Председателствували: председателят Благовест Сендов
и заместник-председателят Нора Ананиева
Секретари: Георги Георгиев и Яшо Минков
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание. Съобщения за парламентарния контрол.
Министър-председателят Жан Виденов ще отговори на актуал¬ни въпроси на народните представители Г юлбие Реджеб, Ремзи Осман, Сейхан Садък, Владислав Костов, Иван Костов, Йордан Соколов, Васил Михайлов и Атанас Железчев и на питания от народни¬те представители Анастасия Мозер, Стефан Личев, Моньо Христов, Стоян Проданов, Борислав Китов и Георги Панев.
Министърът на отбраната Димитър Павлов ще отговори на актуален въпрос на народния представител Стоян Райчевски.
Министърът на образованието, науката и технологиите Илчо Димитров ще отговори на актуален въпрос на народния предста¬вител Цоньо Ботев.
Министърът на културата Георги Костов ще отговори на актуален въпрос на народния представител Стоян Райчевски.
Министърът на финансите Димитър Костов ще отговори на актуални въпроси на народните представители Иван Костов, Йордан Соколов, Благой Димитров и Васил Михайлов.
На основание чл. 77, ал. 3 и чл. 80,
ал. 2
от Правилника
за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговорите със седем дни са поискали:
Министърът на външните работи Георги
Пирински на актуал-
ния въпрос на народния представител Васил Златаров и на питането на народния представител Орлин Драганов.
Министърът на околната среда Георги Георгиев на актуалния въпрос на народния представител Валентин Василев.
Министърът на правосъдието Младен Червеняков на актуалния въпрос на народния представител Велко Вълканов.
Министърът на земеделието и хранителната промишленост Васил Чичибаба на актуалния въпрос на народния представител Станка Величкова и на питанията от народните представители Димо Гяуров и Атанас Железчев.
Министърът на отбраната Димитър Павлов на актуален
въпрос на народния представител Васил Михайлов. . .
Поради отсъствие от страната в заседанието на парламентар¬ния контрол не могат да участват министърът на здравеопазването Мими Виткова, министърът на вътрешните работи Любомир Начев, заместник-министър председателят и министър на търговията и външноикономическото сътрудничество Кирил Цочев.
По процедура думата има господин Михайлов.'
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера приехме Закона за отбраната и Въоръжените сили и тук имаше горещи споро¬ве за това доколко и да има ли въобще организации на военнослу¬жещите, които да са професионални организации на офицери, които са вече бивши офицери, т.е. запасни. Най-мрачните ми прогнози веднага се сбъднаха. Още тази сутрин подобен представител на една такава организация, измислена малко, си позволи да прави политически оценки, да дава оценки за това дали България е удачно да бъде представена за членство в НАТО или не - нещо, което според мен ни повече, ни по-малко, представлява една ясна външнополитическа оценка за нашата страна.
Аз съм много притеснен от развитието на такива събития, защото в България желаещи да повторят "подвига" от 1934 г. винаги има. Това, че ние като държава трябва да направим необхо¬димото, за да кандидатстваме за пълноправно членство в НАТО, мисля, че не буди никакво съмнение. Няма друг вариант на гаранти¬ране на нашата сигурност и национална независимост освен членст¬вото в колективната система за отбрана. И когато се говори за интеграция в Европа, за всички вече, убеден съм, стана ясно, че членството в Европейския съюз и членството в НАТО са просто 204.2.
едно и също нещо. Това са двете страни на една и съща интеграция.
И аз ви моля днес, вместо да се занимаваме с проблеми от вътрешен характер, про домо суа пак да си се занимаваме така с правилника, който и без друго, ако се приеме, сигурно пак ще се нарушава, аз ви предлагам да се възползвате от правото си, което имате, уважаеми господин председателю, точка първа от дневния ред извънредно да започнем да се занимаваме с проек¬торешенията за членство на България в НАТО.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗА¬ЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И ПРИЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ.
Давам думата на председателя на временната комисия Мариела Митева.
ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: Благодаря ви, господин предсе¬дателю! С решение на Народното събрание Временната комисия по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание разгледа и обсъди предложенията, направени от народните предста¬вители, които трябваше да отговарят на няколко критерия, разбира се. Тези предложения да бъдат подписани най-малко от 24 народни представители и на второ място тези предложения да бъдат подадени в срока, в който Народното събрание определи.
Ето защо, аз обръщам внимание на някои от народните представители, ако не видят своите предложения в доклада, да направят справка за формата, по която е било подадено предложе¬нието, или за времето, когато е било подадено предложението и да не се учудват, че няма да поставя на гласуване тези предло¬жения .
Параграф 1 от предложенията за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събра¬ние е предложение на Васил Михайлов и група народни представи¬тели, които предлагат в чл. 8, ал. 1 думата "освен" да се замени с думите "в изпълнение на".
Комисията по правилника не възразява на това предложение. Поправката е чисто редакционна. Става въпрос за промяна в следното изречение: "Председателят на Народното събрание освен правомощия¬та по чл. 77, ал. 1 и чл. 78, точка 1 от Конституцията" госпо-204.3.
дин Михайлов предлага: "Председателят на Народното събрание в изпълнение на правомощията по чл. 77, ал. 1 и т.н.".
Моля да поставите това предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този въпрос? - Няма.
Моля да гласувате § 1.
От общо гласували 174 народни представители, за - 174, против и въздържали се няма.
Това е рекордът засега на гласуване предложение на
господин Михайлов. • .
ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: Параграф 2. Предложения отново на Васил Михайлов и група народни представители, които предлагат в чл. 9, ал. 2 след думата "периодично" да се вмъкнат думите "не по-рядко от един път месечно".
Става дума за възможността председателят на Народното събрание да свиква председателите на постоянните комисии, за да обсъждат изпълнението на приетата законодателна програма, както и работата на постъпилите проекти за закони, решения, обръщения и декларации. В досегашния си вид текстът не уточнява¬ше в какъв период от време следва да става това, а изказваше едно общо пожелание това да става периодично и преценка за това да има председателят на Народното събрание.
Народните представители предлагат да се запази отново изразът "периодично" и да се въведе някакъв лимит "не по-рядко от един път месечно". По този начин председателят най-малко всеки месец ще свиква председателите на постоянните комисии, за да обсъ а с тях хода на законодателната програма и работата по постъпилите законопроекти.
Комисията предлага да се подкрепи това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 171 народни представители, за - 169, против - няма, въздържали се - 2.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: По § 3 има предложение на Валентин Стоянов Стоев и група народни представители, които предлагат заместващ текст на чл. 12 със следната редакция:
"Чл. 12. Народните представители, влезли с листата на партия или коалиция, могат да образуват една самостоятелна парла¬ментарна група."
В сегашния текст на чл. 12 се третира процедурата и условията за създаване на една парламентарна група, като Народното събрание е възприело това да става според партийната принадлежност на народните представители или тяхната политическа ориентация. В същото време обаче Народното събрание е въвело лимит за образу¬ване на парламентарна група, т.е. най-малко 10 народни представи¬тели могат да образуват парламентарна група. Следователно не е достатъчно група народни представители да имат някаква партийна принадлежност или политическа ориентация. За да създадат парла¬ментарна група, е необходимо техният брой да бъде най-малко 10.
С направеното предложение фактически се иска независимо от това колко народни представители остават, запазват лоялността си към партията, с чиято листа са влезли, те да могат да образуват парламентарна група. Тоест, да се премахне изцяло лимитът за минимален брой народни представители, необходими за една парламен¬тарна група.
Комисията по правилника предлага на Народното събрание да не възприема направеното предложение, защото по същество то се явява в противоречие със свободния мандат, прокламиран в Конституцията на Република България и на този етап смятаме, че не е добро решение.
Моля да го поставите на гласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по това предлокение?
Още веднъж формулирайте какво ще гласуваме.
ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: Гласуваме предложението на Валентин Стоев и група народни представители за заместващ текст на чл. 12:
"Чл. 12. Народните представители, влезли с листата на партия или коалиция, могат да образуват една самостоятелна парла¬ментарна група." ББ/КТ 205. 1
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този
въпрос?
Има думата господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Очевидно с това предложение се прави опит да се премахне изискването една парламентарна група да има определен брой, нещо, което досега винаги е било приемано. То не е приемано случайно, както и неслучайно е посочена бройката - 10, в сегашния правилник. Вие като математик по-добре ще кажете, но по просто тройно правило се получава, че бройката 10 народни представители всъщност отговаря с едно малко завишение на 4 на сто от общия брой на народните представители. Това означава, че една парламен¬тарна група може да бъде образувана тогава, когато в нейния състав влизат представители на една политическа сила, която е получила над 4 на сто. Тоест, преминала е бариерата по нашия Избирателен закон.
Затова премахването на тази цифра или ако има други предложения - за нейното намаляване, за нас е неприемливо по изложените съображения. Това означава да могат да образуват парламентарни групи от народни представители, представители на политическа сила, които са получили под 4-процентната бариера, което би противоречало и на Избирателния закон.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки по този
текст?
Заповядайте, господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Аз все пак имам въпрос. При такава безлична трактовка на промяната на правилника все пак колко души ще могат да представляват парла¬ментарна група?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Един!
ИВАН СУНГАРСКИ: Един, така ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Такава е логиката!
ИВАН СУНГАРСКИ: Ако трябва Народното събрание да подсигури на всеки един от тези 240 народни представители, опитващи се да създадат парламентарна група от себе си, 240 мерцедеси, 240 канцеларии, 240 секретарки, къде ще му отиде краят?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И 240 заместник-председате¬ли ! 205.2
ИВАН СУНГАРСКИ: Може ли изобщо подобна формулировка да фигурира в Правилника на Народното събрание?! Ла предположим, че се създадат 240 парламентарни групи, това означава, че всяка една трябва да излъчи заместник-председател и всички народни представители ще бъдат заместник-председатели на парламента и трябва да се прехвърлим тук.
Крайно време е елементарните политически интереси и игри да престанат в това Народно събрание, защото ставаме за смях пред целия български народ. Много ви моля, това, което каза господин Соколов, е абсолютно точно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Сунгарски, ние не можем да не разглеждаме текстове, предложени по съответния ред. Ние ги дискутираме и след това гласуваме. Аз не виждам нищо лошо...
ИВАН СУНГАРСКИ: Добре, благодаря Ви, господин председател, за пояснението. Но в края на краищата на мен ми се струва, че нещата отдавна са програмирани и сега в момента ще се изгласува нещо, което наистина ще ни направи за смях.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Има ли други бележки?
Заповядайте! Има думата господин Русев.
РУМЕН РУСЕВ (независим): Колеги, в процеса на разглеждане на това предложение във Временната комисия по правилника ние стигнахме до заключението също, че то не е уместно и то беше оттеглено. То от формална гледна точка в момента се разглежда, но искам да знаете, че всъщност и вносителят също оттегли това си предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Значи няма да го гласуваме.
Минавайте към следващия текст. Няма нужда да разширяваме дебатите.
ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: Благодаря.
Следващото предложение е направено от Георги Дилков и група народни представители, които предлагат да се създаде нова ал. 3 в чл. 12 със следното съдържание:
"АЛ. 3. Когато партия или коалиция е участвувала самостоя¬телно в избори и е получила по-малко от 16 мандата, тя може 205.3 да образува нова парламентарна група с по-малък брой народни представители, но не по-малко от 8."
Сегашната ал. 3 и ал. 4 стават съответно ал. 4 и ал. 5.
Комисията по правилника предлага на Народното събрание по принцип да възприеме тази идея, но с оглед на по-добра редак¬ция предлага в чл. 12, ал. 2 числото "10" да се замени с числото "8".
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте! Има думата народният представител Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председа¬тел! Уважаеми дами и господа народни представители! Искам от името на вносителите да предложа една редакционна промяна на предложения вече текст за нова ал. 3, който да гласи:
"Ал. 3. Парламентарна група, образувана по реда на пред¬ходните алинеи, запазва своето съществуване, ако в нея са останали не по-малко от 7 от първоначално регистрираните й членове", като съответно ал. 3 и ал. 4 станат ал. 4 и ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Вече бяха изложени съображения против едно такова предложение. Според нас то направо накърнява престижа на Народното събрание. Прави се един опит Народното събрание да бъде вкарано в политичес¬ките игри на една от парламентарно представените сили и едва ли не то да решава нейните вътрешни проблеми. За нас това е недопустимо. Да се предлага числото "8" само затова, защото вчера от тази парламентарна група са останали 8 души, днес виждаме ново предложение - 7, сигурно са останали днес вече 7 души, за нас е абсурдно по изложените сериозни съображения. Ако тръгнем по този, бих го нарекъл, хумористичен начин на предложение, може би най-доброто предложение за един заместващ текст е, че парламентарна група може да се образува от толкова, колкото е броят на представителите на Бизнесблока в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Цоньо
Ботев.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, ува¬жаеми дами и господа народни представители! Аз отсега ви казвам, че ако този текст се приеме, ще настоявам Парламентарната група на СДС да се раздели на осем парламентарни групи, естествено с всичките привилегии, с които се ползва парламентарна група, и например ще има парламентарна група на Радикалдемократическата партия. Заявявам го като заместник-председател на тази партия. Това са абсурдни неща и аз мисля, че трябва да минем към гласу¬ване. Но това ще го направим, аз ви гарантирам. (Шум и репли-:и в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Са_о
Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Първо, искам да кажа, че ако това предложение за промяна от осем на седем не е направено писмено, то това не е редакционна поправка, а поправка по съществс. И ако не е дадена по надлежния ред, такова предложение не моке да бъде поставено на гласуване.
Второ, ако когато сме съставяли правилника и когато сме фиксирали числото 10 народни представители, пак ще повторя, това е на базата на преминалите 4-процентната бариера политически сили. Всеки, който е учил аритметика във втори или трети клас, може да изчисли, че 4 процента от 240 народни представите/и са почти 10 - 9,6. Така че ние нарушаваме и този принцип, който е много важен - за преминаване на 4-процентната бариера ст една политическа сила. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Христо Стоянов и след това господин Дилков-.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Благодаря, господин председа¬телю. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Преди малко слушах внимателно господин Соколов и аз уважавам неговите мотивировки. Той е човек, който в това отношение добре знае, че към защитата на един или друг въпрос винаги обвиняемият и обвинителят си взимат адвокати, търсят и винаги намират някакво обяснение на въпроса - единият да оправдае, другият да обвини. Така че борбата към една истина не може да бъде така категорична. И в случая, ако тръгнем по този път, няма да получим положителния резултат. ВТ/ЛТ 206.1.
Колеги, от 9 юни 1923 г. в България започва един полити¬чески живот на отмъщение на силните над слабите. Сега ние сме слаби. Това е ясно. Вие можете да решите нещата така, както си речете. Но аз искам да ви помоля в името не на политическа просия, а на една политическа мъдрост да прекъснем с това, когато човек е слаб, да му покажем колко сме силни. Не в това е политиката и не стои въпросът за такова поведение само в този случай. Стои въпросът за общо такова поведение в парламента -че трябва да уважаваме слабия, защото той понякога има решаващо значение. Вие самите знаете, че малката конница, която е дошла на Шипка, е решила съдбата на България. И недейте да мислите, че в политическия живот политически личности са давали само големите политически партии. Някога може би ще се случи България да бъде спасявана и е спасявана от политици не на най-големите политически партии.
И в тази връзка аз ви моля за едно прекратяване на досегашното политическо отмъщение на силните към слабите, да сменим въобще поведението си, а не доколко това отговаря на определени принципи, за което аз смятам, че господин Соколов е прав. Аз пледирам за друг подход, който да не бъде само към този случай, а въобще като подход в поведението на нашия парла¬мент. Затова моля всички вас, колеги, отвсякъде. Благодаря ви. (Реплика на Свободка Стефанова от място, която не се разбира)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Георги Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (независим): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Аз съм организирал тази подписка за осем души. Първо, искам да споделя откровено, че тази подписка беше събирана на два пъти- единият път още в края на месец март тази година и на нея се бяха подписали около 15 човека. Без да се повтарят точно сега, при внасянето й на 6 октомври, са се подписали 24 души. Така че над 30 и няколко от народните представители с подписите си са се съгласили това да стане.
Но използвам случая от изказалите се преди мен, особено колеги от опозицията, формално аз ги разбирам, но не разбирам как може в рамките на две... 206.2.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): Вие не сте ли опозиция? ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Моля?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, не разговаряйте с уважаемата зала.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Как може позицията на колегите от СДС да се промени така съществено, като се знае каква е била позицията на тази парламентарна група в 36-о Народно събрание. Неслучайно в мотивите съм посочил, че вече е установена такава парламентарна практика - да се редуцира броят на депутатите, необходими за образуване на парламентарна група, да се намалява съществено, дори и под половината от приетите първоначално норми. Вие си спомняте, че в 36-о Народно събрание най-малката парламентарна група, която беше прескочила 4-процентната бариера, за която говори господин Соколов, се състоеше от 24 депутата. Още при приемането на правилника на 36-о Народно събрание депутатите гласуват, че минималният брой за образуване на парламентарна група е 20. Впоследствие, когато започна люспенето, роенето, както искате го наречете, постъпват няколко предложения в Народно¬то събрание за промяна в състава. (Шум и реплики в блока на СДС) И с решение на 36-о Народно събрание от 11.03.1993 г., "Държавен вестник", бр. 22 се намалява броят на 10 души.
Понеже става въпрос, че лявата страна пак е гласувала и тогаЕз, аз ще припомня на уважаемите народни представители извадки от протоколите от 36-о Народно събрание. Господин Иван Куртев, уважаемият от мен заместник-председател на 37-о Народно събрание, заявява, че ако чуе каква е политическата ориентация на тази нова група, той предлага и това впоследствие господин Александър Йорданов като председател на 36-о Народно събрание е подлсжил на гласуване, минималният брой на парламентарната група да бъде 5 души.
Е, аз ви казвам, господин Куртев, нашата политическа ориентация е ясна. За нас са гласували 240 хиляди избиратели. Питам ЕИ защо тогава бяхте склонни да направите парламентарна група ст пет човека, а сега не искате да я възстановите? Ние не искаме нова парламентарна група, с нова политическа ориента¬ция. Теза могат да искат колегите, които напуснаха и създадоха друга партия. Тогава може би вашата реакция ще бъде справедлива.

Минималният брой на народните представители, които обра¬зуват парламентарна група, според мен е независим от избирателната система, господа. Иначе ние тогава трябва да напуснем Народното събрание, ако вие отнемете нашето право да защитаваме предизборна¬та си програма.
Затова моля още веднъж, тук наистина постъпи едно предло¬жение, текстово изменение, наистина там се предлага и намаление на бройката, но моля всички колеги народни представители да разберат, че това не е изменение на правилника, едно литературно съчинение за изменение на правилника на Народното събрание, а това наистина е един нормативен документ и ние сме приели този документ за организацията и дейността ни. Ние можем да го изменим. Друг е въпросът вече какви са съображенията, полити¬ческите мотиви, настроенията към нас и т.н.
Моля ви по съвест наистина да ни подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният пред¬ставител Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважае¬ми госпожи и господа народни представители! Исках да ви разкажа наистина какво стана в Тридесет и шестото Народно събрание, но господин Дилков ме изпревари. В Тридесет и шестото Народно събрание, когато тръгнаха да напускат СДС група народни представи¬тели, много упорито от тази трибуна - мисля, че и госпожа Митева беше в това число - ни обясняваха как трябва да съчетаем числото 10 с четирите процента. И всички тези убеждения идваха от лявата страна на залата. И ако господин Дилков не чете стенограмите както дяволът Евангелието, трябваше да ви прочете, че когато аз съм застанал тук преди три или четири години, съм казал за тези пет души да бъдат една парламентарна група с още една добав¬ка, че по този начин ще може тук да имаме президиум от времето на Станко Тодоров. Господин Дилков, вижте стенограмата, така ли е? А, така е. Очевидно е било едно провокационно предложение. И ако погледнете разпечатката, ще видите, че за това предложение са гласували само депутати от БСП, а от СДС нито един. Защото те имат чувство за хумор, а на някои други им липсва. НЧ/ЗТ 207.1
Искам да поставя въпроса малко по-различно. Приемам, че господин професор Христо Стоянов има основание да апелира за едно по-друго отношение към слабия. Добре, господин професо¬ре, къде е границата на слабостта, числото 8, числото 7? Защо да не бъде числото 3? Защо да не предложим парламентарна група от трима души тогава? Очевидно 3 е по-слабо от 7 или от 8. Вашата теза беше, че трябва да дадем възможност и на слабия да бъде равноправен. В този смисъл аз мисля, че числото 3 дори е по-добро, защото ще даде възможност и на най-слабия в този парламент да направи своя група. И вярвам, че няма да възразите. И в следва¬щото Народно събрание някой друг Георги Дилков ще ме цитира, че вместо 5 съм предложил 3. Тъкмо ще имате основание след още четири години отново да се заяждате с мен.
Дами и господа, нека цялата работа да не се превръща във фарс. Тя вече един път беше и това беше в миналото Народно събрание, когато за да се угоди на неколцина отцепници от една парламентарна група...
РЕПЛИКИ ОТ БСП: От вашата!
ИВАН КУРТЕВ: От нашата, да, от нашата група, които след това смениха толкова много имена, че днес никой от вас не може да си спомни как се е наричала тази парламентарна група. Помните ли, беше група "Независимост", после група на независимите, пък решиха, че такова безумие не може да има - група на независи¬мите, че станаха Нова демокрация, Нов избор, Сбор за републиката - не мога да си спомня всички наименования, които смениха. Нека да не превръщаме във фарс политическия живот на страната. Нека това, което в миналото Народно събрание е било една глупост, да не се повтори отново.
Народният представител., дори когато е независим, когато е един?се ползва с всички права, които имат и останалите народни представители. Да, когато няма да са група, няма да могат да се ползват от някои колективни права, да ги наречем, представител¬ство в делегации, право на кабинет за групата, но и миналия път имаше, и сега ще има един кабинет за независимите. Право да ползват транспорт те имат както и всички останали народни 207.2 представители. Нищо няма да се промени. Единственото, което ще се промени, ако се приеме тази промяна в правилника, ще бъде да бъдат удовлетворени мераците на някои пишман политици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата за реплика има госпожа Ана Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председате¬лю! Уважаеми господин Куртев, исках да Ви направя реплика за изказването Ви преди малко, че депутатите на БСП в Тридесет и шестото Народно събрание гласували за Вашето предложение, защото нямали чувство за хумор. Хайде от тази зала да не • делим хората според партийната принадлежност на такива с чувство за хумор или без чувство за хумор. Но искам да ви кажа, че депутатите от БСП са гласували "за", за да ви накажат за това, което сам заявихте, че сте направил, едно провокационно предложение от тази трибуна. В Народното събрание от тази трибуна не бива, господин Куртев, да се правят провокационни предложения. Това е моята реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата за реплика има господин Георги Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (независим): Уважаеми господин Куртев, първо, ние не сме отцепници. Това можете да говорите на останали¬те трима колеги от нас, ако те предложат да станат трима души. И може би Вие именно затова предлагате трима души, защото те са трима и биха могли да създадат веднага парламентарна група.
Аз ще прочета дословно част от протокола: "И аз бих желал все пак да чуя каква е политическата ориентация на тази нова група и чисто процедурно (не на шега) предлагам броят на народните представители, необходими за съставянето на парламентар¬на група, да бъде намален на 5 души. (Ръкопляскания от СДС)" "Благодаря на господин Куртев - казва председателят. - Той прави перфектно предложение по чл. 54 от правилника, предложение за заместване и това предложение ще бъде подложено на гласуване." Малко по-късно то бива подложено на гласуване. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството) 207.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Сега в протокола ще пише "Ръкопляскания от БСП".
Една математическа справка: числото 7 в този случай е много добре обосновано, не 8, а 7, тъй като групата е била 13 и от нея по този начин може да стане само една подгрупа. Иначе, ако беше по-малко, можеха да станат две. А сега може да стане само една. Така че числото е съвсем логично избрано. Всяка задача се решава съобразно условието.
Думата за трета реплика има професор Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ставам за кратка реплика към господин Куртев. Мисля, че досега не съм си разрешил и обещавам, че никога няма да го направя, да се отнасям некоректно към който и да е колега. Защото аз не знам дали неговият дядо и моят дядо не са били заедно или взаимно спасявали се на Чаталджа. Така че аз се отнасям с уважение към всеки, тъй като той е избраник, равностоен на мен, както и аз на него.
Господин Куртев, Вие споменахте моето име и казахте накрая "пишманполитик". Моля Ви, аз не приемам такова "поведе¬ние.
А що се отнася до числото, което трябва да бъде, Вие сам, когато сте предлагали, колко сте били прав или не, също сте изхождали, господин Куртев, нека да бъдем съвсем откровени, също сте изхождали от дадена ситуация. Приемете, че това е ситуа¬цията и не ни разглеждайте, когато казах "слаби", а казах "малки". В този смисъл разбирайте, че малките също имат значение в този живот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Куртев има думата за дуплика.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважа¬еми дами и господа народни представители! Най-напред искам да се извиня на професор Стоянов. Очевидно не е разбрал кого имам предвид като пишманполитик. Не Вас, господин професор, а един бивш Ваш колега, който за щастие вече не е в парламента.
ПЕТКО ИЛИЕВ (от място): Да но той знае да бие.
ИВАН КУРТЕВ: Най-много да ме набие. Нищо.
А що се отнася до слаби и малки, съгласете се, че наис¬тина трима са и по-слаби, и по-малки от седем или от осем. Така че ако ще зачитаме правата на слабите и на малките, нека да стигнем дотам да ги зачитаме наистина.
осподин Дилков отново ни прочете цялата стенограма. Освен, ако и стенограмата, която са му дали, е нещо фалшифицирана, защото иначе трябваше да чуем името на Станко Тодоров, господин Дилков.
