Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева
Секретари: Георги Георгиев и Иван Будимов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам следните изменения в дневния ред:
1. Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да даде гаранция на оторизираната от правителството на Съединените американски щати Стоково-кредитна корпорация за извършване на банковите операции и посрещане на задълженията по експортната кредитна програма Джи-Ес-Ем-102 за доставка на хлебна пшеница.
2. Продължение на Законопроекта за възлагане на държавни и общински поръчки.
По-нататък така, както е предвидено по нашия дневен ред.
За протокола искам да уточня какви са предложените ратификации:
1. Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол относно търговията с текстилни изделия между Европейската икономическа общност и Република България към Европейското споразумение.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Словения.
3. Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Кралство Испания за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
Моля да гласувате тези изменения в дневния ред.
От общо гласували 127 народни представители, за - 127, против и въздържали се - няма.
Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ДА ДАДЕ ГАРАНЦИЯ НА ОТОРИЗИРАНАТА ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ СТОКОВО-КРЕДИТНА КОРПОРАЦИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА БАНКОВИТЕ ОПЕРАЦИИ И ПОСРЕЩАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ПО ЕКСПОРТНАТА КРЕДИТНА ПРОГРАМА ДЖИ-ЕС-ЕМ-102 ЗА ДОСТАВКА НА ХЛЕБНА ПШЕНИЦА.
Давам думата на народния представител Кирил Желев - председател на Комисията по бюджет и финанси, да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Доклад по проекта за решение за даване на съгласие Министерски съвет да даде гаранция на оторизираната от правителството на Съединените американски щати Стоково-кредитна корпорация за извършване на банковите операции и посрещане на задълженията по експортната кредитна програма Джи-Ес-Ем-102 за доставка на хлебна пшеница, N 02.03-34 от 19 декември 1996 г.
Предложеният проект за решение за даване на съгласие Министерски съвет да даде гаранция на оторизираната от правителството на Съединените американски щати Стоково-кредитна корпорация за извършване на банковите операции и посрещане на задълженията по експортната кредитна програма Джи-Ес-Ем-102 за доставка на хлебна пшеница, произтича от факта, че в края на 1996 г. България е одобрена от правителството на Съединените американски щати за участие в експортно гарантирана програма на Департамента по земеделие на САЩ за финансовата 1997 г., за внос на пшеница по кредитна линия в размер на 35 млн. щатски долара. Участието в тази програма може да стане съответно при изявено желание от наша страна.
Предложението съдържа изискване от страна на правителството на Република България да бъде дадена държавна гаранция под формата на гаранционно писмо за 25 млн. щатски долара от предложените 35 млн. щатски долара.
Кредитът се предлага при обичайните за Програмата Джи-Ес-Ем-102 условия - изплащане в срок от 3 години, при лихва от 5 до 8 на сто, като първата вноска бъде направена 6 месеца след получаване на пшеницата.
Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България да даде съгласие Министерският съвет да гарантира чрез издаване на гаранционно писмо на оторизираната от правителството на Съединените американски щати Стоково-кредитна корпорация към Министерството на земеделието на САЩ извършването на банковите операции и посрещането на задълженията по експортната кредитна програма Джи-Ес-Ем-102 в общ размер до 25 млн. щатски долара за доставка на хлебна пшеница за финансовата 1997 г.
Решението на комисията е прието с 11 гласа "за". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Бончо Рашков да докладва становището на Комисията по земеделието и горите.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Комисията по земеделието и горите на свое заседание, проведено на 15 януари 1997 г., обсъди внесения от Министерския съвет проект за Решение за даване на съгласие Министерският съвет да даде гаранция на оторизираната от правителството на Съединените американски щати Стоково-кредитна корпорация за извършване на банковите операции и посрещане на задълженията по експортната кредитна програма Джи-Ес-Ем-102 за доставка на хлебна пшеница, внесен под N 02.03-34 на 19 декември 1996 г.
В хода на обсъждането народните представители отчетоха обективната обстановка, в която се намира страната ни по отношение на липсата на достатъчно хлебна и фуражна пшеница за потребление до новата реколта през 1997 г. Направените разчети показват, че наличната хлебна и фуражна пшеница ще стигне до края на януари, началото на м. февруари 1997 г.
България е одобрена от правителството на Съединените американски щати за участие в експортно гарантираната програма Джи-Ес-Ем-102 на Департамента по земеделие на Съединените американски щати през финансовата 1997 г. за внос на пшеница по кредитна линия в размер на 35 млн. щатски долара. Предложението съдържа изискването за 25 млн. от предложените 35 млн. щатски долара да бъде дадена държавна гаранция от страна на правителството на Република България.
След станалите разисквания, като се отчете потребността от допълнително количество зърно за изхранване на населението до новата реколта, предложените изгодни условия от американска страна и положителните страни на направеното предложение за участие на България в експортно-гарантираната програма Джи-Ес-Ем-102 на Департамента по земеделие на Съединените американски щати през финансовата 1997 г. и на основание чл. 74, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България да даде съгласие Министерският съвет да даде гаранция под формата на гаранционно писмо на Стоково-кредитната корпорация към Министерството на земеделието на САЩ в размер на 25 млн. щатски долара за доставка на хлебна пшеница.
Това становище бе гласувано с 14 гласа "за", "против" и "въздържали се" - нямаше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки по предложението? - Няма.
Ще прочета решението преди неговото гласуване:
"Р Е Ш Е Н И Е
за даване на съгласие Министерският съвет да даде
гаранция на оторизираната от правителството на
Съединените американски щати Стоково-кредитна
корпорация за извършване на банковите операции и
посрещане на задълженията по експортната кредитна
програма Джи-Ес-Ем-102 за доставка на хлебна пшеница
Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И :
Дава съгласие Министерският съвет да гарантира чрез издаване на гаранционно писмо на оторизираната от правителството на Съединените американски щати Стоково-кредитна корпорация извършването на банковите операции и посрещането на задълженията по експортната кредитна програма Джи-Ес-Ем-102 в общ размер до 25 млн. щатски долара за доставка на хлебна пшеница за финансовата 1997 г."
Моля да гласувате.
От общо гласували 129 народни представители, за - 129, против и въздържали се - няма.
Решението е прието.

Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА ДЪРЖАВНИ/ОБЩИНСКИ ПОРЪЧКИ.
Моля господин Никола Койчев да продължи докладването на законопроекта. Още го няма. Кой ще докладва законопроекта? Кой ще замести Никола Койчев? Господин Стефан Стоилов би ли продължил? Професор Стоилов, бихте ли поели този ангажимент?
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преминаваме към глава четвърта - материя, която е организирана в подзаглавие "Двустепенен конкурс". Тук са направени следните предложения:
На народния представител Емил Костадинов - глава четвърта да се замени с "Раздел IV", като отпаднат заглавията на раздели I, II и III.
Икономическата комисия предлага заглавието на глава четвърта да остане без изменение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Емил Костадинов оттегля ли предложението си? - Оттегля го. Продължавайте нататък, защото заглавието ще го гласуваме заедно с текста на чл. 37.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ:
"Раздел I
Общи положения
Допустимост
Чл. 37. Възложителят може да възложи изпълнението на държавната/общинската поръчка чрез провеждане на двустепенен конкурс в случай на:
1. голяма по обем и стойност, сложна и технически трудно изпълнима поръчка;
2. необходимост от последователно уточняване на техническите и технологичните условия в процеса на изпълнението на поръчката;
3. изискване за предоставяне на алтернативни решения за изпълнение на поръчката, свързани с т. 1 и 2."
По този текст няма направени предложения от народни представители. Икономическата комисия предлага в чл. 37 да отпаднат думите "държавната/общинската" като ненужни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други бележки? - Няма.
Моля да гласувате заглавието на главата и раздела заедно с текста на чл. 37 и предложението за отпадане на думите "държавата/общинската", както беше предложено от комисията.
От общо гласували 126 народни представители, за - 126, против и въздържали се - няма.
Член 37 е приет.
Благодаря на професор Стоилов.
Има думата господин Никола Койчев.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ:
"Раздел II
Подготовка и организация
Обявяване на двустепенен конкурс
Чл. 38. Ал. 1. Условията за обявяване на двустепенен конкурс са същите като при едностепенен конкурс. В обявлението се посочва изрично, че се провежда двустепенен конкурс.
Ал. 2. Освен изброените в чл. 7 условия, с изключение на изискването за представяне на гаранция, обявлението съдържа:
1. срока за подаване на офертите за първия етап на конкурса с продължителност най-малко 60 дни;
2. изисквания към предварителните оферти;
3. начина за оценяване на предварителните оферти;
4. срока за оценяване на предварителните оферти и обявяване на резултата;
5. предполагаемия период за провеждане на втория етап на конкурса.
Ал. 3. Освен условията за провеждане на конкурса, изброени в ал. 2, възложителят може да посочи и допълнителни условия съгласно чл. 9."
По чл. 38 предложения не са направени. Комисията предлага той да бъде гласуван във вида, приет на първо четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате текста така, както беше гласуван.
От общо гласували 124 народни представители, за - 123, против - няма, въздържал се - 1.
Член 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Уточняване на условията за първия етап на конкурса
Чл. 39. Ал. 1. За уточняване на условията, свързани с възлагането на държавната/общинската поръчка при двустепенен конкурс, възложителят може да покани за първоначални разговори участниците, заявили желание за участие в конкурса.
Ал. 2. Първоначалните разговори се провеждат до 25 дни преди изтичането за подаване на предварителните оферти, като възложителят предоставя на всички предварителни участници еднаква информация.
Ал. 3. Разговорите се провеждат заедно или поотделно с участниците и са поверителни за възложителя и съответния участник. Възложителят съставя протокол за резултатите от първоначалните разговори.
Ал. 4. В съответствие с резултатите от първоначалните разговори възложителят уточнява условията за провеждане на първия етап, включително чрез промяна в конкурсната документация.
Ал. 5. Уточнените условия на конкурса и тръжната документация се изпращат на предварителните участници, които са отговорили на неговата покана не по-късно от 30 дни преди изтичането на срока за подаване на офертите за първия етап."
По чл. 39 народният представител Емил Костадинов предлага в ал. 2 накрая да се добавят думите "в писмен вид". Комисията не счете за целесъобразно това предложение, но предлага в съответствие с приетото заглавие на законопроекта в ал. 1 да отпаднат думите "държавата/общинската". Така че ал. 1 придобива следната редакция:
"Ал. 1. За уточняване на условията, свързани с възлагането на поръчката при двустепенен конкурс, възложителят може да покани за първоначални разговори участниците, заявили желание за участие в конкурса."
Останалите алинеи остават без изменение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 39 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 127 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 3.
Член 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Предварителни оферти
Чл. 40. Ал. 1. Предварителните участници подготвят предварителна оферта въз основа на обявените условия или на конкурсната документация и я представят на възложителя в рамките на срока за подаване на оферти за първия етап.
Ал. 2. Предварителните оферти съдържат данни за качеството, сроковете и условията за изпълнение на поръчката, необходими за уточняване на условията за втория етап на конкурса, както и доказателства за удовлетворяване на квалификационните изисквания от страна на участниците."
По чл. 40 предложения не са правени. Комисията предлага той да бъде приет с докладваното съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 40 така, както беше прочетен.
От общо гласували 128 народни представители, за - 124, против - 1, въздържали се - 3.
Член 40 е приет.






ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Отваряне на предварителните оферти.
Чл. 41. При приемането на предварителните оферти и при тяхното отваряне и разглеждане се прилагат съответно разпоредбите на чл. 12, 24 и 25 с изключение на текстовете за оценяване на офертите."
Предложения не са правени.
Предлагам текстът да бъде приет с докладваното съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате чл. 41 така, както беше предложен.
От общо гласували 125 народни представители, за - 118, против - няма, въздържали се - 7.
Член 41 е приет.
Член 42.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Избор на участници за втория етап.
Чл. 42. Ал. 1. Ако след изключване на участниците, чиито оферти не удовлетворяват изискванията, посочени в чл. 16, са останали поне трима участници, възложителят определя условията за втория етап на конкурса и отразява нужните промени в конкурсната документация, като се съобразява с условията за първия етап, уточнени чрез първоначалните разговори и допълнени с други необходими условия, съгласно чл. 9.
Ал. 2. Възложителят поканва тримата участници по ал. 1 да подготвят и предложат оферти въз основа на уточнените условия за втория етап на конкурса и конкурсната документация за него.
Ал. 3. В 7-дневен срок от получаване на поканата всеки участник писмено потвърждава намерението си да продължи във втория етап на конкурса. При липса на такова потвърждение се смята, че съответният участник се отказва от по-нататъшно участие в конкурса."
По чл. 42 са направени предложения за редакционни промени от народните представители Емил Костадинов и Тошо Мухтанов.
Господин Костадинов предлага в ал. 1 думите "в чл. 16 са останали" да се заменят с "в чл. 16 за втория етап са останали".
По ал. 2 господин Костадинов предлага думите "тримата участници" да се заменят с "участниците".
Народният представител Тошо Мухтанов предлага текстът на чл. 42 да се редактира по-ясно.
На основата на тези предложения Икономическата комисия предлага следната редакция на чл. 42:
"Чл. 42. Ал. 1. Ако след изключване на участниците, чиито оферти не удовлетворяват изискванията, посочени в чл. 16, за втория етап са останали поне трима участници, възложителят определя условията за втория етап на конкурса и отразява нужните промени в конкурсната документация, като се съобразява с условията за първия етап, уточнени чрез първоначалните разговори и допълнени с другите необходими условия, съгласно чл. 9.
Ал. 2. Възложителят поканва участниците по ал. 1 да подготвят и предложат оферти въз основа на уточнените условия за втория етап на конкурса и конкурсната документация за него.
Ал. 3. В 7-дневен срок от получаване на поканата всеки участник писмено потвърждава намерението си да продължи във втория етап на конкурса. При липса на такова потвърждение се смята, че съответният участник се отказва от по-нататъшно участие в конкурса."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Бележките на народните представители Емил Костадинов и Тошо Мухтанов са взети предвид в окончателния текст, даден от комисията.
Моля да гласувате предложения текст от комисията.
От общо гласували 128 народни представители, за - 121, против - няма, въздържали се - 7.
Член 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Продължаване или прекратяване на конкурса през втория етап.
Чл. 43. Конкурсът продължава с втори етап, ако тримата участници потвърдят поканата на възложителя. Когато това условие не е изпълнено, възложителят прекратява конкурса и уведомява участниците за това."
Народният представител Тошо Мухтанов предлага по-ясна редакция на чл. 43.
Народният представител Емил Костадинов предлага вместо думата "тримата", да се запише "поне трима".
Икономическата комисия уважава предложенията на двамата народни представители и предлага чл. 43 в следната редакция:
"Чл. 43. Конкурсът продължава с втори етап, ако поне трима участници потвърдят поканата на възложителя. Когато това условие не е изпълнено, възложителят прекратява конкурса и уведомява участниците за това."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Взети са предвид бележките на народните представители Тошо Мухтанов и Емил Костадинов.
Предлагам да гласувате текста, предложен от комисията.
Моля да гласувате.
От общо гласували 127 народни представители, за - 118, против - 2, въздържали се - 7.
Член 43 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Раздел III.
Провеждане, оценка и класиране.
Чл. 44. При приемане и отваряне на офертите, при тяхното разглеждане, оценяване и класиране и при сключването на договора за възлагане на държавната (общинската) поръчка се прилагат разпоредбите на чл. 12, 24 и 25."
Предложения по чл. 44 не са правени.
В съответствие с приетото заглавие на закона Икономическата комисия предлага следната редакция на чл. 44:
"Чл. 44. При приемане и отваряне на офертите, при тяхното разглеждане, оценяване и класиране и при сключването на договора за възлагане на поръчката се прилагат разпоредбите на чл. 12, 24 и 25."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тук беше направена бележка, че при това отпадане на думата "държавната (общинската)" трябва да се членува думата "поръчка".
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Да, аз го прочетох "поръчката".
ГЛАС ОТ ЛЯВО: И на други места е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате текста на чл. 44 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 126 народни представители, за - 118, против - няма, въздържали се - 8.
Член 44 е приет.
Член 45.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Глава пета.
Търг."
Народният представител, в съответствие с направеното от него предложение да отпаднат вариантите за двустепенен конкурс и направените предложения за отпадане на раздела, прави предложение за преномериране на глава пета - да се замени с глава   четвърта.
Тъй като предложението на господин Костадинов не беше прието, не е необходимо преномериране. Така че "Глава пета. Търг" остава в приетия на първо четене вариант.
Това не е необходимо да се гласува, господин председател, тъй като е следствие от предни гласувания.
"Раздел I
Допустимост
Чл. 45. Ал. 1. Възлагането на държавни и общински поръчки чрез търг се допуска в случаи, когато характерът на поръчката позволява нейното изпълнение от широк кръг лица - изпълнители, и от най-съществено значение за възложителя е размерът на офертната цена.

Ал. 2. Търговете за възлагане на държавни и общински поръчки се извършват с тайно наддаване, което изрично се посочва в решението за провеждане на търга.
Ал. 3. Решението за провеждане на търг се взема от възложителя и с него се утвърждава тръжната документация.
Ал. 4. Решението за провеждане на търг съдържа:
1. наименование и описание на предмета на поръчката;
2. началната тръжна цена, за която се посочва, че е максимална и не може да бъде надхвърляна;
3. размера и вида на гаранцията;
4. цената, мястото и срока за получаване на тръжната документация;
5. мястото, деня и часа на търга;
6. други условия, поставени от възложителя по негова преценка."
По чл. 45 са направени две предложения от народния представител Емил Костадинов. Той предлага в ал. 1 думите "и от най-съществено значение за възложителя е размерът на офертната цена" да се заменят с "и размерът на офертната цена има определящо значение за възложителя".
Освен това народният представител Емил Костадинов предлага в ал. 4, т. 2 думите след "цена" да отпаднат, а в ал. 4 т. 6 да се измени така: "другите условия по преценка на възложителя". И продължава текстът.
Икономическата комисия приема само предложението в ал. 4, т. 2, след "цена" думите да отпаднат. Така че т. 2 на ал. 4 остава само в съкратения вариант - "началната тръжна цена".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Костадинов, оттегляте ли другите изисквания?
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да.
Моля да гласувате чл. 45 заедно със заглавието на главата и раздела така, както е предложено от комисията.
От общо гласували 128 народни представители, за - 124, против - 1, въздържали се - 3.
Член 45 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Член 45, раздел втори - "Подготовка и организация".
"Чл. 46. Ал. 1. Подготовката и организацията на търговете се извършва от възложителя.
Ал. 2. Решението по чл. 45, ал. 3 за провеждане на търга се обнародва в "Държавен вестник" и в два централни и един местен ежедневник."
По чл. 46 предложения не са правени и комисията предлага да бъде приет в докладваното съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 46.
От общо гласували 125 народни представители, за - 118, против - 1, въздържали се - 6.
Член 46 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Представяне и приемане на офертите.
Чл. 47. Ал. 1. Офертите за участие в търга в запечатан плик се представят на комисията по провеждане на търга лично от представителите на участниците в деня на търга след откриване на заседанието.
Ал. 2. Върху плика се отбелязват името на участника и наименованието на поръчката, за която се отнася.
Ал. 3. Офертата, поставена в плика, следва да отговаря на всички условия, поставени от възложителя в решението за провеждане на търга.
Ал. 4. Участниците представят и документ за закупени тръжни книжа и за внесена гаранция."
По чл. 47 няма предложения и предлагам той да бъде гласуван в прочетеното съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 47 така, както е представен от комисията.
От общо гласували 128 народни представители, за - 122, против - 1, въздържали се - 5.
Член 47 е приет.
Преди да преминем по-нататък, предлагам да бъде допуснат в залата Енцислав Харманджиев - заместник-министър на икономическото развитие, да присъствува при обсъждането и гласуването на законопроекта. Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 122 народни представители, за - 121, против - няма, въздържал се - 1.
Предложението се приема. Моля да поканите заместник-министъра да заповяда в залата.
Продължавайте, господин Койчев.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Провеждане, оценка и класиране.
Чл. 48. Ал. 1. Търгът се провежда от комисия, която се назначава и се обявява от възложителя в състав от 3 до 7 членове, включително председател и секретар на комисията. Възложителят определя възнагражденията на членовете и на резервните членове.
Ал. 2. В състава на комисията се включват представител на възложителя и най-малко един правоспособен юрист. В състава на комисията могат да се включат и квалифицирани експерти с опит в съответствие с характера на поръчката."
По чл. 48 няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 48, който е представен без изменения.
От общо гласували 123 народни представители, за - 118, против - 1, въздържали се - 4.
Член 48 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Чл. 49. Ал. 1. Комисията започва работа след получаване на всички оферти от присъствуващите участници.
Ал. 2. Когато на търга се яви само един участник, търг не се провежда. В този случай възложителят може да обяви нов търг не по-рано от 15 дни.
Ал. 3. В случай, че и на повторния търг се яви само един участник, той се обявява за спечелил търга, ако офертата му отговаря на тръжната документация и на условията, поставени от възложителя."
По чл. 49 също няма предложения и предлагам той да бъде гласуван в докладваното съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 49 така, както е представен.
От общо гласували 122 народни представители, за - 115, против - 1, въздържали се - 6.
Член 49 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Чл. 50. Ал. 1. За заседанието на комисията се съставя протокол, който се подписва от всички присъстващи.
Ал. 2. Комисията организира отваряне на офертите, като съобщава на присъстващите и отразява в протокола името на участника, подал съответната оферта.
Ал. 3. Когато комисията установи непълноти на офертата или несъответствия с условията на търга, тази оферта и съответният участник се отстраняват, като това се съобщава на отстранения участник и на присъстващите."
Народният представител Емил Костадинов предлага в края на ал. 1 да се добави думата "членове". Икономическата комисия приема предложението на народния представител и предлага в края на ал. 1 да се добави думата "членове", така че тя има следната редакция:
"Ал. 1. За заседанието на комисията се съставя протокол, който се подписва от всички присъстващи членове".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 50 така, както беше докладван.
От общо гласували 127 народни представители, за - 122, против - 1, въздържали се - 4.
Член 50 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Чл. 51, ал. 1. Оценяването на офертите се извършва въз основа на офертната цена и другите условия, посочени в решението за търга, като офертите се класират последователно във формата на списък. Списъкът с класирането на офертите е неразделна част от протокола за провеждане на търга.
Ал. 2. Класирането на офертите и спечелилият търга се обявяват от председателя на комисията пред присъстващите и търгът се закрива."
Народният представител Руси Статков предлага да се добави нова ал. 2 със следното съдържание:
"Ал. 2. При оценяване на офертата на местно лице, участник в търга, което отговаря на условията по чл. 21, ал. 3 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, офертната му цена се приема за най-ниска, в случай, че не надхвърля най-ниската офертна цена на друго местно лице с повече от 20 на сто".
Досегашната ал. 2 да стане ал. 3.
Икономическата комисия приема предложението на народния представител Руси Статков и предлага да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
"Ал. 2. При оценяване на офертата на местно лице, участник в търга, което отговаря на условията по чл. 21, ал. 3 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, офертната му цена се приема за най-ниска, в случай че не надхвърля най-ниската офертна цена на друго местно лице с повече от 20 на сто".
Досегашната ал. 2 става ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, предложението, което съм направил, е свързано с една вече последователна политика, която реализира нашето Народно събрание, свързана с инвалидите и конкретно за това в тази ситуация, в която се намираме, независимо от нея, те да бъдат защитени, да бъдат подпомогнати и това, което е най-важното, да бъдат пълноценни в стопанската дейност.
Аз искрено съжалявам, че когато на първо четене обсъждахме този въпрос, чух и други предложения по отношение именно на тази разпоредба от страна на колегите от опозицията, но виждам, че те не са направили това предложение, днес ги няма и в залата. Мисля, че текстът е най-добрият, който в момента може да се предложи, затова ви предлагам да подкрепите това предложение. Искам да използвам предоставената ми възможност все пак да кажа, че около Нова година ние изменихме и Закона за печалбата, така че правим един почти пълен цикъл от най-добри преференции за тази социална тежка група от нашия народ.
Призовавам ви всички да подкрепите предложението, което и комисията подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване текста на чл. 51 с допълнението с една алинея, предложено от народния представител Руси Статков.
Моля да гласувате.
От общо гласували 128 народни представители, за - 122, против - 2, въздържали се - 4.
Член 51 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Чл. 52. Договорът за възлагане на поръчката се сключва между спечелилия търга и възложителя в 30-дневен срок от датата на провеждането на търга. При отказ на спечелилия търга да сключи договор възложителят предлага договора на следващия класиран в списъка на протокола от заседанието на тръжната комисия или обявява нов търг, ако такъв липсва".
По чл. 52 не са правени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожа Миленкова има едно редакционно предложение.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Благодаря, господин председателю. Бих искала да направя само една редакционна поправка с оглед на олекотяване на текста.
Предлагам първото изречение на чл. 52 да бъде: "Договорът за възлагане на поръчката се сключва в 30-дневен срок от датата на провеждането на търга". Защото след това във второто изречение вече е ясно кои са страни по този договор, за да ги повтаряме във всяко едно изречение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения от комисията? - Няма. Приема се тази редакционна поправка на текста. Моля да гласувате съдържанието на чл. 52 с предложената редакционна поправка.
От общо гласували 126 народни представители, за - 121, против - 1, въздържали се - 4.
Член 52 е приет.
Глава шеста - "Пряко договаряне".
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: По глава шеста - "Пряко договаряне", в съответствие с направени промени по-напред в закона народният представител Емил Костадинов предлага да бъдат преномерирани главите шеста, седма, осма и девета. Това предложение отпада, тъй като не се гласува предложението на Емил Костадинов да отпадне разделът "Двустепенен конкурс", така че комисията предлага, а и това се налага от приети вече решения главите шеста, седма, осма и девета да не се преномерират.
"Раздел първи. Пряко договаряне с много участници.
Допустимост
Чл. 53. Сключването на договор за възлагане на държавна/общинска поръчка въз основа на писмена покана от възложителя до определени потенциални участници се допуска в следните случаи:
1. отстраняване на последиците от аварии, природни и стихийни бедствия;
2. поръчка, съдържаща специални условия и изисквания, чието изпълнение е във възможностите на ограничен брой лица - не повече от 7;
3. когато за съответната поръчка е бил обявен едностепенен или двустепенен конкурс, прекратен на основание чл. 36 или чл. 43;
4. когато публикуването на условията на конкурса би могло да накърни отбраната на сигурността и страната."
Народният представител Благой Димитров предлага в чл. 53 да отпаднат т. 2 и т. 4.
Икономическата комисия не уважи неговото предложение и само предлага в съответствие с приетото заглавие на закона в преамбюла на чл. 53 да отпаднат думите "държавна/общинска".
Така че текстът трябва да се приеме в следната редакция:
"Чл. 53. Сключването на договор за възлагане на поръчка въз основа на писмена покана от възложителя до определени потенциални участници се допуска в следните случаи:". Четирите точки нататък си остават без промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Заповядайте.
ДОБРОМИР ТОДОРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато обсъждахме чл. 5, споделих, че е допусната техническа грешка. Едно мое предложение, което се отнася за чл. 53, е записано към чл. 5 и то гласи следното: да се добави нова т. 5 със следния текст: "Когато срокът за изменение на поръчката е определен със закон или акт на Министерския съвет и този срок не допуска процедурите по глави три, четири и пет", т. е. имаме определен много кратък срок, не е възможно да се организират процедурите по конкурси или по търгове и тогава Министерският съвет със свой акт или пък със закон това нещо е предопределено.

Като пример мога да посоча примерно ситуация при провеждане на избори - когато се подготвят бюлетини или някои други организационни дейности, или при провеждане на референдуми, когато не е възможно да минат процедурите по предходните глави - три, четири и пет.
Аналогично предложение съм направил и за чл. 58, което е възприето от комисията. В чл. 53 не е възприето, предполагам поради техническата грешка.
В чл. 58 комисията е направила една редакционна поправка, като е пропуснала една част от текста - че този срок не допуска процедурите по чл. 58.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Тодоров, това ще го дискутираме процедурно по чл. 58.
ДОБРОМИР ТОДОРОВ: Господин председател, аз смятам, че за еднаквост на текстовете мога да отстъпя част от текста и да се спре до "Министерски съвет". Значи:
"Когато срокът за изпълнение на поръчката е определен със закон или с акт на Министерския съвет."
Текстът да спре дотук. Така е възприето и в чл. 58. Затова го казах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕНЦИСЛАВ ХАРМАН-ДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Като възложител считам, че е необходимо да се направи едно допълнение в т. 4 към чл. 53. Настоящият текст е, цитирам:
"4. Когато публикуването на условията на конкурса би могло да накърни отбраната и сигурността на страната."
Мисля, че е целесъобразно да добавим "или противоречи на запазването на държавната тайна". Благодаря.
Тоест, текстът да стане:
"4. Когато публикуването на условията на конкурса би могло да накърни отбраната и сигурността на страната или противоречи на запазването на държавната тайна."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Писмено предложение за това няма и няма процедура, по която да влезе. Съжалявам!
Господин Койчев, това, което каза господин Добромир Тодоров го намерих на стр. 6.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Действително, поради техническа грешка целесъобразното предложение на народния представител Добромир Тодоров не е включено и аз предлагам то да бъде включено като точка пета и да бъде прието.
Тук търся проблемът "държавна тайна" в по-рано приети текстове и дали тук допълнението на господин Харманджиев не дублира, тъй като в по-ранните...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: То влиза в сигурността.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Да.
Така че точка 4 да остане в тази редакция, а ние имаме на предни места условия на конкурси и процедури, които са свързани с опазване на държавната тайна.
Предлагаме чл. 53 да бъде с направената редакционна поправка - с отпадане на думата "държавна/общинска" в преамбюла и т. 5 със съдържание:
"5. Когато срокът за изпълнение на поръчката е определен със закон или акт на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Най-напред трябва да гласуваме предложението на Благой Димитров да отпаднат точки 2 и 4.
Господин Благой Димитров отсъства и не знаем дали оттегля своето предложение. Длъжни сме да го гласуваме.
Моля да гласувате предложението на господин Благой Димитров за отпаднат т. 2 и 4 от чл. 53.
От общо гласували 125 народни представители, за - 5, против - 67, въздържали се - 53.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 53 с петте точки така, както бяха формулирани от председателя на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Включително и глава шеста - "Пряко договаряне" - заглавие.
"Раздел първи - Пряко договаряне с много участници; Допустимост".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, с всички заглавия.
Моля да гласувате.
От общо гласували 124 народни представители, за - 123, против - няма, въздържал се - 1.
Член 53 е приет.
Член 54, раздел втори!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ:
"Раздел втори
Подготовка и организация на прякото договаряне с много участници
Покани

Чл. 54. Възложителят изпраща покани за представяне на оферти:
1. най-малко на трима участници при условията на чл. 53, т. 1, 3 и 4;
2. на всички участници в съответствие с чл. 53, т. 2."
По чл. 54 предложения за изменения не са правени и предлагам той да бъде гласуван в съдържанието, прието на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате раздел втори, чл. 54 така, както бяха предложени.
От общо гласували 126 народни представители, за - 125, против - няма, въздържал се - 1.
Член 54 е приет.
Член 55!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ:
"Определяне на условията
Чл. 55. При изпращане на покани за представяне на оферти възложителят е длъжен да определи еднакви условия за всички участници и да посочи критериите за оценяване на офертите."
По чл. 55 също не са постъпили предложения за промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 55 така, както е предложен. Няма никакви бележки.
От общо гласували 128 народни представители, за - 126, против - 1, въздържал се - 1.
Член 55 е приет.
Член 56!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ:
"Разглеждане, оценка и класиране
Чл. 56. Ал. 1. Разглеждането, оценяването и класирането на представените оферти се извършва при спазване на изискванията, посочени в чл. 12, 25, 26 и 28.
Ал. 2. Отклонения се допускат само по отношение на сроковете, когато възлагането на поръчката не търпи отлагане. Новите срокове, определени от възложителя, се съобщават писмено на участниците."
По чл. 56 не са правени предложения за промени и предлагам той да бъде гласуван в докладвания текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 56.
От общо гласували 125 народни представители, за - 123, против - 1, въздържал се - 1.
Член 56 е приет.
Член 57!


ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Сключване на договор
Чл. 57. Възложителят може да сключи договор за възлагане на поръчката само с участника, предложил най-добра оферта съгласно посочените в чл. 29 критерии за оценяване."
По чл. 57 също няма постъпили предложения за промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате чл. 57 така, както беше предложен.
От общо гласували 125 народни представители, за - 124, против - няма, въздържал се - 1.
Член 57 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ:
"Глава седма
Пряко договяране с един участник
Раздел I - Допустимост
Чл. 58. Сключване на договор за възлагане на държавна/общинска поръчка от възложителя чрез пряко договаряне се допуска в следните случаи:
1. извършване на спешна дейност за предотвратяване или за отстраняване на последиците от аварии и стихийни бедствия, когато съществува опасност за здравето и живота на хората, за имуществото или за възникване на щети в големи размери;
2. когато изпълнението на поръчката може да бъде осъществено само от едно определено лице;
3. при допълнителни или повтарящи се поръчки с оглед на стандартизационни изисквания или съвместимост, когато отделната поръчка не надхвърля 50 на сто от стойността на първоначалната поръчка и се възлага не по-късно от 12 месеца от изпълнението на основната поръчка;
4. ако възлагането на друго лице би довело до нарушаване на авторските права;
5. когато публикуването на условията на конкурса или търга би могло да застраши отбраната и сигурността на страната;
6. когато лице, спечелило конкурс или търг за архитектурен проект по предмета на държавна/общинска поръчка, се договори с възложителя за изработването на проектната документация."
По чл. 58 са постъпили предложения от трима народни представители.
Народният представител Благой Димитров предлага да отпаднат т. 2 и 5.
Народният представител Руси Статков предлага да се създаде нова т. 7 със следното съдържание:
"7. когато стоките и услугите, чието производство се възлага, са включени в списък, утвърден от Министерския съвет, съгласно чл. 22, т. 1 от Закона за защита, рехабилитация и социална защита на инвалидите".
Народният представител Добромир Тодоров предлага да се създадат нови т. 7 и 8 със следното съдържание:
"7. когато изпълнителят е определен със закон или акт на Министерския съвет".
"8. когато срокът за изпълнение на поръчката е определен със закон или акт на Министерския съвет и този срок не допуска процедурите по глави трета, четвърта и пета".
На основа на направените предложения при обсъждането Икономическата комисия предлага следната нова редакция и ново съдържание на чл. 58:
"Чл. 58. Сключване на договор за възлагане на държавна/общинска поръчка от възложителя чрез пряко договаряне се допуска в следните случаи:
1. извършване на спешна дейност за предотвратяване или за отстраняване на последиците от аварии и стихийни бедствия, когато съществува опасност за здравето и живота на хората, за имуществото или за възникване на щети в големи размери;
2. когато изпълнението на поръчката може да бъде осъществено само от едно определено лице;
3. при допълнителни или повтарящи се поръчки с оглед на стандартизационни изисквания или съвместимост, когато отделната поръчка не надхвърля 50 на сто от стойността на първоначалната поръчка и се възлага не по-късно от 12 месеца от изпълнението на основната поръчка;
4. ако възлагането на друго лице би довело до нарушаване на авторските права;
5. когато публикуването на условията на конкурса или търга би могло да застраши отбраната и сигурността на страната;
6. когато лице, спечелило конкурс или търг за архитектурен проект по предмета на държавата или общинската поръчка, се договори с възложителя за изработването на проектната документация;
7. когато стоките и услугите, чието производство се възлага, са включени в списък, утвърден от Министерския съвет, съгласно чл. 22, т. 1 от Закона за защита, рехабилитация и социална защита на инвалидите;
8. когато изпълнителят е определен със закон;
9. когато срокът за изпълнението на поръчката е определен със закон или акт на Министерския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Предложенията на народните представители Руси Статков и Добромир Тодоров са взети предвид. Желаете ли да ги обосновете? - Да, заповядайте, господин Тодоров.
ДОБРОМИР ТОДОРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Наистина предложението е възприето от комисията, като в едната точка е възприета само едната част, че изпълнителят е определен със закон, но е пропуснато "от Министерския съвет".
Съгласен съм с възприетата от комисията редакция по същността и по редакцията, така че не предлагам да бъдат гласувани отделно точките, а да бъдат гласувани така, както ги предлага комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Тодоров.
Народният представител Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението ми действително е взето предвид от комисията и е подкрепено от нея, но ставам, защото преди няколко разпоредби гласувахме една, която е свързана със Закона за защита на инвалидите и имаше няколко колебаещи се колеги. Може би аз пропуснах един сериозен аргумент, който трябва да го кажа сега, за да няма никакво колебание.
През последните години се сложи една много лоша практика - кооперациите на инвалидите получават поръчки от различни лица на неизгодни цени за изпълнение и по същество те са ограбвани. Така че с изпълнението и приемането на този член, на тази разпоредба, ние ще спрем една подобна практика, ще дадем, повтарям, отново възможност на инвалидите да имат по-друго усещане за собствените си възможности и да получават по-високо възнаграждение и доход за това, което вършат.
Така че моля ви, колеги, този път се надявам, че няма да има никакво колебание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки няма. Отсъствува народният представител Благой Димитров, който е направил следното предложение: в чл. 58 да отпаднат т. 2 и 5.
Моля да гласувате най-напред предложението за отпадане, предложено от народния представител Благой Димитров.
От общо гласували 125 народни представители, за - 13, против - 80, въздържали се - 32.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 58 с направените допълнения, които вземат предвид предложенията на народните представители Руси Статков и Добромир Тодоров.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Само едно уточнение, господин председател. В т. 7 е сбъркано наименованието на закона. Трябва да се редактира така: "Законът за защита, рехабилитация и социална итеграция на инвалидите", а не "социална защита".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате.
От общо гласували 124 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 4.
Член 58 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Чл. 59. В случаите по чл. 58 възложителят договаря условията на договора за възлагане на поръчката с оглед на най-доброто запазване на своите интереси."
По чл. 59 няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте чл. 59 така, както е представен!
От общо гласували 128 народни представители, за - 121, против - 1, въздържали се - 6.
Член 59 е приет.
Глава осма "Контрол и обжалване"!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Глава осма "Контрол и обжалване".
Икономическата комисия предлага промяна в заглавието - "Обжалване и контрол".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Гласуваме ново заглавие на глава осма - "Обжалване и контрол".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 127 народни представители, за - 123, против - 1, въздържали се - 3.
Предложението е прието. Главата се нарича "Обжалване и контрол".
"Органи и процедура" - чл. 60!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Органи и процедура"
"Чл. 60. Контролът по спазването на този закон се осъществява от Сметната палата и от органите на държавния финансов контрол."
Икономическата комисия предлага нова редакция на чл. 60:
"Чл. 60. Ал. 1. Участниците в конкурсите, търговете и прякото договаряне по този закон могат да подават жалби за неспазване на изискванията за провеждането им по реда на закона за административното производство.
Ал. 2. Жалбата се подава в 7-дневен срок от уведомяване на участниците за резултатите от провеждането на конкурса или прякото договаряне или от обявяване на класирането на офертите и спечелилия търга."
Предложението на Икономическата комисия се основава на направени предложения от отдел "Нормативни актове" и Съвета по законодателство към Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки? - Няма.
Моля, гласувайте текста на чл. 60 така, както е предложен от комисията - с две алинеи.
От общо гласували 124 народни представители, за - 121, против - 1, въздържали се - 2.
Член 60 е приет.
Член 61!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Чл. 61. Възражения на участниците в конкурса срещу изключването им в случаите по чл. 31, ал. 2, както и при други нарушения на установената процедура за участие в конкурса се правят незабавно, като възражението се отбелязва в протокола на комисията."
Икономическата комисия, пак на основа на професионални препоръки на Съвета по законодателство и отдел "Нормативни актове", предлага следната промяна на чл. 61.
"Чл. 61. Контролът по спазването на този закон се осъществява от Сметната палата и от органите на държавния финансов контрол."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля, гласувайте чл. 61 така, както е предложен от комисията!
От общо гласували 124 народни представители, за - 121, против - няма, въздържали се - 3.
Член 61 е приет.
Член 62!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Чл. 62. Не подлежат на обжалване:
1. решенията на възложителя за начина на възлагане на държавните и общинските поръчки;
2. решенията на възложителя за отхвърляне на всички оферти или за прекратяване на конкурса, ако това е предвидено в условията за провеждане на конкурса;
3. изискването на възложителя за предоставяне на гаранция;
4. решението на възложителя за избор на определени участници при двустепенния конкурс."
По чл. 62 не са правени предложения за промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има предложение чл. 62 и чл. 63 да отпаднат.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: А, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Така че и чл. 63 трябва да прочетете.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Заглавие: "Процедура"
"Чл. 63. Възраженията срещу нарушения на възложителя, свързани с процедурата и организацията на възлагането на държавните и общинските поръчки, се предявяват по реда на Закона за административното производство".
Икономическата комисия предлага чл. 62 и чл. 63 да отпаднат, като следващите членове се преномерират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията - чл. 62 и чл. 63 да отпаднат.
Естествено, следващите членове се преномерират.
От общо гласували 127 народни представители, за - 126, против - няма, въздържал се - 1.
Членове 62 и 63 отпаднаха.
Глава девета "Административно-наказателни разпоредби". Член 64!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: " Чл. 64. Ал. 1. За нарушения на този закон, които не представляват престъпление, се налагат глоби в размер до 0,5 на сто от цената на съответната поръчка, но не по-малко от 100 хил. лева. Глобата може да се налага в срок до 6 месеца от деня, в който нарушението е станало известно, но не по-късно от три години от извършването на самото нарушение.
Ал. 2. На лицата, които в указания срок не предоставят поисканите доказателства или точна информация или не се явят лично за обяснения, се налага глоба до 50 хил. лв.
Ал. 3. За неизпълнение на предписания на контролните органи се налага глоба до 200 хил. лв.
Ал. 4. Глобите по ал. 2 и ал. 3 се налагат не по-късно от два месеца от установяване неизпълнението на задължението. Такива санкции могат да бъдат налагани и повторно, но не по-късно от една година от изтичане на срока за изпълнение на предписанията."
По чл. 64 предложения са направени от народните представители Благой Димитров и Емил Костадинов.
Народния представител Благой Димитров предлага в ал. 1 да отпадне изразът "но не по-малко от 100 хил. лв.".
В ал. 2 същият народен представител предлага числото "50 хил. лв." да се замени с израза "0,2 от стойността на поръчката".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: 0,2 е много. 0,2 на сто сигурно иска да предложи той.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: 0,2 от стойността. Две десети от стойността.
Народният представител Емил Костадинов в ал. 2 предлага да се посочат изрично сроковете, чието неспазване води до налагане на предвидените в текста санкции.
В ал. 3 народният представител Благой Димитров предлага числото "200 000" да се замени с израза "0,2 от стойността на поръчките".
На основа на станалата дискусия Икономическата комисия предлага следната редакция на текста. Той става чл. 62.
"Чл. 62. Ал. 1. За нарушения на този закон, които не представляват престъпления, се налагат глоби в размер до 0,5 на сто от цената на съответната поръчка, но не по-малко от 20 минимални работни заплати. Глобата може да се налага в срок до 6 месеца от деня, в който нарушението е станало известно, но не по-късно от три години от извършването на самото нарушение.
Ал. 2. На лицата, които в указания срок не предоставят поисканите доказателства или точна информация, или не се явят лично за обяснения, се налага глоба до 10 минимални работни заплати.
Ал. 3. За неизпълнение на предписания на контролните органи се налага глоба до 40 минимални работни заплати.
Ал. 4. Глобите по ал. 2 и ал. 3 се налагат не по-късно от два месеца от установяване неизпълнението на задължението. Такива санкции могат да бъдат налагани и повторно, но не по-късно от една година от изтичането на срока за изпълнение на предписанията."

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Господин Костадинов е съгласен. Тъй като отсъства народният представител Благой Димитров, ще трябва да гласуваме неговите три предложения.
Първото предложение - в ал. 1 да отпадне изразът "но не по-малко от 100 хил. лв.". Моля да гласувате.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: То на практика е променено това нещо, макар че не в същия вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нищо, да го гласуваме, защото не знаем дали е съгласен с промяната. Моля да гласувате.
От общо гласували 127 народни представители, за - 8, против - 67, въздържали се - 52.
Предложението не се приема.
Второто предложение е в ал. 2 числото "50 хил." да се замени с израза "0,2 от стойността на поръчката".
Моля да гласувате.
От общо гласували 123 народни представители, за - 14, против - 52, въздържали се - 57.
Предложението не се приема.
Третото предложение на народния представител Благой Димитров е в ал. 3 числото "200 хил." да се замени с израза "0,2 от стойността на поръчката". Моля да гласувате.
От общо гласували 124 народни представители, за - 14, против - 60, въздържали се - 50.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 64 така, както беше предложен от комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Чл. 64 със сегашна номерация чл. 62.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, така. След това ще се измени номерацията, както решихме.
От общо гласували 126 народни представители, за - 120, против - 1, въздържали се - 5.
Член 64 е приет.
Член 65.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Чл. 65. Актовете за установяване на нарушения по този закон се съставят по реда на Закона за административните нарушения и наказания от компетентния орган по чл. 60, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите".
Икономическата комисия прави предложение, свързано с преномерацията на текстове в приетия закон - в чл. 65 думите "по чл. 60" се заменят с думите "по чл. 61".
Така че текстът става:
"Чл. 63. Актовете за установяване на нарушения по този закон се съставят по реда на Закона за административните нарушения и наказания от компетентния орган по чл. 61, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате този текст.
От общо гласували 126 народни представители, за - 119, против - 1, въздържали се - 6.
Текстът на новия член 63 е приет.
Минаваме към "Допълнителни разпоредби".
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ:
"Допълнителни разпоредби
ｧ 1. Размерът на сумите, посочени в този закон, подлежи на осъвременяване в съответствие с ръста на инфлацията, както и с други съществени промени в общите условия за възлагане на държавни/общински поръчки."
Икономическата комисия внесе стойности, които се променят динамично с ръста на инфлацията и поради това предлага ｧ 1 да отпадне, като следващите параграфи се преномерират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението ｧ 1 да отпадне и следващите параграфи да се преномерират.
От общо гласували 125 народни представители, за - 125, против и въздържали се - няма.
Параграф 1 отпада.
Новият параграф 1.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Параграф 2 сега става параграф 1:
"Когато възлагането на поръчката се осъществява чрез сключването на няколко самостоятелни договора, за стойност на поръчката се взема общата сума на договорите от един възложител, включително и дължимите комисионни, лихви и данъци, в рамките на една финансова година".
Икономическата комисия предлага да отпадне изразът "в рамките на една финансова година".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Моля да гласувате текста на новия ｧ 1 така, както е предложен от комисията, с отпадане на думите "в рамките на една финансова година" в края на параграфа.
От общо гласували 125 народни представители, за - 118, против - 2, въздържали се - 5.
Параграф 1 е приет.
Параграф 3, сега нов параграф 2.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Ал. 1. Всички действия на възложителя спрямо участниците в рамките на този закон следва да бъдат отразени в писмен вид.
Ал. 2. Решенията на възложителя, за които той е длъжен да уведоми съответните участници, следва да бъдат изпратени в препоръчано писмо с обратна разписка".
По предложения и приет текст предложения за промени няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате текста на новия параграф 2.
От общо гласували 122 народни представители, за - 118, против - 2, въздържали се - 2.
Текстът на параграф 2 е приет.
Параграф 4, сега параграф 3.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "По смисъла на този закон:
1. "Участник в конкурса за възлагане на държавна/общинска поръчка", наричан по-нататък "участник", означава местно или чуждестранно физическо или юридическо лице, което:
а/ получи и заплати конкурсната или тръжната документация или квалификационните изисквания;
б/ докаже своята квалификация в процеса на предварителния подбор;
в/ включено е в списъка на потенциалните участници за изпълнение на държавни/общински поръчки чрез пряко договаряне;
г/ предложи оферта съгласно условията на конкурса или търга;
д/ предложи оферта в съответствие с изискванията на възложителя при другите начини за възлагане на държавна и общинска поръчка, различна от конкурса.
2. "Предварителен участник в конкурс за възлагане на държавна и общинска поръчка", наричан "предварителен участник", означава местно или чуждестранно лице (лица), което:
а/ поиска тръжната документация или квалификационните изисквания;
б/ докаже своята квалификация в процеса на предварителния подбор;
в/ участва в преговори по време на първия етап от двустепенен конкурс;
г/ поканено е от възложителя да предложи оферта при пряко договаряне за възлагане на държавна и общинска поръчка;
д/ включено е в кръга на потенциалните участници в конкурс за изпълнение на държавна и общинска поръчка.

3. "Местно лице" означава юридическо лице със седалище или физическо лице с адресна регистрация на територията на Република България; като местни лица се третират и компаниите от Европейските общности, установени в Република България, съгласно разпоредбите на чл. 45 под формата на филиали или във формата, посочена в чл. 55 от Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности, от една страна, и Република България, от друга страна.
4. "Чуждестранно лице" означава юридическо лице със седалище или физическо лице с адресна регистрация извън територията на Република България.
5. "Оферта" означава предложение за сключване на договор с предоставяне на документите, посочени в условията за провеждане на конкурса, търга или в писмената покана за участие при пряко договаряне за възлагане на държавна и общинска поръчка.
6. "Офертна цена" означава цената за изпълнение на държавна и общинска поръчка, предложена на възложителя от участника в неговата оферта.
7. "Двустепенен конкурс" означава конкурс, при който възложителят:
а) чрез обявяване на условията за провеждане на първия етап на конкурса предлага на неизвестни предварителни участници да направят своите първоначални оферти;
б) при втория етап на конкурса предлага само на участниците, удовлетворили изискванията на първия етап, да направят оферти.
8. "Първоначална оферта" е начин на изпълнение на държавна и общинска поръчка с предоставяне на документите, посочени в условията за провеждане на първия етап на конкурса или в писмената покана за участие в конкурса. Проектодоговорът и офертната цена не са част от първоначалната оферта.
9. "Документация за възлагане на държавна и общинска поръчка" е комплект документи, съставен съгласно този закон и офертите на всички участници.
10. "Крупен строителен обект" е строителен обект, чиято стойност по държавната или общинската поръчка е най-малко 100 милиона лева."
По ｧ 4 предложения са направили народните представители Добромир Тодоров и Емил Костадинов.
Господин Тодоров предлага в ｧ 4 да се създаде нова точка 1 със следното съдържание:
"1. "Възложители" са ръководителите на съответните ведомства и организации по ал. 1 на чл. 2."
Останалите точки да се преномерират съответно.
Народният представител Емил Костадинов предлага в точка 8, последното изречение да се измени така: "По преценка на възложителя в нея могат да се включат и проектодоговор и предварителна офертна цена."
В точка 9 след думата "съставен" да се добави "от възложителя".
В точка 3 терминът "компаниите" да се замени с легален термин от българското търговско право.
Въз основа на направените предложения и препоръки на експерти от Европейската общност, Икономическата комисия предлага следната нова редакция и съдържание на ｧ 4. Той става ｧ 3:
"ｧ 3. По смисъла на този закон:
1. "Участник в конкурса за възлагане на държавна или общинска поръчка" означава местно или чуждестранно физическо или юридическо лице, което:
а) получи и заплати конкурсната или тръжната документация или квалификационните изисквания;
б) докаже своята квалификация в процеса на предварителния подбор;
в) предложи оферта.
2. "Предварителен участник в конкурс за възлагане на държавна и общинска поръчка", наричан "предварителен участник", означава местно или чуждестранно лице (лица), което:
а) получи и заплати конкурсната документация или квалификационните изисквания;
б) докаже своята квалификация в процеса на предварителния подбор;
в) предложи предварителна оферта.
3. "Местно лице" означава юридическо лице със седалище или физическо лице с адресна регистрация на територията на Република България. За местни лица се смятат и компаниите от Европейските общности, установени в Република България съгласно разпоредбите на чл. 45 и чл. 55 от Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности, от една страна, и Република България, от друга страна.
4. "Чуждестранно лице" означава юридическо лице със седалище или физическо лице с адресна регистрация извън територията на Република България.
5. "Оферта" означава предложение за сключване на договор с предоставяне на документите, посочени в условията за провеждане на конкурса, търга или в писмената покана за участие при пряко договаряне за възлагане на държавна и общинска поръчка.
6. "Офертна цена" означава цената за изпълнението на държавна и общинска поръчка, предложена на възложителя от участника в неговата оферта.
7. "Двустепенен конкурс" означава конкурс, при който възложителят:
а) чрез обявяване на условията за провеждане на първия етап на конкурса предлага на неизвестни предварителни участници да направят своите първоначални оферти;
б) при втория етап на конкурса предлага само на участниците, удовлетворили изискванията на първия етап, да направят оферти.
8. "Първоначална оферта" е начин на изпълнение на държавна и общинска поръчка с предоставяне на документите, посочени в условията за провеждане на първия етап на конкурса или в писмената покана за участие в конкурса. Проектодоговорът и офертната цена не са част от първоначалната оферта.
9. "Документация за възлагане на държавна и общинска поръчка" е комплект документи, съставен съгласно този закон и офертите на всички участници.
10. "Голям строителен обект" е строителен обект, чиято стойност по държавната или общинската поръчка е най-малко 100 милиона лева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли желаещи?
ИВАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз имам бележки по точка 3, където се визира: "Местно лице" означава юридическо лице със седалище, или физическо лице с адресна регистрация на територията на Република България. За местни лица се смятат и компаниите от Европейските общности..." Това за мен не е коректно. Трябва да се каже "компаниите от Европейския съюз, установени в Република България, съгласно разпоредбите на чл. 45 и чл. 55 от Европейското споразумение за асоцииране между Европейския съюз, от една страна, и Република България, от друга страна."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И на двете места "Европейските общности" да се замени с "Европейския съюз".
ИВАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Точно така.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ (встрани от микрофоните): Но когато цитираме Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности, там е записано точно така.
ИВАН ГАЙТАНДЖИЕВ: То е правено в период и години, когато имаше такава терминология, но трябва да бъде "Европейския съюз".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво ще каже вносителят?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕНЦЕСЛАВ ХАРМАНДЖИЕВ (от място): Съгласни сме с предложението за "Европейски съюз".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Гайтанджиев, за експертната бележка. "Европейските общности" се заменя с "Европейския съюз".
Моля да гласувате ｧ 3 с тази бележка, направена от народния представител Иван Гайтанджиев.
От общо гласували 127 народни представители, за - 114, против - 5, въздържали се - 8.
Параграф 3 е приет.
"Преходни и заключителни разпоредби". По старата номерация ｧ 5, сега ｧ 4.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "ｧ 4. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
По текста не са направени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате съдържанието на новия ｧ 4.
От общо гласували 121 народни представители, за - 121, против и въздържали се - няма.
Параграф 4 е приет.
Новият ｧ 5.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "ｧ 5. За неуредените от този закон въпроси относно глава пета "Търг" се прилагат съответните разпоредби на Наредбата за търговете, приета с Постановление N 105 на Министерския съвет от 1992 г. (обн., ДВ, бр. 50 от 1992 г.; изм., бр. 9 и бр. 30 от 1993 г.)."
Икономическата комисия предлага ｧ 6, сега ｧ 5 да отпадне, тъй като законът не може да се позовава на подзаконови актове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате отпадането на този параграф.
От общо гласували 121 народни представители, за - 114, против - 3, въздържали се - 4.
Параграф 5 отпада.
Преминаваме към ｧ 7, който ще стане ｧ 5.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "ｧ 5. За държавни/общински поръчки, чието изпълнение е започнало преди влизането в сила на този закон, се прилагат действащите в момента разпоредби."
Народният представител Емил Костадинов предлага след думата "момента" да се добави "на възлагането им".
Икономическата комисия предлага следната редакция на ｧ 5: "За държавни/общински поръчки, чието изпълнение е започнало преди влизането в сила на този закон, се прилагат действащите към момента на възлагането нормативни разпоредби."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате съдържанието на новия ｧ 5.
От общо гласували 123 народни представители, за - 118, против - 2, въздържали се - 3.
Съдържанието на ｧ 5 е прието.
Преминаваме към ｧ 6 - стария ｧ 8.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "ｧ 6. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет."
Народният представител Емил Костадинов предлага да се добави изразът "за което той издава наредба".
Икономическата комисия не смята това да бъде регламентирано в закона, затова предлага текстът да остане без изменение. Така че моля ｧ 6 да се гласува във вида: "Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Костадинов? - Не възразява.
Моля да гласувате съдържанието на ｧ 6 така, както е предложено от комисията.
От общо гласували 123 народни представители, за - 118, против - 2, въздържали се - 3.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Отложеният текст е по чл. 15. Нека колегата Златимир Орсов да предложи редакцията. Отлагането беше за редакционни поправки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предлагам ви нова редакция на чл. 15, ал. 1, която не променя смисъла на разпоредбата.
"Чл. 15. Ал. 1. Членовете на комисията не могат да бъдат лица, които са:
1. заинтересовани от изпълнението на държавната/общинската поръчка;
2. свързани лица по смисъла на Търговския закон с участници в конкурса или с членове на техните управителни и контролни органи;
3. участвали в подготовката на офертите."
Предлагам ал. 2 да остане в същата редакция, такава, каквато е на страница 14 на материала:
"Ал. 2. Всеки член на комисията представя на възложителя декларация за обстоятелствата по ал. 1 преди започване на работата по провеждане на конкурса."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате новото съдържание на чл. 15, така, както беше предложено.
От общо гласували 125 народни представители, за - 120, против - 2, въздържали се - 3.
С това чл. 15 е приет и приемането на целия закон е приключено. Благодаря. (Ръкопляскания)

Преминаваме към точка трета от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКАТА ТЕХНИКА, първо четене.
Давам думата на народния представител Бончо Рашков, председател на Комисията по земеделието и горите, да докладва становището на председателстваната от него комисия - първо четене на този законопроект.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Комисията по земеделието и горите на свое заседание, проведено на 15 януари 1997 година, обсъди Законопроекта за земеделската техника N 54-01-94, внесен от народните представители Христо Стоянов, Бончо Рашков, Калчо Чукаров и Христоз Христозов на 3 януари 1997 година.
Законопроектът за земеделската техника урежда обществените отношения при производството, вноса, разпространението и стопанисването на земеделската техника в условията на пазарното стопанство.
Участниците в обсъждането единодушно подчертаха, че с внасянето на този законопроект и неговото приемане се попълва една празнота в законодателството ни. Липсата на правно регулиране в тази област създава условия за безпорядък и хаос в снабдяването със земеделска техника и нейното стопанисване, което накърнява интересите на стопаните и обществото като цяло.
Със законопроекта се цели създаването на оптимални предпоставки, мотивиращи земеделските производители към използване предимно на техника с подходящи технико-икономически показатели, съобразени с нашите почвено-теренни условия, отговарящи на изискванията за безопасна и екологосъобразна работа и за правилното й стопанисване. Така ще бъдат защитени интересите на земеделските стопани, земеделието ще бъде въоръжено с надеждна и подходяща техника, даваща доброкачествена и ефективна работа.
Със законопроекта се предвижда задължително въвеждане на сервизно обслужване на техниката, осигуряване на необходимите резервни части и техническа документация, гарантиращи правилната експлоатация, обслужване и ремонт.
Направен е успешен опит да се регламентират редът и условията за изпитване на внасяната и произвеждана техника и даване на оценка от компетентни органи за пригодността и целесъобразността от използването й при нашите условия.
Комисията счита, че следва да се предвидят текстове, според които, ако се произвежда, внася и разпространява неподходяща техника по преценка на компетентните държавни органи, то производителите, вносителите и разпространителите да се санкционират по подходящ начин, примерно като не им се отпускат кредити от Държавен фонд "Земеделие", а на производителите, които са закупили подходяща, одобрена от компетентните органи техника, да се отпускат кредити от Държавен фонд "Земеделие" при преференциални условия.
Материята за стопанисването на земеделската техника и контролът за това са разработени по подходящ начин и в синхрон със съответните закони. Изведените принципи са приемливи.
Като пропуск може да се отчете, че законопроектът не предвижда система за отчетност на наличната земеделска техника и движението й. Този пропуск следва да се отстрани с оглед на това да се даде възможност на компетентните държавни органи да разполагат с обективна информация за количеството и разнообразието на земеделската техника за провеждане на адекватна държавна политика в това отношение.

