Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателите Нора Ананиева и Юнал Лютфи
Секретари: Красимир Момчев и Станимир Калчевски

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Въз основа на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - чл. 40 - предлагам днес програмата да бъде пренаредена като започнем с точки 9, 10 и 11 - законопроекти за ратификация и след това продължим програмата, както сме я приели, за да можем да гласуваме спешните ратификации.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 143 народни представители, за - 135, против - 1, въздържали се - 7.
Предложението се приема.

Уважаеми госпожи и господа народни представители! На 15 септември се навършва половин век от обявяването на България за република. Това е исторически акт в развитието на нашата държава. Той коренно измени формата на държавното управление. С обявяването на републиката бе осъществена мечтата на плеядата български възрожденци начело с Левски, Каравелов, Ботев за политическото устройство на свободна България като демократична република.
Неоспорима истина е, че не българският народ, а великите сили на Берлинския конгрес наложиха на току-що освободена България монархията и чуждата династия. Тя носи и главната отговорност за националните катастрофи и беди, които сполетяха България и българския народ. Попарени бяха народните идеали за народовластие и обединение на отечеството.
С референдума от 1946 г. българският народ в огромното си мнозинство и с подкрепата на основните политически сили, управляващи и опозиционни, решително отхвърли царската институция и установи демократичната република като своя съвременна форма на държавно устройство. Този акт бе в съзвучие с демократичните промени, които настъпиха в европейските страни след поражението на фашизма във Втората световна война.
За съжаление, наложеният тоталитарен режим не даде възможност да се изявят всички достойнства на последователния републиканизъм и неговата скала от юридически и морални ценности.
Демократичните промени в България след 1989 г. се осъществиха под знамето на републиката. Новата Конституция, приета от Великото Народно събрание в 1991 г., категорично утвърди републиката като форма на управление. Република България бе провъзгласена за демократична, правова и социална държава с парламентарно управление. Това бе политическа структура, която отговаря на историческите въжделения на българския народ и на съвременните му стремежи.
Правата и свободите на човека, традиционното общинско самоуправление, изграждането на гражданско общество органично се свързват с парламентарната република. В съзнанието на основните слоеве на народа тъкмо тя - Републиката, е най-подходящата форма на съвременно държавно устройство и въплъщение на идеята за демократично самоуправление. Всеки опит за връщане на монархията, за изменение на принципите на парламентарната република ще бъде неизбежно обърнат назад, към миналото и в противоречие с по-нататъшното ни демократично развитие.
Уважаеми народни представители, преди 50 години българският народ направи своя исторически избор. Конституцията от юли 1991 г. не само препотвърди волеизявлението на българския народ от 1946 г. в полза на републиката, но стана законова и политическа основа за развитието на българското общество и държавност. Тя е широката база за единението и съгласието - така необходими на нашето общество днес.
България е Република. Наш дълг е да я пазим и обогатяваме с новите ценности, които са в съзвучие с демократичните постижения на идващия ХХI век! Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството)
От името на парламентарна група има думата господин Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател на Тридесет и седмото Народно събрание! Уважаеми господин президент на републиката (няма го), уважаеми господин министър-председател! (Няма ги и тях - аз мисля, че кабинетът трябваше да присъства тук) Уважаеми госпожи и господа!
Многовековната ни национална история е изписана с ярки страници, с които не без основание се гордеем. Величието на подвига и саможертвата на редица бележи българи ни вдъхновява и задължава да продължим националното дело. Да бъдеш български държавник в началото на новото хилядолетие е дълг, осъзнаването на който има определени национални измерения. Безспорно едно от тях е отношението към формата на държавното управление. В тези празнични дни обръщането към историческото минало е необходимо за бъдещето на страната. Да търсим прогресивната форма е задължително изискване и неслучайно 50-годишният републикански период трябва да бъде оценен по достойнство.
Какво ни даде той? - В нашия републикански парламент можем да заявим спокойно: той, републиканският период определи и превърна на практика народа в истински суверен. Няма по-добра демократична процедура при осъществяването на представителната демокрация от парламентарната република. Днес тук, в тази зала, именно републиканските народни представители са еманацията на народната воля. Тези, които отстояват по-различно становище - отново благодарение на републиканската форма на управление, се ползват от възможността да доказват своята правота по демократичен път в републиканския парламент. Гаранция за това дава отново приетата републиканска Конституция.
Нека потърсим кратък отговор на въпроса какво би ни дала монархията в края на ХХ век:
Ако търсим представителност - да. Но нима тя не е възможна чрез демократични избори?
Ако търсим подходяща личност? - Добре, нека да си изберем!
Ако търсим истинска справедливост - нека обективно четем историята.
Ще илюстрирам справедливия характер на референдума, проведен през 1946 г., с изявленията на двама чужди наблюдатели, направени по онова време:
Водачът на чешката синдикална делегация господин Холц Франц: "Най-свободното допитване, каквото е възможно да стане в една демократична държава - това е гласуването, на което бяхме ние вчера свидетели. Аз съм очарован от начина, по който ставаше гласуването. Всеки имаше най-широка възможност да изрази своята воля".
Господин Бенуа Франшон - главен секретар на френските синдикати: "Видях в София преизпълнени от радост хора, които отиваха към урните с пълната увереност в резултата. Каквото и впечатление да добият за това допитване реакционните елементи, които не могат да гледат спокойно на народите да се сдобиват със свобода, то е искрен и могъщ израз на цял един народ, който желае да живее свободно.
За тази свобода и просперитета на родината сме тук и ние, господа народни представители. Нека опредметим девиза "Съединението прави силата" в името на нейното скорошно реално постигане.
Да ни е честит 50-годишният юбилей на нашата родина Република България! Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От името на Парламентарната група на Народния съюз има думата председателят Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Не знам в чия глава се роди нещастната идея да честваме 50-годишнината на републиката днес и би било интересно да го разберем, защото вчера господин Гиньо Ганев по телевизията заяви, че той не бил инициаторът. На мен ми се струва, че той е един от инициаторите. Той се надяваше много вие да го издигнете за президент, но изглежда, че няма да стане тази работа.


Защо казвам нещастната идея? Защото, уважаеми госпожи и господа, преди петдесет години, на 15 септември в Народното събрание от тази трибуна Васил Коларов не обяви република, а обяви народна република. (Шум и реплики в залата) Това е факт, който е регистриран и в дневниците. А който вчера е гледал телевизия, видя и господин Васил Коларов да произнася думите "Народна република". (Шум и реплики в блока на БСП) Народна република, да. Ако вие сте за народна република, за­що я махнахте? Вие гласувахте против народна република. Или забравяме някои неща? Или на вас ви отърва и така, и иначе. Но да вървим по пътя. (Шум и реплики в блока на БСП)
Така или иначе аз смятам, че не може да има в тази зала хора, освен чисти комунисти, както има някои между вас, а не социалисти, които да са още за народна република. Признайте го. Но аз мисля, че не го признавате. Защото, както каза вашият бивш вожд, защото и него отрекохте, Георги Димитров, народна република означава осъществяване на съветска власт при български специфични условия. Така ли беше? Така беше. (Шум и реплики в залата)
В Народния съюз - искам веднага да кажа - има поне една от партиите - Българският земеделски народен съюз, който е бил винаги за република, но никога за народна република. Защото при тази народна република, уважаеми госпожи и господа, хиляди земеделци, социалдемократи, демократи загинаха по лагерите и затворите и бяха пратени където според вас трябваше да загинат.
Аз искам да направя една малка историческа екскурзия. Първо, господин Васил Коларов и господин Георги Димитров провъзгласиха народна република. А нима на вас не ви е известно, че те бяха верни слуги на Сталин, на сталинизма? Нали и него отрекохте? Нима те не са тези, които... Да, да, господин Слабаков, вие пък се смеете, големият седесар който бяхте! (Оживление и шум в залата) Защото и Васил Коларов, и Георги Димитров бяха тези, които унищожиха вашите хора, унищожиха стотици и стотици комунисти, повече, отколкото тъй наречената фашистка власт успя да избие. Защото там, вие знаете много добре, аз няма да повтарям фактите, нима не ги знаете - колко хора загинаха в лагерите в Сибир. Благодарение на кого? Не на нас тука, не на някои, които са по-рано били. Или и това отричате? Е, дозавчера приемахте тези неща.
Нека първо да кажем за 26-о Народно събрание. Известно ли ви е и ако не ви е известно, аз се надявам, че поне нашите слушатели ще го чуят, че в това Народно събрание опозиционните партии - Българският земеделски народен съюз, Социалдемократическата партия, Демократическата партия отказаха да участват в изборите? Отказаха да участват в изборите и правиха бойкот на изборите. Мога безкрайно много документи да ви прочета. Слава Богу, излязоха вече от партийните архиви някои неща, но те са достатъчни, за да покажат какво е било.
Някои сега казват - били се провели изборите за 26-то Народно събрание, били се провели изборите за референдума едва ли не при пълна народна любов. Аз ще ви кажа: да оставим 30-те хиляди жертви в началните месеци, да оставим няколкото хиляди души, осъдени и избити от Народния съд. Но през 1946 г. - аз ще говоря само за най-фрапантните случаи, господин Кюранов сигурно си ги спомня - големият писател Трифон Кунев беше хвърлен в затвора един месец преди референдума. Не беше ли хвърлен в затвора пак един-два месеца преди този референдум Кръстю Пастухов, един голям български държавник, и, бих казал, незабравимият, действително честен социалдемократ Цвети Иванов? Нима лагерите не бяха препълнени от земеделци, социалдемократи и демократи?
Аз мога тук да ви чета документи, ваши документи, от партийния архив, в които се говори как от всички слоеве на населението, включително и от Българската православна църква, за която понякога сега роните сълзи и ходите по черкви да палите свещи, са пратени по лагери. От ваши документи, от ваши документи, господа комунисти! Аз говоря само за тези, които ги смятам за комунисти. А за хора, присламчили се към вас, като господин Георги Аврамов, не искам да говоря. Той действително беше се присламчил към СДС, беше един от големите хора на СДС, но известно е, че е израсъл по коридорите на властта, защото баща му и майка му бяха едни от най-известните хора.
Но да минем нататък. А правителството? От кого беше водено, кой беше ръководител на правителството? - Господин Ки­мон Георгиев. (Веселост в блока на мнозинството) Не е смешно, уважаеми господа. Кимон Георгиев, който направи три преврата и трите преврата - насочени против демокрацията. Три преврата. Четете Константин Муравиев, много хубаво описа всичко това. Нима в това правителство не беше и Дамян Велчев, не беше и Димо Казасов? Кои са те? Не са ли те точно хората, които унищожаваха периодично...
ДРАГОМИР ШОПОВ (от място): И Никола Петков беше в това правителство.
СТЕФАН САВОВ: Никола Петков не беше. Научете се да четете. Аз сега ще кажа кои са били в Земеделския съюз. Значи вие, не си знаете господин Шопов, големият... Значи ето на, господин Шопов не знае дори историята на Земеделския съюз. (Шум и реплики в залата)
Аз ще ви кажа господин Шопов кой е. От Земеделския съюз кои са? - Предателят господин Александър Оббов, предателят господин Стоян Тончев, предателят Георги Драгнев, които именно съсипаха Земеделския съюз и изпратиха след това на бесилката Никола Петков. Вие и това не знаете. Вие и това не знаете кои са били!
ДРАГОМИР ШОПОВ (от място): Кой беше заместник министър-председател?
СТЕФАН САВОВ: Заместник министър-председател? Ще ви го прочета. Заместник министър-председател беше господин Александър Оббов. Вие не помните. Аз ви говорих преди малко, че Земеделският съюз бойкотира изборите за 26-о Народно събрание. В 26-о Народно събрание няма истински земеделци, има за­ча­тъ­ци­те на оранжевите земеделци, има тези, които след това станаха оръдие на Георги Трайков, на Танчев и т. н. Четете историята. Аз мисля, че ще остане за поколенията, че господин Драгомир Шопов, толкова време главен редактор на "Земеделски знаме", не си знае историята. Това е покъртително, бих казал.
ДРАГОМИР ШОПОВ (от място): Аз много добре знам историята, господин Савов. Но не я изопачавам като вас.
СТЕФАН САВОВ: Излезте и ме опровергайте с документи. Никола Петков е министър, вие знаете много добре, на 9 септември, но не във второто правителство на Кимон Георгиев. Нима не знаете за бойкота на БЗНС?
ДРАГОМИР ШОПОВ (от място): Знам много добре.
СТЕФАН САВОВ: Кои бяха в това правителство - Стоян Тончев, може би ваш приятел, двадесет години агент на КГБ. Двадесет години агент на КГБ!
ДРАГОМИР ШОПОВ (от място): Приказки!
СТЕФАН САВОВ: Ама не е приказки! Двадесет години пращан в Съветския съюз от Ташкент в Самаркант и не знам къде си. Вие го знаете това нещо или не го знаете? (Шум и реплики в блока на БСП)
Вижте, аз ще говоря за Че Гевара, разбира се. Нима аз да съм го създал Че Гевара нещо?
БОРИС СТОЯНОВ (от място): Върнете ордена.
СТЕФАН САВОВ: Кой орден? Кой орден, господине? Аз не съм получавал орден за Че Гевара. За Че Гевара ще отидете да попитате може би господин Тодор Живков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Са­вов, изтече Ви времето. Още 10 секунди.
СТЕФАН САВОВ: Моето време биологически изтича, господин председател. Но времето на думите, които казвам... Те не са само мои, те са думи на хора, които действително вярват. И историческата истина трябва да излезе наяве. Тъй че ще ми поз­во­ли­те още две минути, никога не съм прекалявал с времето.
БОРИС СТОЯНОВ (от място): Времето свърши.

Тъй че това правителство беше...
ГЛАС ОТЛЯВО: Времето свърши. (Шум и разговори в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля за тишина!
СТЕФАН САВОВ: Спокойно! Спокойно!
И аз искам... Аз искам да кажа най-същественото. Ако вие, господа, сте именно за тази Народна република, така както обявява Васил Коларов, така както я афишира и Георги Димитров, кажете, нека се разберем! Гласувайте да се върне това име! Гласувайте, хайде де! Направете го! Но не щете да го направите, защото знаете каква ще бъде реакцията.
И мога да ви кажа едно, че не Васил Коларов по собствено, някакво, бих казал само, хрумване. Не, не. Защото това е решение... Васил Коларов е председател на Народното събрание и чете решение на това Народно събрание, в което участваха комунисти, земеделци продадени, които след това качиха на бесилката Никола Петков и толкова други наши приятели. Защото по-късно, господин Драгомир Шопов, на тази банка, на този стол седеше Никола Петков, когато го отмъкнаха за бесилката.
Но изглежда, че ще трябва да правим просветни курсове.
Така или иначе, искам отново да кажа, че Народен съюз - БЗНС, Демократическа партия не може да чества 50-годишнина от Народна република България. Не може да чества.
Аз смятам, че и вие не може да чествате. Но това си е ваша работа. Но ние не може да честваме.
И ако някой от вас дойде тук... Господин Драгомир Шопов не излезе да каже какво е била, че е Народна република. Не излезе да каже кои участват... Кои участват... Участвате заедно тогава с Кимон Георгиев начело, както казах вече кой е той... Професионални превратаджии, които три пъти свалят земеделски правителства.
ГЛАС ОТЛЯВО: Времето.
СТЕФАН САВОВ: Аз ви казах, времето на мен биологически изтича. Обаче времето на това, което казвам като историческа истина, е нещо, което вас ви тревожи. И ще ви тревожи.
ГЛАС ОТЛЯВО: Времето.
СТЕФАН САВОВ: Времето, господине, вижте, вие пък дето за първи път се явявате в Народното събрание (към Борис Стоянов), не съм ви чул гласа, оставете да ми говорите... Изберете се, поне три пъти, и то не в рамките на БСП или БКП, а излезте лично да се изберете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
СТЕФАН САВОВ: Да, благодаря и аз, господин председател.
Но мога да ви кажа едно, няма да честваме 50-годишнина на Народна република. Република е друг въпрос. Ние сме си приели всичките. Може да не сме всичките съгласни. Аз не съм дори подписал Конституцията, както знаете, но това е друг въпрос. Но Народна република, република, която създаде убийци, която създаде един терористичен режим, ние не можем да приемем. И вие не я приемате, колкото и сега да се правите незаангажирани. Не може в никой случай да приемате.
И днес да слушам лекции по конституционализъм и парламентаризъм от някои господа, които са били три пъти... Не се отнася за вас, господин Сендов. За друг човек се отнася. Три пъти са били народни представители в парламента на господин Тодор Живков, който нямаше нищо общо нито с Конституция, нито с парламент.
Така че, помнете това, няма да участваме в такива тържества. Не може да участваме! Защото сме дали много кръвни жертви, така че няма да участваме. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Васил Гоцев, от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители!
В историята на света има републики и монархии. Има тиранични монархии и демократични монархии. Има тиранични републики и демократични републики. Двата института са създадени исторически по едно и също време. И просто незнание на държавността е да се каже, че единият е по-стар, а другият по-модерен. Въпросът е коя е формата на управление, която един народ свободно избира. Коя е формата на управление, която по-добре приляга на традициите на този народ. В своята 13-вековна история България беше и е в момента 50 години република. Условията, при които тази република беше създадена, са известни на всички. Условия, при които България беше окупирана от една чужда армия, която всички вие от лявата страна сега намирате за тиранична. И смятате, че е била армията на един режим, с който нямате нищо общо.
Референдумът беше създаден в нарушение на всички съществуващи закони в тази страна. И беше създаден в един процент, който не може да постави този референдум, че наистина е създал една форма на управление, която е желана от българския народ.
Заедно с това България днес, по силата на действащата Конституция е република.
Никой от нас, от Съюза на демократичните сили, не се противопоставя на Конституцията, която действа, с оглед това да я съблюдава. Но ние не можем да приемем, че българският народ категорично е казал своята дума за формата на неговото управление. Самата Конституция дава възможност за това. И парламентарните пътища, които стоят пред нас, ще бъдат тези, които в едни условия на спокойствие, на една икономическа възможност и икономически подем при един парламент, който действително ще осигурява съотношенията в българския народ, ще реши веднъж завинаги или поне за много дълъг период от време каква да бъде формата на управление на България.
Разбирам много добре, че сте смутени! Смутени сте, ако щете от това, което част и от вашите симпатизанти приеха един човек, който представляваше династията, която беше свалена преди 50 години. Това ваше смущение е толкова по-силно, колкото бе голям и ентусиазмът при това посрещане.
Това ние го разбираме. Но ние не можем да разберем, че вие искате да чествате създаването на една република като форма, създадена от Коминтерна на диктатурата на пролетариата. Защото народната република в доктрината на Коминтерна е една от формите, удобна на диктатурата на пролетариата в онова време.
Нито Съюзът на демократичните сили, нито Народният съюз, изобщо обединените демократични сили, които днес сме единни, не може да се присъединим към такова едно честване. Защото да честваме това, означава да забравим потоците от кръв, които ако в момента потичаха от тези, които бяха убити поради това, че са гласували в това Народно събрание, ще трябва всички да газим до глезените в кръв.
Това не можем да приемем! А това беше плодът на народната република, която се създаде тогава.
България ще живее! Тя ще пребъде във вековете! Ще бъде такава, каквато българският народ я иска и такава, каквато българският народ изрази, свободна воля, когато има възможност за това. (Ръкопляскания в опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи няма.
Преминаваме към точка девета.
(Чавдар Кюранов желае думата от място)
Само по един от група. Само по един от група, господин Кюранов.
ЧАВДАР КЮРАНОВ (от място): Тогава ще направя реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма реплики. (Шум в залата) Извън дневния ред...
Има думата от Бизнесблока Христо Стоянов.

ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А господин Кюранов, ако е споменат поименно в речта на господин Савов, може в края на заседанието да вземе 2 минути като лично засегнат и да говори.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! Историята ни е свързана с много страдание и ако искаме да бъдем почтени, трябва да се върнем към времето на нашите възрожденци. Известно е, че България беше освободена в името на идеалите на нашите възрожденци. Онези, които дойдоха след Освобождението на България, добре се възползваха лично да наложат себе си и своите интереси, ползвайки възрожденските идеи.
СТЕФАН САВОВ (от място): Как не Ви е срам! Вие сте едно нищожество, професор Стоянов! Ами Стефан Стамболов?! Ами Драган Цанков?!
ХРИСТО СТОЯНОВ: Аналогично е... Аналогичен е и случаят, който имаме преди 50 години. Българският народ с волеизлияние прие и гласува република, но тези, които приеха републиката, не изпълниха завета на Левски "За чиста и свята република".
И аз мисля, че днес ние по един законен начин сме република и всички тук присъстващи сме се клели да спазваме Конституцията на Република България. И нека повече да нямаме тази помпозност. Нека повече по този въпрос да не внасяме съмнение, че ние сме република.
Поклон към всички хора, всички българи, които са мислили, борили са се от каквато и да е политическа формация в името на една републиканска институция на България.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на демократичната левица)

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към точка девета от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА КУЛТУРНО СЪТРУДНИЧЕСТВО.
Давам думата на народния представител Иво Атанасов. Моля да поканите народния представител Иво Атанасов, за да докладва.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми колеги!
Становище на Комисията по културата относно Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за културно сътрудничество, внесена от Министерския съвет на 8 юли 1996 г.
На заседание на комисията, състояло се на 17 юли т.г. бе разгледан Законопроект N 02-02-40.
Народните представители бяха единодушни, че предлаганата за ратифициране спогодба създава нова, още по-широка основа за развитието на културното сътрудничество между Република България и Федерална република Германия. Особено бе изтъкнато, че е засилено вниманието към прякото сътрудничество между културните, научните и образователните институции. Създават се големи възможности за съвместна дейност, проекти, инициативи, като се включат редица виждания и изисквания, имащи общоевропейска значимост.
Комисията по културата предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за културно сътрудничество, подписана на 19 март 1996 г. в София.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Ивайло Калфин, за да прочете становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО КАЛФИН: Становище на Комисията по външната политика и европейската интеграция относно Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за културно сътрудничество, внесена от Министерския съвет.
Комисията по външната политика и европейската интеграция предлага на Народното събрание на основание на чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за културно сътрудничество, подписана на 19 март 1996 г. в София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате на първо четене Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за културно сътрудничество. Моля, гласувайте!
От общо гласували 160 народни представители, за - 160, против и въздържали се - няма.
Има думата народният представител Иво Атанасов, за да направи процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми колеги, моето процедурно предложение е да се съгласим да приемем законопроекта и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 143 народни представители, за - 142, против - няма, въздържал се - 1.
Предложението се приема.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта на второ четене.
Моля, господин Атанасов, прочетете законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Колеги, чета ви законопроекта:
"Закон за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за културно сътрудничество.
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за културно сътрудничество, подписана на 19 март 1996 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте!
От общо гласували 164 народни представители, за - 163, против - няма, въздържал се - 1.
Законът е приет на второ четене.

Преминаваме към точка десета от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА НАСИЛИЕТО И ЛОШОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ЗРИТЕЛИ ПРИ СПОРТНИ ПРОЯВИ И В ЧАСТНОСТ НА ФУТБОЛНИ СРЕЩИ.
Основна комисия е Комисията по младежта, спорта и туризма.
Господин Иван Атанасов има думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Становище на Комисията по младежта, спорта и туризма относно Законопроект N 02-02-38 за ратифициране на Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност на футболни срещи, внесен от Министерския съвет на 19 юни 1996 г.
На заседанието си от 4 юли 1996 г. Комисията по младежта, спорта и туризма разгледа законопроекта и прие следното становище:
"Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България за ратифицира със закон Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност на футболни срещи, открита за подписване в Страсбург на 19 август 1985 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на Ивайло Калфин, за да прочете становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.


ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин председател, дами и господа! На свое заседание от 2 юли 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа законопроекта и прие следното становище:
"Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви, в частност на футболни срещи, открита за подписване в Страсбург на 19 август 1985 г." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на проф. Велко Вълканов да прочете становището на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Уважаеми колеги! На своето заседание, състояло се на 17 юли тази година, Комисията по правата на човека и вероизповеданията обсъди Законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви, внесен от Министерския съвет. След станалата дискусия комисията прие следното становище:
"Подкрепя по принцип Законопроекта за ратифициране на европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрителя при спортни прояви, в частност на футболни срещи, внесен от Министерския съвет. Конвенцията е съобразена с международноправните инструменти в областта на правата на човека. Тя съответства и на нашата правна система, респективно на Конституцията и текущото ни законодателство. Без съмнение тя е насочена към решаването на основни социално-нравствени отношения в областта на спорта, поради което заслужава да бъде подкрепена от цялото наше Народно събрание".
Това становище бе прието единодушно. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
От общо гласували 139 народни представители, за - 138, против - няма, въздържал се - 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Давам думата на народния представител Иван Атанасов за процедурно предложение.
ИВАН АТАНАСОВ (ПГДЛ): Предлагам на това заседание да направим гласуване и на второ четене на внесения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 144 народни представители, за - 141, против - 1, въздържали се - 2.
Предложението се приема.
Моля, господин Атанасов, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН АТАНАСОВ: "Закон за ратифициране на Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност на футболни срещи.
Член единствен. Ратифицира Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност на футболни срещи, открита за подписване в Страсбург на 19 август 1985 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Моля да гласувате.
От общо гласували 160 народни представитеил, за - 158, против - няма, въздържали се - 2.
Законопроектът е приет на второ четене.
Преминаваме към точка единадесета -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ И ВЗАИМНА ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Давам думата на Никола Койчев да докладва становището на Икономическата комисия.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, Законопроектът за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет, беше разгледан на редовно заседание на Икономическата комисия, проведено на 3 юли 1996 г., с участие на представители на Министерството на финансите.
Икономическата комисия подкрепя подписаният между правителството на Република България и правителството на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия Договор за насърчаване и взаимна защита на инвестициите. Договът е подписан в изпълнение на чл. 74 от Европейското споразумение за асоцииране между Европейската общност и Република България. Той разширява правната основа на чуждестранни инвестиции у нас и съдейства за привличането и защита на чуждите капитали и за задълбочаване на процеса на интеграция на Република България и европейските икономически структури. Този договор урежда целият комплекс от отношения по осъществяване на инвестиции от лица от едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна при условия на равнопоставеност.
Икономическата комисия предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Ивайло Калфин да прочете становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! На свое заседание от 2 юли 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа законопроекта и прие следното становище:
"Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписан на 11 декември 1995 г. в Лондон". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по законопроекта? - Няма.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
От общо гласували 133 народни представители, за - 131, против - 1, въздържал се - 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Давам думата на народния представител Никола Койчев за процедурно предложение.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПГДЛ): Уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът е безспорен, поради това предлагам на днешното заседание той да бъде гласуван на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате това процедурно предложение.
От общо гласували 122 народни представители, за - 118, против - няма, въздържали се - 4.
Предложението се приема.
Моля, господин Койчев, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Закон за ратифици-ране на договора между правителството на Република България и правителството на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и правителството на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписан на 11 декември 1995 г. в Лондон".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
От общо гласували 129 народни представители, за - 127, против - няма, въздържали се - 2.
Законопроектът е приет на второ четене.

Така, както решихме тази заран, преминаваме към точка пета
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АРЕНДАТА НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ
Моля, народният представител Бончо Рашков да докладва следващите членове.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вчера гласувахме на второ четене чл. 18. Сега предстои да обсъдим и гласуваме чл. 19 от законопроекта.
Комисията предлага да бъде гласуван следният текст на чл. 19.
"Чл. 19. Ал. 1. При арендуване на земеделско стопанство арендаторът е длъжен да стопанисва отделните предмети от инвентара и животните с грижата на добър стопанин.
Ал. 2. Арендаторът е длъжен да подмени добитъка, погинал при обичайното стопанисване. Добитъкът, погинал поради причина, за която арендаторът не отговаря, се подменя от арендодателя.
Ал. 3. Арендодателят е длъжен да подмени или да заплати обезщетение за инвентарните предмети, излезли от употреба, поради причина, за която арендаторът не отговаря."
Предложения - няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля, гласувайте заглавието на глава четвърта и чл. 19 така, както бяха представени!
Моля, гласувайте!
От общо гласували 131 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - 8.
Член 19 е приет.
Член 20!
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Комисията предлага следния текст за чл. 20:
"Чл. 20. Ал. 1. Ако е уговорено, че арендаторът поема инвентара и добитъка по оценка, при прекратяване на арендния договор той е длъжен да върне инвентар и животни от същия вид и качество, също по оценка. Поетият инвентар и животни се преоценяват към момента на прекратяване на арендния договор.
Ал. 2. При уговорката по ал. 1 арендаторът подменя излезлите от употреба инвентарни предмети и погинали животни за своя сметка. Доставените за подмяната предмети и животни стават собственост на арендодателя.
Ал. 3. Арендодателят може да откаже да приеме доставените за подмяна инвентарни предмети и животни, които са излишни или твърде скъпи с оглед правилата на стопанисването с грижите на добър стопанин.
Ал. 4. Разликата между оценките на поетите инвентар и животни и подлежащите на връщане инвентар и животни се уравнява в пари."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Понеже няма никакви предложения по този текст, да прочетем всички членове от тази глава до края. Има ли възражения? - Няма.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: За чл. 21 комисията предлага следния текст:
"Чл. 21. Ал. 1. За обезпечаване на вземанията към арендодателя по тази глава инвентарните предмети и животни се смятат заложени в полза на арендатора.
Ал. 2. Арендодателят може да предотврати упражняването на правото на залог по ал. 1, като предостави друго достатъчно обезпечение. Той може да освободи от залога и всеки отделен инвентарен предмет или животно, като предостави обезпечение до размера на стойността му."
Комисията предлага следния текст и за чл. 22:
"Чл. 22. Към договора за аренда на земеделско стопанство се прилагат и останалите разпоредби на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по чл. 20, 21 и 22? - Няма.
Моля, гласувайте тези три члена заедно.
От общо гласували 129 народни представители, за - 119, против - 2, въздържали се - 8.
Членове 20, 21 и 22 са приети.
Глава пета "Отговорност за недостатъци". Предлагам също да прочетем всички членове, за да ги гласуваме заедно, тъй като няма никакви предложения засега.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 23, господин председателю, има направени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Значи чл. 23 ще го разгледаме отделно.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 23 предложения са направили народните представители Владислав Костов, Христо Стоянов, Калчо Чукаров, Моньо Христов, Йордан Ройнев, Петко Ганев, Стефан Личев, Христоз Христозов, Бончо Рашков и Златимир Орсов.
След гласуване се възприеха предложенията на народните представители Йордан Ройнев, Петко Ганев, Бончо Рашков и Христо Стоянов.
Комисията предлага следния текст за чл. 23:
"Чл. 23. Ал. 1. Когато отдаденият под аренда имот има недостатъци, които го правят изцяло или отчасти негоден за ползване по договора, или такъв недостатък се появи в срок до една година от предаването, а за животни - до три месеца, за времето до отстраняването му арендна вноска не се дължи или размерът й се намалява съответно, освен ако намалението на годността на имота е несъществено. Арендодателят отговаря и когато недостатъкът не му е бил известен.
Ал. 2. Алинея 1 се прилага и при липса или последващо отпадане на гарантираното качество на отдадения под аренда имот и при разлика на площта на земеделската земя с повече от 10 на сто от посочената в договора за аренда.
Ал. 3. Ако недостатъците се дължат на причина, за която арендодателят отговаря, арендаторът може да търси и обезщетение за вреди по общите правила за неизпълнение на задълженията.
Ал. 4. Ако арендодателят не отстрани недостатъците в продължение на три месеца след писменото му уведомяване, арендаторът има право да ги отстрани сам за негова сметка.
Ал. 5. Съглашението за освобождаване на арендодателя от отговорността за недостатъци е нищожно."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В случая ние имаме закон, който е озаглавен "Закон за арендата на земеделските земи". В чл. 23, ал. 1 е въведено понятието "имот". Очевидно законодателят или този, който го внася, е имал предвид, че се касае не за земеделски земи само, а и за нещо друго. Следователно, ако имаме имот, ние трябва да определим какво разбираме под "имот". Ако разбираме, че това са движими и недвижими имоти, тогава много е странно как са се създали тези срокове, за които става дума по-долу в текстовете, че е една година, а когато се касае за животните - три месеца. Всичко това са презумпции, които не са отбелязани в текста. Би ли следвало тогава да вземем, че също и движимите имоти, да кажем един трактор, който също отива със земята, която се арендува от арендатора, също една година ще трябва да има едва ли не нещо като гаранционен срок, след като знаем в какво състояние е тази техника, която ще може да бъде предоставена за арендуване. Това не е нова техника. Това е стара техника очевидно.

Затова тези срокове са направо измислени. Те не подлежат на критика, защото изобщо не се касае за една движима собственост, която след това е купена и се дава някаква гаранция за нея. Всичко това се упоменава и се уточнява в арендния договор конкретно. А ние тук всичко се стремим да сложим в един кюп и да кажем: "Една година за имота и три месеца за животните".
Аз съм дал съответния текст, който коригира това несъответствие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да го прочетете точно.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да, че го прочета:
"Когато по време на арендния срок в резултат на използването на арендуваната земя и имущество се проявят някои недостатъци, които ги правят изцяло и отчасти негодни за ползването им по договора, същият може да бъде прекратен. Виновната страна по договора възстановява на другата възникналите щети. При взаимно съгласие на арендодателя и арендатора за продължаване на арендния договор, виновната страна, ако не бъдат уговорени други условия, отстранява за своя сметка проявилите се недостатъци по ред и начин, уговорени в отделно споразумение".
Имам предвид това, че трябва да се направи отделно споразумение, дами и господа, защото в предшестващите членове на този законопроект ние приехме, че имуществото се предава по опис, който точно установява качеството, състоянието на предоставения за арендуване имот, бил той движима или недвижима собственост.
Ето защо, тогава, когато се проявят някои недостатъци в арендуваната движима собственост, които не са били в състояние да бъдат установени, макар че тогава говорим, че ще се извършва описание и оценка, за което трябва да бъдат привлечени и съответните специалисти, вещи лица, които са вещи в тази област, за да направят именно оценката на тази движима собственост, тогава именно ще се наложи и този текст - да се уговори в отделно споразумение това, което не е било възможно да бъде установено в този порядък на сключването на арендния договор.
Ето защо аз предлагам този текст "Когато даденият..." да бъде заменен с текста, който аз прочетох току-що, защото той, първо, отговаря по-точно на заглавието на законопроекта и отговаря по-точно на същността на арендните взаимоотношения между арендодателя и арендатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки? - Няма.
Най-напред гласуваме заместващия текст на господин Владислав Костов. Моля да гласувате предложението на господин Владислав Костов за заместващ текст на чл. 23.
От общо гласували 135 народни представители, за - 26, против - 52, въздържали се - 57.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 23 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 125 народни представители, за - 116, против - 3, въздържали се - 6.
Член 23 е приет.
По чл. 24, 25 и 26 няма предложения.
Моля да гласувате чл. 24, 25 и 26 така, както бяха прочетени.
От общо гласували 123 народни представители, за - 115, против - 3, въздържали се - 5.
Членове 24, 25 и 26 са приети.
Глава шеста - "Прекратяване на договора". По чл. 27, 28 и 29 няма направени предложения чак до чл. 30.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Господин председателю, по чл. 29 има направено предложение от господин Петко Ганев. Предлагам процедурно заедно да обсъдим и гласуваме чл. 27 и 28, по които наистина няма направени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Комисията предлага чл. 27 да има следния текст:
"Чл. 27. Ал. 1. Договорът за аренда се прекратява:
1. с изтичане на срока, за който е сключен;
2. при неизпълнение - по общия ред, доколкото в този закон не е предвидено друго;
3. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено;
4. с едностранно предизвестие - в предвидените в този закон случаи.
Ал. 2. Прекратяването на договора за аренда се регистрира в общинската поземлена комисия и се вписва в нотариалните книги".
По чл. 28 няма направени предложения и комисията предлага следния текст:
"Чл. 28. Ал. 1. Арендодателят може да развали договора поради забавяне на плащането на арендната вноска за повече от три месеца. Когато вноските са уговорени за периоди по-кратки от една стопанска година, развалянето е допустимо при забава на плащането най-малко на две последователни вноски.
Ал. 2. Развалянето на договор за аренда, сключен за срок по-дълъг от 10 години или пожизнено става по съдебен ред".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по чл. 27 и 28? Заповядайте. Има думата народния представител Дако Михайлов.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Господин председателю, колеги, на мен ми се струва, че втората алинея на чл. 28 не й е мястото тук поначало, защото не можем да забраним на една от страните по договора да разваля договора по съдебен ред. Защо само договорите за аренда, сключени за срок по-дълъг от 10 години и пожизнено става по съдебен ред? Ами, при неизпълнение поначало ще си бъде по съдебен ред развалянето на договора.
Плюс това ал. 1 урежда едни отношения на неплащане на наемната цена, на арендната цена. И изведнъж ал. 2 я слагаме тук на съвсем неподходящо място. Тя просто не е тук. Тя трябва да бъде в предишния член, ако приемем, че договорите за аренда трябва да бъдат разваляни по съдебен ред, когато са сключени за над 10 години. Но поначало тази алинея е излишна.
Никой не може да забрани на една от договарящите страни да развали договора по съдебен ред. Поначало при неизпълнение как ще се развали този договор? Това ще бъде поначало по съдебен ред.
Затова аз предлагам ал. 2 на чл. 28 просто да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки има ли по този въпрос? - Не.
Най-напред ще гласуваме предложението на господин Дако Михайлов ал. 2 на чл. 28 да отпадне като несъстоятелна. Моля да гласувате.
От общо гласували 130 народни представители, за - 29, против - 26, въздържали се - 75.
Не се приема. Резултатът е малко неочакван. Има ли недоразумения? - Няма.
Моля да гласувате чл. 27 и чл. 28 така, както бяха представени от комисията.
От общо гласували 132 народни представители, за - 116, против - 5, въздържали се - 11.
Член 27 и член 28 са приети.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: По чл. 29 предложение е направил народният представител Петко Ганев, което е прието от комисията. Тя предлага следния текст на чл. 29:
"Чл. 29. Ал. 1. Договорът за аренда, сключен без определен срок, може да бъде прекратен едностранно от всяка една от страните с писмено предизвестие отправено след изтичането на четвъртата година. Ако не е уговорено друго, предизвестието е със срок от две стопански години. То трябва да се отправи най-късно до изтичането на стопанската година, предшестваща началото на течението му.
Ал. 2. Ако договорът за аренда е сключен за срок повече от 30 години, след изтичането на тридесетата година, всяка една от страните може да го прекрати по реда на ал. 1.
Ал. 3. Арендаторът може да прекрати договора от началото на следващата стопанска година с писмено предизвестие, ако изпадне в трайна нетрудоспособност. Това право имат и неговите наследници, съответно правоприемници, като предизвестието трябва да се отправи не по-късно от три месеца от смъртта, съответно от заличаването на юридическото лице."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Всъщност предложението на господин Ганев е прието.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Да.
По чл. 30 има направено предложение от народния представител Атанас Железчев, което също е взето предвид. Комисията предлага чл. 30 да има следния текст:
"Чл. 30. Ал. 1. След прекратяване на арендния договор арендаторът е длъжен да върне имота в състоянието, в което го е приел, като се отчита обикновеното изхабяване в резултат на ползването с грижата на добър стопанин.
Ал. 2. С прекратяването на договора за аренда се прекратяват и правата на третото лице, на което арендаторът е предоставил ползването на имота. Арендодателят може да иска връщането и направо от него.
Ал. 3. Ако арендаторът не върне имота, арендодателят има право на обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи за времето на задържането."
По чл. 31 не са направени предложения и комисията предлага следния текст:
"Чл. 31. Ал. 1. Ако арендният договор се прекрати преди изтичане на стопанската година, арендодателят дължи стойността на още неотделените, но подлежащи на отделяне плодове.
Ал. 2. Ако стойността на плодовете по ал. 1 не може да бъде определена поради годишния сезон, арендотателят дължи обезщетение за направените от арендатора разходи.
Ал. 3. Алинея първа се прилага и за предвидените по установения ред за изсичане, но още неизсечени дървета. Ако арендаторът е изсякъл повече дървета от допустимото, той дължи на арендодателя стойността на дървения материал."
По чл. 32 също няма направени предложения и комисията предлага следния текст:
"Чл. 32. Ал. 1. Ако не е уговорено друго, арендаторът на земеделското стопанство е длъжен при прекратяване на договора да остави от наличната земеделска продукция толкова, колкото е необходимо за продължаване на дейността на стопанството до следващата реколта, дори ако не е приел такава продукция при предоставянето на имота.
Ал. 2. Арендодателят е длъжен за заплати на арендатора продукцията по ал. 1, като може да приспадне от стойността й продукцията, приета от арендатора при предаването на имота, ако тогава тя не е била заплатена или не е била включена в стойността на имуществото, въз основа на която е била определена арендната вноска."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има народният представител Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Първо, искам да кажа, че такова препускане за този важен законопроект не е полезно за самия законопроект, за законодателната практика в Народното събрание и за тези, които после ще ползват този закон, който ще гласувате.
По чл. 31, ал. 1 - "Ако арендният договор се прекрати преди изтичане на стопанската година, арендодателят дължи стойността на още неотделените, но подлежащи на отделяне плодове". Добре, но тук има и виновно прекратяване на договора. Ако арендаторът е виновната страна, защо той трябва да наказва арендодателя с продукция, която той произвежда в някакъв вид, количество и, забележете, качество, за което арендодателят хал хабер си няма, и след това трябва да му издължи тази продукция. Как така ще стане тази работа? Представете си, че е засял 10 дка с домати. Договорът се прекратява през месец август, когато няма изобщо никакъв пазар на домати в консервните предприятия, примерно, защото консервните предприятия не работят, нямат пари да купуват, не могат да вземат кредити. И единственото нещо е той да заплати тази продукция и да я хвърли в дерето, защото с договора сега го задължаваме така.
Ето защо това за мен е абсолютна безмислица. И аз предлагам след края на ал. 1 да се продължи, чета целия текст, за да стане ясно:
"Ако арендният договор се прекрати преди изтичане на стопанската година, арендодателят дължи стойността на още неотделените, но подлежащи на отделяне плодове, ако арендаторът не е виновен за прекратяване на договора"- именно това трябва да се добави. Ако арендаторът не е виновен за прекратяване на договора, тогава арендодателят е длъжен да купи продукцията и да му я плати. Само в този случай.
Ето защо ви моля, господин председател, да се гласува това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моньо Христов искаше думата.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател! Аз също съм изненадан от начина на това препускане по Закона за арендата. Не знам на какво се дължи това, че се приемат по няколко члена наведнъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Понеже няма бележки.
МОНЬО ХРИСТОВ: Няма бележки от комисията, но в залата може да има депутати, които да вземат отношение по отделните членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте!
МОНЬО ХРИСТОВ: Аз имам само една забележка и тя е следната: искам да отпадне текстът "след изтичането на четвъртата година". Това е в чл. 29, ал. 1 - "Договорът за аренда, сключен без определен срок, може да бъде прекратен едностранно от всяка една от страните с писмено предизвестие, отправено след изтичането на четвъртата година". Какво означава това? Значи дотогава този договор не може да бъде прекратяван.
И аз моля да се съобразите с това и изречението да свърши до "с писмено предизвестие". Да отпадне текстът "след изтичането на четвъртата година".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Думата има господин Гоцев.


ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа! Аз поддържам това, което каза господин Костов. И то е съвсем разумно и в съответствие с общите принципи на задълженията и договорите. Само искам да дам една чисто редакционна, техническа поправка. Да се каже така: "когато договорът се пракрати не по вина на арендатора..." Това отговаря изобщо на разпоредбите в другите закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласен ли сте, господин Костов?
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (от място): Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки има ли? - Няма.
Преминаваме към гласуване на добавките.
Напълно коректно е предложението на Моньо Христов за отпадане. Няма нужда то да бъде дадено предварително писмено.
Моля да гласувате от чл. 29, ал. 1, думите "след изтичането на четвъртата година" да отпаднат.
От общо гласували 142 народни представители, за - 41, против - 21, въздържали се - 80.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложението на господин Владислав Костов, редактирано от господин Гоцев, в края на ал. 1 на чл. 31 да се добавят думите "когато договорът се пракрати не по вина на арендатора".
От общо гласували 147 народни представители, за - 145, против - няма, въздържали се - 2.
Предложението се приема.
Моля да гласувате чл. 29, 30, 31 и 32 с направената корекция.
От общо гласували 136 народни представители, за - 135, против - няма, въздържал се - 1.
Членове 29, 30, 31 и 32 са приети.
Допълнителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Комисията предлага следния текст за допълнителни разпоредби:
"ｧ 1. За неуредените от този закон въпроси по сключването, изпълнението и прекратяването на договора за аренда се прилагат съответно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.
ｧ 2. По смисъла на този закон:
1. "земеделско ползване" е ползването за производство на растителна, растително-дървесна и животинска продукция;
2. "земеделско стопанство" е:
а) земеделска земя заедно с обслужващите я жилищни и стопански постройки със или без намиращ се тях добитък;
б) земеделска земя заедно с обслужващи я земеделски машини и инвентар;
в) стопански постройки с добитък заедно или без обслужващи ги жилищни постройки или помещения;
3. "стопанска година" е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година;
4. "домакинство" са съпрузите, невстъпилите в брак техни деца и родителите им, които живеят заедно с тях."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В ｧ 2, точка 1 предлагам да се сложи "и/или животинска продукция", защото може да има в случая при земеделско ползване и животинска продукция, но може и да няма. Затова да се добави това "и/или".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател, колеги! Аз искам да се спра на точка 4 в ｧ 2 - "домакинство" са съпрузите, невстъпилите в брак техни деца и родителите им, които живеят заедно с тях. Ако вземем предвид една хипотеза, че невстъпилите в брак деца могат да бъдат на 25, 30 или 50 години, това означава, че ние ги ограничаваме като личности сами да започнат да развиват едно свое стопанство. И от тази гледна точка ние не позволяваме фактически съгласно ограничението на самия закон за размера на количеството на земята от 6 хил. декара тези деца на семейството да станат самостоятелно арендатори.
Ето защо аз бих предложил да отпадне изразът "невстъпилите в брак техни деца" и да останат само съпрузите и родителите им, които живеят заедно с тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този въпрос? - Няма.
Няма да гласуваме предложението на господин Владислав Костов за "или", защото то е редакционно, уточняващо.
Моля да гласувате предложението на господин Моньо Христов за отпадане на думите "невстъпилите в брак техни деца" от точка 4 на ｧ 2.
От общо гласували 144 народни представители, за - 31, против - 22, въздържали се - 91.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате допълнителните разпоредби с ｧ 1 и ｧ 2, така както бяха предложени.
От общо гласували 131 народни представители, за - 111, против - няма, въздържали се - 20.
Параграф 1 и ｧ 2 са приети.
С това приключваме приемането на законопроекта на второ четене.
Моля ръководителите на парламентарните групи и заместник-председателите да заповядат в моя кабинет, за да обсъдим възможната програма за работа за следващата седмица. Беше неколкократно напомнено, че забравихме тази традиция - да обявяваме възможните законопроекти, за да могат народните представители да се подготвят.
По време на парламентарния контрол ще бъдат съобщени възможните, не окончателните, а възможните, предложени за обсъждане законопроекти.
Почивка до 11 часа. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (Звъни): Продължаваме работата си.
Новопостъпили питания в периода 6 - 12 септември 1996 г.:
Постъпило е питане от народния представител Христо Борисов Бонов към Димитър Костов - министър на финансите, относно финансовите ревизии на организациите по ｧ 12 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 септември.
Постъпило е питане от народната представителка Лорета Методиева Николова към Кръстьо Трендафилов - министър на земеделието и хранителната промишленост, относно състоянието, функционирането и перспективите на експериментална база в с. Блатино - община Дупница, към Института за контрол на ветеринарни препарати - София. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 септември тази година.
Второто съобщение, което искам да ви направя е, че на проведената среща с ръководствата на парламентарните групи и заместник-председателите на Народното събрание при председателя на събранието беше уточнена предварителна програма за работата през следващата седмица. Тя включва:
Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон - продължение - останаха две глави.
Първо четене на Законопроекта за Държавната банка за инвестиции и развитие с вносител Министерският съвет.
Първо четене на Законопроекта за стоковите борси и тържищата - вносител Министерският съвет.
Второ четене на Законопроекта за закрила на новите сортове растения и породи животни, приет на първо четене на 17 май тази година.
Също така включва и наличните ратификации, а ако възникнат, и други въпроси, т.е. това, което ние предвидихме като по-разширена програма за тази седмица.
Третият въпрос, по който е наложително процедурно гласуване, е, че на основание чл. 86, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България е внесено предложение, подписано от 62 народни представители на 20 септември, следващия петък, Народното събрание да проведе разисквания по питането на народния представител Гинчо Павлов с вх. N 54-05-195 от 2 август 1996 г. относно гражданството на родените в периода 1913 - 1940 г. лица от Добруджанския регион.
Моля да гласувате процедурното предложение. Отнася се за следващия петък. Съгласно правилника, след като постъпи такова предложение, то се гласува в залата. Става дума за разисквания по вече приключило питане. Това е записано в правилника.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Програмата за следващата седмица още не е гласувана. Може да няма парламентарен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Разискванията се гласуват незабавно. Може и да няма парламентарен контрол, този въпрос ще се включи през следващата седмица, ако залата реши така.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 159 народни представители, за - 115, против - 10, въздържали се - 34.
Предложението е прието.
Започваме
ПАРЛАМЕНТАРНИЯ КОНТРОЛ
Най-напред са въпросите към господин Димитър Костов - министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За процедура най-напред думата има господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, господин министър! Принуден съм да поискам думата за процедура първо по това, което току-що реши Народното събрание. Ние сега решихме да има разисквания по един въпрос, на който вече беше отговорено. Разбира се, това е право на народните представители, които са се подписали, но е за следващата седмица. Още въобще не е гласуван дневният ред за следващата седмица и е възможно да не може да се състои едно такова разискване. Но не за това съм излязъл на трибуната.
Аз излязох тук затова, защото господин Сендов в едно много любезно писмо се опитва да ми обясни как трябва да преадресирам един актуален въпрос, който е зададен почти преди два месеца на министър-председателя, който въпрос се отнася до това доколко има конституционосъобразни министерски актове, на които се базира заповедта на министъра на външните работи господин Пирински по отношение на посланика ни в Тирана господин Наумов.
Опитът да се отлага, да се протака, да се преадресира и то от чиновници на Народното събрание моят актуален въпрос, е недопустимо поведение според мен и би трябвало, несъгласявайки се с аргументацията, която е дадена от уважаемия господин председател на Народното събрание, министър-председателят да ми отговори на зададения въпрос. Това е едното.
Второ, днеска председателят на Народното събрание пак си позволи една волност. Той представлява по Конституция Народното събрание. Но днес не от името на Народното събрание той имаше право да говори от тази най-висока трибуна тук, в залата - председателската. Трябваше да дойде тук, на тази трибуна, като обикновен народен представител, защото той говори от свое име по отношение на референдума за монархия или република, проведен по време на окупация на страната ни, след като са избити десетки и стотици хиляди български граждани са репресирани.
Така че много често тук се позволява да се правят своеволия и нарушения на правилника и на Конституцията от самия председател. Моля ви това мое изказване да се има предвид и министър-председателят да ми отговаря на поставените въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Михайлов. Това ще влезе в протокола.
Продължаваме нашата работа по парламентарния контрол:
Актуален въпрос, зададен от народния представител Муравей Радев относно актуализация на държавния бюджет за 1996 г. Заповядайте, господин Радев, за да развиете в рамките на три минути вашия въпрос.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В изпълнение на чл. 90, ал. 1 от Конституцията на България Народното събрание осъществява парламентарен контрол върху изпълнителната власт. Напоследък определени членове на Министерския съвет редовно се отклоняват от своите задължения по този въпрос. Днес вие ще станете свидетели на два абсурда, които са резултат именно на такъв опит за отклоняване на отговорите на актуални въпроси, правейки ги безсмислени. Когато обаче времето твърде много продължи, опитът за подобно безсмислие се обръща обратно и става повече от актуално. И това е първият пример, който ще ви дам.
На 2 юли тази година аз зададох актуален въпрос към министъра на финансите по отношение съдбата на бюджета. Вижте колко актуално звучи той днес:
"Господин министър, Вие внесохте в Народното събрание един негоден проект за държавен бюджет за 1996 г. Опозицията ви предупреди и ясно посочи неизпълнимостта на основните параметри в макрорамката, на която той е базиран. С присъщата си самонадеяност и безпочвен оптимизъм управляващото мнозинство превърна негодния проект в негоден закон.
За броени месеци бюджетът се срути. След първия провал на държавния бюджет за 1996 г. - провал публично известен още преди три-четири месеца, България фактически функционира без основния си финансов закон - на финансов автопилот.
Моля Ви, господин министър, да ми отговорите смятате ли да внесете необходимата актуализация на държавния бюджет за 1996 г. и кога?
2 юли 1996 г."
Вместо да ми бъде отговорено на 5 юли, днес е два месеца по-късно. Не две седмици, а два месеца по-късно и ние стигнахме вече до онзи елемент, който ни задължава да зададем този въпрос отново, защото онова, което приехме тук под вашия натиск в края на месец юли тази година, отново е точно толкова умряло, колкото и неговото предшестващо копие. И днес този въпрос звучи съвсем актуално и аз моля министърът на финансите да бъде любезен да ми отговори на това питане, отправено тогава, доактуализирано днес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви, господин Радев.
Министър Костов, имате думата за отговор.

МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, господин Радев! Ще си позволя да напомня, че поне три пъти след като постъпи вашият въпрос аз бях тук и чаках да ми дойде редът, за да мога да ви отговоря. Така че не виждам за какви опити за отклоняване от въпроса говорите.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ще ви прочета правилника след малко.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Аз бях тук, в тази зала и чаках да дойде ред и на този въпрос. Този въпрос е актуален във всеки един календарен ден от която й да е финансова година, така че не виждам как сега изведнъж откривате, че той е станал актуален. Той е актуален, винаги е бил актуален и винаги ще бъде актуален и е въпрос не само тясно на бюджета, а въпрос за цялостното състояние на икономиката. Погледнато през тази призма, той съдържа в себе си и актуални въпроси за неща, които са ставали преди четири години.
Така или иначе бюджетът за текущата година беше актуализиран и сега основната задача, която стои пред нас, е неговата реализация. Бих поставил нещата в по-широк план - не само реализацията на бюджета, а и цялостното реализиране на икономическата програма за стабилизиране на икономиката и за ускоряване на структурната реформа, за да може да се овладеят икономическите процеси в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Радев, моля да изразите вашето отношение към получения отговор на вашия актуален въпрос.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ: (от място): Не е отговор.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Принуден съм да подчертая, че министърът на финансите явно много подценява питането ми. Господин министър, чакат ви поредица от питания във връзка с държавния бюджет за тази година - тази язва. Това е язва. И действително всеки ден трябва да се говори по този въпрос. Моля ви, господин министър, да бъдете съсредоточен и да отговаряте ясно и конкретно, а не обтекаемо и въобще. Добре е да помните, че всичко, което тук казваме, се документира в Народното събрание. И ви моля най-вече да казвате истината, истината, цялата истина и само истината. Нищо друго. Пак казвам, всичко това се документира.
От вашия отговор не стана ясно вие имате ли намерение да работите по актуализацията - не, а по съставянето на бюджет N 3 за тази година. Защото то чука на вратата. Вижте за какво става дума. Към осемте месеца на тази година, към 31 август, господин министър - това са две трети от тази текуща година, изтекли - вие имате приходи в републиканския си бюджет 163 милиарда лева, което представлява 45 на сто от годишния им размер, по-малко от половината, а са минали две трети от годината. В същото време имате разходи само 53 на сто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Радев...
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Само две секунди. Аз свърших по-рано с питането. Господин председател, чакам два месеца за този въпрос, на който трябваше да ми бъде отговорено само два дни по-късно. Моля ви, само 30 секунди и свършвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮНАЛ ЛЮТФИ: Правя изключение.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Вашият дефицит, господин министър, към 31 август е 90 на сто от годишния му размер. Деветдесет на сто! Курсът на долара, който разчетохте 150 лв. за второто полугодие, днес вече е 230. Основният лихвен процент средно 60 на сто за това шестмесечие - второто - днес от 108 се очаква да се покачва. И най-накрая инфлацията от 105 на сто е надмината за осеммесечието много и се очаква много повече да бъде прескочена.
Затова аз ви питам - отговорете ми още веднъж, след всички тези параметри на макрорамката какво мислите да правите по-нататък.
ЛЮНАЛ ЛЮТФИ: Минаваме към втория актуален въпрос, зададен отново от народния представител Муравей Георгиев Радев, относно прилагането на завишената ставка на ДДС от 22 на сто преди влизането на закона в сила. Имате думата, господин Радев, в рамките на три минути да развиете вашия актуален въпрос.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Сега ще спестя онова, което преди малко прескочих. Този въпрос е много отдавна безсмислен. Ето ви сега обратния аналог на това, за което говорих. Той имаше смисъл тогава, когато по един незаконен начин се събираше новата ставка на ДДС от 22 на сто за плащания от месец май и от месец юни, а законът влиза в сила от 1 юли. Е, вярно, вноските са през месец юли за минал период, когато ставката беше 18 на сто, но това не попречи на бирниците да събират 22 на сто. И когато аз зададох въпроса защо това е така, министърът използва правото си на едноседмично отлагане на отговора, междувременно този процес бе уреден, бе поправено, на хората престана да им се събира незаконната ставка от 22 на сто и въпросът днес е абсолютно безсмислен. Два месеца по-късно не намерихме време на този елементарен въпрос да му дадем отговор. Вярно, един месец август, всичко това го знам. Но въпреки това уважавайте Народното събрание, уважавайте Конституцията, правилника на Народното събрание.
Аз съм доволен, че питайки по този въпрос, като че ли имам чувството, че известен принос за възстановяване на тази справедливост най-после възтържествува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮНАЛ ЛЮТФИ: Министър Костов, имате думата за отговор на втория зададен въпрос от народния представител Муравей Радев.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: От вашето изказване, господин Радев, останах с впечатлението, че си оттегляте въпроса.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Напротив, доказвам ви колко е нелепо да не отговаряте навреме.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Но така или иначе ще дам необходимата информация. За мене е по-важно не да ви отговоря на въпроса, а да се реши проблемът. И решението на проблема беше направено още в първите дни, когато се появи като проблем.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): След питането.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Не след вашето питане. По време на вашето питане вече беше в ход решението на проблема.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): След него, господин министър.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Но така или иначе трябва да имате предвид, че при определяне на данъчното задължение по Закона за ДДС се прилага така нареченият фактурен метод, тоест всяко регистрирано лице начислява данъка за изпълнената облагаема сделка. Данъкът съгласно чл. 20, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност се начислява на датата на изпълнение на сделката. Понятието "дата на изпълнение на сделката" за целите на косвеното данъчно облагане е дефинирано в чл. 5 на закона. И там пише, че датата на изпълнение на сделката се обвързва с документирането на сделката, а не с реалното й извършване или потребление. В този смисъл за дата на изпълнение на сделката се приема датата на издаване на данъчната или на опростената фактура, или на тази дата, на която най-късно е следвало да се издаде.
Така че с въпроса, който поставяте, вие малко смесвате нещата. Да, имало е случаи на неиздаване на документа на датата, когато е трябвало да се издаде, но не бива да оставяме впечатление у данъкоплатците, че датата на изпълнение на сделката, когато се дължи данъкът, е нещо друго освен датата на издаване на фактурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Радев, имате думата да кажете доволен ли сте или от отговора.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Господин министър, това, което казвате е интересно и вероятно е така. Но вие сте министър на финансите и трябва да пазите авторитета на тази институция. Не може да смесваме понятието на извършването на едно действие с времето на неговото плащане и да го тълкуваме така, дори и данъчно, както казвате вие, че това е справедливо. Това е несправедливо. То е точно толкова несправедливо...
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ (от място): Пише го в закона.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ако така го пише в закона, един несправедлив закон трябва да бъде поправен. Затова защото аз ще ви задам иначе въпроса. Когато се начисляват заплатите на работниците и служителите, а се плащат един месец по-късно от времето, в което те са ги заработили, и в същия месец на по-късното плащане имате завишение на работната заплата, защо вие, господин министър, не платите завишената работна заплата за месец юли, вместо, да кажем, за месец август чак? Може да спорим с вас много. Законът трябва да бъде справедлив и неутрален не само към онези, които трябва да го изпълняват, а и към онези, които го съставят и го контролират. Иначе той просто няма да бъде уважаван. Разбирате, какво ви говоря, надявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Минаваме към актуалния въпрос на народния представител Иван Иванов Сунгарски относно превеждането на средства в Националния компенсационен жилищен фонд. Господин Сунгарски, имате думата да развиете вашия актуален въпрос.
ИВАН СУНГАРСИ (СДС): Уважаеми господин министър, в бюджета за 1995 г. бяха предвидени 2 млрд. 154 млн. 200 хил.лв. като средства за компенсиране на дългогодишните притежатели на жилищно-спестовни влогове. За 1996 г. в Националния компенсационен жилищен фонд трябваше да постъпят нови 2 млр. и почти 500 милиона. По сведения от преди три месеца на директора на фонда от тези суми не беше постъпил нито лев. Хиляди българи, господин министър, отделяха средства от скромните си заплати, които държавата ползваше именно за строителство, за да се сдобият и те със собствено жилище. Чакаха десетки години, но редът им така и не дойде.
В момента на територията на цялата страна десетки хиляди започнати и недовършени жилища се рушат и разграбват поради липса на средства за довършване. Голям процент от тях са предназначени точно за притежателите на дългогодишни жилищно-спестовни влогове. А те разчитат именно на средствата от Националния компенсационен жилищен фонд.
Аз ви питам, господин министър: защо във фонда не постъпват предвидените средства? Смятате ли, че стойността на актуализираната лихвоточка отговаря на сегашната икономическа ситуация на страната? Подобна политика на повереното ви министерство отговаря ли на предизборните обещания на управляващата партия БСП, спечелила народния вод най-вече с помпозния ангажимент - именно социалната сфера?
И ще си позволя с още две изречения да доразвия въпроса. При актуализирания втори бюджет за 1996 г. вместо да се изпълни предвиденото в Закона за държавния бюджет изискване Националният компенсационен жилищен фонд да представлява определен процент - или може би бъркам, но това беше мнението и на председателя на Сметната палата господин Николов, предвидените средства вместо да бъдат увеличени, бяха намалени. Няма да цитирам името на колегата, който направи това предложение от колегиалност, въпреки че той стои на първия ред, може би беше необходимо да го кажа. Чакам вашия отговор.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата за отговор министърът на финансите Димитър Костов.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Господин председател! Дами и господа народни представители! Господин Сунгарски!
Както ви е известно, приходите на Националния компенсационен жилищен фонд се формират не само от Републиканския бюджет, но също така от 50 на сто от данък сгради на местните бюджети, 50 на сто от стойността на продадените жилища, собственост на министерства, ведомства и други организации на бюджетна издръжка и 30 на сто от стойността на продадените жилища, собственост на стопански организации и фирми.
През 1995 г. приходоизточниците извън Републиканския бюджет бяха доста големи и достатъчни да покрият всички разходи за съответната година.
Със Закона за бюджета за 1996 г. се реши приходът от данък сгради да остане в общините за решаване на други, не по-маловажни социални нужди. Това доведе до известно намаляване на приходната част на фонда.
В началото на година се наложи да се извършват други важни социални разходи и затова имаше известно забавяне в превеждането на средствата за фонда. Предприети са мерки за компенсиране на това забавяне в превеждането на средствата за фонда, тъй като Министерството на финансите в никакъв случай не подценява социалния характер на фонда.
Що се отнася до размера на компенсацията, която ще получат правоимащите граждани за едно спестовно число, тя се определя от управителния съвет на фонда, като се взимат предвид, от една страна броят на правоимащите граждани за годината, както и техните спестовни числа, но също така се взимат предвид и възможностите на бюджета. Тъй като в решаването на всичките остри социални проблеми безспорно трябва да има някаква приоритетност, трябва да се спазва приоритетността, предвидена в Закона за държавния бюджет. Това и правим, предоставяйки средствата не само за този фонд, а и за всички разходи, извършвани от държавния бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Сунгарски, имате думата да изразите Вашето отношение към получения отговор.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Предоставената възможност след отговор на министър на народен представител е да изрази удовлетворение или неудовлетворение. Аз просто съм затруднен да изразя каквото и да било мнение, защото отговор аз просто не получих. Мога да коментирам отговора.
Аз попитах господин министъра какви средства са постъпили в Националния компенсационен жилищен фонд. И ако някой в залата е чул да се спомене цифра или сума, аз не съм.
Но, господин министър, когато ние искаме от данъкоплатеца да бъде перфектен към държавата, не е ли това основен ангажимент на хората, които стоят начело на държавата, да изпълняват законите, които те сами са предложили в пленарна зала? Мен това ме смущава, че когато ние се явяваме с претенция към платците, ангажирани с държавния бюджет, тоест хората, които трябва да внасят в него, основното задължение на държавните служители, които пък санкционират съответните некоректни платци, къде отиват? Те самите да изпълняват това, което другите трябва да изпълняват.
Смутен съм от Вашия отговор, по-точно от липсата на отговор, господин министър.
И въпреки всичко, от името на тези, които очакват нещо, ви призовавам да мобилизирате цялата възможност на министерството, което оглавявате и във фонда най-после да постъпят средства. Защото хората ги чакат просто.
Снощи имаше предаване по телевизията за възможностите на ДСК. И точно тези проблеми за жилищната политика бяха коментирани. Но без Ваше съдействие това няма да се получи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Колеги, преди да продължим, много ви моля да спазваме правилника. И да бъдем стриктни. Защото...
ИВАН СУНГАРСКИ: Господин председател, извинявайте, компютърът не е нулиран след изказване и не може да се види какво точно е времето, сумарно времето... И човек не може да се ориентира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Когато има изразяване на отношение.
ИВАН СУНГАРСКИ: 2 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не 2 минути, за актуален въпрос се отговаря - доволен съм или не съм доволен. Както Вие казахте.
При питане имате право на два допълнителни въпроса и отговорът може да продължи, относно дали сте доволен или не, в рамките на 3 минути.
Продължаваме по-нататък с актуалния въпрос, зададен от народния представител Иво Първанов Атанасов, относно мотивите за обявяване на конкурс за началник на Териториално управление на данъчната администрация в Кюстендил.
ИВО АТАНАСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър!
Министерството на финансите е обявило конкурс за началник на Териториално управление на данъчната администрация в Кюстендил. Това е направено според мен, в нарушение на закона, тъй като шефът на управлението Стефан Цветков е с безсрочен трудов договор.
Според чл. 90, ал. 2 от Кодекса на труда конкурс се обявява само в случаите, когато длъжността е свободна или предстои да бъде освободена, както и при продължително отсъствие на лицето, което я заема, до неговото завръщане.
В конкретната ситуация нито едно от посочените условия не е налице. Стефан Цветков оглавява кюстендилското данъчно управление от юли миналата година, вие го изпратихте там и се ползва сред колегите си с авторитета на отличен професионалист и неподкупен човек. Негова е заслугата за създаване на по-ефективна структура на данъчната администрация чрез обособяване на служба по акцизите, на отдел за принудително събиране на държавните вземания, правен отдел и пр.
Прави впечатление, че шефовете на кюстендилското данъчно управление си отиват, когато си позволят да се заровят в данъчните задължения на местния кредитен милионер Валери Ненов.


По такъв повод миналата година напусна тогавашният данъчен шеф. Обявяването на конкурс за мястото на сегашния шеф пък съвпада с все още неразрешен съдебен спор между данъчните органи и въпросния милионер за данъчен кредит от няколко милиона лева, както и с огласяването в медиите на негови данъчни задължения.
Можете ли, господин министър, да ме убедите, а заедно с мен и моите избиратели... (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля за тишина!
ИВО АТАНАСОВ: ..., че връзката между посочените събития е чисто случайна и че мотивите за обявяването на конкурса са от професионално естество.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви.
Има думата министър Костов за отговор.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, господин Атанасов! На основание чл. 90, ал. 1 от Кодекса на труда е издадена Заповед 149, с която се определя длъжността "началник на Териториално управление на данъчната администрация" за конкурсна.
Според чл. 90, ал. 2 от Кодекса на труда конкурс се обявява в случаите, когато длъжността е свободна или предстои да бъде освободена, както и при продължително отсъствие на лицето, което я заема, до завръщането му.
Длъжността "началник на Териториално управление на данъчна администрация" гр. Кюстендил е свободна от 2 февруари 1995 г., поради което се налага да се обяви конкурс за заемането на тази длъжност в съответствие със законите. От освобождаването на длъжността до момента Стефан Цветков е изпълнявал длъжността "началник на Териториалното управление "Данъчна администрация". Основният трудов договор на господин Цветков е за длъжността "експерт" в Главно управление "Данъци" на Министерството на финансите. Към настоящия момент действа допълнително трудово споразумение към този договор, по силата на което на господин Цветков е възложено да изпълнява длъжността "началник управление на Териториално данъчно управление" с негово съгласие. Като допълнително условие в договора е отбелязано, че мястото е за конкурсна длъжност.
Съгласно чл. 68, ал. 4 от Кодекса на труда за работа на длъжност, която се заема с конкурс, за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс, се сключва срочен трудов договор. Господин Цветков не е заел длъжността въз основа на конкурс, поради което Министерството на финансите на основание чл. 91, ал. 1 от Кодекса на труда е направило обявление за провеждането на такъв конкурс в местния печат.
Посочените от вас заслуги на господин Цветков са всъщност нормални трудови задължения на всеки един от началниците на териториалните данъчни управления - и създаването на служба за принудително събиране на държавните вземания, и на данъчна служба "Акцизна" - това е задължение на основата на Закона за събиране на държавните вземания и Закона за акцизите, а също така е и в съответствие със структурата на данъчната администрация, която е одобрена за цялата данъчна система в съответствие с чл. 7 от Закона за данъчната администрация. С тази структура е предвидено във всяко данъчно управление да има правно направление и началниците на данъчните управления са длъжни да организират ефективно работата на тези правни направления.
Обявяването на конкурс за длъжността "началник на Териториално управление "Данъчна администрация" е стриктно в съответствие с Кодекса на труда и с останалите закони, уреждащи организацията и структурата на данъчната администрация и няма никакво отношение към съдебни спорове във връзка с данъчното облагане на фирми, регистрирани на територията на Териториално управление "Данъчна администрация", Кюстендил.
Известно ви е, че доста са чакащите съдебни дела по реализация на данъчните задължения в района. Надявам се, че съдебната система ефективно и в кратки срокове ще се справи с тези дела, но това няма нищо общо с организацията на работата в териториалното данъчно управление.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви.
Господин Атанасов, имате думата, за да изразите своето отношение по получения отговор.
ИВО АТАНАСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин министър, ще кажа дали съм доволен или не от вашия отговор, когато видя дали резултатите от конкурса ще потвърдят моите опасения или ще ги отхвърлят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви.
Минаваме към последния въпрос към министъра на финансите Димитър Костов, а именно това е питане от народния представител Фидел Николов Косев относно събираемостта на данъците.
Господин Косев, имате думата, за да развиете въпроса си.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Благодаря ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Целта на моето питане е оценка на една политика, която сме заложили в няколко приети от нас закони, в начина на тяхното прилагане, затова и аз не мога да разбера нервността, когато въпросите, които се отправят от тази трибуна, са по дребни технически проблеми, които се решават много лесно.
И така, уважаеми господин министър, приходите от данъците са значителна част от приходната част на държавния бюджет, затова тяхната събираемост е съществен въпрос за изпълнението на бюджета.
Народното събрание в периода 1995 - 1996 г. прие поредица от закони - нови и изменение и допълнение на други - които бяха предложени от Министерския съвет и бяха мотивирани главно с необходимостта от подобряване на събираемостта и увеличаване обема на приходите от данъци. Сред тях мога да припомня Закона за събирането на държавните вземания, Закона за държавния финансов контрол, промените в Закона за данъка върху общия доход, Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, Закона за изменение и допълнение на Закона за данъчното производство, Закона за данъка върху печалбата и др.
Струва ми се, че Народното събрание в тази си част е изпълнило ангажимента си да създаде необходимата законова база. Не е ясно обаче дали прилагането на тези закони е довело до търсения ефект, с който бяха мотивирани проектите им. Заедно с това Министерският съвет в последните два-три месеца нееднократно се ангажира с провеждането на твърда правителствена политика за увеличаване събираемостта на данъците.
Ето защо, моля ви, господин министър, да отговорите на следните въпроси:
Първо - наква е събираемостта на данъците към днешна дата; може ли да се определи делът на неидентифицираните доходи, както бяха направени няколко опити в пресата от преди два месеца; как ще коментирате тезата, че с възприетите закони във финансовата сфера за периода 1995 - 1996 г. се гарантира събирането на данъци главно от добросъвестни дребни платци, а не от т. нар. "големи акули"; необходими ли са според вас и други законови решения за увеличаване събираемостта на данъците; какви мерки предприема Министерство на финансите и Министерският съвет за увеличаването на приходите от данъци?
И второ - има логика в позицията, че с увеличаване размера на данъците е възможно приходите от тях да намалеят. Ще се намали броят на внасящите данъци, дребните бизнесмени ще спрат да плащат. Едрите, така или иначе, не внасят данъци. Каква е вашата позиция по тази теза и как се отнася тя до действителността в Република България? Или може би става дума за определен праг на размера на данъка при различните данъци, над който сработва упоменатия механизъм - да се намалят приходите от данъци.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви, господин Косев.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Косев!
Въпросът, който поставяте, е един от основните въпроси не само за Министерството на финансите, но и за правителството като цяло. Размерът на приходите на държавния бюджет е определящ фактор не само за осъществяване на разходите на бюджета, но и за нормалното функциониране на държавните институции, а и на икономиката на страната като цяло.
Основните фактори, които определят бюджетните приходи, са структурата на данъчната система, обемът на икономическата активност - в смисъл на реализирани доходи и облагаеми сделки - и коректността на плащане и събиране на данъците.


През последните 6-7 месеца бе извършена значителна по обем работа в областта на данъчното законодателство в посока на по-ясно и по-точно установяване на данъчните задължения и създаването на по-добри условия за тяхното коректно и своевременно установяване и внасяне. Тъй като Вие споменахте по-важните закони, няма да ги повтарям, но на основата на законите ще спомена някои от мерките, които са взети и са в процес на приложение.
Осъществява се ежемесечен контрол върху финансовото състояние и данъчните задължения на големите структуроопределящи фирми, които формират значителни части от приходите в държавния бюджет. Ще спомена само "Нефтохим", "Булгаргаз", "Булгартабак", "Химко", "Кремиковци".
Широко се използува способът за прихващане за погасяване на задължения към бюджета посредством механизмите на данъчния кредит. Данъчната администрация осъществява текущ контрол по спазването на данъчното законодателство посредством регулярно осъществяване на тематични проверки в цялата страна. В процес на внедряване е цялостна информационна система, която постепенно свързва структурите на данъчната администрация и осигурява по-надеждно следене за коректността на изпълнение на задълженията към държавния бюджет.
В процес на изграждане е също така специализирана служба за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения, която всъщност ще засили превантивния контрол срещу данъчните нарушения.
В резултат на взетите мерки има ефект в подобряване на събираемостта на приходите на държавния бюджет. Като номинална сума до 12 септември са постъпили само в Републиканския бюджет 167 млрд. лева. Тъй като по-точна представа за нивото на събираемост дават относителните нива спрямо брутния вътрешен продукт, ще цитирам две цифри за сравнение.
През първото тримесечие нивото на данъчните приходи към брутния вътрешен продукт е 22,9-23 на сто.
За второто тримесечие е постигнато вече ниво на данъчните приходи към брутния вътрешен продукт 27,5 на сто.
Това показва подобрената събираемост на данъчните приходи. За годината разчетите показват, че ще постигнем ниво на данъчните приходи към брутния вътрешен продукт 30,7 на сто, което е с над 1 на сто към брутния вътрешен продукт повече, отколкото предходната година.
Размерите на приходите, разбира се, показват както текущото състояние на нормативната база и работата по нейното прилагане, така също и състоянието на икономиката. Кризата в банковия сектор доведе до рязка макроикономическа дестабилизация със сериозни последици не само за номиналните, но и за реалните равнища на икономическа ефективност. Високите лихви, девалвацията, инфлацията водят до свиване на данъчната основа за някои от данъците. Към това се добавя и влошеното финансово състояние в реалния сектор на икономиката, което нерядко води до затруднение в реализирането на признати и установени данъчни задължения.
Известно е, че дори и при процедури по обявяване на несъстоятелност невинаги се стига до реализация на дължимите парични постъпления, тъй като съгласно законите бюджетът не е първостепенен кредитор при удовлетворяването на вземанията.
Анализът на данните, с които разполагаме, показва, че досега е постигнато едно нормално ниво на събираемост на данъците между 80 и 90 на сто спрямо обективния размер на потенциалните данъчни задължения.
Вярно е, че в теоретичен план се водят дискусии за размера на неидентифицираните доходи, но в тези дискусии виждам два проблема, когато се обявяват оценки.
Първо, не е ясно как нещо, което се нарича "неидентифицирано" се определя в количествено измерение.
И второ, не всички доходи, които се споменават като неидентифицирани, подлежат на облагане по действуващото данъчно законодателство.
За илюстрация ще дам един характерен пример т.нар. "капиталови печалби", т.е. разликата в цената на притежаваното имущество. Съгласно действуващото законодателство този вид доходи, както и лихвите, не се облагат.
Разбира се, данъчната администрация работи усилено по разкриването на укрити доходи и невнесени данъци. Приетите законодателни и организационни мерки съществено подобряват условията за осъществяване на дейността и в тази посока. Необходимо е обаче да се има предвид, че във всички случаи се стига до решаване на съдебни спорове и реализация на наказателна отговорност. Стотици са случаите за недобросъвестни платци към бюджета, които са представени пред прокуратурата и съда и чакат своето решение.
На този етап основните мерки, които са необходими за реализация на данъчните приходи, са свързани с възстановяването на макроикономическата стабилност едновременно с налагането на строга финансова дисциплина в предприятията и в банките. Тоест, необходимо е икономиката да работи като произвежда печалби, а не загуби и банковият сектор да раздава кредити, а не някакви скрити форми на субсидии.
Във връзка с Вашия въпрос за зависимостта между размера на данъците и приходите, които те генерират, бих искал да напомня, че са много държавите, които имат по-висока ефективна данъчна тежест от това, което имаме като резултат, дори и след последните увеличения на някои данъци. Това показва, че сме далеч от теоретичните прагове, при които може да се получи споменавания ефект за намаляване на добросъвестността на данъкоплатците при увеличаване на данъчната тежест.
Влиянието, което бюджетът оказва върху икономиката, не е само по линия на данъчните приходи, а и посредством разходите, които се финансират от данъците. Така че събирането на данъци не бива да се разглежда само като нещо, което се взима от хората, защото с разходната част на бюджета абсолютно всички левове, които се събират в държавния бюджет, всъщност се връщат обратно на хората било под формата на заплати в бюджетната сфера, било под формата на плащания за социални помощи и за пенсии, било под формата на оказване на важни за страната обществени услуги.
На този етап решаваща роля за осъществяването на функциите на бюджета има не данъчната система или не само данъчната система, а и размерът на натрупаните дългове и бюджетният дефицит, който води до тяхното по-нататъшно нарастване. За решаването на този кръг въпроси търсим решение и по пътя на активната касова приватизация, тъй като единствено след решаване на проблема за натрупаните досега дългове и общият размер на държавния дълг можем да мислим за по-нататъшно развитие на данъчната система в посока на въвеждане на някои стимулиращи функции и съобразяване на данъчните приходи с реално извършваните разходи за обществени услуги.
На този етап сме принудени да съобразяваме данъчната система не само с реално извършвания обем на обществени услуги, но и с реално съществуващият обем на държавния дълг. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Косев, имате думата да изразите Вашето отношение към получения отговор и право да зададете, ако искате, два допълнителни въпроса.


ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Тъй като питането, което отправих към господин министъра, е доста отдавна - датира от началото на месец юли, бих си позволил да задам един допълнителен въпрос.
Дали, уважаеми господин министър, бихте ни запознали с подготвяни или приети мерки в тази посока, свързани с увеличаване на събираемостта на данъците, подготвени в Министерския съвет или в Министерство на финансите?
Задавам този въпрос, защото хубаво е това, което Вие казахте, че се опитваме да съберем парите от така наречените големи акули, но за данъкоплатеца, за обикновения човек е от особено значение това, което вижда днес по магазините. Промяната, да речем, в Закона за данък добавена стойност изисква строго спазване използването на фискални апарати. А една проста проверка днес по магазините би ни показала, че тази част от закона се нарушава и то драстично. Тъкмо затова бих попитал, господин министър,все пак допълнителни, по-засилени мерки днес предвиждате ли, подготвяте ли, какво е становището на вашето министерство и на Министерския съвет?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата да отговорите на допълнително зададения въпрос.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Както вече казах, допълнителните мерки, които на този етап предвиждаме, са насочени към засилване на контрола. Увеличен е обемът на извършваните проверки. Разбира се, не бива да пазим илюзия, че е възможно данъчната администрация да хване абсолютно всеки един данъкоплатец. В интерес на истината никъде по света данъчните администрации не следят всеки един от данъкоплатците. Следят се големите данъкоплатци, тези, които реализират големи обороти и носят потенциално по-високи приходи на бюджета.
В кръга на контрола се включва, разбира се, и проблемът с касовите апарати. Включва се един засилен контрол върху акцизните стоки, включително и по линия на митническата администрация. Някои от резултатите са известни. Безспорно е, че има какво да се подобрява по-нататък в реализацията на данъчния контрол и реализацията на данъчните постъпления. Но, разбира се, едновременно с това трябва да сме наясно, че са необходими мерки за решаване на проблема с държавния дълг.
От тази гледна точка казах, че мерките за събирането на данъчните приходи са еднакво важни с мерките за ускоряване на касовата приватизация, които правителството взима, тъй като това е един от реалните пътища за овладяване на инфлацията, за овладяване на инфлационния натиск на държавния дълг, който се реализира в магазините в последна сметка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Костов, моля Ви за кратък отговор.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин министър, за изчерпателния отговор и за загрижеността, която пролича в това, което Вие казахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към актуални въпроси и питания, които са зададени към министъра на земеделието и хранителната промишленост.
Има думата да развие своя актуален въпрос народният представител Атанас Иванов Железчев относно изпълнението на договорите за доставка на пшеница.
Имате думата, господин Железчев!
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моят актуален въпрос беше особено актуален към датата, когато трябваше да бъде отговорено - края на месец юли, когато трябваше да се изпълняват тези договори. Но той не е по-малко актуален и сега. Тогава Вие бяхте възпрепятстван да отговорите. Миналата седмица аз бях възпрепятстван. Но така или иначе този въпрос вълнува хората, които са сключили тези договори.
Със заповед N 2 от 2 април 1996 г. на господин Светослав Шиваров - министър на земеделието и хранителната промишленост и решение на Управителния съвет на Фонд "Земеделие" беше наредено да се подпишат анекси към договорите за доставка на пшеница. По силата на тези анекси земеделските производители - и кооперации, и частни земеделски стопани, бяха задължени да доставят на държавата по 150 кг пшеница вместо по 100 кг. Тази заповед беше груб произвол на министерството спрямо зърнопроизводителите без оглед на партийната им принадлежност. Известно е, че реколтата от пшеница е много лоша и много производители не могат да получат повече от 150-200 кг от декар. Те не могат да осигурят зърно за собственото си изхранване, поради което те не са в състояние да доставят посочените размери в договора и анекса количества пшеница. Съгласно т. 3 от договора те ще получат нормативно определената цена, която към датата на моя актуален въпрос беше от 14 до 18 лв. Известно е, че правителството е решило да внесе около 500 хил. тона пшеница, която да бъде заплатена по международна цена, която пак към датата на задаване на моя актуален въпрос беше около 30 лв. на килограм.
Моят въпрос към Вас е ще бъдат ли освободени изцяло или частично земеделските производители - кооперации и частни земеделски стопани от задължението да доставят посочените в договорите и анексите количества и по какви цени ще бъдат изплатени, ако доставят тази пшеница.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата министърът на земеделието и хранителната промишленост господин Кръстьо Трендафилов.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Железчев!
За стопанската 1995-1996 г. Държавен фонд "Земеделие" сключи около 9 хил.броя договори със земеделски производители за субсидиране производството на хлебна пшеница по реда на Закона за защита на земеделските производители. Фондът се задължи да предостави на земеделските производители пряка субсидия по 350 лв. на декар за производство на хлебна пшеница на три транша: за предсеитбена подготовка и засяване - 140 лв. на декар; за доотглеждане на есенните посеви - 140 лв. на декар и за прибиране на реколтата - по 70 лв. на декар. Производителите са субсидирани от фонда с 3 млрд. 100 млн.лв. и са сключени договори за 8 млн. 862 хил. декара.
Предвид лошите климатични условия през есента на миналата година и пролетта на настоящата, в много райони от страната са налице частично или изцяло унищожени пшенични посеви.
На основание моя заповед N 7 от 27 юни тази година се определиха комисии, които да извършат проверки по райони и производители за установяване на действителното състояние на посевите. Констативните протоколи от комисиите се обработват в Държавен фонд "Земеделие". На първото заседание на Управителния съвет на фонда ще се приемат конкретни решения по освобождаване изцяло или частично на земеделските производители от задължението да предадат посочените в договорите количества хлебна пшеница, реколта 1996 г., отговарящи на засегнатите декари вследствие неблагоприятните климатични условия.
Освен това ние вече имаме решение пшеница, която е оставена за посев, да се признава за изпълнение на Фонд "Земеделие" и пшеница, предадена на мелнични комбинати, включително и тези, които нямат договори, но са предоставили на мелничните комбинати за изхранване на населението, да се признават за изпълнение на фонда.

С Постановление N 146 на Министерския съвет от 25 юни 1996 г. са определени вече не зная за кой път повтарям, мисля, че вече за последен път, минимални изкупни цени за пшеницата, които бяха в размер от 14 до 17 лв. за килограм, но по тези цени никой не е изкупувал в България пшеница. Изкупили сме до този момент 682 хил. тона пшеница, като "Зърнени храни" е изкупила със средна цена 28-29 лв., мелничните комбинати - до 32 лв. Имаме все още да изкупим около 50 хил. тона, която е на склад, но не е платена, надявам се по разбираеми причини. Мисля, че в срок до края на следващата седмица ще си уредим сметките с производителите.
Постъпили са около 500 молби за освобождаване - частично или изцяло от задълженията към фонда. Мисля, че разумно и справедливо ще бъдат решени тези молби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър. Господин Железчев, имате думата да изразите Вашето отношение към получения отговор.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, господин министър, за отговора, който дадохте, но искам да изразя тревогата си от обстоятелството, че тези комисии не са се срещнали с всички лица, които са сключили договори, и някои остават без протоколи за състоянието на техните посеви. Сега се възползувам от възможността да се обърна към тези, които не са се срещнали с комисиите, на които посевите не са огледани, да ги посъветвам да подадат молби, за да бъдат освободени от внасяне на тези количества, а така също и от освобождаване от задължението да върнат сумите, които са получили досега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от народния представител Йордан Атанасов Ройнев относно епизиоотичната обстановка по отношение на болестта шап по чифтокопитните селскостопански животни в страната и съседните й страни.
Имате думата, господин Ройнев, да развиете Вашия актуален въпрос.
ЙОРДАН РОЙНЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, господин министре, моят актуален въпрос е от м. юли, но неговата актуалност и днес е в сила и се касае за изясняване от господин министъра на епизиоотичната обстановка у нас и в съседните страни по отношение епизоотията шап по двукопитните селскостопански животни.
Вие знаете, уважаеми колеги, че на няколко пъти колеги от парламента повдигаха въпроса за получаване на информация от страна на Министерство на земеделието и хранителната промишленост по този изключително важен за страната въпрос.
Знаем също какво e в момента състоянието на животновъдството в нашата страна, всички знаем и за последствията от тази епизоотия от 1993 г. в района на Симеоновград. Санкциите, които се налагат на една страна, която допуска такива епизотии, са твърде драстични. Това значи затваряне на нашите пазари, на нашите възможности за контакти с останалите страни от Европа и света.
Имайки предвид всичко това, смятам, че въпросите, които поставих и през м. юли, и сега, са актуални и се състоят в следното.
Имате ли, господин министре, достоверна информация за фактическото положение в съседните ни страни - Турция, Гърция, Македония, Сърбия по отношение на: броя на огнищата с шап и засегнатите животни по видове от тях; локализацията им по отношение близост или отдалеченост от нашата граница?
Второ, имате ли контакти със съответните държавни институции в засегнатите страни за синхронизиране на мерките за борбата с епизоотията шап?
Трето, сезирани ли са международните институции, имащи отношение към проблема за епизиоотичната обстановка в региона и поискано ли е тяхното съдействие и намеса за локазилизиране и унищожаване на епизиоотичните огнища?
И четвърто, какви мерки са взети у нас от компетентните органи в Министерство на земеделието и хранителната промишленост и другите държавни институции, имащи по закон отношение към проблема? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Има думата министър Трендафилов за отговор на зададения актуален въпрос.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа, господин Ройнев, след изключително неблагоприятните по отношение на заболяването месеци май, юни, юли и август, когато огнищата на шап в съседните страни ежедневно се увеличаваха, през август в резултат на предприетите мерки от ветеринарните служби на засегнатите държави, подпомогнати от Международното бюро по епизоотия в Париж и Комитета на Европейския съюз, настъпи значително подобряване в ситуацията за Албания, Македония и Сърбия.
В Албания са засегнати 10 села в окръг Корча. Унищожени са 463 говеда, 74 овци и кози и 86 броя свине. Извършена е кръгова ваксинация на 59 234 говеда, 137 хил. овце, 157 хил. кози и 7422 броя свине. Повече от два месеца няма съобщения за нови огнища и ситуацията е под контрол. Прилагам карта, за да можете да се ориентирате за кой регион в Албания става дума.
В Македония са засегнати две общини - Титовелес с едно огнище, и Скопие - със 17. Унищожени са 4369 животни, проведена е кръгова ваксина на 20 739 животни, ваксинирани са и 73 700 говеда на границата с Албания и Сърбия в района на Косово и 17 600 говеда в други 25 големи стопанства. От 18 юли няма съобщение за нови огнища и ситуацията е под контрол.
Най-близкото огнище в Рачиново е на разстояние 50 км от нашата граница, също предлагам на вашето внимание карта, за да се ориентирате къде се намира.
В Сърбия е засегната територията на Косово, където са заразени 101 села в 14 общини. Унищожени са 2580 говеда, 829 овци и кози и 670 свине. От Международното бюро по епизоотия са доставени 14 500 дози ваксина за извършване на кръговата ваксинация и 100 хил. дози за ваксиниране на животни в областта Косово. Територията на Косово стои на около 100 км от нашата граница, също прилагам карта, за да се ориентирате.
Сериозна загриженост по отношение на заболяването идва от Гърция, където продължава увеличаване на броя на заразените селища, като до края на м. август 1996 г. са регистрирани 26 огнища. Всички огнища са в префектура Еврос, която граничи с България. Унищожени са 5 хил. говеда и 12 хил. дребни преживни животни. Ваксинация не се провежда. Избиват се всички заразени и контактни животни. Последните установени огнища са в района на град Димотика, който отстои на около 50 км от границата с България.
След разговор с д-р Стилас - временно изпълняващ длъжността директор на Ветеринарно-медицинската служба на Гърция, научихме за ново огнище на шап на 30.8.1996 г. в същата префектура. Въпреки гаранциите на колегите от тази страна, че ситуацията е под контрол, за нас районът на префектура Еврос, предвид оживените търговски връзки между двете страни, още дълго време ще бъде опасен по отношение на заболяване.
Също предлагам един кратък материал, за да се ориентирате.

Информацията за огнища на шап в Турция получаваме единствено от Международното бюро по епизоотии. Турската ветеринарномедицинска служба е информирала официално за две огнища в Европейската част, в района на град Одрин. Едното е в село Кадикьой, където е заразена група от 38 говеда, като 10 от тях са унищожени. Другото е в село Ортакчи, намиращо се на около 15 км от нашата граница, засегнати са 42 говеда, като заразените 6 броя са унищожени. Поради липса на средства за обезщетения в Турция не се извършва "стемпинг-аут" (унищожение), а се провежда кръгова ваксинация. Поради същата причина са ваксинирани само 70 на сто от едрите преживни в Европейската част, като дребните преживни се обхващат само по време на ваксинации около огнищата. Това означава непокрити имунно животни, стационарни огнища на шап (около 100 годишно) и постоянна заплаха за проникване на заболяването в нашата страна.
Вече четири месеца Националната ветеринарномедицинска служба следи със загриженост и внимание ситуацията с шапа в съседните страни. За получаване на необходимата информация се поддържа редовна телефонна връзка с началника на албанската ватеринарна служба д-р Рако. Почти ежедневни са телефонните разговори с македонските ветеринарни власти, ежеседмични - с гръцките. В началото на септември 1996 г. представители на Националната ветеринарномедицинска служба взеха участие в четиристранна среща с експерти от Европейския съюз, гръцки и турски ветеринарни власти, състояла се в град Орестиада, където се получи обширна информация за мерките, предприети от тези страни.
За по-точна и достоверна информация се провеждат и телефонни разговори с д-р Льофорбан, секретар на Европейската комисия по шапа към ФАО в Рим.
Липсата на опит на албанската ветеринарномедицинска служба в лабораторната диагностика и борбата срещу заболяването бе причина на помощ да се повикат представители на международните организации и експерти от Европейския съюз, които по-късно взеха участие и оказаха научна, практическа и финансова помощ за ограничаване и ликвидиране на шапа в Албания, Македония и Сърбия, като финансовата помощ е единствено за предоставянето на ваксина.
Комисията от експерти на Европейския съюз е посетила огнищата на шап в префектура Еврос в Гърция от 12 август до 17 август, докато Турция е отказала достъп на експертите в заразените селища.
Така че мерките за локализиране и унищожаване на епизоотичните огнища са били непрекъснато обект на внимание на международните институции, имащи отношение към проблема.
Обезпокоени от развитието на заболяването шап на Балканския полуостров, българските ветеринарномедицински власти реагираха своевременно със съответни мерки още при първите съобщения, получени от засегнатите страни. Спрени са отпуските на всички ветеринарни специалисти, работещи в граничните райони. В цялата страна се извършват ежеседмични клинични прегледи за шап на всички двукопитни животни и за резултатите от тях се докладва в Главно управление на Националната ветеринарномедицинска служба. Въведени са постоянни дежурства в регионалните ветеринарномедицински служби. Увеличи се броят на изследваните серологични проби от говеда, овце и кози от граничните общини за наличие на антитела за вируса на шапа. От изследваните досега 5000 проби всички са отрицателни.
Със заповед N I-852 от 25 юли 1996 г. разпоредих и със заповед N 11 от 25/26 1996 г. на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба наредихме на областните управители, на кметовете на общини и населени места да свикат комисиите и приемат конкретни мерки за опазване на домашните животни от болестта шап и засилят контрола по почистването и обезвреждането на отпадъците от паркингите на международните магистрали. Забранена е пашата на животни в двукилометровата гранична зона по границата с Турция, Гърция, Македония и Югославия, както и на по-малко от 500 м от международните пътища и къмпинги. Забранен е вносът и транзитът в и през България на двукопитни животни и продукти от тях, които не са претърпели термична обработка, произхождащи от страните, в които е регистрирано заболяването. Забранен е вносът и транзитът в и през България на двукопитни животни от трети страни, преминали през териториите на държавите с констатиран шап. Засилен е граничният ветеринарно-санитарен контрол върху превозните средства и пътниците, като се извършват дезинфекция на колите и преминаване през дезинфекционни съоръжения на пътниците. Засилен е митническият и ветеринарно-санитарният контрол върху личния багаж на пътниците, като забранените за внос продукти от животински произход се конфискуват и унищожават. Забранени са пазарите за животни в граничните общини.
Въпреки предприетите мерки, сериозни трудности срещаме с ограничаване преминаването на домашни животни през граничната линия Турция, Гърция, Македония и Югославия на наша територия. Уведомявали сме многократно съответните ветеринарномедицински служби на тези страни и е изпратено писмо до Министерството на външните работи със справка за местата на преминаване на животни и искане за изпращане на официални ноти до тези страни.
В тази връзка допълнително са назначени санитари по зоограничната профилактика на рисковите места за предотвратяване на влизането на чужди животни на наша територия.
Отделно от това направихме предложение до европейската комисия и получихме разрешение за ползване и доставка по линия на международната помощ на средства в рамките на 16 хил. екю и някои допълнителни материално-технически средства, които да ни помогнат в борбата против шапа.
До днес България е свободна от заболяването шап.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър, за това последно оптимистично изречение.
Господин Ройнев, имате думата да изразите Вашето отношение към получения обстоен отговор.
ЙОРДАН РОЙНЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Аз благодаря за отговора, господин министър, той беше изчерпателен и както отбеляза и председателят, ръководещ заседанието на Народното събрание, оптимистичен.
Само бих препоръчал на уважаемото от мен ръководство на министерството, на уважаемото от мен ръководство на Националната ветеринарномедицинска служба, а също така и на Министерството на външните работи, което има отношение по този проблем, да се засилят контактите с международните институции, със страните, които имат отношение, съседите, а така също и тези от Европа към тази проблематика и в края на краищата ние като държава да получим това, което получават и Гърция, и Македония, и Сърбия, и Турция при вземането на мерки, които са твърде драстични, когато се води борбата с това опасно епизоотично заболяване.
Още един път ви благодаря и се надявам, че ние ще получаваме в парламента регулярна информация за обстановката по отношение на тези заболявания в страната. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ройнев.
Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от народната представителка Първолета Иванова Иванова, относно ролята и функциите на Министерството на земеделието и хранителната промишленост при разпределяне на квотите на зърно и брашно по региони.
Госпожа Иванова, имате думата да развиете Вашия актуален въпрос.
ПЪРВОЛЕТА ИВАНОВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моят актуален въпрос е относно ролята и функциите на Министерството на земеделието и хранителната промишленост при разпределяне на квотите на зърно и брашно по региони.
Уважаеми господин министър, при срещите ми през месец август с граждани от град Габрово те изразира тревогата си за това, че в града им се произвежда и продава само бял хляб, а хляб "Добруджа" само в редки случаи и то в ограничени количества. Обяснението на заместник-кмета за този проблем бе, че това не зависи от тях, такова брашно се разпределя отгоре, че такава е политиката на управляващите.
Уважаеми господин министър, моля Ви да отговорите какви са ролята, функциите и правомощията на Министерството на земеделието и хранителната промишленост при разпределянето на квотите по количества и типове брашно за производство на различни видове хляб. Това е сериозен проблем, тъй като, от една страна, белият хляб е по-скъп, а, от друга страна, стои въпросът за биологичната стойност на различните видове хляб, както и за диетичния хляб, който е сериозен проблем за голям брой болни хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Иванова! В отговор на постъпилия от Вас актуален въпрос относно ролята и функциите на Министерството на земеделието и хранителната промишленост при разпределение на квотите на зърно и брашно по региони на страната ви информирам следното.
От началото на текущата година до прибирането на новата реколта беше решено Министерството на земеделието и хранителната промишленост ежемесечно да определя квоти за преработка на хлебна пшеница общо за страната, в това число по области и по мелнични предприятия. Този подход при разпределението на хлебната пшеница и производството на брашно беше възприет вследствие на затрудненото снабдяване със зърно и брашно и за преодоляване на напрежението при пазара с тези стоки, възникнало от началото на 1996 г. Определянето на квоти за преработка по области и мелнични предприятия се извършваше съвместно с местните регионални ръководства в зависимост от потребностите на населението в съответните области и възможностите на отделните мелнични предприятия - държавни, частни, кооперативни. Затова беше създадена необходимата организация, ред и контрол при разпределението на пшеницата и произведените брашна. Набираше се информация за изпълнение на месечните квоти, преработеното зърно, получените брашна и наличните количества по области, по мелнични предприятия с оглед покриване на реалните потребности по места.

Следва да се отбележи, че при разпределението на пшеницата, брашната, хляба и хлебните изделия ролята и ангажиментите, които поеха местните ръководства - кметове, областни и земеделски служби и други - е решаваща, поради това че те по-добре могат да преценят потребностите от тези стоки в съответните им райони. Вероятно за определен период от време в Габрово е имало затруднения по доставката на необходимите брашна. Искам да отворя една скоба и да ви уведомя, че министерството никога не е разпределяло брашно. Разпределяли сме пшеница, а това какъв ще бъде процентът на бялото брашно, тип "Добруджа", типовото и т.н., е въпрос, който се решава от местните структури на хлебопекарите, на местните власти и т.н. Ние сме си позволявали в отделни случаи да разпределяме брашно само за София-град.
След прибирането на новата реколта от пшеница снабдяването на населението в страната с брашно и хляб се нормализира и Министерството на земеделието и хранителната промишленост не се занимава повече с тези разпределителни функции. Въпреки това аз използвам вашия въпрос, за да кажа на уважаемите народни представители, че при изкупените количества пшеница, които са два пъти и малко повече от изкупеното през миналата година, вероятно ще се наложи и следващата година да се занимаваме с такива преразпределителни функции, което не е типично и не е характерно за работата на Министерството на земеделието. Ние сме министерство, което трябва да организира производството на пшеница, а не да се занимаваме с тази дейност. Но ако ни се възложи и тази година, вероятно отново ще се занимаваме с тази не съвсем благодарна дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви, господин министър.
Госпожо Иванова, имате думата да изразите вашето отношение към получения отговор.
ПЪРВОЛЕТА ИВАНОВА (ПГДЛ): Уважаеми господин министър, благодаря ви за този изчерпателен отговор. Съжалявам само, че в залата не са народните представители госпожа Светлана Дянкова и господин Цоньо Ботев от Габрово, може би този проблем тях не ги засяга, за да чуят. Но се надявам, че гражданите на Габрово чуха, а също се надявам, че и местната управа, местната власт чу вашия отговор, че проблемът със снабдяването на града с различни видове хляб е изцяло в техни ръце, че това е тяхно задължение и зависи само от самите тях.
Благодаря ви, господин министър, за този отговор и се надявам, че тези проблеми ще бъдат и занапред приоритет в дейността на вашето министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви, госпожо Иванова.
Следва питане от народния представител Георги Пинчев Иванов относно мерки на министерството за възстановяване на конфискувани имоти на собственици или наследници при отмяна на присъда от Върховния съд или при амнистия.
Народният представител Георги Пинчев отсъства.
Преминаваме към следващото питане, а именно питане от народния представител Атанас Иванов Железчев относно неправомерното формиране на държавен и общенски поземлен фонд в землището на село Цонево, община Дългопол, област Варненска.
Господин Железчев, имате думата да развиете вашето питане.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря ви, господин председател. Уважаеми господин министър, група жалбоподатели от село Цонево, както и мнозинството от собствениците на земя в селото са недоволни от начина, по който е извършено земеразделянето в селото. Допускани са много нарушения и от общинската поземлена комисия, която не признава земи, доказани с нотариални актове. Връх в недоволството на хората предизвика образуването на държавен и общински поземлен фонд за сметка на собствениците на земи, с което е редуциран и размерът на възстановената собственост.
Жалбоподателите посочват и конкретни примери за нарушения и ощетени собственици.
Моля, господин министър, като се запознаете с жалбата, да разпоредите проверка по случая и да отговорите на въпроса дали поземлените комисии законосъобразно образуват държавни и общински фондове там, където свободна земя за такива няма, и дали това трябва да става за сметка на собствениците в съответното землище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Железчев, преди да започна същинската част на отговора искам да кажа, че мисля, че за юрист като вас изясняването на този въпрос е много по-лек не от трибуната на Народното събрание, но като казус ще го съобщя с удоволствие на гражданите на Република България.
В случая със село Цонево нещата стоят така. Заявените количества земя за възстановяване са 10 хил. и 300 декара при налични количества земя по старите регулационни планове в земеделието около 7 хил.декара. С нормативен акт от преди 30-40 години от държавния поземлен фонд 2 хил.декара са прехвърлени към обработваемата земя на селото.
След разглеждане на молбите от гражданите на с. Цонево тези 10 хил. декара, които с около 3 хил. декара надвишават реално съществуващите земи в района на с. Цонево, и след неколкократно разглеждане и връщане се е стигнало до задоволяване на потребностите на гражданите в рамките на 5960 декара, почти толкова, колкото са истинските и реалните собственици на територията на с. Цонево. В същото време има претенции за признаване на земи за църквата, за читалището и мисля, че още една претенция имаше към поземлената комисия. Удовлетворено е само искането на една от претенциите за създаването на общинския поземлен фонд. Формирани са 930 декара държавна земя. Те не засягат собствениците. Това е земя от държавния поземлен фонд, който с нормативен документ преди години е прехвърлен към землището на селото. След разглеждането на плана за земеразделяне е имало 6 жалби и тези 6 жалби за удовлетворени. Нови жалби след публикуването на закона поне в министерството не са постъпили.
Последната проверка, която е във времето, в което ние не можехме да се срещнем в Народното събрание за отговор, е изпратена. Аз още нямам официалния отчет на групата, която изпратих за проверка. Готов съм, господин Железчев, веднага след връщането на групата да ви уведомя конкретно. Но истината е, че там са удовлетворени исканията на хората, а претенциите към тези държавни земи вече не в порядъка на 2 хил. декара, тъй като една част от тях е загубена, а на 930 декара не са правомерни, тъй като това е прехвърлено от Държавния горски фонд към поземления фонд на селото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Железчев.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря ви, господин министър. Аз ще взема становище, когато получа отговора след извършване на проверката. Но въпросът е принципен. Не става въпрос само за с. Цонево, а за цялата страна как трябва да се заделят земи за държавния и общински поземлен фонд. И аз се надявам, че вие ще дадете указания да се спазва точно законът, защото редукцията се отнася не само за частните земеделски стопани, по-точно за граждани, но и за държавата и за други юридически лица, които са притежавали земи и сега те трябва да бъдат възстановени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Искам да съобщя на уважаемите народни представители, че България е имала 7 млн. и 300 хил. декара държавни земи. Благодарение на всички действия по аграрната реформа в момента България притежава около 2 млн. и 300 хил. декара държавна земя с тенденция тя рязко да се снижи още, тъй като местните власти, когато започнаха процесите на оземляване, първо посягат на държавната земя, а след това на останалите - общинска или друга каквато и да е земя.
Така че без да пледирам тук за изключителните правомощия да се запазват държавните земи, аз мисля, че просто държавата е длъжна да запази една част от земята, особено когато става дума за семепроизводните, за репродуктивните животински бази, за институтската земя. Просто трябва да опазим една част от земята да бъде на разположение на държавата, за да изпълнява тя своите функции, когато подпомага развитието на процесите в земеделието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Последното питане към министър Трендафилов е също от господин Железчев относно необходимите документи, които следва да са издадени от поземлените комисии, за да могат собствениците, на които е променен размерът на собствеността, да използват правата си по чл. 14.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Уважаеми господин министър, много са вече случаите, при които поземлените комисии отменят издадените протоколи за възстановяване правото на собственост съобразно чл. 14, ал. 6 и 7. С писмо N 91008 от 19 януари 1994 г. на Министерството на земеделието и хранителната промишленост се дават указания как да реагират поземлените комисии, когато съдилищата обявяват вторите решения за нищожни. В писмото не се обръща внимание на длъжностните лица, че чл. 14, ал. 8 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи дава право на собствениците да обжалват тези промени по реда и в срока, предвидени в ал. 3 и затова следва да се издават нови протоколи, а не да се изпращат уведомителни писма.
Така например Общинската поземлена комисия в Разград преразглежда партидите на собствениците в с. Гецово, като приема, че емлячният регистър ще бъде автентичният документ за доказване собствеността, а не опис-декларациите при влизане в ТКЗС. За настъпилите промени в размера на признатата собственост поземлената комисия изпраща уведомителни писма, които не са документ, по който съдът може да решава спора.
Господин министър, моля да ми отговорите на следния въпрос: как в случая собствениците могат да използват правото си по чл. 14, ал. 8, като нямат втори протоколи, издадени от поземлената комисия, в които е посочена земята, за която не се признава правото на собственост и мотивите на отказа? Приложил съм копия от документи, които доказват неправомерните действия на поземлената комисия в Разград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата министър Трендафилов.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа, господин Железчев! В отговор на вашето питане по реда на чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България под N 54-05-143 от 14 август 1996 г. относно това как собствениците могат да използват правото си по чл. 14, ал. 8, като нямат втори протокол, издаден от поземлената комисия, в който е посочена земята, за които не се признава правото на собственост и мотивите на отказ.
С изменение и допълнение на чл. 14, ал. 6 и 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, публикуван в "Държавен вестник" бр. 45 от 1995 г., се даде възможност на поземлените комисии да променят влезлите в сила решения при фактически грешки и при откриване на нови обстоятелства и нови писмени доказателства по свой почин или по искане на заинтересовани лица до една година от откриването им, но не по-късно от 3-годишния срок, като се изчислява от 20 май 1995 г.

Съгласно чл. 14, ал. 8 на същия закон тези втори решения се връчват на заинтересованите и същите могат да бъдат обжалвани пред районния съд в 14-дневен срок от съобщението им.
Поземлените комисии правят писмени съобщения за постановяване на вторите решения. Тези съобщения нямат силата на решение.
По посочената преписка N 905 на поземлена комисия гр. Разград има постановено второ решение, което подлежи на обжалване пред съда в 14-дневен срок от съобщението на заинтересованите. В случая няма допуснато закононарушение и не са злепоставени собствениците по посочената преписка. Същите ще могат да защитят правата си пред съда, след като им се съобщи решението.
Второ. В писмо N 9108 от 19 януари 1994 г. на Управление поземлена реформа при Министерство на земеделието и хранителната промишленост са дадени изяснения за решението на поземлената комисия. В същото време е посочено, че влезлите в сила решения могат да се отменят от поземлените комисии съгласно изискванията на чл. 32 от Закона за административното производство.
Казано е и, че когато решенията на поземлената комисия са обжалвани по чл. 14, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи пред съда и имат решение на съдебния орган, само Върховният съд на Република България може да отмени тези решения по реда на чл. 231 от Гражданско-процесуалния кодекс. Сама поземлената комисия не може да си отменя решенията в тези случаи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Господин Железчев има думата за уточняващи въпроси.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря ви, госпожо председател.
Аз нямам уточняващи въпроси.
Моето становище по дадения отговор е следното. На мен е известна нормативната уредба, уреждаща възможността за преразглеждане на решенията на поземлените комисии. Въпросът е в това, че поземлените комисии не изпращат препис от решението си, а изпращат само съобщение, което не дава информация на собствениците кое от пунктовете на решението е отменено и за кои местности се отнася, за да могат хората да подават своята жалба и да кажат точно в коя част не са съгласни с решенията.
И вашето становище, вашият отговор, който дадохте сега, се надявам, че ще привлече вниманието на поземлените комисии и те повече няма да допускат такива нарушения, да изпращат едно обикновено писмо, едно съобщение, а ще изпращат препис от решението.
Затова аз се чувствам доволен, че по този начин ще бъде прекратена една погрешна практика, която е продиктувана вероятно от недостатъчно добро познаване на проблемите.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз ви благодаря.
С това приключиха въпросите и питанията към министъра на земеделието и хранителната промишленост, господин Трендафилов.
Следват въпросите към министъра на вътрешните работи господин Николай Добрев.
Първият въпрос е от народния представител Йордан Соколов относно назначения в РДВР, гр. Разград.
Отсъства господин Соколов.
Актуален въпрос от народния представител Орлин Върбанов Драганов относно състоянието и охраната на българските граници и промяна на системата за охрана на същите.
Имате думата, господин Драганов.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър! Уважаеми колеги!
В последните 6-7 години обстановката на Балканите и в Европа претърпя коренни промени. Варшавският договор се разпадна и вследствие на това се образуваха нови държави. Движението от и за България на наши и чужди граждани се увеличи значително. В страната се забелязва присъствие на граждани от Азия, Румъния, Русия, Близкия изток и други държави. Голяма част от тези граждани се занимават с контрабанда, рекет, проституция, разпространение на значителни количества наркотици между децата и младежите и редица други незаконни дейности.
Български и чужди граждани организират незаконно прехвърляне на деца в Турция най-често, които в немалка част проституират.
Ежедневно в пресата, радиото и телевизията се съобщава за незаконно преминаване на границите на Република България с Турция, Гърция и Македония. По този начин в немалка степен се нарушава суверенитетът на неприкосновените български граници.
През 1990 г. един "велик" министър на вътрешните работи премахна загражденията на западната ни граница. И по този начин потокът на хората, нарушаващи държавната граница, се увеличи значително. Да не говорим и за заразените животни от шап и бяс, които също са една голяма опасност за българското животновъдство.
Ежедневно се наблюдават нарушения, и особено на южните ни граници, като те се нарушават както от единични граждани, така и от групи по 50-60 човека.
Да не говорим и за наблюдавания наскоро парадокс, когато Станислав Велев и Михаил Минков, бивши състезатели по овчарски скок, преминаха кльона на границата по познатия спортен похват при с. Арда и бяха заловени.
От съществено значение е и фактът, че северната граница на България е изключително дълга и според мен е необходимо по-нататъшно прецизиране на нейната охрана.
Господин министър Добрев! Моят въпрос се свежда до следното: предвижда ли се система от мерки и промени по отношение охраната на българските граници, които мерки и промени да отговарят на новите условия във връзка със значително променената обстановка в страната. Това за мен е от изключително значение, тъй като българските граници са свещени и неприкосновени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата министър Добрев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Драганов!
Оценките и изводите, които правите във вашето питане, са справедливи и верни. Те могат да се представят и в по-черни цветове. Вярно е, че мерките, които е взела българската държава и взема за охрана на държавните граници след сериозните геополитически и военно-стратегически промени в началото на 90-те години, са частични, непълни и слабо надеждни. За това има много обяснения и оправдания. По-важното е какво правим сега.
Ще систематизирам своя подход съвсем телеграфно, в три пункта.
Първо. Активно, добронамерено и добросъвестно изучаваме европейския опит за организация на охраната на държавните граници, които при едно оптимистично, надявам се, близко бъдеще ще бъдат в едната част европейски, а в другата - вътрешни граници.
Второ. Министерството на вътрешните работи разработва, на финала е нова концепция за охраната на границите на Република България. Сегашният възглед, отразен в тази концепция, е създаване на гранична полиция, въвеждане на гранична зона по целия сухоземен участък на държавните граници, окрупняване на граничните поделения и изместването им в дълбочина, покриване на р. Дунав с речни гранични звена, обособяване на силен морски граничен отряд - два дивизиона гранични катери за наблюдение и охрана на водните пространства.
Според нас този възглед заменя досегашния остарял стационарен контрол с по-гъвкави и ефективни форми за охрана, които осигуряват свободно движение на български граждани в граничните райони и в същото време по-сериозно възпрепятстват действията на националния и трансграничен престъпен контингент.
И трето. По приемане на концепцията и новия Закон за Националната служба "Гранични войски" или за граничната полиция, надявам се, че това ще стане до края на тази година и с вашата помощ, уважаеми господин Драганов, ръководството на МВР и Националната служба "Гранични войски" ще се стреми с по-добра организация, дисциплина и отговорност на войските и началниците, с текущо поддържане на крайно износените техническите съоръжения да пресича всяко нарушение на държавната граница.
Искам да ви информирам, че българските граничари правят всичко възможно за ненарушимост на границата и отвън, и отвътре. През миналата година са задържани повече от 2400 души, което представлява 97 на сто от опитите за нарушение на държавните граници. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Доктор Драганов, имате думата за отношение към отговора.
ОРЛИН ДРАГАНОВ: Господин министър Добрев, благодаря ви за отговора, тъй като вие набелязвате основни пунктове, които са съществени в бъдещата дейност на "Гранични войски" и Министерство на вътрешните работи.
Независимите депутати винаги ще подкрепят идеите, които имате, тъй като вие показвате, че полицията вече действа в много райони. Разбира се, нейните действия трябва да бъдат пренесени и на другите етажи в обществото.
Имаме програма специално за полицаите, които се срещат непосредствено с престъпността. И при ваше желание ние ще я предоставим.
Ние сме хора конструктивни, а не зли и с лоши помисли. Тогава когато един министър показа, че работи и тогава когато наистина има и ефективност, която се вижда ежедневно в пресата и в телевизията, ние не можем да не адмирираме този факт. Но ние винаги желаем по-нататъшната дейност на полицията да бъде по-перфектна и да бъде синхронизирана с европейските стандарти. Като един пример, това е поведението на полицаите при задържането на нарушителите. Смятаме, че там има доста какво да се научава. Благодаря ви.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДОБРЕВ (от място): Благодаря ви и аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Следващият актуален въпрос е от народната представителка Ана Караиванова относно задържани лица в гр. Варна.
Има думата госпожа Караиванова.

АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Миналата седмица, когато отправих въпроса си, в няколко ежедневника се появиха съобщения, че в град Варна са задържани лицата Свилен Йорданов Цанев и Георги Димитров Георгиев с прякора Ефендито. Съобщено беше също така, че посочените лица са били обвиняеми по делото за една от най-големите кражби на оръжие през 1992 г. известна още като делото "Звездец", но по висша прокурорска милост са били пуснати под гаранция след кратък престой. Известни са още версиите за много високо покровителство от магистрат с пагони на обвиняемите по това старо дело. В ежедневника има и снимка. Може би вече в момента на развиването на въпроса двете посочени лица отново са на свобода, защото някои милозливи магистрати може и да са повярвали на твърде убедителните им в кавички версии, че например са складирали оръжие в домовете си, за да имат възможност наведнъж да го предадат на полицията в тридневен срок, а тя пък взела, че заявила в двудневния.
Уважаеми господин министър, в същия този ден - 4 септември, когато се появиха кратките съобщения за ареста на посочените две лица вестниците с тлъсти заглавия известиха, че в едно сарафско бюро в София са разстреляни трима души, между които едно 19-годишно момиче.
Убиват нашите деца, господин министър! Убиват ги с незаконно притежаваното оръжение, което стана твърде много вече в населението, а осъдените за такова незаконно притежаване на оръжие са твърде малко! Някой може и да богатее от кръвта на нашите деца!
И понеже във вестниците версии твърде много, а по статистиката - осъдените твърде малко, аз бих искала да чуя от вас:
Първо, вярно ли е, че са задържани лицата Свилен Цанев и Георги Георгиев-Ефендито и още ли са задържани или вече се ползват от най-скъпото благо - свободата, както казваше Дон Кихот?
Второ, вярно ли е, че са били обвиняеми по делото за кражба на оръжие от "Звездец". За причините за неосъждането им досега няма да ви питам - там друг отговаря.
И трето, какви вещи и в какви количества са намерени при претърсването в жилищата и в офисите им?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Министър Добрев има думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, госпожо Караиванова!
На 23 август т.г. по разпореждане на Военна прокуратура, град Варна са задържани лицата Георги Димитров Георгиев и Николай Димитров Георгиев от град Девня и лицето Свилен Йорданов Цонев от град Варна. Същевременно са направени обиски в жилищата, които обитават във Варна и Девня тези лица и в ресторант "Вълшебен извор", собственост на братя Георгиеви.
Първо. От извършените обиски в ресторанта и прилежащите му постройки са извзети: ловна карабина "Калашников"; ловна пушка "Уинчестър"; тип "Помпа"; ловна пушка "ИЖ"; ловна пушка "Маверик Мосберг"; тип "Помпа"; пластмасов куфар със 146 броя ловни патрони 12 калибър; кутийка с 8 броя патрони калибър 6/36 за пистолет "Браунинг"; пистолет "Макаров", 9 мм, без фабричен номер с фабрично нарязана резба за монтиране на заглушител и торбичка 182 броя патрони калибър 9 мм; заглушител за пистолет без надпис и фабричен номер и един празен пълнител; разервна втулка за заглушител и 10 броя гумени уплътнители за заглушител; 160 броя халосни патрони за автомат "Калашников"; 48 патрона за автомат "Калашников" и 6 броя празни гилзи за автомат; 38 броя трасиращи бойни патрони за автомат "Калашников", намерени в офиса на заведението; брезентова торбичка с метален захващач, гилзоуловител с 69 броя бойни патрони за автомат "Калашников"; мокър печат, един брой, с надпис: "Министерство на финансите, Данъчна служба по ДДС, град Варна".
Второ, от апартамента на Николай Димитров Георгиев в град Девня са иззети: митрически декларации; регистрационни талони за МПС и за лека кола "Ауди"; отливка за секретен ключ на лек автомобил и метално приспособление за изтръгване на ключалки на леки автомобили.
Трето, при личния обиск на лицето Георги Димитров Георгиев е иззет пистолет "АП", образец МВР и пълнител с 8 броя патрони.
Четвърто, при обиска в дома на Йордан Цонев Цонев, баща на Свилен Цонев са намерени: извънбордов двигател за лодка марка "Ямаха", професионална музикална уредба "Сони" и двигател за лек автомобил ВАЗ, за който се установи, че е от откраднат автомобил.
Пето, в дома на Свилен Йорданов Цонев, град Варна, са намерени и иззети: десантен автомат "Калашников" със заличен номер; два брой пълнители с по 30 патрона за автомат "Калашников", пистолет "Лама" с пълнител, 3 броя бойни гранати; 1 брой запалка за гранати, огнепроводен шнур, прибор за нощно виждане; 3 броя капсул-детонатори; гумена полицейска палка и 2 броя белезници. Намерени са писмени материали с данни и псевдоними на момичета с леко поведение от курортния комплекс "Албена", уличаващи Цонев в сводничество.
Лицата, всички вещи, оръжие и боеприпаси са предадени на Военна прокуратура, град Сливен. По случая е образувано следствено дело N IV/67 от 1991 г. водено срещу Георги Димитров Георгиев и Свилен Йорданов Цонев за кражба на оръжие и боеприпаси от военното поделение "Звездец".
Делото се наблюдава от Военна прокуратура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Госпожа Караиванова има думата.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря ви, госпожо председател.
Благодаря ви, господин министър, за вашия отговор. Доволна съм от него, защото беше точен откъм фактическа страна. Не вярвам обаче, че тези лица ще бъдат осъдени и този път, щом покровителите им в Прокуратурата на въоръжените сили са все още на толкова високо място. Най-много и този път да арестуват някой антимафиот, но наближават избори, уважаеми господин министър, и завеждащи независимостта на съдебната система пак ще имат възможност да ушият предизборния си байрак от черните забрадки на поредните майки с някой вот. А след това: делото приключи, забравете! Дори и да се отнася за смъртта на 14 войничета!
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
С това приключиха въпросите към министър Добрев.
Има една молба от господин Минчо Коралски, министър на труда и социалните грижи, тъй като има само един въпрос, а и господин Сунгарски е тук, да чуем най-напред него. Разбира се, при съгласие на господин Дачев. Него го отложихме вече най-напред по негова молба.
Господин Сунгарски, моля ви да зададете своя актуален въпрос относно средствата на фонд "Професионална квалификация и безработица" и тяхното потребление към министър Минчо Коралски. Господин Сунгарски, ние имаме въпроса при нас.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Искам да се извиня за забавянето на залата. Просто по независещи от мен причини прередих...
Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Моят въпрос е във връзка с фонд "Професионална квалификация и безработица" и средствата, които постъпват в него.
Уважаеми господин министър, в последно време в медиите се повдигна въпросът за средствата във фонд "ПКБ" и начина на тяхното използване. Не е тайна, че от фонда се вземат безлихвени заеми, попълващи средствата за изплащане на месечните пенсии. Имайки предвид декларираните намерения на правителството за закриване на немалък брой губещи предприятия и значението на средствата във фонда като възможност за поемане на част от удара, който ще се стовари върху работещите в споменатите предприятия, ви моля да отговорите на следните въпроси:
Каква беше сумата, която заварихте във фонд "ПКБ" когато поехте повереното ви министерство и какви средства са постъпили в него оттогава до 31 юни 1996 г.; какви суми са изтеглени до края на месец юни на настоящата година и за каква цел са потребени; какви са наличните средства към 1 юли във фонда и могат ли ефективно да бъдат използвани по истинското им предназначение и не разчитате ли прекалено на обещаните от Световната банка средства целево предназначени за туширане на социалния удар от структурната реформа в промишлеността?
Съвсем наскоро в пресата бяха изнесени и точни цифри, които ще Ви помоля да коментирате. Става дума за над 8 млрд. лева, които са изтекли от фонда в други направления. Имате ли намерение да ги върнете обратно, ако тази сума отговаря на истината, и докога? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Министър Коралски има думата.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа депутати, уважаеми господин Сунгарски! Във връзка с Вашето питане и поставените в него въпроси Ви информирам следното.
При избирането ми за министър на труда и социалните грижи наличните средства във фонд "Професионална квалификация и безработица" бяха приети в размер на 5 млн. 787 хил. 261 лева. За периода от 1.1.1995 г. до 30.6.1996 г. постъпилите средства са в размер на 15 млн. 383 хил. 137 лева. Конкретните източници на приходи са описани в приложената справка. Предполагам, че сте я получили.
По-крупните суми, разходвани или предоставени заемообразно през този период, са за следните цели:
- разходи, свързани с изплащане на обезщетения, социални и парични помощи - 6 млн. 68 хил. 146 лева;
- разходи, свързани с професионална квалификация, програми за заетост и насърчаване на заетостта - 1 млн. 44 хил. 994 лева;
- издръжка на системата на Националната служба по заетостта - 1 млн. 224 хил. 717 лева;
- временен заем на Главно управление "Социално осигуряване" (сега Национален осигурителен институт) - 7 млн. 361 хил. лева;
- временен заем за Министерството на образованието, науката и технологиите и Министерството на здравеопазването по Решение 437 на Министерски съвет от 1995 г. в размер на 500 хил. лева.
В приложената справка са посочени всички видове разходи, направени за цитирания период.
Във връзка с предоставения временен заем за осигуряване изплащането на пенсиите съм длъжен да посоча, че това е общата сума на заетите средства към 30.6.1996 г. Приетата технология е отпускане на месечни и 3-месечни заеми в размер от 1 млн. и 500 хил. лева до 4 млн. и 500 хил. лева, които в рамките на периода да бъдат възстановени във фонд "Професионална квалификация и безработица".
Според съгласуваните графици до 31.12.1996 г. предоставените средства трябва да бъдат възстановени в пълен размер. Подобна практика съществува от 1992 г. и официалните отчети за приходите и разходите по фонда е очевидно, че такива преходни задължения от година в година не съществуват.
Към 30.6.1996 г. наличните средства във фонд "Професионална квалификация и безработица" са в размер на 4 млрд. 495 млн. 469 хил. лева. В съответствие с утвърдената план-сметка на фонда от Министерство на финансите са гарантирани всички необходими разходи, които трябва да бъдат извършени до края на годината.
Средствата, предоставени от Световната банка, свързани с освобождаването на работници и служители от ликвидираните фирми за туширане на социалния удар върху тези лица, са с различно предназначение от тези на фонда. Предназначението им е за изплащане на еднократни помощи и няма нищо общо с обезщетенията, социалните и други парични помощи за безработните лица. Тоест, тези 3- и 6-месечни работни заплати се изплащат в допълнение към другите плащания, на които лицата имат право съгласно действуващите документи.
Националната служба по заетостта е създала необходимата организация по регистрирането и обслужването на освободените работници и служители вследствие на провежданата структурна реформа.
И тъй като се забавихме с отговора, трябва да ви кажа, че в последна сметка наличните средства във фонда в момента са 3 млрд. и 200 млн. лева, а 8 млрд. и 900 млн. лева са предоставени заемообразно на Националния осигурителен институт.
Бих желал да поясня, за да стане ясно на народните представители, че тази практика за отпускане на заем е регламентирана в Закона за създаване на фонд "Обществено осигуряване" и по силата на този закон при временен недостиг във фонд "Обществено осигуряване" може да се вземат средства от такива фондове за социално предназначение. А временният недостиг е чисто технологичен и бих желал да обясня на народните представители откъде се появява необходимостта от това да се теглят заеми.
Тъй като всички пенсии се изплащат авансово, а вие знаете, че пенсиите започват да се получават на 7-мо число, на 7-мо число пенсиите трябва вече да започнат да се предоставят на пенсионерите, а те се привеждат още в края на месеца и началото на следващия. Ето защо в началото на всяка календарна година парите за пенсии се привеждат авансово преди да са получили осигурителните вноски за м. януари. Нещо повече, заплатите за м. януари се получават през февруари, но на 7 февруари ние правим още едно плащане и оттам се получават на практика две плащания преди още да са получени парите от осигурителните вноски.
Ето защо поради невъзможност на бюджета да осигури свободни средства е възприета тази практика, както имах възможността да ви поясня, от 1992 г. за предоставяне заемообразно средства, които през периода на годината се връщат и в края на краищата няма случаи социалното осигуряване да дължи средства на фонд "Професионална квалификация и безработица".
Нещо повече, със създаването на Националния осигурителен институт и отделянето му в самостоятелна държавна институция ние се надяваме, че вероятно ще се засили процесът на натрупване на резерви, което означава, че няма да се налага тегленето на подобни средства. Искам да кажа, че за последен път подобни пари бяха изтеглени сега, когато се увеличиха пенсиите август месец на всички пенсионери отново по същата причина, тъй като знаете тогава се увеличиха и заплатите, но за съжаление ние отново авансово приведохме парите и с това се получи една дупка, която обаче ще бъде запълнена.
В заключение трябва да ви кажа, че събираемостта във фонда за социално осигуряване през миналата година беше близо 98 на сто. В момента съгласно графика ние се движим плътно в графика близо до стоте на сто на събираемост по приходите. И за да е ясно какво представляват тези 8 млрд. лева задължение, трябва да ви кажа, че днес по сметката на социалното осигуряване, преди да тръгна към Народното събрание проверих, са постъпили 438 млн. лева за един ден.
Така че няма основание да се притесняваме, че тези средства няма да бъдат възстановени във фонд "ПКБ".
Използувам трибуната на Народното събрание да уведомя всички слушатели и, разбира се, вас, народните представители, за това, че някои инсинуации, които се появиха в печата, в резултат на изказвания на синдикални лидери, че нямало сключен заем между Световната банка и правителството за изплащане на обезщетенията на съкратените лица, подобен заем има и е направено искане от Министерския съвет за ратифициране от Народното събрание. Аз се надявам този акт да бъде взет в най-скоро време, за да можем да получим парите, за които наистина има споразумение между Световната банка и правителството, за подкрепа на структурната реформа и решаване на социалните проблеми на освобождаваните работници от засегнатите предприятия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Сугнарски има думата.


ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Благодаря Ви, господин министър! Вие бяхте поне точен за разлика от Вашия колега Димитър Костов, който избяга от отговора на първата част на моите питания.
Искам само да спомена, че направи впечатление в отчета, който дадохте, и той беше свързан с конкретни цифри, че средствата, които се заделят от фонда за преквалификация на хората, които са заплашени или са безработни, горе-долу представлява същия процент, какъвто отива за издръжка на служителите от Националната служба по заетостта. А това ми се струва, че е твърде нерадостно като факт.
Предвид предстоящите съкращения в предприятия, обявени в ликвидация, този проблем тепърва ще бъде изключително актуален у нас и аз препоръчвам на повереното Ви министерство в най-кратки срокове да започне една масирана кампания по осигуряване на курсове за алтернативна професионална квалификация на хората, които се очаква да станат безработни.
Другото нещо, за което съм длъжен да спомена, е че въпреки Вашия оптимизъм за почти 100 на сто постъпления в Националния осигурителен институт, средствата, които в момента заделя обществото за пенсионерите, независимо от това, казах, че по план постъпват, са безкрайно недостатъчни и бих Ви помолил да потърсите не само безлихвените заеми, тоест взимания от фонд "ПКБ", а други източници, алтернативни на сега формиращите фондове, защото демографското съотношение в страната предполага едно задълбочаване на обедняването на пенсионерите в страната. Имам предвид особено в състояние на галопираща инфлация.
Въпреки всичко, господин министър, аз Ви благодаря, защото за разлика от Ваши колеги Вие бяхте точен. Още един път Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Следващите въпроси са към министъра на промишлеността господин Любомир Дачев.
Актуален въпрос от народния представител Емил Капудалиев относно бъдещето на телефонния завод в Белоградчик.
Има думата господин Капудалиев.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Вече пета година поставям на всички Ваши предшественици поред един и същи въпрос - за бъдещето на телефонния завод в Белоградчик и пет години поред получавам незадоволителни отговори. Истината е, че това голямо и преуспяващо навремето си предприятие е пред фалит, а може би и в пълен фалит. Вие сте министър, Вие ще уточните. Проблемите там са следните.
Първо, заводът няма ясна производствена програма и договорено обезпечаване на снабдяването и пласмента.
Второ, има извършени многобройни кражби на готова продукция, материали и заготовки за около два-три милиона лева по курс от преди година време. Проведена е ревизия, констатация има, но виновни са големите липси и кражби, както винаги, няма. Предприятието дължи огромни суми на Балканбанк и фалиралата вече Минералбанк, на ДОО, на държавата за данъци и такси и най-вече на работниците. Не са изплатени заплатите, забележете, за месец октомври, ноември и декември 1994 г. Не са изплатени заплатите за януари и февруари 1995 г. Не са изплатени заплатите за май и юни 1996 г. При тази галопираща инфлация какви пари ще получат хората? От началото на настоящата година предприятието е работило само три пълни месеца - януари, февруари и юни. В останалото време се работи по ден-два. Така работниците водят полугладно съществувание, а тези от тях, които се пенсионираха през това време, естествено, получаваха минималните за страната пенсии. А това са хора високи специалисти, с опит, с квалификация. Сега, в настоящата икономическа катастрофа, как ще работят и на каква база ще се пенсионират? Как изобщо ще живеят те и семействата им?
Четвърто, на 19 юни 1996 г. по договор са изпратени някакви си 12 хиляди телефонни апарата за Узбекистан на стойност 78 хиляди щатски долара. Плащането е получено едва на 15 юли. Закъснението от един месец също ощетява завода и не се знае кой се е облагоделствал от разликите в курса на долара и едномесечната лихва. Заводът е обявен за масова приватизация, но до момента не е преобразуван в ЕАД, а се води поделение на холдинг "Инкомс" - София. От две-три години директорът на холдинга инженер Гутуранов не е посетил завода. Говори се за някаква митична оздравителна програма. Аз много пъти исках тази програма от министър Вучев. Каних го да посетим заедно завода, за да видим с какво може да се помогне, но той цинично отказваше и ме заплаши дори и със съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ: Сега искам оздравителната програма от Вас и Ви питам какво е бъдещето на телефонния завод в Белоградчик? Кога хората ще си получат заплатите и ще заработят нормално? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Министър Дачев, имате думата!
МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Капудалиев, уважаеми дами и господа депутати! Ще отговоря на поставения въпрос, като прочета подготвеното предварително становище и след това ще кажа няколко думи допълнително.
Опасявам се, че моят отговор и този път няма да Ви удовлетвори като отговор на министъра на промишлеността, защото не мога да обещая, че в близък период от време заводът ще заработи така, както работеше преди 1990 година. Много добре ви е известно, че пазарите тогава бяха други. Тези пазари бяха осигурени с петгодишни предварителни договорености със страните, които купуваха нашата продукция. Съответно и ние купувахме тяхна продукция. Това създаваше възможност предварително да се осигурят материали, да се осигури цялостно производството на базата на това, че пазарът е осигурен. Сега условията са съвсем различни. Известно ви е, че тези пазари ги загубихме по обективни причини и до не малка степен - по субективни, тъй като когато хората си оправяха отношенията със Съветския съюз и след това със страните от ОНД, ние имахме министър, който говореше, че ще ги съди и сега с големи мъки се мъчим да възстановим това, което много бързо разрушихме.
Действително тежко е положението в завода и не само в този завод. Въобще от заводите на електрониката и телекомуникациите поради тази причина, която вече изтъкнах. Ние нямаме пазари за продукцията, която произвеждаме. Специализацията, която имахме, изцяло се разпадна. Имаме голями мощности, които стоят и полагаме неимоверни усилия да им намерим фирми и страни, които да изкупуват тяхната продукция. Даже днес в 10 ч. проведохме среща с представителя на "Сименс" отново заедно да се мъчим да направим нещо по отношение на модернизацията на нашите телефони, които не са модернизирани вече пет-шест години, за да могат те да влязат в списъците за модернизацията, която се прави на телекомуникациите въобще в България. Дали ще се получи това нещо - не мога да обещая. Ако стане, може би ще има една сериозна крачка към подобряване на положението в завода.

Конкретно по повдигнатите проблеми.
По първата точка трябва да заявя, че заводът има разработена бизнеспрограма за периода 1995-1998 г. и на 21 ноември 1995 г. тази програма е изпратена и до председателя на Народното събрание и нашите специалисти смятат, че сте имали възможност да се запознаете с нея, или ако не сте се запознали и я няма тук, тогава бихме могли да я изискаме от завода отново.
Това което говорите за фалит на дружеството, явно, че то не е застраховано от подобна опасност. Ние в системата на Министерство на промишлеността вече сме фалирали 43 предприятия, които са в неплатежоспособност и се вижда, че нямат перспективи да излязат от това положение.
От списъка на предприятията за ликвидация 38 са на промишлеността. Отделно има 39 за финансово оздравяване. Нищо чудно от тези 39 някои да попаднат в списъка за ликвидация. Причините основно се свеждат до това, с което започнах като увод.
Данните от приходите за реализация през първото полугодие на 1996 г. показват едно нарастване спрямо същия период на миналата година - на 47 млн. за 1996 г. при 38 млн. за 1995 г. или нарастването е около 9 млн. или това прави около 22% ръст.
Финансовото състояние обаче на завода не е добро и той започна едно погасяване на стари задължения, натрупани в периода 1991-1993 г., но все още приходите, които има, не му дават възможност да се справи с тези задължения.
Цитираните от Вас заплати за 1994 г. са изплатени. Заплатите за тази година са изплатени до месец юли включително. За съжаление, неизплатени остават заплатите за месеците януари и февруари 1995 г., но имаме уверение от ръководството на завода, че до края на годината те ще бъдат изплатени. Това не е поради липса на желание, а поради липса на средства - явно едно положение, което не е изгодно за никого, най-малко за работниците, които все пак са работили през това време.
От миналата година заводът се разплаща редовно с всички държавни институции за текущите си задължения, тоест не трупа нови задължения. До края на месец август действително персоналът е работил пет пълни месеца. С намален работен ден е работено през месеците март и април и целият персонал е бил 10 дни в платен отпуск през месец юли.
Работната заплата е повишена в рамките на възможностите, но общо взето е ниска и значително под средното, което се получава в другите предприятия.
Това, което го казвате, за някакви 12 хил. броя телефони, те са договорени и са експедирани освен тези 12 хил. още 8 хил. апарата, което прави приход от около 20 млн. или това е една четвърт от годишната програма за 1996 г. Така че, ако се намерят още два-три пъти по така наречените "няколко броя" 12 хил. телефона, би могло действително да се получи една реализация, която би подобрила положението на предприятието.
По повод закъснението на плащането, което е направено за тази сделка с Узбекистан, тук причината е в банката и не би трябвало да смятаме, че едно отложено плащане е опасно. Отложено плащане се прилага в много сделки, които се правят, и ако това отложено плащане увеличава възможностите за продажби, то е за предпочитане, отколкото да търсим плащане веднага и да нямаме къде да продадем.
По повод обвиненията ви за "ненаказани крадци", тук ще повторя нещо, което съм казвал и друг път. Нито министерството, нито ръководството на завода могат да направят нещо повече от това да заведат преписки в полицията - Белоградчик, което е направено, и полицията води следствени действия. За някакъв резултат от това следствие все още нямаме никаква информация.
По петата точка от изложението Ви има неточност. Заводът не е в списъка за масова приватизация, затова и не е преобразуван. Заводът е клон от "Инкомс телеком холдинг" и ще участва в първия тур на масовата приватизация с холдинга заедно, а не отделно и холдингът е включен с 25% от капитала си.
Що се отнася до продажбата под тезгяха на телефонна и телеграфна техника, ще трябва да цитирам някои точни данни и това е "Държавен вестник", бр. 96 от 1995 г., където е публикувана заповед N 21-334 от 17.10.1995 г. за откриване на процедура за приватизация на телеграфна и телефонна техника - София, а в "Държавен вестник" бр. 47 от 1996 г. е публикувана заповед N 21-124 от 17.05.1996 г., с която е определен методът на продажба по чл. 25, ал. 1, т. 4, тоест преговори с потенциални купувачи.
Така че за каква продажба под тезгяха може да се говори, още повече че става дума за работническо мениджърска приватизация, обявена по всички правила на Закона за приватизацията.
Накрая искам да кажа, че бъдещото на завода е такова, каквото го направят ръководството, специалистите и работниците и в голяма степен дотолкова доколкото можем да възстановим пазарите на този завод. Това е много тежка задача, тъй като нямаме инвестиции да модернизираме производството, а тези телефони, които всички ние сме ползвали в периода отпреди 10-15 години, трудно можем да намерим пазар, освен в страни като Узбекистан и някои други такива. Преговорите, които се водят със "Сименс", дават известна надежда, дано тя да се реализира.
Мога да ви обещая, че в рамките на своята компетентност министерството оказва и ще оказва помощ на този завод, за да не влезе в списъка за ликвидиране, което ще е много жалко. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Господин Капудалиев има думата.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин министре, пазарите загубихме, но работниците, нашите опитни специалисти, добрите ни хора, не сме ги загубили! Гладните не сме ги загубили! Нещастниците не сме ги загубили! Те се увеличават!
Нямаме пазари за тази демодирана техника, а "Сименс" има пазари. Японската техника има пазари. Хонконгската, хайде да не говорим, тайванската - има пазари.
Не само дружеството в телефонната техника е във фалит. Май цялата промишленост на България е пред фалит и "Заедно за България" няма да я спаси от този срамен и жесток фалит. Опровергайте ме не с думи - с дела!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Мелодраматично заключение по един сериозен въпрос.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Защото е много весело положението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, поемете отговорността също за разбиването на индустрията.
Питане от народния представител Атанас Железчев относно защитата на интереса на държавата в Държавната фирма "Микроелектроника - ИМЕ" ЕООД.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, пресата многократно съобщава, че преходът е причина за кризата в българската електроника и с това като че ли проблемите се решиха. Държавата забрави, че до 1989 г. са направени валутни капиталовложения в Завода за полупроводници - Ботевград, в Института по микроелектроника - София. Те възлизат на над 200 млн.долара за Завода по микроелектроника и 30 млн. за института.
През 1991 г. Институтът по микроелекроника е регистриран като Държавна фирма "Микроелектроника - ИМЕ" ЕООД с управител Камен Фильов, след което изглежда Министерството на промишлеността се освобождава от отговорността за защита на държавните интереси. В министерството не се забелязва фактът, че през май 1993 г. управителят на "Микроелектроника - ИМЕ" с договор с директора на отдела за производство на хибридни интегрални схеми регистрира частна фирма "ХМ" ООД с управител - директорът на отдела Кръстин Батев.


