Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателите Иван Куртев и Юнал Лютфи
Секретари: Иван Братулев и Юмер Юмер


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Въз основа на чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам днес точка първа от дневния ред да бъде Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, внесен от Александър Джеров, Стоян Проданов и група народни представители.
Този законопроект е бил разглеждан заедно със Законопроекта за банките и кредитното дело. Вносителите с писмо до председателя на Народното събрание оттеглят част от текстовете и остават само два текста, свързани с кооперативните съюзи.
Затова смятам за целесъобразно неговото включване в дневния ред.
Моля, гласувайте предложението за изменение в дневния ред.
От общо гласували 163 народни представители, за - 150, против - няма, въздържали се - 13.
Предложението се приема.
Втората точка от дневния ред е Законопроект за възстановяване на собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май-септември 1989 г.
Досега са внесени два законопроекта. Вчера постъпи трети законопроект, който е разпределен на комисиите. Има предложение обсъждането по тези законопроекти да започне, но гласуването да се проведе в следващото заседание, когато да може да бъде разгледан и третият законопроект. Това ще решим в хода на дебатите.
Давам думата на народния представител Кирил Желев да докладва състоянието по т. 1.
Този законопроект, внесен от Александър Джеров и група народни представители, вече е обсъждан на първо четене, но не е гласуван.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В Народното събрание е внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите с два параграфа. Единият, отнасящ се до промени в чл. 38, а вторият параграф създава две нови алинеи в чл. 60.
Народният представител Александър Джеров е адресирал писмо до председателя на Народното събрание, с което уведомява, че е внесен законопроект по Закона за кооперациите с входящ N 100-03.100 от 13 септември 1995 г. Законопроектът е обсъден от постоянните комисии, на които сте го разпределили, и може да бъде обсъждан от Народното събрание. Законопроектът предвижда изменения на чл. 38 и чл. 60 от Закона за кооперациите.
"Оттегляме предложението си за изменение на чл. 38."
При това положение остава само направеното предложение за изменение на чл. 60, като се създават две нови алинеи:
"Чл. 60. Ал. 4. Кооперативните съюзи са юридически лица.
Ал. 5. По неуредените в тази глава въпроси за кооперативните съюзи се прилагат съответно разпоредбите на глава втора и глава пета."
Имайки предвид сегашното състояние, в което се намираме, Комисията по бюджет и финанси е внесла своя доклад и е изразила становище по всички законопроекти, в това число и по този като водеща комисия. Останалите комисии, които имат ангажименти, също са се произнесли на първо четене.
Предвид оттеглянето, което се прави по чл. 38 от Закона за кооперациите, е възможно да бъде разгледан и гласуван на първо, а ако народните представители приемат - и на второ четене в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения по гласуването на първо четене?
Има думата господин Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Аз нямам възражения по гласуването, но не можах да разбера, а някои от колегите - също, дали първият законопроект, внесен за изменение на Закона за кооперациите от Цоньо Ботев и Иван Димитров, е оттеглен, тъй като те засягат един и същи закон - и този законопроект на господин Джеров, и другият - на Цоньо Ботев. Ао не е оттеглен, ние сме задължени да изразим отношение към него, което комисията е изразила в своето становище още на 23 ноември 1995 г.
Ако има категорична декларация и писмено оттегляне, което може да стане досега, това трябва да бъде ясно, за да знаем, че ние изобщо няма да се занимаваме с предложението за изменение на същия закон от други народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Цоньо Ботев? Оттегляте ли? Моля да го заявите тук, за да влезе в протокола.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз и съвносителят на проектозакона - господин Иван Димитров, оттегляме този проект, тъй като най-важната част от нашите предложения са включени в глава петнадесета на Закона за банките и кредитното дело, който се надяваме, че в скоро време ще бъде разгледан от парламента и приет на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Става дума за едно, може би наглед дребно, изменение или допълнение на Закона за кооперациите.
Колегите, с които сме работили в предходното Народно събрание, си спомнят, че този законопроект беше разработен тук до голяма степен. Законодателната комисия тогава даде окончателната му разработка. Разбира се, в заседанията на комисията участвуваше и господин Александър Воденичаров от името на Централния кооперативен съюз и според мен направихме един доста добър закон тогава.
Обаче, когато се прави нещо, винаги може да има някои пропуски. Така и в този случай, когато разработихме материята специално за кооперативните съюзи, пропуснахме изрично да кажем, че кооперативните съюзи представляват юридическо лице. В практиката между 1992 г. и сега се получиха различни становища, след като законодателят не е казал изрично, че те са - става дума за кооперативните съюзи, юридическо лице. Дали е така, дали не е така! Естествено, добре е, когато Народното събрание пряко уточни въпроса, за да няма някакви липси или да няма някакви разсъждения по въпроса.
Поради това си позволих заедно с няколко други колеги да предложа Закон за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, като, както господин Кирил Желев докладва, оттеглих ｧ 1 за измененията на чл. 38 и остана единствено ｧ 2, който, естествено, сега ще стане ｧ 1, съгласно който се създават две нови алинеи - 4 и 5 накрая към чл. 60.
Позволявам си да направя една съвсем дребна поправка. Смятам, че господин Кирил Желев няма да бъде на различно становище, също така и господин Мулетаров, и предлагам първата нова алинея към чл. 60 да гласи:
"Кооперативните съюзи са юридически лица, които могат да развиват и стопанска дейност в интерес на своите членове."
И ал. 5 - така, както е дадена в раздадената ви редакция:
"Ал. 5. По неуредените в тази глава въпроси за кооперативните съюзи се прилагат съответно разпоредбите на глава втора и глава пета."
Защо си позволявам да направя и това малко допълнение?
Съгласно чл. 1 от Закона за кооперациите те безспорно са юридически лица със стопанска дейност. Нека и тук да се уточни, че кооперативните съюзи, след като са юридически лица, могат да развиват и стопанска дейност. Впрочем, другояче не може и да бъде според мен, но все пак, като казваме едното, нека да кажем и другото и по този начин според мен ще получим чистота в правния статут на кооперативните съюзи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? - Няма.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене!
От общо гласували 189 народни представители, за - 182, против - няма, въздържали се - 7.
Законопроектът е приет на първо четене.
Давам думата на народния представител Кирил Желев за процедурно предложение.


КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, правя процедурно предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това процедурно предложение.
От общо гласували 178 народни представители, за - 170, против - няма, въздържали се - 8.
Предложението се приема.
Моля, господин Желев, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за кооперациите (ДВ, бр. 63 от 1991 г., ДВ, бр. 34 от 1992 г. и ДВ, бр. 55 от 1992 г.)
ｧ 1. Създават се две нови алинеи - 4 и 5 на чл. 60.
Чл. 60. Ал. 4. Кооперативните съюзи са юридически лица.
Ал. 5. По неуредените в тази глава въпроси за кооперативните съюзи се прилагат съответно разпоредбите на глава втора и пета."
Господин Александър Джеров направи предложение за допълнение към ал. 4: "които могат да развиват и стопанска дейност в интерес на своите членове".
Предлагам ｧ 1, чл. 60, ал. 4 да има следната редакция:
"Чл. 60. Ал. 4. Кооперативните съюзи са юридически лица, които могат да развиват и стопанска дейност в интерес на своите членове.
И ал. 5 остава в същия вид:
"Ал. 5. По неуредените по тази глава въпроси за кооперативните съюзи се предлагат съответно разпоредбите на глава втора и пета."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате законопроекта на второ четене с предложения текст.
От общо гласували 173 народни представители, за - 157, против - няма, въздържали се - 16.
Законопроектът е приет и на второ четене.
Преминаваме към следваща точка от дневния -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ ОТ ТУРСКИ ПРОИЗХОД, НАПРАВИЛИ ПОСТЪПКИ ЗА ЗАМИНАВАНЕ В РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ И ДРУГИ СТРАНИ ПРЕЗ ПЕРИОДА МАЙ-СЕПТЕМВРИ 1989 ГОДИНА.
По процедурен въпрос - Юджел Атилла.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА (ДПС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение по тази точка за отлагане на разглеждането на първо четене на двата законопроекта, внесени от госпожа Ана Миленкова и група народни представители и на господин Георги Божинов и група народни представители. С оглед на това, че вчера постъпи ново предложение, което третира същата материя и същите случаи, така или иначе от житейската практика на прилагане на основния закон, останали извън обсега на разрешаването на тези случаи, ние предлагаме да се разгледат от комисията общо трите законопроекта, които са предложени и да се излезе другата седмица с общо становище с оглед на намиране на най-оптималния модел и вариант за разрешаване справедливо на всички случаи, които не са били разрешени от основния закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли друго предложение? Има един по-мек вариант на това предложение, ако не се приеме вашето предложение може да направите още едно - сега да започне дискусията по този въпрос, но да не се провежда гласуване, за да може да се продължи с разискването на третия законопроект, което ще ни даде възможност да приключим и да използваме времето, тъй като в дневния ред няма предвидено друго.
Господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, има и един трети вариант. Аз оставям настрана основанието за отлагане поради това, че вчера е внесен законопроект. Той беше внесен след приключване на разглеждането на втория законопроект в комисията, но нека процедурата не става повод за изостряне на ситуацията и за напрежение. Затова аз предлагам, ако господата от ДПС са съгласни, да приемем и третия вариант - внесеният от тях законопроект се отнася само до един член, както е законопроекта, внесен от госпожа Ана Миленкова. Те се отнасят само до чл. 9, а внесеният от нас законопроект се отнася и до случаите по чл. 5 на основния закон, както по чл. 9.
Ако те са съгласни, да направят своето предложение, техният текст по чл. 9 е приемлив и той може да бъде приет и разглеждан като заместващ на внесения от госпожа Ана Миленкова и внесения от група народни представители, в която група участвам и аз. Затова аз предлагам този вариант - да тръгнем към дискусия, като внесеният от тях текст се разглежда като заместващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Мулетаров за разяснение, защото имаше процедурно предложение, имаше против, трябваше да гласуваме, но ще направим едно изключение.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Правилникът е ясен - разглеждат се от комисиите постъпилите за обсъждане на един законопроект и втори такъв, ако е постъпил преди разглеждането на първия и урежда една и съща материя. Тази процедура се прилага и в пленарната зала.
Ние процедурно нямаме основание да отлагаме законопроекти, които са внесени преди днешното заседание и са насрочени преди една седмица, тъй като третият законопроект е внесен дори след приемане на дневния ред на днешното заседание. Затова моето предложение е следното. Тъй като във втория проект, който днес трябва да разглеждаме, предмет на обсъждане е чл. 9, сега разбирам, че този чл. 9 е включен в законопроекта на колегите от ДПС, няма никаква пречка ако се приемат тези два законопроекта, които са внесени сега, те да направят предложение за допълнение и изменение на приетите законопроекти на първо четене. Те задължително ще бъдат обсъждани при изготвянето в съответствие с чл. 68 от правилника общ законопроект въз основа на двата. И дали тяхното предложение ще бъде трети законопроект, който трябва да влезе в обобщение или ще бъде предложение за допълнение и изменение на приетите два, за мен няма никакво съществено значение. Смятам, че по този начин ние ще бъдем по-коректни към нашия правилник и няма да вършим нещо, което не съществува в нашата практика - да отлагаме внесени законопроекти, за да се разгледа друг законопроект. Струва ми, че това не е в съответствие с изискванията на правилника.
Ако се съгласят, смятам, че това е най-коректното, което може да се направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря ви.
Въпреки всичко, има направено процедурно предложение за отлагане на точка от дневния ред, което и без всякаква обосновка трябва да бъде гласувано. Предложено е да се отложи точка втора от дневния ред. Който е съгласен, моля да гласува.
От общо гласували 202 народни представители, за - 82, против - 86, въздържали се - 34.
Предложението не се приема.
Преминаваме към точка втора от дневния ред.
Давам думата на господин Мулетаров да докладва становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Комисията по устройството и дейността на държавните органи на свое заседание, проведено на 12 юни 1996 г., обсъди Законопроект за възстановяване на собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май - септември 1989 г., внесен от народните представители Ана Миленкова, Велко Вълканов и Бончо Рашков.
Комисията, след направените обсъждания и разисквания, прие следното становище.
Предлаганото допълнение към закона цели да отстрани сега съществуващото несправедливо разрешение на проблема, свързано с възстановяването собствеността на български граждани от турски произход върху недвижими имоти, продадени на физически лица през периода май - септември 1989 г. в населените места, където не се е прилагал редът на Закона за собствеността на гражданите. По силата на сега действащите текстове купувачите на тези имоти имат право да запазят придобитите имоти, закупените имоти, ако заплатят на предишните им собственици 12-кратната стойност от продажната цена. Тоест, купувачът на имота, който веднъж е заплатил е една стойност, съгласно свободното договаряне между продавача и него, за да запази своя имот по силата на действащия тогава закон, трябва да плати още 12 пъти стойността, която доброволно е уговорена между тях. В същото време, бившите собственици възстановяват собствеността си върху продадените от тях имоти, след като върнат на купувача платената цена такава, каквато е била при сключване на сделката. Абсолютна неравнопоставеност между две страни със свободно договаряне.
Очевидно, че е налице едно сериозно нарушение равновесието между правата на двете страни по един договор за продажба. Единственият проблем, който възниква и следва да бъде решен е финансов и е свързан с осигуряването на средства. Дали те ще бъдат от републиканския бюджет, или от бюджета на общините е без значение, тъй като и в единия и в другия случай тези средства могат да се осигурят само по този начин. От друга страна, липсват и данни за предполагаемия брой на засегнатите граждани по този текст и каква приблизителна сума следва да се осигури. Без предварително изясняване на тези въпроси Народното събрание не може да изрази категорично становище по законопроекта. Този извод се налага и от разпоредбите на чл. 63, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, съгласно който вносителят следва да даде становище за необходимите бюджетни разходи за изпълнението на закона. С изключение на посочените съображения, законопроектът поначало не противоречи на Конституцията и на действащото законодателство и може да бъде обсъден.
На свое заседание, проведено на 21 ноември 1996 г., Комисията по устройството и дейността на държавните органи разгледа втори Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май - септември 1989 г., който е внесен от народните представители Георги Божинов и групи други народни представители.
За изясняване на въпросите, които бяха поставени от комисията при внасянето на първия законопроект още през м. юни 1996 г., на заседанието си при обсъждане на този законопроект комисията покани представителите на двата региона, в които са съсредоточени над 90 на сто от случаите на тези засегнати български граждани, които са купили имоти от заминаващи български граждани от турски произход в Турция. Това бяха представители на областната управа на Русе и представителите на областната управа на Хасково. Същевременно, за изясняване необходимостта от финансовото осигуряване на този законпороект, комисията покани на заседанието и отговорни представители на Министерство на финансите, които, след като изслушат становищата на двете области, да се произнесат по финансовото обезпечаване. Обясненията, които дадоха представителите на двете области и които обясниха, според тях, че в други региони нямало подобни случаи, но дори и да има, те ще бъдат абсолютно единични, сочат за няколко десетки случаи, в резултат на което представителите на Министерство на финансите изразиха катогеричното становище, че тези случаи, както са посочени от представителите на Русенска и Хасковска област, не биха представлявали някакво значително перо за бюджета за 1997 г., тъй като те за приблизително около 15-20 млн. лева.
След като изслуша предварително тези становища и мненията на вносителите, комисията излиза със следното свое становище.
Предлаганото допълнение на закона цели да отстрани сега съществуващото несправедливо разрешение на проблема, свързан с възстановяването собствеността на български граждани от турски произход върху недвижими имоти, които са продадени на физически лица през периода май - септември 1989 г. Комисията смята, че предложените изменения предвиждат създаването на правен механизъм, който да осигури справедлива защита интересите на лицата, чиито имоти подлежат на връщане по реда на Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход. Предлага се изменение в два действащи текста и създаването на два нови текста.
Предложените изменения в чл. 5, ал. 2 и чл. 9, ал. 1, изречение първо целят да бъдат съобразени инфлационните процеси в страната, като дължимите от държавата обезщетения по закона бъдат съобразени с тези процеси.
Параграф 3 създава една нова хипотеза и предвижда в случаите, при които е предявен иск по чл. 26, ал. 1 и 2 от Закона за задълженията и договорите и този иск бъде уважен, бившият собственик, да получи правото на собственост върху недвижимия имот, ако в 3-месечен срок от влизането в сила на съдебното решение възстанови на купувача пазарната цена на имота към датата на влизането на съдебното решение в сила. Този текст в голяма степен се отклонява от основните правни принципи за недействителност на сделките и поради това срещна възражения при обсъждането в комисията.
Несъгласие предизвика отчасти и текста на ｧ 4 от законопроекта преди всичко по отношение на неговата правно-техническа прецизност, а не като идея, която е заложена в него.
След проведената обстойна дискусия, в комисията беше подложен на гласуване проектозакона. Той не прие категорично становище "за" или "против", тъй като от присъстващите членове на комисията 6 гласуваха в подкрепа на законопроекта и 6 гласуваха против законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мулетаров.
Господин Велко Вълканов за становището на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.

ДОКЛАДЧИК ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Уважаеми колеги, нашата комисия обсъди на две свои заседания и двата законопроекта. На 13 март т. г. тя обсъди законопроекта, внесен от госпожа Миленкова и група народни представители. На своето заседание ние не обсъждахме проблемите, които изложи пред вас господин Мулетаров, защото не сме водеща комисия. За нас беше съществено да констатираме, че проблемът наистина съществува и се предлага едно справедливо решение. На своето заседание от 13 март 1996 г. комисията единодушно подкрепи законопроекта. В своето становище, което съм ви предложил, се съобщава, че на заседанието са присъствали 13 народни представители и всички са гласували за законопроекта.
Малко по-сложно протече заседанието при обсъждането на втория законопроект, внесен от господин Георги Божинов. Този законопроект е разширен вариант на първия. Той урежда още някои съществени проблеми на взаимоотношенията, възникнали в резултат на пътуването на наши граждани в чужбина. На заседанието на 13 ноември т. г. присъстваха 9 народни представители - членове на комисията. От тях 5-ма бяха за приемането на законопроекта по принцип, 4-ма бяха против. Изказа се мнение, че в хода на приемането на законопроекта могат да се направят текстове, които да подобрят съдържанието на внесения законопроект. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Най-напред имат думата вносителите - господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Правя това изказване от името на групата народни представители, които внасят втория законопроект, и от името на госпожа Ана Миленкова като вносител на първия законопроект.
Основният закон, който днес е обект на изменение с внесения от нас проект, е приет от Народното събрание и публикуван в "Държавен вестник" в бр. 66 от 14 август 1992 г. Ако човек вникне внимателно в текстовете на закона, той не може да не види, че четири месеца след приемането на закона трябва да бъдат направени всички заявки и претенции за възстановяване на жилища; в този срок трябва да бъде внесена съответната сума, а по много от текстовете автоматично трябва да последва и решение на казусите, които са залегнали в закона.
Възниква въпросът: ако това е така и ако стотици граждани на Република България вече са обезщетени, вече са получили своите жилища или парични обезщетения какво и защо налага да се прави изменение на този закон?
Уважаеми колеги, животът се оказва по-богат и многостранен, отколкото най-изчерпателните текстове и най-добре обхващащите проблема закони. Така например чл. 9, който се третира и в двете основни предложения (разбирам, че и колегите от Движението за права и свободи предлагат вариант за решение), който на пръв поглед е изчерпан окончателно - а той гласи, че се възстановява собствеността на лица по чл. 1 от този закон върху недвижими имоти, продадени на физически лица през периода май - септември 1989 г., в населени места, където не се е прилагал редът по Закона за собствеността на гражданите за продажба на такива имоти, собствеността се възстановява, ако продавачът поиска това и възстанови на купувача получената сума в 4-месечен срок от влизане на този закон в сила... Следователно някъде през декември месец 1992 г. трябва да са приключили всички случаи, които са предвидени в този член на закона.
Но аз ще ви дам един казус - реален, не хипотетичен. Гражданин с турски произход направил постъпки за заминаване в Република Турция и продава този свой имот по реда на прякото договаряне на друг турски гражданин, направил постъпки за заминаване в Република Турция. Коя от двете страни трябва да се възползва от правата, предоставени по чл. 9?
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Колко такива случаи има?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Единични са, но са драматични, господин Карев. (Шум и реплики)
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (от място): Правото няма цена.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ : Съгласен съм с това, което каза господин Школагерски, че правото няма цена. Търсим справедливост, господин Карев. В конкретния случай, за който говоря, става дума за многодетна майка-вдовица, която трябва да отиде на улицата. И тя е направила постъпки за пътуване в Република Турция, и тя е от турски произход, и го е купила точно от такъв човек. Този казус не се решава тук.
Затова аз призовавам по този конкретен проблем държавата, колкото и да й е трудно в този момент, да осигури тези средства, с които драмата на подобни семейства да бъде преодоляна.
Този въпрос се решава по един начин в законопроекта на госпожа Ана Миленкова. Ние предлагаме две техники за решаването на този проблем. Аз благодаря на всички онези колеги, които споделят идеята и са в състояние да ни помогнат в правно-техническото редактиране на съответните текстове.
Единият вариант за решение на този казус е: ние предлагаме в предложения от нас ｧ 4 да се създаде нов чл. 11, в който купувачите по чл. 9, чиито дела са приключили (по чл. 9 не се предвиждат дела, но практиката ражда делата) със съдебно решение за възстановяване на собствеността върху недвижим имот, тези които са загубили делото, да получат от държавата допълнително обезщетение в размера до пазарната цена на имота към датата на влизане в сила на този закон. Тоест, те са получили една част, разменили са онази цена, която е била предмет на сделката. Сега държавата да додаде разликата до пазарната цена на този имот, за да могат тези хора да си купят жилището, което им е отнето с това съдебно решение по пазарна цена.
Втората техника, която предлагаме, е предвидена в ｧ 2 и гласи, че чл. 9, ал. 2, изречение второ, след като са изчерпани случаите, предвидени в закона, да промени своя вид със следното изречение: за нови случаи, които ще възникнат, собствеността се възстановява, ако продавачът възстанови на купувача пазарната цена на имота към влизането на този закон в сила. Има висящи дела, има дела. За разлика от приключилите, които са присъдени, за новите случаи предлагаме, както навремето са се договорили да платят онази цена, която са постигнали в резултат на диалога и да разменят имот срещу цена, така и сега да стане размяна на имота срещу цената, която е пазарна за дадения регион. Това са случаите по чл. 9.
Относно случаите по чл. 5. По чл. 5 действително са останали единични случаи в България. Ние предлагаме в ｧ 1 от нашия проект следната редакция: "В чл. 5, ал. 2 думите "12-кратната стойност на цената, която е заплатил за жилището, подлежащо на възстановяване" се заменят с думите "с пазарната цена на същите жилища към влизането на този закон в сила, ако не са получили полагащите им се обезщетения". Тоест, вместо 12-кратната сума, която през 1992 г. позволяваше да купиш съответното еквивалентно жилище, днес с тази сума не можеш да купиш нищо. Ако апартаментът е струвал 12 хиляди, 12-кратната сума днес е 144 хил. лева. За 144 хил. лева не можеш да купиш жилище. Затова ние предлагаме в тези случаи по чл. 5 да се получава пазарната цена за съответния регион.
Аз мисля, че тези случаи няма да ни разделят. Тези случаи ще натоварят държавата в кризисен момент, но правото смятам, че е над всичко и справедливостта е над всичко - тя няма цена.
По-особен е следният случай и аз предлагам тук да го дискутираме и да търсим онази правна техника, която е най-добра. Вижте за какво става дума:

Последният параграф на закона, който предлагаме да бъде изменен, гласи:
"ｧ 5. От правата по този закон се ползват само български граждани, които до 1 март 1992 г. са се установили на постоянно местоживеене в Република България."
Тоест и този казус изглежда еднозначно решен и приключил. Но животът показа, че граждани, които не са се установили в България на постоянно местожителство до тази дата, предявяват претенции по сделки, сключени в този период, по реда на чл. 26, ал. 1 и 2 от Закона за задълженията и договорите. Това са хора, които обикновено живеят в чужбина, наемат адвокат в България, той атакува сделката, той печели делото, той продава имота, той получава своя пай от сделката и изпраща в чужбина доларовия еквивалент на продадения имот, а в България остава едно семейство на улицата, което няма никакъв шанс по-нататък да има жилище и дом при тази бясна инфлация. Това е реалният случай. Висят много дела по този казус.
Аз не зная дали сме намерили най-добрата правна техника, въпреки че ползвахме много добри специалисти. И тук искам да се посъветваме. Но ако вие споделяте идеята, дайте да търсим доброто решение. Защо? Защото когато през 1992 г. мнозинството прие този закон, то изхождаше от идеята, че хората, които са продали жилищата си, са били принудени. Предлагам да не се връщаме към тази дискусия, за да не се разделяме. Нека да приемем, че всички, които са продали имотите си през 1992 г., са го направили по принуда, не са имали право и възможност на свободно волеизлияние и затова са продали жилищата си, понеже тогава така прие законодателят. Той прие и това извънредно законодателство, с което анулира всичките си сделки и ги обяви за нищожни.
Когато правя този компромис и казвам да се съгласим около тази идея, ние обаче не можем да не видим истината - че държавата в лицето на общините и държавните предприятия, които закупиха тези жилища, и продаде тези жилища, е била извършителят на съответните сделки. И когато не се атакуват тези сделки и последствията и страданието е за третите добросъвестни лица, които са купили жилищата, ние не можем да се правим, че не забелязваме, че именно държавата трябва да понесе отговорността за това, че добросъвестни трети лица днес ще страдат. Дайте да признаем този факт, да признаем тази истина и да търсим техниката, с която да го решим.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): А директните купувачи...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вижте, господин Карев, трябва да се четат законите. Член 1 гласи следното - слушайте: "Възстановява се собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май-септември 1989 г., които са били - слушайте - изкупени от държавата, общините, обществените организации или техни фирми, както и от кооперации, ако те в 4-месечен срок от влизането в сила на този закон заплатят на купувача получените суми от продавача". Значи става дума точно и ясно за държавата, общините, обществените организации или техни фирми и кооперации. Те са били тези, които са изкупили от заминаващите за Република Турция имоти, те са тези, които са ги продали на онези български граждани, които от вътрешността на страната заминаха за Разградско и за Кърджалийско. А вие трябва да признаете, че тогава, когато разтопената пещ със стъкло беше изоставена, трябваше да дойде друг човек, който да остане зад нея. Тогава, когато седем дни не е доена една крава, трябваше да отиде някой да я издои. И на тези хора бяха продадени жилища, за да преместят региона си, да живеят и да продължат производствения процес.
Аз моля да не оспорвате този факт, защото точно по това време с моите студенти бях в този регион и те за първи път в живота си доиха крава и за първи път в живота си управляваха пещ с разтопено стъкло. Така че ако търсим справедливост, нека да признаем цялата истина и драма от 1989 г. и да я решим справедливо, колкото ни стигат средствата.
Та каква техника измислихме ние по този закон. Сега ви я пренасям в нова модификация и тя е редактирана в ｧ 3, който ние предлагаме: "Когато е предявен иск по чл. 26, ал. 1 и 2 от Закона за задълженията и договорите и този иск бъде уважен, собственикът влиза във владение, след като заплати пазарната цена на имота". Това е за тези случаи, които ще започнат оттук нататък да се атакуват по съдебен път. А за онези случаи, които са приключили със съдебно решение, ние го уреждаме в ｧ 4, според който казваме: "Купувачът по чл. 10, чиито дела са приключили със съдебно решение за възстановяване на собствеността върху недвижим имот, получава от държавата допълнително обезщетение в размер до пазарната цена към датата на влизане на този закон в сила". Тоест този казус го разделяме на две групи. Първата група са дела, които не са започнали. Който ще атакува сделките от този период по реда на чл. 26 и ще иска да реституира своя имот, трябва да е готов, щом ще иска да получи имота си, да възстанови пазарната цена на този имот. Вторият казус е - претенции по чл. 26, които са в съдебни дела, висящи дела, когато съдът се е произнесъл вече и ги е присъдил, ние казваме: "Държавата да поеме разликата между онова, което той вече е получил като възстановен еквивалент на неговото жилище, и разликата до пазарната цена". Повтарям, не зная дали сме намерили най-добрата техника, но така формулираните проблеми се нуждаят от справедливо решение и аз ви моля идеите да подкрепите, а за техниката да приложите всякакви варианти на редакция, които ще бъдат приети от нас със задоволство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата за изказвания. Не е поискано някакво допълнително удължаване, затова определям по 30 минути на парламентарна група и моля парламентарните групи да дадат списъци на народните представители, които ще се изкажат. Най-напред поиска думата народният представител Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин предсе-дателстващ, дами и господа народни представители! В този закон, както може би обратното е на първо впечатление, няма нищо политическо. Повтарят се само финансови и правни въпроси. И аз ви моля да влезете в тази проблематика, защото е важна и защото наистина има проблем, който наистина трябва да се реши, но който не може да се реши по начина, който ни се предлага.
Понеже едва ли ще има много кандидати за изказване, ще бъда може би малко по-подробен. Всъщност проблемите са няколко. Единият е чисто финансов: може ли държавата - аз казах, че има проблем, социален проблем, че той е добре да се реши - да поеме всички тези плащания. Ако държавата може да поеме всички тези плащания и министърът на финансите заяви това, защото и по правилника трябва да има финансова обосновка, а ние нямаме такова нещо, аз ще гласувам "за" при условие обаче, че техниката се поправи. Това наистина може да стане при второто четене. Но във всеки случай министърът на финансите трябва да ни каже, че държавата има възможност да плати това. Защото ако го няма, след не знам колко месеца или години ще трябва да има нов закон, в който да кажем, че държавата трябва да плати новата пазарна цена. Това е първият въпрос - финансов.
Вторият въпрос е вече чисто правен и по този въпрос аз искам да се спра. В случаите на ｧ 1, където държавата или общината ще заплащат 12-кратната стойност, е въпрос за това има ли пари.
За втория параграф, където се казва: "Собствеността се възстановява, ако продавачът в 3-месечен срок от влизането на този закон в сила възстанови на купувача пазарната цена на имота към влизането на този закон в сила". Това би било наистина справедливо, би било нужно да стане, но при едно условие - че ние се намираме в период, когато още законът не е приложен. А ако вие вземете основния закон пред себе си и видите чл. 9, ал. 1, виждате, че неговото прилагане е свършило още в края на 19...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): И се води дело.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Много Ви моля, аз не Ви прекъсвах. Вчера ме прекъсвахте и аз Ви казвах. Сега ме изслушайте. И аз се обръщам преди всичко към колегите юристи, за да видят правната страна на въпроса.
В чл. 9, ал. 1 от действуващия закон е посочено: "Не може да се възстанови собствеността чрез дело, а се възстановява собствеността на лицата..." В случаите, където не се прилага Законът за собствеността на гражданите". Какво означава това? Имаше един закон, който казваше, че не може да си продадеш нищо сам, а трябва да го правиш чрез общината.
Но имаше места в България, където можеше сам да си продадеш всичко за колкото пари искаш и на когото искаш.
Тази част на закона визира чл. 9. Там няма намеса на общини. Там няма нещо, което държавата да е длъжна да връща.
В първия закон беше казано: "Ако в 4-месечен срок от влизането на закона в сила (а законът е влязъл на 17 август 1992 г. в сила) този, който е собственик даде 12-кратната сума на имота, той става собственик".
Вчера се възразява от господин Божинов, а преди малко и от моя приятел Данчо Школагерски, но той не беше чел закона, сега като говорихме и аз го моля да слуша. Възразява се: "Да, но продължават дела". Но просто няма дела, които да продължават, защото не може да се водят дела. Не е било нужно да се водят дела, защото техниката, усвоена в закона е тази - плащаш и ставаш собственик. Взимат си парите, 12-кратни пари.
Сега вече друг е въпросът, ако този, който си е взел парите, не ги е използувал и си ги държи в къщи и започва да води дело, за да види дали неправилно му е взет имотът. Ако той води дело 2-3-4 години да оспорва това, което законът е казал и си е държал парите в книжка, е друг въпрос. Но тогава пък той е получавал и лихвата на тези пари.
Но законът е приключил своето действие още в 1992 г., без да е имало никаква нужда да се водят дела.
Следователно, защо този ｧ 9 ще ни казва, че трябва да се връща пазарната цена? Защо? Предишният собственик на имота е върнал 12-кратната заплата и си е станал собственик. Какво повече трябва да връща и защо да го връща?
Сега ние можем да кажем: да, но някой за 5 години не можа да си купи имот. Ако някой не е могъл да си купи имот и държавата, като социална държава иска да му помогне да си купи имот, аз лично не бих гласувал държавата да доплати още, ако той 5 години е използувал парите за нещо друго или си ги е държал в книжка, а едва сега иска да си купи имот.
По-нататък. Когато е предявен искът по чл. 26, ал. 1 и ал. 2. Първият въпрос, който бих поставил, е също правен. Чл. 26 в кой вид? Във вида, в който е сега или във вида, когато сделката е обявена за недействителна, или във вида, в който е бил, когато е сключена сделката? Защото редакцията на чл. 26 претърпя три изменения оттогава досега. А ние, юристите, знаем, че материалният закон няма обратно действие.
Следователно, ще трябва да се приложи онзи чл. 26 или ако нещо друго се има предвид, да се каже. А онзи чл. 26 казва: "Считат се за нищожни сделките, ако противоречат на закона, ако противоречат на правилата на социалистическото общежитие, ако противоречат на..., ако е извънплановата дейност, която е предвидена".
Следователно това нещо е неприложимо. Ако има една хипотеза, която съществува и тя е наистина справедливо да се оправи, но тя не съществува само по този закон, тя съществува и по закона, най-общо да кажа, за реституциите. А и по всякакви други закони.
Да кажем, най-фрапантният случай за другите закони. Отишъл да си купи имот, обаче подписал не кметът, тогава се казваше председател на Изпълкома, а подписал оторизираният му заместник. Върховният съд прие, че този подпис не е меродавен, сделките се приемат за нищожни. И хората изгоряват.
Е, не е справедливо това. Защото гражданинът, който отива в общината, откъде да знае кой има право да подпише. В случая, за който господин Божинов казва, има други неща. В тези случаи има други неща. Държавата го взима, препродават го фирми и гражданинът пак не знае кой има право да го продава. Там също така е справедливо да стане обезщетение. Там обезщетението обаче няма защо, както е казано тук, да става от бившия собственик. Защото бившият собственик е само в случаите, когато държавата няма никаква намеса. Това са случаите, както ви казах преди, където обаче отдавна е ликвидирано отношение, където няма място сега за дела. А там, където държавата или общината е извършила това нещо, наистина е справедливо тя да даде.
И всичкото това нещо трябва да стане в друг текст, в друг вид. И преди всичко тогава, когато общината или държавата, Министерството на финансите каже, че има пари да заплати това.
Последният параграф - получават допълнително обезщетение. Пак, както казах, е включен чл. 9, който няма място да бъде включен тук.
Какво трябва да стане? Трябва да стане същото, което стана с първия закон, който беше внесен, мисля, че от господин Татарлъ. Дано той не ми се разсърди, като кажа. Просто не ставаше като закон и беше отхвърлен.
Нека сега отхвърлим този закон. А след това аз също поемам ангажимента с вносителите, да видим след една финансова справка от Министерството на финансите какво може да поеме държавата и общината, да се направят текстове за онези случаи, за които срокът не е изтекъл, където хората, на които се взимат имотите, които са купили по-рано, без да са имали някаква вина в това, да бъдат обезщетени по начин, за да могат да си купят жилища.
Но ако ние приемeм така този закон, ако приемем възраженията така - да, по закон не се водят дела, но на практика се водят - това просто не е сериозно възражение. На практика аз мога да заведа дело и за собствеността на храма "Свети Александър Невски", но това не значи, че се водят дела за храма "Свети Александър Невски".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гоцев.
Има думата за реплика господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Когато аз се заех с една толкова отговорна работа да внеса закон, понеже не съм юрист, започнах да се готвя и четох доста книги. Тази книга - "Отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите", това е Ваша книга (към Васил Гоцев), е в чантата ми няколко месеца. Сега аз Ви слушам, че говорите от тази трибуна за това може ли държавата да плати. И трябва да питаме министъра колко пари има, за да решим. А на страница 7, господин Гоцев, на тази книга пише: "Чувството за справедливост и законност не трябва да позволи на правозащитните органи да остане в сила един незаконен административен или съдебен акт по съображения, че това може да доведе до материална отговорност на държавата. При политическото възпитание на тези наши органи трябва да се подчертава, че вярата на отделния гражданин в законността и справедливостта на социалистическата държава са за нея капитал много по-ценен от евентуалните обезщетения, които би платила".
Този голям капитал на всяка държава, не само на социалистическата, да формира увереност в своите граждани, че няма цена, която не би платила за чувството на справедливост е онова, което ценя във Вашето творчество повече, което сте писал в 1989 г., отколкото това, което изложихте днес от трибуната като аргументи, господин Гоцев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Има думата господин Велко Вълканов за реплика.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги! Ще си позволя да направя реплика на правните доводи, които изложи колегата Гоцев.
Първите му възражения, свързани с ｧ 2, биха имали според мен стойност, ако те бяха изложени в съдебната зала. Но в законодателното тяло на страната тези доводи мисля, не могат да имат никаква стойност.
Вярно е, че законът е изчерпил своето действие. Но няма никаква пречка един нов закон да внесе нов момент в уредбата на тези обществени отношения, които са били предмет на уредба в закона вече с изтекло действие.
Нашият нов закон може да уреди по съвършено нов начин обществените отношения, без изобщо да бъде ангажиран от някакви позиции преди това. Това е закон. Той има същата сила, както предишният закон. И ако има някакви противоречия по силата на съответните правни принципи, новият закон ще има действие, той ще се приложи.
Така че не виждам никакви пречки тези отношения да бъдат уредени по начина, който се предлага в сега приемания законопроект.
Що се отнася до чл. 26, аз просто не разбирам съображенията, изложени в случая. Каквито и да са разбиранията за чл. 26, както и той да се вижда - старият или новият, този текст в момента се прилага. Предявяват се искове по чл. 26. В една или втора редакция вече има много такива искове. Намира се лицето в Република Турция. Възлага на свой представител да започне дело по чл. 26 в една или друга редакция. Това дело се води. И се пита сега, след като се води дело по чл. 26, бива ли да няма двустранна реституция, напълно справедлива и уравновесена. Би трябвало, какъвто и да е чл. 26, да се приложи чл. 34, който предвижда една двустранна реституция, изградена върху тази именно идея за пълно възстановяване на това, което се е получило.
Аз намирам, че възраженията на колегата Гоцев в случая не са оправдани и моля да имате предвид това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Искате ли дуплика, господин Гоцев? Има думата за дуплика господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Господин Божинов, това, което казвате, е наистина така. Тази фраза, която прочетохте, винаги съм я поддържал. На тази фраза ни е учил нас, хората от моето поколение, големият български юрист проф. Иван Апостолов. Той също така я беше написал. Може би е грешка, че не съм посочил точно, че тя е по същество негова, може би не точно по израз.
Но аз не исках да кажа за този закон, по който всеки един от тези въпроси може да бъде решен безконфликтно. Всеки един от тези случаи може да бъде решен. И аз трябва да ви кажа, че като адвокат сега, макар да не практикувам, но се обръщат към мен хора, им давам съвет да завеждат дела по този закон. Такива дела вече се водят и някои от тях са свършили с осъдителни присъди за случаите, които ви казах, че е подписал заместник-председателят.
Но аз имам предвид нещо друго - да излезе един закон, който да бъде специален на този закон. Забележете, че този закон след гласуването му не влезе в сила, а е даден един доста дълъг срок, защото по онова време беше мъчно да се възприеме, че такъв закон трябва да има. Заради това аз пак повтарям: един добре написан закон ще бъде специален по повод на Закона за държавата и по-бързо хората ще получат своето. А ако няма такъв закон, на основата на закона за отговорността на държавата, ако щете на основата на всичко това, което съм писал в тази моя монография, могат да се решат всички тези случаи.
Колкото се касае за чл. 26, разбира се, господин Вълканов, законът може да реши всичко, но мъчно ще трябва да реши законът отношения, които са свършили преди 5 години, да ги възкресяваме сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гоцев.
Има думата за изказване господин Атилла.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА (ДПС): Уважаеми господин председателстващ, колеги! Днес разглеждаме два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май - септември 1989 г. Според мен, а и според това, което внесохме вчера като предложение, което визира почти същите случаи и същата материя на двата законопроекта за изменение и допълнение, считам, че могат да се намерят в един доброжелателен тон, в една добронамерена посока опорните точки около това, което бихме могли да се съгласим.
Значи най-важното тук е да посочим, че един закон и едно писано правило никога не може да обхване целия жив живот с цялото му многообразие, за да може да го въплъти в писана норма, която трябва да се спазва от всички, или впрочем да разреши абсолютно всички случаи. В това, мисля, че всички сме убедени.
Останали са от практическото приложение на основния закон случаи, които не са били обхванати от него и които будят тревога и в законодателите, и във вносителите навремето, когато са реализирали този закон, че е останала група хора, които са засегнати от тези събития в 1989 г., и които не са справедливо решени с оглед да се запази техният интерес.
Съгласявайки се с това, че има такива случаи, трябва, разбира се, да намерим оптималния вариант как, без да изменяме на идеята на основния закон, без да изменяме на тази идея, да получат справедливо разрешение и тези случаи. Най-общо казано се дискутира темата дали 12-кратната стойност е вече актуална да обезщети хората, които досега не са получили обезщетение, т. е. страната, която е била купувач, или тази, която ще отстъпи имота на купувача, защото има и такава хипотеза в закона. Дванадесеткратната стойност, разбира се, вече остаря и не е актуална може би на сегашните цени. И тук, разбира се, може да се получи опорна точка - да се помисли като по-справедлив критерий дали това може да бъде пазарната цена на имота.
Другата тема, около която се коментира, а и която е влязла като хипотеза в основния закон, е, че покупко-продажбите на недвижими имоти така или иначе са получили двустранно разрешение. Тоест там, където се е прилагал законът, което изрично се казва в чл. 1 , че то може да стане само чрез посредничеството на общини, на държавни или обществени организации и т. н., но се визира и един конкретен повод и отклонение от тази норма, където се казва, че чл. 9 урежда онези покупко-продажби, които са ставали директно на физически лица без посредничеството на тези организации. Тоест продължава текстът и казва: "там, където не се е прилагал редът по Закона за собствеността".
Аз мисля, че това не е проблем на страните и те не биха били ощетени от това, че се е получил и такъв ред по отношение на покупко-продажбите, защото законът би трябвало да се е прилагал навсякъде на територията на Република България. Той не е могъл да има едно приложение в градовете, и едно приложение в населените места, които се идентифицират като селски имоти. Тоест тук се визират такива имоти. Там покупко-продажбите са ставали директно между физически лица.
По отношение на разрешаването на този проблем. Получи се казус, при който трябва да се определя по какъв начин да се разрешат, защото в този случай, когато е ставала продажбата директно между физически лица, в несправедливо положение е изпаднала страната-купувач, т. е. без да има правото да бъде обезщетена с 12-кратната стойност на имота, както предполагаше законът.
Ние се съгласяваме с това, че не трябва да има ощетени категории, които са влезнали във взаимоотношение през лятото на 1989 г. По този случай и предложението, което вчера направихме, възстановяваме правото на купувачите, страна по тези договори, да получат обезщетение от държавата.
Искам да взема отношение по направеното тук изложение от господин Божинов. Но по ред на предложенията, както са постъпили в комисиите и в Народното събрание. Ние актуализираме предложението на госпожа Ана Миленкова, в частта тя визира само размера на обезщетението да не е 12-кратната стойност. Казвам: наистина има основание да се актуализира до пазарната цена.
Но по отношение на предложението по законопроекта за изменение и допълнение на основния закон от господин Божинов имам следните забележки. Тук се измества според мен основната идея на закона. Преди малко текстът, който прочетохте, господин Божинов, е един ясен, красноречив пример, който аз исках на Вас да изложа, но Вие го изложихте вместо мен. Значи Вие се отклонявате от основната идея на закона - държавата, без да влизам, съгласявам се, в полемика с Вас по отношение на това дали толкова е било свободно волеизявлението на хората през лятото на 1989 г., или създадените екстремални ситуации тогава са налагали спешното продаване на тези имоти.

Дали е имало възможност въобще да има недвижим пазар, свободен недвижим пазар, за да могат хората да бъдат свободни в своето волеизявление, когато продавам имота си. Затова вие измествате посоката на обезщетителната функция, която държавата поема в основния закон в посока на едната страна. Идеята на закона е да се защитят чрез обезщетителна функция на държавата потърпевшите страни, защото ние казваме - няма виновни през лятото на 1989 г. - нито едната страна, че екстремно продаваше, нито другата страна. Виновна беше създадената психоза и атмосфера от тогавашния режим, от тогавашната държава. И затова тази обезщетителна функция, която държавата днес трябва да поеме, във вашия законопроект тя изчезва. Вие прехвърляте обезщетителната функция на едната страна - утежнявате страната на продавача, тоест на бившия собственик. И това в чл. 9 вие го постановявате. То е в разрез със съществуващия чл. 9 на основния закон. Значи, ако продавачът поиска това и възстанови на купувача получената сума в ...., тоест това е нашето предложение, но: възстанови на купувача пазарната цена. Тоест, вие казвате, че той има право да си възстанови имота, ако го купи. Ако го купи! Значи, тук е нелогичното в това предложение. Как вие му давате право да си възстанови имота, а в същото време вие постановявате хипотезата той да си го купи. Той може и въобще без този член, без да има въобще никакъв закон, да отиде отново да уговори на пазарна цена сегашния собственик, тогавашния негов купувач, да купи имота на пазарна цена. Въобще не трябва тогава закон, господин Божинов.
След това - по отношение на параграф 3 от вашето предложение, в който вие създавате нов чл. 10. Тук малко ще поспоря и с господин Гоцев. Аз мисля, че ако един собственик, бивш, през лятото на 1989 г., когато е продал този имот, има правото да го потърси, ако не по този закон, то по други закони, има ли правото да го потърси чрез искове по еди-кой си закон - по Закона за задълженията и договорите и по някои членове, своето право този човек - има!
Значи, повдигнатият от вас казус, че всички български граждани, които са се върнали до 1 март 1992 г. - те имат правото да се възползват от този закон, аз ви казвам, че просто не издържа на критика, защото какво стана точно на 1 март 1992 г.? Какво велико събитие се получи, че по закон ние възстановихме правото само на онези, които са се върнали дотогава, макар че даже законът беше приет и влезе със задна дата, постанови се със задна дата - тези, които са се върнали по-привилегировани ли са от тези, които не са се върнали до 1 март или които ще се върнат сега? Законът не може да постанови такова разделение, такава диференциация между гражданите!
Значи, ако, разбира се... (Шум и реплики в залата) Тогава мен ме нямаше, господин Вълканов, в това Народно събрание и ние роптаехме, че не трябва да влиза дата, която да постановява разделение между онези, които са се върнали до тази дата и които ще се връщат. И пак ви казвам - няма такова велико събитие. Какво сияние се е получило - небесно ли, какво ли, за да може някои да имат права до 1 март, а някои - да нямат. Затова те започват да си търсят правата по другия закон - по Закона за ЗЗД, чл. 26, без значение дали в момента трябва да живеят тук или не трябва да живеят. Били са в екстремални ситуации, за да си продадат имота тогава, били са принудени, казвам, но няма да влизам пак в тази полемика. На която и част от света да живеят, тези хора имат правото да потърсят своето право на собственост, ако то - всички се съгласим - не е било нормално, чрез свободно волеизявление предадено на друг. С това мисля, че всички ще се съгласим.
И когато казваме, че той има правото чрез иск да получи своята собственост по чл. 26 - във вашия параграф, който създавате - чл. 10, вие вижте какво постановявате пак. Вие казвате - да, той печели този иск, обаче отива и на купувача плаща пазарната цена. Значи той ще води 4 - 5 години дела и най-накрая вие ще му кажете: вие спечелихте делото, господине, обаче идете и си купете имота; вие спечелихте правото само да го купите. Той може да го купи и без това дело - ще отиде директно при него. Той може да купи имот откъдето си поиска на същата пазарна цена, примерно, в тази категория, но той може да поиска, примерно, да има същите комшии. Това ли искате да кажете? - Че той непременно ще получи правото да купи имота. Е, защо да ги води тези дела тогава? (Реплики от мнозинството)
Няма логика! Да води дела, за да има правото да купи на пазарна цена!
Тук аз пак съзирам, че във вашето предложение по принцип се избягва от основната идея на закона - държавата посреща обезщетенията. Тя е функцията, която трябва, както вие казвате, да не се притеснява да посрещне всяко свое материално плащане, стига да защити чувството на справедливост в хората, чувството на справедливост към държавата, да допринесе за повишаване или, тоест, как да кажа, за заздравяване на доверието към нея.
И в това отношение аз казвам, че господин Божинов прави завой от основната идея на закона.
Преди да завърша, ще ви кажа съвсем чистосърдечно и откровено - ние сме за справедливото обезвъзмездяване на всички, които така или иначе са потърпевши по тези събития, но това е функция на държавата. За да се намери точният модел, балансиран, за справедливо решение на всички тези случаи, държавата трябва да се намеси. В нея е функцията да бъде справедлив арбитър в тези отношения.
Аз понеже, така или иначе, нямам право - влезнал е нашият законопроект, но ще имаме възможност, вие вече сте го получили, да разсъждаваме и по него, когато влезе в дневния ред, но приемаме и тезата, че бихме могли да обсъдим в комисията за второ четене на предложенията, които ние правим, но те се различават съществено, господин Божинов, от вашата постановка, защото при нас се запазва основната идея. Тоест, в онези текстове, в които купувачите се поставят в несправедливо положение, при тях е избягната възможността да получат обезщетение от държавата, ние възстановяваме чрез нашето предложение това тяхно право - да бъдат обезщетени от държавата.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атилла.
Имате право на три реплики.
Заповядайте, госпожо Крумова.
ВАЛЕНТИНА КРУМОВА (ПГДЛ): Господин Атилла, Вие не сте прав по отношение на предложението на Георги Божинов и Ана Миленкова за изменение на законопроекта, тъй като тези имоти не са обявени за продан. Този закон възстановява правото на бившия собственик да възстанови своя имот с едно законно основание. Аз може да не искам да си продам имота, но законът ме задължава, Вие казвате: той може да си го купи. Ами, как ще си го купи, като не съм го обявила за продан? Този закон задължава да се върне на собственика имотът, но вече при съответните условия - ами, на пазарна цена, разбира се.
Аз не зная Вие какво работите, но аз съм адвокат и знам в момента как вървят имотите. Знам как се купуват недвижими имоти, как се продават и т.н. Аз поддържам законопроекта на Георги Божинов и на Ани Миленкова и не съм съгласна с Вашия законопроект по простата причина, че Вие отново натоварвате държавата да плаща, така както тя плати преди две години стотици имоти на бежанци, които никой принудително не ги е карал да излязат извън страната.
Аз живея в такъв регион. Знам как се изселваха тогава хората. Самата аз имам много приятели, които се изселиха и които дни и нощи наред съм ги убеждавала да не си продават жилищата. Извинете ме, обаче не можем за 100 години напред да пишем един закон и да има една категория хора от България, които да бъдат облагодетелствани и когато си искат да излизат от страната, и когато си искат да се връщат, и имотите им винаги да ги чакат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Крумова.
Думата за реплика има народният представител Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, слушах много внимателно възраженията на колегата Атилла.
Намирам, че той не е достатъчно последователен. В един случай той призовава да останем верни на философията на закона, когато това според него съответства на неговите интереси, а в други случаи напълно изостава този закон и се пита защо изобщо такива решения са дадени.

Например той поставя този странен въпрос какво се е случило на еди коя си дата, когато е изтекъл срокът. Нищо не се е случило, колега, случило се е само това, че срокът е изтекъл. Този въпрос, който вие поставяте, се поставя при всички случаи, при които има изтичане на давностни преклозвни срокове. Изтича петгодишният давностен срок, какво се е случило? - Нищо! Просто изтича срокът. Изтича двумесечен преклозивен срок. Какво се случило? - Нищо особено. Този срок е изтекъл, погасява се правото.
И тук не можем без такива срокове. Това са отношения, които изискват своята ликвидност възможно по-бързо и се дава някакъв срок, в който да се изяснят и уредят тези отношения. Изтича срокът, въпросът трябва да се смята за приключен. И сега някои прибягват вече не до този закон, а до други закони. Искам да ви обърна внимание, колега, самият факт, че се предявява иск по чл. 26, е признание, че вече не се намираме при условията на този Закон за възстановяване на собствеността на недвижими имоти на лица, заминали на екскурзия в Република Турция. Това е признание, че сме извън приложното поле на този закон. А щом сме извън приложното поле на този закон, защо черпите елементи от този закон, защо консумирате права от този закон? Вие трябва да останете изцяло в приложното поле на Закона за задълженията и договорите, чл. 26 и свързаните с него разпоредби и най-вече чл. 34, който предвижда така наречената двустранна реституция. Но очевидно е, че не можем да останем при това, което някога е било стойност на имота. Двустранната реституция изисква равнопоставеност. Вземам имота и връщам това, което този имот в момента струва. И не сте прав да смятате, че това право той има във всички случаи. Не е вярно! Ако има това право, той не може да изисква развалянето на договора по отношение на този имот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има думата за трета реплика господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Искам да продължа мисълта на господин Вълканов. Тези случаи, които ние сме посочили в ｧ 3, не само че са случаите, които са вън от приложното поле на закона, който предлагаме да изменим, но това има и своите материални последствия. Защото гражданин, който е осъден по този ред, вече не получава и 12-кратната сума. Той получава цената, на която е извършена сделката. И Вие казвате, че няма логика. Не зная дали има логика, но има основание. И основанието е в следното. Когато навремето продавачът е получил 10-те хиляди лева за своя апартамент, той е можел да купи поне една кола. Когато купувачът, а в много от случаите той е бил трето добросъвестно лице, защото е купил този апартамент от държавата, без да познава продавача, днес си получи 10-те хиляди лева, не може да купи чистачки за тази кола. Тук е основанието, което, ако ние искаме да го видим, за никаква справедливост не можем да говорим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Господин Атилла, имате думата за дуплика.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА (ДПС): Ще започна отзад напред. По отношение на репликата на господин Божинов. Ами Вие просто ми отговорихте на въпроса. Както и да си бях построил отговора, схемата Вие ми я подсказахте. Човекът е продал имота. На кого? На държавата. Вие сигурен ли сте, че той свободно е продал на държавата и е продал така, както той е искал този имот? Пак няма да спорим за проявата на свободното волеизявление. Вие сам казахте, да приемем примерно, че принудително ги продаваха. Продаваха, господине, защото нямаха възможност да посрещнат големите разходи, които възникнаха по пътуването. Няма възможност, защото трябваше да посрещнат разходите и да погасят кредитите към държавата, защото това беше едно от основанията, едно от основните основания да получат задграничен паспорт. Трябва да си погасиш задълженията към държавата. И който нямаше средства, продаваше имота си, за да може да получи правото да отиде. Ние казваме, че тук е нарушено свободното волеизявление на собственика. И Вие просто ми построихте схемата - човекът продава имота си на държавата. Държавата продава на трето лица. Господин Божинов, слушате ли, държавата продава на трето лице. Третото лице въобще не познава продавача. Ама това не са били нормални закони, за да може между тях да има нормална покупко-продажба. Тогава кой е виновен, който трябва да посрещне обезщетението? Господин Божинов, кой трябва да стори това при тази схема - заминаващият продава на държавата, държавата продава на купувача. Ами държавата е тази, която трябва да посрещне обезщетителната функция. И аз Ви казвам, че никой не отрича правото на страните да получат обезщетение - всички, които са засегнати.
Отговора, който трябваше да дам на господин Вълканов, той си го даде самичък. Аз трябваше да му отговоря, но той си отговори. Точно това казвам аз, господин Вълканов. Ако по този закон са изчерпани възможностите, той има възможност да си потърси правата по други закони. Разбира се! Но защо по схемата, която ние говорихме, същата схема, която господин Божинов каза, държавата била по средата, откъде накъде ще се прехвърли обезщетителната тежест на продавача, на бившия собственик, когато той е нямал нормалните условия да продава този имот?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Действал е друг закон.
ЮДЖЕЛ АТИЛЛА: Ние не го отричаме.
А по отношение на репликата на госпожа Георгиева, струва ми се, че ние трябва да се обединим около тезата да обезщетим всички хора. Но обезщетенията трябва да се посрещнат от държавата. А на Вас просто не Ви прави чест, ако сте живели наистина сред тези хора, ако Вие наистина сте живели сред тези хора, може сега да живеете другаде, познавайки много добре събитията тогава, ще Ви помоля да бъдете много по-точна в преценката си по отношение именно на темата, обсъждана днес от нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Има записани трима души от Парламентарната група на демократичната левица и един от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили за изказване, но тъй като дойде времето за почивка, давам почивка до 11 ч., след което продължаваме с парламентарен контрол. (Звъни)
След почивката


