млрд. лв., тъй като на практика инфлацията беше предвидена 100 на сто до края на годината при 2 млрд. лв., а сега сигурно ще е 250-300 на сто и би трябвало да сложим 6 млрд. или повече. Аз ви предлагам 4 млрд. лв., което сигурно ще е малко, може би няма да стигне, но такова е предложението - нека преко сили да дадем поне това.
Имам още едно предложение. То е отразено, но бих го поставил на трето място. Това са разходите не само за университетските клиники, господин Желев, както е формулирано, но и за Министерството на здравеопазването: да се отпуснат от Министерството на финансите на 100 на сто.
Доколкото разбрах, намеренията на министър Костов са да даде до края на тази година на бюджетните организации долу-горе 90-95 на сто - не знам каква е точната цифра, но вероятно ще бъде по-близо до 90 на сто, отколкото до 95 на сто. Но нека на тези заведения, които са в Министерството на здравеопазването - на медицинските университети и университетските клиники, които имат отделен ред в чл. 4 на закона, да се дадат разходите на 100 на сто освен това, което предлагам.
Връщам се на второто ми предложение за разпределението на средствата. Естествено, поправката трябва да бъде извършена не само в ал. 2 на чл. 1, но и в чл. 4, където се дава разпределението на средствата за бюджетните учреждения. Там разходите им да се завишат с 5 млрд. лв. - има конкретна сума, които 5 млрд. лв. да се разпределят. Доколкото знам, в Комисията по здравеопазването е обсъждан един списък - една част от средствата да се дадат на Министерството на здравеопазването, а една част да се разпределят между медицинските университети и университетските клиники.
В какво пропорция? - Пропорцията, която ви предлагам, я обсъждах и с министър Виткова. Тя е 3,5 млрд. лв. на Министерството на здравеопазването и 1,5 млрд. лв. на медицинските университети и университетските клиники.
Колеги, това са моите предложения. Естествено третото от тях, което касае даването на разходите на 100 на сто, може да мине и в преходните и заключителните разпоредби, въпреки че мястото му е в правия текст, където са засегнати приоритетите за разпределение на средствата. По този закон толкова много неща минаха в преходните и заключителните разпоредби, че може и това да се направи.
Господин председателю, завършвайки Ви предлагам да подложите в следния ред моите предложения на гласуване: първо да се гласува увеличение на приходите от приватизацията - с 5 млрд. лв. След това да се гласува увеличение на разходите с 5 млрд. лв. Ако първото не се приеме, естествено увеличението на разходите трябва да бъде в ал. 2 и съгласно новата схема трябва да бъде съпроводено с увеличаване на бюджетния дефицит с 5 млрд. лв. Ако се приеме първото и второто, естествено е, че бюджетният дефицит няма да се промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: След това да се гласува разпределението.
ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ: Ще се гласува разпределението по чл. 4 спрямо Министерството на здравеопазването и университетските клиники, а с второто ми предложение за увеличаване на разходите, текущите разходи се разпределят към точка 1.4.2. - 4 млрд. лв. и 1.4.4. - канцеларски и стопански разходи - 1 млрд. лв.
Така че тук на практика за улеснение трябва да гласуваме две мои предложения. Първото е увеличаване на приходите и след това да следва увеличаване на разходите. Другите две предложения не касаят чл. 1. Те касаят, ако одобрим първо и второ или само второ, да гласуваме разпределението на разходите в чл. 4. Аз държа дори нито първото, нито второто, нито третото, ако не получи одобрение в пленарната зала, това което е формулирано тука като второ предложение - за 100 на сто, непременно да бъде гласувано в преходните и заключителните разпоредби. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки? - Министър Костов и след това доктор Карев.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Понеже в началото много често се споменаваше думата "лъжата", искам само да кажа, че не ми е много ясно откъде господина Димитров видя и си позволи оттук да обявява, че съм се смеел на проблемите на здравеопазването.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ами Вие се смеехте.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Ако ми се е искало да се смея за нещо, не съм си позволил да се смея, но ми се искаше да се смея на простотията... но, да речем, прескочих го този път.
Позволявате си няколко пъти тази година да сочите служебното "BMW" като нещо, което заслужава сериозно порицание. Да, така е, с такава кола ще се возят всички министри на финансите отсега до началото на следващия век. А в свободното си време аз си се возя с трабанта. Ако искате да знаете.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Дайте да обсъждаме бюджета, господине.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Много лесно е да се правят такива задължения... Аз зная, че на Вас Ви липсва добро възпитание, но, пазех надеждата, че все пак за сметка на липсата, пълната липса на добро възпитание, имате известни познания и някаква икономическа логика в главата.
Оказва се обаче, че предложенията, които правите, не почиват на никаква такава логика. Единственият начин тези предложения, които бяха упоменати досега да станат реалистични, е ако накрая се допълнят с едно задължително условие, текст в Преходните и заключителни разпоредби, или в съдържателната част на закона, в който да пише, че всички хора и предприятия са длъжни да си върнат спестяванията, парите в банките. Само и единствено тогава може да се говори за някакви такива форми на изчистване на задълженията, за реално решаване на проблемите. В противен случай това, за което стана дума, изобщо не е реално решаване на проблемите. То, напротив, може със завидна бързина да усложни проблемите на здравните заведения, а и на целия бюджетен сектор. Защото това, което се предлага, на практика, първо, може да взриви валутния пазар с всичките му последици върху финансовото състояние на бюджетната сфера. Второ, може да се отрази върху по-нататъшно влошаване на ликвидността в икономиката и оттам обратно да удари върху цялата бюджетна сфера.
Реалното предложение, което може да се направи и което приемам, за да се облекчи финансовото състояние на здравеопазването, е да се посочат 4 предприятия, които тук вие в парламента да гласувате, че ще бъдат продадени, за да се решат проблемите на здравеопазването. Има такива предприятия, които са в значително напреднал етап на подготовка, както е била уведомена комисията, и те се съдържат в предложението на господин Стоилов.
Това е нещо реално и това ще даде наистина реални пари и то долари, за да могат в здравеопазването да решат належащите си проблеми.
Всичко останало е опит да се замъглят проблемите, вместо да бъдат решени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата д-р Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители.
Министър Костов с това, което каза, ме облекчи в намеренията ми да започна с нещо, което малко се колебаех дали да кажа. А то е, че ако разсъждавам строго като опозиционер, би трябвало да тръгна по логиката: "Колкото по-зле - толкова по-добре". С други думи, след този жесток, невероятен провал на управляващото мнозинство и на правителството и най-добрият индикатор за този провал е точно състоянието на здравеопазването. Оттук нататък какво има ние да се вмесим в този процес? Обаче не мога да тръгна по тази логика, защото става въпрос за болни, които страдат, които умират и които ще страдат и ще умират от ден на ден, от ден на ден повече.
Вчера комисията имаше среща с ректорите на всички медицински университети. Повечето от тях бяха дошли заедно със заместник-ректорите по икономическата част. Онзи ден имах среща точно с икономически директори на университетските клиники, и тъй нататък. Положението е невероятно по своя трагизъм. Те са стигнали дотам, след като дистрибутори вече нямат капка доверие в тях и след като дистрибуторите не желаят да ги кредитират с лекарства, защото това продължи прекалено дълго и борчовете станаха неописуемо големи, тези хора са принудени, вече казват: "Купуваме на бройка. Трябва ни една кутия "Хепарин" за определен болен Х, купуваме кутия "Хепарин" за този болен". Е, това нещо може ли да бъде в една университетска клиника, кажете ми? Това е някакъв абсурд. Поради което господин Венцеслав Димитров, и ние подкрепяме тези предложения, като правим предложението за тази кръпка. Тя е кръпка, но дава глътка въздух. И тя не касае бъдещи разходи. Тя касае едно погасяване на досегашни задължения, което ще позволи съответните фирми, съответните дистрибутори отново нещичко да дават на кредит на тези клиники. Но така повече не може да продължава, разберете.
Вчера в комисията стигнахме до съгласие, подкрепям предложенията на господин Венцеслав Димитров, като специално за представителите на Съюза на демократичните сили в комисията чистият вариант, верният вариант това е предложението на Венцеслав Димитров по отношение на т. 3. Тоест да бъдат 5 милиарда и именно така да се разпределят 3,5 милиарда към 1,5 милиарда, обаче това да стане за сметка на размера на бюджетния дефицит. Той е толкова голям, че спрямо общия му размер, процентно това увеличение в момента не е толкова голямо. Даже е незначително, бих казал. Обаче то дава глътка въздух и на здравеопазването като цяло, и на Министерството на здравеопазването по отношение на животоспасяващите средства и особено много на университетските клиники.
Другото предложение, по отношение на приходи от приватизацията. Аз там не съм специалист. Но много хора, които са по-сведущи, изказаха много големи съмнения дали този път е реален, дали този път има реално покритие и дали гарантира въпросната сума в достатъчно голяма степен.
Оттук нататък просто не разбирам защо проф. Зънзов не е тук, той наистина пое ангажимента пред комисията и пред ректорите на медицинските университети да направи едно по-добре формулирано предложение. Няма го. Няма го и това предложение. Смятам, че причините са технически, защото комисията беше единодушна да подкрепим предложенията на господин Венцеслав Димитров. Но аз смятам, че те могат да бъдат гласувани и в този им вид.
Подкрепяме всичките му предложения. Той като вносител, естествено, има формалното право да предложи реда, в който те да бъдат гласувани. Но пак казвам, за депутатите от Съюза на демократичните сили, може би д-р Иванов също ще вземе отношение, за нас правилният, чистият, верният, гарантираният вариант това е увеличението на бюджетния дефицит.
А що се касае до призива на господин министър Костов първо да призовем гражданите да си върнат парите в банките. Аз не зная тези граждани ли са виновни и кой е виновен за банковия срив, и кой е виновен за това, че три пъти повече парична маса в обръщение има в страната, отколкото е нейното реално покритие като златен резерв и като валутен резерв на страната. Просто не зная кой трябва да поеме отговорността за това. И наш ли е моралният дълг да караме гражданите да си върнат парите в банките. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да. Има думата Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър! Дами и господа народни представители!
Когато се разглеждаше въпросът за измененията и допълненията в Закона за бюджета, и в комисията, и в нашата парламентарна група въпросите с проблемите на здравеопазването бяха много остро поставени. Затова и след доста разговори с експерти дойде и това предложение на проф. Стефан Стоилов, което се отнася до същия въпрос, по който се правят предложенията от страна на господин Димитров. Още повече спорът сега се пренася само в плоскостта коя е по-чистата техника. И аз съжалявам, че д-р Карев е заел, заедно със своите колеги от комисията, тъкмо тази позиция, че чистата и единствено добра техника била да се напечатат тези пари.
Не, д-р Карев. Ако се приеме предложението за увеличаване на дефицита с още 5 млрд. лева, Вие много добре следва да знаете, че това означава да се напечатат купчина от пари, зад които няма да седят никакви реални стоки и никакво реално производство; с тези пари да се отиде на валутния пазар, за да се закупят долари, срещу които да се възстановят парите за лекарствата, което означава още един натиск върху инфлацията, и в крайна сметка отново няма да решим проблемите с финансирането на здравеопазването. Затова не възприемам подхода за увеличаване на дефицита. Това, първо.
Второ. Не възприемам и предложението, и моля да не го подкрепите, за техниката за запис в приходите и запис в разходите, тъй като ако господин Димитров е прочел внимателно действуващия в момента закон, там вече има записан ред за разходи над 2 млрд. за лекарства, но няма пари за тези разходи. И съвсем нормално е техниката, предложена от проф. Стоилов - реални пари, които, без да влизат през механизма на държавния бюджет, веднага да отидат на разходите, за които сме ги определили.
Затова, имайки разбирането за проблемите в здравеопазването, мисля, че по този въпрос няма разминаване в нито една от страните на парламента, по-добрата, по-нормалната и финансово по-обоснованата техника е предложената от проф. Стоилов. Другото ни вкарва във водовъртежа на много силен натиск върху инфлацията и не решава проблема със здравеопазването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата за реплика на господин Венцеслав Димитров към господин Косев.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин Косев, реплика по два въпроса:
Купчината пари. Кажете коя купчина пари е по-голяма - 125 млрд. или 5 млрд? Разбирате ли какво е моето второ предложение? - Към 125-те млрд. да прибавите 5. Е, вярно, става по-голяма! Но къде е голямата купчина, кажете?! Не са ли тия 125 млрд., които отиват на пазара? Или и да не отиват на пазара, те покриват разходи, които от своя страна могат да отидат на пазара. То е едно и също. Но голямата купчина е там, това, което предлага министърът. Вие нея не я обсъждате, че засилва инфлацията... Ами тя е засилена, санкционираме... Даже санкционираме едно нарушение от него на закона. Мисля, че този дебат, особено на първо четене, трябва да бъде изпратен на господин главния прокурор, защото тази страна е правова и тя се управлява по законите.
Другият въпрос - по отношение на записа, господин Косев. Двата милиарда юли месец ги записахме не където трябва и затова те не бяха намерени. Бяха записани някъде между текстовете. Записът на проф. Стоилов е също запис, даже е зад всички текстове. Ако има нещо - да, но то затова е държавен бюджет. Държавен бюджет - приходите и разходите да се запишат там, където трябва. И аз чисто и просто това искам. Не да правим допълнителен бюджет...
Ние неслучайно актуализираме целия Закон за бюджета, не актуализираме само нещо. Като влезе актуализация, влиза на целия закон, приходите да си намерят мястото и разходите да си намерят мястото. Напротив! За мен това е една порочна практика, която вие защитавате и проф. Стоилов защитава. Не дай Боже тя да продължава и да стане традиция! Това са най-различни приходи и разходи да влизат в Преходните и заключителни разпоредби. Вземете целия Закон за бюджета и ще видите, че там са написани толкова много неща, че човек наистина не може да се ориентира. Даже в сегашния закон има двойни преходни и заключителни разпоредби. Има едни и има още едни. И параграфите даже се дублират. Вижте 14-и параграф в първоначалния вид и 14-и параграф във вида на бюджета от края на юли, който беше публикуван в началото на август. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата за дуплика господин Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Господин Димитров, според мен и в двата случая не сте прав. Да, Вие виждате 125-те милиарда, а искате от нас да не приемем това, че те ще станат, 130 като голям проблем. Напротив, сигурно Ви е известно, че когато се гледа гората, трябва да се види и дървото и обратно. Да, разбира се, тези 125 млрд. нямаме гаранция, че ще отидат на валутния пазар. Но със сигурност, господин Димитров, тези 5 млрд. непременно ще натиснат валутния пазар. Така че не може да се отрече, предполагам и от Ваша страна, че всичко това ще повлияе върху инфлацията, курса на долара и т.н.
По втория въпрос по принцип сте прав. Да, такива записи и този механизъм трябва да се използува, когато се прилага и вече новоприетият Закон за устройство на държавния бюджет. Но съгласете се, че днес сме дата 12 декември. До края на годината остават още 19 дена и има голям риск, ако се запише по варианта, който Вие предлагате, парите да влязат в кюпа на държавния бюджет, а дали ще излязат натам, накъдето сме ги записали, нямаме гаранция. Затова по-чист и сигурен вариант, ако искаме да решим проблема със здравеопазването, е вариантът, предложен от Стефан Стоилов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на Димитър Иванов.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук този дебат е важен, защото въпросът действително е важен. Някои могат да си мислят каквото щат, да четат или да се разсейват, но по-остър социален и значим обществен въпрос скоро не е имало в България. Ситуацията е критична. Ще се инвалидизират и ще умрат хора поради състоянието на специализираната и обща медицинска помощ. Това трябва да го знаете. Такова е състоянието на университетските болници, такова е състоянието на редица други болници в България. Вчера в подробен разговор то беше изяснено именно от ръководителите на всички университетски болници. Ако някой нехае по този въпрос, или е луд, или е престъпник. Не са силни тия думи, защото бяха изнесени конкретни факти, които потвърждават това отношение.
Относно бюджетната техника, която трябва да допринесе за решаването на въпроса, аз подкрепям идеята на Венци Димитров по няколко причини. Първо, вече във фирмите-доставчици тези пари са изконсумирани. Това не са пари, които в последните 2-3 седмици ще подобрят състоянието на здравеопазването. Тези пари са изконсумирани преди 2-3 месеца, защото тия болници са получили и ще получат максимум около 90-91% от нищожните бюджетни предвиждания за тази година. От срутените бюджетни предвиждания, които сме записали преди това, от разбитата макрорамка на 2-3 пъти, защото знаете всички последствия, те ще получат пак по-малко от 100-те процента. От периода октомври-ноември тези пари са изядени - за храна, за консумативи, за медикаменти и т.н.
Фирмите вече спират да доставят. Това е състоянието от няколко седмици. Не дават консумативи, не дават медикаменти, не желаят нищо да доставят на болниците. И са прави, защото те няма да фалират заради това, че бюджетът... Те са правили достатъчно спонсориране, като са търпели дълго време да не им плащат. Ние не можем да ги виним.
Сега въпросът беше поставен така: дали в следващите няколко дни ще се получат парите, които по една преценка на експертите на университетското здравеопазване, на експертите на Министерството на здравеопазването са между 8 и 12 млрд, за да бъдат нормални нещата, но минимум около 6 млрд, за да се разплатят дълговете и да функционира в периода декември, януари, февруари нормално здравната система. Дали тия пари ще се осигурят или не? Има опасност, дори да се запишат в бюджета, ако не влязат в приходи, защото събираемостта тоя месец на Министерството на финансите... Сега министърът си говори някакви много важни неща, но събираемостта му е по-лоша дори от миналите месеци. И ние дори да ги запишем в бюджета, пак не могат да се съберат, пак не могат да се дадат и пак ще умрат хора. Точно това ще стане. Защото не могат да оперират без упойки или не могат да лекуват с един антибиотик всички видове болести. Това трябва да го разберете! Има лекари, знаят какво е. Връщат болни, връщат раково болни операбилни. И дайте да не се разсейваме в тоя случай!