В дупликата си само искам да отговоря освен на Вас и на цялата зала. Дами и господа, не правете поредната глупост. Достатъчно омаскарихме този парламент. Стига вече! Ст.Б/ВЙ 208.1
Достатъчно е, разберете! Сега осем души, вдруги ден ще ви се наложи и пет да бъдат. Ще направите накрая и трима. Няма смисъл повече да се представя по този начин парламентът пред общест¬вото като едно място, където се разиграват фарсове. Недейте да задоволявате мераците на пишманполитици! Нека си запазим правилника такъв, какъвто е. Знам, че този призив е съвсем изли¬шен, знам, че мнозинството въпреки всичко ще ви помогне, госпо¬дин Дилков, но нека да се опитаме да пазим нещо, което сами сме създали преди по-малко от година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народната представителка Екатерина Михайлова и не приемам изказването, че ние сме омаскарили парламента. Нека да пазим името на парла¬мента, защото всички сме негови членове.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Благодаря, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз всъщност исках реплика, но то се получи изказване, за това, което беше казано от господин Дилков тук, че позицията на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили в Тридесет и шестото Народно събрание била за това да се намалява съставът на групите, тоест да има роене на групите. Напротив, господин Дилков, аз се надявам да ме чуете, макар че говорите в момента, позицията на групата на СДС беше точно обратната. Ние не искахме да се намалява съставът на групите и да се роят групите, защото подозирахме какво ще се случи, което и стана всъщност в Тридесет и шестото Народно събрание. Стана това, от което и в момента ни е страх, че може да стане с вашите искания, в смисъл, това не е добро за насърчаване на политическите процеси и за представянето в един парламент. Нор¬малното е една политическа сила да поеме отговорността за депута¬тите, които предлага за избиране и те стават в следващия момент депутати. Политическта сила носи отговорност за хората, които предлага, и затова именно тя трябва да избере тези хора, които утре в парламента ще защитават интересите и на своите избиратели, и на политическата сила, която ги е представила. Оттам нататък роенето на групи и това, което стана в Тридесет и шестото Народно събрание, в никакъв случай не е нещо, което трябва да бъде насър¬чавано. Защото аз си спомням последния ден на Тридесет и шестото
Народно събрание, когато имаше на три пъти промяна на една парла¬ментарна група. Тя си сменяше непрекъснато състава, сменяше си името, сменяше си ръководителите. В един пленарен ден три пъти имаше такива трансформации. И в тази парламентарна група имаше представители от всички групи, представени в парламента. Имаше напуснали от всички, които влизаха, излизаха, влизаха, излизаха в един вид, в друг.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (от място): От нашата нямаше.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Имаше. Имаше и от вашата парламен¬тарна група напуснали хора, ако се не лъжа, господин Константин Аджаров беше от вашата парламентарна група. Просто имаше от¬всякъде. Но това е нещо, което не е добро за един парламент. Не е добро според конкретния случай да си променя кой както иска състава на парламентарните групи.
Съставът на парламентарните групи трябва по някакъв начин да бъде съобразен с волята на избирателите, с волята на избирателния закон. Волята на избирателния закон предвижда опреде¬лена процентна граница, предвижда определено ограничаване. Оттам нататък това, което Вие говорите за независимите депутати, че едва ли не те не са депутати и трябва да напуснат парламента, то не е вярно. Независимите депутати имат всички права, каквито имам и аз, депутат от парламентарна група. Абсолютно същите права! Разликата е много малка. Разликата е в това, че който е в парламентарна група, ръководителят на тази парламентарна група, да речем, се ползва с някакви облекчения, което е нормал¬но. Ползва се с определени възможности за пътувания примерно в чужбина; ползва се примерно с помещения; ползва се автомобил. Оттам нататък право за участие в комисия - дали съм независим депутат или съм организиран депутат в парламентарна група, никой не може да ми забрани и аз имам право да участвам; право на изказване - аз имам право да участвам; право на законодателна инициатива - аз имам право да участвам; право на кабинет - имам; право на телефон - имам. Всички тези права, ако искате да ги изреждам, ги има. Дори има опасност при едно разрояване и насър¬чаване на независими депутати да се стигне до пълния абсурд те да имат по-големи права от парламентарно организираните депута-
ти. Защото сега знаете, че когато започне първо четене на един законопроект, времето се разпределя между парламентарни групи. Обикновено това е в рамките на половин час. В момента имаме четири парламентарни групи, по половин час прави два часа. А представете си 20 души независими депутати по 10 минути. Или 30. Просто може да се стигне до абсурд. Затова един парламент, когато се конструира, спазва определени правила. И тези правила трябва да бъдат в насърчаване на парламентарните групи с оглед вота на избирателите им като избиране, като процент от това, което е посочено в избирателния закон за начина, по който да се конструират тези парламентарни групи.
И това беше позицията на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и в Тридесет и шестото Народно събрание, това е нашата позиция и днес. Защото това е принципната позиция за стабилизиране на парламента и отговаряща на избирателния закон - този закон, с който всички ние сме избрани в Народното събрание.
Това беше моята реплика, която се превърна в изказване, тъй като одеве изпуснах момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика народният представител Румен Русев.
РУМЕН РУСЕВ (независим): Уважаеми колеги, тези разиск¬вания много подробно и детайлно бяха водени на две заседания на Временната комисия по промяна и внесени предложения за промяна в правилника.
Аз не искам да се повтарям тук, но всички тези съображе¬ния бяха изказани, включително и съображенията, които тук изрази госпожа Екатерина Михайлова. Между другото, представителите на СДС в комисията се въздържаха при гласуването. Могат да се кажат действително много неща и в едната, и в другата посока. Просто имаше една дискусия, която обхвана почти всички възможни варианти на, така да се каже, предложения по намаляване или редуциране броя на групата, както е внесено вече днес предложе¬нието и одобрено от комисията.
И затова аз ви моля, за да не се повтаряме и за да не създаваме всъщност едно безмислено напрежение между нас и другите
групи, ви моля да пристъпим към гласуване. Веднъж вече тези неща са казани. Предлагам да се прекратят дебатите и да се при¬стъпи към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Народният представител Георги Дилков има думата за реплика.
Има процедурно предложение да се прекратят разисква¬нията. Няма да го подложа на гласуване, тъй като има записани двама души, които обявих. След като тези двама души се изкажат, ще поставя предложението на гласуване, ако няма други желаещи.

ГЕОРГИ ДИМОВ (независим): Аз се позовах на Тридесет и шестото Народно събрание, с оглед на това, че те са си позволили да намалят броя под половината. Но, моля изказалите се колеги от СДС да не сравняват поводите за намаляване на броя тогава и поводът сега. Тук не става въпрос за това дали ние да съществу¬ваме с намален брой. Очевидно вие искате ние въобще да не същест¬вуваме. А за нас са гласували 240 000 избиратели. С какво право, който и да е от вас, колеги, ще зачеркне вота на доверие на тези избиратели, за да им обясни, че просто ние искаме да се възстанови една несправедливост. И тя не е по ваша вина. Тя е по вина на наши хора. Да, вкарани с тази листа. Но те не са взели избирателите си със себе си. Тези избиратели, около 5 на сто са гласували за тази политическа ориентация, с която ние сме излезли на парламентарните избори. Това е нашата предиз¬борна програма. (Неразбираема реплика от Свободка Стефанова) Тогава вие искате и техният вот да зачеркнете, уважаема госпожо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Едвин Сугарев.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Нямах намерение да се изказвам, но съм провокиран от приказките за това, как силните трябвало да уважават слабите. Кои са слабите в този парламент, господа от Бизнесблока? Вие ли? Вие, които сте в коалиция с управляващите, вие ли точно сте слабите?
И когато Вие, господин Дилков, говорите за волята на тези 240 000 избиратели, хайде си помислете малко какво им обясня¬вахте Вие преди да Ви изберат! Казахте ли на своите бизнесбратст-ва, че ще работите рамо до рамо със Социалистическата партия? Да или не?! Не, не, господа! Вие чисто и просто излъгъхте тези избиратели. И сега вашата ориентация тук, в този парламент, е ко¬ренно различна от тази, която беше афиширана по време на изборите.
Сега вие сте просто един послушен придатък към управлява¬щата партия и именно като такъв се мъчите да се съхраните. Именно като такъв, за съжаление, ще ви съхрани и управляващото мнозинст¬во. Само че, господа социалисти, този път мен ме е срам и заради вас, ако гласувате за тази промяна. Срам ме е, защото ще се помъчите да изпълните волята на един политически палячо, на един смахнат Скарамуш с мустаци, който ви върти на малкия си МС/КТ 209.1
пръст и вас, и целия български политически живот, правейки невероят¬ни глупости. Това просто е смешно и срамно! Питам ви, ще гласувате ли, за да удовлетворите желанието на един побойник?
И аз Ви питам и Вас, господин председател, отнехте ли му пропуска на този човек, дошъл тук да бие вашите депутати в този парламент? Питам Ви съвсем сериозно! Питам се ли как ще гласува примерно господин Премянов, наричан от същия този човек похотлив комсомолец, по Националната телевизия. Как ли ще гласу¬ва, а, господа социалисти?! (Ръкопляскания и весело оживление в блока на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика господин Георги Дилков.
По отношение на пропуска на господин Ганчев, въпросът вече беше зададен. Аз нямам право да отнемам пропуск на хора, които имат право на пропуск. Има съд. Конституционният съд се изказа за господин Ганчев. Той изпълни решението му.
Сега, ако някой желае нещо да бъде лишен той от права, трябва да се обърне към съответен съд. (Неразбираема реплика от Йордан Соколов)
В нашия правилник, господин Соколов, няма включени казуси, с които да се отнеме пропуск на човек, който има право на пропуск. Ако направите такова предложение?! (Шум и реплики от блока на опозицията)
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (независим): Уважаеми господин Сугарев, вместо реплика ще прочета протокола от Тридесет и шестото Народно събрание по Вашия въпрос.
"Това не е проблем на процедурен, а на политически морал. Защото всеки депутат е бил избран заради определена програма и е сключил със своите избиратели един вид обществен договор. Никой не е изпращал тези хора, които се отцепиха от вас, за които става дума, които бяха депутати от СДС. Те са подписали и декларация за това."
И накрая, предлагате подобно на днешното предложение към лявата страна на залата - "Няма защо да гласувате. Дайте им 5 човека на заем." А те са ваши. Трудно мога да си представя как могат да дадат на нас на заем и на вашите хора на заем от миналата година. 209.2
"Дайте им 5 човека на заем и нещата ще се уредят! Или просто се обединете трите парламентарни групи. И без това няма никаква разлика между вас." Просто, не се забравя старото, но нищо ново не е научено. (Одобрителни възгласи и ръкопляскания от блока на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика господин Едвин Сугарев.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Дилков! Много мъдро прочетохте тази стенограма. Но, аз не се отказвам от своето предложение. Да Ви дадат и сега 5 души и нещата се уреждат. Какъв проблем има тук? Всичко е наред. Така или иначе си гласувате заедно.
Но, аз искам да се обърна и към господин председателя.
Уважаеми господин председателю, Вие отнемате примерно пропуск на журналист само затова, че случайно е влязъл в стая на парламентарна група, а не отнемате пропуск на човек, външен човек, който идва тук да бие депутати. И на всичкото отгоре на човек, който е клетвопрестъпник, който излъга своите избирате¬ли относно своето гражданство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не съм отнемал пропуск.
ЕДВИН СУГАРЕВ: Който излъга тук, в парламентарната зала, полагайки клетва. Извинявайте, това просто е несъвместимо с парламентарния морал!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният пред¬ставител Стефан Гайтанджиев. След това ще дам думата за изказване на народния представител Николай Кисьов.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПГДЛ): Колеги, ще бъда кратък.
Господин председателю, твърде много митологии се развиха тук на темата вярност към избирателната програма или на темата какви са особеностите на дадени числа.
Господа отдясно, които държите толкова на вярност към избирателната програма. Тогава вие би трябвало да уважите тези представители на Българския бизнесблок, които държат на идеите, в името на които те са избрани и да допуснете една по-голяма възможност за техни изяви.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Вие ли го казвате?!
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Разбира се, всички тези неща се изменят. Аз не съм съгласен и не абсолютизирам този принцип. 209.3
През 1990 г. Парламентарният съюз на Демократичните сили беше избран в името на една основна задача във Великото Народно събра¬ние - да сътвори една демократична Конституция. И това бяха основните поръчения на нашите избиратели. Много от тези избиратели след това промениха своето мнение, измениха и нарекоха Конститу¬цията, под влиянието на една малка групичка отцепници от нашата група - недемократична, и след това се оказа, че по-късно те смениха и тази своя позиция. Това пролича и по резултатите от следващите избори. Така че и това не трябва да бъде абсолютизира-но.
Не трябва да бъдат абсолютизирани и редица числа, които бяха споменати тук. Връзката между 4-процентната бариера и числото 10, или приближеното му 9,6, е твърде условна и късно, и случайно намерена.
Уверявам ви, че 4-процентната бариера, когато беше догова¬ряна на кръглата маса в контактната група, нямаше предвид подобни последствия в парламента, а имаше единствено за цел да гарантира, че Великото Народно събрание и само Великото Народно събрание ще има един относително хомогенен състав, който бързо и ефикасно може да реши основната задача. И само затова беше допуснат този компромис, а именно, 4-процентната бариера. Иначе, мнението на "Екогласност" и сега е, че всяка висока процентна бариера, а и по принцип, всяка процентна бариера е недемократично условие и трябва в някаква степен да бъде премахната или намалена.
И, ако ние действително реализираме нашата идея, следващи¬те избори да се проведат най-малко поне по 2-процентна бариера, тогава би трябвало логично числото на депутатите, които ще състав¬ляват парламентарна група да бъде 5. Ние вече веднъж сме внесли такова предложение в Тридесет и шестото Народно събрание, ще внесем и в това Народно събрание предложение за двупроцентна бариера. И тогава смятам, че ще има пълно съответствие между желанията на петима депутати и съответно, броят на гласоподавате¬лите. Всички други търсения на някакви тайни смиели са действител¬но излишни. Може би има нещо симптоматично или фаталистично в това, че Бизнесблока успя да реализира 13 мандата. Фатално число! Затова, може би не му и върви толкова.
Сега се предлага друго число 7. Общото между тях, между 13 и 7, е, че и двете са от така наречените прости числа. Не 209.4
се делят на нищо друго, освен на себе си и на 1.
Отдавна съм запознат с изследвания на психолози, според които именно числото 7 е оптималното число, в което група хора могат да работят заедно, без да си пречат. Така че лично моето становище е - нека дадем този последен шанс на Българския бизнес-блок. Нека пожелаем тези 7 човека, а те ще бъдат повече, убеден съм, да работят добре за България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика народният представител Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Позволявам си да направя реплика на изказването на господин Гайтанджиев. Сега очевидно проблемът, с който се занимаваме, е Бизнесблокът и състоянието на Бизнесблока и не виждам защо непрекъснато оратори от лявата половина се занимават с миналите народни събрания и съсСДС.
Що се касае до това господин Гайтанджиев, който в едно Народно събрание беше избран с програмата на Съюза на демокра¬тичните сили, а в друго Народно събрание влезе като депутат с програмата на БСП, да говори за вярност към програмата -това за мен е цинизъм. В момента има Избирателен закон, който е определил 4-процентна бариера. Дали някой е съгласен с този процент, или не, това е негово лично отношение. Но докато Избира¬телният закон в този вид съществува, тази Д-процентна бариера трябва да определя и бройката на парламентарните групи. Именно това беше основанието ние да отидем към 10-членна парламентарна група, а не да се лутаме между такава цифра, която да отговаря на конюнктурата или на желанието на една група от дадена парла¬ментарна сила колко да бъде тази цифра, за да може да бъде съставена по изкуствен начин една парламентарна група.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Следващата реплика е на Румен Русев.
РУМЕН РУСЕВ (независим): Уважаеми колеги! Аз правя реплика в следния смисъл. Непрекъснато се говори за пишман политици и т.н. Предложението е подписано, извинявайте, от 24 народни представители в настоящото Народно събрание. Ако по този обиден начин се отнасяте към мен и непрекъснато прехвър¬ляте и говорите за други хора, щом искате да бъдем точни, ние имаме подписано предложение от 24 народни представители. Аз не знам какво ви дава основание на вас непрекъснато да променяте посоката и да говорите за разни други неща. За мен е обидно, че вие наричате тези 24 души подписали. Разглеждайте тяхното предложение, а не излизайте извън рамките на това, което всъщност е предложено от тях.
Още веднъж се връщам. Всички тези неща бяха разисквани и сега, ако вие търсите едно политизиране, в момента търсите да извлечете някакви дивиденти, това няма да стане от настоящия диспут. РД/ЛТ
В тази връзка аз ви призовавам да не смесвате подписите на 24 народни представители с други имена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За реплика господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, господин Гайтанджиев! Вашите аргументи бяха взаимно изключващи се и в края на краищата вие потвърдихте онова, което каза господин Соколов, за връзката между 4-процентовата бариера и 10-те души парламентарна група. Отначало казахте, че няма никаква връзка и го свързахте с какво е било говорено на кръглата маса, после казахте, че имате -желание процентната бариера да падне до 2 и тогава казахте, че логично групите трябва да бъдат от пет души.
Следователно това, което вие казвате в края на
вашето
изказване, е вярно. Ако процентната бариера падне на 2 процента, трябва групите да бъдат по пет души. Но точно затова защото процентната бариера е 4 процента, а не 2, логично е групата да бъде 10 души. Вие просто искахте да услужите, но не можахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За дуплика господин Гайтан¬джиев .
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПГДЛ): Всъщност много за отговаряне няма. Само с едно изречение по повод на ангажираността към програмата.
Господин Соколов, 1990 г.
бях избран със синята бюлети-
на и в името на определена програма. Тази програма тогава изпъл¬них. Нейният смисъл беше: демократична конституция, мирен преход без нито капка кръв, построяването на едно демократично общест¬во, в което да се спазват основните принципи на правата на човека. Това в момента е постигнато.
Сега съм избран с червената
бюлетина, без да сменям
партийната си принадлежност, и преди, и сега съм бил член на Политически клуб "Екогласност" в името на програма, която гаран¬тира социалния преход, достойнство за всеки един човек независи¬мо от наличността на пари в джоба му, път за развитие на всеки един, закрила и за слабия, и за силния. Тази програма, пак повтарям, ние ще я реализираме, въпреки вашите противодействия и усилия.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Николай Кисьов.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Уважаеми господин председа¬телю! Искам да спра вниманието ви на два въпроса.
Първият въпрос е, че в това Народно събрание по един и същи начин е влязъл депутатът Иво Трайков, депутатът Димитър Велев, да ме извини, но понеже най-отпред е седнал, депутатът госпожа Нора Ананиева и депутатът Благовест Сендов. Депутатът Иво Трайков беше бит в Клуба на народния представител. Ако не беше Иво Трайков, а беше депутатът Димитър Велев или беше депутатът и вече зам.-председател, избран от всички нас, Нора Ананиева, а ако беше депутатът и председател, избран от всички нас, господин Бла¬говест Сендов, как щеше да бъде реакцията на председателя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Същата.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ: Едно е да бият някого, а едно е да бият вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Същата.
НИКОЛАЙ КИСЬОВ: Господин председателю, първо, до вас много трудно се стига, защото вие имате специална охрана. Госпо¬дин Иво Трайков като обикновен депутат, но равен пред закона с вас, той няма такава охрана.
Второ, редно ли е, не само Иво Трайков, депутатът от последния ред, от тази група, и от тази група в този парламент да бъде бит и вашата единствена реакция да бъде: "обърнете се в съда".
Господин председателю, ние сме ви избрали, защото ви вярваме и нека да продължаваме да ви вярваме, иначе ще разклатите нашето доверие във вас.
Второ, обръщам се към вас с моето голямо уважение към вас като към колега математик, въпреки че класите ни са много различни - вие сте академик, а аз по образование съм само матема¬тик, за да ви кажа, че доводът 14 и 7 са прости числа важи също и за числото 3. Въпреки че 3 е доказало в историята на света, че е много важно число - триумвирати са съдили, триумвира-ти са управлявали, тройки регати, тройки председателски, така че защо да не гласуваме бройката трима души? А такова предложе¬ние вече беше направено от уважавания господин Иван Куртев.
Така че от името на групата независими депутати официално предлагам да се подложи на гласуване бройка от трима души да представлява парламентарна група. И понеже това не е закон,
за да има първо и второ четене, а е промяна в правилник, моля процедурното предложение да го гласувате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други желаещи? - Няма.
Искам да кажа още веднъж по отношение на отнемането
на пропуска. Вие тук повечето сте юристи и знаете, че виновност
се установява само от съда. Аз не мога да преценя и да реша,
че някой е виновен и е извършил нещо. Нека юристите да кажат.
Аз не съм гимназиален директор, за да наказвам учениците с
дърпане на уши. (Реакция от малцинството) • •
Съдът като реши, аз ще изпълня. Затова помолих народният представител да заведе дело, да се види в съда и тогава аз съм длъжен да изпълня.
Има ли други изказвания по същество? Господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): По повдигнатия въпрос аз нямах намерение да взимам отношение, но съм принуден затова, защото вашата постановка е изцяло неоснователна. Съдът решава тогава и дали има извършено престъпление. А тук се касае за една постъп¬ка, която дали е престъпление или не, ще решава съдът. Но дали е допустима по отношение на един народен представител, трябва да решите вие. И недейте да бягате от отговорност и да се скривате зад това, че вие не можете да отнемете пропуск на лице, което е имало право на пропуск. Никой няма право на пропуск освен тези, на които вие дадете пропуск.
РЕПЛИКА ОТ НЕЗАВИСИМ ДЕПУТАТ: Никой не говори за пропуски!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз говоря за пропуск, Вие там мълчете и затова ме изслушайте. Ако Вие не разбирате какво става в залата, това също си е Ваш проблем.
Когато има нарушение на вътрешния ред, когато външни на този парламент лица влизат в него и си позволяват да нарушават и вътрешния ред, да упражняват физическо насилие над депутати, Вие сте този, който трябва да вземе отношение, а не да чакате съдът да се произнесе, та тогава Вие да вземете отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Уважаеми колеги, уважаеми господин председателю! Господин Соколов, с цялото си уважение към Вас, затова че сте политик-демократ и Вие сте от тези, които направихте онова, което е първата стъпка към демокрацията, за разделение на властта, моля Ви, днес коментираме един съвсем друг въпрос. Аз оставам с впечатление, че ако нямаше този инци¬дент, аз не съм присъствал, нито го знам, нито съм го видял, значи Вие с две ръце бихте подкрепили нашето предложение. Тъй като Вие като юрист знаете, че това ще го реши друг, нека да пристъпим към решаване на въпроса, който ние не можем да решаваме тук по повод на случая на господин Иво Трайков и господин Жорж Ганчев.
В такъв случай, ако Вие искате, поставете другата услов¬ност. Условността е, че Вие ни подкрепяте, но ако съдът докаже - имаше такава мисъл - ако съдът докаже, че Жорж Ганчев е набил Иво Трайков, тогава да отпадне това Ваше решение. Така излиза. Много ви моля. Имаме процедура, процедурата е ясна. Има конкретно ББ/ЗТ 211 .1
предложение за парламентарна група от предложения брой депутати. Нека да разгледаме този случай. Другият случай нека да го разглеж¬дат онези, на които им е дадено право да дават решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата госпожа Ана Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председа¬телю! В същата насока е и моята реплика - аз не виждам защо се измества въпроса. Ние обсъждаме тука предложение за намаляване броя на парламентарните групи и в каква връзка се започва да се разисква станал ли е бой в парламента, не е ли станал, кой е битият, кой е побойникът, въпреки че не е много хубаво от парламентарната трибуна да се признава кой е бит. Но в този смисъл бих искала да кажа, че изрично в правомощията на Комисията по парламентарна етика е записано и да разглежда прояви, които засягат личното достойнство на депутата. Така че, ако бъдем сезирани, ние ще разгледаме този въпрос. И не виждам защо трябва да вменяват във Ваша вина, че не сте провели разследване и не сте наложили съответните санкции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще ви прочета чл. 18, ал. 2, т. 1.:
"Чл. 18. Ал. 2. Т. 1. Комисията па парламентарна етика обсъжда и дава становище за прояви, които оскърбяват личното достойнство на народните представители."
Аз не мога, когато дойде един народен представител при мен и каже: "Еди кой си ме ощипа", аз да отида и да го накажа. Разберете, тук сте народни представители. Аз не съм директор на средно професионално училище. Аз съм председател на парламент.
Заповядайте, господин Соколов, за дуплика.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Моето предишно изказване беше от името на парламентарна група съобразно правилника, че винаги представител на парламентарната група може да вземе думата по въпрос, извън разглежданата тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И аз Ви дадох думата.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие ми я дадохте, но за съжаление тук колеги като че ли не познават правилника. А пък се убеждавам, че същите тези колеги, които се изказаха, и за съжаление към 211.2 тях трябва да причисля и Вас, също не познавате правилника. Защото текстът, на който се позовавате за правомощията на Комисия¬та по етика, важи само за отношения между народни представители. Но ако някой на улицата ме обиди или засегне, или ме удари -да отнасям въпроса в Комисията по парламентарна етика, това евентуално госпожа Караиванова само може да го приеме за нормално. Аз не бих го приел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли желаещи за изказване по поставения въпрос?
Има думата за процедура господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Вече приблизително час и половина ние сме свидетели на едни срамни сцени, които се свеждат до това дали някой народен представител да бъде ръководител, председател на група и да има лека кола. Това е срамота! Затова, защото ние вече злоупотребяваме с търпението на нашите избиратели, които ни слушат.
Аз предлагам да спрем, да прекратим разискванията по тази точка на дневния ред и да преминем към гласуване на законо¬проектите, важните законопроекти, които народът очаква от нас да гласуваме.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Против това предложение? Това е процедурно предложение, можете да се изкажете против това процедурно предложение преди да го гласуваме.
Има думата господин Чавдар Добрев.
ЧАВДАР ДОБРЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че се смесват два въпроса. Единият, не съм свидетел, но ако тази случка е истина, аз самият ще настоя¬вам за съответни много строги санкции спрямо определено лице. Но според мен тук съзнателно се смесват два въпроса. Единият, който ако е истина, заслужава най-строги санкции и действително те трябва да бъдат наложени, вторият въпрос е за това дали една парламентарна група би трябвало да се състои от определено число хора. Аз мисля, че е правилен подходът тук ние като парламентар¬ни групи - може да има всякакви трансформации в този парламент, тази цифра е нормална и ние бихме могли да приемем едно предложе-211.3 ние за възстановяване групата на Бизнесблока, тъй като тя е получила доверието на българските гласоподаватели. Това е най-основното. Утре това може да се случи и с други парламентарни групи.
Мисля, че това е важен въпрос, който можем днес да го дискутираме.
А другият въпрос, има време, може би няколко дни, може би часове, ние можем да се занимаем вече въз основа на определена документация.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към гласуване на представеното процедурно предложение. То беше направено от господин Лучников - да прекратим обсъжданията по този законопроект и да преминем към други законопроекти.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 215 народни представители, за - 83, против - 123, въздържали се - 9.
Предложението не се приема. Продължаваме.
Преминаваме към гласуване на § 4.
Имаше процедурно предложение да се прекратят дебатите. Някой иска ли още да се изкаже? Кой? Господин Василев.
МАРИЕЛА МИТЕВА (извън микрофоните): Нали гласувахме предложението за прекратяване на дебатите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Направете това предложение още веднъж. Не сме го гласували.
Има думата господин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като не се прие нашето процедурно предло¬жение да прекратим дебатите и да започнем да работим по закони, които са важни за нашата страна, ще си позволя тогава да продължа дебатите.
Значи за мен въпросът не е нито математически, нито юридически, нито какъвто и да било друг, а въпросът е чисто политически. Чисто политически, защото щом мнозинството с такава стръв желае да има нова парламентарна група, с по-малко хо¬ра, значи то се съмнява в своето мнозинство. То започва да се съмнява, че неговите гласове, с пет отгоре от половината, няма да му стигнат в един момент. А това означава, че ние като опо¬зиция сме длъжни да проверим това и ви уверявам, че в най-скоро време ще проверим дали вие имате мнозинство или не. Защото има¬ме и конкретни поводи да направим това. Защото с вашата поли¬тика и с това, което правите тук, вие целите само едно - да отклоните вниманието на хората от това какво става в страната, от това защо ще се наложи да внасяте зърно и защо сте изнасяли, от това защо разрешавате на Българска народна банка да поема дълговете на разбойници, които са събрали пари от хората и са ги разпределили по свои фирми, от това, че вие нищо не прави¬те, за да придвижите България към Европа, от това, че господин Пирински вчера го признава това в официално интервю. Вие правите всичко възможно да вършите не това, което иска българският народ. Освен това вие се съмнявате сами в себе си, щом искате някой друг да ви подкрепя. И ние в най-скоро време ще проверим това ваше мнозинство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Румен Русев, моля да повторите Вашето предложение, защото го просрочихме. Процедура. Имаше предложение за прекратяване на обсъждането.
РУМЕН РУСЕВ (независим): Колеги, повтарям предложението си да прекратим дебатите и да преминем към гласуване на така направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Против? Против предложе¬нието? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 203 народни представители, за - 135, против - 64, въздържали се - 4.
Предложението се приема. Преминаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин пред¬седателю. Позволете ми, преди да пристъпим към гласуване, да кажа, че съгласно чл. 18, ал. 2, точка 1 действително Комисията по парламентарна етика може да дава становища по прояви, които оскърбяват личното достойнство на народния представител, но в правилника няма текст, който да казва, че тези прояви трябва да са извършени от народен представител спрямо друг народен представител. (Шум и реплики в залата) Напротив, текстът от правилника изисква пострадал да е народният представител. Стига комисията да е сезирана за това, тя може да се занимае с този въпрос.
На второ място, искам да припомня, че е поставена на гласуване редакционна поправка на предложението на Георги Дилков и група народни представители, която беше представена от самите вносители.
Текстът на тази поправка е: "Парламентарна група, обра¬зувана по реда на предходните алинеи, запазва своето съществуване, ако в нея останат не по-малко от 7 народни представители".
Това означава, че се запазва изискването парламентарна група да се образува най-малко от 10 народни представители, но в същото време, когато една парламентарна група е образувана от 10 народни представители, се дава възможност в случай, че нейният брой намалее до 7, тя да запази своето съществуване. Ако нейният брой спадне под 7, тогава ще влезе в сила сегашната ал. 4 на чл. 12 и тя ще бъде разформирована. За да бъде създа¬дена отново, тя също трябва да има 10 човека. Това е смисълът на новото предложение.
И тъй като това е заместващ текст, аз бих предложила, съгласно чл. 54, да поставите на гласуване първо него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате замест¬ващия текст.
ГЛАСОВЕ ОТ ЗАЛАТА: Какво предлагате? Още един път про¬четете ! 212/2.
ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: Това е предложение за създа¬ване на нова ал. 3: "Парламентарна група, образувана по реда на предходните алинеи, запазва своето съществуване, ако в нея останат не по-малко от 7 народни представители".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате. Това означава, че в Народното събрание не могат да се образуват повече парламентарни групи от броя, който е образуван при избирането на Народното събрание.
От общо гласували 209 народни представители, за - 123, против - 84, въздържали се - 2.
Предложението се приема. (Ръкопляскания на депутати от Бизнесблока)
ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: Следват предложения, направени от Валентин Стоев и група народни представители, които вече бяха оттеглени и поради това не предлагам да се поставят на гласуване.
Следващото предложение е внесено от Кристиян Кръстев и група народни представители, предимно от Народния съюз, които предлагат към чл. 17, ал. 2 да се създаде нова точка 7 със след¬ното съдържание:
"7. комисия по съгласуване на българското законодател¬ство със законодателството на Европейската общност и интегра¬цията на Република България в европейските структури".
Подобно предложение са направили Ивайло Калфин и група народни представители за създаване на нов чл. 32а със следното съдържание:
"Чл. 32а. Народното събрание създава Парламентарен съвет за европейска интеграция с председател - председателят на Народ¬ното събрание, и членове - председателите на постоянните комисии към Народното събрание и членовете на делегацията за връзки с Европейския парламент. Съветът осъществява координация между работата на постоянните комисии на Народното събрание по законо¬дателната дейност, свързана с процеса на интегриране на България в Европейския съюз."
Комисията, след като обсъди тези две предложения, пред¬лага на Народното събрание в чл. 17, ал. 2, точка 5 да се доба¬вят думите "и европейската интеграция". Благодаря ви. 212/3.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По процедурен въпрос ли? ВАСИЛ КАЛИНОВ (от място): Да, процедура. ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (ПГДЛ): Господин председателю, предлагам да прекратим дебатите и обсъждането на тази точка и да преминем към точка трета - второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите, до приемането на този законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против?
Заповядайте, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Правилникът, уважаеми господин председателю и уважаеми колеги, по който ние работим, очевидно не е съвършен. И аз съм дълбоко възмутен от процедурата, която се направи, след като група народни представители, и аз в това число, съм си позволил да направя предложение за 45 корекции, които са много по-съществени от предизборната агитация на Жорж Ганчев за президент. Съжалявам много, но това, което се случва тук, е сваляне на маските. Това е обикновен цинизъм, който казва: Господин Жорж Ганчев е нищо повече, освен креатура на БСП. Каз¬ва го, разбира се, за пореден път. Не е нещо ново.
Целият въпрос е, че господин Жорж Ганчев трябва да има време за изява по медиите. И това се поднася на тепсия от БСП. Слава Богу обаче, че едва ли могат да бъдат излъгани българските избиратели. В предизборната кампания за президент очевидно е, че БСП помага всячески на всеки, който ще стои срещу обедине¬ната кандидатура на опозицията. Правилно се плаши, защото ще загуби вероятно президентските избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вашето предложение е?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да продължим да се занимаваме с изменени¬ето и допълнението на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Що за поведение беше да се изгласува намаляването на броя на хората, които могат да учредяват парла¬ментарна група? Още повече, че ние не гласувахме даже това, господин председателю, а се оказа, че групата на Бизнесблока е разформирована, следователно това, което току-що гласувахте, не се отнася за Бизнесблока. Това е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Най-напред трябва да гласу¬ваме процедурното предложение.
ХАСАН АЛИ (от място): Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля ви, четете правилника. Правилникът казва: прави се процедурно предложение, след него един против и се гласува.
ХАСАН АЛИ (от място): Искам думата по същия въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате процедур¬ното предложение да прекратим разискванията по тази точка първа и да преминем към точка трета, след което продължаваме с програма¬та от предходния ден. Моля да гласувате.
От общо гласували 199 народни представители, за - 129, против - 62; въздържали се - 8.
Има думата Хасан Али.
ХАСАН АЛИ (от място): Аз исках думата по същия въпрос. Исках да продължим с правилника, защото има много важни текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Продължаваме с точка трета от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА И МУЗЕИТЕ.
Моля, думата има Иво Атанасов.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Моля , преди да започнем работа по законопроекта, да гласуваме за допускане в пленарната зала на господата Иван Богданов, заместник-министър на културата, Петър Балабанов, директор на Центъра за музеи, галерии и изобразителни изкуства в Министерството на културата, и не зная за експерта към коми¬сията Владимир Минков дали трябва да гласуваме или той влиза по право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 158 народни представители, за - 121, против - 12, въздържали се - 25. Моля да поканите господата да заемат местата си в залата.
Имате думата, господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми колеги, на едно от предишните заседания стигнахме до § 10 на Закона за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите.
Продължавам с доклада на комисията от § 11 нататък. Вие имате всички необходими документи по този законопроект, напечатани и раздадени.
§ 11. Чл. 15 придобива нова редакция:
"Чл. 15. Ал. 1. Архологически разкопки, сондажи, подводни проучвания, геофизически и други изследвания на паметниците на културата на територията на Република България се извършват с разрешение на Археологическия институт с музей при БАН, а когато в тях участват чуждестранни институти или специалисти - с разрешение на Министерския съвет.
Ал. 2. Ако при провеждане на изследванията по ал. 1 се нанасят вреди или се създава опасност за целостта и състояни¬ето на паметниците на културата, те могат да бъдат прекратени със заповед на Министерството на културата.
Ал. 3. Провеждането на изследвания от всякакъв вид по ал. 1 задължително се съгласува със собственика на обекта или паметника.
Ал. 4. Министерството на културата упражнява контрол върху състоянието, консервацията и реставрацията на движимите паметници на културата.
Ал. 5. Министерството на културата издава лицензи на специалистите по консервация и реставрация на движимите памет¬ници на културата. Забранява се този вид дейност без съответен лиценз."
В предвидения от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срок постъпиха няколко предложения на народни представители, а именно:
Предложение на народния представител Драгомир Шопов. Той предлага в чл. 15, ал. 2 заповедта да е на министъра или на оправомощени от него длъжностни лица, а ал. 5 да придобие редакцията: "Дейностите по консервацията и реставрацията на движимите паметници на културата се извършват само с лиценз, издаден от Министерството на културата". 213.3
Предложение на народния представител Светослав Мичев
- в чл. 15, ал. 1 след думите "с разрешение на Археологическия институт с музей при БАН" да се добави "след съгласуване с Мини¬стерството на културата".
Предложение на народния представител Георги Първанов
- чл. 15, ал. 1 да се чете така: "Теренни археологически изслед¬вания в Република България се извършват от правоспособни изследо-ватели-археолози с разрешение, издадено по правилник, утвърден от министъра на културата, от комисия към Министерството на културата, включваща хабилитирани изследователи от Археологическия институт с музей при БАН и от други спецализирани звена".
Предложение на народния представител Червенко Крумов
- чл. 15, ал. 1 да придобие следния вид: "Теренни археологически изследвания в Република България се извършват от правоспособни изследователи-археолози с разрешение, издадено от специализи¬рана комисия на Археологическия институт и музей при БАН, включ¬ваща представители на Министерството на културата. Провеждането на такива изследвания от чуждестранни институти и специалисти става на основата на договор, одобрен от БАН и сключен с разре¬шение на Министерството на културата".
След обсъждания Комисията по културата се обедини около следната редакция на чл. 15:
§ 11. Чл. 15 се изменя така:
"Чл. 15. Ал. 1. Археологически разкопки, сондажи, подвод¬ни проучвания, геофизически и други изследвания на паметниците на културата на територията на Република България се извършват с разрешение на Археологическия институт с музей при Българската академия на науките, съгласувано с Министерството на културата, а когато в тях участват чуждестранни институти или специалисти
- с разрешение на Министерския съвет."
Тук след малко ще ви предложа от името на комисията да добавим още едно изречение, но тъй като то е по § 12, пос¬ледващия параграф, ще го коментираме, когато стигнем следващия параграф.
Продължаваме по-нататък по текста на § 11, чл. 15, пред¬ложението на комисията: 213.4
"Ал. 2. Ако при провеждане на изследванията по ал. 1 се нанасят вреди или се създава опасност за целостта и състоя¬нието на паметниците на културата, те могат да бъдат прекратени със заповед на министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица.
Ал. 3. Провеждането на изследвания от всякакъв вид по ал. 1 задължително се съгласува със собственика на обекта или паметника.
Ал. А. Министерството на културата упражнява контрол върху състоянието, консервацията и реставрацията на движимите паметници на културата.
Ал. 5. Дейностите по консервация и реставрация на движимите паметници на културата се извършват само от специалисти, които са лицензирани от Министерството на културата."
Това е предложението на комисията.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Искам думата по процедура. ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По този въпрос ли? Чакайте да свършим с един въпрос и тогава взимайте процедура.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Процедура мога да искам
винаги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Винаги, но има и логика на искане на процедура. Пиете една бира, дойдете тук и искате процедура. (Смях в залата) Недейте така.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, аз не казвам, че Вие като идвате тук в 8 часа сте пили десет ракии. Бира не пия сутрин до 12 часа.
Чуйте сега за какво е процедурният ми въпрос. Господин председателю, в най-грубо нарушение на правилника от 9,30 часа беше насрочено заседание на Комисията по бюджета и финансите за приемане на такъв важен закон, какъвто е държавният бюджет, за подготвяне на становище. Каква беше моята изненада, когато отидох там и видях, че тук тече пленарно заседание, в което се обсъжда извънредно важен въпрос, какъвто беше този за брой¬ката на една парламентарна група. А горе, в зала "Запад", се приема някакво становище.
Затова аз Ви моля да решите този въпрос по следния начин:
213.5
или отменете това заседание на комисията, което е направено, и насрочете Вие, защото виждам, че председателят не може да се с правя със задачата да насрочва нормално заседание, или повторете цялото заседание на пленарната зала по този въпрос, който разгледахте, защото част от хората не са присъствали. Ето професор Стоилов беше горе, например. Вие разрешили ли сте такова нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ" БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма нужда от разрешение от мен, за да се провежда заседание на комисията.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): По правилника не -може. ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: В кой параграф и кой член
пише?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Кажете, че може, така
ли
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не казвам, че може. Защо ме вкарвате в такава работа? Казвал ли съм, че може? Господин професор Стоилов има думата.
213.6
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не мога да разбера в името на какво се съз¬дава това напрежение, от което никой не печели?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): В името на една демокра¬ция, разбираш ли?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Всеки, разбира се, може да интерпретира какво е демокрацията, особено след като се е отбил някъде за малко.
Първо, снощи всички членове на Бюджетната комисия са се съгласили днес да бъде направено това извънредно заседание.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не всички!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Които са присъствали, господин Димитров. И Вие възприемете поведение, което да включва оставането Ви на заседанията на комисията до края. Снощи и аз напуснах, имах друг ангажимент, но се постарах да се информирам какво са решили колегите.
И, второ, това е стара практика и дайте да не се правим тук на госпожици, че много боледуваме тук за "демокрацията". Много често различни комисии са провеждали такива екстрени засе¬дания във времето, когато тече пленарно заседание.
БОРИСЛАВ КИТОВ (от място): В нарушение на правилника.
СТЕФАН СТОИЛОВ: В правилника, господин докторе, не е забранено.
И така, ние няма да се откажем от решенията, които прие днес на това свое извънредно заседание Бюджетната комисия, тъй като няма възражения от нито един неин член, с изключение на господин Венцеслав Димитров. Това да бъде записано в двата про¬токола - и на заседанието на комисията, и на пленарното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Продължаваме с § 11.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Кажете, господин академик, трябва ли да има такива заседания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Венцеслав Димитров, питания се отправят към министри и премиери. Питане към мен няма' в правилника. В кабинета - на уиски, а не разни дребни ракии.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Но мога да Ви попитам защо не се спазва правилникът? СБ/КП
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това не е процедурен въпрос. Моля, господин Атанасов, да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми господин председателю, няма техническа грешка. Ние сме номерирали някои от алинеите за улеснение, но в стария закон, който променяме, алинеите не са номерирани. Затова предлагам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Първо, Вие казвате във втория параграф: ако при провеждане на изследванията по ал. 1..." трябва да има ал. 1. Въпреки че може да е много културно, но тук си има юридически правила, така ли е?
Има ли възражения? - Няма.
Моля да гласувате § 11 така, както беше представен, с тази техническа корекция. Не може да се цитира нещо, което не е отбелязано. Това и в математиката го няма. Ето, господин Венцеслав Димитров дойде, каза и замина. А след това ще иска да отменяме заседанието, защото не е бил тук.
Моля за резултата от гласуването.
От общо гласували 142 народни представители, за - 118, против - 1, въздържали се - 23. Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: "§ 12. Създава се нов чл. 15а със следния текст:
"Чл. 15а. Условията за провеждане на всякакъв вид изслед¬вания по чл. 15, ал. 1 и условията за извършване на консерва-ционно-реставрационни работи по движимите паметници на културата се определят от Министерството на културата със специални пра¬вилници ."
Постъпило е предложение от народния представител Чер-венко Крумов, който предлага чл. 15а да има следния текст: "Усло¬вията за провеждане на изследвания по чл. 15, ал. 1 на § 11 се определят от Археологическия институт с музей при БАН. Усло¬вията за извършване на дейности по чл. 15, ал. 5 на § 11 се определят от Министерството на културата със специални правил¬ници" .
Предложението на Комисията по културата е следното. С оглед подобряване на систематиката на чл. 15 първото изре¬чение от § 12 да стане второ изречение на чл. 15, ал. 1, нещо, което гласувахме преди малко и за което аз казах, че предстои 214/2.
да вмъкнем там един текст, тъй като се отнася до въпросите, уредени в същата алинея.
Предлаганото изречение е следното: "Условията за про¬веждане на всякакъв вид изследвания по предходното изречение се определят с правилник, издаден от министъра на културата по предложение на Археологическия институт с музей към Българ¬ската академия на науките". И още едно изречение, което да стане последно изречение на чл. 15, ал. 6, а именно: "Условията за извършването на консервационно-реставрационни работи по движимите паметници на културата се определят с наредба^ на министъра на културата".
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма. Моля да гласувате.
От общо гласували 143 народни представители, за - 113, против - 18, въздържали се - 12. Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: "§ 13. Към досегашния чл. 16 се добавят две нови изречения:
"Министерството на културата определя мястото на тяхното съхраняване и може да санкционира преместването им - временно или постоянно. Лица, предали на държавата случайно открити ар¬хеологически паметници или информация за тях, се възнагражда¬ват по ред, установен от Министерството на културата."
Постъпили са две предложения. Едното е от народния пред¬ставител Драгомир Шопов, който предлага в чл. 16 изразът "може да санкционира преместването им - временно или постоянно" като неясен да се замени с "разрешава".
Народният представител Добромир Задгорски предлага в чл. 16 след последната дума на първото изречение да се постави запетая и да се продължи с думите "по ред, определен от пра¬вилник, утвърден от министъра на културата".
Предложението на Комисията по културата е за един много опростен текст, приет единодушно, а именно:
11 § 13. В чл. 16 се създава ал. 2:
"Министърът на културата определя мястото на съхраня¬ването на паметниците на културата по ал. 1." Това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? - Няма. Моля да гласувате.
От общо гласували 130 народни представители, за - 110, против - 1, въздържали се - 19. Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: "§ 14. Член 20 придобива след¬ната редакция:
"Чл. 20. Ал. 1. Всички собственици на паметници на кул¬турата са длъжни да ги поддържат в добро състояние и да уведо¬мяват специализираните държавни звена и общински власти за по¬вреди по тях или за действия спрямо тях, които нарушават закона.
Ал. 2. Всички собственици на паметници на културата са длъжни да осигуряват достъп до тях на служители от специа¬лизирани звена на държавата и общините и на граждани.
Ал. 3. Наследниците на архивите и имуществото на починали видни дейци на културата, науката и изкуството са длъжни да предоставят по искане на Министерството на културата техен пълен опис.
Ал. 4. Ремонти и конструктивни промени на недвижими паметници на културата могат да се извършват само след съгласу¬ване с Националния институт по паметниците на културата.
Ал. 5. Ако разходите за аварийни ремонти и поддържане на паметниците на културата не могат да бъдат осигурени от тех¬ните собственици, те се поемат от общината или държавата срещу ипотека на имота."
Имаме две предложения, които са постъпили в законния
срок.
Народният представител Драгомир Шопов смята, че изразите "държавни звена" и "общински власти" трябва да се изразят по¬точно и че думата "конструктивни" в ал. 4 стеснява приложното поле на текста и следва да отпадне. Алинея 5 трябва да се съгла¬сува с чл. 21, ал. 2, която не се предлага за изменение.
Предложението на господин Светослав Мичев е в чл. 20, ал. 2 накрая да отпаднат думите "и на граждани". В ал. 4 думите "по конструктивни промени" да се заменят с думата "изменения". В ал. 5 думите "паметници на културата" да се заменят с думите "недвижими паметници на културата". 214/4.
Предложението на Комисията по културата, което беше прието единодушно, е следното:
11 § 14. Член 20 се изменя така:
"Чл. 20. Всички собственици на паметници на културата са длъжни да ги поддържат в добро състояние и да уведомяват специализираните държавни и общински органи за повреди по тях или за действия спрямо тях, които нарушават закона.
Всички собственици на паметници на културата са длъжни да осигуряват достъп до тях на служители от специализираните органи на държавата и общините.
Наследниците на починали видни дейци на културата, нау¬ката и изкуството предоставят по искане на Министерството на културата пълен опис на техните архиви и имущество.
Ремонти и изменения на недвижими паметници на култу¬рата могат да се извършват само след съгласуване с Националния институт по паметниците на културата.
Разходите за аварийни ремонти и поддържане на недви¬жими паметници на културата, ако не могат да бъдат осигурени от техните собственици, се поемат от общината или държавата срещу ипотека на имота."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 134 народни представители, за - 114, против - 3, въздържали се - 17. Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: "§ 15. Чл. 26 придобива нова редакция, а именно:
"Чл. 26. Ал. 1. Музеите стопанисват паметниците на култу¬рата, съхранявани в техните фондове, съгласно нормативните доку¬менти на Министерството на културата.
Ал. 2. Паметниците на културата с особено висока научна, историческа и художествена стойност се ползват с право на пряка защита от държавата. Регистърът на недвижимите паметници се води от Националния институт по паметниците на културата, а на движимите паметници, включени в държавния музеен фонд. - от Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства.
Ал. 3. Министерството на културата може да нареди прех¬върляне на движими паметници на културата от държавния музеен фонд между различни музеи и музейни сбирки."
Постъпили предложения:
1. От народния представител Драгомир Шопов'.
В чл. 26, според него, не е ясно какво се има предвид в израза под "пряка защита от държавата".
Предлага ал. 3 също да бъде прецизирана, за да не поражда
спорове.
Думата "стопанисват" също да се избегне в ал. 1.
2. Предложение на народния представител Светослав Мичев.
В чл. 26, ал. 2 да придобие следната редакция:
"Движимите паметници на културата със световно и национал-
но значение се включват в държавния музеен фонд и се ползват
с пряката юридическа и финансова защита от държавата. Неговият
статут се определя със специална наредба на Министерството на
културата, а регистърът му се води от Националния център за
музеи, галерии и изобразителни изкуства."
Ал. 3 да придобие нова редакция:
"Министерството на културата може да нареди прехвърляне на движими паметници на културата от музейни сбирки във фондо¬вете на държавни и общински музеи, както и между музеите, при неправилно стопанисване, при невъзможност за добро стопанисване и при закриване на музейна сбирка или музей. МС/ЗТ 215.1

Министерството на културата може да нареди предоставяне¬то на движими паметници на културата, включени в държавния музеен фонд от музея, в който са инвентирани, за временно ползване от друг музей или при участие в изложби. В тези случаи музеите ползват компенсация по ред, установен от Министерството на култу¬рата."
3. Предложение на народния представител Стоян Райчевски.
Той предлага заместващ текст на т. 3 от чл. 26, а именно:
"Прехвърлянето на движими паметници на културата между
държавните музеи става с разрешение на Министерството на култура¬та."
4. Предложение на народния представител Димитър Георгиев.
Според него § 15 трябва да претърпи следната промяна.
В чл. 26, ал. 2, изречение второ да има следната редакция:
"Регистърът на недвижимите паметници се води освен от
съответния музей и от Националния институт по ' паметниците на културата, а на движимите паметници, включени в държавния музеен фонд - и от Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства."
Освен това господин Георгиев предлага сегашната ал. 2 от действащия закон да остане като ал. 3 на проекта, като вместо "Комитетът за култура" се впише "Министерството на култу¬рата" .
Предлаганата ал. 3 в проектозакона да отпадне.
5. Предложение на народния представител Червенко Крумов.
Чл. 26, ал. 3, според него, да се чете така:
"Музеите в страната могат да обменят помежду си паметници на културата от държавния музеен фонд само по взаимно споразумение и писмено съгласуване с Министерството на културата."
6. Предложение от народния представител Добромир Задгор-
ски.
В чл. 26 вместо думите "държавен музеен фонд" да се поставят думите "специален музеен фонд".
Предложението на Комисията по културата е следното -чл. 26 се изменя така:
"Чл. 26. Музеите стопанисват паметниците на културата, съхранявани в техните фондове, съгласно нормативните актове, издадени от министъра на културата. 215.2
Движимите паметници на културата от национално значение се включват в Националния музеен фонд. Неговият статут се определя с наредба на министъра на културата, а регистърът му се води от Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства.
Министерството на културата може да нареди прехвърляне на движими паметници на културата от музейни сбирки във фондове на държавни и общински музеи, както и между музеи, при неправилно стопанисване, при невъзможност за добро стопанисване и при закри¬ване на музейна сбирка или музей.
