Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателите Иван Куртев и Атанас Железчев Секретари: Иван Будимов и Станимир Калчевски

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам първа точка от дневния ред днес да бъде попълване състава на постоянните комисии. Моля да гласувате.
От общо гласували 162 народни представители, за - 121, против - няма, въздържали се - 41. Предложението се приема.
Вчера с господин Куртев обещахме да оповестим днес следна¬та петиция:
"ДО
НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ТРИДЕСЕТ И СЕДМОТО ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ПЕТИЦИЯ

Ние, участниците в митинга-шествие и подписалите досега 21 821 души Възванието за защита на свободното слово:
1. Настояваме да бъдат незабавно освободени генералните директори на Българското национално радио и Българската национална телевизия. Те пряко участвуват в налагането на цензура, в задуша-ВТ/КТ 199.1
ването на свободното слово и преследването на личности.
Господа народни представители, тези хора са назначени от вас, действуват от ваше име и ви дискредитират като представи¬тели на народа.
2. Настояваме в обсъждането на Проектозакона за национал¬ните медии да участвуват неправителствени организации и експерти, защото сме убедени, че сегашното мнозинство не може да приеме необходимия демократичен закон.
3. Настояваме да се премахне данъкът върху добавената стойност за българската литература и печат, икономическия натиск и другото лице на цензурата.

ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В МИТИНГА-ШЕСТВИЕ, ПОДПИСАЛИ ВЪЗВАНИЕТО КЪМ НАЦИЯТА"

Новопостъпили питания в периода от 19-25 януари 1996 г.:
1. Постъпило е питане от народния представител Стефан Ма-
ринов Стефанов към Стамен Стаменов - министър на транспорта относ-
но аномалии в нормативната база на автотранспорта. Следва да се
отговори в пленарното заседание на 2 февруари 1996 г.
2. Постъпило е питане от народния представител Емил Янакиев Капудалиев към Жан Виденов - министър-председател на Република България относно растящата организирана и самодейна престъпност във Видин и Видинска община. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 февруари 1996 г.
3. Постъпило е питане от народния представител Едвин Стефанов Сугарев към Жан Виденов - министър-председател на Репуб¬лика България относно противоречия между дяловото участие на България в "Топенерджи" АД и подписване на межд народни догово¬рености. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 февруа¬ри 1996 г.
4. Постъпило е питане от народния представител Червенко Крумов Лазов към Димитър Павлов - министър на отбраната, относно декларация на Българската офицерска легия "Раковски" по повод приемането на Закона за отбраната и Въоръжените сили. Следва да се отговори писмено до 7 февруари 1996 г.
5. Постъпило е питане от народния представител Хасан Али Хасан към Светослав Шиваров - заместник министър-председател и министър на земеделието и хранителната промишленост относно 199.2
индексиране на изкупните цени на тютюна - реколта 1995 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 февруари 1996 г.
6. Постъпило е питане от народните представители Анаста¬сия Георгиева Димитрова-Мозер, Атанас Георгиев Праматаров и Сте¬фан Петров Личев към Жан Виденов - министър-председател на Репуб¬лика България, относно възстановяването на квартала около къщата на Васил Левски в град Карлово. Следва да се отговори в пленар¬ното заседание на 9 февруари 1996 г.
7. И последно, постъпило е питане от народния представи¬тел Георги Димитров Георгиев към Светослав Шиваров - заместник министър-председател и министър на земеделието и хранителната промишленост, относно приватизиране на "Добруджански плод" ЕООД - град Тутракан. Следва да се отговори писмено на 8 февруари 1996 г.

Преминаваме към точка първа от дневния ред -ПОПЪЛВАНЕ СЪСТАВА НА ПОСТОЯННИТЕ КОМИСИИ. Давам думата на народния представител Стефан Гайтанджиев. Кой ще докладва?
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (от място): Аз съм го дал писмено. ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, да го прочета? Има следното изпратено до мен предложение:
"Уважаеми господин председателю, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България от името на Парламен¬тарната група на Демократичната левица - БСП, БЗНС "Александър Стамболийски и Политически клуб "Екогласност", внасяме проект за решение, който следва да бъде гласуван.
РЕШЕНИЕ за промени в състава на постоянните комисии към Народното събрание Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конститу¬цията на Република България, чл. 17, ал. 3 и чл. 20, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Никола Петров Койчев като член на Комисията по труда, социалните и демографските проблеми.
2. Избира Йордан Кирилов Школагерски за член на Комисията по труда, социалните и демографските проблеми.
3. Избира Йордан Кирилов Школагерски за председател
на Комисията по труда, социалните и демографските проблеми".
1QQ
Има ли бележки по предложението? (Реплики и възражения от блока на СДС)
Аз също мога да докладвам. (Реплика от блока на СДС, която не се разбира) Не, когато чета писмо, го чета отгоре. Проекторешения досега съм чел винаги оттук. Моля ви се, правете по-сериозни забележки. Проекторешенията ги чета винаги оттук.
Има ли бележки по проекторешението? - Няма.
Моля, предлагам да гласуваме проекторешението точка по точка.
"РЕШЕНИЕ за промени в състава на постоянните комисии към Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конститу¬цията на Република България, чл. 17, ал. 3 и чл. 20, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,
РЕШИ:
1. Освобождава Никола Петров Койчев като член на Комисията по труда, социалните и демографските проблеми".
Гласуваме първото предложение. Моля да гласувате!
От общо гласували 164 народни представители, за - 122, против - 1, въздържали се - 41.
Предложението е прието.
"2. Избира Йордан Кирилов Школагерски за член на Комисията по труда, социалните и демографските проблеми". Моля да гласувате!
От общо гласували 174 народни представители, за - 141, против - 8, въздържали се - 25. Точка втора е приета.
"3. Избира Йордан Кирилов Школагерски за председател на Комисията по труда, социалните и демографските проблеми". Моля да гласувате!
От общо гласували 177 народни представители, за - 134, против - 7, въздържали се - 36.
И точка трета е приета, с което цялостно е прието реше¬нието .
Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ
ВЪЗДУХ.
Давам думата на народния представител Борис Колев да докладва становището на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: Благодаря ви, уважаеми господин председателю! Преди да преминем към същността на работата по този законопроект, аз правя процедурно предложение да подложите на гласуване да бъде поканен в залата като представител на вноси¬теля заместник-министъра на околната среда господин Йончо Пелов-ски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате направе¬ното предложение.
От общо гласували 14Д народни представители, за - 113, против - 8, въздържали се - 23.
Предложението се приема.
Моля да поканите господин Пеловски в залата. Давам думата отново на Борис Колев.
ДОКЛАДЧИК БОРИС КОЛЕВ: Благодаря ви, уважаеми господин председателю! Уважаеми госпожи и господа, пред нас е един много важен екологичен проектозакон, който доуточнява и урежда една изключително важна материя, свързана с опазването на един от основните компоненти на околната среда, а именно атмосферния въздух. Вие знаете, че приемането на рамковия закон за опазването на околната среда през октомври 1991 г. урежда най-общите принципи относно опазването на околната среда. Законодателното уреждане обаче на опазването на основните компоненти на природния ландшафт и на околната среда все още не е уредено. Ето защо този важен законопроект е много съществен елемент от законодателната програма на Политически клуб "Екогласност", на демократичната левица и на Министерството на околната среда.
Приет е рамков закон за опазването на околната среда. При неговото изработване са използвани директивите на Европейския съюз, както и законите за чистотата на атмосферния въздух на някои напреднали в екологично отношение страни като Германия, Австрия и Швейцария. В този смисъл той е хармонизиран с основните НЧ/ЙА 200.1
принципи и норми на европейското екологично законодателство.
Сега ще си позволя да ви запозная със становището на Комисията по опазването на околната среда и по водите.
"На свое редовно заседание, проведено на 5 декември 1995 година, Комисията по опазване на околната среда и по водите разгледа разпределения й с разпореждане на председателя на Народ¬ното събрание Законопроект за чистотата на атмосферния въздух, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 1995 г.
На своите заседания, проведени на 14 ноември и на 21 ноември 1995 г., на които присъстваха експерти от Министерството на околната среда, Министерството на териториалното развитие и строителството, Министерството на здравеопазването, Националния институт по метеорология и хидрология при БАН и Географския институт при БАН, комисията обсъди внесения законопроект.
По време на обсъждането на законопроекта се откроиха няколко основни момента, на които се обърна внимание.
Разработването на специален закон за чистотата на атмос¬ферния въздух е част от цялостното екологично законодателство, което е необходимо да се създаде като следствие от приемането на Закона за опазване на околната среда. С приемането на този закон българското законодателство в тази област ще се приведе в съответствие със законодателството в развитите страни и ще се регламентират по добре приетите международни задължения в тази област.
Със закона се уреждат правата и задълженията на държавните органи, на физическите и юридическите лица по контрола, управле¬нието и поддържането на чистотата на атмосферния въздух.
В закона са определени шест основни показателя - прах, серен двуокис, азотни окиси, въглероден окис, озон и оловни аерозоли, като за отделни райони в зависимост от характера на източниците и здравния риск се добавят и допълнителни показатели, както и реда за определяне, утвърждаване и изменение на нормите за вредни вещества в атмосферния въздух, отлаганията върху открити повърхности, съдържанието на вредни вещества в горивата. Утвържда¬ват се и степени за опасност от концентрация на вредни вещества в атмосферния въздух, на основните и допълнителни показатели при временно, но значително влошаване на качеството на въздуха
с цел избягване на здравни рискове на населението. За ограничаване 200.2 на уврежданията върху здравето на населението при тези условия общинските органи се задължават да разработят оперативни планове за действие за намаляване на емисиите, както и да ги привеждат в изпълнение. Утвърждават се постоянни и временни норми за допус¬тими емисии (концентрации в отпадъчните газове) на вредни вещест¬ва.
В закона се уреждат и отговорностите на физическите и юридическите лица при проектиране, изграждане и експлоатация на обекти с източници на емисии, а така също следенето на качест¬вото на атмосферния въздух чрез националната система за управле¬ние, контрол и информация, изграждането на местни системи за наблюдение и тяхното взаимодействие, координацията и наблюдението на трансграничния пренос на замърсяващи вещества, фоновото качест¬во на атмосферния въздух, както и влиянието на замърсяването върху глобалните процеси в атмосферата.
Законът определя непосредствения контрол върху състоянието и експлоатацията на обектите с източници на емисии, работата на пречиствателните съоръжения, методите и уредите за измерване, случаите, реда и компетенцията при ограничаване и спиране на производствени и други дейности, замърсяващи атмосферния въздух.
С приемането на закона за чистотата на атмосферния въздух ще се подобри качеството на атмосферния въздух чрез регулиране на емисиите от антропогенен произход, ще се извършва контрол върху определените показатели и норми за качество на атмосферния въздух, ще се изработят ограничителни норми за емисии и създаване на механизми за тяхното регулиране.
Законът ще създаде условия за регулиране на управлението, контрола и наблюдението върху качеството на атмосферния въздух между Министерството на околната среда, Министерството на здра¬веопазването и Националния институт по метеорология и хидрология, ще спомогне за подобряване на управлението и непосредствения контрол и самоконтрол върху обектите с източници на емисии, ще се постигне децентрализация на контрола и управлението, както и повишаване на ролята на общините в този процес.
В резултат на станалите разисквания комисията с консенсус
реши:
1. Законопроектът, внесен от Министерския съвет, създава
липсваща доскоро правна основа относно създаването на нормативни условия за опазване чистотата на атмосферния въздух.
2. Одобрява по принцип внесения законопроект и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене на основание чл. 84, т. 1 от Конституцията на Република България." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Не виждам доктор
Зънзов.
Доктор Карев, бихте ли прочели становището на Комисията по здравеопазване?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ КАРЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители!
"На свое редовно заседание на 15 ноември 1995 г. Комисията по здравеопазване разгледа Законопроека за чистотата на атмос¬ферния въздух. От страна на вносителя законопроектът беше пред¬ставен и защитаван от господин Веселин Къндев, експерт в Минис¬терството на околната среда, участвал в неговото изработване.
В шест глави, последната от които включва административно-назателни, допълнителни и преходни и заключителни разпоредби, законът урежда защитата на хората, животните, растенията и техни¬те съобщества и местообитания, както и културните и природните ценности от увреждания, причинени от замърсяването на атмосферния въздух.
Някои от членовете на комисията отбелязаха в изказванията си празноти и неточности в някои формулировки, с изричната уго¬ворка, че ще направят съответните предложения в пленарната зала и че по принцип подкрепят внасянето му на първо четене.
Като има предвид горното, както и голямата обществена необходимост от този закон и убеждението, че проектът не влиза в противоречие с Конституцията на Република България, Комисията по здравеопазване единодушно реши: подкрепя за внасяне в пленар¬ната зала за първо четене Законопроекта за чистотата на атмос¬ферния въздух, внесен на 23 октомври 1995 г. от Министерския съвет." Председател Иван Зънзов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към обсъждане на законопроекта. Определям минимална квота от 30 минути с право на увеличение с една трета. Моля ръководителите на парламен-200.4
тарните групи да ми представят списък с желаежите да говорят Най-напред давам думата на Георги Божинов от демократична та левица.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин за¬местник-министър! Втора седмица работи Народното събрание от последната си сесия и аз смятам, че е добър атестат за нашата работа фактът, че за тези две седмици ние пристъпваме към раз¬глеждането на четвърти екологичен закон, ратификация или проект за решение. По-важното е, че самият закон, начинът, по който той е подготвен, и неговите достойнства са един сериозен и добър атестат за вносителя - Министерството на околната среда. И този закон е неразделна част от законодателната инициатива на прави¬телството на демократичната левица.
Най-напред бих искал да направя едно уточнение. В стано¬вището на Комисията по опазване на околната среда и водите в точка първа от нейното решение се споменава, че доскоро е липс¬вала правна основа за уреждането на този кръг обществени отно¬шения и е липсвала сериозна нормативна основа за опазване на чистотата на атмосферния въздух. Аз мисля, че ще бъде по-прецизно, ако споменем, че действащият досега Закон за опазване на окол¬ната среда и неотмененият досега Закон за опазване на въздуха, водите и почвите от замърсяване не дават основание да се говори за липса на основа. Става дума, както беше споменато и от гос¬подин Борис Колев, за едно усъвършенстване на нашето законода¬телство, за изпълнение на едно неизменно изискване на общия Закон за опазване на околната среда, според който трябва да се приемат частните закони за опазване и съхранение на всеки един от елементите на околната среда. Пръв е Законът за чис¬тотата на атмосферния въздух. В най-скоро време на вниманието на народните представители ще бъдат предложени и закони за опаз¬ване на водите, на почвите, на горите и т.н.
По същество. Целта на закона е ясна. Чрез този закон законодателят иска да защити живота и здравето на хората, поко¬лението, да се съхранят и защитят материални и духовни ценности, като се запази качеството на атмосферния въздух и се предот¬вратят факторите, които влошават това качество. С този закон се определят показателите, нормите за качество на атмосферния въздух, предписват се редът, условията за ограничаване на еми¬сиите, посочени са правата и задълженията на държавните и на общинските органи, на юридическите и физическите лица по конт-СБ/КП 201/1.
рола, управлението и поддържането на качеството на атмосферния въздух. Изискванията на закона се отнасят за обекти, които се проектират, обекти, които са в момент на изграждане, и всички обекти, които функционират, независимо от това в коя сфера на обществения живот са - транспорт, селско стопанство, промишле¬ност и т.н. Изрично в закона са посочени и онези области, в които той не се разпростира. Това са две групи сфери. Първо, такива сфери, в които въпросите са уредени с други закони. И специално е посочено, че този закон не се отнася за подвижната бойна техника на Министерството на отбраната, на Гранични войски и Вътрешни войски.
В становището на комисията вече беше посочено, че глава втора предписва основните показатели, характеризиращи качест¬вото на въздуха, но аз искам да посоча като достойнство на този закон неговия чл. 4, ал. 2 - факта, че се дава възможност на общинските органи, съгласувано с Министерството на здравеопаз¬ването и Министерството на околната среда, да определят и до¬пълнителни показатели, които са обусловени от конкретната ситуа¬ция, от трансгранични замърсявания и от други фактори. Това са въпроси, жизненоважни за градове като Русе, като Силистра, като така наречените горещи точки на България и т.н.
Специално в закона е посочен текст, според който за предотвратяване на евентуални здравни рискове за населението в отделни райони при метеорологични условия и други фактори, водещи до вредно и много значително влошаване на качеството на въздуха, се утвърждават степени на опасност чрез гранични концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух, на пока¬зателите, предписани в чл. 4, ал. 1.
По глава трета бих искал да кажа следното. В първия раздел на тази глава се третират емисиите от така наречените неподвижни източници. Предписани са нормите за допустими емисии и концентрация на вредни вещества, както и методиката, по която трябва да се определят. Има един въпрос, по който възникна спор в досега водените дискусии в комисията и в пресата - трябва ли в чл. 4 да се утвърждават така наречените временни норми за емисии на действащите обекти, при които видът на суровината, технологията, която е факт, и липсата на средства, за да бъде променена тази технология, ни поставят пред дилемата или да 201/2.
бъдат спрени тези производства, или да се определи един период от време, в който да действат различни от допустимите норми, обусловени от най-добрите технологии и от изискването за поддър¬жането на качеството на въздуха. Аз смятам, че когато се нами¬раме между желаното и възможното, е по-добре да бъдем реалисти. Не зная дали моите колеги от Съюза на демократичните сили, по-специално господин Василев, който е защитник на тази теза, ще вземе отношение и ще защити своите възгледи, но аз подкрепям чл. 10, с който се въвеждат въпросните норми. Още повече, има една гаранция, че министърът на околната среда има право да съкрати този срок, който по закон е от 30 дни до пет години, ако настъпят усложнения в ситуацията. Също така общинските органи имат право да въведат завишени норми за тези компоненти в регио¬на на разпростиране на техните правомощия.
Така че по този спор, който може да възникне тук, аз изказвам своето становище и ще подкрепя въвеждането на временните норми, предписани в чл. 10.
Едно уточнение според мен се налага в глава четвърта, чл. 15, ал. 2. Това е главата, която урежда проектирането, из¬граждането и експлоатацията на обекти с източници на емисии. Член 15, ал. 2 посочва, че Министерството на околната среда или районните инспекции и общините издават разрешение за из¬граждане на обекти и съоръжения, потенциални източници на емисии, за срок от пет години. Това че е записан така текстът, показва, че се налагат две разрешения - едното е от министерството или от регионалната инспекция и второто задължително изискване е разрешение от общинския орган. На мен ми се струва, че ще бъде по-ясно, ако ние уточним кои са случаите, в които изрично се изисква от Министерството на околната среда разрешение, и кои са другата група случаи, в които това разрешение може да бъде получено и от по-ниската инстанция.
Приемам текстовете на глава пета, уреждащи управлението и контрола, като добри и нямам съществени забележки.
Бих искал да премина към глава шеста - за администра¬тивно-наказателните разпоредби. Струва ми се, че в два от посо¬чените състави, членовете 34 и 39, се налагат известни промени и аз бих искал да ги обоснова. 201/3.
Член 34 посочва, че инвеститорът или инициаторът на произ¬водство или друга дейност, при която се очаква емисия в атмосфер¬ния въздух, който не уведоми органите на Министерството на окол¬ната среда и, забележете, не изпълни процедурата за оценка на въздействие върху околната среда в изискваните от Закона за опазване на околната среда случаи се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв. Аз съм съгласен ниската граница да бъде 1000 лв., защото това могат да бъдат незначителни производства с нищожни емисии. Но втората част, когато се отнася за неизпълнение на процедурата за оценка на въздействие върху околната среда, предпи¬сана от основния закон, ами вижте, самата стойност на оценката понякога е 5-600 хил.лв., съобразно стойността и сложността на обекта. И когато това предписание вече не се изпълнява да го накажеш с 10 000 лв., това е несериозно. Затова аз предлагам тук да бъде записано, че наказанието е от 1000 до 100 000 лв.
И другият член се отнася за случаите, когато се повреди съоръжение от станциите на националната и местна система за наблюдение и контрол върху състоянието на околната среда или за трансграничния пренос на замърсяващи вещества и фоновото качество на въздуха, ако деянието не представлява престъпление се посочва, че глобата е от 10 000 до 100 000 лв.
Аз смятам, че господин заместник-министър Пеловски ще се съгласи с мен, че особено станциите, които измерват ФОНОВОТО качество на въздуха, местата, на които са поставени, тази трудна достъпност да бъде повредена от това съоръжение, неговата стойност и на мястото на което е поставено, просто трябва да завишим наказателната мярка. Аз предлагам тя да бъде от 10 000 до 200 000 лв.
Като едно от достойнствата на закона искам да посоча това, че в допълнителните разпоредби много прецизно и ясно са дефинирани ключовите понятия и, ако това не беше направено, и ако не е посочено именно в закона, тук можеха да настанат много усложнени ситуации, двузначност и неясноти. Затова аз приемам като достойнство на вносителя и на самия закон факта, че са дефинирани понятията "замърсяване на атмосферния въздух", "вредни вещества", "качество", "вредни фактори", "степен на опасност", "приземен слой", "организирано изпускане", "неорга¬низирано изпускане", "системно превишаване на пределно допустими концентрации" и т.н.
В заключение искам да посоча, че с приемането на този закон, с неговото влизане в действие ще бъдат уредени много важен кръг обществени отношения, че с неговото приемане и действие България ще се приобщи към договори, които вече е подписала, по които е страна и е абсолютно необходимо да приведе своето законодателство в съответствие с тези поети ангажименти.
Предлагам на народните представители да гласуваме на първо четене този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ьЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Валентин Василев от СДС. Да се готви Меглена Плугчиева от демократичната левица.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Замърсяването на въздуха е един от най-големите проблеми в областта на околната среда, тъй като този въздух не се отразява единствено върху здравето на хората като се диша. Той пада във вид на киселинни дъждове по земята, отравя почва, отравя водоизточници, изобщо има най-голямо отражение върху компонентите на околната среда и човешкото здраве. Ето защо международните организации се насочиха най-напред в подписване на спогодби, конвенции и анекси към тях именно в тази област.
Когато ние създавахме новото законодателство в България стигнахме до съгласие по основните принципни въпроси. Първо, че трябва да бъде създаден един основен закон за околната среда, бих казал една малка конституция, и след това да бъдат приети редица - 7 или 8 специализирани закона по отделни компоненти. Тогава обаче се разбрахме и за принципите, по които трябваше да действат тези закони. Един от тези принципи беше чисто финан¬сово-икономически, казваше се "Замърсителят плаща". В закона беше предвидено дори и този, който замърсява в допустимите граници, плаща някакви такси, които все още не са въведени. Този, който замърсява над границите плаща санкции или глоби в зависимост от това дали е физическо или юридическо лице, а може да отиде и наказателна отговорност. 202.2
Какво беше положението до този момент, допреди да се представи този закон? Таксите не бяха въведени, но министерството имаше право и задължение, бих казал, да налага санкции на юриди¬ческите лица, които замърсяват над допустимите норми. Все пак имаше някакъв икономически натиск върху тези предприятия. Днес, аз бих казал, че е по-добре този закон да не се появява в пленарна зала. Не става дума, тук има като структура на закона и като обхват на закона някои неща, които могат да се оправят. Става дума за това, че този закон узаконява незаконното. Този закон казва на всички предприятия в България, които замърсяват над допустимите норми - заповядайте при господин министъра на околната среда, той ще ви подпише някакви временни норми и вие ще можете да си замърсявате съвсем законно три, четири до пет години без да плащате никакви санкции, без никой да ви търси някаква отговор¬ност .
Как се определят тези норми? Основното, от което се изхожда е здравето на човека. Значи това, което го има във въздуха като и мисия, и това, което може да излезе от комините на тези предприятия, за да не е толкова вреден въздухът. Как министърът на околната среда може да поеме сам този риск? Той изобщо не може да поеме един такъв риск - само да отиде някой директор на фирма силнозамърсяваща и да иска. Как министърът на околната среда ще знае дали това е допустимо за здравето на хората или недопустимо? За мен едно такова решение не може да се взима еднолично от министъра.
Аз разбирам къде е най-голямата болка. Най-голямата болка е енергетиката - "Марица-Изток" и т.н., топлоелектрическите централи на твърди горива. Но тук има една такава точка, ако става дума само за енергетиката - добре. Това може да се решава и в парламента, както се прави в някои страни. В някои страни нормите се определят за определени отрасли дори със специални закони. Но да се дава възможност на всички фирми, които не искат, не могат, поради некадърност, безпаричие или икономическа неефек¬тивност да им се подписват завишени норми и да се връщаме обратно в годините, когато туризмът завършваше до Бранденбургската врата, значи това нещо е твърде опасно. Още повече това не може да бъде направено против волята на местните хора и против волята на местните органи на властта. 202.3
Значи, в ал. 4 се казва, че общинските органи в зависимост от условията могат да поискат по-ниски норми. И, разбира се, че ще искат. Това е задължение на общинския съвет и на кметовете да се грижат за хората и да искат по-ниски норми, а министърът може да подписва по-високи норми.
Според мен, ако състоянието на държавата е толкова тежко, а то безспорно е толкова тежко, и някои структуроопределящи отрасли няма да могат да влезат в скоро време в допустимите норми, в същото време няма да могат да плащат своите полагаеми се санкции, защото примерно това ще се отрази на електроенергията, изобщо един куп такива проблеми, наследени от неразумно планиране и осъществяване на политиката в определени отрасли, тогава може да се предвиди подобни отклонения да бъдат оформяни с акт на Народното събрание.
Най-малкото, което може да се случи е такива норми да бъдат допускани единствено от целия Министерски съвет, от прави¬телството като цяло, защото именно там са всички министри, чиито интереси се сблъскват. От една страна министърът на промишленост¬та, който си гони своите интереси, от друга страна - предполагам, че министърът на здравеопазването и министърът на околната среда би трябвало да взимат винаги едни и същи позиции.
Лично аз ще гласувам против този закон на първо четене не защото не трябва да има закон. Напротив, трябва да има закон. Но защото именно тази глава крие най-голямата опасност, тя обез-мисля всичко, тя връща назад нещата. Тази глава отделя от грижите за околната среда един голям сектор на нейното влияние.
По-нататък се вижда, че също така този закон е снизходи¬телен към всички останали, които по една или друга причина ще трупат пари от енергоизточници. В чл. 32 се казва, че който внесе в страната или произведе горива със съдържание на вредни вещества над нормите, ако деянието не представлява... и т.н. ... се наказва с глоба от 20 до 500 хил. лева. Ами че аз отсега мога да ви кажа, че този, който е решил да внесе един или два танкера с такова гориво, ще отиде, ще си внесе 500-те хиляди лева, дори ще почерпи господин министъра в приятелски разговор. Нали? Това е смешна сума за едно такова нарушение. То просто узаконява едно такова нарушение и държавата казва: да, аз си прибирам половин милион и разрешавам той да прибере останалите 75% и да внесе горива, които ще тровят хората.
Затова моето предложение е този закон да не бъде приет сега. Да бъде помислено в рамките на един месец точно по този проблем - кой, как и по какъв начин да разрешава временни норми, за да не стигнем дотам, че да започнат отново напрежения на тази основа. Знаете какви напрежения имаше в такива градове точно следствие на замърсяване на въздуха, какво беше в Русе, какво беше в Кърджали, какво беше в Асеновград, в Средногорие, в Бургас и т.н., и т.н. Все пак твърдата политика, която се проведе в продължение на няколко години, дори включително спиране на 7-8 производства, помагане в някои отношения да бъдат изградени пречиствателни станции, огромния натиск върху КЦМ - Пловдив, който беше извършен, за да бъде намалено и производството като обем, и да бъдат монтирани там някои пречиствателни съоръжения -всичко,, това все пак доведе до някакъв ефект. С този закон вие ще оборите вратите на всички, които ще искат да печелят за сметка на здравето на хората. Аз не мога да се съглася с това и затова призовавам да не бъде приет този закон на първо четене, а да се доработи точно тази глава.
По другите неща в закона, някои от тях са добри, някои от тях могат да се оправят със съвсем леко пипване по мое виж¬дане. Но точно това е сърцевината на закона и аз с чиста съвест бих гласувал "против", уважаеми господин заместник-министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата, господин Пеловски. ББ/МД 203.1
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЙОНЧО ПЕЛОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати! Уважаеми господин Василев, Вие сте били министър на това министерство и сте бил защитник именно такъв да бъде редът и сте бил защитник да има такъв дъщерен Закон за въздуха. Аз смятам, че грешка ще бъде, ако този закон бъде отлаган във времето. Бих казал, че той е закъс¬нял и би било редно да се ускори неговото приемане.
Що се отнася до временните норми, те не са измислени от нас. Това е практика, през която са минали всички напреднали страни, такива членове има и з настоящия момент. И практика за временни норми има във всички страни в Западна Европа.
За механизма за утвърждаване, разбира се, ние също ще ползуваме този опит и няма да се различава и смятам, че не е проблем да се намери консенсус и в тази зала по този въпрос, тъй като ние предвиждаме и това е вече практика за нас - и при разглеждането на всички ОВОС-и, доклади по ОВОС-и сега и ОДИТ-ите да имаме ясна програма от съответните фирми в какъв срок какви постижения ще имат в намаления на емисиите и оттук вече съвсем нормално идват и съпоставените наши изисквания с възможностите на отделните предприятия.
Трябва да спомена, че в някои страни, например в Линц, където в средата на града има два пъти по-голямо металургично предприятие от Кремиковци, този процес е продължил 12 години. Очистването на Токио продължи също горе-долу такъв период. Така че ние не бива да бъдем илюзионисти и да си представяме, че с магическа пръчка, както и Вие споменахте, за такъв отрасъл като енергетиката, където инвестициите са от порядъка на милиар¬ди долари, ние ще можем да се справим с тази задача в един много кратък срок. Ние ще поставим закона под тази угроза, ако не въведем временните норми, както по социалистическо време имаше ниски норми и никой не ги изпълняваше. Питам: каква полза от това? Ние трябва да имаме действуващ закон с ясни норми, които да се изпълняват.
Аз смятам, че пълномощията, които се дават на Министер¬ство на околната среда, са достатъчно силни. Аз бих се радвал, ако аие ги засилите още повече и това ще бъде една гаранция, тъй като ние нямаме други интереси, освен да защитаваме интересите 203.2 на обществото за една чиста околна среда. По отделните компоненти, разбира се, въздухът е най-важен и аз също се радвам, че вие също го поставяте като приоритет и мисля, че можем да постигнем консенсус в тази насока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви. Има думата народната представителка Меглена Плугчиева от демократичната левица.
Да се готви д-р Карев от СДС.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да изразя своето становище по така предложения ни Закон за опазване на атмосферния въздух, бих си позволила да направя краткия коментар, че смятам, че Тридесет и седмото Народно събрание е в дълг към екологичното ни законодателство и за съжаление 1995 г., една година от работата на Народното събрание, премина без активна законодателна дейност в тази сфера. Разбираемо е в този тежък икономически преход, че приоритет се дава на икономическите закони, но с постъпването на Закона за атмосферния въздух считам, че се дава един добър показател или се дава възможност да започне паралелна дейност и в областта на екологичното законодателство. Това, което демократичната левица е поела като свой ангажимент, смятам, че е наше задължение да бъде изпълнено и всички ниез ще се ангажираме като народни представители, за да наваксаме про¬пуснатото.
Конкретно по Закона за опазване на атмосферния въздух. Това е един специализиран закон, който се счита, че е една много същесчИена съставка от общото ни екологично законодателство и всички основни компоненти на природната среда малко или много зависят директно или индиректно от качеството на атмосферния въздух. Законът, който ни се предлага от вносителя - в частност Министерство на околната среда, има много качества. Разбира се, при разглеждането му в комисията беше направен анализ и на неговите недостатъци. Аз бих искала да се спра на няколко основни момента от закона и след това в заключение да се спра на достойнствата, а и на най-големия минус, който аз намирам в закона.
Предимствата или плюсовете на този закон са, че ясно
се дефинират първо целите, които преследва този закон, и смя¬там, че те са не само благородни, а те са в една задължителна политика. С тях трябва да се преследва една задължителна поли¬тика на всяка съвременна европейска държава, а именно опазването на въздуха, който е в пряко отношение към здравето на хората, като въпросът се разширява още повече и минава и засяга растител¬ността и животинския свят. Това е изключително важен момент и смятам, че това е определено едно достойнство на закона.
Освен определените цели на закона, предметът, който се определя в закона, а именно съответните замърсители, свързани¬те с тях ограничения, временни норми или постоянни стандарти и пределно допустиими концентрации - това касае специализираната част на закона и аз смятам, че тя е неоспорима и тя е взаим-ствувана в голяма степен от досегашното ни, законодателство и напълно е в унисон с европейското законодателство по опазване на атмосферния въздух.
Това, което определено смятам, че е много сериозен плюс на закона, това е добре дефинираната организация за установяване, контрол и управление на качеството на атмосферния въздух чрез Националната система за управление, контрол и информация. И голямото предимство, което дава в случая законът, е, че са анга¬жирани не само държавните органи, оторизирани с тези задължения и отговорности, но голямото предимство е, че тези пълномощия слизат надолу в общините и дават голяма възможност на обществе¬ността пряко да се ангажира в контрола на качеството на атмоос-ферния въздух.
Бих искала да посоча още като особено предимство или добре дефиниран момент в закона тази добре подготвена координа¬ция или заложена координация между отделните държавни органи - Министерството на околната среда, Министерството на здравеопаз¬ването, Националния институт по хидрология и метеорология, всички¬те пряко или косвено ще вазимодействуват при изпълнението задъл¬женията по този закон.
В заключение искам да се спра на основните предимства, които виждам в този закон, а именно тук не стана дума за приноса на България, който чрез този закон ще бъде даден по отношение на трансграничното замърсяване, защото знаете, че пряко въздейст¬вие върху атмосферния въздух над нашата страна означава следваща стъпка, съответно отношение към нашите съседки и част от транс¬граничното замърсяване в положителен или отрицателен смисъл. По този начин, гарантирайки една чиста атмосфера над България, това означава, че България отговорно изпълнява и своите задълже¬ния по международните конвенции за опазване качествата на атмос¬ферния въздух и демонстрира своето отношение и към съседските страни.
Искам да подчертая, че с този закон и внасянето на съот¬ветните точни ограничения и пределно допустими концентрации на замърсяване, това е определен принос на България и изпълнение на ангажиментите й, поети в Рио де Жанейро, в Хелзинки и на други международни форуми, където се алармира и се бие сериозна тревога относно глобалното климатично затопляне в света, а именно учените са единодушни, че това затопляне е точно резултат от антРопогенната дейност, и в частност замърсяването, която следва от засилената антропогенна дейност.
Така че смятам, че това е едно много голямо предимство на закона за атмосферния въздух и неговото внасяне и даване възможност за неговото действие са крайно наложителни. По този начин България ще даде своя принос и в ограничаване на глобалното замърсяване на атмосферния въздух, и в частност, на влияние върху процесите, които неблагоприятно влияят върху глобалното климатично затопляне.
В заключение още две думи относно така оспорваните времен¬ни норми, които са не само познати в европейските страни, но това са норми, които всички тук като народни представители трябва да разбираме, че това е една необходима, разумна част, преходен период, през който сега минаваме, и е съвсем разумно този преход да бъде облекчен и със съответната законова база.
Някакви свръх високи норми, непостижими или невъзможни за осъществяване поставят наистина страната ни пред избора или ВТ/ЙА 204.1
да се пишем на книга големи природозащитници,ана практика големи замърсители, или наистина да търсим разумния баланс между еколо¬гия и икономика.
Имам една сериозна препоръка, наред с всички други бележ¬ки, които ще дам по проектозакона. Специално в последната глава на наказателните разпоредби смятам, че и ние трябва да приемем познатата в Европа практика да не се определят точни суми за глоби, а след като е поставена една минимум основа, със съответния коефициент като се вземе под внимание движението на инфлацията, да се дава възможност далеч по-гъвкаво да се определят тези глоби, за да има възможност да се налагат много по-строги санкции и в зависимост от икономическото развитие и положение на страната.
Смятам, че това е един важен момент и тези бележки ще бъдат взети под внимание при разглеждането на закона на второ четене. Като благодаря за вниманието аз подкрепям така предложе¬ния закон и апелирам към всички колеги да го подкрепят колкото може по-бързо той да стане реалност, и пб> този начин да дадем ход на цялата екологична законодателна инициатива на Тридесет и седмото Народно събрание, което има да наваксва от 1995 г. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на доктор Георги Карев от СДС. Да се готви Ани Миленкова от демо¬кратичната левица.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю,уважае¬ми дами и господа народни представители! За добро или за лошо стана някаква традиция в тази зала, когато се започва обсъждането на първо четене на някой законопроект, доста много да се говори колко той е необходим, колко той е обществено значим, да се говори, че той е не само навременен, че той е и закъснял и т.н. Всичко това е ясно. Аз даже няма да имам претенции върху автор¬ските права. Мога, господин председателю, да напиша един такъв увод и да го залепим тук. Който от народните представители иска, може да започва с неговото прочитане.
Много по-важно е другото - че е необходим - безусловно, навременен или закъснял - може да се спори, но това не вдига качествата на един законопроект, който е поставен пред нас за разглеждане на днешното заседание. Много по-важни са качествата на самия законопроект, а за жалост в този законопроект аз виждам 20Д.2 много недостатъци, които би трябвало преди първото четене да бъдат изчистени, да бъдат премахнати и след това само да бъде подобряван в интервала между първо и второ четене с депутатските предложения.
Ще започна с някои по-конкретни, по-локални, по-техно-кратични неща. Ето, например, въпрос донякъде на език и стил, но донякъде и на съдържание, е в чл. 1, където се говори за здравето на хората и на техните поколения. Това ми напомня "на техните приплоди", когато се говори за селскостопански животни. Когато се говори за хора, се говори за тяхното потомство, а не за техните поколения.
В чл. 2 се казва: "Със закона се уреждат..." и в т. 1 и 2 се посочват две съвсем конкретни, съвсем детайлни неща, а глобалното нещо, което се урежда със закона, се съдържа в т. 3. Това са правата и задълженията на държавните и общинските органи, на юридическите и физическите лица по контрола, управ¬лението и поддържането на качеството на атмосферния въздух. И ако се замислим, т. 1 и 2 изцяло, сто на сто влизат в съдържа¬нието на т. 3. Следователно, разбира се, че този закон урежда определянето на показатели и норми, разбира се, че регламентира ограничаване на емисиите, но ако се каже, че с този закон се уреждат правата, задълженията и т.н., и определянето нормите, и ограничаването на емисиите, влиза в тези задължения на съответ¬ните институции и няма нужда две толкова частични неща да се формулират в т. 1 и 2. Защото, ако тези т. 1 и 2 се посочат, би трябвало още 5-6 такива съвсем локални, съвсем детайлни неща също така да се кажат.
По-нататък. Имам сериозни резерви спрямо т. 3 и 4 от чл. 3, ал. 2.
Аз не знам, точно в момента не мога да цитирам международ¬ното законодателство по отношение на плавателните средства. От една страна е ясно, че извън териториалните води на страната си те твърде малко могат да влияят върху регламентацията на нормите на атмосферния въздух, който ги заобикаля, от друга страна обаче, първо, могат самите те са източници на замърсяване на атмосферния въздух, и освен това тяхната територия се счита за част от територията на Република България, изнесена пространст¬вено в някакви други териториални води. 204.3
Затова аз смятам, че просто може по-добре, по-прецизно да се формулира т. 3.
А що се касае до т. 4, имам сериозни резерви по отношение на това, че цялата бойна техника на Министерството на отбраната, на Гранични и Вътрешни войски, трябва да бъде поставена извън този закон.
Какво правим? Значи правим някакъв закон, с който почти нищо не се прави за трансграничните замърсявания, и второ, един изключително тежък и сериозен източник на замърсяване, какъвто е бойната техника, го поставяме априори извън закона.
Ами, ако се обсъжда ще има ли или няма да има временни норми, нека тази техника да се постави и тя в режима на временните норми, ако има такива естествено. Нека тези норми да бъдат определени, но да се знае какво става - замърсяват ли или не. Ако - да, в каква степен замърсяват. Ако замърсяват в някаква степен - за колко време ще бъде това. Да има някакъв предел, да има някакви граници. А така с т. 4 просто казваме, че ние не се интересуваме до каква степен танковете и бронетранспортьори¬те замърсяват околния въздух. А иначе за леките коли и мотоцикле¬тите е ясно, че е регламентирано. Такъв подход, извинявайте, не е много сериозен и аз бих предложил т. 4 да отпадне. Ако трябва, да се направи един по-подробен запис за параметрите на това нещо, но не априори да освобождаваме от действието на закона нещо, което така или иначе замърсява въздуха и ние дишаме този въздух.
По-нататък, в чл. 4, ал. 1 също има някакви несъответ¬ствия. Казва се, че "основните показатели и така нататък са концентрациите на веществата: т. 1. частици, аерозоли, мъгли, димови прахове и така нататък". Много ясно е, че тези частици са от някакви вещества, но не може да бъде посочено като вещество така, както е посочен серният двуокис или азотният двуокис.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): Те са механични.
ГЕОРГИ КАРЕВ: Да, наистина, но това не са вещества и не могат да бъдат изреждани наравно с тях. Нека да бъдем коректни, когато се правят записите.
Затова бих предложил концентрациите на веществата да се изброят от т. 2 до т. 5, или ако щете дори и т. 6 и да се добави: "и на частици (аерозоли, мъгли, димови прахове)". Дали оловото ще влезе в тях или няма да влезе е отделен въпрос. Но да се посочват частиците като вещества просто е някаква степен на безграмотност.
По-нататък, в ал. 3 на същия чл. 4 се говори, прави се някакво определение, може би тези дефиниции са дадени някъде другаде, а тук се дава една дефиниция, която е просто от физическа и химическа гледна точка невярна, нормите на вредни вещества в атмосферния въздух и измерените концентрации се определят като маса, съдържаща се в един кубически метър въздух при нормал-НЧ/НП 205.1
ни условия за определено време. При определени стандартни условия - да. Обаче нормите да се определят като маса за определено време, това е някакъв абсурд. Дадена маса е такава в даден момент. Ако искате да бъде някакво друго време, например за денонощие или за месец, това ще бъде усреднената маса или усредне¬ното количество. Но да го определяме като маса за определено време е абсурд.
А съвсем различно е в чл. 5, където нормите за отлагания, разбира се, че едно отлагане се измерва точно с масата, която се отлага за определено време. Тук е точно така. Но в ал. 3 това нещо трябва да се коригира, защото не може това да бъде маса за определено време. Или е маса в даден конкретен момент, или е средна маса в някакъв интервал от време.
По-нататък, когато се говори за временните норми. Разбира се, че имам дълбоки резерви по отношение изобщо въвеждането на временни норми, но като разбирам всички временни затруднения, проблеми и така нататък, мога да приема и въвеждането на временни норми, но не по този начин, по който ги въвежда чл. 10. Извинявай¬те, тези временни норми така, както са формулирани в този член, направо утвърждават една замърсителна слободия по отношение на тези, които извършват замърсяването. Така например никъде не се определя с колко все пак тези временни норми могат да надвишават тези, които са нормални, които са естествени и които са законосъобразни. В крайна сметка едно е една временна норма, която надвишава с 15 на сто нормалната норма, извинете за тафтоло-гията, съвършено друго е временна норма, която надвишава тези концентрации с 80 на сто. И степента на вредност за човешкото здраве, и не само за човешкото, е съвсем различна.
Смятам, че е абсурдно да се въвеждат временни норми без да се определи с колко те могат да надвишават реалните, световноприетите норми и стандарти.
Освен това се казва, че сроковете са еднократни и не могат да бъдат по-кратки от 30 дни и по-дълги от 5 години. Дайте да го направим 10 години и тогава вече нашите деца, ако са живи и здрави, евентуално ще могат да се радват на истинско нормализиране на тези показатели. За мен е абсурдно тези срокове да бъдат по-дълги от една година. И освен това всяко въвеждане на временни норми трябва да бъде абсолютно обвързано с конкретна 205.2 програма за това как ще се движат тези норми, тоест с какъв темп, в какви срокове, с какви проценти ще спада това, което сме позволили някому - да превиши едни наистина нормални условия.
И освен това ал. 3 е абсолютен евфемизъм, абсолютно замазване на очите на обществото. Вижте какво гласи: "Временните норми по ал. 1 се отменят от министъра на околната среда при настъпване на събития, опасни за човешкото здраве, констатирани от компетентните органи." Ами, как така? Самите временни норми са събитие, опасно за човешкото здраве. Какво искате, да настъпи мор? Генетичните увреждания, които са сега някъде към 2 на сто да станат 25 на сто ли? Това ли са събитията, които ще накарат министъра да отмени временните норми? Самите временни норми са една тревожна камбана, един тревожен сигнал, че нещо страшно не е както трябва. И ако се принудим да го приемем, трябва да знаем в какви параметри, в какъв размер, за колко време, как ще бъде това нещо. А да се говори, че ако настъпят събития, застрашаващи човешкото здраве, министърът щял да ги отмени, извинявайте, това е абсолютно несериозно. Известни са генетичните последици от това замърсяване на атмосферния въздух и е известно след колко години настъпва видимото влошаване на човешкото здраве. Ако чакаме това видимо влошаване да настъпи, че тогава министърът да ги отмени, това е геноцид, това е повторе¬ние на чернобилската история и ние бихме извършили просто нацио¬нално предателство, ако допуснем едно такова нещо.
По-нататък, в чл. 14, ал. 2 - "министрите на здравеопаз¬ването, на земеделието, на транспорта и така нататък издават наредба за ограничаване на стопанските дейности и за ползването на растителната продукция от ивиците край пътищата в зависимост от замърсяване на атмосферния въздух от моторните превозни средства." Ако нещо тук се ограничава, според мен то трябва да бъде да кажем също транспортния поток. А ползването на расти¬телната продукция ще зависи не от замърсяването на атмосферния въздух, а от крайния резултат, тоест от това какви вредни продукти се съдържат в тази растителна продукция. Затова преди второто четене ще предложа надявам се една по-добра редакция на ал. 2 на чл. 14.
По-нататък в главата за управление и контрол - в ал. , 3 на чл. 21 се казва, че "в случаите, когато даден обект е Vi1 205.3
.1 ;л основен източник, замърсяващ атмосферния въздух, Министерството на околната среда може да задължи осъществяващият дейността да изгради система за наблюдение и така нататък." Тоест изгражда система за наблюдение и започва да наблюдава. И по-нататък какво? Ами, наблюдава, хубаво. Той си наблюдава, нещата се влошават. Значи наблюдението не решава въпроса. Поради това предлагам текстът на тази алинея, редакционно ще го изчистя, но по принцип той да гласи следното: "В случаите, когато даден обект е основен източник, замърсяващ атмосферния въздух, Минис¬терството на околната среда определя на осъществяващия дейността задължителен срок за изграждане система за наблюдение на източника на емисии и за представяне на краткосрочна и дългосрочна програма за привеждане на емисиите в съответствие с установените норми." Ако няма някакъв механизъм, по който това министерство да задължи собственика на този източник да приведе нещата в норма, каква полза за обществото и за здравето на хората, че щял да изгради система за наблюдение. Ами, изгражда я и нещата свършват дотук. Много такива детайлни неща има, разбира се, в този закон.
Искам да кажа и някои по-глобални неща. В този законо¬проект аз виждам един недостатък. Това е допускането на известен волунтаризъм, тоест смесване на желаното с възможното, без достатъчно обвързване с конкретни инструменти как това, което е желано, да стане изпълнено, а не просто възможно. Това е, което влагам в понятието "волунтаризъм".
Има и две големи липси в този закон.
Първо, конкретното формулиране на задълженията на Минис¬терството на околната среда и на Министерството на здравеопазване¬то, както и - двойно подчертавам - на правителството като цяло по отношение на системното трансгранично замърсяване. Известно е какви чудеса и какви страдания понесоха жителите на редица наши градове, на първо място крайдунавските, във връзка с транс-гранични замърсявания. И понеже България и Румъния десетилетия бяха братски комунистически страни, никой не си мръдна пръста, или го мърдаше, обаче символично мърдаше този пръст. В резултат на това ето какво стана. Разменяха се делегации, разменяха се експерти - нещата продължаваха по същия начин. Сега, когато не сме братски комунистически страни, но все пак сме съседни
страни, от които всяка една по свой начин се мъчи да върви 205.4
към Европа - не пространствено, а като култура, ниво на демокра¬ция и управление, и на регулация, и на всичко - много ясно е, че България има много по-големи възможности за въздействие в този аспект. И нека не си затваряме очите.
Нека в този закон да се формулира, може да не е в отделна глава, може да бъде в главата за управление и контрол, обаче ако се казва, че много хубави права и задължения получават общинските органи, никъде не са ясни възможностите и задълженията на прави¬телството като цяло, на изпълнителната власт като цяло тогава, когато към нашата страна се осъществява един екологичен геноцид чрез трансгранично замърсяване.
И втората голяма липса, която виждам в този закон, е липсата на достатъчно гаранции за оповестяване на населението. Казва се нещо, че информацията се публикува в медиите, че тя е достъпна и безплатна за всекиго. Това е добре. Всичко това е добре. Няма обаче задължение при какви условия, при какво надвишение на нормите по какъв начин се оповестява населението. А то трябва да се държи в течение не ежедневно, а понякога еже¬часно за емисиите. И ако задължение на Министерството на окол¬ната среда е да информира населението за това непрекъснато, особено чрез електронните медии, задължение на Министерството на здравеопазването е да го информира непрекъснато за възмож¬ните профилактични мерки, които трябва да взема. Те могат да бъдат най-елементарни - от затваряне на прозорците до мокри кърпи. Няма значение какви са. Но министерството да поеме своя дълг, своята отговорност да оповестява населението какво в даден момент трябва да прави. Защото няма никакви гаранци, че няма отново да се получи една газова атака срещу който и да е наш град, наистина може би неволна атака, но така или иначе нашето население обира парсата от всички тези безобразия, които десети¬летия наред се установиха между България и комунистическата й северна съседка. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, в началото на изказването на господин Карев ми се стори, че той отправи една добронамерена препоръка към народните пред¬ставители да се откажат от някои стереотипи, за да стоят по-добре на тази трибуна и да не се излагат. И понеже аз я приех като добронамерена, искам също така добронамерено да се обърна към него и към ораторите на опозицията, че когато априори и винаги застават на тази трибуна да отрицават, също изпадат в едно много неудобно положение. Ще бъда много конкретен.
На две от обсъжданията в комисията присъстваха специалисти експерти от Географския институт на БАН, Комитета по стандар¬тизация и метрология, Националния институт по метеорология и хидрология на БАН, Балканския научнообразователен център и редица други специалисти. В края на краищата те ни посъветваха след много дълги дискусии, чета дословно протокола: "Нека вносителят СБ/КП 206/1.
да отстоява закона такъв, какъвто е предложен, защото може да го повредите в залата". И като ви слушам какви предложения правите към чл. 4 как да изменим основните показатели, които характеризират качеството на въздуха, искам да ви кажа, че раз¬бирам колко са били прави. Ами това, което е записано тук, е международният класификатор. И това, което е първо, се отнася за механичната компонента. И аз твърдя, че вие не можете да предложите нищо по-добро и нищо по-приемливо въпреки патоса, с който говорихте тук. Това - първо.
Второ, спряхте се на чл. 3, точка 2 и казахте колко са страшни тези четири изключения, за които законът не се отнася, и как сме щели да дишаме замърсения въздух от бойната техника на министерството и т.н. Звучи сигурно интересно, но само за непосветени. Погледнете точка първа - процеси и дейности, из¬ползващи радиоактивни материали. Как си представяте, че ако това не е уредено в друг специален закон, то ще бъде извадено от този закон? Извадено е само затова, защото е уредено в друг закон. Тези четири точки, които са написани тук, не са слабост и глупост, а просто са уредени в друг закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика господин Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): По отношение на патоса, господин Божинов, аз смятам, че Вие обикновено говорите с по-голям патос от мен. Но това не е най-важното. По отношение на това, което говорите за точка първа, частици, аерозоли и т.н., аз само казах, че няма резон частиците да бъдат посочени като едно от вещества¬та. Тоест може малко да се разместят точките тук и малко по-прецизно да се формулира това. Виждам, че и господин заместник-министърът е съгласен с мен. Абсолютно неудачно е тук това, което твърдите, че може в залата да влошим закона. Разбира се, че теоретично можем, но аз смятам, че нито едно от направените от мен прнедложения, които ще внеса и писмено, не влошават този закон. Разбира се, не съм нито физик, нито физико-химик, ако някъде моята редакция не е съвсем точна, има хора тук по-компе¬тентни в тези области, които ще ме поправят.
А по отношение на това, че всички тези неща са уредени в други закони, аз не знам кой точно закон урежда степента на замърсяване на атмосферния въздух от страна на подвижната бойна 206/2.
техника на Министерството на отбраната. Извинявайте, Вие пак говорите за бъдещи закони. Нека тук нещата да бъдат както трябва, като излезе някакъв бъдещ закон, много лесно е тези точки да се отменят, т.е. да излязат от действие. Обаче тук да се за¬писва априори освобождаване от действие на този закон, понеже един прекрасен ден ще има други специални закони, извинявайте, това е порочна практика и аз не мога да се съглася с нея. Бла¬годаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Иван Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, ще се спра на раздела, посветен на емисиите от подвижните източници, нещо, с което съм се занимавал над 20 години и това, което говоря, ще бъде резултат не само на професионален опит, а и на това, което показват изследванията.
В чл. 12 е записано, че нормирането на вредни вещества в отработилите газове в двигателите с вътрешно горене се из¬вършва от показатели димност, съдържание на въглероден окис, азотни окиси и въгледоводороди. По-голямата част от автомобил¬ния парк на България, имам предвид руското производство по-специално, някои по-стари модели западно производство и т.н., при намаляване на въглеродния окис това автоматично води до повишаване на азотните окиси. Така че конструкцията на двигателите на тези автомобили категорично не дава възможност тези компоненти и при най-добро желание да бъдат спазени. От друга страна, колкото е по-износен двигателят, колкото е по-голям стремежът най-вред¬ната емисия - въглеродния окис, да бъде намалявана, втората по вредност емисия, също достатъчно канцерогенна, имам предвид азотните окиси веднага скача. Как да избегнем този парадокс? Засега просто не можем по простата причина, че няма никаква правна, ако щете и морална възможност, всички тези автомобили да ги спрем от движение.
Прелюбопитното пък е следното, залегнало в ал. 2 на чл. 13 - че нормите се изработват въз основа на равнището и състоянието на техниката и икономическите възможности за тяхното постигане с оглед на осигуряване на качеството на атмосферния въздух. Ако с този закон не бъдат предвидени необходимите сред¬ства за обновяване на техниката, измерваща и вредностите, които 206/3.
така наречените подвижни източници излъчват в атмосферата, аз просто мога категорично да ви потвърдя, че ефект няма да има. Защо? 95 на сто от техниката, която измерва в момента тези вред¬ности, акцентира върху един-единствен компонент от изброените в чл. 12 - въглеродния окис. Един-единствен. Всички съвременни тестиращи устройства, които тестират едновременно четирите ком¬понента, които съвсем справедливо са залегнали в чл. 12, се намират на пазара, имат изключително висока цена, имам предвид за състоянието на нашата икономика.
При това положение на мен ми е малко трудно да повярвам, че тази норма в ал. 2 на чл. 13 не е нещо друго, освен пожелание. Аз бих приел, че тя е наистина полезна, ако видя, че някъде е предвидена субсидия или са предвидени средства от държавата, наистина тестиращите устройства да бъдат осъвременени, за да отговорят на изискванията на този закон. И бих пожелал Министер¬ството на околната среда, ако наистина е ангажирано с реализацията на закона, да наблегне точно на този момент - че техниката, която е необходима за осъществяването на контрол върху тези емисии категорично трябва да бъде обновена. В противен случай тъпчем на едно място.
И като последно, бих се спрял на залегналите в Заключител¬ните разпоредби административно-наказателни мерки за нарушителите.
В чл. Аба се казва, че се наказва с глоба от 2000 до 4000 лв. водач на моторно превозно средство, което не отговаря на изискванията за опазване чистотата на атмосферния въздух. Добре. Но аз питам кой ще пострада от тази глоба? Няма ли да бъдат пострадавши точно тези, бих казал, хора с най-скромни възможности в нашето общество, притежаващи по-старите модели, по-рухналите модели автомобили и дали тази норма не е прекалено висока за хора с ниски доходи? Защото всеки, който има по-високи доходи вместо да отиде на всеки ъгъл да му взимат по 2000 лв., ще отиде да си купи един по-добър автомобил. И пак ви повтарям, съществуващият автомобилен парк не дава възможност да се постигнат оптимални съотношения между някои от вредните емисии, които се излъчват в атмосферата.
Аз не бих приел такава висока норма за глоби, като съще¬временно категорично поддържам тезата, че дори два пъти годишно проверката на вредните емисии е крайно недостатъчно. Защото едни по-стари модели автомобили, имам предвид карбураторни, разрегулирането и не с период по-малко от 2 месеца. Едно замърся¬ване на въздушния филтър на автомобила категорично веднага се отразява върху вредните емисии.
Тук, разбира се, бих се солидализирал и с изказването на господин Карев, що се отнася до разпоредбите в чл. 14, ал. 2 за ограничаване на ползуването на растителна продукция край ивиците на пътищата и т.н. МС/КТ 207.1
Господа, в емисиите, излъчвани от подвижните източници всички или почти всички елементи се отразяват преди всичко на човека, а не толкова на растителността. Мисля, че тук като че ли е търсена малко презастраховка, бих казал. Мога да кажа съвсем отговорно, че не растителността край пътищата е застрашена от вредните емисии, а са застрашени хората и то най-вече в централ¬ните части на градовете, там, където има изключително голяма концентрация.
Докато се занимавах професионално с този проблем, бях периодично подлаган на съответните медицински изпитания, работейки постоянно с тези вредности. Мога да ви кажа, че пред съответните кабинети в ХЕИ освен такива като мен, имаше и опашка от пътни полицаи, които обикновено дежурят в централните части. Съдържа¬нието на въглеродния окис и азотния окис в кръвта оказват изклю¬чително сериозни отражения върху здравето на такива хора. Но съ¬щевременно, освен професионално ангажираните с присъствие в по¬добни места, където има концентрация, всички ние сме подложени на инвазията на тези емисии.
Затова аз бих предложил още един път Министерството на околната среда да се концентрира върху закупуването на по-съвременна техника. И второто нещо, да се предвидят някакви механизми на ниво правителство, бих казал, полека, полека да започнем с една преференциална политика към вноса на по-съвременни автомобили, да се лишаваме от това, което и да искаме по-добро от това, което е създадено не можем да го направим. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Пеловски. Народният представител Йордан Школагерски пожела да се изкаже и с това приключваме.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЙОНЧО ПЕЛОВСКИ: Аз благодаря на госпо¬дин Сунгарски. Той напипа, нещо, което е твърде важно в този закон и, което, разбира се, ще ни създаде доста проблеми в мини¬стерството по реализацията. Бих искал само да спомена, че точно тези проблеми, които той постави - за осигуреността на техниката, вече бяха разисквани и те са елемент от програмата, която разработ¬ваме за преминаване към производството на безоловни бензини.
Аз трябва да кажа, че във връзка с тази програма ние се надяваме на осигуреност със средства, за да осигурим и такава 207.2
техника. Заедно с това, вие гласувахте и аз благодаря за това на парламента - за една допълнителна такса върху горивата. От тази такса съответни средства постъпват в нашите екофондове. Министерството има предвид именно от тези средства също да бъдат заделени, за да може наистина да бъде осигурена такава техника, тъй като иначе тези пожелания в закона могат да останат само пожелания.
Що се отнася до самата глоба от 2000 до 4000 лв., аз смятам, че това е детайл, по който може да се обсъжда. От една страна, когато е по-висока, ртеспектът е по-висок. От друга страна е въпросът за възможностите. Аз съм съгласен, че може да се мисли и ние в тази работна група - по програмата за бензините, мислим за търсенето на допълнителни преференции, особено за новите малолитражни автомобили, тъй като по този начин ние можем да постигнем, ако митническите тарифи намалеят, да станат по-достъп¬ни за по-обикновения гражданин. От друга страна ние ще намалим консумацията на единица превозно средство средно, а вече по-големият клас машини да бъдат вече с увеличени митнически тарифи. Но това е детайлно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Няма други желаещи за изказване. Преминаваме към гласуване на законопроекта на първо четене.
Моля да гласувате Законопроекта за чистотата на атмосфер¬ния въздух на първо четене.
От общо гласували 162 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - 39.
Законопроектът е приет на първо четене.
Тридесет минути почивка. (Звъни)
След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседа¬нието .
Заповядайте за процедура.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър-председател! Моята процедура се състои в следното. Считам, че основна дейност на Народното събрание е парламентарният контрол. На петъчното заседание миналата седмица аз имах актуален въпрос, който условно може да се нарече вече актуален, тъй като е от 6 декември към министър-председателя. Всички видяха, че аз бях на това заседание, но не ми бе дадена възможност да задам въпроса си. Сега, в днешната програма този актуален въпрос към министър-председателя отсъства. Вероятно това е така, защото това е серио¬зен и сложен и според мен изключително отговорен въпрос, свързан с нашите ангажименти като държава. Става въпрос за едно възпрепят¬стване на нормалното пристигане в София на група инспектори по договора за обикновените Въоръжени сили в Европа, подписан и ратифициран от Република България и обнародван ь "държавен вестник". Какво се случва? Възпрепятства се нормалното присъствие на тази инспекторска група. Ние сме страна по Виенската конвенция за правото на договорите и в чл. 26 ясно е казано, че всеки действащ договор е задължителен за страните по него и трябва добросъвестно да се изпълнява от тях. Това, което е предмет на нашата дискусия, е договорът за обикновените Въоръжени сили в Европа. Един договор, който е в основата на разведряването на нашия континент, договор, който влезе в сила, който трябваше да бъде изпълнен на 17 ноември. Всички страни, в това число, слава Богу, и Република България, декларираха всички точки, които са изпълнени от него, тоест, че ние изпълняваме договора. Само една страна - Русия, каза, че не изпълнява този договор. Може би и Република Беларус - не съм сигурен за нея. Но ми се струва, че е много важно да се отговори на този изключително важен въпрос, още повече, че е в сила чл. 5, ал. 4 на конститу¬цията за договорите. ББ/ЗТ 208.1
Бих мела/i министър-председателят да не си спести отговора на такъв един въпрос, отнасящ се до националната ни сигурност, уважаеми господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата за актуален въпрос от народния представител Димитър Цонков Иванов и Стефан Маринов Стефанов по убийството на ьасил Митев, зададен към премиер министъра. Кой ще го изложи?
Има думата господин Иванов.
Правилникът казва, че се отлага и не специфизира за кога се отлага. Затова имаме грижата да поправим правилника.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Колко да го отлага?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: не пише, не пише за следва¬щото заседание.
Има думата господин Димитър Иванов.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Уважаеми колеги, уважаеми гос¬подин министър-председател! Във всички социологически проучвания на общественото мнение напоследък като номер едно в нашата страна се откроява необузданата престъпност. Ако това е проблем номер едно за обществото, той следва да бъде проблем и грижа номер едно и за изпълнителната власт.
Най-тежкото престъпление срещу личността е убийството. Множеството дръзки убийства в последно време са суров упрек към управляващите.
На 16 януари тази година беше жестоко и професионално застрелян Васил Митев - управител на Пристанищен комплекс ЕООД - град Русе. Той стана жертва на сблъсък на икономически интереси, които прераснаха в истинска война. Васил Митев защитаваше държав¬ните интереси и това му струваше живота.
Ето защо, господин министър-председател, Ви питаме: съществували ли са оперативни данни в МВР преди това злодеяние, които да показват, че сблъсъкът на икономически интереси ще доведе до кървава трагедия, как са действали съответните компе¬тентни органи да защитят сигурността на отговорен държавен служи¬тел?
В случай, че богатата с факти борба за Пристанище Русе през последната година е Оила извън погледа на служителите от службите за сигурност, в какво тогава се състои тяхната дей¬ност? 208.2
За илюстрация ще кажа, че на 20 декември 1995 г. Боби Божилов-ьец заявява, че ако не бъдат изпълнени негови условия до 10 януари 1996 г., Пристанище Русе за втори път ще бъде затворе¬но за фериботите на румънската фирма " Брумарел Мука". Представи¬телят на фирмата на Боби Бец "Комко" Метър Георгиев, бивш партиен секретар на Държавна сигурност в окръжно управление на МВР в гр. Русе, започна силна кампания срещу господин Митев. В същото време ширма "Технохолдинг", съдружник на фирмата на Мултигруп
- "Мултиком" и румънската "Навром" в смесено българо-румънско дружество "Ферибот Румъния-България" ООД изпраща множество жалби до държавни институции - Комисия по конкуренция, Минис¬терство на транспорта и други държавни институции.
Това не е първият случай на подобна съдба. Преди две години Байчо Костов Андреев - директор на Летище Варна изчезна и трупът му беше намерен седем месеца по-късно. И това престъпле¬ние не е разкрито.
Отстъплението на висши служители от държавните интереси ли е единствената гаранция за техния живот и сигурност?
Ето защо ние настояваме за бързи, професионални и решител¬ни действия на компетентните органи, и тъй като е очевидна за цялото общество неспособността на министъра на вътрешните работи
- Начев, да организира борбата срещу разюздилата се престъпност, молим да го освободите от поста му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на министър-председателя Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Уважаеми господин Иванов и господин Стефанов! Не чух въпросителен знак в края на вашия актуален въпрос, но предполагам, че искате повече информация за случая. Затова, ето фактите.
На 18 януари тази година в Русе на ул. "Екзарх Йосиф" 21 в нает под наем гараж е намерен убит Васил Димитров Митев, управител на Пристанищен комплекс ЕООД град Русе през последните пет години. Гаражът се намира на около 300 м от дома на убития. На 16 януари 1996 г. в 8,15 ч. сутринта се е обадил на секретар¬ката си в управлението, че ще пристигне на работа в 8,45 часа. След телефонното обаждане отива за личния си автомобил. Вероятно след влизането в гаража неизвестен извършител или извършители влизат след него и го застрелват. 208.3
UT съдебномедицинската експертиза се установява, че Митев е прострелян на три места. Убийството е извършено с 9-милиметрово огнестрелно оръжие.
Изградени са следствено-оперативни групи, които провеж¬дат оперативно-издирвателни и следствени действия за откриване на извършителите на убийството. Издигнати са множество работни версии, по които се провеждат съответните мероприятия от компе¬тентните органи. Образувано е следствено дело № 16 от 1996 г. по описа на Окръжна следствена служба.
Причините и подбудите за това убийство могат да бъдат както сблъсък на икономически интереси, така и чисто лични. Това ще се изясни и докаже от съответните органи. Сега мога само да заявя, че съобразно изискванията на НПК случаят е във фазата на предварителното производство и аз нямам нито възможност, нито право да се меся в работата на компетентните по него органи на следствието.
Позволявам си да изразя известно съмнение, че причината за убийството са някакви радикални действия на покойния Митев, свързани със съдбата на пристанищния комплекс и осъществяваните чрез него международни превози. Фактически всички решения от такъв характер от много време насам са в компетенциите единствено на Министерство на транспорта или на Министерския съвет, а след влизането в сила на Закона за концесиите, тази процедура е и законово уредена, и всякакъв натиск отвън за нарушаването й от страна на шефа на пристанището би бил безмислен, доколкото не той взима подобни решения.
Така че не намесвайте тук разни икономически групировки, бивши служители на милицията и нечии изхвърляния в пясъка. С всичко това си имаме достатъчно главоболия, но в други сфери и на други нива на управление.
Ако желаете като депутати, бихте могли доста да ни помогнете да се справим с тях. Но съдейки по тона на въпроса ви, вие целите само евтин популизъм. Съжалявам, че трагичната кончина на един очевидно уважаван човек, е поредният ви повод за подобни упражнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на господин Иванов да изрази отношението си към отговора.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин премиер, абсолютно невярно е и много погрешно е, ако уважаемите колеги или българска¬та общественост останат с впечатление, че има какъвто и да е опит от този случай да се извадят политически дивиденти за опо¬зицията. Това не е вярно. Това е трагичен инцидент, и то опасен трагичен инцидент.
Ежедневно в България се убиват хора. Убиват се престъпни¬ци, убиват се случайни, свидетели на престъпления, убиват се хора, които са засегнати от икономически интереси.
Но когато по такъв дързък начин се убие отговорен държавен служител на едно от най-важните пристанища, когато могат да бъдат убивани отговорни държавни служители на вратите на България - на летища, на пристанища, на контролно-пропускателни пунктове, ние сме свидетели на пълно разрушаване на държавността. (Реплика от страна на депутат от БСП и коалиция: "Нали вие я разрушихте?!")
Тук службите за сигурност не могат да правят компромиси -нито със своите действия, нито с отношението си към тези, които не са в сферата на бизнеса. Не са икономически формирования тези, които искат да използват най-благоприятните места, най-благоприятните зони на икономическо действие за обогатяване в разрез на държавните интереси. И тогава, когато отговорни държавни служители защитават тези интереси, службите за сигурност са длъжни да ги осигурят. Това е много тежък прецедент. Богата е биографията на тази битка за пристанище - Русе. Не е единствено¬то място, където се сблъскват икономически интереси в България. Но не е възможно ние да бъдем сигурни, да бъдем спокойни - и депутатите, и цялото население в България, ако висшите държавни служители не са защитени от престъпниците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето ви изтече.
Давам думата на народния представител Едвин Сугарев.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура! Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дал съм думата на господин Едвин Сугарев.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Аз отдавна искам думата за тази процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Сугарев. Актуален въпрос относно участие на висши държавни служи¬тели в частни фирми. ВТ/ЙА 209.1
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер! Чрез изказвания по масмедиите и в отговор на актуални въпроси пред Народното събрание Вие дадохте категорични уверения, че между ръководения от Вас кабинет и икономическата групировка "Орион", определян от Вас като приятелски кръг, няма нищо общо. Вие също така гарантирахте, че измежду подчинените Ви висши държавни служители няма такива, които да са ангажирани чрез съдружие или съучастие във фирми от гореспоменатия "приятелски кръг", и че нито лично Вие, нито ръководената от Вас политическа партия сте получавали финансова помощ от фирми на "Орион".
Тъй казаното от Вас се различава не само от ред публика¬ции в пресата, но и от данните на фирмените отделения на съда, бих искал да отговорите ясно и еднозначно на следните въпроси:
Известно ли Ви е дали лицето Красимир Райдовски, ръково¬дещ Вашия правителствен пресцентър, е имал дялово участие във фир¬ми на "приятелския кръг" "Орион" като прочулата се с износ на зър¬но "Бетелхайзе Комерс" ООД, а също и в "Саиф" ООД, "Хатиса -транспорт" ООД и "Софийски пазар" ООД? И ако да, можете ли да посочите датата, на която той е прекратил това дялово участие?
Известно ли ви е дали лицето Любомир Коларов - председа¬тел на Комитета по пощи и далекосъобщения и член на вашия кабинет, е имал дялово участие в "Софийски пазар" ООД, и ако да, можете ли да посочите датата, на която той се е оттеглил от участие в тази фирма?
Известно ли ви е дали лицето Михаил Данов - шеф на Българ¬ска телекомуникационна компания, е бил съдружник в споменатата по-горе фирма "Саиф" ООД и собственик на фирма "Алнитак" ЕООД, принадлежаща също към приятелското съзвездие "Орион"? Ако да, можете ли да посочите датата, на която той се е освободил от тези собствености?
Как бихте коментирали факта, че сред акционерите на създадената наскоро Българска земеделска промишлена банка, чийто капитал беше натрупан благодарение на необезпечени кредити от Банка за земеделски кредит, давани на фирми от "Орион" от нейния бивш директор и настоящ затворник Янко Янев и от кредити на задгранични групировки, свързани с международно известни 209.2 престъпни кръгове, като руския евреин Майкъл Чорний и неговата банка "Блонди" се намират физически и юридически лица, които издават връзката на вашето правителство и вашата партия с "Орион". Имам предвид примерно Михаил Данов, неговия тъст Валентин Порязов, съпругата на Любомир Коларов - Лидия Райкова Тодорова, "Дума прес" АД, агнешкия крал Николайчо Кривошиев, дилърите и шефовете на Популярна каса - Хасково, чрез която се оперира при набиране на уставния капитал на банката, служители и управители във Фирма "Минтака", също принадлежаща към "Орион", съпругата на Румен Мирчев Спасов - Веска Меджидиева, и управителят на нейната фирма Валери Бонев, Павел Тренев - чрез когото са извършвани много операции, свързани с финансирането на "Орион",...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето ви изтече.
ЕДВИН СУГАРЕВ: ...включително финансирането на вашата партия и набирането на уставния капитал на споменатата банка, депутатът от БСП Златимир Орсов и прочие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече. Благодаря.
Давам думата на министър-председателя Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин председателю, господин Сугарев не можа да си дочете въпроса. Тъй като отговорът не го интересува, да му бяхте дали време поне да си дочете клеве¬тите .
Вие отново задавате въпрос, господин Сугарев, плод било на пълна юридическа некомпетентност, било просто на развинтена фантазия. Много добре разбирате, че като министър-председател на една демократична правова държава не бих могъл да отговарям по никакъв начин за лица, които са депутати, частни бизнесмени, следствени по различни дела, граждани на други държави и т.н. (Шум и реплики от блока на опозицията)
Ето защо за дейността на изредените от вас имена като Валентин Порязов, Янко Янев, Майкъл Чорний, Лилия Тодорова, Николай Кривошиев, Румен Спасов, Веска Меджидиева, Валери Бонев, Златимир Орсов, Вие ако имате желание, можете да се информирате от компетентните власти, най-вероятно от фирмените отделения на съда или пък откъдето искате.
Известно Ви е, че те не са висши държавни служители, а това обезсмисля тази част от въпроса и я прави напълно несъс-209.3 тоятелна. Съжалявам, че само нея успяхте да прочетете.
Убеден съм, ясно е за всички, че аз не просто не желая, нямам и прерогативи да отговарям за тези лица.
Относно объркания ви въпрос за финансовата помощ към БСП ще ви препоръчам да видите отчета на коалицията БСП, БЗНС "Александър Стамболийски", ПК "Екогласност" за предизборната кампания за 1994 г., когато победихме на изборите през 1994 година, но, а може би именно поради това, бяхме първата и единст¬вената в законно определения срок коалиция, представила своя отчет. Тази информация не е тайна, господин Сугарев, ползвайте тези официални документи.
Като министър-председател ще ви отговаря конкретно на другата част от актуалния ви въпрос. Да, както съм заявявал вече нееднократно, никой от цитираните от Вас държавни служители не е свързан в момента в нарушение на закона с изброените от Вас частни фирми, кръгове, групировки или каквото щете.
Красимир Райдовски е напуснал "Саиф" АД на 18 март 1994 година и до края на март 1994 г. приключва всички връзки с дру¬жеството. Напуска "Бетелхайзе Комерс" ООД през януари 1995 г. като съответното решение за това на Софийския окръжен съд е от 4 септември 1995 година. Напуска "Софийски пазар" ООД през януари 1995 г., като съответното решение на Софийския градски съд датира от 13 март 1995 г. Напуска и "Хатиса - транспорт" ООД през януари 1995 г., като решението на Софийския градски съд е от 31 август същата година.
Михаил Данов е напуснал "Саиф" АД на 18 март 1994 г., а "Алнитак" ЕООД никога не е бил, не е имал каквото и да е участие, така че въведете корекция в торбата или в компютъра с лъжите, който имате, господин Сугарев.
С решение на Софийския градски съд е удостоверено, че Любомир Коларов е прекратил взаимоотношенията си със "Софийски пазар" ООД преди 13 март 1995 г.
Ще напомня и следното: Красимир Райдовски е назначен за ръководител на Пресслужбата на Министерския съвет на 6 февруа¬ри 1995 г., Михаил Данов е ръководител на Българската телекомуни¬кационна компания от 1 юли 1995 г., а Любомир Коларов е председа¬тел на Комитета за пощи и далекосъобщения от 30 март 1995 г. 209.4
Такива са фактите. Така че аз нямам основания да считам тези държавни служители за нелоялни или несъблюдаващи закона.
Господин Сугарев, Вие явно имате огромен излишък от неизразходвана творческа енергия от всякакъв род. Да бяхте я впрегнали, заедно с вашите експерти, екстрасенси, осведомители, контрадезинформатори да напишете поне един проектозакон по важен за България проблем. (Ръкопляскания в блока на левицата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на Едвин Сугарев да изрази отношението си към отговора.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Би трябвало да не съм доволен от отговора на министър-председателя, тъй като на огромна част от въпросите, свързани с истински закононарушения, по някои от които са заведени и съдебни дела, Вие много добре знаете това, господин министър-председателю, особено по дълговете на вашия приятелски кръг, и особено по набирането на уставния капитал на Българска земеделска промишлена банка...
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Обясни какво има по уставния
капитал?
ЕДВИН СУГАРЕВ: ....затова вие си замълчахте, но това си е за Ваша сметка. От останалата част от отговора не можете да си представите даже колко съм доволен. И не можете да си представите дори колко скъпо ще Ви струват тези отговори.
Какво значи това, че лицето X било напуснало - по Ваши уверения - еди-коя си фирма, след като във фирменото отделение то се е отписало примерно през септември 1995 г.? Извинявайте, но това просто е несъстоятелно и несериозно отношение на един министър-председател към един отговор, от който междупрочем зависи и неговия министър-председателски стол.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За процедура ли? Заповя¬дайте, но ако не е процедура ...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, независимо от леките нотки на закана във Вашия глас аз не Ви се сърдя, защото проблемът тук не сте Вие, а господин министър-председателят. И това е така, защото, позволявам си да кажа, че не може да не ми отговори на актуален въпрос, зададен на 6 декември миналата година. Става дума за едно, може да е наруше¬ние, може да е липса на координация, но не зная точно какво би могло да бъде и нека министър-председателят да каже какво се е случило.
Възпрепятствано е било нормалното пристигане в София на група инспектори, които да установят фактическото изпълнение на влезлия в сила на 17 ноември Договор за обикновените въоръжени сили в Европа. Защото се притеснявам, че през месец май на конференцията е възможно българската държава да бъде рупор на чужди национални интереси и отново, както когато е бил подпис¬ван договорът да изпълнява една проста и ясна поръчка. Указанието е било такова: придържайте се към позициите на съветските другари. Боя се вашата партия да не направи пореден рецидив, така, както се присъединихте към агресорите в Северна Корея, след това - Афганистан, преди това - в Унгария и Чехословакия.
Аз ви моля тук да се разсее опасението, че България може да стане инициатор по същество на ревизия на този изключител¬но важен договор, ревизия, изгодна повече за други, а не толкова за самите нас. Искам тук да чуя отговор на този сериозен въпрос. Това е моята процедура и Ви моля да се спазва стриктно правил¬никът .
Уважаеми господин председателю, нека да се изясни какво
се е случило тогава. Може да е било действително една небрежност,
некоординираност, случайност - надявам се да е така. Защото в противен случай това е много опасен симптом.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Иван Костов относно взаимоотношенията между министър-председателя и лицата Румен Мирчов Спасов, Павел Тренев и Димитър Георгиев Димитров.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Кажете нещо за "Сапио"!
ИВАН КОСТОВ (СДС): Четете списание "Сега". Там ще има
интервю.
Уважаеми господин министър-председател. На 19 януари тази година Вие не пожелахте да отговорите ясно, конкретно и еднозначно на въпроса ми получавал ли сте Вие лично или ръко¬водената от Вас партия чрез отговорни нейни дейци финансови средства или друг вид помощ от фирми, принадлежащи или свързани с "Орион", примерно за предизборната кампания през 1994 г., като отговорихте на някакъв журналист. При опита ми да формулирам еднозначен отговор от Вашето твърде смътно изявление, заявихте от място, че нямам право да конкретизирам, което за съжаление не беше отразено в стенографския протокол. Това нежелание за яснота е Ваше право. Някой обаче може да си помисли, че правите опит за укриване на истината по зададения от мен въпрос. Призна¬вам, че тази истина силно ме интересува като народен представител и председател на политическа формация, преодолявал много трудности при финансирането на изборна кампания.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Тепърва ще се види по какъв начин!
ИВАН КОСТОВ: Господин Виденов, получавал ли сте Вие и/или други членове на Изпълнителното бюро на БСП парични средства от или чрез кое да е от следните лица: Румен Мирчов Спасов, Павел Иванов Тренев и/или Димитър Георгиев Димитров, по прякор Шашмата (смях в залата), в частност за подпомагане на предизбор¬ната кампания на БСП през 1994 г.?
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (от място): Видеокасетата!
ИВАН КОСТОВ: Уточняването на 1994 г. в моя въпрос е важно. Обръщам Ви внимание, че в отговора си на 19 януари тази година Вие цитирахте някаква счетоводна справка, без да споменавате за коя година се отнася. Настоявам да не заобикаляте отново отговора за 1994 г. по този евтин начин. Впрочем разбрах, беше 210.2 ми казано, че по Закона за политическите партии Вие сте били длъжни да предоставите този списък на спонсорите, а това не що не е направено и аз се надявам, че скоро ще отстраните това нарушение, което допуска Българската социалистическа партия. Точно на Вас, като вещ познавач или вътрешен човек на приятелския кръг "Орион", е излишно да обяснявам в какъв контекст свързвам посочените по-горе лица с ползващото се с криминална популярност у нас име на съзвездието. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на министър-председателя Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Костов, хубаво е, че най-сетне се понаучихте що е това парламентарен контрол и зададохте поне един конкретен въпрос. За награда ще получите още по-конкретен отговор. Още по-хубаво е, че предва¬рително си признахте колко близко до психиатрията е източникът ви на информация. Както правилно предположих в отговора си на предишния Ви въпрос миналата седмица, това е международният мошеник на дребно Павел Тренев, който през последните месеци задръсти всички столични факсове с какви ли не измишльотини само и само да отърве кожата от десетките си измамени кредитори в няколко страни по света. Това е човек, който подписва договори за милиони долари от името на Централната кооперативна банка, ей такива (показва лист хартия), в която според мен никога не е стъпвал. Това е човек, който бомбардира службите за сигур¬ност с ето такива рисунки (показва лист с някакви рисунки), от чийто правопис и 5-годишният ми син би се засрамил. След това праща ръкописни клетвени декларации, че нищо от това, което е говорил и писал, не е вярно. Господин Костов, май ставате за смях.
Другият Ви източник на информация очевидно е Димитър Георгиев Димитров, известният на цяла София Митко Шашмата. Дотолкова гротескна фигура, че ми е трудно да я коментирам. Да, хубаво е, че си имате доверието с такива типове, господин Костов, а лошото е, че правите хората на балами. Не приписвайте на БСП табиетите на СДС.
Готов съм да Ви повярвам, че финансирате "Раковски" 134 с пари, пренасяни в куфарчета и пишете в счетоводните си 210.3
отчети каквото ви скимне. Вие и като министър на финансите си бяхте такъв. (Смях и подигравки от мнозинството) Но на "Позита-но" 20 не е така. Всяка стотинка се води на отчет и винаги може да бъде проверена - не от Вас, разбира се, а от компетентните държавни органи.
Затова, без да съм длъжен да Ви давам какъвто и да е отчет, единствено от уважение към хилядите симпатизанти, подпомагали финансово БСП през изборната 1994 г., ще съобщя резултатите от пълната проверка на финансовата документация на партията за този период, която разпоредих да се направи. Нито едно от посочените от Вас лица не е превело нито стотинка на БСП и документите доказват това категорично. А какво твърдите Вие, Вашите така наречени източници, или някой друг, си е проблем на нечия лъжлива природа. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинст¬вото)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Иван Костов да изкаже отношението си към отговора.
ИВАН КОСТОВ (СДС): От Вашия отговор, господин министър-председателю, аз разбрах, че СДС прави някакви нарушения при финансирането на своите изборни кампании. С удоволствие чух отговора за Павел Тренев и Димитър Георгиев Димитров. Не знам защо не споменахте сред нашите информатори и лицето Румен Мирчов Спасов. (Смях от опозицията) Много съм доволен от Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Йордан Соколов за актуален въпрос относно нападение над чужди дипломати у нас.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Извес¬тен е огромният взрив на престъпността, настъпил по време на управлението на правителството на професор Любен Беров, под¬държано от депутатите на БСП в Тридесет и шестото Народно съб¬рание и особено по време на вашето управление. Свидетели сме на ежедневни прояви на организираната престъпност. В последно време обаче се случиха и прояви, появили се за първи път в крими¬налната хроника у нас - нападения над чужди дипломати. Така пред дома му беше пребито военното аташе на Китайската репуб¬лика. Масмедиите оповестиха, че при инцидент е бил ударен посла¬никът на Чешката република. Тези прояви и неспособността на вашето правителство да осигури и гарантира здравето и живота на чуждите дипломати у нас злепоставят Република България пред външния свят.
Ето защо Ви моля да ми отговорите:
1. Съзнавате ли и признавате ли, че вашето правителство
е неспособно да гарантира не само здравето и живота на българ-
ските граждани, но и на чуждите дипломатически представители
у нас?
2. Как оценявате двата инцидента, описани по-горе?
3. Не считате ли, че се налага промяна на цялото ръко-
водство на Министерството на вътрешните работи, доказало неспо-
собността си да оглави борбата с престъпността?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър-председателя Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Преди да премина към отговор на конкретните въпроси, искам да внеса корекции в преам¬бюла на господин Соколов. Съжалявам, господин председателю, че постоянно ми се налага да правя това, но за депутатите от СДС явно техните инсинуации в постановките на въпроса са по-важни от съдържанието на самия отговор. Вместо да водим диалог, ни се налага да спорим, дори да се караме. Не това е смисълът на парламентарния контрол според мен. Но право е на опозицията да се държи точно толкова инфантилно, колкото желае.
И така, господин Соколов, екстремалното разрастване на престъпността не възникна по време на управлението на прави-БП/КП 211/1.
телството на професор Беров. Тя бележи своето начало още от края на 80-те години. Така например единствено през 1992 г., когато Вие бяхте министър на вътрешните работи, коефициентът на престъпност нарасна до 2600, с което България се доближи до държави с традиционно висок такъв показател. Сред тях са и такива държави като Германия например, така че аз не отправям тук обвинения, това са тъжни констатации. Но става дума за инер¬ционни процеси, които едва ли могат да се обясняват толкова схематично.
Едва от 1993 г. към края се очерта тенденция за огра¬ничаване ръста на престъпността, като през 1995 г. бе постигнат спад със 7,5 на сто. Разбира се, това не е никакво утешение. Макар и ръстът на престъпността да е спрян, нейното ниво е не¬приемливо високо. Изчерпана е всякаква обществена търпимост към това положение на нещата. Нищо друго освен рязко снижаване не може да ни задоволи като граждани, политици и държавници.
Когато правителството пое своите функции, една от пър¬вите задачи бе приемането на неотложни мерки за противодействие на престъпността в периода 1995-1996 г., чието осъществяване започна незабавно. Особено внимание бе обърнато на необходимата сигурност на представителите на дипломатическите мисии в стра¬ната. Под постоянна охрана със сили на Национална служба Вътрешни войски са 58 дипломатически представителства. Всяко денонощие за охрана на тези обекти са ангажирани над 300 войници. Предот¬вратени са 5 опита за проникване в дипломатическите мисии, както и 3 опита за кражби на леки автомобили на официални предста¬вители на чужди държави в България. По сигнали за опасност от извършване на терористични актове срещу чужди дипломатически обекти и по други поводи е усилвана охраната на дипломатическите мисии на САЩ, Турция, Египет, Алжир и на други държави за раз¬лични периоди от време.
За съжаление инцидентни случаи като този с китайския дипломат и посланика на Чешката република са реалност, но не само в нашата страна. Позволявам си да припомня, че преди ня¬колко месеца дори във Вашингтон пред самите врати на българ¬ското посолство бе застрелян наш съгражданин. Такива неща стават отвреме навреме навсякъде по света за съжаление. Но рядко някоя страна си позволява да прави от това скандал, да не уважи данните 211/2.
на официалното следствие, а изобщо не са ми познати случаи, при които това да се използва от политици, за да чернят собстве¬ната си страна, какъвто според мен е случаят в момента.
Що се касае до двата конкретни инцидента, мога да посоча следните конкретни факти.
На 11 януари 1996 г. в 11,50 ч. вечерта в дежурната част на 8-о РПУ е получен сигнал за намерен мъж в безпомощно състояние на ул. "Теодоси Търновски" пред № 48. На място е из¬пратен автопатрул на РПУ и е уведомена "Бърза помощ". Установено е, че е извършено нападение над китайския гражданин Джин Джъ Чан, на 41 години, служител на посолството на Китай в Република България. Той спешно е закаран във Висшия военномедицински ин¬ститут, където е настанен с фрактура на черепа и други контузии рани, с опасност за живота. Направена му е спешна операция и е оставен на лечение. Едва на 22 януари 1996 г. пострадалият е дошъл в съзнание и е проведен разговор с него, при който той е заявил, че това, което си спомня, е, че е бил нападнат от трима души. По случая е заведена преписка в 8-о РПУ и съответните органи вършат своята работа за установяване на извършителите на деянието. При контактите, осъществени по случая от посла¬ниците на двете страни, китайската страна е заявила разбиране и готовност да изчака и приеме резултатите от официалното раз¬следване.
На 19 януари 1996 г. в заведението "Къщата" на ул. "Вери¬ла" № 4, град София, около 14,00 ч. възниква инцидент между български гражданин и посланика на Република Чехия у нас гос¬подин Поспихал. Установено е, че Георги Борисов Пехливанов, български гражданин, при пререкание е блъснал с ръка господин Поспихал. Посолството на Чешката република заяви, че не въз¬намерява да сезира по дипломатически път съответните органи за некоректно поведение срещу него, тъй като няма данни за физи¬ческо увреждане и се касае за дребен инцидент. Посолството смята случая за приключен.
Въпросът Ви относно промяна на цялото ръководство на МВР приемам като чиста фразеология, доколкото овладяването на престъпността не е приоритет единствено и само на конкретно ръководство на това министерство, а изисква воля за консолидира¬не на българските държавни институции, главно на българската 211/3.
съдебна система в национално единодействие на основата на по¬стигнат обществен консенсус. Въпроси като Вашия не съдействат за постигането на това съгласие, напротив, според мен пречат. Но това явно е политическото амплоа, което СДС си е избрал вед¬нъж завинаги - да събира съмнителни дивиденти от разкола, кара¬ницата в българското общество. В чужбина, господин Соколов, това поведение отдавна вече буди само недоумение. Аз се надявам, че много скоро така ще е и в България.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: В чужбина няма СДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Йордан Соколов да изрази отношението си към отго¬вора.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): В чужбина не управлява и БСП. Това е основната причина.
Господин министър-председател, не съм доволен от Вашия отговор. Първо, аз не мога да приема Вашето поведение всеки път да започвате отговорите си с някакви поучавания към народните представители. Вие сте тук да отговаряте, а не да давате ква¬лификация. Ако зад тези квалификации криете немощта си да дадете ясни и конкретни отговори, тогава просто Ви съчувствам.
Що се касае до това, което гордо съобщихте, че Вътрешни войски охраняват посолствата у нас, би трябвало да Ви е известно, че тази практика за първи път се въведе с моя заповед през 1992г., когато Вътрешни войски поеха тази функция. (Шум в блока на БСП)
Тук не става дума за извличане на никакви политически дивиденти. Става дума компетентните органи - това са органите на сигурността към Министерството на вътрешните работи - да осигурят не на кой да е, а на чуждите дипломатически предста¬вители у нас тяхното спокойствие, функциониране и да не бъдат застрашавани нито здравето, нито животът им.
Това позоваване, че някъде си нещо станало или че някъде си не атакували правителството по този начин, не е никакъв отго¬вор за мен. Да се позовавате на това, че няма да се преценява дали ръководството на Министерство на вътрешните работи успешно изпълнява функциите си с това, че нямало консенсус в обществото, е още по-малко основателно, защото Вие много добре знаете, че консенсус в това общество липсва именно поради поведението на ръководената от Вас партия и ръководеното от Вас правителство. 211/4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Искам да направя съобще¬ние, че министър Климент Вучев няма да може да отговаря на ак¬туален въпрос, тъй като е постъпил спешно в болница и моли на основание на чл. 77, ал. 3 това да бъде отложено със 7 дни.
Давам думата на народния представител Григор Малев да зададе своя актуален въпрос.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Искам думата за процедура.
ГРИГОР МАЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председате/i! Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Виткова!
През м. април 1995 г. бе гласуван от Тридесет и седмото Народно събрание Закон за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина. С влизането му в сила от 21 април 1995 г. започнаха да текат и срокове, определени в параграфи от Преходните и заключителни разпоредби на закона. Съгласно § 7 търговците на едро следва да приведат дейността си и да се регистрират в съответствие с изискванията на този закон.
От разпоредбата на § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на закона следва след 21 април 1995 г. аптеките, собственост на аптечни търговски дружества, едноличен собственик на които е държавата, да се предоставят за безвъзмездно ползуване по съответния ред на общините, на територията на които се намират, като изискването към общините е да не променят предназначението на аптеките и да не се отдават под наем:
Информация за неприлагането на тези параграфи естествено води до възникване на следните актуални въпроси;
1. Колко държавни аптеки до момента са предадени на общините? Ако да - колко, ако не - защо?
2. Защо срокът, определен до 22 октомври 1995 г. за прилагането на § 7 не бе спазен от всички държавни и някои частни търговци на едро, които продължават да извършват търговия на едро и дребно, въпреки забраната на чл. 68, ал. 2 от закона? Тоест не са закрили действуващите си аптеки, още повече че тези търговци са получили и временни разрешения за търговия на едро, които не са регламентирани в чл. 6 на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Малев. Има думата госпожа министър Виткова.
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Постановките в Закона за лекарствените средства и аптеки¬те в хуманната медицина, който влезе в сила на 21 април 1995 г. сериозно приближават нашата страна към напредналите страни в Европа и света. Една от тях е разделението на търговията с лекар¬ства на едро и дребно.
Съществен момент в новия закон е и определеното от чл. 68.
ал. 1 право за разкриване на аптеки само от фармацевти, събира¬телни и командични търговски дружества, собственост на фармацевти и кооперации на фармацевти, болнични заведения и общини.
На базата на тези постановки следваше заварените към влизането в сила на закона търговци на едро с лекарствени сред¬ства да приведат дейността си и се регистрират в съответствие с изискванията на закона, т.е. без аптеки, в срок от 6 месеца от влизането му в сила (§ 7 от Преходните и заключителните раз¬поредби). Тази материя се урежда и с § 9 на Преходните и заклю¬чителни разпоредби на закона, който предвижда търговските друже¬ства, едноличен собственик на които е държавата, да предоставят за безвъзмездно ползуване аптеките по съответен ред на общините, на територията на която се намират.
Съгласно ал. 2 на § 9 общините нямат право да променят предназначението на аптеките и да ги отдават под наем.
Изпълнението на тази част от Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина беше силно затруднено от някои случайни и обективно съществуващи причини. Срокът на предоставянето на държавните аптеки на общините съвпадна с под¬готовката и провеждането на изборите за местни органи на властта. Това ангажира вниманието на кметовете и на общинските съвети към проблемите на изборите и предаването на аптеките не беше в техните приоритети.
По-съществените обективни причини са:
1. Смяна на голяма част от кметовете и нуждата от време да влязат в проблема с приемането на аптеките.
2. Липса на опит в кметските ръководства в осъществяване¬то на такъв вид стопанска дейност и липса на средства за изпла¬щане на дълготрайните активи и движимото имущество в аптеките и особено на лекарствените средства.
Министерство на здравеопазването положи неимоверни уси¬лия да организира и подпомогне общините в приемането на аптеките.
Проведоха се съвещания с областните управители и кметовете на някои общини през м. септември, с директорите и управителите на държавните търговски дружества през м. септември и м. октом¬ври . 212.2
Посещават се общини и аптечни дружества от отговорни служители на Министерство на здравеопазването - Пловдив, Асенов¬град, Русе и др.
Инструктивни материали се изпратиха до аптечните търговски дружества на 25 септември 1995 г., до областните упра¬вители на 25 септември 1995 г. Отново до областните управители с копие до аптечните дружества - на 8 ноември 1995 г.
След началото на 1996 г. започна усилена работа в редица общини за подготовката на процеса на приемане на държавни¬те аптеки.
Проведоха се редица срещи между кметските ръководства и аптечните дружества за подготовка за сключване на договори - София-град, Бургас, Стара Загора, Ловеч, Плевен, Търговище, Пловдив и други за регистрация на общински фирми, с предмет на дейност търговия на дребно с лекарства, за реда и начина на изплащане на лекарствата и имуществото, което се приема.
На 25 януари т.г. Министерство на здравеопазването организира съвещание на областните управители и директорите на държавните аптечни дружества, на което се обсъдиха всички проблеми, свързани с предоставянето на държавните аптеки на общи¬ните .
Министерство на здравеопазването получава уверение, че в близките няколко месеца основната част от държавните аптеки ще бъдат предоставени на съответните общини.
