Председателствувал: председателят Благовест Сендов

Секретари: Иван Братулев и Красимир Момчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля народните представители да се регистрират за кворум.
Един народен представител - госпожа Нина Михайлова - е с временна карта и не може да се регистрира.
Кворум има. (Звъни)
Откривам заседанието.
Преминаваме към точка първа от дневния ред, както е прието на миналото заседание -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНОТО ЗДРАВЕ (продължение)
Давам думата на проф. Зънзов.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ЗЪНЗОВ: Уважаеми господин председател, продължаваме.
"ｧ 85. Текст на вносителя. Създават се допълнителни разпоредби: "Допълнителни разпоредби".
Предложение на комисията.
С 8 гласа "за", "против" и "въздържали се" - няма, предлага:
ｧ 85 създава се глава "Допълнителни разпоредби".
Текст на вносителя:
"ｧ 1. "Здравни заведения" по смисъла на този закон са:
1. Амбулаторно-поликлинични заведения.
2.Болнични заведения:
а/ от общ тип;
б/ специализирани;
в/ центрове;
г/ самостоятелни диспансери;
д/ клинични и диагностични лаборатории.
3. Здравни заведения за опазване здравето на майката и детето.
4. Национални центрове за опазване на общественото здраве.
5. Санаторно-курортни и лечебно-оздравителни заведения.
6. Институти".
Предложения по ｧ 1.
Предложение от народния представител д-р Ана Миленкова по ｧ 62 от проекта - създава се нова т. 2а на ｧ 1 на "Допълнителните разпоредби" със следното съдържание:
"2а. Хигиенно-епидемиологични инспекции".
Предложение на народния представител Иван Будимов - в ｧ 62 "Допълнителни разпоредби" се създава т. 3а:
"3а. Зъботехнически лаборатории".
Становище на комисията.
Не приема предложенията на народните представители Ана Миленкова и Иван Будимов.
С 8 гласа "за", "против" и "въздържали се" - няма, предлага за ｧ 1 редакцията на вносителя.
ｧ 2. С 8 гласа "за", "против" и "въздържали се" - няма, комисията предлага създаването на нов ｧ 1а със следната редакция:
"ｧ 2. Публични здравни заведения по смисъла на този закон са тези, които се създават от Министерския съвет за нуждите на общественото здравеопазване".
ｧ 2 на вносителя става ｧ 3.
"ｧ 3. Текст на вносителя.
"Минерални води с национално значение" по смисъла на този закон са тези, които се използват за лечение в публичните здравни заведения, бутилирани в натурално състояние, профилактика за задоволяване нуждите на цялата страна, както и минерални води с уникални качества, произход и условия на формиране".
Становище на комисията.
Предлага нова редакция на ｧ 3, която бе одобрена с 8 гласа "за", "против" и "въздържали се" - няма.
"ｧ 3. "Минерални води" по смисъла на този закон са всички, които по състав, видове енергия и свойства, както и по условия на формиране и постоянство на своите качества се отличават от пресните подземни води".
ｧ 4. Предложение на комисията: създава се нов ｧ 4 със следната редакция, която е приета с 8 гласа "за", "против" и "въздържали се" - няма.
"ｧ 4. "Експлоатационни запаси" на минерални води по смисъла на този закон са природно допустим, технически възможен и икономически оправдан средногодишен добив и максимален дебит на минерални води от едно находище на минерални води или минерален водоизточник".
ｧ 3 на вносителя става ｧ 5.
ｧ 5. Текста на вносителя. "Специалност" по смисъла на този закон е усвояването на теоретични знания и практически умения в обособен раздел на медицинската наука и практика.
Становище на комисията.
С 8 гласа "за", "против" и "въздържали се" - няма, предлага нова редакция на ｧ 5:
"ｧ 5. "Специалност" по смисъла на този закон са придобити знания и умения в обособен раздел на медицинската наука и практика, доказани по реда на чл. 87, ал. 4".
ｧ 6. Предложение на комисията: създава се нов ｧ 6, чиято редакция бе одобрена с 8 гласа "за", "против" и "въздържали се" - няма:
"ｧ 6. "Повторно нарушение" по смисъла на този закон е нарушение, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателно постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид".
Във връзка с предложението на народния представител Златимир Орсов, касаещо ｧ 33, чл. 34, ал. 2, създава нов ｧ 6а:
"ｧ 6а. Близки по смисъла на този закон са съпруг, родители, по права линия - братя и сестри".
ｧ 4 на вносителя става ｧ 7.
ｧ 7. Текст на вносителя.
"ｧ 7. Към Министерството на здравеопазването и към публичните здравни заведения се откриват извънбюджетни сметки за закупуване на медицинска техника и апаратура, препарати, реактиви и консумативи, за основен и текущ ремонт, за възнаграждения за работещите в тях и за други разходи. Средствата се набират от платени медицински услуги, дарения и други източници".
Становище на комисията.
С 8 гласа "за", "против" и "въздържали се" - няма, предлага да бъде приета редакцията на вносителя за ｧ 7."
И стигнахме до текста на ｧ 86.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: В този ｧ 85 има предложения само на госпожа Ана Миленкова и на народния представител Иван Будимов.
Госпожа Миленкова не поддържа предложението си. Остава да гласуваме предложението на господин Будимов.
Най-напред ще гласуваме предложението на господин Иван Будимов в ｧ 62 на допълнителните разпоредби да се създаде т. 3а: "Зъботехнически лаборатории".
Становището на комисията е отрицателно.
Има ли бележки по този текст? - Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Иван Будимов да има т. 3а: "Зъботехнически лаборатории". Моля, гласувайте!
От общо гласували 121 народни представители, за - 4, против - 56, въздържали се - 61.
Предложението не се приема.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ЗЪНЗОВ: Има две части. Първата, която прочетох, а тя предлага също и допълнителни разпоредби по ｧ 1, т. 2 - да се създаде точка "е": "със специални функции и надведомствен характер".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това допълнение на Ани Миленкова. Поддържа се от комисията.
От общо гласували 121 народни представители, за - 115, против - 1, въздържали се - 5.
Предложението се приема.
Моля да гласувате целия ｧ 85 така, както беше предложен от комисията, с направената корекция в ｧ 1, т. 2, б. "е".
От общо гласували 122 народни представители, за - 118, няма против, въздържали се - 4.
Параграф 85 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ЗЪНЗОВ: Параграф 86. Текст на вносителя: досегашните параграфи 1, 2 и 3 от Заключителните разпоредби стават ｧ 8, 9 и 10. Комисията с 8 гласа "за", "против" и "въздържали се" - няма, приема предложението на вносителя за това изменение в ｧ 86.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате ｧ 86 така, както е предложен, т. е. само преномериране.
От общо гласували 125 народни представители, за - 122, против - 1, въздържали се - 2.
Параграф 86 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ЗЪНЗОВ: Параграф 87. Текст на вносителя.
"Преходни и заключителни разпоредби
ｧ 87. Ал. 1. Заварените при влизането в сила на този закон частни здравни заведения следва да приведат статута и дейността си в съответствие с изискванията му в едногодишен срок от влизането му в сила.
Ал. 2. Заварените при влизането в сила на този закон специалисти на частна медицинска (стоматологична) и зъботехническа практика се пререгистрират в срока по ал. 1."
Група народни представители, това са: акад. Сендов, проф. Нора Ананиева, Георги Първанов, Христо Стоянов - общо 23 души, предлагат създаването на ал. 3.
"Ал. 3. Създадените с акт на Министерския съвет здравни заведения по ｧ 1, т. 2, б. "е" запазват статута си и продължават дейността си по досегашния ред."
Предложение по ｧ 87.
Предложение от народния представител д-р Георги Карев: в ал. 1 на Преходните и заключителни разпоредби думата "едногодишен" се заменя с думата "двугодишен".
Предложение от народния представител Борислав Китов: в ал. 1 думите "едногодишен срок" се заменят с думите "двугодишен срок".
Предложение от народната представителка Лорета Николова: в ал. 1 думите "едногодишен срок" се заменят с "двугодишен срок".
И трите предложения са с едно и също съдържание.
Становище на комисията: не се приемат предложенията на народните представители Георги Карев, Борислав Китов и Лорета Николова. С 6 гласа "за", 1 - "против", и 1 - "въздържал се", предлага следната редакция на ｧ 87:
"ｧ 87. Ал. 1. Заварените при влизането в сила на този закон частни здравни заведения привеждат статута и дейността си в съответствие с изискванията му в едногодишен срок от влизането му в сила.