Значи въпросът с техниката не измества въпроса, че тези пари, и тук трябва да има ясно разбиране, че тези пари трябва да се осигурят по един бърз начин. Това е състоянието. Не въобще записани, не като идея, а в следващите няколко дни трябва да започнат да текат пари. Всички болници дължат по 100, по 200, по 300 млн. лева. Не им доставят нищо. Хайде, токът ще им върви и парното ще им върви, но с това те няма да се оправят.
Затова аз се обръщам към вас, колеги, да разберете, че въпросът е много по-остър, отколкото един обикновен бюджетен дебат сега, в тая ситуация. Защото догодина влезе ли борд и в тия болници отидете с по няколко стотин милиона лева, кой ще им ги плати? Преди те се разплащаха първите месеци от новия бюджет. Какво ще стане с това? Фирмите ще ги осъдят, защото те ще действуват точно като криминални престъпници, завлекли фирми с по неколкостотин милиона лева.
Или ще говорим за структурна реформа, когато министри и водещи български държавни мъже казват: Няма да плащаме ток и парно! Няма да плащаме на държавните предприятия храната. А ние говорим за структурно-пазарна реформа.
И те ни питат: вие луди ли сте, за какво говорим с вас въобще за отношение? Как няма да плащате в болниците, примерно, или в училищата и т.н. тока и парното?!
Аз мисля, че много е сериозен въпросът. Има и социална, има и действително фундаментална страна като икономическо отношение към проблемите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Петте минути изтекоха!
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Минаха петте минути, господин председател! Изчерпал съм ги с един въпрос, който съм убеден, че е много важен! Помислете преди това гласуване, защото не бих желал да се говори, че популистки се политизира един тежък въпрос. Не е вярно! Тук се предлага разумното и тук се предлага това, което е нужно да направим. Затова умолявам колегите, действително, преди да гласуват тези предложения много добре да си дадат сметка за тяхната социална значимост и за тяхната морална тежест като поведение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи, има ли други желаещи да се изкажат по ｧ 1? - Не виждам.
Започваме най-напред с гласуването на измененията, предложени от Венцеслав Димитров.
Първото предложение: Създава се нова т. 2.7.:
"2.7. Приходи от приватизация - 5 млрд.лв.".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 204 народни представители, за - 95, против - 45, въздържали се - 64.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Ще уморите хората, бе! Как може такова безумие! Не разбирате ли, че умират хора! На какво прилича това!
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Тихо!
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Тихо?! А ако майка ти е там?! (Шум на неодобрение и реплики от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Следващото предложение е на господин Венцеслав Димитров да се увеличат разходите с 5 млрд.лв. Моля, гласувайте!
От общо гласували 204 народни представители, за - 95, против - 25, въздържали се - 84.
Предложението не се приема.
Другите предложения на господин Венцеслав Димитров ще гласуваме, когато дойде редът на съответните членове. Нали така, господин Димитров? - Добре.
Моля да гласувате ｧ 1 така, както беше предложен от комисията. Моля, гласувайте!
От общо гласували 148 народни представители, за - 115, против - 33, въздържали се - няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 2 - текст на вносителя, Министерския съвет:
"ｧ 2. В чл. 2 се създава ал. 3:
"Ал. 3. Разходите за пенсии по предходната алинея и по чл. 1, ал. 2, т. 1.8., могат да бъдат превишени до 5 млрд.лв. за сметка на собствени приходи, икономии на разходи, заеми и трансфери от извънбюджетни източници, включително от паричните средства за взаимния фонд по чл. 8, ал. 1 и 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия".
Предложение на народния представител Руси Статков: в ｧ 2 да се създаде нова ал. 3:
"Ал. 3. Разходите за пенсии по предходната алинея и по чл. 1, ал. 2, т. 1.8., могат да бъдат превишени до 5 млрд.лв. за сметка на собствени приходи, икономии на разходи, заеми и трансфери от извънбюджетни източници, включително от паричните средства за взаимния фонд по чл. 8, ал. 1 и 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и фонд "Професионална квалификация и безработица".
Предложение на комисията - подкрепя предложението на народния представител Руси Статков със следната редакция:
"Ал. 3. Общата сума на разходите за пенсии по предходната алинея и по чл. 1, ал. 2, т. 1.8., могат да бъдат превишени до 5 млрд.лв. за сметка на собствени приходи, икономии на разходи и средства от извънбюджетни източници, включително трансфери от взаимния фонд по чл. 8, ал. 1 и 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и заеми от фонд "Професионална квалификация и безработица".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по ｧ 2? - Не виждам.
Моля да гласувате съдържанието на ｧ 2 така, както е предложено от комисията.
От общо гласували 127 народни представители, за - 127, против и въздържали се - няма.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния представител Димитър Иванов за нов параграф условно с номерация 2а:
"ｧ 2а. В чл. 7, ал. 1 увеличение на общата субсидия за Столичната голяма община в размер на 511 млн. 549 хил.лв.".
И второто предложение на народния представител Димитър Иванов е: "Увеличение на целевата субсидия за Столичната компания за градски транспорт в размер на 1 млрд. 320 млн.лв.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Народният представител Димитър Иванов желае ли да подкрепи предложението си?
Квесторите, моля да видите народният представител Димитър Иванов дали е наблизо и желае ли да подкрепи предложението си? - Няма го в залата.
Моля да гласувате предложението на Димитър Иванов така, както беше прочетено от председателя на Комисията по бюджет и финанси. Моля, гласувайте!
От общо гласували 178 народни представители, за - 56, против - 54, въздържали се - 68.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на Димитър Иванов.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния представител Димитър Иванов за нов параграф, условно с номерация ｧ 2б.
"ｧ 2б. В ｧ 14, ал. 7 се добавя изречението: "Топлофикационните дружества със 100 на сто държавно и общинско участие се освобождават от държавна такса в случаите на издадени изпълнителни листове по задължение към "Булгаргаз" ЕАД за консумиран природен газ за периода 1993-1995 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Иванов, желаете ли да подкрепите предложението си? - Заповядайте.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Уважаеми колеги, този въпрос за трети път го предлагам тази година и два пъти среща неразбиране. Аз мисля, че сега той ще бъде решен, защото трябва да бъде решен.
В Комисията по енергетика и енергийни ресурси въпросът е гледан, известен е и там има абсолютно единно мнение, че задълженията по тази държавна такса са неоснователно събирани. Предприятието или всъщност дружеството, което е ощетено в най-голяма степен от едно тълкуване на Преходните и заключителни разпоредби на бюджета, е "Топлофикация" ЕАД - София. Бюджетът предвижда веднъж безналично негови задължения от над 9 млрд. лв. да се разчетат чрез "Булгаргаз" и бюджета и фактически да не се извърши ефективно плащане. Това се предвижда в ｧ 7. Между другото, това е и предложението, за което пледирах в миналогодишния бюджет. Това е нормалната практика, но тази нормална практика има едно порочно развитие, а именно, че тези пари не се плащат, но съдебните власти искат 168 млн. към февруари месец държавна такса по изпълнителен лист. Значи той е бил издаден и трябва да се плати държавната такса. Абсолютно неправилно, защото този изпълнителен лист е издаден за пари, които няма да се платят. Няма да се извърши изпълнение. И когато говорих, че не бива да се създава това производство в бюджета като форма на разплащане миналата година, никой не слушаше и се създаде. Тази година въпросът се уреди безналично И тъй като е бил издаден изпълнителен лист за действително задължение, което е опростено чрез взаимното прихващане, съдебната власт казва 168 млн., които сега са над 400 млн. Те се олихвяват. Утре те ще издадат изпълнителен лист и ще блокират сметките на дружеството. И вината за това ще носи законодателят, който не може да пише добре текстовете и да създава нормални процедури. Защото 400 млн. не са малко пари за което и да е търговско дружество, още повече за такова, което работи в страхотен дефицит и изпълнява социални функции. Защото получава два пъти по-малко пари, отколкото са му разходите.
Затова пледирам и затова има разбиране от цялата Комисия по енергетика. Този въпрос, който аз поставих в ｧ 7, беше поставен именно, защото взаимоотношенията на топлофикационните дружества с "Булгаргаз" бяха решени по един извънреден начин.
Съществува едно друго предложение, което освобождава както започването на производство, така и неговият край с издаването на изпълнителния лист да бъде освободено от държавна такса. Аз приемам, че то също решава този въпрос. То поставя въпроса общо, а не допълва нещата именно в тази извадка за топлофикационните дружества и отношенията им с "Булгаргаз". Единственият проблем е, и аз не мога да преценя сега предложението на комисията, докрай не мога да го преценя, дали няма да се намери тълкувателно решение или действия от съдебните органи, които да продължат да си искат тези пари. Това е проблемът, когато неспецифично е извършен записът. Неспецифично по специфичната процедура, както съм предложил в ал. 7 на ｧ 14.
И ако ние направим запис, който няма да доведе до решаване на този въпрос, аз мисля, че това ще бъде един много лош и слаб, и некомпетентен ход на цялото Народно събрание. Но по принцип виждам нагласата на комисията, виждам нагласата на работната група да се прогласува предложението, което ще направи господин Желев за допълнителна алинея, и затова съм склонен да го приема. Надявам се, че то действително ще реши въпроса, който всички разбираме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки? - Няма.
Моля да гласувате предложението на народния представител Димитър Иванов по ｧ 2б.
От общо гласували 205 народни представители, за - 89, против - 32, въздържали се - 84.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 3. В Преходните и заключителни разпоредби се създават параграфи 24а и 24б.
"ｧ 24а. Средствата по чл. 1, ал. 2, точка 1.9. се разходват по реда, определен от Министерския съвет. Неразходваната част от предоставения от Международната банка за възстановяване и развитие заем в края на годината остава по валутна сметка на Министерството на финансите и се използва за същата цел през следващата година.
ｧ 24б. Определя срока за погасяване на дългосрочните заеми, с които БНБ ще финансира бюджетния дефицит за 1996 г. - 10 години."
Предложение на народния представител Руси Статков. В ｧ 3 новопредложеният ｧ 24б се изменя така:
"ｧ 24б. Определя срок за погасяване на дългосрочните заеми, с които БНБ ще финансира бюджетния дефицит за 1996 г. - 15 години."
Предложение на комисията: подкрепя предложението за нов ｧ 24а на вносителя и предлага следното съдържание за ｧ 24б:
"ｧ 24б. Срокът за погасяване на дългосрочните заеми, с които БНБ ще финансира Републиканския бюджет за 1996 г., е 15 години с петгодишен гратисен период."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, аз не искам да взема думата по ｧ 3, но мисля, че точно тук трябва да направя своето предложение, което не е отразено в становището на комисията. Направих го на първо четене и мисля, че трябваше да се отрази. То е за отпадане на ｧ 14, ал. 1, естествено и ал. 2, ｧ 14 от закона, публикуван в "Държавен вестник", бр. 68, тоест от актуализацията на закона. Той гласи следното:
"ｧ 14. При отклонение на основния лихвен процент и валутния курс над съгласуваните с БНБ прогнозни равнища за второто тримесечие на 1996 г. разходите за изплащане на лихви по вътрешния и външен държавен дълг могат да бъдат превишени по отчета до 10 на сто от предвидените лихви по чл. 1, ал. 2, т. 1.7. в рамките на утвърдения дефицит по чл. 1, ал. 3 при спазване на приоритетите по чл. 9, ал. 2 и 3."
Защо той трябва да отпадне? Най-просто, защото той беше предложен от министъра предвид неизвестностите, свързани с икономическото развитие през втората половина на тази година, които той очакваше.

Сега обаче такива неизвестности, макар и да има, не са толкова много. До края на годината остават около две седмици. От тях една част са почивни дни, така че едва ли ще има някакво съществено променяне на макроикономическата обстановка, която да го принуди да плаща по-големи лихви, отколкото тези, които са отпуснати. На практика ние точно затова отпускаме тези лихви - да затворят дупките, които се отвориха от увеличаването на лихвения процент, увеличението на инфлацията, покачването на курса на долара. Но сега мисля, че до края на годината такова нещо не може да се случи. И поради това този параграф вече няма място в закона. Той е имал своето място, това, че е бил нарушен, е друг проблем, но мисля, че днес трябва да гласуваме неговото отпадане, за да не дадем възможност повече да се отнемат средства от другите бюджетни организации.
Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин министър, бихте ли коментирали предложението на господин Венцеслав Димитров ｧ 14 да отпадне?
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Смятам, че няма никаква логика този параграф да отпада. Той си беше в закона и трябва да си остане в закона. Друг е въпросът дали до края на годината има време на базата на този параграф да се правят отклонения или няма време. Но смятам, че с това предложение не се решава реален проблем, а само се създава излишен шум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Димитър Иванов има думата.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Господин председател, аз имам молба за прегласуване на текста, който предложих. Съвсем ясно и сериозно. Три пъти го предлагам в годината и трябва да ви кажа, че е поведение на малоумие на мнозинството това, което става.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Хайде стига!
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Няма стига. Точно така е. Защото няма друга квалификация, която да бъде по-подходяща и по-адекватна. Казвам ви го съвсем ясно.
Моля да се прегласува текстът, защото може би хората не са разбрали за какво става дума. За да не ги обиждам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие ги обидихте вече!
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Господин председател, може да не са чули и да не са разбрали за какво става дума. Обаче това да ми се каже: ние ще гласуваме някакъв текст, който ще уреди въпроса, след това да се окаже, че няма да се гласува такъв текст и така нататък! Да направим консултации, защото сега като свършвам предложението и казвам, че приемам нещо, което ще стане, то не става. Такъв споразумителен подход, да не казвам другите квалификации освен меката квалификация, която казах, защото още повече ще се обидят. Много съжалявам, но вижте, текстът е действително категоричен. И казусът е ясен. Аз не бих го защитавал иначе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Иванов, има предложение не да се прегласува, защото когато се обръщате към някого и молите за нещо, а предварително го обидите, явно е какъв ще бъде резултатът. Аз предлагам да гласуваме отлагане на гласуването на тази точка, да се направят консултации и след като се забравят обидите, да се гласува.
Моля да гласувате отлагане на гласуването на ｧ 2б.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: И оттегляне на обидите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И оттегляне на обидите. Засега.
Моля да гласувате ｧ 2б да бъде отложен за след почивката. Да се отмени гласуването и гласуването да стане след консултации.
От общо гласували 194 народни представители, за - 125, против - 30, въздържали се - 39.
Параграф 2б е отложен.
Продължаваме по ｧ 3. Има ли други бележки по ｧ 3?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Аз имам предложение за отпадане на ｧ 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към гласуване.
Първото предложение е към този параграф да се включи още един текст освен създаването на ｧ 24а и ｧ 24б отпадането на ｧ 14. Моля да гласувате в текста да бъде включено "ｧ 14 от закона отпада" - предложение на Венцеслав Димитров.
От общо гласували 207 народни представители, за - 90, против - 65, въздържали се - 52.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате ｧ 3 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 121 народни представители, за - 120, против - няма, въздържал се - 1.
Параграф 3 е приет.
Параграф 3а.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния представител Стефан Стоилов за нови параграфи.
Създават се нови параграфи 3а и 3б в Преходните и заключителните разпоредби. Номерацията е условна.
Предложение на народния представител проф. Стефан Стоилов:
"ｧ 3а. Ал. 1. Касовите приходи от продажбата на държавните предприятия "Винпром" - Русе, "Стинд" - ЕАД, "Гипсофазер" ЕАД, и "Възход - Трудовец" ЕАД се насочват във фонда на Министерството на здравеопазването за приоритетно снабдяване и регистрация на лекарствени средства по чл. 8 от Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина, за разплащане на консумирани през 1996 г. медикаменти и консумативи по централна доставка на животоспасяващи и животоподдържащи медикаменти и консумативи.
Ал. 2. Тази разпоредба отменя действието на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия в частта му относно разпределението на касовите постъпления от приватизацията на посочените в ал. 1 предприятия при действието на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г.
ｧ 3б. Освобождава от данъци дарение в размер на 3 млн. 500 хил. щатски долара, направено от "Експомед" ЕАД в полза на Министерството на здравеопазването за закупуване на животоспасяващи лекарствени средства."

Предложение на Комисията по бюджет и финанси:
1. Предлага в чл. 4, ал. 3 да се отмени.
2. Подкрепя предложението на народния представител Стефан Стоилов със следното съдържание:
"ｧ3а. Чл. 6 и чл. 8 на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (обн., ДВ, бр. 38/1992 г.; изм. и доп., бр. 51/1994 г., бр. 45/1995 г., бр. 57/1995 г., бр. 109/1995 г., в сила от 15 декември 1995 г., бр. 42/1996 г., в сила от 15 май 1996 г., бр. 45/1996 г., бр. 68/1996 г., в сила от 9 август 1996 г., бр. 85/1996 г., попр., бр. 86/1996 г.) не се прилагат за касовите приходи от продажбата на държавните предприятия "Винпром" - Русе; "Стинд" ЕАД; "Гипсофазер" ЕАД и "Възход" - Трудовец ЕАД, които се насочват изцяло във фонда на Министерството на здравеопазването за приоритетно снабдяване и регистрация на лекарствени средства по чл. 8 от Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина, за разплащане на консумирани през 1996 г. медикаменти и консумативи по централна доставка на животоспасяващи и животоподдържащи медикаменти и консумативи."
Предложение на комисията за ｧ 3б:
"ｧ 3б. Освобождава "Експомед" ЕАД от заплащане на данъци и такси за безвъзмездното прехвърляне на 3 млн. 500 хил. щатски долара, което ще извърши през 1996 и 1997 г. на Министерството на здравеопазването за закупуване на животоспасяващи лекарствени средства."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Професор Стоилов желае ли да изложи своето становище?
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Добре е, че направеното предложение за намиране на средства, чрез които Министерството на здравеопазването да се издължи за досегашни доставки, което е условие да получат буквално в следващите дни първите нови количества от животоспасяващи и животоподдържащи лекарства, намира подкрепа и в Комисията по бюджет и финанси, и доколкото схващам, и в залата.
На Министерството на финансите ние не създаваме никакви особени проблеми. Разбира се, отклоняваме част от валутните средства, на които те разчитат в края на тази година и началото на идващата, когато предстоят прилични плащания по външния дълг. Но това е най-безболезнената схема, по наше убеждение, за да запушим тази дупка, която просто не можем да подминем.
