Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева
Секретари: Станимир Калчевски и Иван Будимов
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание. Ще ви прочета постъпилите законопроекти и проекторешения.
На 6 декември 1995 г. е постъпил Проект за решение за промени в ръководството и състава на Комисията за развитие на планинските, полупланинските и граничните райони. Вносител е народният представител Красимир Премянов.
На 6 декември 1995 г. е постъпил Законопроект за измене¬ние и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилита¬ция на репресирани лица. Вносител е народният представител Иван Спасов Неврокопски.
Законопроектът е разпределен на Комисията по устройството и дейността на държавните органи - водеща, и на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
На 11 декември 1995 г. е постъпил Законопроект за внос¬ките върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда. Вносител е Министерският съвет.
Законопроектът е разпределен на Комисията по бюджет и финанси - водеща, на Икономическата комисия, Комисията по опазване на околната среда и по водите и на Комисията по енерге¬тика и енергийни ресурси.
На 11 декември 1995 г. е постъпил Законопроект за измене¬ние и допълнение на Указ № 2242 за свободни безмитни зони. Вно¬сител е Министерският съвет.
Законопроектът е разпределен на Икономическата коми-
сия - водеща и на Комисията по бюджет и финанси.
На 12 декември 1995 г. е постъпил Проект за решение за опрощаване на разликата в лихвите преди и след 1 февруари 1991 г. по заеми, предоставени от държавни кредитни институти преди 1 февруари 1991 г. на физически лица и техни еднолични или колективни фирми за развитие и обслужване на селското стопан¬ство. Вносител е Васил Иванов Златаров и група народни представи¬тели .
Проектът за решение е разпределен на Комисията по бюджет и финанси и Икономическата комисия.
На 12 декември 1995 г. е постъпил Законопроект за измене¬ние и допълнение на Закона за пенсиите. Вносител е Георги Димитров Дилков и Димитър Иванов Дичев.
Законопроектът е разпределен на Комисията по труда, социалните и демографските проблеми - водеща и на Комисията по националната сигурност.
На 12 декември 1995 г. е постъпил Законопроект за местните финанси. Вносител е Иван Георгиев Сотиров.
Законопроектът е разпределен на Комисията по бюджет и финанси - водеща, на Икономическата комисия и на Комисията по местното самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика.
Преминаваме към проекта за програма за работа на Народното събрание за периода 13-15 декември. Ще ви прочета проекта.
I. ПРОГРАМА ЗА 13 ДЕКЕМВРИ (СРЯДА).
1. Второ четене на Законопроекта за отбраната и въоръже¬ните сили на Република България (продължение).
2. Второ четене на Законопроекта за държавния финансов контрол (продължение).
3. Второто четене на Законопроекта за защита, рехабили-тация и социална интеграция на инвалидите (продължение).
II. ПРОГРАМА ЗА 14 ДЕКЕМВРИ (ЧЕТВЪРТЪК).
1. Доклад на Временната комисия по Правилника за органи-
зацията и дейността на Народното събрание и приемане на решение.
2. Продължение на програмата от предходните дни.
3. Второто четене на Законопроекта за изменение и допъл¬нение на Закона за паметниците на културата и музеите.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
III. ПРОГРАМА ЗА 15 ДЕКЕМВРИ (ПЕТЪК).
1. Продължение на програмата от предходните дни.
2. Парламентарен контрол от 11,00 часа. Има ли други предложения?
Има думата господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Има внесено по съответния ред, съответстващ на правилника, предложение за три точки в програмата за тази седмица, които да бъдат приоритетни за Народното събрание.
По първото предложение, бих искал да кажа, че това е разглеждане на проекторешенията за членството на Република Бълга¬рия в НАТО.
Искам да обясня, че е крайно време Народното събрание да започне тук, в тази зала, дебата и да вземем своето решение. Разбира се, приветствам и съм много щастлив, че министърът на външните работи в Лондон изрази позицията на нашата държава за асоцииране към Европейския съюз. Но това, както се казва, е опит да се направи по-далечната крачка. По-близката крачка е вземането на ясно политическо решение за членство на България в Северноатлантическия договор. Още повече, когато между Европей¬ския съюз и НАТО има направени договорености, когато Франция също влиза във военните структури на НАТО, когато е ясно, че ще има една гарантираща националната сигурност и независимост на европейските държави колективна система за отбрана и това не е нищо друго, освен НАТО.
Най-съществената част за България в интегрирането ни в Европа, както и предоставяща ни възможността да защитим своята национална сигурност и независимост е пълноправното ни членство.
Мисля, че всякакви спекулации от рода на разглеждане по-нататък на този въпрос, на неговото отлагане, са недопустими и Народното събрание е длъжно да се произнесе с едно ясно и категорично проекторешение, позитивно, за членство на България в НАТО.
Виждам господин Гайтанджиев, който е председател на една такава група. На него да се разчита, че ще направи нещо е просто да се разчита на народен представител, който е един от най-върлите противници за членството на България в НАТО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате направеното предложение от народния представител Васил Михайлов - първа точка от дневния ред днес 159.3
да бъде присъединяването на Република България към НАТО.
От общо гласували 190 народни представители, за - 74, против - 105, въздържали се - 11.
Предложението не се приема.
Има думата по процедура народният представител Красимир Премянов.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Всеки един от нас се старае да спазва принципа на колегиалност и взаимно уважение. Но това не трябва да става за сметка на правилника на Народното събрание.
Искам да ви припомня чл. 40, ал. 4.
"Проектът за програма по ал. 1,...", където се формулира начинът, по който се правят предложения по дневния ред, "...пред¬ложен от председателя, и постъпилите предложения по ал. 3...", също формулирани като предварително направени предложения до 18,00 ч., "...се поставят на гласуване, без да се обсъждат, в началото на пленарното заседание, на което се приема програма за предстоящите една или две седмици. Устни предложения не се допускат."
Уважаеми господин председателю, много ви моля! Досегаш¬ните изключения, които допускате с колегата доктор Михайлов да не продължават и в бъдеще с тази порочна практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има писмено предложение, внесено редовно от господин Михайлов с още две предложения.
1. Първа точка от дневния ред да бъде Проектозакон за националните символи, регистриран с № 100-03-33 от 1.03.1995 г. Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 158 народни представители, за - 52, против - 92, въздържали се - 14.
Предложението не се приема.
Има думата за процедура народният представител Васил Михайлов. 159.4
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю! Добре е, че народният представител господин Премянов си носи правилника. Това може би ще му помогне след около една година да го донаучи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Без обиди!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Той си позволи да отправи към Вас предло¬жение да не ми се дава възможността, когато съм направил писмено, както съм го и направил, предложение да обясня защо, и то в рам¬ките на 2 минути, трябва да бъде част от дневния ред. Това е спо¬ред мен много естествено и нормално, и не говорим, че има дебати. Ние не дебатираме предложението за националните символи, напри¬мер, а ако влезе като точка от дневния ред в залата, разбира се, такъв дебат ще се състои, надявам се. Защото до този момент, например, се пречи законопроектът, който съдържа в себе си въпро¬си, свързани с националния празник, който предлагам да бъде 22 септември - Деня на независимостта, въобще да бъде допуснат до Вас самия, господин Премянов.
И в Тридесет и шестото Народно събрание, и в Тридесет и седмото Народно събрание разни чиновници спират размножаването на документите, които съм приложил към този законопроект. И неслучайно ги спират. 'Защото там ясно е дадено защо този ден може да бъде национален празник. Същото се отнася и за 6 септем¬ври. Не може да не бъде официален празник 6 септември. Приложе¬нията също не са размножени. Апропо, с едно проекторешение се опитах в чест на 110-годишнината от 6 септември, от Деня на съединението, да направя така, че а и на 22 септември по същия начин, с едно проекторешение, ние да успеем поне еднократно да решим този празник да бъде съответно официален празник, отново даже не беше размножено това проекторешение. Разбирате ли, че някой пречи Денят на независимостта да бъде празнуван, който се празнува в над 100 страни в света. И този някой, уважаеми господин Премянов, сте Вие и вашата организация, която е антина¬ционална и антибългарска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
Господин Карев по процедура.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! В тази програма и специално в програмата РД/КТ 160.1 ^
за 14 декември 1995 г., четвъртък, виждаме един прецедент, който, първо, е прецедент, и второ, много е неудачен. Точка втора гласи: "Продължение на програмата от предходните дни".
Първо, аз се питам кои са тези предходни дни - от миналата седмица или от по-миналата седмица, не знам, но ясно е, че може да става въпрос само за предходния ден, а това е понеделник. При положение че т. 2 е продължение на програмата от предходния ден, а не предходните дни, това са три законопроекта, които са за сряда, които се гледат много, много пъти, което абсолютно лишава от шанс да влязат реално в програмата и да бъдат дебати-рани т. 3 и т. 4 от програмата за четвъртък. Просто продължение на програмата от предходния ден или дни може да има само, когато конкретните точки са изчерпани. Тъй както т. 1 от програмата за петък е продължение на програмата от предходните дни, така точка последна и четвърта от програмата за четвъртък може да бъде същата - продължение на програмата от предходните дни. Но не виждам как може тази точка да бъде преди т. 3 и 4, които са конкретни законопроекти.
Предложението ми е да настъпи разместване в програмата за четвъртък, като т. 3 и 4, както са записани, станат съответно т. 2 и 3. А т. 2, която е записана грешно - продължение на програ¬мата от предходните дни - ние се разбрахме с Вас, че ще бъде от предходния ден, тази така записана т. 2 да заеме мястото на т. 4 в четвъртък. И тогава е ясно, че наистина след изчерпване на конкретните законопроекти може да се продължи с това, което е изостанало от предходните дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Карев, благодаря, Вие сте много яростен, когато видите някоя граматична грешка. Това е от компютъра, този ред се е преместил, станала е техническа грешка.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Значи ще отиде т. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, няма да стане т. 4, а ще стане "от предходния ден".
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Предложението ми е за размества¬не .
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението Ви ще гласу¬ваме, но няма никаква логика в това, което казвате. Моля да гласувате предложението за разместване. Много е неприятно, когато 160.2 , нещо не се разбере и се обосновава с много думи.
От общо гласували 183 народни представители, за - 66, против - 87, въздържали се - 30.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате програмата така, както е предложена с поправката т. 2 за 14 декември да бъде продължение на програмата от предходния ден. Моля да гласувате. Искам до добавя, че предло¬жението на Васил Михайлов има и т. 3, която обаче ние я предлага¬ме така, както той иска, да бъде т. 1 днес и това се приеме в момента. Пропуснах това нещо, за протокола е важно.
От общо гласували 185 народни представители, за - 132, против - 17, въздържали се - 36.
Предложението се приема. Програмата за тази седмица е приета.
От името на парламентарна група господин Железчев. АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, господин председател! Декларация от Парламентарната група на коалицията "Народен съюз" - БЗНС, Демократическа партия.
След разтурянето на БЗНС "Никола Петков" и обесването на Никола Петков през 1947 г. ръководната върхушка на Българската работническа партия - комунисти възприе политиката на насилствено коопериране на земята. Започва масов икономически и физически терор. По-заможните селяни, които не желаеха да се лишат от земята си, от животните си, а заедно с това и от икономическата си независимост, бяха облагани с непосилни данъци и държавни доставки. От тях се искаше на всеки притежаван декар земя държавни доставки от яйца, вълна. От ялови крави се искаше държавни достав¬ки от мляко. Количеството зърно, което бяха задължени селяните да предават на държавата, надвишаваше целият им добив и неизпъл-нилите държавните си доставки стопани бяха пребивани в кметствата, задържани по всяко време на денонощието, съдени и изпращани в затвора или в концентрационни лагери. Много свободолюбиви селяни, земеделци и симпатизанти на БЗНС "Никола Петков" от Сливенския край, неиздържали на тези жестокости, напускат семей¬ните си огнища, оставят невръстни деца, съпруги, годеници и престарели родители и заминават за Сливенския балкан по пътеките на Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Жельо войвода, Гунчо войвода. Те са въоръжени с брадви, вили или някоя останала от войните стара пушка. Броят на тези измъчени, но непокорни земеделци, стигат до 80 души. Това става през лятото на 1951 г.
Това стресва правителството и то взема широкомащабни мерки за унищожаване на бунтовниците, които народът нарича горяни. Хиляди войници от редовната армия и вътрешни войски плъзват из Сливенския балкан, досущ като башибозушките орди по време на Априлското въстание.
Денят на акцията е исторически - 1 срещу 2 юни 1951 г. Самият Червенков със свитата си се настанил в близкото село Калояново, за да следи и направлява разгрома на горяните. В завързалия се неравен бой и двете страни дават жертви. Чрез използване на сила и предателство по-голямата част от горяните са заловени, образувани са четири процеса от 70 - 80 души подсъдими, издадени са 35 смъртни присъди на хора, които нито са убивали, нито са палили складове или кметства, не са ограбвали и мандри. Присъдите са по чл. 5 от Закона за разпускане на БЗНС "Никола Петков".
На 12 срещу 13 декември 1951 г. са изпълнени смъртните присъди по присъда № 834 на Георги Маринов Търпанов от с. Тополча-ни, 36-годишен; Иван Спасов Христов от с. Тополчани, 26-годишен; Паскал Иванов Петров от с. Панаретово, 48-годишен; Димо Банчев Фирков от с. Блатец, 32-годишен; Борис Стефанов Рачев от с. Бла-тец, 32-годишен; Митьо Ганев Митев от Кермен, 43-годишен; Митьо Славов Панайотов от с. Панаретово, 32-годишен; Желю Господинов Желев от с. Панаретово, 25-годишен; Петко Минков Иванов от с. Блатец, 25-годишен; Кольо Вълчев Иванов от с. Блатец, 30-годишен; Гиньо Иванов Динев от с. Самуилово, 40-годишен - или всичко 11 човека.
Господин председателю, моля да предложите на депутатите да почетем с едноминутно мълчание паметта на тези герои, дали живота си в защита на демокрацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля!
(Депутатите стават на крака и с едноминутно мълчание почитат паметта на загиналите.) Благодаря ви.
АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Аз също благодаря и дано никога не се повтарят подобни събития в българската история.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Моля, господин Добрев, докладвайте, чл. 131.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Преди това, уважаеми господин председател, нека изпълним рутинната процедура и поканим в залата... ББ/ЛТ
161.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, генерал-полковник Цветан Тотомиров, началник на Генералния щаб, генерал-лейтенант Аньо Анев, заместник-началник на Генералния щаб, Стоян Шатов, заместник-министър на отбраната.
Моля, гласувайте да бъдат допуснати в залата!
От общо гласували 152 народни представители, за - 121, против - 7, въздържали се - 24.
Предложението се приема.
Моля да поканите генералите Тотомиров и Ангелов и Стоян Шатов да заповядат в залата. Член 131!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 131. Кадровите военнослуже¬щи могат да отнасят спорове в съда. На съдебен контрол подлежат споровете относно:"
По този текст има предложение за изменение и допълнение на народните представители Орлин Драганов, Георги Ананиев, Любен Петров, Стоян Денчев, Стойко Пенчев, Дако Михайлов.
"1. предоставяне на материални доволствия, които се дължат на военнослужещите съгласно техния статут и сключения договор;"
По точка 1 предложение за усъвършенствуване има Орлин Драганов, групата народни представители Денчев, Пенчев, Дако Михайлов.
"2. нанесени от ведомството или длъжностни лица имущест¬вени и неимуществени щети на военнослужещия;
3. действителността на сключения договор и неговото спазване;"
По точка 3 предложение е направил доктор Драганов, Стоян Денчев, Стойко Пенчев, Дако Михайлов.
"4. привличането на военнослужещия към ограничена имуще¬ствена отговорност."
По този текст има предложение на Георги Ананиев, доктор Драганов, доктор Михайлов, на народния представител Руси Статков и на групата народни представители Стоян Денчев, Стойко Пенчев, Орлин Драганов и Дако Михайлов, които предлагат да се създадат нови точки 5, 6 и 7.
Има предложение и на народния представител Мариела
Искам да припомня на народното представителство, че съдържанието на този член беше обсъждано веднъж в залата и бе върнато за доработка заради някои правни непълноти. При повторното обсъждане в Комисията по национална сигурност с консенсус бе приета редакцията на народния представител Мариана Христова.
Ние предлагаме залата да подкрепи следния текст на
чл. 131:
"Чл. 131. Кадровите военнослужещи могат да предявяват искове за:
1. предоставяне на дължими материални доволствия;
2. имуществени и неимуществени вреди, причинени на военнослужещия при или по повод изпълнение на служебните му задължения;
3. действителността на сключения договор за кадрова военна служба."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Има думата господин Дако Михайлов.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Господин председател, колеги! Моята бележка е по-скоро редакционна. В точка 2 "имуществени и неимуществени вреди" - нека да използваме термините в законо¬дателството. В чл. 52 от Закона за задълженията и договорите е записано "обезщетения за имуществени и неимуществени вреди". Като ще кодифицираме ' законодателството, като ще го уеднаквява¬ме, нека във всички закони да бъде еднакво. И аз предлагам пред "имуществени и неимуществени" да се добави думата "обезщете¬ние" и да стане "обезщетение за имуществени и неимуществени вреди".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Може ли да смятаме това за редакционна поправка? - Да!
Благодаря на господин Дако Михайлов. Други бележки?
Има думата господин Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми дами и господа народни представители, господин председател! Ще ми се председателят на комисията да изчита направените предложения. Това може би ще спести излизането на отделни народни представители, които по този начин ще могат и да не стават да обосновават очевидно ясно направени предложения за промени и корекции в текста на второ четене. Вярно е, че тези предложения са раздадени в писмен 161.3.
вид, но протоколът затова е протокол. Тези листчета, така да се каже, могат да изчезнат и вероятно ще изчезнат, но протоколът остава.
Затова искам да прочета предложението за точка 5, което съм направил. Друг е въпросът, че вероятно ще предизвика някои правни спорове и дискусии едно такова предложение. Но уверявам ви, след консултация с много офицери, те ми казаха, че такова нещо в закона е добре да фигурира.
И то е следното: "Разпоредби на вътрешни актове на въо¬ръжените сили, които противоречат на Конституцията и закона и имат действие над военнослужещия".
Работещите във въоръжените сили искат да имат една ясно¬та и тази точка 5, която си позволявам тук да предложа в чл. 131, според мен, е важна и не бива да бъде игнорирана.
Ако ми позволите, няма да правя някаква дълга обосновка, но е необходимо всички тези подзаконови нормативни актове, уста¬ви, разпоредби, заповеди и т.н., които биха могли да бъдат изда¬вани, ако противоречат на Конституцията и закона, да бъдат, така да се каже, невалидни, без стойност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки?
- Няма.
Господин Михайлов иска да гласуваме т. 5, която той прочете, да стане т. 4 от чл. 131.
Моля да гласувате включването на този текст като т.
4.
От общо гласували 164 народни представители, за - 63, против - 75, въздържали се - 26.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста на чл. 131 с добавката в т. 2 - да започва с "обезщетение за", направена от народния пред¬ставител Дако Михайлов.
Моля да гласувате.
От общо гласували 160 народни представители, за - 155, против - 1, въздържали се - 4. Член 131 е приет. Преминаваме към чл. 194.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 194. Ал. 1. В мирно време кадровите военнослужещи могат да се обединяват в сдружения за осъществяване на дейности от взаимен интерес на техните членове извън служебните им задължения.
Ал. 2. Сдруженията по предходната алинея могат да съдей¬стват на свои членове за защита на правата и социалните им интереси.
Ал. 3. Сдруженията могат да членуват в международни сдружения." ВТ/ВЙ 162.1
По текста на вносителя има направени предложения от народния представител Орлин Драганов, от доктор Михайлов, от Любен Петров и предложение на народния представител Дянко Марков.
Полярните мнения, защитавани от различни народни предста¬вители в комисията, бяха съгласувани с текст, предложен от народ¬ния представител Любен Петров. Това, което вие държите в ръцете си като съдържание на чл. 194, развит в четири алинеи, бе прието с консенсус от Комисията по национална сигурност. Ние ви предла¬гаме да подкрепите следния текст:
"Ал. 1. В мирно време кадровите военнослужещи могат да се сдружават за осъществяване на дейности от взаимен интерес извън служебните им задължения. Тези дейности се извършват извън служебно време, извън поделенията на въоръжените сили и не могат да накърняват бойната готовност, подготовката, дисциплината, моралния дух на личния състав и да нарушават установения ред и единоначалие във въоръжените сили.
Ал. 2. Въпросите, свързани с отбранителната политика на държавата, военното строителство, подготовката, бойната готов¬ност и мобилизацията на въоръжените сили, тяхното комплектоване с личен състав, въоръжение, техника и други имущества не могат да бъдат предмет на дейност на дружествата.
Ал.З.Актът за учредяване на сдруженията се обявява със заповед на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.
Ал. 4. В сдруженията могат да членуват сродни международ¬ни организации".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСЕТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Има думата господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Направеното от мен писмено предложение е чл. 194 да отпадне, като съм имал предвид опасностите, които крият едни такива сдру¬жения в българската армия. Като имам предвид това, че българ¬ските граждани, разбира се, имат правото да се сдружават, то армията е особен вид институция, в която единоначалието е водещ принцип. В този смисъл и появата на една легия, която в началото може да е имала известни позитивни изяви, но след това си позволи 162.2 да заема многократно в декларации политическа позиция, е структу¬ра, която би могла да се окаже опасна за българската държава. Още повече, че България има горчивия опит с военния съюз, издър-шител на преврат. Знаем кой го е използвал, знаем и с какви
цели е използван този съюз. Аз няма да коментирам всички преврати, подклаждани от Българската комунистическа, или все едно как се нарича там, организация. Факт е, че във всички тези преврати участва тази структура с едни или други свои представители, като например Кимон Георгиев. Последният преврат - деветосептем-врийският, който даде възможност и за окупацията на страната ни от чужда армия, е фактически едно ярко потвърждение на факта, че подобни структури могат да бъдат използвани срещу българската държавност.
Такава е и една легия. Дори сега нейните учредители и участници да имат най-добри намерения, в един даден момент политическа сила би могла да обезглави легията и да замени офи¬церите, които са сега в нея, с послушни изпълнителни кадри, които да свършат една политическа работа. Обикновено работата, която могат да свършат едни военни, занимаващи се с политика, е нищо повече, освен един преврат.
Боя се, че ние с лека ръка ще допуснем множество сдруже¬ния в българската армия, които по своето естество имат верти¬кална структура, което означава, че те в някаква степен могат да дублират или да възпрепятстват единоначалието в българската армия, както и във въоръжените сили.
Затова моето предложение, уважаеми народни представители, е с много голямо внимание да се обърнем към фактите от нашата история и да не дадем възможност такава една структура, която, апропо, беше изградена с инициативата и с участието на офицери от Главно политическо управление на българската армия, да се изроди или пък да съществува номинално, но да представлява една бомба със закъснител в най-важната структура за българската държавност - българската армия.
Затова е и моето предложение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложение за отпадане.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Едно е за отпадане, но тъй като мои колеги си позволиха да предложат вътре различни текстове, без да са внесени писмено, които, признавам, са доста по-удачни от предложението на вносителя, затова ще се позволя и да пред¬ложа един по-ясен, императивен текст за забрана...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ако не отпадне.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Аз Ви моля да го чуете, за да не го обосновавам още веднъж. И в този смисъл моето предложение е:
"В мирно време кадровите военнослужещи не могат да обра¬зуват и да участват в сдружения".
Това е текстът, който предлагам на вашето внимание. Той по същество е текст в смисъла на текста по чл. 194, което съм направил за отпадане. По този начин ние ще решим въпроса със сдруженията в българската армия и въобще във въоръжените сили, защото какво представляват тези сдружения? Не са ли те синдикати? А синдикати в българската армия, профсъюзи в българска¬та армия не може и не трябва да има, както и във въоръжените сили като цяло. Какво значи това да защитават синдикални инте¬реси? Тук веднага ще се каже: "Е, да, обаче те членуват в "Евро-мил". Да, обаче в страните - членки на "Евромил",не са правени военни преврати през последните 100 години! Това е също една истина.
А когато се говори за невъзможността да има стачни дейст¬вия, та това е естествено. Такива стачни действия са забранени във всички въоръжени сили в европейските страни. 162.4
Що се отнася до тези международни сдружения, аз смятам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, по същество. Говорите 5 минути по едно предложение за отпадане и виждам, че малко прекалявате с продължителността на своето изказване.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Аз Ви благодаря за това подсещане, уважае¬ми господин председателю, наистина ще се опитам да бъда максимално кратък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Минимално кратък трябва да бъдете, не максимално кратък.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Вие сте математик, Вие знаете какво значи отрицание на отрицанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Само в марксизма има такова нещо. В математиката няма такова нещо.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Не точно в марксизма, Вие сте стигнал изглежда дотам, обаче е добре да се върнете малко и към Хегел, господин председателю, че и по-рано.
А що се отнася до проблемите, които постави уважаемият председател на Комисията по национална сигурност за това какво мога и какво не мога, не аз съм решавал грешно задачи за басейни, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Но сте се къпали в басейни.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Това е очевидно. Препоръчвам го на всички душевно нечистоплътни да се поизкъпят преди да дойдат в тази зала и да обсъждат проблемите на отбраната и Въоръжените сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля по същество!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Вие ме отплеснахте със своите забележки, господин председателю, но аз ще завърша сериозно.
Зная, че е необходимо сега, особено в преходния период за българската държава, такива сдружения да бъдат недопускани. Това е моето ясно и категорично предложение. Моля ви да го подло¬жите на гласуване - както текста за отпадане, така и по-катего¬ричният текст за забрана на сдруженията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще поставя на гласуване текста за отпадане, но другият текст няма да го поставя, защото не е представен писмено. НЧ/ЗТ 163.1

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Ще го поставите, защото и другите текстове не са представени писмено, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Кюранов. Имаме желание днес да приключим с този законопроект.
ЧАВДАР КЮРАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Очевидно чл. 194 се занимава с едно ново явление в нашата армия, нещо, което преди наистина беше немислимо, да смятаме, че може в Българската армия да има едно сдружение от хора от нейния състав, което да защитава интересите на тази професия. Аз мисля, че това е един положителен факт, че нашият нов закон ще включи този въпрос и че ще утвърди тази практика, която досега съществува вече в продължение на няколко години.
Този въпрос има принципно значение. Това е въпросът за отношението между гражданското общество и държавните структу¬ри. И наличието на една организация вътре в Българската армия, която да защитава интересите на военнослужещите, е напълно в духа на едно демократично гражданско общество.
Тук бяха изразени известни опасения, че тази организация би могла да бъде използвана за несвойствени на армията цели. Но нашата история за съжаление показва, че самата армия е била използвана за несвойствени на това общество цели. Така че да се смята, че със забраната на една такава организация ще може да бъде предотвратена опасността от намеса на армията в политичес¬кия живот, това просто е наивно. Съвсем други причини, съвсем други условия определят ненамесата на армията в живота на общест¬вото.
Същевременно аз смятам, че в чл. 194 има някои ограниче¬ния, върху които си струва да се помисли. Преди всичко на мен ми прави впечатление факта, че режимът, който се предлага в чл. 194, е значително по-ограничителен отколкото режима, на който са подложени служещите в Министерството на вътрешните работи. Далеч съм от мисълта да приравнявам напълно служещите в системата на Министерството на вътрешните работи със служещите в Министерството на отбраната и разбирам разликите и спецификата на едната и другата дейност. Но така или иначе и едните и другите се подчиняват на една и съща дисциплина и на едни и същи принципи. 163.2
В закона, който урежда положението на Министерството на вътрешните работи се казва, че "служителите от Министерството на вътрешните работи могат да провеждат събрания в извънслужебно време, включително и в униформа, в помещения или места, принад¬лежащи на министерството, предоставени им от съответните начал¬ници." Аз мисля, че тази формулировка е много добра и би трябвало тя да намери място в чл. 194. Или най-малкото да отпадне текста "тези дейности се извършват извън служебно време извън поделенията на Въоръжените сили".
Практически и досега, ако ние разрешаваме на хората в ал. 4, че в сдруженията могат да членуват сродни международни организации и си представим, че една международна организация има някаква проява в нашата страна или извън нея, то представители на сдруженията не биха могли да участват в нея, тъй като това ограничение, с което започва второто изречение на чл. 194, ал. 1, че тези дейности се извършват извън служебно време, а това мероприятие на международната организация протича естествено и в служебно време, те тогава не биха могли да участват, както беше сега случаят с "Евромил".
Друго съображение, което бих искал да изтъкна, това е резолюция № 903 от 1988 г. на ПАСЕ, в т. 8 на която е записано: "Да гарантират на военнослужещите правото им да сформират, да се присъединяват и да участват активно в специфични асоциации, сформирани да защитават техните професионални интереси вътре в структурата на институциите". Вярно е, че тази резолюция има призивен характер. То не може и да бъде друго, тъй като това е едно становище на международна организация. Но така или иначе тук, подчертавам, става дума, че тази дейност се извършва вътре в структурата на институциите.
