Председателствувал : председателят Благовест Сендов

Секретари: Иван Братулев и Красимир Момчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Най-напред ще направя съобщения за парламентарния контрол
утре:
1. Заместник министър-председателят и министър на терито¬риалното развитие и строителството Дончо Конакчиев ще отговори на актуален въпрос на народния представител Стефан Стефанов.
2. Заместник министър-председателят и министър на икономи¬ческото развитие Румен Гечев ще отговори на питане на народния представител Златимир Орсов.
3. Заместник министър-председателят и министър на земеде¬лието и хранителната промишленост Светослав Шиваров ще отговори на питане на народния представител Хасан Али.
4. Министърът на отбраната Димитър Павлов ще отговори на актуални въпроси на народните представители Стоян Райчевски и Васил Михайлов.
5. Министърът на вътрешните работи Любомир Начев ще отговори на актуални въпроси от народните представители Васил Михайлов и Иван Костов.
6. Министърът на транспорта Стамен Стаменов ще отговори на питане на народния представител Стефан Стефанов.
На основание чл. 77, ал. 3 и на чл. 80, ал. 2 от Правилни¬ка за организацията и дейността на Народното събрание министър-председателят Жан Виденов е поискал отлагане на отговорите със
7 дни на актуалните въпроси от народните представители Иван

Костов, Светослав Лучников, Йордан Соколов, Асен Агов и на пита-нията от народните представители Николай Кисьов, Лъчезар Тошев, Емил Капудалиев и Едвин Сугарев.
Поради заболяване в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на промишлеността Климент Вучев.
Преминаваме към...
Заповядайте, от името на парламентарна група - господин Дянко Марков.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, госпожи и господа народни представители!
На днешния ден преди 51 години бяха убити българските държавници, ръководили съдбините на страната ни в предшестващия период. Това е най-голямата разправа с държавни ръководители в новата история на човечеството.
Миналата година на тази дата призовах колегите към едно¬минутно мълчание в памет на тези хора, сред които са 67 души наши предшественици, народни представители от Двадесет и петото Народно събрание. Двама или трима души от левицата станаха. Може би тази година ще станат 4 или 6 души. Това ще бъде признак за извършена крачка напред по пътя, който мисля, че е желан от всички нас.
Едно е сигурно, че всяка година на тази дата народен представител, сигурно вече не аз, може и да ме няма, но ще заста¬ва на тази трибуна и ще приканва хората в тази зала към едноминут¬но мълчание като знак на поставяне на човечността над омразата, над политическите крайности!
Моля ви, уважаеми колеги, в знак именно на тази наша способност, на тази наша духовна възвишеност да поставим човеч¬ността над партийните пристрастия и крайности, над омразата! Призовавам ви към едноминутно мълчание в памет на нашите предшест¬веници! (Всички в залата стават прави. Едноминутно мълчание.)
Благодаря на всички хора! Благодаря Ви, господин председа¬телю!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За процедура думата има господин Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Днес, на 1 февруари, преди една година влезе в сила Европейското споразумение, по което България е страна. 1.2
Това е една важна за нас дата. То влезе в сила в международен план, но не и във вътрешен, защото все още не е обнародвано, уважаеми господин председателю. Възползвайте се от едногодишния юбилей на подписаното споразумение за асоцииране на България към Европейския съюз и направете така, че "Държавен вестник" да обнародва по законите, по Конституцията и по решението на Консти¬туционния съд това споразумение, за да стане то част от вътрешно¬то ни законодателство.
Приканвам ви още повече и във връзка с това, че външният министър господин Пирински заяви, че нашите квоти в много важни за България продукти за износ се увеличават. Сега е моментът да се отнесем с голяма сериозност към подписаните международни договорености, нека и те станат част от вътрешното законодател¬ство според Конституцията на Република България.
Аз ви моля, за да не се случи така, че много сериозни, макар и доста натрапчиво поставени от мен въпроси стават след това повод за големи неудобства от страна на тези, киито отгова¬рят в една или друга степен според Конституцията и трябва да упражняват точно правомощията си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ" БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие държите в ръката си отговора. Знам... Моля!...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (встрани от микрофоните): Отново ли да започна?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Приключи! Държите в ръката си синия отговор.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (встрани от микрофоните): Отговорът е, че не е обнародвано. Ето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към приемане на дневния ред за днес. Тъй като измененията и допълненията в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание не са влезли в сила, днес ще трябва да подредим точките от дневния ред. От 1 март вече дневният ред ще се определя съгласно нашите приети правила - най-голямата парламентарна група има първа точка, следващата парламентарна група - следващата точка, следва¬щата - трета точка и т.н. Следващия месец - на 1 април, втората парламентарна група е първа, третата е втора и т.н. Циклично ще се сменят, така че днес трябва да приемем това подреждане. 1.3
Има три предложения за първа точка от дневния ред. Най-рано е постъпило предложението на Парламентарната група на Де¬мократичната левица, което е първа точка от дневния ред днес да бъде Законопроект за държавния бюджет на Република България за 1996 г., второ четене. Моля, гласувайте!
От общо гласували '201 народни представители, за - 120, против - 39, въздържали се - 42.
Предложението се приема.
Предложение от Парламентарната група на Съюза на демокра¬тичните сили за точка първа от дневния ред днес да бъде раз¬глеждане на проекторешението за присъединяване на България към НАТО. Моля, гласувайте!
От общо гласували 202 народни представители, за - 88, против - 61, въздържали се - 53.
Предложението не се приема.
Третото предложение е от Народния съюз - БЗНС, Демокра¬тическа партия. Те предлагат точка първа да бъде продължение на първо четене на Законопроекта за държавния герб на Република България. Моля, гласувайте!
От общо гласували 204 народни представители, за - 93, против - 38, въздържали се - 73.
Предложението не се приема.
При това положение досега сме решили, че точка първа от дневния ред ще бъде Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 1996 г., второ четене. Преминаваме към определяне на точка втора от дневния ред. Моля да гласувате предложението на Парламентарната група на СДС точка втора от дневния ред да бъде разглеждане на проекто¬решенията за присъединяване на България към НАТО.
От общо гласували 204 народни представители, за - 90, против - 70, въздържали се - 44.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложението на Народния съюз БЗНС, Демократическа партия, точка втора от дневния ред да бъде продължение на първо четене на Законопроекта за държавния герб на Република България.
От общо гласували 205 народни представители, за - 153, против - 12, въздържали се - 40.
Предложението се приема.
При това положение, дневният ред за днес е:
1. Законопроект за държавния бюджет на Република България
за 1996 г. - второ четене.
2. Продължение на първото четене на Законопроекта за държавния герб на Република България.
3. Разглеждане на проекторешенията за присъединяване на България към НАТО.
Искам във връзка с измененията и допълненията в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да ви кажа, че автоматично на 1 март ще влезе предложението на демократичната левица като първа точка, на 1 април, автоматично първа точка ще бъде предложението на СДС, на 1 май първо ще бъде предложението на Народния съюз.
Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 1996 Г. - второ четене.
Давам думата на народния представител Кирил Желев да докладва Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1996 г. на второ четене.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! НИ/НП 2.1

"Закон за държавния бюджет на Република България за 1996 г."
Текст на вносителя: "Чл. 1. Ал. 1. Приема републиканския бюджет за 1996 г. по приходите на обща сума 248 млрд. 939 млн. и 600 хил. лева, както следва по показатели:
1. Данъчни приходи - 211 млрд. 536 млн. и 400 хил. лева.
1.1. Данък върху печалбата - 31 млрд. 950 млн. лева.
1.1.1. От нефинансови предприятия - 26 млрд. и 50 млн.
лева.
1.1.2. От финансови институти - 5 млрд. и 900 млн.
лева.
1.2. Данък върху общия доход - 22 млрд. 850 млн. лева.
1.3. Данък върху добавената стойност 82 млрд. и 500
млн. лева.
1.4. Акцизи - 34 млрд. и 70 млн. лева.
1.5. Мита и митнически такси 25 млрд. и 900 млн. лева.

1.6. Данък върху нарастване на средствата за работна заплата - 900 млн. лева.
1.7. Вноски от данъци, начислени в предходната година 13 млрд. 366 млн. и 400 хил. лева.
2. Неданъчни приходи - 37 млрд. 403 млн. и 200 хил.
лева.
2.1. Приходи от такси - 5 млрд. 771 млн. и 400 хил. лева.
2.1.1. Държавни такси 5 млрд. 759 млн. лева. От тях:
- събирани в системата на Министерство на финансите
- 125 млн. лева
- събирани в системата на други министерства - 5 млрд. 634 млн. лева.
2.1.2. Други такси (за радиоапарати и телевизори за
ползване на почивни лагери и други услуги в социалния отдих)
- 12 млн. и 400 хил. лева.
2.2. От превишение на приходите над разходите на Българска
народна банка - 9 млрд. и 800 млн. лева.
2.3. Глоби и санкции - 4 млрд. и 244 млн. лева.
2.4. Приходи от лихви по предоставени кредити на други
държави - 130 млн. лева.
2.2.
2.5. Приходи от лихви по кредитни салда на бюджетни и извънбюджетни сметки - 2 млрд. и 300 млн. лева.
2.6. Други неданъчни приходи (приходи от внос на газ, курсови разлики и други) - 15 млрд. 157 млн. и 800 хил. лева.
В това число:
- приход от внос на газ срещу българското делово участие в Ямбург - 7 млрд. 878 млн. и 100 хил. лева.
- от наеми от държавно имущество - 1 млрд. и 500 млн.
лева.
Ал. 2. Приема републиканския бюджет за 1996 г. по разходи¬те на обща сума 306 млрд. 725 млн. и 300 хил. лева както следва по показатели:
1. Текущи разходи - 258 млрд. 934 млн. и 700 хил. лева.
1.1. Заплати - 20 млрд. 275 млн. и 100 хил. лева.
1.2. Осигурителни вноски - 7 млрд. 197 млн. и 400 хил.
лева.
1.3. Стипендии - 1 млрд. 64 млн. и 500 хил. лева.
1.4. Издръжка - 37 млрд. 619 млн. и 900 хил.лв.
1.4.1. Храна - 2 млрд. 234 млн. и 100 хил.лв.
1.4.2. медикаменти - 4 млрд. 553 млн. и 500 хил.лв.
1.4.3. Командировки - 388 млн. и 900 хил.лв.
1.4.4. Канцеларски и стопански разходи - 5 млрд. 212 млн.
и 400 хил.лв.
1.4.5. Постелен инвентар и облекло - 357 млн.и 500 хил.лв
1.4.6. Учебни и научноизследователски разходи - 614 млн.
и 400 хил.лв.
1.4.7. Ремонти - 2 млрд. 965 млн. и 400 хил.лв.
ремонт на бюджетни организации - 922 млн. и 500 хил.лв. ремонт и поддържане на пътища - 2 млрд. и42 млн. и 900
хил.лв.
в това число:
за делово участие на общините в съвместното строителство, реконструкция, ремонт и поддържане на четвъртокласните републи¬кански пътища - 630 млн.лв.
1.4.8. други разходи - 21 млрд. 293 млн. и 700 хил.лв.
в това число:
за малки водоснабдителни обекти към общините - 650
млн.лв.
1.5. итбрана и сигурност - 46 млрд. 423 млн. и 600 хил.лв
1.5.1. Заплати, ДОО и други парични доволствия - 20 млрд. 596 млн. и 400 хил.лв.
1.5.2. Веществена издръжка - 25 млрд. 827 млн. и 200 хил.
лв.
1.6. Субсидии - 10 млрд. 164 млн. и 400 хил.лв.
1.6.1. за покриване на загуби в производството - 9 млрд. 156 млн. и 300 хил.лв.
1.6.2. други субсидии и плащания - 1 млрд. UG8 млн. и 100 хил.лв.
1.7. Лихви - общо - 121 млрд. 803 млн. и zOO хил.лв.
1.7.1. Лихви по външни заеми - 33 млрд. i64 млн.лв.
от тях:
лихви към Лондонския клуб - 24 млрд. 220 млн.лв.
лихви по облигационни заеми - 2 млрд. 152 млн.лв. лихви към Парижкия клуб - 6 млрд. 692 млн.лв. лихви по заема за техническа помощ (ТАЛ) - 120 млн.лв. 1.7.2. Лихви по вътрешни заеми - 88 млрд. 619 млн. и 200 хил. лв.
от тях:
по облигационни заеми - 18 млрд. 888 млн. и 100 хил.лв. по съкровищни бонове - 32 млрд. 796 млн. и 900 хил.лв. по заеми от Българска народна банка - 6 млрд. 087 млн. и 400 хил.лв.
по секюритизиран дълг (БНБ) - 3 млрд. 913 млн.лв.
по заеми от ДСК - 447 млн. и 600 хил. лв.
по заеми от ДЗИ - 31 млн. и 800 хил.лв.
по дълг на фирмите (ПМС № 244 от 1991 г.) - 1 млрд. 285 млн. и 300 хил.лв.
по дълг на фирмите (ПМС № 234 от 1992 г.) - 726 млн. и 400 хил.лв.
по дълг на фирмите (ПМС № 3 от 1994 г.) - 220 млн. и 500 хил.лв.
по дълг на фирмите по ЗУНК - 8 млрд. 109 млн. и 800
хил.лв.
по облигационен заем (ПМС № 89 от 1995 г.) - 15 млрд. 013 млн. и 300 хил.лв.
по параграф 16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 1995 г. - 745 млн. и 100 хил.лв.
по предоставени държавни кредити - 354 млн. лв.
1.8. Пенсии за военнослужещи, участници в итечествената война и други - 5 млрд. 378 млн. и 800 хил.лв.
1.9. За попълване на извънбюджетни фондове - 9 млрд. 007 млн. и 800 хил.лв.
в това число:
фонд "Стихийни бедствия" - 324 млн.лв.
фонд "Структурна и технологична политика" - 160 млн.лв. фонд "Тютюн" - 350 млн.лв.
фонд "Наука и научни изследвания" - 229 млн. и 2ии
хил.лв. 3.2
по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - 825 млн. лв.
"Национален компенсационен жилищен фонд" - 2 млрд. 489 млн. и 400 хил.лв.
за закрила на земеделското производство - 3 млрд. и 700 млн.лв.
Фонд "Компенсация на репресираните" - 150 млн.лв.
фонд "Рехабилитация" - 190 млн.лв.
фонд "Развитие на културата" - 2 млн.лв.
фонд "Развитие на промишлеността" - 6 млн. и 200 хил.лв.
национален фонд "Целева социална защита" - 582 млн.лв.
2. Придобиване на дълготрайни активи (капитални вложения)
- 7 млрд. 274 млн. и 600 хил.лв.
3. Трансфери - 40 млрд. 516 млн. лв.
3.1. За социалното осигуряване - 4 млрд. 631 млн. и
100 хил.лв.
от тях:
субсидия за дОО - 4 млрд. 216 млн. и 700 хил.лв. субсидия за СВОЧ на ТПК - 414 млн. и 400 хил.лв.
3.2. За бюджета на съдебната власт - 449 млн. и 300
хил.лв.
3.3. За общините - 35 млрд. 435 млн. и 600 хил.лв.
от тях:
субсидии за общините - 35 млрд. 951 млн.лв.
вноски от общините - минус 515 млн. и 400 хил.лв.
Ал. 3. Утвърждава дефицита на Републиканския бюджет за 1996 г. в размер на 57 млрд. 785 млн. и 700 хил.лв.
Ал. 4. Утвърждава операциите по финансирането на дефицита по Републиканския бюджет, както следва:
Показатели:
1. Операции с чужбина - минус 29 млрд. 460 млн. и 200
хил.лв.
Всъщност това са операции, погашения, които нашата държава плаща и в този смисъл е наше плащане към чужбина.
1.1. Погашения по предоставени кредити на други държави
- 30 млн. и 700 хил.лв. 3.3
1.2. Получени погашения от Русия - 3 млрд. и 700 млн.лв.
1.3. Погашения по ползвани външни заеми - минус 28
млрд. 234 млн. и 900 хил.лв.
в това число:
Парижки клуб - минус б млрд. 856 млн. лв.
облигационни заеми - минус 17 млрд. 208 млн.лв.
Подлежащи на възстановяване от "Булбанк" /д в бюджета левова равностойност на погашенията по облигационните заеми във валута по средния курс в годината на тяхното получаване - 181 млн. и 100 хил.лв.
Вноски в националния доверителен екофонд за сметка на погашения на заеми към Швейцария по сделката "Дълг срещу околна среда" - минус 352 млн.лв.

1.4. Погасяване на пасивни салда в преводни рубли към страни-членки на бившия Съвет за икономическа взаимопомощ - минус 2 млрд. 524 млн.лв.
1.5. Просрочени лихви по външни заеми - минус 2 млрд. 432 млн.лв.
2. Операция с държавни ценни книжа (нето), търговски
банки, ДСК, Централна банка - 90 млрд. 709 млн. и 600 хил.лв.
2.1. Емисия на държавни ценни книжа (нето) за текущата година - 183 млрд. 921 млн. и 600 хил.лв.
2.2. Изплащане на държавни ценни книжа, емитирани в предходни години - минус 93 млрд. 212 млн.лв.
3. Пряко финансиране от финансови институти - минус 3
млрд. 463 млн. и 700 хил.лв.
3.1. Българска народна банка - минус 2 млрд. 990 млн.
и 700 хил.лв.
3.1.1. Заеми - няма.
3.1.2. Погашения - минус 2 млрд. 990 млн. и 700 хил.лв.
3.2. Погашения по кредити от други финансови институти
- минус 473 млн.лв.
По чл. 1 са постъпили предложения на следните народните представители:
1. Александър Йорданов, Димитър Желев и Димо Гяуров.
Сумата по приходите по чл. 1, ал. 1, т. 1.1.2. Данък върху печалбата от финансови институти, да се увеличи с 50 млн.лв.
1. Предложението кореспондира с чл. 1, ал. 2, т. 2
Придобиване на дълготрайни активи от разходната част, като се
предлага:
- Сумата да се увеличи целево за започване строителството на сграда на библиотека и сграда на операта в град Варна за 40 млн.лв.
2. Предложението кореспондиоа с чл. 4, ал. 1, т. 17
Министерство на културата от разходната част, като се предлага:
- Предвидените средства за международни фестивали и конкурси от 5 млн. и 500 хил.лв., да се завишат с 10 млн.лв. целево за подпомагане провеждането на 70-годишното издание на най-стария музикален фестивал "Варненско лято" през 1996 г.
- 10 млн.лв.

2. Предложения на Благой Димитров:
1. Общата сума по приходите да се увеличи със 160 млн.лв.,
в това число:
- по чл. 1, ал. 1, т. 1.1.2. Данък върху печалбата от финансови институти - 110 млн.лв.
- по чл. 1, ал. 1, т. 2.6. Приходи от внос на газ от българското дялово участие в Ямбург - 50 млн.лв.
2. Общата сума по разходите да се увеличи със 160 млн.лв.,
в това число:
- по чл. 7, ал. 1 Целева субсидия за община Варна, в това число:
- за поетапно изграждане на гравитачен канал за отвеждане на битово-фекални води от квартал "Виница" - 10 млн.лв.
- за среден ремонт на Аспарухов мост - 50 млн.лв.; за строителство на кардио-хирургична клиника към
Варненска университетска болница - 50 млн.лв.;
- по чл. 4, ал. 1, т. 41. народният представител Благой Димитров предлага за Българско национално радио за:
1. Текущи разходи за 30 млн.лв.
2. Целева субсидия за доизграждане на новия Радиодом
в град Варна в размер на 20 млн.лв.
Предложение на народния представител Бончо Рашков:
1. Да се добави нова позиция по чл. 1, ал. 2, т. 1.9.
- За попълване на извънбюджетни фондове "Изравнителен фонд по цените" - 400 млн.лв.
(За сметка на чл. 4, ал. 1, т. 24 Министерство на финан¬сите - намаление със 111 млн. 937 хил.лв. и чл. 1, ал. 2, т. 1.6.1.)
- намаление със 111 млн. 937 хил.лв.
2. Сумата по чл. 1, ал. 2, т. 1.6. Субсидии, т. 1.6.1.
- За покриване на загуби в производството да се намали с 288 млн. и 063 хил.лв.
3. Предложение на народния представител Боян Киров:
- по чл. 1, ал. 2, т. 1.2. Данък върху общия доход: 1. Предлага данък върху общия доход да нарасне до 22
млрд. 944 млн.лв. или с едно увеличение от 94 млн.лв. за частична компенсация на предложеното от него увеличение на разходите в размер на 414 млн. и 800 хил.лв.
2. Предлага средствата за фонд "Наука и научни изследва-
ния" да нараснат на 300 млн.лв. или с едно увеличение от 70 млн.
и 800 хил.лв.
Предложението на народния представител Боян Киров е увеличението да се компенсира с предложеното увеличение на прихо¬дите на данък върху общия доход.
3. Предлага увеличение по чл. 1, ал. 2, т. 1.1. Заплати
с 344 млн.лв.
Предложението на народния представител Боян Киров корес¬пондира и с чл. 4, ал. 1 (отнася се за сферата на културата).
4. Предложение на народния представител Валентин Василев:
1. Общата сума по приходите да се увеличи с 9 млрд.
и 300 млн.лв.,
в това число:
- сумата по чл. 1, ал. 1, т. 1.5. "Мита и митнически такси" да се увеличи с 4 млрд. и 100 млн.лв.;
- по чл. 1, ал. 1, т. 2.2. "От превишение на приходите над разходите на Българска народна банка" - 5 млрд. и 200 млн.лв.
2. Общата сума по разходите да се увеличи с 9 млрд.
и 300 млн.лв.,
в това число:
- по чл. 1, ал. 2, т. 1.4.7. "Ремонти" - 1 млрд.лв.;
- "Ремонт и поддържане на пътища", в това число:
- за дялово участие на общините в съвместно строителство, реконструкция, ремонт и поддържане на четвъртокласните пътища -500 млн.лв.
- по чл. 1, ал. 2, т. 1.4.8. "Други разходи" - 1 млрд.лв., в това число: за малки водоснабдителни обекти към общи¬ните народният представител Валентин Василев предлага сумата да се увеличи с 1 млрд.лв.;
- по чл. 1, ал. 2, т. 1.6.1. предлага намаление на разходите за субсидии за покриване на загуби в производството с 1 млрд.лв.
Предложението на господин Василев кореспондира с чл. 7, ал. 1 от разходната част, като се предлагат 8 млрд. и 300 млн.лв.
1. Общата субсидия за всички общини да се увеличи с 5 млрд.лв., като се разпредели между общините съгласно приетата методика. 4.3
2. Целева субсидия - с 3 млрд. и 300 млн.лв. за:
- Поморие - за доизграждане на Градската пречиствателна станция за отпадни води - 25 млн.лв.;
- Варна - за доизграждане на канализация - 100 млн.лв.;
- за обекти на инфраструктурата на образованието и здравеопазването - 75 млн.лв.;
- Габрово - за довършване на Градската пречиствателна станция за отпадни води - 22 млн.лв.;
за обекти на инфраструктурата на образованието и здравеопазването - 28 млн.лв.;
- Пловдив - за екологични обекти, включително и тези по приложение - 100 млн.лв.;
- за обекти на инфраструктурата на образованието и здравеопазването - 400 млн.лв.;
- Рудозем - за Градска пречиствателна станция - 20
млн.лв. ;
- за обекти на инфраструктурата на общината - 10 млн.лв.;
- Столична община - за обекти на водоснабдяването, опазване на околната среда, здравеопазването, образованието и инфраструктурата - 1 млрд. и 220 млн.лв.;
- Дупница - за обекти на водоснабдяването и инфраструк¬турата на общината - 50 млн.лв.;
- Стара Загора - за обекти на околната среда, инфраструк¬турата, образованието и здравеопазването - 150 млн.лв.
Народният представител Валентин Василев предлага субси¬дията на Столична община да се увеличи от 2 млрд. 705 млн. 668 хил.лв. на 5 млрд. 707 млн. 688 хил.лв. или едно увеличение с 3 млрд. и 2 млн.лв.
6. Предложение на народния представител Валери Стършелов.
Сумата по приходите по чл. 1, ал. 1, т. 1.1.2. Данък
върху печалбата от финансови институти да се увеличи с 20 млн. лева.
Предложението кореспондира с чл. 7, ал. 1, в разходната част, като се предлага:
- да се увеличи с 20 млн. лева целевата субсидия на град Дупница за изграждане втора подстанция - 20 млн. лева.
7. Предложение на народния представител Васил Михайлов.
1. Общата сума по приходите да се увеличи с 22 млрд.
990 млн. лева,
в това число:
- Сумата по чл. 1, ал. 1, т. 1.1.2. Данък върху печалбата от финансови институти да се увеличи с 600 млн. лева.
- сумата по чл. 1, ал. 1, т. 1.2. Данък върху общия доход да се намали с 9 млрд. 140 млн. лева.
- сумата по чл. 1, ал. 1, т.1.3. Данък върху добавената стойност да се увеличи с 22 млрд. лева.
- Сумата по чл. 1, ал. 1, т. 1.4. Акцизи да се увеличи с 3 млрд. 630 млн. лева.
- Сумата по чл. 1, ал. 1, т. 1.5. Мита и митнически такси да се увеличи с 5 млрд. и 300 млн. лева.
- Сумата по чл. 1, ал. 1, т. 2.6. Наеми от държавно имущество да се увеличи с 600 млн. лева.
Народният представител Васил Михайлов предлага:
2. Общата сума по разходите да се увеличи, в това число:
По чл. 1, ал. 1, в това число:
- по точка 6. Министерство на отбраната - сумата на разхода от 33 млрд. 485 млн. и 800 хил. лева да нарасне на 43 млрд. и 500 млн. лева или с едно увеличение от 10 млрд. 14 млн. и 200 хил. лева,
като в това число се запишат следните редове:
- целево за Военноисторическия музей - 60 млн. лева. за разходи по инициативата "Партньорство за мир"
и договора "Открито небе" - 200 млн. лева.
- По т. 7. Министерството на вътрешните работи - сумата

на разхода от 12 млрд. 171 млн. и 700 хил. лева да нарасне на 13 млрд. 711 млн. и 800 хил. лева или с едно увеличение от 1 млрд. 540 млн. и 100 хил. лева.
- По т. 8. Народният представител Васил Михайлов предлага Гражданска отбрана на Република България - сумата на разхода от 358 млн. лева да нарасне на 365 млн. лева или с едно увеличение от 7 млн. лева.
- По т. 9. Националната служба за охрана - сумата на разхода от 321 млн. и 100 хил. лева да нарасне на 368 млн. и 100 хил. лева или с едно увеличение от 47 млн. лева.
- По т. 18. Министерството на външните работи сумата на разхода от 3 млрд. 151 млн. 431 хил. лева да нарасне на 3 млрд. 193 млн. 431 хил. лева или с едно увеличение от 42 млн. лева.
Също така господин Васил Михайлов предлага към т. 18 да се запише:
"В това число:
- за ремонт и поддържане на Българските църковни имоти зад граница - 130 млн. лева;
- за откриване на Информационен център за НАТО - 12 млн. лева.
8. Предложение на народния представител Венцеслав Димитров
1. Предлага да бъдат коригирани числата в приходната част в съответствие с действащите, а не с бъдещите закони.
2. Предлага предвидените лихви по вътрешни заеми в чл. 1, ал. 2, т. 1.7.2 по облигационния заем, съгласно ПМС № 89/1995 г., сумата 15 млрд. 13 млн. и 300 хил. лева да отпадне и да се пренасочи за повишаване субсидиите на общините. Тази сума да бъде пропорционално разпределена между субсидиите за отделните общини.
(Ако предложението се приеме изцяло или частично, то след¬ва да се отрази в чл. 7, ал. 1, в размер на -15 млрд. 13 млн. и 300 хил. лева)
И другото предложение на господин Венцеслав Димитров
е:
Да отпадне сумата 17 млрд. 208 млн. лева, предвидена при финансирането на дефицита в чл. 1, ал. 4, т. 1.3. за погасява¬не на външни облигационни заеми. 5.2
9. Проф. Владимир Шкодров предлага:
1. Предлага сумата по чл. 1, ал. 1, т. 1.1.2. Данък върху печалбата от финансови институти да се увеличи с 26 млн. лева, като се увеличи и субсидията за община Велики Преслав, област Варненска със същата сума. (Предложението кореспондира с чл. 7, ал. 1)
2. Сумата по същия приходоизточник да се увеличи с 4 млн. лева.
За целево увеличение на разходите за Националната астроно¬мическа обсерватория - Рожен. (Предложението кореспондира с чл. 4, ал. 1, ред 43)
3. Сумата по чл. 1, ал. 1, т. 1.5. Мита и митнически
такси да се увеличи с 27 млн. лева, като се увеличи в разходната
част на бюджета субсидията на Шуменския университет "Константин
Преславски" в частта й "целева субсидия" за довършване строител-
ството на учебните корпуси.
(Предложението кореспондира с чл. 4, ал. 1, ред. 98)
10. Предложение на народния представител Георги Панев.

Предлага в чл. 1, ал. 1, т. 2.2. От превишение на приходи¬те над разходите на БНБ сумата да се увеличи с 1 млрд. и 500 млн. лева. Тази сума да се използва за увеличение заплатите на учителите в училищата към Министерството на образованието, науката и технологиите и другите ведомства - 309 млн. лева и училищата на общините - 1 млрд. и 191 млн. лева. (Предложението кореспондира с чл. 4, ал. 1 и чл. 7, ал. 1)
11. Предложение на народните представители Димитър
Велев и Милко Торбов.
Предлагат към чл. 1, ал. 2, т. 1.4.7 "Ремонти", след реда "ремонт и поддържане на пътищата - 2 млрд. 42 млн. и 900 хил. лева, в това число за делово участие на общините в съвместно строителство, реконструкция, ремонт и поддържане на четвъртоклас¬ните пътища" да се обособи нов ред: "в това число за дялово участие на общините за зимно поддържане на четвъртокласните републикански пътища - 300 млн. лева". Тези средства да се разпределят по реда на § 13 от Съвета по регионална политика, трансгранични инфраструктурни системи и местни власти към Минис¬терския съвет. 5.3
Предложение също на народните представители Димитър Велев и Милко Торбов.
По чл. 1, ал. 2, т. 3.3. Субсидия за общините.
Да се увеличи трансфера на средствата за общините в частта на общата субсидия за сметка на разходите от републиканския бюджет за държавни органи, министерства, ведомства и други бюджетни организации по чл. 4 в размер на 1 на сто за всяка позиция, с изключение на позиции 6 и 7 - Министерство на отбраната и МВР. Тези средства да се разпределят за всички общини в страната по обективни критерии чрез Методиката за взаимоотношенията между Републиканския бюджет и бюджетите на общините.
(Предложението кореспондира с чл. 4, ал. 1 и чл. 7,
ал. 1)
12. Предложение на народния представител Евгений Михайлов.
1. Предлага увеличение на приходите по чл. 1, ал. 1, т. 1.1.2. Данък печалба от финансови институти със сумата от 600 млн. лева.
2. Предлага увеличение по чл. 1, ал. 1, ред 1.5. Мита и митнически такси със 150 млн. лева.
Предложението на господин Михайлов кореспондира с разход¬ната част на бюджета, като се предлага:
1. Увеличение на общата сума в чл. 4, ал. 1, ред 17
- Министерство на културата с 60 млн. лева за:
филмопроизводството - 45 млн. лева; за книгоиздаването -2 млн. лева; за музейното дело - 2 млн. лева; за театрални проекти - 5 млн. лева; за международни фестивали и конкурси
- 5 млн. лева и за откупка на картини в галерии - 1 млн. лева.
2. В чл. 4, ал. 1, ред 42 - За Българската национална телевизия - 600 млн. лева.
3. Народният представител Евгений Михайлов предлага
по чл. 7, ал. 1, в частта за Ловешка област да се увеличат
субсидиите на общините "Априлци - 8 млн. лева; Летница - 9
млн. лева; Ловеч - 58 млн. лева; Луковит - 13 млн. лева; Тетевен
- 20 млн. лева; Троян - 19 млн. лева; Угърчин - 9 млн. лева; Ябланица - 14 млн. лева (общо 150 млн. лева)
13. Предложение на народния представител Евгений Еков.
Предлага да се увеличат приходите по чл. 1, ал. 1,
т. 1.5. Мита и митнически такси с 1 млрд. лева, които да се 5.4
предоставят като трансфер за бюджета на Съдебната власт по варианта на Правителството (чл. 1, ал. 2, т.З "Трасфери; подточка 3.2. "За бюджета на съдебната власт") (Предложението кореспондира и с чл. 3, ал. 1 в размер на 1 млрд. лева.)
14. Предложение на народните представители Евгений Еков и
Анатолий Величков:
Сумата по чл. 1, ал. 1, т. 1.1.2. От финансови институти да се увеличи със 100 млн.лв.
Предлагат в чл. 1, ал. 2, т. 1.4.8. Други разходи число¬то 21 млрд. 293 млн. и 700 хил.лв. да стане 21 млрд. 393 млн. и 700 хил.лв., като на отделен ред да бъде включен следният текст: "в това число за плащане на българския държавен б-процентов заем от 1923 г. - 200 млн.лв.". Увеличението на този разход е за сметка на увеличението на приходите по чл. 1, ал. 1, т. 1.1.2.
15. Предложение на народния представител Едвин Сугарев:
Предлага да се увеличат приходите от внос на газ от бъл-
гарското делово участие в Лмбург по чл. 1, ал. 1, т. 2, т. 2.6
със сумата 434 млн.лв. за осигуряване на средства за изграждане
на магистрални водопроводни и канализационни колектори в размер
на 434 млн.лв.
Предложението на господин Сугарев кореспондира с чл. 7, ал. 1, като се предлага целевата субсидия на Столична община да се увеличи с 434 млн.лв. за изграждане на магистрални водопро¬водни и канализационни колектори.
16. Предложение на народния представител Емил Костадинов
и група народни представители:
Предлагат разходите по чл. 1, ал. 2, т. 1.4.8 да бъдат намалени със 127 млн.лв. и със същата сума да се увеличат целевите субсидии на общините Благоевград, Гоце Делчев и Петрич, както следва:
1. Благоевград - с 13 млн.лв. за завършване строителство-
то на самостоятелен блок на Общинската районна болница;
2. Гоце Делчев - 40 млн.лв. за завършване на първия
етап на общинската болница;
3. Петрич - 74 млн.лв. за завършване на общинската
болница.
Общо 127 млн.лв.
17. Предложение на народния представител Звездалин
Кафеджиев:
Предлага в чл. 1, ал. 2, т. 2 Придобиване на дълготрай¬ни активи - 7 млрд. 274 млн. и 400 хил.лв., да се допълни: "в това число за изпълнение на 445-о министерско постановление от 1 ноември 1993 г. с 50 млн.лв.". СД/ЗТ 6.1
18. Предложение на народния представител Златимир ирсов
и група народни представители:
1. Да се увеличи сумата по чл. 1, ал. 1, т. 1.4. Акцизи с 300 млн.лв. за осигуряване на източник за предложеното от тях увеличение на разходите за държавен фонд "Земеделие" в размер на 300 млн.
2. Да се увеличат приходите по чл. 1, ал. 1, т. 1.5. Мита и митнически такси с 200 млн.лв. за компенсиране на предло¬жението му за увеличаване на разходите за държавен фонд "Земеде¬лие" за 200 млн.лв.
Предложението на господин Златимир Орсов и групата народни представители кореспондира с чл. 1, ал. 2, т. 1.9. За попълване на извънбюджетни фондове и се предлага думите "за закрила на земеделското производство 3 млрд. и 700 млн.лв." да се заменят със "за държавен фонд "Земеделие" 4 млрд. и 200 млн.лв.", предложение за увеличение с 500 млн.лв.
19. Предложение на народния представител Иван Куртев:
Сумата по чл. 1, ал. 2, т. 1.4.8. "Други разходи" да
се увеличи с 10 млн.лв. за създаване на нов ред "Културно-инфор¬мационен център на българите в град Димитровград (Югославия)" с източник по приходите по чл. 1, ал. 1, т. 1.1.2. ланък върху печалбата от финансови институти - 10 млн.лв.
20. Предложение на народния представител /1ван Будимов:
1. Предлага да се увеличат приходите по чл. 1, ал. 1, т. 1.1.2. от финансови институти с 1 млн.лв.
2. Предлага разходите на Министерството на културата - чл. 4, ал. 1, т. 17, да се увеличат с 1 млн.лв. целево за реставрация и благоустрояване на Националния исторически комплекс "Самуилова крепост" край град Петрич за сметка на увеличение на приходите по чл. 1, ал. 1, т. 1.1.2.
Народният представител Иван Будимов съцо така предлага да се увеличат приходите пг чл. 1, ал. 1, т. 1.1.2. от финансови институти с 2 млн.лв. Едновременно с това предлага *а се увеличат и разходите по чл. 1, ал. 2, т. 1.4.8. с 2 млн.лв. целево за възстановяване на опожарения храм "Свети Никола" в град Петрич. В разшифровката на точката 1.4.8. в раздел "Религиозно дело" 6.2 да се създаде нов текст: "Възстановяване и строителство на рели¬гиозни храмове". За източник е предложен чл. 1, ал. 1, т. 1.1.2.
21. Предложение на народните представители Иван Костов и Муравей Радев:
1. Предлагат сумата по чл. 1, ал. 1, т. 1.1.2. Данък печалба от финансови институти да се увеличи с 10 млн.лв. Сумата се насочва по чл. 7, ал. 1, Пловдивска област за община "Родопи" за завършване на поликлиниката в град Перущица.
2. Предлагат приходите по чл. 1, ал. 1, т. 1.5. Мита и митнически такси да се завишат със 750 млн. и 700 хил.лв. Предложението кореспондира с разходите по чл. 1, ал. 2, т. 3.2. Трансфери за бюджета на съдебната власт и с чл. 3 - За увеличение бюджета на съдебната власт. Представен е нов проект от депутатите, приложен към писмо N- Б-88 за 750 млн. и 700 хил.лв.
3. Народните представители Иван Костов и Муравей Радев предлагат приходите от превишението на приходите над разходите на Българска народна банка да се увеличат с 2 млрд. 479 млн.лв. по чл. 1, ал. 1, т. 2.2. Увеличението да се насочи за:
- заплати - 1 млрд. 715 млн.лв. - чл. 1, ал. 2, т.
1.1. ;
- осигурителните вноски да се увеличат с 609 млн.лв.
- чл. 1, ал. 2, т. 1.2.;
- предлагат сумата по Закона за собствеността и ползва¬нето на земеделските земи да се увеличи от 825 на 980 млн.лв. Увеличение със 155 млн.лв.
Народните представители Иван Костов и Муравей Радев също така предлагат приходите по чл. 1, ал. 1, т. 2.6. от внос на газ срещу българското делово участие в Ямбург да се увеличат с 2 млрд. и 800 млн.лв. Това увеличение кореспондира с чл. 7, ал. 1 и се насочва за община Пловдив - 1 млрд. и 500 млн.лв., и с чл. 1, ал. 2, т. 1.4.8. за оборотен жилищен фонд за изселване на българските семейства от квартал "Столипиново" - град Пловдив
- 300 млн.лв., и за увеличаване на субсидията за всички общини, като се разпределя между тях допълнително чрез механизма на действащата методика - 1 млрд.лв.
5. Предлагат да се намалят разходите по чл. 1, ал. 2, т. 1.8. Пенсии за военнослужещи, участници в Отечествената война и други с 45 млн.лв. и със същата сума да се увеличи фонд "Компенсация на репресираните" по чл. 1, ал. 2, т. 1.9.
22. Предложение на народния представител иван Сунгарски:
1. Предлага да се увеличи сумата по чл. 1, ал. 1, т. 2.2. От превишение на приходите над разходите на Българска народна банка на вноската от Българска народна банка с 210 млн.лв., с която сума да се увеличат разходите по чл. 1, ал. 2, т. 1.4.8. Други разходи, целево по 70 млн.лв. за Стражица, Попово и Опака, които да се използват само за изграждане и довършване на жилища на граждани, пострадали при земетресението през 1976 г.
2. Господин Сунгарски предлага предвидените от Минис¬терския съвет 2 млрд. и 500 млн.лв. в чл. 1, ал. 2, т. 1.4.8. за покриване разликите в стойността на жилищата на лица, отчужде¬ни по Закона за териториалното и селищно устройство, Закона за собствеността и такива, работили в строителството по Постанов¬ление на Министерския съвет № 70 от 1980 г., да бъдат разпреде¬ляни по общините пропорционално на броя на семействата, нуждаещи се от компенсиране. Същият принцип да бъде в сила и при разпреде¬лянето на средствата от Националния компенсационен жилищен шонд - чл. 1, ал. 2, т. 1.9.
3. Предлага предвидените 170 млн.лв. за подпомагане на социално слаби граждани при заплащането на новите наемни цени, стр. 53, ред 6 отдолу нагоре от Доклада по проектозакона на Държавния бюджет на Република България, да бъдат разпределени между наемателите на общински жилища и такива в реституирани имоти в съотношение 100 млн.лв. за общинските наематели и 70 милиона лева за наемателите на жилища с възстановена собственост по Закона за възстановяване собствеността на одържавени недвижими имоти. Такава сума в бюджета няма предвидена. В доклада е отбеля¬зано, че тя ще се осигурява по линия на социалното подпомагане.
23. Предложение на народния представител Йордан Ройнев.
За сметка на заделени средства за делово участие на общините в съвместното строителство, реконструкция, ремонт и поддържане на четвъртокласните републикански пътища в размер на 630 млн.лв. да се запишат на отделен ред: "от тях за: строи¬телство, ремонт и зимно поддържане на пътната мрежа в планините и полупланинските общини на страната - 210 млн.лв.".
Второ предложение - разходите по чл. 4, ал. 1, т. 19 "Министерството на земеделието и хранителната промишленост" да се завишат с 30 млн.лв. целово за Националната служба за селкция и репродукция на животновъдството, които да се използват за осигуряване на безплатен генетичен ресурс и селекция в планинските и полупланинските райони на страната.
Третото предложение на господин Ройнев е разходите да се завишат с 27 млн. лв. целево за Националната ветиринарно-медицинска служба, които да се използват за поевтиняване на ветеринарно-медицинските услуги в планинските и полупланинските райони на страната.
Също така господин Ройнев предлага субсидията за снабдя¬ването с хляб, хлебни изделия и основни хранителни продукти в селищата до 500 жители (без курортните такива) да бъде завишена с 20 млн.лв. - чл. 1, ал. 2, т.1.4.8.
И петото предложение на народния представител Йордан Ройнев е да се намалят предвидените разходи по чл. 1, ал. 2, т. 1.4.8. с 57 млн.лева за предложеното увеличение на бюджета на Министерството на земеделието и хранителната промишленост за Националната служба за селекция и репродукция в животновъдството и за Националния ветеринарно-медицински институт.
24. Предложение на народния представител Йордан Соколов -сумата по чл.1, ал. 1, т.2.6. "Други неданъчни приходи" да се увеличи с 120 млн.лв. за компенсиране увеличението на субсидията на община Плевен със същата сума в частта "Целева субсидия".
25. Предложение на народните представители Йордан Ройнев и Йордан Школагерски. Сумата по чл. 1, ал. 2, т. 1.4.8. "Други разходи" да се намали с 11.5 млн.лв. за доставка на крайно необ¬ходима медицинска апаратура за Клинична болница "Лозенец" (чл. 4, ал. 1, т. 15) - изкуствен бъбрек за кардиохирургическа клиника -3.5 млн. лева и за покупката на един реанимобил "Мерцедес" тип, "Спринтер" - 8 млн.лв., общо 11 млн. и 500 хил.лв.
26. Предложение на народния представител Филип Боков
и група народни представители: да се извърши намаление на разхода
по чл. 1, ал. 2, т. 1.6.2. "Други субсидии и плащания" като пред-
лагат сумата по т. 1.6.2. да се намали с 122 млн.лв. За сметка
на това намаление да се увеличи субсидията на общините Бяла
Слатина, Криводол, Оряхово, Кнежа, Мизия, Борован, Хайредин,
Роман и Враца.
Предложение за увеличение на разхода по чл. 7, ал. 1. Предлагат да се увеличи целевата субсидия на Враца за водоснаб¬дяване и довършване на болницата със 101 млн.лв. и общите субси¬дии на Бяла Слатина - 5 млн.лв., Криводол - 4 млн.лв., Оряхово -3 млн. и 500 хил.лв., Кнежа - 2 млн. и 500 хил.лв., Мизия -2 млн. лв., Борован - 1 млн. и 500 хил.лв., Хайредин - 1 млн.лв. и Роман - 1 млн. и 500 хил.лв.
27. Предложение на народния представител Кольо Келерджиев.
По чл. 1, ал. 2, т.1.4.8.:
1. В рамките на предвидените средства за малки водоснаб¬дителни обекти към общините да се предвидят средства в размер на 25 млн. лв. за изграждане на водопровод в село Полско Косово, община Бяла, Русенска област.
2. Да се увеличи целевата субсидия на община Бяла с 10 млн.лв. за строителство на обект ЕСПУ, гр. Бяла, започнат преди седем години за сметка на бюджета на Министерството на образованието, науката и технологиите.
28. Предложение на народния представител Красимир Момчев.
По приходите - по чл. 1, ал. 1, т.2.6. "Други неданъчни приходи".
Предлага увеличение на другите неданъчни приходи по т.2.6. с 66 млн.лв., които да се използват за целева субсидия на община Поморие за градска пречиствателна станция за отпадни води -60 млн.лв., канализация на село Ахелой - 3 млн. и 500 хил.лв. и канализация на село Каблешково - 2 млн. и 500 хил.лв.
Предложението на народния представител Красимир Момчев кореспондира с чл. 7, ал. 1 по разхода като се предлага да се увеличи целевата субсидия за община Поморие с 66 млн.лв., от които за: градска пречиствателна' станция за отпадна вода 60 млн.лв., канализация в село Ахелой - 3 млн. и 500 хил.лв. и канализация на град Каблешково - 2 млн. и 500 хил.лева.
29. Предложение на народния представител Красимир Премя-
нов и група народни представители. То е по чл. 1, ал. 2, т.1.4.7.
"Ремонти, ремонт и поддържане на пътища в т.ч.: за делово учас-
тие на общините в съвместно строителство, реконкрукция, ремонт
и поддържане на четвъртокласните пътища"да се промени по следния
начин: "ремонт и поддържане на пътищата - 2 млрд. 42 млн. и
900 хил.лв., в т.ч.: за делово участие на общините в съвместното
строителство, реконструкция, ремонт и поддържане на четвъртоклас-
ните републикански пътища - 600 млн.лв., за ремонт на Аспарухов
мост - Варна - 30 млн. лв.".
Второто предложение на народния представител Красимир Премянов и групата народни представители е по т.55 "Главно управ¬ление на пътищата - 3 млрд. 430 млн. 587 хил.лв.". Предлагат чл. 4, ал. 1, т. 55 да се промени по следния начин:
"55. Главно управление на пътищата - 3 млрд. 430 млн. 587 хил.лв.
В това число: целева субсидия за ремонт на Аспарухов мост - Варна - 50 млн.лв.".
30. Предложение на народния представител Лорета Николова.
По чл. 1, ал. 1, т.1.1.2. "Данък върху печалбата от финансови
институти". Сумата да се увеличи с 20 млн.лв. и използва за
изграждане на строителната част на електростанция № 2, град
Дупница.
По чл.1, ал. 2 "За придобиване на дълготрайни активи (капитални вложения)" да се добави: "в това число: за изграждане на строителната част на електростанция № 2, град Дупница -20 млн.лв.".
Промяната кореспондира с чл. 7, ал. 1 - да се увеличи целевата субсидия с 20 млн.лз. на община Дупница за строителство на електростанция № 2, град Дупница.
31. Предложение на народния представител Лъчезар Тошев -по прихода: по чл. 1, ал. 1, т.1.1.2. "Данък върху печалбата от финансови институти" - сумата да се увеличи с 2 млн.лева, като се използва целево за завишаване субсидията на Столична община.
Алтернативно решение: т.1.9. за попълване на извънбюджетни фондове - Фонд "Стихийни бедствия". Да се намали с 2 млн.лв., като сумата се използва за увеличаване на субсидията на Столична община целево за ремонт на сондажните кладенци.
По чл. 7, ал. 1 предложението на народния представител Лъчезар Тошев е следното: предлага целевата субсидия на Столичната община да се увеличи с 2 млн.лв. за ремонт на сондажните кладенци за подпочвена вода.
Предложение 32 на народния представител Марияна Лукова: По прихода:
По чл. 1, ал. 1, т. 1.1.2. Данък върху печалбата от финансови институти да се увеличи със 100 млн.лв. Увеличението на прихода е за отпускане на субсидия за фонд "Земеустрояване и мелиорации" със 100 млн.лв. Като предлага по разхода: по чл. 1, ал. 2, т. 1.9. За попълване на извънбюджетни фондове, Републикан¬ския бюджет да субсидира фонд "Земеустрояване и мелиорации" в размер на 100 млн.лв.
Предложение 33 на народния представител Меглена Плугчиева и група народни представители:
По чл. 1, ал. 2, т. 1.9. фонд "Стихийни бедствия" предла¬гат :
Фонд "Стихийни бедствия" да бъде попълнен: "в това число запазване на горите от пожари, съхнене, болести и вредители
- 30 млн.лв.". От фонд "Мелиорации" да се предвидят 50 млн.лв. за противоерозионни залесявания в поземления и горския фонд около реки и язовири.
Да се предвидят от средствата на Националния фонд за опазване на околната среда 100 млн.лв. за провеждане на огледни сечи в младите иглолистни насаждания в планинските райони.
Предложение 34 на народния представител Михаил Михайлов:
Предлага да се увеличат разходите по чл. 1, ал. 2, т. 1.4.8. с 4 млн.лв. за възстановяване на църквата в село Оборище, община Панагюрище, във връзка с националните чествувания на 120-годишнината от Априлското въстание. В разшифровката на т. 1.4.8., раздел Г - Религиозно дело, да се запише нов ред със следния текст:
"Възстановяване и строителство на религиозни храмове
- 4 млн.лв.".
Предложението кореспондира с чл. 5, ал. 1. Предлага сумата на разходите за областните администрации да се намали с 4 млн.лв., като компенсация за направеното от него увеличение на разходите със същата сума за възстановяване на цьрквата в село Оборище. Предложение 35 на народния представител Нелсон Ненов: По прихода: по чл. 1, ал. 1, т. 1.1.2. Данък върху печалбата от финансови институти предлага да се увеличат приходите от финансови институти с 8 млн.лв., като компенсация на предло¬жението му за увеличаване субсидията за община Троян по чл. 7, ал. 1, целево за реконструкция на отоплителна и климатична инста¬лация и котелно на читалище в град Троян - 3 млн.лв. и довършване сградата на читалището в село Борима, Троянско.
По чл. 1, ал. 1, т. 2.2. От превишение на приходите над разходите на Българска народна банка предлага увеличение с 1 млрд.лв.
По разхода: по чл. 4, ал. 1 т. 28 Министерство на терито¬риалното развитие и строителството, предлага да се завишат разхо¬дите с 1 млрд.лв. целево за водоснабдяване на град Ловеч като алтернатива на строителството на язовир "Черни Осъм".
Предложение 36 на народния представител Николай Налбан-
тов:
По чл. 1, ал. 1, т. 1.1.2. Данък върху печалбата от финансови институти сумата да се увеличи със 17 млн.лв. за ком¬пенсиране предложеното от него увеличение на субсидията на община Асеновград със същата сума.
Предлаганото увеличение на приходите кореспондира и с чл. 7, ал. 1, общата субсидия да се увеличи със 17 млн.лв. за община Асеновград, Пловдивска област.
Предложение 37 на народния представител Осман Октай:
По чл. 1, ал. 2, т. 3 Трансфери, подточка 3.3. За общини¬те, предложението кореспондира с чл. 5 Субсидии за областните администрации и чл. 7, ал. 1 - Субсидии на общините. Предлага предвидената в Проектобюджета за 1996 г. субсидия за Софийска област да се намали с 35 млн. 363 хил.лв., като тази сума се разпредели, както следва:
- за община Белица - 6 млн. 536 хил.лв.;
- за община Гърмен - 17 млн. 680 хил.лв.;
- за община Якоруда - 11 млн. 147 хил.лв. Предложение 38 на народния представител Пламен Денчев
и група народни представители:
По прихода в размер на 1 млрд. и 10 млн.лв.
По чл. 1, ал. 1, т. 1.3. Данък върху добавената стойност сумата да се увеличи с 500 млн.лв. По т. 2.6. Други неданъчни приходи предлагат перото "Приход от внос на газ от българското дялово участие в Ямбург" да се увеличи с 510 млн.лв.
По разхода в размер на 1 млрд. и 10 млн.лв.
По чл. 1, ал. 2, т. 1.9. За попълване на извънбюджетни фондове, се включва фонд "Безопасност и съхраняване на радиоактив¬ни отпадъци" - 10 млн.лв. за компенсиране на предложеното от тях увеличение на разходите за фонд "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци".
По т. 2 Придобиване на дълготрайни активи (капитални вложения), създават се подточки:
2.1. "Придобиване на дълготрайни активи" със сума 7
млрд. 274 млн. и 600 хил.лв.
2.2. "Инвестиции за ядрена безопасност за АЕЦ "Козлодуй"
със сума 1 млрд.лв.
За предложението им за увеличение на капиталните вложе¬ния на Република България - 1 млрд.лв. за инвестиции за ядрената безопасност на АЕЦ "Козлодуй", като с тази сума се образува отделна подточка. Всъщност това е предложението.
Предложение 39 на народните представители Петко Ганев, Ангел Димов и група народни представители:
1.6.2. Други субсидии и плащания, предлагат да получи следната редакция:
"1.6.2. Други субсидии и плащания - 1 млрд. 8 млн. и 100 хил.лв., в това число за борба с обикновената полевка -200 млн.лв.".
Предложение 40 на народния представител Павел Шопов: По прихода: по чл. 1, ал. 1, т. 2.2. От превишение на приходите над разходите на Българска народна банка сумата да се увеличи с 2 млрд. 841 млн.лв.
По разхода: по чл. 1, ал. 2, т. 3.2. Трансфер за бюджета на съдебната власт сумата да се увеличи с 2 млрд. 841 млн.лв.
Предложение 41 на народния представител Ремзи Осман: По разхода: чл. 1, ал. 2, т. 1.4.7. За ремонт и поддържа¬не на четвъртокласните републикански пътища, предлага сумата да се увеличи с 30 млн.лв. 8.3
1.4.8. Други разходи - за малки водоснабдителни обекти, предлага сумата да се увеличи с 30 млн.лв.
И т. 1.6.2. Други субсидии и плащания, предлага сумата да се намали с 60 млн.лв.
Предложение 42 на народния представител Руси Статков:
Предлага сумата по чл. 1, ал. 2, т. 1.4.8. Други разходи, да се намали с 48 млн.лв.
Да се намалят средствата по чл. 1, ал. 2, т. 1.4.8. Други разходи с 97 млн.лв., като:
1. Предлага да се увеличи сумата по лихвите по чл. 1, ал. 2, т. 1.7.2. с размер на лихва за преобразуване в държавен дълг на 97 млн.лв., необслужени главници и лихви по тях от коопе¬рации на инвалиди на основание на § 3 от Преходните и заключител¬ните разпоредби на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите.
2. Предлага да се запишат на отделен ред лихвите по вътрешни заеми на основание Постановление № 106 на Министерския съвет.
Народният представител Руси Статков предлага увеличението на разходите по чл. 7, ал. 1, както следва:
1. Да се увеличи съответно целевата субсидия за община Монтана с 40 млн.лв. за газификация на социални заведения и съхраняване на започнато строителство към Обединена районна болница - Монтана.
2. Да се увеличи общата и съответно целевата субсидия за община Берковица с 4 млн.лв. за изграждане на Пречиствателна станция за битова канализация - Берковица.
3. Да се увеличи общата и съответно целевата субсидия за община Вършец с 2 млн. и 500 хил.лв. за изграждане на база на Районно противопожарно управление.
4. Да се увеличи общата и съответно целевата субсидия за община Якимово с 1 млн. и 500 хил.лв. за изграждане на мост, свързващ две от съставните села на общината.
Общо 48 млн.лв.
Предложение 43 на народния представител Румяна Николова: Предлага разходите в чл. 1, ал. 2, т. 1.9. за фонд "Стихийни бедствия" да се намалят с 10 млн.лв.
Предлага общата субсидия за община Велико Търново по чл. 7, ал. 1, да се увеличи с 10 млн.лв. целево за основен ремонт, противоземетръсни мерки и оборудване на езикова гимназия "Професор Асен Златаров" - Велико Търново.
44. Предложение на народните представители Светлана
Дянкова и Цоньо Ботев:
Точка 1.1.1. Данък върху печалбата от нефинансови пред¬приятия .
Предлагат сумата по т. 1.1.1. - приходи от нефинансови предприятия - да се намали с 1 млрд. и 550 млн. лв.
Точка 1.1.2. Данък върху печалбата от финансови институ¬ти.
Предлагат сумата да се увеличи с 1 млрд. 550 млн. лв. по т. 1.1.2. - приходи от финансови институти.
45. Предложение на народния представител Стоян Проданов:
По разхода: чл. 1, ал. 2, т. 1.3. Стипендии
Сумата да се увеличи с 26 млн. лв.
Увеличението е за сметка на намалението на разходите по чл. 4, ал. 1 - 26 млн. лв.:
- точка 49. Агенция за чуждестранна помощ - 6 млн. лв.;
- точка 61. Съюз на оългарските автомобилисти - 8 млн. лв.;
- точка 77. Агенция за българите в чужбина - 12 млн. лв. В предложението не се посочва на кого да се предостави
тази сума.
46. Предложение на народния представител Стоян Райчевски:
По прихода: по чл. 1, ал. 1, т. 1.1.2. Данък върху печал-
бата от финансови институти. Сумата да се увеличи с 260 млн. лв.
По разхода: - също с 260 млн. лв., като предлага в това
число:
Предлаганото увеличение на приходите кореспондира и с чл. 4, ал. 1, т. 17.
1. Увеличаване разходите на Министерството на културата за консервация и реставрация на паметниците на културата и за археологическите разкопки - 60 млн. лв.; за неотложни ремонти на църкви - 40 млн. лв., и за реставрация на Двореца - 20 млн. лева;
2. Предлаганото увеличение на приходите кореспондира и с чл. 4, ал. 1, т. 77. Агенцията за българите в чужбина -10 млн. лв.
3. Предлаганото увеличение на приходите кореспондира и с чл. 1, ал. 2, т. 1.4.8. Други разходи - 130 млн. лв.

За изплащане на облигациите на бежанците по Спогодбата "Моллов - Кафандарис" - 130 млн. лв., за която цел в досегашния текст на вносителя Министерския съвет са предвидени 100 млн. лв.
47. Предложение на народния представител Стефан Стефанов:
По прихода: по чл. 1, ал. 1, т.2.6. Други неданъчни прихо-
ди - предлага увеличението на другите неданъчни приходи с 5 млн.
лв., като компенсация на предложения от него нов разход за постро-
яване на храм "Веех Святих" в гр. Русе.
По разхода: по чл. 1, ал. 2, т. 1.4.8. Други разходи
- предлага разходът по т. 1.4.8. да се увеличи с 5 млн. лева целево за построяване на нов храм на мястото на разрушения "Веех Святих" в гр. Русе, като разшифровката на т. 1.4.8. е да се създаде нов ред със следния текст:
"Възстановяване и строителство на религиозни храмове
- 5 млн. лв."
48. Предложение на народния представител проф. Стефан
Стоилов:
По чл. 1, ал. 2, т. 1.4.8. Други разходи в това число: за малки водоснабдителни обекти към общини¬те .
Сумата за малките водоснабдителни обекти да се увеличи от 650 на 900 млн. лв., като за източник на това увеличение да се намалят други пера в т. 1.4.8.
1. Предлага предвидените средства за доставка на хляб
и хлебни изделия и основни хранителни стоки в планински и малки
селища (без курортите) до 500 жители сумата да се увеличи от
150 млн. лв. на 180 - 190 млн. лв.
За компенсация на това увеличение предлага да се намалят предвидените средства за скитащи кучета от 65 млн. с 30 - 40 млн. лв.
2. Народният представител Стефан Стоилов предлага предви-
дените средства за Съюза на военноинвалидите да се увеличат
от 4 на 5 млн. лв. и да се направи следният запис:
"Съюз на военноинвалидите и пострадалите от войните в България (в т.ч. 1 млн. лв. за Съюза на военноинвалидните кооперации в България)" - 5 млн. лв.и 9.2
49. Предложение на народния представител Хасан Али:
Общата сума по приходите да се увеличи с 1 млрд. 346
млн. лв., в това число:
Сумата по чл. 1, ал. 1, т. 1.4. Акцизи - да се увеличи с 346 млн. лв.
Сумата по чл. 1, ал. 1, т. 1.5. Мита и митнически такси да се увеличи с 1 млрд. лв.
Общата сума по разходите да се увеличи с 1 млрд. 346 млн. лв., в това число:
По чл. 1, ал. 2, т. 1.4.7. Ремонти
Ремонт и поддържане на пътища за делово участие на общини¬те в съвместно строителство, реконструкция, ремонт и поддържане на четвъртокласните пътища:
1. Предлага сумата да се увеличи със 70 млн. лв.
2. Предвидените от правителството средства "За зимно
почистване на пътищата", да се обособят на отделен ред и сумата
да се предостави на общините. Предлага се структурна промяна
всъщност.
По чл. 1, ал. 2, т. 1.4.8. народният представител Хасан Али предлага в Други разходи, в това число:
За малки водоснабдителни обекти към общините сумата да се увеличи с 50 млн. лв.
По чл. 1, ал. 2, т. 1.9. За попълване на извънбюджетни фондове, в това число:
Фонд "Стихийни бедстния" - предлага сумата да се увеличи със 76 млн. лв.
За фонд "Тютюн" сумата да се увеличи с 350 млн. лв.
Предлаганото увеличение на приходите кореспондира и с чл. 4, ал. 1, т. 16: Министерство на образованието, науката и технологиите - 8 млрд. 831 млн. 571 хил. лв. - сумата да се увеличи с 800 млн. лв., които да бъдат предназначени за ремонт и поддържане на училищни сгради и повишаване на заплатите на учителите.
50. Предложение на народния представител Христо Бонов
и група народни представители:
Предлагат чл. 1, ал. 2, т. 1.6.2. да получи следната редакция: 9.3
"1.6.2. Други субсидии и плащания - 1 млрд. 008 млн. и 100 хил. лв., в това число Дирекция "Борба с градушките" -160 млн. лв.
Предложението е във връзка с необходимостта от осигуряване на средства за доставката на 3 хил. двустепенни ракети "Алазан -2М" и за издръжка на противоградовата система на страната.
51. Предложение на народните представители Юрий Борисов и Станка Величкова:
Общо увеличение на разходите не се предлага.
Предложението е в това число:
По чл. 1, ал. 2, т. 1.4.8. Други разходи - числото 21 млрд. 293 млн. и 700 хил. лв. да стане 21 млрд. 063 млн. и 700 хил. лв. - намаление с 230 млн. По чл. 1, ал. 2, т. 1.9. За попълване на извънбюджетни фондове - числото 9 млрд. 007 млн. и 800 хил. лв. да стане 9 млрд. 237 млн. и 800 хил. лв. - увеличение с 230 млн.
В това число:
Фонд "Структурна и технологична политика" - числото 160 млн. лв. да стане 260 млн. лв.
Фонд "Наука и научни изследвания" - числото 229 млн. и 200 хил. лв. да стане 259 млн. и 200 хил. лв.
Създава се нов ред:
"в това число за научна периодика"- 30 млн. лв.
Горните промени кореспондират с чл. 4, ал. 1, както
следва:
По чл. 4, ал. 1 сумата по разходите да се увеличи съот¬ветно с 200 млн. лв.
По т. 16. Министерство на образованието, науката и техно¬логиите - числото 8 млрд. 831 млн. и 571 хил. лв. става 8 млрд. 996 млн. 571 хил. лв., като се създава нов ред:
"в това число за издаване и разпространение на учебници - 1 млрд. и 100 хил. лв.11- увеличението е със 165 млн. лв.
По т. 17. Министерство на културата - числото 1 млрд. 969 млн. 882 хил. лв. става 1 млрд. 999 млн. 882 хил. лв. -увеличение с 30 млн. лв.
Създава се нова точка:
"112. Национална агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет - 5 млн. лв. " 9.4
Направените предложения са:
За увеличаване на разходите по фонд "Структурна и техно¬логична политика", фонд "Наука и научни изследвания", за подоб¬ряване сградния фонд на учебните и учебно-възпитателните заведе¬ния, закупуване на научна литература, за Националния дворец на децата, за издаването на книги от български автори и за Нацио¬налната агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет - общо за 400 млн. лв., които да се осигурят чрез преструк¬туриране на разходите във пункция "Образование".
За стимулиране издаването на книги от български автори - 30 млн.лв.
Сумата да се увеличи със 100 млн.лв. за подобряване със¬тоянието на сградния фонд на учебните и учебно-възпитателните заве¬дения .
Целево да се предвидят средства за висшите училища за закупуване на най-необходимата научна литература за учебния процес и за научноизследователската дейност - 30 млн.лв.
Да се увеличат средствата, предвидени за Националния дворец на децата, с 5 млн.лв.
52. Предложение на народния представител Яшо Минков.
1. Предлага т. 1.4.7. "Ремонти"
реда "за делово участие на общините в съвместното строи¬телство, реконструкция и поддържане на четвъртокласните републи¬кански пътища" да се увеличи от 630 млн.лв. на 1 млрд.лв. или в повече с 370 млн.лв.
Това увеличение е за сметка на вътрешна промяна в числото 2 млрд. 42 млн. и 900 хил.лв. на ред "Ремонт и поддържане на пътищата".
2. По чл. 1, ал. 2, т. 1.4.8. - "Други разходи" - народ-
ният представител Яшо Минков предлага разходите да се увели-
чат със 100 млн.лв. целево за малки водоснабдителни обекти към
общините.
Увеличението е за сметка на намаление на разходите по чл. 7, ал. 1 - "Целева субсидия за капитални вложения на общи¬ните. "
53. Предложение на народния представител Васил Михайлов:
- да се създаде нова точка "Сметна палата", за която съгласно чл. 5 от Закона за Сметната палата сумата следва да се определи по предложение на председателя на Сметната палата.
Това са всички предложения, направени от народни предста¬вители по чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е прочетено някакво предложение. Има думата господин Лучников. БП/ЗТ 10.1
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СдС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! На 8 януари тази година под № 540010 направих предложение по Законопроекта за държавния бюджет. За голямо съжаление не го виждам отразено между поставените предло¬жения и това ми дава основание да смятам, че отново се пристъпва към дискриминиране на съдебната система, за чиито бюджет се отнася моето предложение.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: АЗ все пак бих искал да направим малка справка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нека първо да чуем пропус¬натите .
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Ще направя едно копие и ще ви го дам.
ДОКЛАДЧИК гиР/|Л ЖЕЛЕВ: Ние също ще направим справката, но искам да ви кажа, че прочетох само предложенията на народни¬те представители по чл. 1. Предложенията по чл. 2 и 3 не сме ги прочели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата доцент Панев.
ИВАН ПАНЕВ (СДС): Господин председател, колеги! Ето го предложението ми в ръката. То е заведено по надлежния ред. Не е пропуснато и аз допускам, че не е включено поради една техническа грешка - при препечатването на предложението е изпусна¬то едно изречение. За какво става дума.
Предлагам да бъдат намалени разходите по т. 1.6.1. и т. 2 от разходната част на бюджета, като прехвърлям тези пари съответно за заплати на учителите в следващите членове. Но е пропуснато изречението, че тази сума от 1500 млн.лв. трябва преди това да оъде прехвърлена в т. 1.1. - "Заплати". Това го имам в ръкописа си, обаче е пропуснато при препечатването на предложението. Така че това е напълно редовно и бих казал грамотно направено предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ьЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Благой Димитров за процедура.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СдС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С оглед на това, че това е най-важният закон може би за тази година, моето 10.2 процедурно предложение е гледането на второ четене на Закона за бюджета да се предава пряко по Българска национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И да се предвиди сума за изплащане на това предаване.
Моля да гласувате направеното предложение.
От общо гласували 184 народни представители, за - 70, против - 95, въздържали се - 19.
Има думата Павел Шопов за процедура.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Господин председател, оспорвам гласу¬ването. Моля да се прегласува. Струва ми се, че колегите в залата не можаха да разберат за какво става дума. Досега разглеждането на бюджета винаги се е предавало по Българската национална теле¬визия. Това е станало една традиция. Толкова бюджети сме разглеж¬дали до този момент, те винаги са течали по телевизионния екран. Считам, че е съвсем редно и този път заседанието, на което се разглежда бюджета, да бъде предавано. Това е основен закон на държавата за годината. Считам, че е съвсем редно българските граждани да видят за какво става дума. Няма нищо лошо в това. Тук не става въпрос за някаква политизация, тук става въпрос за държавния бюджет.
Ето защо моля още веднъж въпросът да бъде поставен на гласуване. Аз считам, че можехте и Вие да го решите. По правил¬ник имате тази възможност Вие сам да разпоредите, без това гласу¬ване, то е излишно според мене, разглеждането на бюджета да бъде предавано по Българската национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да се прегласува предложението. Не мога аз да направя предложението, понеже има заплахи, че ми искате оставката. При такава заплаха аз не искам да правя още прегрешения.
МУРАВЕЙ НАДЕВ (ОТ МЯСТО): Това, което казвате, просто не е достойно и аз мога да го мотивирам, ако искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От общо гласували 208 народни представители, за - 88, против - 102, въздържали се - 18.
Предложението не се приема.
Моля, господин Желев, да прочетете предложението на комисията. 10.3
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МЕЛЕВ: Въпреки всичко аз ще си позволя да прочета двете предложения от народния представител господин Лучников, които не фигурират при нас в архива. Може ои една от причините е, че предложението е внесено като едно от първите предложения още на 8 януари. Моля господин Лучников да ме извини за това.
Прочитам дословно предложението на господин Лучников:
Моля при второто гласуване на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. да се имат предвид следните мои предложения:
1. По чл. 1, ал. 1, т. 1,3. -"Данък върху добавената стойност',' 82 млрд. и 500 млн.лв. става 82 млрд. и 900 млн.лв.
По т. 1.4. -"Акцизи',' сумата 34 млрд. и 70 млн.лв. да нарасне на 34 млрд. и 400 млн.лв.
По т. 1.5. - "Мита и митнически такси", сумата 25 млрд. и 900 млн.лв. да стане 26 млрд. и 70 млн.лв.;
Точка 2 - "Неданъчни приходи" сумата от 37 млрд. 4иЗ млн. и 200 хил.лв. да стане 36 млрд. 503 млн. и 200 хил.лв.
По т. 2.1. - "Приходи и такси" сумата 5 млрд. 771 млн. и 400 хил.лв. да стане 4 млрд. 871 млн. и 400 хил.лв.
1.2. Данък върху общия доход - 22 млрд. 850 млн. лева.
1.3. Данък върху добавената стойност 83 млрд. лева.
1.4. Акцизи - 34 млрд. и 70 млн. лева.
1.5. Мита и митнически такси 25 млрд. и 900 млн. лева.
1.6. Данък върху нарастване на средствата за работна заплата - 900 млн. лева
1.7. Вноски от данъци, начислени в предходната година
- 13 млрд. 566 млн. и 400 хил. лв.
2. Неданъчни приходи - 37 млрд. 913 млн. и 200 хил.
лева.
2.1. Приходи от такси - 5 млрд. 771 млн. и 400 хил. лева.
2.1.1. Държавни такси - 5 млрд. 759 млн. лева
от тях:
- събирани в системата на Министерството на финансите
- 125 млн. лева;
- събирани в системата на други министерства - 5 млрд. 634 млн. лева.
2.1.2. Други такси (за радиоапарати и телевизори, за
ползване на почивни лагери и други услуги в социалния отдих)
- 12 млн. и 400 хил. лв.
2.2. От превишение на приходите над разходите на БНБ
- 9 млрд. и 800 млн. лева.
2.3. Глоби и санкции - 4 млрд. 244 млн. лева.
2.4. Приходи от лихви по представени кредити на други държави - 130 млн. лева

2.5. Приходи от лихви по кредитни салда на бюджетни и извънбюджетни сметки - 2 млрд. и 300 млн. лева
2.6. Други неданъчни приходи (приходи от внос на газ, курсови разлики и други) - 15 млрд. 667 млн. и 800 хил. лева.
В това число:
- Приход от внос на газ срещу българското делово участие в Ямбург - 8 млрд. 388 млн. и 100 хил. лева
- От наеми от държавно имущество - 1 млрд. и 500 млн.
лева.
Ал. 2. Приема републиканския бюджет за 1996 г. по разходи¬те на обща сума, както следва: 308 млрд. 462 млн. и 400 хил. лева. 11.2
2.1.1. Държавни такси - 5 млрд. 759 млн. да стане 4 млрд. 859 млн, от тях:
- събиране в Системата на други министерства - 5 млрд. 634 млн. да стане 4 млрд. 734 млн. лева.
И след това вече е свързано с чл. 3.
Господин Лучников, че прочетем предложението Ви по чл. 3, когато започнем неговото обсъждане.
Предложението на народния представител Георги Панев, внесено по нормалния ред на 17 януари 1996 г. в 16,30 часа.
На основание чл. 69, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам следните изменения и допълнения в Проектозакона за държавния бюджет:
3. В чл. 1, ал. 2, т. 1.6.1 сумата 9 млрд. 156 млн. и 300 хил. лв. да се намали с 500 млн. лева и да стане 8 млрд. 656 млн. и 300 хил. лв.
В чл. 1, ал. 2, т. 2 сумата 7 млрд. 274 млн. и 600 хил. лв. да се намали с 1 млрд. лева и да стане 6 млрд. 274 млн. и 600 хил. лв.
3. В чл. 4, ал. 1 сумата 107 млрд. 798 млн. и 882 хил. лева да се увеличи с 309 млн. лева и да стане 108 млрд. 107 млн. и 882 хил. лева. (Това са чл. 4 и чл. 7, ще ги прочетем при чл. 4 и чл. 7. Аз мисля че са нормално подредени за чл. 4 и чл. 7)
Предложения на комисията.
Комисията по бюджет и финанси предлага чл. 1 да има следното съдържание:
Чл. 1. Ал. 1: "Приема републиканския бюджет за 1996 г. по Приходите на обща сума, както следва:
250 млрд. 149 млн. и 600 хил. лева.
По показатели:
1. Данъчни приходи - 212 млрд. 236 млн. и 400 хил.
лева.
1.1. Данък върху печалбата - 31 млрд. 950 млн. лева.
1.1.1. От нефинансови предприятия - 26 млрд. и 50 млн.
лева.
1.1.2. От финансови институти - 5 млрд. и 900 нлн.
лева.

По показатели:
1. Текущи разходи - 259 млрд. 71 млн. и 800 хил. лева.
1.1. Заплати - 20 млрд. 275 млн. и 100 хил. лева.
1.2. Осигурителни вноски - 7 млрд. 197 млн. и 400 хил.
лева.
1.3. Стипендии - 1 млрд. 64 млн. и 500 хил. лева.
1.4. Издръжка - 37 млрд. 504 млн. и 900 хил. лв.

1.4.1. Храна - 2 млрд. 234 млн. и 100 хил. лева.
1.4.2. Медикаменти - 4 млрд. 553 млн. и 500 хил. лева.
1.4.3. Командировки - 388 млн. и 900 хил. лева

1.4.4. Канцеларски и стопански разходи - 5 млрд. 212 млн. и 400 хил. лева.
1.4.5. Постелен инвентар и облекло - 357 млн. и 500 хил. лева.
1.4.6. Учебни и научноизследователски разходи - 614 млн. и 400 хил. лева.
1.4.7. Ремонти - 2 млрд. 965 млн. и 400 хил. лева.
ремонт на бюджетни организации - 922 млн. и 500 хил.
лева
ремонт и поддържане на пътища - 2 млрд. 42 млн. и 900 хил. лева.
В това число:
- за делово участие на общините в съвместното строител¬ство, реконструкция, ремонт и поддържане на четвъртокласните републикански пътища - 630 млн. лева.
от които:
за ремонт на Аспарухов мост 30 млн. лева
1.4.8. Други разходи - 21 млрд. 178 млн. и 700 хил. лева
В това число:
за малки водоснабдителни обекти към общините 650 млн.лева за изплащане на бежанските облигации по спогодбата "Моллов-Кафандарис" - 315 млн. лева.
1.5. Отбрана и сигурност - 46 млрд. 423 млн. и 600
хил. лева
1.5.1. Заплати, ДОО и други парични доволствия - 20 млрд. 596 млн. и 400 хил. лева.
1.5.2. Веществена издръжка - 25 млрд. 827 млн. и 200 хил. лева.
11.3
1.6. Субсидии - 10 млрд. 164 млн. и 400 хил. лева.
1.6.1. За покриване на загуби в производството 9 млрд. 156 млн. и 300 хил. лева.
1.6.2. Други субсидии и плащания - 1 млрд. 8 млн. и 100 хил. лева.
1.7. Лихви - общо 121 млрд. 803 млн. и 200 хил. лева.
1.7.1. Лихви по външни заеми - 33 млрд. 184 млн. лева.
От тях:
лихви към Лондонския клуб - 24 млрд. 220 млн. лева. лихви по облигационни заеми - 2 млрд. 152 млн. лева лихви към Парижкия клуб - 6 млрд. и 692 млн. лева лихви по Заема за техническа помощ (ТАЛ) - 120 млн.
лева.
1.7.2. Лихви по вътрешни заеми - 88 млрд. 619 млн.
и 200 хил. лева.
От тях: по облигационни заеми - 18 млрд. 888 млн. и 100 хил.лева по съкровищни бонове - 32 млрд. 796 млн. и 900 хил.лева
- по заеми от БНБ 6 млрд.87 млн.400 хил. лева;
- по секюритизиран дълг (БНБ) 3 млрд.913 млн. лева;
- по заеми от ДСК 447 млн.600 хил. лева;
- по заеми от ДЗИ 31 млн.800 хил. лева;
- по дълг на фирмите (ПМС № 244 от 1991 г.)
1 млрд.285 млн.300 хил.лева;
- по дълг на фирмите (ПМС № 234 от 1992 г.) 726 млн.400 хил. лева;
- по дълг на фирмите (ПМС № 3 от 1994 г.) 220 млн.500 хил. лева;
- облигации по ЗУНК (в т.ч. ЗЗРСИИ) 8 млрд.109 млн.800 хил. лева;
- по облигационен заем (ПМС № 89 от 1995 г, изм.и доп. ПМС № 106 от 1995 г.) 15 млрд.13 млн.300 хил. лева;
- по § 16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 1995 г. 745 млн.100 хил. лева;
- по предоставени държавни кредити 354 млн. лева.
1.8. Пенсии за военнослужещи, участници в Отечествената
война и други 5 млр.378 млн.800 хил. лева.
1.9. За попълване на извънбюджетни фондове 9 млрд.259 млн.900 хил. лева.
В това число:
- фонд "Стихийни бедствия" 324 млн. лева;
- фонд "Структурна и технологична политика" 310 млн.лв.;
- фонд "Тютюн" 350 млн. лева;
- фонд "Наука и научни изследвания" 309 млн.200 хил.лева. В това число:
- за научна периодика 30 млн. лева;
- "По Закона за собствеността и ползването на земедел-
ските земи" 825 млн. лева;
- "Национален компенсационен жилищен фонд" 2 млрд.501 млн.500 хил. лева;
- по държавен фонд "Земеделие" 3 млрд.700 хил. лева;
- фонд "Компенсация на репресираните" 150 млн.лева;
- фонд "Рехабилитация" 190 млн. лева;
- фонд "Развитие на културата" 2 млн. лева;
- фонд "Развитие на промишлеността" 6 млн.200 хил. лева;
- Национален фонд "Целева социална защита" 582 млн.лева;
- фонд "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпа-
дъци" 10 млн. лева.
2. Придобиване на дълготрайни активи (капитални вложе¬ния) 8 млрд.474 млн.600 хил. лева.
В това число:
2.1. За изграждане на мандатни жилища на Народното съб¬рание 200 млн. лева.
2.2. Инвестиции за ядрена безопасност за АЕЦ "Козлодуй" 1 млрд.лева.
3. Трансфери 40 млрд.916 млн. лева.
3.1. За социалното осигуряване 4 млрд.631 млн.100 хил.лв. От тях:
- субсидия за Д00 4 млрд.216 млн.700 хил. лева;
- субсидия за Съвета за взаимно осигуряване на членовете
на трудово-потребителните кооперации 414 млн.400 хил. лева.
3.2. За бюджета на съдебната власт 449 млн. 300 хил.
лева.
3.3. За общините 35 млрд.435 млн.600 хил. лева. От тях:
- субсидии за общините 35 млрд.951 млн. лева;
- вноски от общините 515 млн.400 хил. лева;
- за Сметната палата 400 млн. лева.
Ал. 3. Утвърждава дефицита по републиканския бюджет
за 1996 г. в размер на минус 58 млрд.312 млн.800 хил. лева.
Ал. 4. Утвърждава операциите по финансирането на дефи¬цита по републиканския бюджет, както следва: 58 млрд.312 млн.800 хил. лева по показатели.
1. Операции с чужбина: минус 29 млрд.460 млн.200 хил.лв.
1.1. Погашения по предоставени кредити на други държави 30 млн.700 хил. лева.
1.2. Получени погашения от Русия 3 млрд.700 млн. лева.
1.3. Погашения по ползвани външни заеми минус 28 млрд.234 млн.900 хил. лева.
В това число:
- Парижки клуб минус 6 млрд.856 млн. лева;
- облигационни заеми минус 17 млрд.208 млн.лева;
- подлежаща на възстановяване от "Булбанк" АД в бюджета левова равностойност на погашенията по облигационните заеми във валута по средния курс в годината на тяхното получаване 181 млн.100 хил. лева;
- ЕНОСКИ в Националния доверителен екофонд за сметка на погашения на заеми към Швейцария по сделката "Дълг срещу околна среда" минус 352 млн. лева.
1.4. Погасяване на пасивни салда в преводни рубли към страните - членки на бившия СИВ,минус 2 млрд.524 млн. лева.
1.5. Просрочени лихви по външни заеми минус 2 млрд.432 млн. лева.
2. Операции с държавни ценни книжа (нето) търговски бан-
ки, Държавна спестовна каса, Българска народна банка
91 млрд.236 млн.700 хил. лева.
2.1. Емисия на държавни ценни книжа (нето) за текущата година 184 млрд.448 млн.700 хил. лева.
2.2. Изплащане на държавни ценни книжа (емитирани в предходни години) минус 93 млрд.212 млн. лева.
3. Пряко финансиране от финансови институти:
минус 3 млрд.463 млн.700 хил. лева.
3.1. Българска народна банка минус 2 млрд.990 млн.700
хил. лева.
3.1.1. Заеми.
3.1.2. Погашения минус 2 млрд.990 млн.700 хил. лева.
3.2. Погашения по кредити от други финансови институти
минус 473 млн. лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имаше бележка за някаква грешка. Давам думата на Марияна
Лукова.
МАРИЯНА ЛУКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Искам да отбележа, че тук, в предложението, което е направено за фонд "Земеустройство и мелиорации", е запи¬сано следното: "Да се запише нов ред в чл. 1, ал. 2, ред 1.9. с текст: "фонд "Земеустрояване и мелиорации" със сумата 12.3
100 млн. лева, като сумата от 909.7 млн. се завиши на 1 млрд. и 9.7 млн. лева".
Това е корекцията, която исках да направя. Благодаря
ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки дотук? - Няма. Давам половин час почивка. (Звъни)
След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседа¬нието на Народното събрание.
Започваме с желанието на народните представители да обосноват своите предложения. Предлагам всеки народен представи¬тел по реда, по който бяха четени от господин Димитър Желев, ако пожелае, да вземе думата за обосновка на предложенията си.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Мненията на другите коми¬сии не трябва ли да се чуят?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ние четохме становищата на комисиите при първо четене. Всички становища са прочетени при първо четене.
Първо, има предложения от народните представители Алек¬сандър Йорданов, Димитър Желев и Димо Гяуров.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Искам думата по процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, позволявам си да направя следното процедурно предложение.
Всички ние изтърпяхме монотонното четене на чл. 1. Вярно е, но то беше задължително и е необходимо да стане това. Оттук нататък народните представители трябва да обосноват своите пред¬ложения. Тъй като консолидирания държавен бюджет се състои от няколко отделни части, сравнително обособени самостоятелно една към друга и твърде силно, от друга страна, свързани помежду си, в Бюджетната комисия надделя едно становище, което ще помоля председателя на комисията да го изрази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Председателят на комисията ми съобщи за това нещо и то ще бъде изпълнено така, сме си го представяли - да не се гласува чл. 1 преди да се вземат другите членове. Но това предложение ще влезе в сила след като изслушаме обосновките.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Само че обосновките, ако ние ги направим след като се договорим, че ще постъпим по този начин - ако един народен представител направи обосновка на своето предложение, както в приходната, така и в разходната част и най-вече в онази МС/ЙА 13.1