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Продължаваме нашата работа с -
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Пръв ще отговаря на питане министърът на вътрешните работи господин Николай Добрев.
Давам думата на народния представител Васил Гоцев относно отказ на служителите на КПП аерогара София да допуснат в страната френския гражданин Алфред Ернест Фосколо.
Заповядайте.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър! Дами и господа народни представители!
На 24 октомври 1996 г. френският гражданин, който е роден от смесен брак Алфред Фосколо, след като му е била издадена входна виза на летището, е спрян при преминаването на контролно-пропускателен пункт и е върнат обратно да замине за Англия, тъй като е дошъл с полет на Британските авиолинии.
Аз оставям настрана, че е проявена към него грубост, че са били сложени белезници, че е бил прикрепен към един радиатор. Всички тези неща, разбира се, са неприятни, разбира се, те са важни. Но онова, което мен ме интересува, е политическата страна на въпроса.
Господин Алфред Фосколо в 1968 г. е осъден по няколко текстове от Наказателния закон, тогава действуващ Наказателен кодекс, за шпионаж, за подривни действия срещу държавата и за незаконно притежание на оръжие, като общо наложеното наказание е било 15 години лишаване от свобода.
През всичкото това време той е прекарал 3 години в затвора. След това е бил освободен. А със Закона за амнистията, утвърден с Указ N 167 от 19 декември 1990 г. деянията са амнистирани без деянието за носене на оръжие, което е било 1 г. лишаване от свобода. Общата съвкупност на всички присъди е 15 години лишаване от свобода.
Алфред Фосколо е син на френски гражданин, който е живял дълго в България след 1940 г. Създал е една серия от образователни детски училища. И за неговата пробългарска дейност в 1993 г. е награден с орден "Мадарски конник" от държавния глава.
През 1990 г. Алфред Фосколо се включва в инициативите по демократизирането на нашата страна, като помага на Съюза на демократичните сили със своите много широки връзки във френската публицистика, в печата във Франция, съдействува за внасянето на хуманитарна помощ в България и влиза в България не по-малко от 20 пъти, винаги със своето име и винаги с редовно извадени документи.
Към моето питане съм приложил извлечение от паспорта на господин Фосколо, който е издаден напоследък в 1993 г. и в който се виждат визите, които са издавани, че са именно на името на Алфред Фосколо, такова каквото е неговото име.
В 1992 г. при управлението на Съюза на демократичните сили той бива спрян на пропускателния пункт на турската граница, като му се казва, че във връзка с предшествуващото му осъждане не може да влезе в България. Тогава се намесва правителството, даже заместник министър-председателят, който отговаря за Министерството на вътрешните работи тогава е тук, господин Лучников и господин Фосколо, след един ден спиране през Пропускателния пункт на турската граница - Капитан Андреево идва в България. И оттогава идва многократно, без никой да го е спирал.
Инцидентът, който става на 24 октомври 1996 г. е за него изненадващ. Защото той смята, че пречките, които има във връзка с предшествуващото му осъждане след амнистията са отстранени.
Поискал е да се свърже с представители на Президентството и на френското посолство. Казано му е, че това нещо ще стане. След неговото заминаване, доколкото на мен ми е известно, е дошъл един от съветниците на президента. А френският посланик не е бил уведомен за това и е научил от пресата за случката, която е станала.
Моите въпроси към Вас, господин министър, са:
Вероятно съществува списък да не влизат в България определен кръг български граждани. И аз лично намирам, че това сигурно е нормално. Има терористи, има всякакви. Но Ви питам: включени ли са в този списък лица, които са били осъждани за противодържавни престъпления преди 10 ноември 1989 г., които деяния впоследствие са амнистирани, както и лица, които са неудобни на социалистическото правителство?
Ако такъв списък е съставен, кой го е съставил? И на Вас известен ли Ви е списъкът и какви са основанията, на които е съставен?
Ако господин Фосколо...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Петте минути изтекоха.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Моля?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Петте минути изтекоха. Затова моля да бъдете кратък.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Да, въпросите са зададени. Целият въпрос обаче е в това: след като е бил изключен в 1992 г. от този списък, защото това е така, той като е влизал; след като е влизал многократно, кога е съставен вторият списък, на какво основание е съставен и известно ли Ви е това? Предприели ли сте някакви действия, за да бъде изваден от списъка господин Фосколо?
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (от място): В 1991 г. как е бил включен в списъка?
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Аз не мога да говоря повече. Иначе, каквото има, съм го написал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще имате време и за допълнителни въпроси.
Давам думата на господин Николай Добрев, министър на вътрешните работи.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Гоцев! Дами и господа народни представители!
Френският гражданин Алфред Ернест Фосколо през януари 1969 г. е осъден според тогавашното законодателство за шпионаж на 15 г. лишаване от свобода.
По молба на френското правителство още през април 1971 г. Фосколо е помилван от Президиума на Народното събрание и е експулсиран от страната. Тогава му е наложено запрещение да посещава страната завинаги.
През 1992 г. Оперативен отдел от Националната служба за сигурност прави предложение за отмяна на запрещението, което обаче не е утвърдено от тогавашното ръководство и на службата, и на Министерството на вътрешните работи.
През 1993 г. Фосколо е пропуснат нееднократно да посети България, за да получи висока правителствена награда за баща си - Ернест Фосколо. По този повод е изготвена справка, с която е запознат на 26 ноември 1993 г. тогавашният министър на вътрешните работи. От документа не е видно да са дадени други указания и да е снето запрещението.
По данни на системата за граничен контрол за периода 1993-1995 г. лице с имена Алфред Пиер Любомир Фосколо е посещавало страната 8 пъти - като търговец и турист.
На 19 февруари 1996 г. лице с имена Алфред Пиер Фосколо е попълвало в Столичната дирекция на вътрешните работи необходимите документи за продължаване на срока на пребиваване в Република България. Във формуляра посочва имена на родители: майка Антонина и баща Ернест.
Тогава се установява, че всички имена: Алфред Ернест Пиер Любомир Фосколо са едно лице, едно и също лице, за което има запрещение за влизане в страната още от 1971 г.
С телеграма до граничните контролно-пропускателни пунктове, изпратена от заместник-директора на Националната служба за сигурност се допълват единствено двете нови имена, които използува Алфред Ернест Фосколо.
Така на 24 октомври 1996 г. при влизане в страната истинската самоличност на Фосколо е установена и той не е допуснат. Отказал е да се подчини на граничните офицери, лягайки на земята. Това е наложило той да бъде отведен принудително до самолета, с който е пристигнал, с помощта на полицейски служители.
Извършената проверка от Прокуратурата на Въоръжените сили не е констатирала незаконосъобразни действия от страна на служители на МВР.

Във Вашето писмо Вие, уважаеми господин Гоцев, използвате имената Алфред Ернест Фосколо, а прилагате фотокопие на паспорта му с имена Алфред Пиер. Вероятно с тези имена Фосколо е получавал и виза, въпреки че винаги е фигурирал в така наречения "запретителен списък", изпратен във всички наши задгранични консулски служби.
Ние разполагаме с данни откога и на какво основание Фосколо използва още две имена - Пиер и Любомир.
А сега на конкретните Ви въпроси.
На първия въпрос. Във всяка държава има информационни масиви, можем да ги наричаме списъци, с лица - чуждестранни граждани, на които е забранено влизане или транзитно преминаване. Основанията за налагане на запрещение са законово определени в чл. 7 на Закона за пребиваване на чужденците. Съгласно разпоредбите на същия закон и правилника за прилагането му право да налагат запрещение имат заместник-министрите, сега секретари на МВР, директорът на Националната полиция, директорите на регионалните служби, на Столичната дирекция на вътрешните работи и Националната следствена служба. Националната служба за сигурност изпълнява наложените запрещения съобразно определените от заявителите срокове.
В случая не може да се говори за наличието на черни или други списъци, в които самоволно някой може да вписва "неудобни" лица. Алфред Фосколо е имал безсрочно запрещение за влизане в страната още от 1971 г., което не е отменено. Самият Фосколо никога не е правил постъпки за отмяна на тази ограничителна мярка.
Действително деянията по чл. 104, 108, 109, 279 от Наказателния кодекс са амнистирани със Закона за амнистия и връщане на отнетото имущество от 1990 г., но това не предполага автоматична отмяна и на запрещението за влизане в страната.
В чл. 7 от Закона за пребиваване на чужденците са изброени основанията да се откаже влизане в страната, някои от които са: "който е бил експулсиран или екстрадиран от страната, който е правил опит да влезе в страната или да премине през нея с нередовни документи (Вие четете пресата и знаете какво е казал Фосколо по този случая), който грубо нарушава установения ред в зоната на граничния контрол и др.".
По втория Ви въпрос. В запретителните списъци категории като удобни и неудобни лица, за което и да е правителство, не съществуват. Всички запрещения се налагат въз основа на конкретно мотивирани предложения и за конкретни престъпления или нарушения, включително и за такива преди 10 ноември 1989 г., съобразно визираните в чл. 7 на Закона за пребиваване на чужденците основания.
По третия Ви въпрос. Алфред Фосколо не е бил включван отново и не е възстановяван в запретителните списъци. Той е там от 1971 г., както многократно повторих. Както бе споменато, след февруари т. г. единственото действие е, че са допълнени две нови имена, които е използвал Фосколо - Пиер и Любомир.
По четвъртия Ви въпрос. Системата ни за гранично паспортно-визов контрол, въпреки че се усъвършенства непрекъснато, не без безкористната и любезна помощ на редица западноевропейски държави, все още не покрива сто на сто влизащите в страната граждани. Както бе споменато, разполагаме с данни за 8 негови влизания. Никой не е оповестявал, че Фосколо е влизал с подправени документи, такива данни нямаме, или под чуждо име, а че е използвал и други имена - Пиер и Любомир. Не разполагаме с данни кое от имената е използвал при исканията си за виза, както и за причините, наложили тези промени в имената.
По петия въпрос. Уважаеми господин Гоцев, не считаме, че предприетите действия, а това се подкрепя и от предписанията на прокуратурата, от служителите на МВР накърняват авторитета на Република България. В случая се касае за спазване на определени нормативни документи. Държава, която спазва своите закони, е достойна за уважение.
И накрая по шестия Ви въпрос. Тук смятам, че пътят е един-единствен - чрез усъвършенстване на Закона за пребиваване на чужденците и цялата нормативна база в тази връзка, както и изграждане на система за граничен паспортно-визов контрол, съобразен с препоръките на Европейския съюз.
Искам да Ви кажа, че по тези въпроси ние работим. Положително ни оценяват, в това число и представителите на Шенгенска Европа, с чиито помощ и съдействие вече втора година работим за унифицирането на визовата политика, граничния контрол и законодателството по отношение на чужденците и на миграционните процеси.
В заключение искам да Ви докладвам, че след като извърших съответната проверка, няма да скрия инициирана и чрез Вашето питане, запознах се с постъпките, направени от господин Фосколо, изпратени до президента на Републиката, министъра на правосъдието и до мен, с архивните материали и оцених, че са отпаднали всички основания за по-нататъшно задържане на тази ограничителна мярка. Подписал съм съответен документ, който е изпратен до Националната служба за сигурност, до нашата консулска структура във Франция. Наредил съм и допълнителна проверка върху така наречените от Вас "запретителни списъци", за да бъдат извадени от тях всички подобни случаи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Васил Гоцев да зададе, ако желае, два допълнителни въпроса в рамките на две минути.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин министре! Вие сте извършили това, което наистина един министър на вътрешните работи трябва да направи. Онова, което са Ви казали, е доста наивно, че когато са го пускали да влиза, не са знаели кой е, заради няколкото имена, тъй като се знае, че повечето от католиците имат повече от едно име... (Оживление в залата) И фактът, че той влиза след 1990 г., а не по-рано, показва, че по-рано посолството не би му дало и никаква виза да влезе. Така че това, което са Ви казали, е наивно и Вие сигурно съзнавате, че е така.
Аз съм доволен от това, че Вие сте взели необходимите мерки и още повече това, което казахте по последния Ваш отговор, че сте взели мерки не само за случая Алфред Фосколо, а за всички останали случаи, тъй като не би трябвало да се чака всеки поотделно да подаде молба, а е трябвало предшествениците Ви да направят това, което Вие сега, макар и по този повод, сте направили - всички подобни случаи да бъдат прегледани и да бъдат отменени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Няма допълнителни въпроси и с това питането е приключено в най-добра форма.
Давам думата на народния представител Стоян Чилов Райчевски да зададе актуалния си въпрос към господин Младен Червеняков - министър на правосъдието.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! На студентките-майки, завършили Бургаския свободен университет - Юридически факултет, с платено обучение, които са сключили трудови договори с Министерството на правосъдието и работят като служебни кандидати в Бургаския окръжен съд, не се заплаща платеният отпуск за отглеждане на малко дете. Ще Ви запозная с малко предистория.
Съдебните кандидати внасят по сметка на Бургаския свободен университет сумата в размер на минималната работна заплата за страната и дължимите към нея социални осигуровки. Бургаският окръжен съд им изплаща по платежна ведомост полагаемото се трудово възнаграждение. Тъй като работят по трудово-правни отношения, те са прекъснали ползването на платения отпуск за отглеждане на малко дете, съгласно чл. 164.
На основание чл. 164, ал. 5 от Кодекса на труда имат право на парично обезщетение в размер на 50 на сто от минималната работна месечна заплата, установена за страната. До този момент дължимото парично обезщетение не им се изплаща, поради което нараства финансовото затруднение при отглеждането на децата им.
При многобройните разговори, проведени с ръководството на Бургаския свободен университет и председателката на Бургаския окръжен съд госпожа Короджиева, същите заявяват, че проблемът не е от тяхна компетентност и отказват съдействие. Обръщат се към Министерството на правосъдието като техен работодател за разрешаване на гореизложения проблем, но до този момент същото не е взело становище по депозираните от тях молби.
След допитването до главния специалист към Регионалния център по социални грижи в Бургас установяват, че след изтичане на едногодишния стаж няма да имат възможност да ползват останалата част от платения отпуск, тъй като не им се изплаща полагаещото им се обезщетение от работодателя.
Поставени са пред невъзможността да упражняват правата си, защитени в чл. 47 от Конституцията и изрично уредени в чл. 164 от Кодекса на труда.
Гореизложеният проблем видно се явява прецедент, но неговото решаване е наложително, тъй като касае голям брой съдебни кандидати, полагащи понастоящем стажа си, а така също и бъдещи такива.
И моят въпрос към Вас е, господин министър, ще удовлетворите ли законното им право и защо досега не сте сторили това, въпреки техните молби? Благодаря предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на министър Червеняков да отговори на актуалния въпрос.

МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Райчевски, очевидно, въпросът, който поставяте, е във връзка със заплащането на платения отпуск за отглеждане на малко дете на съдебните кандидати, а не на служебните кандидати, както посочихте. Такива просто няма в съдилищата.
Конкретният отговор на него е следният.
Въпросът със стажа на съдебните кандидати е уреден в чл. 163 и следващите от Закона за съдебната власт и в Наредбата за подготовката и реда за атестиране на съдебните кандидати и стажант-адвокати. До този момент са назначени общо 458 съдебни кандидати, завършили Бургаския свободен университет, които провеждат стажа си в окръжните съдилища.
От направената проверка се установи, че нито един от тях не е подавал молба в Министерство на правосъдието за платен отпуск за отглеждане на малко дете. Материята е уредена в чл. 164 от Кодекса на труда, който гласи:
"След използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и шест месеца - за всяко следващо дете."
За да се разреши такъв отпуск, е необходима писмена молба от майката до министъра на правосъдието, към която трябва да се приложат: акта за раждане и декларация, че детето не е дадено в детско заведение и че майката не е дала съгласието си отпускът да се ползва от друго лице.
Отново искам да подчертая, че такива молби не са постъпвали в Министерство на правосъдието, специално до министъра като работодател по смисъла на Кодекса на труда.
Използвам случая да отбележа, че въпросът със стажа на съдебните кандидати не е най-сполучливо разрешен в действащата нормативна уредба. Проблемът неколкократно е дискутиран. Виждам, че в залата има и студенти, които слушат и са бъдещи съдебни кандидати или стажант-адвокати. Проблемът се поставя от наличието на множество юридически факултети, които завършват редица лица, които след това трябва да бъдат настанявани като съдебни кандидати в съдилищата и очевидно е, че при сегашната разпоредба на чл. 163 от Закона за съдебната власт, който казва, че съдебните кандидати получават заплащане по щат, затрудненията за което възникват пред Министерство на правосъдието, са многобройни.
Във връзка с това Министерство на правосъдието в момента разработва промени в Закона за съдебната власт и в наредбата, в която считаме, че този въпрос - за съдебните кандидати, трябва да бъде по-сполучливо уреден.
Изразявам готовност, ако вие разполагате с конкретни молби на такива съдебни кандидати и ги представите в Министерство на правосъдието, ако те правилно са адресирани до него, този въпрос да бъде разрешен съгласно действащото законодателство.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Стоян Райчевски да изрази отношението си към отговора.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин министър, действително разполагам с такива молби. Сега в момента ще Ви връча молбите на Гергана Колева Недина и Гинка Бойчева Бъндева от Бургас, но те представляват и други свои колеги. Не е вярно, че нямат трудов ангажимент. Ето Ви трудов договор, подписан от министерството. За министър е подписал господин Корнезов, ако мога да чета.
Така че всички документи са налице и вярвам, че Вие ще направите необходимото, за да им бъдат изплатени полагаемите им се възнаграждения, тъй като знаете какви са цените, как се отглежда малко дете и колко струват детските храни.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към отговори на актуални въпроси и питания, зададени към министър-председателя Жан Виденов.
Най-напред давам думата на народния представител Едвин Сугарев да зададе актуалния си въпрос относно социалната защита на български граждани през предстоящия зимен сезон.
Заповядайте, господин Сугарев.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин премиер, първо, искам да Ви поздравя, че след два месеца отсъствие все пак набрахте кураж да се явите за отговори в пленарната зала.
Уважаеми господин министър-председател, едва ли някой може да отрече, че страната ни се намира в изключителна тежка икономическа криза, бих казал дори - в катастрофа. Несъстоятелната политика на Вашето правителство вече се измерва с рязкото обезценяване на националната валута, достигнала над 340 лв. за долар, безпрецедентното разпадане на банковата система и практическото блокиране спестяванията на вложителите, стремително нарастващата инфлация, която в края на годината вероятно ще надхвърли 200, а може би и 300 на сто, близо 670 милиарда вътрешен дълг, снижен валутен резерв, който не може да покрие предстоящите плащания по външния дълг, основен лихвен процент, достигнал до цели 300 на сто месечно, който убива и икономиката, постоянен спад на производството, стигнал до 10 на сто.
Тези резултати от Вашето управление драстично се различават и от обещанията, с които Вашата партия спечели парламентарните избори, и от основните принципи, залегнали в правителствената Ви програма. Би било добре да си спомните, че според собствените Ви прогнози, върху които беше изградена макрорамката на банкрутиралия още в средата на годината държавен бюджет, доларът в края на тази година трябваше да струва 85 лв., основният лихвен процент трябваше да бъде сведен до 25 на сто, а инфлацията трябваше да бъде максимум 40 на сто.
Катастрофалната икономическа ситуация доведе до масово обедняване на българските граждани.
Надявам се да Ви е известно, че според собствените Ви експерти днес над 70 на сто от българите живеят под границите на социалния минимум. Според Вашия социален министър 6 милиона българи трудно ще преживеят зимата. Тревогата е основателна, тъй като средната работна заплата днес е малко над 40 долара, минималната - около 20, а средната пенсия - около 15. За сравнение, по време на управлението на виновния според Вас за всичко Филип Димитров средната работна заплата достигна 120 долара, от което следва, че оттогава за четири години скрито или открито управление на оглавяваната от Вас БСП, българинът е обеднял три пъти. Днес доходите на един среден българин не стигат само, за да бъдат покрити сметките за ток и отопление, а с една средна пенсия могат да се купят примерно 5 килограма кашкавал и нищо повече.
Повече от ясно е, че така просто не може да се живее. Че много български граждани просто няма как да преживеят зимата. Най-вероятно до обещаваното от Вас светло бъдеще е те да достигнат през летален изход. Проблемът за тяхното оцеляване е най-важният за България днес и отговорността за решаването му е Ваша отговорност.
Хората от моя избирателен район наистина не знаят как ще преживеят зимата. Това е въпросът, който те си задават с нарастващ ужас, без разлика дали са мои или Ваши избиратели. Тези хора искат да живеят и не искат да обричат децата си на скотски недоимък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Трите минути изтекоха.
ЕДВИН СУГАРЕВ: И не искат да гледат как родителите им умират от гладна смърт.
Имайте предвид, че не аз Ви задавам този въпрос, задават Ви го те, които Вие обрекохте на мизерно съществувание.
Надявам се да отговорите на техните въпроси, а именно:
Как точно си представяте, че при тези доходи и тези цени те ще преживеят зимата?
Какво по-точно ще направите, за да ги спасите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Сугарев, моля да спазвате правилника.
ЕДВИН СУГАРЕВ: ...от студа и глада, които ги очакват.
Не смятате ли, че вече е време в името на оцеляването на България да си подадете оставка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Сугарев, обръщам Ви внимание!
ЕДВИН СУГАРЕВ (извън микрофоните): Извинявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Един интелигентен човек може да зададе хиляди въпроси в три минути.
Има думата господин Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Сугарев, тезата за скритото или открито управление на БСП през всичките години на прехода, знаете, че е твърде спорна дори сред хора, ваши единомишленици. Дайте да я оставим настрана.
В поставения актуален въпрос Вие обвинявате правителството за провежданата от него социална политика. На този въпрос ще се постарая да отговоря.
Необходимо е преди всичко да уточня, че ефективността на социалната политика на която и да е страна не може да се измерва и не бива да се измерва само във връзка с курса на националната валута, с външния дълг, с лихвения процент, както правите в постановката на въпроса си.
И политическата отговорност, и сериозността на поставения въпрос за жизненото равнище на населението налагат да се ползват точни и сравними данни и да се отнасяме с необходимата сериозност към съществуващите в теорията и практиката индикатори на жизненото равнище. Трябва да се избягват някои от тях като цитираните от редица медии критерии, зад които не стоят реални имперични изследвания. Социалният минимум е един от тях за съжаление. В повечето европейски страни в международносравнимите изследвания е утвърден показателят дял на лицата, живеещи с доходи под половината от средните. За България той е около 25 на сто. Зад този процент стоят най-уязвимите групи, а не среднодоходните слоеве от населението. Важно е, че последните имат и възможности за допълнителни доходи, които явно в постановката си на въпроса Вие не отчитате.
През първото полугодие на 1996 г. например делът на натуралните доходи в общия доход на населението по статистически изследвания достига над 30 на сто. А този източник не трябва да се пренебрегва.
През същия период по статистически изследвания нарастват и доходите от собственост, от предприемаческа дейност и други. В България не съществуват само плащания от бюджета, както Вие вероятно смятате. Техният общ дял в доходите е около 10 на сто.
Отново подчертавам, необходимо е да се има предвид, че доходите се формират освен от работна заплата, от пенсии, от обезщетения по безработица и други социални плащания, които са в групата на защитените доходи, още от доходи от собственост, предприемачески доход, доход от личните селски стопанства и други.
Би следвало да признаем, че през целия период след 1990 г., с изключение на 1993 - за заплатите през 1992 г., защитените доходи на населението нарастват с изоставане по отношение на инфлацията. Но също така е вярно, че динамиката на тези доходи през този период е била в основни линии в съответствие с икономическите и финансовите възможности на страната и това трудно може да се отрече. Друго не би и било възможно в дългосрочен план. Защото практиката показва, че всяко увеличение на доходите, несъобразено с икономическите и финансовите реалности и недостатъчно нарастване на производството, още повече при спад, продължаващ вече седем години с едно малко изключение - 1994-1995 г., води до последващото им по-силно намаляване. И може да се даде много конкретен пример с 1994 г. през която се появиха натрупани негативни тенденции от 1993 г.
Господин Сугарев, стимулирането на собствената инициатива и ориентирането на ограничените бюджетни средства към тези, които са най-нуждаещите се, ето това е основната цел на социалната защита на населението, която е реалистична днес и към която правителството се придържа.
Отчитайки тежестта на инфлацията, на промяната в цените на енергията и другите икономически фактори, в това число и натрупаните противоречия от предишни години и непоследователната социална политика, правителството предприе редица спешни мерки в социалната сфера. Знаете, че през 1995 г. - първата година от управлението на това правителство, беше направена стъпка в посока на спиране на спада на доходите. Ще се позова на цифри. В сравнение с края на 1994 г. в края на 1995 г. беше намален спадът на минималната работна заплата - от 31,7 на сто на 3,1 на сто - повече от десет пъти. Беше намален и спадът на средната работна заплата - от 22,7 на сто през 1994 г. на 0,79 на сто - повече от двадесет пъти. Беше намален и спадът на базовия доход за социално подпомагане - от 37,6 на сто през 1994 г. на 1,68 на сто през 1995 г. За пенсиите, които в края на 1994 г. спадът беше около 30-33 на сто, помните този период, в края на 1995 г. беше отбелязан реален растеж над 3 на сто.
В началото на 1996 г. целта на политиката на доходите беше спиране на реалния им спад. В началото на второто тримесечие бяха приети нормативни документи за предвидените компенсации от 10 на сто към всички защитени плащания, базиращи се на разчетите от гласувания в парламента бюджет за 1996 г. От 1 април беше въведен индивидуалният пенсионен коефициент, с който беше възстановено съотношението на пенсиите в съответствие с осигурителния принос на всеки пенсионер, размерът на средната пенсия се повиши от това с около 28 на сто.
С цел защита на доходите на населението от нарастващите цени от 1 юли бяха увеличени всички плащания с 20 на сто, като нарастването на най-ниските доходи беше по-високо - за минималната работна заплата - 31,6 на сто, на минималната социална пенсия - 28,9 на сто, на базовия доход за социално подпомагане - 38,8 на сто.
От 1 октомври отново се повишиха основните размери на пенсиите, базовият доход за социално подпомагане и заплатите в бюджетната сфера с 30 на сто. За средния персонал в здравеопазването - с 40 на сто, на минималната заплата и свързаните с нея социални плащания и помощи - с 37,5 на сто.
Независимо от това, в резултат на макроикономическите и финансовите реалности в страната в края на годината реалният размер на защитените доходи ще спадне значително - от 18 до 30 на сто за отделните плащания, и причините са ясни, струва си да бъдат повторени: загубата на доверие в националната валута и националната банкова система, силната девалвация и инфлация, трудностите с дълга, спада на производството. Част от тях и Вие споменахте. Да се подпомогне населението с ниски доходи стана основна задача на правителството. За целта бе направено следното: беше осъвременен механизмът за целева защита при ползване на енергия, горива и вода за битови нужди. Бюджетните средства за тази цел бяха увеличени от половин милиард на близо 3 млрд.лв. В системата за целева социална защита попадат нискодоходни групи от населението като пенсионерите, лицата с доходи около и под минималната работна заплата и други.
На второ място беше приет нов правилник за социално подпомагане, който влиза в сила от началото на 1997 г. и разширява значително кръга на допълнителните помощи, отпускани при наличие на специфични социални рискове в домакинството, покупка на лекарства, транспортни помощи за инвалиди, помощи за неосигурени майки и други.
И на трето място, централизирани бяха средствата за отпускане на социални помощи за неосигурените родители.
Чрез новия фонд "Подпомагане на семействата и децата" от началото на 1997 г. правителството ще гарантира придобивките на неработещите майки, които гледат дете до 3-годишна възраст, детските добавки за безработни родители и други, които досега бяха отпускани за сметка на общинските бюджети и в много случаи бяха ограничивани поради липса на средства. Това е възможно да се направи, то реално се прави и до голяма степен ще помогне.
Как политическите рокади, за които задавате специален въпрос, биха помогнали или попречили на този опит за социална защита на най-застрашените социални групи, оставям на Вас самия да прецените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Едвин Сугарев да изрази отношението си към отговора.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер! Не съм доволен от отговора, тъй като Вие не разбрахте изобщо същината на въпроса, а тя беше следната: вие спечелихте изборите с определени обещания, не ги изпълнихте и не смятате да носите никаква политическа и морална отговорност за това. Освен това Вие твърдите, че спадът на доходите е намалял, тоест че хората по време на Вашето управление живеят по-добре, отколкото преди това. Мисля, че това не се нуждае от коментар, това си е чисто и просто лъжа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към следващия актуален въпрос на Едвин Сугарев относно действията на правителството за осигуряване вноса на хлебно и фуражно зърно. Заповядайте.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер, този въпрос очевидно е дезактуализиран, но аз въпреки това ще го задам и се надявам, че Вие ще внесете корекции в информацията с по-стара дата.
Уважаеми господин премиер, в отговор на актуални въпроси и питания в края на миналата година лично Вие и вашите министри нееднократно заявявахте, че хлебна и фуражна криза няма, че зърненият баланс на страната е напълно съхранен, че вашето правителство е взело необходимите мерки, за да гарантира изхранването на населението и доставките на фураж за животновъдството през следващата година.
В дебати с мен пред националните медии Вашия заместник господин Конакчиев и председателят на Икономическата комисия господин Койчев категорично декларираха, че през 1996 г. е невъзможно да се стигне до ситуация, при която хлябът да струва 40 лв., както аз в пълната си наивност тогава твърдях. Днес хлябът струва вече много повече от 100 лв., а според собствените Ви признания, на вашия министър Трендафилов, България трябва да внесе 500 хил. т хлебно и 700 хил. т фуражно зърно, за да оцелеят хора и животни, за което, ако се съди по днешни цени на стоковите борси, са необходими някъде между 150 и 200 млн.долара. Повече от ясно е, че вашето правителство няма откъде да намери тези пари, след като не може да осигури дори и зърно за посев.
В същото време, благодарение на безхаберието на вашето правителство, беше пропуснат срокът за реализация на споразумението със Съединените щати по програмата "Джи Ес Ем-102", което бе ратифицирано от българския парламент. То предполагаше стокова кредитна линия за внос на 120 хил.т пшеница на стойност 25 млн.долара и ползване на 50 млн. долара по същата кредитна линия за следващата година. Това вероятно е причината министрите на земеделието и търговията да отправят унизителна за България молба към посланиците на страните-членки на Европейския съюз за спешно отпускане на преференциални кредити за внос на зърно.
Господин премиер, в своята предизборна програма Вие обещавахте да спрете разрухата и да възродите България. С това възраждане я докарахте дотам, че България е на колене и проси жито от Европа, за да може да оцелее. Настоявам да отговорите на следните въпроси:
Все още ли поддържате становището си, че в България няма хлебна и фуражна криза? Откъде ще намерите парите, необходими за вноса на 500 хил.т хлебно и 700 хил. т фуражно зърно? При очевидното неизпълнение на зададените параметри за есенната сеитба, какво ще ядат хората и животните в поверената Ви държава през следващата година? Какво според Вас трябва да направи един министър-председател, който не е в състояние да изхрани гражданите на държавата, която управлява?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на министър-председателя Жан Виденов да отговори на актуалния въпрос.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Ако трябва да възприема Вашия подход, господин Сугарев, би трябвало да Ви попитам още ли поддържате твърдението си за провалената есенна сеитба, защото то беше опровергано само две седмици, след като беше направено? Но аз няма да възприема този подход, моля Ви, постарайте се да се аргументирате точно и коректно. Цитирате мои оценки за реколтата от юли 1995 г. Те бяха валидни за зърнените и продоволствените баланси на страната до средата на тази година. Нямате никакво основание да ги разпространявате от мое име и към края на 1996 г. или за 1997 г.
Така че, моля Ви, цитирайте коректно времето и поводът, при който са правени тези или онези оценки или прогнози. Аз винаги го правя.
Добре е известно, че в резултат на трудностите в българското земеделие, произтичащи от преходния етап на развитие на икономиката ни, вследствие на неблагоприятни за зърнопроизводството климатични условия, засегнали впрочем целия регион на Централна и Източна Европа, по оценки на всички меродавни световни източници, се стигна до спад в производството на зърнени култури в страната. Това налага внос на допълнителни количества зърно, с цел обвръзване зърнения баланс на страната през 1996 г. и през първите месеци на 1997 г.
ГЛАС ОТ БЛОКА НА ОПОЗИЦИЯТА: А за износа нищо не казвате.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Ще кажем и за износа.
След като установи действителните нужди от фуражно и хлебно зърно, правителството търси всички възможности за осигуряване на необходимите количества, без да създава напрежение на валутния пазар и да нарушава неговото равновесие, защото, прави сте, това би било непоносимо при сегашното му състояние. Търсим тези възможности в три направления: валутни кредити от чужбина, с гратисен период поне една, още по-добре две или три години; изплащане на стари дългове към България с доставки на зърно и бартери.
Преди това трябва да се спомене, че външнотърговският режим на страната създаде благоприятни условия за внос на зърно чрез отпускане на безмитни контингенти за хлебна и фуражна пшеница, царевица и ечемик. Съгласно действуващия външнотърговски режим, регламентиран с Постановление N 266 на Министерския съвет от 1995 г. зърнените култури и техните производни са забранени за износ до септември 1997 г. Определени са следните контингенти за безмитен внос през 1996 г.:
пшеница хлебна - 450 000 т;
пшеница фуражна - 150 000 т;
царевица за фураж - 100 000 т;
царевица за преработка - 90 000 т;
брашно от пшеница - 80 000 т;
ечемик за фураж - 100 000 т;
ечемик пивоварен - 50 000 т
и семена за посев от ечемик - 1200 т.
Съгласно Постановление N 125 на Министерския съвет от 1996 г. пшеницата, царевицата и брашното са освободени също така и от временната импортна такса, която бе междувременно въведена.
Какво е състоянието с обезпечаването на вноса по отделни направления, като искам да отбележа, че сега настъпва най-благоприятната конюнктура за осъществяване на вносни операции? Би било неправилно това да се прави по-рано, разбира се, не трябва да се губи и време.
Първо, проучват се възможностите за внос на зърно чрез доставки от Европейския съюз. Българското правителство, знаете, официално се обърна към Европейската комисия с молба за съдействие от страна на Европейския съюз за преодоляване недостига на зърно за най-неотложните нужди на страната. Водят се разговори за получаване подкрепа както на ниво Европейски съюз, така и на национално ниво от страна на отделните страни-членки. Търсят се варианти за откриване на двустранни или многостранни кредитни линии и доставки на зърно чрез освобождаване на количества от интервеционните запаси при постигане на благоприятна цена. По време на разговорите с експерти от Европейската комисия през август в София те отбелязаха, че Европейският съюз с политическо решение в предишните години е гласувал суми за доставка на храни за някои страни като Румъния, Албания, Полша. Надяваме се, че в началото на декември още ще бъде взето решение за подобна помощ и за България в размер около 40-50 млн.екю. Това е перспективно направление за осигуряване на вноса на необходимото на страната ни хлебно зърно, а и фуражно зърно, което ще бъде разработвано най-интензивно от правителството.
Второ, много перспективен е вносът на зърно чрез осъществяване на бартерни сделки. Във връзка с това с Постановление N 202 на Министерския съвет от 1996 г., беше разрешено да бъдат изнесени натрупаните в маслопреработвателните предприятия излишъци от 20 000 т слънчогледово масло срещу внос на пшеница или ечемик. За съжаление това решение на Министерския съвет бе използувано от производители и търговци за създаване на изкуствен дефицит на вътрешния пазар и за покачване на цените. Впоследствие то бе отменено.
С представители на световноизвестни фирми, специализирани в търговията със зърно, е предлагано да се потърсят възможности за внос на пщеница срещу насрещен износ на продукция, за която срещаме затруднения при реализация на някои пазари, примерно, черни метали - извън Европейския съюз, цигари, фармацевтични продукти, консерви и др. Съществуват възможности за преговори за доставки на зърно от Румъния, Сърбия, Украйна, Казахстан, за които по принцип е характерен ограничителен режим по износа, ограничени количества за износ и централизирана търговия със зърнени храни. В този случай е необходимо постигане на решение на политическо равнище и се водят предварителни разговори за осъществяването на възможни бартерни сделки, главно с Украйна.
И най-сетне, споменатото от Вас в актуалния въпрос споразумение за внос на американска пшеница по програмата "Джи Ес Ем-102". През август правителството след потвърждение от парламента даде гаранция за внос на американска пшеница на стойност до 25 млн.щатски долара по тази програма. Първоначално България не беше включена в "Джи Ес Ем-102" за финансовата 1996 г., която за американското правителство приключи на 20 септември. Но благодарение на усилията на българската и американската администрация, бяха създадени предпоставки за използуването й, въпреки много кратките срокове. Българската страна определи вносител, определи банка-посредник, опредeли и типа пшеница и бяха получени редица оферти, като бе сключен предварителен договор с фирмата-оферент.
Програмата не бе използувана поради затруднения при сключването на междубанковото споразумение. Банката-посредник - "Булбанк" от българска страна, се аргументира с тежките условия, поставени от американските банки, част от които тя смята за неприемливи. И това можете да проверите допълнително, доколкото междувремeнно стана обект на дебати в парламента. Нищо не пречи подобна програма да бъде използувана догодина от българското правителство, ако условията са по-изгодни за страната ни, ако се преодолеят успешно не само търговските, но и междубанковите преговори, това вероятно и ще бъде направено.
И най-сетне, част от големите български потребители на хлебно зърно, примерно софийските мелници, бургаските мелници, се ориентират към взимането на револвиращи кредити с помощта на чуждестранните им партньори, които при сегашните съотношения на вътрешните и международните цени се оказват изгодни. По тази линия биха могли да се гарантират огромни количества пшеница, буквално цялата, която е необходима за попълване на зърнените баланси на страната, но доколкото зависи от преки търговски преговори, независещи от правителството, и от ценови съотношения, които понякога се променят бързо, предварително е трудно да се каже доколко чрез револвиращи кредити, взети от преките потребители на хлебно зърно, целият зърнен и продоволствен баланс на страната до средата на следващата година ще бъде гарантиран.
По втората част от въпроса Ви, това, с което започнах и което наричате пълен провал на есенната сеитба, казах вече, истината е точно обратната. Засети са над 11 млн.дка пшеница и над 3 млн.дка ечемик. Поставената предварително цел - засети над 15 млн.дка, е изпълнена. Това е ръст с над 30 на сто спрямо миналогодишното положение, при това извършено в много по-изгодни агрометеорологични условия.
Така че в средата на следващата година се надяваме, ако не се случат непредвидени негативни събития, на една добра реколта, стабилизиране на баланса и, разбира се, ако има такава възможност, изгоден за производителите износ, защото България трябва да си печели от земеделието, а това означава да изнася неговата продукция, не да го самозатваря, независимо по какви политически и пропагандни причини. Благодаря.


