Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева

Секретари: Валери Стършелов и Митко Нитов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители. Съществена част от процедурата в парламента е осигуряването на свободен и неограничен достъп на народните представители в пленарната зала, за да могат те свободно да направят своето волеизявление и оттук и волеизявлението на своите избиратели. За съжаление народният представител от Съюза на демократичните сили господин Васил Михайлов е възпрепятстван днес да бъде на това заседание, както и утре, тъй като в петък господин председателят на Народното събрание акад. Благовест Сендов го наказа с неприсъствие от три поредни заседания.
В този смисъл аз искам да обърна внимание върху две неща.
Първо, поводът за възникналия - ако мога да го нарека конфликт, в никакъв случай стандал, при ръководството на събранието и при протичане на неговата дейност беше обстоятелството, че господин Сендов, давайки много сериозен и силен гръб към министър-председателя, за да не отговори на неудобен въпрос, си позволи да не даде думата на господин Васил Михайлов, независимо от това, че неговият актуален въпрос фигурираше под номер две в раздадения писмен ред за актуалните въпроси и питания и този писмен ред беше подписан от председателя на Народното събрание. Господин Сендов се обоснова с това, че - чета дословно стенограмата: "Председател Благовест Сендов: Вземете стенограмата. Обявих Васил Михайлов. Нямаше го в залата".
Това просто не беше вярно. Господин Михайлов беше в залата, аз го видях, видяха го много други колеги.
Нещо повече, аз си сторих труда и най-внимателно, дума по дума прегледах цялата стенограма и в некасаещи този момент части от петъшното заседание. Никъде господин Сендов не е обявявал, че господин Михайлов се вика, за да зададе своя актуален въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за процедура изтече.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Времето изтече, обаче това е много важно, господин председателю, поради което аз Ви моля...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за процедура изтече.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Аз Ви моля да отмените това неправомерно наказание...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, има си процедура за това нещо.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Има процедура. Не се крийте зад процедурата, господин председателю. Това, което...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Панев, времето за процедура изтече.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Добре, господин председателю, аз завършвам. Ще Ви кажа само едно нещо - ако това, че Вие в продължение на една година и три месеца гледате тази пленарна зала от горе на долу...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Панев, времето за процедура изтече.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: ... е нищожна компенсация за това, че... (Председателят изключва микрофоните)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на господин Мулетаров.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Имам втора процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дал съм вече думата. Не може, след като съм дал думата, да искате процедура.
Има думата господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: На редовното си заседание, проведено на 25 януари 1996 г., Комисията по устройството и дейността на държавните органи разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността. След проведените разисквания членовете на комисията възприеха следното становище:
Предлаганите изменения и допълнения на Закона за собствеността са навременни, представляват част от цялостната реформа на вещно-правното законодателство. В законопроекта не съществуват правни норми, които противоречат на Конституцията. Отделни разпоредби обаче трябва да бъдат преразгледани с оглед на тяхното правно прецизиране.
Така например с изменението на чл. 8 се предвижда, че държавните и общинските юридически лица упражняват правото на държавна, съответно на общинска собственост върху предоставените им за стопанисване и управление недвижими имоти от свое име, за своя сметка и на своя отговорност. Не е конкретизирано обаче кои случаи и кои точно юридически лица се имат предвид. Защото една значителна част от юридическите лица са търговските дружества и за тях съществува друг и различен режим. От съответно прецизиране се нуждае и разпоредбата на чл. 9, съгласно която едноличните търговски дружества с държавно или общинско имущество и търговски дружества с 50 и повече на сто държавно или общинско участие с предмет на дейност покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба изграждат, продават и заменят жилища и други обекти, заедно с правото на собствеността върху земята или с правото на строеж върху нея, съответно с приспадащи се идеални части от правото на собственост, или от право на строеж по общия ред на Закона за задълженията и договорите по пазарни цени.
Така предложената редакция на текста няма ясно изразена идея, може да породи спорове в практиката и поради това трудно може да се възприеме.
Проектозаконът предвижда важни изменения в текста на чл. 66, като с предлаганите нови четири алинеи се доразвива нормативната уредба на вещното право на строеж. Тези изменения обаче бяха възприети от членовете на комисията положително, като се отбеляза, че ал. 3 от текста следва да се синхронизира с досегашната уредба на тази материя и по-специално с действащия Закон за териториално и селищно устройство.
Като се имат предвид тези обстоятелства и съобръженията, изложени от комисията, които могат и следва да бъдат подобрени и изменени между приемането на първо и второ четене, комисията счита, че законопроектът следва да бъде подкрепен и може да бъде гласуван от Народното събрание за първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате да бъде допуснат в залата заместник-министърът на правосъдието Недко Добрилов.
От общо гласували 145 народни представители, за - 116, против - 18, въздържали се - 11.
Предложението се приема.
Моля да поканите господин Добрилов в залата.
Има думата Георги Панев за процедура.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Господин председателю, колеги, редно е да се изчистят процедурните въпроси, преди да се премине по същество.
На 12 февруари т.г. в 14,58 ч. аз внесох в Народното събрание проект за решение за отчет на председателя на Народното събрание за финансово-административната дейност на Народното събрание за 1995 г. с мотиви. Предложението е направено, както е прието да се казва, по надлежния ред, по определения ред, заведено е, но все още не е размножено и раздадено на народните представители, независимо че вчера беше обявено от водещата заседанието госпожа Нора Ананиева, че такова предложение е постъпило.
Аз Ви моля, господин председателю, да разпоредите този проект за решение да бъде размножен и раздаден на народните представители, за да могат да се запознаят с него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вашето предложение е разпределено на комисиите, които трябва да дадат становище по този въпрос и заедно със становището ще бъде размножено и раздадено, така както се прави.

ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Това не е обичайната практика, господин председател! Размножава се, раздава се и след това становищата идват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е практиката, а съгласно правилника има 6 месеца срок, за да се иска този отчет. И той ще бъде направен. Това е рутинна дейност.
Кой желае да се изкаже по законопроекта?
Давам думата на народния представител Йордан Соколов, ръководител на Парламентарната група на СДС.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
На първо четене е предоставен един Проектозакон за изменение и допълнение на Закона за собствеността.
Редица текстове са правилни и обосновани по простата причина, че те внасят промени, които са необходими, които се налагат от съответни текстове на Конституцията и просто актуализират някои остарели понятия в Закона за собствеността.
Същевременно обаче има няколко положения, които са основни и които повдигат възражения.
Първо. Променя се чл. 29. Текстът на чл. 29 беше един от текстовете, променен след 1989 г. с ДВ, бр. 31 от 17 април 1990 г. Всъщност сега този текст се дава в по-разгънат вид. Същевременно обаче се внасят едни ограничения, каквито в чл. 29 нямаше, по отношение на чужденци и чуждестранни юридически лица.
И въпросът, който се поставя, е: тогава, когато ние твърдим, включително и мнозинството в този парламент, че искаме да поощряваме чуждестранните инвестиции, повече от ясно е, че всяко ограничаване на правата на такива чуждестранни инвеститори по отношение на недвижими имоти в страната ще отблъскват чуждестранните инвестиции.
Ето защо на мен ми се струва, че тези промени, които се предлагат, не се налагат, нито от Конституцията. И с оглед на това аз ще моля те да бъдат обсъдени.
Особено силни възражения обаче, за мен, повдига предлаганата редакция на чл. 101 и отмяната на следващите членове. Именно със същата промяна на Закона за собствеността, цитираният брой на "Държавен вестник", беше предвидена в чл. 102 и чл. 103, една изчерпателна процедура, която предвиждаше какво се разбира под равностойно отчуждаване, че тогава, когато бъде отчужден недвижим имот, собственикът трябва да бъде обезщетен също с недвижим имот. Този недвижим имот трябва да бъде не само равностоен, но да се намира в границите на населеното място и в същия квартал. Само със съгласие на собственика той може да бъде обезщетен на друго място.
Всъщност с новия текст на чл. 101 се прави нещо, което от правна гледна точка не е издържано. Почти дословно се преповтаря текстът на Конституцията. Но ако един закон ще повтаря Конституцията, от него направо няма нужда.
Ето какво казва чл. 17, ал. 5 от Конституцията: "Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение."
Какво казва в предлаганата редакция чл. 101: "За особено важни нужди на държавата и общините (дотук добре), за които няма възможност да се задоволят по друг начин (това е текстът на Конституцията), могат да се отчуждават имоти при условия и по ред, установени в закон (същото, което е казано в Конституцията), след предварително и равностойно обезщетение."
Просто само редакционно са променени няколко подчинени изречения в този текст. Но всички те съществуват и в Конституцията.
И след това се казва, че чл. 102, 103 и т.н. отпадат.
Струва ми се, че тук се прави един опит, който е особено опасен. Това означава, че след като ние имаме една разгъната и процедура, и изясняване на понятието какво значи "особено важна нужда", какво значи "равностойно обезщетяване", това да отпадне. Просто се създават условия за един административен произвол. Затова защото, когато са налице предпоставките и на Конституцията, и на закона, които се преповтарят и бъде отчужден един недвижим имот, оттам нататък никой няма да може да каже какво се разбира под "равностойно обезщетяване". Това, че то е предварително, вече е ясно от самото понятие.
Равностойно обезщетяване е ли, когато, да кажем, е парично обезщетяването? Или под равностойно обезщетяване се разбира, когато то става също с недвижим имот? Кои са предпоставките на едно равностойно обезщетяване, когато то е с недвижим имот? Те са дадени в сега съществуващия текст. Къде трябва да се намира имотът? Може ли на един собственик, чийто имот е отчужден, да се твърди, че му се дава равностоен имот, да кажем, когато този имот е в друго населено място? Когато по характер не отговаря на отчуждения имот? Когато дори да е в границите на същото населено място? - Но ние вече знаем, че има големи градове в България, в които територията е толкова разгъната, че от единия до другия край понякога са повече от километри.
И всичко това, което в момента съществува, с проекта по необясними причини, поне за мен, се предлага да отпадне.
И наистина, този важен текст за отчуждаване за държавна и общинска нужда, който засяга особено силно правата на собствениците, на обикновените граждани и на юридическите лица, всъщност да представлява само едно преповторение на Конституцията? Когато именно Конституцията повелява, че това отчуждаване може да става при определени случаи, но то се третира и доразвива със закон.
Всъщност с предлаганото изменение законът именно това не прави, което повелява Конституцията. Затова защото, отново казвам и приключвам, преповторението на текст на Конституцията в един закон, не означава, че се изпълнява изискването на Конституцията, случаят по-нататък, след като е залегнал в Конституцията, да бъде допълнен при условия и по ред, установени със закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Димитър Велев.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители!
Измененията и допълненията в Закона за собствеността се налагат от необходимостта да се приемат Закон за държавната собственост и Закон за общинската собственост.
В тази връзка бих споделил, че се правят съществени изменения, съобразени с Конституцията на Република България, които трябваше да станат в 3-годишен период след влизането в сила на новата Конституция. Разбира се, макар и със закъснение, тези поправки, тези изменения и допълнения вече са факт.
С този закон се поставят на нова, бих казал, и правна, и философска основа понятията за публичната и частната собственост, тези два вида собственост, които са залегнали в нашата Конституция. Ясно са дефинирани двата вида собственост, като по-нататък вече в законите за държавната собственост и в закона за общинската собственост са разработени подробно коя държавна собственост е публична и коя е частна, коя общинска собственост е публична и коя е частна.
Всички тези изменения намират своето развитие в тези два законопроекта. В тази връзка използвам възможността да отговоря и на тези въпроси, които постави и господин Соколов. Той се противопостави на измененията в чл. 29, например, като казва, че едва ли не ние ограничаваме правото на чужденците да придобиват земя в нашата страна. Но този текст е съобразен не само с Конституцията, този текст е съобразен и с международните договори, които съгласно чл. 5 от нашата Конституция имат действие и са част от нашето вътрешно право. Само че единственото нещо, което е могъл да направи вносителят на този законопроект, това е предоставената възможност на чужда държава да придобива право на собственост върху земя и сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти в страната въз основа на международен договор, закон или акт на Министерския съвет.
Тъй като в Конституцията е казано, че чужденците и чуждестранните юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя, тук е потърсена една елегантна възможност за чуждите държави като публично правни субекти да придобиват право на собственост. Това се налага най-вече с оглед обслужване на техните интереси в нашата страна, обслужването на дипломатическите им представителства, които са тяхна собственост, и добре би било да бъдат собственици и на земята, върху която са изградени тези сгради.
Така че тук не се повтаря Конституцията, господин Соколов. Напротив, тук се развива Конституцията и вече ясно се очертава възможността на чуждата държава да придобива право на собственост.
По въпроса за чл. 101. Господин Соколов каза, че материята с отчуждаването на имоти за държавна и обществена нужда е развита само в един текст, който повтаря Конституцията, и всички останали текстове, свързани с този проблем, се предлага да се отменят. Но изрично и в мотивите на този законопроект е посочено, че тази материя се развива подробно в Закона за държавната собственост и в Закона за общинската собственост. И този закон за собствеността като генерален закон, бих казал, като най-общ закон не е необходимо да разработва в детайли тази материя, тъй като процедурата по отчуждаването на държавната собственост е една, процедурата по отчуждаването на общинската собственост е друга. Затова мястото на тази материя, систематическото място на тази материя е именно в тези два законопроекта.
Аз мисля, че този законопроект е една добра основа за разработването на посочените от мен два други законопроекта, които са свързани с този, които са в пакет, които би трябвало да бъдат разгледани последователно и които законопроекти според мен би трябвало да влязат в сила в един и същи момент. Затова аз казвам, че те са законопроекти в пакет. Този е първият, фундаменталният, който трябва да бъде променен, допълнен и въз основа на него да бъдат развити останалите законопроекти.
Мисля, че е крайно време ние ясно и категорично да обособим държавната от общинската собственост и ясно и точно в тези останали два законопроекта да посочим кои са обектите на публичната собственост и обектите на частната държавна и частната общинска собственост. По този начин ние ще въведем ред и ще излезем от този хаос, в който се намираме в момента. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моята реплика е в следния смисъл. Вярно е, че в предложения Закон за изменение на собствеността само с едно изречение е казано как ще се обезщетява при отчуждаване. Вярно е, че в предложените законопроекти за общинска и държавна собственост много подробно се разглеждат тези въпроси. Вярно е, че не се разглеждат трите законопроекта заедно, което според мен е грешка. Трябваше да вървят в пакет и това беше становището на нашата комисия, за да може да се работят едновременно промените и в трите закона. Но в този закон трябва принципите да бъдат залегнали. Не може само с едно изречение и в останалите два закона вече да препращаме, че ще се уреди изцяло материята за отчуждаванията и обезщетенията. В този закон, защото той е основният, трябва принципът, начинът, по който ще се извършва отчуждаването, начинът, по който ще се извършва обезщетяването, да бъде залегнал.
Оттам нататък процедурите - да, съгласна съм, че трябва да са в другите закони - дали ще взима решение общинският съвет, когато е общинска собственост, и кой ще е органът, когато е държавна собствеността. Обаче какво ще бъде обезщетението трябва да бъде казано тук, да бъде казано какво значи "равностоен имот". Значи ли, че когато ми отчуждат недвижим имот и този недвижим имот дори е моето жилище, ако ми платят макар и една много голяма сума, това равностойно обезщетяване ли е? За мен това не е равностойно обезщетяване.
Просто основните принципи трябва да бъдат тук и моята реплика е в тая посока. Не може само с едно изречение и да чакаме в следващите закони неизвестно точно как, защото те са законопроекти. В крайна сметка какъв вид ще добият ние не знаем. Тук принципът обаче трябва да е залегнал и да е ясно, че и в двата случая, когато ще се обезщетява, ще бъдат спазени всички правила и изисквания според Конституцията и според Закона за собствеността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата за дуплика Димитър Велев.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Михайлова! Аз мисля, че няма разлика в това, което вие говорите, и това, което аз казвам. Но ето, вие говорите за принципите, които трябва да залегнат в този законопроект. Ами принципите са налице. Член 101 казва, че "само за особено важни нужди на държавата и общините се извършва отчуждаване". Това е единият принцип. Вторият принцип: "когато няма възможност тези нужди да бъдат задоволени по друг начин". Това е вторият принцип. И "ще бъдат отчуждавани имоти при условие и по ред, установени със закон". Изрично е казано: "препраща към другите закони". Това също е принцип. И най-вече: "след предварително и равностойно обезщетение", което е ясно казано в другите два законопроекта. Мисля, че това е напълно достатъчно.
В този законопроект, ако вие смятате, че някакви други допълнителни принципи трябва да бъдат разработени, няма никаква пречка това да стане като предложения за второ четене. Ще ги обсъдим и дай Боже, разбира се, да се подобри тази материя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Светослав Лучников за изказване.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Намирам закона за своевременен и необходим, конституционносъобразен. Той идва да запълни една празнота в нашето законодателство след въвеждането на новата Конституция и смятам, че трябва да се приеме на първо четене. Обаче позволявам си да препоръчам на второ четене този закон да бъде разгледан заедно със законите за държавната и общинската собственост, именно за да могат да се избегнат някои разминавания, които може би по недоглеждане, може би случайно могат да бъдат допуснати.

