Председателствували: председателят Благовест Сендов

Секретари: Иван Будимов и Илко Савов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.

Първа точка от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ТЪРГОВИЯТА СЪС ЗЪРНО.
Давам думата на народния представител Бончо Рашков да докладва становището на Комисията по земеделието и горите.
Искам да съобщя, че народният представител Хасан Али е представил едно предложение за включване на точка в дневния ред, но то е по ал. 3 на чл. 40, което не може да стане днес.
ХАСАН АЛИ (от място): Искам думата само за две минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, заповядайте.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тези малки законопроектчета, които се отнасят за Закона за вноските върху течни горива, бяха приети на първо четене почти при пълен консенсус. Водещата комисия има становище, срещу което гласува само един депутат, без нито един въздържал се. Обсъжданията продължиха четири месеца и всички държавни чиновници и чиновнички си казаха мненията. Аз сега просто недоумявам как може едни държавни чиновници да диктуват в последните секунди волята си на Народното събрание!
Аз моля, уважаеми колеги, както миналата седмица включихте като точка в дневния ред, няма да отнеме повече от половин час, имам молба да приемете моето предложение. Имам обаче и молба към председателя на Народното събрание.
Господин председател, Вие имате право да предложите по изключение тази точка днес да влезе като точка в дневния ред. Моля Ви, направете го. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Хасан Али. Моля да направите консултации, защото така както на мен ми беше представено, беше по чл. 40, ал. 3, което е невъзможно. Разберете се, направете консултации и утре сутринта имаме два часа парламентарно време до 11 часа. Ако има съгласие и има възможност да стане, ще го направим.
Давам думата на господин Бончо Рашков.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Комисията по земеделието и горите на свои заседания, проведени на 26 септември, 7 и 9 октомври 1996 г. обсъди Законопроекта за търговията със зърно, внесен от Министерския съвет и Законопроекта за търговията със зърнени храни, внесен от народния представител Петър Стоянов и група народни представители. В обсъждането на законопроекта на Министерския съвет взеха участие представители на Министерството на земеделието и хранителната промишленост ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Става въпрос за първо четене на Законопроекта за търговия със зърно, а вторият е Законопроектът за търговия със зърнени храни.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Нали обсъждаме и двата законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, поотделно ги обсъждаме. Първа точка е за зърното, а втора точка е за зърнените храни.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Добре, но становището ни е и за двата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: В хода на обсъждането народните представители отчетоха обективната потребност от създаването на закон, регламентиращ търговията със зърно. Приемането на такъв закон се налага както с оглед на сложната ситуация, в която се намира страната ни по отношение на зърното, така и във връзка с трайното законодателно уреждане на държавните функции при стимулирането, изкупуването, съхранението и търговията със зърно. Участниците в обсъждането единодушно подчертаха, че с внасянето на тези законопроекти се попълва една празнота в законодателството ни и че тази материя отдавна е намерила своя законодателен израз в развитите страни.
Общото в двата законопроекта е, че те се стремят да създадат система на държавни регулатори в условията на пазарното стопанство. Целта е да се премахне сега съществуващият неоправдан либерализъм при изкупуването, съхранението и продажбите на зърно, да се създадат точни национални баланси на хлебното и фуражното зърно, да се осигурят интересите на производителите и потребителите, а така също да се създаде спокойствие и сигурност на пазара за зърно.
Двата законопроекта предлагат регулативните функции на държавата да се осъществяват чрез упражняване на ефективен контрол и чрез въвеждане на икономически лостове и механизми, което е в съответствие с принципите на пазарните отношения.
Обединявайки се около идеята за създаване на Закон за търговия със зърно, респективно зърнени храни, народните представители изтъкнаха поредица от съображения, насочени към подобряването на двата законопроекта, по-съществените от които са:
По законопроекта, внесен от Министерския съвет:
1. Законопроектът не разработва цялостно материята, произтичаща от предмета на закона.
2. Дискусионно се постави проблемът относно необходимостта от лицензиране на търговците на зърно и зърнохранилищата. Липсват ясно формулирани критерии за лицензиране на зърнохранилищата. Необходимо е те да бъдат регламентирани в законопроекта, а не в подзаконов нормативен акт.
3. Със законопроекта не се предвижда създаването на цялостна информационна система, която да обхваща информационния поток и осигурява надеждна информация на всички участници в процеса, както и да бъде основа за създаването на точен хлебнофуражен баланс и вземане на правилни управленчески решения.
4. Комисията смята, че предвидената със законопроекта Национална инспекция за търговия със зърно трябва да има надведомствени функции, като по този начин се създаде възможност за синхрон в работата на всички структури, имащи отношение по търговията със зърно.
5. Необходимо е да се създаде по-голяма пълнота при начините и подходите при уреждането на външнотърговския режим. Държавният интерес би следвало да бъде защитен чрез въвеждане на допълнителни икономически лостове.
6. Комисията смята за целесъобразно създаването на държавна структура, която да провежда държавната политика по изкупуването, обработката, съхранението и търговията със зърно.
По законопроекта, внесен от народния представител Петър Стоянов и група народни представители:
1. В законопроекта, внесен от Петър Стоянов и група народни представители, е предложена идеята за създаване на държавна структура, която да провежда държавната политика в областта на изкупуването, обработката, съхранението и търговията със зърнени храни и осигуряването на националните баланси.
Възприемайки по принцип идеята за създаване на такава държавна структура, членовете на комисията се солидаризираха по отношение на това, че наименованието й "Храноизкуп" би могло да бъде заменено с по-подходящо. Участниците в дебатите поставиха в дискусионен план някои въпроси, свързани със статута, принципите на управление и финансирането на държавната структура, а именно:
- относно необходимостта от създаване на ясни правни критерии при конструирането на държавната организация с оглед изпълнение на особените функции, които й се възлагат от законопроекта.
- относно излишното и ненужно политизиране при избирането на управителния съвет на организацията. Законопроектът предвижда от 7 души в управителния съвет, 4 да са избрани от четирите най-добре представени партии в Народното събрание, 2 да се назначават от президента и само 1 от Министерския съвет;
- относно необходимостта държнавата организация "Храноизкуп" да има самостоятелен бюджет, който да се утвърждава пряко от Народното събрание заедно с държавния бюджет.
2. Комисията смята, че предметът на законопроекта, визиран в чл. 1, е неоправдано разширен и би следвало да се прецизира.
3. С чл. 11 от законопроекта се възлага на Фонд "Зърно" да покрива появилите се разлики при отпускането на кредити с намален лихвен процент. С влизането в сила на Закона за защита на земеделските производители Държавен фонд "Зърно" се закри, като неизразходваните средства по него се прехвърлиха в Държавен фонд "Земеделие". В този смисъл комисията смята, че е допусната техническа грешка в записа на законопроекта в чл. 11 и следва да се впише Държавен фонд "Земеделие", а не Фонд "Зърно".
4. Отчетена беше необходимостта от конкретизиране и прецизиране на критериите и подходите при регламентиране на правилата, по които следва да се провежда износа.
5. Комисията смята, че Министерският съвет не може да бъде задължаван да определя изкупните цени на зърнените храни в щатски долари, а евентуално в левов еквивалент на щатската валута.
6. Материята за данъчните облекчения би следвало да намери място в съответните данъчни закони.

След станалите разисквания и на основание чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
1. Предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за търговията със зърно N 02-01-31, внесен от Министерския съвет на 10 септември 1996 г.
2. Предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за търговията със зърнени храни N 54-01-72, внесен от народния представител Петър Стоянов и група народни представители на 25 септември 1996 г.
Точка първа е гласувана с 9 гласа за, против - няма, въздържали се - 7.
Точка втора е гласувана с 14 гласа - за, 2 - против, и 1 - въздържал се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имам един въпрос. Трябва ли да приложим чл. 68 от правилника - да разгледаме двата закона поотделно, да ги гласуваме поотделно, но след това от тях да стане един закон? Вашето предложение е такова.
Следователно разглеждаме двете точки заедно, обсъждаме двата законопроекта, гласуваме ги поотделно и след това възлагаме на постоянните комисии да подготвят един законопроект.
Няма възражения?
Значи ние сега сме в точка първа и точка втора - обединени.
Давам думата на народния представител Никола Койчев, който да докладва становищата по двата законопроекта, както направи господин Бончо Рашков.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за търговията със зърно, внесен от Министерския съвет, беше разгледан на редовно заседание на Икономическата комисия, проведено на 25 септември 1996 г., а Законопроектът за търговията със зърнени храни, внесен от Петър Стоянов и група народни представители, на редовно заседание на комисията, проведено на 9 октомври 1996 г.
По първия законопроект Икономическата комисия намира, че със законопроектът се създава добра нормативна основа за провеждане на държавната политика по изкупуването, съхранението, обработката и търговията със зърно с цел да се осигурява зърнено-фуражният баланс на страната. Предвижда се създаването на специален орган към Министерство на земеделието и хранителната промишленост - Национална инспекция за търговия със зърно. Инспекцията има за задача да организира дейността по лицензирането на юридическите лица и едноличните търговци, които ще имат право да извършват изкупуване, съхранение, обработка и търговия със зърно, както и да контролира тяхната дейност.
Със законопроекта се определят и правилата на търговията със зърно и възможността на държавата да определя защитни изкупни цени.
Икономическата комисия подкрепя внесения Законопроект за търговия със зърно и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене.
По втория законопроект, който предлага нормативно уреждане на режима на изкупуването, обработката, съхраняването и търговията със зърнени храни с цел да се насърчат производителите и да се гарантира продоволствието на страната и изгодни условия за износ. Предвидено е да се създаде държавна организация - "Храноизкуп", за изкупуване и търговия със зърнени храни на комисионни начала, като изкупните цени се определят от Министерския съвет. Делегират се права на министъра на земеделието и хранителната промишленост да издаде наредби за зърнохранилищата и за окачествяването на зърното.
Същевременно в законопроекта съществуват някои спорни решения. Излишно се политизира държавната организация "Храноизкуп", като се предлага мнозинство в управителния съвет да имат лица, посочени директно от политически партии - четирима души. Предвижда се Министерският съвет, който има основната роля при провеждането на държавната политика в търговията със зърнени храни и определя изкупните цени, да има само един представител в управителния съвет. Останалите двама се назначават от президента на републиката.
Спорно е и предложението Народното събрание да разглежда и утвърждава бюджета на юридическото лице "Храноизкуп". Не е събразено с действащото законодателство предложението в законопроекта изкупните цени на зърнените храни да се определят директно в щатски долари.
Освобождаването на "Храноизкуп" от данък добавена стойност и износни мита и такси би следвало да се уреди със съответните изменения в специалните закони, регулиращи тази материя.
Икономическата комисия предлага на Народното събрание да обсъди на първо четене Законопроекта за търговията със зърнени храни, внесен от Петър Стоянов и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля, народните представители да гласуват да бъде допуснат в залата заместник-министърът на земеделието и хранителната промишленост Димо Узунов.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 163 народни представители, за - 148, против - няма, въздържали се - 15.
Предложението се приема.
Моля да поканите господин Димо Узунов в залата.
Определям за дебатите по двата законопроекта 60 минути за Демократичната левица; 45 минути за СДС и по 30 минути за останалите парламентарни групи; за независимите депутати - до 10 минути.
Моля председателите на парламентарните групи да ми дадат списък от желаещите да се изкажат.
Кой желае да вземе думата? Най-напред давам думата на господин Красимир Кръстанов от Демократичната левица.
КРАСИМИР КРЪСТАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На вашето внимание са представени законопроекти - за търговията със зърно, внесен от Министерския съвет, и за търговията със зърнени храни, внесен от уважавания бъдещ президент на Република България и досегашен народен представител господин Петър Стоянов и група народни представители.
Тяхната цел е уреждането на държавната политика по изкупуването, обработката, съхранението и търговията със зърно от пшеница, ечемик, ръж, царевица, а в законопроекта на господин Стоянов - и всички останали, раждащи се в нашата страна, зърнени култури.
Законопроектът е обективна потребност, която ни е наложена от процесите, развили се в нашето земеделие през годините на преход.
На първо място, преминаването на отрасъла от централизирано управление към пълен либерализъм и, бих казал, волунтаризъм, съпътстван от законово уредена ликвидация на основните структури в земеделието, без каквато и да е подготовка за заместването им от други кооперации, сдружения, фермери и т. н.
На второ място, пълното оттегляне на държавата от проблемите на земеделското производство, в това число и в зърнопроизводството в условията на зараждащо се пазарно стопанство с неустановени правила и променяща се нормативна база.
На основата на тези два фактора стихийно, неуправляемо възникване и развитие на нови производствени отношения в земеделието, съпътствани с проблеми в собствеността, поземлените отношения и т. н., които доведоха до тежки последици за цялото общество.
Производството на зърно в България от стратегия се превърна в дейност, зависеща от случайни фактори и единствено от волята на земеделските производители и тяхната упоритост.
Каква е последицата? Производителят загуби интерес, площите се свиваха ежегодно, за да се стигне до ситуацията, в която изпадна нашата страна през 1995 и 1996 г. - 9 млн. декара засети есенници, лоши климатични условия за отглеждане на това ограничено количество засети площи, липса на средства и всякаква защита на зърнопроизводителите, което доведе до изключително слабата реколта през 1996 г. и последвалите я проблеми със снабдяването със зърно и фуражи в нашата страна.