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Едвин Сугарев да изкаже отношението си към отговора.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин премиер, не съм доволен от Вашия отговор, но все пак Ви благодаря, че признахте публично необходимостта от внос на зърно, т.е. признахте публично, че зърненият баланс на страната се нуждае от този внос, за който очевидно причината е износът на зърно през 1995 г., за което Вашето правителство е отговорно.
Що се отнася до останалите Ваши аргументи, аз не изказах собствено становище по отношение на есенната сеитба - аз просто цитирах Вашия собствен министър. Това първо.
И второ - по отношение на сделката GSM-102, в която между впрочем също се предвижда гратисен период. Вие обвинявате американските банки за провала на тази сделка, а всъщност истината е, че вие изискахте Булбанк да покрие разликата между вносната цена на пшеницата и реалните цени на пазара, т.е. искахте да принудите банката да се самоощети с няколко милиона щатски долара, което според мен не е нормалното поведение на един министър-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от народните представители Иван Костов и Александър Божков относно оповестеното от министър-председателя намерение за промяна на Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност. Кой ще развие въпроса? - Господин Божков, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю! Господин министър-председателю, искам да Ви обърна внимание, че този въпрос е зададен на 25 септември като актуален въпрос. Оттогава са минали 58 дни. Ако това е темпото, с което отговаряте на актуалните въпроси, какво ли е темпото, с което отговаряте на питанията? - Изобщо Вашето рядко появяване в парламента като че ли показва неуважението Ви към самия парламент, към народните представители и към българския народ, което се проявява между другото и в ежедневното Ви действие.
Този въпрос стана абсолютно неактуален поради това, че междувременно Вие си внесохте законопроекта, парламентарната Ви група си гласува послушно този законопроект - за три месеца два пъти излъгахте българския народ и заради това аз бих перифразирал въпроса си вече, за голямо съжаление, така:
Доволен ли сте от себе си и как гледате в очите хилядите изгорели спестители? Как гледате в очите хилядите държавни и частни фирми и предприятия, чиито сметки бяха блокирани в тези банки? И най-важното - кога ще внесете третия законопроект, с който изобщо ще отмените защитата на влоговете, защото това е следващата Ви логична стъпка?
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Няма да има влогове...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър-председателя Жан Виденов да отговори на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Уважаеми господин Божков, образовайте се по отношение парламентарната практика при контрола. Има парламенти като английския, в които министрите са и депутати. Има парламенти като руския, в които министър-председателят досега не е отговарял на актуални въпроси или питания.
Освен това не лъжете! Правителството не е внасяло изменения в Закона за държавна защита на влоговете. Това е инициатива на група народни представители и Вие чудесно знаете това. (Реплики от СДС)
И трето, много Ви моля, Вие сте икономист...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ БСП: Инженер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Дори и да сте инженер с претенции за икономическа култура, чудесно знаете, че степента на защита на влоговете, която гарантира българското правителство в момента, я няма никъде по света.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Защо е тогава?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Това е една грижа за укрепване на доверието към лева, към банковата система - допълнително натоварване върху бюджета, което правителството носи по волята на парламента и най-малкото може да бъде упреквано за това. (Реплики от СДС)
Напомням отново: изменението на Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които БНБ е поискала откриване на производство по несъстоятелност, бе предложено от група депутати, а не от Министерския съвет и отдавна вече е прието. Сега следва изпълнението на този закон, както и на всички останали действащи закони. Това е работата на правителството, а не да ги оценява.
Какво е моето отношение към това изменение в закона? - Опитът от прилагането на досега действащия Закон за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които БНБ е поискала откриване на производство по несъстоятелност, показва, че държавата се намесва неправомерно във взаимоотношения между частни субекти - търговските банки, от една страна, и техните клиенти - от друга, преди да съществуват юридически гаранции, че търговските банки действително ще бъдат обявени в несъстоятелност.
Досега се предполагаше, че законодателят първоначално е сметнал за уместно тази специална държавна защита да влиза в сила още при искането на откриването на производството с оглед да се прекрати социалното напрежение, но очевидно не са преценени продължителността на съдебната процедура, както и възможността съдът да отхвърли искането за обявяване в несъстоятелност. Защото когато съдът констатира, че банката е платежоспособна, естествено ще отхвърли искането за обявяване в несъстоятелност и в този случай би следвало самата банка да може да плати. Необходимата специална държавна защита, която е предоставена предварително при това, ще се окаже ненужна и неправилна.
С оглед изложените аргументи аз лично смятам, че приетото изменение в закона относно момента на прилагането на държавната защита, а именно след влизане в сила на решението на съда, е целесъобразно. И това е съвършено логично. Смятам, че това мое лично мнение се споделя от абсолютно всички специалисти, от гражданите и най-широки обществени слоеве. Но трябва пак да подчертая: в крайна сметка преценката бе направена от законодателя. Надявам се, той е намерил равновесната точка между държавния интерес и интереса на вложителите.
Надявам се също така, че съдебната власт ще ускори, а няма да бави процедурите с оглед на обществената значимост на проблема и че влоговете няма да бъдат блокирани за неопределено време, както вие се изразявате. Не бива да подценявате факта, че през периода, в който тече съдебната процедура, влоговете се олихвяват. Това е една допълнителна, но не маловажна гаранция за самите вложители.
Що се отнася до средствата на общините в банките под особен надзор или за които е поискана процедура по несъстоятелност, не съм изразявал предварително лично мнение, както намеквате, не съм предлагал проект и не смятам, че имам правото да оценявам вече приет закон. Уместно е все пак да се напомни, че в общините, както и в повечето стопански субекти и юридически лица работят професионални финансисти, хора грамотни, хора облечени с общественото доверие, включително и чрез избори, които би трябвало да споделят отговорностите по управлението на паричните потоци на общинските бюджети. Нормално е степента на защита за такива вложители да бъде по-малка, отколкото за обикновените граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на господин Божков, за да изрази отношението си към отговора.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Господин министър-председателю, в английския парламент няма кой да Ви пусне, в руския не Ви искат, така че това е българският парламент и в него се отговаря в рамките на 48 часа, а не в рамките на 58 дни. Така че Вие нарушавате закона и Конституцията и е хубаво поне да си го признавате.
Отговорът Ви просто няма нужда от коментар. На едно-единствено нещо не ми отговорихте: аз Ви питах кога ще внесете третия законопроект... А Вие вече обявихте, че ще го внесете, защото приемайки идеята за валутния борд, Вие дадохте ли си сметка, че практически едно от законодателните последствия ще бъде отменянето на Закона за защита на влоговете? Хубаво е, когато знаете това, ако го знаете, да го заявите от трибуната. А ако не го знаете - толкова по-зле за Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към актуалния въпрос на народния представител Муравей Радев относно актуализацията на държавния бюджет за 1996 г. Има думата господин Радев.

МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Уважаеми колеги, днес е особен ден за българския парламент - ние сме осенени от посещението на министър-председателя, който благоволи след два месеца да се яви и да изпълни конституционните си задължения. И аз съм провокиран от неговия нагъл отговор на предишния въпрос да му напомня, че той живее в България сега засега и няма вероятност скоро да отиде някъде другаде извън България, надявам се.
Уважаеми господин министър-председател, вторият държавен бюджет, който внесохте в края на м. юли 1996 г. и бе утвърден от Народното събрание, вече е напълно негоден. Основни параметри от макрорамката, на която той е базиран, драстично се разминават със заложените. Сега това, което ще чуете, се отнася точно за преди два месеца, тъй като въпросът ми е зададен към Вас на 25 септември, а не два месеца по-късно, и аз успоредно тези цифри ще ги актуализирам към настоящия момент.
И така, курсът на щатския долар вместо 150 лв. средно за второто полугодие се очертава при най-оптимистични прогнози да достигне 230 лв. - това е 25 септември. Днес колко е, Вие по-добре от мен знаете.
Инфлацията вместо 105 % вече надмина 200 - точно колко, ще каже Вашият председател на Националния статистически институт в най-скоро време. Основният лихвен процент при предвиденото рязко намаляване на досегашните 108 %, които вече са история, достигна 300 %, а понастоящем е 240.
Деветдесет процента от годишния размер на бюджетния дефицит, господин министър-председател, е достигнат през средата на м. септември. Само от увеличението на основния лихвен процент при капитализираща се лихва с натрупване годишната лихва възлиза на 1355 лв. - казвам пак, че разчетите са за м. септември. До края на тази година бюджетният дефицит ще се увеличи с повече от 250 млрд. лв., т.е. при тези 81 милиарда, които са предвидени, смятайте какво става.
Изобщо какво е положението с бюджетния дефицит. В края на м. септември пресните данни са, че имате 1 млрд. лв. преразход, 101 на сто изпълнение на годишния му размер. В края на м. октомври вече имате 7 млрд. лв. преразход - това са 109 на сто преразход от годишния размер, не от този към 10-те месеца. А сега наполовината на този 11-и месец вече имате 17 млрд. лв. преразход на годишния размер на бюджетния дефицит - това е 121 % от годишния му размер.
Господин министър-председател, независимо от героичните твърдения на финансовия министър, че поредна актуализация на бюджета за настоящата година няма да има, на всички е ясно, че не само актуализация...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Секунди само... но и третият държавен бюджет за тази година ще се състави и утвърждава. Отговорността за това е на Министерския съвет.
Моля Ви да конкретизирате във времето намеренията си по този въпрос. Извинявам се за просроченото време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър-председателя Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Тъй като сме наистина в българския парламент, чийто правилник не знаете, господин Радев, аз мога формално да се позова на правото си, произтичащо от чл. 87, ал. 1: на въпрос, на който веднъж е отговаряно - това е сторил министър Димитър Костов на 13 септември по същия този въпрос - да не отговарям. Въобще призивът ми е депутатите освен правата да си знаят и задълженията и освен да искат отговорни прогнози от страна на държавните служители да се въздържат от безотговорни прогнози като тези, които предизвикаха било паниката с държавните ценни книжа, било тази с ДСК. Защото Вие, господин Радев, чудесно знаете, че бюджетът и неговото изпълнение при толкова голям наследен - подчертавам - вътрешен и външен държавен дълг зависи в изключително голяма степен от основния лихвен процент. Също така знаете, че Централната банка нито по Конституция, нито по закон, нито по практика по някакъв начин е подчинена на правителството. Тя е подчинена на парламента, т.е. на Вас, господин Радев, в многократно по-голяма степен, отколкото на мен.
Вече месеци наред БНБ поддържа многократно по-висок основен лихвен процент от предварително уточнения със самата Централна банка при изготвянето, приемането и коригирането на бюджета за 1996 г. Това е принудена мярка на Централната банка, за да противодейства на срива на доверие към лева и към банковата система като цяло. Трудно може да се оспорва правото на Централната банка да я прилага. Но вторичен ефект на тази мярка са огромните допълнителни, непредвидени в бюджета - не е имало и как да се предвидят - плащания на лихви по държавния дълг от страна на правителството. Парламентът впрочем предвиди подобна ситуация и това чудесно знаете. Той даде възможност на Министерския съвет да превишава плащанията по лихви, след което обезателно да уведоми Народното събрание. Буквално вчера аз получих данните за октомври от страна на Българската народна банка, дал съм ги за обработване в Министерството на финансите, правителството ще ги разгледа следващата седмица и каквито предложения или съобщения се налага да направи спрямо парламента, бъдете сигурни, че ще ги направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Муравей Радев да изрази отношението си към отговора.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Господин министър-председател, Вие сте министър-председател все още за жалост и добре трябва да знаете своите отговорности като такъв. И не ми говорете за правилника какъв е той, аз добре го познавам какъв е. Сто пъти на един път можете да отговаряте, когато той във времето е различен със своята тоналност и своята отговорност. И става дума за бюджета на България, а не за нещо друго.
Вие, господин министър-председател, в своето управление близо 2 години утроихте вътрешния държавен дълг. И това е воденичният камък на България, а не нещо друго. И оставете тези приказки за банките, поемете си отговорността. Знаете ли Вие, господин министър-председател, че за периода, в който управлявате страната без наличието на държавен бюджет, т.е. в нарушение на Закона за държавния бюджет, това се нарича финансово самоуправство? А знаете ли, че когато един министър-председател - дори и той - и неговият кабинет нарушават законите на страната, какво следва след това? Ами следва понасяне на съдебна отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от народните представители Иван Костов и Александър Божков относно задължаване от правителството на първостепенните разпоредители с бюджета да влагат средствата си в банки, поставени под особен надзор. Има думата господин Божков.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, господин министър-председателю! Този въпрос е малко по-пресен - той е 2 октомври, така че е само на петдесет и няколко дни, не е на два месеца. За голяма съжаление обаче той продължава да бъде актуален.
Проблемът е ясен на целия български народ, който в момента го изпитва на гърба си, тъй като общините и други първостепенни разпоредители на държавния бюджет останаха без пари, тъй като парите им останаха в тези банки, за които беше поискано обявяване в несъстоятелност. Много лесно е да се каже, както казахте преди малко, че има отговорни финансисти в тези банки, в тези общини и те трябва да си носят своята професионална политическа отговорност. Но тези хора са получили едно писмо, подписано от министър Димитър Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Откога е то?
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: От 6 март 1996 г. В това писмо те се задължават - не им се препоръчва, а се задължават: "Уведомяваме ви, че във връзка с разпоредбите Българска народна банка определи за кореспонденти по касовото изпълнение на бюджета следните банки: Булбанк, Биохимбанк, Експресбанк, Обединена българска банка, Българска пощенска банка, Хеброс, Стопанска банка, Балканбанк". И оттам нататък в още няколко точки министърът на финансите задължава всички първостепенни разпоредители с бюджета да прехвърлят сметките си само в тези банки. Хубаво. Към м. март министърът на финансите и Българска народна банка са решили, че тези банки са добри. След това положението на част от тези банки рязко се влошава. Все пак нека да не забравяме, че тези банки са държавни, основен акционер в тях е държавата чрез Банковата консолидационна компания - и затова въпросът е към Вас, а не към министъра на финансите - състоянието на тези банки би трябвало да бъде известно, разпоредителите с бюджета би трябвало да бъдат предупредени за това, което очаква банките.