Вчера в Комисията по бюджет и финанси бяха аргументирани искания за още около 1 млрд. 300 млн. лв., с оглед да се разплатят болници и клиники към висши медицински учебни заведения, за направени досега доставки на кредит, също с оглед да могат буквално в близките дни да получат нови количества от тези две категории лекарства.
За да отчетем и тези допълнителни изисквания и свързаните с тях средства, аз си позволих да проведа допълнителни разговори с Агенцията за приватизация и към предложените на вашето внимание четири предприятия в раздадения материал, прибавям и още две, касовите постъпления от чиято продажба могат да бъдат реализирани в течение на този месец и в първите дни на месец януари. Това са предприятията "Тракия-папир" и "Мраз" - София, в резултат на което се получава една сума от около 10 или малко над 10 млн. долара. При сегашния курс, една сума, която покрива исканията на Министерството на здравеопазването и обобщените искания на висшите медицински учебни заведения. С това решаваме въпроса за осигуряване доставките на животоспасяващи и животоподдържащи лекарства.
Днес възникна и едно трето предложение - ако не можем да осигурим достатъчно средства за нормално функциониране на всички социални заведения за деца - сиропиталища, заведения за деца с психически отклонения и т.н., то поне да предвидим някаква сума, която до новия бюджет - аз редуцирам предложението, направено от редица колеги в неформален порядък - господин Саръиванов и колеги от нашата парламентарна група - то поне за месец декември да предвидим една сума, която да гарантира доставката на хранителни продукти. Това е някъде в размер на 300-400 млн. лв. А за месеците от януари нататък, това да бъде проблем, който ще се решава с новия бюджет.
Като се имат предвид тези постъпления, за които аз говорих, остава и един малък резерв, за сметка на който да се отреагира на това искане - във връзка със социалните детски заведения.
Предлагаме на вашето внимание да одобрите текста с допълнението към четирите известни ви от текста предприятия още две - "Тракия-папир" и "Мраз" - София. Това е договорено с Агенцията за приватизация. По тоя начин, макар и с напрежение, но заобикаляйки бюджета и несъздавайки на бюджета особени проблеми, ние отиваме към някакво решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, текстът на предложението да бъде коригиран точно с това допълнително предложение, за да можем да го прочетем преди гласуването.
Има думата господин Саръиванов.
ДИМИТЪР САРЪИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Съзнавам, че ще наруша Правилника за работата на Народното събрание, но при бедствие и то засягащо 50 хил. деца, правилникът няма приоритет. Тези деца заслужават по 200 лв. дневно за храна, което е равно на 6 хил. лв. месечно. Тъй като имаме 50 хил. деца във всичките детски домове, повечето от тях пълни сираци, те имат право. Тези пари министърът на социалните грижи трябва да разпредели на всички детски домове, намиращи се под различни ведомства - общински, на Министерството на народното здраве и т.н.
Предлагам да се актуализира бюджетът с още дефицит от 300 млн. лв., които пари, след отпечатването утре в "Държавен вестник", в понеделник да започне разпределението им. Ние нямаме право да се храним добре и обилно, докато 50 хил. деца се запътват към болниците от глад.
Моля, с консенсус, абсолютно мнозинство, да се гласува в преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. да се увеличи дефицитът с 300 млн. лв. за оказване на спешна помощ за изхранване на тези 50 хил. деца от детските домове, които Министерството на социалните грижи ще разпредели още в понеделник - 16 декември. Това нарушава или увеличава дефицита не с 1 на сто, а само с 0,25 на сто. Това прави 300 млн., спрямо 125 млрд. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата госпожа Нора Ананиева.
НОРА АНАНИЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като рано сутринта и при мен се обсъжда този въпрос, изчисленията са направени, става дума месечно за 300 млн.лв. за изхранване на децата в социалните заведения. Истината е, че тези заведения са на подчинение на три ведомства или се управляват от три ведомства - Министерството на труда и социалните грижи, Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието, науката и технологиите.
Ние вече сме приели текстовете за дефицита, господин Саръиванов, затова мисля, че е по-коректно да включим идеята, която предложи професор Стефан Стоилов и за която работихме сега с Агенцията за приватизация за добавяне на още едно предприятие в списъка, но това предполага в ｧ 3а, чл. 6 и чл. 8 на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия накрая към предприятията прибавяме това, което спомена професор Стоилов, но след това да коригираме текста "които се насочват във фонда на Министерството на здравеопазването за приоритетно снабдяване и регистрация на лекарствени средства..." и т.н., както и за изхранване на децата в социалните заведения чрез Министерството на труда и социалните грижи в размер... или може би трябва да запишем: "в това число 300 млн.лв. към Министерството на труда и социалните грижи".
Има място в ｧ 3а да се запише тази идея не като допълнителен бюджетен дефицит, а като пренасочване на средствата от касовата продажба в Агенцията за приватизация.
Така че моля професор Стоилов, който изрече идеята тук от трибуната, да приеме в края на ｧ 3а, което той е предложил, да се запише: "в това число чрез Министерството на труда и социалните грижи 300 млн.лв. за изхранване на децата в социалните заведения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Саръиванов, съгласен ли сте с тази редакция?
ДИМИТЪР САРЪИВАНОВ (от място): Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Думата има министър Костов.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Аз искам само да напомня, че когато се приемаше Законът за държавна защита на влогове и спестявания, там се обеща на хората, чиито пари бяха загубени в банките, обявени под особен надзор, че с приходите от приватизация ще се намерят ресурсите, с които те ще бъдат компенсирани. Сега се наблюдава тук една тенденция приходите от приватизация щедро да се разпределят наистина за неотложни и важни социални потребности. (Реплики от Венцеслав Димитров) Но това, което е предложено със Законопроекта за държавния бюджет, на практика съдържа в себе си възможността да се облекчат плащанията и реализацията, усвояването на досегашните права за извършване на разходи. Проблемът, за който беше споменато преди малко, издръжката на социалните домове произтича не от това, че правото да похарчим пари там е недостатъчно, а от това, че икономическата обстановка не дава възможност да реализираме това право, да им дадем тези пари, които са гласувани. Защото едно е да се гласуват парите като право на разход, друго е дали хората ще искат да ни ги дадат на заем, дали икономиката ще е в състояние да изработи тези пари, за да могат те да бъдат похарчени.
Това, което е предложено като законопроект при достатъчно бързо преминаване на процедурата, дава напълно достатъчна възможност да се предоставят на домовете за социални грижи не само тези 300 млн.лв., за които става дума, като най-належащи, а и повече, защото реалните им потребности са по-големи от тези 300 млн.лв., за които стана дума.
Така че решението на въпроса не е в това да разпределяме предприятията преди даже да се е появил инвеститор, който да иска да ги купи, а да създадем обстановка да се реализира предвиденото право на разход и да могат да им се дадат парите, които са записани на тези социални заведения.
Затова предлагам да се спази само първоначалното предложение, което беше от професор Стоилов за тези 4 предприятия, те са напълно достатъчни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Зънзов има думата.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз не съм специалист, за да давам рецепта, по която трябва да се реши проблемът, но ще изнеса само някои факти.
За животоспасяващи лекарства, което не е редно да делим, практическата мрежа без медицинските университети досега сме длъжници около 4 млрд. и повече, а сега са станали много повече с увеличението на долара.
Около 1,5 млрд.лв. в болниците на висшите учебни заведения. Не забравяйте, че това са най-висококвалифицираните болници и там не можем да спрем работа.
Освен това кой контингент влиза тук? - Около и над може би 40 000 души диабетици, около 180 000 и повече със злокачествени заболявания, имаме 2400 души, които са на хемодиализа. Ако спрем работата на хемодиализните центрове, това значи, че ние тези болни ги разстрелваме.
Аз знам тежкото положение на страната, на икономиката, но моля икономистите тук да намерят изход от положението и то реален изход, затова защото освен тези пари нашите болници, където се дава спешна помощ, трябва да продължат да функционират. Ние трябва да имамe превързочни материали, трябва да имаме упойки, трябва да можем да посрещаме спешността. А има и планови операции, които са с отложена спешност - това са раковоболните, които подлежат също във времето на относителна спешност за оперативно лечение.
И аз се обръщам към икономистите в залата - много ви моля, намерете възможност, затова защото в противен случай целият парламент ще остане в историята като лоши хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги! Моите предложения, касаещи тази материя, бяха отхвърлени, но аз искам в момента да конкретизирам това, което каза господин Зънзов и да го свържа с предложението на професор Стефан Стоилов и с предложението на господин Саръиванов. Тук оставям настрана квалификацията на господин финансовия министър за "щедрото раздаване на пари от парламента", когато се касае за социално слаби деца и когато се касае за такива болни, които трябва или да живеят, или трябва да им бъде прекратен животът, защото няма кой да им даде пари в този парламент, или защото имате такъв министър на финансите, който не разбира от тези проблеми. Оставете господин министъра на финансите, той ще си отиде след някой друг ден. Една част от вас ще останат в този парламент, друга част ще работят друго, но нека да не ви помнят с много лошо нещо. Те с лошо ще ни запомнят всички, но нека не с много лошо особено в края на годината.
Затова предлагам вариант или допълнение към предложението на професор Стефан Стоилов. Естествено подкрепям увеличаването на броя на предприятията.
Стигам до думата "изцяло", значи "Гипсофазер" ЕАД и "Възход" - Трудовец ЕАД, които се насочват - "изцяло" - предлагам да отпадне и след думата "насочват" да се сложи двуеточие и да се продължи с т. 1 и във фонда на Министерството на здравеопазването целият текст, както е вариантът на професор Стоилов. Слагаме тире и завършваме: "в размер до 4 млрд.лв.", т.е. лимитираме разхода до 4 млрд.лв. за Министерството на здравеопазването.
След това слагам т. 2 - това, което ви каза господин Зънзов: за медицинските университети и университетските клиники - до 1,5 млрд.лв. Ограничавам разходите, защото, не дай Боже, приходите да са по-големи, като са по-големи приходите да отидат на друго място, но до 1,5 млрд.лв.
И последното предложение т. 3 - за домовете за социално слаби деца - така ли е формулировката, господин Саръиванов? - До 300 млн.лв.
Ето това ми е предложението. Повтарям го пак:
Думата "изцяло" отпада и след думата "насочва" се слага двуеточие и започваме да изреждаме:
1. Останалата част от текста на професор Стоилов, допълнена с думите "в размер до 4 млрд.лв.";
2. За медицинските университети и университетските клиники до 1,5 млрд.лв. Ако искате бихме могли да го конкретизираме, за да не би да си помисли някой, че отиват за заплати.
Господин Зънзов, съгласен ли сте да го конкретизираме по следния начин?
"2. За медицинските университети и университетските клиники до един и половина милиарда лева за покриване на направени разходи за осветление, отопление и доставени медикаменти."
Може ли така да го формулираме, господин Зънзов? "За покриване на направени разходи за осветление, отопление и доставени медикаменти"?
Значи една лимитация - за какво и втора лимитация - каква е сумата - милиард и половина.
И третото е за домовете за социално слаби деца - до 300 млн.лв. Може би трябва да пишем, господин Саръиванов, за храна или как?
ДИМИТЪР САРЪИВАНОВ (от място): Само за храна!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Само за храна. Добре.
Значи конкретизираме още веднъж.
"3. За храна в домовете за социално слаби деца - до 300 млн. лева."
Ето това са моите предложения и ви моля да ги подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Капудалиев, след това господин Премянов.
Аз предлагам следното. По този параграф обсъждаме изменения на текстовете, няма да го гласуваме веднага. Ще дам почивка, през която да се уточнят текстовете и да се прочетат тук и да се гласуват.
СТЕФАН СТОИЛОв (от място): Господин Капудалиев изказване ли ще прави или реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, изказване.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Аз искам думата за реплика:
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За реплика?
Нека най-напред да чуем репликата, която е на Венцеслав Димитров. Прощавайте (обръща се към господин Капудалиев).
Има думата господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От вчерашните дискусии стана ясно, че висшите медицински учебни заведения настояват да им бъде осигурена сумата от милиард и триста милиона и няма защо да увеличаваме, господин Димитров, при тази липса на реални пари.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Добре, съгласен съм с милиард и триста милиона.
СТЕФАН СТОИЛОВ: До милиард и триста милиона лева. Говореше се за милиард и двеста, милиард и триста.
И второ, в тези дискусии в трудна финансова обстановка разговорът трябва да се води коректно. Лично аз не мога да приема личните обиди и нападки, които господин Димитров си позволява по отношение на финансовия министър. Той прекрасно разбира, че това притеснение при решаване на проблемите за една или друга потребност, за един или друг сектор е свързано не с нежелание, не с незнание и некомпетентност на финансовото министерство и на неговия ръководител, а просто с липсата на пари. Дискусията, даже и в такава трудна обстановка, трябва да се води коректно, без лични обиди.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Капудалиев.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Като се присъединявам напълно към апела, който преди малко отправи от тази трибуна народният представител Венцеслав Димитров, аз ви моля да го подкрепим. Моля ви най-сърдечно, защото имам пред себе си един документ от вестник "Гдинци" във Видин, в който Дом майка и дете бие тревога. И ако госпожа Нора Ананиева преди малко спомена, че три организации, общо взето ,се грижат за домовете за социално слаби деца, става дума за дом за сираци - 150 дечица, всъщност организациите са четири. Четвъртата, невидимата, са тези спонсори, господин министър, които всъщност щедро даряват. Аз съм започнал да търча по София и да търся от Червен кръст, от швейцарски спомоществуватели, от цяла София кой каквото може да откъсне за този дом, за да нахраним тези 150 дечица и да осигурим малко пари за местното парно отопление, защото те умират от студ и глад.
Много ви моля, развържете сърцата си, не кесиите си, кесиите нека да ги оставим по друг начин да се развържат - аз не съм финансов специалист - но сърцата си, за да погледнем нашето бъдеще. Ние нямаме бъдеще без нашите деца, а те умират от глад и студ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Премянов.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разбира се, по един изключително важен въпрос, който е грижа на всички политически сили и парламентарни групи, водим този дебат. Безспорно е, че ние всички имаме огромното желание да използваме и най-малките резерви, за да откликнем на най-сложните проблеми, които има обществото и особено тези, които са социално най-слабите.
Мисля, че в това отношение и министърът на финансите, и Агенцията по приватизация, и Комисията по бюджет и финанси, и депутатите от левицата и от останалите парламентарни групи правят възможното.
Смятам, че са необходими тези промени. Нека това да бъде изключение, искам да подчертая това, защото бюджетът не се пише с изказвания от трибуната.
Правилни са тези предложения, които направи господин Стефан Стоилов. Аз смятам, че е редно Парламентарната група на демократичната левица да заяви, че със своето мнозинство ще ги подкрепи. Те гласят следното. Освен посочените четири предприятия след разговор с Агенцията по приватизация да включим още две - това са "Тракия-папир" и "Мраз" - София, което ще даде възможност в този текст да внесем следната поправка, която колегата Венцеслав Димитров предложи. Да изключим от текста думата "изцяло", след "насочват се" да има двуеточие и да се подредят приходите от тези шест предприятия, допълнени с двете от професор Стоилов със следния текст:
"1. До четири и половина милиарда лева във фонда на Министерство на здравеопазването за приоритетно снабдяване и регистрация на лекарствените средства по чл. 8 от Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина за разплащане на консумирани през 1996 г. медикаменти и консумативи по централна доставка на животоспасяващи и животоподдържащи медикаменти и консумативи.
2. До милиард и 300 милиона лева за медицинските университети и университетските клиники за покриване на средства за отопление, осветление и медикаменти."
И трето, това, което професор Ананиева предложи и беше подкрепено от професор Стоилов и от Венцеслав Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Саръиванов го предложи.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Господин Саръиванов, но мисля, че с реплика господин Венцеслав Димитров направи същото предложение.
"3. До 300 милиона лева за храна в домовете за социално слаби деца."
По този начин ние увеличаваме разходната част на предложението за изменение и допълнение на бюджета на Република България за 1996 г. с 6 млрд. и 100 млн. лева, които са с гарантирани приходи от приватизация, което е съгласувано с Агенцията за приватизация.
И аз искам да ви помоля, да помоля и председателя на Комисията по бюджет и финанси да подкрепи това предложение. Надявам се, че всички колеги от останалите парламентарни групи ще направят същото и ще покажем действителен консенсус по остро стоящите проблеми на обществото.
Моля, господин Димитров, позволете ми това като право на ръководител на парламентарната група да го направя. Въпреки емоционалната тема да се въздържа от квалификации и обидни епитети към министрите на правителството на демократичната левица. Нещо повече, от самия Вас, когато се формираше нашето правителство, аз съм чувал суперлативни оценки за Димитър Костов като заместник-министър на финансите. Моля ви да не си позволявате това от трибуната на Народното събрание. Правителството е излъчено от демократичната левица, но то е правителство на Република България. Дайте да си уважаваме нашата държавност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Уважаеми колеги! Вие отхвърлихте предложението на господин Венцеслав Димитров, което според мен е най-удачното. Не шест предприятия, господин Премянов, 66 предприятия да включим, питам: ако сделките не се реализират, тези деца ще умират ли или не? Кой дава гаранции в момента, че агенцията ще приведе въпросните милиард и половина - стават вероятно - общата сума с 300 милиона, които предлага господин Саръиванов, какви са гаранциите, че такива постъпления наистина ще има?
Аз тази идея на господин професора в Икономическата комисия...
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (от място): Подкрепихте ли я?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Разбира се, разбира се. Тя не е нова идея и тя не е във връзка само с въпросната тема, която обсъждаме. Вие виждате как протичат сделките примерно за "Соди" - Девня. Аз не съм убеден, че такива постъпления реално в кратък срок ще има.
Уважаеми господин Премянов, какви гаранции дава демократичната левица, че такива постъпления ще има - ние ще подкрепим тази идея - и че тези дечица няма да умрат буквално от глад в края на ХХ век?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки?
Има думата господин Стоилов.

СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Господин Димитров, аз не се съмнявам във Вашата добронамереност, но ако ние продължаваме непрекъснато, в това число и от трибуната на Народното събрание, да подхвърляме на съмнение всичко в областта на приватизацията, в това число и тези няколко големи продажби, да даваме храна на журналистите, едни от които изразяват определени финансово-икономически интереси и Вие се съгласявате с мен, други пък от неразбиране създават една истерична обстановка, която изгони ДЕУ за няколко месеца, принуди го да блокира своите проекти и след това да обяви наново, че тръгват, а в други страни, сочени за отличници, същите тези компании имат вече по милиард и половина долара инвестиции .
И второ, предприятията, които ви предлагаме, след много сериозни разговори с Агенцията за приватизация сме стигнали до такива, за които сделките вече са финализирани и просто чакат постъпване на касовите плащания. (Реплика от залата)
"Интерпред" е по-друга категория, затова не е и тук. Ако "Интерпред" беше в такова състояние, самата сделка за него покрива 3-4-кратно.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (от място): Венцеслав Димитров дава по-добра схема. Неговата трябва да приемем. По-големи гаранции има.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Това е схема, която заобикаля бюджета, заобикаля бюджетния дефицит и аз ви моля вие като хора от основните икономически комисии, както това направи и Венцеслав Димитров, да уважите това съображение. По този начин ние не влизаме в конфликт с министъра на финансите и с Министерство на финансите.
Аз не казвам, че е стопроцентова гаранцията за цялата тази сума, но имаме уверението за една гаранция в размер на 80-90% по отношение на времето и на размера на тази сума. Това помоему е достатъчно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки има ли?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ (встрани от микрофоните): Една формална.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, има думата господин Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Разбирам добронамереността и загрижеността на всички народни представители. Съжалявам, че във времето, в което трябваше да се направят тези предложения, не бяха направени, за да може комисията да ги обсъди и да се произнесе по тях. Ще припомня само някои от текстовете на правилника, тъй като това е свързано с организацията на работата и на нашата комисия, и на Народното събрание.
"Чл. 69. Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект в седемдневен срок от приемането му..."
Срокът по този законопроект изтече във вторник в 17,30 часа.
"... предложенията се отправят чрез председателя на Народното събрание до председателя на водещата комисия. По изключение Народното събрание може да реши този срок..." и т.н.
Такива предложения, включително и предложенията на Венцеслав Димитров по този ред не бяха направени.
"В 14-дневен срок от изтичане на срока по ал. 1 водещата комисия внася в Народното събрание мотивиран доклад, който съдържа:
1. направените в срока по ал. 1 писмени предложения на народни представители и становищата на комисията по тях;
2. предложенията на комисията по обсъждания законопроект, когато тя приеме такива по повод предложение на някои от нейните членове, направено по време на заседанията или по повод становище на Съвета по законодателство.
Чл. 70. Ал. 1. Народното събрание обсъжда и приема законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст.
Ал. 2. При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 69, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й. Допустими са и редакционни поправки. Предложенията, които противоречат на принципите на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват".
На това формално основание моля тези предложения, които се правят тук, в залата, да не се разглеждат.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Може ли процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Процедура.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги, аз моля да не съобразявате с това, което каза току-що председателят на Комисията по бюджет и финанси.
Колко пъти съм казвал как ние нарушаваме нашия правилник, когато обсъждане Закона за държавния бюджет. Но все пак той се публикува в "Държавен вестник" и става закон.
Ами че, господин Желев, нали от вашата група предложиха срокът да се съкрати от 7 на 4 дни? И ние Ви казахме, че това е важен законопроект, оставете хората да дойдат в сряда на работа и да направят предложенията си. Естествено във вторник не можаха да ги направят. Естествено, че всичко не може да върви. И казахме Ви, че този четиридневен срок връзва ли се с правилника или как? Вие казвате, с гласуване. Ами, ето самият факт, че сме се събрали тук, правим предложения и се очертава някаква форма на консенсус и Вие казвате: "Дайте сега да отрежем тези неща, защото не са по процедура." Ами, аз ви казвам, че самият бюджет не беше вкаран по процедурата за обсъждане в нашата комисия, обаче Вие, господин Желев, не се сетихте тогава да протестирате. Или използвате правилника така, както на Вас Ви е изгодно.
В правилника пише, мисля, че беше чл. 65, че комисията взима отношение по внесените законопроекти не по-рано от 48 часа след раздаването им.
А ние взехме отношение 6 часа след като беше раздаден. Както и да е, има някакво разбиране, това трябва да стане Закон за бюджета и т.н. Но сега Вие какво казвате? Ако искате да спазим процедурата, можем да предложим да отложим дебатите, да се направят предложенията, да се обсъдят в комисията и да се вкарат.
Аз ви предлагам следното: да преминем към гласуване на направените предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Господин Желев само напомни. Той не направи предложение за нищо.
Господин Саръиванов, Вие желаете ли да се изкажете? Реплика.
ДИМИТЪР САРЪИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми депутати! Господин Желев, доколкото схванах, поиска да спазим стриктно правилника, но аз още като започнах моето изказване предупредих, че ще наруша правилника, защото има бедствие. Никой от нас няма право да бъде людоед. Ние изяждаме нашите деца. Повярвайте ми, всеки от вас, който мине днес през една детска градина, не знам дали ще има сила да преглътне един залък - нито на обяд, нито на вечеря. Моля ви се да не се спази правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Имаме ли готовност да гласуваме ｧ 3а с поправките, предложени от господин Венцеслав Димитров, подкрепени от господин Премянов и формулирани в три точки - така, както бяха казани, с 4 млрд. и половина, с милиард и 300 и с 300 млн. съответно за Министерство на народното здраве, за университетските болници и за социално слабите деца.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Да гласуваме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Готови ли сме да гласуваме този текст така? - Готови сме.
Моля да гласувате. И с шест предприятия.
От общо гласували 214 народни представители, за - 212, против - 2, въздържали се - няма.
Параграф 3а е приет.
"ｧ 3б. Освобождава "Експомед" ЕАД от заплащане на данъци и такси за безвъзмездното прехвърляне на 3 млн. 500 хил. щатски долара, което ще извърши през 1996 и 1997 г. на Министерство на здравеопазването за закупуване на животоспасяващи лекарствени средства".
Моля да гласувате и този параграф.
От общо гласували 194 народни представители, за - 194, против и въздържали се - няма.
Параграф 3б е приет.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния представител Кирил Желев за нов параграф - създава се нов параграф 3в:
"ｧ 3в. Предоставените на общините от републиканския бюджет временни безлихвени заеми през 1996 г. се възстановяват през 1997 г., както следва:
- временните безлихвени заеми за подпомагане на дейността на новосъздадените общински аптечни търговски дружества в 8-месечен срок от датата на тяхното отпускане;
- временните безлихвени заеми за текущи нужди до 31 декември 1997 г."
Няма други предложения на народни представители по този текст. Комисията е подкрепила това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли предложения? - Няма. Моля да гласувате параграф 3в така, както беше прочетен.
От общо гласували 132 народни представители, за - 132, против - няма, въздържали се - няма.
Параграф 3в е приет.
Остана през почивката да се направят консултациите по параграф 2б, предложен от господин Димитър Иванов, за да се гласува след почивката.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Едно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложение? - Заповядайте.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПГДЛ): Предлагам нов параграф: "Законът влиза в сила от деня на обнародването му". Това е предвид сгъстените срокове, пред които сме поставени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? - Няма.
Моля да гласувате параграф 4 "Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
От общо гласували 148 народни представители, за - 147, против - няма, въздържал се - 1.
Параграф 4 е приет.
Колегите са готови с отложения текст.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Колеги, отложихме едно прегласуване. Това е предложението на народния представител Димитър Иванов за нов параграф, условно с номерацията 2б:
"В ｧ 14, ал. 7 се добавя изречението: "Топлофикационните дружества със 100 процента държавно и общинско участие се освобождават от държавна такса в случаите на издадени изпълнителни листове по задължение към "Булгаргаз" - ЕАД за консумиран природен газ за периода 1993-1995 г.".
Моля това да се подложи на гласуване, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво е становището на комисията?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Комисията не го е обсъждала, но този състав, който консултира, предлага да бъде подкрепено предложението на господин Димитър Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате. И след това казвайте, че не слушаме опозицията.
От общо гласували 180 народни представители, за - 176, против - няма, въздържали се - 4.
С това този параграф е приет.
И целият законопроект е приет.
Преди да дам думата на господин Муравей Радев, ще ви прочета Указ N 418 на президента на републиката Желю Желев:
"На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България

П О С Т А Н О В Я В А М:

Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции, приет от Тридесет и седмото Народно събрание на 28 ноември 1996 г.
Издаден в София на 10 декември 1996 г. и подпечатан с държавния печат.
Президент на републиката Желю Желев"

Има думата господин Муравей Радев от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Съюзът на демократичните сили е длъжен да изрази своето отношение към приетия трети бюджет за тази календарна година. И то е следното.
Най-напред, ние сме длъжни да заявим, че това е израз на висше неуважение и на подигравка към българския парламент - отсъствието на министър-председателя днес от залата и на целия негов икономически екип, които съсипаха страната и ви накараха вас, уважаеми колеги отляво, днес да се червите и да гласувате онова, което ви е подхвърлено за пореден път точно от този икономически екип и точно от това негодно правителство за управление на България. Това е подигравка и аз си спомням миналата година през лятото същият, вашият министър-председател, който казваше: "Хайде, хвърлете по-бързо там, в онова Народно събрание, онези боклуци много да не се омотават и бързо-бързо да гласуват всичко". Вие май наистина ще заслужите подобни квалификация от вашия си министър-председател.
Уважаеми колеги, вие си спомняте през месец юли тук, в тази зала, с вашите гласове бе гласуван бюджет номер две на България. Онзи бюджет, който ние много ясно и точно ви казахме какво ще му се случи само след два месеца. Спомняте ли си това? Онзи бюджет, който нарекохме "Бюджета на отчаянието". Казахме ли ви тогава, че този кабинет е негоден? Казахме ли ви тогава, че този бюджет номер две е още по-негоден от самото правителство? Вие, като удавник за сламка гласувахте тогава този бюджет и сега, днес ни изправихте пред необходимостта да гласуваме третия бюджет, за който ние съвсем ясно, недвусмислено ви предупредихме още в края на месец юли.
Аз искам да забравя героичните пози на финансовия министър тези няколко месеца, в които той по всички възможни медии тръбеше, че просто бюджетът не е необходимо да бъде променян, че той ще издържи, че той тази година няма отново да се актуализира. Не само че има, но в този размер, в който е актуализиран, това е, аз не искам да го квалифицирам, вие сигурно се сещате за добри квалификации, но господин финансов министър, може би е добре да помислите за това финансово самоуправство, което извършихте, за това драстично нарушение на Закона за държавния бюджет, което вие упражнихте. Може би е добре да си спомните и да прегледате Наказателния кодекс и един член в него 282 - за превишение на правата ви. Може би скоро ще ви се наложи по-подробно да се запознаете с него. (Възгласи от мнозинството: Стига заплахи! Стига!)
Днес, уважаеми колеги управляващи, вие приехте бюджет номер три за тази календарна година. Това е бюджетът на катастрофата на България. И това ви го казахме още на 29 юли, че следващият бюджет ще бъде бюджетът на катастрофата на България. Бюджет на пълния ви провал! Бюджет на неопровержимото документално доказателство за срива на вашата генетично увредена икономическа политика. Това е неопровержимо документално доказателство точно в тази посока. Защо ви казвам това? Защото този бюджет е именно огледало на тази ваша политика. Просто огледало. Огледайте се и ще го видите.
Вие, уважаеми колеги, днес гласувахте увеличение на държавния дефицит със 125 млрд. лева. Този дефицит достигна астрономическата цифра 206 млрд. лева. Тези 125 млрд. знаете ли колко процента представляват? Това са 154 процента от дефицита, който веднъж вече беше увеличен тази година. Разбирате ли какво става? Чувствате ли за какво става дума? Тези величини говорят ли ви нещо, та така безропотно изгласувахте?
Резонен е въпросът: Добре, а какво да правим?... Ха, ами питайте най-после какво да правите, ами вземете да попитате най-после. Защо не питате? (Реплики от мнозинството) Отново вие знаете, отново вие сте правите...
Обаждат се от мнозинството: Защити си дипломата!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: И този дефицит сега Вие как го погасявате, господин финансов министър? - Това е любопитното, това е интересното. Онези, които отзад се обаждат, нека да бъдат ограмотени, господин финансов министър. Няколко часа им поговорете, за да знаят за какво става дума. (Реплики на недоволство от мнозинството)
Тези 125 млрд. лева вие покривате по пътя на най-малкото съпротивление. Вие отново искате Централната банка да ви даде тези пари. Как? - Като пусне печатницата отново. Отново банката ще завърти печатницата, отново ще насити пазара с тези пари, отново ще има хиперинфлация. Това е пътят, който вие днес гласувахте, който тези дни, до края на годината ще има своите ужасни последици. И това някои хора тук го знаят чудесно, но си мълчат. Онези, които не знаят, а партията им нарежда какво да правят, в момента отзад се обаждат и доказват своята некомпетентност и глупост.
И така, вие тласкате България към хиперинфлация по този начин! Къде ви са приходите? Вие може би бихте ме попитали: А какво да направим вече освен дефицита?
Господин министре, къде Ви са приходите в бюджета, къде Ви е приходната част Ви питам аз днес - на третия Ви държавен бюджет! Вие чудесно знаете, че за 11 месеца сте събрали само 279 млрд. лв. За онези там, които говорят отзад, знаете ли какъв процент е това от годишния размер? - 78 на сто от годишния размер са приходите на финансовия министър...
Хайде сега помислете днешната 220-процентна инфлация, насадена от същото това правителство, колко приходи би вкарала в бюджета само поради факта на тази висока инфлация? - Поне два пъти повече! А Вие не можете и сто на сто да докарате! Защо не можете, колеги? Защо не можете? Защото не искате ли? - Аз не мисля, че не искате. Сигурно искате, но има няколко причини, които Вие добре знаете и не казвате на хората. Едната от тях е, че Вашата данъчна политика е порочна и ние достатъчно дълго време Ви обяснявахме защо тя е порочна, защо не трябва да се увеличават така драстично данъците, защо финансовото министерство трябва да бъде лоялно и честно към данъкоплатците. Нито едното, нито другото направи то.
И не само това. Ниска е събираемостта на данъците - така е, вярно е. Защо е ниска, господин министър! Ами защото държавата е прогизнала от корупция от най-ниското до най-високото място. И никой от вас тази корупция не я хваща за гърлото. Никой! Защо? Обяснявате ли си защо не се борите с корупцията, както трябва? - Много лесен е отговорът: защото гарван гарвану око не вади...
И накрая, бюджетът се прави на хартия: трябват му на министерството толкова пари - пише ги и по обратния път достига до онези величини, с които отново, за сетен път напудря един никакъв бюджет, който вие отляво гласувате. Несериозно, колеги, безотговорно, аз бих добавил и престъпно е това отношение от вас самите.
БОРИС СТОЯНОВ (от място): Върни парите на общината в Пловдив!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: И накрая, за да завърша, уважаеми колеги: това, което Министерският съвет е внесъл тук - ето това нещо има един съществен пропуск, огромен пропуск в документацията на Министерския съвет. Знаете ли кой е той? - При този срив, при този отчет, при тая ситуация един Министерски съвет придружава подобно предложение със своята оставка. Това е единственият достоен начин да си измие отчасти лицето и очите Министерският съвет - като придружи този нескопосан документ с една оставка! Така става в цивилизования свят и вашето поведение, поведението на вашия Министерски съвет доказва само едно - че България, управлявана от това правителство, няма място в цивилизования свят!
Подайте си, господа министри, оставката, защото сега може да го направите все още доброволно, но на следващия ход ще направите тази постъпка не доброволно. Това е достойният път! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Думата има Красимир Премянов от името на Парламентарната група на Демократичната левица.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние сериозно ще разгледаме в Демократичната левица предложението на господин Муравей Радев, направено в края на неговото изказване.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): За оставката? - Разбира се.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Аз Ви благодаря, че Вие имате желанието да бъдете кадровик на държавата и на Демократичната левица в това число, но това е друга тема. (Реплики от СДС)
Сега искам само да Ви припомня едно обстоятелство, за да не го атакувате. Днес Министерският съвет заседава. Има мисия на Международния валутен фонд. Господин Костов е тука и това е естествено и необходимо - министърът на финансите като вносител на проекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета за 1996 г., да бъде в пленарната зала. И аз смятам, че това, което правителството трябваше да каже по този въпрос, той го направи. Ако вие желаете наистина да присъстват символично, не съдържателно представителите на институциите в Народното събрание, аз мисля, че това не отговаря на волята на Народното събрание. Тук са представителите на институциите, които са подчинени на Народното събрание, за да се отчитат, за да предлагат на Народното събрание да одобрява едно или друго тяхно предложение.
Това, което от името на Демократичната левица исках да кажа, е да благодаря на всички депутати от различните парламентарни групи, че активно се включиха при обсъждането на един жизненоважен въпрос, с който мисля, че ние дадохме отговор на най-остро стоящите проблеми на обществото, от които всички сме разтревожени, явления и процеси, които едва ли опират единствено до волята на Народното събрание и на парламентарните групи на отделните политически сили. Но едно е ясно - че тази процеси са тревожни, че от известен период от време има тревожни сигнали за финансова дестабилизация на държавата. Смятам, че с подобни изказвания, които правим, ние не спомагаме за това, защото не можахме да се придвижим на йота от констатациите към конструктивните идеи.
Благодаря на тези народни представители, които подкрепиха потвърждаването на функцията на Народното събрание именно то да е този орган, който взима окончателно решението по най-жизненоважните въпроси на страната. Както ви е известно, именно в парламента, в Бюджетната комисия и в тази дискусия се изработиха виждания, които съществено измениха и промениха първоначалното предложение, внесено от Министерския съвет. И аз признавам, че това не е само заслуга на мнозинството, а е заслуга на всички парламентарни групи. Искам да припомня, че с това в тази тежка обстановка ние реагирахме на потребностите на здравеопазването, ние реагирахме на потребностите на университетските болници и на последно място не по важност - дадохме възможност да се реагира на проблемите на децата, които са в социални заведения - в домовете за деца и юноши и дом "Майка и дете".