Законът е необходим и за да върне сигурността на зърнопроизводителите и определи отговорностите на държавата в осигуряването на жизненоважни процеси по регулирането на зърнения баланс по начин, който гарантира защитата на интересите на всички - и производители, и търговци, и потребители, и осигурява така необходимия продоволствен неутралитет на нашата страна. Той е необходим сега и защото, поучени от неблагополучията през тази есен, земеделските производители, с упоритата и всеотдайна помощ на Министерството на земеделието и хранителната промишленост, със структурите на местната власт по места, с всички ангажирани обществени, политически сили, включително и с последните решения на парламента, успяха да засеят близо 15 милиона декара.
Стимул за това са и определено решените чрез правителството освободени изкупни цени, които засилиха и повишиха материалния интерес у производителя. Очертават се предпоставки за добра бъдеща реколта. И именно затова, подчертавам, именно затова е необходимо приемането и на този закон - за търговия със зърното.
По законопроекта, внесен от Министерския съвет, акцентът, според мен, напълно основателно е поставен върху контрола и това е най-важното. Контролът по цялата верига - от производството, през изкупуването, съхранението и реализацията на зърното в неговите продукти за консумация - било брашно и други хранителни продукти, било фуражи за животните, тъй като опитът, който имаме от последните няколко години, ни учи, че именно създадената стихия в организацията, в изкупуването и съхранението на зърното доведе до много беди. И първата от тях обезвери производителите, защото те бяха оставени в ръцете на неизвестни, стоящи на тъмно структури, които се занимаваха основно с изкупуването и реализацията на зърното. Именно затова, въвеждайки Агенцията за изкупуване на зърно, и системата, предвидена в Закона за лицензиране, са една гаранция, че всички, които имат желанието, отговорността и амбицията да се занимават с производство, съхранение и търговия със зърно, трябва да излязат пред очите на обществото, да бъдат ясни пред него със своите намерения и своите ангажименти.
В този смисъл бих предложил и препоръчал дори, направих го и в своето изказване при обсъждането в постоянната комисия, санкциите, които са предвидени, и гаранциите, които се изискват от фирмите и едноличните търговци при тяхното лицензиране, да бъдат завишени.
На следващо място, възможността за регулиране на пазара чрез този закон. Това е изключително необходима гаранция за всички - и за зърнопроизводителите, и за търговците, и за консуматорите, защото винаги грешките са най-добрият учител. И ние имахме, бих казал неудоволствието, да не кажа нещо по-сериозно, да изпитаме тези грешки, да се поучим от този горчив урок през изтеклите години. Защото когато има дефицит в производството, проблемът може да бъде решен и от само себе си, но предстои по-сложният въпрос - когато, аз съм убеден, земеделските производители, стимулирани от новите условия, произведат повече, както много години преди това нашата страна е произвеждала, отколкото могат да консумират, ето тогава е основната, главната роля на регулирането на пазара и функциите на държавата в това регулиране. Защото при свръхпроизводство, което, дай Боже, може да бъде реализирано при благоприятни климатични условия още през 1997 г., е необходим закон, който да гарантира и на производителите, че те ще получат заслуженото за своя труд и за своите грижи, и на търговците, че те ще спечелят от една честна и лоялна търговия, и на обществото, че то ще получи това, което му се полага и което му е необходимо да изконсумира.
Тук бих препоръчал при подготовката между първо и второ четене да бъдат изписани ясно отговорностите на структурата или структурите, които ще гарантират националния баланс за изхранване на населението. Дали те ще могат или трябва задължително, за да получат тези права, да отговорят на определени условия, свързани с възможностите за съхранение, с възможностите за финансиране, с възможностите за реализация, включително и експорт на продукцията, която ще изкупуват.
На следващо място смятам, че не бива да бъдат включвани всички видове зърнени култури, които се произвеждат в нашата страна, в обхвата на закона, който стои на вашето внимание за обсъждане, тъй като има една реална опасност производители на зърнени култури, които са с ограничено количество, които не са стратегически за нашата страна, да прехвърлят на раменете на обществото евентуални свои стопански и бизнес грешки от неправилно оценена конюнктура и неправилно заложено производство.
По законопроекта на господин Петър Стоянов и група депутати. Подкрепям единствено идеята за държавната структура, която по своя замисъл е добра, но всичко останало според мен е спорно.
На първо място, в никакъв случай не бива да бъде политизиран този държавен орган чрез включването на Народното събрание в неговото управление и то по начин, който на практика го мажорира, тоест основната част от управителното тяло ще бъде избирано от Народното събрание, при това по квотен принцип.
Зърното и стратегията със зърното е нещо, което не бива отсега нататък да бъде подвластно на партизанщина и на партийни пристрастия. То е национален въпрос, то е било и трябва да стане отново стратегия на България и трябва да бъде решавано по друг начин.
На следващо място, не може да не си даваме сметка, че ние вече развиваме пазарно стопанство, приели сме пакет от икономически закони, по които трябва да се развиват производствените и търговски отношения във всички отрасли.
Искам да поставя и един въпрос, с който да приключа своето изказване. И в двата законопроекта не е разработен проблемът с механизмите на търговията и аз мисля, че тук трябва да се приеме световният опит. Ако ние не вкараме всички процеси по регулирането на търговията със зърно през стоковата борса като основен механизъм за обективно регулиране на цените, на търсенето и предлагането, ние ще направим грешка и ще дадем възможност субективно в някои отношения да се определят редица цени и да се влияе върху обективни пазарни отношения. Има опит в цял свят и аз мисля, че ние също можем на базата на някоя от съществуващите борси, или пък да бъде специално учредена или създадена в някои от изявените зърнени райони на страната специализирана борса, която по обективни критерии да определя и да регулира търсенето и предлагането на стоки в това отношение.
Ще завърша с това, че приемам по принцип и гласувах и в постоянната комисия двата законопроекта. Има много работа по тях, но това е може би, според мен, най-необходимата работа, която Народното събрание трябва да извърши, за да предостави на всички, които се занимават с важния за нас проблем със зърното, необходимата законова основа и чрез нея ангажимента на държавата, на обществото като цяло към тях, към техния труд. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Реплики? - Няма.
Давам думата на народния представител Валентин Василев от СДС. Да се готви Моньо Христов от Народния съюз.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще взема отношение само по първия закон, който ни се предлага - Законът за търговията със зърно. Този закон учудващо ми напомня на някои други закони, включително и този, който приемахме - за защита на земеделието. Ние тук напоследък започнахме да приемаме закони, в които нищо не се казва, а всичко се препраща към Министерския съвет, някой министър, някаква инспекция и т.н. И в този закон нищо вътре не е регламентирано. Казва се "виж Министерски съвет", "виж Министерство на земеделието и хранителната промишленост", "виж министъра" и т.н., и т.н. Досега ставаше същото. Досега Чичибаба, или Шиваров, или сегашният министър прави абсолютно същото. И ако се случи някой некадърен, стават големи бели.
Първо, в този закон се казва, че "политиката в този закон е насочена към осигуряване на зърнено-фуражния баланс на страната". Къде в този закон се описва как се връзва този баланс? - Никъде. Абсолютно никъде.
Аз искам да се върна на годините 1992 и 1995 г. И в двете години имаше обществено настроение защо се изнася зърното. Разликата обаче е огромна. В 1992 г. какво направи нашето правителство? Аз съм свидетел на това. Ние най-напред изкупихме това, което трябваше да има за страната тук. И като се уверихме с очите си, да го пипнем, че е вътре в силозите, тогава разрешихме износа на зърно. Докато миналата година стана точно обратното. По някакви прогнози се разреши да се изнася зърно и след това да се внася.
Първо, в този закон никъде не се казва точно как ще се осигури тази политика, т.е. как ще се осигури баланса и след това как ще се разрешава износа на зърно. Дори на страница 5 се казва следното: "В случай на дефицит, или опасност от дефицит, или възможност за нарушаване на зърнено-фуражния баланс и т.н., министърът може да въведе съответни търговски мерки за регулиране на износа и вноса с цел преодоляване на възникналите затруднения". Значи ние пак ще чакаме възникналите затруднения да възникнат и ще започнем да променяме вносно-износния режим. Нещо повече, ние до даден момент ще сме разрешавали износа, ще се получи дефицит и след това вече отново ще правим отстъпки, временно освобождаване от мито, такси и т.н.
Аз имам чувството, че този закон, точно така е господин Божилов, имам чувството, че този закон не е правен от държавници, а е правен от търговци на зърно. Този закон за мен, само като го погледна, е правен от търговци на зърно, които тази година и миналата година с ваше разрешение търгуваха, когато страната ни остана без хляб. Точно от такива е правен този закон. Защото ако ми покажете къде е гаранцията, че страната ни ще има зърнено-фуражния баланс и след това ще изнася.
Вижте каква е рентабилността - до 15 на сто. Това само търговец може да го напише. Защо ще е до 15 на сто от хляба на народа? Тук се работи с огромни количества. Защо не е до 10? Защо да не е до 8?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): Предложи и ще гласуваме.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Защо не е до 8, а е до 15? Това може да го напише само търговец на зърно от някой приятелски кръг. Просто не ме карайте да влизаме в полемика, в която просто няма какво да отговорите.
За инфлацията. До 31 юли следващата година защитни изкупни цени съобразно конкретната и т.н., и т.н. И конкретната никой не я знае. Как при тази обстановка вие ще определите за 31 юли следващата година? Това просто е невъзможно. Тази година вашият министър направи четири несполучливи опита да познае плюс-минус 200 на сто курса на долара, та камо ли оттук нататък да предлагате такива работи.
Аз няма да гласувам за този закон. За мен този закон трябва да направи четири основни неща.
Първо, ясно още тук да регламентира правата и задълженията, а не да се препраща към министър, към Министерския съвет и т.н.
Второ, трябва ясно и категорично тук, в този закон да бъде посочена връзката между осигуряването на баланса, гаранциите за осигуряването на зърнено-фуражния баланс на страната и след това износа и вноса.
И, трето, наистина трябва да се помисли за изкупните цени. И нищо смешно няма тук и нередно, щом като ще връзваме страната си за германската марка и за валутен борд, тези работи да си ги напишем както трябва. Защото никой няма да тръгне да си прави икономически прогнози, икономически фонд, какъвто и да е - дали ще е производител, дали ще е търговец - на някаква изкупна цена, която не знае каква ще бъде утре или вдругиден реалната й стойност. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Моньо Христов от "Народния съюз". Да се готви Стефан Стоилов от Демократичната левица.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Двата законопроекта, които са представени пред нас, са свързани с един проблем - производство и търговия на зърно. Но тъй като този проблем е свързан и с пазарни отношения, свързан с пазарни отношения вътре в страната и с пазарни отношения вън от страната, аз ще си позволя да започна малко по-отдалеч.
Преди всичко, когато говорим за търговията със зърно, или със зърнени продукти, ние трябва да се замислим за каква търговия става дума - за търговия вътре в страната и за търговия вън от страната, за износ. Трябва да се замислим върху това дали е необходимо България в следващите 5 години да изнася зърно, т.е. да изнася суровина. Трябва да се замислим върху това, тъй като има достатъчно държави, които имат забрана за износ на суровина, а изнасят именно производните от зърното. Трябва да се замислим, казвам това и за друго, тъй като в продължение на 4 години земеделските цени бяха потискани умишлено от 1993 г., до миналата година, т.е. до тази година. И това умишлено потискане на цените на земеделските стоки беше направено в повечето случаи от така наречения политически дивидент. Фактически земеделският производител беше този, който носеше на гърба социалната издръжка на българския народ. Той имаше една ниска цена на своята стока и по този начин се извършваше и социалната издръжка на българския народ. Днес обаче ситуацията е съвсем друга. Ние почти имаме пълна либерализация на цените на тези земеделски продукти, които са записани в двата закона. Тоест, днес, както е записано в мотивите към първия законопроект - Законопроекта за търговията със зърното "сегашната ситуация налага създаването на структури, с оглед регулиране търговията със зърно, осигуряване на националните пазари, националните баланси на хлебното и фуражно зърно и контрол на тяхното изпълнение".
Аз тук не искам да повтарям думите на господин Валентин Василев, но този законопроект правителството на левицата го работи в продължение на много време. Работи го от лятото. С нетърпение българските производители чакаха този законопроект, сякаш той щеше да роди нещо. И аз тук ще използувам една българска поговорка "Напънала се планината и родила мишка", само че този законопроект дори не е и мишка, тъй като този законопроект не дава никаква надежда и никакво начало на земеделския производител, а е един наистина търговски законопроект. Неслучайно аз го нарекох, че не е законопроект за търговията на зърното в Комисията по земеделието и горите, а е законопроект за регистър на търговците на зърно в България. Това е този законопроект. И да го разгледаме в този аспект - какво този законопроект предлага.
Този законопроект предлага създаването на една нова държавна институция, наречена Национална инспекция. Каква е нейната роля? - Тя ще извършва наблюдение и контрол. Следователно ние отново ще утежняваме бюджета на държавата с нови чиновници!
По-нататък - лицензи, лицензиране. Може би в това има нещо добро и това е подходът, начинът на лицензиране. Но подходът и начинът за отнемане на лицензирането - там има много смешни текстове. Оказа се, че на този, на когото е зърното, може да му бъде отнет лицензът само заради това, че примерно поради невъзможност или поради други обективни причини той не е успял да съхрани зърното или да го обработи както трябва.
В този законопроект се повтарят доста текстове от други закони. И аз ви питам нима няма Закон за защита на земеделския производител, в който е записано по какъв начин се обуславят защитните изкупни цени? - Има го и там е записано, а тук се повтаря наново - до 31 юли. Защо е необходимо?
Второ, нима не е в правото на Министерския съвет в момента да работи по външнотърговския режим чрез мита и такси или чрез отнемане или даване на лицензи, или чрез квоти и др.? Тези права те и сега ги имат. Защо е необходимо да се записват?
Трето, този законопроект за мен наистина отживя своето време, тъй като той е направен като законопроект в една ситуация на голяма криза. Само че закъсня като действие. И тук, ако Министерският съвет е имал желание да направи добър законопроект, той трябваше да помисли за бъдещето. Бъдещето, за което преди малко споменах, е, че по Закона за защита на земеделския производител трябваше да се разработи една дългосрочна стратегия - кратка и дългосрочна по проблемите на земеделието. Именно в тази дългосрочна стратегия щеше да се определи България като държава - и това прието тук, от парламента - дали е в продължение на 1-2-3-4 години ще изнася суровини или няма да изнася суровини. Дали България ще даде възможност на своята хранително-вкусова промишленост и най-точно казано на мелниците - частни и държавни - да работят, или ще даде възможност да работят чужди предприятия в други държави. Ето върху кое трябваше да се замислим, преди да тръгнем към този проблем.
От тази гледна точка ние нямаме такава стратегия. И аз се връщам на едно наше послание от 31 юли, което ви го прочетохме и беше обръщение както към вас - мнозинството, така и към вашата партия и към министър-председателя. В него ясно и точно беше казано именно това: на България е необходима програма в земеделието, а не откъслечни закони - парчета. Парче по парче става само за закърпване на разни кръпки...
Без ясно посочване на развитието на земеделието в България в продължение на няколко години ние няма да излезем от тази криза. И тук ще ви припомня казаното от професор Стоянов, който веднъж тук, в залата размаха един план - 5-годишен план на правителството от 1941 г. Така ли беше, професор Стоянов?
ХРИСТО СТОЯНОВ (от място): Така е.
МОНЬО ХРИСТОВ: Така е.
Какво обаче можем да направим? - Спирам се на втория законопроект.
Във втория законопроект има наистина неща, които могат да се използват за развитието както на земеделието, на производителите, така също и на хората, които се занимават с търговия. Какво имам предвид?
Имам предвид, че се създава една държавна структура, която наистина може да бъде регулатор и то да бъде регулатор, когато сме в криза, но да бъде регулатор и когато имаме свръхпроизводство, защото това е важното. Да бъде регулатор не само когато сме в криза, а и когато имаме свръхпроизводство. Ще дойде този момент, когато в България все пак ще се произвежда повече. Ако вие не мислите за този момент, ние сме длъжни да мислим и за него. Защото този момент ще дойде - искаме или не искаме или вие искате или не искате. Този момент ще дойде, когато ще се получи излишък на произведеното зърно. И именно доброто в законопроекта, внесен от Петър Стоянов и други народни представители е това, че дава възможност за намесата на държавата в този аспект. Но аз тук искам да кажа, че все пак и този законопроект повтаря някои неща от Закона за защита на земеделските производители.
Когато в нашата комисия обсъждахме тези законопроекти, от двете парламентарни групи ни питаха дали и ние няма да внесем законопроект. Ние дълго умувахме върху този вариант дали трябва да се внася или не трябва да се внася такъв законопроект. Изказвам своето лично мнение, че в двата законопроекта има неща, които са добри и могат да влязат в две отделни глави на Закона за защита на земеделския производител.
Нека да направим, както действа в момента фонд "Тютюн". Именно фонд "Тютюн" е този регулатор и защитник, когато е останал излишък или когато не може да се изкупи нещо от пазара. По същия начин фонд "Земеделие" със създаването на една структура може да бъде този регулатор.
Иначе ще прозвучи странно защо преди няколко седмици ние приехме един друг закон - Закона за стоковите борси и тържищата. Нима в България големите количества няма да минават именно през тези пазарни места? Защо приехме тогава този закон? Нали там трябва да се срещнат производителите и търговецът, а ние ще ги срещаме в Закона за търговията със зърно ли? Говоря за вътрешната търговия.
Аз предлагам двата законопроекта, в които има добри идеи и особено тази добре разработена идея за държавната структура в законопроекта на господин Петър Стоянов, да бъдат много внимателно прецизирани, разгледани и ако Народното събрание счете за необходимо, не е лошо - още един път повтарям - това е мое лично мнение - те да влязат като отделни глави в Закона за защита на земеделския производител.
По този въпрос не искам повече да дебатираме и да излагам своето мнение, но все пак се обръщам към моите колеги от Комисията по земеделието и горите, че е необходимо наистина да видим възможността за вкарване на отделни текстове в този закон, за който преди малко споменах, защото иначе се получава странна практика: гласувахме Закона за защита на земеделския производител. Досега той не е заработил в онази му част, която се отнася до защитните изкупни цени.
С какво работи правителството? - Правителството работи със Закона за цените. И по този закон правителството работи само по отношение на земеделските производители. Сега ще се получи така, че ще гласуваме един закон, който ще също ще увисне във въздуха. Просто няма да се работи по този закон, ако не бъде наистина прецизиран.
От друга страна, Законът за защита на земеделския производител дава възможност да съчетаем интересите на производителя и на търговеца. Дава тази възможност за симбиоза и дава възможност наистина за пазарните отношения в страната, ако ние искаме да помогнем на земеделието. Ако ние искаме обаче да дадем възможност на отделни хора, на групировки, на личности на базата на тези 15 на сто, които бяха споменати, да получават големи печалби, аз тогава не чувствам голямата грижа за националния баланс, за националния хлебно-зърнен баланс. Напротив, чувствам нещо съвсем друго - използване правата на Министерския съвет, правата на министъра на земеделието дори за създаване на изкуствен дефицит.
И аз тук се обръщам към вас: това на мен ми звучи, че вие сякаш си правите една застраховка, че догодина пак ще стане същото, че догодина или следващата година пак ще го има този дефицит.

Странно е в една държава, за която говорим, че ще излиза от прехода и ще отива към пазарни отношения, да говорим за дефицит. Тази държава може да говори за дефицит, когато е в извънредно положение, когато е във война. А сега видяхме примера, че има държави като Сърбия, които бяха във война, като Хърватско, при тях нямаше дефицит. Не е добре в един закон да се записва, че ние отиваме към извънредно положение или към военно положение. Но аз още един път повтарям - надявам се, че това не е застраховка на правителството или на мнозинството, че догодина пак ще има дефицит. Ако е така, това означава, че вие вече стоите на тръни по този въпрос и просто не знаете как да се оправите.
Тук обаче съм изненадан от становището на Икономическата комисия и то по първия законопроект. Икономическата комисия казва: със законопроекта се определят и правилата на търговия със зърно и възможността на държавата да определи защитните изкупни цени. Икономическата комисия, през която минават всички икономически комисии, не знае ли, че има и други закони, чрез които се определят тези правила на играта? Знае. И за мен това е едно формално отношение именно на Икономическата комисия или на нейния председател. Записани такива текстове, които просто звучат, че този закон в самата комисия изобщо не е погледнат насериозно.
Аз предлагам наистина двата законопроекта, ако са съгласни колегите, да бъдат прецизирани и да бъдат включени в Закона за защита на земеделския производител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма реплики. Давам думата на проф. Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И преди 1996 г. е повдиган нееднократно въпросът за необходимостта от законова регламентация на изкупуването и търговията на зърно. През есента на 1995 г. в Парламентарната група на левицата този въпрос оживено беше дискутиран. Правителството пое ангажимент в темпо да подготви проект, който да бъде внесен за обсъждане. За съжаление това не стана навреме и загубихме време, което си каза думата.
Към настоящия момент всички признават необходимостта от такава законова регламентация в областта на зърненото стопанство. Категорично доказателство за признаването на тази необходимост е наличието на два проекта. Онова, което може да бъде изведено като генерална разлика между тези два проекта, е различната степен на държавна регулация. Проектът на Министерския съвет е по-либерален и поради това според мен по-неподходящ при сегашните условия. Проектът на групата депутати предвижда нещо, което изцяло се вписва и в моята философия за една по-висока степен на регулация при прехода с оглед на условията, с оглед на това, че пазарните механизма са недоизградени, не работят перфектно, ако щете, и с оглед на обществените нагласи. И друг път съм имал възможост да подчертавам, че при правенето на закон тези нагласи трябва да бъдат отчитани, тъй като законодателството получава подкрепа, когато те бъдат отчитани. Това важи като цяло за реформата и за реформените стъпки.
Същевременно е очевидно, че и в двата проекта има много решения, които могат да бъдат вградени в един окончателен проект - и по отношение на системата на лицензиране на търговците, която може да бъде използвана, съображенията около системата, по която ще се изграждат гарантиращи изкупни цени. Например при търговете от търговците може да се изискват неща, които са предвидени в системата за лицензиране, доста обстоятелствено разработени в проекта на Министерския съвет. Това показва, че водещата комисия накрая разполага с доста сериозен градивен материал и при едно добро желание може да се стигне до проект, който ще работи много по-ефективно.
Лично в моята философия носеща конструкция е създаването на една държавна организация, която да изкупува и търгува със зърно. През късната есен на 1995 г. един кръг от хора се опитахме да провокираме общественото мнение в такава посока чрез публикуване статията на проф. Беров. Там се предлагаше една практика, която е практиката на храноизноса, от военните години и военновременните условия. Тя по принцип дава решение на изискването държавата активно, енергично да се намеси в търговията със зърно. И според мен, ако си поставим въпроса сегашните условия са ли такива, които изискват засилена степен на регулация, аз отговарям без колебание: да. Нищо не пречи след време ние да се откажем, когато пазарните отношения, пазарните механизми ще бъдат нещо доста, доста различно от гледна точка не просто на обем на разпространеност, но главно от гледна точка на качеството им и следователно ефектите от тяхното действие. Сега всичко е замърсено и преследваните ефекти много често и наполовина не се реализират.
Създаването на такава една организация и в моите разбирания в никаква степен не нарушава изискванията на Конституцията за несъздаването на монопол и на монополни структури. Създаването на такава една организация в никаква степен не пречи за по-нататъшното развитие на пазарните отношения и за участието на пазарните субекти и в тази сфера - на изкупуване, на търговия със зърно. В проекта на групата депутати според мен е напипан възможният механизъм - прилага се механизмът на комисионната търговия, на комисионни начала се изкупува, продава, търгува, внася и изнася, но държавата чрез тази организация има в ръцете си контрола и следователно чрез тази организация в много висока степен може да се провежда държавната политика в тази област по отношение на цени, на внос, на износ и редица други мероприятия, насочени към стимулиране на зърненото производство. Защото не е нужно от тази трибуна да се говори за значението на зърното в икономиката, в живота на една страна и не само за страна с нашето икономическо равнище, но и за страни, които имат 10 пъти по-високо от нашето икономическо равнище и стандарт на живот. Така както и ролята на селското стопанство в една икономика не се определя от относителния му дял в брутния вътрешен продукт, а тази роля е многократно по-висока от числото, което измерва този дял. За макроикономистите това винаги е било ясно и то се доказва непрекъснато от практиката. Това между другото обяснява и грижовната политика във всички страни, в т.ч. и високоразвити към селското стопанство, ухажването, бих казал, на селското стопанство, без да му създават парникови условия.
В проектите се предлагат редица преференции при търговията със зърно. Разбира се, една част от тези преференции представляват скрито използване на механизма за субсидиране, бих казал, на цената на хляба, което никак не е лошо, ако се натрупват в резултат на тях пари. И второ, самата организация, както е във втория проект, да формира повече средства, които могат да бъдат, разбира се, използвани по най-целесъобразен начин. Но тук аз искам да предложа на вашето внимание едно съборажение именно във връзка с конкретните условия и конкретния етап в развитието на страната.