негова част, която се отнася не до чл. 1, а до 2, 3, 4, 5, 6 и 7, които са непрочетени до този момент, непредставени от коми¬сията, то след това, когато гласуваме тези членове - 4, 5 и 6, би трябвало да повторим тези мотиви.
Затова, аз ви предлагам процедурно народните представители да мотивират само своите предложения, които се отнасят пряко до чл. 1 - в приходната и в разходната му част.
Освен това, второто ми предложение, което предполагам, че ще спести много време. Съюзът на демократичните сили тази година е обобщил своите предложения както в приходната, така и в разходната си частседно-единствено изключение на един народен представител, който даде своите предложения по-късно. Но те вътрешно са самобалансирани както в приходи, така и в увеличени разходи.
Затова аз ви предлагам, в приходната част да ми дадете малко повече от необходимите пет минути, вероятно не повече от десет, за да мотивирам философията и смисъла от нашите предло¬жения, които третират увеличението на приходната част в 3-4 пера, след което народните представители от СДС в огромното си мнозинство, които имат предложения, ще се концентрират само върху обосновка на разходната част на своите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Радев, няма абсо¬лютно никаква нужда да искате изключение, тъй като правилникът влиза в сила утре. Днес все още можете да говорите колкото си искате.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Желев, има предло¬жение народните представители да обосновават само това, което се отнася за чл. 1, а при разглеждането на другите членове пак да говорят.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Проблемът за обсъждане на бюджета винаги е бил доста сложен и труден за проце¬дурата, която трябва да се реализира при това обсъждане, тъй като съвсем естествено съществуват взаимовръзки между отделните членове на Закона за държавния бюджет. И като се започне от чл. 1, ал. 1 и 2 помежду си и се мине през ал. ЗиалДисе стигне 13.2 до чл. 10, почти всичко след това се отразява съответно и в чл. 1 и в приходната, и в разходната част.
Подходът, който предложихме беше апробиран в заседанието на Комисията по бюджет и финанси и беше реализиран по същия начин. Тоест, ние запознахме народните представители с всички предложения, които има внесени в редовния срок в периода между 10 и 17 януари, обсъдихме тези предложения, приключихме дискусията по тях и след това гласувахме предложение на Комисията по бюджет и финанси, което беше прочетено оттук и на народните представите¬ли. По същия начин процедирахме и по останалите членове - от чл. 2 до чл. 10, както и по преходните и заключителните разпоред¬би .
Мисля, че ще бъде по-лесно за народните представители въпреки трудностите, които имат и те при един такъв режим на обсъждане, да приемат доброжелателно този подход, да започнем обсъжданията по чл. 1 като цяло, всеки един от народните предста¬вители, на когото предложението беше прочетено, да има възможност да аргументира своето предложение от парламентарната трибуна, след което бих предложил да отложим гласуването по чл. 1, тъй като той е във връзка с почти всички останали членове до 10-и. Да продължим по тях дискусиите, да прогласуваме членовете от 2 до 10 и в зависимост от проведените гласувания да се върнем към гласуване на чл. 1, на предложенията на народните представите¬ли и на предложението на комисията по чл. 1, но вече без дискусии.
Неудобството идва от това, че така прочетените и предложе¬ни от нас и формулирани предложения на народните представители в съдържателната им част, както и в количествената им, обикновено кореспондират от чл. 1 с чл. 4, където са бюджетите на другите бюджетни организации, с чл. 7, където са бюджетите на общините, и ще бъде необходимо при това положение народните представители, когато обсъждат и аргументират своите предложения, да дават и връзката съответно с чл. 4 и чл. 7, т.е. предложението на народния представител ще може да бъде гласувано по чл. 1, но няма да може да бъде гласувано по чл. 4 или по чл. 7, с който има връзка.
Неудобството идва от това, че колегите смятат, че при условие че се обсъжда чл. 4 и те не могат да се мотивират, излиза, че се разкъсва тяхното предложение. Но мисля, че ако се приеме добронамерено този подход, ще бъде по-лесно и за самото Народно събрание да реализира пълноценно обсъждане на Закона за бюджета на второ четене. Постарахме се и аз благодаря за помощта, която получихме в тази връзка, колегите да получат доклад на комисията за второ четене, което за първи път успяваме да направим, за да могат да видят къде са класирани техните предложения и след това в процеса на гласуване ние да гласуваме предложението на всеки един народен представител поотделно в зависимост от начина, по който е класирано в раздадения доклад. Тъй като възниква и едно друго неудобство в цялата тази ситуация и предложението, което прави господин Муравей Радев, че е възможно да бъде подменена волята на народния представител, т.е. да бъде ползвана част от неговото предложение в приходната му част, а в разходната му част да бъде подменено от предложение на други народни пред¬ставители .
Затова аз предлагам да ползваме този подход, за да не подменяме волята на народния представител, който се е изразил в своето предложение, и неговото предложение, прочетено от парла¬ментарната трибуна, да бъде прогласувано като цяло предложение, тъй като това е волята на народния представител. С този режим и с този подход сме реализирали всички раздадени материали и така засега вървим. Това са моите съображения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест сега, като започнем обосновката, народните представители ще се обосновават и по чл. 4 и чл. 7.
Давам думата на господин Муравей Радев. Нарушаваме проце¬дурата, но е много важно да я изясним.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): За да изясним процедурата, трябва да нарушим процедурата.
Господин председател, това е много важно, тъй като аз бих задал въпроса по следния начин: къде е основната слабост на така предложената процедура? Аз имам предложение в приходната част, което е разпростряно като компенсация в разходната част в три или четири отделни други членове. Сега аз ще мотивирам това, което се отнася за чл. 4 или чл. 7, да кажем. Ще го обосно¬ва. Добре, и то остава тук. В следващия момент обаче, когато стигнем до чл. 4, там ще се гледат само онези предложения, които не са свързани с чл. 1. И този член ще бъде гласуван в този му вид без онези, които кореспондират с чл. 1. И моят въпрос тук е: след като чл. 4 е гласуван във вида без тези предложения, които днес ще мотивираме безсмислено, питам аз как след това в чл. 1, ако ги приемем във вида, в който днес сме ги мотивирали, това ще се отрази в съответния чл. 4 или в съответния чл. 7? След като те преди това са гласувани и отрязват възможността за някаква корекция в чл. 1? Тоест тук вече се връща негативизмът на това, което искаме да елиминираме. Ние казваме, че не бива да гласуваме чл. 1 в приходната част преди да видим разходната. Да, има логика. Но приемайки тази процедура, същото се отнася за отношението на останалите членове към чл. 1. Тоест ние не подобряваме системата, а я влошаваме. 14.2
Затова единственото разумно и възможно нещо, което трябва да направим, е по чл. 1 да се ограничим в приходната и разходната част само до неговите стойности. Всичко, което третира увеличени разходи по останалите пера на държавния бюджет, останалите разде¬ли, да се дискутира и да се обсъжда тогава, когато систематично се гледа съответният раздел. Едва тогава може да бъде проведено цялостно гласуване за този раздел със съответната философия като завършен раздел на бюджета. Всичко друго според мен е едно смачкване на цялата работа, едно неразбиране кой какво иска, защо го иска, откъде го иска, как да се даде и как нещата да отидат на мястото си.
Пак казвам, ако приемем този подход, ние рискуваме в крайна сметка да не свършим работата, а тя е много важна тази работа, която сме седнали да правим. С цялото уважение към голе¬мия труд на ръководството на комисията, която си позволи да загуби много време, за да даде няколко различни разреза на всички тези предложения, аз смятам, че този труд би отишъл на халос, би бил безсмислен, ако не направим това, което ви предлагам и което дава един завършен модел на цялата ни работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласно нашия правилник щом се гласува един член, по него са и изказванията. Затова аз предлагам така: като дам думата на народните представители по чл. 1, те обосновават това, което се отнася за чл. 1, и могат да отбележат неща, свързани с друг. Но след като стигнем до другия член, тогава пак ще имат възможност да си кажат думата накратко. Апелът е само да не се разпростират, да разберат, че това нещо се прави, за да има пълна яснота. Смятам, че можем да загубим еди-два дена повече, но нещата да се обсъдят както трябва.
При това положение най-напред господин Муравей Радев иска ли предварително да направи едно фундаментално изказване и да продължим след това нататък?
Има думата по процедурен въпрос народният представител Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри!
Смятам, че разглеждането на бюджета на Република България за 14.3
1996 г., второ четене, трябва да бъде достояние на българската общественост и затова правя процедурно предложение, уважаеми господин председателю, дебатите да се предават директно по Българ¬ското национално радио, а ако има тази възможност, и директно по Българската национална телевизия. Става въпрос за много кон¬кретни текстове, за предложения, които се отнасят до живота на българските граждани през 1996 г. Не може да бъде извън техния интерес да видят как, кой и по какъв начин защитава техните интереси по отношение на държавния бюджет.
Това е моето предложение и Ви моля, господин председателю, да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това предложение беше направено и беше прогласувано.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Отново да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Едно процедурно предложение се прави по една точка от дневния ред веднъж и се гласува.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Имам предвид когато се започват конкретни¬те дебати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е една точка от дневния ред, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Може по средата на точката от дневния ред да се направи предложение за включване на Българското нацио¬нално радио и Българската национална телевизия. Никъде не е казано, че само в началото може да се прави такова предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложе¬нието на господин Васил Михайлов.
От общо гласували 184 народни представители, за - 77, против - 95, въздържали се - 12.
Давам думата за друго процедурно предложение на господин Иван Будимов.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Искам да направя следното предложе-
ние. След като беше отказано да се излъчва директно по телевизия¬та, моля, господин председателю, да се направи запис на това заседание и в удобно време, тогава когато телевизията прецени, да бъде съответно излъчено. Ще уточня защо.
Всички приемания на бюджет досега

се предаваха директно
по телевизията. Хората действително се интересуват, защото смя¬тат, че това е най-важната задача на парламента. Ние ги лишаваме от това те да разберат какво се върши тук в най-важната сфера, а именно в бюджетната сфера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласно коя точка от правилника искате запис?
ИВАН БУДИМОВ: Господин председателю, вие имате правомощия в това отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имам правомощия, но аз не ги използвам в пълната си мяра.
Има предложение в залата да бъде поканен председателят на Сметната палата Георги Николов. Моля да гласувате.
От общо гласували 159 народни представители, за - 150, против - 2, въздържали се - 7.
Предложението се приема. Моля да поканите господин Николов да заповяда в залата.
Давам думата на народния представител Муравей Радев за предварително изложение по чл. 1.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря ви, господин председател!
Уважаеми колеги, дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Аз няма да правя фундаментални изказ¬вания, тъй като ние достатъчно добре на първо четене изразихме нашето отношение към настоящия бюджет. Аз обаче не мога да не се възползвам от любезното ви предложение, господин председателю, да кажа няколко думи в тази посока по отношение на приходната част, след което ще се огранича с нашите сумарни предложения по отношение завишението на тази приходна част и ще говоря за моите лични предложения тогава, когато им дойде мястото, както всички останали колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Естествено.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: По отношение на бюджета онова първоначално впечатление, което не може да не се набие при дори бегъл прочит на приходната му част, се натрапва просто един извод и този извод е съвсем очевиден - приходната част в така предложения проект за бюджет за 1996 г., Републиканският бюджет, е силно занижена. Това занижаване при една прогнозирана инфлация от 20 на сто, искам да мотивирам това, което казвам, приходната част на Републиканския бюджет тази година е само с 15 на сто завишен спрямо държавния бюджет за 1996 г. и само с 21 на сто завишен към очакваното изпълнение на приходите за миналата година. При една инфлация от 20 на сто това буквално означава застой. Тази дума "застой" вероятно ви говори нещо. В същото време ние говорим за един чувствителен ръст на брутния вътрешен продукт от над 3-3,5 на сто. Интересно къде отива този брутен вътрешен продукт в тази му част.
Аз не искам да говоря за принизените сметки, във връзка с инфлацията, но бих задал въпроса: ако тази инфлация с 5 или 10 на сто в крайна сметка е по-висока от разчетената 20 на сто, тоест тя отиде към 30, а аз мисля, че съм длъжен да го кажа сега, за съжаление, вероятно ще бъде и над 30 на сто, след като данъчните постъпления в приходната част възлизат на около 211 милиарда лева. Когато ние допуснем една инфлация с 10 на сто по-висока, то базата, основата, масата, от която се събират тези отчисления данъчни, също се увеличава с този процент на инфлация и с много близък процент, също такъв, какъвто е грешката между отчетената по-голяма инфлация и тази, която е заложена, се увеличават и съответните данъчни приходи. Или 10 на сто от 211 милиарда прави около 20 милиарда пари, които ще дойдат в повече в приходната част на Републиканския бюджет.
За голямо съжаление обаче Народното събрание днес разпре¬деля точно този бюджет, който е представен от вносителя. Лично аз си мисля, че една подобна икономия цели - първо, да гарантира във всички случаи, дори и при по-сериозни неуспехи тази година на правителството, да гарантира приходната му част, а при една по-нормална година да гарантира преизпълнение на приходите, които, забележете, не Народното събрание ще разпредели днес в този бюджет, а те ще бъдат един прерогатив за разпределение на изпълнителната власт и на Министерство на финансите там, където тя намери за добре. И тъй като тези мои съображения не мога да ги облека в конкретни цифрови предложения, защото това е едно очакване, едно очакване - дай Боже да не се сбъдне, но едно много възможно за сбъдване очакване, аз съм се постарал заедно с господин Иван Костов да ви предложим увеличение на приходите в резултат на конкретни източници, които според нас са силно занижени и ще се опитам това да мотивирам.
Искам да повторя, че народните представители от Съюза на демократичните сили са сумирали своите предложения и са насо¬чили за компенсиране на исканите увеличени разходи своите предложения в точно определени пера в приходната част на Републи¬канския бюджет. Те са четири на брой. С изключение, пак казвам, само на един народен представител, който много късно даде своите предложения и те не бяха обобщени. Всички други са балансирани.
Ние ви предлагаме едно увеличение от 1 млрд. и 300 млн. в перото 1.1.2 на чл. 1, ал. 1 - това са данъчни постъпления от данък върху печалбата на финансови институти.
Веднага искам да ви прочета становището на Министерството на финансите по това наше предложение:
"Министерството на финансите отхвърля това предложение със следната мотивировка: не се приема." Много категорично. Едва ли не имам чувството, че се говори на някоя общинска адми¬нистрация, а не на народни представители, които са направили такова предложение.
"Приходите от данъчното облагане от финансови институции са базирани изключително върху прогнозната печалба на ДСК, а заложената сума е в оптимистичен вариант..."
Уважаеми колеги, това съвсем не е така. Затова защото, това, което се предлага да постъпи от ДСК, спрямо отчета за миналата година е с 5 на сто по-малко. Абсолютната сума, която е заложена в сегашния бюджет е по-малка от събраната за миналата година. И никакви обяснения просто не могат да бъдат приети, още повече че се очаква един сериозен наплив, бих го нарекъл, на влогодържатели точно в спестовна каса. Знаете смущенията в банковата система, несигурността на някои банки и лично аз

