Председателствувал: председателят Благовест Сендов и заместник-председателите Нора Ананиева и Атанас Железчев
Секретари: Валери Стършелов и Митко Нитов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Както решихме в сряда, днес по същество целият ден е за парламентарен контрол. Ще бъдат направени три изслушвания - на управителя на Българска народна банка Любомир Филипов, на председателя на Държавна спестовна каса Бистра Димитрова и на министъра на земеделието и хранителната промишленост Кръстьо Трендафилов, който беше в Италия, но се завърна по наше искане и ще може да отговаря на зададени въпроси след изложението по изслушването.
След консултации с вносителите на желанието за изслушване, предлагам изслушването на всеки от поканените да бъде 1 час, при което най-напред поканеният за изслушване прави изложение по собствено желание - 10-15 минути, след което всеки народен представител има право да зададе въпрос. Молбата ми ще бъде въпросите да бъдат кратки и ясни, за да имат възможност повече народни представители да зададат въпроси. След приключването на желанието за задаване на въпроси, поканеният отговаря на всички въпроси в рамките до изтичане на 1 час. При особено желание Народното събрание може да разгледа предложение за удължаване, но желателно е да не прекаляваме с времето.
Има ли възражения по този формат? - Да, господин Сугарев, заповядайте.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Не че имам възражение спрямо процедурата, но бих искал да направя едно процедурно предложение - тъй като проблемът с банковата криза е изключително обществено натоварен, тъй като интересът на всички хора е свързан с въпросите къде отидоха техните пари - аз предлагам тези изслушвания, по-специално на председателите на БНБ и ДСК, да бъдат предавани по Българската национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще поставя на гласуване това нещо. (Шум и реплики в залата)
По процедурата има ли желаещи за изказване? (Реплики)
Ще поставя на гласуване предложението.
По процедурата за изслушването има ли желаещи за изказване? - Няма.
Има предложение от Едвин Сугарев изслушването на господин Любомир Филипов и госпожа Бистра Димитрова да се предава по Националната телевизия и по Националното радио. Моля, гласувайте!
От общо гласували 203 народни представители, за - 96, против - 37, въздържали се - 70.
Предложението не се приема. (Шум и реплики в залата)
Моля да гласувате в залата да бъдат поканени Любомир Филипов и Бистра Димитрова тогава, когато ще има изслушване. Моля, гласувайте!
От общо гласували 177 народни представители, за - 165, против - 8, въздържали се - 4.
Предложението се приема.
Моля да поканите господата да заповядат в залата.
Ще ви прочета решение на Централната избирателна комисия:

"Р Е Ш Е Н И Е
N 526
София, 12 ноември 1996 г.
На 6 ноември 1996 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България, предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Петър Стефанов Стоянов, избран с листата на СДС в 12.избирателен район, град Монтана.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

Обявява за избран за народен представител в 12.избирателен район, град Монтана Йордан Василев Йорданов, ЕГН 5203043240."
Моля господин Йорданов да заповяда, за да положи клетва. (Господин Йордан Йорданов заема мястото на трибуната. Народните представители стават прави)
Моля да повтаряте след мен:
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!"
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ (СДС): Заклех се! (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да попълните клетвения лист. (След попълването на клетвения лист народният представител Йордан Йорданов го предава на председателя)
Честито!

Преминаваме към точката от дневния ред -
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Изслушване на управителя на Българска народна банка Любомир Филипов относно предложението на Международния валутен фонд за въвеждане на Валутен съвет в Република България.
Вчера при един разговор с господин Савов той обърна внимание, че добрият български език изисквал да се нарича "Паричен съвет". Валута има малко по-друго натоварване в българския език - Паричен съвет.
Господин Филипов, заповядайте.
ЛЮБОМИР ФИЛИПОВ (управител на БНБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Не знам откъде да започна своето изложение- може би все пак най-правилно е от това как се разви това предложение - да дойде от Международния валутен фонд...
Както е известно, ние сключихме едно споразумение с Международния валутен фонд в средата на годината, като сключената програма предвиждаше едно възвръщане на доверието в националната валута и съответно прекратяване на изтеглянето на валутните депозити от населението.



За съжаление това не се получи, поради това продължи, макар и с намалени темпове, изтеглянето на валутните депозити на населението и това доведе до неизпълнение на показателите по програмата и oо продължила обезценка на националната валута. В резултат на това при разговорите във Вашингтон, които имахме с министър Костов, мисията на Международния валутен фонд, изтъквайки съображенията за това, че при тези условия не може да бъде намерено финансиране на държавния бюджет, още тогава спомена, че може да се обсъди и тази възможност. След тези разговори в крайна сметка обаче се стигна до извода да се търси начин на основата на продължаване на подхода чрез регулирането на паричната база.
При идването си преди две седмици обаче - както ви е известно вече мисията се водеше от господин Майкъл Деплер, вторият човек в нашия Европейски отдел - мисията дойде с едно определено категорично отношение за това, че за да се намери начин за балансиране на бюджета за покриване на финансовата дупка е необходимо въвеждането на валутен съвет. Аз предпочитам този термин да използвам, тъй като все пак на английски това са две различни думи - мъни и кърънси, вярно, че и "валутен" не е най-доброто, но "паричен" все пак означава нещо друго. И при това основният аргумент беше, че при валутния съвет ще се постигне по-бързо намаляване на лихвените проценти, тъй като както е известно това е основен проблем за балансиране на бюджета на страната, а именно високите лихви, които се плащат по вътрешния, а и по външния дълг на страната.
Какво представлява паричният съвет, аз мисля, че не е нужно да ви казвам, вече достатъчно много се писа по този въпрос. Разрешете ми най-общо да кажа какви са положителните черти и какви са възможните отрицателни последици.
По принцип валутният съвет е една доста радикална мярка. Това е една мярка, при която образно казано се сече като с брадва, докато при провеждане на парична политика на основата на регулиране на резервните пари всъщност се работи както със струг. И естествено една такава по-радикална мярка да постига по-бързи резултати, но и със съответните отрицателни странични последици.
Положителните елементи са в това, че сравнително бързо се постига сваляне на лихвеното равнище, като тук става дума изцяло за пазарни лихви, тъй като при валутен съвет Централната банка и това, което е останало от нея, всъщност не определя никакви лихвени равнища, а всичко това се определя от паричните пазари. И при валутния съвет сравнително бързо се достига до едно възстановяване на доверието в националната валута, тъй като се установява и се защитава едно твърдо ниво на обмяна на валутата, която е определена за аналог във валутния съвет към нашата национална валута.
Какви са отрицателните последици? Общо взето едно от стандартните обвинения към валутния съвет е в това, че от него се излиза много трудно. Фактически има една страна, която е излязла от валутен съвет успешно, това е Сингапур. Хонг Конг два-три пъти се опитва да излезе, неуспешно. Но контрааргумента на това, който се използва от прибалтийските страни, е, че ето, примерно те използват затова германската марка, която е ясно, че ще бъде основата на бъдещата европейска единица "евро" и по този начин в перспектива лесно ще се влезе към европейския паричен съюз. Искам да подчертая, че всъщност всяка страна, която влиза в крайна сметка в европейския паричен съюз, в определена степен се подчинява на един валутен борд. Това е към европейското "евро".
Иначе, що се отнася до отрицателните последици, те са свързани с това, че при валутния съвет е забранено всякакво финансиране от страна на централните парични власти на държавния бюджет, тоест всичко трябва да бъде търсено на пазара както от банките, ако те могат, и съответно от населението, което означава, че е възможно в началото да има едно солидно свиване на бюджетните разходи, докато се постигне това снижаване на лихвените проценти и съответно да бъде облекчен бюджетът в това отношение.
Това, което най-много притеснява Управителния съвет на БНБ, това е, че не е ясно какъв ще бъде отрицателният ефект върху банковата система, по-точно върху тези малко повече от 30 банки, които в момента са в системата, тъй като по принцип при валутен съвет се прекратява рефинансирането от Централната банка. В някои случаи, както в Аржентина, е възможно това да се извършва частично. Но искам да подчертая, че е сигурно, че това за една част от банките може да има неприятни последици. Това е един от елементите, които според нас трябва да бъде внимателно анализиран. И по тази причина Управителният съвет на БНБ именно поиска, с помощта и на видни външни експерти, да бъде направена една оценка за това какви са отрицателните ефекти, има ли начин те да бъдат омекотени и по какъв начин може да стане това.
Естествено, когато има проблеми за рефинансирането на банковата система, има и проблеми за съответното кредитиране и на реалния сектор, тоест в този преходен период, който ще иска една силна финансова дисциплина, има опасност от някои странични ефекти, които според нас трябва да бъдат внимателно анализирани, тъй като ние поне не знаем страна, в която е въведен валутен борд при това съчетание на нестабилна банкова система. Между другото банките в Аржентина при въвеждането на валутния борд бяха едни от най-добре рекапитализираните в Латинска Америка и въпреки това след това имаха известни проблеми. В това съчетание на проблеми, както споменах, влиза и големият вътрешен дълг, както и големият външен дълг, който при условията на валутния съвет вече бюджетът трябва сам да мине към неговото обслужване като държи съответните средства за обслужването на дълга в търговските банки.

Преди да приключа своето изложение, бих искал да подчертая, че въвеждането на валутен борд трябва да стане, според мисията на Международния валутен фонд и това, което ние поддържаме, в условията на висока степен на политически консенсус в страната. Аз лично не мога да си представя валутният борд да бъде въведен в условията на предварително обявяване на стачни действия в страната или в условията на подход към провеждане на предсрочни парламентарни избори. Мисля, че това ще създаде допълнителна несигурност, тъй като и самият Майкъл Деплер каза, че вероятността за неуспех (той даваше различни цифри) е някъде между 10 и 20 на сто. 20 на сто все пак е една доста неприятна цифра.
Тоест, за да бъде максимално кратък и максимално успешен този преход, е необходимо, така да се каже, да съществува един обществен договор в страната според мен лично за определен период от време.
В заключение искам да кажа, че за съжаление всички тези открити разговори и дискусии, а и различни слухове, които се пускат във връзка с въвеждането на валутния съвет, силно затрудняват работата на Управителния съвет. Просто съм упълномощен от Управителния съвет да заявя пред уважаемите народни представители, че Управителният съвет ще изпълнява своите задължения в съответствие със Закона за Българската народна банка и в тези нелеки условия ще полага всички усилия за вътрешното и външното съхраняване на националната валута. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Започваме с въпросите. Още веднъж повтарям за тези, които дойдоха по-късно, че се разбрахме за процедурата: да се зададат всички въпроси, желателно е те да бъдат кратко и ясно формулирани, за да има възможност да бъдат зададени повече въпроси. След като се изчерпи желанието за въпроси, започва отговорът.
Има думата господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю на Народното събрание! Господин председателю на Българската народна банка, моят въпрос е защо след като паричната ви политика фалира, Вие и вашите колеги от Управителния съвет на БНБ не подадете оставка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Муравей Радев има думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря ви, господин председател. Уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Господин Филипов, това, което ни казахте преди малко, всички ние, които можем да четем, го научаваме от вестниците всеки ден. Целта на днешното занятие не е това, не е популярна лектория. Аз си представям, че днешното занятие трябва да доведе до определена конкретизация на определени величини, разчети, показатели, които да ни дадат на нас, народните представители, ясна представа за това можем ли да въведем валутен борд, що е то - ние вече донякъде знаем, но ние трябва да вземем решение в резултат на определени количествени измерители, които чакаме от вас. За това става дума. И ние имаме много въпроси и към вас, и към Спестовна каса, и към финансовия министър, и към премиера най-вече. Твърде много въпроси и то пак моля да бъде много конкретно отговорено на тези въпроси. Отговорите да бъдат ясни. (Реплики от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля! Моля!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин председател, тук вляво някой мучи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Обикновено мучат отдясно.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин председател, моля да обясните на лявата страна разликата между Народно събрание и обор. (Шум и реплики)
И така, господин Филипов, аз ви питам следното: какъв е очакваният размер на валутния ресурс на страната, включително златният резерв към 1 февруари 1997 г., респективно към 1 март 1997 г.? Надявам се, разбирате защо ви питам.
Второ, какъв е размерът на очакваното салдо по платежния баланс на България към 31 декември 1997 г.? Това включва салдото по външната търговия и международните услуги, салдото по движението на капиталовите потоци... Продължават да мучат, господин председател! Приходи, нетни приходи от приватизация.
Третият въпрос: какви са плащанията по външния дълг за 1997 и 1998 г. поне. По месеци и по тримесечия и по направления, т.е. интересува ни графикът на плащанията.
Следващият въпрос: колко и кои са банките, които със сигурност ще оцелеят след въвеждането на валутния съвет, съдбата на ДСК, общият размер на влоговете и по сметки във фалиралите банкови институти? Като ви казвам фалиралите, разбирайте онези, за които е поискано обявяване в несъстоятелност. И по-конкретно, каква ще бъде съдбата на търговските банки, рефинансирани от Централната банка, респективно от ДСК? Какви са очакванията за връщането на това рефинансиране при действащия лихвен процент и има ли банки, застрашени от невъзможност да посрещнат тези свои задължения?
Следващият ми въпрос: каква е очакваната бюджетна тежест по гарантиране на влоговете във фалиралите банки, евентуално и ДСК, за 1997 г.?
По-нататък. Този въпрос е много важен, бих желал господин Филипов да внимава за него: какъв е минимално възможният размер на валутен резерв, който би осигурил въвеждането на валутния съвет? Каква е величината на необходимия стабилизационен заем като разлика, господин Филипов, между необходимия валутен резерв за въвеждането и собствения валутен резерв, с който ние разполагаме - към първия въпрос, който ви зададох - в началния период на въвеждането на борда и в самия процес на действието, т.е. по време на действието на този борд? Поне за една календарна година. Тоест динамиката на изменението на тези величини в рамките на календарната 1997 г. Надявам се въпросът ми да е ясен, а ако не е, после допълнително ще го поясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре е сега да го поясните, защото след това няма да имате възможност.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз се надявам, че той ме е разбрал какво го питам. Ако някой тук в залата не разбира, той би трябвало да е разбрал.
Следващият въпрос: какви са очакваните равнища на водещия лихвен процент - кой ще го определя и по каква процедура?
Още малко и приключвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Радев, говорите вече 5 минути. Както се разбрахме, времето е 1 час и може да свърши само със задаване на въпроси.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин председател, след малко приключвам. Смятам, че това, което питам, е изключително важно и почти обирам всичкия този интерес, който съществува в народните представители.
По-нататък. Каква парична маса се предвижда да бъде гарантирана от валутния съвет - само банкнотите в обръщение (примера на Хонг Конг от 1983 г.) или и депозитите на търговските банки в Националната банка (Аржентина, 1991 г. и Естония, 1992 г.)?
Каква ще бъде съдбата на държавните ценни книжа с падеж през 1997 г.? Знаете, че около 600 млрд. лв. имат такъв падеж. Ще бъдат ли деноминирани в резервната валута според правилата и опита на валутните съвети? С какво ще бъдат покрити, след като неколкократно превишават наличния в момента валутен резерв?
И накрая, каква ще бъде съдбата на депозитите на населението? Ще бъдат ли разсрочени падежите на тези депозити, както в Аржентина например за един период от 10 години?
Има още много въпроси, но председателят тук ми напомни, че времето е много ценно. По-нататък ще зададем още въпроси, господин Филипов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това беше конспект за аспирантски изпит.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин Филипов е цял председател на банката, той ги знае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на Руси Статков.
Искам да ви дам за пример не друг, а вашия ръководител Иван Костов, който стана, зададе си въпроса ясно и конкретно.

РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми гости, колеги! Аз мисля, че действително ние имаме много въпроси по тези проблеми, обаче също така се присъединявам към създалото се, в известна степен по вина на колегата Радев, настроение, че днес не трябва да правим парламентарен контрол върху дейността на БНБ. Имаме възможност това да осъществим. Трябва да бъдем прецизни във въпросите си.
На следващо място, аз считам, че писмото на министър-председателя до парламента Бюджетната комисия да поеме ангажимента да посредничи при изясняване на тези въпроси е правилно. (Неодобрителни реплики от блока на опозицията)
ИВАН КОСТОВ (от място): Това няма да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Статков, моля, задавайте въпроса!
РУСИ СТАТКОВ: Моят въпрос, господин председател, е следният. Имайки предвид един от основните проблеми, който създаде несигурност в хората, е - как ще се отрази въвеждането на паричен борд върху спестяванията на населението?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин Филипов, имам един съвсем конкретен въпрос. От 28 октомври т.г. по нареждане на шефа на "Банксервиз" се извършва прекодиране на информацията за трасферите в банковата система. Специалистите виждат в това един опит, ако бъде въведен валутен борд, той да не може да се добере именно до всички тези трансферни сделки. Известно ли Ви е това и какво е Вашето отношение, ако това е вярно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И аз мога да отговоря на този въпрос.
Има думата господин Димитър Дойчинов.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, моят въпрос е свързан с ролята на златото при въвеждането на валутния борд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Господин Филипов, Вие заявихте, че в условията на стачни действия и неискане на предсрочни парламентарни избори валутният борд не може да бъде въведен. Това условие на Международния валутен фонд ли е или е Ваша лична позиция? Ако е Ваша лична позиция, Вие за какво сте тук - да защитавате правителството, което Ви е назначило, или да дадете информация за банковото състояние? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Правителството не го е назначило. Спазвайте правилата на играта.
Има ли други въпроси? Учуден съм, че и Венцеслав Димитров, на който всичко му е ясно, ще зададе въпрос.
Имате думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председателю, колеги! Казват ни да задаваме въпроси към управителя на Българска народна банка и шефката на Държавна спестовна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, сега само към господин Филипов. След един час, в следващото запитване. Сега въпросите само към господин Филипов. Така решихме.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Добре.
За съжаление, господин Филипов, за основа трябва да служи това изказване, което направи в момента. Тук същевременно ни е дадено нещо от Министерския съвет, подписано от министър-председателя, който апелира към нас за сериозно обсъждане в Народното събрание с активното участие на БНБ. Предполагам, че се намираме на това, което иска министър-председателят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Щом не сме на обсъждане, аз бих задал следния въпрос на господин Филипов.
Господин Филипов, смятате ли Вие, че при тази политика, която се водеше досега, откакто Вие сте управител на БНБ, от страна на правителството, една такава идея би могла да успее? Тоест, не смятате ли Вие, че някой иска да си измие ръцете с БНБ, като единствено виновна за настоящото тежко състояние на българските финанси? И не смятате ли Вие, че настоящото тежко състояние на българската финансова система се дължи преди всичко на крайно некомпетентната политика от страна на правителството и на парламентарното мнозинство във финансовата сфера?
Мисля, че това е един сериозен въпрос, върху който всички ние трябва да помислим. Защото се касае в момента за отстраняване от стопанския живот на нашата страна на една такава институция, която би трябвало да е независима. Хайде, да не кажем независима, но автономна в решенията си, каквато е БНБ. Но ние бихме се съгласили с такова нещо, само ако приемем наистина, че БНБ е най-виновна за настоящото състояние, а не тези, които непрекъснато са се намесвали в дейността на БНБ.
Защото аз знам преди няколко месеца имаше голяма атака от страна на парламентарното мнозинство, независимостта на банката да бъде ограничена и да бъде отнета. И сега искаме да я закрием. Обаче основната причина е правителството. То остава, нищо не прави. То не толкова правителството като персонифицирани лица, персонажи, а като една политика, която мисля, че би трябвало да се поддържа от парламентарното мнозинство. Е, какво ще стане, ако продължава политиката, какво ще направим? Ще стане същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, прощавайте, тези неща ще имаме време да обсъждаме при дискутирането. Нека сега да пестим времето за въпроси.
Има думата Фидел Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин Филипов, отговаряйки на всичките въпроси по възможността за въвеждане на валутния борд, каква е Вашата преценка - възможно ли е всичките положителни страни от въвеждането на борда да стане по друг начин, без въвеждане на борда, а с нова политика или по-дисциплинирана политика от страна на БНБ и правителството?
Вторият ми въпрос. Действително не можем да отречем, че има различни становища по отношение самостоятелността и независимата политика на БНБ. Какво е Вашето становище при въвеждането на валутния борд по отношение възможностите за продължаване на самостоятелната и независима политика на БНБ или тя ще бъде ограничена?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Записали са се Максим Димов, Юджел Атилла и Едвин Сугарев.
Имам едно предложение, което може да го вземете за неконституционно - да прекратим със задаване на въпроси, за да има време за отговори. Иначе може да изпълним цялото време. Оставям на вашето решение. Ако се задават въпроси за целия час, няма да има кога да се отговори. Съобщавам ви само процедурата, която ние сами приехме. Така ще облекчите много извиканият за изслушване.
Има думата Максим Димов.
МАКСИМ ДИМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Много ви моля, изслушвайте сериозно всичко. Такива емоционални подвиквания са просто излишни. По никакъв начин не кореспондират със сериозността на темата. Обикновено викат хора, които наистина нямат понятие от материята.
Аз бих желал само да допълня въпроса на господин Косев.
Господин Филипов, Централната банка има достатъчен инструментариум в ръцете си и механизми за въздействие на финансовата система на България, съобразно Закона за Народната банка. Вие не смятате ли, че един способен и достоен Управителен съвет би могъл да свърши същата работа, каквато би могъл да свърши един борд, и виждате ли Вие възможности това да стане със сегашния Управителен съвет или се налага нов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата Юджел Атилла. След това - Едвин Сугарев.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА (ДПС): Господин председателю, уважаеми колеги! Един много конкретен въпрос с молба за много точен и откровен отговор.
Господин управителят смята ли, че въвеждането на така наречената система на валутния борд е категорична оценка за краха в политиката на централното управление на БНБ и на правителството в България? Смятате ли, че това е изключителен категоричен израз на недоверие от Международния валутен фонд към Вашата политика лично и към политиката на правителството? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Едвин Сугарев има думата.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Филипов! Ще редуцирам многото си въпроси към Вас в един-единствен. Валутният борд е най-голямото унижение за България. Това е казване: "Вие, българите, не можете да се справите със собствената си икономическа ситуация, с управлението на собствената си държава, затова трябва да ви поставим под опека".
Моят въпрос към Вас е: как отчитате вината на институцията, която управлявате, в това отношение, като се имат предвид няколко прецедента, примерно, позовавам се на Вашия доклад. Само през последните 3 месеца БНБ е раздала над 60 млрд. лева необезпечени кредити на търговските банки. В същото време е рефинансирала търговските банки с 57 млрд. 570 млн. лева - 3 пъти повече, в сравнение с края на 1995 г., като делът на необезпеченото рефинансиране възлиза на цели 92 на сто. Не разбирате ли, че това е наливане на пари в каци без дъно? Това са парите, излети в банки, от рода на Първа частна банка и тем подобните. И възможно ли е според Вас да съществува банкова система, нормална банкова система, при която е възможно една провинциална търговска банка, поставена под особен надзор, имаща всичко на всичко 587 млн. и нещо, чакащи плащания и обща сума на активите към 31 май 1996 г. 8 млрд. и 95 млн. лева, да направи чрез легално решение на своя съвет на директорите, чрез подписите на своите квестори и най-вече чрез решение на Управителния съвет на БНБ апортна вноска в частна фирма на стойност 12 млрд. 882 млн. лева? Задавам Ви този въпрос неслучайно, защото това наистина се е случило. Апортната вноска е регистрирана в съда на 16.10.1996 г. и аз ще Ви връча сега съдебното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на Иван Будимов. Други желаещи няма.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Филипов! Първо една констатация, че пряко или косвено правителството се е намесвало в работата на Българска народна банка, като по този начин именно не е запазен нейният суверенитет. Знае се, че във външнотърговски дружества, над 300, има много български пари.
Моят въпрос е следният: смятате ли Вие да се намесите сега в работата на правителството и да дойдат тези пари в България, за да се увеличи стойността на самия валутен борд?
Става въпрос, уважаеми господин Филипов, за над 1 млрд. и 500 млн. долара български пари. Огромно количество български пари. Вие много добре знаете, че по време на правителството на Филип Димитров ние се опитахме да хванем, така да се каже, тези задгранични външнотърговски дружества, не успяхме, Вие сега имате тази възможност. Вече 4 години парламентарното мнозинство се прави, че тези пари, български пари, не съществуват, а тях ги има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към отговори от страна на господин Филипов. Съгласно нашия регламент трябва да приключите в 10,10 ч. Давам Ви 10 минути толеранс.
УПРАВИТЕЛ НА БНБ ЛЮБОМИР ФИЛИПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Прекалено много въпроси бяха зададени, но ще ме извините, ако на някои от тях отговоря накратко.
На първия въпрос отговарям направо - не. А отговорът се съдържа във въпроса на господин Венцеслав Димитров и когато аз го коментирам, ще кажа защо управителният съвет смята, че няма причини той да си подаде оставката.
По въпросите на господин Радев.
Господин Радев, страшно са много. Моят кабинет е винаги отворен за Вас, знаете, няма проблем, зам.-председател на Бюджетната комисия. Някои от тях имат конфеденциален характер. Материалите по платежния баланс по принцип са изпратени тук, в поверителната секция. Последните данни аз съм готов пак да ги предоставя. Така че за нещата по платежния баланс ми разрешете да не говоря.
Резервът заедно със златото е някъде около 950 млн. долара в момента. Ние се надяваме, че няма да бъде намален този размер до края на годината и което е най-важното, до вашето окончателно решение по отношение на валутния борд, като в голяма степен разчитаме всъщност на приходите от приватизацията, тъй като иначе за съжаление знаете, че сме отрязани от всякакви други капиталови потоци от чужбина.
Естествено от трибуната не мога да отговоря кои са банките, които е най-възможно да оцелеят. В тези условия управителният съвет изпълнява още своето решение, което за съжаление не беше подкрепено докрай от правителството. Сега фактически със "Соди" - Девня, има тази подкрепа вече и не беше подкрепено, както ние се надявахме, от втория и от третия транш, а то е, че ние всички тези банки, които са в системата, ще се стремим да ги поддържаме. А какво ще стане след въвеждането на борда, както казах, това е една от основните причини ние да искаме една по-задълбочена оценка на това.
Що се касае до конкретните разчети, Вие сте прав, но аз не съм в никакъв случай готов за това. Работи се по разчета в това отношение, идва техническа мисия на Международния валутен фонд, която се надявам още в средата на следващата седмица да дойде и тогава просто ще се разработват разчетите за това какви ще бъдат, как ще стане евентуалното осъществяване, ако вие решите в крайна сметка за валутния съвет и по какъв начин ще се отрази, което е най-важното и което ние искаме да оценим, как това ще се отрази на финансовите агенти в системата.