Така или иначе, обществото се настройва по посока на въвеждане на Валутен съвет и всичко онова, което той носи по- специално във фискалната област.
Отчитайки това обстоятелство, аз съм почти убеден, че ние трябва да се въздържаме максимално сега, в навечерието на преминаването към тази практика, от намножаване на преференции, на намаляване на утрешните приходи на бюджета, който наистина ще трябва да се простира само в рамките на постъпленията от данъци и неданъчни приходи.
С други думи, ако в едни нормални или почти нормални условия такава една система на преференции е приемлива, сегашните условия в навечерието на преминаване към практиката на Валутния съвет това е нецелесъобразно. Ние бихме създали допълнителни проблеми на бюджета, който и без това ще бъде притеснен. Той ще трябва да отиде към едно радикално преструктуриране на бюджетно финансирани сектори, да намалява някои разходи, да преследва по-голяма адресност, целево разходване и т.н.
Понеже стремежът ни е да направим една система, която да работи максимално ефективно в конкретните условия сега на 1997-1998 г., а не изобщо да бъде привлекателна и да разписваме нейните хубави, привлекателни черти, то мисля, че трябва да се съобразим с конкретната обстановка.
Съгласете се, че едва ли е целесъобразно да натоварваме фонд "Земеделие", създаден със закона през 1995 г. с това да субсидира кредити с преферентни лихвени проценти. Това не трябва да се прави.
И аз мисля, че една голяма част от колегите споделят такова разбиране. Той си има определени цели. Нека не излизаме извън тази рамка, която му е зададена.
И както виждате, когато са високи лихвените равнища, никакво субсидиране на част от тях не довежда до разширяване на кредитното използване. Обратно, когато се отиде при едно нормализиране на макроикономическата среда и лихвените равнища спаднат до едно приемливо ниво, което прави възможна цената на стоката - кредит, хората се ориентират към използването на тази стока. Там е заровено кучето, а не в това да се напъваме и да субсидираме някакви части от лихвения процент.
И накрая една бележка във връзка с числата, които се съдържат в двата проекта относно търговската печалба. Колегата Василев си позволи даже да иронизира и едва ли не внушава, че с проекта се цели осигуряването на големи порции печалба за търговците.
Няма такова нещо. В това число подлежи, разбира се, на уточняване, то може да бъде променяно, не е нужно да бъде заковано със закон.
И, второ, в един от проектите е казано, че тази търговска надценка ще се определя чрез малонаддаване. Така беше. Но няма никаква горна граница. Следователно и там ще се стартира от някакво число. Ами ако то е 20-25 на сто? И при това малонаддаване се стигне до 20? Излиза, че по този проект може да се работи и с по-висока ставка, отколкото е предвидено в проекта на Министерския съвет.
Така че не е нужно да се политизира и да се прави от това плитка агитация.
Както и по въпроса за дефицита. Аз смятам, че няма да стане нито един икономист тук и да повтори това, което беше казано - че с проекта едва ли не се прогнозира, планира дефицит на зърно. Глупости! Напълно е възможно във всяка една държава да възникне ситуация на дефицит. По природни причини. И това ще бъде за една година, когато, за да не посягате драстично на резервите, ще се наложи да внесете. Което и става под слънцето с редица държави.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин председател!
Аз предлагам на първо четене да бъдат приети и двата законопроекта. Комисията има възможност да поработи.
Вече е засято. В момента не се изкупува. Така че се разполага с достатъчно време чрез поглеждане отново и отново в подобни закони, предлагащи решение, които могат да бъдат използвани и да се направи един ефективен, добре работещ закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Няма желаещи за реплики.
Давам думата на народния представител професор Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
Разбирам от всичко, което вече се каза от моите колеги, в това число и което беше прочетено от председателя на Комисията по земеделието и горите, че от всички се смята, че проблемът "зърно" има нужда от законови норми.
Това е така. И друг път съм казвал, това не е случайно. Още по времето на управлението на Стамболийски да се прави консорциум за зърното. И през 1930 г. да се създаде закон за най-голямото търговско предприятие "Хранизнос". Така че няма защо да се притесняваме от това, че ще сложим една регулация на един проблем, който засяга всеки гражданин.
И в двата законопроекта, които имаме пред нас и които разглеждахме в комисията, има неща, които са добре поставени. Но нито единият, нито другият изяснява всичките въпроси, към които смятаме, че е необходимо днес да дадем законови норми.
В интерес на истината трябва да кажа, че вторият законопроект - на господин Петър Стоянов и група депутати, е по-близко до онова, което се налага да взимаме в този преход. Но той също не отразява нещата в днешното време. В него са сложени елементи от времето на Стамболийски, от времето на 30-те години. Но има един сериозен пропуск във философията, че това е време, когато земеделският производител е бил горе-долу 80 на сто от населението и 20 на сто са били консуматори. Днес този процент е обратен.
И докато в този период 100 на сто е бил гарантиран фуражният баланс, защото самият земеделски производител е предлагал да продава зърно, тогава когато е бил направил собствения си баланс. И това е било направено 100 на сто, без грешка. Подобно е положението и в 1930-а година.
Сега това не е така. Този фуражен баланс е задължителен. И ако този фуражен баланс го няма, нямаме и баланс на зърното за хляба.
И в този смисъл казвам, че и този законопроект има нужда от допълнителни неща, в които да се сложат изискванията към баланса. Тъй като на него даваме пълномощията в бъдеще да изпълнява функциите както на защита, така и общия баланс на зърното в страната.
В този законопроект се предлага нова организация "Храноизкуп". Не коментирам въпроса за името, може да бъде съвсем друго. Но аз искам да кажа на моите колеги, че в същото време в нашата страна съществуват организации, които могат да изпълняват тази дейност. И би трябвало да преосмислим дали ще трябва да създаваме нова или ще трябва да трансформираме по този закон задълженията на тези, които съществуват. За да не създаваме просто излишни неща и да не нарушаваме все пак определена традиция и опит на отделни хора. (Реплики от залата) Да.
Отчитам изключително находчивото предложение, което колегата Моньо Христов посочи, че много от нещата в единия и в другия закон са повторение на известни, на утвърдени законови решения. Ние само ги поставяме тук.
Или моето предложение има две възможности: на базата на двата законопроекта, които предлагам да приемем, комисията да получи пълномощия да се освободи от всичко онова, което съществува в другите закони, и да концентрира вниманието си към неуредените проблеми и неща в закона.
Не възразявам същото това, за което коментирам, че трябва да излезе, да бъде отделна глава или две глави в Закона за защита на земеделските производители. В този смисъл аз моля, първо, да приемем и двата законопроекта. Второ, господин председател, да дадете едно по-голямо пълномощие на комисията на базата на това обсъждане, което слушаме тук, и на базата на онова, което ще направим, в това число с разговори и с други специалисти, да решим дали отделен закон, изчистен от досегашните законови решения, или да го добавим към Закона за защита на земеделските производители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест Вие предлагате тези два законопроекта да станат Законопроект за изменение и допълнение на Закона за земеделския производител.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Казвам, че единият вариант е: изчиствайки го от онова, което е известно, което е утвърдено с другите закони, да бъде отделен закон. Но по-целесъобразно е това да стане със Закона за защита на земеделските производители.
Какво имам предвид тук? Когато говорим за земеделски производители, трябва да кажем, че ние не можем да си създаваме, така да се каже, няма значение кой ще управлява, колко зърно да произвеждаме. Тук има определени агроизисквания. Ние може да искаме някой път 20 млн. или 25 млн. дка есенници, но трябва да знаем, че това е невъзможно да го направим поради редица други причини. На нас може да ни е изгодно да произвеждаме 10 млн. слънчоглед, но агроизискванията не разрешават, защото след това ще последват други проблеми. И в такъв смисъл казвам, че е по-целесъобразно да го поставим към Закона за защита на земеделските производители, защото по този начин ще защитим една обща концепция, в която ще сложим ред какво може да се произвежда и как да се произвежда и този баланс как да се прави.
И само допълвам, което вече се каза, че може би всичкото това е така и на парче предлагано, защото ние в продължение на една година и половина коментираме, че не можахме да намерим време, в което да изградим и да приемем национална стратегия с основни параметри на земеделското производство. И всичкото това, което правим, е все защото я нямаме тази стратегия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли реплики? - Няма.
Давам думата на народния представител Златимир Орсов от Демократичната левица. Да се готви Светослав Лучников от СДС.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! На нашето внимание са два законопроекта - Законът за търговията със зърно, внесен от Министерския съвет, и Законът за търговията със зърнени храни, внесен от група народни представители. Всеки от тези два законопроекта има своите предимства и недостатъци и аз пледирам пред вас да бъдат приети на първо гласуване и двата законопроекта, като след това водещата Комисия по земеделието и горите, на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да изготви въз основа на тях един общ законопроект, който да представи на вниманието на Народното събрание за второ гласуване. Поради това мое предложение аз ще съсредоточа изказването си върху съдържанието, което този единен законопроект трябва да има.
И двата законопроекта в една или друга степен са мотивирани от създалите се в началото на тази година остри проблеми в предлагането на зърно, преди всичко хлебно. Но спешното приемане на който и да е закон не е най-добрият начин за законодателстване и поради това смятам, че Народното събрание постъпи мъдро, като не пристъпи към разглеждане в пленарната зала на законопроектите веднага след внасянето им, а изчака горещите страсти да отминат. Сега се надявам при много по-голямо спокойствие да бъде приет закон, който ще помогне както на зърнопроизводителите, така и на потребителите на зърнени храни, така и на страната като цяло.
Законът за търговията със зърно, който предстои да приемем окончателно, няма да съществува само в нашето право. Той ще действа в рамките на правната ни система и поради това се налага неговите разпоредби да са съобразени и с останалото ни законодателство. На първо място, неговите цели трябва да са в синхрон със законите за държавното регулиране на земеделското производство, които вече имаме. На второ място, той трябва да уреди онези отношения по търговията със зърно, които тези други закони не уреждат, а ако се налагат някакви отклонения от тях, да ги предвиди, след като целесъобразността на тези отклонения се обсъди тук.
Без съмнение Законът за търговията със зърно ще представлява осъществяване на аграрната политика на държавата в една определена област от земеделското производство. Ние имаме закон обаче, който определя изобщо целите и механизмите за осъществяване на аграрната политика на държавата и това е Законът за защита на земеделските производители. Според този закон целта на аграрната политика на държавата е да създава и да поддържа благоприятни икономически условия за устойчиво развитие на конкурентоспособни земеделски стопанства и за осигуряване на националните продоволствени баланси.
Според Закона за защита на земеделските производители държавното подпомагане на производството и на търговията (искам да подчертая този запис в закона - и на търговията!), в това число и със зърно, е насочено към повишаване на производителността на труда в земеделието и модернизация на земеделските стопанства; към създаване на условия за поддържане на доходите на лицата, постоянно заети в земеделието; към райониране на земеделските култури съобразно почвено-климатичните условия в страната, в това число и зърнените култури; опазване и подобряване на почвеното плодородие и на генетичния фонд в растениевъдството и животновъдството; развитие на вътрешния пазар и разширяване на външните пазари за българските земеделски стоки, в това число и за българското зърно.
В изпълнение на тези цели от това Народно събрание бяха приети още редица закони: за арендата в земеделието, за защита на новите сортове растения и породи животни, за опазване на земеделските земи.
Законът за търговията със зърно също трябва да е насочен към постигането на тези цели, определени в Закона за защита на земеделските производители в областта на онези отношения, които регулира. В този смисъл трябва да се промени и чл. 2 от законопроекта на Министерския съвет.
В Закона за защита на земеделските производители са уредени въпросите на държавното регулиране на производството на зърнени храни. Законът за търговията със зърно трябва да се съсредоточи върху търговията с тези храни и чрез регулиране на търговията да цели осъществяване на аграрната политика на държавата, а именно: чрез регулиране на търговията със зърнени храни да се осигурят благоприятни икономически условия за устойчиво развитие на конкуретоспособни земеделски стопанства, което за мен означава законът да гарантира на земеделските производители, че у тях ще остава определена част от цената, по която се реализира зърното от търговците. Друга цел на този закон е чрез регулиране на търговията със зърно да се осигурят националните продоволствени баланси. Законът за търговията със зърно трябва да съдейства и за развитие на вътрешния пазар, и за разширяване на външните пазари на българското зърно. От гледна точка на пазарите обаче Законът за търговията със зърно трябва да се съобрази и с наскоро приетия Закон за стоковите борси и тържища и с механизмите, които се съдържат в него за търговия със зърно.
Правила за търговията със зърно се съдържат в Закона за защита на земеделските производители. Това са договорите на държавния фонд "Земеделие" по чл. 4 от този закон, изкупуването и продажбата на зърно от името и за сметка на държавния фонд "Земеделие" по защитни изкупни цени. Тези правила обаче действат само когато са определени защитни изкупни цени на пшеницата или на царевицата. Законът за търговията със зърно трябва да уреди държавното регулиране на търговията със зърно извън тези случаи и не само за тези два вида зърно. Тоест трябва да уреди търговията със зърно и в случаите, когато не са определени защитни изкупни цени, и не само за царевицата или за пшеницата, а и за другите зърнени култури.
Държавата не може да се отказва от участието си на пазара за зърно и като продавач, и като купувач. За съжаление, такъв отказ аз виждам в чл. 14 от законопроекта на Министерския съвет. В това отношение смятам, че тази разпоредба на чл. 14 трябва да се допълни и държавата чрез своите търговски дружества да участва в регулирането на пазара на зърно като купувач, съответно като продавач.

Един от най-важните въпроси, които Законът за търговията със зърно трябва да реши, е необходим ли е лиценз за извършване на търговия със зърно - имам предвид за търговия със зърно в случаите, когато се купува зърно с цел продажба, а не за случаите, когато производителят на зърно продава това зърно. За производителя на зърно естествено лиценз не е необходим. Но за другите лица, които ще купуват зърно с цел да го продадат, аз смятам, че е необходимо те да извършват тази дейност след като получат съответен лиценз от Министерство на земеделието и хранителната промишленост. Този лиценз смятам, че ще подобри възможностите на държавата да регулира търговията със зърно и ще ограничи спекулата с него.
Смятам също така, че е необходимо лицата, които ще изнасят зърно, най-напред да докажат, че са го платили на производителя, при това по едни достатъчни цени, и едва след това да им бъде разрешено да изнасят това зърно.
Освен това Законът за търговията със зърно трябва да забрани спекулата със зърно и да уреди имуществените последици от нарушаването на тази забрана, да предвиди мерките за преодоляването на стоков дефицит от зърно като този, който се осъществи през началото на тази година, да уреди процедурата по съставянето на държавните баланси за зърното и мерките за осигуряването на тези баланси, да уреди предоставянето на информация от търговците със зърно за извършените от тях сделки на оторизираните от закона държавни органи - различните органи на Министерство на земеделието и хранителната промишленост, да не допусне монопол не само на територията на цялата страна, но и на територията на отделните зърнопроизводителни райони.
Завършвайки своето изказване, аз искам да направя едно процедурно предложение, уважаеми господин председателю - Народното събрание да удължи с една седмица срока, в който народните представители да могат да правят предложения към приетите на първо гласуване два законопроекта, за да имаме по-добра възможност да подготвим в Комисията по земеделието и горите този законопроект за второто четене.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Това предложение ще го гласуваме накрая, преди гласуването на законопроекта.
Давам думата на народния представител Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
Уреждането на режима на търговията със зърнени храни в никой случай не е и не трябва да се разглежда като конюнктурно явление, защото след голямата световна криза през 1929 година по целия свят търговията със зърно по един или друг начин подлежи на регулиране. И тя подлежи на регулиране по един дълбок икономически факт - докато производителността на труда в областта на промишлеността се увеличава почти неограничено, успоредно с развитието на техническия прогрес, производителността на труда в земеделското стопанство, независимо от големите успехи, които постига, поради по-добри технологии, поради по-добро използване на подобрения, въпреки всичко е ограничено от естествената плодородност на почвата. Затова именно - за да се направи един баланс, да се направи една корекция на възнагражденията на селскостопанските производители поради това, че те обективно не могат да увеличават безгранично производителността на своя труд, навсякъде се пристъпва към държавно регулиране на цените на земеделските произведения именно чрез уреждане на някакъв държавен ред за тяхното изкупуване.
В това отношение българската държава още навремето реагира много успешно - първият закон за изкупуване и износ на зърнени храни е от 26 декември 1930 година. Той е един закон, който е приет в едни отношения на либерална икономика и съчетавайки либералната икономика с държавното регулиране, постигна едни много добри резултати. Този закон продължи да действа почти до 1950 година, ако не се лъжа, с една корекция през 1936 година. Тогава той беше заменен с една наредба - Закон за изкупуването на зърнените храни, която обаче вече в тогавашната тенденция за увеличаване на етатизма в нашето стопанство въведе монопол в търговията със зърнени храни. До 1936 година монопол нямаше, но имаше държавно изкупуване с държавна изкупвателна организация, която по-рано беше наречена "Технически храноизнос".
Сега ние се връщаме отново към този проблем в едно трагично състояние на нашето земеделие. Няма защо да си затваряме очите пред това състояние. Селското стопанство, селското население впрочем на всяка една страна, е генератор на най-здравата част от нацията. Там се възпроизвежда нацията, уважаеми дами и господа!
За голямо съжаление от 1947 година - вземете демографските годишници и ще видите, че от 1947 година естественият прираст на нашето население по селата е отрицателен. От 1947 година е отрицателен! А сега, за последните години, е отрицателен в един застрашителен процент от 11-12 на 1000 на година! Нашето селско население е оставено на доизживяване! Нашето селско население умира! От разсадници на нови поколения, от градини с щастлив детски смях, селата се превръщат в нещо като старчески домове. И това не е голословно твърдение. Само 10 на сто от хората, заети със селско стопанство у нас сега, са под 30 години, а над 60 на сто са над пенсионна възраст. Виждате в какво трагично състояние се намира нашето село!
Аз не искам да анализирам причините за това. За мен е достатъчен фактът. А този факт налага едно много сериозно отношение към стимулирането на земеделското производство и то по начин, който да привлече към него, да върне към него млади и трудоспособни хора, за да го извади от това състояние на естествено отмиране. Това нещо ние сме се мъчили да направим с предлагания от нас Закон за търговията със зърнени храни.
Аз много се радвам, че нашата идея за въвеждане на една сериозна, мощна държавна организация за изкупуване и търговия със зърнени храни се възприе от професор Стоилов и от някои други изказали се оратори. Това е наистина един начин, по който ние се връщаме към нашата традиция - казвам ви още веднъж, че първият закон за зърното е създаден на 26 декември 1930 година и дълги години е давал прекрасни резултати. И затова ние като се връщаме към него, всъщност се връщаме към българската традиция в тази област.
Какво имаме предвид? Тази държавна организация не е монополист и затова не е в противоречие с чл. 18, ал. 4 на Конституцията, защото покрай нея могат да действат колкото си искат други изкупвателни организации, но тя, имайки възможността да изкупува по стимулиращи цени, естествено, е в по-благоприятно положение от тях. А ако някой предложи по-високи цени от нея - прекрасно - нека да предлага. Това е само в полза на земеделските стопани, на земеделските производители. В това няма нищо лошо.
Организацията обаче, за да се освободи от своята бюрократичност, работи на комисионни начала с изкупвателни организации, които могат да бъдат кооперации, могат да бъдат търговски дружества, могат да бъдат и частни лица. Въобще, могат да бъдат всякакви партньори, но партньори-предприемачи, които отговарят за своята дейност.
Възлагането на качеството на комисионери на дирекцията става чрез търг за наддаване за най-благоприятни условия. Това поставя всички желаещи да участват в тази дейност на равни начала, а в същото време създава предпоставки за постигане на най-добри обществени резултати.
По това основно нашият проект се различава от проекта на Министерския съвет, който предвижда създаването на една бюрократична организация - Държавна инспекция за регулиране на търговията със зърнени храни, която дава лицензи. На какво основание ще дава лицензи, щом като няма държавен монопол? Как така ще дава лицензи и на кого ще ги дава - на този, който ми е симпатичен, ще му дам лиценз, на този, който не ми е симпатичен, няма да дам лиценз. Всяка равнопоставеност тук изчезва. Докато в нашия проект равнопоставеността се гарантира от правото на всеки да участва в търга и на всеки да стане агент на дирекцията, на организацията за изкупуване, като предложи по-благоприятни условия.
Друг съществен елемент е предварителното определяне на изкупна цена. Тук се възрази защо тази цена да бъде определена в долари. Може би сме използвали неправилен израз, не сме имали предвид долара, а равностойността към долара или към някаква твърда валута. Това е естествено. Съгласете се, че ако ние предвидим един репер, нищо не правим. А сега, ако се въведе валутен борд, дай Боже, той тази работа ще я регулира по собствен начин. Но това нищо не пречи да го запишем.
Друга важна особеност на нашия проект е възможността организацията чрез своите агенти да сключва предварителни сделки за изкупуване на селскостопанската продукция, специално на зърнената продукция срещу кредитиране. Тя може да сключи договора още през есента, да отпусне кредит, този кредит да се гарантира с особен залог върху бъдещата реколта и специално предвиждаме това да не може да стане, ако реколтата не е застрахована. Може, ако не дай Боже се получи някакъв неурожай поради природни бедствия, застраховката да гарантира получения кредит.
Ето по този начин аз смятам, че ние връзваме икономически нещата от началото до края и създаваме една много стройна система.
Тук се подхвърли, че има и други организации, които могат да изкупуват зърнените храни. Може би има, може би те трябва да се използват като база за създаването на тази организация, която ние предлагаме, но това в никакъв случай не е аргумент против създаването на тази организация. Естествено когато тя се създаде, ще се създаде въз основа на един устав, на един правилник, който ще уреди подробностите на нейното регулиране. Но тъй като тази организация се натоварва с една обществена функция от съвършено важно значение, ние предлагаме тя да работи по бюджет, който заедно с бюджета на държавата да се утвърждава от Народното събрание, и тя да представя отчети за своята дейност пред Сметната палата, тоест пред този орган, който бди за правилното разходване на обществените средства в тази страна.
Ето това са основните моменти, на които ние особено много държим да залегнат в бъдещия общ законопроект. Аз смятам, че вие ще проявите разбиране и ще помогнете да се създаде наистина една стройна организация за държавно регулиране на търговията със зърнени храни, за да може трайно, а не само конюнктурно да създаде условия за стопански подем в нашето селско стопанство и най-важно - за привличане към него на млади хора, без който приток той е осъден на умиране. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли реплики? - Няма.
Давам думата на народния представител Фидел Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Узунов! Дебатите по двата законопроекта вече са в напреднала фаза и аз няма да повтарям значителна част от това, което се каза дотук. Все пак трябва да си отговорим на въпроса дали такъв закон е необходим и дали точно сега ни е необходим. С нюанси в заглавията и в съдържанието на законите те все пак уреждат близка, една и съща материя. Икономическата практика за 1995/1996 г. като че ли ни наложи да преоценим онзи момент, онова положение в търговията със зърно, което разчитахме да бъде регулирано единствено и само от пазара. Противно на много от предварителните замисли и очаквания се оказа, че и сред населението има потребност от държавно гарантиране на балансите на зърното и от държавно гарантиране на изхранването на населението. Върлите противници на пазара казаха в началото, че може би се допусна една грешка на прекаленото освобождаване от държавна регулация на този проблем. Може би и затова част от проблемите, възникнали със зърното, се струпаха на главата на държавата през 1995/1996 г.
Ето защо според мен тези законопроекти отговарят на една обществена потребност за законово регулиране на търговията със зърно.
Това - първо.
Второ, времето ми се струва също подходящо. За съжаление практиката на законодателя в последните години в повечето случаи е свързана с липса на време и много често се пишат законопроекти, както казваме, на коляно. Днес този закон, ако бъде приет, ще бъде своевременно представен в обществото, за да може и търговците, и икономическите субекти, които се занимават с тези проблеми, да се настроят към него, имат доста време за тази цел. Нещо, което е добро. Затова и подкрепям днес да бъдат приети на първо четене и двата законопроекта. Защо и двата законопроекта? Различието между тях, вече стана дума, започва още със самото заглавие. Законопроектът на Министерския съвет регулира търговията със зърно въобще. Предлаганият от колегите законопроект проектира регулирането на търговията със зърнени храни. Не са равнопоставени, не е едно и също, обаче смятам, че търговията със зърнени храни е по-стеснена от въобще търговията със зърно и е редно в тази си част законопроектът да се отнесе към проекта на Министерския съвет.
Но ако това е формалното различие, нека да видим основния подход, по който се решава проблемът, дали следва да бъде подкрепен едновременно и в двата варианта или трябва да изберем единия или другия. В началото заявих, че съм за приемането на двата законопроекта, защото своя ценен момент, своята логика имат и двата законопроекта и от тях не е задължително да излезе нещо средно, тоест комбинация между една държавна организация и структура към Министерството на земеделието, която да регулира този въпрос. Възможна е, разбира се, комбинация, но предпочитам тези два въпроса да бъдат още веднъж огледани, включително и с допълнителна помощ от икономисти, специалисти по търговия и т.н., за да може да се избере най-добрият вариант.
Дали проблемът да бъде регулиран, както се предлага в законопроекта на нашите колеги, чрез една организация или чрез много организации, които да бъдат лицензирани от една структура в Министерството на земеделието? За да си отговорим на този въпрос, бих ви предложил да се върнем към онези причини, които доведоха до затрудненията в търговията със зърно през миналата година. Може би няма да ги представя изчерпателно, но те ще ни помогнат да си отговорим според мен на въпроса кой от двата варианта да изберем или кое е положителното на единия и кое е положителното на другия.