На въпроса на уважаемите народни представители: защо Министерство на здравеопазването издава временни разрешения за търговия на едро на аптечните дружества, чийто едноличен собственик е държавата, без това да е предвидено в чл. 6 на закона, искам да отбележа, че това се налага от затрудненията по предоставянето на държавните аптеки на общините. Всъщност става въпрос за чл. 60, а не за чл. 6 от закона.
Оторизираният орган за подготовка на документите за регистрация на търговците на едро Националният институт за лекар¬ствени средства е комплектовал всички необходими документи за даване на пълен лиценз на тези дружества, с изключение на декла¬рация, че не притежават аптеки.
След предаването на аптеките ще се направи и лицензиране
на държавните аптечни дружества, което лицензиране вече е за следващия 5-годишен период.
По отношение на частните търговци на едро с лекарства съществува забраната на чл. 68, ал. 2 от закона да притежават собствени аптеки. На тях ще предоставя изборът да останат търгов¬ци на едро, като закрият аптеките си или да преустановят търговията на едро, да запазят досегашните си аптеки, да извършват само търговия на дребно.
Лицензирането на частните търговци на едро протича в предвидените срокове.
Така че, уважаеми народни представители, не става дума за нежелание, става дума за двустранен процес между аптечните дружества и общините.
За доказателство, че Министерство на здравеопазването активно е съдействувало да бъдат предоставени тези аптеки, са всички наши писмени материали, изпратени до областните управители, до кметовете. Този процес насилствено няма как да бъде извършен. Процедурата вече започна в много от цитираните градове.
И аз мисля, че макар и със закъснение, тези разпоредби ще бъдат спазени. След като мисля, че вече имаме убеждение от страна на общините, че това е дейност, която е потребна и печелив¬ша за тях и в същото време имаме и нагласата за взаимното дого¬варяне, но наистина финансовият проблем на взаимоотношенията е сериозен, как да се разплатят във времето за недвижимото иму¬щество и за лекарствените средства, които се намират в тези аптеки.
Предоставям на Бас, господин председател, да предадете необходимата документация на народните представители. (Предава папката с документацията на председателствуващия господин Иван Куртев)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви. Благодаря на госпожа министър Виткова.
Имате възможност, д-р Малев, да изразите отношение към отговора на Вашия въпрос.
ГРИГОР МАЛЕВ (СДС): Уважаема госпожо министър! Аз не получих отговор на впъроса: предадени ли са от държавата досега на общините аптеки и колко? Явно е, че такива няма и не са предос-212.4
тавени на общините. Защото Вие не казахте. Ако имахте такъв отговор, щяхте да ми посочите поне една такава аптека.
Освен това много е интересно, че от Министерство на здравеопазването в тези писания до областните управители, които и аз ги имам тук, много интересно се оправдава защо Министерство на здравеопазването все още не е пристъпило към отдаването на държавните аптеки на общините, като се казва, че този процес е забавен,а за мен такъв процес липсва до момента, защото имало неопитност на кметската администрация, самите кметове. Защото и това, което Вие казахте, било спъвало работата по отдаването на аптеките, именно местните избори. Освен това липса на търгов¬ски дружества, липса на средства за закупуване на тайните активи в аптеките, имущество, лекарствени средства и т.н.
В същото време обаче в тези писания се съветват област¬ните управители как трябва да бъдат отдадени тези аптеки. Като, например, един от съветите е такъв съвет, който просто не може да се преодолее от общината. Защото се иска, например, наведнъж да се дадат парите за всичко, за движимото имущество, за лекар¬ствените средства, за трайните активи. Всичко това общината трябва дя го плати наведнъж за една аптека. Не се дава срок, в който да бъде разсрочено плащането.
Така че тук се поставя едно непреодолимо условие. Знаете много добре, че общините, особено малките общини, пък и големите дори, не са така способни да закупуват по този начин аптеките. Вие просто ги карате те да закупят аптеките. В същото време търговци на едро, считайте държавата, не само че не затварят собствените си аптеки, но и участвуват в търговски или други дружества в разрез с чл. 68, ал. 2.
Също така аз искам да ви дам тук един много интересен пример. Например "Маймекс" и ДАО в София притежават някъде около 72 аптеки, грубо. Четиридесет обаче от тези аптеки се оказва, че се помещават в общинска собственост. Петнадесет от тези аптеки са приватизирани и 15 от аптеките са собственост на ДАО или съответно на "Маймекс". В същото време обаче се дава указание от Министерството на здравеопазването, че общината трябва да плаща пари на самите собственици на аптеките. Тук вече се получава наистина едно голямо несъответствие.
И последно, господин председателю. Постъпило е също така питане, доколкото на мен ми е известно, от госпожа Виткова до Министерството на финансите какво значи "безвъзмездно". Ами, госпожо Виткова, много ясно е какво значи "безвъзмездно". С пари или без пари - това ли искате да Ви кажат, или подарък ли да бъде или подарък с процент?
Така че, моля Ви, не съм доволен от отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Малев.
Госпожа министър Виткова иска думата и има основание, защото по същество й бяха зададени допълнителни въпроси. Така че трябва да изрази отношение. (Неразбираеми реплики от блока на СДС)
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Господин председателю, не бих искала да влизам в диалогов режим с народните представители. Моля Ви да осигурите необходимия ред.
Уважаеми д-р Малев, за пореден път ме принуждавате да кажа, че онова, което бихте искали да е истина, а то не е истина, се опитвате да внушите, че Вашите желания са реалност. Първо, наистина в Закона за лекарствените средства няма предвидени срокове, в които да се казва, че общината може да не заплати намиращите се в аптеката лекарства на съответното аптечно дру¬жество. Няма такива срокове. Ние затова дадохме възможност това
да бъде предмет на договаряне. И ако Вие погледнете тези докумен¬ти с указанията, които сме дали и до общините, и до областните управители, е да могат да се договорят, когато има възможност да се изплати еднократно, това да стане; когато няма и то е поносимо за аптечното дружество, да се разсрочи във времето. И никой не е забранил такова разсрочване да се прави, но указание в закона, че може да има разсрочване в определен лимит от време, няма.
Колкото до съобщението от Вас, че "Маймекс" притежава 72 аптеки на територията на София, това, първо, е невярно. Вие цитирахте "Маймекс"...
ГРИГОР МАУ1ЕВ (от място): ДАО казах.
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: И ДАО. ДАО такава структура в София няма също. Има също аптечно дружество, което е акционер¬но, в София. Да, това е броят на аптеките. И Столична голяма община е една от най-активните и мисля, че ще бъде една от първите, която в следващите седмици или месец е структурирала своята дейност, и ние ще предадем, не ние, а Софийското аптечно дружество ще предаде аптеките, тъй като преговорите в София вървят най-интензивно по този въпрос.
Колкото до това, че съм правила запитване, такова запитва¬не писмено не съм правила. Вие пак вероятно искате да бъде онова, което си мислите, вярно. Но искам да отработим с Министерството на финансите една друга възможност, която в закона също не е предвидена - дали в тълкуванието на думата "безвъзмездно" не можем да включим не само сградите, а и недвижимото имущество на аптеките, което значи шкафове, печки... Е, не се разбира, господа, защото има и юристи, обърнете се към юристите. Разбира се, че аптеката се предава като сграда, но тълкуванието е твърде различно. Министерството на финансите на този етап не е склонно да приеме това широко тълкувание.
Не става дума за толкова лек процес, д-р Малев, и за негативизъм към него от Министерството на здравеопазването. Става дума за една коренно нова форма на наличие на аптеки към общините, каквато в България е имало. Прекъсната е тази възмож¬ност и сега отново искаме да я установим. Това не е насилствен процес и аз мисля, че всички страни в него са вече достатъчно убедени. Съжалявам, че срокът, времето беше недостатъчно, за 213.2
71И
да можем да си свършим работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
За процедурен въпрос има думата народният представител Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри! На моя актуален въпрос не се даде отговор. По един, според мен, позорен начин министър-председателят се изниза от залата, без да ми каже кога има намерение да ми отговори на актуалния въпрос за спазването на договора за обикновените въоръжени сили в Европа.
Аз разбирам опасността, която ме грози от едно дълго недоразумение в българския политически живот, което се явява ежеседмично на телевизионния екран, което ме упреква в дълго говорене. Но по-добре е да говориш дълго от тази трибуна, когато се казват съществени неща, отколкото да си дълъг като Де Гол, но умен, колкото шапката му, и 6 месеца престой тук да не ти дадат възможност и да нямаш нищо какво да кажеш. Аз няма да се конкретизирам кое е това лице, но странно е поведението и на председателя на Народното събрание. Той даже не каза кога ще ми бъде отговорено на мен, народния представител от Съюза на демократичните сили, на зададения актуален въпрос на 6 декември 1995 г., отнасящ се до въпроси за националната ни сигурност. Изводите оставям за присъствуващите и за зрителите. Но аз се обръщам към Вас, уважаеми господин председателю: направете нещо! Парламентарният контрол не може да бъде отстранен. Не може предсе¬дателят на Народното събрание или министър-председателят да не заяви: "Не можем да Ви отговорим на този въпрос", или "Срам ни е да отговорим на този въпрос", или "Ние сме такава сила, която има такива и такива намерения за националната ни политика". Това е изумително и аз Ви моля да се направи нещо. Ако така всеки път не се отговаря на актуални въпроси, това означава, че ние се намираме не точно в Народно събрание, а в негово жалко подобие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, д-р Михайлов, ще се опитам да дам отговор на Вашия въпрос. В чл. 47 от Правил¬ника за организацията и дейността на Народното събрание, ал. гласи, че "министър-председателят, заместник министър-председате¬лят или министърът, до когото е отправен въпросът, може да поиска 213.3
отлагане на отговора, но с не повече от 7 дни". За съжаление, в правилника не е казано какво ще последва, ако някой министър и след тези 7 дни не отговори на поставения му актуален въпрос. Проблемът, следователно, не е нито на ръководството на Народното събрание, нито на министрите, на които правилникът дава възможност да не отговорят изобщо, а на цялото Народно събрание като такова, да си направи правилника такъв, че да бъде наистина правилник, който да задължава по някакъв начин министрите. Въпреки че лично аз не виждам как може да бъде задължен един министър, ако той откаже да изпълни това задължение, освен по известната всички нам процедура на недоверие.
Продължаваме по-нататък с отговора на актуалните въпроси.
Има думата за актуален въпрос към госпожа Мими Виткова -министър на здравеопазването, народният представител Орлин Драга¬нов относно работата на звено за спешна и неотложна медицинска помощ в Районна болница - град Казанлък.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (нез.): Уважаеми господин председател, гос¬пожо министър, уважаеми колеги! Въпросът за споменатото вече звено е относно дисциплината и функционалните задължения на лекарите и фелдшерите в Районна болница - гр. Казанлък.
Моля да изясните правилен ли е подходът, че на спешни по¬виквания се изпращат фелдшери от споменатото звено без право да назначават съответните изследвания. Освен това целодневните дежурства на лекарите се изпълняват на принципа да се работи от един човек от 7,30 ч. до 13,30 ч., а вторият лекар да работи от 13,30 ч. до 19 ч. Според мен това е неправилно, но желая да чуя Вашето мнение по този въпрос, тъй като се генерира напре¬жение в споменатото звено за бърза и неотложна медицинска помощ. Така също този въпрос е актуален и за споменатите звена в цялата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на народния представи¬тел Орлин Драганов.
Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Драганов! Екипите на Отделението за бърза и неотложна медицинска помощ на Обединена районна болница - гр. Казанлък, работят по общоприетия в страната принцип на 12-часови дежурства. Денонощно в отделението дежурят лекар-терапевт, педиатър, медицинска сестра, извършваща назначените манипулации, диспечер, един медицински фелдшер, визитиращ селските райони на общината, и съответен брой шофьори. Отделението се ръководи от лекар-травматолог в момента с дългогодишен стаж в спешната медицина. Екипите се подсилват допълнително от втори лекар-терапевт и втори педиатър, работещи на б-часов дневен график. Тази организация на работа в отделението бе потвърдена и от директора на Общинска болница - гр. Казанлък, в направената справка.
Няма нищо необичайно в практиката на бързата и неотложна медицинска помощ медицинските фелдшери да се отзовават по нарежда¬не на дежурния диспечер на определен вид повиквания, когато лекарите от звеното са на друго посещение. Те имат правото да изпълняват самостоятелна долекарска медицинска помощ. ВЙ/ВР 214.1
Зададеният въпрос дава повод да припомним, че в страната от четири години се провежда реформа на спешната медицинска помощ в три фази. Този вид медицинска помощ поради изключителната си значимост за цялото население в страната е един от приоритетите в дейността на министерството през този период. Създава се Нацио¬нална система за спешна медицинска помощ. Към момента на ниво бивши окръзи функционират 14 центъра за спешна медицинска помощ.
Предполагам, за уважаемия народен представител би била съвсем актуална информацията, че от 1 януари 1996 г. е създаден Център за спешна медицинска помощ и в региона на Стара Загора. Съгласно проекта за Националната система за спешна медицинска помощ в гр. Казанлък ще бъде разкрит филиал на Центъра за спешна медицинска помощ в Стара Загора. В него ще действа и реанимационен екип и ще бъде разкрито спешно приемно отделение. Организацията на работа, щатното и материално-техническо окомплектоване на екипите, длъжностните характеристики на медицинския персонал са идентични за цялата Национална система на спешната медицинска помощ. Като се има предвид добрата материална база, наличните кадри и особено положителното отношение на ръководителите на общината и местното здравеопазване, очаквам процедурата по разкри¬ването на действащ филиал на Центъра за спешна медицинска помощ - гр. Казанлък, да приключи до края на м. март.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Д-р Драганов, имате думата, за да изразите отношение към отговора на Вашия въпрос.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (нез.): Госпожо министър Виткова, аз съм минал по цялата система на здравеопазването преди да стигна до Народното събрание и на мен тази схема ми е известна. Моят въпрос беше за дисциплинарните нарушения в Районна болница -гр. Казанлък, и функционалните задължения на мен са ми пределно ясни, но там има дисциплинарни нарушения, които генерират напреже¬ние. От тази гледна точка аз Ви зададох въпрос. Цялата схема и програмата са ми ясни. Аз ги знам. Въпросът е, че има напрежение поради това, че се правят нарушения на функционалните задължения. Фелдшерът отива, преглежда пациента, но не може да назначава изискващите се определени изследвания. Това е единият въпрос.
Вторият момент е - може ли двама лекари да поемат едно цяло дежурство, както се прави, т.е. на Вас Ви е отговорено, но дали наистина е така? Това беше моята мисъл. 214.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Драганов. Министър Виткова има думата.
И докато дойде, искам да обърна внимание, че при актуал¬ните въпроси след отговора на министъра изразявате отношение, вече на два пъти се задават допълнителни въпроси, които принужда¬ват съответният министър да дава допълнителни отговори.
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Аз се извинявам, господин предсе¬дателю. Просто по процедурата - не е възможно, уважаеми господин Драганов, от 23 януари, когато съм получила актуалния Ви въпрос, да извърша конкретна проверка по случая, на място, за да се види конкретната ситуация от една истинска проверка. Аз мога да направя проверка само свързвайки се с директора на съответното здравно заведение. Такава съм направила и неговият отговор е този, който Ви дадох. Поемам ангажимента наистина да извършим проверка на място и да установим има ли на съответното място в Казанлък нарушение, че да е практика вместо лекарите да правят посещение фелдшерите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Актуален въпрос към госпожа Мими Виткова, министър на здравеопазването от народния представител Васил Михайлов относно нормативната уредба за действия при епидемии.
Имате думата, д-р Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Не успях да задам своя въпрос към министър-председателя. Изглежда, не трябва да се учудвам. Може би по чл. 96 ще трябва да бъде лицето Виденов доведено, за да даде обяснения и сведения, които му се изискват. Не знам какъв друг начин освен такъв ще трябва да се приложи. Вотът на недоверие очевидно не ги смущава управляващите, въпреки че БСП представлява едно бедствие за България. Мисля, че безсмислено изглежда вече да повдигам въпроса да се спазва правилникът за работа на Народното събрание.
Актуалният въпрос към министър Виткова е свързан с това, че в България в момента има сериозно завишаване на броя на острите респираторни заболявания. Дали ще го наречем това епидемия или не, дали ще го наречем предепидемична ситуация, това е вече въпрос наистина на нормативна база. И аз питам: нашата нормативна база съответства ли на европейските стандарти? Как се отчита 214.3 заболяваемостта и болестността? По какво? По журналите на лекарите ли? Но всички знаем много добре, че голямо количество хора въобще не търсят лекарска помощ и броят на заболелите неколкократно пъти повече е по-голям. В една такава ситуация се намираме, уважаема госпожо министър, когато по аптеките липсват лекарствени средства българско производство - евтини и достъпни. Можете да видите, че няма антипиретици по аптеките. Трудно се намира аналгин-хинин, аналгин, аспирин. Има един или два сиропа. Анти¬биотиците за деца, които са на гранули, много често са в много ограничени видове. Това, което искам да кажа, е, че ние се нами¬раме така или иначе в една ситуация, в която българските граждани се нуждаят от едно особено внимание от страна на Вашето ведомство. Не мога да прескоча и факта, че сега в много градове се обяви грипна епидемия. Но, забележете, краят на учебния срок е. Много деца ходят болни на училище, за да могат да завършат срока, правят контролни, действат така, че родителите им се притесняват от състоянието им. Други пък училища са почти празни от високата степен на заболяване на децата. Това, че не се прави нищо за лекарите и за застрашените контингенти, т.е. те не се имунизират е нещо, което, както се казва, лежи на Вашата съвест.
Моля Ви, дайте ми отговор на тези много сериозни въпроси, които ангажират вниманието на българското общество, имат директно отношение към състоянието на неговото здраве.
Бих се радвал, ако ми отговорите за нормативната уредба, за състоянието, в което се намира аптечната мрежа след въвеждане¬то на Закона за лекарствените средства, който трябваше да направи лекарствата по-евтини, и по същество ги изхвърли от аптечната мрежа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Михайлов. Министър Виткова има думата.
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители!
Господин председателю, може би трябва да има установена практика, че това, което е записано във въпросите на депутатите, министрите трябва да отговарят точно на това, тъй като Ви пре¬доставям на Вашето внимание да направите справка какво е вписано във въпроса на депутата... 214.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Разполагам с питането. МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: И да не допускате отклоняването на депутатите в съвсем волни разширявания на темата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не сте се подготвили за урока
ли?!
МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Винаги съм готова да отговоря на Вас, господин Михайлов, и да Ви предоставя и необходимата информация, тъй като Вие сте се пооткъснал малко от здравеопазва¬нето и би трябвало да имате възможност да навлезете в тази мате¬рия.
В отговор на Вашето питане за съответствието с европейски¬те стандарти на нормативната уредба на Република България за действия при грипна епидемия или предемидемична ситуация Ви информирам за следното: няма нито европейска, нито страна от друг континент, с изключение на някои от бившите социалистически страни, която да има такава нормативна уредба.
В Република България мерките за профилактика и контрол на дихателните остроинфекциозни заболявания са регламентирани с инструкция за борба с грипа и острите респираторни заболявания, която се публикува в актуализиращите се на пет години сборници от инструктивни материали за борба със заразните заболявания на Министерство на здравеопазването.
Точка 5 от наредбата "Организация на епидемичния контрол на грипа" обхваща: система за следене динамиката на заболяваемост-та от грип и остри респираторни заболявания с цел оценка на епидемичната обстановка, ранно сигнализиране за началото на грипните епидемии, целогодишно следене циркулацията на грипните вируси, следене на динамиката на колективния противогрипен имуни¬тет на населението и проследаване на честотата на усложненията на грипната инфекция. Тази организация съществува повече от две десетилетия в нашата страна. Едва през последните няколко години подобна организация, в значително по-малки размери, се въвеждат в някои западноевропейски държави.
Точка 7 от наредбата "Противоепидемични и лечебно-профилак¬тични мерки" разпорежда: реда за амбулаторно-поликлинично обслуж¬ване на болните от грип и остри респираторни заболявания, бол¬ничното обслужване на болните от грип, режима в родилните и детски заведения по време на грипна епидемия и други. Тези мерки съответстват на най-строгите мерки в страните, където изобщо се прилагат. Световната наука още не е създала средство за истин¬ски ефективна профилактика на грипа, което да може да повлияе върху епидемичното разпространение на грипния вирус, за което свидетелства и епидемията през сезона 1995-1996 г.
Независимо от това, по обективни причини - нетърсене на медицинска помощ при заболяване, лечение от частни лекари или познати медицински работници, естествено е въведеният през 1978 г. математически модел за регистриране и прогнозиране на епидемичния процес на грипа да закъснява, макар и незначително във времето. Такъв модел едва сега се въвежда в някои западно¬европейски страни и интересът към нашия модел е много голям.
В световната практика единствено ефективно средство за индивидуална защита са противогрипните ваксини, които предо¬твратяват заболяването в около 85 на сто от имунизираните, а при постаналите имунизирани го смекчава.
У нас противогрипни ваксини се прилагат от края на 50-те години. Доскоро това бяха предимно живи ваксини наше и руско производство. Имунизираха се колективи от промишлени предприя¬тия, медицински служители, транспортни работници и други. Те бяха ефективни и спомагаха за предотвратяване на масови заболя¬вания от грип с обекти в националната значимост. Поради добре известният факт, че една жива ваксина, за да предпази, води до малка болест със съответната емоционална реакция от страна на имунизираните и променената концепция за предпазването от грип в глобален мащаб, преди три години производството и при¬ложението на живи грипни ваксини беше преустановено.
През 1991 г. Министерство на здравеопазването успя да закупи малки количества немска убита ваксина, която предостави безплатно на здравните заведения за имунизиране на увредени деца и възрастни със сърдечносъдови заболявания, болни с хронични болести на дихателната система, диабетици и други. Такава прак¬тика обаче няма в други страни. В някои страни за тези категории пациенти се осигурява ваксина чрез здравното осигуряване. Но общоприета практика в света няма.
Съгласно нормативната уредба за имунизация и Наредба № 18 от 1994 г. на Министерство на здравеопазването за профи¬лактичните имунизации и реимунизации в Република България грип¬ната ваксинация е препоръчителна за лица над 65 години, възрастни и деца, страдащи от определени заболявания, лица, живеещи в 215.2 организирани колективи и лица с повишен професионален риск от заразяване с грип. В страната се внасят и произвеждат достатъчно количество убити противогрипни ваксини. В момента на българския пазар има френска, холандска и в ограничени количества българ¬ска убита ваксина.
Колкото до продължението на Вашия въпрос, уважаеми госпо¬дин Михайлов, Министерство на здравеопазването, ако сте следили пресата, реагира на създалия се в последния месец дефицит на лекарствени средства. Този дефицит на лекарствени средства е породен от ликвидирането на системата за лекарствоснабдяване, която България имаше, поради което никой от търговците на едро не заявява на производителите необходимите количества лекарства, които трябва да бъдат произведени и предоставени на българския лекарствен пазар. Поради липса на такива държавни поръчки или други подобни, съответните производители трудно реагират на мобилността на пазара, особено в грипни епидемии.
И поради втория проблем на все още продължаващата практика да се изкупуват лекарства от вътрешния пазар за износ, се създаде известен дефицит на пазара. В последните дни забелязваме тен¬денция на възстановяване на този дефицит както от страна на производителите, така и от страна на търговците. И поради тези причини Министерство на здравеопазването възстанови с постанов¬ление на Министерския съвет регистрационния режим за износ на лекарствени средства в чужбина, където Министерство на здраве¬опазването участва със свои допълнителни разрешителни извън тези, издавани от Министерство на външна търговия. Съвместно с произ¬водители, с външнотърговци и представители на Министерство на здравеопазването ние смятаме да направим по-ефективен режима на износ на лекарства, без да го затрудняваме, като гарантираме невъзможността за изкупуване на лекарства от вътрешния пазар за износ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на министър Виткова.
Доктор Михайлов, можете да изразите отношение към отго¬вора на вашия въпрос.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Не съм доволен от отговора, който даде министър Виткова и това е разбираемо. Беше ни обяснено, 215.3 че епидемиите идват от Запад, но там не са готови да се справят с тях, защото нямат такава нормативна уредба, затова пък ние имаме някои инструкции. Не знам какви точно инструкции имаме, но нещата в България не стоят добре, госпожо Виткова.