Ако вие не сте знаели, ако правителството не е знаело какво очаква тези банки, какво правите изобщо в Министерския съвет? За какво сте правителство на България, ако не знаете какво става с парите в държавните банки, които са подвластни на Банковата консолидационна компания, чийто началник е вицепремиер във вашето правителство? Най-после разберете, че все пак би трябвало за нещо да поемете отговорност. Българската народна банка била независима. Какво прави тогава нейният управител на "Позитано"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Божков, времето Ви изтече.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Защо той получава своите инструкции на "Позитано"? Какъв е този независим управител на Българската народна банка, който си получава инструкциите в партийна централа и участва в срещи в партийна централа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Божков, моля не разходвайте бюджета от времето!
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Извинявайте, господин председателю, емоцията надделя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата министър-председателят Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Божков, Вие имате някакъв пост в СДС. Поканете на "Раковски" член на Управителния съвет на БНБ. Аз съм сигурен, че ще дойдат и ще ви помогнат да се посветите финансово и икономически.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Никога не бих посмял да направя такова нещо.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Защото това, че въпросът Ви е по-пресен, наистина го прави и остро актуален, и уместен. Аз съм съгласен с това. Но не го прави по-малко неправилно насочен и по-малко пълен с неверни твърдения или внушения.
Има ｧ 6 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г., господин Божков. Той се отнася до банковото обслужване на бюджетните организации. В пълно съответствие с този ｧ 6, именно Управителният съвет на БНБ - това е истината, какво да правим?! От нея нито Вие, нито аз можем да се скрием - с Решение N 90 от 22 февруари, две седмици преди цитираното от Вас писмо на министъра на финансите, и после с още едно писмо от 19 март 1996 г. този Управителен съвет е определил 9 банки с преобладаващо държавно участие за обслужване на бюджета, което е негово право и задължение по закон.
Министерството на финансите няма никакви правомощия по закон и изобщо не е участвало в избора на тези банки. Не е могло да ги коригира впоследствие, нито текущо през годината. Единственото, което Министерството на финансите е можело да стори и е трябвало да стори, то го е направило. С писмо N 2 от 6 март, което Вие цитирахте, и със съвместно писмо с БНБ от 14 март, допълнено на 11 април 1996 г., просто да уведоми всички първостепенни разпоредители с бюджета да организират избирането на новообслужващи банки и клонове, в случай, че до момента не се обслужват от някои от тези девет банки.
Министерството на финансите не е и мислило да разпорежда на конкретен разпоредител с бюджетни кредити към коя конкретна банка да прехвърля сметките си. Не е имало и право на това. То основателно е оставено на преценката на самите клиенти на банките.
Нещо повече. Съобразно определения в ｧ 6 от Закона за бюджета обхват на прилагането на разпоредбите и на указанията по точка 2, се отнасят единствено за бюджетните, извънбюджетните, набирателните, депозитните сметки в левове и валута на бюджетните организации. Те изобщо не засягат банковото обслужване, сметките на държавните и общинските предприятия и търговски дружества.
Вие посочвате някъде във въпроса си указания на Министерството на финансите към общинското предприятие "Топлофикация". Не може да има изобщо такова указание, доколкото става дума за фирма и тя е на общинско подчинение. Каквото е можело, правителството го е сторило.
Незабавно, след взимане на решения N 535 и N 543 от 23 септември 1996 г. на Управителния съвет на БНБ за поставяне под особен надзор на 9 търговски банки, със съвместно писмо N II-602 на Министерството на финансите и БНБ е разпоредено на всички бюджетни организации, обслужвани до момента от Балканбанк, Стопанска банка и Ямболска търговска банка, незабавно да предприемат действия по откриване на сметки в клоновете на останалите 6 банки - кореспонденти по бюджета, определени поначало за обслужване на бюджетните организации с писмото на БНБ - или 7.
Министерството на финансите веднага поиска от БНБ информация за размера и наличностите по бюджетните и извънбюджетните, набирателните, депозитните сметки в левове и валута на бюджетните организации в тези три банки, както и изрази становище относно уреждането на проблема с блокираните наличности на бюджетните организации и това е редът по закон.
Вярвам, че компетентните ведомства и в бъдеще ще постигат приемливи решения за уреждане на проблема с блокираните средства на бюджетни организации в тези банки в пълно съответствие със закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Отношението си към отговора ще изрази народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин министър-председателю, Вие сте проявили една недобросъвестност - Вие и целият кабинет, към общинските бюджети и към другите първостепенни разпоредители на средства на държавния бюджет. В какво се изразява тази недобросъвестност?
В това, че, знаейки, както Ви беше обяснено от господин Александър Божков, през контрола, който упражнявате, и ръководството, което упражнявате като Министерски съвет на Банковата консолидационна компания, че тези банки са в безнадеждно състояние, Вие предварително не сте предупредили като Министерски съвет всички първостепенни разпоредители на средства, включително и общините, да предприемат мерки да се разплатят със сумите, да излязат от тези банки, където ще бъдат блокирани средствата им. Всъщност Вие сте проявили крадливо отношение към парите на първостепенните разпоредители. Защото ние не сме убедени, че е друго. Заради това никак не сме доволни от Вашия отговор.
Вие просто не можете да си изпълнявате задълженията и сте вкарали в опасна заблуда хората.
Ето тук, сега, долу, е кметът на Рудозем, който се чуди как да си вземе неговите 8 млн. лв. от Балканбанк. Хайде, слезте или след тези отговори се срещнете с кмета на Рудозем и му обяснете на базата на тези ваши писма, на тази ваша реакция как да си вземе парите от Балканбанк. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от народните представители Калчо Чукаров и Атанас Железчев, относно финансовото осигуряване на есенната сеитба.
Има думата Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми депутати! Актуал-ният ми въпрос е зададен на 8 октомври 1996 г. Тогава, когато той наистина беше актуален. И това, че се отговаря след повече от 30 дни не говори никак добре за парламентарния контрол. Радва ме другото - че въпреки, че досега не ми бе отговаряно, може би с него са се съобразили в Министерския съвет и наистина предприеха някакви мерки за осъществяването на есенната сеитба. Поради това, че една част от него вече не е актуална, аз ще задам само втората част на въпроса си.
Какво предприема правителството за освобождаването на средствата на кооперациите, сдруженията и частните земеделски производители в 9-те банки, поставени под особен надзор? Защото освен сеитбата следват и ремонти, следва подготовката за пролетната кампания, а тя никак не може да се извърши без средства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на министър-председателя Жан Виденов да отговори на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господа народни представители, в създалата се ситуация след рязкото повишаване на основния лихвен процент на БНБ на 300 на сто годишно, като мярка за увеличаване доверието към лева и банките, правителството извърши една значителна проучвателна аналитична работа, насочена към създаване на условия за осигуряване на необходимото финансиране за есенната сеитба и за закупуване на земеделската продукция.
Знаете, че тоя проблем бе обсъден паралелно с Управителния съвет на БНБ, с Комисията по бюджет и финанси и с Комисията по земеделието и горите, както и със самото Народно събрание. Така че парламентът взе специално решение, което ви е известно. То се изпълнява. Управителният съвет на БНБ също взе решение, с което даде възможност на търговските банки с меморандуми за разбирателство при наличието на собствена преценка за търговския риск да отпускат целеви кредити на земеделски производители за есенната сеитба и за изкупуване на земеделска продукция. Това е важно да се подчертае, доколкото от тези две решения, които вече са изпълнени, и по-специално от решението на Управителния съвет на БНБ, на земеделието бе предоставен многократно по-голям кредитен ресурс като обем и като условия на получаване, отколкото всичко, което те загубиха макар и временно и частично във връзка със затрудненията на девет търговски банки, за които споменавате във втората част на въпроса.
Трябва да се добави, че чрез фонд "Земеделие" се предоставят около 4 млрд. и 700 млн. лева целеви паричен ресурс за субсидиране на 50 на сто от действащия основен лихвен процент и за сеитба, и за изкупуване на земеделска продукция, а също така че успешно се търсят и намират възможности за осигуряването на финансирането на предприятия - потребители на земеделски продукти, като грозде, царевица, слънчоглед, с оглед своевременното им изкупуване.
Така че не може да се твърди по никой начин, че есенната сеитба и изкупуването на земеделска продукция е сериозно застрашено в основна степен от затрудненията на девет търговски банки, поставени под особен надзор. С това решение на БНБ от 23 септември 1996 г. тия банки действително спряха изпълнението на всички свои задължения. Въведена бе забрана да извършват търговски сделки по чл. 1, ал. 2, т. 1, 5, 7 и 10, както и по т. 6 от Закона за банките и кредитното дело, с изключение на сделки с ценни книжа на своя сметка. В тези банки останаха блокирани с оглед режима им под особен надзор средства в разплащателни сметки и по данни на Министерството на земеделието и хранителната промишленост специално за земеделските производители това са около 400 милиона лева.
Знаете, че тези средства, както и средствата на други юридически лица - еднолични търговци, частни лица земеделски производители - са гарантирани от държавата в размери, посочени в особения Закон за защита на влогове и сметки в търговски банки, за които БНБ е поискала откриване на производство по несъстоятелност. Тия ангажименти по закон ще бъдат изпълнени, въпреки че не са леки за държавните финанси.
Правителството няма правомощия, които да му позволяват да освободи директно средствата от посочените банки. Разбира се, положи всички усилия, потърси всички възможности за решаване на тоя проблем в хода на изчистването на плащанията чрез компетентните държавни органи и главно БНБ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Чукаров има думата да изрази отношението си към отговора.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Господин министър-председател! Вие отговорихте и на онази част от въпроса, който аз не зададох днес, но ясно и категорично не чух отговор на въпроса, точно който днес зададох. Казахте, че влоговете на тези земеделски производители са гарантирани съгласно закона. Да, те са гарантирани, но те ще ги получат след една година. С какво сега ще направят ремонта и с какво ще осигурят пролетната сеитба? Техните средства са там, а никакви нови мерки не се предприемат.
Не съм доволен от това, което Вие отговорихте като предприети мерки за гарантиране дейността на земеделския производител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към актуален въпрос, зададен от народните представители Иван Костов, Александър Божков и Муравей Радев относно решението на БНБ да постави под особен надзор девет търговски банки.
Господин Радев, досега закономерността е последният от задаващите въпроса да го поставят.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Да, знам това, господин председател.
Господин министър-председател, банковата система в страната е в тотална криза с явни симптоми на разпад. Предприетите досега мерки не дадоха резултати и не намалиха разрушителните процеси, защото тези мерки бяха насочени към следствията, а не към причините, породили кризата.
Министерският съвет посредством банковата консолидационна компания е собственик на основната част от търговските банки. Като собственик знаете ли причините и ще ни обясните ли защо преди няколко месеца се стигна до искане за обявяване в несъстоятелност на четири банки, а преди няколко дни и до поставянето под особен надзор на още девет банки, процедура, предшестваща искането за производство по несъстоятелност?
Смятайте с два месеца назад отново, господин министър-председател, защото моят актуален въпрос е зададен на 25 септември, а днес сме два месеца по-късно. Съобразявайте тези известни неточности с това отклоняване от Вас във времето на отговора Ви.
Какви са причините за фалитите, господин министър-председател? Има ли виновни? Кои са те, къде са и разполагат ли с имуществото си безпрепятствено? Обявен ли е запор върху имуществото им и сезирана ли е прокуратурата в съответствие със закона, или виновниците необезпокоявани карат лъскавите си автомобили и обитават луксозните си жилища в страната и чужбина?
Надяваме се, господин премиер, да отговорите конкретно на въпросите - както за досегашните фалити на банки, така и евентуално за бъдещите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на министър-председателя Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господа депутати, въпросът ви се базира на твърдението, че Министерският съвет посредством БКК, цитирам, "е собственик на основната част от търговските банки". От постановката на въпроса ви личи, че той е отправен към правителството като към собственик, не като към контролен орган, не като към правоохранителен орган. Моля това да се има предвид, защото краят на това, което чухме от господин Радев, тотално не съответствува на това начало.
Освен това трябва да се отбележи, че от всички банки в страната, които са около 50, само 10 са държавни. От банките, обявени в несъстоятелност, държавни са четири, една от които е Ямболската търговска банка и е с акционерен капитал от 13 милиона лева и има значимост само в локален мащаб. Поради това отговорът ми ще бъде насочен само към държавните банки. Не ми е възможно и нямам право да направя оценка за цялостната банкова система, която парламентът е длъжен да чуе от компетентните банкови органи.
Посочените четири банки са Минералбанк, Балканбанк, Стопанска банка и Ямболска банка. Основният проблем при Минералбанк и Стопанска банка са големите им задължения към чуждестранни кредитори по сделки, сключени преди началото на политическите промени в България от края на 1989 година. Тези две банки, както и Балканбанк, са били основните обслужващи банки на най-големите предприятия от тежката индустрия на страната още преди 1990 година. Сътресенията в икономиката през годините на прехода и особено огромният индустриален спад в тежката промишленост, откъдето са основните техни клиенти, доведоха логично до влошаването и на състоянието на банките. Повтарям, главно вследствие спада на производството, загубата на пазари, влошаването на финансовото състояние на предприятията - техни клиенти, които спряха напълно или отчасти да обслужват своите задължения към банките. Към това трябва да се добави и голямата концентрация на дългосрочни държавни облигации от преоформени кредити по реда на ЗУНК и други нормативни актове от 1993 г. насам, които са с доходност по-ниска от пазарната.
По отделните банки. Основният проблем при Минералбанк беше изплащането на задълженията към чуждестранните кредитори. Категорично твърдя, че състоянието на тази банка беше влошено доста преди сегашното правителство да поеме управлението на страната. Банката изпитваше продължителен остър недостиг на ликвидни средства и поради това беше обект на внимание от страна на обществеността. Месеци наред тя беше посочвана като една от двете лоши банки. Тази квалификация получи и международен отзвук.
Вследствие на това притокът на средства към банката намаляваше всеки изминал месец за сметка на растящия брой нареждания от граждани и фирми за преводи или тегления на средства. Вследствие на създадения лош имидж и опасенията от евентуален банкрут мнозина квалифицирани служители на банката напуснаха.
Българската народна банка предприе оздравителни мерки през април 1995 г. чрез които се покриха задълженията на банката към БНБ и ДСК и по този начин значително се намалиха разходите по привлечения от тези две институции ресурс. Истината е, че голямата част от разходите по тази стъпка бяха покрити и от държавния бюджет. Всички помним обаче демагогията, която се разви тук, от тази трибуна, във връзка с така наречената актуализация на бюджета от 1995 г., която не беше нищо друго, освен отразяването на тази оздравителна мярка, предложена от БНБ и поета частично от правителството, която заедно с кметските атаки - добре ги помним от края на 1995 г. - доста влошиха общото състояние на банковата система и всеки един непредубеден наблюдател, анализатор, ще го каже.
На общото събрание на акционерите на Минералбанк през октомври 1995 г. БКК извърши промени в ръководството на банката. Още от средата на годината тя беше поставена под рестриктивен режим по отношение на кредитирането и разходите си за издръжка и инвестиции.
Независимо от предприетите мерки обаче финансовото състояние на Минералбанк продължи да се влошава от началото на 1996 г. Тя изпадна в трайна зависимост от рефинансирането на БНБ.
След приемането на изменението в Закона за банките и кредитното дело по отношение на опасността от неплатежоспособност и по отношение на процедурите за обявяване в неплатежоспособност, БНБ основателно първоначално постави Минералбанк под особен надзор, а впоследствие подаде иск в съда за обявяване на банката в несъстоятелност.
И повтарям, това беше не само правилен, а единствено възможен ход, който Министерският съвет не е инициирал, но не е и оспорил. Това беше просто правилен.
В Стопанска банка процесите протекоха по аналогичен начин, но с една съществена разлика. След промяната на ръководството на банката през 1994 г. новият екип предприе енергични действия за овладяване на положението. Разходите по издръжката на банката бяха значително редуцирани и бяха едни от най-ниските между останалите държавни банки през тази година. Постигнат беше успех при реализирането на обезпечения по големи кредити, класифицирани като несъбираеми. Стопанска банка успя да осигури ликвидност и да я запази дори през последните месеци без да ползва рефинансиране от Българска народна банка или Държавна спестовна каса и въпреки масираното теглене на депозити от страна на населението.
Остана обаче проблемът със задълженията към чуждестранните кредитори. Дисбалансът между валутните активи и пасиви на банката в полза на пасивите, както рязката обезценка на лева доведоха до генериране на огромни счетоводни загуби от курсови разлики от преоценката. На това се и дължеше отрицателната капиталова адекватност на банката към средата на годината. Затова и Българска народна банка я постави под особен надзор и поиска производство по несъстоятелност.
Както виждате, обективни затруднения наследени от години преди това не можаха да бъдат компенсирани от доброто субективно ръководство на банката през последните две години.
Балканбанк - тя се утвърди не само като банка, която обслужва големите промишлени предприятия на страната, но и като банка за населението, за бюджетните организации. Благодарение на добре развитата си клонова мрежа тя привлече една значителна част от спестяванията на гражданите, особено във валута. Това естествено е свързано с големи разходи по обслужване на привлечения ресурс. От друга страна в кредитния портфейл на банката са едни от най-големите длъжници - държавни предприятия - като "Балканкар", Авиокомпания "Балкан", "ЗММ" и други. Те в момента са в тежко финансово положение, не обслужват кредитите си. Над 16 млрд. лв. от кредитния портфейл на банката се държи от предприятия, обявени в ликвидация или изолация. В банката са концентрирани големи обеми от държавни дългосрочни облигации по преоформени задължения на предприятията по кредити, отпускани преди 1990 г., така наречените ЗУНК-ове, които са с ниска доходност.
През септември 1995 г. банковата консолидационна компания констатира разминаваме между отчета на ръководството на банката за 1994 г. и счетоводния одит. След направената проверка се установи, че вместо афишираната печалба за годината е реализирана значителна загуба. Незабавно бе сменено ръководството на банката. То не бе освободено от отговорност за дейността му през 1994-1995 г. Всички помните как старото ръководство се възползва от някои слабости на Търговския закон и не излезе от банката още два месеца, през който период нараздаде една значителна маса кредити и сключи доста неизгодни сделки.
Не знам каква вина тук приписване на изпълнителната власт или на банковата система като тя изцяло е в съдебната власт.
Новото ръководство, което влезе в края на годината, направи ревизия, подаде сигнал в прокуратурата за действията на старото ръководство. Доколкото знам - заведени са преписки за директори на клонове и служители.
В началото на тази година БКК предприе някои рекапитализиращи мерки. По отношение на Балканбанк беше увеличен капиталът на банката с около 400 млн. лв. Впоследствие беше реализирана схемата "Булбанк" като капиталът беше още веднъж увеличен с равностойността на 60 млн. щатски долара.
През юни тази година беше поръчана и заплатена от БКК експресна международна експертиза на състоянието на банката като екип от експерти трябваше да предложи оздравителни мерки. Проектът стана готов в началото на август и предвиждаше банката да излезе на положителен паричен поток в първото полугодие на 1997 г. В този период новото ръководство на банката също предприе енергични мерки и успя да вложи доходоносно около 800 млн. лв. с доходите от които успяваше да покрива своите левови задължения. Започнаха преговори с основните длъжници на банката. Водени бяха разговори с потенциални инвеститори, които са изразили желание да придобият мажоритарен дял в нейния капитал.
От началото на септември обаче банката попадна в центъра на медийната кампания срещу банките. Нееднократно нейното име беше коментирано във връзка с евентуално нова вълна от фалити. Това естествено изпрати вложителите пред гишетата на банката, а те са стотици в цялата страна. То обезсмисли положените дотогава усилия, бързо стопи заделените за преструктуриране на банката ликвидни средства. Това наложи Балканбанк също да бъде поставена под особен надзор.
И най-сетне, за Ямболската банка. Нейното съществуване като самостоятелна банка не е възможно поради големия недостиг на акционерен капитал за достигане на минималните изисквания на БНБ, иначе банката е ликвидна и към момента може да покрие своите задължения. Според БКК сегашното ръководство няма никаква вина за състоянието на банката. Тя бе провалена много отдавна - още в началото на 90-те години и подробностите по темата са обществено известни.
Останалите държавни банки извън цитираните четири са онези, които само благодарение на мерките, предприети от БКК през 1995 г. и началото на 1996 г. продължават да обслужват гражданите и фирмите в страната, въпреки нарастващото недоверие към банковата система, подхранвано ежедневно и от медиите, и от някои политици.
Какво по-конкретно беше предприето от консолидационната компания след промяната в нейното ръководство от средата на май 1995 г., защото предполагам, че това ви интересува като вносители на актуалния въпрос.
1. С оглед на засилване на ролята и възможностите на БКК като мажоритарен собственик и заздравяване на финасовата дисциплина бе въведена двустепенна система на управление на търговските банки. Това даде незабавен ефект по отношение на ръководството на банките като премахна тяхното усещане за несменяемост и безконтролност, повиши тяхната кооперативност и с БКК, и с БНБ. Единственото изключение - Булбанк, в която не е въведена двустепенна система на управление, но според нас тя не може да се цитира в негативен план. Банката е в добро състояние.
2. При почти всички банки беше извършена промяна в ръководството с цел подобряване на управлението като почти винаги тези промени се оказваха успешни. Не знам дали споделяте тази констатация, но предполагам я споделяте, тъй като многократно сте заявявали констатацията, че старите ръководства на тези банки - главно изпълнителните директори - са виновници за много от неприятностите, които сега изпитва цялата банкова система и по-специално тези четири.

Трето. Не бяха освободени от отговорност ръководствата на следните банки: "Минералбанк" - членовете на Съвета на директорите за дейността им през 1994 г., очаква се констатацията на квесторите за 1995 г.; Стопанска банка - не бяха освободени от отговорност членовете на Съвета на директорите за дейността им през 1993 г., има заведени следствия; "Балканбанк" - не бяха освободени от отговорност членовете на Съвета на директорите за дейността им през 1994 и 1995 г. и е подаден сигнал до прокуратурата от новото ръководство на банката; "Биохим" - не са освободени от отговорност някои от ръководствата на консолидираните в "Биохим" банки за 1993, 1994 и 1995 г., има заведени дела, някои от които са добре известни на обществеността - Ямболска банка, знае се, че е образувано наказателно дело за членове на бившото ръководство и дори в една банка в добро положение в момента като Българска пощенска банка членовете на Съвета на директорите, вероятно е известно, не са освободени от отговорност за дейността им през 1995 г.
Четвърто. Въведено беше периодично наблюдение на резултатите и кредитните портфейли на банките чрез представители на БКК в надзорните съвети. По-важните решения в банките се вземаха след предварително одобрение от надзорните съвети, което е една добра практика, използвана навсякъде по света с неизменен успех.
Пето. Изискано беше от одиторите на банките да използват еднотипни подходи при приключването на финансовата 1995 г. и да покажат истинската картина на състоянието на всяка една от банките. Това е изключително важно да се подчертае, защото ситуацията дотогава беше умишлено фризирана и бяха подценявани проблемите, които се натрупваха в банковата система с години, и не само от обществеността, но и от отговорните да вземат решение политици и държавници и от компетентните специалисти.
Това нелеко и според някои рисковано решение беше продиктувано от констатацията, че в някои банки, като "Балканбанк", "Минералбанк" представените отчети не показваха тяхното действително състояние, а в други - че са били използвани различни подходи при осчетоводяване на лихвите с ненастъпил падеж, което също изкривяваше крайния резултат. И трябва да се отбележи, че това не означава непременно незаконни действия от страна на ръководствата, които са го правели, по-скоро съществуващата нормативна уредба е давала през тези години възможност за различни тълкувания.
Ето защо беше проведена среща с одиторите за уточняване и уеднаквяване на подхода в различните банки. Вследствие на това може да се твърди, че държавните банки показаха към края на 1995 г. в максимална степен на достоверност своето реално финансово състояние. Яснота, която за жалост никой - нито Народното събрание, нито Министерският съвет, нито международните финансови институции нямаха нито през 1994, нито през 1995 г. Това е една от важните причини, поради които борбата против кризата в банковата система не бе започната по-рано.
Шесто. Проведена беше консолидация на три банки - "Биохим", "Софиябанк" и "Сердика" - с оглед тяхната финансова и организационна стабилизация. Сега новоконсолидираната банка "Биохим" е сред стабилните банки в страната.
Седмо. Реализирана беше схемата "Булбанк", чиито адресати бяха седем банки. Благодарение на това държавните банки нетно преодоляха отрицателната величина на техния капитал и за много от тях това беше решаващо да се справят с проблемите си и в сегашния тежък момент.
Осмо. Беше реализиран проект по линия на програмата "ФАР", при който "Биохим" започна дългосрочно сътрудничество с холандската "Амробанк" за период от две години. А това е една от банките в първата петица на Европа.
Девето. В момента се водят разговори с потенциални инвеститори, изразили желание за придобиване на пакети от акции от държавните банки.
В резултат на тези мерки беше ограничена кредитната експанзия и равнището на кредитните портфейли на банките, в които БКК е мажоритарен акционер. То се запази приблизително същото към юли 1996 г. в сравнение с юни 1995 г., като в голяма степен увеличеният обем се дължи на валутния компонент и неговото преизчисление по сегашните високи нива на обменния курс на лева към щатския долар.
Бяха редуцирани значително разходите по издръжката на самите банки. След реализацията на схемата "Булбанк" беше отчетена положителна капиталова адекватност.
Същевременно не трябва да се забравя, че неработещите кредити в портфейлите на банките бяха натрупани предимно в периода 1991-1993 г. включително, особено към частните фирми и лица. За останалите вече говорих в началото на отговора. Такъв проблем не би могло да бъде решен за кратък период от време без наличието на голям обем от парични средства, каквито в момента липсват. Ето защо след предприетите рекапитализационни действия до края на юли т. г. БКК взе решение за привличане на стратегически инвеститори в банките, като по този начин да се облекчи времето за данъкоплатците и да се възвърне доверието им в банковата система. Казах, но си струва да се повтори, че в момента се водят разговори за продажба на пакети от акции за няколко български банки. Това не са лесни сделки, те отнемат месеци. В сегашната неустойчива ситуация, нисък кредитен рейтинг на страната и значителен инвестиционен риск постигането на успех не е леко, но е нещо, на което държавните институции би трябвало да способстват, включително и парламентът, а обществеността да подкрепи, доколкото е в неин интерес.
В заключение трябва отново дебело да се подчертае нещо, което умишлено, господа, скривате, задавайки въпроса си. Българската консолидационна компания не може да замести нито банковия надзор, нито прокуратурата, нито следствието. Тя има ограничени правомощия, като инструментите й за въздействие са свързани преди всичко с възможностите да освободи или да избере членове на ръководните органи на банките или чрез надзорните съвети, или чрез общото събрание на акционерите да участва във висшите колективни органи на банките и да дава оценки на ръководителите. Това са възможностите на Министерския съвет чрез Банковата консолидационна компания при сега действащото законодателство. А това, че във въпроса имаше очевидни намерения да се прехвърлят на правителството покрай БКК ангажименти било на няколко предишни правителства, било на няколко предишни парламента, било на независимата банкова система или на независимата съдебна власт, може би е разбираемо. Но то е неприемливо, защото въвежда в заблуда. Без взаимодействие между институциите, включително парламент, правителство, съдебна система и независима банкова система решаването на толкова мащабни проблеми е невъзможно. Това е така не само в България, това е така навсякъде по света.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на Муравей Радев да изкаже отношението си към просторния отговор.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви. Господин министър-председател, Вие отново заехте позата на обидената невинност и Ви е виновно всичко назад, в това число може би и Адам и Ева.
Господин министър-председател, Вие доста обтекаемо се спряхте върху следствията, а моят основен въпрос е върху причините за това състояние на банковата система. Вие ги отбягвахте неслучайно. Всъщност Вие се докоснахте до едната причина, само се докоснахте за това, че тежката индустрия непрекъснато регистрирала спад на производството. Но не това е основната причина. Няколко причини има основни, господин министър-председател, Вие ги знаете чудесно. Нека да ги преговорим сега: едната, най-важната, се нарича вашето сбъркано икономическо мислене и още по-сбъркано икономическо действие. Вие принесохте в жертва банковата система, за да удължите живота на тази същата тромава индустрия с няколко години! В цял свят, когато едно предприятие не може да си плаща задълженията, то фалира и банката се удовлетворява от неговите активи, а Вие направихте обратното - фалирахте банките и оставихте предприятията живи. Това е основната причина. Но има още поне две. Втората причина са онези хищни приятелски кръгове, които обраснаха държавата и вашето управление, които дооглозгаха банковата система и създадоха класата на кредитните милионери.
И още една причина има, аз я наричам неграмотно административно управление на вашия кабинет. Вие вероятно сте разбрали, че управлението на държавата е различно от управлението на един партиен клуб по интереси, примерно. Ако не сте разбрали днес, толкова по-зле! Ако сте разбрали, късно е вече! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от народния представител Владислав Костов относно изпълнението на решението на Народното събрание от 25 юли 1996 г. по Кредитното споразумение за внос на пшеница от Съединените щати.
Заповядайте, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз отново ще ви върна към злополучната кредитна програма Джи Ес Ем 102, тъй като не ме задоволи отговорът, който дадохте на запитването на господин Едвин Сугарев.
Искам да Ви кажа и да Ви припомня, че по предложение именно на Министерския съвет Народното събрание на 25 юли 1996 г. прие решение за съгласие относно даване гаранции по Кредитно споразумение за внос конкретно на пшеница от САЩ. Това решение предвижда да се даде гаранция от Министерския съвет под формата на гаранционно писмо до оторизираната от правителството на САЩ организация Стокова кредитна корпорация. И, забележете, именно за получаване от Република България на стоков кредит в размер на 25 млн. щатски долара. Със същото решение се предвижда извършване чрез "Булбанк" АД на банковите операции и посрещане на задълженията по експортната кредитна програма Джи Ес Ем 102.
На народното представителство условията по кредитното споразумение бяха представени от вносителя и от съответните парламентарни комисии като изключително благоприятно. Като имаха предвид катастрофалната ситуация с хлебното зърно, очакваната голяма необвръзка на хлебно-фуражния баланс народните представители приеха почти единодушно това решение. За голяма наша и лично моя изненада решението на Народното събрание не бе изпълнено и бе пропусната възможността да се внесат над 120 хил. тона хлебна пшеница, т. е. толкова, колкото са приблизително месечните нужди на страната.