Мисля, че днес извършихме достоен акт с корекциите, които внесохме в първоначалния проект, и смятам, че ние като Парламент можем да се поздравим, че изпълнихме една своя огромна функция - да дадем реалистичен отговор на най-остро стоящите и най-тревожните проблеми на обществото. Затова искам да изразя нашето удовлетворение по този въпрос и да подчертая, че това не беше заслуга само на Демократичната левица, а беше заслуга на всички парламентарни групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Половин час почивка. Започваме в 12,00 ч. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (Звъни): Продължаваме работа с втора точка от днешния дневен ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНОТО ЗДРАВЕ.
Има думата професор Зънзов.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ЗЪНЗОВ: Процедура. Моля доктор Асен Златев, който е началник на канцеларията на Министерството на здравеопазването и парламентарен секретар, и госпожа Фани Виденова, юрист на министерството, да бъдат допуснати до заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля режим на гласуване.
От общо гласували 132 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 10.
Прието е процедурното предложение.
Моля да бъдат поканени двамата представители на министерството.
Господин Хасан Али, имате думата за процедура.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Остават два часа до края на днешното заседание на Народното събрание. Аз предлагам, уважаема госпожо председател, предполагам че няма да възразява и професор Зънзов за моето предложение, да разделим по братски тези два часа - по един час за двата законопроекта. Имам предвид другия законопроект - за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други становища по въпроса - да работим до 13 ч. по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве и до 14 ч. - по Закона за тютюна? Няма възражения. Моля да гласувате - малко в аванс е предложението, тъй като можеше в 13 ч. да се предложи отлагане по едната точка. Но с оглед да се организират народните представители и да знаят какво следва, поставям предложението на гласуване.
От общо гласували 169 народни представители, за - 131, против - 15, въздържали се - 23.
Прието е предложението.
Има думата професор Зънзов.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ЗЪНЗОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На миналото заседание ние стигнахме до ｧ 17, обаче беше оставен ｧ 6. Затова аз ще започна с ｧ 6.
ｧ 6, чл. 4а - текст на вносителя:
"ｧ 6. Чл. 4а. Трудовите договори с директорите на публичните здравни заведения се сключват, изменят се и се прекратяват от:"
Предложение на народния представител доктор Карев: в чл. 4а ал. 1 да получи следното съдържание:
"Ал. 1. Трудовите договори с директорите на публичните здравни заведения се сключват въз основа на конкурс с лицето, класирало се на първо място в съответния конкурс. Конкурсите се обявяват от:"
Предложение на народния представител доктор Лорета Николова: чл. 4а, ал. 1 да придобие следния вид:
"Ал. 1. Трудовите договори с директорите на публичните здравни заведения се сключват с министъра на здравеопазването въз основа на конкурс. Тяхното изменение и прекратяване се осъществява от министъра на здравеопазването."
Предложение на народния представител доктор Елена Янева:
"Чл. 4а. Ал. 1. Трудовите правоотношения на директорите на публичните здравни заведения възникват въз основа на конкурс. Конкурсът се обявява от:"
Становище на комисията:
Алинея първа да се раздели на две части - ал. 1 и ал. 2. Точките на ал. 1 стават съответно точки на ал. 2.
С 10 гласа "за", без "против" и 1 "въздържал се" комисията прие следния текст за ал. 1:
"Чл. 4а. Ал. 1. Трудовите правоотношения с ръководителите на публичните здравни заведения възникват въз основа на конкурс."
Становище на комисията по ал. 2:
С 10 гласа "за", без "против" и 1 "въздържал се" комисията приема следния текст за ал. 2:
"Ал. 2. Конкурсът се обявява от:"
Точка първа - текста на вносителя:
"1. директорите на районните центрове по здравеопазването въз основа на конкурс - за заведенията по чл. 2, ал. 2, т. 1".
Предложение на народния представител доцент Борислав Китов:
"1. директорите на районните центрове по здравеопазване със съгласието на кметовете въз основа на конкурс - за заведенията по чл. 2 ал. 2, т. 1".
Предложение на народния представител доктор Елена Янева:
"1. директорите на районните центрове по здравеопазване за публичните здравни заведения по чл. 2, ал. 2, т. 1."
Предложение на народния представител доктор Григор Малев:
"1. кметовете на общините въз основа на конкурс - за заведенията по чл. 2, ал. 2, т. 1".
Предложение на народния представител доктор Георги Карев:
"1. директорите на районните центрове по здравеопазване със съгласието на кметовете - за заведенията по чл. 2, ал. 2, т. 1".
Становище на комисията: със 7 гласа "за", 2 "против" и 2 "въздържали се" комисията прие следния текст на ал. 2, т. 1:
"1. директорът на районния център по здравеопазване съгласувано с кмета на населеното място, на чиято територия е заведението, за публичните здравни заведения по чл. 2, ал. 2, т. 1."
Точка 2 - текст на вносителя:
"2. Министърът на здравеопазването, съгласувано със съответния министър, ръководител на ведомство или ректор на висше медицинско училище - за публичните заведения по чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3."
Текстът на т. 2 на вносителя се разделя на две части - т. 2 и т. 3. Точка 3 на вносителя става т. 4.
Предложение на народния представител доктор Елена Янева:
"2. министърът на отбраната или министърът на вътрешните работи, съгласувано с министъра на здравеопазването, когато здравното заведение обслужва работещи в системата на отбраната или вътрешните работи".
Предложение на народния представител доктор Борислав Китов:
"2. министърът на здравеопазването, съгласувано със съответния министър или ръководител на ведомство - за публичните заведения по чл. 2, ал. 2, т. 2".
Предложение на народния представител доктор Георги Карев:
"2. министърът на здравеопазването със съгласието на съответния министър, ръководител на ведомство или ректор на висше училище за заведенията по чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3".
Становище на комисията:
С 9 гласа "за", без "против" и "въздържали се" приема следния текст на ал. 2, т. 2:
"2. министърът на отбраната, министърът на вътрешните работи, министърът на транспорта и началникът на ГУСВ, съгласувано с министъра на здравеопазването, когато здравното заведение обслужва контингента на съответното ведомство."
Предложение на народния представител доктор Елена Янева за т. 3: "министърът на здравеопазването, съгласувано със съответния ректор на висшето медицинско училище, за публичните здравни заведения по чл. 2, ал. 2, т. 3".
Предложение на работната група от комисията: "Ректорът на държавното висше медицинско училище, съгласувано с министъра на здравеопазването за държавните университетски болници".
Становище на комисията:
С 5 гласа "за", 3 "против" и 1 "въздържал се" приема предложението на народния представител доктор Елена Янева за ал. 2, т. 3:
"3. министърът на здравеопазването, съгласувано със съответния ректор на висшето медицинско училище - за публичните здравни заведения по чл. 2, ал. 2, т. 3."
Точка 3 от текста на вносителя става т. 4.
"4. министърът на здравеопазването въз основа на конкурс - в останалите случаи."
Предложение на народния представител доктор Георги Карев:
"4. министърът на здравеопазването - в останалите случаи."
Предложение на народния представител доктор Елена Янева:
"4. министърът на здравеопазването - в останалите случаи."
Становище на комисията: със 7 гласа "за", без "против" и 3 "въздържали се" приема предложението на народните представители доктор Георги Карев и доктор Елена Янева за ал. 2, т. 4.
"4. министърът на здравеопазването - в останалите случаи."
Алинея 2 на вносителя става ал. 3:
"Ал. 3. Министерството на здравеопазването и районните центрове по здравеопазване на всеки пет години задължително атестират директорите на публичните здравни заведения, с които сключват трудови договори."
Предложение на народния представител Иван Зънзов.
В чл. 4а, ал. 3 изразът "на всеки пет години" да се промени "на всеки три години", думата "задължително" да отпадне.
Предложение на народния представител Георги Карев:
В ал. 3 след израза "на всеки пет години" да отпадне думата "задължително" и да се създаде нова ал. 3а със следното съдържание:
"3а. При неблагоприятен за директора на публичното здравно заведение резултат от атестирането с него се сключва срочен договор за срок от 3 до 12 месеца. След изтичането на този срок се провежда нова атестация в комисията, по която не по-малко от 50 на сто от членовете не са участвали при атестирането.
При отрицателен за атестирания резултат, трудовият договор с него не се подновява."
Предложение на народната представителка Лорета Николова:
Да отпаднат думите "районните центрове по здравеопазване".
Предложение на народния представител Борис Банков:
Изразът "Министерство на здравеопазването" да се замени с "министъра на здравеопазването".
Становище на комисията:
С 8 гласа "за", "против" - няма, "въздържали се" - 3, приема следния текст на чл. 4а, ал. 3:
"Ал. 3. Министърът на здравеопазването и ръководителите на районните центрове по здравеопазване на всеки три години атестират директорите на публичните здравни заведения. С получилите отрицателна атестация трудовите договори се прекратяват."
Алинея 3 на вносителя става ал. 4:
"Ал. 4. Министърът на здравеопазването издава Наредба за управление на публичните здравни заведения."
По чл. 4а, ал. 4 няма направени предложения и с 9 гласа "за", "против" - няма, "въздържал се" - 1, се приема текстът на вносителя.
Становище на комисията:
С 9 гласа "за", "против" - няма, "въздържал се" - 1, се приема текстът на чл. 4а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има поне два предварителни въпроса, които са важни за воденето на заседанието. Първо, това е отложен текст, поради което не съм сигурна, че народните представители не разполагат с материала. Да се надявам, че поне членовете на Комисията по здравеопазване го имат. Второ, при отлагане все пак смисълът е да се стигне до едно становище, да се чуе цялостно текста, който предлага комисията. Ние го чухме с много и различни предложения.
Ако има яснота по въпроса, да чуем отклоняващите се мнения от текстовете, които предлага комисията. Какви са предложенията? Чухме всичко. Народните представители, които са направили предложения и след като чуха текста, гласуван от комисията, биха желали да защитят своите първоначални виждания, имат думата.
Кой желае думата? Или ако смятат, че становището на комисията вече отразява някакъв вид компромис, могат и да не отстоят своите разбирания. Така, както се докладваха, в поне 20 предложения не може да се открои окончателният текст, който предлага комисията. Това е, което малко ме притеснява.
Има думата д-р Георги Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Наистина, госпожо председател, твърде много бяха нещата, които бяха прочетени. Но по отношение на чл. 4а аз ще мотивирам с по няколко думи само тези текстове, по които останах с различие докрай.
По отношение на заведенията по чл. 2, ал. 2, т. 1. Моят текст, на който настоявам, е: не "съгласувано с кмета, на чиято територия...", а "със съгласието на кмета".
По отношение на другите заведения, т. 2 - "Министърът на здравеопазването, съгласувано със съответния министър, ръководител на ведомство или ректор". Ние уточнихме кои са министрите. От тези министри, "съгласувано с министъра на здравеопазването", това е едната част на тази точка, която беше разделена на две.
По отношение на втората част, обаче, аз смятам за най-коректно това да бъде: "от ректора на висшето медицинско училище". Но така или иначе, с надеждата да бъде гласувано след дебатите в комисията, настоявам на текста: "със съгласието на ректора на висшето медицинско училище", а не "съгласувано" с него. И по отношение на министъра на здравеопазването, в останалите случаи, различия нямам. Тоест, принципните различия са: да бъде "със съгласието на кмета" - за заведенията по т. 1, и "със съгласието на ректора на висшето училище" - за публичните заведения по чл. 2, ал. 2, т. 3.
Смятам, че едва ли е нужно надълго да обосновавам защо именно със съгласието на кмета и именно със съгласието на ректора, а не просто съгласувано с тях трябва да бъде това. Тези са хората, които отговарят по отношение на цялостното финансиране на здравните заведения. Да не говоря за ролята на ректора по отношение на университетските клиники, в които се обучават студенти от едно висше медицински училища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви, че синтезирахте вашите предложения.
Има ли други желаещи?
Доктор Малев.
След това преди да преминем към гласуване на тези отклоняващи се гледни точки от становището, гласувано от комисията, ще чуем и другите предложения.
ГРИГОР МАЛЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Моето предложение е по чл. 4, ал. 1, т. 1 е да се промени така: "Кметовете на общините, въз основа на конкурс за заведенията по чл. 2, ал. 2, т. 1". Според мен това е правилно, защото тук отново се узаконява 143-то и 145-то министерско постановление. А именно с това постановление беше решено как да бъдат и бяха назначени директорите на регионалните центрове за здравеопазване.
И наистина тук се получава едно политизиране и по вертикала, просто в Министерството на здравеопазването започват да се движат нещата по вертикала, без да се съобразяват с необходимостта и нуждите на общините. И също така без да се съобразяват със законно избраните там кметове, което фактически е в противовес със Закона за местното самоуправление, както и в противовес на дял от Конституцията.
Така че аз настоявам моето предложение да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По същество това е предложението, което обоснова и д-р Георги Карев - "със съгласието на кмета".
Има думата Лилян Сираков.
ЛИЛЯН СИРАКОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги!
Аз категорично не съм съгласен правомощието да се обявява конкурсът да бъде поставено с такова сериозно условие. Този, който е водеща фигура, да търси съгласието на още един оправомощен за тази роля човек.

Съгласието означава възможност за блокиране на този процес. Това е елементарна формална процедура. С нея се открива възможността (възможността!) да се назначи някой чрез явяване на конкурс, чрез конкуриране с всички останали. Ако в тази фаза на откриване на тази възможност ние дадем възможност някой да блокира този процес, какво правим ние? Ние практически можем да стигнем до ситуацията да нямаме масово ръководители на такива заведения. Виждате, че в съвременна България за всякакви цели се ползуват правомощията и обикновено, когато има две страни, стават два лагера. Нормалното е да има само съгласуване, защото две различни институции са заинтересовани да се знае какво се прави. Но този, който е водещият, който е оправомощен, негова да е инициативата, а другият просто да знае, да е в течение на този процес.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Да го уведомяват.
ЛИЛЯН СИРАКОВ: Ами това е съгласуването! Но в края на краищата по-добро ли е блокирането на процеса? Не сте ли убедени, че се случва това днес в България? (Шум и реплики от залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля ви! Обратно становище на това, което беше обосновано.
Министър Мими Виткова има думата.
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че след като условието за избора на личността, която да оглави здравното заведение, е конкурс, няма никаква възможност да бъде подменян избраният като първи, или класиралият се като първи, в конкурса с който и да било друг. Текстът, който се предлага и предлага съгласуване, е по условията на конкурса, по начина на неговото организиране. И именно затова се съгласува: с кмета, ако се реши, примерно, че ще се впише в условията на конкурса непременно директорът на здравното заведение да бъде местен човек, да не се допусне конкурсът да бъде широко обявен, или други условия, които са във взаимен интерес между здравното заведение, районния център по здравеопазване и общината; с ректора, за да се впишат други условия - че задължително трябва да бъде, примерно, хабилитирано лице, с определена специалност. Това се съгласува. Съгласуват се условията, процедурата за обявяване на конкурс. А оттук насетне никой - нито директорът на районния център, нито ректорът, нито министърът, нито който и да било - може да направи избора кой да се класира пръв. Това прави единствено комисията, която провежда конкурса.
Съгласува се в тези съгласувателни условия на преговори - да, и съставът на комисията. Това също предвижда. Но ако ние пишем "със съгласието на", значи ли, че ако едната страна не е съгласна въобще да има конкурс, няма кой да го обяви, конкурс не може да се проведе? Затова е необходима процедурата на съгласуване.
И отново бих се опитала да ви убедя, че никой друг, освен комисията, който и ще да е министър, не може да класира и да избере първия. Съгласуват се условия. Затова тази процедура ние предлагаме. И няма този риск, за който всички сме подозрителни - че някой някого отново ще назначава. Именно за да няма назначаване, а да се търси най-сполучливият избор, ние предлагаме унифицирания подход - конкурс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Три предложения има по този текст, които бяха обосновани в залата. Първото е на д-р Карев, което засяга т. 1 - за замяна на думата "съгласувано" със "със съгласието на". Става дума за кметовете.
Моля, режим на гласуване предложението на д-р Карев, което включва "със съгласието на кмета".
От общо гласували 155 народни представители, за - 40, против - 48, въздържали се - 67.
Не се приема това предложение.
Второто предложение на д-р Карев, то засяга чл. 2, ал. 2, т. 3, е да се замени "съгласуването" или "съгласувано с" с думите "със съгласието на". Има предвид ректорите.
Моля, режим на гласуване за тази промяна, предложена от д-р Карев.
От общо гласували 159 народни представители, за - 50, против - 53, въздържали се - 56.
Не се приема това предложение.
И третото предложение е на д-р Малев, което не успях да запиша. Моля професор Зънзов да го прочете.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ЗЪНЗОВ: То гласи: "Кметовете на общините, въз основа на конкурс за заведенията по чл. 2, ал. 2, т. 1".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е предложението на д-р Григор Малев.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме току-що прочетеното предложение на д-р Григор Малев.
От общо гласували 186 народни представители, за - 75, против - 49, въздържали се - 62.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате ｧ 6 така, както беше докладван от комисията.
От общо гласували 177 народни представители, за - 115, против - 50, въздържали се - 12.
Параграф 6 е приет.
Сега можем да пристъпим към ｧ 17.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ЗЪНЗОВ: Параграф 17 - текст на вносителя:
"Създава се чл. 22а:
"Чл. 22а. Органите на Държавния санитарен контрол задължително участвуват в:
1. комисии и съвети, разглеждащи въпросите на радиационната защита;
2. пускови и приемателни комисии на всички обекти с източници на йонизиращи лъчения и ядрени съоръжения;
3. комисии във връзка с радиационни аварии и инциденти и с ликвидиране на последиците от тях."
Предложение на народния представител д-р Георги Карев:
"След израза "Държавния санитарен контрол" отпада думата "задължително".
В т. 1 изразът "комисии и съвети" се заменя с израза "комисиите и съветите".
В т. 2 изразът "пускови и приемателни комисии" се заменя с израза "пусковите и приемателните комисии".
В т. 3 думата "комисии" се заменя с думата "комисиите"."