А ако някой се е поотдалечил малко по разбираеми причини от здравеопазването, то някои, включително и министри, нямат и шанса да навлязат в него. Това е неприятна констатация още повече, когато става дума за здравеопазването, което не е област, където може да се командва. И всички опити да затрупате моите колеги, включително аптекари и фармацевти с бумаги, които да казват едно или друго, ще се окаже нещо безплодно.
Аз няма да коментирам ситуацията, в която се намираме, нито пък призивът, който някога един министър-председател отправи: "За Бога, братя, не купувайте!". В сила би могло да бъде сега: "За Бога, братя, не боледувайте!", защото едва ли с вашето ведом¬ство нещата могат да бъдат решени. Те стават все по-зле и по-зле, ако го усещате, госпожо Виткова.
Така че, изглежда трябва да се чете "Малкият принц". Вие можете да давате всякакви разпореждания и всякакви бумаги и в крайна сметка ще трябва да се придържаме към някогашния призив: "Българският болен - най-здрав!". Това е моят отговор на Вашия въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на доктор Михайлов.
Има думата за актуален въпрос към господин Младен Чер-веняков - министър на правосъдието, народният представител Велко Вълканов относно ефективността от приложението на чл. 409" 414 от Наказателно-процесуалния кодекс.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моят въпрос е свързан с нарасналата у нас престъп¬ност. С оглед на ефективността на борбата срещу тази престъпност бяха извършени съответни промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Бе създадено и особено производство, чийто смисъл бе във възможно най-кратък срок да се изправят виновните лица пред съда. Това са разпоредбите на чл. 409-414.
По данните, с които разполагам, институтът на това, условно наречено от мен, "бързо производство", не функционира достатъъчно добре. Твърде малко са случаите, при които той 215.4
изобщо се прилага.
Моля Ви, господин министър, да ни съобщите как оценявате действието на този институт - на "бързото производство", и какви мерки, според Вас, законодателни и организационни, са необходи¬ми, за да се осигури необходимата висока ефективност в прило¬жението му? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Вълка¬нов .
Има думата господин Червеняков - министър на правосъ¬дието. 215.5
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми господин председате¬лю, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Вълканов! Действително особените правила за разглеждане на дела за престъпления от общ характер, по които не се провежда предвари¬телно производство, бяха възприети със Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, приет от Тридесет и шестото Народно събрание и публикуван в "Държавен вестник" - бр. 39 от 7 май 1993 г. С тези изменения се целеше създаването на по-ефективен способ за "бързо разследване" на дела с най-висока степен на обществена опасност с цел разтоварване на съдеб¬ната система от дела, които не представляват висока степен на сложност и биха могли да бъдат разглеждани в сравнително по-кратки срокове, без да се върти тежката процедура на едно предва¬рително производство. За изпълнението на тези законови разпоредби на чл. 409 - 414 от Наказателно-процесуалния кодекс, бяха пред¬приети някои организационни мерки. Непосредствено след влизане в сила, бяха приети някои подзаконови нормативни актове, на¬пример със Заповед № 1-87 от 11 май 1993 г. министърът на вътреш¬ните работи определи кои органи от състава на МВР могат да осъ¬ществяват дейността си по чл. 409. Главната прокуратура изготви указания за приложението на Закона за изменение и допълнение на НПК през юли 1993 г., които бяха изпратени до окръжните и районните прокуратури в страната.
Независимо от тези действия обаче приложението на инсти¬тута е изключително ниско. За 1993 г., поради естествени съобра¬жения, не беше въведен предварително в системата за наблюдаване и нямаме данни за приложението на този институт.
За 1994 г. картината е следната: по данни на Министер¬ството на правосъдието за движението на делата, свършените дела по реда на чл. 409 и следващи от НПК са били едва 63, от които 58 решени. За периода януари - юни 1995 г. наличният брой на решените дела по раздел трети, глава двайста - 82, от които са решени едва 77.
Най-голямо приложение този институт намира при извършите¬лите на престъпления по чл. 194 от Наказателния кодекс или за кражби - основният състав за кражби е чл. 194; по чл. 325 -за хулиганство, и по чл. 343 - за някои от хипотезите на транс¬портни престъпления, извършени по непредпазливост. По данни от Министерството на правосъдието през 1994 г. този институт е бил приложен едва в 18 районни съдилища, като средният брой на разглежданите от тях дела е 4. За сведение искам да посоча, че общият брой на съдилищата в страната е 144.
За 1995 г. според информация от първото полугодие картина¬та е малко по-благоприятна, тъй като се наблюдава прилагането на института от по-голям брой съдилища - 23. Всъщност обаче той се игнорира от по-голямата част от районните съдилища, вклю¬чително и в някои големи градове, като Русе, Стара Загора, Габро¬во, Смолян, Хасково и др. Най-широко е приложението на това особено производство в Районния съд във Варна, където втора година се наблюдават добри резултати в тази насока. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Колеги, моля за тишина! Малко сме в залата, а много се говори.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Предполагам, че ви интересува борбата с престъпността, госпожи и господа народни представите¬ли, особено ефективността на този институт. Затова и изнасям тази информация за ясното приложение на института както по бройки на делата, така и териториалното разпределение в страната, тъй като това е важно, за да се направят някои изводи по какъв начин се води тази борба с престъпността в настоящия момент.
Би следвало да се отбележи, че натрупаната практика по приложението на института, макар и неголяма по обем, показва и някои слабости. Това наложи да се внесат промени в чл. 412 и 413 от НПК с приемането на Закона за изменение и допълнение на НПК от Тридесет и седмо Народно събрание на 18 май 1995 г. Цялостният анализ на причините за ограниченото прилагане на това особено производство би могъл да се даде след приключването на провеждащото се специално криминалогично изследване от Съвета за криминологични изследвания на базата на анализа на всички приключили дела по чл. 409 - 414 от НПК.
Наблюденията от органите на Министерство на правосъдието, основните причини за недостатъчното приложение на този институт и неговата ниска ефективност се свеждат до следното... (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Колега Соколов, извинявайте, но при Вас много се шуми, много се говори. Моля Ви!
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Той не казва нищо сериозно,
затова.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: На първо място, налице е известен консерватизъм при прилагането поради непознаването на особеното производство, което поражда известен страх и нежела¬ние да се използват неговите възможности.
На второ място, не е достатъчен контролът, упражняван от прокуратурата, от началниците на районните полицейски управле¬ния и председателите на районните съдилища относно проявите на активност за приложението на института.
На трето място, липсва синхрон в действията на трите ангажирани звена - полиция, прокуратура и съд.
На четвърто място, особеното производство, въведено в чл. 409 - 414 от НПК, не е достатъчно ефективен инструмент за борба с престъпността от гледна точка на законодателното му уреждане. На пръв поглед изглежда, че той би могъл да намери приложение в над 200 текста от особената част на Наказателния кодекс. Ограничителната рамка на чл. 171, ал. 2 от НПК обаче поставя органите по прилагането му пред необходимостта да съобра¬зят всички условия, поради което този институт не оправда първона¬чалните очаквания.
Независимо от изложените съображения считам, че този институт би могъл да намери много по-широко приложение, ако се проведе целенасочено разясняване на самия механизъм по неговото прилагане. Ето защо съм на мнение, че е необходимо организирането на семинари за обучение и съответно приложение на института на полицейските органи, районните прокурори и съдии, както и провеждането на периодични съвместни съвещания на прокуратурата, съда и представители на полицията за изясняването на някои спорни моменти и подобряването на организацията на работата и механизма по функционирането на института. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Вълканов, имате думата да изразите Вашето отно¬шение към отговора.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПГДЛ): Благодаря, господин министър, за Вашия изчерпателен отговор. Искам да се надявам, че Вие по-216.3
нататък ще работите за приложението на тези текстове от НПК. Бла¬годаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, господин Вълканов.
Има думата народният представител Ана Караиванова относно броя на тълкувателните решения по наказателни дела.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Господин председателю...
ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): Има бюлетин на Върховния съд, където всеки може да чете.
АНА КАРАИВАНОВА: Аз знам къде да чета, господин Соколов.
Уважаеми господин министър, колеги! Проблем № 1 на днешния ден е престъпността. Един певец не издържа и призова обществото да преодолее страха си и да се изправи като цяло срещу престъп¬ниците, защото обществото естествено знае всички и по-голяма част от престъпниците, защото са една шепа. Даже и имената им се знаят. И физиономиите им се знаят, защото много често ни ги показват по телевизията - основно как излизат от ареста или на коктейли.
И президентът е против престъпността. Дори се подписа под призива на Дони. И по телевизията ни го каза, когато пожела на правителството и мнозинството в този парламент да покажат поне един голям бос, влязъл за дълго в затвора.
Интересното е дали президентът не знае, че в затвора изпращат прокурорите и съдът. И дали забрави, че главният проку¬рор е назначен с неговия подпис, та не му направи такова персонал¬но пожелание за новата година. Цяла година не чухме по телевизия¬та и радиото главния прокурор или поне заместника му - говорител, да ни разкаже, че някой голям бандит е прибран дълго време зад решетките.
Затова пък твърде често чувахме, че главният прокурор сезира Конституционния съд на България за отмяна на актовете на Народното събрание, приети от мнозинството или от правителство¬то. Общо 9 искания е отправил главният прокурор на републи¬ката само през 1995 г. до Конституционния съд за отмяна на тексто¬ве, приети от Народното събрание.
Два пъти е сезирал същия съд за отмяна на Временния статут на телевизията. Сякаш всичката друга я свърши, та точно главният прокурор трябва да ни каже кой да се появява по телеви¬зията и да чете декларации. Само защото един негов приятел, висш магистрат от Конституционния съд, искал да го показват 216.4
не само като мутра - сгреших - муцуна беше и да чете деклара¬ции .
В същото време главният прокурор има не само правото, но и задължението винаги, когато има неяснота или противоречиво прилагане на закона, особено наказателните закони, да прави предложение пред общото събрание на съответните колегии на Вър¬ховния съд да издадат тълкувателни решения, които са ръководни и задължителни за всички магистрати, които прилагат законите. Това право главният прокурор имаше и по действащия до 1994 г. Закон за прокуратурата и предшествениците му доста често го из¬ползваха, и по сега действащия Закон за съдебната власт.
И понеже сме свидетели доста често на изявления, че нямаме закони или са остарели, вместо да се тълкуват и прилагат правилно, което заявихте и в отговора на предишния въпрос, моят въпрос към Вас е: има ли издадени тълкувателни решения от Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд и колко от тях са по предложение на главния прокурор?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има думата господин Черве-няков, министър на правосъдието.
МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми господин предсе¬дател, госпожи и господа народни представители, уважаема гос¬пожа Караиванова! Действително исканата от Вас информация не представлява някаква специална служебна тайна. Данните са абсо¬лютно ясни.
За 1993-1995 г. Общото събрание на наказателните коле¬гии на Върховния съд на Република България е издало пет тъл-вателни решения. От тях едно е по предложение на главния проку¬рор. Две предложения, направени от главния прокурор, са откло¬нени. В момента има едно висящо дело, по което Общото събрание ще се произнесе през 1996 г.
Това са данните. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Госпожа Караиванова, можете да изразите Вашето становище.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин минис¬тър, за отговора. На фона на деветте запитвания до Конститу¬ционния съд само за 1995 г. твърде бледа е пряката дейност на главния прокурор за три години в преките му правомощия. Но нека всички български граждани разберат, че главният прокурор изпол¬зва поста си освен да ходи безплатно на мачове в чужбина и глав¬но да се бори с правителството и мнозинството, което не му ха-БП/КП 217/1.
ресва, а не и с престъпниците. С тях, както на всички е из¬вестно, той пие и пее. (Ръкопляскания от блока на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има думата народният пред¬ставител Йордан Соколов за процедура.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На няколко пъти днес чухме поучения на минис¬тър-председателя и председател на Висшия съвет на БСП как трябва да се задават актуалните въпроси. Изглежда обаче, че е необхо-мо той да поучи депутатите от своята парламентарна група. На мен ми се струва абсурдно да се използва процедурата и правото на народните представители да задават актуални въпроси да се отправят такива питания и актуални въпроси към министър, в чийто ресор изобщо не е тази материя. Има бюлетин на Върховния съд, в който се публикуват всички тълкувателни решения на Върховния съд, има текст в закона, който казва в какви случаи главният прокурор или председателят на Върховния съд могат да искат изда¬ване на тълкувателни решения - когато има неяснота в закона или противоречива практика. И да се губи времето на Народното събрание тук да се развиват някакви тиради срещу главен проку¬рор или срещу който и да е и да се принуждава министърът на правосъдието да дава информация на един народен представител, бивш прокурор, който не е наясно какво значи тълкувателно реше¬ние, къде е регламентирана тази материя и къде може да си намери данни има ли издадени и какви са, да се пита министърът на пра¬восъдието дали главният прокурор е направил предложение пред Върховния съд и Върховният съд дали е излязъл с тълкувателно решение... Ами че вие утре може да попитате министъра на право¬съдието, да кажем, колко зеленчук в България се продава. Със същото основание може към него да зададете такъв въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Господин Соколов, времето Ви изтече.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приключвам. Аз вече започвам да мисля, че вие наистина използвате тази трибуна само за някаква евтина ваша изява. Така просто ви се иска да ви дадат по телевизията.
АНА КАРАИВАНОВА (от място): Искам да изкажа противно становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Моля Ви, госпожо Караива¬нова, уважавам Ви, но без диалог тук. 217/2.
Има думата народният представител Йордан Георгиев Соколов да зададе своя актуален въпрос към Димитър Костов - министър на финансите.
Докато дойде господин Соколов, съобщавам, че току-що постъпи писмен отговор на въпроса на Валери Стършелов, поставен до министъра на културата Георги Костов и до министъра на образо¬ванието, науката и технологиите Илчо Димитров. Ако е тук госпо¬дин Стършелов, дадойдеи да си получи отговорите.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин министър Костов, нашият актуален въпрос е от 5 декември 1995 г. С него ние Ви молим да дадете отговор и по-скоро да посочите данните, които бяха доста противоречиво изнасяни от най-различни държавни ин¬ституции .
Затова във връзка с някои публикации в средствата за масова информация се обръщаме към Вас със следните въпроси:
1. Каква е информацията от митническите служби за коли¬чеството изнесено от страната зърно и брашно за периода 1 януари 1995 г. - 1 декември 1995 г.? Основанието да зададем този въп¬рос е, че имаше компетентно изказване на началника на Държавна инспекция по корабоплаване, че са изнесени 955 хил. тона за този период от 1995 г., а в една справка на Главно управление "Митници", подписана от господин Кулишев, се сочеше същата цифра, изнесена не само от морските пристанища, за които бяха данните на ДИК, но изобщо - и чрез БДЖ, и чрез автомобилния транспорт.
2. Кои номенклатури зърно и брашна са изнесени, в какви количества за този период, кои са фирмите износителки съгласно митническите документи, какви количества е изнесла всяка от тях, какви са направленията на износа по митнически документи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има думата Димитър Костов - министър на финансите.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин председа¬телстващ, уважаеми дами и господа народни представители, госпо¬дин Соколов! Информация по въпроса, който наистина поставихте на 5 декември, ви беше изпратена още в рамките на следващата седмица. Разбира се, тя е изпратена за служебно ползване, тъй като не всичко от тази информация подлежи на неслужебно раз¬гласяване. 217/3.
Във Вашия въпрос Вие цитирате компетентно изказване, но все пак ще Ви напомня, че въпросите, по които е направено това изказване, не са в компетенциите на този, който се е изка¬зал .
За периода 1 януари 1995 г. - 20 юли 1995 г. са изне¬сени 272 хил. и 500 тона пшеница; след 20 юли са изнесени 554,7 хил. тона. Общо са изнесени 827 хил. тона пшеница.
Брашно. За периода от 1 януари до 20 юли са изнесени 61,6 хил. тона, след 20 юли са изнесени 52,7 хил. тона или общо 114,3 хил. тона.
Друго зърно е изнасяно, както следва: 124 хил. тона ечемик, 4,1 хил. тона овес, 182 тона царевица, 2161 тона зърна от житни растения - натрошени и в такъв вид.
Износът по фирми и по страни е даден в информацията, която Ви показах. Намира се тук на разположение вече от един месец.
Най-обща информация, която бих могъл да дам е, че за евро¬пейски държави са изнесени около 15 на сто от зърното и 71 на сто от брашното. За държави от Африка са изнесени 47 на сто от зърното и 6 на сто от брашното. За държави в Азия са изнесени 36 на сто от зърното и 23 на сто от брашното. Става дума за зърно-пшеница. Отделно има още около 2 на сто износ на пшеница за държави в Америка. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Соколов, доволен ли сте?
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Доволен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Доволен сте, благодаря
Ви.
Има думата народният представител Благой Димитров да зададе своя актуален въпрос към министър Димитър Костов.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин министър Костов!
Аз искам да започна с Ваш отговор на актуален въпрос от месец октомври, на който народният представител Муравей Радев Ви попита: има ли неизпълнение на разчетната субсидия от републиканския бюджет за общините към 30 септември, беше тогава неговият актуален въпрос, за което аз направих справка със стенограмите. Вие успокоително ни убедихте, че задълженията на бюджета към общините ще бъдат изпълнени.
Независимо че Вие успокоихте Народното събрание, непрекъс¬нато към Вас от общините е имало тревожни сигнали. Така например, кметът на град Варна инж. Христо Кирчев с едно писмо от 6 ноември миналата година Ви е уведомил, че към община Варна до месец ноември миналата година неприведената субсидия е над 93 милиона лева.
Господин Костов, съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на община Варна е отредена бюджетна субсидия в размер на 599 852 лева, която съставлява над 22 на сто от Сл.Р/НП 218.1
общинския бюджет, който възлиза на 2 милиарда 694 хиляди 832 лева.
До месец ноември миналата година, аз вече споменах, че неприведената субсидия към общината е в размер над 93 милиона лева, като във връзка с това задлъжнялостта на общината е над 90 милиона лева, в това число, забележете, 15 милиона лева за заплати, 27,5 милиона лева за медикаменти, 31 милиона лева за помощи, 4,9 милиона лева за храна, 16,3 милиона лева за ремонтни дейности, 11,8 милиона лева за капитални вложения. Забележете, тук става дума изключително за социални дейности.
Така или иначе вашият кабинет и политическата сила, чиито мандат носи този кабинет, винаги е афиширала една социална ангажираност.
В тази връзка, уважаеми господин Костов, моят въпрос е: в какъв размер е неприведената част на субсидията за 1995 г. Имам предвид за община Варна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата господин Димитър Костов, министър на финансите.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Димитров!
Към 31 декември 1995 г. са извършени преводите на опреде¬лените субсидии както за община Варна, така и за всички останали общини, при строго спазване на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 1995 г., съгласно който разходите по републиканския бюджет се извършват до размера на постъпилите приходи по сметката в банката, касата и при спазване на съответните приоритети, определени с ал. 2 на същия член.
В изпълнение на чл. 52, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация Общинският съвет на град Зарна е приел самостоятелен бюджет на общината за 1995 г. в размер на 2 милиарда 694 милиона и 600 хиляди лева при одобрена субсидия от републиканския бюджет 599 милиона и 600 хиляди лева.
До края на годината на община Варна са преведени субсидии в размер на 555 милиона и 100 хиляди лева. Относителният дял на преведената субсидия спрямо годишния размер е 92,6 на сто при средно за страната 93 на сто. 218.2
Освен това на основание Постановление № 245 на Министер¬ския съвет от миналата година за осигуряване на допълнителни средства от Фонд "Целева социална защита" за други социални плащания на общините на община Варна бяха преведени допълнително 1 милион и 900 хиляди лева за социални разходи.
При извършения анализ на касовото изпълнение на бюджета на общината бе установено, че са изразходвани в повече от одобре¬ните бюджетни кредити по общинския бюджет средства за отделни разходни параграфи, както следва: канцеларски и стопански разходи, ремонти и придобиване на дълготрайни активи. Преразходът по тези параграфи е около 150 милиона лева при наличие на неплатени разходи, за които Вие споменахте в по-малки размери.
Това ни дава основание за следните изводи: за да бъдат извършени тези по-големи разходи от одобрените с бюджета на общината за 1995 г., са били необходими допълнителни ресурси, които са осигурени от преизпълнение на собствените приходи по бюджета на общината. Превишението на разходните пера в повече от одобрените от общинския съвет е нарушение на бюджетната дисциплина, постановена със Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет, Закона за местното самоуправление и местната администрация, както и на чл. 9 на Закона за държавния бюджет на Република България за 1995 г.
С преведените от държавния бюджет субсидии на община Варна към края на годината са покрити с финансов ресурс 20,3 на сто от разходите на общината. Този факт показва, че финансовата зависимост на общината от държавния бюджет не е значителна и едно по-добро управление на наличните ресурси и спазване на бюджетната дисциплина би осигурило избягване на критични ситуации в оказването на дължимите на населението публични услуги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Господин Димитров, имате думата за становище по Вашия
въпрос.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Костов! Аз не съм доволен от Вашия отговор и то във връзка с това, че, примерно, Вие не споменахте непреведените на община Варна целеви средства около 30 милиона
лева за Аспарухов мост, въпреки че те са предвидени,
И във връзка с данните, които преди малко аз ви приведох, на община Варна, още един път натъртвам, за чисто социална дейност, заедно със средствата за Аспарухов мост на практика не са преведени над 100 милиона лева. Това е истината, уважаеми господин Костов.
И след гафа, който направи министър-председателя за "сините гета", в което влиза и нашата община, аз мисля, че може би вашето правителство и не зная, в частност може би и вашето министерство, използва и други бюджетни лостове, някакъв инструментариум за пречене на общинските дела в големите градове и някакъв терор над жителите на тези "сини гета". Благодаря ви..
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ (от място): Защо са извършвали преразхода не казахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Актуален въпрос към министъра на финансите от народния представител Васил Михайлов, относно нарушенията в Закона за държавния бюджет на Република България за 1995 г.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, господин министър! За разлика от министър-председателя, който днес избяга отново на въпроса ми да даде отговор, и госпожа Виткова като министър, която деликатно бе попитана има ли условия да бъде обявена грипна епидемия в България или не, тя обясняваше, че била дала инструкции, бих желал от Вас да получа ясен и еднозначен отговор на един такъв въпрос:
Какви са нарушенията в Закона за държавния бюджет на Република България за 1995 г.; кои пера от него не са изпълнени; какви са причините и кои са виновните лица, довели до това неиз¬пълнение на най-важния закон за текущата година в държавата?
Казвам "текущата", защото въпросът е зададен на 13 декем¬ври миналата година. И Ви моля да бъдете изчерпателен и конкретен, тъй като тук току-що чух за общините, че всичко е изплатено. Неритмичността на изпълнението на бюджета в това отношение доведе дотам, че заплатите на лекарите, на учителите, социалните помощи не идваха навреме, бяха затруднени като изплащане, нещо, което създава определено социално напрежение.
По-нататък бих искал да ви спомена и нещо, което стои в нашите бюджети много отдавна. Това е изплащането на бежанците на облигациите по Спогодбата "Моллов-Кафандарис". В този бюджет, за 1995 г., освен в Преходните и заключителните разпоредби, където фигурира това изплащане и в 1993 г., и в 1994 г., тук то е записано и в основните разходи в размер на 100 млн.лв.
Искам да Ви попитам за Аспаруховия мост какво стана, с парите, разбира се, за Аспаруховия мост.
Бих желал освен това да ми обясните, уважаеми господин министър на финансите, и свързаните с неизплащането или изплаща¬нето, надявам се да е станало това в последния момент, на 10 млн.лв. за защита на българщината. Имам предвид нещо, което тук с консенсус бе прието в Народното събрание, и то е да се отпуснат 10 млн.лв. за ремонт и поддържане на българските църков¬ни имоти в Истанбул. Аз Ви моля да направите един обстоен и конкретен отговор, уважаеми господин министър на финансите.
Освен това се опитайте да ми отговорите защо един закон, ако има нарушения, разбира се, а такива има, се нарушава от самия министър и от самия Министерски съвет. Това не е просто СД/ЗТ 219.1
някакво решение на пленум и това не е някакъв финансов план, защото в самия Закон за бюджета е записан режимът, при който той действува. Така че ви моля за ясен и еднозначен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Михайлов.
Господин министър Костов, имате думата.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин председател-ствуващ, уважаеми дами и господа народни представители, господин Михайлов! Ясен отговор се дава на ясен въпрос. В случая Вие пишете, и така го и казахте, че питате за нарушения в Закона за държавния бюджет за 1995 г. По този въпрос е в състояние да се произнесе примерно Конституционният съд. Той се произнесе за 1995 г. по въпроса за Висшия съдебен съвет.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Аз не Ви питам за това. Ната¬тък въпросът е ясен.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Предполагам, че Вие имате предвид констатираните нарушения при изпълнението на държавния бюджет.