Тъй като аз не съм правил предварително предложение, предлагам само текстът "тези дейности се извършват извън служебно време и извън поделенията на Въоръжените сили" да отпадне, а да остане забраната, че те не могат да накърняват бойната готов¬ност, подготовката, дисциплината, моралния дух на личния състав и да нарушават установения ред и единоначалието във Въоръжените сили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Думата има Мариана
МАРИАНА ХРИСТОВА (ПГДЛ): Уважаеми колеги, искам да възразя на колегата, изказал се преди мен, както и на господин Михайлов. Текстът, който обсъждаме заедно с вас, съвсем няма наум само Легия "Раковски". Става дума за правото на сдружаване, което е конституционно право на всички български граждани, само че в армията има известни ограничения. Затова ние сме посветили един специален текст на правото на сдружаване във въоръжените сили. Този текст е текстът, който дава право на военнослужещите да се организират, да речем, в нумизматически дружества, Театъра на въоръжените сили да бъде създаден там. Става дума за LIC! и за другите спортни клубове. Естествено е, че дейността, която ще се упражнява в резултат на тези сдружения, в голямата си част с идеална цел, ще бъде извършвана в извън паботно време.
Така че аз ви моля да проследите съдържанието на целия текст и да го подкрепите така, както ви го е предложила Комисията по национална сигурност, където подробно бяха обсъдени всички тези въпроси. Аз мисля, че едва ли ще има повод да се коментират действията на отделни лица в един закон, както става дума тук за някои действия на Легия "Раковски". Ако Легия "Раковски" наруши правата, които законът й дава, то за това си има съд. Но тук законът третира проблем, далеч по-широк от Легия "Раковски" и аз моля да го подкрепите такъв, какъвто е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата за дуплика народният представител Чавдар
Кюранов.
ЧАВДАР КЮРАНОВ (ПГДЛ): Аз искам да отговоря на колежката, която говори преди мен, че очевидно тя не е разбрала моето изказ¬ване. Не го е разбрала затова, защото Театъра на въоръжените сили си съществуваше отдавна, спортни клубове в армията съществу¬ват отдавна. И съвсем не за тях става дума в този закон и в този чл. 194. Става дума за едно съвършено ново явление. Аз много добре разбирам, че в традициите на една част от нашата партия новите явления много трудно се възприемат, но това е положението. И сега ние, когато казваме "А", трябва да кажем и "Б", а не да решаваме нещата половинчато, за да трябва допъл-Ст.Б/ЙА
нително да се водят борби, спорове и т.н. за нови промени в закона.
И тук позоваването на други военни или паравоенни форма¬ции, които са свързани с армията и съществуват отдавна и за които никакъв спор не се е водил и не се води, просто нямат място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата господин Драганов.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин министър, господин заместник-министър, господин генерал! Беше извършена огромна работа, свързана със Закона за отбраната и въоръжените сили. Въпросът, който разглеж¬даме, е от изключителна важност и демокрацията изисква вие да чуете всички мнения и с вашия вот да вземете решение. Поради това особено голяма е нашата отговорност, особено към чл. 194 на законопроекта, свързан с правото на професионално сдружаване на военнослужещите. От него до голяма степен зависи дали българ¬ското законодателство ще се различава качествено от европейското или ще бъде в духа на неговите принципи, дали на практика ще съумеем да докажем желанието си за интеграция в европейските структури или ще бъде демонстриран за пореден път балкански манталитет, едно нещо, което доста често се наблюдава.
За вас ще напомня, че преди няколко дни ние приехме
решение, което е за членство на страната в Европейския съюз.
В т. 2 на това решение се казва: "Задължава постоянните комисии
на Народното събрание в законодателната си дейност да се съобразя-
ват с изискванията за сближаването на българското с европейското
право". Това е приет документ преди няколко дни от Народното
събрание. Член 194, ал. 1 забранява дейността на сдруженията
в поделенията в служебно време, като по този начин до голяма
степен обезсмисля тяхната дейност. Какво имам предвид? Допълни-
телно внесената в ал. 1 забрана не допринася с нищо за опазване
на изброените ценности, защото полезността, конструктивността
на дейностите или тяхната вреда не зависят нито от времето за
провеждане, нито от мястото. Тоест самото извеждане на такива
дейности не ги прави само по себе си нито по-положителни, нито
~ по-отрицателни. В този смисъл ограниченията по време и място
%с2
според мен са безсмислени.
Същевременно бих могъл да посоча много случаи, когато подобни дейности не само че не накърняват, а напротив, способст¬ват за издигане на бойната готовност, моралния дух и други висши ценности. В този случай министърът на отбраната, съответните командири и началници биха предпочели тези дейности да се вършат в служебно време и в поделенията и дори биха ги поощрявали. Такива са мероприятията за издигане на престижа на военнослужещия, засилване на националната гордост, укрепване на традициите, обединяване на усилията за решаване на наболели социални и битови проблеми. Императивната забрана, свързана с времето и мястото за провеждане на мероприятията на сдруженията, е обида както за военнослужещите, така и за министъра на отбраната, началника на Генералния щаб, командирите и началниците от всички степени. Имам предвид следното. Дори за организации, които не са свързани и са извън въоръжените сили, не е предвидена забрана за дейности в поделенията и в служебно време. Такива мероприятия и досега са честа практика на редица обществени организации - подпомагане на войници с тежко социално положение, откриване на новата учебна година, посещение на деца и ученици в поделенията и запознаването им с бойната слава на служители, служили в тях. На практика излиза, че същите мероприятия не могат да бъдат организирани от сдруженията на военнослужещите, тъй като съществува специален забранителен текст в закона. Нещо повече, с тази забрана подценя¬ваме ръководството на Министерството на отбраната, Г енералния щаб и командирите по места. От една страна, в този закон ги упълномощаваме да определят реда във въоръжените сили, да подкре¬пят бойната и мобилизационната готовност, да осъществяват строи¬телството на въоръжените сили, а от друга страна - не им гласуваме доверие във всеки конкретен случай да преценят кой е най-удачният начин за провеждане на едно или друго мероприятие, свързано със сдруженията на военнослужещите. Възможно е, ако бъде приет в този си вид чл. 194, всяка среща на представители на сдруже¬нията със съответни командири да бъде закононарушение, тъй като не е проведена в извънработно време, т.е. сутринта преди 8,00 ч. или късно вечерта. Как могат да бъдат решавани извън поделенията и в извънработно време проблеми, като условията на работа, 164.3
охраната на труда, критериите за оценка на професионалните качест¬ва и други?
След въвеждането на забрана за дейности в поделенията българското законодателство ще се различава, подчертавам, ще се различава от европейското. Практика, изложена при неколко-кратните посещения в България на президента на ЕВРОМИЛ, изключва законовите забрани за дейности в поделенията, а се допуска извърш¬ването им по споразумение с командирите на поделенията. Същото потвърди господин Ротбол пред президента на Република България, председателя на Комисията по национална сигурност и министъра на отбраната само преди няколко дни. Той настоя за законодателно уреждане на коалиционното право на военнослужещите, като на конкретно зададените въпроси отговори, че става дума именно за дейност вътре в казармите. Към същото призовават всички държа¬ви, членки на Съвета на Европа, и вече цитираната резолюция 903 от 1988 г. на ПАСЕ, като в т. 2 на тази резолюция е записано: да гарантират на военнослужещите правото им да сформират, да се присъединяват и да участват активно в специфични асоциации, сформирани да защитават техните професионални интереси вътре в структурите на институциите.
Затова предлагам законодателят да се откаже от императив¬ната забрана на всички възможни случаи, а да се остави тази възможност на съответното длъжностно лице, което определя реда в поделенията. Още повече, че в същата ал. 1, от която предла¬гам да отпадне текст, се съдържа забрана за сдруженията на военно¬служещите да нарушават определения ред.
И така, предлагам да отпадне от ал. 1 текстът "се извърш¬ват в извънслужебно време извън поделенията на въоръжените сили". Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки?
Има думата за реплика господин Васил Михайлов.
Имайте предвид, че по този член, който стана много дълъг, говорим повече от половин час. Ако всеки член стане толкова дълъг, ще има нещо много щастливо в тази България.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, искам да направя реплика на доктор Драганов, като се съгласявам с всички текстове, които той изчете тук.
Вярно е, че част от нашата комисия имаше среща с шефа на "Евромил" и всичко това беше доведено до нашето съзнание по един много ярък начин. Само че той може би пропусна да каже, че става дума, разбира се, за документи, които имат препоръчителен характер, от една страна. И, от втора страна, неслучайно същият този човек обясни, че в касата на всеки един министър на отбра¬ната, в която и да е от тези страни, чиито организации от армиите членуват в "Евромил" има един закон за забраната на тези органи¬зации .
Проблемът обаче в България е, че винаги такава една структура е по-бърза от мудната държавна машина. И докато се задейства забраната за една такава организация, възможно е самата тази организация вече да е взела политическата власт. Още повече си спомням тук едно събитие, в което легията излезе с декларация със заканителен характер. Как действат едни офицери, когато се казва, че по повод честването на един празник те щели, видите ли, да вземат мерки повече такива безобразия да не се случват. Това ни повече, ни по-малко от устата на офицери, какво значи? Значи заплаха с насилие и нищо повече! Нима няма полицаи, нима няма хора, които се занимават с осигуряването на реда, че представители на легията щели да осигуряват, видите ли, реда при провеждането на едно честване. Съжалявам много, но ние живеем в конкретните условия, именно на Балканите и именно в България. Защото кой осъди и кога Дамян Велчев и Кимон Георгиев през 1934 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето ви изтече.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Моля ви, уважаеми колеги, да направя една корекция...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето ви изтече! Времето ви изтече!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Господин председателю, искам да кажа,
че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Трето предупреждение - времето ви изтече!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: че не в мирно време е забраната,
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече! Наказвам ви с отстраняване от заседанието днес.
СВОБОДНА СТЕФАНОВА (от място): Хайде стига, бе! (Неодобри¬телни реплики от блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Трето предупреждение.
Има ли други бележки по чл. 194? - Няма.
Подлагам на гласуване - първо, предложението на народния представител Васил Михайлов този член да отпадне.
Моля да гласувате.
От общо гласували 168 народни представители, за - 48, против - 104, въздържали се - 16.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния предста¬вител Чавдар Кюранов, което съвпада с предложението на народния представител Орлин Драганов - от чл. 194, ал. 1, второто изречение, да отпадне текстът: "се извършват извън служебно време, извън поделенията на Въоръжените сили и...". Този текст да отпадне.
Моля да гласувате.
От общо гласували 179 народни представители, за - 30, против - 96, въздържали се - 53.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 194 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 168 народни представители, за - 135, против - 19, въздържали се - 14. Член 194 е приет. Член 195!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 195. Ал. 1. Кадровите военнослужещи могат да се кандидатират и да бъдат избирани за президент и вицепрезидент, народни представители, общински съветници и кметове при условия, определени в отделен закон."
По този текст има редукция на народния представител Орлин Драганов.
"Ал. 2. Кадровите военнослужещи, които са регистрирани за кандидати за изборни органи, прекъсват изпълнението на длъж¬ността си до провеждането на изборите. За това време те се считат в платен служебен отпуск.
( Ал. 3. Кадровите военнослужещи, избрани за президент,
вицепрезидент, народни представители и кметове се считат в 165.2.
неплатен отпуск за времето на мандата им и след прекратяване на пълномощията им се осигурява заемането на същата или друга равностойна длъжност."
По ал. 3 има предложения на народния представител Георги Ананиев и на народния представител Дянко Марков.
Този текст със своята деликатност също разделяше членовете на комисията. След продължително обсъждане тя се обедини около компромис. До края на обсъждането непримирим защитник на своята теза, а тя е - докато са на военна служба, българските граждани не се ползват от правата си да избират и да бъдат избирани, остана народният представител Дянко Марков.
Текстът, който предлагаме да бъде приет от Народното събрание, е развит в четири алинеи.
"Чл. 195. Ал. 1. Кадровите военнослужещи могат да се кандидатират и да бъдат избирани за президент и вицепрезидент на Република България, народни представители, общински и районни съветници и кметове при условия, определени в отделен закон.
Ал. 2. Кадровите военнослужещи, които са регистрирани за кандидати за изборни органи от политически партии и коалиции, се освобождават от военна служба.
Ал. 3. Кадровите военнослужещи, избрани за народни представители и кметове от независими листи, се считат в непла¬тен отпуск за времето на мандата им и след прекратяване на пълномощията им се осигурява заемането на равностойна длъжност.
Ал. 4. Военнослужещите на наборна военна служба не могат да се кандидатират за народни представители, общински и районни съветници и кметове."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Дянко
Марков.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Член 195, който е на вашето внимание и поставен за ваше решение, е най-важният член от целия закон, който ви се предлага и, който Въоръжените сили в България очакват с нетърпение. Това е единственият член, по който аз ще взема думата, въпреки че по много от предишните, както и последващите, имам свои съображения. Ще взема думата само по този член, защото както подчертах, това е най-важният член. Този член дава облика на закона, който ние ще дадем на Въоръжените сили и на българската войска. 165.3.
Това е решението - ще се занимава ли военнослужещият в България с политика или ще се занимава с онова, за което обществото го е определило и сам той, което е избрал?
Ето защо ще си позволя малко по-обстойно да привлека вашето внимание, защото това не е един кой да е член, по който мо¬же така или иначе и съображения "за" и "против". Това е членът, който определя, както подчертах, философията на закона.
Политическа ли ще бъде българската войска или не? И нека това не звучи пресилено, защото ще ви кажа - компромисният вариант, който беше предложен от председателя на комисията, наистина е компромисен. Но той не изключва ония съображения, той не преодолява онези възражения, които бяха поставени и които именно трябваше да елиминират от участие в политическия живот българската войска.
Текстът, който аз съм предложил, има едно-единствено изречение. Това изречение може да бъде прието или отхвърлено. Прието това изречение, българската войска действително ще бъде деполитизирана и не ще се занимава с политика. Отхвърлено това изречение, каквито и да било други текстове, ние отключваме вратата за политика в българската войска и сред българските военнослужещите. Възраженията, които се поставят, са от няколко характера.
Първо, конституционно възражение. Това нещо, което аз пред¬лагам, противоречи на Конституцията, на правата на гражданите.
Аз ще си позволя да ви прочета чл. 6, ал. 2 от Конститу¬цията на Република България: "Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние".
Законодателят не е включил в тези категории професия. Законодателят си е давал ясно сметка, че някои професии, поради тяхната специфика, ще имат известни превилегии, известни преиму¬щества спрямо други в българското общество. А същевременно под-текст може да се предполага, че придобивайки известни преимущества ще има известни ограничения. Фактът, че по професия не е предви¬дено това, дава възможност да бъдем в съгласие с Конституцията, ако бъде възприет текста, който е предложен от мен на вашето внимание. Ние даваме на офицерството, на войнството на България и в това отношение абсолютно еднакво мислим и еднакво решаваме, известни социални преимущества, известни преимущества, които трябва да изведат офицерската, воинската професия на едно достой¬но място, да бъде тя една престижна професия и да има военнослу¬жещият самосъзнанието, че обществото му е дало нещо повече и че той е нещо повече задължен на обществото. С оглед на това ние можем да предвидим да не участват военнослужещите в политическия живот на страната.
Втората група възражения е да не се правят аналогии как е било на Запад, как е в Америка, как е тук и там. Ние готвим закон за българската войска и ние сме длъжни да изготвим българ¬ски закон за българската войска. В днешно време за никого не е тайна, че българското общество е поляризирано, че то се намира в един постоянен конфликт. Този конфликт, дори аз си позволих да го квалифицирам с понятието "студена гражданска война". Ние се намираме в студена гражданска война, колеги. За това нещо ние трябва да си даваме сметка, иоърнете поглед назад в историята как беше студената война - пак заседаваха хората от единия и другия противопоставен лагер, мъчеха се нещо да постигат - това, РД/ЗТ 166.1
което и ние правим, но ние го правим тук, а в обществото поляриза¬цията и противопоставянето е много по-остро. Ще вкараме ли ние този модел на студена гражданска война в казармата? Ще го вкараме ли в битието и в съзнанието на военнослужещите в България? Ето това ние трябва да предотвратим и ние го предотвратяваме с едно-единствено изречение - докато са на служба военнослужещите не се занимават с политика. И никой военнослужещ няма да пострада и да съжалява за това.
Какво ще постигнем, колеги? Ние ще постигнем българската войска да стане наистина един национален институт, институт на всички хора. В лицето на офицера всеки гражданин да вижда своя защитник, своя човек и той самият да се чувства човек на всички други хора.
Какво значи да бъде избиран? Какво значи да бъде избиран един офицер? Аз ще ви кажа, малко в скобки иронично, ако бях на служба сега и носех пагоните на офицера, за да възразя, защото друга форма нямам, аз щях да агитирам сред моите колеги най-малко 400 души да се кандидатират за президент на републиката. И какво значи? Ние в това време, докато са кандидати за президент на ре¬публиката, ги пущаме в неплатен отпуск. Е, да, много странна фор¬мулировка.
Друго нещо - да участват, да бъдат избираеми като незави¬сими. Какво значи независим? Какво значи неутрален в едно общест¬во, в което е полярно противопоставен нашият народ и почти разде¬лен на две. Това е невъзможно.
Аз ще ви припомня само един-единствен факт, че при анало¬гична обстановка в 1945, 1946 и 1947 г., когато във войската, така беше двуполюсният модел, една част от офицерството се групираше около Дамян Велчев и около някои от старите престижни воено-началници, друга част около тези, които главно бяха дошли от Съветския съюз или от партизанските отряди. Имаше една престижна част на българското офицерство, която не искаше да се ангажира в тези противоборства и се обяви за неутрална. Е, какво стана? Тези неутрални, тези независими хора им се създаде конспирацията -неутрален офицер, конспирация неутрална. Това е едно противоречие и куриоз на тази епоха, която осъди престижни офицери като генерал 166.2
Иван Попов, като подполковник Смолянов, едни от най-уважаваните офицери ги прати в тежки затвори и лиши войската от тях.
Какво значи неутрален? Какво значи независим? Ами този независим трябва да получи някаква обществена подкрепа. Кой го знае офицерът в обществото? Несъмнено, че тази форма на независимо участие е просто, силен е изразът, но в момента не виждам по-добър, един камуфлаж на принадлежност към някаква политическа обществена сила. Не може иначе да бъде избран и няма въобще място да се кандидатира. Но тук има и нещо друго, което аз искам да кажа, че той, когато почне да участва, трябва да агитира. Той влиза в политическия живот, той трябва да критикува една или друга, той вече принадлежи, колеги, да избираш даже. Как ще избират войниците, как ще избират офицерите? Ами те трябва да отидат да чуят една друга политическа сила какво им предлага, да се запознаят с програмите, да слушат ораторите, всичко онова, което определя участие в политическия живот.
Трябва ли да даваме това нещо на войнството в днешния момент? Аз отново казвам, че не трябва и само с едно изречение ние този въпрос го ликвидираме по един отличен начин.
Тук се говори за германски модел и при разискванията, за това какво ни предлагал да правим датчанинът, който дойде на "Евромил" и пр., и пр. Аз пак казвам: нека тези господа, ако мислят доброто на България, а те не го мислят толкова много доброто на България, в това можем да бъдем сигурни, нека те помогнат България час по-скоро да стане нормална държава, да стане държава такава, в която наистина ние ще поощряваме тогава, няма да бъда жив, но други ще бъдат, вие ще бъдете младите, да поощряваме офицерството да участва в обществения живот, да се инкорпорира войската в обществото. Но това е далечен момент. Ние не сме изживяли това противопоставяне, от което боледуваме. Ние сме болно общество с повишена температура на обществения организъм. Когато тази температура спадне, ние ще заличим това изречение, което искам да ви го натрапя, прощавайте, искам с цялата си душа, ние тогава ще го заличим и ще отворим вратите на казармата за обществен живот в една нормална обстановка.
Днес ние имаме задача да направим българска армия, принад¬лежаща на целия народ, на всички граждани, опора и надежда на
всички хора в тази страна и това ще бъде най-важният институт
за национално възпитание на младежите, които отиват там и трябва да бъдат водени във възпитателната работа и в отбраната на стра¬ната от хора, които в никаква степен не са ангажирани в проти-воборството в нашето общество.
Благодаря. (Ръкопляскания от малцинството) ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За реплика думата има Борис Стоянов.
БОРИС СТОЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми гости, уважаеми колеги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Реплика?
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА НС И СДС: Нека да каже защо не стана!
БОРИС СТОЯНОВ: Няма да стана, разбира се, за престъпници не ставам прав.
Искам да репликирам господин Марков с уважение към една голяма част от тезите, които той изложи за целите, за същността, за предназначението на Българската армия. Но моето категорично възражение срещу неговото предложение чл. 195 да придобие вида: "Докато са на военна служба, българските граждани не се ползуват от правата си да бъдат избирани и да избират", се състои в след¬ното. Ще го изложа с кратки мотиви и аргументи.
Българската армия съдържа в себе си, може да се каже, определено един елит от българската нация. Един елит, който е на високо професионално, образователно, качествено равнище. Един елит, който освен всичките други качества, притежава и нещо, което не се среща толкова често в другите слоеве на нацията - един безусловен патриотизъм и едно изключително високо гражданско чувство за отговорност. И аз си мисля, че ние ще допуснем груба грешка, ако този елит отделим от целостта на българския народ, от целостта на нацията и не му позволим той да има своето право да се произнася по редица важни, изключително важни за развитието на страната въпроси. Един от тези въпроси, разбира се, е въпросът за властта, въпросът за практикуването на властта, въпросът за същността на проблемите, които се решават, ако щете, за съдър¬жанието на законите, които се приемат в Народното събрание.
В този смисъл аз поддържам, че трябва да има ограничения¬та, да бъдат гарантирани независимостта, деполитизацията на армията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за реплика изтече.
БОРИС СТОЯНОВ: Благодаря. Но не бива да бъдат ограничавани тези хора като грждански възможности. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки?
Има думата господин Дако Михайлов. Предложение за отпа¬дане ли имате? ББ/КТ 167.1
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Господин председател, колеги! Аз правя предложение за отпадане на ал. 2 на чл. 195. Систематичното място на тази алинея не е тук в този текст. Ние сме приели чл. 125 - кадрови военнослужещи, прибавяме ал. 9 - начините за освобожда¬ване и прекратяване на договора.
При това положение на ал. 2 тук, където се урежда статутът на военнослужещите, просто не й е мястото. Защо да има две алинеи еднакви в два различни раздела? Щом Комисията по националната сигурност предлага към чл. 125 да се добави т. 9 със съдържание¬то за освобождаването при кандидатиране при еди-какви си положе¬ния, при това положение в чл. 195 тази ал. 2 просто е излишна и не й е мястото тук, защото урежда съвсем друга материя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, председателя на комисията!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Господин председател, ние обсъждахме този въпрос в комисията. В чл. 195 е казано, че могат да се кандидатират от политически партии и коалиции, но това за нас е политизиране и след това те трябва да бъдат освободени. И ако приемем този текст, аз ще предложа изменение в чл. 125 - до¬бавяне на т. 9.
ДАКО МИХАЙЛОВ (от място): Става излишно да го има на две места.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Тук трябва да бъде ясно, госпо¬дин Михайлов. Прочетете шапката, вижте за какво говорим тук -кой може да се кандидатира и при какви условия може да се кандида¬тира. След като условието изисква да не бъде по-нататък военнослу¬жещ, отиваме си на систематичното място, в което се казва: "Кадро¬вите военнослужещи се освобождават от военна служба и договорът се прекратява..." и т. 9 ще допълни...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважае¬ми колеги! Аз напълно подкрепям предложението на господин Дянко Марков и няма да се аргументирам, той беше достатъчно убедителен със своите аргументи. Но ако това предложение не се приеме, аз предлагам да се направи една малка корекция в ал. 2, едно компромисно предложение. Българските военнослужещи, кадровите военни да имат право да избират, но да нямат право да бъдат избирани, независимо дали се представят като независими кандидати или като кандидати на партии и коалиции. Тоест, в ал. 2 да отпадне 167.2
"от политически партии и коалиции" и текстът да стане:
"Кадровите военнослужещи, които са регистрирани за канди¬дати за изборни органи, се освобождават от военна служба".
Всъщност, ако се запознаем с практиката на повечето демократични страни, ще видим, че този кадрови военнослужещ, който желае да се отдаде на политическа дейност, той си подава оставката от армията. Считам, че това е правилно и когато кадрови военнослужещ желае да се кандидатира за президент, вицепрезидент, депутат или съветник или кмет, е аболютно необходимо той да подаде оставка. Защото как ще участвува в една силно политизирана предизборна кампания и след това отново ще се върне като деполи-тизиран офицер да изпълнява своите задължения в армията? Считам, че едното изключва другото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вашето предложение е за отпадане на текст. Затова се приема, без да сте го представили предварително.
Други бележки има ли? - Няма.
Започваме гласуването на чл. 195 по следния ред.
Най-напред заместващия текст на народния представител Дянко Марков чл. 195 да гласи:
"Чл. 195. Докато са на военна служба, българските граждани не се ползуват от правата си да бъдат избирани и да избират".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 197 народни представители, за - 78, против - 105, въздържали се - 14.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Дако Михайлов да отпадне цялата ал. 2.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 192 народни представители, за - 67, против - 90, въздържали се - 35.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Глушков да отпадне от ал. 2 текстът: "от политически партии и коалиции". Моля, гласувайте!
От общо гласували 173 народни представители, за - 59, против - 97, въздържали се - 17.
Предложението не се приема.
167.3
Моля да гласувате чл. 195 така, както беше предложен от комисията.
От общо гласували 178 народни представители, за - 124, против - 42, въздържали се - 12. Член 195 е приет.
Искам да съобщя, че възстановявам правата на господин Михайлов да присъствува в залата. Разбрахме се со кротце и со благо. Ла не ви прави впечатление!
Господин Куртев има думата за отрицателен вот.
Ще дам думата за три отрицателни вота.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз гласувах против този член, защото с приемането му се открива възможност и за установяване на военна диктатура под една законна форма. Виждам как някои се усмихват, но тук преди малко говори един депутат от БСП, който спомена нещо много опасно и никой не се стресна в тази зала. Той започна да говори за някакъв елит, в случая за военен елит. Утре може да се намери някой друг да ни говори за друг вид елит и да претен¬дира за права на този елит да решава съдбините на държавата, каквото направи господинът преди малко. Наслушали сме се на думи за елит. България има един опит такъв от 19 май 1934 г., когато някакъв елит реши, че ще управлява страната без партии, без да се вслушва във волята на хората и с помощта на военни.
Ето затова гласувах против този член, защото приемането на такива закони отваря пътя по законен път да се стигне до военна диктатура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Васил Михайлов за отрицателен вот.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря ви, уважаеми господин председателю. Вие бяхте прав, когато ми отнехте думата за просроч¬ване на времето. Това е точно по правилника и аз поемам тази санкция. Но ви благодаря за това, че мога да продължа да работя в Народното събрание, пак по правилника на Народното събрание.
В този смисъл е и моето кратко възражение, т.е. отрицател¬ния ми вот на току-що гласувания текст. И това е, защото ние приехме ал. 4, където военнослужещите на наборна военна служба не могат да се кандидатират за народни представители, общински и районни съветници и кметове. Тоест ние нарушихме тяхното право да бъдат съответно избирани.
Аз разбирам прагматизма на това предложение, защото е възможно много от наборниците да решат да имат един месец отпуск, като се кандидатират в различни партии и коалиции. Това е вярно. Но същевременно вярно е и това, че хората между 18 и 26 години ще бъдат лишени от възможността да бъдат кандидати на една или друга партия. И докато всичко, което беше казано по отношение на кадровите военнослужещи, мисля, че беше изклю¬чително правилно и вярно, и предупреждението, че е възможно в България да се изгради една хунта на законова основа, то същевременно, приемайки този текст, давайки възможност на кадрови¬те военнослужещи да лишаваме военнослужещите на наборна военна служба от това им право, за мен е отстъпление от принципа. И затова гласувах против този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Заповядайте за последен отрицателен вот.
КРУМ СЛАВОВ (СДС): Благодаря ви, господин председател. Колеги, с моя отрицателен вот искам да ви припомня, че само преди половин век един човек, един голям български политик и държавник като Кръстьо Пастухов беше осъден, хвърлен в затвора и впоследст¬вие удушен в Сливенския затвор заради две статии. Първата се каз¬ваше "Нашата войска" - от есента на 1945 г. Втората статия е от февруари следващата година - 1946 - "Защо ме изкушавате лицемери". И двете са по повод речи на Георги Димитров във военното училище, с които речи бе започната и много скоро след това довършена политизацията на българската армия.
С гласуването от ваша страна, на мнозинството в това Народно събрание, тази политизация отново е заложена и това няма да донесе добро на тази страна. Необходимо ли е да има ВТ/ЛТ 168.1.
