Председателствували: заместник-председателят Нора Анание¬ва
Секретари: Иван Братулев и Красимир Момчев
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Откривам извънредното заседание на Народното събрание с единствена точка от дневния ред -
ПОВТОРНО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ ФИНАНСОВ КОНТРОЛ, върнат за ново обсъждане от президента на Република България.
Уважаеми колеги, искам да припомня текстовете на правил¬ника, които определят процедурата по гласуването, тъй като най-вероятно не разполагате всички с текста.
Член 72, ал. 1 от правилника казва: "Председателят съобщава на първото заседание на Народното събрание за постъпва¬нето на указ на президента на Републикава по чл. 101 от Конститу¬цията, с който приет от Народното събрание закон се връща за ново обсъждане."
Самият указ ви е раздаден още на 9 януари 1996 г.
"Ал. 2. В 3-дневен срок от постъпването председателят на Народното събрание възлага на водещата комисия да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него."
Възложено е в този срок на водещата комисия - Комисията по бюджет и финанси и нейният доклад е раздаден. Но ние ще имаме възможност и да го чуем устно от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
"Ал. 3. Върнатият за ново обсъждане закон се включва в дневния ред на Народното събрание в 15-дневен срок от постъп¬ването на указа. Когато то не е в сесия, този срок тече от първото пленарно заседание." МС/ЛТ 25.1.
Днес изтича 15-дневният срок, което наложи извънредното заседание.
"Ал. 4. Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители." Дебатът не е задължителен. Такава е и нашата практика - в зависи¬мост от волята на залата. Гласуването става еднократно и ан блок на целия закон, включително оспорените текстове по закона.
Предложения, които биха били направени, нямат значение. Те не могат да бъдат отчетени при такова оспорване по принцип. И в случай, че повторно гласуваният закон получи повече от половината от всички народни представители, гласовете на повече от половината - 121 или повече гласа "за", той е приет повторно и следва да се обнародва от президента в 7-дневен срок.
Ако върнатият закон не събере мнозинството по точка 6, законът се трансформира в законопроект, приет на първо четене и се въвежда в действие процедурата за второто четене по чл. 72 от правилника.
Така че ние сме на фаза, при която трябва да изслушаме доклада на председателя на Бюджетната комисия господин Кирил Желев, който е налице.
Има думата господин Кирил Желев да ни поднесе становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители,
"Комисия по бюджет и финанси
СТАНОВИЩЕ
по закона за държавния финансов контрол, приет от Народното събрание на 21 декември 1995 г., върнат за ново обсъждане от президента на Република България с Указ № 2 от 3 януари 1996г.
На заседание, проведено на 9 януари 1996 г. Комисията по бюджет и финанси обсъди искането на президента на Република България на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията за връщане за ново обсъждане от 37-о Народно събрание на Закона за държавен финансов контрол - чл. 2, ал. 1 в частта й, с която се установява принципът, че на контрол подлежат юридическите лица с държавно и общинско имущество "независимо от размера му". 25.2.
Неговите мотиви са, че:
"- принципите на пазарната икономика предполагат всеки собственик, независимо от формата на собственост, сам да се грижи за собствеността си, а държавата да гарантира своите интереси чрез дейността на Сметната палата и данъчната админи¬страция, както и чрез контрола, осъществяван от органите на съдебната власт;
- контролът, който се въвежда чрез новоприетия Закон за държавен финансов контрол, възпроизвежда някои от принципите, по мнението на президента, на финансовия контрол, действал при условията на социализма и би имал смисъл в периода на преход единствено като средство на държавата в качеството й на собстве¬ник (при преобладаващата държавна собственост) да следи за опазване на своята собственост;"
Мнението на президента е, че:
"- разширяването на приложното поле на Закона за държавния финансов контрол и по отношение на обектите с преобладаващата частна собственост не е оправдано и не е в съответствие с принци¬пите на нейната неприкосновеност." Позовава се на чл. 17, ал. 3 от Конституцията.
"Възможността законът да бъде прилаган спрямо юридически лица с по-малко от 50 процента държавно или общинско имущество (чл. 2, ал. 1) крие опасност от недопустима намеса от страна на държавата в осъществяване на правото на частна собственост. Няма основателни причини за въвеждането на различни режими за контрол от страна на държавата спрямо обекти с изцяло частна собственост и такава с преобладаваща частна собственост, особено като се има предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Конституция¬та, която изисква законът да създава и гарантира на всички юридически лица, независимо от формата на собственост, еднакви правни условия за стопанска дейност. Законът за финансов контрол при очертаното приложно поле, би имал възпиращо въздействие по отношение на чуждите инвеститори, за създаване на съвместни предприятия."
При обсъждането в комисията бяха изразени мнения от ?J v някои народни представители, които подкрепят изложените от :}■-> президента мотиви за връщане на закона за ново разглеждане. По-голямата част от народните представители обаче смятат, че посочените мотиви не са убедителни и основателни, защото: 25.3.
1. Процентният размер на държавното участие не може
да бъде единствен критерий за определяне необходимостта от
финансов контрол върху дейността на смесените дружества. Това
е така, защото в някои случаи 5 процента държавно или общинско
имущество в абсолютен размер ще възлиза на милиони лева и ще
представлява много по-голям имуществен интерес, докато в други
случаи 51 процента ще възлизат примерно на 51 хил. лв. Там,
където държавата има по-малко от 50 процента участие, също
е необходима ефикасна защита на нейните имуществени интереси.
Проблемът не е в това държавата да защитава само своята собстве-
ност. Ако не защитава и обществения интерес, това би било твърде
ограничено разбиране за нейния публичен характер. Ако се приеме
ветото, това стеснява обхвата и не би способствало за решаване
проблемите на стопанската престъпност и няма да отговори на очакванията на обществото в тази насока. В много случаи работата на ревизионния финансов контрол предшества тази на правораздавателните органи по установяване на стопанските престъп¬ления и нерядко е предпоставка за намеса на правозащитните органи в тази област.
2. Правото на собственост, както частно, така и държавно,
се гарантира от Конституцията - чл. 17. Държавата, като равнопо-
ставен собственик, също би трябвало да има правната възможност,
включително чрез своите специализирани органи, какъвто е държав-
ният финансов контрол, да защитава своите имуществени интереси
срещу липси и злоупотреби и в случаите, когато това имущество
е под 51 процента. В противен случай то не би било защитено
в достатъчна степен. Финансовите ревизии не накърняват частната
собственост и не са намеса в стопанската самостоятелност на
обектите,а средство за опазване на държавната собственост от
липси и присвоявания и дали тя се съхранява и разходва съобраз-
но установения от държавата финансов ред, който е еднакво задъл-
жителен както за държавните, така и за всички други стопански
субекти.
Елиминирането на финансовия контрол по отношение на тях би поощрило разграбването на държавното имущество и грубото нарушаване на финансовото законодателство в същите. Остава открит въпросът, ако финансовите ревизори няма да проверяват законо¬съобразното съхраняване, разходване и отчитане на държавното имущество в предприятията с под 50 на сто, което възлиза на милиарди левове, то кой и по какъв ред ще го проверява? Няма друг държавен орган с такива контролни правомощия освен Държав¬ния финансов контрол. Непрестанно постъпват данни и сигнали, че в смесени дружества се разграбва държавно имущество. Като всеки собственик държавата би следвало да има механизми да защи¬тава от липси и злоупотреби притежаваното от нея имущество. Проверката по опазването на държавното имущество в смесените дружества срещу липси и злоупотреби и законосъобразното му съ¬храняване, разходване и отчитане в никаква степен не нарушава неприкосновеността на частната собственост. Всеки от съдруж¬ниците съгласно Търговския закон, чл. 123, има правото да про¬верява документите на дружеството, включително чрез упълномощени от него представители, за да е в състояние да защитава инте¬ресите си. Защо тогава държавата чрез своите специализирани контролни органи да няма достъп до същите книжа в случаите, когато намира, че това е необходимо.
Чрез финансова ревизия на смесено дружество с държавно имущество се защитават не само интересите на държавата, но и на всички съдружници независимо от формата на тяхната собстве¬ност. Ревизията установява причинените на смесеното дружество вреди и осигурява тяхното възстановяване, от което се ползва не само държавата, но и всички съдружници съобразно участието им в капитала на същото дружество.
Трето, съдебната практика също е приела, че могат да се извършват финансови ревизии и да се съставят актове за начет за :ипси и злоупотреби и в смесени дружества. Така например в тълкувателно решение № 2 от 22 юли 1993 г. на Общото събра¬ние на Гражданската колегия на Върховния съд на Република Бъл¬гария категорично се посочва, че правото на собственост се га¬рантира и се защитава от закона, чл. 17 от Конституцията. Такъв закон е Законът за Държавен финансов контрол, който съдържа специфичните способи за защита на държавната собственост. Тълку-СБ/КП 26/1.
вателното решение, което има задължителен характер, неслучайно предвижда, че при липси и присвоявания актовете за начет могат да се съставят във всички случаи на причинена вреда и при сме¬сените дружества без значение дали участието на държавата се изразява в пълно или частично притежаване на капитала.
Четвърто, несъстоятелен е доводът и по отношение на това, че контролът, който се въвежда с новоприетия Закон за Държавен финансов контрол, възпроизвежда и някои от принципите на финансовия контрол, действал при условията на социализма, и би имал смисъл само в периода на преход единствено като сред¬ство на държавата в качеството й на собственик при преобладаваща държавна собственост да следи за опазването на своята собстве¬ност. Нещо повече, обхватът на ревизионния финансов контрол, действал до този период при условията на Търновската конституция и чак до 1948 г., е бил много по-широк от предложения в сегашния Закон за Държавен финансов контрол, без това да е нарушавало ни най-малко неприкосновеността на частната собственост. Обхва¬тът е включвал, цитирам, всички учреждения, длъжностни и частни лица, които боравят с обществени суми и материали. Член 1 и 2 от Закона за финансовата инспекция.
