Председателствували: заместник-председателите Нора Ананиева, Иван Куртев и Юнал Лютфи

Секретари: Валери Стършелов и Митко Нитов

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Уважаеми колеги! Днес е последният ден преди ваканцията, а имаме да довършим доста неща. Моля ви да дадете съгласие след първата точка от дневния ред да включим още три: Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането, всички са наясно, че е изключително важен; законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данък върху печалбата, във връзка с вчерашната договореност и готовността на комисията; Законопроекта за ратифициране на Споразумението за учредяване на Черноморската банка за търговия и развитие и след това да продължим със същия дневен ред. Моля режим на гласуване!
От общо гласували 161 народни представители, за - 153, против - няма, въздържали се - 8.
Приети са тези предложения.

Започваме със ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ЛИЦА И ЗА ЗАКРИЛА НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИИ, повторно гласуване на закона, върнат от президента на Република България в съответствие с чл. 101 от Конституцията на Република България.
Давам думата на господин Кирил Желев - председател на Комисията по бюджет и финанси, за доклад по този въпрос.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Комисия по бюджет и финанси
ДОКЛАД
по Закона за изменение и допълнение на Закона
за стопанската дейност на чуждестранните лица и
за закрила на чуждестранните инвестиции, приет от Тридесет и седмото Народно събрание на 28 ноември 1996 г., върнат за ново обсъждане от президента на Република България с Указ N 418 от 28 ноември 1996 г.

На заседание, проведено на 12 декември 1996 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди Указ N 418 от 28 ноември, с който е върнат за ново обсъждане в Народното събрание Законът за изменение и допълнение на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции. Мотивите на президента са следните:
"Практиката през последните години показа, че въпреки този закон в страната няма благоприятен инвестиционен климат. Размерът на чуждите инвестиции в България е изключително нисък в сравнение с други страни от Централна и Източна Европа.
Като се има предвид безпрецедентната икономическа криза в страната, приоритет в политиката на българската държава би трябвало да бъде създаването на максимално благоприятни условия за привличане на чужди инвестиции с цел да се съживи българската икономика и да се осигури приток на така необходимите ни свежи финансови средства. Това налага и съответни промени в Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции, с които държавата да създаде нови, по-привлекателни облекчения за дейността на чужди инвеститори в България.
В пълно съответствие с държавния интерес за привличане на чужди инвестиции и с конституционните изисквания (чл. 19, ал. 3) са някои от текстовете в приетия от Тридесет и седмото Народно събрание на 28 ноември 1996 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции. Те не само не създават по-благоприятен инвестиционен климат, но отменят някои от съществуващите досега облекчения и въвеждат нови ограничения пред чуждите инвестиции.
С приетата в ｧ 2 нова редакция на чл. 1, ал. 2 от закона изрично се постановява предвидената в закона закрила да не се прилага изцяло или отчасти за инвестиции на чуждестранни лица от държави, в които спрямо българските дружества или граждани се прилагат дискриминационни мерки. Досега действуващият текст дава възможност, но не задължава Министерския съвет да отмени изцяло или отчасти предвидените в закона привилегии за чужди инвестиции от държави, които прилагат дискриминационни мерки спрямо България. Новата редакция на текста изисква винаги, когато се установи, че спрямо български дружества или граждани се прилагат дискриминационни мерки, спрямо инвестициите на чуждестранни лица от тези държави у нас също да се приложат дискриминационни мерки.
С изменението на текста не е ясно и кой е държавният орган, който трябва да извърши преценка дали спрямо български дружества или граждани се прилагат ограничения. Тази преценка не може да стане автоматично. Досега тя беше изключително правомощие на Министерския съвет, тоест съществуваха съответни гаранции, че въпросът за налагането на дискриминационни мерки ще бъде обсъден и решен на правителствено ниво, като се отчетат приоритетите и интересите на държавата. Измененията в текста крият опасност решения за налагане на ограничения спрямо чужди инвеститори да бъдат вземани от различни органи и дори от някой чиновник. Това предполага различни тълкувания при прилагането на закона и създава правна несигурност.
Параграф 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции отменя ал. 2 на чл. 2. Така от преференциалния режим на закона се лишават инвестициите на лицата с двойно гражданство. Трябва да се има предвид големият брой български граждани, които през последните десетилетия по политически и икономически причини са напуснали българската държава и са придобили чуждо гражданство. Именно тяхната връзка с България често е единствената причина те да избират страната ни като място за инвестиции. С отпадането на чл. 2, ал. 2, тези български граждани или ще бъдат отблъснати като евентуални инвеститори, или принудително ще бъдат заставени да поискат освобождаване от българското си гражданство. Много лица от български произход ще трябва да се откажат от желанието да възстановят българското си гражданство. Това е в остро противоречие с националните интереси на България.
Действащият Закон за стопанската дейност на чуждестранни лица и за закрила на чуждестранните инвестиции в чл. 5, ал. 2 предвижда забрана за дружества с чуждестранно участие повече от 50 на сто да придобиват право на собственост върху земеделски земи. Въпросът за целесъобразността на подобно ограничение е дискусионен, но той има своето конституционно основание. С измененията, предвидени в ｧ 5, изобщо е отнета възможността на дружества с чуждестранно участие да придобиват право на собственост върху земеделска земя независимо от дела на чуждестранното участие. Така Тридесет и седмото Народно събрание продължава политиката на ограничаване на политиката в селското стопанство, намерила вече израз в подобна разпоредба в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вместо Законът за изменение и допълнение на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции да се използва като възможност за преосмисляне на ограниченията по чл. 5 и да се обсъди и приеме отпадането на някои от тях, въвеждат се нови ограничения, които ще продължат да отблъскват чуждите инвестиции.

Досегашният текст на чл. 8 от Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции предвижда при по-неблагоприятни промени в законодателството стопанската дейност на чуждестранните лица и техните инвестиции да запазят привилегиите, които са имали. Приетите с ｧ 7 промени в закона въвеждат срок на действие на по-привилегирования режим, ограничен до 10 години. Основателно възниква въпросът каква е целта на приеманите изменения и допълнения - търсене на нова политика по привличане и закрила на чужди инвестиции или по-нататъшното им отблъскване и ограничаване?
Най-сериозното ограничение спрямо чуждите инвестиции е въведено в ｧ 8 от Закона за изменение и допълнение на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции. Ако сега за чуждестранна инвестиция се признаваше всяко вложение на чуждестранно лице, то с измененията, за да бъде признато по закона едно вложение за чуждестранна инвестиция, то трябва да бъде не по-малко от 50 хил. щатски долара или равностойността им в левове, или друга чуждестранна валута. Това на практика лишава от закрила всички дребни инвеститори, които в момента са преобладаващата част от чуждите инвеститори в България.
Сравненията с подобни ограничения в други страни са неудачни, тъй като проблемът у нас не е в огромния приток, а в отсъствието на чуждестранни инвестиции и невъзможността те да бъдат привличани.
Това са мотивите ми да върна за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции, като оспорвам: ｧ 2, относно чл. 1, ал. 2; ｧ 3, относно отмяната на чл. 2, ал. 2; ｧ 5, относно чл. 5, ал. 2; ｧ 7, относно въвеждането на 10-годишен срок за защита в чл. 8 и ｧ 8, относно въвеждането на минимален размер за чуждестранна инвестиция в чл. 9, ал. 1.
Изразявам надежда, че Народното събрание ще осъзнае острата необходимост от създаването на благоприятни условия за привличане на чужди инвестиции в България и ще приведе текстовете на закона в съответствие с неговото заглавие - "Закон за насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции".
При повторното обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции се оформи следното становище.
При анализ на мотивите към цитирания по-горе Указ N 418 може да бъде направен изводът, че тезите и аргументите на президента не са правни, а политически. Не са изяснени професионално от правна страна създаващите по-неблагоприятен инвестиционен климат и несъответстващите с държавния интерес за привличане на чужди инвестиции с конституционните изисквания - чл. 19, ал. 3 - текстове на приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции.
Конкретно по мотивите:
1. Относно общото противоречие на посочените от президента текстове на параграфи 2, 3, 5, 7 и 8 от приетия закон с конституционна норма на чл. 19, ал. 3. Член 19, ал. 3 от Конституцията на Република България говори за закрила от Закона за инвестиции на български и чуждестранни граждани юридически лица. В този смисъл извън нормата на Конституцията относно закрилата е само понятието за чуждестранна инвестиция, която е оставена на законодателя. В изпълнение на това си правомощие Народното събрание именно с измененията на Закона за изменение и допълнение на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции привежда в изпълнение конституционната норма и въвежда реда и начина, процедурите, чрез които законът, в общ смисъл, разбира се, закриля инвестициите, в случая на чуждестранните лица.
2. Относно текста на ｧ 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции, промяната на текста на чл. 1, ал. 2 от закона. Новият текст не създава административен произвол, както се опитва да посочи президентът. С измененията на посочения текст целта на законодателя е била оптимизиране на прилагането на разпоредбите на закона, доколкото в кръга правоотношения, регулирани със Закона за насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции участват редица държавни органи, а също така и стопански субекти, например банки. С поставянето на общото правило на чл. 1, ал. 2, всеки от тези органи и стопански субекти според компетенцията си и във връзка с критериите и нормите на закона ще прилага въпросната разпоредба. Съществува уредена и функционираща процедура по обжалването на актове на администрацията, както и гражданско и административноправна защита срещу действия, увреждащи интересите и накърняващи правата на субектите. В този смисъл няма поле за произвол.
От друга страна, ｧ 2 от Заключителните разпоредби на закона, който не е променян, възлага изпълнението на Министерския съвет. Така че пак Министерският съвет остава органът, който следва да приложи нормата на чл. 1, ал. 2 в новата редакция.
3. Относно текста на ｧ 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции, отмяната на чл. 2, ал. 2. Напълно несъстоятелна е тезата, че с отмяната на цитирания текст се лишават от закрила инвестициите на лица с двойно гражданство. От една страна, с досегашния текст не се създаваше някаква нова процедура или възможност. Изконно право на всяко лице е да избира статуса, качеството си, с което ще участва в гражданския оборот в отношенията си в обществото. При наличието или не на досегашния текст на чл. 2, ал. 2 всяко лице, упражнявайки свободната си воля, може да избира в качеството си на какъв гражданин да ползва статута си. Отмяната на текста на ал. 2 на чл. 2 няма и не е в състояние да отстрани възможността на всеки гражданин от избор на статут.
От друга страна, повечето страни в Европа, а и в света, не допускат института на двойното гражданство, така че предложеното изменение в ｧ 3 на Закона за изменение и допълнение на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции е в хармония с тенденциите и съществуващата нормативна уредба на повечето развити демокрации.
4. Относно текста на ｧ 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции, изменящ текста на чл. 5, ал. 2. Абсурден от правна гледна точка е мотивът, че предлаганият текст въвежда нови ограничения за чуждестранните инвестиции и игнорирането на съществуващата разпоредба на чл. 3, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. В пълно съответствие с конституционните норми - чл. 22, ал. 1 - и хармонизирайки правната уредба в рамките на цялото законодателство на страната по отношение на цитирания текст на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, разпоредбата на ｧ 5 е логична и напълно обоснована. Земята е национално богатство, както гласи и чл. 21, ал. 1 от Конституцията на Република България и именно, изпълнявайки тази конституционна норма, законодателят прави обсъжданото изменение. Няма пречки, особено и при действието на новия Закон за арендата в земеделието, чужди физически и юридически лица да инвестират в селското стопанство.
5. По отношение на мотивите на президента срещу текста на ｧ 8 от Закона за изменение и допълнение на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции. Новата редакция на текста и въвеждането на 10-годишен срок за действие на по-благоприятните нормативни условия за чуждестранните инвестиции цели, от една страна, въвеждането на по-прецизен критерий - вътрешно препращане към чл. 9 на закона и поставяне на твърдо установен срок за запазване на благоприятните нормативни решения към датата на регистрация на чуждестранната инвестиция. Необосновано и необективно е мнението, че такова по-благоприятно третиране може да бъде ефективно за в бъдеще и завинаги. Първо, това ще доведе до хаос в законодателството и прилагането му и, второ, до задълбочаващи се дискриминационни разслоения между стопанските субекти. Повечето законодателства по света предвиждат срочност при въвеждането на такива ретроактивни клаузи и тези срокове се колебаят между 5 и 10 години, като по правило са около 5 години.
Досегашният текст не функционира и не се прилага ефективно и измененията на чл. 8 при всички случаи ще доведат до положителни резултати в закрилата и насърчаването на чуждестранните инвестиции.
6. Относно ｧ 8 от Закона за изменение и допълнение на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции, с който се изменя и допълва текста на чл. 9, ал. 1. Становището на президента, че с новата разпоредба на чл. 9, ал. 1 се въвеждат сериозни ограничения спрямо чуждите инвестиции е необосновано. В действителност няма никакви ограничения, а напротив, създава се правната основа за преференциалното третиране на тези чуждестранни инвестиции, а не на стопанската и търговска дейност, регламентирана съответно от търговското и гражданското право. Като правило и в чуждестранното законодателство тази дейност не подлежи на преференции, а се извършва равнопоставено за всички стопански субекти в условията на национален режим. Едно такова решение съответства точно на чл. 19, ал. 2 на Конституцията и на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции.

Съгласно чл. 19, ал. 2 на Конституцията Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. Разпоредбите на чл. 3, алинеи 1 и 2 на сега действащия изменен и допълнен закон напълно съответстват на Конституцията, като се предвижда чуждестранните лица да извършват своята дейност по реда, предвиден за българските граждани и юридически лица, а дружествата с чуждестранно участие да имат всички права като дружества без чуждестранно участие.
Изложеното потвърждава, че нито Конституцията, нито законът предвиждат или препоръчват преференциален режим, т.е. по-благоприятен режим за чуждестранните лица и дружествата с чуждестранно участие от този за българските граждани и юридически лица. Редица разпоредби на закона и още повече неговите нови изменения и допълнения отиват по-далеч от Конституцията и чл. 3, алинеи 1 и 2, като създават един преференциален режим, т.е. по-благоприятни условия за инвестиционна дейност само за чуждестранните лица и дружествата с чуждестранно участие, което не се прилага за българските граждани и юридически лица. В това някои среди даже виждат елементи на дискриминация по отношение на българския бизнес. Това са например основните текстове на чл. 8, чл. 13 и чл. 15а. Именно тези привилегии за чуждестранните инвеститори налагат необходимостта от разграничаване между стопанската дейност, регламентирана с търговското и гражданското законодателство и извършвана в условията на национален режим от чуждестранни инвестиционни вложения, които трябва да бъдат идентифицирани като такива по вид и размер, както е посочено в чл. 9, за да бъдат и преференциално облагодетелствани. Такава е модерната правна уредба на всички страни, които имат специално законодателство за насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции, предвиждащо даже значително по-високи размери на чуждестранните вложения, за да бъдат признати като инвестиция. Повечето държави обаче не се нуждаят и нямат такова законодателство. Там стопанската и инвестиционната дейност се извършва равнопоставено за всички субекти в условията на национален режим.
Въз основа на тази обосновка и на основание членове 84, 86 и 101 от Конституцията на Република България Комисията по бюджет и финанси с 9 гласа "за" и 3 "против" предлага на Народното събрание да приеме закона повторно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Откривам дебатите по върнатия за ново обсъждане закон.
Давам думата на господин Валентин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Като слуша тук становището на комисията, човек може да си помисли, че в България едва ли не инвестициите напират на границата и чакат ред да влязат. Истината е съвсем друга и аз съжалявам, че вашата партия продължава да поддържа тази позиция. Уважаеми господа депутати от ляво, между вас има само един малък кръг от хора, които знаят точно за какво става дума, за какви интереси става дума и защо се пречи на чуждите инвестиции. Истината е съвсем друга и аз сега ще ви цитирам някои неща. През този месец големите икономически институти в Западна Европа и отделите за планиране на големите корпорации вече направиха своите прогнози и предложения за инвестиционни планове за следващата година. Моля ви се, слушайте, господа, защото конгресът ви няма да внесе инвестиции в тази страна. В тези прогнози, които са изключително приближаващи се една до друга - както прогнозите на държавните икономически..., аз ще ви цитирам Германия, така и прогнозите на съюзите на индустриалците, така и прогнозите на големите корпорации - излизат със заключението, че не се препоръчва за следващата година да се инвестира в България. И оттам нататък се изброяват най-малко тридесет точки, които вие тук дори може би не сте ги чували. Ако ги бяхте чували, щяхте да кажете една. И първата от тях е политическата несигурност и несигурността на развитието на България. Значи първата точка се свежда до това вие да напуснете властта, защото вече никой няма никакво доверие.
Аз ще ви цитирам и какви са преките инвестиции в сравнение с Полша и с Чехия. Ами те само в сравнение с една Германия са двадесет пъти по-малки. Двадесет пъти по-малки са през тази година средно с Чехия, Полша и Унгария.
Вие имате няколко знаменосеца, които вървят напред и казват: няма да разпродаваме България! Това са комунистически лозунги, с които докарахте България до най-бедната страна в Европа, по-бедна и от Албания в момента, с по-ниски заплати. Дотам я докарахте с този лозунг. А всъщност светът вече не говори за рационална икономика. Европа говори за една обединена Европа и знаете, че се говори за мултинационални капитали - 60-70 на сто от капиталите в която и да е западна страна да погледнете, нямат чисто национален произход. Спрете с този червен байрак да рушите всичко в тази държава.
Ограниченията за 50 хил. долара. Защо избрахте 50 хил. долара, а не 50 хил. марки, след като господин Виденов ви каза, че ще връзваме лева за марката? И защо не 30 хил. марки? Ще ви кажа, че в Германия 65 на сто от брутния продукт се прави от дребни и малки юридически лица и хора, които искат да внесат 30-40-50 хил. Вие се чудите как да платите 10 долара, а пък спирате 45 хил.
Аз виждам, че това не ви е интересно, но на българския народ му е интересно, защото, разберете, България не може да съществува без чужди инвестиции. Това го разберете! Няма страна в Европа, която да може да разчита само на вътрешния си финансов капитал. И това всички го знаете. И най-мощната страна не може да работи. Вие сте затворили България за чуждестранни инвестиции. Има един господин професор Стоилов, който аз искам да го чуя как ще се изкаже, който може би трябва да излезе пред конгреса на вашата партия и да ви докладва какво е казал януари месец в "Отзвук", какво е казал март месец в "Панорама", какво е казал юни месец в "По света и у нас" и какво казва днес. Между казаното през януари и казаното сега от господин професора разликата е между 50 и 100 пъти. Значи господин професорът според мен трябва да си върне професорската титла.
Ние подкрепяме напълно исканията за промени в тези текстове. Нещо повече, ние искахме други промени, свързани с ограниченията на придобиване на собственост върху земя, свързани с данъчни облекчения на хора, които искат да строят чисто нови производства. Разберете, 80 на сто от тези производства, които са в България, не струват. И трябва да ви кажа, че хората, които искаха да правят тук смесени дружества, и хора, които искаха да купуват дори, знаят много по-добре състоянието примерно на един завод в Горна Малина, отколкото вашият министър или вашият началник-отдел в това министерство. И просто се знае, че без такива инвестиции, които трябва да строят нови производства и за тях да има пълни облекчения, също малко неща ще станат. Ще се продадат десетина големи фирми, ще се изядат парите и всичко пак ще свърши. Вратите пак ще се затворят.
Вие се провиквате, но това е въпрос на ниска култура и тази ниска култура не Ви прави чест, господин Косев. А времето е за вас. Народът ще ви каже: "хайде" и ще ви подкани. А за това, за което говорим, за големите интереси в тази държава и за корупцията и съпротивата срещу чуждестранните инвестиции, ще стане въпрос и след няколко часа на парламентарния контрол.
Защото в икономиката има факти и вие не можете да отречете, че в България в момента има най-малко преки инвестиции от страните от Европейския съюз, тук. Най-малко преки инвестиции! Щом не го отричате, значи нещо не е наред.
Има факт, който казва, че България не се препоръчва за инвестиции следващата година. Ами знаете ли какъв удар е това? Вие няма да управлявате следващата година. Докато се промени това становище... (Неразбираема реплика от блока на мнозинството)
Защото нямате пари, затова няма да управлявате. Без пари не се управлява. Без пари и жена ви ще ви изгони от къщи, като не я храните една година.
Това значи, че вие залагате за следващите правителства. Авторитет на една страна не се гради така.
Има трети факт, който се повтаря удивително във всички прогнози и препоръки на икономически и финансови институции в Европа. Замислете се за това нещо!
Ние подкрепяме тези предложения. Нека този закон да бъде върнат. Има и други поправки, които могат да се направят. Нека поне по този въпрос ... нали искате съгласие, ето, това е съгласие - да вкараме пари в България, за да могат хората да работят, а не всеки ден да излизат 75 000 - 100 000 души безработни на улицата.
Моето предложение е този закон да бъде върнат. Подкрепяме мотивите, като имаме и допълнителни мотиви. (Венцеслав Димитров към Александър Божков: "Сашо, кажи че връщаме закона и всеки текст трябва да се гласува поотделно.")
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Да, поотделно трябва да се гласуват.
В този закон ние направихме и много други предложения, които не са отразени в него. Така че може, като изключим политическото недоверие във вашето управление, има други неща, които можем да съгласуваме и да ги оправим. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата господин Павел Шопов. (Неразбираема реплика от Венцеслав Димитров)
Защото листата на СДС е от повече хора и по средата ще ви дам думата на вас.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Много ме е страх, че отново ще се впуснем в разисквания за кое "да", кое - "не", кое е хубаво и кое - лошо, и може би ще изпуснем обстоятелството, коментара на това, че вече пета година мътим в българския парламент този закон. Това е най-тъжното. Пета година ние не можем да се разберем по основните негови приоритети, по основните негови принципи и затова явно сме на този хал.
Още в началото, на първото му издание, ние казахме, че тогавашният Закон за чуждестранните инвестиции е лош. И нашите думи, нашите предупреждения тогава са се оказали абсолютно прави. И когато преди няколко месеца правихме поредните изменения, ние заявихме, че има някакъв прогрес. Има някакво подобрение на закона, но отново резултатът е негативен, резултатът е отрицателен. Отново ние се оказахме прави.
Този път сме пред една процедура, която за жалост толкова често осъществяваме напоследък - да гледаме повторно закони, върнати по Конституцията, съгласно текстовете, от господин президента. И този път ние ви казваме - отново няма да направим добър закон така, както започнахме да коментираме и както започнахме да разискваме и този проблем.
Насоките и петте пункта, в които господин президентът връща закона мисля, че са ясни и няма смисъл от коментар. И въпросът за инвестициите на лица с двойно гражданство и във връзка с въпроса за собствеността на селскостопанските земи, и въпросът за парите, които чуждестранни лица внасят в български банки и сега това се отказва да бъде чуждестранна инвестиция. Но аз не желая да се спирам подробно по всяка една тема. Дори и във всички тези пунктове да бъдат възприети нашите предложения и да се вслушаме в становището, което е взел президентът, аз не считам, че законът ще придобие онзи добър вид, който той би трябвало да има. Трябва да се отиде още по-нататък, да бъдем още по-радикални, за да можем най-после да приемем, че сме направили един добър закон.
Аз искам да се спра на един-единствен въпрос и в тази зала ние трябва да бъдем наясно по него. Защото тук става въпрос за нещо фундаментално. Нещата тук са концептуални. Тук става въпрос за разпореждането със земя от чуждестранни физически или юридически лица. Може би ще отговорите - това е въпрос на Конституцията, нещата са уредени там. Но ние трябва да си дадем ясно сметка и ясно да проумеем едно - че докато този пропуск, който съществува в българската Конституция не бъде поправен, и това трябва да го направим ние със задружни усилия и всички ясно да си дадем сметка за какво става дума, по никакъв начин не може да имаме напредък, генерално, във връзка с чуждестранните инвестиции в България. Няма страна от бившите социалистически страни, в която този въпрос да не е решен и тази страна да може да счита, че има задоволително присъствие на чужди инвеститори в нея. Това е най-важното. Защото институтът за собствеността е базата, върху която се формира стопанската инициатива. Базата, върху която се гради абсолютно всичко. Не може един чуждестранен инвеститор да не е собственик на земята, върху която е сградата на офисите му, предприятието, неговата стопанска единица и той да има сигурност, да може да вярва в правовата държава, да може да вярва, че тази държава, в която той е вложил и очаква да спечели, ще гарантира неговите права.
Аз и друг път съм призовавал от тази висока трибуна и отново призовавам - използвайки този повод, при поредното гледане на Закона за чуждестранните инвестиции, то няма да бъде последно, ще има и други разглеждания за в бъдеще, защото пак повтарям, и в този му вид, въпреки че има малък прогрес, законът не е далеч от онова, което трябва да бъде. Но пак повтарям, за не знам кой път - хайде, можем да направим това изменение на Конституцията с обща воля, защото това е базата, това е фундаментът, това е най-важното, за да можем да счетем, че чуждестранни инвестиции в България ще има. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Госпожо председателст-ваща, колеги! Президентът е върнал за обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и закрила на чуждестранните инвестиции. Вярно е, че той беше изменен, но искам да обърна внимание, защото имаше неточности, които би трябвало по някакъв начин да бъдат отстранени и то не толкова от тези, които ги изразиха и от гледна точка на процедурата по гласуване.
Вижте, господа, с какво завършва президентът!
"Уважаеми народни представители, това са мотивите ми да върна за ново обсъждане от Народното събрание Закона за изменение и допълнение ..." и така нататък "... като оспорвам:
- ｧ 2, относно чл. 1, ал. 2;
- ｧ 3, относно отмяната на чл. 2, ал. 2;
- ｧ 5, относно чл. 5, ал. 2;
- ｧ 7, относно въвеждането на 10-годишен срок за защита;
- ｧ 8, относно въвеждането на минимален размер за чуждестранната инвестиция."
Тоест, президентът връща закона като оспорва пет теста. Това значи, че не оспорва другите текстове. Че не иска от нас, като народни представители, да гласуваме цялостното отменяне на Закона за изменение и допълнение, а иска да гласуваме само неговите предложения, относно следните пет теста.
Затова, госпожо председателстваща, аз ще Ви помоля на края, когато отидем на гласуване, това да не стане с едно гласуване, каквато е била практиката, когато президентът оспорва цял закон, а да стане с пет поредни гласувания, защото хората могат да се произнесат - народните представители да приемат едно, да отхвърлят друго и така нататък.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Само ако с едното гласуване не се приеме. Прочетете чл. 72! Тогава започва гласуване текст по текст.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ако не се приеме с едното гласуване, тогава се връщаме на целия закон и започваме да го обсъждаме. Поне аз така го разбирам. Мисля, че трябва да има пет отделни гласувания. Но това е подробност. Важното е, че се оспорват едни много съществени текстове, по които и аз, и другите представители на опозицията се изказахме по време на обсъждане на закона и на първо, и на второ четене. Част от тях, бих казал, че противоречат на Конституцията. Както винаги съм ви казвал, и сега няма да запазя от вас в тайна, че ако отхвърлите президентското вето, този закон или отделни негови членове - може би три, може би четири, ще се постараем с колегите от другите опозиционни сили да организираме подписка до Конституционния съд и отговорността за връщането или за отменянето на текстовете трябва да се поеме от тези, които са ги приели, неосъзнавайки тяхната явна противоконституционност. Твърде много станаха законите, които бяха върнати в Конституционния съд по време на това управление на това парламентарно мнозинство. И аз и друг път съм казвал, пак няма да го запазя в тайна, естествено, трябва да се опитам да убедя моите колеги, че най-простото нещо, което може да се направи, е да се поиска от Конституционния съд да даде тълкувание за това какво е управление съобразно законите и Конституцията на държавата. За мен това управление на това правителство и на това парламентарно мнозинство, защото и то участва в управлението като приема закони, противоречи на изискването за законност и конституционност на управлението.
Конкретно по закона. Вярно е, че аз бях доста по-критичен от президента, като оспорих целесъобразността на доста повече от текстовете, отколкото той е оспорил. Но сега, така или иначе, ще обсъдим само пет текста.
Първият - за това кой трябва да каже, че някоя страна действа дискриминационно. Мисля, че ви обърнахме внимание, старият текст е по-добър. Има Министерски съвет, инстанции, изпълнителна власт, която трябва да се произнесе. В момента така, както е записан законът, не се знае кой трябва да се произнесе и президентът е съвършено прав, че може някакъв чиновник, който седи на едно място, да каже: еди-коя си страна прилага дискриминационни методи, вашата инвестиция няма да бъде регистрирана и ние трябва да прилагаме същите рестрикции и спрямо вас и няма да ви допуснем тук да инвестирате в България. Това ли искате да направите? Да снемете отговорността за едни подобни действия и от парламента, и от правителството? Отделен е въпросът, че сигурно такива случаи няма да има. Дано да няма. Но все пак в един закон такива работи не може да има. Защото един чужд инвеститор или един потенциален чужд инвеститор преди да дойде в страната най-напред прочита именно този закон. Защото, пак подчертавам, в нормалните страни закон за закрила на чужди инвестиции няма. Там те се подчиняват на общото право. Обаче за съжаление ние трябва да направим такъв закон, за да привлечем чужди инвестиции. Без такъв закон не казвам, че въобще няма да има чужди инвестиции, но е по-добре да има закон, за да се привличат, за да се закрилят, за да им се дадат някакви гаранции. За съжаление с тези текстове гаранции не се дават. Напротив, те са ограничителни текстове и те са насочени повече към прогонване на инвеститорите. Предполагам, че всички от опозицията отдавна са го разбрали, но от парламентарното мнозинство вече разбраха, че тяхното управление не е годно да изведе страната на пътя на пазарната икономика, че тяхното управление не е годно да привлече - конкретно в момента говорим - чужди инвестиции. Затова послушайте какво говорят и другите.
Знам, че утре или другиден може би ще смените правителството. Но въпросът е не да смените правителството, министър-председателя, министъра на финансите, на които безспорно мястото им не е там, въпросът е да смените подхода при провеждането на икономическата политика и то така да го смените, че хората да ви повярват. Естествено, много трудно ще повярват след тези години, но все пак направете нещо.
Следващият текст - ｧ 3. Аз просто не мога да си представя по-голяма дискриминация спрямо български граждани, които са същевременно и чужди граждани. И тук ми подшушна един от вашите министри, който в момента го няма: Абе ти сега нали знаеш защо... много българи отидоха там, в една близка страна и как ще им дадем на тези хора да правят чужди инвестиции? Но нали те най-напред идват и идват даже не за друго, даже и не да печелят пари. Идват най-просто да създадат поминък на техните роднини, ако щете. Да им създадат няколко работни места, да им създадат някаква перспектива в живота, защото най-просто, може да се окаже, че не могат да ги вземат при тях или техните роднини искат да си живеят тук. Той иска да им създаде една фирмичка, да действат. И вие тези инвестиции няма да ги закриляте? Така ли е? Или му забранявате. Тогава ви казах още и на първо, и на второ четене. Едно такова физическо лице, ако иска наистина да се ползва от статута на чужд инвеститор, най-простото нещо, което той ще направи, е да иска да се отърве от българското си гражданство. Кажете, това ли искате? На практика това постигате. Но ако го целите, би трябвало ясно да се каже. Изглежда, че точно това целите. Искате българската нация да намалее по численост и по този начин и то от страна на нейната най-динамична част - тези, които са се замогнали и то не в България. Забележете, не са си спечелили парите тук, в чужбина са доказали, че могат да правят нещо. И когато искат тези пари да ги донесат от чужбина в България, вие казвате: Сакън, недей, задраскай си българското гражданство и тогава ще те приемем тук като чужд инвеститор. Е, по-голяма глупост от тази, здраве му кажи! Наистина. Поне ако не приемете друго, поне това трябва да го приемете.
Следващият текст - за правото на собственост. И тук доста се говори - 1 на сто, 50 на сто. Сега на практика това, което е прието, пак е ограничение. Преди се разрешаваше до 50 на сто, сега и малко участие да има, пак не може да придобива собственост върху селскостопанска земя. Мисля, че колегите и от други парламентарни групи от опозицията се изказаха, че наистина в един сектор, който най-много се нуждае в момента от инвестиции - това е селското стопанство, вие ограничавате възможностите. Да не говорим за обещанията на ваши министри, сигурно имаше и депутати такива, които искаха наистина да се инициира една промяна в Конституцията, която да разреши на чужденци да притежават земя. Това нещо можеше да се направи. За съжаление господин Орсов и Ангел Димов ви убедиха да не го правите, защото някой ще купи земя, ще си я закачи на въдицата и ще я изнесе от България. Това е.
Така че този текст също би трябвало да бъде преразгледан. Разбира се, в рамките на Конституцията така или иначе има ограничения, но поне тези ограничения не би трябвало да се увеличават, като при участие до 50 на сто ограничението стане за някакво участие. И тук вече става особено опасно, като се има предвид, че в селското стопанство или в аграрните производства някъде може да има чуждо участие и това чуждо участие, не дай Боже, да погледне към някаква селскостопанска земя. Тогава какво ще стане? - И аз не знам. Вие кажете.
Според мен най-сериозните нарушения са допуснати в промяната на чл. 8 от закона. Господин Желев тук изрази тезата, че видите ли, стопанската дейност не трябвало да се закриля. Трябвало да се закрилят само чуждите инвестиции. Но в стария чл. 8, който беше отменен с новия вариант на чл. 8, предвижда закрила както на стопанската дейност на чуждестранните лица, така и закрила на чуждите инвестиции. Сега вие отменихте закрилата на стопанската дейност. Е, кажете, това стимул ли е? - Не е стимул. Защо? - Аз ще ви кажа и съм ви го казвал много, но не знам защо не можете да го разберете. Има няколко души, които разбират, които обаче имат нежелание да обяснят на другите за какво става дума.