Според мен, проблемите, които възникнаха с баланса на зърното през изтеклата година, са свързани, на първо място, с изключително затруднената неточна, неясно получавана по различни пътища и с различни числа, в крайна сметка, информация за производството на зърно. Мисля, че и в двата законопроекта, специално въпросът с информацията за производството, което е необходимо, за да вървим към баланса на зърното въобще, не е достатъчно добре решен. Без да бъда адвокат или без да се страхувам, че цитирам министъра на земеделието и хранителната промишленост, но според мен това, което е започнато сега в Министерството на земеделието и хранителната промишленост има своите добри резултати и би следвало да намери своето място в бъдещия законопроект, обединяващ двата, за да може да гарантираме, че първото, на което се стъпва при определянето на баланса на зърното, а именно обема на производството на зърно, е достатъчно добре събран като информация и достатъчно точно.
Второ. Необходима е ясна и точна информация в процеса на търговията със зърно. Смятам, че тук предимство има законопроектът на Министерския съвет. Съществуването на една структура към Министерството на земеделието и хранителната промишленост - лицензирането на търговците, ни дава тъкмо тази възможност - търговията със зърно да бъде ясно определена в информационната система, ясна за обществото и за тези, които се опитват да регулират баланса на зърното.
Трети проблем, който ни се струпа, но според мен като проблем, нерегулиран досега, е свързан с това, че на много места производителите бяха атакувани от абсолютно нелоялна конкуренция от съществуващите кредитни милионери, които успяха на базата на спекулата постоянно да повдигат цената на изкупуваното зърно и без никакъв друг ефект, а само спекулативен, да се отиде към по-висока цена. Нещо, което в крайна сметка се отрази в цената на произведeните продукти от зърно и нямаше добри резултати в развитието на инфлацията на България. Затова най-добрият път, за да можем да избегнем този проблем, ми се струва, че е по-добро решението в предложението на Министерския съвет. Защото, когато има определена структура към Министерството на земеделието и хранителната промишленост със своите лицензии и контрол, и всякаква изчерпателно описана в проекта дейност, ще може да регулира именно това - да няма спекула, да няма възможност търговците със зърно да направят това, което видяхме през 1995-1996 г.
Без да изчерпвам, както обещах в началото, всички причини за създадените проблеми по баланса на зърното, един въпрос, който според мен не е регулиран в двата законопроекта, е въпросът с неконтролируемия обем на износа. Нещо, което може би не трябва да се реши в тези законопроекти, но все пак би могло да се помисли преди второ четене за текстове на тази част от закона, които биха могли да ни помогнат контролът върху износа да бъде много по-прецизен и много по-категоричен.
Забравяйки за всички онези неточности и неща, които са излишно записани, грешки в имената, включително и на фонда, грешки в определянето например на цената в щатски долари, както каза и господин Лучников съвсем точно, все пак ви предлагам да направите същото и вие, и да се съсредоточим върху същността на двата законопроекта, които, имайки своето място, следва да бъдат приети на първо четене и двата и да бъдат подобрени преди второто четене.
Не мога да не се изкуша за съвсем малка бележка. В законопроектите, особено, цитирам този на Министерския съвет, а и в другия, има такава неточност - изписано като елемент на този закон, като проблем на този закон - стимулиране на производството. Мисля, че проблемът за стимулиране на производството не е изцяло решен със закона. Има само едно-единствено нещо, което се отнася до него - това е цената, предварително определената, но тя не е достатъчна, за да изчерпа целия проблем по стимулирането на производството. Затова може би тази част следва да отпадне - това е в чл. 2 на проекта на Министерския съвет. Подобно нещо има и в законопроекта на нашите колеги, но то е по-добре развито като идея, макар да не е приемлива възможността сега данъчно да бъде облекчена търговията със зърнени храни, както те са предложили. Тази част би следвало да отпадне като термин в законопроекта, тъй като не е достатъчно добре развита. Останалите бележки, които имат конкретен характер, ще ги предам в комисията преди второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Жечо Попов. Да се готви Владислав Костов.
БОНЧО РАШКОВ (от място): Жечо Попов го няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма ли го?
Има думата Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър! Очевидно, че този законопроект, който днес разглеждаме, ще запълни една крещяща необходимост в нашето законодателство, както беше изтъкнато от всички изказали се колеги. Това обстоятелство ни налага да бъдем двойно по-внимателни и разсъдливи, когато приемем окончателно този законопроект на второ четене.
Тук се изказаха редица съображения, почти всичките, с които съм съгласен. Но аз ще изкажа нещо, което на мен ми направи впечатление и което, разбира се, не е в смисъл на духа на закона. Впрочем, не е по отделните текстове, а по смисъла на духа на законопроектите.
Още в началото искам да кажа, че и двата законопроекта имат своите достойнства и те защитават определен механизъм на осъществяване на цялостната търговия като организация, контрол, преференции и т.н., износ, вътрешна търговия със зърно. Обаче има някои нюанси, които са много съществени и които аз искам да споделя с вас.
По принцип няма да крия, че аз в по-силна степен съм привърженик на законопроекта, който е внесен от парламентарната група и на първо място от господин Петър Стоянов. Но аз не бих казал, че и другият законопроект, който е внесен от Министерския съвет, не ме ангажира и няма своите достойнства.
Аз обаче в никакъв случай не мога да приема, че когато ние вече приемаме окончателните текстове на законопроекта, трябва да възложим на една Национална инспекция за търговия със зърно, която е една чисто административно-бюрократична организация или образувание. Да възложим всичките тези основни задачи, които тя трябва да изпълнява и едва ли не тя да бъде цялостният регулатор на процеса на търговията със зърно. Това за мен е доста амбициозно и бих казал неизпълнимо, а в много случаи и погрешно, ако ние възприемем една такава теза в закона.
Само по себе си то създава и някои труднопреодолими противоречия в тази система на организация на търговията със зърно. Аз се опасявам от едно такова нещо и затова смятам, че доста премерено и умерено, ако стигнем до някаква такава национална инспекция в окончателния текст, много умерено и прецизирано трябва да видим какви са й функциите, задачите и ролята, за да не повторим един командно-административно бюрократичен подход към една такава жива материя, каквато е търговията като цяло.
Аз искам да изтъкна, че трябва да бъдем много внимателни и по отношение на това, как ще се определя в края на краищата - предварително казвам, че аз съм за защитна изкупна цена - но как ще се определя, с какъв подход? Защо смятам, че трябва да подходим много внимателно? Тъй като сегашните опити да се прави това нещо показаха именно, че ни липсва критерият и основно базата, на която ще се извършва тази работа. Всичките опити с тези защитни, пределни или каквито и да е цени, се оказаха безуспешни. Те не можаха да изпълнят своето предназначение. Те изоставаха и във времето. И тъй като изоставаха и като количество, и като качество, бих казал, като сума, и като технология на прилагането им, те изоставаха от действителните нужди. Изоставаха и на практика създаваха тези възможности, за които ние говорихме в предишни заседания и за които си правехме и парламентарни контроли и т.н. Тоест, те създаваха възможности, откровено да си кажа, и за корупция. Те създаваха възможности и за това да бъде ощетен земеделският производител. Нещо, което вярвам дълбоко, че в първоначалният замисъл изобщо не е съществувало. Именно това трябва да бъде обезателно изключително прецизирано в текстовете на закона.
Аз лично ще призная тук, че съм по-голям привърженик на..., тъй като икономическата обстановка у нас не е една константа или полуконстанта, то полуконстанта не съществува, обаче така литературно го казвам, дето се казва, но тя се изкривява в много отношения от самата обстановка в момента, която е твърде неустановена, затова аз съм повече привърженик на едно привързване към международната цена. Още повече може би това ще кореспондира и с бъдещето, така да се каже, ако ние възприемем тезата за създаване на валутен или на паричен съвет. Това също така ще бъде една по-добра теза и по-добре защитимо, и по-добре функциониращо.
Аз също така доста съм резервиран и по отношение на това лицензиране, защото лицензирането в този смисъл, в който е поставено тук, едва ли не е един ешафод. Лицензиране - да, но лицензиране при едни по-либерални условия с цел да не създава възможност на административната структура да преразпределя пространството на търговията по свой замисъл и по своя изгода, да го кажа.
Аз имам и други забележки, но всичко това на второто четене смятам, че ще го отстраним или ще се помъчим да го отстраним.
Аз съм заместник-председател на Комисията по земеделието и горите, както знаете и в комисията сме поискали един много голям пакет от подобни закони в другите страни, които все пак са по-напред от нас в установяването на един порядък в областта на търговията със земеделие. Ние се надяваме, че ще положим всички усилия нещо по-разумно да се роди както в резултат на тези усилия, които ще положим, така и от доброто желание на депутатите от всички парламентарни групи тук да се направи нещо полезно, работещо, за да реши проблемите на земеделието в страната.
Аз искам също така да кажа и две приказки по законопроекта, който го защити така добре господин Лучников.
Този законопроект го разглеждам преди всичко като един опит да се представи един по-различен момент, който нашите предци в миналото в една или друга степен са го използвали и то небезуспешно, за да достигнем до едни добри резултати в областта на зърнопроизводството и то при далеч по-примитивни условия през годините 1938, 1939 и 1940 г., а и преди това също. Това значи, че тази система е имала своите добри черти.
Аз не искам тук да спорим дали трябва да се казва "Храноизкуп" или нещо друго. Това е формалното, защото не името определя съдържанието, но да възприемем, че тези идеи, които са заложени тук, за такова държавно регулиране до известна степен и подпомагане на земеделските производители, то ще се стикова и за това, което говори и господин Моньо Христов, със Закона за защита на земеделските производители, но и ще създаде по-добри условия за организация на цялостния процес по търговията със зърно в страната.
Аз щях да го предложа, но господин Орсов ме изпревари, да помоля господа народните представители да се удължи срокът за представяне, тъй като тематиката е доста разнообразна и трябва да се стиковат два, пък и един трети, който не беше представен в Народното събрание, законопроект, но който също ще имаме предвид, та да удължим срокът с още една седмица.
Благодаря за вниманието. Аз лично ще гласувам за приемането и на двата законопроекта на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Последен записал се е народният представител Руси Статков, след което ще подложа на гласуване двата законопроекта на първо четене. В почивката ще има заседание в моя кабинет с всички председатели на постоянни комисии. Така че моля председателите на комисиите да не се ангажират с нищо по време на почивката, която ще бъде до 12 часа.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Мисля, че действително дискусията за днес вече приключва и с оглед да не повтарям това, което беше казано, но бих желал на няколко момента да спра вашето внимание.
На първо място струва ми се, че трябва да погледнем действително истината в очите и да кажем, че практиката, която трябва да се урежда, създадена през последните 7-8 години, беше достатъчно противоречива и че не само 1996 г. е с тези проблеми в уреждането на отношенията, а и 1992 г. Моля това да се има предвид, когато говорим за подготовката на един сериозен законопроект, защото всички ние разполагаме с данните на анкетната комисия от 1992 г. за това какво е станало в тази сфера, в тези отношения и виждам повторение на част от проблемите за съжаление, защото те действително не са уредени в последващите години. Разбира се наша отговорност е и ми се струва, че днешният разговор, който ние водим, повтарям обаче, виждайки цялата истина, така да се каже, в очите, ще ни помогне да намерим най-доброто решение.
На второ място смятам, че ние вече имаме такъв прецедент. Днес почти всички изказали се дадоха висока оценка на Закона за защита на земеделските производители, цитирайки го, опирайки се на това, което той е регламентирал. В този смисъл мисля, че е редно, продължавайки работата по двата законопроекта, ние да продължим наистина отговорно.
Конкретно по двата законопроекта смятам, че действително, въпреки разликата в заглавията, а те поставят един общ предмет на уреждане на определени отношения и на държавна политика на изкупуване, обработка, съхранение и търговия със зърно от пшеница, ечемик, ръж и царевица, като в този законопроект на Петър Стоянов, който ни е предложен, това е разширено.
Струва ми се, че и двата законопроекта, независимо от пристрастията, имат своите достойнства. Тук едни или други изказали се наблегнаха на тези достойнства. Аз мисля, че действително, без да се засягат колегите отдясно, законопроектът, който предлага Министерският съвет, е по-разширен. Той обхваща повече от тези отношения, които поставя и другият закон, предметът всъщност, а именно цялостният процес на изкупуване, обработка, съхранение и търговия със зърно. Струва ми се, че тази конструкция е по-добра и тя може да бъде приета за основа.
Бих искал да акцентувам на особено голямата важност на това, което той дава в развитието в правно отношение, а именно, възможността за по-голяма информация, което досега липсваше, която трябваше да бъде уредена, за да може на нейна основа да се прави и баланс, на нейна основа да се извършва и търговията.
Също така смятам, че не бива да ни плаши това, което тук един или двама колеги подчертаха, за предвидената разпоредба за случаи на дефицит.
Не бива да ни плаши, уважаеми колеги, защото ние вече сме членове на Световната търговска организация, а там в нейните разпоредби има и такива членове, които регламентират случаи когато се налага забрана за износ и тази забрана е продиктувана, както каза професор Стоилов, от природни условия, например.
Така че мисля, че това е достойнство на законопроекта на Министерския съвет и не бива да плаши нито за тази, нито за следващите години. Искам да припомня също така, че 15 млн. дка са засети, така че няма основание нито колегата Моньо Христов, нито който и да е, да се страхува за близката, а и далечна перспектива, разбира се.

Също така смятам, че структурата, която се предлага по отношение на търговията, за която вече тук се говори, а именно за тази инспекция, има своето място в процеса на търговията. Разбира се, съгласен съм и с последния колега, който каза, че тя трябва да бъде прецизирана като функции, като конкретни разпоредби, които да гарантират действително нейното най-добро приложение в практиката.
И по отношение на законопроекта на господин Стоянов и колегите - аз смятам, че действително в това отношение като идея за създаване на държавна организация е направена сериозна крачка и приветствам колегите. Но същевременно смятам, че ние тук трябва много сериозно да погледнем две или три неща.
На първо място, създавайки държавна организация, да видим Закона за конкуренцията. Защото ние наистина не можем да изведем тази организация пред другите, които си съществуват. Господин Лучников говори доста. Аз много внимателно погледнах законопроекта. Господин Лучников, струва ми се, че някои неща, за които Вие говорихте, липсват. Не че съм против, но въпросът е да бъде в съответствие със Закона за конкуренцията.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Не сте го чели добре.
РУСИ СТАТКОВ: Чел съм го внимателно, колега. Мисля, че действително трябва да се дадат по-надеждни гаранции.
На следващо място, по отношение на данъчното законодателство, струва ми се, че говорейки за данъчни преференции и специално за тази организация, ние знаем как се дават преференциите. Те се дават с отделен закон. Тук не виждам, така да се каже, и техническата страна - че ще се променят тези отделни закони. Защото и това трябва да бъде предвидено, ако ние отидем на този вариант.
И по този спорен въпрос - за доларите. Законът за сделките с валутни ценности забранява и комисията трябваше ясно и точно да го каже. Това не съответства на Закона за сделките с валутни ценности. Да, ние можем да направим промяна, обаче ако направим такава промяна в закона, разбира се, и при други условия, които са във връзка с актуалната днес тема - валутен борд. Аз на това ще се спра отделно.
Така че приветствам идеята още веднъж на колегата Петър Стоянов и останалите колеги за такава държавна структура, но струва ми се, че ние тук наистина трябва да отчетем мнението на комисията и всички други изказали се вече днес, за да можем действително да направим най-доброто като решение.
Затова моето предложение е не да изменяме и допълваме Закона за защита на земеделските производители, не и да ги кодифицираме в един общ закон, а да си направим отделен Закон за търговията със зърно и зърнени храни. Смятам, че това е действително един обхват на един специализиран закон, който ще има връзка със Закона за защита на земеделските производители, който ще каже нещо по-различно, ще уреди тези именно отношения, които не са уредени там. Ще направи следващата голяма крачка. И аз не се съмнявам, че ние в това отношение, изразявайки днес общата ни воля, ще го направим.
Но, уважаеми колеги, струва ми се, че тук действително трябва да определим най-точно предмета на този закон. Трябва да го определим, разбира се, имайки предвид заложените в двата законопроекта уточнения във връзка с този предмет и още повече - да включим и някои нови моменти, които досега не са уредени. Защото например съхранението и обработката са свързани с качеството на зърното, дори самото изкупуване. А с постановление, с поднормативен акт е уредена национална инспекция, която контролира качеството на зърното и на зърнените фуражи. Струва ми се, че тя трябва да намери, господин заместник-министър, място тук, в този закон. И вече по отношение на контролните функции тази инспекция да бъде разчетена наред с тази, която ще контролира търговията. Така че двете инспекции, а може би още някоя структура, да допълнят механизма за държавно регулиране по отношение на този цялостен процес, който ние уреждаме: изкупуване, съхранение и т. н., и т. н., който е указан в двата законопроекта.
На следващо място, мисля, че е редно, говорейки за валутния борд в няколко от изказванията, да си спомним следното. Ние сме подписали споразумение за асоцииране към Европейската общност. Ако ще търсим някакво изражение във валута, на мен ми се струва, че най-доброто изражение би трябвало да бъде свързано с тази валутна система, която Европейският съюз ще прави. И в този смисъл и по отношение на данъчното законодателство, уважаеми господа, ми се струва, че трябва да погледнем съответствието и с европейското законодателство, още повече, че ние сме поели такова задължение.
Разбира се, каза проф. Стоилов, този закон урежда отношения в един преходен период, но с поглед напред, с поглед към нашето асоцииране, и не само асоцииране, а пълноправно членство към Европейската общност. Ние сме длъжни да видим много внимателно всичко това, което предлагаме.
И, разбира се, още веднъж, струва ми се, че трябва действително, създавайки държавната организация, която, повтарям, подкрепям, да видим дали не противоречи на Закона за конкуренцията. Защото наистина нашето законодателство не може да бъде на парче. То трябва действително да бъде в една посока, която да дава възможност на всички пазарни субекти да имат право на осъществяване на стопанска дейност и тази стопанска дейност да води до добри резултати за тях.
Така че, завършвам, мисля, че правилна е посоката - един общ законопроект. Да гласуваме по принцип на първо четене двата сега. Съгласен съм и с удължаването на времето и съм убеден, че ако ние в този дух, виждайки, разбира се, истината за процесите от 1990 г. насам в това отношение, работим, ще можем да направим един наистина сериозен закон, както Законът за защита на земеделските производители и една вече сериозна практика, осъществена в закона, за подобряване и въобще за реформата в земеделието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата. Започваме гласуването.
Най-напред поставям на гласуване процедурното предложение на народния представител Златимир Орсов, подкрепено и от народния представител Владислав Костов, срокът за представяне на предложения за изменение и допълнение на текстовете в законопроекта във връзка с изработването на един законопроект да бъде удължен с една седмица.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 165 народни представители, за - 165, против - няма, въздържали се - няма.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за търговия със зърно, вносител Министерският съвет.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 169 народни представители, за - 168, против - 1, въздържали се - няма.
Законопроектът за търговия със зърно, внесен от Министерския съвет, е приет на първо четене.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроектът за търговия със зърнени храни, вносител Петър Стоянов и група народни представители.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 180 народни представители, за - 162, против - 3, въздържали се - 15.
Законопроектът е приет на първо четене.
Моля, всички председатели на постоянни комисии да дойдат в моя кабинет на редовното месечно заседание. Обявявам почивка до 12,00 ч. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание с точка трета от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА ДЪРЖАВНИ/ОБЩИНСКИ ПОРЪЧКИ.
Давам думата на председателя на Икономическата комисия - народния представител Никола Койчев да представи становището на председателстваната от него комисия.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми дами и господа народни представители, Законопроектът за възлагане на държавни/ общински поръчки, внесен от Министерския съвет, беше разгледан на редовно заседание на Икономическата комисия, проведено вчера, 20 ноември 1996 г., с участието на представители на Министерството на икономическото развитие, Министерството на правосъдието и председателя на Сметната палата.
Икономическата комисия приема, че Законопроектът за възлагане на държавни/общински поръчки е първият нормативен акт, който създава цялостен решим за държавните и общинските поръчки. С него се определят и уеднаквяват условията и редът за възлагане и изпълнение на държавните и общински поръчки, което осигурява равнопоставеност на участниците в икономическия обмен, при конкурентни условия и стимулира развитието на вътрешно и външноикономическите отношения на страната.
Икономическата комисия смята, че Законопроектът за възлагане на държавни/общински поръчки осигурява стабилна обща нормативна рамка на държавните и общинските поръчки в почти всички области на обществените отношения. Този законопроект обезпечава широко разгласяване на нуждите на администрацията, подбор на изпълнителите на държавни и общински поръчки чрез конкурс, търг или преговори, възможност за оценяване на офертите не само с оглед на цената, но и на качеството на стоката или услугата.
Законопроектът за възлагане на държавни/общински поръчки осигурява и система за правен и финансов контрол. Той съответства на Европейското споразумение между европейските общности и техните членки, от една страна и България - от друга, на Римския договор за учредяване на Европейския съюз и директивите на Европейския съюз относно държавните поръчки.
Икономическата комисия подкрепя по принцип Законопроекта за възлагане на държавни/общински поръчки и предлага да бъде приет на първо четене от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата заместник-председателят на Министерския съвет Румен Гечев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми депутати! С приемането на Закона за възлагане на държавни/общински поръчки ще направим една особено важна крачка към изграждането на съвременно пазарно стопанство. От пасивен участник държавните и общинските институции ще се превърнат в активен пазарен фактор. Във всички развити страни публичните финанси оказват силно въздействие върху съвкупното търсене на потребителски и капиталови стоки, а чрез него и върху обема и структурата на икономическия растеж. Държавните и общински поръчки трябва да означават: най-добрите стоки, най-добрите услуги и най-доброто строителство и благоустройство на най-приемливи цени.
Възлагането и изпълнението им предполагат два основни компонента - прозрачност и конкуренция. Прозрачността означава пълна яснота и възможност всички потенционални участници да бъдат запознати с пълните условия на държавната поръчка. Конкуренцията от друга страна е фактор, който води до намаляване на цената, до контрол на разходите и най-ефективно използване на бюджетните разходи по принцип.
Опитът показва, че най-успешната и ефективна система за възлагане на държавни и общински поръчки се изразява в следното:
- изграждане на обща законодателна рамка на държавните и общински поръчки с възможно най-малко изключения, обикновено в сферата на националната отбрана и ядрената енергетика;
- широко разгласяване на държавната политика на администрацията и структурата и начина на изразходване на бюджетните разходи от отделните държавни и общински институции;
- подбор на доставчиците на стоки и услуги чрез конкурс, търг и по изключение чрез преговори. Критериите да се основават не само на най-ниските цени, но и на най-доброто съотношение "цена-качество";
- въвеждане и използване на програми за подкрепа на съвместните предприятия с оглед достъп до технологии за използване на малки предприятия или кооперативи, за използване на определени категории безработни или инвалиди, също въвеждане и използване на система за правен контрол, освен това постига се прецизно определяне на условията и реда за възлагане и изпълнение на държавните и общинските поръчки в съответствие с националните интереси на страната;
- стандартизиране на правилата за провеждане на процедурите по възлагане, за да се стимулира по-активното участие на България в международния икономически обмен, като се осигури равнопоставеност на участниците в тези правоотношения в условията на конкурентност.
Много са примерите, при които държавната поръчка е служела като инструмент за сполучлива намеса в икономиката и като подкрепа на следните аспекти на държавната политика:
- финансиране на развойната, научноизследователската дейност и за проекти, свързани с напреднали технологии;
- регионално планиране и проекти в икономически изостанали области;
- социално въздействие;
- проекти за заетост на специфични категории лица.
Проектът за Закон за възлагане на държавни/общински поръчки по наше мнение решава тези проблеми според изискванията на съвременния етап на развитие на пазарната икономика в България. За постигане на обявените по-горе цели в перспектива трябва да се мисли за нормативна уредба на други, също така ефективни методи, използвани в Европейската общност, познати под наименованието "Структурални фондове", които служат за финансиране на изостанали райони и за подобряване на тяхната инфраструктура.
Призовавам ви, уважаеми депутати, да приемете на първо четене внесения от Министерския съвет Законопроект за държавните/общински поръчки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Най-напред се е записал Кольо Келерджиев. Заповядайте.
От другите парламентарни групи? Независимите депутати също имат право на изказване - до 10 минути.
Заповядайте, господин Келерджиев.
КОЛЬО КЕЛЕРДЖИЕВ (ПГДЛ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Свидетели сме през последните години на преход към пазарно стопанство у нас. И докато в началото този преход бе стартиран при дефицит на законодателна уредба, уреждаща именно взаимоотношенията между пазарните субекти в новите икономически условия, при едно отдръпване, оттегляне на държавата, то днес все по-осезаемо се усеща нуждата от запълване на някои законодателни празноти.
Именно в тези условия идва на дневен ред като един навременен, бих казал отдавна очакван, за да не кажем позакъснял малко Закон за възлагане на държавни/общински поръчки.
Взаимодействието в новите пазарни условия изисква да се установи именно такава законова уредба на държавните и общински поръчки, за да се получи взаимодействие и осигуряване както на държавния и общински интерес, от една страна, така и на интереса на частната инициатива и свободната конкуренция.
Законът за възлагане на държавните/общински поръчки решава тези проблеми според изискванията на съвременния етап на развитието на пазарната икономика у нас. Той отчита и е съобразен и с изискванията на европейското законодателство, въпреки някои отклонения, и стремежа ни за извеждане на страната като пълноправен и активен участник в международната търговска система.
Споделям философията на закона - най-добри стоки, най-добри услуги, най-добро благоустройство на най-добри цени. Аз бих добавил тук, при насърчаване на родното предприемачество, производство и заетостта и при социална защита.
Тук искам да отбележа, че трябва да разглеждаме закона именно в тази взаимовръзка и препращането както към всички вече приети Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, ЗМСМА, Законът за наемните отношения в някаква степен, концесиите, а така също и във връзка с още неприетия закон, но стоящ на дневен ред, а именно Законът за насърчаване на предприемачеството или Законът за малките и средни предприятия, според това какъв текст ще приемем.
Тези съображения показват, че най-успешната и ефективна програма за възлагане на предложение за държавни и общински поръчки се изразяват в следните точки.
Изграждане на законова рамка на държавни и общински поръчки, осигуряваща както равнопоставеност, но така и с изключения, защитаващи националните интереси, както тук бе споменато, националната сигурност и отбраната.
Широко огласяване предварително, но също така и планиране на нуждите на администрацията както на местно, така и на национално равнище, а също и чуждестранните поръчки.
Използване механизмите за подбор както чрез търг, когато се търси финансов или касов ефект, но така и с преговори и конкурс за възлагане, когато се преследва и друг, не касов, а социален ефект.
Критериите да се основават не само на най-ниски цени и на най-добро съотношение цена - качество, но, както казах, да се отчита факторът социален ефект, заетост, не на последно място местното родно производство.
Използване на програми и възлагане на поръчките за подкрепа на местните, насърчаване на смесените предприятия с оглед на достъп до технологии, ноу-хау, пазари, насърчаване създаването на нови малки и средни предприятия или кооперативи, както и стимулиране създаването на работни места и използване на определени социални групи и 2 категории безработни или инвалиди.
Във връзка с това подкрепям изключенията, упоменати в чл. 9, по-конкретно ал. 2 от закона, именно за отчитане на тези "други" условия.
Всичко това по въвеждане и прилагане на закона трябва да стане при съответната пълна прозрачност, публичност и на широка общественост в лицето на данъкоплатеца, а така също и в лицето на деловите среди на стопанските субекти.
Без да се спирам пунктоално на съдържанието на закона, искам да обърна вашето внимание върху някои редакционни бележки и такива от чисто практическа гледна точка, касаещи евентуалното прилагане и сработване на закона в практиката, а именно:
На първо място, смятам, че сегашният запис на заглавието на внесения законопроект "Закон за възлагане на държавни/общински поръчки" не е много добър и предлагам той да стане буквално: "Закон за възлагане на държавни и общински поръчки". Този запис е получил вече приложимост, например в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Там са наречени "държавни и общински".
На второ място, въпреки че е по-опростен като запис за приложното поле в рамките на един член и една алинея за възлагане на държавни и общински поръчки, а именно чл. 2, ал. 1, то би могло да се помисли за известно, макар и малко диференциране според предмета на договорите за закупуване, доставка, комунални услуги, а именно поради естеството и предмета на поръчките и услугите. Съществува известна разлика, въпреки голямата прилика между държавните и общинските поръчки. В същия чл. 2, ал. 1 е дефиниран и прагът, при който сработва законът, а именно стойността на поръчките над 1 млн. лева, над който тези поръчки се считат за възложени като държавни и общински.
Тази стойност може да се разглежда и като голяма, и като малка. Тоест, днес нейният размер е дискусионен, въпреки възможността за нейното инфлационно осъвременяване, според параграф 1 от Допълнителните разпоредби. Тук трябва да се отчете и това, могат да подкрепят предполагам и други колеги, че обикновено държавните поръчки от всякакъв характер са по-крупни и по-значителни на обща стойност, поради което би могло прагът за тях да е по-висок. А общинските, особено за големите общини, биха могли да имат праг, относителен като някакъв процент, например 1-2 процента от годишния размер на съответния общински бюджет. За някои по-малки общини сегашният размер от 1 млн. лева, който е предложен, е напълно приемлив.
Разбира се, може да се препоръча приложението на закона и за суми под посочените, като препоръчителен характер.
В подкрепа могат да бъдат дадени следните примери. В някои малки общини и сега общинските съвети са ограничили правомощията на местната изпълнителна власт в лицето на кметовете, като основни разпоредители на бюджетните разходи до размера на около 1 млн. лева. Възможност самостоятелно да разплащат. А за по-големи суми със съответното одобрение на сесията на общинските съвети. Това е за по-голяма оперативност, дори и без сегашния закон. Но за големите общини това не е така. В големи общини суми от 1 млн. лева са почти ежедневна дейност, обект на ежедневни разплащания и поръчките биха били затруднили дейността си на практика чрез почти, ако не ежедневни, то ежеседмични процедури по този закон. А именно целта е за по-добра приложимост. За държавните поръчки, ведомства и други учреждения, както казах, те са по-крупни и биха могли да кажат други колеги.
Разбира се, и прекомерното вдигане крие някои опасности, тъй като са известни условията, в които живеем и се намираме, тъй наречения "балкански синдром", афинитета ни към спекулирането и далаверата, ако мога така да се изразя, спрямо публичната собственост и публичните финанси. Тук критерият трябва да бъде за оптимизиране и рационализиране на изразходването на средствата от държавния бюджет, фондовете и общинските бюджети. Надявам се, че тук ще се намерят на база предложения за второ четене, най-добрите решения.
Тези забележки за евентуално диференциране както по отношение на предмета на дейността на поръчките и услугите, така и на минималната стойност, са също така и препоръка на чуждестранните експерти за приближаването и за приобщаването ни към европейското законодателство. Тяхно възражение е също и по изключенията на чл. 9, ал. 2 - за равнопоставеност на чуждестранни и местни лица, но аз не ги споделям. Напротив, бих задал дискусионен въпрос - как според този закон ще се отнесем към вече създадените стопански субекти. Стопански и търговски структури и фирми, според Търговския закон, с предмет на дейност, инфраструктура и създадена база, традиции и опит, именно за извършване на дейности по предмет на този закон. Къде се намират вече създадените общински фирми с предмет на дейност и изцяло обслужващи дейности и услуги, финансирани от бюджета, като обществен транспорт, например и други. Тоест, чл. 3, ал. 4.
Как кореспондира възможността, която дадохме със Закона за общинската собственост, за създаване на общински предприятия не по Търговския закон на отделни приходно-разходни сметки за дейности, близки до тези, визирани в настоящия закон? Как кореспондира възможността за възлагане целево, според ЗМСМА (Закон за местното самоуправление и местната администрация) на определени дейности, според настоящия закон? Предполагам, че и по тези въпроси ще се конкретизират и изяснят проблемите до второ четене.
Би могло да се прецизират в края на закона също понятията търг, аукцион, концесия и т.н. като приложно поле.
Имам и някои малки забележки по възможността за офериране не само чрез лично присъствие или писмено чрез препоръчана кореспонденция, но все пак, живеейки в нови условия, и за възможност за ползуване на съвременни технически средства за комуникация като телеграми, телекс и в известна степен с резерви - телефакс, което не влошава в никаква степен възможността за документиране на сделките. Това само донякъде е споменато в ｧ 3, ал. 1 и 2 от Допълнителните разпоредби.
Не са уредени категорично възможните правни форми за съвместни дейности, които могат да се използуват между другото и за заобикаляне на закона, също така рамковите договори, както създаването на дъщерни, ведомствени или общински дружества или смесени дружества, за които споменах по-горе.
Правилно е записано в чл. 60, че контролът по спазване на закона се осъществява от държавния финансов контрол и Сметната палата. Би могло да се помисли за завишаване на санкциите и евентуалното им диференциране в зависимост от това дали се нарушават държавни или общински поръчки, както и съпоставянето, а не фиксирането им в абсолютен размер с някои относително изменящи се като величини измерители, например минимални работни заплати, каквато практика вече имаме в други законопроекти.
Завършвайки, искам да изразя удовлетворението си от внасянето на законопроекта и неговите добри текстове, прецизиращи правно уредбата за търговете и конкурсите по Постановление N 105 на Министерския съвет, съответствието с изискванията на европейското законодателство и поради това ще гласувам за законопроекта на първо четене. Приканвам и вас, уважаеми колеги, да подкрепите законопроекта на първо четене и съвместно на базата на предложенията, да изготвим с консенсус наистина един добър, практически приложим и по възможност без политически елементи законопроект за второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Тошо Мухтанов.
ТОШО МУХТАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър Гечев, уважаеми колеги! Аз приветствувам внасянето на този законопроект и неговото разглеждане в пленарната зала. Бързам да заявя, че го подкрепям изцяло, с някои бележки, разбира се, и ще гласувам за него. Призовавам и колегите да направят същото.
Учудвам се на пълното отсъствие на депутати от Съюза на демократичните сили от пленарната зала, тъй като очевидно в съответствие с тяхната иманентна същност те прилагат усилията си в търсенето на компромати, провинения и скандали именно по повод на реализирането на търгове, конкурси - въобще на далавери, както обичат да казват те. Мисля, че биха имали моралното право да правят това, ако участвуваха в законодателния процес, когато се поставят рамките и основите за справедливо решаване на подобни въпроси в интерес на обществото.
Това е един нужен закон според мен, защото досега само през 1992 г. с Постановление N 105 на Министерския съвет беше утвърдена Наредба за провеждане на търговете, но тя урежда само част от материята, докато този законопроект обхваща цялостно тези проблеми. Той се отнася и за провеждането на конкурсите, и за провеждането на търговете, за прякото договаряне с много участници или с един участник и в този смисъл аз смятам, че той по най-добър начин ще уреди този тип обществени отношения.
Както е отбелязано в мотивите, е използувано европейското законодателство в тази област и това според мен личи и в самото структуриране на законопроекта, подхода за формиране на тезите. Аз мисля, че това е положителна крачка към хармонизирането на нашето законодателство с европейското, което е и крачка по пътя на нашето пълноправно членство в Европейския съюз.
По законопроекта от предишния оратор бяха изказани бележки относно заглавието. Аз съм съгласен, че трябва да бъде Закон за възлагане на държавни и общински поръчки, но непонятно защо в текстовете нататък според мен има едно объркване от авторите. На едно място се говори за държавни и общински, а те са или държавни, или общински, т.е. думата общински трябва да бъде в скоби... Но има текстове, където трябва да се ползува съюзът "и" или съюзът "или". Тъй като Министерският съвет има много прецизна практика по отношение на оформянето на собствените си документи - там има стилист-редактор, би било превъзходно, когато правителството внася подобни документи, макар и формално един стилист-редактор да прегледа документите. Това би облекчило значително работата в пленарната зала. В този смисъл аз имам много редакционни предложения, но не искам да ви занимавам с тях - ще направя своите бележки на второто четене. Но някои бележки, които имат смислово съдържание, искам да съобщя сега.
В раздел втори, чл. 8, ал. 1 се говори, че на участниците в конкурсите, които са пожелали, организаторите трябва да предоставят необходимата документация. Това трябва да стане срещу заплащане. По-късно в текста - към края на законопроекта това се подразбира, но аз мисля, че още тук, в началото, трябва да се добави изразът "срещу заплащане". Такава е практиката. Наскоро една от нашите строителни организации закупи за 300 долара предварителна информация за участие в международен търг. Така трябва да бъде и у нас.
В чл. 13, ал. 2 се говори, че комисията се назначава и обявява от възложителя, който определя и възнаграждението на членовете й. Мисля, че е целесъобразно да се каже в какъв срок се обявява комисията. Моето мнение е, че трябва да бъде не по-късно от една седмица преди провеждането на конкурса, защото практиката за провеждане на търгове досега показа, че ако твърде рано се обяви съставът на комисията, започват едни задкулисни игри за обработване на членовете й и спечелване по неправомерен начин на търга. Но въпреки това е необходимо според мен да се упомене в закона в какъв срок се обявява съставът на тази комисия.
В чл. 25, ал. 3 е записано, че след класиране на офертите по съответните показатели, комисията отваря пликовете с офертните цени и извършва окончателното класиране в съответствие с тях. Става дума за случаите, когато другите условия са отделно представени от участниците и офертните цени са в отделни пликове. Но така както е записано - "в съответствие с тях", би могло да се тълкува, че окончателното класиране става по офертните цени. Аз мисля, че изречението трябва да свърши след думите "окончателното класиране", тъй като в чл. 29 цялостно се разглежда въпросът как се извършва оценката на офертите и се приема крайно решение не само по предложените офертни цени, а и по останалите изисквания за провеждане на конкурса от участниците.
В чл. 42, ал. 1 се говори, че ако се провежда на два тура конкурсът, може да има втори тур, най-общо казано, ако са останали поне трима участници. Това значи, че могат да бъдат повече. Обаче веднага в ал. 2 е записано, че възложителят поканва тримата участници. Кои трима - не е ясно. Би трябвало да се прецизира текстът. Аз предполагам, че става въпрос за първите трима. И дефинитивно да се прецизира текстът така, че да се разбере само трима участници ли участват във втория тур или могат да бъдат и повече. Така, както е написан текстът, това не личи.
Това са редакционни бележки, но аз мисля, че тяхното прецизиране при второ четене ще подобри предлагания проект да няма двусмислие, да бъде той еднозначно тълкуван и той ще бъде приет. Изключително важно е според мене приемането на този закон, тъй като системата на държавните резерви, военновременните запаси на страната, Министерството на отбраната са консуматори на огромни бюджетни средства - става въпрос за милиарди левове материално-стокови ценности. Голяма част от тях вече се осигуряват от частни производители, от частни фирми. Това е прекрасно и когато има закон това може да бъде правено, без да бъдат накърнявани интересите както на държавата, така и на тези, които участват в изпълнението на подобни поръчки. Затова аз призовавам моите колеги да гласуваме предложения проект на първо гласуване единодушно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! На нашето внимание е Законът за възлагане на държавни и общински поръчки, който вчера беше разгледан на заседание на Икономическата комисия. Аз искам да обърна внимание на първо четене на някои основни проблеми, акценти, които според мене трябва да бъдат изгладени на второ четене.
Преди всичко предоставеният ни за разглеждане закон третира проблемите на равнопоставеност, на формирането на конкурентна среда, на прозрачност на поръчките, търговете, съответно и конкурсите, в смисъл на предоставения ни текст. И в тази връзка може би като начало искам да обърна внимание на заглавието на закона. За мене специално е непонятно защо е записано "държавни/общински поръчки".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: На това беше обърнато внимание.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Аз не чух, просто преди малко влизам в залата. Може би на второ четене трябва да бъде "държавни и общински поръчки".
По-съществено обаче според мене е да бъдат изтъкнати поне четири или пет съображения. Аз имам предвид следното. Първият акцент това е фактът, че на много места в закона има представени абсолютни величини, някакви левови стойности в доста от членовете. Аз мисля, че, разбира се, в хода на изказването ще обърна внимание точно какво имам предвид - имам предвид чл. 2 и чл. 6 на закона. Има такива абсолютни величини в наказателните, административни норми на закона, отделна глава е отделена. Аз мисля, че би трябвало да бъдат поставени някакви относителни репери, относителни величини спрямо бюджетите или стойността на поръчките, а не абсолютни величини.
На второ място, според мене трябва да обърнем внимание на проблема с военните и специални поръчки.
На трето място, достъпът на чужди компании до държавни и общински поръчки е много важен проблем, тъй като това е свързано и със заемите, които се отпускат например от Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, например в областта на транспорта, на комуникациите. Това са много съществени и важни неща. Става дума за инвестиции от порядъка на десетки и стотици милиони долара.
Разбира се, струва ми се, че в закона липсват антимонополни мерки, особено в раздела "Пряко договаряне". Съществуват възможности, опасности от корупция и от налагане при прякото договаряне и то във връзка с военните и специалните поръчки на силни компании, които чрез пряко договаряне могат да вземат поръчки със сравнително високи стойности и цени.
По-конкретни неща. В хода на закона аз искам да спра вниманието на уважаемите колеги на чл. 2, ал. 1 например, където стойността "повече от 1 млн.лв." на договорите по поръчките се определя - аз повдигам този въпрос в контекста на това, което казах, за някакви относителни репери. Аз имам усещането, че в неравноправно положение например остава една община, която има, да речем, 50 млн. лв. бюджет при даване на поръчка, и община, да речем, като София, Пловдив или Варна, която борави с бюджети от порядъка на милиард. В този смисъл мисля, че в чл. 2 например, а и по-нататък в чл. 6 трябва да има някакви относителни мери, още един път казвам, относителни спрямо общия обем на бюджета или спрямо, да речем, общия обем на поръчката в зависимост от материята, която третира чл. 2 или чл. 6.
Що се отнася до специалните военни поръчки, аз искам да спра вниманието ви на чл. 3, т. 2, където е казано, че този закон се прилага в случай на държавни поръчки, свързани с отбраната и сигурността на страната, чието изпълнение се придружава от специални мерки за сигурност. Това ми се струва, че противоречи автоматично на чл. 5, ал. 2, т. 5, която пък, от друга страна, казва, че разрешението за възлагане на държавна и общинска поръчка се взима от възложителя. И тук директно имам предвид ал. 2: "Решението за възлагане съдържа изисквания, свързани с опазване на националната сигурност, охраната, обществения ред и околната среда". Значи чл. 3 по някакъв начин противоречи на т. 5 на чл. 5, ал. 2. От една страна, този закон не се прилага за държавни поръчки, свързани с отбраната и сигурността, а тук има някакви изисквания, свързани с опазване на националната сигурност, отбраната, обществения ред и околната среда. Аз основно обръщам внимание за националната сигурност и отбраната.