По този начин не само че не се изпълни едно решение, но и се пропусна възможността да се подобри плачевното състояние на зърнените ресурси в страната в резултат на действията на оглавяваното от Вас правителство.
Моите въпроси са следните.
Защо не се изпълни решението на Народното събрание - но моля конкретно - от 25 юни 1996 г.?
Кои са конкретните лица, отговорни за това неизпълнение?
Какви ще бъдат последиците от неизпълнението на решиението на Народното събрание?
Искам да Ви обърна внимание и върху нещо друго. България отправи молба към Европейския съюз за спешна зърнена помощ тази зима. Европейската комисия е поискала от България да потвърди желанието си да купи 300 хил. тона аржентинско зърно в рамките на тази помощ. Същевременно България води преговори или вече е сключила такива договори за аржентинско зърно, потвърдено от министър Трендафилов на 15 номеври пред парламента, по пазарни цени, без да се вземе предвид очакваната помощ или исканата помощ от Европейския съюз,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: ... което би могло да попречи за отпускане на спешна зърнена помощ.
Господин министър-председател, бихте ли могли да коментирате какви ще бъдат последиците от едни такива некоординирани действия.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на министър-председателя Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Това не са некоординирани действия, господин Костов, а единствено нормалните и естествените за едно пазарно стопанство действия. България като държава не води преговори нито с държавата Аржентина, нито с аржентински фирми за доставка на пшеница. Такива преговори водят български фирми. И при сегашните съотношения на страните - борсови, вътрешни в Аржентина, вътрешни в България, тези покупки се оказват много по-изгодни, отколкото някои, свързани с междудържавни договорености, държавни кредити, включително и когато в тях се предвижда гратисен период.
Така че тази ситуация въобще не бива да ви учудва. Тя не би трябвало да учудва и нашите европейски партньори. Ние многократно сме заявявали пред тях какви са максималните ни нужди от внос на зърно, отделно - хлебно, отделно фуражно. Те далеч не могат да бъдат покрити със 100, 200 или 300 хил. тона внос, още по-малкото пък внос, който не е гарантиран и зависи от състоянието на конкретните български фирми, конкретни техни чуждестранни търговски партньори, без гаранциите на правителството.
Така че аз не виждам затруднения от абсолютно никакъв характер Европейската общност да изпълни поетия предварително ангажимент към България в началото на следващата година да предостави помощ за закупуване на зърно в размер на 40 или 50 млн. екю, за които вече говорих. Стига, разбира се, и от българска страна да бъдат препотвърждавани тези нужди на България, а не с тях да се злоупотребява пропагандно по българските вестници и в чужбина да се дават на нашите партньори какви ли не противоречиви сигнали. Защото съвсем не цитати от министър Трендафилов или на друг член на правителството или пък мои притесняват нашите партньори. Притесняват ги противоречивите заявления, които политици правят било в българската преса, било при посещенията си в чужбина.
Официално заявявам, че ние сме заинтересовани от този род кредитно подпомагане на внос на зърно от страна на европейските страни чрез Европейския съюз и ще го използваме в максимално възможна степен, доколкото нужните ни обеми за внос на зърно далеч все още не са гарантирани.
Ще дам и конкретен, подробен отговор на въпроса Ви за "Джи Ес Ем 102", доколкото действително бях лаконичен в отговора на сходния въпрос, зададен от госопдин Сугарев. Той не беше основният му въпрос, това е причината.
След изготвянето на предварителния зърнен баланс за 1996-1997 г. и установяването на количества за внос се наложи правителството да търси различни възможности за създаване на благоприятни условия за доставка на зърно, включително чрез използване на кредитни линии, за да не се застрашава и без това сложната валутна ситуация вътре в страната. Една от възможностите бе използването на американската програма "Джи Ес Ем 102" за експортно кредитиране, която и затова е предназначена.
Република България първоначално не беше включена в тази програма за финансовата 1996 г. Споменах вече, че благодарение на усилията и на българската, и на американската администрация бяха създадени предпоставки за използването й, въпреки много кратките срокове. Но не само сроковете бяха проблем. За да се разбере това, е необходимо да се знаят повече детайли за процедурата. Издаването от правителството на Република България на гаранционно писмо е само условие американска банка да открие кредитна линия. Конкретните сделки обаче се сключват между съответните частноправни стопански субекти, износители и вносители, които уговарят условията на сделката.
Как беше реализирана тази процедура?
С решение на Народното събрание от 25 юли 1996 г. се даде съгасие правителството да издаде гаранционно писмо до оторизираната от правителството на САЩ организация - стоково-кредитината корпорация, както правилно цитирате, за получаване от Република България на стоков кредит в размер на 25 млн. щатски долара и за извършване чрез "Булбанк" на банковата операция за внос на зърно по програмата "Джи Ес Ем 102". Това е точният текст на решението на парламента.
Такава писмена гаранция след разрешението на Народното събрание правителството издаде, на основание на което се осъществиха преговори с износителите на зърно от Съединените щати и с американските банки, готови да обслужат тази кредитна линия.
"Булбанк" получи оферти от три водещи американски банки. Предложените условия са преценени от "Булбанк" като изключително тежки и оскъпяващи значително цената на зърното. Това "Булбанк" доказва с известни разчети. Доколкото знам, те са представени и в парламента.
Правителството не може да се произнесе по тяхната вярност или невярност, но при всички случаи то не би могло да се намеси в директните търговски и банкови преговори, не би имало и това право с оглед решението на българския парламент и характеристиките на програмата "Джи Ес Ем 102".
Поради ограничения период от време за внасяне на документите за ползване на кредитната линия - края на финансовата година за Съединените щати - 20 септември 1996 г., не е било възможно според "Булбанк" да се постигнат по-балгоприятни условия. При така създалите се обстоятелствата сделката е била преценена от "Булбанк" като крайно неизгодна. Поради всички тези причини програмата "Джи Ес Ем 102" за финансовата 1996 г. не е била използвана от българската страна. Това не означава, както Вие, струва ми се, твърдите във въпроса, че Република България губи права за участие в програмите "Джи Ес Ем 102" за финансовата 1997 г. Това не е така. Тази възможност бе потвърдена и от американската страна с нарочен факс, изпратен от посолството на Съединените щати, който мога да го представя, ако се интересувате.
Нещо повече. Република България е заявила желанието си да бъде включена в програмата "Джи Ес Ем 102" за 1997 г., която позволява отпускане на стоков кредит със срок на погасяване до 7 години. Дали ще се възползваме от нея, това е вече въпрос на малко по-далечно бъдеще и преговори.
Що се отнася до обвиненията, които формулирате към Министерския съвет, връщам се към конкретинте Ви въпроси, те са крайно неоснователни. Повтарям, с решението на Народното събрание се предоставя възможност правителството да гарантира отпускането на кредитната линия. Правителството направи това. А то обаче не е страна в съответните сделки в изпълнение на програмата "Джи Ес Ем 102". Те се преценяват от конкретните фирми - износителки и вносителки, от конкретните банки, които контактуват по този повод. Правителството се явява единствено гарант в случай, че съответните разплащания не се изпълнят. Това е смисълът на решението на парламента. Така е по действащото българско законодателство. Това е характеристиката и на програмата "Джи Ес Ем 102".
Повтарям, Министерският съвет не може да налага на съответните гражданскоправни субекти при какви условия да сключват договорите. Тоест, решението на Народното събрание не е нарушено. В него няма никакво задължение правителстовто да внася зърно на всякакви цени или пък да сключва кредитни споразумения на всякакви условия.

Министерският съвет е изпълнил задълженията си конкретно, като е издал гаранционно писмо и е определил "Зърнени храни" ЕООД за вносител и е уточнил изискванията към пшеницата. Всяка търговско-кредитна сделка включва взаимност на интересите както в стоковата, така и във финансовата част. От "Зърнени храни" тези условия са преценени за изгодни за фирмата и за страната, а за Булбанк те са преценени като неизгодни за банката и страната.
Така че имаме налице просто неосъществени, поради несъвпадение на интересите на продавачи и купувачи и на обслужващите банки, търговски сделки. Правителството в тази ситуация няма какво да гарантира. То не поема допълнителни тегоби от факта на несключване на сделката. Този гаранционен ангажимент просто няма да бъде изпълнен, при евентуални неблагополучия при конкретна търговска сделка той няма да виси като тежест и на държавния бюджет през следващите няколко години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Владислав Костов да изрази отношението си към отговора.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин министър-председател! Отговорът, който Вие дадохте, не ме удовлетворява. Защото той доста трафаретно обяснява някои неща, които ние само можем да гадаем. Вие трябваше малко по-точно, не малко по-точно, а съвсем точно да кажете защо искахте да прехвърлите непосилната задача към Булбанк да поеме ценовите разлики от вноса, какви са причините за това нещо или тогава остава презумпцията, че известни кръгове са заинтересовани от такова решение на нещата, тъй като тази програма изключва каквито и да било други възможности за...
Така че оставам неудовлетворен. И недейте да се позовавате на ограничен период от време. На 25 юли е прието това решение. А за да се подготви едно решение от Министерския съвет до Народното събрание има един технологичен срок и той сигурно не е бил по-малък от 2 - 3 месеца. Това всичко е време, което е пропиляно. Казвам го така, без да имам данни.
Що се касае до втората част, на която Вие първо отговорихте, недейте да обвинявате народното представителството, че се интересува от такива животрептящи въпроси и че формира някакво обществено мнение по това нещо. Моля Ви, по-внимателно по този въпрос! Това е наше право и наше задължение конституционно. Ако не Ви харесва тази Конституция, отделен въпрос.
Аз цитирах само изявления на членове на Вашия кабинет...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: ... и се позовах също така на конкретните разговори, които е водил новоизбраният президент господин Петър Стоянов в тази насока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече, господин Костов!
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: И конкретният Ви отговор как се стиковат тези неща с явното несъответствие на последиците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към актуален въпрос, зададен от народните представители Иван Будимов и Светослав Лучников, относно нарушения на Министерския съвет на Република България на закона при приватизация на предприятия, включени в списъка за масова приватизация.
Господин Будимов, заповядайте. Моля да спазвате времето, защото разходът на време ще ни извади от възможност да приключим с въпросите.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Моят въпрос е доста отдавна, но въпреки всичко той остана актуален, даже и по-актуален.
Уважаеми господин председателю, господин министър-председател! На 30 октомври, преди 22 дни, изтече крайният срок, в който притежателите на бонови книжки и приватизационните фондове можеха да подадат заявление за участие в първата тръжна сесия на масовата приватизация. Чрез приватизацията с инвестиционни бонове ще се промени съществено характерът и съдържанието на преструктурирането на държавната собственост, придавайки на този процес нови социални измерения.
Списъкът на предприятия в програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове за 1995 г., а съответно и за 1996 г., включва 1063 предприятия и това е напълно естествено, след като приватизацията чрез инвестиционни бонове е сред приоритетите на управлението на Българската социалистическа партия.
"Масовата приватизация - се казва в програмата за управление на БСП - е решителна крачка, която ще има положителни последици върху социалното положение на гражданите, с чийто труд и средства са построени тези предприятия. Тя дава възможност на много по-широк кръг хора да се включат като активни участници в икономическата дейност на страната. Непосредствена цел на програмата на БСП е прехвърляне от държавата върху гражданите на собственост по номинал на 80 млрд. лева."
Ние, народните представители от Съюза на демократичните сили, подкрепихме масовата приватизация, но изказахме съмнения, че правителството на Българската социалистическа партия няма да даде необходимата прозрачност и публичност и ще се работи на тъмно и под масата, и се оказахме прави.
В периода от приемане на програмата за масова приватизация - 19 декември 1995 г. от Народното събрание, до началото на първата тръжна сесия, по време на самата тръжна сесия, а даже и сега, 22 дни след крайния срок за подаване на заявления за участие, в много от предприятията, господин министър-председателю, включени в тази програма, станаха и стават смущаващи, меко казано, изменения в капитала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля Ви да преминете към въпросите, защото няма да Ви стигне времето.
ИВАН БУДИМОВ: Господин председателю, Вие ми отнемате време - 2 минути, а аз имам право на 3 минути.
Чрез преобразуването им от ЕАД в акционерни дружества с частни акционерни дружества контролният пакет акции преминава в тези частни акционерни дружества. Това намалява относителното участие на подлежащия за раздържавяване капитал от 67 на 33 на сто, тоест в много случаи и по-малко, или намалява се относителният дял на капитала, предвиден за масова приватизация. Този относителен дял е определен от Министерския съвет с решение N 638 от 3 юли 1996 г. Показателен пример за това, което върши Министерският съвет, е извършеното на 14 октомври 1996 г. по време на първата тръжна сесия с разрешение на Министерския съвет регистрация на "Гергана" ЕАД - Петрич в акционерно дружество с фирма "Гергана" АД чрез увеличение на капитала му от 11 милиона на 35 милиона чрез издаване на нови акции за 23 милиона, записани на частното дружество "Финти" ООД - София. Същата процедура в момента тече и за обувна фабрика "Гергана", община Петрич.
По този начин над 66 на сто от капитала на новото дружество и на частната фирма, а относителният дял за масова приватизация е намалял от 67 на по-малко от 25 на сто.
Тези изменения...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Будимов, предупредих ли Ви...
ИВАН БУДИМОВ: Във връзка с всичко това поставям следния актуален въпрос: не опорочават ли действията на Министерския съвет и Центъра за масова приватизация принципите на приватизацията с инвестиционни бонове, като влошават условията за участие в раздържавяването на предприятията на българските граждани, закупили инвестиционни бонове?
И по какви критерии се определят фирмите, на които държавата отстъпва контролния пакет акции на предприятията, включени в списъка за приватизация чрез инвестиционни бонове?
Благодаря и се извинявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Будимов, правя Ви остра бележка за подигравка с председателя! Може ли такова нещо!
Давам думата на министър-председателя за отговор на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Будимов! Ще Ви дам максимална по обем и по конкретност информация. Господин Лучников, с който заедно сте задали въпроса, е юрист и ще може да направи правна преценка, която вероятно ще е меродавна за Вас. Аз ще споделя тази, която са направили юристите на Министерския съвет и която според мен е компетентна и също така меродавна.
"Белла-стил" е еднолично акционерно дружество с държавно имущество, регистрирано е със съдебно решение N 1188 от 8 март 1996 г. по фирмено дело N 699 от 1996 г. на Благоевградския окръжен съд с капитал 71 млн.742 хил. лева, разпределен на 71 742 поименни акции по 1000 лева всяка една, съответно преобразувано в акционерно дружество, за да бъде включено в програмата за масова приватизация.
С решение на Народното събрание за приемане на програма за приватизация чрез инвестиционни бонове в списъка към приложението под N 542 "Белла-Стил" ЕАД - Петрич са определени 65, а не 67 на сто от акциите му. Промени впрочем, господин Будимов, първоначално определените 65 на сто от акциите не са правени от Народното събрание. Тоест, за приватизация чрез инвестиционни бонове са определени 46 632 акции.
Параграф 10 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизацията предвижда възможността държавното участие да се намали със съгласието на органа по чл. 3. В дадения случай - правителството. Това не е само възможност на правителството, това е и задължение на правителството. То я прилага главно тогава, когато може да се извършат успешни за предприятието и за националната икономика приватизационни сделки в остатъчния дял. Тъй като не трябва да забравяте, че след процеса на приватизацията в тия предприятия няма да има само държавен дял, а в тях ще има многобройни пръснати дялове на дребни вложители, евентуално по-концентрирани - на приватизационни фондове и също така на фирми, закупили по касов път или на работническо-мениджърски екипи, възползвали се от законовото право върху пакети от остатъчните дялове. Тъй че в случая намаляването на държавното участие е условно, тъй като то се намалява вследствие увеличаване на капитала от 71 млн. 742 хил.лв. на 146 млн. 412 хил. лв. при издаването на нови акции - 74 640 броя с номинална стойност 1000 лв. всяка, записани от "Белла-Дрес" ЕАД. Точно това е записано в т. 1 от Решение N 902 на Министерския съвет от тази година. Тъй че, видно е, като абсолютна стойност държавното участие в капитала, съответстващия му брой акции се запазва така, както е регистрирано в съдебното решение. А в процеса на масовата приватизация ще се приватизират 71 742 акции, представляващи 49 на сто от увеличения капитал.
Тоест, нашето твърдение - на компетентните специалисти и на правителството е, че нарушение на чл. 25, 26 и 27 и на глава осма от Закона за приватизацията няма, тъй като не се касае за продажба на акции, собственост на държавата, а за увеличаване на капитала чрез издаване на нови акции. Това е по чл. 192 от Търговския закон. Ако новият акционер не направи уговорените вноски в срок, разбира се, се счита за изключен от капитала на дружеството. Акциите се обезсилват, унищожават се, според друг член - 189 от Търговския закон. Тоест, капиталът на "Белла-Стил" в такава хипотеза би се намалил обратно до първоначално регистрирания 71 млн. 742 хил. лв. и отново участниците в масовата приватизация не биха били ощетени.
След като държавата ще притежава 49 на сто от акциите на "Белла-Стил", а "Белла-Дрес" - фирмата, която цитирате е частно акционерно дружество с 51 на сто от акциите, то след продажбата на акциите на държавата на частни лица в "Белла-Стил" АД всички акционери ще са частноправни субекти. Тоест, не може да се говори, че държавата отстъпвала от контролния пакет акции на същото дружество "Белла-Дрес", в което акционери били бивши и настоящи лица от "Белла-Стил". "Белла-Дрес" е ново юридическо лице, различно от "Белла-Стил" и само то е акционер в "Белла-Стил", а не лицата - акционери в "Белла-Дрес".
Ако не беше прието Решение N 902 на Министерския съвет от 1996 г., биха се приватизирали 65 на сто от акциите. Държавата щеше да запази 35 на сто от акциите в "Белла-Стил" ЕАД. Тоест и при това положение тя не би отстъпила контролния пакет акции на частни лица. Но чрез увеличаване на капитала от изкупуването на увеличената част от частно юридическо лице, цялото дружество преминава в частни ръце, или се постига крайната цел на закона. Всъщност целта е не да се преотстъпват на този или на оногова контролни пакети акции или пък държавата да държи някакви минимални или пък максимални, или пък контролни участия в отделните фирми. Целта е пълната им приватизация и в това е смисълът, спецификата на българския приватизационен модел. Той не изключва едни механизми за сметка на други. Разбира се, в това е и сложността му. Той е много по-сложен, отколкото прилаганите в други източноевропейски страни. И това е естествено. Закъснението му е от порядъка на пет години.
Тоест, процедурата за привличане на нови акционери, избрана за "Белла-Стил" не е някакво изключение, не е нарушение не само на буквата на закона, не е нарушение на неговия дух, на неговата крайна цел. Впрочем, тя е приложена и за други дружества и по никой начин не може да бъде наречена скрита приватизация. Това е явна приватизация, като резултат от стриктното прилагане на разпоредбите на закона.
Нашата оценка е, че действията на Министерския съвет са в законовите рамки. Резултатът е подобряване на финансовото състояние на дружествата за раздържавяването. Мотивът ни е, че новите акционери реално заплащат не- увеличеният размер на капитала. Той остава в дружеството и се ползва от него. В Министерството на промишлеността са постъпили през тази година над 600 заявки за създаване на смесени дружества по сходни схеми, но са издадени само няколко десетки разрешения. Проектите са в различна фаза на готовност. Някои от тях, разбира се, повечето, вероятно няма да бъдат приети.
Искам да ви убедя, че решенията на Министерския съвет за създаване на смесени дружества за увеличаване на капитала са резултат от детайлни проекти. Тяхната разработка трае от няколко месеца до повече от година. Правят са маркетингови проучвания, технологични проекти, икономически обосновки за целесъобразност, готвят се и се съгласуват дружествено документи. Това, разбира се, става в министерствата-принципали. Много повече детайли би ви дал министър Дачев, особено пък, ако бяхте поискали отговора на въпроса да бъде писмен.
Бих препоръчал, наистина, да се потърси цялата официална информация. Бих ви съдействал в Министерството на промишлеността, тя да бъде получена. Да се направи правна преценка на нейна основа, а не да се търсят гръмки фрази за тайни заседания на Министерския съвет, секретен списък на БСП, скандални сделки, харизвани под тезгяха. Те много намирисват на незнание и нежелание да се познае истината по случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на господин Светослав Лучников да изрази отношението си към отговора.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! Тая операция, която се извършва по тоя начин на приватизация, погледнато формално не нарушава закона. С нея обаче се осъществява една отдавнашна известна правна фигура, която се казва: "действия за заобикаляне на закона". Какво имам предвид?
Приватизацията може да бъде масова и тя следва определена процедура. Приватизацията може да бъде и касова и тя също следва определена процедура. Този начин, който сте избрали - да се приватизират предприятия чрез увеличение на техния капитал, представлява именно едно заобикаляне на закона. Защото по тоя начин се дава възможност да се подбере лицето, което ще приватизира, което ще стане собственик на предприятието по начин, който елиминира процедурата, по която се извършва касовата приватизация. Там знаете, че има конкурс. Там знаете, че има начини за подбиране на най-благоприятната оферта. А тук тая цялата работа е станала на закрито и това именно дава основание на господин Будимов да твърди, че е станала на тъмно. Не е спазена процедурата на касова приватизация под каквато, под скрита форма, се прибягва по този начин до увеличение на капитала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към актуалния въпрос на народния представител Васил Михайлов, относно използване на възможности, предоставени от чл. 107 на Конституцията за отменяне на незаконосъобразни и неправилни актове на министрите.
Имате думата, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Най-после имам възможността след многото нощни заседания, пленуми и извънредни конгреси да видя министър-председателя тук, сред нас, и да му задам съответно въпроса.
Този въпрос има дълга предистория. Отнася се до нашия посланик в Тирана - господин Наумов. Бих искал да кажа, че този въпрос го зададох на 3 юли, господин министър-председател, и той звучи така:
"На какъв конституционносъобразен правителствен акт се основава Заповед N 3-56 от 25 юни 1996 г. на министъра на външните работи Георги Пирински, с която освен това се и заплашват добрите ни отношения с Албания?"
След това, в нарушение на правилника, ваш чиновник - Пламен Вълканов, си позволява да отложи този въпрос и да ме упрекне, че не съм го задал правилно в съответствие с изискванията на правилника. Дълго време спорим с администрацията на Народното събрание и накрая господин председателят на Народното събрание - господин Сендов, благоволи на 6 септември да ми отговори, че би трябвало да преформулирам въпроса си и аз направих това. Зададох, разбира се, същия въпрос, но го формулирах за по-слабо интелигентни. И той звучи така:
"Ще се възползвате ли най-после от възможностите, които предоставя чл. 107 от Конституцията за отменяне на незаконосъобразни и неправилни актове на министрите, както и докога ще търпите заповед номер, който вече е цитиран, от 25 юни 1996 г. на министъра на външните работи Георги Пирински, с която освен, че се нарушават добрите ни отношения с Албания, но и явно България се излага като държава, чийто министър на външните работи не познава или не зачита клаузите на Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г., ратифицирана още от Президиума на Народното събрание на 19 октомври 1967 г. и обнародвана в "Държавен вестник" от 1968 г.?"

Каква е тази заповед, заповед, която гласи така:
"НАРЕЖДАМ:
Първо, отстранявам от административно и оперативно управление на Посолството на Република България в Тирана посланик Стефан Наумов.
Второ, отнемам правата на господин Наумов за всички видове връзка - закрита, открита, телексна, факсова, телефонна с Министерство на външните работи на Република България.
Трето, отнемам правото на господин Наумов за разпореждане с финансови и материални средства на държавния бюджет и му забранявам да подписва документи, финансово ангажиращи Република България".
Чуйте как звучи това! Това са буквално декрети! А защо ги издава? За да изясни обстоятелствата, свързани с отправени заплахи от страна на посланик Наумов за физическа разправа със служители на посолството на Република България в Тирана. И какво се случва по-нататък? Пращат се кадри от "Сигурност и охрана", които не само че малтретират посланика ни там, но си позволяват и да се държат грубо и има физическа разправа с неговата съпруга.
Какво е това? Бихте ли ми отговорили, господин министър-председател, и ще се възползвате ли от правото на чл. 7 на нашата Конституция, за да отмените тази заповед, която позори нашата държава?
Искам от Вас, уважаеми господин министър-председател, да изясните, независимо че това лице си е подало оставката и вече не е министър на външните работи, и това е правилно, защото той извърши изключително много негативни действия за нашата държава, да ми отговорите, той тогава, независимо че се яви един несъстоял се кандидат-президент, май че е започнал да действа като президент. Само президентът и никой друг всъщност не може да отзове, както той прави това с посланика. Какво е сега там посланика ни Наумов, след като са му отнети основните правомощия? Какъв е той?
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА МНОЗИНСТВОТО: Бизнесмен.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Член 98: "Президентът на републиката назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите ни представителства...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов, една минута...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ:  " ... и постоянните представителства на Република България." Искам... Какво казвате, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Като специален приятел Ви оставих една минута повече. Не прекалявайте!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Не е трябвало, господин председател, защото Вие пак нарушавате правилника - дали е от приятелство, или от неприятелство, нямате право да го нарушавате. (Смях и реплики в блока на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър-председателя.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Михайлов, високоинтелигентни или нискоинтелигентни са вносителите на актуални въпроси и питания, те трябва да се съобразяват с правилника. Там се изисква уважение към министрите, включително към министъра на външните работи - тази институция на над 100 години в новата българска история, изисква се повече от два въпроса на едно заседание да не задавате, господин Михайлов...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не съм задавал!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: ... и вече зададени въпроси да не повтаряте, независимо дали са зададени от Вас или от друг народен представител.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не съм повтарял!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Радвам се, че сте си преформулирали въпроса...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не съм го преформулирал, същият е!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: ... защото отговорът му е лесен, той е: не, нямам намерение да отменям заповедта на министъра на външните работи на базата на разпоредбата на чл. 107 от Конституцията, а ето и причините за това, господин Михайлов.
На основание чл. 105, ал. 1 от Конституцията на Република България правителството ръководи и осъществява външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите, не президентът, не самите посланици.
В това си качество Министерският съвет с Постановление N 65 от 1995 г., подобно постановление е съществувало и преди това, в чл. 1 то не е съществено изменено, определя:
"Министерството на външните работи като орган на Министерския съвет за непосредствено провеждане на външната политика на Република България осъществява следните основни функции и задачи:
1. представлява Република България в отношенията й с други държави и осъществява дипломатически и консулски отношения с тях, като:
а) непосредствено провежда външната политика на Република България в отношенията с други държави;
и б)", обърнете внимание, "ръководи работата на дипломатическите и консулските представителства на Република България, дава указания на ръководителите на тези представителства в рамките на възложените от правителството задачи".
Впрочем Вас сигурно Ви се вижда много несериозно и свързано с парични проблеми поддържането на връзка между едно посолство на Република България и Министерството на външните работи. Става дума за шифри, господин Михайлов, и те се възлагат със заповед. И то заповед, която като се наруши, някои хора ходят по глава първа на Наказателния кодекс където трябва.
Така че нещата напълно съответстват на традицията в това ведомство вече 100 и кусур години и по никой начин не са нарушени.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Традиция! Хубава традиция!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: По съществото на зададения от Вас въпрос. Ръководителят на дипломатическо представителство на основание чл. 98, т. 6 от Конституцията на Република България, посланикът, се назначава и освобождава от длъжност с указ на президента по предложение на правителството, а след обнародването на указа министърът на външните работи сключва договор с извънредния и пълномощен посланик, с който се определят правата и задълженията на страните по този договор. Много често те се коригират със заповеди, това се прави непрекъснато, така е по закон и по традиция.
По случая с посланик Стефан Борисов Наумов. Той е назначен за посланик на Република България в Албания на 31 май 1990 г. Продължителността на задграничния му престой е вече шеста година, което е извън обичайните норми за мандат на посланик. Всъщност аз не зная страна, която да държи посланици повече от 5 години.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Аз не знам страна, която да държи министър-председател толкова време, но има.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: С Решение N 342 на Министерския съвет от 16 април 1996 г. на тази основа, не някаква друга, беше предложено на президента на републиката да издаде указ за освобождаване на Стефан Наумов от длъжността извънреден и пълномощен посланик на Република България. Такъв указ не беше издаден. Причините не са ясни на правителството.
С оглед на възникналите обстоятелства, които станаха достояние на обществеността чрез средствата за масово осведомяване, и които няма да отречете, че имаха скандален за господин Наумов характер, министърът на външните работи със Заповед N 3-56 от 25 юни 1996 г. предприе мерки за нормализиране на отношенията по отношение на дипломатическото представителство на България в Тирана и за създаване на условия за изпълнение на служебните задължения от състава на посолството, които към този момент нито можеха да се изпълняват, нито се изпълняваха на практика.
Съдържащите се в заповедта мерки са от временен и превантивен характер. С тях не се отнемат представителните функции на посланика, нито неговият статут, нито на дипломатическото ни представителство в Тирана. Отнемането с цитираната заповед на конкретните права на посланик Наумов са свързани с административното и оперативно управление на посолството в Тирана. Тези, свързани с разпореждането с финансови и материални средства на държавния бюджет, са другата им част. Нито едното, нито другото по никой начин не нарушава разпоредбите на Виенската конвенция за дипломатическите отношения. Тоест Министерският съвет е изразил своето отношение към посланик Наумов със своя акт и това е Решение N 342 от 16 април 1996 г. Според нас той трябва да бъде сменен.
Заповедите, които са издадени, не противоречат нито на вътрешното законодателство, цитираното постановление и Конституцията, нито на външното, по което България е страна и действа с пряка сила в България - цитираната Виенска конвенция.
Предвид на изложеното смятам, че Заповед N 3-56 от 25 юни 1996 г. не противоречи на всички тези актове и не би могла да ангажира Министерския съвет да използва разпоредбата на чл. 107 и да я отмени, каквото е предложението на господин Михайлов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Васил Михайлов да отговори, да изрази отношението си към отговора, като го моля сам да спазва правилника и не просрочва времето.