отново политически жертви, за да може българската войска да добие онзи вид, да бъде само с мисъл за българското, а не да залита по политически причини наляво, надясно и да представлява една заплаха за гражданския мир.
В този смисъл аз изказвам и огорченията си, че речта на господин Дянко Марков не беше разбрана в нейния основен смисъл. Тя беше това, което би трябвало да гласуваме като текст на чл. 195. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Преминаваме към чл. 125.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Уважаеми господин председател, чл. 125 е приет от Народното събрание. Той казва условията, при които кадровите военнослужещи се освобождават от военна служба и техният договор се прекратява.
Сега, след като приехме ал. 2 на чл. 195, би трябвало според комисията да допълним точка 9, която да звучи по следния начин:
"9. при кандидатиране от политически партии и коалиции за президент или вицепрезидент на Република България, народни представители, общински или районни съветници и кметове."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Мулета-
ров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Смятам, че трябва да се уеднаквят термините, които се използват в приетия чл. 195 и в предлаганата сега нова точка 9 на чл. 125. Там е употребен изразът "регистриране на кандидатите", а тук казваме: "при кандидатиране". Явно е, че трябва да бъдат уеднаквени и да бъде "при регистриране", както е в приетия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други възражения? Аз смятам, че това е редакционно предложение.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ (встрани от микрофоните):
Да, да!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложе¬нието на комисията към чл. 125 да се прибави точка 9: "при регистриране на кандидати от политически партии и коалиции за пре¬зидент или вицепрезидент на Република България, народни предста¬вители, общински или районни съветници и кметове". 168.2.
От общо гласували 165 народни представители, за - 155, против - няма, въздържали се - 10. Предложението се приема. Преминаваме към чл. 196.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 196. Военнослужещите не могат да изразяват, включително и чрез средствата за масова информация, публично отношение по въпроси, свързани с отбраната, когато те представляват държавна или служебна тайна".
Комисията подкрепи текста на вносителя като от него отпадне изразът "включително и чрез средствата за масова инфор¬мация".
Народният представител Евгений Еков бе убеден, че и досега военнослужещите ползват такива права. При това чл. 196 доби вида:
"Военнослужещите не могат да изразяват публично отношение по въпроси, свързани с отбраната, когато те представляват държавна или служебна тайна".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Михай¬лов .
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми гости! Моето предложение е за отпадане на този текст, тъй като той е регламентиран като съдържание и като смисъл в Наказателния кодекс. Там е ясно какво следва, ако се наруши държавната тайна, какво следва, ако се наруши служебната тайна.
В този смисъл и текстът тук само преповтаря и напомня, така да се каже, текстове от Наказателния кодекс. Смятам, че в крайна сметка Законът за отбраната и Въоръжените сили не е някакъв сборник от всички останали текстове и затова моето предложение, включително и в Наказателния кодекс, е за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? - Няма.
Гласуваме най-напред предложението да отпадне чл. 196. Моля да гласувате.
От общо гласували 155 народни представители, за - 31, против - 98, въздържали се - 26.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 196 така, както е представен.
От общо гласували 147 народни представители, за - 114, против - 10, въздържали се - 23. 168.3.
Член 196 е приет. Преминаваме към чл. 201.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 201. Ал. 1. Кадровите военнослужещи не могат да се регистрират като едноличен търго¬вец или да участват в сдружения на български и чуждестранни физически или юридически лица, както и да бъдат членове на техните управителни органи."
По този текст има предложения на народните представители Методиев, Стоян Проданов и Борислав китов.
"Ал. 2. Ограниченията по ал. 1 не се отнасят за случаи, в които кадровите военнослужещи участват във фондации или сдруже¬ния с идеална цел, както и в акционерни дружества, освен при упражняване на дейности, чрез които се нарушава политическият неутралитет."
Същите народни представители имат предложение за усъвър¬шенстване на този текст, както и предложение на доктор Драганов да се създаде нова ал. 3.
Текстът, който сега ще предложа, също бе приет в Комисията по национална сигурност с подобаващо мнозинство. Един народен представител възрази и възражението беше за понятието "земеделска кооперация".
Ние предлагаме Народното събрание да подкрепи чл. 201 в този вид:
"Чл. 201. Ал. 1. Кадровите военнослужещи не могат да изпълняват друга държавна служба, освен в случаите, определени в този или друг закон.
Ал. 2. Кадровите военнослужещи не могат да извършват дейност, несъвместима с упражняването на службата им.
Ал. 3. Несъвместими с упражняването на кадрова военна служба са:
1. извършването на търговска дейност;
2. участието в управителни и контролни органи на търговски дружества, освен когато това не им е възложено служебно;
3. работата по трудово правоотношение;
4. работата по граждански договор, освен преподавателска, научноизследователска и друга творческа дейност.
Ал. 4. Притежаването на акции в акционерни дружества и участието в земеделски кооперации не се счита за упражняване на търговска дейност по смисъла на ал. 3, т. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСЕТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Заповядайте, господин Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, ува¬жаеми народни представители! Аз по-скоро имам въпрос защо само "земеделски кооперации"? Ако един военнослужещ е член на потре¬бителска кооперация...? (Реплики) Не знам какво е мнението на другия социалдемократ, но моето конкретно предложение е за отпа¬дането на думата "земеделски". Ние даваме възможност на един офицер да бъде акционер, а да не бъде член на една потребителска кооперация, където дяловото участие е много по-малко. Просто няма логика в това нещо.
Конкретното ми предложение е да отпадне думата "земедел¬ски" .
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Михай¬лов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз също мисля, че е добре кадровият военно¬служещ да може да участва в кооперации, да има акции - и това е също естествено. Даже аз стигам и малко по-далече, той би могъл и би трябвало да може да упражнява правата си на собственик например в едно събирателно дружество, тоест той в някаква степен,, притежавайки собственост или пък контролния пакет акции от едно акционерно дружество, е нормално да участва в управителното тяло на това дружество.
Съгласен съм, че не е съвместимо с упражняването на кадрова военна служба извършването на търговска дейност в попу¬лярния смисъл на'думата. Това е наистина недопустимо. От друга страна, да работиш с друг трудов договор на държавна работа или другаде като наемен работник е недопустимо състояние за честта на пагона. И тук трябва да кажем, че това е съвсем правил¬но ограничение.
Но когато ние говорим, че частната собственост е непри¬косновена в нашата държава, редно е когато той притежава такава 169.2 собственост, да има и правото не с посредник, а лично той да контролира тази собственост. Говоря именно за тези дружества, които са по Търговския закон - събирателни дружества, акционерни дружества. Той би трябвало да може да бъде в ръководството на управителното тяло.
И затова моето предложение е той да може не само да притежава акции в акционерни дружества и да участва не в земе¬делски, а въобще в кооперации, същевременно обаче да може да участва в ръководните тела на търговски дружества, които са събирателни и акционерни дружества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Как да стане това нещо текстово?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: "Притежаването на акции, както и участие¬то в управителните тела на дружества, регистрирани по Търговския закон, и т.н., както и участието в кооперации не се счита за упражняване на търговска дейност по смисъла на ал. 3, т. 1" - това е моето предложение. Трябва да се даде възможност на кадровите военнослужещи да упражняват правото си на собственост в размер, който им се дава от законите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Този текст предложен ли е писмено?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Като конкретен текст не е предложен писмено, но същевременно искам да напомня, уважаеми господин председателю, че и текстът, който разглеждаме, не е предлаган писмено по съответния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Дако Михайлов.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Колеги, аз подкрепям напълно текста на комисията и трябва да гласуваме него. Това, което говори коле¬гата Михайлов - събирателното дружество е дружество с оглед на> личността, а не с оглед на капитала. При това положение не моме един военнослужещ да участва в събирателно дружество, след работно време, независимо че има магазин, да отиде да про¬дава там лимонада. Нали правим Закон за въоръжените сили! В ал. 4 така, както се предлага от комисията, е просто едно изклю¬чение донякъде да притежаваш акции, защото има Закон за прива¬тизация на общински предприятия и т.н. Всеки ще получи привати¬зационни бонове. Заради това предложението така, както е направе-169.3
но - военнослужещите да не участват в търговска дейност, е много правилно, независимо че Търговският закон е общ. Това е един закон, който действително трябва да бъде така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки?
- Няма.
Има предложение да отпадне думата "земеделски" от ал. 4. Моля да гласувате.
От общо гласували 152 народни представители, за - 40, против - 94, въздържали се - 18.
Предложението не се приема.
Предложението на господин Михайлов, което не е дадено в писмен вид, не може да бъде гласувано, за съжаление.
Моля да гласувате текста така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 136 народни представители, за - 120, няма против, въздържали се - 16. Член 201 е приет.
Преминаваме към разглеждането на чл. 203.
169.4
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 203. Ал. 1. Офицерите на кадрова военна служба имат право да носят лично огнестрелно оръжие (пистолет) извън военните поделения и обектите."
По този текст има предложение на Любен Петров, на доктор Драганов, на колегите Денчев, Стойко Пенчев и Дако Михайлов.
"Ал. 2. Правото за носене на оръжие се вписва в служеб¬ната карта."
По този текст има разгърнато предложение на народния представител Орлин Драганов. То е пред вас и не го повтарям, както и на доктор Михайлов за създаване на нова ал. 3.
Комисията направи продължителен и сериозен опит най-напред да отчете мненията на народните представители, които са направили писмени предложения, и след това написаното да бъде в съзвучие с чл. 12 и 13 от Наказателния кодекс. Тя прецени, че е нужно съдържанието на тези въпроси да бъде разкрито в два нови члена - чл. 203 и чл. 203а.
Ще ви помоля, господин председател, да прочета и двата текста, а после да ги гласуваме по съответния начин, за да се види логиката на мисленето на комисията.
"Чл. 203. Военнослужещите имат право да носят оръжие по ред, определен в уставите на въоръжените сили.
Чл. 203а. Ал. 1. В мирно време военнослужещите могат да използват оръжие като крайна мярка при:
1. въоръжено нападение или реална заплаха с оръжие;
2. неизбежна отбрана.
Ал. 2. Редът за използване на оръжие в случаите по пред¬ходната алинея се определя в уставите на въоръжените сили.
Ал. 3. Военнослужещите са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, срещу което е насочено използването на оръжие и да не застрашават живота и здравето на други лица.
Ал. 4. След използване на оръжие в случаите по ал. 1 военнослужещите са длъжни да доложат писмено на непосредствения си командир или началник."
Искам да припомня, че от ал. 2 до ал. 4 текстовете са заимствани от Закона за Министерството на вътрешните работи и от Закона за националната полиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Бележки има ли? Господин Михайлов. Ст.Б/ЙА 170.1
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Имам предложения по този текст на вносителя, а и някои забележки по видоизменения и предложен от комисията вариант.
Първо, очевидно е, че кадровите военнослужещи, носейки оръжие- трябва да могат да го използват, защото то не им е само, за да им тежи на кръста, а да могат при определени случаи, регламентирани законово, да го използват. Такъв един регламент има в Наказателния кодекс. От друга страна обаче именно тук и не някъде другаде е редно да бъде регламентиран вариантът, по който може да действа военнослужещият и при какви обстоятелст¬ва може да си послужи с оръжие.
Моето предложение е за изграждане на ал. 3 към предложе¬нието на вносителя, която да звучи така. Съгласен съм, разбира се, с горните два текста - че военнослужещите имат право да носят оръжие по ред, определен в уставите на въоръжените сили, но ал. 3 говори вече за използването на това оръжие.
"Ал. 3. Използването на оръжието е крайна мярка и се допуска само в изключителни случаи - при защита на военнослужещия, а при необходимост и на граждани от нападение, заплашващо живота им, ако няма възможност да се защитят по друг начин."
Според мен е много трудно да се регламентира точно ситуа¬цията, в която трябва да може да се използва оръжие. Затова мисля че моят текст, който съм предложил тук, решава много въп¬роси, тъй като в чл. 203а, както е предложено от комисията, съществува т. 1 в ал. 1 - въоръжено нападение или реална заплаха с оръжие. Тук има определена неяснота. Какво значи въоръжено нападение е ясно, но заплаха с оръжие не е ли пак вариант на въоръжено нападение? И ако все пак има някакви разлика, не е задължително да има заплаха конкретно с оръжие. Защото например бейзболната бухалка не е оръжие, някои земеделски сечива не са оръжие, но могат да бъдат използвани като оръжие. И ако приемем в т. 2 като неизбежна отбрана, не става много ясно при какви обстоятелства е тази неизбежна отбрана. Още по-проблематично, уважаеми колеги, е, когато става дума за използването на оръжието от военнослужещия за защита на здравето и живота на други лица. Регламентът в Наказателния кодекс е не толкова ясен по отношение 170.2 на кадровите военнослужещи и затова тук употребата на оръжие не е според мен добре регламентирана.
Би трябвало ал. 3 и ал. 4 или да бъдат променени, или съответно да отпаднат. А пък аз си позволявам да обърна вашето внимание на моето предложение, при което се регламентира възмож¬ността военнослужещият да се защити. Това означава, че не само когато има реална заплаха на неговия живот, а когато има посега¬телство върху честта и достойнството му. Защото е странно напри¬мер един военнослужещ, един офицер да носи оръжие и да бъде пребит от бой в един юмручен бой. Това е недопустимо. И затова именно оръжието може да бъде използвано. Съответно редът, по който трябва да бъде използвано, го има в друг закон.
Що се отнася до защитата на граждани от нападения, които заплашват живота им, тук очевидно става дума за ситуация, в която той трябва да защити трети лица, но не въобще да ги защити, а само при заплаха на техния живот. Това е разрешителен режим за използването на оръжието, който според мен е съвсем логичен. И допълнението - ако няма възможност да ги защити по друг начин -това също оформя картината кога кадровият военнослужещ има право да използва оръжие и кога не би трябвало да използва повереното му оръжие.
Това е моето предложение и аз ви моля то да бъде гласува¬но.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вашето предложение е ал. 3 и 4 да бъдат заменени с вашия текст?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: С ал. 3, като отпадне предложението на комисията в тези пунктове, за които вече говорих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки?
Моля най-напред да гласуваме 203. Защото предложенията на господин Михайлов се отнасят до чл. 203а.
Моля да гласувате чл. 203 така, както беше предложен.
От общо гласували 147 народни представители, за - 140, против - няма, въздържали се - 7.
Член 203 е приет.
Член 203а. Има предложение от господин Михайлов ал. 3 и 4 да бъдат заменени с текста, който той прочете тук, с изме-170.3
ненията, които спомена.
Моля да гласувате.
От общо гласували 139 народни представители, за - 31 против - 102, въздържали се - 6.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 203а, както е предложен от комисия
та.
От общо гласували 143 народни представители, за - 123 против - 4, въздържали се - 16. Член 203а е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 207. Военнослужещите, загубили трудоспособността си при или по повод изпълнение на военна служба се пенсионират по ред и условия, определени в отделен закон."
Две предложения по този текст има колегата доктор Драга¬нов.
Постъпили са предложения и от народния представител Александър Маринов, Екатерина Михайлова и доктор Васил Михайлов. От народния представител Любен Петров и колегите Денчев, Драганов, Дако Михайлов и Стойко Пенчев.
След дълги проучвания, с помощта на експерти комисията се опита да вземе всичко полезно и целесъобразно както от внесе¬ните писмени предложения на народните представители, така и от продължителната дискусия.
Предлагаме на Народното събрание да подкрепи ново съдържа¬ние на чл. 207, развит в четири алинеи.
"Чл. 207. Ал. 1. Военнослужещи, загубили трудоспособността си при или по повод изпълнение на военната служба и освидетел¬ствани на това основание по законоустановения ред, са военноинва¬лиди .
Ал. 2. Пострадали при или по повод отбраната на страната
са:
1. военноинвалидите, техните съпруги (съпрузи) и деца;
2. вдовиците (вдовците) и сираците на починалите военно¬инвалиди и на загиналите при или по повод изпълнение на военната служба, както и родителите им, ако грижата за пълната материална издръжка на последните е лежала върху тях;
3. вдовиците (вдовците), сираците и родителите на загина¬лите при или по повод отбраната на страната.
Ал. 3. Пострадалите при или по повод отбраната на страната ползват правата на пенсионираните военнослужещи по този закон.
Ал. 4. Държавната и местна администрация осигуряват подходяща работа на военноинвалидите до навършване на съответната възраст за пенсиониране по ред и условия, определени от Министер¬ския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 149 народни представители, за - 145, против - няма, въздържали се - 4. Член 207 е приет. Член 218!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 218. Ал. 1. Военнослужещите получават основно месечно възнаграждение, което се образува от:
1. заплата за звание;
2. заплата за длъжност.
Ал. 2. Размерите на заплатите за звание и длъжност на военнослужещите се определят по ред и условия от Министерския съвет, освен ако не е посочено друго в специален закон."
По този текст има предложение на група народни представи¬тели от Движението за права и свободи.
Комисията възприе ново предложение, внесено за обсъждане от представители на Министерството на отбраната и Генералния щаб. След приемането му то срещна възражение от група народни представители, както и от Комисията по бюджет и финанси, и Коми¬сията по труда, социалните и демографските проблеми. И двете комисии предлагат да се подкрепи първоначалния текст на вноси¬теля.
Въпреки това, след допълнително обсъждане в Комисията по националната сигурност тя предлага на Народното събрание да подкрепи следния текст на чл. 218.
"Чл. 218. Ал. 1. Военнослужещите получават основно месеч¬но възнаграждение, което се образува от:
1. заплата за звание;
2. заплата за длъжност.
Ал. 2. Размерите на заплатите за звание и длъжност на кадровите военнослужещи се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната и съответния министър или ръководител на друго ведомство, като размерът на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на кадрови военно¬служещ се определя на база средномесечни заплати на заетите лица в бюджетната сфера, съобразно данни на Националния статис¬тически институт, както следва:
1. за офицер - не по-малко от две средномесечни заплати;
2. за сержант - не по-малко от 1,3 средномесечни заплати;
171.2
3. за войник - не по-малко от една средномесечна заплата.
Ал. 3. Основното месечно възнаграждение на кадровия военнослужещ се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната заплата за последния месец от предходното тримесечие.
Ал. 4. Размерите на основното месечно възнаграждение на военнослужещите на наборна военна служба се определят по ред и условия, определени от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Има думата господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги, уважаеми гости! Това е може би най-същественият момент в обсъждането, което вълнува българското офицерство.
Това, което, първо, бих желал да направя като корекции е в определението на какво основание военнослужещите получават основно месечно възнаграждение. Тоест, от какво се образува то. И според мен изреждането по този начин - първо, заплата за звание и второ, заплата за длъжност, не е удачно според мен.
Става дума за една заплата, която се формира от заплащане, в зависимост от това, за какво заплащане става дума. Затова моето предложение е свързано с текст, който би могъл да се нарече редакционен текст на промяна, който да звучи така:
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вместо "заплата" - "заплаща¬не".
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да.
"Военнослужещите получават основно месечно възнаграж¬дение, което се образува от заплащането за звание, длъжност и квалификационна степен." Защо имам предвид това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А не е ли по-добре да бъде "сума"? "Сума за звание, сума за длъжност" и т.н.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Може би по-ясно ще бъде за военнослуже¬щите, ако се каже "заплащането". Това е не само общоприето като термин, но и определя една яснота. Заплатата се формира от различ¬ни видове заплащане. И затова си позволявам редакционно да направя едно такова предложение.
Особено държа на мотивирането на квалификационната степен, която би трябвало да се включи като елемент от изграждането 171.3
на заплатата на военнослужещия. В зависимост от тази квалифика¬ционна степен специалист, който би трябвало да е учил три години, бакалавър, магистър, доктор и т.н. се определя и това заплаща¬не.
Мисля, че квалификационната степен има много сериозен лост за мотивация на кадровия военнослужещ за ръст в тяхната служебна дейност. В пазарното стопанство образованието е стока. За да получи определена образователна степен, квалификационна степен, военнослужещият е необходимо да завърши средно образова¬ние. След това - висше училище или гражданско висше училище, да придобие определена военна квалификация, да завърши академичен курс, Военна академия или Генералщабна академия. В нашата армия има кадрови военнослужещи с различен образователен ценз. Офицери със завършено само ШЗО. Тоест, това е Школата за запасни офицери. Квалификационна степен "специалист", които са учили до три години. Това бих определил като курс за едно военно училище. Такъв триго-шен курс съществува. По-нататък - "бакалавър", който е четириго¬дишно образование; "магистър" - пет години; "доктор" след магистър още три години и т.н. Мисълта ми е, че ние не можем да избягаме от регламентацията на квалификационната степен.
За мое притеснение вчера в закона, който сега ще бъде празнуван в Клуба на народния представител, висшите военни училища бяха приравнени към, или по-скоро, Военната академия беше прирав¬нена към висшите военни училища. Да, обаче това е като че човек да стане кардиолог, без да е лекар, уважаеми господин председате¬лю. Тоест, призна се Военната академия за военно образование, което се приравни към гражданското военно образование, което не е достатъчно аргументирано и според мен толерира ниския образо¬вателен ценз в Българската армия. Защото е нормално да се отиде във Военната академия или в Генералщабната академия, да се мине първо през военно училище, където да се придобие гражданска специалност, съответно инженер и т.н.
Така че много държа в чл. 218 да се направи тази редак¬ционна корекция за заплащането, като се прибави към званието "и квалификационна степен".
Що се отнася до Преходните и заключителните разпоредби, там ще си позволя да направя предложение кой би могъл да завърши съответно Военната академия и Генералщабната академия. В този смисъл ще опонирам на вчерашното изказване на професор Попов, но това ще бъде вероятно по-нататък към края на закона.
Сега се опитвам обаче да съсредоточа вашето внимание, уважаеми колеги, на това, че предложеното от комисията заплащане за офицерите - не по-малко от две средномесечни заплати - и не в бюджетната сфера, а въобще по данните на Националния стати¬стически институт, ще рече, че става дума за около 15 000-16 000 лева към този момент. Актуализацията през три месеца е нещо много важно по отношение на ръста на инфлацията. Става дума вероятно за не повече от 3,5-4 максимум млрд.лв., които биха отишли за заплащане по новата, да я наречем условно, таблица на заплащане за офицерите.
Забележете, уважаеми колеги, че става дума за офицер, т.е. например за лейтенанта. Знае се, че десетки, стотици, за съжаление и хиляди млади офицери напускат Българската армия и напускат Българската армия, защото нямат мотивацията да стоят в нея. От една страна, защото не могат да имат ръст на развитие, тъй като техните колеги, които имат по-висши звания, същевременно и РД/КТ 172.1 >,
с по-напреднала възраст в службата, не могат да се пенсионират или по-скоро не искат да се пенсионират и това е съвсем естестве¬но, защото вън ги чака социално слабо съществуване. А пък същевре¬менно младият офицер, лейтенантът, даже капитанът и т.н., той пък напуска, защото вижда какво се случва с по-възрастните му колеги. Той вижда, че възрастните колеги, когато напуснат армия¬та, трябва някак си да се препитават. Не е рядък случаят, когато полковници, които би трябвало да се гордеят със своята служба и да бъдат материално осигурени, се явяват социално слаби и са принудени да извършват дейности, които не подобават на техния живот и на техния ранг.
Това, което би трябвало да направим, е да осигурим първо младите офицери, за да не напускат армията, защото всеки един лейтенант или старши лейтенант, майор и т.н., който излезе от Българската армия с образованието, което има, има широко поле за изява и той предпочита да не попадне в категорията на своите по-възрастни колеги, а същевременно да изживее младостта си не по бойните поделения, в калта и при изключително тежките условия на една военна служба, а да се опита да намери друго свое препитание и друга своя професия, вън от Българската армия и от Въоръжените сили.
Затова според мен сега е времето и не после, и не след една година да направим своята дан към Българската армия, т.е. можем да определим офицерската заплата не по-ниска от две средни заплати за лейтенанта. Разбира се, ръстът на заплатите нагоре очевидно ще трябва да го има, но не трябва да се плашим от това, че българският офицер ще получи сериозно заплащане. То е смешно, то е мизерно, то е несравнимо със заплатите на офицерите в армиите на демократичните страни.
Когато говорим за сержанта, също трябва да знаем, отивайки към една професионална армия, че трябва да има едно сериозно заплащане не само на офицерския, но и на сержантския състав.
Затова предложението от 1,3 средномесечни заплати според мен е много удачно. Това в никакъв случай не трябва да се възприе¬ма като противопоставяне на служителите в другите обществени сфери. Това е стар модел на поведение и ние го знаем от близкото минало. Сега става дума за Българската армия и в никакъв случай тези 16 000 лв., които ще получи младият офицер, не бива да тежат върху другите сфери, каквито са здравеопазването, образова¬нието, науката, културата.
Въпросът е тук за най-големия консуматор на държавен бюджет, който фактически'е стълбът на българската държава, става дума за Българската армия. Докато другите в другите сфери, било то и моите колеги лекарите, било то учителите, било то и хората на изкуството, могат да получат заплащане вън от заплащането, което дава бюджетната сфера, то току-що ние гласувахме ограничи¬телен текст какво не могат да извършват военнослужещите, кадровите военнослужещи, т.е. те не могат да се занимават нито с търговска дейност, нито с друга, каквато тук ние регламентирахме.
Следователно те разчитат само на своята заплата, като кадрови военнослужещи. Аз мисля, че би било грешно и вредно да ги съпоставяме с други категории от бюджетната сфера. Защото учителите могат да имат частна практика, и лекарите могат да имат частна практика, те могат да участвуват и в търговски дру¬жества и т.н., включително и за дейците на културата и науката. Но кадровият военнослужещ има само едно място, откъдето трябва да получава своето заплащане и това е Българската армия и бюдже¬тът, който се отделя за нея.
Накрая ще си позволя да кажа, че става дума и за войника, който е на наборна служба. Забележете, уважаеми колеги, става дума за заплата, която не е по-малка от една средномесечна запла¬та. Как ще отиде и ще подпише договор един младеж да стане профе¬сионален войник, ако той няма поне средномесечната заплата за страната. Говорим за бъдещата ни професионална армия. Е, как ще бъде изградена тя, ако няма сериозен стимул младежите да предпочетат, здравите и прави младежи, които да се отдадат на Българската армия и Въоръжените сили, да предпочетат да подпишат договори и да станат съответно професионални войници. Тоест, ние говорим за нещо, но същевременно го спъваме със своите дей¬ствия .
И затова според мен предложеното от Комисията по национал¬ната сигурност заплащане е не само справедливо, а то и навременно, то и трябва да бъде прието от Народното събрание. Останалото са само приказки, пропаганда и замазване за пореден път очите на военнослужещите. Междупрочем, офицерите и сержантите, които 172.3

в тези години на лишения търпят, повярвайте ми, едни от най-
тежките лишения.
Това, което бих желал да помоля уважаемото народно пред-
ставителство, е да възприеме предложения текст от Комисията
по националната сигурност. Това ще бъде достойно, това ще бъде
един високопатриотичен акт.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? - Министър Коралски.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Разбирате, че аз се явявам тук в качеството си на министър, който отговаря за политиката в областта на работните заплати. Така че неслучайно точно по чл. 218 искам да взема думата. Дотолкова, доколкото предложението е да отличи по един конкретен начин работещите или по-точно тези, които служат в армията - кадровите военни, мисля, че се прави един безпрецедентен жест в правния мир, гарантирайки равнища, много по-високи от тези, които всеки друг държавен служител в нашата страна получава. Имам предвид учители, имам предвид лекари, имам предвид и всички онези, които са на държавна заплата. Ако това нещо, разбира се, има своето обяснение и вероятно Комисията по национална сигурност се е мотивирала, то аз мисля, че разпоредбата на ал. 3 за тримесечното индекси¬ране, струва ми се, че тя трябва да се подчинява на един общ ред, след като са дадени тези високи равнища. Да се подчиняват на един общ ред на индексиране на заплатите, тъй като, ако дай Боже, станем с нормална икономика и инфлацията е от порядъка на 3-4 процента, това какво означава? Че ще вдигаме с по 0,5 или 0,7 процента на тримесечие заплатите ли? Все пак има общ режим, гаранциите са достатъчно високи като равнища. Струва ми се, че това, което правим с всички държавни служители, примерно тази година, която идва, ще го правим на два пъти, те се подчи¬няват на общия ред при спазване, разбира се, на изискванията за ръста. Тоест, това е един технически въпрос, който не се определя от желанието на законодателя, а най-вече той е чисто икономически - при каква инфлация колко пъти - може да се наложи един път, може два пъти, може три пъти, може четири пъти. Правено е почти всичко. Но то се отнася за абсолютно всички служители в държавната сфера.
Ето защо аз мисля, че в ал. 3, както и досега, те трябва да се подчиняват на общия ред, по който се индексират заплатите в държавната сфера, за да може да не се създават наистина безпре¬цедентни разлики не само като равнища, а и като подход за индек¬сиране. Какво ще трябва да отговорим след това на учителите, на лекарите - защо е на два пъти, а не на четири и не на три. Става въпрос, че правителството на практика не може да провежда никаква политика на заплащането по този начин. А имам предвид, че така или иначе, всички тук в тази зала се надяват някой път да седнат в министерските кресла, все пак процесът на за-ББ/ЛТ 173.1.