Становище на Комисията по здравеопазване: възприема предложението на народния представител д-р Георги Карев и предлага следната редакция на чл. 22а, която бе приета с 12 гласа "за", "против" и"въздържали се" - няма.
"ｧ 17. Чл. 22а. Органите на Държавния санитарен контрол участват в:
1. комисиите и съветите, разглеждащи въпросите на радиационната защита;
2. пусковите и приемателните комисии на всички обекти с източници на йонизиращи лъчения и ядрени съоръжения;
3. комисиите във връзка с радиационни аварии и инциденти и с ликвидиране на последиците от тях."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Отчетени са всички предложения на д-р Карев. Д-р Карев изпълнява съвестно работата, която би следвало един добре подготвен, грамотен редактор да свърши още преди да влезе в пленарната зала материалът.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 145 народни представители, за - 142, няма против, въздържали се - 3.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ЗЪНЗОВ: Параграф 18. Текст на вносителя: чл. 25 се изменя така:
"Чл. 25. Ал. 1. Медицинското обслужване на населението се извършва в здравни заведения, кабинети на лекари и стоматолози на частна медицинска практика, по домовете на гражданите, в заведения за социални грижи, както и на място, където възниква необходимост за оказване на спешна и неотложна медицинска помощ.
Ал. 2. Медицинските специалисти са длъжни да оказват своевременна и квалифицирана помощ на болните. Прегледите и лечението се извършват със съгласието на болния освен в случаите, предвидени в закона."
Предложение на народния представител д-р Георги Карев: в чл. 25, ал. 2, второто изречение да придобие следната редакция: "Прегледите и лечението се извършват със съгласието на болния, освен когато законът предвижда задължително лечение".
Становище на комисията: подкрепя предложението на народния представител д-р Георги Карев и предлага следната редакция на чл. 25 с три алинеи, която беше приета с 9 гласа "за", "против" и "въздържали се" - няма:
"ｧ 18. Чл. 25. Ал. 1. Медицинското обслужване на населението се извършва в здравни заведения, кабинети на лекари и стоматолози на частна медицинска практика, по домовете на гражданите, в заведения за социални грижи, както и на място, където възниква необходимост за оказване на спешна и неотложна медицинска помощ.
Ал. 2. Медицинското обслужване в публичните заведения за социални грижи се осигурява от Министерството на труда и социалните грижи.
Ал. 3. Медицинските специалисти са длъжни да оказват своевременна и квалифицирана помощ на болните. Прегледите, изследванията, имунизациите и лечението се извършват със съгласието на болния, освен когато законът предвижда задължителни прегледи, изследвания, имунизации и лечение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е текстът, предложен от комисията. Има ли други бележки? - Няма.
Моля да гласувате ｧ 18.
От общо гласували 146 народни представители, за - 135, против - 9, въздържали се - 2.
Параграф 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ЗЪНЗОВ: Параграф 19. Текст на вносителя. Член 25а се изменя както следва:
"Чл. 25а. Ал. 1. Правоспособни лекари и стоматолози с най-малко две години трудов стаж, придобит в здравно заведение, могат да упражняват частна медицинска практика по обща медицина и стоматология. Частна медицинска (стоматологична) практика по определена специалност могат да упражняват лекари и стоматолози с придобита специалност.
Ал. 2. Правоспособни зъботехници могат да упражняват частна зъботехническа практика.
Ал. 3. Лицата по ал. 1 и ал. 2, които са в трудово правоотношение с държавните здравни органи и публично здравно заведение, не могат да упражняват частна медицинска и зъботехническа практика.
Ал. 4. Медицинските специалисти с полувисше и средно медицинско образование могат да работят в частни медицински кабинети на лекари и стоматолози, ако не работят в публични здравни заведения.
Ал. 5. Лицата по ал. 1 и ал. 2 се регистрират в общината, на чиято територия се установяват на частна практика след представяне на:
1. документ за правоспособност, удостоверение за трудов стаж или документ, удостоверяващ упражняването на професията;
2. заключение от органите на Държавния санитарен контрол, ако откриват частен кабинет;
3. удостоверение за вписване в регистъра на районната колегия на лекарите (стоматолозите) - за лекарите и стоматолозите;
4. свидетелство за съдимост.
Ал. 6. Кметът на общината в 7-дневен срок от регистрацията изпраща уведомление до съответните районни центрове по здравеопазване, които уведомяват съответното сдружение на лекарите (стоматолозите).
Ал. 7. Министърът на здравеопазването издава Наредба за реда и условията за упражняване на частна медицинска и зъботехническа практика."
Предложения по ал. 1.
Предложение от народния представител д-р Георги Карев: в чл. 25а, ал. 1, във второто изречение изразът "частна медицинска (стоматологична) практика" се заменя с израза "частна медицинска или стоматологична практика".
Предложение от народния представител доц. Борислав Китов: в чл. 25а, ал. 1 отпадат думите "с най-малко две години трудов стаж, придобит в здравно заведение".
Предложение от народната представителка д-р Лорета Николова: в чл. 25а, ал. 1, изречение второ придобива следния вид: "Частна медицинска и стоматологична практика".
Комисията не приема предложенията на народните представители доц. Борислав Китов и д-р Лорета Николова. Със 7 гласа "за", "против" - 2 и "въздържали се" - 2 приема предложението на народния представител д-р Карев и предлага следната редакция на ал. 1 на чл. 25а:
"Чл. 25а. Ал. 1. Правоспособни лекари или стоматолози с най-малко две години трудов стаж, придобит в здравно заведение, могат да упражняват частна практика по обща медицина или стоматология. Частна практика по определена специалност могат да упражняват лекари или стоматолози с придобита специалност."
Няма предложения по ал. 2.
Комисията приема текста на вносителя по ал. 2 с 11 гласа "за", "против" и "въздържали се" - няма.
"Ал. 2. Правоспособни зъботехници могат да упражняват частна зъботехническа практика."

Предложение по ал. 3.
Предложение от народните представители Георги Карев, Борислав Китов, Лорета Николова и Григор Малев - чл. 25а, ал. 3 да отпадне.
Комисията не прие предложението за отпадане на ал. 3 на чл. 25а.
Със 7 гласа "за", "против" - 4 и "въздържал се" - 1, комисията предлага следната редакция на ал. 3:
"Чл. 25а. Ал. 3. Лицата по ал. 1 и ал. 2, които са в трудово правоотношение с държавен здравен орган или с публично здравно заведение, не могат да упражняват частна практика".
Предложение по ал. 4.
Предложение на народните представители д-р Борислав Китов, д-р Лорета Николова и д-р Григор Малев - чл. 25а, ал. 4 да отпадне.
Предложение от народния представител д-р Георги Карев - в чл. 25а, ал. 4 след израза "лекари и стоматолози" да отпадне изразът "ако не работят в публични здравни заведения".
Комисията не прие предложението за отпадане на ал. 4 на чл. 25а.
Комисията не прие предложението и на д-р Георги Карев.
С 8 гласа "за", 4 - "против", без "въздържали се" комисията предлага следната редакция на ал. 4:
"Ал. 4. Медицинските специалисти, завършили медицински колежи, могат да работят в частни медицински кабинети на лекари и стоматолози, ако не работят в публични здравни заведения".
Предложения по ал. 5.
Предложение от народния представител д-р Георги Карев - в чл. 25а, ал. 5, т. 1 след израза "документ за правоспособност", да се замени със съюза "и" и в края на текста отпада изразът "или документ, удостоверяващ упражняването на професията".
Предложение от народния представител Борислав Китов - в чл. 25а, ал. 5, т. 1 отпадат думите "удостоверения за трудов стаж".
Предложение от народния представител Григор Малев - чл. 25а, ал. 5, т. 3 се променя така:
"Удостоверения за вписване в регистъра на районното поделение на Българската лекарска камара".
Комисията не приема предложенията на народните представител Борислав Китов и Георги Малев.
Народният представител д-р Георги Карев оттегля предложението си.
Комисията предлага следната редакция на ал. 5:
"Ал. 5. Лицата по ал. 1 и ал. 2 се регистрират в общината, на чиято територия се установяват на частна практика, след представяне на:
1. документ за правоспособност;
2. удостоверение за трудов стаж или документ, удостоверяващ упражняването на професията;
3. заключение от органите на Държавния санитарен контрол, ако откриват частен кабинет;
4. удостоверение за вписване в регистъра на районната колегия на лекарите или стоматолозите за лекарите и стоматолозите;
5. свидетелство за съдимост."
Предложения по ал. 6.
Предложение от народния представител д-р Георги Карев - чл. 25а, ал. 6 да получи следната редакция:
"Ал. 6. В 7-дневен срок от извършването на регистрацията кметът на общината съобщава за нея на съответния районен център по здравеопазване, който уведомява за това съответното сдружение на лекарите и стоматолозите".
Предложение от народния представител д-р Лорета Николова - в чл. 25а, ал. 6 да отпаднат думите "до съответните районни центрове по здравеопазване".
В чл. 25а, ал. 6 след думите "сдружение на лекарите" да се добави "и стоматолозите".
Комисията не приема текста на вносителя и предложенията на народните представители д-р Георги Карев и д-р Лорета Николова.
С 9 гласа "за", "против" - 2, без "въздържали се" комисията предлага следния текст на ал. 6, чл. 25а:
"Ал. 6. В 7-дневен срок от извършването на регистрацията кметът на общината съобщава на съответния районен център по здравеопазване, който уведомява районната колегия на лекарите и стоматолозите".
По ал. 7 няма предложения.
Комисията с 9 гласа "за", без "против" и "въздържали се" - 2 предлага следното изменение на ал. 7:
"Ал. 7. Министърът на здравеопазването издава наредба за реда и условията за упражняване на частна медицинска, стоматологична и зъботехническа практика".
Становище на комисията: с 9 гласа "за", "против" - 2, "въздържали се" - няма, комисията предлага следния текст на чл. 25а:
"ｧ 19. Чл. 25а. Ал. 1. Правоспособни лекари или стоматолози с най-малко две години трудов стаж, придобит в здравно заведение, могат да упражняват частна практика по обща медицина или стоматология. Частна практика по определена специалност могат да упражняват лекари и стоматолози с придобита специалност.
Ал. 2. Правоспособни зъботехници могат да упражняват частна зъботехническа практика.
Ал. 3. Лицата по ал. 1 и ал. 2, които са в трудово правоотношение с държавен здравен орган или с публично здравно заведение, не могат да упражняват частна практика.
Ал. 4. Медицинските специалисти, завършили медицински колежи, могат да работят в частни кабинети на лекари или стоматолози, ако не работят в публични здравни заведения.
Ал. 5. Лицата по ал. 1 и ал. 2 се регистрират в общината, на чиято територия се установяват на частна практика, след представяне на:
1. документ за правоспособност;
2. удостоверение за трудов стаж или документ, удостоверяващ упражняването на професията;
3. заключения от органите на Държавния санитарен контрол, ако откриват частен кабинет;
4. удостоверения за вписване в регистъра на районната колегия на лекарите и стоматолозите - за лекарите и стоматолозите;
5. свидетелство за съдимост.
Ал. 6. В 7-дневен срок от извършването на регистрацията кметът на общината изпраща съобщение за това на съответния районен център по здравеопазване, който уведомява районната колегия на лекарите и стоматолозите.
Ал. 7. Министърът на здравеопазването издава Наредба за реда и условията за упражняване на частна медицинска, стоматологична и зъботехническа практика".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Колеги, след като имате предвид текста, предложен от комисията, кои от направените предложения към него се поддържат?
Д-р Карев има думата по процедурен въпрос.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Текстът на чл. 25а и като текст на вносителя, и като предложения, направени от народни представители, и като позиция на комисията по него обема повече от 5 страници от раздадения ни материал за второ четене. Вие видяхте, че 18 минути бяха четени тези текстове тук от господин председателя на комисията. Не съм изброил колко предложения са направени, но според чл. 73, ал. 3 от сегашния Правилник на Народното събрание, всеки народен представител има право да обоснове своето предложение в рамките на 5 минути. Следователно само този член ще ни отнеме най-малко около час и половина.
Поради това аз ви моля и предлагам процедурно тези 11 минути, които остават до 13 часа, да ги дадем като един жест за обсъждане на Закона за тютюна и тютюневите изделия, за да не разделяме разглеждането на този член в две различни четения, а може би и в две различни седмици. Ако това продължи утре или в сряда, няма никаква нужда господин председателят отново да чете този безкрайно дълъг текст. Всички го чухме, всички го имаме раздаден, всеки, който се интересува, го има пред себе си. Можем да започнем направо с формулиране и със защита на направените предложения. Няма никакъв смисъл да се разкъсват нещата в тези 10 минути, които остават от 13 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие предлагате да се прекъсне гледането на този законопроект.
ГЕОРГИ КАРЕВ: Да, предлагам да се прекъсне този законопроект и да се започне със Закона за тютюна и тютюневите изделия, за който беше гласувано да започне от 13 часа.
Повтарям, този текст, за който става дума, е много дълъг, много тежък, много конфликтен, много спорен член, поради което трябва да се отнесем с подобаващата сериозност към него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложението на д-р Карев да преустановим за днес до този текст, като при следващото включване в дневния ред да започнем направо с дискусията по ｧ 19, без да се четат всички предложения. Макар че по същество става дума за едно предложение. Но всички, които са внесли предложения по него, имат право наистина на пет минути.
От общо гласували 210 народни представители, за - 145, против - 35, въздържали се - 30.
Прието е предложението.
Благодаря на д-р Виткова и на нейния екип, благодаря и на проф. Зънзов за това, че все пак два текста минахме дотук. Надявам се, че по-нататък ще работим по-ефикасно, но това зависи от залата.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ.
Има думата народният представител Йордан Ройнев - докладчик по точка 3. (Шум и разговори между депутатите в залата)
Моля за спокойствие! Които са разочаровани от промяната, могат да си починат малко, обаче в коридорите. Моля останалите да работят по-тихо.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН РОЙНЕВ: Стигнахме до ｧ 11 от Закона за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия.
По ｧ 11 има направено предложение от господин Хасан Али - негов ｧ 2.
"ｧ 2. Създава се нова ал. 3 на чл. 12.
"Ал. 3. Купувачите заплащат в тримесечен срок изкупения тютюн."."
Има и друго предложение от господин Хасан Али:
"Купувачите заплащат в 15-дневен срок изкупения тютюн."
Има направено предложение и от народните представители Петко Ганев и Георги Юруков - точка 2 - тяхна - "Създава се нова ал. 3 на чл. 12 със следния текст:
"Ал. 3. Купувачите заплащат в 15-дневен срок изкупения тютюн. В същия срок се изплащат и премиите от фонд "Тютюн"."
Становище на комисията:
Не се приемат предложенията на господин Хасан Али и предложението на господин Ганев и господин Юруков.
Комисията предлага да се създаде нова ал. 3 на чл. 12 със следното съдържание:
"Ал. 3. Сроковете за изплащане на изкупения тютюн се определят от страните в договора, но не по-късно от 30 дни от датата на приемането на тютюна. В същия срок се заплаща и определената от Министерския съвет премия от фонд "Тютюн"."
Или чл. 12, ал. 3 да придобие следната редакция:
"Ал. 3. Сроковете за изплащане на изкупения тютюн се определят от страните в договора, но не по-късно от тридесет дни от датата на приемането на тютюна. В същия срок се заплаща и определената от Министерския съвет премия от фонд "Тютюн"."
За текста, който предлага комисията са гласували 7 - "за", "против" - 1, "въздържали се" - 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: След като чухте становището на комисията, кои предложения се поддържат? Обсъждаме ｧ 11, който засяга някои предложения за промени в чл. 12 на действащия закон.
Има думата господин Хасан Али.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми колеги, аз имам две предложения. Първото предложение беше преди година и половина, когато тютюнът се изплащаше не само с месечно закъснение, а дори и с години закъснение.
Поддържам второто ми предложение - да се изплаща до 15 дни. Ако приемем това, което се прие в комисията, само с един глас повече - 30 дни, при 300 на сто годишна инфлация, това ще рече, че купувачът може да изплати на 30-ия ден и 30 на сто от парите на производителя вече са отишли на кино. В страни с развито тютюнево стопанство тютюнът се изплаща и авансово, и в деня на изкупуването му.
Имам молба, уважаемите колеги да приемат моята редакционна поправка. Става въпрос за срока, вместо "30 дни" - "15 дни". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Вие поддържате едно-единствено предложение, а това е вместо "30", "15-дневен срок" за изкупуването.
Има думата господин Калин Димитров.
КАЛИН ДИМИТРОВ (ПГДЛ): Аз мисля, че така, както комисията е приела формулиран текста на чл. 12, ал. 3 е добър текст и би следвало да го приемем. Това не изключва и предложението на господин Хасан Али. Какво имам предвид?
Ако четем внимателно ал. 3, там е записано: "Сроковете за изплащане на изкупения тютюн се определят от страните в договора". Т.е. те могат да се договорят да го плащат веднага. Могат даже да говорят за 2 дни, за 3 дни, но слагаме един срок "не по-късно от 30 дни". Но всеки, който сключва договор - тютюнопроизводителят с организацията, която изкупува, има възможност, защото философията на закона е да се постави на договорна основа производството на тютюн, да уговори срок за изплащане такъв, какъвто той иска и какъвто се договорят. Така че аз поддържам чл. 12, ал. 3 да се приеме така, както е предложено и прието от комисията. (Владислав Костов разговаря с госпожа Ананиева)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Възникна съмнение дали не сме гласували ｧ 11. Аз знам, че не сме го гласували, тъй като водих заседанието. Но тук господин Костов припомня, че ние отложихме гласуването и на ｧ 10. Но нека да приключим с ｧ 11 и след това ще видим и ｧ 10.
Има едно-единствено предложение. Предложението е в редакцията, която е предложила комисията - числото "30" да се замени с числото "15".
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 165 народни представители, за - 62, против - 51, въздържали се - 52.
Не се приема това предложение.
Други предложения по ｧ 11? - Няма.
Моля да гласувате ｧ 11 в редакцията, предложена от комисията.
От общо гласували 144 народни представители, за - 132, против - няма, въздържали се - 12.
Параграф 11 е приет.
А по ｧ 10 стана дискусията.