След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
"Предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за земеделската техника N 54-01-94, внесен от народните представители Христо Стоянов, Бончо Рашков, Калчо Чукаров и Христоз Христозов на 3 януари 1997 г.
Това становище бе гласувано с 14 гласа "за", а "против" и "въздържали се" нямаше."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Моля господин Койчев, да представите становището на Икономическата комисия.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Проектозаконът за земеделската техника, внесен от народните представители Христо Стоянов, Бончо Рашков, Калчо Чукаров и Христоз Христозов беше разгледан на вчерашното редовно заседание на Икономическата комисия с участието на вносителите.
Народните представители подкрепят предложените в Законопроекта за земеделска техника нормативни разрешения и признават приоритетното му значение за развитието на земеделието в България.
Съществуващата към момента правна основа на уредените от законопроекта отношения е остаряла  и не отговаря на условията на пазарната икономика. От друга страна действуващата нормативна уредба има подзаконов характер. Представеният законопроект урежда в пълнота реда за производството, вноса, изпитването, използуването, ремонта, техническото обслужване, управлението и стопанисването на земеделската техника. Предлаганият режим е на законово равнище, което е предпоставка за стабилност и трайност на включените в него нормативни решения.
Икономическата комисия препоръчва подобряване на редакцията на законопроекта между първо и второ четене.
Комисията подкрепя по принцип представения Законопроект за земеделската техника и предлага да бъде приет на първо четене от Народното събрание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Откривам дискусията на първо четене.
Най-напред предимство имат вносителите. Давам думата на професор Христо Стоянов.
Моля останалите колеги, които желаят да се изкажат, да заяват, за да подготвим списък на ораторите за след почивката.
ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Искам да внеса някои допълнения. Предполагам, че всички колеги са получили материалите и са се запознали.
Искам да ви информирам, че над 60, може би 70 на сто по традиция от земеделското производство на България е било, и съм уверен, че и в бъдеще ще бъде, с експортно предназначение. Това означава, че за да бъдем с добра реализация, трябва да сме конкурентоспособни. А за да бъдем конкурентоспособни, това означава процесите, свързани с растениевъдната и животновъдната продукция да са високомеханизирани.
Досега съществуваха, не закон, а различни уредби и начини, с които се уреждаше отношението между производители, вносители, купувачи, експлоатиращи земеделската техника. Но с влизането на новата пазарна икономика в страната ни нещата вече влизат в противоречие и не са законово уредени.
В тази връзка предлагаме с колегите Рашков, Чукаров и Христозов този проектозакон, в който, както вече казах, искаме да уредим нещата, свързани с производство, вносители, купувачи, експлоатация, поддържане, в това число и съхранение на селскостопанската техника.
Към всичко това искам да добавя, че може би общото впечатление за земеделска техника, така, визуално пред човека се вижда трактора, комбайна и някоя друга машина, а едно нормално земеделско производство, каквото имахме и каквото ще имаме, е оборудвано и трябва да бъде оборудвано в порядъка от 700 вида машини. И с тези, които допълнително го обслужват - над 1000 вида машини. Така че това е една сложна система и тя се нуждае от ред, какъвто ред ние смятаме, че предлагаме с този законопроект.
Към това искам да използувам случая, за да благодаря, че по време на подготовката на закона взеха участие колеги-експерти от Министерството на земеделието и хранителната промишленост, специалисти от държавните изпитвателни центрове по трактори и земеделски машини в Пловдив и в Русе, на Института по икономика на селското стопанство, на Русенския университет "Ангел Кънчев" и не на последно място на научните работници от Научноизследователския институт по механизация и електрификация на селското стопанство в София.
Ще изразя общото мнение на колегите-вносители, че ще бъдем изключително доволни по време на подготовката на материала за второ четене да внесат техните препоръки и бележки, които ние с удоволствие ще приемем и ще намерим тяхното място, отражение за подобряване на предложения законопроект. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Имаме още няколко минути. Следващият оратор е господин Христоз Христозов. Но за да не ограничим времето за неговото изказване, ще дам почивка до 11,30 ч. След това ще продължи дискусията по първото четене.
Обявявам почивка до 11,30 ч. (Звъни)
След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължаваме работа. Има думата господин Драгомир Шопов от името на парламентарна група.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ПГДЛ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, разглеждаме един от важните закони - за земеделската техника. Както знаете, сред четиримата вносители фигурира и земеделецът от фракцията на Мозер Калчо Чукаров, който не е в залата. Като се има предвид, че целта на закона е да се осигури производство, внос и използване на технически изправна, ефективна земеделска техника, да се осигури ремонтът и правилното стопанисване на тази техника, контролът и т.н. - все изключително важни въпроси, аз искрено недоумявам как може един уж земеделец да отсъствува от пленарната зала! А той е и съвносител на този закон. Така ли, по този ли начин някои хора се грижат за земеделското производство, за опазването на здравето и живота на селските стопани?
Обръщам се от тази висока трибуна към всички тях: нека не вярват на лъжливи, на популистки и пропагандни приказки! С подобен акт, а това не за първи път става, Мозеровият съюз още веднъж показва колко е далече от въжделенията на хората, на селскостопанските работници, колко са загрижени само за собствените си интереси хората именно от тази фракция.
Струва ми се, че с подобни прояви все повече и повече намалява престижът на такава организация, ако е имала въобще някакъв престиж. И едва ли вече някой може да повярва на празни приказки, на уверения и на какви ли не истории, които се разиграват от тях тук, в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата господин Христоз Христозов, народен представител от Парламентарната група на демократичната левица, един от вносителите на законопроекта.
ХРИСТОЗ ХРИСТОЗОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! И в мотивите на вносителите, и в становището на Комисията по земеделието и горите конкретно и точно обосновано е изложена необходимостта от приемането на Закона за земеделската техника. Някои, които стоят малко по-далече от земеделието и особено от множеството проблеми, които го разтърсват през последните седем години, може би считат, че това не е законът, който ще реши проблемите на икономиката ни. Но той е законът, който в най-голяма степен ще помогне на земеделието ни да се превърне пак в отрасъл с висококомплексна механизация. И това ще стане благодарение на насищането с високопроизводителни и надеждни трактори и селскостопански машини. Само тогава земеделското ни производство ще бъде високопроизводително и стабилно рентабилно.
Кое налага да имаме Закон за земеделската техника? - На първо място фактът, че през последните години по много причини и най-вече с приетия сбъркан Закон за собствеността и ползването на земеделските земи беше извършен погром върху машинотракторния парк и сега разполагаме с морално и физически остарели машини и съоръжения, които задоволяват едва 55 % от нашите потребности.
На второ място, през тези години се намериха производители и вносители на най-разнообразна, но и не най-подходяща за нашите условия техника, без гаранционен срок, без сервиз и без задължението за осигуряване на необходимите резервни части за техническо поддържане при производствената експлоатация и при извършването на разширените технически прегледи и ремонт. Наред с това се конструират, в кавички, от бракувани машини се създават такива самодвижещи се установки, които не отговарят на никакви технически, екологически и в безопасно отношение изисквания. Управляват се от всеки друг, но не и от тези, които имат познания и нужна квалификация за това, създават хаос по пътищата.
На трето място, пред пълно ликвидиране е родното ни селскостопанско машиностроене. Ще разчитаме ли на него, или ще отиваме само на заробващ внос, където цена, сервиз, резервни части е известно на каква стойност са?
Какво ни гарантира проектът за Закон за земеделската техника, ако бъде приет той? Това означава, че само за няколко години ще се сложи ред в страната ни и тя ще разполага с най-рационален и унифициран машинотракторен парк. А това гарантира надеждност при производствената и техническата експлоатация, гарантира сервиз и резервни части, по-добра квалификация на изпълнителните и инженерни кадри. В чл. 1 с неговите две алинеи са определени точно целите на закона, условията и редът за производство, внос, изпитване, разпространяване, използване, ремонт, техническо поддържане и стопанисване на земеделската техника, контролът върху тази дейност, а тази техника да бъде обезопасена, технически изправна, ефективна и отговаряща на зоотехнически и екологически изисквания. Това е основата, върху която е разработен проектът за закон.
За да се избегне всичко онова, което посочих в началото на изложението си, в глава втора на проекта са определени точно правата и особено задълженията на производители, вносители и разпространители, сервиз, резервни части, обучение, спазване на българските стандарти. А в чл. 5, ал. 1, което е много важно, е записано, че Министерството на земеделието и хранителната промишленост разрешава производство, внос и разпространение на земеделска техника. Това е условието, което гарантира наистина един балансиран машинотракторен парк, но при една последователна държавна политика на това ведомство. Отделя се място и за една почти забравена у нас задължителна процедура - изпитването на новата техника и при доказани параметри и показатели да последва внедряването й.