Министерството на културата може да нареди предортавя-нето на движими паметници на културата, включени в Националния музеен фонд от музея, в който са инвентирани, за временно ползва¬не от друг музей или за участие в изложби. В тези случаи музеите ползват компенсация по ред, установен от министъра на културата.
Музеите могат да обменят помежду си паметници на културата от Националния музеен фонд само по взаимно споразумение и след съгласуване с Министерство на културата."
Това е предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Има думата народният представител Иван Тосев.
ИВАН ТОСЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Имам една забележка за предложението на Комисията по културата, в ал. 3, където е казано: "Министерството на културата може да нареди прехвърляне на движими паметници на културата от музейн сбирки във фондове на държавния общински музей".
Аз мисля, че тук може би има някаква техническа грешка.
Предлагам да стане така:
"Министерството на културата може да нареди прехвърляне на движими паметници на културата от музейни сбирки на фондове на държавни общински музеи."
Защото "във фондове" има опасност частни сбирки да бъдат прехвърляни в държавни общински фондове и да стане някакъв произ¬вол.
Или тук може би се има предвид само за държавни общински музеи, които могат да бъдат прехвърляни от един музей в друг. 215.3
Затова предлагам "във" да бъде заменено с "на фондове". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Димитър Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председа¬тел. Уважаеми колеги, трябва да кажа, че след направените толко¬ва много предложения по чл. 26 комисията се е постарала да се отдалечи в положителна насока, в положителен смисъл от първоначал¬ните текстове, както ги предлагаше, и да даде едно по-демокра¬тично по съдържание и смисъл текстово изражение на този член, 26, в сравнение с предлагания преди това, силно напомнящ на централизи¬ране текст в първоначалния му вид.
Но, във всеки случай, част от предложението, което аз съм направил поддържам и сега, тъй като не е намерило място в така подобрения текст, който ни се предлага сега. За да може да стане ясно това, което предлагам аз, ще си позволя да цитирам точното съдържание на чл. 26 сега. Цитирам:
"Чл. 26. Ал. 1. Прехвърлянето и замяната на движими памет¬ници на културата между музеи и музейни сбирки на ведомствата, обществените организации и кооперациите се извършва по взаимно съгласие.
Ал. 2. Комитетът за култура ...", а сега да речем минис¬терството, "... може в изключителни случаи да нареди да се прех¬върлят движими паметници на културата между музеите и музейните сбирки, като получателят е задължен да остави копие ...", подчер¬тавам това. Това е моя вметнат израз за протокола - "подчертавам това!" "... и да остави копие от тях за своя сметка."
Продължавам цитата:
"За разлика между стойността на копието и стойността на оригинала се заплащат обезщетения на музея или на музейната сбирка, откъдето оригиналът се изземва по реда, определен от председателя на комитета.
Ал. 3. Прехвърляне и замяна на недвижими паметници на културата между ведомства, обществени организации, кооперации и музеи се извършва след уведомяване на Комитета за култура." Край на цитирането на сега действащия текст. 215.4
Върху какво искам да ангажирам вниманието ви. Действи¬телно всичко намерено от музеите става държавна собственост, но то е в конкретно тяхно владение. При това събирателската работа и обогатяването става чрез изследователска работа, откуп, дарение и т.н. Резултатите от изследователската работа са откри¬тия, които следва да се третират и като, в известен смисъл,
интелектуален продукт. Откупките не винаги се правят с бюджетни
и
средства, особено сега при тази оскъдица, а^със средства, които музейните колеги привличат от свои симпатизанти и приятели. Даренията често пъти се съпровождат с изрична воля на дарителя.
Аз, без да ви губя времето, бих привлекъл вниманието ви върху Рогозенското съкровище във Врачанския исторически музей - едно изключително уникално съкровище, при което първото откритие беше на един местен жител там, който изрично беше вписал и това е написано там в книжата на музея, че той желае съкровището да се пази за вечни времена в този музей. Сега част, бих казал, 90 на сто или ако бъркам не е най-важен процен¬тът, от това съкровище шества години наред извън Враца, извън страната. В момента е в Япония и затова този музей нито има някаква морална, нито има някаква материална компенсация съответ¬стваща на тази част, която се намира там. Има нещо незначително, но то не е съответстващо. Няма направено никакво копие. Още преди 10 ноември 1989 г. тогавашният министър на културата беше разпоредил, беше иззето, никакви копия, въпреки че сега действащият закон изрично казва това.
Ето, вижте, колко важни са и в морално, и в материално отношение тези моменти особено сега.
Защо трябва да се търси компенсация? Защото музеите правят проучвания и всеки движим паметник следва да се схваща като тяхно откритие.
Защото на второ място получават дарения, които се правят за конкретен музей, по някой път изрично вписано това.
И трето, закупуват движими паметници на културата, средства, за които понякога са придобити и от спонсори и това спонсорство ще се засилва още повече сега и за в бъдеще.
И защото, общо казано, придобиването на движими паметници на културата е резултат на научна подготовка, находчивост и дори талант на музейния работник, не всеки може да го направи, който като всички дейци на културата създава продукт, състезава РД/У1Т 216.1.
се, бори се за някакъв обществен престиж, а от всичките му лично¬стни качества и постижения се развива институцията, в полза на която той работи.
Ако ние изоставим съдържанието на сега действащата ал. 2 в частта й, в която изрично нормативно е определен въпросът за копие и за компенсации, аз на това държа, другата част на текстовете е добре демократизирана, в този смисъл поддържам моето предложение, на всяка цена в закона да бъде записано това задължение на музея, в чиято полза за временно ползване се изпраща експонатът със свои средства да направи копие• Дори бих казал, че докато не представи това копие, да не излиза експонатът от музея, въпреки че по време може да се получи доста голяма разлика.
В този смисъл и в тази част аз поддържам своето предло¬жение така, както съм го направил формално и в съответствие с времето по правилника. Иначе съм удовлетворен от вашата еволю¬ция, която сте извървели между първо и второ четене по демократи¬зирането на този текст.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз ви благодаря, но вашето предложение така, както го чета тук, има друг смисъл. Алинея 2 на изречение 2, това ли е?
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Аз съм предложил ал. 3 да отпадне. Това е смисълът. Алинея 3 така, както беше в първичния вид, казваше следното...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Сега в окончателния вид ми е проблемът.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: В окончателния вид предлагам в чл. 26, нека комисията прецени това къде да бъде, за мен е без значение, но да го има, ал. 4: "Министерството на културата може да нареди предоставянето на движими паметници на културата, включени в националния музеен фонд от музея, в който са инвентаризирани за временно ползване от друг музей или за участие в изложби." Ето тук аз предлагам да си остане и следния стар текст: "като получателят е задължен да остави копие от тях за своя сметка. За разлика между стойността на копието и стойността на оригинала се заплаща обезщетение на музея или музейната сбирка, откъдето оригиналът се изземва."
Ето това е, което поддържам, към тази алинея. Ако ръковод¬ството на комисията счете, че това трябва да е изведено в само-216.2.
стоятелна алинея или в по-долната алинея, за мен е без значение, но важното е да се запази смисълът и съдържанието. Тук всички колеги, които са от провинцията, много добре разбират какво аз искам да кажа. Защото сега всичко се съсредоточи в столи¬цата и ние нямаме само столично национално богатство. Ние имаме национално богатство на цялата нация. И ако то е открито в региона на Шумен, в региона на Пловдив, в региона на Враца, и там е заприходено заедно с това и в Националния исторически музей, ако то трябва да бъде размествано по обективни причини, разбирам, но когато това е по субективни причини, за временно ползване, ето тогава именно да се съхрани тази алинея, така както го казвам. Така биха останали да съществуват тези музеи, иначе ние ги изпразваме от съдържание. Там има празни дупки сега, уважаеми колеги, празни пространства в тези музеи от иззети и пътуващи някъде в чужбина, може би десетилетия, наши изложби. Правилно, хубаво, но да стоят там копията, а тях ги няма, защото не са направени. Ето това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ясно е предложението. Евентуал¬но нова допълнителна алинея между четвърта и пета, т.е. нова пета и след това шеста.
Господин Сашо Стоянов има думата.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Аз искам да обърна внимание на това, което каза и колегата Иван Тосев. Касае се за една необхо¬дима редакционна поправка в точка 3 на чл. 26, където се казва, че "може Министерството на културата да нареди прехвърляне на движими паметници на културата от музейни сбирки...".
Аз искам да предложа конкретна редакционна поправка: "от държавни и общински музейни сбирки" и така нататък във фондовете.
Моля господин Балабанов или представители на Министерст¬вото на културата да вземат отношение по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тя не е редакционна, а тя е по същество. Не е изобщо от музейни сбирки. Ще го обсъдим. Предложението е сериозно.
Господин Балабанов има думата.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Предложението на господин Стоянов е сериозно и много точно. Аз мисля, че то трябва да бъде подкрепено с едно допълнение, което сега съобразявам. Освен държавни и общински има и ведомствени музейни сбирки, които принадлежат на държавни ведомства. Това е категорията. Струва ми се, че уточнението в текста е необходимо, тъй като ние допуснахме правото частни лица да имат музейни сбирки и музеи и разбира се, не можем с едната ръка да допустаме нещо, а с другата ръка да го взимаме.
Що се касае до предложението на господин Георгиев, трябва да се направят някои уточнения. За да не бъда многословен, ще спомена само едно. Проблемът за изработване на копия на паметни¬ците на културата, които участват в изложби или които се пренасят от една сбирка в друга, от един музей в друг, е стар проблем. За съжаление и преди 1989 г., а още повече сега, държавата не разполага със средства за изработване на тези копия. За сметка на това ние предлагаме музеите да получават компенсации, т.е. да участват в приходите от международните изложби, в които участ¬ват техни предмети. Първият опит беше направен през настоящата година, когато всички музеи, изпратили свои експонати на изложбата в Япония, получиха съответен процент от приходите, получени от тази изложба. С колкото са участвали, толкова получиха. Но ние имаме намерение с правилника, споменат в текста, да дадем на музеите извън София значително по-големи възможности да печелят от столицата за тези предмети, които се взимат от тях временно или постоянно. Държа да отбележа, че процентът на тези предмети непрекъснато спада. Едно от намеренията на сегашното ръководство на Министерството на културата е в близките няколко години всички предмети, взети от музеи извън София за създаване на сбирката на Националния исторически музей, а това е най-болният проблем, да бъдат върнати обратно в музейните експозиции, от които са взети.
Ето защо ми се струва, че не би трябвало да приемаме предложението на господин Димитров за задължително изработване на копия, тъй като дори да го приемем, това е невъзможно. Просто няма ресурси в България, които да осигурят това нещо. Значително ББ/ЙА 217.1
по-целесъобразно ми се струва да гарантираме възможността на музеите да печелят от това, че техни експонати, че предмети от техните експозиции излизат извън музея, в който са на постоянно съхранение, за да участват в национални или международни експо¬зиции.
Смея да кажа, че тези текстове предизвикаха оживена дискусия сред музейните работници в страната. Предложеният текст почти точно цитира предложението, което беше получено от пловдив¬ските музеи и то беше консултирано с директорите на най-големите музеи извън столицата - в Шумен, във Велико Търново. Така че се ползва с подкрепата на професионалистите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз ви благодаря. И господин Тосев, и господин Георгиев са вносители на предложения. Аз ви моля да взимате думата един по един, за да преминем към гласуване.
Г осподин Тосев, да чуем вашето предложение съвпада ли с това, което се направи допълнително от господин Сашо Стоянов?
ИВАН ТОСЕВ (СДС): Благодаря ви, госпожо председател! Аз се радвам, че това, което сигнализирах, намери отклик в залата и ще оттегля моето предложение, като мисля, че е по-правилно предложението на господин Сашо Стоянов. Радвам се, че беше подкре¬пено от господин Балабанов. То е по-пълно, защото моето променяше смислово съдържанието на текста.
Също така се радвам за това, което беше вметнато, че трябва да се даде възможност и да помислим тук местните музеи при изнасяне на техни предмети зад граница какви приходи ще имат от това. И това трябва сега да го помислим и да го вкараме в текста.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Гласуваме най-напред едното предложение. Господин Геор¬гиев, после ще ви помоля да си прочетете вашето предложение, защото то е цялостен текст.
Първо гласуваме допълнението в ал. 3:
"Министерство на културата може да нареди прехвърляне на движими паметници на културата от...", тук вмъкваме "държавни, общински и ведомствени музейни сбирки".
Моля, гласувайте това предложение, което е комбинирано -от господин Сашо Стоянов и и от вносителя.
От общо гласували 169 народни представители, за - 168, против - 1, въздържали се - няма. 217.2
Приема се това предложение.
Сега става дума за нова алинея, която моля точно да се прочете.
ДИМИТЬР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Сега ще я прочета, само да кажа още няколко изречения. Предизвикан съм от колегата Балаба¬нов. Това не е като реплика, а просто като разсъждения.
А те са именно следното.
Не може посетителите в даден музей да гледат компенсации. Как ще ги видят тези компенсации? Тук въпросът е и морален, не само материален. Това е особено важно. Те могат да видят копия.
Второ, според мен не е убедителен и не е сериозен мотивът, че държавата в момента няма пари и затова да не предвиждаме копия. В крайна сметка, аз и одеве наблегнах на това, музеите, които са държавни, съществуват не само поради бюджетна издръжка, но и поради спонсориране, поради дарения и т.н. Така че този въпрос е малко по-широк.
На второ място, ние не правим закона само за тази година или за следващата година, когато, да кажем, сме в това състояние. Ние с този закон уреждаме трайно и продължително по време едни взаимоотношения, когато се очаква, че ще бъдем и по-добре. Затова ние трябва да го предвидим като разпоредба в закона и да искаме и да търсим неговото спазване.
Моето предложение е следното: след сега предлаганата вече изчистена ал. 4 да има една друга алинея, която, да я наречем пета със следното съдържание:
"Ал. 5. В горния случай получателят е задължен да остави копие, изработено за своя сметка. За разлика между стойността на копието и стойността на оригинала се заплаща обезщетение на музея или на музейната сбирка откъдето е иззет, по ред, опреде¬лен от Министерството на културата".
Ето, пак го оставяме в текст. Това е.
Аз призовавам колегите да гласуват за един такъв текст, защото според мен той държи сметка за развитие на музейното дело не само в София, а навсякъде в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Атанасов, чухте текста, няма да го четем отново. 217.3
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Само едно изречение да кажа. Господин Георгиев може би не е обърнал внимание и каза преди малко, че този закон ще действа години наред. Напротив. Това са някои най-спешни поправки в действащия закон, а догодина или след две години, надявам се настоящият парламент ще приеме един цялостен закон за паметниците на културата, в който вероятно ще бъде уреден и този въпрос.
Засега предлагам да се спрем на предложението на комисия¬та, което е предложение на министерството за компенсациите, предвидени в такива случаи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване предложе¬ната от народния представител Георги Димитров Георгиев нова алинея пета.
Става дума за задължението който ползва движими паметници на културата за временно ползване, да осигури за своя сметка копие за музеите, от които ги е взел. Това е ал. 5.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 158 народни представители, за - 96, против - 12, въздържали се - 50.
Приета е тази допълнителна алинея. Моля сега да гласувате целия чл. 26.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Момент, може ли само едно грама¬тическо съображение, което подсказа господин Вълканов - във втората алинея, госпожо председател. Текстът е: "Движимите памет¬ници на културата от национално значение се включват в национал¬ния музеен фонд". Следващото изречение да не започва с "неговия статут", тъй като не става ясно за чий статут става дума, а да започне със "статутът на фонда..." и нататък да продължи по текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате чл. 26 с направените две допълнение - нова алинея и вметнато определение на музейните сбирки.
Ще си разреша една бележка. Имам чувството, че точно на Комисията по културата не са най-културно оформени законо¬проектите. Точно обратно, курсивирани са предложенията на народ¬ните представители, може да е целенасочено, тъй като им се от¬дава особено значение, а след това с някаква съвършено друга машина, бледо и некачествено са написани предложенията на коми¬сията, които трябва да гласуваме. Така че много моля да се подобри техническата помощ.
От общо гласували 154 народни представители, за - 152, против - няма, въздържали се - 2.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: "§ 16. Член 27 придобива нова редакция:
"Промяната на регистрирани по реда на чл. 11 движими паметници на културата може да се извършва само след уведо¬мяване на музея, в който са регистрирани."
Имаме предложения на народния представител Драгомир Шопов, който смята, че текстът трябва да се формулира като за¬дължение на страните по сделки за промяна на собствеността да уведомяват музея, преди да ги сключат.
Предложението на комисията е:
"Чл. 27. Промяна на собствеността на регистрирани по реда на чл. 11 движими паметници на културата може да се извърш¬ва само с писмено уведомяване на музея, в който са регистри¬рани."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате § 16.
От общо гласували 137 народни представители, за - 134, против - няма, въздържали се - 3. ВТ/КП 218/1.
Параграф 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Сега тук идва един текст, който е от малкия законопроект. Нали знаем, че в този закон обединя¬ваме два законопроекта? Той засяга следващия чл. 28 по действа¬щия закон. Текстът е следният:
"Член 28, ал. 1 се допълва и придобива следното съдър¬жание. ..11
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Би трябвало да бъде поне
§ 16а.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: По-нататък се нарушава малко поредността, но може би да стане § 16а:
"Покупка, продажба, замяна и дарение на недвижими памет¬ници на културата между собственици и физически или юридически лица се извършва със съгласие на Националния институт по памет¬ниците на културата за паметници от световно и национално зна¬чение и на съответния общински съвет за останалите паметници."
Имаме предложение на народния представител доктор Георги Карев, който предлага изразът "със съгласие на" да се замени с израза "след писмено уведомване на...".
Предложението на комисита е да се приеме текстът така, както е по проектозакона и както го прочетох преди малко. Това е един от малкото текстове, които бяха приети в комисията не със съгласие, а с мнозинство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата доктор Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, ува¬жаеми дами и господа! Тук не става ясно от този проект, който ни е раздаден, с какво мнозинство именно този вариант е бил приет в комисията, но така или иначе аз ще защитя своето пред¬ложение.
Моето предложение, според мен, дава възможност на Нацио¬налния институт по паметниците на културата да следи абсолютно всички промени в собствеността на тези паметници и тяхното движение, така да се каже, макар че движение се използва като метафора, тъй като те са недвижими паметници, но тяхното движе¬ние по отношение на собствеността.
И ако наистина е грижата да се наблюдава тяхното състоя¬ние, тяхната собственост и т.н., едно писмено уведомяване при подобна промяна е повече от достатъчно. Ако обаче трябва да 218/2.
се сложи ръка върху тези паметници и една държавна институция да ограничава възможностите и правата на собственика, това е нещо съвсем друго. И аз в такъв случай съм категорично против.
Значи този проблем за мен има, на първо място, една морална страна. Питам се какъв ще бъде критерият, по който НИПК ще дава или няма да дава своето съгласие. Никъде никакви гра¬ници, критерии, оценки, становища по този въпрос няма. И просто аз подозирам, че тук ще се развихри, не искам да кажа корупция, но ще се развихри един бесен субективизъм.
За мен е ясно, че ако трябва да се получи някакво даре¬ние от Съюза на българските писатели - ще се получи, а ако тряб¬ва да се получи от Сдружението на българските писатели - съгла¬сие няма да има. Ако нещо трябва да получи фондация "Св.св. Кирил и Методий" - ще има съгласие, а ако ще бъде фондация "Отво¬рено общество" - няма да има съгласие и т.н.
Значи лични, политически, лобистки и всякакви мотиви ще започнат да играят тук роля да се даде или да не се даде въпросното съгласие. Това е моралната страна в единия аспект.
Друг аспект, пак на моралната страна. Аз се питам потом¬ците на хората, които са направили Осляковата или която и да е друга къща, примерно, не зная точно каква е собствеността на Осляковата, но имам предвид тези 20-ина къщи в България, потомците на тези хора дали трябва да са щастливи и да се гордеят, че техните деди са вложили своя труд в тези къщи и на човек душата му се отваря, когато влезе там, или тези хора трябва да скърцат със зъби защо техните деди не са направили нещо по-обикновено, по-ординерно и да не стане национален паметник на културата и да нямат тези неприятности, които имат сега с един наистина собствен, реституиран имот.
Това са някои морални страни, морални аспекти, които
ме карат да поддържам своето предложение. Но още по-важно е
и в едно събрание по-голяма тежест има формалната страна. За
мен много по-важна е формалната страна, защото не е нужно човек
да е юрист, за да му е ясно единството на триадата, която влиза
в понятието "собственост", "владение", "ползване" и "разпо-
реждане". И в случая с това искане на съгласие на една
държавна институция, абсолютно се ликвидира по отношение на
тези паметници правото на разпореждане. Тоест остават някакви
хипотетични други права, но една от най-съществените съставки
на тази триада - владение, ползване и разпореждане, на тези
хора им се отнема в полза на една държавна институция. И аз
просто твърдя, че този текст така, както е предложен от вносите-
ля и така, както е одобрен от оглавяваната от самия него комисия,
този текст смятам, че е противоконституционен. Има чл. 17 от
Конституцията, който казва, че правото на собственост и наследява-
не се гарантира и защитава от закона. Има ал. 2, която казва,
че частната собственост е неприкосновена и тя е неприкосновена
в трите свои съставки в това триединство на въпросните съставки
и не може да се отнема на хората само затова, защото са имали
"нещастието" техните деди да вложат много, много, много пари
и цялата си душа в някаква прекрасна къща. Само заради това
на тези хора да им бъде отнето, като наследници, правото на
разпореждане със собствения им имот.
И затова именно твърдя, че вариантът, който се предлага от комисията, е противоконституционен. Благодаря ви за внима¬нието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Ще го поставя на гласуване.
Колеги, моля да имате предвид, че сме на второ четене, има едно единствено предложение, което ще поставим на гласуване. Заповядайте, господин Стоянов. Дискусията вече тръгва, като че ли сме на първо четене.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Благодаря, госпожо председател. Аз най-напред искам да обърна внимание на понятието "паметник от световно значение". Аз не знам дали в България има паметници, които са определени като паметници със световно значение. Ако има - приемам. Защото не знам в света кои паметници са определени със световно значение. Но искам да отбележа още нещо. Ако ние приемем текста така, както е предложен от комисията, той влиза в едно противоречие, или поне създава един абсурд, ако се свърже с приетия вече чл. 20, където се казва, че ремонти могат да бъдат извършени срещу ипотека на имота. Ако един собственик на недвижим паметник на културата ипотекира имота си, да речем пред банка, обикновено банките не приемат ипотеката, а сключват предварителен договор за покупко-продажба, който договор влиза в сила в деня на падежа на кредита. Тогава трябва ли да се иска разрешение от Института по паметниците на културата? И ако в един момент се окаже, че трябва да се иска разрешение, не е ли това държавен рекет? Тоест, човек може да иска да ипоте¬кира само пред държавата, а не пред частни лица, или пред други юридически лица.
И освен това, не се ли стига до един такъв абсурд един човек, който вече е ипотекирал имота си чрез предварителен договор за продажба, след като е взел парите и е извършил ремонта, в крайна сметка институтът да не му разреши тази сделка, ако той не може да изплати задълженията си. Наистина се създава, според мен, един хаос в тази материя. Благодаря. 219.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И какво предлагате Вие? Това е второ четене.
САШО СТОЯНОВ: Аз предлагам да се подкрепи предложението на Георги Карев не със съгласие, а след писмено уведомление, защото при това положение наистина се слага ред в тази материя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вече е ясно. Поставям на гласуване предложението на доктор Георги Карев за промяна на думите "със съгласие на" с израза "след писмено уведомяване на". Моля, гласувайте това предложение.
От общо гласували 184 народни представители, за - 67, против - 58, въздържали се - 59.
Не се приема тази промяна.
Моля да гласувате текста, както беше предложен. Това е § 16а или текстът на чл. 28, ал. 1.
От общо гласували 172 народни представители, за - 125, против - 47, въздържали се - няма.
Текстът на § 16а е приет.
И следва половин час почивка до 12,10 ч. (Звъни)
След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължаваме заседание¬то .
Моля господин Атанасов да продължи докладването на законо¬проекта .
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Следва § 17 с текста:
Към чл. 29 се добавят нови изречения, а именно: средст¬вата, отпуснати от частни лица или организации за извършване на изследвания, консервационни дейности, опазване и охрана на паметници на културата се освобождават от държавни и общински данъци и такси. Същото се отнася и до средствата, употребени за закупуване на паметници на културата за лични колекции и музейни фондове.
Има няколко предложения. Първото е на народния представи¬тел Драгомир Шопов:
В чл. 29 думата "отпуснати" да се замени с "дарени" в новопредлагания текст.
Второто изречение да отпадне, защото ще се използва за заобикаляне на данъчното законодателство и ще бъде основание да се накърнява неприкосновеността на колекции или музейни сбирки, които са частна собственост.
Предложение на народния представител Светослав Мичев: в чл. 29 пред думите "лични колекции" да се добави "регистрирани".
Предложение на народния представител Добромир Задгорски: към чл. 29 да се добави изречението: дарителите на български държавни музеи получават данъчно облекчение върху експертната оценка, а не върху фактическата сума на придобиване.
Предложението на Комисията по културата беше прието с консенсус и е:
В чл. 29, ал. 1 се създават изречения трето и четвърто, както следва: "Средствата, отпуснати или дарени от частни лица или организации за извършване на изследвания, консервационни дейности, опазване и охрана на паметници на културата се приспадат от облагаемия доход. Същото се отнася и за средствата, употребени ЦМ/ЙА 220.1
за закупуване на паметници на културата за декларирани лични колекции или музейни фондове."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: След като текстът е приет с консенсус, моля да гласувате § 18.
От общо гласували 139 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 17.
Текстът на § 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Стигаме до § 19, с който предла¬гаме един текст от малкия законопроект:
Член 30 придобива следния вид: недвижими паметници на културата, собственост на физически или юридически лица, ако имат голяма стойност като исторически паметници или голямо зна¬чение за нашето културно развитие, могат да бъдат отчуждавани. Отчуждаването става по предложение на Министерство на културата по установения ред за отчуждаване на имоти за държавни и общест¬вени нужди.
