Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателите Атанас Железчев, Юнал Лютфи и Нора Ананиева
Секретари: Станимир Калчевски и Красимир Момчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
На основание чл. 4, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам днес дневният ред да бъде следният: до 10,30 ч. по първа точка така, както е по програмата; от 10,30 ч. да започнем разглеждането на проект за решение за избиране на подуправител на Българска народна банка; след това следва парламентарен контрол така, както е по програмата; при приключване, след парламентарния контрол, продължаваме с точка първа. Ако приключим по някакъв начин или отложим по-нататъшното разглеждане, в дневния ред предлагам да бъде включена точка три - Законопроект за закрила на новите сортове растения и породи животни. Това са два законопроекта - единият е внесен от Министерския съвет, а другият от господин Атанас Железчев. Моля, гласувайте!
От общо гласували 167 народни представители, за - 123, против - 14, въздържали се - 30.
Предложението се приема.
От името на парламентарна група думата има народният представител Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Моето предложение е процедурно, а не е от името на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тогава имате думата за процедура.
РУСИ СТАТКОВ: То е свързано с едно вчерашно изявление на колегите от Народен съюз. Става дума за съобщението, с което те излязоха че има липса на хляб във Видин, Враца, Монтана и Лом. Като народен представител от региона проверих тези факти и за съжаление на колегите и мое лично, тъй като аз много уважавам своите колеги, трябва да кажа, че това е груба манипулация и лъжа. Затова, уважаеми колеги, предлагам без да продължаваме с нападки и обиди да се възложи на Комисията по парламентарна етика да провери изнесените факти, за да не се допуска втори път с подобни лъжи и твърдения да се излиза пред българския народ в един труден момент за него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За процедура, имате думата, господин Капудалиев.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Емил Капудалиев, народен представител от Видински избирателен район.
В сряда на 15-ти бях в избирателния си район. В град Видин хляб няма! (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАДИОТО, ТЕЛЕВИЗИЯТА И БТА (продължение).
По тази точка от дневния ред давам думата на госпожа Клара Маринова. (Депутати от опозицията искат думата за процедура)
Дадох думата вече! Малко спазвайте пък реда! (Шум в залата) Дадох думата вече!
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! (Реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Като започнахме в един промеждутък можете да поискате пак думата.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Искам да запозная колегите от пленарната зала с последната серия дебати, които проведохме по законопроекта за радиото и телевизията. Мисля, че след като организахме обществения дебат преди два дни се очертаха три кръга въпроси, около които има възможност да се дебатира и в пленарна зала с повишено внимание. Струва ми се, че най-важният от тях е свързан с финансирането на националните радио и телевизия и със синхронизирането на нашия закон със Закона за концесиите. Това е възможно с помощта на специалисти от Комисията по бюджет и финанси и Икономическата комисия на Народното събрание, с представители на Министерството на финансите и могат да бъдат допълнително доуточнени.
Уважаеми господин председателю, ние сме гласували чл. 8 и затова аз предлагам да продължим с чл. 9 - конституиране на Националния съвет за радио и телевизия:
"Чл. 9. Ал. 1. Националният съвет за радио и телевизия..."
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Имам процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Като свърши! ...Не може да се прекъсва говорещият! И на Сашо Стоянов ще дам думата за процедура, и на Вас ще дам думата за процедура, но като свърши...
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Чл. 9. Ал. 1. Националният съвет за радио и телевизия се състои от 11 члена избрани от Народното събрание, от които 7 се предлагат от Народното събрание като квотите са разпределени - 4 на представителите на най-голямата по численост парламентарна група, 3 представители на останалите парламентарни групи, двама се предлагат от президента и двама се предлагат от министър-председателя.
Ал. 2. В случай, че в 7-дневен срок от избора на членове на Националния съвет за радио и телевизия от квотата на Народното събрание президентът или министър-председателя не предложат кандидатура, Народното събрание избира членове на Националния съвет за радио и телевизия вместо тях.
Ал. 3. В случай, че Народното събрание отхвърли някоя от кандидатурите предложени от президента или министър-председателя, нови кандидатури се предлагат в 7-дневен срок. При повторно отхвърляне от Народното събрание на кандидатурите президентът съответно министър-председателят назначават лицата от своята квота.
Ал. 4. Националният съвет за радио и телевизия избира от своя състав председател и секретар".
Прочетеният текст на чл. 9 с неговите четири алинеи е гласуван в Комисията по радио, телевизия и БТА с 14 гласували за, нито един против и един въздържал се.
Допълнително предложение, което беше отхвърлено от комисията - предложението е на група депутати от Движението за права и свободи и то е ал. 4 да гласи:
"Ал. 4. Председателят на Националния съвет за радио и телевизия се избира от Народното събрание."
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата е на господин Сашо Стоянов за процедура.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Господин председател, моето предложение е да бъде отложено разглеждането на Закона за телевизия и радио, тъй като ние имахме срещи с експерти от Съвета на Европа, от Съединените щати. В направените предложения не са отбелязани тези разговори, разултатът от тези разговори, техните предложения, така че текстът, който се предлага не е съобразен със становищата, които ние имахме и по тази причина докато Комисията за телевизия, радио и БТА не излезе с едно общо становище съобразено с препоръките, аз предлагам да не бъде гледан законопроектът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие предлагате да бъде отложен само този текст или изцяло?
САШО СТОЯНОВ (встрани от микрофоните): Предлагам изцяло да отложим разглеждането на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против това предложение? - Думата е на госпожа Клара Маринова.
КЛАРА МАРИНОВА (ПГДЛ): Господин председателю, вероятно обърнахте внимание, че докладите по законопроекта започнах със следните думи: законопроектът беше подложен на широк обществен дебат, законопроектът беше консултиран с медиини експерти от Съвета на Европа и американски медиини експерти. Вярно е това, което казва господин Стоянов, че комисията продължава съгласуването на текстовете на нашия законопроект с препоръките на експертите от Съвета на Европа, основно и с препоръките на нашите колеги журналисти, които участваха в дискусията вече за четвърти път.
В същото време, уважаеми господин председателю, аз докладвах какво е гласуването в Комисията по радио, телевизия и БТА на текста, който прочетох като член 9. Дълбокото убеждение на преобладаващата част от Комисията по радио, телевизия и БТА е, че оттук нататък всяко отлагане на законопроекта за радиото и телевизията означава отдалечаване на възможността националните и частните радио- и телевизионни организации да имат своя закон. Шеста година този закон се обсъжда. Шеста година по този закон има не само дебат в Народното събрание, но и обществен дебат.
И още нещо много важно - в началото очертах трите кръга проблеми, които има възможност да бъдат дискутирани в пленарна зала. Първият кръг проблеми - това е формулата, по която се съставя Националният съвет за радио и телевизия. Комисията се обедини около формулата, която докладвах - 14 гласували за, 1 въздържал се и нито един против!
Вторият кръг...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие сте против това процедурно предложение?
КЛАРА МАРИНОВА (ПГДЛ): Вторият кръг проблеми, проблемите, свързани с финансирането..
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожа Маринова, времето за процедурен въпрос...
КЛАРА МАРИНОВА: Господин председателю...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма, господин председателю, има процедурно предложение, Вие сте против това процедурно предложение, ще го гласуваме.
КЛАРА МАРИНОВА: Не е ли възможно като председател на комисията да обясня...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е възможно, защото Вие взехте думата, за да отговорите на процедура.
Моля да гласувате процедурата, предложението на господин Сашо Стоянов да се отложи гласуването. Вие казахте, че сте против отлагането. Не е необходимо да държим речи.
От общо гласували 212 народни представители, за - 89, против - 113, въздържали се - 10.
Предложението не се приема.
Господин Куртев има думата.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата по процедурен въпрос, защото Народното събрание заседава в състав от 241 човека, нещо абсолютно недопустимо. Знаем, че миналата седмица горе-долу по това време господин Любомир Начев престана на бъде министър и си възстанови депутатските пълномощия. Дали е в залата или не няма никакво значение, но на негово място депутат в Народното събрание стана господин Кольо Велков Колев. Господин Колев автоматически преустановява да бъде народен представител след като господин Начев става депутат. Вярно е, че в листата след него има още един депутат, това е господин Тодор Попов. Логичното ще бъде той да престане да бъде депутат. Но аналогичен случай имахме в предишното Народно събрание: с листата на 23.Софийски избирателен район и с покойния депутат Манол Тодоров и депутата Димитър Кантарджиев. Тогава имаше решение на Конституционния съд и в крайна сметка всичко стана с решение на Централната избирателна комисия. Днес са регистрирани за участие в работата на Народното събрание и народният представител Тодор Попов, и народният представител Кольо Велков Колев. Не е регистриран за участие господин Любомир Начев, но това е негов проблем дали се е върнал тук или не. Поради това настоявам да се установи точният състав на Народното събрание и кои са народните представители преди да продължим работата си. В противен случай излиза, че всички гласувания досега, които сме провели, са в известен смисъл нередовни.
ГЛАСОВЕ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: А вчера?
ИВАН КУРТЕВ: Също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Аз се противопоставям на предложението Народното събрание да преустанови своята работа до изясняване на въпроса кой от народните представители от Бургаската листа следва да остане в парламента и кой от тях следва да напусне. На първо място, съвършено правилно господин Куртев посочи решението на Конституционния съд, с което Конституционният съд постанови господин Манол Тодоров да остане в парламента, а следващият след него да напусне. Тълкуването на Конституциония съд безспорно намира приложение и в нашия случай, но тъй като в крайна сметка Централната избирателна комисия е тази, която трябва да каже кой напуска парламента, кой чие място заема, до нейното произнасяне парламентът ще работи в този състав.
ПЕТКО ИЛИЕВ (от място): Не може!
МАРИЕЛА МИТЕВА: Такава практика, пак казвам, такава практика на парламента има. Едва когато се произнесе Централната избирателна комисия, може да се каже със сигурност кой депутат напуска Народното събрание и кой остава в него. Тези аргументи за преустановяване работата на Народното събрание са абсолютно неоснователни. И още веднъж казвам, че те се опровергават както от решението на Конституционния съд, така и от самата практика на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля за тишина! Моля народният представител, който е дошъл на мястото на господин Начев, да напусне залата, за да нямаме проблеми. Един глас може само да попречи. (Силен шум в залата) Просто отсъства. Моля го, без да се засяга, толкова народни представители отсъстват. Недейте да компрометираме нещата! С един глас няма да решим въпроса. Аз го моля да отсъства. (Силен шум и реплики) Вчера не е гласувал. Моля да отсъства и да не се брои неговият глас. Моля да отсъства докато се изясни положението, иначе компрометираме нещата.
Думата има Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Господин председателю, първо, струва ми се, че не е уместно да настояваме един народен представител да не упражнява своите правомощия, след като има право на това. Второ, решението на Конституционния съд е категорично в това отношение. След като междувременно, след освобождаването на министър Начев, има овакантен мандат, народният представител, влязъл на мястото на министър, заема автоматично този овакантен мандат. И следователно няма никакво съмнение, че народният представител, влязъл на мястото на министър Начев и заел овакантения мандат, има право да гласува. Така че според мен тези предложения... (Силен шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: 15 минути почивка. (Звъни)
След почивката


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Двамата народни представители, на които не е уредено още положението кой ще остане и кой ще излезе от Народното събрание, отсъствуват от днешното заседание, за да бъде то коректно.
Има думата по процедурен въпрос господин Капудалиев.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моето процедурно предложение е да се върнем към чл. 8, независимо че вече сме го гласували и да го прегласуваме, тъй като той в своя текст и съчетан с други текстове от приемания закон, е в явно противоречие. Ще подкрепя казаното с пример. Чл. 8, ал. 2 казва: Националният съвет за радио и телевизия е специализиран държавен орган. Чл. 19, ал. 1 казва по отношение на изискванията към радио- и телевизионните програми: Всяка радио- и телевизионна организация определя съдържанието и продължителността на своите програми самостоятелно и, забележете, независимо от всякакви държавни органи. Всякакви държавни органи, в това число независимо от Националния съвет за радио и телевизия, който е държавен орган. И поради тази причина аз предлагам думата "държавен" да бъде заменена с думата "независим".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата госпожа Клара Маринова по това процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Колеги, може би господин Капудалиев би бил прав, ако в чл. 8, ал. 2 освен държавен орган не беше записано и специализиран държавен орган. Така че в този смисъл чл. 8, ал. 2 въобще не противоречи на чл. 19, където става ясно, че всяка радио- и телевизионна организация определя съдържанието на своите програми самостоятелно и независимо от всякакви държавни органи, с изключение на специализирания, който е създаден конкретно, за да гарантира спазването на този закон, а именно Националния съвет за радио и телевизия.
Аз предлагам да не се връщаме към вече приети текстове от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не поставям на прегласуване чл. 8, няма основание. Беше дадено обяснение.
Има думата народният представител Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Господин председател, основният принцип, върху който демонстрираха или поне заявиха желание да се обединим колегите от мнозинството в Комисията по радиото, телевизията и БТА, беше желанието Националният съвет за телевизия и радио да не бъде орган, доминиран от една политическа сила. Принципите за това и механизмите са два - или той да бъде орган, в който има равнопоставеност при представителството, или начинът на вземане на решения да бъде с квалифицирано мнозинство от две трети. Тоест, не принципът на мнозинството, волята на мнозинството, а принципът на най-доброто решение да доминира.
Ето защо аз предлагам, за да сме наясно как да бъде конституиран Националният съвет, най-напред да приемем чл. 14, в който се визира начинът на вземане на решения, и след това да приемем чл. 9 за конституиране на Националния съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата госпожа Николова.
РУМЯНА НИКОЛОВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изказвам се по това процедурно предложение, като му се противопоставям.
Първо по предложението на преждеговорившия да се гласува чл. 14 за начина на вземане на решения. На никой държавен орган досега не сме давали такива права - да взема решенията си с квалифицирано мнозинство. Такова мнозинство по принцип е заложено в Конституцията само при промяна на определени текстове в Конституцията. Няма основание точно на този Национален съвет за радио и телевизия да се дават такива права да взема решенията си с квалифицирано мнозинство, тъй като всички останали държавни органи, избрани от Народното събрание, вземат решенията си с обикновено мнозинство. Няма причина, няма основание, на което ние да решим сега точно този орган да взема решенията си с квалифицирано мнозинство.
На второ място, по възражението, че Националният съвет щял да бъде доминиран от една политическа сила. Ако обърнете по-назад закона, ще видите, че в този Национален съвет се избират хора с качества като изявени творчески личности. Това не са политически фигури, това са хора, изявени в науката, културата, изкуството, икономиката, които не са политически фигури, не са депутати, не са министри, не са от този род хора.
Така че възражението за това, че органът щял да бъде политизиран, не е вярно и е дадено произволно.
Както разбрахте, ние в комисията сме се обединили по начина на представителството в Националния съвет без всякакви възражения. Всички други предложения бяха обсъдени в комисията, включително и това целият Национален съвет да се избира от Народното събрание, без да има квота на министър-председателя и на президента. Надълго и нашироко бяха обсъждани тези предложения и накрая с консенсус се стигна до това предложение, което смятаме, че е най-справедливо и най-правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Все пак трябва да гласуваме това процедурно предложение, което направи господин Сашо Стоянов - да преминем към чл. 14 преди да разгледаме чл. 9.
Моля да гласувате.
От общо гласували 186 народни представители, за - 75, против - 105, въздържали се - 6.
Предложението не се приема.
Има думата народният представител Филип Боков.
ФИЛИП БОКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Чл. 9 за състава на Националния съвет за радио и телевизия предизвика много засилени обществени дебати и доста често той се отхвърляше по принцип. Очевидно е, че съществува опасност този орган да се политизира и да започне да се ръководи от политически съображения, от което между другото не е застрахована никоя институция. Ние виждаме например каква е практиката на Конституционния съд. За да не стане това, е необходимо значително по-голяма зрялост на обществото ни. Но заедно с това просто не съществува друг нормален начин, съответствуващ на принципите на демокрацията, за да бъде избран този орган. Принципът, който се възприема тук, според мен, е достатъчно плуралистичен, дава възможност да бъдат представени интересите на всички власти в страната, на правителството като изпълнителна власт, на президента и на Народното събрание като законодателна. Така че принципът според мен трябва да бъде подкрепен.
Струва ми се за задължително, когато Народното събрание гласува този член, да гарантира в него присъствието на тези интереси и тези мнения, които са малцинствени в момента. Сега съществува опасност, според мен, този принцип да не бъде спазен напълно във формата, в която ни се поднася членът. Казано е, че четири души се избират или са в квотата на най-голямата парламентарна група и трима души на останалите парламентарни групи. Но когато законът е съставян, очевидно се е имал предвид съставът на сегашния парламент. А ние правим закон не само за сегашния парламент, ние правим закон за поне един дълъг период от години, да не кажа десетилетия. И ако се приеме така, това означава, че най-голямата парламентарна група, да речем в един парламент може да бъде 30 на сто от парламента и тя да има мнозинство в Съвета за радио и телевизия.
Поради което аз предлагам в ал. 1 на чл. 9, след думите "7 се предлагат от Народното събрание" да се сложи запетая, следващият текст до края на абзаца да отпадне и да се каже "пропорционално разпределени, съобразно политическото представителство в него".
ГЕОРГИ АВРАМОВ (от място): Парламентарното представителство.
ГЕОРГИ БОКОВ: Да, "парламентарното". "Пропорционално разпределени, съобразно парламентарното представителство в него".
Ако приемем такава поправка, това ще даде възможност да бъдат представени в рамките на Народното събрание интересите и мненията на малцинството и заедно с това няма да даде възможност на една евентуално в бъдеще малка парламентарна група, която няма мнозинство в Народното събрание, да доминира в Съвета за радио и телевизия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Същото нещо исках да направя и аз, но нямам право да предлагам. Смятам, че е съвсем коректно.
Има думата господин Илия Данов.
ИЛИЯ ДАНОВ (НС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, чл. 9 може би не трябваше да го разглеждаме чак сега. Член 9 трябваше да го разглеждаме, когато разглеждахме чл. 2 затова, защото тия два члена взаимно се отблъскват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Но те вървят член след член. Не може така.
ИЛИЯ ДАНОВ: В чл. 2 се заявява категорично, че не бива да се упражнява политически и икономически контрол, насилие, влияние. С чл. 9 ние правим точно това.
"Чл. 9. Осигурява четири души на мнозинството, двама души от Министерския съвет - на министър-председателя, двама души от президента" и станаха осем срещу трима на опозицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Президентът къде е?
ИЛИЯ ДАНОВ: Президентът го няма още, но той се вижда, той се усеща какъв ще бъде. Да, усеща се какъв ще бъде. (Ръкопляскания от блока на мнозинството, реплики: "Браво!, Браво!")
Няма защо да ръкопляскате, нещата са реални. Вие трябва да завършите пълния кръг на реституцията си. Пълния кръг! Трябва да направите, да затворите българския народ тъй, както го бяхте затворили до 10 ноември. Надявам се, че ще успеете. Имате политическо минало. Дава ни основание да мислим, че ще го направите.
Освен това, господа, по този въпрос се изказаха капацитети, на които ние не можем да не обърнем внимание. Директорът по правните въпроси към Европейския съюз за радио и телевизия категорично казва: "На този директор на телевизията не бива да му влияе нито правителство, нито ... Никой не бива да му влияе!" Това значи, че ние поначало порочно тръгваме при съставянето на комисията.
Аз съм за отлагане на дебатите. Отново преглеждане затова, защото и вчера един от Министерството на финансите беше категоричен - "Влиянието върху телевизията е категорично обосновано материално". Има го това влияние. Щом като един днешен заместник-министър от финансите го казва това нещо, значи трябва да му вярваме.
При това положение, след като и тримата капацитети, особено човекът по правните въпроси беше много категоричен, че не бива да има абсолютно никакво политическо и икономическо влияние, а ние го имаме. Ние го подчертаваме. Ето, в чл. 14, който днес ще гласуваме, ясно се казва - "взима се мнозинство". Ами мнозинството е в полза на мнозинството тук, в парламента. (Стефан Гайтанджиев прави жестове от място)
Да, ти ми махаш така, обаче не е така. Не искаме такава! Ние искаме национална телевизия, господине! Искаме национална телевизия! Не ти искаме партийната телевизия! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата за първа реплика господин Атанасов.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Аз исках да направя реплика на господин Боков, но Вие не ми дадохте думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще Ви дам думата.
Нека сега завършим с репликите към господин Данов, а след това ще се върнем.
ИВАН АТАНАСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете да не се съглася с уважаемия господин Данов да бъде отлаган въпросът за чл. 9. Бих искал да кажа, че в Европа съществуват два модела на изграждане на тези органи, които осъществяват регулацията и контрола върху специфичната радио- и телевизионна дейност.
Първият модел, това са органи на изпълнителната власт. Обикновено министерства на пощи и далекосъобщения, които осъществяват тази дейност пряко, като към тях се създават обществени съвети с консултативни функции.
Вторият модел е този, който се предлага при нас. Той се изгражда в зависимост от съответната парламентарна и политическа система. Там, където има двукамарни парламенти обикновено той е съставен с представители на двете камари - на парламента и на президента. А там, където е парламентарен тип република, към която се числи и България, са представени парламентът, президентът и изпълнителната власт. Тоест, ние сме се съобразили с един съществуващ модел на изграждане на Националния съвет за радио и телевизия, който е доказал успешното си функциониране в други страни.
А що се отнася до политическата и икономическата намеса, именно държавата чрез закона и чрез този орган гарантира, че няма да има политическа и икономическа намеса извън закона спрямо националните и частните радио и телевизии и електронни медии. В това е смисълът. Може би трябва да отидем към турския модел, където партиите формират този орган, където именно се осъществява такава политическа намеса.
Затова аз възразявам срещу предложението на господин Данов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Филип Боков, след това Румяна Николова за трета реплика.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Аз имам реплика към Филип Боков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: След това ще се върнем. Нека да завършим този цикъл с репликите към Илия Данов.
ФИЛИП БОКОВ (ПГДЛ): Господа, искам да ви кажа, че аз, като ръководител на делегацията на нашия парламент в Съвета на Европа, съм най-заинтересован да се отчетат препоръките на експертите на Съвета на Европа. Смятам обаче, че по този въпрос препоръките, които бяха направени, имат в много голяма степен характера на лично мнение на експертите, тъй като практиката в Европа е достатъчно разнообразна.
Предлагаше ни се например от един от експертите, когото аз видях по телевизията, квотите да се разпределят по равно и председателят, който е избиран от президента, да има решаващ глас. Това, според мен, е не по-малко политически опасно, отколкото всеки друг вариант, който се предлага. Тъй като сега вие смятате, че законът ще се приеме, настоящият президент ще назначи председателя и ще има решаващ глас председателят. Възможно е, ако примерно се отложи законът, както предлагаше господин Сашо Стоянов, председателят да се избере от следващия президент, което ще бъде също политизиране.