Ал. 2. Заварените при влизането в сила на този закон специалисти на частна медицинска, стоматологична и зъботехническа практика се пререгистрират в срока по ал. 1."
И ал. 3, която преди малко ви прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Най-напред гласуваме допълнението към ｧ 87 - новата ал. 3, която е предложена от група народни представители от демократичната левица и Бизнесблока.
От общо гласували 126 народни представители, за - 124, няма против, въздържали се - 2.
Приета е ал. 3.
Предложението на народните представители д-р Георги Карев, Борислав Китов и Лорета Николова думата "едногодишен" да се замени с думата "двугодишен". Моля да гласувате.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ЗЪНЗОВ: Комисията не възприема това предложение, защото смята, че срокът е много дълъг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 126 народни представители, за - 10, против - 60, въздържали се - 56.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате целия текст на ｧ 87 с трите алинеи.
От общо гласували 125 народни представители, за - 121, няма против, въздържали се - 4.
Параграф 87 е приет.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ЗЪНЗОВ: Параграф 88 - текст на вносителя:
"Ал. 1. Разпоредбата на чл. 34, ал. 2 влиза в сила 6 месеца от влизането в сила на закона.
Ал. 2. В едномесечен срок от влизането в сила на закона, министърът на вътрешните работи да внесе съответните изменения в Правилника за прилагане на Указ N 2772 за паспортите и адресната регистрация."
Становище на комисията - с 6 гласа "за", "против" - 1 и "въздържал се" - 1, предлага следната редакция на ｧ 88:
1. Ал. 1 се променя така:
"Ал. 1. Чл. 34, ал. 2 влиза в сила 6 месеца след влизането в сила на закона."
2. Ал. 2 остава в редакцията, предложена от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате текста, предложен от комисията за ｧ 88.
От общо гласували 126 народни представители, за - 125, против - няма, въздържал се - 1.
Параграф 88 е приет.
Параграф 89!
ДОКЛАДЧИК ИВАН ЗЪНЗОВ: Параграф 89 - предложение на комисията: "Създава се нов ｧ 89 със следното съдържание:
"ｧ 89. Навсякъде в закона думите "държавни здравни заведения" и "народни съвети" се заменят съответно с "публични здравни заведения" и "общински съвети".
Този текст бе одобрен с 8 гласа "за", "против" и "въздържали се" - няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате ｧ 89 така, както е предложен.
От общо гласували 124 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 2.
Текстът на ｧ 89 е приет.
Параграф 90!
ДОКЛАДЧИК ИВАН ЗЪНЗОВ: Параграф 90 - текст на вносителя - "Чл. 22 от Закона за изпълнение на наказанията се изменя така:
"Чл. 22. Ал. 1. Министерството на здравеопазването, съгласувано с Министерството на правосъдието, създава специализирани болници, болнични отделения и амбулатории за лечение на лишените от свобода.
Ал. 2. Когато в заведенията по ал. 1 няма условия за провеждане на необходимото лечение, лишените от свобода се изпращат в други болници при спазване на Правилника за режима и изискванията за изолация и охрана.
Ал. 3. Организацията на медицинското обслужване на лишените от свобода се урежда с наредба, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието."
Становище на комисията - с 8 гласа "за", "против" и "въздържали се" - няма предлага следната редакция на ｧ 90:
1. Ал. 1 се изменя така:
"Чл. 22. Ал. 1. Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването, съгласувано с министъра на правосъдието, създава специализирани болници, болнични отделения и амбулатории за лечение на лишените от свобода."
2. Ал. 2 и 3 остават с текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате ｧ 90.
От общо гласували 123 народни представители, за - 121, против - няма, въздържали се - 2.
Параграф 90 е приет.
Параграф 91, последен.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ЗЪНЗОВ: Параграф 91 - текст на вносителя: "Министерският съвет и министърът на здравеопазването в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон да издадат предвидените в него правилници и наредби".
Становище на комисията - с 8 гласа "за", "против" и "въздържали се" - няма предлага следната редакция на ｧ 91:
"ｧ 91. Министерският съвет и министърът на здравеопазването в 6-месечен срок от влизане в сила на този закон издават предвидените в него правилници и наредби."
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате ｧ 91, последен, с което гласуваме и целия законопроект на второ четене.
От общо гласували 127 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 2.
С това ｧ 91 и целият законопроект е приет.
Благодаря на професор Зънзов и му пожелавам по-нататъшни повишения в звания и степени. (Ръкопляскания)

Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СТАНДАРТИЗАЦИЯТА.
Давам думата на народния представител Кирил Желев да представи становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение в залата да бъдат поканени и да имат възможност да участвуват в дискусията господин Владимир Петров, като представител на Министерството на финансите и господин Венцеслав Гавраилов - председател на Комитета по стандартизация, от името на вносителите.
Моля това процедурно предложение да го подложите на гласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Желев.
От общо гласували 122 народни представители, за - 122, против и въздържали се - няма.
Предложението се приема.
Моля да поканите господата в залата.
Моля, господин Желев, да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Дами и господа народни представители, Комисия по бюджет и финанси. Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за стандартизацията N 020146 от 10 януари 1997 г.
На заседание, проведено на 16 януари 1997 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стандартизацията. В представянето взеха участие председателят на Комитета по стандартизация господин Венцислав Гавраилов и представители на Министерството на финансите.
От името на вносителя господин Гавраилов информира народните представители от Комисията по бюджет и финанси, че международните споразумения, свързани с членството на Република България в Световната търговска организация, и асоциирането ни в Европейския съюз поставят определени изисквания за привеждане на българските с европейските и международни норми и механизми. Въвеждането на нови стандарти и измервателни еталони в значителна степен определят премахването на технически пречки за разширяването на стоковия пазар.
Ограничените финансови и технически ресурси на държавните органи, на обществените и частни организации, работещи в областта на стандартизацията и метрологията, не позволяват тези задачи да се решават без финансово осигуряване. За тази цел от 1995 г. е създаден целеви фонд за финансиране на разработки, решаващи важни проблеми на обществените отношения. В сегашния преходен период, в който се сменя цялостният механизъм за разработване на стандарти и еталони, Фонд "Стандартизация и метрология" е основният финансов ресурс в тази област. Набраните по фонда средства ще се разходват за финансиране на анализи и разработки на проекти на нормативни актове и български държавни стандарти с национално значение, създаване и поддържане на информационни системи за международни, регионални и национални стандарти, сертификати и атестати и за материална база и условия на еталонни, контролни и изпитвателни лаборатории на Комитета по стандартизация и метрология.
Настоящият законопроект се предлага в съответствие с чл. 45 от Закона за устройство на държавния бюджет, според който извънбюджетни са средствата, които се разходват от държавните органи и бюджетните организации по силата на закон, без да се включват в държавния бюджет. Следователно съществуващата нормативна уредба на основата на постановленията на Министерския съвет, макар че не е в противоречие със Закона за устройство на държавния бюджет, се налага да бъде преуредена с оглед изискванията на горецитирания член от устройствения закон.
След проведеното обсъждане депутатите се обединиха единодушно около становището за необходимостта от приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стандартизация и предлагат на Народното събрание да го приеме на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Определям до 30 минути за парламентарна група.
Преди да започнем дискусията давам думата на професор Христо Стоянов, който иска думата от името на парламентарна група.
ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги! Това, че ние сме тук, е добре. Но това, че не сме всички тук, не е добре. Последните дни станаха някои нови промени и ние на тези промени изключително много разчитахме и продължаваме да разчитаме. Имаме нови условия, имаме нов президент, има и ново ръководство на БСП. Но резултатите от нашето ежедневие не се подобряват. Това ни безпокои изключително много. И ако това, че стават промени и това не дава резултат, то означава, че има някакво предварително решение и всички предложения, които ние коментираме тук или вън, са просто без значение. Има предрешен въпрос - кой е той, ние още не можем да кажем. Но, повтаряме, това не е добре за страната ни. Ние казваме пред обществото нов президент, нови мисли, ново ръководство на БСП - отново същото положение. Нали затова се сменят периодично и президенти, сменят се ръководства на партии в името на смяна на поведението, на хора, които имат нови, по-съвременни, отговарящи на времето идеи. Но това ново поведение ние не го виждаме. От два дена се коментира и снощи официално беше съобщено, че предстоят разговори, на които са поканени колегите от СДС, колегите от Народния съюз, колегите от ДПС и колегите от Демократичната левица. Никъде не чухме в медиите, че ние също ще бъдем поканени. Това че сме малко, не дава право да бъдем изолирани. Понякога в обществото и един човек може да добави нещо в такива съдбини.