Тук може би трябва да допълним, че в закона има пропуск. Ние трябва да отделим достатъчно внимание и на научноизследователската дейност, на всички онези институции, които се занимават със създаването на нови типове и модели машини.
Определят се задълженията на собствениците на техника: поддържане в техническа изправност, съхраняване съгласно българския държавен стандарт, право за определени обучения.
Текстовете в чл. 14 и чл. 15 определят контрола в неговата цялост и са конкретни и много точни.
Иска ми се в този закон да намерят място текстове, които да стимулират нашето селскостопанско машиностроене. Защото много добре знам какво означава да се работи с родни машини, а те не са по-лоши от останалите. Има механизми за това и между двете четения на закона трябва да ги допълним.
Аз ще гласувам за приемането на този проект за закон, защото той е технически точен и строг. Предлагам ви да направите и вие същото. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Следващият оратор е Тодор Пандов. Има думата.
ТОДОР ПАНДОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Напълно подкрепям необходимостта от приемането на този закон и становището на комисията. Вярно е, че Законът за земеделската техника по същество урежда в известна степен специфичен и конкретен въпрос, поради което може да се смята за един от частните закони, свързани със земеделието. Но вярно е и другото - че той се отнася за един от основните интензивни фактори за развитието на едно съвременно и модерно земеделие. И в това отношение опитът, който се прави в закона и в голяма степен този опит вече е реализиран, да се регулира от страна не само на търговията, а по-нататък и организацията на поддръжката, използването и най-важното - при бъдещото възстановяване и развитие на селскостопанската техника да се създадат условия за спазване на два основни принципа: универсалност и унифициране от гледна точка и на поддържането, за да може с възможно най-малко средства ние да постигнем най-висок ефект. Аз смятам, че този закон отговаря на тези изисквания.
Имал съм възможност да се запозная и с другите предварителни варианти на закона и това, което днес се поднася, е един от най-сполучливите варианти, въпреки че и в този вариант има някои празноти, непълноти. Аз мисля, че между първо и второ четене ние трябва да ги внесем, за да може реално и точно да постигнем целта на онова, което е поставено.
Аз не искам да се спирам на отделни редакционни бележки в закона, свързани още с чл. 1, където има известни повторения, защото използване и стопанисване е едно и също, в ал. 2, където става дума не само за изисквания от агротехнически или екологически характер, но преди всичко и ергономически характер, тъй като новата техника трябва да отговаря и на изискванията за здравето. Ние знаем, че най-много професионални заболявания бяха допуснати именно в това направление.
Аз няма да говоря и от гледна точка на изискванията при сегашната енергийна криза за техника, на която енергоемкостта да бъде минимална. И много други още неща.
Но смятам, че два основни раздела в този закон допълнително трябва да бъдат засегнати. Господин Христозов постави някои от тях.
Първо, още един път трябва да помислим по въпроса за родното производство и дали не трябва да има раздел, защото действително България беше тази от страните, която за съжаление не само не успя да развие, а в един начален етап, когато беше развила в голяма степен родното селскостопанско машиностроене, след това по различни други съображения и причини почти го ликвидира. И ако погледнем една Сърбия, или една Румъния, ние ще видим, че те са много по-напред в това направление. А ние имаме ресурси и възможности и безспорно нашето родно производство трябва да го стимулираме, трябва да го развием. Но това не означава, че то не трябва да бъде конкурентоспособно. И това е един от големите проблеми, който трябва да решаваме.
На второ място стои проблемът и може би в отделен раздел на този закон трябва да се засегне - за преференциалните условия, които трябва да се създадат от гледна точка и на родното, и на вносното производство с оглед бързото решаване на възстановяването на машинотракторния парк и въобще на необходимите и двигателни, и работни машини. Казвам това не случайно. Вярно е, че в по-глобалния Закон за защита на земеделския производител има залегнали в това направление определени преференции, особено в областта на инвестирането на селскостопанска техника, но аз мисля, че те не са достатъчни, за да можем да създадем благоприятни икономически условия на всички категории земеделски производители да направят съответно своите инвестиции и да намерят начини от гледна точка не само на снабдяването, а и ефективното използване.
Не искам да се спирам, между първо и второ четене ще направя някои конкретни бележки в самите текстове на другите членове, защото все пак стремежът трябва да бъде, от една страна, създаване на възможности и условия за доставката и ефективното използване, в това число и организиране на използването на техниката, но има някои постановки в закона, свързани с резервните части, със складовете, с изискванията, с обучението на кадрите, които трябва да се прецизират. Защото знаем, че колкото повече са унифицирани, колкото по-добре са организирани резервните части, а не всеки да поддържа по малко, което по същество е едно замразяване на оборотни средства, на резервни части, няма да бъде ефективно.
Не искам да се спирам също така и на въпросите, свързани с регламентацията на вноса и митническите и други ограничения и съответно облекчения, които трябва да бъдат направени, но в заключение искам да ви призова всички ние да приемем този закон. И нека направим всичко възможно до второто четене да внесем съответните рационални и необходими предложения за неговото подобряване, за да можем да приемем един крайно необходим и в същото време създаващ условия чрез икономически лостове и инструменти държавата да провежда своята политика в тази област. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Господин Златимир Орсов има думата.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Законът за земеделската техника е един добър пример за разбирателството и съгласието между представителите на различните парламентарни групи в този парламент. Всички народни представители са видели, че сред вносителите фигурират не само депутати от Парламентарната група на демократичната левица, но и от Парламентарната група на Българския бизнесблок и от Парламентарната група на Народния съюз. Може наистина само да се съжалява, че един от вносителите, народният представител Калчо Чукаров, не присъства днес на разглеждането на законопроекта, чийто автор е.
Законът за земеделската техника е част от законодателната програма на Парламентарната група на демократичната левица за осъществяване на реформата в земеделието и за осигуряването й чрез необходимите закони. Аз ще припомня, че в изпълнение на тази програма бяха приети Законът за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Законът за защита на земеделските производители, Законът за опазване на земеделските земи, Законът за новите сортове растения и породи животни, Законът за арендата в земеделието и на първо четене два законопроекта за търговията със зърното. От тези седем законопроекта шест са приети без каквито и да било особени конфликти нито в постоянните комисии на Народното събрание, нито в пленарната зала.
Сега ние приемаме Закона за земеделската техника, а в близко бъдеще предстои приемането и на законите за изменение и допълнение на Закона за виното и на Закона за ветеринарното дело, ангажименти, които ние имаме и въз основа на нашето споразумение за асоцииране с Европейския съюз.
Всичко това показва, че в областта на законодателството земеделието действително е приоритет в политиката на демократичната левица и тя неотклонно се придържа към него.

Аз подкрепям становището на Комисията по земеделието и горите относно необходимостта от приемането на този закон, както и отбелязаните в него слабости и пропуски на закона, а така също и предложенията, които говорилите преди мен колеги народни представители направиха за допълването и подобряването на този законопроект.
От своя страна ще направя няколко предложения между първо и второ четене така, както изисква нашият правилник, с желанието този законопроект наистина да стане добър и да допринесе във възможно най-голяма степен за механизирането на българското земеделие, тъй като само механизирано и едро то може да бъде конкурентоспособно и България да разчита на валутни приходи от реализацията на неговата продукция на международните пазари. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата госпожа Първолета Иванова.
ПЪРВОЛЕТА ИВАНОВА (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес ние разглеждаме един закон, който според нас, народните представители от Политически клуб "Екогласност", е закон, пряко свързан с хляба на нашия народ. Закон, който е свързан с изхранването на нашия народ. Защото при новите пазарни условия, в които се намираме, до този момент обществените отношения по отношение на производството, вноса, разпространението и стопанисването на земеделската техника, както казах, при новите условия не бяха уредени. Те създадоха много трудности на нашите земеделски производители.
В моя избирателен район има повече от 60 села. При срещите ми с избирателите те многократно изтъкваха и споделяха с мен своите тревоги от липсата на закон в тази насока. Много от тях станаха обект на измама по отношение на техника, която не отговаря на техническите изисквания, която не отговаря на нашите условия. Много от тях закупиха такава техника, която се оказа неизползваема в нашите условия.
Другата тревога, която споделяха с мен те, беше това, че напоследък по тая причина се завиши броят на трудовите злополуки, поради използването на нерегламентирана, нелицензирана, технически неотговаряща на изискванията на българския държавен стандарт и на международните стандарти техника. Това беше и една от причините за похабяване на големи количества селскостопанска продукция.
Ето защо аз приветствам вносителите на този закон и смятам, че той ще изиграе своята роля ние да защитим нашите селскостопански производители, на които всички ние разчитаме, за да изхраним нашия народ.
От друга страна, в този закон уреждаме и един въпрос по отношение на опазването на околната среда. Това също беше един вакуум в нашето законодателство.
Като заявявам, че ние, депутатите от Политически клуб "Екогласност", ще подкрепим този закон, призовавам останалите колеги да го подкрепят. Аз искам да кажа, че за да изиграе докрай своята роля, предлагам на второ четене да бъдат добавени някои неща, като Държавен фонд "Земеделие" да финансира покупката на техника, препоръчана от Министерството на земеделието и хранителната промишленост.
Другото допълнение, което аз предлагам към чл. 12, където е записано, че при природни бедствия и се изреждат: суша; наводнения; пожари; земетресения; масови нападения от болести и вредители, аз предлагам нова редакция:
"При природни бедствия, суша, наводнения, поледици, земетресения, масови нападения от болести и вредители, тежки производствени аварии и пожари органите на изпълнителната власт могат да мобилизират, а при необходимост и да преместват в засегнати райони необходимите земеделски машини."
Това го предлагам като допълнение.
Имам и други допълнения, които ще внеса писмено до второ четене.
Още веднъж призовавам колегите да подкрепят този законопроект на първо четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Последният оратор в списъка е господин Красимир Кръстанов.
Имате думата.
КРАСИМИР КРЪСТАНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Пред нас е един законопроект, който по моето скромно мнение трябваше да бъде приет поне преди 2 години.
Аз 3 години съм работил активно в реалното производство в земеделието и съм пряк наблюдател на мъките, които изпитват хората, решили се на земеделско производство със своите собствени сили на частни стопани или на сдружения и попаднали на недобросъвестни, използващи ситуацията в страната разпространители, търговци, вносители на всякакъв род и вид земеделска техника или техника, която нашите духовити селяни наричат "куче марка".
Нашите земеделски производители бяха наводнени. Техните оскъдни средства бяха безнаказано, бих казал, обсебени и им беше предложена земеделска техника, която абсолютно не отговаря на условията, които има нашата страна със своята земя, със своите климатични условия за земеделско и интензивност на земеделското производство.
Свидетели сме, че навсякъде се разхождат тракторчета, които на тридесетата минута завират и трябва някъде да имаш до себе си или блато, или река, за да им налееш вода. Това са така известните китайски трактори, които уж много евтини и ефективни, а сега хората ходят с тях само да си карат инвентара до своите ниви или до другите обекти - градини и т.н. Да не продължавам.
В тая връзка ние сме длъжни на нашите земеделски производители. Макар и закъснял, законът идва да преодолее хаоса, който стои в нашето земеделие в това отношение. Според мен една от причините ефективността да спадне минимум с 25-30 на сто е благодарение на това, че се използва нестандартна, непригодена, некачествена, дори опасна за човешкия живот земеделска техника в момента. Тук искам да подчертая, че вина за това не носят нашите земеделски производители. Вина носим ние като общество, като парламент, който не е взел навреме законодателни мерки и, естествено, моралната вина на търговците, които искат на всяка цена, продавайки всичко, което е възможно, да реализират своите печалби.
Аз приемам законопроекта и пледирам всички колеги да го подкрепят без всякакви резерви, като искам да подчертая, че има технически неща, тъй като земеделската техника, макар и малко встрани от погледа на обществото, е една сложна енергоемка техника. В нея се използват технологии на много високо ниво. Тя трябва да съответства на много високи критерии за сигурност, надеждност, устойчивост на възлите, агрегатите и т. н. Мисля, че в това отношение законът ще въведе съответния ред.

Мисля, че е необходимо да засилим императивността на мерките, които се предлагат, и задължителността, която трябва да има за прилагането на изискванията на закона.
Аз конкретно бих препоръчал специално да бъде в алинея или в точка записано изискване и специализираната техника, която е свързана с агрохимическото обслужване, да бъде преглеждана не само като мобилна техника, т.е. да се бие печата на талона на Ифата или на трактора, а да бъде преглеждана и като техническо съоръжение, свързано с обема на разпръскваните препарати, с надеждността и сигурността на тяхното придвижване и т.н., и т.н. Тъй като не е достатъчно само да обучим и да предпазим чрез съответния подпис механизаторите, а чрез един обективен, независим технически преглед да гарантираме, че това съоръжение, примерно, което разпръсква отрови в по-голяма концентрация, е годно и с дейността си ние няма да допринесем вреди и щети на други членове на нашето общество, дори и на самата природа.
Мисля, че е необходимо в чл. 13, където моято колежка разви допълнително своите съображения, трябва да запишем един текст, който задължава собственикът да осигурява техниката не само като физическо присъствие, а техниката, възможна за използуване. Защото какво от това, че ще бъде предоставена техниката без примерно водачът или без необходимите съоръжения, инвентар и т.н.? Като тук задължително трябва да конкретизираме, че отговорността е и на кметовете.
Смятам, че задължително като отделен член в закона трябва да запишем - земеделската техника, освен специализираната регистрация, както е предвидено и по други закони, трябва да бъде водена на отделен регистър. Не мога да кажа в момента дали трябва да се води в общината, в общинската комисия или в кметството, но тя трябва да бъде известна не само на специализираните органи, примерно КАТ и т.н. В момента сме свидетели, че в селата има много голямо количество земеделска техника и прикачен инвентар, които въобще не се водят. Хората си правят сметка и повечето частни стопани отписаха от регистрите в КАТ своите трактори, тъй като данъците, които се наложи да плащат, са големи, а в същото време ги използуват, експлоатират и на практика създават проблеми, свързани като цяло с организацията и безопасната експлоатация на тази техника, да не говоря и с откровените спекулации. Трябва да ви кажа, че в момента между 800 и 1000 лева се взима за декар мека оран от собствениците на такива нерегистрирани трактори от всякакъв род и калибър.
Същото е и във връзка с административно-наказателните разпоредби. Не е възможно те да бъдат реализирани и в тази връзка аз предлагам този регистър без пряката намеса на местната власт - на кметовете и на общините.
Накрая ще си позволя да предложа принципно да разработим една част от закона в няколко текста, която е свързана и с производителите на такава техника в България.
Вносителите според мен попадат като категория в редица други закони и там може да се прави политика, свързана с облекчаване или утежняване режима на вноса на отделните видове техника според конкретната обстановка в страната. Но не е разработен въпросът, дори аз не мога да открия и нещо определено записано за родните производители на земеделска техника.
Мисля, че ако в няколко текста ние определим своето отношение към тях и създадем възможност и те да получат подкрепа като производители и по законов път, и възможност да получат финансова и друга подкрепа и преференции, с това ще помогнем първо на нашите земеделски производители, тъй като много по-лесно е да се намери машина родно производство и тя да бъде поддържана, отколкото да се отива към внос. И на следващо място не е без значение - ще подпомогнем пряко съживяването и създаването на работни места в един цял подотрасъл на машиностроенето в България.
Тук дори бих казал, че е възможно при добра воля законодателно да бъдат подпомогнати родните производители, които примерно са държавни, с преотстъпване на част от дивидента, който те задължително отделят от своята печалба в полза на своя принципал или пък да влязат като възможен субект за кредитиране целево от държавния фонд "Земеделие", тъй като прякото кредитиране на производството, на механизация и земеделска техника ще отиде мултиплицирано като кредитиране в земеделския производител, тъй като той пак ползувайки кредит от фонда, ще получи земеделска техника и механизация на по-ниска, приемлива за него цена.
В тази връзка аз предлагам да бъде увеличен срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене от една седмица на две седмици, за да могат тези неща, за които стана дума в нашето разискване, да бъдат разработени и внесени. Убеден съм, че те ще помогнат на закона, който по принцип е изключително изчерпателен и добре подготвен, да постигне още по-голяма степен на съвършенство и бързо да влезе в полза на земеделските производители и на цялото земеделие в нашата страна. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Има ли други желаещи? - Не виждам.
Направено беше процедурно предложение. Може би най-напред трябва да гласуваме закона на първо четене и след това процедурното предложение за този срок между първо и второ четене.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за земеделската техника, внесен от народните представители проф. Христо Стоянов от Българския бизнесблок, Бончо Рашков и Христоз Христозов от Парламентарната група на демократичната левица и Калчо Чукаров от Народния съюз.
От общо гласували 126 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 2.
Законът за земеделската техника е приет на първо четене.
Направено беше процедурно предложение с оглед на потребността от по-сериозна работа и евентуално включване на раздел за стимулиране на българското производство на земеделска техника срокът за представяне на предложения до водещата комисия да бъде удължен на две седмици.
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 128 народни представители, за - 123, против - 1, въздържали се - 4.
Прието е това процедурно предложение, което, разбира се, не изключва много интензивната работа на Комисията по земеделие, за да се вмести не в крайния срок, а максимално бързо да внесе в пленарната зала закона.
Господин Борис Стоянов има думата по процедурен въпрос.