По отменения вече Указ 56 беше дадена възможност на чужденци да инвестират пари в България без тези пари да придобият статут на чужди инвестиции, а с право да извършват определена стопанска дейност. Е, и тази стопанска дейност беше защитена в Закона за чуждите инвестиции, в отменения чл. 8.
На практика, когато отменяте защитата на тази стопанска дейност, не става дума за всякаква стопанска дейност, естествено, че оттук нататък ще трябва да закриляме само чуждите инвестиции, на практика се извършва конфискация, конфискация на чужда собственост, която чужда собственост чужденецът е отстъпил, забележете, отстъпил доброволно на българската държава с надеждата, че ще реализира своя доход като развива тази стопанска дейност. Ето това е сериозният въпрос, който не можете да разберете. Премахвайки защитата на стопанската дейност на практика вие доказвате, че държавата едно време го е излъгала, като му е предоставила това право да извършва стопанска дейност и сега вече тази стопанска дейност въобще не е защитена, а неговите пари, които е вложил тук, не се ползват със статут на чужда инвестиция. И той какво трябва да започне да прави, чужденецът? Да съди държавата ли? Може да се обърне, разбира се, и сигурно по Конституцията директно, защото знаете, че разпоредбите на Конституцията имат пряко действие, той може да осъди държавата. Това ли целите вие? Че дереджето ни е такова, че да започнат да ни съдят вече, но сигурно и дотам ще стигнат, след като такива корифеи на икономическата мисъл предлагат подобни текстове.
И когато ние в комисията разглеждахме този въпрос аз, така да се каже, се скарах на госпожа Даниела Бобева, която защитаваше между другото този текст. След това тя намери за необходимо да се разграничи от всички текстове, които е била принудена да защитава като държавен служител, не като държавен служител, а, бих казал, служител на това правителство, да изпълнява чужда воля и намери за най-честно да си подаде оставката.
Това е атакуемо по Конституцията и ние ще го атакуваме. Но президентът в случая не го връща затова - за отпадането на стопанската дейност. Президентът го връща за десетгодишния срок. Но от неговото внимание е убегнал и един друг малък детайл - че така, както е гласуван от вас новият вариант на чл. 8, той предвижда, освен ограничаване защитата на инвестициите в период от десет години, и едно друго, извънредно важно ограничение, макар и което не е експлицитно казано в закона - че защитата на чуждите инвестиции ще започне един месец след влизането на закона в сила. Защитата, тоест тези инвестиции, които са направени до днес или до един месец след влизането на закона в сила въобще не се защитават от този закон. Така ни обясниха и от агенцията вашите служители, които аз обвиних направо, че те са призвани да стоят в тази агенция и да защитават интересите на чуждите инвеститори, да ги привличат, а не да ги прогонват и да се чудят какви ограничения да правят за тях.
Естествено подкрепям и предложението на президента срокът да не бъде ограничен за десет години. Но същевременно ви казвам, че в този текст, ако приемем президентското вето върху него, можем да го обсъдим така, че да стане един перфектен текст. И стари инвестиции, които не са признати като инвестиции, но срещу които е дадено право на чужденците за стопанска дейност, и старите чужди инвестиции, които са дошли и са регистрирани като инвестиции, да бъдат защитени в бъдещи периоди. Едно просто нещо трябва да се направи, за съжаление вие не го направихте, въпреки нашите предупреждения, и, право да си кажа, аз не виждам някаква логика. Докато виждам логика в ｧ 3. Знам, при вас има такива, които мразят чужденците. При вас има такива, които много мразят хората, придобили и друго гражданство. При вас има и такива, които мразят българите, които идват от чужбина с пари. Това го разбирам. Всякакви хора има. Те са надделели във вашата група, дай Боже, в следващия парламент да е по-добра по състав.
Но специално това - за чл. 8, не разбирам, защото няма логика да се поддържа сегашният текст на закона. Няма логика освен просто твърдоглавие. Аз ви казвам, някой държавен чиновник е написал този текст без да мисли. Защото от каква гледна точка по този начин той ще иска да прогонва чуждите инвестиции, аз не мога да разбера. И сигурно това не е и програма даже на вашата партия, на вашата коалиция и т.н. А мислещите хора не могат да се наложат и да кажат: "абе, имаме глупави хора в нашата администрация".
Следващият текст - ограничението за 50 хил. долара. Естествено това ще бъде оспорвано в Конституционния съд, бъдете много сигурни, въпреки желанието на господин Башикаров и професор Стоилов да ограничат, още повече, че и от икономическа гледна точка това ограничение е вредно. Оказва се, че преобладаващата част от регистрираните чужди инвестиции в България като бройка, може би 90% и повече, са инвестиции до 50 хил. долара. И за тези инвестиции в момента вие казвате: те престават да бъдат чужди инвестиции.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Не е вярно.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Така е. Вярно е, господин Костадинов. Вие ако чувате, какво говоря, няма да казвате: не е вярно. Ще престанат да бъдат чужди инвестиции. Да, те ще си работят по вътрешните условия, обаче няма да имат възможност нито да репатрират печалба, нито при ликвидация да си вземат парите и да си ги занесат вкъщи, откъдето са дошли. Аз затова казвам чужди инвестиции, а не всякакви инвестиции. Разбира се, всеки може да работи, но хубаво е да бъдат регистрирани като такива, даже и за да се знаят какви са. 6800 бройки чужди инвестиции вече престават да бъдат такива. Е, това ограничение ли е или е привличане?
И аз ви казах пак, вие смятате, че дребните, средните и едрите инвеститори са се наредили на една опашка и дребните пречат на едрите да влязат в страната. Ами, чисто и просто не е така. Опашките най-просто са различни. Те действат в различни сфери.
50 хил. долара не са малко за България и сумите от 50 хил. долара не би трябвало с лека ръка да отхвърляме да приемаме като чужди инвеститори. А мотивите, които разбрах и от Стефан Стоилов - вносителите на това предложение, и от Петър Башикаров, то между другото не излиза от правителството, то излиза от вашите доморасли стимулатори на чуждата инвестиционна активност във вашата парламентарна група. Мотивите ви са, че с малко пари идват и се заселват. Ама, едното е различно от другото. Постоянното пребиваване е нещо различно от режим на чуждестранен инвеститор. Може да имаш режим на чуждестранен инвеститор и въпреки това да не ти се даде възможност постоянно да пребиваваш в страната. Това са различни неща и те трябва да се регулират с различни правни норми.
Примерно, ако идете в Съединените щати, за да ви дадат зелена карта и после гражданство, там е хубаво да имате чуждестранна инвестиция, но не примерно 5 долара или 10, или 50 хил., или 100 хил., или 500 хил., а от 1 млн. нагоре. Като дадете 1 млн. и си отварят ръцете и ви посрещат за пребиваване и за гражданство. А тук, ако искате да направите това нещо, това е друго. Напишете го така: който направи чуждестранна инвестиция над 50 хил. долара, той има право и на постоянно пребиваване. Ето, просто, и никой няма да ви се разсърди, никой няма да ви каже: защо не пускате тези, които са с по 1000-2000 долара. Ами, ще кажеш: направи 50 хил. и пребивавай постоянно. Ако направиш 100 хил., ще ти дадем и българско гражданство. Ето това го направете. За да дойдат, ако искате, и да избегнете това явление, което се получава - много китайци и разни други да идват с дребни пари тук, да се мотаят по битаците и да не ги знаете какво правят.

Колеги, аз имам и други възражения по закона. Аз ги изразих и по време на първо и на второ четене. Има и доста други кусури в този закон, примерно регистрацията за преки и портфейлни и т.н. Знаете и какви коментари се появиха и в нашата, и в чуждата преса по повод този закон, който още не е публикуван. Ако искате това лошо впечатление и от закона, и по някакъв начин инвестиционният климат в България да бъде подобрен с малко, аз ви призовавам да гласувате поправките, да гласувате предложенията на президента относно отмяната на членовете и после да седнем заедно и да ги направим.
Вие видяхте, че се провалихте в икономиката, в икономическото управление. Поне слушайте някои неща. Слушайте. Ако слушате, ще управлявате по-добре. Вярно, че за нас няма да е добре, в смисъл, че искам да вземем веднага властта, но ние ви предлагаме и нашите идеи. Ние не ги крием в джоба, в малкото джобче и да ги извадим след време. Ние сега ви казваме, приемете ги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата господин Емил Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съм съгласен с нещо, което каза преди малко господин Василев, че една страна не може без чужди инвестиции, но, съгласете се, че тя и не може само с тях.
По същество по отлагателното вето. Президентът отново ползва легитимното си право, конституционно право на отлагателно вето. Той отново тества парламента и преди всичко неговото парламентарно мнозинство да не би тези изменения и допълнения в закона да са постигнати инцидентно, или с някакво инцидентно мнозинство. Той, разбира се, ни тества и предвид конкретната политическа обстановка и може би предконгресно. Уви, аз съм откровено разочарован от факта, че и този път президентът не е съумял да намери валидни правни аргументи и изцяло се е задоволил с политически такива. Това е обидно. Законът, разбира се не е перфектен. Но също така необяснимо е държавният глава да приглася на внушения, които в преобладаващия брой от случаите са лишени от основание, а и тук прозвучаха такива изказвания, внушения, злепоставящи тази законова уредба у нас, априори подготвяйки нашите чуждестранни партньори и евентуални инвеститори за капани, неравнопоставеност и липса на стимули за реални чуждестранни инвестиции. Той критикува в своите мотиви текстове, които имат и безспорна опора в Конституцията. И това е безспорно. Забравя, че политиката и практика в страните от Централна и Източна Европа е твърде разнообразна. Забравя, че самият той нееднократно е определял този закон като съвременен и либерален. Забравя част от неговите автори. Подобна амнезия не е добър атестат и аз предпочитам да мисля, че господин президентът отново се предоверява на съветници. А ролята на съветниците в най -новия ни политически живот не е особено продуктивна и остава твърде дискусионна и проблематична.
И така, по същество по някои от текстовете. Все пак, за да отговоря и на част от мислите, които сподели господин Димитров, липсата на чуждестранни инвестиции през тази година не се корени в този именно закон и мисля, че тук никой няма съмнения, а се корени в липсата на условия, достатъчно дългосрочни, непроменяеми, липсата на устойчива и предсказуема икономическа среда. Но не тук е заровено кучето така, както смята господин Валентин Василев.
Първо, президентът твърди, че с промяната в чл. 8, т.е. със въвеждането на непривилегирования режим, ограничен до десет години, се постига по-нататъшно отблъскване и ограничаване на чуждестранните инвестиции. Точно така е записано "по-нататъшно ограничаване и отблъскване". Отново отправяме такива внушения. Едно твърде политизирано заявление е това, господин Божков. Президентът е длъжен да знае преди да прилага отлагателното си вето, поне няколко неща. Първо, да речем, че така е в полския закон. Този текст, който сме записали, новата редакция на чл. 8, така е и в полския закон.
На второ място, и това ще потвърдят и вашите съветници, и госпожа Даниела Бобева ще потвърди, че новоприетият текст е валиден само в Хърватска, но там е взет директно от Конституцията. Там го има точно в този вид в Конституцията.
Ще потвърдят, на трето място, че новоприетият текст отговоря на изискванията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Пар екселанс.
На четвърто място, че преобладаващата практика в другите страни е да се предвижда срочност между 5 и 10 години. Категорично преобладаващата е около 5 години.
И на последно място, без да изчерпвам въпроса, трудно биха могли да бъдат приведени примери, че досегашният текст на чл. 8 работеше ефективно.
На второ място, извинявам се, според мен не особено интелигентни са мотивите и по ｧ 2, редакцията на чл. 1, ал. 2. Твърде свободно и артистично е направено допускането, че дори, видите ли, някой чиновник, произволен чиновник може да прави преценката за евентуалните дискриминационни действия, ако в някоя друга страна се осъществяват дискриминационни действия по отношение на наши граждани, или на български стопански субекти.
Очевидно президентът е загубил вяра в независимата съдебна система, в работещата процедура по обжалването на актове на администрацията. А и в крайна сметка, както стана ясно струва ми се и от становището на Комисията по бюджет и финанси, в сила е ｧ 2 от Заключителните разпоредби, с който самото изпълнение на закона се възлага на Министерския съвет.
На трето място, струва ми се най-сериозното и сякаш така е казано, най-сериозното, според президента, в неговите мотиви, ограничение на чуждите инвестиции е въведено в ｧ 8, чл. 9, ал. 1, че по смисъла на закона - това за което говори Венцислав Димитров - чуждестранна инвестиция е всяко вложение на не по-малко от 50 хил. щатски долара. И тук отново излишно се деформира истината и практиката.
На първо място, законът създава преференциални условия за инвестициите, докато самата стопанска дейност се регламентира, естествено, в стопанското законодателство, в Търговския закон.
На второ място, инвеститорите, които влагат повече от 50 хил. долара инвестиции, ползват преференции, докато останалите, това е очевидно, просто поемат стандартния риск на предприемача и не ползват привилегированият режим. Те са равнопоставени на българските стопански субекти и работят в условията на българското законодателство, на българския Търговски закон. А все пак, съгласете се, за някои такива инвеститори сумата от 50 хил. долара е много по-малка от офис обзавеждането, от кафе машините и т.н. И все пак, съгласете се, че това е една ниша, в която може да намери реализация малкият и дори бих казал средният български бизнес, който беше засегнат изключително тежко от настоящата ситуация и по някои данни от порядъка на 70 хил. фирми такива, които даваха поминък, изхранваха семействата си, фактически в този период бяха закрити.
На трето място, България в този период се напати от квазиинвеститори, които създават един нездрав и не просто инвестиционен климат, един, извинявам се за квалификацията, спинозен климат и които могат да превърнат България в страна пейзажна и страна магистрална. Аз лично не бих се съгласил на един такъв сценарий за развитието на нашата страна.
На четвърто място, солидните чуждестранни инвеститори разглеждат този проблем не от количествената му страна и част от вас бяха на разговорите, които имахме с инвеститорите. Например "Райфайзенбанк" казаха: за 50-100 хил. долара, въобще не ни интересува това. Те разглеждат този въпрос, този проблем, като проблем на качеството. Тоест, виждате ли, все пак ни поставяте в едно неравностойно положение по отношение на нашите български аналози, на българските стопански субекти. Но подходим ли по този начин, ако разглеждаме категориите количество-качество, би следвало, а ако следваме класиците докрай, да отидем и до категорията мяра.
Аз съм убеден и ние с преобладаващо мнозинство и в специализираната комисия достигнахме до извода, че това е разумната мяра от 50 хил. долара. Тя беше намерена и беше потвърдена тук, в пленарната зала.
Земята - четвъртият въпрос, с който също много се спекулира. Все пак президентът признава в своите мотиви, че този проблем е дискусионен - за земеделските земи. Факт е обаче, че ние допускаме некоректно да бъде интерпретирана практиката на отстъпеното право на строеж. И за тази практика продължават тук да се правят внушения в парламентарната зала и в разговори с наши чуждестранни партньори. Не само преобладаващият брой от тук присъстващите колеги - аз съм убеден в това - живеят в домове, за които им е отстъпено право на строеж. Но това е широка практика в много европейски страни със солидна демократична традиция, включително една Германия. То и ползването, и предоставянето на ползване за 35, за 50, ако щете и за 99 години не са лоши възможности. В този случай имаме и солидна конституционна опора и това не може да бъде отречено.
Инвеститорите са в по-голяма степен заинтересовани от нещо друго - от земите в крайградските зони, които формално имат статут на земеделски земи, въпреки че по същество те представляват по-скоро индустриална територия, по някакъв начин са се превърнали в част от урбанизираната територия, без да са изведени докрай процедурите по това тяхно преотреждане. Това е проблемът, по който ние имаме ангажимента заедно с правителството да намерим бързите решения и бързите процедури. Тук би могло и следва както в Закона за земята, така и в Закона за опазване на земеделските земи, но не тук, в Закона за чуждестранните инвестиции, да бъдат осигурени оптимални работещи процедури по промяна на режима на такива земи.
Нека да си припомним в заключение федералния закон за придобиване на недвижима собственост от чуждестранни лица. В неговия чл. 1, където е записано "Цел", се казва следното: "Този закон ограничава придобиването на недвижима собственост от чуждестранни лица, за да предотврати попадането на собствената земя на страната в чужди ръце". След това, в следващите текстове е въведен разрешителният режим, като отделните кантони могат да предвиждат допълнителни изисквания и да въвеждат допълнителни ограничения, когато счетат, че това е в защита на интереса на тяхната територия - кантонална.
След това, в чл. 4 се изяснява, че за придобиване на недвижима собственост се приема правото на строеж, правото на обитаване или ползване на даден имот, а тези категории предизвикват доста безпокойство, както усещам тук.
На следващо място, в чл. 5 на швейцарския закон се казва, че за чуждестранни лица се приемат юридически лица със седалище в Швейцария, където чуждестранните лица притежават владееща позиция. А владеещата позиция е дефинирана малко по-нататък. Тя - владеещата позиция - се предполага, когато това чуждо лице притежава повече от една трета, а не повече от 50 на сто, повтарям и подчертавам - повече от една трета от капитала или повече от една трета от гласовете на общото събрание. Цялата тази практика очевидно бяга от авторите на мотивите на президентския указ.
Така е, когато с едно суверенно - повтарям - конституционно право за налагане на отлагателно вето непрекъснато се злоупотребява. Получава се много брак в мотивите. Не че няма какво да бъде атакувано в този закон и в други закони, които господин президентът ни е връщал по този начин.
Така че аз предлагам, уважаеми колеги, да отклоним мотивите на президента и да потвърдим законопроекта така, както сме гласували преди две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Муравей Радев - не го виждам. Господин Саръиванов също го няма. Има думата господин Александър Божков.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! Искам да се обърна основно към колегите от левицата. В последно време забелязваме едно сериозно отстъпление от макар и малките позиции, които имаше завоювани по отношение на чуждестранните инвестиции. От приемането на Закона за чуждестранните инвестиции до скоро един от главните аргументи на всички български държавници, които имаха някакво намерение да привлекат чужди инвестиции, беше либерализмът на този закон. И когато казахме, че у нас климатът не е много добър - вярно, това е поради политическа нестабилност, но в замяна на това имаме много хубав Закон за чуждите инвестиции, който дава пълни гаранции и т. н., имахме наистина някакво основание да го казваме. С промените в закона се търсеше допълнително облекчаване. И аз искам да ви върна към словото на министър-председателя Жан Виденов пред Сесията на Европейската банка тази пролет в София, когато той пое ангажимент пред събраните банкери и инвеститори в препълнената зала N 1 на НДК да облекчи режима на чуждестранните инвестиции, да облекчи данъчното законодателство и да привлече в България колкото може повече инвеститори.
Очевидно е, че така приетият Закон за чуждестранните инвестиции представлява едно отстъпление от досегашните позиции, от досегашните възможности. И не виждам защо изобщо трябва да коментираме по-добре ли става за чуждите инвеститори или по-зле. Очевидно е, че става по-зле, очевидно е, че други са в момента скритите и явните тези зад промените в закона. Но това са разговори, които се водеха по време на приемането на закона. Сега имаме конкретната възможност на базата на върнатия от президента закон да помислим върху няколко конкретни текста. И аз тук искам да се присъединя към Венцеслав Димитров и да ви припомня, че не става дума за прегласуване на целия закон или за връщане на целия закон, а става дума за съвсем конкретни неща. И ако въпросът за собствеността върху земеделските земи е предъвкван и коментиран многократно и тук има принципни различия между различните политически сили и върху вижданията дори на отделни хора, продължава да има хора, които убедено смятат, че когато бъде купена земеделска земя от чужденец, ще се случи нещо страшно, въпреки че не могат да обяснят какво точно страшно ще се случи. Но това е вътрешно убеждение и едни такива елементарни националистически формули продължават да витаят в много глави. Също така спорен е и въпросът за 50-те хиляди долара. Има съвсем добре, логично развити тези, че трябва да има долен праг, за да се привличат сериозните инвеститори и да не влизат мошеници. Има и обратната теза - че при условия, че няма никакви инвестиции в България, дори и най-дребната инвестиция е добре дошла, защото тя ще се развие към по-голяма в бъдеще. Така че тези текстове могат да се коментират и да се обсъждат.
Аз искам да ви обърна внимание обаче на новия текст на чл. 8, който представлява и правен, и логичен, и всякакъв абсурд. До момента Законът за защита на чуждестранните инвестиции гарантираше на всички инвеститори, че каквото и да се промени оттук нататък, правата, които са добили, няма да пострадат. Какво се отменя в момента? - Отменя се именно този текст и се слага ограничение. Значи се отменя текстът, който им гарантираше правата. Какво остава тогава за тях? Та утре може да се отменят всички преференции, щом му хрумне на някого в Народното събрание.
Или имат преференции, или имат защита и закрила на инвестициите си на базата на договора, с който са инвестирали по време на приемането на закона, по време на изпълнението, на действието на този закон, или нямат. Не може да променяш точно този текст! Това е просто абсолютен абсурд!
Искам да ви обърна внимание, че пред левицата в момента има един шанс и този шанс е да се огледа внимателно във върнатите текстове и да покаже добра воля за поощряване на чуждестранните инвестиции. В края на краищата не е важно дори и какво точно ще се приеме. За момента политическият жест на приемането на една дискусия по спорни текстове е изключително важен. Защото вие още не сте получили, уважаеми колеги, но ще получите може би на своя конгрес така наречената програма "Виденов". И ако видите там какво връщане към комунизма ви се готви!
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА МНОЗИНСТВОТО: Откъде знаете това?
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Ами имаме си информация, по-добра от вашата. Очевидно е, че нашата информация винаги е по-добра от вашата. Затова и знаем повече от вас.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА МНОЗИНСТВОТО: Подслушвате ли?
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Подслушваме, разбира се. Само че не вашата централа, а преслушваме добронамерени хора, които ни казват.
Така че помислете си малко. Готви се връщане към чисти комунистически методи и ще го чуете на конгреса си. (Неразбираема реплика от мнозинството)
На тебе ти харесва комунизма вероятно (обръща се към лявата страна на залата). Ами кажи го, бе! Запиши се в БКП, като ти харесва! Къде си тръгнал да ставаш социалист? Стой си комунист!
Така че, драги колеги, много ви моля в името на възможностите на България да излезе от кризата: дайте знак, че наистина искате връщането на някои чуждестранни инвеститори. Тези, които напуснаха, едва ли ще се върнат пак, но все още има някои, които се надяват да могат да влязат в България. Това, което им направихте със "Соди" - Девня - прехвърлянето от един на друг инвеститор, двукратното обявяване на различни победители в конкурса, подготовката на договор с един и сключването на договор с друг - това никога няма да върне и няма да докара сериозни инвеститори в България. Дръжте се достойно! Съгласете се да преразгледаме закона, да го гледаме в комисиите и да покажете с това един жест, че наистина искате чуждестранни инвестиции в България. България има нужда от тия инвестиции. БСП може би все още също има нужда. В малкото време, което й остава да управлява, има нужда до покаже, че е вкарала поне една инвестиция. Дръжте се като разумни възрастни хора, а не като обидени деца!
Весело прекарване на Коледните празници ви пожелавам и дано от тях да излезете по-мъдри. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Списъкът на ораторите на Съюза на демократичните сили се изчерпа...
Аз Ви обявих, господин Радев. Сега наново... Имате думата. Сега се появихте, иначе Вие бяхте следващият оратор. Господин Божков Ви изпревари.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Много е тъжно и жалко е да се гледа как върхушката на една партия не може да надскочи собствения си ръст, собствената си сянка, собствената си дребничка, мъничка сянка. Когато България загива, вие да мерите съдбата и бъдещето на България със собствения си ръст е престъпление. И от тази трибуна сме ви го казвали много пъти. Вашето нежелание да се вслушате в нищо различно от собственото ви умозрение, онова мъничко умозрение, социалистическо, комунистическо, болшевишко, ако щете, е основната причина България да бъде днес в сегашното тежко състояние, жестоко състояние. Е, не сте ли го разбрали най-после това нещо? Кога най-после ще го разберете? Когато отидете при хората, които ви избраха - тогава ли? Като ви говорехме... Толкова много примери мога да ви дам за вашето твърдоглавие!
Казахме ли ви, че данъчната политика ще бъде лоша по този начин, по който я гласувате? Къде са ви данъците? Къде са ви парите в хазната? Къде са ви парите за учители и за лекари? Колко пъти ви го говорихме? Няма кой да чуе.
Може ли днес един разумен човек, може ли днес едно разумно ръководство на управляваща партия, когато за България, за нейното бъдеще толкова жизнено необходимо е да привлече чуждестранни инвестиции, да гласува закон, с който те, най-меко, се ограничават? Ами това е антилогика! Това е антиразум, ако щете! И вие си четете вестниците и въобще не ви пука! Сякаш някога нещо ви е пукало на вас за съдбата на България.
Аз няма да изреждам сега всички онези мотиви, изброени в основанията на президента да върне този закон; няма да повтарям това, което моите колеги досега говориха тук. Защо ли ви го говорят?... Само едно нещо разберете: дори и да има някаква елементарна, формална логика в някои от нещата, които в този закон вие прокарвате, подчертавам, дори и да има такава малка, не е сега моментът за това. Просто разберете, че днешният момент не е за подобен подход в един Закон за чуждестранните инвестиции. Ами нека да се наредят на опашка и те, както го правят в някои други страни в света, тези чуждестранни инвеститори, нека те с предлагането си да превишат търсенето в България, пък дайте тогава да седнем да го мислим и този вид на закона, и малко по-друг, и какъвто искате, но не днес, разберете! Днес това просто не е възможно да стане, освен ако не искаме съвсем съзнателно да кажем на цивилизования свят: "Гледайте си работата! Ние сме тук един похлупак, една оранжерия. Каквото си правим, си е наша работа, вие не се бъркайте". Ами ако това е вашето намерение, вие просто чудесно го изпълнявате. И не само с този закон, а с много други.
Просто моля ви, не е почтено да твърдите, че сте загрижени за съдбата на България! Просто не е почтено да го правите, ами поне си мълчете! Поне кажете: такава си ни е идеологията, такива са ни разбиранията. Значи ние ще си ви управляваме. Народът си ни избра. Е, нека хак да му е на тоя народ, да си го управляваме! Ето това кажете, но достойно го кажете, честно го кажете, а не така, по този начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Моля ви, колеги, да гласувате, въпреки че сме в края на дискусията, професор Стоилов е последният оратор, за допускане в залата на господин Енцислав Харманджиев - заместник-министър на икономическото развитие. Грешката е моя, че по време на по-активните изказвания не можах да поставя на гласуване.
От общо гласували 130 народни представители, за - 113, против - 2, въздържали се - 15.
Приема се предложението.
Има думата професор Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще си позволя да ви отнема малко време във връзка с един от най-дебатираните въпроси - за този праг от 50 хил. долара, който беше гласуван в Комисията по бюджет и финанси и приет в пленарната зала. Вестниците отделиха достатъчно внимание. Може да се каже, че от 3-4 години това е въпрос, който се обсъжда в България, с променлива поддръжка.
Всъщност основателни ли са страховете, които и днес прозвучаха от трибуната на парламента? Правим ли нещо, което ще спира, ще отблъсква чуждестранните инвеститори?
Аз разбирам, че този закон е много подходящ повод, за да се държат речи от трибуната на парламента, които имат като основен заряд пропагандния, политическия. Но нали става дума за чуждестранни инвестиции и такова политизиране и идеологизиране не трябва да се допуска? Спокойно и трезво да се прецени, ако се губи нещо, колко е то, но претеглено на икономическия кантар, а не на политическия, и какво се печели. Защото чуждестранната инвестиция не е самоцел. Тя е един от много инструменти за правене на ефективна икономика.