Всичко това, казваме, ни безпокои. Затова искаме да кажем на всички вас, че като че ли нещата не отиват на добре. Започва едно ново втвърдяване, едно втвърдяване, което не може да доведе страната до тези нови промени, които са необходими. И ние искаме да заявим пред вас и пред тези, които ни слушат, че имаме отговорността да кажем: страхуваме се вече за гражданския мир. От това се безпокоим. Днес може човек да организира протести, както се казва, купони, може да ги ръководи. В последните дни мисля, че те се водят по един нормален начин. Но аз искам да заявя от името на моите колеги, че това е съвсем временно. След три-четири месеца този процес няма да може да бъде управляван от никого.
Ние се страхуваме от това, че ще се наруши гражданският мир. От това се страхуваме. Ето факта, ще се говори при президента от две страни - в присъствието на левицата и в присъствието в колегите от СДС, ДПС и Народен съюз. Отсъства една съвсем официално утвърдена по всички канони парламентарна група, каквато е нашата. Това е един елемент на някакво изолиране. Вече цял месец не се правят стъпки за мир, за животоспасяващи за България решения. Всичко, което беше преди един месец, е и днес, дори, бих казал, напрежението е по-голямо. Това ни безпокои страшно.
Ние предложихме още в първия разговор, който имахме тук в парламента, че освен онези неща, които се казаха от колегите за предсрочните избори, свързани преди всичко с борда, има още някои неща, не са само тези.

Разбирах, че моите колеги отдясно погледнаха на това предложение, което аз казах - за въпроси за селското стопанство, че те бяха погледнати като изражение на един човек, който обича селското стопанство, но не разбира за какво става въпрос. Разбирам, че такива неща се подхвърлят и от колеги от левицата.
Аз зная, че не е най-важният проблем и не е политиката земеделието. Това добре го зная. Но днес ние имаме да решим животоспасяващи неща. Животоспасяващи! Ние имаме три месеца, така се случи, че три месеца предрешават съществуването на демокрацията в България. Затова поставихме този селски въпрос с изключителна значимост. Ако ние не тръгнем оттук, от селското стопанство, всички останали въпроси са важни. В това число и другите отрасли са важни. Но този въпрос - селското стопанство - важи за всички.
Второ, селското стопанство има една специфичност. А тя е, че някои считат, че месец януари, февруари, март, дори и април са почивни дни за селското стопанство. Нищо подобно. Тези три месеца са решаващи да имаме какво да ядем и не на последно място - с какво да спасим България.
Защото, уважаеми колеги, нека да не бъда гледан така елементарен и пристрастен към земеделието. Защото всички останали въпроси, които се отнасят примерно за промишлеността и другите отрасли, се характеризират с три основни елемента, които в основата са предопределени да не сме конкурентни.
Примерно в промишлеността. В основата си, защото там ние не можем да изпреварим. Металът е вече на цена такава, каквато е в цял свят.
Вторият елемент, който характеризира това производство, е на същата цена в света. И остава само една малка част - 7-10 на сто, което е трудът. Едва ли с него ще можем да бъдем конкурентни. Докато селското стопанство има тази характерност, че земята е земя, за която не плащаме. Ние я имаме. Тя не е метал.
Втората част също я имаме. Тя се дължи на слънцето, тя се дължи на условията, които природата дава. И по едно щастие третият елемент заема голям процент от формирането на цената на тези изделия. Слава Богу, този отрасъл е онзи, който ни дава възможност не да бъдем конкурентни, но ни дава възможност да можем все пак да продаваме нещо и, първо, да се нахраним.
Ето затова аз поставих въпроса, че един от проблемите, който стои сега пред нас, е да отделим внимание на онези въпроси, свързани с предпоставката да произведем селскостопанска продукция. Но този мъртъв сезон, който ние имаме, е фактически сезонът, в който се създават предпоставките да се произведе тази продукция. Той е мъртъв за обществото, на пръв поглед, но той е период, в който се предрешава.
И понеже някои колеги леко се подсмихнаха, че казах да наторим засятото, да го запазим от болести и други, всичко това го счетоха като елементарно. Но ако не направим това, то вече загубва смисъл след месец май.
Затова тогава аз отделих внимание, че към тези животоспасяващи решения, които трябва да вземем в нашата програма, в това число за предсрочните избори, е да допълним към онова, което коментирахме тук във връзка с предстоящите избори, да добавим и онези неща, свързани с осигуряване на селскостопанското производство. Ако не направим това, каквото и ще да правим след това, всичко това отлагаме за следващата година. Но до следващата година трагедията след три месеца вече ще бъде жестока. Няма да си помогнем с нищо. Тук сме ние, уважаеми колеги от Парламентарната група на Бизнесблока, не да се занимаваме с онази законодателна дейност, която е свързана с онова, което се представяше от настоящето правителство - досегашното. Всички ние сме убедени, че трябва да сменим. И ние сме тук, за да дадем законови решения за едно програмно правителство, в което трябва да влязат нови неща. Неща, по които можем да дойдем до консенсус и неща, които ще гарантират гражданския мир.
Ето затова искам да помоля онези колеги, които се отнесоха към моето първо изказване, свързано с това, че аз предложих към проблемите, които трябва да решим предварително, да добавим и проблеми, свързани със селското стопанство. Защото те имат срокове. Ако това не направим във връзка със засетите 15 млн.дка, които искам да вярвам, че са, и от предпоставката, че ние имаме щастливото обстоятелство, че това, което сме засели, са чудесни, добри предпоставки и може да ни изведе, да извършим онова, с което да направим заключението.
Защото, повтарям, повтарям, нека да ме чуят всички - така, както сега е засято и не направим следващите операции, искам да ви кажа, че ще получим не 180 кг, каквото получихме тази година, а ще получим още по-малко. Просто имаме нещо, което колегите не могат да ме разберат. Още по-малко, защото - прощавайте за едно отклонение - защото ние сме засели в нужните норми, но времето даде една възможност всичкото това да брати. И ако ние не го наторим и не направим нужната растителна защита, равна на 20 млн.долара, то нищо няма да се роди. Няма да се роди и онова, което ще се роди следващата година.
Ето защо ние молим и вас да насочим въпроса към нещата, свързани с предсрочните избори, предварително да ги решим, а те са въпроси за стабилизиране на финансите, на бюджета, да решим въпроса за дребния и средния бизнес, да решим въпроса за държавния чиновник, защото той е корумпиран вече, ние му създаваме условия, просто някои технократски въпроси в земеделското производство, за което коментираме. Ако това не направим, ние ще се поставим в едно изключително трудно положение.
И затова ние още един път ви молим от тази трибуна: моля ви, уважаеми колеги, предстоят ни малко дни на мир, моля ви, нека да погледнем към онези съвсем технократски въпроси, да помолим за разговор с останалите парламентарни групи и колкото се може да се сближим. Присъствието тук на нас е дистанцирано. Отсъствието на тези хора оттук е нова дистанция. Тази дистанция не я сближаваме. Несближаването означава конфронтация.
И затова се обръщам още един път към всички вас: моля ви, моля ви за сближаване! Нашето присъствие тук не дава добри резултати. Ние си мислим тук, ние говорим тук, другите колеги говорят на друго място. Моля ви за стъпки от ляво към дясно. Моля и колегите от дясно към ляво за стъпки за един социален мир.
Ако досега можехме да траем, ще дойде скоро време, когато хората няма да ни траят. Моля ви за едни изключителни ваши политически стъпки с компромиси в името на едно спасяване на България. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
От името на Парламентарната група на демократичната левица думата има Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Изслушахме становището на една парламентарна група и на един народен представител, който винаги в този парламент е носил разум, отговорност. И аз мисля, че днес в този критичен момент той още един път защити това свое поведение и затова предизвика уважението на народните представители от демократичната левица.
Уважаеми господин Стоянов, ние споделяме трите основни момента, които Вие излагате.
Първо, Вашата тревога за стабилността в България, за гражданския мир в страната.
Второ, ние споделяме Вашата оценка, че вместо да се нагнетява напрежение, вместо да се имитира съгласие за преговори, трябва да се водят действителни съдържателни преговори както за решаване на политическата криза в България, така и за решаване на най-неотложните въпроси, пред които е изправено българското национално стопанство.
