Председателствували: председателят Благовест Сендов Секретари: Илко Савов и Митко Нитов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание. Ще ви прочета най-напред новопостъпили законопроекти и проекторешения.
На 17 януари 1996 г. е постъпил законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители са Венцеслав Асенов Димитров, Стефан Илиев Стоилов и Кемал Еюп Адил. Водеща комисия е Комисията по устройството и дейността на държавните органи, Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
На същата дата е постъпил законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Ирландия. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по външната политика и Комисията по национална сигурност.
На 18 януари 1996 г. е постъпил законопроект за допълнеие на Закона за контрол на взривните вещества, оръжията и боепри¬пасите. Вносител е Червенко Крумов Лазов. Водеща комисия е Комисията по национална сигурност.
На 23 януари 1996 г. е постъпил проект за решение за освобождаване и избиране на управител на Българска народна банка. Вносител е Красимир Премянов, Комисия по бюджет и финанси.
На 23 януари 1996 г. е постъпил Законопроект за обезщетя¬ване на собственици на одържавени и отчуждени имоти в периода от 1946 до 1962 г. Вносители са Светослав Денчев Лучников и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по устройството и дейността на държавните органи, Комисията по правата на човека и вероизповеданията, Комисията по бюджет и финанси и Икономическата комисия.
Преминаваме към приемане на дневния ред за тази седмица - програмата за работа на Народното събрание от 24 януари до 26 януари 1996 г.
Програма за 24 януари:
1. Избор на управител на Българската народна банка.
2. Промени в състава и ръководствата на постоянни комисии на Народното събрание.
3. Законопроект за ратифициране на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Монголия.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъчната администрация.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълне¬ние на Закона за данъчното производство.
6. Първо четене на Законопроекта за събиране на държавните вземания.
7. Първо четене на Законопроекта за чистотата на атмосфер¬ния въздух.
8. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
9. Законопроект за ратифициране на гаранционни споразуме¬ния и протокол с Международната банка за възстановяване и разви¬тие и с Европейската банка за възстановяване и развитие по Проекта за оздравяване и преструктуриране на Българските държавни железни¬ци .
Преди да дам думата, трябва да уважа това, което вече
е направено писмено от народни представители, съгласно правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По реда на постъпването.
Най-напред има предложение от народния представител Петър Стоянов за включване на точки в дневния ред. Желае ли господин Стоянов да ги представи или аз да ги прочета?
ПЕТЪР СТОЯНОВ (от място): Вие ги прочетете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: "На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за включване в дневния ред на заседа¬нията на Народното събрание от 24 до 26 януари 1996 г. на следните законопроекти:
1. Проект за решение за пълно членство на Република

България в НАТО.
2. Законопроект за Върховния административен съд.
3. Законопроект за изменение и допълнение на НПК.
4. Законопроект за изменение и допълнение на ГПК.
5. Законопроект за общинските имоти."
Искам само да ви информирам, господин Стоянов, че не
по всички законопроекти има пълни становища, но днес на Председа-
телския съвет решихме, че ще гласуваме тези предложения.
Второ, има предложение от народния представител Васил Николаев Михайлов и сигурно той желае да представи своите предло¬жения. Моля, заповядайте. Едно от предложенията ви съвпада с това на господин Стоянов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз мисля, че предложенията, които са направени, не са просто от уважавания от мен господин Петър Стоянов, а са от името на Парламентарната група на СДС и това прави още по-стойностни и по-значими предложе¬нията за дневен ред. Това е много важно, господин председателю, защото Парламентарната група на Съюза на демократичните сили предлага разглеждането като точка първа на проекторешенията за пълноправно членство на България в НАТО. И това е тогава, когато отново имаме високопоставен гост, който изнесе лекция в Министерството на отбраната, както и в Министерство на външните работи точно по темите на проучване за членство на страните от Източна Европа в НАТО. Още повече там стана дума, че едва 144. 3 ли не Народното събрание упорито работило и дебатирало върху този въпрос, като се цитират усилията в Комисията по външа политика, като се цитира становището на орган, който няма отноше¬ние към Народното събрание и неговите решения и становища са фактически само консултативни по отношение на президента на Република България.
Така че в крайна сметка може да се заключи следното: до този момент Народното събрание не е започнало да дебатира по този изключително важен за националната ни сигурност и за националната ни независимост въпрос - пълноправното членство на България в НАТО. Започват отново спекулациите, че видите ли, трябва първо да се разгледа доктрината, в случая се нарича концепция за националната сигурност и като съставна част от тази концепция тряиьало да бъде този въпрос, или пък даже се говори за някакъв неясен в необозримото бъдеще референдум. Това е ни повече, ни по-малко бягство от отговорността, която трябва да носи Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Последно предложение по дневния ред има на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за включване в дневния ред на заседанието на 24 януари 1996 г. точка първа от дневния ред да бъде Проект за решение на Народното събрание от 29.XI.1995 г. за създаване на Временна анкетна комисия. Става дума за Анкетна комисия по "Булфон" - народен представител Благой Димитров.
Преминавам към гласуване на предложените точки от дневния ред, след което ще дам думата и за други предложения. Най-напред допълнения.
По предложението на Парламентарната група на СДС, направе¬но от господин Петър Стоянов и Васил Михайлов, които предлагат да бъде включена като точка първа от дневния ред днес Проект за решение за пълно членство на Република България в НАТО. Моля да гласувате.
От общо гласували 194 народни представители, за - 80, против - 101, въздържали се - 13.
Предложението не се приема.
Второ предложение на Парламентарната група на СДС -точка първа от дневния ред да бъде Законопроект за Върховния административен съд. Без пълен комплект от становища.
От общо гласували 192 народни представители, за - 83, против - 81, въздържали се - 28.
Предложението не се приема.
Трето предложение - точка първа от дневния ред днес да бъде Законопроект за изменение и допълнение на НПК - предложе¬ние на Парламентарната група на СДС.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 187 народни представители, за - 81, против - 64, въздържали се - 42.
Предложението не се приема.
Четвърто предложение - точка първа от дневния ред да бъде Законопроект за изменение и допълнение на ГПК - предложение на Парламентарната група на СДС.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 181 народни представители, за - 76, против - 60, въздържали се - 45.
Предложението не се приема.
Пето предложение - Законопроект за общинските имоти -предложение на Парламентарната група на СДС, да бъде точка първа от дневния ред днес.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 189 народни представители, за - 75, против - 78, въздържали се - 36.
Предложението не се приема.
Преминаваме към второто предложение на народния предста¬вител Васил Михайлов, което е: започване на пленарните дебати по второто четене на Законопроекта за държавния бюджет за 1996 г.
Искам да обърна внимание на господин Михайлов, че сро¬кът ...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Изтече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е изтекъл.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Изтече. По правилник изтече, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: 7-дневният срок - от 24 -правете сметка. ББ/КТ 145.1
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Аз съм направил сметка и затова Ви казвам, че срокът за внасяне на предложенията за второ четене на Проекто¬бюджета за 1996 г. изтече. Следователно е редно да започнем разглеждането на този законопроект, който е от изключителна важност, в пленарната зала. Казвам това, уважаеми господин предсе¬дателю, за да избегна възможността да се случи това, което се случи в 1995 г., пък и няколко поредни години преди това - нощни заседания, приемане набързо, заспали представители на БСП, някои в нетрезво състояние. Въобще една много пъстра, но и много смешна картина. Вие обещахте като представител на БСП да се разглежда бюджетът за 1996 г. и да бъде приет фактически преди началото на 1996 г. Но поне в самото начало трябва да започне разглежда¬нето.
Аз Ви моля в този смисъл да подкрепите започването на дебати по второ четене на Проектобюджета за 1996 г.
В противен случай отново при закрити врати, без да има яснота какво точно правим, ще изгласуваме един проектобюджет, който е ни повече, ни по-малко едно пожелание, един финансов, неизпълним план и това ще се нарича Закон за бюджета.
Аз Ви моля да обърнете внимание на тази необходимост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Искам да обърна внимание, че господин Михайлов, както винаги, е съвършено прав, че изтече срокът за даване на писмени предложения. Но срокът от една седмица за работа на комисията не е изтекъл.
Но аз поставям на гласуване неговото предложение.
Моля, гласувайте предложението на господин Михайлов, което е абсурдно, но не за пръв път правим абсурдни неща.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 196 народни представители, за - 78, против - 94, въздържали се - 24.
Предложението не се приема.
Трето предложение на господин Михайлов от СДС - точка първа от дневния ред да бъде Проектозакон за националните символи.
ПЕТКО ИЛИЕВ (от място): Господин председател, нека да се види кой не ще бюджет!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По групи ли искате? Не става въпрос, че не ще бюджет, а не е изтекъл срокът за работа на комисията. 145.2
Господин Михайлов, случайно да поискате думата да говорите по дневния ред? - Заповядайте.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, съвсем нарочно искам да говоря по точки от дневния ред. И следва¬щата точка е Проектозаконът за националните символи. Аз не мисля да обосновавам надълго и нашироко нуждата от разглеждането на този законопроект. Просто е срамно България да продължава да стои без национални символи. Тя независима държава ли е или не е независима? Или някой пречи на нейната независимост? Защото символиката е най-концентрираният израз на националното достойн¬ство и на държавното достойнство.
Това, което обаче прави БСП, не е нито ново, нито чудно. Тя пречи на българската независимост и това се израз'ява дори чрез недопускане на разглеждане на Проектозакона за националните символи.
Аз ви моля да ме опровергаете, уважаеми дами и господа от БСП, че не съм прав в своите твърдения за вашата небългарска роля в българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте предложе¬нието на господин Васил Михайлов от СДС.
От общо гласували 194 народни представители, за - 83, против - 101, въздържали се - 10.
Предложението не се приема.
Четвърто предложение на господин Михайлов.
Заповядайте, господин Михайлов, от СДС.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Очевидно е, че БСП не желае да се бори с престъп¬ността, защото я произвежда. На второ място, не желае да се занимава с националните символи, защото това означава да наруши интересите на чужда сила и в този смисъл могат да се окажат представителите на колониалната администрация неподходящи и готови за смяна.
В този смисъл аз разбирам тези гласувания. Не успяхте да ме опровергаете, скъпи колеги от БСП!
А сега, последното предложение и то е свързано с изключи¬телно важна функция на Народното събрание - парламентарния кон¬трол. Както видяхме, в миналия петък парламентарният контрол просто само започна. Можаха да отговарят на въпроси министър-председателят и двама министри. Това според мен не е достатъчно. 145.3
Натрупани са огромно количество актуални въпроси. На много от тези въпроси актуалността вече е под съмнение и това е заради факта, че много от министрите или не се явяват по разни причини на парламентарен контрол, но по-честа причина е, че мнозинството не допуска провеждането на парламентарен контрол. А още повече в петък предлагам, за да има време да се изчерпат натрупаните актуални въпроси и питания, да започнем с парламентарен контрол. И това сега да бъде гласувано. И ако остане време, едва тогава във втората част на заседанието да се занимаем, уважаеми колеги, със законодателна дейност.
Това мое предложение, което направих и в предишната седмица, не се възприе. Очевидно резултатите по отношение на парламентарния контрол са печални.
Аз ви моля, уважаеми дами и господа от БСП, да* приемете едно такова предложение. То е във ваша полза. Ако вие не се вслушате в опозицията, катастрофата ви е неизбежна и скорошна. Ако искате да продължите донякъде своето доста неудачно и опасно за страната управление, моля, гласувайте за истински парламен¬тарен контрол!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението на Васил Михайлов от
СДС.
От общо гласували 195 народни представители, за - 84, против - 94, въздържали се - 17.
Предложението не се приема.
Последното писмено предложение е направено от народния представител Благой Димитров, който предлага точка първа от дневния ред днес да бъде Проект за решение на Народното събрание от 29 ноември 1995 г. за създаване на временна анкетна комисия по дру¬жеството "Булфон".
Желае ли Благой Димитров да обоснове предложението си? Да, заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, аз правя това предложение във връзка с един път отхвърления проект за решение преди около месец, но и във връзка и с едно публикувано, уважа¬еми господин председателю, в "Държавен вестник" бр. 112 решение на Софийския градски съд, на основание на което е ре"гистрирана фирма "Булфон" със състав: Сократис Скокалис, Авраанцу Калидис, Периклис Кацулас, Енчо Венциславов Савов и Стойчо Недялков, при което, видите ли, това дружество "Булфон" се представлявало от лицето Енчо Савов.
Значи нещата не отговарят на това, което господин минис¬тър-председателят отговори във връзка с моя актуален въпрос по темата. Нещата се задълбочават и разширяват и би трябвало временна анкетна комисия да прецени накъде отиват нещата с комуникациите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Моля да гласувате предложението на народния представител Благой Димитров точка първа от дневния ред да бъде проект за решение за създаване на временна анкетна комисия. Моля да гласувате.
От общо гласували 198 народни представители, за - 85, против - 62, въздържали се - 51.
Предложението не се приема.
ИВАН КОСТОВ (от място): Браво, бе, далавераджии! Всички сте далавераджии!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имаше вдигнати ръце за допълнителни предложения. Да, заповядайте.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаеми господин председа¬телю, уважаеми колеги, пред нас е програмата за работа на Народното събрание от 24 до 26 януари. Тази програма е получена преди десет--петнадесет минути, и ако се вгледате, тя съдържа 9 точки. От тези 9 точки има 5 закона на първо четене - от т. 4 до т. 8 вклю-ВТ/ВЙ 146.1
чително.
За да можем да реагираме и да е по-перфектна нашата работа, аз правя процедурно предложение: Председателският съвет да се събира в петък, да излиза със становище по работата на събранието, депутатите да получават съответно информация, за да могат да реагират в рамките на тези 4-5 дни, които са до сряда. Това нещо го получаваме преди 5-10 минути! Извинявайте, но правя това предложение и моля да бъде гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Драганов, такова предложение имаше, то беше прието, но последния петък не можахме да се съберем. Ние по принцип се събираме всеки петък, правим предварителни обсъждания и в петък се обявява. Но последния петък, знаете, нямаше възможност. Иначе това е практика' на Народ¬ното събрание. Да.
Няма други предложения. Моля да гласувате проектопрогра¬мата така, както беше представена. Моля да гласувате.
От общо гласували 199 народни представители, за - 127, против - 52, въздържали се - 20.
Програмата е приета.
Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ИЗБОР НА УПРАВИТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА, което е продължение от заседанието на 22 декември миналата година.
Моля народните представители да гласуват да бъде поканен в залата професор Тодор Вълчев - управител на Българската народ¬на банка. Моля да гласувате.
От общо гласували 185 народни представители, за - 175, против - 3, въздържали се - 7.
Предложението се приема.
Моля професор Тодор Вълчев да бъде поканен в залата.
Преминаваме към продължаване на обсъжданията и обсъждане на проекторешението. Ще ви прочета постъпилото проекторешение за освобождаване и избиране на Управител на Българската народна банка.
"Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 от Консти¬туцията на Република България и чл. 12, ал. 1, във връзка с чл. 15, ал. 2 от Закона за Българската народна банка
РЕШИ:

1. Освобождава Тодор Йорданов Вълчев от Управител на
Българската народна банка.
2. Избира Любомир Веселов Филипов за Управител на Българ-
ската народна банка".
Давам думата на народния представител Кирил Желев да прочете становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин предсе¬дател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, на заседа¬нието, проведено на 23 януари 1996 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди Проект за решение за освобождаване и избиране на Управител на Българската народна банка, внесен от народния представител Красимир Премянов.
Комисията смята, че депозираната оставка на Управителя на Българската народна банка професор Тодор Вълчев, надлежно представена в Народното събрание, следва да бъде уважена и профе¬сор Тодор Вълчев да бъде освободен като Управител на Българска народна банка. Изразено беше мнение на уважение, благодарност и положителна оценка за неговата дейност.
В т. 1 на решението е необходимо да се отрази, че остав¬ката на професор Тодор Вълчев е резултат от свободно изразена воля и заявено от него лично желание да бъде освободен. С оглед на това комисията предлага текстът по т. 1 да придобие следния вид:
"1. Освобождава Тодор Йорданов Вълчев като .управител на Българската народна банка, поради подаване на оставка".
След като изслуша господин Любомир Филипов, комисията изразява мнението, че предложеният кандидат има професионалните качества и опит и препоръчва на Народното събрание господин Фили¬пов да бъде избран за Управител на Българска народна банка.
Становището е прието с 11 гласа за, 1 против и 4 въздър¬жали се. Благодаря ви. 146.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата по проекто¬решението. Така, както разбирам от предложението, гласуването ще бъде явно. Няма предложения.
Господин Вълчев, желаете ли да кажете нещо? - Не.
Народният представител Муравей Радев има думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Аз смятам, че изборът на председател на Българската народна банка е нещо изключително важно, почти толкова важно, колкото и вчераш¬ният избор на министри в кабинета на управляващата партия. В този смисъл аз смятам, че не е възможно това да бъде претупано и да бъде гласувано "от раз" едно предложение на управляващото мнозинство. Разберете, колеги, ние не избираме портиер на банката, както и вчера не избрахме портиери на този Министерски съвет. Ние избираме председател на Българската народна банка, една институция, от която зависят хиляди неща в България, ако щете, зависи цялостната реформа в България.
Затова аз ви моля господин Филипов, който е предложение на Българската социалистическа партия, да бъде допуснат в залата, да му бъдат зададени някои въпроси, да се състоят дебати по този въпрос, след което народните представители по съвест да гласуват за неговата кандидатура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има процедурно предложе¬ние господин Любомир Филипов да бъде поканен в залата. Има ли възражения? - Няма.
Моля да гласувате да бъде поканен в пленарната зала Любомир Веселов Филипов.
От общо гласували 189 народни представители, за - 189.
Моля господин Филипов да бъде поканен в залата.
Продължаваме дебатите.
От вносителите на решението имаше предложение да бъдат добавени към т. 1 думите "поради подаване на оставка". Точка 2 - "Избира Любомир Веселов Филипов за Управител на Българската народна банка". Според мен трябва да бъде добавено: "и го освобож¬дава от длъжността подуправител".
Има ли желаещи да се изкажат? - Господин Шопов има думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Уважаеми колеги, смятам, че до голяма степен дейността на досегашния управител на Българска народна банка господин Тодор Вълчев беше изключително успешна в резултат и на обстоятелството, че той беше надпартиен. За всички нас е известен големият професионализъм, който той прояви по времето на своя мандат. Но не само това беше достатъчно. Той беше един безпристрастен управител на Българската народна банка, за който БНБ, нейните интереси стояха над всичко.
Тази кандидатура, която сега се предлага, без да подла¬гам на съмнение професионализма на господин Филипов и неговите възможности, които той би могъл да реализира като управител на Българска народна, аз се опасявам, че за мен той е една силно партийна кандидатура, кандидатура, която изхожда от редовете на управляващата Българска социалистическа партия. И като управи¬тел на Българска народна банка много се страхувам, че за в бъдеще не би бил надпартиен, не би бил безпристрастен.
В тази връзка аз изказвам моето сериозно съмнение, като имам предвид и една силно партийна кандидатура, която беше възпри¬ета преди няколко месеца, това е на госпожа Бистра Димитрова, шеф на ДСК. За мен това е още един нов много опасен прецедент, който поставя под съмнение националните интереси, който поставя под съмнение институцията Българска народна банка. По тази причина аз ще гласувам "против" и се надявам обаче с дейността си госпо¬дин Филипов да ме опровергае. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОЕ:СТ СЕНДОВ: Други желаещи да се изкажат? - Господин Филип Димитров има думата.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Прав беше прежде-говорившият, посочвайки, че изборът на управител на Българската национална банка е избор в много отношения може би по-значим от избора на членове на кабинета. Защото значението на Национал¬ната банка за развитието на икономическите процеси в страната е от огромно значение.
Аз бих поставил на масата пред вас едно предложение. Не очаквам да го гласувате, но мисля, че акт на учтивост и на спазване на онова, което се нарича "добрите нрави", е днес когато вземаме едно решение по толкова важен персонален въпрос, да чуем поне с няколко думи какво е състоянието на националната банка, какво е състоянието на националната банкова система и какви са прогнозите за нейното развитие в близките няколко месеца. Мотивите ми да поставя този въпрос - приемете го като въпрос на достойнството, господин председателю - мотивите ми да поставя този въпрос на достойнство пред управителя, който си отива, и пред кандидата за управител за в бъдеще, са свързани с факта, че и в настоящия момент се поставят множество въпроси относно състоянието и тенденциите на развитие на банковата система. Можем ли ние да очакваме, че в банковата система ще настъпят промени в смисъл на промяна в поведението на Националната банка по отно¬шение на спасителните операции спрямо други банки? Мо*жем ли да отчетем тук с помощта и на професор Тодор Вълчев резултатността на тези операции, много често налагани по един силов начин от правителството, защото е илюзия да си мислим, че в една държава, която трябва да функционира що-годе кохерентно, Националната банка може да си позволи 100 на сто да не се съобразява с общата икономическа политика, която се води в страната? Следователно можем ли да отчетем някаква резултатност от тези действия, съще¬ствуват и заплахи, които са възникнали в резултат на тях, и най-общо казано за какво да се готвим? 147.3
Защото, пак повтарям, съществуват очаквания, че при една неблагоприятна линия на поведение от страна на ръководството на Националната банка, респективно на новия управител, бихме могли да се изправим пред сериозни трусове, които ще засегнат не само спокойствието на държавата, но и джоба на практически всеки български гражданин, защото това може да застраши неговите спестявания, от една страна, а от друга страна - това може да тласне инфлационни процеси, които сериозно да застрашат неговите доходи и покупателна способност.
