Председателствувал: председателят Благовест Сендов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам извънредното тържествено заседание на Народното събрание с единствена точка от дневния ред -
ПОЛАГАНЕ НА КЛЕТВА ОТ НОВОИЗБРАНИТЕ ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕД НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
По общо съгласие на народните представители това заседание ще бъде предавано пряко по Националното радио и Националната телевизия.
Ще припомня решението на Централната избирателна комисия от 6 ноември 1996 г., обнародвано в "Държавен вестник" бр. 96 от 8 ноември 1996 г., в което се казва:
"На основание чл. 93, ал. 3 и ал. 4 и чл. 94 от Конституцията на Република България Централната избирателна комисия обявява избран за президент на Република България Петър Стефанов Стоянов и за вицепрезидент - Тодор Колев Кавалджиев." (Продължителни ръкопляскания)
Съгласно чл. 96 от Конституцията президентът и вицепрезидентът полагат пред Народното събрание клетва по чл. 76, ал. 2.
Съгласно чл. 18 от Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Република България новоизбраните президент и вицепрезидент полагат клетва по чл. 76, ал. 2 от Конституцията на Република България три дни преди изтичане на пълномощията на действащите президент и вицепрезидент. Те встъпват в длъжност от деня на изтичане на пълномощията на действащите президент и вицепрезидент.
Уважаеми господин президент, уважаеми господин премиер, уважаеми превъзходителства, присъстващи на тази церемония, драги дами и господа народни представители! Моля да ми разрешите да поканя в залата на Народното събрание новоизбраните президент и вицепрезидент за полагане на клетва. (Съпровождани от продължителните ръкопляскания на залата, господин Петър Стоянов и господин Тодор Кавалджиев влизат в залата)
Полагането на клетва ще бъде поотделно за избрания президент и избрания вицепрезидент.
Моля, господин Стоянов, да заповядате пред мен и да повтаряте след мен клетвата. (Всички депутати стават прави. Господин Петър Стоянов застава пред микрофоните)
"Заклевам се в името на Република България..."
ПЕТЪР СТОЯНОВ: "Заклевам се в името на Република България..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: "...да спазвам Конституцията и законите на страната..."
ПЕТЪР СТОЯНОВ: "...да спазвам Конституцията и законите на страната..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: "...и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа."
ПЕТЪР СТОЯНОВ: "...и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: "...Заклех се!"
ПЕТЪР СТОЯНОВ: "...Заклех се!" (Ръкопляскания в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, да подпишете клетвения лист. (Господин Петър Стоянов подписва клетвения лист и го предава на председателя Благовест Сендов. Продължителни ръкопляскания в залата)
Моля, господин Кавалджиев, да положите клетва! (Господин Тодор Кавалджиев застава пред микрофоните)
Моля да повтаряте след мен.
"Заклевам се в името на Република България..."
ТОДОР КАВАЛДЖИЕВ: "Заклевам се в името на Република България..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: "...да спазвам Конституцията и законите на страната..."
ТОДОР КАВАЛДЖИЕВ: "...да спазвам Конституцията и законите на страната..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: "...и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа."
ТОДОР КАВАЛДЖИЕВ: "...и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: "...Заклех се!"
ТОДОР КАВАЛДЖИЕВ: "...Заклех се!" (Ръкопляскания в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да подпишете клетвения лист. (Господин Тодор Кавалджиев подписва клетвения лист и го предава на председателя господин Благовест Сендов. Продължителни ръкопляскания в залата.)
Уважаеми господин Стоянов, уважаеми господин Кавалджиев! Вие положихте клетва като президент и вицепрезидент на Република България съобразно изискванията на Конституцията и закона.
Пожелавам ви на добър час за благото на България.
Давам думата на господин Петър Стоянов във връзка с този тържествен акт.

ПРЕЗИДЕНТ ПЕТЪР СТОЯНОВ: Благодаря Ви, господин председател на Народното събрание!
Уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател в оставка, уважаеми господа министри в оставка, уважаеми госпожи и господа народни представители, ваши превъзходителства, скъпи мои съотечественици! Заклехме се в Конституцията на Република България, защото спечелихме изборите по волята на 2,5 милиона български граждани. Те гласуваха за нас. Аз им благодаря от сърце. Сега обаче, произнесъл клетвените думи, аз имам по-голямо основание от всякога да заявя това, което повтарях през цялата предизборна кампания: президентът е на всички българи, президентът е на България! (Продължителни ръкопляскания)
Преди 10 месеца, когато взех решението да се кандидатирам за президент, бях изправен пред много въпроси. Трябваше да намеря техния отговор, защото преди да посочиш пътя на другите, трябва да си го намерил сам.
Онова, което ми даде кураж да се кандидатирам, бе убеждението ми, че съм свободен и същевременно ангажиран човек. Свободен от предразсъдъците на миналото и ангажиран с проблемите на днешния и утрешния ден. Това ми дава право да кажа, че ще положа усилия политиката да се прави така, че хората в България да се чувстват уверени и достойни. (Ръкопляскания) Аз зная колко важно е днес това за всеки един от нас. Ние можем да го постигнем, ако обединим своите усилията с усилията на всички европейски народи, ако осигурим на българското стопанство развитие съобразно европейските и световни стандарти, ако гарантираме върховенството на закона над всякакви частни и групови интереси. Защото народът е силен там, където е силен законът.
През последните дни законодателният орган на България е в центъра на общественото внимание. Всички видяха и осъзнаха, че в паметната нощ на 10 срещу 11 януари беше наранена сградата на Народното събрание. Но сякаш малцина си спомниха, че през последните години за съжаление беше нараняван неведнъж и духът на българския парламентаризъм. (Ръкопляскания от опозицията) Парламентът на една държава не се гради от тухли и вар, а от съгласието между управляващи и управлявани. Именно това съгласие беше разрушено.
Последните дни ни помогнаха да видим още нещо, което усетих и по време на предизборната кампания. То е, че в България има една нова воля - волята за промяна. Тя изведе хората на улицата. Българският народ беше достатъчно търпелив, за да поиска тази промяна едва сега. Но я поиска особено категорично. Въпросът е: готови ли сме ние, българските политици, да осъществим такава промяна.
Сега хората искат това, което не получиха през 1990 г.
Първо, истински пазарни реформи и възможности за индивидуално развитие и мотивация за труд тук, в България.
Второ, отговорни политици, които да управляват страната. А това означава, че онези, които я ограбват, които злоупотребяват с властта, трябва да бъдат наказани. (Продължителни ръкопляскания)
И трето, ясна идея за това къде сме, накъде искаме да върви България сега, догодина, след десет години, през следващия век. Ние, уважаеми госпожи и господа, днес трябва да изберем, веднага, незабавно между илюзиите на миналото и предизвикателствата на бъдещето.
Убеден съм, че занапред българското общество и българските политици трябва да водят открит и честен диалог по всички важни въпроси. За мен е неприемливо съдбата на България да се решава на кръгли маси или среднощни заседания с неясна легитимност. Важните проблеми на България трябва да се решават от Народното събрание, от правителството на страната, от президента на републиката пред очите на целия народ. Това е почтената и националноотговорна политика. Другото, уважаеми госпожи и господа, е политическо хитруване. А политическото хитруване е като днешната българска петолевка - с нея вече не може да се купи нищо.