Споделяме изцяло вашата тревога за реколтата в страната. Разбираме и споделяме Вашата оценка като специалист, че тази реколта в това състояние, в което се намира, ако не бъде подхранена, а в икономически смисъл това означава, ако не бъдат намерени средства, за да бъде подхранена, тя ще бъде компрометирана и това ще доведе до ново усложнение на продоволствения проблем в България.
Ето защо от името на нашата парламентарна група ние декларираме още един път пълната си готовност веднага да започнат разговори и по този въпрос, който не търпи никакво отлагане, и по най-острите актуални политически проблеми в страната.
Нашата протегната ръка през тези дни не беше поета истински от десницата. Тя отсъства и днес от тази зала, но времето неумолимо работи срещу всеки един, който не е искрен и който не желае да помогне на страната.
Декларираме още един път нашата готовност, на цялата Парламентарна група на демократичната левица, на партиите, които я изграждат, да седнем още днес на преговори върху тези въпроси, които Вие поставихте. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стандартизацията.
Засега са се записали само от Парламентарната група на демократичната левица.
Давам думата на Елена Йолова.
ЕЛЕНА ЙОЛОВА (ПГДЛ): Уважаеми дами и господа, драги колеги! Приятно ми е, че моето първо изказване в парламента е свързано с един законопроект, свързан с изменение и допълнение на Закона за стандартизацията. Още повече, че в качеството си на развоен инженер имам преки впечатления от състоянието на стандартизацията в България и известен опит в тази област.
Какво прави впечатление от пръв поглед? - Остарялата нормативна база, която урежда взаимоотношенията в областта на стандартизацията и метрологията.
Законът за стандартизация е от 1964 г. и след много промени, изменения и допълнения, последното от които е от 1988 г., от моя гледна точка е морално остаряло. Той не съответства на съществуващите реалности в момента и не съответства на тенденциите, които съществуват в тази област. Някои от отраслите на промишлеността, които бяха ориентирани към западни пазари предимно, от тази гледна точка бяха обвързани стандартизационно с изискванията на тези пазари. Но в същото време отрасли, които работеха предимно за източния блок, от днешна гледна точка са оборудвани с морално остарели стандартизационни документи.
В областта на стандартизацията и метрологията и най-вече в нейното приложение от моя гледна точка съществува една недопустима анархия. Уреждането на важни за тази област проблеми чрез наредби, без това да бъде регламентирано с нарочен закон, мисля, че от гледна точка на законотворчеството е непростима небрежност.
Съвременното регламентиране на проблемите на стандартизацията са ключов момент във войната между индустриалните държави и макар че България се явява един много ограничен пазар и един много ограничен като източник на стоки за външни пазари все пак, ако ние искаме нашата продукция да бъде конкурентоспособна, да съответства на съвременните изисквания, ние трябва да обърнем особено внимание както на законотворчеството в областта на стандартизацията и метрологията, така също и върху контрола на това как отделните производители спазват съществуващите норми.
Разглеждам предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за стандартизация като една първа стъпка в уреждане на тази сложна материя и се надявам, че в бъдеще държавата ще има възможността да отдели много повече средства в този фонд, за който ние днес дискутираме, защото аз имам сведения, а предполагам, че и мои колеги ще потвърдят, че развитите западни държави отделят процент от вътрешния си брутен продукт за развитието на стандартизацията, докато ние този проблем сме го оставили в задния двор на своето внимание.
Предлагам ви да подкрепим законопроекта на първо четене и апелирам в най-скоро време да се направи актуализация на съществуващата законова база, за да можем ние действително да бъдем на едно съвременно ниво в тази област. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Народният представител Кольо Келерджиев има думата.

КОЛЬО КЕЛЕРДЖИЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Подкрепям по принцип внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за стандартизацията. Подкрепям казаното от преждеговорившата. Наистина много са проблемите, законът е доста остарял, бих казал, крещяща е нуждата от много поправки, много изменения. Бих казал, би могло да се внесе изцяло нов законопроект.
Системата, по която досега се работеше, беше такава, че беше свързана изцяло с държавния сектор в промишлеността, в предприятията. Както виждаме, това не е така. И ориентирайки се към западноевропейските пазари, към тяхната система за стандартизация и унификация, което е и изискване на международните организации, би могло да се даде възможност и приоритет на фирмените стандарти, запазвайки определени, основни български държавни такива, разбира се, като най-основни по безопасност и т.н., унифицирането със съответните случаи, например западноевропейски, ИСО, НЕК и т.н. И пак, както казах, необходимо е реформиране на цялостната дейност, в това число и законодателна.
Подкрепям тази поправка. Тя цели слагане на началото на тази дейност, финансирайки именно механизма и програмата за привеждане на тези проблеми в съответствие.
Още веднъж подкрепям да гласуваме на първо четене внесения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други желаещи да вземат участие в дискусията? - Няма.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата. Ще преминем към гласуване на първо четене. Не бяха направени никакви предложения за изменение. Законопроектът е само от един параграф по същество. Вторият параграф е възлагане на изпълнението. Ако господин Желев смята, може да предложи и на второ четене законопроекта.
Моля народните представители да влязат в залата, за да гласуват. Моля да поканите народните представители. Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стандартизацията.
От общо гласували 121 народни представители, за - 119, против - 1, въздържал се - 1.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ.
Има думата Милко Торбов за процедура.
МИЛКО ТОРБОВ (ПГДЛ): Предлагам в заседанието да вземе участие и председателят на Комитета по горите господин Валентин Карамфилов. Моля да подложите моето предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Торбов в залата да бъде поканен председателят на Комитета по горите господин Карамфилов.
От общо гласували 123 народни представители, за - 120, против - 2, въздържал се - 1.
Предложението се приема.
Моля да поканите господин Карамфилов в залата.
Давам думата на господин Кирил Желев да докладва становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!

Комисия по бюджет и финанси
Д О К Л А Д
по Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за горите N 02-01-47 от 13.01.1997 г.

На заседание, проведено на 16 януари 1997 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите. В представянето взеха участие председателят на Комитета по горите и представители на Министерството на финансите.
От името на вносителя председателят на Комитета по горите господин Валентин Карамфилов информира, че на Комитета по горите е възложено да провежда държавната политика за развитието на горското, ловното и непромишленото рибно стопанство и държавния контрол по стопанисването, опазването и ползуването на горите, дивеча и рибата. За финансово осигуряване на изпълнението на така определените държавни функции и задачи още от 10 февруари 1965 г. с разпореждане на Министерския съвет, на основание чл. 37 от отменения Закон за съставяне и изпълнение на държавния бюджет, е бил създаден фонд "Лесокултурни мероприятия и строеж на горски пътища".
От приемането на това разпореждане до настоящия момент приходите от горите се централизират в Комитета по горите по създадения фонд. Приходната част на фонда се формира главно от тарифни такси, които по своята икономическа същност са цена на дървесина на корен, а също така приходи от странични ползувания и странични горски продукти, както и от предоставени заеми от държавния горски фонд. Разходите се използуват за осъществяване основно на лесокултурни мероприятия, строителство на горски пътища, баражи, лесоустройствени проекти, научно обслужване, направа на съоръжения в разсадници, контролни горски пунктове, ловно-стопански и рибно-стопански сгради, машини и съоръжения, разходи за издръжка на персонала за осъществяване на горски дейности, съгласно Закона за горите и Правилника за неговото прилагане.
Така създадената финансова организация съществува повече от 30 години, през който период тя създаде условия органът, който прилага държавната политика по стопанисването, опазването и възпроизводство на горите, да изпълнява поставените му задачи.
В резултат на това залесената горска площ нараства от 3 млн. и 50 хил. хектара през 1965 г. на 3 млн. 263 хил. хектара и среден запас от 84,4 куб.м на хектар. Също така е подобрено здравословното състояние на горите, увеличен е запасът на дивеча и приходите от международен ловен туризъм.
През последните 5-6 години бяха проведени множество срещи с международни организации, които дадоха висока оценка за производствената и финансовата организация на отрасъла и препоръчаха нейното запазване.
Съгласно чл. 45 от Закона за устройството на държавния бюджет трябва да се има предвид, че извънбюджетни са средствата, които се разходват от държавните органи и бюджетните организации по силата на закон, без да се включват в държавния бюджет. Следователно съществуващата нормативна уредба на основата на постановление на Министерския съвет се налага да бъде преуредена с оглед изискванията на горецитирания член от Устройствения закон, за което правителството внася настоящия законопроект.
След проведеното обсъждане народните представители се обединиха единодушно около становището за необходимостта от приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите и препоръчват на Народното събрание да го приеме на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Бончо Рашков да представи становището на Комисията по земеделието и горите.