Договорите за производство и износ на хибридни интегрални схеми се прехвърлят изцяло от държавната фирма в частната, като й се предоставя технологично оборудване на стойност над 1 млн. долара, материали от склада на държавната фирма, които се изкупуват на цени от пет до десет пъти по-ниски от пазарните, самостоятелни технологични помещения с площ над 1500 кв. м. За всичко предоставено частната фирма заплаща 90 хил. лв. ежемесечно.
Днес частната фирма отново се връща в структурата на държавната, като сега на свой ред държавната фирма изкупи складовата база на частната. И това са в по-голямата си част същите онези електронни елементи, химикали, пасти и т.н., които бяха продадени преди години на безценица, а сега следва да бъдат изкупени за 2 млн. лв.
Господин министър, през изминалите пет години следват по-малки или по-големи комбинации на управителя на "Микроелектроника ИМ" за защита на нечии интереси. Постъпват сигнали в Президентството, Министерството на промишлеността, в Народното събрание. Публикуват се материали в пресата за груби нарушения в "Микроелектроника". Проверките, направени от страна на министерството, завършват с похвални протоколи. Като необходимо и уместно беше оценено решението на управителя да закрие всички научни производствени звена и да предостави станцията за дестилирана вода, апаратурата за производство на газове и площ над 1500 кв. м на фирмата "Лим".
Господин министър, моите конкретни въпроси са следните:
От всички отчетени приходи за 1991 - 1995 г. на Института по микроелектроника, кои са реализирани от разработки и производство на интегрални схеми? Какви отчисления са правени за амортизация на оборудването и въз основа на какво? Къде са специалистите от Института по микроелектроника? Как се защитиха държавните интереси и как се осигури запазването на пазарите и откриването на нови? И през следващите седем месеца ще бъде ли технологичният отдел в престой, а отчетите ще се правят въз основа на взетите наеми за съответния период от време. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Министър Дачев има думата за отговор.
МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЧЕВ: Уважаеми господин Железчев, уважаеми дами и господа народни представители! Този път отговорът е доста по-дълъг, някъде по общите въпроси около 12 минути трябва да прочета написаното и останалото е по конкретните въпроси - още някъде около 7-8 минути. Ако искате, ще чета цялото, ако искате, ще ви прочета отговора само на конкретните въпроси. Ако имате време, да започвам цялото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз бих помолила да удължим времето, за да чуем министър Павлов, който чака от един час. Към него има четири въпроса и с това ще приключим. Може би 10 минути няма да ни стигнат да чуем изцяло отговора и след това и въпросите към министър Павлов.
От името на господин Михайлов правя това процедурно предложение. Моля ви да гласувате за това предложение. С това приключваме изцяло за днес парламентарния контрол: изслушваме отговора на министър Дачев и четири въпроса към министър Димитър Павлов. Накрая ще бъде и личното обяснение на проф. Чавдар Кюранов.
Моля ви да гласувате това предложение. Апелирам да не връщаме, да преустановим практиката на отлагане на въпроси, а и губене времето на министрите да чакат, а след това да си отиват.
При 170 кворум, с който е започнало заседанието, 102 са участвали в това гласуване, от които за - 98, няма против, въздържали се - 4.
Удължаваме времето до приключване на днешния парламентарен контрол.
Господин Дачев, имате думата.
МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЧЕВ: Ние сме правили две проверки по такива сигнали в Института по микроелектроника. След вашето запитване направихме трета проверка. За нас е ясно, че сигналите, които постъпват до различни държавни институции, имат всъщност един и същи източник, но това е друг въпрос. Не за първи път в България нещо, което върви и хора, които работят и имат успех, да бъдат обект на нападения по принципа не е важното аз как съм, важното е съседът да е зле.
Прав сте, че електрониката по-силно от останалите отрасли беше засегната от кризата и това е обяснимо. Аз говорих по този въпрос и при първото питане за днес. Пазарите бяха главно в рамките на СИВ и след разпадането му последва катастрофален спад в производството и в звената, които осигуряваха научното и технологично обслужване.
Трябва да ви кажа, откривам една скоба, че докато във висшите училища и в академията кадрите се запазиха, тъй като техните заплати са осигурени от бюджета, в тези институти, които създаваха новите изделия, новата продукция и новите технологии, броят на хората намаля с 3,2 пъти и от около 90 хил. сега са под 30 хил. Такава щеше да бъде и съдбата на Института по микроелектроника. Покрай четиристотинтях закрити отраслеви института щеше да бъде и той, ако не бяха предприети мерките, които са до известна степен обект на критика в това питане.
Сигурен съм, че посочените от вас цифри за капиталовложенията в завода в Ботевград и в института в София, съответно 200 и след това 30 млн. долара са верни. Не бива да забравяме обаче, че тези мощности са създадени преди 10-15 години и основната част от активите им е силно амортизирана. По-тревожен е фактът, че те са морално остарели, а модернизацията на подобни мощности струва прекалено много. Разбира се, за този период тези активи вероятно са заработили доста над тези суми като имаме предвид, че само за една година в периода 1985 - 1989 г. общият обем на електрониката достигна около 1,5 млрд. лв. тогавашни, от които около 400-500 млн. щатски долара годишно бяха обект на износ за тези пазари, за които говорих.
Отрасълът щеше да понесе може би по-лесно кризата, ако в периода 1991-1993 г. държавата не се отказа, тя просто абдикира от икономиката, оставяйки фирмите, главно ООД-та в редица случаи в ръцете на управители, които разполагаха с неограничени права и доста неясни отговорности, а за съжаление в много случаи и с неподходяща квалификация. Това беше един допълнителен тласък към срутването в пропастта.
Въпреки всички проблеми Институтът по микроелектроника успя сравнително успешно да съхрани своите възможности и кадрови потенциал и постепенно да излиза от кризата. Индикатор за това е и декларираната готовност на колектива да участвува в приватизацията на института, т.е. налице е увереност на хората в бъдещето на тяхната фирма.
Преди всичко искам да кажа няколко думи за доста оспорваното във Вашето изложение отношение между Института по микроелектроника и това предприятие, което е създадено за хибридни схеми, частното предприятие. То е регистрирано с 48 човека, практически целият персонал на отдела по хибридни интегрални схеми на 25 май 1993 г. Още по-рано, през декември 1992 г. колективът на отдела изявява желание пред ръководството на института да заработи при нови условия. Има се предвид съвместна дейност между института и дружеството, създадено от специалисти на отдела за хибридни интегрални схеми. На 2 юни 1993 г. е сключен договор за съвместна дейност между института и това новосъздадено дружество, по условията на които колективът приема стопанисването на материалната база и извършва дейност по разработването, производството, пласмента и маркетинга на дебелослойни хибридни интегрални схеми. В договора подробно са описани задълженията на страните и размерът на заплащаните разходи от страна на това ново частно дружество. Частното дружество, трябва да му признаем това, успя да намери пазари и в Германия и снабдяваше германски фирми с дебелослойни хибридни интегрални схеми, което за съжаление на можаха да направят редица други научни колективи. Затова и броят им, както вече ви казах, намаля с 3,2 пъти. Ползуваната от новото дружество материална база включва дълготрайни материални активи на стойност 909 хил. лева по баланса на института, а не 1 млн. щатски долара, както е посочено. Частното дружество се задължава да изкупи всички налични материални запаси за производство на интегрални схеми по баланса на института. Те са били 10-15 пъти по-ниски от пазарните и не можахме да уточним тази сума, тъй като доста време е минало от тогава. Но факт е, че ако бяха ползувани от института, щяха да влязат в производството по тези цени, за които са били закупени.
Неточна е информацията по повод размера на заплащанията за наем от новото дружество за ползуване на материалните активи на института. До 22 януари 1994 г. дружеството заплаща 90 хил. лева плюс 40 на сто от печалбата от дейността си, а дотогава, до 30 септември 1995 г., датата на прекратяване на съвместната дейност, това са 108 хил. лева плюс 40 на сто от печалбата за дейност на института. Тоест от това, което бяха започнали да произвеждат и да печелят, продавайки в Западна Европа, 40 на сто са заделяни за института.
Общата сума на приходите, получени от института за периода на действие на договора с частното дружество е 4 млн. 223 хил. лева. След прекратяване на договора на 30 септември 1995 г. дружеството не развива дейност нито съвместно с института, нито самостоятелно.
Поради удължаване процедурата на ликвидация на новото дружество е дадено под наем помещението, в което те са работили, за офис при условията както за всички останали наематели в сградата. За времето на действие на договора всички участници от страна на новото дружество са били в неплатен отпуск от института. Всички, които са пожелали след прекратяване на договора, са се завърнали отново на работа в института.
Няма основания да се твърди, че сега институтът ще изкупи материалите, продадени през 1993-1994 г. на частното дружество на огромни цени, нищо подобно, само три позиции материали за около 1500 лв. са на същите цени. Останалите материали са новодоставени, които влизат веднага в производството.
Заключението на юристите от министерството по повод договора за гражданско дружество между частното дружество и института е, че той е сключен, без да са спазени изискванията на чл. 137, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 147, ал. 2, т. 3, т.е. не е било налице разрешение на Министерството на промишлеността. Но подобно решение пък не е било изискуемо според договора за управление между Министерството на промишлеността и управителя на Института по микроелектроника.
Това, макар и не много накратко, са фактите около отношенията между частното дружество и института, за които мога да ви информирам като начало.
Не ми стана ясно какви точно комбинации от страна на ръководството на института са правени за защита на нечии интереси. Истината е прозаична. Реформите в страната и катастрофалният спад на електрониката се отразиха най-силно може би точно на структурите, обслужващи я с научни продукти, технологии и нови изделия. През този период висококвалифицирани специалисти останаха трайно без работа и бяха уволнени или сами напуснаха. Останалият в институтите персонал беше принуден да се изхранва от наеми и от производство на различни изделия в опитни и пропотипни участъци, но не и от научна дейност. Тази научна дейност поради тежкото икономическо състояние на заводите-производители нямаше откъде да бъде финансирана.
Тези процеси не подминаха и Института по микроелектроника. Макар и в силно намален състав, около 240 човека в края на 1995 г. при 700 в 1990 г., институтът успя да запази кадровия потенциал в двете основни направления в дейността си - твърдотелна микроелектроника и хибридна микроелектроника. В структурата на института те са обособени в две дирекции, във всяка от които има звена за научни изследвания, развойна дейност и технологичен трансфер. В тези звена от 1993 г. насам не са правени съкращения дори тогава, когато за дълъг период от време не е имало работа. Дори заплащаните престои са били индексирани. Единствената цел е била наистина да се запазят висококвалифицирани кадри и специалисти в тези две много важни направления на микроелектрониката. В момента има подобни проблеми. Не напълно натоварени специалисти обаче са ангажирани във внедряването на система за управление на качеството по известния в света стандарт ИСО 9001.
Освен споменатите научни звена двете дирекции разполагат още със звена, които обезпечават производството на прототипи и пилотни серии интегрални схеми и тези звена също не са подлагани на съкращения. Единствено в групите редовно производство на двете дирекции и то главно в производството на друг особен вид МОС-интегрални схеми са извършени съкращения през 1995 и 1996 г.


Основна причина за тази стъпка ръководството на института посочва забавената, а в последствие и отменена поръчка от чужда фирма за производство на голяма серия интегрални схеми. Но основната причина за проблемите всъщност е моралното остаряване на линията за МОС-интегрални схеми.
Няколко думи за "похвалните" протоколи от проведените досега проверки. Може отново да разочаровам някого, но трябва да заявя, че Министерството на промишлеността не е давало оценка на решението на управителя (цитирам): "Да закрие всички научни и производствени звена", защото подобно решение, както стана ясно, няма. А твърдението, че станцията за дейонизирана вода и апаратурата за производство на газове са предоставени на "Линк" АД не е вярно. На никого под каквато и да е форма не са предоставяни тези съоръжения, тъй като те са основна и главна част от инфраструктурата на института. Фирмите, които имат нужда от споменатите продукти - дейонизирана вода и газове, чисто и просто си плащат доставката на тази дейонизирана вода и газове. При това трябва да е ясно, че за продажба се предлагат излишъците от тези продукти поради огромните капацитети на съоръженията.
Използването на тези съоръжения обаче е свързано със също така големи разходи. Така с продажбите се намаляват разходите за производство и себестойността на продуктите, произвеждани в Института по микроелектроника. Този институт има бизнеспрограма и тя не стои в папките на министерството, а се изпълнява.
Резултатите от изпълнението й показват следното:
Първо, предвидени приходи за цялата 1996 г. 94 млн. 360 хил.лв., за шестмесечието са отчетени 63 млн. 780 хил.лв. или близо 64 милиона. Ако продължават така да имат пазари и да продават, значи това, което са предвидили, ще го преизпълнят с над 30 на сто.
Приходите от развойна дейност и производство на интегрални схеми за полугодието са 53 млн. 671 хил.лв. и приходите от наем са 3 милиона. Или приходите от наем са някъде под 6 на сто. До момента под наем са дадени 8,17 на сто от дълготрайните материални активи на института. Спадът на продажбите на МОС-интегрални схеми се компенсира с удвоените продажби на хибридни интегрални схеми.
Искам да се извиня, че говоря дълго, но обикновено в изложенията, предхождащи конкретните въпроси, има много неточности, които трябва да бъдат посочени, тъй като засягат конкретни хора или институции.
Сега по конкретните въпроси.
По първия въпрос. Общата сума на приходите и приходите от разработки и производство на интегрални схеми по години е дадено в таблица, която мога да я дам на господин Железчев, за да не я чета пред вас. Но практически по въпроса, който се задава. Приходите от разработка и производство на интегрални схеми съответно по години от 1991 г. нататък са: за 1991 г. 62 на сто, за 1992 г. - 84 на сто, за 1993 - 77 на сто, за 1994 - 87 на сто, за 1995 - 86 на сто и за първото полугодие на тази година - 84 на сто.
По втория въпрос. Амортизационните отчисления за оборудването се изчисляват на база линейния метод за амортизация на оборудването и съгласно изискванията на Закона за счетоводството. За периода 1994-96 г. са начислени амортизации както следва: за 1994 г. - 2 млн. 857 хил., за 1995 г. - 3 млн. 198 хил. и за първото полугодие на 1996 г. - 1 млн. 558 хиляди. За същия период са извършени разходи за ремонт и резервни части съответно за тези години: за 1994 г. 5 млн. 263 хил.лв., за 1995 г. - 3 млн. 180 хил., за 1996 г. - 1 млн. 708 хиляди.
Третият въпрос е много неясен. Що се отнася до работещите в момента, те са си на работните места. Ако се касае за напусналите или съкратени, имам информация само за тези, които след напускане на института останаха в бранша. Това са: около 20 души работят в чужбина, 30 души работят във фирми със сходна дейност в страната и 20 души са на работа в Българската академия на науките. За 1994 г. започна назначаването на млади специалисти, главно завършили Техническия университет в София, като до момента са назначени 19 човека, с което се обновява и подмладява съставът. Това е рядък факт за научните звена, които ви казах, че значително са намалени по брой и по персонал и са в системата на Министерството на промишлеността.
Ако пък въпросът ви касае движението на персонала в Института по микроелектроника, разполагаме със справка за периода 1991-96 г., в която са посочени и някои нарушения на ръководството при съкращаване и уволнение. Можем да ви я предоставим допълнително.
По четвъртия въпрос. Той наистина е интересен. Когато се поставя, трябва да се има предвид, че до 1991 г. на западния пазар не е продадена нито една интегрална схема, произвеждана в България и не е извършвана развойна дейност по поръка на западни фирми. Промяната в пазарите накара Института по микроелектроника да търси своето място на световния пазар. Оказа се, че нашите специалисти могат да работят и да продават на западния пазар. След 1991 г. на този пазар бяха намерени подходящи за нашите производствени възможности пазарни ниши, разработването на които позволи през 1994 г. и 1995 г. 95 на сто от произведената продукция да се изнася в Западна Европа. През тази година този процент намалява поради нарастването за голяма наша радост на дела за вътрешния пазар, дължащо се на известно съживяване на някои от заводите на електрониката.
В момента Институтът по микроелектроника продава свои продукти в почти цяла Западна Европа, Канада и Япония. Дейстостта на института през последните години по необходимост е насочена към разработване и продажба на научни и развойни продукти, за които разполага с подготвени специалисти и за които не са необходими особено големи инвестиции. Производствената дейност, макар и значителна, все още без инвестиции е обречена на постепенно затихване. За съжаление инвестирането в България знаете, че не е на такова ниво и е далеч от нивото, каквото е необходимо за нашата промишленост.
В момента в министерството е внесена докладна записка от професорите Таков и Фильов, в която се предлагат мерки за преструктуриране на отрасъла микроелектроника, които да гарантират неговото оцеляване и развитие. Предстои извършването на експертен анализ на материала в Министерството на промишлеността.
Що се отнася до последния въпрос, в Института по микроелектроника никога не е имало технологичен отдел. Ако пък въпросът се отнася до специалисти, работещи на линията за производство на структури, това е друг въпрос. Линията наистина не работи от началото на 1996 г. Тя и през 1995 г. не е работила сумарно повече от седем месеца. Причината е липсата на поръчки за ефективното й натоварване. Трябва да се има предвид, че само за поддържане на климата в помещението и чистотата при работа на линията са необходими над 1 млн. и 600 хил.лв. за електроенергия на месец. Линията вероятно ще започне работа през четвъртото тримесечие, когато ще бъде изпълнявана поръчка за френска фирма. А дали отчетите се правят въз основа на взетите наеми, преценете сам от цифрите, които бяха посочени. Няма защо да ги чета отново.
Общата сума на месечните приходи от наемите, както вече ви казах, е от порядъка на 5-6%. Да се счита, че тя е определяща за изготвянето на който и да е отчет, е просто неоснователно.
От казаното до тук и справките, с които разполагам, дават основание на всички неверни твърдения в изложението ви да бъдат оборени с факти без да имаме нищо против във вашата загриженост към института.
Надявам се, че ръководството на института, въпреки допускането на някои слабости ще съумее да преодолее кризата и ще запази микроелектрониката като определен отрасъл в нашата електроника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Господин министър, аз Ви благодаря за изчерпателния отговор, който дадохте на поставения въпрос.
От това, което Вие изнесохте, аз правя извод, че е извършена една задълбочена проверка на всичко, което е писано досега по различни поводи. Вие не направихте категоричен извод, че няма злоупотреби. Но това, което казахте, ми дава основание да приема, че наистина няма злоупотреби в дейността на този институт.
Тази задълбочена проверка ви дава възможност да видите и проблемите, които стоят нерешени пред института и по-нататъшната негова съдба.
Ето защо аз съм доволен от направената проверка и от дадения отговор. И смятам, че това, което е направено при проверката, ще ви даде възможност да помогнете на този институт да се запази. И ако е възможно, тези специалисти и то висококвалифицирани, напуснали страната, да се върнат и да работят за България, за микроелектрониката, а не да работят за чужди фирми.
Още веднъж благодаря за дадения отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря на министър Дачев.
Следват въпросите към министъра на отбраната Димитър Павлов.
Първият актуален въпрос е от народния представител Георги Дилков, относно загиналите кадрови военнослужещи през последните няколко години в резултат на парашутни скокове.
Има думата господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин министър! Точно преди три месеца на 12.06. тази година Българската армия даде поредната свидна жертва. При изпълнение на парашутен скок загина мичман Христов от ВМА, Варна.
Стана известно, че комисията по случая, назначена от генерал-полковник Тотомиров и водена от полковник Васил Атанасов, е дала заключение: "Виновен е загиналият, тъй като не е сгънал внимателно парашута си".
При аналогични обстоятелства, обаче, преди една година загина и военният лекар Трифонов.
Общо с парашут УП 9 в последните години са загинали около десетина военнослужещи.
По данни на специалисти основната вина за гибелта на военнослужещите е в този парашут, приет на въоръжение в Българската армия с особеното мнение дори на руските специалисти. Доказано е, че парашутът има конструктивни недостатъци, за което следва да се спре от употреба и да се закупят други по-надеждни.
Налага се мнението, че скоковете с по-стария парашут Б6, които продължават да се извършват в поделение 32990, не създават толкова голям риск за живота на използвалите ги военнослужещи.
Противно на становището на специалсти, ген.-лейт. Касабов заповядва да продължат скоковете с парашут УП 9 под заплахата, че който не изпълнява неговата заповед, ще бъде уволнен. След тази заповед загина и мичман Христов, за когото става въпрос в началото на изложението.
Като имате предвид изложеното, моля Ви, господин министър, да отговорите на следните три въпроса.
1. Разполагате ли с данни за конструктивни недостатъци на УП 9? И вярно ли е това, че с този парашут преди години е загинал собственият му конструктор? И колко точно са военнослужещите, тъй като аз говоря за десетина, това е моята информация, които са загинали с този парашут?
2. Защо след гибелта на подполковник Трифонов и няколко други военнослужещи своевременно не е прекратено използването на този парашут? И няма ли лична вина ген.-лейт. Кацаров за гибелта на мичман Христов, тъй като той загива в изпълнение на тази заповед?
3. Какви мерки са взети или ще се вземат от ръководството на МО и Генералния щаб спрямо виновните длъжностни лица и с оглед, това според мен е най-важно и аз Ви моля да отговорите на този въпрос, изваждане от въоръжение от Българската армия на парашут ОП 9? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Министър Павлов има думата.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПАВЛОВ: Уважаема госпожо председател! Уважаеми госпожи и господа! Уважаеми господин Дилков!
Ръководството на Министерството на отбраната се отнася с болка и загриженост при всяко произшествие в Българската армия, свързано с човешки жертви. Не е тайна, че военната професия поначало има рисков характер, което вие добре знаете. Това в пълна степен важи за подготовката на парашутните ни поделения. Ето защо сигурността и надеждността на използваните в нашата армия парашутни системи е задача, която непрекъснато стои на вниманието на компетентните органи.
В тази връзка разбираема е тревогата Ви, господин Дилков.
В същото време бих искал да отбележа, че Вашата информация не е съвсем точна и е напълно достоверна.
По поставените въпроси какво е действителното състояние на нещата.
Въпросът: разполагаме ли с данни за конструктивни недостатъци на УП 9 и вярно ли е това, че с този парашут преди години е загинал неговият конструктор мога да отговоря следното.
Парашут УП 9 е приет на въоръжение в Българската армия през 1976 г. И през 20-годишната му експлоатация са изпълнени повече от 120 хил.скока. За това време са допуснати 8 човешки жертви. Причините, установени от комисиите, назначени за разследване в два от случаите, са отказ на материалната част, в един - заводска недоработка, а в останалите пет - допуснати грешки в предварителната подготовка и в експлоатацията на парашутите.
За да бъде направена комплексна и компетентна експертиза на качествата и надеждността им, през 1977 г. 15 броя парашути УП 9 са изпратени за допълнителни изпитания в бившия Съветски съюз, които се провеждат в продължение на пет месеца. Резултатите от тези изпитания са положителни, както е видно от акт N 7 от 1977 г. на руската страна. В него не се посочват конструктивни недостатъци, свързани с надеждността на разтварянето на парашут. Препоръките на изпитателите са от експлоатационно естество.
На проведените международни състезания по парашутен многобой през последните три години в нашата страна, включително и през м. юни тази година, са изпълнени над 100 скока с парашут УП 9 от представители на армиите на водещите страни в парашутното дело, като САЩ, Белгия, Русия, Германия, Испания, Гърция. Техните оценки за качеството на парашута са положителни.
Вероятността за отказ на парашут УП 9 е един отказ на 10 хил. скока, показател, който е в съответствие със световните технически стандарти. Ние просто не можем да надскочим световния стандарт.