Предложение на народния представител доктор Георги Карев: според него чл. 30 трябва да придобие следния вид: недвижими паметници на културата с голямо историческо или културно значение, собственост на физически или юридически лица, могат да бъдат отчуждавани по предложение на Министерство на културата по реда за отчуждаване на имоти за държавна и обществена нужда, ако бъде установено по съдебен ред, че начинът на тяхното стопанисване или използване от страна на собствениците сериозно накърняват тяхната историческа и културна стойност.
Предложението на Комисията по културата е следното:
Член 30 се изменя така: "Недвижими паметници на културата, собственост на физически или юридически лица, ако имат голяма стойност като исторически паметници или голямо значение за нацио¬налното културно развитие могат да бъдат отчуждавани. Отчуждава¬нето става на предложение на министъра на културата по установе¬ния ред за отчуждаване на имоти за държавни и обществени нужди."
Това е вторият текст, по който в Комисията по културата не постигнахме съгласие. Няма да постигнем и тук. Този спор се води и в пресата, в медиите, така че вероятно господин Карев ще защити и ще мотивира своето предложение, след което бих пред¬ложил да преминем към гласуване, тъй като, както казва един 220.2
от живите класици на демокрацията, демократично е това, което се постига чрез гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Карев има думата.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Малко тихичко четеше господин Атанасов. Ще си позволя да прочета текста, преди да го мотивирам като алтернатива на това, което се предлага първо от вносителя, а второ - комисията изцяло повтаря неговото предложение.
Като алтернатива на това предложение предлагам чл. 30 да придобие следния вид: недвижими паметници на културата с голямо историческо и културно значение, собственост на физически или юридически лица, могат да бъдат отчуждавани по предложение на Министерството на културата по реда за отчуждаване на имоти за държавна и обществена нужда, ако бъде установено по съдебен ред, че начинът на тяхното стопанисване или използване от страна на собствениците сериозно накърнява тяхната историческа или културна стойност.
И за мене кой от двата текста ще бъде гласуван - единият или другият, отново е един своебразен тест за това какво целят вносителите и какви са намеренията на управляващото мнозинство. Ако това е грижа за едно действително опазване на паметниците на културата, това което предлагам - те да бъдат отчуждени, ако тяхното стопанисване и използване накърнява тази им стойност и я застрашава, ясно е, че това е единият вариант, единият под¬ход.
Ако обаче няма никаква връзка с това как те се стопанисват и използват - а аз мога да ви уверя, че от истинските собственици те се стопанисват и използват по-добре - в такъв случай е ясно, че намеренията и на вносителите и на управляващото мнозинство са съвсем други.
Искам също да подчертая, че когато се внася някакъв текст за разглеждане, и самият текст трябва да не бъде противокон¬ституционен, и начинът, по който се обработва в негова полза общественото мнение, за да получи обществена подкрепа, също трябва да отговаря на Конституцията. И ще ви кажа защо смятам, че и в двете отношения Конституцията в случая е нарушена.
Чл. 39, ал. 1 от Конституцията постановява, че всеки има право да изразява мнение и да го разпространява писмено, устно, чрез звук, изобрежение и т.н., а ал. 2 определя за какво не може да се използува това право. И то не може да се използува за призоваване към извършване на престъпления, за разпалване на вражди, насилие срещу личността и т.н.
Господа отляво, един поет, ваш симпатизант и вероятно ваш член, написа едно не просто злобно, а мародерско стихотворе¬ние. То е мародерско, защото призовава един мъртъв вече поет да лее куршуми и да стреля срещу други поети. Тази мерзост не е първица на господин другаря Дамян Дамянов, не му е първица, защото ако си спомняте, за Румяна Узунова, лека й пръст, той написа едно също така мерзостно стихотворение, цяло стихотворение с ругатни . . .
ВЕЛКО -зЪЛКАНОВ (от място): Не е вярно!
ГЕОРГИ КАРЕВ: в което той я ругаеше за това, че
тя е емигрирала, а не е предпочела неговия социалистически рай. Имам копие, господине, от това стихотворение, и никак не лъжа. Лъжете Вие, професоре Вълканов.
След като казах, че тази мерзост на господин другаря Дамян Дамянов не му е първица, тъй или иначе той казва на едно място, че не бил машинка за курдисване, но той е точно такава и вие не го курдисвате, а просто го пренавивате и не е морално да се прави това с един нещастен човек. Това не стига, ами един артист - другарят пък Хашъмов, прочете това стихотворение по Българската национална телевизия с една огромна, нечовешка злоба. И ако те все пак са граждани и имат своята лична отговорност това да го правят, истинското нарушение на чл. 39 от Конституция¬та го направи сегашното ръководство на Българската национална телевизия, като пусна тези мерзости по синия екран. И ако някой БП/КТ 221 .1
преди можеше да каже, че някой не е догледал, при сегашната цензура там никак не може да се каже, че това е резултат на недоглеждане.
По отношение на противоконституционността на самия текст искам да ви кажа, че в нарушение на чл. 17, ал. 1, 2 и 5 от Конституцията - в сила е и това, което казах по чл. 28, разбира се, - искате да накарате собствениците на тези недвижими паметници на културата не да се гордеят и не да са щастливи от това, че са имали такива предци да направят такива бисери на българската архитектура - и външна, и вътрешна архитектура българска, където на човек му се отваря душата, когато влезе, не да се гордеят и да са доволни от това, а просто да скърцат със зъби защо техните деди не са направили нещо по-ординерно и по-банално, че да не е паметник на културата. Това е един от ефектите, които вие ще постигнете с тази нова национализация, която тук се предвижда. И трябва да ви кажа, че на тези прекрасни къщи, за да расте бръшлян по дуварите и за да цъвти мушкато по прозорците, в тях трябва да живеят хора и техни собственици и стопани да бъдат именно тези, които са им собственици, а не да им национализирате чрез някакви съвършено антиконституционни клаузи въпросните недвижими паметници на културата.
Затова аз казах, че гласуването по този текст ще бъде поредният тест за това какви са истинските ви намерения. Ако истинските намерения са опазване на паметниците, гласувайте и приемете моето предложение това отчуждаване да може да стане, ако бъде установено по съдебен ред, че съответните собственици ползуват и използуват недвижими паметници на културата по начин, който накърнява тяхната културна стойност. Ако това не го приеме¬те, ясно е, че отново грабителски и мародерски са вашите намере¬ния .
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Драгомир Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми доктор Карев! Решително протестирам срещу грубите квалификации, с които Вие определихте творбата на един от най-големите поети на Бълга¬рия Дамян Дамянов. Това е недостойно.
Когато работим по тази материя - Законопроекта за памет¬ници на културата, мисля, че подобни инсинуации нямат място. И аз съм възмутен, че един интелигентен човек като Вас може 221 .2 да си служи с подобни неща. Творбата на големия български поет Дамян Дамянов е едно изстрадано, едно изплакано стихотворение. Там няма лесно съчинени строфи и мисля, че то ще се нареди сред значимите творби на съвременната българска поезия.
Така че още веднъж, д-р Карев, моля да се извините за грубите квалификации към този голям национален поет на България. (Ръкопляскания в блока на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика Георги Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Потвърждавам, че когато се призовава мъртъв поет да лее куршуми и да стреля, това е мародерство, господин Шопов. Това първо.
И второ, ако въпросният бисер се нареди сред значимите творби на българската поезия, той безусловно трябва да бъде там заедно с другото стихотворение с гадостите и ругатните по отношение на Румяна Узунова.
Това е моята дуплика.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): И Ботев пишеше същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Карев поддържа своето предложение и най-напред ще гласуваме неговото предложение за заместващ текст на чл. 30, § 19. Моля да гласувате текста, предложен от господин Карев.
От общо гласували 184 народни представители, за - 66, против - 117, въздържал се - 1.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате § 19, както е предложен от комисията.
От общо гласували 188 народни представители, за - 131, против - 56, въздържал се - 1.
Параграф 19 е приет.
С това изчерпахме този свитък.
Има думата за процедура господин Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважае¬ми госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение за прекратяване гледането на второ четене на този законопроект и да преминем към Законопроекта за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите.
Аргументите ми накратко. Още вчера на заседание на Пред¬седателския съвет този закон беше предвиден в програмата преди закона, който гледаме. Очевидно и законът, който гледаме, е важен. Но все пак ми се струва, че когато става въпрос за избор между паметници и хора, по-добре е да предпочетем хората. И да решим днес. Има време до края на работния ден, има съгласие абсо¬лютно по текстовете, които остават от Законопроекта за защита на инвалидите.
Министърът стои тук от два часа и чака да започне гледане¬то на законопроекта. Защото нарушихме и програмата. Това, което ние гласувахме като програма за седмицата, предвиждаше гледането на Закона за инвалидите преди този за паметниците на културата.
И вярвям, че господата от културната сфера ще разберат важността на проблема и ще подкрепят това предложение. Още повече че няма да говорим нито за куршуми, нито за поети, а за конкретни човешки мъки, които ще се опитаме да решим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преди да преминем към гласуването искам да потвърдя това, което беше казано. Съгласно нашата програма ние трябваше да продължим с програмата от предход¬ните дни, която предвиждаше да се гледа именно този законопроект. А беше направено процедурно предложение да се гледа законопроекта за паметниците на културата. Така че, смятам, предложението е резонно. Още повече, ако сме достатъчно експедитивни, ще завър¬шим преди 14 часа и ще продължим по тази програма. Но не е хубаво днес да не завършим с този законопроект.
Моля да гласувате предложението на господин Куртев.
Моля прекратете гласуването и обявете резултта.
От общо гласували 189 народни представители, за - 85, против - 53, въздържали се - 51.
Предложението, за мое голямо съжаление, не се приема.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Вие агитирахте против и сега - за ваше съжаление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз не съм всесилен, както
виждате.
Има и друга възможност, да се предложи докато не завършим със Законопроекта за инвалидите, да не прекратяваме заседанието на Народното събрание. Сл.Р/ЙА 222.1
Има думата господин Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважае¬ми народни представители!
Този път ще иззема функциите на госпожа Мариела Митева и аз ще направя наистина предложението за удължаване на работното време до приемането на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите в рамките на не повече от два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Което да стане непосредст¬вено след приключването на този законопроект.
ИВАН КУРТЕВ: След приключването на този законопроект. Така е и по програмата за дневен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 184 народни представители, за - 112, против - 23, въздържали се - 49.
Предложението се приема.
Моля да продължите, господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми колеги! Нататък няма абсолютно никакви спорни текстове. Предполагам, че не за 30, а за 15 минути ще можем да довършим разглеждането на законо¬проекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ако не влезе Васил Михайлов.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Дай Боже да не влезе!
Следващият параграф. Тук се явява една разлика в номера¬цията на параграфите поради това, че съвместяваме два проекто¬закона - § 20 или § 18 по единия проектозакон. Той засяга чл. 31, който да придобие следната редакция:
"Чл. 31. Ал. 1. Изнасянето на паметници на културата в чужбина се забранява.
Ал. 2. Временният износ на паметници на културата се разрешава от министъра на културата по определен ред със специална заповед.
Ал. 3. Министерството на културата съвместно с Министерст¬вото на вътрешните работи и Министерството на външните работи предприема всички необходими действия за връщане в страната на незаконно изнесени паметници на културата."
Постъпило е предложение от народния представител Стоян Райчевски. 222.2
Той предлага в чл. 31, т.1 и 2 да се обединят в
нова редакция, а именно: "Паметници на културата могат да се изнасят в чужбина само за временно експониране с разрешение и заповед и от министъра на културата."
Предложението на Комисията по културата е прието едино¬душно. То е следното:
Чл. 31 се изменя така: "Чл. 31. Изнасянето на паметници на културата в чужбина се забранява.
Министърът на културата може да разрешава износа на движими паметници на културата само за определен срок по устано¬вен от него ред."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? - Няма.
Има думата господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Първоначално предложеният текст, който разпорежда, че изнасянето на паметниците на културата в чужбина се забранява и т. 2, че временният износ на паметниците на културата се разре¬шава от министъра на културата по оперативен ред със специална заповед, създава някакво смущение в редица представители на нашата художествено-творческа интелегенция.
За да се избегне този категоричен характер, който може да бъде тълкуван по различен начин и че може да позволи на място интерпретация и по този начин да не се разреши износът на памет¬ници на културата като качество, които биха могли да се изнесат, аз предложих един компромисен вариант с обединяването на двата текста по т. 1 и т. 2. Той -ласи така, както беше прочетен, а именно: "Паметници на културата могат да се изнасят в чужбина само за временно експониране с разрешение и заповед на министъра на културата."
Направих това предложение, за да избегна онази забрани¬телна разпоредба, в която се казва, че се забранява. Защо настоя¬вам да остане този вариант, който предлагам. Имаме достатъчно други разпоредителни документи и нормативни актове, които конт¬ролират износа и ограничават износа на паметници на културата. Нека в този закон ние не се намесваме в сферата на други органи. И да се опитаме действително да съставим един текст, който няма да позволи регистриране на паметници на културата, т.е. паметници 222.3 на културата, които имат такъв статут, паметници на културата, които са вписани в регистрите на музеите и галериите да не могат да бъдат изнасяни за постоянно или продавани и заменяни.
Но той като културният обмен изисква често да се правят изложби, временни, за по-кратък' или по-дълъг срок, ние не трябва пък да създадем предпоставка да се пречи на това.
Ето защо е и предложението, че износът може да бъде само временно с разрешение на министъра.
Аз дори предлагам една още по-голяма либерализация. Сега правя предложение да отпадне думата "само" и текстът да стане така: "Паметници на културата могат да се изнасят в чужбина за временно експониране с разрешение и заповед от министъра на културата."
Предлагам това, тъй като в дискусията, която имам с представители на Художествената галерия и други художници те изказват опасение, че този текст може да попречи на съвременни творци да изнасят просто свои произведения на изкуството, което е една практика.
И за да няма двусмислие, предлагам думата "само" да отпадне. Предлагам на вашето внимание текстът така, както съм го представил и писмено. Моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други бележки?
- Няма.
Започваме гласуване по § 18.
Най-напред заместващият текст на господин Райчевски: "Паметници на културата могат да се изнасят в чужбина за временно експониране с разрешение и заповед на министъра на културата."
Моля да гласувате предложението на господин Райчевски.
Навремето научни работници искаха да им се даде бележка, че този труд, който са написали, представлява държавна тайна от най-висока категория, затова не може да бъде публикуван в чужбина. И след това като е приет в България казваха: "Ето на, имам бележка, че е много важен". Така някои художници да не искат да им определим картините като...
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (от място): Много от тях и живеят с
това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прекратете гласуването и обявете резултата. 222.4
От общо гласували 151 народни представители, против - 50, въздържали се - 61.
Предложението не се приема.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Във връзка с приетото процедурно предложение за удължаване на работното време с два часа, тоест някъде докъм 16 часа, аз Ви моля, уважаеми гос¬подин председателю, официално да обявите комисиите просто да не работят в този интервал от време, тъй като пак залата ще остане празна, а този Закон за инвалидите е особено важен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не мога да обявя сега, тъй като ние може би ще свършим и до 14 часа.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Да, но това е хипотеза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е хипотеза, но и Вашето е хипотеза.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: В такъв случай, ако продължим...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ако продължим, аз ще съобщя вовреме, както се казва.
Подлагам на гласуване § 18 така, както е предложен от комисията. Моля да гласувате.
От общо гласували 147 народни представители, за - 129, против- 1, въздържали се - 17.
Параграф 18 е приет.
Параграф...
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Параграф 21. 20-и беше предишният. Има разминаване в номерацията поради това, че съвместяваме два законопроекта.
Параграф 21 гласи: "Член 33 се отменя".
Чл. 33 засяга изработването на копия и тяхното разпростра¬няване. Тук се отменя, защото ние вече разгледахме тази материя и я уредихме в гласувания от нас § 7 на настоящия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 153 народни представители, за - 141, против - няма, въздържали се - 12.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Следващият параграф 19, или 22 по сегашната обща номерация. Той засяга чл. 34 на действащия закон, в който са фиксирани глобите. Текстът е така: СД/ЗТ 223.1
"Чл. 34. Ал. 1. Наказва с глоба..." и нататък по стария закон петте подточки:
"а/ който без разрешение извършва разкопки, за да търси старини, съкровища и други предмети, обект на защита по този закон;
б/ който изнесе паметници на културата с разрешение за временен износ, но в определен срок не ги върне без уважител¬ни причини;
в/ който изработи или нареди да се изработят отливки, копия и други на оригинални паметници на културата или разпро¬странява такива копия без разрешение на Министерството на култу¬рата;
г/ длъжностни лица и граждани, които нарушават:
- разпоредбите за отдаване под наем на помещения (сгради), недвижими паметници на културата;
- наложените забрани за строеж или преустройство на паметниците на културата;
д/ който продава, дарява или заменя движими паметници на културата."
Впрочем дотук, до т. "г" стига нашето предложение.
"Ал. 2. Размерът на глобите по точки "а", "в", "г" и "е" по действащия закон се определят чрез експертиза като равен на вредата, нанесена на паметника на културата. Размерът на глобата по точки "б" и "д" е от 5 хил. до 20 хил.лв."
Този първоначален текст претърпя някакви изменения благо¬дарение на предложението на народния представител Драгомир Шопов, който настояваше ал. 2 да отпадне, "тъй като административно-наказателната отговорност е за нарушение на закона, независимо дали има настъпили вреди. Когато има и вреди, глобата да се завишава. Следва да се определят размери в по-широк диапазон, за да се налагат съответствуващи на нарушението наказания. Актове¬те не се обжалват, а се обжалват само наказателните постановле¬ния."
И така, комисията се обедини около следния текст:
"§ 22. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. думите "до 500 лв." се заменят с "от 10 хил. до 100 хил.лв., ако не подлежи на по-тежко наказание";
2. буква "а", в края се добавят думите "или не съобщи в срока по чл. 14, ал. 1 за случайно намерени предмети, за които може да се предположи, че са паметници на културата";
3. буква "в" се изменя така:
"в/ който изработи или нареди да се изработят отливки, копия и изображения на паметници на културата или ги разпростра¬нява в нарушение на чл. 11, ал. 5"."
Това е предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Да, Дако Михайлов.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Господин председател, колеги! Аз се извинявам, но буква "а", в края да се добавят думите...". Вижте какъв текст се предлага: "или не съобщи срока по чл. 14, ал. 1 за случайно намерени предмети, за които може да се предполо¬жи..." Такова нещо няма и в наказателното право! "Случайно намерен предмет" и "можеш да предположиш" - това е пълна безмислица. Има принципи най-накрая в административно-наказателното право и в наказателното право. Как можеш да налагаш наказание на някой, който е трябвало да предположи нещо и т.н.!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, но как искахте
33 * • •
ДАКО МИХАЙЛОВ: Това трябва да отпадне изобщо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие искахте аз да накажа човек, за който е предположено, че е ударил някого.
ДАКО МИХАЙЛОВ: Точно така излиза, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, и аз затова не го направих. Затова и аз съм за това да се махне този текст - "и се предположи". Текстът трябва да бъде: "намерени предмети, които са паметници на културата".
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Добре, но какво ще стане, когато намерите едно златно съкровище и казвате: "Аз не зная, че това е паметник на културата"? Това е краен пример, нали, но има много междинни. Казва: "Аз не знам, че това е паметник на култура¬та" и не подлежи на санкции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз смятам, че ако се намери едно златно съкровище, никой не се съмнява, че е паметник на културата. 223.3
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (от място): Но има случаи, когато се съмняват, и то адвокати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението на господин Дако Михайлов е в т. 2 на § 22 да отпаднат думите "за които може да се предположи, че" и да се заменят с "които са паметници на културата". Да отпадне "може да се предположи".
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Да се опитаме да направим една редакция: "или не съобщи в срок за случайно намерени паметници на културата".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Вярно е, че ние установихме две категории паметници на културата - едните, които имат качества на такива, каквито са всички паметници на културата, други са паметници на културата по статут, които са регистрирани или вписани в регистрите на музеите.
Или ако остане този текст в малко по-съкратен вид като този, който преди малко прочетох - "или не съобщи в срока за намерени паметници на културата". Тук е ясно. Ние сме казали какво е "паметник на културата". Ние разбираме "паметник" предмет на изкуството с научна и историческа стойност, който има някаква характеристика.
Да махнем "случайни".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Още една бележка има от господин Куртев, ще си позволя да я коментирам - "случайно наме¬рени". Ами ако не са случайно намерени?
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Аз съм съгласен да го махнем. Но тъй като частно лице няма право да извършва разкопки, затова то не може да ги намери планомерно или с разрешение. То ги намира по някакъв начин, който допускаме, че е случайно. Но съм съгласен да махнем тази дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Трябва да се махне "случай¬но", защото ако ги намери преднамерено..., което е още по-голямо нарушение.
Така че предложението е, комбинираме това на господин Дако Михайлов и на господин Куртев, от т. 2 да отпадне "случай¬но за", "може да се предположи, че", "предмети, които са паметници
на културата". Тогава текстът ще гласи така: "в буква "а" в края се добавят думите: "или не съобщи в срок по чл. 14, ал. 1 за намерени предмети, които са паметници на културата".
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (от място): А защо "предмети"? Директно да се каже "за намерени паметници на културата".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А ако намери стихотворение?
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (от място): Ако намери паметници на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? - Добре, "за намерени паметници на културата". Значи предложението, което е най-всеобхватно е да отпаднат думите "случайно, предмети, за които може да се предположи, че са".Тогава текстът ще гласи следното: в буква "а" в края се добавят думите "или не съобщи в срок по чл. 14, ал. 1 за намерени паметници на културата".Заповядайте, господин Балабанов.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Уважаеми дами и господа, приемайки по принцип предложението мисля, че в стремежа си към перфекциони-зъм малко прехвърлихме границата. Както господин Райчевски посочи преди малко в предходните текстове на закона се фиксират две категории паметници на културата, т.е. предмети със статут на паметници на културата и предмети с качества на паметници на културата. В случая имаме работа с тази категория предмети, които имат качества на паметници на културата, т.е., господин председателю, предлагам Ви текста след "чл. 14, ал. 1" да продъл¬жи: "за намерени предмети, които имат качества на паметници на културата". Това би било най-точното съответствие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? - Няма.
Понеже смятаме тази поправка за редакционна, предлага се текстът в ал. 2 да бъде: "В буква "а" в края се добавят думите: "или не съобщи в срок по чл. 14, ал. 1 за намерени предмети, които имат качества на паметници на културата". При тази редакция, с която всички сме съгласни, гласуваме целия § 22. Моля, гласувай¬те!
От общо гласували 153 народни представители, за - 149, против - няма, въздържали се - 4. Параграф 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Следващият параграф като номерация ще бъде 23.
Първоначалният текст беше: "В чл. 35 цифрата "100 лв." се заменя с цифрата "10 000 лв.". Става дума за завишаване на една глоба.
Комисията се обедини около текста: "В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения: ВЙ/КТ 224.1
1. Сегашният текст става ал. 1 и числото "100" се заменя с "20 000".
2. Създава се ал. 2: "Който не изпълни искане на Министер¬ството на културата по чл. 20, ал. 3, се наказва с глобата по ал. 1, ако не подлежи на по-тежко наказание".
Чл. 20, ал. 3 засяга ремонтите на паметниците на култура¬та.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма. Моля, гласувайте!
От общо гласували 141 народни представители, за - 132, против - няма, въздържали се - 9. Параграф 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Следващият параграф е 24. Първоначалният текст беше: "Чл. 37 придобива следната редакция:
"Чл. 37. Ал. 1. Нарушенията на закона се установяват с актове, съставени от органите по изследване, опазване и контрол на състоянието на паметниците на културата. Наказателните поста¬новления по тях се издават от министъра на културата, областните управители, кметовете на общини или упълномощени от тях лица.
Ал. 2. Актовете и наказателните постановления могат да бъдат обжалвани по реда на Закона за административните нару¬шения и наказания.
Ал. 3. С наказателните постановления се урежда и изземва¬не на намерените и укрити паметници на културата, както и на материалите и инструментите, свързани с нарушенията.
Ал. 4. Длъжностни лица с действие или бездействие, спомог¬нали за нарушаването на закона, се наказват с глоба, равна на двукратната стойност на нанесените вреди върху съответните памет¬ници на културата, определена чрез специализирана експертиза".
Предложението на комисията е доста по-кратко. То е след¬ното :
"§ 24. Чл. 37, ал. 1 се изменя така:
"Чл. 37. Ал. 1. Нарушенията на закона се установяват с актове, съставени от органите по чл. 5, ал. 2 и ал. 3. Въз основа на съставените актове министърът на културата, кметът на общината или оправомощени от тях длъжностни лица издават наказателни постановления". 224.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма. Моля да гласувате.
МИЛКО ТОРБОВ (от място): Искам думата! Имам предложение. ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, отменете гласуването. Думата има господин Торбов.
МИЛКО ТОРБОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Считам, че редакцията, която предложи председателят на комисията за това кой да издава наказа¬телните постановления, визира наравно с кмета на общината и упъл¬номощени от него лица", последното трябва да отпадне. Да отпадне предложението: "за упълномощени от кмета лица", тъй като съоб¬разно Закона за местното самоуправление и местната администрация кметът е орган на изпълнителната власт и само той може да се за¬нимава с тези работи или областният управител, който е предста¬вител на държавата. Смятам, че трябва да отпадне това предложение, което направи господин Атанасов в последната му част - наказател¬ните постановления да бъдат подписвани единствено и само от кмета на общината.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Дако Михайлов.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Господин председател, колеги! Така както е съставен текстът от комисията, е правилно написан, но трябва да се създаде една ал. 2 за начина на обжалване на тези наказателни постановления, както във всички закони, които съдържат административно-наказателни разпоредби. Трябва да предвидим и начина на обжалване. Може да се допълни: "които подлежат на обжалване, съобразно Закона за административните нарушения и наказания" или да се създаде нова алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, заповядайте, господин Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Благодаря, господин председателю.