ДОКЛАДЧИК БОНЧО РАШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Комисията по земеделието и горите на свое заседание, проведено на 22 януари 1997 г., обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите N 020147, внесен от Министерския съвет на 10 януари 1997 г. В работата на комисията взе участие и председателят на Комитета по горите господин Карамфилов.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите се предлага да се създаде законово регламентиране на събирането и разходването на извънбюджетните средства, като се създава нов Раздел шести - "Финансиране на горското стопанство".
Комитетът по горите като орган на Министерския съвет провежда държавната политика за развитието на горското, ловното и непромишленото рибно стопанство и държавния контрол по стопанисването, опазването и ползването на горите, дивеча и рибата.
За финансовото осигуряване на изпълнението на държавните функции на Комитета по горите, с разпореждане на Министерския съвет от 1965 г. е създаден Фонд "Лесокултурни мероприятия и строеж на горски пътища". От приемането на това разпореждане досега приходите от горите се централизират в Комитета по горите и той формира, направлява и контролира разходването на средствата по фонда в съответствие с изискванията на Закона за горите и Правилника за неговото приложение. Така създадената финансова организация съществува, както стана вече известно, повече от 30 години, през който период тя създаде условия за изпълнението на държавната политика по стопанисването, опазването и възпроизводството на горите.
Съгласно чл. 45 от Закона за устройството на държавния бюджет, приет от Народното събрание на 26 юли 1996 г., се предвижда всички извънбюджетни средства, които се събират и разходват от държавни органи в държавния бюджет, да бъдат уредени със закон. Това налага да се създаде законова база за създадената и усъвършенствувана с течение на времето финансова организация, функционираща по силата на подзаконов нормативен акт, като се допълни Законът за горите с нов раздел - "Финансиране и горско стопанство". По този начин ще бъде уреден законодателно един проблем, който е намерил своето удачно решение в практиката с течение на годините, и Законът за горите ще се приведе в съответствие с изискванията на Закона за устройството на държавния бюджет.
В хода на обсъждането се изказа становище, че чл. 41б, ал. 5 от законопроекта има неясна редакция. Може би се налага същият при второ четене да бъде прецизиран, като се допълни относно начина на управление на средствата по фонда.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите N 020147, внесен от Министерския съвет на 10 януари 1997 г.
Това становище е гласувано с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта на първо четене. Записали са се двама народни представители от Парламентарната група на демократичната левица. Най-напред давам думата на народната представителка Меглена Плугчиева. Да се готви Петко Ганев.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние изслушахме становищата на двете комисии и аз няма да се спирам в подробности върху мотивите, които бяха изложени тук. Те са достатъчно добре подготвени и в тях се съдържат всички по същество аргументи, както и формално необходими, за да бъде внесен този законопроект. Аз ще си позволя да спра вашето внимание на няколко други въпроса по същество, които касаят този закон и неговата значимост, защото не бих искала да се смята, че това е само един формален акт за привеждане на действуващото ни законодателство, и то специално законодателство, в унисон с изискванията на Закона за устройството на държавния бюджет, действуващ от 1996 г.
Какво имам предвид? Законопроектът, който сега обсъждаме и предстои да гласуваме, решава един изключително важен въпрос, тъй като касае отрасъл от народното стопанство, твърде уникален по своята значимост, тъй като горското стопанство, наред със своите стопански и производствени функции, има на първо място, особено за нашата страна, изключително важна екологическа задача и значимост, и действие, а също така цялата дейност на горското стопанство на първо място определя подобряването на жизнената среда, или подобряване състоянието на природната среда с необходимия екологически и социален ефект.
Средствата, за които става дума, които се набират по Фонд "Лесокултурни мероприятия", най-общо казано касаят зеленото строителство или гарантиране на всички дейности, които дават възможност да бъдат стабилизирани на първо място екологичните функции на горите.
Аз искам да ви обърна внимание върху няколко момента, а именно върху т. 4, на първо място, от чл. 13 на законопроекта, където става дума, че тези средства по Фонд "Лесокултурни мероприятия" отиват за поддържане, стопанисване, управление и охрана на защитените територии и обекти. Като се има предвид, че над 85 на сто от защитените природни територии попадат в горския фонд и като се знае високата експертна оценка не само на наши, но и на чужди експерти, разбирате изключителната значимост за гарантиране на необходимите средства по опазването, стопанисването и правилната охрана на тези защитени природни територии. Това са народни паркове, резервати, защитени местности, природни забележителности - един изключително ценен капитал за нашата страна.
Продължавам нататък с издръжката на специализирана горска полиция по т. 9. Това е следващият много важен въпрос, който е особено актуален в последните години предвид факта на приложение или действие на криворазбраната демокрация и посегателствата в държавния горски фонд. Така че издръжката на специализирана горска полиция придобива все по-голяма значимост и дава гаранции за по-нататъшното опазване на националния капитал горско стопанство.
По т. 11 виждате, че става дума за отделяне на средства от този фонд за работа с обществеността и зелените движения - един въпрос, който до последните години е бил пренебрегван, оставен на заден план и не е отдавана необходимата значимост на този въпрос, който е абсолютно актуален и важен. Това са въпросите на националната горска политика и спечелване на мнението и подкрепата на обществеността за всички действия, които държавното горско ведомство предприема по стопанисване, ползване, охрана на горите.
Бих си позволила да обърна внимание на още два въпроса, а именно: въпроса за строежа на горски пътища. Вероятно една част от колегите тук знаят, но нашата широка общественост не знае, че при трудните, стръмни планински условия на нашата страна този въпрос е изключително важен, защото в страната има огромни горски басейни, на практика затворени, неизползваеми и по този начин ценна дървесина не може да се ползува. Това е както икономическа загуба, така и невъзможност за отглеждане или ползване на тези насаждения, което създава опасност от влошаване и на екологичните функции на тези гори.

Ще дам за пример само две числа за сравнение: докато в страни като Австрия, Германия и Швейцария с едно развито горско стопанство площта на горските пътища на хектар възлизат между 25 и 30 м на хектар, то за България тези данни са между 4 и 7 м на хектар, което показва, че е изключителна необходимостта от строителство на горски пътища, за да може функционално, нормално да функционира горскостопанската дейност в тези басейни, а това са и допълнителни приходи.
Бих си позволила да кажа и значимостта на строителството на горските пътища особено в планинските райони за малките населени места, особено в Родопския район, където това е една допълнителна придобивка или има своята социална значимост, особено за малките селища, разхвърляни махали и селца в планината.
Позволявам си да обърна внимание и върху още един въпрос, който е изключително важен - и с това приключвам - а именно, в подточка 13 от чл. 41б са предвидени в приходите, набиращи се във Фонд "Лесокултурни мероприятия", средства от държавния бюджет. Вероятно ще възникне този въпрос или ще звучи твърде може би неадекватно на сегашната ситуация като познаваме днешното състояние на държавния бюджет. Бих си позволила да кажа, че прави чест на Комитета по горите и на Министерството на финансите, че се включва тази точка, защото ако не днес, то утре или, дай, Боже, не след дълго време, държавният бюджет на Република България ще обърне внимание и ще поеме своя финансов ангажимент за поддръжката на горите в страната. Това е, бих си позволила да кажа, една крачка, която ни приближава към развитите европейски страни, където обществеността отчита своя ангажимент за правилното стопанисване и поддържане на горите, защото цялата общественост, държавата, всички са ползватели на специалните функции на горите. Тук имам предвид почвоохранната, климатоподобряваща, рекреационна функция, водоохранна и т.н. Това са функции, които в момента по никакъв начин не се отчитат, не се материализират, не се остойностяват, а в тази посока в Западна Европа вече се работи и се търсят съответните методики за остойностяване на тези функции, тъй като те имат изключителна значимост и са база не само за една хармонична жизнена среда, но по този начин дават гаранция горите да бъдат база за развитие на други отрасли.
Смятам, че с гласуването на този проектозакон българският парламент показва една висока екологическа култура и прави своя крачка или дава своя дан за наистина една разумна, пълноценна и ориентирана към бъдещето държавна горска политика.
Призовавам всички колеги да подкрепят този закон.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Петко Ганев.
ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, уважаеми гости!
За протокола: Петко Ганев, 18.Разградски многомандатен избирателен район.
Уважаеми колеги, аз в заседанието на Комисията по земеделието и горите подкрепих този законопроект. Ще го подкрепя и сега. И призовавам всички колеги да гласуват за този законопроект на първо четене.