Защото такива като мен винаги са гледали на чуждестранната инвестиция не просто като на пари, а като на нещо, което носи със себе си нови технологии, в това число и в областта на управлението, понеже си в по-нискоразвита страна и вчера, и днес, и утре, за известно време.
Предлагате нови търговски пътеки, нови ниши в световния пазар. Това е чуждестранната инвестиция.
Тези ефекти каква инвестиция може да ви осигурят? Дали тази, за която отчетът на Агенцията за приватизация сочи, че до м. септември от Турция чуждестранните инвестиции са за 1 млрд. 750 млн. долара. Пет фирми ангажират 930 млн. долара, закръглявам числата, и останалата сума се пада на 1082 фирми по 860 долара.
Съвършено ясно е, че такава инвестиция не носи нищо от тези ефекти, на които разчита страната, предоставяща възможност. Ако вземете доклади, оценки, призиви на министерства, в това число и на вътрешното министерство, вие ще видите огромно количество проблеми, които поражда навлизането на такива дребни, със съмнителни качества на чуждестранна инвестиция дребни пари. Те се превръщат до голяма степен в основа на онова, което не е икономика - на наркотрафик, на полусенчеста, полулегална, полумафиотска икономика, но не и в инструмент за правене на една модерна и ефективна икономика, която е тръгнала, за да отговаря все повече и повече на стандартите и на критериите на Европейския съюз. Ето това е големият въпрос. И дайте да не спекулираме тук и да не плачем за тези дребни капанчета, ресторантчета и т. н.
Ние се опитваме с вас да приемем един средноприличен закон за защита на дребния и средния бизнес. Аз съм за. И повечето от колегите в тази зала са за. Когато вие слагате един минимален праг, той не е много висок, вие по този начин, това трудно може да го оспори някой, вие завардвате част от пространството за средния и дребния бизнес за българските инвеститори. Това е истината. Вие запазвате това пространство като конкурентно, като състезателно. И за тези, които отвън биха дошли с 10-20 хил. долара, но ще работят при условията, при които ще работи и малкият и средният български инвеститор. Разбира се, ще ползва онези защити, привилегии, които дава българското законодателство за средния и дребния бизнес. Толкова. На това пространство ще има конкуренция между дребните и средни предприемачи. И това не е никакъв национализъм, никакъв шовинизъм, именно това пространство за средните и дребните предприятия в много по-голяма степен, отколкото искат някои, да бъде запазено за българските инвеститори.
Защо са тогава всички тези приказки и редове в програмите на почти всички политически партии за средния и дребния бизнес, за средната класа като един от гръбнаците на нацията, на икономиката и пр., и пр.? Тези неща се премълчават и се държат чисто политически и идеологически речи.
Има и още един аргумент, който не може да бъде пренебрегнат. И да се чудиш на някои наши колеги! Ние не откриваме в това отношение Америка или велосипеда. Просто вървим по стъпките, в това число и на комшийски страни, които далече преди нас са въвели такъв минимален праг. В 1991-1992 г. тук звучаха аналогични речи. Турция има същия този минимален праг. Южна Корея, която всички сочат като един от примерите за ефективна, агресивна, динамична икономика, има 100 хил. долара минимален праг. Полша, която се сочи в групата на отличниците. В чл. 32, ал. 2 има праг при това 100 хил. долара. Тоест не там е заровено кучето, не това е пречка да идват или не инвестиции.
И аз много пъти съм ви губил минути тук, за да ви напомням, че ако вземете ранг-листата на факторите, които благоприятстват притока на чуждестранни инвестиции, наличието на закон или не, е някъде на 10-11 място. Напред в челото са фактори като икономическа среда, динамична икономика, законова уредба, политическа стабилност.
По-специално в нашите условия сега трябва да се има предвид, че всички вопли за приток на чуждестранни инвестиции ще си останат вопли и ще бъдат на 99 на сто политически подплатени, ако не се съобрази един простичък факт. Той е изведен отново от практиката на страните, които пред нас вървят в прехода. И колкото и да се палят някои депутати тук и с несвързани изречения да ни внушават полуистини и неистини, обърнете внимание на официалната статистика, която можете да намерите и в Европа, а у нас - в Агенцията за чуждестранни инвестиции. Сухият език на цифрите показва, че в страни като Чехия и Унгария, които имат по 8-10 млрд. чуждестранни инвестиции, в Унгария над 80 на сто са постъпили чрез продажби на големи предприятия, в Чехия това е някъде към 76 на сто. Полша, която изоставаше по обем на чуждестранни инвестиции, но бързо догонва тези посочени две страни, чрез използването на същия този инструмент увеличава доста бързо обема на чуждестранните инвестиции. Тоест няма място за никакви магии и всички приказки пет пари не струват, ако не бъде задвижена, нека я наречем условно или работно, голямата приватизация. Големите пари по линията на чуждестранните инвеститори идват чрез голямата приватизация.
И не бива ние да допускаме, а още по-малко да участваме в създаването на обстановката, която се създава на няколко пъти през 1996 г. в България, стигаща до истеризиране, в която се включват и политици, и икономисти, и голяма част от печата. Обстановка, при която не само че не се благоприятства идването на стратегически големи инвеститори, но се създава обстановка на гонитба, както беше с южнокорейския концерн, който установи мораториум върху изпълнение на своите основни проекти. По същото време полският печат сочеше, че те там увеличават бързо своите инвестиции и ги докараха докъм 1 млрд. и 300. А тук те установиха мораториум.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (от място): Защо?
СТЕФАН СТОИЛОВ: За мен има отговор, но Вие никога няма да намерите отговора, убеден съм. Тоест, две години, три години...
Ето пък още една цифра на официалната статистика. В 1992 г., когато Чехия в края на годината вече има около 1 млрд. и 800, в България има 50 млн. Дайте да не коментираме. Тоест в България не са правени онези неща, господин Момчев, които преди малко казах, ако не сте били, ще го повторя за Вас, моля да ме извинят останалите. Тези неща, чрез които се привличат големи инвестиции, е голямата приватизация в страните в преход, няма място за никакви измислици, големите пари идват чрез голямата приватизация. Тръгне ли България по този път, а тя тръгна и затова приказвам сега за необходимостта от създаване на благоприятна, ако щете и психологическа обстановка, ще има и увеличаване на числото за чуждестранните инвестиции. Всичко останало е политизация, демагогия.
Но, повярвайте ми, когато се срещнете с представителите на чуждестранните инвеститори, поне в рамките на БИБА, вие ще чуете неща абсолютно различни от това, което ваши колеги днес приказваха тук - и по отношение на прага, и по отношение на двойното гражданство, и по отношение на повечето от нещата, които вие атакувате и превръщате едва ли не в огромни бариери за притока на чуждестранни инвестиции. Чуждестранният инвеститор, солидният, който идва, за да спечели, но именно защото е солиден инвеститор, той ще работи и за икономиката на България. Не го вълнуват тези въпроси за прагове, за минимални размери - трето, пето и десето. Той иска стабилност, законова уредба, ефективно работещи правила на пазара. Това е, което ние трябва да се стремим да създадем. Другото ще дойде от само себе си.
Аз съм разочарован от това, че в кабинетите на президента, ей така, по инерция всеки закон се посреща на нож. Познавам и част от тези, които пишат бележките там. Те са работили навремето с мен. Знам с какво и как са се занимавали даже в последните години, когато в главите на българина бушуваха идеите на перестройка, трето, пето и десето. Сега се пренатягат. Сега пишат глупости на моменти в мотивите на президентското вето. Така е и в този случай. Вместо да гледат в тавана на президентския кабинет, да седнат и да видят кои са истинските фактори, които в страните от Централна и Източна Европа привличат инвестиции, истински инвестиции, а не кокошкарски, дребни капитали.
В България е много добре, че няма ксенофобия. Няма ксенофобия и в левицата. Няма и сред вас като цяло. И дайте да не създаваме впечатление, че едва ли не се обявяваме срещу чужденците, като слагаме някакъв минимален праг. Този, който не отговаря на изискванията, ще работи като всички останали дребни и средни предприемачи.
Аз виждам всички основания да бъде отхвърлено това вето и ви моля да участвате и вие и да прекратите с политизацията на такава една голяма тема. И, както пък и прозвуча днес, дайте да не изпадаме в такива... Как да се изразя, няма да употребя силната дума, но днес отново финализирането на сделката по обекта "Соди" се посреща на нож, при обявеното съгласие на агенцията и на министерството да предоставят на парламентарни групи, на депутатите, на отделни комисии всички документи, ако те проявят интерес. Дайте, ако открием нещо, което не отговаря на закона, ако е в разрез с нашите изисквания за прозрачност, тогава да приказваме и да правим опити за компрометиране на такива големи сделки, както прозвуча днес в изказването на един ваш депутат. Така не бива. Това е точно обратното на онова, което трябва да прави страната, ако иска действително да привлече солидни инвеститори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. СДС има още пет минути. Можете да ги използвате за реплики. Има и един оратор от левицата - господин Башикаров.
Заповядайте, господин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Репликата ми, уважаеми господин Стоилов, е за дребните пари, които вие тук нахокахте няколко пъти. Първо, трябва да ви кажа - след това можете да дойдете при мен, аз ще ви дам един списък с големи немски инвеститори, които са искали да направят едни такива малки инвестиции за по 50 хиляди марки за технологично оборудване, за да видят как ще тръгне едно производство и след това да вложат 100 милиона марки. Няма да ги вложат, докато не се убедят, че няма да тръгне.
Второ, Южна Корея също била имала праг. Ами Южна Корея няма никакъв проблем с инвестициите. Има проблем Северна Корея, където управляват ваши приятели.
Що се отнася до дребните инвестиции, отворете законодателствата на страните от Европа след Втората световна война, които са били в такова тежко състояние, и вижте какви са били праговете и данъчните ставки.
Ще ви кажа още нещо за дребните пари, господин Стоилов. Когато СДС дойде на власт, имаше нулев валутен резерв. Изведнъж, след 8 месеца се оказа , че стигат до над 1 милиард долара. Аз лично направих справка как са дошли тези долари, след като производството не се е съживило. И сега ще ви кажа как. Те дойдоха не от големи инвестиции, а от интерес към инвестиции. Защото тук дойдоха стотици хора, големи бизнесмени, които проявиха интерес: отвориха офиси, плащаха с долари, плащаха на българи с долари за проектите, спяха в нашите хотели, плащаха си таксита с долари - всичко там им отчитаха като инвестиции, като разходи, само и само за да видят могат ли да инвестират. И оттам дойдоха 1 милиард за по-малко от година. Вие ако не можете това да го смелите, че има един такъв термин интерес към инвестиции, към големи инвестиции, значи просто няма какво да се говори. За големите сделки - Чехия, Полша, Унгария, Чехия имаше да продава "Шкода", а "Москвич" не може да се продава. Няма кой да го купи. Имате тук "Соди", Девня, ще го продадете за 160 милиона долара. Колко са такива? Десет по 160 милиона са 1 милиард и 600 милиона. И оттам нататък какво ще правим? Тук трябва да се пускат всякакъв вид инвестиции, да се пускат инвестиции за нови производства на чисто голо поле.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Момчев има думата.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Аз съм се изказвал веднъж по този закон и искам да попитам господин Стоилов какви улеснения за чуждестранните инвестиции са създали в един основен отрасъл, какъвто е селското стопанство? Защото там в момента няма никаква възможност за създаване на смесени фирми. Защото, ако една смесена фирма има 1 на сто собственост, чужда собственост 1 на сто, тя просто не може да притежава земеделска земя. А не може ли да притежава земеделска земя, тя не е фирма в земеделието, не е фирма в този отрасъл. Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е: вие много говорите, обяснявате колко е добър този закон, както казва народът: "Много приказки - нищо насреща!", защото, в крайна сметка в България няма чуждестранни инвестиции.
За да разберете какво е мнението на чуждите инвеститори, може би е добре да се вслушате в мнението на един добър икономист, когото вие сте признали за много добър още през 1990 г. по време на правителството на БКП, в началото на годината, на когото сте възложили програма за промяна в България, плана за действие при пазарна икономика в България, господин Ричард Ран. Той преди няколко дена в Агенция "Балкан" на пресконференцията каза следните думи - има стенограма, която можете да вземете и да видите - той каза съвсем точно: "Не мога да разбера в момент, в който в България няма чужди инвестиции, защо българският парламент, а това се отнася всъщност за мнозинството в парламента, създава още по-лоши условия, създава условия, при които да отблъсне съвсем чуждестранните инвеститори". Вземете стенограмата и прочетете, за да разберете какво мислят тези, които ще идват да инвестират в България, какво мислят техните консултанти за условията за инвестиране в България и какво мислят конкретно за закона, който вие предлагате да бъде приет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Професор Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Василев, малко по-професионално реагирайте по икономическите въпроси. Така ще бъдете по-полезен за СДС. Съвсем чистосърдечно го заявявам пред парламентарната ви група. Толкова примитивно, както газите по големи въпроси, ефект няма. Какви са тези милиарди, които са дошли през 1992 г.? Има статистика, господине. Резервът през 1992 г. се увеличи, понеже сключихте поредното стендбай споразумение и получихте първата порция пари, прилична.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (от място): Защо лъжете!
СТЕФАН СТОИЛОВ: През 1992 г. беше сключено споразумение и вие получихте първия голям транш. Не изпълнихте ангажиментите за стартиране на структурната реформа, не получихте втория транш. Така се увеличи резервът.
Второ, през 1992 г. България не обслужваше никакъв външен дълг и това вие трябва да го знаете. (Силен шум и реплики от СДС) Седни си на мястото! (Смях от опозицията) Когато говоря, ще мълчиш!
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (от място): Така говорете на конгреса си!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Василев, моля ви!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Когато вие говорихте, аз мълчах. Идете на митинг отвън и говорете непрекъснато.
През 1992 г. България не обслужваше външния дълг. Няма защо да премълчавате този факт.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Дългът го направихте вие!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Да, зная, господине. Ела тук да говориш после. Никакви милиарди не са идвали през 1992 г., само 50 милиона.
Второ, господин Момчев, може да хълцате от сутрин до вече, чуждестранните инвеститори идват и в българското селско стопанство, идват. Във видинско има вече арендувани 60 хиляди декара и е вложен приличен по размери френски капитал. Тоест за солидните задгранични инвеститори няма тези проблеми, които вие измисляте. Те обаче не се сблъскват с такива проблеми. Това си е ваш проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Господин Башикаров има думата.


ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Подкрепям становището на Комисията по бюджет и финанси във връзка с отлагателното вето на закона на президента. Към това становище бих добавил няколко съображения с намерението за изясняване на причините за символичния размер на чуждестранните инвестиции у нас и целите, които се преследват с измененията, приети в Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и закрила на чуждестранните инвестиции.
Уважаеми дами и господа, действащият Закон за стопанската дейност и за закрила на чуждестранните инвестиции, съдейки още от заглавието, поставя в центъра стопанската дейност в страната, извършвана от чуждестранните лица, като предметът на закона относно чуждестранните инвестиции на практика се свежда до закрилата на чуждестранните инвестиции. Или с други думи материята на закона е изместена в друга плоскост - към стопанската дейност на чуждестранните лица. Те почти автоматично получават статут на местни юридически лица и ползват широки възможности за придобиване вещни права върху недвижими имоти. Мисля, че ще се съгласите, че не е нужно в този закон - нито в наименованието, нито в предмета, нито в конкретните разпоредби, да се уреждат условията и реда за извършване на стопанската дейност от чуждестранните лица. Те са уредени във всички български закони, които регулират стопанската дейност в страната. Това се потвърждава и в самия действащ закон - чл. 3, ал. 1 - "Чуждестранното лице може да извършва стопанска дейност в страната и да придобива акции или делово участие в търговски дружества по реда, предвиден за българските граждани - юридически лица, като има равни права с тях, доколкото в закон не е предвидено друго".
Законът би следвало, според мен, да създава благоприятни условия и стимули за много по-бързо и широко привличане на значителни чуждестранни инвестиции и за насърчаване тяхното влагане в съвременни проекти на предприятия както в частния, така и в държавния сектор на българската икономика. Тоест, законът да регулира чуждестранните инвестиции в стопанската дейност, а не стопанската дейност на чуждестранните лица.
Този подход обаче се различава съществено от целите на сега действащия закон. Четиригодишното действие на приетия през 1992 г. Закон за стопанската дейност на чуждестранните лица и закрила на чуждестранните инвестиции показва, че в страната има хиляди чуждестранни лица, осъществяващи стопанска дейност, но участието на чуждестранния капитал в стопанската дейност е повече от скромно, като България, и тук президентът е прав, остава настрана от световните тенденции в тази област. Всичко това дава достатъчно основание и обуславя необходимостта от целесъобразни изменения, приети със Закона за изменение и допълнение на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и закрила на чуждестранните инвестиции. Тези изменения имат за цел по-нататъшно либерализиране, по-прецизно гарантиране и изпълнение на законовите изисквания, както и стимулиране привличането на чуждестранните инвестиции.
Изводът за това, че внесените поправки в закона имат забранителен характер, който се натрапва напоследък в масмедиите, е неверен. Българският закон, с направените промени се очертава като твърде либерален не само в сравнение с националното законодателство на редица страни, но и като се има предвид състоянието на българската икономика и неспособността на националния български капитал да се яви като равностоен партньор, способен самостоятелно да отстоява своите интереси.
Законът няма обратна сила. Законно извършените инвестиции не се засягат от последващи ограничения в течение на десет години. Всички изводи, направени във връзка с това, са неверни и юридически неиздържани.
От друга страна, за никоя държава не е безразлично участието на чуждестранните инвеститори в управлението на националната икономика и поради това всяка държава разработва свои механизми за наблюдение, контрол и управление на чуждестранните инвестиции, които без да противоречат на международно-правните норми спомагат за осъществяването на икономическата политика на държавата. В практиката на страните с развита пазарна икономика наблюдението и контролът върху чуждестранните инвестиции се извършват по два критерия: размера на инвестицията и значението на секторите на икономиката, в които тя се извършва. В тази връзка изключително важен е въпросът за праговото значение на чуждата инвестиция. Нейното лимитиране е необходимо с оглед протекцията на местния дребен бизнес и за избягване на заплахата от зареждане на националната икономика с вирусите на спекулата и временния интерес. Праговото значение на 50-те хил. щатски долара не лишава чуждестранното лице от възможността да оперира на територията на страната със средства под тази сума. Просто капитали под тази сума не попадат в обхвата на закона, не ползват неговите стимули, облекчения и закрила.
Независимо от положителните изменения в закона не трябва да забравяме, че за привличането на сериозни чуждестранни инвеститори особено важно, даже решаващо условие е икономическата и политическата стабилност на държавата. Инвестиционният климат се определя от перспективите в обществено-икономическото развитие, състоянието и тенденциите в стопанската активност, наличните фактори в производството, цената и квалификацията на работната ръка, социалния климат и т. н. Днес у нас растежът е отрицателен. Стопанският потенциал се използва далеч под възможностите му. Същевременно страната ни разполага със завидни производствени мощности, с добре квалифициран инженерен и работнически състав, ниско ниво на заплащане. Именно на тези условия следва да се обръща внимание на чуждестранния инвеститор, защото те са не по-малко важни от Закона за чуждестранните инвестиции. И идеалният Закон за чуждестранните инвестиции не е достатъчен фактор, ако няма добър инвестиционен климат.
Законът за чуждестранните инвестиции не бива да се възприема като панацея и основен изход от стопанската криза в страната, защото има опасност да наследим добре познатата ни реакция на прехвърляне на проблемите и тяхното решаване извън нас. Основният въпрос на философията и политиката на закона за чуждестранните инвестиции е проблемът на българската национална основа на чуждестранните инвестиции. С други думи, Законът за чуждестранните инвестиции трябва да съдържа баланса на интересите на вътрешните и външните инвеститори, но не на основата на дискриминация на която и да е от страните, а търсейки общия интерес в рамките на националната икономика.
Вярвам, че приетите изменения и допълнения на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и защита на чуждестранните инвестиции създава основа за по-нататъшното усъвършенстване на нашето законодателство в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Пристъпваме към гласуване. Гласуването е на едно четене, по този въпрос има решение и на Конституционния съд във връзка с възникнало съмнение, съгласно чл. 72 на правилника, трябва да бъдат събрани 50 плюс 1 гласа от всички народни представители - 121. Ако това не стане, след това вече има значение дали е върнат целият закон по принцип или отделните текстове. Но сега е едно гласуване и това гласуване е повторно.
Моля, режим на гласуване. Повторно гласуване на върнатия от президента за ново обсъждане в Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции, приет от 37-о Народно събрание на 28 ноември 1996 г.
От общо гласували 215 народни представители, за - 122, против - 92, въздържал се - 1.
Законът е приет повторно. (Ръкопляскания в мнозинството)
По процедурен въпрос има думата госпожа Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. От името на Парламентарната група на демократичната левица правя процедурно предложение парламентарният контрол на Народното събрание да започне след приключване на дневния ред от първата част на днешното пленарно заседание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, режим на гласуване. (От блока на опозицията искат думата за обратно мнение)
Обявих режим на гласуване. Явно е, че ще има противно мнение. Ще го изразите.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 161 народни представители, за - 121, против - 38, въздържали се - 2.
Прието е това предложение.
Още едно процедурно предложение на госпожа Митева.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Искам обяснение на отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По процедурен въпрос няма обяснение на отрицателен вот.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. Тъй като днес е последният пленарен ден от есенната сесия на Народното събрание, предлагам Народното събрание да гласува, редовните пленарни заседания през първата сесия на следващата година да се провеждат от 9 до 14 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Задължително е сега да се приеме това решение, в смисъл, че това е последният ден.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По този въпрос?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Понеже казахте само "процедура".
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Исках да прегласуваме процедурното предложение, направено за промяна в дневния ред. Междупрочем, кога се прави промяна, в 11 часа, уважаема госпожо председател?
Процедурно предложение, което е противоположно на направеното. В нашия правилник ясно е казано кога трябва да заседава Народното събрание. Заседанията започват от 15 часа. И това е така, защото комисиите, където е сериозна работата на Народното събрание, като подготовка за пленарна зала, всъщност са най-пълноценни. Това е и българската национална традиция, българската парламентарна традиция. Тези сутрешни заседания водят дотам, че следобяда в комисиите няма кворум. Няма кворум, защото мнозинството е на БСП. Колегите от БСП не ходят в комисиите и провалят непрекъснато заседанията. Нормално е това предложение, което се прави, да не бъде прието, а да работим по своя правилник - заседанията да бъдат следобяд.
Вие се притеснявате, разбира се, господин Премянов, и от факта, че следобяд хората, след като се върнат от работа, биха искали да чуят какво става в Народното събрание, как се решават техните съдбини. Опитът да бъдат сутрин заседанията е бягство от прозрачност на работата на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Времето Ви изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Мисля, че не е нормално да се приеме една такава процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате процедурното предложение - през следващата сесия заседанията да започват от 9 часа.
От общо гласували 191 народни представители, за - 121, против - 65, въздържали се - 5.
Ще дам половин час почивка, през което време фолклорна група деца от Монтана ще поздравят за Коледа и Нова година народните представители. Децата ни чакат.
След почивката ще Ви дам думата, господин Михайлов. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата за процедура доктор Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съзнавам, че сега е много трудно да се изпълни това, което бих предложил на вашето внимание и на гласуване в пленарна зала, но мисля, че то би съответствало на Народното събрание като институция и би изтрило позора от това, че вече няколко пъти поред, бих нарекъл с най-грубата дума тези похвати - тарикатски, всъщност не се допуска парламентарен контрол.
И аз предлагам сега да гласуваме не да се занимаем с дейността, която е определена като законодателна, а сега да гласуваме отново да започнем работа по парламентарен контрол. Да бъдат предупредени министрите. Сигурен съм, че това може да стане буквално в следващия половин час.
Предлагам да гласуваме да се занимаем сега с парламентарен контрол, още повече часът е дванадесет без двадесет и една минута, без двадесет минути. В дванадесет часа спокойно можем - с един час закъснение, да започнем парламентарен контрол. И едва когато завършим парламентарния контрол, да се занимаваме със законодателна дейност. Това би било точно и стриктно изпълнение на правилника, макар и с един час закъснение.
Това е моето предложение, уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Намирам за нормално днес да има нормален парламентарен контрол. Министър-председателят, който е обявил междупрочем, в грубо нарушение на правилника, че няма да отговаря дори в програмата, която е заложена, вече от няколко седмици отлага отговори на въпроси и влиза в грубо нарушение и на Конституцията, и на правилника. Същото се отнася за някои от министрите. Редно е те да бъдат сега поканени и да проведем пълноценен пленарен ден с парламентарен контрол така, както повелява нашият правилник. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на доктор Михайлов.
Последното гласуване преди почивката беше за това да се продължи законодателната програма, така че нямам основание да го поставям на гласуване. Бих Ви посъветвал в края на законодателната програма, а не сега, да поискате удължаване на работното време до изчерпване на парламентарния контрол, което ще реши въпросът.
Продължаваме съгласно приетата програма със Закона за изменение и допълнение на Закона за застраховането.
Моля, председателят на комисията да докладва.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Отлагането ще направи безпредметно моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще се загуби повече време. Нещата са кратки и ще ги минем.
Господин Михайлов, това е безпредметно гласуване. Има ли смисъл, като знаете предварително резултата! Нека бъдем реалисти.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Нека мнозинството отхвърли това мое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре. Нека да докладва господин Желев и ще Ви дам отново думата, господин Михайлов.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Комисия по бюджет и финанси, доклад по Законопроект N 540190 от 17 декември 1996 г. за изменение и допълнение на Закона за застраховането, внесен от народния представител Йордан Школагерски.
На заседание, проведено на 18 декември 1996 г.q Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането, внесен от народния представител Йордан Школагерски. На заседанието присъстваха и представители на Държавния застрахователен институт. При излагане на мотивите за внасянето на законопроекта народният представител господин Йордан Школагерски информира, че с наближаване на срока за влизане в сила на Закона за застраховането, се е създало напрежение поради различното тълкуване на чл. 77, въвеждащ задължителна застраховка "Гражданска отговорност и злополука".
С оглед защитата на интересите на застрахованите се поражда необходимостта от изменение, което ще действа само за 1997 г.
Законопроектът предвижда удължаване срока за сключване на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност". До излизането на наредбата по чл. 77, ал. 4 собствениците на моторни превозни средства следва да се защитят със сключването на задължителната застраховка. През 1996 и в началото на 1997 г. могат да бъдат сключени договори за "Гражданска отговорност" по общи условия, различни от тези, които ще бъдат възприети в цитираната наредба. Това налага в ал. 3 на законопроекта да се предпише привеждането в съответствие така сключените договори с общите условия, които ще бъдат приети с наредбата на Министерския съвет.
С изказванията си членовете на комисията изцяло подкрепиха идеята на внесения законопроект - да се даде един преходен период, който ще бъде продължение на установената традиция в това отношение. Възникнаха обаче предложения за продължителността на този преходен период, за положителното и отрицателно въздействие, което той може да окаже върху възприетите нови принципи в Закона за застраховането и преди всичко този за премахване на монополизма в застрахователната дейност. Дискусията оформи едно общо становище - да се възложи на работна група, която на основата на подкрепата и направените предложения за по-прагматично изписване на предложените текстове и преценка на предходния период да подготви нов вариант на законопроект за второ четене. Той е подготвен и ви е раздаден, колеги.
Това предложение изцяло бе подкрепено от вносителя на законопроекта народният представител Йордан Школагерски.
Комисията по бюджет и финанси вземайки предвид единодушната подкрепа на законопроекта и отчитайки необходимостта от спешното му приемане, предлага на Народното събрание да приеме законопроекта на първо четене.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Желев.
За изказване има думата господин Венцислав Димитров.
Вносителят иска ли думата? Извинявайте, господин Димитров.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (от място): Поддържам становището.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поддържате становището. Добре.
ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председател, колеги! Аз мисля, че можеше да мине спокойно без този законопроект, ако Министерският съвет си беше на мястото и беше направил навреме подзаконовите нормативни актове, свързани с прилагането на Закона за застраховането от 1 януари, ако беше издал необходимата наредба за задължителното застраховане, ако беше създал гаранционния фонд, ако беше създал дирекцията за застрахователен контрол. Изглежда в Министерския съвет обаче имат много друга работа, не знам с какво са заети, и не си свършиха тази работа.
Поради това, както беше изтъкнато в становището на комисията, на пазара се създаде напрежение, което даже виждам, че беше използвано от държавния застраховател в лицето на ДЗИ за извличане на едностранни изгоди за тази институция, която съгласно новия закон предстои да бъде, как да го кажа, преструктурирана, разформирована и т.н. и тя да стане един нормален застраховател, както всички други. Даже аз бях изненадан, че и в самата сграда на парламента те водиха една нелоялна спрямо своите конкуренти кампания и казаха, че който не се е застраховал до 31 декември, на 1 януари полицията го чака с готовите кочани за глобите и душа да му е яка и т.н.
Мисля, че това което правим в момента, е безспорно необходимо. Аз подкрепям идеята на господин Школагерски. Даже миналата седмица се обърнах към него с цел да инициираме по-скоро това нещо. Той каза: "Министерският съвет е задължен". Хубаво, обаче се поставя въпросът какво да правим, когато Министерският съвет е задължен, но не си върши работата? Времето тече, парламентът приключва работата си за тази година. Остава една дупка, а поднормативен акт я има, я няма. Това не значи, че ние, когато приемаме тази добавка в закона, Министерският съвет няма да е задължен да си свърши своята работа. Той пак ще я свърши, но ще има малко по-голяма яснота.
Така че, колеги, аз ви предлагам да подкрепим предложението, каквото е в редакцията на комисията - срокът да бъде 31. Господин Желев, аз не чух прочетохте ли становището? Значи ще трябва да се прочете становището на комисията. За да не взимам пак отношение по него, предлагам срокът да бъде 31. Но никой не освобождава Министерския съвет от задължение да определи - най-малкото, което трябва да определи, това е минималната застрахователна сума, защото виждаме, че има противоречие между различните застрахователи. Едни казват: ще доплащате утре, ДЗИ казва: каквато сме я казали ние, такава ще бъде сумата, няма да доплащате.
Не знам какви са идеите в Министерския съвет. Колкото и да са важни работите на Министерския съвет, може би някои министри не се чувстват сигурни, може би някои министри смятат, че утре няма да са министри, но ще има други. Нека да ги призовем те да си свършат работата навреме.
Така че аз призовавам колегите да проявят разбиране. Ние вчера обсъдихме подробно в комисията предложената от господин Школагерски идея. Тя беше доразвита в предложението на комисията и даже аз ще ви направя предложение да ги гласуваме днес и на две четения. Защото иначе си губи смисълът самото занимание в момента.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Други изказвания има ли?
Ако няма, подлагам на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането, внесен от народния представител господин Йордан Школагерски.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта!
От общо гласували 166 народни представители, за - 166, против - няма, въздържали се - няма.
Господин Желев, имате думата.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПГДЛ): Благодаря ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение в съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по изключение законопроектът да бъде гласуван и на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля режим на гласуване по процедурното предложение на господин Желев законопроектът по изключение да бъде приет в същото заседание и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 165 народни представители, за - 164, против - няма, въздържал се - 1.
Прието е процедурното предложение.
Моля господин Школагерски да докладва закона на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Искам да дам, уважаеми колеги, едно разяснение, което процедурно значително опростява нещата. Върху предложението, което бях направил, работи работна група, работи и комисията. Като вносител на законопроекта, аз приемам всички предложения, направени в работната група и от комисията, които да се смятат като направени предложения от мен по основния законопроект. Това не налага да се гласуват поотделно предложенията.
"Закон за изменение и допълнение на Закона за застраховането.
ｧ 1. Създават се в Преходни и заключителни разпоредби параграфи 8а и 8б:
"ｧ 8а. Ал. 1. За 1997 година договорът за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" се сключва до 31 януари включително и важи до края на годината.
Ал. 2. При сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за събития, настъпили през периода от 1 до 31 януари 1997 година, обезщетенията на увредените лица се покриват от Държавния застрахователен институт за сметка на Гаранционния фонд в размерите по наредбата по чл. 77, ал. 4. Застрахователят превежда в Гаранционния фонд съответстващата за периода част от премията.
Ал. 3. Платените обезщетения се възстановяват на Държавния застрахователен институт от Гаранционния фонд в срок от един месец от плащането.
Ал. 4. За събития, настъпили от 1 до 31 януари 1997 година, Гаранционният фонд не встъпва в правата по чл. 91, ал. 1 от Закона за застраховането. Това правило не се прилага в случаите, когато щетите са причинени от лице, управляващо моторно превозно средство при забраната на чл. 33, т. 2 от Закона за движение по пътищата, или от неправоспособен водач."
Това са двете изключения, за които не можем да дадем тази премия.
Това е съдържанието на параграф 8а.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тъй като в параграф 1 се създават параграфи 8а и 8б, би трябвало да прочетем и параграф 8б.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "ｧ 8б. Сключеният за 1997 година договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и "Злополука" преди наредбата по чл. 77, ал. 4 се привежда в съответствие с наредбата."
Това е задължението, което се възлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля режим на гласуване. Параграф 1, чрез който се създават в Преходните и заключителните разпоредби параграфи 8а и 8б. Но в този законопроект това е параграф 1 като цяло.
От общо гласували 170 народни представители, за - 168, против - няма, въздържали се - 2.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Заключителна разпоредба.
ｧ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля режим на гласуване - параграф 2.
От общо гласували 143 народни представители, за - 143.
Приет е и вторият параграф и с това, като цяло Законът за изменение и допълнение на Закона за застраховането. (Ръкопляскания)

