Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева
Секретари: Валери Стършелов и Митко Нитов


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Давам думата на Красимир Премянов от името на парламентарна група.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! За пореден път станахме свидетели на намесата на президента, на когото мандатът изтича след броени дни, в политическия живот на страната по начин, който противоречи на Конституцията.
България е парламентарна република. Народното събрание е институцията, която изгражда основата на българската държавност. То е суверенно да взема решения и да приема закони в съответствие с Конституцията на страната. Парламентарните групи представляват политическите сили, на които народът е доверил да работят в парламента и според конфигурацията на политическия живот да имат водеща роля в осъществяването на изпълнителната власт.
Очевидно този факт, тази императивна разпоредба на Конституцията не може да бъде разбрана от д-р Желев. С цялото си поведение той не съдействува за решаването на проблемите на страната и както виждаме, в сегашната сложна обстановка за цялата страна той отново се опитва вместо да помогне, да навреди на интересите на страната.
Изразявайки протест за начина, по който той се намесва в политическия живот и посяга на суверенитета и независимостта на институциите, смятам, че ако той не се е примирил с тази Конституция, с този начин на действие на българския парламент, негово право е да предостави щафетата на своя приемник, избран по демократичен път за президент на Република България и да влезе в политическия живот с равните права на всички участници в политическия процес - да стане политически деятел, който има право по реда, предвиден в Конституцията, да изразява становища и мнения в парламента, ако тази сила, която той приема и на която е член, е представена в него. Ако не е - по начин, по който е демократично и приемливо за българската демокрация, както за всички останали политически лидери, да участвува в полемиката и дебата, който дневният ред на общественоикономическата обстановка и политическия живот в страната поставят.
Искам от името на Парламентарната група на Демократичната левица да изразя надежда, че новият президент на Република България ще действува в пълно съответствие с Конституцията на Република България и ще търси възможности и резерви да съдействува на всички институции и форми на власт да решават проблемите, които са призвани по Конституция да решават за Република България. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.

Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ЛИЦА И ЗА ЗАКРИЛА НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИИ.
Давам думата на господин Кирил Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Закон за изменение и допълнение на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции. (Обн., ДВ, бр. 8 от 1992 г.; изм., бр. 92 и 102 от 1995 г.)
ｧ 1. Заглавието на закона се изменя така: "Закон за насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции".
Предложение на народния представител Емил Костадинов: заглавието на закона да стане "Закон за закрила на чуждестранните инвестиции".
Комисията по бюджет и финанси подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Господин Костадинов държи ли на предложението си? - Няма го.
Заповядайте, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председателю, колеги! Наистина мисля, че заглавието, както е предложено - Закон за насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции, отговаря на неговото съдържание в новия вариант, но това не означава, че аз мога да се съглася с това заглавие, защото предишното заглавие беше по-обхватно. Старото заглавие - Закон за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции - даваше представа за един закон, който наистина закриля и стопанската дейност на чуждестранните лица. На няколко места беше упоменато понятието "стопанска дейност". За съжаление обаче това понятие кой знае защо отпадна. И отпадна не с цел вече стопанската дейност по някакъв начин да се регулира и защитава, а точно обратното: отпадна, защото, когато погледнем назад, когато най-напред стопанската дейност беше регулирана с Указ N 56, после имаше един закон, подобен, после още един и сега на практика трети, нов се прави, стопанската дейност тогава беше в основата на това, което трябваше да бъде защитавано. За съжаление, сега остават само инвестициите, т.е. елате с пари, сложете си парите, пък какво ще стане с вашата дейност - това е отделен въпрос.
Но има нещо друго много важно и аз на този въпрос ще се спра по-нататък, когато разглеждаме чл. 8. Длъжни ли сме ние да защитаваме стопанската дейност, която е започната от чужденци, от чуждестранни лица по време на действието на Указ N 56 и по времето на тези закони, когато те са действували или не?
Аз съжалявам, че тук я няма госпожа Даниела Бобева, която е поставена да защитава тази стопанска дейност заедно с чуждите инвестиции, но доколкото разбрах по време на дебатите в Комисията по бюджет и финанси, нейното мнение е, че не, това не трябва вече да е така.
Аз не знам дали на министър Гечев мнението е такова, също и на парламентарното мнозинство, но моето лично мнение и призовавам всички господа народни представители е, да защитят тази стопанска дейност, която е започната, защото тези от вас, които не знаят - има и такива, разбира се, имаше хора - чужденци, които направиха инвестиции, без да имат право на собственост. Те имаха право да извършват стопанска дейност за определено време. Сега това тяхно право се отнема напълно, защото колкото пъти и да поправяхме Указ N 56, все някаква врата непрекъснато оставяхме тази дейност да продължи.
Затова аз не мога да се съглася с промяната на заглавието, въпреки че промененото заглавие съответствува на това, което са мислили вносителите в Министерския съвет - пак подчертавам това, но това е крайно неправилно нещо, защото на практика този закон даже не трябва да се казва за закрила на чуждестранните инвестиции. Той трябва да се казва: за ограничаване на чуждестранните инвестиции! Погледнете закона и вижте на колко места пише, че чуждестранните инвеститори са длъжни, на колко места пише, че се забранява, на колко места пише, че се ограничават, наказват се, глобяват се само и само, ако не отидат да регистрират...
Извинете, но чуждестранните инвеститори на са идиоти. Те могат да избират различни държави. Виждат една държава, виждат един закон, който значително забранява или ограничава дейността им и виждат една съседна страна, където няма такива ограничения. Естествено те се насочват там и после се чудим защо няма чуждестранни инвестиции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вашето предложение, господин Димитров, е да се запази старото заглавие ли?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Да се запази старото заглавие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За изказване има думата професор Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не съм автор на това предложение, но то почива на една проста и логична конструкция: стопанската дейност в Република България се регламентира от законите на България - от Търговския закон и всички останали закони, имащи отношение към стопанската дейност. Когато обаче стопанска дейност организира чуждестранно лице, то ползува всички преференции на този специален закон, така че всичко онова, което каза колегата Венцеслав Димитров, просто няма никакво отношение към стопанската дейност. Това заглавие в никаква степен не накърнява интересите на физически и юридически лица, които организират стопанска дейност в страната. Повтарям, когато това е признато като чуждестранна инвестиция, според нормите на този закон се ползуват в пълнота преференциите на специалния закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз бих се обърнал към юристите в залата с въпроса: въобще коректно ли е с изменение и допълнение на един закон да се сменя неговото заглавие?
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (от място): Не е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е коректно. Някой ще вземе ли думата по този въпрос? - Господин Кристиян Кръстев.

КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (независим): Уважаеми дами и господа народни представители! По принцип досега законът е имал това заглавие и общият смисъл и разумът на закона, когато е бил създаван, са отговаряли на заглавието. Така или иначе чуждестранни инвестиции се правят с цел да има някаква стопанска дейност. А чуждестранни инвестиции по принцип, тоест капитал, чуждестранната инвестиция представлява пренасяне на капитал, който само да се остави или да се закопае в земята не може. Във всички случаи това е капитал, който се внася, за да се върти и да носи печалби. Да речем, в 95 или 97 на сто от случаите това е оборотен капитал, който инициира стопанска дейност.
Заглавието на закона и общият му дух и общият му разум, тъй като днес се предлагат промени на някои от текстовете, тези промени, които са няколко, и то малобройни, няма да обсъждаме какви са, защото тепърва предстои това, те не променят характера на закона и не могат да доведат до изменение на заглавието му, защото заглавието на закона показва общия характер, целта и едно кондензирано съдържание на всичките му разпоредби.
Така че добре би било да бъде запазено старото заглавие, защото наистина изразява характера и целите на този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Гечев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Господин председателю, уважаеми депутати! Първо бих искал да кажа няколко думи по необходимостта от приемане на промените в заглавието на закона и от съдържателна гледна точка в самия закон.
Искам категорично да подчертая, че става дума за изключително важни изменения, които се очакват вече с нетърпение от инвеститорите в България и тези, които очакват да инвестират в България тази година, догодина и в следващите години. Трябва да ви кажа, че тези текстове многократно са обсъждани и с нашите партньори, и със специалисти - икономисти и юристи. Категорично искам да заявя, че тези промени не само че не са безсмислени, но те са изключително важни по две основни причини:
Първата причина е, че с промените в текста, ще видим в съответния коментар, се дават законови гаранции, че чуждестранните инвеститори няма да бъдат изненадани с промени в българското законодателство, които да накърнят техните икономически интереси и които да доведат до промени в инвестиционния климат, разминаващи се с техните бизнеспланове към момента, когато са взели решение да инвестират в България. Тази промяна в закона е изключително важна и тя дава десетгодишна гаранция на инвеститорите. Това се приветства открито от нашите партньори.
Втората група промени, свързани със заглавието на закона, са промени, касаещи преференции за чуждестранния инвеститор в момента на пресичането на българската граница, на българската икономическа граница преди всичко. Това са изключително важни промени, свързани с преференции, при които чуждестранният инвеститор, когато внася капиталови стоки в страната, не плаща съответни мита, акцизи, а ако има такива - съответно данък добавена стойност.
Така че става дума за понижаване на цената на вноса на капиталови стоки от порядъка на около 50 на сто, което е един изключително силен икономически стимул и се очаква с нетърпение особено от големите компании, които желаят да извършват сериозна инвестиционна дейност в България.
Така че тези две групи промени, които се предлагат, това са основните промени, които се предлагат в поправките на закона, са изключително важни и аз много моля те да не бъдат подценявани.
Що се касае до заглавието на закона, това беше казано и от професор Стоилов, става дума за това, че през тези години благодарение на добрата работа и на парламента, и на правителствата през последните години ние направихме много по запълването на стопанското законодателство на Република България. Така че чуждестранните инвеститори, веднъж регистрирани в България, ползват всички права и имат всички задължения по Търговския закон и всички стопански закони, действащи в Република България. Съгласно българската Конституция и закони няма никаква дискриминация спрямо чуждестранните инвеститори. Така че тяхната стопанска дейност е под закрилата на закона толкова, колкото и българските инвеститори и българските производители.
Искам да подчертая, че ние не сме имали никакви проблеми, никакви възражения от нашите партньори, когато сме обсъждали закона текст по текст. Така че промяната в закона е свързана с промяната в законовата среда в България през последните години и смятаме, че това заглавие - за насърчаване, което е особено важно, и закрила на чуждестранните инвестиции - отговаря на тази нова среда и на духа на закона след неговите промени.
Така че предложенията, които се правят, са съществени и няма съмнение, че те ще подобрят законовите условия и икономическите преференции за чуждестранните инвеститори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата по процедурен въпрос господин Венцеслав Димитров.
Господин Димитров, за да мога да поставя Вашето предложение на гласуване, ще го формулирам по следния начин, искам Вие да кажете дали сте съгласен. Вашето предложение ще го формулирам като предложение да отпадне ｧ 1.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Точно така. Но преди да го прогласуваме, аз искам да направя една процедура, защото казах вчера и на господин Желев, че ще я направя, пък вие ако искате я приемайте. И на заседание на комисията изказах това становище.
За мен законът е недоработен. Предложенията не са подготвени за второ четене така, както са. Затова предлагам сега да гласуваме да отложим дебатирането на второто четене на закона, докато се подготви както трябва, господин Гечев. Вие казвате "насърчаване". Нито един текст няма за насърчаване на чуждите инвестиции с изключение на ｧ 15а, който на практика компилира това, което се казваше преди в чл. 118 на Указ N 56. Вие казвате: "за внос". Прочетете ｧ 15а, вижте има ли някъде "за внос". Пише: освобождават се от добавена стойност. Ама как се освобождават? Те не са и длъжни да плащат добавена стойност при апортна вноска. Искате да кажете: ако внасят, тогава. Ами напишете го! Ама това не сте го написали. И се предполага, че чужденците при апортна вноска, непарична вноска, ако не плащат ДДС, че българите плащат ДДС. Ами няма такова нещо, помислете!
Затова смятам, че трябва текстовете още веднъж да се прегледат, да се прецизират и тогава да се предоставят на вниманието на пленарната зала за второ четене. Затова правя процедурно предложение да отложим приемането на второ четене до доработването.
А другото - ако не се приеме, естествено, предлагам ｧ 1 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли друго предложение по това процедурно предложение? - Няма.
Моля да гласувате процедурното предложение на господин Венцеслав Димитров.
От общо гласували 189 народни представители, за - 81, против - 61, въздържали се - 47.
Предложението не се приема.
Има ли други желаещи да се изкажат по заглавието? - Няма.
Поставям на гласуване най-напред предложението на господин Венцеслав Димитров ｧ 1 да отпадне. Моля да гласувате!
От общо гласували 182 народни представители, за - 70, против - 54, въздържали се - 58.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложеното съдържание на ｧ 1: "Заглавието на закона се изменя така: "Закон за насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции"." Моля да гласувате!
От общо гласували 181 народни представители, за - 126, против - 45, въздържали се - 10.
Заглавието е прието като ｧ 1.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "ｧ 2. Чл. 1 се изменя така:
"Предмет
Чл. 1. Ал. 1. Този закон урежда условията и реда за извършване на инвестиции в страната от чуждестранни лица и закрилата на тези инвестиции.
Ал. 2. Разпоредбите на този закон не се прилагат изцяло или отчасти за инвестициите на чуждестранни лица от държави, в които спрямо българските дружества или граждани се прилагат дискриминационни мерки."
Предложение на народния представител Емил Костадинов:
В чл. 1, ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Разпоредбите на този закон не се прилагат спрямо инвестициите на чуждестранни лица от държави, които прилагат дискриминационни мерки спрямо българските граждани или техните инвестиции."
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В чл. 1, ал. 2 в началото се добавят думите "По решение на Народното събрание", след което текстът да продължи, както е предложен.
Предложение на Комисията по бюджет и финанси:
Подкрепя текста на вносителя Министерски съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председател! Колеги!
Казах, че ще ви обърна внимание на несъобразности в текстовете. И започвам още, за съжаление, от чл. 1. Вижте какъв е предишният вариант на чл. 1:
"Чл. 1. Ал. 1. Този закон урежда условията и реда за извършване на стопанска дейност в страната от чуждестранни лица и закрилата на чуждестранните инвестиции." "Закрилата" е останала.
Аз не искам да кажа, че старият вариант на закона е прекрасен и че там всичко е пипнато. Може би и там трябва да се направят много поправки. Естествено е, че когато вървим напред или назад, един закон да трябва да се изменя, в зависимост от условията.
Но вижте сега как е направено за инвестиции: стопанската дейност отпада, остават само инвестициите. И вижте какъв е текстът: "Чл. 1. Ал. 1. Този закон урежда условията и реда за извършване на инвестиции...". Е, как ще урежда условията и реда за извършване на инвестициите, господин Гечев? Какви са условията? Условията са всичките, включително и данъчни, и разни други, редът за извършване на инвестиции - че най-напред трябва да се изкопае дупката или че най-напред трябва да вземете разрешение за строеж и т. н. Това са съвсем различни неща. Може да кажете: "Редът за закрилата на чуждестранните инвестиции" - това е друго. Но да кажете, че всичките инвестиции, процесът на извършване на инвестиции да се прави по този закон, това е една несъобразност. Това е за ал. 1.
Вижте сега ал. 2. Вярно е, че ние от опозицията нямаме много навика да даваме права на Министерския съвет. Но ми се струва, че трябва да има някой орган, който да казва: "Тази страна прилага наистина дискриминационни мерки и спрямо тях не се прилагат". Това автоматически не може да стане. Тоест автоматически не се знае. Някой трябва да проучи опита на една друга наша страна-партньор и да каже наистина. Кажете агенцията, кажете Министерския съвет. Министерският съвет или агенцията, наистина трябва да има някакъв орган, който да види кой ни дискриминира. И спрямо инвеститорите от коя държава ние бихме могли да прилагаме съответно на тяхното неблагоприятно отношение към нас мерки.
Вие искате това да стане автоматически. Кажете ни как ще стане. Кажете ни как ще стане. Как смятате. Наистина, има и други предложения, но в предложението на Министерския съвет това е като че ли някак си, че става автоматически. Това не е някакво разписание на самолети или на влакове и да пише: еди-коя си държава (не искам да споменавам нито една) прилага спрямо нас дискриминационни мерки. Автоматически гражданите или може би тези, които ще регистрират... Защото те са органите, които ще регистрират инвестициите. Това са: Комисията по ценните книжа и Министерството на финансите.
На чиновници, които ще регистрират ли ще дадете право да казват: "Вие имате дискриминационни мерки спрямо нас, няма да ви регистрираме инвестициите в България."
Затова за мен и тук, както в ал. 1, така и в ал. 2, колкото и права да има Министерският съвет, Министерският съвет затова е Министерски съвет, защото е изпълнителна власт и там може да се взимат оперативни решения. От нас такива не се очакват. Предполагам, че този закон не предвижда решения на Народното събрание. Но автоматически това, съответстваща дискриминация, не може да стане.
Затова този, който поддържа този текст, моля, нека да ни обясни как ще стане това нещо.
Предложението ми е да отпадне и този параграф и да остане старият текст. Макар че и в стария текст мисля, че може да се пипнат някои текстове. Но тъй като не съм ги направил писмено, мисля, че това е по-доброто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Тоест, Вашето предложение пак е ｧ 2 да отпадне.
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа!
С ал. 2 на чл. 1 се дава възможност да се отнемат привилегиите за инвестиции в България на лица и дружества от страни, които прилагат към България дискриминационни мерки.
Господин Димитров тук вече изказа съмнение, че този текст може да се прилага автоматично. Кой ще бъде този, който ще преценява дали дадена страна упражнява или взема дискриминационни мерки спрямо български граждани? За мен единственият орган, който може да взема такова отговорно решение, е Народното събрание. Защото обявяването, че една страна има дискриминационно отношение към нашата страна, е един акт, меко казано, на враждебност. То предполага напрегнати отношения между нашата страна и тази страна, което е довело до убеждението, че тя има спрямо нас дискриминационно поведение.
Такъв един сериозен въпрос не може да се остави да се решава нито автоматично, нито от някои бюрократи, нито дори от Министерския съвет. Защото то много сериозно засяга нашите международни отношения.
Ето защо моето предложение е тези мерки да се определят, т. е. тези страни, срещу които трябва да се приемат тези мерки, да се определят от Народното събрание.
Това няма да бъдат ежедневни случаи. Това ще бъдат изключителни случаи. Но ние трябва да дадем гаранция на чуждестранните вложители, че няма да ги изненадаме в някой момент с обявяването на техните страни за настроени дискриминационно към България и следователно, да ги лишим от техните привилегии при инвестиционната им дейност.
Нищо няма да попречи, само ще спечели законът, ако тази компетентност се предостави на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи? Има думата господин Гечев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Господин председател! Господин Лучников. Уважаеми депутати!
Нека да разгледаме нещата така: ако този закон казва, че става дума за българска реакция, ако има акт на дискриминация спрямо български инвеститори, вие ще се съгласите, че досега в практиката, позната поне на мен след Втората световна война, не ми е известно някоя страна да е приемала дискриминационни мерки спрямо България. Също така не ми е известно парламентът на някоя страна, при тези условия в края на ХХ век да излиза с някакви специални решения за ограничение на български инвеститори. Това е абсурдно.
Следователно, има ли ограничения за български инвеститори? В момента има и то е не по решение на парламентите на другите страни, а поради конкретната политика, която провеждат правителствата на някои страни не спрямо българските инвеститори, избирателно, а правителствата на други страни са въвели ограничения спрямо чуждите инвеститори по принцип. Например, и съседни на нас страни, и европейски страни имат ограничения спрямо инвеститори в застрахователната дейност или напълно, или до определен процент, обикновено. Имат ограничения за чуждестранните инвеститори в банковата сфера. Тези ограничения не са взети от парламентите на тези страни, а са взети от съответните правителства.
Така че в случая се има предвид, че изпълнителната власт, която това прави, изпълнява законите, приети от парламента, управлява според законите, е тази, която може да вземе такива ответни мерки. И не защото правителството не може да вземе тези решения, а защото пък би било много опасно и вие ще се съгласите с това, за всеки случай, когато ние трябва да въведем ограничения, примерно за инвеститор от съседна страна, който иска да открива нова банка, при положение, че български банкери чакат с години лиценз и не получават такъв лиценз, този случай да бъде предложен тук за решение в парламента, което означава, че българската институция парламент, особено отговорна, се ангажира с решаването на един частен въпрос, което може да доведе до сериозни усложнения и в отношенията на тези страни.
Така че и от дипломатическа гледна точка, и от фактическа гледна точка, имайки предвид практиката, това е било съображението да се посочва не парламентът, а да се разбира съвсем категорично, че такова решение могат да вземат правителствените институции и то не за отделна страна, а за конкретен инвеститор.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? - Няма.
Най-напред гласуваме предложението на господин Венцеслав Димитров, което е най-напред за отпадане на целия чл. 1. Господин Димитров, моля да кажете дали сте съгласен с тази процедура, тъй като Вие изказахте отделно съмнение по съдържанието на двете алинеи, най-напред ще поставя предложението да отпадне чл. 1 изцяло, а след това, ако не стане, да отпадне само ал. 2.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не да отпадне чл. 1, а ｧ 2 да отпадне. Да остане старият текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Параграф 2 да отпадне изцяло? И да остане старият текст? - Добре. Ако не се приеме това нещо, предлагате ли от чл. 1, така както е предложен, да отпадне само ал. 2?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Да остане старият текст!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това ще бъде първото гласуване.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Вторият вариант е да остане старият текст на ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме най-напред към гласуване на следното: да отпадне ｧ 2 изцяло, при което съдържанието на чл. 1 остава такова, каквото е било в стария закон.
От общо гласували 171 народни представители, за - 52, против - 76, въздържали се - 43.
Предложението не се приема.
Има предложен заместващ текст на Емил Костадинов. Държи ли Емил Костадинов на заместващия текст? - Него го няма. Моля да гласувате заместващия текст на Емил Костадинов на ал. 2: "Разпоредбите на този закон не се прилагат спрямо инвестициите на чуждестранни лица от държави, които прилагат дискриминационни мерки спрямо българските граждани и техните инвестиции". Моля, гласувайте!
От общо гласували 134 народни представители, за - 13, против - 48, въздържали се - 73.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников ал. 2 да започва с думите: "По решение на Народното събрание", а нататък текстът остава така, както беше докладван. Това е с цел да се уточни кой взема решение и дали има такава дискриминация. Моля, гласувайте!
От общо гласували 152 народни представители, за - 43, против - 65, въздържали се - 44.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на ｧ 2 така, както беше предложено от господин Желев.
От общо гласували 135 народни представители, за - 119, против - 11, въздържали се - 5.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 3 - текст на вносителя:
"ｧ 3. В чл. 2 се правят следните изменения:
I. Точка 1 на ал. 1 се изменя така:
1. юридическо лице, което не е регистрирано в Република България;
II. Алинея 2 се отменя".
Предложение на народния представител Светослав Лучников: "В чл. 2, ал. 2 не се отменя".
И предложението на Комисията по бюджет и финанси - подкрепя текста на вносителя - Министерски съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тук, в текста, е записано: "Алинея 2 се отменя се отменя", значи не се отменя? (Весело оживление)
Това е печатна грешка - второто "се отменя" се маха.
Най-напред ще дам думата на господин Светослав Лучников, след това на Венцеслав Димитров.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Пак трябва да се върнем на основния въпрос - този закон за защита на чуждестранните инвестиции ли е или е против тях.
Сега тук, в момента, ние сме изправени пред въпроса за инвестициите на лицата с двойно гражданство. Една страна като България безспорно има интерес да запази двойно гражданство на свои или на бивши свои граждани, които са придобили чуждестранно гражданство. Ако сега тези хора, придобили чуждестранно гражданство и запазили българското гражданство, искат да направят инвестиции в страната, ние ги лишаваме от привилегиите, които даваме на други чуждестранни граждани, които нямат българско гражданство. Просто логиката е противна на всякакъв здрав смисъл. Защо ще лишаваме тези български граждани, които имат чуждестранно гражданство, от привилегиите, които даваме на лицата, които имат само чуждестранно гражданство.
Ей, Богу, аз не мога да разбера тази работа! Ние се мъчим да привлечем чуждестранни инвестиции. Тези лица, които имат и българско, и чуждестранно гражданство, ще докарат в България валута, ще внесат в България валутни инвестиции. Защо ние да ги ограничим? Чисто и просто тук играе старото правило да зловиждаме на хора, които могат да направят някаква по-успешна стопанска дейност в страната.
Аз не виждам никаква логика и моля да не се отменя това добро разпореждане на стария закон.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Венцеслав Димитров има думата.
Текстът на ал. 2 досега е: "Български гражданин, който има и друго гражданство, избира дали да се ползва от статута на български или чуждестранен гражданин по този закон".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Точно така. Правилно се ориентирате, господин председател.
Колеги, Аз ви казах, че законът е пълен с несъобразност. Ще започна от първата, на която не се спря господин Лучников. После ще се спра и на неговото предложение.
Вижте първата каква е. Вижте стария текст: "Юридическо лице, регистрирано в чужбина". Това е старият текст.
Новият текст е: "Юридическо лице, което не е регистрирано в България".
Господин председателят е математик и логик и ще ви каже, че това, че не е регистрирано в България не гарантира, че е регистрирано в чужбина. И това е изключително опасно. Някой може да ви каже: аз съм юридическо лице. Но къде си регистриран? - Не знаеш къде си регистриран. Тоест, знаеме ли ние практиката на другите страни как се регистрират юридическите лица.
Ние дебатирахме, господин Гечев, текста и предложенията в комисията. Уточнихме се тогава, че това непременно трябва да има някаква корекция. За съжаление, аз не виждам реакция от страна на работната група.
Доколкото разбрах, госпожа Бобева под регистрация има предвид седалище. Ако искате, така да го напишем: "Юридическо лице със седалище в чужбина" или "Юридическо лице със седалище в България". Това е друго. Има маса регистрации - регистрация в съда, регистрация можете да имате в Търговската палата, регистрация в някаква агенция за чужди инвестиции. Тук не се казва за каква регистрация става дума. Дали регистрацията по учредяването му трябва да е, която е в съда, но доколкото знам тук господин Кристиян Кръстев е специалист по тази материя. Той може да каже по какъв начин или какви регистрации имат юридическите лица в чужбина. Но мисля, че това е изключително опасен този текст, ако се остави във варианта на Министерския съвет, господин Гечев.
Аз затова пак предлагам: "Юридическо лице, регистрирано в чужбина". Ето, това е просто. Просто! Или можете да продължите, ако искате да си вържете гащите, така да се каже - "Юридическо лице, регистрирано в чужбина, чието седалище не е в България". Все някъде трябва да има седалище, но чието седалище не е в България, защото това е, което притеснява госпожа Бобева, че то може да е регистрирано и в чужбина, и в България да има седалище и да е регистрирано на двете места по аналогията с юридическите лица. Обаче аз не мисля, че едно и също юридическо лице може да се създаде в две държави и регистрацията по създаването му да е в две държави. То, ако се създаде по другите закони, то е вече друго юридическо лице. Примерно, някаква фирма, запетая, София - това е различно юридическо лице от същата фирма, запетая, Цук - Швейцария, или Виена, или Лондон, или Ню Йорк и т. н.