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Тогава, да се справите с таймера. Вие трябва да следите за правилника, а не аз.
По-нататък, естествено, че не съм доволен. Но и не се учудвам, господин министър-председател. Вие заставате зад този министър и неговите действия. Цитирате Конституцията, но чл. 5 на Конституцията казва, че международните договори, ратифицирани по конституционно установен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното законодателство на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Това, което Вие цитирахте, Вашето Постановление N 65 с тези му общи приказки, влиза в противоречие не с друго, а с конвенцията. Виенската конвенция за дипломатическите отношения, чл. 14, където са определени класовете на шефовете на представителствата и те се определят на три класа - клас "А", "В" и "С". Очевидно, че посланик Наумов е в клас "А" или "В" - клас на пратениците на пълномощните министри и на интернунциите, акредитирани към държавни глави. Това е той, а Вие го правите с клас "С" - клас на управляващи правителства, акредитирани към министрите на външните работи. Това не Ви е чиновник на Министерството на външните работи, господин министър-председател. А и впрочем, класът трябва да бъде съгласуван, той да бъде съгласуван след споразумение между държавите. Всъщност Вие понижавате класа на посланик Наумов и излагате България в отношенията с Албания.
А що се отнася до така наречените ви традиции, в последните години на Вашето управление във външната политика какви традиции имахте? - Само съветските. Впрочем, това личи и от факта, по който действа структурата... (Продължава да говори при изключен от председателя микрофон).
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече. Времето изтече. Благодаря.
Следващият актуален въпрос е от народния представител Васил Михайлов относно организация на разпределението на хуманитарна помощ.
Има думата Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Стриктно спазвам аз правилника. Ще спирам на ръба на изречението, за да не се притеснява председателят.
Но исках да кажа, че Вашите хора действат точно като хората на Смерш - съветските служби на ГРУ. И може би искахте да докарате посланика, да го приберете в дипломатически сандък. Това сте вие. Нищо ново. А вашата политика от 50-те години е и била съветска и никаква самостоятелна. Вие просто бяхте слуги на съветската империя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По втория въпрос.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: А вторият въпрос е следният - актуален въпрос, зададен на 13 ноември.
Уважаеми господин министър-председател, какви структури имате намерение да изградите и какъв контрол ще осъществява Вашето правителство при разпределението на хуманитарна помощ за Република България.
Искам да Ви кажа, че в пресата се появиха верни оценки за Вашето управление и за това, докъде доведе управлението на БСП нашата държава и нашата страна. Искам да Ви кажа, че Западът, разбира се, че ще изпрати, както и досега изпраща, хуманитарна помощ. Сравнението, което правят между нас и Заир, има своя смисъл. Нуждаем се крещящо от храна и медикаменти. И това заявяват депутати от Бундестага. "Подобно на африканските режими, социалистическото", аз ще добавя така нареченото, "правителство София не е в състояние да контролира какво става с помощите", отбелязва депутатът. "В много случаи те отиват в ръцете на спекуланти, или за нуждите на управляващите". По-нататък, "през зимата българите", се казва в "Таймс", "ще трябва да избират между глада и студа". "Таймс" не е прав. Няма как да избират - и ще студуват, и ще гладуват с Вашето управление. По-нататък, "Двете години управление на социалистите", така наречените, добавям аз, "затлачиха реформите в България. България се е превърнала в болния човек на Европа", отсича публикацията. "София не е избрала навреме пътя на реформите и е отгледала малка, самообогатяваща се класа от бивши комунисти и служители на тайните служби. Те контролират положението в страната, а парите на България изтичат към Швейцария и Лихтенщайн", посочва в. "Таймс". "Социалистическото правителство поддържа тесни лични и финансови контакти с новобогаташите, които ревниво бранят своите територии от чуждестранната конкуренция", се казва в статията.
Искам да Ви попитам днес, може би сте прочели, че нашата армия ще бъде подпомагана от Кралство Белгия, от натовската държава, която изпраща два ТИР-а с обувки за Българската армия, защото войниците ходят боси и са гладни. И това пак се дължи на Вашето управление. Искам да питам как ще осигурите многообразната, вероятно много голяма по обем помощ, която междупрочем, вероятно е да дойде и от Румъния, защото Румъния беше една от първите страни, която ни предложи това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето свърши. Благодаря.
Давам думата на министър-председателя.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Като Ви слушам, господин Михайлов, иде ми и на мен да започна да цитирам чуждестранните вестници и безименните техни журналисти, защото ме хваща срам от това, че сте депутат и говорите от трибуната на българския парламент. Но все пак Ви дължа уважение като член на българския парламент и ще отговоря на Вас, а не на неназованите журналисти, било от Англия, било от Румъния, които вероятно цитират някой като Вас.
Сигурно сте забравили, че цялото законодателство по въпроса за хуманитарната помощ бе прието по настояване на президента Желев. Той също ни говореше за огромната хуманитарна помощ, която ще дойде отвсякъде и сигурно също е оценявал състоянието на страната в началото на своя мандат като катастрофално. Това самооценка ли е не зная, но че тази перспектива се оказа напълно затлачена, това е факт и всички го виждаме с очите си.
Така че аз ще Ви отговоря каква е организацията на дейността, свързана с хуманитарните помощи в страната. Абсолютно съм убеден, че много трудно чрез нея ще се решат големи социални въпроси на България. А обвиненията, които подхвърляте тук, благоволете да представите там, където трябва, и нека се произнесат съдилищата.
През 1990 г. със закон е създадена Агенция за чуждестранна помощ, като държавен орган по приемането, съхранението, разпределението и контрола върху използването на предоставената на българската държава от чужди държави, органи и граждани помощ с хуманитарна цел. За своята дейност агенцията се отчита ежегодно пред Народното събрание, не пред правителството, тя не е негов орган. Периодично се отчита също така пред комисиите по труда, социалните и демографските проблеми и по здравеопазването към Народното събрание. Освен това агенцията е длъжна да публикува в "Държавен вестник" всички данни за получената помощ и решенията си за нейното разпределение. Има две изключения. Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на здравеопазването по изключение и по традиция, повтарям отново, по целесъобразност приемат хуманитарни помощи в ограничен обем и по специално възприета в тях организация на тази дейност.
В Националния център за социални грижи към Министерството на труда и социалните грижи през периода 1995-1996 г. е получена и разпределена на центровете и заведенията за социални грижи хуманитарна помощ на обща стойност 80 млн. 601 хил. и 800 лв. Толкова. С оглед на целесъобразното и справедливо разпределение на получената хуманитарна помощ към Националния център за социални грижи е създаден Център за стопанска дейност, инвестиции и хуманитарна помощ. Там постъпват и се обработват заявките за помощи от системата за социални грижи. Получената помощ се разпределя по няколко критерия. Първо - воля на дарителя, второ - потребности, трето - целесъобразност, четвърто - икономическо състояние на общините или другите желаещи да получат помощ, вид на заведенията за социални грижи, действително заети в тях места на обслужваните, характеристика на обслужваните лица и транспортни разходи за получаването на помощите.
Всичко това - предаването, приемането, се оформя протоколно. Получените помощи се приемат от комисия и се отчитат в Националния център за социални грижи, по-специално чрез обратен протокол и складов документ за заприходяването им. Инспекторатът и отдел "Стопанска дейност, инвестиции и хуманитарна помощ" при националния център извършват периодичен контрол за използването на предоставената хуманитарна помощ по предназначение.
Аналогични структури са създадени в Министерство на здравеопазването, тъй като по волята на дарителите част от помощите се предоставят пряко на министерството за разпределяне.
За осигуряване на необходимата организация и контрол по целесъобразното и своевременно разпределяне на предоставената чрез Министерството на здравеопазването безвъзмездна помощ със заповед N РД-09-164 от 1995 г. на министъра е определена комисия. Тя извършва разпределянето на всяка пратка на базата на експертна оценка на заявените от здравните заведения потребности и съобразно спецификата на дарението. За всяка пратка се съставя протокол по образец-данни за крайни получатели и разпределената им по видове и количество хуманитарна помощ. Протоколът се утвърждава от заместник-министър по лечебната работа. Комисия упражнява контрол по спазване изискванията на организацията по получаването, съхраняването, остойностяването, правилното вътрешно разпределение и изразходване на получените помощи в самите здравни заведения.

Тези изисквания са определи още през 1991 г. със заповед на тогавашния министър на здравеопазването, съгласно която във всяко здравно заведение е създадена комисия с председател - директора на здравното заведение и членове: специалисти-клиницисти, управителя на болничната аптека, материалноотговорно лице и представители на съсловните и синдикалните организации. Комисията в здравното заведение определя най-неотложните потребности от хуманитарна помощ. Тя носи цялата отговорност за правилното съхранение и целесъобразното изразходване на помощта в болничното заведение, както и за предотвратяване на злоупотреби. Обърнете внимание на това!
Има отделни случаи, при които се получават и помощи от чуждестранни организации, фирми и частни лица, адресирани до конкретни специализирани училища, социални или здравни заведения. Такъв вид помощи са извън контрола на Агенцията за чуждестранна помощ. Те са извън контрола и на министерството. С тяхна помощ просто подобни помощи се оползотворяват стриктно съгласно волята на дарителя.
Ето защо, господин Михайлов, при наличието на Агенция за чуждестранна помощ, пряко подчинена на парламента, която функционира успешно вече шеста година, предвид на това, че само в Министерството на здравеопазването и в Министерството на труда и социалните грижи са получавани помощи и то в много ограничен обем, както виждате, че тези ведомства имат изградени структури, които разпределят и контролират получаваната от тях хуманитарна помощ, изобщо не считам, че е необходимо да се създават нови административни структури, които да дублират дейността на вече съществуващите. Ако имате жалби спрямо тях, упражнете си правото на парламентарен контрол и се обърнете към съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Васил Михайлов да изрази отношението си към отговора.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю! Аз неслучайно започнах с това, че ни сравняват със Заир. Не става дума за досега получаваните размери на помощите. Става дума вероятно за много по-големи количества помощи. Междупрочем сухо мляко, медикаменти бяха намирани да се продават от помощите, които ни даваха, по целия свят. А и доверието към Агенцията за чуждестранна помощ не е голямо. Да не говорим, че Българският Червен кръст няма сериозно изградени структури, за да поеме такава функция.
Вие ме успокоявате, че сега наличните структури са достатъчни? Какво? Искате да ми обясните, че веселата не знам защо Емилия Масларова, която ловеше хората със защитни мрежи, когато беше министър на социалните грижи, сега ще се справи с тази задача? Или пък Петко Симеонов - новоизлюпеният Ваш съюзник?
Вие знаете много добре за какво става дума. Или отново ще потекат настрани тези помощи и няма да стигнат до най-нуждаещите се.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ БСП: Към Нубия.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Не се обаждайте за Нубия, защото наистина сме като африканска държава в глад. И това е заради управлението на БСП - върхушката й. Това е истината. Антибългарска организация е тази организация, но аз питам какви структури ще изградите с надеждата, че не Вие ще трябва да ги изграждате, защото Вашето правителство и Вашата организация трябва много скоро, трябва веднага да си отидат от властта, за да дадат шанс на България. И че това няма да стане доброволно, е видимо. Ами ние трябва да свършим своята работа като политици и като народни представители. Това според мен ще се случи съвсем скоро. Вие няма да се грижите нито за социално слабите, нито за тези, които имат нужда. Вие не можете, не искате и най-добре е да ви освободим от този ангажимент. А що се отнася за съда - ще се наложи... (Шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към питанията към министър-председателя.
Давам думата на народния представител Калчо Чукаров за питане относно разработване на правителствена стратегия за развитие на земеделието. Заповядайте, господин Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, господин министър-председател! Моето питане е отправено и постъпило в канцеларията на 25 септември 1996 г. Днес е 58-ят ден, а съгласно правилника това трябва да се извърши до 14-я. Все пак благодаря Ви, че дойде време да отговорите.
В началото на 1996 г. отчетохте нарастване на брутния вътрешен продукт за 1995 г. с 2,5 на сто, което представлява ръст в икономиката. В същия момент финансово-кредитната система почти рухна, което доведe на практика до спиране кредитирането на стопанската дейност, в чиято съставна част влиза земеделието и хранителната промишленост.
Многократно сте заявявали, а това е зелегнало и в програмата Ви, че земеделието и хранителната промишленост са основни отрасли на националната ни икономика. БСП дойде на власт, понеже много и красиво обещаваше и селянинът й повярва, че тя ще води нова и разумна аграрна политика.
На следващо място е пълният консенсус в обществото по отношение интегрирането и приемането ни за членове на Европейския съюз. Като стремящи се към тази цел, мерките в аграрната политика трябва да са хармонизирани или поне да не противоречат на тези на Европейския съюз.
Проблемите в земеделието и хранителната промишленост са много, но не могат да се премълчават и заобикалят такива като:
Първо, голяма ценова разлика на земеделската продукция на вътрешния и международния пазар.
Второ, липсата на сигурен достъп на производителя до пазара, което го възпрепятствува да планира дейността си поради неритмичните спорадични постъпления.
Трето, нелоялната конкуренция от внос.
Четвърто, неизгодното за земеделието съотношение между цените на входа - тези на машини, резервни части, горива, торове, препарати, и на изхода - земеделските продукти.
На пето място - остарялата материлно-техническа база.
Шесто, липсата на пазарна информация, консултантски служби и др.
И не на последно място, блокираната от година и половина поземлена реформа.
Какво бе направено за преодоляване на тези проблеми? - Почти нищо, т.е., има нещо свършено: ожънато и изнесено бе засятото при Беров. Вече година никой не дава обяснения в чии джобове потънаха милиардите от този износ. Ако пък са в държавната хазна, защо не са пренасочени към производителите, та сега да не търсим да внасяме милион и 200 хил.т зърно, а разумно бе ние да изнасяме.
Ако всичко бе свършено, както обещахте, сега един килограм хляб нямаше да струва 150 лв., а килограм сирене - 500 лв.! Коледа сигурно ще посрещаме с картофи и кисело зеле.
Картината в земеделието е ясна. Намеренията си останаха само намерения. Правителството на БСП не превърна земеделието в приоритет на своето управление. В България и децата разбират първостепенното значение на земеделието. Само тези, от които зависи - не разбират.
Вие отказвахте да признаете кризата и действувате в паника. Затова никога няма да изведете страната от нея. Действувате като при пожар и работите ден за ден. Не е минал ден за парламентарен контрол без въпрос, свързан със земеделието и животновъдството, но високомерието и арогантността доведоха до там нещата да се призовава за изколване на част от животните, за да се облекчава недостигът на фураж. Казани са толкова неща за земеделието, създадени са закони, какво още е необходимо?
Въпросът ми към Вас, господин министър-председател, е коя е причината вече втора година да не се изпълняват разпоредбите на Закона за защита на земеделския производител, където съгласно чл. 2, ал. 1, 2 и 3, правителството е длъжно да внесе в Народното събрание разработена стратегия за развитие на земеделието, а до 30 юни да утвърди програмата за следващата стопанска година?
Отново питам защо земеделието ни се движи на автопилот? - Междупрочем така се движи и държавата ни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Божинов има думата за процедура.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурното предложение да удължим работното време до изчерпване на въпросите към заместник-председателите на Министерския съвет Дончо Конакчиев и Светослав Шиваров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други предложения? - Няма.
Моля да гласувате!
От общо гласували 122 народни представители (карта няма господин Желев), за - 121, против - 1, въздържали се - няма.
Предложението се приема. Продължаваме до изслушване на отговорите на заместник министър-председателите Дончо Конакчиев и Светослав Шиваров.
Давам думата на министър-председателя, за да отговори на питането на народния представител Калчо Чукаров.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин председателю, аз имах намерение, мина ми през главата мисълта да не отговарям, а да дам възможност на господин Чукаров, след като си прочете речта, която няма нищо общо с предварително зададения от него въпрос, да си използва възможността по правилник да зададе два конкретни въпроса, на които може да се отговори. Защото той за тези 58 дни забавяне не по вина на премиера - подчертавам дебело това, - а по обективни причини, повече в Народното събрание, не си е дал труда дори да погледне в деловодството и да види, че въпросната стратегия за развитието на земеделието е внасяна неколкократно в парламента, начиная от 22 май, през септември и още един път през октомври. Очевидно той толкова се интересува от стратегията за развитието на земеделието. Нещо повече, господин Чукаров, освен нея е внесена и предвидената по закон програма за развитието на земеделското производство през стопанската 1996-1997 г., която е приета с Решение N 988 на Министерския съвет от 22 август 1996 г. Тоест развихте тук в рамките на предвиденото време една демагогска реч, господин Чукаров, не сте направили и най-малкото, което дължи един народен представител - да се запознае със сферата, която го интересува. Призовавам ви - стига с тези упреци за състоянието на поземлената реформа, която с общото усилие на опозицията и на Конституционния съд в момента няма нормативна база. Ако наричате този остатък закон, върху който може да се работи, аз не го наричам така. Каквото е възможно в тази обстановка чрез изпълнителна власт, а не чрез съдебни дела, е направено. Оттук нататък мислете заедно с управляващото мнозинство как ще оправите закона, та да облекчавате процедурите. Иначе трябва да докажете обратното - че в изпълнителната власт е проблемът. А той не е там вече поне година.
Данните за вноса и износа на селскостопанска продукция са цитирани десетки пъти от тази трибуна, има ги и в официалната статистика. Продължавате да си затваряте очите пред тях и говорите смешки. Няма европейска тенденция да се ограничава нито вносът, нито износът на земеделска продукция. Искате от правителството да ограничавало конкурентния внос. Като влезем в Европейския съюз това ще стане невъзможно.
И всъщност не разбрах - вие искате да увеличаваме цената на хляба ли? С решение на правителството? Правителствено задължение е да не се намесва в ценообразуването на хляба. То няма по закон тази възможност и не го прави. Както и за другата селскостопанска продукция.
С една дума, ако имате конкретни въпроси, ако сте прочели тази стратегия и тази програма, задайте ги. Ако е само за демагогия, имате още три минути по правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Чукаров, имате думата да зададете два уточняващи въпроса.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Господин министър-председател, това не е демагогия от моя страна. Това, че имате внесена проектопрограма, не означава, че тя е разгледана в Народното събрание и че е приета. А съгласно закона тя трябва да бъде внесена и да бъде разгледана в Народното събрание.
Що се отнася до другото, което Вие казахте - че мерките, които трябва да се вземат по отношение на земеделието, са демагогия за ограничаването на вноса и износа, напротив, това не е никаква демагогия. Но всичко това трябва да бъде засегнато в една дългосрочна стратегия, която трябва тук, в тази зала, в Народното събрание да се приеме. А Вие правите само един проект. Така както след представянето преди три дни на едно писмо за разглеждане на въпроса за въвеждане на валутния борд веднага се задейства системата и започнаха да се правят консултации, така би трябвало да се разглежда и стратегията за земеделието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Значи Вие не си използвахте правото на допълнителни и уточняващи въпроси.
Преминаваме към питане от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев относно реституиране на Пенсионния фонд, конфискуван през 1946 г.
Господин Тошев, моля да развиете Вашето питане.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем добронамерено искам да задам този въпрос към министър-председателя, подтикнат между другото от известния писател господин Стоянов, известен повече с псевдонима си Радой Ралин, който се интересува от проблемите на пенсионерите, защото и той самият е един от тях.
Уважаеми господин министър-председател, известно е, че бъдещето на всеки човек е старостта. Ето защо докато работи активно, той прави спестявания, които ползва в по-късна възраст. Тези спестявания в развитите страни отиват в пенсионни фондове. С други думи, пенсиите не са милостиня или благотворителност, която пенсионерите получават от управляващите. Пенсиите са собственост и имущество на всеки отделен човек, който е плащал пенсионните си вноски. След смъртта на този човек дори останалата сума се изплаща на наследниците му, тъй като Пенсионният фонд не е дружество с идеална цел, а е финансово-имуществен институт, в който всеки пенсионер има дял. За него важат нормалните имуществени отношения. Пенсионният фонд би могъл да се сравни с банка, която обаче не може да фалира, защото вложителите могат да си изтеглят парите след изтичане на договорите, нещо, което може да се планира предварително. Разликата между пенсия и социални помощи е, че социалните помощи не е задължително да се дават, а се дават при възможност в желания размер, който съответните служби и институции решат. Сегашните пенсии се дават в размер, който бюджетът може да понесе.
Днес в България няма истински пенсионен фонд в смисъла, който това понятие съдържа в себе си, но се събират вноски чрез данък обществено осигуряване. Пенсиите са зависими от бюджета. Това, което сега се нарича Пенсионен фонд, всъщност е един социален фонд, обвързан с бюджета, и е далеч от истинското разбиране за това какво е пенсия и пенсионен фонд. В България имаше пенсионен фонд, който беше конфискуван след 1946 г. Думата "национализация" е неуместна за случая, тъй като фондът не стана държавен, а просто беше конфискуван. Всъщност е било конфискуван. Всъщност е било конфискувано имущество на гражданите, била е конфискувана частна собственост на милиони хора, отделяли от залъка си в продължение на цял живот. Вместо пенсии те започват да получават социални помощи в размер, какъвто правителството на тогава партията-държава БКП смята за необходим. Етатизацията, т.е. всичко да зависи от държавата, дава на държавата в този случай незавидната роля на крадец, ограбил човека и после отпуснал му, както е сега, по два хляба на ден и искащ освен това благодарност. Това е неискана услуга и поставяне в положение на зависимост от добрата воля на институциите, а не в зависимост от учредените средства.
Имуществото на Пенсионния фонд навремето е било вложено предимно в доходоносни сгради и обекти, които в голямата си част съществуват и днес. Така че реституцията на Пенсионния фонд е съвсем реална и възможна в случай, че има добра воля за това. При отделяне на Пенсионния фонд от бюджета натрупващите се месечни отчисления заедно с приходите от имотите на фонда ще дадат едно много по-добро бъдеще на пенсионерите в България, ще бъде възстановена и справедливостта относно имуществото на почти целия народ, което е било конфискувано след 1946 г. и предадено на МВР и Министерството на финансите. В случай на реституция всеки ще си получи своя дял лично или наследниците му съответно според вноските, които са правили предците му. Така пенсионерите ще добият самочувствие, че получават собствените си пари, които са спестили и които фондът е длъжен да им дава, а не са обект на благотворителност и милостиня.
От своя страна вноските на работещите ще започнат да се натрупват в реституирания, а не някакъв съвършено нов пенсионен фонд и в един непродължителен срок този фонд ще може да се отдели от бюджета и ще даде едно достойно съществуване на пенсионерите.
Ето защо моля, господин министър-председателю, да ми отговорите на следния въпрос: работи ли правителството по закон за реституиране на Пенсионния фонд, от който закон е заинтересован целият народ, а не само малка група от него, и смята ли да го представи в скоро време на Народното събрание за приемане?
Очаквам от Вас компетентен и добронамерен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър-председател, имате думата за отговор.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Тошев, с някои от Вашите разсъждения за фондовата организация на пенсионното дело по принцип съм съгласен. Но не споделям изводите, до които стигате и реалното им приложение в условията на България днес. И ще се мотивирам защо.
В действителност Кодексът на труда от 1951 г., обнародван във в. "Известия", бр. 91 от 1951 г. е бил отменен Закона за общественото осигуряване от 1949 г. На това основание от 1 януари 1952 г. престава да съществува и Държавният институт за обществено осигуряване, който е управлявал не само всички пенсионни, но и други общественоосигурителни фондове. Обърнете внимание: здравноосигурителни, за трудова злополука, професионални заболявания и т.н.
Оттогава и до края на миналата година финансирането на държавното обществено осигуряване се извършваше чрез държавния бюджет. А управлението на дейността се осъществяваше от звено на изпълнителната власт на равнище ведомствена подчиненост през различните години.
Отчитайки слабата ефективност на този начин на финансиране, управлението на социалното, а в това число и пенсионното осигуряване, нашето правителство предложи, вие ще си спомните, че този парламент прие, през 1995 г. Закон за Фонд "Обществено осигуряване", обнародван в "Държавен вестник" бр. 104 от 1995 г.
Така че по необходимостта от движение в тази посока ние нямаме различие.
Напротив, с този закон се направи първата решителна крачка за възстановяване, съобразно съвременните условия, на осигурителните фондове и се създаде автономен Национален осигурителен институт за тяхното управление.
Трябва да се подчертае, че този институт е независим от изпълнителната власт. В надзорния съвет освен 7 представители на правителството участват и 7 представители на организациите на работодателите и на синдикатите. А управителят на Националния осигурителен институт е избран от Народното събрание.
Казвам това, за да подчертая, че всичко то е гаранция, че в бъдеще социалното осигуряване ще се финансира и управлява в зависимост от волята на всички участници в осигурителния процес - работници, работодатели и правителство, а не чрез някакъв административен произвол или ететизация, която правилно критикувате, не зная защо, в лицето условно на правителството. Неговите намерения са съвършено други. И те си личат от делата на правителството, подкрепени и от парламента.
Разбира се, че при разглеждането на законопроекта в Министерския съвет, а и тук в парламента, беше поставен и въпросът за връщане на имотите на бившия Държавен институт за обществено осигуряване на новия Национален осигурителен институт.
Категорично обаче надделя становището, че това е нецелесъобразно. И ще изложа съображенията, които бяха взети предвид, специално в правителството. Прочее те бяха взети предвид и от българския парламент и срещат широко разбиране в обществото.
Пенсионните фондове в България са били изградени на капиталов принцип. Кръгът на осигурените лица в тях е бил изключително тесен. При това поради нередовно внасяне на осигурителните вноски по време на Втората световна война резервите на съществуващите пенсионни фондове са били недостатъчни, за да покрият задълженията им. Те всичките са били пред фалит. И на практика са се подкрепяли от държавата. Именно това е довело през 1949 г. до обединяване на изградените на браншов принцип пенсионни и други осигурителни фондове в Държавен институт за обществено осигуряване.
След обединяването на пенсионните осигурителни фондове ръководството на новия Държавен институт за обществено осигуряване преценява като най-целесъобразно наличните резерви на пенсионните фондове, колкото и малки да са били те, да се насочат целево към строителството на здравни заведения, например ИСУЛ и за подготовка на базата за въвеждането, точно по това време, на безплатното здравеопазване. Тези стъпки са успешни. Но работата е там, че през 50-те години кръгът на пенсионното и по-общо на социалноосигурените лица у нас рязко се е разширил. Освен всички работници и служители в този момент, в този период към този кръг се включват и всички земеделски стопани.
Едновременно с това се разширява и кръгът на осигурителните рискове, като се включват нови и се провежда политика на повишаване на размерите и равнището на пенсиите спрямо размера на работната заплата.
Например, през 1948-1949 г. средната пенсия е била 12,5 на сто спрямо средната работна заплата. През 1989 г. тя достигна 42,6 на сто, в резултат на една непрекъснато повишаваща се тенденция през тези десетилетия.
В резултат на тези процеси в началото на 50-те години положението е такова, че приходите от осигурителни вноски се оказват абсолютно недостатъчни за покриване на задълженията на съществуващия Държавен институт за обществено осигуряване. Това принуждава държавата да вземе допълнителни финансови мерки в подкрепа на бързо развиващата се система на държавно обществено осигуряване. Те са следните:
Първо. Държавата поема задължението да покрива от държавния бюджет дефицита на държавното обществено осигуряване по чл. 227 от Кодекса на труда от 1952 г.
Второ. Държавата преотстъпва част от държавните приходи на осигурителните фондове, като акцизи от алкохол, цигари и др. Те всъщност дават приход на фонда за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори, създаден през 1957 г.
Трето. Държавата повишава размера на осигурителната вноска на два пъти от 12,5 на сто в общия случай на 20 на сто през 1974 г. и от 20 на сто на 30 на сто на 1 януари 1980 г.
Увеличаването на размера на осигурителната вноска води до временно превишаване на приходите над разходите по бюджета на социалното осигуряване в началото на 50-те години. Тези излишъци са оставени в приход на държавния бюджет в края на съответната бюджетна година и са използвани предимно за финансиране на социалните мероприятия на държавата, като развитие на здравеопазването, образованието, почивната база на трудещите се и други. Тоест неточно, некоректно е да се твърди, че държавата тогава е конфискувала средствата на пенсионните фондове.
Това е важно да се подчертае, защото битуват и неверни представи. Става дума за преминаване от фондова организация в конкретни условия към бюджетна организация на изплащане на пенсиите и на социалното дело като цяло. Това за онези условия е било естествено, самите фондове не са се справяли или не биха могли да се справят продължително време. При промяната на обстановката съответно възникнаха потребности и от промени в тази организация. Това е формално-правната страна на въпроса, историческата страна на въпроса.
Как е по същество. Действително сградите и обектите, които споменахте, съществуват и днес. Но следва да се има предвид, че почти всички те са превърнати в здравни заведения. Не са нито канцеларии на МВР, нито канцеларии на Министерство на финансите. Това са болници, поликлиники, санаториуми и т.н. Промяната на техния профил, преминаването им към стопанско използване, извеждането им от бюджетните сфери би предизвикало ненужни конфликти с различни органи и организации, затруднения в ред бюджетни сфери и ще искат допълнително големи финансови средства поне на първо време.
Ето защо, ако си спомняте, правителството предложи, а парламентът прие на осигурителния фонд и институт да се предостави друго, новоизградено държавно имущество, което засега се използва неефективно. И това впрочем вече е направено.
На първо място на основание ｧ 5, ал. 2 и ал. 3 от цитирания закон, с решения N 775 и N 882 от тази година Министерският съвет предостави безвъзмездно на Националния осигурителен институт имуществото на държавна фирма "Социален отдих". Институтът ще използва базата на около сто почивни станции за здравна профилактика, рехабилитация и почивка на осигурените, което ще намали значително разходите за изплащаните сега от осигурителния фонд болнични инвалидни пенсии.
На второ място, в изпълнение на ｧ 5, ал. 1 от същия закон Министерският съвет до края на тази година ще предостави за потребностите на Националния осигурителен институт и собствеността върху сгради, одържавени по Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, Съюза на активните борци против фашизма и Българските професионални съюзи.
И на трето място, с решение от месец април тази година Министерският съвет прехвърли на Фонд "Обществено осигуряване" набраните към 31 декември 1995 г. около 1 млрд. лв. от приватизация.
Разработва се нормативна база за периодично предоставяне на част от новопостъпващите средства от приватизацията. Но това е сложна материя, знаете го и от парламентарен опит.
Едновременно с всичко изброено се запазва възможността по закон и на практика за отпускане на субсидии от държавния бюджет на Фонд "Обществено осигуряване". И това е правено на няколко пъти през тази година. Да се надяваме, че ще се налага много по-рядко в бъдеще. Това все пак е една сигурна държавна гаранция за изплащането на пенсиите и другите осигуровки.