И нещо повече. Член 53, касаещ прякото договаряне, т. 4 пък третира проблема, когато публикуването на условията на конкурса би могло да накърни отбраната и сигурността на страната.
В тази връзка някак си текстовете на закона автоматически ни отвеждат до едно пряко договаряне при специални военни поръчки, където обемите и цените на поръчките са в значителен размер.
И аз имам предвид нещо друго. Тук се ограничават частните компании, които, забележете, се занимават, например, с електроника, с навигационно оборудване, софтуер, управление на системи. Даже тези неща са особено важни до наличието на ноу-хау. Не се изисква даже толкова финансова мощ на компанията, колкото наличие на ноу-хау.
И мисля, че по-дребни компании, които се занимават в тези области, могат да бъдат чрез пряко договаряне изместени от един монополист. Или просто се налага чрез тези текстове едно монополно начало. Може да има малки компании, например, за електроника, които да отпаднат при прякото договаряне, например, и да бъдат изместени от една мощна компания като Мултигруп, примерно.
И мисля, че в тази връзка на второ четене тези неща трябва да се обмислят. И глава шеста Пряко договаряне в това отношение трябва да бъде изчистена. Още повече, че е възможно при публикуването на условията на конкурса да не бъдат публикувани данни, които биха застрашили сигурността на страната.
В тази връзка аз всъщност повдигам и въпроса за антимонополните принципи, които според мен липсват в закона.
Може би това са основните неща, уважаеми госпожи и господа народни представители, около които трябва да съсредоточим своето внимание при предложенията си на второ четене.
Някои от нещата аз всъщност вчера споменах и на заседанието на Икономическата комисия. И даже останах с впечатление, че имаме с колегите единомислие по проблемите.
За да завърша искам все пак да обърна внимание на още един съществен момент. Имам предвид условията за провеждане на конкурса, във връзка с чл. 9, ал. 2. Не е много ясно, наистина в Преходните и заключителните разпоредби има една дефиниция за местни лица, но не е много ясен смисълът на т. 3 - по отношение на допускане до конкурса само на местни лица. Мисля, че в ｧ 3 има дефиниция за местно лице, включително европейски фирми, които имат регистрация у нас. Но мисля, че това не кореспондира пряко с изискванията на Бялата книга на Европейската общност. Мисля, че това би попречило във връзка с хармонизацията на нашето законодателство с европейското законодателство. В този смисъл тук нещата трябва да се прецизират.
И още нещо. Вчера имаше представители от Министерството на икономиката. Дадоха някакви ясноти по отношение на т. 2, на чл. 9, по отношение на преференциите за лица, които за изпълнение на поръчките използват стоки и услуги местно производство. Мисля, че тази материя е деликатна по отношение на протекционистката политика. И не зная доколко това влиза в противоречие с европейските норми и стандарти.
Аз бих помолил господин Гечев да внесе все пак известна яснота. Но основен акцент, господин Гечев, отделяме на военните и специалните поръчки и възможността за пряко договаряне на поръчки с високи стойности и високи цени. Според мен това е един смущаващ факт.
Завършвайки, ние по принцип, това е един много важен, специален закон, бихме подкрепили Закона за възлагане на държавните и общински поръчки. Разбира се, с тези забележки, които отправих преди малко и които, разбира се, в съответната форма ние ще направим на второ четене на законопроекта. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата Добромир Тодоров.
ДОБРОМИР ТОДОРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа!
Аз в момента мога да изразя едно съжаление, че вие водите днешното заседание, господин председател, а не господин Куртев, за да може да преброи присъствието на хората в залата. Защото той много често обича да прави това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не се заяждайте, когато няма нужда.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Председателят знае къде са народните представители.
ДОБРОМИР ТОДОРОВ: Това беше в кръга на шегата, разбира се, най-малко ви моля да ме извините. Не искам да ви засегна по този начин, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Спокойно, спокойно.
ДОБРОМИР ТОДОРОВ: Уважаеми колеги, държавната и общинската администрация може и трябва да бъде фактор за стимулиране участието на частните предприемачи и на частните фирми в дейности, които имат общонационално, регионално или местно значение. Продуктът на тези дейности по правило обслужва и задоволява обществени потребности, тоест от него се ползват голяма част от жителите на страната, на съответния регион или на общината. Такива дейности са: строителство, организация, поддръжка и експлоатация най-вече на комуникационни системи, като транспортни съоръжения, пътища, летища, пристанища, железници, водоснабдяване и канализация, енергийни мрежи, електрификация, газоснабдяване и други, съобщения и т.н.
Механизъм за реализиране на тези дейности централните държавни органи и местните власти могат да намерят в системата на държавни, респективно на общински поръчки.
Според предложения законопроект държавните или общинските, или и общинските поръчки могат да се осъществят за дейности, изпълнението на които е над 1 милион. По сегашни цени. Логично е тази цифра или това число да бъде актуализирано с темповете на инфлация.
Досега обаче няма яснота и еднозначно дефиниране и определени условия, механизми и договори за държавни или общински поръчки. Този законопроект именно се ангажира да дефинира държавните поръчки, да разпише процедурните правила и документооборота за тяхното реализиране. В него изчерпателно са разработени всички елементи на дейността по възлагане на държавна и общинска поръчка от технологията и процедурите за вземане на решението за възлагане и какво представлява самото то, до класирането на участниците, желаещи да получат такава поръчка - сключването на договора с възложителя и процедурите по контрола и обжалването.
Явна е нуждата от изграждане на обща законодателна рамка, на възлагането на поръчки с възможно най-малко изключения. Стандартизирането, унифицирането на процедурите, на правилата, по които ще се реализира дейността по възлагане на поръчките при контрола е необходимо, като се има предвид и разнообразието на темите, и различните конфигурации на местната власт и взаимоотношенията между държавните органи и между местните власти и държавните органи. Необходимо е поради активното участие на България в международните, европейските и световните структури и особено икономическите й взаимоотношения.
За конкретните текстове вече беше споменато. Ние се намираме на първо четене и аз мисля да не се спирам подробно на предимствата на някои текстове. Искам да обърна внимание обаче, колеги, на някои текстове, които поставят пред мен въпроси, на които трябва да се търси отговор между двете четения. Те са предимно от сферата на компетенциите на местните органи на властта. А законопроектът не е разпределен на Комисията по местното самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика. Затова моля колегите, представители на водещата комисия да обърната внимание на тях при подготовката на текстовете за второ четене.
Първо, още в чл. 2, където се дефинира държавната, респективно общинската поръчка, е записано, текстът е дълъг, няма да го чета, но накрая: "... се сключват договори на стойност над 1 млн. лв., когато те са възложени от...". И тук се изброяват органите, които имат право да възлагат поръчки. А това са органи, които, най-общо казано, се разпореждат със средства на държавния бюджет, държавните фондове и общинските бюджети.
В Законопроекта за местните финанси, който е устрой-ствен закон за общинските бюджети и който вече е приет на първо четене, ясно са определени функциите и органите, които приемат и изпълняват общинските бюджети. Те са общинският съвет, кметовете на общини, кметовете на кметства, районните кметове, кметове и ръководителите на бюджетните звена, финансирани от бюджета на общините. Затова може би трябва да се търси прецизиране на този текст, дефиниращ възложителя за общинските поръчки, именно в съответствие с тези текстове на закона или на законопроекта, защото той все още е проект, за местните финанси.
Второ, условието общинска поръчка да се възлага за по-сериозни, по-скъпоструващи проекти и дейности по този законопроект, от една страна, и изискването за ползването и дейностите, свързани с обекти публична общинска собственост, да става само чрез концесия, от друга страна, дава възможност тези дейности да се припокрият по тема, а може би да влязат и в противоречие.
Общинският съвет сам определя кои обекти са публична и кои са частна общинска собственост, както и за промяната на характера на собствеността от публична в частна и обратно. Така че за еднотипни собствености, за подобни или еднакви дейности, свързани с тях в различните общини, те ще са под различен режим. Как този режим ще се синхронизира с общинската поръчка? Не ми е ясно дали концесията примерно ще се възлага чрез общинска поръчка, два различни договора ли ще бъдат. Изобщо темата или дейността, която може да бъде поставена и чрез общинска поръчка, и чрез концесия, как ще се реши, в полза на коя от двете процедури, на коя от двете възможности?
Освен това в чл. 71, ал. 1 на същия закон - за общинската собственост, е определен редът за предоставяне на концесия. В точка 2 на ал. 1 е записано, че става "чрез провеждане на конкурс или търг за определяне на концесионера при условия и по ред, определени с наредба на общинския съвет". Значи всеки общински съвет има право да определя условия и ред, а в този законопроект, който сега разглеждаме, те са общо взето изчерпателно и еднозначно определени и се разбира, че са еднакви за всички общини.
Такъв въпрос възниква и при отдаването под наем на общинско имущество (чл. 14, ал. 1), и при продажба на недвижими имоти (чл. 35, ал. 1), където изрично е казано, че то става "след търг при условията и реда, определени с наредба, приета от общинския съвет по чл. 8, ал. 2 на същия закон". Мога да го прочета, той не е дълъг.
Член 8, ал. 1 на Закона за общинската собственост: "Общинският съвет организира стопанисването, управлението и разпореждането с общинска собственост. Общинският съвет определя с наредба реда за придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинското имущество и конкретните правомощия на кметовете и районните съвети".
И отдаването под наем на недвижими имоти, предназначени за производствени или за стопански нужди, което определя, че това са сериозни, големи обекти, а и особено продажбата на недвижими имоти попада според мен в обхвата на чл. 2 от Закона за държавните и общинските поръчки. Единият закон дава права на местните органи на власт свободно да преценяват и да въвеждат условия, критерии и т.н., които се определят с наредба, приета от общинския съвет. Този законопроект като че ли отнема тези права и унифицира до известна степен процедурите.
Последното, на което искам да обърна вашето внимание. На мен поне не ми е ясно, въпреки че са допуснати възможностите в чл. 9, ал. 2 за други условия за провеждане на конкурса, в това число и за местни лица, местни суровини, местни ресурси, които могат да се използват с определени преференции, но дали при всички дейности, които ангажират проекти на стойност над 1 млн., се провежда задължително процедура за поръчка и създадените дружества с общинско имущество или общинските предприятия с определен предмет на дейност ще участват на равни начала с всички останали, и то задължително при всички случаи.
В чл. 3, точка 4 на Законопроекта за възлагане на държавни и общински поръчки се казва, че "този закон не се прилага за случаи, уредени със закон". Ами Законът за общинската собственост урежда доста голяма част от дейностите, свързани с нейното ползване. За всички уредени с него дейности няма ли да се прилага Законът за общинските поръчки?
Смятам, че между двете четения, разбира се, ако съм прав с направените от мен разсъждения до този момент, следва да се обърне внимание на тези различия и да се търси баланс. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Досега Демократичната левица е използвала 35 минути, значи 5 минути над основното време. Но тъй като няма голямо натрупване на изказващи се, господин Руси Статков може да разполага спокойно с времето.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин предсе-дател, колеги! Няма да злоупотребявам с вашето време. Бих искал, без да повтарям това, което колегите дотук изразиха, с голяма част от него съм съгласен и то трябва да бъде взето предвид при подготовката на законопроекта за второ четене, да направя и някои допълнения, свързани с това, което първият говорил колега спомена, а именно: сегашният закон е във връзка с доста други закони, които сме приели, и би трябвало тази връзка да бъде най-добре отразена в новите разпоредби.
Като един от съавторите на Закона за защита на инвалидите, в тесния му изказ, считам, че задължително тези разпоредби, които са заложени в Закона за защита на инвалидите, трябва да намерят място в днешния законопроект. Конкретно в две посоки са предложенията, които бих искал да подкрепя.
На първо място, в чл. 21, ал. 3 на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, който ние приехме през декември 1995 г., са посочени критериите, определящи специализираните държавни и общински предприятия за инвалиди, кооперациите на инвалидите и обособените производствени единици за трудоустрояване на инвалидите. Считам, че тези предприятия, кооперации и обособени производствени единици трябва да бъдат отнесени към местните лица, както са записани в законопроекта, и спрямо тях трябва да има определени преференции, ако действително ние спазваме духа и буквата на закона, който сме приели. Предлагам да се включи в законопроекта за второ четене една алинея, която да има следния смисъл: че при оценяване на офертите на местно лице, участник в публичен търг, който отговаря на условията по чл. 21, ал. 3 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, неговата офертна цена се приема за най-ниска в случай, че не надхвърля най-ниската офертна цена на друго местно лице с повече от 20 на сто.
И на следващо място, в Закона за защита на инвалидите в чл. 22, точка 1 има разпоредба, която изисква Министерският съвет да определя списък на стоки и услуги, чието производство се възлага на специализираните предприятия и кооперации на инвалидите чрез държавни поръчки. Това изискване на закона следва да залегне и като условие, при което се допуска възлагането на държавни поръчки чрез пряко договаряне с един участник. За тази цел също така предлагам да залегне нова разпоредба, която да има горе-долу следния смисъл: че когато стоките и услугите, чието производство се възлага, са включени в списък, утвърден от Министерския съвет, съгласно чл. 22, точка 1 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите ще може да има и подобно условие именно по този начин за предлагане на държавна и общинска поръчка.

Завършвам, господин председател, с убеждението, че действително ние ще изготвим един стабилен закон, който обезателно ще включва тези мои предложения. И не защото са мои, а защото са необходими във връзка и със законите, които сме приели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За реплика думата има господин Благой Димитров.
Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата за гласуване.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Моята реплика към господин Статков е във връзка с преференциите, за които той спомена - за инвалидите, по отношение на списъка, който е упоменат в Закона за рехабилитация и защита на инвалидите.
Аз мисля, че по-кардинално, по-радикално трябва да бъде решен този въпрос. Съществуват норми в европейското, в американското законодателство, които дефинират пазарни ниши. Примерно, в зависимост от оборота на компанията за преходната година, например, аз ще ви цитирам за пример компания в областта на комуникациите - Еф Си Си в САЩ - дадена компания се допуска до определена поръчка в зависимост от този оборот. Там, например, дефиринцират пазарната ниша по отношение на малцинствен бизнес, женски бизнес, бизнес на инвалидни компании, както е в този случай. И именно това касае и тези антимонополни мерки, защото господин Статков, съгласете се, че ако при пряко договаряне дори да има заложен такъв текст знаете какви са принципите там. Принципите там са други. И може да има такъв текст, който дава преференции, да речем, примерно, на инвалидите, обаче примерно, общината или да речем съответното държавно ведомство на бюджет не даде и не се съобрази. Ако има обаче твърдо заложени критерии за диференциране на пазарни ниши, оборот на компанията или някакъв друг критерий по отношение на финансовата мощ на компанията и съответно поръчката, мисля че тогава нещата ще бъдат вързани.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Закона за възлагане на държавни/общински поръчки. Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
От общо гласували 161 народни представители, за - 160, против - няма, въздържал се - 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преди да преминем към следващата точка от дневния ред, която ще бъде продължение на програмата от вчера - второ четене на Законопроекта за нотариусите - ще ви прочета съобщенията за парламентарен контрол на 22 ноември 1996 г., петък:
Пръв ще отговаря министърът на вътрешните работи Николай Добрев на едно питане на народния представител Васил Гоцев.
Втори ще отговаря министър-председателят на Република България Жан Виденов, така че по същество желанието на господин Йордан Соколов е изпълнено без гласуване. Премиерът Жан Виденов ще отговори на актуални въпроси на народните представители Едвин Сугарев, Иван Костов, Александър Божков, Муравей Радев, Калчо Чукаров, Атанас Железчев, Владислав Костов, Иван Будимов, Светослав Лучников и Васил Михайлов и на питания от народните представители Калчо Чукаров, Лъчезар Тошев и Стоян Проданов.
Трети по ред ще отговаря заместник министър-председателят и министър на териториалното развитие и строителството Дончо Конакчиев на актуален въпрос на народния представител Георги Божинов.
Четвърти ще бъде заместник министър-председателят Светослав Шиваров, който ще отговори на питане на народния представител Васил Златаров.
Пети ще отговаря министърът на правосъдието Младен Червеняков на актуален въпрос на народния представител Стоян Райчевски.
Шести - министърът на образованието, науката и технологиите акад. Илчо Димитров ще отговори на актуален въпрос на народния представител Станка Величкова.
И - "ласт ор нот лист" - последен ще отговаря министърът на културата Иван Маразов на актуални въпроси на народните представители Заварин Маров и Орлин Драганов.
На основание чл. 77, ал. 3 и чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали заместник министър-председателят и министър на икономическото развитие Румен Гечев на актуален въпрос на народната представителка Клара Маринова; министърът на земеделието и хранителната промишленост Кръстьо Трендафилов на актуални въпроси на народните представители Йордан Соколов, Иван Сунгарски, Дянко Марков и Стоян Райчевски и на питане от народния представител Васил Златаров; министърът на външните работи Георги Пирински на актуални въпроси от народните представители Васил Златаров и Николай Кисьов, министърът на вътрешните работи Николай Добрев на актуален въпрос от народната представителка Мариана Христова.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НОТАРИУСИТЕ.
Моля господин Мулетаров да продължи докладването на законопроекта.
Разглеждаме раздел трети.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Ние сме стигнали до раздел трети на глава шеста озаглавена "Нотариални такси", а раздел трети е със заглавие: "Удостоверяван материален интерес".
Първият член от този раздел е 105, озаглавен "Общи положения" със съдържание:
"Чл. 105. Удостоверяван материален интерес се определя само в случаите, в които не е предвидено събиране на проста такса или на пропорционална такса според изразходваното време".
Комисията след обсъждане реши текстът, че следва да отпадне, тъй като посочените в него идеи са уредени в други текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други предложения - няма.
Моля да гласувате чл. 105 да отпадне.
От общо гласували 126 народни представители, за - 124, против - 1, въздържал се - 1.
Предложението се приема - чл. 105 отпадна.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 106 е с три алинеи, а заглавието му е: "Удостоверяван материален интерес при сделки с вещни права":
"Чл. 106. Ал. 1. При прехвърляне право на собственост върху вещи, удостоверяваният материален интерес е:
1. пазарната цена на вещта;
2. при замяна - пазарната цена на по-скъпата вещ;
3. при договор за доброволна делба - пазарната цена на всички дялове.
Ал. 2. При учредяване или прехвърляне на ограничени вещни права удостоверяваният материален интерес е:
1.при право на строеж - 90 на сто от пазарната цена на мястото, съответно на частта от него, върху която се учредява или прехвърля правото;

2. При учредяване право на ползуване пазарната наемна цена, която би могла да се вземе за целия срок на ползуването, а ако такъв не е посочен - за 5 години.
Ал. 3. При сделки с вещни права в полза на съпрузи и низходящи удостоверяван нотариален интерес е една четвърт от съответната пазарна цена. При сделки в полза на възходящи - една трета, а при сделки в полза на братя и сестри, както и при безвъзмездни сделки в полза на техни деца - една втора, освен ако страните не желаят да се ползуват от облекчението."
Комисията предлага най-напред в заглавието думите "удостоверяван материален интерес при" да отпаднат и заглавието да остане "Сделки с вещни права".
В ал. 2 се предлага думата "ограничени" да бъде заменена с думата "други".
В т. 2 на ал. 2 числото "5" да се замени с числото "3".
Предлага се и нова заместваща ал. 3 със следното съдържание:
"Ал. 3. При прехвърляне право на собственост между съпрузи, роднини по права линия, братя и сестри, както и при дарения в полза на деца на братя и сестри, удостоверяваният материален интерес е четирикратният размер на данъчната оценка. При превхърляне в полза на низходящи - двукратният размер на данъчната оценка".
Комисията прецени, че не е необходимо да се прави това разграничение, което съществува в проекта от една четвърт една трета и една втора и предлага размерът на тази такса да бъде изравнен и съответно текстът на ал. 3 плюс заглавието и минималните корекции в ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 106 така, както беше предложен.
От общо гласували 128 народни представители, за - 126, против - 1, въздържал се - 1.
Член 106 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Определяне на пазарната цена".
Чл. 107. Пазарната цена се определя според цената, която би могла да се вземе при обичайните пазарни отношения, като се вземат предвид естеството на предмета и всички фактори, които влияят върху цената при продажба, съответно при отдаване под наем. Оценката се прави от вещо лице от списъка на местния съд, назначено от нотариуса".
Народният представител господин Светослав Лучников предлага нов чл. 107, който да замести предложения от вносителите, а именно:
"Чл. 107. Пазарната цена на движимите вещи се посочва от страните, а на недвижимите се определя по реда на Закона за местните данъци и такси".
Комисията не възприе това предложение на народния представител. Тя предлага чл. 107 да отпадне, тъй като това е обяснителна разпоредба, която е включена в Допълнителни разпоредби като ｧ 2.
В заключение комисията се обедини около идеята чл. 107 да отпадне поради уреждането на тази материя на друго място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Моля да обърнете по-сериозно внимание на това разпореждане, защото то има огромно значение за всеки гражданин. Става въпрос за оценката на недвижимите имоти по пазарна цена. Предлаганото разрешение за всяка една сделка при всяко едно прехвърляне на собственост върху недвижими имоти да се иска назначаване на вещо лице и оценка от вещо лице, е извънредно обременително за страните и извънредно утежнява обмена на недвижими имоти. Нещо, което в никакъв случай никой не би трябвало да желае, особено пък, когато се касае за движими вещи. Представете си, аз искам да си продам една лека кола. Трябва да викам вещо лице, което да я оценява. Не може така да обременяваме гражданския обмен, защото тогава просто принуждаваме гражданите да не използуват редовните, законните начини за прехвърляне на собствеността, с което се създава пък огромна правна несигурност.
Предложението, което аз правя, е много ясно и логично. При движимите вещи, които са обикновено с по-малко значение, цената се определя от страните, а при недвижими вещи се използува оценката, по която се определя данъкът по Закона за местните данъци и такси. Какво по-логично от това? Вярно е, че може би тази оценка също би изостанала от пазарните условия, но тя естествено ще бъде променена. Никой няма да запази тази оценка, която е посочена в приетия в началото на тази година Закон за местните данъци и такси, след като настъпиха такива инфлационни изменения. Тя очевидно ще бъде изменена. Но във всички случаи ние трябва да стъпим на една обективна база, да дадем възможност на нотариуса веднага с една справка с действуващ законов документ да определи пазарната цена, а не да искаме във всеки случай назначаване на вещи лица. Струва ми се, че тук като че ли това е лобирано в интереса на тези вещи лица, които стават една паразитна прослойка в нашия живот.
Много ви моля да приемете това логично решение и да приемете текста. Това, че е уреден въпросът с Преходните правила, не променя неговото съдържание. Според мен той трябва именно тук де се определи, а не в Допълнителните правила, вмъкнат някак си изкуствено и неестествено. Тук му е мястото, тук се определя как се намира пазарната цена, тук трябва да намери своето окончателно решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Лилян Сираков има думата.
ЛИЛЯН СИРАКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително господин Лучников повдига един много сериозен въпрос. Трябва да ви уверя, че той много сериозно беше обсъждан и в работната група. Искам да ви обърна внимание на няколко съществени момента в него.
По сега действуващото право за нотариалните производства и специално в частта за таксуването законното положение е, че трябва да се плащат такси по действителните цени, по които се извършват сделките. Реално на практика това не става. Постоянно държавата се вкарва в заблуждение и практически тя не си събира полагаемите си такси. В сегашния момент голямата част от таксите изтичат в така наречените посреднически фирми.
Другият момент е, че ако ще застанем на становището, че трябва да се плащат такси върху пазарни цени, то трябва да намерим механизъм, който да позволи държавата да не се лъже непрекъснато. Ако приемем, че решаващият момент е доколко обременителна или необременителна е процедурата по изготвяне на оценката, трябва да кажем, че сега далеч не е лесна процедурата за изработване и получаване на оценките по базисни пазарни цени, които се правят от общинските администрации. Трябва да знаете, че в някои общини, в някои големи центрове това е много, много бавна процедура. При това не трябва да се лъжем, че е евтина. Тя се таксува, таксата не е толкова ниска и като прибавим тази бавност на услугата с всички възможни условия за корупция и т.н., нямаме никакво основание да приемем, че сегашната система на базисни пазарни цени е по-малко обременителна за хората.
Далеч не всички сделки ще бъдат таксувани чрез определяне на пазарната цена от вещи лица. Ние вече гласувахме в предния текст сделките между роднини от категориите, които са описани, да се таксуват по данъчни оценки в двукратния и четирикратния размер, в зависимост от това в каква степен на родство са тези близки. Знаем, че България е една особена страна, преобладават този тип сделки и ние изхождайки точно от това разбиране, решихме да не обременяваме сделките между тези роднини. Защото там не става въпрос дори за пазарни отношения, там не става въпрос за никакъв пазар, просто това са друг тип взаимоотношения и затова избрахме тази по-проста процедура. Много по-лесно е да се отиде да се вземе данъчна оценка, отколкото да се вземе оценка по базисни пазарни цени, което е по-тежко.
Преценихме, че факторите, които могат да влияят на точността, на справедливостта на тези пазарни оценки, които ще се правят от вещи лица, са значително повече. В края на краищата, интересите се ориентират в една и съща посока и на участниците в сделките, на самите нотариуси, на вещите лица и на държавата, защото взаимно ще се контролират. Никой няма да има интерес нито оценката да се завишава произволно, нито да се намалява. Защото ние вече гласувахме тежка отговорност на нотариусите за вреди в случаи на неправилно извършени сделки. Той няма интерес цената да се надува така, че след като дойде време да отговаря, да плаща по нереална цена. Гражданите, които участват в сделките, пък няма да имат интерес да са ниски, защото, ако нещо стане с тази сделка, те няма да получат справедливо обезщетение, ако не е действителната цена. Така че факторите, които могат да се контролират тук, са много и ще могат да работят еднопосочно.
Ето защо аз мисля, че крайно време е след като говорим "пазар на имоти", след като четем всеки ден какви са цените на съответния тип имоти в градовете и навсякъде, а когато погледнем в Нотариата какви цени вървят, тези неща вече да се преодолеят, да се знае какви са действителните цени на имотите. Таксите да постъпват там, където им е мястото. От това да се възползва държавата, а не тези посреднически фирми, които прибират огромна част от тези такси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
ЛИЛЯН СИРАКОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки? - Няма.
Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание най-напред се подлага на гласуване предложението за отпадане. Но тъй като текстът на този член се измества изцяло в параграф 2, господин Лучников, когато се гласува параграф 2, ще се гласува този текст като заместващ текст.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Най-напред ще гласуваме предложението за отпадане на чл. 107.
Моля да гласувате.
От общо гласували 140 народни представители, за - 132, против - няма, въздържали се - 8.
Член 107 отпадна, но предложеният заместващ текст от господин Лучников ще бъде разгледан като заместващ текст на параграф 2, когато стигнем до там.
Член 108!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Член 108 е озаглавен: "Удостоверяван материален интерес в особени случаи".
"Чл. 108. Ал. 1. Удостоверяваният материален интерес е:
1. при сделка с търговско предприятие - пазарната цена на включените в предприятието недвижими имоти;"
Народният представител Светослав Лучников предлага в тази точка думите "пазарната цена на включените в предприятието недвижими имоти" да се заменят с "по активното салдо по баланса на предприятието в края на тримесечието, предхождащо извършването на сделката".
Комисията по принцип възприе идеята на господин Лучников и тя е отразена в друга редакция на заместващия текст.
"2. при продажба на наследство - пазарната цена на включените в наследството недвижими имоти;"
Господин Лучников предлага в този текст думите "пазарната цена на включените в наследството недвижими имоти" да се заменят със "стойността на активното салдо на наследството".
Това предложение комисията не възприе чрез гласуване, тъй като се създава една доста сложна система за определяне стойността на активното салдо на наследството.
"3. при изпълнение на завещания - пазарната цена на завещаното имущество;
4. при разрешаване на спорове - пазарната цена на имуществото, предмет на спора;"
Господин Светослав Лучников предлага точка 4 да отпадне, с оглед предлаганите промени, които бяха приети вече в чл. 23.
Предложението на господин Лучников се прие от комисията.
"5. при управление на имущество - месечният доход от имуществото;
6. при учредяване на търговско дружество - размерът на капитала;
7. при сделка, която има за предмет парично вземане - номиналната стойност на вземането, а при сделка с периодични плащания - общата сума на плащанията за целия срок, а ако такъв не е посочен - за 5 години.
Ал. 2. При изменения и допълнения на сделки и документи удостоверяваният материален интерес е само този на промените."
В резултат на възприетите предложения, които бяха направени от господин Лучников, и допълнителни такива, направени по време на дискусията в комисията, се предлага чл. 109 да стане ал. 3 на чл. 108 и той да се гласува със следната окончателна редакция на чл. 108, който предлагаме.
Заглавието на чл. 108, което комисията предлага, е: "Особени случаи".
"Чл. 108. Ал. 1. Удостоверяваният материален интерес е:
1. при сделка с моторно превозно средство - стойността върху която същото е застраховано;
2. при сделка с търговско предприятие - балансовата стойност на дълготрайните активи на предприятието за изтеклото тримесечие;
3. при учредяване на търговско дружество - размерът на капитала;
4. при продажба на наследство - пазарната цена на включените в наследството недвижими имоти;
5. при изпълнение на завещания - пазарната цена на завещаното имущество;
6. при управление на имущество - месечният доход от имуществото;
7. при сделка, която има за предмет парично вземане - номиналната стойност на вземането, а при сделка с периодични плащания - общата сума на плащанията за целия срок, а ако такъв не е посочен - за три години.
Ал. 2. При изменения и допълнения на сделки и документи удостоверяваният материален интерес е само този на промените.
Ал. 3. При възмездни сделки удостоверяваният материален интерес е договорната цена, ако е по-висока от определената по реда на този раздел."
Това е окончателният текст, който предлагаме. Не е възприето само предложението на господин Лучников за точка 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате предложения нов текст на чл. 108 с включената ал. 3, което е текстът на чл. 109, който няма да разглеждаме.
От общо гласували 137 народни представители, за - 134, против - 1, въздържали се - 2.
Член 108 е приет.
Член 109 отпада, тъй като е включен в чл. 108.
Минаваме към глава VII, която се предлага също да отпадне.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Поради това, господин председател, ще си позволя, ако разрешите, да прочета цялата глава VII. Тя се състои от три текста. По цялата глава е направено и предложението на комисията.

"Глава VII
Административно-наказателни разпоредби

Чл. 110. Ал. 1. Лице, задължено по този закон, което не изпълни задължението си, се наказва с глоба в размер от 3000 до 150 000 лева. Същото наказание се налага и на служител на Нотариалната камара, който не изпълни задължението си да извърши вписване, отбелязване или заличаване в регистъра на камарата.
Ал. 2. Наказанието по ал. 1 не се налага, ако за същото нарушение лицето е наказано с глоба по дисциплинарен ред.