Вярно е, че основният принцип, който урежда този закон е разграничаването между публичната и частната собственост на държавата. Както в Закона за държавната собственост, така и в Закона за общинската собственост е направено такова разграничение. Може би тук би трябвало по принцип да се направи разграничение между публична и частна собственост независимо дали е държавна или общинска, а по-нататък в другите специални закони това само да се систематизира. Това е просто от гледна точка на систематиката.
Аз имам някои забележки по отношение на съдържанието на закона. Колегата Мулетаров изрази становище, което всъщност беше становище на Комисията по устройството и дейността на държавните органи по отношение на чл. 8 и нововъзстановения с ново съдържание чл. 9. Те наистина поставят някои въпроси, които ще ги разгледаме допълнително. Ние сме на общо съгласие, че те трябва да бъдат преразгледани и ще ги отразим при второто четене. Но аз искам да спра вниманието ви върху някои други неща.
В чл. 28, ал. 1 се говори за имоти, които не могат да бъдат частна собственост, защото са изключително частна собственост или са публично-правна собственост на държавата. Тук трябва да се направи едно уточнение - имоти, публично-правна собственост на държавата, не могат да бъдат отчуждавани докато са такава, тъй като и в двата закона - и за държавната, и за общинската собственост е предвидена процедура, по която един имот, публично-правна собственост на държавата, може да се превърне в частна собственост на държавата и тогава той на общо основание подлежи на отчуждение.
Според мен по-произволно е разпореждането на чл. 28, ал. 2. - със закон може да се забрани притежаването от физически и юридически лица на имоти и вещи, свързани с дейности, за които е установен държавен монопол.
Държавният монопол, уважаеми дами и господа, касае дейността, държавният монопол няма нищо общо с вещите, които обслужват тази дейност. Ако тези вещи са станали публично-правна собственост на държавата или на общината, и докато са такава, те очевидно не могат да бъдат отчуждавани, но ако те, макар и обслужващи някой държавен монопол са останали частна собственост на държавата, те могат да бъдат притежавани от всички. Освен това една такава широка формулировка би дала възможност да се лишат физическите и юридически лица от притежаване на имоти, което е съвсем противопоставено на Конституцията.
По-нататък - по отношение на режима на собствеността на чужденците. Тук има една много смущаваща разпоредба на чл. 29, ал. 3: чужденците могат да притежават право на собственост върху сгради и ограничени вещни права с разрешение на министъра на финансите. Това ми напомня разговора ми с един чужденец още в режима на Указ 56, когато той ме попита за някаква работа дали може да се извършва в страната от чужденци, а аз му казах, че може, но с разрешение. А, с разрешение, казва той, значи, с рушвет! И ме попита на колко горе-долу възлиза този рушвет според нашата практика. Всяко едно такова обвързване на упражняване на правата с разрешение създава предпоставки за рушвет, което е нещо много неприятно и не ласкаво за държавата, която създава такива правила. Това напомня на банановите републики.
И последната забележка, която имам - това е по отношение на чл. 66, ал. 3. С това правило се извършва една революция в класическото вещно право. Известно е, че правото на суперфикция, правото на постройка се погасява с преставането съществуването на постройката. Това е временно право, временно ограничение на собствеността, а не завинаги вертикално разделение на собствеността. Тук се предвижда обратното, че разрушаването на постройката не отнема правото да се държи такава върху чуждия имот. Сега, вярно, тук може би има някакви съображения по отношение на тези държавни и общински имоти, върху които са построени жилищни кооперации и особено в тези наши панелни условия. Може би те ще престанат да съществуват и няма да бъде правилно техните притежатели да бъдат лишени от правото да ги възстановят, но тук не става въпрос само за държавни и общински имоти. Тук става въпрос за частни имоти, но частното лице вие не може да задължите да търпи упражняването на правото на постройка и след като тя е престанала да съществува, тъй като когато то е установявало това право не е имало предвид такова нещо. И това, нали ви казвам, би противоречало на основните принципи на вещното право. Затова аз моля тук също да се направи една корекция. Още повече, че в предходните правила е създадена възможност на лицата, които са построили сгради върху държавни и общински имоти да придобият поначало собствеността върху тези терени срещу заплащане и то по начин, по цени, определени от Министерския съвет, тоест във всички случаи при едни привилегировани условия. Това за този случай специално дава достатъчно гаранция на гражданите, но иначе, когато посягаме на права на други граждани в полза на трети граждани - това смятам, че не трябва да допускаме.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Няма реплики.
Давам думата на народния представител Димитър Георгиев от демократичната левица.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми колеги, аз вземам думата, за да помоля всички народни представители да подкрепим на първо четене този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността.
Аз смятам, че ако сме докрай критични към себе си като народни представители и тези, които сме в това Народно събрание, и тези, които са били в предишното Народно събрание, ние трябва да кажем, че в известен смисъл този пакет от законопроекти, които ние сега ще разгледаме, започвайки с настоящия, е закъснял. Отдавна трябваше да се внесат подобни законопроекти, за да сме в синхрон с конституционните изисквания, които вече няколко години налагат наистина една нова, разгърната и радикална правна уредба на въпросите, свързани със собствеността въобще. Ето защо ние трябва да се отнесем с необходимата сериозност и това личи и от изказващите се досега, към това, което ни се предлага. Удовлетворява ли то конституционната постановка и на чл. 17, и на чл. 22, и въобще и на всички онези текстове, които касаят собствеността? Смятам, че отговорът трябва да бъде положителен!
Когато пристъпваме към разглеждането на този законопроект аз отново искам да подчертая това, което се чу и от преждеговорившите. Той не може да бъде разглеждан изолирано, сам за себе си, а в един пакет, в една неразривна връзка с останалите два законопроекта - за държавна собственост и за общинска собственост. Аз не съм съгласен с казаното, не си спомням кой от колегите го каза, че в случая не ги разглеждаме в пакет тези въпроси. Напротив, в пакет не значи в един плик, не значи в едно заседание. Достатъчно е да се започне с единия от тях, какъвто е този; достатъчно е, че в парламента са внесени останалите два; достатъчно е, че по останалите два законопроекта се работи в комисиите; достатъчно е, че те вървят успоредно, а че не могат да бъдат разгледани в едно заседание, дори при второ четене е вероятно да не може един от тях да свърши в едно пленарно заседание, то е повече от естествено.


В този смисъл аз виждам и възприемам, че ние започваме да разглеждаме в пакет тези законопроекти, започвайки със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността - и правилно с него, защото той е принципният закон, той е изходната позиция за останалите два законопроекта.
Първото нещо, което трябва да ни впечатли в този законопроект е, че ние нямаме противоконституционни текстове и постановки, които да смущават когото и да било от народните представители да се колебае относно гласуването на първо четене. Съгласен съм, че има неща и по систематиката, и по правния изказ, и дори липса на достатъчно правна уредба за някои от институциите, но това са неща, които могат да бъдат оправени между първото и второто четене, тъй като по принцип всички въпроси, които ни интересуват, са поставени в този законопроект.
Смятам, че текстът на проекта по чл. 29, отразен в § 10, касаещ изричната забрана за чужденци и чуждестранни юридически лица да не могат да придобиват право на собственост върху земя в страната, е напълно конституционен. Не бих искал да ви чета текста на Конституцията, тъй като го имате пред себе си. Като направите тази справка ще видите, че този текст напълно отговаря на текста на Конституцията.
Ние не можем, даже и у някого да има такова желание, в никакъв случай да вкараме текст в този законопроект, с който да разрешим тая възможност, защото точно тогава тази възможност би се оказала противоконституционна.
В този смисъл текстът кореспондира с разпоредбата на чл. 22 от Конституцията, в частност втората алинея на този текст от Конституцията наистина допуска при определени със закон условия чужденците и чуждестранните юридически лица да могат да придобиват право на ползуване, право на строеж и други вещни права, но в никакъв случай, както изрично се казва в първата алинея на този текст от Конституцията, да не могат да придобиват право на собственост върху земята.
И тъкмо изхождайки от тези принципи, чл. 29 в предложения законопроект разгърнато ни казва и доразвива този конституционен принцип. Така че даже и да имаме преповтаряне на някои от текстовете на Конституцията, това не е нито ново във връзка със законотворчеството - правили сме го и в други закони, това дори не е никак опасно, особено ако тези преповтаряния са по принципни въпроси и са отправна точка в изграждането на конкретния закон, както това е в случая.
Особени спорове поражда § 21, който изменя чл. 101 от действуващия Закон за собствеността. Смятам, че принципът е заложен и повече от това едва ли би могло да се пожелае да се каже, а именно (цитирам): за особено важни нужди на държавата и общините, за които няма възможност да се задоволят по друг начин, могат да се отчуждават имоти при условия и по ред, установен в закон, след предварително и равностойно обезщетение. Това е принципът. Ние тук не можем и не бива да искаме разгърнато обясняване на този принцип, защото това изрично се препраща в специалния закон. Този закон стои на дневен ред, за да го разгледаме.
И аз искам, без това подробно да ви привлича вниманието, само да ви кажа, че в Законопроекта за държавната собственост е отделена цялата Глава трета, наречена "Принудително отчуждаване на имоти частна собственост за държавни нужди". Там много разгърнато този принцип е намерил своята юридическа трактовка и особновка. Разбира се, ние ще започнем да разсъждаваме по този въпрос вероятно следващата седмица и там може да ни се стори, че не всичко е добре казано. Но във всеки случай там му е систематичното място и трябва да се прави връзка между едното и другото. Не би трябвало в Закона за собствеността да влизаме в по-големи подробности, след като създаваме нов самостоятелен и строен Закон за държавната собственост, както и за общинската собственост.
Според мен е особено важен въпросът за защитата на собствеността. В този смисъл намирам за съвсем уместно създаването на новата разпоредба в § 24 с номерация чл. 109а. Вещноправните способи за защита на собствеността са особено важни. Нашето законодателство и досега ги беше разгърнало и те бяха добре формулирани в чл. 108 и в чл. 109. Но към ревандикационния иск по чл. 108 и към негаторния иск по чл. 109 според мен съвършено правилно в чл. 109а намира място и този иск - за определяне на границите между своя имот и съседните имоти, както точно е записано. Според мен така вещноправните способи за защита на собствеността добиват по-пълен и по-регламентиран вид. Аз приветствувам тази формулировка, която макар и да я нямаше досега и това можеше да става по друг текст на закона, сега е по-ясно указана в този чл. 109а.
Приключвайки, искам да кажа още веднъж, че няма текст в този проект, който да противоречи на Конституцията. И това е първото и най-важно нещо, на което трябва да се отговори, когато пристъпваме към гласуването на този проект. Всичко останало, за което се говори, съм сигурен, че при един професионален дебат в съответните комисии ние бихме могли да изгладим и да дадем още по-добър юридически изказ и съдържание на този проект. Затова, колеги, аз ви приканвам към гласуване на първо четене на законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
За реплика има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Поначало съм съгласен с изказването на колегата Георгиев, с изключение на един пункт: там, където той не намира никъде противоконституционност в законопроекта. Аз намирам тая противоконституционност в чл. 28, ал. 2, т.е. възможността със закон да се забрани на физически и юридически лица да притежават имоти и вещи, свързани с държавни монополи. Аз обясних това, то е неоправдано посегателство на правата на частната собственост. Смятам, че ако това се приеме, пак ще създадем работа на Конституционния съд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За дуплика има думата господин Георгиев.


ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Лучников, колеги! Аз благодаря на господин Лучников, че той по принцип се съгласи с всичко, което казах, с изключение на този пункт от моето изказване. Аз не съм съгласен с него и тъй като този въпрос ще го разглеждаме в комисията, в която и двамата работим, професионално, смятам, че въпросът е дискусионен, но в никакъв случай не мога да се съглася с крайния извод за противоконституционност на този текст и това не бива да ни пречи да гласуваме на първо четене както този текст, така и целия законопроект, който ви е предложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители. Аз за разлика от господин Лучников и с други неща не съм съгласен. Предполагам че и той го каза малко общо. Но не като реплика, а искам да кажа моето мнение по този закон.
Безусловно необходими са изменения в Закона за собствеността. След Закона за имуществата, собствеността и сервитутите, Законът за собствеността съвсем очевидно недостатъчно регламентираше и институтите на правото на собственост, и тяхното функциониране. Тези, които сме по-възрастни, знаем компромиса, който е бил направен навремето в комисията, в която се участвали покойният професор Венедиков и Иван Апостолов, от една страна, която комисия е била председателствана, доколкото ми е известно, от Антон Югов. Тези неща са отразени в закона и те са дефекти на закона. Аз пак ще кажа в името на паметта на тези, които правиха този закон - Пушкаров, Апостолов, Венедиков и Цончев, че това беше един закон, с който ние можехме да си служим с всичките му кусури и дефекти, които имаше. Налага се изменение и допълнение на закона. Но това, което се предлага, от една страна, е недостатъчно. Например ние нямаме и сега регламентация на сервитутите. А тук няма нито една дума, казана за сервитутите. Нямаме регламентация за сервитутите. Това е дал Министерският съвет, разбира се, колега Георгиев, това гледаме. А някои от регламентациите вече не са съобразени с динамиката на нашия обществен живот, за което аз ще се спра.
Не може съобразно Конституцията да се ограничава правото на собственост. Всички ограничения на правото на собственост са дадени в Конституцията, освен ако тя има някакво препращане към закон, каквото при тези ограничения, които се дават, ние не можем да намерим опора в закона. И това, както каза и господин Лучников, е противоконституционното в този закон, нещо, което няма да ми позволи да гласувам за първо четене. Защото тук не става въпрос ние чисто по технократски да го оправим, а става въпрос за принципи.
Не може да се каже, както е в § 9, с изключение на забрани, които са свързани с дейности, за които е установен държавен монопол.
Държавен монопол може да има за нещо, но за вещи не може да има държавен монопол. "Държавният монопол" за вещи - движими или недвижими, е само онова, което Конституцията е казала, че не може да се притежава от граждани. Тук вратата е много голяма. Една финансова групировка - днес ние ги наричаме "Орион", приятелски кръгове или не знам какво друго, друг път ще се появи някоя друга - ще каже изведнъж, че в България не можеш да имаш параход, защото тази финансова групировка се е сраснала с държавата, държавата ще реши, че трябва да има държавен монопол върху корабоплаването и изведнъж на можеш да притежаваш кораб. Това е недопустимо.
Аз съм съгласен с колегата Георгиев, че Конституцията в чл. 22 забранява чуждестранни юридически лица и държавата да притежават земя. Това е наистина така. Отделен е въпросът правилно ли е или неправилно. Аз мисля, че това не е правилно, но Конституцията е задължителна и ние трябва да я спазваме. Но Конституцията не казва, че такива граждани не могат да притежават и ограничени вещни права, освен с разрешение на министъра на финансите. Просто Конституцията не казва такова нещо.
Какво търсим ние? Ние търсим инвестициите на чуждестранните лица, търсим ги от тези, които ще дойдат, без да трябва да питат министъра на финансите каква е таксата, за да получат разрешението, под таксата имам предвид рушвета, или търсим да дойдат лица, които на нас ще се харесат, на този, който е в изпълнителната власт, за да им се даде правото. Ограничените вещни права знаеме кои са, това е всъщност правото на ползване на сградата отделно от мястото и правото на строеж. Щом като Конституцията не го забранява, не трябва да има никакво ограничение в това отношение. И няма защо министърът на финансите, а министърът на финансите обикновено ще подпише това, което му се предложи от неговите сътрудници, защото той не може да знае всичко, да трябва да бъде един филтър, през който да минават благоразположенията на един или друг чиновник, които, ако не са свързани, ще има подозрението, че са свързани с даване на пари или с други финансови или икономически интереси.
Аз няма да се спирам по чл. 101 - измененията за отчуждението, аз се присъединявам към това, което говориха господин Соколов и господин Лучников. Искам да спра вниманието си на така наречения иск за поставяне границите между два имота, който в мотивите - и тук господин Добрилов трябва да се вземе бележка - не е така, както е написан, защото вероятно не е печатна грешка, а който го писал, не е знаел как се казват. То е акцио финиум регондорум, а не финтум не знам си какво. (Неразбираема реплика от залата) Да де, но когато излезе в мотивите, това ще покаже невежество на онзи, който подпише мотивите.
Искът за поставяне на границите съществуваше в Закона за имуществата, собствеността и сервитутите, но при една обстановка, в която това беше необходимо. Защото кадастърът, регулацията - законът е от 1890 или 1894 г., имам предвид стария - не са били така, както са сега. Съвременните необходимости за този иск са само за неурегулираните имоти. Не може да се поставят граници между два парцела, защото границите между два парцела са поставени от регулационния план и не може да дойде съдия, който да каже къде е границата между двата парцела.
Следователно тук трябва да има една поправка и това при второто четене на закона - вероятно вие ще го приемете - трябва да се каже, че това е за неурегулираните имоти, а за урегулираните имоти той просто не може да функционира. Ние подобен текст имаме сега в Закона за териториалното и селищното устройство. Правилно е обаче да бъде приведен тук.
Мене ме смущава и аз лично може би не бях достатъчно внимателен, дали някой коментира втората алинея на § 27. След определено време на 50-те години, не помня точно от коя, се каза, че държавата не може да прехвърля собственост, когато прехвърля тези апартаменти, големите апартаменти, а само право на строеж. И в града, пък и в по-малките места, в курортните селища държавата е учредила само право на строеж, не е прехвърляна земята. Аз мисля, че такова нещо е безсмислено. Сега, когато държавата не трябва да бъде единственият собственик и да държи всичко, които си е купил сграда, трябва да има и съответно земята, ако е само той, или части от земята. Но да поставиш ти под условието, че всички ще се съгласят да станеш собственик на идеални части от земята, просто е безсмислено. Това значи въобще да не може да стане.
Вие познавате ли някой блок в София, където всички са в много добри отношения и където няма поне един, който, за да направи мръсно на другия, извинявайте за лошата дума, не трябваше да я кажа от тази трибуна, ще каже: Не съм съгласен ти да получиш идеална част.
Просто който е собственик на една сграда, в тези преходни правила трябва да получи и собствеността на идеалните част от мястото, без оглед на това другите желаят ли го или не го желаят.
Аз мисля, че тук има неща, които професионално могат да се оправят и в това отношение съм съгласен с колегата Георгиев. Ние поне с него винаги сме работили професионално, без никакви трудности. Но има принципни неща. Тези неща са свързани с противоконституционните текстове, те са свързани с невъзможността чуждестранни лица или чуждестранни физически лица да получават ограничени права без разрешение, които не са въпрос на професионална разработка, на концепция.