Поисках думата обаче, защото според мен с този законопроект трябва да се решат още няколко въпроса. Аз разбирам, че приемането на законопроекта се налага от приемането на устройствения закон за бюджета, за да може всички извънбюджетни сметки, които досега са съществували в Комитета по горите да се определят в един фонд, но според мен с този законопроект трябва да се решат още най-малко два проблема. Единият от тях е как ще се управлява този паричен фонд. Няма записи в предложения от Министерския съвет законопроект по какъв начин ще стане управлението на фонда, независимо че той е само паричен фонд и че той се различава от всички останали фондове, които са създадени в нашата страна. Имам предвид, да речем, Фонд "Земеделие", Фонд "Тютюн", фондовете, които са създадени за решаване на екологични проблеми. Все пак според мен би трябвало да има запис в този законопроект, с който да се реши въпроса как ще се управлява този фонд.
Разбирам, че досега средствата по тези извънбюджетни сметки са се управлявали от председателя на Комитета по горите заедно с министъра на финансите. Според мен записът в чл. 41б, ал. 5, че Фонд "Лесокултурни мероприятия и строеж на горски пътища" се утвърждава от министъра на финансите по предложение на председателя на Комитета по горите не е достатъчен. Необходимо е да има текст, с който според мен да стане ясно как ще се управлява фонда.
Вторият въпрос, по който искам да взема отношение е по проблема на изразходването на средствата от фонда. Разписани са с предложения ни законопроект мероприятията, разписани са приходоизточниците на фонда, разписани са мероприятията, за които могат да се използват средствата от фонда, но според мен тези записи не се достатъчни за приоритетите при изразходването на средствата по фонда.
Вярно е, това каза вчера на заседание на Комисията по земеделието и горите председателят на Комитета по горите, че вече е създадена традиция по какъв начин се определят приоритетите при изразходването на средствата. Според мен обаче това не е достатъчно, трябва още сега с този законопроект да се разпишат по какъв начин ще бъдат изразходвани средствата приоритетно, ако те са недостатъчни за всички мероприятия, които са записани, по какъв начин ще бъдат изразходвани средствата от фонда по региони за лесокултурни мероприятия, по отделни горски стопанства, горски комбинати и т.н.
Според мен запис, че Министерският съвет ще определя с наредба приходите и разходите по фонда, не е достатъчно. Би следвало да намери място и в законопроекта да се запишат приоритетите при изразходването на средствата.
Вярно е, че отговорът на председателя на Комитета по горите господин Карамфилов беше във вчерашното заседание, че този въпрос ще се реши с подготвения нов Закон за горите. Считам обаче, че и в този законопроект някои по-важни приоритети при изразходването на средствата, трябва да бъдат записани.
Ето с тези съображения аз ще подкрепя законопроекта на първо четене и призовавам всички колеги да подкрепят също законопроекта. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да се изкажат? Не виждам.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата за гласуване.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите.
Моля да гласувате.
От общо гласували 127 народни представители, за - 125, против - 1, въздържал се - 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
Давам думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси Кирил Желев да докладва становището на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
"Комисия по бюджет и финанси. Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда N 020150 от 13 януари 1997 г.
На заседание, проведено на 16 януари 1997 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
В представянето взеха участие заместник-министърът на околната среда господин Ботьо Захаринов, госпожа Ева Манева - началник Управление "Икономика и финанси" и представителя на Министерството на финансите.
При представянето бе изяснено, че в Закона за опазване на околната среда, макар и изрично да не е уредено създаването на национален и общински фондове за опазване на околната среда, съгласно чл. 3, ал. 2, 4 и 5, чл. 24, ал. 1, т. 2 и чл. 26, т. 6, е регламентирано тяхното функциониране и управление.
На основание на горепосочените текстове е издадена наредба за набиране, разходване и контрол на средствата по тези фондове. Това са постановления на Министерския съвет N 27 от 1992 г. и N 168 от 1995 г. Основният мотив за внасянето на законопроекта е чл. 45 от Закона за устройството на държавния бюджет, според който извънбюджетни са средствата, които се разходват от държавните органи и бюджетните организации по силата на закон, без да се включват в държавния бюджет.
Следователно, съществуващата нормативна уредба, на основата на постановленията на Министерския съвет, макар че не е в противоречие със Закона за устройство на държавния бюджет, се налага да бъде преуредена, с оглед изискванията на горецитирания член от устройствения закон, за което правителството е внесло настоящия законопроект.
Необходимо е при подготовката за второ четене по-разгърнато да се уреди реда за набирането, използването и отчитането на средствата, постъпващи от соапови сделки и от правителства и международни финансови институции, предназначени за опазване на околната среда, в съответствие с чл. 50 от Закона за устройство на държавния бюджет.
След проведеното обсъждане депутатите се обединиха единодушно около становището за необходимостта от приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда и препоръчват на Народното събрание да го приема на първо четене." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Борис Колев да докладва становището на председателстваната от него Комисия по опазване на околната среда и по водите.
ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Преди това искам да направя едно процедурно предложение. Моля да се гласува да бъде допуснат в залата заместник-министъра на околната среда господин Йордан Узунов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това процедурно предложение.
От общо гласували 121 народни представители, за - 120, против - няма, въздържал се - 1.
Предложението се приема.
Моля да поканите господин Узунов в залата.
Продължавайте, господин Колев.
ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
"На свое редовно заседание, проведено на 21 януари 1997 г. Комисията по опазване на околната среда и по водите разгледа разпределения и с разпореждане на председателя на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, внесен от Министерския съвет на 13 януари 1997 г.
На заседанието присъстваха: министърът на околната среда господин Георги Георгиев, представители на Министерството на околната среда и професор доктор Валентин Босевски - президент на Националния доверителен екофонд.
По време на обсъждането на законопроекта от вносителите бе разяснено, че предлаганите изменения и допълнения на Закона за опазване на околната среда се налагат във връзка с разпоредбите на Закона за устройство на държавния бюджет и по-точно според изискванията на чл. 45, ал. 1, съгласно който "извънбюджетни са всички средства, които се събират и разходват по силата на закон от държавните органи и бюджетните организации без да се включват в държавния бюджет".
В хода на дискусията се открои противоречие със Закона за опазване на околната среда, което комисията предлага да бъде отстранено при второто четене на законопроекта.
Предложението за създаване на нова ал. 2 в чл. 3б от Закона за опазване на околната среда произтича от чл. 50 на Закона за устройство на държавния бюджет. Според членовете на комисията той обаче е неприложим за Националния доверителен екофонд. Споменатият чл. 50 от Закона за устройство на държавния бюджет регламентира и реда, по който се набират, използват и отчитат чуждите средства от държавните органи и бюджетни организации. Обаче в чл. 4, т. 1 от Споразумението между правителството на Република България и правителството на Швейцарската конфедерация за соаповата сделка "Дълг срещу околна среда" се предвижда създаването на Независим доверителен фонд, като това изрично е изискване на швейцарската страна.
Националният доверителен екофонд не е към никое министерство или бюджетна организация, а е самостоятелно юридическо лице, както това е регламентирано в чл. 3б от Закона за опазване на околната среда.
Соаповите сделки "Дълг срещу околна среда" и други са двустранни споразумения между Република България и друга държава или международна финансова институция, които Народното събрание ратифицира.
Средствата от този тип сделки са с определени условия по тяхното набиране, използване и отчитане. След като веднъж вече са излезли от държавния бюджет, тяхното разходване и отчитане не е в компетенциите на Министерския съвет, на министъра на финансите и друго ведомство, а е изключително на страната донор, сключила споразумение с Република България за намаляване на външния ни дълг, тъй като те по същество са нейн собственик. В случая това е Швейцарската конфедерация.
Водени от тези доводи, членовете на комисиите предлагат Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда ｧ 2, в предложения проект да отпадне.
След направената дискусия Комисията по опазване на околната среда с единодушие реши:
1. Предлага на Народното събрание, на основание чл. 84, т. 1 от Конституцията да приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, внесен от Министерския съвет, с изключение на ｧ 2.
2. Предлага да се приеме като предложение за второ четене следното изменение на законопроекта: "Предлаганата нова ал. 7 в чл. 3 от ｧ 1 на проекта да намери систематичното си място в ｧ 7 на Преходните и заключителни разпоредби на Закона за опазване на околната среда."
Благодаря. Това е нашето становище.