Касае се за дейност, която органите на Държавен финансов контрол като обособена институция осъществяват от 1879 г. досега без прекъсване, а не за обхват и дейности, установени през по¬следните години. При това от 1880 до 1948 г. Държавният финан¬сов контрол е осъществявал своите специфични функции при дей¬стващи едновременно Сметна палата и данъчна администрация, всеки с отделна законова уредба, отделни функции и приложно поле. Не би трябвало да има негативно отношение към натрупания поло¬жителен опит в областта на миналото законодателство и финансово-контролната дейност до 1948 г., доказали своята необходимост и полезност.
Пето, неприемлив е и доводът на президента, че Законът за Държавен финансов контрол щял да има възпиращо действие спрямо чуждите инвеститори да създават съвместни предприятия. Чужде¬странният инвеститор, който е дошъл в България с намерение и съзнанието, че законите в страната са задължителни за всички, няма основание да се страхува от контрол. Напротив, в много случаи и сега те търсят неговото съдействие за защита на инте-26/2.
ресите си в рамките на закона. Чрез Закона за Държавен финансов контрол държавата не се намесва в стопанската дейност на смесе¬ните дружества нито в техните права да вземат самостоятелни стопански решения, а проверява и чрез това, разбира се, гаран¬тира, че тяхната дейност е в рамките на действащото финансово законодателство, което е еднакво задължително. По този начин се защитават както интересите на държавата, така и на чуждестран¬ните съдружници.
Шесто, относно необходимостта от Държавния финансов контрол мотивите на настоящото президентско вето и на ветото му, наложено прнез 1991 г. ю Закона за Сметната палата, обна¬родван в "Държавен вестник" бр. 86 от 1991 г., са в очевидно противоречие и взаимно се изключват. Така във ветото си от 1991 г. президентът твърди, че, цитирам, на принципно погрешна основа и по твърде несъвършен начин в Закона за Сметната палата са обединени две разнородни правни уредби - контролът върху изпъл¬нението на бюджета и ревизионният финансов контрол. Край на цитата. Тоест президентът категорично смята, че се касае за две съвършено различни институции, които имат различни правни уредби, различни функции и приложно поле. Нещо повече, по-нататък в мотивите си президентът заявява, че ликвидирането на ревизион¬ния финансов контрол като самостоятелна държавна институция осуетява възможността да бъдат разкрити вреди и стопански прес¬тъпления, извършени през последните години, и създава предпо¬ставки да не се търси наказателна и гражданска отговорност от виновните длъжностни лица. А при съществуващото разграбване на държавно имущество и в условията на приватизация ревизион¬ният финансов контрол е особено необходим. Мотивите в сегашното вето на президента, с което той поставя под въпрос съществу¬ването на Държавния финансов контрол, са в пълен противовес с категоричното му становище за необходимостта от Държавен фи¬нансов онтрол, изразено във ветото му от 1991 г. по повод Смет¬ната палата. При категоричното му разбиране в неговото първо вето, че Държавният финансов контрол е необходима и обособена държавна институция, различна от Сметната палата, сега той смес¬ва функциите на Държавния финансов контрол с тези на Сметната палата и данъчната администрация. 26/3.
Седмо, необосновано, съвършено погрешно е разбирането, че данъчната администрация и Сметната палата гарантират изцяло интересите на държавата. Съгласно закона данъчната администрация има правомощие единствено по правилното начисляване и събиране на данъците. Тя няма компетенция да защитава от посегателства държавното имущество, нито може да осигурява възстановяване на липсите и злоупотребите. Данъчната администрация има и ком¬петенция да съставя само данъчно облагателни актове, но няма правомощия да съставя ревизионни актове и актове за начет, не може да констатира липси и злоупотреби, други вреди, не може да осигурява тяхното възстановяване. Няма друг орган с такива контролни правомощия освен Държавния финансов контрол.
Различни са и функциите на Сметната палата, която има конституционни правомощия да проверява изпълнението на бюджета в съответствие с чл. 91 от Конституцията. Тя няма правомощия да проверява държавни предприятия, да съставя ревизионни актове и актове за начет и да осъществява отговорности за вреди. Нещо повече, съгласно чл. 31 от Закона за Сметната палата, когато установи данни за вреди, Сметната палата трябва да уведомява органите на Държавния финансов контрол, за да извършат необхо¬димите проверки и реализация, което също потвърждава самостоя¬телност и отделно приложно поле за Държавния финансов контрол.
Остава открит въпросът след като Сметната палата и да¬нъчната администрация нямат такива функции, то кой освен Дър¬жавния финансов контрол ще ги изпълнява? Касае се за дейност, която органите на Държавния финансов контрол осъществяват от 1879 г. досега, повече от 100 години без прекъсване, а не за новоустановена дейност.
Като имаме предвид гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приема мотивите на президента за връщане за ново обсъждане от Тридесет и седмото Народно събрание на Закона за Държавния финансов контрол. Бла¬годаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Тъй като правилникът мълчи по въпроса за лебатите, но индиректно можем да направим заключение от текста на последната алинея на чл. 72, когато не се преодолее връщането с квалифици¬раното мнозинство от 121 гласа, се въвежда процедурата на обик-26/4.
новените законопроекти, можем да смятаме, че сега не действа обичайната процедура. Затова ви моля да направите предложения. Тоест ние не можем да повторим обичайната процедура. До голяма степен в залата всичко вече е казано.
Мисля, че е логично да чуем по едно становище от парла¬ментарни групи, може и по-цялостно, няма да правя ограничение, но да не развиваме цялостна дискусия.
Има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Надявам се не ми се сърдите, че се обръщам към Вас като предсе¬дател, но повечето пъти, когато говоря от тази трибуна, Вие сте зад гърба ми и Вие водите заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма проблем.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, дами и господа народни представители, господин министър! Аз ще бъда ясен и кратък, тъй като това е тема, за която твърде много говорихме и мненията достатъчно ясно бяха изразени. Аз обаче искам да попитам управляващото мнозинство - кога най-после то ще разбере какво има право да върши и какво няма право да върши. Аз бих попитал кога най-после от това, което има право да върши, ще разбере, че има неща, които не бива да върши. Дано сте разбрали какво ви питам, колеги? Защото вие, увлечени във вашето мнозинство, твърде често и твърде наивно си позволявате от тази трибуна да погазвате Конституцията на Република България. Всеки един път, когато си позволите това, ние декларираме, че ще бъде сезиран онзи единствен орган, който има право да тълкува това, което се решава в тази зала.
По тази причина, уважаеми колеги, аз веднага мога да ви уверя, че онова, което вчера приехте с правилника за работа в това Народно събрание, което драстично орязва правата на народ¬ния представител, са още едно нещо, което в най-скоро време ще бъде отменено. В това можете да бъдете сигурни.
Отделно от това добре е най-после да разберете, че едно мнозинство невинаги количеството в него дава превес над качество¬то. Запомнете го и това.
Така прочетеният доклад на Комисията по бюджет и финанси е доклад на част от тази комисия, на по-голямата част, но бих казал не по-добрата. Защо това, което най-дълго и, бих казал, опит да бъде обосновано като мотиви, вероятно написано в някакъв юридически кръг на съветници на БСП, е нещо, което тук беше дискутирано надълго и нашироко, нещо, по което ние няма да се съгласим поне в два от пунктовете, два основни пункта, дами и господа.
Едното е за обхвата на полето на този закон. Много приказ¬ки се изприказваха, но разоерете едно нещо, запомнете едно нещо, РД/ВР

обхватното поле на този закон ще става все по-леко оттук ната¬тък, защото много пъти казахме, че точно тази смесена собственост оттук нататък би трябвало да увеличава относителното си тегло в България. Вие знаете, че протече вече първият, да го наречем, етап на масовата приватизация, организационният етап. Ако тази приватизация, поне половината от това, което е намислено да стане чрез нея, се осъществи, в края на тази година и през другата година една немалка част от сегашните държавни предприятия ще бъде със смесена собственост. Ние говорихме, че този закон има смисъл само и единствено дотогава, докато преобладава държавната собственост. То и заглавието му е Закон за държавната собственост, за проверка, за финансови ревизии - "Държавен финансов контрол", не въобще финансов контрол, а държавен и финансов контрол върху държавната собственост.
Не е вярно и не мога да се съглася с това голословно твърдение, че видите ли данъчните органи имали само такива нищожни права, които се свеждат до издаването на един акт, данъчно-облагателен, до една проверка и нищо повече.
Уважаеми дами и господа, колеги! Данъчните органи имат абсолютно всички права и ги извършват. Те осъществяват тези свои права в обектите на своите проверки. Огромно е полето на препохващане между държавен финансов контрол - това, което върши той, и данъчните органи. Сто на сто е това припохващане в частните предприятия. Сто на сто. Ако не знаете, питайте някой финансов ревизор, питайте някой данъчен инспектор. Той ще ви го потвърди.
Така че ние от този въпрос просто не можем да отстъпим и ние ще искаме държавният финансов контрол да влиза само и единствено в онези предприятия, които имат поне, повтарям, поне 50 на сто държавна или общинска собственост. Това е нещо, което ви обещаваме, че ако оъде не така, а иначе гласувано от мнозин¬ството, ще бъде предмет на сезиране на Конституционния съд.
Втория пункт, който оспорваме, това е дали тогава, когато можем да поискаме такава финансова ревизия, изброени са няколко случая, когато това може да стане, дали 10 на сто от собственост¬та, от хората, които имат собственост, 10 на сто от това предприя¬тие са в състояние да извикат такава държавна финансова проверка.
Ние убедено смятаме, че този процент е умишлено занижен,
затова защото създава огромни възможности едно предприятие,
един такъв обект да бъде буквално превзет било от групировка, 27.2 било от част от хората, които са вътре, т.е. една малка част от собствениците да диктува условията на останалата част.
Това е вторият въпрос, по който ние ще настояваме процен¬тът от 10 да се качи значително по-високо. Оттам нататък всичко онова, за което говорим, вече е следствие. Всичко по една или друга причина се свежда до тези две основни глобални причини и опозицията като цяло, надявам се говоря от името и на другите колеги, но нека те да изразят това, просто ще настоява тези две неща да станат така, както сме ги предложили.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Очевидно господин Радев въведе дискусия по първо четене, затова ще ви съобщя до 30 минути на всички парламентарни групи. Като имам предвид заявените желаещи да се изкажат и писмените заявки, очевидно ще приложим първото четене.