плащането трябва да се управлява по някакъв начин. Имаше един отдел, казваше се "Национална и социална сигурност", те са свързани някак си помежду си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? Тъй като господин Коралски не предствя отделен текст, аз смятам, че той защитава внесения текст от правителството.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ (от място): По принцип, ако се приеме предложението на комисията, разбира се, това е право на Народното събрание, но аз обръщам специално внимание на ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Следователно, ние имаме два варианта. Сега обаче има един технически въпрос. Вие нямате право да предлагате изменения в текст, който не е представен. Вие сте представили един текст, този текст може да го защитите и да го гласуваме. А след това гласуваме текста така, както е предложен от комисията. Какво ще каже председателят на комисия¬та?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Аз нямам никакъв друг изход освен да защитавам текста, предложен от Комисията по национална сигурност. Разбирам трудностите на господин Коралски, но считам, че те са преодолими.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Коралски, държите ли да бъде гласуван текста, предложен от правителството?
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Господин председател, да уточня позицията си. Очевидно текстът на правителството е подложен на съмнение в комисията. Естествено е, че аз би трябвало да го поддържам и го поддържам. Но в края на краищата очевидно решението е друго.
Тъй като се очертава друго решение, аз моля внимателно да се обсъди все пак съществуването на ал. 3. Алинея 3 е добра при висока инфлация и се превръща в абсурд при инфлация под 10 процента. Ако стане 5 процента,7 процента...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Коралски, пробле¬мът не е в ал. 3. Проблемът е принципът за определяне на запла¬тата. Ако принципът за определяне на заплатата е по механизма, предложен от комисията - е едно. Ако е това, което е дадено в предложението на Министерския съвет - друго. А индексирането -друго. 173.2.
Нека да завърши господин министър Коралски.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Само да довърша и да освободя трибуната. Аз поддържам предложението на правителството това да се определя от Министерския съвет, но решението на комисията очевидно също трябва да се обсъди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: С гласуването ще го опреде¬лим.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Искам да кажа, че независимо от това, че аз също съм пряко вързан с депутатската заплата, самият аз също съм депутат, не считам, че начинът, по който се определят депутатските заплати, връзвайки ги на практика с нещо, което е много хипотетично и неясно в държавата - каква ще е средната заплата, тя зависи от инфлация, от курс на долара и т.н., мисля, че и този ред би трябвало да се обсъди. Но за да е ясна позицията на правителството, трябва да има рангове. Ние затова ще въвеждаме закон за държавния служител, за да оценяваме по служба на държавата, а не по ранг на заеман пост и възможност за издействане на привилегии.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Иван
Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще направя процедур¬ното предложение за отпадане на ал. 3. И го правя не толкова да помогна на Министерския съвет и на министъра на социалните грижи, а да помогна за решаването на един проблем. Защото ако създадем сега прецедент - при един закон да решаваме проблема на една категория трудещи се, пък били те и военни, утре същото може да възникне с всяка една друга категория и да поставим изпълнителната власт, независимо дали тя е в момента на БСП, утре на СДС, в едно много трудно положение-да решава проблемите на отделни категории държавни служители по различни начини. И за да облекча работата, правя това процедурно предложение за отпадането на ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това вече е процедурно възможно.
Имаме възможност да преминем към гласуване.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (от място): Искам думата за противно становище. 173.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това не е процедурно предложение, прощавайте. Това не е процедурно предложение, тъй като господин Куртев е народен представител и има право да предложи отпадане на текст. Вие можете да защитите обратното становище. Тоест, да не се тълкува, че имаме процедурно предло¬жение.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Благодаря ви, господин предсе¬дател! Аз не споделям изказаното предложение за отпадане на ал. 3, тъй като мотивите за това ми се струват неубедителни. При всичкото ми уважение към тези мотиви, които изложи господин Коралски, т.е., че когато ръстът на инфлацията стане под 10 процента, когато икономиката на страната се нормализира, един такъв текст ще затормози много обслужването на заплатите на военнослужещите, аз бих искал да кажа следното. Колеги, когато ръстът на инфлацията падне под 10 процента, на нас ще ни бъде много лесно да отменим този текст. Ако правителството се погрижи за това да намали инфлацията под 10 процента, бъдете сигурни, Народното събрание веднага ще се погрижи за това да отмени този текст. Но докато инфлацията е висока, нека да остане.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин министърът на отбраната желае ли да вземе думата по този въпрос? - Не.
Имаме три неща да гласуваме. Първо текста, предложен от Министерския съвет като заместващ текст на предложението на комисията.
Моля, гласувайте текста, предложен от Министерския
съвет.
Добре, смятаме за основен текст този, който е на правител¬ството. Следователно започваме от заместващите текстове.

Най-напред имаме предложение за отпадане на ал. 3. Пред¬ложението е от народния представител Иван Куртев. Моля, гласу¬вайте за отпадане на ал. 3.
От общо гласували 164 народни представители, за - 143, против - 5, въздържали се - 16.
Алинея 3 отпада.
Може да се смята за редакционно предложението на господин Михайлов "заплата" да стане "заплащане". Това може да стане - "заплащане за звание, заплащане за длъжност".
Господин Михайлов направи едно недотам коректно предло¬жение, но то е разумно, да има точка 3 в ал. 1 и да се добави "квалификационна степен". Моля ,гласувайте за това.
От общо гласували 146 народни представители, за - 35, против - 90, въздържали се - 21.
Предложението не се приема.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам думата за процедура, за прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Когато Вие изчитахте предложеното от мен в текста на чл. 218, имаше шум в залата. Много колеги напуснаха. Може би не разбраха, че става дума за едно съществено допълнение и това допълнение е да се изброи, че заплащането става за звание, длъж¬ност и квалификационна степен. Аз не вярвам да има човек в тази зала, който да е против това, заплащането да се формира, така да се каже, и отчитайки квалификационната степен.
Аз няма да ви отнема много време, като ви кажа, че е важно тя да бъде включена. Мога да ви дам конкретни примери как точно се формира заплащането с отчитане на квалификационната степен. Само искам да ви кажа, че в Закона за Министерството на вътрешните работи в чл. 63, ал. 1 е казано ясно: "Офицерите и сержантите получават месечно възнаграждение, което се образува от основна заплата за длъжност, звание и квалификационна степен". Аз искам просто това тук, при хората с пагони, също да бъде валидно. ВЙ/ВЙ 174.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, ще го прегласуваме. Още повече, че аз не го прочетох коректно. Трябва да бъде: "3. Заплащане за квалификационна степен". Моля да прегласувате.
От общо гласували 159 народни представители, за - 28, против - 81, въздържали се - 50.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 218 така, както е предложен от комисията с отпадане на ал. 3 и с редакционното изменение: "заплащане" вместо "заплата".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 153 народни представители, за - 127, против - 6, въздържали се - 20. Член 218 е приет. Почивка - половин час. (Звъни)
След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседание¬то. Имате думата.
ТОШО МУХТАНОВ (ПГДЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, ние се занимаваме с една сериозна дейност и мисля, че темпото е по-малко от възможното. Но като имам предвид, че ни предстоят още законопроекти до ваканцията, с оглед да завършим работата по този законопроект предлагам да удължим днес работното време с два часа, както е по правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не с два часа, а до завърш¬ване на законопроекта.
ТОШО МУХТАНОВ: До завършване на законопроекта, но не повече от два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против? - Няма. Моля да гласувате предложението на господин Мухтанов.
ИВАН ГЛУШКОВ (от място): А работата в комисиите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ако се наложи, ще направим съобщение.
Господа, ако завършим в 14,05 ч. ще бъде добре. Предложе¬нието е да се удължи заседанието до завършване на този законо¬проект, но не повече от два часа, както е в правилника. Моля да гласувате.
От общо гласували 167 народни представители, за - 111, против - 56, въздържали се - няма. Предложението се приема.
Искам да поясня, че ако завършим преди 14 часа ще прекра¬тим заседанието, защото гласувахме до завършване на този законо¬проект. Така че и този вариант е възможен.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Уважаеми господин председател, както казах в началото на днешното заседание, при текущия прочит на приетите вече текстове^ комисията констатира някои непълноти. Затова сега от нейно име ви предлагам Народното събрание да обсъди и ако сметне за целесъобразно да създаде нов член 230а, който защитава военнослужещите от принудително изваждане от жилища, когато са на наборна военна служба, или са призовани на мобилизационно мероприятия. Действително наборникът трябва да бъде спокоен, че когато е настанен по законно установения НИ/ЗТ 175.1
ред в жилище и му е издадена надлежна заповед, докато служи в армията няма да има такива неприятности. Това се отнася и за призованите на запасни мероприятия.
Предлагаме чл. 230а да звучи така:
"Чл. 230а. Военнослужещите на наборна военна служба и запасните, повикани на запасни мероприятия, както и семействата им, не могат да бъдат принудително изваждани от жилищата, в които са били настанени по установения административен ред докато са на служба, или на запасно мероприятие. Изпълнението на постановените срещу тях съдебни решения и заповеди за изваж¬дане се спират до отслужване срока на службата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Господин председател, аз подкрепям текста, но "административен" е излишно, защото по Закона за наемните отношения, който съществува в момента, настаняване по административен ред съществува само за стопанските помещения, а "установения ред", без "административния", защото Законът за наемните отношения третира именно тези въпроси. "Администра¬тивен" е излишно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да се оправи редакционно.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Да, приема се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Михайлов.
Моля да гласувате чл. 230а без думата "административен". ЛЮБЕН ПЕТРОВ (от място): И още една редакционна поправка. ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отменете гласуването. Имате думата.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (ПГДЛ): Много се извинявам, господин предсе¬дател, но предлагам думата "запасно" да бъде заменена с "мобили¬зационно" мероприятие и на двете места. Това е точното наименова¬ние на всички мероприятия, на които се извикват запасни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да се замени "запасно" с "мобилизационно".
С тези две изменения, моля да гласувате чл. 230а. Вместо "запасно" да бъде "мобилизационно" и думата "административен" да отпадне. 175.2
От общо гласували 139 народни представители, за - 126, против - 7, въздържали се - 6. Член 230а е приет. Член 248.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Уважаеми господин председател, Народното събрание вече прие състава на чл. 248 в неговата първа и втора точка. Съдържанието на т. 3 на ал. 2 зависеше от съдържа¬нието на чл. 195, който обсъждахме преди малко. Сега, след като приехме неговия текст, предлагаме т. 3 да изглежда така:
"3. участвуват в заседания като общински или районни съветници или като съдебни заседатели".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма възражения. Моля да гласувате.
От общо гласували 142 народни представители, за - 120, против - 2, въздържали се - 20.
Точка 3 на чл. 248 е приета. Глава четвърта.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: След като народният представи¬тел Любен Петров оттегли предложението си за промяна на заглавието на глава четвърта, предлагам Народното събрание да я утвърди така: "Военни служители и работници в системата на Министер¬ството на отбраната".
Това е предложението на вносителя. Народният представител Любен Петров оттегля предложението си, защото служителите и работниците, примерно, в системата на МВР, техните правоотношения, права и задължения са уредени със Закона за МВР. Тоест, гласуваме текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 143 народяй представители, за - 127, против - 3, въздържали се - 13.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 256. Ал. 1. В Министерст¬вото на отбраната могат да работят граждански лица при условията и по реда, определени в този закон и Кодекса на труда."
По този текст има предложение на народния представител Любен Петров. 175.3
"Ал. 2. Военните служители в системата на Министерството на отбраната имат правата и задълженията на държавни служители."
Има в два варианта предложение на народния представител Георги Ананиев и на Любен Петров. И двамата колегите оттеглиха предложенията си.
Комисията подкрепи текста на вносителя с редакционни допълнения на ал. 1. Комисията прецени, че ал. 2 не е необходима. Предлагаме ви да подкрепите следното съдържание на чл. 256:
"Чл. 256. В системата на Министерството на отбраната могат да работят граждански лица като военни служители и работни¬ци при условията и по реда, определени в този закон и Кодекса на труда".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма възражения. Моля да гласувате.
От общо гласували 141 народни представители, за - 125, против - 3, въздържали се - 13. Член 256 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 257. Длъжностите, които се заемат от военни служители в системата на Министерството на отбраната се определят от министъра на отбраната, а за Българ¬ската армия - от министъра на отбраната по предложение на начал¬ника на Генералния щаб".
Народните представители, които бяха направили писмени предложения за промяна на този член ги оттеглиха. Комисията подкрепи текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 139 народни представители, за - 127, против - няма, въздържали се - 12.
Член 257 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 258. Ал. 1. Военните служители и работниците сключват трудов договор при условията и по реда, определени в Кодекса на труда и този закон."
Колежката Сашка Каракашева предлага да се създаде нова
ал. 1а.
"Ал. 2. Трудовите договори в системата на Министерството на отбраната се сключват от министъра на отбраната или от упълно¬мощени от него длъжностни лица." 175.4
По този текст има предложение на народния представител Любен Петров, тъй като колегата Ананиев преди доста време оттегли своите предложения.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (от място): И аз го оттеглих.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Предложението на народната представителка Сашка Каракашева за създаване на нова алинея 1а бе отклонено в комисията с гласуване. Колегите Петров и Ананиев оттеглиха предложенията си. Комисията подкрепи текста на вносителя с две алинеи, които преди малко прочетох, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма. Моля да гласувате текста на чл. 258 така, както е предложен.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): Навсякъде в закона е казано първо "този закон" и след това "Кодекса на труда". Нека и тук се разменят местата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Да, приемам предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За стенограмата - да се разменят местата на "Кодекса на труда" и "този закон". И да стане "в този закон и Кодекса на труда", за да има еднаквост.
От общо гласували 147 народни представители, за - 130, против - няма, въздържали се - 17.
Член 258 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 259. Ал. 1. Военните служи¬тели и работниците не могат да използват служебното си положение за осъществяване на политическа дейност по месторабота.
Ал. 2. Военните служители и работниците могат да изразяват политически възгледи само в извънработно време и извън военните поделения и обекти."
В хода на дискусията, за да се хармонизират разпоредбите на двете алинеи, комисията направи редица редакционни изменения. Предлагаме ви да подкрепите следния текст:
"Чл. 259. Ал. 1. Военните служители и работниците не могат да осъществяват политическа дейност по месторабота.
Ал. 2. Военните служители и работниците не могат да изразяват политически възгледи в работно време и във военните поделения и обекти."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Става въпрос за работниците, които са назначени на работа във военни поделения.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Трябва да се гледа целият закон, цялата рамка, а не само конкретният текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате!
От общо гласували 154 народни представители, за - 144, против - няма, въздържали се - 10.
Член 259 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Член 260. Преди малко приехме такъв текст за кадровите военнослужещи: военните служители и работниците не могат да изразяват, включително и чрез средствата за масова информация, публично отношение по въпроси, свързани с отбраната, които представляват държавна и служебна тайна.
Комисията подкрепи текста на вносителя, като отпадна изразът "включително и чрез средствата за масова информация" и текстът доби следния вид:
"Чл. 260. Военните служители и работниците не могат да изразяват публично отношение по въпроси, свързани с отбраната, които представляват държавна и служебна тайна."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов има
думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Това се отнася за военните ЦМ/ЗТ 176.1
служители. Вярно е, че аз направих подобно предложение, когато ставаше дума за кадровите военнослужещи. То се отнася със същата сила и за тези, които са военни служители и работници. Те също не могат естествено да изразяват публично отношение по въпроси, свързани с отбраната, които представляват държавна и служебна тайна. Това го има в Наказателския кодекс. В този смисъл текстът е излишен. Моето предложение е той да отпадне.
Друг е въпросът, уважаеми господин председателю, че в Преходните и заключителните разпоредби би трябвало да направим няколко текста или един текст, който да регламентира ясно как се довежда до знанието на работниците и служителите, както и на кадровите военнослужещи списъкът, който съставлява служебната тайна. Дали той не трябва да бъде обнародван, за да се съобразяват с този списък? Списъкът би могъл да бъде обнародван, така както е обнародван списъкът на сведенията и фактите, съставляващи държавна тайна, за да се знае какво трябва да спазват военно¬служещите - било кадровите военнослужещи или пък тези, които са военни служители и работници.
Моето предложение е за отпадане на чл. 260.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки има ли?
- Няма.
Моля да гласувате най-напред предложението на господин Васил Михайлов чл. 260 да отпадне.
От общо гласували 163 народни представители, за - 58, против - 90, въздържали се - 15.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 260 така както е предложен от комисията.
От общо гласували 149 народни представители, за - 122, против - 17, въздържали се - 10. Член 260 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 261. Ал. 1. Военните служители и работниците могат да образуват и да участват в синди¬кални организации.
Ал. 2. Лицата по ал. 1 нямат право на стачка."
Комисията прецени, че в ал. 1 изразът "образуват и да участват" трябва да бъде заменен с израза "създават и членуват". По ал. 2 бе подкрепен текстът на вносителите. Член 261 доби следния вид:
"Чл. 261. Ал. 1. Военните служители и работниците могат да създават и да членуват в синдикални организации.
Ал. 2. Лицата по ал. 1 нямат право на стачка." ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов има
думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, аз зная, че става дума за волнонаемни служители, както ги наричах¬ме преди време, а сега се наричат военни служители и работници. Те разбира се са работещи по Кодекса на труда от една страна, но се съобразяват и с изискванията на този закон. Затова ние можем тук да обмислим дали трябва да има синдикални организации например във военноремонтните заводи. Дали е нормално служители, които не са кадрови военнослужещи или на наборна служба да бъдат също така сдружавани и да участват в синдикати.
Те би трябвало да приемат ограниченията, които важат и за кадровите военнослужещи, съзнавайки, че имат известни приви¬легии и предимства, свързани с участието им в една структура, каквато е Българската армия и Въоръжените сили.
Не считам за нормално да съществуват такива синдикати. Още повече че имах много контакти с такива работници. Преди няколко месеца имах разговори и с представители на КНСБ. Там бях склонен да мисля, че е редно да има такива организации на волнонаемните служители, както ги наричахме преди, а сега военни служители и работници.
Но разговаряйки с много от тях се оказа, че синдикатите не само, че не са помощ, а са едно бреме. Те са една форма на рекет и на натиск спрямо тях. Затова си мисля, че не е редно да толерираме синдикатите поне там, където е категорично изисква¬нето за известно приравняване на служителите, които са във военно-ремонтни заводи или във ведомства, свързани с отбраната и Въоръжените сили - те да не се сдружават, а да бъдат хора, които разчитат на закона и правата им да бъдат защитавани не от някакви синдикални организации, а точно от закона. 176.3
Като социалдемократ по убеждение съм сигурен, че трябва да има синдикати в нашето общество, но точно в сферата на отбра¬ната и Въоръжените сили за тези хора, които подписват договор и са извън кадровите военнослужещи, а също така и наборните служещи естествено, трябва да не могат да се сдружават. Мога да дам много фрапиращи примери как синдикатите набират средства от тях като членски внос. Аз ви уверявам, че става дума за на¬силствено набиране на членски внос и за насилствено вкарване в синдикати. Това според мен е недопустимо и поне тази сфера можем да очистим от влиянието на псевдосиндикалните организа¬ции у нас.
Аз няма нужда да давам общите примери, че при това бед¬ствено положение на трудещите се в България, ангажирани с бюджет¬ната сфера, синдикатите дълго и сложно преговарят, безуспешно, разбира се. Аз не съм видял да използват сериозно инструмен¬тариума, с който разполагат. Следователно диагнозата ми е яс¬на - синдикално движение в България в истинския смисъл няма. Има неговата имитация, в най-зловещия и уродлив вид се проявява в предприятията, свързани с военнопромишления комплекс, във военноремонтните заводи и в цялата система на отбраната и Въо¬ръжените сили.
Затова мисля, че най-доброто, което можем да направим, е текстът да звучи така: "Военните служители и работниците не могат да образуват и да участват в синдикални организации".
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря за това ново социалдемократическо отношение към синдикатите. Има ли други бележки? - Няма.
Моля да гласувате най-напред изменението - да се постави частичката "не" и текстът да стане: "Военните служители и ра¬ботниците не могат да образуват...". Това е предложение, гос¬подин Михайлов, което не е направено писмено, но можем да го смятаме...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): В комисията съм го направил. Аз съм спазил правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Повече време ще загубим, ако дискутираме. БП/КП 177/1.
От общо гласували 168 народни представители, за - 54, против - 107, въздържали се - 7.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 261 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 148 народни представители, за - 116, против - 27, въздържали се - 5. Член 261 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 262. Ал. 1. Военните слу¬жители и работниците получават основно месечно трудово възнаграж¬дение, което включва заплата за длъжност и добавка за работа в системата на Министерството на отбраната."
По този текст има предложение на народния представител Георги Дилков.
"Ал. 2. Лицата по ал. 1 получават допълнително възнаграж¬дение за продължителна работа в системата на Министерството на отбраната в размери, определени от Министерския съвет.
Ал. 3. На военните служители и работниците се изплащат допълнителни възнаграждения за специфични условия на труд по ред, определен от министъра на отбраната, а за работниците във вредни условия на труд - съгласно трудовото законодателство.
Ал. 4. Военните служители и работниците получават пор¬ционни пари по условията на чл. 224, ал. 2."
По вече обяснени в залата съображения бе отклонено пред¬ложението на народния представител Георги Дилков. Комисията подкрепи текста на вносителя, развит в четири алинеи, като в ал. 2 бе заличен изразът "в системата на Министерството на от¬браната" .
При това чл. 262 доби вида:
"Чл. 262. Ал. 1. Военните служители и работниците полу¬чават основно месечно трудово възнаграждение, което включва заплата за длъжност и добавка за работа в системата на Министер¬ството на отбраната.
Ал. 2. Лицата по ал. 1 получават допълнително възнаграж¬дение за продължителна работа в размери, определени от Минис¬терския съвет.
Ал. 3. На военните служители и работниците се изплащат
допълнителни възнаграждения за специфични условия на труд по 177/2.
ред, определен от министъра на отбраната, а за работниците във вредни условия на труд - съгласно трудовото законодателство.
Ал. 4. Военните служители и работниците получават пор¬ционни пари по условията на чл. 224, ал. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Сашка Каракашева.
САШКА КАРАКАШЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз имам едно предложение за добавка на ново изречение в края на чл. 262, ал. 1. Предложението ми е: "Военните служители и работниците, които извършват една и съща по харак¬тер работа или заемат една и съща длъжност като кадрови воен¬нослужещи, получават заплата за длъжност, еднаква с тази на кадровия военнослужещ".
Аргументите ми са следните. Тъй като в Българската армия работят много хора с квалификация, добита извън военните учебни заведения, част от тези хора са военизирани, другите са военни служители и работници. Те работят една и съща по характер работа и съгласно основните постановки на Кодекса на труда за равен труд би трябвало да имат равно заплащане за еднаква длъжност. Иначе разликата, която се получава за звание и т.н., е логично да се получи от кадровия военнослужещ.
Затова моля уважаемите народни представители да подкре¬пят предложението ми, което е залегнало и в предшините постановки, които гласувахме - чл. 256.
Тук бих искала да кажа, че по този начин, господин Васил Михайлов, няма да се наложи на синдикатите да защитават основни постановки от Кодекса на труда в допълнителни трудови договори, ако това залегне в така предложения текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За съжаление не бих могъл да поставя това предложение на гласуване, тъй като не е пред¬ставено писмено.
САШКА КАРАКАШЕВА (от място): Обсъждано е в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е представено като писмен текст. Всички се молят, но не на всички молитвите се чуват. Това са различни служители.
Има думата господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (независим): Господин председателю, дами и господа народни представители! Аз сам оттеглих текста си в в този смиъл, който беше съобщен от председателя на Комисията 177/3.
по национална сигурност. Но отново поставям въпроса, че ние приемаме Закон за отбраната и Въоръжените сили, а в този текст се визира, че добавка за работа в Министерството на отбраната получават работниците и служителите.
Така че възобновявам предложението за този текст и моля да го подложите на гласуване - "Работниците и служителите полу¬чават добавка за работа в Министерството на отбраната и оста¬налите ведомства, които са включили свои служители в състава на Въоръжените сили". Защото това става в Министерството на вътрешните работи, но аз не зная дали става в другите министер¬ства и ведомства, чийто състав е включен в състава на Въоръже¬ните сили. Това е една поправка, която е направена писмено в установения срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма я тук. По този въпрос има ли бележки?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Сам каза господин Дилков, че положението на военните служители и работниците в системата на МВР е уредено със законите на тази система. Така е уредено и за другите звена на въоръжените сили.
Така че, както е тук тази глава, говорим за работници и служители в системата на Министерството на отбраната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Дилков държи ли да гласуваме при това положение? Няма проблеми.
Има думата господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
Предложенията, които направиха тук току-що говорившите, са обсъждани задълбочено в Комисията по национална сигурност. И ако трябваше да се отразят точно техните предложения, това трябваше да стане тук от трибуната. Много грубо ще си позволя да повторя, е нарушен правилникът с начина на внасяне тук на предложенията за второ четене.
Така или иначе, след като е направено едно предложение, обсъждано е в комисията, то не може да из бъде разглеждано и тук, по логиката на това, че и драгите предложения са постъпили не по различен начин, а точно по този, за разглеждане.
Затова си позволявам да ви моля да обърнете внимание на мое предложение, което също беше дискутирано. И то е по ана¬логия с предложението, което направих за заплащането и изграждане¬то на основното месечно трудово възнаграждение на кадровите военнослужещи. Тук би трябвало военните служители и работниците да получават основно месечно трудово възнаграждение, което включ¬ва заплащане за длъжност и квалификационна степен и добавка за работа в системата на въоръжените сили.
Това е според мен редно, за да можем да обхванем всички тези работещи в системата на въоръжените сили военни служители и работници. Това ще създаде много добър вариант на равнопоста¬веност, а не на уравниловка за служители, които работят, например, в Националната служба за сигурност, същевременно работят и в общините, в съответните отдели и т.н. Това са много чиновници, много хора на трудов договор и те трябва да бъдат съответно Сл.Р/ЙА .178.1
осигурени. Не може да бъдат само в Министерството на отбраната.
Така че моето предложение е да се разшири и да обхване и въоръжените сили.
Що се отнася до предложението ми, свързано по-нататък с текстовете по ал. 2, 3 и А, ще си позволя да кажа, че допъл¬нително възнаграждение би трябвало да получават за продължителна работа в размери, определени от Министерския съвет. И това да бъде текстът, както тук е направен.
Но що се отнася до по-нататъшните текстове, на военните служители и работниците се изплащат допълнителни възнаграждения за специфични условия на труд по ред, определен от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство. А за работниците при вредни условия на труд, съгласно трудовото законодателство. Това повтаряне, ал. 3 също е ценна.
Но предлагам ал. 4 да бъде преместена в чл. 263. Тази ал. 4 е по отношение на военните служители и работниците за порционните пари при условията на чл. 224, ал. 2. Редно е когато говорим за тези порционни пари, те да отидат съответно и при заплащането в чл. 263. Това според мен е по-правилният начин на подредба на тези текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да. Благодаря.
При това положение, щом има възражение, че много текстове са били предложени, но тук не фигурират, ще подложа на гласу¬ване последователно предложените изменения.
Първо предложението на госпожа Сашка Каракашева. Няма да го формулирам още веднъж. Тя го формулира, смисълът на ал. 1 да бъде, че за равен труд се предвижда равна заплата с военните служители.
Който е за такава формулировка, моля да гласува.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 151 народни представители, за - 58, против - 18, въздържали се - 75.
Предложението не се приема.
Има две предложения на господин Михайлов.
Първо, предложение за изменение в ал. 1 на чл. 262. Да се добави "за квалификация" и вместо "на Министерство на отбраната", да бъде "на въоръжените сили".
Моля да гласувате.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 171 народни представители, за - 57, против - 83, въздържали се - 31.
Предложението не се приема.
Второто предложение е ал. 4 да отиде към чл. 263. Моля да гласувате.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 168 народни представители, за - 45, против - 98, въздържали се - 25.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 262 така, както беше предложен от комисията.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 149 народни представители, за - 122, против - 17, въздържали се - 10.
Член 262 е приет.
Член 263.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Ал. 1. На военните служители и работниците ежегодно се изплаща сума за облекло при условията и по реда, определени от министъра на отбраната.
Ал. 2. На военните служители и работниците се осигуряват безплатно храна, специално и работно облекло и друго вещево имущество във вид и по норми, установени от министъра на отбра¬ната. "
Комисията подкрепи текста на вносителя, като в ал. 1 беше добавен изразът: "които не се облагат с данъци".
Ще ми позволите да не го чета втори път, да не губим
време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Чакайте, чакайте! Какво да се гласува? Имам предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 154 народни представители, за - 128, против - 20, въздържали се - 6.
Член 263 е приет.
Има възражение. (Васил Михайлов желае думата) На микро¬фона. Зажаднял съм за вашите слова. (Смях) 178.3
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря, господин председателю. Това е едно признание, което ме удовлетворява. Виждам, че се интересувате от проблема с интереса, който подобава на един председател на Народното събрание.