И всички тези, които желаят да има инвестиции без да се търсят финансови нередни пътища, чрез които да се осъществят, просто не трябва да гласуват на първо четене на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви, господин Гоцев.
Има думата за реплика Наташа Тачева.
НАТАША ТАЧЕВА (ПГДЛ): Господин Гоцев, аз имам само една съвсем кратка реплика по отношение на тезата, която Вие развихте по чл. 28 - забраната, която се предлага в ал. 2.
Предполагам, че си спомняте, че съвсем наскоро Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Закона за използване на атомната енергия за мирни цели. И точно там с консенсус в пленарната зала ние приехме такива ограничения. Значи този текст на Закона за собствеността има своето доразвитие в други текстове на закони. И не е редно в основния, принципния закон това да го няма. Става въпрос за специалния ядрен материал и ядрените съоръжения, които не могат да бъдат собственост на граждани и на юридически лица. Те са държавен монопол и могат да бъдат само държавна собственост.
В този смисъл е репликата ми и несъгласието ми с тезата, която развихте по чл. 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други реплики?
Има думата господин Васил Гоцев за дуплика.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Вижте, колега, вероятно знаете, че няма основен закон и закон, който не е основен, има Конституция и закони след Конституцията.
Има нещо друго. Има две правила в правото. Първото е, че специалният закон отменя общия. И второто е, че по-късният закон отменя по-първия. И ако по-първият закон е бил гласуван, аз не мога да кажа дали единодушно ще е гласуван по начина, който казвате Вие, просто паметта ми... не мога да си припомня и сигурно е, че аз не съм гласувал така. Няма защо с последващия закон да се повтори една грешка. Защото просто това е противоконституционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Лилян Сираков има думата.
ЛИЛЯН СИРАКОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги!
Аз не искам да повтарям това, което се каза вече от колегите, с голяма част от казаното съм съгласен. Искам да обърна внимание само на няколко момента от казаното досега.
Съгласен съм със забележката на господин Лучников, че в чл. 6, след като казваме, че "собствеността на държавата и на общините е публична и частна", ние още в този общ закон трябва да определим и едното, и другото понятие. Защото по-нататък в закона вече боравим с тях. Например, в чл. 28 боравим с понятието "публична собственост" и трябва да го имаме в този закон, за да знаем с какво точно понятие боравим.
Все пак ние трябва да знаем, че уредбата на режима на собствеността в България става с много закони. Този закон е общият. Въпрос наистина на правна техника е да намерим най-оптимално съотношение между тези закони. Много от споровете се пораждат именно на тази основа, в кой от законите да се уреди изчерпателно уредбата на едни или други положения.
И от тази гледна точка аз ще коментирам няколко от изказванията в тази насока.
По въпроса за чл. 29. Тук веднага, когато стане въпрос за правото на чужденците да придобиват имоти, вещи и права върху тях, се има предвид чуждестранни инвестиции и нещо от този род. Има си Закон за стопанската дейност на чуждестранни лица. Там режимът е уреден.
Като общ закон този трябва да уреди положението на онези чужденци - физически и юридически лица, които не развиват стопанска дейност, нямат такива намерения. А такива случаи ще има. И точно като общ закон, в него трябва да кажем по какъв ред те биха могли да придобиват собственост и върху какво.
Ако погледнем чл. 29, ал. 3, там е казано: "Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти в страната с разрешение на министъра на финансите, освен ако е установено друго в закон". Вече има други закони, които са установили друго.
Но това означава, че тези общи разпоредби ще се отнасят само за ония случаи, които не се уреждат от другите закони. И в общия закон трябва да има такива правила.
Когато коментираме чл. 28, ал. 2, веднага имаме предвид, че със закон ще установяваме произвол. Не може тази разпоредба да противоречи на Конституцията. Може да противоречи на Конституцията контретният закон, с който ние противоконституционно бихме отнели възможността на лица да придобиват право на собственост върху имоти и вещи, поради монопол. Вече се коментира тук, че има такъв закон, който е забранил това. Да се надяваме, че тази възможност ще се използва разумно. Нека да я има в общия закон. А по-нататък, когато стане нужда, на базата на тази обща възможност и на Конституцията, естествено, разумно да се прилага.
Въпрос също на правна техника е какво да стане с правото на строеж при погиване на вещта. Аз мисля, че е по-удачна сегашната разпоредба на закона, сегашната уредба, която се предлага. Имайте предвид, че правото принадлежи на собственика. С това отваряме по-голяма възможност той да реши какво да стане с ограниченото вещно право при погиване на вещта. Създава се по-голяма свобода наистина за собственика, когато сключва сделки с тези ограничени вещни права да преценява какво да стане по-нататък, включително и при погиване на постройката.
Тук само господин Гоцев обърна внимание на § 27, ал. 2. Аз мисля, че заслужава да помислим по-задълбочено върху нея и от друга гледна точка. Вярно е, че има затруднение, ако искаме съгласието на всички собственици. Вие знаете какво значи управление на съсобствен имот. Ако някой притежава повече от половината от идеалните части и няма нужда от съгласие на останалите притежатели на правото на строеж, ние може да поставим тези притежатели на идеални части в много сложна ситуация, ако някой си придобие повече от половината от собствеността и при управлението по-нататък на собствения имот реши да осъществява произвол.
И затова още в тази фаза над тази възможност ние трябва да помислим дали трябва да изключим съгласието на всички останали или не.
Вече много се коментира § 21. Аз мисля, че точно тази правна техника трябва да възприемем. Отделните закони, които уреждат отделните видове собственост, като към тях прибавим и Закона за териториално и селищно устройство, те да уреждат детайлно, последователно всички правила на отчуждението и обезщетенията.

Тук, в този общ закон, ако ние тръгнем да уреждаме общи принципи освен тези, които тук са залегнали, винаги недостатъчно ще ги уредим тези неща. Ние не можем да отговорим на всички специфични въпроси на отчужденията и обезщетенията за общински нужди, за държавни нужди с оглед на нуждите на териториално и селищно устройство и по-добре е в тези закони да стане това.
С тези обяснения аз ще гласувам за приемане на първо четене на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви, господин Сираков.
Две реплики дотук са заявени.
Има думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Колега Сираков, тук става въпрос за получаване на идеални части от земя, върху която е построена сграда и която има суперфицията. Следователно ти ще имаш толкова от земята, колкото имаш от сградата в идеални части. Това, което Вие се страхувате, че някой ще диктува на другите, в случая няма приложение. Говоря за възможността да придобиеш части от земята без съгласие на другите. Ако някой има от сградата повече от половината, той ще диктува независимо от това дали земята е негова или не, защото сградата е онази, която ще е в експлоатация. Правилата, че който притежава повече от половината, диктува, ще важат и тогава. Въпросът е да се постави в съответствие това, което имаш над земята, с това, което имаш като земя, за да няма това изкуствено нещо, че държавата ще ти е собственик на земята, пък ти ще си собственик на сградата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата господин Иван Сотиров, втора реплика.
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Уважаеми колеги! Моята реплика горе-долу е в смисъла на това, което каза господин Гоцев. Аз само искам да подчертая, че ал. 2 обезсмисля ал. 1. Безсмислено е да се приема един член, при който ал. 2 да изключва ал. 1 и да го обезсмисли. Надали някой тук се съмнява, че в 99 на сто от случаите няма да се постигне пълно съгласие.
Искам още нещо да кажа. Абсолютно нерезонно е твърдението, че някой може да злоупотреби, защото в нашето законодателство са гарантирани правата, дори и собствеността. И досега собствеността е на държавата или на общината, но тя не ограничава хората, които имат и по две, и по три идеални части от терена, да си ползуват всичките права, свързани с правото им на строеж и правото на собственост върху построената сграда.
Така че аз изобщо не виждам какви ограничения могат да възникнат. Те си черпят всичките права, които произтичат от учреденото им право на строеж. Това не може да бъде аргумент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата за трета реплика господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Сираков! Наистина ал. 2 почти е безсмислена. В ал. 1 е достатъчно да се каже: "Лицата, придобили право на строеж или идеални части от право на строеж, могат да придобият съответна част върху правото на собственост върху земята". Иначе се получава нещо, което практически обезсмисля.
Каква е хипотезата? По старата Конституция държавата не можеше да продава земя, можеше само да учредява право на строеж. И неслучайно тук е посочена датата 12 юли 1991 г., когато беше приета Конституцията.
В момента цялата земя по всички тези комплекси е държавна. Един собственик на апартамент, който има, да кажем, един процент от правото на строеж, иска да купи един процент от собствеността върху земята. Държавата се съгласява и той придобива този един процент върху земята. От този момент нататък той вече може да пречи на останалите 99 собственици в съответния блок със същите такива апартаменти да станат собственици на същите части от земята, които да отговарят на тяхното право на строеж.
Очевидно просто целта, която се преследва, няма да бъде постигната, ако остане като принцип това положение, че трябва да има съгласие на всички съсобственици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви, господин Соколов.
Желаете ли дуплика, господин Сираков? - Не.
Моля квесторите да поканят народните представители.
Пристъпваме към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността на първо четене. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 181 народни представители, за - 126, против - 40, въздържали се - 15.
Законопроектът е приет на първо четене.

Пристъпваме към точка втора от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КИТАЙСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА. Вносител - Министерският съвет.
Има думата господин Ивайло Калфин да поднесе становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО КАЛФИН: На свое заседание от 14 февруари 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа Законопроект N 02027 и прие следното
С Т А Н О В И Щ Е

"Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между Република България и Китайската народна република за правна помощ по наказателни дела, подписан на 7 април 1995 г. в София".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Спас Мулетаров от Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Комисията по устройството и дейността на държавните органи на извънредно заседание, проведено на 6 февруари 1996 г., обсъди Законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Китайската народна република за правна помощ по наказателни дела, внесен от Министерския съвет.
Ратифицирането на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Китайската народна република ще съдействува за по-пълноценното и ефективно сътрудничество между двете страни в областта на наказателното право. Договорът дава подробна и ясна регламентация на обема, формата и процедурата по оказване на правна помощ, видовете и начина за изпълнение на съдебните поръчки, предаване на предмети, разпределение на дължимите разноски.
В договора не се съдържат разпоредби, които противоречат на конституционни такива или на норми на вътрешното законодателство.
Договорът е съобразен и със съвременните изисквания на европейското и международно право.
С оглед на изложените съображения Комисията по устройството и дейността на държавните органи подкрепя законопроекта и предлага той да бъде обсъден и гласуван от Народното събрание.
Уважаеми господин председател, моля, ако не постъпят предложения по внесения законопроект, на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и с оглед на установената практика, да подложите на гласуване законопроектът да бъде приет и за второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Най-напред има ли бележки по законопроекта на първо четене? Ако няма, моля да гласувате законопроекта на първо четене.
От общо гласували 144 народни представители, за - 144, против и въздържали се - няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Мулетаров направи предложение този законопроект за бъде гласуван на това заседание и на второ четене. Моля, гласувайте това предложение.
От общо гласували 143 народни представители, за - 132, против - 1, въздържали се - 10.
Предложението се приема.
Моля, господин Мулетаров, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Закон за ратифициране на договора между Република България и Китайската народна република за правна помощ по наказателни дела.
Член единствен. Ратифицира Договора между Република България и Китайската народна република за правна помощ по наказателни дела, подписан на 7 април 1995 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте!
От общо гласували 148 народни представители, за - 148, против и въздържали се - няма.
Законът е приет и на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА АРМЕНИЯ ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА.
Давам думата на народния представител Спас Мулетаров, председател на Комисията по устройството и дейността на държавните органи да прочете становището на тази комисия.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: На извънредно заседание, проведено на 6 февруари 1996 г. Комисията по устройството и дейността на държавните органи разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Договора за екстрадиция между Република България и Република Армения.
След проведените разисквания, членовете на комисията възприеха следното становище:
Предложения за ратифициране Договор за екстрадиция между Република България и Република Армения регламентира подробно и в съответствие с обичайната международна практика случаите и основанията за осъществяване на екстрадиция на лицата, условията на отказ, пределите на наказателно преследване по отношение на екстрадираното лице и възможностите за предварително задържане под стража.
Ратифицирането на договора ще създаде добра правна основа за сътрудничество между двете страни по наказателни дела.
Договорът е в съответствие с Конституцията и с действащото вътрешно законодателство на Република България. Той съответства и на съвременните изисквания на междудържавните отношения по наказателно право.
С оглед на изложените съображения Комисията по устройството и дейността на държавните органи подкрепя проектозакона и предлага той да бъде приет от Народното събрание на първо четене.
Уважаеми господин председател, ако не постъпят предложения по законопроекта при гласуването на първо четене, моля на основание чл. 67 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите законопроекта да бъде гласуван и на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Ивайло Калфин да докладва становището на Комисията на външната политика и европейската интеграция.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На свое заседание от 14 февруари 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа внесения законопроект и прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора за екстрадиция между Република България и Република Армения, подписан на 10 април 1995 г. в София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки по законопроекта? Ако няма, моля да гласувате законопроекта на първо четене. Моля, гласувайте!
От общо гласували 138 народни представители, за - 134, против - няма, въздържали се - 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има ли бележки? - Няма. След като нямаше никакви разисквания след първото четене, беше предложено от господин Мулетаров законопроекта да бъде гласуван и на второ четене. Моля, гласувайте това предложение.
От общо гласували 137 народни представители, за - 134, против - няма, въздържали се - 3.
Предложението се приема.
Моля, господин Мулетаров, докладвайте законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Закон за ратифициране на Договора за екстрадиция между Република България и Република Армения:
Член единствен. Ратифицира Договора за екстрадиция между Република България и Република Армения, подписан на 10 април 1995 г. в София".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
От общо гласували 152 народни представители, за - 152, против и въздържали се - няма.
Законът е приет и на второ четене.

Преминаваме към точка пета от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА АРМЕНИЯ.
Давам думата на народния представител Спас Мулетаров, за да докладва становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: На извънредно заседание, проведено на 6 февруари 1996 г. Комисията по устройството и дейността на държавните органи разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Армения. Предложения за ратификация Договор за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Армения следва една установена традиция в междудържавните отношения. С ратифицирането на този договор ще се регламентират ясно условията и начина за оказване на правна помощ между двете страни, изпълнението на съдебните поръчки, условията за признаване и изпълнение на съдебните решения, освобождаването на документите от легализация и начините за обмен на информация.
Договорът е в съответствие със съвременните изисквания на европейското и международно право. В него не съществуват разпоредби, които да противоречат на конституционни такива. Няма и разпоредби, които са в противоречие с норми на вътрешното законодателство.
Поради това комисията предлага пректозаконът след обсъждане да бъде приет на първо четене от Народното събрание.
В съответствие с разпоредбите на чл. 67 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам, господин председател, ако не постъпят предложения по законопроекта, той да бъде предложен за гласуване и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Ивайло Калфин да докладва становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.



ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! На свое заседание на 14 февруари 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа предложения законопроект и прие с консенсус следното становище:
"Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Армения, подписан на 10 април 1995 г. в София".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате законопроекта на първо четете.
От общо гласували 146 народни представители, за - 143, против - 3, въздържали се - няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Беше направено предложение от господин Мулетаров този законопроект да бъде разгледан и на второ четене на същото заседание.
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 138 народни представители, за - 138, против - няма, въздържали се - няма.
Предложението се приема.
Моля господин Мулетаров да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Закон за ратифициране на Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Армения.
Член единствен. Ратифицира Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Армения, подписан на 10 април 1995 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
От общо гласували 139 народни представители, за - 139, против и въздържали се - няма.
Законът е приет на второ четене.



Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА АРМЕНИЯ.
Давам думата на народния представител Спас Мулетаров да докладва становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: На извънредно заседание, проведено на 6 февруари 1996 г., Комисията по устройството и дейността на държавните органи разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Армения.
Договорът е идентичен, както и предшестващият, току-що приет, но третира материята за правната помощ по наказателни дела. Той ще създаде необходимата правна основа за по-ефективно взаимодействие между двете страни в наказателно-правната сфера.
Договорът следва общоприетите принципи и традиционните схеми при междудържавното уреждане на отношенията в тази област. В клаузите му не се съдържат противоречия с действащото законодателство или с конституционни текстове.
Поради това комисията счита, че няма пречка той да бъде обсъден и приет от народните представители на първо четене, а на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам, господин председателю, ако не постъпят предложения по него, да бъде предложено на народните представители той да се приеме и на второ четене на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Ивайло Калфин да докладва становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На свое заседание също от 14 февруари 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа внесения законопроект и прие следното становище:
"Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Армения, подписан на 10 април 1996 г. в София".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
От общо гласували 140 народни представители, за - 140, против и въздържали се - няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Народният представител направи предложение, ако няма разисквания, този законопроект да бъде подложен на гласуване на второ четене на това заседание.
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 141 народни представители, за - 141, против и въздържали се - няма.
Предложението се приема.
Моля господин Мулетаров да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Закон за ратифициране на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Армения.
Член единствен. Ратифицира Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Армения, подписан на 10 април 1995 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
От общо гласували 135 народни представители, за - 135, против и въздържали се - няма.
Законът е приет и на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ГРУЗИЯ.
Давам думата на народния представител Спас Мулетаров да докладва становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: На извънредно заседание, проведено на 6 февруари 1996 г., Комисията по устройството и дейността на държавните органи разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Грузия. Законопроектът по форма и съдържание е идентичен с приетите вече два закона за ратификация на договори за правна помощ с Република Армения.
Уреждането на гражданските правоотношения с международен елемент посредством договор за правна помощ е традиция не само в нашите, но и в международните отношения. Поради това ратифицирането на договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Грузия ще изпълни една съществуваща към момента празнота в нашето законодателство. Същевременно ще се създаде ясна регламентация на обема и процедурите за оказване на правна помощ между двете страни.
Освен че отговаря на съвременните тенденции в международното право, в договора няма елементи, които да противоречат на вътрешното законодателство или на разпоредби на Конституцията.
Поради това комисията предлага след обсъждането законопроектът да бъде приет от Народното събрание на първо четене. Същевременно на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам, ако не постъпят предложения, законопроектът да бъде подложен на гласуване и на второ четене на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Ивайло Калфин, за да докладва становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Ивайло Калфин да докладва становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На свое заседание от 14 февруари 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция обсъди внесения законопроект и прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Грузия, подписан на 19 януари 1995 г. в София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
От общо гласували 125 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Беше направено предложение от господин Мулетаров, ако няма разисквания, законопроектът да беше гласуван на това заседание и на второ четене. Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 137 народни представители, за - 137, против - няма, въздържали се - няма.
Предложението се приема.
Моля господин Мулетаров да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Закон за ратифициране на договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Грузия.
Член единствен. Ратифицира Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Грузия, подписан на 19 януари 1995 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
От общо гласували 136 народни представители, за - 136, против - няма, въздържали се - няма.
Законопроектът е приет на второ четене.
Преминаваме към седма точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ГРУЗИЯ.
Давам думата на народния представител Спас Мулетаров да докладва становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, това е последният от пакета договори за правна помощ, сключени между нашата страна, Китайската народна република, Република Армения и Република Грузия. Той беше разгледан и обсъден на заседание на Комисията по устройството и дейността на държавните органи на 6 февруари 1996 г., като беше изразено становище на внесения от Министерски съвет Законопроект за ратифициране на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Грузия. Този договор безспорно ще допринесе за развитие на сътрудничеството между двете страни в наказателно-правната област. Изключително голямото движение на граждани на отделни страни в момента в различни части на Европа и в различни европейски страни създава условия и предпоставки за извършване на неправомерни действия, включително и престъпления от тях.
Ето защо договорът регламентира подробно условията и процедурата за указване на правна помощ, като тя изцяло е съобразена с досегашната практика, с изискванията на международните отношения във връзка с наказателно-правната отговорност на лица, извършили престъпления, или разглеждането на наказателни дела в отделните страни.
В договора няма разпоредби, които да противоречат на нашето законодателство, няма такива, които са в разрез с разпоредбите и на Конституцията.
Поради това Комисията по устройството и дейността на държавните органи, като подкрепя законопроекта, предлага той да бъде обсъден и приет на първо четене.
На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам, ако по законопроекта не постъпят конкретни предложения, той да бъде подложен и на второ четене на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Ивайло Калфин да докладва становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На свое заседание от 14 февруари т.г. Комисията по външната политика и европейската интеграция обсъди внесения законопроект и прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закона Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Грузия, подписан на 19 януари 1995 г. в София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
От общо гласували 142 народни представители, за - 142, против - няма, въздържали се - няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Мулетаров направи предложение този законопроект да бъде гласуван и на второ четене на същото заседание.
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 134 народни представители, за - 134, против - няма, въздържали се - няма.
Предложението се приема.
Моля, господин Мулетаров, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Закон за ратифициране на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Грузия.
Член единствен. Ратифицира Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Грузия, подписан на 19 януари 1995 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
От общо гласували 132 народни представители, за - 132, против - няма, въздържали се - няма.
Законопроектът е приет и на второ четене.
Преминаваме към осма точка от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ ОДЪРЖАВЕНИ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ. Вносител народният представител Красимир Премянов и група народни представители.
Давам думата на народния представител проф. Велко Вълканов да докладва становището на водещата комисия - Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Уважаеми колеги, на 24 януари т.г. Комисията по правата на човека и вероизповеданията проведе своето редовно заседание, на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти.
На заседанието присъствуваха 8 члена на комисията.
След станалата дискусия комисията прие по принцип на първо четене законопроекта.


Внимателно са избегнати разпоредбите, които биха влезли в противоречие с решенията на Конституционния съд.
Възникналите въпроси във всички случаи се решават не за сметка на лицата, чиято собственост се възстановява. Осъдените по чл. 6 граждани ще получат с предимство жилище от общината. Ако обаче към момента на изваждането им общината не разполага със свободни жилищни помещения, тя, общината, ще поеме разликата до размера на свободния наем.
В същия дух са търсени и решенията на въпросите, поставени от чл. 7 на закона. Законопроектът предвижда пълно обезщетяване на осъдените по чл. 7 лица.
Искам да посоча, че се внасят и някои оправдани корекции в основанията на иска по чл. 7: "Не трябва да могат да предявяват искове по чл. 7 ония граждани, които са получили вече обезщетение за отчуждения имот". Ако това би се запазило, то би означавало неоснователно обогатяване.
Внася се необходимото уточнение и в понятието "нарушаване на нормативните актове". По наше мнение гражданите не бива да носят отговорност за такива грешки в производството по придобиването на имотите, които се дължат на общинската или държавна администрация.
Комисията смята, че думите "общински съвет" в ал. 2 на новата допълнителна разпоредба на § 1 следва да се заменят с думата "общината". А третото изречение в допълнителната разпоредба на § 2 да отпадне.
Законопроектът бе приет при 5 гласа - за, и 3 - въздържали се. Против нямаше нито един. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Вносителят господин Премянов желае ли думата?
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (от място): Не, мотивите са изложени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля председателите на парламентарните групи да дадат списък на желаещите да говорят.
Заповядайте за процедура.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа!
Този болезнен въпрос за уреждане на последиците от одържавяванията на имоти вълнува вече от дълго време Народното събрание. Ние имаме желание да решим въпроса комплексно. Затова сме внесли два законопроекта. Един, N 50-01-22 от 23 януари за обезщетяване на собствениците на имоти, които не могат да бъдат върнати реално, и другият - N 01-25 от 24 януари за създаване на фонд "Жилищно строителство" с цел именно да се задоволят нуждите на тези хора, които са лишени от своите жилища благодарение на разни комбинации във връзка с отчуждаването или реституирането на собствеността.
Аз смятам, че ние трябва да направим един опит да решим въпроса комплексно, задълбочено и справедливо. Защото това е в интерес на взаимното национално съгласие, ако искате за създаването на една по-спокойна атмосфера в нашето общество.
Затова аз предлагам трите закона да бъдат разгледани едновременно на първо четене. И след това да се опитаме да направим нещо общо, за да можем наистина да решим справедливо въпроса в интерес на всички. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли против това процедурно предложение?
Проф. Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПГДЛ): Аз не отричам, че е разумно да се обсъдят тези въпрос заедно, комплексно. Но не виждам пречка ние сега да приемем по принцип този законопроект и веднага след това да видим как да съчетаем решението на проблемите в този смисъл, за който вие говорите. Няма пречка ние да постъпим по този начин, но няма и пречка сега да приемем по принцип това решение, което предлагаме.
Аз съм готов още следващата сряда да внесем за разглеждане нашите законопроекти. И на второ четене вече да комплектуваме съответно решенията, които смятаме че са разумни. (От място се обажда Екатерина Михайлова) Няма пречка, колежке, няма пречка да постъпим и по този начин. Защото все пак не са обсъдени в една и съща комисия едновременно трите законопроекта. Как ще постъпим в този случай? Би трябвало да спрем това производство, за да чакаме вече вашите законопроекти да влязат в някаква процедура.
Смятам, че не бива да бавим сега решението на въпросите. Много хора чакат с нетърпение някакви очертали се вече решения на техните проблеми.
Аз ви моля да приемете сега на първо четене този законопроект да се гласува. А иначе, бъдете уверени, че вашите законопроекти с най-голямо внимание ще бъдат обсъдени.
Искам да посоча още нещо много съществено, колеги. Онези законопроекти, които колегите от Съюза на демократичните сили са внесли, както и да бъдат обсъдени, няма да се отразят върху решенията, които сега се дават в нашия законопроект. Те дават едно икономическо решение на проблема.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Това е важно.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Да, това разбира се е важно, но ние търсим сега правното решение на възникналите акутни случаи. Какво ще правим с тези, които ще бъдат осъдени още утре, както вече всъщност има осъдени? Какво ще правим с тези, които в момента остават без жилища? Това е акутният правен проблем, който ние решаваме.
А тези законопроекти, които вие предлагате сега да се обсъдят, те имат някакво отношение все пак към близкото бъдеще, но все пак към бъдещето.
И затова смятам, че няма пречка, наистина, ние да ги обсъдим и да ги решим в тази последователност, в която сега фактически те се поставиха.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (от място): Една седмица не е фатален срок.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Разбира се, че не е фатално. Но защо да спираме производството сега, процедурата по приемането на този законопроект?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нарушаваме всички правилници, но в полза на едно договаряне. Затова продължаваме дискусията.
Имате думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Тъй като и желанието на вносителя... Съгласни сте, нали?
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (от място): Съгласни сме.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Добре, добре. Благодаря.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Но това означава още в следващата седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, следващата седмица.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Аз мисля, че трябва да обединим силите на всички парламентарни групи. Искаме да се борим за примат и в това авторство.
Приемам всички парламентарни групи да се обединят и да намерят една справедлива формула за уреждането на въпроса на засегнатите от реституцията и на самите реститутори.
Но от името на Парламентарната група на демократичната левица искам да подчертая, че стремежът към подобно съгласие във времето има определени рамки. Ние можем да се съгласим само при условие, че следващата сряда ще започне обсъждането на тези закони, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Може ли да се осигури от комисиите следващата сряда тези законопроекти да се внесат заедно?
Господин Вълканов, ще може ли да се подготвят тези законопроекти, за да влязат заедно?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Ако не в сряда, в четвъртък, няма да е фатално.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): В следващата сряда ще можем да ги обсъдим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Веднага ще ги разпределим, следващата сряда да влязат.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Да бъдем водеща комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, не, не, водеща комисия е Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Имате думата.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Тъй като Комисията по устройството и дейността на държавните органи работи по над 10 основни закони - данъчни, финансови, законите на собствеността, Закона за изменение на Търговския закон и т.н., не е в състояние в следващите дни да вземе едно пълно, точно и в съответствие с юридическите изисквания становище по тези законопроекти. Ето защо предлагам комисията да бъде освободена, с оглед ускоряване, от обсъждането за първо четене на тези законопроекти, тъй като те за второ четене не са възложени на водеща комисия, за дейността на държавните органи, за да се ускори процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Водеща комисия да бъде Комисията по правата на човека.
СПАС МУЛЕТАРОВ: Водеща комисия да бъде Комисията по правата на човека. И тя да се произнесе и по трите законопроекта за първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Все пак формално трябва да проведем гласуване за отлагане на обсъждането по тази точка.
Моля да гласувате.
Всички законопроекти, свързани с този проблем да се разпределят на водещата Комисия по правата на човека и вероизповеданията. И през следваща седмица да бъдат внесени в пленарната зала.
Моля да гласувате.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 159 народни представители, за - 155, против - няма, въздържали се - 4.
Този въпрос е решен.
Обявявам половин час почивка.
След почивката ще продължим с последната точка от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СВОБОДНИТЕ БЕЗМИТНИ ЗОНИ.
(Звъни)


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Преминаваме към последната точка от днешния дневен ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА УКАЗ N 2242 ЗА СВОБОДНИ БЕЗМИТНИ ЗОНИ - вносител Министерският съвет и на ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СВОБОДНИТЕ БЕЗМИТНИ ЗОНИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - вносител Стойко Пенчев и група народни представители.
Най-напред давам думата на народния представител Никола Койчев да докладва становището на Икономическата комисия.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! На свое заседание на 17 януари 1996 г. Икономическата комисия разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Указ N 2242 за свободни безмитни зони, внесен от Министерския съвет. Също бе обсъден и Законопроектът за свободните безмитни зони в Република България, внесен от Стойко Пенчев и група народни представители.
Законопроектите бяха обсъдени във връзка с измененията и допълненията в Закона за акцизите, внесен от Министерския съвет, както и Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от народните представители Венцеслав Димитров, Стефан Стоилов и Кемал Еюп.
Икономическата комисия беше информирана и за подготовката на цялостен Законопроект за свободните икономически зони, който понастоящем се обсъжда в Съвета по законодателството в Министерството на правосъдието, освен това в проекта на новия Закон за митниците също се съдържа раздел за свободните безмитни зони. На основа на изложеното при обсъждането представителите на вносителите и на двата законопроекта изразиха съгласие обсъждането им да се проведе на по-късен етап.
Икономическата комисия, отчитайки необходимостта цялостно да бъде обсъден въпроса за осъвременяване на законодателството по свободните безмитни зони, предлага да бъде отложено изменението и допълнението на Указ N 2242 за свободните безмитни зони, внесен от Министерския съвет и да бъде отложено приемането на първо четене на Законопроекта за свободните безмитни зони в Република България, внесен от народния представител Стойко Пенчев и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Кирил Желев да докладва становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На няколко свои заседания Комисията по бюджет и финанси обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Указ N 2242 за свободни безмитни зони, внесен от Министерския съвет, както и Законопроекта за свободните безмитни зони в Република България, внесен от народните представители Стойко Пенчев, Венцеслав Димитров и група народни представители. При обсъждането присъстваха заместник-министърът на финансите Бисер Славков, началникът на Главно управление "Митници" Христо Кулишев и ръководителите на свободните безмитни зони в страната.
Заместник-министърът на финансите обоснова необходимостта от подготвеното предложение за изменение на Указ N 2242, като подчерта, че през 1993 - 1995 г. се е засилила тенденцията за отклонение от митнически формалности на стоките - алкохолни напитки и цигари при транзитирането им от свободните безмитни зони до гранични митнически учреждения или до други свободни безмитни зони.
Законопроектът за свободните безмитни зони бе представен от Стойко Пенчев. Той подчерта, че действащият в момента указ беше създаден при друга форма на организация на икономическия живот в страната и че сега, при условията на преминаване към пазарна икономика, е необходимо установяването на нови принципи при уреждане статута на безмитните зони, а това би могло да стане с приемането на закон за тяхната дейност.
Представителите на безмитните зони изразиха известно съмнение относно необходимостта от въвеждането на митнически режим върху алкохолните напитки, тютюневите изделия и течните горива, след като от няколко месеца е въведен режим, който е преустановил извършването по една или друга причина на нарушения.
По препоръка на комисията бяха проведени дискусии в Министерството на финансите с представителите на безмитните зони, в резултат на което се стигна до извода, че ще бъде целесъобразно, ако от проекта на правителството отпадне въпросът за течните горива. Изказаха се и съображения, че в настоящия момент е по-целесъобразно да се приеме предложения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Указ N 2242 със съответни промени в него. Едновременно с това да продължи обсъждането и подготвянето на Законопроекта за безмитните зони и след изясняване на всички икономически фактори, свързани с него, той да бъде внесен за обсъждане и приемане в Народното събрание.
След проведените разисквания комисията взе решение, с което предлага на Народното събрание, да приеме на първо четене внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Указ N 2242 за свободните безмитни зони, като при подготовката му за второ четене бъдат отразени всички направени и съгласувани предложения. За това решение гласуваха 12 "за", "против" - няма, "въздържали се" - няма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По същество има предложение в становището на Икономическата комисия да се отложи обсъждането.
Господин Койчев, може ли да уточните.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Господин председателю, уважаеми колеги! Едно уточнение. Тъй като Законопроектът за изменение и допълнение на Указ N 2242 е свързан с пакета от законодателни решения на парламента, свързани с държавния бюджет за 1996 г., предлагам вече като народен представител, а не като докладчик, той да бъде обсъден на първо четене и вече народното представителство да изрази волята си по отношение промените в него. А на база на изложените съображения - напреднала фаза на разработка на Законопроекта за свободните безмитни зони в правителството, предоставеният ми вчера Законопроект за митниците и амбицията да правим едно хармонизирано законодателство в определени области на стопанската дейност, обсъждането по Законопроекта за свободните безмитни зони да бъде отложено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Следователно ние преминаваме към обсъждане на двата законопроекта. За единия има становище да бъде разгледан на първо четене, а за втория законопроект има предложение да бъде отложено неговото разглеждане. Тъй като се гласува най-напред предложението за отлагане, но преди да го поставя на гласуване бих искал да попитам вносителят Стойко Пенчев има ли бележки по този въпрос? - Няма.
Моля да гласувате отлагане обсъждането на законопроекта, внесен от Стойко Пенчев.
От общо гласували 144 народни представители, за - 143, против - няма, въздържал се - 1.
Предложението се приема.
Остава да разискваме върху законопроекта на правителството. Откривам обсъжданията. Кой би желал да се изкаже по този въпрос? Има ли желаещи да се изкажат по Законопроекта на правителството за изменение и допълнение на Указ N 2242 за свободните безмитни зони? - Няма.
При това положение поставям на гласуване този законопроект на първо четене.
От общо гласували 130 народни представители, за - 108, против - 1, въздържали се - 21.
Законопроектът е приет на първо четене.
Няма предложение да се разглежда на второ четене днес.
По този начин дневният ред, макар и състоящ се от 10 точки, е изчерпан.
Закривам заседанието (звъни).

Закрито в 11,45 часа

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

СЕКРЕТАРИ:
Валери Стършелов
Митко Нитов