Моля, господин Ройнев!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН РОЙНЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо председател! Параграф 10 вчера беше отложен, поради изтичане на времето, което имахме до почивката, до прекъсване на заседанието, и аз предлагам сега да продължим с ｧ 10, да го приемем, който не е гласуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Нямаше възможност да довършим всички предложения.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН РОЙНЕВ: Имаше хора, които желаеха да се изкажат. Той е прочетен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, прочетен е, разполагате с него и няма да се чете наново.
Господин Хасан Али има думата.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние почнахме дебатите по ｧ 10, не сме приключили с дебатите и не сме гласували за ｧ 10. Става въпрос за чл. 11 от закона.
Аз вчера дори предложих да отпадне ал. 2, но след като разговарях с моите колеги, разбрах, че няма да отпадне тази ал. 2. Предлагам вторият компромисен вариант, предлагам просто една редакционна поправка към текста на комисията.
Моето предложение е: "Всяка година до 31 март купувачите сключват договори с тютюнопроизводителите за количествата тютюн, които ще изкупят до 31 март на следващата година".
Този текст обединява ал. 2 и ал. 3. Има обаче две думи различни от текста, който ни се предлага. Текстът е много по-ясен, много по-точен, не дава възможност за шикалкавене и за отбягване от отговорност, тъй като министърът на земеделието и хранителната промишленост издава заповед за квоти, райони, типове, произходи и т.н., а след това никой не изпълнява заповедта на министъра.
Мотивите са следните, уважаеми колеги, и с тях свършвам.
На първо място моето предложение е - обединяват се текстовете на ал. 2 и ал. 3 в един точен и ясен текст.
На второ място за текста на комисията от 12 членове гласуваха само 7, уважаеми колеги. Защото законът фактически с този предлаган текст не задължава никого с общата формулировка "се осъществява, се сключват" и т.н.
Искам да заявя от тази трибуна, че общите формулировки са причината този закон да не се изпълнява и спазва досега както трябва. Едно е 25 купувачи да сключват договори с производителите на тютюн, друго е 100 хил. и кусур тютюнопроизводители да тръгнат да търсят купувачите за сключване на договори.
Ако се приеме текстът без поправка, без редакционна поправка, има вероятност в дадено селище, примерно в община Дупница, Гоце Делчев или Кирково да не отиде нито един купувач да сключва договор и с това да имат двойни санкции тютюнопроизводителите. Един път - тютюнът им да не се изкупува на пазарни цени, а само на база минимални изкупни цени от Фонд "Тютюн" и втори път - да бъдат лишени от премиите. А ние желаем днес, приемайки тези поправки, да увеличим родното производство на тютюн. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря, но имам чувството, че повтаряме плочата. Това беше предложението, което се направи, господин Моньо Христов го подкрепи, доколкото си спомням, да не почваме отначало.
Ясно е, предлага се алтернативен текст на ал. 2 и ал. 3, обединени в един текст, който е депозиран навреме, раздаден е и всички разполагате с него, и се поддържа в залата.
Господин Костов има думата.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз няма да повтарям това, което каза тук господин Али, но ако не се приеме това предложение за текст на ал. 2 на чл. 11, което направи господин Али, искам да обърна внимание върху предложението на комисията по ал. 2, че текстът "които се сключват в началото на всяка производствена година, но не по-късно от 31 март" създава известни ограничения в процеса на сключването на договорите. Защо трябва да се сключват в началото на всяка производствена година, а някои да не искат да се сключват и фючърсни сделки, тоест сделки, които предварително се правят, и по този начин купувачът може да участва във финансирането на производствения процес. Защо трябва да го ограничаваме? Ние трябва да посочим само крайната дата.
Аз мисля, че тук въпросът е до коректност, защото комисията прави един нов закон на практика и затова мисля, че не е коректна и забележката на господин Ройнев, че не съм направил предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие предлагате да отпаднат думите...
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Просто искам да кажа, че тук "които се сключват в началото на всяка производствена година" е абсолютно излишно и да остане "които се сключват не по-късно от 31 март".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предлагате отпадане, това е в рамките на правилника. Ще го гласуваме.
Други предложения? - Господин Коста Андреев има думата.
КОСТА АНДРЕЕВ (ПГДЛ): Аз все пак мисля, че не това, което господин Владислав Костов предлага, а това, което Хасан Али предложи, като редакционна поправка е като че ли по-разумно да го възприемем. То създава една по-голяма точност и дисциплинира материята, вкарва я в едно. Ние всъщност ще вземем да обединим двете алинеи - 2 и 3 и формулата става много по-точна и по-ясна. Това е чисто редакционна поправка и аз мисля, че няма защо толкова да дискутираме по нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Петко Ганев по същия въпрос.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми господин Костов! Правя реплика към Вашето изказване и предложение да отпадне текста "в началото на всяка производствена година". Моля да следите внимателно цялата логика на закона.
Ние приехме вече един текст, с който фирмите, които ще изкупуват тютюн, са задължени до 31 декември на годината да представят своите искания пред министъра, министърът ще трябва да издаде заповед за райониране, за количества и т.н. и оттогава трябва да започне вече договарянето, след като се издаде заповедта на министъра. Сега Вие предлагате нещо друго - фючърсни сделки и т.н. Това при тютюна просто не е възможно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други реплики? - Няма.
Оформиха се две предложения. Първото е на народния представител Хасан Али, подкрепено от господин Костов и от господин Коста Андреев, доколкото следих дискусията, да се заменят предложените две алинеи втора и трета с една-единствена алинея втора със следния текст: "Всяка година до 31 март купувачите сключват договори с тютюнопроизводителите за количествата тютюн, който ще изкупят до 31 март на следващата година".
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 179 народни представители, за - 74, против - 38, въздържали се - 67.
Не се приема това предложение.

Второто предложение, при положение, че... Оттегляте ли го?
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Костов оттегля предложението си.
Моля, гласувайте текста на ｧ 10 така, както е предложен от комисията - чл. 11 с три алинеи!
От общо гласували 148 народни представители, за - 125, против - 12, въздържали се - 11.
Приет е ｧ 10.
Параграф 11 вече гласувахме.
Параграф 12!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН РОЙНЕВ: По ｧ 12 няма направени предложения от народни представители, но комисията прави предложение по чл. 13 както следва:
"След думите "данните за" се добавят думите "договорените и" или чл. 13 придобива следната редакция:
"Чл. 13. Данните за договорените и продадените от производителя количества тютюн се записват в регистъра на общинската администрация към общината, в която са регистрирани."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли допълнителни предложения в залата?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН РОЙНЕВ: Бих искал само да съобщя, госпожо председател, че за този текст са гласували "за" всички присъстващи членове на комисията, "против" и "въздържали се" - няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, гласувайте ｧ 12 така, както се предлага от комисията единодушно!
От общо гласували 135 народни представители, за - 135, против - няма, въздържали се - няма.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН РОЙНЕВ: В раздадения материал има допусната грешка - повтаря се ｧ 12. Моля колегите да считат, че това е ｧ 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Или 12а, за да не бъркаме нататък. Защото след това трябва да преномерираме всички.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН РОЙНЕВ: Да, 12а.
По ｧ 12а има направено предложение от господин Красимир Премянов и група народни представители - техен ｧ 10:
"ｧ 10 - чл. 14 се изменя така:
"Неизкупеният до 30 март на следващата година тютюн, произведен при спазване на изискванията на този закон, се изкупува от лицата по чл. 11, ал. 2 от закона за средствата от фонд "Тютюн" по установените минимални изкупни цени."
Има направено предложение от господин Хасан Али - негови ｧ 2 и 3 от неговото предложение, като ｧ 3, чл. 14 се изменя и допълва както следва:
"Думите "неизкупеният до 30 април" се заменят с "неизкупеният до 31 март".
Становище на комисията:
Комисията не приема предложението на господин Красимир Премянов и група народни представители.
Комисията приема предложението на господин Хасан Али и предлага да се добави в чл. 14 на закона в началото на изречението думата "недоговореният и". А също така да се добави пред думата "неизкупеният" думата "договореният".
Член 14 да се състои от две алинеи, като текстът на чл. 14 стане ал. 1 и се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
"Ал. 2. Изкупуването и изплащането от фонд "Тютюн" се извършва в двумесечен срок."
Или чл. 14 придобива следната редакция:
"Чл. 14. Ал. 1. Недоговореният и договореният неизкупен до 31 март на следващата година тютюн, произведен при спазване на изискванията на този закон, се изкупува от лицата по чл. 11 по договор с председателя на Управителния съвет на фонд "Тютюн" и със средствата от фонда по установените минимални изкупни цени.
Ал. 2. Изкупуването и изплащането от фонд "Тютюн" се извършва в двумесечен срок."
За този текст са гласували "за" - 8, "против" - няма, "въздържали се" - 2 народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Поддържат ли се други предложения по този текст? - Не.
Моля, гласувайте ｧ 12а, който включва нова редакция и текст на чл. 14 от действащия закон с две алинеи!
От общо гласували 135 народни представители, за - 130, против - няма, въздържали се - 5.
Параграф 12а е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН РОЙНЕВ: Глава пета от сега действащия закон, озаглавена "Изкупни цени", ｧ 13.
Има направено предложение от господин Хасан Али - негов ｧ 3.
"ｧ 3. Създава се нова ал. 2 на чл. 17:
"Ал. 2. Минималните изкупни цени се индексират към 30 септември на производствената година в зависимост от официално обявеното нарастване на инфлацията."
Сегашната ал. 2 на чл. 17 да стане ал. 3."
Становище на комисията:
Не се приема предложението на господин Хасан Али.
Комисията предлага нов текст на ал. 2:
"Ал. 2. Минималните изкупни цени се изменят, когато условията, при които са определени, се изменят съществено по ред, определен в правилника за приложение на закона."
Сегашната ал. 2 да стане ал. 3."
Чл. 17 придобива следната редакция, без да чета първа алинея, в която фактически не се предлагат промени.
"Ал. 2. Минималните изкупни цени по отделни типове тютюн се изменят по ред, определен в правилника за приложение на закона, когато условията, при които са определени, са се изменили съществено.
Ал. 3. Цените по ал. 1 и ал. 2 се обнародват в "Държавен вестник".
За текста са гласували 6 народни представители, "против" - няма, "въздържали се" - 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата господин Петко Ганев.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги. Искам предварително да кажа, че не съм направил писмени предложения по този текст и това, което сега ще предложа на вашето внимание, ако има разбиране от всички парламентарни групи, моля да се прогласува. Тук явно става въпрос за индексиране на минималните изкупни цени в зависимост от инфлацията. Текстът, както сега е заложен, става въпрос за ал. 2 на чл. 17. Текстът, както сега е записан и е прогласуван от комисията, дава право индексирането да се определя с правилника за приложението на закона. Аз обаче искам да предложа на вашето внимание сроковете, в които ще се индексират минималните изкупни цени, да заложим със закона, а не да оставим това да се решава с правилника. А редът и начинът, по който ще стане индексирането, да стане наистина с правилника за приложението на закона.
За това си позволявам да предложа на вашето внимание нов текст на ал. 2 на чл. 17:
"Ал. 2. Минималните изкупни цени по отделните типове тютюн се индексират към 15 юли и към 15 октомври на производствената година съответно за едролистните и ориенталските тютюни в зависимост от официално обявената инфлация по ред, определен с правилника за приложение на закона."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изцяло извън правилника е такъв текст. Само, ако има съгласие!
Има думата господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаема госпожо председател, взимам думата, тъй като бях провокиран от изказването на господин Петко Ганев, което изцяло одобрявам, защото текстът, който е записан в момента, говори за съществено, ако има съществено изменение. Обаче няма кой да провокира Министерския съвет. В случая си създаваме един тежък ред - докато стигне това, за да се разглежда в Министерския съвет, да се направи изменение в правилника и т.н. И наистина, чрез закон ние трябва да задължим Министерския съвет, съгласно правилника, да спазва тези дати.
Мисля, че датите са удачни, както е удачна и датата на господин Хасан Али във връзка с неговото предложение. Но именно възможността за двете дати - 15 юли и 15 октомври, е добра и по този начин наистина ще може да се извършва една нормална индексация. Аз имах друго предложение, щях да го предложа като редакционен текст, но с това, което предлага господин Петко Ганев мисля, че е добре и смятам, че залата трябва да го приеме, въпреки нарушението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Нека да чуем още становища. Има думата господин Будимов.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, в текста на ал. 2, чл. 17 се казва, че когато условията, при които са определени минималните изкупни цени, са се променили съществено.
Народното събрание не може да използва неопределени категории. Категорията "съществено" за едни може да означава едно, за други може да означава друго. Тоест степента на тази думичка "съществено" не е добре определена.
Ето защо ние ще подкрепим предложението на господин Ганев, където ясно и точно се дават датите, без да може да се играе със самата думичка "съществено". Защото министърът на земеделието може да каже: "Условията не са се променили съществено", тютюнопроизводителите да казват: "Да, променили са се..." и оттук нататък спорът става безпредметен, ще бъде в полза именно на министъра, който има тези правомощия.
Затова ние, от Съюза на демократичните сили, ще подкрепим предложението на господин Ганев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Има думата господин Калин Димитров.
КАЛИН ДИМИТРОВ (ПГДЛ): Мисля, че се изясни едно общо съгласие в залата - да се подкрепи текстът на чл. 17, ал. 2, така както го предложи господин Ганев. Аз също го подкрепям.
Предлагам да не дискутираме повече и да пристъпим към гласуване, като апелирам към колегите да подкрепим предложението за ал. 2 на колегата Ганев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Доколкото разбирам, съгласие. Да чуем още една парламентарна група и председателя на комисията. Има думата господин Хасан Али и след това ще помоля господин Ганев да прочете още един път текста, защото не разполагаме с него.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз бях направил предварително предложение за чл. 17, ал. 2, но подкрепям предложението на колегата Ганев. В сега действащия правилник за приложение на закона има един срок - 30 юни. Всички специалисти от тютюневия бранш са единодушни, че този срок е неподходящ, в това число и старши научни сътрудници, които изпращат писма до нас в тази връзка.
Следва да има два срока - за едролистните тютюни един срок, за шестмесечието вече господин Карамфилов ще има необходимите данни за ръста на инфлацията, 15 юли е удобен срок, и за ориенталските тютюни - 15 октомври, тъй като за деветмесечието отново господин Карамфилов ще даде необходимите данни за ръста на инфлацията.
Защо следва да имаме срокове? Защото, ако няма срок, чиновникът ще се прави на ударен и няма да направи нищо необходимо, въпреки високия ръст на инфлация, да предложи индексация на изкупните цени на тютюна. Затова подкрепям това предложение и вярвам, че всички единодушно ще гласувате за приемането му. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Господин Ройнев, Вие ще възразите ли?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН РОЙНЕВ: Не, аз приемам предложения текст. Моля господин Ганев да го представи писмено, а ако трябва - да го прочете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, моля, има думата господин Петко Ганев да представи текст, който събира подкрепата на цялата зала, както разбирам, с което ме оневинява като нарушител на правилника.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря, госпожо председател. Благодаря и на колегите от залата за разбирането.
Сега ще ми разрешите само да прочета текста и след това ще го представя в писмен вид в комисията.
"Чл. 17. ал. 2. Минималните изкупни цени по отделните типове тютюн се индексират към 15 юли и към 15 октомври на производствената година, съответно за едролистните и ориенталските тютюни, в зависимост от официално обявената инфлация по ред, определен с правилника за приложение на закона." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, режим на гласуване. Гласуваме ал. 2 - алтернативен текст на това, което имате като първоначално предложение.
От общо гласували 157 народни представители, за - 157.
Приет е този текст на ал. 2.
Моля сега да гласувате параграф 13 като цяло, който включва тази ал. 2, и ал. 3, предложена от комисията.
От общо гласували 160 народни представители, за - 160.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН РОЙНЕВ: Параграф 14. Има направено предложение от господин Коста Андреев и група народни представители - техен параграф 6:
"ｧ 6. Създава се нова глава шеста със следното съдържание:
Глава шеста - премиране на тютюнопроизводителите"
В същия параграф има направени и други предложения. Госпожо председател, ако разрешите да прочета и другите предложения в параграф 6?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН РОЙНЕВ: В параграф 6 в предложението на господин Коста Андреев и група народни представители се предлага създаването на нов чл. 18а:
"Чл.18а. Ал. 1. За регулиране производството на тютюн на тютюнопроизводителите се предоставят безвъзмездно парични средства - премии от фонд "Тютюн".
Ал. 2. Премията се определя по типове и произходи за килограм тютюн, произведен и изкупен при спазване изискванията на този закон.
Ал. 3. Премия не се предоставя за тютюн, произведен в нарушение на чл. 5 и чл. 10а.
Ал. 4. Управителният съвет на фонд "Тютюн" предлага на Министерския съвет размера на премиите по ал. 1.
Ал. 5. Решението на Министерския съвет по ал. 4 се обнародва в "Държавен вестник"."
Има направено предложение от господата Петко Ганев и Георги Юруков, тяхна точка 3, в параграф 6 се прави следното изменение и допълнение:
В чл. 18а, ал. 2 след думите "произведен и изкупен" се добавят и думите "в процент от утвърдените минимални изкупни цени".
Становище на комисията: приема параграф 6 от законопроекта на господин Коста Андреев и група народни представители и точка 3 от предложението на господата Ганев и Юруков.
Комисията предлага в ал. 3 на чл. 18а да отпаднат думите "чл. 10а", а да се добавят думите "чл. 11, ал. 2".

Новата глава шеста придобива следното наименование: "Глава шеста. Премиране на тютюнопроизводителите".
За това заглавие на глава шеста са гласували: "за" - 11, "против" - няма, "въздържали се" - няма.
Член 18а придобива следната редакция:
"Чл. 18а. Ал. 1. За регулиране производството на тютюн на тютюнопроизводителите се предоставят безвъзмездно парични средства - премии от фонд "Тютюн".
Ал. 2. Премията се определя по типове и произходи за килограм тютюн, произведен и изкупен при спазване изискванията на този закон в процент от утвърдените минимални изкупни цени.