очаквам увеличаване на влоговете в Държавна спестовна каса и оттам едно сериозно увеличение на нейния краен резултат, който, подчертавам, не може да бъде по-малък от отчета за миналата година.
Затова ние сме си позволили да увеличим само с 16 на сто очакваното изпълнение на миналата година и предлагам именно едно увеличение от милиард и триста милиона лева в ред 1.1.2.
По ред 2.2. Това са приходи от превишение на приходите над разходите на Българска народна банка. Там становището също е отхвърлено от Министерството на финансите със следния мотив: "Не се приема. Вноската от Българска народна банка е максимално възможна при очертаващата се макрорамка за 1996 г. и формираното състояние на банковата система, поради което не считаме за реално залагането на по-голяма сума". Обърнете внимание на текста! Още веднъж чуваме една истина от последна инстанция. Забележете: "Формирано състояние на банковата система" предопределя очерта¬лата се макрорамка, "не считаме за реално залагането на по-голяма сума". Така ли е всъщност? Така ли е всъщност?
Вижте сега ред 2.2. Заложено е 9 млрд. и 800 млн.лв. сега в този бюджет. Миналата година са събрани 17,700 млн.лв., т.е. 17 млрд. и 700 млн.лв. - два пъти повече по отчет. При заложени 25 млрд.лв., изпълнението е 18 млрд.лв., тази година залагаме 10 млрд.лв. Защо? Може ли някакво разумно обяснение някой да даде, освен тези високопарни приказки, които преди малко ви прочетох за становището на Министерството на финансите?
Аз няма да ви кажа кой ми каза, но на зададения ми въп¬рос ми бе отговорено: "Е, ами тази година банкерите толкова ни да¬ват! Ние решихме да стъпим на по-реална цифра, защото те тол¬кова предлагат". Това просто не може да бъде подход. Милиарди левове има тук. Как може миналата година да лекуваме двете банки и да постигнем 18 млрд.лв. при заложени 25 млрд.лв. и тази го¬дина да не стъпим, дори и да има ново лекуване, то не може да падне под отчета за миналата година. Просто няма как да стане това така, не е логично.
Затова ние предлагаме тук едно увеличение с 8 млрд. и 400 млн.лв., т.е. 18 млрд. 239 млн.лв. да станат постъпленията по това перо - глобално казано за всички предложения от депутати¬те от Съюза на демократичните сили.
Следващото поред е 2.6. Това е частта на приходите от внос на газ срещу българско дялово участие в Ямбург. Какво ни казва Министерството на финансите? Там също ни отхвърлят предложението и пишат така: "Предложението не се приема. Увеличе¬нието на посочените приходи не е реално изпълнимо, тъй като ББ/КТ 16.1

техният размер, включен в проектозакона, е почти 50 на сто по-голям от фактическия отчет за 1995 г. Освен това неплатежоспособ¬ността на основните потребители поставя под заплаха тяхното събиране". Ето, че сега е удобно да стъпим на отчета за миналата година, който с 50 на сто бил завишен по това предложение. Хем от една страна не се приема, хем от друга страна се приема, защото с половин милиард, с около 500 млн.лв. същото това перо е завишено по предложението на народния представител Пламен Ден-чев. Как мотивира Министерството на финансите разрешението, съг¬ласието си за увеличаване на приходите там по предложението на народния представител Пламен Денчев и как мотивира отказът си към предложението на народния представител Иван Костов и Муравей Радев? Просто не ми е ясно. Може би те ще обяснят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Е, как не е ясно?
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин председател, това, което говоря, е така, както го казвам. И на мен наистина не ми е ясно, след като мотивът е, че е оптимистична прогнозата и че не бива да се завишава този приход - това да важи за едната страна на парла¬мента, а за другата да не важи. Вие не си ли задавате този въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Трябва да имате малко чувство за хумор.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Когато говоря за бюджета, чувството за хумор го оставям в къщи, господин председател! Особено за бюджет като този.
Аз обаче искам да мотивирам, че е възможно да бъде увеличен този приходоизточник и то сериозно. Тази година са заложени 7 млрд. и 900 млн.лв. Нека да ги кажем 8 млрд.лв. В същото време данъчните задължения само на "Булгаргаз" са 18 млрд.лв. Това са задължения, които то дължи към държавата като данъци. Около 3 млрд.лв. са събрани, остават 15 млрд.лв. данъчни задължения. Няма да говорим, че задълженията към "Булгаргаз" от неизправните платци са 38 млрд.лв. с лихвите към края на миналата година. Няма да говорим за това. Говорим само за данъч¬ните задължения, които "Булгаргаз" има към държавата, към Репуб¬ликанския бюджет. 18 без 3 са 15 млрд.лв. При тези 15 млрд.лв. да заложим само 8 млрд.лв., е нещо, което се нуждае от обяснение. И този мотив, пак казвам, който беше изложен от вносителите в лицето на Министерството на финансите, ако той, пак казвам, 16.2 за втори път повтарям, наистина е мотивиран, наистина е реален, защо се мери с два аршина?
Ние смятаме, че трябва държавният бюджет да преследва, да изисква, да събира своите данъци в онзи размер, в който те са начислени. И това са 15 млрд.лв. Вярно е, че има трудности. Ние не искаме 15 млрд.лв. Но с това завишение, което ние предла¬гаме - 3 млрд. и 400 млн.лв., тогава вече приходите по това перо възлизат на 11 млрд. 353 млн.лв. Съвсем поносима сума, съвсем възможна за събиране.
Така че, пак казвам, мотивите на Министерството на финансите въпреки двойния аршин, са неприемливи.
По отношение приходната част - още едно увеличение имаме - от 1 млрд. и 100 млн.лв. по ред 1.5. - "Мита", които смятаме, че в този си вид, така, както са дадени, могат да бъдат постигнати с 1 млрд. и 100 млн.лв. повече и общото ни увеличение сумарно до този момент представлява една сума от 14 млрд. 314 млн.лв., с което предлагаме § 1, ал. 1 "Приходната част на Репуб¬ликанския бюджет" да бъде завишена с тази сума, подробно раз¬пределена съгласно всички сумарни предложения на народните пред¬ставители от Съюза на демократичните сили, които те ще мотивират в своите изказвания.
Господин председателю, бих си запазил възможността, когато стигнем до разходната част на § 1, да мотивирам своето предложение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към изказвания на народните представители, които да мотивират предложенията си.
За да има някаква последователност, така, както бяха съобщени, ще ги чета. Който желае, ще става, който не желае -няма.
Първи бяха съобщени предложенията на Александър Йорданов, Димитър Желев и Димо Гяуров. Кой ще говори от името на тези представители?
Има думата председателят Александър Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Народните представители от Съюза на демократичните сили от Варненски избирателен район 16.3 днес ще направят редица предложения за подобряване на държавния бюджет и предложения, с които да се подпомогнат редица дейности и институции в град Варна. Това е наше задължение като народни представители и ние се надяваме, че правителството на Република България и конкретно Министерство на финансите, ще се отнесат с разбиране към тези предложения, още повече, че те се отнасят за един град, който до голяма степен дава новото модерно лице на България.
Първото предложение, което правим, е от народните пред¬ставители Димо Гяуров, Димитър Желев и от мое име и се отнася до два въпроса.
Първото е отпускане на една целева субсидия за започване на строителството на сграда на библиотеката в град Варна и сграда на операта в града. Това са два от най-старите културни институ¬ти в България. Библиотеката се намира в едно трагично, плачевно състояние, а притежава огромен книжен фонд. Тя заема в това отношение второ място след Националната библиотека. Въпросът е поставян дълги години и все не намираше възможност да бъде решен. Аз мисля, че сега е моментът, когато трябва да проявим и внимание към книгата. Защото слепи са без книги всички народи. Още по-сляп ще бъде нашият народ, ако загърби това духовно богат¬ство и не запази създаденото и натрупаното през годините. В предложението няма никакъв политически характер. Нещо повече, вероятно ръководителите на тази институция са свързани по-скоро с други политически партии. Но така или иначе предложението цели да даде старт за едно духовно строителство. Аз го наричам духовно, защото субсидията, която искаме, е изключително малка, но да се сложи поне начало през тази 1996 г.
Втората сума е също свързана с една голяма национална традиция, в която българското изкуство има огромни успехи. Това е оперното изкуство, а Варненската опера е добре известна и у нас, и в чужбина. В момента тя няма своя сграда и е добре тази сума, която ние предвиждаме - от 20 млн., за започване на строителството на сграда на операта, и 20 млн.лв. за започване на строителство на сграда на библиотеката, да се отпуснат от страна на правител¬ството, за да поставим едно добро начало в град Варна.
И втората част от предложението кореспондира с чл. 1, ал. 1, т. 17 - Министерство на културата, и се предлага в разход¬ната част да се предвидят средства от 10 млн.лв. целево за подпо¬магане провеждането конкретно на 70-годишното издание на най-стария музикален фестивал "Варненско лято", което ще се чества през тази година.
В случая варненци дават пример на една изключителна скромност и загриженост за бюджета на правителството. Ние не искаме да блокираме този бюджет, ние не искаме да го издъним, както е приетата дума, а искаме да го подпомогнем, като насочим малки суми, но към изключително важни за цялата страна дейности. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Имате думата за реплика.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Не, процедурен въпрос. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представи¬тели, бих искал да направя процедурно предложение в залата да бъдат поканени и да могат да участват в нашата работа като пред¬ставители на вносителите и на Министерство на финансите госпожа Валя Станкулова, госпожа Валя Грозданова, господин Бойко Георгиев и господин Кирил Ананиев.
Моля да подложите на гласуване това мое процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате. От общо гласували 140 народни представители, за - 129, против - 2, въздържали се - 9.
Предложението се приема.
Моля да поканите дамите и господата да заповядат в
залата.
Господин Благой Димитров желае ли да обоснове своите предложения? Заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моите предложе¬ния основно са във връзка със субсидии към община Варна, свързани с Виница и Аспарухов мост.
Мотивите по отношение на предложението ми за канализа¬ционната система, битово-отпадъчни води в квартал Виница, са във връзка с това, че в момента домакинствата събират битово-отпадъчните води в септичните ями, които се почистват с цистерни, в резултат на което всяко домакинство в момента в този варненски квартал разходва средно около 1000 лв. на месец. Това първо.
Освен това в момента действащата система за водосъбиране предопределя едно силно замърсяване на подпочвените води и предо¬пределя едни свлачищни процеси и ерозия на почвата, които са в пряка връзка с морския курорт "Свети Константин и Елена", като трябва дебело да се подчертае фактът, че в квартала е разположе¬но едно от най-големите детски заведения в страната Дом "Майка и дете", което междупрочем също не е снабдено и обезпечено с кана¬лизация .
По-подробни мотиви и експертни становища съм представил на господин министъра на финансите и на председателя на Комисията по бюджет и финанси. Това са съответно писма с входящи номера 10235 от 6 декември 1995 г. и до Комисията по финанси с входящ № 1023367 от 12 декември 1995 г.
Що се отнася до моето предложение за средства - 50 млн. лв. за Аспарухов мост, аз съм представил пространни експертни становища за състоянието на Аспарухов мост още във връзка с приемането на Закона за държавния бюджет през 1995 г. на господин финансовия министър и имам съответно поставен актуален въпрос по проблема до министъра на финансите от 22 март 1995 г. За съжаление, предвидената целева субсидия в Закона за бюджета за 1995 г. от 29 млн. и 400 хил.лв. просто не беше приведена за община Варна. 17.2
Искам да обърна внимание и на факта, че от господин Краси¬мир Премянов и група народни представители има предложение за 50 млн.лв., което се дава на Главно управление на пътищата. Във връзка с това, че Аспарухов мост е даден за стопанисване на община Варна през 1976 г., тоест тук не е изяснен проблемът със собствеността на моста, най-целесъобразно би било целевата субсидия за ремонт да отиде през общинския бюджет на община Варна. Аз доста скептично гледам и се обръщам към господин финан¬совия министър,на това да бъде, уважаеми господин Костов, приведе¬на сумата на Главно управление на пътищата. Защото просто когато човек пътува из страната и вижда пътната мрежа в какво състояние е, аз говоря за първокласната пътна мрежа, просто може да се окаже, че догодина по това време ще бъдем изправени пред факта, че отново мостът не е ремонтиран или просто не е приведена целево сумата - въпросните 50 млн.лв.
Така че аз настоявам, уважаеми господин председателю, да бъде гласувано моето предложение за 50 млн.лв. целева субсидия за община Варна.
Искам да обърна внимание и на другите си предложения по отношение на кардиологична клиника. Става дума за Втори кардио-хирургичен център във Варна. Основно мотивите ми са свързани с това, че според нормите на Световната здравна организация в нашата страна следва да има между 5 и 6 кардиохирургични центъра в различни райони на страната. Във връзка с това в Медицинския университет - Варна, са вече реализирани няколко етапа. Във Варненската университетска болница е извършено преустройство на полуетаж за операционна на кардиохирургична клиника, изцяло субсидирана от Институтска болница "Света Екатерина".
2. На стойност 200 хил.щатски долара от американската фирма Ем Ес Ли е обзаведен превантивен кардиологичен кабинет за ранна диагностика, чрез който се откриват рискови континген¬ти в цяла Североизточна България.
3. На стойност над 1 млн.щатски долара е спечелен проект за спешен кардиологичен център към Варненска университетска болница, обзаведен и финансиран изцяло от Филаделфийския меди¬цински университет.
4. На 26 януари тази година започва монтирането на съвремени съоръжения за централна стерилизация, на стойност 50 млн.лв., които междупрочем са дарение от швейцарския Червен кръст.
Мисля, че на базата на тези четири неща, свързани с дейността на ръководството на Медицинския университет, би било целесъобразно тези 50 млн. лева, и във връзка, разбира се, с изискванията на Световната здравна организация, да бъдат отпус¬нати на Медицинския университет - Варна за съответно изграждане на такъв кардиологичен център.
Уважаеми господин председател, запазвам си правото да се изкажа във връзка със субсидията, която се иска от Българ¬ското национално радио. По чл. 4. Имам предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Бончо Рашков се отказва от просторно изказване.
Думата има господин Боян Киров.
БОЯН КИРОВ (ПГДЛ): Всъщност така, уважаеми колеги, нап¬равеното сложно предложение с много числа се свежда до следното нещо: едно искане за увеличение на бюджета на Министерството на културата с 250 милиона лева с оглед повишаване на заплатите на хората, които работят в сферата на културата, защото там тя не е достатъчно висока, даже бих казал, че е доста ниска и едно второ искане, което е свързано с увеличение на бюджета на фонд "Наука и научни изследвания". Комисията, която е разгле¬дала тези предложения, частично е удовлетворила първото, може би и по други предложения на колеги, като бюджетът е увеличен с около 36 млн. лева, и е приела напълно второто ми предложение, което е за нарастване на средствата по фонд "Наука и научни изследвания" със 70 млн. лева, което ще даде възможност на българ¬ската наука тази година да функционира при едни по-добри условия от миналата, за което изказвам благодарност към комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата народният представител Валентин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Започвам най-напред с предложенията ми в при¬ходната част. По-важно за мен е как държавата ще осигури своите приходи, за да може да покрива нуждите.
Предлагам общата сума по приходите да се увеличи с 9 млрд. и 300 млн. лева и посочвам точно откъде. Сумата по чл. 1, ал. 1, т. 1.5. "Мита и митнически такси" да се увеличи с 4 млрд. и 100 млн. лева. Това ни повече, ни по-малко, уважаеми
министър Костов, означава да се въведе ред в нашите митници. Смятам, че досега действащите митничари си уредиха добре живота. Имат си вече построени къщи, коли и т.н. Вие сам сте говорили за недотам добър контрол по митниците. Това означава, че митни¬ците могат да дадат своята дан в държавния бюджет така, както се полага. Все още се появяват стоки по нашия пазар, които мина¬ват контрабанда. Все още не са извършени необходимите проверки на това. Като се добави вдигането на югоембаргото, като се добави очакваната инфлация, за мен е недопустимо митниците да внасят в държавния бюджет толкова, колкото са внасяли миналата година, съвсем малко увеличение. Реално това, което аз предлагам, е: при един строг контрол върху дейността на митническите служби и очакваните други фактори, като вдигане на югоембаргото, гово¬рите за увеличаване на внос, износ и т.н., може да се увеличи с 4 млрд. и 100 млн. лева.
Второ, по чл. 1, ал. 1, т. 2.2. от превишение на приходите над разходите на Българската национална банка. Тук преди мен господин Муравей Радев обоснова много подробно нещата. Аз ще ги кажа с малко по-прости думи, за да могат да ги разберат хората. Банковата система в момента е най-разбойническата система в България, господин министър. В общи линии и банките с държавно участие, и частните банки действат по един и същи начин. Съби¬рат парите на хората - вложители, събират парите и на фирмите - вложители, след това започват да ги харчат безконтролно. Скъпи офиси, скъпи коли, големи заплати, несъбираеми кредити на този, на онзи, на чичо, на леля, на вуйчо и в края на краищата парите на вложителите вместо да бъдат увеличени, те се намаляват. Иг¬рата с лихвените проценти не компенсира това безотговорно пове¬дение с парите на вложителите. То може да компенсира донякъде. Оттам нататък започва да се говори за оздравяване, консолиди¬ране, саниране на какви ли не банки разбойници. Това за мен е съдиране на спестяванията на хората, унищожаване на спестя¬ванията на хората. И се явява добрата Централна банка, която вместо да внася пари в държавния бюджет, ще оздравява нещо, което не бива да бъде оздравявано в българската държава.

18.2
Ето затова предлагам, дори предлагам по-малко от това, което господин Муравей Радев е предложил, значи ние ви предла¬гаме различни варианти, за да се спрете на един от тези варианти. Предлагам увеличение с 5 млрд. и 200 млн. лева. Или общо 9 млрд. и 300 млн. лева увеличаване на приходите.
Предлагам как да бъдат разпределени те. Предлагам об¬щата сума на разходите да се увеличи с тези 9 млрд. и 300 млн. лева, в това число по чл. 1, ал. 2, т. 1.4.7. "Ремонт и под¬държане на пътната мрежа" - 1 млрд., в това число за делово участие на общините в съвместно строителство, реконструкция, ремонт и поддържане на четвъртокласните пътища - 500 млн. лева. Няма надълго и нашироко да обосновавам това мое предложение. Всички знаете състоянието на нашата пътна мрежа. Когато говорим за съживяване на икономиката, най-напред трябва да говорим за съживяване на инфраструктурата, включително и на пътната мрежа.
По чл. 1, ал. 2, т.1.4.8. "Други разходи", в това число за малки водоснабдителни обекти към общините, предлагам сумата да се увеличи с 1 млрд. лева също. Също няма да се спирам на това мое предложение. Това е възможно най-минималната сума, с която могат да се решат най-тежките проблеми в някои общини, които живеят от години на воден режим.
По чл. 1, ал. 2, т. 1.6.1. предлагам намаление на разхо¬дите за субсидии за покриване на загубите от производство с 1 млрд. лева. Говорим за съживяване на икономиката, говорим за приватизация и ми се струва - ние не можем да минем без пок¬риване все още на такива загуби - но ми се струва, че спокойно можем да намалим тези разходи поне с 1 млрд. лева.
Останалите приходи, които аз предлагам да бъдат съчетани с разходите, е да бъдат разпределени между общините, които тази година са поставени в много тежко състояние. Общата субсидия за всички общини предлагам да бъде увеличена с 5 млрд. лева и да бъде разпределена съгласно приетата методика, а целевата субсидия - с 3 млрд. и 300 млн. лева. 18.3
Предлагам и конкретно увеличение за някои общини, спе¬циално в частта "Опазване на околната среда", както и за разходи за инфраструктурата, за образованието и здравеопазването.
Поморие - увеличение на целевата субсидия за изграждане на градска пречиствателна станция за отпадъчни води - 25 млн. лв. Това е пречиствателна станция, която се гради второ десетилетие и много малко средства й трябват, за да бъде завършена и да има необходимия пречиствателен ефект.
Варна - за доизграждане на канализацията - 100 млн. лв., и за обекти за инфраструктурата, за образованието и здравеопазва¬нето още 75 млн. лв.
Аз подкрепям предложението, всъщност това е едно повто¬рение на предложение, направено от народен представител колега от СДС от Варна. Но моите проучвания сочат, че сумата трябва да бъде 100 млн. лв. Сто милиона лева, за да бъде довършена тази канализация, която има голямо значение не само за хигиенно-битовите условия във Варна, но и за опазването на региона и на Черно море.
За Габрово, предлагам за довършване на градската пречист¬вателна станция за отпадъчни води 22 млн. лв. и за обекти на инфраструктурата, на образованието и здравеопазването - 28 млн. лева.
Проблемът с градската пречиствателна станция на Габрово е същият - много малко трябва на тази станция, за да стигне необходимия си пречиствателен ефект. Оттам да даде този ефект на състоянието на река Янтра, която е от изключително значение в средното си и долно поречие. Река, която се използва за напоя¬ване, която в момента не може да се използва за напояване, а би могла при решаване на този проблем в Габрово и Търново, и Горна Оряховица да се използва за напояване.
Пловдив - за екологични обекти, включително за тези по Приложение № 2, предлагам увеличение със 100 млн. лв. и за обекти на инфраструктурата, на образованието и здравеопазването - 400 млн. лв., или общо 500 млн. лв. Тези 500 млн. лв. са само една малка част от средствата, необходими на община Пловдив за нормалното й функциониране, като се имат предвид тежките дългове, оставени на тази община.
За Рудозем - за градска пречиствателна станция 20 млн. лв. и за обекти на инфраструктурата на общината - 10 млн. лв.
Предлагам субсидията за Столична община да се увеличи с 3 млрд. и 2 млн. лв., или от 2 млрд. 705 млн. 668 хил. лв. да стане на 5 млрд. 707 млн. 688 хил. лв., като за обекти на водоснабдяването, опазването на околната среда, здравеопазването, образованието и инфраструктурата да бъдат заделени от тази сума 1 млрд. и 220 млн. лв.
За същността, за характера на Столична община говорим винаги тук, в тази зала, когато приемаме бюджета. Столицата е град, който извършва разходи освен за своите граждани, извършва разходи и за всички тези, които идват тук, в София. Тук са кон¬центрирани административната, правната власт на страната. Тук са културни институти, министерства, комитети, тук живеят за по-малък или по-дълъг период от време, без постоянно жителство хора, свързани с държавната администрация. Те ползват болниците, те ползват питейната вода, те ползват цялата инфраструктура. Те се возят на градския транспорт. Е, някои не се возят на град¬ския транспорт, водят се вече на "Мерцедес"-и, но по-голямата част се возят в градския транспорт. Това е едно допълнително натоварване на София, което ние много пъти сме се опитвали да изчислим колко е и никога не сме се разбирали, никога не сме стигали до една определена стойност, но за мен това е едно нато¬варване с една трета повече, отколкото един нормален град.
Като се има предвид тежкото състояние на столицата, на водоснабдяването, на кризата, в която изпаднахме, на доклада, който бе приет тук с препоръките за изграждане на нови водоизточ¬ници, за подмяна на десетки километри главна водопроводна мрежа, за канализация и т.н., аз смятам, че това, което предлагам, е минимумът, с който Столична община може нормално да преживее следващата година.
За Дупница - за обекти за водоснабдяването и инфраструк¬турата на общината предлагам увеличение с 50 млн. лв. И за Стара Загора - за обекти на околната среда, инфраструктурата, образо¬ванието и здравеопазването предлагам увеличение със 150 млн. лева.
Отново повтарям, че всички тези предложения за разходи
са стриктно обвързани с предложенията ми за увеличаване на прихо-19.2 дите с 9 млрд. и 300 млн. лв. при по-строг контрол и по-друг начин на действие в митниците и в банковата система на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Валери Стършелов.
ВАЛЕРИ СТЪРШЕЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Няма да бъда максималистичен, както преждеговорившия господин Валентин Василев, който току-що поиска 50 млн. да бъде увеличен бюджетът на община Дупница. Моето предложение е по-скромно-с настояване за отпускане на 20 млн. лв. за изграждане на строи¬телната част на електроподстанция № 2. То е породено от следното.
В тр. Дупница има изградена една-единствена електро¬подстанция, която обслужва общините Дупница, Сапарева баня, Бобошево и Кочериново, както и почивните станции в Западна Рила с капацитет над 3 хил. легла. След изграждането през 1968 г. консумацията в общините нараства и от години надхвърля мощността на станцията. В резултат на това в студените периоди положението с електроснабдяването става бедствено. Напрежението на тока спада под 150 волта и е невъзможно да се ползва битова техника - печки, перални, бойлери. Затормозяват се и производствените предприятия. Натовареността на подстанцията ангажира в постоянна работа не само работния, но и аварийния трансформатор, при което не е възможна никаква профилактика на съоръженията, което е предпоставка за ускорена амортизация и аварии на същите и това неминуемо ще доведе подстанцията до излизане от експлоатация. За решаване проблемите с електроснабдяването на домакинствата, промишлеността и комунално-битовия сектор в тези общини е крайно наложително изграждането на втора подстанция, за което след обследване от експерти на НЕК и "Енергопроект" още през 1992 г. Експертният съвет на НЕК се произнесе за ускореното изграждане на същата. За изграждането на подстанцията НЕК - София иска общините да изградят строителната част, а машинно-монтажната ще бъде доставена от Националната електрическа компания.
Самото изграждане на строителната част обаче не е по силите на общините поради недостиг на средства. По този повод община Дупница и другите общини от района ежегодно искаха от
Министерството на финансите целево субсидиране на строителната 19.3 част на подстанцията, което не се направи до края на 1995 г.
В тази връзка е и моето настояване към вас, народните представители, от името на община Дупница и останалите жители на другите общини, за които споменах в началото, да съдействате за отпускане на целева субсидия от 20 млн. лв. за 1996 г., с цел изграждането на строителната част на електроподстанция - 2. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Господин председа¬тел, следващия път, като ме повикате в мисълта си, аз вече ще съм на трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Трябва да идвате много късно през нощта при мен.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да, вашите кошмари вероятно са много интересни за тази зала.
Уважаеми колеги, уважаеми министри! Когато разглеждаме на второ четене Законопроекта за държавния бюджет за 1996 г., и то неговата приходна част, трябва да си припомним как бяха приемани досегашните бюджети от 1990 г. насам. При наличието на стария закон за изграждането на самия бюджет би трябвало в нашите бюджети да няма бюджетен дефицит. Такова е поне изисква¬нето на вече отдавна остарелия и нужен да бъде подменен с един съвременен закон за държавния бюджет, законопроект, който се надявам, че ще мине бързо в Народното събрание.
Много е трудно да се говори за бюджет, в който има толкова много неизвестни по отношение на събирането на данъците, когато още не е ясно какви ще бъдат данъчните закони, ще ги има ли въобще в този вид, в който ги е замислило правителството.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Гарантирам ви, че ще ги има.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Вие ми гарантирате, уважаеми господин професоре от БСП, но това е като гаранцията, която дадохте на вашите избиратели преди една година, че ще има хляб, който ще е евтин, че едва ли не сте щели да спрете разрухата. Освен това сега се отчете, че сте били спрели срутването. Играете ролята на някаква дървена подпора? А иначе, в превод казано, талпа? Смятам, че това, което се случва с вашата организация, е нещо много радостно за България, скоро вие ще изчезнете като такава.
Но да се върнем към темата на днешните дебати. Сумите, които се предлагат за т. 1, която ние сега обсъждаме. Предложил съм една промяна, която е в първо римско, т. 1.1.2 - Данък върху печалбата от финансовите институции. Внимателно слушах на първо четене изявите на компетентни хора от Народното събрание, на компетентни народни представители. Единият от тях, чието мнение аз уважавам, това е сегашният председател на Сметната палата господин Георги Николов, който направи много смислено изказване Ст.Б/ЙА 20.1
на първо четене на бюджета, който сега ние разглеждаме. По него¬ва преценка събираемостта от данъка върху печалбата от финансовите институции за миналата година е по-висока, отколкото очакваната. И този данък е заложен в бюджета. Това е радостно и ми дава основание да смятам, че едно увеличение, което аз тук предлагам с 600 млн.лв., е нещо добро и съвсем адекватно. То е съобразено и с инфлацията, която се прогнозира. Така че моето предложение е данъкът върху печалбата от финансовите институции да бъде 6 млрд. и 500 млн.лв.
Господин Василев, моят колега от Съюза на демократичните сили, току-що говори за състоянието на банковата система. Вярно е, че тя е в трагично състояние, че много от банките са пирамиди, че колкото и да бъдат подпомагани, когато те са заложени като такива, не могат да бъдат спасени. Не е случайно, че негово превъзходителство посланикът на Съединените американски щати, сега вече експосланикът на Съединените американски щати господин Монтгомъри определи, че около 80 на сто от банките в нормални условия биха били закрити. Имам предвид българските банки. Всичко това е много сериозно и на пръв поглед не би трябвало да смятаме, че трябва да се увеличи данъкът върху печалбата от финансовите институции. Но освен банките тук са и застрахователните дружества, финансовите къщи, както и чейнч бюрата и други институции, които трябва да дадат своята лепта в държавния бюджет. Това към този момент не се прави адекватно и заради това, защото в приходната част на бюджета се залагат умишлено занижени суми. Ще цитирам това, което се случи в бюджета за 1995 г.
Затова моето предложение е за това увеличение и аз мисля, че няма колега, който да се възпротиви на това да се увеличи данъкът върху печалбата от финансовите институции с 600 милиона лева. Сега ние ще имаме вероятно много тежки спорове по разход¬ната част на бюджета, но тук можем да заложим, уважаеми колеги, възможността по-нататък да разпределяме съобразно нуждите на финансовата сфера разходите, които трябва да бъдат доста по-големи, отколкото тук посочените, особено в социалната сфера и здравеопазването, да не говорим за всичко това, което десетки мои колеги са предложили.
Направил съм предложение за промяна в т.1.2 - Данък върху общия доход. Всички вие знаете, че досега данъкът се раз-20.2 пределяше: за общините 50 на сто, за държавния бюджет също 50 на сто. Сега обаче е в сила ново разпределение и това разпределе¬ние е в общините да остават 70 на сто, а 30 на сто вече отиват към държавния бюджет. Логиката е, че в държавния бюджет би тряб¬вало да се намалят приходите, тоест да се предвиди сума, по-малка отколкото е заложената като проект. И това е така, защото дори и най-елементарното пресмятане на тази промяна в процентите би могло да ни даде, както и съобразявайки се с предвижданата инфлация, намаляване на стойността на данъка върху общия доход от 22 млрд. и 850 млн. лв. на 13 млрд. 710 млн.лева. И това е съвсем нормално, и това е справедливо, защото общините ще могат да изпълняват много от своите функции, ползвайки 70 на сто, а не 50, както беше досега от данъка върху общия доход. Това е един позитивен момент, една крачка към децентрализация, което не може да бъде одобрявано от хора, които мислят демокра¬тично.
По-нататък, предложението ми е в 1.3 - Данък върху доба¬вената стойност. От 82 млрд. и 500 млн. аз предлагам данъкът
Q
да бъде увеличен на 104 млрд. и 500 млн. Това дори най-простата сметка по инфлацията, която се предвижда. От друга страна, пра¬вителството и Националният статистически институт твърдят също така, че има известно оживление в икономиката. Твърди се и че вътрешният продукт на държавата ни е нараснал. Ако това е така, а не е лъжа, следователно, и това специалистите тук могат да го потвърдят, данъкът върху добавената стойност би трябвало да се увеличи. И аз предлагам едно минимално завишение само дотолкова, доколкото то е съобразено с предвижданата инфлация. Така че мисля, че тези 82 млрд. и 500 млн., които са заложени като предложения, са недостатъчни^, и увеличението, предложено на 104 млрд. и 500 млн. е съвсем нормално и може да се приеме.
Предложил съм и промяна в 1.4. - акцизи. Предложил съм едно увеличение, което не е значително - от 34 млрд. и 70 млн. на 37 млрд. и 700 млн. Аз зная, че когато българското общество минава през един много тежък и труден преход, когато социалната цена е много висока, когато хората са в тежък стрес от управле¬нието на БСП, особено в последната година, когато има едно тежко белтъчно недохранване, пък и въобще недохранване на населението, уязвимост към болестите, висока степен на заболяемост и болестност в населението ни, когато най-уязвимата част на българското населе-20.3 ние - нашите бащи и майки, баби и дядовци - страдат от този преход, защото са пенсионери, редно е точно акцизите да бъдат увеличени.


20.4
Става дума наистина за продукти, които са, така да се каже, свързани с лукса, свързани с някои даже, бихме могли да ги определим като пороци, какъвто е хазартът, но той е един факт и ние не можем да избягаме от него, както и въпросът със спиртните напитки и тютюневите изделия. Редно е акцизите да бъдат завишени поне толкова, колкото, пак си позволявам да повторя, е предвиждането за инфлацията, не повече.
В 1.5 предлагам в митата и митническите такси едно завишение. То е от 25 млрд. и 900 млн. на 31 млрд. и 200 млн. лв. Защо мисля, че трябва да се увеличи приходната част от мита и митнически такси?
Първо, защото състоянието по граничните контролно-пропускателни пунктове е трагично в момента, но надявам се то да не остане такова. Говори се за митнически режим, говори се за визов режим, но той се осъществява не някъде въобще, а до голяма степен в най-голям обем на граничните контролно-пропускателни пунктове. Оттук нататък политиката по отношение на митата и митническите такси към този момент не може да бъде извадена извън контекста на промените, които станаха на Балка¬ните. Ние отчетохме, доколко това е точно аз не се наемам да твърдя, че загубите ни от югоембаргото възлизат на около 8 млрд., а някои изчисляват дори на 10 млрд. долара. Сега ембаргото не съществува. Сега то е вдигнато. Следователно се очаква много по-голяма интензивност на придвижване на товари през територията на остатъчна Югославия и другите бивши югославски републики.
Така че предложението ми е за завишаване със съответните направени разчети, тук бих могъл да съм много по-подробен, но ще спестя методиката, по която съм преценил заедно с моите експерти, че 31 млрд. и 200 млн. лв. е много точна сума за очаквания, които да бъдат заложени по отношение на митата и митническите такси в приходната част на бюджета.
И на последно място в точка I към чл. 1 предлагам следното - от наемите от държавно имущество да бъдат не това, което е изписано и което е просто смешно малко, а 2 млрд. и 100 млн. лв. Това е най, най-скромното увеличение, което е възможно. Предложеното за съжаление от Министерския съвет като наеми от държавни имущества просто говори едно и нищо повече. Ние няма да събираме наеми от държавно имущество - така звучи предложената сума.
И аз ви моля да се отнесем сериозно към тази възможност наемите от държавно имущество да бъдат предвидени такива, каквито трябва да са, а те са около 2 млрд. и 100 млн. лв.
Изкушен съм, разбира се, да започна да говоря и да обвързвам приходната част на бюджета и моите предложения с разходната част. Надявам се да проявите съответната коректност и независимо че ще бъде определена с евентуално гласуване приход¬ната част на бюджета, да дадете възможност да направим своите предложения и по разходната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вас ви нямаше, ние реших¬ме...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Аз зная това решение и се надявам то да не бъде подменено. Защото по отношение на измененията към чл. 4 имам доста предложения и си позволявам да ви помоля да запазя правото си да ги обоснова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате го това право.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Уважаеми дами и господа народни предста¬вители, уважаеми министри, това са моите предложения, направени към приходната част на бюджета по чл. 1. Моля ви да бъдат взети предвид. Надявам се Министерството на финансите да оцени, че те са много внимателно и точно изчислени и да се съобрази с направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин председател, колеги! Ще направя няколко предложения на второ четене.
Най-напред искам да изкажа задоволство към ръководството на Комисията по бюджет и финанси, че се е постарало да направи предложенията в един много удобен вид за всички народни предста¬вители и, разбира се, на ръководството на парламента, че е отпуснало необходимото количество хартия за тяхното размножаване, но мисля, че това е пътят, по който трябва да се дискутират предложенията.
Остава да изкажа задоволство и след като се изкажа или по-скоро след като бъде извършено гласуването и да бъдат приети не само моите предложения, но всички конструктивни предло¬жения на народните представители и то не само от мнозинството, а също така и от опозицията.
Колеги, виждате, че не съм направил много предложения. Това не значи, че не подкрепям една голяма част от другите. Мисля, че или с гласуване, или с подкрепа, когато ги обсъждаме, ще изразя своето отношение и на моите колеги. Думата ми е за нещо друго обаче. Това, което съм предложил, касае не моите собствени виждания, а касае законността на този бюджет.
Аз се обръщам към господин министъра, към целия Министер¬ски съвет, към ръководството на парламентарната група на мнозин¬ството и към ръководството на парламента - тези предложения, които съм направил, ако не се приемат, ще се окаже, че съществу¬ват постановки в бюджета, съществуват числа в бюджета, знаете, че той е едно цяло, след като се приеме, които ще го направят противозаконен, а съответно и противоконституционен. Ще има една голяма опасност бюджетът за пръв път да бъде върнат, което ще има много сериозни последици за тези, които са го съставили, за тези, които са го приемали и естествено за тези, които носят отговорност за това, което ще излезе от пленарната зала.
Моля ви се да обърнете внимание на тази част от държавния бюджет. Никой няма интерес, за пръв път тази година, а може и друга година да са правени опрощения, но тази година да се направят такива опрощения, които да направят бюджета един недейст-ващ закон.
Аз искам да обърна внимание на нещо друго, казвал съм го и друг път. Обръщам се преди всичко към тези, които отговарят за бюджета, с Министерския съвет не мога да говоря, с тях мога да говоря само в пленарната зала, моля ви се не приемайте поста¬новките на няколко души държавни чиновници за ваша собствена партийна политика и не се чувствайте задължени към тях. Аз съм сигурен, че това нито сте го писали във вашата партийна програма, нито министър-председателят тук го е говорил като някаква политика на правителството, нито вие сте се ангажирали по някакъв начин с такова нещо, каквото е предложено. Помислете пак. Аз ще се конкретизирам. Хубаво е наистина да подкрепите това, което ще ви кажа. Защо?
Още на първо четене ви обърнах внимание, че в приход¬ната част са записани приходи, които не са в съответствие с действащите закони. Министърът се подсмихва, защото той е успял да заблуди цялата парламентарна група на мнозинството по същия начин, както е заблудил Министерския съвет, че това го има някъде или че това може да стане в България. Можеше да стане преди, господин министър, преди, когато нямаше работещ парламент, преди, когато нямаше демократични структури. Но сега аз апелирам хората, които разбират нещо от бюджет и които могат да мислят, да обър¬нат внимание на това. И друг път са правени известни опущения. Ето, тук е господин Георги Николов. Аз ще предложа в устройстве-ния Закон за бюджета той да има право да взима думата по всяко едно предложение. И нека, господин професоре, след като сме направили Сметна палата, да дадем възможност, когато той иска, разбира се, да взима отношение по разглежданите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Той е мой приятел и ще има възможност.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не само защото е Ваш приятел, но защото такава е функцията на Сметната палата. Ние сме го запи¬сали като закон.
Вярно е, че са променяни закони, които регулират дър¬жавните приходи в течение на годината в порядъка на изключения. Сега обаче виждам, че разпускането, което са почувствали тогава финансовите министри, в момента господин Костов смята да го използва до равнище на непоносимост. За какво става дума?
Първо, Законът за данъка върху общия доход почива на един неприет закон, който даже не сме го виждали и като предло¬жение в парламента. Аз не знам дали е излязъл от Министерския съвет, но се появиха, господин министър, моля да дадете Вашите обяснения, за да знаем как да гласуваме, в различни средства за масова информация, вестници, варианти на облагането, което Вие смятате да предложите. Доколкото знам, Министерският съвет още не е излязъл с конкретно решение. Защото ако го беше пред¬ложил на парламента, ние щяхме да го имаме. Започваме второ четене, а не знаем какви са Вашите намерения по отношение облага¬нето на общия доход. Ако обаче се случи това, което наистина го има във вестниците, аз ще Ви кажа какво става. Вие предла¬гате едно доста голямо увеличаване на данъка от общия доход. ББ/КП 22/1.
Най-напред по чл. 4. За другия член - 13-и, не говоря, защото по-нататък ние все пак знаем, че имате и някакви други идеи за събиране и т.н.
Нека да се конкретизираме за чл. 4, колеги. Какво тре¬тира чл. 4? Член 4 третира облагането на заплатите, което става всеки месец и парите се внасят. Има една таблица, която е пред¬ложена. От пет години насам винаги обсъждаме в парламента подоб¬на таблица поради инфлацията. Нормално е, тъй като подоходното облагане е прогресивно, след като в инфлация хората са се изка¬чили в по-горни етажи, т.е. данъчната тежест е по-голяма. Всяка година данъчната тежест да се намалява поне с процента на ин¬флацията, макар че в последните две години процентът на инфлация¬та не се компенсира напълно, а донякъде. Може би към полови¬ната, може би и малко повече.
Аз между другото съм предложил вариант на корекция на Закона за данъка върху общия доход. От няколко месеца стои на вниманието на моите колеги и в Комисията по бюджет и финанси, сигурно и в другите комисии, но не се разглежда. Защо? Претекстът е, че чакаме варианта на правителството. Вариантът на прави¬телството обаче закъснява. Даже аз казах на господин Желев: дайте да обсъждаме моя вариант и те да си дадат варианта вед¬нага, за да не се чака и да се разпределя на комисии и т.н.
Какво означават тези приходи, които са записани срещу данъчни приходи от данък общ доход? Те означават съгласно наме¬ренията на правителството, прочетени пак в средствата за масова информация, подчертавам. Информацията, която ни е дадена за средната заплата, е следната: средна заплата на бюджетни и извън¬бюджетни предприятия за тази година - 9481,50 лв.; средна зап¬лата за четвърто тримесечие - 10 149,7. Това са и намеренията при 20-процентна инфлация, доколкото знам.
Какво предвижда таблицата за облагане? Аз ви казах. Винаги таблиците, които сме ги приемали тук, предвиждат пони¬жаване на данъчното облагане, за да може ефективната данъчна ставка горе-долу да ост:не една и съща. За първи път тази година Министерският съвет сигурно ще реши или е решил съгласно това, което се пише по вестниците, нека някои да ме опровергаят, да¬нъчното облагане да се повиши и то да не се повиши с малко, а да се повиши с доста - с 3-4 на сто ефективната данъчна ставка върху средната заплата. Аз ще ви дам и примери. И това нещо следва да се прибави към двата процента, които всеки работещ трябва да плаща от джоба си за държавно и обществено осигуряване и става увеличаване на данъчната тежест с около 6 на сто. Това означава понижаване на реалните доходи на всички работещи с около 6 на сто. Разбира се, средно, то е разпределено.
Вижте за какво става дума. При сега действащата данъчна ставка, ако обсъждаме, разбира се, този закон, аз за първи път ще пледирам да не се приема никакъв закон, защото сега дейст¬ващото облагане е много по-благоприятно за работещите, откол¬кото това, което те го замислят. А това, което те го замислят, е заложено в държавния бюджет, който приемаме на второ четене. Ако приемем тези числа, едва ли не това ще означава, че ние сме съгласни с таблицата. Аз се съмнявам, че някои от народните представители, които имат понятие от данъчно облагане, които са участвали в дискусиите по този въпрос, ще се съгласят с такова нещо.
За 10 хил. лв. заплата, каквато долу-горе ще бъде сред¬ната заплата през четвъртото тримесечие, средната заплата е 9500 лв., по сега действащата таблица 1450 лв. е облагането. Тоест 14,5 на сто по сега действащата таблица, които ние би трябвало да снижим поне с 2 на сто и да стане 12,5 на сто или долу-горе - 13. Тук виждам професор Стоилов, той знае в послед¬ните години горе-долу, че това е числото, около което се въртим като ефективност.
Какво е заложено в проекта на правителството? 16,4 на сто, т.е. 1640 лв. Така ли е, господин министър? Тоест увели¬чение на ефективната данъчна ставка върху десетте хиляди лева с 2 на сто и то при положение, че би трябвало да я намалим. Ла не е 14,5, а да е 13. Значи вие отивате към увеличение с около 3,6 на сто за една нормална заплата, каквато е 10 хил. лв. И отделно ви казах за тези 2 на сто, които ще отидат за държавно и обществено осигуряване. Ще каже господин министърът, както вчера ми каза: да, но 10 хил. лв. е много висока заплата. Добре, връщаме се по-надолу - 9 хил. лв. За 9 хил. лв. по дей¬стващата таблица, която трябва да я променим по режима на нама¬ление надолу, е 13,9 на сто. Той предлага 15,3 на сто. За 8 хил. лв., каквато средна заплата е вече в повечето случаи, е на сто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ние не обсъждаме този закон. Обсъждаме Вашите предложения.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Тъй като господин професорът ме репликира, обсъждаме предложенията. Точно това е моето предло¬жение. Аз ви казвам какво гласуваме, ако приемем това, което е предложило правителството. Ето това искам да поясня на хората и те да знаят дали да гласуват за това или да подкрепят моето предложение-да се приведат съгласно действащите закони. Наистина ние нямаме друго нещо.
За 8 хил. лв. данъчна тежест в момента-13,1 на сто, той предлага с неговата нова таблица 14 на сто.
За 7 хил. лв. - данъчната тежест по действащата таблица е 12,1 на сто, а той предлага 12,3 на сто. Не знам това ли гла¬сувате, ако подкрепите неговите приходи, въпреки че сигурно има възможност да се разкрият и други приходи. Защо? Защото около 20 на сто са идентифицираните в брутния вътрешен продукт разходи, които се падат на работна заплата. Къде са другите? Той не ги знае. Когато поисках декомпозиране на брутния вътре¬шен продукт, той много добре знае за какво става дума, той ми даде декомпозирането по отрасли. Защо? Защото го няма по фактори. Без да има декомпозиране на брутния вътрешен продукт по фактори, той не може да си направи данъчната сметка, да знае кое, как, с колко да го обложи.
Подобни неща има и при Закона за данъка върху печалбата. Поради ликвидирането на всички данъчни облекчения за частните фирми, той се надява да събере доста повече пари от този закон. Пак подчертавам, увеличените апетити се насочват към идентифици¬раните доходи, които касаят не голямото, не мафията, не тези, които не може да ги обхване и не може да ги контролира, а онова малко, което по някакъв начин е обхванато от статистиката сега. Е, колкото и да се увеличава облагането върху тази малка част от брутния вътрешен продукт, която е под негов или под контрола на Министерския съвет, не може да се напълни държавният бюджет така, че да има пари за социална дейност. Не може да има толкова много приходи от печалбата, които да са съпоставими горе-долу с приходите от данъка върху общия доход. Това го няма в нито една от страните с развито пазарно стопанство, напротив, там данъкът върху печалбата се използва за стимулиране на произ¬водството. А тук се използва точно за обратното - за депресиране на производството, за унищожаване на частния бизнес. Толкова трудно бяха създадени някои облекчения. Знам, че някои от тях бяха използвани може би в ущърб на цялото общество, но знаете пък, че всяка година ние винаги сме били съвсем открити и в комисията, и в парламента и сме приели такива поправки, които затварят вратите за онова, което на практика не постига целите, които са заложени, когато е било прието в съответния закон. Друг закон, моля ви се, това също така е много важно. Той не фигурира в данъчните фигури експлицитно, но фигурира имплицитно в чл. 1, защото в чл. 1 са отразени субсидиите за общините.
Господин министърът е накарал Министерския съвет да приеме едно противозаконно постановление № 254. Аз се надявам на благоприятно решение на Конституционния съд в наша полза. Ние с колегите от опозицията, за което им благодарим, сезирахме Конституционния съд, а с колегата Джеров сезирахме Върховния съд за отмяна на постановлението. А Конституционният съд да отмени онази част - чл. 13 от Закона за местните данъци и такси, който дава право на правителството да определя данъчната оценка.
Правителството нарочно е надуло приходите от данъци, които отиват в бюджетите на общините, за да им плащат по-малко субсидии, да увеличават данъчната тежест, да тормозят хората, да тормозят и частния бизнес, доколкото жилищни сгради, които не се използват за жилищни цели, данъчната им оценка се увеличава пет пъти.
Какво ще стане с държавния бюджет, ако се окаже наистина, каквото е нашето дълбоко убеждение, че тези приходи, както са записани в държавния бюджет, че това постановление на Министерския съвет противоречи и на Конституция, и на закон¬ност. Вие кажете: значи ли, че този бюджет действа или не действа? Как ще запълните приходите в общините, онези дупки? Защо не предложите това нещо тук да го дискутират всички народни предста¬вители, а не там, в тесен кръг, да го решавате? Защото в министер¬ския съвет може би има един-двама души, които разбират от това нещо. И там е много по-лесно да бъде прието едно такова противо¬конституционно постановление.
Но аз обръщам внимание тук на парламентарното мнозинство да се погрижи за законността на действие на Министерския съвет, да се погрижи за неговите постановления, защото вие, господа, отговаряте. Ще се промени съотношението на силите и сигурно други ще отговарят, но когато вие отговаряте, помислете тези хора какво правят.
Друго беззаконие в бюджета - лихвите по облигационния заем, съгласно постановление на Министерския съвет № 89 от 1995 година, тоест това беше поводът за актуализиране на бюджета миналата година.
Ние ви казахме, господин Костов, казахме и на мнозинство¬то: ако искате законопроектът за актуализация да е редовен, трябва да запишете решение или в законопроекта, че парламентът одобрява постановление № 89 на Министерския съвет и със закон Министерският съвет се съгласява да поеме такива и такива задъл¬жения. Защото вашата единствена възможност да дадете нещо на лекарите, да дадете нещо на учителите, не да видите как може да се справите с лавината на вътршния дълг, която поглъща всички излишни приходи, а да видите как можете да обложите тези, които по принцип не би трябвало да подлежат на облагане - хората с доходи под средната заплата. Ние знаем кога се противопоставяха едни категории трудещи се, както ги казвахте, на други, едни категории хора, които получават работна заплата, на други. Сега учители или лекари - на другите. Нека да обложим другите, за да има за учителите и лекарите. Аз ще ви кажа много просто -не приемайте такива постановления. Ако не го бяхте приели мина¬лата година, нямаше да имате този допълнителен дефицит от 11 милиарда. Но което е лошо, че това продължава и тази година, ще продължи и занапред още седем години. Тази година допълнител¬ните разходи са 15 млрд. и 13 млн. Лайте ги на доктор Мими Виткова и ще видите, тя ще направи, предполагам, чудеса със здравеопазва¬нето с тези пари. Всички болници ще цъфнат, ще станат европейски. Но вие ги давате там, за да се оправят разни бакии в банките.
Затова аз предлагам, тук е записано, тази сума да изчезне като противозаконна. Нямате законно основание допълнителни задъл¬жения на държавата без санкция на парламента да ги включвате в Законопроекта за държавния бюджет. Ако искате това да е законно, аз казах и на господин Желев, можете да го сложите даже и в преходните и заключителните разпоредби. Кажете: одобряваме 89-то постановление и заменяне на лошите облигации, тоест ЗУНК-овете на Стопанска банка и Минералбанк в размер на 58 млрд. и нещо лева с нормални държавни облигации с падеж седем години, както е постановлението там. Ето това е, и ще стане законно. И аз се притеснявам вашите приятели от мнозинството защо не искат да приемат едно такова нещо. Защо смятат, че опозицията кой 23.2 знае какво ще постигне. Нищо няма да постигне, освен малко по-голяма законност. Иначе нещата ще си бъдат същите.
Друго противозаконно предложение на Министерския съвет, за което аз неколкократно настоявам в Бюджетната комисия. Даже и на общото заседание на комисията с Икономическата комисия предложих да отпадне сумата от 17 млрд. 208 млн.лв., предвидена при финансирането на дефицита за погасяване на външни облигационни заеми, тоест когато един външен облигационен заем се погасява, и тъй като държавата няма пари да го поеме, тя пуска вътрешен облигационен заем. Но тези заеми, господин Костов, и вие това много добре го знаете, ви изяждат бюджета. Вътрешният дълг колко достига? Четиристотин милиарда. Плащанията по вътрешния и външния дълг - 50 на сто от текущите разходи по бюджета. Не дай Боже, ако се увеличат лихвите, какво ще стане? Ами, чисто и просто, бюджетът ще изгърми. Даже не само ще изгърми, ами сигурно и нещо по-страшно ще стане. Но кой ще отговаря?
За какъв заем става дума - никой не ни казва. В момента господин Г еорги Николов, най-накрая, когато законът влиза на второ четене, е донесъл едно кратко писмо от Министерство на финансите до Комисията по бюджета и финансите и той беше така добър да ми го покаже, преди да го връчи на председателя - госпо¬дин Желев. Става дума за облигационни заеми, които са емитирани от Българската външнотърговска банка в периода 1986-1988 г., като че ли беше.
Колеги, всички си спомняте, че преди известно време, даже малко по-преди, ние взехме решение, впоследствие го поопра¬вихме малко, по какъв начин да се процедира при дълговете на Българската външнотърговска банка, как да се водят преговори с кредиторите, как да се заместват с държавен дълг, как да се признават за държавен дълг. Аз не си спомням, а и в писмото такова нещо не личи, този заем да е бил признат за държавен заем. Той все още е заем на Българската външнотърговска банка. Тя, както всяка банка, би трябвало да си го погасява, да плаща лихвите. Някой ще каже и сигурно това ще го кажат: да, ама досега някак си в бюджета е било включено плащане на лихвите и обслужва¬нето, Това не е аргумент, защото наистина не сме разисквали този закон. Може да се е вършело досега малко беззаконие, обаче то не урежда един висящ въпрос. Той не става законен, ако някой е плащал по него. 23.3
Става дума вече за погасяване, за 17 млрд. лева, госпожо Виткова, или, господин Коралски. И социалното осигуряване ще се подобри с тези пари, и здравеопазването ще се подобри. Ние така ги хвърляме. Какво решаваме с тези проблеми? Нищо. Освобожда¬ваме Българската външнотърговска банка.
Между другото, аз одобрявам напълно вашата идея да гледаме онзи проект за оздравяване на банките и в двете комисии. Наисти¬на е много важно да се види в тази банка как се движат балан¬сите, активи, пасиви, задължения и т.н. Най-напред й заместихме нейните вътрешни вземания със ЗУНК-ове и после външните дългове, от които произлизат тези вземания, ги пое цялата държава. Е, вярно, намалихме малко, не кой знае колко, но все пак уредихме този въпрос. Най-простото нещо - 800 млрд. ЗУНК-ове, защо не си ги взехме обратно, господин Костов? Защото те сега се опитват с тия да правят политика и да се пишат на много богати. А тези пари са държавни. Не че банката не е държавна. Колко пъти ние вземаме решение да помагаме на тази банка? Сега се оказва, че е държава в държавата и никой не знае какво е и тя непрекъснато източва, бих казал, това е може би най-точната дума, източва държавния бюджет в тяхна полза. Кой има полза от това, не знам, но вие кажете.
Ако искате, пак подчертавам, и тези 17 млрд. лева разходи да бъдат законни, трябва да предложите решение на парламента, подобно на онова решение, с което най-напред дадохме право да се водят преговори и после одобрихме, ратифицирахме договора за външния дълг на България към страните от Лондонския клуб. Но за тази сума никой не си спомня нещо да е говорено в парла¬мента. Междувременно, за тези, които не си спомнят - може би са се занимавали с по-важни въпроси - аз ще напомня едно паметно събитие тук, защото бях доста наблизо - подписването на Консти¬туцията. В Конституцията пише, че финансови задължения на държа¬вата трябва да се решават от парламента, да се поемат от парла¬мента. Това нещо не е направено. Кой ще ви одобри тези 17 млрд лева разходи? Значи трябва да искате най-напред от парламента да каже: поемаме дълга на Българската външнотърговска банка в размер на 230 млн. долара, ако са толкова. Нека да дискутираме този въпрос в комисиите и тогава го вкарайте в бюджета. Не го
вкарвайте в бюджета и да ни поставяте пред свършен факт. Защото това, което вършите, е не само една подлост спрямо парламента, но това е удар срещу парламентарната демокрация в България. Това е удар срещу малкото неща, които сме постигнали - поне по отношение на дълговете на държавата да говорим открито в този парламент. Недейте се връща към предишни времена, когато някой човек, колкото и да е велик, сам решаваше кой да обяви мораториум, кой да вземе заем, откъде да го вземе, как да го изплаща, дали да го плаща или да не го плаща и затова сме сега на това дередже. Затова сега не можем да си вържем бюджета. Не става дума само за вас. Всеки финансов министър ще е във вашето положение. Но дайте поне да направим всичко възможно да ограничим възможността вътрешният дълг да расте безгранично.
Ето, просто нещо: щом Българската външнотърговска банка "Булбанк" е толкова богата, нека си обслужи този дълг. Нека да го рефинансира, щом имат излишни 400 млн. долара. Тук се касае за 230 млн. Е, вярно, те са ЗУНК-ове. Ще се оправят някак си. Все пак са активи. Докога да помагаме по един и същи начин и то за сметка на хората, които на практика, виждате, аз ви казвах, че заплати под средните ги облагате по-тежко.
Уважаеми колеги, апелирам да вникнете внимателно в моите предложения. Те не са обикновени предложения, каквито идват често от опозицията, каквито има и други - не че не ги подкре¬пям - даже и от парламентарното мнозинство. Ясно е, парите трябва да се икономисват. Моите предложения са насочени точно към това. Но и към нещо друго, към спазване на законността, към утвържда¬ване принципа на това, че България е парламентарна република. Тя не е нито партийна република, нито министерска република и основните неща, които се отнасят до развитието на тази страна, особено на нейната икономика, финанси и бюджет трябва да се решават в парламента, а не на друго място. Защото съм сигурен, че Министерският съвет механично приема това - пак ще подчертая, - което няколко чиновници предлагат.
Обръщам се и към ръководството на Парламентарната група на мнозинството: помислете малко. Тези, които не са чули - има протокол, ще разберат за какво става дума. Аз с доста от вас съм разговарял и персонално. Всички казват: да, така е. Обаче 24.2 недейте тези хора да ви карат механично да гласувате по партиен принцип, защото погазвате нещо много сериозно и много скъпо, което излиза извън рамките на този бюджет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тридесет минути, благодаря.
Думата по процедурен въпрос има господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председа¬тел, уважаеми колеги! Безспорно важно е да проведем едни обстойни дебати по въпросите на държавния бюджет на Република България. Но днес изтича и срокът, в който Народното събрание трябва да вземе отношение по чл. 101 от Конституцията по върнатия от прези¬дента Желев за ново разглеждане Закон за държавния финансов контрол. Ето защо внасям процедурно предложение от 14 часа да се проведе извънредно заседание на Народното събрание, което да разгледа тази точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е точка, да се проведе извънредно заседание с единствена точка от дневния ред. Има ли против този процедурен въпрос?
Заповядайте, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Това е по-скоро контрапредло-жение - сега да прекратим разискванията и да продължим с другия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ако не възразявате, защото по правилника трябва да продължим с точка втора. Нямате ли възра¬жения?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: И какво ще стане, ако не спазим срока, вие кажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ако не спазим срока, зако¬нът не е повторно гласуван и трябва да започне отново неговото разглеждане.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Е, какъв кеф. Много хубаво, даже аз тогава съм против разглеждането му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има контрапредложение на господин Венцеслав Димитров. Но, тъй като това предложение е много позитивно, аз ви предлагам най-напред да гласуваме пред¬ложението на Венцеслав Димитров.
Моля, гласувайте предложението на Венцеслав Димитров за прекратяване разискванията по точка първа от дневния ред и преминаване към повторно гласуване на законопроекта, който беше казан, като се удължава времето до приключване на това гласуване.
От общо гласували 204 народни представители, за - 85, против - 79, въздържали се - 40.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване второто предложение - да се проведе извънредно заседание с единствена точка от дневния ред, както беше предложено. Моля да гласувате.
От общо гласували 212 народни представители, за - 126, против - 74, въздържали се - 12.
Предложението се приема. Продължаваме с точка първа от дневния ред.
Думата за процедурен въпрос има господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Вие отхвърлихте едно разумно предложение, колеги, на Венцеслав Димитров, въпреки че имахме пълната готовност с тази точка да започнем дневния ред днес, точка първа да бъде точно това и след това да влезе бюджетът, но така или иначе вече говорим по бюджета и отиваме към преполовяване на неговата приходна част.
Уважаеми колеги, аз правя процедурно предложение, тъй като сменяме тематиката рязко, от бюджета отиваме към един закон, за който много приказки изприказвахме и въпреки това той беше гласуван от вас монолитно и върнат от президента, аз предлагам, господин председателю, да дадете половин час почивка на народните представители и в 14 часа да започне тази втора точка, която току-що беше гласувана. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие нямате право на такова искане, но аз имам право от себе си да направя такова предложе¬ние.
Закривам заседанието.
В 14 часа продължаваме с извънредно заседание. (Звъни)

Закрито в 13,30 часа

ПРЕДСЕДАТЕЛ":
Благовест Сендов
СЕКРЕТАРИ:
Иван Братулев
Красимир Момчев