Въпросите, с други думи, никак не са леки. Пак повтарям, давам си сметка, че тук не става въпрос за някаква процедура, която може да бъде спазвана или изисквана, поставям въпрос на достойнство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Бих искал като народен представител да мога с една яснота при общуването с избирателите да обяснявам какво е състоянието на банковата система у нас. Към този момент, повярвайте ми, аз не мога да обясня това. Има много и различни слухове за състоя¬нието на банковата система. Някои от тях вероятно имат някаква стойност, може би са истина, други вероятно са преувеличени. Ние имахме възможността да се запознаваме със съответните материа¬ли за отчет на Българската национална банка ежегодно. Но не винаги това е достатъчно, за да получим ясни ориентири за тенден¬циите в банковата сфера у нас. Медиите също спомагат за едно тревожно настроение в българското общество по отношение на банки¬те.
И аз Ви моля, уважаеми господин Филипов или многоуважаеми господин Вълчев, да дадете, ако е възможно отговор не просто на нас, а на българското общество за състоянието на банковата система у нас, за състоянието на Българската национална банка и за опасностите, които има или пък няма в нейното развитие.
Бих искал да цитирам едни проценти, които много сериозно
ме разтревожиха. Тези проценти бяха споменати от експосланика на Съединените американски щати у нас негово превъзходителство Уилям Монтгомъри. В средствата за масова информация, доколкото може да се разчита на много точното отразяване на фактите от тях, бе споменато, че 80 на сто от българските банки при нормал¬ни условия биха били закрити, т.е. те биха фалирали и би трябвало да се обяви техният фалит. Аз няма да скрия, че има изключително много коментари и голяма степен на ажитираност в българските вложители от това, че много от банките смятат за пирамиди, за пирамидални структури. Този изключително висок процент, за който говори негово провъзходителство господин Монтгомъри, искам вие да разтълкувате - да опровергаете или да потвърдите. Аз ви моля да направите това, за да можем с чиста съвест да преценим своето поведение по отношение на тази изключително важна за българската държава институция - Българската национална банка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Господин Росен Михайлов има думата.
РОСЕН МИХАЙЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, аз бих искал преди всичко, започвайки своето изказване, да отправя думи и чувства към проф. Вълчев за благодарност за извършената работа досега, когато той представя своята оставка пред нас, пред пар¬ламента.
Няколко думи по направените досега предложения. Опасения¬та, които колегата Шопов изказа за политически ориентирана канди¬датура на господин Филипов, според мен са неоснователни. Госг дин Филипов не е известен в политическите среди, господин Шопов, той е известен в професионалните среди. Именно заради това трябва да подкрепим тази кандидатура. И смятам, че всеки един от профе¬сионалистите подкрепя горещо предложението, което в момента е внесено в парламента.
Второ, по отношение отчета на БНБ. Аз смятам, че както всяка година, той ще бъде представен пред парламента и ще имаме възможност да го обсъждаме.
Имайки предвид тези неща, аз смятам, че кандидатурата,
която в момента имаме, е максимално най-добрата, вьзможно най-
^ ^ приемливата за този естествен процес на приемственост
институт като БНБ.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Защо имахте друго предложение преди една седмица?
РОСЕН МИХАЙЛОВ: Аз не съм имал такова предложение, ува¬жаеми господине. В този смисъл приканвам ви всички да гласуваме за кандидатурата на господин Филипов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният пред¬ставител Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Във връзка с това, което преди малко господин Росен Михайлов каза за качест¬вата на господин Филипов, аз не се и съмнявай, щом. е кандидат за управител на една такава важна институция като Българската национална банка и е известен във финансовите среди като елитен специалист, но аз имам няколко въпроса към господин Филипов.
Уважаеми господин Филипов, имате ли някакви родствени връзки с господин Емил Филипов, който е депутат от Парламентар¬ната група на демократичната левица, и ако имате, какви са те? (Оживление в мнозинството) Тъй като не е маловажно, уважаеми колеги, председателят на Българската национална банка дали е обвързан политически, родствено или това поне трябва да се знае от обществеността.
И още един по-конкретен въпрос: един кратък коментар, уважаеми господин Филипов, около програмата на правителството за оздравяването на банковата система. Мен ме интересува Вашето отношение към популярните банки и просто един коментар около акцента на програмата на правителството за оздравяване на банко¬вата система по отношение на измененията в Закона за банките и кредитното дело. Въобще как смятате да се регулира този въпрос?
И още един въпрос - как Вие виждате доклада на Временната комисия по пирамидите, ако сте запознат с доклада, и какви са Вашите виждания за регулиране на този процес по отношение на пирамидите? Знаете, че във Варна между 8,5 и 10 млн. лева бяха изсмукани от хората. Това е един остър социален въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата
на народния представител Максим Димов.
МАКСИМ ДИМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, ува¬жаеми дами и господа народни представители! Аз ще започна своето изказване с чувство на благодарност към досегашната работа на Управителния съвет и персонално към господин Тодор Вълчев като управител на Централната банка. Колкото и правата на управителя на Централната банка да са намалени и да са приравнени към правата на членовете на Управителния съвет, един оркестър свири добре, когато неговият диригент е добър. Така или иначе в тези трудни времена сигурно има допуснати и грешки, но ние вървяхме по един път, за който нямаме написани правила, трябваше да се реагира съобразно ситуацията. Сигурно има много неща, направени не както трябва, но има и много неща, които са направени така, както би трябвало да се направят. За мен основното е, че този управите¬лен съвет на Централната банка проявяваше добросъвестност и старание да бъде адекватен на икономическата ситуация на реформите в Република България.
Господин Любомир Филипов е известен в банковите среди като добър специалист и като умерен човек, който би бил приет от търговските банкери като човек, познаващ техните проблеми и като човек, който е в състояние да изведе банковата система или поне добросъвестно да се опита да изведе банковата система от кризата, в която тя се намира или от затрудненията, които тя изпитва, по-точно казано.
Оттук нататък централната банка трябва да прояви грижа към всички търговски банки без да ги дели на държавни, частни, кооперативни или общински. Структурата на капитала е без всякакво значение. Тя трябва да поеме своята роля на истинска централна банка и наред с регулативните функции, които има във финансовата система, тя да се постарае и да покаже пътя, изхода за търговски¬те банки от тази конкретна ситуация.
Бих призовал всички наши колеги да бъдат по-пестеливи когато говорят за банковата система откъм използване на имена и цифри.
Господин Монтгомъри сигурно е имал основание да каже нещо подобно, но не е съвсем коректно да коментира банковата система в България. 80 на сто от банките сигурно изпитват някакви затруднения, но това са затруднения, свързани с реалната икономика в България, а не спрямо критериите, които съществуват на американ¬ския финансов пазар. Това го казвам не за да обвинявам господин Монтгомъри, нито да защитавам нашите банки или нашите банкери. Просто искам да успокоя българските граждани, защото всеки от нас под някаква форма е вложител във финансовата ни система - дали нашите родители, деца или самите ние. Не бива да се робува на слухове, не бива да се робува на вестникарски изявления или на статии на разгорещени политици, или специалисти, които не винаги коментират фактите добросъвестно.
Към господин Любомир Филипов бих изразил две основни изисквания.
Аз настоявам решимостта, която управителният съвет демон¬стрира за датата 31 януари, за запълването на капитала на банко¬вите институции, за 450 млн. за вътрешен лиценз и за 800 млн. за външен лиценз, да бъде спазена и този път да не бъде отлагана по каквито и да е причини. Това ще покаже характер и твърдост. МС/ЗТ 149.1
Мисля, че от това се нуждае банковата система в момента. Банки, които носят само думата "банка", имат всички привилегии да влого-набират и да събират ресурс, който не е техен, а не финансират проекти в реалната икономика, би следвало също да бъдат преоце¬нени. Ако те продължат така - да обслужват само свои вътрешни интереси, няма нищо лошо да го правят това като друг вид инсти¬туция, но не и банкова.
И втората ми молба е за едно категорично становище, относно лицензите за новите банки. Така или иначе ние имаме Закон за банките и кредитното дело. Има няколко банки, които са си подали документите, те изглеждат съвсем перфектни. Минали са повече от шест месеца като срок. Там са проведени акционерни събрания, събран е капитал. Той стои някъде на депозитна сметка, която не се олихвява.
Моля ви, за едно категорично становище по тяхното бъдеще - те ще бъдат ли лицензирани или не? Ако ли пък не, какъв е изходът от тази ситуация, която в момента я има?
С пожелание за успех и наистина с надежда, че въпреки че господин Любомир Филипов излиза като кандидатура на Българ¬ската социалистическа партия, аз бих желал той да покаже, че е кандидат не само на една партия, а на всички нас, на всички български граждани, на всички български вложители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата народният представител Муравей Радев. Да не ви прави впечатление, че му давам за втори път думата. Първият път беше за процедура. Накрая ще дам думата на професор Тодор Вълчев и на кандидата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, ние присъстваме на един много важен акт. Аз съм длъжен най-напред да кажа, че сме принудени да направим това днес, поради категоричното становище на многоуважавания от мен досегашен председател на БНБ професор Вълчев, който е категоричен в своето намерение да напусне поста председател. С цялото уважение и съзнание за това колко трудно бе балансирано през тези няколко години на преход, аз изразявам не само своето уважение, а и своята благодарност на човека, който успя да приведе полуневредим кораба на БНБ в това развълнувано море. Какво обаче е положението днес? Днес банковата система се намира в сериозна криза и налице са всички симптоми на задълбо¬чаване на тази криза. Да не кажа, че вероятно е близко и моментът, ако не бъдат взети много сериозни мерки, на един банков колапс в България.
Какви са причините за това тежко положение на банковата система днес? Някои колеги казват, че това било отражение на реалната икономика днес. Реалната ни икономика е лоша, слаба, противоречива и, ето, видите ли, това се отразява и в банковата система. Това действително е така, но далеч не е само това причи¬ната за това положение на банките днес. Това е само една от причините. Има много други причини. И много хора в тази зала добре ги познават, и не само в тази зала. За много добри специали-ти в България ясна е причината за състоянието на банковата ни система днес.
Аз няма да ви говоря днес за това срастване на отделни финансови групировки с изпълнителната власт, за препирането на тонове пари, мръсни пари, през банковата система, за закупува¬нето на фалирали банки за един лев, и за хиляди, хиляди други неща. Аз добре съзнавам пресата, на която е подложено ръковод¬ството на тази банкова система в една или друга посока. И все пак, все пак ние трябва да вземем едно мъдро решение днес. Можем ли да го вземем?
Ние добре си даваме сметка, че новият председател на Българската народна банка ще бъде издигнат от Българската социа¬листическа партия. Това е повече от очевидно. Аз искам да напомня на управляващото мнозинство, че не само че това е повече от очевидно, но това е една отговорност индивидуална, която това мнозинство поема. Тук просто не може и да има сянка от съмнение, тази отговорност да бъде споделяна с когото и да било.
В този смисъл аз съм убеден, че не е възможно тази канди¬датура да бъде партийно обезцветена, след като вие хиляди пъти сте дали точно примери в тази посока - за една силна партийна пристрастност. И винаги, винаги вашите кандидати са говорили от надпартийна позиция. За съжаление, аз нямам нито един случай, който бих могъл да приведа в потвърждение на това, което те твърдят преди това. Тоест, че са надпартийни. 149.3
Много ми се ще този път да не стане така, защото банковата институция е национална. Тя е надпартийна. И ако започне да служи на теснопартийни интереси, провалът й е неизбежен. Но той не само на нея е неизбежен, той е неизбежен и на тази партийна организация, която си позволява с този инструмент да преследва партийни цели. В крайна сметка обаче България като цяло ще постра¬да.
Затова, моят апел към онзи, който ще оглави БНБ е да знае, че Българска народна банка е българска, не е партийна и е национална, и в своите действия да се ръководи именно от тези неща.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА МНОЗИНСТВОТО: Да не се разплачеш.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господине, аз не говоря само 'с Вас, а възпитанието Ви изглежда не е най-доброто. Аз се обръщам към народните представители, които днес ще вземат съдбоносно решение. А Вие може би да се върнете в първите седем години, ако желаете.
По-нататък. Какво означава това? Моме ли председателят на Българската народна банка да се измъкне от партийната си орбита? Ами това той ще докаже със своите действия, нали? Вчера той заяви подобно нещо.
Освен тежкото положение на банковата система в момента, има и други неща, които утежняват положението към днешния ден. Това е една законодателна неяснота от едни актове, които миналите народни събрания са взели и не са доуточнили, доизяснили. Следова¬телно в тази юридическа неяснота, за която говоря, новото ръковод¬ство трябва да намери правилния път и то много бързо, разбира се, с помощта на Народното събрание. Възможно ли е обаче банковата система сама по себе си, нещо като държава в държавата в България, а днес точно такава е процедурата - банковата система сама уста¬новява каноните, по които се движи, и сама си ги узаконява. В много от своите решения тя взема решения сама за себе си и сама си ги проверява след това. Според мен това като система е недопу¬стимо. След като това е част от българската държава, то не може, която и система да бъде вътре в тази държава, да решава сама за себе си нещата и след това сама да си ги проверява. Това е един много опасен, бих казал, начин тази система по един или друг начин да отиде в една крайност, която не пожелавам никому.
Затова моят точен и конкретен въпрос към кандидата за председател е: имало ли е изразявано становище от него против международен одит на БНБ? И би ли допуснал след своето избиране именно такъв международен одит на банковата система? Това - първо.
Второ, за да ни докаже своето твърдение, което вчера в Комисията по бюджет и финанси той заяви пред всички, че винаги е бил и винаги ще бъде надпартийно насочен по отношение вземане на решенията си, аз искам да изразя от тази трибуна ясно и не¬двусмислено своето отношение към чакащата отдавна регистрация и лиценз Софийска общинска банка, тъй като за нас този въпрос е политически и ако той продължава да бъде спъван, за нас това ще бъде един ясен симптом, че просто има голямо разминаване между думи и дела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За реплика господин Росен
Михайлов.
РОСЕН МИХАЙЛОВ (ПГДЛ): Колеги! Аз искам само още един път да напомня, реплекирайки колегата Радев, когото дълбоко уважа¬вам, че банковата система преди всичко е тишина и спокойствие. Ако ние искаме точно в този момент, когато има дори и представители на Световната банка в България, наистина да покажем национално отговорни действия, нека да подкрепим тази кандидатура и да не разискваме неща, които според мен трябва наистина да се разискват, но с подходяща сериозност.
Искам да ви прочета само един доклад по отчета на БНБ за 1992 г., който е приет от Тридесет и шестото Народно събрание. Тогава председател на Бюджетната комисия е бил дълбокоуважаваният колега Венцеслав Димитров. Той пише така: "БНБ е автономна инсти¬туция съгласно Закона за БНБ и се отчита пред Народното събра¬ние. Като един основен и нерешен засега проблем, свързан с отчета, е липсата на институция, която да контролира БНБ. Съгласно закона, това би следвало да бъде Сметната палата, която обаче още не е създадена." Знаем, че имаше Закон за Сметната палата и знаем кой го спря.
Така че нека тези въпроси да оставим наистина на създаде¬ната вече Сметна палата да ги решава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на Александър Божков.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Днешният избор ни поставя пред няколко въпроса и тези въпроси са свързани с предисторията на този конкретен избор и със Закона за БНБ и евентуалните промени в него.
Искам да припомня на тези, които са забравили вече, че преди по-малко от месец Парламентарната група на демократичната левица си избра кандидат за управител на БНБ единодушно. Днес този кандидат вече не е кандидат, а е министър и си има друг кандидат.
РЕПЛИКА ОТ 6СП: Е, какво от това?
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Ще ви кажа какво от това.
Нека да си припомним какви условия постави ясно предишният кандидат на левицата. Той постави условия, свързани с евентуално изменение в Закона за Българската народна банка, което да изясни неясните въпроси относно мандата на различните членове на управи¬телния съвет, подуправителите и останалите членове на управителния съвет. Най-вероятно една от причините господин Папаризов днес да не е тук сред нас, а да е министър, е това негово настояване.
В края на краищата има внесени два законопроекта за промяна на Закона за БНБ. В единия от тях сме съвносители с госпо¬дин Премянов, аз и още няколко наши колеги, а другият е внесен от госпожа Нора Ананиева. За мен, общо взето, няма значение в какъв вид ще бъде приета промяната в закона, стига нещата да се изяснят. С евентуалния днешен избор на господин Филипов преди промяната в закона проблемите се задълбочават.
Съгласно Закона за БНБ Народното събрание избира упра¬вител и трима подуправители. Ние днес евентуално ще изберем еди¬ният от подоуправителите за управител и няма да изберем подупра¬вител, с което практически оставаме банката без един подуправител. Остават няколко въпроса, свързани с това: ако впоследствие, както днес ще изберем евентуално господин Филипов, преди промяната в закона, ако отново преди промяната в закона бъде избран и един подуправител, с какви мандати са и господин Филипов, и евентуално избраният подуправител? Този въпр'ос до ден-днешен Народното събра¬ние не е решило, а нищо не му пречи да го реши, след като двата законопроекта бяха гледани на заседания и на Бюджетната, и на Икономическата комисия, има становища по тях и те спокойно мггат да бъдат внесени в пленарната зала и да се вземе решение по тях. Аз пак ви казвам, че няма абсолютно никакво значение какво ще се приеме, важното е да се приеме нещо и да има яснота в закона. Днес ние отново стигаме до положението, в което извършваме пер¬сонален избор, без да сме изчистили закона.
Искам да ви обърна внимание и на още нещо - че бърза¬нето с този избор като че ли е свързано с причини извън чисто законовите. Аз разбирам много добре желанието на професор Вълчев да се оттегли най-после и уважавам това негово желание, така че никой не може да спре избора на нов управител, но нищо не пречеше междувременно да се подготви законопроектът, което е във властта на мнозинството, и успоредно с избора на новия упра¬вител да стигнем и до яснота по отношение на мандата на управи¬теля, на подуправителите и на другите членове на Управителния съвет. Това днес отново не става, отново не сме готови с тази тема и отново преминаването на господин Филипов от положението на подуправител в положение на управител създава повече проблеми, отколкото решава.
Много бих искал депутатите специално от левицата да осмислят това, което се опитвам да кажа в момента и да направят възможното да решим този въпрос в максимално кратък срок. Пак ви повтарям, независимо по какъв начин, но важното е да се реши.
Искам да обърна внимание за нещо друго. Господин Филипов още не е избран за управител на БНБ, но днес в едно интервю той вече прави категорични изявления, едно от които е, че общинската банка нямало да получи лиценз. Много бих искал да разбера дали това е вярно или е неправилно цитирано. Наистина ще се радвам, ако господин Филипов е неправилно цитиран.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата Александър Маринов от демократичната левица.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искал да кажа само две неща. Първо, че Българската национална банка е една институция с такова значение за държавата, че всички квалификации за нейни досегашни или бъдещи действия или действия на нейното ръководство трябва да бъдат изключително премерени, за да не доведат до последици, които да бъдат от много голямо негативно значение за държавата.
В този смисъл аз не мога да приема тези твърдения или намеци за някаква ангажираност както на досегашния управител, така и на кандидата за бъдещ управител на БНБ с някаква партийно мотивирана политика. Това не просто е некоректно към господин Вълчев и към господин Филипов на основата на досегашното им поведение, това подсказва едно предварително предубедено отноше¬ние към това, което трябва да свършим днес.
Между другото, вече два пъти беше повдигнат въпросът за общинската банка и аз бих искал да се спра на този въпрос, въпреки че едва ли той е най-важният за бъдещата дейност на ръководството на Българската национална банка.
Между другото, господа, именно създаването на общинската банка беше пример за това как между различните политически сили в предишния мандат на Столичния общински съвет беше постигна¬то споразумение с тази банка да обслужва именно интересите на Столичната община, на столичното гражданство, а не интересите на една политическа сила. И тогава аз лично в качеството си на народен представител подкрепих идеята за създаването на такава общинска банка. Междувременно обаче нещата се промениха на 180 градуса, след като влезе в пълномощията си новият кмет и новото мнозинство в Столичната община. Бяха направени такива промени в цялостния замисъл за банката и в начина на нейното ръководство, които абсолютно недвусмислено показват намерението тя да бъде използвана именно в интерес на една политическа сила, а не на общината, независимо, че тази политическа сила има мнозинство в общината.