Ал. 3. Премия не се предоставя за тютюн, произведен в нарушение на чл. 5 и чл. 11, ал. 2.
Ал. 4. Управителният съвет на фонд "Тютюн" предлага на Министерския съвет за утвърждаване размера на премиите по ал. 1.
Ал. 5. Решението на Министерския съвет по ал. 4 се обнародва в "Държавен вестник"."
За този текст са гласували: "за" - 6, "против" - няма, "въздържали се" - 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Какви предложения има по този текст? - Господин Хасан Али.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Защо този текст се прие само с 1 глас повече "за", а главата е за премиране на тютюнопроизводителите. Би следвало, както одеве гласувахме всички "за", без нито един "против" и "въздържали се" да приемем тази глава.
С две думи да ви обясня защо това стана така. Уважаемите колеги, когато приемат тук решения за пряко премиране на тютюнопроизводителите и аз им благодаря много за това, че приемат предложенията за пряко премиране на тютюнопроизводителите, имат предвид даване на преки премии на непосредствените производители - тези, които осигуряват златното перо за държавния бюджет и значителна част от валутните приходи на Република България. Но в действителност, уважаеми колеги, особено за едролистните тютюни тип "Виржиния", тип "Бърлей" премиите не се получат от непосредствените производители на тютюн. Ако ви кажа, че някои посредници, частни фирмаджии са получили по 5 - 6 млн. лв. премии, стотинка не са дали като премия на производителите - онези, които са дали по 5 тона "Виржиния" или "Бърлей" не зная дали ще ми повярвате. За това имахме доста дебати по този член. Затова само с 1 глас вповече се прие този текст.
Затова, уважаеми колеги, аз предлагам една редакционна поправка към предлагания текст на чл. 18а на водещата комисия. Можем да отстраним този недостатък, за който говорих преди малко, със следната поправка на ал. 1 на чл. 18а:
"Ал. 1. За регулиране производството, на физически лица, производители на тютюн, се предоставят безвъзмездно парични средства - премии от фонд "Тютюн".
Значи аз вместо думите "тютюн на тютюнопроиз-водителите" предлагам тази добавка. Ако колегите-юристи сметнат, че не бива да се пипа ал. 1, тогава ал. 1 да остане така както е, следващите алинеи също, можем да запишем като отделна алинея, например след ал. 2 да напишем отделна алинея: "Преките премии за тютюна се предоставят на физическите лица, производители на тютюн". Отделна алинея. Но трябва да направим нещо, иначе ще излезе така, че депутатите осигуряват милиони левове преки премии, но не за земеделските производители, а за онези посредници, които не са пипнали едно листо тютюн. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Фактически Вие предлагате да се разшифроват тютюнопроизводителите като физически лица - тютюнопроизводители.
Господин Будимов.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Действително най-сериозният недостатък в работата на фонд "Тютюн" е именно това, че премирането не отива директно към производителя. Знаем много добре каква е сега практиката, че много хора изкупуват тютюн и едновременно с това те го регистрират като произведен от тях тютюн.
Колеги, моля ви да обърнете внимание на следния факт. Много фирми изкупуват тютюн и го регистрират като произведен от тях тютюн. По този начин те взимат премията, която не отива, както каза господин Хасан Али, в действителния производител на тютюна. А има сведения, че особено, както каза и господин Хасан Али, при едролистните тютюни се получава премия в размер на милиони и десетки милиони левове, която не отива в производителите.
Ако ние приемем текста на господин Хасан Али, това означава, че директно ще стимулираме производителя, а не прекупвача - този, който стои между производителя и регистрацията на произведения тютюн. Разбира се, аз си давам сметка, че юридически това е малко трудно осъществимо. Затова предлагам Народното събрание, макар и пак малко в нарушение на правилника, тъй като това предложение не е дадено писмено, да се приеме като ал. 3, както спомена господин Хасан Али и тогава нещата в този закон ще се изчистят.
Мога да ви кажа определено, че и кооперации, които са изкупили определени количества тютюн, получават премиите за изкупения тютюн, които не отиват в производителите. Ползват се за други цели. Така че едно от условията тютюнопроизво-дителите да имат интерес да произвеждат все повече и повече тютюн при едно добро премиране и добра цена е да приемем текста, който предлага господин Хасан Али. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма да правим повече нарушения на правилника, още повече, че предишното беше с пълен консенсус. Но изцяло в съответствие с правилника е предложението за вмъкване на думи, или отпадане на думи. В случая става дума за предложение "тютюнпроизводителите - физически лица". Това е предложението, което евентуално ще гласуваме.
Да чуем господин Ройнев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН РОЙНЕВ: Аз, госпожо председател, не съм съгласен предложения, които не са направени в комисията надлежно, по правилника, повече ние да допускаме да се правят сега в залата. Това е първо.
Второ, аз имам един въпрос, уважаеми колеги. Какво ще правим с хората, които са взели под аренда земя и които са наели работници, за да обработват тази земя и произвеждат тютюн? Кой ще получи премията? Вторият ми въпрос е тези кооперации, които произвеждат тютюн, те физически лица ли са? И да не задавам повече въпроси.
Аз предлагам, уважаема госпожо председател, да подложите на гласуване предложения текст от комисията, който надлежно докладвах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Дублика на господин Хасан Али.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Добре, че колегата Ройнев каза за какво става въпрос. Нито един обикновен тютюнопроизводител не може да вземе нито земи от Държавния поземлен фонд, нито от общинския поземлен фонд. Това е всеобща практика. Взема оня, който е паралия, оня, който е станал милионер благодарение и на това, че ние тук мислим, че даваме преки премии на горките тютюнопроизводители. А фактически тези хора, едрите арендатори вземат премиите, включително и преките премии.
За да не стане това, ако не се приеме, уважаеми колеги, моята добавка от четири думи, аз предлагам само добавка от две думи. Моля и колегите юристи да ми помогнат в това отношение. След думата "тютюнопроизводителите" да се сложи " - физически лица". И продължава текстът. Не разбирам защо не се приема този текст. Защото преките премии отново ще отидат там, където не трябва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Моньо Христов.
Поправката не е редакционна. Тя е съществена, защото изключва юридическите лица, в това число и кооперациите. Затова по нея правим дебати, но гласуването няма да е толкова просто.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаема госпожо председател, аз, първо, искам една редакционна корекция - да отпадне думата "безвъзмездно". Аз не разбирам смисъла, който е вложен тук - безвъзмездно. Така или иначе, те си получават премии - безвъзмездно, възмездно, каква връзка има тук не знам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Дали си плащат за премиите, може би.
МОНЬО ХРИСТОВ: Второ, аз мисля, че господин Хасан Али е прав, но, за съжаление, предложената от него формула - физически лица, би трябвало да се продължи още с "вписани в регистъра на общината". Ние, така или иначе, възприехме, това го има в закона и ако искаме да знаем кой получава премиите, трябва да знаем наистина кои са тютюнопроизводителите. Тютюнопроизводителите ги знаем, защото те са вписани в регистъра. Вярно е, има такъв шанс една част, един да стане отчасти производител - една трета, а две трети да стане прекупвач или изкупвач. Има и такава възможност като вариант. Но все пак в регистъра се вписват повече тютюнопроизводителите.
Тъй като в момента не можем да изгладим текста, предлагам да го отложим, да бъде изгладен в съответствие със закона и тогава, за да стане ясен, да го гласуваме. Така че моята молба е с двете ми предложения текстът да бъде отложен.
ИВАН БУДИМОВ (от място): Това е процедура за отлагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, това е процедурен въпрос. Възражения по процедурата?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН РОЙНЕВ: Госпожо председател, аз възразявам против становището на господин Моньо Христов. Текстът беше много обстойно обсъждан със специалисти в бранша. Това "безвъзмездно" трябва задължително да бъде записано, защото се дават пари. Те са възмездни или безвъзмездни. Това е термин, който се използва, който задължително трябва да бъде включен в закона. Мисля, че текстът е добър, неатакуем, консултиран е и с юристи. Затова моля да бъде подложен на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагане гласуването на параграф 14, който засяга нов текст и нов чл. 18а, заедно с глава шеста "Премиране на тютюнопроизводителите".
От общо гласували 135 народни представители, за - 26, против - 61, въздържали се - 48.
Не се приема това предложение.
По същия текст заявиха желание да се изкажат още господин Калин Димитров и господин Коста Андреев. Да чуем и техните изказвания преди да преминем към гласуване.
КАЛИН ДИМИТРОВ (ПГДЛ): Идеята, която господин Хасан Али развива, е добра, но предложението, което прави за вписване на физическите лица, аз мисля, че не е удачно, защото по режима на физически лица, господин Али, са и едноличните търговци. Примерно, аз ще се регистрирам като едноличен търговец и ще си правя това, което и по-рано правя.
Освен това, предложението, което прави колегата Христов - "само вписани в регистъра", това значи да закрепостим нашето селско стопанство, специално тютюнопроизводството, фактически до производство на отделния производител, да изключим фактически юридически лица , кооперации и други юридически лица, които ще организират, които ще правят модерно тютюнопроизводство, те да не получават премии. Някак не се връзва. И мисля, че е добро решението с този член. Този проблем да се решава за премирането и на тези, които ги наемат под аренда, когато се договарят да произвеждат тютюн, да се записват клауза в договора, че процент от премията - дали ще бъде 80 или 90 на сто, да бъде за този, който реално произвежда тютюн, а не от предприемача.
Аз подкрепям текста на чл. 18а така, както е формулиран и приет от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Коста Андреев.
КОСТА АНДРЕЕВ (ПГДЛ): Колеги, явно ние всички сме съгласни с философията на този израз - прякото премиране, защото знаем през последните години какви далавери, пък и мошеничества имаше, свързани с предоставянето на тези премии не непосредствено на производителите.
ИВАН БУДИМОВ (от място): И кредити така се вземаха.
КОСТА АНДРЕЕВ: Да, точно така. Това го знаем всички. Затова искахме в този закон да намерим формула, която да предотврати тези безобразия, които се случваха. Това наше общо желание обаче не може да намери точната формулировка. Може би тук да запишем "За регулиране производството на тютюн пряко на тютюнопроизводителите". Само думата "пряко" да добавим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Пряко, или непосредствено на тютюнопроизводителите.
КОСТА АНДРЕЕВ: А след това вече в заключителните разпоредби или накрая да обясним какво разбираме ние под тютюнопроизводител. Кой е тютюнопроизводител по смисъла на този закон?
ЙОРДАН РОЙНЕВ (от място): Това ще бъде записано в правилника.
КОСТА АНДРЕЕВ: Не в правилника. Обикновено в много закони сме си изяснявали какво подразбираме например под семейство, какво подразбираме под тези термини, които се използват. И тук можем в края на закона да определим какво подразбираме под думата "тютюнопроизводител". Кой е тютюнопроизводителят сега в България? Ясно е, че не е само този, който непосредствено физически - такива ще има, разбира се, но и арендаторът, който да кажем произвежда тютюн и се договаря с наемни работници. Договорът си е съвсем друго нещо, което съществува между тях. Той също е производител на тютюн, нали? И такива тютюнопроизводители ще има.
Следователно този термин "тютюнопроизводител" се нуждае от едно изясняване, уточнение. Мисля, че по този начин ние ще решим спора. А тук да запишем: "За регулиране производството на тютюн пряко на тютюнопроизводителите се предоставят безвъзмездно парични средства - премии от фонд "Тютюн".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Господин Петко Ганев.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, моето предложение ще бъде за едно допълнение към ал. 2. Благодарение на разбиранията на народните представители приехме един текст в чл. 17, ал. 2, свързан с индексация на минималните изкупни цени. Ето защо аз предлагам в ал. 2 след думата "минимални" да се сложат в скоби "(индексирани) изкупни цени". Тоест, да се свърже с текстовете, които касаят минималните изкупни цени да бъдат свързани с индексацията, която приехме с ал. 2 на чл. 17. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Но ако има само едно възражение, пак не можем да го гласуваме. Има ли възражения? - Не.
Тогава мога да поставя на гласуване, в съответствие с правилника, дотук три предложения. Едното е за отпадане на думата "безвъзмездно".
Господин Христов, поддържате ли предложението си да отпадне думата "безвъзмездно", след като чухте разясненията?
МОНЬО ХРИСТОВ (от място): Да, поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поддържате го.
Другото предложение е на господин Коста Андреев да се включи думата "пряко", което отразява идеята и на господин Хасан Али.
И третото предложение, което вече не е редакционно, а съществено, "минимални (индексирани)" - само при условие на съгласие.
Това ли са предложенията? Съгласен ли е председателят на комисията?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН РОЙНЕВ: Да, аз казах, госпожо председател, че не съм съгласен с отпадането на "безвъзмездно" и още един път моля господин Моньо Христов да оттегли предложението си, защото става дума после за санкции на тези хора, които ще получат тези премии. Ние сме го консултирали с финансисти и така трябва да бъде записано, господин Христов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Независимо от това, не се оттегля. Той има право според правилника.
МОНЬО ХРИСТОВ (от място): Добре, оттеглям го.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тогава поставям на гласуване двете думи една след друга, така, както бяха обосновани - към ал. 1 след думата "тютюн" да се добави думата "пряко". Ясно е за какво става дума. Текстът би станал: "пряко на тютюнопроизводителите се предоставят безвъзмездно парични средства..." и т.н., което не свежда нещата само към физическите лица, а едновременно насочва към премиране на непосредствените производители.
От общо гласували 139 народни представители, за - 132, против - 6, въздържали се - 1.
Приема се тази добавка.
Втората добавка, която беше направена в съответствие с преди това приетия с общо съгласие нов текст, предложен от господин Петко Ганев, е в ал. 2 след думата "минимални" да се добави "индексирани" - става дума за изкупните цени. Моля режим на гласуване.
От общо гласували 136 народни представители, за - 135, против - няма, въздържали се - 1.
Прието е това предложение.
Моля да гласувате ｧ 14 като цяло с тези две поправки.
От общо гласували 133 народни представители, за - 132, против - няма, въздържали се - 1.
Приет е ｧ 14 - "Премиране на тютюнопроизводителите".
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН РОЙНЕВ: По ｧ 15 има невнесено предложение от господин Коста Андреев и група народни представители - техния ｧ 7. Предлага се сегашните глави 6, 7, 8 и 9 от досега действащия закон да станат съответно глави 7, 8, 9 и 10. То се налага от това, което ние приехме, с новата глава, която включихме в текста, който гласувахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате. Би следвало и без гласуване да стане това преномериране, след като сме включили нова глава вътре в текста. Но за по-сигурно да гласуваме в ｧ 15 предложението за преномериране съответно на главите 7, 8, 9 и 10.
От общо гласували 129 народни представители, за - 128, против - 1, въздържали се - няма.
Параграф 15 е приет. С това стигнахме до глава седем - "Фонд "Тютюн", която остава за следващия път. Благодаря на господин Ройнев.
Ще направя съобщение за парламентарния контрол.
Парламентарният контрол за утре, петък, 13 декември, включва:
1. Заместник-председателят и министър на териториалното развитие и строителството Дончо Конакчиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Емил Капудалиев и на питане на народния представител Димитър Дойчинов.
2. Заместник-министър председателят и министър на икономическото развитие Румен Гечев ще отговори на актуални въпроси от народните представители Кристиян Кръстев и Клара Маринова.
3. Министърът на здравеопазването д-р Мими Виткова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Ана Миленкова.
4. Министърът на образованието, науката и технологиите Илчо Димитров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Димитър Иванов.
5. Министърът на земеделието и хранителната промишленост Кръстю Трендафилов ще отговори на актуални въпроси от народните представители Моньо Христов, Атанас Праматаров и Иван Будимов.
6. Министърът на отбраната Димитър Павлов ще отговори на актуални въпроси от народния представител Васил Михайлов.
7. Министърът на вътрешните работи Николай Добрев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Емил Капудалиев и на питане от народния представител Крум Славов.
8. Министърът на промишлеността Любомир Дачев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Руси Статков и на питане от народните представители Атанас Железчев и Димитър Дойчинов.
9. Министърът на труда и социалните грижи Минчо Коралски ще отговори на питане от народния представител Гюлбие Реджеб.
10. Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Румен Овчаров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев и на питане от народния представител Лорета Николова.
11. Министърът на транспорта Стамен Стаменов ще отговори на актуални въпроси от народните представители Димитър Иванов и Първолета Иванова и на питане от народния представител Крум Славов.
12. Министърът на финансите Димитър Костов ще отговори на актуални въпроси от народните представители Иван Сунгарски и Хасан Али.
13. Министър-председателят на Република България Жан Виденов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Васил Михайлов.
На основание чл. 77, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание министър Дончо Конакчиев е поискал отлагане със 7 дни на отговора на актуалния въпрос от народната представителка Меглена Плугчиева, а в заседанието за парламентарен контрол поради отсъствие от страната няма да могат да участват министрите Атанас Папаризов и Иван Маразов. Има думата по процедурен въпрос господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение е следното - утре на парламентарния контрол министър-председателят на Република България да отговаря първи. Натрупали са се огромен брой актуални въпроси или ако не е огромен броят им, то във всеки случай са с отдавна изтекъл срок по правилника на нашето Народно събрание. Не е нормално отново предконгресно той да бъде прикрит в края на списъка, така че да не отговаря на актуални въпроси, които аз съм задал и които чакат своя отговор.
Моля Ви, предупредете служителите, които са изготвили този списък и този ред на отговор, да променят реда, като първи отговаря министър-председателят на Република България господин Жан Виденов, а не някъде отново или да изчезне, или пък поради липса на кворум, или пък поради липса на време да не отговаря. Това е недостойно, това е неуважение към институцията Народно събрание.
Аз Ви моля, уважаема госпожо председател, да предприемете съответните необходими мерки, така че министър-председателят утре да отговаря в началото на парламентарния контрол. Мисля че това е и редно, и достойно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще предам Вашето предложение.
Съобщение:
Комисията по младежта, спорта и туризма ще проведе заседание днес, четвъртък от 14,30 ч. в зала 456. Ще разглежда проекти на наредби за приложение на Закона за физическото възпитание и спорта.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 14,00 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

СЕКРЕТАРИ:
Красимир Момчев
Станимир Калчевски