Това, което бих желал да предложа, е във връзка с регла¬мента на военните служители и работниците при осигуряването, както тук е дадено, "на работно, специално и цивилни облек¬ло, друго вещево имущество или пари за тях, които не се облагат с данъци". Като една от алинеите, тук съм я предложил трета в официалното предложение пред комисията, е: "На военните слу¬жители, работниците се осигуряват топла храна и ободряващи напит¬ки при носене нощно и денонощно дежурство, занятия, учения и тренировки". Това е важно, защото тези служители трябва да бъдат, когато са дежурни, осигурени съответно с ободряващи напитки, когато те са на занятия, трябва да получават, естествено, съот¬ветно топла храна. И не могат да бъдат игнорирани тези важни дейности, когато са особено, да речем, на учение. Тези служители трябва да имат регламентирано получаване съответно на тези за тях важни, за да изпълняват своите функции, да ги наречем условно, привилегии.
Що се отнася до тези военнослужещи, които работят при наличието на опасни условия на труд, а такива има и това са в много от заводите такива служители - във военноремонтните заводи, пък и на други места, при радиостанции и прочие - трябва да ви кажа, че е необходимо да изградим един друг текст. Той трябва да звучи така: "На военните служители и работниците се осигурява безплатна предпазна храна и противоотрови при извърш¬ване на дейности, свързани с вредни за здравето последици". Точно същото ние регламентирахме за кадровите военнослужещи. Нима тези служители, които са по договор, не трябва да бъдат съответно защитени с предпазна храна и противоотрови? Ами аз мисля, че тук не можем да правим разлика между едните и другите. Затова ви предлагам този текст.
Като ал. 5 съм предложил: "Доволствията по предходните алинеи се осигуряват във вид, по норми и условия, определени от съответния министър или ръководител на друго ведомство". Така, според мен, ще има една справедливост и военните служители, които много пъти работят в не по-малко агресивна среда и при СД/КП 179/1.
не по-малко тежки дежурства от самите военнослужещи, трябва да получат всички тези облаги, които са според мен задължителни и които ги има за тези, които получават всичко това като кадро¬ви военнослужещи.
Считам, че има и едно много важно, според мен, пропускане на текст, отнасящ се до дежурствата. Както при кадровите военно¬служещи, така и тук ние не сме регламентирали съответно, надявам се по-нататък това да може да стане под някаква форма, за допъл¬нителното заплащане за носенето на дежурства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов, моля да се придържате... Ние сме на чл. 263...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Именно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложихте някакъв текст, ще го дискутираме.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да, няколко текста. Аз Ви моля те да бъдат подложени на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Тъй като тук нямам предложени никакви текстове, не мога да ги подложа на гласуване, минаваме към чл. 264.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 264. Здравното осигуря¬ване на военните служители и работниците е за сметка на държавния бюджет."
Комисията подкрепи текста на вносителя. ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате. От общо гласували 156 народни представители, за - 144, против - 1, въздържали се - 11. Член 264 е приет. Член 265.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 265. Военните служители и работниците се ползват от правата, предвидени по чл. 230, ал. 3, чл. 231, ал. 4 и чл. 233, ал. 1."
По този текст има предложение на доктор Драганов, на Любен Петров, на народните представители Денчев, Пенчев, Дра¬ганов и Дако Михайлов и на народния представител Георги Ананиев.
По предложенията, направени от народните представители Каракашева, Драганов, Стоян Денчев, Стойко Пенчев, Дако Михай¬лов, Любен Петров и Георги Ананиев комисията прецени, че воен¬ните служители и работниците, освен от правата, предвидени в 179/2.
посочените и прочетени от мен членове, трябва да се ползват и от правата по чл. 221 - за изплащане на награди и възнаграж¬дения за годишни резултати; по чл. 234 - за подпомагане с парични средства на изпаднали в тежко материално положение; по чл. 236, ал. 3 - застраховане за гражданска отговорност за сметка на държавния бюджет.
Предлагаме Народното събрание да подкрепи следния текст на чл. 265: "Военните служители и работниците се ползват от правата, предвидени по чл. 221, чл. 230, ал. 3, чл. 231, ал. 3, чл. 233, ал. 1, чл. 234 и чл. 236, ал. 3".
ПРЕДСЕДАТЕЛ, БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? - Гос¬подин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): За да спестявам времето, господин председателю, просто ще кажа, че по чл. 265 предлагам отпада¬нето на чл. 231, ал. 3. Няма да го чета, надявам се да го пом¬ните. Ако не, господин председателят на комисията може да го прочете, за да видите какво предлагам, за да не го обосновавам. Само чуйте текста. Мисля, че ще бъде ясно защо предлагам това отпадане на чл. 231, ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Още една синдикална акция на доктор Михайлов.
Съдържанието на чл. 231, ал. 3 е следното: "Военнослу¬жещите, пенсионерите военнослужещи, както и пострадалите при и по повод отбраната на страната и ветераните от войните ползват военномедицинските, санаториалните и профилактични заведения, почивната и спортна база по ред, установен от съответния министър или ръководител на ведомството". Доктор Михайлов иска военни¬те служители и работниците да не ползват това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Така иска човекът.
Моля да гласувате отпадането на текста "Чл. 231. Ал. 3". Предложението е от чл. 265 думите "Чл. 231. Ал. 3" да отпаднат. Моля да гласувате. Гласуваме предложение на господин Михайлов. Господин Михайлов не е председател на социалдемократическа партия, а на Нова социалдемократическа партия.
От общо гласували 153 народни представители, за - 26, против - 120, въздържали се - 7.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 265 така, както е предложен. От общо гласували 143 народни представители, за - 130, против - 1, въздържали се - 12. Член 265 е приет. Член 269.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Уважаеми господин председател, съдържанието на чл. 269 бе върнато от пленарна зала за допълнител¬но обсъждане в Комисията по националната сигурност. Вносителят -Министерският съвет - оттегли спорната и правно неиздържана ал. 2. В т. 1 бе направена по-справедлива и отговаряща на практи¬ката диференциация на дисциплинарните наказания. Затова днес от името на комисията предлагам чл. 269 да звучи така:
"Чл. 269. Ал. 1. За нарушения на военната дисциплина се налагат следните дисциплинарни наказания:
1. на кадровите военнослужещи:
а) забележка;
б) мъмрене;
в) строго мъмрене;
г) предупреждение за понижаване в длъжност с една степен
за срок от 6 месеца до 1 година;
д) предупреждение за понижаване на военното звание с
една степен за срок от 6 месеца до 1 година;
е) понижаване в длъжност с една степен за срок от 6
месеца до 1 година;
ж) понижаване на военното звание с една степен;
з) предупреждение за уволнение;
и) уволнение.
2. на военнослужещите на наборна служба:
а) забележка;
б) мъмрене;
в) строго мъмрене;
г) лишаване от право на поредно излизане в гарнизонен
отпуск, но не повече от 1 път в месеца;
д) лишаване от право за излизане в гарнизонен отпуск
за срок до 1 месец, но не повече от 3 пъти за срока на наборната
военна служба;
е) понижаване в длъжност;
ж) понижаване на военно звание с една степен;
з) арест до 10 денонощия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Заповядайте, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря, господин председателю.
Аз напомням на нетърпеливите колеги от БСП, че става дума за Закон за отбраната и Въоръжените сили и това не е пленум на БСП, а пленарна зала. Нетърпеливите, ако напуснат, това няма да се отрази негативно на законопроекта.
Що се отнася до моите забележки по отношение на инструмен¬тариума за въздействие на военнослужещите на наборна служба, то аз считам, че не е направено добре предложението по точка "г" и точка "д" - лишаване от право на поредно излизане в гарни¬зонен отпуск, но не повече от 1 път в месеца и точка "д" - за лишаване от право за излизане в гарнизонен отпуск за срок до 1 месец, но не повече от 3 пъти за срока на наборната военна служба. Както виждате тези текстове не са добре изписани от една страна и второ, аз мисля, че в арсенала на въздействие, който притежава командирът, не би следвало да фигурират тези две предложения.
Защо? Защото аз зная много добре, че военнослужещите на наборна служба най-често нарушават закона, нарушават и устава като напускат своеволно района на поделението именно защото най-често те не са пускани в гарнизонен отпуск. Затова според мен от ръцете на командира не бива да бъдат, така да се каже, отнемани другите възможности за налагане на наказания, но да се подстрекават военнослужещите към нарушение на закона в този смисъл като сега в Българската армия, за съжаление, има практика военнослужещи, които са напуснали до едно денонощие даже въобще да не бъдат санкционирани иначе, освен административно, а пък дори и за повече от едно денонощие, което по същество представлява нарушение на закона и административната санкция тук е, така да се каже, лека и създава едно високо плато на престъпност в този смисъл, което е предпоставка и за престъпност в армията въобще, така че, ако ние направим така че в ръцете на командира да не са тези две оръжия за въздействие, считам, че ние ще напра¬вим добро на Българската армия. Достатъчни са тук изредените въздействия от точка "а" до точка "з" без съответно точки "г" и "д" и аз предлагам тези две точки, тези две букви от чл. 269, т. 2 да отпаднат. 180.2
Мотивацията може да бъде много по-сериозна, но аз мисля, че разбирате за какво става дума и не се нуждае от повече корек¬ции .
В Комисията по националната сигурност бе обсъждано дали да има арест до 10 денонощия. Това беше много точно обяснено от генерал Ангелов. Тук други колеги, включително и от БСП, имаха противно становище - да не съществува това наказание, но аз мисля, че е по-важно е да отнемем възможността военнослуже¬щият да бъде лишаван от гарнизонен отпуск, но да остане това тежко наказание - арест до 10 денонощия. Според мен това е спра¬ведливо, това е нормално и това трябва да бъдат начините на въздействие върху подчинените.
Това са моите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки?
Господин Петров, заповядайте.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър!
Аз искам да изразя удовлетворението си от това, че в Комисията по националната сигурност беше заменено наказанието "предупреждение за непълно служебно съответствие", което се налагаше на кадровите военнослужещи. Миналия път аз пледирах в залата за отпадането на това наказание и на наказанието "арест".
Наказанието "арест" остава - видимо ние все още не сме дорасли до онзи момент, когато трябва да се откажем от някои архаични административни мерки, но съм удовлетворен от това, че отпадна наказанието "предупреждение за непълно служебно съот-вествие", което в голяма степен беше спирачка за професионалното развитие на офицерите и на сержантите. С едно наказание следваха в три направления много тежки последствия. Сега то е заменено с пет такива административни мерки - предупреждение за понижаване в длъжност, предупреждение за понижаване в звание, понижаване в длъжност, понижаване в звание, предупреждение за уволнение и чак тогава - уволнение.
Аз считам, че с този текст, с тези административни мерки се въвежда един много сериозен ред в налагането на дисциплинарните наказания и ще се подобри изключително много дисциплинарната практика на командирите и началниците. Още повече, ако в Правил¬ника за прилагането на закона и в дисциплинарния устав вносителите 180.3 възприемат следния механизъм, че наказанията - "предупреждение за понижаване в звание" и "предупреждение за понижаване в длъж¬ност", както и за "уволнение", се налагат само от лица, които имат право да назначават на съответната длъжност, на която са провинилите се военнослужещи. Тогава вече всичко ще си отиде на мястото.
Аз благодаря и на комисията, която прояви разбиране и възприе този подход и считам, че народните представители ще подкрепят текста в този му вид.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки има ли? -
Няма.
Моля най-напред да гласуваме предложението на господин Михайлов от чл. 269, т. 2 да отпаднат букви "г" и "д". Моля, гласувайте!
От общо гласували 136 народни представители, за - 28, против - 102, въздържали се - 6.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 269 така, кактс беше предложен. От общо гласували 145 народни представители, за - 127, против - 11, въздържали се - 7. Член 269 е приет. Моля, текстовете на чл. 270.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Господин председател, и този член беше обсъждан предишния път и по предложение на народния представител Дако Михайлов беше отложен, защото той е свързан с предишния чл. 269.
"Чл. 270. Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага задължително в следните случаи:
1. при дисциплинарни нарушения, несъвместими с оставането на кадрова военна служба".
По този текст има препоръчително обръщение към комисията от народния представител Руси Статков и предложение на Любен Петров да отпадне.
"2. при нарушаване на разпоредбите на този закон за забрана за политическа дейност на военнослужещите и членство в политически партии или организации, движения или коалиции с политически цели по време на кадровата военна служба".
Има предложение на народния представител Любен Петров текстът да отпадне. 180.4
"3. при нарушаване на разпоредбите на чл. 193 от този
закон;
4. при налагане на наказание лишаване от свобода за повече от две години."
По текста на целия член има предложение на Добромир Тодоров, който предлага първа и втора точка да отпаднат. Има и предложение на Любен Петров за добавяне на две нови алинеи.
Комисията прие текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми колеги, моето предложе¬ние е да отпадне точка 1 на чл. 270: "при дисциплинарни нару¬шения, несъвместими с оставането на кадрова военна служба". Ние тук допускаме възможност за субективизъм. Ако това са тези несъвместими с кадровата служба действия на кадровия военнослу¬жещ, участващ, примерно, както вече е прието в закона, в акцио¬нерни дружества, в управителните тела и т.н., това - да. Но вън от тези текстове, какво значи това "при дисциплинарни нару¬шения, несъвместими с оставането на кадрова военна служба"? Тук не сме го определили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Точно това, което казвате.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Там е работата, че ако това се има пред¬вид, този текст може да остане и е нормално да остане. Но обхва¬тът му трябва да бъде само в тези рамки, на този член. И добре беше да се спомене "при дисциплинарни нарушения, несъвместими с оставането на кадрова военна служба" и да се цитира по член еди-кой си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласно еди-кой си член.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Съгласно еди-кой си член, не съм направил точната справка, в момента текстът не е пред мен. Може би чл. 201.
Мисля, че е редно да се уточни и по точка 4 "при нала¬гане на наказание "лишаване от свобода за повече от две години". Тук пише: "налага се дисциплинарно уволнение". Става ли дума и за наборните военнослужещи? Ако това е така, те би трябвало да дослужват след тези две години. Ако не е така, нека да бъде ясно. Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дисциплинарно уволнение няма при наборниците. Уволнението е само при кадровите. НИ/КП 181/1.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Точно това и трябва да звучи от текста. ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма нужда да звучи, защото то е записано.
Предложението на господин Михайлов е да отпадне точка 1. ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Или да се допълни "съгласно чл. 201".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате отпада¬нето на точка 1.
От общо гласували 141 народни представители, за - 28, против - 108, въздържали се - 5.
Предложението не се приема.
Предлагам да гласуваме чл. 270 така, както беше пред¬ложен от комисията.
От общо гласували 147 народни представители, за - 132, против - 12, въздържали се - 3.
Член 270 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 271. Ал. 1. Дисциплинар¬ните нарушения се установяват от преките началници на извърши¬телите .
Ал. 2. В случаите, когато на кадровия военнослужещ се налага дисциплинарно наказание по чл. 269, ал. 1, точка 1, бук¬ви от "г" до "ж", началникът е длъжен да извърши служебна про¬верка и да събере необходимите факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението, както и да изслуша нарушителя и да приеме писмените му обяснения."
Народният представител Любен Петров оттегли предложе¬нието си.
Тъй като изменихме чл. 269, нужно е в предложението на вносителя, което ние по принцип приехме, да се посочат и другите наказания, които вече изписахме. Затова си позволявам да прочета още един път текста.
"Чл. 271. Ал. 1. Дисциплинарните нарушения се устано¬вяват от преките началници на извършителите.
Ал. 2. В случаите, когато на кадровия военнослужещ се налага дисциплинарно наказание по чл. 269, ал. 1, точка 1, бук¬ви от "г" до "и", началникът е длъжен да извърши служебна про¬верка и да събере необходимите факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението, както и да изслуша нарушителя и да 181/2.
приеме писмените му обяснения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Има едно несъответствие, което бих желал да доведа до вашето съзнание. Тук се цитира чл. 269, ал. 1, точка 1. Вижте в чл. 269, уважаеми дами и господа, -предложението на комисията не съдържа две алинеи. Става дума за точка 1 "На кадровите военнослужещи:" и нататък се разбира.
Да се внимава в закона е полезно винаги. (Весело ожив¬ление)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Много Ви благодаря, гос¬подин Михайлов. Това е редакционна бележка, въпреки че когато няма алинеи, може да се смята, че това е ал. 1.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Така е, ал. 2 отпадна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов е без¬пощадно прав.
Моля да гласувате чл. 271 така, както е предложен от комисията с поправката за отпадане на текста "Ал. 1.". Алинея 1 отпада, тъй като няма такава. Моля да гласувате.
От общо гласували 142 народни представители, за - 136, против - 4, въздържали се - 2.
Член 271 е приет.
Член 274.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 274. Ал. 1. Дисциплинар¬ните наказания забележка и мъмрене се налагат в срок до 10 дено¬нощия от установяване на нарушението.
Ал. 2. Другите дисциплинарни наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Ал. 3. Сроковете по предходните алинеи спират да текат докато военнослужещият е в отпуск по болест или е на лечение в болнично заведение."
Комисията подкрепи текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Бих желал да направя предложение за отпадане на текст в чл. 274, в ал. 3: "Сроковете по предходни¬те алинеи спират да текат докато военнослужещият е в отпуск по болест". И това е достатъчно. Какво значи? Той също е в отпуск по болест, когато е и в болнично заведение. Той може да бъде 181/3.
и в санаториум, и пак е в отпуск по болест. Той може да бъде и другаде, и да е в отпуск по болест. Така че, според мен, това уточнение за болнично заведение е излишно. Винаги когато някой е бил в болнично заведение, дори само регистриран в болнично¬то заведение - това е необходимо да се знае - съответно е оси¬гурен като човек, който е бил в отпуск по болест. Така или иначе, това е факт. Може ли той да бъде на лечение в болнично заведе¬ние и да не е в отпуск по болест. А в какъв друг отпуск е?
Така че много ви моля да се приеме дотук и да се сложи точка след "е в отпуск по болест".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви. Аз не зная, когато един войник е ранен и отиде в болницата, дали е в отпуск по болест. Не е в отпуск по болест, господин Михайлов. Когато един войник се нарани и отиде в болницата, той не е в отпуск по болест. Така че това нещо нарушава правата на войниците.
Моля да гласувате чл. 274 така, както беше предложен от комисията.
Когато войникът е в лазарета, не е в отпуск по болест. Тези, които са служили войници, знаят, господин Михайлов.
От общо гласували 159 народни представители, за - 136, против - 6, въздържали се - 14.
Член 274 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Чл. 275. Ал. 1. Дисциплинар¬ните наказания се налагат от съответния командир или началник с писмена заповед.
Ал. 2. Дисциплинарните наказания забележка и мъмрене могат да се налагат устно, като в срок от две денонощия те се оформят в заповед.
Комисията направи известни редакционни изменения в ал. 2: отпаднаха думите "могат да", както и изразът "като в срок от две денонощия те се оформят в заповед".
Народният представител Любен Петров оттегли предложение¬то си.
Член 275, който предлагам да подкрепите, доби следния
вид:
"Чл. 275. Ал. 1. Дисциплинарните наказания се налагат от съответния командир или началник с писмена заповед.
Ал. 2. Дисциплинарните наказания забележка и мъмрене се налагат устно."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Бележки има ли? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 157 народни представители, за - 146, против - 5, въздържали се - 6. Член 275 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Чл. 276. Ал. 1. Дисциплинарните наказания по чл. 269, ал. 1, точка 1, букви "д" и "е", наложени за сержантите (за военноморските сили: старшините) и войниците, се обжалват пред горестоящия командир или началник, а на офице¬рите - пред министъра на отбраната.
По този текст има предложение на Сашка Каракашева, а също и на Любен Петров.
Ал. 2. Наказанията по предходната алинея могат да се обжалват в срок от две седмици от налагането им.
Ал. 3. Длъжностните лица се произнасят по жалбите в едномесечен срок.
Ал. 4. Решенията на длъжностните лица по предходната алинея са окончателни.
По ал. 1 комисията се обедини около предложението на народния представител Любен Петров. Зачетена бе редакционната бележка и на народния представител Сашка Каракашева. За остана¬лите алинеи бе подкрепен текстът на вносителя. ЦМ/ЛТ 182.1.
"Чл. 276. Ал. 1. Дисциплинарните наказания по чл. 269, ал. 1, точка 1, букви "е" и "ж", наложени на сержантите (за военноморските сили: старшините) и войниците, могат да се обжалват пред горестоящия командир или началник, а на офицерите - пред министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.
Ал. 2. Наказанията по ал. 1 могат да се обжалват в срок от две седмици от налагането им.
Ал. 3. Длъжностните лица се произнасят по жалбите в едномесечен срок.
Ал. 4. Решенията на длъжностните лица по ал. 3 са оконча¬телни ."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма. Моля да гласувате!
От общо гласували 159 народни представители, за - 140, против -4, въздържали се - 15. Член 276 е приет. По раздел трети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Комисията се съгласи с предло¬жението на народните представители Методиев, Проданов и Китов и промени наименованието на раздел трети, като след думата "причинени" замени "на" с "от", при което заглавието на раздел трети придоби следния вид: "Имуществена отговорност на държавата за вреди, причинени от военнослужещия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Михай¬лов .
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми колеги, трябва да остане само отговорност на държавата, като се заличи думата "имуществе¬на". В Закона за отговорност на държавата..., който е гласуван през 1991 г. и е за отговорност на държавата от незаконни админи¬стративни актове или виновни длъжностни лица в правосъдието и т.н., няма имуществена отговорност, а само отговорност на държавата. Тук не виждам защо трябва да я има думата "имущест¬вена". Предлагам да отпадне тази дума и да остане само отговорност на държавата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Приема се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Приема се да отпадне думата "имуществена".
Моля да гласуваме заглавието "Отговорност на държавата за вреди, причинени от военнослужещия". 182.2.
От общо гласували 164 народни представители, за - 161, против - няма, въздържали се - 3. Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Чл. 288. Ал. 1. За вреди, причи¬нени на трети лица от военнослужещ при или по повод изпълнение на служебни задължения, които не са резултат на умисъл или извършено престъпление, военнослужещият не носи отговорност към увредения. В този случай държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди, които са му причинени, съобразно общото гражданско право.
Ал. 2. Отговорността на виновния военнослужещ към държа¬вата за изплатеното от нея обезщетение по предходната алинея става по реда и при условията на чл. 280.
Ал. 3. В останалите случаи на причинени от военнослужещ вреди на трети лица се прилага общото гражданско право.
Ал. 4. Държавата отговаря за всички имуществени и неимуще¬ствени вреди, причинени от военнослужещия на трети лица, без да има право да търси от причинителя на вредата възстановяване на платеното от нея, когато военнослужещият е изпълнявал точно служебните си задължения.
Има предложение на колегите Методиев, Проданов и Китов за създаване на нова ал. 5, както и на колегата Добромир Тодоров. Комисията отклони предложението на колегите Методиев, Проданов и Китов, защото производствата по тези дела са уредени в общото гражданско право. Комисията не подкрепи и предложението на господин Тодоров, тъй като проблемът за застраховане на военното имущество не е обект на този текст.
В крайна сметка комисията подкрепи текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Добромир Тодоров.
ДОБРОМИР ТОДОРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа! Аз също съм раздвоен за систематичното място на текста, който предлагам, но тъй като не намерих никъде подходя¬що място, реших да направя предложението си именно по тоя член. В чл. 288 по принцип се засяга отговорността на държавата за вреди, причинени от военнослужещи, но при пътно-транспортните произшествия обикновено щетите са двустранни - страдат граждански обекти, моторни превозни средства и т.н., но се разрушават и унищожават и автомобилите на Въоръжените сили. 182.3.
Дори бях на мнение да запиша текст за всички МПС на Въоръжените сили, но в последния момент се ограничих само в сферата на тези, с които се извършва редовното обучение на вода¬чите на МПС и на другите бойни машини и бойна техника, като основният мотив е, че те се управляват от неправоспособни водачи, от хора, които се обучават и невинаги инструкторите съумяват и са в състояние да реагират при предотвратяването на пътно¬транспортните произшествия.
Така че ви моля да подкрепите направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други бележки?
- Няма.
Най-напред гласуваме предложението на Добромир Тодоров да бъде включена още една ал. 5 така, както беше прочетена.
Искам да ви предупредя, че разрешавам в момента Бургаската телевизия да заснеме залата.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА ОПОЗИЦИЯТА: Такива неща се гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имам право да разреша известни снимки в залата.
От общо гласували 152 народни представители, за - 52, против - 14, въздържали се - 86.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 288 така, както е предложен. От общо гласували 162 народни представители, за - 143, против - 15, въздържали се - 4. Член 288 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 289. Държавата и военно¬служещият не отговарят за вреди на трети лица, когато са причиле-ни при осъществяване на бойни действия и при отбраната на страната в условията на военно положение или положение на война."
По този текст има направени предложения от колегите Методиев, Проданов и Китов, както и предложение на д-р Михайлов. Теоретичният спор с д-р Михайлов сме го прекратили преди три месеца, затова комисията се съгласи с предложенията на колегите Веселин Методиев, Стоян Проданов и Борислав Китов, като от текста на вносителя бе оттеглен изразът "военно положение" и бе добавена думата "режим". БП/ВР 183.1
Текстът, който ви предлагам да подкрепите, е следният:
"Чл. 289. Държавата и военнослужещият не отговарят за вреди на трети лица, когато са причинени при осъществяване на бойни действия и при отбраната на страната в условия на режим "положение на война"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, моето предложение е за отпадане на чл. 289. Считам, че тази материя се отнася към споменатите две състояние - съответно "военно положение", както беше предложено, и "положение на война". Това са двете състояние, за които тук се отнася и това, че държа¬вата и военнослужещият не отговарят за вреди на трети лица.
Мисля, че в един военновременен закон би трябвало да фигурират подробни текстове. Не намирам за удачно и уместно в този текст на Закона за отбраната и Въоръжените сили с едно изречение да определяме, че държавата, видите ли, и военнослужещи¬ят не отговарят за вреди, нанесени на трети лица. Може би този текст се нуждае от много точно изписване и едва тогава да се приеме в един бъдещ закон за военното положение или във военновре¬менен закон. Сега тук не му е мястото, защото е възможно държавата или съответният военнослужещ при определени действия да отговаря за нанесени вреди на трети лица. Не е възможно тук с едно изрече¬ние ние да предопределим един цял текст или глава, или дори голяма част от един военновременен закон. Защото едно е, ако примерно никой не се съобразява и е нормално да премине през една житна нива или да стреля със снаряди по едно здание, когато става дума за военновременно положение. Но аз не намирам, че тези сложни казуси трябва да бъдат решени с този текст тук.
Затова моето предложение е за отпадане на текста, който е предложен от вносителя, и модификацията, която е предложена от Комисията за национална сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложе¬нието на д-р Михайлов да отпадне чл. 289.
От общо гласували 151 народни представители, за - 23, против - 106, въздържали се - 22.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 289 така, както е предложен от комисията. 183.2
От общо гласували 143 народни представители, за - 132, против - 5, въздържали се - 6. Член 289 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Уважаеми господин председател, на това място на закона д-р Баиил Михайлов по надлежния ред е предложил да се създадат две нови глави с два раздела - глава "А", раздел I "Религиозни служби" с три члена и раздел II "Гарни¬зонни свещенници" с пет члена.
Освен това е предложил да бъде създадена и нова глава "Б" с работно заглавие "Преминаване службата на кадровия състав", без допълнителни текстове.
Комисията не възприе идеите на народния представител Васил Михайлов за създаване на нова глава пет А" с два раздела. Тя прецени, че институционализирането на религиозната дейност във въоръжените сили противоречи на чл. 13, ал. 2 от Конституция¬та, където е казано: "Религиозните институции са отделени от държавата". А знаем, че военната служба е основен вид държавна служба.
Предложението на Васил Михайлов не е в съзвучие и с чл. 192, алинеи от 1 до 3 на настоящия закон.
Комисията отклони предложението на д-р Васил Михайлов да бъде създадена нова глава пет "Б" "Преминаване службата на кадровия състав". Тази идея не бе подкрепена не само защото авторът не я е подкрепил със съответните текстове, а заради това, че в чл. 134 на настоящия закон, приет отдавна от Народното събрание, е записано: "Организацията и редът за преминаване на кадрова военна служба се определят с Правилника за кадровата военна служба, приемането на който по смисъла на чл. 30, т. 4 е задължение на Министерския съвет."
Предлагам Народното събрание да отклони идеята за създава-
не на нови две глави в Закона за отбраната и Въоръжените сили.
* ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Уважаеми гости!
Предложил съм създаването на глава 5а, която да регламен¬тира действието на религиозните служби и на религиозните свещени¬ци, като първото е раздел първи, а следващата част от тази глава 5а е раздел втори.
