Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателите Нора Ананиева и Иван Куртев
Секретари: Валери Стършелов и Юмер Юмер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам извънредното заседание на Народното събрание.
Започваме с точка първа от приетия дневен ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИУ1И НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - ВТОРО ЧЕТЕНЕ.
Моля председателят на комисията господин Николай Добрев да докладва. Заповядайте, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Моля ви, господин председателю, да поканите в залата заместник-министъра на отбраната Стоян Шатов и заместник-началника на Генералния щаб генерал-лейтенант Аньо Ангелов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате направеното предложение.
От общо гласували 129 народни представители, за - 111, против - 1, въздържали се - 17.
Предложението се приема. Моля да поканите господата да заемат местата си в залата.
Господин Добрев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 285. Ал. 1. В случаите на ограничена имуществена отговорност командирът или началникът, имащ права на орган на дознание, определя със заповед основанието и размера на отговорността на военнослужещия. Когато вредата е причинена от командир или началник, заповедта се издава от съответния висшестоящ командир или началник. НЧ/ЙА 125.1
Ал. 2. Заповедта се издава в едномесечен срок от откриването на вредата, но не по-късно от три години от причиняването й, а когато вредата е причинена при изпълнение на ръководни функции или при извършване на отчетническа дейност - в тримесечен срок от откриването й, но не по-късно от пет години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо. Заповедите могат да се обжалват пред военния съд.
Ал. 3. Дължимата сума се удържа от възнаграждението на военнослужещия в размери, посочени в Гражданския процесуален кодекс,,въз основа на заповедта на командира или началника.
Ал. 4. Ограничената имуществена отговорност може да бъде осъществена и от органите на финансовия контрол, ако вредата е установена при ревизия или проверка от тези органи."
По текста народните представители от Комисията по национална сигурност не внесоха изменения. Ние предлагаме той да бъде приет в този вид, в който го прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки! - Няма.
Моля да гласувате чл. 285.
От общо гласували 135 народни представители, за - 130, няма против, въздържали се - 5. Член 285 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 286. Ал. 1. Пълната имуществена отговорност се осъществвява:ао съдебен ред, като лицето може да внесе доброволно сумата преди съдебното производство. Ако не стори това, удръжки могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно решение.
Ал. 2. Исковете за пълна имуществена отговорност по ал. 1 се погасяват с десетгодишен давностен срок, който започва да тече от деня на причиняването на щетата. В тези случаи давността се прекъсва и с акт, съставен от контролен орган, от деня на връчването му на военнослужещия."
Комисията подкрепи този текст на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Михайлов.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! По ал. 1 на чл. 286, второто изречение - "Ако не стори 125.2 това, удръжки могат да се правят само въз основа на вляз/io в сила съдебно решение" ми се струва, че текстът е излишен, защото изпълнителното производство, освен удръжки от трудовото възнаграждение, съдържа и други изпълнителни способи. Това е опис на недвижимо имущество, това е запор върху недвижими имоти и т.н. При това положение излиза, че едва ли не този, който дължи, при пълната имуществена отговорност, могат да се осъществят вземанията само с оглед на удръжки от трудовото възнаграждение.
При това положение второто изречение трябва да отпадне, за да се даде възможност срещу длъжника да се осъществи цялото принудително изпълнение така, както е по Гражданско процесуалния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения, бележки от вносителя?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Не, аз мисля, че можем да възприемем това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражение от вносителите към направеното предложение за отпадане? - Няма.
Преди да поставя на гласуване целия член, има предложение за отпадане на второто изречение от ал. 1 на чл. 286 - "Ако не стори това, удръжки могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно решение". Моля да гласувате.
От общо гласували 158 народни представители, за - 150, против - 1, въздържали се - 7.
Предложението се приема.
Моля да гласувате чл. 286 с направената поправка. От общо гласували 155 народни представители, за - 154, няма против, въздържал се - 1. Член 286 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 287. Ал. 1. Военнослужещите, чиито договори за кадрова военна служба са прекратени по тяхна инициатива или поради налагане на дисциплинарно наказание уволнение преди изтичане на предвидения в договора срок, дължат обезщетение, като възстановяват разходите за издръжка, обучение и квалификация, пропорционално на срока на неизпълнението.
По този текст има предложения на народните представители Стоян Денчев, Стойко Пенчев, Орлин Драганов и Дако Михайлов. 125.3
"Ал. 2. Обучаващите се във военните учебни заведения, които не са кадрови военнослужещи, в случаите на предходната алинея възстановяват само разходите за тяхното обучение." 125.4
Народните представители Пенчев, Денчев, Драганов и Дако Михайлов оттеглиха предложенията си.
В ал. 2 изразът "учебни заведения" бе заменен с думата "училища". Тогава чл. 287 добива вида:
"Чл. 287. Ал. 1. Военнослужещите, чиито договори за кадрова военна служба са прекратени по тяхна инициатива или поради налагане на дисциплинарно наказание уволнение преди изтичане на предвидения в договора срок, дължат обезщетение, като възстановяват разходите за издръжка, обучение и квалификация, пропорционално на срока на неизпълнението.
Ал. 2. Обучаващите се във военните училища, които не са кадрови военнослужещи, в случаите на ал. 1 възстановяват само разходите за тяхното обучение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Има думата господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми колеги, предложението ми е много кратко, не е особено значимо. Предлагам изразът "по тяхна инициатива" да се замени с израза "по тяхно желание". Инициативата предполага по-сериозен и по-разтеглен модел на поведение, докато изразът "по тяхно желание" е по-ясен и по-конкретен.
Това е предложението ми. То е редакционно по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Може ли да се смята това предложение за редакционно?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Може да се смята за редакционно, така че текстът се подлага на гласуване с това изменение.
Моля да гласувате чл. 287 с направеното редакционно изменение .
От общо гласували 167 народни представители, за - 161, против - 1, въздържали се - 5. Член 287 е приет. Преминаваме към осмата част.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Уважаеми господин председател, искам да дам кратко обяснение. Осмата част на доклада на Комисията по национална сигурност започва с всички онези текстове, които са отклонени в залата или по нейна воля бяха отложени. Ст.Б/ЗТ 126.1
Затова започваме с чл. 89. Правим това, за да може преди да съсредоточим вниманието си върху Преходните и заключителни разпоредби да имаме почти оформен пакет на основния закон. Позволете ми да започна с чл. 89.
"Чл. 89. Във Въоръжените сили на Република България военните звания са:
В Сухопътните войски и Военновъздушните сили 1. Войнишки звания
- редник
- редник III клас
- редник II клас
- редник I клас
- ефрейтор
Във Военноморските сили
- матрос
- матрос III клас
- матрос II клас
- матрос I клас
- старши матрос".
По т. 1 има предложение на народните представители Червенко Крумов, Добромир Тодоров, Георги Карев, Руси Статков, Дянко Марков. Без предложенията на господин Дянко Марков предложенията на останалите народни представители имат почти едно и също звучене и съдържание.
"2. Сержантски звания:
- младши сержант
- сержант
- старши сержант
- старшина
- щабен старшина
За Военноморските сили:
- старшина II степен
- старшина I степен
- главен старшина
- мичман
- щабен мичман."

По т. 2 също има предложения от Червенко Крумов, Добромир Филипов, Георги Карев, Руси Статков, Дянко Марков. "3. Младши офицерски звания:
- младши лейтенант
- лейтенант
- старши лейтенант
- капитан
За Военноморските сили:
- младши лейтенант
- лейтенант
- старши лейтенант
- капитан-лейтенант."
По т. 3 има предложение на народния представител Георги
Карев.
"4. Старши офицерски звания:
- майор
- подполковник
- полковник
За Военноморските сили:
- капитан III ранг
- капитан II ранг
- капитан I ранг
5. Висши офицерски звания:
- генерал-майор
- генерал-лейтенант
- генерал-полковник
- армейски генерал
За Военноморските сили:
- контраадмирал
- вицеадмирал
- адмирал
- адмирал на флота."
По т. 5 има предложение на народните представители Иван Куртев, Крум Славов, Цветан Димитров и Благой Димитров, както и на народния представител Иван Глушков. 126.3
Народният представител Цоньо Ботев предлага да бъде създадена нова алинея.
Предложение за три нови алинеи е направил и народният представител Евгений Еков.
Предложение за създаване на нова ал. 2 е направил и народният представител Дянко Марков.
След продължителни обсъждания и с консенсус от присъстващите двадесет на брой народни представители, Комисията по национална сигурност предложи съдържанието на този член да се разгърне в три алинеи, като съдържанието на текста на вносителя става ал. 1.
При обсъждането на войнишките звания бе подкрепена идеята на народните представители Крумов, Тодоров, Карев, Статков и Дянко Марков за отпадане на степените при званията "редник" и "матрос".
В сержантските звания "щабен старшина" и "щабен мичман" бяха заменени със званието "офицерски кандидат".
Младшите, старшите и висшите офицерски звания останаха без промяна.
По инициатива на народния представител Евгений Еков бяха създадени ал. 2 и ал. 3, в които се определят званията на обучаващите се във висшите и средни военни училища, колежи и школи.
При това чл. 89 доби следния вид:
"Чл. 89. Ал. 1. Във Въоръжените сили на Република България военните звания са:
В Сухопътните войски и Военновъздушните сили
1. Войнишки звания:
- редник
- ефрейтор
Във Военноморските сили:
- матрос
- старши матрос
2. Сержантски звания
- младши сержант
- сержант
- старши сержант
- старшина
- офицерски кандидат
Във Военноморските сили? старшински звания:
- старшина II степен
- старшина I степен
- главен старшина
- мичман
- офицерски кандидат
3. Младши офицерски звания:
- младши лейтенант
- лейтенант
- старши лейтенант
- капитан
За Военноморските сили:
- младши лейтенант
- лейтенант
- старши лейтенант
- капитан-лейтенант
4. Старши офицерски звания:
- майор
- подполковник
- полковник
За Военноморските сили:
- капитан III ранг
- капитан II ранг
- капитан I ранг
5. Висши офицерски звания:
- генерал-майор
- генерал-лейтенант
- генерал-полковник
- армейски генерал
За Военноморските сили:
- контраадмирал
- вицеадмирал
- адмирал
- адмирал на флота.
126.5
Ал. 2. При постъпване на обучаващите се във висшите военни училища се присвоява звание "курсант", а в средните военни училища, колежи и школи - "школник".
Ал. 3. На завършилите школите за запасни офицери се присвоява звание "старшина-школник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Не виждам.
Моля да гласувате чл. 89 така, както беше предложен.
От общо гласували 178 народни представители, за - 139, против - 5, въздържали се - 34.
Член 89 е приет.
Член 97.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 97. Наборната военна служба е 18 месеца. Срокът на службата започва от деня на явяване на наборника на военна служба и издаването на заповед."
По този текст има предложение на Комисията по правата на човека и вероизповеданията; на народните представители Георги Ананиев за създаване на нова ал. 2; на група народни представители от Движението за права и свободи; на народните представители Яшо Минков и Христо Стоянов; на Веселин Методиев, Стоян Проданов, Борислав Китов; на Червенко Крумов, Мариела Митева; предложение за създаване на нова ал. 2 е направил и народният представител Иван Глушков; Цоньо Ботев е направил предложение за разгръщане на текста в две алинеи; на господин Георги Карев; на народните представители Иван Куртев, Крум Славов, Цветан Димитров и Благой Димитров; и на народните представители Руси Статков и Любен Петров.
Въпреки настойчивата защита на представителите на вносителя да се подкрепи основният текст Комисията, откликвайки на множеството споменати от мен сега предложения на народните представители, предлага на Народното събрание да приеме следния текст:
"Чл. 97. Наборната военна служба е 18 месеца, а за завършилите висше образование със степен "бакалавър" или "магистър" или приравнените на тях образователно-квалификационни степени - 12 месеца. Срокът на службата започва от деня на явяване на наборника на военна служба и издаването на заповед".
Възраженията на експертите от Генералния щаб, че този текст ще създава сериозни проблеми в окомлектоването на армията бяха отклонени с аргумента за смесения принцип за изграждане на Въоръжените сили - наборен и кадрови. В бъдеще все по-нарастващия поради демографски причини недокомплект, обективно може да се компенсира само с увеличаване относителния дял на професионалните военнослужещи, на кадровите военнослужещи.
Комисията не се съгласи с предложението на народните представители Веселин Методиев, Стоян Проданов и Борислав Китов за възстановяване на така наречената "Катедра 22" във висшите училища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам думата по процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Най-напред има думата господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър, уважаеми гости! Моето процедурно предложение е свързано с това, че следват много важни текстове, които отразяват едни очаквания в българското общество. Мисля, че е редно точно тези дебати да бъдат излъчвани по Българското национално радио програма "Хоризонт" и по Българската национална телевизия.
Това е така, защото въпроси, свързани със срока на наборната служба, както и въпроси, свързани със заплащането на военнослужещите, пенсионирането на военнослужещите са много сериозни социални въпроси. Те се чакат от българското офицерство и от българския народ като цяло. Мисля, че е редно тези дебати да преминат при една откритост и при възможността българският народ да чуе как точно се решават тези най-важни проблеми, свързани с отбраната и Въоръжените сили.
Моето процедурно предложение е за откриване на дискусиите пред програма "Хоризонт" и Българска национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има предложение оттук нататък дискусиите по законопроекта да бъдат предавани директно по Българското национално радио и по Българската национална телевизия. Има ли против?
Моля да гласувате предложението на господин Михайлов.
От общо гласували 188 народни представители, за - 68, против - 84, въздържали се - 36.
Предложението не се приема. Има думата господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (НС): Благодаря Ви, господин председателю. Тъй като се намираме на второ четене и да се защитават принципни позиции не позволява правилникът за нашата работа.
Аз поисках думата само, за да запозная колегите в пленарната зала, че по време на заседанията на комисията наистина, както каза председателят на комисията господин Добрев, този въпрос беше обсъждан неколкократно. Бяхме запознати с данните, които Генералният щаб беше любезен да ни представи за окомплекто-ването на Българската армия. От тях беше защитена една позиция, че всяка промяна на срока на военната служба от сега действуващото положение ще се отрази лошо за състоянието на Българската армия.
Искам да изкажа просто противното мнение. Че висшистите да служат 6 месеца и то във време, в което те завършват висшето си образование с една пределна възраст от 28 г., до която, ако не са завършили своето висше образование, то служат по съответния ред 18-те месеца. Поне за мен, а и от това, което коментирах с колегите от моята парламентарна група, с които сме внесли предложението, остана впечатлението, че промяната от 12 на 6 месеца няма да се отрази толкова фатално, а ще има силен социален и обществен ефект сред онези хора, които се подготвят като специалисти. Пак казвам, основната гаранция, според нас, е фактът, че има пределна възраст, в която човек може по този начин да изпълни своя войнски дълг. След което, ако той не е успял нито да завърши висшето си образование, нито пък съответно, да влезе в чл. 97, ал. 2, то той служи по реда на чл. 97, ал. 1, т.е. 18 месеца. В такъв случай нито ще пострада окомплектоването на армията, нито ще има възможност за хитрини и други неща, които да попречат за нормалното функциониране на армията в мирни и военни условия. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Държите ли да гласуваме Вашия текст?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, държа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? Има думата господин Глушков. 127.2
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! По тази точка действително се проведоха много сериозни дебати в Комисията по националната сигурност и е необходимо да се обяснят на колегите тук, в пленарната зала, принципните различия, които се появиха.
Действително, ние се обединихме около предложението висшистите, които отслужват военната си служба да служат 12 месеца. Разбира се, имаше предложение за 6 месеца. Специално в моето предложение, на което аз ще се спра след малко, този срок беше 9 месеца. Но в моето предложение има и един друг елемент, който, съжалявам, че тук не беше изложен от председателя на комисията. Вероятно е пропуснато. Аз искам да прочета моето предложение.
"Срокът на наборната военна служба за младежите, приети за студенти и завършили висшето си образование е 9 месеца, като първите 3 месеца те преминават обучение в школа за запасни офицери, а останалите 6 месеца вече като старшини школници в различни поделения."
Както виждате, в това предложение има два момента. Първо, срокът на военната служба. И второ, възможността или, ако желаете, правото на всеки висшист, който отслужва военната служба да бъде приет в школа за запасни офицери, където да премине едно обучение от 3 или 6 месеца и останалите 6 месеца вече да бъде разпределен в отделни поделения.
Аз държа тази ал. 2, която беше формулирана в Комисията по националната сигурност, и която, за съжаление, беше отхвърлена, все пак да се гласува в пленарната зала, защото става въпрос за следното.
Преди 10 ноември 1989 г. в школите за запасни офицери, известно е, и могат да се дадат много примери, се набираха момчета по така наречения "класово-партиен подход". Военнослужещи или войници, които произхождат от семейства на засегнати от мероприятията на народната власт... (Шум и неодобрителни реплики от блока на мнозинството)
Аз говоря принципни неща и моля да бъда изслушан!... Не се приемаха в школите за запасни офери. (Шум и реплики от блока на мнозинството) Запасни или запасни. 127.3
Затова, за да се избегне за в бъдеще този класово-партиен подход., а освен това и да се избегне субективният подход изобщо -било меркантилен, било възможности за корупция, за подкупи, за да бъде даден младеж, приет в школа за запасни офицери, аз предлагам да се гласува текст, с който се дава право на висшистите, които отслужват 12 месеца служба по право да могат да бъдат приети в школа за запасни офицери. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Вие държите да бъде гласувано Вашето предложение?
ИВАН ГЛУШКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? Има думата народният представител Георги Георгиев.
127.А
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги! В Комисията по национална сигурност ние обсъждахме този въпрос, но както там ни обясни уважаемият заместник-началник на Генералния щаб генерал-лейтенант Ангелов, това значи, че в Българската армия да има школи за около 24-28 хиляди запасни офицери. Той изрично обърна внимание, че на Българската армия не е необходима такава голяма маса офицери, а е необходим един войнишки състав, който постоянно да се намира в казармата. Това предложение, което прави господин Глушков, по принцип е излишно и ще наруши състава на Българската армия.
Така че аз предлагам това предложение да не се приема.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? Господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Когато говорим за срока на службата, това е в пряка зависимост с числеността на Българската армия и въобще на въоръжените сили. Когато поставяме този въпрос ние го поставяме сега в една неяснота, тъй като все още нямаме приета доктрина за националната сигурност или концепция за националната сигурност. Ние не знаем, както се казва, общото, как ще изглежда възпросът с националната ни сигурност. Едва тогава на базата на нея би трябвало да се изгради военната доктрина. Военната доктрина трябва да даде отговор на въпроса каква армия е необходима за България и едва тогава ние можем да говорим за това колко време ще трае наборната служба. Преди това ние говорим малко, моля да ме извините, наизуст.
Вярно е, че един от важните компоненти е демографската характеристика, демографският фактор. Той определя числеността на Българската армия в едни определени граници и това е така, защото той е факторът, който...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов, много се извинявам, обаче ние сме на второ четене и моля ви по текстовете, които са предложени да кажете мнението си.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Това, което бих желал да предложа, уважаеми господин председателю, е в тясна връзка с аргументацията, не съм говорил и две минути... РД/ЙА 128.1

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, не става въпрос за продължителност на говорене, а става въпрос по същество. Ние сме на второ четене.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да, зная това, даже не по-зле от вас. Искам да кажа две думи още.
Когато спорим дали да бъдат девет месеца, дали дванадесет месеца или осемнадесет месеца, то това е в много тясна връзка с отговора на въпроса - каква армия ни е необходима. Ако вървим към професионална армия, то това означава задължително да намаляваме срока на службата за наборните военнослужещи. Обаче, ако ние преценим, че се намираме в един преходен период и наборната армия е необходима за България, тогава ние не можем да си позволим да направим срока на службата по-малък от осемнадесет месеца за тези, които не са завършили висше образование и не са получили съответната степен и под една година за тези, които са завършили своето висше образование.
Искам просто да аргументирам това, че предложеното от вносителя има съответната стойност към този момент и в някаква степен опонирам на моите колеги. Затова е и дългото ми обяснение, господин председателю, защото ако се намали срокът на военната служба, това означава да се завиши силно нейната интензивност. Към този момент има проблеми с охраната на обекти, т.е. караулите и дежурствата ще бъдат увеличени, ако се намали числеността на Българската армия. Още повече пък това ще доведе до натоварване в учебния процес и тук сме пред дилемата по-лека и по-дълга служба или по-тежка и по-къса. Това решение ние трябва да вземем днес и ми се струва, че към този момент предложението, което прави комисията, е удачно, а пък трябва след приемането на концепцията за национална сигурност и военната доктрина евентуално да се мисли за промяната на срока на военна служба, в смисъл на намаляването й, във връзка с професионализирането, с отиването към една професионална българска армия и евентуално пресъединя-ването на България към колективната структура за отбрана НАТО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не евентуално, а сигурно.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин председателю, дано това е отразено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? - Няма.
Има да гласуваме три текста. Най-напред текста, предложен от господин Методиев, Стоян Проданов, Борислав Китов, а след това текста, предложен от народния представител Иван Глушков -това са заместващи текстове, и накрая текста, предложен от комисията.
Ще прочета текста, предложен от народния представител Веселин Методиев и останалите:
"Чл. 97. Ал. 1. Наборната военна служба е 12 месеца. Срокът на службата започва от деня на явяване на наборника на военна служба и издаването на заповед.
Ал. 2. Младежите, които са приети за редовно обучение във висши учебни заведения, създадени по законноустановения в страната ред и приравнените към тях висши училища, изпълняват наборна военна служба както следва:
1. придобиват воинска специалност и квалификация по
време на общообразователния процес във висшите учебни заведения
по програми, изготвени и утвърдени от Министерството на отбраната;
2. изпълняват редовна наборна военна служба в поделенията на въоръжените сили задължително по два месеца всяко лято в продължение на първите три последователни години от образованието си;
3. полагат военна клетва по време на изпълнението на редовната наборна служба в поделенията на въоръжените сили;
4. незавършилите висшето си образование до навършването на 28-годишна възраст младежи изпълняват редовната си военна служба по реда на ал. 1."
Моля да гласувате.
От общо гласували 181 народни представители, за - 24, против - 97, въздържали се - 60.
Този текст не се приема.
Вторият текст, предложен от народния представител Иван
Глушков:
"Чл. 97. Ал. 1. Наборната военна служба е 18 месеца. Срокът за службата започва от деня на явяване на наборника на военна служба и издаването на заповед.
Ал. 2. Срокът на наборната военна служба за младежите, приети за студенти и завършили висшето си образование е 9 месеца, като първите 3 месеца те преминават обучение в школа за запасни 128.3
офицери, а останалите 6 месеца вече като фелдфебел-школници в различни поделения."
Моля да гласувате.
От общо гласували 179 народни представители, за - 59, против - 91, въздържали се - 29.
Този текст не се приема.
И окончателният текст, предложен от комисията, да звучи
така:
"Чл. 97. Наборната военна служба е 18 месеца, а за завършилите висше образование със степен бакалавар или магистър, или приравнените на тях образователно-квалификационни степени -12 месеца. Срокът на службата започва от деня на явяване на наборника на военна служба и издаването на заповед."
Моля да гласувате.
От общо гласували 177 народни представители, за - 142, против - 8, въздържали се - 27. Член 97 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 99. Ал. 1. На постъпилите на наборна военна служба се присвоява звание "редник" или "матрос" и се назначават на първа войнишка длъжност.
Ал. 2. Присвояването на званието и назначаването на длъжност по ал. 1 се извършва със заповед на командира или началника на поделението.
Ал. 3. До придобиване на първа войнска специалност или квалификация и полагане на военна клетва военнослужещите на наборна военна служба не могат да бъдат назначавани на следваща войнишка длъжност.
Ал. 4. В зависимост от придобитата войнска специалност или квалификация военнослужещите на наборна военна служба могат да бъдат назначавани на следващи войнишки и сержантски (за военноморските сили - старшински) длъжности при условия и по ред, определени в уставите на Въоръжените сили."
След като народният представител Любен Петров оттегли предложението си, комисията подкрепи текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този текст? - Няма.
Моля да гласувате чл. 99 така, както беше представен. От общо гласували 166 народни представители, за - 156, против - няма, въздържали се - 10. Член 99 е приет. Член 103!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 103. Ал. 1. От наборна военна служба се отлагат:
1. учащите се в средните учебни заведения - до завършване на образованието, но не по-късно от навършване на 21 години;"
По този текст има предложение от народния представител Любен Петров за създаване на точка 1а.
"2. младежите, които са приети за редовно обучение във висши учебни заведения, създадени по законоустановения в страната ред и приравнените към тях чужди висши учебни заведения - до завършване на образованието, но не по-късно от навършване на 26 години;"
По точка 2 има предложение от народния представител Орлин Драганов и на народния представител Милко Торбов, както и предложение на група народни представители от Народния съюз -ББ/ЛТ 129.1.
Веселин Методиев, Стоян Проданов, Борислав Китов.
"3. страдащите от болести, определени в списък, утвърден от министъра на отбраната и съгласуван с министъра на здравеопазването, но за не повече от три години, след което се взема окончателно решение за годността им за военна служба.
4. задържаните под стража и изтърпяващите наказание "лишаване от свобода" до отмяна на мярката за неотклонение или изтичане на срока на наказанието, ако след този срок не са навършили пределна възраст за повикване на наборна служба;
5. българските граждани, постоянно живеещи в чужбина - до завръщането им в страната, но не по-късно от навършването на 26 години.
Ал. 2. От наборна военна служба могат да се отлагат:
1. един от двама или повече братя, едновременно подлежащи на служба, по тяхно искане - до изслужване срока на службата на другия (другите), ако след отлагането няма да навърши пределна възраст за повикване на наборна военна служба;
2. младежи в тежко материално и семейно положение по предложение на органа на местната администрация, но не за повече от три поредни години."
По точка 2 има предложение от народните представители Орлин Драганов, Сашка Каракашева, доктор Васил Михайлов, Стоян Денчев, Стойко Пенчев, Орлин Драганов и Дако Михайлов, както и предложение на доктор Михайлов за създаване на нова точка трета.
По точка 1 комисията не внесе изменение.
Предложението на народния представител Любен Петров за създаване на точка 1 бе отклонено от самия автор поради изменение в Закона за висшето образование.
По точка 2 комисията уважи настояването на експерти от Генералния щаб и след израза "чужди висши учебни заведения" добави израза "когато обучението се финансира от държавата". С това бе отклонено предложението на народния представител Милко Торбов.
По точка 3, 4 и 5 на ал. 1 бе подкрепен текстът на вносителя.
Комисията счете за необходимо да създаде нова ал. 1а, с което дава право на Министерския съвет да определя броя на обучаващите се по точка 2 на ал. 1. 129.2.
По ал. 2 бе подкрепен текстът на вносителя. Предложенията на народните представители Драганов, Михайлов, Денчев, Пенчев и Дако Михайлов бяха отклонени.
Идеята на народния представител Васил Михайлов бе отчетена при формирането на съдържанието на точка 3 на приетия вече от Народното събрание чл. 104.
При това чл. 103 доби следния вид, който комисията предлага на Народното събрание да подкрепи:
"Чл. 103. Ал. 1. От наборна военна служба се отлагат:
1. учащите се в средните учебни заведения - до завършване на образованието, но не по-късно от навършване на 21 години;
2. младежите, които са приети за редовно обучение във висши училища, създадени по законоустановения в страната ред и приравнените към тях чужди висши учебни заведения, когато обучението се финансира от държавата - до завършване на образованието, но не по-късно от навършване на 26 години;
3. страдащите от болести, определени в списък, утвърден от министъра на отбраната и съгласуван с министъра на здравеопазването, но за не повече от три години, след което се взема окончателно решение за годността им за военна служба;
4. задържаните под стража и изтърпяващите наказание "лишаване от свобода" до отмяна на мярката за неотклонение или изтичане на срока на наказанието, ако след този срок не са навършили пределна възраст за повикване на наборна служба;
5. българските граждани, постоянно живеещи в чужбина -до завръщането им в страната, но не по-късно от навършването на 26 години.
Ал. 1а. Броят на обучаващите се по реда на точка 2 от ал. 1 се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на образованието, науката и технологиите и министъра на отбраната.
Ал. 2. От наборна военна служба могат да се отлагат:
1. един от двама или повече братя, едновременно подлежа-
щи на служба, по тяхно искане - до изслужване срока на службата
на другия (другите), ако след отлагането няма да навърши пределна
възраст за повикване на наборна военна служба;
2. младежи в тежко материално и семейно положение по
предложение на органа на местната администрация, но за не повече
от три поредни години."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този
текст?
Има думата господин Торбов.
МИЛКО ТОРБОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Аз не приемам предложението на Комисията по национална сигурност за чл. 103, ал. 1, точка 2. Считам, че следва отново да мотивирам своето предложение, а то е следното.
Редица университети в Западна Европа, Съединените американски щати и Канада, Япония и другаде чрез различни видове конкурси приемат за обучение чуждестранни граждани, сред които и българи. Известно е, че само на най-добре представилите се в тези конкурси университетите предоставят стипендии, покриващи напълно или в по-голямата си част издръжката за обучение. Конкуренцията е изключително силна и до прием със значителна стипендия от университета достигат не повече от няколко десетки български граждани годишно. По сега съществуващата нормативна уредба този прием не се признава за държавна поръчка и по тези причини наши изключително подготвени и надарени момчета не могат да се отложат от военна служба, за да заминат да учат. Дори обаче да успеят да започнат обучението си, тези момчета всяка година при завръщането си през ваканцията в България рискуват да не бъдат пуснати да заминат, за да продължат образованието си до завършването му. Прави ми впечатление, че в предложения за обсъждане в Народното събрание проект за закон за отбраната и Въоръжените сили на Република България този проблем не се третира достатъчно ясно. За мен той не е решен.
В този смисъл изразявам принципното си становище, че надарените българи, които прославят България в чужбина, заслужават да почувствуват, че институциите в страната ни и особено Народното събрание ги уважават и се грижат за тях.
Уважаеми народни представители, затова и с оглед на решаване на проблема, предлагам с исканото от мен допълнение към чл. 103, ал. 1, точка 2 от проекта за закон за отбраната и Въоръжените сили на Република България, което направих в съответствие с чл. 69, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, е чл. 103, ал. 1, точка 2
от проектозакона за отбраната и Въоръжените сили на Република 129.4.
България да придобие следния вид:
"Чл. 103. Ал. 1. точка 2. младежите, които са приети за редовно обучение във висши учебни заведения, създадени по законоустановения в страната ред и приравнените към тях чуждестранни висши учебни заведения, в които за държавна поръчка се признава приемът с конкурс на български граждани за тези университети с финансиране на обучението изцяло или в по-голяма част от самия университет - до завършване на образованието, но не по-късно от навършване на 26 години."
Моля ви, уважаеми народни представители, подкрепете моето предложение за допълващ текст на чл. 103, ал. 1, т. 2. Това отношение на Народното събрание на Република България към младите българи ще предизвика в тях по-голяма увереност, самочувствие и родолюбие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? Да, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Първо, бих искал да направя едно уточнение за годините, които са пределна възраст за наборниците, като тридесет години. В т. 5 на предложеното от комисията по чл. 103, ал. 1, четем:
"Българските граждани, постоянно живеещи в чужбина до завръщането им в страната, но не по-късно от навършването на 26 години".
Според мен тук би трябвало да бъде цифрата 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма цифра 30. Има число.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Добре, числото 30. Благодаря, господин председателю, за компетентната Ви намеса. Това е едно.
Второ, моето предложение, което е направено за възможността за отлагане на подлежащите на наборна служба младежи в чл. 103, не е едно, а са две. Кое е прието, в момента не си спомням, тъй като не присъствах по време на дебатите по този текст. Но моето предложение е в т. 2 на ал. 2 след израза "семейно положение" да се добави: "и синове на военноинвалиди", за да придобие следния вид:
"Младежи в тежко материално и семейно положение и синове на военноинвалиди по предложение на органа за местна администрация, но за не повече от три поредни години".
Аз не зная дали е възприето и предложението ми във връзка с един тежък социален проблем, какъвто представляват инвалидите с първа група инвалидност с придружител. Ако това е прието, ще се радвам да бъде включено като предложение за възможността за отлагане. Там става въпрос за единствените здрави членове в семейството, чиито останали членове са категоризирани като инвалиди първа група с придружител до отпадане на проблема.
По-нататък съм предложил и същите тези здрави единствени членове на семейството, които са определени за придружители, когато пожизнено са категоризирани като първа степен, да бъдат също така възможни за освобождаване наборници. А в горното просто предлагам тяхното отлагане за не повече от три години.
И ми се ще, преди да сме тръгнали по-нататък по отложените текстове на закона на второ четене, да обърна вашето внимание, уважаеми дами и господа, на чл. 102а, където ние определихме възможността за освобождаване от военна служба на братята на починали военнослужещи по повод и във връзка с изпълнение на техните задължения.
Бих желал тук да бъде вместено и при трайно инвалидизиране, първа категория. Това е чл. 102а, защото вървейки нататък сега обсъждаме проблемите, когато става дума за отлагане и за освобождаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Точно къде да дойде този
член?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Чл. 102а да бъде допълнен, като след "смърт" се добави "или инвалидизиране първа категория".
Това са моите предложения и аз Ви моля да бъдат поставени на гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, благодаря. Други бележки? Има думата професор Попов.
ГЕОРГИ ПОПОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, моето предложение е чисто редакционно. В чл. 103, ал. 1, т. 2 думите "чужди висши учебни заведения" да бъдат заменени с "чужди висши училища". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? Искам да конкретизирам предложенията за изменения.
Предложението на господин Торбов, на който аз много симпати-зирам, може да бъде формулирано по следния начин: в т. 2 след "се финансира от държавата" да се добави "или от съответния чуждестранен университет". Това означава, че е приет с конкурс и следването се финансира от чуждестранния университет.
Предложение за изменение има от проф. Попов, което е редакционно. Навсякъде поставяме "висши училища", вместо "учебни заведения", така че няма да го гласуваме. Текстът ще звучи така:
"чужди висши училища".
Преминаваме към гласуване на измененията. Най-напред на народния представител Торбов - в ал. 1, т. 2 след "когато обучението се финансира от държавата" да се добави "или от съответния чуждестранен университет".
Моля да гласувате тази добавка.
От общо гласували 149 народни представители, за - 128, против - 5, въздържали се - 16. Предложението се приема.
Предложението на господин Михайлов - чл. 103, ал. 1, т. 5 - числото 26 да се замени с 30. Моля да гласувате.
От общо гласували 181 народни представители, за - 62, против - 82, въздържали се - 37.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на господин Михайлов е в ал. 2, т. 2 след "младежи в тежко материално и семейно положение" да се прибави "и синове на военноинвалиди". Моля да гласувате.
От общо гласували 185 народни представители, за - 67, против - 50, въздържали се - 68.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 103 така, както беше предложен, с направените изменения - на господин Торбов и редакционното изменение на господин Попов.
От общо гласували 184 народни представители, за - 175, против - няма, въздържали се - 9.
Член 103 е приет.
Преминаваме към чл. 111а.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура! За чл. 102а да не се пропусне, защото е много важен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Процедура. Да, заповядайте.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Трябва да мине, уважаеми председателю на Комисията по национална сигурност, защото инициативният комитет на майките на загинали военнослужещи при и по повод изпълнение на войнския им дълг дойдоха в комисията. Ние се съобразихме с тяхното предложение да могат братята на загиналите да бъдат освобождавани от военна служба.
Но изникна един такъв сериозен проблем, който бе поставен с голяма сила и в десетки писма на майки, чиито синове са се военноинвалидизирали, тоест те са получили инвалидизиране първа категория по време на службата си. Това са много сериозни и тежки социални проблеми, най-често свързани, уважаеми колеги, с психически разстройства - шизофрения, циклофрения и други, които създават изключително тежка атмосфера и са голямо бреме за семейството. Братята на такива военнослужещи, както и получилите травми и категоризирани като първа група инвалидност, би трябвало също така да влязат в този режим на възможност за освобождаване .
И ако ние пропуснем чл. 102а, това означава след това в Преходните и заключителни разпоредби да не можем да конкретизираме и да определим възможността военноинвалидите, които са получили своето инвалидизиране по повод и при изпълнение на служебните си задължения, да могат техните братя да бъдат освободени от служба, ако искат това.
Моля ви да не бъде прескочен този текст. Той е важен. Той е един хуманен текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Не можем да го свързваме, тъй като най-напред този текст не е дискутиран в Комисията по национална сигурност.
И второ, обръщам внимание на д-р Михайлов, чл. 104 -"От наборна военна служба се освобождават лицата, определени за придружители от семейства, в които останалите членове са категоризирани пожизнено като инвалиди първа степен с придружител", текст, приет по инициатива на д-р Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Това е различно.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Аз предлагам, господин председател, да отклоните това предложение на д-р Михайлов. НЧ/ВР 131.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата за реплика има господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, този текст - искам да опресня Вашата памет, е дискутиран в Комисията по национална сигурност, за възможността и военноинвалидите да бъдат включени в групата, в която се дава възможност за освобождаване от военна служба на техните братя. По-различен е текстът, за който Вие говорите. Това е съвсем различен текст.
Тук говорим за възможносттта да приравним за освобождаване братята на починалите военнослужещи и инвалидизиралите се първа категория. По-различно е, когато става дума за придружител, господин председателю. Повярвайте ми, това е свързано с моята професия и твърдя, че съвсем различен е казусът. Тук става дума за възможността, която се дава да се освободят от наборна военна служба, ако искат това, братята и на военноинвалидизиралите се по повод изпълнението на войнския си дълг младежи. Това е замисълът на чл. 102а. И ние сме го обсъждали сериозно в Комисията по национална сигурност. Тук не става дума за придружителите в едно семейство и за категоризираните първа група инвалиди, а за освобождаване от служба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Но не мога да поставя на гласуване този член, тъй като той не е предложен от комисията и не е в реда на нашата процедура, тъй като ние сега разглеждаме само членове, които са отложени.
Преминаваме към чл. 111а.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: В хода на работата по закона, уважаеми господин председател, членовете на комисията констатираха, че са допуснати някои непълноти в социалната защита на военнослужещите на наборна военна служба. Комисията прецени, че докато е на наборна военна служба военнослужещият трябва да се счита в неплатен служебен отпуск. Затова бе създаден нов чл. 111а, който има следното съдържание:
"Чл. 111а. Работниците и служителите от държавни учреждения, предприятия, търговски дружества, кооперации, организации и при други работодатели, постъпили за изпълнение на наборна военна служба, се считат в неплатен служебен отпуск до изслужване на срока на службата. На местата им могат да се назначават лица със срочен трудов договор." 131.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Когато видите буквено означение на текст, това означава, че този текст не е внесен съобразно правилника за работа на Народното събрание. Комисията законотворства, имайки възможността многократно да внася предложения там, на самото заседание, което я прави равна с Министерския съвет или отделен народен представител, въпреки че тя е помощен орган.
Така че по този закон, Ви уверявам, десетократно, а може би и многократно се направиха груби нарушения на правилника, като комисията играеше ролята на орган, който има законодателна инициатива. Просто това е като напомняне, че много от текстовете фигурират тук от името на комисията, без тя да има законодателна инициатива сама за себе си. А народните представители, които са направили съответните текстове, могат да ги защитават, съответно тук да се дебатира, или текстове на Министерския съвет, които са внесени съответно като Законопроект за отбраната и въоръжените сили.
Така че когато говорим за възможността да се върнем към някои от текстовете и да ги допълним, това далеч не е такова нарушение, както нарушението например цял един текст да бъде внесен много след срока, който е определен за внасяне на текстове, и то не от отделен народен представител, а от комисията като колективен помощен орган на Народното събрание, което е недопустимо по Конституция.
Но да се върнем към конкретния текст на чл. 111а. Тук задължаваме държавните учреждения, предприятията, търговските дружества, кооперации и организации да запазят местата на набор-ниците. Това е справедливо и нормално, когато се отнася до държавни предприятия. Но как вие ще накарате и по каква логика друг работодател, тоест това е човек, който притежава частна фирма, ще го задължите да държи година и половина това място, което е освободено от наборника, да бъде през това време заемано само с лице на срочен трудов договор. Просто тази намеса в управлението на едно частно предприятие е недопустима. Тя, моля да ме извините за силната дума, е малко нелепа и нелогична. 131.3
Още повече бих искал да се изясни какво е това държавно учреждение, какво е това предприятие, какво е това търговско дружество, кооперации и организации. Имам чувството, че става дума за една еклектична смес, която въобще не е съобразена с действащото законодателство. А да не говорим за текста, който е прибавен - "и при други работодатели", за който току-що говорих.
Моля ви, първо, да отпадне "и при други работодатели" и да се въведе яснота за държавните учреждения, търговски дружества и кооперации. Достатъчно е, мисля, като отпаднат "организации и предприятия". Може би тук юристите трябва да кажат своята дума и съответно да предложат отпадане на това изброяване на държавни учреждения и т.н. Това според мен е редно и то е адекватно да бъде гласувано.
Моето предложение е за отпадане на "и при други работодатели" .
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А "организации"?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: "Организации" - при положение, че юристите въведат известен ред в това изброяване съобразно действащото законодателство, което да регламентира по същество държавната собственост и държавните структури, които са задължени да пазят мястото на наборника, докато тече неговата служба да не назначават друг на постоянна длъжност.
Това, което обаче си запазвам като право, господин председателю, е да обсъждаме все пак чл. 102а с аргументите, които си позволих да дам в началото. Моля ви този много хуманен текст да не бъде пренебрегван. Това е само от полза за Народното ни събрание и няма да навреди ни най-малко на авторитета на Българската армия или на числеността на въоръжените сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки по чл. 111а?
Заповядайте, господин Михайлов.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Не бих могъл да се съглася със становището на колегата Васил Михайлов за отпадане на този текст. Вижте, един младеж, когато отива войник, не отива за собствено удоволствие. Той все пак изпълнява едно задължение към държавата. При това положение нека и фирмите, независимо дали са частни или с държавно участие, да бъдат така добри да пазят мястото на този младеж до неговото уволнение. Защото знаем колко трудно се намира днес работа, още повече на един млад човек без квалификация.
При това положение аз смятам, че и частните фирми, независимо че бихме нарушили донякъде тяхното положение, трябва да бъдат задължени да пазят мястото на този войник. Могат да назначават на срочен трудов договор до завръщане на титуляра военнослужещ, но те са длъжни, така както и държавното предприятие, да пазят мястото на този войник. В края на краищата той изпълнява един дълг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика народният представител Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Моята реплика към многоуважаемия господин Дако Михайлов е следната. Ако ние оставим този текст тук "и при други работодатели", т.е. при частните работодатели, това означава, ако един младеж трябва да постъпи след пет месеца в казармата, той да не бъде назначен. Защото на никой работодател, най-вече на частния работодател няма да му бъде приятно да се блокира това място година и половина, на което място да не може да назначава с постоянен договор. Това ще възпрепятства възможността младежите да бъдат назначавани. Частният работодател обикновено Ст.Б/ЙА
ще избягва да назначава младежи, които не са отбили своята наборна служба. Нека да не задължаваме частния работодател да пази това място година и половина. Още повече като се има предвид сегашната безработица, чийто ръст едва ли ще бъде удържан в следващите пет или десет години. Този закон, надявам се, е за по-дълъг срок от време, но към този момент не звучи убедително да фигурират тук и частните работодатели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председател, колеги! Заслушах се в кулоарите в дискусията и почувствах необходимост да взема отношение. Господин Михайлов изрази горе-долу тази идея, за която аз исках да се застъпя. Сега безработицата засяга най-вече младите хора, особено тези, които току-що завършват училище. И естествено тези, които искат да започнат работа, но им предстои да постъпят в казармата, едва ли някой ще ги назначи на един нормален трудов договор, ако има клауза, че трябва да им се пази мястото. А много е важно за тях да се създадат такива неограничителни условия, които да подпомогнат и бизнеса, и самите тях да си намерят мястото в живота.
Това, което се предлага тук, мисля, че не действа в тази посока. Нека да ги оставим както тях самите, така и частните, включително държавни и всякакви други работодатели, да потърсят по-гъвкава форма на използване на техния наемен труд. Така както е записано, мисля, че съдействате за увеличаване на безработицата. Между другото, съдейства се и за дискриминацията. Както един работодател не иска да назначи една бременна жена, въпреки че е противозаконно, противохуманно, както щете, казват, че някъде ги карали да подписват декларация дали е бременна или не, за да я назначат, защото знаят, че известно време след това тя няма да бъде на работа, така същото ще бъде и тук. Не повтаряйте тази грешка, моля ви се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки?
Има думата народният представител Константин Тодоров. КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми колеги, от изказалите се мнения по този въпрос аз разбирам, че тук се предпоставят
нещата така, сякаш когато става дума за държавно или общинско предприятие, то е някакво голямо предприятие, а когато става дума за частна фирма, която назначава на работа, тя е някакво дюкянче или гаражна търговия, или нещо подобно. Нали сега всички очакваме да има приватизация, господин Димитров, нали частни ще станат всички тези големи държавни сега предприятия. И на всички тези големи фирми няма ли да бъдат наложени да поемат същите ангажименти, които поемат и сега като държавни предприятия?
ВЕНЦЕС/1АВ ДИМИТРОВ (от място): И за частните, и за държавните - за всички трябва да се отнася.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: Така че аз ви моля да имате предвид и бъдещото развитие на нещата, да имате предвид това, което очакваме. И да запазим текста. Аз общо взето споделям мнението на господин Дакр Михайлов и ще гласувам за този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин
Тодоров.
Други бележки? - Няма.
Все пак аз съм длъжен да поставя на гласуване предложението за отпадане на израза "и при други работодатели". Моля да гласувате.
От общо гласували 160 народни представители, за - 34, против - 98, въздържали се - 28.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 111а така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 161 народни представители, за - 134, против - 6, въздържали се - 21.
Предложението се приема. Член 111а е приет.
Има думата по процедурен въпрос госпожа Мариела Митева. МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря ви, господин председателю .
Предлагам да прекратим дискусията по Закона за отбраната и въоръжените сили и да продължим с точка втора от дневния ред -Законопроект за изменение и допълнение на Законопроекта за държавния бюджет за 1995 година. Благодаря. 132.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения Има думата господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Както обикновено Законопроектът за отбраната и Въоръжените сили е последна дупка на кавала, деветата най-често дупка и не се и разглежда истински.
Сега, когато предстоят въпроси, свързани с материалното осигуряване на военнослужещия, със заплатите на офицерите, сержантите и войниците, с пенсиите, ние сега се занимаваме с проблемите на актуализация на продънения бюджет.
Съжалявам много, но когато едно правителство е направило така, че се нуждае от актуализация на бюджета, т.е. признава, че неговата финансова политика е била лоша, то нека да се изчака. Предложението за актуализация се прави и без друго постфактум. Ние сме вече в края на годината. Да продължаваме да се занимаваме със Закона за отбраната и Въоръжените сили. В противен случай той няма да бъде приет и месец януари. Непрекъснато се отлага. Намират се какви ли не поводи.
Моето предложение е да продължим да си работим по Закона за отбраната и Въоръжените сили. Остават немного текстове, макар и доста спорни. Тук ще има вероятно и разгорещени дебати, но ние сме длъжни пред Българската армия и пред Въоръжените сили да изпълним своя дълг.
Моля ви, да не се занимаваме днес със Законопроекта за актуализиране на бюджета за 1995 г., докато не завършим разглеждането на Законопроекта за отбраната и Въоръжените сили на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има процедурно предложение. Против процедурното предложение може да се изкаже само един и ще гласуваме предложението.
Моля да гласувате предложението да прекратим с точка първа, да я отложим, и да продължим с точка втора от дневния ред.
Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание след процедурно предложение се изслушва само един против.
Моля да гласувате!
От общо гласували 195 народни представители, за - 123, против - 69, въздържали се - 3.
Предложението се приема.
ДЯНКО МЯРКОВ (от място): Искам да дам обяснение за отрицателния си вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По процедурно предложение няма отрицателен вот.
Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 1995 ГОДИНА.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Може ли едно процедурно предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Може. Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председателю, колеги! Наистина, пристъпваме към един много важен закон, макар и актуализирането. И каквато е била винаги в последните години практиката, аз предлагам моите колеги да приемат предложението ми това да се предава директно по Българската национална телевизия .
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И Българското национално
радио.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не, то по радиото се предава. ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, по канала - специалния
канал.
Има ли други предложения? - Няма.
Моля да гласувате предложението на народния представител Венцеслав Димитров заседанието по точка втора да се предава директно по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
От общо гласували 197 народни представители, за - 82, против - 73, въздържали се - 42.
Предложението не се приема.
Министърът на финансите желае ли да представи законопроекта?
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих желал с няколко думи да представя смисълът, целта и причините за предложената на вашето внимание корекция на бюджета за текущата финансова 133.2 година. Надявам се, че това ще ви помогне в предстоящата дискусия.
Основният смисъл на предложеното допълнение на Закона за бюджета за 1995 г. е регламентирането на връзката между задължителните разходи. Тоест, плащанията на лихви по държавния дълг и размера на бюджетния дефицит.
Вярно е, че бюджетът се състои от точно определени приходи и разходи и съответно определен размер на бюджетен дефицит. Но също така е вярно, че не всичко е в правомощията на правителството. Един изключително важен фактор за цялостното развитие на икономиката и за реализацията на бюджета е лихвената политика на Българската народна банка. Решенията, които Централната банка взема, независимо от правителството по реализацията на лихвената и паричната политика, оказват пряко влияние върху формирането на около 10 на сто от приходите и върху почти една трета от разходите на бюджета. Става дума за разходите за лихви и вноските от Българска народна банка. При тези условия е необходимо да се има предвид също, че връзката между парична и лихвена политика и реализация на бюджета не е еднопосочна. Нерестриктивната парична и лихвена политика на Централната банка поставя по-тесни граници по отношение на бюджетния дефицит и обратното.
През изминалата година паричната и лихвената политика на Българска народна банка бе най-рестриктивна в сравнение с предходния период. И при всички случаи по-рестриктивна от това, което имахте предвид при приемането на бюджета. Правителството се съобразяваше с този факт при текущото изпълнение на бюджета за текущата година. Сега, целта на предлаганото допълнение на бюджета е и Законът за текущия бюджет да се съобрази с тези реалности. Ще се спра накратко върху основните причини за предлаганата корекция.
Първо, това е размерът на основния лихвен процент. В стенограмите от приемането на бюджета за текущата година... (Шум и реплики от блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Много говорите, как ще се чува?!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Слушайте по-внимателно! (Шум и реплики в опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля за тишина! Знаете, че министърът на финансите винаги говори тихо. Моля, по-близко до микрофоните! Моля за тишина в залата! (Шум и реплики в блока на опозицията) 133.3
Моля за тишина!
Госпожа Клара Маринова и господин Папаризов, моля, заемете местата си и не дразнете дясната страна! (Шум и реплики в залата)
Моля за тишина! Продължавайте, господин министър!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Надявам се, че вече можете да се отнесете с необходимото внимание към предложения проект!
Започвам с изложение на основните причини за предлаганата корекция.
Първо, това е размерът на основния лихвен процент. В стенограмите от приемането на бюджета за текущата година е регистрирано, че когато се приемаше този бюджет разходите за лихви бяха определени на основата на 51 на сто годишен лихвен процент. За текущата година основният лихвен процент по отчет ще бъде 61 на сто.
Второ. На етапа на обсъждане на бюджета в Народното събрание Българска народна банка постави въпроса за необходимостта от мерки за подпомагане на Стопанска банка и "Минералбанк". Предлаганите мерки предполагаха намаление на вноската на Централната банка в бюджета, без тези мерки да бъдат съпроводени с необходимите ограничения спрямо двете банки. Поради тази причина правителството пое отговорността да наложи и да изиска ограничения за двете банки и пое трансформирането на нискодоходните държавни облигации в такива с нормален доход. Подробно описание на взетите мерки за оздравяване на двете банки бе дадено в специално писмо на министър-председателя, което ви бе предоставено своевременно.
Трето. В резултат на извършената трансформация отпаднаха изтъкваните тогава причини за по-малка вноска от Българска народна банка в Републиканския бюджет. Независимо от това се очертава неизпълнение на вноската от Българска народна банка в размер на не по-малко от 8 млрд.лв. Причината обаче не е в мерките за оздравяването на двете банки, а в изключително рестриктивната лихвена и парична политика, в резултат на което в Централната банка се формира по-нисък доход, от който се дължи и тази вноска.
Правителството последователно предприемаше мерки за компенсиране на последиците от посочените причини, включително и чрез свеждане до минимум на преките кредити от БНБ и разширяване на небанковото финансиране.
Както ви е известно, правителството представя на парламента и парламентът приема бюджет, състоящ се от конкретни цифри и конкретни ангажименти. Ангажиментът на БНБ обаче се състои в деклариране на готовност за една или друга политика без конкретно цифрово изражение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Те не бяха съгласни и
тогава.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Те не бяха съгласни, господин Димитров, единствено поради необходимостта от мерки за Стопанска банка и Минералбанк. Моля да слушате внимателно какво обяснявам.
Поради тази причина до 30 ноември уточнявахме с БНБ очакваните резултати за вноските в бюджета, поради което предложението за допълнение и корекция на бюджетния дефицит се представя едва през месец декември.
Искам да подчертая, че правителството реализира всички възможни икономии, които прозитичат от по-ниските инфлации и валутен курс в сравнение с първоначалните очаквания. Значителни усилия бяха положени за достигане на общото равнище на приходите, без вноската от БНБ, и това общо равнище се очаква да бъде достигнато, безспорно при различна структура, отразяваща фактическата макроикономическа среда. В резултат на взетите мерки превишението на дефицита при всички случаи ще бъде по-малко от превишението на разходите за лихви.
Искам да подчертая, че усилията за постигане на приходите щяха да се реализират в по-голяма степен, ако някои законодателни мерки, съпътстващи бюджета, бяха приети по-навреме и в по-голяма пълнота.
Оценката на предлаганото допълнение безспорно следва да се даде от гледна точка на дефицита, като се отчетат най-малко два аспекта - нарастването на държавния дълг и последиците за макроикономическото равновесие.
По отношение на нарастването на държавния дълг следва да се има предвид, че операцията с двете банки не е увеличила дълга, а е заменила един вид дълг с друг. Увеличението на дълга РД/КП
134/1. £V7
произтича от това, че остро необходимите мерки за регулиране на наследената от държавния план задлъжнялост не бяха предприети своевременно още през 1991-1992 г. Тогава мерките щяха да са по-икономични, с много по-малко дълг, а сега дори мащабите на така наричаната зунк-операция не дават цялостно решение за банковия сектор.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Кой беше заместник-министър тогава?
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Аз тогава го предлагах това нещо, но за съжаление не беше прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, не водете разговори с народните представители.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: При оценката на последиците върху макроикономическото равновесие бих желал да напомня, че правителството вече е взело мерки за неутрализиране на възможното проинфлационно влияние на по-високия дефицит. Дори само промяната в структурата на финансирането на дефицита в посока на увеличение на небанковото финансиране е достатъчно важен компенсационен фактор.
В заключение искам да отбележа, че предлаганото допълнение на Закона за държавния бюджет за текущата година с корекция на бюджетния дефицит може да се разглежда като срив или неизпълнение на фискалната политика на правителството само при едно опростено, повърхностно и едностранно разглеждане на фактите. Вярвам, че в българския парламент такова нещо няма място и се надявам, че предложеното допълнение ще бъде подкрепено и прието с предлаганите уточнения от Бюджетната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Кирил Желев - председател на Комисията по бюджет и финанси.
Искам да обърна внимание, че в мотивите на правителството има печатна грешка. Там, където пише "милиарди", да се чете "милиони".
Моля председателите на парламентарните групи да ми дадат списък на желаещите да се изкажат.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Комисията по бюджета и финансите на заседание, проведено на 7 декември 1995 г., 134/2. , разгледа законопроект № 100.02-115 от 1 декември 1995 г. за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1995 г., внесен от Министерския съвет. На заседанието на комисията присъстваха представители на Министерството на финансите и на Българска народна банка. От доклада на заместник-министъра на финансите се изясни, че със Закона за държавния бюджет за 1995 г. са предвидени за изплащане лихви по вътрешни държавни заеми в размер на 86 млрд. 209 млн. и 800 хил. лв., които се оказва, че ще бъдат недостатъчни за покриване на дължимите лихви по емитираните държавни ценни книжа. Причините за това са следните:
1. Проведените мерки за подобряване на финансовото състояние и повишаване на ликвидността на Стопанска и Минералбанк. Правителството е одобрило емисия на държавни ценни книжа при лихва - основен лихвен процент на Българска народна банка, платима на 6-месечни периоди с цел обратното изкупуване на облигации, издадени по Закона за уреждане на неиздължените кредити, договорени до 31 декември 1990 г., така наречените зункове. Подмяната на облигациите по зунк с новата емисия увеличава разходите на държавния бюджет с 9 млрд. и 200 млн.
2. Продължилото по-дълго време задържане през първото полугодие на сравнително висок среден лихвен размер на лихвените плащания спрямо разчетите налагат изразходването на допълнителни средства, които не са предвидени в бюджета за 1995 г.
3. Конюнктурата на първичния пазар на държавни ценни книжа в условията на стопроцентово финансиране на бюджетния дефицит с емисия на държавни ценни книжа и либерализиране на техните цени.
Изказалите се членове на комисията подкрепиха внесения законопроект.
Освен това господин Муравей Радев предложи измененията в разходната част и в дефицита на бюджета да бъдат изразени в конкретни величини. Според него посочените от правителството причини, изменението на равнището на лихвите, съществуват и други фактори, които допринасят за необходимостта от актуализация. Добре е те всички да бъдат посочени и анализирани.
Заместник-министърът на финансите господин Димитър Радев обясни, че превишението на разходите за лихви по вътрешния дълг 134/3.
ще бъдат около 13 млрд. и 500 млн. Очаква се лихвите, които ще се изплатят за външния дълг, да бъдат с около 2-2,5 млрд. по-малко от предвидените в закона, поради no-ниско от очакваното равнище на валутния курс към датите на плащане. Тази икономия ще се използва за компенсиране на част от общата сума на увеличение на разходите. Останалата разлика може да се покрие от провеждане на мерки в приходната и разходната част на бюджета.
Вземайки под внимание, че е необходимо да се приведе в съответствие разходната част на държавния бюджет с настъпилите промени в макроикономическите условия и параметри, комисията предлага Народното събрание да приеме законопроекта на първо четене, а при подготовката за второ четене да бъдат конкретизирани равнището, до което може да бъде увеличен бюджетният дефицит.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По процедура думата има господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Внесен е един важен законопроект от правителството. При неговото обсъждане всъщност ще се постави на преценка цялостната финансова политика на българското правителство. Отсъствието при разглеждането на един такъв важен законопроект на министър-председателя, който оглавява правителството, ние смятаме, че е недопустимо. Това е просто незачитане на Народното събрание.
Затова моля да вземем решение да бъде поканен да присъства на дебатите министър-председателят на Република България господин Жан Виденов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има процедурно предложение да бъде поканен министър-председателят Жан Виденов. Има ли други предложения? - Няма.
Моля да гласувате това процедурно предложение.
От общо гласували 200 народни представители, за - 89, против - 11, въздържали се - 100.
Давам думата на народния представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Много странно е, когато министър-председателят на едно правителство иска пари от Народното събрание, да не присъства в залата и да го уважи с присъствието си. Все пак тук става въпрос за даване разрешение да се увеличи дефицитът, да се извършат огромни разходи и едновременно с това министър-председателят отсъства. Излиза, че той може да бърка в джоба на Народното събрание, когато си поиска и дори задочно чрез друга ръка. Това е много странна практика и доколкото си спомням, не е била характерна за нашето Народно събрание.
Сега по законопроекта. Ние сме категорично против това наистина да става така тихомълком, както започна да става и както се предлага да бъде направено, особено с проекта, който имаме пред себе си. Искам да обърна внимание на обстоятелството, че за пръв път през последните четири-пет години се предлага закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет, в който дефицитът не е упоменат точно с каква сума трябва да бъде увеличен. Казано е "до размера на допълнително платените дължими лихви по вътрешния държавен дълг, над разчетите по бюджета за 1995 г.". В същото време министърът на финансите ни казва, че това няма да бъде достигнато, тази сума няма да бъде усвоена. Пита се тогава защо се иска такова увеличение на дефицита на републиканския бюджет, след като дори тези пари няма да бъдат усвоени. Искам да напомня опита от миналите години, а това е опитът на Българската социалистическа партия, която подкрепяше правителството на господин Любен Беров, че и през
1993 г., когато се увеличаваше дефицитът, и през 1994 г. имаше изрично упоменаване на сумата, в размерите на която може да бъ-де увеличен този дефицит. Тоест и тогава, когато трябваше да бъде увеличен дефицитът от Народното събрание, всъщност в
1994 г. поради инфлацията се оказа, че това не е необходимо дори да става, това бе направено, като явно се посочваше една сума, с която трябва да бъде увеличен дефицитът на страната.
Заради това ние считаме, че такъв текст е текст на тъмно, който дава възможност на правителството съобразно свои собствени усмотрения да увеличи дефицита до една твърде висока сума, която очевидно няма и да бъде достигната. Заради това ние сме категорично против този начин, който междупрочем противоречи както на практиката, така и на Закона за бюджета на Република България. ББ/ЛТ 135.1.
Що се отнася до мотивите, нека да вземем мотивите така, както ги предлага правителството и както ни ги разясни преди малко министърът на финансите. Ние се заинтересувахме особено много от проведената в средата на годината "оздравителна операция", както се нарича по отношение на Стопанска банка и Минералбанк. Запознахме се с документите, които уреждат тази, така наречена оздравителна операция, и се натъкнахме на следното - че господин Кирил Желев не си дава точна представа за какво става въпрос, като говори, че са били заменени според чл. 2 на Постановление 89, което урежда този въпрос, само емисии на държавни ценни книжа с цел обратно изкупуване на облигации съгласно Закона за уреждане на необслужваните кредити. Това не е вярно и не е точно, защото на 26 май излиза Постановление № 106, което увеличава обхвата на емисията за обратно изкупуване и на облигации, слушайте внимателно, господин Желев - "...и държавни ценни книжа, емитирани по Постановление № 186 на Министерския съвет от 1993 г. за реда и условията за преоформяне в държавен дълг на несъбираеми задължения към банките на еднолични търговски дружества с държавно имущество и държавни фирми към 31 декември 1990 г. - значи още една група задължения - и по Постановление № 3 на Министерския съвет от 1994 г. за поемане на държавен дълг на крайните задължения, които са просрочени до 31 декември 1992 г. от организациите по § 12 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи". Тоест, става въпрос и за задължения, които са формирани ... Тук господин Владислав Костов сигурно ще обясни. Така че това, срещу което са емитирани задълженията, не са само зунко-вете, за които говори и министърът на финансите.
Още нещо изключително тревожно - никъде не е посочена сумата на тази емисия. Колкото и да правихме анализи, ние се успяхме да се доберем до това число. Ето какво е казано в разтег-ливото 89 постановление, същата такава мъглява формулировка, която виждаме сега в проектозакона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет.
"Емисията трябва да бъде..." - изпускам всичко останало -"...в сума до размера на техните задължения към Българска народна банка и Държавна спестовна каса и при условие, че предоставените им нови ценни книжа и двете банки се задължават да погасят 135.2.
задълженията си към БНБ и ДСК".
Можете ли да разберете колко е тази сума? Аз съм абсолютно убеден, че не можете да разберете. Нашите проучвания ни отведоха към една идея за това какво точно е емитирано. Емитирани са вероятно държавни ценни книжа на стойност около 67 - 70 млрд. лв. основно срещу валутни зункове. Нека министърът на финансите да потвърди или отрече тази информация. Ще бъде много полезно народните представители да разберат точно за каква операция за замяна на един дълг с друг става въпрос.
Вярно е, че при тази замяна на дълг се заменя номинал срещу номинал. Това е вярно. Обаче финансовата същност на операцията в какво се състои? Заменят се зункове и други облигации -основно зункове, надяваме се, с пълноценни държавни ценни книжа с емисия, която има матуритет седем години, гратисен период от четири години и се погасява на шест равни по годишни вноски и основен лихвен процент, платима два пъти в годината. Това е, което се дава. А какво се взема? Вземат се облигации, които нямат същата стойност на номинала на пазара на държавните ценни книги.
С Решение на Управителния съвет на Българска народна банка № 85 от 16 март 1995 г. се определят следните цени на зункове. Значи от 16 март до 31 май, когато се заменят основно тези облигации, включително и до 26 май, срокът, в който действат и замените на другия вид облигации, става въпрос за такива цени - левове и зунк: 665 лв. и 60 ст. за 1000 лв. облигация номинал и доларови зункове - 87 долара за 100 долара номинал.
Аз предполагам, че народните представители разбират какво точно е станало. Заменени са облигации, които на пазара нямат стойността на номинала, с облигации, които имат стойност на номинала. Тази разлика не е ясно колко е голяма, тъй като първо, не е ясна структурата на заменения дълг. Във всеки случай обаче правителството по този начин, макар и формално да не е формирало, реално е формирало задължения за бюджета на страната. Дори и тази цена по доларовите зункове да не е 87, да е 90, дори да е 95 долара за 100 долара номинал, пак цената, която е загубена с емисията, която е пусната в повече, е твърде голяма и реално правителството е задължило държавата, като
е заобиколило чл. 84, ал. 9 на Конституцията на страната. 135.3.
Освен това обръщам внимание на още един изключително важен момент, свързан с това Постановление 89. В 106 постановление в ал. 3 има следния забележителен текст:
"Препоръчва на Българска народна банка да отпише начислените, но неплатени лихви от двете банки."
Аз не знам точно за кои лихви, зачислени и неплатени, става въпрос, но ако това се отнесе към заменения дълг, излиза, че цялата полугодишна дължима сума от Стопанска банка и Минералбанк не е преведена или е предложено правителството да опрости на Българска народна банка и тогава, уважаеми господин министър, няма нужда да гледаме по-високия основен лихвен процент. На практика неизпълнението на Българска народна банка от превишение на приходите над разходите се получава автоматично, защото вие сте позволили на Стопанска банка и на Минералбанк да не внесат тези дължими лихви.
Отново казваме, че не е съвсем ясно за какви точно суми става въпрос, защото Вие самият и вашето правителство ни принуждават да говорим за числата, без да имаме черно на бяло точно написани числа, от които да стане ясно за какви суми става въпрос, което според нас е осъдителна практика.
Що се отнася до самата процедура на замяната на дълга. Според нас е трябвало да следвате предписанията на чл. 84, т. 9 от Конституцията, тъй като макар формално да не сте формулирали, на практика фактически сте формирали държавен дълг.
Аз няма да коментирам факторът "високолихвено равнище през първото полугодие" и т.н., което е оказало влияние върху бюджета. Искам обаче да посоча, че този фактор винаги не действа еднозначно по посока на увеличаване на разходите на държавния бюджет, защото от друга страна, самият той по себе си има способността да генерира повече приходи на Българска народна банка. И те би трябвало да се получат, ако не са били тези свободни изяви на правителството, което на практика е препоръчало на Българска народна банка да не събира тези лихви и след това, разбира се, няма откъде да бъдат търсени.
Що се отнася до нашата политическа позиция, ние не сме съгласни и аз лично не съм съгласен, че правителството трябва да има такава възможност да заменя непълноценни облигации с други и по този начин реално да формира държавен' дълг и да формира такива задължения в държавния бюджет.
Дори и простото обстоятелство, че в отчета, който вие сте дали на народните представители от Бюджетната комисия, се появява един ред, който не присъства в Законопроекта за бюджета, а той е плащания на лихви по облигации на Постановление № 89 от 1995 г., е достатъчно красноречиво доказателство за това, че тази операция, която сте извършили, е довела до задлъжняване на държавния бюджет, до фактическо поставяне на Народното събрание пред свършен факт. Защото, строго погледнато, в държавния бюджет за 1995 г. никъде не е могло даже да бъдат предвидени средства да се плащат лихви по облигации, които вие ще пуснете по 89-о постановление. А само тази сума, която е записана там, е 11 млрд. и 200 млн.лв., ако не се лъжа. ВТ/ЗТ 136.1
Значи вие като правителство формирате един разход на държавния бюджет без волята на Народното събрание и след това казвате на Народното събрание, че трябва да одобри този разход. Това е политика на свършени факти, това е политика на извиване на ръце, това е политика на поставяне на Народното събрание наистина в ролята на безгласна институция. И това, според мен, обяснява защо министър-председателят не е в Народното събрание. За какво да бъде тук, след като той вече е направил задължението, парите е изхарчил и очаква от мнозинството просто да му поеме полицата, която той е подписал. Разбира се, че може да се отнесе с презрение към цялото Народно събрание, но най-вече към мнозинството, което му спести дори това да чуе тук какво точно е станало през 1995 г.
Ние сме категорично против такава позиция. Такава финансова политика и като процедура, и като поведение, и като отношение между властите досега никое правителство не си е позволявало в страната. И това е знаменателен факт. Това е нещо, което не говори добре за демокрацията в България. Това говори, че в България отново се сливат властите. Това говори, че Народното събрание отново става придатък към изпълнителната власт и губи своята самостоятелност.
Ето защо ние сме против причините, които пораждат това увеличение на държавния дефицит. Едновременно с това, влизайки в ролята и съчувствайки на всички тези, които досега е трябвало да получат по-малки субсидии от държавния бюджет от записаните в Закона за бюджета за 1995 г., ние ще се съгласим на увеличение на дефицита като сума, обаче при положение, че тя бъде изрично посочена и бъдат направени измененията в съответните статии на Закона за държавния бюджет. Ние сме абсолютно убедени, че трябва да се създаде и статията за лихви по облигации, пуснати по 89-о постановление от 1995 г., защото ако това не се направи, излъчената от вас Сметна палата ще търси сметка на правителството, че е извършило разходи, които не са упоменати в държавния бюджет. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря, господин Костов. Има ли реплики? 136.2
Има думата министърът на финансите господин Димитър Костов. Не като реплика, а по силата на правото по правилник.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Чувствам се задължен да дам допълнителна информация, тъй като смятам, че това, което беше представено, не отговаря изцяло и точно на фактите.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Но общо взето отговаря.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Не може да се говори, че правителството води политика на свършени факти. Писмото, с което министър-председателят подробно описва процедурата и операцията, извършвана със Стопанска банка и "Минералбанк", беше на разположение тук, на всеки един от народните представители между първо и второ четене на бюджета за текущата финансова година. Там бяха описани всички стъпки, които се подготвяха и които след това се приложиха.
Така че като се има предвид, че това стана преди десет месеца, не виждам откъде идва заключението за свършените факти.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не преди десет, а преди шест месеца.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Преди десет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Димитров, Вие сте следващият оратор. Запазете си енергията за трибуната.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Защо ще ни лъже?
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: След това, искам да уточня, че когато се говори за нетната сегашна стойност на държавния дълг, това е една аналитична абстракция, която е нещо малко по-различно от текстовете на Конституцията. Защото 90 на сто от облигациите, които бяха използвани в операцията, бяха валутни облигации. Вярно е, тези валутни облигации носят по-ниски разходи за обслужване на дълга под шормата на по-нисък лихвен процент, но също така е вярно, че те съдържат и носят със себе си огромния валутен риск. И бюджетът в случая, поемайки малко по-високо равнище на лихвен процент като левово плащане, е икономисал огромния потенциал от валутния риск за бъдещи натоварвания върху държавния бюджет. Така че, ако отчетем и този факт, то дори и в нетна сегашна стойност операцията е довела до икономии в бъдеще време за бюджета, а не до натоварване. Така че няма и не може да се говори за нарушаване на Конституцията на страната. Напротив, 136.3
мисля, че можеше да се говори за нарушаване на Конституцията на страната тогава, когато не се платиха разходите за лихви през 1992 г., тъй като разходите за лихви са едно неоспоримо и неотменимо задължение на държавата и тяхното отлагане във времето по никакъв начин не може да се интерпретира като непоемане на държавен дълг. Те си остават дължими и винаги ще бъдат дължими. Така че с тази операция по никакъв начин не може да се стигне до заключението, че е нарушавана Конституцията на страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Има думата господин Венцеслав Димитров.
Реплики на министрите няма, нали знаете? Можете да се запишете в списъка на ораторите и тогава да полемизирате с министъра.
Имате думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): От мнозинството няма ли да се изкажат?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Мнозинството накрая, а господин Димитър Костов е също от мнозинството.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Така ли, аз мислех, че е министър. (Смях в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Той е министър на мнозинството.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Министър на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Димитров, четете малко повече теорията и ще разберете, че министърът на мнозинството е също от мнозинството.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Извинете, той е мой министър, колкото е на мнозинството, толкова е и мой.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Излъчен от мнозинството.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно така е. Той за всеки българин е министър на финансите. Той движи парите на цялата държава, а не на държавата на мнозинството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тогава защитете го вие.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ако ми позволите да започна, защото аз си сложих картата, отчита време, а не ми давате възможност да говоря.
Уважаема госпожо председателстваща, колеги! След като отхвърлихте предложението да дойде министър-председателят, макар че предполагам, че е негово морално задължение да присъства, аз се изненадвам, че тук не виждам представители на Сметната палата. Ние избрахме тази институция и й вменихме в задължение да помага на Народното събрание точно когато разглеждаме такива въпроси. Бих желал господин Георги Николов или членовете на Сметната палата, които ние избрахме тук преди известно време, да дойдат тук и да ни кажат за какво става дума. Поне да се заинтересуват от това какво се говори и да ни помогнат да вземем нашето отношение.
Колеги, доста неща се казаха за това предложение. Искам да кажа най-напред за заседанието на комисията, защото аз нямах възможност, заместник-председател на комисията съм, да присъствам, чисто и просто защото един път нямаше кворум, а другият път господин председателят не знам от какви съображения нареди заседание не в почивката, а по време на пленарно заседание. Мисля, че това е една порочна практика, която като че ли се утвърждава НЧ/ЙА 137.1
в това Народно събрание и която трябва естествено да бъде избягвана.
Така че апелирам към колегите народни представители, които чуха становището на комисията, да го възприемат с резерва. Защо с резерва?
ИВАН КОСТОВ (от място): Това не е становище на комисията.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: На Комисията по бюджета и финансите е. Има доклад по Законопроекта за бюджета, който е представен на всички.
Най-напред аз никога нямаше да се съглася да излезем със становище по предложения законопроект, без да имаме необходимата информация. И затова се изненадвам, че господин Желев е подписал това становище. Ето, господин Костов може би ще каже и повече, но това трябвашедаго каже на комисията.
Кажете, господин Костов, какъв дълг с какъв сте заменили, колко валутни, колко други? Оказва се, че ние не знаем. Някой има ли да знае? Аз съм сигурен, че и господин Желев, председателят на комисията също не знае. И господин Стоилов сигурно не знае.
Извинете, ще ви кажа няколко приказки не като представи-
тел на опозицията, защото знам, че тогава не ми вярвате, а като
парламентарист. България е парламентарна република. Ние пет
години тук се опитваме, в тази зала, да наложим това нещо в
нашия политически живот. Това значи, че Министерският съвет
е изпълнителна власт, но решенията се вземат от парламента.
Никой няма интерес, дори и мнозинството, че има абсолютно
мнозинство в Народното събрание, не бива да му дава такъв повод, защото оттук нататък започваме да се хлъзгаме по една извънредно опасна плоскост, плоскост, че не Министерският съвет, а една партийна централа ще започне да диктува икономическата политика в България, включително и приемането на закони, което е извънредно опасно.
ПЕТКО ИЛИЕВ (от място): Както става. То си е и така.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Някой друг, а не парламентът, господин Боков. Защо например господин Желев не знае числата на операцията, която Министерският съвет е извършила и за която иска потвърждение?
Затова аз бих ви препоръчал, ако искате да приемете законопроект за бюджета, най-напред, естествено съобразно Консти-137.2 туцията, прочетете пак чл. 84, т. 9, там пише "Даване на съгласие за сключване на заем". Вярно, ще кажете, че не сключва заем, заменя се само един заем с друг. Заменя се обаче един нисколихвен, който е задължение на Министерството на финансите да го плаща, с един високолихвен, каквито са безспорно заемите по държавните ценни книжа. Каква е разликата между тези заеми? Има ли финансови задължения на държавата? Ами има ги, господин Костов, и вие сте ги написали, макар че аз апелирам, че трябваше да се даде повече информация. Но ето, за тази година в консолидираната фискална програма за следващия бюджет, която сте ни предоставили, това задължение възлиза на 11 млрд. 259 млн. допълнително задължение, което никой не ви е гласувал в държавния бюджет.
Затова, ако искате всичко да е перфектно, трябва да отворите нов ред в държавния бюджет за 1995 година. Вижте държавния бюджет за 1996 г., може би го имате, вие сте го писали. Там сте отворили такъв ред. Пише: "Задължение по Постановление № 89". Но то не започва да действа от 1 януари следващата година, а то започна да действа с вашето постановление от 19 април т.г. Има ли задължение за тазгодишния бюджет? Има. Колко? 11 млрд. допълнително. Има ли задължение за бюджета за следващата година? Има. Колко? 15 млрд. и 13 милиона. Така ли е, господин Костов?
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ (от място): Незабравяйте икономисаните !
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз не говоря за икономисани, аз говоря за тези, които допълнително вкарвате в тазгодишния бюджет. И сега най-накрая изплювате камъчето, като тези 11 милиарда не ви стигат. Защо? Защото трябва да ги вземете от пенсиите, трябва да ги вземете от субсидиите за общините, трябва да ги вземете от заплатите. И виждате, че не можете да ги вържете. Аз знам, че имате икономисани, знам, че имате събрани и повече приходи по данък общ доход в една бедна държава, което не говори добре за финансовото министерство. Имате несъбрани, господин Муравей Радев ще ви каже за несъбраните, но имате и икономисани от плащанията по външния дълг. Така ли е? С около 3 милиарда. Но имате преразход по плащанията по вътрешния дълг с колко, господин Костов? От 86 до 100 това са точно 14 милиарда. И ги разправяйте на баба ми приказките, че средният годишен процент бил 61 на сто. Кога беше приет, господин Костов, Законът за държавния бюджет тази година? В средата на месец юни. От тогава 137.3
насам лихвеният процент върви доста надолу. Сега е 34. Тогава беше 72. Как ги оправяте тези, независимо, че има междинни величини - 49, 44 и т.н., как ги оправяте, че ги сметнахте 61?
Аз бих ви казал следното: ако не беше 89-то постановление, парите за лихви щяха да ви стигнат. Е, можеше с около 2-3 милиарда да ги прескочите, но вие тогава нямаше да внасяте бюджета за актуализация. Тоест вие предварително сте знаели, че тези пари ще трябва да ги вземете от други пера. И сте си траели досега! Защо? Защото общините не са получили парите, защото всички, които се надяват на помощ от правителството, всички бюджетни учреждения - не на помощ, а даже на гласувани пари -вие се съгласявате с 90 на сто финансиране.
Аз ви казвам следното: най-напред това, което сте предложили, не е закон. Един министър на финансите трябва да си служи с числа, когато говори за Закона за държавния бюджет. В порядъка на шега аз ви казах на едно заседание на съвместните комисии, че ако ще си служим с думи, най-простото нещо, да направим един държавен бюджет, е да напишем З.тсмишПърва точка - правителството събира приходи каквито може. Защото на практика е така, не по закон. Втора точка - правителството върши разходи каквито иска, но някак си се съобразява и с приходите. И трета точка -разликата е дефицитът, който може да се разтяга или да се свива. (Смях и ръкопляскания от опозицията)
Ако искате, господин Желев, парламентът да приеме такъв закон, действайте в посока, която иска господин Костов. Обаче аз не искам целият парламент и най-вече хората от парламентарното мнозинство да бъдат диктувани от няколко души чиновници. Разбира се, това за тях е идеално, когато те не се съобразяват с парламента, когато могат да си правят всичко. Обаче вие не разрешавайте това, защото вие сега носите отговорността. Утре някой друг може да я носи. Но когато вие я носите, носете я така, както трябва. И ние ще ви помогнем за това. Защото наистина искаме България да бъде една парламентарна държава с парламентарен контрол и законите да минават така, както би следвало да минават.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Министърът излезе. Накарайте го да се върне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вратата е отворена, министърът
слуша.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Нека да слуша. Аз знам, че ще слуша.
Уважаеми колеги, аз бих отишъл даже и по-нататък. То беше вече казано. Постановление № 89 на Министерския съвет е същото по своя характер, каквото е предложението за актуализация на бюджета. Вижте в чл. 2 или въобще в целия закон и цялото постановление дали има едно число. Както в този закон, който се предлага, така и в постановлението няма едно число. Това не ви ли навежда на някаква мисъл? Че когато държавата в лицето на Министерския съвет или Министерството на финансите се съгласява да замени всички зунк-ове на Стопанска банка и на Минералбанк с нормални държавни ценни книжа и им казва: "Да, толкова, колкото дадете". Същевременно една от заключителните разпоредби, първата, § 1 на същото това постановление казва, че премия към номинала на зунк-овете се дава 40 на сто. Тоест Министерският съвет много добре знае, че зунк-овете вървят много по-евтино, отколкото техният номинал за приватизацията, че най-простото, зунк-ове всеки може да държи, всяка една банка, включително и частните банки могат да държат. Не ви ли навежда това на мисълта, че би могло да се злоупотреби с едно такова положение?
Ето затова аз и някои мои колеги критикуваме тази Конституция, но в този случай, в случая на чл. 84, т. 9 тя е точна. Народното събрание да дава съгласие. Защото се предполага, че тук - вярно е, че една голяма част от хората не се интересуват, друга голяма част от хората сигурно не разбират, с извинение, от бюджет, но една част все пак се интересуват и разбират. И когато въпросът бъде поставен тук, те ще обърнат внимание на обществеността и ще кажат: "Моля ви се, къде отивате, това не е нормално!". И затова тук трябва да има председател на Сметната палата, за да каже какво се върши в тази държава. Но аз мисля, че в България точно тази власт, която Вие, госпожо Караиванова, казвате, че трябва да действа по-ефективно, и аз бих казал, че трябва да действа по-ефективно, защото на практика има направен разход за тази година от 11 милиарда и за догодина от 15 милиарда, който не е гласуван тук. Как така? Някой, ако открадне СБ/ВР 138.1
един хляб, ще го вкарате в затвора, нали? Гоним пирамиди и разни други, а когато държавата, изпълнителната власт извършва такива престъпления, нищо! Или министърът. Ние му казваме: "Господин министър, въведи бандероли върху алкохола, въведи ги от май месец". Той казва: "Добре". И излиза с една наредба, че ще ги въведе след една година. И после няма 1 милиард в приходите. Ами няма да ги има! Кой му е разрешил да отменя закон с наредба и да нанесе щети на държавата за 1 милиард? Затова, когато говорихме за устройствения закон за бюджета, аз поставих тук сериозния въпрос: каква е отговорността на изпълнителната власт ли, на Министерския съвет ли, на министър-председателя ли, на министъра на финансите ли, когато наруши Закона за бюджета, когато не го изпълни? Тук ни се блокират законодателни инициативи, защото били бюджетно агресивни. А когато те действат бюджетно агресивно, какъвто е случаят?
Затова аз предлагам следното. Нека да възстановим законността. Когато господин Желев ми предложи да приемем законопроекта на първо и на второ четене, аз не се съгласих главно по тази причина. Нека да узаконим най-напред Постановление 89 на Министерския съвет, като отворим нов ред в Закона за държавния бюджет за 1995 г., като запишем сумата 11,2 милиарда или колкото е там точно лева.
Втора точка - както е по редовете, да увеличим лихвените плащания, плащанията по вътрешния дълг и съответно бюджетния дефицит с тази сума или с друга.
И трета точка, аз много държа на това, след като господин министърът преди 14 или 20 дена заяви, че няма да актуализира, той си беше направил сметката, че тези пари ще дойдат за сметка на субсидиите за общините и субсидиите за учрежденията и институциите на бюджетна издръжка. Като си беше направил сметката да им даде само 90 на сто финансиране. Нека да им дадем 100 на 100 и на едните, и на другите, хората да се успокоят и да започнат новата година начисто.
Тук онзи ден се обсъждаше една здравна стратегия, но вие знаете ли колко здравни заведения живеят на заем? Взели са пари на заем и чакат да им се даде новият бюджет, за да си върнат заема. Добре, но те като го върнат догодина, нали ще
им останат по-малко пари за догодина. А догодина здравеопазването няма да цъфне. Затова дайте да им дадем тези пари, които са им нужни за работа до края на годината. И тогава бих подкрепил актуализацията на бюджета.
Така че, господин Желев, ако се съгласите след първото четене да се съберем, да направим един такъв закон, да вкараме нещата и Вие се поскарайте малко на вашата изпълнителна власт, кажете им, че така не може да се работи, вкарайте ги в парламентарните релси, за да можем да работим по един наистина нормален начин.
С това искам да завърша и бих казал, че ние бихме подкрепили законопроекта за актуализация на бюджета, защото знаем, че хората не могат да издържат с тези пари. Но на практика какво се прави? Тук има икономисти и ще кажат за какво се актуализира тази година бюджетът. Дали се актуализира както миналата година или по-миналата година. Знаете, че Стоян Александров внесе и каза: "Нямам пари за пенсии". А тук не става дума за пенсии. Тук не става дума за други разходи. Става дума за заместване на едни зунк-ове, които ги знаете какви са. Това са облигации, с които бяха опростени дълговете на предприятията до 1990 г., бяха заместени с тези зунк-ове. Това тогава ви говорихме, че това не е свястно решение и така нататък и виждаме, че може би и тази година ще се появява такава необходимост да се заменят. Това са субсидии със задна дата. Сега крадете, хайде, крадете - не, защото може да стане закон, но ако не е законно, си е кражба. Сега се взема от хляба на тези, които най-много се нуждаят в държавата, за да се плащат субсидии със задна дата. И субсидии на кого? На комунистическия режим до 1990 г. На него на практика. Съжалявам, че не виждам господин Папаризов, който беше най-голям защитник на Закона за лошите кредити. И той казваше, че с него всичко ще се оправи - и предприятия, и банки, и държава. Ето, нито банки, нито държава, за предприятията нека той да види там, дано те да се оправят. Но доколкото чувам, те пък натрупват нови лоши кредити.
Така че моля ви да проявите разбиране и да подкрепите едно такова предложение за поправка, актуализация или както искате го наричайте, на бюджета. Благодаря ви. 138.3
ПРЕДСЕДАТьЛ HQPA АНАНИЕВА: Има ли реплики? - Не виждам
желаещи.
След темпераментното изказване на господин Венцеслав Димитров давам половин час почивка. (Звъни)
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме нашата работа. Давам думата на народния представител Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Правителството ни представя един законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1995 г., което аз мога да окачествя като обявяване на... (Неразбираеми реплики в залата)
Господин председателят обявява започването на заседанието и ми дава думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Чакайте, аз давам думата, министърът е тук, ще влезе в залата... (Шум и реплики)
Моля да поканите министър Костов да заповяда в залата. Обявено е започването на заседанието на Народното събрание. Моля да не се намесвате в работата на председателя!
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Е, господин председателят ще има грижата да ми отчете това малко прекъсване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Две минути плюс имате.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Чудесно, Вие сте много ларж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За 10 млрд. става въпрос, така че....
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Продължавам оттам, откъдето бях спрял. Правителството обяви фактически един финансов провал и едно свободно падане към дъното на бюджетната яма. Обаче същевременно се опитва с този законопроект и с мотивите към него да имитира, че все едно нищо не е станало, "танца на пеперудката".
Какво се иска от нас? От нас се иска да одобрим увеличение на бюджетния дефицит, което не е фиксирано в законопроекта. Дадени са някакви цифри в мотивите към законопроекта, обаче в самия законопроект... Тоест ние трябва да подпишем така наречения картбланш на правителството да увеличава този дефицит до размера на необходимите средства, които са за заплащане на дължимите лихви по вътрешния държавен дълг. И това става, уважаеми колеги, само 7-8 месеца преди "стахановските нощи", когато както правителството, така и компетентната левица ни убеждаваха, че бюджетът е идеално балансиран и че не е необходимо да се СД/КП 139/1.
налагат корекции в него.
Повишаване на предвидените средства в бюджетния дефицит - както и да го погледнем, господин Стоилов, това е резултат на нещо, което не си довидял и не си го доразчел, което е дошло впоследствие. И това трябва да се признае - че не е довидяно и не е доразчетено. Или пък правителството, което беше подчертано по друг начин от преждеговорившите, смята, че тук и така, и така ще си му одобрят харчовете, затова не е необходимо да се притеснява особено.
Уважаеми дами и господа! Аз ще разгледам нещата малко от по друг ъгъл и от малко по-широк ъгъл, защото не бих искал да стеснявам ъгъла само за лихвите по зунковете или само около въпроса за Стопанска банка и Минералбанк. Бюджетът на Република България за 1995 г. трябва да кажем, че беше хроника на една предизвестена смърт, нещо, което както Съюзът на демократичните сили, така и депутатите от цялата опозиция, включително Народния съюз, посочиха много ясно и категорично, че не е реален. Обаче вие не искахте да се вслушате в тези интересни гласове, не искахте да се вслушате. "Гласът на опозицията беше ненужен шум за нас в залата", както преди известно време се изказа, цитирам го, по-свободно и вашият председател.
А какво стана с бюджета през това време? Стана това, което се и очакваше. И както каза един известен герой от една известна книга, "Ледът се спука, господа съдебни заседатели!", дойде моментът, когато трябва да се актуализира, да се увеличава, т.е. бюджетният дефицит.
В мотивите, след като давате три точки, по които са дошли тези преразходи и необходимостта от увеличаване на бюджетния дефицит, вие съобщавате, че не сте разкрили извънредни приходоизточници, които да могат да компенсират извършените разходи, предвидени в Закона за държавния бюджет през годината.
Не само че вие не сте разкрили извънредни приходоизточници, уважаеми господин министър Костов, но и предвидените постъпления не се осъществяват. Към 31 октомври е изпълнен планът за приходите само със 72 на сто (говоря в кръгли цифри). ДДС не е изпълнен, известно е, с 26 на сто, т.е. липсват някъде около 14 млрд. Приходите от мита също не са изпълнени близо 25 на сто, от акцизите - 30 на сто. И така нататък. Вече беше 139/2.
съобщено, че не се изпълняват и вноските от БНБ, а харчовете са си на ниво.
Мен като народен представител, господин министър, особено ме затрудняват фактите, че Вие се затруднявате реалната инфлация, която е действителна, а не тази, която Националният статистически институт обявява, е значително над тази, която се обявява и което на практика прави вашите разчети по принцип недействителни.
Аз считам, че е много, разбира се, това не е във Вашия ресор, господин министър, но използвам момента, за да кажа и това, и не е точно по тематиката, която разглеждаме, ще ме извините, но на мен като народен представител и от хората, с които разговарям все пак и имам срещи, ми прави потресаващо впечатление, че за месец ноември инфлационният процент е обявен 2,6 на сто, а за потребителските цени на хранителните стоки са се качили само с 3,5 на сто. Аз решително негодувам срещу такава една манипулация, защото по изчисления на група специалисти само за месец ноември цените на основните хранителни стоки са се качили средно с над 8 на сто, като от тях за яйца - 60 на сто, хляб - 15 на сто, мляко - 15 на сто, месо - 8 на сто, и т.н. И откъде дойдоха тия обявени 3,5 на сто?
Тази статистическа манипулация на българина манипулира и нашия бюджет, защото реалната инфлация, както казах, е значително по-висока и тя на практика обезсмисля вашите разчети, които сте правили преди това.
От друга страна, особено важно е това, което се каза и преди, но искам да го подчертая, че се извършва уреждане на проблемите на търговски банки и изплащане на лихвите на емити-раните държавни книжа за изчистване на част от така наречените лоши кредити. Операцията на Минералбанк и Стопанска банка дефакто откриха нови дупки в бюджета. И, разберете, тук схема се разиграва и може би ще се разиграе такава схема и с други банки. Тази разиграна схема с Агробизнесбанк е също своего рода трик, но той се прави и такива трикове се правят само с по една елементарна схема, която всички знаем. Но нека и тези, които ни слушат, да ме чуят (извън залата имам предвид).
Това е много лесна работа - правиш банка. Банката кредитира предприятия - било производствени от индустрията, било от селското стопанство, било по § 12 от Преходните и (Заключителните разпоредби на Закона за земята. Тя кредитира тези предприятия със суми, които никога няма да бъдат върнати. Тя го знае, че няма да бъдат върнати. Фактическите собственици на банката правят свои фирми, които стоят на входа и на изхода на банката, на кредитираните предприятия. Банката губи. Губят кредитираните производствени предприятия, а печелят фирмите на входа и изхода, които именно са собственост на фактическите собственици на банката.
Уважаеми дами и господа! Когато чрез бюджета се уреждат дългове и загуби на самостоятелно обособени стопански субекти, не се постига нищо добро, а се създават условия само за корупция и разхищение.
Натрупаният вътрешен дълг вече достига 400 милиарда лева и цената на обслужването на този дълг е изключително висока. Това са неща, които са в състояние да взривят финансовата система на страната.
Аз лично смятам, че полицата, която иска да ми джироса правителството, няма покритие.
Аз дълбоко се съмнявам, че ние така трябва да приемем този законопроект. Изходът трябва да намери самото правителство с едни точни цифри, точен подход към нещата и с намирането на резерви или с изпълнението на държавния бюджет, който го приехме през април т.г.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Реплики? - Няма.
Давам думата на народния представител Владимир Абаджиев. ВЛАДИМИР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
В мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 1995 г. се казва, че упражняването на държавния бюджет за 1995 г. е протекло в променени макроикономически условия за обслужване на вътрешния държавен ВЙ/ВЙ Д 140.1

дълг в сравнение с предвидените, което е довело до значително по-високи разходи за лихви. Това налага, според правителството, цитирам, натоварване на бюджета за 1995 г. с допълнителни разходи по обслужването на вътрешния дълг. Очевидно, в случая се намираме пред хипотезата на актуализация на бюджета, като се завишават разходите в частта им - разходи за лихви по обслужване на вътрешния дълг. Странно е обаче, че правителството не смее да назове нещата с истинските им имена, защото за първи път от петте години на прехода, едно правителство изпада в ситуацията на неизпълнение на бюджета, и по думите на един известен икономист, с една бюджетна еквилибристика правителството ни предлага да се създаде в Преходните правила на Закона за бюджета допълнителен параграф. Този параграф гласи: дефицитът по републиканския бюджет за 1995 година да бъде увеличен, но в какъв размер - текстът не определя. Вместо това, текстът съдържа неопределена бланкетна фраза: "до размера на дължимите лихви по вътрешния дълг". Странна законова норма! Още по-странна бюджетна норма, която разрешава разход в неопределен размер, нефиксиран размер! Нещо недопустимо!
От мотивите към законопроекта се вижда, че основната причина за завишаване на разходите са изплатените лихви по новоемитирани от правителството държавни ценни книжа, с които са заменени нисколихвените зункови операции на Стопанска банка и Минералбанк.
Основният въпрос в случая е в това, че правителството на основание на свое постановление е издало емисия държавни ценни книжа, което по своята същност е сключване на вътрешен държавен заем, а това е въпрос вън от неговата компетенция. Съгласно чл. 84, т. 9 от Конституцията единствено Народното събрание може да даде съгласие за сключване на държавен заем. Този факт още веднъж потвърждава нашето твърдение, че правителството не може да скъса с инерцията на миналото, че не може да преодолее своето етатично централистично мислене, че предпочита да управлява с постановления, а не чрез изпълнение на законите, както повелява Конституцията.
Считам, че законопроектът трябва да бъде върнат на вносителя не само поради това, че съдържанието на законопроекта не отговаря на изискванията на бюджетна правна норма, но преди 140.2
всичко за това, че издадената емисия държавни ценни книжа, която по своята същност е вътрешен държавен заем, трябва да бъде санирана със закон.
Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Реплики? - Няма.
Давам думата на народния представител Муравей Радев. МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, това, което става тук, в тази зала, наподобява на един конвейер и аз не мога да не изразя съжаление за отношението на тази полупразна зала към един изключително важен въпрос, важен - от национално значение въпрос. Срамота е народни представители, когато се говори за най-малко 10-милиард-но увеличение на задължението на бюджета, на увеличаване на дефицита, да четат вестници и да ги няма в тази зала! (Шум на неодобрение от мнозинството)
Има една приказка за "гузен негонен бяга", колеги. Шумът идва отляво! (Оживление в залата)
По-нататък: аз искам първо да се разгранича малко от доклада на Комисията по бюджет и финанси в смисъл, че действително един от текстовете й бе съгласуван с мен и това е, което аз съм казал в тази комисия, но аз не прочетох и не бях запознат със заключението на комисията в последната му част, където отново няма стойности, няма конкретни величини! Там има нещо като нищо - до еди-колко си, не казват, до някаква величина, която не е изразена със стойност. В този смисъл не мога да го приема като решение на цялата комисия. 140.3
Уважаеми колеги, искам да се върна още веднъж на това, което казах в началото - това, което правим днес, е съдбоносно затова, защото утре ще вкараме тук бюджета за 1996 г. И най-после трябва да разберем, че финансовата година, независимо че започва от 1 януари и свършва на 31 декември, тези периоди не са откъснати един от друг и не са независими един от друг. И че на 1 януари ние започваме от там, където сме свършили на 31 декември. А как ще свършим на 31 декември, зависи от това, което днес тук ще решим. Затова казвам, че въпросът е много сериозен, изключително сериозен и важен. И аз мисля, че ние трябва да си отговорим на няколко въпроса, преди да гласуваме това, което ни предложи Министерският съвет.
Въпрос № 1 - какво правим днес, колеги? Какво точно правим днес? Това, което правим днес, наистина е много тъжно. То е много неприятно, бих казал. Преди всичко неприятно и най-вече неприятно за управляващото мнозинство и за неговото правителство. Но то е не по-малко неприятно и за нас, като опозиция, защото резултатите в крайна сметка засягат целия народ, а и опозицията е част от този народ. И като такава ще потърси сметка от онези, които причиниха това, за което днес говорим.
Дали това, за което става дума, е нещо рутинно, нещо обикновено, нещо, което едва ли не става всяка една година. Дали е така, колеги? Дали всяка година поради това, че така или иначе има някакво разминаване между планираните пера в приходите и в разходите се налага ние тук или някъде другаде, някои други хора да кажат: "Това беше така, но сега ще бъде иначе". Дали само това правим, както се опита и представителят на Министерството на финансите, и на управляващото мнозинство по различни поводи, на различни места да убедят българския народ, че, виждате ли, става дума за една рутинна мярка, едно действие, което така или иначе винаги става.
Трябва да ви кажа, колеги, че ако заравяме главата си в пясъка, това не означава, че проблемите се преодоляват по този начин. И аз ви моля, като народни представители, съзнавайки своята отговорност, да извадите главата си от пясъка, защото това, което правим в момента, е увеличаване на дефицита. А дефицит, това означава да похарчиш повече, отколкото си спечелил, в крайна сметка. Или, казано иначе, това означава да живеем НИ/ЛТ 141.1.
за сметка на утрешния ден на кредит от бъдещето, колеги.
Така че ние не правим нещо рутинно, ние не правим нещо елементарно, нещо, което от само себе си се разбира, а ние правим нещо, което е неопровержимо доказателство за лоша политика на това правителство, за лоша икономическа и финансова политика на управляващите. Това днес ние трябва да извършим като резултат от това управление, от тази политика. И който не го разбира, просто е сбъркал мястото си на тези редици.
Вторият въпрос, на който трябва да си отговорим - защо го правим? Финансовият министър е действително в едно много деликатно състояние, защото преди няма и месец от тази трибуна той отрече необходимостта от увеличаване на дефицита, от така наречената актуализация, хайде да я наречем и друго, както искате я наричайте, понятието е едно и също - разместване и то в отрицателна посока на параметрите на бюджета, разместване на онази тежест, която утре трябва да платим за сметка на днес. Така или иначе, казано "актуализация", или не, това е по същество резултатът на онова действие, което днес трябва да извършим. Защо? Лихвите - чудесно, разбира се! Колегите преди мен добре изясниха тази причина, добре изясниха и начина, по който Министерството на финансите без съответната законова уредба и подплънка стигна до днешния ден. И може би ние нямаше да разберем и най-вероятно така щеше да стане, ако бе успяло действително да задържи още повече, още по-драстично разходите, ако бе успяло да събере още по-драстично приходите, та даже и в нарушение на финасовите закони, за които от половин година говоря от тази трибуна и никой не чува. За онези средства, които то не върна на редовните платци на данъци от данък добавена стойност - милиарди левове. Явно това просто не стана. Ако то беше станало, вероятно нямаше да разберем това, което днес знае.
И така, тези причини, които се изтъкват в искането и други комплексни, взети заедно, докараха дотам нещата, че финансовият министър срам не срам, волю неволю поиска едно увеличение, което, забележете, е драстично по отношение на всичко досега, което познаваме - 10 млрд. лв. и повече от 10 млрд., след малко ще говоря за тези величини. Това правим днес 141.2.
и го правим, защото не можем иначе. Това е отговорът на въпроса.
И накрая, как се каним да направим това, за което говоря? Как? Ами, по един начин, който също е уникален. Аз ще ви прочета тези пет реда, които правителството си позволи, благоволи, както искате го наречете, да изпрати до Народното събрание: "§ 25. Дефицитът по републиканския бюджет може да бъде увеличен до размера на допълнително платените дължими лихви по вътрешния държавен дълг над разчетите по бюджета за 1995 г., което увеличение се финансира с емисии на държавни ценни книжа". Толкоз, подпис, печат и толкоз. Тъжно, срамно и още много епитети могат да бъдат казани. Този текст има едно-единствено логично обяснение. Този текст означава, че финансовото министерство в средата на месец декември още не знае колко точно пари му трябват до края на тази година. Просто аз не мога да намеря друго разумно обяснение. То не знае колко му трябва и създава една възможност "до". Това "до", вече намерено от очакваното изпълнение на тази година по отделните показатели за това очаквано изпълнение, формира една величина от около 14 млрд. лв. В крайна сметка, ние подразбираме, че това е горната граница на исканото от правителството завишение на дефицита за тази година. Това произтича .
Ние добре съзнаваме, че има пера, които облекчават този дефицит. И това е именно обратното състояние на лихвите по външния дълг с близо 2 млрд. и половина. Ние добре съзнаваме, че може да има и някои други пера, които да облекчат величината на това искано увеличение. Но защо не ги кажете? Защо не кажете това тук е било толкова, става там еди-колко си. Кажете го и да работим като парламент. Другото е несериозно.
И точно във връзка с това от името на Съюза на демократичните сили аз си позволявам да направя онова, което финансовото министерство трябваше да направи и да ни предложи. И от името на СДС ви предлагам следния текст, с който да завърши проектът за решение по отношение на законопроекта, представен от правителството. И то е следното:
"В чл. 1, ал. 2, точка 1.7.2. вместо 86 млрд. 209,8 млн. лв. се записва..." - кажете колко, господин финансов министър - може би 99 млрд. 987,3 или 100 млрд. и нещо, ако вземете
очакваното изпълнение на дефицита на държавния бюджет, а не 141.3.
само на републиканския.
"2. Създвава се нов ред към изброяването на видовете заеми в същата тази точка с текст: "по облигационен заем от Постановление на Министерския съвет № 89 от 1995 г. - 11 млрд. 259,2 млн. лв." При това положение се допълва липсващата част на бюджета - тази сума трябваше отдавна да отиде там.
"3. Да се направят необходимите други изменения, произтичащи от това в раздела за лихви.
4. В чл. 1, ал. 3 сумата на дефицита да се увеличи от 48 млрд. 750,7 млн. лв. на..." - кажете вие, господин финансов министър, колко. Може би с 9,200 или колкото прецените най-после .
5. В чл. 1, ал. 4 сумата по ред 2.1 да се увеличи с емисията по Постановление № 89 на Министерски съвет от 1995 г.
И шесто. В ред 2.2. от същия раздел да се отрази погашението. Така се приключва с цикъла на промяната, който искате да гласуваме днес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Муравей Радев. Имате просрочване на една минута, но понеже говорихте много съдържателни неща, не си позволих да ви прекъсна.
За реплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председател, колеги! Искам да направя реплика към изказването на уважаемия колега господин Радев в духа на това, за което вече се изказах.
Освен предложените от него точка по точка промени, аз ви предлагам сумата на дефицита да бъде увеличена, господин министре, и с недодадените от вас и обявени вече предварително суми, съответно субсидиите на общините и субсидиите на бюджетните организации до 100 на сто. Така или иначе сме на поправка на закона, защо да не го поправим така както трябва? Нека хората да си получат тези пари.
Още повече, че вие обявихте, че ще стигнете до 90 на сто, когато имахте намерение да не актуализирате бюджета. Обаче сега ние ви го актуализираме, даваме ви парите за лихвите, така че бъдете така добър и дайте парите и за общините, и за бюджетните организации. По този начин лекарите в болниците от една страна ще могат да си получат заплатите, да имат и консумативи, за да започнат да лекуват хората, а не да ги пращат вкъщи да си лежат; учителите ще си дополучат заплатите, така както би трябвало да ги получат в съответствие с проекта на бюджета, който беше гласуван от всички. Общините съответно ще получат това, на което са разчитали, а не в края на годината да се свиват. И аз ви казах какво става: те взимат заеми отвсякъде, за да могат да ги компенсират догодина, като им обслужите бюджетното финансиране. Но догодина те ще бъдат поставени в същата ситуация.
Моята реплика към изказването на господин Радев е в тази посока. Смятам, че и той би се съгласил с нея и предлагам на парламентарното мнозинство да подкрепи този подход при актуализацията на бюджета. Благодаря. ЦМ/ЙА 142.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Муравей Радев има право на дуплика извън квотата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря ви, господин председател!
Това, което каза моят колега Венцеслав Димитров, е съвсем разумно и аз, разбира се, се присъединявам към него, дори бих отишъл по-нататък: общините са нещо, което още през май месец ви казахме, че ще са първите, които ще се пробият в разходната част на бюджета. Там наистина положението е много тревожно. Те натрупаха огромни заеми именно заради това, че бюджетната субсидия първо пристигаше ненавреме, и второ - не пристигаше в необходимите размери. Те бяха принудени заради здравеопазването и образованието - жизненоважни дейности, да вземат заеми от банките и натрупаха лихви. Аз ви предлагам, господин финансов министре, и този момент да бъде хванат, тъй като сега разчитаме онова, което е необходимо на страната днес. Затова включете и тях, ако обичате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други желаещи да вземат участие в дискусията? - Професор Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Народното събрание трябва да се произнесе по исканото от правителството увеличение на бюджетния дефицит, независимо от това какви са текстовете в законопроекта, които са внесени. Фактът си факт - ние трябва да отидем към гласуване на едно увеличено число на бюджетния дефицит за 1995 година. Няма да премълча, че това е процедура от категорията на неприятните. По-добре е да увеличаваш приходи и намаляваш разходи, като гониш един балансиран бюджет. Но явно е, че в годините, в които живеем и работим, това ще си остане една мечта, макар че ние имаме намерение в близките години да превърнем тази мечка в една действителност. (Смях и реплики от СДС и НС) Ще поживеем и ще видим, така както в 1995 г. видяхме някои неща, които нямаха място в предишните 3-4 години. И това е безспорен факт, признаван от икономическата общественост.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Вносът на зърното, например.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Имаме всички основания да смятаме, че исканото увеличение на дефицита няма да промени дадената характеристика на бюджета за 1995 година. Този бюджет по общото приз-142.2 нание на повечето от икономистите се оказа бюджет извън групата на факторите, които имат проинфлационно въздействие. С увеличението на дефицита тази характеристика няма да се промени поради едно просто обстоятелство - средствата, които иска правителството за увеличение на дефицита, отиват за неща, които имат силно оздравителен ефект, в една сфера, за която три години се говори, че се натрупват проблеми, придобили критична острота и кризисните явления непрекъснато се развиват. Това е банковата сфера и аз не казвам нищо ново.
Следователно този допълнителен разход изцяло се вписва в макроикономическата политика на правителството за стабилизация, в т.ч. на банковата сфера, на която, ако не бъде подадена ръка, зключително и от правителството, процесите могат да придобият неконтролируем характер. И това всички икономисти разбират много добре.
Междупрочем още тук искам да отбележа в скоба или без скоба: не е случайно, че моите колеги от Бюджетната комисия и особено Венцеслав Димитров категорично се изказа накрая в подкрепа на искания дефицит. Друг е въпросът, че може при емитирането на новите облигации за заменяне на старите да има нещо, което не е изпипано от формална гледна точка. Но той прекрасно разбира, че едно отказване на този допълнителен дефицит ще бъде посрещнато отрицателно от икономическата и особено от банковата общност. Защото наистина след многото приказки за оздравяване на тази сфера трябва да бъдат направени в тежката финансова обстановка някакви първи крачки. Една от първите реални крачки е тази, дами и господа народни представители. Може да се изприказват много приказки, но това е един безспорен факт, въпреки всички иронични усмивки. Това е причината Венцеслав Димитров да подкрепи исканото увеличение на дефицита. И нищо друго. (Шум и реплики от СДС и НС)
В изложението на министъра на финансите и в предложения на вашето внимание доклад на Бюджетната комисия ясно и напълно коректно са изложени обстоятелствата, които налагат да се отиде към това увеличение. Има няколко обаче заслужаващи внимание обстоятелства. Първото от тях е следното: става дума за увеличение на плащания, които са задължителни, дължими са. Един от 142.3
ораторите тука ни върна към 1994 г. и приведе случая с разходи, които обаче са именно от категорията на право на разходи. А тук става дума за плащания, които са задължителни. (Шум и реплики от НС и СДС) Става дума, дами и господа народни представители, за плащания по лихви. Това е нещо различно например от плащания на субсидии в рамките на някакъв трансфер, предвиден в бюджета.
Второ, увеличението на дължимите лихви, както казах и преди малко, е свързано с една реална стъпка за подаване ръка на банковия сектор. Отделна тема е доколко сполучлива е била стъпката навремето - в 1993-1994 г. с емитирането на зунк-овите облигации. След отчитането на минусите на тази стъпка, правителството отива сега към освобождаване на двете основни търговски банки от тази тежест, която им носеха непълноценните облигации, дотолкова доколкото те осигуряваха сега една трета от основния лихвен процент. И им дава облигации, които осигуряват нормален лихвен доход.
Това е съдържанието, дами и господа народни представители, на тази стъпка. Тя може да бъде оспорвана, повтарям, от формална гледна точка за някои недостатък при осъществяването й. В съдържателен план тя е безспорна, затова тя се посрещна категорично положително.
Трето, управителят на централната банка на съвместното заседание на Икономическата и Бюджетната комисия сред многото неща, които каза, призна и това, че през първото полугодие на 1995 г. е допуснато известно, по-голямо, отколкото трябва, забавяне в намаляване на лихвения процент. Това е негова оценка. Аз се съгласявам. Може да се спори относно числото, което измерва това забавяне. Някой може да го изчисли на пет и половина, друг - на четири и половина. Горе-долу към това са склонни да отидат повечето от банкерите. Но безспорен факт е това забавяне в намаляването на лихвения процент. Спрямо какво - спрямо условията, които се формират в страната във връзка с инфлационния индекс и така нататък.
От гледна точка на прогнозирания лихвен процент това, на което е фондиран и бюджетът, води до увеличени лихвени плащания, които не са отчетени в бюджета. Следователно осигурените чрез емисията на новия облигационен заем по-големи лихвени доходи на двете банки плюс тази разлика, която се формира от забавеното намаляване на средния лихвен процент, формират онова, което сега се иска като увеличение на дефицита.
Четвърто, въпросът, който обсъждаме, има и такъв един аспект. Някои неща изпълнителната власт може да се опита да премълчи. Да, някои неща. Това е твърде характерно за изминалите пет години от нашето развитие. (Шум и реплики в блока на опозицията) Ние предпочитаме нещата да бъдат прозрачни, да бъдат ясни, да бъдат точни, господин Костов. Тъй като не е далеч годината 1992 (шум в блока на опозицията), когато разходи, които бяха дължими - внимавайте вие там, понеже проявявате, изглежда, интерес - за лихви не бяха извършени. Аз не говоря за неплатени субсидии или за нещо от този род, за неосъществени трансфери. Аз говоря за дължими лихви. И господин Димитров много добре разбира - тези лихви не бяха платени и останаха като задължение на следващия бюджет, на следващото правителство. Сега се отива БП/ВР 143.1
към една стъпка - това, което е дължимо, да бъде реализирано и съответно законово оформено, т.е. да не легне като задължение на следващия бюджет. Тази прозрачност, тази коректност спрямо закона е за предпочитане. Както виждате, правителството отива на такава коректна стъпка.
Ако се върнете към 1992 г. (шум и реплики в блока на опозицията) и числото на неплатените лихви, което беше някъде около 2,800 или 2,900, би довело до увеличаване на онова, с което измерваме бюджетния дефицит спрямо брутния вътрешен продукт плюс някои други неплатени разходи, води горе-долу до увеличение на това число с около 2 процентни пункта. Сега се отива към едно увеличение, което ще измени пропорцията бюджетен дефицит - брутен вътрешен продукт, с малко повече от 1 процентен пункт. Нещата са ясни и контролируеми.
Уважаеми народни представители, безсмислица е обсъждането на днешния въпрос да се съпровожда с употребата на такива силни думи като "крах на икономическата стратегия на правителството", "колапс в икономическата политика", "срив", "нахълтване в дупки" и пр. и пр. Първо, нищо такова не е станало и няма да стане, даже и да ви е неприятно. За страната това не е неприятно.
Второ, не употребявайте прекалено много и често силните думи, тъй като се обезценяват. И когато утре наистина се наложи да ги употребите, хората няма да ви повярват. (Шум в блока на опозицията) А може да се наложи.
Тогава, във времето преди 3-4 години... (Шум и реплики в блока на опозицията) Спрете за малко, за да внимавате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Народният съюз има основание да се смее, защото ги нямаше тогава.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Тогава едно правителство показа малко или много неадекватно поведение. То беше недълготрайно и като че ли това оправдаваше поведението му. Всичко това обаче е въпрос и на морал - когато излезеш да отчиташ финансовата година, да назовеш точно нещата. Сега не се постъпва така и затова Народното събрание днес има възможност в открит дебат да разисква тази тема.
Колкото до числото -ис това искам да завърша, - становището на Бюджетната комисия подсказва числото, към което ще отидем накрая при формиране на текста на решението на Народното събрание. 143.2
В становището на Бюджетната комисия се споменава числото 9 милиарда и 200 милиона лева. Това ще формираме и като текст на закона, който ще приеме Народното събрание.
Така че аз съм доволен от изразената подкрепа за увеличаване на дефицита с размера на това, което е посочено в становището на Бюджетната комисия. Всички останали приказки като тези, които тук ни предложи господин Муравей Радев, за увеличаване на дефицита, за да могат да бъдат осъществени всички трансфери към общините и пр. и пр., е чист популизъм. Той много добре разбира, че такова увеличение е възможно или би било възможно, ако инфлационната обстановка в страната не беше такава, каквато се случи, а примерно много по-висока, за да има и много по-високо номинално число на стопански оборот, на данъчни постъпления и т.н. Той го разбира, но съвършено ясно е, че опозицията не може да не използва случаи като днешния, за да разиграе тази популистка карта.
Уважаема госпожо председател, аз предлагам Народното събрание да приеме предложения законопроект на първо четене, за да можем след оглеждането му в комисията, може би в петък, да отидем към гласуване на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви, господин Стоилов. Академик Сендов ми е оставил изчерпано време на СДС.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Искаме удължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Госпожо председателстваща, колеги! Искам да репликирам казаното от господин Стоилов, защото той твърде често ме споменаваше, едва ли не, че съм негов съмишленик. Някой, който гледа по телевизията, но май не го предават, или слуша по радиото, ще остане с такова впечатление.
Най-напред, господин Стоилов, аз съм съгласен с това - няма да е за първи път, сигурно няма да е и за последен, може и на господин министъра да не е за последен път да иска актуализация. Миналата година имаше, по-миналата година имаше, тази година има, може би и догодина ще има. Актуализацията е нещо нормално. Но аз, господин Стоилов, както се уточних, предложих актуализация не само на лихвените плащания, но и на всички други, които Вие ги нарекохте обещани плащания или право на плащания 143.3
на общините и на бюджетните учреждения. Нека да разгледаме точно колко пари не са додадени. Защото ние на практика в комисията не знаем колко пари са дадени и колко липсват. Така ли е, господин Стоилов? Господин Костов ще дойде следващия път в комисията и ще каже: за общините имаме да даваме още 3 милиарда, за бюджетните учреждения - още 3 милиарда, тук лихвени плащания - 10 милиарда. Ние гласуваме 16 милиарда и това е нашето предложение.
За вашата, така наречена, първа стъпка. Съжалявам, че господин Папаризов вече замина за Франция. Но, спомняте ли си, че когато той пледираше в подкрепа на този Закон за лошите кредити, зунковете, така наречени, той каза: "Това е последно".
И Вие, господин Стоилов, в комисията казахте: "Последно вече, край, няма да помагаме на тези банки, предприятия и т.н. Какво сме дали, дали."
Сега из един път виждам нова теория. Вие казвате "първа стъпка - 10 милиарда". Моят колега Моньо Христов казва: "Ами втората стъпка колко ще бъде? 20 милиарда или 30 милиарда? И още колко стъпки ще има?"
А знаете, господин министър Костов ще ви каже, че тези стъпки са ограничени. Така ли е, господин министър? Не може безконечно да нараства бюджетът по отношение на лихвени' плащания. Първа, втора, трета стъпка. Знаете ли, господин професор Стоилов, колко струва тази първа стъпка? Разделете 10-те милиарда на пенсионерите в България и ще получите, че в течение на цялата година, 12 месеца те са могли примерно да получават една пенсия, завишена с 400 лева. Ето това е първата стъпка. Значи с първата стъпка им решем по 400 лева, с втората стъпка по 800 лева. Ами пенсиите им какви са?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Има думата за реплика господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви. Нямах намерение да репликирам, но тъй като беше споменато името ми, се чувствам длъжен.
Господин Стоилов, аз започнах преди малко с това. Аз добре съзнавам неудобното положение на управляващите и им съчувствам. Буквално им съчувствам. За това, което днес сте принудени да говорите тук, аз зная защо го правите и ви съчувствам, втори път го казвам. Но аз съм свикнал да наричам нещата с истинските им имена. 1992 г. е трагичната според вас за България и вие всичко свеждате към нея. Ако сте чели "Швейк", там той е свеждал всяко нащо до лекуване на кучешка хрема в малки пален-ца. Това правите вие, непрекъснато. СлР/ВЙ 144.1
И аз не се учудвам. Защото аз не зная случай в историята на България, някога комунистите, а днес социалистите да са си признали някаква грешка, да са признали, че са направили някаква недомислица, че някога са претърпели поражение. Такъв случай историята на България не знае. Затова не ме учудвате с нищо. (Ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата за дуплика професор
Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): 1992 г. (смях в СДС), господин Радев... (Смях и ръкопляскания в СДС) Вие ставате смешни! Вие ставате смешни! Наистина ставате смешни, тъй като вашият господин спомена 1992 година. Искате отговор на репликата - ето ви отговора.
Тази година беше спомената не изобщо, а във връзка с отложени плащания на лихви, господин Муравей Радев. И Вашето красноречие не може да заличи този безспорен факт. Не може. Само затова беше спомената въпросната година. И казаното е абсолютна истина. И това го знае тогавашният финансов министър, сегашният финансов министър и господин Димитров го знае.
Второ. Няма какво да ни съчувствате, тъй като не сме в положение да се нуждаем от съчувствие. (Шум и разговори в СДС) На вас трябва да се съчувства, тъй като се опитвате да направите от нещо, което е яено, ясно е и дебатът днес показва, че е ясно, основание за набиране на политически дивиденти. Това няма да ви се удаде. Въпреки силните думи.
И за зунковете, господин Димитров. По-добре е, след като е минало известно време и анализираш положителните и отрицателните страни на едно действие, каквото беше приемането на Закона тогава за лошите кредити, да продължиш в посока да оздравяваш този сектор. Опит, за което беше и тогава приетият закон. Не съвсем удачен, не решил изцяло въпроса, затова се налагат допълнителни стъпки. Ето за това става дума, за нормални неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. С това приключи дискусията.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на 144.2
Република България за 1995 г.
Моля режим на гласуване.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 193 народни представители, за - 115, против - 5, въздържали се - 73.
Законопроектът е приет на първо четене.
Моля обявете резултата от гласуването по партии. Благодаря .
Има думата за обяснение на отрицателен вот господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа!
Аз гласувах против този закон, защото си спомних една стара поговорка, която съм чувал от стари габровски търговци. Тази поговорка гласи: "Бяла книга не подписвай, на секса си не уйдисвай!". С вашия закон днес вие подписахте една бяла книга. Вие подписахте една полица на Министерския съвет, с която го упълномощихте да увеличи дефицита колкото си иска.
И второ. Аз гласувах против този законопроект, затова защото с него се ратифицира плащането на едни държавни задължения, приети против разпореждането на Конституцията. С този законопроект вие ратифицирахте едно противоконституционно действие на правителството. Благодаря ви. (Ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други обяснения има ли? -не виждам.
Пристъпваме към трета точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ (продължение).
Има думата господин Юрий Борисов да продължи четенето на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги!
Ние се намираме пред обсъждането и гласуването на чл.
85.
"Чл. 85. Ал. 1. Акредитацията е с валидност пет години. Не участвали в акредитационна процедура или неоценявани в продължение на пет години висши училища и факултети, не получават държавна субсидия и не се финансират под никаква форма от държа-144.3 вата.
Ал. 2. Участвалите в акдедитационна процедура, но получили отрицателна оценка държавни висши училища и колежи, по изключение и по предложение на Министерския съвет, могат да получат еднократно държавна субсидия."
Постъпило е предложение от господин Тодор Иванов Живков чл. 85 да отпадне.
Предложението на комисията е да се приеме сл едната редакция на чл. 85, като неговото систематично място да бъде като чл. 88а:
"Чл. 88а. Ал. 1. Акредитацията е с валидност от 5 години. Висши училища, неучаствали в процедура за акредитация или процедура за оценяване в продължение на пет години, не получават държавна субсидия и не се финансират под никаква форма от държавата .
Ал. 2. Държавни висши училища, участвали в процедура за акредитация, но получили отрицателна оценка, по изключение и по предложение на Министерския съвет могат да получат еднократно държавна субсидия.
Ал. 3. Резултатите от акредитацията се отчитат при формиране на политиката на държавните институции към висшето училище ."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма постъпили предложения по този текст в комисията.
Има думата господин Панев.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Може би въпросът, който Вие поставихте, простете, господин Панев, Вие поставихте въпрос: каква е разликата между процедура за акредитация или процедура за оценяване, защо и двете фигурират в чл. 88а.
Всъщност това е една защитна норма, която не позволява, ако има забавяне на процедурата за акредитация по някакви причини от агенцията, да бъде ощетено висшето училище с отнемане на държавна субсидия. При положение, че е започнала процедура на оценяване, то има своето основание да получи държавната субсидия.
Текстът, така както е предложен от вносителя, има защитен характер по отношение на висшите училища. 144.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тъй като дискусията беше в миналото заседание, затова господин Борисов прави разяснение по поставените въпроси.
Моля да гласувате чл. 85, вече с номерация чл. 88а, така както беше докладван от името на комисията.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 143 народни представители, за - 125, против - 2, въздържали се - 16.
Текстът е приет.
144.5
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: "Чл. 86. Отказът за акредитация
съдържа:
1. описание на причините, обусловили отхвърлянето на искането за акредитация;
2. препоръки, чието изпълнение от страна на висшето училище или факултета е задължително условие за откриване на повторна процедура за акредитация;
3. минималния срок, след изтичането на който е допустимо
откриването на повторна процедура за акредитация."
Предложение на господин Тодор Иванов Живков - чл. 86 да отпадне.
Предложение на комисията: "Чл. 86. Решението за отказ за акредитация съдържа:
1. мотивите за отказ за акредитация;
2. препоръки, чието изпълнение от страна на висшето
училище е задължително условие за разкриване на нова процедура
за оценяване или за акредитация;
3. минималния срок за разкриване на нова процедура".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма поправки и други предложения към този текст. Моля да гласувате чл. 86 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 140 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - 17. Член 86 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: "Чл. 87. Резултатите от оценката и решението на Акредитационния съвет се предоставят на Министерския съвет, на министъра на финансите и на министъра на образованието, науката и технологиите. Въз основа на тях посочените държавни институции формират политиката си към съответния факултет или висше училище."
Предложение на господин Тодор Иванов Живков - чл. 87 да отпадне.
Предложение на господин Иво Атанасов - след думите "науката и технологиите" да се добави "и на културата".
Всъщност предложението на комисията е за отпадане на чл. 87 тук, тъй като неговото съдържание на практика ние го СД/КТ 145.1
м
включихме в ал. 3 на чл. 88а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате за отпадане на този текст, така както тук е предложен, тъй като вече е включен в гласуваната ал. 3 на чл. 88а.
От общо гласували 146 народни представители, за - 128, против - няма, въздържали се - 18.
Предложението на комисията е прието.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: "Чл. 88. Отказът за акредитация може да се обжалва пред Върховния съд по реда на Закона за административното производство."
Предложение на господин Тодор Иванов Живков - чл. 88 да отпадне.
Предложение на комисията: "Чл. 88. Отказът за акредитация може да се обжалва пред Върховния съд по реда на Закона за административното производство".
На практика ние призоваваме да бъде подкрепен текстът на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате чл. 88. От общо гласували 142 народни представители, за - 127, против - няма, въздържали се - 15. Член 88 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: "Чл. 89. Националната агенция за оценка и акредитация издава бюлетин, в който се публикуват:
1. общите изисквания за допускане и откриване на процедури
за оценяване и акредитация;
2. критериите, изискванията и условията, въз основа на които се извършва оценяването и акредитацията на висши училища, факултети и други основни звена с права на факултет и на специалности ;
3. годишен доклад на Националната агенция за оценка и акредитация за резултатите от дейността й;
4. материали, които популяризират сред академичната общност най-добрите постижения на висши училища, факултети и специалности в тях, както и материали с методически характер."
Предложение на господин Тодор Иванов Живков - чл. 89 да отпадне.
Предложение на господин Иво Атанасов - думите "Национална агенция за оценка и акредитация" да се заменят с думите "Министерският съвет". 145.2
Предложение на комисията: "Чл. 89. Националната агенция за оценяване и акредитация издава бюлетин, в който се публикуват:
1. общите изисквания за допускане и откриване на процедури
за оценяване и за акредитация;
2. критериите, изискванията и условията, въз основа на които се извършва оценяването и акредитацията на висши училища, техни основни структурни звена и специалности;
3. годишен доклад на Националната агенция пхз. оценяване и акредитация за резултатите от дейността й;
4. материали за популяризиране на най-добрите постижения на висши училища, както и материали с методически характер".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поддържат ли се някои от направените предложения? Всъщност само две предложения има.
Моля да гласувате чл. 89, както беше докладван.
От общо гласували 140 народни представители, за - 126, против - няма, въздържали се - 14.
Член 89 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: "Чл. 90. Висшите училища ежегодно до 30 септември публикуват доклад за състоянието и дейността си съгласно изисквания, утвърдени от министъра на образованието, науката и технологиите."
Няма постъпили предложения.
Предложението на комисията е чл. 90 да отпадне.
Бих направил пояснението, че текстът за отчет на висшите училища вече приехме в чл. 65.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате за отпадането на чл. 90, тъй като тази материя е вече уредена.
От общо гласували 144 народни представители, за - 132, против - няма, въздържали се - 12.
Предложението на комисията за отпадане на чл. 90 е прието.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ:
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА "ИМУЩЕСТВО И ФИНАНСИ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА"
Няма постъпили предложения по заглавието на главата. Предлагаме ви да потвърдим заглавието на глава единадесета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате заглавието на глава единадесета - "Имущество и финанси на висшите училища". 145.3
От общо гласували 143 народни представители, за - 133, против - няма, въздържали се - 10. Прието е заглавието.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Ще ви помоля, колеги, да допуснем в залата заместник-министърът на образованието, науката и технологиите професор Стамов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате процедурното предложение. Режим на гласуване.
От общо гласували 138 народни представители, за - 120, против - 6, въздържали се - 12.
Предложението е прието. Моля да бъде поканен заместник-министърът на образованието, науката и технологиите.
ВЛАДИМИР ШК0ДР0В (от място): Апаратите не работят!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Един? Не бихте ли могли от друг да гласувате, или имате нужда от всички апарати? Да не би да е целият ред, или не е? (Неразбираеми реплики от блока на СДС) Моля Ви, професор Шкодров, да опитате от друг апарат, за да не правим сега прекъсване, ако е само Вашият апарат. Вчера цял ден и този тук, при мен също не работеше, но от залата гласувах .
По-нататък.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: "Чл. 91. Ал. 1. Имуществото на висшето училище и неговите основни звена с качество на юридически лица се състои от право на собственост и от други вещни и имуществени права.
Ал. 2. Държавата предоставя земя и сгради на държавните висши училища за безсрочно ползуване, управление и стопанисване."
Предложение на Меглена Плугчиева и Петър Димитров -ал. 1 да отпадне.
Предложението на комисията за чл. 91 е със следния текст: "Чл. 91. Имуществото на висшето училище и неговите основни звена с качество на юридически лица се състои от право на собственост и от други вещни и имуществени права".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения в залата? -Не виждам.
Моля да гласувате предложението на комисията на чл. 91 с една-единствена алинея.
От общо гласували 133 народни представители, за - 117, против - няма, въздържали се - 16.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: "Чл. 92. Ал. 1. Държавното висше училище се финансират чрез:
1. субсидия от държния бюджет;
2. бюджетите на местните органи на държавната власт;
3. собствени приходи.
Ал. 2. Размерът на държавната субсидия се определя въз основа на:
1. диференцирани нормативи за видове висши училища и факултети;
2. броя на учащите се, чието обучение се финансира от държавата;
3. резултатите от оценката на висшето училище, неговите факултети и специалности.
Ал. 3. Приходите на висшите училища и колежите се разпределят за:
1. издръжка на обучението;
2. научни изследвания;
3. капитални вложения." Постъпили предложения:
На господин Боян Киров - точка 1 на ал. 1 да добие вида: "от държавния бюджет за цялостното осигуряване на дейността му до чл. 6, ал. 1"; точка 2 на ал. 1 да отпадне; в ал. 2 думите "държавната субсидия" да се заменят с думите "бюджетното финансиране"; точка 3 на ал. 2 да отпадне; в ал. 3 думата "приходите" да се замени с думата "разходите".
Предложение на колегите Меглена Плугчиева и Петър Димитров точка 2 на ал. 2 да отпадне.
Предложение на господин Руси Статков точка 2 на ал. 1 да отпадне; точка 2 и 3 на ал. 2 да отпаднат.
Предложение на господин Иво Атанасов - към ал. 1 да се създаде нова точка 4 със следното съдържание: "дарения, спон-ВЙ/КП 146/1.
сориране и други източници"; към ал. 3 да се създаде нова точка 4 със следното съдържание: "фондове за подпомагане на научни и творчески дейности на студентите и преподавателите"; чл. 92, точка 1, ал. 3 да има нова алинея във връзка с чл. 21, точка 1, ал. 6: "Средства за социални дейности, стипендии, общежития и студентско хранене"; точка 2 на ал. 4 да се допълни: "от общежития и хранене".
Предложение на комисията:
"Чл. 92. Ал. 1. Лържавното висше училище съставя, изпълнява, приключва и отчита самостоятелен бюджет.
Ал. 2. Академичният съвет може в рамките на общия бюджет да утвърждава бюджет на основните звена на висшето училище.
Ал. 3. В приходната част на бюджета на висшето училище постъпват:
1. субсидии от държавния бюджет;
2. финансова помощ от местните органи на държавната
власт;
3. дарения, завещания, наследства, спонсорство;
4. собствени приходи от:
а) постъпления от научноизследователска, експертно-
консултантска и художествено-творческа, лечебна и спортна дей-
ност и от права върху индустриална собственост, авторски и други
сродни права;
б) постъпления от утвърдените семестриални такси, които
не могат да бъдат по-ниски от съответните държавни нормативи
за издръжка на обучение, финансирано от държавата, и от такси
за извършване на административни услуги по чл. 9, ал. 3, точка 7;
в) следдипломна квалификация;
г) дейности, свързани с учебния процес.
Ал. 4. Разходната част на бюджета се съставя по класификацията на разходите по държавния бюджет.
Ал. 5. Превишаването на приходите над разходите в края на годината преминава като наличност в бюджета за следващата година."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Голяма част от направените предложения са отчетени, както виждам. Има ли допълнителни предложения"?
Господин Георги Панев има думата.
146/2.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Алинея 5 на предложения текст на чл. 92 гласи: "Превишаването на приходите над разходите в края на годината преминава като наличност в бюджета за следващата година". За да няма двусмислие при тълкуването на този текст, предлагам след думата "бюджета" да се прибави "на висшите училища" и така текстът ще гласи: "Превишаването на приходите над разходите в края на годината преминава като наличност в бюджета на висшите училища за следващата година".
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Какво е отношението на председателя на комисията? ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Това е смисълът на ал. 5. Аз не възразявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате чл. 92 с направеното доуточнение, което е редакционно и не се оспорва -в ал. 5 след думата "бюджета" да се конкретизира "на висшите училища". Това е чл. 92.
От общо гласували 148 народни представители, за - 134, против - няма, въздържали се - 14.
Член 92 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: "Чл. 93. Висшето училище придобива имущество и собствени приходи и от:
1. постъпления от научноизследователска, експертно-консултантска, художествено-творческа, лечебно-спортна дейност и от права над интелектуална собственост;
2. утвърдените по законния ред семестриални такси и такси за извършване на административни услуги;

3. следдипломна квалификация;
4. дейности, свързани с учебния процес;

5. дарения, завещания, наследства, спонсорство и други, включително и средства в чужбина;
6. дялово участие със соствени извънбюджетни средства в търговски дружества."
Постъпили предложения:
На колегите Георги Попов и Станка Величкова точка 2 да се измени така: "приходи от студенти, приети по утвърдения по реда на чл. 9, ал. 3, точка 3 брой на студентите и аспиран-146/3.
тите, чието обучение се финансира от държавата, както и от приходи от извършване на административни услуги".
Предложение на господин Боян Киров - точка 2 придобива вида: "утвърдените по законния ред семестриални такси, събирани от студентите, които се обучават срещу заплащане съгласно чл. 9, ал. 3 от точка 36"; точка 4 да отпадне; точка 5 да приеме вида: "дарения, завещания, наследство и спонсорство, включително и от чужбина".
Предложение на господин Иво Атанасов в точка 2 да остане само текстът: "такси за извръшване на административни услуги". Предложение на комисията:
"Чл. 93. Ал. 1. Субсидията от държавния бюджет осигурява средства за:
1. издръжка на обучението;
2. научни изследвания;
3. социално-битови разходи на студенти и докторанти;
4. капитални вложения.
Ал. 2. Издръжката за обучението се определя въз основа
на:
1. диференцирани нормативи за един студент, определени от Министерския съвет;
2. броя на учащите се, чието обучение се финансира от държавата;
3. резултатите от оценката на висшето училище, неговите факултети и специалности.
Ал. 3. Средствата за научни изследвания се определят по норматив към издръжката на обучението.
Ал. 4. Средствата за социално-битови разходи за студентите и докторантите се определят на основата на действащите нормативни актове."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли допълнителни предложения?
Има думата господин Георги Панев по текста на чл. 93.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Научноизследователската дейност във висшите училища е неотделима част от цялостната дейност на училищата и е особено важна такава. Ето защо, за да бъде ясно на цялата зала за какво става дума и как трябва да се гласува, в известен смисъл 146/4.
дори за изясняване на членовете на комисията на този въпрос, аз моля господин министъра за едно разясняване по ал. 3, която гласи: "средствата за научни изследвания се определят по норматив към издръжката за обучението". Каква е тази взаимна обвързаност между издръжката за обучението и научноизследователската дейност и да се изясни как точно става това, тъй като наистина известно е, че училищата страдат от липса на средства за научноизследователска дейност, търсят и други начини за подпомагане на тази дейност и това перо точно в бюджета от субсидията трябва да бъде много добре гарантирано и изяснено как става това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Юрий Борисов ще направи разяснение, тъй като предполагам, че това е било изяснено в комисията.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Разбира се, аз ще направя едно кратко обяснение. Ако иска, заместник-министърът нека да ме допълни. Ще направя пояснението с един пример. Определяме на едно медицинско висше училище средствата за научна работа и на един философски факултет. Издръжката, тъй като е по диференцирани нормативи на студент, е по-голяма и не може да не бъде по-голяма в медицинското висше училище, тъй като там са необходими средства за апаратура, за всичко това, което трябва да даде възможност за едно пълноценно обучение по химия, биология и т.н. Докато във философски факултет тези суми са много по-малки. Тогава, когато се определят средства за научна работа, трябва да се имат предвид и разходите, така че те не могат да не са във връзка с обучението за издръжка, респективно, не могат да не бъдат във връзка с диференцираните нормативи за издръжка на един студент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Професор Шкодров по същия
текст.
ВЛАДИМИР ШКОДРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Все пак искам и аз да кажа своето мнение по този въпрос, тъй като когато ние говорим за издръжка на обучението, тук ясно и категорично е показано как това става. Примерно казано, определя се въз основа на нормативи за един студент, броя на учащи се и т.н. Докато действително, когато говорим за научни изследвания: "Определят се по норматив към издръжката на обучението", това изречение съдържа известна неяснота. Може би трябва да помислим и да го редактираме, за да стане по-ясно. Защото господин Борисов каза горе-долу същите основания, както и за учебната работа. Може би това в известен смисъл е вярно, но все пак ми се струва, че тук трябва по-ясно да дефинираме и вместо "норматив" да кажем нещо друго, по-определено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви, но на този етап единственото, което можем да направим, е ако някой евентуално предлага да отпадне текстът. Но никой не го предлага. Има ли редакционни поправки, които биха го изяснили, ако текстът все още е неясен?
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Аз смятам, че безпокойството на колегите не е основателно. Тази норма съществува тук, за да не се допусне произвол на изпълнителната власт тогава, когато НИ/ВР 147.1
определя средствата за научна дейност. Тоест, задава се един обективен критерий, който все пак е гаранция за висшето училище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате текста на чл. 93.
От общо гласували 141 народни представители, за - 128, против - няма, въздържали се - 13. Член 93 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Уважаеми колеги, текстовете на чл. 94 вече ги включихме като съставна част на членовете 92 и 93. И затова аз ви моля да гласувате за отпадане на чл. 94, тъй като тази материя вече е уредена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате за отпадане на чл. 94, тъй като материята е уредена в текстовете на чл. 92 и чл. 93.
От общо гласували 134 народни представители, за - 129, против - 1, въздържали се - 4.
Предложението на комисията за отпадане е прието.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: "Чл. 95. Висшите училища и основните им звена с качество на юридическо лице изготвят бюджета си и финансов отчет за изтеклата година, които се приемат от академическия съвет и се публикуват в ежегодния отчет на висшето училище."
Няма постъпили предложения.
Предложението на комисията е чл. 95 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По същата причина - този въпрос вече е уреден в предишни текстове.
Моля да гласувате предложението на комисията за отпадане на чл. 95.
От общо гласували 126 народни представители, за - 122, против - 3, въздържали се - 1.
Прието е това предложение за отпадане.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: "Чл. 96. Висшето училище самостоятелно приема правила за организацията на работната заплата, за разпределението на индивидуалната учебна и изследователска работа".
Няма постъпили предложения.
Предложението на комисията е чл. 96 да бъде със следния
"Чл. 96. Министерският съвет приема правила за определяне на възнагражденията на работещите в държавното висше училище".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не виждам предложения. Моля да гласувате чл. 96, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 133 народни представители, за - 129, против - 3, въздържали се - 1.
Член 96 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: "Чл. 97. Вносът на литература, апаратура и оборудване от висшите училища за нуждите на осъществяваната от тях образователна и научноизследователска дейност се освобождават от мита, такси и данък върху добавената стойност" .
Няма постъпили предложения. Предложението на комисията е:
"Чл. 97. Вносът и получените дарения от чужбина на литература, апаратура и оборудване от висшите училища за нуждите на осъществяваната от тях образователна и научноизследователска дейност се освобождават от мита, такси и данък върху добавената стойност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения от залата?
- Няма.
Моля да гласувате чл. 97.
От общо гласували 148 народни представители, за - 147, против - няма, въздържали се - 1. Член 97 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: "Чл. 98. Частни висши училища имат право да получават съответна държавна субсидия ако им е възложено обучение на студенти, специализанти и аспиранти от Министерския съвет".
Предложение на господин Боян Киров: чл. 98 да отпадне.
Комисията поддържа предложението на господин Боян Киров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не виждам други предложения. Моля да гласувате за отпадане на чл. 98.
От общо гласували 153 народни представители, за - 152, против - няма, въздържал се - 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Постъпило е предложение на госпожа Мариела Митева да се създаде нов чл. 98а със следното съдържание, като сегашният чл. 98 стане чл. 99.
"Чл. 98а. Държавата създава данъчни облекчения и други поощрения за български фондации и организации, които издържат студенти".
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поддържа ли се предложението?
МАРИЕЛА МИТЕВА (от място): Да, поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложението се поддържа.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Аз от името на комисията бих могъл да обясня кои са мотивите за неподкрепа на това предложение. След доста сериозни дебати и след гласуване ние решихме да не го подкрепим, тъй като все още има достатъчна неяснота около начина, по който българските фондации и организации могат да изразходват своите средства. Вече бяхме свидетели на злоупотреба с такива права, които бяха дадени. Не бих казал, че предложението за отпадане и неприемане се прие с консенсус, имаше гласуване. Но все пак ми се струва, че това, което дадохме като поощрение и данъчно облекчение в чл. 97 на практика решава проблема, който ние искаме да решим в тази глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Госпожа Митева поддържа предложението, така че ще го поставя на гласуване.
Поставям на гласуване предложението за създаване на нов чл. 98а със следното съдържание: "Държавата създава данъчни облекчения и други поощрения за български фондации и организации, които издържат студенти". Моля да гласувате.
От общо гласували 164 народни представители, за - 61, против - 59, въздържали се - 44.
Не се приема това предложение.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: "Чл. 99. Ал. 1. Студентите и аспирантите във висшите училища имат право да кандидатстват за стипендии, обявени от висшите училища, Министерството на образованието, науката и технологиите и други физически и юридически лица.
Ал. 2. Размерите, условията и редът за получаване на стипендии от студентите и аспирантите за стипендии на висшите училища се определят от правилника им, на Министерството на 147.4
образованието, науката и технологиите - от министъра, а за тези от физически и юридически лица - от волята на дарителите."
Постъпило е предложение от господин Иво Атанасов към ал. 1 след думите "Министерството на образованието, науката и технологиите" да се добави запетая и думите "Министерството на културата". Към ал. 2 след думите "на Министерството на образованието, науката и технологиите - от министъра" да се добавят думите "на Министерството на културата - от министъра".
Предложението на комисията е: "Чл. 99. Ал. 1. Студентите и докторантите имат право да кандидатстват за стипендии от държавния бюджет, стипендии, учредени от висшите училища и стипендии на други физически или юридически лица.
Ал. 2. Размерите, условията и редът за получаване на стипендия от студентите и докторантите по ал. 1 се определят съответно от Министерския съвет, правилниците на висшите училища и от волята на дарителя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поддържат ли се предложенията в залата, след като чухте текста предложен от комисията? - Няма желаещи за изказване.
Моля да гласувате чл. 99 във варианта, който беше предложен от комисията.
От общо гласували 140 народни представители, за - 136, против - няма, въздържали се - 4.
Текстът на чл. 99 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: "Чл. 100. Ал. 1. Студентите, аспирантите и специализантите заплащат семестриални такси за обучението си.
Ал. 2. От заплащане на семестриални такси се освобождават напълно или частично студенти и аспиранти по социални причини или при показани високи резултати в учебния процес.
Ал. 3. Конкретните условия за пълно и частично освобождаване от такси в държавните висши училища, както и техният размер, се определят от Министерския съвет.
Ал. 4. Чуждестранни студенти, аспиранти и специализанти заплащат семестриални такси, които не могат да бъдат по-малки от разходите за обучението им. Размерът на таксите се утвърждава от Министерския съвет.
Ал. 5. Таксите по ал. 4 не се заплащат от студенти, специализанти и аспиранти, приети по актове на Министерския съвет или по междуправителствени спогодби, в които този въпрос е уреден."
Постъпили предложения:
Първо, на колегите Георги Попов и Станка Величкова -ал. 1, 2 и 3 да отпаднат. Алинея 4 и 5 стават съответно ал. 2 и 3. ЦМ/ЙА 148.1
На мястото на отпадналата ал. 1 да се създаде нова ал. 1 със следното съдържание:
"Ал. 1. Студентите, аспирантите и специализантите, чието обучение се финансира от държавата, не заплащат семестриални такси за обучението си".
Второ, предложение на господин Николай Кисьов - ал. 5 да придобие вида.
"Ал. 5. Таксите по ал. 4 не се заплащат от студенти, специализанти и аспиранти, приети по актове на Министерския съвет или по междуправителствени спогодби, а от съответните министерства пряко от съответното висше училище".
Трето, предложения на народния представител Боян Киров:
Ал. 1 да добие вида:
"Ал. 1. Студентите, аспирантите и специализантите, приети по държавна поръчка в държавните висши училища и полувисши институти не заплащат за обучението си. Разходите за обучението им се поемат изцяло от държавата".
Алинея 2 да добие вида:
"Ал. 2. При явяване на поправителен изпит студентът заплаща глоба в размер, определен от правилника на висшето училище, но не по-голям от 10 на сто от минималната работна заплата".
Алинея 3 да добие вида:
"Ал. 3. Студентите, които се обучават срещу заплащане съгласно чл. 9, ал. 3, т. 36, заплащат семестриални такси в размер, определен от Министерския съвет".
Четвърто, предложение на господин Стоян Райчевски:
Към ал. 2 в края на изречението да се добавят думите "както и българи от държавите на бивша Югославия, ОНД, Албания, Румъния и Унгария".
Пето, предложение на Меглена Плугчиева и Петър Димитров: ал. 1 се изменя така:
"Ал. 1. Семестриалната такса се определя от търсенето и предлагането по съответната специалност и включва:
- реалните разходи за обучение на един студент, аспирант, специализант за съответния семестър в конкретното висше училище;
- държавната такса за съответната специалност и семестър, (ако има такава);
148.2
- печалба за висшето училище (ако има такава)".
Шесто, предложение на господин Тодор Иванов Живков: в ал. 1 думата "аспирантите" да отпадне. Същото важи и за ал. 2, 3, 4 и 5.
В ал. 2 думите "или при показани високи резултати в учебния процес" да отпаднат.
Да се създаде нова ал. 5 със следното съдържание:
"Ал. 5. Аспирантите заплащат за подготовката си по ред, определен от съответното висше училище".
Седмо, предложение на госпожа Мариела Митева - чл. 100 да отпадне.
Осмо, предложение на господин Владимир Шкодров - ал. 1 на чл. 100 да придобие вида:
"Ал. 1. Студентите и специализантите, чието обучение не се финансира от държавата, заплащат семестриални такси".
Алинея 2 и 3 да отпаднат.
Предложение на комисията.
"Чл. 100. Ал. 1. Чуждестранни студенти, докторанти и специализанти заплащат семестриални такси, чийто размер се утвърждава от Министерския съвет.
Ал. 2. Таксите по ал. 1 не се заплащат от студенти, специализанти и докторанти, приети по актове на Министерския съвет или по междуправителствени спогодби, в които този въпрос е уреден."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Чухте текста, който се предлага. Имаше доста предложения, някои от които са отчетени. Доктор Георги Карев има думата.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Разбира се, право е на всеки народен представител, който е направил предложение по този член, да отстоява своето предложение. Лично моята позиция е, че текстът, така както е предложен от комисията, е сравнително най-добрият. Бих искал обаче да направя две предложения - по едно за всяка от двете алинеи на чл. 100 във вида, предложен от комисията.
Известен ви е моят перфекционизъм и затова в ал. 1 "Чуждестранни студенти..." ми звучи малко като някои чуждестранни 148.3
студенти и прочие. За да е ясно за какво става дума и че това важи за всички чуждестранни студенти, докторанти и специализанти, аз смятам, че е абсолютно необходимо определението чуждестранни да бъде членувано, тоест текстът да стане: "Чуждестранните студенти, докторанти и специализанти..." Това е първото ми предлож-жение, което е чисто редакционно, но смятам, че изчиства нещата.
Второто ми предложение е по същество по ал. 2. Не съм го направил писмено, но е предложение за отпадане. Става въпрос за актовете на Министерския съвет. До болка ни е позната практиката, която десетилетия наред беше прилагана - много чуждестранни студенти, приети по актове на Министерския съвет, се занимаваха с всичко друго, но не и със следване. Да не говорим за това, че за някои от тях е добре известно, че бяха в лагери за обучение на терористи.
От друга страна, ако Министерският съвет има такова желание, няма никакви пречки то да бъде реализирано по пътя на междуправителствена спогодба и тогава нещата стават много по-ясни, по-определени и по-добре подлежат и на парламентарен, и на обществен контрол. Поради това моето предложение е да отпадне изразът "по актове на Министерския съвет или", с което текстът на ал. 2 става:
"Ал. 2. Таксите по ал. 1 не се заплащат от студенти, специализанти и докторанти, приети по междуправителствени спогодби, в които този въпрос е уреден." Пак повтарям, че това не накърнява възможностите на Министерския съвет и ако в нещо ги ограничава, то е само по отношение на безконтролен прием на лица, за които е трудно да бъде установено какви са, откъде са и с каква цел ще пребивават в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИНЕВА: И аз ви благодаря. Ще ви помоля да гласувате това предложение за отпадане на текст в ал. 2, но най-напред давам думата на докладчика Юрий Борисов.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Госпожо председател, тук намеренията са много по-благородни, господин Карев. Отчетени са и предложенията на господин Стоян Райчевски. Нека залата да прецени, но смятам и от името на комисията ви предлагам да не подкрепите отпадането на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тъй като по отношение на българите може да няма спогодба, а Министерският съвет да приеме решение - това е една по-широка възможност. 148.4
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Става въпрос за чуждестранни студенти. Във вида, в който се предлага, за българи не става дума.
ЮРИЙ БОРИСОВ: Става въпрос за междуправителствена спогодба .
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Чухте предложението. Моля да гласувате предложението за отпадане на текста "по актове на Министерския съвет или".
От общо гласували 149 народни представители, за - 42, против - 75, въздържали се - 32.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате текста на чл. 100. с редакционната поправка в ал. 1Г която направи доктор Карев.
От общо гласували 140 народни представители, за - 110, против - няма, въздържали се - 30.
Член 100 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: "Чл. 101. Ал. 1. За заплащане на такси и за издръжка студентите и аспирантите имат право да получават кредит. Държавата създава облекчения по кредита.
Ал. 2. Кредитът по ал. 1 се получава за срока на обучение, утвърден с учебния план на специалността.
Ал. 3. Условията и редът, по които се получава кредитът, се уреждат с наредба на Министерския съвет."
Постъпили предложения:
От господин Георги Попов и госпожа Станка Величкова: От ал. 1 да отпаднат думите "За заплащането на такси
и".
Предложение на господин Иван Атанасов:
Към чл. 101 да се създаде нова ал. 3 със следното съдържание:
"Ал. 3. Създава "Държавен фонд за кредитиране и подпомагане на студентите и аспирантите", от който се поемат облекчения по кредита.
Редът за набиране и разходване на средствата и управлението на фонда се определя с постановление на Министерския съвет по предложение на министъра на образованието, науката и технологиите."
Досегашната ал. 3 става ал. 4.
Предложение на господин Иво Атанасов:
Алинея 1 на чл. 101: "...право на кредит от държавата". Предложение на господин Владимир Шкодров: Алинея 1 да придобие вида:
"Ал. 1. Студентите и аспирантите имат право да получават кредит за издръжката си. Държавата създава облекчения по кредита." Предложение на комисията:
"Чл. 101. При условия и ред, определени със закон, студентите и докторантите имат право да получават кредит за заплащане на такси и за издръжка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поддържат ли се някои от предложенията, след като чухте окончателния текст на комисията? -Няма предложения.
Моля да гласувате чл. 101 така, както беше докладван.
От общо гласували 152 народни представители, за - 144, против - няма, въздържали се - 8.
Член 101 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: "Чл. 102. Финансовата дейност на висшето училище се осъществява при условия и ред, определени в Закона за счетоводството."
Няма постъпили предложения.
Предложение на комисията: член 102 отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поддържа ли някой текста в законопроекта?
Моля да гласувате предложението на комисията за отпадане на чл. 102.
От общо гласували 132 народни представители, за - 131, против - няма, въздържали се - 1. Член 102 отпада.
Има думата доктор Орлин Драганов.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Аз искам да направя едно процедурно предложение, което ще направи закона по-перфектен. Аз смятам, че всички вие желаете това нещо.
Имам процедурно предложение да преразгледаме и прегласу-ваме чл. 31, ал. 4 поради факта, че по този въпрос са постъпили доста възражения и петиции от научни общности, включително
и до ръководството на парламента. 149.2.
За какво става въпрос?
На пленарното заседание, проведено на 13 септември, предложих съществуващият текст на чл. 31, ал. 4 да отпадне и да се замени със следния текст: "Не се допуска едновременно заемане на повече от една ръководна щатна длъжност от едно лице".
Практиката показа, че когато лицето е едновременно заместник-ректор или заместник-декан и ръководител на катедра, задълженията не се изпълняват задоволително, катедрата се оставя на самотек. Едновременното заемане на две ръководни длъжности се възприема като принизяване на тяхната роля. Всеки има основание да зададе въпроса: щом един човек може да изпълнява две длъжности, защо тогава едната не се съкрати? А относно отпадането на съществуващия текст моите мотиви бяха: ако учените на 60 - 65-годишна възраст имат добри ръководни качества и с това допринасят за възхода на организациите, които ръководят, няма основание да не бъдат - подчертавам - ръководители.
На пленарно заседание, проведено на 13 септември, стана дума за следното. Това, което знаят хората над 60 години, младшите асистенти, асистентите и старшите асистенти бих казал, че не го знаят. Навършилите 60 години в повечето случаи са хора, притежаващи способността да обобщят - и то в много добра форма -опита си. Тоест има логика да се поддържа точно обратната на смисъла на ал. 4 теза - не 40 - 45, а именно около 60 - 65-годишните заслужават да бъдат ръководители, защото имат повече опит и знания.
Аз заемам позицията, че трябва да има равноправие и коректност, да няма дискриминация нито към 60 - 65-годишните, нито към 45-годишните, а висшите училища и факултетите да имат правото да си избират ръководителите по тяхно усмотрение. Ако говорим за здраве или работоспособност, то и над 70-годишна възраст човек може да се отличава със здраве и работоспособност, а на 45 или на 35 и на по-млада възраст да бъде болен и инвалид.
Не се налага необходимост да вписваме такова ограничение в закона. Ако в някое висше училище преценят, че техните 60 -65-годишни преподаватели са неспособни да ръководят, това ограничение може да се впише в правилника на висшето училище.
Несправедливостта на чл. 31, ал. 4 проличава, когато се задават следните въпроси: по-големи изисквания ли има към 149.3.
ръководителите на висшите училища и факултетите, отколкото към ръководителите примерно на държавата? Защо не се гласува закон човек над 60-годишна възраст да няма право да бъде президент, министър-председател, министър или депутат например? Защо такива отговорни държавни постове не се заемат само от хора под 60-годишна възраст?
Уважаеми колеги, аз съм далеч все пак от 60-те години, но не възприемам дискриминацията на хората на тази възраст. Затова ви моля да не се гласува ал. 4 във вида, в който се предлага от вносителия, а приемете заместващия текст, който аз ви предлагам.
И извън въпроса искам да кажа едно нещо. Днес по време на почивката стана един безпрецедентен случай в кафенето на Народното събрание - депутатът Иво Трайков беше ударен от лицето Жорж Ганчев.
Уважаеми депутати, в събранието такива неща не могат да стават. Всеки депутат е суверен и никакви външни лица и независимо кой има право на тези действия. Аз категорично протестирам против такива моменти и моля председателят на събранието, охраната и съответните органи, които имат отношение, да вземат отношение по въпроса. Това не може да става в българския парламент. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това наистина е недопустимо.
ОРЛИН ДРАГАНОВ: Естествено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз ще направя проверка.
ОРЛИН ДРАГАНОВ: Това е извън моето предложение за чл. 31, ал. 4. Аз искам всички български депутати да знаят какво става в парламента. Това е недопустимо. Вие сте зрели хора и ви моля да вземете отношение по този въпрос.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Пропускът още днес да му бъде
отнет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз ще помоля за справка по въпроса и за отношение на комисията, която се занимава с допускането на граждани в парламента.
Моля да вземете становище по въпроса, който много активно се обсъжда, има постъпили много предложения. Аз зная, че доктор Драганов е участвал на среща и при председателя на Народното събрание, на която е обсъждан вариантът да се приеме това, което той предлага.
Моля, господин Борисов, да се произнесете по същия
въпрос.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Най-напред бих искал да кажа, уважаеми господин Драганов, че това не е текст, който се предлага от комисията. Това е текст, който е приет от Народното събрание.
Аз не бих искал да навлизам по същество по един спор, който беше воден няколко пъти от тази трибуна. Моля от председателстващия да се прецени от процедурна гледна точка и да се постъпи така, както ръководството прецени.
Този текст беше отлаган, беше дискутиран няколко пъти и отново е включен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: След приемане на закона.
Доколкото голямото количество петиции до мен е дошло, аз не съм поемала ангажимент, разбира се, но ние имаме вече няколко пъти прецеденти и по други, и по икономически закони, като сме се връщали преди преходните и заключителни разпоредби към някои текстове.
Аз бих уважила искането за прегласуване с варианта, който предложи доктор Драганов на чл. 31, ал. 4, вместо да насочваме към включване на нов текст.
Моля ви да гласувате това предложение.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Моля да се прочете вариантът.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Аз бих помолил текстът да се прочете отново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля прочетете текста.
Преминаваме към преходните и заключителни разпоредби. Единият вариант, който беше обсъден при председателя на Народното събрание, беше в преходните и заключителните разпоредби. Но там не може да се приеме текст, който е различен от основната част. Затова, моля ви, доктор Драганов, да прочетете текста. СлР/ЛТ 150.1.
Ще се приеме текстът с отложените текстове.
Ще стигнем ли днес до всички отложени текстове?
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Аз мисля, че при добра воля ние можем да стигнем до единствения отложен чл. 47. Нека да вървим нататък, да приемем преходните разпоредби. Смятам, че бихме могли да разсъждаваме върху този въпрос, който е вече поставен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, прочетете текста.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): "Не се допуска едновременно заемане на повече от една ръководна щатна длъжност от едно лице."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложението е за отпадане на този текст.
ОРЛИН ДРАГАНОВ: Да, това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате за отпадането на тази алинея.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 170 народни представители, за - 18, против - 80, въздържали се - 72.
Не се приема това предложение.
Моля да четете по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: "Допълнителни разпоредби.
§ 1. Висшите училища от системата на Въоръжените сили и на Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта и на Министерството на териториалното развитие и строителството прилагат този закон в съответствие с актовете за създаването им и разпоредбите на специалните закони, отнасящи се до устройството и дейността им."
Няма постъпили предложения.
Предложението на комисията е: "§ 1. Висшите училища от системата на министерствата на отбраната, вътрешните работи, транспорта, териториалното развитие и строителството прилагат този закон в съответствие с актовете за създаването им и разпоредбите на специалните закони, отнасящи се до устройството и дейността им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения? Отбелязано е, че няма предложения.
Има думата професор Попов.
ГЕОРГИ ПОПОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги!
Предлагам тук да се започне с "Академии и висши училища", за да съответства с чл. 208 на Закона за отбраната и Въоръжените сили, където се казва, че "обучението и квалификацията на военните се извършва във военни академии, военни висши училища и т.н."
Това е моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Имате думата, господин Борисов.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Академиите са вид висши училища. И според тълкуването, което правя, смятам, че текстът урежда това, което иска професор Попов, така както е предложено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Даже в един от следващите параграфи специално е записано, че Военномедицинска академия по смисъла на този закон е висше учебно заведение.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Това е предложение на господин Орлин Драганов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да. Но става дума, че вие приемате, че са идентични понятията. Така ли?
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Ние приемаме, че академията (и е записано в чл. 17), е висше училище. Така че тук няма празнота, няма бяло петно, няма проблем, който ние бихме уредили с това допълнение, което прави професор Попов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Професор Попов предлага все пак да се запише.
ГЕОРГИ ПОПОВ: Аз съм напълно съгласен с това, което каза господин Борисов по отношение на Закона за висшето образование. Академията е вид висше училище. При Закона за отбраната и Въоръжените сили военните академии са малко по-различни, понеже поначало имат малко по-друго предназначение - за повишаване на квалификация.
Ето защо и в Закона за отбраната и Въоръжените сили те са отделени от обикновените висши военни училища. Затова е предложението ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложението е за включване в текста на академиите. И тогава да звучи: "Академиите и висшите училища и т.н.".
Моля да гласувате това допълнение, което беше направено.
150.3.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 152 народни представители, за - 137, против - 8, въздържали се - 7.
Прието е това допълнение.
Моля да гласувате § 1 с направеното допълнение. Моля прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 145 народни представители, за - 127, против - няма, въздържали се - 18. Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: 11 § 2. Подборът и обучението на курсантите във висшите военни и специализирани училища се извършва въз основа на специфични наредби съответно на министъра на отбраната, министъра на транспорта, министъра на вътрешните работи и министъра на териториалното развитие и строителството, съгласувано с министъра на образованието, науката и технологиите."
Няма постъпили предложения.
Комисията предлага § 2 да отпадне.
На практика това, което урежда § 2, се уреждаше с § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля режим на гласуване за отпадането на § 2.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 148 народни представители, за - 145, против - няма, въздържали се - 3.
Параграф 2 отпада.
Докладвайте § 3.
fДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: "§ 3. Проектите за държавна субсидия на висшите училища към Министерството на отбраната, МВР, МТРС и МТ се внасят в Министерството на финансите от съответния министър, съгласувано с Министерството на образованието, науката и технологиите."
Няма постъпили предложения.
Предложение на комисията:
"§ 3. Проектите за ежегодна бюджетна субсидия на висшите училища от системата на министерствата на отбраната, вътрешните работи, транспорта, териториалното развитие и строителството се внасят в Министерския съвет от съответния министър, съгласувано с министъра на образованието, науката и технологиите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли предложения по този текст? - Не виждам.
Моля, режим на гласуване за текста на § 3.
От общо гласували 157 народни представители, за - 152, против - няма, въздържали се - 5.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Постъпило е предложение на господин Орлин Драганов - да се добави нов § За със следното съдържание: "§ За. Военномедицинската академия по смисъла на този закон е висше училище".
Комисията не приема това предложение. Проблемът вече
е решен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Драганов, вече е решен този проблем, така че не искате думата. В предишния текст беше решен, в предишния § 1.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Аз бих могъл да добавя и още аргументи. Този проблем, който Вие поставяте чрез Вашето предложение, е решен и на други места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тогава докладвайте § 4.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Постъпило е предложение от господин Тодор Иванов Живков да се добави нов § За със следното съдържание:
"§ За. Висшите училища по богословие прилагат този закон в съответствие с актовете за създаването им и разпоредбите на законите, отнасящи се до взаимоотношенията между държавата и СД/КП 151/1.
религиозните изповедания".
Комисията предлага да подкрепим предложението на господин Тодор Иванов Живков. Ще прочета още веднъж текста, тъй като имаме добавка, която изяснява текста и го прави по-пълен: "Висшите училища и факултети по богословие прилагат този закон в съответствие с актове за създаването им и нормативните актове, отнасящи се до взаимоотношенията между държавата и религиозните изповедания".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, режим на гласуване за текста на § За, който беше докладван от господин Борисов.
От общо гласували 161 народни представители, за - 155, против - няма, въздържали се - 6.
Параграф За е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Комисията предлага да се въведе нов § 36 със следното съдържание:
"§ 36. Ал. 1. Чуждестранни висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на Република България.
Ал. 2. Съвместни звена с чуждестранни висши училища могат да се разкриват в структурата на българско висше училище в съответствие с международни спогодби."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли желаещи да вземат отношение? - Не виждам.
Моля, режим на гласуване за текста на § 36.
От общо гласували 157 народни представители, за - 142, против - 2, въздържали се - 13.
Параграф 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ:
"Преходни и заключителни разпоредби
§ 4. Този закон отменя:
1. Закона за висшето образование (обн., Изв., бр. 12 от 1958 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 65 от 1972 г.; попр., ДВ, бр. 81 от 1972 г., изм., бр. 58 от 1978 г., бр. 68 от 1988 г., бр. 82 от 1989 г. и бр. 10 от 1990 г.).
2. Закона за академичната автономия на висшите учебни заведения (обн., ДВ, бр. 10 от 1990 г.; попр., бр. 12 от 1990 г.; изм., бр. 90 от 1993 г.)."
Няма постъпили предложения. Предложението на комисията е § 4 да намери своето систематично място като § 19 и текстът 151/2.
да бъде следният:
"§ 19. Този закон отменя:
1. Закона за висшето образование (с всички тези пояснения, които са направени).
2. Закона за академичната автономия на висшите учебни заведения (обн., ДВ, бр. 10 от 1990 г.; попр., бр. 12 от 1990 г.; изм., бр. 90 от 1993 г.).
3. Указ № 9603 от 22 април 1949 г. (обн., ДВ, бр.
от 1949 г.) за признаване дипломи за висше образование, издадени от чуждестранни висши учебни заведения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, режим на гласуване за § 4 от преходните и заключителни разпоредби.
От общо гласували 148 народни представители, за - 145, против - няма, въздържали се - 3.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: "§ 5. Дипломи за полувисше образование, издадени от полувисши институти до влизането на този закон в сила, дават правата на завършили образователна степен "специалист"."
Няма постъпили предложения.
Предложението на комисията е:
"§ 5. Дипломи за полувисше образование, издадени от полувисши институти до влизането на този закон в сила, дават правата на завършили образователна степен "специалист"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, режим на гласуване за текста на § 5.
От общо гласували 149 народни представители, за - 146, против - няма, въздържали се - 3. Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: "§ 6. Дипломи за висше образование, издадени от висшите училища до влизане в сила на този закон, дават правата на завършили образователна степен "магистър"."
Предложение на господин Боян Киров - в § 6 думата "магистър" да се замени с думите "дипломиран висшист (магистър)".
Предложението на комисията е в подкрепа на § 6 с една редакционна поправка: 151/3.
**§ 6. Дипломи за висше образование, издадени от висшите училища до влизането на този закон в сила, дават правата на завършили образователна степен "магистър"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма желаещи да вземат отношение.
Моля, режим на гласуване за текста на § 6. От общо гласували 155 народни представители, за - 149, против - няма, въздържали се - 6.
Заповядайте, госпожа Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, аз моля да подложите на гласуване моето предложение за удължаване на работното време до приключването на законопроекта. И много моля колегите да ме подкрепят, защото съвсем малко е останало от закона. Нека да свършим днес и да се похвалим с приет Закон за висшето образование. (Неразбираема реплика от народния представител Иван Глушков)
Господин Глушков, аз Ви разбирам, сигурно имате основание, но е въпрос само на пет или десет минути. Аз просто правя формално предложение за удължаване на работното време. Все пак това е мое несвойствено предложение и много ви моля да ме подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРЕТВ: Противно становище някой иска ли да изрази?
Моля, режим на гласуване за процедурното предложение на госпожа Станка Величкова за удължаване на работното време до приемането на закона, но в рамките на два часа, не повече.
От общо гласували 166 народни представители, за - 120, против - 45, въздържал се - 1.
Предложението е прието. Има решение за удължаване на работното време до приемането на Закона за висшето образование.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: "§ 7. Завършилите семестриално висшите училища до влизането в сила на този закон се дипломират съгласно разпоредбите на закона, който е действал при постъпването им, и се ползват с правата на завършил образователна степен "магистър"."
Постъпило предложение на господин Боян Киров - в § 7 думата "магистър" да се замени с думите "дипломиран висшист (магистър)". 151/4.
Предложение на комисията- § 7 да стане § 10 със следния
текст:
"§ 10. Завършилите семестриално висшите училища до влиза-
нето на този закон в сила се дипломират съгласно разпоредбите на закона, който е действал при постъпването им, и се ползват с правата на завършил образователна степен "магистър"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, режим на гласуване за
текста на § 7, който да стане § 10, прочетен и от господин Борисов .
От общо гласували 144 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - 21.
Параграф 7 с нова номерация 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: "§ 8. Ал. 1. След влизането на закона в сила главните асистенти се назначават на длъжност "старши асистент".
Ал. 2. Всички преподаватели подлежат на атестация, с изключение на тези, на които предстои пенсиониране в рамките на три години след влизане в сила на този закон. Срокът за изпълнение на разпоредбата по чл. 58, ал. 1 започва да тече от влизането на закона в сила.
Ал. 3. При отрицателно заключение от атестацията трудовият договор се прекратява веднага след приключването на текущия семестър (включително и редовната изпитна сесия).
Ал. 4. При положително заключение от атестацията се прилага разпоредбата на чл. 54, ал. 3 и с лицето се сключва срочен трудов договор."
Постъпило предложение на господин Георги Попов и госпожа Станка Величкова - ал. 1 да отпадне.
Предложение на господин Николай Кисьов - в ал. 1 думите "старши асистент" да се заменят с думите "главен асистент".
Предложение на господин Боян Киров - § 8 да добие вида: "§ 8. Ал. 1. След влизането на този закон в сила се
назначават:
1. старши научен сътрудник първа степен - на длъжност
професор;
2. старши научен сътрудник втора степен - на длъжност
3. научен сътрудник първа степен - на длъжност главен асистент;
4. научен сътрудник втора степен - на длъжност старши асистент;
5. научен сътрудник трета степен - на длъжност асистент.
Ал. 2. Срокът за изпълнение на разпоредбата по чл. 58,
ал. 1 започва да тече от влизането на закона в сила.
Ал. 3. От атестация се освобождават преподавателите, на които предстои пенсиониране в рамките на три години след влизане в сила на този закон."
Предложение на господин Георги Карев - към ал. 1 да се добави следният текст:
"Старши научните сътрудници първа и втора степен, съответно на длъжности "професор" и "доцент", а научните сътрудници първа и втора степен, преподавателите и старши преподавателите на длъжност "асистент" или "старши асистент" според научно-преподавателския си стаж и научната си продукция".
Предложението на господин Георги Панев е ал. 1 да приеме следния вид:
"Ал. 1. Званията "научен сътрудник I степен", "научен сътрудник II степен", "научен сътрудник III степен", "старши научен сътрудник I степен" и "старши научен сътрудник II степен" се приравняват със званията "главен асистент", "старши асистент", "асистент", "професор" и "доцент", като лицата, които ги притежават се назначават на съответните им едноименни длъжности".
Предложение на господин Владимир Шкодров - ал. 1 на § 8 да придобие вида: "Званията "научен сътрудник I степен", "научен сътрудник II степен", "научен сътрудник III степен", "старши научен сътрудник I степен" и "старши научен сътрудник II степен" се приравняват със званията "главен асистент", "старши асистент", "асистент", "професор" и "доцент", като лицата, които ги притежават се назначават на съответните им едноименни длъжности" .
Предложение на комисията - § 8 да стане § 11 със следния
текст:
"Ал. 1. Трудовите договори на нехабилитираните лица от датата на влизането на този закон в сила да се считат за срочни по смисъла на чл. 54, ал. 1.
Ал. 2. С решение на Академичния съвет трудовият договор на хабилитирания преподавател и може да бъде продължаван за срок от 1 година след възрастта за пенсиониране по чл. 39а от Закона за научните степени и научните звания, но за не повече от общо 5 години. Това не им дава право да заемат ръководни длъжности.
Ал. 3. Старши научните сътрудници и научните сътрудници към катедрите и факултетите, съгласете се, от щата на висшето училище, които през последните 3 учебни години преди влизането на този закон в сила са изпълнявали и преподавателски функции, се преназначават на научнопреподавателска длъжност, съответствуваща на научното им звание".
ПРЕДСЕДАТЕ/l ИВАН КУРТЕВ: Господин Георги Панев има думата.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Искам да припомня текста на чл. 39а от Закона за научните степени и научните звания, който ВЙ/КТ 152.1
определя възрастта, на която могат да се пенсионират хабилитираните учени, изследователи и преподаватели. То е, че на 65-годишна възраст могат да се пенсионират професори, старши научни сътрудници I степен и доктори на науките, на 60-годишна възраст -доценти без разлика на пола. Това е текстът на този закон и като се има предвид този текст и посочените в него възрастови граници, аз предлагам в така предложения текст на ал. 2 от § 11 на Преходните и заключителните разпоредби, а това са всъщност Преходните разпоредби, думите "но за не повече от общо 5 години" да отпаднат и текстът да придобие следния вид: "С решение на на Академичния съвет трудовият договор на хабилитирани преподаватели може да бъде продължаван за срок от 1 година след възрастта за пенсиониране по чл. 39а от Закона за научните степени и научните звания. Това не им дава право да заемат ръководни длъжности". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ" ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
От останалите автори на предложения за промени по този параграф има ли желаещи да вземат думата?
Държите ли на Вашето предложение, господин Попов и госпожа Величкова, за отпадането на ал. 1?
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тогава най-напред поставям на гласуване предложението на народните представители...
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Момент, момент, моля.
За момент моля, господин председател. Тъй като тук ал. 1 е различна от ал. 1 на предложението на вносителя и трябва да се внимава много при поддържането на предложение, затова защото едно предложение, което е направено може да се окаже, че ще свали от закона друг текст. Значи, ал. 1 на § 11, която гласи, че "трудовите договори на нехабилитираните лица от датата на влизането на този закон в сила да се считат за срочни по смисъла на чл. 54, ал. 1" - никой от комисията не е атакувал този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Точно затова аз зададох и въпросите си към вносителите държат ли да бъде поставен той на гласуване?
Думата има народният представител Орлин Драганов.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да предложа на вашето внимание следния текст, който не се различава съществено, но все пак трябва да се изслуша с внимание.
Предлагам в ал. 2 думите "по чл. 39а от Закона за научните степени и научните звания" да бъдат заменени с поясняващ текст. Също предлагам и съкращение, имащо за резултат опростяване текста на алинеята или ал. 2 на § 8, преобразуван в споменатия § 11 да звучи така: "С решение на Академичния съвет трудовият договор на хабилитирани преподаватели може да бъде продължаван след възрастта за пенсиониране - 63 г. за доценти и 65 г. за професори и доктори на науките".
Това е моето предложение. Мотивите са: Законът за научните степени и научните звания все пак ще има изменение и предстои да бъде гласуван. Ще създадем неудобство при гласуването на този закон непременно да поставим под такъв номер въпросния член. Аз смятам, че на пленарно заседание, когато парламентът гласува пенсионирането на жените-професорки да бъде както на всички останали жени, т.е. на 55 години, стана недоразумение. Една жена може да стане професор обикновено към 55-годишна възраст и току-що станала професор, трябва да бъде пенсионирана. Разумни хора не могат да гласуват такова ограничение, то не съществува никъде.
Съгласен съм, че това недоразумение би могло да се оправи чрез Закона за научните степени и научните звания, но по-добре проблемът да го решим в този момент. И това е именно моето предложение .
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Проблемът е само този, че това не е редакционна поправка и аз нямам основание да го поставям на гласуване, тъй като не е... (Шум и реплики в залата)
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Ако отпадне чл. 49а, смисълът не се променя, защото този член се съдържа в Закона за научните степени и научните звания. Това не променя нищо и тук е сложен за яснота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Сега имаме още предложение на Николай Кисьов. Той поддържа ли го, взето ли е предвид при изготвянето на текста? 152.3
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Може би трябваше първоначално да обясня това, защото доста... Всички тези предложения, които са направени, са били обсъждани и са плод на дискусия. Компромис е постигнат по този въпрос, така че няма проблеми да пристъпим към гласуване на този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: А останалите вносители - доктор Карев, господин Панев или професор Шкодров - оттеглят ли си предложенията, които са направили?
Заповядайте за процедура, господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Аз оттеглям предложението си, господин председателю. Това е сторено в комисията и новият текст, който е предложен ме удовлетворява. Но аз искам да направя една реплика по повод предложението на господин Кисьов, защото господин председателят на комисията каза, че това не променя нещата по същество. Бих искал да припомня, че тук, на заседание в пленарна зала, беше гласуван въпросът за пенсионирането, за правото на пенсия, за влизането в пенсионна възраст на преподаватели, изследователи и учени - с гласуване в залата беше решено да се реши от Закона за пенсиите и този текст да отпадне от Закона за висшето образование, така че този въпрос тук за нас е решен, а се цитира Законът за научните степени и научните звания, защото по едно стечение на обстоятелствата, но това е фактът, който трябва да приемем, в момента единственият текст, който урежда възрастта, на която един учен или един преподавател може да се пенсионира, това е текста в Закона за научните степени и научните звания, т.е. ние се позоваваме на едно съществуващо положение и друго няма. Никъде този въпрос в други нормативни документи не се урежда. А предложението за 63-65 - това е промяна вече в текст на Закона за научните степени и научните звания, а спрямо такава промяна парламентът изрази недвусмисления си вот. Това нещо не бива да става. Това ще стане в Закона за пенсиите, който ще бъде приет след време.
Благодаря за вниманието.
Аз протестирам срещу такова изменение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев. Ако останалите автори на предложения нямат възражения, то тогава преминаваме към гласуването на § 8 с едно-единствено досега направено предложение - за отпадането на текст в ал. 2, а именно след "Закона за научните степени и научните звания, но за не повече от 5 години", предложено от господин Георги Панев. Това е предложението, което направи преди малко господин Георги Панев. Какви други предложения има?
Има думата професор Кюранов.
ЧАВДАР КЮРАНОВ (ПГДЛ): Господин председателю, колеги! Аз бих приел това предложение, което прави господин Панев, обаче ако е за срок от "по 1 година", а не за срок от 1 година. Защото ако е за срок от 1 година, тогава ще остане 1 година.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Точно така.
ЧАВДАР КЮРАНОВ: Това ли искате Вие - една година да
бъде?
ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Да.
ЧАВДАР КЮРАНОВ: Тогава не съм съгласен. Тогава или трябва да остане "от по 1 година", в какъвто случай ограничението за 5 години реално ще падне, или да остане, както е сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на професор Чавдар
Кюранов.
Професор Шкодров иска думата. Заповядайте.
ВЛАДИМИР ШКОДРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми професор Кюранов! Аз не съм съгласен с Вашето предложение по една проста причина, че ако ние кажем "по 1 година", което аз приемам, но ние можем ен-пъти да поставим по една година и даже става по-лошо, може до 80, до 90 години да се продължава това нещо. Аз съм също за този период, но не мисля, че така трябва да се направи. Трябва все пак да има някакво ограничение, защото след нас идват млади хора, които чакат своето място. При това тук ние често говорим за нас, по-възрастните професори, че сме добили много опит, добили сме много знания. И това е вярно, обаче трябва да си признаем, че в нашите глави доминира сметалото, а в главите на младите - чипа, което е много съществено за съвременното развитие на науката. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на СДС) НИ/КТ 153.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Дуплика на професор Чавдар
Кюранов.
ЧАВДАР КЮРАНОВ (ПГДЛ): Аз си оттеглям предложението и ще подкрепя предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на професор Кюранов.
Прочитам текста на ал. 2 така, както предлага народният представител Георги Панев с отпадането на част от него:
"Ал. 2. С решение на Академичния съвет трудовият договор на хабилитирани преподаватели може да бъде продължаван за срок от 1 година след възрастта за пенсиониране по чл. 39а от Закона за научните степени и научните звания". И господин Георги Панев предлага да отпадне следващата част от изречението: "но за не повече от общо 5 години".
С други думи, гласуваме отпадане на думите "но за не повече от общо 5 години". Моля, гласувайте за отпадането на прочетения от мен текст.
От общо гласували 150 народни представители, за - 54, против - 59, въздържали се - 37.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста, предложен от комисията за § 8, като се променя и номерацията и той става § 11. Моля, гласувайте!
От общо гласували 141 народни представители, за - 119, против - няма, въздържали се - 22. Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: "§ 9. Министерският съвет по предложение на министъра на образованието, науката и технологиите в срок до 6 месеца след влизане на този закон в сила приема Правилник за устройството и дейността на самостоятелните колежи."
Предложение на господин Боян Киров: думата "колежи" да се замени с думите "полувисши институти".
Предложение на господин Иво Атанасов: след думите "министърът на образованието, науката и технологиите" да се добави "министърът на културата за колежите по изкуствата към Министерството на културата".
Комисията предлага § 9 да отпадне. Тази материя е уредена в приетите текстове и текстовете, които предстоят. 153.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли възражения по предложението на комисията за отпадането на § 9?
Моля, гласувайте отпадането на § 9.
От общо гласували 148 народни представители, за - 144, против - няма, въздържали се - 4. Параграф 9 отпада.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Комисията предлага да се въведе нов § 9а със следното съдържание:
"§ 9а. Ал. 1. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 10 не се прилага до края на учебната 1996-1997 г. за студентите, приети по държавна поръчка до влизането на този закон в сила.
Ал. 2. Семестриалните такси, заплащани от студенти, приети преди влизането на този закон в сила не се преизчисляват по реда на чл. 92, ал. 3, т. 4, буква "б"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате текста на
§ 9а.
От общо гласували 146 народни представители, за - 143, против - няма, въздържали се - 3. Параграф 9а е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: "§ 10. Въвеждането на образователните степени се извършва от висшите училища в срок до v година от влизането на този закон в сила".
Няма постъпили предложения.
Комисията предлага § 10 да стане § 12 със следния текст: "Въвеждането на образователните и квалификационни степени се извършва от висшите училища в срок до 1 година от влизането на този закон в сила".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате текста на § 10, като същевременно променяме номерацията и той става § 12.
От общо гласували 143 народни представители, за - 141, против - няма, въздържали се - 2.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Параграф 11. Студентите, приети по държавна поръчка до влизането на закона в сила, не заплащат такси за обучението си в срока, оставащ до завършване на образованието им, предвиден по учебен план.
Постъпило е предложение от народния представител Боян Киров § 11 да отпадне.
Комисията подкрепя това предложение § 11 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате отпадането
на § 11.
От общо гласували 142 народни представители, за - 132, против - няма, въздржали се - 10. Параграф 11 отпада.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Параграф 12. Министерският съвет по предложение на министъра на образованието, науката и технологиите в срок от три месеца след влизането на този закон в сила да издаде постановление за приемане на първия Правилник за устройството и дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация и да определи нейната численост.
Постъпили предложения.
1. На господин Спас Димитров: § 12 да придобие вида:
"§ 12. Акредитационният съвет в тримесечен срок от
избирането му приема Правилник за устройството и дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация."
2. Предложение на господин Георги Панев - думата "първия" да отпадне.
3. Предложение на господин Иво Атанасов - в § 12 вместо "Правилник за устройството и дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация, да се запише "Правилник за устройството и дейността на Акредитационния съвет и да определи нейния състав и численост".
4. Предложението на господин Владимир Шкодров е в §
12 да отпадне думата "първия".
Предложение на комисията: Параграф 12 да стане параграф 13.
"§ 13. Министерският съвет, по предложение на министъра на образованието, науката и технологиите, в срок до 6 месеца след влизането на този закон в сила, да издаде постановление ЦМ/ВЙ 154.1
за приемане на Правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация и да определи числеността на щатния й персонал."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли възражения по предложения от комисията текст?
Моля да гласувате § 13 по новата номерация, така както е предложен от председателя на комисията.
От общо гласували 142 народни представители, за - 140, против - няма, въздържали се - 2.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Параграф 13 по старата номерация: Министерският съвет по предложение на министъра на образованието, науката и технологиите в тригодишен срок от влизането на закона в сила преобразува или закрива съществуващите полувисши учебни заведения в съответствие с изискванията на чл. 17 и чл. 41, ал. 2.
Постъпило е предложение на господин Иво Атанасов към § 13 след думите "по предложение на министъра на образованието, науката и технологиите" да се добави "и на министъра на културата"
Да се добави нов текст със следното съдържание:
"До преобразуването в колежи или закриването на полувисшите учебни заведения, същите остават интегрирани със съответното висше учебно заведение и дейността им се осъществява по досега установения ред и правила".
Предложение на комисията: § 13 да стане § 14.
"§ 14. Министерският съвет по предложение на министъра на образованието, науката и технологиите в срок до 1 година от влизането на този закон в сила преобразува или закрива съществуващите полувисши учебни заведения в съответствие с изискванията на чл. 17". Това е по номенклатурата на сега съществуващите висши учебни заведения.
Моля да подкрепите текста така, както го докладвах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате докладвания текст на § 14 с новата номерация.
От общо гласували 140 народни представители, за - 138, против - няма, въздържали се - 2.
Параграф 14 е приет.
154.2
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Параграф 14 по номерацията на вносителя: Студенти, приети във висшите училища до влизането на този закон в сила, продължават обучението си и получават образователна степен в зависимост от сроковете на обучение и учебния план, по които се обучават.
Постъпило е предложение на господин Иво Атанасов да се прибави нов текст: Студентите, приети в полувисши учебни заведения, до влизането на този закон в сила, могат да продължат обучението си за срок от три години в интегрираното висше учебно заведение и да получат образователна степен "магистър".
Предложение на комисията: § 14 да стане § 8.
"§ 8. Студенти, приети до влизането на този закон в сила, продължават обучението си и получават образователна и квалификационна степен в зависимост от сроковете на обучение и учебния план, по които се обучават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате текста на
§ 8.
От общо гласували 137 народни представители, за - 135, против - няма, въздържали се - 2. Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: § 15: Висши училища и техни основни звена, които до три години от влизането на закона в сила не са участвали или не са заявили желанието си да участват в акредитационна процедура, не получават държавна субсидия и не се финансират под никаква форма от държавата.
Няма постъпили предложения и предложението на комисията
е:
"§ 15. Висши училища и техни основни звена, които до три години от влизането на този закон в сила не са участвали или не са заявили желанието си да участват в процудера за акредитация, не получават държавна субсидия и не се финансират под никаква форма от държававта."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате текста на параграф 15.
От общо гласували 140 народни представители, за - 138, против - няма, въздържали се - 2. Параграф 15 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Параграф 16: Висшите училища провеждат обучение и издават държавни дипломи на студенти и по неакредитирани специалности, за които има държавна поръчка до тяхното акредитиране.
Няма постъпили предложения и предложението на комисията
е:
"§ 16. В срок до три години след влизането на този закон в сила висшите училища могат да провеждат обучение и по неакредитирани специалности."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате текста на параграф 16.
От общо гласували 141 народни представители, за - 135, против - няма, въздържали се - 6. Параграф 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Параграф 17: До приемането от Общото събрание на нов правилник на висшето училище, който регламентира състава, броя и процедурата на избора на Общото събрание, изборът и дейността на ръководните органи се осъществяват по досега установените правила и ред.
Няма постъпили предложения.
Предложението на комисията е параграф 17 да стане параграф 16 със следния текст:
"§ 16. В срок до една година от влизането на този закон в сила, висшите училища приемат Правилник на висшето училище."
Това всъщност предлагаме да стане § 16а. Тъй като има доста промени, много прецизно ще направим след това подреждането на параграфите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате текста на параграф 16а.
От общо гласували 134 народни представители, за - 131, против - няма, въздържали се - 3. Параграф 16а е приет.
154.4
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: "§ 18. В Закона за научните степени и научните звания (обн., ДВ, бр. 36 от 1972 г.; изм. и доп., бр. 43 от 1975 г., бр. 12 от 1977 г., бр. 61 от 1981 г., бр. 94 от 1986 г., бр. 10 от 1990 г. и бр. 59 от 1992 г.) навсякъде изразът "кандидат на науките" се заменя с "доктор"."
Няма постъпили предложения.
Предложение на комисията:
Параграф 18 да стане § 19 със следния текст: "§ 19. В Закона за научните степени и научните звания (обн., ДВ, бр. 36 от 9.05.1972 г., изм. и доп. бр. 43 от 1975 г., бр. 12 от 1977 г., бр. 61 от 1981 г., бр. 94 от 1986 г., бр. 10 от 1990 г., бр. 59 от 1992 г.) се правят следните изменения:
1. навсякъде "кандидат на науките" се заменя с "доктор";
2. навсякъде "аспирант" и "аспирантура" се заменят с "докторант" и "докторантура";
3. навсякъде "висши учебни заведения" се заменят с "висши училища"".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля режим на гласуване за текста на § 18 с новата номерация 19.
От общо гласували 149 народни представители, за - 146, против - няма, въздържали се - 3.
Параграф 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Параграф 19 по номерацията на вносителя:
"§ 19. Притежателите на диплом за научната степен "кандидат на науките" се ползват с правата на "доктор"."
Няма постъпили предложения.
Предложение на комисията:
Параграф 19 да стане § 7 със следния текст:
"§ 7. Притежателите на диплом за научната степен "кандидат на науките" се ползват с правата на "доктор"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля режим на гласуване за текста на § 7.
От общо гласували 137 народни представители, за - 135, против - няма, въздържали се - 2. Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Параграф 20 по номерацията на вносителя: "С влизането в сила на този закон мандатите на органите за управление във висшите училища се прекратяват. БП/ЛТ 155.1.
На академическите съвети се възлага да организират избори на органи за управление в срок до 5 месеца от влизането на този закон в сила. Досегашните органи на управление изпълняват функциите си до провеждането на изборите."
Постъпило предложение от господин Мехмед Бейтулла:
Параграф 20 да добие вида:
"§ 20. Този закон влиза в сила 6 месеца след публикуването му в "Държавен вестник". Мандатите на органите за управление във висшите училища се прекратяват в срок до 5 месеца след влизането на този закон в сила. На академичните съвети се възлага да организират избори на органи за управление в посочения срок."
Предложение на комисията:
Параграф 20 да стане § 17 със следния текст: "§ 17. С влизането на този закон в сила не се прекъсва мандатът на изборните органи за управление във висшите училища." Има думата господин Боян Киров.
БОЯН КИРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безсмислено е, разбира се, - и предложението е правилно - да се извършват нови избори, които минаха скоро. Но има някои случаи, в които има несъответствие между изискванията на закона и избрания на съответното място човек. Всъщност като прегледах закона, става дума за ръководители на катедра. Ние въвеждаме едно изискване, което досега го нямаше, а то е ръководителят на катедра да притежава специалността на катедрата, която ръководи. И понеже изборите минаха скоро, възможността е четири години оттук нататък това несъответствие да продължава да съществува до новия избор. Затова предлагам да направим едно допълнение и текстът да звучи горе-долу така: "С влизането на закона в сила не се прекъсва мандатът на изборните ръководни органи, които са в съответствие с изискванията на новия закон", което е в 99 на сто от случаите и повече. "В срок до шест месеца след влизането на закона в сила се извършва нов избор на ръководни органи в случаите на несъответствие с изискванията на закона". Това е моето предложение. Казвам, че може би това някъде ще се отнася за ръководители на катедри.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (от място): А общите събрания?
БОЯН КИРОВ: Не, общите са в съответствие със закона,
струва ми се. Там няма откъде да възникнат противоречия. 155.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата професор Шкодров.
ВЛАДИМИР ШКОДРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че текстът, който е приет от комисията, е един добър текст. Действително някъде може да има несъответствия специално за катедрите, но тези хора са избрани. Ние и без това даваме един междинен период за трансформация от сегашната ситуация в една нова академична ситуация, която съдържа известно сътресение. Не бива да усложняваме нещата. Нека да останат така, както е написано в текста и прието от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Аз подкрепям предложението на професор Шкодров. Предлагам да гласуваме текста, предложен от комисията.
Спомняте си преди пет-шест месеца тук, от тази трибуна се разгоря един много бурен и безпредметен спор за това дали изборите ще въведат в хаос системата на висшето образование. Смятам, че се проведоха демократични избори. Научната общност избра из своите среди най-добрите свои представители за ръководители на висшите учебни заведения и сега не бива да подлагаме по никакъв повод на съмнение този избор.
Затова аз предлагам да подкрепим текста на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението, което направи народният представител Боян Киров, не е редакционно, то е по същество. То не е предложено по съответния ред, затова аз няма да го поставя на гласуване.
Поставям на гласуване текста, предложен от комисията, на § 20, като новата номерация става § 17.
От общо гласували 152 народни представители, за - 152, против - няма, въздържали се - няма.
Параграф 20 с нова номерация § 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Параграф 21 по номерацията на вносителя: "Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет."
Няма постъпили предложения.
Предложение на комисията:
Параграф 21 да стане § 20 със същия текст:
"§ 20. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет." 155.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля режим на гласуване на текста на § 20.
От общо гласували 145 народни представители, за - 140, против - 1, въздържали се - 4.
Параграф 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Аз ще помоля, колеги, да гласуваме и отложените чл. 47а и точка 5 на ал. 2 на чл. 83, който е във връзка с чл. 80 и чл. 47а.
Аз ще прочета текста на чл. 47а - той два пъти беше връщан в комисията за ново обсъждане - и ще ви съобщя резултата от поредното обсъждане:
"Чл. 47а. Българската академия на науките и Селскостопанската академия могат да провеждат обучение по образователната и научна степен "доктор" по научни специалности, за които са получили акредитация."
От 17 колеги, които са се произнесли по този въпрос, 14 поддържат оставането на чл. 47а, но 6 от тези 14 желаят от чл. 47а, след като се запазва, да отпадне "за които са получили акредитация" и в същото време правят предложения за промени в приети текстове. Един се въздържа, двама предложиха и отстояваха позицията чл. 47а изобщо да отпадне от закона.
Аз предлагам да подкрепим най-напред по принцип чл. 47а. Имаше две предложения, които бяха дискутирани тук, които поотделно да бъдат гласувани. С това ние ще решим неговата съдба, ако се поддържа в залата обаче.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Най-напред има предложение за отпадане.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Ако се поддържа обаче от залата. Това не е предложение на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има желаещи да вземат думата. Има думата професор Добрев.
ЧАВДАР ДОБРЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
Аз продължавам да мисля, че няма да бъде правилно, ако се приеме тезисът за акредитация. Още повече, че по този начин, сега видях даже, че БАН получава 2 милиарда лева субсидия от държавния бюджет, според мен се нарушават професионални, така да се каже, аргументи.
Второ, нарушава се автономията на академията.
На трето място, струва ми се, че се върви към нещо, което нашето общество не е готово да приеме, бившата степен "кандидат на науките" да се превърне в една чисто образователна степен, всъщност, нещо като специализация след образованието.
Аргументите ми са, че тази степен е влизане в науката. Става въпрос за самостоятелно мислене, в което е желателно да има и научни приноси. За да се излезе от ситуацията, ако искате да бъде единен принципът, понеже става въпрос и за авторитета на висшите учебни заведения, които също разполагат с една автономия и с едно уважение, благодарение на техните приноси, затова ги признахме и за университети, то това означава, че би могло да се прегласува, мисля, че е чл. 46, където е задължителна акредитацията за висшите учебни заведения. Просто да няма акредитация и за тях. Това е възможен вариант.
Но при всички случаи аз смятам, че едно огнище на българското любородие, на българското познание, на българската наука, която има десетилетни традиции, не трябва да бъде ерозирано по този начин.
Аз смятам, че последиците ще бъдат твърде жестоки.
Аз не съм убеден, че една малка част учени, а може би и чиновници, са достатъчно компетентни, за да се произнасят по такива, сакрални бих казал за науката въпроси, като акредитация, когато става въпрос за отиване към науката. Българската СР/ВР
156.1 ■)
наука, независимо от големите задачи на българското образование, е имала традиции, има традиции и има и бъдеще.
И в този смисъл аз съм убеден, че ние ще извършим една грешка, ако възприемем този подход, който може би е мотивиран от някакъв си опит. Но аз винаги съм смятал, че главният опит, главната опора, основата на всичко трябва да бъдат нашите български традиции в науката, в образованието, в областта на човешкото познание. И нашата страна е доказала, че с основание може да претендира за свое място, за свое откритие, даже бих казал, и в училищното дело, и в образователното дело, и особено в науката, където ние имаме наистина огромни постижения.
Ето, тези аргументи ми дават право да смятам, че не-всякога е нужно да се пристъпва към промени, дори заради това че няма достатъчно аргументи, които да ги подкрепят.
Аз онзи ден го казах в една среда, и с това завършвам, става въпрос за следното. Ето, да кажем, сега вземате леговището на едно животно, общо взето нека да не разбутваме така радикално нещата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на народния представител Чавдар Добрев.
Има думата представителят на министерството, професор
Стамов.
СТАНЧО СТАМОВ: Господин председател! Дами и господа!
Нашите аргументи за чл. 47а са двата основни принципа, върху които е изграден целият закон.
Първият принцип е уважаване на академичната автономия, съпроводена с академична отговорност. Академичната автономия е уважена, защото висшите училища ще приемат и ще решават по кои научни специалности да обучават аспиранти. Академичната отговорност в световната практика се документира по един-единствен начин, това е чрез акредитация. Затова и втората част е "Необходимост от акредитация", независимо от научната специалност, независимо от научния институт и независимо от научната степен.
Вторият принцип е хармонизиране на нашия закон със законите на другите европейски страни. Във всички европейски страни третата образователна степен - докторантура, се прави във висшите училища. Но има изключения, когато се уважават големи научни 156.2
центрове, какъвто е например Научният център "Макс Планк" в Германия.
Подобна е ситуацията и в България. Българската академия на науките и Селскостопанската академия са научни центрове с голям авторитет както у нас, така и в чужбина. Тези научни центрове са доказали своята способност да подготвят научни кадри както за собствени нужди, така и за нуждите на другите институти в България.
Именно затова ние считаме, че не бива да бъде лишавана Българската академия на науките и Селскостопанската академия от възможността да обучават висши кадри в докторантура за получаване на образователната степен "доктор". Затова ние считаме, че този чл. 47а трябва да остане в закона. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Аз предлагам да гласуваме, уважаеми колеги. Спорът вече се води четвърти път, може би, в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Професор Стойнов, за или против сте, оттам можете да кажете?
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Едва ли повече аргументи професор Стоянов ще добавите. Всички възможни аргументи и на едната, и на другата позиция бяха изложени. Нека да уважаваме и колегите си, които вече присъстват няколко пъти на една и съща дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Най-добре е да отпадне при това положение текстът.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Имаше предложение за отпадане. Ако искате, ако не се приеме, да подложим текста на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата за процедурен въпрос професор Шкодров.
Моля Ви, не отлагайте.
ВЛАДИМИР ШКОДРОВ (СДС): Аз имам следното предложение. Господин Борисов да прочете броя на гласовете, кой от вариантите има най-много поддръжка от членовете на комисията. Ясно да го каже и с това да решим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма да се влияем.
Слушахме много обстойна дискусия. За последно има думата професор Стоянов.
Най-напред ще поставя на гласуване изобщо за отпадане на този текст, тъй като поражда спорове, а на практика нищо не решава. 156.3

ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Благодаря, госпожо председател !
Уважаеми колеги! Господин Борисов каза, че знае какво мога да кажа. Очудвам се на неговите телепатични виждания. Вижте сега, аз ще Ви отговоря и ще Ви кажа, че Вашият случай ми прилича на нещо, което искате да кажете. Има една индийска поговорка, че "Кравата мисли, че никога не е била теле". Нали? Но аз казвам, че чак толкова не съм бил и толкова упорит, колкото сте Вие сега.
Аз се прекланям към тези две научни общности - БАН и Селскостопанска академия. Прекланям се. И моля Ви, казал съм го и ще го повторя.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Аз затова казах, че зная какво ще кажете.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Защото пък, господин Борисов... И казвам така: ще обидим тези две научни общности. И аз ви моля да махнем тази акредитация, която ще я дават някакви хора, които даже не знаят историята и възможностите на тези две академии. Така че е обидно за БАН и за Селскостопанската академия една комисия да дава това... Те са акредитирани с това, че са академии. Както професорът е акредитиран да води научна дейност с аспиранти. Не си превишавайте правата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Поставям на гласуване предложението за отпадане на чл. 47а. Нали за това става дума?
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Да, имаше предложение. Това е фактически предложение за отпадане, аз така го разбирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложение за отпадане на чл. 47а. Моля да гласувате за отпадане на целия текст, което означава да не се иска специална акредитация за Българска академия на науките и Селскостопанската академия, един жест към двете общности, които имат специфична, дълга и много славна история в българската история на науката.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Това е спорно тълкуване. За отпадане на чл. 47а в момента се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Най-напред гласуваме за отпадане на чл. 47а въобще.
От общо гласували 147 народни представители, за - 56, против - 69, въздържали се - 22.
Не се приема това предложение.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: Другият вариант е, ще прочета текста: "Българската академия на науките и Селскостопанската академия могат да провеждат обучение по образователната и научна степен "доктор" по научни специалности, за които са получили акредитация", с добавката на Георги Божинов, на която той продължава да държи - след "Българската академия на науките, Селскостопанската академия" да се добави "и други научни организации" и текстът продължава до края така. "Българската академия на науките, Селскостопанската академия и други научни организации могат да провеждат обучение по образователната и научна степен "доктор" по научни специалности, за които са получили акредитация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Имаше още едно предложение за отпадане - "по научната степен", точка.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: "... по научни специалности", точка, "за които са получили акредитация" да отпадне, но тези, които поддържат този вариант, искат промени във вече приети текстове на чл. 46 и други, което аз лично не виждам процедурно да го допуснем. Предложението на практика е това, което ви про-СД/ВЙ
четох и което се подкрепя от повече членове от комисията, да бъде подложено на гласуване. Ако, разбира се, не събере нужните гласове, има още един вариант, който ще ви предложа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да гласуваме тогава предложението на комисията с добавката "и други научни организации", която миналия път беше обоснована какво се има предвид.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Какво гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Текста, който предлага комисията, който включва "акредитация", тъй като това е спорният момент .
Прочетете го още един път.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: "Българската академия на науките,
Селскостопанската академия и други научни организации могат да провеждат обучение по образователната и научна степен "доктор" по научни специалности, за които са получили акредитация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: От общо гласували 149 народни представители, за - 106, против - 16, въздържали се - 27.
Приет е този вариант.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ БОРИСОВ: И последно, във връзка с отложения текст на чл. 47а, т. 5 на ал. 2 на чл. 83. Прочитам текста, който отговаря и е синхронизиран вече с така приетия текст: "изпитните процедури и критериите за приемане, оценяване и дипломиране на студентите, докторантите и специализантите". Зависеше думата "докторанти" дали ще бъде включена тук. Аз ви предлагам да подложим на гласуване този текст, който отговаря вече на приетия текст на чл. 47а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ясно е на всички. Моля да гласувате отложената точка 5, която се синхронизира с току-що гласувания чл. 47а.
От общо гласували 134 народни представители, за - 116, против - 7, въздържали се - 11.
Приета е тази точка 5 и с това целият закон, който беше много измъчен. Но, честито! Така и науката се ражда в мъки. (Ръкопляскания)
Има думата професор Стамов.
ЗАМЕСЕТНИК-МИНИСТЪР СТАНЧО СТАМОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! От името на Министерството на образованието, науката и технологиите благодаря на всички ви. Благодаря на членовете на Комисията по наука и образование за изключителното разбиране, което проявиха при приемането на този много важен закон за българското образование. Аз се надявам, че в най-скоро време ние ще успеем да докажем, че с този закон ще внесем добри изменения в системата на висшето образование. Благодаря ви.
А си запазвам правото да ви поканим на коктейл след два дни, когато се върне нашият министър. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Две съобщения:
Постоянната комисия по планински, полупланински и гранични райони ще заседава утре, сряда, от 17 часа в зала 132 на пл. "Княз Батенберг" № 1 при дневен ред: обсъждане на законопроекта за вноските върху тежките горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за опазване на околната среда и разни.
На 14 декември, четвъртък, от 15 часа в зала 238 на "Батенберг" 1 ще се проведе съвместно заседание на Комисията по земеделието и горите и Комисията за развитие на планинските, полупланинските и граничните райони. Ще се обсъжда законопроектът за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, внесен от народния представител Хасан Али и група народни представители, законопроектът за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесен от народния представител Христоз Христозов и група народни представители и за същия закон, измененията, законопроектът внесен от народния представител Атанас Железчев.
Дневният ред за утре е известен.
9 часа утре - в залата!
Утре от 8,30 ч., припомням, ръководството на парламента и председателите на парламентарните групи за уточняване на седмичния дневен ред ще се съберат, тъй като днес заседанието беше извънредно и сутринта не заседавахме.
Закривам заседанието. (Звъни)
Закрито в 14,50 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нора Ананиева

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Куртев

СЕКРЕТАРИ: Валери Стършелов
Юмер Юмер