Чл. 111. Лице, което не окаже дължимото съдействие или уважение на нотариус по повод на упражняване на неговите функции, се наказва с глоба в размер от 3000 до 150 000 лв. Същото наказание се налага, ако съдействието не бъде оказано на заместник-нотариус, помощник-нотариус, стажант-нотариус или служител на нотариуса при упражняване на служебните им функции.
Чл. 112. Ал. 1. Нарушенията по тази глава се установяват с акт, съставен от овластен за това служител на Нотариалната камара.
Ал. 2. Наказателните постановления се издават от минис-търа на правосъдието.
Ал. 3. Актовете се съставят и наказателните постано-вления се издават, обжалват и се изпълняват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
Комисията прецени, че тази глава, свързана с административно-наказателни разпоредби, следва да отпадне и аз ще споделя само с две изречения съображенията.
Не може поради това, че имаме едно пожелателно съдържание на текст гражданите да съдействат на нотариуса, а ще съдействат тези, които търсят услугата на нотариуса, а не всички граждани, да им налагаме глоби, тъй като нотариусът не е някакъв държавен специфичен орган.
На второ място, и по-рано посочих, че не е нормално да се налагат глоби на самите нотариуси при положение, че има Дисциплинарна комисия, че има посочени редица наказания, включително и лишаване от право да упражнява занятието си на нотариус в продължение на 5 години, както ние го приехме.
Освен това самата процедура по разкриването на тези нарушения e служител от Нотариалната камара, който трябва да обикаля цяла България от Търново до Кула (или 2-3 души), за да разкрива нарушения и да съставя актове.
Поради тези и редица други съображения комисията единодушно се обедини и предлага цялата тази глава седем да отпадне, което моля да подложите на гласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате отпадането на глава седем с три члена.
От общо гласували 127 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 5.
Глава седем отпада.
Следват допълнителни разпоредби, ｧ 1.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Това е нов раздел от закона и затова предлагам най-напред да подложите на гласуване, господин председател, предложението на комисията да се създадат такива допълнителни разпоредби, а може би и с двата параграфа едновременно да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, по втория параграф има проблем. Само заглавието и първия параграф.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Първият параграф е озаглавен "Допълнителни разпоредби".
"ｧ 1. "Нотариална такса" по смисъла на този закон е възнаграждението, което се заплаща на нотариус за извършената услуга."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 130 народни представители, за - 130, против - няма, въздържали се - няма.
Параграф 1 е приет.
Параграф 2 е текстът на отпадналия чл. 107, но тук е предложението на господин Лучников, което е за заместващ текст, а именно ｧ 2 да има следния заместващ текст:
"ｧ 2. Пазарната цена на движимите вещи се посочва от страните, а на недвижимите се определя по реда на Закона за местните данъци и такси."
Моля да гласувате най-напред този заместващ текст.
От общо гласували 136 народни представители, за - 42, против - 52, въздържали се - 42.
Заместващият текст не се приема.
Господин Мулетаров, прочетете текста, който предлага комисията.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Текстът, който комисията предлага, е възпроизведеният текст на чл. 107 без разлика и е със следното съдържание:
"ｧ 2. Пазарната цена се определя според цената, която би могла да се получи при обичайните пазарни отношения, като се вземат предвид естеството на предмета и всички фактори, които влияят върху цената при продажба, съответно при отдаване под наем. Оценката се прави от вещо лице, назначено от нотариуса, по реда на Гражданския процесуален кодекс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате този текст.
От общо гласували 124 народни представители, за - 123, против - няма, въздържал се - 1.
Текстът на ｧ 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател! В проекта предложените преходни разпоредби с участието на вносителите на законопроекта претърпяха изменения първо по отношение на тяхната номерация, тъй като вече имаме два нови параграфа - 1 и 2, а освен това актуализация се направи, които са свързани с настъпилите обществено-икономически изменения през периода от подготовката и внасянето на законопроекта и досегашното му приемане.
Поради това аз предлагам, тъй като това е становище и на вносителите, да прочета заместващите преходни разпоредби, които са приети единодушно от комисията и подкрепени изцяло от вносителите на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Предлага се подобрена редакция на преходни разпоредби, като те започнат от ｧ 3.
"Преходни разпоредби
ｧ 3. Заварените от този закон лица, изпълняващи нотариални функции в районните съдилища, продължават да ги изпълняват по досегашния ред, но не по-късно от една година от влизане на закона в сила.
ｧ 4. Министърът на правосъдието назначава съдиите по вписванията, които до изтичане на срока по ｧ 3 изпълняват нотариални функции по досегашния ред.
ｧ 5. Ал. 1. Първото Общо събрание на Нотариалната камара се състои от лицата по ｧ 3, които отговарят на изискванията по чл. 8, точки 1, 2, 4, 5, 6 и 7, и са се кандидатирали в срока и по реда на ｧ 6.
Ал. 2. Министърът на правосъдието свиква Общото събрание в 3-месечен срок от влизане на закона в сила при следния дневен ред:
1. приемане на Устав на Нотариалната камара;
2. избор на нейните органи;
3. определяне размерите на застрахователната сума по чл. 33;
4. определяне размера на задължителните встъпителни и годишни вноски;
5. приемане на бюджета до края на текущата година.
Ал. 3. Общото събрание може да реши включването и на други въпроси в дневния ред.
ｧ 6. Ал. 1. Лицата по ｧ 3, които до влизането на закона в сила са изпълнявали нотариални функции в продължение на една година и отговарят на изискванията по чл. 8, ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, 6 и 7 придобиват правоспособност на нотариус без конкурс за района, в който са изпълнявали нотариални функции, ако в едномесечен срок от влизане на закона в сила подадат заявление и документи по чл. 11.
Ал. 2. Министърът на правосъдието издава заповед за вписване в регистъра на Нотариалната камара на лицата по ал. 1. Заповедта се обявява на видно място в сградата на Министерството на правосъдието.
Ал. 3. Лица по ал. 1 се вписват в регистъра по реда на чл. 14, 15 и 16 без заплащане на такса, като искането за вписване трябва да бъде направено в срока по ｧ 3. С вписването на лицето трудовото му правоотношение се прекратява.
ｧ 7. При условията на ｧ 6, ал. 1 могат да придобият правоспособност на нотариус и лица, които не изпълняват нотариални функции към деня на влизане на закона в сила, но отговарят на изискванията по чл. 8 и са работили като нотариуси в продължение на най-малко пет години, ако в съответния район бъдат открити места за нотариуси. При повече кандидати се взема предвид стажа на нотариуса.
ｧ 8. Лицата по ｧ 3 могат да придобият правоспособност на нотариус по общия ред и когато нямат стажа по чл. 8, ал. 1, т. 3.
ｧ 9. Висящите нотариални производства след изтичането на една година от влизането на закона в сила се довършват от съдиите по вписванията.
ｧ 10. До обнародването на тарифата по чл. 94, ал. 3 нотариалните действия се таксуват по досегашния ред."
Това е подобрената редакция и съдържание на Преходните разпоредби, които са и намалени по брой.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма и други предложения.
Моля, гласувайте преходните разпоредби така, както бяха прочетени.
От общо гласували 127 народни представители, за - 127, против - няма, въздържали се - няма.
Преходните разпоредби са приети.
Предлагам същата процедура и за Заключителните разпоредби да приемем, но тъй като те са пет страници и четвърт, може би с две-три минути ще превишим времето. Моля ви да завършим този законопроект в това време. Няма възражение?
Заповядайте!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Същите съображения, които бяха изтъкнати за Преходните разпоредби, важат и за Заключителните. Те бяха изцяло преработени с вносителите, съобразени с настъпилите изменения в законодателство през този период и комисията предлага следната подобрена редакция на Заключителните разпоредби и ново номериране на параграфите с оглед на приемането на допълнителни разпоредби.
"Заключителни разпоредби
ｧ 11. В Закона за съдебната власт (обн.,ДВ, бр. 59 от 1994 г., бр. 78 от 1994 г. - Решение N 8 на Конституционния съд от 1994 г.; бр. 87 от 1994 г. - Решение N 9 на Конституционния съд от 1994 г.; бр. 93 от 1995 г. - Решение N 17 на Конституционния съд от 1995 г., изм., бр. 64 от 1996 г.) се правят следните изменения и допълнение:
1. В т. 3, ал. 1 на чл. 35 след думата "съдия-изпълнителите" се поставя запетая и се добавя "съдиите по вписванията".
2. В ал. 2 на чл. 36 думата "нотариусите" се заменя със "съдиите по вписванията и нотариусите" и се добавя ново изречение: "Инспектори на нотариусите могат да бъдат и други нотариуси с най-малко 10-годишен стаж на нотариус, посочени от Нотариалната камара."
3. В т. 4 от ал. 1 на чл. 56 и в т. 2 на чл. 60 навсякъде думата "нотариусите" се заменя със "съдиите по вписванията", а в т. 5 от ал. 1 на чл. 63 думата "нотариус" се заменя със "съдии по вписванията".
4. В чл. 109 думата "нотариус" се заменя със "съдия по вписванията".
5. В ал. 5 на чл. 127 след думата "нотариус" се поставя запетая и се добавя "съдия по вписванията или помощник-нотариус".
6. Глава дванадесета се изменя така:

"Глава дванадесета
СЪДИИ ПО ВПИСВАНИЯТА
Чл. 158. Ал. 1. В районните съдилища има съдия по вписванията.
Ал. 2. Съдията по вписванията извършва нотариалните действия по вписванията, отбелязванията и по тяхното заличаване, по даването на справки по книгите за вписване, както и други действия, предвидени от закона.
Ал. 3. В районните съдилища, където няма съдия по вписванията, функциите му се изпълняват от районния съдия.
Ал. 4. Министърът на правосъдието може да възложи на съдия-изпълнител от същия съд да изпълнява функции и на съдия по вписванията.
Чл. 159. Съдия по вписванията може да извършва действия само в своя район.
Чл. 160. Ал. 1. Съдия по вписванията може да стане лице, което отговаря на изискванията по чл. 126.
Ал. 2. Съдията по вписванията се назначава от министъра на правосъдието по предложение на председателя на съответния окръжен съд.
Ал. 3. В службите по вписванията с повече от един съдия по вписванията министърът на правосъдието назначава един от тях за ръководител по реда на старшинството.
Чл. 161. Съдията по вписванията при встъпване в длъжност полага клетвата по чл. 109, като се спазва разпоредбата на чл. 110.
Чл. 162. Разпоредбите на чл. 152, 154, 156 и 157 се прилагат и за съдиите по вписванията."
7. Чл. 166 се изменя така:
"Чл. 166. Съдебен кандидат, който е прослужил шест месеца, може да бъде назначен да изпълнява за срок до един месец длъжността съдия-изпълнител, а по искане на нотариус - длъжността стажант-нотариус до изтичане на предвидения по чл. 164, ал. 1 срок. При назначаване за срок над един месец е необходимо писменото съгласие на съдебния кандидат."
8. В чл. 185 думата "нотариус" се заменя със "съдия по вписванията".
9. В чл. 190, в ал. 2 на чл. 191 и в ал. 2 на чл. 195 навсякъде думата "нотариусите" се заменя с "съдиите по вписванията".
10. В т. 1 на чл. 198 думите "нотариалните служби" се заменят със "службите по вписванията".
ｧ 12. В Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г., изм. и доп., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и бр. 90 от 1961 г., попр., бр. 99 от 1961 г., изм. и доп., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и бр. 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37 и 44 от 1996 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 на чл. 302 думата "нотариусът" се заменя със "съдията по вписванията".
2. В ал. 1 на чл. 315 думата "нотариуса" се заменя със "съдията по вписванията".
3. В ал. 2 на чл. 319 думите "нотариус" в първото изречение и "нотариусът" във второто изречение се заменят съответно със "съдия по вписванията" и "съдията по вписванията".
4. В ал. 2 на чл. 343 думите "до нотариуса" се заменят с "до съдията по вписванията".
5. В чл. 374 думата "нотариата" се заменя със "службата по вписванията".
6. В ал. 2 на чл. 392 думата "нотариата" се заменя със "службата по вписванията".
7. В чл. 465 се правят следните изменения и допълнения:
а) Буква "г" се изменя така:
"г) нотариални покани, протести, удостоверявания за явяване или неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него;"
б) Създава се следната нова буква "д":
"д) приемане и връщане на предадени за съхранение документи и книжа, и".
в) Досегашната буква "д" става буква "е".
8. Ал. 1 на чл. 466 се изменя така:
"Чл. 466. Нотариалните актове за прехвърляне на собственост или за учредяване на вещно право върху недвижими имоти и удостоверяване на право на собственост върху такива имоти се извършват от нотариуса, в чийто район се намира имотът. Вписванията, отбелязванията и заличаванията относно недвижими имоти се извършват от съдията по вписванията, в чийто район се намира имотът."
9. В чл. 467 думите "до нотариуса" се заличават.
10. В ал. 2 на чл. 469 думите "подлежащи на вписване сделки" се заменят с "подлежащи на вписване нотариални актове".
11. Чл. 470 се изменя така:
"Чл. 470. Не могат да се извършват нотариални действия относно противоречащи на закона или на добрите нрави сделки, документи или други действия."
12. Ал. 1 на чл. 473 се изменя така:
"Чл. 473. Ал. 1. Отказите на нотариусите и на съдиите по вписванията да извършат нотариално действие могат да се обжалват пред окръжния съд в 7-дневен срок от отказа."
13. Чл. 473а се отменя.
14. В чл. 474 се правят следните изменения и допълнения:
а) Ал. 1 и 2 се изменят така. Първата алинея, която не е номерирана по действуващия Граждански процесуален кодекс:
"Чл. 474. Ал. 1. За извършване на нотариален акт се изготвя проект на акта в два или повече еднообразни екземпляра. Формата, видът и размерът на хартията, върху която се написва или напечатва проектът, се определят по образец, установен от министъра на правосъдието.
Ал. 2. Всички екземпляри на проекта трябва да бъдат изготвени чисто и четливо, да са написани на ръка с черно или синьо мастило или да са напечатани."
б) В ал. 5 думите "двама познати на нотариуса свидетели" се заменят с "двама свидетели с установена самоличност".
15. Буква "е" на чл. 480 се изменя така:
"е) работещите в нотариалната кантора лица и служителите в службата по вписванията."
16. В чл. 485 се създава ал. 3, със следното съдържание:
"Ал. 3. Ако частният документ е на чужд език и не подлежи на вписване, прилага се съответно чл. 478."
17. В ал. 1 на чл. 488 думата "нотариата" се заменя с "нотариуса".
18. Създават се чл. 488а и чл. 488б:
  "Чл. 488а. При удостоверявания за явяване или неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него се съставя констативен протокол. По същия начин се удостоверява съгласието или несъгласието на явилите се лица за извършване на съответните действия. За съставяне на констативния протокол, доколкото няма особени правила, нотариусът се ръководи от разпоредбите на чл. 476. Констативният протокол се съставя в два еднообразни екземпляра, които се подписват от молителя и от нотариуса, след което единият от тях се подрежда в нарочна книга, а другият се предава на молителя, заверен като препис.
  Чл. 488б. Ал. 1. При приемане за съхранение от нотариуса на документи и книжа се съставя приемателен протокол в два еднообразни екземпляра, които се подписват от молителя и от нотариуса, след което единият от тях се завежда в специален регистър, а другият се предава на молителя, заверен като препис.
  Ал. 2. За връщане на предадените за съхранение документи и книжа се съставя предавателен протокол, който се подписва от молителя, съответно от неговите наследници или от нарочен пълномощник, след което се завежда в регистъра."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, процедура.
ЛИЛЯН СИРАКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз все пак предлагам да удължим малко времето, за да можем спокойно да завършим докладването и гласуването на закона, съвсем с мъничко, все пак да бъдем...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Най-много 10 минути ще бъде продължението, но да завършим четенето на законопроекта.
Моля да гласувате.
От общо гласували 123 народни представители, за - 99, против - 4, въздържали се - 20.
Продължаваме до завършване на текста. Има още две страници. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: " ｧ13. В ал.2 на чл. 24 от Закона за наследството (обн., ДВ, бр. 22 от 1949 г., попр., бр. 41 от 1949 г., изм., бр. 275 от 1950 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 60 от 1992 г., бр. 21 от 1996 г. - Решение N 4 на Конституционния съд от 1996 г.) накрая се добавя ново изречение:
"За съставяне на нотариалното завещание нотариусът се ръководи от разпоредбите на чл. 474, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс."
ｧ 14. В Закона за държавните такси (обн., Изв., бр. 104 от 1951 г., изм. и доп., бр. 89 от 1959 г., бр. 21 от 1960 г., ДВ, бр. 53 от 1973 г., бр. 87 от 1974 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 55 от 1991 г., бр. 100 от 1992 г., бр. 69 и 87 от 1995 г., бр. 37 от 1996 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 3 и 4 на чл. 2 се отменят.
2. Буква "в" на чл. 4 се изменя така:
"в) за извършване на действия и услуги от съдии-изпълнители и от съдии по вписванията;"
3. Алинея 2 на чл. 4а се отменя.
ｧ 15. В ｧ 4 от допълнителните разпоредби на Закона за жилищностроителните кооперации (обн., ДВ, бр. 55 от 1978 г., изм., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 75 от 1988 г., бр. 46 от 1989 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 60 от 1992 г.) думите "както и за издаване и вписване на нотариални актове на жилищностроителните кооперации и на членовете им" се заличават.
ｧ 16. В т. 10 от ал. 1 на чл. 9 от Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 90 от 1993 г., изм., бр. 57 от 1995 г., бр. 16 и 56 от 1996 г.) след думите "Закона за адвокатурата" се добавя "и Закона за нотариусите".
ｧ 17. В ал. 5 на чл. 13 от Закона за данък върху общия доход (обн., ДВ, бр. 132 от 1950 г., изм., Изв., бр. 104 от 1952 г., бр. 60 от 1953 г., бр. 15 от 1954 г., бр. 64 от 1955 г., бр. 91 от 1957 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 91 от 1960 г., бр. 105 от 1962 г., ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 52 от 1965 г., бр. 16 и 52 от 1966 г., бр. 15 и 100 от 1967 г., бр. 69 от 1968 г., бр. 60 от 1970 г., бр. 101 от 1972 г., бр. 53 от 1973 г., попр., бр. 54 от 1973 г., изм. и доп., бр. 36 и 93 от 1979 г., бр. 7
от 1982 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 79 от 1985 г., бр. 33 от 1988 г., бр. 4 от 1989 г., бр. 10 и 30 от 1990 г., бр. 27 от 1991 г., попр., бр. 30 от 1991 г., изм., бр. 82 от 1991 г., бр. 19 и 62 от 1992 г., бр. 23 от 1993 г., бр. 38 и 83 от 1994 г., бр. 53 и 59 от 1995 г., бр. 28, 33, 58 и 59 от 1996 г.) навсякъде след думите "на едноличния търговец" се поставя запетая и се добавя "на нотариуса".
ｧ 18. В Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 17 от 1991 г., попр., бр. 20 от 1991 г., изм., бр. 74 от 1991 г., бр. 18, 28, 46 и 105 от 1992 г., бр. 48 от 1993 г., бр. 64 от 1993 г., - Решение N 12 на Конституционния съд от 1993 г., бр. 83 от 1993 г., бр. 80 от 1994 г., бр. 45 от 1995 г., бр. 57 от 1995 г., бр. 59 от 1995 г. - Решения N 7 и 8 на Конституционния съд от 1995 г., бр. 79 от 1996 г.) се правят следните изменения:
1. В ал. 6 на чл. 9 и в ал. 4 на чл. 9а думата "Нотариусът" се заменя със "Съдията по вписванията".
2. В чл. 23 думата "нотариата" се заменя със "службата по вписванията".
3. В ｧ 16, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби думите "държавни такси" се заменят с "нотариални такси".
ｧ 19. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.) се правят следните изменения:
1. В ал. 2 на чл. 41 и в чл. 48 думите "от нотариуса" се заменят с "от съдията по вписванията".
2. В чл. 60 думите "в нотариалната служба" се заменят с "в службата по вписванията".


ｧ 20. В Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.) се правят следните изменения:
1. в ал. 2 на чл. 32 думите "от нотариуса" се заменят с "от съдията по вписванията";
2. в ал. 4 на чл. 35 думите "в нотариалната служба" се заменят с "в службата по вписванията".
ｧ 21. В ал. 4 на чл. 31 и в точка 2 на чл. 104 от Закона за териториалното и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 29 от 1973 г.; попр., бр. 32 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 87 от 1974 г., бр. 3 и 102 от 1977, бр. 36 от 1979 г., бр. 3 от 1980 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 19 от 1985 г., бр. 36 от 1986 г., бр. 14 от 1988 г., бр. 31 от 1990 г.; попр., бр. 32 от 1990 г.; изм., бр. 15 от 1991 г., бр. 63 от 1995 г.) думите "от нотариуса" се заменят с "от съдията по вписванията".
ｧ 22. В буква "б" на чл. 185 от Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г., ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г. и бр. 12 и 56 от 1993 г.) думата "нотариусите" се заменя със "съдиите по вписванията".
ｧ 23. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42 и 59 от 1996 г.) се правят следните изменения:"
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Не е необходимо да се четат всички тези данни, тъй като не зависят от нашия вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Мулетаров, моля продължавайте.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "1. в ал. 2 на чл. 16 думите "в нотариата" се заменят с "в службата по вписванията";
2. в ал. 5 на чл. 73 думите "в нотариата" в първото изречение и "нотариусът" в третото изречение се заменят съответно с "в службата по вписванията" и "съдията по вписванията".
ｧ 24. В ал. 1 на чл. 14 от Закона за единния кадастър на Народна република България (обн., ДВ, бр. 35 от 1979 г.; изм., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г.) думите "нотариалните служби" се заменят със "Службите по вписванията", а думите "от деня на издаването им" се заменят с "от деня на вписването им, съответно от деня на издаването им".
ｧ 25. В Закона за събиране на държавните вземания (обн., ДВ, бр. 26 от 1996 г.) се правят следните изменения:
1. в ал. 1 на чл. 59 думите "до нотариуса" се заменят с "до съдията по вписванията";
2. в чл. 60 думите "от нотариата" се заменят с "от службата по вписванията".
ｧ 26. В ｧ 1 от допълнителните разпоредби на Закона за адвокатурата (обн., ДВ, бр. 80 от 1991 г.) след думата "нотариус" се поставя запетая и се добавя: "съдия по вписванията или помощник-нотариус".
ｧ 27. Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието.
ｧ 28. Законът влиза в сила от 1 януари 1997 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Мулетаров.
Бележки има ли?
ЛИЛЯН СИРАКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Идеята да влезе в сила от 1 януари законът е свързана с възможността през този период от обнародването в "Държавен вестник" да има поне един месец, за да се подготвят някои подзаконови актове. Възможно е, всичко се случва и в този период законът може да не се обнародва - знаем какви конституционни възможности има за това. Аз предлагам да имаме винаги на разположение този месец и заради това да запишем, че законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник". Така ще бъде по-сигурно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма възра-жения. Текстът на ｧ 28 на стане: "Законът влиза в сила в едномесечен срок след обнародването му в "Държавен вестник".
Моля да гласувате прочетените от господин Мулетаров заключителни разпоредби.
От общо гласували 123 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - няма.
Законът е приет и на второ четене. (Ръкопляскания)
Има думата министър Червеняков.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих желал да ви благодаря - и то на представителите на всички парламентарни групи, които взеха участие в приемането на този законопроект!
В близо 110-годишната история на българския нотариус считам, че направихме най-важната крачка за неговото развитие. С тези промени или с приетия нов закон считам, че ние се доближихме до европейските стандарти на изграждането на нотариалната дейност. С приемането на този закон считам, че нашата нотариална дейност или Нотариалната камара в най-скоро време ще стане член на Организацията на латинския нотариат.
С тези думи на благодарност бих желал да завърша и да поканя всички народни представители в Клуба на народния представител на чаша шампанско.
Благодаря ви! (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съобщения:
Насроченото за днес заседание на Комисията по младежта и спорта се отлага за следващия четвъртък - 28 ноември от 14,30 ч. в зала N 456.
Комисията по здравеопазването ще проведе извънредно заседание днес, 21 ноември, от 15,00 ч. в зала N 142 на пл. "Княз Ал. Батенберг" 1.
На 22 ноември - петък, от 11,00 ч. в зала "Запад" ще се проведе редовно заседание на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
Закривам заседанието. (Звъни)
Закрито в 14,20 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

СЕКРЕТАРИ:
Иван Будимов
Илко Савов