Съществува рискът, ако приемем такъв подход, българската телевизия да се превърне в руската телевизия, където президентът Елцин прави каквото си иска и сменява директорите като носни кърпи.
Така че тази теза според мен трудно може да издържи проверката на времето.
Мисля, че това политическо представителство, което се предлага, то не е идеално, но е някакъв изход от положението. Още повече, ако опозицията вярва, че ще спечели изборите за президент и след това ще събори правителството, получава се съотношение 7 към 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
ФИЛИП БОКОВ: Мисля, че тези сметки са опасни и не бива да правим закон за сегашната ситуация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожа Николова има думата и завършваме цикъла от реплики към господин Данов.
РУМЯНА НИКОЛОВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Моята реплика към господин Данов е, първо, в частта относно това, което е казал един сегашен действащ министър на нашето заседание на комисията. Господин Данов каза, че министърът се бил противопоставил на принципите в този закон и по-точно в частта му за финансирането. Това не е вярно. Министърът не е казал нищо лошо за закона. Министърът просто уточни, че относно финансирането би могло да се помисли за усъвършенстване на текстовете, но той не се е обявил против тези текстове.
А по въпроса за това дали националният съвет щял да бъде политизиран, както и да го мислим, както и да го гласуваме, щом го гласува Народното събрание, винаги и всеки може да каже, че този орган ще бъде политизиран, включително и това, което предложи господин Боков. Аз нямам нищо против пропорционално да бъдат разпределени участниците и представителите в националния съвет, но е необходимо точно в този закон да уточним и да кажем: от тези 7 души, които избира Народното събрание, които предлага Народното събрание, по какъв начин ще се осъществи този пропорционален принцип.
Давам ви пример. Ако в следващото Народно събрание представените партии са 10 на брой, по какъв начин ще бъдат разпределени пропорционално тези партии? Това трябва да уточним сега в този закон, за да не даваме възможност по-късно други да се мъчат и да го тълкуват така, както не трябва и не е била нашата воля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Данов има право на дуплика.
ИЛИЯ ДАНОВ (НС): Уважаеми колеги! В изказването на директора по правните въпроси към Европейския съюз за радио и телевизия съществува един рационален момент, а той е, че доближава 6 на 6 и влиянието на президентския представител. Значи дава възможност за някакви разговори, дава възможност да започнат кандърмите. Но при 8 на 3, съгласете се, че изключваме разговорите.
Аз разбирам много добре желанието ви да запазите стария адет на партията - винаги във всичко да е отгоре с един по-голям похлупак. Минало е времето на тази работа. Защо не го разберете. Не можем всичко да оставим под партийния си похлупак. Ей това нещо сега искате да го фиксирате в новия закон. Не бива да го правим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ама вие виждате, че БСП вечно ще бъде на власт. Много нелогично.
ИЛИЯ ДАНОВ: Аз мисля другото, че БСП, докато е на власт, като че ли иска да си осигури времето, когато няма да бъде на власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Напротив, тя си отрязва клона, на който седи.
ИЛИЯ ДАНОВ: Тя прави така, че точно тогава да сменяме пак законите и всяко правителство да си прави собствени закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Минаваме към изказването на господин Филип Боков. Има думата за реплика господин Капудалиев.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Господин председателю! Искрено Ви моля - не влизайте в диалог с говорещия на трибуната. Вчера го направихте на няколко пъти и си разменихме...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А Вие защо влизате в диалог с говорещия, господин Капудалиев, непрекъснато? Защо аз да нямам правото на един народен представител?
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ: За да Ви помоля да спазвате правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Спазвам правилника. Никъде не е казано такова нещо. Не си присвоявайте правото да съдите.
Имате думата.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ: Репликата ми към господин Филип Боков е синхронна или искам да подкрепя госпожа Николова. Защото, ако в днешния парламент ние имаме 5 парламентарни групи, в следващия те могат да бъдат, хайде да не са 10, нека бъдат 8. Тогава 7-те души как ще бъдат формирани от 8 парламентарни групи?
Поради тази тупикова ситуация аз предлагам да отложим гледането на този закон, още повече че на първия ред тук не виждам генералния директор на Българското национално радио, на Българската национална телевизия, на Комитета по пощите и далекосъобщенията и представителя на Българската асоциация на лицензираните кабелни оператори, които имат пряко отношение към този закон. Ние законотворчестваме зад гърба им.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли друга реплика към господин Боков? - Няма.
Господин Боков, заповядайте за дуплика.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Имам процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е реплика, а не процедурно предложение, господин Капудалиев.
ФИЛИП БОКОВ (ПГДЛ): Моят отговор е както към господин Капудалиев, така и към госпожа Николова, които поставиха въпроса за това как се разпределя това пропорционално представителство.
Мисля, че в един закон ние не можем да фиксираме отговорите на величини, които са неизвестни. Ние не знаем какво ще бъде представителството в следващия или в по-следващия парламент.
Ако има 8 парламентарни групи, най-малката парламентарна група няма да има представител в този съвет и това е очевидно. Ако има парламентарна група, която е два пъти по-голяма от съседната парламентарна група, примерно пропорционално, тя ще има 2-а представители.
САШО СТОЯНОВ (от място): Това не е пропорционален признак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това са елементарни неща от теория на приближението.
ФИЛИП БОКОВ: Пропорционален признак е.
Вижте, ние трябва да приемем, че в парламентаризма и парламентарната демокрация има и консултации в рамките на парламента, въпреки че доста хора в този парламент са склонни да ги отхвърлят. Така се процедира в много парламенти, когато се избират ръководствата на парламентите. Така процедирахме и ние в нашия парламент, когато избирахме комисиите. Така процедираме от 1990 г. насам.
Така че много лесно според мен може да се състави такова пропорционално представителство, стига да съществува политическата воля да се водят разговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю!
Има по чл. 9 две възможности. Аз искам първо да кажа няколко думи относно обсъжданията вчера в комисията.
От госпожа Маринова беше казано по категоричен начин, че БСП е за спазване на равнопоставеност на политическите сили, представени в парламента, в Националния съвет за радио и телевизия на мой въпрос.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Аз само попитах: "Равнопоставеност спрямо какво?"
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Така. След което, разбира се, възникна въпросът - равнопоставеност спрямо какво, спрямо кои институции - Народно събрание, президент? Обаче има определени възможности при изпълнение на две хипотези: или равнопоставеност на политическите сили, представени в парламента, ако в момента разсъждаваме само при хипотезата, госпожо Маринова, за представителство само от Народното събрание, при което, ако допуснем формулата 6 на 6 - опозиция - политически сили, които са излъчили Министерския съвет, можем теоретически да изпаднем в невъзможност за взимане на решение вътре в Националния съвет за радио и телевизия, т. е. 6 на 6 и се блокира работата на органа.
Затова би следвало решенията да бъдат вземани с мнозинство две трети при тази схема.

Другата схема, тоест паритетният принцип - само парламентарно представени вътре в НСРТ, води до едно евентуално блокиране. Може би трябва да отидем на едно отлагане гледането на чл. 9 - може би само на чл. 9, за да можем още веднъж вътре в комисията да обсъдим тези неща и да се излезе с една приемлива схема за всички политически сили. Иначе се обезмисля целият дебат. Имам безспокойството, че може да бъде опорочен целия закон и няма да има консенсус.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата госпожа Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми дами и господа! Мисля, че сме изправени да решим един много сериозен, но съвсем простичък въпрос - искаме ли Националният съвет да бъде доминиран от една политическа сила, независимо коя ще бъде тя. Защото аз далеч не вярвам, че БСП ще бъде винаги на власт. Така че вероятно в един момент ще бъде поставен обратно въпросът, ако ние днес гласуваме това, което се предлага в Закона за радиото и телевизията в този проект.
За съжаление вече пета година в обществото битува мнение, че политическата сила, която спечели изборите, контролира националните медии. Смятам, че наша отговорност е като народни представители да създадем условия този закон действително да гарантира един обществен контрол и една равнопоставеност на политическите сили в контрола на националните средства за информация.
Ето защо аз взимам думата, за да направя едно редакционно предложение, а именно Националният съвет за радио и телевизия вместо от 11, да се състои от 12 члена, избрани от Народното събрание, от които 8 се предлагат от Народното събрание, като квотите са разпределени 4 за представителите на най-голямата политическа сила и 4 за останалите парламентарни сили. Запазва се 2 да бъдат от президента и 2 от министър-председателя. Това създава известна равнопоставеност между политическите сили в парламента и между управляващото мнозинство и опозицията. По този начин смятаме, че ще можем да осигурим някаква относителна самостоятелност и една равнопоставеност на политически сили, която не би създала условия за политически или по-скоро за партиен контрол върху националните медии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата Филип Боков за реплика.
ФИЛИП БОКОВ (ПГДЛ): Аз искам да оспоря предложението на госпожа Михайлова и то от гледна точка на нейните интереси. Защото, представете си сценария след следващите парламентарни избори, които хипотетично приемаме, че БСП ги загубва. В Народното събрание имаме две парламентарни групи - на Народния съюз и на СДС, които общо са по-големи от Парламентарната група на БСП, но поотделно са по-малки.
Вашето предложение независимо от това, че групата на БСП е по-малка, дава възможност да избере половината от членовете на Съвета за радио и телевизия.
Именно поради тази причина аз предложих да възприемем друг принцип, принципът на пропорционалното представителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За дуплика давам думата на госпожа Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (СДС): Аз благодаря на господин Боков за неговото желание действително да не загърбва интересите си, но искам само това да кажа, че именно като демократи - и това го доказва, ние се стремим този принцип да не изхожда от партийните ни съображения, а да бъде принцип, който да ръководи оттук нататък ръководството на националните независимо от това коя политическа сила бъде на власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Гюнер Тахир.
ГЮНЕР ТАХИР (ДПС): Уважаеми дами и господа народни представители! Виждате, че от две седмици сме започнали един закон, който отдавна може би трябваше да бъде приет, но има различни мнения. През последните няколко дни имахме срещи с представители на медиите, на обществеността, вчера се проведе една пресконференция във връзка с посещението на наши колеги от Комисията по радио и телевизия и БТА във Франция. Аз смятам, че въпреки че останаха само 10 минути до 10,30 часа, когато ще се прекратят дебатите по законопроекта, да отложим разглеждането на законопроекта, тъй като явно виждаме, че дори само по един член, който в момента дебатираме, ние не можем да стигнем до решение.
Това е моето процедурно предложение.
Използвам това, че съм взел думата, да подкрепя предложението на госпожа Михайлова за паритетно участие на парламентарно представените политически сили, тоест на мнозинство и на опозиция, и на министър-председател и президент, които също имат право на свои квоти. Само по този начин можем наистина да осигурим един орган, който ще бъде независим обществен орган.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вече гласувахме отлагане, господин Тахир, няколко пъти.
Има думата госпожа Николова.
РУМЯНА НИКОЛОВА (ПГДЛ): Господин председател, във връзка с предложението на господин Филип Боков за пропорционалното представителство в Националния съвет, трябва в протоколите на Народното събрание да остане какво ние като законодатели сме разбирали под пропорционално представителство. Това означава, че Националният съвет се избира по принципа на сега изградените парламентарни комисии. Това трябва да се разбира под пропорционално представителство, а не да се разбира, че ако има 7 парламентарни групи, участието се разпределя, да кажем, по 1 човек от всяка парламентарна група. Това не е волята на законодателя. Волята на законодателя в настоящия момент е под пропорционално представителство в Националния съвет да се разбира принципът на изграждане на сегашните парламентарни комисии.
Освен това, предлагам да прекратим дебатите и да подложим на гласуване двете предложения. Изчерпаха се всички възражения "за" и "против".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте процедурното предложение да прекратим дебатите по тази точка, защото за един член повече от 1 час дискутираме.
Моля, гласувайте за прекратяване на дебатите!
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (от място): Имам предложение, което не е гласувано!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: В момента имаме гласуване по процедура.
Имате ли писмено предложение?
КЛАРА МАРИНОВА (извън микрофоните): То е докладвано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: То е докладвано. Вас Ви нямаше. Нямаше Ви, докладвано е.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 165 народни представители, за - 120, против - 41, въздържали се - 4.
Прекратяват се дабатите по чл. 9.
Преминаваме към гласуване.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за процедура господин Капудалиев.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Процедурно предлагам при всички случаи, и днес в това число, когато разглеждаме закона, на банките на първия ред да седят генералните директори на Българското национално радио, Българската национална телевизия, Комитета по пощи и далекосъобщения и Българската асоциация на лицензираните кабелни оператори, защото, пак повтарям, ние вършим нещо зад гърба на хората, които ще действат по този закон, които имат пряко отношение към него, които представляват, или би трябвало да участват в работата, независимо, че единият от тях много рядко се вясваше в комисията. Но все едно, те трябва да участват активно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не са пожелали. Ако бяха пожелали, щяхме да ги поканим.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ: Ние можем да ги задължим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да са пожелали, да сме ги поканили. Да гласуваме да участват.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ: Да, тъкмо това е моето процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Гласувайте за тяхното участие, намерете ги и ги поканете.
Моля, гласувайте, който от управителните тела на тези институции желае, да присъства.
От общо гласували 190 народни представители, за - 90, против - 49, въздържали се - 51.
Има думата за процедура господин Татарлъ.

ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Господин председателю, уважаеми народни представители, протестирам срещу това, че не се дискутира предложението на Парламентарната група на Движението за права и свободи по този член. Той беше докладван, но не беше дадена възможност да се дискутира. Моля, ще бъда съвсем кратък, да ми се даде възможност да аргументирам ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По процедурата имате две минути.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ: Да, имам предвид, че ние сме направили следното предложение: председателят на Националния съвет за радио и телевизия се избира от Народното събрание.
Имам още едно предложение, което също касае този текст. Предлагаме генералните директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио да се избират от Народното събрание.
Имаме предвид, че това е един прецедент, който е залегнал в продължение на шест години в решението на Великото Народно събрание и обикновените народни събрания. Смятам, че ние сме парламентарна република. В този смисъл законодателният орган има особени функции и най-добре отразява съотношението на политическите сили в страната. Затова ние предлагаме да се дискутира този въпрос и евентуално, ако се приеме от Народното събрание, тези директори да се избират от Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще бъде гласувано. Благодаря.
Преминаваме към гласуване.
Първо, по ал. 1 има две предложения за изменение на текста. За мен най-отдалечено, което се поставя първо на гласуване, е предложението на госпожа Михайлова, с което се изменя броят на членовете от 11 на 12 и след това 4 от мнозинството и 4 от останалите.
Моля да гласувате това предложение.
Госпожа Михайлова, можете да проверите, че аз гласувам "за". Напук на Капудалиев. (Смях и оживление в залата)
От общо гласували 212 народни представители, за - 96, против - 89, въздържали се - 27.
Не се приема.
Следващото предложение по ал. 1 е на господин Филип Боков.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Може ли да го прочета уточнено?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, уточнено.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "Националният съвет за радио и телевизия се състои от 11 члена, избрани от Народното събрание, от които 7 се предлагат от Народното събрание, пропорционално на състава на представените в него парламентарни групи, 2 се предлагат от президента и 2 се предлагат от министър-председателя".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 207 народни представители, за - 120, против - 79, въздържали се - 8.
Приема се тази формулировка.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Чакайте, гласуваме.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (от място): Няма значение. След това процедурата си губи смисълът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господа, разберете, че като се започне гласуване няма процедури, защото имаме процедура "гласуване".
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (встрани от микрофоните): Добре. Обяснете ми тогава, господин председателю, как ще стане примерно, ако се иска прегласуване точно по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преди да гласуваме целия текст. Сега ще гласуваме алинея по алинея и преди да гласуваме цялостния текст, тогава ще искате да прегласуваме конкретната алинея.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (встрани от микрофоните): По това предложение, не е алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре.
Има предложение за изменение от ДПС - председателят на този Национален съвет да се избира от Народното събрание.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Господин председателю, това е по ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, по ал. 4.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Не, сега да гласуваме ал. 2, предлагам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма да гласуваме алинеите една по една, ще гласуваме заедно. Сега гласуваме само измененията, които са предложени.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Да, добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: В ал. 4 се предлага председателят на Националния съвет да се избира от Народното събрание. Моля да гласувате.
От общо гласували 183 народни представители, за - 19, против - 127, въздържали се - 37.
Не се приема.
Второто предложение на ДПС е генералните директори на Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция да се избират от Народното събрание. Моля да гласувате.
От общо гласували 158 народни представители, за - 40, против - 68, въздържали се - 50.
Предложението не се приема.
Готови сме да гласуваме чл. 9, но има процедурно предложение от Николай Христов.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (НС): Съвсем кратко, аз вече го казах, колеги. Предлагам прегласуване на гласуването по предложението на господин Филип Боков. Просто то не е внесено писмено. Има формални основания за едно такова прегласуване.
И второ, искам да обърна внимание и на колегите от БСП и специално на членовете на Комисията по радиото, телевизията и БТА, че едно такова предложение вече доста измества самата философия, по която в момента се водят разговори в комисията и по която има начин да се постигне съгласие. Тази пропорционалност ни изправя пред много нови въпроси. Аз не искам да връщам колегите тук към казуса за избиране на представители за делегацията в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и т.н. Ще възникнат нови напрежения просто при едно такова пропорционално представителство, още повече, че неговият смисъл не е достатъчно изяснен, въпреки казаното от колежката Шубекова преди известно време. Благодаря ви. Това беше моето процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Против това предложение?
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (встрани от микрофоните): От името на парламентарна група!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Чакайте, има процедурен въпрос. Ще гласуваме по процедурния въпрос и след това ще Ви дам думата от името на парламентарна група.
Да, има думата Филип Боков против това процедурно предложение.
Госпожа Михайлова, ние сме в процес на гласуване на този член. След като свършим гласуването, ще Ви дам думата.
ФИЛИП БОКОВ (ПГДЛ): Аз за разлика от господин Христов схващам моето предложение като редакционна поправка и ще ви кажа защо.
Спокойно можех да предложа целият текст след "Народното събрание" да отпадне и да остане само "7 члена от Народното събрание".
Внасям тази редакционна поправка обаче, за да предпазя членовете на моята парламентарна група в момента от изкушението да изберат 7 члена, предложени от Парламентарната група на Демократичната левица, както и да предпазя вас от изкушението след 5 години или 10 години да изберете 7 души, предложени от мнозинството.
Така че мисля, че това е изход, който беше гласуван, който е справедлив и защитава интересите на малцинството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Въпреки всичко поставям на прегласуване това предложение по искане на господин Христов. Моля да прегласувате предложението на господин Филип Боков.
От общо гласували 192 народни представители, за - 120, против - 67, въздържали се - 5.
Предложението е прегласувано.
Моля да гласувате чл. 9 изцяло с направената корекция в тази алинея. Моля да гласувате. Обявено е гласуване.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Обявено е гласуване. Е, сега? Дръпнете шалтера!
САШО СТОЯНОВ (от място): Господин председателю, тя искаше процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тя искаше думата от името на парламентарна група. Така ли казахте?
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (встрани от микрофоните): Да, но сега искам по процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А обявих ли гласуване? - Обявих!
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (встрани от микрофоните): Процедурата е свързана с гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Обявих гласуване!
От общо гласували 135 народни представители, за - 117, против - 10, въздържали се - 8.
Член 9 е приет.
Имате думата, госпожа Михайлова.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, имате думата най-напред за обяснение на отрицателен вот.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Гласувах против, защото чл. 9 подчинява националната телевизия на парламентарното мнозинство. Което и да бъде парламентарното мнозинство, не трябва да бъде то, което да дирижира националната теливизия. Националната телевизия трябва да бъде национален институт, независим институт, който обективно да отразява събитията в страната. По този начин парламентарното мнозинство ще има 7 представители. Седемте представители доминират над всичките останали. Това нещо е противно на онзи стремеж към демокрация, към която новото гражданско общество трябва да върви.
Аз мисля, че ние сме поставени при положението да гласуваме всичко, което се предложи и да участвуваме по този начин в създаването на едно законодателство, което в никакъв случай и в никаква степен не ни причислява към демократичните страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожа Михайлова за процедура.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да изразя нашето възмушение от начина, по който беше гласуван чл. 9, който по същество превръща телевизията и радиото, националните медии в партийно зависими от Социалистическата партия.
ГЕОРГИ АВРАМОВ (от място): Това процедура ли е?
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Да, това е изказване от името на парламентарната група. Начинът, по който беше гласуван този член, който нас не ни изненадва, разбира се, но доказва още веднъж, че Социалистическата партия е тръгнала на политика на реваншизъм и на утвърждаване на своята политика с недопустими средства.
Посягането върху свободата на националните медии, на радиото и телевизията, гласуването с гласовете на мнозинството на едно доминиране на партията в контрола над тези национални медии, не ви прави чест, господа, и ще се обърне срещу вас. Ние не виждаме смисъл за нашето участие оттук нататък в гласуването на този закон, защото по същество това бяха основните дебати и основния спор. Нещо, по което знаете, че бяхте получили критика и от европейските експерти, и от експертите от Съединените щати. Но вие не се съобразихте нито с тяхното мнение, нито с мнението на обществото и на журналистите в тази страна.
Можете да продължите да действувате по този начин, но това е позор за България. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Филип Боков от името на парламентарна група.
ФИЛИП БОКОВ (ПГДЛ): Аз искрено съжалявам, че от името на Парламентарната група на демократичната левица съм принуден да отговоря на госпожа Михайлова, тъй като това, което тя каза оттук е жалко и провинциално. Вие не можете...
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (от място): Провинциално?
ФИЛИП БОКОВ: Да, точно провинциално. Вие не можете да не знаете каква е системата и каква е практиката в страните с развита демокрация. Вие не можете да не знаете, че във Франция тези органи се назначават, а не се избират. И никой не поставя въпроса за това, че те се назначават.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (от място): Нека да не се сравняваме с Франция.
ФИЛИП БОКОВ: Ние можем да не се сравняваме с никого. Ние можем да сме сигурни обаче, че в България има ...
САШО СТОЯНОВ (от място): Но не се назначават от управляващото мнозинство.
ФИЛИП БОКОВ: От управляващия президент се назначават, господин Стоянов. (Реплики от опозицията)
В България съществува, макар и ... (Реплики от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Спокойно!
ФИЛИП БОКОВ: Аз ще ви изчакам да изпразните енергията си и след това ще продължа.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Тази поза я познаваме.
ФИЛИП БОКОВ: Благодаря ви, че ме слушате с внимание.
Никой не може да отрече, че в България се опитваме да създаваме правилата поне на политическата демокрация. А те са такива, че в едно Народно събрание винаги има мнозинство и малцинство.
Вие сте възмутени сега и аз разбирам вашия искрен гняв, че не е ваше мнозинството. Но мислете, че следващият път то ще бъде ваше. (Реплики от залата) Така че това, което правим днес, всеки вижда, че не е идеалното, още повече, че в обществото има доста голям негативизъм към политиците. Но при решаването на такива въпроси ние не можем да избягаме от политиката и не можем да избягаме от това, че в Народното събрание едната част е мнозинство, а другата е малцинство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към следващата точка от дневния ред!
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма реплики към изказвания от името на парламентарна група, госпожа Михайлова. Четете правилника, моля Ви се, или се консултирайте.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред, съгласно решението ни -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПОДУПРАВИТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА
Моля народните представители да гласуват да бъде допуснат в залата управителят на Българската народна банка господин Филипов.
От общо гласували 166 народни представители, за - 127, против - 29, въздържали се - 10.
Предложението се приема.
Моля да поканите господин Филипов да заповяда в залата.
Давам думата на народния представител Кирил Желев да прочете становището на комисията по предложеното решение.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Становище на Комисията по бюджет и финанси по проект за решение N 54.02-24 от 16 май 1996 г. за избиране на подуправител на Българската народна банка, внесен от народния представител Красимир Премянов от името на Парламентарната група на демократичната левица.
На заседание, проведено на 16 май 1996 г. комисията обсъди проект за решение за избиране на подуправител на Българската народна банка, внесен от народния представител Красимир Премянов.
Съгласно чл. 11 от Закона за Българската народна банка, Управителният съвет се състои от управител, трима подуправители, от които в съответствие с чл. 12 на същия закон, в момента са избрани от Народното събрание само двама, и петима ръководители на управления (директори) на банката.
С оглед осигуряването на законосъобразното и ефективно управление на Българската народна банка, като се има предвид приетото изменение на Закона за банките и кредитното дело и съществуващата усложнена обстановка в банковия сектор, целесъобразно е съставът на Управителния съвет да бъде попълнен с нов подуправител на Българска народна банка.
Във връзка с предложената кандидатура на Димитър Кирилов Димитров, членовете на комисията, след изслушване намеренията за действие на кандидата и отговорите на зададените му въпроси във връзка с това, приеха, че господин Димитров притежава необходимата квалификация и професионален опит в банковата сфера, които ще му позволят активно да участвува в изпълнението на основните функции на Централната банка и тези, делегирани й с изменението на Закона за банките и кредитното дело.
Изказаха се съображения, че във връзка с предстоящото изтичане мандата на Управителния съвет на Българската народна банка, парламентарното мнозинство би следвало да внесе цялостно предложение за нов състав на ръковоството на Централната банка, а не еднолично такова за длъжност, срокът на която изтича след два месеца.
След станалите разисквания бе проведено гласуване, на което с 8 гласа "за" и 4 "въздържали се" бе подкрепена кандидатурата на господин Димитър Димитров за подуправител на Българската народна банка.
Комисията по бюджет и финанси на основание чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България предлага на Народното събрание да приеме решение за избиране на Димитър Кирилов Димитров за подуправител на Българската народна банка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народния представител Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Аз няма да направя сега изказване. Ще задам един въпрос, на който бих желал да ми се отговори, защото този въпрос е важен за резултата, за начина, по който ще се гласува. И е добре народните представители в крайна сметка преди да гласуват да знаят еднозначно - човека, когото избираме, за два месеца ли го избираме, или за целия мандат на лице от Управителния съвет на БНБанка. Затова нека, ако е необходимо, господин председател, да се направи справката с Правния отдел и в тази зала сега преди да направим такова гласуване да бъде пределно ясно какво всъщност правим. Когато имам отговор на този въпрос, аз бих помолил да ми дадете отново думата, за да кажа моето мнение по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ние приемаме това като процедурно предложение. Има ли готовност за отговор по този въпрос? Има думата господин Кирил Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! И вчера на заседанието на нашата комисия беше изразено такова становище. Но в съответствие със Закона за изменение и допълнение на Закона за Българска народна банка господин Димитър Димитров ще бъде избран за нов петгодишен мандат. Срокът започва да тече от времето на неговото избиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласно измененията всеки има индивидуален мандат. Имате думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Това беше необходимо разяснение. И ако то наистина е юридически издържано, добре е да се замислим какво правим точно днес. Тоест ние не избираме някого за два месеца, след което отново трябва да бъде разглеждана тази или друга кандидатура на един изключително важен управителен съвет, подуправител на банката, която се намира в изключително критично състояние днес. И всички ние сме убедени, че на това критично състояние трябва да се сложи край.
Вие добре знаете, уважаеми господин председател и уважаеми колеги отляво, че опозицията по този въпрос има категорично становище. А то е - банката е национален институт, банката е надпартийно нещо. Всеки опит банката по един или друг начин да бъде въвлечена в обслужване на едни или други политически интереси е катастрофално не само за банката, а за държавата като цяло. Едва ли някой от вас би могъл с разумни доводи да оспори казаното от мен. Ние обаче сме убедени, че Българската социалистическа партия по свой стар навик желае да добие хегемония върху всички сфери на живота в България. Не един и два са случаите. Само преди няколко минути законът за медиите за сетен път доказа тази ваша страст, слабост, нужда, необходимост, без която вие не можете да управлявате в демократично общество.
В този смисъл посягането върху независимостта на ръководството на Централната банка, което вие допуснахте със Закона за банката, посягането на тази независимост, като поставихте в безтегловност ръководството на тази банка, зависимо от мнозинството, което винаги е политически пристрастено в парламента, даде недвусмислен отговор на тези наши съмнения.
Уважаеми колеги! Това са неща, които сме говорили и друг път. Това са неща, които и вие добре съзнавате, и всички ние в тази зала си даваме сметка за какво точно става дума. Днес управляващото мнозинство предлага свой представител, има своя кандидатура за един висш пост в Централната банка. Това е предложение на БСП. Лицето, което ни се предлага - моите уважения към него - има достатъчно добра професионална подготовка, това личи от кадровата справка, но това лице е заместник-министър в кабинета на БСП. Като заместник-министър до голяма степен той е политически обвързан с управляващата партия. Това първо. Този човек в момента представлява и ръководи държавното представителство в държавата част от банките. Ние не желаем - още веднъж повтарям - да се произнасяме по неговата професионална квалификация. Надяваме се тя да бъде на висота. Не можем обаче да потиснем своето смущение от напълно дадения знак на равенство между тяснопартийна насоченост и управление на една институция, която не трябва и не бива да бъде партийно пристрастявана и подчинявана.
Това са нашите съмнения. И те се допълват от друго. Много преди това бе вкарано в парламента предложение от част от опозицията за друго лице, което кандидатстваше за заместник-управител на Централната банка. това е предложението от ДПС. Това предложение не влезе в залата, то не бе разглеждано, то няма да бъде подложено на гласуване. То ще бъде просто отместено, то просто ще бъде отхвърлено, без дори да стане дума и за дебат. Това е един начин - пак ви казвам - на едно неособено почтено постъпване към един кандидат, който е изявил своята кандидатура много преди тази, която днес управляващата партия ни предлага на вниманието.
Поради тази причина, без да влагаме абсолютно нищо лично, без да влагаме абсолютно нищо персонално към кандидатурата на господин Димитров, Съюзът на демократичните сили ще се въздържи от подкрепата на неговата кандидатура именно поради тези съмнения в една политическа пристрастност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате да бъде поканен в залата господин Димитър Димитров, за когото става въпрос в нашето предложение.
От общо гласували 163 народни представители, за - 136, против - 20, въздържали се - 7.
Приема се.
Моля да поканите господин Димитров в залата.
За процедура има думата госпожа Томова.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Бих искала да ви предложа една промяна в дневния ред на днешното заседание. Тъй като е петък, от 11 часа имаме традиционния парламентарен контрол. Аз ви моля на основание на чл. 42, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите на гласуване моето предложение да започнем парламентарния контрол, след като завършим дискусията и гласуването по втора точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Парламентарният контрол е много кратък и ще завърши сигурно бързо.
Има ли възражения? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 149 народни представители, за - 117, против - 22, въздържали се - 10.
Предложението се приема.
Има думата народната представителка Гюлбие Осман.


ГЮЛБИЕ РЕДЖЕБ (ДПС): Уважаеми господин председател! Уважаеми народни представители! Господин министър-председател!
Днес ние ще избираме подуправител на Българска народна банка. Но преди това аз като член на Комисията по бюджет и финанси искам да уведомя всички народни представители, че вчера в 15 ч. беше раздаден проекта за решение за избиране на подуправител на Българска народна банка. И, забележете, в 16 часа вече имаше гласуване и господин Димитров беше одобрен за подуправител на Българска народна банка по предложение на Българската социалистическа партия.
Но, за съжаление, за съжаление на цялата опозиция, предложението, проектът за решение за господин Максим Димов да бъде подуправител на Българска народна банка е внесено в Народното събрание на 24 януари 1996 г. Неговата кандидатура и проектът за решение дори не беше допуснато и не беше разглеждано в Комисията по бюджет и финанси.
Остро протестирам за такъв начин на работа в комисиите и в пленарната зала.
Днес тук, ако забелязвате, никой не говори, че има и друга кандидатура за подуправител на Българска народна банка:
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Нямате предложение.
ГЮЛБИЕ РЕДЖЕБ: Отделно ние вече знаем, че БСП е решило да гласува чл. 11. Но независимо от това, понеже има друго предложение, би трябвало успоредно да бъдат разглеждани поне в пленарната зала.
Затова Парламентарната група на Движението за права и свободи, независимо от добрите качества на господин Димитров, може би ще се въздържа от гласуване за подуправител на Българска народна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожа Осман, Вие правите ли формално предложение да се разглежда и тази кандидатура? (Госпожа Гюлбие Реджеб Осман си отива към мястото) Госпожа Осман! Правите ли формално предложение да се разглежда и тази кандидатура?
ГЮЛБИЕ РЕДЖЕБ (отивайки към мястото си): Има официално предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Питам Ви. Официално внасяте ли такова предложение? (Оживление в залата)
ГЮЛБИЕ РЕДЖЕБ: Внесено е предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Внесено е по друг повод. (Глас отдясно) И няма нужда така да ругаете. Не Ви прилича на годините. Не Ви прилича на годините. Аз питам, господине, прави ли се формално предложение. Ако се направи, ще го поставя на гласуване. Няма защо да ругаете! Не Ви прилича на годините!
Госпожа Осман, моля, отговорете на този въпрос.
Може да бъде предложено трето лице тук и ще бъде гласувано. Не е необходимо да се обсъжда в комисията.
ГЮЛБИЕ РЕДЖЕБ: Господин председател! Уважаеми колеги! Проектът за решение, предложен от господин Стоян Денчев е: "Избира Максим Жеков Димов за подуправител на Българска народна банка" и е от месец януари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Кога е направено? На коя дата е направено това предложение и по какъв повод?
ГЮЛБИЕ РЕДЖЕБ: През месец януари. Във връзка с допълване състава на Управителния съвет на Българска народна банка. Предложението е от месец януари. И аз казвам, че има официално предложение от господин Стоян Денчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Правите ли предложение да бъде гласувано това...
ГЮЛБИЕ РЕДЖЕБ: Разбира се, че правя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, ще бъде гласувано. И то ще бъде гласувано първо.
Има ли други бележки?
Да, заповядайте. Само да не дърпате шалтера.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Не. Ние сме електротехници и специалисти.
Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър-председател! Уважаеми господин председател на БНБ! Колеги! (Шум в залата)
Всички ги уважаваме, да, уважаваме ги, защото тези господа представляват държавата. Независимо че управляват калпаво, няма как, трябва да ги уважаваме.
Какво ни притеснява с избора, който е предложен в момента? Ние не говорим за личните качества на господин Димитров. Предполагам след дългогодишния му стаж в системата на финансите на различни нива, той има необходимата подготовка. Притеснява ни неговата оцветеност.
ГЛАС ОТЛЯВО: Оцветеност?
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Да, в червено. Притеснява ни това, че едно лице от изпълнителната власт ще бъде прехвърлено в независима сфера, която би трябвало да бъде независима - Централната банка.
Защото изпълнителната власт досега показа какво може. Тя показа, че може да изравни курса на лева с един цент и по-малко. Както върви, както вървят нещата, общо взето работата върви към изравняване на лева с рублата, което ще бъде доста неприятно за България.
На един такъв пост, какъвто е подуправител на Централната банка, в едно такова положение, в каквото се намира страната, на недостиг на валута, на недоверие от международните финансови институции, не бива независимата Централна банка да бъде вкарвана в сферата на подчиненост на изпълнителната власт.
Точно това прави в момента Българската социалистическа партия. Сигурно ще го направи силово. Защото това няма да бъде първи прецедент в нашия парламент.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Какво значи силово?
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Но това ще покаже още веднъж на света, че България е доста червена. И е крайно време поне да порозовее. Защото в Европа червени петна не се траят. (Шум и гласове в залата) Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За реплика има думата господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър-председател!
Учудваща и смайваща безпомощност демонстрира опозицията тук в начина, по който защитава своите тези. И господин Муравей Радев, и преждеговорившият признават професионализма на кандидата, обаче ги смущава, че въпросният кандидат има политическа определеност. И не я крие, а я признава.
Господин Муравей Радев казва, че банката е надпартийно и независимо нещо. Щом е нещо, вие какво искате, да го управлява едно нищо? Но това нищо да няма и цвят, да няма и професионализъм? След като признавате професионализма на кандидата, вие трябва да признаете и правото му да има политическа ориентация. И трябва да субординирате тези неща. По-важното в случая е да бъде професионалист и да отговори на тези изисквания.
Аз също смятам, че и другият кандидат (шум в залата), господин Максим Димов, независимо от това, че се предлага от ДПС, е един подготвен и един стойностен човек. И трябва да имаме способността да оставяме своите пристрастия в определен момент и да можем, независимо от това, и от своите пристрастия, да избираме по достойнство.
И аз мисля, че точно така ще направи българският парламент. И искам да кажа, на господин Максим Димов, че ако ние днес не подкрепим неговата кандидатура, това не означава, че се съмняваме в неговия професионализъм, в неговите качества да намери в друг момент и на друго място реализация на своите способности. Точно така трябва да разсъждаваме.
Така че Вие не изложихте по същество никакви аргументи срещу кандидатурата на Димитър Димитров. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата за дуплика Красимир Момчев.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Казахте, че не сме изложили нищо съществено. Най-същественото в нашето изложение е това, че политиката на БСП в момента е пагубна за финансовата система и тя не трябва да бъде продължавана.
Аз искам да Ви попитам следното нещо, щом искате съществено да говорим. Господин Димитров беше шеф на Банковата консолидационна компания. Какво направи? Какво направи срещу това, че в търговския сектор в момента има 350 млрд.лв. лоши кредити, господа?! Какво направи? 350 млрд. лв. лоши кредити, които се превръщат и във вътрешен дълг и сриват нашата икономика? Какво направи Българската социалистическа партия срещу тези кражби?
От тези пари над 100 млрд. са в частни ръце и в частни джобове! И то преди всичко в червени джобове! Това съм го казвал много пъти и е жестоката истина!
Цялата банкова система е изградена от отрочета на БСП, от техни възпитаници! И в частните, и в държавните банки! И те крадат поголовно! От тези 350 млрд. над 200 млрд. са в държавния сектор, в губещите предприятия. Какво направи Банковата консолидационна компания, за да защити собствеността на държавата? А остави търговският сектор да бъде изсмукан! Това е въпросът ми към господин Димитров. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата професор Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
На събранието е предложена кандидатурата на човек, две неща на когото не могат да бъдат оспорени. Първо, че е банкер и това признават колегите, които се изказват, членове на Комисията по бюджет и финанси. При това банкер, който е уважаван в банкерските среди, не минава за посредствен, не минава за човек, който е съсипал банка, докато е бил начело на банка.