Поради всичко казано дотук считаме, че подготовката на закон за реституиране на Пенсионния фонд е ненужно, неуместно, няма да е полезно, само ще предизвика проблеми. Като че ли по-важното на този етап е да се доработи в законодателството по отношение на допълнителното осигуряване. По-важното е да се активизират предоставените вече на фонд "Обществено осигуряване" големи фондове, много по-големи от тези, с които той някога изобщо е разполагал в България. И най-важното сякаш е финансовата стабилност на страната, нейното възстановяване, без която никакви предназначени за дългосрочни социални цели фондове не могат да функционират. Дори ако са пълноправна банка, виждате какви проблеми имат българските банки сега. Не пожелавайте и на Осигурителния фонд подобна съдба. Дано неговата е много по-добра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Тошев, имате право да зададете два уточняващи въпроса.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря за отговора на министър-председателя, но бих искал да отбележа, че в документите в Държавния архив на конфискувания Пенсионен фонд се посочва съвсем ясно, че тези имоти се дават в разпореждане на МВР и Министерството на финансите. Между другото, например зала "България" е принадлежала на Пенсионния фонд. Сградата, в която е кино "Култура" и горе е цялата в офиси, от които биха могли да отиват наемите в Пенсионния фонд, също е била. Така че един закон за реституция на Пенсионния фонд може да намери място в решаването на този въпрос. Но моята точка, върху която искам да се спра в уточняващия въпрос, е, че това е имущество на граждани. Тъй като това е имущество на физически лица, би трябвало реституцията да реши и този въпрос и те да получат някакъв дял, ако са били лишени от това имущество незаконосъобразно през онези времена, когато са ставали и много други незаконосъобразни неща.
Благодаря. Ако получа отговор, ще бъда благодарен за целия отговор, който ми дадохте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата министър-председателят за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Има логика в разсъждението, че, доколкото става дума за имущество на конкретни граждани, внесено в съответните фондове, които са обединени в института и след това прехвърлени на бюджетна организация, това е под общия знаменател на темата за реституцията. Отделен въпрос обаче е, че ако този принцип се следва до безкрайност, държавата също би могла да предяви претенции спрямо своите вноски, правени точно тогава и през годините и десетилетията за подкрепа на въпросния фонд, и да потърси някакви права. Ще се стигне до сегашния ненормален случай, при който не е ясно в стойностно изражение нищо по отношение на реституираните имоти и правото на държавата в тях. Където е възможно нещо в натура, то е възможно. На всички останали места си създаваме повече проблеми, отколкото нови възможности.
Така че логиката на правителството е, че по-важното е да се автономизират фондовете; да се вкарат в една здрава макроикономическа и финансова среда; да им се даде ново имущество, което може да се използва и за стопански цели, и за увеличаване на приходите им, и на тази база вече като взаимоотношения между граждани да се мисли и за реституционни претенции. Това като че ли е по-разумният подход към темата и ние се стремим да го осъществим на практика. Това е духът на приетия от парламента закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Преминаваме към последното питане към министър-председателя Жан Виденов - питане от народния представител Стоян Трифонов Проданов относно неправомерно отпуснати кредити от РДСК "Жилищно кредитиране" в София в периода на управлението на Бистра Димитрова - главен директор, и Таня Ваташка - заместник-главен счетоводител.
Господин Проданов, имате думата да развиете Вашето питане.
СТОЯН ПРОДАНОВ (НС): Първо бих искал да Ви благодаря, господин министър-председател, че въпреки голямата Ви заетост след 42 дни имам възможност да поставя моето питане.
Уважаеми господин министър-председател, докато е заемала длъжността главен директор на РДСК "Жилищно кредитиране" - гр. София, Бистра Димитрова освен кредити за жилищно строителство отпускала ли е кредити на фирми за други цели и в противоречие на чл. 2, ал. 1 от Закона за ДСК?
Второ, ако е отпускала такива кредити, на кои фирми, в какъв размер и колко са погасени към 1 януари 1996 г.?
Трето, отпускането за нежилищно строителство кредити противоречи ли на Закона за ДСК от 1967 г. и ако противоречи, каква отговорност е потърсена от Бистра Димитрова и Таня Ваташка - заместник-главен счетоводител на РДСК "Жилищно кредитиране" - София?
Четвърто, вярно ли е, че само на една фирма - ЕТ "Хелефорт - Янчев" - са отпуснати неправомерно кредити на стойност повече от 44 млн. лв. през 1992 г., които все още не са възстановени на ДСК?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин министър-председател, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Проданов, благодарността Ви беше, за жалост, преждевременна, тъй като на по-голямата част от въпроса Ви няма да отговоря и ще Ви кажа защо. Освен това, въпреки че нямам никаква заслуга за закъснението, аз се радвам на това закъснение, защото сега никой не може да ми припише вината за огромните щети, които бяха нанесени във връзка с истерията, която се предизвиква около клоновете на ДСК в странат, и лъжата за застрашените държавни ценни книжа. Сега тази вина стои там, където би трябвало да бъде: в тази зала, в студиата на телевизията и по страниците на някои вестници. И нека си бъде там. Радвам се, че с по-раншно явяване тук и отговор на Вашия въпрос не съм дал повод тя да се прехвърли върху мен, защото вредите наистина са ужасни. Всеки трябва да знае и какво пита, и какво казва, и какъв отговор очаква да получи. А аз нито като министър-председател, нито който и да било друг представител на изпълнителната власт няма правото да се произнася относно законосъобразността на отпуснати кредити, пък било то и в районна спестовна каса. Впрочем и в никоя друга банка. Това може да се оценява единствено от органите на банковия контрол, на финансовия контрол или на съда. И пак тук действат фирмени или кредитни тайни, с които всеки един трябва да се съобразява в една цивилизована държава. Когато не се съобразяваме с тях, резултатите са тези, които имаме днес като голяма заплаха за финансовата стабилност на България до края на 1996 г.
В рамките на правомощията си, господин Проданов, аз мога да отговоря на Вашето питане само по отношение на нормативната база за фирмено кредитиране от страна на ДСК. А тази нормативна база е следната. Законът за Държавната спестовна каса от 1967 г., изменен през 1975, през 1978 и 1985 г., както и наредбите за неговото прилагане, а това са Наредбата за влогонабирането и безкасовите плащания на гражданите и Наредбата за кредитната дейност на ДСК, уреждат само правоотношения, в които ДСК влиза по повод на договори за влог или кредит с граждани.
По силата на чл. 2, ал. 2 от Закона за Държавна спестовна каса, обаче, Министерският съвет може да възлага на ДСК и други задачи, не конкретно, а по принцип, и със специални актове. Именно на това основание с Правилника за банките, приет с Постановление N 19 на Министерския съвет (отбележете!) още през 1989 г., той е обнародван в "Държавен вестник", бр. 42 от 1989 г., изменян е през 1990 и през 1991 г., Министерският съвет е разширил кръга на дейността на ДСК, тъй като със същия този закон в същия този правилник ДСК изрично е обявена за банка.
В чл. 65, ал. 1 от Правилника за банките на ДСК, например, е предоставена възможност за банково обслужване на фирми, а в чл. 67 по-подробно са уредени правилата на фирменото кредитиране.
В чл. 68, ал. 2 от Правилника за банките изрично е предвидено, че, цитирам, "дейността си по банково обслужване на фирми ДСК извършва по реда, установен за търговските банки". Именно на базата на тази нормативна уредба е създадена вътрешната организация в системата на ДСК за фирмено кредитиране, като договорите са сключвани от главните директори и главните счетоводители на районните ДСК, повтарям, още от началото на 90-те години.
Споменатите от Вас лица са били именно такива през периода, за който говорите. Законосъобразността на тяхната дейност, повтарям, може да прецените сами или да се обърнете към компетентните органи. Това не може да съставлява съдържанието на моя отговор тук пред вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Проданов, имате думата да зададете уточняващи въпроси или да изразите Вашето становище по отговора.

СТОЯН ПРОДАНОВ (НС): Господин министър-председател, аз зная, че ДСК е в ресора на господин Гечев, но знаех, че той почти нищо няма да ми отговори. За съжаление, Вие не ми отговорихте. Поне не ме обвинихте за тази хистерия около ДСК, тъй като когато аз зададох този въпрос още край ДСК не витаеха такива бури. В това не можете да ме обвините. Аз съм най-добронамерено настроен към Вас.
Но въпросът е, че хората, които тук в тази зала предложиха тази жена за шеф на ДСК тогава много хубаво знаеха коя е. Тези хора много хубаво знаеха, че срещу нея има заведена прокурорска преписка N 11-228 още от 1994 г., но въпреки всичко тази преписка изглежда услужливи чиновници я скриха и тя бе наложена в тази зала за шеф на ДСК.
В мен са документи, които не представляват банкова тайна. В мен е справката на ДСК от 23 януари 1996 г., откъдето се вижда, че 61 млн. лв. са раздадени на подобни такива фирми, които цитирам.
Това е изпълнителният лист срещу тази същата фирма - "Хелефорт Янчев" с главница на задължението 28 млн. 985 хил. лв., лихва - 13 млн. 89 хил. лв. И това, забележете, че е към 4 август 1993 г.! Досега познайте колко е станало това задължение с лихвите!
И още нещо. тази жена след моето питане даде, ако си спомняте тук, преди месец, 700 млн.лв. кредит отпусна на "Мултигруп" - забележете - срещу какво обезпечение: вземането на "Мултигруп" от Кремиковци.
Е, такава жена, питам ви, може ли да бъде шеф на ДСК! И тогава обвинявайте за тази психоза в медиите! Защото тя е известна коя е Бистра Димитрова. Известно е, че преди това е работила в "Мултигруп". Именно оттам дойде и Вие - не Вие, а вашето мнозинство я направи шеф на ДСК. Това беше точно така!
Аз съжалявам, че точно Вие трябва да отговаряте, но в края на краищата Вие сте министър-председател. Въпреки, че съм най-добронамерено настроен към Вас - благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на господин Проданов.
Заповядайте, господин министър-председател. Имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Няма как да не опровергая две от твърденията Ви. Вероятно те все пак имаха и формата на въпрос, защото в противен случай звучат като набеждаване.
ДСК, доколкото зная, кредит на "Мултигруп" в такъв размер не е давала. Направила е депозит в Кредитна банка. Това е съвсем друго нещо. То не се нуждае от гарантиране и Ви го казвам най-честно като човек, който от "Мултигруп" специално си изисква държавните вземания до стотинка. Бори се за това и си понася съответните удари. И никога не е подписвал никакви искания до Конституционния съд тези държавни пари да се опрощават на същата тази групировка. Така че, повярвайте на думите ми!
Ако има нещо такова в ДСК, правителството би го пресекло на секунда с всички възможности, които законът му дава, стига да са достатъчни или би искало помощ това да стане.
И второ, необслужваните кредити в българските банки са една огромна част от кредитите. Дали това е престъпление на банковите директори - вероятно, понякога да; дали това е престъпление на кредитополучателите, така наречените кредитни милионери - понякога, вероятно да, но очевидно имаме пред себе си един макроикономически проблем с лошите кредити. Той застрашава цялата страна, цялата й финансова стабилност. Тук едва ли всичко може да се обясни единствено и само с престъпление, така че нека да оставим спокойно на българската съдебна система по големите престъпления час по-скоро да се произнесе, защото тя се крие зад подобни доста вестникарски разсъждения, включително от трибуната на българския парламент и това е много добро оправдание защо не работи по останалите.
И действително, ако парламентът счита това за целесъобразно, многократно съм го призовавал от тази трибуна или в писма до председателя, или до отделни комисии, нека се поинтересува как съдебната система работи против престъпленията в банковата система, какви са точно те по характер, кои са точно техните носители, има ли претенции към изпълнителната власт в тази връзка, има ли претенции към независимата банкова система, за да можем да видим кой е крив и кой е прав. Защото аз пък трябва да заявя тук от тази трибуна, че единственият опит за ясно посочване на ситуацията в банковата система принадлежи на правителството и е правена чрез Министерството на вътрешните работи, чрез следствието и чрез Банковата консолидационна компания. Ако има някаква яснота по въпроса в обществото в момента, за да може да се бори с престъпленията или нещастията в тази сфера, те са заслуга на нас - хората в изпълнителната власт, които се занимават с този тежък проблем.
А ако се добавят усилията и на парламента, и на съдебната власт заедно с независимата банкова система аз съм сигурен, че ще можем много да направим, за да преодолеем тези големи трудности, пред които сме изправени в момента - без да се губи чувството за справедливост на обществото, без да се нарушава никакъв закон и никое престъпление да не остава ненаказано.
СТОЯН ПРОДАНОВ (от място): Но това не са вестникарски извадки! Ето ги документите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, господин Проданов.
Благодаря Ви, господин министър-председател.
Преминаваме към актуалния въпрос зададен от народния представител Георги Тодоров Божинов относно финансовото осигуряване на решението на Министерския съвет за въвеждане на осреднената цена на водата. Въпросът е отправен към Дончо Конакчиев, заместник министър-председател и министър на териториалното развитие и строителството.
Имате думата, за да развиете Вашия актуален въпрос, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, колеги народни представители!
Уважаеми господин Конакчиев, неотдавна правителството на Република България прие решение за намаляване цената на питейната вода и въвеждане на осреднена цена на водата в Република България. Това е мащабно и необходимо мероприятие, което се ползва с широка подкрепа от населението.
Първият ми въпрос към Вас е - осигурено ли е финансово това решение на Министерския съвет и ще има ли трудности при неговата реализация.
Вторият ми въпрос е свързан с желанието на жителите на отделни населени места и общини от Разградския регион, притежаващи собствени водоизточници на територията си да изградят самостоятелни предприятия за водоснабдяване. Какво е отношението на ръководеното от Вас министерство по този въпрос и каква е процедурата за реализирането на такива начинания?
Очаквам Вашия своевременен и компетентен отговор и вярвам, че и господин председателят ще се съгласи с мен, че това е проблем и на Търговишния регион и на редица други райони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбира се, това е проблем и на други региони в Североизточна България.
Господин Конакчиев, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа депутати, които все още имате търпение да работите в залата!
Уважаеми господин Божинов, Вие ми задавате два, макар и свързани, но по същество отделни въпроси.
Първият от тях е по повод Постановление N 266 от 28 октомври 1996 г. на Министерския съвет за определяне равнището на потребителските цени на питейната вода и начина на субсидиране. Въпросът е свързан с цената на питейната вода и не е нов. Дискусии по него в последните няколко години са водени на различни равнища и по различни поводи. Особено актуален е този въпрос в Североизточна България, където е и Вашият избирателен район, а също и в някои други райони на страната.
В последните няколко месеца цената на водата особено в районите, в които се добива и подава до консуматорите по помпажен начин нараства значително. Това се дължи главно на увеличение на разходите за електроенергия на водоснабдителните дружества. В някои от тези дружества разходите от този вид надвишават 65 на сто от общите разходи.
Същевременно водата заема особено място в бита на хората и няма човек, който да може да се лиши от нея, независимо от своите доходи.

Като отчете социалната значимост на този проблем, правителството разгледа и прие редица мерки, които пряко или косвено ще окажат влияние върху цената на водата. Между Министерството на териториалното развитие и строителството и Министерството на енергетиката и енергийните ресурси се постигна споразумение за облекчаване на условията за заплащане на разходите за електрическа енергия от дружествата "Водоснабдяване и канализация". Те се свеждат до следното. Ще отпаднат текущите авансови разплащания на разходите за електроенергия, ще отпаднат наказателните лихви от половин процент на ден върху неиздължените в срок плащания от страна на предприятията "ВиК", ще се премахнат санкциите при неспазване на лимитите за количеството изразходвана електрическа енергия, ще отпадне незабавното инкасо при плащането на изразходваната електрическа енергия, което в редица случаи не позволява на дружествата да извършват своевременно важни ремонтни дейности поради липса на средства.
Тези договорености влизат в сила от 1 декември тази година и макар и косвено оказват влияние върху цената на питейната вода. По-рано те не можеха да влязат в сила, тъй като след вземането на решение от страна на правителството беше необходимо да се сключат нови договори между предприятията "Водоснабдяване и канализация" и Националната електрическа компания, нещо, което беше направено в началото на месец ноември, и от 1 декември, тоест най-ранната дата влизат в сила.
Както вече стана дума, на 28 октомври 1996 г. правителството прие Постановление N 266 за определяне на средна цена на питейната вода в страната. Във всички дружества "Водоснабдяване и канализация" с цена на питейната вода над средната за страна консуматорите ще заплащат изразходваната от тях вода по средната цена, а разликата между разчетната и средната цена ще се субсидира от държавния бюджет. За по-голяма яснота ще посоча, че понастоящем сега, месец ноември тази година, средната цена на питейната вода в страната е почти 40 лв., докато за някои райони, включително и във вашия избирателен район, тя е около 100 лв. Виждате, че става дума за едно съществено, почти 2,5 пъти намаление на заплащаната от населението цена в тези райони.
В дружествата с цени на водата, по-малки от средната, консуматорите на питейна вода ще заплащат по разчетните цени, тоест няма да се увеличи до средната цена. За финансовото осигуряване на това решение е необходимо в проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 1997 г. да се заложат необходимите за субсидиране средства. По предварителни разчети на Министерството на териториалното развитие и строителството и Министерството на финансите тези средства възлизат на около 2,5 милиарда лева. Двете министерства, съгласувано с Националната комисия по цените към Министерския съвет, разработват механизъм и нормативи за определяне на средната цена на питейната вода за страната и начина за предоставяне на субсидиите на търговските дружества "Водоснабдяване и канализация".
Надявам се, че при обсъждането на проекта за бюджет на страната за 1997 г. в Народното събрание ще бъде оценена социалната значимост на този въпрос и той ще има положително решение. Нещо повече, сега аз и моят екип в министерството работим и ще продължим да работим за финансовото гарантиране на решението за цените на питейната вода. Вие ме питате ще има ли трудности. Да, ще има трудности, защото страната има трудности. Но заедно, и аз съм уверен в това, с парламента ще можем да ги решим.
Вторият ви въпрос е свързан с възможността отделни населени места или общини в Разградския регион да създадат самостоятелни предприятия за водоснабдяване. Аз зная, че има такова желание от няколко общини именно в този район, но също така и в други райони на страната. Както е добре известно, в нашата страна от една година се реализира инвестиционен проект за преструктуриране и модернизация на дружествата "Водоснабдяване и канализация". Този проект се осъществява чрез заем от Световната банка за реконструкция и развитие, ратифициран от парламента. Един от основните проблеми, които се решават чрез него, е структурната реформа във водоснабдяването, която обхваща постепенно раздържавяване на търговските дружества "Водоснабдяване и канализация".
В първия етап държавата предоставя на общините 49 на сто от собствеността на дружествата, като се създават смесени държавно-общински дружества "Водоснабдяване и канализация" с ограничена отговорност. Такива до момента вече са създадени 12, остава да бъдат преструктурирани още 17 и аз предполагам, че още в началото на следващата година една значителна част от тях ще бъдат преструктурирани.
Във втория етап, който ще се реализира в близките години, и останалата част от собствеността ще се предаде на общините и тези дружества ще станат изцяло общински.
Структурната реформа във водоснабдяването е част от цялостната структурна реформа, която се провежда в страната. Крайната цел на тази реформа е въвеждането на общинско самоуправление в сектора на питейното водоснабдяване.
Нормативната уредба позволява и в момента общини, които имат собствени съоръжения и водоизточници, невлизащи в капитала на търговски дружества "ВиК", да обособяват самостоятелни фирми. Практиката показва, и аз съм длъжен да ви информирам за това, че такива понякога малки фирми не могат да функционират самостоятелно и да поддържат в добро експлоатационно състояние водоснабдителната система. Всеки конкретен случай трябва да се разглежда индивидуално.
В заключение моят отговор на вашия втори въпрос е положителен. Да, господин Божинов, може да се извърши такова преструктуриране на втория етап от раздържавяването на фирмите "ВиК". Но това трябва да става много внимателно, на основата на добри икономически, технически, управленски и други анализи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви, господин Конакчиев.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): И аз благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към последното питане на днешното пленарно заседание на народния представител Васил Златаров относно мощите на Патриарх Евтимий.
Господин Златаров, имате думата да развиете вашето питане.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Шиваров! Кандидатът на историческите науки Ангел Въчков изнесе в пресата, че преди около 30 години в 1967 г. тленните останки на Патриарх Евтимий са били изпратени в Москва за радиоизотопни изследвания и до ден днешен не са върнати в България.
Монаси от руския манастир "Свети Александър" близо до Москва успели обаче да си присвоят костите на българския патриарх и огромни суми и досега влизат в този манастир от вярващото в лечебната сила на светите кости руско население. Хиляди хора на ден се изреждат с дарения от благодарност, че са излекувани. Поверието, че след целувка върху мощехранителницата на патриарха човек получава опрощение на греховете си привличало руските новобогаташи с гузна съвест.
Експертът Ангел Въчков забелязал също, че монасите са разпродали вече част от мощите вероятно срещу баснословни суми.
Многоуважаеми господин Шиваров, вярно ли е всичко това? И ако е вярно, ще предприемете ли мерки, за да се върнат в България мощите на Патриарх Евтимий?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви, господин Златаров.
Има думата за отговор заместник министър-председателят Светослав Шиваров.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Златаров, уважаеми господа народни представители! По повод питането на господин Златаров по мое нареждане за краткото време, с което разполагахме, защото то е от преди 10 дни, се извърши проверка, при която се установи следното.
Преданието, на което се позовават някои от вестниците, от което и Вие черпите информация, че Патриарх Евтимий е погребан в Бачковския манастир, не е нововъзникнал въпрос. Именно това предание е мотивирало монасите от манастира още в 1905 г. да направят разкопки в един от гробовете в манастира и да извадят костите от него, за които легендата е била, че може да са на Патриарх Евтимий. Те са били държани много години в сандъче в олтара на манастира и са били смятани за свещени. Според игумена на манастира Епископ Наум и неговият секретар господин Кисьов не през 1967, а през 1957 г. костите са били предоставени на д-р Петър Боев, антрополог, научен работник в Института по експериментална морфология и антропология при Българската академия на науките, за да изясни дали кости са действително на Патриарх Евтимий. Във връзка с тези данни проведохме и специален разговор с д-р Боев и той пояснява следното.
През 1957 г. по лична молба на покойния Патриарх Кирил господин Боев посетил в качеството си на научен работник манастира, за да установи дали костите са на Патриарх Евтимий. При огледа той е установил, първо, че това са кости, събрани от трима-четирима души; второ, д-р Боев установява, че сред костите липсва череп.
С оглед на установеното господин Боев е преценил, че не може да докаже, че тези кости принадлежат на Патриарх Евтимий и предположенията, че тези събрани кости са от 14 век. Ето защо той се е отказал да изследва лично изотопите на радиоактивните елементи на костите с въглерод 14, за да установи от кой век са те. Но дори и да е било осъществено такова изследване, за него би трябвало да се вземат 2-3 грама от дадена кост, а не всичките.
Доктор Боев е изразил категоричното си мнение пред патриарх Кирил и тогавашния игумен на манастира - епископ Йоан, че това не са костите на Патриарх Евтимий. Бил е помолен при тези обстоятелства и становището, което е изразил, да не разгласява този факт. В института е уведомил директора за своето становище и с това случаят е приключил.
Не е имал никакви намерения и няма никакви факти, че господин Боев е дал части от костите в лабораторията на академик Герасимов в Русия. Като специалист и учен, добре запознат с проблематиката, господин Боев е преценил и е решил, че в такова състояние, дори и да се изпратят кости в лабораторията на академик Герасимов, за който мнозина знаят, те никога няма да бъдат приети за изследване. Неговото мнение е, че ако по някакъв начин са попаднали кости в Русия, то те нямат нищо общо с мощите на Патриарх Евтимий и това е очевидна фалшификация.
Игуменът и секретарят на Бачковския манастир са категорични, че кости никога не са пренасяни в Русия. Мнението им е, че тези кости, за които стана дума, са събрани през 1976 г., заедно с новооткрити кости при разкопки и на други гробове в манастира, извършени от Националния институт по паметниците на културата и сега те се намират в олтара на манастира.
В хода на проверката не се установи в околностите на Москва да има манастир на име "Свети Александър". Но дори и да има такъв - не твърдя на 100 на сто, че съм прав, времето не достигна - или в който и да е руски манастир се представят някакви кости като мощи на Патриарх Евтимий, то това няма нищо общо с историческата и фактическа действителност. Това, по моя преценка и по моя оценка, е спекулация, а спекулации в днешно време се правят какви ли не, с едно от най-светлите чувства на хората - вярата и надеждата за тяхното изцеление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Шиваров.
Господин Златаров, имате думата да изразите Вашето отношение към получения отговор.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Господин Шиваров, благодаря за отговора. С това се слага край на една "легенда".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има няколко съобщения. Моля ви за още малко търпение.

С Ъ О Б Щ Е Н И Я:

На 27 и 28 ноември 1996 г., сряда и четвъртък, от 15,00 ч. в зала N 356 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1 Комисията по здравеопазването ще проведе редовно и извънредно заседание със следния дневен ред:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народното здраве.
Икономическата комисия ще заседава на 27 ноември 1996 г., сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по опазване на околната среда и по водите ще проведе заседание на 26 ноември 1996 г., вторник, от 14,00 ч. в зала N 356 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1 при следния дневен ред:
- Разглеждане на стратегията на Република България за прилагане и препоръките на "Бялата книга" за подготовка за интеграция в Европейския съюз.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 28 ноември 1996 г., четвъртък, от 15,00 ч. в зала N 134 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1 при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за виното, внесен от народните представители Атанас Железчев и Христо Стоянов.
2. Текущи.
Комисията по устройството и дейността на държавните органи ще проведе извънредно заседание на 27 ноември 1996 г., сряда, от 14,30 ч. в зала N 248 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1 при следния дневен ред:
- Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, внесен от Министерския съвет и Законопроект N 54-01.39, внесен от народния представител Орлин Драганов.
На 28 ноември 1996 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала N 232 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1 ще се проведе редовно заседание на Комисията по устройството и дейността на държавните органи при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Венцеслав Димитров и група народни представители - второ четене.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Георги Дилков, Димитър Дичев и Христо Стоянов - второ четене.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Ана Миленкова, Ана Караиванова и Мариела Митева - второ четене.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 14,45 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Куртев

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юнал Лютфи

СЕКРЕТАРИ:
Иван Братулев
Юмер Юмер