Трета точка от дневния ред е -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ПЕЧАЛБАТА.
Има думата председателят на Комисията по бюджет и финанси да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както вчера решиха народните представители, от двата законопроекта с вносители господин Иван Куртев и народният представител Руси Статков и група народни представители, комисията подготви един законопроект. Понеже съществува разминаване в параграфите, ще си позволя този път по изключение да прочета текстовете на вносителите и предложението на комисията, като цяло. Моля обсъждането да стане общо и ако народните представители, които са вносители на законопроектите и предложенията, желаят да ги аргументират, да имат тази възможност и след това да се гласуват поотделно предложенията и поотделно предложенията на комисията, а не параграф по параграф, тъй като няма такава възможност при подреждането на самия законопроект.
"Параграф 1. Чл. 57 се изменя така:
1. Ал. 1 се изменя така:
1.1. Предложение на народния представител Руси Статков и група народни представители - ал. 1 се изменя така:
"Ал. 1. Данъкът върху печалбата се преотстъпва на юридическите лица - специализирани предприятия, кооперации и обособени производствени единици, членуващи в националните организации на инвалиди и организации за инвалиди, отговарящи на критериите на чл. 21, ал. 3 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите".
Второ предложение в ｧ 2 - ал. 2 се изменя така:
2.1. Предложение на народния представител Иван Куртев за ал. 2:
"Ал. 2. В случаите на ал. 1 юридическите лица начисляват, но не внасят данъка върху печалбата, който остава в собственика и се изразходва за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите".
2.2. Предложение на народния представител Руси Статков и група народни представители за ал. 2:
"Ал. 2. В случаите на ал. 1 данъчно задължените лица начисляват, но не внасят данъка върху печалбата за републиканския бюджет и данък върху печалбата за общините".
3. Предложения по ал. 4:
Първо, предложение от народния представител Иван Куртев - ал. 4 да отпадне.
И предложение от народния представител Руси Статков и група народни представители за ал. 4:
"Ал. 4. Предостъпените средства по предходните алинеи се разходват за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите.
Планирането, разходването и отчитането им се извършва с наредба на националните организации на и за инвалиди, съгласувано с министъра на финансите."
Параграф 2. По ｧ 1 от Допълнителната разпоредба:
Предложение от народния представител Иван Куртев - текстът на ｧ 1, т. 16 от Допълнителната разпоредба се изменя както следва:
"Преотстъпването на данък е правото на данъчно задълженото лице да не внася в бюджета определените по реда на закона начислени суми за данъка, които остават в патримониума на собственика".
И ｧ 3 - предложение на народния представител Златимир Орсов: да се създаде преходна разпоредба - ал. 2 на ｧ 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за защита на земеделските производители се изменя така:
"Ал. 2. Земеделските производители - юридически лица, се освобождават от данък върху печалбата за републиканския бюджет до 31 декември 2000 година, когато повече от половината от приходите им са от реализация на произведена от тях земеделска продукция."
И предложение на комисията като цяло:
"Закон
за изменение и допълнение
на Закона за данък върху печалбата
(Обн. ДВ бр. 59 от 1996 г.)
Параграф 1. В заглавието на Раздел VI от Глава осма накрая се добавя "и данъка за общините".
Параграф 2..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Момент, момент. Няма нужда да се чете, параграф по параграф. Какви бележки има по ｧ 1? - Няма.
Моля да гласувате ｧ 1.
Наложи се господин Куртев да излезе, но изрази пълно съгласие с това, което е прието от комисията.
От общо гласували 133 народни представители, за - 132, против - няма, въздържал се - 1.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Параграф 2. В чл. 57 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думата "печалбата" се добавя "и данъка за общините", а след думите "юридическите лица" се добавя "специализирани предприятия, кооперации и обособени производствени единици, членуващи в националните организации на инвалиди и организации за инвалиди".
Второ предложение в ｧ 2 - ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. В случаите по ал. 1 данъчно задължените лица начисляват, но не внасят данък върху печалбата и данък за общините".
И третото предложение на комисията - ал. 4 се изменя така:
"Ал. 4. Преотстъпените средства по предходните алинеи се разходват за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. Планирането, разходването и отчитането им се извършва с наредби с националните организации на и за инвалиди, съгласувано с министъра на финансите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Какви бележки има по този текст - ｧ 2? - Няма бележки.
Моля да гласувате ｧ 2.
От общо гласували 130 народни представители, за - 130.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Колеги, молим за извинение, но номерацията, която е направена в раздадения ви законопроект, е сгрешена.
"Параграф 3. След чл. 57, ал. 4 се създава Раздел VII със заглавие: "Раздел VII - Преотстъпване на данъка върху печалбата".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли бележки по този текст? - Няма.
Моля да гласувате ｧ 3, с който се създава Раздел VII със заглавие "Преотстъпване на данъка върху печалбата".
От общо гласували 132 народни представители, за - 132.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: И ｧ 4 - "Текстът на ал. 5 на чл. 57 става чл. 57а".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Бележки няма. Моля да гласувате ｧ 4.
От общо гласували 126 народни представители, за - 126.
ｧ 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Преходни и заключителни разпоредби на този закон, номерацията засега е условна - за ｧ 5, 6 и 7.
"ｧ 5. В чл. 23, ал. 1, т. 1 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите се добавят думите "и данъка за общините".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Бележки има ли по ｧ 5? Моля да гласувате ｧ 5. Преномерираме от текста, с който разполагате, тъй като е станала грешка. Два пъти беше повторен ｧ 2.
От общо гласували 127 народни представители, за - 127.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Параграф 6. В ｧ 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за защита на земеделските производители се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "за срок от 5 години от влизане на този закон в сила" се заменят с "до 31 декември 2000 година".
И второто предложение по ｧ 6 - ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Земеделските производители - юридически лица, се освобождават от данък върху печалбата за републиканския бюджет до 31 декември 2000 година".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли бележки по този текст? Моля да гласувате ｧ 6.
От общо гласували 137 народни представители, за - 137.
Параграф 6 е приет.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "ｧ 7. Не се дължат на фонд "Рехабилитация и социална интеграция" невнесените вноски от данъка върху печалбата и данъка за общините от специализираните предприятия, кооперации и обособени производствени единици, членуващи в националните организации на инвалиди и организации за инвалиди за периода 1 юли - 31 декември 1996 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Бележки? - Няма.
Моля да гласувате ｧ 7.
От общо гласували 130 народни представители, за - 130, против и въздържали се няма.
Параграф 7 е приет и с това на второ четене и окончателно е приет Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху печалбата, който внася сериозни облекчения за инвалидите и техните организации.

Точка четвърта от днешния дневен ред е -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА ЧЕРНОМОРСКАТА БАНКА ЗА ТЪРГОВИЯ И РАЗВИТИЕ
Има две становища - на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по външната политика и европейската интеграция, като водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Господин Желев има думата.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Комисия по бюджет и финанси - доклад по законопроект N 02.02-57 от 5 декември 1996 г. за ратифициране на Споразумението за учредяване на Черноморската банка за търговия и развитие, внесен от Министерския съвет.
На две заседания Комисията по бюджет и финанси обсъди законопроекта за ратифициране на Споразумението за учредяване на Черноморската банка за търговия и развитие. При представянето на законопроекта от представител на вносителя се изясни, че на 23 декември 1994 г. Министерският съвет на Република България е подписал Споразумението за учредяване на Черноморска банка за търговия и развитие, в съответствие с откритата на 30 юни 1994 г. в Тбилиси между страните-членки в Черноморското икономическо сътрудничество процедура за учредяване на банката. Това е станало в изпълнение на решение на Министерския съвет от 15 декември 1994 г.
Сред страните-учредителки на банката са: Албания, Армения, Азербайджан, България, Грузия, Гърция, Молдова, Румъния, Руската федерация, Турция и Украйна. Българското участие в началния капитал на банката се равнява на 13,5 на сто или 135 хиляди акции с номинал 1000 специални права на тираж. Десет на сто от записаните акции подлежат на внасяне в срок от 60 дни след депозирането на ратификацията от Народното събрание. Двадесет на сто от записаните акции ще се внесат със записи на заповед или други финансови инструменти, издадени от Република България като член на банката, като тези записи на заповед и ценни книжа ще бъдат деноминирани в специални права на тираж и ще се изплатят на осем равни последователни годишни вноски по номинал, като първата ще е в деня, в който ще се навършва една година след датата на влизането в сила на споразумението - след като поне шест страни-участнички в Черноморското икономическо сътрудничество, представляващи не по-малко от 51 на сто от първоначалния капитал на банката, депозират ратификациите си и други способи за разрешение или одобрение, съгласно своето законодателство. Останалите 70 на сто ще останат неизплатени при условието, че ще се изискват по специален ред и условия, определени в Споразумението за учредяване, а именно ще бъде поискана само при случай, когато се изисква посрещането на задължения на банката, възникнало съгласно подпараграф (а) на ｧ 1 от чл. 18 на споразумението (страница 15) или пък се изисква във връзка с операциите на банката. Вноските на Република България за дяловото участие в Черноморската банка за търговия и развитие трябва да се предвидят в разходната част на държавния бюджет и превеждат след приемане от Народното събрание на Закона за държавния бюджет за съответната година.
Участието на Република България в Черноморската банка за търговия и развитие ще има положителен ефект върху процеса на преход, ще окаже влияние върху финансирането и реализирането на регионални проекти, ще разшири обхвата на предоставянето на банкови услуги, ще насърчи търговската активност между нашата страна и останалите страни-учредителки.
Проведената дискусия подкрепи и потвърди необходимостта от българското участие в Черноморската банка за търговия и развитие, поради което народните представители единодушно приеха внесения от правителството законопроект и предлагат на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Споразумението за учредяване на Черноморска банка за търговия и развитие на две четения в едно заседание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. От комисията по външната политика и европейската интеграция моля господин Филип Боков да докладва.
ДОКЛАДЧИК ФИЛИП БОКОВ: Становище на Комисията по външната политика и европейската интеграция относно законопроект N 02.02-57 за ратифициране на Споразумението за учредяване на Черноморската банка за търговия и развитие, внесен от Министерския съвет на 5 декември 1996 г.
На свое заседание от 11 декември 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа проект за закон N 02.02-57 и прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за учредяване на Черноморската банка за търговия и развитие, подписано на 23 декември 1994 г. в Атина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Какви изказвания има? Бележки? - Господин Василев Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Като изказвам категорично подкрепата си за ратификацията, искам сега, защото мисля, че сега му е времето, да спомена за това, че са пропуснати към този момент доста сериозни възможности в полза на нашата държава. При направено предложение от представителите на Република Турция, подкрепено и от други представители на страните-учредителки на Черноморската банка, за съжаление е било отказано или не е направено необходимото, за да може седалището на тази банка да бъде в България. Това е много сериозен пропуск, който е довел дотам, че седалището на банката сега е в Солун. Вие си давате сметка, уважаеми колеги, какви предимства би дало намирането тук на решение банката да бъде в нашата страна. Това би улеснило до голяма степен функционирането на тази банка и би решило много от въпросите, свързани с финансирането на инфраструктурни проекти, с финансирането - много е вероятно - на комуникационния коридор Запад-Изток от Бриндизи през Албания, Македония, България и Турция, един комуникационен коридор, който е приоритет от гледна точка на националните ни интереси и за който има волята на президентите на Република Турция, на Република България, на Република Македония, на Албания и на Италия.
Вие знаете, че сме поставени в известна конкурентност по отношение на комуникационните коридори с Република Гърция. Наличието сега на банка в Солун, а не тук, в страната ни, ще даде известни предимства вероятно на гръцката страна. Да се откажем от част от своя дял или даже да си позволим да не ратифицираме нашето участие с 13,5 пункта, е недопустимо и би нарушило още по-грубо нашите национални интереси.
Когато говорим за ползата от наличието на такава банка, трябва да е ясно за всички ни, че сигурно в България ще има и такъв филиал на тази банка. Това е и своеобразен, много сериозен приток на капитали, на банкови капитали, които са също чуждестранни инвестиции тук за ред проекти.
Убеден съм, че, уважаеми колеги, ние ще ратифицираме това споразумение и Черноморската банка за търговия и развитие ще бъде мощен двигател за развитието на търговските взаимоотношения в Черноморската икономическа зона, ще бъде и един мост за по-бързото ни приобщаване към европейските структури, към европейските проекти, нещо, от което нашата държава се нуждае.
Това е, което бих искал да кажа във връзка с тази ратификация, като още веднъж изразявам съжалението си, че нашите представители не са направили необходимото, така щото седалището на банката да бъде в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов, не Ви е точна информацията за развоя на нещата. Мога да Ви съдействам да получите точната информация. Иначе изграждате цялата си теза върху една погрешна информация. Просто съм в течение на нещата. Ама нейсе, както би казал академик Петко Стайнов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Вие ми правите реплика, що ли? Това, че Русия е предложила да бъде банката в Солун, се знае от всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
От общо гласували 156 народни представители, за - 156, против - няма, въздържали се - няма.
Приема се.
Има думата господин Кирил Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение законопроектът по изключение да бъде гласуван и на второ четене.
Моля да подложите това процедурно предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложението.
От общо гласували 132 народни представители, за - 132, против - няма, въздържали се - няма.
Прието е процедурното предложение.
Моля господин Кирил Желев да докладва закона на второ четене.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
"Закон за ратифициране на Споразумението за учредяване на Черноморска банка за търговия и развитие.
Чл. 1. Ратифицира Споразумението за учредяване на Черноморска банка за търговия и развитие, подписано на 23 декември 1994 г. в Атина.
Чл. 2. Ежегодните вноски на Република България за дялово участие в Черноморската банка за търговия и развитие се предвиждат в разходната част на държавния бюджет и се изплащат след приемане от Народното събрание на Закона за държавния бюджет за съответната година."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля режим на гласуване.
От общо гласували 144 народни представители, за - 143, против - няма, въздържал се - 1.
Приет е и на второ четене окончателно законът, с което е ратифицирано Споразумението за учредяване на Черноморска банка за търговия и развитие.

Преминаваме към точка пета -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЧЛЕНОВЕ НА НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ НА АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ
Има думата господин Васил Михайлов по процедурен въпрос.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Наистина имаше някакъв сериозен смисъл в това да се занимаем с промените в Закона за застраховането, тъй като се създаде голяма суматоха в страната ни във връзка с приложението на действащия закон. Това, което трябваше да направим и го направихме - ратификацията, също е много важно. Сега обаче считам, че няма никакви основания да не се занимаем с точката от дневния ред - парламентарен контрол, сега, а не след това. Всички добре си даваме сметка, че ако от 12,30 започнем да се занимаваме с точка пета и с другите точки от законодателната ни програма, просто парламентарен контрол днес няма да има. Вие не ми дадохте възможността, нито пък на моя колега господин Капудалиев, когато се направи предложението за тази промяна в дневния ред ние да обосновем контрапредложение, тоест да запазим възможността за парламентарен контрол днес, а с много сериозните въпроси, с които така или иначе се занимахме, да се занимаем по-късно. Защото просто съм убеден, че ако се стигне до момента, в който ще се поиска удължаване на времето, за да може да се проведе парламентарният контрол, в залата вероятно няма да има кворум. Този многократно повтарян трик, уважаема госпожо председател, не прави чест на мнозинството на БСП в българския парламент. Бягството от парламентарен контрол е признание, че много неуредици има в това правителство и затова криете своите министри, пазите ги да не дойдат тук, пред Народното събрание и пред българския народ и да отговарят за своите действия или бездействия.
Така че аз ви моля сега, тъй като видях и господин Илчо Димитров, и други министри в кулоарите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Чакат вече от час и половина.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да, чакат от час и половина, ние, за да не им губим времето и да не губим собственото си време, и да не нарушаваме правилника, предлагаме да се захванем с парламентарния контрол, а когато го изчерпим, да се занимаем и с останалите точки от дневния ред на днешната програма.
Това е моето предложение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вашето предложение по същество е да се отложат т. 5 и т. 6.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): До провеждането на парламентарен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложението за отлагане на т. 5 и т. 6. Отлагането би означавало незабавно да започнем с контрол. Но преди това има решение в друг смисъл.
Моля да гласувате.
От общо гласували 188 народни представители, за - 84, против - 75, въздържали се - 29.
Не се приема.
Има думата господин Капудалиев по процедурен въпрос.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Тъй като парламентарният контрол, заедно със законодателната дейност, е неотменимо право и задължение на всеки народен представител и в този смисъл ние сме длъжни да спазваме както законодателната, така и парламентарният контрол като дейност, предлагам удължаване на работното време след приключване на законодателната дейност - т. 5 и т. 6, както е предвидено, парламентарният контрол да се състои, до неговото изчерпване. Разбира се, не повече от два часа, както е предвидено по правилника. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля режим на гласуване.
От общо гласували 190 народни представители, за - 85, против - 53, въздържали се - 52.
Не се приема предложението.
Господин Кисьов, имате думата.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Госпожо председател! Уважаеми колеги!
Аз призовавам да прегласуваме това решение. Защото независимо дали вашата партия утре има конгрес, редовите българи и избиратели са поставили своите проблеми и чакат вече трета седмица, дори излизат от работа, за да си чуят отговорите, които очакват с нетърпение.
Така че нека не се подиграваме с избирателите. Правилника че го нарушавате, нарушавате го, но нека не се подиграваме с българския избирател, който зад тези актуални въпроси крие свои насъщни интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, господин Кисьов, мотивът, който използвахте, в това число конгреса, не е достатъчно убедителен, за да прегласуваме.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ: Току-що отидох да проверя, отвън няма нито една кола на министър, както е обикновено друг път да идват, което означава, че това... (в този момент в залата влиза господин Минчо Коралски) Извинявайте, господин Коралски (ораторът се смее)... Което означава, че това може би е отговорено. А на господин Коралски се извинявам, понеже въпросът ми е към него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Всички министри са тук, моля ви се!
Колеги, нека да не губим време. Двете точки от дневния ред са много кратки. Досега щяхме да преминем към парламентарен контрол.
Депозирани са няколко предложения за избор на членове на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, от Парламентарната група на демократичната левица - четири лица, квотата на Народното събрание е четири.
Народният представител Стоян Денчев има предложение за госпожа Цецка Кольовска. И от председателя на Парламентарната група на Бизнесблока професор Христо Стоянов - още едно предложение за Веселин Стоянов Бончев. Разполагате със справките. Предложението на левицата включва четири лица: Ирина Николова Мулешкова, Иван Стоилов Георгиев, Йосиф Илиев Илиев и Росица Анастасова Сбиркова.
Това са шестте предложения, които по реда на постъпването им ще поставя на гласуване едно по едно.
Има ли други допълнителни предложения?
Има думата господин Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги!
Може би ще ви се стори дребнаво това, което сега ще кажа, но то е много съществено. Не може председател на Народното събрание да не употребява вярно наименованията на парламентарни групи. Има Парламентарна група на демократичната левица. Такова нещо като "левицата" в България, най-малкото е спорно има ли го и кой го представлява. Вие не сте левицата в България и това впрочем много скоро ще стане ясно.
Не можете вие, като председател на Народното събрание, да си позволявате да кръщавате тук като в някакъв възродителен процес една или друга парламентарна група, та било и вашата. Не е нормално, и по медиите включително, но тонът се дава оттук, да се говори за някаква левица, видите ли! Много сте далече и от идеите на левицата, и от идеите на социализма и социалдемокрацията. Просто престъпната ви организация не може да се нарича "левицата" в България. Тя тук има своето име - Парламентарна група на демократичната левица. Колко е демократична и колко е левица, а много скоро ще се види колко е и парламентарна група, нека кажат избирателите и българският народ. А не вие, уважаема госпожо председател.
Това е моето процедурно предложение, да спазвате стриктно правилника. Там имената на парламентарните групи са точно споменати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Чета ви проект за решение:
"Народното събрание, на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, във връзка с ｧ 10, ал. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия реши:
Избира за членове на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация:
1. Ирина Николова Мулешкова
2. Иван Стоилов Георгиев
3. Йосиф Илиев Илиев
4. Росица Анастасова Сбиркова."
Тъй като има постъпили и други предложения, казах, че ще поставя една по една всички кандидатури.
Първото предложение е за Ирина Николова Мулешкова.
Моля режим на гласуване.
Досегашни членове на Надзорния съвет
(От място желае думата господин Александър Божков)
По нея, по нейната кандидатура?
Отменете гласуването, има думата господин Божков.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Наблюдаваме нещо изключително интересно. След промяната в Закона за приватизация изминаха няколко месеца, през които не бяха направени предложения за членове на Надзорния съвет. И днес ни се предлагат четири имена от страна на Парламентарната група на демократичната левица, като тези имена включват двама досегашни членове на Надзорния съвет, което е обяснимо, включват един чиновник в Министерския съвет, тоест представител на изпълнителната власт, който да представлява интересите на Народното събрание, след като има още трима представители на Министерския съвет в Надзорния съвет. И включва една госпожа, която ние познаваме от Централната избирателна комисия и която най-вероятно през живота си не е виждала предприятие, камо ли пък нещо знае за приватизация.
Добре би било да се изясни принципът, по който се подбират членовете на Надзорния съвет. Ако те са политически назначения, тогава би трябвало съответно политическите сили да имат своите квоти и да има политически личности в Надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Ако в Надзорния съвет ще се избират специалисти, тогава би трябвало най-малкото Икономическата комисия при Народното събрание да се срещне с кандидатите и да излезе със становище за това те съответстват ли по своята квалификация за тази високоотговорна длъжност - член на Надзорния на Агенцията за приватизация.
Неслучайно Съюзът на демократичните сили не е издигнал кандидат и няма да издигне при тези условия, докато не стане ясен принципът, по който се предлагат и гласуват членовете на Надзорния съвет.
Аз изключително много уважавам господин Йосиф Илиев, но той просто е чиновник в Министерския съвет. Как може да бъде представител на Народното събрание?

А госпожа Сбиркова пък е далеч от всякакви проблеми на приватизацията. Разберете, моля ви се, че ако ще има политически назначения, ако са на политически личности или някакви други назначенията, ако някой някого обича и се опитва да го крепи и да го тика напред, да не го прави по този драстичен начин. Във връзка с това правя предложение да не се гласуват днес предложенията, а да се внесат в Икономическата комисия с биографии, аргументирано и тогава, след решение на Икономическата комисия, да се гласуват. Тъй като въпросът не е някакъв общ и членовете на надзорния съвет не са просто някакви символични назначения на Народното събрание, а това са хората, които одобряват сделки за милиони долари. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Ще поставя на гласуване процедурното предложение да се отложи гласуването, което значи, че можем да проведем дискусията, а да отложим гласуването, ако така реши залата.
Госпожа Митева има думата.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател! Аз взех думата, за да възразя на аргументите, които народният представител изложи пред нас срещу кандидатурите на Йосиф Илиев и госпожа Росица Сбиркова.
Предполагам, че никой няма да възрази, че господин Йосиф Илиев е един признат не само от нас специалист и от тази гледна точка неговото присъствие в Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, убедени сме, ще бъде полезно.
Трима от предложените от левицата кандидати са досегашни членове на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Новият човек, който предлагаме, е госпожа Росица Сбиркова, която, позволявам си да отбележа, господин Божков, не е позната само от работата си в Централната избирателна комисия. Госпожа Росица Сбиркова е юрист, била е депутат във Великото Народно събрание, един от авторите на Конституцията и безспорно е човек, който със своите професионални умения и качества би спомогнала за по-добрата работа на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Защото вие знаете, че каквито и сделки да се сключват, едно от важните изисквания към тях е те да бъдат в рамките на закона. Именно тук госпожа Росица Сбиркова безспорно би могла да бъде полезна. Благодаря ви.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Искам думата за реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Нали направихте процедурно предложение. Това беше обратното становище на Вашето процедурно предложение. Ако не държите да го гласуваме, няма да го поставям.
Поставям на гласуване предложението да отложим гласуването по тази точка, за да бъдат разгледани кандидатурите в Икономическата комисия.
От общо гласували 195 народни представители, за - 77, против - 95, въздържали се - 23.
Не се приема предложението за отлагане.
Други изказвания? Думата има господин Емил Филипов.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам процедурно да гласуваме всичките 6 предложения поотделно и подредени по азбучен ред, независимо от това коя политическа сила ги е предложила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други предложения? - Няма.
Облекчавате ме с това, тъй като иначе нямаше принцип, по който могат да се предложат кандидатурите.
Започваме с кандидатурата на Веселин Стоянов Бончев. Това е предложение, направено от Парламентарната група на Българския бизнесблок, подписано от председателя на парламентарната група проф. Христо Стоянов.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 130 народни представители, за - 12, против - 28, въздържали се - 90.
Не се приема това предложение.
Следващото предложение е за госпожа Ирина Николова Мулешкова.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 122 народни представители, за - 122.
Следващото предложение е за господин Иван Стоилов Георгиев.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 121 народни представители, за - 121.
Следващото предложение е за господин Йосиф Илиев Илиев.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 121 народни представители, за - 121.
Следващото предложение е за госпожа Росица Анастасова Сбиркова.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 121 народни представители, за - 120, няма против, въздържал се - 1.
Прието е и това предложение.
Последното предложение е предложението на народния представител Стоян Денчев за госпожа Цецка Христова Кольовска.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 121 народни представители, за - 3, против - 27, въздържали се - 91.
С това Народното събрание избира за членове на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация от своята квота госпожа Ирина Николова Мулешкова, господин Иван Стоилов Георгиев, господин Йосиф Илиев Илиев и госпожа Росица Анастасова Сбиркова.
От името на парламентарна група думата има господин Александър Божков.

АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, правя това изказване само за да остане за протокола, че парламентарните групи на Съюза на демократичните сили, Народен съюз и Движението за права и свободи не участваха в това гласуване, така че надзорният съвет може спокойно да бъде кръстен оттук нататък надзорен съвет на Българската социалистическа партия върху Агенцията за приватизация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други изказвания има ли? - Няма.