Моля колегата да оттегли предложението си. Не сте прав, защото в ал. 2 на сега съществуващия текст, който не се пипа, това го има. Не се предлага - вие виждате, че комисията предлага само изменение на ал. 1, следователно ал. 2 по действуващия закон си остава същата, там пише: "Съставянето на актовете, издаването и обжалването става по реда"... 224.3
Моля ви да си оттеглите предложението, за да не гласуваме.
ДАКО МИХАЙЛОВ (от място): Съгласен съм с Вас!
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Ама, обявете го, че го оттегляте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, но предложението на господин Торбов: "Или упълномощени от тях лица" отпада по правилата на нашето законодателство.
При това положение моля да гласувате предложения параграф.
От общо гласували 137 народни представители, за - 128, против - 1, въздържали се - 8.
Параграф 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Следващият параграф, който ще дойде, е 25 сигурно, но тук има един текст, който трябва да изчета.
Първоначално предложението на вносителите беше § 22 да въведе текст за Преходни разпоредби, а именно:
"§ 1. В срок от 3 месеца от влизането на закона в сила Министерството на културата и общинските власти уреждат юриди¬ческото състояние на държавните и общинските музеи".
Постъпи предложение на народния представител Светослав Мичев в § 22 след думата "Преходни" да се добави и "Заключителни"; освен това да има нови параграфи към Преходните и заключителните разпоредби, а именно:
"§ 2. Посочените в този закон правилници и наредби се изработват и приемат от Министерството на културата в срок от 6 месеца след обнародването му.
§ 3. Навсякъде в текста на закона под думата "музеи" да се разбира "и художествени галерии".
Да се създаде нов § 23 за изменение на чл. 5, ал. 3, който да придобие следната редакция: "Дейността по териториално-устройственото и градоустройствено проучване и проектиране за опазване на недвижимите паметници на културата се осъществява съвместно от Министерството на културата и Министерството на териториалното развитие и строителството".
Предложението на Комисията по културата е, че тъй като текстът се отнася за промяна на чл. 5, който се третира с § 3 на проектозакона, ние предлагаме да не се създава нов параграф в проектозакона, а към § 3, т. 4, който гласи: "Досешната ал. 3 и ал. 4 стават съответно ал. 4 и ал. 5" - та, тази точка да се замени така: 224.4
"4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така: "Дейността по териториално-устройственото и градоустройствено проучване и проектиране за опазване на недвижимите паметници на културата се осъществява съвместно от Министерството на култу¬рата и Министерството на териториалното развитие и строителство¬то .
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5." ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Господин Мулетаров, заповядайте.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПГДЛ): Предложеният § 1: "В срок от три месеца от влизането на закона в сила Министерството на културата и общинските власти уреждат юридическото състояние на държавните и общински музеи".
Първо, общински власти в България няма. Имаме общини и кметства. Трябва да бъде приведено в съответствие със Закона за местното самоуправление.
Второ, не е ясно какво значи юридическото състояние на музеите и общинските музеи. Може би правният статут, но това е въпрос на една по-съвършена редакция, за да се разбере за какво става дума, тъй като този текст така, както е формули¬ран, нищо няма да произтече от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате ли предложения за нов текст?
СПАС МУЛЕТАРОВ: Първо, това трябва да бъде задължение на министъра на културата, а не на министерството.
Второ, не трябва да бъдат "общинските власти", а "кметове¬те на общините" може би.
И трето, предлагам "правният статут" ако не се намери по-подходящ термин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Значи предложението е: "В срок от три месеца от влизането на закона в сила министърът на културата и кметовете на общините уреждат правното състояние на държавните и общинските музеи". Така става ли?
Друго предложение по този текст.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Тук се сблъскваме с една стара термино¬логия. Ние вече приехме в текстовете на този законопроект, че музеите в България по статут са на три категории - национални, регионални и местни, тоест няма общински, досега бяха общински. И този термин "общински власти" и "общински музеи" е наследство от старата терминология.
Ако ние оставим само "музеите", или можем да изброим - регионалните и местните, това решава нашият проблем, тъй като в текста на този законопроект ние точно регламентираме какъв е статутът на музеите. Те са национални, регионални и местни. НИ/ЗТ 225.1
Явно противоречието беше в това, че ние трябва да решим да отнемем правото на общинските власти да се разпореждат с общинските музеи.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Това е първоначалният текст, който ние не предлагаме. Ние предлагаме другия текст.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Следователно, това не е предмет на дискусия сега. Аз направих само едно пояснение откъде идва обърк¬ването на терминологията и ще взема дума по него отново, когато дойдем до този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Мулетаров, ние не обсъждаме този текст.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Господин Мулетаров се изказа по един текст, който беше първоначално в проекта, но комисията го отхвърли. Предлага се единствено да се гласува т. 4.
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Това не се разбра.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Предлага се:
"4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така: "Дейността по териториално-устройственото и градоустройствено проучване и проектиране за опазване на недвижимите паметници на културата се осъществява съвместно от Министерството на култу¬рата и Министерството на териториалното развитие и строителството.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5."
Само това се предлага да се гласува. Другото е история на обсъждането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложе¬нието, както беше формулирано.
От общо гласували 140 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 20.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Сега ще прочета още няколко предложения, които не са позиция на комисията, така че недейте да ги оспорвате, но аз не мога да не ги прочета, включени са в доклада.
Имаше предложение на народния представител Драгомир Шопов да се създаде нов § 26 с текст:
"Да се създаде допълнителна разпоредба, с която думите "Министерството на строителството, архитектурата и благоустрой¬ството" се заменят с "Министерството на териториалното развитие и строителството", съответно и за министъра да има такава промяна. 225.2
В чл. 25 да се запише, че действащ е Законът за наемните отношения, а не Законът за наемите.
Това сме го предвидили и по-нататък ще стане в Допълнител¬ните разпоредби.
Имаше предложение на народния представител Добромир Задгорски:
"На подходящо място в проектозакона, към Допълнителни и заключителни разпоредби, или към § 2, чл. 3 да се включи текста: "Резервати - това са цялостни функционални системи, включващи елементите по чл. 3, букви "а", "б", "в" и "г", върху които се насочват и извършват издирвателните, охранителните, научните и популяризаторските дейности на държавните органи, недържавните организации и гражданите с оглед съхраняването на тяхната автен¬тичност, научно-художествени, естетически и възпитателни стойности в съответствие с критериите на вътрешното и международното законо¬дателство, към които Република България е присъединена".
Комисията по културата не приема това предложение, тъй като в момента не сме в състояние да изготвим достатъчно прецизен текст. Това е една тема, която близо 50 години не е изяснена, не е уточнена и която ще бъде застъпена в новия следващ пълен цялостен Законопроект за паметниците на културата. И тази материя ще бъде уредена в следващия законопроект, така че да не се захва¬щаме с нея тук.
Стигаме до предложението на народния представител Стоян Райчевски:
"В Преходните разпоредби, в § 1 да отпадне "и общински музеи" и да се замести с "национални, регионални и местни".
И така, около какво се обедини Комисията по културата по § 22 - Допълнителни разпоредби. Поради разликата в номерацията това става § 25.
"§ 25. Държавните и общинските художествени галерии са със статута на държавните и общинските музеи."
Това е предложението за § 25.
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Не "статута", а "статут". ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нали няма общински музеи? ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Има.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Правя предложение, за да избегнем отново тази неточност: "са със статут на държавните музеи". Защото ние делим музеите главно по отношение на собствеността на държавни и частни. За да не изброяваме национални, регионални и местни, да се запише "със статута на държавните музеи", или "имат статут на държавните музеи".
"Държавните и общинските художествени галерии са със статут на държавните музеи". Мисля, че това е точният термин и предлагам такъв да бъде текста. Благодаря ви.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (от място): А общинските галерии държавни
ли са?
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Ние не сме коментирали общинските гале¬рии. Ние се занимаваме само с музеите.
Или: "Държавните художествени галерии са със статут на държавните музеи". Или въобще този текст да отпадне.
"Държавните художествени галерии са със статут на държав¬ните музеи" - по-ясен текст от това не можем да определим, когато искаме да изравним техния статут.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Разбирам, господин Райчевски. Там е проблемът, че в България има общински художествени галерии, които по рода на дейността си представляват нещо като общински музеи на изящното изкуство.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Нали решихме, че няма да има общински, ще има национални, регионални и местни.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Това е по-обхват на дейността, а иначе в община Несебър има общинска галерия.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Тя е частна. Щом е общинска, значи не е държавна.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Да, но тя трябва да има статута на общински музеи в Несебър. Това е проблемът.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (от място): Тук просто предлагаме два различни критерия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Държавните и общинските художествени галерии са със статут на съответните музеи. Ако е държавен, е държавен, ако е общински - общински. Затова запис¬ваме: са със статут на съответните музеи.
Моля да гласувате така предложения текст.
От общо гласували 138 народни представители, за - 126, против - 5, въздържали се - 7.
Параграф 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: § 26. Навсякъде в закона думите "Народна Република България" се заменят с "Република България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте.
От общо гласували 133 народни представители, за - 133, против и въздържали се няма.
Параграф 26 се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: § 27. В наименованията на местните органи на държавна власт и управление, употребени в закона, се правят следните изменения:
а. в чл. 4, ал. 1 думите "изпълнителният комитет на
общинския народен съвет, на територията на който" се заменят
с "общинския съвет на общината, на територията на която";
б. в чл. 9, буква "в" думите "народните съвети и ведомст-
ва" се заменят с "кмета на общината и ведомството";
в. в чл. 18, ал. 1 изречение второ думите "народният
съвет" и в ал. 4 думите "изпълнителния комитет на съответния
окръжен народен съвет" се заменят с "общината";
г. в чл. 22, ал. 1 думите "на съответния народен съвет"
се заменят с "на съответната община".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Торбов.
МИЛКО ТОРБОВ (ПГДЛ): Господин председателю, уважаеми народни представители! Аз считам, че неправилно Комисията по културата предлага в § 27, буква "а" текста за приемане от Народ¬ното събрание в този вид. Буквално се посочват в чл. 4, на ал. 1 думите "изпълнителният комитет на общинския народен съвет, на територията на който" да се заменят с "общинският съвет на община¬та, на територията на която". ЦМ/ЙА
Искам да споделя с вас, че през месец юли т.г. ние приехме Закона за местното самоуправление и местната администрация-Там разделихме функциите на изпълнителната власт и на органа за местно самоуправление - общинския съвет. Тук не можем да смес¬ваме тези понятия, тъй като по смисъла на Закона за местното самоуправление и местната администрация кметът на общината е орган на изпълнителната власт, а изпълнителният комитет в старото законодателство е наименование именно на изпълнителната власт в общината.
Следователно аз не мога да приема предложението на коми¬сията и смятам, че думите, цитирам: "изпълнителният комитет на общинския народен съвет, на територията на който" трябва да се заменят с думите "кметът на общината, на територията на която". Иначе се смесват недопустимо две основни функции, които ние засега сме решили със Закона за изменение и допълнение на Закона за мест¬ното самоуправление и местната администрация, а именно - изпълни¬телната власт с общинския съвет като орган на местното самоуправ¬ление .
Моля ви да подкрепите това мое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Смятаме това за редакционна поправка, тъй като по същество това, което казахте е съответствие¬то.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Тук става въпрос за мнение, което да се вземе при обявяване на паметници на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате текста с тази поправка.
От общо гласували 122 народни представители, за - 114, против - няма, въздържали се - 8.
Параграф 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: § 28. Навсякъде в закона думите "Министерството на строителството, архитектурата и благоустрой¬ството" и "министърът на строителството, архитектурата и благо¬устройството" се заменят съответно с "Министерството на терито¬риалното развитие и строителството" и "министърът на териториал¬ното развитие и строителството".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 130 народни представители, за - 117, против - няма, въздържали се - 13.
Параграф 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: § 29. В чл. 25 думите "Закона
226.2 за наемите" се заменят с "Закона за наемните отношения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 128 народни представители, за - 127, против - няма, въздържал се - 1.
Параграф 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: И последно една молба за второ гласуване, тъй като на 16 ноември 1995 г. предложеният от Коми¬сията по културата текст на § 3 - чл. 5, ал. 3, бе променен в пленарната зала, но приетият текст се оказа непрецизен и не¬достатъчно съобразен със Закона за местното самоуправление и местната администрация. Ето защо предлагаме в редакционен порядък да настъпят промени в приетия текст.
Текстът, както го приехме, гласи: "Общинските съвети и кметовете на населени места осъществяват по места ръководство и надзор по издирване, изучаване, опазване и популяризиране на паметниците на културата чрез свои специализирани структури и чрез държавните и общинските музеи."
Ние предлагаме вместо думите "кметовете на населени места" да се поставят думите "кметовете на общини и кметовете на райони и кметства". И думите "свои специализирани структури" да се заменят със "специализирани структури в общинската адми¬нистрация" .
При което цялостно текстът да придобие следната редакция: "Общинските съвети, кметовете на общини и кметовете на райони и кметства осъществяват по места ръководство и надзор по издирване, изучаване, опазване и популяризиране на паметниците на културата чрез специализираните структури в общинската адми¬нистрация и чрез държавните и общинските музеи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Райчев¬ски .
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Ние вече няколко пъти говорим тук, че трябва да отпадне терминът "общинските музеи". Затова предлагам да останат само държавните музеи - без общинските. Този термин включва всички музеи - национални, регионални и местни. Ние имаме предвид музеите като статут и обхвата на тяхната дейност. Иначе ще внесем двусмислие, защото избягваме текста за общинските музеи в по-раншните членове и параграфи, а тук този израз отново се появява. Аз предлагам да отпаднат думите 226.3
"и общинските" и текстът да завърши с израза "чрез държавните музеи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Правилно е предложението. Смятаме го за редакционни и моля да гласувате текста с това изменение, с което завършваме цялата процедура по приемането на закона.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 127 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 5. Предложението се приема.
С това приключваме приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата. (Ръкопляска¬ния)
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Искам да кажа само едно изречение. Най-напред искам сърдечно да благодаря на всички колеги, както и на представителите на Министерството на културата затова, че в Тридесет и седмото Народно събрание беше приет надявам се първият, но е и последният закон, свързан с културата.
Що се отнася до почерпката от страна на министерството, тя ще бъде утре по време на първата почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към трета точка за дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ И СОЦИАЛНА ИНТЕГРАЦИЯ НА ИНВАЛИДИТЕ.
Има думата госпожа Янева.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: Уважаеми господин председател, моля да подложите на гласуване формалното предложение в залата да влезе заместник-министър Емил Мирославов и юристът на коми¬сията госпожа Вишева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате' това предложение.
От общо гласували 127 народни представители, за - 114, против - 7, въздържали се - 6.
Предложението се приема.
Моля да поканите господата да влязат в залата.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: Предлагам да гласуваме загла¬вието на раздел шести "Социално-икономическа защита".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате загла¬вието .
От общо гласували 142 народни представители, за - 141, против - няма, въздържал се - 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: "Чл. 34. Ал. 1. Инвалидите с ограничена трудоспособност, установена от органите на медико-социалната и трудова експертиза, имат право на пенсия за инва¬лидност или социална пенсия за инвалидност. Размерът, редът и условията за отпускаме на пенсиите се определят съгласно Закона за пенсиите."
Предварително искам да кажа, че текстовете по-нататък не се приеха от комисията.
"Ал. 2. Минималният размер на пенсията за инвалидност е 65 на сто от минималната работна заплата, установена за стра¬ната, а минималният размер на социалната пенсия за инвалидност е 60 на сто от минималната работна заплата.
Ал. 3. Инвалидите с право на постоянен придружител, определено от органите на медико-социалната и трудова експер¬тиза, получават добавка за чужда помощ към пенсията си, неза¬висимо от нейния вид и размер. Размерът на добавката за чужда БП/КП 227/1.
помощ е 45 на сто от минималната месечна работна заплата за страната.
Ал. 4. Пенсиите по ал. 1 и 2 и добавката за чужда помощ по ал. 3 се получават в пълен размер едновременно с друг вид пенсия, ако лицето има право на такава.
Забележка: За прилагането на разпоредбите на чл. 34 ще са необходими допълнителни бюджетни разходи. Поради това и съгласно възприетата законодателна практика комисията предлага чл. 34 да има отлагателен срок за влизане в сила с оглед въз¬можностите за приспособяване на осигурителния фонд. В преход¬ните и заключителни разпоредби ще има текст, визиращ, че разпо¬редбата по чл. 34 влиза в сила от 1 януари 1998 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Значи ние гласуваме сега чл. 34 така, както е предложен, с всички алинеи, а като стиг¬нем до преходните и заключителните разпоредби, ще го разгледаме. Така ли предлагате?
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: Комисията предлага текстовете от ал. 2 нататък да отпаднат сега, тъй като са включени в пре¬ходните и заключителните разпоредби.
Министерството на труда не прие това предложение, гос¬подин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, ува¬жаеми народни представители! Аз искам да обърна внимание, че ал. 2, 3 и 4 не са включени в преходните и заключителните раз¬поредби и затова сега ще трябва да вземем отношение и да гла¬суваме за тях. Ако ние не приемем тези три алинеи - 2, 3 и 4, ще приемем един ялов закон. Фактически ще кажем общите неща, казани в ал. 1, но конкретно какъв ще бъде размерът на минимал¬ната пенсия за инвалид, какви права има да я получи, всичко това е указано в ал. 2, 3 и 4. Затова моята препоръка към народ¬ните представители е да подкрепят приемането и на тези три алинеи.
Що се отнася до отлагателния характер на чл. 34, това е нещо, което в момента не можем да гласуваме, а като стигнем до преходните и заключителните разпоредби, тогава вече ще се гласува текст, който ще реши какъв срок да бъде приет за отла¬гане прилагането на закона. 227/2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата министър Ко-
ралски.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Господин председател, дами и господа народни представители! Аз смятам, че трябва да се приеме наистина само ал. 1 и ще се позова на един закон, който вчера приехте - Закона за отбраната и Въоръжените сили, където също възложихте всички въпроси, свързани с пенсиите и с пенсио¬нирането, да се определят в пенсионния закон. Просто защото пенсионното законодателство е схема и там трябва да има единни принципи, които да отговарят на идеята, заложена в пенсионния закон.
Разбира се, и сега в пенсионния закон са уредени правата на инвалидите. Тогава всичко това, което може да се направи и което се предлага, би трябвало да намери своето място там. Но разликата е тази, че когато се прави един пенсионен закон, за разлика от един такъв, той се смята като цялост и е свързан с финансовото осигуряване на закона. Той вече е закон за харчене на пари, образно казано, и трябва да е ясно във всичките раздели на пенсионния закон колко се харчи. Иначе се натоварва... Забе¬лежете, това е натоварване в разходната част, без да е ясно откъде ще дойдат приходите в бюджета, тъй като всеки има жела¬ние - и то е разбираемо - за по-голяма пенсия. Но това озна¬чава по-голяма вноска или по-големи данъци. И най-доброто е по-голяма заетост. Но очевидно има рамки, в които следва да се прави политиката и политиката на пенсиите трябва да се прави в рамките на пенсионните закони.
Така че предлагам тези идеи да бъдат обсъждани вероятно другата година, когато ще предложим пенсионния закон, в раз¬дела "Пенсии за инвалидност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това беше предложено от госпожа Янева.
Редът за гласуване ще бъде следният. Най-напред предложе¬нието на госпожа Янева да отпаднат ал. 2, 3 и 4.
Имаме текст на един член, който не е представен. Има предложение за отпадане. Предложение за отпадане може да се направи по всяко време без предварително писмено предлагане.
Постъпи предложение за отпадане на три алинеи - 2,
3 и 4.
Моля да гласувате това предложение. Моля прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 162 народни представители, за - 120, против - 40, въздържали се - 2.
Предложението се приема.
Моля да гласувате чл. 34, който ще се състои само от една алинея.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 159 народни представители, за - 158, против - няма, въздържал се - 1. Член 34 е приет. Член 35.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: "Чл. 35. Инвалидите придобиват при облекчени условия право на пенсия за изслужено време и старост. Редът и условията за трудовия стаж и възрастта се определят съгласно Закона за пенсиите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма възражения.
Моля да гласувате.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 147 народни представители, за - 147, против - няма, въздържали се - няма. Член 35 е приет. Член 36.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: Комисията с консенсус предлага следния текст по чл. 36: "Чл. 36. Ал. 1. Работодателите, които са платци на данък върху печалбата, при определяне на облагаемата печалба намаляват финансовия резултат, установен като разлика между общите суми на приходите и разходите съгласно Закона за счетоводството, с предоставените средства за допълнително доброволно пенсионно и здравно осигуряване и застраховане на СР/ЛТ 228.1.
инвалиди в размер до 1 на сто от положителния финансов резултат.
Ал. 2. С правото по ал. 1 се ползват и юридическите лица, които привличат инвалиди по договор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма възражения.
Моля да гласувате.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 154 народни представители, за - 153, против - няма, въздържал се - 1. Член 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: "Чл. 37. Ал. 1. Инвалидите, навършили 16-годишна възраст, с ограничена трудоспособност, установена от органите на медикосоциалната и трудовата експертиза, имат право на гарантирана месечна социална помощ за допълване на дохода до размера на минималната месечна работна заплата, установена за страната.
Ал. 2. Териториалните центрове за социални грижи предоста¬вят помощите по предходната алинея по ред и при условия, опреде¬лени от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 153 народни представители, за - 151, против - няма, въздържали се - 2. Член 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: Член 38. Комисията единодушно предлага следния текст:
"Чл. 38. Ал. 1. Инвалидите, навършили 16-годишна възраст, имат право на месечна добавка за социална интеграция, диференци¬рана в размер от 15 до 25 на сто от минималната работна заплата за страната, съобразно степента на увреждането им, установена от органите на медикосоциалната и трудовата експертиза. Месечната добавка за социална интеграция се изплаща от национален фонд "Рехабилитация и социална интеграция".
Ал. 2. Конкретният размер на месечната добавка за социална интеграция по ал. 1 и редът за предоставянето й се определят от Правилника за прилагане на закона.
Ал. 3. Месечната добавка за социална интеграция по ал. 1 се използва за покриване на допълнителни разходи за: 228.2.
1. транспортни услуги;
2. телефон и телефонни услуги;
3. допълнителни потребности от енергия и горива;
4. специфични жилищни и битови потребности;
5. балнеолечение и рехабилитационни услуги;
6. диетично хранене и лекарствени средства.
Ал. 4. Инвалидите, настанени на пълна или частична държавна издръжка в здравни и социални заведения, не получават месечна добавка за социална интеграция и добавка за чужда помощ по чл. 34, ал. 3.
Ал. 5. Месечната добавка за социална интеграция и добав¬ката за чужда помощ по чл. 34, ал. 3 не се считат за доход при определяне на гарантираната месечна социална помощ по чл. 37."
Комисията по труда, социалните и демографските проблеми предлага от ал. 4 на този член да отпадне "и добавка за чужда помощ по чл. 34, ал. 3" и от ал. 5 да отпадне текстът: "и добавка¬та за чужда помощ по чл. 34, ал. 3".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това ли бяха бележките?
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Можем да смятаме, че текстът е предложен с отпадането на тези думи.
МОЛЯ да гласувате предложения текст с направените корек¬ции .
Моля прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 148 народни представители, за - 147, против - няма, въздържал се - 1. Член 38 е приет. Член 39.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: "Чл. 39. Ал. 1. Родител или осиновител на дете инвалид има право на месечна детска добавка в размер 36 на сто от минималната работна заплата за страната. Месечната детска добавка се изплаща от фонд "Обществено осигу¬ряване" .
Ал. 2. Месечна детска добавка по ал. 1 получават и родители или осиновители, които не са осигурени.
Ал 3. Родителят или осиновителят не получава месечна детска добавка по ал. 1, когато детето е настанено в социално заведение на пълна държавна издръжка." 228.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Има думата министър Коралски.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Просто едно уточнение: това, че месечната добавка на родители осиновители, които имат право на месечни добавки в размер на 36 на сто, ясно, че се заплаща от фонд "Обществено осигуряване". Но вие знаете, че съгласно приетия Закон за фонд "Обществено осигуряване" тези средства са за сметка на държавния бюджет. Така че фонд "Обществено осигу¬ряване" може да ги плати, но въпросът е кой ще внесе парите за тези и откъде ще дойдат парите.
Вероятно тук трябва да се каже, че тези вноски са за сметка на държавния бюджет. А пък дали се плащат от фонд "Общест¬вено осигуряване"... Разбира се, може и това да бъде, тъй като въпросът не е кой ще ги плати, а откъде ще дойдат парите за тази добавка. Очевидно това нещо е свързано не с осигуряването като такова, а е свързано с една социална помощ, чиито източници по принцип са държавният бюджет. Така че тази добавка би следвало да постъпи вероятно във фонд "Обществено осигуряване" от държав¬ния бюджет, а той може да я изплати на родителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какъв текст предлагате?
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: "Месечна детска добавка се изплаща за сметка на държавния бюджет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За сметка на държавния бюджет. Вместо "фонд "Обществено осигуряване" - "за сметка на държавния бюджет".
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: "Месечна детска добавка се изплаща... " .
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Тя може да се изплаща. Става въпрос, че парите идват от държавния бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, но тогава трябва да кажем, господин министър: "Месечна детска добавка се изплаща чрез фонд "Обществено осигуряване"...
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Момент само да обясня! Фонд "Обществено осигуряване" е същото, което е и държавният бюджет. Фонд "Обществено осигуряване" сам по себе си нищо не плаща. Така че трябва да се запише: "от държавния бюджет". А пък кой ще извърши плащането - точният текст би трябвало да бъде: от СД/КТ 229.1
Националния осигурителен институт или от неговите поделения, или от. . .
Значи: "се изплаща за сметка на държавния бюджет". ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: "се изплаща от държавния
бюджет".
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: "се изплаща за сметка на държав¬ния бюджет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: "Месечна детска добавка се изплаща за сметка на държавния бюджет", вместо "от фонд "Об¬ществено осигуряване". Добре, да смятаме, че това е предложеният текст. Моля да го гласувате.
От общо гласували 144 народни представители, за - 141, против - няма, въздържали се - 3.
Член 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: "Чл. 40. Ал. 1. Зачита се за трудов стаж при пенсиониране времето, през което родител или осиновител на дете инвалид не е работил по трудово правоотношение и не е бил осигурен.
Ал. 2. Правото по ал. 1 се ползува от родител или осино¬вител на дете, чието увреждане, установено от органите на медико-социалната експертиза, налага постоянни грижи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма възражения. Моля да гласувате.
От общо гласували 153 народни представители, за - 153, против и въздържали се - няма. Член 40 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: "Чл. 41. Ал. 1. Инвалидите имат право на целеви помощи и облекчения за:
1. покупка и ремонт на лични технически помощни средства;
2. покупка и приспособяване на лично моторно превозно
средство и приспособяване на място за паркиране;
3. финансови облекчения при внос на лично моторно превозно средство;
4. преустройство на жилище;
5. придружители и преводачи на лица с увредено зрание
и с увреден слух.
Ал. 2. Размерите на помощите по ал. 1, редът и условията за отпускането им се определят с Правилника за прилагане на закона. Помощите се изплащат от Национален фонд "Рехабилитация / 229.2
и социална интеграция."
Има предложение за отпадане на думичката "национален". В такъв случай текстът на ал. 2 става: "Размерите на помощите по ал. 1, редът и условията за отпускането им се определят с Правилника за прилагане на закона. Помощите се изплащат от фонд "Рехабилитация и социална интеграция".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Има думата народният представител Борис Банков.
БОРИС БАНКОВ (ПГДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! На мен не ми става ясно защо в т. 3 се говори за "финан¬сови облекчения при внос", а не "при закупуване" на лично моторно превозно средство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: При вноса има такси, при вноса има мита.
БОРИС БАНКОВ: Нека да се уточни това, иначе е много
общо. . .
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Д-р Банков, в т. 2 има "покупка".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: "Покупка и ремонт".
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: Уважаеми народни представители, въпросът, който повдига д-р Банков, се визира в т. 2 - с покупка и приспособяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? - Няма. Моля да гласувате.
От общо гласували 155 народни представители, за - 154, против - няма, въздържал се - 1.
Член 41 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: "Чл. 42. Учащите се инвалиди или деца на родители инвалиди имат право на социални стипендии и други облекчения съгласно Закона за висшето образование."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате!
От общо гласували 148 народни представители, за - 148, против и въздържали се - няма.
Член 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: "Чл. 43. Ал. 1. Териториалните органи за социални грижи осигуряват на инвалидите дневни социални услуги:
1. гледане на инвалиди по домовете;
2. домашен социален патронаж;
3. обществени трапезарии и диетични столове;
4. дневни центрове за занимания;
5. специализирани магазини;
6. битови и комунални услуги;
7. административно-правни и посреднически услуги, приспо-
собени към индивидуалните им потребности.
Ал. 2. Услугите по ал. 1 се извършват и от физически и юридически лица, неправителствени организации и религиозни общности след разрешение от Министерството на труда и социалните грижи."
Има предложение, господин председател, "неправителствени" да бъде заменено с "нестопански". Допусната е техническа грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Бележки няма. Моля с тази поправка - да се замени думата "неправителствени" с думата "несто¬пански" - да гласувате чл. 43.
От общо гласували 163 народни представители, за - 162, против - няма, въздържал се - 1.
Член 43 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: "Чл. 44. Ал. 1. Министерството на труда и социалните грижи и общините разкриват специализирани заведения за инвалиди, домове за временно настаняване, наблюда¬вани жилища и други услуги за инвалиди със специфични здравни, социални и семейни проблеми.
Ал. 2. Дееспособните инвалиди се настаняват в специализи¬раните заведения по тяхно съгласие при условие, че са изчерпани всички възможности за относително самостоятелен живот в обичайната им среда.
Ал. 3. Инвалидите, които са под пълно или ограничено запрещение се настаняват в специализираните заведения след вземане на съгласие на органите по настойничеството или попечителството, съгласно Закона за лицата и семейството".
Бележки няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте! От общо гласували 156 народни представители, за - 155, против - няма, въздържал се - 1. Член 44 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: "Чл. 45. Ал. 1. Общините предоста¬вят на инвалидите с предимство жилища от общинския жилищен фонд. Редът и условията за предоставяне на жилищата се определят с наредба, издадена от Министерския съвет.
Ал. 2. При закупуване или строеж на жилище инвалидите ползват кредити в размер на 75 на сто от стойността на норматив за жилищна площ. Размерът на норматива, редът и условията за отпускане на кредита се определят от наредба, издадена от Българ¬ска народна банка и Министерския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 149 народни представители, за - 148, против - няма, въздържал се - 1. Член 45 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: Глава трета: "Финансиране и устрой¬ство" .
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате наимено¬ванието на глава трета: "Финансиране и устройство" и раздел първи: "Финансиране". Моля, гласувайте!
От общо гласували 152 народни представители, за - 151, против - няма, въздържал се - 1.
Заглавието на главата и заглавието на раздела е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: "Чл. 46. Държавата и обществото осигуряват финансирането на дейностите за профилактика, рехабили-тация и социална интеграция по този закон със средства от специа-ВЙ/ЗТ 230.1
лизиран фонд "Рехабилитация и социална интеграция", средства от държавния бюджет и от други източници".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 151 народни представители, за - 150, против - няма, въздържал се - 1. Член 46 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: "Чл. 47. Ал. 1. Създава се фонд "Рехабилитация и социална интеграция" към Министерския съвет.
Ал. 2. Фонд "Рехабилитация и социална интеграция" е юридическо лице на извънбюджетна приходно-разходна сметка със седалище в София.
Ал. 3. Средствата по фонд "Рехабилитация и социална интеграция" се използват за финансиране на проекти и програми за профилактика, рехабилитация и социална интеграция и за изпла¬щане на социални помощи за инвалиди".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 151 народни представители, за - 151, против - няма, въздържали се - няма. Член 47 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: "Чл. 48. Ал. 1. Учредява се към фонд "Рехабилитация и социална интеграция" специализирана парично-предметна лотария "Инвалиди".
Ал. 2. Статутът, редът и условията за дейността на специа¬лизираната лотария по предходната алинея се определят с наредба, приета от Министерския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма възражения. Моля да гласувате.
От общо гласували 148 народни представители, за - 147, против - няма, въздържал се - 1. Член 48 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: "Чл. 49. Средствата по фонд "Реха¬билитация и социална интеграция" се набират от:
1. целева ежегодна субсидия от държавния бюджет в размер на 0,1 на сто от брутния вътрешен продукт;
2. вноски от юридически лица, извършващи застрахователна дейност в размер на 1 на сто от внесените суми от собственици на моторни превозни средства по застраховка "Гражданска отговор-230.2 ност";
3. събрани суми от глоби по чл. 59;
4. приходи от мероприятия, организирани с цел подпомагане
рехабилитацията и социалната интеграция на инвалидите, както
следва:
а/ специализирана лотария "Инвалиди" и извънредни тиражи на лотарии и на спортния тотализатор;
б/ благотворителни представления и спортни прояви; в/ базари и други социални дейности;
5. доброволни вноски, дарения и завещания от български
и чуждестранни граждани и юридически лица;
6. лихви по сметката на фонда;
7. други източници, определени със закон или с акт на
Министерския съвет;
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма възражения. Моля да гласувате.
От общо гласували 139 народни представители, за - 139, против - няма, въздържали се - няма. Член 49 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: "Чл. 50. Ал. 1. Средствата по фонд "Рахабилитация и социална интеграция" се разходват за:
1. профилактика и медицинска рехабилитация;
2. образование и професионална рехабилитация;
3. стимули за заетост на инвалидите;
4. субсидии за специализираните предприятия, кооперации
и производствени единици за инвалиди;
5. осигуряване на достъпна битова и околна среда;
6. култура, спорт и туризъм;
7. социално подпомагане на инвалиди.
Ал. 2. Остатъкът по сметката на фонд "Рехабилитация и социална интеграция" преминава като наличност за следващата бюджетна година и се използва по предназначение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Възражение няма. Моля да гласувате.
От общо гласували 148 народни представители, за - 147, против - няма, въздържал се - 1. Член 50 е приет.

230.3
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: "Чл. 51. Ал. 1. Държавните и общински организации на бюджетна издръжка, които извършват дей¬ности по рехабилитация и социална интеграция на инвалиди и инвес¬тират средства за разкриване на специализирани предприятия, здравни и социални заведения за инвалиди се финансират със средст¬ва от държавния бюджет.
Ал. 2. Организациите по ал. 1 могат да се финансират и със средства от Фонд "Рехабилитация и социална интеграция" и със собствени средства."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Възражения няма. Моля да гласувате.
От общо гласували 151 народни представители, за - 149, против - няма, въздържали се - 2. Член 51 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: "Чл. 52. Национално представените организации на инвалиди и организации за инвалиди имат право на субсидии от държавния бюджет по ред и при условия, определени в правилника за прилагане на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 140 народни представители, за - 138, против - няма, въздържали се - 2.
Член 52 е приет.
Раздел втори "Устройство".
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: "Чл. 53. Ал. 1. Орган за управле¬ние на фонд "Рехабилитация и социална интеграция" е управи¬телният съвет.
Ал. 2. Управителният съвет се състои от 15 членове -председател, заместник-председател и 13 членове, от които по един представител на Министерството на труда и социалните грижи, Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието, науката и технологиите, Минис¬терството на териториалното развитие и строителството и Минис¬терството на транспорта, един упълномощен представител на работо¬дателите и по 3-ма упълномощени представители на национално представените организации на инвалиди и организации за инвалиди.
Ал. 3. Съответният министър предлага представителите на държавните органи, а Националният съвет по рехабилитация НИ/ЙА 231.1
и социална интеграция предлага останалите членове на управителния съвет по ал. 2, които се привличат по договор.
Ал. 4. Управителният съвет приема вътрешни правила за своята дейност.
Ал. 5. Управителният съвет заседава когато присъствуват най-малко две трети от неговите членове. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъствуващите.
Ал. 6. Управителният съвет:
1. разработва прогнози и програми за дейността на фонда;
2. разработва и внася за утвърждаване от Министерския съвет годишна план-сметка на фонд "Рехабилитация и социална интеграция";
3. провежда конкурси и взема решения за финансиране на проекти и програми за профилактика, рехабилитация и социална интеграция с квалифицирано мнозинство две трети от всичките 15 членове по ал. 2.;

4. съставя годишен счетоводен отчет, съгласно изискванията на Закона за счетоводството;
5. изготвя годишен доклад за дейността на фонда, който се внася за утвърждаване от Министерския съвет и се обнародва в "Държавен вестник".
Ал. 7. Решението, с което се отказва финансиране по ал. 6, т. 3 се мотивира с посочване на фактическите и правните основания за отказа и в 14-дневен срок от постановяването му се съобщава на заинтересованите.
Ал. 8. Отказът по предходната алинея може да се обжалва по реда на Закона за административното производство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважае¬ми госпожи и господа народни представители! Аз имам предложение за известни корекции в ал. 2 и ал. 3.
В ал. 2, дори ще ви помоля заедно да смятаме, нещо сметката не излиза. Управителният съвет се състои от 15 членове -председател и заместник-председател и 13 членове, от които 6 са представители на министерства, 1 е представител на работода¬телите и остават 6 места, за които се казва, че се разпределят по трима на национално представените организации на инвалидите. 231.2
Следователно излиза, че ние признаваме само две такива организа¬ции, защото шест делено на три прави две. Така че тук ще трябва, струва ми се, малко да оправим сметката. Моето предложение е да бъде така, а аз не виждам защо трябва да бъдат и по трима от всеки един съюз на инвалидите или организация на инвалидите, достатъчно е да бъде един от тях представен в този орган. И дори за да бъде текста по-прост и по-ясен да бъде: представителите на еди кои си министерства "и по един упълномощен представител на национално представените организации на инвалиди и организации за инвалиди".
Освен това в ал. 3, където се уточнява кой предлага представителите в този управителен съвет, правилно е казано, че съответният министър предлага представителите на държавните органи, но не е редно Националният съвет по рехабилитация и социална интеграция да предлага останалите членове, а е редно всеки един съюз или организация на инвалиди, или за инвалиди сам да си посочи своя представител, без да го съгласува с когото и да е.
Това е наистина най-демократичното и всеки един от тези съюзи е автономен и не може никой да му налага и да определя неговите представители.
Затова конкретното ми предложение е ал. 3 да гласи така: "Съответният министър предлага представителите на държавните орга¬ни, а национално представените организации на инвалиди и организа¬ции за инвалиди определят своите представители в управителния съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Куртев, искам да добавя, че щом фиксираме 13 члена, освен председателя и замест¬ник-председателя, трябва да кажем: "представителите на работодате¬лите и упълномощени представители на национално представените организации". Да не казваме "по един", за да може евентуално ако не може да се допълни това число, няма достатъчно организации, да бъдат и двама от една организация.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: Уважаеми господин Куртев, уважаеми колеги народни представители! В комисията се обсъждаха два вариан¬та, единият от които предвиждаше представителите на инвалидите да упълномощят един свой представител, а кооперациите за инвалиди и организациите за инвалиди да упълномощят съответно свой предста¬вител . 231.3
По предложение обаче на представителите на съюзите на инвалидите в комисията се възпире това предложение, което в момента аз представих пред пленарната зала - да има един паритет. Тъй като представителите на държавните органи са шест, съюзите за инвалидите настояваха също да има паритет и комисията с консен¬сус възприе това тяхно предложение - да има паритетно представяне на организациите на инвалиди и за инвалиди с представителите за държавните органи. И затова сме предложили по трима представи¬тели на организации на инвалиди и трима представители на органи¬зации за инвалиди.
А що се отнася до ал. 3, където вие предложихте самите инвалиди, или организации да предлагат свои представители, въз¬приехме Националният съвет по рехабилитация и социална интеграция да предлага, тъй като там са събрани всички представителни органи¬зации, които има до момента в България за инвалиди и на инвалиди.
Ако нямате възражения, да гласуваме това.
ИВАН КУРТЕВ (от място): Още едно разяснение ще се наложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Нека да чуем господин Руси Статков по същия въпрос.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, колеги! Към това, което заместник-председателят на комисията представи пред вас, искам да добавя следното. При всички обсъждания ние сме се съобразявали с организациите на инвалидите и в този смисъл сме удовлетворили със сегашния числен състав всички съществуващи организации на и за инвалиди. И затова сме се спрели на тази цифра. Но в ал. 3, където господин Куртев предлага да не включваме националния съвет сме имали предвид, че по-нататък организациите на и за инвалиди може да се увеличават и това е органът, който ще преценява тези три, които са на инвалидите и следващите три, които са за инвалидите.
Така че в едната алинея изхождаме от сегашното състояние, а в другата гледаме в перспектива. И затова ви моля да подкрепите предложението на комисията в т.ч. и вие, господин Куртев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Куртев има думата.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаема госпожо поедседател, ува¬жаеми народни представители, аз искам да избегнем точно това, за което говори сега господин Статков. На съществуващите в мо¬мента ние осигуряваме представителство и те утре ще преценяват дали някой друг да има правото на съществуване или не. Това е нещо, което е антидемократично. Дали ще бъде политическа пар¬тия, дали ще бъде организация на инвалиди или каквото щете, правото на сдружение, правото на защитаване на определени интере¬си е нещо ненакърнимо съгласно Конституцията.
Затова аз предлагам именно тази промяна, защото ако сега заковем на съществуващите в момента пет или шест организации на инвалиди и за инвалиди и заковем числото 13, като шест от тях са представители на инвалидите, ние фактически осигуряваме на всеки от тези съюзи по един човек. Така е, съгласен съм, но утре може да възникне нова организация, която постепенно да бъде национално призната. По-нататък в закона има и как става това признаване на национално представена организация. И прие¬майки по този начин един такъв ограничителен текст в ръковод¬ния орган на фонда, ние взимаме едно отношение към възможността за създаване на такива нови организации.
Освен това тук става дума за разпределение на пари и този, който няма да бъде представен в управителния съвет - да си представим, че военноинвалидните кооперации нямат човек в тоя съюз, в това управително тяло, вярвайте ми, техните интереси ще бъдат накърнени. Точно затова сега правим този фонд. И досега имаше фонд, и досега министерството разпределяше средства, но как ставаше това? - Онзи председател на съюз, който е по-настой¬чив и стои по-дълго пред кабинета на министър - нямам предвид днешния министър, а министрите от 30 години назад, защото и аз съм висял пред техните врати, този, който е по-настойчив, осигурява повече пари за своя съюз. И дори ако погледнете бюджета за тази година, ще видите, че един от съюзите просто липсва. Липсва в раздела за субсидиране. Има Съюз на инвалиди, има Съюз на слепи, но Съюзът на глухите липсва. Значи отново някой е бил по-настойчив и си е осигурил средства. И след като става въпрос за разпределение на средства, а това ще върши управителното тяло, управителният съвет, нека да избегнем възможността за някакво
конфронтиране или накърняване интересите на който и да е от
съюзите на инвалидите, защото всичките те имат едни и същи проб¬леми. Конкретното аз казах преди малко като предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛА НОРА АНАНИЕВА: Моля точно да формулирате, за да го гласуваме като алтернативно предложение.
ИВАН КУРТЕВ: Предлагам ал. 2 да стане така: "Управи¬телният съвет се състои от председател, заместник-председател, по един представител на министерството (изреждат се всичките министерства), един упълномощен представител на работодателите и по един представител от национално представените организации на инвалиди и организации за инвалиди". Това е най-справедливо, най-демократично.
В ал. 3: съответният министър предлага представителите на държавните органи, а национално представените организации на инвалиди и организации за инвалиди - своите представители в управителния съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля ви да гласувате току-що прочетения алтернативен текст на ал. 2 на чл. 53. Чухте дис¬кусията: става дума да отпадне числото 15 и след представителите на министерствата да се запише "и по един упълномощен предста¬вител на национално представените организации на инвалиди и организации за инвалиди".
Най-напред поставям на гласуване алтернативния текст на ал. 2, а след това на ал. 3, тъй като проблемът е доста по-различен. Моля, гласувайте.
От общо гласували 174 народни представители, за - 62, против - 69, въздържали се - 43.
Не се приема това предложение.
В ал. 3 чухте предложението на господин Куртев. Припом¬ням: съответният министър предлага представителите на държавните органи, а национално представените организации на инвалиди и за инвалиди - останалите членове на управителния съвет.
Моля да гласувате този вариант. Тоест не Национален съвет по рехабилитация и социална интеграция, а самите организа¬ции на инвалиди и за инвалиди. Това е предложението на госпо¬дин Куртев.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 167 народни представители, за - 53, против - 82, въздържали се - 32. 232/2.
Не се приема и този алтернативен текст.
Моля ви сега да гласувате чл. 53, така както е предложен от името на комисията.
От общо гласували 154 народни представители, за - 122, против - 1, въздържали се - 31.
Член 53 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: "Чл. 54. Ал. 1. Председателят и заместник-председателят на управителния съвет се назначават и освобождават от министър-председателя.
Ал. 2. Председателят на управителния съвет е и пред¬седател на фонд "Рехабилитация и социална интеграция".
Ал. 3. Министерският съвет определя числеността на пер¬сонала на фонд "Рехабилитация и социална интеграция".
Ал. 4. Председателят:
1. представлява фонд "Рехабилитация и социална интегра¬ция" ;
2. свиква заседание на управителния съвет при необходи¬мост, но не по-малко от веднъж месечно;
3. обявява конкурси за финансиране на проекти и програми;
4. организира дейността по набиране, разходване и отчи¬тане на средствата по фонд "Рехабилитация и социална интеграция";
5. назначава и освобождава персонал за извършване на дейността по фонда в рамките на числеността, определена от Ми¬нистерския съвет по ал. 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма бележки по този текст. Моля да гласувате чл. 54 - малко ме притеснява изразът "свиква при необходимост"...
От общо гласували 161 народни представители, за - 157, против - няма, въздържали се - 4.
Член 54 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: "Чл. 55. Контролът за набиране и разходване на средствата по фонд "Рехабилитация и социална интеграция" се осъществява от Сметната палата съгласно чл. 2, ал. 1, точка 4 от Закона за Сметната палата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма възражения по този текст.
Моля да гласувате чл. 55.
От общо гласували 142 народни представители, за - 138, против - няма, въздържали се - 4. Член 55 е приет.
232/3.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: "Чл. 56. Ал. 1. Лицата, които разходват получените от фонда средства не за определените цели, ги възстановяват в пълен размер заедно с лихва 30 пункта над основния лихвен процент, определен от Българската народна банка.
Ал. 2. Вземанията по ал. 1 се събират по реда и по условията, регламентирани от Закона за събиране на държавните вземания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате чл. 56. От общо гласували 147 народни представители, за - 142, против - 1, въздържали се - 4. Член 56 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: "Чл. 57. Министерският съвет приема наредба за провеждане на конкурси за финансиране на проекти и програми от фонд "Рехабилитация и социална интеграция" и наредба за набиране, разходване и отчитане на средствата по фонд "Рехабилитация и социална интеграция"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма предложения по този текст. Моля да гласувате чл. 57.
От общо гласували 151 народни представители, за - 137, против - няма, въздържали се - 14.
Член 57 е приет.
Преминаваме към глава четвърта.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: Глава четвърта - "Административно-наказателни разпоредби и имуществени санкции".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате заглавието на глава четвърта.
От общо гласували 140 народни представители, за - 138, против - няма, въздържали се - 2.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: "Чл. 58. Ал. 1. Работодател или длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по този закон, се наказва с глоба в размер от една до пет минимални работни заплати за страната, установени към момента на неизпъл¬нението, ако не подлежи на по-тежко наказание.
Ал. 2. При повторно нарушение глобата е в размер от две до десет минимални работни заплати за страната."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли някакви възражения в залата? - Не виждам.
Моля да гласувате чл. 58.

От общо гласували 136 народни представители, за - 121, против - няма, въздържали се - 15. Член 58 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: "Чл. 59. Ал. 1. Нарушенията на закона се установяват с актове на специализираните контролни органи на Министерството на финансите, Министерството на труда и социалните грижи, Министерството на здравеопазването, Мини¬стерството на образованието, науката и технологиите, Министер¬ството на териториалното развитие и строителството и Министер¬ството на транспорта.
Ал. 2. Наказателните постановления се издават от ръково¬дителя на съответния контролен орган или от упълномощено от него длъжностно лице.
Ал. 3. Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Ал. 4. Събраните суми от наложените глоби за нарушения по чл. 20, ал. 4 и 5, чл. 21 и 22, ал. 1 и 2, чл. 29, ал. 1 и 2, чл. 37, ал. 1, чл. 38, чл. 43, ал. 2, чл. 44, ал. 2, чл. 52, ал. 6, точка 3 и чл. 53, ал. 4, точка 4 се внасят в приход на фонд "Рехабилитация и социална интеграция."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате чл. 59.
От общо гласували 141 народни представители, за - 138, против - няма, въздържали се - 3.
Член 59 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: "Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на този закон:
1. рехабилитация е последователен и непрекъснат процес, имащ за цел подпомагане на инвалидите да достигнат оптимално физическо, интелектуално, психическо и социално равнище на дейност и да го поддържат при запазване стандарта и качеството на живот и разширяване степента на независимостта им;
2. социална интеграция е комплексен процес, предназначен да поддържа способностите на инвалиди за самостоятелен живот и пълноценни обществени отношения;
3. инвалидност е всяко трайно ограничаване или липса на способността да се извършва дейност по начин или до степен, приета за нормална за всяко човешко същество;
4. инвалиди с ограничена трудоспособност са лица, чиито възможности да намерят или да запазят подходяща работа, както и да се развиват в професионално отношение, са временно или трайно ограничени вследствие на инвалидността;
5. помощни технически средства и съоръжения са технически пособия, които заменят или подобряват функции на човешкия органи¬зъм и увеличават възможностите на инвалидите за самообслужване и за трудова дейност;
6. специализирани предприятия са търговски дружества и кооперации на инвалиди, които осигуряват специални условия на труд при определено съотношение на здрави и трудоустроени лица;
7. елементарна рехабилитация е комплекс от дейности за развитие на умения за ориентация и комуникация на лица с увредено зрение;
8. наблюдавани жилища са общински или частни жилища за инвалиди, в които те получават социални услуги и се насочват към подходяща трудова заетост;
9. повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение;
10. национално представени организации за инвалиди
и организации за инвалиди са тези организации, които представля-
ват инвалидите по ред и условия, установени с акт на Министерския
съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Иван Куртев има бележки по този текст. Има думата.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Аз имам две забележки. Едната не зная дали да я споделям, защото се отнася за т. 7, където се пояснява определението "еле¬ментарна" рехабилитация. За съжаление това вече е използвано в чл. 14. И аз съм го пропуснал тогава. Това не е съвсем чисто - елементарна рехабилитация няма. Такова понятие няма.
Тук се използва в случая за лица с увреден слух. И ако
ще трябва да подходим по някакъв начин, трябва просто да
се прегласува в чл. 14 да отпадне думата "елементарна" и тогава вече бих могъл да предложа отпадането тук на т. 7. Иначе си остава.
Но това не е толкова трагично. В крайна сметка сигурно няма да бъде единственият кусур на нашия закон.
Предлагам обаче да отпадне т. 10: "Чл. . 10. Национално представени организации на инвалиди и организации за инвалиди са тези организации, които представляват инвалидите по ред и условия, установени с акт на Министерския съвет."
Неслучайно в този закон ние никъде не заложихме как се създават организации на инвалиди, кой ги създава и т.н. И сега изведнъж накрая на закона даваме правото на Министерския съвет с някакъв акт да определя кой от тях е представителен, кой не. Това всеки Министерски съвет може да си го прави и той си го прави. Така, както си преценява с кои синдикати да комуници-ра и с кои не.
Но не е редно да съществува този текст тук. Той просто не е демократичен, не може да го има тук. Тук би се разбрало в смисъл, че след като един път вече инвалидите са си направили някакво сдружение, оттук нататък възможностите им за връзки с обществото, с институции ще зависи от акт на Министерския съвет, с който ще ги признае или няма да ги признае. И дори да не ги признае, те пак ще съществуват. Най-много да не ги допускат, както някои синдикати не ги допускат там на тристран¬ните срещи.
А с този текст пък нищо не решаваме. И ако отпадне, само ще направи закона по-приличен. Затова моето предложение е т. 10 да отпадне. СР/ВР 234.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложението е ясно. Има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател! Уважае¬ми колеги!
Аз се извинявам, господин Куртев, но ми се струува, че Вие просто отделните части, които сме гласували, не сте ги свързали в една и в момента на обсъждането пропуската именно тази подробност. Не може да отпадне т. 10, защото в началото на закона сме записали, че има Национален съвет, в който участват национално представени организации. Обаче за да бъдат определени тези национално представени организации, трябва да има ред и т.н., в който трябва да участват.
И затова именно записваме тази точка към допълнителните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поне някакви критерии трябва да се определят.
Аз ще поставя на гласуване за отпадане, по смисъла на правилника.
Има думата госпожа Елена Янева.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: Още едно разяснение. Член 3, ал. 3, вече сме гласували, че Министерският съвет определя крите¬риите за представителство с Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция и приема правилник за дейността му.
Освен това тук в т. 10 се казва, че "Министерският съвет определя ред и условия, по които се определя представителността".
Министерският съвет не е органът, който създава организа¬циите на и за инвалиди. Но това е органът, който ние вече сме приели, че приема наредби, с които установява ред и условия за представителност на тези организации.
И по другата забележка на господин Куртев. В чл. 14, ал. 2 е употребен вече терминът "елементарна рехабилитация". Ние сме го гласували. По тази причина е включен този текст в Допълнителните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване предло¬жението за отпадане на т. 10 от § 1.
Моля режим на гласуване.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.

От общо гласували 179 народни представители, за - 60, против - 92, въздържали се - 27.
Не се приема това предложение.
Министър Коралски има думата. Преди да гласуваме § 1.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Аз все пак смятам, че предложе¬нието на господин Куртев да се преразгледа терминът "елементарна" рехабилитация не е без основание. Ще ви върна към чл. 14, където се споменава този термин. Ще ви припомня текста: "Лица, инвалиди-зирали се след 16-годишна възраст имат право на допълнително безплатно обучение по адаптирани програми за общообразователно, професионално-техническо и специално образование за възрасти, както и на елементарна рехабилитация по специфични програми за развитие на основни умения."
Първо изразът "елементарна рехабилитация" идва очевидно от нескопосан превод отнякъде. Защото "елементарно" според мен тук е най-необходимо, най-първично и т.н. Но погледнете, тук елементарната рехабилитация обхваща само слепите лица. Тя даже не обхваща глухите и с проблеми с ръста. Очевидно е, че не може в този вид да се прилага цял един термин само за един вид инвали¬ди, при условие, че той визира придобиване на основни умения в зависимост от вида инвалидност. Едни са тези основни умения, бих казал, крайно необходими за слепите, други са за глухите, трети са за други видове.
Ето защо трябва да се прецизира този израз - елементарна рехабилитация. Това е комплекс от дейности за развитие на умения за ориентиране и комуникация на лица с увреждения, бих казал.
ИВАН КУРТЕВ: Терминът е "начална рехабилитация".
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Точно така. Това не е елементар¬на, а необходима рехабилитация, от която продължава всичко ната¬тък. Тоест възможността да комуникираш, за да получих другата рехабилитация.
Така че текстът е деформиран професионално, бих казал, и е вкаран жаргон. Ето защо нека да е ясно, че е начална рехабили¬тация, но това означава да се прегласува този текст и по-напред - също. Първо, да не подценяваме тази най-трудна част, тя не е елементарна, това е основна рехабилитация или начална рехабили¬тация. Господин Куртев е специалист в тази област, нека даде 234.3 по-точното наименование. Това е комплекс от дейности за развитие на умения за ориентация и комуникация на лицата с увреждания. Без да уточняваме какви са тези увреждения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не става дума само за зрение. Тъй като все пак правилникът не е самоцел, а целта е да направим по-добър закон, какво понятие предвиждате в т. 7? Дали да бъде "начална рехабилитация"?
ИВАН КУРТЕВ (от място): "Начална рехабилитация" е общо
понятие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: "Начална рехабилитация" и тогава ще гласуваме да приведем в съответствие с това понятие и първоначалното понятие. Оказа се, че понятието "начална рехаби¬литация" е утвърдено и в нашата система за социални грижи. Има такива заведения за начална рехабилитация.
Ето защо предлагам по т.7 така, както я предложи господин Куртев, той я постави под съмнение, да се обединим около понятието "начална рехабилитация". "Начална рехабилитация е комплекс от дейности за развитие на умения за ориентация и комуникация на лица с увреждане." Така ще се имат предвид всички групи инвалид¬ност .
Моля да гласувате този вариант на точка 7.
От общо гласували 153 народни представители, за - 147, против - 5, въздържал се - 1.
Приема се този подобрен вариант на точка 7.
Ще гласуваме § 1 във всичките му 10 точки вече с тази корекция и след това ще ви предложа да заменим навсякъде в пре¬дишния текст понятието "елементарна", което е абсолютна чуж¬дица, с "начална" рехабилитация. Но най-напред § 1 като цяло с тази подобрена редакция на точка 7.
От общо гласували 155 народни представители, за - 154, против - няма, въздържал се - 1.
Параграф 1 е приет.
Моля сега да гласувате за замяната в целия текст, тя може да се третира и като редакционна, на понятието "елемен¬тарна рехабилитация" с "начална рехабилитация".
От общо гласували 15С народни представители, за - 144, против - няма, въздържали се - 6.
Приета е тази корекция, която ще нанесем в целия преди¬шен текст.
Преходни и заключителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА:
"Преходни и заключителни разпоредби
§ 2. Разпоредбите за създаване на подходяща жизнена и архитектурна среда по чл. 26 и за приспособяване и достъпност на транспортните съоръжения пс чл. 27, ал. 1, точка 1 и 2 влизат в сила три години след обнародзането на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Колеги, тъй като няма пред¬ложения по всички преходни и заключителни разпоредби, нека се възползваме от правилника да ги гласуваме като цяло.
Има ли предложения? Нищо, ще обсъдим. Ако има отделни предложения, ще ги гласуваме отделно.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: 11 § 3. В Закона за митниците (ДВ, бр. 66 от 1966 г., бр. 26 от 1968 г., бр. 29 от 1969 г., бр. 85 от 1972 г., бр. 84 от 1988 г. и бр. 30 от 1990 г.) се създава нов чл. 46а:
"Чл. 46а. Освобождават се от митни сборове техническите помощни средства и материалите, необходими за тяхното произ¬водство, внесени от лицата по чл. 29, ал. 1 на Закона за защита, СД/КП 235/1.
рехабилитация и социална интеграция на инвалидите."
§ 4. В чл. 50 от Закона за пенсиите (ЛВ, бр. 91 от 1957 г.; изм. и доп., бр. 104 от 1959 г., бр. 51 от 1961 г., бр. 105 от 1962 г., бр. 103 от 1964 г., бр. 92 от 1965 г., бр. 25 и 101 от 1966 г., бр. 102 от 1967 г., бр. 59 и 97 от 1969 г., бр. 48 и 63 от 1970 г., бр. 3 и 61 от 1971 г., бр. 36 и 65 от 1972 г., бр. 53 от 1973 г., бр. 34 от 1974 г., бр. 3, 36 и 53 от 1975 г., бр. 2 и 63 от 1976 г., бр. 80 от 1979 г., бр. 90 от 1980 г., бр. 9 от 1981 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 44 и 69 от 1984 г., бр. 70 и 81 от 1985 г. и бр. 6 и 46 от 1989 г.; попр., бр. 61 от 1989 г.; изм., бр. 99 от 1989 г., бр. 6, 30 и 81 от 1990 г., бр. 12 от 1991 г., бр. 52, 64 и 85 от 1992 г., бр. 102 от 1993 г., бр. 49 от 1994 г. и бр. 68 от 1995 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2:
"Ал. 2. Лицата, които получават пенсия въз основа на личната си нетрудоспособност и когато упражняват дейност по ал. 1, спазвайки препоръки на ТЕЛК, имат право на пълния размер на пенсията си и на трудовото възнаграждение."
2. Сегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
§ 5. В Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декемаври 1990 г. (ДВ, бр. 110 от 1993 г.), в чл. 1, ал. 1, чл. 9, чл. 10, ал. 1, точка 1 и 2, чл. 11, ал. 1, 2 и 4, чл. 12, ал. 1, 3 и 4 и чл. 14, след думите "държавни предприятия" се добавя "кооперации на инвалиди".
§ 6. С влизането на този закон в сила се закрива фонд "Рехабилитация", като неразходваните средства в него се пре¬хвърлят във фонд "Рехабилитация и социална интеграция". Средства¬та от източниците на фонд "Рехабилитация" продължават да постъп¬ват във фонд "Рехабилитация и социална интеграция".
§ 7. Министерският съвет приема правилник за дейността на Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция в двумесечен срок от обнародването на закона и наредба по чл. 2 от закона.
§ 8. Министерският съвет приема правилник за прилагане на закона в 6-месечен срок от обнародването му.
§ 9. Изпълнението на закона се възлага на Министерския
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Димитър Георгиев.
Видяхте колко пъти е кърпен Законът за пенсиите. 1995 г. и ние сме продължили. 30 години се кърпи.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председа¬тел !
Уважаеми колеги, и друг път е ставало дума, но най-пресният случай е вчерашният, когато приключихме Закона за въоръ¬жените сили, да престанем да внасяме в Преходните и заключителни разпоредби текстове, които изменят други закони, действащи в републиката. Въпреки всичко всеки вносител продължава това да го прави. И тук виждаме § 3, § 4 и § 5. С тях се предлага промяна в съответни закони. Особено важна промяна е тази в § 4, касаеща Закона за пенсиите.
Аз ви питам, ако във всеки закон, който гласуваме тук, внасяме промени в Закона за пенсиите, кой ще намери, когато прилага Закона за пенсиите, къде се намират тези промени, когато ги няма в самия Закон за пенсиите.
Затова предлагам тези три параграфа, затова вдигах и преди малко ръка, щях да ви предложа процедурно не да слушаме 5 или 10 минути четене на тези текстове с всичките изменения от не знам коя си година, а да отпаднат и да не ги гласуваме. Има една последна разпоредба, която задължава Министерския съвет да прилага закона. Този Министерски съвет със своя съответен министър, който се занимава с този въпрос, ще прегледа закона, когато влезе в сила, и ще види какво трябва да внесе като промени в тези закони, за които става дума - съответните промени в съот¬ветните закони, а не тук. И това вече го приказваме сто пъти, за всеки закон и вчера по този толкова важен закон - за Въоръже¬ните сили, това го приехме и отпаднаха тези Преходни разпоредби. Сега отново ни се предлага това днес.
Аз моля колегите вече, когато работим по законодателство¬то, да не правим такива експерименти и да съсипваме законите, които създаваме.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Но нямаше как да гласуваме за отпадане преди да се прочетат текстовете.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (встрани от микрофоните): Щях да предло¬жа процедурно да не се четат...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, но не може да не се четат.
Значи, предлагат се три параграфа да отпаднат. Това са 3, 4 и 5. ВЙ/ВР 236.1
Министър Коралски има думата по същия въпрос.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Аз се присъединявам към току-що направеното предложение. Наистина, трудно е да се работи с цялото законодателство и търсейки най-различни норми, които уреждат по принцип специализирана материя, още повече че съвсем в скоро време ще се наложи да гледаме някои промени в Закона за пенсиите, свързани с въвеждането на индивидуалния коефициент. Тази норма съвсем спокойно тогава може да влезе вътре, тъй като тя не е нещо, което противоречи на това, което смятаме да правим.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Но Вие трябва да обещаете, че това ще стане!
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Обещавам, разбира се! Още повече, че то ще мине през комисията и вие ще ми го напомните.
Искам да обърна обаче внимание на § 6 - със създаването на фонд "Рехабилитация" държавният бюджет общо взето трябва да предвиди в него една вноска от 0,1 на сто от брутния вътрешен продукт, което съгласно проекта е някъде около 1 милиард лева и което не е разчетено по обясними причини в сегашния бюд>:;ет. Говоря за сумата от 1 милиард лева. Ето защо бих предложил като ал. 2 на § 6 да се каже, че разпоредбата на т. 1 на чл. 49 влиза в сила от 1997 г., за да може тя да бъде разчетена - тази сума от близо 1 милиард лева, вероятно тя ще бъде и повече поради нарастване на брутния продукт - при съставяне на следващия бюджет. Иначе едно такова перо от близо 1 милиард лева, появявайки се в последния момент означава да пренареждаме целия бюджет и ще създаде проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Към кой параграф?
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Към § 6, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: А текстът?
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Да се каже, че т. 1 на чл. 49, т.е. целевата ежегодна субсидия от държавния бюджет в размер на 0,1 на сто от брутния вътрешен продукт да влиза в сила от 1 януари 1997 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Най-напред ще гласуваме предло¬жението за отпадането на параграфите 3, 4 и 5 по съображенията, които чухте.
Думата има господин Руси Статков по същия въпрос. Господин Руси Статков ще оспорва това. 236.2
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Да, госпожо председател.
Уважаеми колеги, не толкова да оспорвам, а да настоя да се подкрепят предложенията на комисията и да поясня какво сме имали предвид особено по един от параграфите.
Конкретно по § 3 - освобождават се от митни сборове техническите средства и материали, необходими за тяхното производ¬ство. Мисля, че това, което колегата изложи, според мен е неосно¬вателно. Ние трябва нещо да направим и това не е толкова значител¬но. Според мен не бива аргументът, че ще го отложим... С това отлагане ние фактически ще забавим нещата и няма нищо да решим.
По-нататък, в Закона за пенсиите предложението, което се предлага - такъв законопроект има внесен от Драгомир Шопов и Никола Койчев, така че ние го предлагаме като една необходимост и считаме, че нещата могат да бъдат решени още днес.
И пояснението, което трябва да направя по § 5 - длъжен съм, коректността го изисква, е свързано с три кооперации - за това става дума, за промяна на Закона за уреждане на необслужвани-те кредити - това са ТПК на инвалидите "Подкрепа" в Габрово с договор за валутен кредит от Минералбанк за 30 хиляди дойче марки или сега по курса на марката - 77 милиона лева. Аналогичен е случаят и с ТПК "Хемус", София, и "Дема", Плевен.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА (от място): Забрави за ТПК "Атанас Тешовски", Гоце Делчев.
РУСИ СТАТКОВ: Става дума за още 24 милиона или общо за 100 милиона лева. Тези кооперации - това, което е важно да го чуете - са получили писма от Минералбанк, че ако до края на 1995 г. не издължат заемите си, ще се пристъпи към търсене на правата на банката по съдебен ред и с това ще се пристъпи към разпродажба на имуществото. Това ще означава, че заетите в тях инвалиди трябва да бъдат изхвърлени на улицата и да останат и без минималните си заплати за прехрана.
Имайки предвид тези съображения комисията реши да настоява и аз от нейно име настоявам за подкрепа на тези параграфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Колеги, въпросът наистина е принципен. Вчера не решихме за военните въпроса за пенсиите и е нормално тези, които са внасяли даден законопроект, веднага да внесат другите поправки. Това може да стане за 24 часа. Става дума за същото оформено предложение като законопроект. 236.3
Има думата господин Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители. Аз съм съгласен с господин Димитър Геор¬гиев за това, че изреждането на всички държавни вестници и всички актове, които се отменят, е нещо, което трябва да възприемем като практика в бъдеще и да не го правим. Но тук в случая конкрет¬ните параграфи 3, 4 и 5 освен изброените от д-р Янева нормативни актове, които трябва да отпаднат, съдържат една съвсем конкретна материя, без която просто не може да мине този закон. Параграф 3 решава въпроса за митните сборове и това просто трябва да се гласува, няма как. За пенсиите също трябва да се направи това изменение, за § 5 чухте господин Статков - затова нека да ги разделим нещата. Това, което аз имах предвид, но нямам пред себе си материалите, защото ние в материалите ги нямаме изредени всички тези държавни вестници, но ако ще трябва нещо да отпадне, да отпадне само това изреждане на държавните вестници, броевете и годините...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Но не там е проблемът!
ИВАН КУРТЕВ: Иначе за тези параграфи - 3, 4 и 5 аз също подкрепям становището на комисията и така, както са предложени, да ги гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ясно. За реплика има думата господин Димитър Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Изглежда грешно съм разбран. Тук не става дума да отпадне изреждането, защото то е задължител¬но, когато цитираме даден закон и той е променян във времето назад. Всички държавни вестници, с които е променян, с които е добавяно или поправяно, трябва да се изброят. Тук става дума, че мястото на тези изменения не е в този закон. Всяко нещо трябва да си иде в съответния закон! Затова има Закон за пенсиите, за да регулира всички въпроси, свързани с неговото приложение за всички категории хора. Аз не съм против това тези три момента, развити в тези три допълнителни разпоредби или в Преходните разпоредби,да ги има, но да ги има на съответните места в съответ¬ните закони, а не в този закон. Утре някой ще се сети да иска нова разпоредба, която да измени Наказателния кодекс в този закон и т.н. Всеки се сеща и внася в закона, който го разглеждаме,
промени на най-различни закони. Тук е министърът, той си следи, 236.4
ние сме възложили на Министерския съвет - повтарям го, потретвам го - той следи и това, което трябва да се извърши в другите закони, той ще го внесе в Министерския съвет и от колегите, ако някой желае, ще внесе промените в Закона за пенсиите и в другите закони. Този, който сега е вносител по този въпрос, трябва да следи въпроса. Затова, моля ви да отпадне. Може ли такова нещо?! Ами ние не законодателстваме, не изкривяваме законо¬дателството !
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Йордан Соколов има думата. (Шум и реплики в залата)
Колеги, по-спокойно! Тъй като по този въпрос това е принципът, но едновременно с това ние сме се отклонили един-два пъти.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Да, този принцип, който го излага господин Георгиев, той съществува и той е хубав принцип. Но всеки принцип си има изключенията. Тук тези три преходни парагра¬фа са свързани със Закона за бюджета. Те очевидно имат отношение към средства и ако сега бъдат гласувани, те ще могат да залегнат в бъдещия Закон за бюджета. Ако сега не бъдат приети, повече от очевидно е, че няма да могат да бъдат съобразени в бюджета. И този аргумент, който се черпи от Закона за отбраната и Въоръже¬ните сили, той не е съвсем точен, затова защото този закон влиза в сила много по-късно.
Аз тогава риторично бих задал въпроса защо в Закона за отбраната и Въоръжените сили ние гласувахме цели глави за административни наказания, когато в България има Закон за админи¬стративните нарушения и наказания. Цялата тази материя трябваше да си отиде в този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Те са различни по материя, извинете, колега Соколов, единият е до голяма степен процесуа¬лен, а във всеки закон административните разпоредби са конкретни по отношение на дадена материя.
След като чухте дискусията и знаете противоречивата ни практика, моля да гласувате предложението за отпадане на § 3, § 4 и § 5.
Отменете гласуването, министър Коралски иска да добави още нещо.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Тъй като в края на краищата законите обслужват реални и обществени отношения, това, което сподели господин Статков, очевидна е нуждата, крайно належащата нужда от приемането на § 3...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Пети?
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Да, в изключение на принципа, който аз също поддържам - всичко да си отиде по местата. Искам да ви кажа, че първият не е свързан с някакви сериозни..., тъй като става въпрос за освобождаване от сборове. Второто е даване на право да се получават заплати, т.е. също не е свързано с бюджета, това може да стане, както ви казах, при следващото разглеждане на Закона за пенсиите, което е предстоящо. Но Законът за уреждане на необслужваните кредити наистина е много важно за някои кооперации, за които е просто въпрос на съществуване. Нека да се гласува параграф по параграф, за да се прецени принципът и крайната нуж¬да, която е продиктувала този § 5. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли възражения така да направим, по параграфи? - Няма.
Моля да гласуването отпадането на § 3, който засяга промените в Закона за митниците. "Освобождаване от митни сборове техническите помощи, средства и материалите за...". НИ/КТ 237.1
От общо гласували 159 народни представители, за - 112, против - 33, въздържали се - 14.
Параграф 3 отпада с ангажимента много бързо да се внесе поправката.
Моля да гласувате предложението за отпадане на § 4, което засяга промените и допълненията на Закона за пенсиите.
От общо гласували 158 народни представители, за - 118, против - 20, въздържали се - 20.
Отпада и § 4.
Моля да гласувате за отпадане на § 5, който засяга добав¬ката "кооперации на инвалиди към държавни предприятия в Закона за уреждане на необслужваните кредити".
От общо гласували 162 народни представители, за - 92, против - 58, въздържали се - 12.
Има думата господин Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Аз останах с впечатление, че народните представители при това гласуване някак си действуваха по инерция. Не обърнаха внимание нито на приказките на господин министъра, нито на господин Статков, нито на моите. Затова предлагам да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще прегласуваме, тъй като става дума за съдбата на неколкостотин или хиляди инвалиди. Вече нямаме физическо време да решим въпроса преди ваканцията.
Моля да гласувате за отпадане или против отпадане на
§ 5.
От общо гласували 158 народни представители, за - 24, против - 90, въздържали се - 44.
Като изключение, и то обосновано изключение за § 5.
Имаше още едно допълнително предложение за ал. 2 на § 6, свързано с бюджетните разходи: "Т. 1 на чл. 90 влиза в сила от 1 януари 1997 г.".
Госпожа Янева има думата по този въпрос.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: Госпожо Ананиева, тъй като в § 6 комисията не е предложила алинеи, аз предлагам досешният текст на § 6 да бъде ал. 1, а към ал. 2 да запишем предложението на господин министъра, че "ал. 1, т. 1 от чл. 49 влиза в сила от 1 януари 1997 г.". 237.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли още спорове по този
въпрос?
Има думата Димитър Велев.
ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ЯНЕВА: За информация на колегите, чл. 49, ал. 1, т. 1 гласи: "Целева субсидия. Средствата по фонд "Рехаби¬литация и социална интеграция" се набират от: целева ежегодна субсидия от държавния бюджет в размер на 0,1 на сто от брутния вътрешен продукт". Предложението е да влезе в сила от 1 януари 1997 г.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз не взимам думата по същество, а за чисто юридическата страна на въпроса. Какво значи това т. 1 на ал. 1 влиза в сила от еди-кога си? Тя влиза в сила, след като влезе в сила и законът. Ако искаме да се отложи това изпълнение, трябва да запишем: т. 1 ли, ал. 1 ли, член еди-кой си ли "се прилага" от еди-коя си дата. Това е правилният запис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли възражения?
Моля да гласувате за новата ал. 2 на § 6, която гласи: "Ал. 1, т. 1 на чл. 49 се прилага от 1 януари 1997 г.".
От общо гласували 161 народни представители, за - 113, против - 47, въздържал се - 1.
Приета е тази ал. 2.
Моля ви сега да гласувате за Преходните и заключителните разпоредби като цяло с допълнението към § 6, разбира се, ще се преномерират, и с отпадането на досегашните § 3 и § 4.
От общо гласували 166 народни представители, за - 123, против - 3, въздържали се - 40.
Приети са Преходните и заключителните разпоредби и с това целият Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. (Ръкопляскания)
Да благодарим на вносителите на законопроекта, на съюзите на инвалидите, които работиха активно няколко години подред по този закон, на министерството, което го подкрепи и на комисия¬та.
Господин Куртев има думата.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на Парламентар¬ната група на Съюза на демократичните сили искам да изкажа нашето 237.3
огромно задоволство от това, че беше приет Законът за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. С това може би Тридесет и седмото Народно събрание ще остане в историята, защото закони от всякакво естество са приемани във всички състави на всички народни събрания, но когато започнахме работа за този закон преди близо една година, аз напомних на дамите и господата народни представители, че за последен път българският парламент преди 115 години в 1880 г. е приемал Закон за инвалидите. И в този смисъл смятам, че това Народно събрание ако не с друго, с това ще го запомнят хората, че след един такъв дълъг период от време се постара да регламентира отношението към тази катего¬рия хора.
В същото време искам да изкажа и личното си неудовлетворе¬ние от окончателния вид на закона, защото, според мен, той можеше да бъде по-добър. Но важното е друго, че беше поставено едно начало и оттук нататък, ако не друго, ще има поне какво да попра¬вяме. Мисля, че по-хубав коледен подарък на българските инвалиди от този закон трудно можехме да направим.
Честит закон на българските инвалиди! (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря на господин Куртев.
Има думата министър Коралски.
МИНИСТЪР МИНЧО КОРАЛСКИ: Госпожо председате/i, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми като министър на труда и социалните грижи да се присъединя към думите, които изказа господин Куртев, да благодаря на съюзите на инвалидите на техните регионални организации, на всички онези, които лично взеха участие в този сложен процес и за извършената работа. Надявам се, че приемането на този закон, станало по инициатива на депутати от всички парламентарни групи, е пример за това, че по големите национални въпроси на социалната политика ние можем да работим спокойно и с разбиране към нуждите на хората.
Още веднъж благодаря за проявеното разбиране и за отзивчи¬востта към нуждите на хората с проблеми в нашето общество. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Госпожа Миленова има думата.
ЕКАТЕРИНА МИЛЕНОВА (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, колеги! След като ще си благодарим един на друг, искам да кажа, че без денонощната работа на подчинените на господин Коралски и на експертите в парламента щеше да бъде много трудно този законопроект да бъде приет, тъй като като че ли господин Куртев не е вярвал силно, че този законопроект ще бъде приет.
Аз предлагам следващия път, когато се предлагат социални закони, да има много по-голям професионализъм в първоначалните текстове, за да бъде по-лесно и на експертите.
Благодаря на експертите от Министерството на труда и социалните грижи и от парламента. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няколко по-малки съобщения и след това голямото.
Комисията по радиото, телевизията и БТА ще заседава сега, веднага след приключване на заседанието в зала "Запад".
Комисията по младежта, спорта и туризма трябваше да заседава от 14,30, но предполагам, че ще заседава след заседа¬нието .
Комисията по устройството и дейността на държавните органи ще заседава половин час след приключването на това заседа¬ние.
Чета ви писмо до академик Благовест Сендов - председател на Народното събрание от министър-председателя господин Жан Виденов: