ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЛИ: председателят Благовест Сендов, заместник-председателят Нора Ананиева и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Георги Георгиев и Иван Будимов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЕНСИИТЕ.
Давам думата на народния представител Йордан Школагерски да докладва становището по законопроектите за пенсиите.
Моля да гласувате да бъде допуснат в залата Николай Николов, заместник-министър на труда и социалните грижи.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 125 народни представители, за - 98, против - 10, въздържали се - 17.
Моля да поканите господин Николай Николов в залата.
Заповядайте, господин Школагерски.
Законопроектите са четири.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
На 14 февруари 1996 г. Комисията по труда, социалните и демографските проблеми на свое редовно заседание, съвместно с Комисията по бюджет и финанси, разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, внесен от Министерския съвет.
Измененията на пенсионния закон в последните години доведе до натрупване на грешки, които правят необяснимо съотношението между отделните пенсии, отпускани през различните години. Това се отнася за социалната пенсия, отнесена към пенсиите за старост и прослужено време.
В сегашния закон не са отразени определени социални завоевания на учителите и отпуснатите социални пенсии на 70-годишните, с ниските доходи или без доходи. Съществува неудобството от отпускането на тези пенсии за една година. До отпускането на нова такава, лицата, получаващи социална пенсия, бяха оставени без доходи. При повече от една пенсия беше въведен принцип да се осъвременява само една от пенсиите. Това довеждаше до значително намаляване на средствата, необходими за преживяване.
Размерите на инвалидните пенсии, отпуснати за нетрудоспособност, в много случаи изоставаха от размера на социалната пенсия. Работещите пенсионери, използващи права по Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, нямаха възможност досега да получават пенсии и доходи от труд, което налагаше доходите им да бъдат допълвани от доходите на техните семейства.
Всички тези несполуки в досегашната нормативна уредба налагат да бъде въведен нов способ за периодично осъвременяване на пенсиите, който да възпроизвежда условията за отпускането на старите пенсии в новата обстановка на работните заплати.
С внесения проектозакон за изменение и допълнение на Закона за пенсиите Министерският съвет предлага нова методика за съгласувано решаване на горните въпроси, която до голяма степен отстранява напластените в последните години несъответствия и грешки. Пенсиите се осъвременяват чрез инвидивидуален коефициент, който представлява съотношението между възнаграждението, от което е изчислена пенсията при отпускането й и средната работна заплата за същия период. Средната работна заплата за страната за период от 3 календарни години, предхождащи годината на осъвременяването на пенсията, се умножава с индивидуалния коефициент и така се получава средномесечното възнаграждение, въз основа на което се изчислява всяка пенсия по условията на този закон. Така всички пенсии за трудова дейност се изчисляват по една формула за съответния вид, като при пенсията за прослужено време и старост се взема под внимание целият трудов стаж на пенсионера, а не както беше досега, 20 години плюс 6 за процент при жените и 25 години плюс 6 за процент при мъжете. Останалият стаж, най-често много години, не се вземаше под внимание.
Видно от изложеното с горните изменения на закона се прави сполучлив опит за индивидуализиране на трудовото участие по отношение на осигуряването на всеки пенсионер и съответстващата на това пенсия.
Справедливо се урежда въпросът с общия размер при случаите, когато се получават две пенсии. Те и двете ще бъдат осъвременявани.
Новата редакция на текста, установяващ максимален размер за получаване на пенсии, ще позволява да се изплащат изцяло над този максимален размер, сега те бяха включени в максималния размер на пенсията, добавките за чужда помощ, за участие във войните и месечните добавки за деца.
След обсъждане по предложения законопроект членовете на комисията с 10 гласа "за" и 5 "въздържали се" предлагат той да бъде внесен в пленарната зала на Народното събрание на първо четене.
В заседанието на комисията взеха участие министърът на труда и социалните грижи, заместник-министърът на труда и социалните грижи господин Николов, началникът на ГУСО, представители на КНСБ, КТ "Подкрепа", ОСО, Българска търговска промишлена палата, Българска стопанска камара, Съюз на инвалидите и други специалисти, които взеха активно участие при обсъждането.
Наред с този законопроект, господин председател, по силата на чл. 68 от правилника, ние трябва да разгледаме и останалите внесени законопроекти, по които има становища на комисията.
Позволете да запозная народните представители със становището на комисията по отношение на законопроекта, внесен от народните представители Георги Дилков и Димитър Дичев.
"На 14 февруари 1996 г. на заседание на комисията беше обсъден внесеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за пенсиите от народните представители Георги Дилков и Димитър Дичев.
В заседанието взеха участие министърът на труда и социалните грижи, заместник-министърът на труда и социалните грижи, началникът на ГУСО и други експерти, които бяха споменати при предишното становище.
В своите изказвания народните представители подчертаха, че законопроектът предхожда окончателното приемане на Закона за въоръжените сили, където дефинитивно са решени значителна част от проблемите. Това се отнася например за изплащането на определен брой месечни работни заплати за социализация на военнослужещите при пенсиониране.
Други въпроси в предложения законопроект се решават с конкретни текстове от законопроекта на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за пенсиите.
От страна на министъра на труда и социалните грижи беше обърнато внимание, че предложените решения в законопроекта на горните народни представители изискват допълнителни 2 млрд. и 500 млн. лева, невключени в току-що приетия Закон за държавния бюджет през 1996 г.
След изказаните съображения по законопроекта членовете на комисията с 12 гласа "за" и 2 гласа "въздържали се", няма "против", приеха решение, с което не подкрепят законопроекта, но го внасят за обсъждане в пленарната зала на Народното събрание.
Наред с тези два законопроекта, в изпълнение на чл. 68 Народното събрание трябва да разгледа в днешното заседание и два законопроекта за изменение на Закона за пенсиите, внесени от народния представител Дако Михайлов.
В първия от тях се третират само детайли за изменение на чл. 50, ал. 1. Думите "двукратният размер на минималната работна заплата" се заменят с "петкратният размер на минималната работна заплата" за съответния период от време.
Във втория законопроект, който третира § 1, в чл. 4, ал. 2, след края на първото изречение се добавят думите: "а тези, попадащи в трета група инвалидност, се пенсионират при трудов стаж и възраст, предвиден за втора категория труд". В § 2, отнасящ се до чл. 45, т. 1, буква "а", се изменя така: "Инвалиди от първа и втора или трета група инвалидност, навършили 16-годишна възраст".
Тези два законопроекта са разгледани и има становище по тях. Становището на комисията още по времето, когато нейн председател е бил господин Койчев, е да бъдат разгледани, но не се подкрепят от комисията. Проблемите, които се предлагат в тези два законопроекта, са решени с оглед предлаганата реформа в законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Бих добавил само в уверение пред народните представители, че предлаганата реформа със законопроекта на Министерския съвет е финансово осигурена с приетия бюджет на нашата страна.
Това са докладите, господин председателю. Моля да поставите законопроектите на обсъждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Кирил Желев да докладва становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда, социалните и демографските проблеми, проведено на 14 февруари 1996 г., бяха обсъдени Законопроект N 02-02-2 от 20 януари 1996 г. за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, внесен от Министерския съвет, и Законопроект N 100-03-132 от 12 декември 1995 г., внесен от народните представители Георги Дилков и Димитър Дичев.
На заседанието присъстваха: господин Минчо Коралски - министър на труда и социалните грижи, господин Николай Николов - заместник-министър, и представители на Конфедерацията на независимите синдикати в България, Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара, Съюз на работодателите, Съюз на инвалидите, Съюз за стопанска инициатива на гражданите и Европейската конфедерация на независимите синдикати.
Първо, по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, внесен от Министерския съвет. При направените разисквания се установи, че се предлагат редица нови нормативни постановки, обосновани от социална и от икономическа гледна точка, за реализацията на които са предвидени средства в бюджета на държавното обществено осигуряване за 1996 г. При обсъждането бяха разисквани следните по-важни въпроси:
- новият ред и начин на осъвременяване на пенсиите, изчислени на базата на трудово възнаграждение, с което се намаляват в значителна степен създадените и съществуващи в настоящия момент несъответствия между размера на пенсиите, отпуснати през различните години;
- предлаганият начин за осъвременяване на пенсиите, които не са определени на базата на трудови възнаграждения, на наследствените пенсии и на пенсиите за заслуга към държавата и нацията.
Комисията обсъди също и проблемите, свързани с нови нормативи в процент към базисното възнаграждение за определяне размерите на пенсиите за прослужено време и старост, на пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и на личните пенсии за инвалидност поради общо заболяване. Смятаме, че тези нормативи са обосновани, защото са свързани със съществуващото равнище на доходите в страната.
Възприето беше и предложението за всяка година трудов стаж над изискуемия за съответната категория труд пенсията да се увеличава с 2 на сто, а не само за 6 години допълнителен трудов стаж, както е досега. С премахване на това ограничение се създава по-пряка връзка и зависимост между размера на пенсията и допълнителния трудов стаж, което също е социално обосновано.
Друг момент, който беше разискван, е, че при получаване на повече от една пенсия ще се осъвременява всяка пенсия, а не само една от тях.
Предлагат се и други целесъобразни и необходими изменения и допълнения на закона с оглед по-пълното му адаптиране към съвременните условия в страната ни.
В процеса на обсъждането се направиха някои предложения за уточнения и подобрения, които ще се конкретизират при подготовката на законопроекта за второ четене.
Комисията по бюджет и финанси счита, че изказаните становища, препоръки и предложения би следвало да се обсъдят по-подробно и въз основа на допълнителни разчети, които ще се изискват от вносителите след приемането на законопроекта на първо четене.
След приключване на разискванията народните представители гласуваха решение, с което предлагат на Народното събрание да приеме по принцип на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, внесен от Министерския съвет.
Второ, по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, внесен от народните представители Георги Дилков и Димитър Дичев. На заседанието не присъстваха вносителите. При разискванията беше изтъкнато, че към мотивите на законопроекта не е посочен размерът на необходимите средства и те не са осигурени със Закона за държавния бюджет за 1996 г. Освен това беше подчертано, че редица от предложенията са разгледани и намират решение в законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Във връзка с гореизложеното Комисията по бюджет и финанси не подкрепя законопроекта на народните представители Георги Дилков и Димитър Дичев и предлага на Народното събрание да не го приема на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Вносителите желаят ли думата? - Има думата министър Коралски.
Другите вносители, ако желаят да се изкажат извън регламента, да се подготвят.
Заповядайте, господин Коралски.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Господин председател, уважаеми дами и господа! Позволете ми от името на Министерския съвет да изразя своето задоволство от това, че Народното събрание приоритетно, отнасяйки се с отговорност към проблемите на 2 млн. и 400 хил. пенсионери, ще разгледа днес един дългоочакван Закон за изменение на Закона за пенсиите. Този закон, както вече казаха и изказалите се преди мен уважаеми председатели на комисии, има за цел да отстрани натрупалите се в продължение на 5 - 6 години изключително големи деформации в размера на пенсиите, начина на тяхното определяне, които доведоха до една изключително висока социална несправедливост, едно високо социално напрежение сред хората, които със своя труд са изграждали тази страна - нашите майки и бащи. Ето защо настоящият закон като етап от реформата в социалното осигуряване има за цел да възстанови автентичния вид на пенсиите, отговарящи на икономическото и социално положение в страната. Аз ще се опитам с няколко примера, за да не повтарям това, което вече беше казано, да кажа какво ние очакваме, ако този закон бъде приет.
Ще си послужа с три примера. Дотолкова, доколкото ние направихме една извадка от 130 хил. пенсии и ги разиграхме реално с предложения Закон за изменение на Закона за пенсиите, бих ви показал следното. Ако вземем гражданина Евлоги, ще си спестя фамилията, тъй като това е наистина действително лице, който е с 25 години трудов стаж, получавал е трудово възнаграждение, равно на средното за трите години, от които е изчислена пенсията му, и след всичките онези изменения, които са се случили с пенсията като индексации и компенсации, в момента получава 3 хил. 641 лв. Повтарям, това е човек, който е изпълнил 25 години трудов стаж изискване и трудово възнаграждение, равно на средното. Тоест, неговият коефициент е 1 и получава 3 хил. 641 лева.
В същото време един друг гражданин - Цветан, който се е пенсионирал с 44 години трудов стаж и тъй като е бил миньор, неговата заплата е била висока и неговият коефициент е 2,41, т. е., той е получавал два пъти и половина повече от средната заплата тогава, когато се е пенсионирал, в момента получава 3 хил. 340 лв.
Тоест, виждате, че разликата в пенсиите на двама души, които имат на практика разлика в приноса към осигурителния институт два пъти, т. е. единият е дал два пъти повече на института и като време, и като пари, сега получава с 200 лв. по-малко от другия.

Същевременно се поставя въпросът какво ще получат тези с ниските заплати тогава, когато са се пенсионирали отдавна и тогава, когато техният коефициент е нисък? Ще ви дам пример.
Спокойно мога да кажа с баба Марийка, която е родена през 1902 г., която се е пенсионирала с 52,80 лв. заплата и чийто коефициент е 0,82. В момента тя получава 2485 лв. Ако вие приемете закона, в резултат на това, че с него ще й бъде признат целия трудов стаж, тоест 10 години, които сега не се признават, тя ще получи 2970 лв. Тоест, 500 лв. над сега получаваната пенсия.
Позволих си да ви дам тези примери, за да разберете каква огромна отговорност се поема с приемането на този закон, какви са обществените очаквания от неговото приемане. Предварително ви благодаря за сериозното отношение, което надявам се от заседанията на комисията ще премине към заседанията в парламента.
Още веднъж ви пожелавам ползотворна работа по приемането на този изключително важен закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Другите вносители желаят ли да се изкажат? - Не виждам.
Моля председателите на парламентарните групи да дадат списък от желаещи да се изкажат по законопроекта. Определям по 30 минути на парламентарна група. Има ли възражения? - Няма.
Давам думата на народната представителка Елисавета Миленова от демократичната левица.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз принадлежа на онази група народни представители, които участваха в дискусиите по промените на един от най-важните закони на днешния ден - Законът за пенсиите, още в 36-ото Народно събрание.
Това е един важен и в икономическо, и в социално отношение закон. Работата по него е въпрос на морал и висока политическа отговорност на всеки депутат, за всяка политическа сила. С голяма тревога звучат предупрежденията на общественици, учени и политици, че нацията ни застарява, че в страната най-много са възрастните хора. Но освен това, те са и най-бедните хора.
В резултат на коренните промени на социално-икономическия живот в страната ни следвоенното поколение, на което аз принадлежа, научи какво е това бедност. Ние виждаме тя да ни заобикаля навсякъде по улиците, пред дома ни и пред църквите. Повечето от тези хора са възрастни. Причините са много и различни, но една от тях помоему, което съм споделяла неведнъж пред вас, и за която и ние депутатите носим отговорност е в сега действащия Закон за пенсиите.
Остарелият Закон за пенсиите, обнародван за първи път в брой 91 през 1957 г. и последно изменен в края на миналата година е закон, който създава само бедняци. Днес предлаганото изменение постига няколко цели. Ще се опитам да защитя пред вас своя глас за обсъждания от нас Закон за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, внесен от Министерския съвет.
Една от най-широко значимите несправедливости, които се отстраняват с предложеното изменение е отчитането на трудовия стаж. Всичките ми срещи с избирателите от 1992 г. насам съдържат този въпрос - "Защо аз, който съм работил 35, 40, 44 години ще получавам толкова, а понякога и по-малко от този, който е работил 20 или 25?" Няма да обременявам народното представителство със спомени кой предложи това умно изменение в закона през 1992 г., защото в предложените днес механизми добива значение не само продължителността на трудовия стаж, а така също и качеството на извършваната работа, и квалификацията на специалиста, отразена в неговата работна заплата. Такъв е смисълът на измененията, посочени в § 17, 18 и 19, които определят нов начин за осъвременяване на отпуснатата пенсия.
Според тези изменения понятието "лична пенсия" зависи не само от средната брутна заплата за страната, а и от средното месечно възнаграждение или осигурителния доход на работещите за един и същи период. Полученият индивидуален коефициент представя личното участие в осъвременяването на базата за определянето на пенсията. Така се постига само една малка порция справедливост. Само толкова, колкото е възможно, в рамките на остарелия Закон за пенсиите. По-важното е, че тези постижения, които могат да станат факт, ако приемем законопроекта, изравняват по статус хората, пенсионирали се преди голямата промяна и тези, които се пенсионират след нея.
Много пъти избирателите са ме питали дали чрез индивидуалните коефициенти може да се получи резултат по-малък от вече получаваната пенсия. Основателна е тревогата на хората, всички в нашата страна могат да смятат, защото такава вероятност съществува. Може да се получи такъв резултат, но това няма да доведе до намаляване на самата пенсия. В такива случаи се запазва определената вече сума на пенсията.
За успокоение на всички, простичко казано, с днешното изменение няма да бъде намалена нито една пенсия.
Друг важен момент е, че в сумата за определяне на пенсията за всяка година трудов стаж се увеличава с 2 на сто за всичките години над изискуемите, а не само за шестте години. Предлага се при получаване на повече от една пенсия да се осъвремени всяка една от тях. И не само това. При определянето на максималната сума на пенсията с новата редакция на текста се позволява да се изплащат изцяло над този максимален размер добавките за чужда помощ, за участието във войните и месечните добавки за деца. Това не са всички цели, които си поставя изменението на Закона за пенсиите, което разглеждаме днес. Заслужава си да го подкрепим, макар че хората, които са пенсионери в страната ни няма да станат богати. Те ще могат да си поемат още една глътка въздух. И тази глътка въздух си е тяхна и ние им я дължим.
Специално искам да предложа на всички да подкрепят измененията, които касаят пенсионирането на учителите. Смята се, че така може да се постигне по-плавен преход между онова уморено, но високоотговорно поколение български учители и новото, бързащо и нетърпеливо поколение млади хора, навлизащи в учителската професия. Този плавен преход ще запази огъня на българщината в българското училище, толкова необходим ни днес.
Уважаеми колеги, аз ви предлагам не само да подкрепите този законопроект, но и да го направите бързо. Защото неговото приемане е стъпка към повишаването и достигането на истинското положение, заслужено от възрастните хора днес. И не само това. Така ще бъдем готови и за приемане на новия Закон за пенсиите. Онзи, който ще се отнася и за нас, които днес сме все още работещи хора. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Иван Будимов от СДС. Да се готви Станка Величкова.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Няма съмнение, че този закон ще реши някои натрупани противоречия до този момент. Напълно съм убеден обаче, че за пълно решаване на проблемите, свързани със Закона за пенсиите е необходим нов закон и да се надяваме, че министерството, Министерският съвет в едно обозримо бъдеще ще представи един цялостен проект за нов закон за пенсиите.
Искам да кажа само, че Законът за пенсиите от 1951 г. досега е претърпял над 40 изменения и сблъскването с този лабиринт от изменения води до получаването на грешки при определянето на пенсии и т.н. Значи, приемането на един съвсем нов закон ще доведе до уреждане на цялостната материя за пенсионирането.
Аз искам да засегна един въпрос, който е от изключителна важност за хабилитираните преподаватели. Няма съмнение, че ние ще трябва да преоценим нашето становище към пенсионирането на доцентите, старши научен сътрудник втора степен и професорите, старши научен сътрудник първа степен от висшите училища у нас.
Колеги, ще дам един пример, който се отнася за почти всички висши учебни заведения, но давайки за пример Медицинския университет.
В медицината за достигане на академична зрялост и придобиване на научно звание "доцент", "старши научен сътрудник втора степен" са необходими почти три десетилетия след завършване на средното образование.
- военна служба - две години;
- висше образование - шест години;
- работа по разпределение - три години;
- придобиване на специалност - една или две - осем години;
- асистент с кандидатска дисертация - пет години;
- доцент, ръководство на учебна, лечебна и научна дейност, придобиване на опит - пет години.
Това сумирано дава 29 години.
Придобиването на следващото научно звание - "професор" или "старши научен сътрудник - първа степен" става след защита на докторска дисертация, за което са необходими още минимум пет години работа.
Очевидно е, че доцент при сегашната ситуация се става на около 50 годишна възраст, а професор на около 55 годишна възраст. Следователно, по досегашния закон, държавата може да използва придобития от тези лица професионален и научен опит само около 10 години при вложени огромни инвестиции за подготовката на тези кадри.



За периода 1995 - 1998 г. предстои пенсионирането на значителен брой хабилитирани лица, а това ще доведе до голям недостиг на висококвалифицирани академични кадри. Например, в Софийския медицински университет и при това само в неговия медицински факултет за този период трябва да бъдат пенсионирани 121 хабилитирани лица - ще ги дам по години: през 1995 г. - 25, през 1996 г. - 38, през 1997 г.- - 28 и през 1998 г. - 30. Дори теоретично не е възможно през тези години да се реализира хабилитирането на компенсаторен брой нови лица, които да поемат функциите на пенсионираните. Следователно удължаването на срока за пенсиониране на хабилитираните лица е морално и професионално оправдано и необходимо.
В проекта за Закон за научни степени и научни звания от 10 януари 1996 г. е написано: доцентите и старшите изследователи могат да заемат щатна длъжност до 63-годишна възраст, а професорите и главните изследователи - до 67-годишна възраст. Същият текст беше включен в новия Закон за висшето образование, но за съжаление след бурни дебати тогава, това не бе прието. Приеха се обаче измененията в Кодекса на труда, публикувани в "Държавен вестник" от 9 януари 1996 г., които осигуряват при желание три години работа след навършване на пенсионна възраст, но - обърнете внимание, колеги! - това не важи за хабилитираните лица. Допуснато е едно разминаване между Закона за висшето образование и Закона за пенсиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прощавайте, господин Будимов. Сутринта забравихме, че от този закон също се интересуват милиони сегашни и бъдещи пенсионери. Има предложение заседанието да бъде излъчвано директно по радиото и телевизията.
Има ли възражения? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 146 народни представители, за - 135, против - 4, въздържали се - 7.
Предложението се приема.
Моля радиото и телевизията да се включат за директно предаване. Досега е правен само запис.
Имате думата, господин Будимов.
ИВАН БУДИМОВ: Уважаеми колеги, няма да повтарям казаното досега, не искам да правя прецедент в нашата работа. В резюме това, което засегнах до момента е, че доцентите и професорите могат да дадат в името на народа, в името на България само около 10 години от своя пълноценен труд, защото са необходими около 30 години за тяхната подготовка и достигането на това високонаучно ниво. Очевидно е, че доцент се става на около 50-годишна възраст, а професор - на около 55-годишна възраст и следователно по досегашния закон държавата - още веднъж повтарям! - може да използва придобития от тези лица професионален опит само около 10 години.
Предстои пенсионирането на много хабилитирани лица и ще се получи един вакуум за подготовката на нови кадри. Следователно удължаването на срока за пенсиониране на хабилитираните лица е морално и професионално оправдано и необходимо.
В проекта за Закон за научните степени и научните звания от 10 януари 1996 г. е написано, че доцентите и старшите изследователи могат да заемат щатна длъжност до 63-годишна възраст, а професорите и главните изследователи - до 67-годишна възраст. Същият текст бе включен в новия Закон за висшето образование, но парламентът не го прие. Той обаче прие измененията в Кодекса на труда на 9 януари 1996 г., които осигуряват при желание три години работа след навършване на пенсионна възраст. Но - обърнете внимание! - това не важи за хабилитираните лица. В нашата страна работещите на щат хабилитирани лица са около 2000 - говоря общо за системата на висшето образование. От тях близо 60 на сто са доценти, тоест около 1200 души, останалите около 800 са професори или старши научни сътрудници първа степен.
По новия Закон за висшето образование - допълнителни разпоредби § 11, ал. 2 и по действащия Закон за научните степени и научните звания - чл. 39а, доцентите и старшите научни сътрудници втора степен се пенсионират на 60-годишна възраст, а професорите и старшите научни сътрудници първа степен - на 65-годишна възраст. Следователно доцентите се пенсионират три години по-рано от асистентите. Обърнете внимание, колеги! Един доцент, който се е готвил 30 години, се пенсионира три години по-рано от асистента и от всички останали работещи на щатна длъжност със или без образование, а професорите - само две години по-късно от посочените лица.
Освен това, въпреки че хабилитираните лица - професори и доценти, в професионално и административно отношение имат равни права, по-късна пенсионна възраст е приета само за професорите. (Оживление сред левицата)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): Има някакви грешки....
ИВАН БУДИМОВ: Сега ще ги уточним, колеги. Възможно е.
Тази несправедливост може да бъде премахната, ако за пенсионирането на хабилитираните лица парламентът приложи приетия от него в измененията на Кодекса на труда принцип за възможността да се работи след навършване на пенсионна възраст.
Колеги, за хабилитираните лица работа след навършване на пенсионната възраст не се предвижда в новия Закон за висшето образование! Не говоря за тук. В Кодекса на труда - да, но в новия Закон за висшето образование това нещо не е предвидено.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (от място): Точно така.
ИВАН БУДИМОВ: На тази основа аз искам да направя следното предложение: доцентите и старши научните сътрудници втора степен да се пенсионират на 63-годишна възраст и да могат да работят до навършване на 65 години, а професорите и старши научните сътрудници да се пенсионират на 67-годишна възраст и да могат да работят до навършване на 68-годишна възраст. По този начин ще се осигури по-рационално използване на научния потенциал на страната, което е в интерес на нацията, на подготовката, специализацията и израстването на научните кадри.
Колеги, освен това което съм подготвил, искам да кажа, че проблемът не търпи отлагане. Съществува реална възможност да обезглавим нашата наука от способни, можещи, кадърни доценти и професори. Ние не бива да допуснем появата на този вакуум в нашата академична общност.
Ще обърна внимание и върху нещо друго. В Преходните и заключителните разпоредби на предложеното изменение в Закона за пенсиите пише: "§24. Ал. 1. Осъвременяването на пенсиите по реда на чл. 46а за 1996 г. се извършва от 1 април, като от тази дата Министерският съвет по предложение на Националния осигурителен институт определя нов размер на социалната пенсия.
Колеги, без ръководство на Националния осигурителен институт няма кой да определи новия размер на социалната пенсия.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (от място): Има преходна разпоредба, която упълномощава.
ИВАН БУДИМОВ: Да, разбира се, господин Школагерски, има преходна разпоредба, но аз бих желал ние да бъдем обладани от волята да си свършим работата като народни представители, за да изберем ръководство на Националния осигурителен институт, който съответно може да придвижи по-нататък нещата с този законопроект.
Колеги, искам да обърна внимание върху нещо изключително сериозно, а то е следното: 4 млрд. 538 млн и 700 хил. лв. са предвидени в приход на бюджета за 1996 г. от лични осигурителни вноски.


И така, те са задължителни. Личната осигурителна вноска от 2 на сто е задължитлна за всеки. Аз задавам следния въпрос: ще доведе ли тази лична осигурителна вноска до увеличаване на пенсиите? Тоест, личната осигурителна вноска не е включена в определяне на пенсията. Тя отива като един кредит от страна на тези, които се застраховат задължително, на тези, които дават тези вноски задължително, за сметка на нещо, което би станало в бъдеще време в новия Закон за пенсиите, ако така го приемем.
Тук аз искам да изкажа следното съображение. Казано е:2 на сто. При условие, че се създадат професионални осигурителни фондове и лични осигурителни картони, с които да може да се получава допълнителна пенсия за сметка на личната доброволна вноска на осигурения, то тогава максималният размер на пенсията за задължителното осигуряване ще бъде един, но върху този размер на пенсията вследствие на това, че 2, 3 или 5 години гражданинът доброволно е внасял осигурителна вноска, той да може да получи надбавка върху пенсията или допълнителна пенсия за тези 2 на сто, които се събират.
Обърнете внимание и върху друг важен елемент: че в бюджета - защото това ще стане след няколко години, имам предвид самите надбавки върху пенсията - населението доброволно ще внесе определени средства, които съответно Министерският съвет, Народното събрание може да ползуват като един кредит от страна на населението. За съжаление този момент в така предложения проект за закон липсва.
Аз съм готов да направя предложение, в което да пише: минимум 2 на сто. Какво ще означава това като последствие? Това ще означава, че хората с по-ниски доходи ще внасят своите задължителни 2 на сто, но тези, които имат по-високи доходи, могат да внасят по-висок процент, даже да достигне и до 10 на сто от неговата заплата или от това, което той прецени, но с тази уговорка, че когато дойде ред да се пенсионира, той да получи полагаемата се добавка върху пенсията.
Няма съмнение, колеги, че това ще бъде едно съвременно пенсионно дело в България. Ние постепенно ще се доближаваме до пенсионните критерии на другите европейски страни. По този начин аз ви уверявам, че в бюджета ще постъпят много средства, с които може да бъде подпомогната нашата държава в този кризисен момент, и когато съответно се пооправят нещата, хората да си получат тези пенсионни фондове.
И най-накрая, съществува едно съмнение - у мен не, но у хората, дали тези лични осигурителни вноски, които биха внесли, няма да бъдат нещо пирамидално, няма ли опасност парите на хората, които те са внасяли за такова доброволно осигуряване, да изчезнат зад граница по познатия вече сценарий. Аз искам да убедя нашите слушатели, нашите избиратели, българите, хората, които ни гледат, а и тези, които се интересуват изключително много от Закона за пенсиите, че такава вероятност не съществува, тъй като тук гаранцията ще бъде вече и на държавата. Съответно Министерството на труда и социалните грижи, Министерският съвет, парламентът - всички ще могат да вземат отношение.
Накрая ще приключа с това, че между първото и второто четене аз ще дам някои конкретни предложения за пенсионирането на доцентите и професорите и съответно за личните осигурителни вноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата министър Коралски.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Аз благодаря на господин Будимов затова, че ние взаимно почваме да си оказваме доверие - изпълнителна власт, законодателна власт и всички в интерес на българските граждани. Но аз искам да направя едно разяснение, тъй като стана въпрос за научни работници, професори и доценти.
Уважаеми дами и господа, пенсионната възраст и за доцентите, и за професорите е една и съща - 60 г. за мъжете и 55 г. за жените. Онова, което вие приехте като изменение в Закона за висшето образование и онова, което евентуално се предвижда като изменение на Закона за научните степени и научните звания, е даване право да се работи. Лично аз смятам, че всякакви подобни записи, меко казано, не са конституционни или конституционосъобразни. Бих казал, че те увреждат правата на хората на труд.
Съгласно нашата Конституция няма ограничения за полагане правото на труд във времето, има правна възможност за работодателя да прекрати едностранно договора с изменение на чл. 328 - 3 години, след като се навърши възрастта, даваща право на пенсия и когато се придобие правото на пенсия. Но правото на пенсия е лично право и то трябва да се упражнява от отделния гражданин. И правото на пенсия не може да суспендира правото на труд.
Ето защо аз мисля, че всеки български гражданин, образно казано, може да работи толкова дни, колкото му е дал Господ. Затова не бива да се изхожда от закона кой колко ще работи. Трябва да работи този, който може, този, който знае, а това е още по-важно и за тези, които се занимават с наука. В края на краищата ако в други професии е спорно, то обикновено в науката би трябвало да има критерии и методи, които да позволяват на хората да работят, но не в зависимост от това каква е възрастта им, колко трудов стаж имат и имат ли право на пенсия, а допринасят ли те за науката, отварят ли път на науката, дават ли път и на младите, подготвят ли ги. Ето, това според мен са критериите, а не навършената възраст и придобитото право на пенсия. Наука не се прави заради трудов стаж и пенсия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика господин Будимов.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Може би не ме разбрахте точно за какво става въпрос. Вземам думата не за реплика, а за изясняване на едно принципно положение. Става въпрос, че един доцент като се пенсионира на 60-годишна възраст, според Закона за висшето образование той няма право да работи тези 3 години, които дадохме на всички други. Ето това е проблемът.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Как да няма право?
ИВАН БУДИМОВ: Няма право, господа, защото директно се пише една пенсионна възраст. Нека от Комисията по образованието и науката да преценят точно този момент.
Има и следното. На този проблем с хабилитираните лица ние трябва да погледнем държавнически, защото първо, той няма да ощети бюджета, господин министър, в това съм абсолютно сигурен, той няма да ощети бюджета.
Второ, той ще запази известна част от научния елит - преподавателски и изследователски.
Значи ние тук не бива да правим тънки сметки за това колко от тези лица са сини или колко са червени, или колко са еди-какви си. Не, колеги! Ние говорим за хабилитирани преподаватели, в които държавата е инвестирала огромни средства. И нашата задача трябва да бъде колкото е възможно по-дълго да използуваме тези техни възможности и способности. Ето това е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз поддържам внесения за обсъждане Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пенсиите поради следните основни причини. Или кое според мен е новото, за да поддържам този законопроект.
1. В законопроекта няма фиксиран неизменяем горен размер на пенсията.
2. Определя се индивидуалното участие на всеки в трудовия процес и в съответствие с това се определя неговата пенсия, т.е. това е принцип на справедливостта - индивидуален коефициент плюс всяка година трудов стаж се зачита.
3. Значително се увеличава пенсията за инвалидност - заплата плюс пенсия, е новото според мен.
4. За първи път се предвиждат основания за получаване на пенсия гледане на инвалид.
5. Осъвременяват се и двете пенсии, когато лицето има право да ги получава до общия максимален размер.
6. Законът не допуска намаляване на пенсия.
Ако при изчисляването се получи изоставане до известна степен, то в такъв случай той получава своята стара пенсия, която се осъвременява.
Позволете ми обаче да взема главно отношение по онези изменения, които са в законопроекта, свързани с учителския труд и учителските пенсии. Всички ние добре знаем, че от началото на 1991 г. учителите можеха да се пенсионират и могат да се пенсионират пет години по-рано от възрастта за трета категория труд. Но въпреки тази, бих казала, привилегия на учителите, от възможността да се пенсионират досега от 1991 до 1995 г. са се възползвали 2 на сто от тях. Тоест едва 2 на сто са ползвали правото на предсрочно пенсиониране.
За финансирането на тази придобива върху заплатите на близо 140 хил. души учители се начислява и изплаща осигурителна вноска, която е по-висока от вноската за трета категория труд с 10 пункта. Само за 1996 г. тази разлика ще отнеме от учителските заплати близо 1 милиард лева.
Тези учителски пари сега отиват за изплащане пенсиите на работилите в такива отрасли и дейности, където през последните няколко години въобще не се внася осигурителна вноска. Получава се така, че за сметка на своите мизерни възнаграждения учителите субсидират такива отрасли и дейности, като енергетиката и транспорта, които съвместно дължат на общественото осигуряване над 7 милиарда лева.
Ето защо мисля и ви призовавам да подкрепим предложението на вносителя, което според мен се свежда до следното. Учителите ще получат държавна пенсия при условията за трета категория труд, поради което и осигурителната вноска ще бъде намалена с 10 пункта. Преобладаващата част от тези средства ще бъдат използвани за повишаване на заплатите на учителите. Очаква се за тази цел през 1996 г. да бъдат използвани допълнително около 700 млн.лв.
Успоредно с това се предвижда в законопроекта създаването на първия в най-новата история на България професионален пенсионен фонд на учителите. За финансирането на тази дейност общинските бюджети от 1 януари 1997 г. ще започнат да внасят в учителския фонд поименно на индивидуална партида по 3 на сто върху заплатите на всички учители, които средства ще се натрупват и олихвяват. Когато учителите, навършили възрастта за втора категория труд, а именно 57 години за мъжете и 52 години за жените и имащи съответно 25 и 20 години учителски стаж пожелаят да се пенсионират, те ще получат пенсия от учителския пенсионен фонд по ред и размери, определени от Министерския съвет.
Ако те обаче не се възползват от тази правна възможност и се пенсионират след 60 и 55 годишна възраст, то към към държавната пенсия, която ще им бъде определена от Националния осигурителен институт, ще се изплаща и допълнителна пенсия от учителския пенсионен труд, размерът на която ще зависи от натрупалите се средства в тяхната индивидуална партида.
Запазва се и правото на учителите при повече от 31 години учителски трудов стаж за мъжете и 26 години за жените и навършена възраст 57, съответно 52 години, да получават увеличение на пенсията с 3 на сто за всяка година учителски трудов стаж, придобит след навършване на посочваната по-горе възраст.
Законът предвижда до края на настоящата година да продължи да действа сегашният чл. 5, поради което смятам, че няма да се отнемат правата на тези учители, които искат да се пенсионират по-рано.
Предвидено е Учителският пенсионен фонд да се изгради към Националния осигурителен институт, което според мен е гаранция за успешното стартиране финансовата стабилност и просперитет на тази дейност.
Предложените промени ще бъдат възможност за едно по-справедливо решаване на въпросите на пенсионирането на българските учители. Предложените промени ще дадат възможност българският учител да не губи вече тази пари, които са му били от неговата ниска заплата.
Поради това ще гласувам законопроекта на първо четене и призовавам вас да направите същото.
Същевременно искам да подчертая, че онова, което каза господин Будимов, е твърде основателно. И би трябвало, като имаме предвид неговите идеи, а същевременно и много точните пояснения на министър Коралски, да разсъждаме по този въпрос, за да можем да направим едно разумно балансиране между проблема да се запази възпроизводството на младите учени и същевременно да се използва потенциалът на хабилитираните научни работници. Един изключително разумен баланс, който ние трябва да направим в името на нацията ни, в името на българските учени като цяло.
Затова аз се ангажирам по този проблем също да направя предложение на второ четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народната представителка Лорета Николова.
ЛОРЕТА НИКОЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър! Уважаеми госпожи и господа!
Не бих могла да бъда против този предлаган законопроект, защото той изправя една съществуваща несправедливост в нашето общество, която засяга голяма част от населението на нашата страна, а именно пенсионерите. Но искам да заостря вниманието ви върху няколко пункта, които ми направиха впечатление и които отстоявахме от страна на нашата парламентарна група в Комисията по труда, социалните и демографски проблеми.
С предложения от правителството законопроект се прави нова поредна стъпка по пътя към реформата в социалната сфера, без да са ясни целите на тази реформа, основните й принципи и нейните етапи. Свидетели сме на това как отново се действа на парче. Неколкократно през изминалата година поставяхме въпроса: какво прави правителството по отношение и за разрешаването на изключително важните въпроси, касаещи пенсионерите, социално слабите и редица други слоеве на обществото, които се намират в изключително тежко положение.
Беше ни отговаряно, че през 1996 г. в началото ще бъде внесен пакет от законопроекти, които визират точно социалната сфера. Също ни бе обещано, че през тази година ще бъде внесен и един изцяло нов обновен Закон за пенсиите.
Сега обаче сме свидетели на внасянето на един законопроект, който ще поправи многократно поправяният стар.
Въпреки съществуващата неяснота не само в обществото, но и сред народните представители относно хода на социалната реформа, която ни се предлага от правителството, а реално такава не зная дали има, днес ни се предоставя на вниманието един проект, чрез който се пристъпва към установяване на два изключително важни принципа. Първият принцип е въвеждане на личен пенсионен коефициент и вторият - учредяването на специализирани професионални пенсионни фондове.


В така предлагания ни проект липсва една ясна представа за същността на реформата, което от своя страна води до реален риск от деформации в осигурителната система поради поредната прибързаност. Недоумение буди следният факт. С приемането на Закона за фонд "Обществено осигуряване" бяха предоставени особено важни права на автономния Националноосигурителен институт. Проектите за нормативни актове по държавно обществено осигуряване преди внасянето им в съответните държавни органи следва да се утвърждават от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. За съжаление обаче той все още не е създаден и не съществува и правителството се възползва, за да продължи административното едностранно налагане на нова нормативна база. Това всъщност е пряко нарушение на скоро приетия от нас Закон за фонд "Обществено осигуряване" и накърняване правата на осигурителите и осигурените.
С този законопроект недопустимо се разширяват правомощията на Министерския съвет в сферата на пенсионното осигуряване и то след като със закон е установена неговата автономия. Липсват също и минимални икономически разчети за новите тежести, които фондът ще трябва да поеме при изменението на Закона за пенсиите.
Като още един пример, потвърждаващ гореказаното, е предлаганият текст на § 25, ал. 1 на Преходните и заключителни разпоредби, където се казва: "Осъвременяването на пенсиите по реда на чл. 46а за 1996 г. се извършва от 1 април, като от тази дата Министерският съвет по предложение (забележете!) на Националния осигурителен институт определя нов размер на социалната пенсия". Всички вие обаче разбирате, че практически това е неосъществимо в рамките на оставащия месец и половина до месец април да бъде създаден такъв Национален осигурителен институт, който да даде своите предложения на Министерския съвет, което още веднъж е в подкрепа на това, че същият Министерски съвет чрез закононарушения административно ще определи размера на социалната пенсия. А вече тема на друг разговор е какво е "социална пенсия" и всъщност задоволява ли тя поне в минимален размер жизнените потребности на тази част от населението, на които тя се отпуска.
И накрая, преди да завърша, за да не се спекулира от лявата страна с изложеното по-горе от мен, искам да заявя следното. В никакъв случай не съм за продължаването на една допусната несправедливост сред пенсионерите, която несправедливост ги постави незаслужено в продължение на толкова години в такова унизително състояние, в което се намират сега, а де факто те не го заслужават. Не споделям обаче подхода един абсурд, който е създаден преди време, да бъде решен чрез такъв абсурд сега, а конкретно в случая - да се наруши един закон, който вече съществува и който вече ние сме приели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на министър Коралски.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Госпожо Николова, аз искам само да посоча няколко факти и няма да ги коментирам. Министерският съвет не се меси в работата на пенсиите по собствено осмотрение, а по силата на закон, приет от Съюза на демократичните сили през 1992 г., с което се определи социалната пенсия. Така че ако имате някакви претенции към това, то сменете доктрината си или трябва да сменим доктрината от 1992 г. А искам да обърна внимание, че мизерната социална пенсия все пак се дава на хора, които не са работили въобще и нямат принос към осигурителните фондове. Така че тя е пряк резултат от икономическото положение на страната. И ако ние измъкнем страната напред, и социалната пенсия ще тръгне. Въпросът е за това ние какво даваме на тези, които 40 години са работили и са се потили. И това е нашият акцент, който залагаме.
Не мога да се съглася с това, което Вие казвате - че не е правено нищо за пенсионерите. След като в продължение на пет години реалната пенсия спада, като последният спад през 1994 г., преди да поеме правителството, е 31 на сто, през 1995 г., по времето на управлението на демократичната левица, има вече за пръв път ръст от 8,63. А в резултат на това, което ще се случи и не че не се внася без разчети, напротив, средствата са разчетени в бюджета, който вие вече приехте и на второ четене, ръстът ще бъде 11,26.
Така че мисля, че не е добре, когато се занимаваме с една сериозна работа, просто да интерпретираме погрешно фактите. Иначе аз съм съгласен с Вас, че Националният осигурителен институт трябва да заработи колкото се може по-рано. Но това също не е нарушение на закона, тъй като в Преходните и заключителни разпоредби е казано, че до избиране на управител на Националния осигурителен институт управлението на Фонд "Обществено осигуряване" се възлага на Главно управление "Социално осигуряване". В тази връзка не считам, че има нарушение на закона, но ви подкрепям в това, че окончателното решаване на въпроса тряба да бъде ускорено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (НС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги народни представители! Днес наистина разглеждаме един от най-важните закони - Закона за изменение и допълнение на Закона за пенсиите. Не искам да се застраховам, може би някои от вас ще си кажат, че има популизъм в това, което искам да кажа, но кой каквото иска да си мисли и да казва. Каквито и допълнения и изменения да приемаме в Закона за пенсиите, ако в тоя закон, вътре в него точно, ясно и категорично не е казано това, което ние обещавахме на нашите избиратели ... Защото тук ще отворя една скоба и нека си признаем, че всички ние сме тук благодарение на над 2 милиона избиратели, които са пенсионери. И тук аз смятам, наистина трябва да забравим разцветките, защото всеки един от нас обещаваше не индексации, както беше досега, естествено по-добре ще бъде, ако се измени сега действащият закон, не с някакъв коефициент да ги осъвременяваме, а всички ние от различните политически партии и коалиции, които сме тук и извън, обещавахме актуализация на пенсиите. Каквото и изменение да приемем в тоя закон, ако там не е записано, че в годината поне веднъж трябва да се актуализират пенсиите, а това значи, когато се пенсионира в даден момент човек, работил една и съща професия, едни и същи години трудов стаж, получава примерно 5000 лв. пенсия, неговият колега, пенсионирал се преди пет - шест, две или три, или десет години, понеже е вложил същия трудов стаж, същата работа, дали е тракторист, учител, професор - няма значение, автоматически пенсията му, независимо в кое време се е пенсионирал, трябва да бъде актуализирана и да бъде в същия размер. Ако ние не направим това, все едно нищо не сме направили. С тия коефициенти за осъвременяване може би ще се получи едно подобрение, но това не е актуализация на пенсията.
Другият въпрос, на който искам да се спра. Какво е това ограничение, таван: до 4000 ще нараства до 5000? Аз пледирам и настоявам в закона да бъде записано и да бъде прието от Народното събрание таванът на пенсията да бъде средната работна заплата. Защото кой е казал, че пенсионерът има по-малко нужда от средства, за да даваме ние таван, по-нисък от средната месечна заплата в България? С нарастването на възрастта, трябва ли да го припомням това нещо, че възрастните хора се нуждаят от диетична храна, защото с нарастване на възрастта се увеличават болестите, а с увеличаване на болестите те имат нужда от повече лекарства? Затова тоя таван, който сега е сложен, аз смятам, че трябва да се вдигне на средната месечна заплата.

Третото нещо. В тоя нестабилен икономически и политически живот, където, вярно, има стремеж за намаляване на инфлацията, но когато статистиката даде процента на инфлацията на месец или тримесечие, предлагам в закона да бъде записано също - веднага със същия коефициент да бъде индексирана пенсията на пенсионерите.
И последното, което бих искал да кажа, което може би няма отношение относно закона, може би има отношение към друг закон. Но, пенсионер, пенсионирал се и е годен да упражнява някакъв труд, не трябва да има никакво ограничение. Нека си получава пенсията, защото той е работил за нея и са му удържали от заплатата за пенсионен фонд, социални осигуровки, но в момента, когато той работи, той също влага труд и трябва да получава възнаграждението си.
Накрая, две изречения. Някои ще кажат - хубаво говорите, но няма пари. Ние трябва всичко това да го запишем и да залегне в новия закон за измененията на пенсиите и тогава, когато парламент и изпълнителна власт почувстват, че няма пари да се осигури това нещо, тогава може би ще се обърнем назад и да помислим всички пак, забравяйки разцветките, къде е пенсионният фонд, кой го взе, защо го няма тоя фонд, който е набиран десетилетия наред? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата министър Минчо Коралски.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Имам право да взимам думата по всяко време и ще я взимам винаги, когато трябва да се говори истината от трибуната.
Първо, искам да повторя още веднъж - пари има и вие ги гласувахте вече в бюджета. За една година правителството нито веднъж не се оправда, че няма пари за пенсии. Още повече, в края на годината за пръв път имаме един остатък от 1 млрд. лева. Така че нека не злоупотребяваме с "няма пари". Няма пари беше формула на други управления, а не на управлението на Демократичната левица.
От друга страна, искам да ви кажа, че това, което предлагате, господин Илиев, - за ежегодно осъвременяване, аз го подкрепям като вносител и то е записано в проекта на закона. Така че просто трябва да прочетете проекта на закона и да видите, че там точно така е записано - че ежегодно се прави това нещо.
А що се касае за другото, което казвате - автоматично да се индексира с инфлацията. Голяма част от безобразията и това, което прочетох - че човек с два пъти по-голям принос получава по-ниска пенсия от човек с минимален принос към фонда, се дължи до голяма степен на това автоматично индексиране на всички пенсии, без да се отчитат други фактори, какъвто се явява индивидуалният принос, какъвто се явява рангът на пенсионера, в ранговете на пенсиите и в ранговете на заплащането, които той е имал. Така че трактористът просто няма да получи същата пенсия - двама трактористи, тъй като аз не съм срещал двама трактористи с еднакви заплати. Двама трактористи с еднакви заплати, с еднакъв трудов стаж ще получат еднакви пенсии. Но нека все пак да е ясно, че и трактористите получаваха различни заплати, и лекарите получават различни заплати, и различно време работят. Така че да е ясно и на слушателите, и на зрителите, че всеки ще получава... И затова пенсионният коефициент е индивидуален, защото той отчита индивидуалната заслуга на всеки към фонда - и като пари, и като трудов стаж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата за реплика народният представител Боян Киров. Господин Петко Илиев този път беше толкова внимателен, така че не заслужаваше такава... И нищо лошо не каза човекът.
ПЕТКО ИЛИЕВ (от място): Нали имам право да отговоря?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще отговорите, разбира се.
БОЯН КИРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Петко Пенев, известен повече като Илиев! Много Ви моля, нека да не правим импровизации! Преди да правим изказване по един закон, да го прочетем. Ако не го разберем и не е ясно какво значи "индивидуален коефициент" и как се изчислява, обадете се, ще Ви бъде пояснено. Но просто нещата, които Вие предложихте, по същество са вътре в закона. Вие не сте разбрали и не знаете какво говорите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (НС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги, изглежда ние не се слушаме какво говорим.
Аз благодаря на колегата за желанието да ми поясни. Аз казах, че тук има коефициент за осъвременяване. Колега, но това не значи актуализация на пенсиите. Ние говорим за актуализация на пенсиите. Това е съвсем друго, тоя коефициент. С разни пермутации и комбинации ще изчислявате. Ще видите, че няма да се получи същото.
Господин министър, може би Вие също не ме разбрахте. Досега са ме слагали в устата депутати от левицата и са ме преиначавали в мислите, но министър - досега не е било. Днес стана и това нещо.
Когато аз говоря за тракторист, ясно е, че след като има различни заплати, ще бъде и различна пенсията. Аз точно и ясно Ви казах, господин министър. Ние говорим - една и съща професия с една и съща заплата и един и същи трудов стаж. И тук говорим за пенсиониране във времето, за да се актуализира, а не различните заплати да се уравновесяват.
А що се отнася, където Вие казахте, че имало пари. Има пари засега, за ниските пенсии да изплащате, господин министър. Аз Ви говоря, когато тоя закон се измени и ако наистина ние изпълним нашите обещания, каквото приказвахме пред нашите избиратели-пенсионери и когато нараснат пенсиите. Тогава аз Ви питам - ще имаме ли пари? Аз ще се радвам, ако има пари. Но говорим за нормалните пенсии, а не сега за оскъдните пенсии, с които хората не могат да живеят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Заповядайте, господин министър.
Имайте предвид, че като прекалите, ще пресолите.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Господин Илиев, аз наистина се радвам, че мислим едно и също. Хубаво е, че се водят стенограми, защото те могат да се проверяват кой какво е казал и на какво е било отговорено.
ИВАН КОСТОВ (от място): Фалшифицират се обаче.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Това, какво е осъвременяване и актуализация, вероятно има хора, които ще Ви обяснят, че то е едно и също. Само че едното е казано на български, а другото не съвсем на български.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е така.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: От друга страна, искам да Ви кажа, че тогава, когато през 1989 г. се извърши промяната, максималният размер на пенсията беше един път и половина от средната работна заплата за страната. За пет години лутане насам-натам тя вече наистина е под средната работна заплата. Но не забравяйте, че през 1989 г. имахме две Българии, от които едната загубихме - като икономика и като жизнено равнище.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Изнесоха я.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Вярно, изнесена е след 1989 г. Съгласен съм.
Така че много ви моля нека да възстановим тези две Българии, за да мога да възстановя и аз да предложа възстановяването на таваните на това равнище, на които отговаряше икономиката на България към 1989 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика на министъра господин Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (НС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, аз ще се радвам много, ако Вие ми докажете, че осъвременяване и актуализация може да звучи и смислово еднакво. Но, ако Вие ми докажете, че един тракторист, пенсионирал се преди 10 години с Вашия коефициент за осъвременяване, пенсията му сега бъде толкова, колкото днес се пенсионира неговият колега. Ако е еднакво, аз ще Ви се извиня публично. Но не се получава, господин министър. С тия Вашите коефициенти за осъвременяване се получава съвсем друга.
Аз Ви казах - пермутации и разни други ходенета, коефициент от тая година средна, висока, ниска и се получава по-ниска пенсия от тая, която днес...
Затова аз говоря за актуализация. Пенсиите трябва наистина да получи преди дето се е пенсионирал със сегашния негов колега. Това ми е мисълта. Ако го докажете и ако е така, ще Ви се извиня, и се радвам, че е така. (Министър Коралски иска думата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Коралски, тук не става дебат. (Шум и неодобрителни реплики в залата) Не мога да не Ви дам думата. Имате право, но прекалявате.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Аз разбирам, че прекалявам, но ние прекаляваме...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прекалявате и губите от това.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Вероятно губим, но хората загубиха много повече за пет години, господин председателю.
Аз сега ще го обясня от трибуната на Народното събрание, за да може господин Петко Илиев да използува възможността да се извини пред целия български народ на правителството, тъй като не е закон на министъра.


И така, господин Илиев, ако Вие сте чели закона, ще видите, че там има индивидуален коефициент, който се отнася към средната работна заплата. Ако трудовото възнаграждение на трактористи в различно време е било равно на средната заплата и е било единица, а те имат абсолютно еднакъв трудов стаж, положен като трактористи, в резултат на това, което ще се направи от 1 април, тоест да се вземе средната работна заплата за 1993, 1994 и 1995 г., да се умножи с този коефициент единица и за двамата трактористи, пенсионирали се по различно време с един и същи трудов стаж, би следвало в резултат да се получи абсолютна еднаква пенсия и за двамата трактористи. Така че сега вие може да удържите на думата си и да се извините, а аз съм готов да докажа това на всеки, който се интересува.
ПЕТКО ИЛИЕВ (от място): Когато го докажете, тогава! Не как би се получило, а как ще се получи! Аз искам да се получи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на доктор Тодор Попов.
ТОДОР ПОПОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Няма да бъда многословен. Тук се казаха много неща по въпроса за пенсиите, но днес ние разглеждаме само промените в този законопроект. Тези промени, които предлага Министерският съвет, се очакват от голямото мнозинство от българските пенсионери.
С въвеждането на индивидуалния коефициент ще се възстанови една справедливост по отношение на пенсиите спрямо хората, които са работили толкова години над нужните за пенсия и със заплатата, която са получавали.
Трябва да ви кажа, че въпреки мнението на много колеги, че това е работа на парче, това е началото в пенсионното дело след отделянето на фонда за осъвременяване на тези пенсии. По-нататък, до края на годината ще следва и приемането на нов Закон за пенсиите.
Аз ви призовавам да гласувате за тази поправка в пенсиите, която се очаква от мнозинството от нашите хора, защото тя ще възстанови справедливостта и ще даде нужното на хората, които дълги години са работили в производството - с високи заплати и с голям трудов стаж.
Искам да кажа, че средствата за тези пенсии са заделени в бюджета. Само от нас зависи сега, когато гласуваме тази поправка на закона, кога пенсионерите ще получат повишението на своите пенсии. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има народният представител Кацарски.
НИКОЛА КАЦАРСКИ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще бъда съвършено кратък и ще се огранича да говоря само в рамките на проекта за изменение и допълнение на Закона за пенсиите. Това е 49-ото изменение на този закон. Броих три пъти, за да не сбъркам. От миналата година още по това време нас ни уверяваха, че в най-скоро време, тоест до края на миналата година, ще има нов Закон за пенсиите - модерен, който ще обхване всички проблеми, ще отстрани всички натрупани с течение на годините несправедливости и в не по-малка степен от множеството изменения, които са правени. Това и досега не се е случило. Уверяват ни, че това ще стане до края на тази или следващата година. Предполагам ще сме живи, за да видим дали ще се случи.
Но това, което мен ме интересува, е, че тези изменения на закона, които са предмет на разглеждането днес, са една стъпка към оправяне на многото несъобразности, неуредици и несправедливости в досега съществуващия закон. И аз приемам този проект за изменение на закона само като такъв - като частично оправяне на някои от съществуващите неудачи и несправедливости в досега действащото пенсионно право. И наистина това е така. С този индивидуален коефициент, с признаването на пълния трудов стаж, а не ограничаването в рамките на 6 години, с оправяне на пенсиите на учители, военнослужещи и служещи в Министерството на вътрешните работи, на пенсиите на инвалидите - това са все неща, които са по-добри, отколкото досега съществуващото. И само заради това аз ще си позволя да приема този закон и ще гласувам за него. Но повтарям: това е само един палиатив, една временна мярка и ние не трябва да спрем с нея. Трябва да продължим по-нататък, за да изработим един наистина съвършен, модерен, съобразен с новото ни социално законодателство Закон за пенсиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има народният представител Добромир Тодоров. Няма го.
Давам думата на народната представителка Елена Янева.
ЕЛЕНА ЯНЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Позволявам си да поискам думата в ден като днешния, когато се разглежда законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пенсиите. Вярно е, уважаеми господин Кацарски, че това е 49-ата поправка на Закона за пенсиите. Вярно е, че този закон е променян многократно, но днес, пристъпвайки към тези промени в Закона за пенсиите с подготвените текстове в законопроекта, осъвременявайки пенсиите на над 1 милион наши съграждани пенсионери, които бяха несправедливо ощетени през последните години, аз смея да твърдя, че това е една добра стъпка по посока на социалната реформа в България.
От друга страна измененията, които сега се предлагат, е вярно, че не са достатъчно пълни. Вярно е, че не могат да решат изцяло проблемите на пенсионерите, но аз държа да ви кажа, че това е първата стъпка към един съвършено нов Закон за пенсиите. Бъдете сигурни, уважаеми колеги, такъв Закон за пенсиите ще има! Ние сме го заложили в нашата програма и ще го изпълним.
Не ми се иска да повтарям аргументите, които до този момент бяха споделени от изказалите се преди мен колеги, но ми се иска да призова всички вас в пленарната зала да подкрепите този проект, внесен от Министерския съвет, тъй като по този начин ние ще отговорим на нуждите на нашите избиратели, на нашите пенсионери. Не е възможно повече да се издържа това състояние, което е до момента - тази несправедлива разлика, която съществува между пенсионираните преди 1992 г. и след това.
Добавката, която осигурява чужда помощ за инвалиди в съответствие с наскоро приетия от нас Закон за защита и социална интеграция на инвалидите също е един нов момент в този законопроект и аз ви призовавам, уважаеми колеги: подкрепете на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пенсиите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Цоньо Ботев.

ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Прочитайки повърхностно проекта за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, наистина човек може да помисли, че е направена една крачка напред по отношение на обективното определяне на пенсиите на хората. Прави впечатление обаче, че има моменти, които аз въобще не мога да приема, защото фактически, като направих няколко изчисления, се оказа, че много от пенсиите ще бъдат далеч под това, което ни се представя тук. И ще ви кажа защо е така. Дори ако вземем средните работни заплати за последните три години, ще се види, че поради голямата инфлация в последните три години базата, от която се тръгва, е много по-ниска от сегашната средна работна заплата и естествено тази пенсия, която ще бъде определена на базата на това формирано число, е много ниска. Затова на мене ми се струва, че би трябвало подходът да бъде по-различен от този, който ни се предлага.
Аз не мога да разбера дали е правена сметка, че това, което се предлага, е добро само тогава, когато е ниска инфлацията. Защото ако в самата календарна година инфлацията е много голяма, при осъвременяване на пенсията един път в годината в края на тази текуща година тази пенсия ще бъде такава, че пенсионерите ще умират от глад. Никъде няма никаква гаранция, че няма отново да има висока инфлация в България. И при условие, че това, което е предвидено в закона, остане в този си вид, аз съм убеден, че пенсионерите отново ще бъдат толкова зле, колкото са в момента.
Затова считам, че доброто начало, което е заложено, това е с индивидуалния коефициент, който наистина е една константа, определена още в момента на пенсиониране. Това е нещо, което е добро като база. Но оттам нататък осъвременяването не трябва да бъде на базата на средната месечна брутна заплата за страната за трите календарни години, предхождащи годината на осъвременяването, а трябва да бъде само от последната година. Това е нормалното и това е нещо, което мога да приема като добро и като база за създаване на условия за нормален живот на пенсионерите. Защото наистина през последните три години има двеста на сто инфлация и естествено е това да се отрази на базата, от която се тръгва, тоест съвсем далече от това, което имаме като средна работна заплата за последната година, която е 8 хиляди лева, а базата за последните три години вероятно ще бъде не повече от 4-5 хиляди лева, ако се изчисли по този начин. И като имаме предвид, че пенсията се формира в размер на 55 на сто от средномесечното трудово възнаграждение, да приемем, че индивидуалният коефициент е единица, веднага може да се види, че повечето от пенсиите след приемането на този закон няма да бъдат увеличени. Затова защото е казано, че осъвременената пенсия не може да бъде по-малка от получаваната досега.
Мисля, че ако бяха дадени няколко примера, на всички народни представители щеше да им стане ясно за какво става дума. Но аз съм убеден, че това е проблем, който ще направи така, че фактически пенсиите на много малка част от пенсионерите на базата на този закон ще бъдат увеличени. Затова аз ще си направя предложенията за второ четене, тъй като считам, че това, което ни се предлага, просто не е реално и не може да реши проблемите, които искаме да решим със Закона за изменение и допълнение на Закона за пенсиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Иван Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Аз ще започна с това, с което започнах и в комисията. Ще изчета пенсионните разпореждания на две лица и ще помоля господин Николов с конкретния пример от тази трибуна да каже какви ще бъдат новите размери, изчислени по новия начин, на две лица, имам предвид госпожа Мария Бояджиева от Стара Загора, която има трудов стаж 27 г. 3 м. и 5 д., нормално, трета група инвалидност, добавка от 27 до 32 години работа вече като инвалид. За същото време като трудов стаж на нея са определени 953 лв. основна пенсия. Датата на пенсионирането й е 27 декември 1994 г., последната дата на актуализация на пенсиите.
На господин Иван Паскулов Павлов от село Гиген Плевенско, тракторист. До трудоустрояването му той е натрупал 32 г. и 9 м. трудов стаж, след това като трудоустроен работи още пет години и има обща 37 години трудов стаж. Месечната сума за изплащане е определена на 1432 лв. Последното актуализиране на пенсията е извършено през 1994 г.
Оттук нататък бих се спрял на два елемента. В предложения законопроект осъвременяването с така наречения коефициент би било справедливо на база на трудовото участие, ако пенсионният фонд е формиран от хората, които си внасяха в него. При ситуация, че пенсионният фонд в момента се формира в движение, тоест отчисленията се правят от работещите, аз не съм убеден, че така нареченото трудово участие наистина е определящо за пенсията в настоящия момент.
От друга гледна точка, изпускането от това осъвременяване на земеделците, които са получавали земеделска пенсия - беше изнесена една цифра, че около 500 хиляди души, мисля, че така беше казано от господин Коралски в комисията, няма да бъда засегнати от новата промяна, която ни се предлага, смятам, че оставя зад борда един не малък процент от българските пенсионери, които безспорно са допринесли, бидейки земеделски работници, бидейки може би неорганизирани кооператори, но допринасяли със своя труд за изхранване на българския народ, да получат това, което им се полага.
Същевременно голямата разлика, която беше спомената пред Комисията по социална политика, между най-ниските и най-високите пенсии е смущаваща - между 2200-2300 лв. и 6000 лева ножицата според мене е огромна. Аз лично бих защитавал тезата долната граница да бъде увеличавана, без да се пипа, разбира се, горната, а ножицата да се свива в посока нагоре. Защото съгласете се, че около 3500 лв. разлика между една и друга пенсия в настоящия момент е, меко казано, незащитима от социална гледна точка. Защото и този човек, който ще получава 6000 лева, и този човек, който ще получава 2500 лв., имат почти еднакви нужди в пенсионната възраст.
От тази гледна точка аз се въздържах да подкрепя законопроекта в комисията, защото смятам, че ако наистина в България трябва да се направи нещо адекватно на обстановката, това е един нов закон. Слава Богу, такъв закон беше обещан в Комисията по социална политика и аз ще се надявам, поне както беше казано, до края на годината да видя един съвсем нов, съвсем различен закон, който наистина адекватно да обезщетява пенсионерите за времето, което те са отделили от своя живот в полза на тази страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на професор Нора Ананиева.

НОРА АНАНИЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа!
Аз ще гласувам за този законопроект. Прави са колегите, които смятат, че той закъсня. Но крайно време е да бъде приет, да бъдат приети и коефициенти, които няма да обезценяват труда на хората и няма да оскърбяват достойнството, постигнато чрез позиция, чрез образование и чрез приноса на хората в съвременното общество. Ще бъде премахната една несправедливост. Макар че разглеждам този закон не като крайно решение, а като една начална стъпка на необходимата реформа в социалната област и изобщо в сферата на пенсионирането.
Вземам думата по един-единствен въпрос - за пенсионирането и пенсионната възраст на научните работници и по-точно на хабилитираните лица. Моето изказване е продължение на онази доста емоционална реплика, която направих в събранието или по-скоро обяснение на отрицателен вот, когато събранието прие решение по този въпрос, връщащо ни назад. Аз тогава употребих едно понятие "китайска културна революция". И сега, макар че по-спокойно гледам на нещата, бих го употребила отново, ако ние не приемем това, което предложи господин Иван Будимов.
Ако продължа по-нататък това си определение, аз ще припомня какво имах предвид, когато професорите в условията на китайската културна революция отидоха да берат ориз, за да могат асистентите, разбира се, асистентите никога не могат да бъдат толкова свободни хора в мисленето, в позицията си, все пак те са постигнали до голяма степен върха на своята научна кариера и повече са изкушени на свободомислие, да бъдат заменени с по-управляемите, с по-младите, търсещи своята кариера в науката лица. Това беше в Китай. Не говоря за България. Разбира се, има подобни аналогични случаи в други системи.
Аз споделям всички аргументи, които изложи тук господин Будимов и които засягат отношението към науката. Мисля, че с едно решение в смисъла, който беше предложен, ние ще поправим унизителната грешка, унизителна за парламента грешка, с която достатъчно бъркотия внесохме в сферата на науката. А до голяма степен с нечисти ръце се намесихме в науката.
Мисля, че ще възстановим доверието към научния потенциал на нацията. Мисля, че с това ще решим проблеми, които в никакъв случай не би следвало да се свързват с решението на проблема за безработицата. Мисля, че всяка връзка е спекулативна, която се поднасяше и вън от тази трибуна.
Защото, ако министър Коралски сложи ръка на сърцето си, ще признае, че анализът на структурата на безработицата и анализът на пенсиониращите се лица в никакъв случай не говори за автоматизъм в решението на единия и другия въпрос. С една дума особено в сферата на науката, за това вече стана дума, нищо не изглежда като партийни листи, от типа на партийните листи в Народното събрание, когато излиза един народен представител, в случая излиза един професор и автоматично мястото се заема от друг. Съвсем други са критериите и стълбиците, и развитието по тази тема.
Но това е началото, за да се подкрепя, да подкрепя, тъкмо влиза господин Будимов. Искам да кажа няколко думи по-специално за пенсионната възраст на жените-професори. Като предварително заявявам, че това не ме засяга. То не засяга и заплащането на жените-професори, тъй като сега при това роене на университети има търсене от всички страни. И тези, които пътуват, могат да получат пет депутатски заплати на месец. Това е баналният факт в момента. Така че не става дума изобщо за заплащане. Става дума за много сериозни неща.
И мога да ви говоря автентично за пръв път на тази тема. В края на 80-те години участвах в едно изследване по линия на ЮНЕСКО на тема "Жените в науката". Книгата излезе в Париж през 1992 г. Аз съм член на редколегията и автор на главата за "Жените в науката в България". Моето изследване, което беше част от десетина студии по Западна Европа и няколко източноевропейски държави, го бях озаглавила "Дългото бягане с препятствия". И то се възприе много възторжено от целия колектив и остана в книгата.
Аз познавам най-добре какво означава не просто това научно развитие, за което са нужни 20-30 години, за което говори господин Будимов, а какво означава научното развитие на една жена. При това в момента говоря за тоталитарното общество. Но ще се позова на госпожа Джийн Кърпатрик, бивш постоянен представител на Съединените американски щати в Организацията на обединените нации. Тя наред с другото се занимаваше с изследване на проблемите на жените и на жените в науката. Тя, която е професор по политически и икономически науки, беше написала: "Една жена в американското общество трябва да работи два пъти повече и да бъде два пъти по-способна, за да получи половината на това, което постига един мъж в науката". Говоря за американското общество. А мисля, че в нашето тоталитарно общество по някакъв начин се измиваше срама на фона на абсолютния принцип в Конституцията за равенство между половете, с тази по-ранна пенсионна възраст. Тази по-ранна пенсионна възраст трябваше по някакъв начин да компенсира едва ли не тази трудна кариера на жените.
И ето сега статистиката, излязох, за да я получа. В момента в България има 1700 професори и приравнени към тях старши научни сътрудници I степен. 170 са жени. И привилегия ли е да им се даде възможността не, а да бъдат поставени в дискриминационно отношение по отношение на колегите си? Това го няма в целия свят. И във финалната си фаза тоталитарното общество го реши, като изравни, в зависимост от научната степен и звания пенсионната възраст. А не в зависимост от пола. И ние сега къде се връщаме?
И затова, когато министър Коралски говори, сигурно ще стане да репликира, аз бих го помолила, уважавам го много, обичам бързите му реакции, да помисли малко дали доктрината, която поднесе по този въпрос, като социално право, като велика привилегия на жените, не е малко овехтяла.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към гласуване на законопроектите.
Най-напред ще гласуваме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, внесен от Министерския съвет.
Моля да гласувате.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 172 народни представители, за - 168, против - 1, въздържали се - 3.
Законопроектът е приет на първо четене. (Ръкопляскания в ПГДЛ)



Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, внесен от народните представители Георги Дилков и Димитър Дичев. Моля да гласувате.
От общо гласували 163 народни представители, за - 8, против - 35, въздържали се - 120.
Законопроектът не се приема на първо четене.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, внесен от народния представител Дако Михайлов. Моля да гласувате.
От общо гласували 182 народни представители, за - 71, против - 12, въздържали се - 99.
Законопроектът на народния представител Дако Михайлов не се приема на първо четене.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, внесен от народните представители Дако Михайлов и Чародей Чернев. Моля да гласувате.
От общо гласували 186 народни представители, за - 75, против - 23, въздържали се - 88.
И този законопроект не се приема.
Давам почивка до 11 часа. (Звъни)
След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата господин Драгомир Шопов от името на парламентарна група.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, драги колеги! Вчера напусна грешния свят на 93-годишна възраст големият български поет и изтъкнат общественик Христо Радевски.
Аз съм убеден, че всичко сътворено от него, а то е и в областта на поезията, и в областта на превода, и в областта на публицистиката, и в областта на сатирата ще остане в съкровищницата на българската литература.
Христо Радевски беше интересна творческа личност, интересен човек. Той не можеше да се примири с неправдите в живота. Критикуваше ги. Беше достоен и не скланяше глава пред мними величия и мними авторитети.
Христо Радевски през целия си живот беше борец за правда, за красота в отношенията между хората, за демокрация и справедливост. И той запази облика си до края на своите дни на честен човек, на неподкупен гражданин.
Моля, господин председателю, със ставане на крака и едноминутно мълчание да почетем паметта на големия творец и българин Христо Радевски! (Всички в залата стават прави и с едноминутно мълчание почитат паметта на Христо Радевски)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Ще прочета новопостъпили питания в периода от 9 февруари 1996 г. до 15 февруари 1996 г.
Постъпило е питане от народния представител Васил Иванов Златаров към Светослав Шиваров - заместник министър-председател и министър на земеделието и хранителната промишленост относно връщането на земи на безимотни и малоимотни български граждани, оземлени съгласно Закона за аграрната реформа от 1946 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 февруари 1996 г.
Постъпило е питане от народния представител Васил Иванов Златаров към Светослав Шиваров - заместник министър-председател и министър на земеделието и хранителната промишленост относно процедиране с недоказаната земя и земи, дадени за временно ползуване. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 февруари 1996 г.
Постъпило е питане от Крум Димитров Славов към Жан Виденов, министър-председател на Република България относно произведените от "Благоевград БТ - АД" 85 т фалшиви цигари, носещи незаконно търговска марка "555 Филтър Кингс Лейбъл", както и съучастието на държавни служители и ведомства в криминалната сделка. Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 март 1996 г.
Писмен отговор на актуален въпрос, поставен от народния представител Росен Хубенов.
Преминаваме към парламентарния контрол.
Най-напред въпроси, зададени към Жан Виденов, министър-председател на Република България.
Давам думата на народния представител Иван Йорданов Костов относно създаването от приятелски кръг "Орион" на Българска земеделска и промишлена банка.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин Виденов, при отговор на мой въпрос от миналия петък, всъщност вече отпреди два петъка, отпреди 20 дни, Вие размахахте един лист със схема, нарисуван от Павел Иванов Тренев. Искам да посоча, че това не е схемата, с която разполагам и не на нея се основава сегашният ми въпрос.
Схемата, с която работя, беше публикувана в медиите. Разполагам с документ, който прилагам към въпроса си, от който се вижда, че международният мошеник "на дребно", цитирам Вашето определение, Павел Иванов Тренев, е превел в Първа частна банка, клон "Иван Вазов" 200 млн.лв. по сметка N 950 189 022 599-9 в полза на Промишлена и земеделска банка, сега Българска земеделска и промишлена банка. Като съм склонен да приема Вашата дефиниция за Павел Тренев, че е международен мошеник, трудно ми е да се съглася, че е на дребно. В тази връзка моля да ми отговорите на следните въпроси.
1. С какви мерки за мошеничество си послужихте, за да наречете мошеник "на дребно", човекът, направил с парична вноска от 200 млн.лв. възможна Българска земеделска и промишлена банка, известна още като "Банката на Орсов" или "Банката на "Орион"?
Как наричате тези, които са го принудили да внесе парите в набирателната сметка за Българска земеделска и промишлена банка? Що за мошеници са те?!
Отварям една скоба - обяснението, което беше дадено, че тези пари са внесени 2 месеца, след като е била набрана вноската, необходима за получаване на лиценз, е вярно. Но вярно е също така, че първоначално набраните пари са били изтеглени и не са били на разположение, когато банката е кандидатствувала за лиценз. И точно заради това те повторно са били внесени от Павел Иванов Тренев. Така че, моля Ви да не ми давате това обяснение, което стана известно в медиите.
2. Като министър-председател на Република България и председател на партия, защитаваща в програмата си кооперативната идея, как ще защитите Централна и Кооперативна банка, която е станала обект на мошеничеството на господин Павел Иванов Тренев? Ще поискате ли от Управителния съвет на Българска народна банка да отнеме лиценза на Българска земеделска и промишлена банка заради криминалния начин на нейното образуване?
Две пояснения.
Вие самият в отговора си на последния ми въпрос казахте, че Павел Иванов Тренев е подписал незаконно, без да има правомощията от името на Централна и Кооперативна банка документ, с който я е задължил с огромната сума 6 млн.долара. И заради това аз питам как ще защитите тази банка?
А защо използувам думата "криминален" начин на образуване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госопдин Костов, трите минути за актуален въпрос изтекоха.
ИВАН КОСТОВ: Искам да дам пояснение на министър-председателя, защото се надявам на много конкретен отговор.
Криминален начин, защото в момента се водят дела затова, че банката има мними акционери. Криминален начин, защото основните съдружници - акционери и ръководството на банката...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Костов, моля да спазвате правилника!
ИВАН КОСТОВ: ... притежават фирми, срещу които се водят дела затова, че не обслужват дължимите им кредити, които аз мога да докажа с документи.
И накрая, криминално, защото точно парите, които Павел Иванов Тренев наистина като сериозен мошеник е успял да прокара през...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Костов, моля Ви да уважавате Правилника на Народното събрание!
ИВАН КОСТОВ: ... Централна и Кооперативна банка една част е отишла именнно, за да бъде създадена Българска земеделска и промишлена банка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Костов, обръщам Ви внимание да спазвате правилника и да уважавате председателя!
Има думата Жан Виденов, министър-председател на Република България.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Уважаеми господин председателю, господин Костов! Според сега действащия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, който така добре урежда правата на депутатите при осъществяване на парламентарния контрол, изрично е записано, че не се отговаря на актуални въпроси и питания, които са извън сферата на компетенциите на членовете на правителството. Вашият въпрос е именно такъв. Той изобщо е извън сферата на изпълнителната власт. (Реплики в блока на СДС)
Не трябва да се правите, че не знаете, че Законът за банките и кредитното дело, Търговският закон и цялото действащо законодателство категорично отричат, отивайки понякога до крайност, правото на правителството да се намесва в учредяването, дейността и споровете за легитимност на частните банки. И двете банки, които споменахте, са частни банки, принадлежат на частни юридически и физически лица. Споровете помежду им отдавна вече са отнесени към компетентните органи - банковия надзор на независимата от правителството БНБ и съответните инстанции на независимата от правителството съдебна власт.
Това че досегашните решения на тези органи категорично опровергават досегашните Ви обвинения, господин Костов, от тая трибуна и в пресата, си е Ваш проблем. Така че аз Ви предлагам да отнесете въпросите и обвиненията си в съда. Единствено той може да Ви даде отговор на въпросите, които задавате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, аз посрещам отговора Ви със смесени чувства. Разбира се, аз ще го анализирам най-внимателно с моите колеги, но това, което Вие казвате, е, че нямате отношение към нарушавания на обществения ред, груби присвоявания и т. н., което не ме прави доволен, тъй като това е снемане на отговорност от изпълнителната власт за неща, които стават в страната. Снемане на отговорност и дезинтерисиране на изпълнителната власт, която е отговорна за защитаване интересите на вложителите на ЦКБ. И разбира се отговорни сте според мен, така както аз разбирам идеологията на БСП, отговорни сте не към обикновени вложители, а към кооперативи.
Вие казвате: да търсят и да си оправят нещата в съда. Ами представете си, че съдът отсъди, че с тези 6 млн. Павел Тренев е нанесъл този ущърб и Централна и Кооперативна банка ги дължи на Михаил Чьорни... Тогава какво ще стане с тая банка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Благой Димитров да зададе актуалния си въпрос относно изпълнението на приетото на 24.12.1995 г. решение на Народното събрание.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Виденов! На 24 декември м. г. по предложение на депутати от Демократичната левица в пленарната зала беше взето решение Министерският съвет до края на миналата година да представи информация относно Закона за концесиите в частта му, отнасяща се до телекомуникациите, както и програма на правителството за развитие на телекомуникациите, която междупрочем трябваше да бъде представена в края на м. януари. За съжаление тези два документа не видяха бял свят в пленарната зала и аз искрено се надявам, че в най-скоро време правителството ще представи необходимата информация във връзка с това решение на Народното събрание.
Аз обаче искам да съсредоточа Вашето внимание по отношение на проблемите, третиращи мобилните комуникации в настоящия момент. В момента в страната действа клетъчният оператор "Мобиком", който обслужва 17 хил. абоната на аналогови мобилни телефони чрез клетъчна мрежа, изградена посредством аналоговата технология NMT-450. Въпросната мрежа е ефективна за големи пространства от страната, но е недостатъчно ефективна за гъстонаселените места и големите градове. Във връзка с това от около 6 месеца е лицензиран GSM-оператор "Мобилтел" с около 5 хил. абоната, които ползват мобилни цифрови телефони "Цитрон". Мрежата обхваща София и Пловдив, като има изградени клетки във Варна и Бургас. Изградената инфраструктура обаче не позволява да бъде използвана ефективно във връзка с това, че няма преносвателни мрежи и във връзка с това, че Комитетът по пощите и далекосъобщенията и Българската телекомуникационна компания са спрели изпълнението на проекта ДОН.
В бр. N 112 на "Държавен вестник"...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате 30 секунди - задайте си въпроса.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: В бр. 112 на "Държавен вестник" ние прочетохме обнародваната информация относно скандално известното акционерно дружество "Булфон". Тук разбира се възникват редица въпроси, на които аз няма да обръщам внимание, като това например Любомир Коларов, Михаил Данов е ли са или не са от приятелския кръг "Орион", тъй като веднага възниква въпросът дали и Кокалис е от приятелския кръг "Орион"? Или приятелският кръг "Орион"...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Трите минути изтекоха.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Ей сега си задавам въпроса, уважаеми господин председателю - ...е част от някакъв по-голям приятелски международен кръг или не е?
Във връзка с това, уважаеми господин министър-председателю, моят въпрос е каква е концепцията на Министерския съвет във връзка с осъвместяването на аналоговата технология NMT-450 и цифровата GSM-технология, както и виждането на комитета по отношение на доизграждането на проекта ДОН?
Какви са вижданията Ви по отношение на броя на GSM-операторите в България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър-председателя на България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Уважаеми господин председателю, господин Димитров! Прав сте, че решението на Народното събрание не е изпълнено в срок, но не сте прав, че то е забравено. Напротив, вчера например правителството обсъди за пореден път концепцията за развитието на българските телекомуникации и я върна за доработка с препоръката да се даде по-ясен отговор на ред въпроси, интересуващи парламента, обществото и бизнес-партньорите на България по света. Сред тези въпроси са и повдигнатите от Вас днес.
Макар и със закъснение от един месец, което сами разбирате, не може да бъде фатално при толкова важна тема, се ангажирам решението на Народното събрание от 24 декември м. г. да бъде изпълнено. Това ще даде и на Вас пълна информация за намеренията на Министерския съвет в тази несъмнено много важна сфера. Информацията за договорните отношения, които са в приложното поле на Закона за концесиите в сферата на телекомуникациите още отсега може да бъде представена и ако парламентът има желание за това, може да стане още днес, но според нас е по-добре да бъде в общия контекст на програмата за развитието на телекомуникациите в по-голяма перспектива, което също е наш ангажимент, който - повтарям - ще бъде изпълнен.
На този етап мога да дам следните разяснения:
Първо, мобилните комуникации могат да се осъществяват от частни фирми само по режима на Закона за концесиите. Всеки, който е заявил или ще заяви желание да му бъде дадена такава концесия, има равен шанс да я получи. Министерският съвет ще организира предвидения от закона конкурс или търг в законно определения срок и резултатите от него ще бъдат окончателни. Кои ще са победителите в него, сега е невъзможно да се предрича. Очевидно ще бъдат повече от един. Такава е практиката във всички страни по света.

Това, в което трябва да бъдете сигурни, е, че отговора на този въпрос няма да намерите нито в български, нито в чуждестранни вестници. Отговора на този въпрос ще намерите в "Държавен вестник" и то много скоро.
Второ, що се отнася до проекта Д'ОНТ, под който се разбира изграждането на цифрово-насложена мрежа, мога да Ви кажа, господин Димитров, че фиксираните мрежи не са така пряко свързани с мобилните клетъчни системи, както явно мислите. Ако схващам правилно логиката, тя е, че БТК е задължена да изгради цялата преносна мрежа в България с всичките входове и изходи към нея за базовите станции, а операторът, който и да е той, да дойде да инсталира телефонната централа и базовите станции и да продава мобилните телефончета просто така, на чиста печалба. Това не е логика. Основната логика на клетъчните системи е да бъдат колкото се може по-независими от фиксираната преносна среда, а свързването между тях да бъде въпрос на договореност и заинтересованост между различните оператори, за фиксираните - най-често държавни фирми, а за мобилните - най-често частни.
Трето, в този смисъл предназначението на проекта Д'ОНТ е основно да изгради гръбнака на оптическата преносна телекомуникационна мрежа в България. Както знаете, първите варианти на този проект са разработени в страната ни още преди да се появи системата Джи Ес Ем в Европа. Така че проектът Д'ОНТ се реализира и ще се реализира в бъдеще, но не за да обслужва изключително и само мобилните телекомуникации, а за да обслужва комуникациите на страната ни въобще. Такова развитие на проекта Д'ОНТ ще повиши доста чувствително и цената на тази част от българската телекомуникационна компания, която според изискванията на Европейския съюз, пък и според идеята ни за развитието на българските телекомуникации ще бъде предложена за приватизиране чрез международен търг в обозримо бъдеще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Благой Димитров да изрази отношението си към отговора и да постави и следващия си актуален въпрос.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Аз не съм доволен от отговора, уважаеми господин министър-председателю, затова защото логиката е следната. В момента около 27 хиляди човека ползват аналогови и цифрови телефони, като двама оператори, две фирми в момента са получили лицензи и трябва да реализират тези лицензи във връзка с това, че те са инвестирали средства за изграждане на аналоговата в цифрова клетъчна система. И аз мога да Ви уверя, че първо, те не реализират достатъчно ефективно получените лицензи и второ, неосъвместяването на НМТ 450 с Джи Ес Ем технологията веднага поражда въпроса какво ще правят тези 20 хиляди човека със закупените свои апаратчета, които междупрочем са по 1000 долара и междупрочем по 3000 лева тези абонати плащат на месец. Аз не мога да се съглася, че проектът Д'ОНТ не е във връзка с обезпечаването на преносни мрежи специално за изграждането на Джи Ес Ем мобилната мрежа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да поставите следващия актуален въпрос към заместник-министър председателя Дончо Конакчиев.
Актуален въпрос на народния представител Благой Николов Димитров относно намеренията на Министерския съвет за регулиране дейността на кабелоператорите.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин Конакчиев, в последната година остро възникна проблемът по отношение дейността на нелицензираните кабелоператори. Аз искам да спра основно Вашето внимание върху няколко аспекта на този проблем.
Първият аспект, това е техническият аспект на проблема, който междупрочем ние вчера в Комисията по радио, телевизия и БТА обсъждахме и съответно има становище по всички тези аспекти, на които аз искам да обърна Вашето внимание.
По отношение на техническия аспект ние наблюдаваме едно бездействие на Комитета по пощите и далекосъобщенията и нереализиране на контрол по отношение спазването на стандартите върху изграждането на мрежите на нелицензираните оператори. В момента има опасност от попадане на високо напрежение в кабелните мрежи. На големи пространства от около 150 - 200 метра в междублоковите пространства има опънати кабели, които междупрочем създават опасност от статични заряди и пораждане на монтажни капацитети с големи стойности.
По отношение на програмноинформационния аспект на проблема аз искам да обърна Вашето внимание по отношение на липсата на контрол поради, разбира се, липса на лицензи върху програмните разпространявания по кабелните мрежи, липса на контрол върху естетическите качества на транслираните програми и липсата на контрол, разбира се, върху рекламни продукти.
По отношение на финансовия аспект на проблема искам да Ви кажа в най-общ план едни данни за страната на базата на 400 хиляди домакинства, които в момента ползват нелицензираните кабелни мрежи. 1 млрд. и 320 млн. са събраните такси от нелицензираните оператори, като на базата на лицензионните договори 2,3 процента такси, нереализирани към Комитета по пощите и далекосъобщенията, които съставляват 30 млн. лева. От данъци Министерството на финансите губи около 240 млн. лева и на практика това е една нереализирана приходна част на бюджета.

По отношение на международноправния аспект...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Времето Ви изтече, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Да, свършвам, госпожо председател.
.. има транслиране на програми на "ЕМ СИ ЕМ", на "Евроспорт" и на практика вчера господин Коларов спомена, че само 10 лицензирани оператора си плащат лицензиите към тези организации.
За да свърша, има, разбира се, един социален аспект. Започва един остър конфликт, който може да има едни непредвидими последици между лицензираните и нелицензираните кабелоператори.
Господин Конакчиев, какви са намеренията на Министерския съвет относно регулирането дейността на кабелоператорите? Аз искам правилно да бъда разбран - става дума за лицензиране на нелицензираните кабелоператори, разбира се, за прекратяване на незаконната кабелизация. Какви са вижданията Ви по отношение на използуването, да речем, на една широколентова безкабелна система "ЕМ ЕМ ЕС"? Какви са възможностите за реализация на такава система и, разбира се, каква e готовността на комитета и на БТК за една такава реализация? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Колеги, трябва да се тренираме с въпросите си и вкъщи, така че да се вместваме във времето. Иначе самите въпроси отиват извън времето.
Има думата министър Дончо Конакчиев.
МИНИСТЪР ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа, уважаеми господин Димитров! Вие поставяте актуален въпрос, който засяга една част от дейността на Комитета по пощи и далекосъобщения като орган за държавно регулиране в областта на телекомуникациите и по-специално - кабелизирането на градовете и селищата. Питате ме за намеренията. Разбира се, нашите намерения намират израз в съответните актове. Така че аз бих могъл да коментирам това, което е факт в правното пространство и в основни линии това, което предвиждаме.
Трябва да кажа, че, използувайки все още несъвършенствата в нормативната уредба, много фирми спекулират с лицензирането на кабелоператорите. Какви са причините за това състояние? Законът за съобщенията е от 1988 година и в него въобще не се разглеждат въпросите, свързани с частните кооператори за радио- и телевизионни сигнали. Подобно е положението и със санкциите и наказанията, предвидени в Закона за административните нарушения и наказания. Освен това глобите са символични, а наказателните постановления често остават без последствие. Издадена е наредба за кабелните разпределителни системи за радио- и телевизионни сигнали. В резултат от действието на тази наредба са проведени серия от конкурси за оператори в основните градове на страната. Независимо от предприетите мерки и приложените законови и подзаконови нормативни актове, до средата на 1995 г. доста, бих ги нарекъл в кавички пирати, работиха необезпокоявани. Тук трябва да информирам, че има специализиран контролен орган към Комитета по пощите и далекосъобщенията. Това е Държавната инспекция по съобщенията. Но този орган не е нито прокуратура, нито полиция, той не е данъчен орган, нито е съдебна власт. Очевидно във връзка със ситуацията е необходимо да се засили дейността на Държавната инспекция по съобщенията, въпреки че данните показват, че до момента тя е съставила 52 наказателни административни акта и съответно 23 наказателни постановления на нелицензирани оператори. Засилена е вече и дейността на Държавната инспекция по съобщенията през второто полугодие на 1995 г. Досегашната практика показва, че издаването на лицензи за оператори на кабелни мрежи, подчертавам, досегашната, от Комитета по пощите и далекосъобщенията се извършва в съответствие с Конституцията, със Закона за задълженията и договорите, Закона за съобщенията, Закона за стандартизацията, Закона за авторското право и другите закони, които имат отношение към материята. Следователно, тук място за закононарушение няма.
С измененията на правната уредба и в нейното стриктно прилагане ние виждаме решително повишаване на ролята на съдебните органи, прокуратурата, полицията, Държавния финансов контрол, данъчните власти и на органите на местното управление.
По предложение на Комитета по пощите и далекосъобщенията чрез Съвета по регионална политика, трансгранични инфраструктурни системи и местни власти вече сме задължили областните управи в рамките на техните права и задължения да съдействуват съвместно с другите институции за санкциониране на нелицензираните кабелоператори.
Искам да ви информирам, че вече има резултати в Сливен, Русе, Габрово и други градове и тези резултати показват положителни тенденции на развитие. Основание за трайно решаване на този проблем ни дават предвидените механизми за контрол и санкции, които залегнаха в Закона за концесиите и в другите подзаконови актове, както и организационното, икономическото и наказателно въздействие, осъществявано с интегрирани усилия от Комитета по пощите и далекосъобщенията, прокуратурата, Министерство на вътрешните работи, Министерство на финансите и органите на местната власт. Предвиждаме и работим по изменения в Наказателния закон, третиращи нерегламентираното кабелизиране. Това е въпрос, който следва да реши самото Народно събрание. В този аспект Комитетът по пощите и далекосъобщенията, респективно Държавната инспекция по съобщенията, съвместно с другите институции биха имали по-големи права за ликвидиране на незаконно изградените мрежи.
По втория поставен от Вас въпрос, както специалистите я наричат, ефирна кабелна телевизия, действително това е една авангардна технология, която съществено се различава от известни досега системи за кабелна телевизия и има определени перспективи и у нас. В началото на 1993 г. е постъпила молба от една фирма за изграждане на ефирна телевизия в София. Предложението е обсъдено в телекомуникационната компания и Съветът на директорите е взел решение за включване и на БТК в съвместно Дружество за реализация на проекта. Изграждането на такива системи изисква големи капитални вложения и сравнително дълъг период. Но именно това е системата, която на този етап по наше мнение може да запълни определена част от вакуума. Впоследствие тя може да остане като елемент в обща система на конкуренция на кабелната телевизия.
Явни са интересите на различни групи, групировки по въпросите на телекомуникациите и това е разбираемо. Тук има политически, идеологически, икономически съображения. Но аз искам определено да заявя, че в тази насока не е потребно да се влагат или да се поддаваме на пристрастия, политика, а само трезвият разум и ефективността на решенията в интерес на нацията трябва да определят по-нататъшното развитие. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Димитров, имате думата да изразите отношението си към отговора.


БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин Конакчиев, трезвият разум, просто взимам последната реплика от Вас, изисква една добра координация между Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи и Комитета по пощите и далекосъобщенията, за да се спре незаконната кабелизация, която в момента продължава. Защото възниква проблемът: изчакваме някой да кабелизира незаконно, след което трябва той или да се лицензира, или да не се лицензира. Тоест нещата са обвързани и мисля, че в оперативен план на ниво Министерски съвет нещата може да се решат.
Разбира се, съгласен съм, че административните наказателни санкции в момента са много малки, не са ефективни. Затова нещо стана дума и вчера в Комисията по радио и телевизия, но мисля, че в оперативен порядък, на ниво Министерски съвет, нещата не се координират и процесът може да се канализира точно на това ниво. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Има думата господин Райчевски за актуален въпрос относно забавяне на дарение от Агенцията за чуждестранна помощ.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! Моят актуален въпрос се отнася до дейността на Агенцията за чуждестранна помощ.
Уважаеми господин Конакчиев, Агенцията за чуждестранна помощ е институция, която, както знаем, има да изпълнява отговорни задачи и преследва високохуманни цели. Създадена е в духа на добрите български и европейски добродетелни традиции. Тя е инициатива, чрез която човеколюбиви граждани и организации от цял свят дават своята подкрепа за оцеляването на хиляди социално слаби български граждани в изстрадалата ни страна, на десетки и стотици сиропиталища, болници, старчески домове, учебни, здравни и други заведения.
С тази оскъдна, но в някои случаи изключително ценна помощ се спасяват много животи, излекувани са, нахранени са и са облечени хиляди деца и стари хора на обеднялата ни, доведена до просешка тояга и заплашена с демографски срив българска нация.
Наш общ дълг е чрез контрол върху дейността на Агенцията за чуждестранна помощ да запазим доверието от чужбина и на дарителите, които, за съжаление, в резултат на някои наши недоглеждания или недобросъвест вече не са толкоз много.
За съжаление, в миналото бяха дадени достатъчно примери за разколебаване на тяхното доверие, особено сред средите на българската емиграция. За още по-голямо съжаление усилията, които се направиха за възстановяването на тяхното доверие през 1992 и 1993 г., като че ли не намират вече ревностни последователи. Зачестяват оплакванията, че изпратените помощи се бавят неоснователно, че се отклоняват от волята на дарителите, че се създават бюрократични пречки, и че дори се раздават по начин, който народът ни е нарекъл с поговорката "С чужда баница помен се прави".
Уважаеми господин Конакчиев, госпожа Цвета Екмунд, по баща Върбанова, от Швеция, през месец октомври миналата година е направила парично дарение за социални домове в Бургас, а именно: за Дома за стари хора в Бургас, жилище за лица с неравностойно социално положение - "Надежда", пак в Бургас, Дома-училище "Александър Георгиев Коджакафалията" в Бургас и Старческия дом в село Лъки, Бургаска област.
Защо се бавят толкова време изпратените пари? Защо Агенцията за чуждестранна помощ не изпълнява своевременно дарението, съгласно волята на дарителите, и на какво основание тя иска от получателите на дарението предварителни сведения за това как ще се използват средствата? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Има думата министър Конакчиев за отговор.
МИНИСТЪР ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа, уважаеми господин Райчевски! Задавате конкретен въпрос - за дарението на госпожа Цвета Екмунд и позволете в моя отговор да направя едно встъпление, едно уточнение. Ще цитирам Закона за Агенцията за чуждестранна помощ. Както е известно, той е приет от Народното събрание.
"Чл. 4, ал. 2. Агенцията публикува в "Държавен вестник" всички данни за получената помощ и решенията за нейното разпределение.
Ал. 3. За своята дейност агенцията се отчита ежегодно пред Народното събрание", а не пред Министерския съвет.
"Ал. 4. Агенцията ежемесечно информира президента на републиката за своята дейност".
Цитирайки тези текстове от закона искам да подчертая, че е прекален разкош народните представители да отделят от ценното си време за разглеждане на такива случаи. При това положение едва ли правителството следва да бъде сезирано по отделните проблеми и да дава отговори в рамките на парламентарния контрол. Тук следва да се има предвид и това, че в Управителния съвет на Агенцията за чуждестранна помощ участват на равностоен принцип и представители на Народното събрание. Това означава, че ще бъде правилно народните представители да насочват своите въпроси там, където могат да получат в съответствие със закона компетентен отговор. Независимо от това, воден от добри чувства, аз ще дам разяснения по поставения от Вас въпрос, въпреки че в него има и неточности.
Първо. Получените средства от госпожа Цвета Екмунд, на стойност 22 500 щатски долара, са заделени като отделен фонд в агенцията.
Второ. Информирани са незабавно всички социални домове, посочени от дарителката, които трябва да получат средствата, и са запознати с реда и начина за тяхното получаване и отчитане.
От избраните социални заведения само Дом "Коджакафалията" е представил списък за нуждите си и е изпратил на Агенцията за чуждестранна помощ, с някои допълнителни изисквания към това, фактури за закупуването, които са изплатени незабавно. В Дом за стари хора - Бургас, се събират оферти за извършване на строително-ремонтни работи. Ремонтът ще започне през месец април. Останалите заведения все още не са представили необходимите документи, за да им бъдат предоставени сумите.
Госпожа Цвета Екмунд направи своето дарение с желание да помогне на нуждаещи се от помощ нейни съграждани, но за съжаление, недобросъвестни граждани са й изпратили некоректна информация по използването на средствата й, с което са я огорчили. Аз съжалявам за това.
След изясняването на случая госпожа Екмунд беше убедена в коректността на Агенцията за чуждестранна помощ. Тя изпрати писмо, в което изрази съжаление за недоразумението. Тя е предоставила на агенцията правото да извърши пълен контрол по използването на дарението. Всички необходими документи и писма по дарението са на разположение в Агенцията за чуждестранна помощ.
И в отговор на последния проблем, поставен в актуалния въпрос, искам, за да не бъда голословен, отново да цитирам закона - чл. 5, ал. 2:
"При поискване от дарителите агенцията им дава пълна информация относно разпределението и използването на предоставените от тях помощи".
Следователно, необходимо е, за да може агенцията да осъществява предвидения със закона контрол, да има необходимата предварителна информация от страна на дарителите.
В заключение още веднъж искам да подчертая, въпреки че не е прерогатив на правителството, ние представяме исканата информация, като настояваме в бъдеще това да се извършва в съответствие с предвидените от закона начини. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Господин Райчевски има думата.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Все пак господин Конакчиев е по-въздържан от премиера господин Виденов, който много често заявява, че това не е проблем, за който трябва да отговаря правителството. Вярно е, че в закона така е записано, но ако ние чакаме да мине цяла година, за да поставим въпроса към агенцията, много проблеми ще останат нерешени и на много въпроси няма да се отговори. Ние, народните представители, нямаме практика да се обръщаме с питания към президента, затова ги поставяме тук.
Вярно е, може би и това, че агенцията дава подробен отчет. Но въпросът беше поставен защо се бавят средствата, защо с месеци средствата не достигат до обекта, за който те са насочени. По някой път те са от изключителна важност за спасяването на живот, ако се касае за болници и болнични заведения, за оцеляване на деца и възрастни хора. Не е само този пример, за който аз тук споменах. Споменавам го, защото за него се разшумя много и в местната преса. Подобни оплаквания за забавяне на изплащанията на помощи в противоречие с волята на дарителя, съм получил нееднократно и от Варна, и от Русе, а най-вече от Бургас. Така че навремето за Агенцията за чуждестранна помощ се дискутираше тук много, сега дълго време не се е казвала нито дума, дано това е за добро, но аз поставям един въпрос, който мисля, че е сигнал и нека да послужи за такъв. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Господин Райчевски, парламентът може да упражни парламентарен контрол по отношение на всяко длъжностно лице, в това число и председателката на Агенцията за чуждестранна помощ, но не в пленарна форма. Така че това само за уточнение. И отчет можем да изискаме, и разяснения от нея.
Има думата господин Иван Будимов за актуален въпрос относно намеса на кметове на населени места в работата на предприятия и фирми със 100 на сто държавно участие. Заповядайте.


ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър председател! Аз си давам сметка, че по-точно би било моят въпрос да бъде отправен към министъра на промишлеността, но давайки си сметка, че той от около месец е болен и освен това, че неговите хора си свършиха работата, направиха съответните проверки и че областната управа на Софийска област също направи всичко, което е от нейните компетенции, аз в качеството ви именно на заместник министър-председател искам да Ви задам следния въпрос.
Преди него обаче ще ви запозная с това, което става в Обувна фабрика "Подгорка", град Петрич.
След изборите на 18 декември 1995 г. зачестиха случаи на пряка намеса на кметове на населени места в работата на предприятията със 100 на сто държавно участие в пълно нарушение на Закона за местното самоуправление. В потвърждение на тази констатация ще си позволя да ви запозная с развилите се събития в Обувна фабрика "Подгорка", община Петрич, където работеха - казвам работеха, защото вече те са безработни - 620 човека.
Преди избирането на господин Капитанов за кмет на село Коларово, община Петрич, същият е работил като електротехник в споменатата фабрика и е наказан от управителя на фабриката с предупреждение за уволнение за неизпълнение на законните разпореждания на работодателя. На изборите на 18 декември 1995 г. господин Капитанов е избран за кмет на село Коларово от листата на Българската социалистическа партия и решава да си отмъсти за наложеното му наказание от управителя на фабрика "Подгорка". В момент, когато управителят на фабриката е в Италия за подписване на нов договор с фирма "Аделки" за производство на 80 хил. чифта обувки месечно, кметът сформира стачен комитет за свалянето на управителя на фабриката. На 2 януари 1996 г. лично господин Капитанов заедно с представители на стачния комитет представя в Министерството на промишлеността и в Софийски областен съвет подписка с искане на оставката на управителя на фабриката господин Огнян Павлов.
След извършената проверка от визираните институции се установява, че управителят компетентно и в интерес на държавата и работниците е вземал управленски и кадрови решения. Независимо от това след психически тормоз и груби квалификации от страна на подставени от господин Капитанов работници и служители на 30 януари управителят на фабриката си дава оставката. Представители на фирмата "Аделки", която е една известна фирма за производство на висококачествени обувки, демонтират машините и 620 човека остават без работа. За съжаление в цялата тази история се намесва и народната представителка от БСП госпожа Елена Янева, без да е запозната подробно с фактите.
И така, трудно е в рамките на 3 минути да се опише одисеята на тези 620 останали безработни.
Задавам следния конкретен въпрос, господин заместник министър-председателю: какви мерки смятате да предприемете в качеството си на заместник министър-председател, отговарящ за работата на органите на местното самоуправление за предотвратяване на по-нататъшна груба намеса на кметовете на населени места в работата на фирми и предприятия със 100 на сто държавно участие? Приложил съм Ви, уважаеми господин заместник министър-председателю, съответните документи и разчитам на компетентен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Точно за въпросите не остава време. Обосновката е много белитристична обикновено.
Министър Дончо Конакчиев има думата.
МИНИСТЪР ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа, уважаеми господин Будимов! Аз Ви благодаря за това, че Вие казахте, че едва ли аз съм най-точният адресант, към който трябва да отправите въпроса си. И моят отговор естествено ще бъде в рамките на моята компетентност. Извън моята компетентност аз не бих могъл да изляза.
Съгласно действащото в страната законодателство - Конституцията на Република България, Законът за местното самоуправление и местната администрация и други нормативни актове, кметът е орган на изпълнителната власт в общината. Неговите правомощия са такива, каквито са определени в Закона за местното самоуправление и местната администрация - визирам чл. 46. Внимателният прочит на тези правомощия показа, че компетентността на кмета изключва възможността кметовете със свои действия да оказват каквато и да било намеса в работата на търговските дружества с изключително държавно участие по отношение на тяхната стопанска политика. Управлението и дейността на търговските дружества с изключително държавно участие се осъществява в съответствие с разпоредбите на Търговския закон и приетия от Министерския съвет Правилник за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията. Това е Постановление N 7 на Министерския съвет от 1994 г. с последвалите изменения и допълнения.
Извършването на каквито и да било действия в отклонение на така установения ред, съставлява нарушение, като от виновните лица следва да бъде търсена съответна отговорност - дисциплинарна, гражданска или наказателна.
Що се отнася до конкретния случай, посочен във Вашето питане относно намесата на кмета на кметство Коларово, община Петрич в работата на фабрика "Подгорка", бе извършена съвместна проверка от областния управител на Софийска област и представител на Министерството на промишлеността. И вероятно именно министърът на промишлеността можеше по-добре да отговори на Вашия въпрос. Констатирано е, че в основата на създадения социален конфликт стоят междуличностните отношения между управителя на дружеството, главния счетоводител и част от управленските кадри в дружеството, вследствие на което управителят е подал оставка. Не се установиха данни за пряка намеса на кмета на кметство Коларово в дейността на фирмата.
Присъствието на кмета и секретаря на община Петрич, както и на кмета на кметство Коларово на среща с работещите в дружеството е било продиктувано от необходимостта и желанието да се снеме социалното напрежение и възстанови нормалният ритъм на производство. Хронологията на събитията и развитието на конфликта в "Подгорка", изложени във Вашия актуален въпрос, са в основни линии точно отразени. Истина също е, че кметът с група работници е представил в Министерството на промишлеността подписката от колектива на "Подгорка" за оставката на управителя. Това може да бъде обяснено с факта, че в "Подгорка" работят главно хора от село Коларово и кметът се е почувствал част от ситуацията, част от конфликта като избран на тази длъжност от същите тези хора.
Според нас в основата на конфликта са главно междуличностни отношения, които са били дълго потискани от различни фактори, но в един момент избухват и за съжаление довеждат до действия с неприятни последици. Затова и опитите за диалог, предприети от страна на представителите на Министерството на промишлеността, областната управа и община Петрич не са спомогнали за своевременно решаване на конфликта.
Възложено е на Министерството на промишлеността да направи необходимото за разрешаване на конфликта и за възстановяване на нормалния производствен процес.
Конкретно на Вашия въпрос за мерките, моят отговор е следният: всички мерки - предвидени от закона и нищо - извън закона. Засега констатациите не ни дават основание за предприемане на действия от страна на централната изпълнителна власт към кмета на село Коларово. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Господин Будимов има думата.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник министър-председател! Аз съм доволен от това, че Вие казахте: "В основата на конфликта стоят междуличностни отношения". Може ли тези междуличностни отношения да доведат до отиване на борсата на 620 човека? Какви са загубите за народа, какви са загубите за бюджета, Вие сам можете да си направите сметка.
Но, уважаеми господин заместник министър-председателю, от проверката, която е извършена, за която Вие споменахте, се установява, че това очевидно, тоест наказанието и пререканието между управителя на фабриката и кмета, избраният кмет от БСП, е послужило като мотив кметът да организира живеещите в селото работници като се използват създалите се неблагоприятни обстоятелства, породени от прекъсвания на работата при смяна на модели и сезонност на продукцията в предприятието и да се поиска от ръководството на Министерството на промишлеността и областния управител на Софийска област смяната на управителя на фирмата. Ясно личи намесата на кмета.
Има и нещо друго, уважаеми господин заместник министър-председателю. Аз Ви изпратих справка за това каква помощ, а именно в размер на 17 млн. 902 хил.лв. е оказала фирма "Аделки" на тази фабрика. И нещо повече, фирмата претърпява в момента сериозни загуби. Въпреки това фирмата превежда 5 млн.лв. за изплащане на заплатите на работниците, които са в стачка. Тоест, ние много добре виждаме как чуждият инвеститор добре преценява нещата.


Трябва да вземем предвид и това, че се проваля донякъде представянето на фирма "Аделки" в международното изложение на обувната промишленост в Дюселдорф.
И накрая, ще приключа със следното. В никакъв случай не мога да одобрявам личностни отношения между кметове и управители на фирми да довеждат до изваждане на борсата на работници. Тези хора - дали са от БСП или от друга политическа сила - те трябва да поставят обществените, интересите на хората над своите личностни взаимоотношения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Следва питането на народния представител Стефан Стефанов.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Конакчиев, уважаеми дами и господа народни представители! Моето питане засяга може би повече от половината българи. Като чуете текста, ще разберете защо обобщавам така. Става дума за плащането на консумираната от гражданите вода и неравнопоставеността на гражданите, които живеят в еднофамилни жилища, и в блокови жилища.
В Наредба N 9 от 14 септември 1994 г. на Министерството на териториалното развитие и строителството, чл. 30, ал. 1 е казано: "В жилищни сгради с две и повече жилища, в които има общ водомер и апартаментни водомери във всички жилища, разликата между показанията на общия водомер и сумата по отчетените по апартаментните водомери показания, се разпределя съобразно броя на адресно регистрираните обитатели на жилищата за отчетения период". За обитателите на еднофамилни сгради консумацията вода се отчита и заплаща по общия ред по Закона за местните данъци и такси, чл. 66, т. "а". За обитателите обаче на апартаменти в жилищни блокове независимо, това е акцентът, независимо, че в даден вход няма водопроводни отклонения без водомер, консумацията се отчита по Наредба N 9, цитирания текст, ал. 1, като сумите се събират принудително. Това принудително събиране е отделен проблем, по който също, ако желаете, може да отговорите на какво основание се извършва - не само за водата, но и за консумираните от гражданите електричество, телефонни услуги и т.н.
Знам, че до вас са изпращани множество оплаквания. Част от тях дойдоха и при мен. Това са множество оплаквания на граждани, ощетени от въпросната наредба. Правени са специални протоколи за консумацията на вода, изпращани са предложения за изменение на спорния текст. В един от отговорите на тези многобройни писма се казва, че за отстраняване на спорни моменти в отношенията между експлоатационните предприятия "ВиК" и абонатите работна група от специалисти под ръководството на професор Петко Петков изработва проект за изменение на някои текстове от посочената наредба. Не искам да изброявам техническите несъобразности, които възникват при прилагането на текста на чл. 30, ал. 1, но ще добавя само, че аз бях изненадан, когато разбрах от ощетените граждани, че сумите, с които те са рекетирани, този израз е техен, не мой, рекетирани всеки месец, са суми, които никак не са малки. Понеже самият аз също живея в блок, но просто не съм забелязал тези неща, може би някъде по-меко се отстраняват тези несъобразности, а някъде проблемите възникват по-остро. Но тези суми никак не са малки. Според гражданите те са над 500 лв., споменаха сумата 800 лв., което за мен беше силно изненадващо.
Очаквам да получа от вас обосновани отговори на следните въпроси: кога ще влязат в сила измененията в оспорвания текст; какъв ще бъде по-справедливият принцип за отчитане и заплащане на консумираната вода; ще бъдат ли равнопоставени всички граждани при заплащането на водата, както това е при заплащането на електрическата енергия, телефонните разговори (тук пак бих могъл в скоби да кажа, че там има други проблеми и аномалии, но те сега не са предмет на това питане); ще бъде ли потърсена отговорност на авторите на текста на Наредба N 9 и специално на текста на чл. 30, ал. 1, по който от гражданите са надвзети може би много пари, може би милиони левове, може би вие можете да кажете по-точната сума, аз говоря по предположения за надвзета сума, ще бъде ли потърсена някаква отговорност на авторите на този текст; дали не се е очаквал този резултат, тоест умишлено да е въведен такъв текст, по който да бъдат надвзети тези пари? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на отец Стефан Стефанов.
Господин заместник-министър председател, заповядайте да отговорите на питането на народния представител.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа, уважаеми господин Стефанов! Във вашето питане са поставени някои въпроси, свързани с измерването и заплащането от населението на водата за питейни и битови нужди. Експлоатацията на водоснабдителните системи в страната се извършва от 27 търговски дружества "Водоснабдяване и канализация" с държавна собственост, 2 търговски дружества "ВиК" с 51 на сто държавно участие и 49 на сто общинско участие и 14 общински фирми "ВиК". Всички тези дружества и фирми осигуряват необходимото количество и качество на питейната вода за населените места, като за тази дейност определят цени на база пълните разходи за производство и реализация. Става дума за принципа. Начините, по които се отчита и заплаща количеството на изразходваната от консуматорите вода, са регламентирани в Наредба N 9 от 1994 г. на Министерството на териториалното развитие и строителството за ползване на водоснабдителните и канализационни системи.
Основният принцип, който е възприет в този нормативен документ, аз не зная как трябва да търсим отговорност от съставители на нормативен документ, в най-добрия случай трябва да се търси отговорност от този, който го е приел, ако има за какво да се търси отговорност, основният принцип е, че всеки абонат трябва да притежава индивидуален водомер или водомери в зависимост от инсталацията, който или които да отчитат количествата на изразходваната вода и по който да се извършва заплащането. Когато на едно водопроводно отклонение са свързани повече от един абонат, на отклонението се поставя общ водомер, който освен количествата вода, преминаващи през индивидуалните водомери, отчита и общите разходи на вода в сградата, каквито са например разходите в абонатните станции, където има топлофикация, чешми в общи помещения, загуби на вода от неизправни инсталации и други. Тези общи разходи се разпределят по равно съобразно адресно регистрираните обитатели на сградата за отчетния период. Това е чл. 30, ал. 1 от наредбата.
Министерството на териториалното развитие и строителството смята, че този принцип на заплащане на общи разходи от всички живущи в сградата е правилен и е най-сигурната гаранция за заинтересуваността на обитателите да се поддържа сградната инсталация в добро техническо състояние и да се намаляват загубите. Останалите случаи, когато в едно жилище живее един абонат или абонатите не притежават водомери, са регламентирани ясно в чл. 30, ал. 2 на вече споменатата наредба. По-сложен е въпросът със заплащането на консумираната вода, когато част от абонатите, свързани на едно водопроводно отклонение имат водомери, а друга част нямат водомери. Но този случай, след изтичане на срока, определен в Наредба N 9 за поставяне на индивидуални водомери, сега този срок е удължен с мое решение до края на 1996 г., ще се среща само като изключение.
Основните принципи, залегнали в Наредба N 9 за ползване на водоснабдителните и канализационните системи от 1994 г., свързани с отчитането и заплащането на консумираната вода, не са нови. Те са съществували в предишната наредба от 1987 г. Трябва да кажа, че това са принципите, широко разпространени и в другите страни, и поради това че осигуряват достатъчно справедливо разпределение на разходите за консумирана вода от населението, са възприети в действащата наредба. Действително има случаи на подадени сигнали и жалби в Министерството на териториалното развитие и строителството за неправилно отчитане или надвзети суми за консумирана вода. По тях винаги се извършват проверки, след което министерството изразява становище в зависимост от резултата от тези проверки.


В редица случаи тези жалби са неоснователни и се дължат на неправилно тълкуване от абонатите на текстовете на Наредба N 9. Като пример трябва да посоча наскоро проверяван случай - в едно населено място в страната част от населението не желае да заплаща за консумираната вода, тъй като преди 20 години са участвували с доброволен труд при изграждането на водоснабдителната система. Естествено, това е неоснователна постановка, тъй като в системата има вложени тръби, материали, системата има своите експлоатационни разходи, системата се нуждае от поддръжка, но освен това водата е една ценност, един ресурс, който не принадлежи индивидуално на никой от нас с вас, а принадлежи на България като цяло.
Има констатирани случаи на неправилни действия от страна на службите на инкасиране в дружеството "ВиК". Причините за това винаги се изследват. Те като правило са субективни, не се дължат на принципите за отчитане и заплащане на водата, които са залегнали в Наредба N 9. В тези случаи, подчертавам това, надвзетите суми се възстановяват на абонатите. В случаите на възникнали спорове между абонатите и експлоатационните предприятия, съгласно чл. 31, ал. 5 на Наредба N 9 въпросите се решават по съдебен ред. Изобщо не може да става дума за рекет, както тук прозвуча.
По инициатива на Българската асоциация по водоснабдяване и канализация работна група от специалисти извършва актуализация, работи по актуализацията на Наредба N 9 за усъвършенствуване на някои разпоредби в нея. След представяне на този проект в Министерството на териториалното развитие и строителството предстои разглеждането им във Върховния съвет по териториално и селищно устройство, строителство и архитектура. Целесъобразните предложения ще бъдат отразени в съответните текстове на Наредба N 9, но аз искам да подчертая, че те нямат за цел да изменят принципите за отчитане и заплащане на консумираните количества вода, които са залегнали в действуващата наредба.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър председател.
Отец Стефанов, имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Все пак, господин Конакчиев, бихте могли да кажете нещо по въпросите, така както съм ги формулирал. В отговорите, които съм получавал от Ваши заместници, но за съжаление отговорите ги нямам подръка, там се визира и текстът на чл. 30, ал. 1 на тази наредба. Надявам се, че тя също ще бъде преразгледана, но все пак принципите, на които ще бъде построена новата наредба, новото принципно отчитане, надявах се да ги чуя.
Вие дадохте пример с някакво село, но моят въпрос засягаше все пак един много конкретен случай. Ще го повторя отново: става дума за жилища в жилищни блокове, в които освен общият водомер има водомери на всяко едно отклонение и няма нито едно отклонение без индивидуален водомер. В този случай ситуацията се доближава до еднофамилните жилища, тъй като всяко семейство и всяка една тръбичка си има отделен водомер. Аз затова писах тук като мислех, че Вие ще разберете за какво става въпрос, че няма да Ви занимавам с техническите въпроси. Водата, която остава по тръбите между общия водомер и индивидуалните водомери и в някои други случаи - всички тези неща са протоколирани при направени проверки. Бих могъл да Ви дам и по-подробна информация по Ваше желание. Става дума за този конкретен случай, когато всяко едно жилище в жилищния блок, всяко едно отклонение има индивидуален водомер. Разликата между общия и индивидуалния водомер в този случай е доста голяма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на отец Стефанов.
Господин заместник-министър председател, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Уважаеми господин Стефанов, аз още един път искам да подчертая, че в подготвителната работа, която извършваме по усъвършенствуване на някои текстове на Наредба N 9 ние не предвиждаме промени на принципите в тази наредба. Нямаме основание за това. Това показва досегашната практика в страната и практиката на други страни, която ние много добре познаваме, не ни дават основание за това.
Аз подчертах в моя отговор, че доколкото някъде има нарушения, проверките са показали, че те са породени от субективни причини, че влияе субективният фактор, а надвзетите суми се възстановяват.
На Вашия въпрос за случая, когато има общ водомер и всяко едно отделно жилище в сградата има своите индивидуални водомери - един или няколко, зависи от инсталацията - какво става, защо се допускат отклонения и някои хора се чувствуват ощетени. Без да влизам в технически подробности, въпреки че с удоволствие бих приел един разговор с Вас и за техническата страна на въпроса, искам отново да подчертая нещо, което присъствува в моя отговор. Независимо от това, че има общ водомер и всяко жилище има индивидуални водомери, винаги има разлика в отчетените количества вода между общия водомер и индивидуалните водомери. Винаги има такава разлика! Така е не само в България, така е и в другите страни. Има консумация на вода, която не се хваща от индивидуалните водомери - това е онази вода, която отива за общи нужди. В моя отговор аз посочих случаите на топлофикация, на общи чешми, но ако трябва да вляза в по-голяма конкретика ще кажа, че са възможни, макар и малки течове в индивидуалните ни кранове - чешма, душ или тоалетно устройство в дома, които не се засичат от индивидуалния водомер, но в кооперацията, в блока, в дома, в който има 40 или 50, 100, а понякога и повече апартаменти, тези загуби се натрупват и те се хващат от общия водомер.
Но позволете да не влизам по-нататък в техническите аспекти. Тази разлика на водата се разделя пропорционално на адресно регистрираните в дома - това е един справедлив принцип, отново подчертавам. Това е един принцип, който важи не само за България, но това е принцип и в другите страни, които имат по-добри, по-технически усъвършенствувани и оборудвани от нас системи, а имат и по-добри системи за разплащане между потребители и доставчици на вода.
Още веднъж, в заключение ще кажа, че нямаме намерение да изменяме принципите на Наредба N 9 при нейното усъвършенствуване. Ние бихме усъвършенствували някои механизми, някои текстове. Ние бихме усъвършенствували системата за контрола и проверки, бихме усъвършенствували и подобрили техническото състояние на водоснабдителните системи - това, което е грижа на държавата, на общините. В това ние ще съдействуваме. Бихме апелирали и аз си позволявам това от тази висока трибуна към всеки един човек в България да предприеме нужните действия, които зависят от него, за да ценим, да пестим питейната вода, която е една изключително голяма ценност в нашето съвремие.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър председател.
Отец Стефан Стефанов има думата, за да изрази отношение към отговора на неговото питане.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Аз не претендирам, господин Конакчиев, да съм по-голям специалист в тази област от Вас, но щом като считате, че все пак контролът трябва да бъде завишен и надвзетите суми възстановени, това ще стане пак по пътя на контрола, в такъв случай бих изразил надежда, че именно тук ще наблегнете, защото тези хора все пак се чувствуват ощетени и когато те се чувствуват ощетени, те трябва по един усъвършенствуван механизъм да могат да отправят своите жалби до строго регламентирани инстанции и да бъде зачетено тяхното мнение. В такъв случай може би след влизането в сила на новия текст на тази наредба бих бил доволен от отговора.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на отец Стефанов.
Питане към Дончо Конакчиев, заместник-министър председател и министър на териториалното развитие и строителството от народния представител Едвин Сугарев относно стопиране процедурата за работническа приватизация на "Главпроект" ЕООД.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер!
От години вече колективът на държавната фирма "Главпроект" ЕООД води неравна борба с корумпирани държавни чиновници, опитвайки се да оцелее финансово, да съхрани работните си места и да спаси престижа си на професионална и добре работеща фирма.
Съсипията на "Главпроект" започва през 1990 г., когато за генерален директор е назначен господин Христо Тотев. От общо възложени от повереното Ви министерство градоустройствени задачи на стойност 1 млн. и 700 хил. лева същият е успял да преразпредели на частни фирми проекти на стойност 1 млн. и 300 хил. лева. Същевременно благодарение на тенденциозно проведени съкращения колективът на фирмата е сведен от 220 на 133 души служители.
Принуден в крайна сметка да напусне през 1993 г. господин Тотев вече като министър в Министерството на териториалното развитие и строителството назначава за управител на "Главпроект" ЕООД своето протеже арх. Росен Савов. Същият в пълно противоречие със законите на страната регистрира паралелна частна фирма "Главпроект - Архитектура" ООД със същия предмет на дейност и адрес като този на поверената му държавна фирма. Той внася предложение за приватизация на "Главпроект" по чл. 31, ал. 2 от Закона за приватизацията. За да защити своите интереси колективът на "Главпроект" внася на 4 ноември 1994 г. предложение за приватизация на обособена част от производствената сграда на предприятието по чл. 35, ал. 1, т. 1 от същия закон. Междувременно министър Левиев уволнява Росен Савов за нарушение на Търговския закон и за управител на фирмата е назначен Лъчезар Христов, пълномощник на колектива за откриване на процедурата за работническа приватизация.
През януари обаче частното лице Христо Тотев лично донася в "Главпроект" подписана от Вас заповед за уволнение на Лъчезар Христов, междупрочем Ваш съпартиец, и за възстановяване на Росен Савов. След срещи с представители на колектива се изяснява, че сте бил подведен. Заповедта е анулирана и лично Вие поемате ангажимента да придвижите процедурата за работническа приватизация като акт, отговарящ на социалната политика на Вашето правителството и възможностите Ви като министър и вицепремиер.

Процедурата обаче не бива задвижена. Вместо това е финализирана приватизационна сделка с частната фирма "Прософт", подала заявление за приватизация на три етажа от производствената сграда на "Главпроект" ЕООД, на основание на наемен договор, сключен еднолично от Христо Тотев през 1991 г. Сделката е сключена при възможно най-добри условия за "Прософт" - 10 на сто първоначална вноска и 6 години разсрочено плащане. Четири други частни фирми, настанени в сградата на "Главпроект" с договори, подписани от Христо Тотев, завеждат дела с цел признаване на договорите им за наемни с оглед приватизация на заемани от тях помещения, като за всеки случай си довеждат и собствена въоръжена охрана.
В същото време вашето министерство поставя условия на колектива да намали капитала на фирмата, като прехвърли другия си сграден фонд и почивни бази на други фирми - условие, което е изпълнено. И точно, когато не съществуват никакви законови и формални пречки за откриване на процедура за работническа приватизация, Вие заявявате, че сте затруднен да вземете такова решение, а шефът на Вашия кабинет съветва представителите на колектива на "Главпроект" да запазят работните си места, като си купят някоя друга сграда.
Надявам се да ми отговорите на следните въпроси:
Как бихте могли да аргументирате острата нужда от сгради на повереното Ви министерство, след като започнатата от Христо Тотев продажба на триетажното разширение на "Главпроект", обхващащо 4900 квадратни метра застроена площ, е завършена с Ваша заповед N 20-01-27 от 8 юни 1995 г. чрез прехвърляне от Търговска банка "Балканбанк" на луксозни леки коли и други движими вещи на стойност 25 млн. лева; след като с Вашия подпис частната фирма "Прософт" е приватизирала три етажа от сградата на "Главпроект"; след като повереното Ви министерство не е предприело никакви мерки за прекратяване на неизгодните договори за съвместна дейност с фирми, настанени в сградата на "Главпроект" по договори, подписани от Христо Тотев, за срок от 10 години.
Второ, не смятате ли, че отказвайки да задвижите процедурата за работническа приватизация, искана от колектива, който се стреми само да закупи работните си места и да съхрани интелектуалната собственост върху своя дългогодишен труд, като при това сам се отказва от собствеността върху част от производствената сграда и почивните домове, Вие всъщност поощрявате процесите на тайна приватизация в ущърб на държавните интереси и в разрез с прокламираната от вашето правителство и вашата партия социална политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сугарев.
Господин заместник-министър председател, имате думата, за да отговорите на неговото питане.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Сугарев! В отговор на зададените от Вас въпроси Ви уведомявам следното:
Първо, продажбата на незавършеното строителство - триетажна сграда - разширение и преустройство на "Главпроект", находящо се на ул. "Ал. Жендов" N 6, е извършена през 1994 г. на основание заповед от 15 март 1994 г. на министъра на териториалното развитие и строителството господин Христо Тотев. Обърнете внимание, че аз тогава не съм бил министър.
В своя въпрос, който е връчен на мен писмено и върху който аз си готвя отговора, Вие цитирате моя заповед N 56-240 от 2 август 1995 г. Отговарям: такава заповед не съществува. Днес цитирахте друг номер, вероятно трябва да направя допълнителна проверка.
Със средствата от продажбата е доставена електронноизчислителна техника, 4 броя леки коли, извършен е ремонт на сградата.
Второ, продажбата на трите етажа от сградата на "Главпроект" на "Прософт" е извършена след открита процедура за приватизация от министъра на териториалното развитие и строителството господин Даниел Левиев - това е заповед N РД 02-14-9 от 6 януари 1995 г. Отново обръщам внимание, че това е все още преди да заема поста министър.
Приватизационната сделка е извършена на 7 юни 1995 г. с наемателя по реда на чл. 35, ал. 1 от закона при условията на чл. 40 от същия закон, като цената на продадения обект е почти 34 млн. лева.
Трето, относно договорите за съвместна дейност и за отдаване под наем на помещения от сградата на ул. "Ал. Жендов" N 6 Ви информирам, че в правомощията на управителя на "Главпроект" е да прекрати, при спазване на законоустановения ред, тези договори. Министърът на териториалното развитие и строителството упражнява правата на едноличен собственик на капитала в дружеството, но не е страна по сключените от управителя на дружеството договори.
Четвърто, имайки предвид недостига на административни сгради в столицата, не в моето министерство, Министерският съвет реши да се извърши инвентаризация и паспортизация на административния сграден фонд. Цитирам решение N 454 от 10 ноември 1995 г., което е публикувано в брой 108 на "Държавен вестник" от същата година. Въпросът за приватизацията на търговски дружества от системата на Министерството на териториалното развитие и строителството, притежаващи административни сгради в град София, ще се решава след обобщаване на резултатите от горното решение и получаване на пълна характеристика на ползваните сгради. Независимо от въпроса за сградата, ако има желание, може да се извърши приватизация на дейността на проектантската организация и нейната интелектуална собственост от колектива на "Главпроект".
В заключение искам да подчертая, че всички действия в тази област са в пълно съответствие със закона. При това, господин Сугарев, имам възможност, ако въпросът представлява интерес за Вас и имате желание, заповядайте да се срещнем, за да Ви връча папка с набор от документи по този въпрос.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър председател.
Господин Сугарев, имате думата за уточняващи въпроси.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): По отношение на случая с продажбата на триетажната сграда на "Балканбанк" става дума за Ваша заповед N 20-01-27-Л от 8 юни 1995 г. Това е окончателната заповед. Истина е, че процедурата за продажба започва с няколко заповеди на Христо Тотев и без търг. Истина е също така обаче, че триетажната сграда е продадена за сравнително ниска цена, като на всичкото отгоре е изплатен ДДС в размер на 2 млн. лева - 8 на сто от стойността на сделката, вместо 18 на сто, колкото би трябвало да бъде.
Що се отнася до приватизацията на трите етажа, заемани от "Прософт", в крайна сметка процедурата по тази приватизация е завършена по време на вашето управление.
Двата ми допълнителни въпроса:
Ще се ангажирате ли с ясен отговор на въпроса ще бъде ли задвижена процедурата за работническа приватизация на "Главпроект" въз основа на внесените от тях документи и техните искания - "да" или "не"? Или ще допуснете този сплотен колектив да бъде изгонен от собствената му сграда с циничната препоръка, примерно дадена от вашия началник-кабинет - да си закупят друга сграда.
Не смятате ли, че един министър, освен всичко, трябва да държи на думата, давана пред работнически колективи, ако иска те да го уважават?
Второ, какви мерки ще предприемете за търсене на отговорност от своя предшественик Христо Тотев и други отговорни длъжностни лица от повереното Ви министерство за сключването на накърняващи интересите на "Главпроект" договори за съвместна дейност, както и за прекратяване на тези договори?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сугарев.
Господин заместник-министър председател, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: По Вашия първи допълнителен въпрос, господин Сугарев, - "да" на приватизацията на дейността на "Главпроект" и на интелектуалната собственост; "не" на сградата на "Главпроект".
Не зная дали сте минавали покрай тази сграда, аз съм работил повече от четири години в нея, мисля, че съм достатъчно наясно чия е тази сграда.
Отговорност в съответствие със закона и инстанциите, които имат право и задължение да търсят отговорност, би трябвало, когато намерят основание, да търсят такава отговорност. Аз нямам такива основания за договори, които, както Вие твърдите, са накърнили интересите на колектива на "Главпроект", да търся отговорност от когото и да било от моите предшественици.
Това са моите отговори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър председател.
Господин Сугарев, имате думата за отношение към отговора на Вашето питане.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин вицепремиер! За съжаление не мога да бъда доволен от Вашия отговор. Като казвате "да" на колектива и интелектуалната собственост, "не" на сградата - Вие на практика ги изхвърляте на улицата и това Ви е много добре известно. Как си представяте, че ще се осъществи иначе приватизацията на тази сграда - но това е друг проблем и проблем от друг порядък и аз не съм напълно убеден, че всичко това е свързано с липсата на административни сгради за правителството, а не с нечии комерсиални интереси.
А що се отнася до това какви правомощия имате, Вие имате не само правомощието, но и задължението да сезирате оторизираните да търсят такава отговорност органи в случай, че забележите, че са накърнени интересите на предприятия, които са подведомствени на Вашето министерство.
Радвам се на Вашето предложение да се срещнем и да разговаряме. Предполагам, че повечето от документите, които ще ми покажете, аз и без това ги имам, но бих се радвал, ако на този разговор присъствуват и представители на колектива на "Главпроект". Ако сте съгласен с това предложение, аз ще се радвам да го приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сугарев.
Питане към господин Светослав Шиваров, заместник министър-председател и министър на земеделието и хранителната промишленост от народния представител Атанас Железчев относно неправомерно изготвен план за земеразделяне на село Мирово, област Хасковска.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър! Протестите на 130 жители от село Мирово за неправомерно изготвяне на плана за земеразделяне са започнали от 1995 г. Подадените молби-възражения за преразглеждане на предварителния план не са уважени от поземлената комисия от община Братя Даскалови. Жителите на селото вземат решение в законния 14-дневен срок да направят мотивирано общо възражение до поземлената комисия, копие от което изпращат до Министерството на земеделието и хранителната промишленост със съответния входящ номер. Комисията от Министерството на земеделието и хранителната промишленост прави формална проверка, като не обръща внимание, че са запазени общинският регистър и кадастралният план на землището на село Мирово. Поземлената комисия и фирмата, изготвяща плана за земеразделяне, не са ползували тези документи и са допуснали раздробяване на общинската земя и земите на училището, църквата, читалището и бившата Всестранна кооперация, като ги включват в обработваемите поливни площи, с което накърняват интересите на собствениците съгласно чл. 10.
Господин министър, има ли законни основания при наличието на коефициент единица при възстановяване на земеделската земя и запазени документи да се допусне ощетяване на собствениците в интерес на общинските власти? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Железчев.
Господин заместник министър-председател, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Железчев! По повод Вашето питане относно неправомерно изготвен план за земеразделяне на село Мирово, Хасковска област, Ви уведомявам следното.
Проектопланът за земеразделяне на село Мирово е обнародван в "Държавен вестник", бр. 5 от 13 януари 1995 г. Срещу него са постъпили 112 възражения. За деня на тяхното разглеждане кметът на селото писмено е уведомен и лично са поканени да участвуват представители на Инициативния комитет на собствениците на земя. С изключение на кмета, никой от собствениците не се е отзовал на поканата. Общинската поземлена комисия в село Братя Даскалови е приела за основателни 34 възражения съгласно протокол от 22 февруари 1995 г. Всички собственици са уведомени писмено за решенията на комисията. Коригираният план за земеразделяне на село Мирово е обявен в "Държавен вестник", бр. 31 от 4 април 1995 г. По него е постъпило едно възражение до съда. На 17 септември 1995 г. в селото се провежда събрание на правоимащите във връзка с плана за земеразделяне. Изготвена е и е изпратена жалба до Министерството на земеделието и хранителната промишленост. В жалбата се изразява недоволство от изготвения план за земеразделяне и се настоява за проверка от страна на министерството. След получаване на жалбата, в министерството се е установило, че същата има доста общ характер и липсват конкретни данни за допуснати нарушения. Допълнително е изисквано от инициативния комитет всеки от жалбоподателите да посочи писмено конкретните си претенции. Представени са 15 индивидуални жалби. Със заповед на началника на Главно управление "Земя и поземлена собственост" е била назначена и изпратена комисия за разглеждане на основанията за преработка на влезлия в сила план за земеразделяне на село Мирово от месец април 1995 г. Проверката е установила, че за землището на селото не съществува кадастрален и комасационен план, поради което е невъзможно установяването по безспорен начин точното местоположение на имотите. Основен документ за доказване на собствеността е данъчната книга от 1949 г. Въз основа на нея кметството е издало удостоверение за доказване правото на собственост пред общинската поземлена комисия. До същите изводи е стигнала и предишната комисия, която е извършила проверка в село Мирово през месец август 1995 г.
С оглед да се задоволят по-пълно интересите на собствениците част от съществуващите по-плодородни общински земи в местността "Дере Кола" са предоставени на собствениците с плана за земеразделяне, което не е породило жалби от страна на общината, читалището, училището и църквата, т.е. не са облагодетелствувани общинските власти за сметка накърняване интересите на собствениците.
В заключение искам да спомена, че цялата дейност по изработването на плана за земеразделяне на село Мирово се извършва открито и всеки от собствениците на земя, който е считал, че са накърнени интересите му, е обжалвал в законните срокове и с това е упражнил даденото му от закона право. Не са допуснати закононарушения и не са накърнени интересите на собствениците на земя.
В подкрепа на това са и писмените обяснения на кмета и агрономката на село Мирово. Резултатите от извършената проверка от представители на министерството не дават основание да се преразглежда утвърденият и влязъл в сила от месец април 1995 г. план за земеразделяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Железчев, имате възможност да зададете два уточняващи въпроса.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Аз няма да задавам уточняващи въпроси. Искам да изразя моето становище към отговора.
Уважаеми господин министър, аз не се съмнявам, че Вие добросъвестно излагате онова, което Вашите служители са Ви поднесли като информация. Но се съмнявам в тяхната добросъвестност и не съм доволен от отговора, който са Ви подготвили. Защото Вие в отговора казвате, че хората не са се явили в деня, в който се е явила комисията. Явно, че се касае до едно неразгласяване пристигането на тази комисия в селото. Защото същите тези хора, същият този инициативен комитет много по-късно дойдоха чак в Сливен да ме намерят и да ми поднесат жалбата, подписана, както виждате, от повече от 115-120 човека.
Аз разбирам, че хората не са имали необходимата правна култура, за да изложат подробно всеки в жалбата си това, от което е недоволен, и са поднесли една обща жалба. Но в същото време те са лишени от възможността да обжалват окончателния план, който е обявен, както съобщихте, в "Държавен вестник", бр. 31, по простата причина, че Вашият Правилник за приложение на закона изисква прилагане на скица от лицензиран инженер-землемер, какъвто няма на територията на община Братя Даскалови и хората фактически са лишени от възможността да извършат обжалване по съответния ред.
Освен това в жалбата на тези хора се твърди, че цялата документация е запазена. Аз ще поискам допълнителна информация, но моята молба е да разпоредите да бъде извършена проверка, и ако наистина има допуснати такива закононарушения, да бъдат отстранени, макар и по друг ред, а не по реда на обжалването. Не бива да оставяме хората неудовлетворени от това, което им се връща, защото всеки търси собствената си земя, земята на своя баща, на своя дядо там, или приблизително там, където е била. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин министър, желаете ли да вземете отношение?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Железчев, във връзка с това, което сега изложихте, аз изразявам пълна готовност да назнача нова проверка с новите обстоятелства, които вие изложихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Питане отново към господин Шиваров - заместник министър-председател, от народния представител Атанас Железчев относно спиране на поземлената реформа в село Бусманци - район "Искър".
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Уважаеми господин министър, териториално село Бусманци е кметство към район "Искър" - София с 2300 жители и около 4000 дка земеделска земя. Поземлената реформа за село Бусманци се извършва от поземлената комисия в село Казичене. През пролетта на 1993 г. са връчени протоколите за признаване на имотите и са раздадени около 400 дка земя в реални граници. Дотук свършва работата на поземлената комисия. Останалите 1900 дка земя са оставени ничии, повече от две години населението на село Бусманци обработва земята по своя инициатива и многократно поставя въпроса пред Министерство на земеделието и хранителната промишленост. Отговор досега не е получен.
В момента няма реално действаща поземлена комисия в село Казичене, поради това че председателят е напуснал, а секретарят е пенсиониран.
Господин министър, моля да ми отговорите:
Първо, каква е причината да се допусне спирането на поземлената реформа в село Бусманци?
И второ, кога Министерството на земеделието и хранителната промишленост ще назначи нов председател на поземлената комисия на село Казичене? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Железчев. Господин Шиваров, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Железчев! Техническите дейности по възстановяването на собствеността на земеделските земи, съгласно Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се изпълняват от фирма "ДЕСК СД" София. Досега са предадени от фирмата и приети от приемателна комисия подготвителните етапи за земеразделяне - карта на землището, баланс на териториите и разпределение на териториите по начин на възстановяване.
За землището на село Бусманци съществува стар кадастрален план. За съжаление документацията не е пълна. За по-голяма част от кадастралния план липсва имотната ведомост за собствениците. Земята е възстановена на тези собственици, чиито имоти са в имотната ведомост върху площ от 346 дка във възстановими граници. Извършена е и документирана анкета за местоположението и размера на имота на собствениците и тяхното групиране. Анкетата е направена съвместно с поземлената комисия в село Казичене и е продължила повече от една година, предвид големия интерес, който проявяват собствениците и високата пазарна стойност на земята. В момента се работи идеен проект на плана за земеразделяне върху площ от около 6000 дка в землището на село Бусманци.
По повод на Вашите конкретни въпроси уведомявам следното:
1. Действително има известно забавяне в работата на фирма "ДЕСК СД" - София по възстановяване собствеността на земеделските земи. Работата по проектоплана за земеразделяне е била спряна след публикуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, съгласно чл. 17, ал. 2 до обнародване в "Държавен вестник" на обявлението, че е изработен проектът на плана за земеразделяне. Наследниците могат да поискат от общинската поземлена комисия да издаде решение на всеки от тях, съобразно правата им, определени в договора за доброволна делба. В изпълнение на горното общинската поземлена комисия е обявила 30-дневен срок за подаване от съделителите на молби за доброволни делби. След този срок комисията е разгледала молбите за делби и се е произнесла с решения, които е връчила на фирмата-изпълнител.
Наистина през последната година, става дума за 1995 г., поземлената комисия в село Казичене е без председател. Същият със заповед на министъра на земеделието и хранителната промишленост е уволнен дисциплинарно през месец февруари 1995 г. През декември 1995 г. поради навършване на пенсионна възраст е пенсиониран и секретарят на комисията.
Изброените по-горе констатации са довели по същество до забавяне възстановяването на собствеността върху земеделските земи. С оглед ускоряване на работата на фирмата-изпълнител, Министерство на земеделието и хранителната промишленост е сключило допълнително споразумение, съгласно което е приет краен срок - 8 април 1996 г. за изработване на проектоплана за земеразделяне на село Бусманци.
Второ, председателите на поземлените комисии, предвид отговорната дейност, която изпълняват по възстановяване на собствеността на земеделските земи, трябва да отговарят на определени критерии, които Министерство на земеделието и хранителната промишленост е възприело. Те трябва да бъдат с висше образование, дългогодишен стаж по специалността и добро познаване спецификата на работата. Многократно са били обсъждани, съвместно с представители на кметството и областната управа, предложените кандидатури за председател на поземлената комисия. За съжаление, кандидатите не са отговаряли на възприетите критерии.
Искам да ви уверя, господин Железчев, че предприемам съвсем конкретни мерки, свързани с проучване на кандидатурите, и че състава на поземлената комисия в село Казичене в най-скоро време ще бъде попълнен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Железчев, имате думата за уточняващи въпроси.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, господин председател. Благодаря Ви, господин министър. Аз нямам уточняващи въпроси, но се учудвам, че в село Бусманци, което е част от София, досега не може да се намери един подходящ човек за председател на поземлената комисия, а се учудвам и как ще бъдат намерени хора за поземлените комисии примерно в община Братя Даскалови или из Родопите, или някъде из дебрите на Стара планина. Но се надявам, че Вие ще удържите на дадената дума, че до края на месец април ще бъде приключен земеразделителния план на село Бусманци. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Железчев.
Питане към Светослав Шиваров - заместник министър-председател и министър на земеделието и хранителната промишленост, от народния представител д-р Лорета Николова относно възстановяване на земя на нейните собственици, стопанисвана понастоящем от Опитна станция по сортоизпитания село Багренци.


ЛОРЕТА НИКОЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Шиваров, уважаеми колеги! Преди години по споразумение между бившия председател на ТКЗС, село Багренци господин Георги Порумински и тогавашния ръководител на Опитната станция по сортоизпитване господин Иван Пешев са били предоставени 30 дка кооперативна земя за сортоизпитване на овощни дървета. Впоследствие Опитната станция своеволно завладява нови земи в размер на 292 дка. В продължение на години земята е била използвана от станцията без да заплаща никакви суми за това.
След влизане в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи със заповед N 4100143 от 8.11.1993 г. на министъра на земеделието е било разпоредено на Общинската поземлена комисия гр. Кюстендил да възстанови въпросната земя на нейните собственици. В изпълнение на същата заповед Общинската поземлена комисия в присъствието на господин Йордан Манасиев, член на комисията, земята е била размерена и съставен специален протокол от 14 март 1994 г. Ръководството на станцията в лицето на нейния ръководител госпожа Таня Спасова сваля оградата, след което обаче на собствениците не е освободен нито един декар от въпросната земя. Нещо повече, произведените действия са в посока на неизпълнение на горевизираната заповед. Правени са опити от служители на Общинската поземлена комисия в плана за земеразделяне на село Багренци да се ликвидират селските мери, като същите се посочват за общинска собственост с цел впоследствие с тях да се обезщетят собствениците, чиито земи се намират в района на станцията.
Проблемът обаче не спира дотук. Общинският съвет, град Кюстендил, на свое заседание приема решение под N 356 от 4.11.1994 г., с което задължава Общинската поземлена комисия да извърши съответните заменки и същите да залегнат в плана за земеразделяне, независимо че такава общинска земя няма, за което те са уведомени през 1993 г. с удостоверение от кметството на село Багренци N 221 от 16 април 1993 г.
Господин министър, от гореизложеното следват няколко въпроса:
Първо, отказва ли се повереното Ви министерство от издадената заповед N 4100143 от 8 ноември 1993 г., издадена от министъра на земеделието тогава? Ако има отменяща заповед, на каква база е издадена тя?
Второ, какъв е статутът на Опитната станция по сортоизпитване в село Багренци в настоящия момент - станция със затихващи функции след споменатата издадена по-горе заповед, или се запазва нейното съществуване, което от своя страна поражда необходимостта Опитната станция да заплати съответния наем за ползваната от нея земя на собствениците?
Трето, ще сезира ли министерството Общинския съвет, Кюстендил, за незаконосъобразното му решение под N 356 от 4 ноември 1994 г., а така също да настоява за неговата отмяна?
Четвърто, ще застанете ли Вие, господин Шиваров, а така също и Министерството на земеделието зад интересите на собствениците да получат своята земя, която веднъж им е била насилствено отнета? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на доктор Николова.
Господин заместник министър-председател Шиваров, имате думата.
ЗАМ.-МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Николова! По повод на Вашето питане относно възстановяване на земя на нейните собственици, стопанисвана понастоящем от Опитната станция по сортоизпитване, село Багренци, Ви уведомявам следното.
В Опитната станция по сортоизпитване, село Багренци понастоящем се извършва научна и експериментална дейност върху наши и чуждестранни сортове и елити от овощни видове с цел проверка на биологичните им и стопански качества при условията на Кюстендилски район и за страната. Изградена е в най-типичния овощарски край.
След влизане в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на основание чл. 24, ал. 2 от същия със заповед N 0091 от 5.10.1992 г. на министъра на селско-стопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост е запазено правото на ползване на Опитната станция по сортоизпитване, село Багренци върху 277 дка за опитно поле. Впоследствие в продължение на една година представители на Общинската поземлена комисия, Кюстендил и други заинтересовани страни започват усилено да търсят начини и средства за закриване на станцията като излагат свои съображения, неподкрепени с доказателства. Вземайки предвид някои от тези съображения, Министерството издава нова заповед N 00143 от 8.11.1993 г., с която се натоварва Общинската поземлена комисия да възстанови земята на собствениците върху освободените земи и да окаже съдействие на станцията за довършване на опитите. Представител на Общинската поземлена комисия е господин Йордан Манасиев, назначен на граждански договор, който в нарушение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи започва въвод във владение на собствениците по чл. 17, ал. 5 от закона, без да има готов план за земеразделяне върху трайните насаждения, възлизащи на стойност над 1 млн.лв. и преди прибирането на реколтата. За тези закононарушения ръководството на станцията е потърсило съдействието на прокуратурата и действията по унищожаване на опитите са предотвратени. На фона на общата разруха в земеделието и в овощарството в момента единствено за Кюстендилския район остава незасегнат генофондът на станцията, който се изразява в: ябълки - 116 сорта, които са в конкурсни сортови опити; круши - 142 сорта, от които 96 сорта са в конкурентни сортови опити и 49 сорта в асортимент; череши - 17 сорта, от които 9 сорта са в конкурсни сортови опити и 8 сорта в асортимент; вишни - 8 сорта; сливи - 77 сорта, от които 43 сорта в конкурсни сортови опити и 34 в асортимент; афъски - 12 сорта; праскови - 6 сорта в асортимент; кайсии - 6 сорта в асортимент.
Отчитайки наличието на голямо разнообразие от сортове ябълки, круши, череши, вишни, сливи и други овощни видове, типични за района, общинският съвет на сесия, упражнявайки правата на собственост върху земите от общинския поземлен фонд взема решение N 356 от 4.11.1994 г. за предоставяне на 120 декара от общинския поземлен фонд за обезщетяване на собствениците, чиито земи попадат в станцията. Вземайки предвид много добрите почвено-климатични условия и изградената материална база и традициите при отглеждане на овощните насаждения в Кюстендилския район, и с цел запазване единственото за страната сортово разнообразие от ябълки, круши, череши и други, министерството със заповед N 00143 от 9.11.1995 г. редуцира ползваните земи от Опитната станция по сортово изпитване, село Багренци, като запазва правото на ползване, предоставени на държавата със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи върху 120 декара, върху които са разположени млади трайни насаждения.
Уважаема госпожо Николова, на основание гореизложените факти Ви отговарям на въпросите.
Първо, министерството потвърждава заповед N 00143 от 9.11.1995 г., с която на Опитната станция по сортоизпитване, село Багренци се запазват 120 декара земеделска земя.
Второ, станцията като единствена за Северозападна и Югозападна България не е със затихващи функции, в подкрепа на което красноречиво говори запазеният генофонд в тези трудни години и отличното състояние на насажденията в момента. По отношение на заплащане на съответния наем за ползваната земя на собствениците въпросът е уреден със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, в изпълнение на което земите, предоставени по реда на чл. 24, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи са държавна собственост, а собствениците на имотите се обезщетяват по реда на чл. 10б, ал. 1.
Трето, решението на Общинския съвет, Кюстендил, с което се предоставят земи от общинския поземлен фонд за обезщетение на собствениците,е в изпълнение на разпоредбите на чл. 10б, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, поради което министерството не счита за необходимо да сезира общинския съвет.
Четвърто, Министерството на земеделието и хранителната промишленост е освободило по-голяма част от стопанисваните от станцията през годините земи - от 277 декара на 120 декара - за възстановяване на бившите им собственици.
Считам, че запазвайки асортимента типичен за района върху минимални размери ще се задоволят с овощен и посадъчен материал в периода на преструктуриране на селското ни стопанство както частните стопани, така и кооперациите и сдруженията в цяла Западна България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председателю.
Доктор Николова, имате думата за уточняващи въпроси.


ЛОРЕТА НИКОЛОВА (СДС): Уважаеми господин Шиваров, бих искала да Ви задам два уточняващи въпроса. Вие споменахте, че със заповед на министерството от 1993 г. на тази овощна изпитателна станция са дадени за ползване 120 дка. Аз визирах първоначално, че декарите, с които е разполагала станцията, са били 292. Тук Вие заявихте, че тази опитна станция разполага със 120 дка. Проблемът е в това, че останалите декари не са раздадени на своите собственици и до ден днешен. Защо това е така?
И вторият ми въпрос е относно това уведомително писмо на кметството в село Багренци под N 221 от 16 април 1993 г., с което се удостоверява, че в кметството няма общинска земя, която да бъде раздадена за обезщетяване на тези собственици, а те трябва да бъдат обезщетени от селските мери. Смятате ли, че земята като качество е равностойна - тази, която е на територията на опитната станция, и тази, която е в земеделските мери?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на доктор Николова.
Господин заместник-министър председател, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаема госпожо Николова, така както Ви отговорих, и решението на общинския съвет е от края на миналата година, заповедта, с която по същество се потвърждава отношението на министерството към решението на общинския съвет също е от скоро време. А във връзка с разликата, която се появява по повод на моя отговор и това, което Вие твърдите, приемам да направя допълнителна проверка и да взема тогава конкретно отношение по този въпрос. Каня Ви примерно след около две седмици на среща при мен, за да Ви дам точен отговор на въпросеа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър председател.
Доктор Николова, заповядайте, за да изразите отношението си към отговора на Вашето питане.
ЛОРЕТА НИКОЛОВА (СДС): Аз благодаря на господин Шиваров за проявената от него инициатива и за предложението да се срещнем след две седмици, за да доизясним въпроса. Така че моето становище дали съм доволна или не може би ще го изразя тогава, когато получа допълнителна информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Последно питане към господин Шиваров за днес, отново от колегата Железчев. Имате думата, господин Железчев.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, от няколко години насам България понася значителни загуби от често налаганите търговски забрани поради избухващите епидемии от заразни болести по животните. Някои отдавна забравени заболявания, като трихинилоза, туребкулоза, бяс и други, започват да придобиват отново застрашителни размери в страната. Същевременно на съзнателно унищожаване пред погледа на Националната ветеринарно-медицинска служба е подложено националното производство на ваксини. Напоследък се утвърди спекулативният внос на ваксини за сметка на бюджета. От всичко това печелят вносителите, а запада създаденият в страната научен потенциал и производствените мощности, които допреди няколко години осигуряваха износ на препарати на стойност милиони долари.
В резултат на всичко това сме изправени пред ситуацията, когато заболяванията избухват все по-често и обхващат все по-големи райони, а липсват или не достигат ефикасни средства за защита.
Преди няколко месеца аз отправих питане към министъра на земеделието и хранителната промишленост професор Чичибаба относно проблемите в Института по шапа в град Сливен, който продължава да бъде воден към умишлена ликвидация. Същевременно Националната ветеринарно-медицинска служба върви към създаване на шапна лаборатория в София, която ще погълне значително повече средства от необходимите за стабилизирането на института в Сливен.
Моля Ви, господин министър, да ми отговорите дали Министерството на земеделието и хранителната промишленост е запознато с действията на Националната ветеринарно-медицинска служба, дали се предприема нещо за ограничаване на спекулативния внос и съживяването на местното производство на ветеринарно-медицински препарати?
Бих искал да знам също дали министерството ще продължи с изграждането на шапната лаборатория в София и какви са намеренията за бъдещето на Института по шапа в град Сливен? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Железчев.
Господин Шиваров, имате думата да отговорите на питането.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Железчев, дами и господа народни представители! По повод питането относно необоснования внос на ветеринарно-медицински препарати и ваксини и влошената противоепидемиологична защита на селскостопанските животни ви уведомявам за следното.
Вие поставяте два основни въпроса, но успоредно с това споменавате и други проблеми, засягащи дейността на Министерството на земеделието и хранителната промишленост и една от основните негови структури - Националната ветеринарно-медицинска служба. Полезна би била една добронамерена критика, но за съжаление се изнасят и не много точни данни, а именно. Никога трихинилозата и бесът не са вземали застрашителни размери в България. Данните показват обратни тенденции. През 1990 г. в България са регистрирани 54 случая на трихинилоза, през 1991 г. те са 43, през 1992 г. - 41, през 1993 - 43, 1994 - 19, 1995 - 12 случая.
През 1993 г. са регистрирани 43 случая на бяс в 11 региона; щ през 1994 г. - 15 случая в 8 региона; през 1995 г. - 14 случая в 7 региона.
Второ, туберкулозата по говедата е сериозно заболяване с опасност и за здравето на хората. Но картината за последните години е следната: през 1993 г. е имало 73 заразени ферми; през 1994 г. те са 52; през 1995 г. те са 24. И през 1996 г. засега остават 16. Значи са ликвидирани огнищата.
Наистина през последните години възникват редица трудности в осъществяване на здравеопазването на животните поради създаване на многобройни малки ферми и стопанства, в които се отглеждат едновременно всички видове животни и това улеснява вътревидовото и междувидовото разпространение на заразните и паразитните болести по животните.
Посочените болести в питането - трихинилоза, бяс и туберкулоза - са разпространени в цяла Европа и България, подчертавам това, е една от най-слабо засегнатите държави.
Трето. Не отговаря напълно на истината и е с опасни последици от дезинформация твърдението, че в България са налице и две шапни огнища. Нашата общественост знае, че последното огнище на шап беше през 1993 г. в Симеоновград и то бе ликвидирано за една седмица. Оттогава страната е свободна от шап, въпреки че в някои съседни държави има стотици огнища от това заболяване.
Четвърто. Няма утвърден спекулативен внос на ваксини за сметка на бюджета, както се твърди в питането. Съзнателно или не, но истината се изопачава може би от някои с цел да се противопоставят Министерството на земеделието и хранителната промишленост и неговите органи в момент, когато се опитват да въведат ред в наследения безпорядък в снабдяването с лекарства и регистрацията на биопрепаратите.
През 1993 г. са изразходвани 33 млн. 738 хил. лева за ваксини, от които средствата за вносни ваксини представляват 7,8 на сто. През 1994 г. са изразходвани 40 млн. 797 хил. лева, от които внос 9,5 на сто. През 1995 г. са изразходвани 68 млн. и 700 хил. лева, а за вносни ваксини са заделени 13 на сто от тази сума.
По-високият относителен дял на вносните ваксини през 1995 г. се дължи на факта, че България бе принудена да използва инактивирана ваксина за профилактика на псевдочумата по птиците, за да може да изнася месо и черен дроб от гъски и патици за държавите от Европейски съюз. Такава ваксина не се произвежда в България и единственото възможно решение бе използване на вносна ваксина. Благодарение на бързата смяна на схемата за предпазване на птиците, сега България има свободен достъп до европейските пазари и си осигурява поминъка на хиляди земеделски производители и други работници.
Искам отговорно да заявя, че Националната ветеринарномедицинска служба внася само ваксини, които не се произвеждат в България.
Пето. Невярно е твърдението, че Министерството на земеделието и хранителната промишленост и Националната ветеринарномедицинска служба водят към усилена ликвидация ЕООД "БИОЗ" или известният като Противошапен институт в град Сливен. Този институт е създаден с помощта на ФАР със задача да произвежда противошапна ваксина. След решението на Европейския съюз от 1992 г. да не се ваксинират животните срещу болестта шап, всички европейски институти като този в Сливен се преустройват да произвеждат други биопрепарати. Колективът на института не съумя да се справи с тази задача и изпадна в тежко състояние по вина на управителя д-р Роман Касабов. Същият подаде неотдавна оставка.
В края на 1995 г. Министерството на земеделието и хранителната промишленост и Националната ветеринарномедицинска служба осигуриха целево на института в Сливен необходимите финансови средства, за да се съхранят съоръженията и възможностите за производство на биопрепарати. На института е дадена възможност за коопериране с наши и чужди фирми с оглед да се използва модерното оборудване за производство на нови препарати.
Шесто. Не отговаря на истината твърдението, че Националната ветеринарномедицинска служба създава шапна лаборатория в София. Истината по този въпрос е следната - въпросната лаборатория е създадена още през 1958 г. към Централния научноизследователски и ветеринарномедицински институт в София. Сега тя се модернизира със средствата по програмата ФАР, не на бюджета и се пребазира в друга сграда, за да се осигури необходимият специален режим за работа с особено опасни вируси и да отговаря на изискванията на Европейския съюз. Тази лаборатория е призната от най-добрите световни лаборатории да извършва лабораторна диагностика на шапа и други екзотични заболявания по животните. Лабораторията е единствено компетентна в страната да извършва диагностика на шапа. Вероятно вие смесвате компетенциите на института в Сливен и на лабораторията.
От изнесеното могат да се направят няколко извода, които дават отговор на Вашите въпроси:
Първо. Министерството на земеделието и хранителната промишленост е добре запознато с дейността на Националната ветеринарномедицинска служба и не се налага да предприема нещо за ограничаване на "спекулативния" внос. Такъв внос никога не е имало и няма да има и за в бъдеще. На останалите производствени институти в София и Враца са осигурени организационни и финансови условия за производство на биопрепарати като разбира се, не са изчерпани възможностите за по-добра дейност. Тези институти работят в условията на силна конкуренция с чужди фирми и това е нормална практика.
Второ. Шапната лаборатория в София ще се модернизира в изпълнение на програмата ФАР със средства на програмата, не на републиканския бюджет.
Трето. ЕООД "БИАС", Сливен ще преустрои дейността си за производство на други биопрепарати като ще се съхрани и готовността за производство на противошапна ваксина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на заместник министър-председателя.
Господин Железчев, за уточняващи въпроси имате думата.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Моят уточняващ въпрос е решен ли е кадровият въпрос за института в Сливен, с оглед да се поеме ръководството от човек, компетентен, който ще изведе този институт в едно по-добро положение, отколкото го е довел споменатия от Вас господин Касабов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Железчев.
Господин заместник министър-председател, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Господин Железчев, мисля, че до края на следващата седмица ще имам конкретен отговор на този въпрос. Ще се постарая именно в този срок да изпълня това свое задължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Железчев, имате думата за отношение към отговора на Вашето питане.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Уважаеми господин министър, и аз като Вас съм юрист и почти не разбирам от проблемите, свързани с лекуването на шапа и със заразните болести, но се позовавам на информацията, която беше публикувана в нашите вестници във връзка с този проблем и в крайна сметка аз не исках да споменавам никакви данни, дори премълчах в моя въпрос изречението за тези шапни огнища, за да не се чува и да не се разнася, защото може да има спекулации с подобни твърдения. Но фактите, които Вие изнесохте за други заболявания, показват, че все пак има заболявания. Моето питане беше продиктувано от моята загриженост за развитието на собствено производство лекарствени препарати за лекуване на тези заболявания в селското стопанство, за използване на наличния потенциал и само онова, което не можем да произвеждаме или не произвеждаме в този момент, то да бъде внасяно, за да бъде спестена така ценната за нашата икономика валута.
Благодаря ви.
Надявам се, че кадровото решение на въпроса в Сливен с Института за шапа ще допринесе за неговото по-нататъшно стабилизиране. Аз като избраник от този район ще продължавам да следя дейността и състоянието на този институт.
Още веднъж Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Железчев.
Актуален въпрос към министъра на здравеопазването д-р Мими Виткова от народния представител д-р Григор Малев относно предпочетената оферта от фирмата "Сименс".
ГРИГОР МАЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Задавайки този въпрос, госпожо министър, аз не защитавам фирмени интереси на една страна и не се противопоставям на фирмените интереси на друга страна. Лично мен ме интересуват единствено националните интереси на България и здравето на българския народ. Аз самият изпитвам дълбоко уважение към фирмените достойнства на двата гиганта в медицинската диагностична и визуална техника, именно фирмите "Сименс" и "Филипс".
И така, моят въпрос е: защо пред Комисията по здравеопазване бе представена от Министерството на здравеопазването само офертата на фирмата "Сименс" за рентгеновото оборудване на страната, срещу скромната сума от 100 млн. дойче марки, която ще бъде изплащана разсрочено за 10 години, не бяха представени офертите на "Филипс" като първото писмо на фирмата е от месец май 1995 г.? Питам защо е предпочетена едната оферта, за другата дори не е споменато? Във всичко това подозирам лични и корпоративни интереси!
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, д-р Малев.
Госпожо министър, имате думата, за да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Малев! Относно Вашият въпрос за предпочетената оферта на фирма "Сименс", представена от Министерство на здравеопазването пред Парламентарната комисия по здравеопазване искам да направя уточнения, че става въпрос за решение на Министерския съвет, с което се предлага на Народното събрание да се произнесе по предложението за стоков кредит от фирма "Сименс" в размер на 100 млн. западногермански марки, предназначени за решаване острите потребности на рентгеновата диагностика и лъчетерапия в българското здравеопазване.
Предложението до Комисията по здравеопазване за нейното становище по поставения от правителството въпрос е по официалния път на разпределение на документите от председателя на Народното събрание към съответните комисии. Въпреки че в Комисията по здравеопазване въпросът беше цялостно обсъден на последното заседание след като Вие, д-р Малев не оттеглихте въпроса си, искам да отговоря, че става дума не за предпочетена оферта, а за инициирани действия от фирма "Сименс" за сътрудничество с България, които датират от 1988 г., когато е подписано рамково споразумение с Министерството на планирането за съвместни действия в областта на енергетиката, телекомуникациите и здравеопазването.
В рамките на договарянията от тази година през 1991 г. е подписан от заместник министър-председател на Република България меморандум, в който се поставят уточнения на рамките на сътрудничество в областта на здравеопазването. В резултат на това през 1994 г. е разработена и предложена на ръководството на Министерството на здравеопазването цялостна програма, отразяваща остротата на проблемите в областта на рентгенологията и лъчелечението от работна група на Министерство на здравеопазването, назначена със заповед на тогавашния министър на здравеопазването, която включва компетентни специалисти медици, инженери и икономисти.
Същата година - 1994, след обсъждането в Министерството на здравеопазването на предложената програма и в изпълнение на подписаните от правителството документи за сътрудничество в Министерство на здравеопазването се получава и предложението от фирма "Сименс" за стоков кредит в размер на 100 млн. западногермански марки и уточнение на всички параметри на предлагания кредит, насочени основно в три направления, визирани в разработената програма на Министерство на здравеопазването - доставка на резервни части за съществуващата в страната рентгенова апаратура "ТУР", произведена в бившата Източна Германия, като същите заводи са закупени впоследствие от фирма "Сименс".


На второ място доставка на лъчетерапевтична апаратура от фирма "Сименс" и кооперирано производство на рентгенови апарати между фирма "Сименс" и българската държавна фирма "Ема инженеринг". Същата 1994 г. фирмата "Сименс" е сключила и кооперационен договор с бъдещия български производител, предвиждащ всички условия на производството на рентгенова техника у нас. Така че Министерство на здравеопазването в сегашния му екип се включи в проблема от 1995 г. и предостави неговото решение на Министерския съвет, като предварително получи положително становище по предлагания кредит и цялостното реализиране на програмата по закупуването на рентгенова апаратура от Министерство на финансите и Министерство на икономическото развитие.
Българското правителство се произнесе позитивно като оцени състоянието на рентгеново-диагностичната техника у нас като изключително тежко, с остаряла амортизирана техника, с липсващи резервни части, в някои случаи вече опасна както за болните, така и за работещите медицински специалисти.
По отношение на лъчетерапията онкологично болните не получават необходимата лъчетерапевтична помощ в цялостния комплекс на тяхното лечение, поради липса на съответната техника. След като въпросът беше внесен от правителството в Народното събрание, тъй като става дума за държавни гаранции при получаване на кредита, в Министерство на здравеопазването на 26 януари 1996 г., а правителството е заседавало на 21 януари по този въпрос, бе депозирано писмено предложение от фирма "Филипс" за съвместна работа по модернизиране на диагностичната рентгенова система в болниците в България. В това писмено предложение, което представлява неуточнено предложение за съвместни действия в рамките на кредит в размер до 100 млн. западногермански марки и без всякакво уточнение на условията на кредита, се прилага и писмо с дата 15 май 1995 г. до Министерство на здравеопазването от фирма "Филипс", което е без входящ номер и не е известно на ръководството на Министерството на здравеопазването. В последното се предлага кредит в размер на 10 млн. западногермански марки за срок от 5 години и 15 на сто начална вноска без конкретна програма за реализиране на кредита.
Уважаеми господин Малев, при посочените факти, които са документирани, когато става дума за дългогодишно отработен съвместен проект с фирма "Сименс", включващ и кооперирано производство у нас на рентгенова техника, за което фирмата има сключен договор с българския производител, и от друга страна, след заседанието на Министерския съвет по този проблем се явява конкурентната фирма "Филипс", която не е направила конкретни предложения и се позовава на състояли се формални разговори със заместник-министри на здравеопазването и си позволява да представи документ без входящ номер в Министерството на здравеопазването от м. май, е най-малко нелогично да се обвинява Министерството на здравеопазването в предпочитание към офертата на фирма"Сименс". Дори да сме обсъждали предложението на фирма "Филипс", д-р Малев, през м. май, с което не сме разполагали, на фона на офертата на фирма "Сименс" те са несъпоставими към тази дата.
При така стеклите се обстоятелства, след като фирма "Филипс" беше приета от Комисията по здравеопазване на Народното събрание, Министерството на здравеопазването свика отново Експертният съвет по рентгенология с участието на националния консултант по лъчелечение и Експертният съвет по нуклярна медицина, на които бяха представени за обсъждане предложенията както на фирма "Сименс", така и на фирма "Филипс". И двата експертни съвета се произнесоха на 5 и 6 февруари 1996 г. в подкрепа на офертата на фирма "Сименс". С това българското правителство и Министерството на здравеопазването са изпълнили всички процедури на безпристрастност при вземане на решенията.
На свое заседание Комисията по здравеопазване реши, въпреки документите, които й бяха представени, да даде две седмици срок на фирма "Филипс" да представи още веднъж своята оферта. Двуседмичният срок изтича на 22 февруари т.г.
Дискусията, която беше водена в комисията, с въпрос: защо не е проведен търг за кредит от Министерството на здравеопазването - отговорът ми е, че такава законова процедура не съществува.
Мисля, че в Комисията по здравеопазване въпросът беше обсъждан достатъчно. Там присъствуваха и националните консултанти по рентгенология и лъчелечение и комисията чу тяхната безпристрастна професионална оценка. След като комисията взе това решение, има вече много и непредсказуеми изходи от ситуацията. Аз лично не се наемам да ги коментирам, тъй като комисията имаше за задача да се произнесе по едно перфектно предложение на правителството. Надявам се, че тя ще стори това в следващите си заседания, когато ще разполага и с една необсъждана от българското правителство оферта на фирма "Филипс".
С Вашия въпрос, д-р Малев, Вие искате да уязвите българското правителство в предпочитание към една или друга фирма, конкуриращи се на българския пазар. Мисля, че става въпрос за по-сериозни неща, преди всичко за инвестиции в България и наша обща задача е да оценим коя е нужна за страната ни, като изискваме от партньорите спазване на всички законни процедури. Не зная как се вписва в тях появата на отделна фирма в една законодателна комисия, когато се обсъжда правителствено предложение и когато същата фирма в това време въобще не е направила по надлежен ред официално предложение пред Министерство на здравеопазването и българското правителство.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Д-р Малев, имате думата да изразите отношението си към отговора на Вашия въпрос.
ГРИГОР МАЛЕВ (СДС): Уважаема госпожо министър! Всичко, което казахте, е вярно, но това е страната, която на Вас Ви харесва да кажете. Аз искам да кажа страната, която Вие не казахте и си я спестихте. Разбирам защо.
Първо, имало е три посещения от представители на фирма "Филипс" в Министерство на здравеопазването, като срещите са били със заместник-министри. Не може и е недопустимо госпожа Виткова да не е била уведомена и осведомена за водените разговори, тъй като става въпрос за 100 млн. дойче марки. Ако е обратното, значи, че в Министерство на здравеопазването цари пълен хаос и тежко и горко не тези, които чакат доброто оттам.
Второ, имаме горчивия опит от близкото комунистическо минало, когато небезизвестният Малеев сключва договор за кооперирано производство на медицинска техника и задоволяване нуждите на българското здравеопазване не обаче с авангардна в технологично отношение фирма, а с малката немска фирма "Кохищерцел", през която преминават много пари, които са напълнили джобовете на тогава властимащите. Тази малка фирма бързо фалира и се изкупува от френската фирма "ЧЗР", а сега фирмата "Кохищерцел" е собственост на "Дженерал Електрик". Оттогава е останал само Заводът за кооперирано производство, който се намира над Студентския град, можете да го видите с неговите празни халета и тежкото състояние на медицинската диагностична и визуална техника в България.
Трето, известни са ми много близките и топли отношения между депутата от БСП Юрий Борисов и представителят на "Сименс" в България господин Веселин Павлов. По този начин аз не заставам срещу фирмените интереси на фирма "Сименс", а искам те да бъдат защитени открито, с достойнство и пълна прозрачност, тъй като става дума, госпожо министър, за пълен монопол на една фирма на българския медицински пазар, независимо коя е тази фирма, тъй като става дума за 100 млн. дойче марки с лихвен кредит от 6 на сто и разплащане - 10-годишен срок. И най-вече трябва да мислим за здравето на болните и измъчени български граждани.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Малев.
Министър Виткова иска думата.
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Уважаеми д-р Малев! Аз се надявах, че, особено след информацията, която поднесох дискретно в Комисията по здравеопазването, Вие ще спестите тези квалификации към която и да е от двете фирми, но явно Вие не сте успели да бъдете наистина безпристрастен.
Самата фирма "Филипс", протоколирано в стенограмите от заседанието на комисията, визира две посещения - при д-р Букарев и при доц. Чолакова, и няма нито едно писмено предложение, което да отразява предложенията, които те са правили в тези разговори. Ежедневно в Министерството на здравеопазването идват представители на една или друга фирма. Но от едната страна вие имате проект, който се работи от 1988 г. досега, включително и договор, подписан с българския производител за едно бъдещо съвместно производство и първото писмено предложение, което, макар и незаведено по надлежния ред, аз бих уважила, от 15 май, защото оттогава са визираните срещи, в него фигурира предложение за 10-милионен кредит без уточнения на всички други параметри на кредита, д-р Малев.
В същото това време на м. май 1995 г. от другата страна стои предложението, което е конкретизирано от 1994 г. за 100 млн. и не става дума за монопол, тъй като българският пазар е достатъчно широк, в него влиза производство и на екографска техника.
Аз се надявам, д-р Малев, че Вие не бихте се поставили като депутат в позиция също да защитавате фирмени интереси, а като българин бихте проследили процедурата, по която са водени преговорите с българската страна и нейната перфектност, тъй като до дата 26 януари никой не е пречил на нито една българска или чуждестранна фирма да направи своето официално предложение пред българското Министерство на здравеопазването или даже пред Комисията по здравеопазване в надлежния писмен вид.


Ние с вас можем да водим всеки ден всякакви разговори. Но когато се водят преговори за кредит, те се документират и се води дискусия върху документ. До 26 януари в българското Министерство на здравеопазването писмен документ няма депозиран, няма внесен.
Не бих се вписала в схемата да анализирам поведението на академик Малеев, но искам да кажа, че България разполага с възможности да започне производство на тази техника у нас и когато това стане, то ще е от полза както за българското здравеопазване, така и за българските граждани, които ще работят в тези предприятия. И нека с тези дискусии, доктор Малев, да не попречим на реализирането на една такава възможност, като Вашият опит да уязвите Министерство на здравеопазването, просто не почива на достатъчно надлежна документация, с която министерството разполага, за да опровергае тезата Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на министър Виткова.
Актуален въпрос към господин Любомир Начев, министър на вътрешните работи, от народния представител Дянко Марков относно проверка в служба "Архив" на МВР, извършвана от бивши служители на Държавна сигурност, назначени с договор.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър Начев. Съобщено ми бе, че в Министерство на вътрешните работи в отдел "Архив" са назначени с договор няколко души - по-точно 7 ми е казано, които са вън от системата на Министерство на вътрешните работи и които са били работници в системата на бившата Държавна сигурност. На тях е поверена задачата да работят по някаква проверка със секретните архиви на Държавна сигурност.
Така поставен въпросът, поражда у мен една тревога, че с архиви, които представляват секрет и които са непознати на българската общественост, но които съставляват историческо достояние на нашия народ, тъй като те са от естество да хвърлят светлина върху един мрачен период, който е засегнал съдбите на много хора и трагично ги е засегнал, и възможността да работят в тази система хора, които са били в нея и които несъмнено имат и не могат да нямат отношение към съдържанието на тези архиви, тази тревога ме принуди да задам въпроса си към Вас в следните три изречения.
Първо, кое наложи тази проверка в оперативния архив на МВР - секретен, да се извършва от външни лица?
Второ, дали смятате за допустимо именно бивши служители на компрометираната Държавна сигурност да имат достъп отново до този оперативен архив?
И трето, не преценявате ли, че по този начин се поставя в известна степен на заплаха ненакърнимостта на секретните архивни материали, които трябва да бъдат запазени изцяло, неподправено, неманипулирано въобще на нашето общество тогава, когато бъде преценено, че те могат да бъдат обявени явно?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Господин министър Начев, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР ЛЮБОМИР НАЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Дянко Марков! Вашата тревога е напълно неоснователна. Ето как стоят нещата.
След 1990 г. се наложи служба "Архив" при Министерството на вътрешните работи изцяло да преориентира работата си по издирване, разсекретяване и предоставяне на информация във връзка с изпълнение на Постановление N 38 на Министерския съвет от 28 април 1990 г. за реда за определяне на еднократно обезщетение на репресираните лица след 1946 г. по политически причини. В началото на 1993 г. Бюрото за издаване на удостоверителни документи, създадено за изпълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, е включено в структурата на служба "Архив" при МВР. Поставена е приоритетна задача в най-кратки срокове да се отговори на молбите на гражданите по този закон. С тази задача е ангажиран почти целият личен състав на службата, като временно са спрени за изпълнение някои нейни основни и специфични функции на научно-техническата и тематична обработка на информацията, съдържаща се в архивните документи на министерството.
Във връзка с това се затруднява и по-нататъшното изграждане и попълване на научно-справочния апарат на архивните фондове. Изпълнението на горната задача следва да приключи с изтичането на срока на действие на Закона за гражданска и политическа реабилитация на репресираните лица, а именно на 26 юни тази година. Предстои приемането, научно-техническата обработка и архивирането на документите, съдържащи се в близо 36 хиляди преписки по молби на гражданите.
От друга страна, съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи от 1991 г. служба "Архив" се превърна от поделение на бившата Държавна сигурност в служба, подпомагаща министъра в управлението на архивния фонд на МВР.
Във връзка с това от 1995 г. се постави началото на изграждането и управлението на единния архивен фонд на Министерство на вътрешните работи. За изпълненето на тези две основни задачи, както и за чисто рутинната, текуща архивистка дейност, щатният състав на службата се оказа недостатъчен. Именно поради това аз разреших да се привлекат по договор бивши служители на служба "Архив" при Министерство на вътрешните работи за извършване на някои от рутинните дейности. В изпълнение на моето разпореждане от 1 декември 1995 г. бяха назначени по договор трима нещатни служители, а от 1 януари 1996 г. - още един служител. Или общо четирима. Това са опитни архивисти, със стаж в служба "Архив" в МВР над 20 години, които са много добре запознати със спецификата и механизмите на обработка на архивни документи на Министерството на вътрешните работи. Назначаването на нещатни служители в МВР не е прецедент и е регламентирано с вътрешноведомствен нормативен акт. Назначените в служба "Архив" нещатни служители работят по научно-техническата и тематична обработка на архивните документи, предоставени им под непосредствения контрол на началника на службата, а не извършват, както Вие се изразявате, някакви проверки в най-секретните материали на архива, в оперативния архив и по оперативните разработки на бившата Държавна сигурност.
Уверявам Ви, че в никакъв случай не е поставена под заплаха ненакърнимостта на архивните материали, както Вие заявявате във Вашето питане. Още повече, че близо една трета от щатните служители на служба "Архив" при министерството, които в момента работят, работят в тази служба много преди 1990 г. А това означава, че са били и служители на бившата Държавна сигурност. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата народният представител господин Дянко Марков, за да изрази отношението си към отговора на неговия въпрос.

ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър Начев. Вашият отговор действително беше от естество да разсее тревогата, свързана с актуалния въпрос, който Ви зададох. Аз разбрах, че хората, за които става дума, и за които получих съобщение, работят само по онази страна на архива на Държавна сигурност, която засяга, както обяснихте, съдбините на репресираните лица, издаването на документи за тях и подреждане на техните материали.
Доколкото разбрах също, и това е главното, което ме задоволява напълно, то е, че този вид архиви, които засягат вече другата дейност на Държавна сигурност, именно оперативните разработки, че там не е даден достъп на хора, особено на външни хора на системата на Министерството на вътрешните работи, и че в този смисъл те са гарантирани откъм накърнимост на тяхното съдържание по един или друг начин.
Надявам се, че този отговор същевременно е поемането от Ваша страна на задължението, когато един ден ще ги предадете на Вашия приемник, те наистина да бъдат в този вид, в който съществуват, и в който българското общество има право да разполага, когато се прецени, че те трябва да станат открити. Надявам се, че този ден няма да бъде много далеч. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Питане към господин Георги Костов - министър на културата, от народния представител Орлин Драганов относно връщане на сградата на ВМЕИ, находяща се на бул. "Васил Левски" и предаването й на Министерство на културата.
Доктор Драганов, имате думата.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ (от място): Въпросът е друг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Въпросът е този, който съобщих, и това е включено в седмичната програма. Ако на Вас са Ви дали друг въпрос, значи има някакво разминаване.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ (от място): Моля нека господин Драганов да зададе въпроса си, но той е поставен по друг начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, имате думата, доктор Драганов.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моят въпрос е относно връщане на сграда на Висшия машинно-електротехнически институт, находяща се на бул. "Васил Левски" и предаването й на Министерството на културата. Така съм го депозирал и очаквам въпросът ми да намери своя отговор.
Известно е изключително притесненото материално състояние и липсата на подходяща материална база на Министерството на културата. За мен са от изключителна важност съдбата на паметниците на културата, а така също и състоянието на различните културни институции в България. Редица сгради на културата се рушат, без възможности за тяхната реставрация и запазване. Типичен пример в това отношение е Националната художествена галерия, която се помещава в сграда, готова да рухне всеки момент. През изминалата 1995 г. парче мазилка от тавана на споменатата сграда едва не уби ученик, разглеждащ експозицията.
С учудване научих, че Министерство на културата все още не може да получи бившата сграда на Висшия машинно-електротехнически институт, находяща се на бул. "Васил Левски", отдадена му с решение на Министерския съвет преди повече от една година. Тази сграда в значителна степен може да реши проблемите за експозиции и фондохранилища на няколко от най-притеснените софийски музеи и галерии.
Господин министър, интересувам се какво правите по този въпрос и кога най-после ще се върне тази сграда на Министерство на културата, което е решено с министерско постановление? Това е моят въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на доктор Драганов.
Господин министър Костов, имате думата. Надявам се, че няма разминаване.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа депутати, уважаеми господин Драганов! Сградата на Националната художествена галерия, бивш княжески дворец, е архитектурен и исторически паметник на българската култура. От няколко години сградата е в тежко техническо състояние и се нуждае спешно от цялостен ремонт и реставриране. За тази цел е необходимо изнасянето на всички експонати на Националната художествена галерия и на Етнографския музей и депонирането им на сигурно място за около 5-6 години.
С Решение N 498 от 10.10.1994 г. Министерският съвет предостави на Министерство на културата източното крило на бившия Партиен дом за съхраняване на експонатите. В кратки срокове Министерство на културата разработи проект за фактическото отделяне на тази част от сградата. Проектът бе съгласуван с Управление "Архитектура и благоустройство" на 14.12.1994 г.
С изпълнението на проекта бе натоварена строителната фирма "Реставрация" към Министерство на културата. Започналите незабавно строителни и ремонтни работи бяха прекъснати поради факта, че сградата се предостави за ползване на депутати.
Алтернативното решение - да се използва сградата на ВМЕИ, сега Технически университет, намираща се на бул. "Васил Левски", се оказа неизпълнимо в момента, тъй като решението на Министерския съвет N 497 от 10.11.1994 г. предвижда поетапно освобождаване на сградата на Техническия университет, съобразно завършването на новите му учебни корпуси в квартал "Дървеница". За техния строеж и предаване са нужни над 600 млн.лв. Окончателното освобождаване на сградата е възможно да стане най-рано в края на 1999 година. Данните са взети от доклада на специалната комисия на Техническия университет до министъра на образованието под N 04204 от 5.01.1995 г.
Търсейки нови решения Министерството на културата разгледа и предложението да се използва сградата на бившия Мавзолей за дълготрайно и сигурно депониране на експонатите на Националната художествена галерия. По предварителни изчисления сградата би могла да приеме около 8000 бр. живописни платна, депонирани в специално изработени стелажи, които ще позволят непрекъснати реставрационни дейности.
Адаптирането на сградата, изработването на стелажите, реставрирането на климатичната инсталация ще струват около 5-6 млн.лв. Сумата може да бъде доказана само с точни работни проекти.
Във връзка с това Министерство на културата с писмо 07001 от 26.01.1996 г. е поискало от кмета на София господин Софиянски да предостави на Министерство на културата сградата на бившия Мавзолей. Проведена бе и работна среща с председателя на Народното събрание академик Сендов с цел предоставяне на Министерство на културата на партерния етаж на бившия Партиен дом, засегнат от пожара, и все още незает от Народното събрание. Отговорът е положителен.
Искам още веднъж да подчертая, че Министерството на културата следи този въпрос с особена важност и продължава да търси цялостно разрешение на проблема. Засега обаче средства в бюджета за тези разходи както при нас, така и в Министерство на образованието, науката и технологиите не са предвидени и това ни поставя в изключително сложна и трудна ситуация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър. Доктор Драганов, имате думата.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаеми господин министър, аз благодаря за дадения от Вас отговор, но има стотици колекции от картини, монети, старинни предмети, които стоят във фондохранилища и десетки години не могат да бъдат изложени както да бъдат видяни от българите, така и от чужденците. Аз Ви моля да бъдете много по-настоятелен, тъй като културата е изключително високо и важно нещо и Вашата настоятелност определя и резултатите. Аз казвам, още веднъж, благодаря Ви за отговора, но желая да бъдете по-настоятелен. Срещи, разговори, договорености, всичко това е хубаво, но трябва да бъдете по-настоятелен, за да може дори и малката база, за която споменахте, да бъде използвана. Тъй като мястото на тези произведения на изкуството не е във фондохранилищата и сандъците, а е в галериите и хората трябва да имат достъп до тях, да могат да се докоснат до тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на доктор Драганов.
Проектът за програма за работа на Народното събрание за следващата седмица - 21-23 февруари включва следните законопроекти:
21 февруари, сряда - Законопроект за ратифициране на актовете на ХХI конгрес на Всемирния пощенски съюз - Сеул, 1994 г. Вносител - Министерския съвет на 1 февруари 1996 г.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за преференциални кредити, отпуснати от японското правителство за реконструкция на КЦМ ЕАД - Пловдив и на "Елисейна" ЕООД - с. Елисейна. Вносител - Министерският съвет на 2 януари 1996 г.


Първо четене на Законопроекта за общинската собственост, вносител Министерският съвет, на 29 декември 1995 г.
Първо четене на Законопроекта за държавната собственост, вносител Министерският съвет, на 21 януари 1996 година.
Първо четене на Законопроекта за общинските имоти, вносители Йордан Соколов и Васил Гоцев, на 12 октомври 1995 г.
Първо четене на законопроектите за данъка върху общия доход, вносители Министерският съвет, на 5 февруари 1996 г. и народният представител Венцеслав Димитров - на 27 ноември 1995 г.
За 22 февруари 1996 г., четвъртък - продължаване на програмата от предходния ден.
За 23 февруари 1996 г., петък - продължение на програмата от предходните дни и парламентарен контрол от 11,00 ч.
Съобщенията ще ги прочета, въпреки че е по-вероятно народните представители да ги чуят по радиото, отколкото в залата, защото тук почти няма кой да ги чуе.
На 21 февруари 1996 г., сряда, 11,00 ч., зала "Запад" Групата за приятелство с Република Кипър ще проведе среща с посланика на Република Кипър в България господин Амбросио.
Комисията по младежта, спорта и туризма ще има заседание в четвъртък, 22 февруари 1996 г., от 14,30 ч.
Работната група към Комисията по младежта, спорта и туризма ще проведе заседание на 21 февруари 1996 г., сряда, от 14,30 ч.
Комисията за развитие на планинските, полупланинските и граничните райони ще има заседание на 21 февруари 1996 г., сряда, от 17,00 ч.
Комисията по парламентарна етика ще проведе заседание на 21 февруари 1996 г., сряда, от 15,00 ч.
Комисията по устройството и дейността на държавните органи ще има заседание на 20 февруари 1996 г., вторник, от 14,00 часа и на 22 февруари 1996 г., четвъртък, от 14,30 ч.
Комисията по опазване на околната среда и по водите ще проведе заседание на 20 февруари 1996 г., вторник, от 14,00 ч. и на 21 февруари 1996 г., сряда, от 14,30 ч.
Икономическата комисия ще проведе съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси на 21 февруари 1996 г., сряда, от 15,00 ч.
Комисията по националната сигурност ще има заседание на 21 февруари 1996 г., сряда, от 15,00 ч.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание на 21 февруари 1996 г., сряда, от 15,00 ч.
Следващото заседание на Народното събрание е на 21 февруари 1996 г., сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 13,55 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Куртев

СЕКРЕТАРИ:
Георги Георгиев
Иван Будимов