Думата има господин Жечо Попов.
ЖЕЧО ПОПОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги! Аз не бих си позво¬лил да заплашвам с Конституционен съд, защото мисля, че не бива да се превръща в плашило.
Мисля за пореден път на вниманието на народното представи¬телство са депозирани мотивите на господин президента на Република България за връщане за ново обсъждане на закон. При добросъвестно прочитане на тези мотиви, в случая за ново обсъждане на Закона за държавния финансов контрол, за мен убедително се натрапва изводът за недобросъвестно отношение от страна поне на съветниците на президента.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Кое е недобросъвестно?
ЖЕЧО ПОПОВ: Господин Димитров, винаги съм Ви уважавал най-малкото като шеф на една партия, моля Ви!
Основната теза в мотивите е, че в този си вид законът не предвижда нови достатъчно ефективни механизми за контрол от страна на държавата. За вейки е ясно, че такава обтекаема формулировка може да блокира абсолютно всеки закон, приет от Народното събрание.
Нима не е разбираемо, че процентният размер на държавното участие не е и не може да бъде само и единствен критерий за определяне на потребността от финансов контрол върху дейността на смесените дружества. Каквато и комбинация от 5 до 51 или както и да го приемем от процентното държавно присъствие в сме¬сените дружества да проанализираме, в никакъв случай не можем да открием аргументи, доказващи липсата на необходимост от ефикас¬на защита на нейните интереси. Като държавен глава президентът според мен би следвало да е наясно, че проблемът не е посока и единствено държавата да защитава своята собственост. Смятам, че по-високата стойност е защитата на обществения интерес.
Мотивите според мен не дават яснота къде вижда президен¬тът друга възможност за държавата като равнопоставен собственик да защитава и опазва своята собственост, когато е под 51% или 50%, ако не използва своите специализирани органи, какъвто е Държавният финансов контрол. Ако Президентството е наистина открита институция, не е възможно според мен да няма сигнали за грубо, за безцеремонно разграбване на държавно имущество, на безпардонно нарушаване на финансовото законодателство в смесе¬ните дружества. Пък и само там ли? Ако се счита, че финансовите ревизии накърняват частната собственост и пречат или са намеса в стопанската самостоятелност на обектите, аз не зная как вижда президентът реализацията на установения от държавата финансов ред, който е еднакво задължителен както за държавните, така и за всички други стопански субекти.
Аз предлагам съветниците на господин президента да дойдат в Добрич и да се запознаят само с две от около тридесетте вече такива дружества, в случая "Елпром АВН" и бившия месокомби¬нат. Убеден съм, че ще намерят само списъците на машините и съоръ¬женията, доскоро били държавна собственост като участие в тези дружества, ще видят, че доскоро там са работили по 1500 работници и служители, а сега в едното са само 50, а в другото - 150. Ако финансовите ревизори няма да проверяват как се съхранява, опазва, разходва и отчита държавното имущество при участие под 50%, което е във всички случаи огромни милиарди лева, то кой, как и по какъв ред ще проверява това имущество? Нали никой не е отменил чл. 123 от Търговския закон, който дава реална възмож¬ност на всеки от съдружниците да проверява документите на дружест¬вото, още повече, че това може да стане и чрез упълномощен от него представител. Защо в този случай държавата чрез Държавния финансов контрол като специализирано звено да не може?
Аз мисля, че колкото и добронамерено да разглеждаме мотивите, в които за съжаление няма нито едно конкретно предло¬жение, е ясно, че се преследват чисто политически цели. На първо място в очите на широката общественост и най-вече сред бизнес-средите президентът следи стриктно да се запазят правата на гражданите и на фирмите в приеманите закони. Аз наистина привет¬ствам този стремеж на президента. Но не ми е ясно защо все пак в тези мотиви няма поне едно конкретно предложение от негова стра-
на? В този случай популизмът би прераснал в професионализъм.
Второ, всяко връщане на закон наистина е забавяне на парламентаризма, спиране на инициативата на мнозинството, шамар на парламентаризма, "Да живее президента! Вярност към СДС!" А от снощи: "Само аз представлявам държавата" - цитирам. Не е ли много близко до: "Държавата - това съм аз"? Според мен странна философия в главата на философ, при това държавен глава.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Венцес¬лав Димитров от Парламентарната група на Народния съюз.
Ако има и други желаещи от другите парламентарни групи, вече съобщих, че ще действаме по принципите на първо четене.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаема госпожо председател, колеги! Най-напред искам да предупредя групата на мнозинството, че ние се организирахме и направихме списък на отсъстващите. Така че не се опитвайте след време да гласувате с чужди карти.
Минаваме по същество. Колеги...
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (от място): И кои сте вие?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ние от опозицията, господин Филипов.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (от място): Обединената ли?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Е, не казвам обединена, казвам от опозицията. Ако Вие слагате някакви други атрибути, то си е за ваша сметка. Ако искате, след като се изкажа, можем да поговориме и повече, нали? Но да не губим времето на другите присъстващи да слушат нашия диалог. Още повече, че те чакат да чуят мнението на нашата група.
Колеги, за мен връщането на закона от президента не е изненада. Защото това се диктува от здравия разум. От здравия разум на тези, които не мислят по комунистически или социалисти¬чески, а тези, които мислят с категориите на пазарната икономика. Аз ви казах още на първо четене, казах ви и на равнище в комисия, казах ви и по време на второ четене, мисля, че в такъв дух се изказаха и моите колеги. Така че, и да се правят квалификации, и да не се правят, връщането на законопроекта е факт и в момента сме в процеса на неговото обсъждане. 28.2
Но това, за което е върнал закона президентът, представ¬лява една малка част от моите възражения и на някои мои колеги. И понеже аз виждам вашето твърдо убеждение, от изказванията поне така проличава, да отхвърлите ветото на президента, ние ще използваме правата, дадени ни от демократичните институции и от Конституцията и ще сезираме Конституционния съд и то не само за тази постановка - с 50-те процента. Тя е важна, но предпо¬лагам, че не изчерпва всички недостатъци на законопроекта. За¬конопроектът има още недостатъци. Аз ви казах още в самото на¬чало. Ако искате консенсус да сложите точно това, което сложи президентът, Законът за държавния контрол да е за контрол над държавната собственост. Ето това е. Много се радвам, че започвате вече да цитирате и Търновската конституция.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ПГДЛ: Кой я цитира?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Желев. Попитайте го. Това е добре - да се обръщате малко назад. Но, ако обичате, да я проче¬тете в нейната пълнота. Защото от Търновската конституция насам пише, че данъците се определят от парламента, от Народното събра¬ние. Така че, четете я цялата. Когато я цитирате в един контекст, поне я съобразявайте и в друг. Това е добре.
Но най-напред против това възражение, което не беше възражение на парламентарната група на мнозинството, това възраже¬ние беше на един уважаван представител от една парламентарна група, която принадлежи към опозицията. Но в момента той отсъства. Горе-долу неговите твърдения и постановки се цитираха в становище¬то на Комисията по бюджет и финанси. За съжаление не се цитират и противните постановки, които са действащи сега, които се отнасят за страните с развито пазарно стопанство. Пак подчертавам, страни¬те, към които ние се стремим. Не става дума за хармонизиране, госпожо Караиванова, на законодателството. Става дума за приближа¬ване. Този закон не ни приближава, а ни отдалечава. Възражение¬то за това. Защото в България имало някаква подобна институция, макар че не е била такава. Имало я и в другите страни, във Франция например. Сега има ли я, господин Желев? Няма я. Защо? Защото вие забравяте една малка подробност. Тъй като вашите схващания се изграждат на социалистически принципи и те са разхвърляни, вие взимате само това, което ви е изгодно. Вие не виждате какво развитие има в страните с пазарна икономика, пазарно стопанство. 28.3
Едно време как им викаха, господин Димов? Развитите капиталисти¬чески страни! Така ли беше? Може би Вашата лексика е още такава. И ние бяхме принудени за съжаление да използваме такава лексика, точно така. Иначе нямаше как да ги пишем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Колеги, много ви моля да не отклонявате господин Димитров от тезата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не, не ме отклоняват. Аз съм много доволен, когато влизам в диалог с тях, защото това е крачка по пътя на тяхното просвещение. И е хубаво да си водите записки. За съжаление се налага по няколко пъти да повтарям от тази трибуна едно и също нещо. Но както казват, повторението е майка на зна¬нието. А икономията е майка на мизерията.
Но продължаваме нататък. Междувременно в тези страни под влияние на едни неприятни събития, свързани с така наречената "велика депресия", бяха създадени специфични закони за контрол върху банките, имаме го и ние, специфични закони за контрол върху търговията с ценни книжа и борсите, имаме го и ние, вярно е, че е нов закон, още не знаем как действа, нямаме опит, но все пак се стремим да копираме техните закони и да ги вкарваме. Но тези закони, аз си позволявам, ето ще приемем и закон за застраховането, който защитава не толкова застрахователните компании, колкото самите застраховани, т.е. хората, които си носят парите и не знаят какво е това пирамида или нещо друго... Така. Ние защитаваме тези дребни инвеститори. А такава е била целта на този закон за финансовите ревизори едно време. Сега има други закони. Тоест този закон е излишен.
Кажете ми една, господин Костов, развита страна, в която Вие обичате да пътувате, в която Вие сте ходили и на специализации по предложение на един финансов министър, с който едно време бяхме в една парламентарна група, в която има такава структура - една единствена, или две, или три, или пет? Защитете вашия закон от гледна точка на това, към което ние се стремим. От гледна точка, да кажем, на европейските страни, Европейската общност, Европейския съюз, както се нарича сега, и ние ще ви подкрепим. За съжаление това не е така. И когато президентът го връща, той го връща затова, защото такава аналогия няма. Даже нещо повече, оказва се и друго - че вие в този закон не правите нищо повече за контролиране на самата държавна собственост. Тук високоуважаваният от мен господин Ангел Димов често от тази трибуна е казвал, че държавната собственост се разграбва и сега продължава да се разграбва, господин Димов, и вие съдейст¬вате за това.