Искам да уведомя, уважаеми господин председател, народните представители, че в комисията постъпи и писмено становище от господин Валентин Василев - заместник-председател на Комисията по околната среда и по водите, в което той взема следната позиция: "Категорично се обявявам против и настоявам да отпадне предложената нова ал. 2 в чл. 3б, която гласи: "Набирането, използването и отчитането на чуждите средства във фонда се извършва по ред, определен от министъра на финансите и от управителя на Българската народна банка. Това усложнява процедурите и поражда недоверие в нашите и чуждестранни партньори и донори. Това не е извънбюджетна сметка, за да се намесва министърът на финансите, а авторитетен фонд, създаден със закон". Това е текстът на становището на господин Василев. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта. Записали са се двама народни представители.
Най-напред давам думата на народния представител Милко Торбов.
МИЛКО ТОРБОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз подкрепям внесения от Министерския съвет на Република България Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Самият закон, както ви е добре известно, беше приет от Великото Народно събрание през 1991 г. Впоследствие той беше частично изменен главно през 1992 и 1995 г.
С предложеното за обсъждане от Тридесет и седмото Народно събрание изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, по-специално създаването на новите алинеи 6 и 7 към чл. 3 най-после се решава нормативно създаването на национален и общински фондове за опазване на околната среда. Всъщност с предложеното изменение се постига съответствие на регламентираното със Закона за опазване на околната среда функциониране и управление на тези фондове. Освен всичко друго се синхронизират, при това на законова основа: първо, разпоредбите на приетите с постановление на Министерския съвет N 27 от 1992 г. Наредба за набиране, разходване и контрол на тези фондове, която наредба беше допълнена и частично изменена със Постановление N 168 на Министерския съвет от 1995 г. и Постановление N 194 на Министерския съвет от 1996 г.; и второ, съответствието на Закона за опазване на околната среда и въпросната наредба на Министерския съвет със Закона за устройството на държавния бюджет, приет от Тридесет и седмото Народно събрание през миналата година и обнародван в "Държавен вестник", бр. 67 от 1996 г.
Става дума вече за достигане на далеч по-голяма прецизност и съответствие на двата закона - за опазване на околната среда и за устройството на държавния бюджет, при което законодателно се урежда една вече създадена финансово-правна форма, каквито са фондовете за опазване на околната среда.
Искам да подчертая, че с предложеното изменение се създават и общински фондове за опазване на околната среда. То допринася за по-нататъшното обособяване на общините като основни административно-териториални единици, съобразно Конституцията на Република България. Това е и нова стъпка за засилване и утвърждаване на местното самоуправление чрез дейността на общинските съвети съобразно Международната харта за местно самоуправление, която нашето Народно събрание ратифицира през 1996 г. Общинските съвети вече ще имат правото, а и грижата не само управленски, но главно финансово чрез акумулираните, събраните средства в общинския фонд за опазване на околната среда правилно, в интерес на населението да предвидят и главно да разходват средствата именно, подчертавам именно за подобряване на състоянието на околната среда на територията на общината. Общинските съвети поемат пряката отговорност в тази насока.
Освен всичко друго създаването на общинския фонд за опазване на околната среда укрепва общинските финанси на всяка община, защото по извънбюджетната им сметка се набират парични средства, с които ще разполага кметът като орган на изпълнителната власт и общинските съвети като органи на местното самоуправление.
С предложения за обсъждане законопроект чрез ｧ 2 се създава чл. 3б с новосъздадената ал. 2, касаеща управлението на средствата, предоставени от други, чужди правителствени и международни финансови институции и постъпващи по суапови сделки, тоест дълг срещу околна среда, предназначени за опазване на околната среда в България.
Подкрепям и особения мотив на вносителя на предложения за обсъждане законопроект, а именно, че съобразно чл. 45 от Закона за устройството на държавния бюджет извънбюджетни са средствата, които се разходват от държавните органи и бюджетните организации по силата на закона. Такива са и средствата, набирани в националния и общинските фондове за опазване на околната среда, тоест те се набират в извънбюджетни сметки и са извънбюджетни средства. Тези средства са извън бюджета на Министерството на околната среда или бюджетите на общините.
Следователно с прилагането на предложеното изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда законово, така да се каже, националният и общинските фондове ще могат да разходват набраните средства по извънбюджетните сметки на Министерството на околната среда и бюджетите на общините в съответствие с наредбите на Министерския съвет.
Иска ми се да вярвам, че в Постоянната парламентарна комисия по бюджет и финанси към Тридесет и седмото Народно събрание, когато се разглеждат предложенията за предстоящото второ, окончателно четене в пленарната зала на Законопроекта за местните финанси, ще се приеме подобен синхронизиращ текст, кореспондиращ с изменението и допълнението на законопроекта за опазване на околната среда, което обсъждаме днес и очевидно ще приемем. Това несъмнено, подчертавам, ще укрепи общинските финанси и ще засили финансовата самостоятелност на общините, с което ще нарасне отговорността на общинските съвети при формиране, приемане и изпълнение на общинските бюджети и особено при разходване на извънбюджетните източници и средства, които несъмнено ще се набират в новосъздадените с този закон общински фондове за опазване на околната среда.
Уважаеми народни представители, предлагам ви да приемем на първо четене по принцип Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Той е необходим сега и за в бъдеще и ще спомогне за по-доброто решаване на проблемите в тази област не само и не толкова в национален мащаб, колкото в регионален и общински аспект. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народната представителка Меглена Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на Министерството на околната среда и на Министерството на финансите! Искам да изразя становища по предложения ни Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, като без да се спирам на мотивите и аргументите, представени ни от двамата председатели - на Бюджетната комисия и на Комисията по околната среда, си позволявам да изразя становище по ｧ 2, чл. 3б, ал. 2 на предложения ни законопроект.
По принцип аз поддържам и подкрепям предложението за този законопроект да стане закон и да се допълни Законът за опазване на околната среда, като тук бяха изтъкнати и мотиви в полза на особеното предимство, което дава тази поправка или това допълнение с не само Националния фонд за опазване на околната среда, но и общинските фондове.
Но специално ｧ 2, който е буквално прехвърляне на чл. 50 от Закона за устройството на държавния бюджет, създава съответните противоречия и това създава съответните проблеми за нашите чужди донори. В случая предполагам, че всички от колегите знаят, или тези, които следят тази проблематика в областта на околната среда знаят, че Европа е особено чувствителна и отчитайки нашата политика по опазване на околната среда, точно в тази сфера са готови да предоставят съответната чужда помощ, която както виждате се изразява във финансови средства и касае опрощаване на външния ни дълг, като Конфедерация Швейцария прави това в размер на 20 на сто. Такива постъпки или предложения са направени и от други западноевропейски страни и по отношение на други фондове, така че не бива да допускаме едно такова противоречие в нашето законодателство.
И аз отправям апел към колегите от Бюджетната комисия да потърсим преразглеждане на чл. 50 от Закона за устройството на държавния бюджет, тъй като този текст влиза в колизия не само с предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, но касае поначало всички възможности за набиране, използване и отчитане на чужди средства и във всички останали сфери.

Тук знаете, че възниква и въпросът за средствата по програмата ФАР, които също са безвъзмездно дарени средства, така че разбирате, че заради една бюрократична формалност или едно недоразумение има опасност ние да представим страната си твърде зле в чужбина и това да хвърли сянка върху нас, а и да помрачим желанието на нашите донори или на всички, които са готови да направят някакво дарителство. Затова използвам възможността да предложа този текст от Закона за устройството на държавния бюджет да бъде преразгледан и си позволявам да бъде отправена към Министерството на околната среда и Министерството на финансите съответната молба да не се допуска разглеждането или коментирането на един такъв въпрос. Би могло този въпрос да бъде изчистен, уточнен, да не се стига до такова недоразумение, което да бъде обсъждано в парламента. Това би могло да стане между двете институции или даже като крайна стъпка и в Министерския съвет, но не в парламента, като се има предвид, че тази дискусия се оповестява пред нашата общественост, а разбирате, че това не може да остане скрито и от всички наши донори и ще има неприятен отзвук в чужбина.
Благодаря ви. Подкрепям законопроекта по принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да се изкажат? - Не виждам.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
Моля да гласувате.
От общо гласували 126 народни представители, за - 124, против - 2, въздържали се - няма.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА.
Давам думата на народния представител Кирил Желев да докладва становището на водещата комисия - Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Комисия по бюджет и финанси. Доклад по Законопроект за допълнение на Закона за изпълнение на наказанията N 020148 от 10 януари 1997 г.
