Председателствали: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Валери Стършелов и Юмер Юмер

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам засе¬данието на Народното събрание.
Давам думата на господин Красимир Премянов за изказване от името на парламентарна група.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): "Декларация на Парламентарната група на Демократичната левица във връзка с едногодишното управ¬ление на правителството на Демократичната левица.
Измина една година откакто Демократичната левица пое отговорността за управлението на България. България е доведена до отчайващо състояние от идеолозите на демонтирането на дър¬жавността, от онези, които отрекоха всичко сторено от предишните поколения и осъществиха най-безотговорното в нашата история унищожаване на икономическия потенциал.
След изборите поехме властта в държава, опустошена и разрушена като след война. Нямахме илюзията, че това, което ни предстои, е лесно. Излъчихме правителство, от което не очак¬вахме популизъм, нито чудодейно и бързо възстановяване. Знаехме, че това, което разграждащите системата унищожиха само за няколко години, ще може да бъде възстановено за десетилетия. Стремяхме се и се стремим всичко това да стане колкото може по-бързо, но не сме утописти и не можем да залъгваме себе си и своя народ с празни обещания. Нашите думи за стореното през тази година изхождат от реалностите, а не от желанията ни. Те са справедлива оценка за това, което е било възможно в условията на това, което е било наследено. Най-важното постижение на правителството е, че спря срутването в основните сектори на икономиката и социал¬ната област и започна бавно и мъчително възстановяване на дър¬жавността .
Много негативни процеси в икономиката продължават, но за първи път в последните години има тенденция на ограничаване и преобращане посоката по най-важните показатели. За 1995 г. се очаква 2,5-3 на сто прираст на брутния вътрешен продукт. Повече от три пъти бе намалена инфлацията в сравнение с предиш¬ната година, като се очаква за 1995 г. тя да бъде 35 на сто при 122 на сто през 1994. Основният лихвен процент от 72 на сто в началото на 1995 г. беше намален на 34 на сто през вто¬рото полугодие и остана такъв до края на годината. Не се допус¬на срив във валутния курс на лева. Оживлението в най-основни сектори на икономиката е видимо и може да доведе до нейното изтегляне от кризата през следващите години. За първи път от последните години е постигнат ръст на промишленото производство от 5 на сто. Имаме значително положително търговско салдо. Уско¬рена е касовата и е поставено началото на масовата приватизация. Разширен е достъпът на българските стоки и услуги до междуна¬родните пазари. Ускорен е процесът на възстановяване на собстве¬ността върху земеделските земи и са премахнати ликвидационните съвети, опустошили българското селско стопанство. Това е начало, което дава надежди и основа за една по-активна социална политика в бъдеще. Намаляването на средната пенсия е спряно. Това е един сериозен успех. Една от най-тежките форми на кризата в икономиката и обществото - безработицата, която през 1994г. обхващаше над 740 хиляди регистрирани безработни, се сведе през 1995 г. до 470 хиляди души средногодишно регистрирани безра¬ботни. Огромната част от нашето население продължава да живее изключително тежко, да не чувства подобрение на своето мате¬риално положение, но темповете на обедняване намаляха, а за някои социални групи обедняването спря. Рязкото подобряване, което да се почувства осезателно от значими социални групи, 170/2.
изисква по-дълъг период и розови обещания в тази област могат да правят само политически демагози, неинтересуващи се от реал¬ностите .
Ние не сме доволни от резултатите на усилията в борбата срещу престъпността в страната. Те се разминаха с очакванията на хората. Не можем да пренебрегнем обаче факта, че нейното нарастване спря. Тревожна е грамадната разлика между броя на задържаните престъпници от полицията и броя на неосъдените от съдебната система. Същата тази съдебна система, която по Консти¬туция е независима от останалите власти, включително и от прези¬дента.
Правителството положи огромни усилия да се спре разграб¬ването на държавната собственост, да се ограничи монополът на определени икономически групировки и да се пресекат техните домогвания до държавната администрация.
Парламентарната група на Демократичната левица подпомага правителството в усилията му за създаване на нормални и неприви-легировани отношения с всички представители на националния капи¬тал, които работят за икономическото възстановяване и модерни¬зация на страната. Свое положително отражение върху резулта¬тите от едногодишното управление на Демократичната левица има законодателната инициатива на Министерския съвет и законодател¬ната дейност на Народното събрание, поддържано от Парламентар¬ната група на демократичната левица през 1995 г. Тридесет и седмото Народно събрание прие 119 закона, от които 21 цялостни, 28 са за изменение и допълнение и 70 ратификации на междуна¬родни спогодби и договори. От приетите закони 102 са внесени от Министерския съвет.
Независимо от това, че за цяла година президентът дори от чужбина не видя един положителен резултат от дейността на правителството на Демократичната левица, въпреки намерението му заедно с господин Иван Костов да дестабилизира управление¬то, възстановяването на България ще продължи.
Демократичната левица е поела политическата отговорност за спиране на разрухата и ще изпълни това, което обеща на своите избиратели. Ще направи своята дълбока и цялостна оценка на сто¬реното досега и ще подпомага правителството в подобряването на неговата работа. 170/3.
Новата вълна на конфронтация, новият съюз срещу опити¬те да бъде стабилизирана и възстановена от руините България, допълнително мобилизираха нашата воля в името на политиката, за която гласуваха мнозинството от българските избиратели, за изпълнение на предизборната платформа на Демократичната левица." (Ръкопляскания от блока на ПГДЛ)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За процедура? Има думата господин Будимов.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Аз протестирам за това, че тази дитирамба на управлението на БСП, на безуспешното, престъпно управление на БСП не беше предавано по телевизията. Хората да могат да чуят тези опашати лъжи. Това трябваше директно да се дава по телевизията.
И моля, ако имате възможност, да се разпоредите в удоб¬но време да бъде предадено, та хората малко да се посмеят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ - продължение.
Моля, заместник-министърът, за който гласувахме да при¬съства, да бъде поканен в залата.
Има думата господин Муравей Радев. Заповядайте, госпо¬дин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Добре би било да присъства. ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Продължаваме по същата
точка.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми колеги! Аз съм малко притеснен след това съдържателно слово на тази декларация да продължа с една суха материя - данъчна, но такъв е животът.
Аз не мога да не се върна към вчерашните дебати, за да осъществява главна връзка с това, което днес ще ви кажа.
Вчера от тази трибуна една видна представителка на Бъл¬гарската социалистическа партия, която неведнъж оттук е хвър¬ляла ръкавицата вдясно и много пъти е отправяла абсолютно нео¬босновани твърдения към опозицията, си позволи да каже, че опо¬зицията пречи на Българската социалистическа партия да спре разрухата и да доведе сполуката - с две думи казано. 170/4.
Ако, уважаеми колеги, под това разбирате опитът, който правите да удушите българския среден и дребен частник, да, ние ще ви пречим, бъдете убедени в това! Ние просто няма да позволим това да се случи.
Тук обаче трябва много ясно да ви стане, че Съюзът на демократичните сили в едно от челните места на своята програма е записал "данъчна реформа". Запомнете това! Данъчна реформа!
Ние никога не сме били и няма да бъдем срещу една истин¬ска, реална данъчна реформа, защото добре съзнаваме, че тази данъчна реформа е необходимо условие за реформата в икономи¬ката като цяло.
Ние обаче държим данъчните закони да бъдат комплексни. Тоест те да не си противоречат едни на други. Ние държим тези данъчни закони да бъдат ясни, а не да ги тълкува чиновникът, който ги прилага. Ние държим тези закони да бъдат приложими, а не такива, които да остават само на хартия.
И най-накрая, уважаеми колеги, ние държим тези закони да правят истинска реформа, а не само да имитират такава. Ние никога няма да приемем нито един закон или част от закон, който обявява всеки български гражданин за престъпник, обявява го за крадец и за мошеник. И най-лошото, което е, заставя го той самият да доказва, че това не е така. Ние ще се противопоставим на тези опити, които не са един или два и които напоследък като че ли станаха една тенденция във вашето законодателство. Хиляди примери мога да ви дам по този повод.
И така, конкретно този закон, за който говорим, може би трябва да бъде кръстен с друго име. Ами, че това си е един' типичен Закон за данъчната полиция. И той изразява най-точно неговата същност такава, каквато в този вид вие сте я представи¬ли. Това си е типичен Закон за данъчната полиция и нищо друго!
Вчера моите колеги много убедително посочиха редицата слабости на този закон, редица неща, които са вложени в него с цел именно, пак повтарям, да унищожат зачатъка на средния и дребен собственик в България.
Какво бихте казали вие за обхватното поле на този закон, за действията на този летящ отряд, да го наречем. Ами, че вие само в точка първа сте регламентирали, че с прокурорско разрешение И това е противопоказно. Аз ви моля, запомнете това, което ви казвам. Разберете, че след това ще берем горчиви плодове. Много горчиви плодове ще берем след това. Не стига това, ами сега увеличаваме от 5 на 10 на сто. Е, как е възможно това?
Аз съм последният, който би могъл да твърди, че нямат нужда от пари онези, които проверяват, че нямат нужда от едно обществено положение, достойно за тях. Разбира се, че имат нужда. Разбира се, че имат нужда и от материална част. Разбира се, че им трябват всички онези съвременни начини на комуникиране, ако щете на обработване на информацията, за да може техният труд да бъде в крайна сметка полезен и за тях, и за обществото като цяло, но това не е пътят. Запомнете, това не е пътят! Ние сме в състоя¬ние да отделим в държавния бюджет необходимите за тях средства. И без друго това, което те правят, в крайна сметка като резултат отива пак там, в държавния бюджет. Кажете колко, кажете как, по какъв начин - ще ви го дадем, но така, да дадеш възможност на този човек, ако ще и ангелче да бъде, да му създадеш условия да се самокорумпира, това не е правилно законодателство. На всичко отгоре сме освободили тези възнаграждения от Държавно обществено осигуряване. Тук, в този проект го няма, но в основния текст на закона, който променяме, има такъв текст. И той е приет. Тези възнаграждения са освободени от вноски в Държавно обществено осигуряване, в онзи фонд, за който говорим, че през тази година трябва да увелечим с 40 на сто пенсиите на хората.
Аз ви моля да се замислите, да се замислите между двете четения за тези моменти, които не само аз, не само колегите от Съюза на демократичните сили, всички народни представители от опозицията повтаряме, повтаряме ви ги едно след друго, за да разберете, че така не се правят данъчни закони, че те имат обратен резултат, на който в най-скоро време ще берем горчивите плодове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата госпожа Ана Караиванова за реплика.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председа¬телю. Не мога да не отговоря на предизвикателството или комплимен¬та като видна представителка на БСП за неоснователните обвинения, които хвърлям към дясната страна. Аз досега не съм чула да опро вергаете нито един от конкретните ми аргументи, освен с общи приказки. Затова ще Ви кажа, господин Радев, на многото лозун¬ги, които издигнахте - "не може в една страна", аз по-скоро бих ги преформулирала - "не бива в една страна". В нашата страна все още много неща могат.
Щом може един главен прокурор да си позволи да подписва празни бланки за претърсване, вие искате от данъчния чиновник. Щом може един главен прокурор да си позволи да излъже пред съда, вие искате да хванем някой лъжесвидетел. Но това, че за данъчните служители не са посочени в този закон отговорности за злоупотре¬бата им със служебните задължения, не означава, че те въобще не отговарят. И аз вчера в изказването си се позовах именно на това. Човек не може в един закон да посочи всичко. Затова има много закони, има Кодекс на труда, където има дисциплинарни уволнения за злоупотреба със служебните правомощия, има Наказа¬телен кодекс, отново ви цитирам, където е предвидена наказател¬на отговорност за длъжностно лице, което наруши задълженията си или превиши правата си. За гражданина няма наказателна отговорност, ако превиши правата си, за длъжностното лице - има. Има отговор¬ност за издаване на служебна тайна в Наказателния кодекс. Просто отговорностите трябва да се прилагат и да се прилагат от оторизи¬раните за това лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дуплика желаете ли? -
Не.
Давам думата на господин Емил Костадинов от демократич¬ната левица. Да се готви' господин Александър Джеров от Народния съюз.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Ще започна с това; за да не се драматизира излишно изказването на колегата Муравей Радев, в единствения аспект от неговото изказване, в който той беше конкретен, аз го подкрепям напълно и мисля, че проблемът може да бъде много лесно решен. Споделям разбирането, че липсва санкция за нарушаване на изискването в чл. 14, ал. 2. Затова предлагам - и може би господин Радев ще ме подкрепи - да бъде създадена една нова ал. 3 с приблизителен текст "За нарушение на разпоредбата на предходната алинея виновните лица се наказват с глоба в размер на 100 хил.лева". И мисля, че това ще ви успокои, господин Радев.
Безспорно главна цел на предлаганото изменение на Закона за данъчната администрация е подобряване дейността и структурата на данъчната администрация. Това намерение следва да бъде подкре¬пено. В същото време най-сериозни противоречия и дискусии поражда създаването на службата за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения, което всъщност е съдържателната страна на законопроек¬та.
Уязвимо място и според мен - и аз тук се присъединявам към някои от безпокойствата, изразени от мои колеги вчера по време на дискусията - е балансът между права, компетенции и отговорности, който баланс безспорно нелеко може да бъде постиг¬нат. Става дума за така предложените нови текстове на чл. 9а и 12а. Опасявам се, че недостатъчно прецизно и обтекаемо формули¬раните правомощия при липсата на солидна демократична традиция при нас могат да породят проблеми, субективизъм и действия по поръчка.
Всичко това обаче не означава, че аз съм против създава¬нето на службата за предотвратяване и разкриване на данъчните нарушения. Напротив, аз бих предложил в периода между двете четения да поработим за усъвършенстване на текстовете и изясняване както на правомощията, така и на отговорностите.
Идеята на предложения законопроект е да се разшири обхва¬тът и да се засили превантивният характер на правомощията на службата. В така предложения вариант службата няма данъчно облагателна функция. Тя не издава данъчно облагателни актове. Аз бих предложил да помислим по въпроса, разбира се, ако съумеем да постигнем баланса между права и отговорности, за който баланс говорих преди малко, службата за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения би могла да издава данъчно облагателни актове, актове за нарушения и наказателни постановления, като данъчно облагателните актове стават и част от проверките на другите данъчни служби.
Струва ми се, може и да греша, че не става съвсем ясно на чие подчинение е службата. Може би тя трябва да бъде извън структурата на Главно управление "Данъчна администрация", въпреки промяната която е направена в ал. 1 на чл. 8.
На мен също така ми се струва, и затова към този въпрос ще се върна малко по-късно, че би било добре службата да е в състояние сама да стимулира своите специалисти, своите служители. За успешното функциониране на службата са нужни текстове, синхро¬низиращи усилията и взаимодействието й с тези на другите специа¬лизирани органи. Това сега не е оптимално постигнато, разбира се, искам да подчертая, при безусловното гарантиране на конститу¬ционните права на гражданите. За да може освен превантивният характер да бъде постигнато и реално осигуряване на данни, факти и деяния с цел по-висока разкриваемост на дължимите данъчни вземания, текстовете трябва да бъдат максимално работещи. Така например да вземем чл. 12а, т. 3 - да се изземват заверени копия от счетоводните и търговски документи. Това и сега не работи и няма да работи. Става дума за компетенции на службата. Би могло да работи, ако се изземват съответните документи и след заверка на копия се връщат на фирмите.
Струва ми се, че преследваната цел с новопредложения § 4, т. 6 в чл. 9 е била друга. Възниква въпросът къде се извърш¬ват проверките. Вероятно и вносителите са имали предвид данъчните управления и бюра. Затова аз предлагам да се раздели на две части новопредложената т. 6 - на т. 6 и 7.
"Т. 6. Извършва проверки в данъчните управления и бюра", тоест именно подчертаваме контролните функции на службата в системата.
"Т. 7.(нова) Участва в извършване на данъчните ревизии." За § 14 казах мнението си.
Апропо, сегашната промяна в Закона за данъчната админист¬рация би могла да бъде използвана и за промяна в чл. 15, ал. 2, където от забраните за дейност на служителите в данъчните адми¬нистрации можем да изключим земеделските кооперации. Знаете, много от гражданите получиха земите си, получават рента и това е повече от обяснимо. Още повече по-миналата година и в един проект на Министерството на финансите имаше такъв текст - за добавяне към т. 2 на чл. 15.
Лично аз приемам предложението в § 11, т. 2 от чл. 17, който така се драматизира от колегата Радев - за увеличаване от 5 на 10 на сто средствата от допълнителни приходи от бюджета, като обаче държа те да бъдат изчерпателно разписани именно тук в закона, за да не отидат в други посоки, по други статии. За второто четене ще предложа конкретен разпие, но то би могло да изглежда така, тзксва примерно разпределение на средствата: разви¬тие на материалната база - 70 на сто, повишаване квалификацията -15 на сто и стимулиране и т.н. - също 15 на сто. Разбира се, тук прецизно трябва да се дешифрира и понятието "съдействали".
С всички тези съображения аз ви приканвам да подкрепите на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъчната администрация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Александър Джеров от Народния съюз.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Пред нас е първото изменение и допълнение на Закона за данъчното производство. Повечето от нас, които бяха и в Тридесет и шестото Народното събрание си спомнят, когато се обсъждаше един принципен въпрос при гласуването на целия пакет данъчни закони, които тогава в основната си част минаха през предходното Народно събрание. Ставаше дума дали трябва да се въведе и създаде и данъчна полиция. В тогавашния законо¬проект имаше такава част. Не само отделните комисии, но и народ¬ните представители в пленарната зала отхвърлиха идеята за създа¬ване на данъчна полиция. Естествено, това е решение на Тридесет и шестото Народно събрание, но все пак аз си позволявам да го припомня, защото и то е факт и навсякъде има една правоприемст-веност, една приемственост и би трябвало да се съобразяваме и с този момент. Естествено, че съм за строго спазване на данъчните закони и съм за абсолютното плащане от всички данъчни субекти на данъците, които те дължат върху реализираните от тях доходи. Но все пак, аз споделям много от казаното от господин Муравей Радев, все пак не трябва да приемаме, че данъчният субект е някакъв нечестен човек, който иска да заобиколи данъчните закони. Затова трябва авансово, още едва ли не от 1 януари на съответ¬ната година да започнем да го следим дали няма да помисли, че ще направи някакво отклонение.
Първото, срещу което аз възразявам в случая, е, че не би трябвало да се създава една такава служба за предотвра¬тяване и разкриване на данъчните нарушения към главното упрпав-ление. Главното управление на данъците си е главно управление. Затова то е такова, затова то има своя началник и нека начални¬кът в рамките на своя контингент от хора да определи кой какво ще работи. Но да създаваме със закон една такава страшна, бих казал, служба, струва ми се, че е доста пресилено и бих казал, че този закон навлиза доста съществено в правата на човека и с това естествено стигаме до едно гранично положение спрямо Конституцията дали действително това предложение в този закон е законосъобразно или то нарушава основни права на българския гражданин.
Какво значи предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения? Разбира се, когато не подам данъчна декларация, аз съм нарушител на данъчните закони и данъчната служба ще ме санкционира. Ако в данъчната декларация аз укрия един доход, естествено е, че това е едно сериозно нарушение и ще бъда санк¬циониран. Аз съм и за това да се усилят наказателните санкции, включени в Наказателния кодекс, с които да се атакуват тези нарушители. Но ми се струва, че е прекалено силно да се създава една такава служба, която да предотврати и разкрие данъчни нарушения. Някой щял да прави данъчно нарушение - какво озна¬чава това? Като че ли се връщаме към старата милиция, която следеше кой къде говори, какво говори и веднага дали не прави опит за сваляне на народната власт. Това е перифразиране на същата идея, която смятам, че е време вече в нашата държава да не съществува. Така че аз решително реагирам срещу създаване на една такава служба в службата, която да има и такива права. Още повече, че в § 6, чл. 10 служителите от данъчната служба из¬вършват проверки и участват в извършването на ревизии. Ами това не са ли данъчните служители? От една страна, те са някакви милиционери, от друга страна - извършват и данъчни ревизии. С други думи, този, който прави данъчна ревизия или прави про¬верка, то много естествено е, че е от данъчната служба и няма защо да разграничаваме отделните служби.
Твърде силни са правата според мен, дадени в § 9, който създава чл. 12а - претърсване на служебни помещения. Претърсване. Вярно, със съгласие на прокурора, но все пак не е ли прекалено? Може ли да си позволят да ми спрат колата, когато пътувам някъде, защото съм щял да извърша данъчно нарушение? КАТ ще ме спре, разбира се. Това съществува във всяка държава. Полицията може да ме спре, данъчният орган може да ме спре и дайте да създадем още органи на всеки ъгъл, като се движа с колата си, да мога да бъда спиран. Това за мен е едно абсолютно нарушение на пра¬вата на българския гражданин.
Освен това, пак в § 9, където се създава чл. 12а, има една втора алинея - претърсването на помещенията се извършва въз основа на постановление на съответния прокурор. Но когато помещенията се намират в районите на различни съдебни райони, тогава разрешение ще даде прокурорът, в чийто район се намира помещението, посочено като първо в искането. Добре, с какво право прокурорът на София ще даде разрешение за претърсване на един обект в Пловдив или в Севлиево? По силата на коя логика, по силата на коя правна норма? Нека малко да помислим, че в правото има принципи и не е така лесно да ги нарушаваме.
И, последното, разбира се, има още много неща, не бих иска/i да ангажирам повече вашето внимание, но последното, на което се спирам, е § 10. Във втората алинея на чл. 14 се пред¬вижда, че служителите в данъчната администрация са длъжни да не разгласяват обстоятелствата и фактите, които са научили по време на тяхната служебна проверка. Това, което беше казано и преди мен - къде е санкцията? Норма без санкция. Идеални работи! Може ли такова нещо? От една страна, те ще научат тайните 173/2.
на съответното дружество или юридическо лице, ако можем да говорим за тайни, но все пак това е една данъчна тайна и един текст ще казва: да, ама вие не разгласявайте. А ако разгласи? Защо да няма лишаване от свобода даже бих казал? Защото в края на краищата има тайни, които не трябва да излизат никъде. Но без санкция такъв един текст е просто невалиден. Или, с други думи, казваме им "мълчи", но същевременно като няма санкция, много естествено е, че няма да има и съответно задължение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Димитър Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз вземам думата, за да заявя, че ще подкрепя представения законопроект и да ви помоля и вие да сторите същото.
Когато разглеждаме този законопроект, във всички случаи ние трябва да го оценяваме във взаимната му връзка с целия пакет от промени в данъчното законодателство, които ни се пред¬лагат тук. Става дума и за този Закон за данъчната администрация, и за проекта за изменение на Закона за данъчното производство, и за проекта за Закон за събиране на държавните вземания, който е нов спрямо действащия. Само така ние можем да разберем смисъ¬ла на онова, което се предлага, тъй като тези три законопроекта са във взаимна връзка помежду си, а и регулират материя, която просто се преплита помежду си в голямата област на данъчното законодателство.
Кое налага изменението на закона, който разглеждаме сега? Преди всичко според мен като една първа причина аз бих посочил практиката по приложението му досега, която показва неефективност във връзка с установяване и събиране на държавните вземания, които произтичат от данъци, акцизи и т.н. Вчера се каза и аз искам отново да привлека вниманието ви върху това, че ние гласувахме Закон за данъчната администрация в предишното Народно събрание в средата на 1993 г. и като закон той е сравни¬телно нов. Но тъкмо практиката от около две години и половина по неговото приложение показва по един категоричен начин, че той е също плод на нашата ранна демокрация и носи в себе си доста несъвършенства, които изпъкнаха на практика. Основното и главно несъвършенство е това, че голяма част от данъчно за¬дължените лица се изпускат и към тях не може да се подходи ефективно за събиране на данъците при сега действащата данъчна администрация, както тя е уредена в закона.
На второ място, аз бих посочил като основна причина динамиката в обществените отношения. Всички знаем и трябва да се съгласим, че толкова динамично се изменят обществените отношения в последните пет-шест години, включително и в тази област, че едно скорошно законодателство след година-две при¬ложение изглежда вече остаряло или несъвършено.
На трето място, бих посочил необходимостта от това да се вземат решителни мерки за осигуряване на постъпления в държавния бюджет от данъци, акцизи и т.н. В крайна сметка, ако си спомним разглеждането на първо четене на законопроекта за държавен бюджет за 1996 г., ще видим, че в доклада към него и изложените съображения както от министър-председателя, така и от всички останали, които се изказаха, има акцент върху това, че във връзка с приемането на Закона за бюджета ние ще приемем пакет от десетина закона или промени в действащите закони, които да осигурят изпълнението на бюджета.
Аз разглеждам в този контекст тези три закона, които са включени в днешния ни дневен ред във връзка с данъчното законо¬дателство. И това не трябва да го считаме като нещо еднократно, само във връзка с необходимостта от изпълнение на бюджета за 1996 г., а въобще като промени, които биха гарантирали изпълне¬нието на бюджета за всяка една от годините.
И на последно място, аз виждам промените в този закон, както и в останалите два, като необходимост от синхронизация с останалото действащо законодателство, което ние в последно време също променяме, за да може наистина да се получи една комплексна ефективност по прилагането на това законодателство.
Главното, основното изменение и допълнение в този проект за закон, който разглеждаме, е в създаването на така нарече¬ната "Служба за предотвратяване и разкриване на данъчни наруше¬ния". Искам да ви кажа в дух на откровеност, че и у мен първо¬начално имаше известно колебание - дали това трябва да бъде една самостоятелна служба така маркирана и правно регламентирана или можехме да направим друга промяна, като посочим и други прерогативи на данъчната администрация, които по същество да обуславят и подобна функция. И тогава, както това става нормално, Министерският съвет като утвърди правилника и структурата на работата на Министерството на финансите, да предвиди в нейната структура и тази служба.
Аз лично считам, след внимателно изучаване на проекта и след продължителните дискусии, които направихме в Комисията за държавните органи, включително в присъствие на експерти в тази област, че това, което се предлага, е по-правилно - в закона да се регламентира създаването и характеристиката на тази "Служба за предотвратяване и разкриване на престъпленията". Това е така най-малко по две съображения.
Първото от тях е, че ние въвеждаме служба с такива функ¬ции, за които ясно и точно трябва да определим техните параметри в закона, а не да даваме възможност на други органи извън Народ¬ното събрание да определят тези функции. И на второ място, според мен и затова, защото ние трябва да създадем и вътрешна стабилност в самото данъчно управление в системата на Министерството на финансите и това добре да се знае.
В крайна сметка, като една трета причина би могло да се посочи и това, че за всички останали лица, които биха попаднали под проверките на тази служба трябва да е ясно, че въпросът за нейните функции е добре законово уреден, а не с друг подзако¬нов нормативен акт. Тъкмо поради тези причини, аз подкрепям идеята за създаването на такава служба. Подкрепям и другите неща, които са свързани тук със създаването на службата като правна характеристика, но заедно с това искам да маркирам и някои, според мен неудачи, които би трябвало да ги имаме предвид между първо и второ четене и да помолим вносителя, заедно с нас да ги изправи.
Преди всичко, що се отнася до правната характеристика на тази служба в създадените членове 9а с няколко букви насетне, искам да посоча, че моето мнение е, че текстът на чл. 9а е много разточителен, има повторение и има вътрешни противоречия. Трябва да се намери една по-добра юридическа формулировка на онова, което ние искаме фактически да изпълнява тази служба и по тоя начин да се получи синхрон между замисъла на вносителя и нашата политическа воля като Народно събрание, да прогласуваме това изменение и неговия юридически изказ. Иначе се получава размина¬ване и онова съмнение, за което всички преждеговоривши колеги заявиха тук днес и вчера - за оптималното балансиране на въпроса за правомощията на тази служба с правата на гражданите, в лицето на данъкоплатците, казано най-общо. Получава се такова смущение и ние бихме могли да го избегнем с едно по-точно регламенти¬ране на характеристика, на съдържанието, на правата и задълженията на тази служба.
По-нататък. Много спорен е въпросът във връзка с претърс¬ването на служебните помещения и изземването. Една функция, към създаването на която трябва да се подходи много внимателно, като прерогатив на тази служба. Искам да кажа, че в сега действа¬щото законодателство в България единствено в НПК (Наказателно-процесуалния кодекс), във връзка с извършване на престъпление е допусната подобна възможност за претърсване и изземване по определен в НПК ред. В административното право подобно нещо 174.2 до този момент няма. И, ако ние решително тръгнем към това -да го създаваме във вида, в който тук се предлага, във всички случаи това не може да бъде изолирано само във връзка с данъчната администрация. Това би трябвало да се види. Няма ли място за него, подобно виждане, да се създаде в един такъв устройствен административен закон, какъвто е Законът за административните нарушения и наказания? Няма синхрон между това, което се предлага тук и действащия основен закон, а именно Законът за администра¬тивните нарушения и наказания, на който във връзка с приложение¬то, особено когато стигнем до данъчното производството следващия закон, се позовава и този закон и препраща към него. А такава синхронизация в случая все още не виждам да се предлага.
Или пък да кажем точка четвърта на § 9, чл. 12а
в ал. 1 - "Възможности да спират и проверяват транспортни сред¬ства". Да, сигурно трябва да се създаде такава възможност, но засега в Закона за движение по пътищата, който е основен във връзка с движение на моторните превозни средства и възможностите те да бъдат проверявани по пътищата, подобни прерогативи са дадени на контролните органи, на така наречения КАТ (Контрол върху автомобилния транспорт) по всички въпроси. А ако има опас¬ност от престъпление, тоест, или ако има сигнал за престъпление, във всички случаи проверката може да стане по съответния ред с разрешение на съответните органи.
Според мен, само на тази служба, която няма своите отличи¬телни знаци и нито един водач не знае как и на кого да спира и не знае, че ако спре може да спре на някой престъпник, който ще го застреля, тъй като няма видими знаци, а органите на КАТ имат своите видими знаци, та даже престъпниците и тях ги ползват, за да ги спират неправомерно и да посягат върху тях. Според мен трябва да се създаде синхрон между възможността да се прилага тази мярка от тази служба, но съвместно със съответните органи, които по действащото законодателство са оторизирани с възможност¬та да спират такива превозни средства,а това според мен са органите на КАТ.
И в този смисъл, веднага отивам малко по-натам, за да кажа, че в ал. 7 на същия този текст - чл. 12а, където е казано че министърът на финансите издава инструкция за организацията и дейността на службата за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения, според мен трябва да се каже: "съвместно с министъра на вътрешните работи", тъй като тук става дума и за известен смисъл възможности за ограничаване на правата на хората.
Аз също обрвщам внимание върху това, което казаха и колегите тук, а именно, не може на районния прокурор, който сочи в молбата си данъчната служба, за първото помещение, посочено в молбата, на нему да е дадена тази възможност да разре¬ши това претърсване и изземване. Тук тази разпоредба специално трябва да бъде синхронизирана със Закона за съдебната власт. Там са казани прерогативите на прокурорите във връзка с тяхната степен. Щом като има различия по райони, има по-горен - окръжен прокурор, щом има като различия в окръзите и регионите, има по-горни - Главна прокуратура. Защото не може един районен проку¬рор от София да се пресегне във варненските помещения и да дава разпореждания, още повече че там онзи районен прокурор може да има други съображения да е отказал такова нещо или...
Не може просто да има вмешателство взаимно в работата на прокуратурата. Тук също трябва да се корегира текстът.
Аз смятам, че в заключителните разпоредби не можем, това го казваме вече няколко пъти, да изменяме закони, които имат друга област на регулиране, както се предлага тук Закона за банките и кредитното дело. Ако е някой данъчен закон, бих допуснал за себе си, че ние в преходните и заключителни разпоред¬би можем да заявим това, но да пипнем в една област на банковото дело, която е толкова чувствителна, а нейната чувствителност я видяхме тук в последните десетина дена, когато се занимавахме с нея, струва ми се, че това не може да стане в заключителна разпоредба, а в изменение на самия закон, още повече че ние даваме възможност да се иска разкриване на тайната на влоговете. По същество аз се противопоставям на това да свалим на такова ниско ниво в данъчната администрация възможността на началник на служба или на някой недостатъчно компетентен, защото не можем да кажем, че навсякъде в страната във всички градове или общини ще има достатъчно компетентни такива началници на служби, да имат тази възможност. Тогава аз ви казвам, че не гарантираме банковата тайна по влоговете.
Значи, нека да си остане това ниво, което е сега, както го наричате "директор" или прочее на териториалната данъчна служба, защото все пак той е едно обединяващо звено в един регион, т.е. в рамките на един бивш окръг и разкриване на данъчните нарушения,,има повторение на текстовете, а едновременно с това има и повторение на текстове, които същест¬вуват в текстовете за данъчната администрация. Не е необходимо тук да се повтаря казаното от моите колеги, че това, което е формулирано в текстовете на чл. 9а, е доста разточително и според мен неясно, тъй като не мога да си представя как ще предотвратя¬ва извършване на нарушения една такава служба. Всъщност нарушения или има и то се констатира чрез съответен акт, или има някакво намерение, което ако не се осъществи, на практика няма нарушение и затова не може да бъде съставен съответният акт. И в този смисъл аз не съм съгласен с използването на думата "предотвратя¬ване" в дефиницията на службата.
Едновременно с това не може да не ни прави впечатление, че определението "разкриване" на практика повтаря функциите, които са дадени на цялата данъчна администрация. И ако се вгледаме внимателно в разширението на правомощията, което е направено в чл. 12а, ние ще констатираме, че част от тези правомощия, които се дават тук, на практика са своего рода повторение на някои от дадените правомощия в чл. 12, ал. 1, т. 1-9. Такова е например правомощието "да проверяват счетоводни, търговски и други книги или документи, свързани с извършваните от контроли¬раните обекти сделки или услуги, както и движението на стоки". Това е същото правомощие, което е в чл. 12, ал. 1 "да изискват документи, данни, сведения, справки и други носители на инфор¬мация от контролираните лица".На практика няма сериозно различие. По същество това е едно и също нещо. От технологията на данъчната проверка тези правомощия са на практика точно определени.
Същото е с това, което се предлага в т. 3 "да изземват заверени копия от книги или документи по т. 2, както и други доказателства, когато в резултат на проверката се установи, че е възможно укриване на данни или факти, имащи значение за данъчното облагане".
Ето какво е казано в т. 3 на чл. 12: "да изискват от едноличните търговци, търговски дружества и други юридически лица при данъчни проверки и ревизии да декларират банковите си сметки в страната и чужбина" - да изискват документи в т. 2, както го прочетох. На практика, когато изискват документи, данни и сведения, данъчните могат да правят копия и законът изрично не забранява това. То си влиза в определението "да изискват". В този смисъл тези две точки, които се предлагат, според мен не носят някакви допълнителни правомощия по същество.
Същото според мен е и т. 5: "да съставят актове за конста¬тираните от тях административни нарушения в случаите когато е предвидено актовете да се съставят от органите на данъчната администрация". Това е пак едно и също нещо. Това не е никакво различно правомощие от това, което имат служителите на данъчната администрация.
И остават две неща - да претърсват служебни помещения, да спират и проверяват транспортни средства, включително и в зоните за граничен и митнически контрол, по които вече достатъчно много се дебатира.
Искам да продължа дебатите точно в тези две посоки. Аз искам да посоча, че основната слабост на подобен род намерения е, че само маркира, а не разрешава най-сложният от законодателна гледна точка и от технологията на контрола въпрос. А това е въп¬росът за взаимодействието на различните органи при разкриването на нарушенията. Известно е, че контролът се осъществява както от прокуратурата, така от полицията, така и от други оторизирани органи, включително и от данъчната администрация. Проблемът на цялото ни законодателство е, че тези органи не взаимодейст-вуват помежду си, когато разкриват осъществени нарушения. И опитите това нещо да бъде разрешено с определени членове в закона, както е тук, за данъчната администрация, аз го възприемам като частични опити. Например това, което тук се предлага в ал. 2, 3, 4, 5 и 6 на практика се прави опит да бъде маркирано или да бъде уредено взаимодействие между тези органи. Но дали точно това е, което е необходимо, аз се съмнявам. Съмнявам се, защото като се разгледат тези неща внимателно, ние оставаме с убеждение¬то, че те не развиват съществено чл. 12, ал. 3 - новата ал. 3, където е казано, че "при осъществяване на правомощията си данъчни¬те органи взаимодействуват с органите на съответните служби на Министерството на вътрешните работи по ред, определен от Министерския съвет".
Тук вече беше казано, че за осъществяване на проверка на транспортни средства е необходимо да се взаимодействува с органите на транспортната полиция - с КАТ. И това трябва изрично да се каже, но трябва да се каже кой инициира и каква е техноло¬гията на взаимодействието между тези органи. Същото е и с полиция¬та. И не е необходимо според мен да се записват кой знае колко много текстове в този закон, но допускам, че би трябвало да се запишат определени текстове в Закона за полицията, тъй като взаимодействието трябва да става от двете страни, например не мога да си представя как ще реагират данъчните, ако да речем полицията каже, че в момента няма свободни хора, които да осъщест¬вят проверката. А тя трябва да бъде осъществена точно в даден момент, точно на определено място и т.н. Това, което трябва ясно да се каже тук и което Народното събрание трябва да разбере, е, че органът, който се предлага, има едни специални преимущества пред останалите контролни органи. Органът, който се създава, всъщност ще бъде от данъчни служители, които имат компетентността да установят нарушения, които други органи не могат да установят. Нито транспортната полиция е в състояние да констатира спецификата на определено нарушение, което е част от данъчно нарушение, нито обикновен полицейски служител има компетентността да осъществи такава проверка, която е необходима, за да се направи констатация за данъчно нарушение. И това е спецификата, която би трябвало да бъде уредена с този закон. Само че според мен това е направено крайно неубедително и не са намерени точно тези елементи на технологията на контрола и на взаимодействието на различните служби. Създаден е обаче един акт, който твърде сериозно плаши. И народните представители неслучайно го възприемат като заплаха за личните свободи. Според мен това е направено, защото не е изяснена технологията на кон¬трола, не са изяснени точно специфичните преимущества на службата, която трябва да действува, и какво точно и по какъв начин трябва да бъде осъществено взаимодействието, както и взаимодействието, разбира се, с прокуратурата. Това е според мен основната слабост на проекта. Впрочем, това беше слабост и навремето, когато се правеше предложение за такъв специфичен орган.
И накрая, един много важен според мен въпрос. Аз предлагам на господин заместник-министъра да помисли върху нещото, което според мен заплашва и не заплашва, но като язва е засегнало цялата държавна администрация. Това са случаите на корупция сред контролните органи. Как този закон, как тези допълнения и как тази служба ще разкриват данъчни нарушения, примерно, извършени от самите данъчни служители, които са се поддали на подкупи и на корупция? Аз си мисля, че няколкото случая, които напоследък станаха известни, за нарушения от страна на данъчни служители на закона и случаите на корупция са само част вероятно от един процес, който всички знаем, че е засегнал всички служи¬тели.
Ние трябва тук да признаем, че данъчните нарушения се осъществяват в определени случаи със съдействието както на данъч¬ни, така и на митнически служители, така и на полицейски служите¬ли и прочие. И ако не признаем това нещо, ние няма да можем 176.2 да създадем ефективен инструмент за предотвратяване на подобен род нарушения.
Аз казвам това, съзнавайки, че нашето Народно събрание няма почти никакъв опит да създава орган, който да контролира действията на определена администрация. Но такъв орган според мен се налага. Защото, пак повтарям, данъчни нарушения се правят със съдействието и на данъчни служители, и на митнически служите¬ли, и на полицаи, ако щете, дори и на други служители от контрол¬ните органи. Това е големият бич, който не позволява службата на данъчната администрация да бъде ефективна и да си изпълнява ролята както трябва. И ако трябва нещо да се направи в тази сфера, според мен най-ефективно ще бъде, ако ние създадем респект в самата данъчна администрация към своите отговорности и своите задължения. Ако създадем у нея респект пред закона и този респект бъде облечен в законова форма. Ако същият респект създадем у всички служители - на граничните контролно-пропускателни пунктове, митнически органи, пътна полиция и т.н. Тогава ще е ясно, че те ще изпълняват закона и тогава ние ще изискваме повече от самите контролни органи, а няма да стоварваме такъв закон, какъвто ни се предлага, който да ограничава свободата на гражданите. И няма да стигаме до хипотезата, че всеки гражданин е нарушител и оттам да го третираме като нарушител. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на заместник-министъра Бисер Славков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да се спра на основния въпрос, около който се води дискусията - за предложената служба за предотвратяване на данъчни¬те нарушения.
Аз бих помолил още отначало да се има предвид, че тук не става дума и текстовете, които са предложени, не касаят извърш¬ване на престъпление. Такива правомощия, такива функции, такъв обхват на тази служба въобще не са предлагани, въобще не са предвиждани. В този смисъл службата няма нищо общо с данъчната полиция и с идеята, която през 1993 г. беше обсъждана тук в Тридесет и шестото Народно събрание, когато наистина имаше идея да се изгради данъчна полиция. В този смисъл на второ място тук дори не става дума за нарушения, които имат общ характер, които се предвиждат в отделни закони. Тук нещата са сведени изключително до данъчни нарушения. Това са нарушения съобразно нашето данъчно законода¬телство. И в този смисъл предотвратяването е по отношение на извършвана облагателна дейност. В този аспект вече ако се поглед¬нат нещата, рязко се ограничава обхватът, в който тази служба може да действува и практически въобще не можем да говорим за ограничаване на правата на отделната личност.
На второ място, тази служба може да действува, както се вижда и в самия предложен чл. 9а, във всяка една точка има изрично накрая отбелязано, че се извършват определени действия, които са по повод, забележете, господа народни представители, на компетентността на данъчните органи съобразно данъчното законо¬дателство или по повод на извършване на облагателна дейност. Тоест, извън тези чисти данъчни дейности, данъчни задължения, които на практика ще бъдат проверявани, тази служба за предотвра¬тяване не може въобще да действува.
На трето място, тази служба, трябва просто да обърна внимание, няма право и на облагателна дейност. Нейната задача е да обхване данъчни нарушения, които на този етап изключително затрудняват дейността по облагането. И аз искам да спомена някои от тези неща.
На първо място, типичен пример в това отношение, е лип¬сата на първични документи в дейността на един търговец. И аз бих поставил въпроса как ще се извърши едно облагане, как можем да говорим въобще за събираемРСт, когато няма първична отчетност, от която да се види каква е дейността, какъв е резултатът, който е формирало това лице, за да можем наистина да го обложим.
На второ място, голям проблем в момента е издаването на фалшиви документи. По какъв начин въобще може да продължи една облагателна дейност, ако не се установи този фалшив документ и не се установи реално операцията, която е извършвана.
На трето място, излишно затормозване на този етап е и дейността на лица, които до определен момент действат, след което изчезват просто от стопанския живот, тоест превръщат се във фирми-фантоми.
Виждате, господа народни представители, че тук става дума, пак подчертавам, изключително за наличието на данъчни нару¬шения, без което изясняване, без което проверяване на практика по-нататък облагателната дейност не може да се извърши.
И аз ще дам един пример. При сегашните ни условия, когато се натъкнем на такива нарушения, на практика целият облагателен процес спира. И той може да спре за година - две, и може дори, да си кажа откровено, да не бъде и довършен. Именно тук е мястото на тази служба, която трябва да поеме чрез документални проверки в основната си част и да установи тези нарушения, за да може наистина да се даде вече по-нататък възможност за извършване на облагателна дейност.
Заедно с това особен проблем, на четвърто място, е данъ¬кът върху добавената стойност и по-специфично възстановяване на данъчен кредит. Вече имаме маса случаи, в които чрез подправени документи, чрез фиктивни сделки се оказва, че се изтеглят съвсем в нарушение на закона суми от държавния бюджет. Ето, тук възниква дори потребността да се проследява движението на стоките при извършването на отделните сделки между лицата, за да се стигне до последното лице, което е предявило претенция за възстановяване на данъчен кредит. Следователно в този аспект данъчната служба по предотвратяване се формира като една служба със специфични функции, със специфични правомощия, които са изключително, искам да подчертая, в приоритета на предварителния контрол, който ще се извършва от данъчната администрация.
Следователно не може и не бива да се слага въобще знак на равенство между данъчна полиция и подобна служба.
На второ място, не бива да се слага и знак на равенство въобще между данъкоплатец и данъчен субект, който ще бъде прове¬ряван от тази служба. Това са съвсем различни неща и нямат въобще нищо общо.
Дори и примерите, които се дадоха от господин Джеров, аз съжалявам, него го няма в момента, но в крайна сметка това дали ще се подаде една декларация по чл. 13 от физическо лице или няма да се подаде, е въпрос вече на облагателна дейност и на санкция, която е предвидена. А всичките правомощия и обхват, за които аз говорих, отново ще повторя, фалшиви документи, неизда¬дени документи, незаведена отчетност, фирми-фантоми, които влизат с фиктивни документи в сделки - ето това е приоритетът на тази служба и в този аспект аз мисля, че тя наистина е необходима за нас. Тези две години и половина, в които действа Законът за данъчната администрация, показват, че именно тук са най-неудачните моменти в закона, тук са най-тежките моменти, с които администра¬цията трябва да се справи. И това действително е пътят към усъ¬вършенстване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Моля да бъдат поканени народните представители, които са в коридорите, да влязат. Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъчната администрация. Моля да гласува¬те.
От общо гласували 188 народни представители, за - 107, против - 36, въздържали се - 45.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЧНОТО ПРОИЗВОДСТВО.
Давам думата на народния представител Спас Мулетаров да прочете становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, на свои заседания, проведени на 10 и 18 януари 1996 г., Комисията по устройството и дейността на държавните органи обсъди законопроект за изменение и допълне¬ние на закона за данъчното производство, внесен от Министерския съвет.
В заседанието взе участие и беше изслушан господин Бисер Славкоз - заместник-министър на финансите.
След проведените разисквания членовете на комисията възприеха следното становище:
"Предлаганите изменения и допълнения ще допринесат за подобряване на действащата нормативна уредба, като я направят по-ефективна и отстранят някои проявили се в практиката несъвър¬шенства .
В проектозакона не съществуват текстове, които да проти¬воречат на Конституцията.
В хода на обсъжданията бяха направени някои възражения от принципен характер, които комисията смята, че трябва да бъдат взети предвид при второто четене на законопроекта.
Общо беше мнението, че с предлаганите изменения прека¬лено се разширяват правата на данъчната администрация, без да е потърсено равновесие с правата на данъчно задължените лица. Пример в това отношение е текстът на чл. 11а, където са уредени задълженията на данъчно задължените лица да оказват съдействие на данъчния орган при упражняване на правомощията му. Тези задъл¬жения, макар и отделно обособени в 7 точки към текста, не са не¬двусмислено ясно конкретизирани и по този начин биха дали възмож¬ност за недобросъвестно или неточно тълкуване.
Възражения предизвикаха и разпоредбите на чл. 11д, където е предвидено, че във връзка с извършване на данъчна ревизия в 7-дневен срок от писменото искане на началника на териториалното данъчно управлениеу банките са длъжни, без да съобщават данни за авоарите по сметки, да съобщят датите, когато) в дебитните или кредитните обороти по сметката са отразени плащания над 100 хиляди лева.
Този текст нарушава тайната на влоговете и не бива да се допуска, тъй като би влязъл в противоречие с чл. 47 от Закона за банките и кредитното дело В комисията беше обърнато внимание върху текста на чл. 17, с който се урежда данъчното облагане на вторични белези. Пред¬лаганото изменение не остранява една съществуваща и сега неточ¬ност в този текст, а именно, че при определени обстоятелства данъчният орган по своя преценка определя конкретния размер на данъка. Данъчният орган не може по своя преценка да опре¬деля конкретния размер на данъка, а да определя само облагае¬мата основа, т.е. показателя, въз основа на който се определя самият данък. Данъчното задължение се определя екс леге.
Несъгласие беше изразено и с предложените изменения в чл. 14 от закона, според който възражения по актовете за кон¬статации могат да се правят само при условие, че бъдат пред¬ставени доказателства, които дават основание да се възразява. Изискване за представяне на такива доказателства накърнява пра¬вото на защита и не може да бъде възприето.
Членовете на комисията се противопоставиха също и на § 11 от законопроекта. Този текст предвижда заличаване на чл. 28, ал. 3, където е уредено, че при уважаване на жалбата по данъчно-облагателен акт жалбоподателят има право на направените разноски и изплатеното възнаграждение за защита. Приемането на подобна разпоредба би влязло в противоречие с основен правен принцип. Аз искам тук в скоби да посоча, че мотивите за подобно предложе¬ние от страна на вносителя са, че такива разноски не се при¬съждат за данъчна администрация, когато тя е в правото си и когато основателно е изменила облагането и размера на данъчното задължение. Но това е вече неизпълнение на други норми. Не може по тези съображения ние да решаваме ощетеният данъкоплатец да не бъде освобождаван от направените разходи, когато той е прав във възраженията си.
По предложената глава шеста беше изразено мнение, че чл. 32 от Закона за административното производство е достатъ¬чен, за да уреди случаите, предмет на тази глава. Освен това предложените разпоредби са в противоречие с принципа на равно¬поставеност. Показателен пример в този смисъл е чл. 28а, който дава възможност за коригиране на определен данък, ако същият е бил установен по-нисък, но не и тогава, когато той е в по-висок размер.
Единодушно беше възразено срещу абсолютния размер на глобите, предложени в § 16 от законопроекта. Установяването на глоби в абсолютен размер ще премахва възможността да се пре¬ценява характерът и степента на нарушението, поради което то не беше подкрепено.
Като се има предвид всичко гореизложено и обстоятелст¬вото, че значителна част от бележките, които бяха направени за отделни текстове, могат да бъдат коригирани и преработени в периода след приемането на законопроекта на първо четене, комисията подкрепи по принцип предложения проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за данъчното производство и счита, че той може да бъде приет на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Кирил Желев да прочете становището на Комисията по бюджета и финансите.
Моля, ръководителите на парламентарните групи да ми представят списък на желаещите да вземат участие в дискусията.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На няколко свои заседания Комисията по бюджета и финансите обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъчното производство, внесен от Министерския съвет. На заседанието взе участие и за¬местник-министърът на финансите господин Бисер Славков. Народните представители подкрепиха предложението да се регистрират данъчно търговските представителства и клоновете на чуждестранните лица. Счита се също така за целесъобразно предложението за разширя¬ването на кръга от документи, в които се посочва данъчният номер на регистрираното лице.
Спорове предизвика предложението за промени в чл. 11г, а именно: "При писмено искане на данъчните органи, съдилищата, общините, Националния статистически институт и други органи, които по силата на закона извършват вписване или регистрация на обстоятелствата, отнасящи се за данъкоплатците, последните в 7-дневен срок да представят данни за тези обстоятелства".
Такова несъгласие бе изказано и относно чл. 11д, с който се иска във връзка с извършване на ревизията в 7-дневен срок от писменото искане на началника на териториалното данъчно уп¬равление банките да съобщават данни за авоарите по сметки, да 178/2.
съобщят датите, когато в дебитните или кредитни обороти по смет¬ките са отразени плащания над 100 хил. лв.
Спорове предизвика и предложеното изменение на чл. 17, с който се предвижда при нередовно водене на счетоводната от¬четност, изразяващо се в неиздаване или неосчетоводяване на първични документи по съществени сделки на обща стойност над 50 хил. лв., неводене на хронологична отчетност, неводене на синтетичните и аналитични счетоводни сметки и други.
На основа на проведената дискусия комисията предлага на Народното събрание да приеме на първо четене внесения законо¬проект за изменение и допълнение на Закона за данъчното произ¬водство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане. Определям 30 минути квота с право на увеличение с една трета.
Давам думата на народния представител Муравей Радев
от СДС.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, вие чухте преди малко становището на една коми¬сия, която е призвана юридически да дава становище по онези законопроекти, които ние гледаме. Аз не видях нито един мало¬важен, нито един дребен, несъществен мотив от това, което чухме като становище на тази комисия - юридическата комисия, сега я наричат Комисия по устройството и дейността на държавните органи, малко по-сложно име. Всички те бяха фундаментални. И дълбоко се учудвам как една комисия след тези много сериозни забележки смята, че законът би могъл да бъде ремонтиран между двете четения така, щото той да стане приемлив. Това просто не може да стане. Или това е ясно доказателство за един сериозен компромис от тази комисия. Не може между две четения тези гръб¬начни, бих казал, мотиви да бъдат сменени.
Аз бих апелирал, колеги, този закон да не бъде прие¬ман на първо четене, а нарочно той да влезе обратно при вноси¬теля, който да вложи онази философия, за която в Народното събра¬ние днес ние ще се постараем да докажем своята правота.
И така, ние добре разбираме, че Министерството на фи¬нансите и най-вече данъчното ръководство на данъчните власти иска да има достатъчно власт и права, за да събира данъците в страната. Но това, ако бъде оставено в тези рамки и граници, които те искат, а естествено логично е да го искат, това във всички случаи в крайна сметка ще доведе до много негативни по¬следици. И ние сме онези, които ще отговаряме за тези последици. Поради това аз ви моля да влезем в ролята си на регулативен орган, т.е. да намерим онази оптимална граница, след която иска¬нията на Министерството на финансите имат обратен резултат.
Какво конкретно имам да кажа по този законопроект?
Член 11а, точка 2 - този член регламентира какво е длъжно да прави данъчно задълженото лице. То трябва да изготвя справки и други носители на информация и да представи исканите данни. В другата точка 3 казва, че то трябва да дава писмени обясне¬ния при поискване. Какви обаче не е казано. Всички ли, които поиска данъчният орган, то е длъжно да дава. Е, естествено, че не всички. Защото тук може да се стигне до една крайност, която е дори абсурдна. Не искам да давам такива примери, но ги има. Затова тук точно трябва да бъде казано какво може да се иска от данъчно задълженото лице. И то, забележете, не може да бъде различно от онова, което действа като законодателство в момента. Законите казват какво точно и справките, и формите, и т.н. И нищо извън това този данъчен орган не бива да иска по свое лично усмотрение.
Да отидем на т. 6 от задълженията, които вменяваме на проверяваните обекти. Там е казано, че трябва да се осигури място за извършване на проверките и ревизиите. Ние и друг път сме говорили по този въпрос, и на предишни заседания по други поводи, че това може да става по възможност, уважаеми колеги, а не и задължително, тъй като ако самият субект на проверка не притежава нито офис, нито подходящо помещение, ние не можем да го задължим да наеме такова за нуждите на данъчната админис¬трация. Просто е абсурдно. Затова трябва да се добави тук "при възможност".
§ 5. Тук има едно абсурдно твърдение. Казваме, че след ал. 1 на чл. 14 трябва да сложим една запетая вместо точката и да добавим "след представяне на доказателства, които дават основание да се възразява". Сам по себе си откъснат текстът е логичен, обаче като го свържем с действащия текст на закона, който сега променяме, това означава: "Чл. 14. Възражения по акта могат да се правят в 14-дневен срок от връчването му пред началника на данъчната служба, чийто орган е издал актът..." И сега тук слагаме запетайката и пишем този текст, за който ви говорих. Какво значи това? Това значи, че се слага един филтър, една пропускателна възможност, само ако някой прецени, че това, което се възразява е основателно. А кой е този някой, който преценява? Естествено онзи, който е постановил това нарушение. Разбирате ли колко нелепо става? Значи онзи, който наказва, преценява дали има основание или не онзи, който се жалва от него. Аз ви моля, това е абсурден текст! Моля, вносителите, този текст още на първо четене го заличете!
По-надолу в същия този параграф в ал. 3, където се говори, че в данъчната декларация се съобщава на лицето размерът на данъка, да се сложи една думичка "писмено". Не въобще, не телепа¬тично, а писмено се съобщават нещата.
Имам бележка по § 8, където се третира текстът на чл. 17. В ал. 2 е казано, че по реда на ал. 1 се определят и данъчните задължения на лице, чиято счетоводна отчетност е била унищожена. И се глобява по реда на първата алинея.
По-нататък в ал. 3 се казва, че се налага и имуществена санкция в размер на една втора от определения данък. Всичко
това - добре. Но аз мисля, че е разумно да сложим и едно допъл¬нение: само ако тази документация умишлено е била унищожена. Не са малко случаите, когато такава документация по много поводи е възможно да бъде унищожена и то, пак казвам, без никаква вина на нейния собственик. Има такива случаи. Така че нищо не пречи да конкретизираме този текст, че се отнася за онези недобросъ¬вестни данъчно задължени лица, които съзнателно са допуснали или са унищожили тази документация.
Интересен е следващият § 9, който се отнася до чл. 20. В ал. 2 е казано така: надвнесените суми по ал. 1 се възстановя¬ват с разпореждане по реда на Закона за събиране на държавните вземания. Тук пак трябва да отидем към основния текст на закона и веднага ни става ясно, че всъщност, когато една сума данъчно е била надвзета, тя се възстановява. И точка. В текста, който досега действаше обаче, се възстановяваха и лихвите за онзи период, в който данъчните служби са били облагодетелствани с по-голям данък, отколкото им се полага. Така че по този начин някак си внимателно и нежно се заличава текстът на действащия закон да се възстановят сумите в едно с дължимите лихви за тях. И ви моля, това го възстановете, тъй като не може законът в единия случай да изисква от нарушителите не само размера на нарушението, но и лихвите върху тях, и това е справедливо, а когато трябва да върне суми, да ги връща без лихвите. Като сума това във всички случаи е малко, но това е действие, което дава на закона една коректност, от която не само този, а и всички други закони се нуждаят.
По-нататък. Сега вече отиваме на един абсолютен абсурд. Това, което ще ви кажа, е дори един юридически абсурд. § 11, ал. 3 на чл. 28 се отменя. Какво значи то? Какво точно се отменя? Ами отменя се онзи текст, който казва, че когато съдът отмени акта, трябва да ти възстанови и разноските по делото. Разбирате ли? Значи някой възразява за акта, отишъл е на съд, съдът му е дал право, отменил е решението на данъчния орган и толкова. Онзи, който се е жалвал, понася всички разноски по воденото дело. Аз не зная дали в света някъде съществува подобна практика, но ако дори съществува такава практика в Китай или Виетнам, аз ви казвам, че това е порочна практика. И моля вносителя точно този § 11 просто да го заличи още на първо четене. Защото то 179.2 няма да мине. А ако пък мине, аз ви гарантирам, че то ще бъде съборено и ще бъде протестирано от нас пред онзи орган, който може да се произнесе по законосъобразността на действията на това Народно събрание.
В § 16, където се третира материята на чл. 32, се казва, че данъчно задълженото лице, което не изпълни задълженията по чл. 11а, 116, 11в, се наказва с глоба в размер от 20 до 100 хиляди лева. Уважаеми колеги, така записан този текст, има едно единстве¬но определение: възможност за пълен данъчен произвол. Така го опре¬делям. Защо? Ами вижте сега текстовете на тези членове и тези алинеи. Да видим чл. 11а, т. 5, би 7. Това са съвсем дребни неща, които се вменяват като задължение на данъчните субекти. Точка 5 казва "да осигури достъп до помещения, складове, каси и други". Точка 6 казва: "да осигури място за извършване на проверките и ревизиите". Говорихме вече за това. Той обаче не може да установи, не може да даде такава възможност, да му осигури място. И тогава му шляпваме една глоба до 100 хиляди лева. Разби¬рате ли колко абсурдно звучи това? Тези текстове не казвам да отпаднат, но те трябва да бъдат прецизирани, те трябва да бъдат изяснени и трябва да бъдат много конкретни за всяко едно деяние, а не така въобще, защото започне ли да преценява чиновникът колко да сложи, става нещо страшно. И крачката до рекета е много малка.
Подобен е текстът и на § 17, който създава един нов чл. 33а, в който се казва, че който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон или нормативен акт по прилагането му, се наказва с глоба от 20 до 50 хиляди лева, ако не подлежи на по-тежко наказание. Същата логика, няма да я повтарям, важи и за него.
И накрая, в § 19 има една т. 1 - ал. 2 на § 1 да се отмени. Това е свързано с онова, което преди малко ви казах, че е абсурдно, тоест да се отмени ал. 3 на чл. 28, третиращ материята за възстановяване на разноските по съдебното дело, когато то е било спечелено от данъчния субект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Пред нас е още един закон от пакета от данъчни закони, с които правителството се опитва да осигури изпълнението на бюджета. Аз ще се постарая да не повтарям много от това, което казах вчера, защото за мен законите са приблизително едни и същи, недостатъците са им приблизително едни и същи. Както вчера, аз се солидаризирам до голяма степен с това, което каза господин Спас Мулетаров от името на комисията. Въпреки това ще се опитам да конкретизирам някои пунктове малко по-подробно.
Аз се съмнявам, господин Славков, че дори да приемем на второ четене и вашите допълнения на Закона за данъчната адми¬нистрация и Закона за данъчното производство, и Закона за събиране на държавните вземания и не знам още какво има предложено, че ьие ще постигнете кой знае каква голяма събираемост. Може би ще хванете някакво дребно нарушение, да кажем на 500 или на 1000 проверки за сметка на едно грамадно тормозене на дребните данъкоплатци. Аз не знам дали си струва от гледна точка на авто¬ритета на самата данъчна администрация целият този тормоз. Вие и нямате толкова много кадри, за да свършат това, което сте предвидили в момента - толкова подробни и обстоятелствени провер¬ки, които, както каза и господин Мулетаров, според мен засягат съществено свободата на частната инициатива и общо взето правата на данъкоплатците, поставят държавата и данъкоплатците в неравно¬правно положение и засилват, то и сега е такова, разбира се, те не могат да са в равноправно, но засилват асиметрията в права¬та между тях. Така че се накърняват съществено правата на личност¬та в България.
Бих желал да се конкретизирам. В чл. 11а, хубаво е, че създавате трета глава "Задължение на данъчно задължените лица". Аз разбирам вашето желание да вмените задължение и на тези лица, доколкото в действащия закон такава глава няма. Хубаво, може да се напише. Не че кой знае какво следва от това, но би трябвало да се подредят някои норми. Но все пак, нека да видим какво предлагате. Декларира обстоятелства - да, със закон. Хайде и акт на Министерския съвет. Вижте точка втора - "изготвя справки и други носители на информация и предоставя исканите данни". Значи да изготвят справки?! Данъчно задълженото лице какво е задължено? То е длъжно да предостави счетоводната си информация и търговската документация, която е предвидена в законите. Тук, както би могло да се интерпретира,а освен това от това следват глоби - изготвят справки. Значи, вие ще му кажете каква справка да прави - справка за всичко. "... и други носители на инфор¬мация" - ами ето, това са носителите на информация. Примерно данъчна декларация, да си даде по Закона за счетоводството какво трябва да води там, търговската документация, първичната документация да даде. Друго какво ще искате
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Венци, тук можеш още повече да захапеш, защото носителят на информация е хартията и дискове¬те...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "и други носители на информация". Не, носител на информация може да бъде в идеална форма - някои дискове и т.н. Аз примерно не мога да ви изготвя диск. Вие може да кажете - дайте ми информацията на диск от колко, от пет инча или от три инча. Аз ще ви кажа - не мога, защото аз такива работи не ползвам. Вие ще кажете - дай! И аз като не ви дам вие ще кажете - от 20 до 100 хил.лв. Аз така го разбирам, господин Славков, колкото и да е смешно, но така сте го написали, че Вие се смеете, ама зашият служител утре може да отиде и да каже - дай ми такава информация, аз имам компютър и искам да я вкарам. Значи не може, според мен.
След третата точка - "дава писмени обяснения при поисква-
не от даъчните органи". Значи писмени обяснения аз бих могъл
да ги разбирам само такива, които са под формата на възражения
по актове на констатации и данъчно-облагателни актове. Гражданите
не могат да бъдат заставяни да дават други писмени обяснения
освен тези, които се изискват по законите. В законите си има
какви документи трябва да представят, какви декларации и
толкоз. Това пак е същото - справка, сега и писмени обяснения. Ами знаете, пак ще ви подчертая, отиваме към хармонизация на законодателството- с Европейския съюз. Там, знаете ли, за всяка една малка информация, която трябва да давате от сферата на личния живот, че и от другия се гледа под лупа дали не накърня¬вате правата на личността. Вие сега ще кажете - давай това, това и това. Ами искайте си само това, което е предвидено със закона. Тук искате и още. Според мен не може.
Естествено, точка четвърта, това си следва от закона. Точка пета - също, достъп. Разбира се, и място за извършване на проверките. Ние се разбрахме, мисля, че няма какво да дискути¬раме повече - само при възможност. Ако няма възможност къде може да представя? Ако има възможност да седне там, да му отдели работно място. Някой път нямат работни места и за тях.
Точка седем. Тук има също едно много сериозно възражение. Вижте, чета го: "В едномесечен срок от регистрацията си по чл.5 180.2 да определи поне едно лице за подписване и подаване на данъчни и други декларации, както и за подписване на актове, издавани от данъчните органи, което да го представлява в негово отсъствие пред органите на данъчната администрация". Вижте, едноличният търговец и други, и всякакви той има право да направи това. Но вие сега му го вменявате като задължение. Не можете да го задължите да прави това! Той, едноличният търговец затова е едноличен търговец. Той е като вълк-единак, той сам си върши работата. Предполага се, че няма доверие на никой. Вие на практика го превръщате, преносно казано, в двуличен търговец - още един друг да седи там и да му подписва данъчните облагателни актове и разни други, да го представлява. Ами това е една много важна дейност в работата на едноличния търговец.
Искам да ви кажа следното. Той ако иска, той знае кога текат срокове и т.н. Той ще не ще ще упълномощи човек, защото иначе ще му текат или глоби, или някакви санкции и т.н. Но недейте да го задължавате, особено пък с тези тук -"в едномесечен срок от подписване',' а тук ще бъде "от влизането на закона". Щом този закон влезе в сила пак ще се заточат тия опашки пред данъчните служби, особено ако съвпаднат с плащането на някои данъци. А това е неминуемо, защото аз го виждам този закон примерно до края на месеца ще влезе в сила. Точно така, около края на месец март ще видите какво ще стане, ако искате това нещо да стане. Но аз по принцип възразявам, а мисля, че и процедурата също не е много правилна. Той има право да упълномощи някой. Вие тогава ще накарате после и упълномощения и той да започне да упълномощава някой, защото и двамата могат да се намират в чужби¬на, по вашата логика.
Член 116, т. 1 би трябвало да отпадне. Вижте я каква е - "Да декларира обстоятелствата, свързани с уточняване на всички данни, имащи значение за определяне на данъчните му задъл¬жения. Декларациите се изготвят по образец, определен от Минис¬терството на финансите". Тоест, най-напред декларира обстоятел¬ства - това е чл. 11а, изисквани със закон или акт на Министерския съвет и после давате право на министъра на финансите пък да определя още маса неща, по които той трябва да прави деклара¬ция
Много е опасно да изисквате допълнителни декларации, защото при неподаване на декларация той ще носи една отговор¬ност, при подаване на декларация, той вече влиза в Наказателния кодекс и там вече можете да го подведете под наказателна отговор¬ност и да го вкарате в затвора за някои дреболии, ако се окаже, че не ги е декларирал, съгласно разпореждане на министъра на финансите. Аз съм категорично против това на министъра на финан¬сите също да му се дава право да определя какво трябва да се декларира и какво не. В края на краищата министърът на финансите е част от Министерския съвет и ако приемем точка първа - "Декла¬рации, които се изискват със закон или с акт на Министерския съвет", моля ви се, не разширявайте повече възможностите от такива декларации, защото тогава наистина нещата доста се обърк¬ват.
По-надолу, член 11 г - "При писмено искане на данъчните органи съдилищата..." и т.н. "...са длъжни в седемдневен срок да предоставят данни за тези обстоятелства". Вие не може да задължите съдилищата да вършат вашата работа, защото вие сте изпълнителна власт, а те са съдебна власт. В края на краищата там има открити регистри и т.н., имате достъп до тях, вървете и си вземете, назначете човек, вашите хора са за това. Но да накарате съдилището като институция да върши ваша работа, аз мисля, че тук има груба намеса поне в тяхната самостоятелност. Общините - както и да е, статистическият институт - както и да е, и т.н., но съдилищата, мисля, че не може. Пак ви казвам - регистрите са публични и всеки може да получи справка по тях, по фирмените дела. Предполагам, вие това имате предвид.
Аз също така изразявам категорично несъгласие с постанов¬ките в чл. 11д, които наистина нарушават банковата тайна, но не е само това. Предполагам, че нещо подобно се подготвя в закона, който подготвя Министерският съвет, не зная дали сте в течение, аз не съм, чета оттук-оттам по вестниците, че тая сесия ще се вкарва законът за мръсните пари. Нормалната практика в развитите страни не предвижда такова нещо. Там се предвижда само известяване на определени служби, ако някой е внесъл в брой примерно повече от 10 хил.долара или в Австрия, да кажем, 180.4 съответна сума долу-горе 100 хил.шилинга. Но 100 хил.лв. мисля, че е малка сума, още повече, че наредбата за плащанията от БНБ, на която се позовава вашето постановление за затягане на данъчната дисциплина, предвижда сумите до 100 хил.лв. да могат да се извърш¬ват плащания и в наличност между юридически лица. 100 хил.лв. не е кой знае колко. Това е, ето, колко са - 1000 долара. Повече сложете и не по този начин да влизате в банковата тайна. Ако искате в банковата тайна, дайте да променим Закона за банките и кредитното дело, да видим там какво може да се направи, но наистина това все пак е част от баковата тайна - кога е имало такива и такива плащания? Още повече, че 100 хил. не е и кой знае колко.
По-нататък, възражения - ал. 1 на чл. 14. Мисля, че и колегата Муравей Радев, и Спас Мулетаров възразиха на това. За мен това е безсмислица, тъй като изисква данъчно задълженото лице предварително да доказва, че има право на възражение. Най-напред пред кого ще ги доказва и кой ще каже: да или не, тоест, дали може да възрази или не. Това е опасно. И после възраженията може да не са свързани с доказателства. Възраженията може да са свързани с интерпретация на събраните вече факти или прилагането на закона. В края на краищата нали това се прави в съда. Всички казват, че се придържат към закона, но единият го гледа от един ъгъл, а другият го гледа от друг ъгъл, доказателствата са също част от това нещо, но не може да вмените да представя доказателства. Естествено, ако няма доказател¬ства, ще му отхвърлите възраженията.
Виждам тук едно съмнение - чл. 15, ал. 1 се изменя така: "Данъчните и други задължения на държавата". Аз бих ви казал да допълните "и общините", защото наистина и общините би трябвало да защитавате, защото общините нямат собствена данъчна администрация да им събира полагащите им се на тях данъци и такси.
Но "други" за кои става дума? За такси ли? Защото когато миналата седмица обсъждахме някакви вноски, ако имате това предвид, затова ви казах да замените вноските с нещо по-нормално - данъци или такси.
Господин Муравей Радев също каза, че при подаване на данъчна декларация размерът на данъка се съобщава в писмена форма. Естествено е, че трябва да бъде в писмена форма. Защото не може размерът на данъка да се съобщава устно, защото при неправилно определен данък въз основа на декларацията такова съобщение как да го обжалвате? Той ми каза: да внеса още толкова пари! Естествено е, че не върви.
По-нататък. Естествено е, че вие тук сте преценили, че трябва да направите промени и да затегнете малко режима, когато не може да определите размера на данъка. Аз в момента това нещо не го оспорвам. Може би имате право. Когато този закон влезе в сила ще видим колко е по-ефективен и дано да може да си събирате данъците по-добре при този закон умата ми обаче е за това, което спомена и господин Радов, и господин Мулетаров, за надвнесени суми. Аз знам, че може би вие не сте писали това нещо, не знам как се казваше вашият колега от Министерство на финансите, но миналата година или по-миналата го¬дина в Бюджетната комисия водихме един спор. Той казваше така: ние не сме виновни някой ако е надвнесъл сума. Никой не казва, че си виновен. У нас, особено в инфлационна обстановка, трябва да се разбере едно, че парите си вървят заедно с лихвата, че лихвата е част от парите. Ако няма инфлация, тогава - да, лихвата или едно време лихвата беше едно на сто и нещо, ако има над един процент или дори единият процент се разбираше като някакво много голямо наказание или като някаква виновност за това кой какво е направил, за да се присъди лихва на еди кой си. Примерно едно модерно законодателство, английското законодателство, ето сега например знам, че ще вкарвате нови закони за данък върху печалбата и данък върху общия доход, някой ще внесе предва¬рително, а някой ще закъснее - дайте заедно всички и вие потърсете как е европейската практика. Този, който закъснее спрямо държа¬вата, да си плати лихвата. Ако ги внесе предварително, тоест, ако държавата е използвала парите му, нека държавата да бъде така добра да му признае и лихва върху тези пари. Внесъл е нещо предварително, признайте му лихва.
Едно време имаше едно много просто нещо и аз няколко
години го предлагам - който си внесе по-рано данъка, примерно до 15 февруари, ако разпореждането е 15 април, респективно единият месец до 15 май, дайте му 5 на сто аванта, така да се каже, нали? Дайте му 5 на сто премия. Защо? Защото ако ги внесе три месеца по-рано, за тези три месеца ще се събере повече от 5 на сто лихва. Това е просто нещо, което действаше у нас. То действаше по други причини, но дайте сега вече въз основа на един дълбок икономически анализ да видите, че ще си получите по-големи приходи.
Така че не само в този закон, но и във всеки друг данъчен
закон, трябва да се предвиди както защита на интересите на държа¬вата, така и защита на интересите на данъкоплатеца, да си вървят с лихвата.
Ето сега ще накарате сигурно, може би знаете тук миналата
телно внасяне. Лайте право на онзи, който не може да се оправи с авансовото внасяне, не знам как ще бъде, не дай боже всеки месец да ходи там и да тропа на вратата на данъчната служба или по-скоро да се реди на опашките по коридорите, дайте възмож¬ност на този, който се забави с плащането си, да го направи до края на годината или в някакъв срок, да си го направи с лихвата и по този начин нищо няма да загубите. И съответно друго, ако го направи по-рано или пък особено е опасно, когато държавата му е надвзела нещо. Особено ако води дело и го спечели и вие сега да не му върнете разноските. Ами ще му върнете разноски¬те, ще му върнете и лихвата. Нали той трябва да има доверие в тази държава. Не да мисли, че примерно ако осъди държавата, той ще я осъди, ама само до половината, особено ако инфлацията е голяма, то така ще стане, а за разноските да не говорим.
Така че мисля, че тези основни принципи трябва да залегнат
както в този данъчен закон по отношение на лихвата, така и в следващите данъчни закони. Това ще облекчи събирането на данъците, ще облекчи както данъкоплатците, така ще облекчи и държавата, без ни най-малко да накърнява интересите нито на една
Искам да се спра още малко на тези глоби. Вижте колко глоби са тук. В другия закон - пак глоби. Във всеки закон има най-различни глоби. Аз се съмнявам, че някой може да се оправи с глобите. Между другото, в нашата комисия ние разисквахме този проблем. Естествено, искаме и помощта на юристите как да бъде уредено това нещо. Вярно е, че когато има инфлация, глобите имат чудното свойство реално да намаляват. Можем да ги вържем с нещо друго. Някои казват - с минималната работна заплата. Аз не съм привърженик на това, защото се определя най-просто от Министерския съвет. Може би с нещо друго, да се върже с нещо друго. Но нека глобите да бъдат записани. Господин Мулетаров, Вие кажете- в един закон, може би в Закона за административните наказания. Примерно да има няколко степени на глоби. И всеки закон да препраща там. Който трябва да плати някаква глоба, плаща глоба по ал. 1. Който трябва да плати повече - по втора. Която е по-тежка - трета. И да се знае. Иначе става една обърканост и хората, а предполагам, че и самите данъчни служители, не могат да се ориентират.
В заключение ще ви кажа следното. Една голяма част от постановките може би бихме ги приели тук с цел да се подобри събираемостта на данъците. Ние не сме против това държавата да събира данъците. От друга страна обаче, много е важно да се напра¬ви разграничение, за да не бъдат нарушавани правата на хората, на данъкоплатците, на гражданите.
Така че, ако получа ангажимент от колегите, аз ще про¬дължа да работя и между първо и второ четене. Но в този си вид аз не мога да го приема този закон. Затова поне на първо четене ще се въздържа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Спас Димитров
от СДС.
Тъй като записалите се от СДС са много, ги размествам с останалите, за да се получи по-плавна дискусия.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ще се опитам а един син¬тезиран вид да представя своите възражения по предложения законо¬проект . ББ/ВЙ 182.1
Първото, което вече се отбеляза, че с него, както и с този, който приехме на първо четене - законопроекта за изменение на Закона за данъчната администрация, всъщност се продължава една тенденция, която според мен опасно ограничава права. Вижте в чл. 11а, т. 3: "Данъчно задълженото лице е длъжно да дава пис¬мени обяснения". Правото да се дават писмени обяснения в ника¬къв случай не може да бъде разгледано в абсолютно задължение, което, ако не се изпълни - по-нататък има текст - се санкционира с глоба. Дали ще дадеш обяснение или няма да дадеш обяснение - си е абсолютно лична работа на лицето, от което се изисква това да стори. И това би трябвало да бъде принципът, който не само да залегне в Наказателно-процесуалния кодекс, защото там това го има и е много категорично определено, но и във всеки закон, в който в крайна сметка за подобно поведение се визира и налагането на санкция.
На второ място, прави впечатление, че данъчно задълженото лице, като прибавим и това, което приехме на първо четене в законо¬проекта за данъчната администрация, всъщност едва ли не трябва да извърши всичко - да предостави абсолютно всичко наготово на данъчната институция, която трябва да каже само какъв е размерът на задължението. Ами дайте тогава да кажем, че това данъчно задъл¬жено лице само си определя размера на задължението и да скрепим това нещо с една наказателна санкция в Наказателния кодекс. Да стигнем дотам тогава, след като въздигаме в негово задължение всичко това, което в крайна сметка не само го обременява, но го поставя в положение, при което се нарушават според мен вече реално права на човека.
На трето място, категоричното ми възражение е против възмож¬ността, предвидена в новата глава шеста - за ревизиране на данъ¬ци. Предвижда се възможност влязъл в сила данъчно облагателен акт, който не е бил обжалван пред съда, забележете, да бъде реви¬зиран по инициатива на данъчния орган и са посочени случаите, при които се допуска това ревизиране. Ако се запази текстът в този му вид, вие сами виждате, че техниката за избягване на реви¬зиране си е заложена в това, което се предлага като проект. За¬това защото всеки ще отиде при адвоката и адвокатът ще му каже независимо от това дали укрива или не укрива данъци дали е сгре-182.2 шила някъде данъчната институция, ще му каже: "Обжалвай го пред съда и след като го обжалваш пред съда и получиш своето решение, вече няма никакво основание да ти се преразглежда данъчно облага-телния акт". Така е записано, господин Славков. Пише: "... който не е бил обжалван пред съда". Този акт може да бъде ревизиран. Значи, след като го обжалваш, мине съдебната процедура и възмож¬ностите за ревизиране отпадат. Значи всичко това, което го предвиж¬дате, просто няма да има практическа стойност. Аз ви казах защо. Защото всеки ще обжалва в съда, за да не може да бъде обект на повторна проверка.
Следващото е, че срещу данъчно задълженото лице така или иначе е изправена една държавна машина. Виждаме с какви огромни права е и продължаваме да й даваме тези права. Това данъчно задъл¬жено лице в крайна сметка трябва да има една сигурност, че това, което е определено с данъчно облагателния акт, е правилно опреде¬лено. Изключенията трябва да бъдат минимални, но не и тези, които вие ги визирате в предложенията за изменения. Може би би могло да се мисли само за явна фактическа грешка и за основанията за възобновяване на административно-наказателно производство, визи¬рани в чл. 70 от Закона за административните нарушения и наказания. Там е казано в какви случаи може да се възобнови едно администра¬тивно-наказателно производство. Но сега се въвежда възможност три години назад отново да се проверява и да се издават нови данъчни облагателни актове, което според мен е възможност и едно данъчно задължено лице просто да бъде подлагано на един системен тормоз.
На следващо място, смятам, че до крайности се стига и при предлаганите изменения на чл. 17 - за нередовно водене на счетоводна отчетност или в случаите, когато тази счетоводна отчетност е била унищожена. Предвижда се да се изхожда и от лич¬ните и семейни разходи на лицето, което всъщност е едно допълнение към досега съществуващия текст. Да оставим настрана, че според мен по прегледност досега съществуващият текст е по-добър. Той ги изброява по точки и фактически това изброяване би трябвало да го приемем за абсолютно изчерпателно. И някак си много ясно става, когато се чете самият закон, кои са основанията, които дават възможност данъчната институция да се намеси. 182.3
Но нека да проследим нещата и пътя, по който вървим. Пак се връщам на въпроса за възможността в Закона за данъчната администрация да бъде извършвана проверка с прокурорска заповед. Връщам се на задължението, което се въвежда в този законопроект
- данъчно задълженото лице да дава писмени обяснения. Връщам се сега и на възможността при нередовно водене на счетоводната отчетност да се търсят личните - хайде, но и семейните разходи на лицето. Това сигурно го има в други страни. Но не е ли това много опасна интервенция в тази интензивност, в която я изброих, върху манталитета, върху традицията, която съществува при бълга¬рина. Отведнъж му се стоварва една възможност, която по същество не само разнебитва възможността му да прави бизнес, но в известна степен се намесва и в личния му живот. Естествено, под благовидната форма да се търсят семейните разходи и когато се търсят тези семейни разходи, просто може да бъде разнищен неговият живот. Ние нямаме традиции в това отношение. Има страни, където има традиции, но тези традиции са вървели винаги успоредно и винаги се е гарантирало и преди всичко се е наблягало на възможността това лице да се защити от подобни вмешателства на държавни инсти¬туции. Нашата история допреди няколко години беше точно обратната
- тази огромна възможност на държавните институции да се вмесват в този живот. Ние нямаме другата традиция. Затова такива текстове са опасни и трябва много внимателно да се обмислят.
Противопоставям се и на предвиденото в ал. 3 на същия този чл. 17 - на съответно данъчно задълженото лице да му се налага имуществена санкция в случаите, когато счетоводната отчет¬ност е била унищожена или когато не е била водена редовно. Сега не мога да разбера каква е тази имуществена санкция, какво пред¬ставлява. Вид глоба ли е, какво е? Редът, по който ще се налага тази имуществена санкция, също не ми е ясен. Но разберете, сигурно има случаи, в които унищожаването е не само по умишлената воля на данъчно задълженото лице. Може чисто и просто една къща да изгори или едно помещение да бъде наводнено или куп други при¬родни бедствия да се случат, които да доведат до унищожаване на счетоводната отчетност. И затова нещо на данъчно задълженото лице ще му бъде наложена имуществена санкция в размер на 1/2 182.4
от определения данък! Пак крайно решение, пак крайно становище.
На последно място, вече се изрази мнението за начина, по който се налагат глобите. Мисля, че не е необходимо повече аргументи да се казват, само трябва да е ясно това, че фиксира¬нето на точно определен размер, както в случая, да речем, ако не се извърши еди-какво си, му се налага глоба 100 хиляди лева, нито по-малко, нито повече - просто е неадекватно и на нашата юридическа традиция, и на изискванията на живота.
И понеже този закон според мен разкрива една тенденция, която за мен лично е опасна, прекомерно разрастваме отново ролята на държавата, естествено поводът е благовиден - да се събират данъците, все пак аз се обръщам към мнозинството и ги карам да си помислят по въпроса. Нека с 1/3 от това настървение ли, какво да го кажа, по този закон, нека тази 1/3 от това да пренесем върху законите за престъпността. Една трета от духа на тези закони да пренесем върху тях! Сигурно резултатът в престъпността ще бъде по-голям. Но съм убеден за себе си, че тогава, когато същите принципи, които сега ги залагате, ние, да речем, се опитаме да ги заложим в едни наказателни закони, вие самите ще реагирате на това. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Димитър Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за данъчното производство трябва да бъде разглеждан в контекста на пакета от проекти за закони в областта на данъците. В дневния ред има три такива проекта за закони, които днес ние разглеждаме. И само ако бъде разгледан в този контекст, може да се види необходимостта от промяната, която се предлага, и да се направят съответно бележки, ако има нужда от такива.
Взех думата и по този закон да ви призова към това да гласуваме предлагания проект по принцип на първо четене, тъй като това, което се предлага, по принцип не противоречи на Консти¬туцията и в този смисъл няма формална пречка да бъде отклоняван. Дотолкова, доколкото тук се изказаха редица съображения и бележки, те биха могли да бъдат взети предвид между първо и второ четене и проектът да бъде усъвършенствуван.
Това, което прави впечатление от пръв поглед, е, че този проект се стреми да се синхронизира с останалите два проекта - този по данъчната администрация и този по събиране на държавните вземания, за да може в крайна сметка да се подобри разкриваемост-та, бързината и ефективността от определяне, плащане или принуди¬телно събиране на държавните вземания. Практиката досега показва, че в приложението на този закон има известни луфтове, които предложителят в общи линии е успял да съзре и затова ни предлага тези промени.
Кои два въпроса, които се предлагат тук, са съществени?
Предлага се една нова глава трета по сега действуващия Закон за данъчното производство, която е наречена "Задължения на данъчно задължените лица и на третите лица". До този момент отделено в самостоятелна глава и стройно този въпрос не е решен и аз смятам, че по принцип правилно ни се предлага тази нова глава. Въпросът е в това, че би могло в порядъка между първо и второ четене да намерим някои по-добри юридически формулировки, за да не се повтарят някои от текстовете, тъй като има известна разлятост, повтаряемост и т.н., за което преди малко се говори, не искам да го повтарям.
Второто нещо, което прави впечатление, е, че под ударите на този закон, така да се каже, се включват в чл. 5 в една нова т. 4 още и търговските представителства и клоновете на чуждестран¬ните лица - нещо, което досега го няма в законодателството. Аз си спомням по-рано, когато работехме по този закон, преди две години, то е от 1993 г., лятото, умишлено беше изоставена тази категория, но на практика се оказа, че тя служи за един мно¬го реален и силен проводник на натрупване на доходи, за които не се събират съответни данъци. Въпросът е в това да се помисли дали да остане в този вид или не трябва да се свърже с въпроса, когато се осъществява и стопанска дейност. Това го предоставям на вносителя за размисъл.
Вторият нов момент, който виждаме в проекта за закон, това е новата глава шеста - "Ревизиране на данъците". Най-напред искам да кажа, че това е едно положително явление. В крайна смет¬ка няма нищо странно, нищо нередно в това да може да се ревизира един данък, когато ревизирането е в полза на данъчното лице. Нека да разделим тези две неща, защото едно е да го утежняваме допълнително, друго е да оправим нещата по отношение на такова лице, когато става дума за ревизиране в негова полза.
В този смисъл ми се струва, че предлаганият чл. 28в -"Данъчната служба може в сроковете по чл. 28а, ал. 3 да коригира определен данък, когато същият е бил установен в по-нисък размер", това трябва да си става по общия ред. Тоест, една такава корекция не трябва да се третира като корекция, а като допълнителен данъчен облагателен акт, който си подлежи на всички процедури. Все едно, че не е извършена такава проверка върху определени доходи, те са разкрити допълнително и се издава допълнителен данъчен облага¬телен акт. А не, че се ревизира вече издаденият такъв.
Ако ние приемем едно такова разделение, ще видим, че в такива случаи търсим баланс между възможността данъчно-облага-телният орган и задълженото лице, да не се увреждат интересите както на държавата, така и правата на това лице.
Във всеки случай обаче, тази хубава идея, залегнала в новата глава, струва ми се, трябва да намери по-тесен синхрон при окончателното редактиране с разпоредбата на чл. 32 от Закона за административното производство. Ако ние го отворим, ще забеле-
жим там, че най-напред такива правомощия се дават не на същия, а на горестоящия административен орган. И само когато няма такъв, такива правомощия за ревизиране се дават на същия този, който го е издал. И тъй като този въпрос е изключително важен, аз ще си позволя да акцентирам вниманието ви именно на Закона за данъчното производство, да видите, че няма нищо ново, само че синхронът не е направен достатъчно добре.
Цитирам чл. 32: "Влязъл в сила административен акт, който не е бил обжалван пред съда...", значи този въпрос е решен по повод казаното преди това от колегата, продължавам "... може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако такъв няма, от органа, който го е издал, само при условията на чл. 231 от Гражданския процесуален кодекс по молба на заинтересования или по предложение на прокуро¬ра..." и т.н., да не чета. По-нататък се цитира и чл. 232. И ако отворим Гражданско-процесуалния кодекс, ще видим, че от тази разпоредба, за разлика от прегледа по реда на надзора срокът е 3-годишен. Така че мен не ме притеснява и 3-годишният срок, за който Вие, колега Димитров, преди малко говорихте, особено ако говорим за промени в данъчно облагателния акт, които не утежняват положението на задължения субект.
В този смисъл аз смятам и предлагам на вносителя в лицето на присъствуващия тук заместник-министър отново да се обмисли добре тази глава, която е полезна, и да се синхронизира с разпо¬редбата на чл. 32 от Закона за административното производство.
Това, на което още бих искал да обърна внимание, са някои текстове, които смущават и по принцип, и от чисто юриди¬чески характер. Стана вече дума за § 5 от проекта, където се променя чл. 14, ал. 1 и се предлага следното, текстът е така, цитирам:
"След представяне на доказателства, които дават основание да се възразява..." в такъв случай се ограничава правото на лицето, което възразява, тъй като винаги може да му се откаже под претекста, че доказателствата, които представя, не дават основание за такова възражение. Всъщност такова условие не трябва да се поставя и то трябва да отпадне.
Или пък чл. 16 в § 7. Говори се, че след преценяване на мотивите в акта за констатация и доказателствата, въз основа на които е издаден и т.н., началникът на данъчната служба издава данъчнооблагателен акт, придружен с мотиви. Трябва да поставим срок. Тук срок няма. И аз предлагам този срок да бъде в съот¬ветствие със сроковете, които поначало Законът за администра¬тивното производство въздига. Защото това производство е част от административното производство, което е добре маркирано в Закона за административното производство.
Струва ми се, че тук всички сме категорични, че § 11 трябва да отпадне. Тоест въведената от предишното Народно съб¬рание в чл. 28, ал. 3 разпоредба, която справедливо казва, че при обжалване пред съда на облагателния акт или наказателното постановление в съразмерно уважената част се присъждат и напра¬вените разноски, това е един принцип, който в никакъв случай не трябва да премахваме. Смятам, че това е достойнство на този закон спрямо предишното законодателство. И сега с предложението ние се отказваме от това достойнство, т.е. вносителят. Смятам, че трябва да отпадне. Но ако вносителят иска да бъде още по¬точен, той би трябвало да изпише и една втора разпоредба или алинея, в която да се каже, че така се уреждат и нещата по отно¬шение на държавата, т.е. и на нея й се присъждат разноски, съоб¬разно защитената част от облагателния акт. Това са неща, които седят и на опити и в такива случаи може да компенсира едното с другото, или да види кои разноски са по-големи. Тогава ще има във висша степен справедливост пред органите на съдебната власт.
В никакъв случай не може да има разпоредбата на чл. 11г, която задължава съдилищата - за другите органи не бих искал да взема отношение - да изпраща преписи на данъчните власти, каквото поискат те. В крайна сметка във връзка с регистрацията е установен публичният и достъпен режим. Всичко това е достъпно и един данъчен орган е в състояние при нужда да отиде в съда и да си направи съответната справка. Не трябва да отрупваме съдилищата с такива технически задължения, при положение че това може да си върши данъчният орган, и това си му е работата. Това е елемент или верига от неговата ежедневна работа.
Връщам се на § 11. Във връзка с него е и ал. 2 по § 1 от преходните разпоредби, която се предлага да се отмени. В никакъв случай. Това е пък във връзка с прегледа по реда на надзора. Така че и тя трябва да си остане като разпоредба.
Струва ми се, че не трябва да се дава възможност - и това го казвам на вносителя да помисли - наказателните поста¬новления да се издават от началниците на данъчните служби. Мисля, че не трябва да слизаме на това ниво. Нека да си запазим на началника на регионалното управление, тъй като съсредоточаваме в рамките на един регион издаването на наказателното постановле¬ние в едно лице и по този начин ще има една стабилна данъчна административна практика. А тя няма да се различава в даден регион. Няма никаква пречка. Още повече регионите не са кой знае колко големи. Те са в рамките на един бивш окръг, в който има 7-8-9-12-13 максимум данъчни служби. Данъчните служби нека да съставят облагателния акт или нека да съставят акта за кон¬статираното нарушение, но наказателното постановление да се издава от началника на управлението, даже не и от натоварено от него лице. Ако считате и от натоварено и от него лице, което да е негов заместник.
И относно глобите, за които стана толкова много дума досега. В крайна сметка аз имам две принципни бележки по тези текстове, които говорят за глоби. Първо, аз съм привърженик на това - и предлагам отново тук да го включим - да има по-голяма ножица, да има по-нисък размер и да кажем тези размери, които се предлагат, като таван, за да може както наказващият орган, така и съдът с оглед конкретните обстоятелства да под¬хожда конкретно към всеки един случай. Не може такава малка ножица на глобата, като например от 20 до 40 хил. лв. или да кажем 40 до 70 хил. лв. и т.н. Аз бих сложил долната граница 10 хил. лв., 5 хил. лв., а нека да расте горната граница. И в такъв случай в голямата ножица или в големия диапазон да се търси най-вярното решение. Иначе понякога както наказващият орган, и особено съдилищата са изправени пред невъзможност за дребно нарушение да налагат ниска глоба. Защото такава няма. А по административното законодателство не може да се налага глоба под минималния размер, защото там няма многобройни смекча¬ващи вината обстоятелства, каквито има в Наказателния кодекс, 184/2.
когато се касае за такова наказание. Затова помислете по този въпрос.
И освен това, да нямате глоби, които са строго фиксирани. Да има от-до. И друг път сте предлагали, когато Министерството на финансите стои зад даден такъв проект, строго фиксирани глоби. Да речем 500 хил. лв. или 50 хил. лв. Трябва да има една начална сума, примерно глоба от 5 до 50 хил. лв., за да има възможност да се определи вярно един размер. В крайна сметка нали разби¬рате, че въпросът не е в това да се наложи максималният размер на глобата, а да не остане някой, който като е извършил нару¬шение, да не бъде наказан. И малко да бръкнеш в джоба на един човек, той ще знае, че трябва да бъде честен в плащането на данъците, защото няма да бъде изпуснат и ще бъде санкциониран винаги.
Що се отнася до преходните и заключителни разпоредби, макар че се отнасят за два закона, те са в тази област - Закона за местните данъци и такси, както и Указ 56 по този въпрос. Аз смятам, че няма пречка те да бъдат предвидени именно тук.
С тези бележки, които са принципни и юридически, за по-добра формулировка, но не и във връзка с неконституционо-съобразност на предлагания проект, т.е. той е конституционо-съобразен, аз предлагам по принцип да го гласуваме на първо четене. Другото е нещо, което можем да поправим между двете четения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Светослав Лучников.
На СДС остават 17 минути с удължението.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Като гледам, изобщо този пакет от три закона, с които сега сме сезирани, неволно си спомням за онова страшно време на моето детство, когато населението беше жертва на бирници, когато селата трепереха когато бирникът наближи до къщите, когато криеха менци, когато криеха черги. Аз разбирам много добре, че данъците на държавата трябва да се събират, но разбирам също така, че те не могат да се събират в нарушение на основните права на гражданите. От тази гледна точка аз имам сериозни възражения срещу представения закон.
В чл. 11а се създават задължения на данъчно задълженото лице просто да работи против себе си. Основен принцип на правото е, че от никой, дори от най-прононсирания престъпник не може да се иска да свидетелства срещу себе си и да действа така, че да влоши положението си. А тук вие искате от него да дава данни, с които да улеснява своето облагане, дори когато то не е основателно. И ако не даде тези данни, които му ги иска някой си, той се наказва с глоба от 20 до 100 хил. лв. Ами ако това не е посягане на правата на хората, какво е!
Освен това, забележете, от него се иска да дава данни не само за които е задължен по закон, а за които е задължен с акт на Министерския съвет! Права и задължения на гражданите в една правова държава могат да се установяват само със закон. Министерският съвет може да дава указания само на своите органи. Затова аз протестирам срещу тия широки правомощия на Министерския съвет.
Вие задължавате съдилищата и Централния статистически институт да дават данни на данъчните органи. За съдилищата вече се каза, аз обаче искам да спра вниманието ви върху задълженията на Централния статистически институт. Ако вие задължите и ако дадете възможност статистическите данни да се използват за данъчно облагане, минирате изобщо дейността на статистиката. Основно право на всички законодателства е, че данните на статистиката не могат да се използват за данъчно облагане по простата причина, че те иначе няма да бъдат верни. Никой няма да дава пред статис¬тиката верни данни, ако знае, че с тях ще бъде утежнено неговото данъчно положение. Това е невъзможно.
Присъединявам се също така към задължението на банките да съобщават за преводи повече от 100 хиляди лева. Не се нарушава банковата тайна, но само се дава възможност да се дадат данни за преводи в повече от 100 хиляди лева - в плюс или минус. Това абсолютно, макар и заобиколно? нарушава правото на банковата тайна и аз моля да не се приема.
Искам да се спра само на въпросите за така нареченото ревизиране. Колегата Георгиев свърза проблема с чл. 32 от ЗА(П и с основание. Но имайте предвид, че този закон по отношение на ЗАП е един специален закон и ако правилото е, че специалният закон отменя общия закон, неговите правила трябва да се прилагат при ревизията, а не тези на ЗАП.
Какво пише тук? - Данъчното облагане може да се ревизира по инициатива на данъчната администрация. Забележете как е в ЗАП, в чл. 32 - по искане на прокурора и на заинтересованото лице. А тук е само на данъчната администрация. Самата данъчна администрация може да иска да се ревизира данъчното облагане, а заинтересованото лице, гражданинът който се облага, не може да бъде оправомощен да иска това. Тая неравнопоставеност на двете страни в данъчното отношение също представлява едно основно нарушение на човешките права.
Дава се възможност да се изменя от данъчния орган сумата на данъчното облагане само, ако тя е била по-малка. Само ако ще се увеличи данъчната тежест на лицето, тогава може да се измени данъчното облагане. Но ако се установи по един безспорен начин обратният случай - че лицето е било обложено повече, защо тогава да няма възможност данъчният орган, като един блюстител на правата на гражданите, да се коригира и да намали облагането? Ето отново една неравнопоставеност, която прави положението просто неудържимо.
Последният въпрос, на който искам да се спра, е по отноше¬ние на изпълняемостта на данъчните облагания. Тук се пише, че дори, когато е постъпила жалба против едно данъчно облагане, то се привежда в изпълнение, въпреки че е обжалвано. Какво означа¬ва това? - Обикновено тук жертва на тия данъчни преследвания ще бъдат дребни и средни предприемачи. Представете си, че на него му се сложи един непосилно голям данък, той го обжалва, защото явно го смята за несправедлив и има възможност да докаже, че е неправилно обложен, но данъкът трябва да бъде изпълнен, на него трябва да му се вземат парите от банковата сметка, рес¬пективно дори да се пристъпи към продажба на неговото имущество и след това, ако се установи, че е бил неправилно обложен, това което му е взето незаконно, да му се върне. Е, извинявайте, но това ми прилича на възможността на някого да се отреже главата и след това, ако се установи, че е била неправилно отразяна, главата му да се залепи. Защото посягането на средствата на един дребен и среден предприемач значи неговото обезглавяване фактически, лишаването му от възможността да упражнява своята професия. Това абсолютно нарушава правата. Още повече, че в другия закон е предвиден един твърде къс срок за решаване на жалбите срещу данъчните облагания. Щом те могат да се решават в такъв срок, защо да не спрем изпълнението, за да можем да не направим едно непоправимо увреждане на интересите на облагания.
Не може така, господа! Аз повтарям, връщам се на следното: разбирам желанието на администрацията да събира данъците. Наистина положението със събирането на данъците е плачевно. Те събират, доколкото знам и по данни на Министерство на финансите едва 185.2
30-40 на сто от данъците. Това положение, разбира се, е невъзмож-
но да се търпи, но аз пак ви казвам, че с тези закони вие не
ловите големите данъкоплатци, тоест тези, които въобще не са
ви данъкоплатци. Вие не ловите големите като Мултигруп и други,
които реализират огромни печалби и те остават необлагаеми. Вие
ловите дребния и средния собственик. Това ще развихри
един данъчен произвол и ще се върнем в онова време, когато върлу¬ваха бирниците и което даде възможност на Елин Пелин да напише своя безсмъртен разказ "Андрешко". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика има думата госпожа Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Господин председателю, искам да направя една малка реплика на уважавания от мен господин Лучников. От вчера слушам по повод и на другия закон, че с тези закони ние не ловим едрите нарушители, които не си плащат, едрите спекуланти, а те са само за дребните и донякъде за средните предприемачи.
Аз не мога да разбера къде в този закон те намериха, че законът е направен за дребните и средните, а не за едрите предприемачи. Законът трябва да се прилага за всички, той е направен за всички. Друг е въпросът, ако ние установим, че не са заловени едрите - тогава ще критикуваме изпълнителната власт.
На второ място, доста често в тази зала се говори за равнопоставеност - че не са равнопоставени в тези закони, които сега приемаме, държавата и гражданинът - данъкоплатец. Но уважае¬ми колеги - юристи, равнопоставеност между субектите, включително и държавата, има в гражданското право, където са договорите. Данъчното право е от категорията на публичните права. Там става въпрос за властнически правомощия. Държавата установява задължения на гражданите преди всичко, а те могат да обжалват по определен ред.
Третото, на което бих искала да се спра, това са не знам защо възраженията, включително от колегата Димитър Георгиев -може би, защото е бил дълго време съдия - против правомощията на данъчната администрация да поиска сведение от съдилищата, общините и Националния статистически институт. Напълно се съглася¬вам с колегата Лучников, че от статистическия институт не бива да се искат данни с оглед точността и верността на сведенията, върху които ще се вземат управленските решения. Но не мога да разбера защо от съдилищата да не могат да се искат данни. Нали те са в тази държава? Били независими. Но и изпълнителната власт от друга страна е независима от съдебната. Как съдебната може да поиска данни - и по наказателни, и по граждански дела и изпъл¬нителната власт е длъжна да й даде тези сведения и документи, поискани от съдебната власт?
Затова аз не виждам нищо лошо в това, когато изпълнител¬ната власт поиска сведения от съдебната власт, тя да даде тези сведения, а не да карате служителя да ходи и да се рови из тефте¬рите, защото не това са неговите главни задължения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Лучников има думата за дуплика.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз благодаря на госпожа Караиванова, че се съгласи с моите внушения за забраната да се искат сведения от статистиката.
По отношение на равнопоставеността на страните, госпожа Караиванова, Вие като прокурор знаете, че дори в наказателния процес, където държавата осъществява своите функции на съдник, и там двете страни - обвинителят и обвиняемият, са равнопоста¬вени по отношение на своите възможности да доказват своята теза.
И най-после, по отношение на това, че законът лови само средните и дребните данъкоплатци, а не лови големите, ще ви припомня една много поучителна немска поговорка: законът е мрежа, той лови дребните и средните риби, а големите акули я отнасят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на Красимир Момчев от СДС.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представитеил! Аз се солидаризирам с това, което каза господин Лучников, че основното действие на този закон ще бъде върху дребните и средните бизнесмени в Бълга¬рия. Първо по този въпрос искам да се солидаризирам, защото досегашната практика, която има не само в данъчната администрация, а дори и в пресата са излизали шефове на големи групировки и са се хвалили, че еди коя си година платили 10 хиляди лева данъци, 100 хиляди лева данъци и не е имало никаква реакция от страна на данъчните власти за специални проверки в конкретните икономически групировки. Това е факт, който никой не оспорва. Част от данъчните служители не смеят да проверяват добросъвестно някои от групировките, примерно част от застрахователните групи¬ровки. Аз не виждам как някой ще се осмели да вземе да ги прове¬рява, имам предвид специалните застрахователни групировки.
Така че може би данъчната администрация трябва да предвиди специален режим за проверка на големите групировки, при които е възможно да има осъществен натиск спрямо служителите. Знаем кои са те и просто може да се уреди специален режим, при който
се прави проверка на такива големи конгломерати, които са известни на обществеността, би трябвало да са известни и на Министер¬ството на финансите.
Конкретно по закона.
В доста от текстовете на настоящия закон като основна, характерна черта ми се струва, че липсва конкретност и изчерпа¬телност, а някои от текстовете са пожелателни. Например чл. 11а, т. 2 "Изготвя справки и други носители на информация, предоставя исканите данни". Какви са тези справки, какви са тези носители на информация? Не е добре, ако се оставя местният данъчен инспектор да решава каквото си иска. Би трябвало този текст да се допълни с образец, одобрен от министъра на финансите, както е в чл. 116, т. 1. Там добре е направено. Там е казано: "Декларацията се изготвя по образец, утвърден от министъра на финансите".
Тъй като аз имам опит в отношенията с данъчните власти, трябва да ви кажа, че не бива да се допуска местна администрация да взима решения как да проверява. Всичко трябва да бъде централи¬зирано решено, да бъдат изготвени конкретни образци от документи¬те, да бъдат обсъдени на национално ниво и проверките да се правят по един и същи начин в цялата страна.
По чл. 11г. Напълно съм съгласен с това, че е абсурдно да се искат данни от статистиката, защото когато хора на статисти¬ката искат съответната информация, винаги декларират, че това е за статистически цели и така нататък. В момента, в който такъв текст влезе в закона, техните декларации, че е само за статистически цели, ще бъдат неверни и оттам нататък няма да се получават необходимите данни.
За мене е много грубо нарушаване на банковата тайна чл. 11г. А и да ви кажа, смятам, че няма да има много голям ефект от него. Там се задължават банките да дават дати, когато в дебитни или кредитни обороти по сметката са отразени плащания над 100 хиляди лева. Спокойно ако някой иска да злоупотреби с този текст, той ще си разкрие десет сметки в десет банки и когато му превеждаш един милион, той ще иска да му направят 10 плащания в 10 различни сметки по 99 хиляди лева. Тоест ако човек реши да заобикаля закона, ще намери вратичката. Разбира се, би могло да се направи някакво изискване към банките, но смятам, че нещата и в настоящия момент в същия закон стоят 186.2 съвсем ясно - когато се правят данъчни проверки, данъчните органи изискват да им се представят банковите извлечения. Значи самият данъчен орган може да поиска от проверявания да се направи такава справка, както има други текстове в закона, да се изисква това не от банката, а от проверявания. Ако проверяваният скрие обстоятелства, той е наказуем по Наказателния кодекс за даване на невярна информация.
Според мене ще има сериозни възражения от страна на банките по отношение на банковата тайна и ще се усложни много тяхната работа в тази връзка.
Крещящо нарушение на човешките права, така да се каже, виждам в чл. 17, където е много общо казано и може да се злоупот¬реби много лесно от данъчните органи. Вижте какво пише там. Ако някой е виновен, че не води хронологична отчетност, какво прави началникът на данъчната служба: "определя размера на дължимите преки и косвени данъци по своя преценка, след като вземе предвид вида и характера на осъществяваната дейност, личните и семейните разходи на лицето, реализираната печалба, съответно доход от други лица - значи косвено от други лица, - упражняващи подобна дейност при същите и подобни условия, както и представянето от лицето до приключване на данъчната ревизия на писмени доказателства". Значи подобни и други условия.
Как можем да разбираме този текст. За мене този текст просто звучи, че началникът на данъчното управление може да наложи какъвто искате данък на лице, на което липсва счетоводна отчетност. Защото знаете, че една и съща дейност, примерно ако е търговска, в зависимост от района, в който се намира, може да има разлика в печалбата от 100 пъти - единият търговец да е спечелил 10 хиляди лева, а другият да е спечелил милион.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Остават Ви две минути.
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Нормално ли е да даваме в ръцете на дънчната администрация правомощия да рекетира хората, които са виновни, разбира се, пред закона, но при такъв пълен произвол? Защото трябва да има някакви ограничения, при които да действа съответният данъчен служител. За мен чл. 17 е абсолютно неприемлив в този си вид, в който е даден в текста. По § 14. В чл. 29, ал. 2 се дава право да се изпълнява принудително облагателният акт дори когато той е обжалван. Това означава, че ако има грешки в облагателния акт, на един дребен търговец му е наложен облагателен акт, да речем, от 100 хиляди лева, който за данъчния орган може да не е голям, а в същото време той няма тези пари и е станала някаква сериозна грешка, нормалният данък би трябвало да бъде примерно 5 хиляди лева. Този търговец ще бъде наказан, ще му бъде взета сумата. Ако той я няма, ще започне да се търси изпълнение спрямо негово лично имущество, примерно, да му се вземе апартаментът на човека. И когато някога се докаже, че е станало грешка, ще се спре този процес на принудително изпълнение.
Представяте ли си какъв срив може да се получи за хора, които имат ниски доходи, които са били безработни и затова са станали дребни търговци и какви семейни проблеми може да предизвика един такъв текст! Никъде в законодателството не е нормално, когато се обжалва даден акт, да не бъде спряно изпълнението на съответния облагателен акт.
Разбира се, трябва да има някакви срокове. Разбира се, този процес не може да тече примерно години, но би трябвало да се предвиди един срок, в който при обжалване се спира изпълне¬нието на конкретния облагателен акт и след този месец - два, да влиза в сила принудителното изпълнение на съответния акт.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика господин Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители!
Принуден съм да направя реплика поради това, че в част от изказванията съществуват много съществени противоречия в изводите по отношение на закона. Изказалият се току-що колега посочи, че този закон е насочен да засегне и обхване преди всичко дребните данъкоплатци, а не и тези, които боравят или имат обороти с милиони и респективно дължат подобно на милиони данъчни задъл¬жения .
В същото време обаче текстовете, които са насочени именно към обхващане на тази част категория данъкоплатци, като чл. 11а, т. 3, чл. 11г, който предвижда за задълженията да се дават данни от Националния статистически институт, чл. 11д, който предвижда Данъчното управление да иска данни от банките, и редица други текстове, макар и да не са в съответствие с действащото законода¬телство, са направени точно с тази цел, да обхванат крупните и едрите данъкоплатци, тези, които имат задължения, но ги укриват. Така че когато правим някакъв извод, ние трябва да бъдем прецизни в текстовете, които критикуваме. Или целта трябва да бъде, макар и с пресилени и несъвсем законосъобразни текстове да обхванем едрите данъкоплатци или обратното, дайте да окастрим закона. В същото време правим изводи, че законът не е насочен срещу тази категория данъкоплатци. Не може едновременно двете неща да вървят.
Това е моята реплика. И смятам, че в тази насока прециз¬ността е крайно необходима.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате право на дуплика, господин Момчев.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Господин Мулетаров, смятам, че точно това трябва да направим. Едновременно в България да има законност и да бъдат обхванати големите данъкоплатци. Не може заради едното да погазваме другото. Не може за да обхванем големи¬те данъкоплатци, които нарушават закона в България, да се съгласим в дадения случай да няма законност. Горе-долу така ми прозвуча Вашата реплика. И мисля, че това беше нейното съдържание.
Смятам, че има форми, при които да се обхванат големите данъкоплатци. Аз ви казах едно от нещата. Просто не може по един и същи начин да се прави ревизия на дребен едноличен търго-СР/ВР 187.1
След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание. Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЪБИРАНЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ ВЗЕМАНИЯ.
Давам думата най-напред на господин Желев да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На няколко свои заседания Комисията по бюджет и финанси обсъди Законопроекта за събиране на държав¬ните вземания, внесен от Министерския съвет. В заседанието взе участие заместник-министърът на финансите господин Бисер Славков.
При проведената дискусия отново се установи, че събирае-мостта на държавните вземания е на ниско равнище. Една от причини¬те за това е обстоятелството, че възможностите на данъчните органи за принудителното им събиране са ограничени. На практика се прилагат, и то само в отделни случаи, две форми - запор върху сметки на длъжника и предприемане на изпълнение върху вземането му от трети лица. С предложения законопроект се отстра¬нява този недостатък, като се предлага да се регламентират и други начини и възможности за принудително събиране на държавни¬те вземания, от една страна, а от друга те да бъдат по-ефективни, по-респектиращи и по-лесно и бързо практически приложими.
Формите на принудително събиране на държавните вземания трябва да респектират длъжниците и да им въздействуват превантив¬но. Целесъобразно е събирането на държавните вземания да бъде възложено на един орган. Предлага се това да се извършва от нова структура, обособена в служба към данъчната администрация. Изказаха се съображения, че е възможно да се допуска "творчество", субективизъм, прилагане на субективен подход от страна на данъчни¬те органи в процеса на събиране на държавните вземания и възник¬ване на данъчно рекетиране на длъжниците, поради което е наложи¬телно редът и начинът за изземване на движимо и недвижимо имущество да се регламентират в закона по-конкретно и детайлно и в практически аспект, което ще даде възможност за реална защита на интересите и на двете страни - длъжници и държава. Налага се също така по-точно и ясно да се посочи в кои случаи движимото и недвижимо имущество на длъжника или на трети лица не подлежи на секвестиране.
На основата на проведената дискусия комисията предлага на Народното събрание да приеме на първо четене внесения Законо¬проект за събиране на държавните вземания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния предтавител Спас Мулетаров да представи становището на председателствуваната от него комисия.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! На свои редовни заседания, които се проведоха на 10 и на 18 януари, Комисията по устройство и дейността на държавните органи обсъди Законопроект за събиране на държавните вземания, внесен от Министерския съвет. В заседание¬то взе участие и беше изслушан господин Бисер Славков - заместник-министър на финансите. След проведените разисквания членовете на комисията възприеха следното становище:
"Практиката показа, че действуващият сега Закон за събиране на държавните вземания, макар и сравнително нов, не осигурява необходимата правна основа за ефективно събиране на държавните вземания. Внесеният законопроект по същество предлага радикална промяна в уреждането на тази материя, като съсредоточава производството по събиране на всички държавни вземания в един данъчно-изпълнителен орган, стоящ извън системата на съдебното изпълнение, и по този начин създава предпоставки производството да стане по-бързо и ефективно.
Основните принципи на предложения законопроект срещнаха подкрепа от мнозинството в членовете на комисията. В законопроекта не се съдържат разпоредби, които противоречат на Конституцията. В хода на обсъждането обаче беше обърнато внимание върху съществу¬ващи несъвършенства, които трябва да бъдат взети предвид при второто обсъждане.
Основна слабост на законопроекта е отсъствието на ефекти¬вен правен механизъм за защита на длъжника по държавното вземане срещу неправомерни действия на данъчно-изпълнителните органи. 188.2
Така например в законопроекта изобщо липсват правила, уреждащи връщането на дължимо платени или събрани суми, каквито има в сега действуващия закон.
С разпоредбата на чл. 12 е предвидено данъчният орган, преди да пристъпи към принудително събиране на държавното вземане, да покани длъжника в 7-дневен срок доброволно да изпълни задълже¬нията си. С това съобщение данъчният орган изисква от длъжника да представи декларация за притежаваното от него имущество. Изискване за такова пълно деклариране на имуществото е крайно и следва отново да се прецени неговото съществуване.
В чл. 12, ал. 2, изречение второ се предвижда, че със съобщението за доброволно изпълнение данъчният орган може да наложи запор или възбрана върху вещи на длъжника. Никъде в законопроекта обаче няма процедура, която да урежда вдигането на запора или възбрана, след като тя вече веднъж е възложена.
Неприемлива с оглед правото на защита е уредбата на несеквестируемите имущества, дадени в чл. 20 от законопроекта. Аналогични правила в Гражданскопроцесуалния кодекс, в чл. 339 са по-подробно и по-сполучливо разработени и те могат да намерят съответно приложение.
Възражения предизвикват и някои от правилата, уреждащи търга на вещи, срещу които е насочено принудително изпълнение. Например предвидената в чл. 44 възможност при повторно провеждане на търга цената на вещта да се намалява с 10 на сто от първоначал¬ната, по чл. 45 се предвижда, че ако и след втория обявен търг вещта не бъде продадена, собствеността преминава върху държавата с постановление на данъчния орган. Беше изтъкнато, че по същество тези разпоредби се доближават до института на конфискация.
Разпоредбите на чл. 54 и чл. 59, които не дават възможност извършената продажба да бъде атакувана както по исков ред, така и по пътя на обжалването, също следва да бъдат отново обсъдени.
Правилата, уреждащи изпълнението върху вещи - семейна имуществена общност, не могат да бъдат възприети в предложения вид. Те трябва да се преработят, тъй като засягат в значителна степен правата на съпруга недлъжник. Аналогичната уредба в Гражданскопроцесуалния кодекс е по-прецизна и също може да бъде използвана.
С оглед правото на защита трябва да се преработи текстът на чл. 62, ал. 2. Там е предвидено, че при изпълнение върху вземания на длъжника, третото задължено лице отговаря за държавно¬то вземане солидарно с длъжника, но без да е уточнено, че тази отговорност е до размера на вземането на длъжника. В противен случай се поставя в неблагоприятно положение една от страните.
Несъгласия породи и глава седма, озаглавена "Защита срещу принудителното изпълнение". Обърна се внимание, че предме¬тът на обжалване е твърде стеснен и на практика е ограничен до фактически грешки в данъчния облагателен акт. Общо беше мнение¬то, че подаването на жалбата следва да спира действията по прину¬дителното изпълнение. Предвиденият тридневен срок, в който съдът е длъжен да се произнесе е достатъчна гаранция за правата на държавата. Освен това жалбата би следвало да се разглежда в открито, а не в закрито съдебно заседание. Разпоредбата на чл. 66, ал. 2 трябва да се преработи, като се даде възможност на третото лице, чиито права са засегнати от изпълнението, да може да предяви иск, както срещу длъжника, така и срещу данъчния орган.
Единодушно е мнението на членовете на комисията за текста на чл. 78 и неговото съдържание, съгласно което данъчен орган, нотариус или съдия, който състави акт без да изиска декларация за дължимите държавни вземания, отговаря солидарно с длъжника за заплащане на държавните вземания, които не са събрани. Подобна солидарна отговорност по отношение на съдията и нотариуса е в противоречие със Закона за съдебната власт и не може да бъде приета.
Санкциите, предвидени в проектозакона е необходимо да бъдат в по-широки граници, за да може при прилагането им да се отчита степента на вината и на нарушението.
В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предвиждат изменения в няколко закона: Закона за задграничните паспорти, Закона за пребиваване на чужденците в Република Бълга¬рия, Закона за административните нарушения и наказания и Търгов¬ския закон. Тези разпоредби би следвало отново да бъдат преценени с оглед на систематиката им. Като се има предвид всичко гореизложено и обстоятелството, че направените възражения и бележки по някои от текстовете могат да бъдат коригирани и отстранени в периода до приемането на второ четене на законопроекта, Комисията по устройството и дей¬ността на държавните органи подкрепя предложения проект за Закон за събиране на държавните вземания и счита, че той може да бъде приет на първо четене.
Решението се прие с гласуване и 7 гласа "за", "против" - няма и 6 - "въздържали се".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля ръководителите на парламентарните групи да ми дадат списък на желаещите да вземат участие в дискусиите. От това, което ми е представено, давам думата на народния представител Дако Михайлов от СДС. Днес СДС са отличници по списъците... (Весело оживление)
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Искам да заявя предварително, че в Комисията по устрой¬ството и дейността на държавните органи аз гласувах с "въздържал се" не толкова, че съм против уреждането на тази материя с един нов закон, а поради някои несъвършенства в самия проект, който ни се предлага.
Независимо, че през 1989 г. е приет един Закон за съби¬ране на държавните вземания с оглед на икономическата обстановка в страната, този закон просто се оказа, че не може да спомогне за събиране действително на държавните вземания така както е в една напреднала правова държава. От тази гледна точка този закон, който сега се внася е навременен и действително трябваше да бъде внесен. Това е един чисто процесуален закон и това е видно още от чл. 1, който урежда производството по принудителното събиране. Целият закон съдържа процесуални норми, които в много отношения се различават от действащите норми на Гражданско-процесуалния кодекс. От тази гледна точка това донякъде е едно радикално решение в областта на данъчното производство, още повече в областта на събиране на държавните вземания.
Не мога да се съглася, че трябва всички норми в новопостъ¬пилия проект да бъдат тъждествени с нормите в ГПК. Всички знаем, че Гражданско-процесуалният кодекс в редакцията си от 1952 г. е просто безнадеждно остарял. Още повече е остаряло изпълнителното производство и всички знаем днес какви мъки изпитва гражданинът, когато трябва да събере свои вземания чрез съдия-изпълнител. Затова в този закон има едно радикално решаване
- създаването на данъчно-изпълнителни служби, които ще събират държавните вземания, а не както беше досега - от съдебните изпъл¬нители, защото действително се оказа, че съдебно-изпълнителните служби не са на това ниво днес да събират действително държавните вземания така както трябва да бъде.
Още повече аз искам да бъда разбран, че не се касае само за данъци така както свикнахме тук да говорим, а се касае и за влезли в сила решения и присъди на съдилищата, където има наказателни постановления и където са наложени и глоби на подсъ¬дими или на извършили административни нарушения. При това положе¬ние този закон се явява действително навременен.
Законът урежда действително по един нов начин събирането на държавните вземания именно с тези данъчно-изпълнителни служби. Но в самия закон, независимо че в чл. 1 е посочено, че урежда правомощията на органите по събирането, ще видите, че в чл. 5 и чл. 6 препраща: данъчните органи имат правомощията, определе¬ни по данъчните закони. На мен ми се струваше, че щом този закон урежда и правомощията на данъчните органи, които ще събират държавните вземания, би следвало по-подробно да бъдат уредени техните компетенции именно в този закон, а не в отделните данъчни закони. Още повече, че както казах, това е една нова форма или нов орган - данъчно-изпълнителни служби .
За създаването на тези данъчно-изпълнителни служби така както бяха изказани някои мнения и в самата комисия, аз се страху¬вам от действията на тези данъчно-изпълнителни служби с оглед приложението на закона. Знаем, че това е една сложна материя
- изпълнителното производство се извършва от съдии-изпълнители, които са юристи по образование. Тук, в случая, ние ще дадем тази материя или събирането на държавните вземания да се осъщест¬вява от едни служители на данъчната администрация, които не са юристи. А те ще работят с една много сложна материя. Те ще прилагат Гражданско-процесуалния кодекс, ще прилагат Семейния кодекс, ще прилагат донякъде Наказателния кодекс, ще прилагат Закона за административното производство и т.н. При това положение тук действително се поражда една тревога за защита на интересите на длъжника от страна на данъчните служби с оглед на някои неправомерни действия. И в тази насока законът страда от една сериозна недостатъчност в уредбата на обжалването или контрол от страна на съда върху данъчно-изпълнителните служби. Тази материя, тя е по-назад, но аз първо на нея се спирам, не е уредена както трябва.
Предвидено е в закона да се обжалват действията на данъч¬ните органи, всички действия на данъчните органи да се обжалват. Добре, но сроковете, които са дадени в самия раздел за защита срещу принудителното изпълнение - за тях трябва да се помисли. Текстът не е развит както трябва. Съгласете се, че в тридневен срок съдът да се произнесе по една жалба и то при закрито заседа¬ние - това е крайно недостатъчно. Още повече, когато, примерно, се касае за действително продажба или обявяването на търг на един недвижим имот с една огромна стойност. Едно жилище, един апартамент, който струва днес няколко милиона и е допусната грешка от страна на данъчно-изпълнителния орган, и съдът да се произнася в закрито заседание по жалбата на длъжника, ми се струва, че тази уредба не е както трябва. Трябва да се предви¬дят по-дълги срокове, да се предвиди открито заседание, за да могат страните действително да обосноват своите искания и възраже¬ния. Така както е предвидено - вярно, че в съдебно-изпълнителното производство - госпожа Караиванова веднага отваря ГПК - там е предвидено, че третото лице, което е засегнато от действията на съдия-изпълнител, жалбата му се разглежда в открито заседание. Аз не виждам защо тук да не се предвидим и за двете страни това да бъде в открито заседание.
Поначало законопроектът така както е структуриран е правилен. Но да започнем наред: глава втора за връчването на съобщенията и на призовките не е развита както трябва. Взаимствани са някои текстове от ГПК, но не в този смисъл и така както трябва да бъде. Особено за връчване на съобщенията - по пощата, с телег¬рама и т.н. На всички е известна практиката на Върховния съд. Това се сподели миналия ден и от господин Георгиев, че не може по този начин да се връчва съобщение, още повече, когато се касае за действително такива сериозни взаимоотношения между гражданина и данъчно-изпълнителните служби. Тази глава трябва коренно да бъде преработена. След това - глава трета, за събиране на държавните взема¬ния. Тя е общата, но още в чл. 12 се изисква с пращането на съобщението за доброволно изпълнение едно пълно съдействие от страна на длъжника към данъчно-изпълнителния орган. Той трябва в декларацията да опише абсолютно всичко, цялото си имущество - движимо, недвижимо, вземания, ценности и т.н. Докато даже в Търговския закон, когато един търговец ще бъде обявяван в несъстоятелност - чл. 640 - се изисква само едно съдействие, а тук ние принуждаваме гражданина да даде пълно, дето се казва, разкриване на всичко това, което притежава.
И тук е дадена възможност вече на данъчно изпълнителния орган да наложи възбрана върху недвижимите имоти, без да е посоче¬но как ще стане и след това как ще бъде вдигната тази възбрана, когато отпаднат основанията за това. Такъв характер има и опреде¬лението по чл. 16 в главата за принудително събиране. Там също е казано, че изпълнителното производство може да бъде спряно, когато длъжникът внесе една втора от дължимото като обезпечение. Но какъв е характерът на това определение? Неговата стойност поначало в закона не е ясна - дали се касае за едно самостоятелно искане на длъжника за спиране на изпълнението при предоставяне на гаранция или се касае за форма за защита срещу действията. Това не е ясно. Още повече, също не е ясно кога ще бъде вдигна¬то това обезпечение или тази възбрана. Защото тук се говори за обезпечителни мерки.
Не мога да се съглася и не споделям становището в законо¬проекта по чл. 20 - насочването на изпълнението, с изключение на вещите или правата, върху които не може да бъде насочено. Не знам защо тук не е взета редакцията на чл. 339 от Гражданско¬процесуалния кодекс, където е дадено много по-широко и много по-пълно. Тук е дадено, че не може да се посегне на жилищна площ по 30 кв. м за длъжника и за всеки от членовете на семейст¬вото му. Докато в чл. 339 е посочено, че когато са задоволени жилищните нужди на семейството, разликата, горницата може да бъде предмет на принудително изпълнение и то само когато са налице изискванията на чл. 339, ал. 2 от Закона за собствеността - когато може да се обособи като самостоятелно жилище. А тук, в този случай, представете си, че остават 5 кв. м. Какво ще ги правим? И тези 5 кв. м от кое са - от коридора, банята, кухня¬та? При това положение ние задължително ще правим съсобстве¬ник това лице с този, който би се излъгал да се яви на търга, за да купи някаква разлика от някакви си квадратни метра. Затова аз смятам, че за второ четене чл. 20 трябва да бъде преработен и в него да залегнат действително разпоредбите на чл. 339 от Гражданскопроцесуалния кодекс.
И сега за този прословут чл. 45, за който действително
може да се помисли, че противоречи на Конституцията. При непро-
веждане на втория търг имотът се актува като държавен, да го
кажа направо. Ами това си е една жива конфискация. По какви съображения, имам предвид Министерството на финансите, актуваш като държавен имот един имот за това, че вторият търг не е прове¬ден? Аз не виждам такива съображения. Най-накрая, длъжникът е посочил цялото си имущество по чл. 12. Като не стане този втори търг, тогава нека да насочи изпълнението върху другите вещи, но да го актуваш като държавен! Още повече, забележете, със 70 на сто от оценката. Или държавата ще вземе едно жилище за няколко милиона на безценица. Тук действително вече е нарушен балансът между интересите на държавата и интересите на гражданина. Аз не казвам, че гражданинът в този случай е добросъвестен, защото той ако беше действително един редовен платец, той като получи данъчно облагателния акт, щеше да бъде така добър да иде да си плати. Тук вече говорим за принудително изпълнение. Явно е, че този гражданин няма намерението да плаща. Но нека все пак действително балансът да бъде налице.
Такава, каквато е структурата на законопроекта, смятам, че действително биха могли да се обединят някои раздели в прину¬дителното изпълнение, защото има общи правила, специални правила и т.н. На мен ми се струва, че специалните правила всъщност са изпълнението върху вещите съпружеска общност и върху съсоб¬ственост. И тук вече, както казах за главата за семейната имущест¬вена общност, тази глава изобщо не е развита както трябва. Забеле¬жете, и това, доколкото си спомням, проф. Петканов го постави като въпрос в комисията, докато при съсобственост единият съсоб¬ственик може да изкупи дела на длъжника, на другия съсоб¬ственик само по оценката на самата вещ. Тук е посочено съвсем друго - че съпругът недлъжник трябва да плати задължението на своя съпруг, за да стане индивидуална собственост жилището. Такова нещо в Гражданскопроцесуалния кодекс, в разпоредбите за семейната общност никъде го няма. И този текст действително за второто четене трябва да бъде уеднаквен с разпоредбите на Семейния кодекс.
За защитата за принудително изпълнение казах, че действи¬телно трябва да се намери нова разработка.
Удостоверяване на държавните вземания. Нека да преминем към един еднакъв режим - или декларация от страна на гражданина, когато трябва да се снабдява с някои документи за изпълнени задължения към държавата, а не както е посочено тук и в Заключи-190.2 телните разпоредби: по един закон ще представяш декларация, когато примерно ще продаваш или ще осъществяваш вещни права, по други закони данъчната служба трябва да ти даде документ, че ти не дължиш. И аз питам господин Славков: ако бях отишъл на 4 или 5 януари, как се взема такова нещо, когато пред гишетата са стотици хора? Предполагам, че Министерството на финансите ще намери начин действително да реши този въпрос. И не виждам защо да не е действително с една декларация, когато гражданинът си носи наказателна отговорност по чл. 313 за невярно деклариране, вместо да разкарваме хората да ходят по данъчните служби, за да вземат удостоверение, че не са длъжници, примерно ако трябва да извадят един задграничен паспорт.
И най-накрая, за наказателните разпоредби. Нека да напра¬вим глобите така, че действително да има по-голяма разлика, или, както каза господин Георгиев, по-голяма ножица. От 10 до 20 хил. или от 50 до 100 хиляди. Нека минимумът да е по-нисък и максимумът по-висок, за да може действително да се даде право на съда по преценка с оглед същността на лицето, което обжалва, с оглед обществената опасност съдът действително да може да намалява и да има възможност да прилага закона.
Ако тези мои забележки и забележките на комисията се вземат предвид за второто четене, законът би изиграл тази роля, за която е предназначен. Затова аз казах, че гласувах "въздържал се", защото не съм сигурен за второ четене дали действително тези забележки ще бъдат взети предвид. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Дако Михайлов.
Има думата госпожа Ана Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Колеги, ще се постарая да бъда съвсем кратка, още повече, че се казаха доста съображения по закона.
Първо бих искала да кажа няколко от основанията, поради които смятам, че трябва да подкрепим закона, и след това конкрет¬ни бележки за някои несполучливи решения.
По първата част - основанията, поради които смятам, че трябва да подкрепим законопроекта.
На първо място, смятам, че негово достойнство е, че той има еднакво отношение както към физическите, така и към юридическите лица, което съответства и на конституционните изиск¬вания по чл. 19, ал. 2 за създаване на еднакви правни условия за стопанска дейност в страната.
Определено законопроектът е хармонизиран с европейското законодателство и отговаря на европейските директиви. В тази насока той в голяма степен е реципиран от германския закон.
На второ място, смятам, че проектът следва да бъде подкре¬пен, защото той създава самостоятелна пълна процедура за събиране на държавните вземания, която процедура е по-съвършена и отговаря на потребността за събираемост на вземанията от неизправните длъжници.
На трето място, в новия закон се уреждат всички способи за принудително събиране на държавните вземания, което ще доведе до по-голяма събираемост при по-малък кадрови ресурс.
Четвъртото основание е, че законът е насочен към по-голяма бързина и по-висока ефективност, защото той дава възмож¬ност за едновременно ползване на всички способи на събиране на държавните вземания.
Петото основание. Смятам, че той създава една по-правилна процедура на поредността на събиране на вземанията, която е съобразена и с чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и догово¬рите, а именно поредност на разноски, лихви и главница. Нещо, което в сега действащия Закон за събиране на държавните вземания е в обратен порядък от този, който беше в Закона за задълженията и договорите. Смятам, че е достойнство, че сега има хармония между двата закона - настоящия проект и Закона за задълженията и договорите.
На шесто място, бих искала да кажа, че считам за достойн¬ство на законопроекта това, че давностният срок, който той опре¬деля за събиране на лихвите, е 5-годишен - за разлика от срока по Закона за задълженията и договорите, тъй като смятам, че при събирането на държавните вземания, за да бъдат стимулирани неизправните длъжници, е съвсем рационално срокът да бъде по-дълъг с две години, така както се предвижда в законопроекта.
Какви слабости намирам и над какви моменти следва да поработим за второто четене на законопроекта?
На първо място, ако обърнете внимание на чл. 1, ал. 4 от проекта, той предвижда, че в производството, образувано по реда на Закона за събиране на държавните вземания, не могат да се присъединяват други кредитори. Смятам, че тогава когато тези кредитори имат обезпечения, присъединяването не може да бъде забранено, но би следвало да се помисли над въпроса тогава когато обезпечението обхваща само част от онова имущество, на което е насочено изпълнението. По този въпрос определено следва да се положат старания за едно правилно регулиране на нещата.
Вторият въпрос, на който съвсем телеграфно ще обърна внимание, защото беше засегнат и от господин Дако Михайлов, е във връзка с чл. 54 и чл. 59 от проекта - редно ли е да има напълно необжалваеми процедури? Става въпрос за изпълнение върху движими и върху недвижими имоти.
На трето място във връзка с моментите, над които следва да се поработи за второто четене, смятам, че трябва да се усъ¬вършенства уредбата за защита срещу неправилни действия на орга¬ните за принудително изпълнение и най-вече се солидаризирам по отношение на откритостта на заседанието с оглед на тяхната публичност.
Четвъртият момент, на който искам да обърна внимание и който дотук изобщо не е коментиран - това е съотношението между проектозакона за събиране на държавните вземания и дейст¬ващата четвърта част на Търговския закон - за несъстоятелността. Проектът предвижда изменение на чл. 608, :ал. 2 на действащия Търговски закон, където поначало се дава определение кога един търговец се смята за неплатежоспособен и това е тогава, когато той не е в състояние да изпълни изискуемо и безусловно парично задължение по търговска сделка, тъй като ние сме се уговорили при приемането на четвъртата част на Търговския закон, че с него визираме единствено търговската несъстоятелност.
Това което предлага проектът, е да се прибави, че състоя¬нието на неплатежоспособност е налице, тогава когато не е из¬пълнено изискуемо и безусловно парично задължение по държавно вземане или търговска сделка. Аз смятам, че ако тук има прибавя¬не, то следва държавното вземане по ред да бъде след неизправ¬ността по търговска сделка - след това да се говори за държавно вземане. Но притеснението ми във връзка с тази добавка е, че някой може да прецени, че законодателството ни не дава поредност в кой от случаите при наличие на държавно вземане следва да се пристъпи към процедура за събиране на държавните вземания по този законопроект, който разглеждаме, и в кой случай - по действа¬щата четвърта част на Търговския закон.
Затова нещо може би вносителят на проекта е помислил във връзка с предложението за изменение на чл. 625, където пред¬ложената в проекта добавка вече говори за нещо друго - говори за липса на избор на данъчния орган по коя от двете процедури да тръгне, затова защото предложението за изменение на чл. 625 от Търговския закон казва, че производство по несъстоятелност се открива въз основа на писмена молба от длъжника или креди¬тора по търговска сделка и по предложението за изменение, както и по искане на данъчен орган в случай, че държавата е останала неудовлетворен кредитор след осъществяване на процедурата по принудителното събиране на държавните вземания по реда на Закона за събиране на държавните вземания.
От това предложение за изменение в чл. 625 на Търговския закон вече е ясно, че се има предвид не свобода на данъчния орган, а определена поредност, която в предложението за измене¬ние на чл. 608, който е в общите текстове, не става ясна. Смятам, че трябва да се поработи върху това да имаме еднаквост в единия и другия текст.
Все във връзка с измененията по Търговския закон и съотношението на Търговския закон и проекта за Закон за държавните вземания, искам да обърна внимание на предложението за включване в чл. 722 на косвените данъци в поредността на вземанията и разпределение на получените парични средства от процедурата по несъстоятелност - поставяне на тези вземания за данъци преди вземанията от възнаграждения на работници и служители. Мисля, че би било неоправдано да изменим тази поредност по отношение на косвените данъци, което вече веднъж сме възприели в Търговския закон. Още повече, че поредността, която е приета в Търговския закон, определено съответства на Европейската конвенция по въп¬росите на несъстоятелността.
Бих искала да обърна внимание на един пети момент относ¬но слабостите, върху които следва да се поработи, във връзка с чл. 71 на законопроекта. В него е предвидена невъзможност да се обжалва отказът за разсрочване или отсрочване. Този отказ също не може да се обжалва според проекта. Смятам, че след като е предвидена лихва, би следвало да се даде възможност за обжал¬ване, защото гражданинът или юридическото лице не биха могли да бъдат защитени от евентуални действия, които са в нарушение на закона.
На шесто място, искам да обърна внимание на един момент, по който би следвало да сме наясно при приемането на законопро¬екта, а именно, че в главата, която се отнася до отсрочване и разсрочване на държавните вземания, липсва текст, който съще¬ствува в сега действащия Закон за отсрочване и разсрочване на държавните вземания, който се отнася до това, че не могат да бъдат отсрочвани и разсрочвани държавни вземания, които са към фонд "Обществено осигуряване". Едно сравняване на действащия закон и проекта би могло да доведе до извода, че вече може да става разсрочване и отсрочване на вземанията на фонд "Обществено осигуряване".
Един такъв извод не би бил правилен. Би следвало да имаме предвид, че тази забрана понастоящем съществува в наскоро приетия Закон за фонд "Обществено осигуряване" и не бива да се тълкува едно такова сравняване на проекта и сега действащия закон като становище на законодателния орган в насока, че такива вземания могат да бъдат разсрочвани. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Милен¬кова.