Искам да кажа, че състоянието на етническия и религиозен мир в страната и религиозна търпимост е сърцевината на нацио¬налната сигурност. И в този порядък на мисли, дълбоко съм убеден, че внимателното регламентиране от хора, които познават тази материя и определено създаването на институции в този смисъл, като посредник между духа на човека с пагони, защото църквите, защото свещениците не контактуват с въоръжените сили, нито с Българската армия, те контактуват със съответните военнослужещи, те стигат до тяхната душа и в този смисъл тази сложна материя трябва да бъде някак регламентирана.
Какво се получи в миналото? Армията, Българската армия, Българската народна армия, въобще където чуем "национално", където чуем "народно" трябва да считаме обикновено, че става дума за антинационално и антинародно поведение. Та в този порядък на мисли искам да кажа, че по време на възродителния процес смяната на имената често пъти ставаше насилствено, чрез мобилиза¬ция на тези, които не желаеха да сменят имената си. И по един брутален начин, използвайки инструмента на насилието, фактически принуждаваха много българи-мюсюлмани да сменят своите имена. Този антибългарски процес,, този инспириран отвън процес, за съжаление все още има своите измерение.
И ако сега в Кърджали виждаме какво се случва, то трябва да си даваме сметка, че едно са разни формации, които могат да раздухват междуетнически, междуверски противоречия, те могат да бъдат включително и разни креатури на БСП. Но когато държавната машина се включи, тогава вече наистина става опасно.
Ние бяхме свидетели, че представители на МВР и то не кой да е, а шефът на Районното управление на Кърджали си позволи да се вмеси и да участва в междуетнически спор. За моя нега¬тивна изненада стана така, че и министърът на външните работи се поддаде и подведе, за да раздуха този междуетнически конфликт. Сл.Р/ЙА 184.1
Надявам се независимата съдебна система да не се поддаде на натиска от страна на организацията, която винаги е раздухвала междуетнически и междуверски напрежения в страната ни, имам предвид БСП, и да не допусне да се случи това в Кърджали.
Това, което казвам, е само едно предисловие на въпроса, който тук се третира и който считам за изключително важен. А то е да има посредник между тези, които имат правото по Консти¬туция на своята вяра и съответно организацията, каквато представ¬лява Българската армия и въоръжените сили. И това трябва да стане с изграждането на религиозни служби.
Тези три кратки члена, които тук предлагам, 269а, 2896 и 289в, трябва да се приемат. Те гласят по следния начин: "Във видовете въоръжени сили обединенията и съединенията се създават религиозни служби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов, първо ние ще гласуваме дали да направим тези глави. И ако направим тези глави, тогава член по член ще ги разглеждаме. Но сега моля по принцип да кажете вашата идея.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Уважаеми господин председател, аз се намирам на второ четене. Междупрочем правих такова изявление, когато проектозаконът се разглеждаше на първо четене. И си позво¬лявам да твърдя, че не мога да обоснова адекватно пред уважемите дами и господа народни представители предложението за нови глави, ако не тръгна изяснявайки конкретните текстове. Те, разбира се, ще бъдат гласувани, тъй като се гласува текст по текст на второ четене. .Но аз искам да изясня съдържанието на всеки един от тези текстове.
Когато говорим за създаването на такива служби, трябва да става дума, и тук в чл. 269а е споменато, че става дума за такива във видовете въоръжени сили, обединенията и съединенията. Тоест става дума за ограничен брой такива служби. Какво ще пред¬ставляват тези служби? За началник на службата се назначава лице с висше богословско образование от традиционното вероизпове¬дание за Република България, съгласно чл. 13, ал. 3 от Консти¬туцията.
Тоест, когато става дума за борба със сектите, когато става дума за ограничаването на вредни влияния на тези секти, 184.2 аз съм дълбоко убеден, че по административен ред с безкрайни забрани това не може да се постигне. Което означава, че църквите, които са разрешени да функционират у нас, както Българската православна църква, така и мюсюлманската религия, ще трябва да имат възможност да стигат до военнослужещия. Те трябва да могат да стигат до военнослужещия, но същевременно това да става регламентирано. Защото в противен случай сектите ще се ширят в Българската армия, ще се създават опасни напрежения. Особено когато няма никакъв контрол и никакъв регулатор в този момент. Тези командири, които се занимават с проблемите на ограничаване на влиянието на сектите, моля да ме извините, но най-често са абсолютно некомпетентни. Те не могат да отграничат нормалната разрешена религия, да речем, от сектите. Много пъти се смесват недопустимо и по един превратен начин, например, църкви, които са уважавани в голяма част от света, имам предвид протестантската религия. Евангелистите едва ли не от някои командири се определят, видите ли, като сектанти. Нещо, което е недопустимо. А същевре¬менно истински секти се ширят в Българската армия.
Що се отнася до възможността изповядващите исляма да могат свободно да имат правото и да бъдат защитени в това си свое конституционно право да изповядват тази религия, то тук съм предвидил и възможността съставът на службата, както и за другите религии това се отнася в същата степен, съставът на службата да се определя в зависимост от броя на личния състав в щата на съответното съединения (обединение) и доминиращото официално регистрирано вероизповедание, изповядвано от личния му състав.
Защото ако става дума например за такова формирование във въоръжените сили в Българската армия, където преобладаващият състав са български граждани, изповядващи исляма, то е необходимо в тези служби да има компетентен образован човек, който да поз¬нава, да знае, да е, така да се каже, компетентното лице, което е наясно с исляма. Същото се отнася и за други вероизповедания. В зависимост от това този състав на службата ще съдържа в себе си съответно на ниво съединение доминиращото офицално регистрирано вероизповедание.
Така че, да речем, на едно място съставът на службата ще представлява следното... 184.3
ГЛАС ОТЛЯВО: ...нещо за кеча.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Например... Ла, няма нищо смешно за кеча и за трудови войски. Защото в състава на трудови войски много често, и това за съжаление е факт, може би заради степента на образование, а може би и по други причини, преобладаващото вероизповедание в" някоя от частите е мюсюлманското. Българската У армия не е нито кръстоносна, нито е армия от "Войни на Христа". В нея съжителстват, във въоръжените сили, както изповядващи православната вяра, така и хората, които са с други религии, представители на други религиозни общности. И за тях трябва да помислим.
Предложението, което правя за състава на тази служба, не е случайно. Поучил съм се от опита на Унгарската република. Унгария е решила този въпрос именно с изграждането на такива служби. Отначало това е била една служба в Министерството на отбраната, след това тези служби са се появели, както се казва, и на по-ниските етажи на подразделенията на унгарската армия. Като се има предвид, че там са най-вече три религии, които същест¬вуват, то съжителството между католици и протестанти трябва да бъде регламентирано. Те трябва да могат да изповядват своята религия. В противен случай човекът с пагон ще се окаже под други въздействия, административни въздействия, много пъти в противоре¬чие на неговата вяра.
Като се има предвид, че ние не уредихме въпроса с алтерна¬тивната военна служба, то тук ние сме длъжни да помислим за хората, изповядващи съответна религия. Разбира се, човек може да бъде и привърженик на атеизма, но много страшно е, когато атеизмът е войнстващ. Тогава той по същество е вариант на ограни¬чаване на правата на вярващите в едно или друго отношение.
Така че ви уверявам, тези религиозни служби съществуват и функционират не само, разбира се, в унгарската армия, но и в много армии на демократични държави. Така че аз ви моля да помислим върху този изключително важен въпрос и да го регламенти¬раме добре.
"Гарнизонните свещеници" е раздел втори на...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля Ви се, господин Михай¬лов, не можем две глави да обсъждаме, два раздела, без да гласу¬ваме първия. Много Ви се моля, много Ви се моля, безкрайно съм търпелив към Вас, много съм толерантен, но вече ще ме бият. Аз моля да подложим на гласуване глава 5а, раздел първи - "Рели¬гиозни служби" - приема ли се или не се приема. След това ще Ви дам думата по раздел втори - "Гарнизонни свещеници".
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Те са много свързани, господин председате¬лю .
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Целият закон е свързан.
Моля да гласувате приемате ли да има глава 5а, раздел първи - "Религиозни служби"? Моля да гласувате.
Седнете на мястото си да гласувате, след това ще Ви дам думата да продължим. (Обръща се към господин Васил Михайлов)
Гласуваме дали да има или да няма. Който е да има, гласува "да", който е да няма, гласува "не", тъй като винаги се гласува положително за предложението.
От общо гласували 163 народни представители, за - 42, против - 119, въздържали се - 2.
Не се приема да има религиозни служби. Следователно не може да има и гарнизонни свещеници.
Преминаваме към част трета - "Административно-наказателни разпоредби". СД/КТ 185.1

Господин Михайлов, Вие сте логично разсъждаващ човек. Щом няма гарнизонни служби, не може да има гарнизонни свещеници.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не е вярно, може!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не може! Не може!
Моля, част трета - "Административно-наказателни разпо¬редби", глава първа...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Господин председателю, няма общо между двете. Те са свързани само логически.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господ е общ за всички.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Това Вие казвате. Господин председателю, дайте ми думата по главата "Гарнизонни свещеници".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Част трета - "Администра¬тивно-наказателни разпоредби". Продължаваме.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Аз имам внесени текстове. Вие може да ги отхвърлите, но трябва да ми дадете думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отхвърлихме ги с гласу¬ване .
Преминаваме нататък - част трета "Административно-наказа¬телни разпоредби", глава първа "Административно-наказателни разпоредби".
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Господин председателю, ще ми отнеме не повече от 5 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Всяко нещо си има граници, всяко нещо си има граници.
Има думата председателят на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Моля да гласувате заглавията, уважаеми господин председател.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Недопустимо е, че Вие не ми давате възможност да обоснова...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Допустимо е, щом съм го направил. Допустимо е.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Това е нарушение на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре.
Моля да гласувате част трета - "Административно-наказател¬ни разпоредби", глава първа - "Административно-наказателни разпо¬редби". Моля да гласувате.
От общо гласували 148 народни представители, за - 124, против - 4, въздържали се - 20.
Заглавието се приема.
Има думата господин Дако Михайлов.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Едно процедурно предложение. Колеги, предполагам, че ще се съгласите, "Административно-наказателни разпоредби", глава първа няма предложени,-,. При това положение предлагам да я гласуваме цялата ан блок, тъй като, ако няма предложения, е безсмислено да гласуваме текст по текст цялата глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Цялата глава заедно.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Има промени на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Михай¬лов по процедура.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Аз не съм съгласен да вървим и да гласуваме глава по глава, раздел по раздел текстовете. Те трябва тук да бъдат прочетени, те трябва да бъдат гласувани текст по текст, а не въобще. И, уважаеми господин председателю, аз съм изненадан, че Вие си позволихте да нарушите правилника и да не ми дадете възможност да изчета едно направено писмено предложение от мен във връзка с гарнизонните свещеници. Службите са си служби, а свещеникът е свещеник. Ето какво Вие не ми дадохте възможност да направя: "Извършване на духовни треби във Въоръжените сили се възлага на гарнизонните свещеници. Гарнизонните свещеници се установяват във всяко населено място, където има развърната най-малко войскова част. Гарнизонните свещеници се предлагат от законно регистрираните вероизповедания за дадения гарнизон и се утвърждават от министъра на отбраната. Опело на загинал военнослужещ се извършва само от правоспособен свещеник от негово¬то вероизповедание. Посвещаване на бойни знамена и други тържест¬вени ритуали във Въоръжените сили се извършват само от свещеници от традиционното вероизповедание за Република България съгласно чл. 13, ал. 3 от Конституцията".
Това ли беше страшният текст, който трябваше да бъде изяснен, още повече, че става дума за опело на загинал военнослу¬жещ? Вижте само в Залива, когато беше войната, как американската армия погребваше мюсюлмани със свещеник, който е от тяхното вероизповедание. Би трябвало да вървим към един човечен и нормален модел на поведение, включително и в Българската армия и Въоръже¬ните сили. 185.3
Аз съжалявам, уважаеми господин председателю, че се получи така и протестирам затова, че Вие прескочихте цял един раздел втори, който аз си позволих да предложа за гарнизонните свещеници. Щом като не се допуснаха службите, то поне регламенти¬рането на функциите на гарнизонните свещеници трябваше да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имаше предложение от госпо¬дин Дако Михайлов тази глава да се гласува изцяло.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Има предложение за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има предложение за отпадане. Добре, ще я гласуваме текст по текст. Щом има възражение...
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 290. Ръководителите на държавните органи, органите на местната администрация, организа¬циите и гражданите, които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в този закон или с нормативни актове по прилагането му, се наказват с глоба в размер от 3 до 50 минимални работни заплати."
Комисията подкрепи текста на вносителя, като смени горната граница на размера на глобата от 50 на 30, т.е. от 3 до 30 мини¬мални работни заплати и отпадна "органи" преди "местната админи¬страция". Текстът е пред вас, да не го чета втори път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? - Госпо¬дин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, в тази глава първа - "Административно-наказателни разпоредби" - има много сериозни санкции, които имат измерения в примери: от 3 до 50 минимални работни заплати, по-надолу, в чл. 290 -от 3 до 30 минимални работни заплати и т.н., размерът стиг= от 10 до 100 минимални работни заплати в чл. 291. Мисля, чз ние трябва много внимателно да преосмислим дали тези санкции съответствуват на други закони, които се занимават с тази правна материя. Защото как е възможно, ние току-що избрахме тук една изключително важна структура като Сметната палата, която може да налага наказания до 6 заплати (забележете!), а тук се оказва, че длъжностни лица могат да налагат санкции, които са в много по-голям размер. Това, извинете ме, уважаеми дами и господа, е нещо като административен рекет. Защото ако от един чиновник зависи дали ще наложи санкция 10 минимални работни заплати или 100 минимални работни заплати, това е толкова шороко отворена ножица, че очевидно е подтикване към корупция. 185.4
Затова аз мисля, че трябва много внимателно да преосмислим размера на тези санкции и евентуално те да бъдат разглеждани една по една и съответно намалявани или привеждани в съответствие със санкциите по други закони, където се третира тази материя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще ги разгледаме поотделно. Имате ли конкретно предложение за тази санкция в чл. 290?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Считам, че повече от 6 минимални работни заплати не може да има...
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Думата е на госпожа Ана Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председате¬лю .
Моето предложение е процедурно. Намираме се на второ четене. Направени са многобройни предложения. Комисията по нацио¬нална сигурност ги разглежда в продължение на месеци с изслушване на специалисти, и които казаха думата си, и изработи достатъчно добри правила. Свидетели сме днес в залата на един терор, бих казала, направо, въпреки че нашата Конституция забранява зло¬употребата с права. Тук се злоупотребява с права, като се държат парламентаристите и се отклоняват от комисиите и ни се изнасят лекции за Персийската война, и за католици, и за протестанти.
Затова моето процедурно предложение е на второ четене изказванията да бъдат до 2 минути, за да можем плодотворно да работим.
Благодаря ви. (Шум на неодобрение от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз не мога да поставя на гласуване предложение за изменение на правилника сега, но мога да поставя на гласуване предложението оттук нататък изказва¬нията по този законопроект да бъдат до 2 минути за всеки текст. В тези рамки оттук нататък това може да стане, още повече че беше предложено да се гласува глава изцяло. Това беше предложе¬нието на господин Дако Михайлов, но не се възприе. Предложението е оттук нататък за всеки текст изказването да не бъде повече от 2 минути. (Шум и реплики на неодобрение отдясно)
Има процедурно предложение. Моля, гласувайте!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам думата! Това е недопусти¬мо процедурно предложение! ВЙ/ВР 186.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, ще Ви дам думата. Вие сте против.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не, не съм против, но това не може да стане така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От общо гласували 133 народни представители, за - 115, против - 17, въздържали се - 1.
За процедура думата е на господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Правя процедурно предложение, уважаеми господин председателю, да се отмени гласуването, тъй като Вие не можете да подлагате на гласуване процедурни предложе¬ния, които влизат в разрез с приетия и действащ Правилник за организацията и дейността на Народното събрание. Не може тук с ед¬но гласуване по едно процедурно предложение да се правят корекции на текстове на правилника. В петък, когато е възможно да се раз¬глеждат корекциите на правилника, ако те са внесени по съответния ред, тези предложения, и бъдат възприети, и бъдат гласувани, ще трябва да се съобразяваме с тях, но сега, господин председа¬телю, Вие, който сте този, който трябва да спазва правилника и да следи за неговото спазване, не можете да си позволите да направите това и да подложите на гласуване процедурно предложение, което по същество е в грубо противоречие с правилника. Ако Вие го правите, това означава, че и Вие влизате в грубо нарушение на нашия правилник. И аз Ви моля да отмените гласуването. Това ще бъде в едно точно съответствие с Вашите функции като председа¬тел на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Продължаваме нататък.
По чл. 290 има ли други предложения? - Няма. Имаше предло¬жение числото "30" в последния ред да се замени с числото "6". Моля, гласувайте.
От общо гласували 131 народни представители, за - 22, против - 95, въздържали се - 14.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 290 така, както беше предложен. От общо гласували 133 народни представители, за - 119, против - няма, въздържали се - 14. Член 290 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 291. Ръководител на търгов¬ско дружество или организация, или граждани, които не изпълняват с предимство договор за доставка или услуга за нуждите на Въоръже¬ните С'АЛЛ или отбраната на страната, се наказват с глоба в размер на 10 на сто от стойността на договора, независимо от отговор¬ността по гражданските закони".
Комисията прецени, че е необходимо да се замени думата "договор" с израза "държавна поръчка". За унифициране на санкция¬та вместо изразът "10 на сто от стойността на договора" бе включе¬но "от 10 до 100 минимални работни заплати". Бяха направени и някои други редакционни промени, при които чл. 291 придоби вида:
"Чл. 291. Ръководител на търговско дружество, ръководител на организация, търговци или граждани, които не изпълняват с предимство държавна поръчка за доставка или услуга за нуждите на Въоръжените сили или отбраната на страната се наказват с глоба в размер от 10 до 100 минимални работни заплати, независимо от отговорността по гражданското законодателство".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Думата е на господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми гости! Считам, че размерът от 100 минимални работни заплати е изключително голям. Вие разбирате за какза санкция става дума. Аз няма да повтарям, че по Закона за Сметната палата - този, който контролира бюджета на военното ведомстзо, няма право да наложи санкция повече от 6 заплати, а тук става дума за 100 заплати! Вие представяте ли си, че един чиновник е в състояние, той има право по този закон буквално да постави един човек, който най-добре е да не се занимава по¬вече с нищо, а да отиде в затвора доброволно, без да има нужда от защита, без нищо. Как е възможно?! Той трябва да може да плати, примерно, 300 хиляди лева. За много хора това е недостижим таван. Така че ви моля, уважаеми колеги, да ограничим, да сведем размера на тези санкции. Още повече, за да могат и да бъдат прилагани. Когато една санкция е безумна, повярвайте ми, аз си позволявам това много тежко определение, тя обикновено не се прилага. И затова нека да бъдат в едни нормални, умерени граници - 6 заплати глоба, санкция е нещо напълно достатъчно. 186.3
И както вече споменах: "От 3 до 6". ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви. Думата е на господин Тодоров.
ДОБРОМИР ТОДОРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Вземам думата по процедурен въпрос. Съгласно нашия правилник в залата могат да постъпват само предло¬жения за отпадане. В цялата глава нито един от нашите колеги няма никакви предложения - има предложения на вносителя и предло¬жения на комисията. Много Ви моля, господин председателю, да давате думата оттук нататък по тази глава само, ако някой от колегите защитава единия от двата текста или прави предложение за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да гласуваме "с глоба в размер минимални заплати". Ами, малко логика трябва да има. Не може да отпадне и "3", и "6", и "100". Да отпадне, господин Михайлов?! Може ли да се гласува такова нещо?! (Оживление в залата)
Думата е на господин Йордан Соколов
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз предлагам да отпадне числото "100". Тук наистина комисията, а бих казал и вносителят, са се увлекли.
Първо, никъде в този кодекс няма задължение за ръководи¬тел на търговско дружество, ръководител на организация, търго¬вец или гражданин да изпълнява с предимство държавна поръчка. Изведнъж тук се явява една санкция за това, че някой, който като не изпълни държавна поръчка и си отговаря, забележете, независимо от отговорността по гражданското законодателство, т.е. на базата на едни чисто търговски отношения по нашия Търгов¬ски закон му се слага една административна наказателна санкция. И дума да не става, когато става дума за гражданин - ръководител, т.е. за едно лице, да се налагат такива драконовски наказания -сто минимални работни заплати. Ами ако този човек получава една минимална работна заплата, вие ще го осъдите за 9 години трудовото му възнаграждение да е като наказание. Отделно от другата отговорност, на която той ще подлежи. Това са, извинете, безумни неща. ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението е да отпадне "до 100". "...се наказва с глоба в размер от 10 минимални работни заплати".
Моля да гласувате предложението на господин Соколов да отпадне текста "до 100".
От общо гласували 164 народни представители, за - 63, против - 64, въздържали се - 37.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 291 така, както е предложен. От общо гласували 135 народни представители, за - 98, против - 21, въздържали се - 16.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 292. Длъжностното лице, което не изпълни задължение, възложено му с този закон, се наказва с глоба от 3 до 50 минимални месечни заплати, ако не подлежи на по-тежко наказание по друг закон."
Комисията прецени, че трябва да бъде намалена величината на горната граница на глобата и тя да стане "от 3 до 25" и думата "месечни" да бъде заменена с "работни".
Предлагам ви да подкрепите този текст:
"Чл. 292. Длъжностното лице, което не изпълни задълже¬ние, възложено му с този закон, се наказва с глоба от 3 до 25 минимални работни заплати, ако не подлежи на по-тежко наказа-НИ/ЛТ ние по друг закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма предложения. Моля да гласувате текста.
От общо гласували 1А9 народни представители, за - 125, против - 23, въздържали се - 1.
Член 292 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 293. Длъжностното лице, което не изпълни заповед или задължително предписание на министъра на отбраната или други органи по ръководство на отбраната, се наказва с глоба от 3 до 50 минимални месечни заплати, ако не подлежи на по-тежко наказание по друг закон."
Намесата на комисията по този текст се изрази главно в промяната на началната величина на санкцията от "3" на "5".
Тогава чл. 293 доби вида:
"Чл. 293. Длъжностното лице, което не изпълни заповед или задължително предписание на министъра на отбраната или другите органи по ръководство на отбраната, се наказва с глоба от 5 до 50 минимални работни заплати, ако не подлежи на по-тежко наказание по друг закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма предложения. Моля да гласувате текста.
От общо гласували 140 народни представители, за - 116, против - 16, въздържали - 8.
Член 293 е приет.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Имате думата за отрицателен
вот.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, колеги! Гласувах против този текст не само заради размера на санкцията на глобата, но и заради самото съдържание на текста, тъй като е казано, че "Длъжностно лице, което не изпълни заповед или задължително предписание на министъра на отбраната", с което бих се съгласил, "или другите органи по ръководство на отбраната, се наказва" с еди-каква си глоба. По кой закон? По този, вероятно. Изпуснато е да се каже "по изискванията на този закон". В противен случай предписанията на ръководството на отбраната, на органите на ръководството на отбраната, извън министъра, който е орган, ще създаде във всеки случай възможности за своеволия. Чиновници биха могли да предписват дейности и 187.2.
да се опитват да издават заповеди, които нямат отношение към закона, който ние разглеждаме тук. Мисля, че този пропуск е достатъчно основание да не се приеме текстът и съответно аз предлагам, ако има тази възможност, да се прегласува. Това е мое процедурно предложение, а и като изказ на отрицателния ми вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Текстът вече е гласуван. Въпросите ви разглеждам като риторични. Господин Добрев, по-нататък.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 294. Ал. 1. Пълнолетен младеж, който не е бил повикан на наборна комисия и без уважи¬телни причини не се яви в 3-месечен срок във военното окръжие по местожителството му, се наказва с глоба от една до пет мини¬мални месечни заплати.
Ал. 2. Наборник, навършил пълнолетие, който наруши уста¬новените в този закон задължения по военния отчет, се наказва с глоба от една до пет минимални месечни заплати.
Ал. 3. Наборник, навършил пълнолетие, който не се яви без уважителни причини при повикване на наборна комисия или за изпращане на наборна военна служба, се наказва с глоба от една до десет минимални месечни заплати."
И в трите алинеи думата "месечни" бе заменена с думата "работни".
В ал. 3 са премахнати изразите: "при повикване" и "за изпращане". В ал. 3 глобата се променя от пет до десет мини¬мални работни заплати.
Член 294 доби вида:
"Чл. 294. Ал. 1. Пълнолетен младеж, който не е бил пови¬кан на наборна комисия и без уважителни причини не се яви в 3-месечен срок във военното окръжие по местожителството му, се наказва с глоба от една до пет минимални работни заплати.
Ал. 2. Наборник, навършил пълнолетие, който наруши уста¬новените в този закон задължения по военния отчет, се наказва с глоба от една до пет минимални работни заплати.
Ал. 3. Наборник, навършил пълнолетие, който не се яви без уважителни причини на наборна комисия ИЛИ на наборна военна служба, се наказва с глоба от пет до десет минимални работни заплати."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Момчев има думата за предложение за отпадане.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В ал. 1 на чл. 294 има една много странна санк¬ция - потърпевшият се наказва за грешките на военното окръжие. Прочетете внимателно текста. Там пише, че ако военното окръжие е направило грешка и не е повикало даден младеж на комисия, той трябва да се яви сам. Знаете, че в нашето право незнаенето на закона не е оправдание, т.е. даден наборник е виновен за греш-ЦМ/КП 188/1.
ките на военното окръжие. И ние с този закон искаме да наказваме съвсем невинни хора, които трябва да отговарят за това, че някой не си е свършил работата. За мен такъв подход в българското законодателство е недопустим - да се наказват хора за това, че други не си вършат работата.
Заради това предлагам ал. 1 на чл. 294 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предло¬жението за отлагане на ал. 1.
От общо гласували 127 народни представители, за - 15, против - 80, въздържали се - 32.
Не се приема предложението за отпадане на ал. 1.
Моля да гласувате текста като цяло, така както беше докладван.
От общо гласували 131 народни представители, за - 114, против - 13, въздържали се - 4. Член 294 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 295. Ал. 1. Запасен, нарушил установените в този закон задължения по воненния отчет, се наказва с глоба от една до пет минимални месечни заплати.
Ал. 2. Запасен, който без уважителни причини не се яви в срок на учебен сбор, се наказва с глоба от една до десет мини¬мални месечни заплати."
Освен традиционната трансформация на думата "месечни" в "работни", в ал. 2 комисията предлага да се повиши долният размер на глобата от една минимална работна заплата на пет.
Текстът на чл. 295 придоби следния вид:
"Чл. 295. Ал. 1. Запасен, нарушил установените в този закон задължения по военния отчет, се наказва с глоба от една до пет минимални работни заплати.
Ал. 2. Запасен, който без уважителни причини не се яви в срок на учебен сбор, се наказва с глоба от пет до десет мини¬мални работни заплати."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, самите корекции, които въвежда комисията, по същество не са постъпили по съответния ред, но това не означава, че ние не можем да се опитаме, като вече сме тръгнали по такъв път, да усъвършенстваме и коригираме предложенията. 188/2.
Моето предложение е да се намали цифрата, която тук е предложена: да не е до десет заплати, а от една до пет, както е предложено и за тези, които ще трябва да бъдат повиквани в запас. Най-добре е санкцията, която може да им се налага, да не бъде повече от една до пет минимални работни заплати. Това е и възможно да се изпълни, пък и за много от хората това е достатъчна санкция. Ясно е, че някои бизнесмени могат да платят и тази, и горната, че и следващите глоби, които са в огромен размер, и пак да не отидат, за да не им се развали бизнесът. Но за хора, които по разни причини биха могли да се окажат в ситуацията да не отидат на сбор, а са извикани в запас, да бъдат санкционирани от една до пет минимални работни заплати, а не до десет. Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложе¬нието и в ал. 2 наказанието да бъде от една до пет минимални работни заплати, след като предложението на комисията е от пет до десет минимални работни заплати.
От общо гласували 130 народни представители, за - 23, против - 91, въздържали се - 16.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 295, както беше докладван. От общо гласували 126 народни представители, за - 111, против - 6, въздържали се - 9. Член 295 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 296. Ал. 1. Собственик на техника, който нарушава задълженията по военния отчет, се наказва с глоба от пет до сто минимални мзсечни заплати.
Ал. 2. Собственик на техника с мобилизационно назначе¬ние, който без уважителни причини не изпълни задължението си да я достави за учебен сбор в определения срок и на определе¬ното място, се наказва с глоба от пет до двеста минимални месечни заплати."
В ал. 1 комисията замени диапазона на глобата от десет до петдесет минимални работни заплати, вместо от пет до сто. В ал. 2 предложението на вносителя за размера на глобата от пет до двеста минимални работни заплати бе заменено с от два¬десет до сто минимални работни заплати. 188/3.
И текстът, който предлагаме да подкрепите, е следният:
"Чл. 296. Ал. 1. Собственик на техника, който нарушава задълженията по военния отчет, се наказва с глоба от десет до петдесет минимални работни заплати.
Ал. 2. Собственик на техника с мобилизационно назначе¬ние, който без уважителни причини не изпълни задължението си да я достави за учебен сбор в определения срок и на определе¬ното място, се наказва с глоба от двадесет до сто минимални работни заплати."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Момчев има думата.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това ограничение би било подходящо за техни¬ката, която е държавна собственост. Но си представете частна фирма, която си е пратила камионите в Германия примерно. Има пет камиона и ги е пратила в Германия да превозват някакви стоки, а в същото време има учебен сбор. И вие ще им наложите според сегашните минимални работни заплати 250 хил. лв. глоба за това, че те си изпълняват и си движат бизнеса? Това ли смятате да правите с настоящия текст?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Момчев, какво сте предложили Вие пред комисията?
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Аз предлагам, за да не се дава въз¬можност на отделни чиновници да разоряват частни фирми умишлено, като целенасочено им поставят непосилни задачи, да отпадне чл. 296 от настоящия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложе¬нието за отпадане на чл. 296.
От общо гласували 129 народни представители, за - 18, против - 96, въздържали се - 15.
Предложението не се приема.
Има думата Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, тези въпроси като размер на глобата бяха много сериозно диску¬тирани в Комисията по национална сигурност. Както виждате, нап¬равените предложения от вносителите бяха коригирани, бяха нама¬лени от комисията. Считам обаче, че аргументите, които господин Момчев изтъкна, са много значими. В този смисъл е добре да бъде намалена тази санкция още повече. Моето предложение е соб¬ственик на техника, който нарушава задълженията на воевния отчет, да не се наказва с глоба от 10 до 50 минимални работни заплати, а да се наказва с глоба в размер от 5 до 10 минимални работни заплати. Собственик пък на техника с мобилизационно назначение, който без уважителни причини не изпълни задълженията си да я достави за учебен сбор в определения срок и на определеното място, да се наказва с глоба от 5 до 10 минимални работни зап¬лати.
Имам предвид, че примерно един личен автомобил може да бъде такъв автомобил, който е в задълженията на военния отчет. Значи ли това, че ако, да речем, аз съм притежател на такъв автомобил, той не е мой, но имам, да речем, една "Шкода", която струва вероятно 30 хиляди лева сегашна цена, ако аз не изпълня такова предназначение, трябва да платя 50 минимални работни заплати? Това може почти да изравни стойността на автомобила. Да не говорим пък за ал. 2, където санкцията може да стигне до 100 минимални работни заплати, това прави, дето се казва, десет автомобила.
Съжалявам много, но трябва наистина да се съобразим с реалностите и предложенията, които правя за намаляване на тези санкции, ще ги прави реално приложими. Голямата санкция е малко като, уважаема госпожо председател, моля да ме извините за това малко отклонение, налагането на смъртно наказание. То БП/ВЙ 189.1
обикновено е едно плашило, което за съжаление никога не снижава ръста на престъпността. Това е за съжаление един извод от ста¬тистиката и аз като човек християнин твърдя, че големите санкции са най-добрият начин да не се санкционират нарушителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов, Вие обикно¬вено не се отклонявате, затова Ви моля друг път да не повтаряте този прецедент.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Ще се съобразя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложе¬нията на господин Михайлов за корекции в глобите.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Прочетете ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАИЕВА: Прочетени са, има ги в стено¬грамата и ги чуха всички народни представители.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Вие сте тази, която ги подлага на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: От общо гласували 132 народни представители, за - 21, против - 97, въздържали се - 14. Не се приема предложението за корекции.
Моля да гласувате чл. 296 така, както беше докладван. От общо гласували 129 народни представители, за - 102, против - 9, въздържали се - 18. Член 296 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Простете ми едно отклонение. Уважаеми господин Момчев, отговор на въпросите, които Ви трево¬жат, може да намерите в чл. 165, 166 и 167 на настоящия закон.
"Чл. 297. Ал. 1. Нарушенията се установяват с актове на съответните дължностни лица от органите на държавната и мест¬ната администрация и военните окръжия.
Ал. 2. Наказателни постановления се издават от начални¬ците на военните окръжия, на органите по отбранително-мобилизацион¬ната подготовка и от упълномощените от органите на местната администрация лица по реда на Закона за административните нару¬шения и наказания.
Ал. 3. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълненето на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания." 189.2
Комисията не нанесе промени по този текст. Предлагаме Народното събрание да го подкрепи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате чл. 297.
От общо гласували 126 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 1.
Член 297 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 298. Събраните суми от наложените глоби се използват за финансиране на дейности по отбраната и за въоръжените сили и за фонд за подпомагане на веннослужещите."
Комисията не внесе изменения и допълнения на този текст и предлага на Народното събрание да го подкрепи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин председателю на Комисията по национална сигур¬ност, уважаеми гости! Моето предложение е за отпадане на чл. 298. И това е така, защото, ако разтълкуваме внимателно това предложение, това означава, че глобите, които се събират, ще се използват вътре за финансиране на дейности в отбраната. Това е своего рода кражба от бюджета, тоест това е нещо допълнително, което армията и въоръжените сили като цяло ще успеят да вземат, без тези средства да преминат през бюджета. Аз съм съгласен и ще пледирам - това ще се види апропо, когато разглеждаме държав¬ния бюджет за следващата година, както и за тази, която вече изтича - да бъде достатъчен, но по този начин да се заобикаля по същество влизането в бюджета на средества, които след това да бъдат разпределени към въоръжените сили, според мен е не особено удачно. Още повече си мисля, че ще започнат и съответни злоупотреби от длъжностни лица, тъй като ще имат, така да се каже, опасен стимул да събират тези глоби. Особено към края на годината, убеден съм, ще започнат страшно много санкции, вероятно за да се покрие фонд за подпомагане на военнослуже¬щите или разни дейности, свързани с отбраната.
Редно е според мен такъв текст да не съществува. Нор¬мално е да се разпределят средствата от държавния бюджет за отбраната и въоръжените сили с една строга и ясна регламентация. 189.3
А по пътя на глобите да се събират средства вътре в самата армия, това според мен е неудачно като предложение и си позволявам да предложа на вашето внимание неговото отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложе¬нието за отпадане на чл. 298.
От общо гласували 130 народни представители, за - 18, против - 92, въздържали се - 20.
Не се приема това предложение.
189.4
Моля да гласувате текста така, както беше докладван. Гласуваме текста на чл. 298.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 141 народни представители, за - 129, против - 11, въздържал се - 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Глава втора. Принудителни административни мерки."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате заглавието.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 135 народни представители, за - 130, против - 1, въздържали се - 4.
Заглавието на глава втора е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 299. Наборник, който не се яви след повикване по надлежния ред на наборна комисия, се довежда принудително:
Комисията по национална сигурност прецени, че текстът трябва да конкретизира реда за принудителната мярка. В края на текста бе добавен изразът: "от полицейските органи по нареждане на кмета на общината или началника на военното окръжие."
Предлагаме да подкрепите чл. 299 в този вид: "Наборник, който не се яви след повикване по надлежния ред на наборна коми¬сия, се довежда принудително от полицейските органи по нареждане на кмета на общината или началника на военното окръжие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложение за отпадане. Има думата господин Михайлов. Макар че би следвало да сте внесли и предложенията за отпадане в комисията.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, вероятно Вие знаете по-добре от председателя на Народното събра¬ние ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие сте член на тази комисия,
нали?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Именно, член съм на тази комисия и тази материя ми е в известна степен позната. А пък Вие знаете добре правилника и Вие знаете, че аз мога да направя предложение за отпадане и без предварително да съм ги внесъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз ви препоръчвам само.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Аз Ви препоръчвам да следите за стриктно¬то спазване на правилника и по този начин ще върви по-бързо работата.
ГЛАСОВЕ ОТЛЯВО: О-о-о! (Смях)
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Уважаема госпожо председател! Колеги! Уважаеми гости!
Искам да направя предложение за отпадане. Или текстът на вносителя със своята известна неопределеност трябва да се запази, имам предвид "Наборник, който не се яви след повикване по надлежния ред на наборна комисия, се довежда принудително" и тогава ще трябва да отпаднат някои текстове от предложения от комисията вариант. А тогава текстът трябва да стане: "Наборник, който не се яви след повикване по надлежния ред на наборна коми¬сия, се довежда принудително от полицейските органи по нареждане на кмета на общината." Защото прибавянето на "или началника на военното окръжие" променя значително възможността прилагането на принудителна административна мярка да се лишава общината от чиновник, който е началник на военното окръжие. Мисля, че е редно, ако началникът на военното окръжие би желал да се доведе принудително този наборник, това да стане чрез заповед на кмета на общината. Защото той има контрол върху общинската полиция, т.е. върху полицейските органи. И е редно да се изключи възмож¬ността директно началникът на военното окръжие да прави това. Нека да мине през санкция на кмета. И отпадането на текста "или началника на военното окръжие" според мен урежда добре текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ясно ли е кое да отпадне? Моля да гласувате предложението за отпадане на: "или началника на военното окръжие".
Предлагам да гласуваме само това, тъй като после ще гласу¬ваме алтернативния текст, който предлага комисията.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 141 народни представители, за - 30, против - 102, въздържали се - 9.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате текста на чл. 299, както беше докладван от комисията. 190.2
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 138 народни представители, за - 123, против - 6, въздържали се - 9.
Текстът на чл. 299 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 300. За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по този закон, органите на системата на Министерство¬то на отбраната могат да налагат следните принудителни администра¬тивни мерки:
1. дават задължителни предписания на държавните органи и органите на местната администрация и на ръководителите на организациите за съставянето на военновременните планове и за изпълнението на задачите по поддържането на мобилизационната им готовност;
2. спират изграждането и въвеждането в експлоатация на обекти и съоръжения на транспортната, енергийната, съобщителна¬та и складовата система, както и на населените места и други стопански обекти, в случаите, когато не са спазени специалните изисквания на отбраната;
3. спират от експлоатация транспортни средства, производ¬ствени обекти и други съоръжения в случаите, когато не са изпълне¬ни специалните изисквания за поддържането им в мобилизационна готовност."
Комисията прецени, че изразът "органите на системата на Министерството на отбраната" трябва да се замени с израза "министърът на отбраната или упълномощени от него лица".
Прието бе за целесъобразно в т. 2 и т. 3 след думата "спират" да се вмъкне изразът "със задължителни предписания".
При това чл. 300 доби вида: "Чл. 300. За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по този закон, министърът на отбраната или упълномо¬щени от него лица могат да налагат следните принудителни админис¬тративни мерки:
1. дават задължителни предписания на държавните органи и органите на местната администрация и на ръководителите на организациите за съставянето на военновременните планове и за изпълнението на задачите по поддържането на мобилизационната им готовност; 190.3
2. спират със задължителни предписания изграждането и въвеждането в експлоатация на обекти и съоръжения на транспорт¬ната, енергийната, съобщителната и складовата система, както и в населените места и други стопански обекти, в случаите, когато не са спазени специалните изисквания на отбраната;
3. спират със задължителни предписания от експлоатация транспортни средства, производствени обекти и други съоръжения в случаите, когато не са изпълнени специалните изисквания за поддържането им в мобилизационна готовност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Взето е предвид предложението на господин Ананиев.
Имате думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря, госпожо председател.
Очевидно е, че за състоянието на отбранителната ни способ¬ност всички тези предписания са много важни. Но, от друга страна, биха могли да създадат такива условия за милитаризиране на нашето общество, които са в недопустими рамки. Защото, ако ние не изпишем в Преходните и заключителни разпоредби що е това специални изиск¬вания на отбраната и в тези рамки съответно да могат да се нала¬гат санкциите и принудителните административни мерки, за които ние говорим, то тогава ще могат, например, да се спират със задължителни предписания изграждането и въвеждането в експлоата¬ция на обекти и съоръжения, ако са от транспортната, енергийната, съобщителната система или тези, които са изброени изрично в Конституцията като държавна собственост. Това да.
Когато говорим за транспортните средства, които също могат да бъдат спирани от експлоатация, значи ли това примерно, че тежки камиони или автобуси, които не отговарят на изискванията по поддържането им в мобилизационна готовност, могат да бъдат спирани? Става дума, да речем, за фирма, която се занимава с частни превози.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Кое предлагате да отпадне?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Мисля, че ако тук ние приемем целия този текст, което вероятно ще стане в залата, сме длъжни в Преход¬ните и заключителните разпоредби да определим много ясно и точно какво е това "специални изисквания на отбраната", за да се избег¬нат злоупотребите с възможността да се налагат принудителни административни мерки по чл. 300, който в момента ние разглеждаме. Затова ми се ще да отпадне "складовата система" в т. 2 и същевремен¬но да не могат да се спират обекти, които не са държавна или общинска собстзеност. Това е моето предложение - да се вмъкне това уточнение, което е значимо и важно, както и за транспорт¬ните средства - да се отнасят тези предписания за държавните и общинските транспортни средства, но не и за частните превозвачи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля ви да гласувате за тази импровизация от трибуната да отпадне в т. 2 "складовата система" и в т. 3 да се допълни, което вече не е за отпадане: "В случаите, когато не са изпълнени специалните изисквания, спират със задължи¬телни предписания от експлоатация транспортните средства, с изключение на частните".
Моля да гласуваме първо това предложение, след това ще Ви дам думата.
От общо гласували 144 народни представители, за - 28, против - 111, въздържали се - 5.
Не се приема предложението.
Господин Будимов има думата.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Колеги, уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми господа представители на Министерството на отбраната и на Генералния щаб! Искам да обърна внимание върху следния факт. По градовете върви в момента общин¬ската приватизация, приватизация на общинските предприятия и СД/КТ 191.1
за превоз, и хлебозаводи. Знаете много добре за какво става въпрос. Също така в масовата приватизация, в списъка на предприя¬тията за масова приватизация, а и за касова, са предвидени, може да се каже, около една четвърт от промишлените предприятия в България. Това означава, че за мобилизационни цели министерство¬то няма да може да разчита на тези планове, които досега ги има. Възможно е чрез системата на МВР, чрез въвеждането на тези съответно мобилизационни, планови и т.н. да се решат, но аз искам тук да предложа следното. Нека да включим юридически и физически лица, регистрирани по Търговския закон. Това нещо означава, че всички юридически и физически лица, регистрирани по Търговския закон, ще трябва да се подчиняват на плановете за мобилизационна подготовка.
Не, господин Петров, от този закон, от този текст нищо не личи. Тук се говори за държавни и общински организации. А няма съмнение, че този закон ще действува дълго време и че с хода на приватизацията по Указ № 56 и с другите съответно закони много от предприятията сега, в момента, структури, организации, които захранват мобилизационните ресурси, да ги наречем най-общо, постепенно ще намаляват.
Ако обаче намерите място, господин Добрев, някъде да включите "юридически и физически лица, регистрирани по Търговския закон", обхватът става много широк. Аз съм частен превозвач, разполагам с 24 тира, примерно казано, и оттам нататък вече начинът на моята ангажираност е много сложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Будимов, какво предла¬гате да отпадне? Предложението Ви е по същество. Не е внесено по установения ред, не мога да го гласувам.
ИВАН БУДИМОВ: Добре, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате чл. 300. Това, което предлага, е достатъчно съществено и би следвало по установения ред да се даде в комисията.
От общо гласували 131 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 9.
Член 300 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "Чл. 301. Принудителните адми¬нистративни мерки могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство."
Комисията подкрепи този текст на вносителя. ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате текста на чл. 301.
От общо гласували 139 народни представители, за - 139. Приет е член 301.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Уважаема госпожо председател, ние започнахме закона преди 7 месеца. Оттогава изтече много време, приети бяха и други нормативни документи. След обстоен прочит на приетите досега текстове най-напред от самата комисия, от представители на Съвета по законодателството, с участие на експертите и на вносителя и със съгласието на Комисията по нацио¬налната сигурност, предлагаме: първо, от съдържанието на досега приетите текстове на закона да отпадне чл. 58, който третира понятието "извънредно положение" при природни бедствия и други извънредни обстоятелства. Тази ситуация е разгледана в приетия вече на първо четене Закон за Гражданска защита. Освен това вторият аргумент е, че формированията на Гражданска защита не са вече в състава на (виж чл. 6) на Въоръжените сили. Затова предлагаме чл. 58, който звучеше така: "При природни бедствия и други извънредни обстоятелства на територията на страната или на част от нея може да се въведе извънредно положение по ред, установен със закон", да отпадне.
И второ, да бъде заличена ал. 3 на чл. 129а, тъй като тя повтаря съдържанието на предхождащата я ал. 2 и не носи нищо ново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате най-напред за отпадане на чл. 58, материя, която е уредена вече с друг закон, който изпревари.
От общо гласували 140 народни представители, за - 138, против - няма, въздържали се - 2.
Приема се това предложение.
Моля да гласувате за отпадане на ал. 3 от чл. 129а, поради това че вече със същото съдържание в друг текст, предхож¬дащ, е записано това обезщетение за времето, през което кадровият военнослужещ е останал без работа поради освобождаване. Това е повторение.
От общо гласували 147 народни представители, за - 141, против - 5, въздържал се - 1.
Прието е предложението за отпадане на ал. 3 на чл. 129а. 191.3 Имате думата по процедурен въпрос, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От 15,30 ч. са насрочени заседания на комисиите. Очевидно е, че този законопроект няма да се приеме окончателно до 16 часа затова моля, госпожо председател, да разпоредите тези комисии да отложат заседанията си, защото не можем да при¬състваме едновременно на две места - и в пленарна зала, и на заседания на комисиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да съобщите в секретариата и комисиите да насрочат заседанията си за 16 ч. Става дума за тези заседания, които са насрочени за 15,30 часа. Предполагам, че дотогава ще приключим.
Господин Добрев, моля по-нататък да прочетете допълнител¬ните разпоредби.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Надявам се, че няма нужда да гласуваме заглавието: "Допълнителни разпоредби"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не, няма нужда.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Ръководител на друго ведомство" са министърът на вътрешните работи, министърът на правосъдието, министърът на транспорта, министърът на строителството, председателят на Комите¬та по пощи и далекосъобщения, ръководителите на Националната разузнавателна служба и на Националната служба за охрана и ръково¬дителите на военните съдилища и прокуратура".
По т. 1 има предложение на народния представител Руси
Статков.
" 2. "Минимална месечна работна заплата" е определената от Министерския съвет към датата на извършване на деянието или настъпване на събитието.
3. "Техника с мобилизационно назначение" е тази техника,
за която собственикът й след завеждането й на военен отчет във
военното окръжие получава за нея в писмен вид задача за използване
при мобилизация.
4. "Система на Министерството на отбраната" включва
Министерството на отбраната, Българската армия и подчинените
на Министерството на отбраната поделения".
По този текст има предложение на Георги Ананиев и на Васил Михайлов. ВЙ/ЗТ 192.1
"5. "Тежко семейно, материално и здравословно състояние" се използва в утвърденото в социалното законодателство съдържа¬ние" .
Становище на комисията: комисията не намери за необходима поправката на народния представител Руси Статков, защото прецени, че в този текст са изброени изчерпателно всички ведомства, в състава на които има военнослужещи по смисъла на този закон.
В т. 1 бе написано името на Министерството на териториал¬ното развитие и строителството и преди думата "прокуратура" бе вмъкната думата "военна".
В т. 2 отпадна думата "месечна".
В т. 3 след думите "собственикът й" текстът бе заменен с израза: "е получил от военното окръжие мобилизационно назна¬чение."
В т. 4 бяха нанесени само незначителни редакционни проме¬ни.
Комисията счете за целесъобразно тук, в § 1 да даде дефиниции на няколко използвани в закона легални термини, затова предлага да се създадат нови точки от 5 до 12. Затова тя сне т. 5 на вносителя. В т. 5 се определя съдържанието на понятието "тежко материално положение", което е взето от сега действащото социално законодателство. В т. 6 е дефинирана категорията "тежко семейно положение". В т. 7 и 8 са дадени формулировки за катего¬риите "годен" и "негоден за военна служба". В т. 9 е разяснено какво значи да си ветеран от войната. В т. 10 и 11 е взето тълку¬ването на Върховния съд за понятията "починали или претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на службата". В т. 12 е дефиниран терминът "служебна тайна".
При това § 1 добива вида, като това предлагаме да подкре¬пите:
11 § 1. По смисъла на този закон:
1. "Ръководител на друго ведомство" са министърът на вътрешните работи, министърът на правосъдието, министърът на транспорта, министърът на териториалното развитие и строител¬ството, председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения, ръководителите на Националната разузнавателна служба и на Нацио¬налната служба за охрана и ръководителите на военните съдилища и Военната прокуратура. 192.2
2. "Минимална работна заплата" е определената от Министер¬ския съвет към датата на извършване на деянието или настъпване на събитието.
3. "Техника с мобилизационна назначение" е тази техника, за която собственикът й е получил от военното окръжие мобилиза¬ционно назначение.
4. "Система на Министерството на отбраната" включва
Министерството на отбраната, Българската армия и поделенията,
подчинени на министъра на отбраната.
5. "Тежко материално положение" по смисъла на този закон е това материално положение, в което се намират граждани, които не са в състояние сами или с помощта на лица, задължени по закон да се грижат за тях, да осигурят задоволяване на жизнените си нужди.
6. В "тежко семейно положение" по смисъла на този закон се намира младеж, който:
а/ е кръгъл сирак;
б/ се грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката на малолетните си деца или на малолетните и непълнолетни братя и сестри;
в/ е единствен трудоспособен член на семейството, който се грижи за тежко болни или инвалиди - членове на семейството му;
г/ е пострадал при или по повод отбраната на страната.
7. "Годен за военна служба" е такова състояние на физичес-
кото и психическото здраве, при което наборниците, военнослужещи-
те и подлежащите на служба в запаса могат да изпълняват изисква-
нията на военната служба.
8. "Негоден за военна служба" е такова състояние на физическото и психическото здраве, при което наборниците, военно¬служещите и подлежащите на служба в запаса не могат да изпълняват изискванията на военната служба.
9. "Ветеран от войната" е лице, което е взело непосред¬ствено участие в бойните действия в оперативната зона на войната.
10. "Починали или претърпели телесна повреда при изпълнение на службата" - когато смъртта или телесната повреда са настъпили при действия или бездействия, които образуват съдържанието на 192.3 военната служба или конкретно поставена задача.
11. "Починали или претърпели" телесна повреда по повод изпълнение на службата" - когато смъртта или телесната повреда са настъпили при действия или бездействия, които не са елемент от съдържанието на военната служба, но я предхождат или следват по време и са в пряка причинна връзка с нея.
12. "Служебна тайна" са факти, сведения и предмети от военен, икономически, научно-технически и друг характер, чието разгласяване накърнява интересите на съответното ведомство. Списък на фактите, сведенията и предметите, съставляващи служебна тайна се определя с акт на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате § 1. ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Имам предложение! ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Имате предложение за отпадане? То е едно-единствено - § 4 да отпадне.
Имате думата, за да го съобщите, макар че аз го казах. Отменете гласуването.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (встрани от микрофоните): Така е, когато много се бърза!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Наистина много се бърза, тъй като четири години вече го приемаме този закон.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Този закон се бави неслучайно вече пета година, уважаема госпожо председател, но трябва да ви кажа, че не е тук този час или два от моите изказвания, които са го забавили. Причините за забавянето се съдържат в изказването ми по първо четене на законопроекта.
Искам да си позволя да обясня, че този § 1 е изключително обемист. Той е много съществен и мисля, че трябва да се обърне сериозно внимание на някои от текстовете, които фигурират в него.
На първо място, бих искал да предложа да бъде преномериран този § 1. В Комисията по национална сигурност си позволих, като § 1 на допълнителните разпоредби да предложа нещо съвсем друго. То има символичен характер, но е много важно да фигурира в Закона за отбраната и въоръжените сили. Моля това да се смята като едно разведряване в залата, но същевременно ви моля да му обърнете и особено внимание. Става дума за един текст, който председателят на комисията не знам защо не прочете, въпреки че беше предложен на заседание на Комисията по национална сигурност. Този текст е кратък и си заслужава да бъде § 1 от допълнителните разпоредби. Той е с много ясен и разбираем текст. Повод за това е и, че тази година е 110-годишнината от победата над сръбския агресор. Става дума, вероятно вече се досещате, до изключително важния и скъп за българина опълченски марш, който дълги години е и химн на нашата държава. Този марш, под звуците на които са уми¬рали нашите деди и прадеди, и разбира се, всички тези, които са обичали България. Надявам се да бъде възприет този текст, той е много лаконичен и звучи така:
"§ 1. Боен марш на Българската армия е "Шуми Марица".
Смятам, че е редно да бъде приет като § 1 един такъв текст. Защото е срамно, когато присъствувах на честванията по повод победата при Сливнишките възвишения този марш да не бъде изсвирен, този марш да не звучи. Това беше за мен необяснимо. Разбира се, че марш на Българската армия е "Велик е нашият войник" И това е нормално и така трябва да бъде, но според мен не може българските воини да не знаят този изключително важен за страната ни марш - марша "Шуми Марица".
Моля да проявите търпимост и разбиране, а и национална гордост и отговорност и като § 1 да бъде гласуван този текст.
Аз ви моля, уважаема госпожо председател, за да пестим време, да предложа на вашето внимание и свои корекции, които направих в комисията по § 1, както тук е записан, а § 2, както аз го предлагам - да се преномерира - току-що изчетен от предсе¬дателя на Комисията по национална сигурност. И той се отнася до определянето на това, че списъкът на служебната тайна трябва да бъде обнародван. Смятам, че много хора са си изпатили по Наказателния кодекс и то по раздел първи, глава единадесета "Престъпления против отбранителната способност на републиката". НИ/ЙА 193.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това коя точка е? Служебната
тайна?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да, за служебната тайна, като "Списъкът на служебната тайна се обнародва в "Държавен вестник", за да могат всички тези, които са длъжни да спазват този списък да знаят къде се намира и да могат да го изпълняват стриктно.
Защото, забележете как е в чл. 360 на Наказателния кодекс, който се отнася до служебната тайна: "Който разгласи сведение от военностопанско или друго естество, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон, заповед или друго административно разпореждане, се наказва с лишаване от свобода до една година, или с поправителен труд". Това са сериозни санкции, съответстзуващи на раздела от Наказателния кодекс. (Реплики от мнозинството: "Времето изтече!")
И в този смисъл, уважаеми дами и господа народни предста¬вители, аз предлагам да се допълни, че: "Списъкът, който съставлява служебна тайна, се обнародва в "Държавен вестник". Защото аз мога да ви покажа, но ще ви спестя времето, как в секретни раз¬поредби и в други подобни фигурират, без да могат хората, които трябва да изпълняват този списък, да го имат пред себе си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Добре, ще го поставя на гласу¬ване. Моля колегите да гласуват добавката към т. 12. Първо да гласуваме след това процедурни предложения.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Уважаема госпожо председател, и с това свършвам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Пиша: "Списъкът се обнародва в "Държавен вестник". Моля да гласувате за тази добавка.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Имам още.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Една по една.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Аз разбирам, но исках още една дума да кажа, което е публикувано в броя от петък, 14 декември 1990 г. Там решение 154 е отменено. И вие ще видите текста на това отмене¬но решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие прибавяте аргументи.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да, това са сериозни аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Чухте аргументите на господин Михайлов за добавяне на този текст. 193.2
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Аз държа на текста на § 1 за бойния
марш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: В т. 12 на § 1 накрая да се добави текста "Списъкът се обнародва в "Държавен вестник".
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Моля да бъде поставено на гласуване предложението ми за § 1 така, както го направих и в Комисията по национална сигурност, и тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: От общо 137 гласували народни представители, за - 18, против - 107, въздържали се - 12.
Моля да гласувате § 1 както беше докладван от комисията.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Уважаема госпожо председател, аз направих предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: С издевателства в залата няма да разреша да се занимавате. Едно несериозно отношение към толкова отговорен закон.
Моля, колеги, гласувайте § 1 както беше докладван от комисията.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Не посмяхте да го подложите на гласуване? (Реплики от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не е раздаден този текст.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: А вие не знаете ли, че повечето текстове не са раздадени?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Той е извън логиката на закона.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Съвсем в логиката е на закона. И вие отказвате да го гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Той е във вашата лична логика.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Както и немалко неща от Закона за нацио¬налните символи. И с герба е същото. И с всички празници. Въобще -колониална администрация, а не управляваща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: От общо гласували 145 народни представители, за - 115, против - 23, въздържали се - 7.
Параграф 1 е приет.
Има думата госпожа Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря ви, госпожо председател. За да не се занимава отново, както ме питат всички представители на медиите, Комисията по парламентарна етика с поведението на господин доктора Васил Михайлов, моля ви когато нарушава поне в залата правилника да му налагате предвидените наказания, защото 193.3 парламентарното мнозинство, нито пък ръководството на Народното събрание не е колониална администрация.