Второ. Начело на Банковата консолидационна компания той направи този труден обрат в нейната работа в трудната обстановка, в която се намира банковият и финансовият сектор. И всички, които професионално познават нещата, не са на Вашето мнение. Това е едно примитивно, некомпетентно мнение, нищо повече, което не може да бъде изразено иначе, освен чрез махленски крясъци.
Странна логика е логиката, която демонстрират колеги от Бюджетната комисия. Да, той е човек можещ. Ние признаваме неговите професионални качества. В непочтеност никой не го обвинява и не може да го обвини, тъй като не е консумирал такива неща.
Но той е заместник-министър. Уважаеми колеги поне от Бюджетната комисия, банкерската практика познава случаи, когато министърът на финансите става централен банкер, както и обратно. В Европа поне, да не отиваме извън Европа, правителствата са политически излъчени. Ами има страни, където централните банки са подчинени на правителството. Аз не пледирам за това. Но законово е така. Какво от това, че е член, и то заместник-министър?! Значи ако излъчим някой, който сега плаща членски внос при вас, той може да стане, но Димитър Димитров не може да бъде член на управителния съвет! Логика, скарана с елементарните закони на логиката.
И затова аз ви предлагам: след като уважавате кандидата като човек и като професионалист, вие нямате никакви други основания да възразявате.
И накрая две изречения. Не противопоставяйте колегата Максим Димов на този кандидат. Имате всички права по законите да го предлагате, но в изказванията, в оценките не трябва да бъдат противопоставяни тези хора. Предстои попълване на управителния съвет, отново ще се върнем към тези проблеми и ще търсим подходящи кандидати.
Аз ви призовавам да подкрепим категорично предложения кандидат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика народният представител Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Уважаеми господин Стоилов, моля Ви, не подменяйте това, което казахме. Ще го повторя още веднъж ясно и категорично. Ние не говорим за Иван, за Драган, за Петкан. Ние говорим за пагубната политика на БСП да установява хегемония във всяка една сфера. В случая, в момента прави опит това да направи с Централната банка. Това е нашето притеснение, а не нещо друго. Не бягайте от този въпрос! Ние видяхме как партийно вие ликвидирахте една банка. Заставихте я до ъгъла и я разстреляхте в името и в интереса на друга една банка, партийно пристрастена. За това става дума, а не за нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика Николай Христов.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (НС): Колеги, аз имам три пункта, по които бих репликирал проф. Стоилов.
Уважаеми господин професоре, става дума не за една кандидатура, а за две кандидатури. За две кандидатури!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Две ще бъдат гласувани.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ: Вие казвате: ние имаме тук една кандидатура. Тоест, Вие априорно изключвате другата кандидатура. И понеже става дума за логика в крайна сметка, моля Ви, не подменяйте тезите. Нашата теза е за политическа обвързаност, а не за политическа ориентация. Това е, понеже искате да бъдете прецизен в логическо отношение. И в крайна сметка Вашата европейска логика е доста странна. Значи в България има едно такова положение: ти убеждаваш някой, че нещо трябва да стане, защото го има в Европа. Той ти казва: абе, какво от това, като го има в Европа? Когато обаче започнеш да правиш нещо, без да го питаш, той тогава идва при теб и те пита: ама това има ли го в Европа?
Тоест, Вие по същия начин подхождате във Вашата аргументация в случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата за дуплика Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Господин Радев, ако има банки, които съществуват или са създадени и са допуснали нарушения на изискванията на закона, ще понесат последствията на закона. И няма защо да ни пишете тази или онази банка.
Господин Христов, интересно е с какви инструменти Вие правите тази тънка разлика между политически ориентиран и политически пристрастен. Това е смешно да се говори от трибуните на Народното събрание. Наивно е!
Второ. Когато се позоваваме на европейския опит, много често допускаме грешка и тая грешка е свързана с политически интереси, с политизиране на въпроса. Политизиране на въпроса и то ясно, категорично. Бих казал даже: отвратително е, че като е заместник-министър в кабинета на Жан Виденов, не може да стане член на управителния съвет. Това е политизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Стоян Денчев от ДПС.
СТОЯН ДЕНЧЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, дами и господа заместник-председатели, господин министър-председател, господа министри, колеги! Изказвам се от името на парламентарната група, за да подкрепя още веднъж направеното от нас предложение, подчертавам, на 24 януари 1996 г. по същия повод - т. е., избиране на господин Максим Димов за подуправител на Българската народна банка.
Лично аз, а и моите колеги, както подчертахме и в кулоарни разговори, нямаме нищо против кандидатурата на господин Димитров като личност. И аз го познавам отдавна като специалист, но не бих искал да противопоставям кандидатурата на господин Максим Димов от професионална гледна точка. Аз не смятам, че предложеният от нас кандидат е по-лош от господин Димитров.
Мен ме смущава нещо друго, което става като трайна тенденция в предложенията, които прави мнозинството. Чета становището на Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание и в предпоследния абзац пише следното: "Парламентарното мнозинство би следвало да внесе цялостно предложение за нов състав на ръководството на Централната банка..." И т.н. Нима другите нямат право да внасят предложения за нов състав на ръководството на банката? Това не е пасаж, който би трябвало да бъде написан в становището на Комисията по бюджет и финанси. Тя не е комисия на БСП по бюджет и финанси, тя е на Народното събрание.
Аз вярвам, че колегите, които познават господин Максим Димов, ще гласуват за неговата кандидатура, но въпреки всичко държа да подчертая, господин председателю, че ако кандидатурата на Максим Димов не мине на днешното гласуване, ние ще направим ново предложение още днес във връзка с изтичане мандата на Управителния съвет на Българската народна банка на 29 юни за това да предложим господин Максим Димов отново да бъде кандидат за подуправител на Българската народна банка. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване. Най-напред ще подложа на гласуване предложението, направено от Стоян Денчев, тъй като то е първо по дата. Предложението е следното:
"РЕШЕНИЕ
за избиране на подуправител на
Българската народна банка
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България и чл. 12, ал. 1, във връзка с чл. 15, ал. 2 от Закона за БНБ,
РЕШИ:
Избира Максим Жеков Димов за подуправител на БНБ."
Моля да гласувате.
От общо гласували 214 народни представители, за - 95, против - 9, въздържали се - 110.
Решението не се приема.
Подлагам на гласуване второто предложение за решение:
"РЕШЕНИЕ
за избиране на подуправител на
Българската народна банка
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България, чл. 12, ал. 1 и чл. 15, ал. 4 от Закона за Българската народна банка,
РЕШИ:
Избира Димитър Кирилов Димитров за подуправител на Българската народна банка."
Моля да гласувате.
От общо гласували 212 народни представители, за - 118, против - 80, въздържали се - 14.
Решението е прието. (Ръкопляскания от блока на мнозинството)
Моля господин Димитров да дойде пред мен, за да положи клетва и да подпише клетвен лист.
Моля да повтаряте след мен (всички народни представители стават прави):
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се". (Господин Димитър Кирилов Димитров повтаря текста на клетвата, след което подписва клетвения лист. Ръкопляскания от мнозинството)
Давам думата на министър-председателя Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Позволете и на мен да поздравя господин Димитър Димитров за избирането му за подуправител на БНБ и да му пожелая успех в работата в Управителния съвет на Националната банка. Надявам се, че господин Димитров ще бъде много полезен и ще подпомогне съществено управителя на Българската народна банка в осигуряването на постоянен и продуктивен контакт с Министерския съвет, Банковата консолидационна компания и търговските банки. Като заместник-министър на икономическото развитие, като ръководител в БКК, а преди това и в Асоциацията на търговските банки, господин Димитров показа нужните качества и вярвам, че ще успее. Смятам, че парламентът направи днес един добър избор.

Уважаеми дами и господа народни представители, през изтеклата седмица правителството съвместно с БНБ и вашето решаващо съдействие при промените в Закона за банките и кредитното дело предприе отдавна назрелите и най-важни стъпки за оздравяването на банковата система. Най-съществената от тях, разбира се, е рязкото намаляване на загубите на предприятията. В стратегически план именно това ще помогне на банковата система да възвърне финансовата стабилност на страната и да укрепи доверието на гражданите. Тези мерки в сферата на производството не са никак леки нито за правителството, нито за стопанските единици, нито за обществото като цяло. Ние ги предприемаме с пълното съзнание за отговорност и дълг и пред настоящите, и пред бъдещите поколения.
Както съобщих пред парламента миналата седмица, в съответствие с програмата ни за структурни реформи успоредно с реалния сектор трябва да се оздрави решително и банковият сектор. След внимателна преценка и продължителна съвместна работа с представители на правителството днес Управителният съвет на БНБ уведоми Министерския съвет, че е взел решение за откриване производство по несъстоятелност на някои банки, в това число една държавна - "Минералбанк", едно правилно решение с оглед необходимостта от незабавно прекратяване на нехайното предоставяне на кредити и трупане на загуби в огромни размери през последните години.
ГЛАСОВЕ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: А кой предоставяше тези кредити?!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Във връзка с това Управителният съвет на БНБ се обърна официално към правителството с молба да гарантира влоговете на гражданите и на юридическите лица в държавните и частни банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност. На свое извънредно заседание правителството реши да откликне на тази молба. Всички добре разбирате какво огромно допълнително натоварване ще е това за правителството...
ГЛАС ОТ ОПОЗИЦИЯТА: И за хората!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ:... в една бездруго изключително сложна финансова година. Но за да не пострадат вложителите поради неизбежно необходимите мерки на БНБ срещу проблемните държавни и частни банки, правителството по изключение ще се нагърби с тази допълнителна тежест.
Молим парламентът да подкрепи това наше усилие, като приеме в много кратки срокове внесения днес проектозакон за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които БНБ е поискала откриване на производство по несъстоятелност. Настояваме обаче този закон да действа само до приемането на общ закон за гарантиране на влоговете, който също така трябва да влезе в сила час по-скоро, и да възложи отговорностите за това не на правителството, а главно на самата банкова система, както е навсякъде по света.
С внесения днес законопроект правителството на практика предлага на всички граждани, които имат влогове в държавните и частните банки, за които БНБ е поискала откриване на производство по несъстоятелност, ако желаят да ги прехвърлят в други, посочени от закона държавни банки. За левовите депозити това може да стане в ДСК, като вложенията ще са на разположение на собствениците им по общия ред и ще могат да се теглят практически веднага след документалното оформяне на прехвърлянето. За валутните депозити това може да стане в друга подходяща търговска банка с клонове в цялата страна. Предлагаме тегленето на валутата да става на траншове - по 25 на сто през шест месеца, като междувременно валутните влогове нормално се олихвяват във валута.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): А, значи ударихте и влоговете!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: А гражданите, ако желаят да изтеглят веднага левовата равностойност на валутния си влог, могат да го направят по курса на деня практически веднага. Смятаме, че така постигаме максимално възможната степен на защита на влоговете на гражданите и в лева, и във валута.
Що се отнася до влоговете на фирмите в търговските банки, за които БНБ предлага откриване на процедури по несъстоятелност, смятаме, че степента на държавна защита трябва да е доста по-ниска. Предлагаме да им се даде правото да прехвърлят в ДСК само до 50 на сто от влоговете си и да им се изплаща само в левове. А за финансовите институции предлагаме да не се предвиждат никакви гаранции. Смятаме, че това е справедливо. Гражданите може и да сгрешат в преценката си за стабилността на своята банка и държавата би трябвало да им помогне да излязат от тежката ситуация. Но за фирмите и особено за специализираните финансови институции подобни грешки са непростими и те не могат да очакват държавата да плаща за нехайството или некомпетентността им.
В законопроекта, който правителството внася днес, изрично е предвиден начинът за създаване на фонда, от който ще се финансира тази операция. Макар че на настоящия етап е трудно да се определят точните финансови мащаби, приблизителните разчети сочат, че с цената на огромни усилия тази допълнителна тежест ще бъде понесена от публичните финанси.
Искам да информирам уважаемите народни представители и за това, че правителството вече предприе друга мащабна операция за рекапитализиране и стабилизиране на най-големите банки с помощта на "Булбанк" и чрез някои други форми. Става дума за ОББ, "Балканбанк", "Биохим", "Хеброс", "Експрес" и Стопанска банка. Това веднага ще се почувства от всички техни клиенти, чието обслужване рязко ще се подобри и повече няма да се налагат спасителни операции, като предлаганата днес за "Минералбанк" и някои частни банки. Така че гражданите могат да бъдат спокойни.
Уважаеми дами и господа народни представители, главната задача на представения днес законопроект е да гарантира левовите и валутни спестявания на гражданите в търговските банки, за които БНБ е поискала обявяване в несъстоятелност до момента на влизане в сила - надявам се в близко бъдеще - и на общия закон за гарантиране на вложенията. Надявам се, вярвам, всъщност сигурен съм, че по такъв въпрос ще може да се постигне консенсус в Народното събрание и вне­се­ни­ят днес законопроект за осигуряване на средствата на физически и юридически лица по сметки в търговски банки, обявени в несъстоятелност, ще бъде приет на две четения още през следващата седмица. Това е един нужен, полезен, човечен, позволявам си да кажа това, закон.
Известно ви е, че правителството вече пристъпи към изпълнението на своя план за действие в структурната реформа. Много важна съставка от тази реформа е оздравяването на банковата система. Всеки депутат, всяка парламентарна група, всяка политическа сила, която поне по принцип подкрепя необходимостта от сериозна структурна реформа, може и трябва да подкрепи тази много важна стъпка за защита на вложителите в хода на структурната реформа независимо от нейните перипетии. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към парламентарен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Колеги, започваме парламентарния контрол.
Заповядайте за процедура.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господа министри! Исках думата по процедурен въпрос във връзка с парламентарния контрол. Ако погледнете програмата за парламентарния контрол днес, ще видите, че отговарят само няколко министри и то не онези, които в момента ние най-много очаквахме. Отправил съм актуален въпрос във връзка с хлебната криза, която застрашава изхранването на населението в страната. Подобен въпрос има отправен и от други колеги към заместник-председателя на Министерския съвет господин Шиваров. Той не е включен днес да отговаря на тези въпроси. Аз не знам поради каква причина другите министри няма да отговарят, но мисля, че заместник министър-председателят господин Шиваров е длъжен да дойде и да даде пояснение. Все по-тревожни стават съобщенията за това, че няма хляб по фурните, че частните производители банкрутират и затварят своите производства. Положението е много тревожно не само в нашите избирателни райони - на двама-трима депутати, които сме направили питания. Ето днес се обаждаха и други колеги.
Моят процедурен въпрос към вас е да поканите господин Шиваров да дойде и да отговори, тъй като този въпрос е изключително важен. И няма друга по-голяма отговорност и по-големи задачи, които могат да го отклонят, от изхранването на населението. Моля да подложите на гласуване това мое предложение и да настоявате господин Шиваров да дойде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Колега Райчевски, заместник министър-председателят и министър на земеделието е поискал отлагане на отговорите съгласно чл. 77, ал. 3 и чл. 80, ал. 2.
Новопостъпили питания в периода от 10 май 1996 г. до 16 май 1996 г.
Постъпило е питане от народния представител Георги Иванов Захариев към Стамен Стаменов, министър на транспорта, относно установяване на взаимоотношения и взаимно поети задължения между БДЖ и арендаторите на вагон-ресторантите. Следва да се отговори писмено до 23 май 1996 г.
Постъпило е питане от народния представител Васил Иванов Златаров към Минчо Коралски, министър на труда и социалните грижи, относно срока на подаване на молби за нова база за пенсия. Следва да отговори в парламентарното заседание на 31 май 1996 г.
Постъпило е питане от народния представител Гинчо Маринов Павлов към Светослав Шиваров, заместник министър-председател и министър на земеделието и хранителната промишленост, относно приватизацията на сви­не­ком­п­лекс, село Козлодуй, област Варненска. Следва да се отговори писмено до 28 май 1996 г.


Постъпило е питане от народния представител Васил Иванов Златаров към министъра на вътрешните работи Николай Добрев относно неправомерни действия от страна на Горан Стефанов Симеонов, началник на управление в Министерството на вътрешните работи, спрямо Тошко Велев Тенчев. Следва да се отговори писмено до 28 май 1996 г.
Постъпило е питане от народния представител Атанас Иванов Железчев към Светослав Шиваров, заместник министър-председател и министър на земеделието и хранителната промишленост, относно възстановяване на собствеността на наследниците на Иван Стефанов Дачев на нива от 120 дка в землището на Хаджидимитрово, община Тунджа, с плана за земеразделяне. Следва да се отговори писмено до 29 май 1996 г.
Постъпило е питане от народния представител Едвин Стефанов Сугарев към Жан Виденов, министър-председател на Република България, относно реализацията на проекта на АЕЦ "Белене". Следва да се отговори в пленарното заседание на 31 май 1996 г.
Постъпило е питане от народния представител Стефан Маринов Стефанов към Климент Вучев, министър на промишлеността, относно неизплащане заплати на работниците; производство на непродаваема продукция, неиздължаване на кредити и довеждане до фактически фалит на "Дунарит" ЕООД, град Русе. Следва да се отговори в пленарното заседание на 31 май 1996 г.
Постъпило е питане от народната представителка Лорета Методиева Николова към Мими Виткова, министър на здравеопазването, относно издаване на разрешително от Министерството на здравеопазването за ползуване на водите на язовир "Дяково" за питейни нужди. Следва да се отговори в пленарното заседание на 31 май 1996 г.
Постъпило е питане от народната представителка Лорета Методиева Николова към Светослав Шиваров, заместник министър-председател и министър на земеделието и хранителната промишленост, относно изготвен план за земеразделяне в село Нови чифлик, община Кюстендил. Следва да се отговори в пленарното заседание на 31 май 1996 г.

Започваме работа по ПАРЛАМЕНТАРНИЯ КОНТРОЛ.
Има думата народният представител Васил Тодоров Калинов да развие своя актуален въпрос относно цената на водата в Силистренски регион към Дончо Конакчиев - заместник министър-председател и министър на териториалното развитие и строителството.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Конакчиев, с последното увеличение на цената на водата за Силистренски регион в съответствие със Съгласувателен протокол N 217 от 22 април 1996 г. на Министерството на териториалното развитие и строителството и Заповед N 33 от 25 април 1996 г. на управителя на ЕООД "Водоснабдяване и канализация", град Силистра, тя достигна 29,50 лв. Това е една от най-скъпоструващите в страната вода за питейни нужди.
Известно е, че в национален мащаб разликата в цената за различните региони варира от 5 до 6 пъти. Сами разбирате, че подобно положение не може да се приеме за нормално от жителите на Силистренски регион и то буди основателна тревога и остри протести. Анализът на себестойността и формирането на цената на водата показва, че най-голям дял има включената електроенергия, която предвид на добиването на водата присъствува по няколко пъти в тази себестойност. Предприетото изграждане на напорен резервоар от 20 000 куб.м вода, необходим за резервиране на водните количества за ниската зона на град Силистра, е един от малкото възможни начини да се облекчи положението с цената на водата, тъй като се разчита на ползуването на нощна електроенергия за акумулиране на необходимите количества вода. Изграждането на обекта е започнало през 1995 г. по линия на малки водоснабдителни обекти и са усвоени около 2 млн.лв. За 1996 г. не са предвидени средства по поименен списък и смятаме, че това ще забави неговото изграждане и няма да може да подпомогне оптималното решаване на проблема с водоснабдяването на Силистра и поевтиняването на цената на водата.
Преструктурирането на предприятията от "В и К", предвид изискването на Световната банка за реконструкция и развитие се забавя и по своята същност едва ли ще спомогне за разрешаване на сложния проблем с водоснабдяването и цената на водата.
Предвид на всичко това отправям към Вас следните актуални въпроси:
1. Не смята ли министерството за необходимо да предложи на Министерския съвет електроенергията, ползувана за добиване на вода за битови нужди, да бъде със занижени, преференциални цени?
2. Не се ли забавя преструктурирането на предприятията от системата на "В и К"?
3. Не е ли целесъобразно за министерството да задели необходимите средства за изграждане на съоръжения от типа на това в град Силистра, което по същество ще спомогне за разрешаване на проблемите за водоснабдяването и поевтиняването на цената на водата?
4. Не е ли обсъждан въпросът за пределна стойност на цената на водата или за единна стойност на цената на водата в страната, с което ще се преодолее и голямата разлика от 5-6 пъти за различните региони? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Калинов.
Има думата Дончо Конакчиев - заместник министър-председател и министър на териториалното развитие и строителството.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ТЕРИТОРИАЛНОТО РАЗВИТИЕ И СТРОИТЕЛСТВОТО ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа депутати! Уважаеми господин Калинов, в зададения от Вас актуален въпрос за цената на водата в Силистренски регион, се поставят няколко проблема, които са особено важни за развитието на водоснабдителната система на страната. Те са свързани не само с цената на водата, но и с преструктурирането на дружеството "Водоснабдяване и канализация", както и с инвестиционната политика на Министерството на териториалното развитие и строителството в областта на водоснабдяването.
По поставените от Вас въпроси изразявам следното становище.
По първия въпрос, който третира цените на електроенергията, ползувана за битови нужди. Основните принципи за формиране цената на водата са отразени в Методиката за образуване цените на водата, приета с Постановление N 98 на Министерския съвет от 29 април 1996 г., публикувано в "Държавен вестник". Действително цените на питейната вода в североизточната част на страната са едни от най-високите. Но разликата с останалите райони не варира 5-6 пъти, както посочвате Вие, а 2-3, максимум до 4 пъти. В някои планински райони, където водоизточникът е в непосредствена близост до населеното място и водата се подава по чисто гравитачен път, има и по-ниски цени, но те се отнасят до отделни населени места. Основният елемент, който формира високата цена на водата в Силистренски регион, а така също и в някои съседни региони, е разходът на електроенергия, това Вие правилно отбелязвате, при добиването на водата от голяма дълбочина.
Въвеждането на преференциални цени за електроенергията в полза на придобиването на вода за битови нужди е трудно осъществимо поради няколко причини и аз ще ги посоча. Водата за битови и промишлени нужди се добива от едни и същи водоизточници и се подава по една и съща водоснабдителна система. Съотношението между количествата на вода за битови нужди и водата за промишлени и социални нужди е различно в различните часове на денонощието и не може да бъде точно установено. А цената на електроенергията има различни стойности по тарифите за отделните часове на денонощието. Общата стойност на разходите за електроенергия при добиване на водата е значителна и въвеждането на преференциални цени не може да стане за сметка на Националната електрическа компания.
Министерството на териториалното развитие и строителството смята, че за решаването на въпроса с високата цена на водата не се налага въвеждане на преференциални цени на електроенергията. Има и други проблеми, които оказват значително влияние върху цената на водата и там трябва да търсим въздействие, а именно: намаляване загубите на водата във водоснабдителната система. Тук се има предвид не само техническата загуба, свързана с лошото състояние на водопроводите, а също така търговските загуби от кражби на вода, необхванати консуматори, недостатъчен контрол при инкасирането на използуваната вода. Друг такъв фактор е намаляването на количеството на електроенергията, необходима за добиване на водата чрез въвеждане на помпи с по-малка енергоемкост, изграждане на водоеми и други съоръжения, които позволяват помпите да работят само в нощните часове на денонощието, когато електроенергията е най-евтина. Вие посочвате това. Също така повишаване нивото на управление на водоснабдителната система и изграждане на диспечерска система за управление и контрол.
Решаването на тези проблеми ще намали разходите за добиване на 1 куб.м вода и ще позволи цената й да нараства със значително по-бавни темпове. За тази цел обаче са необходими значителни средства, тъй като тези проблеми са характерни не само за Силистренския регион, а като правило за цялата страна. Въпреки че държавният бюджет отделя значителни средства за водоснабдяване, те вече достигат 2,5 млрд.лв. за 1996 г., то тези средства не са достатъчни, за да задоволят всички нужди. Засега единственият възможен начин за по-бързото преодоляване на посочените проблеми е ефективното използуване на средствата от заема от Световната банка, за който правителството подписа през месец ноември 1995 г. споразумение. Обемът на тези средства е почти 100 млн.долара.
Вторият въпрос визира темповете на преструктуриране на предприятията "ВиК" и вие питате дали не са забавени.
Преструктурирането на дружествата "Водоснабдяване и канализация" е част от горецитираното споразумение със Световната банка. Но аз искам изрично да подчертая, че то не се извършва само поради това споразумение, а то се налага от обективната потребност за повишаване ефективността на системата. Преструктурирането обхваща всички държавни дружества "ВиК" и предвижда прехвърляне на 49 процента от държавната собственост на общините, като дяловете между тях се разпределят пропорционално на броя на населението в тези общини.
Основните цели, които предвиждаме да постигнем, са:
1. Възможност за пряко участие на общините в управлението на "Водоснабдяване и канализация" дружества на тяхна територия.
2. Засилване контрола на органите на местното управление върху разходите за добиване, подаване и отвеждане на водата за битови и промишлени нужди и за ремонт и реконструкция на водоснабдителните системи.
И, на трето място, създаване на предпоставки и подготовка на общинските органи, в бъдеще изцяло да поемат управлението и контрола върху дейността на дружествата "ВиК".
За учредяването на държавно общинско дружество в Силистренския регион, както и за останалите райони в страната, е необходимо държавата да предостави 49 процента от собствеността на дружеството на съответните общини, ако те са изявили своето съгласие за участие в такова дружество.
В Министерството на териториалното развитие и строителството има изготвен график за преструктуриране на дружествата. Съгласуван е със Световната банка, съгласно който се провежда разяснителна работа сред общинските органи на управление по необходимостта от извършването на този акт. Засега този график, с някои малки изключения, се спазва. Вече са учредени три дружества с общинско участие и аз ще ги посоча:
1. "ВиК - Исперих", също в североизточния район на страната;
2. "ВиК - Царевец" - това е търновският район;
3. "ВиК - Габрово".
Има готовност за преструктуриране на още три дружества.
Министерството на териториалното развитие и строителството е направило необходимото и за останалите дружества в страната, но времето за извършване на преструктурирането им и спазването на графика зависят в значителна степен от взимането на решения от страна на общинските съвети за учредяване на дружествата.
При тези конкретни условия моят отговор е, че няма забавяне в преструктурирането, а процесът протича в съответствие с обективните условия.
Третият Ви въпрос е за това, дали могат да се заделят средства за изграждане на съоръжения от типа на това, което Вие във Вашия въпрос визирате и на други места, за да се облекчи ценовата политика в тази сфера.
Част от отговора на този въпрос всъщност се съдържа и в отговора, който Ви дадох на първия подвъпрос, където визирам този проблем.
Министерството на териториалното развитие и строителството отчита необходимостта от изграждането на съоръжения за изравняване на денонощната консумация на водата, но трябва да Ви уведомя, че това не са единствените крайно необходими съоръжения за нашите водоснабдителни системи. За 1996 г. по инвестиционната програма на Министерството на териториалното развитие и строителството се изграждат 28 големи, подчертавам това, обекта на водоснабдяване и пречистване на водите. Общата им стойност е 387 млн. лева.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за държавния бюджет за 1996 гоодина ще се финансират целево 685 броя малки водоснабдителни обекти, от които на територията на "ВиК" - Силистра, имаме 16 обекта. Чрез използване на средства от заема от Световната банка е възможно изграждането на водоеми и в Силистренския регион да се ускори значително в следващите няколко години и да спомогне за решаването на сложните проблеми за водоснабдяването в региона.
Четвъртият, последен въпрос, визираше пределните стойности на цената на водата.
Въпросите за това, каква трябва да бъде пределната цена на водата, дали трябва да бъде единна за цялата страна и как да се образува, е обсъждан многократно не само в Министерството на териториалното развитие, в Министерския съвет, на експертни форуми с предприятията и на много други места.
Питейната вода е включена в групата стоки и услуги, които са с особено важно значение за жизненото равнище на населението и нейната цена се наблюдава от Министерския съвет, както цените на хляба, на месото, на млякото и други. Цените на тази група стоки и услуги са пределни, съгласно чл. 10 от Правилника за прилагане на Закона за цените, приет с Постановление N 194 от 6 октомври 1995 година, и се образуват на база пълните разходи за производство и реализация и норматив за рентабилност за питейна вода. Този норматив е 12 процента. А при одобрена от Министерството на териториалното развитие и строителството инвестиционна програма за предприятието, този норматив може да достигне до 30 процента.
Ние съзнаваме социалната значимост на цената на водата и въпреки че нормативните документи позволяват рентабилност до 30 процента, аз искам да Ви информирам, че досега никъде не е формирана цена на питейната вода с рентабилност над 12 процента.
Съгласно цитирания правилник тези цени се съгласуват от Министерството на териториалното развитие и строителството преди да бъдат обявени. На тази база се формират пределни цени на питейната вода във всички търговски дружества "ВиК". Тяхната стопанска дейност не се дотира от държавата.
В заключение искам да отбележа, че със средствата, които държавата отделя през последните години за доизграждане и реконструкция на водоснабдителния комплекс на страната, както и с възможността да се реализира заемът от Световната банка за преструктуриране и модернизация на водоснабдяване и канализация, имаме реални шансове да спрем разпадането на водопроводната система, да подобрим значително ефективността на водоснабдителната система. Това безспорно ще намали разходите за ремонт и поддържане и ще доведе до по-малък ръст на нарастването на цените на водите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Конакчиев.
Господин Калинов, имате думата да изразите Вашето становище към отговора.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (ПГДЛ): Господин Конакчиев, благодаря Ви за отговора. За мен той е изключително компетентен, но за съжаление много малко оптимистичен по отношение на това, което може да се реши реално за избирателите от нашия регион. Междупрочем, Вие съвсем правилно отбелязахте, че това засяга не само Силистренския, а и съседни няколко региона, като Разградски, Добрички и т.н.
Аз бих Ви предложил, ако считате за необходимо, когато обсъждате тези проблеми, както в случая е ставало с Постановление N 98 на Министерския съвет, да отделите необходимото място и на общините, тъй като воденето на един диалог с общините при решаването на проблемите в ценовата политика, особено за такива въпроси, каквато е цената на водата, би бил полезен и би спомогнал за намаляване на социалното напрежение и по-скоро би намерил формули, с които да се облекчат и поделят, ако щете, и отговорностите по този проблем.
На следващо място, бих Ви предложил, ако считате за необходимо, когато се разрешават проблемите, свързани с цената на водата, нека да се има предвид и това, което се прави в някои други сфери. Например, както става при повишаване цената на електроенергията, когато за определени категории правителството предвижда и социални подпомагания в определени, разбира се, граници и в съответствие със съответната категория на консумацията. Тъй като сами разбирате, че цената вече навлиза в едни стойности, които са много трудно поносими за определяне на категория от хората.
Аз Ви благодаря за отговора и считам, че по този начин - диалогов, и с отчитане мнението на хората по места, можем да намерим приемливи решения за населението и за решаване целокупно проблема на водата в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Калинов.
Има думата народният представител Руслан Маринов Сербезов да развие своето питане относно Младежкия хълм в град Пловдив към Георги Георгиев - министър на околната среда.
РУСЛАН СЕРБЕЗОВ (СДС): Дами и господа народни представители, господин заместник-председател на Народното събрание, господа министри, господин Георгиев! Тепетата в град Пловдив са природен символ на града. По настояване на всички екологични организации и обществеността на град Пловдив Министерството на околната среда им даде статут на природна забележителност. На едно от тепетата - Младежкият хълм или "Джендем тепе", са монтирани множество радиоантени, което е в нарушение с нашето законодателство.
Господин министър, какви мерки ще вземете, за да отстраните тези нарушения? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Сербезов.
Има думата Георги Георгиев - министър на околната среда.

МИНИСТЪР ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители, уважаеми господин Сербезов! Природна забележителност "Младежки хълм" е обявена със Заповед N РД 466 от 22 декември 1995 г. на Министерството на околната среда и се води в държавния регистър под N 519. Заповедта е влязла в сила след обнародването й в "Държавен вестник", бр. 3 от 1996 г. Съгласно тази заповед в границите на природна забележителност "Младежки хълм" се забраняват следните дейности: ново строителство с изключение на поддържане на съществуващите сгради, алеи и паркови съоръжения; разрушаване и изземване на скални маси, унищожаване или увреждане на естествената и парковата растителност, безпокоене на птиците, вземането на яйцата и техните малки, паленето на огън, пашата на домашни животни и внасянето на нехарактерни растителни видове.
Община Пловдив отговаря за стопанисването и опазването на природните зебележителности като спазва посочения в заповедта режим. Към днешна дата на върха "Младежки хълм" се намират следните съоръжения, изградени преди влизане в сила на заповедта за обявяване на Младежкия хълм за природна забележителност.
Първо, има два броя мачти на антени за телекомуникационни връзки в системата за спешна медицинска помощ. Едната от мачтите е издигната преди приблизително 10 години, а другата е инсталирана преди 31 юли 1995 г. на база строително разрешение N 103 от 21 юли 1995 г. на община Пловдив.
Втората антенна система за телекомуникационни връзки и обслужващ фургон, монтирани преди влизане в сила на заповедта, засега известни ползватели на тази система са Районна дирекция на вътрешните работи - Пловдив, Пътно управление - Пловдив от 1978 г. и Териториялно поделение "Далекосъобщения" - Пловдив, от 1986 г.
Община Пловдив е предприела по наше искане процедура за уточняване и на възможни останали ползватели на тази антенна система. Изброените антенни системи излъчват незначителни потоци електромагнитна енергия и по силата на чл. 11 от Наредба N 9 от 1991 г. на Министерството на околната среда и Министерството на здравеопазването за пределно допустими нива на електромагнитни полета в населени територии, радиостанции за служебна връзка не се третират като източници на електромагнитно замърсяване. Ултракъсовълнов радиопредавател и антенна система, собственост на едноличен търговец "Веселина Каналева - ФОЛК" с разрешение за строеж N 108 от 3 декември 1992 г. Мястото за строеж е отдадено под наем от община Пловдив.
На 5 октомври 1994 г. са извършени експертна оценка и контролно измерване на електромагнитното поле от посочения предавател в най-близките жилищни сгради. Естествено измерено е и сумарното електромагнитно поле, което включва излъчванията и на изброените антенни системи за служебна връзка. Измереният интензитет на електрическото поле е два пъти по-нисък от пределно допустимото ниво.
Така че експлоатацията на УКВ-станция "Веселина Каналева - ФОЛК" и останалите излъчватели отговаря на нормативните изисквания на Наредба N 9 и не създава екологичен и здравен риск за населението в района.
В заключение, след влизане в сила на заповедта за обявяване на Младежкия хълм за природна забележителност, община Пловдив не е допуснала извършването на строителни и монтажни дейности. Министерството на околната среда ще контролира и в бъдеще строгото спазване на определения режим за стопанисване и опазване на природните забележителности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Имате думата, господин Сербезов, ако желаете да зададете до два уточняващи въпроса или да изразите отношението си.
РУСЛАН СЕРБЕЗОВ (СДС): Господин министър, аз не Ви зададох въпроса за излъчването, защото това, което казахте, на мен ми е известно. Да, тези излъчвания, според нашия стандарт, не представляват опасност за здравето на населението.
Но, господин министър, Вие казахте: тези антени, които са построени преди статута, който е даден. Да, но са монтирани и други антени. Цялото тепе представлява една гора от антени. Моля Ви заедно с общината, аз също съм сезирал общината, издерете ги тези антени, защото има поставени и нелегални антени, на които не се знае собственикът. Има поставени антени, които са поставени след тази дата, която Вие казахте.
Така че направете Вашите проучвания отново, а аз ще сезирам още един път общината и с тяхно усилие, и с наше усилие да успеем все пак да не превърнем това тепе в една доста лошо украсена коледна елха.
Много Ви моля, това е единственото незастроено тепе в Пловдив. Затова, ако успеем да го запазим като такова, ще бъде постижение за нас.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Сербезов.
Заповядайте, госпожо Томова, по процедурен въпрос.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю!
Моля ви да поставите на гласуване предложението ми по чл. 35, ал. 1 и ал. 2 за провеждане на извънредно пленарно заседание на Народното събрание във вторник от 15 часа с единствена точка от дневния ред: Закон за държавна защита на влогове и сметки на гражданите в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност.
Аз моля народните представители от всички парламентарни групи да подкрепят това предложение, във връзка с необходимостта държавата да гарантира влоговете на гражданите и спокойствието в обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: За обратно становище думата има госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този проект за закон все още не е раздаден на народните представители. (Реплики от мнозинството: "Раздаден е!") Аз казвам в момента, в петък, в 12 без 5 минути все още не е раздаден на народните представители.
Разбирам важността, разбирам спешността, но от друга страна, в края на краищата Народното събрание трябва да се отнесе сериозно към този въпрос. А за да се отнесе сериозно към този въпрос, трябва да се запознае с този въпрос. До вторник след обяд означава не запознаване на народните представители със законопроекта.
Затова ние правим възражения от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили да няма извънредно заседание във вторник след обяд, за да има възможност спокойнно да работи комисията, да разгледа закона, а и не само комисията, а и всички народни представители да имат възможността да се запознаят с този законопроект. Иначе просто ще бъде едно несериозно отношение към законопроекта. Няма да има възможност да се запознаят народните представители с този проект за закон, няма да имат възможност сериозно да аргументират своите позиции, съгласия или възражения.
Нека да остане в нормалното пленарно време. В края на краищата Народното събрание няма вина за това, че толкова късно се внася този проект за закон. Ако беше внесен малко по-рано, имаше възможността по-спокойно да бъде разгледан. Но в петък на обяд за вторник след обяд, просто е невъзможно да се разгледа този проект за закон.
Нека да не ни принуждавате да правим формалните процедурни възражения, защото ние можем да ги направим. Вие знаете, че според правилника има изискване 24 часа след разглеждане в комисията да се вкара в пленарна зала. Нека да не бъде на базата само на формални възражения, а да бъде едно сериозно отношение към този проект за закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Подлагам на гласуване предложението, направено за извънредно заседание във вторник от 15 часа по посочения дневен ред. Режим на гласуване.
От общо гласували 179 народни представители, за - 115, против - 64, въздържали се - няма.
Приема се предложението.
Моля да бъдат уведомени колегите, които отсъстват от залата, че във вторник ще има извънредно заседание.
Продължаваме по парламентарния контрол.
Има думата народният представител Стефан Маринов Стефанов да развие своето питане относно замърсяване с отпадъчни нефтопродукти от "БИМАС" ЕАД - Русе, към министъра на околната среда Георги Георгиев.

СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Моето питане е адресирано едновременно към двамата, стоящи насреща, министри - господин Георгиев и господин Вучев. От самото му съдържание е ясно защо съм го адресирал към двамата министри.
Русе е град, който стана нарицателен с тежката екологична обстановка, с тежкия екологичен проблем. И ако трансграничното замърсяване е труден за разрешаване проблем, именно затова към него не бива да се прибавя и замърсяване от наши източници. За един такъв замърсител, който е наш, и който е не по-малко страшен, е предметът и на настоящото питане.
Нефтопреработвателното дружество "БИМАС" - ЕАД, Русе има гудронови ями, разположени на площ около 25-30 дка на терена на градското сметище. Техният обем е от 50 хил. куб.м, запълнен с отпадъчен кисел гудрон (киселинни смоли и катрани), който се отделял в резултат на киселинно-алкалната очистка на минералните масла. Същите са запълнени още с кисели води и тежки киселинни утайки, като свободната сярна киселина е от 0,5 до 5%, а съдържанието на нефтопродукти - до 4 хил. милиграма на литър.
Поради това, че гудроновите ями представляват реална опасност за замърсяването на почвата, водите, геоложката среда и въздуха, през 1992 г. Нефтопреработвателен завод "Леон Таджър" (тогава се казва така) построява пречиствателна станция на терена им. Технологията за обработка на киселите води предвижда неутрализация с натриева основа по време на изсмукването им от ямите, отстояване и улавяне на отделните нефтопродукти и транспортиране на обезмаслените води до градски колектор. В процеса на работа по тази технология се установява, че обработените води не се избистрят и съдържанието на нефтопродукти в тях неколкократно надвишава допустимите норми за заустване в градски колектор. Затова, след неутрализацията, водите се транспортират до заводската пречиствателна станция за допълнителна обработка.
На 22 април 1994 г. РИОС, Русе изисква от "БИМАС" - ЕАД нов технически проект за обработка на киселите води и неутрализация на дъната на гудроновите ями. Това изискване е предизвикано от констатираната неефективност на посочената технология, която освен това не се вмества в сроковете на община Русе за височинно депониране на отпадъците и разширяване на градското сметище върху терена на гудроновите ями.
"БИМАС" разработва изискваната нова технология, която е утвърдена с решение N 75 от 4 април 1995 г. от Експертния съвет на Министерството на околната среда. Тази технология предвижда неутрализация на киселите води на място, в басейните, със суспензия от хидратна вар и алуминиев сулфат коагулант. При тази обработка се съкращава време за неутрализация и избистряне на водите, коагулиране на асфалтно-смолистните вещества, които при утаяването си увличат дисперираните продукти, образувайки върху дъното на ямите непропусклив пласт. Неутрализираните води се изсмукват и филтрират през перлитови филтри при непрекъснат контрол и корекции с цел гарантиране допустимото съдържание на нефтопродукти в тях. През лятото на 1995 г. "БИМАС" започва работа по реализиране на новата технология, като анализите на водите показват значително подобряване на качествените им показатели, което доказа нейната ефективност - на новата технология.
На 25 юли 1995 г. обаче за управител на "БИМАС" е поставен инж. Митко Тодоров Филипов. Новото ръководство бърза да покаже "нов стил" на работа. През август 1995 г. инж. Филипов, без да се съобразява с цитираното решение N 75 на МОС, се разпорежда за спиране на технологичния процес по утвърдената технология и възстановява неутрализацията на киселите води с натриева основа. Така в продължение на 90 дни 30 хил. куб. метра недообработени отпадни води се изхвърлят на 200-300 метра от гудроновите ями на градското сметище, прониквайки свободно в земните пластове. Изхвърлят се направо в земята. Черните петна се виждат и могат при добро желание да бъдат видени от всеки, който е загрижен за добрата екосреда.
В края на 1995 г. поради неблагоприятните климатични условия, настъпва зимният сезон, се прекратява изхвърлянето на отпадни води и се демонтира част от оборудването на пречиствателната станция, независимо че в ямите остават значителни количества вода.
През март т.г., като се запролетява, отново започва същият процес, като отново в земята се изхвърля непречистена вода.
До вашите министерства са изпращани сигнали относно гореизложените действия за престъпно нехайство.
Въпросът ми е: какви мерки сте предприели досега за тяхното прекратяване? Извършени ли са компетентни проверки на място? Каква е вашата оценка на посочените данни и действия? Какви мерки смятате да предприемете оттук нататък за отстраняване на изключително сериозната опасност от замърсяване с отпадъчни нефтопродукти на почвата, подпочвените води и геоложката среда?
Не считате ли, че липсата на контрол и санкции от ваша страна ви прави съпричастни и отговорни в това престъпно нехайство и бездействие, а същевременно развързва ръцете на тези, които злоупотребяват и нямат собствени критерии и собствена съвест за това какво може да последва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Стефанов.
Има думата Георги Георгиев, министър на околната среда.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Стефанов. В изпълнение на Постановление на Министерския съвет N 25 от 4 септември 1986 г. за подобряване състоянието на природната среда в гр. Русе от 30 декември 1990 г. в "БИМАС" - Русе е спряно производството на бели масла и регенерирането на нефтопродукти, отработени масла чрез очистване с използуване на сярна киселина. Вследствие на това е преустановено отделянето и изхвърлянето на кисел гудрон в ямите, разположени на територията на градското сметище за битови отпадъци. Гудроновите ями имат обща площ 19 680 кв. метра и обем 70 хил. куб. метра. Те заемат част от Суходолието в обсега на т.нар. пълнольосови тераси. В района на ямите няма повърхностно течащи води, а от направените сондажи не бе констатирано наличие на високи подземни води. Качеството на подземните води в района се контролира в два пункта - при село Николово, разположено на 2 км югоизточно от сметището, и при помпена станция на фирма "Дунарит" на 3,5 км североизточно от сметището. От всички контролирани показатели, изискващи се от БДС 28-23 от 1983 г. за качество на питейни води, няма превишение на пределно допустими концентрации с изключение съдържание на общо желязо, регистрирано на 27 септември 1994 г. в количество 0,5 милиграма на литър при пределно допустима концентрация 0,2 милиграма на литър в пункта при село Николово. Преработката на депонирания в ямите кисел гудрон, съдържащ смолисти вещества и маслено нефтени фракции, започва през 1991 г. Отпадъчните води се извозват с автоцистерни до площадката на "БИМАС" ЕАД, където се пречистват в заводската пречиствателна станция. От м. април 1995 г. е въведена нова технология за преработка на киселия гудрон посредством неутрализация с хидратна вар и последваща обработка в инсталация с коагулант. Предвидено е пречистване на неутрализираните води от нефтопродукти чрез касети от хидрофобилизиран перлит. До м. октомври м.г. в гудроновите ями са вложени общо около 700 тона хидратна вар, след което работата е спряна поради влошени метеорологични условия. Естественото на киселия гудрон прави преработката му през зимния период практически невъзможна.
Твърдението в питането, че работата е преустановена през м. август 1995 г., не отговаря на истината. Действително през този период в една от ямите за неутрализация е използувана натриева основа с цел подобряване консистенцията на изпомпваните утайки. Част от пречистените в инсталацията отпадъчни води, от порядъка на няколко стотин куб.м, са използувани за гасене на запалени участъци от сметището през есента на миналата година. Инсталацията не е демонтирана. За нейното обслужване и за охраната на района е назначен постоянен персонал от 9 човека. Предстои инсталацията отново да бъде включена в нормална работа след затопляне на времето и това ще стане до края на м. май т.г. Срокът за ликвидиране на гудроновите ями съгласно нашето предписание на Районна инспекция по опазване на околната среда - Русе е 30 септември 1996 г. и тази задача е под непрекъснат контрол както на Районната инспекция по опазване на околната среда - Русе, така и на общинската администрация и на Министерство на околната среда.


Този обект и градското сметище са най-често проверяваните обекти от РИОС - Русе. Смятаме, че няма предпоставки за замърсяване с отпадъчни нефтопродукти на почвата, подпочвените води и геоложката среда в района. Съществуването обаче на тези ями в непосредствена близост до Русе действително остава източник на замърсяване на въздуха с разпространяване на неприятни миризми и създава потенциална опасност от възникване на пожари.
За замърсяването на въздуха вследствие възникналия през 1994 г. пожар на "БИМАС" - град Русе беше наложена еднократна имуществена санкция в размер на 100 хил.лв. Предприетите мерки, главно по настояване на Министерството на околната среда, доведоха до значително намаляване на площта и обема на ямите и прави възможно ликвидирането им през тази година.
Министерството на околната среда е поело своята отговорност за решаването на този тежък екологичен проблем, създаван в продължение на няколко десетилетия. Подобни проблеми се решават трудно, защото освен с технически и технологични трудности те са свързани и с разходи на много средства. Отговорността за изпълнението на сроковете за ликвидирането им носи единствено ръководството на "БИМАС" ЕАД - Русе. Досега по рекултивацията на гудроновите ями са изразходвани около 20 млн.лв.
Мога да ви уверя, уважаеми народни представители, че Министерство на околната среда в рамките на своята компетентност и правомощия ще направи всичко възможно, за да се изпълнят нашите предписания и до края на годината да бъде извършена и необходимата рекултивация на терена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Георгиев. Господин Стефанов, имате думата. А, искате и министър Вучев. Да, заповядайте, господин Стефанов. Ако желаете, можете да зададете до два уточняващи въпроса, или да изразите отношението си.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Питането е и към господин Вучев, тъй като тези проблеми започват със смяната на управителя на "БИМАС" и мисля, че той също е отговорен за настъпилите след тази смяна на управителите обстановка.
Господин Георгиев, тези неща, които казвате, а самият факт, че обещавате, че са свързани с обещания показват, че констатацията към днешна дата, наложената глоба, всичко това е косвено признание, че нещата никак не са в ред, че са нужни много средства и т.н. Но необяснимо е, че е работила една по-добра технология, тя е отменена, връща се старата и се дават обещания, че отново на края на този месец, след това със средства по-нататък ще бъде най-после както трябва, в рамките на допустимите концентрации на отровите, които се изливат във водата.
Казвате, няма подпочвени води. Няма точно отдолу. Два километра далечно разстояние ли е? Наклонът на почвата е точно в посока към вододайната зона. Тоест тези отпадъци, които проникват в почвата, текат точно в тази посока, а 2 км никак не са голямо разстояние.
И въпросът ми е също така: тази технология, по която сега се работи, има ли оценка, ОВОС, за въздействие на околната среда, тъй като, доколкото знам, старата е имала такава оценка, отговаряла е на технологичните норми, на екологичните норми. Към днешна дата технологията, по която се работи, има ли такава оценка, издържана ли е екологично?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Да, благодаря Ви, господин Стефанов. Господин Георгиев, имате думата да отговорите на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин Стефанов, връщането към старата технология, за която има оценка за въздействие върху околната среда, е продиктувано от две причини: първо, тя е по-евтина, и второ, тя е по-бърза за реализация.
И тъй като ние сме заинтересовани по-бързо да бъде ликвидиран този наследен екологичен проблем, мисля, че това е доброто решение, което е и икономически, и екологосъобразно.
Що се касае до тезата за възможно замърсяване на подземните води, аз, както и в отговора на питането, което развих, Ви казах, че доколкото в района на гудронните ями няма наличие на такива подземни води, които да са във връзка с другите подземни в хидрологията на региона води, явно е, че те не са източник на замърсяване на подземните води. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Господин Стефанов, имате думата да изразите Вашето становище към отговора.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Според отговора на господин министъра ще бъда доволен тогава, когато се реализират тези неща, които обещавате, и в никой случай не мога да бъда доволен сега. Бих изразил надежда, дано да не стане както във Варна, тези отпадъци да проникват в питейната вода и тогава да се чудим какво да правим. А такава опасност има.
Аз не знам Вие пратили ли сте там, на място да бъдат проверени нещата или продължава старата комунистическа практика самият директор да дава оценка на собствените си нарушения, така както виждате в русенския вестник (показва вестника), след като Вие сте пратили питането в "БИМАС" той се свързва с журналист, отправя нападки към мен, че мътя гудроновите ями, прехвърля вината и самият той дори ..., което е една порочна практика. Според мен Вие трябва да пратите специалисти там, на място, а не той сам да проверява нарушенията си.
И самият факт, че той отговаря: "Няма предпоставки и сериозна опасност...", тоест не че няма изобщо опасност от замърсяване, отваря се една вратичка, и според мен тревогата Ви би трябвало да бъде малко по-голяма, защото проблемът никак не е малък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на народния представител Стефан Стефанов. Тъй като същият въпрос е отправен и към министъра на промишлеността господин Климент Вучев, господин Вучев, Вие отделно ли ще вземете думата, за да отговорите по въпроса.
МИНИСТЪР КЛИМЕНТ ВУЧЕВ (от място): Аз само две думи мога да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР КЛИМЕНТ ВУЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Стефанов! Във Вашето питане всъщност беше развита почти цялата технология. Министър Георгиев Ви отговори много по-подробно и по-компетентно от мен. Мисля, че няколко неща са важни: първо, че тази мръсотия трябва да се очисти. Второ, което е важно за нас като индустрия, че от 1990 г. тази технология ние не я употребяваме, тоест не се възпроизвежда тази история. Имам предвид, че става въпрос и за пари. Трябват още 20-25 млн.лв.
Аз ще се поинтересувам да видя каква е тази ситуация. Мога просто съвсем отговорно да ви кажа, че всичко, което зависи от директора на предприятието, ще стане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на министър Климент Вучев. Господин Стефанов, тъй като е същото питане, имате право да зададете два уточняващи въпроса.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Господин Вучев каза, въпросът е до пари. Тук инженер Филипов казва, че целта на това питане, което поставям, било да правя от екологичния проблем политически. Самият стил, самият тон мисля, че ви убеждава, че съм далеч от тази цел. Въпросът е наистина много сериозен и това, което е ориентирано към господин Вучев, е, че именно след смяната на управителя на фирмата започва влошаване и именно в този смисъл той би трябвало, може би във връзка с господин Георгиев, да се заинтересова малко по-добре, малко по-задълбочено, за да не се произвеждат тези отрови, които може би един ден, както казах, ще влязат в питейната вода на града.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на народния представител Стефан Маринов Стефанов.
Продължаваме с въпроси, отправени към министъра на промишлеността господин Климент Вучев.
Да развие своето питане има думата народният представител Атанас Иванов Железчев относно дейността на Карловския тракторен завод и заводите "Арсенал".
Господин Железчев, имате думата.



АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, успоредно с въпроса за връщането на земеделските земи на техните собственици, от 1990 г. досега се поставя въпросът за нуждата от земеделска техника. Известно е, че в България има мощности за производство на такава техника, включително и трактори. На обществеността не е известно правителствата, които управляваха България след 1989 г. и сегашното правителство, каква политика провеждат за задоволяване на земеделието с необходимата техника.
Много фирми внесоха земеделска техника, но цените й са недостъпни. С всяка измината година нуждата от земеделска техника нараства, тъй като наличната излиза от употреба. От направените проучвания се вижда, че за обновлението на машинния парк са необходими 4000 до 5000 нови машини. Карловският тракторен завод и машиностроителните заводи в системата на "Арсенал" са пред спиране на производството. В същото време сме свидетели как чрез различни банки изтичат средства от държавния бюджет за производства, които нямат пазар.
Господин министър, с оглед на изложеното, моля да ми отговорите на следните въпроси: какво е състоянието на Карловския тракторен завод и каква е правителствената политика в областта на производството на земеделска техника с оглед използуване мощностите на Карловския тракторен завод и заводите в системата "Арсенал"? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за отговор министърът на промишлеността Климент Вучев.
МИНИСТЪР КЛИМЕНТ ВУЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Железчев! Така е, дeйствително е така. В най-тежко положение в България изпаднаха заводите, които произвеждат военна техника. След 1991 г. пазарът фактически колабира. Причините са колкото ясни, толкова и болезнени - аграрна реформа, ликвидационни съвети, няма ТКЗС-та, няма нови кооперации. В резултат на което през 1992 г. са продадени 228 трактора при 6000 през 1989 г. Миналата година направихме триста и няколко.
Естествено, търсим изход. Търсим изход и ние, и ръководството на дружеството. Ръководството на дружеството насочва усилията си предимно в разширяване на номенклатурата, усвоява в момента нови изделия. Мога да доложа пред Народното събрание - малогабаритна техника, производство на фреза 5 конски сили с набор машини. Предстои производството на пробна серия на мотоблок 14 конски сили с комплект машини. В момента се разаботва трактор ТК-45 и минитрактор 14 конски сили и т.н., и т.н. Нещо повече, в програмата на завода за тази година е предвидено минимум 700 броя трактори за цялата година. Догодина предвиждаме 1500. Вероятно ще успеем. В програмата се предвижда освен това увеличение на дела на малогабаритната техника и общо увеличение на производството на резервни части за действуващия тракторен парк, който е в много тежко положение. В момента кооперациите и селскостопанските производители това могат да купуват, това правим за тях.
Какво правим ние като министерство? Има един проект, който ние се мъчим да реализираме от няколко месеца. Миналата година не можа да стане, тази година вероятно ще успеем. Поради това, че не само вносните, но и нашите трактори са скъпи за селскостопанските производители, ние разработваме и се мъчим да реализираме проект, в който част от стойността на тези трактори да бъде покрита от фонд "Земеделие". В момента, когато това стартира и когато реално вътрешният пазар се отвори и тръгне, тогава ние ще търсим възможност да финансираме предприятието. Имаме такава възможност и чрез ДФРР можем, и от банка с гаранция на фонд "Индустрия". Ние това нещо разработваме в момента. Но основното е да се реши този въпрос.
Имаме още един проект, който мисля, че ще стартира тази година. Има възможност чрез лизинг, има вече желаещи фирми и банки, чрез лизинг да се решат въпросите на завода и да се решат въпросите на селскостопанските производители.
Аз мисля, че неправилно сте свързали "Арсенал" в този въпрос. "Арсенал" има много силна гражданска, цивилна производствена програма, но тя няма отношение към селскостопанската техника. "Арсенал" произвежда металорежещи машини, това са универсални фрези, фрези с цифрово-програмно управление, високооборотни глави, делителни апарати. Там проблемът е същият. Да се усвоява селскостопанска техника в "Арсенал", при положение че не сме започвали изобщо, това е безсмислено. Има други свободни мощности. Има други възможности, че ние стоим и в Русе.
Искам да завършва със следното. В резултат на тази ситуация положението на завода е много тежко. Ние много трудно го извадихме от списъка за ликвидация. Много трудно, с много усилия, с много разчети. Но то попадна в оздравителния списък, което по същество представлява изолация. Как ще си реши програмата тази година в условията на изолация, ще бъде още по-трудно, но в момента с това се занимаваме.
Господин председател, завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Железчев, имате думата да зададете два допълнителни въпроса.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Господин министър, аз свързах "Арсенал" с моя въпрос с оглед на това, ако няма други мощности, биха ли могли тези мощности да се използуват за производството на земеделска техника? Но след като Вие казвате, че има и други мощности, други възможности, естествено е, че трябва да се използуват тези мощности, които са предназначени за производство на земеделска техника.
Аз съм доволен, че Вие сте предприели вече мерки за увеличаване производството на земеделска техника. Но ще бъда напълно удовлетворен, когато видя тази програма изпълнена. И молбата ми е, ако може, да бъдем запознати при удобен случай поне в Комисията по земеделието и горите по-подробно с тази програма, която Вие сте изработили.
Страхувам се, че ако разчитате само на фонд "Земеделие", Вие няма да получите никакви средства, защото средствата, които са предназначени за фонд "Земеделие" са крайно недостатъчни и за онези цели, за които засега е предназначен този фонд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър. Имате думата.
МИНИСТЪР КЛИМЕНТ ВУЧЕВ: Уважаеми господин Железчев, искам да няма недоразумение. Ние не искаме пари в индустрията от фонд "Земеделие". Ако фонд "Земеделие" счете за необходимо да субсидира селскостопанския производител, за да може той да си купи машини от нас. Не искам да оставяме с погрешно впечатление хората, които ни слушат и ни гледат. Завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата отново народният представител Атанас Железчев относно включването на ЕООД "Котленски край" - град Котел в списъка за приватизация чрез инвестиционни бонове.
Господин Железчев, моля да развиете Вашия въпрос.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз, господин Вучев, разбрах много добре и точно отговора за начина, по който ще бъдат използувани тези средства, но, за съжаление, няма пари във фонд "Земеделие".
Уважаеми господин министър, в списъка на предложените от Министерството на промишлеността търговски дружества за приватизация чрез инвестиционни бонове, фигурира ЕООД "Котленски край" - град Котел. С решение на Сливенския съд от 16 юни 1992 г. е възстановена Трудовопроизводителната кооперация "Котленски край", която е предявила иск към ЕООД "Котленски край" за връщане на одържавеното имущество. За сградата, която е държавна собственост, има сключено споразумение за разсрочено плащане. Повече от 3 години Министерството на промишлеността не е правило необходимото за предаване на имуществото. За периода от месец септември 1993 г. до месец септември 1994 г. не са изплащани заплати на работниците и служителите на ЕООД "Котленски край". Предприятието има загуба от 800 хил.лв., получена от дадена на консигнация готова продукция. За този период не са отпуснати заеми и ЕООД "Котленски край" е в лошо финансово състояние.
Господин министър, моля да ми отговорите на следните въпроси - кога ще бъде възстановено имуществото на ТПК "Котленски край"? Как ще се приватизира ЕООД "Котленски край", като над 70 на сто от имуществото е кооперативно? Има ли се предвид, че килимарството е основен поминък на населението на този край и едно от малкото останали живи национални богатства? Жителите на град Котел са създали кооперацията със собствени средства и труд. На какво основание са лишени от правото си на собственост? Следва ли Министерството на промишлеността да заплати на ТПК "Котленски край" наем за използуваните машини, сгради и земи за изминалите 4 години, когато кооперацията е лишена от възможност да използува тези сгради? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата.

МИНИСТЪР КЛИМЕНТ ВУЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Железчев! И двете неща са верни - първо, че предприятието е в много тежко състояние и, второ, че имуществото на ТПК "Котленски край" - Котел, е безспорно кооперативна собственост. Това е доказано с железни документи.
Претенциите на кооперацията към нашето министерство по реда на 192-о постановление от 1991 г. са удовлетворени по два начина и на два етапа: със Заповед N РД 2507 от 6 април 1994 г. е върнато част от имуществото, това имущество, което е стопанисвано от "Еленица" - също Котел. Това са обекти, които са имали изяснен правен статут и е имало всички документи, които доказват собствеността. Другата част от имуществото е доказана трудно. Съществували са тежко проблеми за хората от Котел. Документите по чл. 1, ал. 1 от 192-о постановление едва са ги събрали в началото на тази година и от м. май т. г. имуществото е върнато. Вярно, много закъсня.
Що се отнася до това, че е попаднал в списъка за масовата приватизация, това е грешка и ние тази грешка я остранихме с последния списък, който предоставихме в Министерския съвет. Списъкът е приет с решение на Министерския съвет и би трябвало да се намира някъде тук, в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на министър Климент Вучев. Има думата господин Железчев.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, господин Вучев. Аз съм доволен от отговора. Доволен съм, че е направено всичко необходимо, макар и след много години спорове и разправии, за решаване на такъв важен въпрос, засягащ интересите на хората в гр. Котел, които са свързани с килимарството, донесло славата на България в Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към въпроси, отправени към министъра на правосъдието Младен Червеняков. Има думата народната представителка Ана Караиванова да развие своето питане относно погасено по давност наказателно преследване поради недопустимо забавяне на съдебното производство по наказателни дела от общ характер в Софийския районен съд.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Преди няколко седмици в някои ежедневници се появиха тревожни публикации, че в резултат на дългогодишно съдебно разтакаване на така нареченото "иманярско дело" в Софийския районен съд наказателната отговорност на част от подсъдимите е погасена по давност поради изтичането на абсолютния срок по чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс.
Господин министър, сигурно и Вие помните, че през 1988 г. в Националната следствена служба, тогава Главно следствено управление, приключиха две следствени дела срещу 33 обвиняеми лица, за извършени престъпления, засягащи нашето културно-историческо наследство. В резултат на упорития, бих казала, денонощен труд на десетки оперативни работници и следователи беше разкрита група, специализирала се в незаконна иманярска дейност, посредници, купувачи и контрабандисти на паметници на културата. По делата като предмет на престъпление бяха иззети над 47 хил. антични и средновековни златни, сребърни, бронзови монети, уникални движими паметници на културата като тракийската колесница например и др. Спомням си с каква гордост тогава следователите бяха уредили импровизирана изложба в салона на Главно следствено управление от спасените исторически паметници, свидетелстващи за историческия и културен гений на нашия народ, за да има с какво да се гордеят и потомците ни, а не да им носят такива паметници от чуждестранните музеи за малко.
Каква ли е обидата им сега на тези оперативни работници, следователи, прокурори, като научават, че техният огромен труд е отишъл нахалост. Че 8 години - от 1988 до 1996 г. Софийският районен съд, българският съд не е могъл да разгледа това дело и междувременно наказателната отговорност на голяма част от подсъдимите е погасена по давност! Някои от тях може би ще поискат да им бъдат върнати иззетите ценности. И докато съдът, вместо да правораздава, е иззел функциите на Народното събрание едва ли не, като е амнистирал, образно казано, подсъдимите, то днес често се подхвърля идеята Народното събрание да свърши несвършената работа на съда, като намери начин за отнемане на иззетите от подсъдимите ценности, за да могат да бъдат запазени като достояние на българския народ.
За съжаление този случай, колкото и шокиращ да е на пръв поглед, се оказва, че не е единствен в дейността на Софийския районен съд. Наскоро разбрах, че само преди няколко месеца от същия съд е върнато за доразследване на Националната следствена служба и следствено дело N 33 от 1988 г. След 30 съдебни заседания в продължение на близо 8 години, през които нито веднъж не е даден ход дори на делото, междувременно е изтекъл абсолютният давностен срок за наказателната отговорност на 13 от общо 22-та подсъдими и то по дело за придобиване и държане на наркотици. Мога да ви цитирам и други случаи за контрабанда.
Ето защо, господин министър, искам да Ви попитам:
1. Известни ли са Ви тези и други случаи на безотговорно отношение към основни задължения на магистрати?
2. Възложили ли сте на инспектората да провери тези случаи и какви дисциплинарни мерки ще предприемете против конкретните магистрати за нарушение на служебните им задължения, за фактическия отказ от правосъдие или, както точно е казано в чл. 168, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт, за неоправдано забавяне изпълнението на служебно задължение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Караиванова. Има думата министър Червеняков.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, госпожо Караиванова! Да, известни са ми такива случаи. И в резултат на извършена проверка в Софийския районен съд, назначена от Министерство на правосъдието за дейността на Наказателната колегия, бе констатирано, че за периода от 1 януари 1995 г. до 1 януари 1996 г. са спрени наказателни дела общо 12. Проверката показва, че някои спрени наказателни дела не са наблюдавани от съдиите и по тях не е работено.
Така например по Наказателно общ характер дело N 339 от 1992 г. на 10-и състав резолюцията на съдията от 9 декември 1993 г. гласи: "Да се изиска справка дали някой от подсъдимите е в затвора". След освобождаване на докладчика поради пенсиониране и встъпване в длъжност на титуляра на състава са постъпили две писма от Столична дирекция на вътрешните работи от 17 ноември 1995 г. и от 21 декември 1995 г., че двама от подсъдимите са задържани и са преведени в Софийския затвор. Но резолюцията на съдията е към дело.
По същото дело без резолюция стои и справка от Централната адресна служба за подсъдим от 13 февруари 1995 г., с която уведомяват, че отбива редовната си военна служба с посочване на военното поделение.
Не по-малко драстичен е случаят с Наказателно общ характер дело N 465 от 1990 г. на 10-и състав, по което са получени неколкократно съобщения от Столична дирекция на вътрешните работи, че подсъдимият е обявен от централния бюлетин за издирване, че са проведени оперативни мероприятия, от които данните са, че подсъдимият е в Канада, но въпреки това тези писма носят резолюцията "Към дело".
Интересни са и мотивите за спиране на Наказателно от частен характер дело N 254 на 15-и състав. Делото е спряно на 25 януари 1993 г. за издирване на подсъдимия, тъй като - цитирам: "Видно от представените призовки, писма и докладни записки е с неизвестно местожителство и разглеждането на делото в негово отсъствие би попречило на разкриването на обективната истина". Вместо да бъде даден срок на тъжителя да посочи адреса на подсъдимия, съдът се е заел с неговото издирване. Не е без значение и обстоятелството, че за времето от момента на спиране на делото до 29 декември 1995 г., когато отново е поискано издирване от отдела на Столичната дирекция на вътрешните работи, по делото не е работено.

Въпреки посочените недостатъци в работата на Софийския район съд, Наказателна колегия, проверката извършена от Инспектората на Министерство на правосъдието не е констатирал случаи на погасяване по давност на наказателно преследване против определени лица. Съществуват и други такива случаи.
В резултат на проверката по сигнал на директора на Националната следствена служба господин Бойко Рашков под N 3171 от 12 март 1996 г., на 22 януари 1987 г. Софийската районна прокуратура е внесла обвинителен акт по обвинение срещу 22 лица по чл. 354а, ал. 2 и други от Наказателния кодекс, които са обединени по следствени N 113 от 1986 г. и N 235 от 1986 г. на отдел "Следствен" в София-град.
В Софийския район съд, Първи наказателен състав, е било образувано наказателно от общ характер дело N 58 от 1987 г. срещу 22 подсъдими.
Проведени са три съдебни заседания през 1987 г., като последното е на 7 декември.
На първите две заседания някои от подсъдимите не са се явили. На третото съдебният състав на основание чл. 287, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратил наказателното производство и го е върнал на Софийската районна прокуратура с конкретни указания за изпълнение.
С изпълнени указания и допълнително обвинително заключение предварителното производство е приключило на 18 май 1988 г. и е изпратено в Софийската районна прокуратура.
Внесен е обвинителен акт срещу същите обвиняеми лица със същите обвинения.
Софийският район съд е образувал наказателно от общ характер дело N 494 от 1988 г. на Четвърти наказателен състав.
В разпоредително заседание на 18 октомври 1988 г. Софийският район съд е предал на съд 22 подсъдими.
За времето от 21 ноември 1988 г. до 13 декември 1993 г. са били проведени 26 съдебни заседания, в които не е бил даден ход на делото поради различни причини.
В съдебно заседание на 27 март 1995 г. при нов съдебен състав съдът е констатирал, че абсолютният давностен срок за някои от престъпленията е изтекъл, поради което и съгласно разпоредбите на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, т. 4 от Наказателния кодекс и на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 във връзка с ал. 2 от НПК е прекратил наказателното производство по чл. 354а, ал. 3 и по чл. 215, ал. 1 от Наказателния кодекс спрямо 13 подсъдими.
С правомощията, на втория Ви въпрос, с които разполага министърът на правосъдието и на основание чл. 35 и чл. 56 от Закона за съдебната власт съм изпратил настоящата справка за сведение Висшия съдебен съвет.
В настоящия момент Инспекторатът към Министерство на правосъдието работи по изясняването на друг сигнал на господин Бойко Рашков във връзка с изчезването на материали от предварителни производства, внесени с обвинителен акт в Софийския районен съд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Червеняков.
Имате думата, госпожо Караиванова, за допълнителни въпроси.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Моят въпрос е само един.
Господин министър, аз Ви питах с оглед Вашите конкретни правомощия по чл. 171, струва ми, се от Закона за съдебната власт: направихте ли предложение за дисциплинарно наказание, ако сте проверили случая, на съдиите, които са допуснали такива груби нарушения на служебните си задължения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Караиванова.
Господин Червеняков, имате думата да отговорите на уточняващия въпрос.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Чисто и просто нямам такива правомощия. Такива правомощия има министърът на правосъдието, след като даден председател на окръжен съд не изпълни своите задължения да направи предложение пред Висшия съдебен съвет. До настоящия момент няма направено такова предложение от председателя на Софийския районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Да. Благодаря Ви, господин Червеняков.
Госпожо Караиванова, имате думата да изразите Вашето становище по отговора.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Господин министър, излишно е може би да Ви кажа, че не съм доволна от този отговор.
Наскоро Министерството на правосъдието организира с практикуващите магистрати от цялата страна тържествено честване на 100-годишнината от приемането на първия наказателен закон след Освобождението на България. Не зная дали в обсъждането на пътища за ефективно противодействие на престъпността, особено в днешно време, са посочени примери от 100-годишната история на прилагането на наказателните закони, като днешните. Обаче в предварителната анкета, проведена сред магистратите на въпроса: необходими ли са промени в организацията на работата на съда, прокуратурата и следствието, мнозина от тях са отговорили, анкетата е обобщена, че една от мерките е осъществяване на контрол от висшестоящите органи на съда, прокуратурата и следствието върху работата на по-долу стоящите и реализация на отговорност.
За да не минават всички магистрати под общия знаменател "безотговорни" и "неотговарящи на високите изисквания за правосъдието", аз мисля, уважаеми господин министър, че е време всеки да носи персонална отговорност за действията си. А не единствените наказани в съдебната система да бъдат тези, които не изпълняват желанията или нарежданията по политически причини, на своите началници.
Надявам се, че Вие ще се съобразите с тази препоръка на тези магистрати, които съвестно и почтено служат на тази изключително отговорна дейност, каквато е правосъдието, което съгласно римската максима е основа на държавата. Само така ще очистите чистото име на тези, които работят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Да. Благодаря Ви, госпожо Караиванова.
Има думата народният представител Евгений Еков, да развие актуалния си въпрос относно поредното ощетяване на собствениците на облигации, към министър Димитър Костов.
ЕВГЕНИЙ ЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър!
Въпросът за изкупуване на облигациите от 5 процентовия български държавен заем от 1923 г. по Спогодбата "Моллов-Кафандарис" възниква през 1950 г. с приемането на непубликувано постановление от правителството на Вълко Червенков, което спира тяхното изплащане за неопределено време. Това антизаконно постановление е отменено едва през 1991 г. с постановление на правителството на Димитър Попов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Колеги, моля за тишина!
ЕВГЕНИЙ ЕКОВ: Те същите колеги, които говорят в момента, създадоха и проблема.
От този момент насетне започва и новата голгота на собствениците на облигации по спогодбата. Необходими бяха цели три години, за да бъдат включени минималните средства от 30 милиона за изкупуване на облигациите в бюджета за 1994 г. Тези средства така и не бяха усвоени най-вече поради приемането на решение N 202 на Министерския съвет от 1994 г. за задължителна регистрация на облигациите и последвалото постановление N 327 на Министерския съвет от 1994 г. за условията и реда на тяхното откупуване.
Тази абсолютно противозаконна разпоредба за регистриране на ценни книжа, каквито по своята същност са облигациите, доведе до отсяване на немалка част от собствениците на облигации, които не успяха да намерят необходимите документи и да ги регистрират за изключително краткия срок - 30 ноември 1994 г.
Допълнителен удар върху тези, които дори успяха да регистрират своите облигации, нанесе подигравателното решение те да бъдат изплащани 66 лв. за 1000 лв. номинал.
Дори отмяната на злощастното постановление на служебното правителство на Ренета Инджова от новото правителство на БСП и коалиция не доведе в последвалите две години до решаването на проблема. Въпреки че бяха включени 100 милиона лева за изплащане на облигациите и лихвата по тях в бюджета за 1995 г., те също не бяха усвоени, като отговорността за това носите както правителството, така и лично Вие.

Освен гласуваните в сега действащия Закон за държавния бюджет за 1996 г. 315 млн. лв., в неговите Заключителни разпоредби бе включен и текст, който предвиждаше създаване на работна група за определяне на реда и условията за изплащане на облигациите. Всички обещания, лансирани в медиите, че ще бъдат изплатени както регистрираните, така и нерегистрираните облигации, че ще бъде отчетено и тяхното обезценяване чрез определяне на размера на лихвата върху номинала, че половината от така получената стойност ще бъде изплатена в левове, а другата половина в инвестиционни бонове, се оказаха поредната димна завеса пред истинските намерения на управляващите.
Публикуваното в извънредния 35 бр. на "Държавен вестник" постановление под N 88 на Министерския съвет от 16 април 1996 г. пък се оказа поредното ощетяване на собствениците на облигации по Спогодбата "Моллов-Кафандарис". С това постановление не само се предвижда изкупуване на облигациите и лихвите по тях на половината от номиналната им стойност, но единствено подлежащи на обезщетяване се явяват само собствениците на регистрирани облигации. Другите собственици на облигации според чл. 3,ал. 3 на въпросното постановление следва да се превърнат в недоброволни донори за закърпване на издънения държавен бюджет, като със стойността на техните облигации ще се намалява държавният дълг.
Тъй като подобен грабеж на бежанцити от Беломорието и техните потомци е вършила единствено гръцката държава, аз в качеството си на представител на ВМРО - Съюз на македонските дружества, една организация, която извечно е защитавала и защитава техните интереси, съм длъжен да Ви попитам: защо бяха изключени от подлежащите на изкупуване облигациите по Спогодбата "Моллов-Кафандарис", чиито собственици не по тяхна вина не са успели да ги регистрират, и кога смятате да премахнете тази дискриминация? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Еков.
Има думата Димитър Костов - министър на финансите.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Еков, атакуваното от Вас постановление на Министерския съвет е базирано изцяло и напълно върху текстовете на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. В ｧ 24 от Преходните и заключителни разпоредби са дефинирани условията на обратното изкупуване, включително и обхватът на подлежащите на изкупуване облигации. Всяко друго разпореждане на Министерския съвет би било противозаконно.
А по отношение на Вашите съображения за държавния дълг - те просто не кореспондират с действителната фактология. За обезпечаването на средствата за изплащане, тоест за изкупуване на тези облигации, през настоящата година държавният дълг се увеличи с 315 милиона лева. След изплащането на облигациите държавният дълг ще се намали по номинална стойност с 3 милиона лева. На толкова възлизат понастоящем задълженията по тези облигационни заеми, като се отчита ревалоризацията от 1951 и 1962 г. Цифрите, мисля, че очевидно показват, че става дума за увеличение на държавния дълг в резултат на това решение, а не за намаление. Считам, че сте извлекли Вашия актуален въпрос на основата на Вашите недостатъчни познания по въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, господин Костов.
Господин Еков, имате думата да изразите Вашето становище по отговора.
ЕВГЕНИЙ ЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, министър Костов просто не отговори на въпроса. Съжалявам, но ще трябва да го припомня. Защо бяха изключени от подлежащите на изкупуване облигациите по Спогодбата "Моллов-Кафандарис", чиито собственици не по тяхна вина не са успели да ги регистрират и кога смята да премахне тази дискриминация? Освен каламбурите с три-четири числа, друго нищо той по същество не каза. За мен това не е учудващо като позиция, тъй като публична тайна е че именно министър Костов е този, който и в качеството си преди на заместник-министър на финансите, а впоследствие и на министър на финансите, аз виждам, че той много внимателно слуша моя колега, беше най-върлият поддръжник за максимално голямо ощетяване на собствениците на облигации по Спогодбата "Моллов-Кафандарис", нещо, което, разбира се, ние много добре знаем и никога няма да забравим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Еков.
За онези колеги, които бяха толкова търпеливи, които бяха толкова прилежни в днешното заседание, 15 минути почивка. (Звъни)



След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължаваме заседанието с последна точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗАКРИЛА НА НОВИТЕ СОРТОВЕ РАСТЕНИЯ И ПОРОДИ ЖИВОТНИ.
Давам думата на господин Бончо Рашков, председател на Комисията по земеделието и горите, да докладва становището.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Уважаеми колеги народни представители! На свое заседание на 25 януари 1996 г. Комисията по земеделието и горите разгледа и обсъди на първо гласуване внесения от народните представители Атанас Иванов Железчев и Христо Николов Стоянов Законопроект за закрила на новите сортове растения и породи животни. В обсъждането взеха участие представители на държавни учреждения, научни институти и други.
В хода на обсъждането народните представители се обединиха около становището, че внесеният законопроект е изключително актуален и с него ще се попълни пакетът закони, регламентиращи провеждането на икономическата реформа в страната като цяло и в частност - в земеделието. Много важен аспект на реформата е осигуряването на ефективна правна закрила на обектите на интелектуалната собственост, в групата на които попадат и сортовете растения и породи животни. Осигуряването на адекватна закрила стимулира селекционирането на нови елитни сортове растения и породи животни и привличането им на ефективни чуждестранни инвестиции в земеделието.
С приемането на този законопроект ще се стимулира развитието на селскостопанската наука, хармонизирането на българското законодателство в тази специфична област с това на Европейската общност и ще се ускори приемането ни за членове на Международната конвенция за закрила на новите сортове и растения.
В съответствие с наложилата се вече световна практика, законопроектът предвижда закрилата на сортовете растения и породите животни да става със сертификат. Той предоставя на селекционера изключително право на определени действия върху защитения обект. Освен това представеният законопроект осигурява пълна защита на всички визирани в него права във връзка с различни видове възможни спорове. В областта на правата обаче се предвижда предварителен административен ред, който дава възможност значителна част от споровете да бъдат решавани без намесата на съда, като засегнатата страна при всички случаи има право да отнесе спора до него.
След като изслуша съображенията на народните представители и направените от тях препоръки, Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
"Приема по принцип предложения от народните представители Законопроект за закрила на новите сортове растения и породи животни и отчитайки неговата актуалност, счита за необходимо на основание чл. 85, ал. 1 от Конституцията на Република България да предложи на Народното събрание неговото разглеждане за първо гласуване в пленарната зала.
Това становище на комисията беше прието с 20 гласа "за", "против и въздържали се" нямаше."
На заседанието си на 25 април 1996 г. Комисията по земеделието и горите обсъди Законопроекта за закрила на новите сортове растения и породи животни, внесен от Министерския съвет. Констатирано бе, че законопроектът е аналогичен на законопроекта на народните представители Атанас Железчев и Христо Стоянов и урежда същата материя. Направеният сравнителен анализ показа, че разликите между двата законопроекта са несъществени и имат предимно редакционен характер.
Като взе под внимание това обстоятелство и становището си относно законопроекта на народните представители Атанас Железчев и Христо Стоянов, Комисията по земеделието и горите прие по принцип предложения от Министерския съвет Законопроект за закрила на новите сортове растения и породи животни и на основание чл. 85, ал. 1 от Конституцията на Република България предлага той да бъде приет на първо гласуване от Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Давам думата на господин Борис Колев да изложи становището на Комисията по опазване на околната среда и по водите.
ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! На свое заседание Комисията по опазване на околната среда и по водите разгледа Законопроекта за новите сортове растения и породи животни. Тя счита, че това е изключително навременен законопроект, с който се урежда много важна и деликатна материя, чрез която по-добре ще бъдат защитени в международен аспект постиженията на българската селскостопанска генетика и селекция. Това е един закон, който допълва Закона за авторското право и допринася за усъвършенстване въобще на патентното законодателство и защитата на интелектуалната собственост на Република България.
В резултат на станалите разисквания Комисията по околната среда и по водите единодушно реши да подкрепи за първо четене внесения законопроект от народните представители Атанас Железчев, професор Христо Стоянов и други, а също така и законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Двата законопроекта се различават в незначителна степен и ние считаме, че те уреждат една и съща материя по приблизително един и същи начин. Смятаме, че те могат да бъдат приети на първо гласуване и съобразно правилника на Народното събрание по-нататък естествено да бъдат усъвършенствани някои техни текстове.
Въз основа на чл. 85, ал. 1 от Конституцията на Република България предлагаме двата законопроекта да бъдат приети на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Господин Спас Мулетаров има думата, за да представи становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи е по двата законопроекта за закрила на новите сортове растения и породи животни - N 020113, внесен от Министерския съвет и N 10003127, внесен от народните представители Атанас Железчев и Христо Стоянов.
"На свое редовно заседание, проведено на 25 април 1996 г., Комисията по устройството и дейността на държавните органи обсъди двата законопроекта за закрила на новите сортове растения и породи животни, внесени от Министерския съвет и от народните представители Атанас Железчев и Христо Стоянов. Членовете на комисията констатираха, че двата законопроекта имат идентично съдържание, уреждат една и съща материя, освен това, че имат едно и също заглавие, поради което в съответствие с разпоредбите на Правилника за работата и дейността на Народното събрание те трябва да бъдат разглеждани и обсъждани едновременно.
Предложените законопроекти целят да изградят специална система за правна закрила при създаването и използването на нови сортове растения и породи животни. Новите сортове растения и породи животни са специфична част от индустриалната собственост. Тяхната особена природа не позволява те да бъдат уредени в Закона за патентите, а изискват самостоятелна регламентация в отделен закон, какъвто към момента у нас липсва. Внесените законопроекти дават нужната нормативна уредба на проблема и приемането им би отстранило съществуващата празнота в тази насока. Те са подробно и добре разработени, като са съобразени и с Международната конвенция за закрила на новите сортове растения. Гласуването им ще осигури необходимата правна защита на селекционерите и ще стимулира развитието на селскостопанската наука и внедряване постиженията на научно-техническия прогрес.
Законопроектите не съдържат норми и разпоредби, които противоречат на Конституцията или на действащото законодателство.
Въз основа на всичко това Комисията по устройството и дейността на държавните органи единодушно прие, че законопроектите могат да бъдат предложени за пленарна зала и приети на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Желаят ли вносителите да говорят?
Има думата колегата Атанас Железчев.
Моля да се съобщи на Секретариата на Народното събрание да поканят представител на Министерския съвет, вносител на другия законопроект.



АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, специалисти от Селскостопанската академия са изготвили Законопроекта за закрила на новите сортове растения и породи животни. В продължение на доста години те са очаквали от различни правителства да бъде внесен този законопроект в Народното събрание и да стигне до пленарната зала. И тъй като този законопроект не е влязъл през този период в Народното събрание, възложиха на мен и на колегата проф. Христо Стоянов ние да внесем този законопроект. Ние се отзовахме на тяхната молба и внесохме изготвения от Селскостопанската академия законопроект.
Комисията по земеделието го обсъди и прие за основателно внасянето на този законопроект като една необходимост, а госпожа Мария Лазарова изпрати писмо до Комисията по земеделието и горите, в което между другото се казва: "Приветствуваме заинтересуваността и действията на господа народните представители по внесения в Народното събрание законопроект, който регламентира правната закрила на новите сортове растения и породи животни, както и изключителните права на селекционерите върху тези растения и животни, особено важни за селекционния прогрес и производителността на селското стопанство".
Този законопроект беше обсъден във Федерацията на научно-техническите съюзи от специалисти, включително професори, академици, които изразиха своята подкрепа и направиха своите препоръки. Държавната сортова комисия също е взела становище със своите бележки и препоръки.
При това положение ние смятаме, че този законопроект е необходим и трябва да бъде гласуван, а внесеният от Министерския съвет законопроект е същият, който ние сме внесли, само с някои редакционни корекции, които нямам нищо против да бъдат приети и обсъдени. Защото те имат за цел да подобрят внесения от нас законопроект. Ние с проф. Христо Стоянов ще бъдем доволни ако вие гласувате този законопроект. Още повече ще бъдат доволни и хората, които работят в областта на земеделската наука и очакват в продължение на редица години този законопроект да стане закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Проф. Стоянов, желаете ли да вземе думата?
ХРИСТО СТОЯНОВ (от място): Не. Мисля, че нещата бяха казани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, казани са. Вие сте двамата вносители.
Има думата господин Иван Генов.
ИВАН ГЕНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложените законопроекти по своята същност стана ясно, че не се различават и смисълът на законопроекта на нашите колеги - Атанас Железчев и проф. Стоянов - според мен се състои в това да стимулираше час по-скоро разглеждането на правителствения законопроект.
Допусна се едно сериозно изоставане във времето при уреждането на тази материя след 1993 г.
Следва да имаме предвид, че относителният дял на селскостопанското законодателство е твърде висок - около 40 на сто от цялото законодателство на Европейската общност. Подкрепяйки изцяло внесените законопроекти, които по същността си, повтарям, са един законопроект, аз искам да отбележа, че проектът отразява изискванията за прехода към пазарна икономика, тъй като предлага едно коренно различно законодателство в областта на интелектуалната собственост за нашата страна. Този законопроект осъществява радикална реформа в правната уредба на закрилата на обектите на живата природа - сортовете растения и породи животни, защитавани до 1 юни 1993 г. от Закона за изобретенията и рационализациите с т.нар. авторско свидетелство още от 1969 г. Тогава интелектуалният продукт на селекционера ставаше собственост на държавата, а не на селекционера. Със сегашния законопроект нещата отиват закономерно на своите места.
Важно достойнство и необходимо условие за обосноваване и аргументиране приемането на законопроекта е фактът, че той е изцяло хармонизиран със законодателния опит на страните от Европейския съюз, на страните - членки на съюза UPOV, а така също и с последните тенденции в тази област, залегнали в разпоредбите на Международната конвенция за закрила на растителните видове UPOV, чийто критерии вече са станали стандарт в световната търговия с тези обекти на интелектуалната собственост.
Искам да кажа също така, че на 1 април 1991 г. се прие основен регламент, който установява в системата на общността защита на интелектуалната собственост върху нови видове растения. Концепцията, която се възпроизвежда в нашия законопроект, е в съответствие както с този регламент, така и с цялата конвенция UPOV от последната й редакция от 19 март 1991 г. Тази концепция е станала регулатор, определящ условията за даване правата на Европейския съюз, свързани с растителните видове и ефектите, произтичащи от тези права. За разлика от която и да е било от националните системи тя осигурява директна и цялостна защита върху територията на общността.
С приемането на Закона за патентите на 1 юни 1993 г. в тази зала и отмяната на Закона за изобретенията и рационализациите обектите, които сега са със закрила в този законопроект, останаха без всякаква правна защита. Факт, който е недопустим и утежни още повече положението на тези важни обекти на интелектуалната собственост и на селското ни стопанство, с което ние сме известни открай време в света.
Няколко думи по същността и достойнствата на законопроекта. От становищата на комисиите стана ясно, че единствената форма на правна закрила това е сертификатът. Изключителното право на селекционера, предоставено съгласно законопроекта, е идентично по обхват на изключителното право, предоставено на селекционерите съгласно законите на другите страни - Германия, Япония, Южна Африка, САЩ, Унгария, Чехия, Полша, Великобритания, Италия, Франция и още над 20 страни, членки на съюза UPOV. Със сертификата се предоставят изключителни права на селекционера, превръщайки сорта растение или породата животно в стока, което е основен елемент в условията на пазарната икономика. Важен принцип в законопроекта е осигуряването на еднакви права за българските и чуждестранните лица. Това е в пълно съответствие с международните конвенции и се прави при условията на взаимност. Възприемането на този принцип създава правни гаранции за чуждестранните лица по отношение закрилата на техните обекти на интелектуална собственост, което е предпоставка за увеличаване на търговския обмен на селскостопанска продукция, за насърчаване на производството и бизнеса и за привличане на ефективни чуждестранни инвестиции.
Според мен има баланс на интересите на селекционерите с интересите на тези, които са финансирали разработването на новите сортове растения и породи животни. Режимът на правна закрила е синхронизиран с утвърдените методики за прилагане на тези изисквания на правна закрила в законодателствата на страните от Европейската общност.
Проектът създава режим за приватизация на държавната собственост върху изобретенията за сортове растения и породи животни, защитени по Закона за изобретенията и рационализациите с авторски свидетелства. На селекционерите, фирмите, академиите и другите организации се предоставя възможност да трансформират авторските свидетелства в сертификати с оглед придобиване на изключителното право върху сортовете растения и породи животни и съответно разпореждане с тях. По този начин законопроектът допълва Закона за приватизацията по отношение на обекта на интелектуалната собственост, регламентирайки реда и изискванията за приватизация на сортовете растения и породи животни, защитени с авторски свидетелства по Закона за изобретенията и рационализациите.
Не бих искал повече да се разпростирам върху достойнствата на законопроекта. Готов съм да предоставя, госпожо председател, повече от 30 допълнения или поправки. Ще Ви помоля да бъдат предоставени на вниманието на специализираните комисии с оглед подобряване на текста на законопроекта във връзка с приемането му на второ четене.
В заключение бих искал да отбележа, че след като пропуснахме да приемем този закон по време на приемането на Закона за патентите, сега ние сме длъжни максимално да ускорим приемането на законопроекта на второ четене. И аз искам да благодаря на нашите колеги - господин Железчев и проф. Стоянов, че те наистина стимулираха разглеждането и, предполагам, приемането на законопроекта. Този законопроект е изключително сериозно подготвен. Огромна дейност извършиха специалистите в патентното ведомство. Те проведоха многобройни консултации със Световната организация за интелектуална собственост и със съюза UPOV. Трябва да благодарим за техния труд. Този законопроект бе одобрен много убедително на заседание на Министерския съвет и аз се надявам, че чрез него ние стимулираме селскостопанската ни наука, скорошното ни членство в Съюза за закрила на сортовете растения UPOV. В крайна сметка ние допринасяме за издигане на международния престиж на страната, тъй като работим в пълно съответствие с европейските стандарти.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Вашите бележки ще бъдат предадени на комисията за подготовката за второ четене.
Господин Хасан Али има думата.


ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! За осъществяването на аграрната реформа у нас са необходими пакет от закони, които следва приоритетно да бъдат приети от Народното събрание. Такива са и законопроектите на Министерския съвет и на народните представители - колегите Атанас Железчев и Христо Стоянов - за закрила на новите сортове растения и породи животни.
Ние направихме опити още в Тридесет и шестото Народно събрание да приемем един такъв закон. Комисията по земеделие разгледа и прие един такъв законопроект. Но, за съжаление, поради едни или други причини този закон така и не беше приет от миналото Тридесет и шесто Народно събрание.
При обсъждането на тези два законопроекта в Комисията по земеделие имаше пълен консенсус между народните представители от всички парламентарни групи. Имаше и задълбочени дебати по отделните текстове на двата законопроекта, поради което аз не намирам за нужно да развивам повече въпроса защо е необходимо ние да приемем веднага на първо четене, при пълен консенсус, тези два законопроекта.
Парламентарната група на Движението за права и свободи подкрепя внесените законопроекти и аз призовавам народните представители от всички парламентарни групи да гласуват за приемането на двата законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата господин Йордан Ройнев от Парламентарната група на демократичната левица.
ЙОРДАН РОЙНЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Внесените законопроекти за закрила на новите сортове растения и породи животни запълват една голяма празнина в нашето законодателство. Като човек, който се е занимавал с тази проблематика, аз смятам, че след приемането им от Народното събрание, в което аз съм убеден, ние ще защитим интелектуалният труд на стотици хора, които създават нови сортове растения и породи животни в нашата страна.
Много от тези сортове, много от тези породи животни имат висока котировка в чужбина. Стотици хиляди декари земя се сее с наши нови сортове слънчоглед, пшеница, царевица. Нови породи животни, които са създадени в България се приемат много добре също в чужбина. Но в същото време досега съществуващата нормативна база не даваше възможност на хората, които ги създаваха да имат онази оценка, която заслужават.
След направените предложения по внесените два законопроекта, които аз подкрепям, се надявам, че на второ четене пленарната зала, Народното събрание ще приеме един общ закон, с който ние ще гарантираме на тези хора, на тези, които се занимават с такъв високоинтелектуален труд, че техният труд, техните постижения, а те са постижения на нацията, ще бъдат защитени законово и ще получат нужната оценка.
Аз призовавам господата и госпожите народни представители да подкрепят на първо четене внесените два законопроекта. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. (Бончо Рашков прави предложение на госпожа Ананиева да бъде поканена в залата заместник-министърът на транспорта госпожа Мария Лазарова)
Има ли още желаещи да вземат участие в дебатите?
Да не гласуваме представителят на министерството да дойде след като сме всъщност на етап гласуване. (Реплики от залата)
Но аз поставям на гласуване.
ХАСАН АЛИ (от място): Те са си казали думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване предложението госпожа Мария Лазарова - заместник-министър на земеделието и хранителната промишленост да вземе участие в заседанието, макар и за две минути. Тъкмо може да провокира въпроси, ако има от вас.
Режим на гласуване!
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (от място): Аз прочетох нейното становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Доколкото всички казаха, че става дума по същество за един и същи законопроект, само с малки разлики. Така че защитата на двамата вносители беше достатъчна.
Прекъснете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 124 народни представители, за - 121, против - няма, въздържали се - 3.
Моля да бъде поканена госпожа Лазарова.
Има ли допълнителни въпроси и изказвания? - Не виждам.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за закрила на новите сортове растения и породи животни.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 148 народни представители, за - 148. (Ръкопляскания в залата)
Поздравявам вносителите за това, че натиснаха Министерството на земеделието по-бързо да внесе закона.
Правя съобщение:
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание на 22 май, сряда, от 14,15 часа в зала "Изток", което ще продължи в зала "Запад" след 15,30 часа при дневен ред:
1. От 14,15 часа - Законопроект за застраховането.
2. От 15,30 часа - Отчет на БНБ, съвместно с Икономическата комисия.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието. (Звъни)
Закрито в 13,40 часа

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Атанас Железчев

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юнал Лютфи

СЕКРЕТАРИ:
Станимир Калчевски
Красимир Момчев