Има думата народният представител Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След като направи своето изказване моят колега господин Дако Михайлов, за мен не остана по какво да говоря. И все пак юристите винаги намираме какво да добавим в повече.
Първо, става дума за законопроекта за събиране на данъч¬ните вземания. Отменяме един закон, струва ми се от 1989 г., и следователно с оглед на новата конюнктура, новите изисквания един нов закон, една подобрена регламентация са полезни. От тази гледна точка съм "за" и в полза на гласуването на подобен закон.
Също така структурно законопроектът е добре изграден. Сравнително е по-добре направен от много други законопроекти, които влязоха в пленарната зала. Но аз имам няколко юридически възражения, които си позволявам да споделя с вас - някои от тях са по-елементарни, някои са по-сложни. От елементарните - например чл. 4, ал. 4. Който познава гражданското право, знае какво значи прекъсване на давността и спиране. Няма защо всеки закон да повтаря нещо, което е прекале¬но ясно. Тъй че ал. 4 просто би могла да отпадне, защото този, който прилага закона, трябва да познава Закона за задълженията и договорите и повтаряне на принципи на правото във всеки един закон е сравнително ненужно.
Чл. 7, ал. 1. "Данъчните органи издават постановления и разпореждания". Ние говорим винаги за правомощия. Нека да бъде уточнено за какво става дума, в каква област. В противен случай, след като им делегираме такива права да издават постанов¬ления и разпореждания, оттук нататък вече те са свободни, все едно че могат да навлизат във всяка една област. Това е чисто формално.
Глава трета "Събиране на държавните вземания". Говори се за едно понятие - изпраща се писмено съобщение. Като говорим за писмено съобщение, това е възприето и в процесуалните закони, прието е и в изпълнителното производство и добре знаем какво значи съобщение, след като го наименоваме така.
Продължаваме с чл. 12, ал. 2 - това съобщение всъщност не е съобщение, то съдържа в себе си възможността да се наложи запор или възбрана. В такъв случай едно е да ти съобщя един факт, от който да тече един срок, друго е вече да ти наложа запор. Със съобщение да се налага запор, поне на мен не ми звучи много чисто. Затова бих помолил и Министерството на финансите, разбира се, и нашите колеги, които ще работят, да поизчистят чл. 12 относно съответните актове. Съобщението си е съобщение, налагането на запор е акт, който представлява нещо по-сериозно и когато искаме да установим банковите сметки на един човек, ние не му пращаме съобщение, а му пращаме нещо по-друго. Затова би трябвало малко да уточним съдържанието на актовете, които биха могли да бъдат пратени на длъжника, да кажем, или данъчно задълженото лице.
Продължавам със същата мисъл в чл. 13 - съобщението трябва да съдържа: "6. опис на вещи".
Или съобщение, или нещо, което налага запор и т.н. Просто моля за едно уточняване.
Бих помолил също така чл. 14, ал. 1 да добие по-точна редакция, за да не я четем няколко пъти, за да разберем за какво става дума. Авторите може би са допуснали известна неточност.
Оттук нататък вече преминаваме на една тема, която лошо е застъпена тук - семейната имуществена общност или, както говорим тук, за съпружеската общност. Не бих искал да повтарям онова, което беше казано, но семейната имуществена общност е нещо, което е установено със Семейния кодекс и която вече има своя история. Защото около 20 години ние боравим с това понятие, след като Законът за лицата и семейството беше отменен в тази част. Затова бих помолил авторите да изясним. Не е въпрос само до едната втора, това не е така. Семейната общност на двамата съпрузи не означава една втора и много моля авторите да помислят по този въпрос. Такава постановка не съществува в нашето право. А един данъчен закон да прави революция, просто не е негова материя.
Аз трябва да ви кажа, че съм имал в моята адвокатска практика до 1990 г. много силни случаи. Аз имам един такъв случай за един апартамент. Съпругът работеше в Съветския съюз, съпругата беше тук. Съпругът или съпругата, вече не помня, но единият съпруг беше придобил на собствено име един апартамент. Идва разводът. Завеждаме иск за участието и се установи, че мисля, че съпругата имаше някъде стотина части от общо 25 000 части. Ето ви един силен пример, но той не е измислен, той е факт. Колко много дела се водят, в които след разтрогване на брака се установяват съотношенията между двамата съпрузи. Разбира се, има случаи на половина, но има случаи, когато двамата съпрузи са в много неравностойно положение. Затова в никакъв случай, след като и в теорията на гражданското право говорим за делова съсобственост и безделова съсобственост, ние да презюмираме едната втора по време на брака. Това е нарушаване на един основен принцип или просто на един институт за семейната имуществена общност. И бих помолил не само чл. 15, но и чл. 16, и чл. 61 и т.н., или цялата материя, която третира семейната имуществена общност, да бъде уредена така, както отговаря на принципите на гражданското право. Но не да създаваме нещо, което за мен 192.2 е просто недопустимо.
Бих помолил и чл. 16, ал. 1, т. 2 - "При изпадане на длъжника в недееспособност", да го уточним правно, да го поставим така, както сме го научили. При поставяне на едно лице под запре¬щение, можем да кажем дали ограничено, дали пълно, но човек да изпадне в недееспособност, струва ми се, че не е много чисто.
И последното, на което си позволявам да се спра, е чл. 20, който изключва някои вещи, собственост на длъжника, от възможност¬та за принудително изпълнение върху тях. Знаем, че този въпрос е уреден в Гражданско-процесуалния кодекс, към който има специа¬лен списък. Единственото жилище, гардероб, спално бельо и т.н. -всичко това е изключено. Сега тук се прави опит за нова регламен¬тация. Говоря за чл. 20, т. 1 - "Вещи за всекидневна употреба". Докъде можем да стигнем с понятието "всекидневна употреба" при напредъка на живота? Един телевизор не е ли също така обект на ежедневна употреба? И ще трябва да се тълкува. Кой ще го тълкува - данъчният служител? И тук вече ме хваща страх. Един данъчен служител може да каже, че примерно вторият чифт обувки не са за ежедневна употреба, друг ще каже: да, той трябва да има и телевизор, трябва да има и хладилник и т.н. Общите фрази в един закон винаги ме плашат и по-добре е уредено положението в списъка към Гражданско-процесуалния кодекс, където има точно изброяване.
Аз бих помолил евентуално да се ползуваме от същата разпоредба на Гражданско-процесуалния кодекс и да препратим към него или да създадем нещо по-точно. Данъчната служба трябва да си знае точно докъде може да стига, а също така и данъчно задълженото лице трябва да знае.
Смущава ме и не знам, господин Славков, как бихме могли да изпълним втората точка на чл. 20? В нея се казва, че не подлежи на принудително изпълнение жилищната площ по 30 кв.м за длъжника за всеки от членовете на семейството. Семеен съм, двама души сме, апартаментът ми е 75 кв.метра. По силата на тази разпоредба 60 кв.м са несеквестируеми или не подлежат. Ами 15 кв.м? Какво ще направим с 15-те кв.м? Ще ги продаваме ли? Може ли 15 кв.м от едно жилище да бъдат обект на едно принудително изпълнение?
Мисля, че няма защо повече да се аргументирам. Бих помолил за едно уточняване на въпросите. 192.3
Разбира се, има много други по-елементарни забележки които бихме могли в един двустранен диалог да ги уточним. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният пред ставител Спас Димитров.
СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители!
Законопроектът предвижда една възможност за засилено въздействие върху длъжниците. И основанията за това са посочени в чл. 1.
Аз обаче ще ви насоча веднага вниманието към един въпрос, който според мен може да създаде една съществена диспропорция в самата страна. Към мотивите на законопроекта самият вносител е заявил, че досега действащите норми на Гражданско-процесуал-ния кодекс са твърде остарели и са несъвместими с новите общест¬вено-икономически условия. И затова се налага нов закон за събира¬не на държавните вземания.
Е, добре, но тези твърде остарели разпоредби, несъвместими с новите обществено-икономически условия, важат и за гражданите в тази държава и във взаимоотношенията помежду им, когато трябва да се събират някакви вземания, подлежащи на принудително изпъл¬нение .
Ето точно тази диспропорция мен ме безпокои. Ако наред с този законопроект беше внесен и някакъв друг законопроект, с който да се гарантира все пак на гражданите в тази държава, че не само когато са длъжници към държавата ще бъдат подложени на една много усилена репресия, но и тогава, когато имат помежду си някакви взаимоотношения, също държавата се грижи за тях и им дава възможност и им гарантира, че тези вземания реално ще бъдат реализирани.
Ще дам най-крайният кример. С какво се отличава, да речем, близките на един убит човек, които са осъдили убиеца, но по сегашните остарели, както признава вносителят, разпоредби на ГПК, чисто и просто цялата процедура, по която ще си взимат парите близките на пострадалия, ще бъде по бавната досегашна процедура. Тоест, може би няма да ги вземе. А тогава, когато едно лице по някакъв начин е задължено към държавата, изведнъж влиза един закон, който просто го прилепва до стената и той е принуден или да плаща, или неговото имущество да бъде продаде¬но .
Ето тази ножица мен ме безпокои. И това дава възможност според мен още отсега да се заяви, че ако корекцията не се наруши, просто диспропорцията ще бъде твърде съществена и със сравнително тежки последици в едно не толкова далечно бъдеще.
Няколко въпроса по законопроекта. Очевидно логиката, която се следваше в предишните два законопроекта, е изразена доста ясно и в този законопроект - засилени възможности за въздействие върху длъжника на моменти почти безпрекословно изиск¬вани от него.
Смятам, че е безмислено да ви убеждавам, че трябва да се преработи този законопроект. Така или -иначе вие, мнозинството, ще го гласувате на първо четене. Затова ще си позволя да направя няколко бележки, които според мен ще са все пак от полза за по-нататъшното донякъде доизкусуряване на разпоредбите на този нов закон.
Връчването на съобщенията по глава втора е в два текста. И практикуващите юристи ще ви кажат, че тогава когато една правна материя не е свързана със съобщения, призовки и т.н., не е добре регламентирана, обикновено цялата процедура отива на халос, тъй като в страната адвокатите си знаят работата. И тогава когато установят, че не са спазени основни изисквания за връчване на съобщения, призовки и т.н., предприемат своите действия и .извършеното до този момент отива на халос.
Аз и в комисията си позволих да дам крайния пример, за да разберете за какво става дума. Въпреки че крайният пример поначало не обяснява добре нещата.
Казва се, че връчването можеда става с телеграма. Каква ще е тази телеграма, след като в чл. 13 съобщението изрежда 10 изисквания, които трябва да са спазени, за да бъде валидно съобщението? Ами това ще бъде сигурно телеграма на 2 страници, а може би и повече? Сега изпадаме малко в комично положение. Просто телеграми с такъв дълъг текст, в които няма съвсем всичко да е ясно, това не е ефективен начин, не е валиден начин за връчване на този вид съобщения. Те може да са добър начин за връчване на призовка: "Ела да се явиш в еди-колко си часа, еди-къде си". Но когато му обясняваш всички тези неща, посочени в чл. 13 с една телеграма, просто ефектът няма да бъде никакъв. 193.2
По същия начин, според мен, стоят и другите форми за съобщаване и призоваване. Нещата все пак са ясни. Има една ста¬билна юридическа практика. Има законодателство, което е посочило в много повече текстове как стават съобщенията, и Гражданско-процесуалният кодекс, и Наказателно-процесуалният кодекс, главно там. Нищо не пречи добре да се взаимстват оттам нещата, тези които животът е отработил и чисто и просто да се внесат в този закон.
Но когато предварително става ясно, че при едно изпъл¬нение, при което вече е ясно длъжникът какво трябва да внася, какво трябва да прави, една от малкото му защитни възможности е да атакува неправилното съобщаване и връчване на съобщенията. И ще успява. В този текст още отсега мога да ви гарантирам, че длъжникът ще успява. Тоест ще се завърти цялата процедура, ще се отнеме много време, накрая той ще отнесе въпроса до съда, на основата на този закон, и ще отмени всички действия, затова защото най-вероятно няма да бъдат законни.
Второто, което искам да посоча пред вас и с което не съм съгласен, са посочените способи в чл. 15 за принудително изпълнение. Те са три: запор по сметките на длъжника, изпълне¬ние върху движими и недвижими вещи и вещи в съпружеска общност, изпълнение върху вземания на длъжника. Ал. 2 казва: "Данъчният орган може да използва всеки един от способите по ал. 1 или всички едновременно".
Мен лично това ме притеснява. Възможността да се използ¬ват и трите способа едновременна е една крайност. Някак си дайте да не се връщаме към времето на Дикенс. Не бива да се стига до крайно притискане на длъжника до стената, затова че под една или друга форма е задължен на държавата.
Нека да се даде възможност длъжникът да посочи някои от способите, включително и в течение на производството да може да преминава от един способ към друг, стига това да е доста¬тъчно и разумно. Просто да се вместим в тези общи изисквания на достатъчност и разумност, които по никакъв начин не са ясно обозначени с тази ал. 2.
Следващ въпрос, няколко пъти поставян, е свързан с чл. 20. Вече се говори по него. Аз си позволявам само да насоча 193.3 вниманието ви, защото съм сигурен, че тук ще срещна разбиране от представители на левицата. Но, вижте, досега действащият Гражданско-процесуален кодекс дава възможност земите на земедел¬ските стопани, до размера на средния тип частно трудово земедел¬ско стопанство, да не са обект на принудително изпълнение. Сега с този законопроект те ще бъдат обект на принудително изпълнение.
Все пак вие сте хората, левицата, които държите, а и ние държим, разбира се, в сегашното състояние на страната и ни е ясно, че за много хора земята в този момент е средство за изкарване на своето препитание. Тогава когато се продаде и се даде възможност да се продаде и под определен минимум, всъщност не само взимаме от човека, ние го наказваме, отнемаме му възможността да се издържа.
По същия начин, според мен стои и въпросът с предметите за упражняване на занятия. В Гражданско-процесуалния кодекс те не подлежат на принудително изпълнение. И това е логично. Разбира се, че не трябва да се посяга и на професията на човека. Сега с новия законопроект точно там се посяга.
Ще дам пример с един зъболекар, да речем, който е задлъж¬нял по някакъв начин, не е могъл да си плати своите вземания към държавата, но притежава апаратура, с която упражнява своята дейност, частно, да речем, ако не ви дразни тази дума. И когато си упражнява дейността, ще трябва сега да се продаде това негово имущество, за да се реализира вземането към държавата. Тоест лишаваме го отново от възмсмнос-Т' да упражнява своята професия.
Текстовете според мен са по-добри в досега действащия Гражданско-процесуален кодекс и трябва при всички положения да бъдат запазени, затова защото изпълненията са си изпълнения, но нали трябва да работи, за да може да върне тези пари един ден. А когато го ударим там, нещата просто стават трудни за възстановяване, като сериозни и тежки последици.
Мисля, че по предвиждането да се провеждат търгове дей¬ствително биха могли да се направят сериозни възражения, против тази моя теза. Но тя е следната. На твърде много места и в твърде много закони, които вече са приети, а и предстои да бъдат приети, например законите за общинската и държавна собственост, се уреж¬дат търгове. Всеки закон за себе си. Това, според мен, различно отношение към търговете, когато би трябвало да бъде една сравнително по-унифицирана материя и въз¬можност да бъде уредена все пак глобално, ще създаде и проблеми при провеждането на самите търгове, не само възможности, например както се предвижда в Закона за общинската собственост - всеки общински съвет да си приема наредба, в която да посочи търговете, т.е., всяка община ще си определя своя процедура за провеждане на търгове, но и общо в законодателството, което действува в цялата страна. Би трябвало да се помисли за един вариант, примерно за един закон, който общо да урежда цялата материя на търговете.
Възможностите за обжалване на действията за защита срещу принудителното изпълнение. И в становището на Комисията по държав¬ните органи, господин Мулетаров го подчерта, и от някои от изказ¬ващите се се каза, че не би трябвало да остане изискването на чл. 64, ал. 4 в законопроекта жалбата да не спира действията по принудителното изпълнение. Няколко аргумента само, и то примера, ще посоча, за да подкрепя тази теза.
Законопроектът предвижда длъжникът да има право да нап¬рави искане за прихващане. Но това искане за прихващане не е уважено от данъчната институция. А то си има своите основания, да речем. Значи не му се уважава и този въпрос се обжалва, тези действия на данъчната институция. Не се спира изпълнението, а всъщност се оказва, че действително той е имал право да иска прихващане. И през това време се насочва изпълнение срещу негови вещи, дори се продават тези вещи.
Вторият пример е, когато е представил сериозни, убедителни доказателства, че е платил, възможна е и тая хипотеза, но данъч¬ната институция отказва, казва: не, за нас ти не си платил, затова ще ти продадем апартамента. И започват да извършват дей¬ствия по продажба на апартамента, дори може и да го продаде. През това време се обжалва, не се спира действието, може да се забави малко решението и нещата стават почти непоправими.
Трети пример - правата на съпруга недлъжник. Ами той отиде и заяви: тази вещ е лично моя и вие нямате право да се насочвате по силата на разпоредбата на Семейния кодекс и общите разпоредби на собствеността. Личната вещ си остава на единия съпруг. Вие искате сега да я продадете като вещ на семейна иму¬ществена общност. И в тази хипотеза също се нарушават права и също последиците могат да бъдат доста сериозни.
Ето защо трябва да се предвиди задължително при жалба да се спират действията по принудителното изпълнение. Може би с това ще приключа, но помислете добре и по въпроса за действия¬та, където ще се реализират вземанията. Какво имам предвид? Законопроектът в това отношение е много неясен, а това би могло да бъде вторият сериозен препъни камък затова, защото досега действуващият Гражданскопроцесуален кодекс морално или неморално аз също смятам, че е много остарял. Просто безнадеждно е остарял и затова хората не си събират и държавата включително не си събира вземания, но така или иначе дава яснота къде, в кой район се извършват действията по вземането. Сега няма такава яснота. И това ще бъде нещо, което практически не само че ще затрудни данъчната администрация, но на практика ще блокира нейната дей¬ност, тъй като множество случаи ще има, когато длъжникът живее, да речем, в София, но трябва да се насочи изпълнението върху негов имот, недвижим имот във Варна. При това положение няма да може да се реализират вземанията, или поне не се знае кой ще ги извърши.
Това са съображенията, които имах пред вас. Мисля, че някои от тях засягат принципите, на които е изграден законо¬проектът, и при всички положения, ако се приеме на първо четене, на второ четене трябва добре да се обмисли. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Димитър Георгиев от демократичната левица.
От СДС имат само 50 секунди без продължението.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председа¬тел .
Уважаеми колеги народни представители! На вниманието ни е предоставен може би най-сериозният от трите законопроекта, които имаме днес за разглеждане, не само поради важността на материята, която разглежда, но и поради сериозните нови принципи, които той застъпва в този си вид.
Бих казал, че Законопроектът за събиране на държавните вземания като нов закон правилно ни се представя от вносителя и в частност не е тръгнато по пътя на изменение и допълнение
на сега действуващия закон по тази материя, както това е нап-194.2 равено по предишните два, които разгледахме, защото се предлагат твърде много промени в сравнение със сега действуващото законода¬телство, които са особено важни и поради което в съответствие със Закона за нормативните актове трябва да се предложи един нов законопроект, както се и прави от вносителя.
Това, което прави впечатление от пръв поглед и трябва да се подчертае и е като нишка - не казвам цвета на нишката, за да не ме обвините в политизиране - да, това е революционното, бих казал, вкарване в закона на нови способи и органи, които да реализират държавните вземания. Това предложение наистина е ровюлицонно по своето същество, защото общият принцип за събиране на вземанията и на изпълнението въобще чрез съдебно-изпълни-телните служби се изоставя и се създава към съответните данъчни служби данъчно-изпълнителна служба, която ще се занимава със събиране на държавните вземания по смисъла на този закон. Това е нещо ново и според мен е достойно да бъде адмирирано както за неговото предвиждане, така и според мен за неговата принципна разработка. И тъй като и тук се касае до изпълнение, това изпъл¬нение почива на общите принципи, които са залегнали в нашето действуващо законодателство и конкретно в Гражданскопроцесуалния кодекс, но същевременно има и своите отлики заради специфичната материя, която се урежда - събиране на държавните вземания.
Нека не ни плаши, че има нови моменти, защото в крайна сметка ние се намираме във фазата на изпълнителното производство, т.е., след като са приключили всички перипетии, било в състеза¬телния съдебен процес, било извън него, за установяване на дър¬жавното вземане, по неговия размер, по неговия произход, характер и т.н. Там именно законодателят в други закони във висока степен е защитил правата на участвуващите в тези процеси. Там той е дал възможност на лицето да се защити и да установи по-малък размер, дължим на държавата, или въобще да установи, че няма да дължи нищо на държавата. Но вече сме изправени след влязъл в сила акт, било съдебен акт, било наказателно постановление, било данъч-но-облагателен акт, които вече не подлежат на обжлване, защото всички способи са изчерпани, и ние трябва да избегнем сега съще¬ствуващия мъчителен лабиринт по Г ражданскопроцесуалния кодекс, който създава допълнителни пречки на взискателя да реализира своето право по отношение на вече установения длъжник. 194.3
И в този смисъл смятам, че има достойни от правна гледна точка принципни положения, които ние трябва да ги възприемем в този проект за закон. Отчитайки необходимостта му и доброто в проекта за закон, които далеч надхвърлят принципните бележки, които досега бяха подсказани от колегите и по част от които и аз ще се изкажа, смятам, че всички трябва да се отнесем с нужното разбиране и на първо четене да подкрепим този законо¬проект, да го гласуваме.
Заедно с това обаче ще маркирам някои неща, които според мен са слаби като постановки и трябва да се изхвърлят или да се коригират. Например, още в чл. 1, ал. 4 е казано, че в произ¬водството, образувано по реда на този закон не могат да се преце¬няват други кредитори. Това е добре, за да бъде гарантирано събирането на държавното вземане, но аз поставям въпроса така: ами, ако то, изпълнението, е насочено по отношение на недвижим имот, който е ипотекиран - например един апартамент - и ипотеки¬рането идва от Държавна спестовна каса, а известно е, че ипоте¬ката следва имота, веднага възниква въпроса можем ли да изключим този кредитор, в чиято полза е ипотекиран имота от неговите права да участва. Ако това не може - тогава не може да има такава категорична императивна разпоредба. Тя трябва да бъде казана по-точно, по-ясно.
Или нека да вземем друг пример: ако е възбранен недвижи¬мият имот по повод на друго вземане на друг кредитор и се явява държавата да реализира своето вземане само по отношение на този възможен имот. Какво ще направим с кредитора, който своевременно е поискал да се възбрани имота? Ще го изолираме ли от тази възмож¬ност да участва и тук? Значи, трябва да намерим според мен балан¬са, а не с категорична норма, в която се казва, че в производство, образувано по реда на този закон не могат да се преценяват други кредитори... Смятам, че поне в тези случаи, които аз ги съобщих досега, такава императивна норма не би следвало да има.
По глава втора смятам, че относно връчването на съобщения и други актове, издадени от данъчния изпълнител са посочени някои на пръв поглед облекчени норми, но те са облекчени за данъчните власти, иначе биха могли да се окажат доста лоши по отношение на длъжника, защото до него може да не е стигнало известието. Смятам, че като се вземе положителното в тази глава трябва да се синхронизира и с разпоредбите на Гражданско-проце¬суалния кодекс във връзка с връчванията, призоваванията и т.н., тъй като там нещата са регламентирани много точно, много ясно, а има и съдебна практика и не се увреждат интересите на страните.