И освен това, преди известно време, преди около час, събранието гласува процедурното ми предложение изказванията по всяка точка да бъдат до две минути. Така че моля ви да следите когато господин Михайлов се изказва да го спазва. И ако не го спазва, да му налагате съответните санкции. Има определен тип народни представители, които само със санкции могат поне донякъде да бъдат вкарани в правия път. Благодаря ви.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Това какво беше, това какво
беше?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поемам върху себе си, тъй като не съм била в залата когато е гласувано процедурното пред¬ложение, че допуснах господин Михайлов да говори повече от две минути. Няма да повторя грешката.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Уважаема госпожо председател, Комисията по национална сигурност смята, че систематичното място на текстовете след § 1 е в "Преходните и заключителни разпоредби". Защото фактически в § 2 и 3, по смисъла на Закона за администра¬тивните актове, се продължават действията от правила, отменени с настоящия закон и се урежда тяхното прилагане спрямо висящите правоотношения. Цитирам Закона за административните актове. И затова моля най-напред, след приетия § 1, да гласувате заглавие: "Преходни и заключителни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате това загла¬вие.
От общо гласували 139 народни представители, за - 136, против - 1, въздържали се - 2.
Приема се това предложение на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "§ 2. Обезщетенията по този закон се изчисляват към размера на брутното месечно възнагражде¬ние, получавано през месеца, предхождащ датата на освобождаването, увреждането или смъртта на военнослужещия".
Комисията подкрепи този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И няма предложения по него. Моля да гласувате.
От общо гласували 138 народни представители, за - 134, против - 1, въздържали се - 3.
Параграф втори е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "§ 3. Офицерите и сержантите (за ВМС: старшините), заварени на военна служба към момента на влизане на закона в сила, се считат за кадрови военнослу¬жещи. С тях се сключват договори, съгласно този закон, като министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство, или упълномощените от тях лица не могат да отказват сключването на договори."
По този параграф има предложение на Любен Петров и пред¬ложение на колегите Стоян Денчев, Стойко Пенчев, Орлин Драга¬нов и Дако Михайлов. Комисията отклони предложенията на народ¬ните представители Любен Петров, Стоян Денчев, Стойко Пенчев, Орлин Драганов и Дако Михайлов, защото те имат повече морален, отколкото правен характер.
Същевременно Комисията по национална сигурност пред¬лага да бъде създадена нова ал. 2, с която се конкретизират условията за сключване на договорите за кадрова военна служба с офицерите и сержантите (за ВМС: старшините), заварени на дей¬ствителна военна служба.
При това § 3 доби следния вид и ние ви агитираме да го подкрепите:
"§ 3. Ал. 1. Офицерите и сержантите (за ВМС: старши¬ните), заварени на действителна военна служба към момента на влизане на закона в сила, се считат за кадрови военнослужещи. С тях се сключват договори, съгласно този закон, като министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство, или упълно¬мощените от тях лица не могат да отказват сключването на дого¬вори.
Ал. 2. Минималният срок на договора за кадрова военна служба с лицата по ал. 1 е три години, освен в случаите, когато:
1. преди този срок те навършат пределна възраст за кадрова военна служба по този закон;
2. изтича поетото от тях задължение по отменения Закон за всеобщата военна служба в Република България."
Отново привличам вашето внимание, в текста, който ви е раздаден, е допусната техническа грешка и в случая това, което апелирам да подкрепите, е прочетеното от мен. Техническата грешка не е приета от комисията, тя е допусната след това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поддържат ли се направените предложения? - Оттеглят се. БП/КП
1 Q /i /1
Моля да гласувате § 3 така, както беше докладван. От общо гласували 137 народни представители, за - 129, против - 3, въздържали се - 5. Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "§ 4. За младежите, завършили висше образование, които към момента на влизане на този закон в сила отбиват редовната си военна служба, срокът на наборната служба е 12 месеца."
Този параграф бе снет от закона, защото след приемането на промените в чл. 97 стана безпредметен.
Заедно с това във връзка с приетия нов чл. 102а и съз¬даване на нова точка в чл. 104 за освобождаване от наборна воен¬на служба на братята на военнослужещите, починали при или по повод изпълнение на воинските задължения, комисията предлага да се създаде нов текст на § 4, така че това право да може да бъде ползвано и при случаи, настъпили преди влизането на настоя¬щия закон в сила.
Предлагаме съдържанието на новия § 4 да бъде следното:
"§ 4. Разпоредбите на чл. 102а и чл. 104, точка 4 от закона се прилагат и в случаите, когато смъртта на военнослу¬жещия на наборна военна служба е настъпила преди влизането на закона в сила."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате новия текст на § 4, който произтича от предишните решения в закона.
От общо гласували 131 народни представители, за - 118, против - 4, въздържали се - 9.
Параграф 4 е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Отчитайки съдържанието на приетия днес чл. 194, комисията прецени, че е нужно да бъде създаден нов § 4а, който определя двумесечен срок за перерегис-триране в съответствие с този закон на сега действащите сдруже¬ния на военнослужещите.
Предлагаме § 4а да има следното съдържание: "§ 4а. Сдружения, в които членуват или участват военно¬служещи, в двумесечен срок от влизането на закона в сила са длъжни да се пререгистрират в съответствие с изискванията на този закон." 194/2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате. От общо гласували 134 народни представители, за - 128, против - 4, въздържали се - 2. Параграф 4а е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "§ 5. До приемането на закон за военното разузнаване, на закон за военното котраразузнаване и на закон за Военната полиция дейността им се осъществява в съответствие с действащите нормативни актове."
Има направени редакционни бележки, с които § 5 придобива следния вид:
"§ 5. До приемането на закони за военното разузнаване, за военното контраразузнаване и за Военната полиция тези дей¬ности се осъществяват в съответствие с действащите нормативни актове." (Неразбираема реплика на Спас Мулетаров)
Уважаеми господин Мулетаров, специалисти по правото като Вас поддържаха другата теза, която доведе до промяна. Така че правото, както съм казал неведнъж, не е точна наука и кол¬кото души питах, толкова различни мнения има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата доктор Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Военното разузнаване и военното контраразузнаване могат да се приемат както за служби и струк¬тури, така и за дейности и за тях горе-долу тези дейности може да важат. Но Военната полиция да я включваме след това обобща¬ващо "тези дейности" не върви.
Затова предлагам § 5 да получи вида: "До приемането на закони за военното разузнаване, за военното контраразузнаване и за Военната полиция техните дейности се осъществята..." и т.н. Защото поне Военната полиция в никакъв случай не може да бъде дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Приема ли се от комисията? -
Да.
Моля да гласувате текста на § 5 с предложената корек¬ция "тези" да се замени с "техните".
От общо гласували 147 народни представители, за - 143, против - 1, въздържали се - 3.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "§ 6. До приемането на закон за доставките и извършването на услуги за нуждите на отбраната 194/3.
и Въоръжените сили доставките за Въоръжените сили не се облагат с данъци и не се събират импортни и експортни такси и мита." Комисията подкрепи текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма направени предложения по този въпрос.
Има думата за предложение за отпадане господин Михайлов. Не сте направили предложение, сега се сещате.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Имам право да го направя тук. Въобще не се сещам сега. И в комисията, както междупрочем ще потвърдите моята последователност, и сега предлагам да не се дават такива преференции, които по същество представляват отклоняване на бюджетни средства. Защото какво друго е това, освен отклоняване на бюджетни средства, без те да минат през централния държавен бю¬джет, т.е. през бюджета на Република България за съответната годи¬на, като не се облагат с данъци доставките, както и "не се събират импортни и експортни", извинете, това са чуждици, българските термини са много по-ясни - вносни и износни такси и мита. Това е по-вярно казано.
Но аз съм против въобще да съществува такъв текст, тъй като подобна преференция, дадена до приемането на закон за доставките и извършването на услуги за нуждите на отбраната и Въоръжените сили, означава едно много неопределено време. А пък преди да има такъв закон, където ясно да се регламентира, аз не съм против да има подобен род известни преференции за определени дейности и за определени предмети, то не е редно тук по същество да освободим, така да се каже, от данъци и от мита и такси всички тези доставки, които имат отношение към Въоръжените сили. Това е малко проблематично. Ако става дума, да речем, за бойна техника или за свързани с нея оборуд¬вания,- това е съвсем различно от, примерно, хранителни продукти или други, които имат отношение към нужните доставки за Въоръжени¬те сили.
Затова аз мисля, че този текст е неудачен към този момент. И нека да се регламентира в така определения бъдещ закон за доставките и извършването на услуги за нуждите на отбраната и Въоръжените сили.
Предложението ми е за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Гласувайте предложението за отпадане на § 6.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 149 народни представители, за - 35, против - 88, въздържали се - 26. СлР/ЛТ 195.1.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате § 6 с поправката на чуждиците, вместо импортни и експортни - вносни и износни.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 137 народни представители, за - 99, против - 14, въздържали се - 24.
Параграф 6 е приет.
Има думата доктор Георги Карев за отрицателен вот.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Уважае¬ми дами и господа!
Гласувах против този параграф, затова защото историческият опит на България показва, че по време на войните, когато хиляди български войници ляха кръвта си по бойните полета, шепа спеку¬ланти се обогатяваха за сметка на военните бюджети чрез доставка на облекло, обувки и какво ли не. И при това те не са били освободени от данъци.
И просто се страхувам, че този текст, така както е предложен и както се гласува, отново ще напълни гушите на шепа спекуланти за сметка на военния бюджет. Защото не става ясно какви точно доставки - това може да са и палачинки, уиски и какво ли не още. Теоретично, разбира се. Но това нещо да не се облага с данъци и да не се събират вносни и износни такси и мита, за мен е просто пореден удар върху приходната част на българския бюджет. Респективно е удар върху разходната част на бюджета за нуждите на отбраната на страната.
Смятам, че този параграф е абсолютно некоректен и е в полза на спекулантите и техните групировки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз ви благодаря.
Има думата господин Стоян Проданов.
СТОЯН ПРОДАНОВ (НС): Колеги, аз съм за прегласуването на този текст. Защото с този закон ние решаваме фактически разпоредба на данъчен закон. Всичките данъчни облекчения би трябвало да се сложат в един данъчен закон, а не тук. Нямам нищо против да има такъв текст, но да бъде по-подробен в смисъл, какъвто каза доктор Карев. Да бъде прецизиран текстът, но в данъчния закон.
Затова моля да бъде прегласуван този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще го поставя на прегласуване, тъй като наистина с един замах се решава много сериозен въпрос. 195.2.
Моля още един път да гласувате § 6, който гласи: "§ 6. До приемането на закон за доставките и извършването на услуги за нуждите на отбраната и Въоръжените сили, доставките за Въоръ¬жените сили не се облагат с данъци и не се събират вносни и износни такси и мита."
Моля да гласувате.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 165 народни представители, за - 159, против - 3, въздържали се - 3. Параграф 6 отпада.
Да се надяваме, че това ще стимулира бързото приемане на закон, специален закон.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "§ 7. В срок до два месеца от влизането в сила на този закон военнослужещите подписват клетвен лист с текста на клетвата по този закон."
Комисията подкрепи текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Два пъти се повтаря "на този закон". Но няма как да се избегне, тъй като и клетвата е в този закон, и влизането в сила на този закон.
Моля да гласувате § 7.
От общо гласували 139 народни представители, за - 130, против - няма, въздържали се - 9. Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "§ 8. Министърът на отбраната и ръководителите на другите ведомства, съгласувано с министъра на отбраната, в срок от 5 години от влизането на закона в сила привеждат в съответствие званията на военнослужещите с длъжности¬те, които реално заемат."
Комисията отстрани като ненужна думата "реално" и подкре¬пи текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов, имате думата по § 8. Отпадане или редакционна промяна, но не промяна по същество.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Да, разбира се, и затова няма да си позволя да коментирам изключително дългия срок от 5 години. Впрочем аз разбирам защо той е даден, само че според мен с влизането на закона в сила министърът на отбраната и ръководители¬те на другите ведомства, съгласувано с министъра на отбраната, както е казано тук, би трябвало да приведат по най-бързия начин в съответствие званията на военнослужещите с длъжностите, които заемат. Тези 5 години са такъв дълъг срок, че както се казва, всичко се прави с цел да се вкостени сегашната ситуация в Българ¬ската армия, т.е. да се продължи същото положение, в каквото се намира Българската армия. Тези 5 години са толкова дълъг срок, че никакви промени не биха настъпили. Затова моето предло¬жение е: като отпадне този текст, министърът и съответните ръководители на другите ведомства ще трябва да проявят един автоматизъм и по най-бързия начин да приведат длъжностите и съответно званията в съответствие със закона. Вярно е, че ще пострадат вероятно някои военнослужещи, но такъв е законът. СД/ЛТ 196.1.
Добър или лош - това е той.
Тези 5 години са излишно дълъг срок. Аз разбирам, че армията и Въоръжените сили въобще са консервативна институция, но точно в този момент те не би трябвало да проявяват такъв консерватизъм и да отлагат нещата в някакво неясно бъдеще след 5 години. Моля ви, уважаеми колеги, да отхвърлим този текст като неудачен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложе¬нието за отпадането на § 8.
От общо гласували 143 народни представители, за - 27, против - 99, въздържали се - 17.
Не се приема.
Моля да гласувате § 8 както беше докладван. От общо гласували 138 народни представители, за - 114, против - 8, въздържали се - 16. Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Комисията прецени, че е нужно да се създадат три нови параграфа с работна номерация 8а, 86 и 8в.
"§ 8а. В едногодишен срок от влизане на закона в сила актовете за създаване на военните академии и висшите военни училища да се приведат в съответствие с този закон и Закона за висшето образование."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате текста.
От общо гласували 132 народни представители, за - 122, против - 1, въздържали се - 9.
Параграф 8а е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Комисията предлага в § 86, в две алинеи , да се определят сроковете за уреждане на правоот¬ношенията, свързани с отделянето на военните съдилища и Военната прокуратура от бюджета на Министерството на отбраната.
"§ 86. Ал. 1. Министерският съвет в 6-месечен срок от влизане на закона в сила да утвърди разделителен протокол между Министерството на отбраната и военните съдилища и Военната прокуратура по предложение на министъра на отбраната, министъра на правосъдието и ръководителите на военните съдилища и Военната прокуратура за уреждане на всички правоотношения, свързани с отделянето на военната правораздавателна система от бюджета на Министерството на отбраната. 196.2.
Ал. 2. Военните съдилища и Военната прокуратура запазват цялото движимо и недвижимо имущество, ползвано от тях до влизане на закона в сила."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма предложения по него. Моля да гласувате § 86.
От общо гласували 143 народни представители, за - 138, против - няма, въздържали се - 5.
Параграф 86 е приет.
Параграф 8в.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Във връзка с чл. 116 и чл. 117, ал. 2 предлагаме създаване на нов § 8в, който определя базата за изчисление за погасяване на задължения, произтичащи от неиз¬пълнен договор за кадрова военна служба на завършилите военните академии и военните училища.
"§ 8в. Разходите за обучението на граждани, неизпълнили по тяхна вина задължението си да служат не по-малко от 10 години във ведомството, за нуждите на което са обучавани, се изчисляват на база действителните такива по издръжката им в годината на завършване (или преждевременното напускане) на висшето военно училище за целия период на обучение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате § 8в. От общо гласували 139 народни представители, за - 133, против - 1, въздържали се - 5. Параграф 8в е приет.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам думата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Процедурно? - Имате думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, таймерът не работи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз имам при мен и той работи!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да, но аз нямам, това вече е различно.
Искам да кажа, че това, което предлагам към този § 8 е една нова точка "г". Сега говорим за средствата, които трябва да се издължат на военнослужещите.
В Комисията по националната сигурност направих едно предложение в писмен вид, което има отношение към един много важен въпрос именно за обучението и подбора на курсантите във висшите и специалните училища и слушателите във военните академии.
Професор Попов ме увери сутринта, че Законът за висшето образование в този си текст, който се отнася към Военна академия и към военните училища е нещо, което няма отношение към Закона за отбраната и Въоръжените сили, т.е. не е възможно фактически да се направи едно прескачане в образованието и затова си позволих да предложа в комисията § 8, буква "г" тук, не друдаде и тя да има следното съдържание, което да бъде в законов текст предло¬жена, а. не да бъде поставено в някакви подзаконови нормативни актове или някакви правилници. За да не се допуска субективизъм, най-добре е да изглежда по следния начин: "Подборът и обучението на курсантите във висшите военни и специални училища и слушателите във военните академии:
1. за кандидати във висшите военни и специални училища се допускат български граждани не по-възрастни от 23 години;
2. за слушатели във Военната академия "Георги Сава Раков¬ски" се допускат офицери:
а) да имат най-малко бакалавърска образователна степен;
б) да не са по-възрастни от 35 години;
в) да заемат длъжност заместник-командир (началник щаб
на батальон, девизион, ескадрила, помощник-командир на кораб
ВЙ/КТ
197.1
Ill ранг), приравнени на тях и нагоре...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Приключвайте... Времето!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: г) да имат офицерски стаж не по-малко от 7 години.
3. за слушатели във Военна академия...
Аз това съм го предложил, уважаема госпожо председател, писмено...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов, изтече Ви времето!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: ... или висш академичен курс, ВАК, 11 месеца, се допускат офицери...
Моля, проявете разбиране - точно три изречения още имам.
... да са завършили Висшата академия "Георги Сава Раков¬ски" ;
б) да не са по-възрастни от 45 години;
в) да имат длъжност командири...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов, ще се наложи да Ви отстраня от заседанието. Извинявам се много! Много Ви моля!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Съжалявам много. Изглежда това не ви е интересно, но на офицерите, повярвайте ми, е интересно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Напуснете заседанието, Вие не можете тук да пишете нов закон.
Текстът не е предложен.
Думата има госпожа Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател.
От името на Парламентарната група на Демократичната левица предлагам Народното събрание да проведе извънредно заседа¬ние от 16,00 ч. с единствена точка от дневния ред: "Законопроект за отбраната и Въоръжените сили".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате процедурното предложение.
ПЕТКО ИЛИЕВ (от място): Но думата не се иска така. Думата се иска с карта от място! (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Илиев, така е, но ако всеки го спазва... Вие поне, който сте един известен кавалер не би следвало на една дама да правите тази забележка. 197.2
А господин Михайлов не е дама, аз често му отстъпвам, пък той иска думата прав. Не правя на въпрос това.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 149 народни представители, за - 124, против - 22, въздържали се - 3.
От 16,00 ч. ще продължим с извънредно заседание по довърш¬ването на закона.
Господин Добрев, моля Ви за следващите текстове.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Уважаема госпожо председател, Комисията по националната сигурност след продължителни консултации с експерти, учени и юристи - специалисти по законодателна техника, предлага на Народното събрание да снеме от Законопроекта за отбраната и Въоръжените сили текстовете, съдържащи се в § 9 до 14, включително. Това свое предложение комисията обосновава със следните аргументи:
1. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за нормативните актове
- цитирам - в материята, до която се отнася законът трябва да уреди всички основни обществени отношения, които се поддават на трайна уредба. Идеята на този текст е, че всеки закон да урежда въпросите, които са в неговия обсег, в неговия предмет на регулиране. В случая, ако вземем за пример пенсионните въпроси на военнослужещите, те са предмет на обсега на Закона за пенсии¬те, не на Закона за отбраната и Въоръжените сили.
2. Добрата законодателна практика - и наша, и чужда
- изисква всеки закон да се изменя и допълва с нарочен, отнасящ се специално до него закон. Само тогава обсъждането на изменящия се закон се провежда в среда, която е най-близка до средата на подлежащия на изменение и допълнение закон. Само тогава напра¬вените изменения могат най-плътно да се интегрират в системата на изменяния закон, в неговия дух, цели и философия. В случая, ако пак вземем за пример пенсионното законодателство, с промени, които разбиват неговата цялост и които се отклоняват от неговите общи принципи и правила, които поставят в силно неравностойно положение кръга на осигурените лица, ние само допълнително ще го разтроим и дебалансираме, ще влошим и без това лошото му здраве.
3. Изменението на съществуващи закони чрез заключителни
разпоредби на нови закони с друг предмет на регулиране е израз
на така нареченото "инцидентно" или на ведомствено законодателст-
во. Такова законодателство ежедневно създава противоречия и
197.3
източник на напрежение в практиката. То не е атестат за мъдра и обмислена законодателна политика.
И 4. Изброените съображения на комисията не означават, че третираните в параграфите от 9 до 14 проблеми не са остри, че те трябва да бъдат снети от обсъждане или че решаването им трябва дълго да се отлага. Нищо подобно! Водени от тяхната острота и неотложност, комисията предлага да се създаде нов § 9, който задължава Министерския съвет да разработи и до края на първото полугодие на 1996 г. да внесе в Народното събрание пакет от проектозакони, регулиращи тези отношения.
Предлагам, уважаеми дами и господа народни представители, да снемем от закона параграфите от 9 до 14, включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това вече е принцип в нашето законотворчество, до голяма степен банален, но трябва да го гласуваме. Ние вече отклонихме всякакъв род предложения, които поправят други закони. Моля, гласувайте това предложение.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам думата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: След това ще Ви дам думата!
Най-напред нещо, което е законодателна техника и е грижа на председателствуващия събранието.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Но аз искам сега думата! И не само Ваша е тази грижа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е грижа на този, който ръководи събранието.
Още една секунда и, съжалявам, но няма да можете да участвувате в извънредното заседание! С голямо съжаление ще Ви го съобщя.
От § 9 до § 14 отпадат, поради това че вече сме приели като принцип в Преходните и заключителните разпоредби да не се внасят поправки в други закони.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Такова правило не съществува!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Обявете резултата.
От общо гласували 146 народни представители, за - 140, против - 3, въздържали се - 3.
От името на тримата против има думата господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, бих желал да Ви напомня, че тази така, както я нарекохте Вие, законодателна техника, е нарушавана много пъти. Аз мога да Ви 197.4 посоча поне два пъти, когато тя е нарушавана. Това е в Закона за лекарствените средства, където в Преходните и заключителните разпоредби ние отменихме действия на текстове от Закона за народ¬ното здраве и когато приемахме също така тук един важен за Бълга¬рия закон - за контрола върху търговията със стоки и технологии с двойно предназначение по същия начин променихме не кой да е закон, а Наказателния кодекс.
Целият проблем, уважаема госпожо председател, е деликат¬ността на текстовете, които са тук. И аз като вносител, както и Министерският съвет като вносител, би трябвало да протестират по начина, по който тук се опитвате с едно решение да отхвърлите текстове, които са направени по съответния ред в спазване на правилника в съответствие с конституционното ми право на народен представител да предлагам текстове.
Може би най-притеснителното като текст не са само урежда¬нето на военноинвалидите като пенсионно осигуряване. Тук фигурират изключително много и сериозни предложения - за таблицата на пенсиите, за групата инвалидност за редниците, сержантите и офицерите, които са значими, но според мен най-големият проблем, който съществува, е предложеният текст от вносителя, който аз го намирам за изключително ценен, той е следният: пенсиите за прослужено време и старост на кадровите военнослужещи се определя в размер на 75 на сто от брутното им възнаграждение. Ето това, уважаеми дами и господа, е причината тук да се правят разни сложни флик-флаций, за да не се обсъждат и дори да не се прочетат предложени текстове от вносителите - Министерски съвет и народ¬ните представители. При това няма значение от коя парламентарна група са предложени. Тук прочетете само колко пъстра е гамата на народните представители, предложили промени по текстовете на вно¬сителите .
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Това, което искам да кажа е, че Вие не желаете да уредите пенсионно военнослужещите. Това е истината и тя трябва да се каже ясно. Можехме днес в извънредното заседание да обсъдим тези текстове и да ги гласуваме, а не в някакъв бъдещ закон, който щял бил да уреди въпроса с пенсионното уреждане на военнослужещите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече Ви времето! Моля Ви!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Тук, в този закон хората чакаха... (Васил Михайлов продължава да говори на изключени микрофони)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето! Изтече времето, казах! Много Ви моля да си седнете на мястото!
(Васил Михайлов продължава да говори на изключени микро¬фони)
Защо не се възмутихте за професорите, когато не го решихме това в Закона за висшето образование?! Не чух тогава Вашето възмущение!
Госпожа Митева има думата.
Тогава също отхвърлихме първоначално замисления текст за уреждане на пенсионни въпроси в закона.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Така е, госпожо председател. Юристите знаят, че в българското законодателство има определени принципи, които следва да се спазват. Българското законодател¬ство е приело и един кодифициращ Закон за пенсиите, който, вярно, че е много остарял и се нуждае от осъвременяване, но в него се уреждат всички проблеми на пенсионерите - видовете пенсии, условията, при които се получават и т.н.
Не би било добре, за да повдига доктор Михайлов имиджа си пред армията, да се нарушават принципи, които са залегнали в нашето законодателство от десетилетия наред.
Но освен това аз бих искала да ви помоля след гласуване на това предложение да се направи една редакционна поправка в гласувания вече § 86, която е свързана с употребения в него израз "военна правораздавателна система". Военна праворазда¬вателна система в България няма. В България военните съдилища, военните прокуратури са част от съдебната власт, а съдебната власт е самостоятелно обособена, единна е трудно да се каже, но все пак военна правораздавателна система няма и в тази връзка с колегите юристи ви предлагаме тези думи да се заменят с "бюдже¬та на военните съдилища и Военната прокуратура". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: С искане за тази корекция беше даден знак и от вносителя още в самото начало.
Господин Дилков, имате думата по същия въпрос.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (независим): Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам само две думи да кажа.
Въпреки предложенията от много народни представители се даде възможност на колегата Михайлов да използва трибуната за евтин популизъм и лично популяризиране, едва ли не, че това е човекът, загрижен за войската, за хората от Въоръжените сили. Това беше негово мнение, ние сме гласували предложението, което се направи сега по § 9, Министерският съвет в срок от шест месеца да внесе тези проектозакони, защото само по този начин може да се уреди съответната материя.
Моля да бъда разбран правилно, искам да дам пример, че подобен случай беше допуснат в чл. 66, ал. 3 от Закона за МВР през 1991 г., който с преходна и заключителна разпоредба от същия закон беше отменен, т.е. § 8, въпреки че в закона се ВТ/КП 198/1.
казва: "Трудът на офицерите и сержантите от МВР е първа кате¬гория", с един § 8 по същество този текст беше отменен, тъй като в § 8 се препраща към Закона за пенсиите и се казва, че този въпрос се урежда във връзка с чл. 6 и 7 от закона. Една част от офицерите и сержантите от МВР, и то по-голямата част, останаха втора категория с една такава преходна и заключителна разпоредба.
И завършвайки, искам да кажа на господин Михайлов, че за разлика от него още в понеделник, когато взехме решение за внасянето на този параграф, без да изчаквам Министерския съвет във вторик сутринта в 10,02 ч. съм депозирал проектозакон за за изменение на Закона за пенсиите, като съм заложил всичко, което е в § 11 от Закона за отбраната и Въоръжените сили с някои добавки. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря за помощта.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не, реплика на реплика не може. Това беше процедурно предложение. По него няма реплика.
Първо, моля да гласувате предложението за коригиране на текста в § 86 за уреждане на всички правоотношения, свързани с отделянето на бюджетите на военните съдилища и Военната проку¬ратура от бюджета на Министерство на отбраната. Това е редак¬ционна по-точна формулировка.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това не е реплика.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Какво е тогава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов, ако сте толкова точен във всичките си изяви...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Точен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Много точен.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам да му обясня точно за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ако обичате, ето го, седи там, отидете и му обяснете.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 133 народни представители, за - 127, против - няма, въздържали се - 6.
Тази корекция е направена.
Господин Добрев, моля Ви, да докладвате § 9 в новия вариант.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура! Процедура, гос¬пожо председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще Ви дам думата, но тъй като поиска да се докладва § 9. Ако Вие сте против? Чуйте го
и ще ви дам думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: "§ 9. До 1 юли 1996 г. Минис¬терският съвет да внесе в Народното събрание проектозакони за изменение и допълнение на Закона за административните нару¬шения и наказания, Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за пенсиите, Закона за Българската народна банка, Закона за задграничните паспорти и Закона за гражданското въздухоплаване в съответствие с този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ето това беше искането на господин Дилков. Имате думата по него, ако имате възражения по този текст.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, за втория мандат, който имам в това Народното събрание - 36-тото и сега 37-ото, Ви уверявам, че този текст е мъртвороден. И гос¬подин полковникът Дилков сигурно е много възторжен от това, че е внесъл един проектозакон. Стотици са проектозаконите, гос¬подин Дилков, внесени в Зб-тото Народно събрание, и събират праха горе. Много от тях са изключително ценни.
Сега, когато ние пишем или ще гласуваме този пожела-телен текст вътре, в този финал на закона, трябва да ви кажа, че това е едно пожелание, че дори и вносителят да направи усилие и да внесе тези текстове... 198/3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Извинявайте. Закри¬вам заседанието.


Закрито в 16,00 ч.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева



СЕКРЕТАРИ:
Иван Будимов Станимир Калчевски