Затова аз смятам, че наред с другите принципни възраже¬ния, които аз не съм оспорвал до голяма степен, но смятах, че те могат да бъдат предмет на дискусия и може да се намери решение за ББ/НП 151.1
съществуването на една общинска банка. Ако усилията продължават в тази посока, то аз на мястото на ръковоството на БНБ, които според мен основателно не биха искали да допуснат политизиране на банковата система, също бих си задал редица въпроси.
Така че, господин Божков, ако става дума за общинската банка, трябва наистина да се види дали това, което се прави в момента, съответствува на нещата, които са записани в документи¬те, които бяха приети, когато се взе решението за нейното учредя¬ване от Столичния общински съвет в миналия му мандат. И ако има такова разминаване, то очевидно е, че въпросът за решаването му няма да бъде в ръководството на БНБ, а в тези, които са променили първоначалния му замисъл. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. 'Има думата за реплика господин Божков
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Смятам за изключително нетактично и неособено нормално председателят на Градската организация на БСП в София да дава инструкции на ръководството на Българска народна банка, коя банка да лицензира и коя не. Така че, ще Ви помоля, господин Маринов, да се въздържате от нравоучения и от поучения от трибуната на парламента по отношение на банката, защото Вие още преди да бъде избран новия управител на банката, вече започвате да показвате как възнамерявате да действате с БНБ. Значи Вие тук няма се криете, от трибуната на парламента ще обявявате коя банка трябва да се лицензира и коя не. Така ако ще действа новият управител на БНБ, значи нещо вие грешно си правите сметката. Такава Българска народна банка не може да има. И пак ви призовавам. Ако ще си давате инструкциите, поне ги давайте на тихо някъде, а не ги давайте от трибуната на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика господин Маринов. След това изказвания.
Момент, господин Дянко Марков искаше също думата за реплика и след това ще дам думата за дуплика.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Моята реплика е насочена не само към гоподин Маринов, а към всички ония, които с мнения или с действия са довели до тази промяна, която ние обсъждаме и трябва да решим днес тук. Моето мнение е следното, с което привличам вниманието да го прецените. Професор Вълчев беше 151.2
избран и зае този пост с национално съгласие. Но много ли моменти на национално съгласие имаме ние в днешната българска действител¬ност? И той оправда това национално съгласие, защото Българската народна банка остана един от малкото институции, на които народът има доверие и на които възлага надеждите си за бъдещето. Впрочем, аз искам да разбера какво налага един човек, избран и оправдал националното доверие и съгласие, да бъде сменян. Не оспорвам възможните качества, ние не ги познаваме. Но институтът действа добре, човекът действа добре и аз апелирам да остане проф. Вълчев като глава на Българската народна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за трета реплика господин Иванов.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин Маринбв, начинът, по който третирате проблема за общинската банка, буди недоумение за това как Вие интерпретирате демократичните принципи като глава на Градската организация на БСП. Категорично преди три месеца софиянци дадоха своето доверие да бъдат управлявани от пълно мнозинство на Съюза на демократичните сили и това е факт. Всичко, което е сторил бившият Общински съвет, е вече история в поведението на Столичната община. Така че, това, което иска сегашната управа на София, това е единствено важното, това е единствено меродавното и това е единственото, което трябва да бъде подкрепено съответно от Българската народна банка.
Така че реминисценциите какво е станало преди шест месеца, мисля, че не ia важни и мисля, че това е една катего¬рична девалвация в демократичното отношение на това как трябва да съществува местното и централното управление в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на Александър Маринов за дуплика.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПГДЛ): Господин Иванов, тук става дума за това, че едно политическо мнозинство не може да налага директно волята си в такава чувствителна система, каквато е банковата.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): А какво става в тази зала? Друго ли става?
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ: Защо, аз не съм чул Вие да възразявате срещу тази кандидатура.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): А за ДСК можем ли да гово¬рим също? Много интересна позиция! Когато е ДСК - може да се налага! (Шум и реплики в залата)
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ: Аз говоря за Българската народна бан¬ка, господин Божков. Аз говоря за Българската национална банка. За тази банка аз не чух възражения срещу кандидатурата на гос¬подин Филипов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля за тишина в залата!
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ: Говорим за Българската национална банка. Между другото, господин Божков, трябва да Ви кажа, че Вие едва ли сте най-светлият пример за тактичност, който трябва да следвам. Така че не ми давайте такива поуки!
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Мисля, че не съм дал повод... (Шум и реплики в залата)
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ: Що се отнася до репликата на господин Иванов, бих искал да кажа, че точно за това става въпрос. Тук аз не възразявам срещу необходимостта и възможността мнозинството в този орган да прави определени промен'. Но когато този орган се превръща изключително в поле за действия на една политическа сила против всички останали, очевидно е, че това не е банка. Това вероятно е някаква друга институция. И тогава няма нужда да правите общинска банка. Направете една общинска фирма или един общински фонд и си я управлявайте политически. Но тук става дума за банка, която трябва да оперира със спестявания на граж¬дани, която трябва да има инвестиционни функции и т.н. Така че става дума за подмяна на нещата.
А що се отнася до репликата на господин Марков, аз също имам много високо мнение за господин Вълчев, но очевидно е че той самият смята своята мисия в Българската национална банка за изчерпана. Аз лично му благодаря за това, което вършеше през тези години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на Драгомир
Шопов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля? Процедура? Заповядай¬те, имате думата за процедура.
Искам да съобщя, че СДС е изчерпало 30 минути за диску¬сия, Парламентарната група на демократичната левица - 6 минути, ДПС - 7 минути.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Аз правя процедурно предложение, по¬неже бяха отправени питания към проф. Вълчев, на които, както раз¬брах, той е готов да отговори, евентуално бяха зададени въпроси и към новия кандидат. Хубаво е той също да отговори преди да продължат дебатите. Ние наистина се интересуваме да научим със¬тоянието на банковата система, разбира се, с няколко думи тук очертано, да научим кое наложи да се изкупува една банка за 1 лев и 10 млрд. задължения, да се разберем какви са наистина намеренията на новия кандидат в тази сфера. Ние знаем, имаше тук и парламентарни запитвания, за подкрепата от Българската национална банка на Първа частна банка, изявления, че никога няма да се допусне тази банка да фалира и едновременно с това изявления, че е добре да фалират банки, за да се научели хората, че има добри и лоши банки и да си влагат парите в добрите банки. И тогава се поставя въпросът: какво различава Първа частна банка от всички останали банки? Само връзките й с БСП ли?
Лично аз съм смутен от изказването на господин Алексан¬дър Маринов, че само за това, че в София изборите бяха спечелени от СДС, замислената общинска банка ставала банка на една полити¬ческа сила и затова, едва ли не, трябвало да не получи лиценз. Ами, тогава Българската национална банка трябва да отнеме лиценза на Първа частна банка, на банка "Моллов".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за процедура изте¬че.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами, ако аз тръгна да изреждам тук всички¬те наистина партийни банки, свързани с БСП... 152.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за процедура изте¬че.
Давам думата на народния представител Драгомир Шопов.
А по отношение на процедурното предложение на господин Йордан Соколов моля, не ми давайте съвети как да водя заседани-то. Аз обявих, че ще изслушаме всички и накрая ще дам думата и на проф. Тодор Вълчев, и на новия кандидат.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин председател, аз не Ви давам съве¬ти, а правя процедурно предложение и Вие трябва да го поставите на гласуване. А не Вие да го решавате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, има думата Драгомир
Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, вие си спомяте и тук справедливо се посочи, че този въпрос парламентът трябваше да реши още преди края на година¬та. Ние се съобразихме с някои изисквания, с някои обстоятелства и отложихме избора.
Аз искам да припомня, че господин Любомир Филипов беше избран от различните политически сили, представени в парламента, за подуправител на Българската национална банка. И още нещо, което съвсем не е без значение, че той е един от кандидатите, предложени от проф. Тодор Вълчев именно за този отговен пост, на който ние днес евентуално ще го изберем.
Изненадвам се, че отново се политизира този въпрос. Това съвсем не е нужно в случая, когато става дума за един профе¬сионалист и мисля, че там ние би трябвало да насочим своето внимание и своите дебати.
Искам да ми позволите съвсем накратко да ви запозная с една биографична справка на кандидата за управител на Българ¬ската национална банка, да имате все пак предвид в евентуално продължаващите дебати и разисквания.
"Господин Любомир Веселов Филипов е роден на 14 юни 1945 г. в гр. Берковица. Завършва своето основно образование във Враца. Следва в Софийския университет, завършва през 1967 година "Изчислителна математика и програмиране". Това е сегашната специалност "Информатика". 152.3
През 1967 г. постъпва на работа в Държавния комитет за планиране в управление "Прогнозиране и моделиране с изчис¬лителен център", а по-късно и в Научния център за планиране.
От 1976 г., значи 20 години вече, е на работа в Българ¬ската народна банка. Работил е като съветник на председателя на банката, директор по банковото обслужване на териториалните единици, а в края на 1979 г. е назначен за генерален директор по кредитното планиране и член на Управителния съвет.
От началото на 1984 г. е изпратен на работа в Международ¬ната банка за икономическо сътрудничесто като член на Управител¬ния съвет на банката от българска страна. От май 1989 г. е отново генерален директор в Българската народна банка, този път по банковите външноикономически отношения. На тази длъжност заема активно участие в преговорите по приемането на България в междуна¬родния валутен фонд и Международната банка за възстановяване и развитие.
В средата на 1990 г. с въвеждането на нова структура на БНБ е назначен за началник на управлението "Банкови регулатори и анализи".
През 1991 г. господин Филипов е назначен за началник на управление "Левови операции", което отговаря за прилагането на инструментите на паричната политика на банката, а през юли същата, 1991 г. е назначен от президента на Република България за член на Управителния съвет на БНБ. На 14 септември 1994 г., това, което вече казах, Народното събрание го избира за подупра¬вител на Българската народна банка.
Господин Филипов отговаря за провеждането на паричната политика на БНБ и ръководи комитета по провеждане на паричната политика на банката. Член е на съветите на Международната инвес¬тиционна банка и Международната банка за икономическо сътрудни¬чество в Москва, има публикации в областта на програмирането, математическото оптимиране, икономико-математическото моделиране и банковата дейност, бил е на 7-месечна специализация по макро¬икономическо моделиране в колежа "Сейнт Антъни" на Оксфордския университет - Англия през 1973 г. и е участвувал през октомври 1989 г. в едномесечен семинар във Федералната резервна банка на Ню Йорк. 152.4
Владее английски и руски език. Женен е. Има двама сина."
Мисля, че това подсказва, че ние спираме своето внимание върху един изключително добре подготвен професионалист и аз мисля, че дебатите, ако оттук нататък има такива, трябва да бъдат именно в сферата на професионалните възможности на канди¬дата, като, разбира се, подкрепям това, което господин Соколов тук справедливо каза. Ние бихме имали желание да чуеми проф. Тодор Вълчев, и кандидата за управител на Българската народна банка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Калин Димитров.
КАЛИН ДИМИТРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Общо от тази трибуна колегите, които взеха отношение преди мен, изказаха и се оформи едно становище, че обсъждаме важни проблеми в една национална институция, каквато е Българската народна банка.
Има депозирана до Народното събрание оставка на сега действуващия председател на Управителния съвет на Българската народна банка.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Управител се казва. Научете ги тези неща!
КАЛИН ДИМИТРОВ: Да, управител. Има и предложение за избиране от Народното събрание на нов управител, господин Димит¬ров .
Разбира се, всичко това е съобразено с Конституцията на Република България - чл. 84, т. 8 и Закона за Българската народна банка - чл. 12, ал. 2 и чл. 15, ал. 2.
В изказванията, които се направиха от колегите, се оформиха няколко тенденции, доколкото можах аз да ги доловя. Първо, имаше желание от нашите колеги да се заслуша един отчет за работата на Българската народна банка. Мисля, че колегата Росен Михайлов се спря на този проблем. Не е възможно и не е необходимо това да се направи в момента, още повече, че в Закона за Българската народна банка има специално предвидено кога се изслушва отчета на БНБанка и как се процедира по-нататък.
Освен това, аз специално, като работещ в системата на банките смятам, че това трудно би могло да стане сега и едва ли му е момента сега да става.
Освен това се изказаха съображения, следващата тенденция, че едва ли не с подкрепата на господин Филипов само от една парламентарна група, едва ли не ще изпълнява поръките само на тази парламентарна група. Аз мисля, че ние като колеги не трябва взаимно да се обиждаме. Защо трябва да смятаме, че всички, които присъствуват - и отляво и отдясно, реално ще решат как да гласуват от гледна точка на това какво е пристрастието и или какво е мисленето за пристрастие на кандидата, който се предлага.
Тук някои колеги споделиха за професионални, за делови качества. Общо взето аз не чух от колегите да се спомене за професионалните качества нещо недобро за кандидата, който се предлага сега, господин Филипов. Като работещ в системата на банките аз твърдо мога да заявя от тази трибуна, че господин Филипов е човек, който в банковите среди се ползва с подобаващото уважение на тези, които работят в бранша.
А що се отнася за опитите тук да се прави професионална оценка, ако има някой в тази зала, според мен, който може да направи оценка на професионалните качества на кандидата, който се предлага сега, това е проф. Тодор Вълчев като човек, който работи и като човек, който познава банковата система. В тази връзка аз смятам, че обсъждаме един важен въпрос и би следвало НЧ/НП 153.1
да си наложим да пресечем всякакво желание от наша страна да политизираме този въпрос. А въобще с въпросите, които се зададоха и като предоставим възможност на сега действащият управител на БНБ и кандидата, който се предлага, да отговорят, да приключим дебатите и да пристъпим към самото провеждане на избора. Благо¬даря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Това процедурно предложение няма да го подлагам на гласуване, тъй като има желание от Венцеслав Димитров да се изкаже, на който давам думата.
На СДС остават 8 минути. Ако желаят, да ги използват и с това ще приключим обсъждането.
Има думата народният представител Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председателю, колеги! Пред себе си имаме едно решение от две точки. Първа точка - съгласно Конституцията освобождаваме проф. Вълчев от поста управител на БНБ. Аз и вчера в комисията казах, че от формална гледна точка не трябва да се свършва с точка, а трябва да се свърши със запетая и може би да се продължи защо го освобож¬даваме .
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поради подаване на оставка.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Поради подаване на оставка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това го включихме в текста.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точка втора - избор на нов управител. Може би трябваше да има и трета точка - избор на подуправител. Но тези, които са предложили решението, очевидно не са готови.
Аз знам как избирахме проф. Вълчев. Съжалявам, че тук не виждам проф. Кюранов. Тогава имаше почти пълен консенсус от 400 души във Великото Народно събрание. Мисля, че имаше само един "против" или "въздържал се", само един. Бих желал новият кандидат за управител да бъде избран по същия начин. За съжаление управляващото мнозинство направи всичко възможно това да не бъде така. Защо? Естествено, аз също като много мои колеги се присъединявам към положителната оценка за работата на проф. Вълчев, въпреки че в Централната банка и в цялата банкова система, в чийто център стои тя, в момента проблемите са много изострени. За мен сега не е моменти да се сменя управи¬телят. Вие ще кажете, че той си е дал оставката. Дал си я е 153.2 под външен натиск. Някои хора сигурно не знаят, но аз ще ви кажа. Той няма да го признае. Но някои партийни другари са го привиквали и са му казали, че е крайно време да си даде оставката. Да, вие, които говорите за професионализъм. По този начин не се действа.
ГЛАС ОТ МНОЗИНСТВОТО: Как говориш?!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз говоря както намеря за добре. Вие излезте и говорете както искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, професор Тодор Вълчев е тук, смятам, че ще вземе отношение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Може би ще откажете, че викахте и подуправителите да ги натискате и те да си дадат оставката. Може би и това ще откажете. Може би ще откажете, че бяхте напра¬вили един проект за закон, с който се бяхте съединили с една друга политическа сила, която в момента протестира, но която се беше съгласила с това нещо. И аз трябваше да изляза тук и да протестирам още в края на миналата година. Защото ако им подадете малко нещо, може би те сигурно ще се съгласят без да го осъзнават. И сега видяха, че е грешка. И аз ги поздравявам за това. Но наистина, когато се избира управител на БНБ, не би трябвало да се процедира така, господа, би трябвало най-малкото да попитате другите политически сили.
ГЛАС ОТ МНОЗИНСТВОТО: Кой бе, тебе ли?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Може не мен, има председатели на групи и така нататък. Дайте да видим кого да изберем. А защо не да попитате и мен? Какво лошо има в това? Защото преди няколко месеца, когато избирахме един друг шеф на една институция, която трябва да е независима, за срок от 9 години и когато се обръщаме към него за проблеми, които той трябва да реши, той естествено не директно, но казва: да, ама ще питам Жан Виденов.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Обидно е така да се плюят твои колеги.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Обидно е, обаче е истина. Точно така е. Защото имам доверие на хората, които са го чули.
Пожелавам, разбира се, на господин Филипов, защото сигурно вие ще го изберете, никога да не прибягва до това да пита Жан Виденов или Сашо Маринов, или Красимир Премянов. 153.3.
ГЛАС ОТ МНОЗИНСТВОТО: И теб да не ти пита! ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Може и мен да не ме пита, но може и да ме пита.
Наскоро дадох интервю за един вестник и там споделих за един измежду вас, сега го няма, който всички вие уважавате, когато вие дойдохте на власт, той споделил: страхувам се, че БСП не може да управлява, ако не използва силови методи. В случая имаме такъв, за съжаление.
Затова аз не подлагам под съмнение квалификацията на господин Филипов. Естествено, предполагам, че също така в банкова¬та система има още доста квалифицирани хора, но мисля, че най-малкото, когато се избира шеф на такава важна национална институ¬ция, най-малкото нещо би трябвало да попитате и другите политичес¬ки сили, поне тези, които са представени в парламента. Защото го избирате за пет години. Нищо чудно при следващите парламентарни избори ситуацията вътре в този парламент да се смени и на някои от другите да му хрумне да слага свои хора и да постъпва по същия начин, по който вие постъпвате: да го привиква, да му каже: не смятате ли, че трябва да си дадете оставката, сега ситуацията е друга.
Защото точно в момента ситуацията е най-малко подходяща за смяна на управителя на БНБ. Ето вчера с господин Савов тук имахме разговор с представителите на Световната банка. Идват хората, искат да си изяснят какво става в България и по-специално в банковата система. Банковата система е нещото, което най-много ги тревожи. И се чудят как можем да излезем от тази криза. Можем ли да излезем от тази криза само с една ваша партийна политика? Или както каза един ваш професор, вярно, че не е депутат, а е съветник, сигурно знаете за кого става дума, вика: "Нали знаеш какво е казал Ленин - да започнем от банките." И сигурно ще започнете и ще завършите с тях. Защото наистина друго вие не знаете, освен да сменяте хора. Но не е начинът само чрез проста смяна на хора да се стабилизира финансовата ситема, за съжаление.
Давайки висока оценка на работата на проф. Вълчев, ние не бива и не можем, никой не ни разрешава да си затваряме очите пред проблемите вътре в БНБанка и в банковата система. Защото наистина това, което се очертава, е една финансова криза и 153.4
то не само финансова, която ще се стовари върху всички нас, разби¬ра се, най-вече върху управляващите.
Ако аз бях човек, който тук развиваше само политически тези, а не се грижеше и за състоянието на БНБанка, щях да ръко¬пляскам и да казвам: дай Боже това по-скоро да се случи, че вие по-скоро да паднете от власт. Но това ще се стовари не толкова на вашия гръб, а на гърба на българския народ. И от една тежка финансова криза много трудно се излиза. Не се излиза за година, две или три, а за повече. Тези от вас, които четат историята или съвременното развитие, знаят, че финансова стабили¬зация повече от един път на 7 - 8 години не може да се направи. А финансова дестабилизация много лесно се прави, но после трудно се излиза.
Затова аз ще посъветвам моите колеги да се въздържат при вземане на това решение, което няма да е нито лоша оценка за качествата на проф. Вълчев, нито откровено негативна оценка за качествата на господин Филипов, но ще е една реакция на политическия отенък на вземането на едно подобно решение. Моля ви се да помислите малко. Направете подробен анализ и ще видите, че в момента бъркате. Не бива по този начин един човек да става управител. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата Красимир Премянов.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз смятам, че тук прозвучаха доста неистини и мое задължение е като председател на Парламентар¬ната група на Демократичната левица да отхвърля тази част от тях, които съм сигурен, че не съответствуват на обективната действителност.
Аз бях помолен от професор Тодор Вълчев с молба да отгово¬ря на въпроса кога парламентарната група, респективно останалите парламентарни групи, които той сигурно поотделно е питал, ще му приеме оставката. И той помоли да не свързваме приемането на неговата оставка с каквито и да било условия. И аз отговорно от тази трибуна заявявам това. Надявам се, че когато има възмож¬ност, професор Вълчев ще даде своя отговор за действителността, за обективната истина.
Второ, по-мек и по-уважителен към принципа на консенсуса подход, който предложи Парламентарната група на Демократичната левица, аз не мога да формулирам и да моделирам. Защото месец мина, откакто председателят на Народното събрание постави с обръщение към всички парламентарни групи въпроса за издигането на кандидат за управител на банката. Не ми е известно за този месец която и да е било парламентарна група, освен нашата, да е издигнала кандидат.
Трето, предложеният вариант от господин Александър Божков като представител на Парламентарната група на Съюза на демократич¬ните сили, взел под внимание и бележките на господин Венцеслав Димитров, уважил мнението и на юридическия съветник на президента, беше със закон да се уредят някои неясноти, свързани с мандатите. След това този подход, възприет от нас, срещна атаките на същите автори на законопроекта. Нещо повече, ние бяхме обвинени в стре¬меж едва ли не да установим партиен монопол с кандидати, които ние сме издигнали в ръководството на банката. Анализът на пар¬ламентарната група беше, че единствената правилна реакция е да се приложи принципът на приемствеността с издигането на кандидат, който е получил доверието на всички парламентарни групи като под¬управител. Господин Филипов е именно този пример. Господин Въл¬чев, който е досегашният титуляр, когото с уважение и благодар¬ност трябва да освободим за стореното от него, защото господин Венцеслав Димитров може би е забравил, може да е пропуснал в СтБ/КТ 154.1
своята памет, на преговорите за съставяне на правителството на господин Димитър Попов, той беше издигнат за кандидат за министър-председател. И тогава с консенсус се реши да се уважи неговата воля и готовност да стане управител на банката евентуал¬но, за да бъде полезен в трудния преходен период. И тогава всички подкрепиха това предложение, направено от професор Стефан Стоилов. Това беше 1990 г.
Това, което искам сега да споделя пред вас, е следното. Аз съм говорил с всички, които желаят да водим диалог в парламента и да постигаме по общи въпроси, въпроси, свързани с интересите на цялата държава и нация, разговори, в това число и с тези, които имат връзка между Тридесет и шестото и Тридесет и седмото Народно събрание с присъствие на парламентарни групи*. Не съм получил отказа и несъгласието на групата на Движението за права и свободи. Не съм получил отказа и несъгласието на групата, която фактически съществува, остава да приключим с правилника, на Българския бизнесблок. Колегите от Съюза на демократичните сили не са издигнали алтернативна кандидатура. На въпросите, поставени от Парламентарната група на Демократичната левица към господин Филипов, той изложи концепция, която получи нашата подкрепа. Тя беше в посока на заздравяване на банката и по¬нататъшното развитие и утвърждаване на нейната роля в бъдещите икономически процеси в страната. Такова право имаха всички парла¬ментарни групи. Такава беше и парламентарната практика досега, поне в Тридесет и шестото Народно събрание.
Уважаеми колеги, тази кандидатура беше обявена предвари¬телно. В предварителните разговори, сондирайки и търсейки правилно решение, ние сме обявили кандидатурата на господин Филипов. Това, че вие не сте направили вашите разговори и проучвания, е ваш проблем.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Кажи кога сте обявили кандидатурата на господин Филипов?
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Имаше правен факт, който стана с вчерашния избор. (Шум и реплики в СДС) А преди това в нашите опити да се намери правилно решение и да се защити принципът на приемствеността, на вас е известно какви са били нашите ориен¬тации като парламентарна група. Вие се позовавате често на медии¬те, направете анализ на печатните медии и ще видите кога е бил 154.2 даден знак пред обществото за нашите намерения да спазим именно принципа на приемствеността.
Уважаеми колеги, знаете, че от няколко дни в страната гостуват представители на международните финансови институции. Недопустимо е за интересите на България отново заради дребни политически сметки да политизираме този въпрос. От тази трибуна прозвучаха и въпроси, и некоректни оценки. Аз ви уверявам, че в бъдещите взаимоотношения с управителя на Българската народна банка ние ще се водим, както и досега, от принципни позиции. И като парламентарна група, и като политическа сила, коалиционно съставена от три партии, ние няма да извеждаме на преден план партийните интереси, ще се водим от стремежа да търсим диалог, с който да съдействуваме с парламентарни политически' средства и с поведение на изпълнителната власт проблемите, които банката има, да намират своето решение не в интерес на една партия, не в интерес на три партии, а в интерес на цяла България и на авторитета на България на международното поприще.
Много моля господин Димитров със съмнения, с несигурна информация, когато не е сигурен в това, което смята да съобщи публично, поне по темата на банката да се въздържа да прави подобни безотговорни изказвания. Аз ви уверявам, че 90 на сто от казаното от Вас не отговаря на истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Премянов, Вие много често от тази трибуна сте давали пример как едно нещо, което Ви се ще да стане с думи, го обосновавате. Но това са пожелания и те не отговарят на реални¬те неща, на това, което е станало. Вие сте майстор, опитвате се да го правите, но за съжаление това просто не е вярно. И аз съм длъжен да Ви го кажа. Особено що се отнася до кандидатурата на господин Филипов. Истина е, че по отношение кандидатурата на господин Папаризов имаше нещо като съгласуване, нещо като опит за постигане на консенсус. Така е. Имаше. Но, извинете, по отношение на кандидатурата на господин Филипов и помен от такова нещо нямаше. И не го поставяйте тук едва ли не от тази трибуна, че това е кандидатура, взета с консенсус. Това е кандида¬тура, взета с консенсус във Вашата партия и от никой друг. Ние бяхме завчера сюрпризирани. Научихме от вестниците, после в 154.3
комисията и т.н. Но това си е чисто ваша кандидатура и тя не е предмет на никакъв консенсус. Вие просто искате това, което Ви се ще да бъде, да го наложите от тази трибуна. Но хората знаят как стоят нещата. Моля Ви, това е опит за безцеремонно налагане становището на Вашата група над всички останали. Или изтеглете понятието "консенсус", или... Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Александър Божков има думата за реплика.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (С С): Аз ще добавя съвсем малко към това, което каза господин Радев. Категорично в ясно, първо, че кандидатурата на господин Филипов е факт от вчера, 11 ч. сутринта, когато господин Папаризов беше избран за министър. Тоест, от вчера до днес едва ли е имал възможност за консултации.
И второто, на което искам да обърна внимание на господин Премянов е, когато си играе с фактите да ги споменава в тяхната цялост. И нека да не забравя, че под номер едно на вносителите на първия законопроект за промяна на Закона за БНБ стои неговото име, след това втория законопроект е на Нора Ананиева. И хубаво е първо да се изясните нещата вътре, във вашата парламентарна група, кой какъв закон пише. А това, че ние с господин Радев символично подписахме законопроекта беше именно белег на това, че имаше съгласие относно принципите на решаване на въпросите за управителя и подуправителите на националната банка. Хубаво е когато говорите нещо да го споменавате цялото, а не само части от него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за трета реплика Венцеслав Димитров, след това дуплика. Искам да съобщя на СДС, че са изчерпали шест минути от продължението. Следователно остават четири минути - две реплики или едно изказване.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги! Репликата ми е към господин Премянов.
Господин Премянов, мен никой не ме е питал когато онзи нескопосан законопроект, извинявам се, първият, че го квалифици¬рам по този начин, още повече че вашето име стои там и това на господин Божков. Аз под такъв законопроект никога не бих се подписал, а особено и в такъв пазарлък никога не бих участвал. Това по този въпрос.
По другия, че 90 на сто от това, което съм казал е далеч от истината. Всичко е истина, но аз не искам да поставям ваши хора в неудобно положение. Разберете го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата о( за дуплика господин Премянов.
;J КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Господин Божков, очевидно
<0 преговорите, които се водят трябва да се водят със свидетели и със стенографски запис.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Да, разбира се, нямам нищо против.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Защото идеята за този законопроект беше ваша. Вие го написахте заедно с Виржиния Велчева. Господин Папаризов го прие и аз го подписах, защото желаех да постигнем възможното съгласие да не скандализираме проблема с Българска народна банка. Това за сведение на слушателите.
Второ, на мен ми е ясно, че Съюзът на демократичните сили и все още неконституираната обединена опозиция е поела курса да предизвика предсрочни парламентарни избори и да събори левицата от управление. Вие го казахте публично.
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Да, да.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Но аз ви моля, временно се откажете от тази тактика, поне по въпроса за Българската национална банка и бъдете по-конструктивни.
Що се касае до останалото, как ще коментирате факта, който противоречи на твърдението, че вие не сте били известени, че Комисията по бюджета е обсъдила предложението и е взела решение?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (от място): Снощи, снощи.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Това е ваш въпрос. Но е достатъчно времето, изискуемо от правилника, в което вие сте могли да се произнесете по този въпрос. И аз доколкото разбирам вие сте взели решение, което може в най-общи линии да се формулира като почти пълно съгласие с малки изключения - консенсус минус един. Това сте постигнали вие в Бюджетната комисия.
Днес на Председателския съвет, където участва заместник-председателят на парламентарната група Росен Хубенов, на Предсе¬дателския съвет, в който са представени всички парламентарни групи тази кандидатура беше огласена и никой не е изразил възражение по повод влизането на тази точка в дневния ред и по кандидатурата на Любомир Филипов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата председателят ^ Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважае-
ми госпожи и господа народни представители! Преди всичко искам да изразя на Народния съюз и моето лично голямо съжаление, че професор Вълчев се отказва, държи на своята оставка. Аз лично се надявам, че изборът ще бъде първо за освобождаването на профе¬сор Вълчев и там ще гласувам червено просто, за да покажа, че мисля, че трябваше да се направи всичко професор Вълчев да остане още известно време. Разбира се, против неговата воля нищо не може да стане.
В този ред на мисли искам да кажа, че ние във всичките тези години на демократизация имахме голям късмет, че народната банка остана така да се каже, извън политическите конфронтации, които естествено се разиграваха тук, в парламента. А парламентът е мястото, където действително трябва да става именно сблъсъка между различните гледища. Но слава Богу, за разлика от много други институции досега банката остана като действително една национална институция, точно както би трябвало.
Всичките знаем и всички се тревожим в момента за банковото дело в България. А банковото дело в България зависи безспорно от върховния институт - това е БНБ и аз не знам каква ще бъде съдбата й нататък.
Действително, вчера, когато имахме този разговор с пред¬ставителите на Световната банка те бяха много загрижени за това, което ни очаква. Но това е отделен въпрос.
Господин Премянов, когото не виждам тук в момента, говори за континюитет, приемственост и т.н. Точно от това ме е страх -че няма да имаме този континюитет и приемственост затова, защото ни най-малко, нито познавам господин Филипов, нито бих искал да оспоря неговите качества, да се надяваме, че той ще продължи делото на господин Вълчев. Но искам да изкажа тревогата на Народ¬ния съюз от начина, по който става този избор. Нима не е тревожно, че нямаме и 24-ри часа да обсъдим въпроса.
Господин Премянов, съжалявам, че ви няма. Надявам се, че думите ми ще стигнат до вас. Вие казвате, че сте се съветвали с различни групи, обаче с Народния съюз, която е третата парла¬ментарна сила не сте се съветвали и не сте запитвали какво е нашето мнение. Трябваше от кумова срама, така да са каже, да го направите, ако искате действително в последна сметка да имаме този консенсус, който би трябвало да бележи избора на пред¬седателя, управителя на народната банка. 155.3
И още нещо. Аз смятам, че в България все пак, колкото и да е трудно, има хора със съответното образование. В случая не говоря за господин Филипов. Знам, че той няма икономическо образование. Математик е, обаче дълги години е в банката и не искам да поставям тук в случая под съмнение неговата, така да се каже, квалификация, неговите знания и т.н. Но много се надявам, че България има достатъчно хора, които са добре запознати с банковото дело. Защото просто мисля, че не е възможно, не е правилно, то в България е възможно всичко, но не е правилно хора, които са много далеч по професия, по образование да навли¬зат сега изведнъж в банковия свят. Банковият свят, банкерството си има своите специфични особености. Всеки от нас го знае това нещо и затова, нека се замислим по този въпрос.
Аз лично например никога не бих посмял да си издигна кандидатурата за член на управителния съвет дори на БНБ или за заместник-управител. Но отново се връщам към това - би трябвало изборът както на управителя, така и на заместник-управителите да не става на базата на политически съображения, на политически споразумения, а просто би трябвало да става на базата на, да го наречем особено, на консенсуса, на едно споразумение между нас, всичките, кой действително ще може да продължи сполучливо делото на професор Вълчев.
С това завършвам и мисля, че имаше нужда да кажа тези няколко думи, защото много трудно беше при няколко правителства и то противопоставящи се едно на друго да се води една възможно неутрална, възможно, бих казал задоволяваща интересите на България политика. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата народният представител Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес наистина парламентът решава един отново много труден, сложен и отговорен въпрос. Но отново ние сме свидетели на безот¬говорни приказки от лявата страна. Ние видяхме отново демагогия, манипулация, но това са ваши заболявания, на някои хора. Те са трудно излечими, особено когато се намирате в една среда, наречена власт.
Ние сме свидетели на едни дадености. В един труден момент
нашата страна, когато се намира в толкова дълбоки кризисни със-155.4
тояния националната институция, наречена Българска народна банка така или иначе изигра и играе своята положителна роля. Няма да давам оценки на досегашния управител, но самият факт, че България етолкова задлъжняла с външни и вътрешни дългове и все пак Българската национална банка играеше и играе своето конструк¬тивно отношение за цялостния живот в нашата страна.

Това е може би от авторитета на самата Българска народна банка, а нейният авторитет изцяло зависи от управителя. Това е доверието, което са имали външните финансови институции, в лицето на досегашния управител и това всички го знаем. Но ето, че сега идва моментът, когато той трябва да бъде сменен по негово желание, той си подава оставката. Тук депутатът от Народния съюз Венцеслав Димитров изказа съмнение, че е имало някакъв натиск, но аз не мога да твърдя дали е имало натиск или не, но в този отговорен момент, след като професор Вълчев, доказал досега своята отговорност като българин към държавата, сега иска да си подаде оставката, има нещо гнило тук, има нещо нередно, но това е друг въпрос.
Така или иначе ние трябва да избираме нов* управител и ще бъде този, както винаги досега става, каквото каже левицата със своето мнозинство, това е ставало. Хубаво или малко лошо, все лошо е било, но това е и това ще стане. Но какво аз бих искал да ви кажа?
Аз не познавам господин Филипов, но надявам се, че и той би поел голямата отговорност, но аз се обръщам от тази трибу¬на към вас, от лявата страна, поне към тези, които не са втвърдени и вдървени като начин на политическо мислене, не пречете на този нов човек, който поставяте там. И нека Българската народна банка не стане българска комунистическа банка, а да си остане БНБ.
Обръщам се към господин Филипов - нека въпросите, които се решават, наистина това е национална институция, да търси помощта, съгласието и на специалисти от другите парламентарни групи.
156.1
Господин Филипов, позволете ми поне да очакваме ние, защото това ще стане, Вие ще бъдете управител на БНБ, бъдете по-малко комунист, повече българин и професионалист. Не се подда¬вайте. Ние сме сигурни, че ще има натиск и върху Вас. Защото тук господин Премянов каза да не се политизира, тази дума често я употребяват от лявата страна, но всичко е политика, а още повече и самата финансова дейност също е политика. Затова натиск ще има, но ние очакваме и вярваме, че наистина Вие ще работите като професионалист и българин, а не като комунист да изпълнявате нечии поръчки. РД/ЗТ
Искам да се обърна към лявата страна, господа комунисти, вие няма да имате полза, ако се бъркате в работата на един профе¬сионалист, защото за вашето едногодишно управление, все още да съществувате има и известен процент професор Вълчев с политиката, която е водил, националната финансова политика, но той не го е правил защото е искал да ви подкрепя, защото едва ли един разумен човек би подкрепил една такава партия да е на власт, но той го е правил заради националните интереси и това се е съвпаднало именно с вашето управление. Затова погрешната финансова политика и вашето порочно вмешателство в Българската народна банка и нейното управление ще доведе също до по-скорошния ви крах. Затова внима¬вайте!
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният пред¬ставител Йордан Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата с личната си отговорност за след¬ното. Моментът за освобождаването на управителя на Българската народна банка е отговорен момент. Лично аз смятам, че в този момент ние сме длъжни да отправим към професор Тодор Вълчев думи на благодарност, думи на най-гореща признателност за мъжкото достойнство, с което той посрещаше трудностите, на които е изложен всеки ден. Образно професор Вълчев ръководеше един екип, който не се движеше по утъпкан път и проправен път, защото при днешното стопанство, което ние изграждаме с контролирането на пазарните принципи, няма рецепта за поведението и дейността на главния финансов институт на страната. Под негово ръководство екипът, вероятно те най-добре знаят трудностите, които са преживяли, не отклони от вярната посока и дейността на Българската народна банка беше дейност, която беше в синхрон с общите усилия за изграждането на новото пазарно стопанство.
Затова, ползвайки се от възможността да застана на тази трибуна, аз изказвам дълбока благодарност за всичко онова, което професор Вълчев направи досега. Пожелавам на професор Вълчев, уважавайки неговата воля да подаде оставката си, че това е негово лично решение. Ние нямаме право нито да замърсяваме тази негова светла воля с предположения или с недомлъвки. Това е воля на 156.2
един достоен човек и ние сме длъжни да уважим и тази негова воля. Пожелавам му оттук нататък да не остане встрани от нашия обществен живот и че професор Вълчев ще бъде полезен и за в бъдеще.
По отношение избора на новия управител. Аз се изказвам "за" този избор със следния собствен мой аргумент.
Любомир Филипов работи в системата на банката повече от 20 години. Ако негов колега беше застанал тук, какъвто и да бил, беше казал, че през тези 20 години Любомир Филипов е нарушил или е забегнал в изпълнение на своите служебни задълже¬ния, заради изпълнение на политическа, партийна или каквато и да било друга поръчка, въпросът стоеше от другата страна, но такова нещо не е констатирано. Не е констатирано и по времето, когато той изпълняваше отговорната длъжност подуправител на Българската народна банка. Това дава основание да подкрепя негова¬та кандидатура и да му пожелая: не си променяйте лицето, господин Филипов! Бъдете такъв, какъвто сте били досега! На добър път!
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният пред¬ставител Стоян Денчев.
СТОЯН ДЕНЧЕВ (ДПС): Уважаеми господин председателю, колеги! Именно, ръководейки се от националните интереси, за които говори господин Петко Илиев, Парламентарната група на Движението за права и свободи моли за 20 минути почивка, в които да се срещне с професор Тодор Вълчев и новия кандидат за управи¬тел на Българската народна банка господин Филипов за един разго¬вор. Ако разрешите, моля да дадете почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Петнадесет минути почивка
(звъни).
След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме засе¬данието на Народното събрание.
Има ли други желаещи за изказване?
ИВАН КОСТОВ (от място): Искам думата извън темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата извън темата като представител на парламентарна група.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, от името на парламентарната група искам да направя една декларация с едно Ваше недопустимо поведение.
Миналия петък министър-председателят се отклони и не отговори на поставен от мен въпрос за връзките меж*ду него и "Орион", приятелския кръг "Орион". Конкретният му отговор, с който той се измъкна, буквално гласи така: "В официалната справка от главния счетоводител на Българската социалистичес¬ка партия за юридическите и физическите лица, подпомагали финансо¬во БСП през последните години - тя е у мен и съдържа хиляди и хиляди имена - няма нито едно име, споменавано във фалшифика¬циите на журналиста, криещ се ту под името Иван Иванов, ту под името Едуард Г анев, който е ваш основен източник на лъжи по темата "Орион".
Ако за вас това е отговор?
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Много ясен отговор е.
ИВАН КОСТОВ: Това не е никакъв отговор, защото той отго¬варя на някакъв друг човек. Някакъв си журналист, който аз въобще не познавам. Между другото искам да кажа съвсем отговорно, това не е моя самоинициатива, това е действие на цялата парламентарна група, която ме е натоварила да питам. Аз задавам един съвършено конкретен въпрос. И тъй като там има хиляди и хиляди имена, аз питам точно: "Господин Виденов, получавали ли сте" - пак повтарям, питам от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
"Господин Виденов, получавали ли сте Вие и, или други членове на Изпълнителното бюро на БСП парични средства от или чрез кое да е от следните лица: Румен Мирчов Спасов, Павел Тренев и, или Димитър Георгиев Димитров?" НИ/ЗТ 157.1
Каква връзка има този въпрос с преди зададения въпрос. Според мен връзката е само в това, че тези лица са конкретни имена на част от хората, свързани с групировката "Орион". И тъй като е казано, че има списък с хиляди, хиляди имена на физи¬чески лица, аз задавам съвършено конкретен въпрос, на който министър-председателят трябва да отговори: "Да, от лицето еди кое си е получавано", или "Не, от лицето еди кое си не са получа¬вани пари".
На това нещо Вие, господин председателю, си позволявате нещо, което е абсолютно недопустимо. Вие ми изпращате едно писмо, в което се възмущавате от моя въпрос и казвате, че този мой въпрос повтаря преди това зададения въпрос и че на него било отговорено, въпреки че в предишния въпрос аз питам за* групиров¬ката "Орион", а сега питам точно за конкретни имена.
И тъй като Вие нямате абсолютно никакво право и тъй като това възмущение не означава нищо друго, освен лично Ваше мнение, Вие сте извършили нещо недопустимо, като сте натоварили една чиновничка да ми върне въпроса. Питам тази парламентарна група тук, която крепи правителството, не се ли интересува и тя от отговора на този прост въпрос? (Възгласи от мнозинството: "Не!") Защо да не се интересувате, като твърдите, че не сте свър¬зани с финансови групировки? (Възгласи от мнозинството: "Със "Сапио")
Вижте, ваша работа е да се идентифицирате с всякаква групировка. Много скоро ще докажем, че тази групировка е форми¬рана по престъпен начин.
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Нищо не можете да докажете!
ИВАН КОСТОВ: И то Вие, който най-много говорите, господин Ангел Димов, сте свързани най-много с тях от тази група на демок¬ратичната левица.
Във връзка с това искам да протестирам срещу произвола, който си позволява господин председателят на парламента към въпрос, зададен от мен по настояване и по поръка на Парламентарна¬та група на Съюза на демократичните сили. Нямате право, господин председателю, да натоварвате една чиновничка да ми връща въпроса. (Реплики от мнозинството) И да се опитвате по този наивен начин да защитавате Жан Виденов, за да не отговори ясно и недвусмислено на въпроса, който му се поставя. (Реплики от мнозинството)
Каня всички журналисти, на които ще разкажа още допълни¬телна информация около този въпрос и каква е причината, поради 157.2
която го задавам, във фоайето. Въпроса връщам отново в канцела¬рията и твърдя, че нямате никакво право да ми отнемате правото да задавам въпроси. (Реплики от мнозинството)
Протестирам срещу действията на председателя на Народното събрание и много се радвам за това, че вие реагирате по този начин. Колкото повече вие реагирате по този начин, толкова по-ясно става за обществеността, че вие сте една партия, свързана с конкретни финансови мафиотски образувания. (Реплики от мнозин¬ството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Премянов.
Господин Костов напусна. Не изчака даже да му отговоря. Явно е, че не иска да му бъде отговорено. Това е израз на крайно неуважение.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Искам да заявя пред Народ¬ното събрание, че на нас тази тактика на поведение на този, който иска да претендира да бъде основен опонент, без да има алтернатива, реално формулирана в обществото, наречен Съюз на демократичните сили, ни е отдавна известна.
Господин Костов си позволи да поставя въпроси, които не са в интерес на българското общество, а те са (възгласи от СДС: "Защо?") преждевременна парламентарна криза и предсрочни парламентарни избори, обединена борба не в името на България, а срещу някого. Е, тези номера няма да минат, господин Костов. Ние ще продължим устойчиво, търпеливо, с чувство на национална отговорност да работим за страната, да работим за българското общество, приемайки закони, решавайки проблемите един по един.
Вашият евтин гейт, който вие се опитвате да формулирате и го свързвате с вашия неразумно поставен въпрос аз мисля, че няма да мине. Ако вие смятате, че писмото на председателя на Народното събрание по някакъв начин отклонява от отговор министър-председателя, който е политически лидер на коалицията, аз ви заявявам, че Парламентарната група на демократичната левица ще настоява той, въпреки всичко, въпреки своята заетост, въпреки това, че вие с безкрайно много въпроси, злоупотребявайки с един инструмент за корекция в политиката, какъвто е формулиран в нашата Конституция парламентарният контрол, поставяйки едни и същи въпроси, задавайки едни и същи въпроси на различни министри 157.3 и на министър-председателя едновременно, ние ще настояваме той за пореден път да отговори на вашия несъстоятелен въпрос.
Но искам да ви уведомя, ние в предизборната платформа, с която спечелихме изборите и с конструктивна политика винаги ще печелим, защото вие я нямате. Ние сме заявили, като нова партия, разбирайки вижданията за демокрацията и развитието на България в условията на пазарна икономика (реплики от опозицията) ние ще подкрепяме всички патриотично настроени и отговорни сили на българското предприемачество, които работят за България, които инвестират в България, които разкриват нови работни места, които си оставят печалбите в България. И ще се противопоставяме срещу всички тези, които се опитват, а те са ви добре познати, Вие като министър на финансите, жалко че Ви няма тук, имате много да отговаряте, когато се приема бюджета на България за 1991-1992 г., ние ще се възползваме от това си демократично право. Именно такива групировки, които по ваше време се създадоха, които се опитаха финансово да дестабилизират България, вие разбих¬те банковата система с вашите многобройни настоявания. Тогава ние ще ви питаме защо докарахте България до разруха, която ние днес се опитваме да спасим с упорит и честен труд, с демократични методи, с приемането на закони, с действие на изпълнителната власт, с възстановяването на правата, завоювани от българския народ в неговата сложна мъчителна история. (Реплики от опозицията)
Така че, уважаеми господа, номерът у, тактиката да рушите, да разграбвате България, няма да мине! (Смях в опозицията)
Що се касае до Вашия елементарен въпрос, аз настоявам пред моите колеги и се надявам, че те ще ме подкрепят, да настоя¬ваме министър-председателят за пореден път да отговори на вашата провокация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз съм длъжен, въпреки че господин Костов изрази пълно неуважение и елементарно възпита¬ние да изчака, когато той ме е наругал по толкова неприличен начин, въпреки че е бил мой студент, да се държи по този начин и да чете текстове, които нямат нищо общо с това, което е написа¬но. Той беше преди 5 минути при мен и аз съвсем уважително му казах: "Господин Костов, моля писмено да възразите, ще разгле¬дам възражението Ви". Той се възползва... 157.4
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): Вие нямате право да спирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имам право да пиша на всеки. Имам право да пиша на всеки. Не ми отнемайте това право!
Продължаваме дискусията. Има ли други предложения за изказвания по точката от дневния ред? - Няма.
Давам думата на професор Тодор Вълчев. Професор Вълчев, това дотукбеше в скоби, няма нищо общо с точка първа.
ТОДОР ВЪЛЧЕВ: Господин председателю, уважаеми народни представители! Благодаря за добрите думи за Българската народна банка. Моят личен въпрос, разбира се, много ме интересува, но господин Филип Димитров постави и по-важни проблеми, които се отнасят до състоянието в страната и на банковата система като цяло. Преди всичко искам да отговоря на тях.Разбира се, съществува възможност, когато представяме нашите годишни отчети - 4 досега и полугодишни - 5 досега, тези проблеми да се разискват както в пленарната зала, така и в коми¬сиите. Това досега не е ставало, но става сега и когато господа депутатите питат, трябва да се отговаря.Състоянието на Централната банка като институция е стабил¬но. Не защото аз съм управител на банката. Апаратът е добър, хората са квалифицирани, промени не настъпват. Правителства идват и си отиват, напуснали са двама членове на Управителния съвет - единият по своя воля. Назначен е един член на Управител¬ния съвет. Началници на управления не са сменяни или почти не са сменяни, началници на отдели не са сменяни или почти не са сменяни. Има голяма стабилност в апарата. Дори ако дойдете в банковия надзор, който е обект на такава голяма критика, вие ще видите, че там има армия от над 50 души - млади, квалифицирани хора, които не могат да използуват възможностите си само поради обстоятелства, които лежат извън тях, които лежат в общата обста¬новка на страната, липсата на правов ред и на сигурност. Но и там има добри хора.Що се касае до резерва, той е на равнище 1 млрд. и 200 млн.долара. След няколко дни ще платим около 130 млн.долара. Но стигайки в края на януари резерв над 1 мрд.долара, можем да бъдем спокойни. Държим курса, макар че трябва да преследваме едновременно две цели: да пазим курса и да пазим резерва. Трябва да кажа, че всички играчи на валутния пазар се оглеждат и не смеят да предприемат нито една рискована стъпка, защото знаят, че Централната банка е по-могъща в тази област, отколкото всички други играчи, взети заедно.От гледна точка на рефинансирането сме поотпуснали малко колана, защото трябваше да спасяваме банковата система като цяло. Не можем да позволим големи банки да фалират. Ние не ги ЦвМ/КТ 158.1делим на частни и държавни. Колеги, не можем да позволим банки да фалират. Следим ги от дълго време. С Първа частна банка, за която става дума, се занимаваме от една година, гледаме техните програми ден след ден и ги притискаме да предприемат стъпки, които са абсолютно необходими за тяхната стабилизация. Нашето рефинансиране е нараснало на около 27 млрд.лв. - не за Първа частна банка, а изцяло. Рефинансирането от Държавната спестовна каса за банковата система е на равнище 30-31 млрд.лв.И в областта на държавните ценни книжа трябва да кажа, че държавата се ползува с нарастващ престиж в това отношение и все повече и повече имаме едно нето финансиране от населението, от нефинансови институции в размер на повече от 15 млрд.лв. Работата, разбира се, ще продължава в същата посока. Дори надзо¬рът се подобрява.Големите ни проблеми в този момент от гледна точка на Централната банка, са най-напред инфлацията, която при ситуацията, която се е създала в последните 2-3 месеца, има опасност да се ускори. Ние ще правим всичко възможно инфлацията да не се ускори, защото нараснаха резервните пари и широките пари - над показателите, които ние си бяхме поставили.Другият ни голям проблем е обслужването на външния дълг. Затова сега резервът ни дава възможност да се справим с тази ситуация най-малко до средата на годината или дори до третото тримесечие на годината, като имате предвид, че освен това водим преговори. Тук е Световната банка на високо равнище с господин Лей начело. През февруари ще дойде Международният валутен фонд и имаме всичките шансове да сключим споразумението, макар че те са обезпокоени от волята ни да осъществяваме реформата. Главно правителството трябва да ги убеди в това. А от друга страна -от състоянието на банковата система, за което е и втората половина от въпроса на господин Филип Димитров.Банковата система е в усложнена ситуация. Тя изпитва остри ликвидни затруднения. Мога да употребя и думата ликвидна криза. Ние наричаме такива неща криза, но това не е катастрофа и не означава, че кризата ще завърши с катастрофа. Банките из¬питват недостиг на левове, но не всички. Прав е господин Монтго¬мъри, когато казва, че 80 на сто от банките ни по западните норми трябва да са фалирали. Но по техните норми - да. Трябва 158.2 да имате предвид, че ако това важи за броя на банките, не важи и за размера на капитала и не важи за активите, защото напълно отговаря на показателите Държавната спестовна каса, напълно отговаря на показателите Българската външнотърговска банка, също някои от частните банки - особено новите. Те напълно отгова¬рят на тези показатели.Така че от гледна точка на съотношението собствен капитал-капиталова адекватност, банковата система не е в толкова лошо състояние. Другите банки в такова състояние се намират с нулева капиталова адекватност и това се отнася за много от банките в Унгария, за много от банките в Полша. Осем на сто капиталова адекватност ние няма да стигнем много бързо. Въпросът е този показател да не се превръща в отрицателен и все по-силно отрица¬телен, а там, където е положителен, да не се снижава.Искам да кажа, а вие, разбира се, ще попитате: защо не контролирате тези банки, защо им позволявате да стигнат дотам? Защо банките изпитват ликвидни затруднения?Първо, защото се впускат в една неудържима експанзия -100 клона, 200 клона, не знам си колко клонове... Ние не можем да им забраним да откриват клонове. Със закона, който вие сте гласували, те трябва само да ни уведомят. Ако ще променяте закона, променете да е необходимо разрешение на Централната банка над определен брой клонове и те да се откриват с разрешение на Цен¬тралната банка. Те трябва да получат от нас разрешение, когато откриват клонове в чужбина и когато извършват задгранични инвести¬ции. Там каквото е станало, е станало с наше разрешение.Освен това банките предприемат луди инвестиции и такова равнище на своите разходи, което е високо над равнището на разхо¬дите на правителството, високо над разходите на Централната банка, на парламента и на който и да било друг. Има частни банки и държавни банки, но някои частни банки имат флота от автомобили над 500 броя, които не са по-долу от "БМВ" и "Мерцедес". Ние не сме Министерство на банките и в това отношение нямаме право да ги контролираме. Освен това дават вътрешни кредити. Случаят с Пловдивската "Агробизнесбанк" е точно такъв. Онези, които стоят в центъра, взимат кредити сами или чрез подставени лица. В тази област ние ги контролираме, но след като кредитът е взет, след като сме получили уведомлението. Те предоставят лоши кредити на частни 158.3 и на държавни предприятия, които не се обслужват. А не се обслуж¬ват, защото съдебната система не функционира. Защото няма нищо по-мъчно в този момент от това собственикът, кредиторът да си прибере парите. Не го защитава съдебната система със своето протакане и бавене. Случаят с "Агробизнесбанк" е даден на прокуро¬ра и аз питам кога прокуратурата ще се раздвижи, кога тя ще предприеме своите действия? (Ръкопляскания от левицата)А защо ние предприехме тази стъпка и купихме една банка за един лев? Извинявайте, че говоря така разпалено, но кажете каква е алтернативата. Ние трябваше да обявим тази банка във фалит. И тогава щяхте да кажете: обявявате във фалит една плов¬дивска банка. Тази банка има 120 хиляди вложители - предимно пенсионери и те са съсредоточени главно в района на Пловдив. И един колега от СДС ми каза: вие сега ще фалирате тази банка, за да накажете Пловдив, че е гласувал против правителството. Не тази беше причината. (Ръкопляскания от левицата)Ние нямахме фонд, с който да обезщетим вложителите, а те са главно дребни - по 20, 30 или 50 000 лв. Те не биваше да изгорят. И тогава предложението беше мое, а Управителният съвет го прие. Предложих им да купим, както стана в Полша -в Полша купиха няколко банки, които бяха в състоянието на нашата '•Агробизнесбанк". Централната банка ги купи за по една злота, а след това ги оздрави.Казаха ни, че ще понесем 10 млрд.лв. загуба. Няма да са 10 млрд.лв. Сега там сме изсипали 1 млрд.лв., за да успокоим вложителите, защото теглиха. Но ние взимаме 1 млрд. и 200 млн.лв. само от военнопромишления комплекс. Ще съберем от военнопромиш¬ления комплекс тази сума. Ние имаме възможността освен това да съберем сумите от предприятията, които са ползували кредити -да съберем от тях голяма част. И каква загуба ще реализираме, това е въпрос на бъдещето. А колко ще трае? - Две-три години. А иначе какво? - Да предизвикаме масово недоволство на стотици хиляди семейства в една година, в която имахме варненските пирами¬ди - да се срине една банка и да се превърне в пирамида, както беше казано тук.Ето ние сме направили това и вие можете да ни държите отговорни. За това можете да ни държите отговорни политически, за това можете да ни държите отговорни наказателно. Ние имаме определени прерогативи и действуваме в техните рамки. 158.4Относно бъдещето, пита господин Филип Димитров. Не се безпокойте за централната банка и за банковата система като цяло в момента. Всички моля да не разклащат банковата система допълнително. Непрекъснато се появяват във вестниците съобще¬ния - не обвинявам журналистите, че тази банка ще фалира, онази банка ще фалира, тази има влошена ликвидност, онази има влошена ликвидност. И за да изглежда това по-достоверно, казват, че информацията излиза от Българска народна банка. С изключение на един случай. Няма друг такъв случай в нашия полугодишен отчет. Информацията не изтича от нас. Но приемете един закон за печата, в който онзи, който разпространява сведения, за които не може да посочи източника и не може да ги докаже, подлежи на някаква отговорност. (Ръкопляскания от мнозинството) Защото иначе всеки може да злепостави този или онзи.Мога да ви кажа по-нататък, че Управителният съвет на централната банка ще се справи със ситуацията. Ние можем да държим цялата банкова система стабилна на ограничен период от време. Трябва само да сипваме пари. Но това ние няма да направим. И ние ще оставим банки да си отидат и ще отнемем лицензи, и ще ограничим, ще ги превърнем във финансови къщи, и ще ги за¬творим, и ще им назначим квестори, и ще гледаме това да бъдат малки банки. И само в краен случай ще допуснем това, което, прощавайте, ще кажа една дума на английски, но така се говори в банковите среди - ту биг, ту фейл - много голям, за да про¬падне. ..И ако питате тези, които плачат за частните банки, кой напоследък е получил по-голямо рефинансиране - държавните или частните, частните получиха по-голямо рефинансиране. Те бяха рефинансирани от централната банка. Разбира се, ние всеки ден затягаме колана и няма да им позволим да си разиграват коня както искат. Купиха доларите - затова изпитват ликвидна криза -и не искат да ги продадат. И в същото време плачат. Плачат, че искат още допълнителни левове. Няма да даваме повече левове, за да не купуват повече долари и да не сриват националната валута. Аз свърших онова, което се отнася до банковата система. Това са въпросите на господин Филип Димитров. Благодаря му за тях. БП/КП 159/1. С по-малко жар ще разгледам нашите собствени въпроси и по-кратко. Ние, централната банка, не говорим за политика. Никога не сме говорили. И сме били лоялни към правителството на Димитър Попов и лоялни към правителството на Филип Димитров, и на Беров, и на Ренета Инджова, и на Жан Виденов. И на господин Жан Виденов съм казал: вашето правителство въобще не ме инте¬ресува. Мен ме интересува само защото вие сте правителство. Утре вие няма да бъдете правителство и ще има друго правител¬ство - ваше или на някоя друга партия. Ние ще работим с всяко правителство, което не нарушава Закона за БНБ или Закона за банките и кредитната система. И така централната банка ще работи, и това е духът, който витае в Управителния съвет. Говори се тук и господин Костов говори за това, че никой не ни контролира. Да, така е по закона. Ние си гласуваме бюдже¬та, ние си го изпълнявам, нашият вътрешен контрол контролира, защото няма Сметна палата. Сега сме направили предложение да бъде назначен главен ревизор, за което е необходимо одобрението на председателя на Сметната палата. Надявам се, че това ще стане. Ревизия тече в банката по всички възможни размери. Банката нищо не може да си скрие. Счетоводството на банката е налице. Парла¬ментарен контрол приемаме, международен одит приемаме. Върнете се назад до която година искате - до 1990, до 1984, до 1970, можете да се върнете до която година искате и можете всичко да прове¬рите. В банката материални ценности не се движат, а когато се движат парични ценности, тогава те навсякъде се записват. Един лев не може да се премести. Така че ние не сме против контрола. За Софийската общинска банка ще кажа. Аз преценявам ситуацията. Два пъти въпросът стои на дневен ред в Управителния съвет. Няма да допусна Управителният съвет да гласува четири на четири и с моя глас, понеже аз съм за Софийската общинска банка, няма да допусна ние да се разделим на две. Ще опонирам въпроса дотогава, надявам се, че вече няма да имам възможността аз да го отлагам, докогато не се постигне такова споразумение, което да позволи с едно прилично мнозинство банката да получи лиценз. В тази посока съм говорил с господин Софиянски и съм готов да говоря с всекиго, за да можем да постигнем това да има една банка в София, на която софийското градско население вярва, която обслужва софийския бюджет и която ще бъде Софий-159/2. ска общинска банка, който и да управлява този град. Днес управ¬ляват едни, утре ще управляват други. Накрая трябва да кажа за моята оставка. Не е имало върху мен никакъв натиск. Никой не е упражнявал никакъв натиск върху мен. Беше упражнен известен натиск върху подуправителите, това е вярно, но върху мен никой не е упражнявал натиск. Аз на 28 ав¬густ съм отправил писмо до господин председателя на Народното събрание: "Господа, на 10 януари според мен ми изтича мандатът. Пет години стигат. Позволете ми да си отида. По-добре е за бан¬ката да има нов управител. Свършете с тази обстановка на неси¬гурност и на неустановеност. И това е, за което ще ви помоля накрая. Ако аз остана в банката по-нататък - и утрешния ден, и до февруари или до не знам си до коя дата, това повече ще навреди, отколкото ще помогне". Господин Папаризов беше добър кандидат. От мен поискаха Парламентарната група на Демократичната левица - само тя и Дви¬жението за права и свободи - имена. Дадох 11 имена на парла¬ментарната група и казах на господин Премянов: господин Премя-нов, вътре има имена, които не ги харесвам. На първо място в листата е Любомир Филипов, на второ място в листата е Милети Младенов. Знам, че няма да ви хареса Милети Младенов. На трето място в листата е Папаризов. Там има и други имена, които са напуснали тяхната партия и те са много чувствителни по тази линия за онези, които са напуснали, и няма да ги приемат. Но аз ви показвам кои според мен могат. А кого вие ще посочите -вие имате мнозинство. И аз очаквам, че вие ще посочите лице, което на вас ви харесва. Но мога да ви убедя, че с господин Филипов, който беше начело на листата, преходът ще бъде по-лек, отколкото с господин Папаризов. Все пак той е вътре в банката по-дълго, отколкото мен, и заедно с мен работи пет годи¬ни. Не се съмнявам в неговите човешки качества, не се съмнявам в неговите професионални качества. Неговото семейство е свър¬зано с определено движение, но кой не е свързан с едно опре¬делено движение? Всеки е свързан. Но когато стои вътре, той трябва да работи професионално. И той работи професионално. Моята лична молба към вас е, след като съм работил пет години и 15 дни, уважете ми молбата, приемете оставката ми. Продължаването на моето стоене в банката - не искам сега да 159/3. обяснявам защо - повече ще навреди, отколкото ще помогне. Това ще внесе яснота. Всички очакват аз да си отида. Нека парламен¬тът след 15 минути, след като говори Филипов, да вземе това решение, да приеме оставката ми, да избере новия управител. Аз мисля, че работата в банката ще върви добре под ръковод¬ството на господин Филипов. (Продължителни ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на господин Любомир Филипов.
ЛЮБОМИР ФИЛИПОВ: Уважаеми господин председател, ува¬жаеми народни представители! Сами разбирате колко е трудно след такъв великолепен оратор като професор Вълчев да изляза да говоря по що-годе подобни въпроси. Също така искам да ви кажа, че из¬ключително трудно ми е след такъв известен специалист като него, с такъв авторитет и с такъв имидж да се поеме и централната банка.С няколко думи бих искал да кажа защо съм готов да поема централната банка. Поемам я, така да се каже, в рамките на този Управителен съвет, в който съм аз сега и на който, както е из¬вестно, в голяма степен не е ясно как изтича мандатът, с вижда¬ния по проблемите, които съвпадат в голяма степен с Управи¬телния съвет, с вижданията на пленарния съвет, на който знаете, че е член и господин Венцеслав Димитров, особено по отношение на паричната политика, която скоро беше разглеждана.Що се касае до стабилността на банковата система, аз исках да уточня някои неща, но тях великолепно вече ги уточни професор Вълчев. Едва ли бих искал даже да се спирам по отно¬шение на тях.Все пак моля ви да взема отношение по ускореното ми предлагане. Знаете, че моята номинация, така да се каже, не кандидатура, аз не съм се кандидатирал, отдавна се спряга. Тя е съвсем естествена, тъй като аз съм член на Управителния съвет. Първият ми официален контакт беше действително в петък. Казах, че не поставям никакви условия и помолих също да не ми бъдат поставяни никакви условия. И не са ми поставяни. В този смисъл искам да кажа, че въобще никакви предвари¬телни политически и подобни условия не са ми поставени. Честно казано, даже се чувствам малко обиден от това, че едва ли не някои от народните представители казаха, че не подозират, че съм склонен да се поддам на политически натиск. Това не е вярно. Аз благодаря за това, че господин Филип Димитров, с когото все пак сме работили, в известна степен, това не го каза. Също така искам да ви напомня това, което каза господин Иван Костов на 14 септември 1994 г. Той каза да не ме избирате. Предложи на депутатите от СДС. Не за това, че съм от старите кадри, не за това, че брат ми е в лявата страна на парламента, а заради това, че не водя достатъчно рестриктивна политика. Не е казвал, че съм политически пристрастен. Е, може би сега си е изменил мнението, не зная. Разрешете ми сега да отговоря на поставените въпроси. По отношение на въпроса на господин Филип Димитров. Освен това, което каза проф. Вълчев, бих искал само да добавя, че стабилизацията винаги по някакъв начин бърка в джоба на данъко¬платеца. Това е неизбежно. Но дори когато тя е свързана с инвес¬тиции отвън, това пак влияе, тъй като се репатрират печалби от инвестициите отвън. Дали тя ще бъде направена на основата на фалит или на вливане на допълнителни пари в банковата система, винаги този ефект го има. И той е неизбежен. И всички трябва да разберем, че това е едно необходимо зло. По отношение на това, което е казал господин Монтгомъри. Много е възможно той да е прав. Но той може би трябваше да допъл¬ни, че повече от 80 на сто от българските предприятия няма да могат да работят в условията на американската икономика. Гаранти¬рам ви, че са повече, отколкото в банковата система.
По отношение на въпросите на господин Димитров. Да, брат ми Емил Филипов е народен представител от лявата страна на парламента. Но все пак ми разрешете да ви помоля в съответст¬вие с онзи стар анекдот от времето на тоталитаризма за онзи партизанин, който имал брат полицай и който си останал работник. А брат му, понеже имал брат партизанин, се издигнал. Бих ви помо¬лил... (Ръкопляскания от лявата страна на залата) СР/ВР 160.1
По отношение на популярните банки. Както и по отношение на пирамидите аз се солидаризирам с това, което е официално становище на Управителния съвет. Естествено, би ни било по-лесно без популярните банки, особено във връзка с трудностите на банковия надзор. Но ако се приеме да ги има, наше твърдо искане е Българската народна банка да работи със Съюз на популяр¬ните банки, с който ние да имаме взаимоотношения. И въобще ако упражняваме някакъв надзор или, не дай Боже, някакво финансиране, надявам се, че няма да е нужно, то да бъде именно с този съюз.
А също така и по отношение на пирамидите. Знаете, че излезе официално становище на Управителния съвет. Аз изцяло го подкрепям. Много е тежък проблемът. Но просто това е проблем, за който по принцип много трудно може да бъде обвиняван банковия надзор. Вярно е, че има отделни случаи, за които е сезиран. Но аз и друг път съм казвал: банковият надзор е банков надзор, а не банкова полиция. Това са различни неща.
Но иначе, и проф. Вълчев, и всички, ние винаги сме съвет¬вали: инвестирайте там, където не е толкова доходно, но рискът е по-малък.
По отношение на разделянето на банките вече отговори проф. Вълчев. Ако има някакво разделение по отношение на фалира-нето, то именно е на принципа, който каза проф. Вълчев - "Ту биг, ту файл", т.е. има някои, които не могат да фалират по нормален начин.
Бих искал да кажа, че няма абсолютно никакъв проблем за приемане на междунаооден одит в Българската народна банка. Но, уважаеми народни представители, международният одит може да прецени как са водени сметките, да отчете, че тук-там сме допуснали загуби. Но паричната политика никъде по света, и това е абсурдно, да си мисли някой, че може да бъде оценена от между¬народен одит. Това може да направите само вие, никой друг, с приемането или неприемането на нашите отчети. Тъй като ние винаги сме принудени да плащаме една цена за паричната политика, която е естествено да води до отделни загуби.
По отношение на общинската банка. Много ми е неприятно, че се налага да говоря от тази трибуна. Но аз не съм дал интервю, просто аз бях предизвикан вчера все пак от господин Радев. Аз му отговорих в кулоарите. И ще кажа същото, което казах и на 160.2 него. От година и половина, това знаят и журналистите, аз го обявих, аз по принцип гласувам против нови лицензни и на банки. С две изключения. Това са лицензните за "Райфайзен банк" и "Ин банк".
Ще кажете: защо за чужди банки, а за наши не? Защото в условията на доста лицензирани банки считам, че в България нови банки трябва да бъдат лицензирани само ако е ясно за какво, ако е истински необходимо. Аз не казвам, може да бъде доказано на Управителния съвет, подчертавам, това е решение на Управителния съвет, не е мое. Аз съм гласувал против някои лицензни, но вижда¬те, че бяха лицензирани някои банки.
А за "Райфайзен банк" и за "Ин банк", това е, защото съществува така нареченият стратегически инвеститор. Това е международно понятие.
Всички специалисти по приватизация знаят това. А за банките това е изключително важно. Аз се шегувам от време на време, в България за съжаление идват тактически инвеститори, които искат да използват банките за раздаване на вътрешни кредити или понякога за приватизация на предприятия, които са силни длъжници към банките.
Ние нямаме нужда от такива банки. За съжаление имаме вече някои такива.
Съжлявам, че личното си отношение към Столичната банка трябва оттук да изразя. Но просто бях предизвикат.
Аз имам съмнение, че при една банка, доминирана в 97 на сто от Столичната община, която за мен, извинете, не е стратегически инвеститор, а е стратегически дебитор.
Ако в устава пише, че тази банка няма да предоставя под никаква форма кредити, освен, естествено, ако бъде организа¬тор на облигационни заеми, под никаква форма няма да предоставя кредити на общината и на общинските ширми с голямо участие на общината, няма проблем. Но аз не зная при тези условия.
ИВАН КОСТОВ (от място): Банка "Моллов" не предоставя на "Моллов" заем, заради това ли?...
ЛЮБОМИР ФИЛИПОВ: Аз казах, че имаме такива банки, господин Костов. Аз казах, че съществуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, без реплики.
Моля, господин Филипов, да говорите, без да се вслушва¬те...
ЛЮБОМИР ФИЛИПОВ: Аз казах, че съществуват такива банки и че ги има. Но аз казах, че от една година и половина аз за такива банки не гласувам.
(Иван Костов се обажда от място)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Костов, не се задават въпроси по този начин!
(От място се обажда и Свободка Стефанова)
Господин Филипов, моля, продължавайте и не слушайте какво Ви говорят от залата. Не се задават въпроси така. Въпросите са зададени. От трибуната не се води разговор, тук е Народно събрание. (Продължават обажданията отдясно) Господин Филипов, не слушайте.
ЕКСПРЕСНА СТЕНОГРАМА
У1ЮБОМИР ФИЛИПОВ: Господин Костов, това, което ме питате, няма абсолютно нищо общо с това, което аз казвам в момента. (Шум и реплики в блока на СДС) Но най-големият длъжник на Стопанска банка е "Кремиковци" и Вие знаете по какъв заем, който Вие отка¬захте да влезе в Парижкия клуб. Кой отказа? (Ръкопляскания от мнозинството) Точно така, точно така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Затова, господин Костов, не задавайте въпроси, защото ще стане лошо. (Шум и реплики в блока на СДС)
Моля, господин Филипов! Господин Филипов!... (Шум и реплики в блока на СДС)
Госпожице (обръща се към Свободка Стефанова), с Вас не разговарям.
ЛЮБОМИР ФИЛИПОВ: Вече отговорих в голяма степен на въп¬росите и на господин Божков. Казах, че това не е било никакво интервю, просто бях предизвикан в присъствие на журналисти по отношение на Столичната банка. Но казвам още веднъж: това не е никакво окончателно решение и не съм аз този, който може да реши. Това е Управителният съвет.
По отношение на въпроса на господин Венцеслав Димитров. Както и досега, ние в Управителния съвет не питаме правителството, но естествено има редица случаи, в които има нужда от координация или от това предварително да кажем какво сме направили.
Това е. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване на решението. Аз тогава не го подчертах, но господин Стефан Савов по същество направи и процедурно предложение гласуването на решението да бъде точка по точка. Затова аз възприемам това предложение и предлагам:
"Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 от Консти¬туцията на Република България и чл. 12, ал. 1, във връзка с чл. 15, ал. 2 от Закона за Българската народна банка, реши (ще прочета двете точки, след това ще ги гласуваме поотделно):
1. Освобождава Тодор Йорданов Вълчев като управител
на Българската народна банка поради подаване на оставка.
2. Избира Любомир Веселов Филипов за управител на Българ-
ската народна банка и го освобождава като подуправител на Българ-
ската народна банка".
Моля да гласувате точка 1 от решението - "Освобождава Тодор Йорданов Вълчев като управител на Българската народна банка поради подаване на оставка".
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Процедура!
ПРЕЛСЕЛАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНЛОВ: Господин Капудалиев, беше направено предложение за допълнение на текста, когато Вас Ви нямаше в сградата.
ЕМИЛ КАПУЛАЛИЕВ (от място): Но такъв текст не е раздаден!
ПРЕЛСЕЛАТЕЛ БЛАГОВЕСЕТ СЕНДОВ: Нищо! Ние гласуваме така, както е допълнен. Моля да гласувате.
От общо гласували 205 народни представители, за - 122, против - 75, въздържали се - 8.
Точка 1 е приета.
Моля да гласувате точка 2 - "Избира Любомир Веселов Филипов за управител на Българската народна банка и го освобождава като подуправител на Българската народна банка". Моля да гласу¬вате.
От общо гласували 206 народни представители, за - 128, против - 62, въздържали се - 16. (Ръкопляскания в блока на мно¬зинството, възгласи: "Браво!")
Моля професор Вълчев и господин Филипов да заповядат в моя кабинет. 20 минути почивка. (Звъни) 161.2

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължава заседа¬нието на Народното събрание.
Моля господин Филипов да заповяда на трибуната, за да положи клетва.
Моля да повтаряте след мен:
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната, да работя за осъществява¬не на поверените на Българска народна банка функции и да пазя банковата и търговската тайна. Заклех се!" (Господин Любомир Филипов повтаря клетвените думи)
Моля да подпишете клетвената декларация. (Ръкопляска¬ния)
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА РЪКОВОДСТВАТА НА ПОСТОЯННИТЕ КОМИ¬СИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Давам думата на народния представител Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председа¬телю, уважаеми колеги народни представители! От името на Парла¬ментарната група на демократичната левица внасяме проект за решение за промени в състава и ръководствата на постоянните комисии към Народното събрание.
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 3 и чл. 20, ал. 3 от Правилника за орга¬низацията и дейността на Народното събрание предлагаме Народното събрание да реши:
1. Освобождава Никола Петров Койчев като председател на Комисията по труда, социалните и демографските проблеми.
2. Избира Никола Петров Койчев за председател на Иконо¬мическата комисия.
3. Избира Стойчо Михайлов Шапатов за член на Икономическа¬та комисия.
И аз бих добавил: освобождава Атанас Атанасов Папаризов като председател на Икономическата комисия, като член на Комисия¬та по външна политика, като член на Икономическата комисия.
Моля, господин председателю, да подложите на гласуване
1
тези предложения. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля юристите да помогнат и да кажат има ли нужда да освобождаваме господин Папаризов от заеманата от него досега длъжност председател на комисия... За господин Койчев - също. (Шум и реплики в залата) За господин Койчев е предложено да бъде освободен. Пита се дали трябва да освободим господин Папаризов. (Шум в залата)
Той няма мандат... И аз смятам, че няма нужда да го освобождаваме, защото той е загубил това качество - за член на комисия...
Благодаря.
Имате ли бележки по направените предложения? - Няма.
Моля да гласуваме решението точка по точка: "Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Консти¬туцията на Република България, чл. 17, ал. 3 и чл. 20, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното съб¬рание реши:
1. Освобождава Никола Петров Койчев от председател на Комисията по труда, социалните и демографските проблеми."
Освобождаваме го като председател. Моля, гласувайте!
От общо • гласували 141 народни представители, за - 121, против - 1, въздържали се - 19.
Предложението се приема. "2. Избира Никола Петров Койчев за председател на Ико¬номическата комисия."
Моля, гласувайте!
От общо гласували 134 народни представители, за - 118, против - 3, въздържали се - 13.
Предложението е прието. "3. Избира Стойчо Михайлов Шапатов за член на Икономи¬ческата комисия."
Моля, гласувайте!
От общо гласували 152 народни представители, за - 116, против - 25, въздържали се - 11. Предложението сеприема. С това т. 2 от дневния ред е изчерпана.
Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОР ЗА ПРИЯТЕЛСКИ ОТНОШЕНИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МОНГОЛИЯ.
Давам думата на народния представител Николай Камов, за да докладва становището на Комисията по външна политика. Ако го няма, тогава да заповяда господин Стоян Денчев.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ДЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, господин Камов отсъствува от страната - командировка е в Англия. Затова, позволете ми да прочета становището на Комисията по външната политика във връзка с предлагания законопроект:
На свое заседание от 11 януари 1996 г. Комисията по външна политика разгледа законопроекта и приема следното стано¬вище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Монголия.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Няма. Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
От общо гласували 132 народни представители, за - 119, против - няма, въздържали се - 13.
Законопроектът е приет на първо четене.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ДЕНЧЕВ: Господин председателю, предлагам да гласуваме законопроекта и на второ четене, така както е прак¬тиката в нашето Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 131 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 7.
Предложението се Моля, господин приема.
Денчев, да докладвате законопроекта за
второ четене.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ДЕНЧЕВ: "Закон за ратифициране на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Монголия" - това е заглавието на законопроекта.
Ще прочета и единствения член и ще предложа да се гласуват
заедно:
"Член единствен. Ратифицира Договора за приятелски отноше¬ния и сътрудничество между Република България и Монголия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 144 народни представители, за - 125, против - няма, въздържали се - 19.
Законът е приет и на второ четене.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред: ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ
За процедура има думата народният представител Муравей
Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, правя процедурното предложение, когато се гледат данъчни закони, министърът на финансите да присъства в залата, защото има въпроси, по които той трябва да се произнася - особено на първо четене. Така че процедурата ми е да поканите министъра на финансите да дойде в залата, след което да гледаме тези законопроекти.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Правилно, правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да поканите министъра на финансите или негов заместник да дойде в залата и да присъства ЦМ/ЙА
на разискванията. Това не подлежи на гласуване.
Водеща комисия е Комисията по устройството и дейността на държавните органи и най-напред давам думата на народния пред¬ставител Спас Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! На свое редовно заседание, проведено на 10 и на 18 януари тази година, Комисията по устройст¬вото и дейността на държавните органи разгледа внесения от Минис¬терския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъчната администрация. На заседанието на комисията беше изслушан заместник-министърът на финансите господин Бисер Славков.
След проведените разисквания членовете на комисията възприеха следното становище:
Предлаганите изменения и допълнения целят да подобрят дейността и структурата на данъчната администрация и по принцип могат да бъдат подкрепени. Законопроектът не съдържа разпоредби, които да влизат в противоречие с Конституцията.
Проектът за закон обаче предизвика и редица възражения. Те бяха свързани преди всичко с предвиденото създаване на служба за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения и дадените й правомощия. От членовете на комисията беше изказано мнението, че съществуването на подобно звено в системата на администрацията, така както е уредено в законопроекта, ще предизвика по-скоро неблагоприятни обществени последици. Наложително е много внимател¬но и прецизно да се преработят текстовете, уреждащи статута и правомощията на службата за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения, за да бъде намерен баланс между дадените й права и отговорността й за неправомерни действия.
В този смисъл изменение би трябвало да претърпи текстът на § 5 - нов член 9а. Предложените с тази разпоредба правомощия са прекалено широки и недостатъчно ясни. Казаното в голяма степен се отнася до т. 2, където е предвидена възможността за извършване на проверки за предотвратяване или разкриване на деяния, които могат да доведат до укриване на данни и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане. Този текст дава права на данъчната администрация дори и при подозрение в нарушение, с което се създават възможности за злоупотреба със служебно положение. 163.2
Текстовете, включени в чл. 12а, ал. 1, т. 1 и 4 предизви¬каха възражения с оглед правомощията на службата за предотвратя¬ване и разкриване на данъчни нарушения - да извършват претърсване на служебни помещения и спиране и проверяване на транспортни средства. Това са наказателно-процесуални действия, които се осъществяват при строго определен ред, регламентиран подробно в Наказателно-процесуалния кодекс и не би следвало да бъдат извършвани само от органа на данъчната администрация.
В 13 е включена разпоредба, която предвижда изменение в Закона за банките и кредитното дело. Приемането на тази разпо¬редба би накърнило систематичността в законодателството и не може да се подкрепи. Освен това в момента в Народното събрание има два самостоятелни законопроекта за изменение и допълнение на този закон, поради което е необходимо всички промени да бъдат изготвени в самостоятелен законопроект, който да се разгледа отделно от останалите.
Въз основа на гореизложеното комисията подкрепи внесения законопроект и предлага той да бъде обсъден и приет на първо четене, като се съобразят направените предложения и бележки.
Становището на комисията беше прието с гласуване: шест за, трима - против и един въздържал се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Кирил Желев да прочете становището на Комисията по бюджет и финанси.
Моля ръководителите на парламентарните групи да предоста¬вят списък на желаещите да се изкажат.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На няколко свои заседания Комисията по бюджет и финанси обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъчната администрация, внесен от Министерския съвет. На заседанието взе участие заместник-министърът на финансите господин Бисер Славков. Досегашното приложение на Закона за данъчната администрация показва, че в него трябва да се внесат изменения и допълнения, с които да се доизгради тази важна за държавата структура и да се усъвършенстват нейните методи и средства за работа. Най-сериозни разисквания се проведоха по предложението за създаване на Служба за предотвратяване и раз¬криване на данъчните нарушения. Обсъждане предизвикаха въпросите за преименуването на съществуващия фонд "Стимулиране на данъчна администрация" във фонд "Материална база, квалификация и стиму¬лиране", както и на увеличаването на отчисленията за фонда от 5 на 10 на сто и предложението за изменение на чл. 47 от Закона за банките и кредитното дело. Направени бяха предложения, които ще бъдат уточнени при подготовката на законопроекта за второ четене.
Въз основа на проведените разисквания комисията предлага на Народното събрание законопроектът да бъде приет на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта. Определям квота 30 минути с право на една трета удължение.
Давам думата на единствения засега заявил желание, наро¬дния представител Венцеслав Димитров от Народния съюз.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председателю, колеги! Гледаме Закона за подобрение на данъчната администрация.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (от място): Законопроекта.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Законопроект, да, така е. Ще стане закон, аз не се и съмнявам. Въпросът е да стане наистина закон и да стане по-добър. Да стане такъв, че да мине през онези пра¬гове, които могат да му попречат, въпреки това, че ние сме го приели, да стане закон. Знаете за кои става дума.
Ние поне в нашата Комисия по бюджета и финансите не само в това Народно събрание, но и преди, винаги сме били настрое¬ни да сътрудничим на желанието на данъчната администрация да НИ/КП 164/1.
затяга данъчната дисциплина, ръководейки се от разбирането, че без събирането на данъци държавата не може да съществува. Така че тук не можем да бъдем упреквани, че сме се противопо¬ставяли на събирането на данъци.
Същевременно обаче аз изразих това мое становище и когато обсъждахме закона в нашата комисия, ние трябва да направим всичко възможно данъчната администрация по закон да действа в рамките на най-общото разбиране за демокрацията. Тоест да не се пре¬връщаме в полицейска държава, да не даваме повече права на да¬нъчната администрация, отколкото тя има нужда, за да си събира данъците.
Някои неща в този законопроект ме смущават и аз искам да ги споделя открито тук на първо четене.
Аз съм благодарен на Комисията по устройството и дей¬ността на държавните органи, че изказаха възражения срещу зако¬нопроекта, които почти напълно съвпадат с възраженията, които и аз направих в нашата комисия. Препоръчвам на народните пред¬ставители да се вслушат в тях, когато приемат този законопроект. Аз също ще се спра конкретно, но все пак искам да обърна внима¬ние, че ако наистина се вслушаме в тези препоръки и ги приемем присърце и гласуваме за тях, то едва ли ще остане нещо сериозно от закона.
Създава се служба. За какво е обаче тази служба? Сега има ли служба? Има служба, има данъчна администрация. Аз съжа¬лявам, че няма тук представители на Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Извикали сме ги и чакаме да дойдат.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Щом сте ги извикали - добре, дано да дойдат.
Има данъчна администрация. Винаги ние сме се стремили колкото може да дадем пари на тази данъчна администрация, за да си събира данъците. Сега се създава допълнителна служба към данъчната администрация.
Едно време говорехме за създаване на данъчна полиция. Това обаче казаха, че не е данъчна полиция. Тоест онези, които са имали намерение да създават данъчна полиция, не са се отка¬зали, въпреки че създават една служба. Каква е тази служба? Служба за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения. 164/2.
Ако не беше първата дума "предотвратяване", щях да се съглася, въпреки че е безсмислено. Какво значи "разкриване на данъчни нарушения"? Ами, данъчната администрация нали това прави. Освен че събира данъците, тя гледа кой ги е платил, дали ги е платил редовно, кой не ги е платил и съответно, ако има нарушение, тя си събира парите.
Според мен основата в законопроекта се състои в тази дума, против която аз възразявам - "предотвратяване на данъчни нарушения". Какво значи това? Това значи нещо много сериозно. Аз като ви гледам всичките, виждам, че сте потенциални наруши¬тели. Да, може да не сте нарушители, може би никога няма да станете нарушители, особено ако ви погледна по-строго или минис¬търът на финансите размаха пръст и каже: "Плащайте си данъците!". Обаче вие сте потенциални. Щом сте потенциални, всеки един данъ¬коплатец е потенциален нарушител. Било че няма да декларира част от доходите, било че ще ги декларира грешно, било че не познава данъчните закони, било че не спазва данъчните срокове. Това всичките са потенциални нарушения. Как човек може да ги предотврати? Във всеки случай не чрез създаване на служба. Ако създаде служба, според мен единственото свястно нещо, което може да върши тази служба, е да върши образователна дейност, за да предотврати данъчните нарушения. Тоест да слезе до всеки данъкоплатец и да му каже какви са неговите задължения. Това хубаво, обаче точно такива задължения на нея не са й записани. Напротив, на нея са й записани права. И тези права, ако се из¬ползват така, както са написани в закона, според мен ще нарушат някои от основните свободи на гражданите в тази страна.
И преминавам по-надолу. Бих се съгласил наистина, ако се махне това "предотвратява". Това дава възможност да си правят каквото искат под претекста, че еди-кой си може би би имал наме¬рение в един бъдещ ден да извърши данъчно нарушение. Всеки може да го извърши. Но значи ли това, че трябва, примерно, да се предприемат такива крути мерки срещу него?
Аз също така се присъединявам към възражението на тази комисия, което беше прочетено от господин Мулетаров. Ето, чл. 9а, гледаме какво върши тази служба. Първа точка: "извършва проверки за спазване и прилагане на данъчни законови и подзаконови норма¬тивни актове". Извинете, това е безсмислено да се запише, защото 164/3.
данъчната администрация точно това и върши. Дали се спазват законите, когато се плащат данъците. Защо трябва да се създаде още една служба, която сигурно ще е поделение на данъчната ад¬министрация, която ще върши същото това нещо. Тя и сега има това право. Ако иска, нека да си създаде 10 такива служби и те да вършат такива проверки. Те не само че имат право да вършат, но и са задължени, това е тяхна работа. Така че тази точка според мен е безсмислена и спокойно може да отпадне.
Вижте обаче втора точка как е написана: "извършва про¬верки за предотвратяване или разкриване на деяния," - вижте какво нещо: деянията са действия или бездействия - "които могат да до¬ведат до укриване на данни или обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане". То всичко има значение за данъчното обла¬гане. Примерно, ходили сте някъде и сте в някаква фирма. Естест¬вено, че там ще се опитате по някакъв начин тези разходи да ги отбиете от данъците, да ги пишете в разходите. Деянието ви какво е? - Че сте посетили, да кажем, някакво място, някакъв град в страната или в чужбина и те сега започват да предотвра¬тяват. Този човек ще го хванем тук и ще го затворим да не би като отиде там и да укрие данъци. Аз така го разбирам. Може би не е точно така и аз съм сигурен, че тези, които са предложили този законопроект, не са имали предвид точно това. Но аз като чета закона, точно така го интерпретирам. Значи този човек трябва да се хване евентуално и край - "ти, евентуално, можеш, като отидеш там и там, да укриеш данъци, или като свършиш това-онова, пак да укриеш".
Укриването на данъци би следвало да се разглежда като факт, а не като предполагаемо престъпление. Защото предпола¬гаемо престъпление е всяко едно деяние на гражданин, свързано с данъчното облагано, може да се интерпретира именно по този начин. Тъй като всичко има.
Напълно съм съгласен, че това са твърде широки права. И ако тези права се използват, те ще се обърнат утре срещу пра¬вата на другите, на данъкоплатците.
Същото е трета точка - предотвратяване. Разбира се, това ако се махне, другото, вижте каква точка е написано: "из¬вършва проверки за предотвратяване или разкриване на нарушения, установяването на които е от компетенцията на органи на данъчната 164/4.
администрация". Махнете думата "предотвратяване" и ще видите, че всичко друго е работа на данъчната администрация, няма какво да го пишем в отделен закон, или да допълваме закона за тази служба. Но предотвратяването наистина е нещо много смущаващо.
По-надолу също така сериозните възражения предизвиква точно § 9: "да претърсват служебни помещения". РЕПЛИКА ОТ МЯСТО: Може.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, може, със заповед на прокурора всичко може. Като има заповед - да, да вървят.
Да спират и проверяват транспортни средства обаче. Защото пък в ал. 2 на същия член са записали, че претърсването на помеще¬ния по т. 1, ал. 1 се извършва въз основа на постановление на съответния прокурор по местонахождение на помещението. Добре, това за помещенията хубаво. Прокурорът щом има данни, може да прати, той може да прати и полицията. Хубаво, нека да прати и тези органи. Но транспортните средства? Значи всеки един момент тези хора могат да спрат всяко едно транспортно средство и да кажат: Дай да видя какво носиш! - Защо? - Ами да видя, можеш да носиш нещо, с което можеш да извършиш данъчно нарушение. Но без заповед на прокурора, госпожо Караиванова. Ако има заповед, спира, разбира се. Как няма?
Така че ако трябва наистина тази втора алинея да остане, тя би трябвало да звучи така: "Претърсването на помещения и превозни средства по т. 1, ал. 1 и по т. 4, ал. 1 да става по следния ред..."
След това, притеснява ме § 11. Това е така нареченото стимулиране на данъчната администрация. Знаете, че сега в закона, въпреки че аз имам възражение и срещу това, се отделят 5 на сто от парите, които се констатират като нарушение, за стимулиране на органите на данъчната администрация. Сега тук искат не 5, а 10 на сто, т.е. малко повече. Както господин заместник-министърът пред комисията ни обясни, че, видите ли, тези пари ще отидат не за материално стимулиране, т.е. за увеличаване на заплатите, как беше там във финансовия контрол, който предполагам, че пак ще го гледаме - двойната заплата. Значи един път взема една заплата като данъчен служител, друг път взема двойна заплата за разкрити данъчни нарушения. Ще почнат да се състезават кой повече е разкрил.
А в следващия закон ние ще видим и какво още предвижда финансовото министерство, но хайде да го запазим за по-нататък.
Тези 10 на сто щели да отидат за материална база. Според мене е напълно безсмислено под такъв претекст да се увеличава БП/ВР 165.1
процентът, защото тези 10 на сто така или иначе си отиват в бюджета. Нека да каже правителството, нека да каже министърът на финансите от колко пари има нужда данъчната администрация, ние ще им ги дадем, тук ще ги гласуваме - дали имат нужда от компютри, дали имат нужда от превозни средства. Аз не знам каква друга техника им трябва - съобщителна техника, мобифони, мутрафо-ни и т.н. - всичко ще им дадем, каквото искат. Те не бива да са по-зле оборудвани, отколкото са онези престъпници, които се разхождат. Ние ще им го дадем. Никога не сме им отказвали, предполагам, че и сега няма да им откажем. Но не по този начин - колкото пари намерите, с тях ще си купувате компютри. Мисля, че те ще ги взимат за заплати.
Мене ме притеснява т. 3, която гласи следното: "В ал. 3 точката в края се заменя със запетая". Хайде да я заменят, обаче вижте какво се пише след запетаята: "както и за стимулиране на длъжностни лица, съдействали на данъчната администрация", т.е. такива, които донасят за някой, който евентуално прави данъчни нарушения или предполага, че ще прави данъчни нарушения. Как го разбирам този човек? Кой е той? Вие работите в един офис, той работи в съседния, т.е. той е служебно лице. Нали така се казва? Длъжностно лице. И той примерно има дупка на вратата и слуша как някой си говори. И когато го накисне този човек, вземат му парите и една част от парите ги дават за доносите, които той е давал на данъчната администрация.
Не ви ли смущава малко това нещо? Не ставаме ли полицей¬ска държава по този начин? Вие сте юристи, вие ще кажете.
Аз бих ви предложил следното. Тъй като гражданите, от една страна, т.е. данъкоплатците и държавата се поставят в нерав¬ноправно положение, аз бих предложил и нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля Ви да прекъснете и да гласуваме господин Бисер Славков да бъде допуснат в пленарна¬та зала.
От общо гласували 128 народни представители, за - 127, против - няма, въздържал се - 1.
Предложението се приема.
Моля господин Славков да заеме мястото си в пленарната
зала.
Продължавайте, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Славков, говорим за тези длъжностни лица, които ще съдействат на органите на данъчната администрация да събират повече пари и да им дадат малко нещо на тях. Значи да се облажат, така да се каже, от събирането на данъците хора, които нямат нищо общо с данъчната администра¬ция. Макар че аз протестирам и против увеличаването от 5 на 10 на сто.
Значи, за гражданите правим един режим. Когато някой ги накисне, че не плащат данъци, другият, който ги накисва, да взима премия. А какво правим за другата страна - за държавата, в случая данъчните служители - служителите от тази служба или другите служители от данъчната администрация. Какво е накисването за тях, ако рекетират данъкоплатците? Няма накисване за тях. Тоест аз бих ви предложил следното: да дадем възможност данъко¬платец, който се оплаче от орган на данъчната администрация, и наистина докажем, че го е рекетирал, да му дадем и на него някакъв стимул. Какъв стимул - вие кажете, може би две години да не си плаща данъците. Обаче горе-долу трябва да е симетричен, защото държавата и гражданите трябва да са еднакво защитени. А знаем, че в основата на всяка една демократична държава са гражданските права на гражданите. Не да плащате на този, който доносничи, защото може да се окаже, че неговият донос е бил необоснован. Но самият факт, че въвеждате пари за доносника, сигурно ще накара да се злоупотребява с тази негова привилегия, само и само за да вземе пари. Докато данъкоплатецът непрекъснато се притиска от най-различни страни - следващият закон също ще го видим, да попълва разни декларации, едва ли не да се подлага на наказателно преследване, ако случайно е сбъркал нещо в тези декларации и т.н. А тук даваме премия на този, който ще го накис¬не, че не си е платил данъците.
Така че ако искате наистина това нещо да стане, трябва да се предвиди и симетрична привилегия за данъкоплатеца, който докаже или се оплаче съответно, разбира се с доказателства, че органите на данъчната администрация са го рекетирали. Защото такива случаи има доста. Не знам официално, господин Славков, имате ли данни, но хората говорят. Поне на нас ни се оплакват. Примерно им съставят един данъчен акт или им съставят два данъчни акта и кажат: "Елате в едно кафене да се видим как ще стане 165.3
тази работа". Знаете защо.
Сигурно е добре да имат по-големи заплати, но аз мисля че колкото и големи заплати да им се дадат, ако наистина престъп ността влезе и в тези органи, това нещо ще бъде непредотвратимо
Затова протестирам срещу такива членове или ако ги въве дем, трябва да въведем симетричните права за данъкоплатеца
Заключителни разпоредби. Ето тук какво се иска: ръководи телят на териториалното или началникът на данъчната служба става дума за разкриване на банковата тайна.
Според мен 30 души в България са достатъчни, за да се разпореждат за разкриване на банковата тайна. Иначе във всяка община началникът на данъчната служба може да се домогва да разкрива банковата тайна. Нека банкова тайна все пак да има. Ние приехме това като компромис. И тези 30 души не са като 300, да кажем. Нека да са по-малко. В края на краищата придвижването от общинската данъчна служба до началника на териториалното данъчно управление не би трябвало да е толкова голямо, за да му дадем право и на него да разкрива банковата тайна. Защото смятам, че наистина тогава може да се злоупотребява.
Друго нещо, което ме притеснява, затова съм против да се добавя "началникът на данъчната служба". Мисля, че има гаранции в сега действуващия закон.
Мисля, че 7-дневният срок в точка "а" е кратък. Защото зная, че по-нататък в някои други закони ще въведете някакви страшни глоби. Става дума за някои дребни търговци, които сигур¬но в 7-дневен срок, който е произволен, не става дума след приключване на данъчната година, тогава всеки един в разумен срок преди да подаде данъчната декларация трябва да приведе цялото си счетоводство в съответствие с изискванията на закона. Но вие на един дребен търговец, особено ако данъчната му провер¬ка в тази служба се случи в края на годината, когато счето¬водителят, евентуално, на когото той разчита, е зает в някоя по-голяма фирма, знаем че тя ползува счетоводителите на ден или по-скоро на час, доколкото работата им е малка, мисля, че 7-дневният срок е доста кратък и не може да свърши привеждането на счетоводните си документи.
Разбира се, той трябва да води търговските си книги, да си държи фактурите и т.н., но знаете, че за счетоводните работи е малко повече от другото. Там трябва най-малкото да се подредят. Не всеки едноличен търговец знае как да направи това. Ето защо мисля, че този 7-дневен срок доста кратък.
Това са моите възражения. Пак подчертавам, дали е необ¬ходим такъв законопроект. Аз бих се въздържал на първо четене, освен ако получа гаранции от мнозинството и от вносителя, че ще оттеглят тези постановки, срещу които възразих и срещу които възрази господин Мулетаров. Бих се въздържал на първо четене,
не мога да го подкрепя. Защото ако отпадне това, което аз пред¬ложих, на практика едва ли има нужда от такъв законопроект.
В стария закон спокойно може да се вмести една такава служба, дори без отделен законопрокет. Но ако искате точно такава служба, бих пледирал и на второ четене за съществено ограничаване на нейните права, доколкото те отнемат от правата на гражданите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Спас Димитров.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председа¬тел. Дами и господа народни представители!
В Комисията по устройството и дейността на държавните органи аз бях от народните представители, които гласуваха против приемането на подобни изменения в Закона за данъчната администра¬ция. И по-специално всъщност въпросът се свежда до това, за което говори преди малко Венцеслав Димитров, необходимо ли е със закон да се предвижда създаване на служба, след като в самия Закон за данъчната администрация се предвижда общо понятие, че на територията на страната съществува Главно управ¬ление, териториални управления и данъчни служби. И сега със закон се предлага създаването на специална данъчна служба, която регламентира едно по-изострено, така да се каже, отноше¬ние на държавата към възможни данъчни нарушения.
Аз смятам, че в този момент трябва да се отговори на няколко въпроса. Първият въпрос е следният. За да се предлага такъв законопроект, изчерпани ли са всички възможности на досега съществуващата структура на данъчната администрация и не можеше ли желаните подобрения да се извършат, като се усъвършенству-ват правомощията им, но без да се посяга на досега съществуващата структура и без със закон да се създава специална служба или специална институция?
Смятам, че законодателната, пък и техниката на управле¬ние изисква първо на този въпрос да се отговори. И ако се прецени, че възможностите на досега съществуващата данъчна администрация в действителност са изчерпани, тогава да се помисли евентуално със закон за някакво тяхно усъвършенствуване.
Но смятам, че не са изчерпани тези възможности. И съвсем
в реда на нещата беше да се помисли как да се усъвършенствува по принцип дейността на териториалните управления. Има едно предложение в законопроекта, което лично аз за себе си приемам. И от друга страна да се усъвършенствува и дейността на данъчните служби, като се предвидят, да речем, някои техни по-големи правомощия. Или да се предвиди част от това, което сега се предлага да бъде изключително правомощие на службата за предот¬вратяване и разкриване на данъчни нарушения.
Тъй като не съм убеден, че не са изчерпани възможностите на данъчната администрация, аз смятам, че в този момент необхо¬димост от такава централно действуваща служба няма.
На второ място, аз съм и принципен противник в една малка страна като България да се разкриват централни управления, централни служби. Тъй като смятам, че опитът от последните години показва, че те не са достатъчно ефикасни и от една страна разтоварват от отговорност тези институции, които действуват по места, от друга страна внасят една недотам необходима двой¬ственост в държавните институции- На трето място не показват резултати.
Ние със закон приехме, че трябва да има Централна служба за борба с организираната престъпност. И я отговорете, след приемането на този закон, който създаде Централна служба, дали престъпността не продължава да заема все повече и повече тери¬тории в тази държава?
Лично аз ще бъда от хората, които след няколко месеца действително ще поставя въпроса ефикасна ли е тази служба, тогава, когато мина един обоснован срок, в който тя би трябвало да покаже своите зъби, така да се каже. Но това, което ние тържествено обявявахме като закон и отговаряхме на упрека, че Народното събрание не съставя закони, с учредяването на централни служби се оказа, че ефектът не е толкова голям.
Аз поддържам обратното. Нещата трябва да се решават по възможност по места. По възможност да се разширяват възмож¬ностите и правомощията на службите, които имат своите възмож¬ности за контрол по места.
Ето защо това е и второто съображение, което ме кара да се противопоставя на предлаганото, всъщност основно изменение 166.3
в закона, визирано в законопроекта.
Няколко думи в подкрепа на това, което каза господин Венцеслав Димитров. Като искам да наблегна на един много съще¬ствен за мен, като юрист, факт. Законът дава правомощия на държавни институции, но никъде в измененията на този закон успоредно с това не вървят и правомощията на тези, които ще бъдат проверявани и евентуално ще бъдат обект на действие на държавните институции.
Подходът не е последователно законодателен. И не само че не е последователно законодателен, но според мен не отговаря и на духа, и на изискванията на времето. Затова, защото след като предвиждаш, че един човек или една фирма, или някакъв, какъвто и да е субект на проверката трябва да изтърпи проверка на претърсване на служебни помещения, при всички положения трябва да кажеш и докъде трябва да търпи и кои са законните действия по претърсването на служебните помещения. Само да кажеш, че за извършените проверки или констатираните нарушения служителите на службата за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения съставят доклад, и съставят протокол не е доста¬тъчно. Това по същество са действия, които могат да стигнат до злоупотреба с права. А да си кажем, може да се достигне и до произволно, ако ги няма насрещните, противопоставящите права на проверяваното лице.
И именно мястото е в този закон. След като ги обявява на едната страна в този закон, ние трябва да дадем правата, да посочим правата и на другата страна, тази, която ще се защава и която ще бъде обект на проверката.
Само възможностите, които изрично не са казани в законопроекта, да направи някакво противопоставяне на протокола и да отбележи, че не е бил съгласен с някакви си действия, според мен е твърде, твърде малко.
Поначало аз се противопоставям и на възможността да се претърсват служебни помещения. Първото, което според мен трябва да се направи, и в този законопроект беше мястото, е да се даде една легална дефиниция какво е това "служебно помеще¬ние". Затова защото човек, който е решил свободно да прилага този закон и има тези права и възможности, може домът на един едноличен търговец, да речем, да го обяви за служебно помещение, тъй като той там съхранява свои документи, и да влезе в собствена¬та му къща и по този начин да наруши други закони, но никой да не може да го санкционира, тъй като той ще се позове на този текст, който му дава възможност да влиза в служебни помещения. Задължително е тълкуването и то трябваше да бъде направено точно в контекста на това, което казах - че тогава, когато се предлагат големи права, трябва да се даде възможност и за голяма защита. Просто нещата трябва да си вървят ръка за ръка, дето се казва.
Второто, което ме опасява, е, че с възможността да се извършва претърсване всъщност се дават не само големи права, но се дава и една голяма възможност този орган да се превърне в един наподобяващ институциите на предварителното разследване, само че прикрити в тези възможности. Един следствен орган, една институция, която разсъждава върху извършено престъпление и търси данни за доказването му, има право да претърсва, да изземва, но, забележете, в Наказателно-процесуалния кодекс всичко това е свързано с насрещните възможности на лицето, което се претърсва и чието имущество може да се изземе или някакви негови документи или вещи. В случая обаче няма такова нещо. И представете си хипотеза, в която се извършва по същество подготовка за следствени действия, има съмнения, че някой е извършил престъпление, но знаем трудностите на Наказателно-процесуалния кодекс и за да се избегнат тези трудности на Наказателно-процесуалния кодекс, по това, което сега се предлага пред вас, прокурорът издава разрешение за претърсване на служебни помещения. Извършват се претърсвания на служебни помещения, установяват се данни за извършено престъпление. Вярно, съставя се един протокол за данъчни нарушения, но вече възможностите на лицето да реагира срещу тези действия, които по същество събират доказателства за извърше¬но престъпление, той няма.
Против това съм и да се спират и проверяват транспортни средства, поне по начина, който е посочен в законопроекта. Отстра¬нят ли се тези основни въпроси, които се поставят със закона... Всъщност според мен новите правомощия, които се предвиждат извън това, което коментирах, по същество при едно по-добро тълкуване, могат да се намерят като възможности на данъчните институции и по сега действуващия закон. Просто нещата са представени с няколко думи повече и по някакъв малко по-различен начин, за да се обосноват допълнителни правомощия, да се обосноват неща, които и досега могат да ги извършват и никой не може да ги спре да вършат тези неща.
Значи спорните неща остават: самото съществуване и основ¬ните правомощия - претърсването на служебни помещения, спирането и проверяването на транспортни средства. Без да се даде убедителен отговор защо всичко това е необходимо и доколко са спазени и защитени правата на личността в конкретния случай, аз мисля, че по-нататък не бихме могли да се придвижим.
На последно място е въпросът за увеличаването на възмож¬ностите за стимулиране, като се предвиждат 10 на сто възможности за получаване на средства от това, което е установено.
Сега искам да поставя пак един въпрос пред нашето Народно събрание - в края на краищата от какви принципи ние изхождаме и на какво стъпваме, на каква база стъпваме тогава, когато, първо, решаваме да има такава форма на материално стимулиране и, второ, как я разграничаваме от другите, които сами вече сме приели в конкретния случай? Струва ми се, че в Закона за финансо¬вия контрол се предвижда, че стимулирането ще бъде 5 на сто -така ли беше, господин Радев? - и максимумът е 24 работни заплати, средни заплати ли, нещо такова. Значи предвиждат се 5 на сто и 24 като максимум заплати. Сега отведнъж с това, което се пред¬вижда, се оказва, че ние някак си вътрешно приемаме, че съществува разлика в труда, след като предвиждаме 10-процентно възнаграждение без горна граница. Значи трудът на този, който ще извършва дейст-167.2 -» вия по Закона за финансовия контрол, по един начин е допълнително стимулиран, тук сега от 5 на 10 на сто вдигаме, ще го стимулираме по друг начин. И тогава сигурно ще дойде при нас въпросът: ами как да стимулираме милиционерите, които хванат, да речем, един крадец, който е откраднал 200 000 лв., и го хващат на местопрестъп¬лението, затова, защото ще е реален този въпрос. Те ще ни кажат: по силата на какво вие на определени институции давате материален стимул, определяте го в проценти, а ние, които директно ги залавя¬ме, не ни определяте и на нас един такъв процент? И тогава дейст¬вително на един такъв реален въпрос, който би трябвало да се постави, аз се чудя какво ще отговорим. Защото да приемем, че и там трябва да бъдат допълнително материално стимулирани в процент от това, което залавят като нарушение, просто е абсурдно.
Ето защо се противопоставям на принципите и използувам още един път възможността, законопроектът ми дава тази възмож¬ност, да поставя въпроса в края на краищата на какви начала и на каква основа ние разграничаваме, че определена служба в интерес на държавата е по-важна и трябва да бъде стимулирана повече, и то със специално отредени фондове, и друга е по-маловажна и тя не може да бъде стимулирана с фондове. На мен не са ми ясни прин¬ципите, не ми е ясно и това, което се посочва в законопроекта. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Ана Караиванова има думата.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председа¬телю .
Уважаеми колеги! На левицата в този парламент се падна нелеката задача да сложи ред в държавата. Но това поиска и наро¬дът. Тази задача, както мнозина се убедиха вече на практика, никак не е лека. По-лесно беше 5 години да се руши под лозунга "Да сменим системата!", а като се огледахме в днешно време, разбрахме, че някои от много яростните рушители на системата успяха в тези мътни времена да си построят по една добра система, за себе си обаче. Затова и опитите да се слага ред в държавата срещат все още яростната съпротива на лица и групи, заинтересовани да продължава хаосът в държавата, безвластието, в което се оказа, че много добре плуват едри и дребни акули.
Тази съпротива, уважаеми колеги, доста често се поставя под най-благородните подбуди - спазването правата на гражданите. 167.3
Нека да се разберем кои права на кои граждани ще спазваме'-ще браним изрядния гражданин, този, който спазва доброволно, по съвест и по убеждение законите, или правата на нарушителя, на престъпника, а после ще сме принудени да мигаме с лампичките, че поддържаме призива на един певец,или да се подпишем в студиото, за да ни видят всички, че и ние сме "за".
Аз няма да ви убеждавам в очевидните истини, че за да я има държавата, тя трябва да си събира данъците, за да можем да осигурим чрез това събиране на данъците заплатите на учителите, достойни заплати, които обучават безплатно нашите деца; да осигу¬рим достойни заплати на лекарите, които лекуват безплатно, на онези честни и достойни лекари, които не искат рушвет срещу благородния си труд; да осигурим достойно заплащане и средства за нашата армия, защото синовете ни, които отиват там, не бранят майка си и баща си, а Родината ни.
Ето затова ние трябва от тази трибуна преди всичко да започнем да възпитаваме нашите граждани, че за всеки порядъчен гражданин въпрос на дълг и чест е да плаща своите данъци, за да функционира добре държавата. И ако сме отговорни законодатели трябва ясно да заявим, че ще вземем всички мерки за безкомпро¬мисно преследване на нарушителите; на тези, които укриват доходи; на тези, които не плащат данъци, но в същото време и за данъчните служители или въобще за държавните служители, които превишават правата си.
Ето, към тази цел са насочени внесените в пакет под работното заглавие: "Данъчни закони" - закони за изменение и допълнение на някои вече съществуващи или нови закони, един от които е проектът за изменение и допълнение на Закона за данъч¬ната администрация. Вярно е, че законът е сравнително нов -приет през 1993 г. Вярно е, че в първоначално внесения законо¬проект в Тридесет и шестото Народно събрание съществуваше един текст, че се създава данъчна полиция и още един текст, че данъч¬ната полиция има правата на Националната полиция по Закона за Министерството на вътрешните работи. Да оставим настрана непра¬вилното позоваване на Закона за Министерството на вътрешните работи, но Националната полиция, уважаеми колеги, има доста по-широки правомощия от една данъчна служба, пък нека да я наречем дори полиция. Тя има задължението и задържа престъпници, макар и за 24 часа, да употреби в известни случаи сила и аз неслу-чайно, когато се противопоставях на приемането на този текст, попитах от тази трибуна: а данъчната полиция ще ни бие ли все пак?
Затова съм поддръжничка, че докато за гражданите важи принцип всичко, което не е забранено е разрешено , то за държавните органи важи принципа, че трябва да действат точно в рамките на своите правомощия. И затова тези правомощия трябва да бъдат точно и ясно очертани в един закон и когато превишат тези правомощия държавните органи има Наказателен кодекс, в който пише - който превиши или наруши задълженията си или превиши правата и компетентността си...
Затова аз мисля, че тези изменения вече детайлно разписват правомощията на този нов специализиран орган наречен Служба за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения. Това, което ме очудва обаче още в Комисията по устройството и дейността на държавните органи, когато се разглеждаше законопроекта е, че се оспорват почти всичките правомощия на това специализирано звено, и отново бих искала да подчертая - все под благородния повод: защита правата на гражданите. Или отново искаме да създадем един орган с пожелателни правомощия може би, който да покани данъклатеца на кафе и да го попита: абе, имаш ли нещо да декларираш? Моля ти се, бъди така добър!
Възразява се например срещу т. 2 на чл. 9а, която гласи: извършва проверки за предотвратяване или разкриване на деяния (действие или бездействие), които могат да доведат до укриване на данни или обстоятелства имащи значение за данъчното облагане. Тоест, така наречения накратко превантивен контрол. Ами, навсякъ¬де, колеги, има превантивен контрол, целящ да не допусне преди всичко извършването на нарушения, а когато то е извършено вече -да го санкционира. Какво противоконституционно или нарушаващо правата на данъкоплатеца виждате тук? Макар че могат да се съеди¬нят двете точки според мен. Те са излишни - т. 2 и т. 3.
Само преди няколко месеца ние тук, в това Народно събра¬ние, разгледахме доклада на анкетната комисия за пирамидите. Някои тогава се опитваха да политизират трагедията на измамените вложители и да прехвърлят вината само и единствено върху прави¬телството, защото така им харасваше. Как ще влезе и ще пресече измамата данъчният орган, ако не може превантивно да провери, да направи проверка дали се води въобще счетоводна отчетност или ако тя се води дали правилно се води. Установихме, че в тези случаи дори не се записват вноските на гражданите или пък че се закупуват имоти на лично име. Тогава?! За какво говорим? Защо обвиняваме администрацията, че не си е свършила работата,а не й даваме да влезе превантивно там, където има сигнали и съмне¬ния за извършвани такива нарушения?
По-нататък: оспорват се правомощията на специализираното звено на данъчната администрация да претърсва служебни помещения, макар и съвсем излишно, според мен, е предвидено това да става с разрешение на прокурора или - транспортни средства.
Уважаеми колеги, съгласно Конституцията и нейния чл. 33 -цитирам, който не знае, да прочете - жилището е неприкосновено. 168.2
И там е посочено в кои случаи може без разрешение на съдебната власт да се влезе - екстремни случаи. За служебните помещения няма такава забрана. Друг е може би въпросът, че трябва да се поразшири за днешните времена служебните помещения - складове, канцеларии, офиси, както ги наричаме, кантори и така нататък, да се опишат малко по-описателно. Но няма забрана да се влиза в тези помещения, където се държат стоки, където се държат сче¬товодни книги, в които се описват операциите, въз основа на които се установяват данъчните задължения.
Възразява се, вече споменах, и за претърсването на превоз¬ни средства, на транспортни средства. Ами как иначе, колеги, ще установим, че може би с някой ред и изключения в нито един от частните автобуси - аз поне не съм попадала на изключенията -междуградски или градски, така наречените "маршрутки" - идете във Варна, където ви возят до курортните комплекси, не издават билети на пътниците. И трябва едва ли не да се молиш, за да ти дадат билет и да отчетеш командировката си. Ами, как ще уста¬нови данъчната администрация как се плащат данъците? Само с предварителните лицензи ли?
Запитали ли сте се колко данъци не плащат тези транспорт¬ни фирми? Ами, как няма да се проверяват транспортни средства? Ами, ако пренася акцизни стоки и не е платил акциза? Нали, госпо¬дин Димитров, вие предвиждате наказателен текст като всички много добре знаят, че нашата наказателна система сега не действа! Така, да ги заплашим със затвор, но да не можем да проверим дали пренасят акцизни стоки, за които не са платени данъци? Ами, както КАТ спира колите да проверява, когато са извършили нарушение без изобщо да иска разрешение на прокурора, така и данъчната администрация ще ги спира. И ще ги проверява! Това е държавен орган с държавни правомощия!
Като всеки закон, уважаеми колеги, и този, внесен в Народното събрание, може да бъде усъвършенстван в някои свои текстове, допълнени и конкретизирани, но това по приетите правила може да стане на второ четене. Идеята, голямата идея, залегнала в проекта - да се сложи ред и да се събират по-добре данъците-трябва да приемем на първо четене! Затова може би е излишно да заявявам, че аз ще гласувам "за" този законопроект, но мисля 168.3 си, че тези които гласуват против законопроекта са тези, които не искат да се установи редът в държавата, както го казах в началото; тези, които искат да продължи безвластието, укриването на доходи, за плащане на минимални данъци от тези, които виждаме, че се возят в коли, струващи милиони, строят замъци или пък състрадателно отпускат нещо по благотворителни балове на сираче¬тата, които сами са лишили от нормално постъпващите средства чрез бюджета.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има заявени три реплики.
Най-напред давам думата на Свободка Стефанова. (Шум и реплики в залата)
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Уважаема госпожо Караиванова, сигурно сте били на комсомолско събрание, когато сте разглеж¬дали въпросите на римското право. Едва ли аз съм човекът, който трябва да ви каже на какво базира то - то се базира на презумп¬цията, че всеки гражданин е невинен до доказване на противното. А според вашите виждания за социалистическо законодателство, което отново се опитвате да въведете, всеки българин е мошеник даже и да докаже че не е.
Вие създавате условия не за решаване на въпросите със събирането на данъците, така че да се попълни държавната хазна. Държавната хазна вие я опропастихте и много се изкушавам да ви напомня онази приказка, според която съпругът с колата да внася, а жената на върха на иглата да изнася, къщата не може да про-копса! Така е и с България! На данъкоплатеца и по три кожи да му смъкнете от гърба няма да попълни държавната хазна, ако вие продължавате да изнасяте и да не събирате данъците от тези хайду-ци, на които вие пуснахте пари, за да ги препират, за да ги изпират и отново да ги връщат в партията ви държава. Така че много искам да промените отношението си към българския гражданин, защото с криминалното постановление № 254 например, което приехте на 22 декември, обнародвахте го в "Държавен вестник" на 29 декемв¬ри^ аз специално този брой в пощенската си кутия получих чак на 14 януари, вие целяхте не честните данъкоплатци, изрядните собственици да декларират наемните си отношения с наемателите, а всъщност да ги обложите с глоби, които отново идват да попълват 168.4
това, което вие сте изпразнили. Не мога по друг начин да обясня това, че вие точно на тези служби, които са овластени да изпъл¬нят ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за реплика изтече! СВОБОДКА СТЕФАНОВА: Да, приключвам!
...Да изпълнят вашето постановление не им дадохте указа¬ния до 10 януари, срокът го пуснахте - до 14 януари. Моето време като данъкоплатец не е изтекло, обаче на тези, които събират данъците, май че скоро ще изтече!
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата е на господин Благой Димитров.
БУ1АГ0Й ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо Караиванова, според мен две са нещата, които този законопроект има за цел да изпълни. Един път - да има постъпление в приходната част на бюджета. Това е естествено, вашето правителство така или иначе трябва по някакъв начин с помощта на мнозинството да го направи.
И второто нещо, което се гони, според мен, е удар срещу прохождащия дребен и среден бизнес. Аз Ви питам този текст ще даде ли възможност да бъдат спирани БМВ-тата и мерцедесите на борческите групировки. А в същия момент ще се спират ладите и москвичите на тези прохождащи бизнесмени. И това ли е според Вас редът, който трябва да бъде въдворяван в държавата.
И нещо друго, Вие споменахте за късането на билетчетата. Наредба № 1 на Министерство на транспорта - абсурдна наредба, според мен, която дава реда и условията за лицензиране на частните превозвачи, и сега Наредба № 2 за таксиметровите превозвачи, това, комбинирано с този законопроект, е отново удар срещу дребния бизнес. И не е този начинът да бъдат събирани данъци чрез отчитане на билетчета. Може би трябва да прочетете Наредба № 1 в тази връзка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Венцеслав Димитров за
реплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаема госпожо Караиванова, аз винаги съм бил за това данъците да се плащат. Но искам да кажа, че с този закон няма да бъде направена крачка по посока на тяхната по-голяма събираемост, това, което Ви каза колегата Димитров. Отидете ето тук, на по-малко от 200 метра, мисля, че са стотина метра и нещо, заинтересувайте се по вечерно време до БМВ-тата и мерцедесите на "Руски", където е забранено спиране¬то, как полицейските коли ги спират точно тях и си пият заедно, не знам точно какво пият.
Искам да Ви кажа, че сегашните нарушения с цигари, с алкохол, те са правени заедно с данъчната и митническа администра¬ция. Без тях те не могат да бъдат направени, ако не пресекат границата. Има такива нарушеня, че колкото и да затягате, просто тях не можете да ги хванете.
Затова Ви призовавам, ние с проф. Стоилов и колегата Кемал Еюп вкарахме закон наистина да влезе неплащането на акцизи за стоките, за които се предвиждат бандероли, да влезе в Наказа¬телния кодекс. И тогава наистина и на изхода тези стоки да бъдат завардени. Така наистина ще направим една стъпка по посока на плащането на по-големи данъци, защото никъде наоколо, елате сега за срок от 10 минути ще Ви покажа поне 4-5 заведения, където се продават цигари без бандерол. Мислите ли, че ако вкарате тези поправки в закона, ще се плащат акцизите? Не, защото няма гаранции.
Дайте тогава да отидем на други кардинални мерки, а не на такива дребни, които на практика, каза Ви и колегата Благой Димитров, ще хванат дребните риби. Сигурно ще дадат по-големи права на администрацията. Сигурно, обаче по-големи приходи в хазната няма да има. Помислете и Вие. Вие сте прокурорка, помисле¬те какво може да се направи наистина да се осигурят. Защото тази мафия, която е, тази мафия от това най-напред започна да съществува. Защото съсипа българското тютюнопроизводство и си създаде един голям марш, където тя може да съществува - между продажната цена на цигарите и тази, която е тяхната доставна. Същото е и за алкохола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: И ако не може, наистина мафията ще продължи да съществува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Ана Караиванова за дуплика.
Не искам да Ви тревожа, но продължение няма да има. АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председате¬лю.
На госпожа Свободка Стефанова няма да отговарям. Аз, за разлика от нея, не отричам, че съм била на комсомолски събра¬ния, но сигурно по-добре знам максимата, защото съм я упражнява¬ла в продължение на доста години.
На останалите двама колеги - Благой Димитров и Венцеслав Димитров, основно на опасенията им, че ще бъдат отново проверявани дребните риби, аз бих могла да отговоря, че ние заедно тук сме отговорни и чрез парламентарния контрол да питаме администра¬цията, но нека най-напред да приемем закона, когато такива случаи 169.2
са налице защо не се проверяват едрите нарушители, големите, които пред очите ни правят нарушенията. Защо съдебната система пуска тези, които са извършили големите нарушения, че са им повредили интелектуалните възможности и те са навън. По тези неща ние трябва да разискваме тук, да бъдем единни, но нека създадем правомощията на тази администрация, която трябва най-после да се грижи да влизат данъците в народа. А мафията - нека да я ограничаваме всички и чрез законови мерки и чрез действия на изпълнителната и съдебната власт. Нека в това се обединим, колеги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За изказвания вече няма време. Има още записани за изказ¬вания. Ще продължим разискванията утре, от 9 ч. Ще прочета съобще¬нията:
Комисията по културата ще проведе заседание на 24 януари 1996 г. от 15 ч. в зала 456 на пл. "Батенберг".
На 25 януари 1996 г., четвъртък, от 15 ч. в зала № 232, бул. "Княз Батенберг", ще заседава Комисията по национална сигур¬ност .
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 25 януари, четвъртък, от 15 ч., в зала 142.
Работната група към Комисията по младежта, спорта и туриз¬ма ще проведе заседание на 24 януари 1996 г., сряда, от 14,30 ч. в зала 130 на пл. "Батенберг".
Закривам заседанието. (Звъни)
Закрито в 13,58 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов

СЕКРЕТАРИ: Илко Савов, Митко Нитов