Що се касае до размера на валутата, която е необходима, то от гледна точка на нашите сегашни разчети, тъй като се има предвид, че трябва да бъдат покрити резервите на банките в БНБ и парите в обръщение, за съжаление обратните репосделки също ще се отразят, значи някъде поне 220 милиарда лева трябва да бъдат покрити съответно с валута. Естествено е в това отношение максимално да разчитаме и да искаме от Международния валутен фонд максимална помощ. За съжаление те досега, поне пред мен, не са били конкретни в това отношение. Тоест, ние можем със сегашните си пари това да го направим, но това означава, че няма да има никакви пари, така да се каже, за обслужване на дълга. А това е изключително важно за нас в тези условия.
Що се касае до парите на населението - няколко въпроса бяха зададени. Разрешете ми да отговоря.
Не се предвижда допълнително обезценяване на националната валута. Има се предвид да се премине към пазарното ниво, което е към момента, и евентуално то да се защитава. Тоест, няма да има допълнително обезценяване на спестяванията на населението.
Друг е въпросът как това ще се отрази на депозита на населението в банките. То зависи именно от това по какъв начин ще бъдат подпомогнати банките, които все пак ще имат известни проблеми след въвеждането на борда. Аз предпочитам в това отношение от Световната банка да искаме заемът да бъде насочен тогава за рекапитализация на банките.
Лихвеният процент, както казах, ще се определя от пазара. Нищо няма да излиза от централната банка.
Що се касае до нивата, те ще се определят на основата на междубанковия паричен пазар, който успешно действаше преди около 2-3 години, но за съжаление в последно време действително е абсолютно минимален.
Аз фактически вече отговорих и на въпроса на господин Статков, тъй като казах вече, че спестяванията на населението няма да се обезценяват.
Що се касае до държавните ценни книжа, един въпрос, който ми беше зададен, това в крйна сметка ще зависи от това как вие ще гласувате бюджета за догодина, ако той бъде гласуван в условията на един валутен борд. Но аз съм убеден, че няма никакви причини, ако има това търсено спадане на лихвените равнища, за около половин година да бъде превъртян, така да се каже, този дълг и след това да бъде стабилизиран при едни ниски лихвени равнища.
Господин Соколов, за съжаление с това писмо на "Банксервиз" не съм запознат, но съм убеден тук, че акад. Сендов може да отговори не по-лошо от мен. Винаги съществуват така наречените кодови таблици, които прехвърлят едните сметки в другите. Обещавам ви, че ще проверя какъв е въпросът и ще ви се обадя.
Въпросът за златото е един изключително важен въпрос, тъй като е ясно - за съжаление това господин Деплер не го е споменал пред Бюджетната и Икономическата комисия, по принцип се счита, че златото трябва да бъде или продадено, или заложено с цел да няма загуби от курсови разлики, да не се влияе валутният съвет от курсовите разлики. Аз просто ви казвам какъв е подходът и това е едно от многото нелеки решения, които трябва да се вземат и то решения, които трябва от вас да се вземат. (Неодобрителни възгласи и реплики от блока на СДС)
Всъщност се оказа, че Аржентина е продала също златото си, не изцяло, но в голяма степен. Ако има повече пари, които са привлечени под друга форма и те могат да влязат във валутния съвет, естествено...
На въпроса на господин Сашо Стоянов - господин Деплер непрекъснато е подчертавал необходимостта от консенсус. Не е употребявал думите "стачка и предсрочни избори". Аз ги употребих. Да, аз ги употребих.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Малка разлика има!   ЛЮБОМИР ФИЛИПОВ: Има, има. Но аз казах моето лично мнение. Даже аз не казах мнението на Управителния съвет. Ако искате, можете само заради това да поискате оставката ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Муревей Радев говори тук за обор. Аз цитирам господин Муравей Радев. Аз цитирам господин Муравей Радев, обърнете се към него. Господин Филипов отговаря на вашите въпроси. Изслушайте го. Коментарите след това извън залата.
Моля, господин Филипов, отговаряйте на въпросите.
ЛЮБОМИР ФИЛИПОВ: Разрешете ми сега да премина към въпроса на господин Венцеслав Димитров. Всъщност тук става дума въобще за това кое доведе до предлагането на това тежко решение. Аз не отричам, че в някаква степен вина имат и двата управителни съвети на БНБ, но проблемите започват от това, че още с приемането на Закона за БНБ, той беше нарушен още същата година, като оттогава непрекъснато се нарежда на Българска народна банка, включително и от Народното събрание, подчертавам, да кредитира държавния бюджет.
Освен това не се реши никога докрай въпросът за несъбираемите кредити до 1990 г., тъй като проблемът на българските банки не е в кредитните милионери, а е в кредитните милиардери, които, знаете, че са тези държавни предприятия, които натрупаха огромни загуби, на тази основа натрупаха несъбираеми задължения към всички банки, включително и към частни. Има частни банки, които си отидоха заради такива предприятия всъщност. Това е проблемът. Това е и оценката на господин Деплер. Той не е казал: "това, което не свършихте тази година...", а "това, което не свършихте през всичките тези седем години...".
Така че тук вече ми разрешете да цитирам точно господин Деплер.
"Така че в този смисъл аз смятам, че има силно натрупани фискални и квазифискални проблеми, които са истинската причина за състоянието на финансовия сектор и оттам за отрицателното й влияние върху паричната политика на Българската народна банка."
В този смисъл искам да подчертая, че Българската народна банка винаги е успявала да държи ръста на паричната маса по-нисък от инфлацията, с изключение на 3 месеца само, винаги по-нисък от ръста на брутния вътрешен продукт по текущите цени, т.е. нейната политика винаги е била достатъчно рестриктивна. Друг е въпросът, че кредитният ресурс не е бил правилно насочван, вече казах къде е основната причина, макар че не отричам и това, че има случаи, в които просто това е лошо раздаване и на нови кредити, включително и в частни фирми.
Възможно ли е въвеждането на борд, така да се каже, на валутен съвет без валутен съвет? Това е един междинен подход, така нареченият фиксиран курс. Лично ние го застъпвахме пред Международния валутен фонд от лятото насам, като искахме за тази цел да ни бъде даден един стабилизационен фонд, който горе-долу, според мен, ще бъде от размера на това, което ще ни дадат за валутния съвет. За съжаление фондът е на мнение, че няма да можем да поддържаме фиксирания курс на основата и на паричната политика, в смисъл това е окончателното решение, което сега имат. А пък през лятото бяха готови да обсъждат с нас този вариант. Според мен тази теза е още защитима, затова в крайна сметка ние молим и тези международни независими експерти, които да дойдат и да направят тази оценка.
Какво става с независимостта на Централната банка? Разрешете ми тук да употребя една алегория. БНБ сега е автономна, но все пак силно се влияе от решения, които се взимат около нея, докато бъдещата - в условията на валутен съвет, ще стане автоматична, вместо автономна, т.е. валутният съвет няма да може да се влияе от никакви решения. Той действа автоматично и не се съобразява с това има ли пари за образованието и здравеопазването, не се съобразява с това закъсват ли банки или не. Тоест това е разликата между двете неща.
На въпроса на господин Димов. Според мен Управителен съвет, и този може, това е моето лично мнение и на Управителния съвет, да свърши тази работа, при условие обаче, че бъдат приети съзнателно, така да се каже, тези рестриктивни мерки, които ще се получат след въвеждането на валутния съвет. Въпросът е в това, че явно не ни вярват, че имаме достатъчно воля това да го направим.
По въпроса на господин Атилла, да, искането за въвеждането на борд е категорична оценка, но, подчертавам, тя е категорична оценка на работата на всички институции в тази страна през седемте години. Въобще не мога да се съглася, че това е свързано само с паричната политика на Българската народна банка.
По въпроса на господин Сугарев. Сигурно той просто взима необезпечените кредити по остатък. Това е единственият показател от критериите, който е изпълнен от Българската народна банка много успешно. 60 милиарда - това е остатък, а не нови кредити. Естествено, че рефинансирането от Българска народна банка влияе, аз това не го отричам, но както вече подчертах, Българската народна банка винаги е успявала да поддържа паричната маса по-ниска от брутния вътрешен продукт. За сведение, в Чехия ръстът на паричната маса е два пъти по-висок от ръста на брутния вътрешен продукт, т.е. ние сме били много по-рестриктивни от чехите, но явно не е имало други условия.
Сега по конкретния въпрос на господин Сугарев. Не съм запознат, ще го проверя и ще ви се обадя, господин Сугарев.
Що се касае за парите от задграничните дружества, искам тук само да подчертая следното: че основният проблем на валутния баланс на страната е това, че тази страна не може да обслужва дълга си само на основата на платежния си баланс. За тези 7 години не беше направено нищо за това да има приток на капитал в тази страна. Абсолютно никакъв приток на капитал няма в тази страна и затова е виновно и това правителство, виновни са и предишните правителства... (шум и реплики в блока на опозицията) ...виновна е, господин Божков, и тази Агенция за приватизация, когато и Вие бяхте неин председател, защото БНБ получи първия цент от приватизация преди един месец. Дотогава нищо друго не е получавано. Може другаде да е ходило, но в БНБ не беше дошъл и един цент.
Тоест да се върна към думите на академик Сендов от преди 7 години или преди 6. Така че в този смисъл да се обслужва дълг от 1 млрд., да се изтеглят 800 млн. от населението, да се похарчи за година около половин милиард за енергоносители и от другата страна да имаш около четвърт милиад капитал отвън и четвърт милиард да има положително търговско салдо, естествено, че ще падне резервът, който и Бог да е в Централната банка. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: На въпроса на господин Юджел Атилла не чух отговор. Господин Атилла получихте отговор?
ЛЮБОМИР ФИЛИПОВ: Не, на господин Будимов не отговорих. Вижте сега, това не е въпрос на Централната банка.
ИВАН КОСТОВ (от място): Съвсем ясно е защо сме стигнали дотук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Филипов. С това приключи изслушването на управителя на Българската народна банка.
Преминаваме към изслушването на председателя на Държавната спестовна каса Бистра Димитрова. Заповядайте, госпожа Димитрова.
БИСТРА ДИМИТРОВА: Уважеми господин председателю на Народното събрание, уважаеми господа народни представители, много трудно е в известна степен да се даде каквото и да е конкретно становище по отношение на възможността от въвеждане на валутен съвет в Република България, предвид ограничената информация, с която Държавна спестовна каса разполага по отношение на тази идея.

До 14 ноември 1996 г. практически ние не сме получили някакъв материал или схема, отнасящи се за по-нататъшен вариант за въвеждане на валутен съвет в България. Доколкото ръководството на Държавна спестовна каса разполага с информация, тя в общи линии е свързана с онова, което се изнася в средствата за масова информация, и е популярна сред населението. През последните две седмици ръководството на Държавна спестовна каса проведе две срещи с членове на Техническата мисия на Международния валутен фонд. На тези срещи се дискутираха основно някои аспекти на стратегията на Държавна спестовна каса, нейни параметри, резултати и състояние в настоящите финансово-икономически условия. По време на обсъждането с представителите на Международния валутен фонд в най-общи линии бяха дискутирани само някои параметри по схемата за въвеждане на валутен съвет, свързани преди всичко с ангажимента на държавния бюджет по изплащане на държавните ценни книжа към Държавна спестовна каса и евентуалните варианти за осигуряване на необходимата ликвидност на институцията. В настоящия момент тези контакти продължават на експертно ниво и се конкретизират отделни параметри.
Уважаеми депутати, всичко това създава определени трудности относно възможността за по-конкретна оценка и мнение на ръководството на Държавна спестовна каса по отношение въвеждането на валутен съвет в страната ни. Много по-конкретен би бил моят отговор, ако разполагаме с някои варианти на уточнени схеми и параметри и на тази база да изложим позицията и стратегията на Държавна спестовна каса.
Независимо от всичко това обаче, ще си позволя да ви представя няколко проблема, които според нас ще имат отношение към състоянието и позициите на ДСК в условията на валутен съвет.
Първо. Достатъчно известен е фактът, че инвестиционният портфейл на Държавна спестовна каса е структуриран преди всичко в държавни ценни книжа. Към настоящия момент около три четвърти от привлечените средства на институцията са инвестирани в този инструмент. В този момент аз не искам да обосновавам целесъобразността на такава инвестиция, тъй като този аспект от дейността на ДСК получи достатъчно публичност и е обект на различни интерпретации. Ще посоча само, че при управлението на такъв огромен портфейл от привлечени средства възможните инвестиционни инструменти се оказаха не само ограничени, но и вариантът за инвестиции в държавни ценни книжа се разглежда като единствена алтернатива съобразно финансовата конюнктура в страната и изискванията на международните институции. Още повече, че и личното становище на ръководителката на Мисията на Международния валутен фонд госпожа Ан Макгърк на среща с ръководството на ДСК беше, че е най-целесъобразно в настоящите условия институцията да продължи да инвестира точно в този инструмент.
Днес сме изправени пред множество въпроси и проблеми и определено напрежение относно проблемите с държавните ценни книжа. Сред населението и вложителите са налице достатъчно слухове относно възможността за тяхното обслужване, което пряко рефлектира върху нашата институция. Оттук произтича може би основният проблем, определящ отношението на институцията Държавна спестовна каса към варианта за валутен съвет в Република България. А той е: ще се гарантира ли с евентуална схема на валутен съвет обслужването на държавни ценни книжа, което пряко ще рефлектира върху ликвидността на Държавна спестовна каса?
За да конкретизирам отношението на Държавна спестовна каса към схема за валутен борд, за нас е необходимо да получим предварителна информация за предвижданото равнище на обслужване на държавни ценни книжа от страна на бюджета. Безспорно това е възловият момент, свързан с въвеждането на валутен борд и институцията ДСК.
Второ. При срещите с представителите на Международния валутен фонд бе изразено мнение, че при валутен съвет за осигуряване на необходимите средства за държавния бюджет ще се разчита на пряко финансиране от страна на търговските банки и преди всичко на ДСК. В тази връзка се залага надежда за стабилизиране на търговските банки и развитието на междубанковия пазар. Поради тази причина за ДСК от особено значение е предвижданият размер на средства, на които бюджетът трябва да разчита. Това ни е особено необходимо, като имаме предвид бъдещите ангажименти на институцията, свързани със Закона за защита на влоговете на гражданите. Не трябва да се изключва възможността, че при ангажименти за плащания на вложители на банки, обявени от съда в несъстоятелност, ДСК да не е в състояние да осигури допълнително финансови ресурси за държавния бюджет, още повече като се има предвид настоящото напрежение сред населението и тенденцията към нараснали тегления на спестяванията.
Повече информация относно конкретни схеми и параметри на варианта за валутен борд е необходима на ДСК и във връзка с обезпечаване на необходимата ликвидност поне през първите няколко месеца. В това отношение стои въпросът и за реалната възможност за използуване на задължителния минимален размер, чието ниво за ДСК е по-високо от това на търговските банки.
Не искам отново да се връщам към известния проблем за валутата и валутните операции, които ДСК нееднократно е поставяла. На базата обаче на макар и ограничена информация, с която разполагаме за валутния борд, считаме, че този проблем скоро ще излезе на дневен ред.
Искам да се огранича в по-нататъшни мнения и коментари, тъй като е не само трудно, но и е рисковано да се представя отношение към схема, чиито основни параметри и логика все още не са изяснени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Пръв, който се е записал, е Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Когато ние, опозицията, поискахме това изслушване преди няколко дни, си представяхме малко по-иначе нещата. Ние повикахме ръководителите на две институции, които трябва със своите отговори, със своите постановки да ни дадат на нас, народните представители, точно онази необходима представа, която ни трябва поне в този етап, за да вземем някакво становище "за" или "против". И аз не мога да скрия учудването си, че на нас ни се задават въпроси от госпожа Бистра Димитрова. Тя ни пита нас, народните представители, видите ли, какво ще правим ние, когато стане еди-какво си. Вместо да ни отговори, ни пита нас.
Госпожа Димитрова, преди малко господин Филипов беше много ясен в отговора си, пределно ясен. За съдбата на държавните ценни книжа той ви каза: зависи от състоянието на държавния бюджет. Състоянието на държавния бюджет днес е катастрофално, а утре при една нова рестрикция от такъв валутен борд той ще бъде катастрофален по отношение на всички бюджетни сфери, в това число и към задълженията си по държавните ценни книжа. И това е повече от очевидно, за да не задавате този въпрос.
Аз Ви питам Вас: как Държавна спестовна каса в условията на един валутен борд ще осъществява своята функция и ще гарантира по закона 100 на сто влоговете на населението в тази каса? Как? Дори при тези параметри, които сега не са много ясни, начални за един валутен борд, Вие трябва ясно и недвусмислено да кажете: да или не, може или не може да гарантирате това, което е в портфейла й. За това става дума. И това е първият ми въпрос към Вас. Дори и днес Вие трябва да имате становище. Ние искаме Вашето становище, а не Вие да ни задавате въпроси.
И воторото нещо, което ни интересува, това е: какъв е размерът на рефинансирането на търговските банки от ДСК и как той влияе върху ликвидността на ДСК, особено в условията на един валутен борд? Много ясен въпрос и много точен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Йордан Соколов. Не хвалете сами въпросите. То е ясно, че са добри. Сами си ги хвалите.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Господин председател, хайде малко да намалите коментарите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Защо да ги намаля? А Вие защо коментирате? И аз съм народен представител. И аз съм народен представител. (Шум и реплики в блока на опозицията)
Има думата господин Йордан Соколов.
(Реплики отдясно)
Не хвалете сами въпросите, то е ясно, че са добри. Сами си ги хвалите.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Елате тук долу, до мен. И тогава коментирайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие защо коментирате? И аз съм народен представител. И аз съм народен представител.
Господин Йордан Соколов има думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Елате тук до мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И тук има микрофони. Като станете председател, въведете този порядък.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Скоро ще стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Скоро ще стане, разбирам...
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Госпожо Димитрова!
В някои масмедии излязоха данни, че Държавна спестовна каса досега е рефинансирала търговски банки с над 31 млрд. лева, включително, примерно, Бизнесбанката с 6 млрд. и 200 млн. лева.
Беше зададен въпрос за размера на това рефинансиране.
Моят въпрос е чисто правен.
По силата на чл. 2 от Закона за Държавна спестовна каса са посочени 15 дейности, които има право да извършва Държавна спестовна каса. Измежду тези 15 дейности рефинансирането на търговски банки не фигурира. Има втора алинея на чл. 2, която гласи, че "Министерският съвет може да възлага допълнително други задачи и дейности на Държавна спестовна каса".
Има ли акт на Министерския съвет, който ви е разрешил вие да извършвате рефинансиране на търговски банки? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата Едвин Сугарев.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители!
Моят въпрос е свързан също с отговорността на ДСК за сегашното финансово състояние на България, станало причина за въвеждане на валутен борд, и по-специално с механизмите, по които ДСК предоставя финансови депозити на търговските банки.
От момента, в който настоящият председател на ДСК Бистра Димитрова пое своите функции, се наблюдава много рязка промяна в схемата на предоставяне на валутни депозити в различни банки. А още повече трябва да се има предвид, че тези решения се вземат не от Управителния съвет на ДСК, а от специално назначен Експертен съвет, който не е ясно каква отговорност носи за своите действия.
Моят конкретен въпрос е: защо ДСК е предоставила валутни депозити предимно в банки, които днес са поставени под особен надзор и са в процедура на фалит. Или с други думи: защо с парите на българските спестители е финансиран фалитът на българските търговски банки? Примерно, защо на Първа частна банка са предоставени 5 млрд. 168 млн. лева, на Балканбанк - 5 млрд. и 100 млн. лева, на ТS Банк - 4 млрд. и 500 млн. лева, на Търговска банка "Славяни" - 1 млрд. 438 млн. лева, на Търговска банка "Моллов" - 1 млрд. 350 млн. лева, на Добруджанска търговска банка - 1 млрд. 150 млн. лева, на Търговска банка "Елит" - 1 млрд. и 30 млн. лева и пр.?
И основният ми въпрос е: как и поради какви причини е станало така, че една провинциална банка с относително нисък уставен капитал е получила най-голямото рефинансиране от всички търговски банки под формата на предоставяне на финансови депозити, а именно Бизнесбанка, на която са предоставени 6 млрд. 250 млн. лева?
И един по-конкретен въпрос към госпожа Бистра Димитрова: ще подпише ли тя нахалните, удивителни със своето нахалство договори, предложени й от Бизнесбанка и предложени й от Евроенерджи холдинг за уреждане на задълженията към Държавна спестовна каса? И вече подписани от тяхна страна, плюс това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председател! Колеги!
Мисля, че дискусията се насочва в малко по-широк мащаб - да се обсъди общо взето дейността на ДСК и може би нейното бъдеще и това каква функция тя трябва да играе в нашата финансова система. Мисля, че това е един добър подход, но не зная дали ще имаме време. Защото аз също така бих желал да взема едно по-обстойно отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма ограничение по въпросите, които можете да зададете.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Но мисля, че точно днес трябва да разгледаме ролята на ДСК в евентуалния режим, в който съществува паричен съвет или валутен борд.
Държавната спестовна каса е създадена с един стар закон, когато нямаше търговски банки. Тогава ДСК събираше парите от хората и ги даваше на БНБ. Българската народна банка ги даваше автоматически на държавния бюджет. Даже имаше една такава глупост, че прирастът на депозитите на населението в ДСК беше отчитан автоматически като приход в държавния бюджет, т. е. чуждите пари, парите на хората бяха отчитани като приход за държавния бюджет. Това е от времето, когато действаше сама.
Днес, естествено, ДСК въпреки това продължава да бъде защитена от закона. Казва се, че всичко е защитено от държавата, обаче не се знае как. Няма такъв механизъм, който да осигури спазването на този закон, аз бих казал.
Защо? Защото двете възможности, които й се дават в момента, право на Държавна спестовна каса, това е така горе-долу и с другите банки, които са ресурсни, т. е. които събират пари, това е безспорно банка, която събира пари, е да инвестира тези пари. Тя не може да ги държи заключени по чекмеджетата, макар че трябва да има някаква готовност с определена сума. Тя може да ги инвестира на две места: едното е да купува държавни ценни книжа, другото е да ги даде на някого на заем. Е, някакви дребни там граждани да ги кредитира, но мисля, че особено при тези лихвени проценти не зная тези кредити на гражданите, които и едно време се уреждаха с връзки,... не зная днес дали някой взима такива, поради високите лихви. Другото е да участва на междубанковия пазар. Това е от гледна точка на ДСК като една от банките, макар че законът е различен.
Сега въпросът е такъв: първо, кое е по-сигурно, бих попитал, в условията на валутен борд (защото това сме се събрали да дискутираме) - дали да ги даде на някоя търговска банка или да ги инвестира като държавни ценни книжа? Дали една търговска банка или търговските банки общо взето като институция са по-сигурни, отколкото инвестирането в държавния бюджет, в държавни ценни книжа? Или инвестирането в една пропаднала държава?
И тук основният проблем за валутния борд - функционирането на пазара за държавни ценни книжа. Представете си, че се въвежда валутният борд и няма вече такъв пазар. Министерството на финансите трябва да замести едни държавни ценни книжа с други, защото от това зависят спестяванията на населението най-малко в ДСК. Но пазар няма, няма кой да ги купи. И пазарът пропада. Къде е държавната защита?
Ето това е един въпрос, който, аз съм сигурен, че на него и госпожа Димитрова в момента не може да отговори. Защото и тя не знае какво ще стане с държавата, най-малкото.
Ето защо може би дискусията трябва да е някак си по-завършена и по-многостранна.
Аз обаче искам да задам следния въпрос на госпожа Димитрова. Естествено той е и към господин Филипов, естествено е и към всички онези, които ще трябва да работят в условията на паричен съвет или валутен борд.
Готова ли е ДСК да посрещне едно масово бягство на населението от левове във валута? Защото първото нещо, с което ще започне валутният борд, това е фиксирането на курса. И казваме, че ще се гарантира курсът.
Къде са парите на хората? Естествено, една част са по джобовете, а една част са в ДСК.
Какво ще стане, ако населението масово започне да тегли пари от ДСК и да си ги обръща във валута? И да си ги държи вкъщи? Как ще бъдат гарантирани влоговете, ако Министерството на финансите не може да осигури изплащането на лихвите и заместването на едни държавни ценни книжа с други, т. е. пазарът на държавните ценни книжа се провали? А има една такава сериозна опасност.
Съответно може ли ДСК, при условията на паричен съвет, да работи по стария закон, където пише, че влоговете на населението са защитени от държавата? Как? Кой е механизмът освен този, който е държавни ценни книжа, който е по принцип пазарен, обаче може и да се наруши?

И другият основен въпрос, който беше зададен и от мои колеги под различна форма, макар че търсят вече защо на тази или на онази банка: ще участва ли ДСК на междубанковия пазар? Защото ако ДСК не участва на междубанковия пазар, такъв пазар чисто и просто няма да има. Може би ще има, но той ще е много по-тънък, отколкото ако тя участва. Ако участва, разбира се, тя носи съответните рискове от това участие. Какво ще стане, ако банките, които участват там, не са здрави?
Това са ми въпросите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата Александър Божков. Други желаещи има ли? - Не виждам. Може ли да смятаме, че това е последният желаещ?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Има един час.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Питам.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю! Уважаема госпожо Димитрова, господин Венцеслав Димитров зададе единия въпрос, който имах намерение да Ви задам. Затова ще се спра само на втория, който е съвсем конкретен: каква е съдбата на кредита, който отпуснахте с решение на Министерския съвет на Мелничните комбинати; каква част от него беше реализирана; как върви връщането на този кредит и как ще се отрази тази огромна сума на възможността на ДСК да изплаща влоговете на гражданите при скорошното евентуално въвеждане на валутен борд? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо Димитрова! Моят въпрос е: оказван ли Ви е натиск от членове на парламента или на кабинета да рефинансирате Бизнесбанка и Първа източна и международна банка и от кои хора, ако е оказван?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи има ли да зададат въпроси? - Не виждам.
Госпожо Димитрова, моля да отговорите. Задали са въпроси господата: Муравей Радев, Йордан Соколов, Едвин Сугарев, Венцеслав Димитров, Александър Божков, Иван Костов. Имате достатъчно време.
БИСТРА ДИМИТРОВА: Уважаеми господин Радев, искам да Ви кажа, че въпросът, който беше формулиран, за да се явя аз пред вас, е предложението на Международния валутен фонд за въвеждане на валутен съвет в Република България. Ние не сме видели предложението. Това исках да Ви кажа. В момента се работи по параметрите. Това също Ви го казах.
А ако Ви интересуват конкретни цифри и резултати на системата ДСК, бих Ви казала, че няма нещо по-прозрачно в момента от Държавна спестовна каса. Всичко се написа, всичко се видя, всеки му даде различна окраска.
В края на краищата, както забелязвате, в последно време, въпреки напрежението, което се появи, въпреки допълнителната тежест, която изведнъж се стовари на Държавна спестовна каса, ние не създадохме напрежение сред хората. Теглеха масово. Имахме период, в който стигнаха до теглене на ден 2 милиарда лева, за да проверят как работи системата. Парите се върнаха обратно. Имахме определени ликвидни проблеми, свързани с изплащането на клиентите на банки, поставени под особен надзор, в същото време и кредита за зърното, който разрешихме. Ползвахме ломбарден кредит, то и това се разбра. От нашите пари броихме на гражданите, от нашите пари платихме лихва за този ломбарден кредит, а не получихме нищо.
В момента се правят схемите. ДСК има възможност ликвидно да посрещне въвеждането на един борд до март - април с налични ресурси.
Имаше един период, в който ние не участвахме на първичния пазар. Притиснати бяхме от банката с намалени доходности по операциите, защото искахме да поддържаме известно време ликвидност, и средствата ги прехвърлихме и там. В момента държим около 15 млрд. лева, с които да посрещнем напрежението, съществуващо благодарение на всички слухове. В момента ежедневно получаваме и суми от гражданите, които бързат да върнат кредитите, които са ползвали, по простата причина, че просто не могат с тази лихва да издържат и непрекъснато се връщат пари от зърнения кредит.
Има банки, които работят, и размерът на рефинансирането в момента не е проблемът, който влияе толкова сложно. Направили сме изчисленията и дори една банка да не върне от тия 40 милиарда лева, при тези условия ДСК няма да изпита ликвидни затруднения.
Въпреки всичко обаче в тези условия ние събрахме, благодарение на обезпечението, което имаме, от една банка целия ресурс. Банката е поставена под особен надзор. Вчера постъпи последната сума по него.
Портфейлът на Спестовна каса е разпределен така, че 70 процента от него, 71 и нещо, са в държавни ценни книжа; около 17 процента са в търговски банки и останалите са кредити на граждани и фирми.
В момента в Държавна спестовна каса не съществува реален проблем. Проблемът за нас е с отношението на държавните ценни книжа и валутния борд. Ние нямаме друг сигурен източник, където да влагаме тези пари. Това е нашето притеснение.
Господин Соколов, ДСК наистина е рефинансирала банки - над 31 млрд. лева. Нещата са открити, проверени. До 1992 г. Държавна спестовна каса предоставяше набраните средства на Българска народна банка за управление. 1992 г. Народна банка връща обратно с договор средствата за управление на ДСК. ДСК прави депозити на базата на Закона за ДСК и за това, че тя трябва по някакъв начин да управлява средствата си...
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): Тоест няма акт на Министерския съвет.
БИСТРА ДИМИТРОВА: Няма акт на Министерския съвет.
След като връщат парите, по какъв начин да ги управляваме? Вие упреквате, че имаме държавни ценни книжа в портфейла. Вие упреквате, че имаме депозити в банки. (Неразбираема реплика на господин Йордан Соколов) Ами така е! Гаранции има.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): След като законът не ви разрешава рефинансиране, освен ако Министерският съвет ви е разрешил, а Министерският съвет не ви е разрешил, на какво правно основание?
БИСТРА ДИМИТРОВА: Ама аз това ви казвам - има договор, с който банката връща за управление средствата си. (Неразбирарема реплика от господин Йордан Соколов)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да не водите разговор. Има въпрос, има отговор.
Моля, продължавайте!
БИСТРА ДИМИТРОВА: Въпросите са едни и същи. С тези депозити ... Казах ви, размерът на депозитите представлява около 17 процента от ресурса на банката. Половината от тях са в банки, поставени под особен надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля за тишина, понеже има народни представители, които искат да слушат, а шумът е доста висок.
БИСТРА ДИМИТРОВА: До края на май месец банките редовно обслужваха депозитите, които сме предоставили при тях.
Договорите за Бизнесбанка, за които питате, не са от компетенцията на ДСК и ДСК не може да ги подпише.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е на Едвин Сугарев отговорът.
БИСТРА ДИМИТРОВА: Да.
Готова ли е ДСК - господин Димитров зададе въпроса - да посрещне тегленията и как ще бъдат гарантирани тегленията? ДСК е с голяма мрежа и за съжаление, когато слуховете тръгнат и хората са не стабилни в отношенията си към финансовата система изобщо от всички тези клонове непрекъснато могат да се теглят огромни количества пари. В момента около 2,5 млрд.лв. от понеделник досега са изтеглени. ДСК е осигурила ликвидност като, разбира се, разчитаме, че при въвеждане на валутния борд ще може да ползува и безлихвения си задължителен резерв, който държи в Централната банка.
ДСК може ли да работи в условията на борд? Отново мисля, че всичко това зависи от условията, които ще постави бордът. Трудно е и не мога да отговоря в момента на такъв въпрос.
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: А другата гаранция?
БИСТРА ДИМИТРОВА: Въпросът с тази гаранция в момента мисля, че не е проблем на Държавна спастовна каса, а е законов проблем. Има я гаранцията. Средствата са прегарантирани с държавни ценни книжа и резервът, който имаме в банката. Но какво ще стане - не знам.
ДСК ще участвува на междубанковия пазар. Но с какви ресурси?...
По отношение на въпроса за зърното - решението на Министерския съвет беше да се ползува кредит за изкупуване на реколта 1996 г. до 15 млрд.лв. Кредитът беше използуван до около 14 млрд.лв. Съжалявам, но точните цифри ги нямам...
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (от място): Цифрата е 13 млрд. и 700 млн.лв.
БИСТРА ДИМИТРОВА: От него се погасявят редовно и по план главници плюс лихви - лихвите са платени на около 90 на сто, а главницата - около 70 на сто от предвидените вноски до този момент. Тоест, до момента са внесени около 4 млрд.лв. по главница и 4,5 млрд.лв. лихви. Тоест, този кредит се обслужва и ние може би в условията на валутен борд ще разчитаме и на тези средства, за да можем да посрещнем ликвидните проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: На Иван Костов въпроса.
БИСТРА ДИМИТРОВА: Ако ми позволите, няма да Ви отговоря на въпроса. Не мога. (Силен шум от опозицията, реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Неотговарянето на въпроса е също отговор.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Вие сте длъжна да отговорите! Тогава за какво сте тук?! Чакаме отговор!
БИСТРА ДИМИТРОВА: Но какво значи "натиск"?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на госпожа Димитрова. (Шум в залата)
Аз казах - изразяването на нежелание да се отговори на един въпрос е също отговор на въпроса.
Благодаря, госпожа Димитрова.
Преминаваме към изслушване на министъра на земеделието и хранителната промишленост господин Кръстьо Трендафилов относно проблемите на есенната сеитба.
Господин Трендафилов, понеже не бяхте тух, организацията на работа по изслушването, която прие Народното събрание, е следната - най-напред Вие правите изложение по въпроса, а след това народните представители задават въпроси толкова, колкото желаят и след като приключи задаването на въпросите, Вие отговаряте на всички въпроси наведнъж.
Заповядайте.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Още през лятото с приключването на жътвата пред нас възникна въпросът за необходимите мерки за есенната сеитба. Какво предприехме?
Разработена бе от Министерството на земеделието и хранителната промишленост и приета от Министерския съвет през месец август програма за земеделското производство през 1996-1997 г., в която главна цел е осигуряването на 5,5-6 млн.т хлебно и фуражно зърно.
За постигане на тази цел си поставихме следните основни задачи:
Първо. Осигуряване на необходимите условия за засяване на 15,5 млн.дка есенници, от които минимум 12 млн.дка пшеница и 3,5 млн.дка ечемик и постигане на среден добив не по-малко от 300-320 кг зърно от декар.
Своевременно извършихме дълбока оран като основна предпоставка за пролетните култури, от които да се засеят не по-малко от 5-6 млн.дка царевица за зърно.
За реализация на тези задачи бе извършено следното:
Първо, чрез преглед и картотекиране по места се определиха най-подходящите площи от гледна точка на предшественици и спазване на сеитбооборота.
Второ, от научните институти в системата на Селскостопанска академия бяха разработени и издадени в брошура актуализирани технологии за производство на пшеница и ечемик. Те са с практическа насоченост и чрез областните управления "Земеделие и хранителна промишленост" и регионалните земеделски служби се предоставиха на производителите.
Трето, изградихме със Селскостопанска академия оперативни групи от специалисти и научни работници за всеки регион. С тях проведохме работни срещи със земеделските производители. Анализирани бяха при конкретни условия подходящите сортова структура и останалите агротехнически изисквания. Групите оказваха специализирана помощ на производителите по време на сеитбата до ден-днешен.
След кризата в банковата система и реалното блокиране на кредитирането на есенната сеитба сезирахме парламента във връзка с финансовите проблеми и взетото в тази връзка решение на 10 октомври 1996 г. ви е известно. В резултат започна, макар и трудно, изчистване на чакащите плащания, раздвижване на изкупуването на слънчогледа от произведените 580 000 т и досега са платени 100 000 т за около 2,5 млрд.лв., плащането на фасула и гроздето - около 2 млрд.лв., за съответните постъпления в производителите. Краткосрочни кредити, макар и на части, теглиха редица преработвателни предприятия - някои и срещу бъдещ износ от чуждестранни партньори.
Пето, Държавният фонд "Земеделие" прие нова форма на подпомагане на производителите. На сключилите договор с фонда след 28 октомври 1996 г. се осигуряват веднага по 35 000 лв. на всеки тон произведена и предадена на определен от Министерството на земеделието и хранителната промишленост търговец пшеница без заплащане при реколтирането. И това при условие, че са засети след тази дата най-малко 35 дка за всеки договорен тон. Така с предоставените досега около 800 млн.лв. се засяха повече от 1 млн.дка пшеница, които без тази, макар и малка помощ, нямаше да бъдат засети.
Шесто, основна грижа бе осигуряването на качествени семена. Извършен бе обмен на семена между производителите, както и обмен на семена от пшеница срещу друга продукция, предимно слънчоглед. Само от Холдинга "Сортови семена" за пострадалите от засушаването райони бяха осигурени 60 хил.т висококачествени семена, за да могат да засеят и да очакват добри добиви.
По наши данни от Управление "Земеделие и хранителна промишленост" и в министерството до 14 ноември включително, в страната са засяти 14 млн. 300 дка есенници, от които 11 млн. 400 хил. дка пшеница. Това е 95 на сто спрямо прогнозните разчети за пшеницата и 92 на сто спрямо всички предвидени есенници. Засетите есенници са с 2,2 млн. повече в сравнение със същия период на миналата година, в това число 2 млн. дка пшеница. Предвиждаме 500 хил.дка ечемик да се засеят със зимно-пролетни сортове през февруари-март. Извършена е дълбока оран на повече от 8 млн.дка. Тя продължава. Това е подготовка за засяване през пролетта на предвидените 5-6 млн.дка с царевица.
Общата оценка е, че качеството на извършената сеитба е добро. В най-подходящи агротехнически срокове са засети над 70 на сто от есенниците. Но и след този период, поради благоприятното време бяха и са налице условия за нормална сеитба и успешно развитие на посевите. Преобладаващата част от засетите до 1 ноември есенници са достигнали фаза братене, което позволява успешно презимуване. Засетите след тази дата посеви са във фаза 1-3 лист и фаза поникване. Провеждат се постоянни наблюдения от специалисти по растителна защита на Националната служба по растителна защита "Карантина и агрохимия" към Министерството на земеделието и хранителната промишленост и се дават препоръки за извеждане на растително-защитните мероприятия. Постоянни наблюдения се осъществяват и за необходимостта от азот и други макро и микроелементи, като се дават конкретни препоръки по подхранването.
Изпълнението на прогнозните разчети и доброто качество на сеитбата са първата и основна предпоставка за осигуряване на необходимото зърно през следващата година. Усилията на министерството сега са насочени към осигуряване на необходимите торове и препарати за доотглеждане на есенниците и нужните финансови ресурси за това. Търсим кредитен ресурс за закупуване на прибираща техника, като за основа ни служат двата милиарда лева, които имаме във Фонд "Земеделие", предимно за инвестиционни кредити. Проектите се разглеждат. Вече 20 проекта са разгледани и са отпуснати известни средства.
Усилията на министерството сега се насочват и за условията за извършване на пролетните агротехнически мероприятия и заради това търсим начин да осигурим достатъчно средства на запазените все още машинотракторни станции, бази за борба с ерозията, където има достатъчно техника и на останалите селскостопански производители, за да продължи дълбоката оран и в следващите месеци и по този начин да подготвим достатъчно площи за пролетната кампания 1997 г.
Искам да ви уверя, уважаеми народни представители, че вземаме всички необходими мерки. И твърдя, че през следващата година, ако няма екстремни ситуации в климатичните условия, България ще има достатъчно хляб и фураж за следващата година.
Към мен са отправени в различно време още няколко актуални въпроса със същото съдържание, на които поради обективни причини - отсъствие и прекъсване на пленарни заседания на Народното събрание във връзка с президентските избори, досега не успях да отговоря. Това са въпросите на господин Димитър Иванов, народен представител от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, от 2 октомври относно затрудненията на земеделските производители вследствие на блокираните сметки в поставените под особен надзор банки, на Клара Маринова, на Красимир Момчев. Надявам се, че на тези въпроси отговорих с моето изложение сега. (Протести от народните представители, задали въпросите)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, моля ви се, ще отговори по време на парламентарния контрол.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Няма проблеми, ще отговоря директно. Считам, че с днешното изложение отговарям. Но ако уважаемите народни представители настояват, ще отговоря директно на въпросите, които са задали. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Кой желае да зададе въпрос?
Господин Михайлов има думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, господин министър! Аз благодаря, че днес Вие тук правите това изложение. Предложението за изслушване, което направих, слава Богу, се прие. И мисля, че беше редно Вие даже и сам, по своя инициатива, във времето на парламентарен контрол да дадете, да го наречем условно, този отчет пред българската общественост, която беше силно обезпокоена, а и към този момент продължава да се безпокои как върви есенната сеитба.
Това, което Вие казахте, е силно обнадеждаващо. От друга страна, искам обаче да спомена следното: решението, което ние гласувахме и което Вие цитирахте, обнародвано в "Държавен вестник", бр. 88 от 18 октомври 1996 г., даваше някои възможности за действие, но и по Конституцията на Република България законите и решенията - това е чл. 86, ал. 2 - на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организации и граждани. В този смисъл и за Вас, господин министър, като държавен орган.
По точка 1 - Българската народна банка с предимство да изчиства чакащите плащания в банките, поставени под особен надзор или обявени в процедура на несъстоятелност или ликвидация към земеделските производители и предприятия от хранително-вкусовата промишленост. Вие споменахте, че има такова разбиране. Но аз бих желал да чуя размерът на средствата, които бяха осигурени по т. 1.
По точка 2 - с цел създаване на по-добри условия за кредитиране на земеделското производство през стопанската 1996-1997 г. искам, особено важно е това, т. 1 - изкупните цени на пшеницата, ечемика и царевицата от реколта 1996-1997 г. да бъдат не по-ниски от 80 на сто от международните цени за стопанската година. Как се изпълнява тази точка "а"?
Точка "б" - БНБ да облекчи наложените ограничения на търговските банки, които са постигнали подобряване на капиталовата си адекватност. Аз не знам дали това е въпрос точно към Вас. Би трябвало да бъде задаван към господин Филипов, който беше тук днес да прави изложение във връзка с паричния съвет.
Точка 3 - с оглед допълване на собствените ресурси на земеделските производители за финансиране на есенната сеитба препоръчва на Министерския съвет да разреши пряк износ от производителите на не повече от 50 хил.тона слънчогледово масло - осигурен ли е такъв износ, имало ли е такъв износ и в какво количество? - без да се нарушава балансът на вътрешното потребление.
И четвърто - какво е изпълнено от т. 4 - предлага на Министерския съвет да осигури сключването на сделка за износ на 150 хил.т пшеница от реколта 1996-1997 г. при условие предварително заплащане на цялата договорена цена. Получените средства да се предоставят авансово на земеделските производители по 5 хил.лв. на тон като част от изкупната цена за договорената с Държавен фонд "Земеделие" пшеница от реколта 1996-1997.
Бих искал точка по точка да дадете разяснение вън от това, което току-що направихте, по изпълнение на решението, прието от Народното събрание. Яснотата по източниците на средства е нещо, което е много важно за есенната сеитба. После, важно е при какви условия са били набавени тези средства, както Вие тук започнахте всъщност да отговаряте. Какъв е размерът им - също имаше частичен отговор в този смисъл. И при предоставянето им на селскостопанските производители, при какви условия Вие предоставихте тези средства на стопанските производители? Това също е много важно да се изясни.
Вие направихте обобщението, че при така създалата се ситуация и при изключително благоприятните агрометереологични условия, слава Богу, че такива се случиха тази година, а пък и прогнозните ви очаквания за следващата година, няма да има никакъв проблем с осигуряването на зърно за нашата държава.

Така разбрах от Вашето категорично и ясно изложение. Мога ли да считам, че това е една гаранция от Ваша стрна дори на ниво есенници, които бяха засети към този момент, без да коментираме за пролетната сеитба.
Вие споменахте цифрата 80 на сто от обработваемите площи за есенници са засети в този момент. Направете сравнителен анализ с пет години назад дали тези площи са съпоставими.
Мисля, че това са най-важните моменти, които трябваше да бъдат засегнати. Малко се учудвам от факта, че голям интерес имаше към нещо, което, разбира се, е изключително важно за страната ни - налагането и въвеждането в нашата държава на паричния съвет, но вълнението на хората е не по-малко и по отношение на есенната сеитба. Беше редно да има достатъчна прозрачност и на този проблем. Не разбирам Българската национална телевизия ли прецени така или Вие, господин председател, че този проблем е едва ли не маловажен по отношение на очакванията на българските граждани.
Със задаването на тези въпроси по конкретните текстове на решението на Народното събрание от 11 октомври 1996 г. бих искал да чуя отговорите на министъра на земеделието господин Трендафилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин предсдател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ние тук бяхме информирани от господин Трендафилов, че задачата е изпълнена. Е, процент горе, процент долу... Това е добре като декларация. Аз бих казал, господин Трендафилов, че напоследък от няколко ръководства на министерства сме получавали такива отчети и с основание колегите от Парламентарната комисия по земеделието по-скоро вече са обръгнали на едни обещания или приемане на една полица бланко, без да е нанесена сумата в нея. Но да кажем, че друг повей има в министерството, тези данни са действителни и ще се изпълнят.
Господин министър, моите въпроси към Вас по-конкретно са: Вие казвате, че 15,5 милиона декара като цяло ще бъдат засети при очакван добив 300-320 кг от декар пшеница и ечемик. Кое Ви дава основание конкретно да смятате, че един такъв добър добив ще се получи тази година и то сега, през м. ноември, когато, още всички знаем, е твърде условно да се предвижда един такъв добив? Значи Вие имате някаква програма, която ще осигури този добив. Бих искал конкретно като специалист в тази област да разбера каква конкретно е тази програма. В този смисъл това, което е свършено, аз бих искал да Ви попитам какво е качеството на предсеитбената обработка, колко дискувания са извършени на декар, какво е вложено в земята като торове? Защото знаем, че от години наред се тори по-малко от 10 на сто от земята и тя е крйно изтощена, за да можем така безрезервно да приемем, че един такъв приличен добив от 300-320 кг от декар ще се получи. Тоест на мен ми е необходимо да зная какво количество, с колко и с какви конкретно торове е наторена тази земя.
На трето място, интересуват ме и средствата, които са вложени конкретно в осигуряването на сеитбената кампания. Когато ние разговаряхме с Вас в Комисията по земеделието, стана известно, че се очаква някъде с 25 милиарда лева да се финансира със собствени средства и че още около 40 милиарда лева трябва да се намерят, за да се осигури една нормална сеитба и предсеитбена подготовка. При това положение ме интересува, то се инкорпорира и във въпроса на господин Васил Михайлов, какви конкретно средства бяха намерени, как се разпределиха по отделни стопани - частни и кооперации, и колко конкретно на декар фактически от тази сума отиде за подпомагане на сеитбата? Защото на мен ми се струва, че ако отидат само по 1000 лева на декар, това е много малко, нищо, то не може да си плати и семето само.
Ето защо аз не мога да приема това така бланко, без да имам един точен разчет на действителните средства и на това как са осигурени.
И, на последно място, ме интересуват договорите. Фонд "Земеделие" какви договори сключи с производителите, за какви количества, за да можем да бъдем сигурни, че в края на краищата това ще даде като краен резултат осигуряване на зърнения баланс на страната.
Предварително Ви благодаря за отговорите, които ще ми дадете. Надявам се да бъдат конкретни и точни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Моите въпроси ще бъдат конкретни. Вие споменахте, че за следващата година сте предвидили да засеете 5-6 милиона декара царевица. До момента какво е количеството дълбока оран, която е извършена? Ако сте казали, извинявам се, не съм чул.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (от място): Ще кажа.
КАЛЧО ЧУКАРОВ: Коя е причината за неизкупуването на слънчогледа? От добитите 570 милиона досега са изплатени около 100 милиона тона слъчоглед. Това безспорно създава изключително голямо затруднение, голяма спънка за селскостопанския производител, защото освен сеитбата има и други операции, които трябва да се извършат. И отново във връзка с решенията, които ние тук взехме като препоръки към Министерството на земеделието, какви механизми използва Министерството на земеделието, за да подтикне заводите за добив на олио да го изнасят и по-скоро да се разплатят с тези производители, които са продали слънчогледа си при тях? Защото на много места казват: ние имаме да получаваме пари, минаваме покрай завода, казват ни да дойдем друг път и на парче ни ги дават, по хапка така да се каже, с което не можем да си задоволим нуждите.
За лизинговия договор за пшеницата вече беше зададен въпрос. Надявам се, че ще отговорите.
Конкретно какво е направено или какво ще се направи за осигуряване на торове, препарати и горива? Защото освен есенната обработка следва и пролетна, а дотогава трябва да ги има или поне да има нещо вече направено, за да бъдат облекчени производителите.
Министерството на земеделието какво конкретно прави и въобще прави ли нещо за изкупуване на царевицата?
Това са моите конкретни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата Георги Георгиев.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Както е известно, в началото на стопанския период за селското стопанство беше известно, че за да се засеят, въобще, за да имаме една успешна стопанска година в селското стопанство, са необходими около 70-80 милиарда. Така поне беше лансирана тази теза в печата, а и сред нас, сред народните представители, битуваше тази тема - че почти е невъзможно да имаме успешна стопанска година. Вие на практика, с много по-малко пари, успяхте да постигнете един много добър резултат.
Първо, аз използвам случая да Ви поздравя с успешната дейност в областта на селското стопанство. С това, че Вие спасихте, поне засега, имате условия да спасите страната от един глад, който ни очаква за догодина.
Използвам случая да Ви задам един въпрос, който не е особено важен, но според мен, имате пропуск в административната дейност в министерството.
В моя район, в община Тутракан и по-точно в землището на с. Нова черна, има 1-2 крупни частни земеделски производители. Тези хора на много срещи, които са провели с мен, казват, че единствено министерството се обръща към тях и въобще връзката между тях и министерството е само по тези кредити и по парите, които се дават за сеитба, но няма връзка между министерството и тях като производители. Най-малкото, което е, те ми казват, че никой досега, от страна на министерството и от регионалните земеделски служби, не ги е питал за засетите площи, за добивите на есенници.
Това е като една препоръка към Вас - да се обръща внимание на тези производители, които в края на краищата са значителна част.
Аз съм убеден, че тези резултати, които ни съобщихте, са занижени, тъй като много от тези производители, имам предвид дори този, конкретният производител в моя район, има над 2 хил. декара обработваема земя, а неговите резултати не са взети. Убеден съм във Вашите резултати, които съобщихте. Ще Ви моля в бъдеще да се обръща внимание на тези хора, тъй като това са едни от най-далновидните и най-пробивните земеделски производители. Тези хора са изоставени от държавата самостоятелно и те успяха да се наложат в ситуацията и да покажат, че знаят и могат да произвеждат селскостопанска продукция.
Благодаря Ви и още един път Ви поздравявам от мое име, от името на селскостопанските труженици от моя район, с успешно реализираната дейност в областта на селското стопанство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Марияна Лукова.
МАРИЯНА ЛУКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, аз ще се огранича само с един въпрос към Вас, тъй като съм задала актуалните си въпроси и очаквам един по-обширен отговор, а не тук, в рамките на няколко минути, да ми отговорите на тези неща. Моят въпрос към Вас е следният.
Както вчера са съобщили, Световната организация към ООН по прехрана и земеделие ФАО няма да съдейства на България за отпускане на кредитна линия за внос на зърно. ФАО мотивирал своя отказ с кризата в банковата система у нас.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е как Вие и повереното на Вас ведомство смятате осигуряването на внос на зърно за България? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, удовлетворен съм от информацията, която Вие представихте пред нас, и още повече искам, от името на колегите от региона, да изразя нашата благодарност за съдействието на министерството при положение, че ние имахме много малък ресурс, вследствие на лошата реколта, за засяване. Това съдействие ни помогна да решим в регионален аспект нашите проблеми. Но в информацията, която Вие изнесохте пред нас, по-малко говорихте за проблемите, които сте решавали. А според мен има един много важен проблем, по който бих искал да чуя все пак Вашето мнение в момента - за състоянието на техниката. Техниката, земеделието и мерките, които Вие сте взели и взимате за нейното подобряване и въобще решаването на този проблем, тъй като на много места хората ни питат непрекъснато.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата Константин Тодоров. Последен записал се е Моньо Христов.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моят въпрос в някои отношения ще засегне аспекти на вече зададени въпроси, но аз бих искал да внеса някои нюанси, които според мен са важни, затова ще го конкретизирам.
Вие казахте, че от държавния фонд "Земеделие" помощта, с която са подпомогнати земеделците - частни стопани и кооперации, възлиза на около 800 млн. лева, с което считате, че сте подпомогнали засяването на около 1 млн. декара. Един милион декара е около една петнадесета от това, което е предвидено да се засее, или около една четиринадесета от това, което е засято, както разбираме. Тоест, помощта на държавата, по отношение на финансовото осигуряване на сеитбата, е повече от скромна.
Моят въпрос в първата си част е следният. Но, само да го доуточня. От тези 800 млн. лева, ако наистина са подпомогнали за засяването на 1 млн. декара пшеница, това е много странно, защото по данни на министерството, които се появяваха в печата, за различните региони на страната бяха необходими между 6 и 7 хил. лева за сеитбата на декар пшеница. Тоест, 800 млн. за засяването на 1 млн. декара представляват около 8,5-9 на сто от необходимия финансов ресурс. Тоест, ще излезе, че държавният фонд "Земеделие" е подпомогнал засяването на една четиринадесета или една тринадесета от засетите площи и при това в размер на 8,5-9 на сто. Затова казвам, че помощта е повече от скромна.
При това положение, за мен е много странно, откъде се намери необходимият финансов ресурс, за да бъде извършена наистина сеитбата? Тоест, как така хората успяха да се справят сами? Очевидно, те са засявали със собствени семена - това е повече от сигурно, което означава, че качеството на тези семена - на посевния материал, е било много лошо.
Вие казахте, че някаква част от "Сортови семена" е осигурена. Такава помощ е била оказана. Бих искал да чуя в какъв размер от засетите площи наистина са били положени добри семена. Защото трябва да ви кажа, че моите наблюдения в Пловдивски регион са, че хората засяват вече пета или шеста година със собствени семена. Тоест, със семена, които са наследили още от ТКЗС-то. Това е на много места.
При това положение, идваме до втората част на моя въпрос, която е - на какво Вие разчитате, за да се постигне наистина добивът, за който говорите - 300-320 кг среден добив от декар за страната като цяло?
Искам да Ви напомня, че през миналата година именно на един такъв прекалено оптимистичен разчет, пак същият - 300-320 кг среден добив, беше направен балансът на страната, разбира се, при друг министър, не по Ваше време, а по времето на господин Чичибаба, беше направен балансът и се позволи един неконтролируем износ, вследствие на което се оказахме в условията на остър дефицит на зърно - и хлебно, и фуражно.
Аз мисля, че отново Вие залагате на зърнения и фуражния баланс на страната една прекалено оптимистична цифра. Значи, семената са лоши, пари за торове нямаше - аз не зная доколко изобщо ще има възможност да бъдат наторени тези площи. Казвам Ви, че моите скромни предвиждания са, че средният добив за следващата година ще бъде около стотина килограма на декар по-малко от това, което залага като цифра Министерството на земеделието. Както се оказа и през миналата година, когато разчетът беше 300-320 кг, а се оказа, че надали надвишава повече от 220 кг на декар. С това и ще завърша въпроса.
Ако се окаже наистина така, това означава, че от тези 15 или 13 и нещо милиона декара есенници, които са засети, няма да имаме 5,5-6 млн. тона хлебно и фуражно зърно, а ще имаме около 3-3,5. Това ще може ли да осигури хлебния и фуражния баланс на страната или ще се наложи внос? Важно е да дадете Вие Вашето становище по тоя въпрос. Гарантирате ли, че няма да има нужда от внос? Защото миналата година бяхме неколкократно успокоявани, включително и от премиера, че такова нещо няма да има, а нещата се оказаха съвсем други.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата Моньо Христов, който е записан последен. След това - отговорите на министъра.

МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз ще започна с един въпрос, който тревожи земеделските кооперации. Това е въпросът за рентата, която те изплащат в натура и е освободена от данък добавена стойност. Знаете ли, че Министерството на финансите и данъчните облагат именно раздадената рента с данък добавена стойност в известни райони?
Този въпрос, господин министър, Ви е поставен и в моя Старозагорски окръг. Вие сте обещали да отговорите, но все още обаче тази практика продължава в Старозагорски окръг.
Продължавам по-нататък. Господин министър, във връзка с усилията, които положи Вашето министерство за уточняване чрез поземлени комисии, чрез фирми, чрез областни земеделски служби, Вие успяхте да получите една информация за площите, които можеха да бъдат засети. Аз искам да Ви попитам: колко земеразделителни плана, заради есенната сеитба, са спрени тази година в периода от подготовката за оранта досега и колко още ще бъдат спрени? Тоест трасирането и провеждането на мероприятието на терена от страна на фирмите.
На една от срещите аз Ви казах, че именно в Пловдивски окръг в с. Целемир областният управител, кмета на гр. Съединение са се разпоредили за спирането на плна за земеразделяне. Вие ми отговорихте тогава, че такъв проблем не стои, но аз не съм убеден и затова още един път го поставям.
Другият проблем, който е много важен за мен, във връзка с достоверността на информацията, която имате за хода на есенната сеитба. Аз съм смутен от две цифри, които вие подадохте като агроминистерство през м. октомври. Етапът на нарастването през другите дни е нормален, но и двете цифри са между 11 октомври и 22 октомври. За този период от време има засети над 3 млн. и 200 хил. декара с пшеница. При наличието на техника и ресурси в страната от сеялки, трактори, при наличието на прибиране на есенната реколта аз съм сигурен, че това е невъзможно да се случи и да бъде засято такова количество през този период. Аз разбирам, че в този период наистина се взе едно важно поръчително решение на парламента и най-важното беше, че цените за догодина ще бъдат 80 на сто от международните цени, но едва ли това е довело до такова физическо натоварване на всичката техника, с която разполагат в момента земеделските производители, че да се засее за 10 дни над 3,5 млн. декара.
Така че струва ми се, че има известен подход на завишаване на цифрите между този период и бих желал да чуя Вашия коментар по този въпрос.
Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Цифрите може да се намаляват, но важното е числата да се увеличават.
Още един въпрос от господин Христозов. Имайте предвид, че колкото повече въпроси, толкова по-малко време за отговори. Така че бъдете по-кратки, моля Ви.
ХРИСТОЗ ХРИСТОЗОВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми колеги, господин министър! Аз бях един от хората, който не вярваше, че с наличния машинотракторен парк в страната ние ще можем да изпълним програмата, която беше поставило Министерството на земеделието и хранителната промишленост, обаче съм убеден в цифрите, които Вие изнесохте днес. Защото имам информация от доста райони и области и искам да поставя въпроса вече не за това дали сме засели тези площи, а как ще прибираме тези площи. Аз знам, че ще бъде осигурено торенето, ще бъде осигурено пръскането, технологията по отглеждането на засетите 15 млн. декара ще бъде спазена.
Въпросът ми е: при наличие на 6000 зърнокомбайна в страната, които са с 10 години остарели, ние не можем да приберем в срок тези 15 млн. декара. Това значи да удължим срока за прибиране два пъти, което значи да увеличим загубите при прибирането. Това е едното направление.
Другото - тези, които познават добре техниката, знаят, че новите зърнокобайни имат технологична загуба от 1,8 до 2 на сто. Това значи при добив 300 кг има една неизбежна загуба от 6 кг на декар. Нашите зърнокомбайни са на възраст над 10 години. Технологичните загуби при тях се движат в рамките при най-добро регулиране, при най-добър ремонт, от 5 до 7 на сто. Аз поставям долната граница - 5 на сто. При едно очаквано производство от 4 млн. тона това значи 200 хил. тона зърно да загубим затова, че не разполагаме с техника, която е в състояние да прибира качествено. А 200 хил. тона зърно, това е изхранването на България за два месеца.
Аз предлагам, а и вие подхвърляте във вашето изложение, да се направи всичко възможно да се заделят 15 млн. долара и да се закупят 500 зърнокомбайна, които ще ни спестят загубата на тези 200 хил. тона, които правят 40 млн. долара.
Този ми е въпросът и макар някои да смятат, че много рано го поставям, сега е времето ние да поставим въпроса и за прибирането. За мен прибирането на роденото вече зърно и то в срок от 12 до 15 дни с изправни машини, които дават съвсем малко загуби, наистина ще гарантира този баланс от хлебно и фуражно зърно, което очакваме от тези 15 млн. декара. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря ви.
Давам думата на министър Трендафилов с молба до 11.45 ч. да отговори на въпросите, които в голяма част бяха и изявления.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз ви благодаря за това, че поискахте това изслушване. Аз наистина щях да интервенирам, ако вие не бяхте поискали да дойда и да докладвам какво е положението със сеитбата, тъй като знаете колко неща се изписаха, колко неща се казаха и трябваше да се даде наистина каква е картината.
Започвам така, както се зададоха въпросите.
Господин Михайлов, в банките под особен надзор се оказа, че има блокирани около 1 млрд. и 500 млн. лв. пари на кооперации, сдружения, свинекомплекси, хранителна промишленост. Една голяма част от тях с вдигането на забраната от меморандума постепенно започнаха да се изплащат. Нямам точна информация и не бих се ангажирал да кажа колко от тези 1 млрд. и 500 млн. са вече изчистени от банките, но нямам и сигнали от различните селскостопански структури, че те са затруднени от това, че не им се дават средствата от банките.
Въпросът за 80 на сто от международните цени - това го знаете, това го обявихме, проблеми на тази основа няма и фючърсната сделка, веднага минавам на следващия въпрос, която вие разрешихте да направим за 150 хил. тона, ние сме обявили, че търсим фирма, която е съгласна при 80 на сто от борсовата цена на 30 октомври тази година да осигури 80-85 на сто директно заплащане сега в момента на сумата и доплащане евентуално след прибирането на реколтата в края на юли. Въз основа на тази сделка ние взехме решение във фонд "Земеделие" да отпуснем тези 800 млн. лв., с които след реализиране на сделката да попълним средствата във фонда.
В момента тече конкурс, има заявки от фирми. Общо взето трябва да ви кажа, че фирмите се движат в един твърде тесен диапазон от цени, които предлагат, и се надявам, че в най-близко време тази сделка ще бъде сключена.
Във връзка с решението на Народното събрание за облекчаване дейността на маслодобивните предприятия, Министерският съвет взе решение да бъде разрешен износът на 30 хил. тона рафинирано слънчогледово масло. Тези 30 хил. тона са разпределени по производители - частни и държавни, без разлика, като е записана и една възможност, че те могат да намерят фирми, които за тяхна сметка и от тяхно име да реализират износа при съответен договор, тъй като някои от фирмите нямат преки контакти с външнотърговските партньори.
Досега са реализирани твърде малко сделки, но вие знаете, че решението и на Народното събрание, и на Министерския съвет е, че износът трябва да стане до 31 март 1997 г. Върви договарянето. Въз основа на това договаряне за износ се отпуснаха кредити за изплащане на тези 100 хил. тона слънчоглед, който вече е във фабриките. Фабриките работят усилено на ишлеме. Вече повече от 60 хил. тона са преработени на ишлеме, там, където не могат да се изпълнят тези условия, и съответно кооперациите и частните стопани получават масло, което трябва да реализират.
Тези 800 млн. лв. при какви условия са отпуснати? Условията аз ги казах, сега ще ги повторя. Условията са на класическа фючърсна сделка - 1 тон пшеница при 35 хил. лв. за тон, като допълнителното условие е да засеят 35 декара. От тук вече презумпцията, че видите ли 1000 лв. на декар... Тук става дума за една помощ. Тази помощ обаче не се дава в пари, а се дава срещу фактури за торове, гориво и съответните материали. Иначе има опасност, както миналата година, някои от средствата да се отклонят не по предназначението, за което са дадени.
Господин Михайлов попита какво е сравнението с 5 години назад. Нормално в България и до 1990 г., и досега са засявани около 11-12 млн. декара с пшеница и около 3.5 до 4 млн. декара с ечемик. Тоест, ние сме се върнали на онова ниво, на което нормално в България са засявани тези площи. Смятам, че повече не е необходимо. Тук ще направя едно отклонение, една вметка и във връзка с реалността на тези данни, които се дават. Информацията, която имаме в момента и с която аз ви запознавам, е на базата на данните, които получаваме от областните управления "Земеделие и хранителна промишленост" и от регионалните служби, от една страна, и от друга страна, аз съм помолил и съм изпратил хора в 47 общини, които държат 65 на сто от обработваемата земя на страната и оттам получавам репрезентативна извадка директно по общини и на базата на едни изчисления сравнявам данните и получавам съответната информация. Определено трябва да кажа, че за мен информацията е точна, плюс още една подробност. Частните стопани по тази информация са засели пшеница и ечемик 1 млн. и 500 хил. декара, а останалото е от кооперации, сдружения, арендатори и пр. Аз смятам, че категорично тази цифра е по-голяма, тъй като кооперациите и сдруженията обработват 43 на сто от обработваемата земя при 54 млн. декара земя, която се обработва в България.
Следователно, имаме необхванати частни стопани. И тук- бележката, която направи вашият колега, определено смятам, че ние не сме обхванали всички частни стопани, които са засели. Определено смятам, че това е достатъчно количество пшеница и заради това в момента са изпратени групи от всички окръзи, които заедно с поземлените комисии искаме да направят картотека не, а картен материал. Да се картотекират площите по срокове на засяване и райони, за да можем да следим, и не само да следим, а и да оказваме помощ в зависимост от развитието на растенията - каква помощ и каква консултация е нужна, за да може наистина да изведем сеитбата, не само сеитбата, а и отглеждането на пшеницата до добър край.
Доколко е надеждна информацията - вече казах на господин Костов.
Кое дава основание за твърдението за 300-320 кг от декар? Основание ми дава следното.
Първо, предсеитбената обработка се извърши добре.
Второ, климатичните условия бяха изключително благоприятни, особено след втората половина на септември и през целия месец октомври. В момента състоянието на посевите е определено добро. Осигурени са 50 хил. тона суперфосфат, които вече са разхвърляни по площите. Водим разговори с торовите заводи и усилено се изкупуват азотни торове за снабдяване на производителите на селскостопанска продукция, като уговорката ни с част от заводите като "Химко" - Враца и с девненските заводи е да дадат една вътрешна цена, която да е по-ниска с около 2000 лв. на тон от международната цена. В крайна сметка с това се съгласиха ръководителите на торовите заводи.
Така че осигуряваме и това наторяване.
За зимното подхранване се надявам, че дотогава ще намерим допълнителни средства, за да осигурим и зимно подхранване на есенниците.
Тоест, това ми дава основание да смятам, че ако няма екстремални условия, ние ще получим тези добиви. Още повече, че дори и тази година, която беше изключително тежка от климатична гледна точка, ние имаме и в Добруджа, и в Бургаския район, и в Хасковския район добиви над 300 кг.
За договорите от Държавен фонд "Земеделие" - говорих.
Тук има едно неразбиране и искам да отговоря на моя уважаван приятел господин Тодоров. Вижте, малко се смесват някои неща. 5700 лв. е определено, че са необходими за отглеждането на декар пшеница, а не за засяването на декар пшеница.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (от място): Аз цитирах данни на Министерството на земеделието за засяването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нали и собствени пари имат хората!
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Така че сумите тук трябва да се редуцират в рамките на това, което е необходимо за засяването и подготовката на площите, а не за доотглеждането, които ще продължат и по-нататък да се осигуряват.
Дълбоката оран. Дълбока оран досега е извършена на около 8 млн. декара. Ние смятаме да осигурим допълнително с решение на фонд "Земеделие" - такова решение още не е взето, но аз имам намерение като председател на фонда да го предложа на Управителния съвет, да осигурим на машинно-тракторни станции, на станции за борба с ерозията, където има съсредоточена техника, и на частни арендатори и пр., които желаят да продължат оранта, за да можем да осигурим изораването независимо от това чия е собствеността на земята на онези земи, които 3 години останаха неизползвани. И разбира се, напролет, когато частният стопанин, кооперацията или сдружението искат да засеят, естествено, трябва да си платят за изораването. За да имаме предварителната подготовка на тези площи, трябва да ви кажа, че започнахме изораването на такива площи, които 3 години не са орани.

За торовете и горивата. Вижте, с горивата имахме трудности в два района - в Ловешки и в Монтански, от гледна точка на редовното снабдяване с гориво. Аз проведох няколко разговори с господин Доганян, включително и това да осигурят едно снабдяване с гориво с отложено плащане, не приеха такова предложение и затова се наложи да осигурим допълнително средства на хората в тези райони, за да могат да си извършат засяването.
Единствената отстъпка, която ни направиха в един период непосредствено при промяната на цените, беше, че ни отпуснаха 300 тона от техния резерв и след това, естествено, веднага го попълниха с доставките от "Нефтохим" - Бургас.
Аз лично смятам, че търговската организация "Петрол" не съвсем съпричастно се отнесе към проблемите на селското стопанство и мисля, че те също биха могли да поемат част от товара, който поеха селскостопанските производители, но на този етап имаме гориво и осигуряваме работата нормално на селскостопанските производители.
Коя е причината за неизкупуването на царевицата? Причината е такава, каквато е за всички други, за цялата селскостопанска продукция. Ние сме приели, впрочем не ние, а маслодобивните търговски дружества са приели 198 хил. тона слънчогледово семе, а са изплатили 100 хил. тона. Прието е грозде във винзаводите за над 4 млрд. лв., а са изплатени около 2,5 млрд. лв.
Подобно е положението и с царевицата. Царевицата трябва да се изкупи от животновъдните комплекси, от фуражните комбинати, тоест от тези, които са потребители на зърното в този период, за фураж. Изкупува се много бавно, тъй като хората са затруднени, първо, поради ликвидност на самите банки, и второ, поради високите лихвени проценти, които им пречат, и заради това взимат малки, краткосрочни кредити и по този начин изплащат постепенно наличните количества, които има в населението.
Мисля, че отговорих на господин Георгиев. Отново ще повторя - 70 - 80 млрд. беше сметката за отглеждането на есенниците, а не само за засяването. Така че хората си осигуриха достатъчно средства.
Винаги съм твърдял и сега продължавам да твърдя и пред вас ще го кажа, не знам, може би се повтарям, че най-доброто кредитиране на селските стопани, това е да се даде една заслужена, достойна цена на произведената продукция и както всеки производител те да могат да рефинансират във възпроизводството на продукция за следващата година. Това направихме през пролетта, когато се събираше пшеницата, това продължава и сега с освободените цени на селскостопанската продукция и дава възможност на хората да осигуряват нормално своята селскостопанска дейност.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не по-ниско от 70 на сто.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Разбира се, ние сме над тази цифра на този етап.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): На този етап да, но после?
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Зададен беше въпрос от госпожа Лукова - ФАО и осигуряването на внос на хлебно зърно. Аз не знам откъде Ви е информацията, госпожо. Аз бях на срещата, която проведе ФАО в Рим, такива разговори не са ставали. Не знам откъде имате тази информация, може би Вие ще кажете.
Вижте, има едно смущение в Европейския съюз и в Европейската комисия по повод разговорите с Международния валутен фонд. И аз определено смятам, че кредитирането на България за изкупуване на зърно определено е в зависимост от това какви ще бъдат резултатите от разговорите с Международния валутен фонд. Независимо от това обаче ние сме предприели мерки и вече има сключена сделка за внос на аржентинска пшеница от 300 хил. тона при цена СИФ - Бургаско пристанище - 171 долара и 80 цента, цена, която ни устройва в момента, цена, която е по-ниска от цената на пшеницата, която изкупихме в България, и смятам, че за хлебното зърно проблемът в общи линии ще го решим успешно.
Предстои и пред нас стои задачата да осигурим допълнително зърно за работа на фуражните комбинати, за да можем да заложим една успешна следваща стопанска година, особено в производството на птици и птиче месо и на онези комплекси, които се занимават с отглеждането на свине.
Състоянието на техниката, господин Статков. Състоянието на техниката е ясно на всички. При положение, че в България са внасяни между 6 и 8 хиляди трактора и между 800 и 1200 комбайна годишно, а ние за пет години сме внесли 500 трактора и 30 комбайна, ясно е, че остаряването на техниката е безспорно.
На какво се дължи това, че все още съществуваме, тоест все още обработваме добре земята? На едно голямо пренасищане с техника в селскостопанския сектор в периода до 1990 г. Това е едно.
Второ, ние засега, така да се каже, държим на пряк отчет онази техника, която се намира в машинотракторните станции, в мелиоративните бази, в кооперациите, сдруженията и крупните арендатори и не достатъчно следим натоварването на техниката в частните стопани. Тракторната техника в частните стопани е почти половината от наличната до 1990 г. техника. Това са фактите и заради това смятам, че ние успяваме все още да се справим.
Веднага минавам и на следващия въпрос - на господин Христозов. Провеждаме разговори, вече проведохме разговори с фирмата "Клаас", имаме предварителната заявка, че искаме на лизинг или на друг механизъм на отложено плащане да внесем една значителна бройка комбайни от тази известна фирма, още повече, че тя е позната в България, ние имаме доста машини от тази фирма и те са с добри качества, провеждаме разговори и с Русия, предстои среща с отговорните органи в Русия за доставка и на руски машини с подобрени качества.
В края на месеца може би, не мога още да кажа, не е уточнена датата, ще имаме среща и с представители на правителството на Беларус. Те са предложили също една схема за доставка на машини от беларуските заводи, познати машини в България с добри качества. Така че ще направим всичко възможно на базата на тези 2 млрд. лв., които имахме тази година и още 2 млрд. лв. в следващата година, да осигурим внос чрез кредитиране - 18 месеца гратисен период, две години и половина срок на изплащане на кредитите специално за техниката.
Господин Тодоров, мисля, че отговорих за скромното участие на държавата. Наистина е скромно, но държавата, според мен, отсега нататък ще има задачата не да субсидира, а да осигурява достатъчно реални правила на играта, тоест да осигури добри цени и хората ще осигурят достатъчно средства, за да могат да се самокредитират.
На въпроса на господин Христозов отговорих. На Моньо Христов - за натурата. Това е нарушение на закона, аз бях в Стара Загора, проведох разговори с министъра на финансите и чакам да се даде директен отговор на хората. Неправилно е това събиране.
Колко плана за земеразделяне...? Не сме давали указания за спиране плановете за земеразделяне, има едно спиране обаче, което е продиктувано от друго, а не от наше решение. Това е, че в момента дължим на фирмите над 108 млн. лв. и някои от тях престанаха да работят на този етап.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Трендафилов. С това приключваме трите изслушвания. 15 минути почивка. В 12,05 часа започва парламентарният контрол. (Звъни)


След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
1. Постъпило е питане от народния представител Васил Стоянов Гоцев към Николай Добрев, министър на вътрешните работи, относно отказа на служителите на КПП Аерогара - София да допуснат в страната френския гражданин Алфред Ернест Фосколо. Следва да се отговори в пленарното заседание на 22 ноември 1996 г.
2. Постъпило е питане от народния представител Васил Иванов Златаров към Светослав Шиваров, заместник-министър председател, относно мощите на Патриарх Евтимий. Следва да се отговори в пленарното заседание на 22 ноември 1996 г.
3. Постъпило е питане от народния представител Васил Иванов Златаров към Кръстьо Трендафилов, министър на земеделието и хранителната промишленост, относно неизпълнение на съдебно решение от ОПК "Тунджа" и ПК община "Тунджа" за възстановяване право на собственост върху земеделска земя във възстановени граници в землището на село Кукорево, Бургаска област. Следва да се отговори в пленарното заседание на 22 ноември 1996 г.
4. Постъпило е питане от народния представител Атанас Иванов Железчев към Кръстьо Трендафилов, министър на земеделието и хранителната промишленост, относно неизпълнено решение на комисията от Министерството на земеделието и хранителната промишленост за частична промяна за земеразделяне в село Арнаутино. Следва да се отговори писмено до 26 ноември 1996 г.
5. Постъпило е питане от народния представител Атанас Иванов Железчев към Димитър Костов, министър на финансите, относно проверка в териториално данъчно управление - Сливен. Следва да се отговори писмено до 27 ноември 1996 г.
6. Постъпило е питане от народния представител Атанас Иванов Железчев към Младен Червеняков, министър на правосъдието, относно регистрирани кооперации във фирмено отделение на Ямболския окръжен съд. Следва да се отговори писмено до 27 ноември 1996 г.
7. Постъпило е питане от народния представител Атанас Иванов Железчев към Кръстьо Трендафилов, министър на земеделието и хранителната промишленост, относно границите на землищата на селата Блатец, Жельо Войвода и Драгоданово, община Сливен. Следва да се отговори писмено до 28 ноември 1996  г.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Будимов.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Вижда се от програмата за днес и зададените актуални въпроси и питания, че трябва да отговарят министри на 20 питания. Това означава, че времето няма да достигне до министър-председателя господин Жан Виденов. А тук има актуални въпроси, които са вече от около 40 дни, 2 месеца и т.н.
Затова правя следното процедурно предложение - следващият петък да бъде изцяло посветен на актуалните въпроси и питания към министър-председателя. В противен случай, господин председателю, в близкото бъдеще аз не виждам изобщо министър-председателят да може да отговори на редица актуални и важни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Будимов. Само ще ви помоля за следното - този въпрос да го поставите в сряда, когато разглеждаме дневния ред и тогава да го решим. Както виждате, днес цял ден се занимаваме с парламентарен контрол.
Има думата Стоян Проданов за процедура.
СТОЯН ПРОДАНОВ (НС): Господин председателю, аз също настоявам следващия петък само министър-председателят да отговаря. Днес съм поставен на 31-ва позиция, последен да отговаря на мое питане. Това е вече от 1 октомври, оттогава ми е питането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласен съм.
СТОЯН ПРОДАНОВ: Сега казахте на колегата в сряда да поставим този въпрос. Извинете, когато определяме програмата за дневния ред за седмицата, тук парламентът не решава поредността на отговорите на питанията. Ние решаваме само програмата по самото законодателство. Питането не го определяме тук, в залата. Затова Ви моля да поставите това предложение на гласуване следващия петък господин министър-председателят да има доблестта и достойнството да дойде да отговаря пред българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Проданов, Вие си противоречите. Нали в сряда ще определим дневния ред? Тогава ще предложите да се започне с министър-председателя. Знаете, че имаше предложение за изменение и допълнение на правилника, където се отхвърли това да бъдат подреждани по определен начин, че това е технически въпрос. В сряда предложете това нещо - да се започне парламентарният контрол с премиера. И ще го гласуваме.
СТОЯН ПРОДАНОВ: Да, но тук е въпросът един петък само той да отговаря. Защото разберете...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това предложете: нямате никакви ограничения да предложите, само трябва да го предложите в една точка. (Реплики от блока на БСП)
СТОЯН ПРОДАНОВ: Колеги, не се обаждайте, защото става въпрос за 61 млн. лева поразии. И месец и половина ми бяга министър-председателят! За това става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Проданов, обещавам Ви, най-подробно ще разгледаме този въпрос в сряда сутринта. Моля да направите даже писмено предложение, а не да го правите в залата. Имате право като народен представител, могат и двама, и трима да го предложат.
Има думата Васил Михайлов за процедура.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, господа министри! Моята процедура е свързана пак с въпросите, които поставят моите колеги. Подигравка с парламентаризма е, господин председател, това, което се случва. Подигравката беше и вчера, и онзи ден. Аз не съм привърженик на лудитите в Англия, за да изваждам от компютъра и да изключвам системата за гласуване. Но трябва да Ви кажа, че няма и да търпя Вие да безчинствате. Сега отново ни предлагате нещо си. Министър-председателят трябва да започва парламентарния контрол. И това е нормално, и това е естествено. Защото в противен случай той непрекъснато бяга. Вие, а не някой друг, междупрочем, бяхте предложили в измененията на правилника да се явяват министрите съобразно тяхната служебна заетост. Давате ли си сметка, че ние нямаше въобще да видим министър-председателя повече, ако се беше приело това Ваше предложение? Той не че е за гледане, но въобще нямаше да го видим. Той трябва да дойде тук и да отговаря.
Моето процедурно предложение е парламентарният контрол днес да започне с министър-председателя. И не ме убеждавайте, че друго е нормално или естествено. Стига сме го гонили този министър-председател, защото по текст на правилника, който Вие, надявам се, държите в ръцете, но и аз го държа в ръцете си, той можа да отлага отговор на актуален въпрос една седмица, на питания - две седмици. А има натрупани въпроси от месеци! Да, и повече от шест седмици! Какво е това?
Сега, когато обаче трябва да се гласува, и нека камерите да покажат това... Вчера стана скандал в тази пленарна зала и за нещо друго. Член 39 от нашия правилник аз исках да бъде обвързан със следния текст: "Когато преди началото на гласуване парламентарна група изрази съмнение, че няма кворум...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: ... председателят незабавно разпорежда ръчно преброяване на присъстващите в залата". А ето, сега сме не повече от 30 - 40 човека. Какво е това? Народно събрание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов, времето Ви изтече. Времето Ви изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Подложете процедурното ми предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма такова процедурно предложение за разместване на питанията и на въпросите.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Има и аз го правя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: И Народното събрание има право да вземе това решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма такова правило.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Моля, има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: То е обявено.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Не си знаете правилника. Вие сте една подигравка за българския парламент и подигравка с парламентаризма въобще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Моето го направиха колегите - министър-председателят да бъде първи.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): И го подложете на гласуване, ако обичате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма да го поставя, защото с такова отношение към председателя председателят не се обръща към Вас.
Давам думата на народния представител Емил Капудалиев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля Ви се, попитах, Вие казахте - не. Дадох думата на господин Капудалиев. След това ще Ви дам думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура. Това е важно сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: След като съм дал думата... Моля Ви се, прекалявате!
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господа министри!
Уважаеми господин министър на труда и социалните грижи! Във Видински окръг хората, които от много време не са получавали помощи като социално слаби, са хиляди. Сега Ви представям госпожа Маргарита Николова Атанасова от Белоградчик, ул. "Вълчо Бонев" N 4, омъжена за Александър Георгиев Атанасов от същия град, същия адрес. И двамата са безработни, с две деца - ученици.
До месец юли 1994 г. съпругът на госпожа Атанасова е имал действуваща фирма "Алнигер" в село Руженци, област Монтана, но фирмата прекратила дейността си от 1 август 1994 г., за което има служебна бележка N 424 от Социално осигуряване, Видин.
Оттогава, от 1 август 1994 г. семейството е регистрирано в Бюрото по труда, но не е получавало нужното социално подпомагане, нито месечните детски добавки, съгласно чл. 2, ал. 4 от Указа за насърчаване на раждаемостта. Две години и 4 месеца семейството гладува.
Двамата родители, искам добре да се забележи, са членове на Българската социалистическа партия и активно участвуват във всички предизборни кампании на Вашата партия. Те активно късаха нашите плакати и лепяха, примерно, плакатите на господин Маразов.
Сега, след като са се оплаквали от трудното си, безнадеждно положение на кмета на Белоградчик, издигнат от БСП, на депутатите от БСП, включително и на господин Койчев, родом от град Белоградчик, на самия Жан Виденов, стигнаха със зле прикрито чувство на срам и сълзи в очите и до мен.
Господин министър, можете ли да изтриете сълзите на бедната майка? На гордия баща, който не успя да се яви в моята приемна и на гладните му дечица? Можете ли да възстановите вярата им в справедливостта и хуманността и въпреки социалистическите си убеждения, да им изплатите онова, което те заслужават по закон и по съвест?
Затова Ви питам: кога ще получат парите си семейство Атанасови и стотиците още семейства от Белоградчик и Видински окръг? Лихвите за месеците и годините, през които Вашето министерство, Вашият кабинет и Вашата партия незаконно задържат сумите, ще платите ли? А загубените заради инфлацията ползи как ще покриете?
Хората, в това число и социалистите, физически, не виждате ли, господин министър, измират?! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря за театралното изложение. Друго е, когато човек има талант. Съвсем друго е.
Има думата министър Коралски.
ГЛАС ОТДЯСНО: Започва друг театър.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Тук някой от депутатите...
Извинявайте...
Господин председател! Уважаеми дами и господа депутати!
Някой каза, че започва друг театър. Следователно, някой е заложил първо действие на театъра и това се признава от него. Аз обаче няма да правя театър, а ще се постарая да отговарям в съответствие със законите на Република България.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Че ще отговорите в съответствие със законите е сигурно. Но не и само в тази зала.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Не е така, господин Капудалиев... (Васил Михайлов продължава своята реплика)
Мисля, че трябва да се осигури условие за изслушване. Защото ако такива условия създавате и на други колеги, наистина ще има проблеми да се разбере истината.
И така. Първо, господин Капудалиев, аз искам наистина в съответствие със закона да припомня някои неща. Едното е Законът за местното самоуправление и местната администрация. Съгласно чл. 20, т. 7 от този закон, социалното подпомагане е функция на самоуправляващата се община. Ето защо не приемам частта в това какво правело с парите на общината.
На второ място, ако това се съпостави с чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Вие знаете, че министрите отговарят пряко за администрациите, на които са им пряко подчинени.
Министерството на труда и социалните грижи не ръководи службите "Социални грижи" по места. То няма назначени служители. Не определя кадровия състав и не упражнява контрол върху тяхната дейност. Съгласно действуващите нормативни актове на правителството на Република България, респективно на Министерството на труда и социалните грижи е издадено единствено правото на методически контрол, свързан с прилагане на документите.
Извинявайте за това встъпление, но много често новото демократично устройство на държавата се подценява тогава, когато се поставят въпроси. А това не води до тяхното решаване, защото не се поставят на нужното място.
Въпреки това, от уважение към институцията, чийто представител сте Вие, аз се постарах да подготвя един отговор, за което се свързахме с Общинския център на социални грижи и оттам получихме следната информация. А тя е: "По случая на госпожа Атанасова е направена справка по телефона с Общински център за социални грижи, град Белоградчик.
Разяснение по случая е дал социалният работник Мариана Трендафилова. "Семейството е имало лична фирма, регистрирана по Търговския закон. Фирмата е преустановила дейността си на 1 август 1994 г.
Госпожа Атанасова се регистрира в Бюрото по труда, град Белоградчик на 5 юни 1994 г. като безработна. Съпругът й се регистрира като безработен на 13 октомври 1995 г.
(Разминаването в тези две дати е от съществено значение за по-нататъшното развитие на събитията).
До момента на преустановяването дейността на фирмата семейство Атанасови няма правно основание за изплащане на месечни добавки за деца по реда и условията на чл. 2, ал. 2 от Указа за насърчаване на раждаемостта чрез Общински център за социални грижи, град Белоградчик.
Като едноличен търговец господин Атанасов е бил длъжен да се осигурява по реда и условията на Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия, или работещи без трудовоправно отношение. (Обн. в ДВ, бр. 58 от 1992 г., изм. в бр. 5 и бр. 85 от 1993 г.)
Допълнението на чл. 2 от Указа за насърчаване на раждаемостта с нова ал. 4 е от месец октомври 1993 г. Текстът на новата алинея предвижда правото на месечни добавки за деца на двама безработни родители. За безработни се приемат лицата, които поддържат редовна месечна регистрация в бюрата по труда по местоживеене. Следователно, трябва да има регистрация в бюрото, за да има съответния гражданин правата на безработен, т.е. на човек, който не само е без работа, но е изявил желание активно да търси такава и се е обърнал към съответната структура, която е натоварена от държавата да осъществява тези функции.
Съпругът на госпожа Атанасова се регистрира в Бюрото по труда на 13 ноември 1995 г., т.е. 14 месеца след като преустановява дейността на фирмата си.
Общинският център за социални грижи, град Белоградчик започва изплащането на месечни добавки на семейството от месец ноември 1995 г. до месец септември 1996 г., включително. За времето от месец юни 1994 г. до месец ноември 1995 г. Общинският център за социални грижи, град Белоградчик правомерно е отказал да изплати месечните добавки за деца, тъй като за този период от време единият от родителите няма регистрация в Бюрото по труда и не отговаря на изискванията на чл. 2, ал. 4 от Указа за насърчаване на раждаемостта." Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Капудалиев има право да изкаже отношението си към отговора.
Заповядайте.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър! Самоуправляващите се общини нямат пари. Бюджетът на Служба "Социални грижи" проси. Методическият Ви контрол не може да нахрани нито един гладен в България. А гладни са хиляди. Погледнете кофите със смет! В тях освен кучета, ровят и българи. Ровят вече втора година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към актуални въпроси и питания към министър Иван Маразов.
Най-напред давам думата на народния представител Иван Сунгарски.
(Васил Михайлов иска думата)
Дадох вече думата на господин Иван Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Самият факт, че актуалният въпрос е зададен на 1 октомври 1996 г. вече доказа, че една част от тезите, които са развити в него, не са актуални. Въпреки всичко аз съм длъжен да го задам.
Уважаеми господин министър, в свое изявление пред Българска национална телевизия във връзка с подготвяните тогава от гилдията на артистите стачни действия, заявихте, че заплатите на българските театрални артисти наистина са ниски и че би следвало да се повишат, като достигнат поне нивото на учителските заплати. Освен това си позволихте и обидни квалификации срещу част от гилдията, но тя Ви отговори достойно, според мен.
Искам да Ви попитам, уважаеми господин министър, кой, ако не министърът на културата, е длъжен да отстоява пред Министерския съвет интересите на всички работещи в сферата на културата, включително тяхното бюджетно финансиране и техните работни заплати? Тъй като от задаването на въпроса мина много време и беше оповестено увеличаване на заплатите, тук аз малко ще променя въпроса и ще Ви попитам:
Бихте ли назовали точните суми, които получават българските актьори в държавните театри като заплата?
Кои и откога дадени театри изобщо не са получавали суми за работни заплати?
Означава ли Вашето становище за заплатите на театралните дейци несъгласие с водената от правителството на БСП политика спрямо работещите в културната сфера, или сте напълно съгласен с тази политика?
Надявам се да Ви е известно, че министрите от един кабинет носят солидарна отговорност за всички негови решения и че за един действуващ министър съществува само един единствен морален вариант - да изрази недоволството си към което и да било решение на неговия кабинет, т.е. да си подаде оставката. Не е ли време да осъзнаете, че като министър в правителството нямате морално право да се разграничавате в една или друга степен от неговата политика и носите пълна морална и политическа отговорност от резултатите на неговото управление? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър Маразов да отговори на зададения въпрос.
МИНИСТЪР ИВАН МАРАЗОВ: Господин председател! Уважаеми господин Сунгарски, радвам се за Вашия интерес към сферата на културата. Вашият въпрос е малко видоизменен в сравнение с това, което беше, но въпреки всичко аз се надявам, че мога да Ви отговоря, на Вас поне и на тия, които са в залата, оскъдни народни представители.
Първо, въпросите Ви са формулирани по един такъв начин, че те предполагат не отговори, а някакви политически оправдания, които аз нямам намерение да правя. Освен това въпросът Ви е неверен в първата си половина - че изявлението по телевизията съм го направил и е във връзка с подготвени стачни действия на артистите, поради което съм казал, че точно по това време трябва да им се вдигнат заплатите. Има си документи, има си хора, които ще потвърдят, че още на втория ден, откакто тук бях избран за министър, аз започнах работа с гилдията, както я наричате, на артистите точно по тези въпроси и наистина бяха вдигнати заплатите на артистите. Има постановление. Моля Ви да се обърнете към постановлението за точните цифри, за да не Ви излъжа с 20 лева, примерно...
ИВАН СУНГАРСКИ (от място): Не, рискувайте, но ми отговорете все пак.
МИНИСТЪР ИВАН МАРАЗОВ: Има постановление. 16 хил., ми се струва, че беше на артистите.
По-нататък смятам, че не би следвало да отговарям на въпросите Ви от тая трибуна. Ако искате, мога да Ви поканя някъде да седнем и да говорим за политическите отговорности, с които Вие ме заплашвате тук. Преди това също стана дума за заплахи.
Освен това не смятам, че е единственият "морален вариант", както се изразявате изискано във Вашия въпрос, да изразя недоволство към което и да било решение на неговия кабинет и да си подам оставката. Аз мисля, че има какво да се работи в сферата на културата. Аз не съм съгласен с политиката и на това правителство, и на всички останали правителства преди това, които правят от театралните артисти, както Вие се изразявате, чиновници. В света няма такава система, където да има 54 държавни театъра. Просто няма такова нещо. Има един държавен театър. Всички останали театри са или частни, или общински в зависимост от това. И трябва да Ви напомня, че точно това беше призивът на актьорите в техните бурни изяви през 1990 г.
Постановлението е N 250 от 30 септември 1996 г., т.е. преди Вашият въпрос да бъде зададен. А наистина Вашият въпрос е бил зададен на 1 октомври, както разбирам, но Вие сам разбирате, че тогава аз нямах възможност, нямах и правото да Ви отговарям.
А колкото до това колко театъра не са получили заплати и откога - мога да Ви направя, разбира се, подробна справка. Има на много места такива закъснения. Това е във връзка с цялостното състояние на държавния бюджет.
Обаче аз искам тук да направя още нещо като забележка. Тъй като Вие говорите, че единствено правителството е виновно и министърът респективно, аз питам: защо при актуализацията на държавния бюджет примерно Вие, след като се интересувате от тези неща, аз бях поискал само 200 млн. увеличение на бюджета на Министерството на културата, защо Вие не направихте необходимото, щото Народното събрание да гласува това увеличение? Мисля, че това е също задължение на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Сунгарски!
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, вместо да получа отговори от Вас, получих напътствия и обвинения.
С написването на едно постановление в "Държавен вестник" не се обезпечава съществуването на дадена личност, която работи, твори. И ненапразно Вие не споменахте кои театри не получават заплати, защото прекрасно знаете, че преобладаващата част от държавните театри не получават заплати. Ако не се лъжа, последната заплата, която са получили, е за август, а сега сме вече ноември.
И второто нещо. Ако Вие като министър на това правителство не сте осъзнали, когато се приема държавният бюджет, кой има думата за това на коя сфера и колко пари да се отпускат, много жалко за Вас. Още повече, че излъченото правителство е от това мнозинство, което диктува условията. Вие може само да съжалявате не за това, че аз не съм направил предложение, а че Вашето лично предложение, което току-що споменахте, не е било уважено. Аз тук вина нямам. Но недейте да отнасяте към мен забележки, които би следвало да отнесете най-малкото към финансовия министър.
Аз просто съжалявам, че явявайки се тук, вместо да отговаряте на хората, които са задали този въпрос чрез мен, Вие обвинявате мен едва ли не за състоянието на театъра. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Михайлов за процедура.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Преди малко аз си позволих да направя процедурно предложение да изслушаме първо министър-председателя в днешния ден за парламентарен контрол. Вие, господин председателю, решихте да коментирате доста неудачно моето предложение. Затова аз ще цитирам чл. 49, който се отнася до процедурите. Ал. 1 казва: "Когато е постъпило процедурно предложение, думата се дава на един народен представител, който не е съгласен с него. (И забележете!) Предложението се поставя веднага на гласуване, без да се обсъжда".
Аз бях направил такова процедурно предложение съобразно нашия правилник и в стриктно съответствие с него. Вие обаче си позволихте да коментирате и да не поставите моето процедурно предложение на гласуване. Освен това си позволихте и доста неуместни забележки.
Искам да Ви кажа, че използвам и случая, за да не губя повече време: тук, в Народното събрание, стават фалшификации на основния документ - стенограмата и разпечатките от гласуванията към тази стенограма. И за това сте отговорен Вие и никой друг! Горе, в библиотеката на Народното събрание Вие не можете да намерите разпечатките от гласуванията например за 215-о заседание, за 225-о, 226-о, 227-о, 228-о, 229-о. Няма да ги намерите! Изчезна и много странно как и защо гласуването на народния представител, Бог да го прости, Андрей Луканов, който след като беше застрелян, е бил гласувал няколко пъти. Къде изчезнаха тези разпечатки, господин председател?

С една дума - ще бъдете вкарвани в пътя и ще се съобразявате с правилника - Вие и който и да е! България ще бъде законова и правова държава, а Вие ще се съобразявате - искате или не искате - със законите! Засега се съобразявайте поне с правилника!
И аз Ви моля, господин председател, стриктно да го спазвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече!
Това, което казвате, не е процедура.
Давам думата на народния представител Васил Михайлов, за да зададе своя въпрос към министъра на културата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър!
Задал съм на 16 октомври 1996 г. актуален въпрос. Той се отнася до международните срещи и дейността на министъра на културата след регистрацията му в ЦИК в качеството му на кандидат-президент.
В качеството на какъв - на министър на културата на Република България или на кандидат за президент на коалицията "Заедно за България", се срещате - тогава се срещахте - с официални представители на чужди държави у нас и зад граница. След регистрацията Ви в ЦИК за кандидат-президент кой заплаща разноските Ви за всеки конкретен случай?
Разбира се, бих могъл да цитирам, ако това е необходимо, че по Закона за избор на президент и вицепрезидент има яснота по отношение на това с какъв статут сте Вие в момента, в който сте кандидат, регистриран в ЦИК, като кандидат за президент от името на една или друга политическа сила. Вие излизате в служебен отпуск. И искам да знам, след като Вие сам по националното радио заявихте, че сте приемал и сте се срещал с международни делегации в качеството си на министър - да, на министър - слава Богу, има записите, искам да знам кой плащаше всички тези срещи? Кой плащаше? Кой поемаше разноските на всичките Ви срещи, когато Вие сте вече бил регистриран в ЦИК?
Задавам този въпрос пак във връзка и с предишния - спазването на закона е нещо изключително важно. БСП не го спазва. Вие като ярък нейн представител също не го спазвате. Да не говорим за председателя на Народното събрание!
Това е истината! И не е смешно, господин министър. Искам да ми отговорите на този въпрос среща по среща - не на всичките Ви предизборни, а само на тези, които са с международни представители, а и всички тези дейности, където Вие сте се срещал не в качеството си на кандидат за президент, а в качеството на министър след регистрацията Ви в Централната избирателна комисия.
Имайте предвид, че, както се казва, ще Ви се наложи да върнете до стотинка тези пари на българския данъкоплатец!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър Иван Маразов.
МИНИСТЪР ИВАН МАРАЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин депутат Михайлов! Въпросът Ви явно визира - искам просто да го изясня - дали Министерството на културата не е плащало тези срещи, които аз съм имал. Уверявам Ви, че Министерството на културата не е платило нито стотинка от никоя моя среща. Това е отговорът на Вашия въпрос. Аз знам, че в държавата има закони и съм готов, както и Вие трябва да сте готов, за всяко нещо да се плаща до стотинка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Васил Михайлов, за да изрази отношението си към отговора.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Аз съм доволен много от отговора на господин министъра. И знаете ли защо, господин министър? Вие или сте загубил памет от това кандидатстване за президент или нещо друго Ви се е случило. Аз се радвам, че Вашата душа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Може ли да си сложите картата, понеже не е включено...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Таймерът, както обикновено, Ви е развален, господин председател! (Шум и реплики в залата)
Какво да ви разправям за информационната система?! Няма да се учудя, ако нещо се гласува и излезе съвсем друго. Таймерът пак не работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Работи, работи! Моля, времето тече!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Това прекъсване, господин председател, моля да го извадите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате три минути.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Две минути, господин председател! Пак не си научихте правилника! Имам право да отговарям две минути, а не три!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз Ви давам!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: ... и протестирам при всяко нарушение на правилника, дори то да е в моя полза!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз Ви давам три минути удължение.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Не ми давайте нищо! Спазвайте правилника!
Ама, Вие да не сте тук взели парламента за частно ползване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, да!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Ще давате?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, имам право!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да не сте шеф на орсовка, да раздавате?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, давам Ви три минути!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Благодаря, и две са ми напълно достатъчни, колкото е предвидено в правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще следя дали ще го използвате.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Господин министър, добре е, че сте напуснал мястото си, което обещахте да заемете след изборите и да ни уважите с присъствието си. Явно е, че манастирът се е оказал тесен за Вашата душа и сте тук, но искам да Ви припомня, че има възможност да се проверят всички тези Ваши срещи международни и там да се види колко пари са били изхарчени, включително и транспортните разходи. Това може да се провери и ще трябва да се провери!
А пък вече, господин министър, ще се види, както се казва, кой пил, кой плащал. Както, междупрочем, като член на комисията, която се занимава с приходите и разходите на политическите партии Ви обещавам много внимателна проверка на всичките Ваши разходи в това Ваше злополучно кандидатстване за президент. Както се казва, защо ли вече пък замахвам с ръка? Не ми е интересно. Вие, както се казва, не сте вече много актуална фигура, още повече в едно правителство, което си заминава. Няма да коментирам въобще вътрешните ви проблеми, нито свързаните с този въпрос подробности. Просто, както се казва, вече нито пленумите на вашата организация са интересни за българското общество, нито конгресите, нито протестите на мунчовците в БСП, които сега решиха да протестират. Късно е вече!
Лошото е, че се занимаваме пак с второстепенни въпроси. Много второстепенни въпроси! Вчера и онзи ден с Правилник за работа на Народното събрание - всичко Мара втасала, занимаваме се с правилник! Днес, наистина, с много закъснели въпроси към министъра на културата господин Маразов се занимаваме. Наистина трябва да мислим вече Народното събрание да работи, господин председател, по съществените, по важните въпроси за българското общество!
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря за използваните три минути и 15 секунди!
Следващият актуален въпрос е на народния представител Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри!
В рамките на културното сътрудничество на България като член на Съвета на Европа на 10 октомври 1994 г. в Брюксел бе подписан договор, който осигури 15 хиляди екю за текущи консервации и реставрация на Княжеския дворец в София, в който сега се помещават заедно с богатите си фондове и два национални института като Националната художествена галерия и Националния етнографски музей към БАН.
Срамно и уронващо националното ни самочувствие като българи е окаяното състояние на Княжеския дворец, който освен своите исторически функции притежава и качеството на един от най-значимите културно-исторически паметници на България.
Няколко пъти съм предлагал в бюджета да се предвидят целеви средства за консервация и реставрация на двореца, но тези предложения винаги са били отхвърляни. Ето сега поради безотговорност или поради специално отношение към тази сграда, се пропилява и предоставената ни от чужбина финансова подкрепа. Казвам - пропилява - защото поради неспазване на предвидените в договора срокове, предоставените средства ще бъдат отнети и предложени на друга държава в Източна Европа. Какъв парадокс - точно ние, които се оказахме най-бедните в Европа, поради немърливост ще трябва да се лишаваме от предоставени ни помощи.

И моят конкретен въпрос към Вас, господин министър: съгласно клаузите на договора сумата следва да бъде изразходвана за реставрационни и консервационни работи и да бъде отчетена не по-късно от 31 декември 1996 г. Предвиденият за тази годин реставрационен цикъл още не е започнал, по всяка вероятност няма и да започне. В такъв случай ние губим тези средства. Коя е причината за това забавяне и какво ще предложите за компенсация на тази сума евентуално по отношение на този паметник? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на министър Маразов.
МИНИСТЪР ИВАН МАРАЗОВ: Господин председател! Уважаеми господин Райчевски, благодаря Ви за въпроса, той е професионален. Пропускам квалификациите като "немарливост" и т.н. Аз искам първо да ви попитам, ако искате да ми отговорите от място, запознат ли сте с договора?
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (от място): Познавам го, да.
МИНИСТЪР ИВАН МАРАЗОВ: Познавате го. Ако сте запознат с договора, тогава обезмисляте моя отговор. В тези 12 хиляди екю, които се превеждат, става дума за това, че те могат да бъдат изразходвани само ако те бъдат 21,80 на сто от цялостната сума, която се изразходва за реставрацията на Националната галерия и Етнографския институт на двореца. И тъй като в бюджета на министерството такива пари няма, тази сума не може да бъде изразходвана. Тази сума вероятно за съжаление ще бъде върната там, откъдето е дошла, по простата причина, че тя не може по друг начин да бъде изразходвана, освен ако не е осигурена цялата сума от 22 милиона. При това в тази сума от 22 милиона не се включват и парите, които отиват като печалба на фирмите, които евентуално биха могли да реставрират двореца. Значи сумата ще бъде някъде около 27-30 милиона.
Аз може би по-добре от всички съзнавам колко е необходимо да се реставрира дворецът и търсим пари извън държавния бюджет, защото такива пари извън бюджета няма. За съжаление сумите наистина са огромни и не може да се започне истинската реставрация. Вие споменахте вече какви суми се отпускат, част от тях. Мога да ви уведомя, че програмата за това, което има по държавна субсидия е съгласувано с Националния институт за паметници на културата - аз ще ви дам писмения материал, за да го имате, ако това е необходимо - има една фирма, която е кандидатствала, договор не беше сключен поради несъответствие на офертата с изискванията в декларацията за получаване на помощта. Тоест не са предвидени тези пари, а и там има печалба, поради което ние не можем да осигурим използването на тези 12 000 екю.
Въпреки всичко ние направихме възможното да поискаме удължаване на срока за ползване на отпуснатите средства, тъй като вие знаете, че те са от 1994 г. И, ако се осигури цялата сума, която би позволила използването на тези 12 000 екю, с радост ще ги включим за реставрацията на този наистина важен национален паметник. Аз бих добавил дори още нещо по-лошо: тук самите фондове са застрашени - на галерията и на Етнографския институт. Но не бих искал лично вие, повтарям, лично вие да смятате това като лично моя немарливост. Тук въпросът опира до много по-сложни, много по-богати бих казал неща, които за съжаление досега не е имало министър на културата, дори и през 1992 г., който да се захване с тази работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Думата има господин Райчевски, за да изрази отношението си към отговора.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин министър, ние не говорим за квалификации, когато ставаше въпрос за немарливост. Вие сте отскоро министър и явно това не товари само Вас и не би трябвало да го приемате персонално.
Факт е, че никакви процедури не бяха извършени и това прекратява възможността да получим тази помощ. Ако ние постъпим така и с другите помощи, които ни се отпускат от Европа, явно случаят ще се повтаря. И аз се питам, това е вече мое лично мнение, не е ли това още едно доказателство, още един пример защо някой се опитва да ни наложи една усмирителна риза на валутния фонд, ако така се оправяме с държавата си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Владимир Шкодров.
ВЛАДИМИР ШКОДРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Миналата година ние зададохме един актуален въпрос на ексминистъра проф. Костов за състоянието и конструкцията, която се прави към Мадарския конник. Заедно с него ние ходихме на място, обсъждахме проблемите, разглеждахме какво е положението и в тези разговори от министерството господин министър Костов обеща, или по-скоро каза, че всички тези неща ще бъдат завършени до средата на тази година. Тоест всички дейности по реставрация, по консервация и т.н. ще бъдат завършени до средата на тази година, след което скелето ще бъде свалено.
В края на тази година, сега, обстановката е следната: скелето, струващо около 2 млн. лв., все още не е демонтирано. Събира сняг и създава неблагоприятен микроклимат около самия конник. Напоследък обаче се говори, че това скеле ще продължи да стои още 2 до 4 години. Освен това се знае, че охраната на това скеле и на конника струва също доста солидни финансови средства и напоследък се чува, че вашето министерство не финансира вече самата охрана. И нещата се прехвърлят на община Шумен.
Освен това, като резултат от тези действия се наблюдава едно силно отклоняване на потока от наши и чуждестранни туристи затова, защото самият паметник не се вижда и става безпредметно ходенето до него, тъй като разглеждането му е невъзможно.
Във връзка с това аз искам, господин министър, да Ви запитам следното: какъв е научноизследователският план, въз основа на който министерството финансира и решава да се построи това скеле? Какво е реализирано от този научноизследователски план през изтеклата една година? Какви дейности по консервация или при някои други дейности са извършени през изминалата една година? Каква е съдбата и каква ще бъде съдбата на тази конструкция във връзка с научия план на съответните ваши подчинени институти? И накрая искам да Ви запитам изобщо какво е научното отношение, каква е научната политика на вашето Министерство на културата относно историко-археологическия резерват "Мадара". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър Маразов да отговори на актуалния въпрос.

МИНИСТЪР ИВАН МАРАЗОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа! Уважаеми господин Шкодров, благодаря Ви за професионално поставения въпрос. Проблемите наистина са болезнени, Вие сте били на мястото, знаете за какво става дума. Аз, разбира се, ще Ви оставя писменото становище, за да го имате. Сега ще отбележа съвсем накратко някои неща.
Отново искам да напомня, че целият бюджет на Министерството на културата за опазване на паметниците е 55 млн. лв. Тази година са отделени 2 млн. 60 хил. лв. за този паметник, тоест това е 1/25 от целия бюджет на Министерството на културата. Сигурно знаете, че в цял свят консервацията на камък е възможно най-трудният проблем в реставрационните работи. "Мадарският конник" започва усилено да се руши във връзка с нарастващото замърсяване на въздуха, на околната среда, но и самата каменна маса просто си има, така да се каже, своите закономерности, своя живот - пукнатините и така нататък.
Необходимостта от спирането на установения разрушителен процес или намаляването на неговата интензивност до минимум налага извършване на серия от интердисциплинарни изследвания и наблюдения на съвременно научно ниво. Имайте предвид, че ние сме водили консултации с много чуждестранни учени, специалисти точно по камъка. И по тази причина, за да се проведат тези изследвания, през миналата година, както знаете, беше изградено тръбно скеле, осигуряващо прекия достъп до паметника за специалисти от различни области. В процес на провеждане са или предстои да се завършат следните дейности: изготвяне на подробна стерео фотограметрична документация; изследването на влиянието - химично и микробиологично - на дезинфекционните газове и другите средства върху химизма на скалата; измерване на въздушно преносими замърсители, които отсядат по повърхността на скалата; продължаване на измерванията на дълбочинното влагосъдържание, допълване на влажностните профили и пролетното топене, особено в рамките на пукнатината; микробиологично изследване на микро- и макрофлора в реални проби; периодични контролни измервания на движението на пукнатините в скалата; локална дискретна мониторингова система; изследване на устойчивостта на скалните призми, носещи релефа, тампониране на пукнатини от система Х, индиректна защита на релефа, продължаване и завършване на изследванията на разрушителните процеси и структурните изменения на повърхността и изготвяне на обобщителен доклад; почистване на повърхността на релефа от гипсовите налепи, останали от правения в миналото екстампаж, знаете, че има няколко копия.
За съжаление недостигът на средства през тази година не позволи пълното осъществяване на амбициозната програма за дейностите по съхраняването на този уникален паметник. Средствата не бяха достатъчни дори за осигуряване на целогодишна денонощна охрана на обекта и на скелето, както Вие правилно отбелязахте. По тази причина се предприе частично демонтиране на тръбната конструкция, за да не е възможен неконтролиран достъп до релефа. Мога да ви кажа, че тя е демонтирана вече. Скелето ще се съхрани и при наличие на средства ще се монтира отново за продължаване на изпълнението на планираната програма по изследването и опазването на паметника. За историко-археологическия резерват "Мадара" има изготвен устройствен план и проект за художествено осветление. И тук са проблем главно средствата за консервационно-реставрационни работи. Аз с удоволствие бих Ви предоставил копие от този план за целия резерват "Мадара". Да, Вие сте прав, при наличието на скеле туристите просто нямат достъп до този паметник, но без скеле пък не могат да бъдат провеждани тези изследвания. Така че двете изисквания са взаимно изключващи се, имаме съзнанието за това. Ако догодина има пари, въпреки всичко ще трябва да се продължат все пак изследванията и опитите за консервационна и някаква друга намеса, независимо от това че туристите за съжаление няма да имат достъп до паметника.
Благодаря Ви за въпроса още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на господин Шкодров да изрази отношението си към отговора.
ВЛАДИМИР ШКОДРОВ (СДС): Както и очаквах, господин министър, нещата вървят стихийно и конюнктурно. Искам да се обоснова защо казвам това. Една работа се извършва тогава, когато се знае каква е нейната цел. Това скеле е построено, по всичко изглежда, без да се съобразява строежът с научната програма, с изследователската програма към паметника. Като пример аз ще кажа следното. Вие казахте, че се предвижда стереофотограметрия. Ами стереофотограметрия не може да бъде направена, господин министър, при наличието на скеле. Стереофотограметрията е нещо, аз не зная доколко сте запознат с нея, което изисква откриване на целия релеф, за да може да бъде направено. Затова аз мисля, че нещата са поставени отзад напред. Затова би следвало министерството да си вземе сериозна поука и да не се правят нещата така, както досега се правят, с този уникален паметник. Това е просто убийство за този уникален паметник на България!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Борислав Китов - питане относно прилагане на действащата нормативна база при определяне на размера на заплатите на научните работници, работещи в научните групи при музеите.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Несъвършенството на действащите нормативни документи поставя научните работници, работещи в научно-изследователските групи при музеите, в неравностойно положение, имам предвид тяхното заплащане, спрямо колегите им, работещи в Българската академия на науките и висшите учебни заведения. Наредбата за устройството и работата на научноизследователските групи в музеите, "Държавен вестник" бр. 9 от 1967 г., определя равни права и задължения на научните работници от научноизследователските групи при музеите и научните сътрудници при БАН. Още повече, че всички научни работници в България, поне до този момент, получават научните си степени от Висшата атестационна комисия.
Съгласно Закона за паметниците на културата музеите в Република България са научно и културно-просветни институти. След влизане в сила на постановление на Министерския съвет N 129 от 1991 г. въпреки че има решение на Комитета по култура за сформиране на научни групи към всички окръжни музеи, научните сътрудници от музеите не са включени в класификатора на длъжностите и коефициента за определяне на начална основна месечна заплата по длъжности и степени на заетите в науката и образованието.
Един пример за неправилно приложената нормативна база е заплащането на научните сътрудници при Природонаучния музей в град Пловдив. С неоспорвана по значение научна дейност музеят е самостоятелно звено, което се финансира от общинския бюджет и се ръководи административно от Министерството на културата. Работата на научната група се регламентира с решение, чийто номер съм Ви приложил, на Комитета по културата. Музеят е вторият по големина в България. Има много богата материална база за научни разработки. Въпреки това приравняването на заплатите досега не е направено.
Уважаеми господин министър, моля да ми отговорите коя е причината Министерството на културата да не е направило необходимото за включване на научните работници, примерно в град Пловдив, въпреки че това касае и всички останали, в класификатора за определяне на началната основна месечна заплата.
Уважаеми господин министър, не само законът, но и моралът ни задължава хората, които извършват равностойна научна дейност, да имат еднакво възнаграждение. Аз вярвам, че това е пропуск, който няма да допуснете да не бъде отстранен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на министър Маразов да отговори на питането.
МИНИСТЪР ИВАН МАРАЗОВ: Господин председател, дами и господа! Уважаеми господин Китов, Вие поставяте един много важен въпрос. Но първо искам да ви кажа, че дори в Българската академия на науките и във висшите учебни заведения за извършване на една и съща научна работа не се заплаща едно и също възнаграждение. Различни са възнагражденията в различните звена.
А сега конкретно на въпроса. През последните години структурата на музеите в България претърпя съществени промени. Днес основната част от тях са на пряко подчинение на общините. Ето защо Министерството на културата не е в състояние пряко да се намесва в трудовоправните взаимоотношения, включително във формирането на работните заплати. Бих искал да направя само едно уточнение, което, струва ми се, че е просто някакъв лапсус - музеят не е на административно, а на методическо подчинение на Министерството на културата.
Министерството на културата се е обръщало неколкократно към кметовете на различни общини с предложение заплатите на научните работници, работещи именно в музеите и галериите, да бъдат приравнени към тези на колегите им от БАН. Досега тези постъпки не са довели до резултат.

Що се отнася конкретно до гр. Пловдив, там новото общинско ръководство постави под въпрос самото съществуване на научна група в музея, както и атестацията на научните сътрудници. За отношението на господин кмета на Пловдив към проблемите на паметниците на културата и музеите свидетелстват както защитаващите случаи на незаконно строителство, свързано с разрушаване на антични обекти, така и приватизирането на петното, определено за нов музей. Каква е практиката в момента?
Действащите сега нормативни актове по работната заплата в бюджетните организации дават възможност научните сътрудници в музеите да бъдат приравнени по начални заплати с тези от БАН и дори с тези от висшите учебни заведения. С министерско Постановление N 68 от 29 март 1996 г. бе утвърден класификатор, както знаете, за размерите по началните основни месечни заплати на заетите в науката и образованието. В изрична забележка към него е предвидено, че длъжностните степени и началните основни месечни заплати на длъжностите "старши научен сътрудник" - I и II степен и "научен сътрудник" - I, II и III степен могат да се ползват от организациите и звената на бюджетна издръжка, при условие, че имат обособено структурно звено, което изпълнява научноизследователски теми и задачи. Това положение е регламентирано и в следващите нормативни актове, които изменят и допълват цитираното постановление.
Прилагането на тази нормативна възможност в сферата на културата, на практика се затруднява от ниската средна брутна заплата на едно лице от персонала както в музеите, пряко подчинени на Министерството на културата, така и в огромното количество музеи на местно подчинение.
Например, докато в момента средната брутна месечна заплата на едно лице в музеите при Министерството на културата е 10 285 лв., то тази при БАН е 15 032 лв. А държавните висши училища имат право да формират средствата си за заплати, като използват и собствени източници.
Различните финансови възможности и механизми при определянето на средствата за работна заплата поставят в неравностойно положение научните работници в музеите, спрямо колегите им в БАН и висшите учебни заведения. Въвеждането на утвърдените с цитирания класификатор начални заплати, които са значително по-високи от тези на основните музейни специалисти, би довело до несправедливо ощетяване на останалия персонал в музеите.
Министерството на културата многократно е поставяло този проблем пред съответните държавни институции и, уверявам ви, ще продължи да действа съвместно с общините до положителното му решаване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Доктор Китов, имате право на два допълнителни въпроса.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин проф. Маразов, всичко това, което казахте е така. Аз го знам. Въпросът е обаче, че именно тези длъжности не са категорично влезли в този класификатор, който да задължи общините да им плаща съответно възнаграждение. Това е пропуск на министерството. Това не е Ваш пропуск. Това е пропуск на Вашите предшественици. Това Вие много добре знаете.
Второто нещо е, че те винаги се приравняват, точно, както казахте, към средната брутна заплата на Министерството на културата именно, защото не са влезли в този класификатор. При контакти в Министерството на труда и социалните грижи те казват, че това не е подадено от самото министерство. Прехвърлят си топката. Това не са повече от 20-30 души или максимум 80 в България. Просто, Министерството на културата е задължено, аз считам, да изиска те да бъдат включени в класификатора.
Аз лично съм разговарял с общинското ръководство в гр. Пловдив, което казва, че ако това стане, няма никакъв проблем те да получават заплатите, които наистина изработват.
МИНИСТЪР ИВАН МАРАЗОВ (от място): При условие да има научни групи.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Естествено, това е задължително условие в закона. Но специално аз затова цитирам Пловдив, защото там има обособена научна група и въпреки това те не го получават. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нямате допълнителни въпроси?
БОРИСЛАВ КИТОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
С това приключихме с господин Маразов. Благодаря.
Преминаваме към актуални въпроси и питания към министър Кръстьо Трендафилов.
Давам думата за актуален въпрос на народния представител Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! От постъпилата жалба от Инициативния комитет на жителите на с. Горско Абланово - община Опака, Русенска област, става ясно, че Управителният съвет на земеделската кооперация в същото село е определил наем в размер на 1000 лв. за декар обработваема земя за стопанската 1995-1996 г. Проблемът засяга малоимотните и безимотни селяни, които не разполагат с определения минимум земя или въобще нямат земя и които могат да наемат такава, съгласно чл. 20, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Във връзка с това, моля да бъдете така любезен да отговорите на следните въпроси.
Съобразено ли е решението на ръководството на тази земеделска кооперация в с. Горско Абланово - апропо, тук искам да отворя една скоба, че тази кооперация не е кооперация от собственици на земи, а всъщност, кооперацията е от така наречените "Орсови кооперации" - за даване под наем за 1000 лв. на декар селскостопанска земя от държавния поземлен фонд със Заповед N 1-45-76 от 9 август 1995 г. на министъра на земеделието и хранителната промишленост? И ако не е, кой и на какво основание е предоставил на земеделската кооперация в с. Горско Абланово 630 декара обработваема земя от държавния поземлен фонд при наличието на безимотни и малоимотни жители на селото?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър Кръстьо Трендафилов.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Лютфи, в отговор на Вашето питане, относно протестното писмо на Инициативен комитет на безимотни и малоимотни жители на с. Горско Абланово - община Опака, Русенска област, от страна на министерството бе извършена проверка за резултатите, от която Ви уведомявам следното.
В землището на с. Горско Абланово - община Опака, е признато право на собственост на държавата върху 675 декара земеделски земи. За стопанската 1995-1996 г., съгласно утвърдените от министъра на земеделието и хранителната промишленост указания за отдаване под наем на земите от държавния поземлен фонд, регионална служба "Земя и поземлена собственост" - гр. Търговище е уведомила с писмо N 36 от 4 септември 1995 г. и N 38 от 15 септември 1995 г., съответно кметовете на общини и кметовете на населените места за условията и реда за наемане на земи от държавния поземлен фонд. Кметовете са уведомили публично населението за местонахождението на свободните държавни земи, подлежащи на отдаване под наем.
В предвидения 14-дневен срок след обявяването, безимотните и малоимотни жители от с. Горско Абланово не са подали молби до регионалната служба "Земя и поземлена собственост" - гр. Търговище, за наемане на земи от държавния поземлен фонд в землището. Едва през м. март 1996 г. безиомтни и малоимотни жители от селото предявяват претенции за ползване под наем на земите от държавния поземлен фонд. Сформират Инициативен комитет, който изпраща жалба до Министерството на земеделието и хранителната промишленост.
В отговор на нея, от страна на министерството е наредено на Регионална служба "Земя и поземлена собственост" - гр. Търговище, да организира среща с представители на безимотните и малоимотни жители от с. Горско Абланово, кмета на селото и председателя на земеделската кооперация "Черноломие", при което се установява, че през есента на 1995 г. част от държавните земи, в размер на около 370 декара са обработвани и засяти от земеделска кооперация "Черноломие" - с. Горско Абланово. За резултатите от проведеното съвещание е съставен протокол, в който се посочва, че за нуждите на желаещите безимотни и малоимотни жители на с. Горско Абланово, земеделска кооперация "Черноломие" ще освободи необходимия размер от засетите от нея държавни земи, като гражданите следва да заплатят на кооперацията направените текущи разходи. След така взетото решение кметът на селото е представил в Регионална служба "Земя и поземлена собственост" - Търговище, списък на безимотните и малоимотни граждани, желаещи да ползват под наем земи от държавния поземлен фонд и съответно е сключен Договор N 18 от 30 април 1996 г. за наемане от тях на 169,260 кв.м. земеделски земи. За ползването на останалите държавни земи е сключен договор със земеделска кооперация "Черноломие", която е заплатила дължимият наем на държавата.
Господин Лютфи, от така изнесените данни е видно, че нуждите на безимотните и малоимотни жители от с. Горско Абланово са задоволени с предоставените 169 декара държавни земи. За ползването им те са заплатили дължимият наем, съгласно тарифата за наем при ползване на земи от държавния поземлен фонд, като е останало задължението им към кооперацията за заплащане на направените текущи разходи по оранта и сеитбата. Факт, който е бил известен на безимотните и малоимотни жители още при подписването на горепосочения протокол. Ако безимотните и малоимотни жители от с. Горско Абланово възразяват по размера на определените и поискани от кооперациията разходи, то същите могат да бъдат установени и ревизирани само чрез финансова проверка.
В заключение считам, че от страна на Министерството на земеделието и хранителната промишленост е направено необходимото за задоволяване нуждите на безимотните и малоимотни жители от с. Горско Абланово, които въпреки че своевременно не са заявили желанието си да ползват държавни земи, то през м. април 1996 г. са им били предоставени желаните от тях земи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Юнал Лютфи да изрази отношението си към отговора на актуалния въпрос.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Господин министър! Аз първо искам да Ви благодаря, че сте откликнали, макар и късно, на моя въпрос, който постъпи в края на август и съвпадна с ваканцията и той, уж, е актуален въпрос, но се деактуализира във времето, но няма значение. Важното е, че министерството е реагирало добре на писмото, получено от Инициативния комитет, разпоредили сте се като министър и министерство да бъдат дадени на безимотните и малоимотни селяни от село Горско Абланово 169 дка.
Аз имам чувството обаче, че тези селяни не са били своевременно уведомени за този 14-дневен срок, че имат право да ползват земя от държавния поземлен фонд, която, както Вие казахте, е в рамките на 670 дка. Все пак остава висящ проблемът за тези дължими суми, които селяните дължат на кооперацията, съгласно подписания протокол. Аз ще проверя как стои въпросът и благодаря за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Димитър Цонков Иванов. - Няма го.
Следващият въпрос е от народния представител Златимир Орсов. Заповядайте.
Моля да проверите дали господин Димитър Цонков Иванов е тук някъде.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В началото на тази година нашата общественост беше бомбардирана с най-различни данни за количеството засети площи през стопанската 1995-1996 г. с пшеница, с най-различни данни за получените добиви. Спомняте си, че тогава данните даваха разлика от 2 млн.дка и стотици хиляди тонове произведено зърно.
Това е поводът, уважаеми господин министър, да Ви помоля да отговорите какви са възможностите на Министерството на земеделието и хранителната промишленост за осигуряване на достоверна информация за есенната сеитба през тази стопанска година и за по-нататък и за наличието на хлебно и фуражно зърно в страната и в частност? По какъв начин се събира първичната информация по тези въпроси, чрез кои органи, какво е участието на земеделските производители и на лицата, съхраняващи и преработващи хлебното и фуражно зърно в събирането на тази информация, как се проверява достоверността на данните, които те предоставят? Как и кой обработва събраната първична информация и какъв е пътят й, докато стигне до Министерството на земеделието и хранителната промишленост? За колко време се обработва събраната първична информация и в какъв срок след събирането й министърът на земеделието и хранителната промишленост може да разполага с нея? Какво е състоянието на информационната система на Министерството на земеделието и хранителната промишленост и какъв е типът на връзката между министерството и неговите регионални поделения в страната? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър Трендафилов да отговори на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Орсов! До 1990 г. в Министерството на земеделието и хранителната промишленост е функционирала система за информационно обслужване, изградена в съответствие със съществуващите тогава административен модел на управление и организационни структури на производство от типа на АПК, ТКЗС и т.н. След 1990 г. се налага тя да бъде изцяло преустроена и адаптирана към установяващите се нов тип управление и нови организационни структури на производство. Вместо това обаче със заповед на ексминистър Спиров се прекратява дейността на Дирекцията по информационно обслужване, което на практика ликвидира съществуващата информационна система в министерството като цяло.
След ликвидиране на информационната система информацията за хода на поземлената реформа, за хода на земеделските кампании, финансово-икономическото състояние на отрасъла и други, започва да се събира от отделни звена и структури на министерството по отрасли, което води до получаването й в крайно непълен, деформиран и неточен вид.
Отчитането на негативните тенденции налага през 1993 г. да започне постепенно възстановяване на ликвидираната вече система за информационно осигуряване на Министерството на земеделието и хранителната промишленост.
От 1.04.1995 г. с приемане на нова структура на Министерството на земеделието и хранителната промишленост е създадено Управление "Информация" с, цитирам: "Основна задача информационно осигуряване на Министерството на земеделието и хранителната промишленост и неговите звена". От 10.05.1996 г. управлението е преобразувано в Управление "Информация, координация и териториални структури", което освен информационно осигуряване на Централното управление на Министерството на земеделието и хранителната промишленост е натоварено и с функцията да координира дейността на новосъздадените териториални структури на министерството.
През изминалата 1995 г. е завършено техническото изграждане на ведомствените информационни системи:
1. За събиране на агростатистическа информация за земеделските кампании.
2. Експресни запитвания по конкретни проблеми.
3. Ходът на поземлената реформа.
4. Събиране и обработване на информацията за икономическото състояние на фирмите в отрасъла.
5. Единен регистър на стопанските субекти към Министерството на земеделието и хранителната промишленост.
6. Единен регистър на земеделските производители.
7. Регионална система за държавния поземлен фонд.
Конкретно по поставените от Вас въпроси, господин Орсов.
Първо, относно осигуряване достоверността на информацията за есенната сеитба и за кампаниите.
Информацията за есенната сеитба, аз вече имах удоволствието тук да отговоря кратко, се събира от специалистите по земеделие към общините. Всяка сряда и четвъртък те извършват практическо наблюдение на районите на техните общини и след получаване на информацията от председателите на кооперации, на частните стопани, на арендаторите за засятото през седмицата попълват справка за засетите площи с есенни култури. Попълнената седмична справка с натрупване се изпраща по факс или телефон в съответната регионална земеделска служба. До края на работния ден информацията се изпраща от регионалните земеделски служби в областните управления по земеделие и хранителна промишленост и се въвежда в компютър, след което чрез модемен шлюз се приема и се въвежда в компютъра на Министерството на земеделието и хранителната промишленост, където се изготвя обобщена справка за страната.
Така описаната методика е съгласувана с Националния статистически институт и водещите специалисти, научни работници в областта на информацията и статистиката. Точността на данните зависи основно от специалистите по земеделие към общините. Достоверността на информацията се проверява и чрез извършените от специалисти и от регионалните земеделски служби периодични извадкови проверки по общини, а в последните седмици ежедневни проверки. Погрешността на оперативната информация от съпоставяне на данните не надвишава 4 на сто, а разликата с окончателното преброяване, извършено от Националния статистически институт, е около 5 на сто.
Технологичното време за събиране и обработка и предоставяне на информацията не надвишава 48 часа. Всеки понеделник се издава бюлетин с оперативна информация, който веднага се предоставя на министъра на земеделието и хранителната промишленост, на Министерския съвет, на Комисията по земеделие и горите в Народното събрание и други заинтересовани държавни институции.
Второ, относно осигуряване достоверна информация за изкупуването на зърното.
Информация по изкупуването на зърното е седмична и постъпва в министерството от мелничните предприятия и ЕООД "Зърнени храни".
Съгласно подписания договор с Държавен фонд "Земеделие" за предоставяне на кредитния ресурс за закупуване на хлебна пшеница управителите или изпълнителните директори изпращат по факс справка в съответното областно управление по земеделие и хранителна промишленост. Там информацията се въвежда в компютър и се изпраща по модемна връзка в министерството.

Технологичното време за събиране, обработка и предоставяне на информацията е под 48 часа. Точността на данните основно зависи от добросъвестността на управителите или изпълнителните директори. Няма нормативен документ, който да позволява на министъра на земеделието и хранителната промишленост да изисква информация от частните мелници. Още на 15 август 1996 г. изпратих писмо с молба за предоставяне на информация за изкупеното и преработено зърно до 150 частни мелнични предприятия. На отправената от мен молба се отзоваха само 9 предприятия. Въпреки това обаче ние направихме конкретна проверка и по пътя на кредитите, които отпуснахме на частните предприятия, осигурихме допълнително информация от още около 36 частни предприятия. На практика наличната информация в министерството е само за около 65-75 на сто от капацитетните възможности на предприятията - основно държавните и големите частни мелници, за изкупеното зърно.
Трето, относно състоянието на информационната система на Министерство на земеделието и хранителната промишленост и типа на връзката му с регионалните поделения.
Както вече изтъкнах, информационната система на министерството на практика е ликвидирана като структура през 1990 г. 1993 и 1994 г. са направени плахи опити за нейното възстановяване. След приетите през 1995 г. Концепция за информационно осигуряване и Наредбата за информационно компютърно, програмно и комуникационно осигуряване на централното управление на министерството, на практика е положено началото на изграждане на една нова информационна система на министерството. Нейното изграждане се налага и в съответствие с чл. 7 от приетия през 1995 г. Закон за защита на земеделските производители, който задължава министерството да изгради информационна система за състоянието на земеделското производство.
Опитът от функционирането на създаденото през 1995 г. направление "Информация" показва, че организационното разкъсване между информационните звена и регионалните структури на министерството затруднява получаването на обективна информация, поради което беше изградено единно организационно звено, обхващащо информационното осигуряване на министерството и териториалните му структури. До създаването на областните управления "Земеделие и хранителна промишленост" и регионалните земеделски служби съществуващите областни земеделски служби изискваха справка от земеделските служби от общините, които не са на пряко подчинение на министерството. Това създаваше предпоставки за предоставяне в много случаи на непълна или неточна информация. Поради тази причина се наложи през 1996 г. да се изградят структури на министерството на регионално ниво, които за съжаление не могат все още да обхванат напълно всички общини.
Типът на връзката между министерството и областните управления по земеделие и хранителна промишленост е чрез модеми, инсталирани на компютрите, свързани към конвертируемите телефонни линии. От натовареността на телефонните линии зависи и времето за изпращането или приемането на информация. Данните се съхраняват на твърд диск на приемащия компютър и чрез локална мрежа се предават на звената за обработка.
Информационното осигуряване на държавното управление е проблем не само конкретно на министерството, а на дадения етап, моето становище е, че е характерно за всички останали нива и структури на управление.
Както вече посочих, не са малко и нормативните бели полета, които пречат за получаване на достоверна и адекватна информация. Това налага изграждането на интегрирана информационна система, която да обхваща всички нива и структури на държавното управление.
Информацията на Националния статистически институт, както във всички останали развити страни, няма оперативен характер за управление. Тя дава само обобщаваща картина за развитието на страната.
Отчитайки спецификата на информационното осигуряване на земеделието, Министерският съвет прие програма за развитието на земеделието през 1996-1997 г., в която се предвижда основна част от изграждането на информационната система на Министерство на земеделието и хранителната промишленост, отговаряща на всички съвременни изисквания и осигуряваща съвременна и максимално достоверна информация до приключването на края на 1997 г. Създава се вертикална информационна система във ветеринарните служби, в Националната служба по хранителна защита и всичко това се координира и се обработва в управление "Информация" в Министерство на земеделието и хранителната промишленост.
Надявам се, че в близките няколко месеца ние ще имаме оперативна информация в рамките на 48 часа за онова, което става в земеделието в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря ви.
Давам думата на народния представител Златимир Орсов да изрази отношението си към отговора.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, от вашия отговор аз лично, а сигурен съм и радиослушателите, се убедиха, че информацията, която събира Министерство на земеделието и хранителната промишленост и въз основа на която то взема своите управленчески решения, не се събира от чиновниците на министерството, като те гледат в тавана, а се събира на самото място - на полето.
По този начин аз съм спокоен, че достоверната информация, която по описания от вас начин получавате, ви дава възможност да взимате и правилни управленчески решения и че всякакви данни, които се появяват в средствата за масова информация, събрани по неизвестен начин и различни от това, което официално Министерство на земеделието и хранителната промишленост оповестява, представляват един или друг опит за спекулация и за нагнетяване на напрежение сред населението в страната.
Благодаря ви, уважаеми господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Емил Капудалиев да зададе актуалния си въпрос.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Благодаря ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър!
Въпросът ми обективно погледнато не е актуален, той е исторически.
ЕООД "Лактис" - Монтана е ограбило труда, парите и доверието на млекопроизводителите от с. Дреновец, Видинско, а вероятно и на стотици други животновъди от област Монтана.
Събраното мляко от бедните хора от този беден край от месец април 1993 г. досега не е платено. Три години и половина ограбване!
Господин Велко Цветков Иванов, председател на животновъдна кооперация "Рая" се е обръщал официално към кого ли не: към управителя на споменатото ЕООД - инж. Недялков и по-късно сменилия го господин Вишнин, към главния секретар на Министерство на промишлеността господин Паскалев, към заместник-министрите от същото министерство - Йоцов и Боцев, към министър Биков, към ръководителя на отдел "Жалби и приемна" в Министерския съвет госпожа Гетова, към министър-председателя Любен Беров, към президента на Републиката - господин д-р Желю Желев. Не са се оплаквали единствено на римския папа.
През 1993 г. млекопроизводителите, членове на кооперация "Рая" са предявили в съда в Монтана иск за 921 хил. лв. и съдът е констатирал правомерността на иска им и признал за виновни ръководството на ЕООД "Лактис". Съд - добре. Присъда - в името на народа! Добре! Но парите на хората ги няма. Предприятието не е в състояние да плаща.
По целия свят при това положение следва ревизия, фалит, оставка и отново присъда - в името на народа. Но така става по света. А у нас?
Аз не съм смятал много точно лихвообразуването и лихвонатрупването. Нека го сметнат вашите специалисти. Но хората в Дреновец не са никак виновни за това, че вашето правителство нямало пари, пък събирало млякото, че предприятието не могло да достигне нужния рандеман и не можело да реализира продукцията си. Какво е виновен тук обикновеният човечец от Дреновец, че е подложен на такова ограбване!
Тогава, в 1993 г. хората са имали да взимат по около 30 хил. лв. средно. Това тогава бяха много пари. Прибавете към тази главница не само основния лихвен процент, но и инфлацията, цената на фуража, цената на труда, прибавете глада на техните студенти в София и възрастни родители, на болните и социално слабите, прибавете цената на изкланите повече от 500 крави и 100 биволици - после защо свършвало поголовието?... Нали? "СДС и ликвидационните съвети изклаха кравите". Добавете и безверието и отчаянието на невинно ограбените хора. Мнозина от тези хора гласуваха за БСП, а днес гладуват заради БСП.
Въпросът ми е: кога ще бъде изплатена дължимата сума от 24 млн. лв. на млекопроизводителите от Видинско? Разбира се, и лихвите за тези 24 млн.!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на министър Трендафилов.

МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, уважаеми господин Капудалиев! Преди да пристъпя конкретно към отговора, искам да направя една съвсем внимателна реплика. 1993 г. не е социалистическо правителство, когато предприятието е задлъжняло към доставчиците на мляко. Само тази подробност.
Министерство на земеделието и хранителната промишленост не е безучастно към интересите на млекопроизводителите и финансовите им затруднения, породени от хаотичната реформа в селското стопанство след 1989 г.
Аналогично е състоянието на преобладаващата част от млекопреработващите дружества, изпаднали във финансови затруднения, в резултат на резкия спад в изкупуването на мляко и производството на млечни продукти, неефективното използване на изградените мощности и стесняване на външните и вътрешни пазари.
Посочените причини, както и липсата на концепция от страна на ръководството на "Лактис" - Монтана ЕООД за преструктуриране и съживяване на производството, поставиха дружеството в тежко финансово-икономическо положение, поради което не е в състояние да изплати натрупаните стари задължения.
В обстановката на много сериозна конкуренция в областта от страна на "Агропромстрой" ООД, намиращо се на 500 метра от това предприятие, "Данон - Сердика" АД, наличните 35 мандри в областта и много други частни фирми, както и неизплатените стари задължения "Лактис" - Монтана през 1994-1995 г. преработва мляко, което представлява 5 на сто от производствения капацитет на дружеството.
Производството на краве сирене през 1995 г. е намаляло 9 пъти спрямо 1991 г., а производството на овче сирене е преустановено през 1994 г.
Производството на мляко за консумация - прясно и кисело, през 1994 г. е 227 тона или повече от 10 пъти по-малко от 1991 г. - 2954 тона.
Производството на мляко за консумация - прясно и кисело, и на млечни масла са преустановени в края на 1994 г. Практически предприятието не работи. Цехът за производство на кашкавал не работи от края на 1993 г., а цехът за сухо мляко, оборудван с най-съвременна техника, не е произвел нито тон сухи млечни продукти за изминалите три години.
С приходите от минималното производство се обслужват задълженията към млекопроизводителите през 1994, 1995 и 1996 г.
Неизплатените задължения към млековносителите за 1993 г. възлизат общо на 23 млн. 980 хил. 639 лв., от които на млековносителите от Дреновец 724 хил. 546 лв.
По повод на подобни сигнали за неизплатени стари задължения към вносителите, банките, бюджетът и персоналът сме провеждали нееднократни срещи с ръководството на дружеството, на които са обсъждани различни варианти за погасяването им, включително чрез продажба на обособени части, без да се нарушава технологичният цикъл на производството, но положителни резултати не бяха постигнати.
През 1996 г. "Лактис" - Монтана ЕООД преработва символични количества на ишлеме от 2 до 3 тона дневно. От началото на септември дружеството е прекратило изкупуването на всякакъв род мляко и производството на млечни продукти.
От искането на Централна кооперативна банка АД - София, клон Монтана, с решение на Окръжния съд - Монтана, на 26 януари 1996 г. е открито производство по несъстоятелност на "Лактис" - Монтана ЕООД за непогасени банкови и други кредити. За временен синдик е назначен Атанас Каменов Марков от Монтана, който съгласно чл. 668 от Търговския закон има правомощията да управлява текущите дела на дружеството, да издирва и уточнява кредиторите на длъжника и да изготвя писмен доклад за причините за неплатежоспособността, състоянието на имуществото, взетите мерки за неговото запазване и възможностите за оздравяване на предприятието.
С решение на Окръжния съд - гр. Монтана, от 16.07.1996 г. правото да управлява и се разпорежда с имуществото на "Лактис" ЕООД е предоставено на Пепа Тошкова Тодорова от Монтана, ул. "Васил Априлов" и пр., назначена за синдик с определение на съда от 16.07.1996 г. по предложение на кредиторите с протокол от проведено събрание на 10.07.1996 г. Поради заболяване госпожа Тодорова е подала молба до съда за освобождаване от длъжността синдик и с определение на Окръжния съд - Монтана отново на 14.10.1996 г. за синдици по производството по несъстоятелност на "Лактис" са назначени Иванка Виденова и Тодор Найденов, и двамата от гр. Монтана.
Съгласно Търговския закон решаването на поставените проблеми за старите задължения са единствено в правомощията на назначените от окръжния съд синдици.
В началото на октомври в министерството е постъпило писмо за намерение на едноличен търговец "СС и сие - Сашка Стойкова", в което се предлага закупуване на обособена част от "Лактис" - Монтана ЕООД, включваща цеха за сухо мляко и свързаните с него технологични звена - масло и пастьоризация, парова централа, хладилно и компресорно отделение, хладилник и централна лаборатория.
По повод на постъпилото писмо за намерения от едноличен търговец Сашка Стойкова в министерството се провеждат разговори с потенциалния купувач, назначените синдици, управителя на дружеството и банките-кредитори с оглед търсене на най-целесъобразния вариант за съживяване на производството и изплащане задълженията, с оглед оздравяването на предприятието, ако това на този етап е все още възможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Емил Капудалиев да изрази отношението си към отговора.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Благодаря ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин министре, просто като кратък отговор на вашата бележка. През 1993 г. правителството на Любен Беров беше създадено и крепено с гласовете на левицата, независимо че имаше друга мандатност. Но както и да е.
Искам да кажа, че прогнозите на повереното Ви Министерство на земеделието и хранителната промишленост явно са били много зле, щом имате дълг от 700 хил. лв. само към хората от Дреновец. Дружеството прекратило изкупуването на мляко! А как искаме да накараме хората да продължат да гледат животни и да увеличават техния брой, и да подобряват техните качества?! Как да го направим?
Съжалявам, че Вие споменахте толкова подробни неща и за синдиците Пепа Тошкова, Иванка Виденова и Тодор Найденов. Те няма да оправят работите. Очевидно, как беше приказката за гниенето на рибата откъм главата. Министерството, министерството трябва да се заеме по значително различен начин от досега управлявания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, заповядайте.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Господин Капудалиев, аз също имам една малка реплика. Явно с Вас се разминаваме по начина на мислене за съществуването и работата в структурите в земеделието в пазарни условия. В момента в България функционират държавни структури за млекопреработка в порядъка на около 23-24. В същото време функционират 446 частни млекопреработвателни предприятия с капацитет повече от 14 хил. и 800 тона мляко преработка на месец. Това надвишава чувствително онова, което е капацитетът на държавните структури.
Следователно решението на въпроса е в това да се развиват тези структури и те да стимулират по съответен начин производството, за да печелят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народната представителка Ана Миленкова.
ХАСАН АЛИ (от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, заповядайте за процедура.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, предлагам удължаване на работното време на днешното заседание на Народното събрание до приключване на отговорите на господин Кръстьо Трендафилов - министър на земеделието и хранителната промишленост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против? Иска се продължение, да бъдем наясно, само за приключване на отговорите на господин Трендафилов. Има ли други предложения? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 155 народни представители, за - 137, против - 1, въздържали се - 17.
Предложението се приема.
Продължаваме с актуалния въпрос на Ана Миленкова.

АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, след като Конституционният съд отрече правото на българско гражданство по рождение на голяма част от моите съграждани, родени между 1913 и 1940 г. в земите в Южна Добруджа, надявам се, че правителството на страната се е погрижило за едни други техни права, чието упражняване не е в зависимост, поне засега, от решение на Конституционния съд. Съобразно българското законодателство, лицата, които имат право на парично обезщетение по глава трета от Закона за уреждане на собствеността на недвижимите имоти в Южна Добруджа от 1942 г., имат право на обезщетение или с инвестиционни бонове, или със земи от държавния или общинския поземлен фонд, съобразно техния собствен избор. До лятото на миналата година в Министерството на земеделието и хранителната промишленост бяха постъпили над 700 заявления за обезщетяване на третината от имуществото на лицата, оставили имотите си на румънска територия по Крайовския мирен договор, тъй като по силата на своята българска кръв са дошли да живеят в Южна Добруджа, преминала в пределите на България.
Уважаеми господин министър, от 5 години гражданите на Силистренския район непрекъснато задават един и същ въпрос, който аз периодично поставям на земеделското ведомство, досега безрезултатно. Надявам се днес от Вас да чуя отговор.
1. Какво е направило Министерството на земеделието и хранителната промишленост в изпълнение на задълженията си по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, за да се произнесе по заявленията на гражданите и им издаде документ за признаване на правата им, тъй като в този случай се произнася Министерството на земеделието и хранителната промишленост, а не поземлените комисии? Без този отговор правоимащите не могат да упражнят своите права и да изберат начина, по който желаят да бъдат обезщетени.
2. В какъв срок ще се произнесете по подадените заявления?
3. Какви действия са предприети от правителството, за да може да бъде определено обезщетението по отношение размера на земята или пък количеството инвестиционни бонове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър Трендафилов за отговор.
МИНИСТЪР КРЪСТЮ ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Миленкова! Във връзка с постъпилото от Вас питане относно обезщетението на собствениците на земи от Южна Добруджа по Крайовската спогодба, Ви напомням, че по повдигнатия въпрос моят предшественик господин Шиваров Ви е отговорил на пленарно заседание на 31 май 1996 г. В допълнение към него мога да Ви уведомя следното. В изпълнение на ал. 2 на чл. 10в на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи в Министерството на земеделието и хранителната промишленост са постъпили и обработени 1108 заявления за обезщетения, от които 879 са оставени без последствия, тъй като предоставените в тях документи не се отнасят за глава трета, съгласно закона, а 229 имат основание. От тях 61 преписки са върнати за доокомплектоване с пълния набор документи, въпреки уведомлението на Министерството на земеделието и хранителната промишленост. От окомплектованите 168 заявления 6 са със съдебни решения и облигации, 18 са само със съдебни решения и 144 са само с облигации. Документите показват, че само 28 биха имали права за 2500 декара, а на останалите се полага обезщетение с инвестиционни бонове върху 11 хил. и 500 декара, тъй като общият размер на плащанията надхвърля 300 декара. За обезщетяване по ｧ 6, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия или с инвестиционни бонове има редица нерешени въпроси. Все още не е изградена концепция как ще участват с инвестиционни бонове за земя в приватизационния процес.
В Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, чл. 27, алинеи 1 и 4, е предвидено обезщетяването по Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия да се извърши при условия и по ред, определени от Министерския съвет. От два месеца ние работим по такова предложение и ще го внесем в Министерския съвет, тъй като досега това не е направено, да се съгласува със специалистите по Закона за приватизацията и ако се налага, да се внесат известни изменения от Народното събрание, за да могат тези хора да получат правото си на собственост и обезщетение, съгласно законовите разпоредби. Промените в правилника ще дадат възможност, а ние вече сме издали такива решения за обезщетяване с инвестиционни бонове, но практическото обезщетяване трябва да стане след промените в Закона за приватизацията и правилника за неговото приложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин министър. Имате думата, госпожо Миленкова, да вземете становище към отговора.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за отговора, който ми дадохте. Този въпрос аз съм задавала не само на един, а на четирима министри. Първият сериозен отговор, който получавам, е този, който ми дадохте Вие днес. Надявам се, че тези 229 лица, за които е установено, че притежават тези права, фактически вече са получили документа, с който се признава тяхното право, за да могат след това те да предприемат съответните действия, които ще доведат до онова положение, което е визирано в закона, което им дава законът като право.
Благодаря Ви особено много, затова защото за една голяма част от българските граждани, които живеят в Южна Добруджа, аграрната реформа на 100 на сто представлява именно изпълнението по този текст на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има думата народният представител Красимир Атанасов Момчев да развие актуалния си въпрос към министъра на земеделието и хранителната промишленост господин Трендафилов относно количествата на засетите есенници.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! На 8 октомври зададох един много прост въпрос: какво е количеството на засетите есенници, в писмена форма, разбира се, към 8 октомври. Защото лично аз се притеснявах, че тогава имаше само 20 на сто засети есенници, че в България най-благоприятно е да се сее до 15 октомври. И ако в момента е що-годе подобрено положението с есенниците, трябва да се благодарим на природата, може би и на Бога, че е топло времето. Защото тези, които разбират от земеделие, знаят, че при едно застудяване, което е нормално за това време, нямаше да има реколта следващата година. Беше просто недопустимо към 8 октомври да има 20 на сто засети есенници.
Отговорът ми се дава 5 седмици по-късно, докато по правилник срокът е 3-дневен. Тоест пет пъти Вие сте нарушавали правилника на Народното събрание, който има силата на закон. Това въобще не ме учудва. Това е типично в стила на вашата парламентарна група, на вашето управление, на вашето правителство - да не смята законите на България за сериозни нормативни актове.
Но искам да Ви изразя благодарност, че благоволихте все пак 5 седмици по-късно да ми отговорите, защото по едно време започнах да си мисля, че ще ми отговорите по Гергьовден. По стара традиция на БСП общо взето вие се сещате за земеделието в България по Гергьовден, когато почвате да проверявате качествата на стадата. Мисля, че така не може да се работи в България и мисля, че ако продължавате по този начин, кризата, която я имаше през 1995 г., ще се повтори и през следващите години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Имате думата, господин Трендафилов.
МИНИСТЪР КРЪСТЮ ТРЕНДАФИЛОВ: Господин Момчев, едно съвсем коректно уточнение. Аз съм на разположение в Народното събрание винаги, когато е трябвало да отговарям. Това, че вие не можете да осигурите време, в което аз да отговоря на вашите въпроси, това, че вие излязохте в отпуск през октомври и не можех да отговоря на Вашия въпрос, това е Ваш проблем, той не е мой. Това - първо.
Второ. Когато се говори за хляб и за сеитба, малко некоректно ми изглежда да се намесва БСП, СДС и т. н. Тук говорим за национални интереси, говорим за сериозни неща, говорим за хляба на хората. Аз отговорих - мисля, изчерпателно за това какво е засято, в какви благоприятни срокове. Седемдесет на сто от сеитбата в България е извършена в най-благоприятните агротехнически срокове. Останалото, което аз вече докладвах - тези 14 млн. и 300 хил. декара са засети в порядъка до 10-14 ноември.

И това е все още благоприятно време. Вярно е, че съюзник ни беше природата.
НОРА АНАНИЕВА: Значи и Господ е с нас.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Да, помогна и Той, наистина, единственият съюзник засега. Но смятам, че сеитбата се извърши на добро качество и нямаме основание да се притесняваме от това, което е направено, поне досега, за осигуряване на хлебното зърно и фуражното зърно за догодина в България
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Трендафилов.
Поради това, че не виждам в залата госпожа Клара Маринова...
(На трибуната излиза Красимир Момчев)
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Въпросът беше много точно зададен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Господин Момчев, господин Момчев, след като е отговорил министърът, Вие взехте становище. Той само допълнително...
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Не е вярно, аз зададох въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Моля Ви!
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Министърът излезе извън рамките на зададения му въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Моля Ви. Господин Момчев, не нарушавайте процедурата, моля Ви.
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Е, как? Нали трябва да кажа дали съм доволен или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Той отговори на Вашия актуален въпрос, Вие взехте становище.
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Не съм взимал становище. Какво становище съм взимал?
Аз никога не искам да политизирам такъв важен въпрос, като въпросът за хляба. Но когато един народ е гладен, когато пенсионерите няма какво да ядат, няма как да не се политизира, господин министър.
И още веднъж казвам, че Вие заобикаляте същността на въпроса. Моят въпрос беше: към 8 октомври какво е количеството. Тогава те трябваше да бъдат 70 на сто, а бяха 20 на сто. И това не са най-благоприятните срокове. Просто не лъжете целия български народ пред камерите!
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (от място): Благоприятните срокове са до 30 октомври.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Поради отсъствие на госпожа Клара Маринова преминаваме към актуалния въпрос, зададен от Елка Кирилова Димова относно равнището на доходите на земеделските производители.
Имате думата, госпожо Димова.
ЕЛКА ДИМОВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър!
Както е известно, цели региони от страната, в това число и Добричкият и особено отделни общини в тях разчитат изцяло на земеделското производство. При очерталата се сериозна безработица в тези райони единствените шансове са доходите от това производство. Налага се обаче впечатлението, че те сериозно изостават в сравнение с доходите в останалите отрасли.
Смятам, че предвид значението на отрасъла това не е оправдано, тъй като то се отразява неблагоприятно и върху обществено-осигурителните отчисления, и върху пенсиите на заетите.
Затова, уважаеми господин министър, моите въпроси към Вас са: какви практически мерки предприема Министерството на земеделието и хранителната промишленост за повишаване доходите на земеделските производители? И какво е участието на Министерството на земеделието в разработената примерна система за заплащане на наетите работници в земеделието? Имам предвид земеделските кооперации и дружества. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Димова.
Има думата министър Трендафилов да отговори на поставения актуален въпрос.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаеми господин председател! Дами и господа! Госпожо Димова! В отговор на поставения от Вас актуален въпрос, представям на Вашето внимание информация относно равнището на доходите на земеделските производители.
Средната работна заплата на наетите по трудов договор в селското стопанство, по данни на Националния статистически институт за 1995 г. е в размер на 5287 лв. месечно, което представлява 71 на сто от средната за страната и 64 на сто от средната месечна заплата на наетите по трудов договор в промишлеността за същия период. Работната заплата на заетите в селското стопанство е само част от общите им доходи. По последни данни на Националния статистически институт структурата на общия доход на домакинствата в селата показва, че частта на паричните доходи е 53 на сто от частта на доходите в натура, представляващи 47 на сто, докато за същия период в промишлеността съответно съотношението е 82 на сто към 18 на сто.
В сравнение с минали години разликата между доходите на домакинствата в селата и градовете значително намалява главно в резултат на увеличаване на доходите в натура за домакинствата в селата.
Равнището на цените на земеделските продукти пряко влияе върху доходите на селскостопанските производители. В момента цените на селскостопанските продукти на вътрешния пазар се формират свободно. Тенденцията е към постепенно изравняване на вътрешните и международните цени на земеделските продукти.
Министерството на земеделието и хранителната промишленост разглежда либерализацията на цените на земеделските продукти като неотменимо условие за напредък в аграрния сектор. Особено важно е, че постигнатите изкупни цени на пшеницата реколта 1996 г. спомогнаха в значителна степен за съкращаване на съществуващата разлика между вътрешните и международните изкупни цени, като по този начин осигуриха средства на производителите не само за задоволяване на личните им потребности, а за възпроизводствения процес.
Положително влияние върху доходите на земеделските производители, физически и юридически лица, оказват и данъчните преференции по реда на Закона за защита на земеделските производители и Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. През 1995 г. земеделските производители са подпомогнати със средства с Постановление N 46, с Постановление N 140 от 1995 г. По данни от тези преференции са се ползвали около 17 115 земеделски производители, физически и юридически лица.
Отпуснати са допълнителни средства за опазване на геофонда, съхраняване на маточната база на овощните и лозови насаждения, с преки субсидии над 33 млн., тази година - 150 млн.
С приемането на Закона за защита на земеделските производители се постави основа за провеждане на цялостна и последователна аграрна политика. От края на 1995 г. съществува вече Фонд "Земеделие". Знаете, че бяха отпуснати значителни средства за подпомагане на земеделското производство в рамките на 3 млрд. 200 млн.лв. През тази година от същия фонд вече имах удоволствието да докладвам тук, че сме отпуснали от фонда 800 млн.лв. за подпомагане специално на есенната кампания. Около 4 млрд. лв. през тази есен и през следващата година ще бъдат заделени за закупуване на техника, която е жизнено необходима за селското стопанство, при благоприятни условия - 30 на сто от основния лихвен процент, 18 месеца гратисен период и две години и половина срок на изплащане. И сега сме в състояние да осигуряваме 50 на сто от лихвата, ако се договори кредит от земеделските производители за пролетната кампания и за есенната сеитба, която вече завърши за 1996 и 1997 г.
Държавен фонд "Земеделие" подпомага инвестициите в земеделието, вече казах.
Ние сме за либерализиране на цените. И по този начин от една страна ще се увеличат доходите на населението, а от друга страна ще се осигурят така нужните средства за възпроизводствения процес в селското стопанство.
Според мен това е и основният начин за осигуряване на средства за съживяване на производството. Разбира се, необходими са и задължително е необходимо държавата да осигурява преференции за осигуряване на геофонда, за поддържане на селекцията, за осигуряване на семепроизводната дейност, хибридните стопански и пр. Това според мен е задължение на държавата и тя трябва да осигурява тази инфраструктура, за да може да се гарантира едно високо ниво на агротехническа култура. И, естествено, на добиви от селскостопанското производство, които да гарантират повишаване на доходите на селскостопанските производители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Трендафилов.
Имате думата, госпожо Димова, да изкажете Вашето становище по отговора.
ЕЛКА ДИМОВА (ПГДЛ): Аз съм доволна от отговора Ви, господин министър. И като имам предвид извършеното от вашето министерство по поетите и отговорно изпълнени ангажименти по сеитбата, имам основание да смятам, че ще продължите да провеждане също така настойчива политика и за нарастване равнището на доходите на заетите в земеделието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Стоян Райчевски да развие своя актуален въпрос относно появата на шап в Бургаска област, към министър Трендафилов.


СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, но като гледам празната зала, малко се смущавам. Уважаеми господин министър, появата на шап в Бургаска област и по-конкретно в Елховско, разтревожи както стопаните от региона, така и производителите и консуматорите на месни и млечни продукти, наложи ограничение на търговията с животни и животинска продукция, което причини големи загуби на стопаните и на държавата. В изявление на министерството, след като вече бях задал въпроса, се подава успокояваща информация за преодоляване на опасността. Но дори и тези сведения са противоречиви. Помним как вашият предшественик твърдеше преди време, че зърнена криза в България няма и нямало да има. От вашето министерство пък се твърдеше доскоро, че са взети всички необходими мерки и че нямало да се допусне шапът да навлезе в България, а той, както виждаме, навлезе.
И моят конкретен въпрос към вас, господин министър, е какво е направено във връзка с появата на шап в Бургаска област и в Югоизточна България въобще и защо се твърдеше пред обществеността, че са взети всички мерки, за да не се допусне навлизането на болестта в България? Има ли отговорни институции за това и кои са те? Получиха се сигнали, че в млекоцентралата в Бургас е доставено мляко от огнището на шапа. Имаме ли основание за опасение и в това отношение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви, господин Райчевски.
Господин Трендафилов, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа, господин Райчевски! По повод запитването ви относно появата на шап по двукопитните животни ви давам следния отговор.
На 26 октомври 1996 г. в с. Малко Шарково, Бургаска област, отстоящо на 15 км от границата с Турция е установен шап по двукопитните животни. Епизоотичната обстановка в съседните страни от месец март досега е неблагоприятна по отношение на това заболяване. Шап бе установен в Турция, Гърция, Албания, Македония, остатъчна Югославия. Като се имат предвид многобройните възможности за бързото и лесно предаване на заболяването, не е чудно, че то проникна и у нас, въпреки взетите мерки. Има ли отговорни? Разбира се, че има отговорни - тези, които разрушиха загражденията и сега нашата граница е обект на преминаване от всички възможни диви и други животни. Многократно са улавяни двукопитни животни от съседните страни да пасат по задграничната бразда на наша територия, за което са изпращани спешни факсове до генералните директори на ветеринарно-медицинските служби в съседните страни. Ноти са отправяни и по дипломатически път за оттегляне на животните от двукилометровата гранична зона, но засега това се спазва единствено в Гърция.
Сложната епизоотична обстановка наложи да се изпращат ежеседмични прегледи на всички двукопитни животни в страната. Поради това проникването на заболяването бе установено навреме и локализирано в едно село. След установяване на заболяването в с. Малко Шарково бе издадена заповед N 1.100-1152 от 28.10.1996 г., в която се определиха всички мерки за ограничаване и ликвидиране на шапното огнище.
Първо, предприе се безкръвно унищожаване на болните и контактни животни: 89 говеда, 14 кози, 7 агнета и 46 прасета.
Второ, извършено е санитарно клане на останалите възприемчиви животни в селото.
Трето, наложен е строг контрол върху движението на животни и оборната карнтина на всички животни в съседните села от зона А - Болярово, Воден, Голямо Шарково, Мамарчево и Ружица. Под ветеринарно-медицински контрол се намира търговията и клането на двукопитни животни и продукти от тях.
Четвърто, извършват се редовни дезинфекции.
Пето, по въпроса за изкупуване на млякото ви уведомяваме, че от инспекторите на ДВСК - Бургас е спряно изкупуването на мляко от 28 октомври 1996 г., когато е излязла и заповедта на министерството, от с. Болярово, Мамарчево и Стефан Караджово. От с. Малко Шарково мляко за Бургас не е изкупувано.
Шесто, осигурени са финансови средства за покриване на щетите от епизоотията, включително и обезщетение на собствениците на животни по пазарни цени.
Седмо, България беше посетена от 3 октомври до 14 ноември 1996 г. от ветеринарни лекари и експерти на ВАО, Европейския съюз и Арбитражната лаборатория по шап на Европейския съюз. Групата експерти посети района на шапното огнище и застрашената зона и даде положително заключение за предприетите бързи, точни и надеждни мерки за локализиране и ликвидиране на заболяването.
В резултат от оценката на експертите за бърза и точна реакция на специализираните органи и правителството на Република България, Международното бюро за борба със заразните болести по животните със седалище Париж предостави на Националната ветеринарно-медицинска служба 8 хил. долара за осигуряване на диагностикуми за болестта шап. Очаква се и друга материална подкрепа от Европейския съюз.
В заключение, следва да се посочи, че всички мерки за локализиране и ликвидиране на заболяването от шап са в рамките на закона и се реализират при добро взаимодействие между органите на Националната ветеринарна служба, МВР, в това число и граничния отряд - Елхово и Общинската администрация от гр. Болярово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви, господин Трендафилов.
Господин Райчевски, имате думата да изразите вашето становище по отговора.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Аз благодаря на господин министъра за изчерпателния отговор. Все пак ясен и категоричен отговор за това, че няма никаква опасност не чух. Явно ние чухме за доста мерки, които са взети, дано те се спазват. Не съм доволен обаче от отговора за отговорността. Мисля, че малко несериозен е такъв отговор, че виновни за навлизането са онези, които са разрушили граничните заграждения, още малко ще стане правителството на СДС - това в рамките на шегата, защото често използвате тези прийоми. Знаете, че тези заграждения имаха съвсем друга функция и други предназначения. Не да пазят от болести, а да пазят българските граждани да не излизат. Но, да не се отклонявам. Благодаря ви.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (от място): Имаше конкретни заграждения за дивите животни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви, господин Райчевски.
Има думата народният представител Мариана Иванова Лукова да развие актуалния си въпрос относно отпускането от фонд "Земеделие" на субсидии за есенната сеитба. Заповядайте.
МАРИАНА ЛУКОВА (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! От фонд "Земеделие" на земеделските стопани, частните сдружения и кооперациите се отпуска субсидия в размер на 1000 лв. на декар. Тези средства, които за област Монтана са около 700 млн. лв., са отпуснати от фонда въз основа на сключените договорни заявки от месец август тази година. От 6 октомври 1996 г. Областната земеделска служба в гр. Монтана започна да разпределя средствата. Те не се изплащат по заявките, а по определен списък, в който са включени само така наречените известни Орсови кооперации.
Според шефа на Областната земеделска служба господин Кирил Занков, субсидията е била за дозасяване. Кооперациите обаче получават пари за засети площи, тъй като благоприятното време даде тази възможност.
Според официалната информация на местните агрошефове в област Монтана са засети повече от 70 на сто от площите. Сега обаче господин Занков твърди, че са засети едва 30 на сто. Според него финансирането на горепосочените кооперации е наложително, защото обработват повече земя. Частните стопани и сдружения, които са изпълнили договорните заявки, няма да получат нито лев от тази субсидия на фонд "Земеделие". Обяснението е, че щом са засели в срок, значи имат пари.
Въпросът ми към вас, господин Трендафилов, е как ще коментирате гореизложената ситуация в област Монтана и докога частните земеделски стопани и частните сдружения ще бъдат в неравноправно положение относно финансирането им от фонд "Земеделие"? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви, госпожо Лукова.
Имате думата, господин Трендафилов.

МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа, уважаема госпожо Лукова! Зададеният от Вас въпрос съдържа поредица неточности, а оттам и неверни съждения и изводи.
Държавен фонд "Земеделие" няма решение за отпускане на субсидии за есенната сеитба през 1996 г. Първоначалното решение на управителния съвет на фонд "Земеделие" бе за финансово подпомагане на производителите на пшеница, реколта 1997 г., с преференциален кредит чрез покриване на 50 на сто от действащия лихвения процент на Българска народна банка, които кредити производителите следваше да теглят от търговските банки. В хода на подготовката на документите за ползване на тази револвираща кредитна линия с решение на Българската народна банка, основният лихвен процент се увеличи на 300 на сто. Това осуети намеренията на производителите да ползват кредити при тези условия и реално сключените договори не са много - те са десетина. Това, както и фактът, че някои региони и отделни производители в цялата страна, засегнати от климатичните аномалии, не можаха да осигурят необходимите средства за засяване на предвидените площи, наложи да се търси и друго решение, което да им осигури тази възможност в оставащия подходящ агротехнически срок.
Успоредно с прилаганата преференциална кредитна линия за покриване на 50 на сто от действащия основен лихвен процент на 28 ноември 1996 г. управителният съвет на фонда прие нова форма на подпомагане на земеделските производители за изплащане при сключване на договор по 35 хиляди лева на всеки тон произведена и предадена на определен от Министерството на земеделието и хранителната промишленост търговец пшеница, реколта 1997 г. без заплащане при реколтирането при условие, че ще засеят след този момент 35 дка за всеки договорен тон.
Оттам и разсъждението Ви, че се предоставят по 1000 лева на декар, което е неточно. Това не е субсидия, а реализация на фючърсна сделка. С решението се цели да се засеят допълнителни площи с пшеница до размера на предварително разчетените. С други думи, стремежът е да се подпомогне дозасяването, като производителите търсят и други собствени резерви за покриване изцяло на разходите по сеитбата.
Не отговаря на истината твърдението Ви, че на област Монтана са отпуснати средства на база на така наречените от Вас договорни заявки от месец август и че разпределението на средства започва от 6 октомври 1996 г. Подготовката на договорите и превеждането на сумите започна след 1 ноември 1996 г. За същата област - най-пострадала от природните аномалии, са отпуснати не както Вие твърдите 700 млн. лева, а 130 млн. лева, 800 млн. лева са отпуснати общо за България. В такъв размер и по-малки суми в рамките на възможността на фонда са предоставени на всички области в зависимост от потребностите и нагласата на земеделските производители да засеят разчетените площи.
Не е достоверно и съждението във Вашия въпрос, че към датата на завеждането в парламента на питането Ви - 11 ноември 1996 г., както Вие казвате сега, областно управление "Земеделие и хранителна промишленост", Монтана изкуствено е занижило засетите площи на 30 процента. Към тази дата, подадена в Министерството на земеделието и хранителната промишленост информация, е за 1 млн. 125 хил. дка пшеница или 72,6 на сто спрямо прогнозните разчети.
Министерството на земеделието и хранителната промишленост и държавен фонд "Земеделие", респективно областното управление "Земеделие и хранителна промишленост", не делят производителите според формата на собственост или техния статут. Дали са частни производители, сдружения, арендатори или кооперации, за нас няма значение. Единственото изискване е те да са регистрирани по Закона за защита на земеделските производители, да имат опит и традиции в производството на пшеница, да обработват земя, да засеят договорените площи, да разполагат със собствена или наета техника, да имат подготвени или свободни, пригодни за бърза сеитба площи. Тези условия се проверяват преди сключването на договорите за избягване на евентуално нецелево използване на средствата. Те не се предоставят директно на производителя, а се привеждат на продавача на семена, горива, торове или извършителя на механизираните услуги срещу представени фактури.
Неоснователно е твърдението Ви за неравноправно положение между частните земеделски стопани и частните сдружения. Ще си послужа с пример именно от областта, която Вие цитирате - Монтана.
От сключените в областта 168 броя договори за 141 млн. лева, 131 договора са за 117 млн. лева с кооперации, сдружения и арендатори. Само с индивидуални производители и арендатори са сключени 37 договора за 24 млн. лева, тоест средно по 650 дка на индивидуален производител. Засетите до сключването на договорите площи от кооперации и сдружения са 85 процента, а индивидуалните производители - 15 процента. Според сключените договори за засяване на допълнителни площи, съответно е 83 към 17, тоест равнопоставено е напълно.
След отпускане на средства от фонда за сключени договори за 142 хил. дка допълнително, а са засети 306 хил. дка. Това още веднъж потвърждава, че средствата на Държавен фонд "Земеделие", отпуснати по фючърсната сделка, допринасят за засяване на площи с пшеница, предвидени в разчетите. По сключването на договорите се произнася 6-членна комисия, назначена със заповед на началника на областното управление, град Монтана. С друга заповед са изградени работни групи за проверка на засетите площи.
Мога да Ви уверя, уважаема госпожо, че така се процедира и в другите области.
Ръководството на министерството и ръководството на държавния фонд "Земеделие" прави всичко възможно да бъде реализирано решението на управителния съвет на фонда и да бъде постигната поставената цел - засяването на разчетените площи пшеница и ечемик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Трендафилов.
Госпожо Лукова, имате думата, за да изразите Вашето становище към отговора.
МАРИЯНА ЛУКОВА (СДС): Аз благодаря на господин министъра за изчерпателния отговор.
Ще Ви кажа, господин министър, че въпроса ми беше провокиран от един факс, който е получен тук от частно сдружение в село Сумел. Вие сигурно знаете. Аз ще Ви предоставя факса. Той е подписан от председателя на сдружението. Имам също и други факсове от областта, които са се получавали. Проблемът е същият.
Вие сте абсолютно прав, че преференциалните кредити, които се отпускат по фонд "Земеделие" и се дават на производителите, за да бъдат теглени от банките, трябва при една договореност да бъдат направени. Аз действително не знам дали сдруженията са си сключили тези договори. Ще си направя труда и ще се опитам да разбера това дали е станало, но много Ви моля, когато така ревностно се поставя въпросът, който смятам, че трябва да се разбере от всички - субсидирането или неправилното, както може би смятате, че се изразявам, но това са си все пак едни субсидии за засяване, които се дават, независимо дали ще са 35 хил. лева на декар, както Вие обявихте в началото, за 35 хиляди лева на тон - извинете - трябва това субсидиране да бъде в равноправно положение и за частните земеделски производители, и за кооперациите, и за стопаните. Затова Ви моля действително да бъде равноправно изпълнено.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Лукова.
Има думата народният представител Георги Димитров Георгиев, за да развие своето питане към министъра на земеделието относно приватизация на "Добруджански плод" ЕООД, град Тутракан.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
Със свое питане от 25 януари 1996 г. обърнах внимание на бившия министър на земеделието и хранителната промишленост, че при продажбата на "Добруджански плод" ЕООД, град Тутракан са допуснати някои нарушения според Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, а именно - не са уведомени всички кредитори на продаващите предприятия.
Въпреки това нарушение Министерството на промишлеността в лицето на господин министър Биков продава предприятието съгласно договори N 820 от 31 юли 1994 г. и N 124 от 10 януари 1995 г. За съжаление държавата дава, а не... (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Господин Али, моля за тишина! И без това - 7 човека сме останали в залата!
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: ... тъй като и до днешна дата - датата на написването на питането е 19 септември 1996 г. - фирмата-купувач не е заплатила задълженията си към държавата и кредиторите, основно - държавни кредитори.
С писмо N 170 от 8 март 1996 г. основният кредитор - държавна банка - поиска от Министерство на земеделието и хранителната промишленост да се извърши следприватизационен контрол на сделката.
В отговор на това Министерството на земеделието и хранителната промишленост с писмо N 17-00-45 от 15 май 1996 г. обещава, че в най-кратък срок на място ще се извърши проверка на изпълнението на клаузите на договора, основната от които е за заплащане на предприятието.
За съжаление, господин министър, и досега (имам предвид 19 септември 1996 г.) министерството не е изпълнило едно основно свое задължение - следприватизационен контрол. Според основния кредитор за дружеството има и други кандидати, които са готови да платят цената и да погасят задължението към банката. Имайки предвид, че тя е държавна, това ще допринесе за увеличаване на държавните приходи в тези тежки, сега особено тежки времена за страната.
Господин министър, воден от горното имам към Вас следните въпроси:
1. Кога ще изпълните договорните си задължения за следприватизационен контрол?
2. Защо досега, господин министър, повече от две години Министерство на земеделието и хранителната промишленост не е потърсило дължимите от купувача пари, които следва да се заплатят на държавата, респективно на Министерство на земеделието и хранителната промишленост и държавната банка?
Господин министър, в момента в страната предстои засилена приватизация - както касова, така и масова. Как Вие предвиждате да осъществявате своите конституционни задължения по управление и контрол на държавната собственост в приватизиращите се предприятия?
Господин министър, очаквам с нетърпение Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Господин Трендафилов, имате думата за отговор на питането.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа! Господин Георгиев, условията, при които е извършена приватизационната сделка на "Добруджански плод" ЕООД - Тутракан, и се осъществява следприватизационния контрол, са следните:
Първо, по условията на приватизационната сделка. Министърът на промишлеността в качеството си на орган по чл. 3, ал. 1, т. 1 от закона е прехвърлил правото на собственост върху 100% от капитала на "Добруджански плод" ЕООД - град Тутракан, на купувачите ЕТ "Детелина 90 - Червенко Асенов" - град Русе, и Петранка Панайотова като лице по чл. 5, ал. 2 от Закона за приватизацията и преобразуване на държавни и общински предприятия.
На основание разпореждане N 96 от 8 декември 1994 г. на Министерския съвет правомощията на едноличния собственик на капитала в държавните предприятия - еднолични търговски дружества от хранително-вкусовата промишленост, от 1 януари 1995 г. са възложени на министъра на земеделието и хранителната промишленост. Министерството на земеделието и хранителната промишленост в рамките на правомощията си за следприватизационен контрол положи усилия проблемът със задълженията на предприятието към Минералбанк да бъде решен. Отправени са писмени уведомления за задълженията на купувача, които са поети от него с приватизационните договори. Напомнена му е отговорността и последиците, визирани в чл. 87 от Закона за задълженията и договорите.
Министерството на хранителната промишленост констатира, че при подписването от министъра на промишлеността на договора за продажба на "Добруджански плод" ЕООД - град Тутракан, няма предвидени изрични клаузи, с които в максимална степен да са защитени държавните интереси. При тези обстоятелства развалянето на договора може да стане само по съдебен ред на основание чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.
Министерството на земеделието и хранителната промишленост счита, че конкретно в посочената сделка стриктно изпълнява правомощията си, свързани със следприватизационния контрол. Купувачът е представил писмен отчет за изпълнение на задълженията си, свързани с извършването на инвестиции в закупеното дружество. Комисия от служители на министерството посети на място предприятието и установи, че същото е провело успешна изкупвателна кампания за 1996 г., осигурило е работа на 88 човека и е изплатило изцяло изкупените от земеделските кооперации от региона и частни стопани 3400 тона различни плодове - основно кайсии, около 60 тона домати и други; предприятието е разширило производството си с нови асортименти и успешно изнася продукция за около 56 хил. щатски долара, от които 32 хил. - за Казахстан.
Освен изплащането на настоящите задължения към производителите, дружеството удовлетворява и старите свои задължения. Инвестиционният план се изпълнява от купувача. Купувачът е монтирал линия за затваряне на кутии и вакуум-изпарителна инсталация за концентрати. В ход са други преустройства и инвестиционни дейности, строеж на хладилни камери и други. Те обаче не могат да бъдат завършени, тъй като има отказ за съдебно решение за вписване на настъпилите промени в регистрацията на дружеството. Поради това купувачът не може да получи необходимите строителни разрешения и няма възможност да изготви правно валидни строителни книжа за предвиденото от него строителство.
Що се отнася до претенциите на Минералбанк, Министерството на земеделието и хранителната промишленост счита, че след като тя разполага с изпълнителен лист, на основание Решение N 65 от 23 декември 1994 г. по гражданско дело N 764 от 1994 г., с което се осъжда "Добруджански плод" ЕООД - град Тутракан, да заплати задълженията към банката, същата може съвсем естествено да удовлетвори вземането си по съответния ред. Във всички случаи буди недоумение фактът защо банката се обръща към министерството, а не към съдия изпълнител. Министерството не е орган на съдебно изпълнение и няма достатъчно основания да иска развалянето на приватизационния договор на предприятието, което произвежда, осигурява работа и извършва износ на продукция. Тъй като Минералбанк вече е под особен надзор, считам че квесторите на банката имат всички правомощия да предприемат необходимите действия за събиране на вземанията.
Второ, по плащането на сделката. МЗХ е потърсило парите, които купувачът дължи на държавата, и всички дължими главници по сделката са заплатени от него. Последното плащане е осъществено на 15 август 1996 г. с държавни облигации на стойност 951 хил. лева, с премия към номинала от 30 на сто съгласно ПМС N 263 от 1995 г.
Министерството в рамките на следприватизационния контрол предприема необходимите действия за събиране на договорните неустойки за забава на плащанията въпреки възраженията на купувача, че не той е виновен за забавата, а държавата, която не била извършила вписването на промяната на регистрацията на дружеството.
В заключение отговарям и на следващия въпрос. Министерството последователно и настойчиво осъществява своите правомощия, свързани с управлението и контрола на държавната собственост. В министерството тези функции са възложени и се изпълняват от управление "Държавна собственост и структурна реформа". Създаден е действуващ механизъм, за да се изпълняват правомощията, предвидени в Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията. В тази връзка в търговските дружества, в които има частна и държавна собственост, се назначават представители на министерството в общите събрания с правата и задълженията, регламентирани с Правилника за търговска дейност.
И в допълнение искам да Ви съобщя, господин Георгиев, че след приключване на 9-месечието получихме отчетите на фирмите и отново ще бъде изпратена група, която на място трябва да осъществи проверка на всичко онова, което е извършено през настоящата година в изпълнение на поетите задължения с протокола, подписан в Министерството на земеделието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Трендафилов.
Имате думата, господин Георгиев, ако желаете да поставите до два уточняващи въпроса.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин министър, първо да Ви благодаря за изчерпателния и точен отговор. Искам да изкажа едно мнение по повдигнатия въпрос и имам да Ви поставя един малък въпрос.
Първо, вярно е, че според закона основният кредитор, както Вие казахте, Минералбанк, има изпълнителен лист. Но въпреки че законът предписва тоя път на действие, аз съм убеден, че не той е най-правилният път, тъй като ако се изпълни тоя изпълнителен лист, банката трябва да разпродаде предприятието парче по парче. Аз мисля, че няма човек в залата, а и в страната, заинтересуван от тоя ред на изпълнение на съответната процедура.
Въпросът ми е такъв, аз и в питането го поставих: не можах да разбера към днешна дата, 15 ноември 1996 г., какво е състоянието на плащането на предприятието? Държавата получила ли е от клиента си парите и ако не - колко е получила и какво остава и как ще се развият нещата за в бъдеще? Пак казвам, че това е въпрос от жизнено важно значение за страната. Както сме свидетели днес, държавата, за съжаление, в това тежко положение продава предприятията и е длъжна да си събере парите, тъй като с тях всички знаем какви плащания предстоят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Господин Трендафилов, имате думата.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Досега са изплатени само главниците. Не са изплатени средствата по забавата и лихвите, които дължи купувачът. В същото време имаме спор с купувача по повод на старите дългове на предприятието, които той отказва да изплати. Следователно ние ще си търсим отговорността за това нещо.
Що се отнася до иска на банката, аз мисля, че не е пътят само разпродаване, но ако банката постави изпълнителния иск за изпълнение, ние бихме могли да направим събрание на кредиторите и да предприемем съответни мерки за оздравяване на предприятието и, естествено, за задоволяване исканията на банката. Не е само пътят на прякото разпродаване, но тъй като все пак ние 100% сме продали това предприятие, единствено по пътя на следприватизационния контрол имаме право да се месим в по-нататъшната му дейност.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Господин Георгиев, ще вземете ли отношение към отговора?
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (от място): Не, ние ще се уточним.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има думата народният представител Хасан Али да развие питането си относно вноските за фонд "Тютюн" към министъра на земеделието.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! В края на 1993 г. Народното събрание прие Закона за тютюна и тютюневите изделия и народните представители създадоха фонд "Тютюн" с основна задача защита на българските тютюнопроизводители. Съгласно Закона за държавен бюджет на Република България за 1995 г. Министерството на финансите следваше да внесе по сметката на фонд "Тютюн" 300 млн. лв. Изтече 1995 г., но Министерството на финансите не преведе нито една стотинка за фонд "Тютюн", нарушавайки Закона за държавен бюджет за 1995 г.
При приемането на Закона за държавен бюджет на Република България за 1996 г. уважаемите колеги народни представители подкрепиха моето писмено предложение вноските за фонд "Тютюн" в размер на 350 млн. лв. да бъдат дадени за пряко премиране на тютюнопроизводителите. Така у нас за пръв път нашите тютюнопроизводители получиха преки премии в размер на 14 лв. за килограм - толкова, колкото струваше през пролетта и един хляб "Добруджа".
Тютюнопроизводителите посрещнаха с радост тази скромна сума, тъй като изкупните цени на тютюна у нас продължават да изостават в сравнение с цените на материалите и услугите в тютюнопроизводството. Изкупните цени на тютюна продължават да изостават и по отношение на цените на стоките от първа необходимост. Само преди няколко години с парите от един килограм тютюн тютюнопроизводителите можеха да купуват по 22 хляба "Добруджа", сега могат да купят едва 2 - 3 хляба "Добруджа". Преди купуваха по 2,5 килограма краве сирене, сега купуват едва половин килограм сирене. И така нататък.
Следователно налага се, както в други страни с развито стопанство, да осигурим освен изкупни цени на тютюна и преки премии, както в Гърция например. Там тези преки премии достигат до 98 на сто от изкупните цени.
Народните представители приеха вече на първо четене поправките в Закона за тютюна и тютюневите изделия и аз вярвам, че тези поправки ще бъдат приети и на второ четене до края на този месец и законодателно ще осигурим преки премии. Главно условие обаче за осигуряване на преки премии за тютюна е във фонд "Тютюн" да има необходимите средства за тази цел.
Въпросът ми е: уважаеми господин министър, при приемане на Закона за държавен бюджет на Република България за 1996 г. депутатите гласуваха 350 млн. лв. вноски за фонд "Тютюн". Каква част от тези 350 млн. лв. са получени във фонд "Тютюн"? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата министър Трендафилов.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господи Али, преди да отговоря директно на въпроса Ви искам да кажа нещо по въпроса за цените на тютюна, за които Вие казахте тук и доразвихте въпроса си. А това е проблем, който се обсъжда много внимателно в управлението на фонд "Тютюн". Възложено е на експертна група, която трябва да разработи методика за определяне на цените и това трябва да стане в края на ноември, най-късно в началото на декември, за да знаят тютюнопроизводителите от зимата с какви цени и при какви условия ще работят по-нататък. Надявам се, че те ще бъдат съобразени с всички изисквания на съвременните пазарни условия, при които работим, и няма да бъдат ощетени тютюнопроизводителите.
По повод на питането Ви уведомявам следното. С Протокол N 24 от 14 март и Решение 3.3.2. на Управителния съвет на фонд "Тютюн" е прието за реално предаден тютюн 1, 2 и 3 класа да бъдат изплатени парични премии от 14 лева, както вие казахте, за килограм сух тютюн от реколта 1995 г. Във връзка със създалите се финансови затруднения в страната към момента предвидените вноски за фонд "Тютюн", съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1.9. на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. в размер на 350 млн. лв. не са преведени от Министерството на финансите. До 30 септември 1996 г. обаче ние във фонда имаме постъпили приходи общо 1 млрд. 221 млн. лв. и ще бъдем в състояние да посрещнем нуждите на тютюнопроизводителите. Това съвсем не значи, че трябва да се откажем от законовото положение средствата от бюджета да бъдат преведени на фонда.
Основните източници за формиране на тази сума са посочени в приходната сметка на фонд "Тютюн", която аз имам на разположение и мога да представя на уважаемия народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Али, имате ли допълнителни въпроси?
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин министър, в печата се появиха твърдения, че парите на Фонд "Тютюн" са били на влог в банка, която е включена в списъка на банките, поставени под особен надзор. Или с други думи, част от парите на фонд "Тютюн" в размер на 500 млн. лв. са блокирани.
Първият ми уточняващ въпрос е в коя банка държите парите на фонд "Тютюн"? Вярно ли е, че са блокирани 550-те милиона лева от парите на фонда?
Вторият ми уточняващ въпрос, господин министър, е за изкупните цени на тютюна реколта 1996 г. Съгласно чл. 18 от Правилника за приложение на Закона за тютюна и тютюневите изделия те се индексират в зависимост от ръста на инфлацията и конюнктурата на международния пазар. У нас обаче икономическите условия бързо се менят, знаете какво става и с курса на долара, и с ръста на инфлацията. Моят втори уточняващ въпрос е: "Уважаеми господин министър, имате ли намерение да предложите нова индексация на изкупните цени на тютюна? Само един пример за долара - при 200 лв. курс на долара сте направили предложението, сега курсът е вече някъде към 275 лв., а специалистите казват, че ще стане и 350 лв. за долар. Защото една трета от тютюна и две трети от цигарите у нас са предназначени за износ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Министър Трендафилов има думата.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Аз благодаря за допълнителния въпрос. Просто пропуснах, дължа това обяснение пред слушателите, всички средства на фонд "Тютюн" се намират в Българската народна банка, а при обслужването на производителите на тютюн сме ползвали търговските банки, защото не може да не се превежда чрез тях и ако трябва да се говори за блокирани пари, те са в рамките на 140 хил. лв. Те са в клонове на банки в различните райони, където са обслужвани плащанията по фонд "Тютюн".
Така че няма 500 млн. лв., всичките ни средства са защитени, нямаме никакви проблеми.
Що се отнася до индексацията, аз ви казах вече, възложено е на група, която да работи по нова индексация на цените и тя трябва да стане готова в началото на месец декември.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Али, Вашите заключителни думи?

ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо председател!
Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за изчерпателния отговор. Както и друг път съм изтъквал, отново Ви благодаря за това, че Вие не изчакахте министърът на финансите да ви превежда гласуваните от народните представители 350 млн. лева, а с наличните пари от фонд "Тютюн" изплатихте предвидените премии в размер на 14 лв. на килограм за реколта 1995 г. Но аз имам една молба към Вас.
Първо, да предложите на заседание на правителството Министерството на финансите още до края на този месец да преведе тези 350 млн. лв., тъй като грубата сметка показва, че 1 млрд. и 200 млн. стигат за премии само в размер толкова, колкото струват примерно 2-3 филийки хляб "Добруджа". Когато решим да дадем премиите, няма да са вече в размер, колкото струва един хляб "Добруджа". За да дадем например 50 лв. на килограм тютюн премии, господин министър, са необходими 2 млрд. и половина. Вие заявихте преди малко, че имате налични 1 млрд. и 220 млн. лева.
Втората ми молба е, в зависимост от новите условия да предложите - в това няма нищо лошо - нова индексация на изкупните цени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Следва питане от народния представител Атанас Железчев, относно обезщетяване на собствениците на земя в село Хан Аспарухово, община Стара Загора.
Имате думата, господин Железчев.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, с решение на Старозагорския районен съд е призната собствеността на земеделска земя на 20 жители на село Хан Аспарухово. Съдебните решения са влезли в сила след обнародването на плана за земеразделяне. Запитах служителката от Поземлената комисия - Стара Загора, която работи по документите за собственост на жителите на с. Хан Аспарухово, какво е направено за обезщетяване на собствениците на земеделска земя, и получих следния отговор.
"Поправят се малки технически грешки в плана за земеразделяне на селото. Планът е приет преди 2 години. Фирмата, която изработва, има нов, подновен договор за поддръжка на плана, но не се знае кога ще може да отстрани всички пропуски. Молба до общинския съвет за определяне на земите, които се предоставят за обезщетяване, не е подадена. Общинска земя в село Хан Аспарухово има и тя е дадена под аренда на кооперации "Единство", сдружение "Братство" и ферма "Станков"."
С оглед на тази информация, господин министър, моля да ми отговорите:
Първо, общинските съвети запознати ли са с Инструкцията за обезщетяване на собственици на земеделска земя и кой следва да следи за изпълнението на чл. 3, т. 2 и 3 от раздел втори? Имам предвид, изпратена ли е тази инструкция до общинските съвети?
Второ, има ли поставен срок, в който собствениците на земеделска земя трябва да бъдат обезщетени?
И последен въпрос, кой ще изплати загубите, които носят собствениците на земеделски земи, чакащи години, за да получат правото да ползват земята си, която им е възстановена по правилата на закона?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви, господин Железчев.
Има думата министър Трендафилов.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа! Уважаеми господин Железчев, във връзка с Вашето питане относно обезщетяване съгласно чл. 15 от Закона за собствеността и ползването на земеделскитe земи на собствениците на земя от село Хан Аспарухово - община Стара Загора, бе извършена проверка на място, която установи следното.
Планът за земеразделяне в село Хан Аспарухово е публикуван в "Държавен вестник" бр. 14 от 15 февруари 1994 г. и е влязъл в сила. Трасирането на парцелите е извършено въз основа на обявление в "Държавен вестник" бр. 22 от 22 март 1994 г. Междувременно, след м. април на същата, 1994, година, в поземлената комисия са постъпили съдебни решения за признато право на собственост върху земеделски земи общо за около 840 декара.
В съответствие с чл. 15, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи собствениците се обезщетяват по реда на чл. 10б, ал. 1 от закона със земи от държавния поземлен фонд, общински поземлен фонд или с инвестиционни бонове, по условията и реда на ｧ 6, ал. 3 на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Поземлената комисия е приложила закона, като е признала правото на собственост, като своевременно е издала решение за признато право на обезщетение и е уведомила правоимащите да посочат предпочитания начин на обезщетение. Досега желание с определен начин на обезщетяване от страна на собствениците в поземлената комисия не са постъпили.
В землището на село Хан Аспарухово няма свободен държавен поземлен фонд. Общинският поземлен фонд е от 104 дка мери и 20 дка ливади и признат от поземлената комисия и възстановен с плана за земеразделяне. Общинският поземлен фонд е недостатъчен и неподходящ за обезщетяване на собствениците.
След земеразделянето в землището на село Хан Аспарухово са останали по чл. 19 от закона за собствеността 1026 дка обработваеми земи, 623 дка мери и 2105 дка други необработваеми земи, с които въпросните обезщетения могат да се реализират. Това са непотърсени земи.
Съгласно чл. 25, ал. 3 от правилника за приложение на закона и чл. 2, ал. 5 от Инструкция N 7 от 8 март 1996 г. - въпросната инструкция на министерството, собствениците с влезли в сила съдебни решения се обезщетяват именно с тези земи, включени в общинския поземлен фонд по чл. 19 от закона.
Очевидно е, че вината за забавянето на обезщетението е както от страна на засегнатите граждани, които не са посочили начина на обезщетяване, въпреки поканата, така и на поземлената комисия, която не е уведомила общинския съвет. На практика обаче общинските съвети в много случаи забавят предоставянето на земите на собствениците, поради което носят определена вина, особено когато възможностите за обезщетение са предимно земи, стопанисвани от общината.
Министерството е внесло предложение за изменение на правилника за приложение на закона. В смисъл, при прилагане на съдебни решения да не се иска съгласие на общинския съвет за земите по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, тъй като практически техният произход е от непризната или незаявена земя.
Проверката установи също, че територията на земеделските земи в землището на село Хан Аспарухово е разпределена между кооперациите, както вие съобщавате - "Единство", сдружение "Братство" и фермата на Станков, на база възстановяване собствеността на гражданите от село Хан Аспарухово.
Вярно е, че в тези формирования са влезли и земите, предоставени на общината от съответния фонд по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Поради това е разпоредено на поземлената комисия, след получаване на избрания начин за обезщетение на собствениците, незабавно да възложи на фирмата извършване на техническите дейности по поддържането плановете за земеразделянето - да изпълни решенията на поземлената комисия за извършване на въпросните обезщетения.
Същевременно, заради неефективно изпълнение на служебните си задължения и неизпълнение указанията на министерството, председателят на Поземлената комисия в Стара Загора е уволнен. Предвид изложеното в обобщен план, мога да дам следните кратки отговори.
Първо, поземлените комисии са задължени да запознаят общинските съвети с Инструкция N 7 от 8 март на министерството за работата на органите по поземлената собственост за обезщетяване собствениците на земеделски земи. Главно управление "Земя и поземлена собственост" следи за изпълнение на инструкцията за всеки конкретен случай. Особено внимание се отделя за прилагане на съдебните решения, свързани с наличието на остатъчния фонд. В момента се извършва основна проверка на тези земи за установяване на точния им размер и местоположението им за всяко землище. Необходимо е изменение в Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, влязъл в сила.
Второ, срокът за обезщетяване и даване на компенсации на собствениците за забавянето нормативно не е уреден и практически зависи от влезлите в сила планове за земеразделянето. От друга страна, обезщетенията могат да се извършат и в други землища на общината. Не са редки случаите, когато в землището почти няма държавен общински поземлен фонд. Там, където има възможности и наличните земи са повече от необходимите за обезщетяване, е разпоредено да започне извършването на необходимите процедури. Очевидно, въпросът със сроковете е комплексен и зависи от всеки конкретен случай.
Трето, министерството среща големи трудности във връзка с обезщетяването както по съдебните решения, така и при останалите случаи, тъй като общинските съвети отказват да дадат необходимите площи. Едва със сегашното изменение на закона - за пропорционалното разпределение на общински и държавни земи, се очаква едно ускоряване и подобряване на работата по обезщетяването на собствениците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата господин Железчев.

АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, госпожо председател! Нямам уточняващи въпроси.
Обстоятелството, че е уволнен председателят на Общинската поземлена комисия в Стара Загора показва, че жалбите на тези хора са били основателни, но в информацията, която сте получили, има неточност, в смисъл, не е вярно, че хората не са поискали обезщетяване със земя. Аз ще поискам от тях да ми представят данни кога са подали молби за обезщетение, за да може да се установи този факт.
Но наистина въпросът за обезщетяването е въпрос, който интересува хората от цялата страна, защото масово са жалбите за това, че не си получават земята по силата на съдебни решения. Отново благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря и Ви моля да развиете и последното питане за деня към министър Трендафилов.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, в изпълнение на Закона за защита на земеделските производители и решение на Управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие" бяха сключени със земеделските производители договори, по силата на които фондът беше задължен да предостави на първия транш по 75 лв. на засят декар с пшеница и по 65 лв. за втория и третия транш, а производителите да предадат на фонда по 100 кг. пшеница по цена, определена от Министерския съвет.
По-късно беше издадена заповед, с която на производителите се предлагаше допълнение към договора за още 50 кг. пшеница. Хората бяха изнудвани чрез всевъзможни заплахи да подпишат допълнението. Сега земеделските производители отново са изнудвани от земеделските служби. Изпращат им се писма, с които им се отправят заплахи за принудително събиране на изплатените суми. Заедно с това от земеделските производители се искат семеконтролен документ от ГИАС, че семената са апробирани и признати за качествени, удостоверение от кмета, че са били засети договорените количества и сключен договор с мелниците за пшеницата, която ще се преработи на ишлеме.
Уважаеми господин министър, с оглед на изложеното, моля да ми отговорите на следните въпроси:
На какво основание Министерството на земеделието и хранителната промишленост изнудва земеделските производители да възстановят частично получените суми, след като то не изпълни задължението си да изплати средствата от втория и третия транш?
На какво основание се искат от земеделските производители горепосочените документи, след като такова задължение не е предвидено в договора?
Това се отнася не само за частните земеделски производители, арендатори, но и за земеделски кооперации. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Министър Трендафилов има думата.
МИНИСТЪР КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа издръжливи народни представители, господин Железчев! Първият поставен от Вас въпрос не касае дейността на Министерството на земеделието и хранителната промишленост. Договорите за субсидиране производството на пшеница се сключват между Държавен фонд "Земеделие" и земеделските производители в страната, но аз като председател на този фонд съм длъжен да отговоря.
През есента на 1995 г. са сключени 7072 договора за финансово подпомагане производството на пшеница реколта 1996 г. Във връзка с получените по-ниски добиви от очакваните, вследствие действалите през пролетта неблагоприятни климатични фактори, предимно в област Монтана, Ловеч, Русе, се направи възможното от Държавния фонд "Земеделие" за съставяне на протоколи от компетентни регионални комисии под ръководството на областните управления "Земеделие и хранителна промишленост" за оневиняване на земеделските производители, които не бяха застраховали пшеничните си посеви. С протоколите се целеше да се установи действителният размер на засегнатите площи и дали са останали декари за реколтиране. На базата на констативните протоколи договорните задължения на земеделските производители се редуцираха.
Оневиняването на земеделските производители по обективни причини се извърши на основание чл. 9, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за защита на земеделските производители "Държавен вестник", бр. 85 от 1995 г., съобразно предвидените възможности, а именно: при застрахованите посеви полученото застрахователно обезщетение се внася във фонда. При незастрахованите посеви, получената субсидия се възстановява на фонда изцяло или частично в зависимост от процента на унищожението. Ако са останали декари за реколтиране, върху тях именно се формира намаленото редуцирано задължение за предаване на пшеницата на определен търговец.
Действащата, съгласно Закона за защита на земеделските производители и Правилника за неговото приложение, законова база създава големи затруднения на държавен фонд "Земеделие" при разчитането по договорите с тези именно земеделски производители. Същите неправилно остават с убеждението, че след като се оневини по обективни, независещи от тях причини, и не са успели да произведат договорените количества пшеница, не следва изобщо да възстановят средствата на фонда нито да предават пшеница, независимо че съгласно протоколите в болшинството от случаите реколтата им не е изцяло засегната, а частично.
Единствено в правото на народните представители е да направят съответното изменение в Закона за защита на земеделските производители за ефективно оневиняване на производителите при наличие на обективни причини, които изменения ще бъдат отразени и в Правилника за прилагане на Закона за защита на земеделските производители и прилагане от ръководството на Държавен фонд "Земеделие".
Вие, уважаеми народни представители, сте записали в закона: "Те се оневиняват и възстановяват субсидията", тоест оневиняват се за непредадената пшеница, а възстановяват субсидията. Следователно такова изменение трябва да настъпи. Не изнудваме никой засега, протоколите стоят при нас.
В рамките на своята компетентност, регламентирана със Закона за защита на земеделския производител и с оглед да облекчим в някаква степен земеделските производители от най-засегнатите от климатичните фактори райони на страната, управителният съвет на фонда е предоставил алтернативни възможности за уреждане на договорните им задължения. Следствие на това решение за издължени количества по сключени договори се признават и:
1. Оставените собствени семена за посев по 25 кг. на декар, при условие, че са апробирани наистина, признати за качествени със съответния семеконтролен документ и представен протокол от регионалните земеделски служби, заверен от кмета, че действително декарите са засети.
2. Предадените количества за ишлеме по сключен договор с мелници и разпределение от областния управител за ползване на брашната от населението в региона.
Правото на избор и за начина на издължаване е предоставено на самите земеделски производители. Предоставянето на семеконтролен документ, както и протокол от засяването, не е предвидено в договора, но по този начин се гарантира все пак качеството на семената за реколта 1997 г. Не бихме си позволили просто каквито и да са семена, оставени за посев, да разрешаваме да се посеят. Те могат да направят замяна и по този начин да си уредят въпроса. Също така, че оставените семена за посев действително се ползват по предназначение.
Относно поставения въпрос за изпратените писма от фонда за събиране на дължимите суми при изпълнение на договорните задължения от земеделските производители следва да заявим, че при изпълнение на служебните си задължения Държавният фонд "Земеделие" прилага разпоредбите на закона и правилника. Неоснователно земеделски производители остават с впечатление, че ръководството му излишно бюрократизира и усложнява договорните отношения. Само при съответно изменение в законовата уредба от Народното събрание ще бъде възможно ефективно оневиняване напълно на земеделските производители при получени намалени добиви поради действали "случайни" събития или непреодолима сила по време на изпълнение на договорите.
Искам да добавя още нещо. Във Вашето изложение се засяга и въпросът за пуснатия по време на министър Шиваров анекс към Договора за субсидиране на производството на пшеница, с който се увеличава с 50 кг. на декар количеството пшеница за предаване на земеделските производители. Ръководството на Държавен фонд "Земеделие" и сегашното ръководство на Министерството на земеделието и хранителната промишленост наследиха тези решения и действат по договорите, които бяха приключили към момента на стартирането на фонда със собствен щат през месец май 1996 г. Независимо от това през месец юли 1996 г. е даван отговор и в Народното събрание за анексите и ние смятаме, че те няма да представляват проблем в бъдещото ни разчитане с производителите.

Ще ми позволите една малка корекция, господин Железчев. Не по 75, а по 140 лв. - първия транш, 140 лв. - втория транш и 70 лв. за третия транш. Тези средства са отпуснати в 80 на сто от случаите. Там, където не са отпуснати докрай, сме се разчели с хората в зависимост от субсидията, която сме предали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Железчев има думата.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Господин министър! Ще започна от последния въпрос, на който се спряхте - за анексите. За това, че хората са отказали да подпишат анексите, на тях после не са им предоставени сумите по останалите траншове. Следователно, фонд "Земеделие" е неизправна страна по този договор и фонд "Земеделие" няма основание да иска връщане на тези суми. Затова считам, че фонд "Земеделие" и специално областните и общинските земеделски служби трябва да са наясно, че по отношение на тези хора нямат основание да изпращат тези писма и нямат основание да предприемат действията, предвидени в Закона за събиране на държавните вземания.
По отношение на другата част от отговора - относно оневиняването, дори и да е записано в закона, че се оневиняват и връщат получените суми, аз мисля, че тази разпоредба не се отнася за онези хора, които са сключили договори и не са произвели необходимите количества поради природни условия и така нататък Те по силата на Закона за задълженията и договорите поради форсмажорни обстоятелства са освободени и нямат задължение да връщат получените суми.
А другата част на текста, която казва, че връщат сумите, това се касае, според моето разбиране, за онези договарящи се земеделски стопани, които наистина имат задължения да върнат тези суми поради неизпълнение от тяхна страна на договора.
Така че трябва да се направи разграничение или най-малкото да се поиска тълкуване на тази разпоредба, защото целта на законодателя е била да бъдат оневинени хората, но не и същите тези, които оневиняваме, да връщат сумите. Защото няма логика в едно такова тълкуване на закона.
Аз се надявам, че вие ще предприемете необходимите действия за изясняване на този въпрос и за прекратяване на тези действия, които считаме за незаконосъобразни спрямо онези хора, които не са получили сумите не по тяхна вина.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Искам специално да благодаря на министър Трендафилов, тъй като той близо четири часа днес участва в парламентарния контрол. Сигурно е крайно изтощен и затова трябва да се каже добра дума - на високо професионално равнище, при всеобщо одобрение, както усетих аз, от всички страни на залата. Мисля, че това е един пример за това как министрите с уважение и с професионализъм трябва да се отнасят към парламентарния контрол.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 15,10 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Атанас Железчев

СЕКРЕТАРИ:
Валери Стършелов
Митко Нитов