Причините за смъртта на подполковник Трифонов и главен старшина Христов, съгласно заключенията на комисиите за разследване, са резултат не на конструктивните недостатъци на парашута, а при първия случай поради отказ на материалната част, а при втория - използване на неправилно скатан парашут за скок.
Смятам, че вие неправилно твърдите, господин Дилков, че комисията по втория случай е посочила за виновен загиналия. Такава констатация не е правена, поради обстоятелството, че комисиите за разследване, които се назначават нямат такива правомощия. Степента на виновност, както е известно, за всички се установява от Военната прокуратура и от съда. Целта на разследването, както и на всички наши разследвания, преди всичко е да се установят причините за произшествията и да се набележат ефективни мерки за предотвратяването им в бъдеще. А причината е лошо скатан парашут.
За осигуряване на обективност и компетентност при разследването на произшествията в състава на комисиите се назначават най-подготвените парашутисти в Българската армия, командири, началници, пилоти, щурмани, лекари, метеоролози, представители на военното контраразузнаване с богат опит и дългогодишен стаж и които лично и служебно не са свързани с конкретния случай. В комисиите се привличат също така главния конструктор и представители на завода-производител, парашутисти-изпитатели и треньори по парашутизъм. Тоест, смятам, че обективността на такива комисии, а ние много държим на това, е вън от всякакво подозрение.
Не отговаря на истината, че при скока с парашут "УП-9" е загинал и неговият констуктор. Подполковник инженер Георги Йовчев, военен летец първи клас, конструктор на парашут "УП-9" загива на 6 май 1983 г. при полет в сложни метеорологични условия с боен самолет "Миг 21".
На въпроса защо след гибелта на подполковник Трифонов и няколко други военнослужещи своевременно не е прекратено използването на този парашут и няма ли вина генерал Кацаров за гибелта на главен старшина Христов. Цялостната експлоатация на парашут "УП-9" не беше прекратена поради факта, че комисията, разследвала произшествието, с подполковник Трифонов не стигна до този извод. Тя препоръча само да се забрани изпълнението на скокове с ръчно разтваряне - способ, по който загина офицера. В съответствие с документите, регламентиращи подготовката на парашутите в поделенията на Българската армия е въведена временна забрана за скокове с парашут "УП-9", която е снемана след изясняване на причините за произшествието и изпълнението на заповяданите мероприятия. Това е и световна практика, както е със самолетите при катастрофи или произшествия. Те спират полетите. Така е и при парашутите - спират се скоковете.
Що се отнася до вината на генерал-лейтенант Кацаров искам да подчертая, че въпросът за снемането от въоръжението или за продължаване експлоатацията на парашут "УП-9" не е в неговите правомощия и компетенции. Затова той не е и не би могъл да издаде заповед да продължат или да спрат скоковете с него. В тази връзка считам, че е некоректно и не приемам твърдението за вина на генерал Кацаров за смъртта на главен старшина Христов.
Трети въпрос, отнасящ се до мерките, които ръководството на министерството и Генералния щаб предприемат спрямо виновните длъжностни лица с оглед извеждането от въоръжение Българската армия на парашут "УП-9".
По този въпрос искам да ви информирам, че за допуснати пропуски и слабости в организация и провеждането на парашутни скокове са налагани строги дисциплинарни наказания на командирите и началниците на поделения, в които са допуснати произшествия, материалите от разследванията са представени на органите на Военната прокуратура. Доказателство за прецизността в работата на комисиите е факта, че в нито един от случаите Военна прокуратура не е изразила различия по отношение на причините, довели до произшествията.
Независимо от добрите технически характеристики на парашут "УП-9" показани по време на 20-годишната му експлоатация, ръководството на Министерството на отбраната и Генералния щаб правят всичко възможно военните парашутисти да скачат с най-модерните и надеждни парашути. Със заповед е възложено възстановяването на парашут "ДП-90", българска конструкция и се предприемат действия за внос и на по-съвременни парашути.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Дилков има думата.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Господин министър, аз ви благодаря за изчерпателния отговор. Искам да ви уверя, че съм получил информация именно от хора, които скачат, употребяват тези парашути и че в този състав има сериозно брожение или по-точно недоверие към качествата на този парашут. Но в отговор на третия въпрос вие на практика ме удовлетворявате, защото онова, което ви предложих - да се внесат други парашути или да се използват български с по-високо качество, считам че вие сте съобразили с него.
В същото време, тъй като вие посочихте тези осем човека, които са загинали само с този парашут аз ще ви припомня, че първо това е фактически една милионна част от осеммилионния народ. Една осеммилионна част от този народ е загинала само с този парашут. Това мисля, че е основание за тревога. Една милионна част е загинала с този парашут, други няколко милионни части, както войниците наскоро, загинали на околовръстното шосе по друга причина... Ние просто не можем да си позволим, колкото и да ни струва това наистина - за подмяната на този парашут - да продължаваме да го използваме след като една милионна част от българския народ, от народонаселението е загинала точно с него.
И в тази връзка ще ви припомня, че за да не се излага на риск човешкият живот, силноразвити държави отлагат или спират изпълнението на космически и други програми с национално и световно значение.
Още веднъж - благодаря ви за вниманието и надявам се, че този мой актуален въпрос ще бъде приет със загриженост и ще се вземат необходимите мерки поне с този парашут да няма жертви.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Следва актуален въпрос от народния представител Васил Михайлов относно вероятността за обновяване на мобилизационните запаси с морално остаряла техника. Имате думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър. Въпросът ми е зададен на 10 юли като актуален въпрос.
Сега, когато преди няколко дни началникът на Генералния щаб би тревога, че Българската армия е възможно да бъде оставена недохранена или даже да гладува, когато по-малка част от половината от предвидения бюджет безотговорното правителство привежда към този момент на Българската армия, не мога да не поставя и един такъв въпрос, който има отношение към една много мъдра българска поговорка, че когато ние нямаме средства, трябва да търсим резервите и да сме много пестеливи, та да не се окаже, така, че Българската армия е много скъпа на триците и е евтина на брашното.
Въпросът ми се отнася до това, че е възможно според мен мобилизационните запаси в Българската армия да се обновят с морално остаряла техника. Ако по каскадирането по ДОВС, ако от западните армия заради съкращаване на въоръженията при нас идват модерни системи въоръжения и като подарък или на ниска цена, това е добре дошло, но какво правим ние. Тук ще си позволя да илюстрирам казаното от мен с един такъв пример.
Защо Министерството на отбраната в лицето на управление "Научно-техническо осигуряване на отбраната" финансира разработка за проводна свързочна техника, цифрови мултиплекси от "Санел 90", като всички свързочници в армията и специалното производство знаят, че там няма развойно звено. На практика се представя възможността "Санел 90" да купува морално остаряла техника в едър разсип от внос, което след комплектоване в същия самоковски завод по-късно Министерството на отбраната ще купува на цени, превишаващи цените и на най-добрите световни образци цифрови мултиплекси за нуждите на армията. Защо на практика се готви или е започнала замяната на излизащите от десегодишното гаранционно съхранение в складовете артилерийски смутители за еднократно действие, тъй нарешените "Стършели", станали известни от войната в Залива като единствено военно-радиолектронно средство от източния блок с по-добри параметри от върховите световни образци, със същия морално остарял вече тип, за който вече има разработени противошумови защити в перспективните военни свързочни средства, а не се пристъпва направо към комплектоване с новия тип артелерийски смутители за еднократно действие, тъй наречената "Лилия".
Тук трябва да се направи едно разяснение, което е доста специализирано и аз бих си позволил да го оставя за другите две минути, които ми се дават, за да оценя вашия отговор.
Искам обаче да ви кажа, че между перспективните военни свързочни средства, вие знаете това, използвани в сухопътните войски в света сега са минали на КВ-диапазона, поради това че там до този момент няма друго средство за ефективно противодействие освен артилерийския смутител за еднократно действие "Лилията".
И освен това искам да ви попитам между другото и с това завършвам лицензът за артилерийските смутители за еднократно действие, така наречените "Стършели" отдавна е продаден на Ирак, а самите изделия в целия бивш Варшавски договор и другаде и това е единственият случай, в който в България се купува военно-техническо ноу-хау за валута, докато тя беше член на Варшавския договор.
Бих искал наистина, уважаеми господин министър, да ми отговорите на кого е изгодно новия тип артилерийски смутители за еднократно действие да се осакати и да не може да забива, да заглушава перспективните военни свързочни средства, използвани от сухопътните войски в света, след като сте дали разрешение за арестуване на четиримата военни учени в момента, когато те решават практически уникална задача, откриваща необятен световен пазар за българската военна електроника и ноу-хау и до този момент не ги възстановявате по служба в грубо нарушение на Закона за отбраната и въоръжените сили - чл. 136.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Просрочихте много времето, поради което можем да отложим другия въпрос.
Министър Павлов има думата.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПАВЛОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа депутати, уважаеми господин Михайлов! Ако това действително е Вашият въпрос, то той много успешно е закодиран в това, което ми е изпратено на мен. Зачитам въпроса: "Уважаеми господин министър, има ли вероятност мобилизационните запаси в Българската армия да се обновяват с морално остаряла техника?"
Ако под тази кодировка се разбира историята с "Стършела", въоръжението и така нататък, трябва да кажа, че ние просто не успяхме да го декодираме. Но това, което ние сме разбрали от този общ въпрос и който не визира никакви конкретни неща, които Вие сега споменахте, а мисля, че бихте могли да ги дадете и щяхте да получите съответния отговор, ще си позволя да Ви отговоря също така принципно, както принципно поставяте и въпроса.
Преди всичко трябва да се знае, че всички въпроси, свързани с окомплектоването на армията с въоръжение и техника и попълването на мобилизационните запаси се подчинява на строги правила, отразени в съответните заповеди, устави, наставления, които регламентират цялостната дейност по материално-техническото снабдяване на войските. В това отношение тези правила нямат нищо общо с понятието "вероятност", а представляват технически норми, които регулират експлоатацията, надеждността на въоръжението и техниката. Част от въоръжението и техниката се контролира от международните инспекции по договора за обикновените въоръжени сили в Европа и е в строго съответствие с максималните национални равнища, определени с договора.
Българската армия разполага с въоръжение и техника съгласно щатовете за мирно и за военно време, тоест казано на военен език - в строя има две групи въоръжения и техника - за текущо използване и с мобилизационно назначение.
Първата група е окомплектована с екипажи и разчети и е предназначена да поддържа бойната подготовка и бойната готовност на войските. В армията е възприета практиката, а това е междупрочем и световна практика, най-новото и модерното въоръжение и техника да бъдат в текуща експлоатация, така че в случай на необходимост да бъдат използвани от кадровия състав на армията, най-обученият и най-боеготовият.
Втората група е консервирана, поставена е на дълговременно съхранение и се използва само при обучение на запасни и при мобилизационно развръщане на армията.
Между двете групи въоръжение и техника няма съществени различия по отношение на бойните и тактико-технически характеристики за дадена модификация. Стремежът е в рамките на отделните поделения основното въоръжение и техника да бъдат от една и съща модификация с оглед да се улесни обучението, експлоатацията, ремонта и бойното им използване.
Във връзка с това подчертавам, че е изключено мобилизационните запаси в армията да се попълват с износена, негодна, остаряла техника.
Що се отнася до морално остарялата техника, трябва да ви кажа, че хората, които биха искали да имат най-модерната в морално отношение техника, това е министърът на отбраната, това е началникът на Генералния щаб, това са всички офицери и сержанти и целият личен състав на армията. Важното е вие дали ще дадете тези пари, тъй като знаете, че най-модерното струва най-много пари. А ние за съжаление от шест години не сме получили от вас средства, за да закупим един модерен самолет, един модерен танк, една модерна пушка, за съжаление. И затова не е виновна армията, че не е с най-новата техника.
Ако с поставения въпрос питате какво е състоянието на танковете и бойните машини на пехотата, предоставени безвъзмeздно, бих казал това, което съм казвал неведнъж, че това е съвременно въоръжение и бойна техника от ново поколение, които са съпоставими с основното въоръжение и техника на съседните страни. Смятам, че с тяхното въвеждане в строя, подменяйки част от по-старите модификации танкове и бронетранспортьори, ще бъде добре за нашата армия.
В заключение бих искал да ви уверя, че превъоръжаването и модернизацията на българската армия се извършва по определена програма, чието реализиране изисква огромни финансови средства. Бихме искали това да стане по-бързо, но естествено е, че трябва да се простираме в реалното пространство и в реалната обстановка.
Що се отнася и до "Стършелите", и до "Лилиите", и не само до тях, тъй като има и по-модерни разработки, които са действително работа на нашите изобретатели, конструктори, трябва да ви кажа, че ние имаме и полагаме достатъчно грижи да имаме най-доброто и най- модерното за нашата армия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Михайлов има думата.

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин министър! Аз не знам грижа за иновационната политика и новите разработки ли е да се затворят четиримата водещи специалисти точно в тази област, която коментирах и я дадох само като илюстрация.
Ако вие се обръщате за недостига на средства за модерно въоръжение, има адресат. Не сме ние тук, парламентът. В парламента има политически сили. Българската социалистическа партия има мнозинство от 1989 г. насам с изключение на осем месеца. Обръщайте се към вашите съпартийци. Те могат да ви обяснят защо не са давали достатъчно средства.
Що се отнася до възможността самите ние с наши възможности - и това далеч не е по-скъпо, а е по-евтино, исках да кажа - да се обновяват мобилизационните запаси от военна техника с нови образци, това имах предвид. Защото, ако старият "Стършел" сега отново бъде възприет и стои в мобилизационния запас, за него трябва да се изразходват за един изстрел от Министерство на отбраната около 3-4 хил. долара. Това са сериозни средства. За "Лилията" обаче, която има много по-добри параметри, несравними с тези на стария "Стършел", с три изстрела предполагаемата цена на всеки изстрел е под 3 хил. долара. Може да се свърши много по-добра работа. Това са истините. Защо не се прави нищо в това отношение? Напротив, пречи се.
И сега и второят ми въпрос е доста обвързан с това, което ви питам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Той ще остане за другия път.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Мисля обаче, че ние удължихме времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Очевидно липса на интерес в залата и мога да прекратя по всяко време заседанието.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Интерес може и да няма в залата, обаче едва ли българската общественост никак не се вълнува от това какво се случва в т.нар. военнопромишлен комплекс. И затова ми се ще да дадете възможност, уважаема госпожо председател, още повече взе решение пленарната зала, да може да отговори министърът на отбраната на моите въпроси, това да стане. Ето, изтичат ми двете минути. Ще бъда оперативен, ако ми дадете възможност да си задам и следващия въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ако може, по-оперативно! Имате думата.
С най-добро желание подложих на гласуването удължаването. От вашата страна имаше два гласа. Какво да направя?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Щом като е решено, значи е решено. Аз няма да коментирам. Вие трябва да съблюдавате правилника.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Колко въпроси има още?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Един въпрос, разбира се, по два въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: В момента нарушавам правилника, като гледам залата, но ви давам думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Уважаема госпожо председател, изведнъж се сетихте да спазвате стриктно правилника по отношение на присъствието в залата.
Що се отнася до втория ми въпрос, той е следният. Ще допуснете ли отново в Българската армия да се възстановяват лоши традиции от миналото в ущърб на българските национални интереси, като се засекретяват несекретни до този момент разработки, с което ще се възпрепятства международното сътрудничество и реализацията на международните пазари на конкурентноспособни и патентно чисти български разработки и изделия? Такова нещо, като военнопромишлен комплекс, в България няма. Няма даже и предприятия на отбранителната промишленост по простата причина, че тяхната продукция е предимно за износ. Вие знаете по-добре от мен, че даже и един процент не се знае дали е достигнато числото на производството, реализирано на нашия вътрешен пазар. В този смисъл наистина има предприятия, които произвеждат специална продукция. Но какво става с тях? Един безумен мораториум върху приватизацията на тези предприятия буквално ги смаза. Те сега живуркат, а не съществуват реално като икономически субекти.
Искам да ви задам въпрос, който според мен е от особена важност и бих искал да знам защо Министерство на отбраната в лицето на научния съвет засекретява всички разработки, след като има такива, стартирали като несекретни, с оглед излизане на почтения международен военен пазар? Слава Богу, вече имаме модерна законова уредба, която позволи да станем член на Васенарското споразумение, т. нар. НЕОКОКОМ. Искам просто да ви дам едни данни от Международния институт за изследване на мира в Стокхолм за България. 1991 г. износ - 8 млн. долара специална продукция; 1992 г. - 60 млн. долара; 1993 г. - 21 млн. долара; 1994 г. - 29 млн. долара; 1995 г., господин министър - 0 долара. Направете си сами сметката какво става с предприятията, произвеждащи специална продукция. Какви цели се преследват сега? Военната наука и т.нар. военнопромишлен комплекс се лишават от външни пазари и се ликвидират последните останали ефективни звена. Между другото, военната наука се управлява от научно управление, в което има само един хабилитиран, а останалите началници на отдели и направления нямат нито научни степени, нито научни звания. Може би, за да се запази статуквото на некадърността и безпросветността, не се прие предложението ми към Закона за отбраната и Въоръжените сили да се запише изискването за задължителна хабилитация на ръководните и преподавателски длъжности в учебните и научно-техническите звена на Въоръжените сили.
Уважаеми господин министър, на практика хора от това научно управление определят кое да бъде секретно, естествено, съвместно с умниците от отдел 8 на Генералния щаб, които биха засекретили не само Закона за търговия с оръжие и стоки с възможна бойна употреба, но и цялата електроника и програмно осигуряване по стар навик, където е непознаваемо и неразбираемо да се засекрети или забрани. А също така същите хора практически...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече ви времето.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да, разбира се. ...предопределят коя разработка или изделие са перспективни и имат международен пазар, без да имат необходимите научни познания за експертна оценка. А вие с бездействието си практически убивате най-добрите научно-технически колективи и разработки в областта на специалното производство.
Искам ясен отговор на този изключително важен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата министър Павлов.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПАВЛОВ: Ще се постарая отговорът ми да бъде по-кратък от въпроса.
Господин Михайлов, искам да изразя съжаление, че въпросите, които ми поставяте напоследък, просто не са конкретни. Питате ме за вероятност от възстановяване на лоши традиции и на мен не ми остава нищо друго освен да повторя, че дейността на Българската армия няма вероятен характер, а се подчинява на строго регламентирани норми, правилници, закони като Правилника за опазване на държавната и служебната тайна, Списъка на фактите, сведенията и предметите и обектите, които съставляват държавна и служебна тайна, утвърден от Народното събрание. Ние не превишаваме своите права, нито пренебрегваме тези документи, които сте ни спуснали и по които ние работим.
Що се касае до военнопромишления комплекс, тук вие поставихте много въпроси. Навярно те не са по адресата. Вие много добре знаете, че военнопромишленият комплекс не е подчинен на Министерство на отбраната.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): А военно-ремонтните заводи? Това да не би да е различно?
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПАВЛОВ: Категорично е различно, ако имате понятие за какво питате. Военната промишленост, която произвежда, няма нищо общо с военно-ремонтните заводи. Това е едната страна на въпроса. Нашите военно-ремонтни заводи са създадени на достатъчно добра, модерна база и си изпълняват своите планове, стига да има достатъчно какво да им се подаде и то именно от Българската армия. Те не търгуват с продукция на международния пазар.
Така че въпросът просто не е по предназначение към Министерство на отбраната. Ние сме клиент, така да се каже, на военната или на отбранителната промишленост.
Що се отнася до засекретяването на научно-техническите разработки, подходът в системата на министерството е следният. При разработване и създаване на нови изделия с военно предназначение въпросите за секретността се обсъждат във Висшия научно-технически съвет. В него участват представители от основните ръководни органи и звена на Българската армия, промишлеността и при необходимост - от граждански научни институти в страната. На подробен анализ се подлага степента на секретност на техническата документация, ноу-хау, технологиите и етапите на експлоатация на изделията. Взетите от съвета решения се отдават в министерска заповед и са задължителни за изпълнение както от производителя, така и от потребителя.
Освен това изделия с военно предназначение се разработват и създават и по линия на двустранно и многостранно военно-техническо сътрудничество. При тази дейност стриктно се спазват регламентиращите документи в съответните страни, участващи в разработката по секретността и лицензионната дейност.
Във връзка с това считам, че Министерство на отбраната с нищо не е дало повод да се мисли, че то прави нещо в разрез със съвместно приетите и съгласувани изисквания при разработките на научно-техническите изделия с военно предназначение.

Ние засекретяваме само и единствено това, което заслужава и е в интересите на националната сигурност, и нищо повече. Ние просто нямаме интерес и затова всички искания за разсекретяване междупрочем идват именно от министерството.
Мисля, че Вашите думи, отправени към този висш военен научно-технически съвет са просто некоректни. Това са хора, които действително имат заслуги към военнонаучната мисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Господин Михайлов, имате думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министре, не съм съгласен с Вас, че Вие, видите ли, нямате отношение към така наречения "Военнопромишлен комплекс". Точно по логиката на това, че научните разработки, които се правят, както се казва, са под Ваше крило. И не е вярно, че едно засекретяване и то безумно и безсмислено, не може да попречи. Напротив, много пъти е в ущърб на националната ни сигурност и националните ни интереси. Вие лишавате наши изделия от възможността да намерят своя пазар както на Запад, така и на Изток като върхови постижения, по този начин. Аз не коментирам тази ваша структура, за която вече стана дума. Искам да кажа само, че като член на Комисията по национална сигурност изготвихме едно становище, една констатация във връзка с приключилия вече мораториум върху приватизацията на Военнопромишления комплекс. От страна на правителството - абсолютно мълчание. Вие като министър на отбраната вероятно ще трябва да кажете нещо. Докога това ще се мотае и ще се бави? Какво въобще ще стане? Мисля, че има какво да се отговори.
Както има какво да се отговори например на един такъв проблем - кой например ще заяви вземанията на бившото ГИУ - Главно инженерно управление, сега структура, така да се каже, съответстваща на ГИУ във вашето ведомство, вземанията ни от Съветския съюз, сега Руска федерация. Кой? Кой не го прави? И кой въобще трябва да бъде инициаторът? Изглежда, че Вие.
Що се отнася до секретността, трябва да се четат текстовете на тълкуванието на Конституционния съд. Там ясно е казано какво и как би могло да бъде, както и списъкът на сведенията и фактите, съставляващи държавна тайна.
И накрая Ви препоръчвам да се прочете внимателно резолюция N 10-96 на Съвета на Европа за декомунизация и демилитаризация на нашите страни, които са в период на преход от тоталитарна комунистическа държава към демократично общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече Ви времето.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Там ще стане ясно, че тези структури и служби ще трябва да бъдат поставени на съвсем други начала. И призраците от миналото ще трябва да изчезнат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето на призраците.
Госпожа Първолета Иванова има думата за актуален въпрос относно просрочени плащания от Министерство на отбраната по договори, имащи характер на държавни поръчки.
ПЪРВОЛЕТА ИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, фирмите "Рекорд" ЕАД, "Финтекс" ЕАД, "Мак" ЕАД - град Габрово, имат сключени договори с Министерството на отбраната за производството на облекла и обувки, които те са изпълнили в срок, но вече три месеца не им е заплатена произведената продукция. Това силно затруднява работата на тези фирми и тревожи колективите им.
Уважаеми господин министър, моля Ви да отговорите кога Министерството на отбраната смята да изплати дължимите суми по договори, имащи характер на държавна поръчка, с цел обезпечаване на армията с облекла и обувки на габровските търговски дружества "Рекорд" ЕАД - 15 млн. лв., "Финтекс" ЕАД - 17 млн.лв. и "Мак" ЕАД - 40 млн.лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Господин министърът има думата.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПАВЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Иванова! Действително поставеният от Вас въпрос е едно тежко обвинение към Министерството на отбраната и бих могъл от тази трибуна да поднеса своите и на министерството извинения към тези търговски дружества и да ги уверя в добронамереността на Министерство на отбраната.
Бих искал да ви информирам, че министерството осъществява своята дейност по осигуряване на армията в рамките на утвърдения от Народното събрание бюджет. Всички сключени и осъществени досега договори за доставка, ремонт и услуги за нуждите на армията са осигурени с лимит от финансови средства от бюджета за 1996 г.
Основният проблем пред нас е, че Министерство на финансите неритмично и несвоевременно привежда средства за задоволяване на текущите нужди на войските и за изплащане на извършените доставки по централизираното осигуряване на армията.
Вашият въпрос се отнася именно до централизирано сключени договори и за изплащане на доставки на облекло и обувки за нуждите на редовия състав.
Имаме сключени договори за доставка на вещево с търговски дружества "Рекорд" ЕАД, "Финтекс" ЕАД, и двете от Габрово. Търговско дружество "Мак" ЕАД - Габрово е основен доставчик на суровини и материали за Завод "Христо Ботев" - Калофер. Министерството има сключен договор със завода в Калофер за ушиване на войнишки облекла и доставянето им на армията.
Със Завода "Финтекс" е сключен договор на обща стойност 33 млн. До момента е доставено имущество за 17 млн., което не е изплатено.
С "Рекорд" е сключен договор на обща стойност 103 млн.лв. Договорът е изпълнен на 100% и е доставено цялото имущество. До момента са изплатени 87 млн., остават да се доплатят още 16 млн.лв.
За ушито войнишко облекло в завода в Калофер, министерството дължи 77 млн.лв. Поради тази причина заводът пък не може да се разплати със Завода "Финтекс"по сключения от тях двустранен договор.
Искам да подчертая, че горепосочените дружества са основен доставчик на облекло и обувки за нуждите на армията, ние държим на тях и сме заинтересовани редовно да изплащаме своите задължения. Но за да извършим това трябва бюджетът за армията да се изпълнява ритмично, за да могат да бъдат изплатени всички разходи, извършвани реално както за храна, медикаменти, заплати, така и за облекло за личния състав, от гориво-смазочни материали, боеприпаси и всичките други нужди на армията.
Искам да ви уверя, че ние сме сериозен платец, нашите интереси към тези заводи са също така сериозни, и не само към тях, и ние винаги си плащаме дълговете, макар и по-късно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Госпожа Първолета Иванова има думата.
ПЪРВОЛЕТА ИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин министър, за отговора.
Аз се надявам, че Министерство на финансите ще вземе необходимите мерки и действително този проблем, който съществува пред Българската армия с обезпечаването със средства, ще бъде решен.
Освен това се надявам, че Вие ще вземете мерки и при първа възможност ще разплатите дължимите суми на габровските фирми и се надявам, че, както казахте Вие, държите на тези фирми и ще запазите добрите си делови отношения с тях, защото това е от интерес на цялата страна, от интерес на нашата армия.
Освен това се надявам, че както Министерство на финансите, така и вашето министерство няма да допуснете тези български фирми да затворят своите врати, да спрат производство и да се наложи един ден да внасяме скъпи облекла и обувки за обезпечаване на Българската армия. Още веднъж Ви благодаря за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. И накрая 2 минути за лично обяснение - професор Чавдар Кюранов. Моля телевизията да продължи излъчването, тъй като сутринта, когато той беше споменат, се излъчваше пряко.

ЧАВДАР КЮРАНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! Господин Савов апелира към моята памет и затова аз се чувствувам задължен да кажа няколко неща.
Той не беше прав, когато каза, че Никола Петков не е бил заместник-председател на Министерския съвет. В правителството на Кимон Георгиев имаше трима заместник-председатели: Добри Терпешев, Никола Петков и Александър Оббов. Никола Петков беше заместник-председател от 9 септември до 31 март 1946 г. Вярно е, че тогава те се наричаха министри без портфейли. Така беше и в правителството на Муравиев.
Но господин Савов беше прав, когато каза, че не трябваше да има смъртна присъда за Никола Петков, че не трябваше да има това отношение към Трифон Кунев, че не трябваше да има това отношение към Цвети Иванов в лагера "Белене" и че не трябваше да бъдат избити без съд и присъда стотици и хиляди хора. Това е истина.
Но когато говорим за тази истина, трябва да казваме цялата истина, а не част от нея. Кървавата история на България не започва от 9 септември или от провъзгласяването на Републиката.Тя започва на 9 юни 1923 г., продължи през септември 1923 г., през 1925 г., през 1941 г. и 1944 г. Тежко е да се каже, но това породи и тези месеци на убийства без съд и присъда.
И когато говорим за тази част от нашата история, трябва да се опитаме взаимно най-после да я разберем. Във Великото Народно събрание някой от моите колеги постави въпроса, че трябва да обърнем вече тази страница, но му беше възразено и аз бих казал с основание, че трябва преди това да я прочетем. Ние вече няколко години я четем, но очевидно не я четем както трябва, защото стигнахме до едно решение на Върховния съд, което е позор в историята на България, едно решение, което възстанови фашизма, едно решение, което възстанови не само хора, които заслужаваха да получат смъртно наказание, но възстанови една цяла ценностна система -ценностната система на фашизма. Ето това не биваше да става.
Господин Савов говори за понятието "народна република". Аз не се срамувам от понятието "народна република". Всяка истинска република е народна. И аз ще отида много назад в историята. "Республика ест рес пополи" - казва Цицерон. Републиката е народно дело. Друг е въпросът, че в съдържанието на това народно дело ние вложихме и авторитаризъм, ние, говоря нашата партия, в периода след 9 септември и авторитаризъм, и личен режим, и неща, които са далеч от това тя да бъде народна. Това е самата истина. Но това не значи, че ние трябва да се отказваме от понятието "народна република".
Обаче има нещо друго. Той казва, че то било въведено от Георги Димитров. Това не е вярно. То беше въведено от Стамболийски. Георги Димитров говори за нещо друго. Той говореше за народна демокрация. И тук се появиха големите различия, началото на различията между Димитров и Сталин. Това понятие не беше любимо на Сталин и затова на Петия конгрес от силния натиск на КПСС и лично на Суслов, който присъствуваше тогава, се прие тази нещастна за мен формула, която не съвсем точно господин Савов спомена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето.
ЧАВДАР КЮРАНОВ: Аз мисля, че сега, когато са изминали 50 години от републиката, ние трябва да се стремим при условията на демокрацията тази република да бъде наистина народна, народна и национална. Това не е лесно и виждаме, че не е лесно. Но аз си мисля, че в такива дни все пак трябва да се стремим да намерим нещо общо между нас. В интерес на България е да пазим републиката. Нашата Конституция е изградена върху нея. И сега да мислим за решения други, за решения противни на народния характер на властта, защото демократичната власт не може да бъде друго освен народна, това ще бъде една непростима грешка и това би сложило началото на нова верига вреди за нашата страна. Много се надявам, че това няма да стане. Най-малкото ще правим всичко, за да не стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Закривам заседанието. (Звъни)
Закрито в 14,55 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

ЗАМЕСНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
Нора Ананиева
Юнал Лютфи

СЕКРЕТАРИ:
Красимир Момчев
Станимир Калчевски