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Като няма контрол...!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Съдействате, да. Създавате там разни банки, "приятелски кръгове" и т.н. А мен защо не ме вземете? Разхождате се с мобифони... (Шум и възражения в блока на левицата, реплика: "Ти си в централната банка")
Тя не е в "приятелския кръг". Така. Искахте да я вкарате в "приятелския кръг" обаче не успяхте. Орсов, не се изчервявай! Тебе не съм визирал още, макар че гузен не гонен бяга. (Смях, оживление, реплики в залата) ВТ/ЛТ 29.1.
Но вие не сте създали никакви допълнителни гаранции за допълнително строгия контрол върху държавната собственост. Аз ви предложих: един директор на държавно предприятие не може да се крие зад банкова тайна. Тук госпожа Караиванова я попитах защо не ме подкрепи и тя каза така демек от прима виста не може да ме подкрепи. Ами, че зад каква държавна тайна може да се крие директорът на едно държавно предприятие, освен да лъже държавата?! Кажете ми защо не се съгласихте банковата тайна за него да не се отнася? Защо не се съгласихте с едно мое предложение, макар че не е чак толкова основно за този закон. Но нека да покажем и ние, че искаме да се борим срещу разграбването на държавната собственост. За държавно предприятие-да няма банкова тайна! Каже ли финансовият контрол: дай си сметките и той веднага да ги даде. Но не само броя на сметките и не само последното движение, и не само в коя банка се намират, ами да даде цялото движение. Да видя аз какво прави този мошеник, ако е такъв. Защото веднага ще стане... Получава се така, че мнимо разбраният принцип на равнопоставеност дава възможност на всеки държавен директор да се крие зад банковата тайна. А банковата тайна е едно за частника, друго - за държавния служител. Защото органът на държавния контрол е представител не на частника, той е представител на държавата. И като предста¬вител на собственика той може да го разпърдуши напълно. Такива гаранции, за съжаление, няма в този закон. А именно с това трябваше да се занимава този закон, това трябваше да бъде негова основна цел. За съжаление, целта му отиде в друга посока.
Тук непрекъснато се водят дискусии - 50 на сто, под 50 на сто или над 50 на сто. Защо 50-те процента са основата на възражението на президента?
Защото когато има 50 процента частна собственост, по принцип тя е частна. Държавата е възприела, че някой друг ще командва тази собственост. Защо трябва да отива там и да му пречи? Ами, има си Търговски закон, тя може да влезе и да го контролира, по правилата обаче на Търговския закон. А не да давате допълнителни права на държавния ревизор. Защото както и в другите закони, които приехме миналата седмица, аз ви казах, че има асиметричност между интересите на държавата, там в случая бяха интересите на данъкоплатците, тук бих казал между интересите на държавата като предприемач и интересите на частния предприе-29.2.
мач. Колкото права има тя, толкова права трябва да има и той. А вие на него давате ли право, примерно, ако има 10 процента или 1 процент, или 15 процента, да върши пълна ревизия, да съставя актове за начет и да се ползва с всички тези права, с които се ползват органите на държавния финансов контрол? Не му давате! Тоест вие даже не сте и за равнопоставеност -държавата да контролира каквото иска, да плаши частния бизнес, а частникът на практика да бъде оставен на нейните попълзновения и не толкова на нея като държава, колкото на нейните служители, тъй като ги знаем точно какви са те. И какви са гаранциите, че те няма да поискат нещо от него? Както съставят сега данъчни облагателни актове, както разглеждаме други закони,в които не други, а именно митнически и данъчни служители са основните нарушители на финансовата дисциплина в тази страна. И вместо да се вземат мерки срещу тях, вие вземате мерки срещу тези, които си рискуват парите, за да развиват дейност в тази страна. Ето това е основната грешка на този закон.
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Да, но тези пари са държавни, те са ги взели от държавата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Взели са ги благодарение на вас или продължават да ги взимат благодарение на вас и на вашата намеса.
Колеги, аз искам да декларирам пред вас нещо, което го направих и в комисията. Ако вие приемете ветото на президента и приемете да оправим този закон така, че да се отнася само за 50 процента държавна собственост и повече, аз ви гарантирам, че няма да се обърна към Конституционния съд и да използвам това мое право, макар че имам и още допълнителни възражения, които смятам за основателни. Но стане ли държавният финансов контрол орган за контрол на държавната собственост, какъвто безспорно има, аз ще се съглася този закон да продължи да действа в този си вид. В противен случай ще бъда, естествено заедно с моите колеги, защото знаете, че трябва поне 50-тина човека да се присъединят, ще се консултирам с тях, ще видим още по какви членове, постановки може да бъде атакуван, а той има много - примерно за една десета от акционерите, за тази асимет-ричност, за която ви казах, за валутния режим, който знаете, че ако пък него започнем да го атакуваме в Конституционния съд, колко неща още могат да отпаднат. 29.3.
Аз апелирам към вас: огледайте се, огледайте нормативните актове, които пуска Министерският съвет и на които се позовава. Това ли е вашето управление? Това ли е вашата програма? За това ли отговаряте пред вашите избиратели? Вярно е, че не съм аз човекът, който ще ви пита, но аз съм човекът, който трябва да ви вкара, заедно с моите колеги като опозиция, след като имате абсолютно мнозинство. Възможностите ни не са толкова големи. Те са ограничени. Но ние ще ги използваме, защото и за нас са гласували хора. И защото ние смятаме, че по този начин и вие можете да се огледате и да решите, че някой не защитава интересите на вашите избиратели. И ако не го направите, има пак избори - едни, други, хората ще преценят как да гласуват.
Но наша обща задача на всички, ще повторя това, с което завърших преди час и нещо, когато обсъждахме Закона за бюджета, е да създадем законна държава, да създадем изпълнителна власт, която се съобразява със законите и с Конституцията, и в която най-важните решения в тази държава - от кого се взимат? - не от партийни централи, не от някакъв "приятелски кръг" или някакъв друг кръжец! А се взимат от парламента и се изпълняват от изпъл¬нителната власт.
Сега за съжаление става точно обратното. Чиновници, които даже не са фактори в изпълнителната власт, натрисат опреде¬лени решения на техните ръководители в министерствата, механично всичко това се приема поради един порочен метод на работа, който, за съжаление, не е само ваше дело, и после се натриса на парламента за гласуване и вие всички като един гласувате, да не би случайно да се бламирате, ако приемете едно смислено предложение на президента.
Аз апелирам да подкрепите връщането на закона от прези¬дента и впоследствие, в течение на един-два часа много бързо можем да оправим този закон, да стане един действен закон и наистина да имаме гарант за държавната собственост. Иначе оспорва¬нето, отпадането на това или онова, някои други постановки, които вие не приехте, ще направят възможно това, което малко е останало в държавната собственост, да бъде доограбено от "приятелски кръгове" и някакви други мафиотски формирования. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Има ли реплики?
Има думата господин Пламен Денчев. Други реплики има ли? Не виждам.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПГДУ1): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз смятам, че проблемът не е в закона, нито в това, че той не отговаря на съвременните изисквания. Даже и в развитите държави, ако имаше такъв хаос в икономиката, аз ви гарантирам, че едва ли нямаше да се появи още по-строг и от този закон. Въпросът не е и в това, че ние не можем да намерим общо решение, за да заработи този закон в крайна сметка. Проблемът е съвсем на друго място и той е в президента. Това е, че президентът иска пак да стане президент. (Смях и реплики от опозицията)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Това е съвсем естествено. Ти не искаш ли пак да станеш народен представител?
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ: Но, за да станеш президент и народен представител, това не означава, че трябва да злоупотребяваш с правата си, да поставяш своите лични амбиции, компрометирайки решаването на важни държавни проблеми. Ето това е проблемът. Защото президентът иска да се хареса на СДС главно, на опози¬цията като цяло, за да го подкрепите за следващите президентски избори. Аз не знам дали даже той е чел този закон. Предполагам, че съветниците му са направили тази работа и са върнали закона по едни чисто политически и конюнктурни причини, а не затова, че ние сме приели лош закон, или затова, че законът не е необхо¬дим, или затова, че не бихме могли да намерим общо решение, излизайки от ситуацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Думата за дуплика има господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин Денчев, една кратка реплика. Дали президентът чете законите? Идете го питайте. Но питайте по-добре вашия министър-председател или по-скоро вашия министър дали е чел законите. Ето, той е тук. Защо не го попитате? Това е по-естествено. Защото той чете, и което не му хареса, връща, а тия го пускат и това става закон, съгласно който действа цялата държава.
Президентът искал да стане президент. Аз 8и казах, по тази логика Вие също така не трябва да се изказвате тук или трябва да ми забранявате на мен, защото, видите ли. аз като се изказвам, си правя реклама и утре току виж пак ме избрали да ви тормозя. Не е ли така?
Така че, ако това ви пречи, че президентът иска да стане президент, вие можехте предварително, аз ви предупредих хиляда пъти по време на обсъждането: моля ви се, не приемайте такъв закон, че президентът утре ще го върне, че Конституционният съд ще го върне. Можехте да приемете нашите конструктивни пред¬ложения. Ако ги бяхте приели, нито президентът щеше да се реа¬лизира по този начин - между другото, това му е една от малкото конституционни форми на диалог с парламента, неговото връщане е в рамките на Конституцията и аз не виждам защо вие можте да правите такива реплики и то точно на мен. Нормална процедура. Ако не искахте президентът да се изяви, нямаше да пускате такива закони. Ако не искате президентът да се изяви, приемете това, което предложих преди малко за бюджета, за беззаконните действия на вашата изпълнителна власт. Защото тя вас излага. Нея си че излага - хайде. Аз знам, министърът днес ще постои още малко и му казах: недей става министър, утре като те махнат какво ще работиш? Обаче вие сте тези, които ще трябва да избирате друг министър, друг министър-председател сигурно и ще трябва да носите отговорност за тях за следващите избори.
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Ако приемем твоите предложения, нас няма да ни изберат. Това е работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Думата има Димитър Дойчинов.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Чухме истините от последна инстанция, които ни разказа господин Венци Димитров и мисля, че той нагледно показа, че президент и партия при него са се слели напълно.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не чети, а говори!
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ: А ти слушай. Нали искаш да си записваш? Искаш да си записваш, записвай си.
Известно е, че президентът върна за ново обсъждане Закона за държавния финансов контрол...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Кой ти го написа, на "Позитано" № 20 ли? 30.2
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ: Не сте Вие. Едва ли Вие сте ми писали
словото.
.... .оспорвайки чл. 2, ал. 1 в частта му, с която се устано¬вява принципът, че на контрол подлежат юридическите лица с дър¬жавно и общинско участие, независимо от размера му. Един по-прецизен анализ на мотивите на президента показва, че в тях има само едно единствено вярно изречение и това е първото, в което се казва, че "Приетият на 21 декември 1995 г. Закон за държавния финансов контрол има за цел да съдейства за опазването на държавната и общинската собственост в условията на преход към пазарна икономика". Това е единственото вярно съждение в мотивите на президента. И това е голямата истина за потребността на подобен закон в условията на преход към пазарна икономика и като израз на разбирането, че органите на държавния финансов контрол са част от националната контролна система. Опитът да се потърсят и намерят убедителни доказателства, че президентско¬то вето подобрява или отстранява съществени противоречия в Зако¬на за държавния финансов контрол е неуспешен опит. По-вярно е тъкмо обратното, защото възприемането на мотивите на президента и президентската позиция по този въпрос влошава качеството на Закона за държавния финансов контрол. Защо това е така?
На първо място, чрез частичното отрицание на закона по същество се омаловажава неговата роля и се създават предпо¬ставки за цялостното му отрицание.
Второ, ако се потърси отговор на въпроса чии интереси би обслужила една корекция на закона, то недвусмислено трябва да се заяви, че президентската корекция цели да обслужи най-агресивните и безкрупулни сфери на частния капитал.
Трето, президентската гледна точка вдига за пореден път бариерата и е откровена цел за безпрецедентно разграбване на държавната и общинската собственост. Вероятно трагичните последици от безконтролието при ликвидацията на селското сто¬панство на някои кръгове толкова много им допадна, че сега открито настояват за разширяване на плацдарма и в другите сектори на икономиката. Не е тайна, че умните се учат от грешките си, а глупавите ги повтарят. 30.3
Четвърто, абсурдна е тезата да не се защити държавния и общинския интерес там, където държавната и общинската собст¬веност са под 50 на сто участие. Това е чист подарък в условията на преход към смесена собственост. Не бива да се забравя, че дори 10 на сто държавно или общинско участие ще се отнася в абсолютна сума до милиони левове. Кой ни дава право с лека ръка да тушираме държавния и общинския интерес? 30.4
Пето, дълбоко порочна е анархо-либералната философия, чието продължение е настоящият президентски акт. Това е философия на безумното и безконтролно раздържавяване, което не облекчава, а задълбочава кризата и ескалира социалното разслоение в общест¬вото .
На шесто място, ограничаването на приложното поле на Закона за държавния финансов контрол, което се фиксира с прези¬дентското вето по същество ще стимулира развитието на правния нихилизъм сред българския управленски елит и бизнессредите.
Седмо, нихилистичното отношение, което се демонстрира към Закона за държавния финансов контрол не може да не отчита и десетилетната положителна българска традиция в контролната дейност и наличието на изградени кадри в тази сфера. Не е държав¬ническо всеки път да започваш отново без да имаш реална оценка за това, което притежаваш. Няма никакви основания органите за държавен финансов контрол да се отъждествяват нито с Държавна сигурност, нито да се свеждат до рекетьорска организация, каквито гласове се чуха в дискусията в Комисията по бюджет и финанси. Това най-малкото е несериозно.
Осмо, от чисто бюджетна гледна точка предлаганата прези¬дентска корекция в Закона за държавния финансов контрол ще реф¬лектира в приходната част на държавния бюджет, само че в посока към намаление, което от своя страна ще ограничава възможностите за решаване на неотложни социални проблеми на фона на огромните несъбрани държавни вземания. Ясно е за какво става дума.
Девето, Законът за държавния финансов контрол съдържа възможност за еднакво отношение на контролните органи по адрес и на частната собственост. Неслучайно в чл. 3 се визира тази материя, като се посочва, че финансови ревизии могат да се извърш¬ват и по молба на притежателите най-малко на една десета част от капитали или най-малко на една десета част от членовете на съдружниците. Интересно защо в дискусията сега това по най-странен начин се интерпретира?!
Десето, най-малкото спорни са твърденията, че Законът за държавния финансов контрол ще създава трудности пред привати¬зацията и чуждестранните инвестиции. На тези, които искат да заобиколят българските закони този закон може и да попречи, но истината е, че проблемите на приватизацията и чуждестранните МС/ЙА 31.1
инвестиции далеч не се свеждат и не се изчерпват с постановките на Закона за държавен финансов контрол.
Уважаеми народни представители, видно от казаното дотук е, че липсват каквито и да е сериозни юридически, икономически, политически и социални основания да се приеме президентското вето. Потребността от Закона за държавния финансов контрол в неговата цялост е заложен в дълбоката и противоречива същност на прехода. Тогава за какво става дума?
Вероятно става дума за една косвена предизборна кампания, чрез която някой иска да напомни за себе си уплашен, че много скоро българският народ, в своето болшинство, може да го забрави. Така че вместо сериозен юридически акт на нас ни е предложен един юридически вопъл, който съвсем естествено не може да бъде подкрепен. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз ви благодаря. Има думата за изказване господин Александър Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Защо президентът на страна връща този законопроект? Защото и той най-после разбра това, което Съюзът на демократичните сили твърди вече една година - че след многото фанфарни и пропагандни акции, след многото приказки за успех на социалистическото правителство, то практи¬чески се проваля. Проваля се пред очите ни. И това е мнение не на президента и не само на опозицията. Това е мнението на българските граждани. Ако тук сега в момента, а вие сте почти всичките, има един, който веднага да стане - вие получавате всеки ден поща, писма - и да покаже и да прочете бързо едно писмо до вас, до БСП, в което гражданин на България да е написал -"Браво на Жан Виденов! Браво на това правителство, какви умни хора, как хубаво управляват!" да стане и да го прочете от трибу¬ната! От 100 души народни представители от БСП един не може да извади такова писмо.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА МНОЗИНСТВОТО: Не е вярно, не е вярно!
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Предполагам. Но, ако го покажете ще се извиня. Готов съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не е вярно, не вярно. Най-често пишат - "Не тормозете момчето!" 31 .2
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Предполагам, че имате. Покажете го! Аз такова писмо не получавам. Всички, които пишат до мен се оплакват от вас. В България има един парадокс - ние сме държава с най-много контролни органи на глава от населението. Ние имаме Сметна палата, имаме данъчна администрация, имаме Комитет по цените, имаме Държавен финансов контрол, имаме и Икономическа полиция. И държим и още един рекорд - най-много бандити на глава от насе¬лението. (Смях и весело оживление в блока на опозицията) И тук вече ще говоря и като председател на Радикалдемократическата партия, която е член на коалицията на Съюза на демократичните сили и единствената регистрирана либерална партия в България. (Реплики от блока на мнозинството)
Според нашите позиции, колкото по-малко държавна намеса има в сферата на националния живот толкова в една държава се живее по-добре, по-богато и по-сигурно. Ще стане господин Стоилов и ще каже както вчера, че това е странна логика. Да, но точно тази странна логика е направила благоденствието на западния свят и точно логиката на хора като господин Стоилов или тези, които са написали този закон е направила мизерията в нашия свят. Затова и преди малко тук преминаха реплики в залата, но истината е тази - нито един от вас сега, социалистите, не си праща детето да учи в Русия, в Съветския съюз. Всеки гледа да го прати там, на Запад, където е хубавото. Това е истината, проста и ясна, и народът я разбра. Щом е така, нека да вземем акъл от тези хора, където си пращаме децата.
Да вземем акъл от това, което тук говориха представители¬те, които разбират от тази проблематика - на Съюза на демократичните сили и на Народния съюз. И да направим така че вместо да спорим сега президентът какво искал и какво не искал, да се хванем за работа и да направим един по-добър закон. А той може да стане по-добър. И дори и господин Ангел Димов е убеден, че може да стане по-добър.
Необходима ли е ревизия от страна на държавата и контрол върху фирмите - държавни и частни и държавни и частни? Естествено е, че е необходим. Но същевременно ние имаме основните принципи на нашата Конституция, която казва, че частната собственост е свещена и неприкосновена.
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): А държавната?
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Тук се постави въпросът, че се разграбва държавната собственост, че се краде от държавата. Това никой не го отрича. И се разграбва, и се краде, защото очевидно е, че след като се приеха законите за реституцията, това са единствените собственици, които получиха нещо, което не е на държавата, а е било тяхно, тяхно наследство. Тогава питам, откъде се появиха другите частни собственици, другите частни фирми? Откъде? - От крадене на държавна собственост. Кой в тези години обаче можеше да краде държавна собственост?
Единствено ръководителите на държавните предприятия. Може ли Аалександър Йорданов да открадне държавна собственост? Как да я открадне?! Няма откъде! Не е директор на предприятие, не е директор на фирма, няма държавна фирма, няма частна фирма нито той, нито жена му, нито баща му, нито майка му, нито тъста му, нито балдъзата му. Няма! Значи не може да краде!
Кои бяха ръководители на държавните предприятия в Бълга¬рия? - Само комунисти. Ето, като този човек, мисля, че е от Перник, на когото името му се спряга във вестниците, че също е бил замесен в далавери, а преди малко се изказа от трибуната. Вярно е, там около стоманата и т.н. Откъде най-много крадяхте вие? - От ключовите основни производства на България - стоманата, оръжието, нефтопродуктите и т.н. И последната афера - житото. (Шум и реплики от залата)
Какво всъщност вие искате в момента? Една част от вас е крала и се е оправила. Но аз се досещам, че има една част, която още не се е уредила. И сега трябва и тя да гушне нещо в този, както президентът го нарича "мирен преход".
Аз не обичам това понятие "мирен преход", тъй като в България преходът в момента не е мирен. В момента в България има бандити, има престъпници, хора загиват по улиците всеки ден и това не може да се нарича "мирен преход". Има само мирно преливане на държавен капитал от ръцете на държавата в ръцете на определени частни групировки. (Шум и реплики от блока на опозицията) Но всички тези частни групировки са създадени от хора, които заемаха високо положение в комунистическата държава. Те бяха номенклатурата на Българската комунистическа партия в отдел¬ните региони на страната. И това просто не е лъжа, това е истина. 31 Л
Покажете ми една фирма в България, която оперира с огромни средства, която оперира с държавно имущество и нейните ръководите¬ли да не са били или да не са в момента членове на Българската комунистическа в миналото, сега социалистическа партия. Само такива са. И те дори не могат да ви разберат сега какво точно искате да правите.
Завършвайки, искам да ви кажа, че ние тук, в парламента, с нашите приказки, с нашите действия живеем в един затворен свят. Ние все по-малко разбираме какво реално става в българската държава. И няма да е далеч времето, когато всички просто ще станем вкупом излишни. Просто времето ще ни отмине, защото стоей¬ки, мнозина от вас тук, в парламента, всеки си е намислил някъде да си уреди личния интерес, на негови близки познати или партийни другари. Този законопроект, ако отново го приемете, вие практи¬чески отново връщате времето на България към времето на голямото крадене от държавата, а не гарантирате контрола на държавата в страната. За да се гарантира контролът върху това, което става в България, има само един-единствен изход и той е този, който съществува в нормалния свят и мнозина от вас са били и са го видели. Изходът е следният: комунистическата партия да не управля¬ва. В Англия, във Франция, където отидете, и там има закони, има парламенти, има държавна собственост, има частна собственост, но няма управляваща комунистическа партия. И затова хората живеят добре. (Частични ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Росен Михайлов има думата.
РОСЕН МИХАЙЛОВ (ПГДЛ): Колеги, аз искам да оьда съвсем кратък. Радвам се, че днес обсъждаме ветото на президента. Основ¬ната причина за моята радост е това, че той е стьпил здраво на Конституцията, тази Конституция, която преди 5 години, в 1991 г., той каза, че за нищо не става. Неговата асистентка по-късно ни призоваваше тук и ни проклинаше да ни се вкаменяват ръце и не знам какво си. В този смисъл поставям под голямо съмне¬ние мотивите на президента - Конституцията и Закона за Сметната палата, който уреждал тези проблеми. Ние имахме Закон за Сметната палата и господин Димитров може да ни каже най-добре защо той беше отхвърлен цялостно в 1991 г. През целия период 1991 - 1995
година, докато не действаше законът, всеки може да прецени какви са били загубите на държавата, кои бяха силите, които искаха и мотивираха отхвърлянето на този закон. В този смисъл смятам, че облягането на Конституцията, облягането на принципа, че вече имаме приет Закон за Сметната палата прави излишен Закона за финансовия контрол, са абсолютно несъстоятелни. И аз бих желал да повикаме, съжалявам, че отсъства господин Абаджиев от СДС, който най-добре разви професионално тези проблеми. Господин Димитров, сигурно и той ще ме подкрепи, макар че в момента не знам с кого разговаря доста високо. Господин Абаджиев даде най-добрите мотиви, които гарантират присъствието на финансовия контрол, присъствието на държавата и защитата на нейната собстве¬ност. И щом ние говорим за нашата законова база, която поставя като свой пример законите, действащи в Германия, той като един добър възпитаник на немското право би ни обяснил защо трябва да подкрепим закона и да отхвърлим президентското вето. Иначе всичко друго е нарушаване на основни, да не употребявам други думи, принципи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата господин Йордан Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нямах намерение да се изказвам, но тъй като тук се третира един основен въпрос и то доста сериозен въпрос от правна гледна точка, а при сегашните обсъждания минахме като на леки оперетни увертюри, искам да ви поставя на мястото с оглед звученето на мотивите на господин президента и неговия указ от гледна точка на правното съдържание на закона и правното съдържание на понятията, които той употребява в един превратен стил.
Първото съображение, което господин президентът изразява в своя указ за това, че с разпространяването на действието на финансовия контрол върху юридически лица, независимо от размера на държавното участие, ограничавал правото на частна собственост, която е неприкосновена, достатъчно е само да припомним какво значи собственост. Собствеността е триада от права. Тези права са следните: право на ползване, право на владение и право на разпореждане. А сега съпоставете съдържанието на собствеността с онова, което в този закон се предвижда като дейност на финансо¬вия контрол. Този закон не предвижда и вероятно това не е разбра¬но, че той не предвижда условия за осъществяване на стопанска дейност, в което собственикът е суверенен, а той предвижда контрол как се осъществява тази стопанска дейност съобразно действащата нормативна уредба. И тъй като това са основните моменти, сега ще ви покажа какви неща има в закона, срещу които вие не реагира¬те .
Първо, в края на изречението на ал. 1 е посочено, че се контролират от държавния финансов контрол и юридически лица, чиито задължения са гарантирани от държавно или обществено иму¬щество. А това могат да бъдат 100 на сто юридически лица с частна собственост. И ви питам тогава защо когато кредитирате, когато кредитирате по пътя на държавния финансов контрол онзи, който е получил заем от държавата или от общините, не твърдите, че накърнявате неговото право на частна собственост? Никъде не е казано, че трябва да бъдат стопроцентови кредитите. Един кредит, получен от държавата, дава основание да влезе държавният финансов контрол. А се противопоставяте на по-голямото и основателното - тогава, когато държавата има собственост, да контролира. И сега ще видите съдържанието на закона по-нататък. Това е нейно неотменно право, което произтича и за съжаление този въпрос никой не пожела да го третира и да го види, на основание на чл. 123 от Търговския закон. Какво пледирате сега? Ла не се влезе, когато имаме смесена собственост. А защо не отменихте с президентско вето или с Конституционния съд текста на закона, който предвижда, че всеки съдружник, вие тогава отнемате правото на държавата като съдружник, че всеки съдружник има право да участва в управлението на дружеството, в разпределението на печалбата, да бъде осведомяван за хода на дружествените дела и да преглежда книжата на дружеството. Това е цитат. Ако не е вярно, справете се със закона. (Реплика на Венцеслав Димитров от място)
Господин Венцеслав Димитров, искам да Ви отговоря, защото това не е икономика вече, а това е право.
Тогава когато един собственик представлява едно физичес¬ко лице, в закона това го има и го прочетете - то може не само да контролира, а да наеме специалисти, които да контролират. Тогава когато едно юридическо лице разполага със свои специали¬сти, то контролира с тях, когато е държава и разполага със свои служби, тя контролира с тях. Вие не можете да направите ограни¬чение на единия собственик по начина, по който ще контролира работата с неговата собственост.
Но защо е бурята? Защо ви казвам, че всички, които взеха отношение, не прочетоха докрая закона. Вижте в чл. 4 има ли разлика върху правомощията на ревизията според процента на участие в съсобствеността? Има, разбира се. Защо беше тази буря? Органите на Държавния финансов контрол проверяват целесъобраз¬ността - това, срещу което най-много се говори, само в дружества с държавно или общинско участие над 50 на сто. Тогава се прове¬рява целесъобразността. Това е управленството. А вие в този закон не сте позволили на Държавния финансов контрол под 50 на сто собственост да проверява управленството. А в следващия текст надолу казвате, че може да проверява само законосъобраз¬ността на дейността.
И тогава ви питам - защо вие се противопоставяте да се проверява законосъобразнастта на действията, когато държавата има собственост, когато вие не протестирате, че в този закон при 100-процентно частно участие давате право на Държавния фи¬нансов контрол да проверява частни предприятия - еднолични или юридически лица. Ами, ето го, написано е в самия закон.
"Министърът на финансите или по предложение на Главния прокурор, когато това е предвидено в закон, може да възлага извършване на финансови ревизии на акционерни дружества, коман¬дитни дружества, с акции с ограничена отговорност, кооперации, сдружения, фондации, юридически лица по Закона за вероизповеда¬нията...", фондове, организации и какви ли не още. Е, можете ли да заместите вие искането на прокурора, при който има един сигнал, че може би там има нещо нередно, следователно оттук идва първият извод, приятели, че вие не позволявате и на юриди¬ческите лица, и на частните търговци да провеждат дейността си с тяхната неприкосновена лична собственост в нарушение на закона. А защо тогава отказвате на държавата да проверява тогава, когато тя е съсобственик, за това дали се спазва законът или не, а не как да се управлява. Виждате ли алогизма във всичко това, което става?
Въпросът, който поставя президентът с неговото вето, не трябва да се отминава с лека ръка. Той поставя един съвсем сериозен правен въпрос и ние дължим не само с оглед сериозността на правния въпрос, а от сериозността на инстанцията, откъдето се връща, това е президентът на България, да се съобразим и да преценим трезво с оглед действащото право дали са обосновани тези негови мотиви или не.
И накрая искам да ви кажа, аз за четвърти път правя упрек от тази трибуна, защо ние се страхуваме от контрола за законосъобразност в частния сектор? Всеки, който е собственик, частник с неприкосновената си частна собственост трябва да надигне вой срещу нас в такъв случай и да ни обвини, че ние внушаваме на обществото, че частният сектор е престъпен сектор. Защо? Частният сектор е отворен и хората си вършат работата, слава Богу, по-добре, отколкото в смесените сектори. Защото един частен собственик няма да се подложи на незаконно действие, защото знае, че залага собствеността си. А там, където е смесената собственост, ние контролираме и трябва да се контролира.
Но какво, слава Богу, в закона е казано - че контролирате законността под 50 на сто, а над 50 на сто - и целесъобразността. Това е цялата философия на този закон.
Казвам ви, че за трети път протестирам да се говори по отношение на частния сектор едва ли не: ние не трябва да допускаме държавния контрол там. Защо? Там ще намерите същото, както в държавния сектор. Там ще намерите спазване на закон и то може би по-добре, казвам ви го с отговорност, така че не може да се презумира, когато се говори за частен сектор и частна собственост, едва ли не да инсинуираме в обществото, че зад нея се крие нещо престъпно. Това е така. Затова много ви моля, 33.2
нека да престанем с инсинуации по отношение на частния сектор.
Завършвайки, аз смятам, че в рамките, ако ми е позволено и на мен една шега, ние много се увличаме по това, че ние като вземем немския закон и го преведем на български, сме направили най-добрия закон. Историята на правото досега, а това е известно на вас и на всички колеги юристи, които са учили история на държавата и правото, е обусловила в своето развитие българско право, немско право, френско право, които, колкото и да се добли¬жават в своите основни правни постулати, толкова се различават поради националните особености на тези народи. Затова, хайде сега шегата - ако реципираме немския закон, трябва да докараме и немци да го изпълняват. Представяте ли си реципиран немски закон със 100 на сто разпоредби, изпълняван от българи с друга душевност, с друга нагласа. Ако беше така, те нямаше да създадат немско право, което е по-младо от френското право, което е по-старо. Затова специфичността не само на момента, а и на онези, които изпълняват закона, обуславят действието на този закон.
Затова може би в 1923 г. през месец февруари, ако не ме лъже паметта, три месеца преди създаването на Сметната палата, в България- е създадена Дирекцията за държавен финансов контрол, която съществува до 1948 г. Не можем да твърдим, че през 1935 и 1936 г. не сме имали пазарна икономика. Имали сме. Но не можем да твърдим,че тогава не е имало дейност на тази инспекция. Имало е и то разширена дейност.
Завършвам с това, нека да се обединим в едно, колеги: не че не можем да контролираме и не трябва да контролираме, но същността на момента ни налага един държавен лев да има, където и да се намира, а той е държавен,затова защото е на всички нас и на целия народ, той трябва да се контролира. Тогава ние ще смятаме, че сме изпълнили задачата за контролирането и борбата с престъпността, както и колегата Венцеслав Димитров говори.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕ/l НОРА АНАНИЕВА: За реплика думата има господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Принуден съм да направя една реплика на многоуважавания господин 33.3
Школагерски, защото това, което казва той, има голяма логика в неговото изказване, има юридическа логика - той говори за законосъобразност. Чудесно. Юридически погледнато, вероятно е прав, но той казва така, когато репликира Венцеслав Димитров: "Това е юридическо понятие, а не икономическо".
Репликата ми е свързана с обратното. Аз говоря за икономи¬ческата част на въпроса - какво е това "законосъобразно"? Чудес¬но, на практика обаче толкова много бели петна в нашето законода¬телство, толкова много противоречиви неща по един и същи въпрос, хиляди пъти повече от това противоречиви актове подзаконови, постановления, наредби, инструкции, заповеди и не знам какво още, и всичко това-, забележете, свързано изцяло с държавния сектор, свързано изцяло с отново вкарване в една командно-бюрок-ратична система на централизирано управление. Затова ние говорим. Затова говорим, точно икономиката в момента е в своето противоре¬чие. Тогава най-вече, когато има една смесена държавна и частна собственост, огромното ни опасение е именно това, че, влизайки там, чиновникът започва да тълкува, той започва да казва кое е правилно и кое не е правилно и налага матрицата на централизи¬раната държавна институция и машина и върху частната собственост. 33.4
Това е нашето съображение, което ни кара да продължаваме да смятаме, че държавният чиновник - финансов ревизор, има отно¬шение към държавната собственост над 50 процента. Там 100 на сто от това, което им е казано, трябва да важи. Но в противен случай ние рискуваме много. Ние рискуваме цялата тази законова безмислица в много отношения, пак казвам, утвърждавана с различни подзаконови актове, да я струпаме на главата на онези, за които тя не се отнася.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
Има думата господин Венцеслав Димитров за втора реплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Колеги, много уважавам господин Школагерски. Мисля, че съм го доказвал и от тази трибуна, но си позволявам да репликирам неговото изказване.
Господин Школагерски, такова е и моето мнение. Търговски¬ят закон е достатъчен. Защо тогава правите този закон? Нали по търговския има право да влиза? Нека да влезе по търговския, а не по извънреден закон. Ето затова аз протестирам. Всички имат права по Търговския закон и държавата трябва да има същите права. Със Закона за държавния финансов контрол се създават права само на една държавна институция, тоест, на един от възмож¬ните собственици. На един собственик хем да е собственик, хем да контролира. Това е все едно един от частниците да има пре¬ференциална възможност да влиза и да проверява. Там има систе¬мата на одиторите, те - имат право да извършват контрол. Създава се цяла институция, която помага само на единия собственик. Частникът няма такава институция. И тази институция работи с парите на всички, включително и на частниците. Ако аз съм частник, нямам такава институция. Ако си наема одитор, трябва да му платя, за да влезе там. Ние тук създаваме един извънреден привилегирован режим за този, който защитаьа държавната соб¬ственост. Затова нека да я защитава само там, където е преобладаваща. Вярно е, че трябва да се спазва законът. Но там пише: "всички нормативни актове". На Вас, господин Школагер¬ски, правили ли са Ви ревизия разни такива? Знаете ли как ви
изнудват?;И знаете ли, че те няма да отидат да изнудват държав¬ното предприятие, защото знаят, че на босия цървулите не могат да му ги вземат, а знаят, че там има и кой да го защити. Преди беше партиен секретар, сега - не знам. Те ще отидат при частника, който е беззащитен. Вярно е - който може да прави престъпления, но той прави престъпления, защото му създават такива условия при разграбването на държавната собственост.
Целесъобразност. Спомняте ли си, че тази целесъобразност ние с много усилия и с помощта - шапка му свалям точно затова на професор Стефан Стоилов, с него я прокарахме въпреки възраже¬нията на вносителя, включително и на господин Желев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече Ви времето.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Още малко имам.
Да се спазва законът. Времето е време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Казах, че времето Ви изтече.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ще завърша. И Вие не спазихте 30-те минути, и Вие говорихте повече от 30 минути. Затова позволете и на мен. Между другото, една част от репликата я използвам, за да разговарям с Вас.
Да се спазва законът! Естествено. Но Вие сте юрист! Вие ще кажете каква институция е създадена в тази страна, за да следи спазването на законите. Можем ли на изпълнителната власт, която между другото е и субект на собствеността, да й наредим да стои отгоре и да гледа дали да се спазва законът или не? Вие сте юрист, Вие кажете. Но според мен има нещо обър¬кано .
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Може ли малко по-тихо? И времето съвсем изтече.
Нека да чуем господин Школагерски.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Чакайте сега, защо всички така гово¬рите спрямо мен? Какво искате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Обичат да общуват с Вас.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вместо да си водите записки, вие не слушате. Аз се разправям с Вас и времето изтича.
Вижте, госпожо председателстваща...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля за спокойствие, иначе репликата става безкрайна.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Въобще не е реплика. Аз моята реплика отдавна я завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: А, втори път изказване по същия въпрос!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Думата ми е за нещо друго. Вие сте точно от тези, които правят дискусиите да заприличат на едно квартално кафене или не знам на какво си. Ето, с господин Шко¬лагерски на професионална основа можем да спорим. Обаче понеже Вие не чувствате силни в тази материя, предпочитате да подвик¬вате. Подвиквайте, едно време Георги Димитров е подвиквал по същия начин. За съжаление Вие отивате по неговия път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Димитров, не беше много коректно, защото и Вие сте от тези, които постоянно подвик¬ват .
Господин Школагерски има думата за дуплика.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ПГДЛ): Аз бих казал с две думи, че разбирам безпокойството и на двамата колеги. Затова аз ще се огранича в кратко време да отговоря и на двамата.
Дали е икономическа и юридическа категория целесъобраз¬ността? Има един цял клон от правото, който се казва "Администра¬тивно право". Това е контролът над администрацията и правилата, по които се управлява, където целесъобразността е основна кате¬гория .
Второ, пак повтарям, в този закон е отнето правото на финансовия контрол да контролира целесъобразността. И там има една грешка, която се допуска в мотивите на указа, където се говори, че се замества съдебната власт. Не се замества. На пред¬приятията, които имат под 50 процента, никой не може да контро¬лира целесъобразността. Контролира се само законосъобразността.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Тя е различна за двата субекта.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Разбира се, аз ви го казах. Целесъоб¬разността се контролира и над 50 процента.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Аз говоря за законосъобразност¬та . 34.3
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Законосъобразността е под 50-те процента. Законосъобразността е основание за контрол над създа¬дена такава юрисдикция.
Втори момент, по който ме репликираше, е загрижеността, която изказа господин Муравей Радев и господин Венцеслав Димит¬ров - на това аз ще отговаря напоследък.
Търговският закон, господин Венцеслав Димитров, създава права, но той не изчерпва, така, както не изчерпва и правата на физическото и юридическо лице, участващо в търговец. Така че, недейте, на тази основа не търсете разлика.
Но общото, което беше - загрижеността, че като дойдат, ще изнудват, това се прокрадваше и при господин Муравей Радев, че една администрация, каквато е тази на финансовия контрол, може да действа нецелесъобразно.
Приятели, нека да се разберем. Тези опасения може би имат място, но вие презюмирате престъпна дейност на тази админи¬страция. Нека да презюмираме законна дейност. Затова аз проте¬стирах и по отношение на частните търговци - да не презюмираме престъпна дейност.
И само ще ви обърна внимание за едно нещо. В този закон са предвидени: "за превишение на права, неизпълнение на задъл¬жения по този закон органите... Държавен финансов контрол се наказват от 2 хиляди до 100 хиляди лева" и другите санкции, които се предвиждат. Законът вероятно се е вслушал във вашите опасения и е предвидил още при неговата дейност, при дейността на най-низшия му персонал - тези ревизори, да има администра¬тивни санкции за нарушения.
Затова това са съображения, които повишават вниманието при приложението на закона. Те може би имат място при формите на парламентарен контрол към министъра на финансите, защото това е негова дейност, определено дадена от закона. Но не можем да презюмираме, че ще бъде лошото вън от съдържанието на закона.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Малко по-дълго от две минути беше, но реципрочно на изказването на госпо¬дин Венцеслав Димитров. Точно същото време. 34.4
И така, приключихме дискусията. Заявките приключиха, репликите, дупликите. Тъй като неофициално беше направено запит¬ване как ще гласуваме за ветото и против ветото, искам да при¬помня а л. 4 на чл. 72:
"Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители".
Тоест, ние правим своего рода, макар че е трето, първо гласуване ан блок за целия закон. Гласуваме Закона за държавен финансов контрол. Тоест, потвърждаваме волята за приемане на закона. Който е "за", гласува за. Който е "против", гласува против. Единствената особеност е, че трябва да се съберат 121 гласа.
Моля да бъдат поканени всички народни представители в залата.
Има думата господин Сашо Стоянов по процедурен въпрос.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, тъй като виждам, че много хора ги няма. (Шум и възгласи "А-а-а!" в блока на мнозинството) Да, мога да съобщя имената... Мога да съобщя имената. Аз ви моля, за да не стане отново гласуване с карти, а не с депутати, моля гласуването да бъде явно и пои¬менно. (Шум, реплики и възражения в блока на левицата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Направено е предложение за друг начин на гласуване - явно и поименно. Моля, който е за това предложение, да гласува. (Шум и реплики в залата)
От общо гласували 221 народни представители, за - 96, против - 102, въздържали се - 23.
Не се приема предложението.
Господин Иван Куртев има думата.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, ува¬жаеми народни представители, аз оспорвам резултата от това гла¬суване, защото не виждам в залата господата Лилов и Луканов, най-малкото. (Шум и възражения в блока на мнозинството) Изслу¬шайте за момент, 122 депутати от Демократичната левица са участ¬вали в гласуването. Трима души отсъстват изобщо от заседанието. Остават 122. Следователно поне двама души са злоупотребили и са гласували с чужда карта, а това е нарушение на правилника. (Шум и силни възражения в блока на БСП и коалиция) Ето защо оспорвам това гласуване и настоявам да се гласува отново. (Шум, реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма мотиви за прегласуване, още повече че опозицията, обозначена като 96, а виждам поло¬вината от тези налични в залата. (Шум и реплики в залата)
Поставям на гласуване отново Закона за Държавен финан¬сов контрол. Моля, гласувайте...
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА ОПОЗИЦИЯТА:
Процедура! Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Процедурния въпрос го из¬черпахме. (Възражения в блока на опозицията)
Моля, отменете гласуването. Има думата господин Сашо
Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Госпожо председател, моето процедурно предложение е следното: моля по време на гласуването всички народни представители да седнат на местата си, вратите да се затворят и до обявяване на резултатите никой да не излиза... ВТ/КП 1 .V . 35/1.
(Силно изразено неодобрение и шум в блока на левицата), защото от 125-те члена на Парламентарната група на Демократичната левица 7 души липсват. Мога да прочета имената: Премянов, Тодор Живков, Стойко Пенчев, Луканов, Лилов, Борис Колев и Сендов липсват. (Академик Благовест Сендов от първата банка с жест показва, че е в залата. Силен шум, реплики и възгласи "У-у-у!" от блока на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, моля за спокойствие! Моля за спокойствие!
Господин Стоянов, все пак няма да избираме папа, поради което няма да затваряме вратите, за да излагаме събранието.
Господин Васил Михайлов има процедурно предложение. (Силен шум и реплики в залата)
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Бих искал, след като тук беше посочено, че присъства господин Сендов, нека, моля, стане в залата например господин Лилов и господин Луканов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не е допустима тази проце¬дура.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Уважаема госпожо председател, господин Премянов тук в залата ли е? Попитайте го? Очевидно е, че го няма. А що се отнася до господин Тодор Живков, къде е той? (Шум и смях в блока на опозицията) Може ли да стане? Не онзи Тодор Живков, към който вие сте се запътили (шум, реплики, смях в залата), а народният представител от Тридесет и седмото Народно събрание Тодор Живков. Очевидно и капитан Стойко Пенчев не го виждам в залата. Вие виждате ли го? Той не може да стане, защото липсва.
И когато, уважаема госпожо председател, твърдите, че от 96 човека виждате половината от опозицията в залата, та това е само потвърждение на тезата, че в момента се гласува с чужди карти. А това е грубо нарушение на правилника. Още повече, че става дума за един законопроект, който трябва да бъде гласуван в точно съответствие с правилника за работа на Народното събрание и както изисква Конституцията. Аз Ви моля да направите така, че да се видят тези отсъстващи лица, тъй като предстои гласу¬ване, при което се изискват 121 народни представители, които 35/2.
да гласуват за този законопроект, за повторното гласуване. (Шум и реплики в залата, възгласи)
Да, не е трудно да се види смешната група на Бизнесблока, която би трябвало да наброява 7 човека, обаче вместо тази седми¬на, която отишла нанякъде, вижте само кой е там - един човек. Господин професоре, Вие сте честен човек, кажете двама или един сте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето, изтече вре¬мето !
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Моля Ви, уважаема госпожо председател, да направите необходимото, защото Вие отговаряте, така че да не се гласува в залата с карти, а народните представители да гласуват закона. (Силен шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Начинът на гласуване е опре¬делен в правилника. Четете правилника!
Има думата господин Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, и друг път в нашия парламент са ставали такива неприятни сцени, но нека да бъдем откровени. Наистина в момента от групата на Бизнесблока имаше само двама народни представители, а те държат няколко карти, с които очевидно ще гласуват. (В залата влизат някои от депутатите на Бизнесблока)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ето ги, дойдоха всички.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Да, но при предишното гласуване те не бяха тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Председателят на групата
дойде.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: При предишното гласуване тях ги нямаше. Едва сега се появяват. (Шум и реплики в залата) Ето, този прецедент трябва да се ликвидира веднъж завинаги в парла¬мента. И най-добре е днешното гласуване да се отложи. Аз правя формално предложение за отлагане на гласуването за друг ден. Благодаря ви.
(Шум, реплики, възгласи в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма как, тъй като днес изти¬ча срокът. Това е по правилника. Днес трябва да премине гласува¬нето, на 15-тия ден. Ако беше вчера, можехме да го отложим.
Поставям на гласуване Закона за Държавен финансов конт¬рол. Моля, режим на гласуване. (Шум и възгласи в залата) 35/3.
От общо гласували 220 народни представители, за - 125, против - 95. (Силен шум и възгласи в залата)
Два отрицателни вота. (Шум и възражения в блока на опо¬зицията)
Какво желание имате? След приключване на гласуването завършва заседанието. Ако имате обяснение на отрицателен вот, давам ви думата. Има думата господин Стоянов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Или прегласуване, нали така?
САШО СТОЯНОВ (СДС): Госпожо председател, аз искам да помоля прегласуване, тъй като току-що ние съобщихме, че шест души от Парламентарната група на демократичната левица липсват, от Бизнесблока на таблото имаше 7 гласували, а в момента от тях при¬състват само трима. Ето защо аз моля прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това не е мотив, записан в правилника. Други възражения? - Няма.
Думата за отрицателен вот има господин Момчев.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Аз гласувах "против", тъй като смятам, че този закон е изключително опасен и нарушаващ частната собственост.
Но искам да ви кажа, че вземам думата и като секретар на парламента, тъй като в момента при това гласуване имаше 121 гласували от БСП. Аз много добре видях, че трима души отсъстват, в командировка са, и трима липсват, които не можахте да ми покаже¬те тук. Няма всъщност повече от 119 души. И аз ще откажа да подпиша протокола за това заседание, защото отсъстват трима души и ги изброихме кои - Премянов, Луканов и Лилов и трима са в командировка. 125 минус 6 прави 119, господа демократи левичари! Не мога да подпиша такъв фалшификат! (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Стоян Проданов има думата за обяснение на отрицателен вот.
СТОЯН ПРОДАНОВ (НС): Естествено гласувах "против" този закон, но питам - той отсъства от залата, естествено, не е народен представител _ господин Жорж Ганчев, който демагогства по Българската телевизия, че неговата организация е за българския бизнес - неговите народни представители днес заколиха частния бизнес. (Смях от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Те са в защита на честния частен бизнес, а не на беззаконията в бизнеса.
Думата за обяснение на отрицателен вот има господин
Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Току-що беше гласуван уважаема госпожо председател и уважаеми колеги, един вреден и опасен закон. Той ще бъде изключително негативен като последици за българския бизнес и просто странно ми звучи, че Вие сте се загри¬жили толкова, видите ли, за честния частен бизнес. Вие, които сте ярки представители точно на най-мръсния червен едър капитал. Точно вие, които много искате да се наричате левица, обаче сте просто тоталитарна организация и нищо повече.
Аз гласувах както по същество "против" този закон, така и формално не съм съгласен с начина, по който тук се гласу¬ва. Той се гласува в грубо нарушение на правилника и в грубо нарушение на Конституцията. Тук вие не можахте да посочите хората, за които стана дума. Тях просто ги няма в залата. Те не присъстват тук на нашето заседание. Имената се повториха два пъти.
Тук има направено изявление на един секретар, който знае за какво става дума и аз мисля, че Конституционният съд ще си каже думата за този противоконституционен закон както по същество, така и по начина на проведеното гласуване сега.
Господин Премянов още ли не е в залата? Вероятно няма как да бъде в залата. Господин Лилов, Луканов и пр., и пр. ... Вижте хората от Бизнесблока. Тук неколкократно ви казаха кои са тези хора, които липсват от Бизнесблока. Това е факт. 121 вие нямате, уважаеми господа. Нямате и няма как да имате.
А що се отнася до вашата загриженост: когато смешната ви, жалка и вредна изпълнителна власт оправи например в Илиен-ци складовете и смее някой да влезе там от вашите смешни контро¬льори, тогава елате да ми се обадите колко сте се загрижили за българската държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Имате думата, господин Колев.
БОРИС КОЛЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Съгласно правилника на Народното събрание правя лично обяснение. Хубаво е да не говорим от името на други хора. Аз съм благодарен, че господин Сашо Стоянов следи движението ми в залата. Искам да кажа с настоящото си изявление, че съм в залата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): За Вас не ставаше дума.
БОРИС КОЛЕВ: А, стана дума. Лилов и Премянов не са гласували - ще има компютърна разпечатка от гласуването. Нека не избързваме. Проверете дали са гласували и тогава вашите протес¬ти ще бъдат оправдани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Закривам заседанието до утре в 9 часа. (Звъни)
(Закрито в 15,55 ч.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева
СЕКРЕТАРИ:
Иван Братулев
Красимир Момчев