В хода на изпълнението и паралелно с изпълнението на държавния бюджет бе осъществяван контрол от органите на държавния финансов контрол. Основните и често повтарящи се нарушения в бюджетните организации, които бяха установени, са следните:
- извършват се бюджетни преразходи, с което се нарушава законовото изискване, че разходите следва да се извършват в рамките на бюджетните кредити;
- бюджетните кредити не винаги се изразходват законо¬съобразно, целесъобразно, икономично и ефективно;
- отпуснати по бюджета целеви кредити се отклоняват за цели, различни от тяхното предназначение;
- въпреки че средствата за трудови възнаграждения в бюджетните учреждения са лимитирани, в не малко случаи утвър¬деният фонд се превишава и се надплащат трудови възнаграждения в размери, по-големи от дължимите;
- не са изключение и случаите, в които общинските съвети и бюджетни учреждения неправомерно и безлихвено кредитират частни фирми или им стават гаранти да получат банкови заеми, но последни¬те не винаги се връща, което поставя някои бюджетни учреждения в тежко положение;
219.2
- извършват се продажби и се отдават под наем общински недвижими имоти по занижени цени;
- масови са случаите, в които вноски, дължими на Репуб¬ликанския или на местния бюджет, или на централизирани държавни фондове се отклоняват от общините и се изразходват извън бюджета.
Съобразно с представените им законови правомощия, органи¬те на държавния финансов контрол извършват дължимата реализация за установените нарушения. Дават указания, налагат парични начети и изпращат актовете в съда и в прокуратурата. За десетте месеца на 1995 г. бяха извършени финансови ревизии на 1086 бюджетни учреждения, които обхващат тяхната дейност за периода 1993-1995 г. Установени са финансови нарушени, виновно причинени вреди, липси и злоупотреби, причинени на бюджетни учреждения в размер на 138,8 млн.лв. На 860 лица са наложени парични начети. На 134 други лица са съставени актове за начет, като искам да подчертая, че вредите от липси и престъпления в бюджетните учреж¬дения са особено укорителни.
Ревизиите позволяват да се направи изводът, че вътрешният контрол върху бюджетните разходи е недостатъчен, а в немалко случаи липсващ, което е основна причина за тези нарушения.
Относно конкретните пера и позиции в Закона за държавния бюджет беше дадена подробна информация и се проведоха обстойни дискусии при внасянето на проектобюджета за 1996 г. и при приема¬нето на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 1996 г.
На въпросите, които вие допълнително поставихте, бих могъл да отговоря, но след като прецизирате какво точно питате и в какво точно се опитвате да обвинявате. Тогава ще се възпол¬зувам от правото си на отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Михайлов, имате думата за отношение към отго¬вора на Вашия въпрос.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Аз въобще не се опитвам, господин министър, аз Ви обвинявам. Казах много конкретни неща. От Вас ли зависи да се отпуснат парите например за възстановяване на църквата и за ремонта на църквата, или от някой друг? А за бежанците от кого зависи? А за ритмичното изплащане на парите за общините -това са заплатите на лекарите, на учителите и социалните помощи - от кого зависи? Още повече Вие ме предизвикахте. И знаете ли с какво? През лятото, явно е, че Вие сте финансов министър, е нап¬равено според мен едно грубо закононарушение, включително и нару¬шение на Конституцията. И Вие знаете за какво става дума. Става дума за над 9 млрд. лева, които фактически бяха прибавени към бюджетния дефицит, без това да мине през Народното събрание. Въпросът е зададен на 12-и. На 20-и тук постфактум фактически Народното събрание гласува увеличаване на бюджетния дефицит. И къде е отишъл този бюджетен дефицит? Това ни повече, ни по-малко, господин министър, означава, че Вие сте бръкнал в джоба на всеки българин и сте му откраднал по 2 хил. лева, без да имате право на това и в нарушение на закона. Защо? - За да захраните своите банки-пирамиди, които така или иначе рухват. За това става дума. Кой друг отговаря за изпълнението на бюджета? - Финансовият минис¬тър. Как си позволихте през лятото да направите такова нарушение! За такова нещо обикновено не просто министърът, а цяло едно правителство си заминава. И сега да видим дали ще можете да сключите договореностите с международните финансови институции, когато има такъв дефицит в бюджета, който Вие увеличихте факти¬чески с 9 млрд. и 200 млн. лева в нарушение на Конституцията, повтарям, и на закона. Това си е обикновено джебчийство, господин министър.
Това е конкретният ми отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Михайлов. Господин министър Костов иска думата.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Господин Михайлов! Не знам дали имам право, но мисля, че поне морално право имам да Ви посъветвам, когато говорите по дадена тема, първо да се опитате да я научите, защото не звучи добре, когато се говори за нещо, което човек не разбира. Бъркането в джобовете на хората става чрез инфлацията. Да, Вие товарите за бюджетен дефицит. Вярно е, че беше увеличен бюджетният дефицит, но инфлацията през 1994 година беше 120 %, инфлацията през 1995 г., в края на годината беше 33 %. Това е 4 пъти по-малко.
Това означава, че ако със същите темпове намаляваме инфлацията, ние ще постигнем целите си, защото обедняването на хората може да се спре не чрез раздаване на напечатани пари, а чрез спиране на инфлацията.
Разбира се, аз съм готов не от трибуната, а отделно да ви помогна да разберете първо за какво става дума преди да се изказвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми народни представители, преди малко народният представител господин Пинчев ми постави един въпрос, който пред ръководството на Народното събрание е поставян и от други депута¬ти. Става дума за отправени питания и актуални въпроси към бившите министри Цочев и Чичибаба. Съгласно правилника, не е установен начина как ще се процедира в такива случаи. Дори ака¬демик Сендов е направил конкретни предложения за нанасяне на корекции в правилника, които да уточняват процедирането в такива случаи, но тъй като пък съгласно чл. 81 от правилника председате¬лят на събранието е длъжен да уведомява съответния министър тълкуванието е, че става въпрос за питане, поставено не толкова към институцията, колкото към определен министър и може би има логика в това, защото едва ли новите министри биха могли да отговарят за действията на своите предшественици. Затова, ако все още са актуални въпросите, които са отправени към господин Чичибаба и господин Цочев, молбата ни е да ги преадресирате към новите министри, за да може председателят на Народното събра¬ние да ги уведоми в съответния срок и да получите своите отгово¬ри . ВЙ/ВЙ 220.1
Актуален въпрос към господин Пирински, министър на вън¬шните работи, от народния представител Васил Златароз относно реакцията на Министерството на външните работи по повод отказа на господин Владимир Паунковски от македонско гражданство.
Господин Златаров, имате думата.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господа министри!
Председателят на ВМРО в град Охрид господин Владимир Паунковски, когото лично познавам в резултат на постоянния тор¬моз, упражняван върху него, за да се откаже от българското си самосъзнание, е отправил молба до министъра на вътрешните работи на Република Македония, с която се отказва от македонското си гражданство. Препис от тази молба е бил връчен и в нашето посол¬ство в Скопие.
Каква е, има ли изобщо някаква реакция от повереното Ви министерство по този повод и не е ли редно да му предложим политическо убежище, както вече е направила Швейцария, например? Или ще мълчим и то не дипломатично, както мълчахме някога по процеса на Плиска и Преслав?
Понеже в Министерството на външните работи ме запитаха какъв е случаят с Плиска и Преслав, аз го обясних допълнително. Ще го обясня и тук:
В началото на 70-те години в София беше една студентка от Струмица - Плиска Манасиева. На едно събиране на студенти, като се пее песента "Биляна платно белеше", тя започва да я пее. Нашите български студенти я питат откъде знае тази песен. "Ами аз, - казва тя - съм българка". Когато се връща в Струмица местните патриоти подшушват и в края на краищата обвиняват баща¬та - адвоката Манасиев от Струмица - по Закона за защита на македонската национална чест, че е възпитал зле своите деца. Самите им имена показват как ги е възпитал - момчето е кръстил Преслав, а дъщеря си - Плиска. За тази работа той е осъден на 2 години затвор. Пратили го в един затвор в стара Сърбия, където той умира. По този въпрос официална България тогава пази пълно мълчание. Слухове се носеха из цялата страна! Сега Плиска Мана¬сиева е омъжена в Скопие, а синът Преслав и майката живеят в София. 220.2
Но аз искам да кажа две думи още за Паунковски. Това не е случаен човек. Първо, той не иска никаква материална помощ от България, за да не бъде обвинен, че прави някаква чужда пропа¬ганда .
И второ, той си е поставил една непосилна задача. След нашето Освобождение правилно от лингвистична гледна точка като официален говор се приема източният говор, но с това ние се откъснахме от западните колонии и ако беше взето друго реше¬ние, нямаше да стоят проблемите за шопския, македонския и другите диалекти. Точно такава задача си е поставил господин Паунковски. Но това е друг въпрос. Казвам го само за информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Златаров.
Господин министър Пирински, имате думата, за да отгово¬рите на актуалния въпрос на народния представител господин Злата¬ров .
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин председателю, уважаеми народни представитли, господин Златаров!
Що се отнася до въпроса за реакцията или за мълчанието, бих искал да Ви отговоря следното:
Непосредствено след атентата срещу президента на Македо¬ния и онова, което обезпокои всички в България и може би не само в България като необосновани действия, свързани с изясня¬ването на истината около атентата, на 13 октомври още миналата година, тоест преди случая от 25 октомври, който е конкретният повод за Вашия въпрос, говорителят на Министерството на външните работи официално заяви - и го цитирам: "Ние напълно споделяме разбирането за важността на следствието около атентата, но особено безпокойство у нас буди фактът на арестуването, при това с допус¬кане на процесуални нарушения, на граждани на Република Македония, определили си като българи."
Няколко дни по-късно, на 17 октомври в Страсбург при разглеждането на молбата на Република Македония за членство в Съвета на Европа постоянният представител на България в Съвета на Европа, по поръчение на Министерството на външните работи, огласявайки позицията на България по приемането на Македония в Съвета на Европа, в своето официално депозирано изложение зазяви следното: "България подкрепя дефинираните от Парламентар-220.3 ната асамблея на Съвета на Европа ангажименти, които Македония следва да поеме при приемането си в организацията и по-специално тези, отнасящи се до свободата на изразяването и информацията, както и независимостта на електронните и печатните медии. Считаме, че практиката в областта на образованието, културата, книгораз¬пространението, средствата за масово осведомяване следва да се приведе в съответствие с европейските стандарти. Особено внимание следва да се обърне на необходимостта от реално гаран¬тиране на свободната изява на националното самосъзнание на всички жители на Македония.
На 8 декември, вече след тези инциденти, за които споме¬нахте, заместник-министъра на външните работи Иван Христов на¬прави следното официално изявление: "Ние сме дълбоко обезспокое-ни от зачестилите в последно време сигнали, според които разслед¬ването на печалните обстоятелства около атентата срещу президента на Република Македония господин Киро Глигоров се използуват като предтекст за упражняване на недопустими форми на натиск, включително и върху лица, открито изявяващи българското си само¬съзнание" .
На среща в Министерството на външните работи с посланика на Република Македония у нас господин Георги Спасов на 14 декем¬ври началникът на управление "Права на човека и хуманитарно и социално сътрудничество" на министерството официално поиска информация от македонската страна във връзка с получените данни за задържането на Владимир Паунковски от Охрид и на Димитър Църномаров, както и потвърденията, че от тях и от други македон¬ски граждани е изземвана българска литература, отнети са им задграничните паспорти, разпитвани са за връзките им с България и т.н.
С тези граждани на Македония бяха проведени срещи от страна и на представители на посолството в Скопие, които потвър¬диха наличните сведения за инцидентите, както и за подобни инци¬денти с други граждани. 220.4
Данните, които имаме в министерството и по които очакваме да се произнесе македонската страна, говорят, че след упражняване на системен психологически тормоз на 25 октомври 1995 г. на аерогара Скопие за пореден път е бил задържан Паунковски -известен със своите позиции и със своята обществена дейност, изразяващ своето национално самосъзнание. Той е бил задържан, отнети са му документите в момент, когато е предстояло негово пътуване в Австрия.
Според свидетелствата на самия господин Паунковски, той е бил отведен в неизвестна посока със завързани очи, за¬държан е в затворено помещение близо пет денонощия, което е в нарушение на поетите от самата Република Македония международни правни задължения в областта на правата на човека и по-специално на чл. 12 от Конституцията на самата република, който гласи, че "Задържани лица следва да бъдат изправени пред съд възможно най-бързо в рамките на не повече от 24 часа от момента на задържа¬не, като по законността на тяхното задържане съдът следва да вземе решение без отлагане".
С действията си при споменатите случаи на неправомерно задържане и оказване на недопустими форми на натиск македонските власти нарушават освен вътрешното си законодателство, също и редица универсално признати норми в областта на правата и основните свободи на човека, конкретизирани в международната Харта по правата на човека, няколко члена от Международния пакт за гражданските и политическите права и съответните текстове от Всеобщата декларация за правата на човека, както и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Ние все още очакваме отговор от македонската страна на официалното запитване за информация, което отправи министер¬ството още в средата на декември. Мога да кажа, че ако в един най-близък срок такава информация продължава да не постъпва, ние имаме намерение да предприемем следващи дипломатически стъпки чрез съответна нота на министерството, с които да заявим настоятелното си желание да получим такава информация.
Що се отнася до другата част от Вашия актуален въпрос, свързана с предоставянето на политическо убежище на господин НИ/НП 221.1
у нас, досега при нас не е постъпила информация той да е направил постъпки за получаване на такова убежище. Няма сведения и за лишаването му от македонско гражданство. Както е известно, съгласно чл. 27, ал. 2 от Конституцията на България, Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. От тази възможност може да се ползва всяко потърсило убежище в България лице, което се прецени, че е поставено в подобно положение.
Това е отговорът, който бих Ви дал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Златаров, имате думата, за да изразите отношение¬то си към отговора на Вашия актуален въпрос.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Аз благодаря на уважавания от мен господин Пирински за обстоятелствения отговор и съм доволен, че Министерство на външните работи започва да проявява една настойчивост, която досега не ми е била позната. Мога само да го помоля да поискат един отговор от Народна република Македо¬ния в тази посока и няма какво повече да ги чакаме. Тези хора, които са с българско самосъзнание трябва да живеят с мисълта, че има хора, които мислят за тях, обичат ги и при всички обстоя¬телства ще ги защитят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Златаров.
Питане към министъра на външните работи господин Пирин¬ски от народния представител Орлин Драганов относно откриването на посолство, или консулски отдел на Канада в България.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В последните 5-6 години в нашата страна настъпиха значителни промени в политичес¬ката, икономическата и други области. Немалка част от гражданите на страната я напуснаха, за огромно съжаление, като емиграционният поток в значителна степен е насочен към Америка и в частност към Канада. В периода 1990-1995 г. много българи емигрираха в тази страна. В началото на 1995 г. започна управлението на БСП и в частност Външно министерство беше прието от Вас, като министър на външните работи на Република България.
В частни разговори и по други пътища проявих интерес около въпроса за откриване на посолство или консулство на Канада 221.2 в България. От този момент изминаха 12 месеца, но до откриване на посолство или консулски отдел на Канада в България не се стигна. Имайки предвид многото емигранти, намиращи се в Канада и огромните, подчертавам, огромните трудности относно оформянето на документите за пътуването на техните роднини и близки, моля да ми отговорите какво се прави по повдигнатия от мен въпрос и може ли да се очаква в скоро време откриване на посолство или консулски отдел на Канада в България. Откриването на такива дипломатически служби ще доведе до значително облекчаване на междувизовите, политическите и икономически контакти между България и шестата по развитие в света страна Канада. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, доктор Драганов.
Господин министър, заповядайте да отговорите на питането на народния представител Орлин Драганов.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин предсе¬дател.
Уважаеми господин Драганов, уважаеми народни представи¬тели! Министерството на външните работи не е инстанцията, която може да реши откриването на щатно дипломатическо представителство на Канада у нас. Този въпрос е от изключителната компетентност на Министерството на външните работи и международната търговия на Канада и засяга именно решенията на канадското правителство.
Въпросът за откриването на канадско посолство в България е поставян многократно от Министерството на външните работи на България при работни контакти с представители на посолствата на Канада и в Будапеща, и в Букурещ, и в Белград, и при консулта¬ции, които сме имали и в Отава, и тук, в София. За пореден път той бе поставен пред канадските власти от заместник-министъра на външните работи господин Константин Главанаков при работното му посещение в Канада от 29 юни до 1 юли 1995 г. Отговорът, който канадската страна неизменно е давала досега е, че поради бюджетни ограничения Канада не е в състояние да издържа своя щатна дипломатическа мисия в България. Поради това канадската страна декларира намерението си да търси алтернативни форми на дипломатическо представяне у нас.
На 29 август 1995 г. правителството на Канада изпрати по дипломатически път официално предложение до българските 221 .3 власти за назначаването на канадски гражданин за почетен консул на Канада у нас. Предложението предвиждаше в София да бъде разкрито бюро на почетния консул, а консулският му окръг да обхване цялата територия на страната ни. Правомощията му трябваше да включват осигуряване на консулска защита на канадските гражда¬ни, пребиваващи на българска територия, съдействие за развитието на търговско-икономическите отношения между двете страни и извършване на ограничени паспортни и визови услуги.
През септември 1995 г. канадското Външно министерство преразпредели задачите на канадските посолства в съседните балкански страни по отношение развитието на канадско-българските контакти и отношения. Отчитайки фактора географска близост, канадското Външно министерство прехвърли проблемите на двустранни¬те ни политически, икономически и културни отношения от Канадското посолство в Будапеща на Канадското посолство в Букурещ. На 12 декември 1995 г. посланикът на Канада в Букурещ господин Дюге бе акредитиран по съвместителство в нашата страна. Визовите и емиграционните въпроси, както и досега обаче останаха в компе¬тенциите на Посолството на Канада в Белград.
За съжаление, на 15 ноември 1995 г. канадската страна поиска спиране на процедурата по назначаването на почетен консул, онази кандидатура, която беше представена, поради възникнали здравословни причини. Канадското Външно министерство се ангажира с бързо издигане на нова кандидатура за поста. И във връзка с това на 18 януари 1996 г. в Консулското управление на Минис¬терството на външните работи постъпи ново предложение на канадска¬та страна, което активно се проучва.
Министерството на външните работи на България е запознато с трудностите, изпитвани от нашите граждани при подаването на документи за визи в Канадското посолство в Белград. Тези трудности бяха предизвикани не само от липсата на Канадско посолство у нас, но и от действувалите до неотдавна санкции срещу Югославия, правещи пощенските връзки между България и Белград ненадеждни. Освен това, поради прекъсването на редовните самолетни полети между София и Белград, Министерството на външните работи на България бе принудено да преустанови изпращането на дипломатическа куриерска поща до Българското посолство в Белград, което също даде отрицателно отражение върху движението 221.4 на визовите молби на нашите граждани.
Независимо от горното, управление "Консулско" на министер¬ството и Посолството на Канада в Белград договориха практически мерки за улесняване на българските граждани, доколкото е възможно, при подаването на документи за визи. В съответствие с тях, на всеки месец и половина от Белград в София се командирова дежурен канадски консул, който в продължение на пет работни дни приема български граждански по консулски и емиграционни въпроси и полага на място визи.
По искане на Министерството на външните работи визовата служба на канадското посолство в Белград удължи с два часа еже¬дневното си приемно време за български граждани. Между управле¬ние "Консулско" и канадското посолство в Белград има договореност за ускорено разглеждане на визовите молби, касаещи хуманитарни случаи, пътувания на български бизнесмени или посещения на офи¬циални делегации. Канадското посолство в Белград е поискало от своето правителство отпускането на допълнителни бюджетни средства за 1996 г. за откриване в София на офис с постоянен персонал, в който да се приемат, обработват и препращат в Бел¬град документите за визи на наши граждани.
Даваме си ясна сметка, че за оптималното развитие на българо-канадските дипломатически, консулски и търговско-ико¬номически отношения е наложително разкриването на щатна дипло¬матическа мисия на Канада у нас и затова усилията ни в тази насока ще продължат.
Що се отнася до българската страна, приоритетното зна¬чение, което ние отдаваме на развитието на отношенията ни с Канада, се потвърждава от обстоятелството, че страната ни под¬държа две щатни дипломатически представителства в Канада: по¬солство в Отава и генерално консулство в Торонто, а национал¬ният ни въздушен превозвач авиокомпания "Балкан" поддържа редовен полет София-Торонто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Драганов, имате думата за допълнителни въпроси.
ОРЛИН ДРАГАНОВ (независим): Аз благодаря на господин министър Пирински за изложеното експозе, но призовавам за по-голяма дипломатическа активност. Шестата държава в света не може да каже, че има икономически съображения, за да не се от¬крие посолство в България. Това е така.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): С това съм съгласен.
ОРЛИН ДРАГАНОВ: Следващото нещо: аз бих Ви призовал да видите каква е епопеята на братя, сестри, майки, бащи плюс разходите до съответните страни, Белград и т.н., по изважда¬нето на тези визи. Това е точно епопея, защото тук беше спомена¬то за бизнесмени и за депутати. Дипломатическият паспорт е едно, обикновеният гражданин - съвсем друго. Ние, депутатите, защитава¬ме интересите на обикновените граждани и Ви призоваваме още ЦМ/КП 222/1.
един път за дипломатическа активност, докато не се открие кон¬сулски отдел или посолство на Канада в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, доктор Драганов.
Господин министър, имате ли да допълните нещо?
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Само това, че приемам препо¬ръката за увеличена активност. Бих поискал и съгласието ви да прибавим към нашите аргументи и настоятелното искане на народни представители, на българския парламент за решаването на този въпрос. Съгласен съм с Вас, че той засяга много остро стотици и хиляди български граждани, които нямат привилегирован достъп до услугите на консулските служби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Актуален въпрос към министър Илчо Димитров - министър на образованието, науката и технологиите, от народния предста¬вител Цоньо Ботев относно писмо на председателя на Народното събрание във връзка с питане от народния представител Цоньо Ботев.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, ува¬жаеми дами и господа народни представители, господин министър! На 17 ноември от трибуната на Народното събрание отправих пита¬не към Вас дали Министерството на образованието, науката и тех¬нологиите или Вие лично сте давали инструкции до ръководството на Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий" и какво е отношението Ви към забраната да се играе постановката "Аква¬риум" пред студентите.
След отговора, който ме задоволяваше, въпреки тона Ви, аз Ви благодарих, защото бях убеден, че забраната е от ректора и министерството не е изпращало инструкции.
Голяма беше изненадата ми, когато получих копие от Ваше писмо до председателя на Народното събрание и до председателя на парламентарната група на СДС. В писмото пише, че в питането ми - цитирам: се отправят всевъзможни обвинения срещу полити¬ката на министерството Ви. По-нататък: че депутатът е излъган в питането си към мен и че обвиненията му са обосновани с лъжа... Накрая съжалявате, че депутатският ми имунитет е защита срещу срамните ми и подсъдни действия.
Няма да обръщам внимание на факта, че писмото е с из¬ходящ № 0200166 от 20 октомври 1995 г., което явно е грешка. 222/2.
Във връзка с това писмо настоявам да ми отговорите на следния въпрос: поддържате ли написаното в писмо с изходящ № 0200166 на основание на факса от 17 ноември 1995 г. от Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий", т.е. да твърдите, че съм лъжец и съм отправил всевъзможни обвинения към министерството? Сигурни ли сте, че ректорът не Ви е подвел с един факс на благо¬дарствено писмо, което няма входящ номер? И откъде съдите, че спектакълът "Аквариум" е игран на 25 октомври 1995 г. пред сту¬дентите от Велико Търново.
Очаквам, че ще се отнесете с нужната сериозност и отго¬ворност към въпроса, за да не се наложи аз да изразявам недоу¬мението си от опитите Ви да омаловажавате въпросите, зададени към Вас от народни представители.
И понеже твърде много време мина от поставянето на моя актуален въпрос, искам предварително да ви кажа, че съм изумен от факта, че е употребен натиск върху госпожата, която е една от цитираните в писмото: да ми се обажда и да ме моли да не задавам моя въпрос, защото това щяло да коства нейната работа във Великотърновския университет.
Накрая искам да ви кажа, че след няколко дни аз ще ви дам едно писмо от господин Николай Георгиев, в което той из¬рично пише, че това писмо е груб фалшификат, че той никога не го е писал и че подписът няма нищо общо с неговия. Така че очак¬вам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕ/l ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ботев.
Господин министър, имате думата да отговорите на актуал¬ния въпрос.
МИНИСТЪР ИЛЧО ДИМИТРОВ: Господин председателю, господа депутати, господин Ботев! Не знам този диалог дали трябваше да отнеме толкова време на министерството, на депутати, пък и на Народното събрание. Аз ще си позволя да апелирам към при¬състващите депутати, когато възникват такива въпроси, да се обръщат към министерството. Искам да ви уверя, че то ще е на разположение и е на разположение винаги на народните предста¬вители и проблеми, които биха могли да се изяснят за пет минути, не ще доведат до такива вече неколкомесечни проверки, обвинения и т.н. Да не си губим взаимно времето. 222/3.
За конкретния случай. На 25 октомври господин Ботев в актуален въпрос до мен заявява, че на 23 октомври под пре¬текст, че става дума за политическа пропаганда, студентите от Великотърновския университет са били лишени от възможността да гледат мюзикъла "Аквариум" и по този повод ме пита: изпращало ли е министерството инструкции до ръководството на Великотър¬новския университет, с които да се ограничава възможността сту¬дентите да участват на обществени и културни прояви и какво е точно съдържанието на тези инструкции? А ако няма такива -на какво се дължи престараването на ръководството на универси¬тета?
Във втория въпрос по същество надълго и нашироко ми се обяснява - цитирам: че тази забрана не е ли категоричен акт на агресивно настъпление на цензурата, че има нарушение на чл. 39 от Конституцията - т.е. преди да е даден отговор на въпроса, че то цели да унищожи демократичността на студентското мислене, че ще превърне студентите в апатична безформена маса, готова да служи на групировки, че имаме интерес в университетите да не се мисли, да цари апатия и подчиненост и прочие квалификации и обвинения, които наистина ще избегна да окачествявам пред вас.
В краткия отговор, който прочетох пред вас, дадох увере¬ние, че министерството не е изпращало нито писмени, нито устни инструкции до Великотърновския университет за забрана или разре¬шение на каквито и да е спектакли или други културни или обществе¬ни прояви. Защото съгласно закона, висшите училища се ползват с автономия и този въпрос е изцяло в компетентността на висшите училища. Даже препоръчах в такива случаи да се питат ректорите на университети, които, макар и да са автономни, все пак същест¬вуването им се решава от Народното събрание, вие им определяте бюджета, следователно те са длъжни да отговарят, когато вие се обръщате към тях с такива въпроси. И право да ви кажа, с това смятах въпроса за изчерпан, даже не се бях обаждал във Великотърновския университет, тъй като нито преди някой ме е питал, нито пък аз съм се обаждал.
Поводът да се обадя във Великотърновския университет беше това заявление, което господин Ботев направи пред вас, в което той каза, че във Велико Търново са се оправдали с моя инструкция, т.е. моето има са използвали. Тогава само заради това аз се обадих в университета и казах: Защо използвате моето име за неща, които не са верни? Тогава аз получих за първи път документи, не обяснение, защото казах, че не са длъжни да ми дават обяснение, че спектакълът на споменатата дата не само се е състоял, а че е имал успех пред повече от 200 студенти публика. И бе приложено писмо от главния художествен ръководител на Студентско театрално студио - 4, и от организатора в Студент¬ския дом на културата, предполагам тази госпожа, която ми се е обаждала, която нито я знам по име, нито съм говорил някога през живота си с нея, в което се благодари за добронамереното и коректно отношение към културната дейност на университета, подчертава се, че клубът на Великотърновския университет е пре¬доставен без наем и т.н.
С други думи, питането на народния представител при тези сведения, които получих, за мене се оказа основано на неверни твърдения, на неверни факти. Аз се почувствах длъжен, без да занимавам Народното събрание, да уведомя и председателя на Народ¬ното събрание, и председателя на парламентарната група, както и самия господин Ботев, против такава практика въобще. БП/ВР 223.1
След това получих и актуален въпрос, в който пак се твърди за моето отношение към забраната да се играе постановката "Аквариум" пред студентите, сигурен ли съм, че ректорът на Велико¬търновския университет не ме е подвел и т.н. Аз съм сигурен, че ректорите, когато кореспондират с мене и министерството, не ме подвеждат. Защото ако се окаже, че някой ме е подвел, той носи морална отговорност като ректор.
Господин Ботев дава сега нови факти, не ги зная, не мога да кажа след това писмо, копие от което ми беше официално препратено, какви контраписма са получени, но от това, което на мене ми беше донесено с документи, казвам - не с уверения, е очевидно, че спектакълът не е бил забраняван и че организатори¬те даже са изказали благодарност към ръководството на универси¬тета.
И второ, бих апелирал да не влизаме в такива ненужни разправии, а когато е нужна на депутатите информация още веднъж, да бъдат така добри да се обръщат към нас и когато са неудовлет¬ворени от решенията ни, да занимават Народното събрание. Аз за четвърти или пети път идвам в деня за парламентарен контрол заради този втори отговор. Доволен съм, ако сметнем въпроса за приключен и повече не се явявам тук по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ботев, имате думата, за да изразите отношението си към отговора на Вашия въпрос.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Аз мисля, че отговорът на господин министъра беше многозначителен и всички, които са слушали, са разбрали за какво става дума. От това, че той е гузен, на мене ми е ясно, че е разбрал колко е сгрешил. Само бих му обърнал внимание, че един администратор като него не може да пропусне факта, че писмото, на което той се позовава, няма входящ номер. А за останалите неща мисля, че ще има възможност да се убеди в грешката, която е направил. С удоволствие бих направил някои констатации, но ще си ги спестя, защото мисля, че на всички стана ясно докъде може да стигне наивността на един човек.
МИНИСТЪР ИЛКО ДИМИТРОВ (от място): Тогава много моля за думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Заповядайте, господин министър. Господин министър Илчо Димитров иска думата. 223.2
МИНИСТЪР И/140 ДИМИТРОВ: След като ми се задава въпрос за забранен спектакъл, който се оказва, че се е състоял, и въз основа на него се правят квалификации, които чухте, много моля тогава проверката да продължи и още веднъж да се докладва, тъй като никой не може да реагира другояче, когато получава документ за състоял се спектакъл, за който се твърди в Народното събра¬ние, че е бил забранен. Аз моля да продължи тогава проверката.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Писмо, което е фалшифицирано.
МИНИСТЪР ИЛЧО ДИМИТРОВ (встрани от трибуната): Ако е фалшификат, ще се носи отговорност. Но трябва да се види кое е фалшификат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Актуален въпрос към министъра на културата от народния представител Стоян Райчевски относно политическо преследване в Държавния сатиричен театър. Има думата господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! Аз съжалявам, че го няма председателят на ръководството на Народ¬ното събрание, за да бъде отправена към него една бележка. Госпо¬дин министър Костов вече идва за четвърти път тук и се губи и негово време, и на други министри поради една много неудачна процедура. Не може актуални въпроси, които са задавани от много време назад, отново да бъдат оставяни последни и по такъв начин те въобще да не достигат до пленарната зала. Мисля, че може би Вие ще направите това предложение да бъде коригиран правилни¬кът .
И сега към моя актуален въпрос.
С падането на Берлинската стена и с наченките на демокра¬тичните промени в Източна Европа от началото на 90-те години и в България бе направен опит да се затвори една тъжна страница от близката ни история, по-точно от близките ни десетилетия на политически преследвания, най-потърпевши от които бяха българ¬ските интелектуалци. Тъжно и опасно е, господа, че днес отново се сблъскваме с примери за възраждане на този антидемократичен рецидив. И още по-тъжното е, че негови жертви отново са представи¬тели на българската интелигенция, която е най-уязвима и най-потърпевша в новите икономически условия. Крещящ пример за това е един нов случай - уволнението на директора на Народната библио-223.3
тека "Св. св. Кирил и Методий", но това не е предмет на моето питане.
Уважаеми господин министър, в началото на театралния сезон 1994 - 1995 г., директорът на Държавния сатиричен театър господин Марков заявява на всеослушание на госпожа Латинка Петро¬ва, известна актриса и заместник-председател на Съюза на демокра¬тичните сили в Община "Младост" - София, че същата ще бъде увол¬нена в края на сезона, след което ролите следвало да ги получава от Филип Димитров. На последните избори госпожа Петрова е избрана за общински съветник в Община "Младост".
На 21 ноември същата полага клетва и на следващия ден, 22 ноември, директорът господин Марков изготвя Заповед № 87 за прекратяване на трудовия й договор, считано от 1 септември, т.е. със задна дата, без да се посочват основания за това.
И моят въпрос е: ще упражните ли, господин министър, своите права и авторитет, за да предотвратите тази и други разпра¬вии в Сатиричния театър?
Като допълнителни сведения ще Ви добавя, че разполагаме с информация, че на 11 ноември 1995 г. за деяние на директора е сезирана прокуратурата с писмо № 1598, от ревизионен акт № 9007.
Директорът господин Марков заявява по пресата, че ще съди ревизора, който всъщост си е свършил работата без знанието на министерството, като намесват и Вашето име, за което вярвам, че нямат основание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Господин министър Костов, имате думата.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми госпожи и господа депутати!
Въпросът беше малко разширен, тъй като вече не е така актуален. Вярно, господин Райчевски цитира, че няколко пъти и той, и аз участваме, но не ни идва ред. Първо ще отговоря на този въпрос, който ми бе зададен. След това на разширението.
Уважаеми господин Райчевски! По повод Вашия актуален въпрос трябва да подчертая, че с голямо съжаление прочетох негова¬та формулировка - политическо преследване в Държавния сатиричен театър.
Длъжен съм да подчертая, че в работата си Министерството на културата прави всичко възможно да бъдат избегнати и най-малките поводи за подобни квалификации. Българската интелигенция е национален капитал, който не може да се разпределя по партийни цветове.
Случаят с госпожа Латинка Петрова нееднократно е обсъждан в Министерство на културата. Ще споделя с Вас, че упреци към ръководството на театъра при подобни поводи са отправяни и друг път и с друг политически знак. Става дума за напълно правомерни действия на ръководството. В театъра е приета практиката предва¬рително да бъде огласено кои договори ще бъдат подновявани и кои не.
Така е станало и в края на предходния сезон. С писмо от месец юни тази година, касае се вече за миналата година, госпожа Латинка Петрова е уведомена, че срочният й трудов договор Сл.Р/ЗТ 224.1
няма да бъде подновен. Основание за това е както репертоарът на театъра в момента, така и набелязаните планове на театъра за следващия сезон.
Ръководството на театъра е в правата си да определя такава кадрова политика, която да осигури нужното качество на художествената продукция.
В случая ръководството на театъра е взело решение да не поднови срочния договор на госпожа Латинка Петрова, който е изтекъл на 31 август 1995 г. Госпожа Петрова е представила болнични листове, а по-късно и регистрация, че се кандидатира за общински съветник в една от столичните общини. По силата на Кодекса на труда и нормативните разпоредби за провеждане на местни избори госпожа Петрова е придобила право на допълни¬телни срокове за отпуск, които й се зачитат за трудов стаж. Но след изтичането на тези срокове работодателят отново придобива право писмено да изрази желанието си да поднови срочния договор с госпожа Петрова или не.
Ето откъде се получава разминаването в датите, заповед за прекратяване на един срочен трудов договор, който по определе¬ни причини, временна нетрудоспособност или неплатен служебен отпуск се превръща в трудов договор за неопределено време.
Ръководството на театъра е могло да издаде заповед едва след като служебният отпуск на госпожа Петрова е изтекъл.
Искам също да ви уведомя, че чрез неподновяване, а не прекратяване или уволняване, на срочни трудови договори в края на изтеклия сезон в Държавния сатиричен театър не са били поднове¬ни трудовите договори на още трима души от творческия състав.
Уважаеми госпожи и господа депутати, разрешете да направя едно допълнение на базата на това, с което господин Райчевски допълни своя въпрос. Аз съм поканил, не употребявам думата извикал или някоя друга дума, поканил съм господин Пламен Марков при мен да даде отчет за някои нарушения от друг характер, за които спомена господин Райчевски. Той трябва да се запознае с този ревизионен акт, за който се говори, който не е подписан от този ревизор, който пък е заминал на работа в чужбина. Това са неща, които трябва да се уточнят. Но презумпцията за виновност трябва да се докаже. До доказването й всеки е невинен.

Искам да използвам предоставената ми възможност от тази висока трибуна да кажа следното. Министърът на културата не е в състояние да отговаря за всеки договор за неподновяване за актьор или театрален директор. Има художествени институции, които се занимават с тези проблеми. За да можем ние всички тук още един път се връщам на националния капитал, какъвто са нашите творци, за които досега говорихме, това е национален капитал, те смятам че трябва да работят по трудови договори. И в случая, госпожа Латинка Петрова, не се съмнявам, че рано или късно ще се намери трудов договор, по който ще се работи.
Надявам се, че това ще бъде и това е нормалното в една демократична държава, каквато ние бихме искали да стане нашата скъпа Родина. Благодаря ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Райчевски, имате думата за отношение към отгово¬ра на Вашия въпрос.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Аз благодаря на господин министър Костов, че споделя убеждението, че нашите интелектуалци са нацио¬нален капитал. Не съм съвсем съгласен, че директорът на Сатирич¬ния театър е постъпил обективно и професионално, като не е подно¬вил договора, че неподновяването на договора не значи всъщност уволнение. Защото преди малко цитирах едно негово изявление, с което той заплашва госпожа Петрова по време на предизборната кампания, че ще бъде уволнена, дори и посочва кой после да й дава работа.
Това беше моето питане. И аз вярвам, че и директорът, и всички, които имат същите правомощия, просто ще вземат предвид тези наши предупреждения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Благодаря на господин Райчевски.
Актуален въпрос към господин Георги Георгиев, министър на околната среда, от народния представител Валентин Василев, относно заповед 440 от 24 ноември 1995 г. и НРД 431 от 23.11.1995 година на Министерството на околната среда и Комитета по горите при Министерския съвет.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин министър!
Всички знаем какво богатство представляват българските планини, които са едни от най-богатите по отношение на разнообразието на флора и фауна в Европа. Всички знаем каква инвазия имаше в тези планини, когато не беше регламентирана тяхната защита. Всеки искаше нещо да строи - кой вила, почивна станция, ски-лифт, ски-влек и т.н. Вследствие на което се нанесоха доста поражения на българските планини.
Смятам, че в последните години, когато се обявиха някои български планини със статут на защитени територии, тази инвазия беше спряна. Прие се и нов Закон за околната среда, в който се регламентират все пак някои взаимоотношения между желаещите да строят и органите на Министерството на околната среда.
Моят въпрос е свързан с планина Пирин. В Банско се говори че в един прекрасен слънчев ден Вие сте си направили една хубава прекрасна разходка с господин Андрей Карлович Луканов из този район, след което тук сте подписали една заповед, една заповед заедно с председателя на Комитета по горите. В точка втора на тази заповед се казва: "В порядък на изключение разрешаваме да се довърши строителството на ски-писти и влекове "Тодорка" и "Църна могила" и необходимите към тях комуникации."
Моят въпрос е: на какво законово основание е издадена тази съвместна заповед, след като в Закона за опазване на окол¬ната среда изрично е посочено, че подобни обекти подлежат на оценка за въздействие върху околната среда? (Приложение 2, т. 10в и 116)
Мога да Ви уверя, че аз също съм почитател на ски-спорта. Но познавам абсолютно всички писти, които са правени и ски-лифтове и влекове в нашата страна. И мога да ви кажа, че ако имаше тези процедури и бяха спазени, нямаше половината от нашите ски-писти да са в такова трагично състояние, безогледно направени, с ерозия в момента, ски-лифтове, които не могат да се използват в момента за ски-спорт. Изобщо хвърлени са много пари, с които, ако всичко беше направено разумно, и скиорите щяха да бъдат доволни, и планината щеше да оцелее.
Тоест, има начин за съвместяване на тези интереси, според мен, и точно затова в Закона за околната среда има процедура, която се нарича "оценка за въздействие на околната среда". Моят въпрос е този и бих допълнил само: какво смятате да направите по отноше¬ние на т. 2 от тази заповед. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Василев.
Господин министър, имате думата да отговорите на актуал¬ния въпрос.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин предсе¬дател .
Уважаеми господин Василев, уважаеми народни представите¬ли! Питането относно съвместната заповед на Министерството на околната среда и Комитета по горите № 440 от 24 ноември 1995 г. и № РД-431 от 23 ноември 1995 г., с т. 2 от която се разрешава в порядък на изключение довършване строителството на ски-влек "Тодорка" и ски-писта "Църна могила" в Народен парк "Пирин", изисква отговор за законовите основания на заповедта и начина за приложение на процедурите по ОВОЗ (оценка за въздействие върху околната среда), предвидени в Закона за опазване на околна¬та среда.
Уважаеми господин Василев, първо за законовите основа¬ния на заповедта. Съвместната заповед е издадена по Закона за защита на природата и правилника за приложението му. За народни паркове съгласно чл. 17 от Закона за защита на природата се обявяват защитени територии с важно значение за здравеопазването, науката, културата и едновременно с подходящи условия за разви¬тието на почивното дело и туризма.
В чл. 35 от Правилника за приложение на Закона за защита на природата са посочени допустимите'строежи в народните паркове, като ресторанти, хотели и други дейности за нуждите на вътрешния и международен туризъм, които не нарушават основното предназначе¬ние на съответния защитен обект.
Ски-пистите и ски-влековете са необходими съоръжения за развитието на зимния туризъм. Тяхното изграждане може да се осъществи без съществени нарушения на терените и ще намали риска от увреждане на екосистемата от замърсяване от автомобилния транспорт. СД/ВР 225.1
Строителството на ски-влек "Тодорка" и ски-писта "Църна могила" е започнато през 1985 г. с разрешение на Министерството на горската промишленост, Заповед № 714 от 18 юни 1985 г., а е преустановено 1987 г. от Асоциацията по горите и горската промишленост.
От 1987 г. досега решението за спиране на строителство¬то непрекъснато се оспорва от обществеността в Банско и съседните селища. Възраженията се основават на това, че една от основните функции на народния парк е рекреационна, а използването му за отдих и туризъм се компрометира от отсъствието на ски-влекове и ски-писти, без които районът не може да се утвърди като печеливш център за вътрешен и международен туризъм. Това ограничава възмож¬ностите за поминък и разкриване на нови работни места и води до изостряне на социалните проблеми в този планински регион.
При спиране на строителството през 1987 г. съоръженията са останали недовършени и досега не са предприети възстановителни мерки за ликвидиране на допуснати тогава нарушения при изсичане на горската растителност за част от трасето на ски-влек "Тодорка". Това продължава да оказва негативно влияние върху природата в засегнатия участък. В тази връзка решение за довършване на ски-пистата и ски-влека е наложително за развитие на възможности¬те на Народен парк "Пирин" като център за вътрешен и междунаро¬ден екотуризъм, което всъщност е и една от основните му функции.
Второ, относно процедурите по оценка за въздействие върху околната среда и тяхното приложение. Явно във Вашето питане се съдържа съмнение, че разрешението за довършване на строител¬ството може да избегне или елиминира екологичната оценка на проектите преди реализирането им. За да го опровергая, съм длъжен да Ви уведомя, че на Районната дирекция по горите в гр. Благоев¬град, Управлението на Народен парк "Пирин" и РИОПС - Благоевград, сме изпратили конкретни указания по реда за изпълнение на т. 2 от съвместната заповед, в която изрично е посочено задължението на инвеститора да представи в Министерството на околната среда актуализиран проект с доклад по 0В03 (оценка за въздействие върху околната среда), в съответствие на който да бъдат изпълнени довършителните работи по изграждане на двете съоръжения - ски-влек "Тодорка" и ски-писта "Църна могила". 225.2
Освен това, за да няма опити за двусмислено тълкуване на цитираната от Вас съвместна заповед, със заповед на Министер¬ството на околната среда № РД-479 от 29 декември 1995 г. , дадена за обнародване в "Държавен вестник", е разпореден редът за раз¬работване и съгласуване на паркоустройствени проекти за народни паркове и защитени територии, като е указано реализирането на всички обекти, в това число и тези в Народен парк "Пирин", да се извършва при спазване на предвидените в Закона за опазване на околната среда предварителни процедури по 0В03 по реда на Наредба № 1.
Продължаването на строителството на обектите ски-писта "Църна могила" и ски-влек "Тодорка", спряно през 1987 г., може да започне най-рано през лятото на 1996 г. и ще се реализира при спазване на изискванията на Закона за опазване на околната среда по реда на чл. 19 и 20 и § 2, ал. 1 от Преходните и заключи¬телни разпоредби, след актуализиране на проектите и задължителна процедура на 0В03, включваща, естествено, и общественото обсъждане на предложения проект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Василев, имате възможност да изразите отношение¬то си към отговора на Вашия въпрос.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин министър, аз все пак съм доволен от това, че Вие сте издали една такава втора заповед. Но мен ми се струва, че изобщо не е имало нужда да включвате тази втора точка, след като в закона си е указано, че трябва да има оценка за въздействие на околната среда, защото едно правителство, един министър трябва да управлява точно така, както повеляват законите, а не в порядък на изключение. Това притесни хората. И аз съм убеден, че ако Вие наистина отстоите докрай тази своя позиция, и ски-пистите могат да бъдат доворшени, и природата може да бъде запазена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Василев.
Остават по-малко от 5 минути до края на това заседание. Останаха още 5 въпроса, на които няма отговор, и ще трябва за пореден път да се извиним на господин министър Павлов.
Ще ви съобщя проекта за програма за следващата работна седмица на Народното събрание... 225.3
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (от място): Имам процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Заповядайте за процедурен въпрос.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Правя процедурно предложение: просто да се приеме отсега при следващия парламентарен контрол тези въпроси, които сега останаха, да бъдат приоритетни, т.е., да бъдат в началото, защото иначе отново ще се получи същото безсмислие. Ето, министрите седят тук, въпросите остаряват и някой път, не само някой път, това създава комична ситуация, а това не е парламентарен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Райчевски, ще съобщя за Вашето процедурно предложение на председателя на Народното събрание.
ПРОЕКТОПРОГРАМА
за следващата седмица - от 31 януари до 2 февруари
Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Указ № 2242 за свободни безмитни зони (вносител - Министерският съвет) и на Законопроекта за свободните безмитни зони в Република България (вносител - Стойко Пенчев).
Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за акцизите (вносител - Министерският съвет) и другия законопроект (вносител - Венцеслав Димитров).
Законопроект за ратифициране на гаранционни споразумения и протокол с Международната банка за възстановяване и развитие и с Европейската банка за възстановяване и развитие по проекта за оздравяване и преструктуриране на Българските държавни желез¬ници (вносител - Министерският съвет).
Законопроект за ратифициране на Споразумението за свобод¬на търговия между Република България и Чешката република (вноси¬тел - Министерският съвет).
Законопроект за ратифициране на Споразумението за свобод¬на търговия между Република България и Словашката република (вносител - Министерският съвет).
Законопроект за водите (вносител - Министерският съвет).
Повторно гласуване на Закона за държавния финансов кон¬трол, върнат за ново обсъждане от президента на Република Бълга¬рия с Указ № 2 на 3 януари 1996 г.
При готовност на Комисията по бюджет и финанси с обработ¬ка на постъпилите предложения по Законопроекта за държавния 225.4 бюджет за 1996 г. е възможно включването му за второ четене.
И в петък, на 2 февруари - продължение на програмата от предходните дни и парламентарен контрол.
СЪОБЩЕНИЯ
Комисията по младежта, спорта и туризма ще проведе засе¬дание на 1 февруари, четвъртък, от 14,30 ч.
Комисията по младежта, спорта и туризма ще проведе засе¬дание на 30 януари от 14 часа.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание на 30 януари, вторник, от 14 ч. Дневен ред: Законопроектът за държав¬ния бюджет.
Комисията по устройство и дейността на държавните органи ще има заседание на 1 февруари, четвъртък, от 14,30 ч.
Комисията по парламентарна етика ще проведе заседание на 31 януари, сряда, от 15 ч.
Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе заседание на 30 януари, вторник, от 14,30 ч.
Комисията по външна политика ще проведе своето заседание на 30 януари, вторник, от 14,30 ч.
Закривам заседанието. (Звъни)
Закрито в 14,00 ч.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Куртев

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Атанас Железчев

СЕКРЕТАРИ:
Иван Будимов Станимир Калчевски