БОРИС СТОЯНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение на основание чл. 42, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да прекратим днешното заседание.
Моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Все пак моля за мотиви. Имаме достатъчно подготвен текст по Закона за народното здраве, имаме три ратификации, които са готови.
БОРИС СТОЯНОВ: Може би, ако наистина има готови ратификации, да използуваме все пак времето. Но моите мотиви са свързани с това, че ситуацията изисква и политически действия. В ход са подготовка и организация на политически разговори и мисля, че времето би могло да бъде използувано и няма да бъде във вреда на Народното събрание.
Така че, ако има подготвени ратификации, мисля, че ще бъде добре да бъдат подложени и обсъдени, за да спестим време. Но това е моето предложение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще си разреша да модифицирам предложението за отлагане на т. 4 и 5 - второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве и второто четене на Законопроекта за малките и средни предприятия, както е записано, за утре от 9,00 ч., тъй като утре цялата програма е продължение на програмата от предишния ден и да преминем направо към трите ратификации, които са готови.
Съгласен ли е вносителят с тази модификация?
Моля, гласувайте да преминем направо към т. 6 - ратификации. Останалите две точки, от които едната изцяло е готова - второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве, да останат за утрешния дневен ред - утре от 9,00 ч.
От общо гласували 127 народни представители, за - 116, против - 5, въздържали се - 6.
Приема се това предложение.
Остава за утре Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за народното здраве. Моля професор Зънзов да има пълна готовност.
Пристъпваме към точка шеста - седма и осма по същество -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ.
Икономическата комисия - господин Койчев, моля да представи становището по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Словения беше разгледан вчера на редовно заседание на Икономическата комисия с участието на представители на Министерството на търговията и външноикономическото сътрудничество и Главно управление "Митници" към Министерството на финансите. Споразумението е подписано на 22 ноември 1996 г. в София. То предвижда създаването на зона за свободна търговия между Република България и Република Словения по смисъла на чл. 24 от ГАТТ - 1994 г.
Преходният период за изграждане на зона за свободна търговия ще завърши до 1 януари 2000 г. В търговската част на споразумението е договорено намаляване и премахване на митата в областта на търговията с промишлени стоки, нулеви мита от 1 януари 1997 г. и постепенно намаление от 1997 г. до 2000 г. с различни стъпки на тарифните редукции на базовите мита, както и либерализация на около 55 на сто от обема на търгуваните със Словения промишлени стоки.
По търговията със селскостопански стоки е договорено предоставяне на взаимните тарифни концесии в размер на 50 на сто намаление на действуващите към 1 януари 1997 г. мита за опредeлен кръг от селскостопански стоки в рамките на договорени тарифни квоти.
По митническите въпроси е договорено включване на новите преференциални правила за произход по европейските споразумения за асоцииране. Като нов елемент в протоколите за взаимна помощ в митническата дейност е включването на анекс, основните принципи за защита на данните във връзка със задължението за спазване поверителността на информацията.
Икономическата комисия смята, че подписаното споразумение в значителна степен ще улесни достъпа на български стоки до пазара на Словения и представлява крачка към приобщаването на страната в европейските интеграционни структури.
От политическа гледна точка споразумението следва да се оценява като стъпка към приобщаването на България в Централноевропейската зона за свободна търговия, на което Словения е пълноправен член.
Икономическата комисия предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Словения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Икономическата комисия е водеща по този законопроект.
Има ли евентуално становище, възражения от други комисии или желаещи да се изкажат?
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Словения!
От общо гласували 127 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Койчев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Госпожо председател, уважаеми колеги! Не е изненада, че нямаше дебати по Законопроекта за ратифициране на споразумението. То е от един конвенционален тип. Добре отстоява интересите на Република България. Дава правна основа за развитие на външноикономически и търговски отношения с една от страните в най-добро икономическо състояние от Централна и Източна Европа, с едни първостепенни шансове за приемане за пълноправен член в Европейския съюз.
Във връзка с това предлагам днес да преминем към обсъждане и гласуване на второ четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Моля, гласувайте процедурното предложение - на същото заседание да бъде гласуван законът и на второ четене!
От общо гласували 125 народни представители, за - 120, против - 1, въздържали се - 4.
Прието е процедурното предложение.
Моля, господин Койчев, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Закон за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Словения.
Член единствен. Ратифицира Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Словения, подписано на 22 ноември 1996 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 127 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 2.
С това е приет и на второ четене окончателно Законът за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Словения.
Следващата точка от дневния ред е -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ ОТНОСНО ТЪРГОВИЯТА С ТЕКСТИЛНИ ИЗДЕЛИЯ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ.
Отново има думата господин Койчев да представи становището на Икономическата комисия.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, Проектозаконът за ратифициране на Допълнителния протокол относно търговията с текстилни изделия между Европейската икономическа общност и Република България към Европейското споразумение, внесен от Министерския съвет, беше обсъден на редовно заседание на Икономическата комисия, проведено на 15 януари 1997 г.
В него взеха участие представители на Министерство на търговията и външноикономическото сътрудничество.
Протоколът представлява неразделна част от Европейското споразумение между Европейската общност и България, подписано на 8 март 1993 г., и временното споразумение между страните, подписано на същата дата.
Допълнителният протокол заменя действащата дотогава двустранна спогодба между общността и България и в сравнение с нея осигурява значително подобрен пазарен достъп за наши текстилни изделия при износ за Европейския съюз, основно чрез намаляване броя на квотираните категории и премахване регионирането им; премахване квотите (количествените ограничения) за важни за българския износ текстилни изделия - памучни прежди, мъжки палта и шлифери, дамски манта и сака, ризи и други; значително увеличаване размера на оставащите квоти и процентите на годишното им нарастване; значително увеличение на квотите за ишлеме, което дава възможност за натоварване капацитетите на предприятията от текстилната ни промишленост; определяне краен срок за премахване на количествените ограничения - 31 декември 1998 г. (впоследствие съкратен на 31 декември 1997 г. с втория допълнителен протокол).
Икономическата комисия предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Допълнителния протокол относно търговията с текстилни изделия между Европейската икономическа общност и Република България към Европейското споразумение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Има ли други становища, предложения, въпроси? - Не виждам.
Моля да гласувате на първо четене Законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол относно търговията с текстилни изделия между Европейската икономическа общност и Република България към Европейското споразумение.
От общо гласували 126 народни представители, за - 123, против - 1, въздържали се - 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ (встрани от микрофоните): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Койчев има думата по процедурен въпрос.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Уважаеми дами и господа, предлаганият законопроект е полезен за българската текстилна и конфекционна промишленост. Оправдано е, че нямаше дебати при обсъждането му на първо четене. Предлагам днес да преминем към приемането и на второ четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате процедурното предложение.
От общо гласували 126 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - 3.
Прието е процедурното предложение. Моля господин Койчев да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Закон за ратифициране на Допълнителния протокол относно търговията с текстилни изделия между Европейската икономическа общност и Република България към Европейското споразумение
Член единствен. Ратифицира Допълнителния протокол относно търговията с текстилни изделия между Европейската икономическа общност и Република България към Европейското споразумение, подписан на 27 септември 1996 г. в Брюксел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Моля режим на гласуване - второ четене на Законопроекта за ратификация.
От общо гласували 124 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 2.
Законът е приет и на второ четене, с което е ратифициран Допълнителният протокол относно търговията с текстилни изделия между Европейската икономическа общност и Република България към Европейското споразумение.
И последната ратификация е за Договора между Република България и Кралство Испания за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
Има думата господин Койчев за становището на Икономическата комисия.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за ратифициране на Договора между Република България и Кралство Испания за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет, беше обсъден на редовно заседание на Икономическата комисия, проведено на 15 януари 1997 г.
Като представители на вносителя в заседанието взеха участие представители на Министерство на финансите.
Договорът е подписан на 5 септември 1995 г. в София. Той е продължение на договорната ни практика с държавите от Европейската общност за приобщаването на България към европейските икономически структури. Неговите разпоредби обхващат целия комплекс от отношения, свързани с процеса на осъществяване на инвестиции от физически и юридически лица от едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна, в атмосфера на равнопоставеност и добра воля.
Икономическата комисия смята, че влизането в сила на този договор е важно условие за привличане на чуждестранни инвестиции в България, които са жизнено важни за икономическото преструктуриране и технологичната модернизация на българската икономика.
Икономическата комисия предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между Република България и Кралство Испания за взаимно насърчаване и защита на ивестициите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Има ли предложения, изказвания, въпроси? - Не виждам.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
От общо гласували 127 народни представители, за - 123, против - 2, въздържали се - 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Койчев има думата по процедурен въпрос.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Уважаеми колеги, с този договор броят на двустранните договори на Република България за взаимна защита и насърчаване на инвестициите доближава числото 40. Договорът е от един стандартен тип. Естествено, отчита спецификата на националните икономики на договарящите се страни. Няма текстове, които да подлежат на съмнения, на обсъждания и корекции. Затова си позволявам да предложа днес ние да ратифицираме със закон договора и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Моля да гласувате процедурното предложение.
От общо гласували 124 народни представители, за - 120, против - 2, въздържали се - 2.
Прието е процедурното предложение.
Моля господин Койчев да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: "Закон за ратифициране на Договора между Република България и Кралство Испания за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
Член единствен. Ратифицира Договора между Република България и Кралство Испания за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 5 септември 1995 година в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 126 народни представители, за - 122, против - 2, въздържали се - 2.
С това е приет окончателно Законът за ратифициране на Договора между Република България и Кралство Испания за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
С това днешният дневен ред е изчерпан.
Икономическата комисия и Комисията по бюджет и финанси днес от 14,30 ч. ще проведат съвместно заседание в зала 356 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Утре заседанието ще започне точно в 9,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни)

Закрито в 12,32 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
акад. Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

СЕКРЕТАРИ:
Георги Георгиев
Иван Будимов