На заседание, проведено на 16 януари 1997 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за допълнение на Закона за изпълнение на наказанията. В представянето взеха участие господин Здравко Трайков, началник Главно управление "Места за лишаване от свобода", и господин Никола Пенчев, финансист на същото управление, както и представители на Министерството на финансите, които от името на вносителя, Министерски съвет, аргументираха изискванията за функционирането на фонд "Затворно дело".
Фондът е създаден през 1922 г. Съществувал е до 1940 г. и е възстановен през 1991 г. със съвместна наредба на министъра на правосъдието и на министъра на финансите. Целевото му предназначение е за подобряване на условията за изпълнение на наказанието "лишаване от свобода". Средствата по него се набират от приходи от дарения, стопанска дейност, отдаване под наем и аренда, от неполагащата се част от трудовото възнаграждение на лишените от свобода и от иззетите пари и вещи на основание чл. 87а от Закона за изпълнение на наказанията.
Набраните във фонд "Затворно дело" средства се използват за подобряване на битовите и производствени условия, на медицинското обслужване, за подготовка, персонална квалификация и материално стимулиране, културна и спортна дейност, както и за оборудване с охранителни и технически съоръжения. В този смисъл фондът отговаря на необходимостта от решаване на проблемите, свързани с битовото устройване на увеличения брой на лишени от свобода, с тяхната охрана и трудова ангажираност, решаването на които изисква допълнителни средства от републиканския бюджет.
Следователно съществуващата нормативна уредба на основата на наредба на Министерския съвет, макар че не е в противоречие със Закона за устройство на държавния бюджет, се налага да бъде преуредена с оглед изискванията на чл. 45 от Закона за устройството на държавния бюджет, според който извънбюджетни са средствата, които се разходват от държавните органи и бюджетните организации по силата на този закон, без да се включват в държавния бюджет.
След проведеното обсъждане депутатите се обединиха единодушно около становището за необходимостта от приемането на Законопроекта за допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и препоръчват на Народното събрание да го приеме на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата по обсъждането на този законопроект на първо четене?
Господин Статков, заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както и предишните законопроекти, така и този урежда един от членовете на устройствения Закон за държавния бюджет и в този смисъл би могло както подкрепихме по принцип, да подкрепим и този законопроект.
Бих желал обаче да подчертая, че особено за този законопроект и когато в комисията беше докладвано, и днес, трябва да се посочи фактът, че събираните средства се използват изключително в полза на решаването на конкретни социално-битови проблеми в затворите. Нещо, което за съжаление в момента е действително много трудно по силата на липсата на средства да бъде финансирано пряко от бюджета. Например миналата година от събраните 180 млн. лева вместо по въпроси, свързани с устройването на помещения и т. н., всички или поне голяма част от тях, 160 милиона, са изразходвани за храна, т. е. за едни първостепенни нужди, които в момента държавният бюджет не може да покрие. Затова смятам, че поначало този проблем е бил уреден 20-те години със закон, сега с устройствения Закон за държавния бюджет отново ние отиваме на такова решение.
Смятам, че нямаме основание, напротив, бихме могли между първо и второ четене допълнително да потърсим и да разширим източниците на средства за този фонд, за да може действително в един такъв труден момент, в какъвто ние сега живеем, независимо от особената специфика, тази категория заведения да бъде подкрепена със средства.
Затова подкрепям законопроекта и ви моля да го гласувате на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи? - Няма.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за допълнение на Закона за изпълнение на наказанията.
От общо гласували 127 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - 4.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТКРИВАНЕ НА ИЗВЪНБЮДЖЕТНА СМЕТКА НА БЮРОТО ЗА ОБСЛУЖВАНЕ НА ДИПЛОМАТИЧЕСКИЯ КОРПУС.
Давам думата на народния представител Кирил Желев да докладва становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал преди това да направя процедурно предложение в залата да бъдат поканени да вземат участие при обсъждането госпожа Богдана Кръстева и госпожа Янка Пешева от името на вносителите.
Моля да го подложите на гласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате направеното процедурно предложение от господин Кирил Желев.
От общо гласували 125 народни представители, за - 124, против - няма, въздържал се - 1.
Предложението се приема.
Моля да поканите госпожа Богдана Кръстева и госпожа Янка Пешева да заповядат в залата.
Господин Желев, имате думата.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Доклад на Комисията по бюджет и финанси по Законопроекта за откриване на извънбюджетна сметка на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус N 02-01-49 от 10 януари 1997 г.
На заседание, проведено на 16 януари 1997 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за откриване на извънбюджетна сметка на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус. Представителите на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус изясниха, че то е създадено към Министерството на външните работи с чл. 2, ал. 1 от Постановление N 26 на Министерския съвет от 1992 г. Същото осъществява своята дейност въз основа на извънбюджетна сметка, базираща се на баланса между приходите и разходите от експлоатацията на материално-техническата база, създадена с цитираното постановление.
Съгласно чл. 45 от Закона за устройството на държавния бюджет извънбюджетни са средствата, които се разходват от държавни органи и бюджетни организации по силата на закон, без да се включват в държавния бюджет. Следователно съществуващата нормативна уредба на основата на постановление на Министерския съвет сега се налага да бъде преуредена с оглед изискванията на горецитирания член от устройствения закон, за което правителството внася настоящия законопроект.
След проведеното обсъждане, депутатите се обединиха единодушно около становището за необходимостта от приемането на Законопроекта за откриване на извънбюджетна сметка на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус и препоръчват на Народното събрание да го приеме на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Димитър Дойчинов, който се е записал по този въпрос.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На нашето внимание е предоставен Законопроект за откриване на извънбюджетна сметка на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус към Министерството на външните работи.
Досега отношенията в тази сфера се регулираха с чл. 2, ал. 1 от Постановление N 26 на Министерския съвет от 1992 г. Потребността и дълбоката същност на предлагания законопроект от Министерския съвет е преуреждане на нормативната уредба в съответствие с изискванията на Конституцията и Закона за устройството на държавния бюджет и по-конкретно на изискванията на чл. 45 от същия закон, където се характеризират извънбюджетните средства, определени като средства, разходвани от държавните и бюджетни организации по силата на закон, без да се включват в държавния бюджет.
От тази гледна точка в чл. 1 на предлагания законопроект се фиксира датата, от която ще функционира извънбюджетната приходно-разходна сметка на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус.
В ал. 1 на чл. 2 се определят източниците на средства по извънбюджетната сметка, като такива се определят приходите от експлоатация на сградния фонд, приходите от експлоатация на материално-техническата база и от приходите, свързани с предмета на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус стопански дейности.
В ал. 2 на чл. 2 се дефинират разходите по извънбюджетната сметка. Основните разходни пера са определени, както следва:
На първо място - за поддръжка на сградния фонд и материално-техническата база на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус.
На второ място - за покупка на терени и сгради.
На трето място - за ново строителство за потребностите на чуждестранните представителства.
На следващо място - за фонд "Работна заплата" на работниците и служителите на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус.
На пето място - за финансиране на извършваните от БОДК дейности.
Записаната норма в чл. 4 от законопроекта създава възможност и стимули остатъкът от средствата по извънбюджетната сметка да остават за следващата година и по същество да се разходват по предназначение.
Законопроектът определя срока за изготвянето и утвърждаването на извънбюджетната приходно-разходна сметка и ясно дефинира задълженията на министъра на финансите и министъра на външните работи.
В Заключителните разпоредби на предложения законопроект се регламентира потребността от наредба на Министерския съвет за прилагането на закона.
Уважаеми народни представители, предложеният Законопроект за откриване на извънбюджетна сметка на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус, както и положителните резултати от дейността на Бюрото за предходната година, дават основание предложеният законопроект да бъде приет на първо четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата по този законопроект? - Не виждам.
Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата да гласуват.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за откриване на извънбюджетна сметка на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус. Моля да гласувате.
От общо гласували 124 народни представители, за - 116, против - 4, въздържали се - 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Статков по процедурен въпрос.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние завършихме група законопроекти на първо четене във връзка със Закона за устройството на държавния бюджет. И тъй като действително трябва да отхвърлим доста работа по този закон, а същевременно тези закони са достатъчно кратки и ясни, предлагам, уважаеми колеги, да съкратим срока по нашия правилник между двете четения за тези законопроекти и до 27, това е понеделник, включително, да бъдат направени предложенията за второ четене.
Моля да подложите на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения по това процедурно предложение? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 123 народни представители, за - 112, против - 2, въздържали се - 9.
Предложението се приема.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 11,10 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

СЕКРЕТАРИ:
Иван Братулев
Красимир Момчев