Така че мисля, че това нещо по отношение на т. 1 - юридическо лице, което не е регистрирано в България, е безсмислица и не би трябвало да се допуска в този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вашето предложение е за заместващ текст - "юридическо лице, което е регистрирано в чужбина".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, това е старият текст и затова не виждам причина да го променяме. Затова беше добре тук да бъде и госпожа Бобева, не знам господин Гечев дали е в течение на дискусията. Ако иска, можем да продължим - "юридическо лице, регистрирано в чужбина и чието седалище не е в България". Господин Желев, ако искате, да го напишем така, за да се изчисти текстът. Аз затова казах, че предложенията са недоработени, защото правихме дискусия, идентифицирахме проблема, а в предложенията проблемът не е решен.
По предложението на господин Лучников - аз безспорно го подкрепям, защото това е първото сериозно ограничение за чуждите инвестиции, което се прави в този закон. Хайде, другите дейности - можем да отменяме дейността. Но тук забранявате на практика на един двоен гражданин, едното гражданство на когото е българско, да се ползува от режима на чужд инвеститор.
Господин Гечев, колеги, световната практика показва, че най-напред в такива страни като нашата и не само в такива страни се връщат тези, които са били преди това граждани, една част от които може да се предполага, че са двойни граждани. Ние водим ли война с двойните граждани или не? Ние трябва да стимулираме тези хора да се връщат. Нека да имат и двойно гражданство, нека да се чувствуват в България като чужди инвеститори и нека да имат право на избор. Да или не?
После, нещо друго: гражданството е нещо, което се променя. Какво ще направите, ако един чужд гражданин прави инвестиция в България и междувременно - има такива хора, аз познавам - придобива и българско гражданство? Или, както се казва сега, възстановява му се българското гражданство. Забраняваме ли му на този човек? Какво става с неговата инвестиция? Не знам, вие кажете. За мен е изключително опасно това нещо, което се прави в момента - да отрязваме достъпа до българския пазар на една категория, забележете, български граждани, които имат и чуждо гражданство. Може и да са забогатели. Нека да си дадат парите тук. Кажете каква е логиката тези хора да ги изключваме от категорията на чужди инвеститори? Те искат да са си българи. Може и да са станали чужди граждани.
Един човек, господин председателю, който е двоен гражданин и който има право да се ползува от статута на чужд инвеститор, ако, разбира се, закрилата е толкова голяма или преференциите са толкова големи, той какво ще направи в случая, за да запази своята инвестиция? Той ще подаде молба, за да се лиши от българското гражданство. И вижте пред каква дилема, колеги, поставяме един чужд инвеститор: или български гражданин, или инвеститор. Естествено, ако една голяма част от бизнеса му е свързана с България, той ще каже: а бе, не ви ща българското гражданство! Това ли искаме да направим - хората да се отказват от българското си гражданство поради стопански интереси? Ако Министерският съвет иска да направи това, нека да го каже. Но мисля, че не сте обмислили тези работи, господин Гечев.
Затова подкрепям предложението на господин Лучников. Даже ви правя пак предложение: да отпадне целият този ｧ 3. Евентуален компромис, ако иска - няма я госпожа Бобева тук, - ако иска това, което тя мисли, да го напишем, да допълним само в стария текст: "юридическо лице, регистрирано в чужбина, което няма седалище в България". И това изчерпва нещата.
А за двойните граждани, много ви моля това да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Железчев има думата.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми колеги, аз имах възможност да присъствувам на две срещи на българите в чужбина, организирани от Агенцията за българите в чужбина с председател господин Гиньо Ганев. Имах възможност да наблюдавам как се чувствуват тези хора, когато идват в България и желанието им да поддържат постоянни връзки, постоянни контакти с различни слоеве на българското общество.
Затова моето предложение е да подкрепим предложението на господин Лучников. Нека да остане старият текст.Нека да не прекъсваме тази връзка с българите в чужбина, напротив, да насърчаваме тази връзка. Ето, погледнете какво правят евреите. От цял свят евреите поддържат връзка с израелската държава. Всичко, което е постигнато в света, само след няколко месеца става достояние на израелската държава и на различните израелски институции. И, ако ние приемем това предложение на господин Лучников, ще имаме възможност да правим това, което правят и други по-умни от нас народи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Думата има Кристиян Кръстев.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (независим): Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! В определението на качеството на чуждестранен инвеститор явно в предложенията има спорове в две точки - в юридическите лица и в гражданите, които ще инвестират самостоятелно, без да участвуват във фирми, или лично. За чуждестранните инвестиции по принцип аз имам едно друго становище, което може би малко по-късно бих ви го казал, но за юридическите лица, точно изразът "юридически лица" в този закон какво съдържание има? Юридически лица, които българският закон определя или юридически лица, които всеки чуждестранен закон определя? Защото в чуждестранното законодателство има много големи нюанси за изискванията за придобиване от някакво дружество качеството на юридическо лице. Това са три основни школи на правото, т.е. това са централноевропейската, североамериканската и латиноамериканската, които имат принципни различия по този въпрос. По този начин българският закон може ли да уеднакви условията за приемане на юридическо лице, което фрапиращо може да се различава от условията за създаване на юридическо лице в една от държавите? Според българския закон юридическото лице се създава при определени условия.
Аз познавам 2-3-4 законодателства, които имат изключително леки изисквания към гражданите и към участието на чужденци в създаването на юридическо лице, просто даже то не подлежи и на съдебна проверка. Например в Кипър отивате и заявявате пред нотариуса, той удря един печат и юридическото лице е готово. Така че няма възможност да се проверяват капитали. Капацитетът на юридическите лица, които бихме допуснали, е много обобщен. Поне критерият трябва да бъде ясен или най-малкото да има малко повече изисквания. Не само юридическо лице, защото в много от случаите можем да спорим дали въобще съществува юридическо лице. Но може би тук критериите трябва да са малко по-ясни и малко по-точни.
Предложението на господин Лучников за двойното гражданство също създава противоречия. А знаете, че когато ние допуснем един текст с малки противоречия, надолу в практиката противоречията стават страшни. Просто при прилагането ще трябва да се обяснява от Народното събрание, от Министерския съвет, от всеки долустоящ началник какво да прави и как да регистрира. Всички тези пречки, като критериите за юридическо лице, са в полза на държавата - да бъдат уточнени, да бъдат малко по-конкретизирани, са в полза на държавата. Докато промяната, която се изисква за физическите лица, е в полза вече на самите инвеститори.
Така че смятам, че едно предложение за отпадане изцяло на този текст и да се приеме предложението на господин Лучников за лицата, които ще инвестират лично като граждани, е добро. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Господин Кръстев, Вие правите ли конкретно предложение за текст?
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ: Би било много сложно сега да измислим това. Но това са критерии, които трябва да бъдат спазвани. Просто трябва да кажем за България кое е юридическо лице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, благодаря.
Думата има господин Гечев.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Господин председателю, уважаеми депутати! Първо, по отношение коментара на Венцеслав Димитров. Господин Димитров, Вие сам казахте и на практика изразихте точно логическото противоречие, в което ще изпаднем, ако последваме хода на Вашите мисли. Вие казвате, че е абсолютно едно и също да кажем чуждестранно юридическо лице, което не е регистрирано в България, и чуждестранно юридическо лице, което е регистрирано в чужбина. Едно юридическо лице може да бъде регистрирано и в чужбина, и в България и това е огромната, съществена и разбираема за всеки разлика.
Така че в новия закон сме казали съвсем точно, че става дума за чуждестранно лице, което не е регистрирано в България, тъй като всяка фирма може да бъде регистрирана в Париж, в София, в Токио, във Вашингтон и т.н. Освен това, доколкото ми е известно, поне аз не съм виждал съдебно решение за регистрация на фирма, в което съдебно решение да не пише седалище еди-какво си.
Така че новото предложение не е някаква тавтология и не е безсмислица, а е изключително точно от юридическа и от икономическа гледна точка. Казано е категорично, че става дума за чуждестранно юридическо лице, което не е регистрирано в България. Защо? Защото, ако е регистрирано в България, чуждестранното юридическо лице вече започва да действува по всички правила на българските закони. И за да избегнем дискусията, ще кажа и по отношение на земята. Компанията "Шел" например в България без никакви проблеми си купи земя и си построи бензиностанциите, защото тя се регистрира в България и компанията се казва "Шел - България".
Така че единственото условие за придобиването на тези права след регистрацията в България е именно чуждестранната фирма да бъде регистрирана по българските закони. И тогава тя започва да оперира съгласно българските закони.
Що се касае до двойното гражданство, разбира се, че това е един въпрос, който е дискусионен. Първо искам да кажа, че е много добре това, че България е сред малкото страни, които позволяват двойно гражданство. Това е добре и трябва да бъде приветствувано.
Второ, онова, което се предлага в закона, мисля, че е съвсем ясно. То е, че гражданите с двойно гражданство, в това число и българско, дали имат българско и френско, българско и италианско, българско и австралийско - няма значение, тук съвсем ясно пише в закона, че те имат право на избор дали да ползуват предимствата на гражданин на друга страна или да ползуват предимствата на гражданин на България. Каква е презумпцията?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Точно това го отменяте. Аз искам то да се запази.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Момент. Въпросът е: единствената презумпция в случая е и трябва да дадем отговор на този въпрос тук в парламента защо българите, които извършват стопанска дейност в България, имат по-малко преференции от българите, които са излезли от България се връщат в страната.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Защото ония имат пари и искат да ги донесат в България.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Трябва да дадем отговор на този въпрос. Това съображение е било за равнопоставеност на българите от тази гледна точка.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Тогава на чужденците защо им давате преференции?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Това е единственият аргумент, който се поставя в подкрепа на тази теза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Гечев, въпросът е следният. Тук имате уреждане на един проблем. Сега махате този текст и този проблем не е уреден. Той остава неуреден.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Точно така е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Филип Димитров има думата.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, първо, по втория въпрос - не е вярно, че темата остава неуредена. Вярно е, че в едно такова предложение, каквото се поддържа тук от министър Гечев, наблюдаваме същия тип подозрителност и останки от добрите стари партийни времена, когато хората, които са извън България, или имат двойно гражданство, или живеят в чужбина, са по-лоши от другите.
Смисълът на този закон, уважаеми дами и господа, е не ние да седим и да изчисляваме кой би могъл евентуално да се облагодетелствува от него. Смисълът на този закон е, че България може да бъде облагодетелствувана тогава, когато в нея влязат пари отвън и хората, които ще вкарват пари отвън, трябва да бъдат галени с перце по главата, а не да бъдат гонени. Това е логиката на обсъждането на този закон. Ако няма да обсъждаме това, дайте да си ходим в къщи. Ако ние искаме да следваме такава логика и ако дeйствително това е целта и на тези изменения на закона, абсурдно е ал. 2 на чл. 2 да отпадне. Защото се касае за една категория лица, които, както остроумно се провикна някой преди малко от залата, могат да си донесат парите в България. Това ако не е достатъчен мотив, за да остане подобна разпоредба, аз наистина не разбирам защо ние сме в тази зала и защо обсъждаме един такъв закон, освен за да отбиваме номера пред широката публика.
Всякакъв вид подозрителност към тези хора, които имайки и едното, и другото гражданство, има опасност да се облагодетелствуват от привилегиите за чуждестранните инвеститори, е просто смешна. Така че аз горещо препоръчвам на депутатите в залата да подкрепят предложението на господин Лучников.
Що се отнася до ал. 1, т. 1, би могло да се спори доста за това съдържа ли се сериозна юридическа разлика между едната формулировка и другата. Аз бих приканил народните представители в гласуването на този закон да изхождат от гледна точка на това какви вреди могат да се принесат в практиката и какви ползи евентуално биха могли да бъдат извлечени пак от нея.
Кое от двете явления - юридическо лице, регистрирано в чужбина, или юридическо лице, което не е регистрирано в България, е по-лесно да се докаже? На практика, когато дойде чуждият инвеститор, ние трябва да си представим пътя, който той ще извърви от канцелария в канцелария и горе-долу точката, в която ще му писне и ще каже: аз защо да не си ходя в къщи и да не ги зарежа тези тук?
В момента, в който той бъде поставен пред необходимостта да доказва един отрицателен фактор, обстоятелството, че не е регистриран в България, пред него се изправя една огромна бездна от чисто бюрократични усложнения. В момента, в който той трябва да докаже, че е регистриран в чужбина, той просто изважда един къс хартия и го слага на масата. Това е по-просто. И аз бих апелирал към народните представители да мислят от гледна точка на простотата на регламентацията. Нямам представа какво е подтикнало тези, които са внесли предложението за изменение на т. 1, да направят това. Може би някога някъде в практиката те са имали някакъв случай, в който им е било трудно да установят регистрацията в чужбина. Но ако действително целта е да се улеснява чуждият инвеститор, нека да вървим към онова, което е просто, вместо към онова, което е сложно. Простото е да се сложи един къс хартия на масата, сложното е да се събират доказателства и да се представят документи за това, че нещо не е така. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Давам думата на председателя на Народното събрание академик Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ПГДЛ): Позволявам си да взема отношение, тъй като народният представител Венцеслав Димитров изказа твърдението, че тук има и логика. Според мен чл. 2, т. 1 - Юридическо лице, регистрирано в чужбина - не изключва юридически лица, които са регистрирани в България. Защото всяко българско юридическо лице може да се регистрира и в чужбина.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не е така. Зависи за каква регистрация става дума.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има. Да не назовавам тук известни български юридически лица, които са регистрирани и в България, и в чужбина.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Кои са? Поне едно споменете!
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма да го споменавам, за да не му правя реклама. Забранено е да се прави реклама в Народното събрание.
Така че тук може би има нужда от някакво уточняване и затова аз съм съгласен, ако юридически това има смисъл, да се добави "което няма седалище в България". Тогава вече тези неща се изключват.
Второ. По отношение на ал. 2. Не за пръв път се съгласявам с логиката на господин Лучников. Според мен действието премахване на тази алинея е вече недружелюбно действие. Ако тази алинея я нямаше, е друг въпрос. Но след като тя вече е била и сега ние я премахваме, правим едно недружелюбно действие, което само по себе си може да бъде тълкувано много неприятно.
Затова аз категорично съм против премахването на ал. 2, тъй като не се касае за някакви катастрофи в нашата икономика, напротив, в тази обстановка, в която ние високо декларираме, че искаме да бъдат направени колкото се може повече инвестиции в България, премахваме една алинея, което по същество само изразява едно недружелюбно отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има ли други предложения?
Моля господин Кирил Желев да вземе отношение.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо председател! Аз моля все пак всички колеги да обърнат внимание, че става дума за чл. 2, над който пише "чуждестранни лица".
"Чуждестранни лица" и чл. 2 започва:
"Ал. 1. По смисъла на този закон чуждестранно лице е ..." И тогава застъпва другата промяна.
Господин Кръстев, съжалявам много, но ние не можем по три вида законодателства да уточняваме кое е юридическо лице. Тези законодателства са уточнили какво е юридическо лице за тях. Ние говорим за нас какво е чуждестранно лице и по този въпрос се произнася законът в чл. 2.
Обърнете внимание по-нататък на т. 2.
"2. дружество, което не е юридическо лице и е регистрирано в чужбина;
3. физическо лице, чуждестранен гражданин с постоянно местопребиваване в чужбина."
Отпадането на ал. 2, бих казал, че по-малко обижда българските граждани или хората с двойно гражданство, защото ние ги слагаме в категорията "чуждестранни лица", а не български граждани. И така са били по закона, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Даваме им право да избират. Те са го избрали вече - или единият или другият.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Да.
Въпреки всичко, ако ал. 2 отпадне, ако обърнете внимание на предходните текстове, господин Димитров, ще видите, че по т. 3, като физическо лице той може да се легитимира като чуждестранен гражданин с постоянно пребиваване в чужбина и нормално да ползва преференциите на този закон. Тъй като в закона няма забрана, заради това, че той е с двойно гражданство, да не си ползва преференциите.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не е така.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Така е.
Що се отнася до този текст - за юридическо лице, идеята е била съвсем различна - да не стимулираме български юридически лица, които да направят регистрация в чужбина, за да могат по този начин да ползват преференциите по този закон. Това е била идеята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата за реплика господин Венцеслав Димитров. След това господин Кристиян Кръстев.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин Желев, аз бих се съгласил с Вашата последна забележка, ако въобще нямаше такъв текст. Ако ние не го бяхме дебатирали тук и ако не го бяхме отменили. Става дума за последния текст. Обаче самият факт, че ние отменяме текст, който казва, че български гражданин, който има и друго гражданство може да избира, показва, че ние сме направили тълкуване вече на закона и той не може да се ползва от вратичката, която му се отваря с т. 3 от ал. 1. Бих се съгласил, ако нямаше такъв текст и не беше отменен. Но самият факт на отмяната показва, че тълкуванието е еднозначно - който е български гражданин, независимо от това има или няма друго гражданство, не може да се ползва от статута на чужд инвеститор. Така че тук няма какво да мислим, че може да влезе през вратичката на т. 3.
Другото. Аз говорих и с господин Гечев, и с господин Кръстев. Ако искате, нека да се обединим всички зад следния текст:
"Юридическо лице, регистрирано в чужбина, което няма седалище в България."
По този начин всички притеснения на Агенцията за чуждестранните инвестиции се решават и текстът става чист. Защото наистина, господин Филип Димитров е съвършено прав, като каза, че той трябва да доказва, че не е регистриран в страната. И забележете, и не трябва да доказва, че някъде въобще е регистриран.
Господин Гечев, искате ли да говорите Вие с човек или с юридическо лице, което не знаете има ли някъде регистрация или не? Казва: "Аз съм юридическо лице" и толкоз. Нали най-простото нещо е един човек да си носи визитната картичка. Идва при вас: "Аз съм от еди коя си фирма". Вие говорите, говорите с него. Ако не познавате фирмата, обаждате се или на наши представители и казвате: "Абе, я виж, сакън, тоя човек има ли регистрация някъде или няма, за да знам с кой съм говорил. Стабилен ли е или не". Така, както е направен текстът, не е подходящ. Затова пак предлагам - "Юридическо лице, регистрирано в чужбина, което няма седалище в България" е едното от предложенията ми.
Другото е - да не се пипа другият текст - втора алинея. Иначе се разбира еднозначно, че българи, които имат двойно гражданство нямат право да се ползват от статута на чуждите инвеститори, което не е добре, както и да го погледнем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата за втора реплика господин Кристиян Кръстев.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Като реплика на господин Желев.
Искам да ви кажа, господин Желев, че ние тук се понасяме по едно течение, което ни води до една още по-голяма грешка. Ние започваме да уреждаме въпроса за гражданството от Закона за българското гражданство. Преуреждаме ги и създаваме едно съмнение, относно кои норми от Закона за българското гражданство биха се прилагали занапред във връзка със Закона за чуждестранните инвестиции. А пък без да бъдат те във връзка със закона - чуждестранните инвестиции, как биха се приложили?
Второ. В Търговския закон е определена ясно националността. Ако приемем юридическите лица, които се създават, те нямат гражданство, както гражданите. Но във всички случаи международноправната доктрина казва: "Те имат националност". Всяко юридическо лице, което е регистрирано за пръв път има националност със седалището, в която държава то е - първата му регистрация. Всеки клон на такова юридическо лице, всеки клон, то не е друга фирма, а то е част от основната фирма. Защото то е създадено с капитал на основната фирма и печалбите си отчита финансово в централата.
Първото нещо, за което аз пак настоявам - нека да сложим един критерий. Тъй като според българския закон нашият критерий е ясен кое е юридическо лице. Но какъв критерий ще приложим за чуждестранните юридически лица? Ние трябва да кажем - към чуждестранните юридически лица, за да ги приемем, че те са юридически лица имаме, първо, този критерий. След което тяхната националност. Ние тук се разбираме какво си говорим, но този, който ще чете закона няма да знае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Кръстев, времето изтече.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ: Така че трябва да има едно точно изясняване, държавата какво приема като юридическо лице.
А за гражданството, нека остане така, както е предложението за промяна. Защото иначе влиза в противоречие със Закона за българското гражданство и с Търговския закон и ще се чудим кой закон да приложим. При една колизия какво ще стане? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата господин Кирил Желев за дуплика.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Аз приемам съображенията на господин Кръстев за двойното гражданство и за физическите лица. Но това се отнася само за физическите лица. Разбира се, възможни са действия на това физическо лице, което да се пререгистрира като юридическо и пак да ползва преференциите като чуждестранен инвеститор. Не мисля, че рестрикцията е толкова сериозна, колкото дискусията, която се проведе в тази зала.
Бих направил следното предложение, уважаема госпожо председател и уважаеми колеги.
Да отложим засега обсъждането на ｧ 3 и да минем към ｧ 4. Мисля, че ще имаме готовност да направим още една справка за формулировката "юридическо лице", което не е регистрирано в България или което е регистрирано в чужбина и да преминем към ｧ 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложението е ясно. Тъй като стана доста обширна дискусия, това дава възможност и на комисията да види стенограмата. Предложението е за отлагане сега гласуването на ｧ 3, за да се изяснят гледните точки, за да се намерят и по-точни компромисни варианти.
Моля да гласувате направеното предложение за отлагане гласуването на ｧ 3.
Ако може през почивката групата по бюджет и финанси да потърси друго решение, както и всички, които се изказаха по този въпрос също да помогнат. До края на заседанието можем да го разгледаме.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 171 народни представители, за - 170, против - няма, въздържал се - 1.
Засега, до края на заседанието, се отлага ｧ 3.
Параграф 4!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: ｧ 4. В чл. 3 се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така: "Право за извършване на инвестиции".
2. Ал. 1 се изменя така:
"Ал. 1. Чуждестранно лице може да извършва инвестиции в страната и да придобива акции или дялово участие в търговски дружества по реда, предвиден за българските лица, като има равни права с тях, доколкото в закона не е предвидено друго."
Предложение на народния представител Петър Башикаров.
В чл. 3:
1. В ал. 4 се създава нова т. 5:
"5. Участвува в дружество с ограничена отговорност."
Второто предложение на господин Башикаров е: създава се нова ал. 5:
"Ал. 5. Разрешението за постоянно пребиваване в страната се представя заедно с другите изискуеми се съгласно закона документи, при регистрация на съответния вид участие, съобразно предходната алинея."
И предложение на Комисията по бюджет и финанси: подкрепя текста на вносителя - Министерски съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли желаещи да подкрепят предложенията? Господин Башикаров?
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Оттегля го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегля го.
Моля да гласувате ｧ 4 така, както беше предложен от господин Желев.
От общо гласували 129 народни представители, за - 119, против - 1, въздържали се - 9
ｧ 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: ｧ 5 - текст на вносителя. В чл. 5 се правят следните изменения:
1. Ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Чуждестранно лице, включително и чрез клон или като едноличен търговец, не може да придобива право на собственост върху земя. Дружество с чуждестранно участие не може да придобива право на собственост върху земеделска земя."
2. Точка 3 на ал. 3 се изменя така:
"3. Придобиване на право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти, както и на право на собственост върху неземеделска земя, когато това е допустимо, в района на гранични зони и други, определени със закон територии, свързани с националната сигурност."
Предложение на народния представител Муравей Радев:
В чл. 5, ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Чуждестранно лице, включително чрез клон или като едноличен търговец не може да придобива право на собственост върху земя. Чуждестранно лице, в случай че желае да закупи земя, може да закупи право на ползуване на земята в срок от 100 години. Лицето, което желае да продаде на чуждестранно лице права за ползуване на земя за срок от 100 години подписва отчуждителна декларация, в която се отказва от всички вещни права върху преотстъпената земя в срок от 100 години.
Договорът за право на ползуване на земя за 100 години и отчуждителната декларация покриват всички вещни права за ползуване на земята, с изключение на придобиване право на собственост.
Договорът за право на ползуване на земя и отчуждителната декларация могат свободно да се продават, преотстъпват, залагат като обезпечение от чужди на местни лица и обратно в периода на валидност на договора за право на ползуване и отчуждителната декларация.
Дружество с повече от 50 на сто чуждестранно участие не може да придобива право на собственост върху земеделска земя."
Предложение на народния представител Петър Башикаров - в чл. 5:
Първо. Създават се ал. 3 и 4.
"Ал. 3. Дружествата с чуждестранно участие могат да придобиват право на собственост и ограничени вещни права върху сгради, неземеделски земи и други недвижими имоти само за собствени нужди, а не с цел продажба.
Ал. 4. Когато при прекратяване на чуждестранното участие в страната се продава недвижим имот или вещно право върху него, право на предпочитание при изкупуването при равни други условия има българският участник, а когато няма такъв - българската държава."
Второто предложение на господин Башикаров е в ал. 3 т. 3 да се измени така:
"3. Придобиване на право на собственост и ограничени вещни права върху сгради, неземеделски земи и други недвижими имоти, когато това е допустимо, в района на гранични зони и други, определени със закон територии, свързани с националната сигурност."
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В чл. 5.
1. В ал. 1 второто изречение да отпадне.
2. В ал. 2 да се запази досегашният текст и предлаганото изменение да отпадне.
3. В ал. 3 т. 3 да запази досегашния текст.
Предложение на народния представител Филип Димитров:
По ｧ 5.
Първо, т. 1 да отпадне.
Второто предложение е т. 2 да се измени така:
"2. Отменят се ал. 3 и 4 на чл. 5 и 6."
И предложение на Комисията за ｧ 5.
В чл. 5 се правят следните изменения:
Първо. Ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Чуждестранно лице, включително и чрез клон или като едноличен търговец, не може да придобива право на собственост върху земя. Дружество с чуждестранно участие не може да придобива право на собственост върху земеделска земя."
И второто предложение на комисията е ал. 3 да се измени така:
"Ал. 3. Чуждестранно лице или дружество с чуждестранно участие трябва да получат разрешение в следните случаи:"
Третото предложение е в ал. 3 т. 3 да се измени така:
"3. Придобиване на право на собственост и ограничени вещни права върху сгради и други недвижими имоти, когато това е допустимо в района на гранични зони и други, определени от Министерския съвет територии, свързани с националната сигурност."
И четвъртото предложение на Комисията по бюджет и финанси е: в ал. 3 т. 5 се отменя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към обсъждане на предложенията. Кой желае да вземе думата? Тези народни представители, които са направили предложения, желаят ли да ги подкрепят? - Господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Тук сме изправени пред едно второ ограничаване правата на чуждестранните инвеститори, дори още по-грубо, отколкото първото.
В досегашния текст в принципното му съдържание се говореше, че дружества с чуждестранно участие повече от 50 на сто не могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи. Това, колкото и съмнително целесъобразно, имаше основание в Конституцията и нямаше как да не бъде прието. Сега обаче изведнъж се забранява на дружества с каквото и да е участие чуждестранно, дори по-малко от 50 на сто, да придобиват право на собственост на земеделски земи. Ами това е едно драстично ограничаване правото на чуждестранни инвестиции и аз не мога да разбера от какво то е продиктувано. Какви съображения - стопански или от национална сигурност, или каквито искате, могат да се приведат в негова защита? Не може да има такива съображения, защото просто няма никакво оправдание да ограничаваме чуждестранните инвестиции в земеделското стопанство.
Вие знаете в какво плачевно състояние се намира сега нашето земеделско стопанство. Какво лошо има, както вече има такива инициативи, да се образува едно дружество с чуждестранно участие по-малко от 50 на сто? Значи контролният пакет от акции да си остане в ръцете на български участници и то да вземе да експлоатира модерно, индустриално някои български земи, да кажем, с по-интензивни култури или с животновъдство, или както искате. Какво с това ще бъде увредено нашето народно стопанство? Напротив, то само ще спечели.
Затова аз предлагам да се приеме старият текст, да не се приема неговото изменение и да си остане изискването за забрана на придобиване на земеделска земя само на дружества с повече от 50 на сто участие.
Другото изменение, което се предлага в ал. 2, просто засяга правата на лицата да получават ограничени вещни права или право на собственост върху сгради, това може да се тълкува и така, и така. Затова няма никакъв смисъл отново да правим такива дразнещи изменения, които просто засягат чуждестранните инвеститори. Разберете, тези хора са много чувствителни и всяко посягане на техните права, макар може би и чисто формално, ги дразни и те се питат: защо се прави това нещо? И понеже не могат да намерят никакъв отговор те чисто и просто се обединяват върху единствено възможния. Това се прави, за да се ограничат възможностите на чуждестранните инвеститори - нещо, което никой абсолютно не може и не бива да подкрепя.
Затова аз предлагам да се приеме моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Емил Костадинов за реплика.

ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПГДЛ): Аз не съм съгласен с господин Лучников, защото опора в Конституцията намира въобще непредоставянето. Ако видим коректния прочит на чл. 22, ал. 1 на Конституцията:
"Чужденците и чуждестранните юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя, освен при наследяване по закон. В този случай те следва да прехвърлят собствеността си."
В чл. 21, ал. 2 се казва:
"Обработваемата земя се използва само за земеделски нужди."
А ал. 1 гласи:
"Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото."
Така че не считам, че има нарушение и че отиваме оттатък нормите на Конституцията.
На второ място, нашият закон и досега е достатъчно либерален, за да създаваме внушението и тук, и навън, че създаваме допълнителни бариери за чуждестранните инвестиции. Практиката в страните от Централна и Източна Европа е достатъчно разнообразна, но преобладаващата практика все пак, струва ми се, е в този смисъл. Ние в комисията разполагаме с един меморандум, който ни беше предоставен от Българската международна бизнес асоциация и по този конкретен проблем такива сериозни инвеститори, включително стратегически инвеститори, не изразиха никакво безпокойство точно по този проблем.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Хайде де!
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Разбира се. И отстъпеното право на строеж не е измислено от българското законодателство и не сме само ние тези, които го прилагат.
За справка ще ви прочета няколко текста, да речем, от Федералния закон на Швейцарската конфедерация за придобиване на недвижима собственост, който започва така:
"Чл. 1. Този закон ограничава придобиването на недвижима собственост от чуждестранни лица, за да предотврати попадането на собствената земя на страната в чужди ръце."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за реплика изтече.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Можем ли да си позволим ние такъв текст?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Костадинов, времето за реплика изтече.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Завършвам, господин председател.
След това, за запазване на своите различни интереси отделните кантони могат да въвеждат допълнителни изисквания и допълнителни ограничения. Освен това в разрешителният режим за придобиване на недвижима собственост, за който тук става дума, на първо място влиза придобиването на собственост, правото на строеж и правото на обитаване или ползване на даден имот. От огромно значение за въвеждането на тези неща има владеещата позиция на това лице, което е с чуждестранно участие. Така че ние сме напълно в съответствие с преобладаващата практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Орсов, за реплика или за изказване искате думата? За реплика. Репликата е 2 минути. Заповядайте.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този въпрос се разглежда в Народното събрание за четвърти път и аз взимам думата, за да припомня историята му. Той беше разглеждан през 1992 г . на два пъти, когато се променяше Законът за земята и когато се приемаше този закон - за чуждестранните инвестиции и за стопанската дейност на чуждестранните лица. Тогава на два пъти водихме тази дискусия - дали юридическото лице, регистрирано по българското право, което има някакво чуждестранно участие, да може да придобива собственост върху земи. Тогава, през 1992 г. и в двата закона, следвайки волята на мнозинството от СДС и неговите разбирания, беше определено, че юридическите лица, регистрирани в България, в които чуждестранното участие е под 50 на сто, могат да придобиват собственост върху земя. Тогава от същата трибуна представителите на тогавашния Парламентарен съюз за социална демокрация заявиха своето разбиране, че при първата промяна в съотношението на политическите сили в парламента те ще променят този текст, което и направиха през 1995 г., три години по-късно в изменението в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Този текст беше променен и се върнахме към разпоредбата на Закона за земята от 1991г. , която забраняваше на юридическите лица, регистрирани по българското право, в които има каквото и да било чуждестранно участие, да придобиват право на собственост върху земя.
Сега, тъй като този въпрос е уреден на две места - в Закона за земята и в този закон, ние привеждаме в съответствие с вече заявената си воля през 1995 г. закона, който в момента приемаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Ще кажа само, че разпоредбата беше атакувана от СДС пред Конституционния съд и Конституционният съд я остави в сила. Така че тук няма нищо противоконституционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Лучников за дуплика.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Ние твърдим, че измененията на закона представляват едно обезсърчаване на чуждестранните инвестиции. Аз съм много благодарен на господин Орсов, че той подкрепи този ми аргумент, като заяви, че всъщност с тези предложения те ограничават чуждестранните инвестиции по отношение на земеделските земи.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки има ли?
Господин Венцеслав Димитров иска думата за изказване.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председател, колеги! Мисля, че дискусията си дойде на място.
Аз също съм съгласен, че такова нещо не може да се пише в един закон, на който отгоре пише "Закрила и насърчаване на чуждите инвестиции". Защото това ограничава чуждите инвестиции. Ако искате да направите отделен закон, между другото доста от текстовете са такива, но те трябва да се отделят в отделен закон за ограничаване на чуждите инвестиции. Защото на практика става ограничаване. А този закон е за насърчаване. Кажете ми една дума от тези текстове, върху които се спори тук, с които се насърчават чуждите инвестиции? Напротив. Те се обезсърчават и те не идват.
Господин Орсов много право каза. Да, това е вашата позиция и тя е неизменна и до днес. Затова Международният валутен фонд, именно затова, защото вижда, че с вас не може да води нормален диалог и че вие не се подчинявате на международните стандарти, ви въвежда такова нещо като паричен съвет или валутен борд. Защото смята, че с вас на нормален пазарен език не може да говори.
Господин Гечев, към Вас се обръщам. Нали Вие казахте пред чуждите инвеститори, че ще инициирате поправка в Конституцията - ние сме съгласни, която да даде възможност на чужденците да купуват земя. Това, което каза господин Костадинов, е точно обратното на действителността. Аз, господин Костадинов, съм имал възможност да говоря с доста чужди инвеститори и техният първи въпрос е: защо в България аз, като си купя нещо, нямам право да вземам земята? Защо да не им дадем това право?
Аз съм съгласен и ще се опитам и колегите да ги убеждавам, че чужденците трябва да могат да купуват земя. Нека да направим тази поправка в Конституцията. Добре, не искате да я правим, макар че господин Гечев искаше. Изглежда, че той не може да се пребори с хора като господин Орсов. Е, затова сме на това дередже, господин Гечев.
Другото. Все пак 50 процента е по-добро от това, което ни се предлага като вариант в момента. В момента се предлага вариант някакво участие. Някакво участие! Господин Гечев, смятате ли, че това утре ще затормози страшно даже и борсовата търговия, където може да има и чужденци? Примерно може запазената марка да я е вкарал като апортна вноска и това дружество вече не може да придобие нито един процент земя. Защо да създаваме такива ограничения? Мисля, че 50-те процента все пак е нещо. Нека да оставим този закон. Макар че мен ако ме питате, въз основа на практиката между 1992 г. и сега, за мен ал. 2 въобще трябва да бъде отменена. В този закон, който е първият закон, който един чужденец прочита, когато има някакви намерения да инвестира в страната, такова нещо не трябва да се пише. Нека да го пише на друго място, но не и тук. Даже и за 50-те процента не трябва да пише. Едно дружество, когато е регистрирано в България, какво като го владеят чужденци?
Сега защо тук е така, на друго място - иначе. Господин Костадинов, запознайте се с практиката в страна като Тайван. Това не е държава, с която ние поддържаме официални отношения, но там чуждите инвестиции са ей така. И там са приели Закон за ограничаване на чуждите инвестиции. Не за насърчаване, а за ограничаване, защото чуждите инвестиции са много, защото климатът е толкова хубав, че всеки гледа там да инвестира. И е стабилно развитието, и печалбите са големи. И там наистина законът така се казва - "за ограничаване..." Мерките са за ограничаване. В една страна, където няма чужди инвестиции, ние трябва да направим всичко възможно, даже много по-либерален режим от първоначалния вариант на закона. Защото инвестиции няма. На последно място сме, ето тези, които Вие цитирахте, тези хора ви казват, че ние сме безнадеждно на последно място в Европа. Вярно, че проблемите са по-сериозни, не са свързани само със закона, но са и свързани с него. И когато в един закон Вие създавате повече ограничения, не си правете илюзии, че инвестициите ще се увеличат.
Аз пледирам, както всички текстове досега между другото, може би сте забелязали, с известни нюанси, да не се приемат поправки в закона. Даже и в стария закон, ако може ал. 2 да бъде отменена. Вижте в целия този параграф 5 какво пише.
В параграф 5 първия текст, в ал. 2 на два пъти пише "не може". Господин Гечев, на два пъти "не може".
В ал. 3 - "трябва да получат разрешение...", и то дружество, в което чуждестранното участие може да е минимално, може да е почти никакво. Пак трябва да получат разрешение. Защо?
За мен тези текстове противоречат на заглавието на закона най-малкото и те трябва да отпаднат. Първо, поправките, и второ, даже в стария закон. Другото може да не се записва.
Но аргументите, виждате ли, в Закона за земеделските земи е имало такова ограничение, че с някакво чуждестранно участие и затова тук трябва непременно да го компилираме.
Напротив, мисля, че тук, ако го сложим, не е проблем да се направи поправка и в онзи закон, а когато има един специален закон за чуждите инвеститори, който е бил приет след другия закон, мисля, правото диктува, че се прилага последният закон.
Затова дайте да не правим никакви поправки. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вашето предложение е да отпадне целия параграф 5. Да.
Най-напред реплика на господин Башикаров.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ПГДЛ): Уважаеми дами и господа народни представители, аз бих искал също да напомня по темата, която обсъждаме в момента, текста на приетия Закон за собствеността и ползването на земеделските земи.
Член 3, ал. 3 на приетия от нас закон гласи:
"Чужди държави, чуждестранни юридически лица и юридически лица с чуждестранно участие не могат да притежават право на собственост върху земеделска земя".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Къде е това?
ПЕТЪР БАШИКАРОВ: В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Тоест това, което правим ние в момента, това, което предлага вносителя, текстовете на досегашния закон по този въпрос - за изменение и допълнение на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и закрила на чуждестранните инвестиции, т.е. в чл. 5, ал. 2 да се приведе в съответствие с текста, приет в този специален закон.
В противен случай се създава противоречие, т.е. два закона третират един и същи въпрос по различен начин. Друг е въпросът как да се регулира въпросът с ползването на земята от чуждестранни лица и дружества с чуждестранно участие. Този въпрос даже според мен не би следвало да се третира в този закон за чуждестранните инвестиции. Аз не знам друг закон за чуждестранните инвестиции, поне аз лично не познавам, който да регулира въпроса със земята. Въпросът за земята се регулира със специални закони, да кажем, в нашето законодателство, това би могъл да бъде Законът за собствеността.
И аз предлагам да спрем дебатите по този въпрос, защото просто не можем да вземем друго решение, освен това, което се предлага от вносителя, и решение, което е одобрено от комисията. Въпросът би могъл да се подготви и да се решава по-нататък чрез Закона за собствеността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Значи Вашето предложение е да отложим дискусиите по този въпрос.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (встрани от микрофоните): Не, да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да гласуваме. Още една реплика, след репликата, сигурно ще има дуплика. След това професор Стоилов и след това Филип Димитров - изказване.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПГДЛ): Аз не съм наясно дали господин Димитров знае, че работната група и комисията подкрепят досегашния текст на ал. 2. Нали така? Значи става дума за някакво неразбиране.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Как подкрепя?
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Да, това е предложението на работната група - "подкрепя текста на вносителя по ал. 2", тази ал. 2, която е депозирана от вносителя.
Безпокойствата, за които Вие говорите, действително възникват в някои чуждестранни инвеститори, но според мен и според моите впечатления, които имам от разговори с тях, те са свързани в най-голяма степен със земи в крайградските зони, които имат статут на земеделски земи, но на практика представляват индустриална земя, те просто не са включени в урбанизираната територия. И понеже процедурите у нас са продължителни, сложни, това е една реална бариера за идването на инвестициите. Въпросът е свързан със съответното замиране на тези територии, с липса на кадастрална основа. Но този въпрос е напълно преодолим. В Министерството на земеделието и хранителната промишленост се разработи нова наредба, която заменя досегашната Наредба N 2 и дава много по-бърза процедура за преотреждане на такъв род земи, които формално са земеделски, но са близо до урбанизираната среда и могат да бъдат включени в нея.
И за да завърша, чужденците, разбира се, тези, които идват тук, ревниво или някак си предпазливо се отнасят към учредяването на право на строеж. Защо? Това право, повтарям, не сме го измислили ние, те го прилагат много по-строго, много по-рестриктивно. Отнасят се предпазливо, защото у нас липсва солидна демократична традиция. А практиката е, както знаете, предоставя се право за ползване за 35, 50, 99, ако искате години, така че няма бариера, господин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дуплика желаете ли? - Не. Има думата професор Стоилов за изказване.

СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като се започне от Великото Народно събрание, винаги е преобладавала групата на депутатите, които са на мнение, че по отношение на земеделските земи ние трябва да бъдем особено внимателни. Няма да се разпростирам върху аргументите. По това имаше, бих казал общо виждане, когато в тази зала бяха представени всички политически сили, в това число и тези, които сега са извън парламента.
Второ, практиката на България сега показва, че задгранични инвеститори, които желаят да инвестират в българското селско стопанство, прекрасно могат да направят това, използвайки различните форми на арендно договаряне. Такива случаи има и в Радомирско, и в много други райони на страната.
И накрая, в дискусията непрекъснато се говори за земята изобщо. Когато става дума за неселскостопанска земя, всяко едно дружество, регистрирано в България, има пълната възможност да закупува колкото земя му е нужна във връзка с реализирането на неговите инвестиционни проекти. Така че тези неща трябва да се имат предвид, когато се разисква позицията на парламентарната група на левицата. Вярно, има разлика в нашето виждане, но ние сме на позиция, която идва от 1991 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Реплики няма.
Господин Филип Димитров. Няма го.
Други желаещи да се изкажат? - Няма.
Преминаваме към гласуване по този параграф. Най-напред има предложение за отпадане.
Предложение за отпадане на господин Светослав Лучников - в ал. 1, второто изречение да отпадне. Само че за коя ал. 1 става въпрос?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): От основния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това предложение - в основния текст, ал. 1, второто изречение да отпадне.
От общо гласували 164 народни представители, за - 54, против - 59, въздържали се - 51.
Предложението не се приема.
Второто предложение за отпадане на господин Лучников е в ал. 2 предлаганото изменение да отпадне. Моля да гласувате.
От общо гласували 160 народни представители, за - 44, против - 64, въздържали се - 52.
Предложението не се приема.
Третото предложение е предложението по ал. 3, т. 3 за промяна на текста да отпадне. Тоест, запазва се старият текст. Моля да гласувате.
От общо гласували 156 народни представители, за - 42, против - 55, въздържали се - 59.
Предложението не се приема.
Предложение за отпадане, направено от народния представител Филип Димитров - т. 1 да отпадне. Моля да гласувате.
От общо гласували 176 народни представители, за - 65, против - 80, въздържали се - 31.
Предложението не се приема.
Преминаваме към предложения за заместващи текстове.
Най-напред заместващият текст, предложен от народния представител Муравей Радев в чл. 5, ал. 2 се изменя така, както беше докладван тук.
Моля да гласувате предложението на господин Муравей Радев за заместващ текст на ал. 2 на чл. 5.
От общо гласували 161 народни представители, за - 46, против - 74, въздържали се - 41.
Предложението не се приема.
Господин Башикаров поддържа ли предложението си? - Не. Той е инкорпориран.
Господин Башикаров си оттегля предложението.
Господин Филип Димитров е направил предложение: "Точка 2 се изменя така - отменят се ал. 3 и 4 на чл. 5 и 6". Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 184 народни представители, за - 67, против - 66, въздържали се - 51.
Предложението не се приема.
С това изчерпахме всички предложения за отпадане и заместващи текстове. Остава да гласуваме текста на ｧ 5 така, както е предложен от комисията. Моля да гласувате.
От общо гласували 183 народни представители, за - 119, против - 59, въздържали се - 5.
Параграф 5 е приет.
За отрицателен вот има думата господин Филип Димитров. Вие поискахте думата, но не я взехте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (от място): Така се оказа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате шанс сега.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах отрицателно за този текст, защото мисля, че това, което става в тази зала, започва да клони към театър на абсурда. Човек не може да служи едновременно и на Господа, и на Мамона. Или иска чуждестранни инвестиции и се старае да им даде шанс, или действа ксенофобски, комунистически, или по някакъв друг страхово обагрен маниер и тогава, естествено, им пречи.
Оттук нататък аз имам още 3-4 предложения по този закон, които са свързани с това да се избегнат досадни бюрократични процедури, обидни и смешни ограничения, глупави изисквания за недопустимост на една или друга форма на чуждестранна инвестиция. При положение, че ние стигаме до това да създаваме с този закон, с тези изменения в закона, след всичките патетични приказки за неговото заглавие нови, несъществуващи ограничения за чуждестранните инвеститори, аз започвам да си мисля, че вероятно целият този дебат по отношение на чисто бюрократичните ограничения, вероятно ще се окаже излишен. Щом вие можете да направите по-голямото, вероятното ще направите и по-малкото. Така че, откровено казано, започвам да се питам какъв е смисълът ние да седим в тази зала и да водим този дебат изобщо, при положение че това, което мнозинството желае да постигне, е ограничаване, обезсърчаване и отблъскване на чуждестранните инвеститори, които и без това вече достатъчно успешно сте успели да ограничите, обезсърчите и отблъснете. И затова сме на този хал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отрицателен вот.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз гласувах против този член основно поради един факт. С този член на практика се забраняват дружества в областта на земеделието, където може да има чуждестранно участие. Това е фактът. Вие току-що забранихте в България да се правят агродружества с чуждестранно участие, дори с един процент чуждестранно участие по простата причина, че вие забранихте дружества с чуждестранно участие, което може да е един процент, или едно на хиляда, ако щете, да имат собственост на земеделска земя. Значи, вие лишавате един цял клон от българското стопанство, вие лишавате българското земеделие от чуждестранни инвестиции. Разбирате ли какво правите?

Лишавате там, където сме най-слаби! Там, където имаме трактори, които са произведени по най-простия и елементарен начин, имаме комбайни, които работят по една година и свършват, докато западните комбайни работят по 20 години!
Лишавате един цял дял от нашата промишленост, който е много важен за народа ни, защото в момента в България няма хляб - хлябът е 100 лв. Лишавате българския народ от препитание, от модерни технологии затова, че дружество с чуждестранно участие не можело да притежава земеделска земя... Че кой ще дойде тук да направи някакво земеделско дружество, след като не може да участвува в собствеността на земя?
Аз бих приел текст, в който се казва, че дружество с чуждестранно участие над 51 на сто не може да притежава земеделска земя. Такъв текст бих приел. Но вие забранихте създаването на дружества в земеделието с чуждестранно участие дори и 1 на сто! За мен това е пълен анахронизъм. За мен това е просто ретроградно мислене от времената на тоталитаризма. Вие виждате навсякъде опасността. Вие смятате, че нормалните западни граждани са борци за империализъм и т.н. По този начин напред няма да вървим. Благодаря ви.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Искам думата от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин професор Стоилов, не мога да Ви дам думата, защото господин Премянов вече говори от името на парламентарна група. Трябва да спазваме правилника и законите.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на Комисията по бюджет и финанси за нов ｧ 5а:
"ｧ 5а. Чл. 6, ал. 1 се допълва с изречение трето: "Разрешения за извършване на застраховане и за участие в застрахователни дружества се издават от Дирекцията за застрахователен надзор".
Текстът е резултат от приетия Закон за застраховането и трябва да намери своето място и в Закона за чуждестранните инвестиции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате ｧ 5а.
От общо гласували 141 народни представители, за - 128, против - 7, въздържали се - 6.
Параграф 5а е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 6 - текст на вносителя: Чл. 8 се изменя така:
"Чл. 8. За чуждестранни инвестиции, регистрирани преди изменения в законодателството, които установяват по-неблагоприятен режим за чуждестранните инвестиции, в продължение на 10 г. след влизането на тези изменения в сила, се прилагат разпоредбите, които са действували в момента на регистрация на инвестициите".
Предложение на народния представител Светослав Лучников: в чл. 8 да се запази досегашният текст.
Предложение на народния представител Филип Димитров: предложеният ｧ 6 да отпадне.
Предложение на комисията: подкрепя текста на вносителя, като предлага следното съдържание на ｧ 6:
"ｧ 6. Чл. 8 се изменя така:
"Чл. 8. За чуждестранни инвестиции по смисъла на чл. 9 от този закон, регистрирани преди изменения в законодателството, които установяват нормативни ограничения за чуждестранните инвестиции, в продължение на 10 г. след влизането на тези изменения в сила, се прилагат законовите разпоредби, които са действували в момента на регистрация на инвестициите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Лучников, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Тази промяна в редакцията на чл. 8 е още един атентат върху насърчението на чуждестранните инвестиции в страната. Тя е абсолютно безсмислена и има за цел само да покаже отрицателното отношение на вносителите на законопроекта към тези инвестиции.
Каква е разликата между досегашния чл. 8 и новата редакция на чл. 8? - Разликата е тази, че когато една чуждестранна инвестиция е направена под действието на законодателен акт, който е по-благоприятен за нея и след това този законодателен акт бъде отменен, по досегашния текст привилегированото положение се запазва изобщо. По сега предлагания текст привилегированото положение се запазва само в продължение на 10 години.
Какво оправдава това изменение? Защо трябва да ограничим по-благоприятния режим в продължение на 10 години? - Ей Богу, пак ви казвам, че не мога да намеря съображения, освен просто да дразним чуждестранните инвеститори с непрекъснато влошаване на тяхното положение. По този начин чуждестранни инвеститори в една страна, която има безкрайна нужда от чуждестранни инвестиции, не се привличат, а само се отблъскват. Разберете това нещо и всъщност разберете, че не трябва да правим Закон за обезсърчаване на чуждестранните инвестиции в един момент, в който имаме безкрайна нужда от тях.
Предлагам да не се приема предлаганото изменение на чл. 8 и да остане той в неговия досегашен вид, защото за пръв път привилегии за чуждестранните инвестиции у нас се създадоха още с Указ N 535. След това те се потвърдиха - къде увеличиха, къде стесниха - с Указ N 56. След това се установиха с редакцията на Закона за насърчаване на стопанската дейност на чужденците и насърчаване на чуждестранните инвестиции и сега каскадно отново се намаляват тези привилегии. И то се намалява, осуетява се и запазването на тези привилегии при промяна на законодателството. Не намирам никакво основание за тези напредващи ограничения в чуждестранните инвестиции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други желаещи? - Господин Филип Димитров, след това Венцеслав Димитров и Кристиян Кръстев. Ще прекъсна за дълга почивка преди гласуването на този параграф, за да има възможност комисията да обсъди ｧ 3 и ｧ 6 преди да продължим.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Когато човек чете предложенията на комисията - и аз акцентирам върху комисията, защото мисля, че това, което комисията предлага, е значително по-лошо от първоначалния текст - остава с впечатление, че на някого му се привиждат призраците на чуждестранните инвеститори, които надничат непрекъснато иззад рамото му и го плашат...
Простете, но какъв смисъл може да има в една страна, в която чуждестранни инвестиции няма, в която от този режим никой не се е облагодетелствувал сериозно, защото никой не се е възползувал от него, която е на последно място от всички източноевропейски страни по чуждестранни инвестиции, чието положение от тази гледна точка е трагично - какъв смисъл има, простете, на някого да му се зловиди да не би случайно да са безсрочни някои създадени за чуждестранните инвеститори удобства във връзка с последващи нормативни актове и т.н., та трябва непременно да ограничи това съществуващо по цял свят правило, че след като са получили при един благоприятен режим възможността за инвестиция, за тях този режим се прилага и нататък, независимо от това какво на някого му е скимнало да прави междувременно в държавата? Защо на някого му се зловиди да им остави този режим безсрочно, та трябва непременно сега да го намали на 10 години?
Дами и господа, този закон ще бъде четен - затова се издава. Въз основа на него ще се мисли за това какви са трайните тенденции в политиката на българската държава по отношение на чуждестранния инвеститор. Това, което вие му съобщавате с тези разпоредби, по същество е, че тенденцията в България е към ограничаване, започнала с идиотската разпоредба на Конституцията, която забранява чуждестранни граждани да придобиват в собственост недвижимости, продължаваща нататък през това също така твърде своеобразно, за да не употребя същата любезна дума, решение да се ограничи чуждестранния инвеститор, на когото една пролука все пак благодарение на СДС е била намерена, за да може при под 50 на сто чуждестранно участие все пак едно дружество да придобива земя и стигайки най-накрая до картината, в която се казва, че дори, както е тръгнало нещата да се влошават, неговата позиция да бъде относително запазена, тя ще бъде запазена, но все пак за кратко.
Това вие казвате на чуждестранните инвеститори, нищо друго не им казвате. И след като те гледат какво се гласува в настоящия ден в тези изменения на закона, те си казват: "А-ха! Сега ни оставят... Беше въобще, сега ни го намаляват на 10 години. Утре ще дойде някой още по-умен законодател и тежко и горко! Изведнъж ще се окажем вкарани в капан, поели някакви ангажименти към България, вложили парите си в нея и накрая няма да можем да си ги съберем." Както си е характерно за комунистическите държави.
Дами и господа, това е изключително опасна тенденция. Пак повтарям, нищо никого не ползва във въвеждането на тази разпоредба на новия чл. 8, с това ограничение за 10-те години. Пак повтарям, в България чуждите инвеститори са кът. Така че да ги плашим допълнително ми се вижда просто зловредно. Зловредно и безотговорно, защото в крайна сметка... Е, сега има управление на България, което очевидно има подобни тенденции, но то ще си отиде така или иначе. Надявам се много по-скоро, отколкото на вас ви се иска. И тогава ние ще трябва да влачим бремето на лошата репутация на страната, създавана от вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря ви.
Има думата за реплика Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
Господин Филип Димитров днес на няколко пъти държи почти политически речи. Аз имам един въпрос към него. Ние сме на второ четене. Господин експремиер, когато Вие изграждахте антикомунистическа държава в България в 1992 г., колко инвестиции привлякохте с този закон? Колко? Нищо. Вие сключихте едно споразумение с Фонда и го провалихте, понеже уж стартирахте някакви реформи.
Недейте ни държа тук непрекъснато тези политически речи!
И още нещо. В Централна Европа има страни и направете си труд да се запознаете, в които изобщо на чуждестранни лица не се продава земя. Дайте си труд и направете справка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Господин Стоилов! Пак не сте разбрал нещо. Простете, професоре.
По първия въпрос, какви чужди инвестиции са влезли в България. Ами те комай само по време на моето правителство влизаха. Вярно е, че вие ги разгонихте, вярно е, че не бяха много...
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Двадесет милиона, господине.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Но така или иначе тези 4 или 5 инвеститора, които бяха започнали да действат в България и доста голямата опашка, която вече проявяваше интерес, беше разгонена не от нас, беше разгонена от вас.
По-нататък, що се отнася до законодателната справка. Това, което вие отново се опитвате да лансирате тук, е тезата, че чуждите инвестиции биха могли да дойдат при някакъв друг режим, различен от този. Ами защо не го показахте в последните четири години, господин Стоилов? Защо си отиват всички? Защо си замина "АМОКО"? Последният прекрасен пример беше заминаването на "АМОКО", когато една толкова огромна компания, нали?...
Но, това, което вие правите в момента, ще прогони не само тези, които са дошли, то ще прогони и всеки, който въобще би могъл да има интерес към въпроса.
А когато говорим за моето правителство и за политическите речи, ние тук естествено говорим за политически неща. Защото безумното ви отношение към чуждите инвестиции е резултат от политически предразсъдък. А що се отнася до това какво моето правителство е оставило, то остави на такива като вас милиард и половина валутен резерв, за да го похабите сега и да чакаме валутния борд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата министър Гечев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Господин председател! Уважаеми депутати!
Аз слушах внимателно, но категорично не мога да се съглася с интерпретациите не само като заместник-председател на Министерския съвет, но и като българин. Аз не зная защо в български парламентаристи, наистина не зная, политици си позволяват лукса да обиждат българския интерес. Първо, колко пъти ще се обяснява, че водещата фирма "Роувър" за съжаление напусна България. Защо?
Ами, господин Димитров, само в... и в Боркина Фасо не може да се продава автомобил модел 1982 г. Това го има в официалното писмо (шум в дясната страна на залата), ... в официалното писмо на фирмата. И личната среща, която проведохме с тях - че господата, всяка фирма, даже и водеща, допуска пазарна грешка. Грешката е, че моделът е "Роувър-1982 година", първо.
Второ. Аз ви питам: известно ли ви е, че от произведените коли в България колко са продадени? Продадени са към 200 коли. Защо не се продават колите? Защото пазарът не ги приема - модел 1982 г.
Така че не се сърдете на българите, че не са от Боркина Фасо и си купуват "Шкода", купуват си "Опел" и си купуват други коли. За съжаление, казвам. Защото би било добре ако "Роувър" през 1992 г. беше взел решение в България да произвежда коли, които са продаваеми и в България, и в Европа. Тъй като този модел произведени коли не се продават в България, не се признават от българина-купувач, не се признават и от международния пазар. Тези музейни стойности се натовариха на кораб и се върнаха в складовете на "Роувър" в Англия. Ако колите се продаваха в други страни, в това число и в Боркина Фасо, аз щях да ви благодаря.
Така че, изразявайки съжаление за това, че една голяма компания е направила груба грешка в пазарната си политика, аз не съм съгласен да задължаваме българския народ да купува коли, които са неконкурентноспособни, първо.
Второ, по отношение на "АМОКО". Това, което казвате, е една груба политическа провокация. Нима не знаете и не беше публикувано в пресата от представителите на "АМОКО", че те се изтеглят от цяла Източна Европа? От цяла Източна Европа поради една простичка причина...
ГЛАС ОТ ДЯСНО: Заради провала в България.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да, бе, заради това сигурно се изтеглят и от Полша.
Причината е много простичка, но трябва повече да четете. Там пише, че поради това, че се съюзяват три компании на територията на САЩ, получава се така, че "АМОКО", която е водеща фирма в тази дейност и на американския пазар, на практика има нов пазарен противник, много по-мощен. Те реорганизират ресурсите си и се изтеглят от цяла Източна Европа, за да могат да се противопоставят на конкурентите си на собствена територия. И това беше заявено много ясно.
Утре ще кажете, че примерно "ТEКСАКО" се оттегли от България, защото не е намерен природен газ. Е, какво, да закачим газопровода към сондите на "ТЕКСАКО" ли? За да сте доволни? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председател! Колеги!
Нямам право на реплика на господин министъра. Но ще му кажа, че в една държава, дето той много й се подиграва, Боркина Фасо, сигурно средната заплата е по-висока, отколкото средната заплата в България, вследствие двегодишното и преди още две години управление на Българската социалистическа партия. (Гласове от залата) Леле-леле, за съжаление е така! И леле-леле, усмирителната риза се надява на вашето управление, господин Гечев и на вашите приятели от парламентарното мнозинство, като на една оценка за неспособност да се справите с изискванията на пазарната икономика. Ерго, слушайте какво ви говори опозицията. Не искам да политизирам допълнително. Взимайте нещо от това, което ви се предлага. Защото сами вие не можете да се оправите.
Може да сте наперени. Хайде, увеличете заплатата, да ви видим как ще стане. Хайде, намерете пари за платежния баланс, да видя как ще стане! Това не е като да държите долара за 66 лева една година и да се биете в гърдите колко ви бил добър балансът.
Да се върнем обратно на закона. Имаме три варианта на чл. 8: единият, който съществува в момента в закона, едно предложение на Министерския съвет и едно предложение на комисията. Колегите говориха вече за десетте години. Аз също не ги възприемам тези десет години. Но аз искам да кажа, че ограничението, което се въвежда с новия вариант - било то на Министерския съвет, било на комисията - е доста по-голямо. Защото вижте в стария вариант, в действащия закон пише така: "Законно предприета стопанска дейност се защитава". Защото по Указ 56, пак го подчертавам няколко пъти, изглежда няма кой да ме чуе или да го разбере, по Указ 56 се правеха инвестиции от чужденци, без да имат право на собственост на това, което са инвестирали. Даде им се възможност да извършват някаква експлозивна стопанска дейност, само за тях резервирана. И тази дейност се защити по стария закон. Сега на практика това се отменя, обаче не се връща собствеността на тези хора. Не ви ли се струва, че се прави една конфискация? Те са се разбрали: правя инвестиции, давам собственост на държавата, дайте ми дейността на мен. В момента дейността се отменя като защитена от закона.
Ето това нещо нямаше в комисията кой да го разбере - бил министър, бил член на парламента. Разберете, че трябва и стопанската дейност да им защитите на тия хора, и то да им защитите не до днес и не от утре, а от вчера до утре и за след години. Трябва да има приемственост.
За съжаление колегите, които не са присъствали на заседанието на нашата Комисия по бюджет и финанси, които се изказаха преди малко, не знаят какви са намеренията на госпожа Бобева. Неслучайно аз нахоках тия хора от агенцията. Казах им, че са сложени като държавни служители да защитават чуждите инвеститори, а не да ги прогонват и да ги ограничават и да им посягат на правата. Защото те точно това направиха.
Знаете ли, господин Гечев, какво възнамерява госпожа Бобева да прави от утре нататък, как тя тълкува тази разпоредба? Тя я тълкува по следния начин: тази защита, която сега се предлага, няма да се приложи автоматически за инвестициите, които вече са направени междувременно, а ще се приложи за инвестициите, които се правят от един месец от влизането на закона в сила. Значи след един месец който направи инвестиция, той е защитен за десет години. Никой друг не е защитен за нищо. Съгласни ли сте с това нещо? Аз не съм съгласен. Но тя, човекът, който е назначен от Вас и от нас сигурно, от цялата държава да защитава чуждите инвестиции, прави такова тълкуване на новия текст. Затова аз съм категорично против и нейния вариант, тоест варианта на Министерския съвет, и варианта на работната група. Искам да се запази старият текст. А ако смятате, че не работи, не работи именно поради такива служители, които не знаят как да защитят интересите на чуждите инвеститори. Затова не работи. Ако искате да работим по стария текст, да видим как да го направим да работи.
Новият текст. Господин Желев вчера изрично ми каза, това беше и неговото становище пред комисията, че този текст се тълкува като евентуални промени даже и в данъчното законодателство. Примерно данък общ доход за едноличните търговци, данък печалба. Някой му текне утре да увеличи данък печалба от 42% на 48. Няма да важи за чуждите инвеститори. Но ако е така, господин Желев, дайте да го направим като изрично предложение!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ (встрани от микрофоните): Венци, така е направено.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ама така е направено - Вие си мислите.
Сега вижте какво става тук. Министерският съвет предложи терминът "по-неблагоприятен режим". Така ли е, господин Гечев? Работната група се върна на нормативни ограничения. Старият закон също говори за последващи нормативни ограничения. Становището на комисията е, че само нормативни ограничения не работели, нямали достатъчни гаранции. Тогава защо ние се връщаме пак към тях?
Когато Ви казвам, че предложенията не са доработени за гласуване в пленарната зала, не става дума за единство между хората, които работят в комисията, а става дума за идентифициран проблем, който се решава по различни начини. Проблемът е идентифициран, той не е решен. Не е решен с текст. Затова аз ще ви предложа и върху този текст да останем да поработим още, да видим как да го направим така, че да стане действащ текст.
За да подкрепя този текст, аз настоявам непременно стопанска дейност, която е започната по силата на стария закон, да бъде защитена от последващи изменения в закона и за в бъдеще, не да се прекъсне нейната защита. Също и инвестиции, които междувременно са направени, и те да бъдат защитени и за в бъдеще, естествено и не само за десет години, естествено и за бъдещите инвестиции. Но сегашните текстове - нито на Министерския съвет, нито на работната група - осигуряват такова нещо, а само въвеждат нови ограничения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тъй като е направено процедурно предложение, аз предлагам да гласуваме процедурното предложение...
Реплика на господин Петър Башикаров, след това ще гласуваме процедурното предложение.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ПГДЛ): Не мога да се съглася, че досегашният текст на чл. 8 е по-добър от предложения текст преди всичко поради несъвършенства на досегашния текст на чл. 8. Въпреки че чл. 8 на досегашния текст регулира въпроса от гледна точка на това законно извършените чуждестранни инвестиции да не могат да бъдат засегнати от последващи нормативни ограничения, на практика това е допустимо, даже в някои случаи това е факт. Подобна ситуация създава по понятни причини несигурност у чуждестранните инвеститори и възможност за понасяне на потенциални загуби от тях. Затова с предложените изменения и допълнения на чл. 8 се създава един по-добър механизъм за защита на инвестициите срещу последващи изменения в законодателството.
Искам да информирам всички колеги, че подобни нормативни решения съществуват в законодателствата за чуждестранните инвестиции и на други страни, като Молдова, Украйна, Полша и други и практиката от приемането на такива разпоредби има положителен резултат. Затова по-целесъобразно е да приемем предложения текст на вносителя с целесъобразните корекции, които е извършила комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Кристиян Кръстев.
КРИСТИЯН КРЪСТЕВ (независим): Дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Като гледаме предложенията за изменение, което от правно-техническа гледна точка не е много чисто... Защото какво бихме приложили, ако този закон някой ден се отмени изцяло и това решение за десетгодишното преферециално третиране на чуждестранните инвестиции отпадне с отмяната на целия закон? Ето това е просто като един въпрос. Явно нещата не са толкова добре погледнати.
Аз искам най-общо да ви кажа, тъй като съм и в практиката на чуждестранните инвестиции, и знам какви са проблемите: този закон с тези кърпежи и с вкарването на рестрикции не би помогнал по никакъв начин за прилива на чуждестранни инвестиции в страната. По никакъв начин! Това ще бъде една декларация, която ще се отчете като една поправка и на практика той няма да се отрази за привличане на чуждестранните инвестиции.
Още един важен, тежък момент в този закон, бих искал да споделя своите чувства с вас, е съществуването на тази там Агенция за чуждестранните инвестиции и не знам какво. Господин Гечев, какво прави тази агенция, с какво се занимава? Вие нямате ли възможност да вършите тази работа, примерно с техния щаб? Защо трябва да има някаква двустепенност? Винаги, когато се създава една двустепенност в нещо, което да регулира жизненоважни въпроси за страната, се губи най-малкото време и, второ, яснота въобще какво става, защото правителството, каквото и да е то, няма пряк контрол върху движението на чуждестранните инвестиции.
И ако има дейности, които биха били полезни за популяризиране на икономическата среда в България, за привличането на чуждестранни инвестиции, това трябва да си го прави Министерството на икономиката и да си отговаря пряко. Аз смятам, че много по-добре то би се справило с тези действия, защото ще реагира мигновено на ситуацията, мигновено ще реагира на промяната на ситуацията в страната. А не да очаква нещо, което някой да отчита и просто да разчита на някой, който явно без да има силата на министерство, на министър или на пряко действие от страна на изпълнителната власт, би било във вреда. Напоследък имам чувството, че в страната от чиновници от средно ниво се извършват действия - съзнателно или несъзнателно - които отблъскват даже първите стъпки и първото докосване на чуждестранния инвеститор до икономическата ситуация в страната. Първите впечатления са най-отблъскващи от такъв подобен вид чиновници. Затова най-представително е за чуждестранния инвеститор да преговаря пряко с изпълнителната власт, с органа на изпълнителната власт, който е отговорен за привличането на пари. Защото привличането на пари в страната е наше животоспасяващо действие, което трябва да извършим. Вътре в страната няма пари, с които нещо да направим. Факт е, че трябва да дойдат пари, защото иначе икономиката ще спре. Тези пари трябва да дойдат отвън, а не както някои лица, които казват: не ви щем парите, я си отивайте!
Моето мнение е, че в този закон тези поправки не са достатъчни. Нека да го отложим и нека да направим необходимите поправки в него, за да може той да стане в достатъчна степен привлекателен за чуждестранния инвеститор.
Аз мога да ви кажа моето лично мнение - този закон, ако аз съм чуждестранния инвеститор, след тези промени не означава нищо за мен. Просто нищо не означава за мен! И въобще няма да ме интересува. И моето отношение ще остане същото. И затова тези изменения - нека да спрем обсъждането им, нека да се обсъдят още малко и да се вземат и някои нови предложения предвид и тогава да се гласува на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Момчев има думата.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Първо искам да обясня на уважаемия господин заместник-председател на Министерския съвет два факта, които той или не знае, което е чудно след като е в изпълнителната власт, или се прави че не знае.
Първо, българският модел на "Роувър" беше с 40 на сто по-скъп, с 50 на сто по-скъп от "Лада", която се продаваше в България и когато говорим за тези години - тя се продаваше но спадна... (Шум и реплики в залата)
Не ме прекъсвайте! Тя се правеше успешно, тя се продаваше успешно ладата, въпреки че е модел 1966 г. Да, а в същото време "Роувър", който е модел 1984 г. не се продаваше, защото беше два пъти по-скъп от ладата. В тази цена над 40 на сто бяха мита и акцизи. Аз съм предлагал много пъти да се махнат тези ограничителни на практика условия за вносните части, така че не се правете, че не знаете за какво става въпрос! Просто, ако се махнеха тези мита и акцизи в българската хазна щяха да влязат по-малко пари, но щяха да влизат някакви пари, щяха да седят работните места, а сега нямате нито пари, защото няма производство, нито имате работни места!
"Амоко - България" искаше две основни неща - искаше да прави масло в Плевен - "Плама - Амоко" и да влезе с тях на руския пазар. Вие не ги пуснахте, защото имахте далавера там. Искаше да прави в Бургас нов завод за така наречения "Кристъл клиър", може би колегите не знаят но това е бензин, който се прави само в Северна Америка и който е 98 октана, безоловен, с много високи качества и в Европа го няма. Първият завод щеше да бъде в България. На три предложения на "Амоко" вие сте се направили на разсеяни! И затова си отидоха "Амоко" от България и от Източна Европа!
Колкото до настоящата поправка в закона - с настоящата поправка в закона се прави следното нещо - на чуждестранните инвеститори се казва: в България няма никаква сигурност. Защо няма сигурност? - Защото това е ключовият, крайъгълният камък в стария текст на закона. Там беше ясно казано, че никакви влошавания на режима няма да действат за чуждестранните инвестиции. Какво казваме тук? - Няма да действат за 10 години. Ами, някой от вас утре ще предложи числото 10 да се замени с числото 5. И ако направим една сметка, както Венцеслав Димитров преди малко каза, че има такива инвестиции от 1987 г., десетте години изтичат през 1997 г., че кой ще стои тук с парите си, ако знае, че вие след една година ще го отрежете напълно. Просто е недопустимо да се влошават условията за чуждестранните инвестиции!
Такъв подход, при който вие ограничавате във времето в една несигурна обстановка ... Знаете ли защо стоят тук все още няколко фирми? Те се надявам на по-добър икономически климат. Надяват се, че след една - две години нещата ще тръгнат и ще може в България да се прави бизнес. Вие като ги ограничите в годините, кой е луд да стои тук?
Навремето казах на господин Стоилов, че неговото предложение за ограничаването на чуждестранните инвестиции в банките ще доведе до изтичане много бързо на капитали от банки. И го направихте това, господин Стоилов, точно когато ние бяхме в криза - миналата година преди лятото. Обяснявах ви, обаче вие не приехте и се стигна до краха на българския лев - той стана 250 лева!
Сега правите нова крачка към загробване на българската икономика!
А аз съм за отпадане на този текст и за оставане на стария или доработването на стария, но не по този ограничителен начин.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За реплика има думата господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Господин председател, колеги! Една странна логика, която не съм срещал у друг човек, тъпчещ българската земя.
Първо, говорим за инвестиции, господин Момчев. Вие разчитате на простаци и ми говорите за продажба на тази или онази кола. Говорете по темата!
КРАСИМИР МОМЧЕВ (от място): Ами вашият министър за какво говори?!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Второ.... той говори по темата, Вие сте някъде извън залата като говорите за продажба на "Москвич" и "Лада".
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): Инвестиции в коли, извън темата ли е?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Второ, напусна тази компания Централна и Източна Европа, господин Соколов, и колкото и да се упражнявате на тази тема, толкова повече ставате смешни. Имаше официална декларация, публикувана във всички страни в превод. Направете справка. Полезно е.
И накрая, и тази норма е обсъждана при тези две срещи, които бяха проведени в рамките на БИБА с чуждестранни инвеститори. Този, бих го нарекъл образно, чадър от 10 години, през които не се променят условията за чуждестранния инвеститор, за тях е достатъчен период за приспособяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За дуплика имате думата, господин Момчев. И с това приключваме.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): В изказването на вашия заместник министър-председател, господин Стоилов, основно се говореше за коли. И за "Роувър", и за "Амоко". Затова си позволих да му отговоря.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Но за инвестиции, господин Момчев.
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Да, да! За това ставаше въпрос и аз обясних защо тези инвестиции не тръгнаха!
А трябва да ви кажа, че когато една компания има някаква стратегия, тя се базира на цялостната стратегия в даден регион. И когато в един регион се пропука някое основно звено - това е като верига. Знаете, че във веригата, когато едното звено се скъса, цялата верига се разделя. Това е точно ситуацията, която се получи за "Амоко" в Източна Европа. И фалшивото звено в цялата верига беше България!
Ако Вие сте се постарали да поговорите с тях щяхте да разберете много неща, въпреки че те не го казват директно! Но го намекват!
А колкото до неразбирането на този текст, аз трябва да ви кажа, че в България вече има инвеститори, които дойдоха 1992 г. и до 1996 г. не са получили необходимия икономически климат, поради свалянето на правителството на СДС през 1992 г. Те не са сигурни, че няма още пет години да се задържи такъв режим. И когато вие ги ограничите във времето, когато вие им дадете една несигурност за бъдещето, защото обикновено една голяма инвестиция се прави за 30 години, а не за 10, господин Стоилов, те просто няма да дойдат. Аз това ви го гарантирам.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам 45 минути почивка - до 12,15 часа, през която моля комисията под председателството на господин Желев да прегледа по възможност ｧ 3 и този параграф, който ще гласуваме след почивката. (Звъни)
Обявявам 45 минути почивка.
След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): продължаваме заседанието на Народното събрание.
Ще ви прочета съобщенията за парламентарен контрол.
Утре, 29 ноември, петък най-напред заместник министър- председателят и министър на териториалното развитие и строителството Дончо Конакчиев ще отговори на актуален въпрос на народния представител Васил Михайлов.
Заместник министър-председателят и министър на икономическото развитие Румен Гечев ще отговори на актуални въпроси от народните представители Клара Маринова и Васил Калинов.
Министърът на образованието, науката и технологиите Илчо Димитров ще отговори на актуален въпрос от народната представителка Станка Величкова.
Министърът на вътрешните работи Николай Добрев ще отговори на актуален въпрос от народната представителка Мариана Христова.
Министърът на земеделието и хранителната промишленост Кръстьо Трендафилов ще отговори на актуални въпроси от народните представители Димитър Иванов, Йордан Соколов, Иван Сунгарски, Дянко Марков, Стоян Райчевски и Златимир Орсов и на питане от народния представител Васил Златаров.
Министърът на транспорта Стамен Стаменов ще отговори на актуален въпрос от народната представителка Лорета Николова.
Министърът на труда и социалните грижи Минчо Коралски ще отговори на актуален въпрос от народния представител Орлин Драганов.
На основание чл. 77, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали: заместник министър-председателят и министър на икономическото развитие Румен Гечев на актуален въпрос от народния представител Кристиян Кръстев; министърът на промишлеността Любомир Дачев на актуален въпрос от народната представителка Елена Поптодорова; министърът на финансите Димитър Костов на актуални въпроси от народните представители Гюлбие Осман и Иван Сунгарски.
Министър-председателят Жан Виденов няма да отговаря на актуалните въпроси на Васил Михайлов на основание чл. 77, ал. 1 и чл. 87а, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, писмо от Министерския съвет N 0200324 от 28 ноември 1996 г.
Министърът на културата Иван Маразов не може да участва в заседанието поради участие в международна среща.
От името на парламентарна група думата има господин Валентин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Вчера вечерта ние научихме за някакъв факс, някакво заявление или някакво обръщение от Пресцентъра на Народното събрание, разпространено до средствата за информация. В него ставало дума за така наречения валутен борд или паричен съвет, както го прекръстиха напоследък, за писмото на господин Желев до господин Кандесю, за някакво съгласие в парламента, за някаква готовност на парламента да приеме необходимите решения и поправки в законите за този борд.
Оказа се обаче, че това заявление или обръщение хем е разпространено, хем не е разпространено. Части от него ние чухме по Българската национална телевизия. Вестниците не разполагат с текста на този факс. Радиостанциите също не разполагат с този текст. Тази сутрин в 10 ч. Парламентарната група на Съюза на демократичните сили официално поиска от Пресцентъра да му бъде даден този документ. Към 10,30 ч. ни бе казано: търсете го при госпожа Симка. Тя от своя страна каза: търсете го в Пресцентъра. Шефът на Пресцентъра господин Коев в същото време каза: не се безпокойте, не създавайте паника и се затича към господин Премянов на консултации, а може би и при Вас, господин Сендов.
Съюзът на демократичните сили много Ви моли да наредите незабавно този документ да бъде разпространен на всички народни представители, защото тук става въпрос за много важен проблем, който трябва да реши нашата страна. Ние се интересуваме от чие име е този документ, разпространен от Пресцентъра. Защото от името на Народното събрание може да се разпространява само нещо, което Народното събрание е решило и някой е внесъл този документ.
Използвам случая да кажа, че парламентът според нас изобщо не е готов за този въпрос. Ние нямаме никакво съгласие по този въпрос. Първо, ние нямаме никакво политическо съгласие, напротив, ние категорично заявихме, че такъв борд може да бъде въведен и може да се задейства само, ако правителството на Виденов бъде отстранено от тази власт. Ние нямаме политически консенсус по този въпрос. Ние не вярваме на този икономически екип, тук е и господин Гечев, който в началото на годината ни заявяваше, че ще има положителен икономически растеж от няколко процента, през месец юни ни заяви, че е нула процента, а сега е вече 10 на сто икономически спад. Или на финансовия министър, който тук удряше по масата и казваше, че доларът няма да стане повече от 80 лв., след това - 180, а сега стигнахме до 400. Същото е за инфлацията и т.н. Ние нямаме дори икономически и финансов консенсус по въпроса.
Така че ние Ви молим да се разпоредите този документ да бъде разпространен сред всички народни представители, за да видим за какво става дума по един такъв важен въпрос. Надявам се, че ще удовлетворите нашето желание, още повече че ние го изискахме официално от името на парламентарната група. И това не е първи прецедент. Ако така продължават нещата, аз моля да смените шефа на Пресцентъра или служителите, които правят тези неща. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Василев, това е текст, съчинен от мен и разпространен чрез Пресцентъра. Смятам, че имам право да разпространявам мои мнения по въпрос. Той е изпратен в БТА и всеки може да го получи от БТА. Ще го получите в оригинала.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Но кажете, че е мнение на председателя на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: След като видите документа е хубаво да го дискутирате, а не да го дискутирате преди да сте го видели
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (от място): А защо не сме го видели досега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Разпространен е чрез БТА. Не съм ангажирал името на Народното събрание с решение на Народното събрание, но смятам, че председателят на Народното събрание има право да прави съобщения чрез Пресцентъра на Народното събрание.
Давам думата на господин Кирил Желев да продължи докладването на законопроекта.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (от място): Това не е съобщение, оттам нататък Вашите лични мнения са нещо, което ние слушаме с уважение, но само като лично мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Желев има думата.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! От проведеното заседание в почивката комисията подкрепя досегашното си предложение за ｧ 6. Член 8 се изменя така:
"Чл. 8. За чуждестранни инвестиции по смисъла на чл. 9 по този закон, регистрирани преди изменения в законодателството, които установяват нормативни ограничения за чуждестранните инвестиции, в продължение на 10 години след влизането на тези изменения в сила се прилагат законовите разпоредби, които са действали в момента на регистрацията на инвестициите."
Това е за ｧ 6. И за ｧ 3 мнението на комисията е същото - подкрепя текста на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате ｧ 6 така, както е предложен.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Може ли да изкажем мнението си?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нали го изказахме.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ние го изказахме преди комисията да го потвърди. Ние сме против това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И аз съм против, обаче дадох възможност да се обсъди. Комисията потвърждава.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Това е юридически проблем, не е икономически.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Направих всичко възможно, господин Димитров, отложих гласуването.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 172 народни представители, за - 117, против - 40, въздържали се - 15.
Параграф 6 е приет.
Какво стана с ｧ 3, обсъдихте ли отложения ｧ 3?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: ｧ 3 също обсъдихме, уважаеми господин председател и уважаеми колеги. Предложението на комисията е ｧ 3 да има следното съдържание:
"ｧ 3. В чл. 2 се правят следните изменения:
1. Т 1 на ал. 1 се изменя така: "Юридическо лице, което не е регистрирано в България".
2. Ал. 2 се отменя."
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Може ли процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, понеже виждам, че тези междинни заседания са безсмислени, аз искам пак да се върна към направените предложения тук в пленарната зала преди това обсъждане и настоявам да ги подложите най-напред на гласуване. А те са следните.
Точка 1 на ал. 2 да има следното съдържание:
"1. юридическо лице, регистрирано в чужбина, което няма седалище в Република България;"
Ето това го подложете на гласуване, смятам, че всички ще се съгласят, че то изчиства всички проблеми и освен това е много по-ясно от това, което се предлага от комисията. Това, което се предлага от комисията, пак повтарям, предполага, че чуждестранният инвеститор трябва да носи документ, че няма регистрация в България. Обаче няма никаква гаранция, че той някъде е регистриран по някакъв закон. Един стабилен търговски партньор трябва да носи регистрацията си в чужбина, когато разговаря с представители на българското правителство и българските власти, които по някакъв начин влизат в отношения с него.
Това е първото.
И второто - подложете на гласуване отменянето на ал. 2 в ｧ 2 или чисто и просто алинеята да остане такава, каквато съществува в досегашния закон. Тоест да не я отменяме. Или тяхното предложение - ал. 2 се отменя, да отпадне. Не да се отмени алинеята, а предложението им да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложенията на господин Венцеслав Димитров. Те са две. Първото е заместващ текст на т. 1:
"1. юридическо лице, регистрирано в чужбина, което няма седалище в България;"
Моля да гласувате този текст.
От общо гласували 160 народни представители, за - 54, против - 55, въздържали се - 51.
Предложението не се приема.
Второто предложение на господин Венцеслав Димитров е т. 2 да отпадне, тоест ал. 2, такава каквато е била, да си остане.
От общо гласували 162 народни представители, за - 48, против - 57, въздържали се - 57.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате ｧ 3 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 132 народни представители, за - 111, против - 20, въздържал се - 1.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "ｧ 7. В чл. 9 се правят следните изменения:
1. Ал. 1 се изменя така:
"Чл. 9. Ал. 1. По смисъла на този закон чуждестранна инвестиция е всяко вложение на чуждестранно лице, негов клон, чуждестранно физическо лице - едноличен търговец или на дружество с чуждестранно участие, до размера на това участие в:
1. акции и дялове в търговски дружества;
2. право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти;
3. право на собственост и ограничени вещни права върху движими вещи;
4. право на собственост върху предприятие, както и върху обособени части от предприятие по смисъла на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия;
5. облигации, съкровищни бонове и други ценни книжа, издадени от държавата, общините или други български юридически лица;
6. кредит за повече от пет години;
7. интелектуална собственост - обекти на авторското право и сродните му права, патентноспособни изобретения, полезни модели, търговски марки, марки за услуги и промишлени образци;
8. непарични и парични вноски в капитала на търговски дружества;
9. права по концесионни договори".
Второто предложение на вносителя е ал. 2 да се отмени.
Третото предложение е ал. 3 да стане ал. 2.
Предложение на народния представител Муравей Радев - предлаганият ｧ 7 да отпадне и да се запази досегашният текст на чл. 9.
Предложение на народните представители проф. Стефан Стоилов и Петър Башикаров - в чл. 9, ал. 1 се изменя така:
"Чл. 9. Ал. 1. По смисъла на този закон чуждестранна инвестиция е всяко вложение на не по-малко от 50 хил. щатски долара или равностойността им в лева или друга чуждестранна валута, на чуждестранно лице, негов клон, чуждестранно физическо лице - едноличен търговец, или на дружество с чуждестранно участие до размера на това участие в:" Текстът продължава без изменение.
Предложение на народния представител Светослав Лучников - в чл. 9, ал. 1, т. 4 думите "по смисъла на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия" да се заменят с "по смисъла на Търговския закон".
Предложение на народния представител проф. Стефан Стоилов - в чл. 9, ал. 1, т. 5 се изменя така:
"5. облигации, съкровищни бонове и други ценни книжа, издадени от държавата, общините или от други български юридически лица с остатъчен срок до падежа не по-къс от една година".
Предложение на народния представител Емил Костадинов - в чл. 9, ал. 1, т. 7 накрая да се добави "и програмни продукти".
Предложение на комисията - подкрепя текста на вносителя със следното съдържание:
"ｧ7. В чл. 9 се правят следните изменения:
1. Ал. 1 се изменя така:
"Чл. 9. Ал. 1. По смисъла на този закон чуждестранна инвестиция е всяко вложение на не по-малко от 50 хил. щатски долара или равностойността им в лева или друга чуждестранна валута по фиксинга на Българска народна банка в деня на регистрацията на чуждестранно лице и негов клон, чуждестранно физическо лице - едноличен търговец, или на дружество с чуждестранно участие до размера на това участие в:
1. акции и дялове в търговски дружества;
2. право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти;
3. право на собственост и ограничени вещни права върху движими вещи с характер на дълготрайни материални активи;
4. право на собственост върху предприятия, както и върху обособени части от предприятие по смисъла на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия;
5. облигации, съкровищни бонове и други ценни книжа, издадени от държавата, общините или други български юридически лица с остатъчен срок до падежа не по-къс от шест месеца;
6. кредит за повече от 5 години;
7. интелектуална собственост - обекти на авторското право и сродните му права, патентноспособни изобретения, полезни модели, търговски марки, марки за услуги и промишлени образци;
8. непарични и парични вноски в капитала на търговски дружества;
9. права по концесионни договори".
Второто предложение на комисията е - ал. 2 се отменя;
Третото предложение е - ал. 3 става съответно ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата по този параграф.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги, със съжаление отбелязвам, че нито едно от предложенията, които правят представителите на опозицията в тази зала, не се възприема. Мисля, че ситуацията, до която сме доведени от управлението на мнозинството и от тяхното правителство, би трябвало да ви накара да се замислите малко. Би трябвало онези хора, които могат да мислят, да видят, че представителите, на които те са гласували доверие, не оправдават това доверие. Било тяхното, било на техните избиратели, било на цялата българска страна. Затова колко пъти да ви препоръчвам да слушате какво ви се говори? (Весело оживление у някои от депутатите в блока на мнозинството)
Не се смейте, защото виждам, че вие нищо не разбирате от това. Ето типичен пример е текстът, който ви се предлага в момента. Аз ще разкрия отделните спорни моменти. И не защото не обичам такива като вас да правят предложения, а защото в момента тук дискутираме идеите. И като искаме да помогнем за този закон, ние на практика помагаме и на вас да оправите тая държава. А това, че вие не слушате, си има и резултати. Резултатите, за съжаление, са плачевни.
Тук разбрах, че на един от вашите колеги майка му се била записала в списъка на тези, които трябва да получат социални помощи. Смятате ли го това за нормално?
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА МНОЗИНСТВОТО: Защо не?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, за вас е нормално, нали? Ами, вървете се запишете и вие. Но кой ви докара до това дередже? Бих казал, че това е срамота. Замислете се малко.
По предложенията.
Пак подчертавам, Закон за насърчаване и защита. Тук нито насърчавате, нито защитавате, а правите ново ограничение в самото начало. Към първоначалния вариант на текста прибавяте 50 хиляди щатски долара. Кой измисли тази сума, не знам. Може и 1 милион да сложите, може и 5 милиона да сложите, обаче по принцип това е едно ограничение, независимо от това каква сума ще сложите. Ограничение спрямо предишния режим. Както каза професор Стоилов, като сложите едно ограничение и ще идват само баровци. Всички прошляци, както им казваме, ще останат извън пределите на страната и въобще няма да припарят. Не го слагайте това ограничение! За какво ви е?
Равностойността им в лева. Тук могат да се зададат всякакви въпоси, като примерно как ги е придобил тия левове. Помислете малко и за това! Вижте колко малък текст, от два реда и имам поне три възражения.
По фиксинга на Българска народна банка в деня на регистрацията. Защо в деня на регистрацията, а не в деня на извършване на вложението? Може да е купил 1 акция днес или нещо друго... Ами сложете го в деня на вложението. Много по-логично е. Тогава той извършва обмяната на доларите за левове и купува акцията на вътрешния пазар. Защо трябва в деня на регистрацията? Регистрацията, знаете, сложили сте там един 30-дневен срок за регистрацията. След 30 дни сумата може да се промени. Аз влизам във вашата вътрешна логика и виждам, че вие като че ли не сте си подредили вашите собствени мисли, въпреки че съм против като цяло на това предложение - 50 хиляди, и така нататък. Аз съм за това - това да отпадне. Но искам да ви обърна внимание на несъобразностите.
Облигации, съкровищни бонове и т.н. със срок на падеж не по-късно от 6 месеца. Имаше предложения за една година, шест месеца. Добре, защо правите ограничение - "6 месеца"? Ами, съкровищните бонове са с падеж до 3 месеца. Значи, най-малкото, трябва да ги махнете от тук.
По-нататък. Някой се завтекъл да инвестира пари в нашия вътрешен дълг. Има ли такива? Някои бяха казали - Мерил Линч казал, че проучвали въпроса. Може и да имат. Ако имат, сигурно ще дойдат и ще инвестират, но вие на практика им пречите. Казвате да взимат само над 6 месеца. За тях може да е изгодно да инвестират в бонове до 3 месеца. Защо им отнемате тая възможност? Тоест, едно ново ограничение.
Ето, господин Гечев, може би е чел подобна статистика. Нека да ви каже каква част от вътрешния дълг на Съединените щати се държи от чужденци. Е, защо да им пречим? Те не че са се завтекли да идват, но го махнете това - "6 месеца". Оставете ги, като искат да дойдат да инвестират, да ни помагат. Иначе ние трябва да инвестираме в него. Тоест, ние трябва да отделяме пари от държавния бюджет. Ние трябва да отделяме пари и от армия, от полиция, от здравеопазване и т.н., за да запълваме тази грамадна яма, която се отвори в момента. И да си представяме, че има някакъв благородник, такъв, чужденец, който иска да помогне на това нещо и вие казвате: "Сакън, само над 6 месеца!" Или, както беше предложението - над 1 година. Тоест, той иска да ни помогне да си вържем бюджета, а особено, ако въведем тоя паричен съвет, няма да има откъде. Защо правите допълнително това ограничение? Чисто и просто го махнете!
Още една несъобразност. Хайде, за влоговете в банки. За влоговете в банки, което отпада като вид вложение. Да, ама има ценни книжа на разни други. Тоест, ценна книга ли е един запис на заповед? Сигурно е ценна книга?! Един депозитен сертификат, издаден от банка, ценна книга ли е? Ценна е. Не е ли влог? Не е влог, обаче е депозитен сертификат. То е същото. Но той никога в момента, в тая нестабилност няма да си вложи парите в банката с цел да играе на лихвената разлика. Чисто и просто това нещо вече не става от година и нещо, защото той ще бъде в перманентна загуба. Така че още едно допълнително ограничение - отпадането на влоговете в банки. Всяка една банка може да ви го замести веднага.
Аз ще ви кажа. Пиша един депозитен сертификат, който го продава на чужденеца. Правя инвестиция, която ще се зачита за чуждестранна инвестиция и е равнозначна с влоговете в банките. Но това показва ограничеността на тези, които са правили закона.
Друго. Има нова точка - "Интелектуална собственост". Тук кой предложи нещо друго?
Интелектуалната собственост е такова нещо, което може да се продава и на части. Примерно, тук има един писател или певец, или нещо, издал компактдиск, издал книга и продава интелектуалната си собственост. Собствеността е негова, господин Гечев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Петте минути минаха.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Момент, предложенията са много, господин председателю. Няма да злоупотребявам, само искам да изчерпя проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Интелектуалната собственост е като някаква грамадна пратка стоки и тя може да се продава и на парче. Аз мога да ви продам моите права върху издаването на една книга във Франция, може в Германия, може и в Америка. Не знам дали може в Китай. Как се уредиха тези неща?
Добре, представете си, аз съм певец. Издал съм компактдиск и давам право на някаква фирма да го издаде във Франция. И вие това нещо, ако струва повече от 50 хиляди долара, ако съм добър певец, сигурно ще го продам за повче от 50 хиляди долара, искате да се таксува като чужда инвестиция в България. И оня, чуждият инвеститор, който въобще не е и чувал за нашия закон, ще каже: "Какви са тия глупости, аз да хукна да си регистрирам инвестицията в България?!" Вижте какво правите! Това е вашето предложение. Това е една хипотеза, на която няма задоволителен отговор. Хубаво, интелектуална собственост - добре. Обаче го запишете по подходящ начин.
Когато ви казах още в самото начало, че законът не е готов за второ четене. Ето, на тази хипотеза никой не може да ми отговори. Или си продавате правото в Америка да ми издадат една книга, или на някой друг - на господин Гечев, който е известен с великите си мисли в областта на икономиката. Там искат да знаят как се съсипва икономика и издават трудовете на господин Гечев. Той ги продава за 100 хиляди долара. И оня чужденец, който ще вземе там - там има много хубави издателства - идва тук да се регистрира като чуждестранен инвеститор. Това ли иска да направи правителството, господин Гечев? Смятате ли, че той ще дойде тук да хукне и не знам къде да ходи - в Министерството на финансите, било в Комисията по ценните книжа, да регистрира тази хипотеза? Не знам! Отговорете!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ (от място): Венци, твоята книга ще я издадат ли?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз не знам, но ви казвам, че законът не е подходящ. Затова ви предлагам, ако искате наистина да предложите нещо ново, да го облечете в подходяща форма. Срам е за българския парламент да приема подобни закони.
Вече ви обърнах внимание, че направихте такива гафове, но недейте да продължавате. Или предложете нещо смислено, така че да се разбира еднозначно от всеки, който чете закона, но такива работи, моля ви се, повече не предлагайте! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други желаещи?
Има думата професор Стоилов.
Вашите предложения до голяма степен са взети под внимание.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По този обрасъл с много атрибути въпрос за минималния праг, разискван още през 1991-1992 г. ...
Аз в себе си имам три от многото закони, които сме ползвали още в месеците, когато при разглеждане на този закон - през 1992 г., аз и Петър Башикаров правихме предложение за такъв минимален праг. Аргументите през тези три години многократно сме излагали. Те се уважават от подавляващото мнозинство на чуждестранните инвеститори, които минават горе-долу за солидни инвеститори.
Турският закон, на една комшийска държава, 50 хил. долара минимален праг. Това е в чл. 12.
Южна Корея - когато има чуждестранни инвестиции за 76 млн. долара, доста рано е приет законът, 100 хил. долара.
Полша - чл. 39 в раздел седем - 50 хил. американски долара.
Тоест ние тук не сме се занимавали с изобретателство, а да се сложи все пак някаква граница и онези, които са под нея, имат пълната възможност, и тук се злоупотребява, да развиват стопанска дейност в България и това моят колега Венцеслав Димитров прекрасно го разбира, но не ползват преференциите на Закона за чуждестранните инвестиции. (Реплики от Венцеслав Димитров) Колко са, е друг въпрос, господин Димитров, но Вие прекрасно разбирате и Ви моля да изслушате, днес Ви слушахме достатъчно внимателно. Те могат да се занимават с всичко и публичен дом могат да открият, ако желаят, но не ползват преферентния режим на този закон. Толкова. Но смесването на тези неща е предназначено да замъти въпроса за чуждестранните инвестиции.
Тоест Полша, която сега бързо набира темп и гони числата на една Чехия, на една Унгария по чуждестранни инвестиции и то главно чрез продажба на държавни активи, има такъв праг.
Една Южна Корея, която в много отношения е сочена като образец за страна, тръгнала от ниско равнище и постигнала твърде много, в това число и в привличане на чуждестранни инвестиции.
И накрая по повод на числата. Ето ви сега една точна справка по статистиката на Република България колко са привлечени в 1992-ра, 1993-та, 1994-та, когато тук няколко политически сили подкрепяха едно експертно правителство, и в 1996 г. Числата са красноречиви. Едно много малко число в 1992-ра, въпреки че бяхме сравнително все още на доста високо стъпало в търкалянето надолу. И пак опитът на тези, които са пред нас и наричат отличници, сочи, уважаеми колеги, че в голямата маса от чуждестранни инвестиции и в Чехия, и в Унгария, а сега и в Полша, идваха и идват чрез голямата приватизация. Тя не е правена нито в 1992-ра, 1993-та и 1994-та, а тя започна да се прави сега, в 1996 г. И ако в обществото има една благоприятна обстановка, числата за задграничните инвестиции в България бързо ще се увеличават и особено, ако от тази трибуна не се приказват неща, каквито непрекъснато се приказват и се политизира въпросът, и се истеризира обстановката.
Аз съм готов в знак на това, че когато е разумно предложението, господин Димитров, да го приема. Заявявам сега, че Вашето предложение например в текста, когато става дума към кой момент да се направи оценката при тази изменчива, динамична обстановка, приемам Вашето внушение - не по фиксинга при регистрацията, а в деня, както се изразихте, на вложението. Да, това е по-коректно. Аз съм готов да го приема. Благодаря.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Кажи за интелектуалната собственост, кажи как да го направим.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Признавам си, за разлика от теб, в случая си признавам. Който е вносител, да стане да го защити.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Кажи за шестте месеца.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Извинявам се, но още половин минута.
По този въпрос искам да знаете точно. Това предложение за остатъчния срок много настоятелно в течение на една година и половина Централната банка още по времето, когато я управляваше Тодор Вълчев, това е становище на целия Управителен съвет и мотивът е ясен, прозрачен, все пак да не дойде за няколко месеца и при големия лихвен диференциал да напусне страната за броени месеци. Все пак в това облекчаване обслужването на вътрешния дълг, господин Димитров, да се усети помощта чрез привличането на тази инвестиция под формата на закупуване на държавни ценни книжа. В течение на година и нещо Управителният съвет на Централната банка беше категоричен в настояването на това да се приеме текст от рода на този, който има и сега. Ставаше дума за една година или шест месеца и както виждате комисията е приела по-малкото число. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За реплика господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Няма да реплекирам цялостното изказване на проф. Стоилов, а само последното изречение.
Господин Стоилов, в световната практика, в нормалните страни печалбата, която е извлечена от капиталовложения с по-малко от 6 месеца обикновено, се наказва с по-висок данък. Има един специален данък за нарастване на капитала. Нашата данъчна система все още това нещо не го е въвела, но това не значи, че не трябва да го въведе и не може да го въведе. Но ако чрез данъка всички чужди инвеститори ще ви разберат, тази забрана да се инвестира в по-малко от 6-месечни ценни книжа, те никога няма да я разберат.
Така че, който печели краткосрочно, т. е. който играе бързо или спекулира, или т. н., той ще плати малко по-голям данък. Нека данъчната система да го реши. Защо ще го решавате по пътя на забраната? Дайте му възможност, особено като се има предвид сега, че няма инвеститори от чужбина в български ценни книжа. Защо им пречите да идват?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки? За дуплика проф. Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Аз ще бъда много кратък.
Господин Димитров, когато въведем тази норма в данъчното законодателство, аз ще бъда първият и може би заедно с Вас, когато ще предложа да снемем този текст от Закона за чуждестранните инвестиции. (Реплики от Венцеслав Димитров)
По-голямата част от нещата, които сме обещали в областта на законодателството, ги правим, така както напоследък ви подсказваме, че като се стабилизира финансово-икономическата обстановка, можем да отидем към преразглеждане на някои норми в данъчното законодателство и някъде към края на 1997 г. ще го направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз взимам думата преди всичко да защитя своето предложение - правото на собственост върху предприятия и върху обособена част от предприятия по смисъла на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия - думите "по смисъла на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия" да се заменят с "по Търговския закон".
Търговският закон е този нормативен акт, който определя понятието "предприятие и част от предприятия" в неговите членове 15 и 16.
Законът за преобразуване и приватизация чисто и просто използва тези готови понятия, за да определи начина, по който те могат да се приватизират.
Така че отправянето към закона, който всъщност е изграден върху друг закон, е отправяне направо във въздуха.
Аз просто се чудя защо толкова упорито се отказва да се приеме моето предложение. Просто оставам с впечатление, че се действа първосигнално. Щом едно предложение е направено от опозицията, може да е разумно, може да е логично, може да е оправдано, то се отхвърля по простата причина, че е направено от нея. Това не е конструктивен подход. Това съвсем противоречи с известните апели за обединяване на усилията за спасяване на България. Абсолютно противоречи.
Но аз вземам повод и от това, което се каза досега.
Първо, не е определен моментът, към който да се определи съотношението между долара и левовата равностойност - дали в момента на регистрацията или в момента на вложението. Това нещо не е определено.
Освен това проблемите за инвестициите в интелектуална собственост, както обясни господин Димитров и както никой не му опонира разумно, остават открити. Това ми дава основание да помоля този член изобщо да се изложи, да не се гласува сега, да се обмисли още веднъж в комисията и да ни се представи във вид, в който можем наистина да го приемем като едно разумно разпореждане. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки има ли?
Най-напред съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ще гласуваме предложението на господин Лучников, което ще е последно, да се отложи обсъждането и гласуването на този ｧ 7.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 144 народни представители, за - 35, против - 66, въздържали се - 43.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуванията - най-напред за отпадане.
Има предложение на народния представител Муравей Радев ｧ 7 да отпадне.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 130 народни представители, за - 14, против - 88, въздържали се - 28.
Предложението не се приема.
Има предложение за изменения текст.
Най-напред има едно предложение за отпадане на текст - т. 5 от ал. 1 - предложението на Венцеслав Димитров, думите "с остатъчен срок до падежа, не по-къс от 6 месеца" да отпаднат.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 151 народни представители, за - 36, против - 76, въздържали се - 39.
Предложението не се приема.
Има предложение за заместващи текстове и допълнения.
Ще вървя по реда на текстовете в ｧ 7.
Беше направено едно предложение думата "регистрацията" да се замени с "вложението". Това е предложение на Венцеслав Димитров, което беше подкрепено от професор Стоилов, тоест, "по фиксинга на Българска народна банка в деня на вложението".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 150 народни представители, за - 140, против - 5, въздържали се - 5.
Предложението се приема.
Следва предложението на народния представител Светослав Лучников - в т. 4 думите "по смисъла на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия" да се заменят с текста "по смисъла на Търговския закон".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 156 народни представители, за - 42, против - 68, въздържали се - 46.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Емил Костадинов да се добави "програмни продукти".
Отказвате ли се от него?
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Оттеглям го. То се съдържа в ｧ 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: При това положение остава да гласуваме съдържанието на ｧ 7 така, както беше предложен от господин Желев с единственото изменение на думата "регистрация", която се заменя с "вложението".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 144 народни представители, за - 127, против - 8, въздържали се - 9.
Параграф 7 е приет.
Параграф 8!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: ｧ 8 - текст на вносителя.
"ｧ 8. Създава се нов чл. 10а със следното съдържание:

"РЕГИСТРАЦИЯ НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ
ИНВЕСТИЦИИ

Чл. 10а. Ал. 1. Чуждестранните инвестиции се регистрират като:
1. Преки инвестиции, когато включват:
а) право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти;
б) право на собственост и ограничени вещни права върху движими вещи;
в) собственост върху предприятие или обособена негова част;
г) обекти на интелектуална собственост;
д) непарични и парични вноски в капитала на търговски дружества;
е) права по концесионни договори.
2. Портфейлни инвестиции, когато включват:
а) вложенията в акции, дялове и дългови инструменти, които са търгуеми на организираните финансови и други пазари;
б) издадени от държавата, общините и други юридически лица дългови ценни книжа, които дават на техните притежатели безусловно права на фиксиран доход или на паричен доход, определен със съответен договор и независещ от приходите на издателя на ценната книга.
3. Други инвестиции, кредити за срок повече от 5 години.
Ал. 2. Към окръжните съдилища се води специален регистър, в който се вписват всички търговски дружества с чуждестранно участие и чуждестранните физически лица-еднолични търговци, както и свързаните с тях обстоятелства, предвидени в Търговския закон и Закона за насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции."
Предложение на народния представител професор Стефан Стоилов:
В чл. 10а, ал. 2 да се добави следното изречение:
"Вписването в този регистър става по информация, задължително представена от Министерството на финансите и Комисията по ценните книжа и фондовите борси в срок до 30 дни след всяка регистрирана при тях чуждестранна инвестиция."
Предложение на Комисията по бюджет и финанси:
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага в ал. 1, т. 1, подточка "б" да се измени така:
"б) право на собственост и ограничени вещни права върху движими вещи с характер на дълготрайни материални активи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председател, колеги! Това е нов член. Нямаше аналог в предишния закон. Но сме свидетели пак на едно голямо недомислие. И ви моля, без да се смеете, да обърнете малко внимание на това, което ще кажа.
В чл. 10а се прави разграничение между преки и портфейлни инвестиции. За пръв път в един български закон се прави такова разграничение. Между другото, разграничението в световната практика между преки и портфейлни инвестиции е на чисто икономическа основа - статистическа и до известна степен оценъчна. Това не е юридическо разграничение между отделните видове инвестиции и според мен това разграничение не може да се използува като разграничение в закон, в който да се каже: преките да се регистрират там, портфейлните да се регистрират там.
Каква е световната практика? Отворете, господин Гечев, американската статистика, отворете германската, ще видите оценка за преките инвестиции и за портфейлните инвестиции. Отдолу със ситни буквички или отпред, където пише за какво разграничение става, ще прочетете една разлика. В едната се казва, че пряка инвестиция е, когато владеете повече от 10 на сто, в другата ще ви кажат, че пряка инвестиция е, когато владеете повече от 25 на сто от собствеността на фирма, предприятие и т.н. Критерият е единствен. Когато може да упражнявате влияние върху управлението и контрола на определено дружество, тогава имате пряка инвестиция. Когато нямате, когато взимате странично нещо малко - това е портфейлна инвестиция. Но това разграничаване не може да влезе в закон. Защо? Защото, представете си, има доста дружества в нормалните страни, а дай Боже и у нас след години, които се търгуват на фондовата борса. Ако имате по-малко от 10 на сто, съответно - 25 на сто, вие правите портфейлна инвестиция. Ако вземете повече - вие правите пряка инвестиция. И неслучайно в правните системи на различните страни има предвидени различни прагове. Когато от портфейлна инвестицията ви се превръща в пряка, вие трябва да го обявите, за да знаят всички други инвеститори, че в това или онова дружество вие имате вече някаква форма на контрол.



И това икономическо разграничение или статистическо, или оценъчно, вие сега искате да го вкарате в един закон, да направите юридическа категория и дефинирате съвсем различно от това, което се използва по света, какво е пряка и какво е портфейлна инвестиция.
Аз разбирам, ако Вие общувате с Ваши студенти, но не бих казал, че това е нормален пример, защото студентите обикновено знаят повече от преподавателите, аз разбирам, когато общувате с колеги от вашата парламентарна група, които нямат понятие от тази проблематика. Ето, гледам тук господин Дончо Атанасов. Той никога не се е занимавал с този проблем. Но той би желал тук да получи от Вас компетентно мнение. Да, защото много му е смешно...
Когато обаче се обръщате към чуждестранните инвеститори, които са врели и кипели в такива разграничения, те най-малкото ще бъдат озадачени и ще кажат: сакън, един път да ходя в Министерство на финансите или да ходя в Комисията по цените книжа. Взел под 10% - в Министерство на финансите. Утре държи малко над 10% - хайде, хуква пак да ходи в Комисията по ценните книжа. И това не е чак толкова голяма трагедия, но трагедията идва с административно-наказателните разпоредби, когато започвате да ги наказвате, ако не са се регистрирали там, където трябва да отидат. Поне, господин Гечев, се опитайте да разсъждавате с категориите, които използват чуждите инвеститори. А не с категориите, с които Вие си мислите, че те би трябвало да разсъждават. Защото се оказа, че това, което Вие си мислите, не е така - от западна гледна точка или от цивилизована гледна точка.
И понеже Вие сте доказан човек, който не може лесно да си променя мнението, аз се обръщам към хората от парламентарното мнозинство, които Ви подкрепят. Вярно е, че има една част от тях, които искат да се провалите по-бързо, макар че по-голям от този провал, здраве му кажи. Ние се опитваме да Ви спасим от това нещо. И не Вас, но и вашата парламентарна група. Недейте да правите такива разграничения и поне недейте да използвате категории, които в международната практика имат друго звучене.
Аз съм категорично против въвеждането на този член 10а, предлагам да отпадне целият и особено режимът на двойната регистрация по-нататък - било Министерство на финансите, било друго. Оставете една агенция или Министерство на финансите, но да се отива на едно место да се регистрира, а не на различни места. Пък те вече са държавни служби, нека да кореспондират помежду си, нека да дават данни на статистиката, да дават данни на БНБанка и т.н., където им трябват по държавните служби данни, да си ги обменят, да си ги обработват и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, благодаря. Има думата професор Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, воден именно от съображенията да намаляваме бюрокрацията, разкарването на инвеститорите от учреждение към учреждение, моля, въпреки че комисията е казала "не", на това малко предложение, което правя аз. То всъщност предвижда тези две структури - Министерство на финансите и Комисията по ценните книжа и фондовите борси, да имат задължение да изпратят в окръжния съд информация служебно за този регистър. А не както сега например пак се възползва господин Димитров и казва: на две места го разкарвате да се регистрира. Много ви моля, именно за да отпаднат основанията за такива обвинения, а и на практика да не се създаде система по-тромава отколкото сега съществува пред този регистрационен режим в България, тези две структури са задължени със закона и с това малко изречение да изпращат информация. По този начин регистърът ще се попълва и с основание, да кажем, една агенция като тази за чуждестранните инвестиции, ще разполага с пълна информация за всички инвестиции по категории и, разбира се, тази статистика, тази информация е нужна на държавните и на обществените институции в правенето на стопанската политика. Благодаря.
Тоест моето предложение е въпреки становището на комисията да уважите предложението, тъй като то снема обвиненията за превръщане на системата в по-тромава, по-бюрократична. Аз нищо не Ви преча, господин Желев.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Подкрепяте ли разграничението преки и портфейлни, както е направено тук? Поне измислете други термини!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Аз присъствах, господин Димитров, на широко обсъждане в Съвета по законодателство, където бяха водещите юристи. Имаше и икономисти, които познават модерната практика и статистика в, както ги наричате, "белите държави". Там тази класификация беше приета.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Защото не я познават, затова. Знаете кой се занимаваше преди с тези работи. Аз се занимавах. Поне съм ги чел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Гечев има думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, господин Димитров! Вижте, аз мога да приемам всякакви реплики и както виждате, слушам спокойно. Но трябва да ви кажа, че нито Вие, нито аз трябва да си позволяваме лукса да говорим истини от последна инстанция. Вие поне добре знаете, че както статистиката, която Вие цитирате, на Германия и на Щатите и класификации, са добре известни и на мен, и на много други колеги.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Използвайте ги.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Това разделение на преки инвестиции и на порт фолио може да видите във всеки речник по икономикс или по корпоративни финанси. Така че такова деление има. Друг е въпросът дали Вие предлагате друг критерий за делене. Но да твърдите, че няма такова деление, е просто неоснователно.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Аз казвам, че има такова деление и Вие сте го написали различно от това, което е възприето.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Така, ние предлагаме такова деление и основният принцип на делението се използва и в другите източноевропейски страни, и в западните страни, и разграничението е видно, първо, и второ, от това, че в единия случай става дума за преки инвестиции, разбирайки в собственост и в конкретно производство, а във втория случай се разбират инвестиции на финансовите пазари. Това е разграничението и аз не виждам какво толкова драматично като разлика има.
Това, което Вие казвате за управлението, е вярно, в смисъл като друг критерий на разделение. Но да твърдите, че няма такова деление в световната литература и практика, е несериозно. Ние просто застъпваме една теза, която е световно известна като деление.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не съм казал, че няма разделение. Казвам, че имате доморасли критерии за разделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки? - Няма.
Преминаваме най-напред към гласуване на предложението на професор Стефан Стоилов към ал. 2 в края да се добави текста:
"Вписването в този регистър става по информация, задължително представена от Министерството на финансите и Комисията по ценни книжа и фондови борси в срок до 30 дни след всяка регистрирана при тях чуждестранна инвестиция".
Моля да гласувате това предложение на професор Стоилов.
От общо гласували 137 народни представители, за - 38, против - 18, въздържали се - 81.
Предложението не се приема.
Трябваше преди това обаче да поставя на гласуване предложението на Венцеслав Димитров този параграф да отпадне изцяло. Моля да гласувате предложението на Венцеслав Димитров ｧ 8 да отпадне.
От общо гласували 138 народни представители, за - 23, против - 64, въздържали се - 51.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате ｧ 8 така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 134 народни представители, за - 119, против - 3, въздържали се - 12.
Параграф 8 е приет.
Параграф 9.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 9 - текст на вносителя.
Член 11 се изменя така:
"Регистриращи органи
Чл. 11. Ал. 1.  Чуждестранните инвестиции по чл. 10а, ал. 1, т. 1 и 3 се регистрират от Министерството на финансите.
Ал. 2. Чуждестранните инвестиции по чл. 10а, ал. 1, т. 2 се регистрират от Комисията по ценните книжа и фондовите борси.
Ал. 3. Чуждестранните или местните лица, в които първите инвестират, включително дружествата с чуждестранно участие, са длъжни да регистрират направените инвестиции и настъпилите промени в срок от 30 дни след извършването им.
Ал. 4. Инвестиционните посредници са длъжни всеки месец да предоставят на Комисията по ценните книжа и фондовите борси информация за осъществените от чуждестранните лица инвестиции по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 5. Комисията по ценните книжа и фондовите борси при поискване предоставя тази информация на Министерството на финансите.


Ал. 5. Министерството на финансите и Комисията по ценните книжа и фондовите борси ежемесечно уведомяват Българската народна банка за извършените регистрации.
Ал. 6. Министерският съвет приема наредба за условията и реда за регистриране на чуждестранните инвестиции".
Предложение на народния представител Емил Костадинов:
В чл. 11, ал. 1 и ал. 2 се изменят така:
"Ал. 1. Чуждестранните инвестиции по чл. 10а, ал. 1 се регистрират от Комисията по ценните книжа и фондовите борси.
Ал. 2. Чуждестранните инвестиции по чл. 10, ал. 1, точки 1 и 3 се регистрират и от Министерството на финансите".
Предложение на народния представител Филип Димитров: в чл. 11, ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Чуждестранните инвестиции се регистрират чрез подаване или изпращане на декларация в Министерството на финансите по утвърден и обнародван от него образец".
Предложение на комисията по бюджет и финанси:
Подкрепя текста на вносителя със следното съдържание:
"ｧ 9, чл. 11 се изменя така:
"Чл. 11. Ал. 1. Чуждестранните вложения, независимо от техния размер по чл. 9, ал. 1, подлежат на регистрация:
1. по чл. 10а, ал. 1, т. 1 и т. 3 - от Министерството на финансите;
2. по чл. 10а, ал. 1, т. 2 - от Комисията по ценните книжа и фондовите борси.
Ал. 2. Министерският съвет приема наредба за условията и реда за регистриране на чуждестранните инвестиции, както и единен регистър за чуждестранните инвестиции, в който се отразява информацията, предоставена задължително от окръжните съдилища, Министерството на финансите и Комисията по ценните книжа".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата.
Предложенията на народния представител Емил Костадинов са взети предвид.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Аз подкрепям предложението на работната група и това се отнася за всичките ми предложения до края.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Филип Димитров желае ли да се изкаже? - Заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Както казах и преди няколко часа, струва ми се, че смисълът на това, което трябва да стане в тази зала, е да се облекчат чуждите инвеститори, а не да им се прави животът черен.
Предложението за изменение в чл. 11, ал. 2 се свежда до това, че се създава законодателно, защото в практиката дори би могъл да се утвърди подобен режим, но се създава законодателно един изкуствено облекчен режим за регистриране на дейността на чуждестранните инвеститори, така че на тях да им създава най-малко проблеми.
Възраженията, които биха могли да се направят в смисъл, че са необходими по-строги бюрократични правила, които да имат някакъв по-голям контрол, да следят по-добре какво се случва и така нататък, и така нататък, са съображения, които аз не мога да приема по следните няколко причини:
Първо, Съюзът на демократичните сили, а и аз тук пред вас, не един път сме поддържали тезата, че колкото по-малко се администрира една дейност, толкова по-полезно е това за дейността. Ние искаме полза за дейността на чуждестранните инвеститори.
Второ, създаването на максимум бюрократични възможности и проблеми за чуждия инвеститор в една държава като България, която в последните три - четири години се ползва с репутацията на клептократична държава, тоест държава, която се управлява от крадци.... Терминът не е мой. При тази репутация на клептократична държава България не би могла да има очи да акцентира върху бюрократичните процедури, които би предложила за каквато и да била дейност не само на чужди инвеститори, но и в много други насоки.
На трето място, никакви реални загуби за държавата не биха могли да произтекат от един такъв облекчен режим, защото в крайна сметка и в този случай съществуват възможните санкции, които са предвидени в последващи разпоредби на закона, които дават възможност, ако бъде извършено някакво нарушение, да ти се търси съответната отговорност. Тоест, това предложение цели намаляване на бумащината, намаляване на опашките, намаляване на губенето на време за хората, които са решили да вложат парите си в България и които ние трябва да посрещаме с отворени обятия, а не да им стъжваме живота. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки? - Няма.
Моля да гласувате най-напред заместващия текст на ал. 2, предложен от народния представител Филип Димитров.
От общо гласували 162 народни представители, за - 47, против - 79, въздържали се - 36.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на ｧ 9 така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 144 народни представители, за - 121, против - 16, въздържали се - 7.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на Комисията по бюджет и финанси за нов параграф, условно с номерацията 9а:
"ｧ 9а. Член 12 се отменя".
Причините са свързани с приетия неотдавна от Народното събрание Закон за особените залози, където се урежда този проблем, но нашето предложение след това ще бъде свързано с едно допълнение за един нов ｧ 15, тъй като Законът за особените залози влиза в сила от 1 април 1997 г. - всъщност чл. 12 да се отмени, считано от 1 април 1997 г. Но засега предложението е чл. 12 да се отмени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате ｧ 9а - чл. 12 се отменя.
От общо гласували 132 народни представители, за - 119, против - 4, въздържали се - 9.
Параграф 9а е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "ｧ 10. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Чуждестранно лице може да преведе закупената валута в чужбина, след като представи удостоверения за платени данъци и други държавни вземания, както и документ за извършена регистрация на инвестициите си".
2. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
"Ал. 3. С правото по ал. 1 се ползват и чуждите граждани по чл. 3, ал. 4 след представяне на удостоверение за платени данъци и за извършена регистрация на инвестициите, а лицата по чл. 14, ал. 5 след представяне на удостоверение за платени данъци".
Няма предложения на народните представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този текст? - Няма.
Моля да гласувате ｧ 10 така, както е предложен.
От общо гласували 124 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 4.
Параграф 10 е приет.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 11, текст на вносителя - Министерски съвет:
"ｧ 11. Създава се чл. 15а със следното съдържание:
"Режим на непаричните вноски
Чл. 15а. Ал. 1. Освобождават се от данък върху добавената стойност, мита и такси, непаричните вноски, направени по реда на чл. 72 и 73 от Търговския закон в търговски дружества с чуждестранно участие.
Ал. 2. Непаричните вноски по смисъла на предходната алинея са: машини, съоръжения, технологично оборудване, патенти, промишлени образци, търговски марки, авторско право и сродните нему права, ноу-хау и лицензи, когато оценката на непаричната вноска представлява най-малко 30% от капитала на дружеството, но не по-малко от левовата равностойност на 100 хил.щатски долара по фиксинга на Българската народна банка към датата на съдебното решение.
Ал. 3. Дружеството с чуждестранно участие, което отчужди предмета на непаричната вноска преди изтичането на 5 години от датата на включването му в капитала на дружеството, заплаща дължимите данък върху добавената стойност, мита и такси.
Ал. 4. Разликата между балансовата стойност и оценката по чл. 72 от Търговския закон на внесени непарични вноски в капитала на търговско дружество с чуждестранно участие се отразява в увеличение (намаление) на допълнителния (запасен) капитал или резервите на вносителя."
Предложението на народния представител Емил Костадинов е оттеглено.
Предложение на народния представител Светослав Лучников - в чл. 15а:
1. В ал. 2 думите "когато оценката на непаричната вноска представлява най-малко 30% от капитала на дружеството, но", да се заменят с "на стойност".
2. В ал. 4 думата "намаление" да отпадне.
Предложение на Комисията по бюджет и финанси - подкрепя текста на вносителя със следното съдържание:
"ｧ 11. Създава се член 15а със съдържание:
"Режим на непаричните вноски
Чл. 15а. Ал. 1. Освобождават се от данък върху добавената стойност, мита и такси, непаричните вноски, направени по реда на чл. 72 и 73 от Търговския закон в търговски дружества с чуждестранно участие, регистрирали инвестиция по смисъла на чл. 9 на този закон.
Ал. 2. Непарични вноски по смисъла на предходната алинея са: машини, съоръжения, технологично оборудване, патенти, промишлени образци, търговски марки, авторско право и сродните нему права, ноу-хау и лицензи, когато оценката на непаричната вноска представлява най-малко 30% от капитала на дружеството, но не по-малко от левовата равностойност на 100 хил.щатски долара по фиксинга на Българската народна банка към датата на съдебното решение.
Ал. 3. Дружеството с чуждестранно участие, което отчужди предмета на непаричната вноска преди изтичането на 5 години от датата на включването му в капитала на дружеството, заплаща дължимите данък върху добавената стойност, мита и такси.
Ал. 4. Разликата между балансовата стойност и оценката по чл. 72 от Търговския закон на внесени непарични вноски в капитала на търговско дружество с чуждестранно участие се отразява в увеличение (намаление) на допълнителния (запасен) капитал или резервите на вносителя.
Ал. 5. До постановяване на решение от съда стойността на внесените непарични вноски служи за обезпечение на сборовете по ал. 1, като се учредява залог в полза на Министерството на финансите до представянето на съдебно решение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Поддържам моите предложения със следните аргументи.
Не виждам абсолютно никакъв смисъл защо трябва да изискваме апортираните вноски да представляват най-малко една трета от капитала на едно дружество. Те могат да представляват и по-малко от една трета, стига да отговарят на второто съществено материално условие - да бъдат най-малко в размер на 100 хил. долара. Ако човекът иска да внесе 100 хил.долара, какво значение има дали те са една трета от капитала на дружеството, или не. Той носи 100 хил. долара и ние трябва да му ги вземем. Ама те, че представлявали една пета от капитала на дружеството - нищо, нека да представляват една пета. Ние трябва да му ги зачетем като апорт, като инвестиция. Другото е неоправдано. Абсолютно неоправдано ограничение.
По-нататък, по отношение на ал. 3. Аз предлагам ал. 3 да отпадне, защото вие казвате така: ако чуждестранното лице е внесло в дружеството, примерно една машина и тази машина я продаде самото дружество преди 5 години от изтичането на нейното внасяне, да се съберат данъците и таксите. Вижте сега, в модерната промишленост обикновено за 3-4 години се амортизират морално машините. Вие му забранявате всъщност да обменя своя капитал, да обменя своите машини. Имам предвид само машините, като пример. Това е съвсем неоправдано. Вие му пречите да се разпорежда със своето имущество, а искате да го привлечете да инвестира в страната. Не може да стане тази работа. Премахнете това ограничение, ако искате наистина да насърчите чуждестранните инвеститори.
Последната ми забележка по отношение на ал. 4 вече се касае, извинявайте, за една допусната неточност. За какво става дума? Когато балансовата оценка на непаричната вноска се различава от тази, която й дадат вещите лица по силата на чл. 72 от Търговския закон. И тогава се казва - тази разлика да се внесе в увеличение на резервния, или запасния фонд или в намаление на този фонд. Ама това е абсурд, защото ако оценката, която дават вещите лица на вноската е по-малко от нейната балансова стойност, това значи, че с нея се намалява капиталът на дружеството, или основният капитал на дружеството, а не неговият допълнителен капитал. Така че разпоредбата има смисъл само по отношение на увеличение. Ако вещите лица дават оценка по-висока от тази, която е записана в баланса, безспорно тази разлика трябва да отиде в увеличение на допълнителния запас на капитала, или в резервите. Но, ако е по-малка, разберете, с тази по-малка оценка трябва да се намали капиталът на дружеството. И тогава вече ще се постави въпроса дали се задоволява изискуемият от закона минимум. Ако не се задоволява изискуемият от закона минимум, дружество изобщо не може да се създаде. Но обикновено то ще бъде с по-голям капитал и тогава с намаление оценката на вноската, ще се намали и неговият капитал.
Това е една чисто техническа забележка, и нека поне тя не срещне политическа съпротива. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Гечев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Господин председателю, уважаеми депутати! Аз искам да кажа, че проявявам разбиране и подкрепям предложението на господин Лучников за отпадане на ограничението вложенията да възлизат на една трета от капитала на дружеството. Това, разбира се, не е новост. Ние водихме дискусия по този въпрос на експертно равнище. Не крия, че моето мнение беше същото. То се изразява в следното. Основателно се поставя въпросът, че трябва да се стимулира всяко вложение над 100 хил.долара, тъй като вложенията могат да бъдат в по-малки фирми, в средни фирми и в големи фирми.
Второ, чисто от практическа гледна точка е много трудно да се наберат една трета от капитала, за да се получат преференциите, ако, да кажем, чуждестранният партньор е на "Кремиковци", на "Стомана" - Перник, или на Корабостроителницата, тъй като една трета от капитала предполага огромни суми, които едва ли чуждестранният инвеститор, ако не е в приватизационен процес, може да вложи еднократно.
От тази гледна точка аз мисля, че ще спечели този член на закона, ако отпадне само допълнителното изискване не само да е над 100 хил. долара - това нека да остане, но второто - да възлиза на една трета от капитала на дружеството.
Аз мисля, че има икономическа логика и юридическа по този пункт, който предлага господин Лучников.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (от място): А за промяната от 5 на 3 години, какво мислите?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Не приемам такова изменение, тъй като презумпцията на вносителя в случая е, че може да възникне спекулативно, в българския смисъл на думата оттъргуване на тези активи. Тоест, внасяйки ги в България те не плащат данък добавена стойност, не плащат мита и примерно, още след третата година, ако това са сериозни инвеститори, те могат да препродават, печелейки от разликата в цената.
Тоест, имайки предвид, че освобождаването от ДДС и от мита означава почти преполовяване на цената на вносното оборудване, ще се съгласите, че за три години това оборудване не може да амортизира половината от стойността си, така че да говорим за някакви пазарни условия на реализация.
Моля господин Лучников да разбере тези съображения просто, за да не позволим да бъде измамена българската държава за сметка на спекулативна печалба, затова сме въвели това ограничение от пет години. Искам да ви информирам, че на срещите с БИБА, с представители и чужди инвеститори в България те разбират това условие и не сме имали сериозни противоречия с тях по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Венцеслав Димитров.


ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председател! Колеги!
Това е, бих казал, единственият плюс в предложения законопроект или по-скоро поправки в закона. Но защо трябваше да се съпровожда с толкова много ограничение и с други поправки аз не мога да разбера.
Но все пак искам да обърна внимание, че и този текст не е отработен достатъчно добре. За какво става дума?
Първо. Хайде, Стефане, слушай сега, ал. 1, както и да е, можем да я възприемем. Сега, всички обаче тук сме съгласни, че се касае за някакво оборудване, което се внася в страната. Така ли е? Някой поддържа ли друга теза? Така ли е, господин Гечев? Затова дайте да го запишем изрично, че става дума за вносни машини, оборудване и т.н.
Предлагам, господин Желев, следната поправка в ал. 2. Тъй като се касае за непарични вноски по смисъла на предходната алинея, т.е. само за този закон и оттук нататък вече нищо не ни интересува, да запишем така: "Непарични вноски по смисъла на предходната алинея са: внесени в страната (или внесени от чужбина) машини, съоръжения и т.н.".
Вярно е, господин Гечев казва, че щом като има "мита", касае се за внос. Но нека да бъде ясно за какво става дума. Защото има и други български норми, които казват, едно време, примерно, ако внесеш нещо от чужбина, имаш привилегия да го внесеш, не плащаш мито. Ако го продадеш чрез оказионен магазин, беше задължен да си платиш митото тогава.
Нека тук да се каже точно, в ал. 2: "Непарични вноски по смисъла на предходната алинея са: внесени в страната (или внесени от чужбина) машини, съоръжения и т.н.". Това няма да навреди на текста, а ще стане по-ясно.
Освен това аз приветствувам съгласието на господин Гечев 30 на сто да отпадне, макар че и 100 хил. долара са много. Аз бих приветствувал и една по-ниска сума. Но вие сте се съгласили на 100 хиляди. Не искам да ви убеждавам за по-ниската сума. Дайте поне тези 30 на сто да отпаднат.
Защо? Представете си, че той направи 25 на сто от капитала с внесени съоръжения и после ще има интерес, въпреки че от страната може да вземе нещо по-евтино, да внесе от чужбина допълнително нещо, за да станат 30 на сто. Защо да не стимулираме и покупките от страната ако наистина 100-те хиляди вече са изпълнени? Така че е хубаво да отпаднат 30-те процента.
По-надолу, обаче, ал. 3. Аз зная от какво се притеснявате. Купува нещо от чужбина, не плаща мита, такси и т.н., държи го 1-2 години, после го продаде. Обаче трябва да сложите едно изключение - когато го продаде вътре в страната. Ако го изнесе, за какво да ги дължи? А така, както сте написали текста - дори при износ. А за мен нормалната практика ще бъде оборудване не с цел спекула, а с цел по-нататъшно усъвършенствуване, преоборудване. Знаете, че международните компании си правят стратегия, един път едно съоръжение го изпращат в една страна, после може да го изпратят в друга страна. Могат да го заменят с нещо друго, с нещо по-хубаво. Защо да чакат изтичането на 5 години и тогава да го изнесат? Могат да намерят някаква държава, където оборудването е по-подходящо, а на нас да ни дадат по-добро. Защо да не се възползуваме от това?
Така че предлагам в ал. 2 да бъде: "внесени в страната машини и т.н.", а в ал. 3 да се запише изрично, че това не важи, ако се изнася този предмет на непаричната вноска.
Когато отчужди вътре в страната предмета на непаричната вноска - може ли това да го напишем, господин Желев? "... когато от чужди предмета на непаричната вноска вътре в страната преди изтичането на 5 години", т.е. когато не го изнася обратно. Защото ако го изнесе, нека той да си направи сметка, в края на краищата той затова е инвеститор, може да сменя оборудване.
Това са моите бележки. Иначе ще го подкрепя. Но, моля ви така да се възприеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други бележки? - Няма.
Преминаваме към гласуване така, както предвижда нашият правилник. Най-напред за отпадане.
Господин Лучников предложи ал. 3 да отпадне.
Моля да гласувате. От общо гласували 136 народни представители, за - 27, против - 59, въздържали се - 50.
Предложението не се приема.
Преминаваме към ал. 4 - думата "намерение" да отпадне. Смятам, че това е технически въпрос, беше изяснен. Можем да го сметнем за редакционен и да гласуваме с отпадането на текста в скобите. Съгласни сте.
Третото предложение на господин Лучников, подкрепено от господин Гечев - в ал. 2 думите "когато оценката на непаричната вноска представлява най-малко 30 на сто от капитала на дружеството, но" да се замени с "на стойност", моля да гласувате.
От общо гласували134 народни представители, за - 129, против - 2, въздържали се - 3.
Предложението се приема.
Две предложения за добавки от господин Венцеслав Димитров, които предварително не са дадени писмено, но ги приемаме като почти редакционни.
В ал. 2 след думите "предходната алинея са" се записва: "внесени в страната:".
Моля да гласувате.
От общо гласували 132 народни представители, за - 129, против - 1, въздържали се - 2.
Предложението се приема.
Аналогично е предложението по ал. 3, след думите "което отчужди" се добавят думите "в страната" и текстът продължава нататък.
Моля да гласувате тази добавка.
От общо гласували 128 народни представители, за - 27, против - няма, въздържал се - 1.
Приема се предложението.
Моля да гласувате ｧ 11 с направените изменения.
От общо гласували 125 народни представители, за - 122, против - 1, въздържали се - 2.
ｧ 11 е приет.
ｧ 12.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: ｧ 12 - текст на вносителя:
"ｧ 12. Чл. 16 се изменя така:

"АДМИНИСТРАТИВНО-НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ

Чл. 16. Ал. 1. За нарушаване разпоредбата на чл. 4, ал. 2 на ръководителя на търговското представителство се налага санкция в размер от 40 000 до 100 000 лв.
Ал. 2. Чуждестранно лице, което нарушава чл. 5, ал. 3, се наказва с глоба, равна на двукратния размер на реализираната в страната печалба, установена от данъчните органи, но не по-малка от 500 000 лв.
Ал. 3. Чуждестранно лице, което не регистрира инвестицията си съгласно чл. 11, ал. 1 и 2 или даде неверни данни при регистрацията, се наказва с глоба от една десета от размера на нерегистрираната инвестиция.
Ал. 4. Глобата по предходната алинея се налага и на местно лице, в което чуждестранно лице инвестира, ако то не е изпълнило задължението си по чл. 11, ал. 1 и 2.
Ал. 5. Инвестиционните посредници по чл. 11, ал. 4, които не изпълняват задължението си да предоставят ежемесечно на органа по чл. 11, ал. 2 информация за придобитите от чуждестранни лица портфейлни инвестиции, се наказва с глоба от една десета от размера на нерегистрираната инвестиция.
Ал. 6. Банка, която извърши превод на валута, без да са й представени документите по чл. 13, ал. 2 и 3, подлежи на имуществена санкция в размер на извършения превод.
Ал. 7. При повторно извършване на нарушенията по предходните алинеи административните наказания се налагат в двоен размер".
Няма предложения на народни представители.
Предложение на комисията:
Подкрепя текста на вносителя със следното съдържание:
Заглавие: "Административно-наказателна отговорност".
"ｧ 12. Чл. 16 се изменя така:
"Чл. 16. Ал. 1. За нарушаване разпоредбата на чл. 4, ал. 2 на ръководителя на търговското представителство се налага санкция в размер от 40 000 до 100 000 лв.
Ал. 2. Чуждестранно лице, което нарушава чл. 5, ал. 3, се наказва с глоба, равна на двукратния размер на реализираната в страната печалба, установена от данъчните органи, но не по-малка от 500 000 лв.
Ал. 3. Чуждестранно лице, което не регистрира инвестицията си съгласно чл. 11, ал. 1 или даде неверни данни при регистрацията, се наказва с глоба от една десета от размера на нерегистрираната инвестиция.
Ал. 4. Банка, която извърши превод на валута, без да са й представени документите по чл. 13, ал. 2 и 3, подлежи на имуществена санкция в размер на извършения превод.
Ал. 5. При повторно извършване на нарушенията по предходните алинеи административните наказания се налагат в двоен размер."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми колеги! Виждам, че предложението на работната група е по-добро от предложението на Министерския съвет, но искам да направя едно допълнително предложение, касаещо ал. 3.
И в предишния закон аз съм бил против това чуждестранното лице да го наказвате, ако не се е регистрирало и ако е направило някакви грешки при регистрацията си. И логиката е такава: който се регистрира, той ползува привилегиите на чуждестранните инвеститори. Кои са? Аз ги погледнах. Най-съществените са записани в чл. 13. Те са: да си вземе дохода и да го изнесе в чужбина; при ликвидация да си вземе парите, да ги обърне във валута и да ги изнесе в чужбина и т.н.
Защо трябва да го наказвате, че не се е регистрирал? Това коренно променя характера на закона, макар че и в предишния закон, пак подчертавам, съществуваше. Но сега и без това сме на режим поправка в закона, нека да го направим както трябва. Ние превръщаме регистрационния режим в задължителен и караме чужденецът, който дойде тук, да хвърчи и да се регистрира. Напротив, нека да му дадем право: който иска да се регистрира, той ползува правата по закона; който не се регистрира, него природата, така да се каже, го наказва, или обстоятелствата го наказват - не може да си вземе инвестицията обратно в чужбина. Нека това да му е наказанието, а не да го наказваме с една десета от инвестицията. Защото по този начин един регистрационен режим, който е по-либерален (нали така се мисли?) се превръща в разрешителен, а разрешителният режим винаги не е желателен.
Затова аз ви предлагам следния текст: "Чуждестранно лице, което не регистрира инвестицията си съгласно чл. 11 или даде неверни данни при регистрацията, не може да ползува правата си по чл. 13". И толкоз. Ако му нарушим онези права, те са много по-сериозни, отколкото една десета от инвестицията. Нека който иска, да се регистрира, който не ще - не ползува права. И всичко е чисто.
Моля ви се да вникнете в предложението и да го подкрепите, защото това беше недостатък и на предишния закон, нека да не го пускаме оттук нататък. Да не се чувствуват задължени, но да се чувствуват заинтересовани. Ето това е нещото, към което ние трябва да се стремим. Той сам да знае, че ще си гарантира инвестицията, ако е регистриран. Не я ли регистрира или лъже, той не може да я гарантира, в смисъл не може да я изнесе после. Нека да си седи в България и да си работи като един нормален български местен инвеститор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? - Няма.
Въпреки че не е даден текст, текстът, който се предлага като изменение, е ясен. Моля да гласувате най-напред предложението на господин Венцеслав Димитров за изменение на ал. 3 на чл. 16: "Чуждестранно лице, което не регистрира инвестицията си съгласно чл. 11, ал. 1 или даде неверни данни при регистрацията, не се ползува от правата по чл. 13".
Моля да гласувате и този закон ще стане много хубав.
Отменете гласуването! Има думата професор Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В духа на това, което многократно звучеше в тази зала, че всеки може да се занимава със стопанска дейност в страната, но ако иска да ползува преференциите на закона, който обсъждаме, трябва да се регистрира като елементарно първо условие. От тази гледна точка логично е предложението. Не се регистрира - няма защо да го санкционирате. Работи си като всяко физическо и юридическо лице по правилата на режима, който е установен за всички субекти в стопанския живот. От тази гледна точка аз подкрепям това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Венцеслав Димитров.
От общо гласували 130 народни представители, за - 120, против - 1, въздържали се - 9.
Предложението се приема.
Моля да гласувате ｧ 12 с изменението, което приехме.
От общо гласували 123 народни представители, за - 118, против - няма, въздържали се - 5.
Параграф 12 е приет.
Тъй като остават 6 минути, имаме два параграфа, предлагам да удължим времето до завършването на гласуването, въпреки че може да стане и в тези 6 минути.
Моля да гласувате да продължим работата на Народното събрание до приключване на този законопроект.
От общо гласували 123 народни представители, за - 116, против - 4, въздържали се - 3.
Предложението се приема.
Моля да докладвате ｧ 13.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "ｧ 13. Създава се нов чл. 17 със следното съдържание:
"Установяване на административните нарушения,               издаване, обжалване и изпълнение на наказателните              постановления
Чл. 17. Ал. 1. Нарушенията по чл. 16 се установяват с актове на органите на Министерството на финансите, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от упълномощени от него длъжностни лица.
Ал. 2. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления, се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
Няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля, гласувайте ｧ 13!
От общо гласували 127 народни представители, за - 125, против - 1, въздържал се - 1.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ:
"Заключителни разпоредби
ｧ 14. Параграф 6 влиза в сила един месец след обнародването на този закон".
Няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По предложението на Емил Костадинов?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Да, извинявайте. Има предложение на Емил Костадинов, но той го оттегли още в началото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тогава моля да гласувате ｧ 14.
От общо гласували 130 народни представители, за - 124, против - 1, въздържали се - 5.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение за ｧ 15, който е следствие от приетия ｧ 9а:
"ｧ 15. Параграф 9а в основната номерация влиза в сила от 1 април 1997 г.".
Имаме предвид, че тогава ще влезе в сила Законът за особените залози.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате съдържанието на ｧ 15.
От общо гласували 139 народни представители, за - 133, против - 2, въздържали се - 4.
Параграф 15 е приет и с това целия закон е приет на второ четене. (Ръкопляскания от мнозинството)
Господин Гечев, давам Ви думата, но имате шанс, защото удължихме работното време.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Господин председателю, уважаеми депутати! Искам специално да благодаря от името на не само на българското правителство, но надявам се, и от името на чуждестранните инвеститори.
Направихме две много важни промени - първо, давайки 10-годишна законова гаранция за чуждестранните инвеститори, на което те разчитат и отдавна очакваха.
И, второ, значителни митнически преференции за внос на технологии в Република България.
В заключение искам да ви кажа, че изминалите години показват една добра тенденция, макар и недостатъчна като абсолютна величина. Длъжен съм да го кажа след дебатите: 14 млн.долара чужди инвестиции през 1991 г., 50 млн. - 1992 г., 127 млн. - 1993 г., 220 млн. - 1994 г., 1995 г. - въпреки доброто състояние на икономиката - назад 104 млн.
Тази година до октомври - 201 млн.щат.долара.
С големите приватизационни сделки ситуацията може да се промени в пъти и аз се надявам, че това ще стане.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Съобщения:
Комисията по младежта, спорта и туризма ще проведе заседание на 28 ноември 1996 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала N 130.
Комисията по радиото, телевизията и БТА - редовното заседание на комисията ще се проведе на 28 ноември 1996 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала "Запад " на Народното събрание.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 28 ноември 1996 г., четвъртък, от 15,00 ч. в зала N 142.
Комисията за развитие на планинските, полупланинските и граничните райони ще проведе заседание на 28 ноември 1996 г., четвъртък, от 15,00 ч. в зала N 456.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 14,02 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

СЕКРЕТАРИ:
Валери Стършелов
Митко Нитов