Следващата точка от дневния ред е ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА КАНДИДАТУРИ НА БЪЛГАРСКИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И В ЕВРОПЕЙСКИЯ КОМИТЕТ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ИЗТЕЗАНИЯТА, НЕЧОВЕШКОТО И УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ ИЛИ НАКАЗАНИЕ В СЪОТВЕТСТВИЕ С КОНВЕНЦИЯТА ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ И ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ИЗТЕЗАНИЯТА И НЕЧОВЕШКОТО ОТНАСЯНЕ ИЛИ НАКАЗАНИЕ.
Постъпили са предложения от Парламентарната група на демократичната левица и от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
Има ли желание някой да обоснове предложението си? - Няма.
Започвам с Европейската комисия по правата на човека с тази уговорка, че вие разполагате с текста, който е подготвил господин Филип Боков, ръководител на делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, в която той обяснява, че България трябва да представи няколко кандидатури, от които ще се избере само един.
За Европейската комисия по правата на човека са представени три кандидатури от Парламентарната група на демократичната левица и три кандидатури от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
От Парламентарната група на демократичната левица: Александър Стоянов Арабаджиев, Христо Петков Тепавичаров и Орлин Николов Борисов; от Парламентарната група на СДС: Евгени Севдалинов Стайков, Румен Христов Ненков и Здравко Михайлов Трифонов. Ще ползвам процедурата по азбучен ред.
Започваме с кандидатурата на Александър Стоянов Арабаджиев.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 140 народни представители, за - 132, против - 7, въздържал се - 1.
Кандидатурата на господин Александър Арабаджиев получава мнозинство.
Следващата по азбучен ред е кандидатурата на Евгени Севдалинов Стайков, предложен от Парламентарната група на СДС.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 185 народни представители, за - 66, против - 49, въздържали се - 70.
Не се приема тази кандидатура да бъде представена.
Следващата кандидатура по азбучен ред е на господин Здравко Михайлов Трифонов, предложен от Парламентарната група на СДС.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 188 народни представители, за - 70, против - 36, въздържали се - 82.
Не се приема тази кандидатура.
Следващата кандидатура е на господин Орлин Николов Борисов, представена от Парламентарната група на демократичната левица.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 150 народни представители, за - 110, против - 25, въздържали се - 15.
Получава мнозинство кандидатурата на господин Орлин Николов Борисов.
Следващата кандидатура от предложението на Парламентарната група на СДС е на господин Румен Христов Ненков.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 183 народни представители, за - 64, против - 71, въздържали се - 48.
Не се приема тази кандидатура.
И последната кандидатура, предложена от Парламентарната група на демократичната левица е на господин Христо Петков Тепавичаров.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 148, за - 118, против - 21, въздържали се - 9.
Получава мнозинство кандидатурата на господин Тепавичаров.
С това се оформя предложението, което делегацията ще представи в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, а именно от кандидатурите на господата Александър Стоянов Арабаджиев, Христо Петков Тепавичаров и Орлин Николов Борисов.
За членове на Комисията срещу изтезанията към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, против изтезанията и нечовешкото унизително отнасяне или наказание Парламентарната група на демократичната левица е предложила три кандидатури: на госпожа Емилия Александрова Друмева, Динко Йорданов Кънчев и Александър Иванов Стойнов, а Парламентарната група на СДС е представила две кандидатури: на господин Огнян Светославов Атанасов и на госпожа Кина Стоянова Чутуркова.
Има думата господин Божков.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаеми дами и господа народни представители, след като в Комисията по правата на човека вие отказахте да гласувате представителите на опозицията по неясни причини, без да сте чули изобщо за какво става дума, ей така, значи ясно е какви са правата на човека.
Много бих ви помолил да се замислите поне при следващото гласуване да има някакво нормално представителство на България в тези европейски органи. Не може да отидат в Европа представители само на една политическа сила. Ако тук в България вече свикнахме на всичко, нека да не настройваме цялата европейска общественост срещу себе си. Благодаря ви.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (от място): Избира се само един.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз обясних няколко пъти, че изборът ще бъде само на един.
Отново, по азбучен ред.
Първата кандидатура е на господин Александър Иванов Стойнов, предложен от Парламентарната група на демократичната левица. (Шум и реплики в залата)
Някои от отхвърлените кандидатури са били партийни секретари, доколкото съм информирана.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 137 народни представители, за - 112, против - 20, въздържали се - 5.
Получава мнозинство господин Александър Иванов Стойнов.
Втората кандидатура е на господин Динко Йорданов Кънчев, също от предложението на Парламентарната група на демократичната левица.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 122 народни представители, за - 115, против - 3, въздържали се - 4.
С мнозинство е одобрена и кандидатурата на Динко Йорданов Кънчев.
Третата кандидатура е на госпожа Емилия Александрова Друмева.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 125 народни представители, за - 122, против - 3, въздържали се - няма.
Получи мнозинство и госпожа Емилия Александрова Друмева.
Следващата кандидатура е на госпожа Кина Стоянова Чутуркова.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 148 народни представители, за - 36, против - 47, въздържали се - 65.
Не се приема тази кандидатура.
Последната кандидатура е на господин Огнян Светославов Атанасов.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 153 народни представители, за - 42, против - 59, въздържали се - 52.
Не се приема и тази кандидатура.
С това се оформя списъкът от следните три кандидатури, които ще бъдат представени от нашата делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за членове на Комисията срещу изтезанията:
Господин АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ СТОЙНОВ
Господин ДИНКО ЙОРДАНОВ КЪНЧЕВ
Госпожа ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА ДРУМЕВА.
Прочетох ги по азбучен ред.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Искам думата по процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Божков по процедурен въпрос.
Ако разрешите, ще ви прочета новопостъпилите питания.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, процедурно предлагам заедно с предложенията в Съвета на Европа да бъде изпратена и стенограма, и разпечатка от гласуването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Новопостъпили питания за периода 13 - 19 декември 1996 година:
1. Питане от народния представител Иван Сунгарски към Жан Виденов - министър-председател на Република България, относно продължаващото незаконно изграждане на ПАО "Фламинго '92" - село Равнище.
Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 януари 1997 година.
2. Питане от Първолета Иванова към Георги Георгиев - министър на околната среда, относно спазване на Закона за опазване на околната среда и процедурите, съгласно Наредба N 1, във връзка с изграждането на Завода за санитарен фаянс - град Севлиево.
Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 януари 1997 година.
Искам да ви съобщя, че включеният първоначално в програмата, съвсем в началото на програмата, професор Иван Мазаров, след като изчака близо два часа, се наложи да пътува с ангажимент в Смолян. Поради това неговите въпроси - и без това няма да стигнем до всички, ще отидат за след ваканцията.
Има писмени отговори за връчване:
- От министъра на отбраната - Димитър Павлов, на питане от народния представител Атанас Железчев. Ще го връча.
Първи ще отговори господин Дончо Конакчиев - заместник-председател на Министерския съвет и министър на териториалното развитие и строителството, на актуален въпрос от народната представителка Меглена Иванова Плугчиева.
Има думата госпожа Плугчиева да развие въпроса си.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Конакчиев! Моят въпрос към Вас е във връзка със Закона за концесиите и неговото приложение.
Измина една година от влизането в сила на Закона за концесиите и съгласно чл. 4, ал. 1 концесии могат да се предоставят за следните обекти:
- подземни богатства;
- крайбрежна плажна ивица;
- биологични, минерални, енергийни ресурси;
- води с национално значение.
През 1996 година бяха допуснати груби нарушения по ползването на водите на най-големите ни язовири - "Доспат", "Батак", "Кърджали", "Антонивановци". В противоречие на Закона за концесиите същите бяха отдадени от предприятието "Язовири и каскади" под наем, което доведе до икономически и екологически щети при експлоатацията на водните и рибни ресурси в тях. Морските плажни ивици бяха отдадени под наем, също по договор, от Министерството на здравеопазването. След спешната намеса на група депутати от Варненски и Бургаски райони, договорите бяха обявени за нищожни. Фактически Законът за концесиите не беше приложен. Няма официално постъпила информация колко и какви кариери за инертни материали са отдадени под концесия и при какви условия.
На основание горното е формулиран и моят въпрос към Вас със следните подвъпроси:
1. В каква степен и за кои обекти от посочените в чл. 4 по Закона за концесиите е приложен Законът за концесиите?
2. Как ще се приложи същият спрямо морските плажни ивици, като се има предвид, че наближава новият туристически сезон?
3. Кога и как ще бъде приложен законът спярмо водните ресурси, попадащи в категорията обекти на чл. 4 от Закона за концесиите?
4. Кога ще бъде предложен за внасяне в Народното събрание новият Закон за водите? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата министър Конакчиев.
Уважаеми колеги, дойде до мен искане от министър Николай Добрев да мине малко по-напред, евентуално, за да стигне времето, след министър Папаризов. Мисля, че няма да възразите при тая готовност да отговори на въпросите.
МИНИСТЪР ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Плугчиева! В отговор на Вашия първи въпрос - в каква степен и за кои обекти по чл. 4 от Закона за концесиите този закон вече се прилага, Ви давам следния отговор.
Първо, с Постановление на Министерския съвет N 147 от 26 юни т.г. за изменение и допълнение на Постановление N 236 от 1991 г. за функциите на Министерство на териториалното развитие и строителството в министерството бе създадено управление "Концесии", което реализира функциите по подготовката на предложения за предоставяне на концесии съгласно чл. 6, ал. 3 от закона.
Второ, с влизането в сила на Закона за концесиите еднолични търговски дружества с държавно имущество, които експлоатират находища на кариерни природни богатства, продължават да осъществяват това си право, без да правят нова заявка по реда, предвиден със Закона за концесиите и Правилника за неговото прилагане. Министърът на териториалното развитие и строителството е задължен по силата на ｧ 5а от Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия да открие служебно процедура за предоставяне на концесии на държавните предприятия, еднолични търговски дружества, по отношение на които е орган по чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общинските предприятия в случай че предприятието е в процедура за приватизация или има предложение за откриване на такава процедура и също експлоатира находища за кариерни природни богатства правомерно.
Вече внесох в Министерския съвет три предложения за предоставяне на концесии върху шест находища, които се експлоатират от циментовите заводи "Белоизворски цимент", "Гранитоид" и "Златна Панега". Трите дружества са в процедура за приватизация. Предложенията са окомплектувани с изискуемите по чл. 8 от Правилника за прилагане на Закона за концесиите анализи и са съгласувани със заинтересуваните ведомства.
Трето, в управление "Концесии" на Министерство на териториалното развитие и строителството са постъпили по реда на ｧ 3, ал. 2 от Закона за концесиите заявления, с които правоимащи стопански субекти са заявили правомерно придобити права за разработване на находища преди влизането на закона в сила. Тези заявления се разглеждат, трябва да се преценят дали са изпълнени изискванията на закона. В момента се окомплектуват с изискуемите анализи и други документи.
Четвърто, в министерството постъпват и предложения за предоставяне на концесии върху кариерни природни богатства, които се разглеждат с оглед на това дали отговарят на изискванията на Закона за концесиите, като след това се съгласуват със заинтересуваните ведомства с цел откриване на процедури за предоставяне на концесии, внасяне на съответни предложения пред Министерския съвет, искане съгласие от Народното събрание и провеждане съответно на конкурсите. Искам да ви информирам, че такива предложения вече са направени.
По Вашия втори въпрос - за прилагането на Закона за концесиите спрямо морските плажни ивици, един изключително актуален въпрос по моя преценка, позволявам си да кажа - искам да Ви уведомя следното.
В изпълнение на т. 5 от Протокол N 70 от заседанието на Министерския съвет на 14 ноември т.г. и на основание Постановление на правителството N 236 от 1991 г. като министър на териториалното развитие и строителството открих със Заповед N РД-02-14-1133 от 27 ноември т.г. служебна процедура за предоставяне на концесии чрез учредяване на особено право на ползуване на морските плажни ивици. В момента се извършва спешно събиране и обобщаване на база данни и документи за уточняване на реалните граници на обектите на концесии, както и основните характеристики на морските плажове с оглед изготвянето на актове за държавна собственост от министъра на финансите. Предстои възлагането на изработването на изискуемите по чл. 8 от Правилника за прилагане на закона правни, финансово-икономически, социални и екологични анализи с оглед срочното изготвяне на предложения за концесии.
Тук искам да поясня, че стриктното спазване на процедурата изисква една продължителност, която наистина би могла да заплаши началото на туристическия сезон, поради което ние вземаме всички мерки, включително рационализация на процеса на събиране на информация, на нейното обработване, систематизация и пр., с оглед да гарантираме приключването на законовите процедури преди началото на активния туристически сезон.
По третия Ваш въпрос - за това кога ще бъде предложен новият Закон за водите и кога и как ще се прилага Законът за концесиите спрямо водните ресурси, които са обект по чл. 4 от него, Ви информирам следното.
Проектът на Закона за водите се доработва в съответствие с изискванията, поставени при връщането му, като проект на работна група. В него ще бъдат предвидени специални разпоредби относно концесионирането на водните ресурси. До приемането на нов Закон за водите лично аз споделям становището, че не е целесъобразно водните ресурси да бъдат предоставени на концесия с изключение на минералните води. Искам да Ви информирам, че е създадена организация за приключване работата по новия проект на Закона за водите през първото тримесечие на следващата година. Кога и как ще бъде представен в парламента и как ще протече неговото придвижване в парламента, аз не бих се заангажирал сега. Но бих изказал едно пожелание и съм готов да съдействувам за едно спешно придвижване на този много важен законопроект.
И позволете ми накрая да изразя готовност, лично моя и на екипа, с който работя по проблемите на концесиите, по проблемите на водните ресурси, така, както и досега сме сътрудничили с вас, и не само с вас, а и с комисията, която е специализирана по тази проблематика в парламента, и в бъдеще да продължим това сътрудничество, тъй като то е полезно за работата, която вършим.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има думата госпожа Плугчиева да изрази своето становище по получения отговор.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин Конакчиев, аз благодаря за подробната и изчерпателна информация. Позволявам си да кажа, че от тази информация съм доволна. Просто може би щеше да бъде далеч по-добре, ако тя беше досега предоставена на вниманието не само на депутатите, но и на нашата общественост за по-голяма информираност и прозрачност на действията на министерството и на Министерския съвет.
Особено съм доволна от Вашата оценка, че Законът за концесиите не би трябвало да се прилага към водите, към водните ресурси. Имаме пълно единомислие по този въпрос. И аз се надявам, че ще намерим възможност заедно да обединим усилията си за промяна на Закона за концесиите и за спешната подготовка на новия Закон за водите.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на народната представителка Меглена Плугчиева.
Д-р Михайлов, имате думата за процедура.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господа министри! Процедурното ми предложение е да бъде съответно изяснено, първо, защо министър-председателят в грубо нарушение на правилника няма да отговаря на поставените му актуални въпроси?
Тук, в материала, който ни е раздаден за парламентарен контрол, е казано, че министър-председателят отлагал отговорите на въпросите. В нашия правилник ясно е казано, че той може с една седмица да отлага въпроси. Оттам нататък това е недопустимо и вече е нарушение на правилника. Това е и нарушение на Конституцията, която ясно казва, че министрите отговарят на поставените въпроси в рамките на парламентарен контрол.
По-нататък. Тук съм задал въпрос към министъра на външните работи. Отговорено ми е, че на "министъра на външните работи Георги Пирински на актуален въпрос на народния представител... на основание чл. 77, ал. 3 и чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали..." Кой е поискал? Искам да знам писмото подписано ли е от министър Пирински и от кого е подписано всъщност? Кой има право да отлага въпроси? - Министър Пирински.

Междупрочем, това ми е и актуален въпрос към министър-председателя. Питам го кога ще внесе оставката на министър Пирински, на сърдития Пирински, който зарязва работата и отива някъде? Безотговорността обаче от гледна точка на държавните интереси на министър-председателя е съпоставима с позицията на министъра, който, когато е най-сложно за България, маха с ръка и си отива, а министър-председателят не предлага друг министър на негово място. Недопустимо поведение за един държавник!
Искам да се изясни, уважаеми господин председателю, преди да продължим нататък, кой е отложил всъщност моя отговор към министър Пирински. Това е нещо, което, ако го няма при Вас, значи вероятно го няма и в природата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ще ви го обясня.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да, благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви, доктор Михайлов. Искам, първо, да Ви кажа, че ако следваме Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Вие сте прав в искането си, че отговорите на министрите, включително и на премиера на републиката, могат да бъдат отлагани максимум една седмица. След това трябва да се получи най-малкото писмен, или да се яви в залата и да получи отговор.
Тук, в моите преписки, обаче, за съжаление, липсва писмото, по-специално от министър Пирински, където да бъдат изложени причините, по които той не отговаря на Вашия актуален въпрос. Следователно аз ще поставя в първия работен ден, в петък, но ние сме във ваканция, на председателя на парламента Вашето питане, за да получите компетентен отговор защо липсва писмо от министър Пирински и мотивите, поради които той отказва, или отлага, по-точно, отговора на Вашия въпрос. За съжаление, аз не мога да Ви отговоря поради тези обективни съображения.
Продължаваме по-нататък с актуални въпроси от народния представител Орлин Върбанов Драганов към Георги Георгиев - министър на околната среда. Актуалният въпрос е относно нарастването на сероводорода в Черно море.
Доктор Драганов, имате думата да развиете Вашия актуален въпрос.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е във връзка с нарастването на сероводорода в Черно море. Това е един изключително важен проблем, отнасящ се до Черно море и крайбрежната черноморска ивица.
Известно е, че много европейски реки, в това число и река Дунав, се вливат в Черно море, донасяйки огромни, подчертавам, огромни количества отровни отпадъци. Доказано е, че с годините се е образувал силно отровен газ сероводород, който е унищожил всякакъв живот по дъното на морето. Споменатият сероводород достига вече на една дълбочина 35 - 40 метра под водната повърхност, като годишно завладява нови 1 - 2 метра.
Господин министър, ако тези процеси продължат с такива темпове, отровният сероводород ще достигне повърхността на водата и ще последват пагубни и непоправими последици не само за фауната, но и за човека, като прогнозите са, че ще бъдат засегнати огромен брой хора вследствие на поразяващия ефект на споменатия сероводород.
Моят въпрос е: известно ли е на Министерството на околната среда за евентуалните пагубни последствия в басейна на Черно море? Има ли международни контакти по тези въпроси с черноморските страни, тъй като в Черно море се вливат редица реки от Украйна и Русия, освен река Дунав, която споменах? Има ли програми за действие срещу това пагубно развитие на нещата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има думата министър Георги Георгиев за отговор на поставения актуален въпрос.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Драганов! Черно море е наистина уникален воден басейн. В сравнение с другите морета на нашата планета, то има най-голяма водосборна област. Чрез реките Дунав, Днепър, Днестър, а както и реките, които директно заустват в него, Черно море приема води от територията на 18 държави, в това число отпадъчните води от население от 162 милиона жители.
В резултат на антропогенни дейности Черно море акумулира замърсявания, които надвишават неговата самопречистваща способност и водят до деградация на екосистемите.
Основните източници на замърсяване са индиректни от свързани с морето речни басейни. Например само от басейна на река Дунав постъпва половината от замърсяването на Черно море с органика и нефтопродукти. Чрез речните течения в морето се внасят битови и промишлени отпадъчни води. Освен от точкови източници, разположени на сушата, морето се натоварва и с дифузно замърсяване от земеделски земи, пътища и други инфраструктурни обекти.
Промените в оттока на реките в Черноморския басейн, свързани с изграждането и експлоатацията на многобройни хидроенергийни и напоителни съоръжения, водят до изменения на водния и наносен баланс и засилване на морската абразия в редица райони на крайбрежието.
Разбира се, за замърсяването на морето определен дял имат интензивният морски транспорт и проучвателните и експлоатационни сондажи за нефт и природен газ в шелфа.
За уязвимостта на Черно море, за съжаление, освен антропогенните фактори са отговорни и редица неблагоприятни геоморфологични особености, които още от древността са превърнали морето в най-големия безкислороден воден басейн. Процесът на натрупване на сероводород е започнал преди повече от 7 хиляди години - в края на последния ледников период, когато водите на Средиземноморския басейн навлизат в Черно море. Постепенно границата между наситения с кислород повърхностен слой и богатите на сероводород дълбоки води се е изменяла във времето и пространството. Циркулацията на водните маси, предизвикана от ветровете, температурните промени и водните течения, също влияе на състоянието на сероводородния слой. През зимния период в централната част на морето той се изкачва до няколко десетки метра от повърхността, докато в периферията богатите на кислород води достигат до 150 метра дълбочина. Като осреднени данни може да се приеме, че кислород отсъства на дълбочина под 120 метра, или в 87 процента от обема на Черно море. В тази зона единствените живи организми са анаеробните бактерии, преработващи постъпилите във водите органични вещества.
Присъствието на сероводород в дълбоките водни пластове се обяснява с обмен на седиментите и други химични и микробиологични процеси, но безспорно антропогенните замърсявания ускоряват деградационните процеси и влошават състоянието на Черно море. Тенденцията за покачване границата на сероводорода действително съществува, макар и не така катастрофално изразена, както се представя в някои публикации.
Отчитайки сложността и мащабността на проблемите, които надхвърлят границите и отговорностите на черноморските държави, за предотвратяване деградацията на Черно море, през 1992 година бе приета Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване. След ратифицирането на конвенцията от 6-те черноморски държави - България, Румъния, Турция, Русия, Украйна и Грузия, тя влезе в сила през месец май 1994 година.
Като политическа рамка за изпълнение на конвенцията, през месец май 1993 година в град Одеса бе приета Министерска декларация за защита на Черно море. В този документ, основан на препоръките на Конференцията на ООН по околната среда и устойчивото развитие от Рио де Жанейро - 1992 година, "Програма 21 век" и на самата черноморска конвенция, министрите на околната среда изразиха политическа воля за спешно предприемане на "координирани действия за защита и възстановяване на морската среда и устойчиво управление на Черно море".
За опазване на морската среда бяха приети следните принципи:
- принципът на превенция и въвеждане на безотпадни и малкоотпадъчни технологии;
- интегриране на опазването на морската среда в икономическата политика и прилагане на Оценката за въздействие върху околната среда за всеки инвестиционен проект;
- въвеждане на пазарни механизми, включващи такси и санкции, основани на принципа "замърсителят плаща", както и стимули за чисти технологии.
Като неразделна част към конвенцията бяха подписани протоколи за ограничаване замърсяването от наземни източници, за предотвратяване замърсяването с нефтопродукти и опасни отпадъци и за ограничаване и забрана на дъмпинга, разтоварването на отпадъци в крайбрежната зона.
През месец юли 1993 година във Варна страните по конвенцията приеха Програма за екологично управление и опазване на Черно море. Създадена бе Истанбулската комисия като главен координатор на програмата, а също и по един национален координационен център във всяка от шестте черноморски държави. Спазвайки принципа на разпределение на задълженията, центровете бяха обособени, както следва:
- Център за контрол на източниците на замърсяване, разположени на сушата - Истанбул, Турция;
- Център за обща методология за интегрирано управление на крайбрежната зона - град Краснодар, Руска федерация;
- Център по мониторинг и оценка на замърсяването - Одеса, Украйна;
- Център за опазване на биологичното разнообразие - Батуми, Грузия;
- Център по риболова и управлението на живите морски ресурси - град Констанца, Румъния;
- Център по екологична безопасност на корабоплаването - град Варна, Република България.
Центърът във Варна е свързан с Института по воден транспорт и Министерство на околната среда и има няколко основни задачи:
Първо, координация на действията на страните по събирането, превоза по море и депонирането на нефтопродукти и опасни химикали, и второ, борба с нефтените разливи.
Също така разработката и поддържането в сътрудничество с Международната морска организация - ИМО на общ регистър на авариите от този тип в Черно море.
Привеждане на бреговите съоръжения по всички черноморски пристанища в съответствие с изискванията на Конвенцията MARPOL.
Инстанбулската комисия и националните координационни центрове са свързани чрез електронна комуникационна система. Работата на мрежата се осигурява от определени във всяка страна отговорници за отделни дейности (focal points) и национални координатори, които осигуряват ръководството по изпълнение на програмата, а също и връзката с правителствата на черноморските държави.
Работата по програмата бе финансира от глобалния екофонд (GEF), а като основни партньори се включиха UNDP, UNEP и Световната банка. Със свой принос участвуват програмата PHARЕ/TАCIS и организации, като ФАО, ИМО, Световната здравна организация, Международният океанографски комитет.
Първата фаза по програмата приключи през месец юни тази година с изготвянето на стратегическия план за действие за опазване и възстановяване на Черно море, който бе подписан от министрите на конференцията на черноморските държави в Истанбул на 31 октомври тази година. Планът предвижда конкретни действия и срокове, например за изграждането на пристанищни приемни съоръжения за твърди отпадъци - до края на 1999 г., за нефтени утайки - декември 2000 г., и за химикали - декември 2002 г.
В разработването на втората фаза на програмата - за решаване на проблема с преноса на замърсяване от река Дунав, Днепър и Днестър по басейнов принцип, ще се привлекат всички държави от водосборната област на Черно море. За елиминиране на своя дял от замърсяването всяка от страните ще разработи свой национален стратегически план за действие.
За осигуряване на финансов ресурс за приоритетни действия и проекти се водят преговори за създаването на черноморски екофонд.
Естествено успехът на действията на черноморските държави може да бъде гарантиран само с широко международно участие. Надявам се, че международната помощ ще окаже необходимата помощ за изпълнението на задълженията по Черноморската и Дунавската конвенции и за спасяването на Черно море.
Впрочем за сведение, искам да ви информирам, че през втората половина на 1997 г. под егидата на НАТО в Грузия се планира да се проведе международно съвещание за проучване на възможностите за използване на сероводорода като алтернативен енергиен източник и получаване допълнително като продукт от разграждането на сероводорода на промишлена сяра. В срещата ще вземат участие и водещите технологични центрове в областта на водородната енергия.
В заключение, позволете ми да благодаря за вашето внимание и за вашата ангажираност с една толкова важна проблематика по околната среда и устойчивото развитие, какъвто е въпросът за опазването и възстановяването на Черно море. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на господин Георги Георгиев - министър на околната среда. Моля, доктор Орлин Драганов, да изразите Вашето становище по получения отговор на Вашия актуален въпрос.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Господин министър, благодаря за пространния отговор. Хубаво би било тази система от отделни звена, която Вие изредихте, да работи точно и ясно, тъй като проблемът е много голям. Той абсолютно не е за пренебрегване.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Ползвам случая, тъй като днес завършваме програмата ни, да пожелая щастливи Коледни празници от името на независимите депутати и от свое име, от името на господин Кисьов, от името на господин Трайков на вас, на вашите семейства и на целия български народ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Преминаваме към втори актуален въпрос към министър Георгиев, поставен от народния представител Валентин Василев относно изразходвани средства от Националния фонд за опазване на околната среда.
Господин Василев, имате думата.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин министър, по силата на чл. 24 от Закона за опазване на околната среда Вие управлявате Националния фонд за опазване на околната среда и разпределяте средствата от него. Лично аз бях един от хората, който държеше категорично това да стане в закона, за да има отговорност, да има някой, който носи отговорност. Въпреки че има управителни съвети, които гледат, решават, министърът носи тази отговорност. Тъй като бях установил, че навремето по извънбюджетната сметка, която не беше национален фонд, са се правели огромни безобразия.
Напоследък срещам случаи, които много ме безпокоят и аз миналата седмица поисках официално Комисията по околна среда да изиска по реда на парламентарния контрол абсолютно всички договори и средства, отпускани от този национален фонд. Много случаи ме безпокоят. Безпокои ме това, че много юридически лица не си правят вноските в този фонд, безпокои ме например, че са отпускани без никакъв търг и е подписан договор за вкарване на система "Опсис" тук, като се знае, че ФАР ще ни достави и т.н., и т.н.
Но днес въпросът ми е за един конкретен случай, за една група еколози от "Орион", оглавявана от Николайчо Кривошиев, Цецка Петрова и Веска Меджедиева, които са се докопали до Националния фонд по опазване на околната среда. Въртим, сучем, стигаме пак до този кръг.
Значи в началото на годината на 26 януари Вие подписвате един договор с Николайчо Кривошиев и предоставяте на "Орион комерс" 11 млн. 245 хил. 389 лв. абсолютно безлихвен кредит със срок на погасяване 1998 - 2000-та година, което означава, че лицето Николайчо Кривошиев взима 11 млн. сега и връща тогава половин милион или изобщо нищо не връща, ако инфлацията върви по този начин.
Какво прави "Орион" с тези пари? Върху ерозирали терени сади малини и маточници. Къде? - В селото на Веска Меджедиева - Георги Дамяново.
Кой дава гаранция за този кредит? Банковата гаранция е издадена от Българска земеделска и промишлена банка и е подписана, от кого мислите - от Цецка Петрова, която липсва от страната.
Просто ми е неудобно да продължа нататък и затова въпросът ми е един с три подточки:
Смятате ли, че това е приоритет в политиката на Вашето министерство, за който си заслужава да бъдат отпускани над 11 млн. лева? Намирате ли за надеждна гаранцията по договора, издадена от Българска земеделска и промишлена банка и подписана от липсващата от България Цецка Петрова? И колко пари е получил досега господин Кривошиев, каква работа е свършил с тях и какъв е екологичният ефект от тази работа?
Значи това са групи еколози и "Орион" започна да се занимава с екологична дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви много. Има думата за отговор министър Георги Георгиев.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Василев! Действително по силата на чл. 24, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда на министъра на околната среда е възложено управлението на Националния фонд за опазване на околната среда и разпределението на средствата от него. За да бъда коректен, цитираният от Вас договор N 14.10.13/26.01.1996 г. за предоставяне на безлихвен заем от 11 млн. 245 хил. 383 лв. на "Орион комерс" ООД за изграждане на 326 дка малинови насаждения на ерозирали терени не е финансиран от Националния фонд за опазване на околната среда, а от Фонд "Екологични проекти в планинските райони".
Като народен представител Вие знаете, че фондът за екологични проекти в планинските райони бе създаден по законодателна инициатива на Парламентарната комисия за развитие на планинските, полупланинските и граничните райони с ｧ 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изпълнение на държавния бюджет за 1995 година.
Волята на законодателя, респективно на Парламентарната комисия за развитие на планинските, полупланинските и граничните райони бе да се осигури целеви кредитен ресурс за подпомагане и устойчиво развитие на планинските, полупланинските и граничните райони.
Съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредбата за управление на средствата, приета с Постановление на Министерския съвет N 168 от 1995 г., от Фонд "Екологични проекти за планинските и полупланинските райони" се допуска финансиране на широк спектър от проекти - от пречиствателни съоръжения до проекти за борба с ерозията, рекултивация на нарушени терени, развитие на екотуризъм, органично земеделие и екологосъобразно животновъдство. За дейността на двата фонда - Националния фонд за околната среда и Фонд "Екологични проекти в планинските райони" Министерство на околната среда редовно предоставяше информация на съответните парламентарни комисии - на Комисията по околната среда и водите и на Комисията за развитие на планинските, полупланинските и граничните райони. В качеството Ви на член на Комисията по околната среда и водите Вие сте имали пълен достъп до тази информация. Независимо от това, в отговор на Вашия актуален въпрос, ще изпълня своето задължение да информирам Народното събрание за цялостната дейност по управлението на фондовете към Министерство на околната среда.

Като председател на Управителния съвет, държа първо да подчертая, че министърът не е едноличен разпоредил със средствата по тези фондове. Решенията по управление на средствата се взимат с квалифицирано мнозинство от две трети от поименния състав на Управителния съвет. Съгласно чл. 8 от Наредбата, Управителният съвет се състои най-малко от 12 души, в това число по един заместник-министър от Министерството на финансите, Министерството на икономическото развитие, Министерството на териториалното развитие и строителството, Министерството на промишлеността, Министерството на транспорта, Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и хранителната промишленост. В състава на Управителния съвет са включени и по един представител от Българската академия на науките и представител на неправителствените екологични организации в Република България.
По чл. 15 от Наредбата за фонд "Екологични проекти в планинските райони" Управителният съвет бе разширен с представители на Централния кооперативен съюз, на Комитета по горите и на Селскостопанската академия. Създаден бе и Консултативен съвет от представители на заинтересованите ведомства, в това число и представител на парламентарната Комисия за развитие на планинските, полупланински и гранични райони. За внасяне в Управителния съвет, проектите задължително се придружават със становища на Консултативния съвет.
По решение на Управителния съвет за екологични проекти в планинските и полупланинските райони за 1995 и 1996 г., тоест от създаването на фонда са отпуснати общо 446 млн. 829 хил. и 806 лв. По групи инвестиционни проекти и начин на финансиране тези средства се разпределят както следва:
Първо, безвъзмездни помощи за общини общо 83 млн. 44 хил. лв. за 15 общински проекта.
Второ, безлихвени заеми на фирми - 160 млн. 999 хил. и 371 лв. за пет екологични проекта. От тази група, като най-крупна сума мога да посоча заема от 100 млн.лева за "Стомана" ЕАД - Перник по инвестиционен проект за монтаж на смукателен ръкавен филтър за намаляване замърсяването на въздуха.
Трета група проекти - за реализиране на проекти за устойчиво развитие в областта на земеделието, животновъдството и хранителната промишленост в планинските райони са отпуснати общо 202 млн. 786 хил. и 433 лв. Кредитирани са 18 проекта, като от тях: за екологично животновъдство и хранителна промишленост - 10 проекта с безлихвени заеми в размер общо 151 млн. 250 хил. и 960 лв.
Второ, за изграждане на насаждения от малини, ягоди, вишни върху ерозирани терени - 8 проекта с безлихвени заеми общо 51 млн. 535 хил. и 473 лв. В тази сума влиза и въпросният кредит на "Орион комерс"-ООД по договор N 141013 от 26 януари тази година. За всички кредити са спазени процедурите по Наредбата за набиране, разходване и контрол на средствата по фондовете за околна среда.
Решенията на Управителния съвет за проекти по фонд "Екологични проекти за планинските райони" са взети на база становища на Консултативния съвет. По кредита, който Ви интересува, положителното становище на съвета е представено с протокол N 2 от 7 декември 1995 г. Договорът е сключен след представяне на всички изискуеми документи, в това число: график за реализация на проекта, банкова гаранция и погасителен план. Банковата гаранция за обезпечаване на кредита е издадена от Българска земеделска и промишлена банка и има N 0759 от 22 декември 1995 г. Сумите са привеждани по траншов план, като до откриването на производство по несъстоятелност на банковия гарант фирмата е получила и усвоила по проекта 7 млн. 30 хил. и 496 лв. Разходите по предназначение са доказани с документи, преподписани от Районната инспекция по околната среда град Монтана. След откриване на процедура по несъстоятелност на БЗПБ дружеството е уведомено, че за да ползва останалата част от кредита трябва да представи нова банкова гаранция, покриваща сумата по кредита.
По въпроса за надеждността на банковите гаранции трябва да отговоря, че това изискване е въведено с цел да защити интересите на фонда в случай на фалит на фирмите кредитополучатели. Естествено тази защитна мярка не може да гарантира състоятелността на банковата система, нито на Банка за земеделски и промишлен кредит, нито на която и да е друга банка. Относно избора на банков гарант съм длъжен да кажа, че по Закона за защита на конкуренцията ние не можем да ограничаваме признаването на банковите гаранции само до определени банки. На въпроса дали смятам подобни проекти за приоритети на екологичната политика, давам отрицателен отговор.
Постоянната позиция, която съм отстоявал, е, че в условията на финансова криза и ограничен достъп до кредитни ресурси от фондовете за околна среда, приоритетно трябва да се финансират проекти за ликвидиране на източниците на замърсяване в определени като горещи точки региони. При това съм поддържал само инвестиционни проекти, подчинени на двойно печеливша стратегия, тоест носещи не само подобряване на околната среда, но и определени икономически ползи - увеличаване на производството, увеличаване на печалбата и разкриване на нови работни места. За най-висок приоритет приемам проекти за енергоспестяване, за рециклиране на отпадъци и безотпадъчни технологии. Тази моя позиция се потвърждава и от документите по отчетите за работата на министерството за 1995 и за 1996 г. Не ме удовлетворяват внесените от парламента промени в Закона за таксите върху течните горива. Тези промени не само намаляват гъвкавостта на управление на средствата по фонда, блокирайки 30 на сто от тях само за планинските райони, но и изкривяват инструментите и регулаторите на екологичната политика. Таксите върху течните горива трябва да служат за намаляване на замърсяването на атмосферния въздух. С тях трябва да се финансират главно проекти за производство на безоловни бензини, за намаляване съдържанието на сяра в мазута и дизеловото гориво и за подобряване на транспортната инфраструктура. Това е и позицията на Политически клуб "Екогласност" и затова депутатите от моята партия гласуваха против промените в Закона за таксите върху течните горива.
В заключение, надявам се, че съм успял да дам изчерпателен отговор на вашия актуален въпрос и благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Министър.
Народният представител Валентин Василев. Моля да изразите Вашето становище.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Много съжалявам, господин министър, че Вие взимате такава позиция. Вие не отговорихте на нито един от въпросите.
Първо, аз Ви питах - считате ли, че това е приоритет. Вземете се разходете в планинските райони и вижте колко по-тежка ситуация има в Родопите, в Разложко и т.н. Или попитайте някой от Вашите колеги, които ходят из тези райони, където наистина могат да се реализират някакви екологични проекти, а не точно в селото на Веска Меджидиева.
Второ, Вие не ми отговорихте надеждна ли е гаранцията. За мен това не е никаква гаранция. И Вие много добре знаете. Не може Вие да се оправдавате, че има наредба за фонда. Наредба, с която има Управителен съвет и т.н. Наредбата е някакъв подзаконов акт, който вие си създавате. Има закон и в края на краищата Вие си слагате подписа.
Много Ви моля, бъдете министър. Бъдете министър и въведете ред. Защото това заседание се е водило от лицето Ботьо Захаринов, който не различава бора от елата. Ето толкова е еколог и Ваш заместник-министър. И той е свързан с тези кръгове. Махнете тези кръгове от Министерството на околната среда. Защото ще ни накарате да направим един обстоен анализ на всички средства и да занимаваме Комисията по корупция и прокуратурата с тези неща. И да ходим и видим точно какво е насадено и дали има някакъв ефект. И някой ще трябва да връща тези пари.
Разочарован съм от Вас и мислех че ще вземете някакво по-категорична позиция по тези проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Колеги, искам да изясня една процедурна ситуация. Тъй като беше отхвърлено с мнозинство предложението да се продължи днешния парламентарен контрол, следователно ние разполагаме с 11 минути, а пред нас се намират уважаваните четири министри. Въпросите и питанията към министър Георгиев приключиха. Остават още четири министри, които стоят пред нас и чакат ред да отговарят на нашите питания и въпроси.
Ръководството на парламента е помолено от министър Николай Добрев днес от отговори на актуален въпрос и питане на народния представител Капудалиев и народния представител Крум Славов.
За да получим отговори на питанията и въпросите на министър Илчо Димитров, на министър Атанас Папаризов и на Николай Добрев няма да ни стигнат тези 10 минути. Или министрите трябва да не бъдат толкова пространни и по-конкретни в своите отговори - това е единият вариант, или за някои от министрите няма да стигне времето и ще трябва в 14 ч. да прекъснем нашето заседание, тъй като аз нямам право да наруша правилника и в 14 ч. трябва да прекъсна заседанието. Тъй като предложението, пак повтарям, за работното време, вече беше отхвърлено с мнозинство.

КРУМ СЛАВОВ (от място): Да прегласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не може да се прегласува нещо, което вече е прието с мнозинство. Така е съгласно правилника. Затова, казвайки тези думи, аз моля да преминем към конкретна работа.
Думата има министър Стаменов.
МИНИСТЪР СТАМЕН СТАМЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Миналия път час и половина стоях, за да ми дойде реда да отговоря на въпросите. Виждам, че и сега няма да ми дойде реда да отговарям.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): По вина на мнозинството е.
МИНИСТЪР СТАМЕН СТАМЕНОВ: Не зная кой е виновен, но бих се обърнал към ръководството на парламента: все пак и ние имаме ангажименти и ако считате, че пак няма да ми дойде реда, да си отивам, защото си имам проблеми, имам работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Определено няма да Ви дойде реда.
МИНИСТЪР СТАМЕН СТАМЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Все пак трябва да се съобразим с тези неща, защото има какво да работим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Извинявайте, но така са подредени питанията и въпросите.
За процедура има думата народният представител Тодоров.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми колеги, предлагам Ви да намерим изход от тази процедурно заплетена ситуация. Наистина ние гласувахме предложение за удължаване на работното време до изчерпването на актуалните въпроси и на питанията, разбира се в рамките на възможните два часа. Това беше отхвърлено.
Аз предлагам на вашето внимание да гласуваме друго предложение, с което да удължим работното време до изчерпването на въпросите и питанията към тук присъствуващите министри, с което да уважим кабинета, да уважим и народните представители, които са ги поставили, както и избирателите, чиито интереси се защитават от народните представители.
Господин председател, мисля, че с нищо не нарушаваме правилника, защото това е друго процедурно предложение и Ви моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Тодоров, това е в нарушение на правилника, защото точно това беше отхвърлено при направената мотивировка за удължаване на работното време. Аз бих го подложил в нарушение на правилника на гласуване, но пак ще бъде отхвърлено. Затова ви предлагам нещо друго. Нека да изслушаме отговорите на министър Илчо Димитров, на Атанас Папаризов и на Николай Добрев и с това днес да приключи работния ден. (Реплики от мнозинството)
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: Аз исках да Ви обърна внимание, но Вие може би не ме разбрахте - че правя съвсем различно процедурно предложение. То не е съвсем същото като онова, което беше отхвърлено. Онова, което беше гласувано и отхвърлено, беше процедурно предложение да се удължи работното време дотогава, докато бъдат изчерпани всички въпроси и питания. А аз сега Ви предлагам да го удължим само дотогава, докато се изчерпят въпросите и питанията към дошлите тук министри. Това е съвсем друго нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре.
Господин Кисьов, в същия дух ли искате да говорите?
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (от място): Искам да го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре. Предлагам да гласуваме направеното от народния представител Тодоров предложение да бъдат изслушани министрите, които се намират в този момент тук, в залата на парламента. Моля, гласувайте!
От общо гласували 106 народни представители, за - 57, против - 13, въздържали се - 36.
Предложението се приема.
Продължаваме работата си. Нека да не губим повече време. Продължаваме с въпросите и питанията към министрите, които сега се намират в залата.
Министър Илчо Димитров ще отговори на актуален въпрос, зададен от народния представител Калчо Чукаров, относно съдбата на бесарабските българчета, дошли да учат в България.
Господин Чукаров, моля да развиете Вашия актуален въпрос.
Моля да бъда извинен от министър Стаменов - Вие ще имате думата.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! До 1990 г. у нас се отбягваше да се говори и пише за съществуването на големи български колонии в съседните ни страни и в бившия Съветски съюз. Ако пък се появеше някакъв материал, той бе неточен и непълен. Някак под сурдинка се коментираше за нашите братя и сестри в интерес на грешната, бих казал антинационална политика за забравяне, на отричане заради криворазбрани добросъседски отношения.
След 1990 г. нещата се попромениха, но не задълго. Много деца, дошли да учат в майка България, остават не излъгани, а попарени. Първите 17 деца, които тогава са VII-VIII клас, пристигат от Украйна в България на 1.ХI.1991 г., благодарение съдействието и ангажимента на тогавашния министър на просветата Матей Матеев. Те са настанени в детското селище "Качулка" край Сливен. По-късно пристигат още 13 деца от Одеса. По-голямата част от тях - 21 на брой, след година-две продължават образованието си в Икономическия техникум в Сливен. Но слушайте какво с мъка споделя техният класен ръководител и директор на техникума:
"Децата са изоставени на произвола на съдбата. От тях се отказа украинската им родина. От тях се отказа и българската страна, която с умиление ги прие в обятията си преди 5 години. Учудващо е защо е трябвало да бъдат поканени тези деца, щом след това ги оставяме на произвола на съдбата. Обещаните от държавата стипендии не са изплатени от юли 1996 г. Няма с какво да се плаща наемът за общежитието и неговото ръководство ги заплашва с изгонване на улицата. Тази година те завършват нашия техникум (това са думите на директора и класния ръководител), с какви спомени ще останат за тези години? - Глад, лишения, студ, унижения. Предстои абитуриентски бал. Те нямат средства нормално да се хранят, така че ще изглеждат пепеляшки в сравнение с другите ученици от нашия техникум и на тоя знаменателен за тях празник".
Ще ви цитирам и думите на този, който е съдействувал за идването на тези деца в България: "При гостуването ми през февруари 1996 г. в Сливен и по време на разговора ми с децата, въпросните проблеми останаха същите. Не мигнах през нощта, а и не знаех как да постъпя по-нататък и към кого да се обърна. Как да опазя и възвърна изгубената вяра на децата от Запорожка област и Одеско, които са преживели кошмарен живот, за да останат в България и да учат. А това, което чух от тях през февруари - че ще се завърнат, но с това чувство, с което са пристигнали, ме потресе. А това писмо, скъпи сънародници, нека ви напомня за изранената българска кървяща душа на децата и майката. И дано в края на краищата осъзнаем това, което извършваме, за да разберем кои сме ние..."

И така, моите въпроси са:
Господин министър, имате ли точни сведения колко са учениците и студентите от Бесарабия, Банат, Западните покрайнини, дошли да учат в България, и в кои градове са те?
И второ, какви грижи полага държавата за тях и как ще стопли душата им и сърцата им в навечерието на 1997 г. и настъпващите коледни празници?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата министър Илчо Димитров за отговор.
МИНИСТЪР ИЛЧО ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, господа депутати, господин Чукаров! Вие имате право за конкретния случай. Тъй като тези деца са били на общата система на изплащане на стипендии в българските училища и поради непълното изплащане на бюджетните субсидии, които министерството получава, ние през по-голямата част от годината - точно в този период от юни насетне, престанахме да изплащаме стипендии на всички български ученици или на повечето български ученици. За жалост много късно на нас ни бе напомнено, че има деца като тези в Сливен, които нямат родители в България, и щом ни бе сигнализирано за това положение, за съжаление късно, ние им изплатихме първо частичната стипендия, а завчера беше изплатена цялата стипендия до края на тази календарна година. Следователно нашата вина е дотам, че не сме имали предвид конкретното положение на тези няколко деца, които учат в средни училища. Тъй като много малко са тези деца и напоследък почти не идват, главно обменът става за учащи се висше образование.
Във връзка с въпросите, които ми поставяте, аз ще ви прочета нашето становище. Под бесарабски българи Вие разбирате един по-широк регион, който сега е в различни държави. Но общо ако говорим за учащите се в България от български произход млади хора от историческата област Бесарабия, за която Вие говорите, трябва да кажа, че през последните години те се движат между 222 през учебната 92-93 г. до 239 за учебната 95-96 г. Обучението им е обезпечено със съответни средства от държавния бюджет. За тази учебна година са приети 219 студенти. Имам точен списък, да не го чета, ако се интересувате, ще Ви го дам. Мога да Ви кажа, че най-много са студентите в Софийския университет - 44, във Великотърновския 29, в Шуменския 23, в Тракийския 18, в Югозападния университет 18, в другите са по-малко, включително студенти в Националната художествена академия, в Държавната музикална академия, в Националната академия за театрално и филмово изкуство и т.н.
По страни тези студенти са: от Република Молдова 65 души, от Република Украйна 87 души, от Румъния - има се предвид и истинска Румъния, и Банат - 13 души, от Югославия - Западните покрайнини и сръбски Банат - 11 души, от Македония - 21, от Албания през последните години имаме студенти, които са с българско самосъзнание - 19 души и от други страни 3. Същевременно през периода 1991-1996 г. са приети 35 докторанти. В момента се обучават и ученици, които са 19, от които главната маса е в Сливен, за които аз ви дадох отговор, и един има в паралелката по фолклор в гимназията в Тетевен.
Обучаващите се в България, приети по линия на МОНТ, получават държавна стипендия и право на общежитие по цените, които заплащат българските граждани. Ние готвим ново постановление на Министерския съвет, което искаме да внесем във връзка с приемането на бюджета, с което размерът на стипендиите, които изплащаме, да покрива разходите, които се дават за общежития и храна.
Вие не задавате въпроси, но искам да Ви напомня, че през последните няколко години е много активна дейността на министерството за образователното дело в тези региони с компактно българско население - в Молдова, Украйна и други области. Там изпращаме учители, учебници. Само над 200 хил. учебници са изпращани. Учителите получават необходимата квалификация. Преди няколко години подписахме специална спогодба с министъра на просветата в Молдова.
Искам да кажа, че за нашите сънародници в чужбина, в тези нови републики, които се създадоха главно на територията на бившия Съветски съюз, а също така и в румънски Банат, са създадени условия да изучават нормално български език. Някъде се създават български училища, например в Молдова се създаде гимназия специално за обучение по български език. Няма проблеми за българите да изучават родния си език. Проблеми се явяват в отношенията с нашите сънародници в Западните покрайнини. Но по повод на едно мое писмо до министъра на просветата на Република Сърбия, в което аз изразих недоволството на българската общественост от съобщенията, че се посяга на правото на българските ученици да изучават майчиния си език, получих насърчителен отговор, че той лично ще се заеме да се дадат всички възможности за изучаване на майчиния език. Дано думите се придружат с дела. Така че в тази област отношенията са многостранни. Разбира се, те са зависими от бюджетните ни възможности. Все повече намаляват учениците, а ние се стремим те там да учат, но се създават все по-добри условия за възможност да се получава висше образование, а също така да се защитава докторска дисертация в България и да се подготвят учени, които да продължат тази образователна дейност в съответните страни.
Аз имам телеграмата от Сливен, че парите за изплащане на стипендиите са получени на 17 декември.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Чукаров, Вашето отношение към получения отговор?
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин министър, доволен съм от отговора, който дадохте. Но все пак аз имах наблюдения не конкретно само за Сливен, а и за други части на страната, че наистина на много места се забравят тези наши сънародници, които учат тук. Причината, за да задам въпроса ми, е една провокация във вестник "Македония", която е от 11 декември тази година.
Аз съм убеден, че до Вас не е стигнало това, което Ви описах и сега ще Ви го предоставя. Но сигурно някой носи отговорност за това, че повече от 6 месеца тези деца не са получавали никакви стипендии и са били заплашвани от изхвърляне.
Струва ми се, че бюрокрацията, която е и в министерството, и надолу, е допринесла за тези обиди.
Искам да приемете това много сериозно и да издирите виновниците, да си получат заслуженото. Благодаря ви.
МИНИСТЪР ИЛЧО ДИМИТРОВ: Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към актуалния въпрос от народния представител Васил Михайлов относно груби пропуски в учебника по география за 9 клас. (Смях в лявата страна на залата)
Господин Михайлов, имате думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Господа министри!
Само на пръв поглед този въпрос е маловажен. За някои може би е маловажен. Истината обаче е съвсем друга. При излизането от Османската империя нашата нация става нация точно защото я има историята на Паисий, защото има българските училища, защото ги има читалищата. Защото след много усилия има Фермана от 1870 г., с който се очертава българската нация в етническите граници.
Аз впрочем не се и учудвам от факта, че Цариградската конференция, тук господин министърът ще ме подкрепи, от която има 120 години, въобще даже не се отбеляза. Но това са въпроси, които тепърва ще бъдат изяснявани.
Много исторически митове има в нашата история. Те трябва да бъдат разрушавани не за друго, а за да знае българинът своя род и език и да знае своята история. Защото от глад нация не е унищожена, въпреки че сега се правят доста сериозни опити това да стане. Но една нация може да бъде изтрита от лицето на земята, ако забрави своето минало и своите традиции.
Не е случайно, че за "японското чудо", за което се говори много след войната, се говори за три неща, които са опорите на японската нация и нейния просперитет. И това е, на първо място, традициите, на второ място - образованието, и на трето място - волята за живот. Без образованието ние ще бъдем изтръгнати с корените си.
И затова се и връщам към тези първи книги, учебници, с които или се отравя българският ученик или той се захранва с родолюбие, патриотизъм и национално достойнство.
Затова искам да попитам господин министъра докога ще се допускат и докога ще се одобряват от Вашето министерство учебници с груби провокационни пропуски, като например липсата на информация за Световната търговска организация в учебника по география за 9 клас. Издателството съм го казал. Издаден е в 1996 г. този учебник.
Искам да кажа, че тук са споменати най-различни организации, световни организации и са дадени данни в Приложение N 2, както и в главите на този учебник, които са на 44-та страница - в "Международни организации", по-нататък в "Световно и национално стопанство" и т. н. Ако проверите приложенията, ще видите, че там липсва каквато и да е информация за Световната търговска организация.
Моля Ви, дайте обяснение за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата за отговор министър Илчо Димитров.
МИНИСТЪР ИЛЧО ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател! Господа депутати! Уважаеми господин Михайлов!
Трябва да си призная, че ми беше трудно да си обясня целта на актуалния въпрос на господин Михайлов. Сега той даде тълкуване на мотива си.
Преди известно време отговарях на въпрос на друг депутат, пак за учебници. Въпросът беше много сериозен и аз поех отговорността за тези, така, пропуски, наистина пропуски на министерството, като орган, който отговаря за учебниците, за обема и цената на някои новоизлезли учебници.
Сега обаче господин Михайлов ме пита: докога ще допускам да се одобряват от министерството учебници с "груби провокационни пропуски". Поводът е, че в учебника по география в списъка на международните организации е открит "крупен пропуск" - Световната търговска организация.
Господин Михайлов, познати ми са Вашите интереси в областта на географията (смях в лявата страна на залата), което и обяснява донякъде пресилеността на квалификацията. Но ако наистина реакцията Ви е подбудена от загриженост към образованието, ще ми се да вярвам това, бихте могли да ни посочите писмено или устно пропуска. И, уверявам Ви, тутакси щяхме да Ви отговорим и то с признателност. Но, струва ми се, че подбудата е друга, щом сте сметнали да занимавате цялото Народно събрание с този въпрос.
И аз, право да Ви кажа, изтръпвам пред мисълта, че може да вдъхновите всеки депутат да търси грешки във всевъзможните учебници, за да бъдат дебатирани в пленарната зала. Много такива учебници могат да се намерят.
За оценката на учебниците има познати форми. И това се прави от специалисти - дали един учебник е добър или лош, това се прави в рецензии, в списания, в масови издания. Никак не ми се ще да вярвам, че Народното събрание ще има и тази амбиция - да поема подобна рецензентска функция.
В нашата учебникарска дейност се прилагат познатите начини за дейност. Обявяват се конкурси, в които участват издателства с подбрани от тях авторски колективи, съставени от изтъкнати специалисти - научни работници и учители. В случая научни работници и специалисти по география. Ръкописите се оценяват и класират на две нива - пак от изтъкнати специалисти и педагози. Обикновено от МОНТ се одобряват, въз основа на оценките на журитата, повече от един учебник, които се предлагат за избор от учителите. Изискванията, които министерството предявява, са учебниците да съответстват на учебната програма, на съвременното научно равнище, на задачите на съответната образователна степен, да бъдат достъпни по стил на изложението и по цена (става дума за платените учебници), да не прокарват идеологическа и политическа едностранчивост.
Не бих казал, че всички изисквания се изпълняват. Така че, поводи за критики на учебниците има. И нашите усилия ще продължат, за да отговарят наистина учебниците в максимална степен на високите критерии, които се предявяват.
Мога да кажа, че в издадените през последните години учебници се преодолява успешно новата идеологизация, която в някои учебници се опитваше да замести старата идеологизация.
Очевидно тук се внушава едно недоверие към усилията на министерството, на издателствата и на авторските колективи, та от един дребен пропуск се правят глобални заключения.
И все пак ще си позволя да Ви информирам за споменатия пропуск, като се извинявам пред депутатите, че ги занимавам с подобни неща, които са далече от много важната мисия, която Народното събрание изпълнява.
И тъй, в споменатия учебник е посочено, че броят на международните организации надхвърля 2500 и продължава да расте. В учебното съдържание авторите са включили международни организации, чиято роля е решаването на проблеми от глобален характер. Най-голямо внимание в задължителното учебно съдържание е отделено на ООН и нейните структури.
В учебника има едно Приложение N 2, са посочени данни и за други основни организации. Това е с пояснителен характер и е предназначено за ученици с по-голям интерес към тази проблематика. При това учебникът не е единственият източник за информация. Задачата на преподавателя е да актуализира учебния материал в съответствие с бързопроменящата се социално-икономическа ситуация в света и в страната. Твърдението, че невключването на Световната търговска организация в приложението като "груб" или "провокационен" пропуск...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): В целия учебник, не само в приложението.
МИНИСТЪР ИЛЧО ДИМИТРОВ: Да, да... е очевидно пресилено. Аз не отричам това, казвам "пресилено". Вероятно авторите са имали предвид, че тази организация се занимава със специфична дейност. Доколко са прави, това специалистите преценяват, не депутатите и не министрите.

Във всеки случай не е възможно, без да подценявам огромното значение на тази организация, да се включат всичките 2500 организации, тъй като учебникът би се превърнал в справочник.
И още нещо. Участието на България в Световната търговска организация, регламентирано с нормативни актове и документи, както Вие посочвате...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Даже ги прилагам.
МИНИСТЪР ИЛЧО ДИМИТРОВ: Да, и прилагате, благодаря, ратифицирани от 1 ноември, обърнете внимание, господа, 1 ноември 1996 година, стенограмата от пленарното заседание на Народното събрание от 24 октомври 1996 година изобщо учебникът не е могъл да ги има предвид, тъй като той е одобрен за печат в началото на 1996 година и през септември е бил вече предоставен на учениците.
Аз се надявам, че ние ще поставим това мнение на господин Михайлов на авторите и рецензентите и че ако те намерят основание, ще включат и тези документи в учебното съдържание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Васил Михайлов да изрази своето становище по получения отговор в рамките на две минути.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Господин министър, Вие казахте ясно, че наистина е пропусната Световната търговска организация. Никой не може да изброи, разбира се, 2500 организации тук, но аз точно затова говорих за националните приоритети. Ако Световната търговска организация, към която ние се присъединихме...
Идва господин министър Папаризов. Господин министър, важна ли е Световната търговска организация за нас или не? Важна ли е или не?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля! Моля!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: С глобален характер ли е? - Очевидно да.
Затова пък сигурно, тук ще си позволя да погледна приложението, за което Вие коментирате, има организация за африканското единство. За народа на Нубия, господин министър, сигурно това е приоритет, но едва ли за България това е така.
Вие казвате, че пропускът едва ли не е елементарен. Дали така е това, ако ние попитаме министър Папаризов, който ще трябва да Ви отговори за митата и митническите тарифи, за взаимоотношенията ни с бившия Съветски съюз и неравноправното ни митническо сътрудничество, което ни ощетява така, както по времето и след Османската империя България е била ощетявана с капитулациите. Няма да коментирам обаче това.
Липсва например не някоя друга организация, господин министър, а Съветът на Европа, в който България членува, най-старата европейска организация. Това пропуск ли е просто?
А по-нататък? ЗЕСС - това какво е? Също липсва. Европейският стълб на НАТО, към който ние сме асоцииран член, липсва. Западноевропейският съюз е маловажна организация. Ами любимата Ви, на Вас и на вашата организация, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, която е едно следствие от хелзингския процес, който вероятно има отношение и към разрушаването на комунизма в Източна Европа и който Вие си мислите, че може да подмени НАТО като отбранителна организация на европейската ценностна система, също липсва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето изтече!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: И моля ви само нещо друго да спомена...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Михайлов!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Какво е това? Националните приоритети, господин министър, липсват от вашите учебници...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, благодаря Ви, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: България е европейска държава, и с това свършвам, господин председател, и никак не е маловажно нашите ученици да учат истинската българска история, например за Съединението, което се е състояло на 6 септември 1885 година, а не както Вие твърдите - на 18 септември. И прочее, и прочее още проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Михайлов. Благодаря Ви много.
Господин министър, имате думата. (Господин Васил Михайлов продължава да задава въпроси от място)
Моля! Моля Ви!
Има думата министър Илчо Димитров. Моля!
МИНИСТЪР ИЛЧО ДИМИТРОВ: Вижте, господа, моля ви се, малкото уважение, което може да имат хората към Народното събрание, не го разваляйте с такива неща!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Кои неща? Националните приоритети не са "неща".
МИНИСТЪР ИЛЧО ДИМИТРОВ: Вижте, господине, аз ще престана да вярвам, че сте лекар, тъй като Вие се изказвате по всеки въпрос, който не разбирате. (Реплики на Васил Михайлов от място)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви! Моля ви!
МИНИСТЪР ИЛЧО ДИМИТРОВ: Вашата некомпетентност, Ви моля, да не я представяте като задача на министерството. Аз отговарям. Като станете министър по история, а Вие сте способен всичко да бъдете... Всичко сте способен, и затова няма да бъдете нищо на този свят. Не Ви е срам да ми давате съвети кога е станало Съединението!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към актуални въпроси и питания към Николай Добрев - министър на вътрешните работи. (Продължават пререканията между министър Илчо Димитров и народния представител Васил Михайлов)
Моля да бъде поканен министър Добрев!
Господин Михайлов, моля Ви да се успокоим! Днес е последният работен ден...
Има думата да развие своя актуален въпрос към министър Николай Добрев народният представител Емил Капудалиев относно протеста на членовете на журналистическото дружество "Пресклуб" - Видин, срещу противоконституционните действия на видинския директор на РДВР господин Вълчо Вълчев. Имате думата, господин Капудалиев.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър на вътрешните работи, изпратих Ви на 10 декември протеста на членовете на журналистическото дружество "Пресклуб", към който протест се присъединих и аз. Той гласи:

"П Р О Т Е С Т
срещу противоконституционните действия на
видинския директор на РДВР господин Вълчо Вълчев,
наложил плътна информационна завеса за дейността на
полицията

По лично разпореждане на директора месеци наред последователно и целенасочено се осъществява брутална информационна цензура, забранява се достъпът на журналисти до ежедневния бюлетин на РДВР и дори се прекратяват седмичните пресконференции с официалния говорител на полицията, като преднамерено се демонстрира обидно пренебрежение към представителите на видинските медии.
Считаме действията на видинския директор на РДВР за недопустим прецедент от недалечното милиционерско тоталитарно минало и настояваме визираните институции да му потърсят отговорност, защото реалната демокрация е невъзможна без добре информирано обществено мнение, без свободно право на достъп до информация и без наличието на независими от властта печатни електкронни медии".
Протестът е обсъден и гласуван единодушно на събрание на членовете на журналистическото дружество "Пресклуб" - Видин, на 25 ноември и подписан от председателя му Николай Асенов.
Във връзка с това аз искам да разбера, господин министре, верни ли са фактите, които сочат журналисти от Видин. Какво направихте Вие, уважаеми господин Добрев, като министър, като бивш народен представител и като гражданин на нашата страна за спазването на конституционния текст на чл. 41, алинеи 1 и 2 - "Всеки има право да търси, получава и разпространява информация" и другият текст е: "Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес"? А Конституционният съд с решение N 7 вече се произнесе: "Ограничаването на правата, предоставени от членове 39 до 41 от Конституцията, може да става единствено на основанията, предвидени от Конституцията. Не се допуска ограничаването на други основания, освен посочените в Конституцията".
И така, господин министре, верни ли са фактите, изнесени от видинските журналисти към дата (забележете!) 27 ноември? Не искам да ми обяснявате, че след тази дата или след моя актуален въпрос Вие лично започнахте наистина да давате пресконференции, а говорителят на полицията във Видин е направил някакви изявления. Питам: вярно ли е твърдението към дата 27 ноември? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Блгодаря.
Министър Николай Добрев има думата за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Капудалиев, дами и господа народни представители! Господин Капудалиев, оценявам, ако ми позволите това право, Вашия въпрос като добронамерен и коректен. С разбиране и стремеж да отделя разумното от пристрастното, се отнасям и към протеста на журналистическото дружество в град Видин. Дълбоко съм убеден, че една значителна част от дейността на полицията трябва да бъде открита, прозрачна, под прожекторите и сетивата на гражданското общество. Без това няма да получим подкрепата и солидарността на хората, трудно бихме решавали задачите по противодействие на престъпността, които стоят пред органите на сигурността и обществения ред.
Моите проверки и проучвания показаха, че Регионалната дирекция на вътрешните работи - Видин, полага известни усилия да се установят работни контакти и връзки с местния журналистически корпус. Назначен е пресофицер. Организират се периодично брифинги. С местното ръководство на звеното на Българска национална телевизия са уточнени проблемите, по които ще работят телевизионните журналисти.
Всички районни полицейски управления са отчели своята дейност през годината на открити заседания на органите за местно самоуправление. Виждате, че квалификациите "брутална информационна цензура", "недопустим прецедент от тоталитарното милиционерско минало" са меко казано пресилени и пресолени.
Заедно с това трябва да признаем, че установените контакти и връзки, създадените отношения между Регионалната дирекция на вътрешните работи и журналистическия корпус във Видин не са достатъчно устойчиви, регулярни и конструктивни. Реално съществува необозрим простор за разширяване и усъвършенстване на взаимодействието, широко поле за добронамерено и взаимноизгодно сътрудничество в общата работа и борба за противодействие на престъпността.
Ето защо, мотивиран и от Вашия актуален въпрос, уважаеми господин Капудалиев, разпоредих на полковник Вълчо Вълчев, директор на Регионалната дирекция на вътрешните работи във Видин да покани на среща членовете на дружество "Пресклуб", Видин, на която да бъдат обсъдени и решени всички открити и спорни въпроси, в т. ч. характера и обема на информацията, която могат да получават журналистите, да разработи мерки, които ще поставят работата на журналистите на дългосрочна и организирана основа, да възобнови седмичните или десетдневни брифинги в РДВР, да определи група експерти от регионалната дирекция, които ще консултират журналистите при тяхната текуща работа, да се отнася строго и взискателно към онези служители на регионалната дирекция, които подценяват и омаловажават журналистическия труд или умишлено пречат за изпълнение на професионалния и граждански дълг на журналистите.
Длъжен съм накрая да Ви уведомя, уважаеми господин Капудалиев, че по понятни съображения и в бъдеще информацията, която обслужва оперативни задачи, може да се използва за спекулативни цели и нужди, да накърни демократичните права и доброто име на личността, да създаде ненужно напрежение и психоза, ще бъде закрита за журналистите, в т. ч. и за видинските.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Господин Капудалиев, имате думата да изразите отношението си към отговора.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин министър, днес се сетих, че имаше до неотдавна почти всеки ден по Българското национално радио една руска песен, не лоша: "Мы с тобой два берега у одной реки". За мен днес полицията и съдът са двата бряга на една река - престъпността. Като пълноводна река днес престъпността залива не само бреговете си, тя залива цялата страна, залива домовете на хората, залива душите им и прави България отвратителен пример за цял свят. И, ако това се крие и прикрива, вината не е у депутатите, които също като журналистите питат: кой стреля и убива и във Видин, и в цяла България, колко са заловените престъпници? Ние не търсим оперативни сведения и укрити от оперативна тайна неща, ние искаме да разберем колко са заловените престъпници, колко са съдени, колко са осъдени, колко от тях вече стоят зад решетките. Двата бряга на престъпността са длъжни по Конституция да дават отчет на българите, длъжни са. Ние, българските граждани, няма да се молим, ние ще изискваме!
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Към министър Добрев е отправено питане от народния представител Крум Славов. Господин Славов, имате думата да развиете питането си във връзка с производството на фалшиви цигари. Същото питане е и към министър Папаризов, така че може би ще е коректно веднага след това да чуем и неговия отговор, за да спестим малко време.
КРУМ СЛАВОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Добрев, уважаеми господин Папаризов! На 14 февруари т. г. отправих едно питане до премиера относно произведените от Благоевград "Булгартабак" АД 85 тона фалшиви цигари, носещи незаконно чуждестранната търговска марка "555 Filter Kings Label", както и съучастието на държавни служители и ведомства в криминалната сделка.
В отговора си от 1 март т. г. министър-председателят потвърди наличието на такова производство и заяви категорично три неща:
1. Цялото количество цигари "555" е унищожено чрез изгаряне от отговорни служители на МВР.
2. Появилите се по същото време в складовете на Илиянци цигари "555" не са същата партида. Те и до момента могат да бъдат купени срещу 160 лв. на пазара.
3. Държавните служители и чиновници в съответните ведомства, имащи участие в тази операция по производството и опита за износ от България на "555", ще бъдат строго наказани съобразно тяхната вина. Това подчерта господин Виденов.
Моят въпрос, господа министри, е свързан с действията, или по-точно бездействието на правителството на господин Виденов и управляващото мнозинство на БСП през последните шест месеца по горните три точки.
Аз Ви питам, господин министър на вътрешните работи:
1. Унищожени ли са наистина чрез изгаряне 85-те тона цигари "555", тъй като твърденията на компанията ВАТ, носител на търговската марка, са, че продаваните на българския пазар цигари "555" извън всяко разумно съмнение са същите като произведените в Благоевград "Булгартабак" АД?
2. Ако цигарите са унищожени, установен ли е източникът, внесъл нелегално цигарите "555", продавани на пазара в Илиянци, без да бъде платен акциз за тях и защо тези цигари не се конфискуваха?
3. Изяснено ли е кой и защо намесва Националната служба за сигурност в операцията по отнемане на контейнерите с цигарите с въпросната марка от Варненската митница и издаването на Определение N 145 на Върховния съд?
4. Ако цигарите не са унищожени, а продавани от складовете на Илиянци, в чии джобове са влезли тези 1 млн. щатски долара?
И към Вас, господин министър Папаризов:
1. Ако цигарите "555" са унищожени, това е нанесло щета на Благоевград "Булгартабак" АД, респективно на държавата от порядъка на 1 млн. щатски долара. Каква отговорност потърсихте от виновните за тази щета държавни служители? Старият борд на директорите на благоевградското предприятие бе освободен от отговорност на общото събрание на акционерите на Благоевград "Булгартабак" АД, без дори главният акционер - държавата, в лицето на управляваното от Вас министерство, да спомене и дума по въпроса. Нещо повече, със съгласието пак на Вашето министерство, следователно и с Ваше съгласие тогавашният изпълнителен директор Иван Ангушев отново е избран за член на борда на директорите и за изпълнителен директор. С колко пъти по 1 млн. щатски долара един директор трябва да ощети държавата, за да бъде отстранен от пост?
Каква отговорност бе потърсена от висшите покровители на сделката - това е борда на директорите на "Булгартабак холдинг" ЕАД и надзорния съвет на холдинга?
Второ, знаете ли, господин министър, че същите хора, през които е преминала операцията по криминалното производство на цигарите "555" са учредители на приватизационен фонд "Никотина" и дружеството за мениджерска приватизация "Булгартабак-инвест"? Същите тези хора ще участват и ще бъдат водещи в процесите на приватизационната схема, оповестена от Вас. На кого подарявате държавна собственост? Защото няма съмнение, че схемата за касова приватизация на "Булгартабак" е схема за подаряване на държавна собственост на приятелски кръгове, срещу която се противопостави дори покойният депутат господин Андрей Луканов.
Как ще гарантирате почтеността на процеса, наречен приватизация, и намаляване на държавното участие в "Булгартабак холдинг" ЕАД и неговите дъщерни акционерни дружества? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Министър Николай Добрев има думата.
Тъй като нарушихме малко процедурата, надявам се, че няма да имате допълнителни въпроси, защото няма как да се вместят.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Славов, на 1 март тази година на Ваше питане министър-председателят на Република България според мен широко и изчерпателно отговори на всички Ваши въпроси във връзка с произведените "Благоевград БТ" фалшиви цигари, носещи незаконно търговската марка "Стейт експрес 555". Още тогава ясно и категорично бе подчертано, че за наличието на документално престъпление или опит за незаконен износ би могло да се говори едва след произнасянето на компетентните органи на съдебната власт.
Искам отново и високо да кажа, че наличността и унищожаването на цигарите е удостоверено с протокол подписан от комисия, в която влизат отговорни служители на МВР и прокуратурата. Снет е и съответният видеоматериал. Въпреки това и във връзка с някои сигнали за наличие на закононарушения при унищожаването на фалшивите цигари "Стейт експрес 555" във Военна прокуратура е заведено дело N 00299 от 1996 г., което се наблюдава от прокурорите полковник Ганчев и полковник Велков. Всички материали по договарянето, производството, транспортирането и унищожаването на цигарите, които МВР е притежавало, са предоставени на Военна прокуратура. Прокурорите разполагат и със списък на служителите на МВР, имащи отношение към случая. Всичко по-нататък, както знаете, е в ръцете на съдебната система.
Заедно с това и сега съм длъжен тук да повторя, че аз лично съм декларирал, включително и пред господата Татарчев и Колев, че за окончателното изясняване на случая могат напълно да разчитат и на моето сътрудничество, и на сътрудничеството на компетентните служби на МВР.
Накрая трябва да кажа и това, че по заповед на министъра на вътрешните работи - и бившия, и сегашния - направление "Икономическа полиция" при СДВР е извършило неколкократни внезапни проверки в търговския център "Илиянци" и в Стокова борса "Зимница". Наличност на цигари "Стейт експрес 555" при тези проверки не е констатирана. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата министърът на търговията и външноикономическото сътрудничество по същия въпрос.
МИНИСТЪР АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Славов! В съответствие с разпоредбата на чл. 10 от Конституцията и във връзка с чл. 80 от правилника е представен отговор на Вашето питане. На част от поставените от Вас въпроси относно производството на цигари с търговска марка "Стейт експрес 555", както подчертавате и самият Вие, е отговорил министър-председателят на Република България на 1 март 1996 г. Поради това аз ще се огранича единствено с тези търговски аспекти и аспекти на дейността на дружеството в Благоевград и на "Булгартабак холдинг", които поставяте сега.
По първия Ви въпрос - относно отговорността на Управителния съвет на дружеството - следва да Ви информирам, че незабавно след установяването на обстоятелствата, свързани с производството на цигарите, предмет на питането, още на проведеното общо събрание на акционерите на 31 май 1995 г. по предложение на мажоритарния акционер държавата, представлявана от тогавашния министър на търговията и външноикономическото сътрудничество господин Кирил Цочев, са извършени промени в състава на Съвета на директорите на дружеството и в неговия устав с цел ограничаване възможността за извършване на други подобни сделки и действия. Разпоредбите на чл. 12, ал. 1, т. 11 и 12 от устава на дружеството предвиждат, че Съветът на директорите е задължен да провежда търговската си политика съгласувано с Управителния съвет на "Булгартабак холдинг" ЕАД. Преди това не е имало подобна разпоредба.
Във връзка с освобождаването от отговорност на управителите на дружеството на проведеното общо събрание на 9 май тази година следва да се отбележи, че тази процедура е заложена в разпоредбите на Търговския закон и се извършва въз основа на заверката на отчета и баланса на дружеството от дипломиран експерт счетоводител. За взетите от общото събрание решения очевидно е допринесъл фактът, че за двете финансови години - 1994 и 1995 - "Благоевград БТ" е приключило дейността си с печалба, като за втората от тези години е разпределен и дивидент за акционерите. За финансовата 1995 г. "Благоевград БТ" отчита остатъчна печалба след облагане с данъци в размер на 82 млн. 362 хил.лв. Предприятието е най-голямото по производствен капацитет и е едно от най-модерните предприятия на българската цигарена индустрия, а това налага към оценката на неговото управление да се подхожда изключително внимателно и преди всичко като се отчитат постигнатите добри стопански резултати и важната роля на предприятието при провеждането на стопанската политика на холдинга.
В информативен порядък следва да се отбележи, че за деветмесечието на 1996 г. "Благоевград БТ" отново отчита печалба от дейността си в размер на 1 млрд. 225 млн. 287 хил.лв. и по този начин се нарежда на седмо място в първата десятка на българските предприятия с най-голяма печалба, а тези десет предприятия формират печалба в размер на 19 млрд. лева или това е 35 на сто от общата сума на печалбата във всички предприятия в България, съгласно данните от Статистически барометър, публикувани на 21 ноември тази година на Националния статистически институт.
Посочените данни показват, че общото финансово състояние на дружеството е много добро. Съгласно действащата нормативна уредба и възприетата практика освобождаването от отговорност по смисъла на Търговския закон не е пречка за търсене на отговорност за същия период от страна на компетентните органи във връзка с нарушения на Закона за търговските марки и промишлените образци, както и на данъчното законодателство или на законодателството, свързано с митническия режим. До този момент Министерството на търговията и външноикономическото сътрудничество не е уведомено да са влезли в сила наказателни постановления или не е уведомено за действия на органите на прокуратурата срещу членове на Съвета на директорите на "Благоевград БТ" за нарушения, свързани със случая. Разбира се, в случай че към някого от членовете на Съвета на директорите, които не са сменени в този период, бъдат приложени мерки, които да ги поставят в невъзможност да управляват и да представляват дружеството или които доказват, че те са неподходящи за това, министерството ще предложи на общото събрание на акционерите да бъдат освободени тези членове от състава на съвета.
По втория поставен от Вас въпрос. По същество се цели да се изясни доколко "Булгартабак холдинг" може да се счете за отговорен по случая. След като се анализират устройствените актове на холдинга и на дъщерното дружество, които са уреждали дейността им към момента на сключването на сделката, може да се заключи, че Надзорният и Управителният съвет на "Булгартабак холдинг" не са имали и не биха могли да имат отношение както към сключването, така и към изпълнението на договора за производство на ишлеме на цигари между фирма "Санрайс", Буйрут (Ливан) и "Благоевград БТ", тъй като този въпрос съгласно тогавашния устав изцяло е бил от компетентността на самото дружество.
В случай че народният представител господин Славов разполага с факти за участие или покровителство на членове на управителните и контролните органи на "Булгартабакхолдинг" в сключването и изпълнението на посочената сделка, то той би могъл да ги предостави на съответните органи за предприемане на мерки и да информира за това Министерството на търговията и външноикономическото сътрудничество.
Третия Ви въпрос.
Що се отнася до създадения приватизационен фонд "Никотиана" и инвестиционното дружество от работници и служители на "Булгартабак", следва да се има предвид, че доколкото създаването им е съобразено с действащите в страната нормативни актове, нито Министерството на търговията и външноикономическото сътрудничество, нито друг орган би могъл да се противопостави, да предотврати или да прекрати съществуването на тези дружества. Рамката, в която могат да се предприемат едни или други ограничителни или санкционни действия, е законът, доколкото има конкретни преки данни за неговото нарушаване.

Във връзка с опасенията Ви за доминиращо присъствие на определени лица в създадените приватизационни фондове, с цел участие в масовата приватизация, и опитите за недобросъвестно обсебване на държавната собственост чрез тези фондове и чрез инвестиционните дружества за участие в касовата приватизация, ще се опитам да очертая законовата рамка, която регламентира дейността на фондовете и на инвестиционните дружества.
Гаранциите срещу недобросъвестните опити за придобиването на държавна собственост при липса на конкуренция или при ограничаване на конкуренцията се съдържат в разпоредбите на Закона за приватизационните фондове, който изготвихме и приехме заедно с вас.
Чрез нормата на чл. 7 от този закон е ограничена възможността едно лице или свързани лица да притежават повече от 10 на сто от акциите на един приватизационен фонд. Освен това, ако едно лице придобие пряко или чрез свързани лица повече от 5 на сто от акциите на приватизационен фонд или по друг начин може да упражнява решаващо влияние върху него, то е длъжно да уведоми Комисията по ценните книжа и фондовите борси. Тази разпоредба на закона дава възможност на комисията да контролира дейността на приватизационните фондове. Контролът е предварителен и последващ.
От една страна комисията може да откаже да издаде разрешение за извършване на дейност като приватизационен фонд, ако някои от лицата, които притежават пряко или чрез свързани лица над 5 на сто от акциите, или които по друг начин могат да упражняват решаващо влияние върху дейността на приватизационния фонд с дейността си или с влиянието си върху вземането на решения, могат да навредят на сигурността на инвестициите.
От друга страна приватизационният фонд е длъжен да представи на комисията отчет за финансовото полугодие и годишен отчет. Отчетът следва да съдържа данни за дейността на фонда, за членовете на неговия управителен и надзорен съвет, съответно за сключените от фонда сделки. Ако установи нарушения комисията налага предвидените в закона принудителни административни мерки и административни наказания, като доходите от неправомерно извършената дейност се отнемат в полза на държавата.
Тоест, ако законът се прилага стриктно, а засега няма основания да се твърди обратното, съществуващите в него ограничения биха попречили определени лица да се превърнат в хегемон по отношение на дейността и управлението на който и да е приватизационен фонд.
Комисията разполага със сериозен арсенал от средства за противодействие, ако установи неправомерни действия от приватизационен фонд "Никотиана".
По отношение придобиването на акции от "Булгартабак холдинг" ЕАД и от дъщерните дружества на холдинга от кръга на предложените за масова приватизация, съгласно разпоредбите на действуващото законодателство, създаденият фонд би могъл да участвува и да се конкурира с останалите приватизационни фондови лица.
Съгласно предвидените в закона ограничения един приватизационен фонд не може да придобие повече от 34 на сто от акциите с право на глас на едно дружество, тъй като максимално 20 на сто от акциите на холдинга и дружествата в системата на холдинга са предложени за масова приватизация и поради съществуващия интерес от страна на останалите участници в масовата приватизация към акциите на холдинга на този етап този процент очевидно ще се редуцира значително.
По отношение създаденото дружество за мениджърска приватизация - "Булгартабакинвест", чл. 25, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия различава купувач - юридическо лице, в което съдружници, акционери или членове на кооперация са само работници, служители, както и лица по чл. 5, ал. 2, имащи право - тоест на преференциално участие - от приватизиращото се търговско дружество. Законът предвижда този вид лица да участвуват и да се конкурират наравно с другите кандидати в случаите на касова приватизация на дружествата. При определянето на купувача тези лица не се ползуват с предимство. Те не получават преференции при определяне на цената или условията на договора. Възможността те да бъдат определени за купувачи е само хипотетична. Тя ще се реализира само доколкото дружеството предложи най-добрите условия.
Според Закона за приватизация облекченията, които лицата по чл. 25, ал. 3 получават, се изразяват в по-късен момент, ако дружеството бъде определено за купувач. Тези облекчения се изразяват във възможността за разсрочено плащане на цената. Разсроченото плащане обаче се прилага при условие, че в дружеството към момента на учредяването участвуват най-малко 50 на сто от работниците и служителите в приватизиращото се предприятие и балансовата стойност на дълготрайните материални активи на това предприятие е до 150 млн. лева включително. Не това е случаят с повечето от предприятията в "Булгартабак".
Относно приложението на разсроченото плащане, по отношение на обектите с по-голяма стойност, е въведен разрешителен режим и в този случай е необходимо съгласието на Министерския съвет.
Съществуват сериозни правни основания да се приеме, че според изискванията на Закона за приватизация дружествата от типа на предвидения чл. 25, ал. 3 от Закона за приватизацията би следвало да се създават, за да участвуват в приватизацията на дъщерното дружество от холдинга поотделно. Тоест, не може да има едно общо предприятие на работници и служители, което да участвува в целия приватизационен процес, а също така би трябвало да има и отделно юридическо лице за участие в приватизацията на самия холдинг. Опора за това наше тълкуване на законовия текст дава последователно използуваният в закона термин "работници и служители от приватизиращото се търговско дружество". Тази законова рамка е също една гаранция срещу опитите за съсредоточаване на раздържавяването на холдинга като цяло в едни и същи ръце. Доколкото управителните органи и лицата, работещи в холдинга, не биха могли да бъдат определени като работници и служители от съответното приватизиращо се дъщерно дружество, то права за тях по отношение на дъщерното дружество не могат да възникнат. Правата им се редуцират само до участие в евентуалната приватизация на холдинга, за който от една страна, в приетата от Министерския съвет програма е прието, че държавата следва да запази контролен пакет от 51%, а от друга - 20% са предвидени за масова приватизация.
В обобщение, от една страна, самият закон предвижда норми, които съдържат гаранции за недопускане подаряване на държавната собственост на приятелски кръгове, ако си послужим с използувания език на отправеното от Вас питане. А от друга страна, намеренията, усилията при изготвянето на програмата за приватизация на дружеството от министерството бяха насочени към изграждане на ясни критерии и предварително определяне на единни изисквания и правила за провеждането на приватизацията на всички дружества от системата на холдинга и на самия холдинг, така че да не се допусне приватизацията на дружествата да бъде в разрез с икономическите и социални интереси на държавата.
Проектът на програмата за приватизация на "Булгартабак холдинг" ЕАД беше предварително оповестен чрез средствата за масово осведомяване, именно, за да се предизвика дискусия и да се изясняват възникналите въпроси, включително и от кръга на поставените в отправеното Ви питане.
Министерството на търговията и външноикономическото сътрудничество имаше готовност да анализира и отрази в проекта всички мнения и становища, които биха постъпили. Щяхме да бъдем благодарни на народния представител Крум Славов, ако той беше изразил своите виждания още тогава. За съжаление, мнението ни е, че идеята за широк диалог по схемата за приватизация на "Булгартабак холдинг" не можа да предизвика този широк дебат, който ние очаквахме. Все пак инициативата на уважаемия народен представител да постави въпроси, относно приватизацията на "Булгартабак холдинг" ЕАД може да се приветствува, защото дава възможност да се огласят още веднъж целите на програмата.
Едновременно с това обаче бих искал да отбележа, че начинът, по който са формулирани въпросите на народния представител и използуваните квалификации, основаващи се на съмнения и предположения, неподкрепени с никакви доказателства, влизат в противоречие с разпоредбата на чл. 81 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, която предвижда, че въпросите не трябва да съдържат обвинения.
Във взаимен интерес е при разглеждането на проблемите, към които заедно сме съпричастни и по отношение на които нерядко преследваме едни и същи цели, да установим коректен тон при провеждането на диалога. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Моля, господин Славов, най-напред лаконично да кажете две добри думи за министър Добрев, за да може да си тръгне, тъй като го задържахме в нарушение на процедурата, за да изслушаме и другия отговор. Той беше по-сложен, по-обстоятелствен.

КРУМ СЛАВОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Господин Добрев, публична тайна е, тук даже доста колеги ме закачаха през последните месеци с тези цигари и ми ги показваха, и ми казваха кой откъде ги е купил. Публична тайна е, че тези цигари не са изгорени. Изгорени са няколко мастербокса от единия контейнер. Всичко останало по някакъв начин е стигнало до известни пазари. Аз имам сигнали, разбира се...
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДОБРЕВ (от място): И аз имам сигнали.
КРУМ СЛАВОВ: Не документи, за съжаление. Но имам сигнали, че е правен опит да се транспортират извън страната - от пловдивско летище. Там са засекли контейнерите. Сигурно Вие знаете, че от "Бритиш Американ табако" са взели мерки да следят чрез свои хора и съответно чрез свои служби, така че пътят на тези цигари вече е белязан. Засечени са и в Сирия, засечени са и на борсата в Лондон. Идентифицирани са чрез качествен химически анализ. Това са същите цигари. Просто те не се изгорени. Филмчето, което беше показано, така както господин Питър Гот от "Бритиш Американ табако" сподели с мен в Лондон, казва: "Може да участвате за най-смешните домашни видеоклипове с тоя клип". Не е имало присъствие, всички знаем, на представител на засегнатата страна, а именно на тази фирма, чиято е запазената търговска марка.
Понеже публикациите по адрес на този случай през цялата година от време на време, така, флуктуираха, пак се появяваха. По едно време се съобщи и за разследване. Нещата преминаха във Военна прокуратура, защото е намесена Националната служба за сигурност. Така че явно има какво още да се търси. Дори в последните дни имаше една осакатена публикация, ако не се лъжа, беше във вестник "Стандарт" или "Континент", в един от двата вестника, имаше продължението, без началото. Аз помолих да ми намерят материала в редакцията. Оказа се, че е изчезнала или забутана някъде цялата кореспонденция и е изтрита от файла на компютъра, където е била. Така че не можах да проуча какво точно е написано. Във всеки случай то нямаше да изненада нито мен, нито вас в този случай.
Просто, повдигайки за втори път в рамките на една календарна година въпроса за трите петици ("555"), имам голямото желание да подбутна, ако мога по някакъв начин, в качеството си на народен представител, да се задвижи механизмът, за да се доведе докрай разследването около цялата тази криминална сделка и да се изчистят, както аз бях казал тук навремето от трибуната, да се изчистят всякакви съмнения, ако има някакво съучастничество на висши държавни чиновници. Просто нещата да бъдат поставени на място. Спирам дотук и Ви благодаря за отговора. (Министър Николай Добрев напуска залата)
Господин Папаризов, аз си признавам, че не съм сведущ и компетентен по въпросите на приватизацията, така че за мен беше полезно да изслушам цялата лекция. В никакъв случай не приемам за задоволителен отговора Ви във връзка с хора, които би трябвало да носят отговорността и до момента трябваше да бъдат и на подсъдимата скамейка, като господин Иван Ангушев.
Срещу него има акт. Още Варненският съд се е произнесъл, потвърдил е съставения акт. Патентното ведомство е издало наказателно постановление. Всичко това аз го изнесох с документи, представяйки ги. Даже ги дадох и на премиера тогава. Някои неща ги нямаше и той. Така че има достатъчно документи в тази дебела папка - за трите петици, която недвусмислено подсказва, че има лица, които трябва да понесат някаква отговорност.
Всички знаем тук, които горе-долу следим нещата, как се развиха събитията с един член на Върховния съд, направил определението за Националната служба за сигурност - Иван Ефремов. Просто беше написано и в пресата. Той се пенсионира скоропостижно в рамките на една календарна седмица.
Вие сменихте или по-точно уволнихте, освободихте от длъжност, Вашия първи заместник Тодор Недев от предишния министър. Мисля, че беше още в първите дни на встъпването Ви в длъжност, когато станахте министър, и освободихте Тодор Недев. Един заместник-министър на търговията. Нали така беше?
За съжаление, господин Цочев беше напуснал две седмици преди това...
Мисълта ми е, че има доста хора, които са наясно и имат информация, и са замесени по някакъв начин косвено в цялата тази история.
Накрая, когато поставям въпроса и за схемата на приватизацията, аз имам предвид именно да изразя моите опасения. Със същите хора, ако тръгне раздържавяването на това богатство на България, защото тютюнопроизводството е едно от носещите, бих казал, доколкото ми се простират скромните познания за нашата икономика, едно от носещите звена в нея, както подчертахте и Вие - печелившо, не само отделните предприятия, а и като цяло. Бих искал, ако има някаква възможност, да се вземат много строги мерки за една прозрачност при приватизацията.
При мен има писмени материали, аз ще дам гласност и на тях, които са свързани с едни съмнения относно изкупуване на някои предприятия под формата на лизингов договор, невъзможност да бъде изплатено, и се появява един човек, който предлага услугите си да поеме дълга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Славов, много отдавна изтече времето.
КРУМ СЛАВОВ: Аз понеже отговарям и на двамата уважаеми министри, затова порасна и времето.
Приключвам с това - не съм удовлетворен от отговорите. За господин Добрев - разбирам. Там нещата продължават още да се разследват и аз се надявам на един добър завършек.
Господин Папаризов, присъствието на лица, закононарушители, продължаващи да заемат отговорни постове, за мен не е гаранция за честен и почтен край на една приватизация и едно раздържавяване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата по процедурен въпрос господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Когато лансирахте програмата на парламентарния контрол, аз не чух повода или желанието на господин Димитър Костов - финансовия министър, да не отговаря днес. Това е вторият случай...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Включен е в програмата. Просто...
ИВАН СУНГАРСКИ: Той просто не идва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не, не. Всички министри бяха тук, но първо се отказа удължаване на времето, след това се ревизира това решение - да отговорят само министрите, които са тук. Значи и в момента, в който се отказа удължаване, той беше, ето, на девето място е в програмата. Естествено си е отишъл. А след това тези, които бяха тук, даже господин Коралски ще го върнем сега, въпреки че седи вече четири часа.
ИВАН СУНГАРСКИ: Аз мисля, че не сте точна, защото министър Костов не е идвал в сградата на Народното събрание не само днес, а и миналия път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Може би следи заседанието.
ИВАН СУНГАРСКИ: Това е вторият път, след като веднъж законно ми отказа с отлагане. Вторият път, на който той заради неприсъствието си тук, не мога да го накарам да ми отговори на въпроса. И питам: "Уведомена ли сте за причините, поради които той не идва в Народното събрание"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Министрите поддържат връзка най-често по телефона. Някои идват, като господин Коралски, и изчакват тук. Онези, на които им идва редът по програмата, идват незабавно. Но след като ние не удължихме времето, то естествено е той да няма възможност да отговори.
ИВАН СУНГАРСКИ: Вижте, аз нямам нищо против Вашите разсъждения, но на мен ми се струва, че след като е предвидено един министър да участва в парламентарния контрол, той трябва да...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За да седи четири часа ли, господин Сунгарски?
ИВАН СУНГАРСКИ: Госпожо Ананиева, и аз седя четири часа, но какво да направя? И седя втори път по четири часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Сега например господин Коралски няма да отговори. Коректно ли е един министър...?
ИВАН СУНГАРСКИ: Съжалявам, аз мисля, че трябва да се направи съответната корекция в начина на комуникация между Народното събрание и правителството. Министрите, които трябва да отговарят на парламентарен контрол, да бъдат така добри да загубят и те по четири часа, седейки тук, както ги губим ние, народните представители. След като има парламентарен контрол, мисля, че той трябваше да бъде тук. За втори път ми се случва. Аз остро протестирам по този повод.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Нямате никакво основание. В 14,00 часа се гласува удължаване. Парламентът даже по-рано отказа да удължи. Министърът, който е последен, естествено, няма да дойде и да чака четири часа.
ИВАН СУНГАРСКИ: Не в 14,00, а в 13,00 часа започна парламентарният контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Но, така или иначе, до него не можем да стигнем. Моля Ви, разумен човек сте.
ИВАН СУНГАРСКИ: Ами, ако примерно отговорите на господин Папаризов бяха по една-две минути, можеше и да дойде ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: А, това е друг въпрос - че ние трябва да си поправим правилника и да лимитираме и отговорите на министрите - до пет минути. Както за народните представители има кратки въпроси, така и отговорите да бъдат. Но засега такива ограничения няма.
Затова следващите въпроси, съобразно нашето решение, на присъстващите към момента на вземане на решението министри, са към господин Стаменов.
МИНИСТЪР АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Преди това може ли само две думи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да.
Има думата министър Атанас Папаризов.

МИНИСТЪР АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, благодаря Ви, госпожо председател. Дотолкова, доколкото господин Славов постави все пак някои уточняващи въпроси, съжалявам, че отговорът ми беше дълъг, но въпросите са четири и мисля, че са важни.
"Благоевград - БТ" е най-голямото предприятие от Холдинга "Булгартабак".
Искам да кажа още веднъж и да уверя господин Славов, че в резултат на усилията на Министерство на търговията бе предотвратена възможността предприятията от "Булгартабак холдинг" да се приватизират поотделно. Министерският съвет прие нашето разбиране, че приватизацията трябва да се осъществява със запазване на холдинга на този етап, тоест 25 на сто в отделните предприятия и дял на държавата минимум от 7 на сто, за да може този много важен и социален отрасъл, който осигурява поминъка в някои райони предимно той, да се раздържавява по един начин, който ще осигурява възможността все пак да се води единна държавна пазарна политика и ще осигурява възможността редовно да се изплаща тютюна, особено в районите, където това е действително основното, на което разчитат хората.
Ние разбираме, че при тази приватизация няма да приемем приватизация на отделни предприятия, които ще работят и ще произвеждат само чужди марки за българския пазар. Ние преди всичко искаме да запазим типовете тютюн, които се произвеждат в България - ориенталски, полуориенталски, и в този смисъл е тази програма. Желаем да запазим позицията си на традиционните пазари, ще търсим и такива инвеститори. И в този смисъл, процесът, уверявам ви, ще бъде прозрачен. Затова публикувахме програмата в "Пари", преди да я внесем в Министерския съвет. Затова ще публикуваме и всякакви по-нататъшни предложения. Затова предлагаме освен Агенцията за приватизация една широка група от министри, от специалисти да участва в оценката на отделните проекти.
Що се отнася до господин Англушев, аз още веднъж повтарям, че при нас не са изпратени никакви документи, които да ни дават основание да прекратим договора си с него. И все пак резултатите, които има "Булгартабак - Благоевград" ни дават основание да смятаме, че това печелившо дружество трябва да има приемственост в ръководството си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Госпожа Първолета Иванова има думата за актуален въпрос към министър Стаменов.
ПЪРВОЛЕТА ИВАНОВА (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Стаменов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моят въпрос е от 11 декември и на предишния парламентарен контрол не остана време за него.
Уважаеми господин Стаменов, съгласно разписанието на влаковете на БДЖ бързият влак София-Солун тръгва от София в 7,45 ч. и пристига в Солун в 17,05 часа. Бързият влак от Солун за София тръгва от Солун в 8,30 ч. и пристига в 11,50 ч. на гара Кулата, откъдето по разписание в 13,35 ч. тръгва за София и пристига в 17,47 часа.
Със заповед N 329 от 20 септември 1996 г. на заместник-генералния директор на БДЖ господин Каменов е отменен международният бърз влак от Кулата за София, тръгващ в 13,35 часа.
Със заповед N 590 от 25 октомври 1996 г. вагоните на същия влак се включват в състава на пътнически влак 5104, тръгващ в 15,55 часа от гара Кулата.
Уважаеми господин министър, моля да ми отговорите на следните въпроси:
Първо, защо е отменен бързият международен влак от Кулата за София?
Второ, защо вагоните на международния влак Солун-София се прикачват към пътнически влак?
Трето, защо не се уведомяват за тези промени хората, които пътуват, а те си плащат за бърз влак?
Четвърто, защо се наказват пътуващите от Солун за София да стоят на студа четири часа, без да имат възможност да пристигнат навреме, като много български и чуждестранни пътници пропускат връзка с други влакове и самолети? Единствената възможност да се придвижат е 20 долара или 4000 драхми за такси на един човек, предлагани от "услужливи" и "предприемчиви" хора.
И пето, уважаеми господин министър, не смятате ли, че подобни решения и заповеди накърняват авторитета на БДЖ и България пред наши и чужди пътници?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Министър Стаменов има думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Това е един социално значим въпрос - като учебниците по история и география.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: При всички случаи доста важен, защото засяга и международните комуникации.
МИНИСТЪР СТАМЕН СТАМЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители, госпожа Иванова! Действително от 25 септември до днес - 20 декември, е отменено движението на бързия влак от Кулата за София в делнични дни, в събота и неделя той се движи. Това се налага във връзка с модернизацията и електрификацията на железопътната линия от Дупница до Кулата. Вие знаете, че това е един участък от четвърти транзитен европейски железопътен коридор, който свързва Будапеща - София - Солун - Атина и ние сме се заели да го модернизираме със средства по програмата ФАР и средства от Европейската общност.
Безспорно по време на реконструкцията се създават трудности при превозването на пътниците в това направление, но електрификацията на този участък е една от най-важните предпоставки за съществено подобряване качеството на превозите.
Понастоящем или за изтеклото време средната населеност, по железничарски казано, на тези два вагона при вместимост около 160 места, е 34 пътника или 21%. Независимо, че е толкова слаб среднодневният брой на пътниците, това не означава, че по отношение на тях ние не трябва да се отнасяме, така да се каже, както към всички други пътници.
Вагоните от Солун за София се прикачват на пътническия влак, за да се намали престоят в гара Кулата с два часа. Когато те пътуват се отопляват в състава на този влак и съответно пътниците пристигат малко по-рано, отколкото ако чакат следващия бърз влак.
БДЖ настоятелно са предлагали при организацията на ремонта на този участък на гръцките железници тези вагони да заминават по предварително съгласуваното разписание, което е било в сила от месец юни 1996 г. След това по искане на гръцките железници това разписание е изменено. За съжаление, опитите да се намери по-благоприятно разписание, съгласувано с гръцките железници, са останали безрезултатни и БДЖ просто не е имала друг изход, освен да приложи този подход.
Що се отнася до промените в разписанието, има утвърден ред и в международен план, и във вътрешен план как се обединяват измененията на това разписание и как става съгласуването между отделните железопътни администрации. Както вече споменах, този ред е спазен.
С конкретна заповед, когато е отменен този влак - N 590 от 25 октомври, всички железопътни гари на територията на България са уведомени за тази промяна на влаковете.


Що се отнася до цената на билета, съгласно действащата тарифа между Българските държавни железници и Гръцките железници, цената е една и съща за бърз и за пътнически влак, тъй като това е тарифата, по която се работи. Наистина е много неприятно да се стои в гара Кулата продължително време. За тази цел от страна на БДЖ са взети мерки за обслужването на тези пътници в гара Кулата, за търговски обекти, но все пак неприятността е налице.
Към днешна дата, практически когато се преустановява работата по реконструкцията на тази линия, става дума през зимния период, при следващия нов строителен сезон, който обикновено започва в средата на март и началото на април, БДЖ ще положи отново усилия и ще търси с гръцките железници взаимно приемливо разписание, което да създава условия без такова изчакване в гара Кулата. Ние се надяваме, че колегите ни от Гърция ще разберат този проблем и ще помогнат. Аз, като министър на транспорта, ще изпратя специална молба към моя колега в Гърция да съдейства за това положение, защото все пак трябва да има едно човешко отношение към тези въпроси.
Що се отнася до това дали злепоставяме България, или дали не я злепоставяме - да, има такава ситуация, но това не е от една немарливост, за която личи във Вашия въпрос. Все пак аз смятам, че Българските държавни железници едностранно не могат да решат проблема, ако те не се съгласуват с другата железопътна администрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Госпожа Иванова има думата.
ПЪРВОЛЕТА ИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин министър за отговора. Разбирам, че причините, които са наложили отмяната на международния влак са много сериозни. Такива причини сигурно ще има и за в бъдеще, но аз смятам, че това не бива да става в никакъв случай за сметка на пътниците. И аз се надявам, а и Вие го изразихте, че ще засилите контрола в БДЖ и ще направите всичко възможно тези неща да бъдат решени така, че да няма ощетени хора.
Не искам да си мисля, господин министър, че БДЖ предлага част от тези услуги, че има нещо общо с услугата срещу 20 долара или 4 хил. драхми придвижване до София. Аз не искам въобще да си мисля, че БДЖ има отношение към този въпрос, нито пък с предлаганата атракция да се разгледа село Кулата за тези 4 часа. Аз просто вярвам, че Вие ще вземете необходимите мерки, за да няма ощетени пътници за в бъдеще. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Господин Кисьов има един въпрос към министъра на труда и социалните грижи господин Коралски, който търпеливо прекара работния си ден в парламента.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Уважаема госпожо председател, благодаря Ви, че намерихте възможност да задам този въпрос към господин министър Коралски, защото не е въпросът дали аз ще го задам и той ще ми отговори, въпросът е тези, които очакват този въпрос, да получат задоволяващ отговор.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Постановление N 131 от 12 юни 1996 г. на Министерския съвет за еднократни допълнителни обезщетения, свързани със структурната реформа, на работниците и служителите, чиито трудови правоотношения са възникнали преди 14 май 1996 г. и са прекратени без виновно поведение от тяхна страна в изпълнение на Решение N 480 на Министерския съвет от т. г. за утвърждаване на списъци, а в този списък е и ЕАД "Арсенал" - гр. Казанлък, на търговските дружества с държавно имущество, подлежащи на ликвидация и изолация, се изплаща допълнително обезщетение.
Такива обезщетения, уважаеми господин министър, се изплащаха на напусналите работници и служители от ЕАД "Арсенал" - гр. Казанлък до 26 септември 1996 г. До пристигане в Бюрото по труда в гр. Казанлък Писмо N 91.00.112 от 26 септември 1996 г. на Министерството на труда и социалните грижи, т. е. на Вашето министерство.
В писмото се цитира, че Борсата по труда ще изплаща обезщетение на уволнените работници и служители от предприятията в изолация, ликвидация само ако в заповедта им е упоменато, че освобождаването им е в изпълнение на Решение на Министерския съвет N 480.
Ръководството на ЕАД "Арсенал" - гр. Казанлък, на уволняващите се работници и служители отказва да вписва в заповедта от тази дата, че уволнението е в изпълнение на същото министерско решение.
С Постановление N 213 от 22 август 1996 г. е приет Правилник за прилагане на Закона за финансово оздравяване на държавни предприятия. А предприятията по чл. 1 от Закона за финансово оздравяване на държавни предприятия се разделят на две категории в зависимост от значението им за националната икономика. В категория "А" са предприятия с определящо значение за националната икономика. И категория "В" - други предприятия, в чийто списък е и ЕАД "Арсенал" - гр. Казанлък.
Господин министър, досега няма излязло министерско постановление, което да спира изплащането на допълнителните обезщетения на напускащите работници и служители от група "В" (работници и служители от ЕАД "Арсенал" - гр. Казанлък).
Въпросът ми е следният защо на напускащите работници и служители от ЕАД "Арсенал", който е в списъка на предприятията в изолация, им се отказва в заповедите им за уволнение да се вписва, че уволнението е в изпълнение на Решение на Министерския съвет N 480, от които произтича обстоятелството борсата да не им изплаща обезщетение. Има ли, господин министър, причина след като не е вписано това решение, работниците и служителите да не си получат допълнително обезщетение от борсата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Отдавна изтече времето.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ: Този въпрос, господин министър, очакват много напуснали работници и служители от ЕАД "Арсенал" и от Вашия отговор зависи дали ще им направим коледен подарък, или коледно разочарование. Благодаря ви. Извинявайте за просроченото време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата министър Коралски.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кисьов! С Решение N 480 на Министерския съвет от 1996 г. бяха утвърдени списъци на търговските дружества с държавно имущество, подлежащи на ликвидация и изолация във връзка със структурната реформа на икономиката. С Постановление на Министерския съвет N 131 от 12 юни 1996 г. беше регламентирано изплащането на еднократни допълнителни обезщетения, свързани със структурната реформа. Тези обезщетения се изплащат на работници и служители, чиито трудови договори са възникнали след 14 май 1996 г. и са прекратени без виновно поведение от тяхна страна в изпълнение на Решение 480 на Министерския съвет от 1996 г.
На основание ｧ 3 от Преходните и заключителни разпоредби от постановлението на бюрата на труда бяха дадени подробни указания по прилагането му. За постигане стриктното им изпълнение бяха осъществени срещи с работодателите от търговските дружества за разясняване на процедурите при изплащане на обезщетенията, както и за предоставяне от тяхна страна на информация за освободените лица.
При анализа на ежемесечната информация, получена в Националната служба по заетостта и по редица сигнали от работодателите се установи, че голям брой лица напускат по свое желание, за да получат обезщетение, което пречи за осъществяване дейността на търговските дружества, включително в списъка за оздравяване. Това, както и стремежът да не се допуснат отклонения от предназначението на постановлението за изплащане на еднократни допълнителни обезщетения на освободените в изпълнение на Решение 480, наложи с допълнително указание да се обърне внимание на работодателите от тези дружества изрично да вписват обстоятелството, наложило освобождаването на лицата.
Изхождайки от изложеното до тук, ръководителят на ЕАД "Арсенал" - гр. Казанлък отказва, което е негово право, вписването на изричен текст: "освободен във връзка с Решение на Министерския съвет N 480" в заповедите за прекратяване на трудовите правоотношения, поради което бюрата по труда не уважават подадената молба за изплащане на еднократни допълнителни обезщетения по реда на цитираното постановление.
Тъй като това е отговорът на писмено зададения ми въпрос, а Вие малко го разширихте, аз искам да обърна внимание, че тези обезщетения едва ли могат да бъдат третирани като коледен подарък, тъй като става въпрос за пари, изплащани на хора, които, така да се каже, напускат в резултат на оздравителни мероприятия предприятието си. Но наистина изискването за това освобождаването да е част от оздравителния процес наложи ние да създадем специализирани разпоредби, които, както знаете, бяха подкрепени с един 30-милионен заем от Световната банка. Така че не можем на всички онези, които напускат предприятия, включени в списъка "Б", или в списък "В", което е в Решение 480 да изплащаме. Много е важно това освобождаване да е част от оздравителната програма и така да се каже тези, които се освобождават поради това, че трябва да бъде намален персоналът, да се даде една допълнителна подкрепа, която ние, като общество дължим.
В отговора наистина се обръща внимание на това, че ние изпаднахме в парадоксална ситуация: например в дружество "Орфей" - Кърджали да напускат хора при условие, че имат осигурени поръчки, имат необходимата за това финансова обезпеченост и всичко останало, но само и само да се получат тези обезщетения, работниците бяха започнали да напускат, което постави под угроза самия оздравителен процес в предприятието.
Ето защо ние решихме, че така както и в Закона за оздравяване на предприятията, те трябва да приемат своите оздравителни програми и когато там е записано, че примерно те ще освободят 100, 1000 или колкото изисква тази оздравителна програма, на базата на тази оздравителна програма, която ние ще получим в бюрото по труда, ще изплатим на толкова хора, посочени от предприятието. Именно заради това изискваме да се вписва: в изпълнение на решение N 480, за да е ясно, че става въпрос наистина за случаи на освобождаване в резултат на оздравителна програма, а не за редица други случаи, които също без виновно поведение съществуват в Кодекса на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Кисьов, моля Ви за съвършено лаконично отношение.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Уважаеми господин министър, аз съм доволен от Вашия отговор. От него ми станаха ясни две неща. По-важното е, че всичко е в ръцете на директора - на изпълнителния директор на ЕАД "Арсенал" - град Казанлък и моля избирателите и хората, които подтикнаха този въпрос, да търсят там отговора.
Може би неправилно сте ме разбрал. Аз Ви казах, че от отговора Ви ще зависи това да бъде коледен подарък или разочарование, а не че ще го направим като коледен подарък.
Благодаря Ви още веднъж!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Накрая, господин Славов с питане към министър Стаменов.
КРУМ СЛАВОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моето питане е относно проведения търг за възлагане рехабилитацията на пътни участъци 40 и 42 от първокласен път I-9 (Варна-Бургас и Бургас-Созопол) по проекта "Транзитни пътища" в рамките на група обекти по Лот N 1, финансиран от Европейската банка за възстановяване и развитие.
Уважаеми господин министър, в края на миналата година Главно управление на пътищата обявява търг за възлагане рехабилитацията на различни пътни участъци от националната пътна мрежа по групи обекти Лот 1, Лот 2, Лот 3 и Лот 7, финансирани от Европейската банка. По-конкретно за обектите по Лот 1 оферти представят седем фирми - четири български, една смесена българо-турска и две чуждестранни - от Италия и Република Македония.
При отварянето на тръжните книжа се оказва, че българските фирми и смесеното българо-турско сдружение предлагат далеч по-изгодни по отношение на стойността оферти, отколкото италианската "Терена Скави" и македонската "Гранит канстракшън". Въпреки това тръжната комисия определя за преддоговорни преговори да бъдат поканени "АБ" - Хасково, чиято оферта е 736 млн.лева, "Биндер" - Сливен - 847 млн. лв. и македонската "Гранит", чиято стойност на офертата надхвърля 900 млн. лв.
В доклада на тръжната комисия, наред със съображенията, сформирали нейното предложение и елегантно елиминирали от участие останалите четири конкурента, има и нещо твърде любопитно. Оказва се, че македонската "Гранит" била обявила в офертата си намаление на стойността с 26 на сто поради факта, че в единичните им цени е включен ДДС и такси за временен внос и при това положение стойността от 907 млн. лева се редуцира на 720 милиона лева.
И така, с "Гранит" се провежда препоръчаното преддоговорно преговаряне - това е препоръката на тръжната комисия, с която разполагам и аз, докато странно защо с другите две фирми - "Биндер" - Сливен и "АБ" - Хасково такива преговори изобщо няма. Няма и протоколи от тях.
В крайна сметка, въпреки че офертната цена на "Гранит канстракшън" е два пъти по-висока от предварителната оценка на възложителя за стойността на работата (цитирам доклада на комисията), македонската фирма е избрана да й бъде възложен договорът при намалена офертна цена - забележете цифрите! - вече е 672 млн.лева.
И така, аз Ви питам господин министър:
1. Гарантирате ли, че въпросният търг за възлагане рехабилитацията на пътните участъци Варна-Бургас и Бургас-Созопол от първокласен път I-9 по Лот 1 е проведен изрядно и обективно, при спазване на всички законови изисквания и разпоредби?
2. Основателно ли са декласирани някои от българските фирми - участници в търга, като например "Пътища" ЕАД - Пловдив, предложил изгодната офертна цена 660 млн.лева?
3. Правомерно ли е сключен договорът за извършване на рехабилитационните работи между Главно управление на пътищата и фирма "Гранит канстракшън"?
4. Вярно ли е, че "Гранит канстракшън" на свой ред предлага работа на местни наши фирми, притискайки ги в тази тежка икономическа ситуация да сключват договори с нея при крайно неизгодни условия - много ниски цени, под заплахата да останат без работа и по този начин на практика се явява един комисионер - посредник между министерството и тези фирми?
5. Необходимо ли е чуждестранна фирма да играе ролята на посредник между Главно управление на пътищата и българските фирми - изпълнителки? Кой печели от цялата тази комбинация, като се има предвид, че "Гранит канстракшън" не за първи път участва и печели подобни търгове с познатия трик с ДДС и с вносни такси?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Министър Стаменов има думата.
МИНИСТЪР СТАМЕН СТАМЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители, господин Славов! Какво ви е известно, проектът "Транзитни пътища" 1 и 2 се финансира от Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка и от българска страна в определено съотношение - това е 40 на 60 на сто, като предимството е на банките. При сключването на финансовите споразумения банките-кредиторки поставиха няколко условия, а те са следните:
- договорите за изпълнение да се сключват след провеждане на международен търг;
- тръжните документи и условията по договора да бъдат според международните изисквания на "FIDIC" - това е Международната асоциация на Съвета на инженерите;
- ръководството на строителството да бъде поверено чрез търг на международна консултантска фирма;
- всички решения, касаещи стойности и промени на договорите да стават след одобрението на банките.
На банката-кредиторка са представени пълен пакет от документи за преглед на офертите. Одобряването на резултатите по търга показва, че търгът е проведен според нашите експерти "изрядно и обективно, при спазване на всички законови изисквания и изискванията на банките". Що се отнася до моята гаранция, по-късно ще кажа.
По втория въпрос: основателно ли са декласирани някои български фирми - участници в търга, като например "Пътища" ЕАД - Пловдив?
При търга на Лот N 1 от тръжната комисия е декласирана фирма "Пътстройинженеринг" ЕАД - Стара Загора, поради непълна и несъответсваща на тръжните документи оферта. Поискани са допълнителни разяснения по предложените оферти от оферентите: "Пътища" ЕАД - Пловдив, "Гранит канстракшън" - Македония, "Макимсън-Макбул" - смесено сдружение, "АБ" - Хасково и "Биндер" - Сливен.
При окончателното разглеждане на офертите се установява, че "Пътища" ЕАД - Пловдив посочва еднакви, минимум производствени мощности - става дума за ръководство, работна сила, оборудване и т.н., за Лот N 1 и за Лот N 7. В това време тази фирма - "Пътища" ЕАД - Пловдив, е определена за победител в търга по Лот N 7 и затова комисията не я квалифицира за Лот N 1.
На следващия Ви въпрос N 3: правилно ли е сключен договорът за извършване на рехабилитационните работи между Главно управление на пътищата и "Гранит канстракшън", отговорът е: да! Договорът е сключен на базата на резултатите от проведения търг, одобрени в съответствие с условията на договора с Европейската банка за възстановяване и развитие.
На четвъртия Ви въпрос: вярно ли е, че "Гранит" предлага работа на местни фирми, принуждавайки ги да сключват договори с нея при неизгодни условия и по този начин "Гранит" се явява като комисионер? - Подобна информация засега аз нямам. "Гранит" работи с българските фирми "Биндер" - Сливен, "Пътни строежи" - Бургас и "Бургаспътстрой" - Бургас, които са подизпълнители за различни видове работи. Не може да се твърди, че тези фирми са сключили договори при неизгодни за тях условия. Последните две фирми не участваха в търга и по информацията, с която разполагаме, са имали предварителна договореност за съвместна работа по този Лот. "Гранит" не може да се счита като комисионер, защото трите фирми изпълняват само 18 на сто от строителните работи по този Лот.
На петия въпрос: необходимо ли е чуждестранна фирма да играе ролята на посредник между Главно управление на пътищата и българските фирми-изпълнителки и кой печели от комбинацията, като се има предвид, че "Гранит" не за първи път участва и печели подобни търгове с познатия трик ДДС и вносни такси, отговорът е подобен на този на въпрос N 4, на който преди малко отговорих. Ясно е, че става дума не за фирма- посредник и не може да става дума за комбинация. "Гранит" в съответствие с условията на провежданите търгове спечели Лот N 5 от 1994 г. и успя при най-добро качество на строителните работи да изпълни в срок договора си. В качеството на изпълнените работи може да се убеди всеки, който е пътувал по участъците Пловдив-Хасково-Харманли, Хасково-Кърджали и Поповица-Чирпан-Стара Загора.

Господин Славов, проект "Транзитни пътища" се ръководи от строги правила и това не може да поражда никакво съмнение. В случай обаче, че аз не съм пълен в моя отговор и Вие разполагате с допълнителна фактология - може би имате такава, - аз напълно готов да се срещнем с Вас, да ми представите допълнителните документи, да организираме, ако трябва и финансова проверка и ако има някакви нарушения, аз съм готов да ги дам на прокуратурата за такива нарушения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Славов.
КРУМ СЛАВОВ (СДС): Господин министър, благодаря Ви за това, че подчертахте редовността на всички проведени процедури по този търг. Аз наистина разполагам с информация за това, че фирма "Гранит" притиска нашите български фирми - преки изпълнителки на работата, говоря не за минали години, говоря за тази година. Минавал съм и аз лично по тези разбити пътища в участъците Варна-Бургас и Бургас-Созопол. Направих и проверка - за съжаление сигналите ми се потвърдиха. Притискани са жестоко от македонската фирма с много ниски, нереално ниски цени. Но хората пред угрозата да останат в навечерието на празниците и изобщо без работа и без някакви средства, са принудени да приемат тези цени.
Аз също изказвам моето съгласие да направим една работна среща с Вас и да видим кой с какви документи или информация разполага, да се срещнем в министерството в една спокойна обстановка да ги погледнем, защото смятам, че в случая всички имаме интерес, особено най-малкото като българи да запазим интересите на нашите граждани в това отношение.
За декласацията на "Пътища" ЕАД Пловдив има мотивация, че поради писма - откази от участие на съдружниците, в които е посочено, че заради това е декласирано "Пътища" ЕАД Пловдив, а не поради това че печели по "Лот N 7" търга, освен това аз разполагам с доклада на тръжната сесия, в който се посочва, че и по "Лот N 2" "Гранит" също се явява на търг. Тоест явяването или печеленето на търг по различните задания не може да бъде някакво основание да бъде декласирана дадена фирма. По-скоро би трябвало да има нещо сериозно като аргументация по случая.
Последно, смея да твърдя, че договорът за извършването на работата между Главно управление "Пътища" и "Гранит" не е сключен по установените правила - това можем да го видим заедно, тъй като там извършителните работи са се изчислявали само във вид на валута, което всъщност облагодетелствува в много голяма степен тази фирма.
Това е, което мога да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Искам да припомня, че ваканцията е до 10 януари включително. Първият работен ден е на 13 януари. На 13 и на 14 януари вероятно ще има парламентарни комисии. На 15 януари е първото пленарно заседание в 9,00 ч. сутринта.
Закривам заседанието и сесията.
Весела Коледа и щастлива Нова година на всички служители, на всички народни представители, на всички, които са изтърпели да слушат това заседание на Народното събрание.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов, обяснението, за което заявихте, е с министъра на образованието академик Илчо Димитров. Мисля, че Вие приключихте диалога. Мисля, че е коректно с него да го продължите, ако има какво да си кажете. С мене няма какво да си кажете.
Закривам заседанието на сесията. (Звъни)

Закрито в 15,45 ч.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юнал Лютфи

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Куртев

СЕКРЕТАРИ:
Валери Стършелов
Митко Нитов