Онова, за което бих искал да обърна внимание на вносителя, а и на вас, уважаеми колеги, е че създавайки данъчна изпълнител¬на служба следва да се има предвид, че това като явление е нещо много интересно, но същевременно и нещо много сериозно, затова защото в една и съща служба са съсредоточени възможностите и прерогативите, както за установяване на данъчното или каквото и да било държавно задължение, издаването на съответния облага¬телен акт или наказателно постановление и след това и неговото събиране. Това крие опасност от извесна недобросъвестност или от известно изкривяване на закона. Ето защо аз и на комисията, а и тук задавам този въпрос на господин Славков и му обръщам внимание
- в достатъчна степен ли ще имате готовност да създадете тези данъчно-изпълнителни служби на такава професионална основа и на такова професионално ниво, че да не се почувства никакво сътресение и да няма опасност от подобна злоупотреба с правото, което там, в тези органи, може да се получи. Аз съм за това, да бъдат създадени, защото мисля, че това е най-доброто сега, но вие трябва да вземете мерки да бъде така както трябва.
Прескачам въпросите свързани с търговете, но обръщам внимание, че и тук трябва да се синхронизира с действащото законо¬дателство, с Гражданско-процесуалния кодекс, където има добре уредени правни норми, със Закона за собствеността и т.н.
Изпълнението върху съпружеската общност - този въпрос не е добре разработен. Нека го има тук, но не е добре разработен. Господин Джеров даде няколко примера. Аз бих могъл да дам и други примери като например - дарения по време на брака. Добре ли ще може да се отчете от данъчно-изпълнителния орган, че това не е семейно-имуществена общност или например, придобито по време на брака, но при една продължителна фактическа раздяла траела четири-пет години и през това време придобит имот. Там има тънкости, чисто юридически тънкости, които трябва добре да се знаят и тук добре да бъдат гарантирани правата на съпруга
- недлъжник. Тук не става въпрос за съпруга-длъжник, а за съпруга-195.2 недлъжник. И в този смисъл трябва да се види разпоредбата на чл. 389а от ГПК, която без да се пренася механически, да се отчете и тук.
Смятам, че разпоредбата на чл. 78 , както се предлага, трябва да отпадне. Не може в никакъв случай да бъдат санкциони¬рани нотариуса, съдията и пр. във връзка с действията си и да носят солидарна отговорност. Отговорността на тези лица освен дисциплинарна е още гарантирана от закона, който урежда отговор¬ността на държавата и действа и сега.
Във връзка с Преходните и заключителни норми искам да обърна внимание на това, което няколко пъти говорим, но изглежда, че не се спазва. Не бива в този закон да правим промени в Закона за задграничните паспорти, в Закона за пребиваване на чужденците, в Закона за банките и кредитното дело, макар и да е необходимо това. Това нещо трябва да стане в съответните разпоредби. Особено фрапантен е случая за предлаганото изменение в Закона за админис¬тративните нарушения и наказания. Забележете - там се предлага в буква "а" на чл. 82 давностният срок от две години да стане 5 и в ал. 2 на § 7 да се добави един нов израз. Трябва да кажа веднага, че въпросът за установения срок от две години е принци¬пен. Той не се отнася само за данъчните вземания. Той се отнася за всички вземания във връзка с административни нарушения и когато ние решаваме частния въпрос за данъчните вземания, не можем да правим едно принципно изменение, което ще се разпро¬страни върху цялото друго административно законодателство като увеличим от две на пет години давностния срок. Затова, ние и друг път сме повдигали този въпрос, аз ви моля в никакъв случай да не възприемаме това, че в този закон, в Преходните му разпоред¬би трябва да удължаваме срока от две на пет години. Ако трябва да се пипне този въпрос, той трябва да се пипне в Закона за административните нарушения и наказания и да бъде принципно по отношение на всички останали. Иначе не можем от частния случай да отидем към общия по този начин.
Свършвайки аз ви приканвам да гласуваме на първо четене този законопроект така както се предлага, по принцип, а бележките,
които се направиха, да ги вземем и да ги нанесем между двете четения и да подготвим текстовете за второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата за процедура на господин Спас Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители. Ние сме към приключване на този закон, тоест към неговото приемане, но това най-вероятно няма да стане точно в 14 часа. Ще се наложат може би няколко минути продължение.
Затова правя процедурно предложение, на основание на правилника за нашата работа, заседанието да бъде продължено до приемането и гласуването на закона на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Най-много 12 минути ще бъде продължението. Моля да гласувате.
Да се готви народният представител Светослав Лучников. СДС имат още 11 минути.
От общо гласували 157 народни представители, за - 107, против - 30, въздържали се - 20.
Предложението се приема. Продължаваме до приключване и гласуването на закона на първо четене.
Заповядайте, господин Лучников, имате 11 минути.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Този закон е безспорно навременен и аз го подкрепям, но трябва да уточним неговия обект. Обект на този закон може да бъде само събирането на държавни вземания от публично правен характер. Тоест, отношения, възникнали когато държавата упражнява спрямо гражданите своите властнически правомо¬щия. От тази гледна точка точка 2 на ал. 2 на чл. 1 трябва да се уточни, защото тук са поставени между вземанията, които подлежат на събиране по този закон и обикновени решения по гражданскоправни спорове, които нямат място тук, вярвам ще се съгласите.
Второто нещо, върху което искам да спра вниманието ви е за несеквестируемите имоти по чл. 20. Поради това, че нашата практика беше лишила земеделските стопани от земи, между несеквестируемите имущества на гражданите не са включени извес¬тен мининум земеделски земи, които бяха включени в нашето старо законодателство и които са предвидени в законодателствата на всички съвременни държави. И затова предлагам в чл. 20 да се прибави нова алинея, с която да се предвиди един минимум от земеделски земи, разбира се, определени пак на член на домакинство, които да не бъдат обект на принудително изпълнение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Ана Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (от място): Преотстъпвам правото на Фидел Косев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предоставя думата на Фидел Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Напреднаха доста дебатите по принципното разглеждане на законопроекта. За да не се повтарям ще бъда максимално кратък и ще насоча вниманието ви върху несъгласието с някои от изказаните тези.
Действително господин Спас Димитров даде крайни примери и според мен това обърка логиката и крайния извод. Не приемам неговото съображение за опасността, която съществува с проекта в чл. 15, ал. 2, с възможността за едновременно използване на всички способи за принудително събиране на държавните взема¬ния. Аз в тази възможност виждам повишаване на ефективността от тези вземания, тъй като те ще бъдат гарантирани именно с едновременното използване на всички способи. За мен това беше недостатък в, надявам се, досега действащия закон.
Второто, което е особено важно според мене и от гледна точка на бюджета и по-скоро от гледна точка повишаване ефектив¬ността на събиранията на държавните вземания е свързано с това, че най-после на едно място се събират в данъчната администрация всички възможности за принудително събиране на държавните взема¬ния, докато досега те действуваха общо взето неефективно, с разминаване на информацията. Съдията-изпълнител действаше по Гражданскопроцесуалния кодекс, на базата на ГПК при вземания над 3000. Данъчните органи по действащия Закон за събиране на държавните вземания при суми под 3000. И точно това сега е едно от преимуществата, които се надявам с този закон да се реализират.
Към недостатъците, за да не ги повтарям, ще посоча само три. 196.2
Да, действително в закона има някъде заложени елементи на определена субективност. И аз бих посочил чл. 57, където данъчните органи ще трябва да определят чрез своята субективна оценка начина на управление на имота. Бих настоял преди второ четене това да се изпише детайлно и конкретно.
В чл. 23, ал. 1 като критерий, за да се удържи определена сума, се използва минималната работна заплата. Един принцип, който все още не е категорично подкрепен в Комисията по бюджет и финанси и според мен налага още една предварителна консултация преди второто четене по този текст с Министерство на финансите.
И още нещо бих посочил, в чл. 45, ал. 2 е неясен и неточен механизмът за придобиване от държавата на определена част от дадено имущество.
Обещах да не отекчавам с повторение на слабости и положи¬телни елементи на закона. В заключение смятам, че този закон е крайно необходим, особено от гледна точка на събирането на държавните вземания и попълването различни обеми в бюджета и той трябва да бъде приет. А нашата процедура позволява подобря¬ването му определено между първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Муравей Радев. Разполагате с 8 минути.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, това е третият данъчен закон, който затваря един обособен самостоятелен данъчен цикъл. Проектът за Закон за събиране на държавните вземания, този проект, който сега гледаме, е просмукан от все по-строги мерки срещу данъкоплат¬ците и ограничаването на техните права. Разбира се, че данъците трябва да се събират. Бюджетът има нужда от тях, това е безспор¬но. Мерките по осигуряване събираемостта на вземанията обаче не трява да са в зависимост от нуждите на бюджета, защото тези нужди просто са неизчерпаеми, а от необходимостта за спазване на данъчните закони както от всички данъкоплатци, така и от данъчната администрация.
Вие си спомняте, уважаеми колеги, че миналата година многократно от тази трибуна аз поставях въпроса за нарушенията по данък за добавената стойност. Нарушения, които Финансовото министерство очевидно извърши в едни много големи данъчни размери. Питам аз наказан ли бе някой от онези, които нарушиха Закона за данък върху добавената стойност и ощетиха много, много честни данъкоплатци. Кой бе санкциониран и по какъв закон?
Питам аз каква беше санкцията за отнемането на 50 на сто от данъка върху недвижимата собственост, който се събира и изцяло остава в общините? Кой е онзи, който реши, че половината трябва да отидат в републиканския бюджет и на базата на какъв акт това стана, след като има действащ закон за местните финанси и местното самоуправление, в който изрично е казано, че всички местни данъци и такси, местни, остават на разположение на общи¬ната. Ето, че сме свидетели на една едностранчивост на прилагане на дънчното законодателство.
Всички санкции, предложени в този законопроект, това е глава девета, са насочени към данъкоплатеца-длъжник и нито една към данъчния служител. Само за сравнение искам да ви посоча, че в Закона за събиране на преките данъци от 1905 г., забележете, това е "Държавен вестник" 64 от 1905 г., всички шест члена от главата за наказателни разпореждания установяват глоби за съответните длъжностни лица - бирника, полицейския стражар, кмета и така нататък. Виновното началстващо лице. Глобите се налагат и тогава от министъра на финансите.
В законопроекта всички санкции за длъжностни лица почти липсват и никаква глоба не се предвижда за тях. Ла се мисли, че събирането на данъци ще се реши само с глоби срещу данъко¬платците, е опасно заблуждение. Глобата може да бъде ефективна санкция само, когато е обоснована и когато тя е съразмерна. Това, което сега се прави с всеки данъчен закон, води до обез-ценка на глобата. И което е особено важно - до подсилване на корупцията в данъчната администрация.
И по външен вид законопроектът е твърде оголен и груб в своята насоченост към длъжника. Това пролича в сравнение и със сега действащия Закон за събиране на държавните вземания. В него първият раздел е за доброволно плащане на данъците. В предложения законопроект въобще няма такъв раздел. Всичко е насочено към принудителното събиране на вземанията.
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Член 10.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: В мотивите към законопроекта се посочва, че сега, поради прилагането на разпоредбите на Гражданския проце¬суален кодекс, събирането на държавните вземания е неефективно. Иска се ускоряване на този процес, но само в една посока. Целият раздел четвърти от сегашния закон - връщане на недължимо платени или събрани суми - отпада, тоест такава процедура вече не се предвижда: да се върне нещо, което е взето неправилно.
В чл. 27, ал. 4 на сегашния закон е казано: жалбата спира действията по събирането. В законопроекта се казва точно обратното: жалбата не спира действията по принудителното събира¬не, а чл. 64, ал. 4 казва точно това. Досега жалбата се разглежда от съда в открито заседание, а сега Вие предлате това да стане на закрито. Предвидено е отсрочване и разсрочване на държавните вземания. Не се допуска обаче опрощаване на тези вземания -нещо, което е залегнало в Конституцията.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (от място): Има друг закон.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Съгласно чл. 5 от действащия закон взема¬нията се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски. Сега с чл. 3 се въвежда обратната последователност: първо разноски, а после лихви, накрая главницата. По принцип данъчната практика е първо да се погасява и плаща главницата, а след това лихвите по нея. ЦМ/ВР '<{ 197.1
Важно е да се знае кой е изпълнител по този законопроект. Законът, който ви цитирах от 1905 г. е нещо, което трябва да прочетете още веднъж. Там е казано: събирането на преките данъци се извършва от държавни чиновници, наречени бирници. Ясно, точно и конкретно е упоменато. Законът, който сега действа, категорично решава и този въпрос в своя чл. 4. В законопроекта - чл. 5, четем: "Държавните вземания се събират принудително от данъчните органи, обособени структурно в системата на данъчната администра¬ция". По-нататък на много места се говори за данъчно-изпълнителна служба, за внасяне на суми по сметката на данъчно-изпълнителната служба, за началник на данъчно-изпълнителната служба. Очевидно това е обособеното звено. Но защо тогава то да не се посочи изрично още в чл. 5 - ясно и недвусмислено, за да не се тълкува?
Въпрос поражда и думата "принудително" в чл. 5, което разкрива казаното досега относно насочеността на този законо¬проект. Ако това е така, то би следвало да се промени и самото заглавие на законопроекта и то да стане: "Закон за принудително събиране"... Това ще отговаря на цялото му съдържание всъщност, защото основното внимание тук се отделя на провеждането на търго¬ве за разпродажба на движими и недвижими имущуества, т.е. отново принудително.
Недопустимо е даденото в чл. 57, ал. 2 на законопроекта право на данъчния орган да преценява как длъжникът управлява своя имот и по каква преценка и със свое решение да го предава на друго лице, което да управлява имота, ако длъжникът не го управлява добре или пречи на огледа му.
С една дума: твърде големи права се дават на данъчните органи, а изискванията към тях са нищожни. Обратното трябва да се постигне, за да се повиши ефективността от събирането на данъчните и на другите държавни вземания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За реплика има думата господин Димитър Велев.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Не бих се въздържал да не направя реплика на господин Муравей Радев, особено по един въпрос, който мен страшно ме засяга. Той каза, че трябва да се търси отговор¬ност както от неизправните длъжници, така и от органите на прину¬дителното изпълнение. Постави също така въпроса за данъка за / 197.2 сградите, като го нарече Закон за собствеността - че наистина 50 на сто отиват не в местните бюджети, а в Националния компен¬сационен жилищен фонд. И той е прав да се търси отговорност. Но от кого? И аз съм съгласен, господин Радев.
Отговорността трябва да се търси от народните представите¬ли, които през 1992 г. в нарушение на Закона за местните данъци и такси предвидиха 50 на сто от този данък да отива в Националния компенсационен жилищен фонд. Да глобим народните представители ли? - Аз съм съгласен. И друг път, ако приемаме такива закони, наистина го заслужаваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Мурайвей Радев има думата за дуплика.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Господин председателю, това, за което говоря, стана през 1993 г., така че оправете си малко мерника във времето назад. Но аз продължавам да настоявам някой все пак да ми отговори: какво стана с нарушението на данъка върху добавената стойност, който засегна стотици хиляди дребни и средни данъкоплатци, честно платили данъка си миналата година? Кой биде наказан и как за това изключително тежко финансово нарушение, извършено изцяло и само от данъчната администрация и по-точно от нейното ръководство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народната пред¬ставителка Ана Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Господин председателю, уважаеми колеги! Радвам се, че и повечето колеги от опозицията, които се изказаха - като Дако Михайлов, господин Джеров и господин Лучников - заявиха, че приемат по принцип идеята и необходимостта от такъв закон. Аз намирам това действително за проявление на конкруктивна опозиция.
Господин Дако Михайлов веднага изказа опасения, че още не са организирани данъчно-изпълнителните служби и че това е една сложна юридическа материя. Затова се опасява за правилното приложение на закона. Бих искал веднага да го успокоя: това сигурно са имали предвид вносителите, като са предвидили тъй наречената вакацио легис (отсрочване на влизането в сила на закона) като по-голяма, т.е. законът влиза в сила три месеца след обнародването му, за да могат да се запознаят и съответно да се подготвят службите.
Аз съм на мнение, че този закон е действително крайно необходим, защото държавните вземания не се събират от съдебните изпълнители, особено в момента, и да освободим съдебните изпъл¬нители от голямата им претовареност да изпълняват задълженията на гражданите. В тази насока, за да бъда по-точна, бих искала да ви цитирам няколко статистически данни от отчетите поне за първото шестмесечие на миналата година на Министерство на право¬съдието :
Докато събраните суми за първото шестмесечие по дела за държавата са 67 млн. лева, несъбраните са 736 милиона. По-трагично е положението с делата на юридическите лица. Събраните суми са 1 млрд. 728 млн. лева, а несъбраните - 29 млрд. 735 милиона. По делата в полза на граждани събраните суми са 193 млн., несъбраните - 1 млрд. 219 милиона.
И аз мисля, че ако освободим съдебните изпълнители от задължението да изпълняват исканията на държавата, те ще имат по-голяма възможност да съсредоточат усилията си към изпълнение на вземанията на гражданите и на юридическите лица. Неведнъж съм казвала и това днес се пише, че немалка част от така наречения рекет, който по същество е изнудване и принуда, се разви именно от бездействието на съдебните и изпълнителните служби, които бавят изпълнението на вземанията на граждани и юридически лица. Много по-евтино и най-вече бързо беше да се плаща на някоя от силовите структури и те, срещу определен процент, едновременно като първа, втора и трета инстанция, а също и съдебен изпълнител, много по-бързо прибираха съответното вземане. Безспорно е, че и в това отношение се налагат усъвършенствания.
Това обаче, което ме смущава в разискванията по този закон, е, че, от една страна, твърдим, че трябва да го съобразим с Гражданско-процесуалния кодекс, който повече от 40 години се прилага, естествено в една по-друга социално-икономическа обстановка и, от друга страна, когато тук в много случаи са просто буквално преписани разпоредби и ние казваме: ами те са недемократични. Затова бих искала да опровергая няколко такива забележки.
Например господин Джеров каза, че в чл. 20 е посочено, че не може да се насочи принудително изпълнение върху вещи за всекидневна употреба на длъжника, че трябва да има списък. Ами текстът е дословно преписан от чл. 339, буква "а" на сега действу-ващия Гражданско-процесуален кодекс, където също е записано "вещи за всекидневно употребление". Вярно е, че има списък, направен след това, но нищо не пречи от този списък или нов списък да си състави данъчната администрация и да го приеме. Но в закона е дадена общата разпоредба.
Съгласна съм, че може би трябва да се помисли и за земе¬делските земи - до даден размер да не подлежат на принудително изпълнение, въпреки че досега не са се ползували от тази защита длъжниците по финансови начети. А в държавните вземания влизат и по присъди, и по финансови начети.
По-нататък, критикува се в чл. 64, ал. 4 в закона, че жалбата не спирала изпълнението и това било връх на недемократич-ността и нарушаване правата на гражданите.
Уважаеми колеги, този текст е взет от чл. 335 от сега действуващия Гражданско-процесуален кодекс, в който още в първата алинея пише, че подаването на жалбата не спира действието по изпълнението, вярно е, че пише, че съдът може да спре. Няма пречка да допълним, че по нареждане на началника може да спре изпълнението.
По същия начин бяха направени и редица възражения защо в чл. 65 е предвидено да се разглежда жалбата в закрито заседа¬ние. Ами точно защото и в чл. 334 от Гражданско-процесуалния кодекс е записано, че жалбите от страните се разглеждат в закрито заседание, освен когато трябва да се разпитат свидетели.
Така че уредбата в закона е максимално близка до Граждан-ско-процесуалния кодекс. Аз не твърдя, че някои негови разпоредби не могат да се допълнят, ,г,иошлайфат, да се донаправят така, както е предвидено в Гражданско-процесуалния кодекс или така, както се налага на практика. Но основното, идеята в този закон г, да се пристъпи към бързо и ефективно събиране на държавните вземания, които, забележете, не са само и единствено данъците, акцизите и таксите, но и глобите, и конфискациите по съдебни присъди. Колеги, ние тук прекалено много глоби слагаме, а след това не могат да се съберат от съдебните изпълнители.
Ето, затова аз, вземайки предвид и становището на колегите от опозицията, мисля, че законът безпроблемно ще мине на първо четене, защото е необходим, а за второ четене имаме възможност да направим някои корекции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: С това приключваме дискусии¬те. Поставям на гласуване Законопроекта за събиране на държавните вземания на първо четене.
От общо гласували 164 народни представители, за - 110, против - 33, въздържали се - 21.
Законопроектът е приет на първо четене.
Съобщения за парламентарен контрол на 26 януари 1996 г.,
петък:
1. Министър-председателят Жан Виденов ще отговори на
актуални въпроси от народните представители Едвин Сугарев, Йордан
Соколов, Димитър Иванов, Стефан Стефанов и Иван Костов.
2. Министърът на здравеопазването Мими Виткова ще отговори на актуални въпроси от народните представители Лорета Николова, Григор Малев, Орлин Драганов и Васил Михайлов.
3. Министърът на правосъдието Младен Червеняков ще отго¬вори на актуални въпроси от народните представители Велко Вълка¬нов и Ана Караиванова.

4. Министърът на финансите Димитър Костов ще отгозори на актуални въпроси от народните представители Иван Костов, Йордан Соколов, Благой Димитров и Васил Михайлов.
5. Министърът на външните работи Георги Пирински ще отговори на актуален въпрос на народния представител Васил Злата-ров и на питане от народния представител Орлин Драганов.
6. Министърът на образованието, науката и технологиите Илчо Димитров ще отговори на актуален въпрос на народния предста¬вител Цоньо Ботев.
7. Министърът на културата Георги Костов ще отговори на актуален въпрос на народния представител Стоян Райчевски.

8. Министърът на околната среда Георги Георгиев ще отгово¬ри на актуален въпрос на народния представител Валентин Василев.
9. Министърът на промишлеността Климент Вучев ще отговори на актуален въпрос на народния представител Константин Тодоров.

10. Министърът на отбраната Димитър Павлов ще отговори на актуален въпрос на народните представители Стоян Райчевски и Васил Михайлов.
11. Министърът на вътрешните работи Любомир Начев ще отговори на актуални въпроси от народните представители Васил Михайлов и Иван Костов и на питане на народния представител Петър Георгиев.
На основание чл. 77, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заместник министър-председателят и министър на териториалното развитие и строителството Дончо Конакчиев е поискал отлагане със 7 дни на отговора на актуалния въпрос на народния представител Стефан Стефанов.
Моля утре всички членове на Председателския съвет да дойдат в моя кабинет в 8,15 ч.
Съобщения:
Комисията по култура ще проведе заседание на 31 януари 1996 г., сряда от 15,00 ч. в зала 456. 198.3
Комисията по радиото, телевизията и БТА ще направи редовно заседание на 25 януари 1996 г. от 15,00 ч.
Комисията по младежта, спорта и туризма ще проведе заседа¬ние на 25 януари 1996 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала 456.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 14,15 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
акад. Благовест Сендов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Куртев


СЕКРЕТАРИ:
Валери Стършелов

Юмер Юмер