Нямаме време! Трябва да направим верния избор - да изберем европейския тип цивилизация, да изразим волята си и да изградим предпоставките за интегрирането ни в Европейския съюз и НАТО. (Бурни ръкопляскания от опозицията и единични - от мнозинството)
Не ще се уморя да повтарям: погледнете страните, в които емигрират децата ни. И ако всичко друго изглежда на мнозина доста абстрактно, то бъдещето на децата винаги е било основна грижа на нас, българите. А те, децата ни вече посочиха каква да бъде България. Ако искаме децата ни да останат при нас и да работят за страната ни, трябва да им предложим общество, в което те мечтаят, в което те искат да живеят. Трябва да им помогнем да изберат България! (Продължителни ръкопляскания)
Днес се обръщам към вас, убеден, че страната има нужда от предсрочни парламентарни избори и нов обществен договор. (Ръкопляскания от опозицията) Избори, които ще донесат повече съгласие в обществото. Избори, които ще позволят на новите управляващи, заедно с хората залели улиците и тези, които са по домовете си, да осъществим болезнените, но спасителни икономически реформи.

Убеден съм, че преди това обаче е необходимо национално съгласие между основните политически сили за пазарни реформи и излизане от кризата. Съгласие по въпросите за въвеждане на валутен борд, на финансовата стабилизация и реалната структурна реформа.
Хората по улиците подсказаха на нас, политиците какво трябва да се прави. Те са там, защото са отчайващо бедни. А са отчайващо бедни, защото през последните години в България има само имитация на реформи, съчетана с корупция и високомерно незачитане на общественото мнение. (Продължителни ръкопляскания) Хората ще се приберат по домовете си тогава, когато ние, политиците покажем, че сме ги разбрали.
Две неща вече не са възможни след последните събития в България: да не забелязваме какво става около нас и да вземаме решения единствено на основата на договаряния сред политическия елит. Общественият договор, който трябва да се сключи днес, не е дори между една партия и друга партия; той трябва да бъде между управляващите и гражданите на България. (Продължителни ръкопляскания)
България иска избори час по-скоро. България трябва да получи тези избори. Ние повече нямаме право да пропиляваме гигантската човешка енергия. Аз съм сигурен, че хората няма да ни позволят каузата на България да се провали отново. И ако сега сме свидетели на упадъка на българската икономика, новината, уважаеми госпожи и господа, е, че моралът на българския народ днес е във възход. (Продължителни ръкопляскания) И ние няма да намерим по-добър повод за ново начало на изтерзаната българска демокрация. И тогава с нас ще бъдат всички български граждани, защото всички те искат по-добър живот. Вижте новото мнозинство. Лицето му е младо, мисълта му е чиста, желанието му за промяна е неистово.
Нека ние, българските политици, се вслушаме в неговия глас. Всеки може да сгреши, но да упорства и да не признава своите грешки е привилегия само на безотговорния или недобросъвестния политик. А аз вярвам в разума и политическата отговорност на всички в тази зала. Убеден съм, че всеки един от народните представители поставя бъдещето на България над собствения си и партийния си интерес. Странно е защо тогава този български парламент не успя да открие цели две години спасителната за България формула.
Ако са верни думите на древния оратор " Сенаторес бони хоминес, Сенатос мала бестия" - "Сенаторите са добри хора, защо Сенатът е лош звяр", нека следващият български "Сенат" надвие лошото в себе си. България влиза в новата история на Европа и на света с голямо закъснение. Защо тогава се суетим пред входа? Защо всички не извикаме "Тук сме!", както ни съветват младите? Защо не захвърлим ръждясалите като старо желязо предубеждения? Всяко изчакване вече оскърбява националната воля за по-добър живот.
Когато почти преди година поех пътя към президентския пост, признавам, бях изпълнен с много вътрешни съмнения. Днес, в условията на дълбоката икономическа и политическа криза би трябвало да съм разколебан още повече. Ще ви кажа честно - сега се чувствам като никога сигурен, защото се убедих в силата на нашия народ, а следователно и в доброто бъдеще на България.
Аз вярвам, че ще бъда президент на една нова България - с ново мислене и с нова воля, България на двайсет и първия век, в който искам да прекрачим заедно.
Благодаря ви. (Всички народни представители стават прави. Бурни и продължителни ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Стоянов. Пожелавам Ви добър път.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 11,22 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов