Председателствували: заместник-председателите Нора Ана¬ниева и Атанас Железчев
Секретари: Илко Савов и Митко Нитов

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ще ви предложа някои незначител¬ни промени в дневния ред:
1. Промени в състава на постоянните комисии.
2. Продължение на програмата от сряда.
От сряда е останало второ четене на Законопроекта за вноските върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Национален фонд за опазване на околната среда.
И след парламентарния контрол, ако остане време, продъл¬жение на дебатите по второто четене на Законопроекта за държавния бюджет.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Но до 14,00 ч. ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от ясто): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате направеното предложение с предимството на чл. 40, ал. 5. Най-напред предложе¬нията се правят от ръководещия събранието. Моля да гласувате за този дневен ред. След това ще Ви дам думата, тъй като още не сме утвърдили дневния ред, за да има място за процедура.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Преди дневния ред искам процедура. За процедура думата се дава веднага, а не след гласу¬ването . НИ/КТ 37.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Дневният ред не се дебатира. ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Нямам и намерение да дебатирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Нека да утвърдим промените и след това ще Ви дам думата.
От общо гласували 175 народни представители, за - 124, против - 41, въздържали се - 10.
Дневният ред е утвърден.
Има думата господин Михайлов за процедура.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Когато се иска думата по процедура би трябвало да се даде веднага, защото понякога е възможно даването след това на думата по процедура да обезсмисля самото й поставяне. Но аз въпреки всичко сега ще Ви приканя да се възползувате от чл. 40, ал. 5 на нашия правилник и да предложите да гласуваме още една промяна в днешния дневен ред. Тя няма да отнеме много време.
Става дума за това, че би трябвало днес, за да не се губи повече време, да гласуваме проекторешение за даване разреше¬ние за участие на български контингент от полицейски наблюдатели в международните полицейски сили на ООН със специално предназначе¬ние в Босна и Херцеговина, което е от 16 януари 1996 г. Петнаде¬сетдневният срок е изминал. Двете комисии - по националната сигурност и външната политика, уважаема госпожо председател, имат позитивно становище. Няма никаква причина днес да не отделим време, така че да дадем това разрешение и да не забавим с цяла седмица възможността да бъде изпратен този наш контингент. Още повече, става дума за изключително важно наше участие в миротвор-ческата мисия на НАТО под егидата на ООН в Босна и Херцеговина.
Това е единственият и няма друг вариант за по-нататъшното ни активно участие в проектите по възстановяването на Босна. Това е единственият начин, макар и индиректно, непряко, да опитаме да компенсираме в някаква степен загубите, които нашата Родина претърпя от югоембаргото.
Аз ви моля, уважаеми колеги, аз Ви моля, уважаема госпожо председател, да отделим време, за да дадем по чл. 84, т. 11 на българската Конституция разрешение за изпращане на полицейския контингент. 37.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Моля ви преди да започнем заседанието да гласувате за предложението да участвуват в заседанието по т. 2 от дневния ред господата Лъчезар Лалов - заместник-министър на транспорта и Ботьо Захаринов - заместник-министър на околната среда.
А по поставения въпрос ще моля председателя на Комисията по националната сигурност господин Добрев, когато се появи, да информира каква е ситуацията. Би следвало те да го предложат, ако въпросът е много спешен.
От общо гласували 173 народни представители, за - 136, против - 17, въздържали се - 20.
Прието е процедурното предложение. Моля да бъдат поканени двамата заместник-министри.
Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА ПОСТОЯННИТЕ КОМИСИИ.
Има думата господин Стефан Гайтанджиев да докладва по т. 1 от дневния ред.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Уважаема госпожо председа¬тел, уважаеми колеги! Става дума за попълване в рамките на кво¬тите най-напред на състава на Комисията по национална сигурност. На мястото на освободения поради избор като член на Сметната палата Йовчо Русев, предлагаме да бъде избран новопостъпилия народен представител Миланчо Петров Колев за член на Комисията по национална сигурност.
Предлагам в съответствие с чл. 17 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се извърши промяна в състава на тази комисия. Моля да подложите на гласу¬ване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други предложения и въпроси?
Моля да гласувате за направеното предложение на освободе¬ното място в Комисията по национална сигурност да бъде избран господин Миланчо Петров Колев.
От общо гласували 166 народни представители, за - 122, против - 14, въздържали се - 30.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Благодаря.
Както е известно, с промените в правилника бяха, определе¬ни и нови функции на Комисията по външната политика, която вече е Комисия по външна политика и европейска интеграция. Ето защо, пак в съответствие с чл. 17, предлагаме съставът на комисията да бъде увеличен от 29 на 31 човека.
Моля да бъде подложено на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли въпроси и предложения?
Моля да гласувате направеното предложение.
От общо гласували 189 народни представители, за - 130, против - 18, въздържали се - 41.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Благодаря.
Предлагаме в състава на комисията, тъй като тя в момента е недокомплектована, поради напускането на Атанас Папаризов, да влязат следните народни представители: Ана Георгиева Миленкова, Нина Лазарова Геринска и Яшо Димитров Минков.
Моля да бъде подложено на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Спас Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Една от най-натоварената измежду четири комисии в Народното събрание е Комисията за ус¬тройството и дейността на държавните органи. В момента са й разпределени 128 законопроекта, а тя се е произнесла по 90 и има висящи 9 основни закона за решаване. Член на тази комисия е народната представителка Ани Миленкова, която е една от ос¬новните фигури, особено във връзка със законодателството, свър¬зано с икономиката, с приватизацията, с Търговския закон. Освен това Ани Миленкова е член и на Икономическата комисия по същите съображения - че тя е юрист, специализиран в тази материя и подпомага и Икономическата комисия.
Избирането на Ани Миленкова и в Комисията по външната политика означава, че тя няма да бъде полезна и практически да може да участва в работата на останалите две комисии. Освен това съгласно правилника народният представител не може да участ¬ва в работата на повече от две комисии, поради което предлагам да отпадне кандидатурата на Ани Миленкова и тя да остане в двете комисии, където е най-полезна и където отдава действително своите професионални знания и умения като юрист. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Госпожа Миленкова е дала съгласие. По изключение имаме няколко такива случая.
Госпожа Михайлова има думата за възражение.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето възражение е сега да не се гласува попъл¬ването на състава на тази комисия. Не са водени преговори между парламентарните групи за състава на тази комисия. Хората, които се предлагат за попълване, т.е. за новите места, за които сега се гласува да се увеличи комисията, са хора от парламентарната група на БСП и един от все още несформиралата се, защото правил¬никът не е започнал да действа, парламентарна група на Българ¬ския бизнесблок.
Мисля, че не може да се прави попълване, без да са воде¬ни преговори между парламентарните групи и да се спазва пропор¬ционалното представителство в тях. В момента дори и така, има мнозинство на парламентарната група на БСП, а от опозицията не се предлага нито един човек да влезе. Затова аз настоявам да не се гласува това предложение, да се спази правилникът, да се направят консултации между парла¬ментарните групи и да се търси балансът. В противен случай това е просто ей така: вкарват се хора без никой от другите парла¬ментарни групи да знае, че ще се увеличи квотата и то неспаз-вайки пропорционалното представителство с оглед представител¬ството в парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Ще поставя на гласуване Вашето предложение.
Моля, господин Гайтанджиев да даде разяснение.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, първо, вся¬какви съотношения са спазени. Промените, които се извършват, са в рамките на квотите на Парламентарната група на Демокра¬тичната левица и в рамките на съгласуваност с новата парламентар¬на група, възстановената парламентарна група на Българския биз-несблок. В момента съотношението в Комисията по външната политика е следното: 14 представители на Парламентарната група на демо¬кратичната левица и 14 души от опозицията. Няма нито един пред¬ставител на Парламентарната група на Българския бизнесблок и е необходимо, съгласно възприетите от всички ни принципи, Парла¬ментарната група на Демократичната левица да има един човек повече.
След като увеличихме състава и вие гласувахте за това, ние предлагаме двама души, за да се спази пропорцията - един човек в повече за ПГДЛ. След това попълваме с един човек от Парламентарната група на Българския бизнесблок, тъй като в даде¬ния случай те нямат свой представител там. Съюзът на демокра¬тичните сили има 8 души и това е точната договорка за неговата квота. Народният съюз има двама представители, Движението за права и свободи - също двама. Мисля, че всички процедури и съ¬гласувания съответстват на това, което имаме от самото начало.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Димитров, нека да поставим пръво на гласуване процедурното предложение за отла¬гане на гласуването по този въпрос. Има процедурен въпрос, по който имаше едно възражение. Искам да припомня, че когато е спазено съотношението, парламентарните групи сами, без консул¬тации попълват освободени места. Това е практиката в това На¬родно събрание. 38/2.
Моля, гласувайте направеното предложение да се отложи гласуването по този въпрос.
От общо 206 гласували народни представители, за - 89, против - 100, въздържали се - 17.
Предложението не се приема.
Господин Филип Димитров има думата.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Тук се чуха въпроси какъв е смисълът и аз се чувствам задължен от името на Парламентарната група на СДС да ви обясня какъв е смисълът. (Оживление)
Смисълът е следният: в сряда след колосалния гаф, на¬правен от председателя на парламента, който се беше оставил да бъде въвлечен в голямата политика и без да разбере това, беше обслужил една точно определена политическа позиция на чужда държава, в Комисията по външна политика на българския парла¬мент беше поставен на обсъждане въпросът за становище по пред¬ложението на Съюза на демократичните сили относно изразяването на воля за участие в НАТО.
По този въпрос се чуха невероятни приказки. Мен ми беше даже неудобно да слушам някои от тях - за това как такова реше¬ние е било невъзможно да се вземе. Очевидно е, че то отговаря на всички изисквания, защото в него се казва, че българският парламент потвърждава волята на България за участие в НАТО и овластява, дава мандат на българското правителство да извърши всички необходими действия в тази насока. Сега това решение вече има открит път към пленарната зала и вие, дами и господа от левицата, щете или не щете - ще трябва да си кажете думата по него, примерно през идущата седмица. Просто няма как да из¬бягате от това вече.
Тъй като в Комисията по външната политика това решение мина с 14 "за", 12 "против" и 1 "въздържал се", понеже поради може би пропадане на вашата прочута дисциплина някои от вашите хора не бяха на заседанието на комисията и вашето мнозинство не можа да се утвърди, затова днес ние виждаме предложение да бъде увеличен съставът на Комисията по външната политика, така че дори някой от вас да е сънен, дори да отсъства, дори да го няма, а може би дори и да го е срам да дойде да гласува по този начин, вие пак да си гарантирате мнозинството и да си гарантирате това, 38/3.
че никога повече няма да се повтори едно такова разумно решение, като решението, взето в сряда.
Ето защо Съюзът на демократичните сили изрази своя про¬тест срещу възможността по този начин да бъде увеличен съста¬вът на Комисията по външната политика. Виждате колко очевидно става и защо се нарушава една традиция в такива случаи да има съгласие на всички парламентарни групи: защото вие просто бързо реагирате с ден и половина разлика спрямо решението на Комисията по външната политика. Всичко това е достатъчно прозрачно и аз мисля, че е редно да се знае по какъв инфантилен и нямащ нищо общо с правилата на парламентаризма начин, представителите на мнозинството в момента се мъчат да си бетонират позицията, вклю¬чително и в Комисията по външна политика.
Ясно е, че мнозинството ще се опитва да налага своята воля. Никой не прави илюзии по това. Но съществуват опреде¬лени правила на добрите нрави, които престанат ли да бъдат спаз¬вани, властта на мнозинството започва да се превръща във вид диктатура.
Това е, което шокира Съюза на демократичните сили и това е, което трябва да бъде публично известно, за да не се чудят хората аджеба защо се е наложило сега пък да се правят такива странни промени в Комисията по външна политика и защо ли пък опозицията протестира срещу тях.
Ето това е истината, дами и господа, това е смисълът, властни сте да го направите, имате си мнозинството, направете го. Но нека да бъде ясно от какво ви е страх и защо го правите. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Гласуваме за попълване на Комисията по външна политика с Ана Георгиева Миленкова, Нина Лазарова Геринска и Яшо Димитров Минков.
От общо гласували 206 народни представители, за - 116, против - 84, въздържали се - 6.
Предложението е прието.
Искам да съобщя на всички народни представители, че днес в "Държавен вестник" е публикувано решението на Народното събрание за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Поправките влизат в сила от деня на публикуването, съгласно § 26. Това има значение и за т. 2, и за по-нататъшните дебати по бюджета. Припомням само, че изказванията по второто четене на който и да било законопро¬ект са в рамките на 5 минути. Мисля, че това е единственото съществено, което трябва да имаме предвид днес.
Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ВНОСКИТЕ ВЪРХУ ТЕЧНИТЕ ГОРИВА ЗА ФОНД "РЕПУБЛИКАНСКА ПЪТНА МРЕЖА" И ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ФОНД ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
Моля докладчикът на Комисията по бюджет и финанси госпо¬дин Кирил Желев, председател на комисията, да започне докладва¬нето.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаема госпожо председателст¬ваща, уважаеми дами и господа народни представители.
Заглавието на законопроекта е "Закон за вноските върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Национал¬ния фонд за опазване на околната среда". БП/ВЙ 39.1
Предложение от народните представители Калчо Чукаров, Моньо Христов, Венцеслав Димитров, Атанас Праматаров и Стефан Личев:
1. Заглавието да придобие следния вид: "Закон за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа", Дър¬жавен фонд "Земеделие" и за Националния фонд за опазване на околната среда.
2. В целия текст на закона думата "вноските" да се замени с "таксите".
Предложение от народния представител Павел Шопов.
Заглавието да се промени, както следва: "Закон за фонд "Републиканска пътна мрежа" и Националния фонд за опазване на околната среда".
Предложение на комисията: "Закон за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Комисията е отчела направените предложения. Мисля, че вносителите на предложенията биха били доволни.
Господин Калчо Чукаров има право в рамките на пет минути да допълни аргументацията си. Има думата господин Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Господа, предложенията, които ние, група народни представители от Народен съюз направихме, името на закона да бъде сменено и към него да бъдат включени и думите "и държавен фонд "Земеделие", се обосновават с това, че 40 про¬цента от горивата, които се ползват в нашата страна, се израз¬ходват в земеделието. Това означава, че една част от тези такси> които съгласно този закон ще се вземат от горивата, трябва да отиват и във фонд "Земеделие".
Всички знаете какво е състоянието на нашето земеделие и затова държим заглавието на закона да бъде "Закон за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа", на второ място слагаме "държавен фонд "Земеделие" и продължаваме с Националния фонд за опазване на околната среда. Ние не сме против това да се отделят част от таксите за пътната мрежа, за околната среда. Но апелирам към всички вас тук да подкре¬пите това наше предложение - част от тях да отиват и във фонд 39.2
"Земеделие". Причината на всички вече е ясна, знаете какво е състоянието на земеделието в момента.
Разбира се, ние имаме конкретни предложения, които сме направили към всеки член от този закон, как да бъдат разпределени тези такси. Но за да бъде това по-ясно, за да бъде категорично, че таксите отиват и във фонд "Земеделие", предлагаме и назва¬нието на този закон да бъде в този смисъл.
Апелирам към всички да подкрепите нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Аз поддържам моето предложение относно заглавието на закона. На първо четене аз казах, че така форму¬лираното заглавие няма предвид онова, което се прави. Всяко заглавие на един закон трябва да бъде адекватно на смисъла и на съдържанието му.
Тук се касае за създаване на фонд "Републиканска пътна мрежа", а като че ли на някого му се иска и свежда целия този закон не до нещо друго, а за таксите или за вноските, или за средствата, които са само един от източниците за създаването на такъв фонд.
Така че аз предлагам законът да се нарича "Закон за републиканската пътна мрежа и Национален фонд за опазване на околната среда". Това е смисълът на закона, а не вноските или средствата, или таксите, които да бъдат отправени за попълване на тези фондове. За мен въпросът е много по-широк, не е само за вноските или за таксите за попълване на фонда, въпросът е за цялостната регламентация на тази материя. А това не е малък, не е лесен въпрос, не е прост проблем и той не се касае само за так¬сите, които да влизат като едно от перата. Става въпрос за много други пера в този закон, става въпрос за пера от пътни такси, за средства, които биха дошли от държавни заеми, става въпрос и за регулирането на тези фондове. Въпросът е много по-общ, а не е само въпрос за таксите, които влизат от течните горива.
Затова аз поддържам моето предложение законът да се нарича "Закон за републиканската пътна мрежа и Националния фонд за опазване на околната среда". Ако уважаемите народни предста¬вители възприемат включването и на фонд "Земеделие", каквото 39.3 предложение беше направено преди малко, по този начин формули¬рано заглавието не изключва и тази възможност вътре да бъде вкаран още един фонд във връзка със земеделието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предстоят три гласувания по заглавието.
Първото предложение е на група народни представители, господата Калчо Чукаров, Моньо Христов, Венцеслав Димитров, Атанас Праматаров и Стефан Личев заглавието да има следния вид "Закон за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа", държавен фонд "Земеделие" и за Националния фонд за опазване на околната среда". Моля да гласувате това предложе¬ние .
От общо гласували 176 народни представители, за - 24, против - 61, въздържали се - 91.
Това предложение не се приема.
Моля да гласувате предложението на народния представител Павел Шопов заглавието да се промени, както следва: "Закон за фонд "Републиканска пътна мрежа" и Националния фонод за опазване на околната среда".
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 189 народни представители, за - 63, против - 85, въздържали се - 41.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате предложението, което докладва господин Кирил Желев, заглавието да звучи така: "Закон за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Национал¬ния фонд за опазване на околната среда".
Частично в него е отчетено предложението на народните представители от Народния съюз.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 178 народни представители, за - 127, против - 42, въздържали се - 9.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Чл. 1. Ал. 1. (Текст на вносителя) Създава се фонд "Републиканска пътна мрежа" към Министерството на транспорта, средствата по който се разходват за строител¬ство, ремонт и поддържане на републиканската пътна мрежа и на железопътната инфраструктура.
Ал. 2. Вноските по този закон за Националния фонд за опазване на околната среда се разходват за екологични проекти и за намаляване на замърсяването от автомобилния транспорт и от енергетиката."
Предложение от народния представител Йордан Ройнев:
Създава се нова ал. 3:
"Ал. 3. 30 на сто от средствата, набрани във фонд "Ре¬публиканска пътна мрежа" и Националния фонд за опазване на окол¬ната среда, се изразходват целево за строителство, ремонт и зимно поддържане на пътната мрежа в планинските райони и за финансиране на екологични проекти в планинските, полупланинските и гранични райони
Предложение от народния представител Муравей Радев: В ал. 1 да отпаднат думите "и на железопътната инфра¬структура" .Предложение от народния представител Павел Шопов:
1. В ал. 1 да отпаднат думите "и на железопътната инфра¬структура".
2. В ал. 2 думата "вноските" да се замени с думата "сред¬ствата" .
Предложение от народните представители Калчо Чукаров, Моньо Христов, Венцеслав Димитров, Атанас Праматаров и Стефан Личев:
Създава се нова ал. 3 със следното съдържание: "Ал. 3. Таксите по Държавен фонд "Земеделие" се израз¬ходват съгласно разпоредбите на Закона за защита на земеделските производители."
Предложение на комисията:
Чл. 1. Ал. 1. Създава се фонд "Републиканска пътна мрежа" към Министерството на транспорта. Средствата по него се разходват за строителство, ремонт и поддържане на републиканската пътна мрежа и на железопътната инфраструктура.
Ал. 2. Таксите по този закон за Националния фонд за опазване на околната среда се разходват за екологични проекти и за намаляване на замърсяването от автомобилния транспорт и от енергетиката."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Кои от предложенията се поддържат?
Предложението на колегите от Народен съюз са безпредмет¬ни, след като е определен вече обхватът на закона.
Моля, по другите предложения, подред така, както бяха докладвани.
Има думата господин Йордан Ройнев.
ЙОРДАН РОЙНЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги!
С примера на бюджета за 1995 г. ние всички решихме, че към планинските райони ще трябва нашата политика да бъде изразена, с финансови възможности, като се предвиди един извън-40.2 бюджетен фонд "Екологични проекти в планинските райони".
Освен това по отношение поддържането на инфраструктурата пак ние като Народно събрание тогава записахме, че близо една трета от средствата за поддържане на пътната мрежа в тези региони ще трябва да бъде обезпечена с целеви средства.
След като Министерският съвет внесе този законопроект, който ние приехме по принцип на първо четене и по този начин извънбюджетният фонд "Екологични проекти в планинските райони" вече не се предлага да бъде записан в бюджета за 1996 г., като извънбюджетен фонд, аз и моите колеги от комисията предлагаме, след като със закон създаваме два фонда: "Републиканска пътна мрежа" и "Национален фонд за опазване на околната среда", една трета от набраните средства по този закон, които ще постъпят в тези два фонда, да бъдат за решаване проблемите в планинските, полупланинските и граничните райони на страната.
От фонда "Екологични проекти в планинските райони" само за няколко месеца, откакто започна то й да действа, бяха акумули¬рани средства към 510 млн. лева. От тях от Управителния съвет на фонда са финансирани проекти за близо 360 млн. лева. Това показва големият интерес, който се проявява от живеещите в тези райони на страната към възможностите, които дава този фонд за производство, за стопанска дейност в тези региони на страната.
Аз искам пред уважаемите колеги да подчертая, че не става дума само за земеделие, не става дума само за животновъд¬ство, а става дума за стопанска дейност, която да бъде еколого-съобразна, да даде възможност за препитание на това население и в същото време да запази богатия биопотенциал, който има в тези региони на страната.
Затова, уважаеми колеги, предлагам към чл. 1 да се създаде нова ал. 3 в смисъл 30 на сто от средствата, набрани във фонд "Републиканска пътна мрежа" и Националния фонд за опазване на околната среда се изразходват целево за строителство, ремонт и зимно поддържане на пътната мрежа в планинските райони и за финансиране на екологични проекти в планинските, полупланинските и граничните райони на страната. 40.3
Надявам се, уважаеми колеги, след като почти всички от нас имаме отношение, имаме избиратели в тези региони, имаме отношение към тези региони, ще подкрепите това мое предложение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Следващото предложение е на господин Муравей Радев. То е аналогично с Вашето.
Има думата господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Несъмнено този въпрос наистина е важен за пътната мрежа и за екологията в страната и аз няма сега да ви обяснявам защо това е така, всички го знаем. Решава ли този въпрос този проблем, дори и частично? Има някакви надежди, че може частично да го реши. Частично, повтарям. Това обаче, което искаме да направим днес, е да решим и много други въпроси и много други проблеми чрез този законопроект. Това просто е невъз¬можно. Всички ние знаем, че е чудесно, ако можем да решим въпроса на планинските райони в това отношение. Много е добре, ако можем да го решим. Чудесно би било, ако можем да решим проблемите на земеделието пак с този закон. Чудесно би било! Още по-хубаво би било, ако можехме да построим един язовир около София и да водоснабдим София така, че София да няма никакви проблеми с водата си. И още така мога да ви говоря до вечерта. Само че това ми прилича на онази приказка за онзи, дето отишъл при шивача и му занесъл една заешка кожа и го помолил да му ушие една абичка, пък ако остане малко - и за калпачето и, дай Боже, да има и за ръкавици. Горе-долу нашата работа натам отива.
Всичко това ви го казвам, за да обоснова моето предложе¬ние да отпадне от проекта за този чл. 2, ако не се лъжа беше, въпросът и за железниците. Би било чудесно да решим този въпрос, но вие разбирате сами, че източникът на средства, събрани по този начин, е достатъчно мършав, достатъчно немощен, за да реши просто тези проблеми. Ако ние се разпрострем още в няколко посоки, рискуваме замисълът, който е вложен именно в този законопроект, просто да го размием и той да не свърши работа абсолютно за нищо.
Абсолютно прав е колегата Павел Шопов като ви говори, че би трябвало всички приходоизточници, свързани с ремонта и поддържане на пътищата, хайде да прибавим и екологията към него, но дотук да спрем, да се обхванат всички тези приходоизточници на едно място, да се съберат, да се фокусират и оттам да се насочат към тези два проблема. Тогава би се почувствувал някакъв резултат. Противното просто е губене на време и на нас, и на държав¬ната машина, и създаване отново на едни такива обороти, които като резултат в крайна сметка едва ли биха били чувствително дори забележими. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата господин Павел Шопов по същия въпрос. Има същото, аналогично предложение.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Във връзка със същото предложение, то е аналогично - да, ще въведа и някои допълнителни елементи. Уважаеми колеги! Всеки закон цели да създаде една общест¬вена справедливост. Това е смисълът на всеки закон, това е неговата върховна роля в обществото. Аз не считам, че ще има справедливост в това да се събират такси, да се събират средства, да се събират суми от потребителите на течни горива и те да бъдат отправени в направление железниците. Аз считам, че просто на някой с въвеж¬дането и на тази насока за потребление на този фонд му се иска като че ли да се събират средства, да се събират пари от едно място и те да отиват там, те да се насочват там, където просто не им е мястото, но да се решат определени проблеми там, накъдето този, който го прави, му се иска.
Затова аз имам много сериозното и мисля, че основателно подозрение, че този фонд за републиканската пътна мрежа се прави до голяма степен именно за това - да бъдат насочени средства за решаването на тежките проблеми на Българските държавни железни¬ци. Вярно е, че от дизеловото гориво, което се използува в железо¬пътния транспорт, ще се акумулират някакви средства в този фонд, но в сравнение със средствата, които ще се събират от течните горива, тези средства ще бъдат много малки.
В крайна сметка всички знаем, че Българските държавни железници са една бездънна дупка, в която, колкото и да наливаме, аз мисля, че трудно тя ще се напълни. И моето много сериозно опасение е, че автомобилистите, хората, които потребяват течни горива, ще плащат и парите ще отиват не за да се премахнат дупките по българските пътища, а ще отиват за държавните железници, което по същество не е лошо, но в това се касае именно тази обществена справедливост - всеки да плаща за онова, което му се полага, т.е. автомобилистите, потребителите на течните горива да плащат да се оправят пътищата, да няма дупки по пътищата. Ето затова е моето предложение и на господин Муравей Радев да от¬падне това направление, тази насока на железопътната инфраструк¬тура, с което парите, събирани във връзка с оправянето 41 .2 на пътищата, действително да отиват за оправянето на пътищата.
Искам да допълня, че оттеглям своето предложение по отношение на т. 2, ал. 2 - думата "вноските" да се замени с думата "средствата", тъй като понятието "вноските" между двете четения отпадна и правилно се замени с понятието "таксите". При това положение това мое предложение е излишно, оттеглям го и предлагам да не се гласува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Има думата господин Дончо Атанасов.
ДОНЧО АТАНАСОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя реплика на господата Муравей Радев и Павел Шопов и категорично възразявам да отпадат Български държавни железници от фонда, първо, защото Българските държавни железници са български. Да, те имат сериозни проблеми, но ако искаме ние да имаме европейска железница, а не да стоим в средата на XX век, би трябвало да се отделят сериозни средства за инфраструктурата на Българските държавни железници. Естествено, не може да отива голяма част от фонда за Български държавни железници, значително по-малка част трябва да отива за тях, но така или иначе с тези средства от този фонд Българските държавни железници ще успеят да завършат електрифицирането, да речем, на ж.п.линиите; ще успеят да закупят нов машинен парк, нови електролокомотиви, за да може Българските държавни железници да бъдат действително железници, а не да те е страх да пътуваш с тях. И ако ние продъл¬жаваме да имаме такова отношение към сериозни държавни фирми... И не е тайна, господин Шопов, че Българските държавни железници са си държава в държавата и никой не може да се гаври, дори от парламентарната трибуна, с тях. Иначе това е несериозно отноше¬ние .
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това беше реплика. Други реплики?
Има думата господин Пламен Денчев.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Ии,<ам да възразя на изказването на господин Шопов по два пункта. Първо, парите, които се набират по тези фондове, не са малко, особено от гледна точка на перспек¬тивата. Не можем да изхождаме само от тази година, но и от следва¬щите години. 41.3
Тези пари не са предназначени за запълване на дупките по пътищата, господин Шопов. Те са предназначени за финансиране на сериозни инфраструктурни проекти и ние не можем да гледаме с едни очи на един проблем, с други очи на друг проблем. Не можем да смятаме, че БДЖ е нещо извън тази държава и проблемите на БДЖ не трябва да бъдат решавани. Те трябва да бъдат решавани така, както трябва да бъдат решавани проблемите и с пътищата, и със съобщенията, и изобщо с цялата инфраструктура на страната, защото няма развита държава без развита инфраструктура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Господин Павел Шопов има право на дуплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Аз бях предизвикан от господин Атана¬сов с думата, която използува, че някой се бил гаврил от парла¬ментарната трибуна. Мисля, че той много пресилва с тази дума онова, което всъщност имах предвид, и го представя в една съвсем превратна светлина. Тук не става въпрос, че българското Народно събрание, българското правителство и отговорните институции не трябва да полагат грижи за Българските държавни железници. Не за това ми е думата. Българските държавни железници някога, когато България е била нормална, а не комунистическа държава, са били образцови, едни от най-добрите в Европа и в света.
Тогава се е показвало и е било ясно как обществото, как държавата се грижи за тях. Въпросът е в нещо съвсем друго. Аз одеве споменах за това - несправедливо е, и го заявявам откро¬вено ясно от тази трибуна, и на българските граждани трябва да им стане ясно за това, че парите, които те дават за поддър¬жане на пътищата, за проекти за осъществяване на ново строи-телество - несправедливо е тези пари да отиват на друго място, тоест, в Български държавни железници, макар и с тези добри намерения, които може би са имат предвид.
И господин Атанасов със своите думи още повече ме наведе на мисълта и още повече засили подозренията ми, че действително се готви това и това е целта на създаването на този фонд - по-голямата или огромната част, лъвският пай от събраните средства, да отива не там, по предназначение, а на друго място. Ето в това са моите съмнения. В това са моите притеснения. Ние оттук нататък, само след няколко дни. може би седмица - две, ако зако¬нът влезе след 1 март в сила, зависи как ще го приемем ние, на всеки български гражданин, върху който ще тежи задължението да плати повече за бензин, за течни горива, ще трябва да му е ясно, че всъщност той плаща не за да се оправят пътищата, не за да се строят нови пътища, а парите да отиват на друго място, едно такова място, за което държавата ще трябва да полага грижи по друг начин. Не за това ми е мисълта - държавата ще трябва да полага грижи за Българските държавни железници, но не тези грижи да бъдат полагани всъщност от българските граждани, които да плащат повече.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Думата е на господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Струва ми се, че няма да бъде пресилено, ако се кажа, че два са сборните въпроси, два са откритите проблеми. Първият - в чл. 1, ал. 1 да се включи ли: "и железопътната инфраструктура".
Бяха изказани становища както "за", така и "против". Струва ми се, че ще бъде правилно, ако текстът бъде подкрепен така, както е предложен от Бюджетната комисия, тъй като общест¬вото е една сложна взаимносвързана система, в която нито една отделна подсистема не може да функционира изолирано от всички останали. Аргументите, че всяка една система трябва да осигурява себе си, едва ли издържат сериозната критика.
По-голям и по-сериозен е другият въпрос, който постави господин Ройнев. Той точно представи генезиса на този проблем. Миналата година, когато се приемаше Законът за бюджета, беше защитена тезата, че за планинските и полупланинските райони трябва да се направи един целеви фонд, с който да се създаде поминък и да се постигнат екологични цели. Днешният закон, който разглеждаме, има за задача да развие тази идея, но в никой случай аз смятам, че няма да бъде справедливо да заличим мотивите за учредяването на фонда "Екологични проекти в планинските и полу¬планински райони".
Изправени сме пред един реален проблем - да подкрепим ли предложението на господин Ройнев и ако - "да", то в този ли вид, в който той го прави, или да подкрепим предложението на комисията? Аз смятам, че предложението на господин Ройнев в този му вид не може да бъде подкрепено, тъй като той предлага 30 на сто от средствата, набрани във фонд "Републиканска пътна мрежа", и средствата, набрани в Националния екологичен фонд да отиват за планинските и полупланински райони.Защо? Защото приходоизточниците на Националния фонд за опазване на околната среда са много повече от тези, които се предвидени по този закон, и моето първо предложение е, ако се премине към гласуване на предложението на господин Ройнев, то да има следната редакционна поправка: "30 на сто от таксите, набрани по този закон във фонда" ... и т.н. Тоест, тази редакция е справедливата редакция и аз предлагам в този вид да бъде подложена на гласуване.
Второто ми редакционно предложение е, ако представителите на Министерството на транспорта не се съгласят републиканската пътна мрежа - фондът, който се учредява с този закон, да бъде включен в чл. 3, тогава да има едно допълнително гласуване, при което редакцията, която предлагам, е да бъде без текста, който се отнася към фонда "Републиканска пътна мрежа".
И третият вариант за излизане от ситуацията, в която се намираме - това е една редакционна поправка към чл. 1, ал. 2, както е предложен текстът от самата Бюджетна комисия, 42.2 в който след като се посочва, че таксите по този закон за Нацио¬налния фонд за опазване на околната среда се разходват за еко¬логични проекти, да посочим "в това число за планинските райони" и нататък да следва текстът: "и за намаляване на замърсяването от автомобилния транспорт".
Тези три варианта аз предлагам, госпожо председател, да подложите на гласуване. Аз лично смятам, че ще бъде справедливо и можем да имаме чиста съвест, ако подкрепим предложението на господин Ройнев за ал. 3 с редакционната поправка, която направих. Ако това не бъде прието, моля да преминете към гласуване на третия вариант, който предложих - към ал. 2 на чл. 1 добавката, която предложих. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Макар че другият вариант не е вече редакционен.
Има думата господин Хасан Али.
Редакционна е замяната на средствата с таксите, обаче във ал. 2 включването на "в това число" - това се подразбира от само себе си - половин България е планинска и полупланинска, ако не и повече.
Думата е на господин Хасан Али.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Това предложение на колегата Ройнев за създаване на нова ал. 3 към чл. 1 беше прочетено от тази трибуна още при първото четене на законопроекта, като стано¬вище на Комисията за развитие на планинските, полупланинските и граничните райони, така че за тази нова ал. 3 имаше пълен консенсус в комисията, когато гласувахме становището на тази комисия.
Аз предлагам обаче една редакционна поправка, която е съгласувана и с вносителя господин Ройнев - накрая да отпадне думата "гранични", защото тези гранични райони, ако са планински и полупланински, те влизат в предишните думи - "планински и полупланински райони", така че няма смисъл да добавим и "гранич¬ни", за да разширяваме обхвата на тази алинея.
Предлаганият процент - 30 на сто, не пречи и от остана¬лите 70 на сто да бъдат заделени средства за тези нужди. Защо, уважаеми колеги? Затова защото най-тежко е положението по отноше¬ние на пътищата именно в планинските и полупланинските райони.
Подкрепям предложението на колегата Ройнев и ви моля, както в комисията го гласуваха и представителите на БСП, и на СДС, и на Народния съюз, на ДПС и на Бизнесблока, да гласуваме всички за приемане на тази алинея.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Професор Христо Стоянов има думата.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим) : Благодаря Ви, госпожо пред¬седател .
Уважаеми колеги, миналата година си спомняте, че ние, когато разглеждахме бюджета, внесохме предложение в аналогия на този закон. И там се разкри фонд "Екологични проекти за пла¬нинските райони". Във връзка с това, че ние разкриваме един - втори фонд, беше коментирано, че е по-целесъобразно всичко това, за да не го коментираме всяка година в бюджета, да го направим като закон. Правилно! Но аз още тогава казах, че в нашата страна в продължение на поне 30 години всеки, който види нещо, че се отнася за село и за селското, го е страх, че утре ще му кажат, че е селянин, намира начин това да го задрасква. Погледнете решението на комисията, колеги! Вие ще видите, че няма вече нищо общо за екологични проекти за планинските райони. Нищо общо! Вече втората точка е за разходите, свързани с причи¬нени екологични повреди от автомобилния транспорт изобщо в Бълга¬рия. И изобщо не става въпрос за планинските райони!
Моля Ви, господин Желев! Вие сте коректен човек. Ние разговаряхме и внесохме закон, с който имаме фонд. Този фонд съществува. Внесохме уважение и доверие у хората, живеещи в планинските райони. Вие ликвидирахте този фонд днес с вашето решение за предложението на комисията. И аз в тази връзка, гос¬пожо председател, моля за процедурното предложение - моля да 42.4 се отложи разглеждането на чл. 1 и моля най-настоятелно колегите да преразгледат своето становище!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА:
Господин Кирил Желев има думата.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Аз също бих подкрепил това, само че съображенията на комисията бяха свързани с нещо по-различно когато обсъждахме предложението на народния представител Йордан Ройнев - 30 на сто от двата фонда да бъдат заделени за реализиране на програми от планински и полупланински райони. Мнението беше, че и двата фонда се управляват от съответните управителни тела и че тези управителни тела, преценявайки трудностите, и много по-големите и повечето проблеми, които имат планинските и полу¬планински райони, ще имат възможност да заделят и повече от 30 на сто. Затова не е необходимо да се създава това ограничително условие.
Едновременно с това, ако сте обърнали внимание, в самия законопроект е записано, че предстои и по двата фонда да бъдат приети наредби на Министерския съвет. И когато разсъждавахме в комисията сметнахме за необходимо това да остане като уреждане в наредбите на Министерския съвет. Сега тук има настояване това да стане в чл. 1, тъй като очевидно има съмнения.
Аз не смятам, че е някакъв проблем да запишем, че 30 на сто се предоставят за реализиране на обекти в планинските и полупланински райони, но не мисля, че това ще бъде от полза за планинските и полупланински райони, защото ще сложи едно ограничително условие като горна граница 30 на сто. И като се има предвид, че две трети от страната е планинска и полупланинска, ще даде възможност и двата фонда да се отчитат непрекъснато, че са преизпълнили тези 30 на сто. Аз мисля, че това ще ограничи повече реализирането на програми в планинските и полупланински райони и затова така е предложен текстът на комисията. Но това е мое мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По същество вие предлагате да се запише "най-малко 30 на сто", така ли, за да не се огра¬ничава.
Направено е процедурно предложение за отлагане гласуването на чл. 1.
Моля да се произнесете по това предложение.
ХРИСТО СТОЯНОВ (от място): Ако това, което господин Желев каза, е от името на комисията и запишем такъв процент...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ако има шанс да се приеме ал. 3, не го отлагате.
ХРИСТО СТОЯНОВ (встрани от микрофоните): Но още един път поставям въпроса със съмнение в нормативните документи. Винаги се съмнявам в нормативните документи. По-добре да внесем решението още в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Подкрепя ал. 3.
При това положение, професор Стоянов оттегля предложе¬нието и последователно ще тръгна по смисъла на правилника с гласуване.
Най-напред трябва да гласуваме предложението на народните представители Муравей Радев и Павел Шопов в ал. 1 да отпаднат думите "и на железопътната инфраструктура". Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 196 народни представители, за - 72, против - 111, въздържали се - 13.
Не се приема това предложение.
Другото предложение за нова ал. 3 беше направена редак¬ционна поправка. Но ние по принцип трябва да гласуваме най-напред за създаването на такава алинея, и евентуално след това да коригираме думата "средствата" с "таксите"
Ако вносителят господин Ройнев е съгласен "средствата" да се замени с "таксите"? -Да, съгласен е.
Тогава направо поставям на гласуване създаването на нова ал. 3, а именно:
"Ал. 3. 30 на сто от таксите, набрани във фонд "Републи¬канска пътна мрежа" и Националния фонд за опазване на околната среда се изразходват целево за строителство, ремонт и зимно поддържане на пътната мрежа в планинските райони и за финанси¬ране на екологични проекти в планинските, полупланинските и гранични райони".
ХАСАН АЛИ (от място): Без "граничните".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, това беше предложението на господин Хасан Али. Вносителят прави тази редакционна поправ¬ка - "планинските и полупланинските райони".
Моля да гласувате предложението за създаване на нова ал. 3 с това съдържание.
От общо гласували 197 народни представители, за - 166, против - 9, въздържали се - 22.
Това предложение е прието.
Моля да гласувате за чл. 1 като цяло. Приехме третата алинея. Първа и втора алинея така, както бяха докладвани от председателя на Бюджетната комисия.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Искам обяснение на отрицате¬лен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНИЕВА: Има думата господин Костадинов за обяснение на отрицателен вот.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Обяснявам отрицателен вот защото твърде много вече се спекулира на тази тема с планински, полупланински, тогава трябва да разглеждаме и континенталния шелф и делтата на река Дунав.
Вижте справка за проектите, финансирани от фонд "Еколо¬гични проекти в планинските райони" през 1995 г. Тези обекти, които са финансирани с безлихвени кредити, а една част от тях и една част от програмите - с безвъзмездни помощи са си чиста стопанска дейност. Аз не разбирам принципите, по които обособяваме територията - 30 на сто от територията е такава, или друга и 30 на сто от средствата, идващи по линия на този фонд ще насочим там. Вижте: реконструкция и модернизация на кравеферма за 200 дойни крави, затворен цикъл и млекопреработващо предприятие в село... Няма да кажа къде, няма значение, общо взето са на едно място. Това е, което дразни. Или: преоборудване на същест¬вуваща масивна сграда в мандра и построяване на свинеферма за оползотворяване на отпадъците от млекопреработването в село... пак там, в този регион. Така че става дума за стопанска дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
Моля да гласувате чл. 1 както беше докладван в двете му алинеи, заедно с третата, която гласувахме преди това.
От общо гласували 183 народни представители, за - 145, против - 22, въздържали се - 16.
Член първи е приет.
Господин Желев, член втори.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Чл. 2. Вноските по този закон се правят при вноса и производството на автомобилни бензини, дизелово гориво и мазут с над 1 на сто сяра."
Предложение от народните представители Калчо Чукаров, Моньо Христов, Венцеслав Димитров, Атанас Праматаров и Стефан Личев:
Създава се нов чл. 2а със следното съдържание:
"Чл. 2а. Във фонд "Републиканска пътна мрежа" се превеждат
и сумите, събирани на граничните контролно-пропускателни пунктове
от чуждестранните моторни превозни средства".
Предложение от народния представител Павел Шопов: Член 2 се променя, както следва:
"Чл. 2. Средствата за фонд "Републиканска пътна мрежа" и Национален фонд за опазване на околната среда се набират от трансфери от държавния бюджет, заеми, дарения, приходи от регла¬ментирана дейност, осъществявана от фондовете, приходи от данъци и такси."
Предложение от народните представители Пламен Денчев и Борис Колев:
След текста "автомобилни бензини" да се добави "авиационен бензин, корабни горива".
Предложение на комисията:
"Чл. 2. Таксите по този закон се начисляват и внасят при производство и внос на автомобилни бензини, дизелово гориво и мазут с над 1 на сто сяра".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Павел Шопов има думата по направените предложения.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Уважаеми колеги, още на първото четене аз заявих, че философията на закона, логиката на законопроекта, както се прие на първо четене, не предполага създаването на един добър закон. Със своите предложения, включително и с това, се опитах по някакъв начин да поправя стореното от приемането на законопроекта на първо четене.
Предложението по чл. 2 правя с оглед на това да се опитам да създам и да направим един закон, който да има една обща логика, една система, един смисъл. Един закон, в който цялостно да бъдат фиксирани, да бъдат визирани принципите, по които ще се набират средствата в тези фондове. До този момент говорим все за средства¬та, говорим за вноските, говорим за таксите, както правилно в крайна сметка възприехме, но това е едва ли не единственият начин, единствената насока, единственото перо за събиране на средствата в тези фондове.
Има и други начини за влизане на средства в тези фондове и аз се опитвам изчерпателно да ги изброя в моето предложение. Това да се събират средства и от други места, с нищо не противо¬речи на досегашния замисъл да се събират средства, такси от течните горива, защото аз мисля, че трябва да се визират всичките начини, по които такива средства да влизат и да се създава този ЦМ/ВР 44.1

фонд. Това могат да бъдат трансфери от държавния июджет, както ставаше това до този момент. Могат да оъдат заеми и тези заеми може да са вътрешни, а може и от чужбина - такива заеми се отпус¬кат и ние ратифицираме такива споразумения. В момента влизат заеми в страната и тези заеми трябва да се централизират именно в тези фондове.
Това може да бъдат приходи и от регламентирана дейност, осъществявана от самите фондове. Защото тези фондове ще могат да осъществяват един широк диапазон от услуги на базата и във връзка с това, за което фондовете са създадени - за самите пътища. Няма нищо лошо в това тези фондове да работят и осъществяват такава дейност, да имат приходи, които ще ги уголемят, ще внесат определени нови средства. Това ще бъдат приходи и от данъците и таксите - от пътната такса, от пътния данък. Това са средства, които ще трябва да отиват не централизирано в държавния бюджет, а да влизат направо в този фонд и да работят за пътищата, да работят за Фонда за опазване на природната среда. Всички тези средства трябва да бъдат отправени още сега, в момента, още със създаването на този закон натам.
Аз изцяло се съгласявам с направеното предложение от господата Калчо Чукаров, Моньо Христов, Венцеслав Димитров и Атанас Праматаров, където те предвиждат сумите, събирани от контролно-пропускателните пунктове от чуждестранните моторни средства, да отиват там. Това предложение се включва и в моето предложение. Аз изцяло го поддържам.
Има едно становище на проф. Стоилов от БСП, че по силата на различни закони трябва да се визират пътищата, начините за отправяне на такива средства в този фонд. Считам, че това е неправилно. По-добре е още сега да видим всичките ручейчета, откъдето може да тече вода, която да влиза, за да пълни тези фондове. Още сега да ги предвидим, да ги фиксираме, за да може още от началото на действието на този фонд всички тези средства - приходите от данъци, такси, от регламентирана дейност, от държавния бюджет и от заеми, още от самото начало - от 1 март ли ще бъде влизането на закона в сила - това ще видим накрая в Преходните и заключителни разпоредби, но тези суми да отиват в тези фондове. 44.2
Аз ви призовавам да приемете този текст, по силата на който ние веднага, действително, истински ще формираме фонда, неговите параметри и начините за неговото формиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Пламен Денчев има думата.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Аз оттеглям направеното от мен и колегата Борис Колев предложение за включване в текста на авиационен бензин и корабни горива. Това предложение беше направено главно поради някои съмнения за възможности за спекулации и подмяна при вноса на течните горива, тъй като авиационният бензин е освободен от мита и такси. Справката, която допълнително направих¬ме, показва, че не сме били съвсем прави и нямаме основание да се притесняваме от тази ситуация. Затова оттеглям нашето предложение.
Ще си позволя да кажа две думи за предложението, което е направил господин шопов. В предложението на господин шопов има определена рационалност. Всъщност, ако погледнем всички предложения на господин Шопов по този законопроект, достигаме до извода, че той на практика предлага един нов законопроект, с една нова философия. Аз лично смятам, че има определен смисъл това, което той предлага, но на практика, ако приемем предложения¬та на господин Шопов, всъщност ще трябва да приемем коренно различен закон, а това на второ четене не може да стане. Това би могло да стане в един по-късен период. Затова смятам, че сега трябва да подкрепим направените предложения от работната група. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Венцеслав Димитров има думата по направеното от него и други народни представители предложение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРиВ (НС): Аз ще Ви улесня, госпожо предсе¬дател. Вярно е, че ние в комисията дискутирахме дали да има чл. 2а или да няма, но все пак едно допълнително записване не е вредно, доколкото в чл. 4 се разписва точно как ще се внасят тези такси.
Моето предложение обаче има по-друг характер. Когато създаваме този фонд "Републиканска пътна мрежа", ние ои трябвало да се опитаме да намерим и други източници за неговото попълване.
Най-простото нещо естествено е парите, които се взимат като пътна такса на автомобилите, които преминават граничните контрол¬но-пропускателни пунктове, да отиват не директно в държавния бюджет, както е в момента и където не се знае за какво отиват, а да отиват именно в този фонд. Защото каква е практиката досега?
Те внасят постъпленията директно в държавния бюджет, а държавният бюджет им дава субсидия. Ще кажете: ами какво от това, не е ли същото?... Почти същото е, но не е същото, защото не създава стимули в пътната администрация да реагира бързо на промените в международната конюнктура. Знаете, че такива промени има често - дали съседите са вдигнали тарифите, дали курсът на лева към долара се променя и т.н. В съответствие с това и нашите такси би следвало да се променят по-често. Но това може да стане единствено, ако те имат някакви стимули. Ако те знаят, че всичко, каквото вземат, отива в бюджета и че бюджетът им е гласувал вече в Народното събрание една сума и тя ще отиде при тях, те не са заинтересовани да си гледат добре работата. А това е най-простото нещо на пазарната икономика.
Ето тук трябва да се сложи това. Даже аз бих ви казал, дори да прецените, че тази година това не може да стане, трябва да действа от 1 януари следващата година или при следващия дър¬жавен бюджет. Въпреки че проблем няма. Ние сме на второ четене на бюджета, ще попитаме от пътното колко пари събират, ще им ги дадем във фонда и съответно субсидиите им ще се намалят със същата сума от бюджета, така че никой няма да пострада. Аз не виждам проблеми.
Така че ви апелирам наистина да подкрепите едно подобно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕ/l НОРА АНАНИЕВА: Започваме гласуването. Най-напред ще поставя на гласуване предложението на народния пред¬ставител Павел Шопов за алтернативен текст на чл. 2. Припомням текста: "Средствата за фонд "Републиканска пътна мрежа" и Нацио¬нален фонд за опазване на околната среда се набират от трансфери от държавния бюджет, заеми, дарения, приходи от регламентирана дейност, осъществявана от фондовете, приходи от данъци и такси". Моля да гласувате.
От общо гласували 185 народни представители, за - 71, против - 91, въздържали се - 23.
Не се приема това предложение.
Господин Димитров, ако Вашето предложение го трансфор¬мирате в ал. 2 на този текст, сега трябва да бъде поставено на гласуване. Вие сте го предложил като нов чл. 2а, което пред¬полага да гласуваме най-напред чл. 2.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Предложете го като ал. 2. Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложението на група на¬родни представители от Народния съюз е за създаване на втора алинея на чл. 2 със следното съдържание: "Във фонд "Републи¬канска пътна мрежа" се привеждат и сумите, събирани на ГКПП от чуждестранните моторни превозни средства".
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 191 народни представители, за - 79, против - 84, въздържали се - 28.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате чл. 2, както беше предложен от името на Комисията по бюджет и финанси. От общо гласували 177 народни представители, за - 107, против - 28, въздържали се - 42. Член 2 е приет.
Има думата господин Павел Шопов за отрицателен вот.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Този отрицателен вот го правя не за друго, а за да кажа, че като че ли не можа да стане ясно тук за какво става дума. Тези средства, които ние предлагахме да бъдат визирани от текста на закона, с двете предложения така или иначе трябва да отиват на това място. Това трябва да стане. Рано или късно, това е просто неумолимо, то е неизбежно. Защото това са пари, които са свързани пряко с пътищата. В тази връзка ние като че ли трябва да правим нов закон, нов законопроект, нещо, което е абсолютно излишно. Просто ние по този начин по¬пречихме на фонда да започне да работи истински. Ако някой искаше фондът да започне да работи истински веднага след неговото обра¬зуване, той трябваше да гласува за този текст. Тук нямаше ни¬каква политичност, никаква окраска, никаква партийност в едно такова становище. Въпросът беше само в това фондът да започне да работи по пълния му начин, с цялата мощ на всички средства, които да бъдат събрани от различните места, откъдето те щяха да дойдат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Госпожо председателстваща, ува¬жаеми дами и господа народни представители! Бих предложил да преустановим второто четене на Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда и да продължим с парламен¬тарен контрол, а след приключването на парламентарния контрол да продължи второто четене на законопроекта за държавния бюджет за 1996 г. Това е първото ми предложение.
Второто предложение, което правя от името на Парламен¬тарната група на Демократичната левица, е във вторник да се про¬веде извънредно заседание с една-единствена точка - продълже¬ние на второто четене от законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1996 г.
Моля да подложите поне второто мое процедурно предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз ще прибавя и едно трето -за участието на господин Г еорги Николов при разглеждането на законопроекта за бюджета.
Най-напред поставям на гласуване предложението за отла¬гане на разискванията по този законопроект.
От общо гласували 178 народни представители, за - 124, против - 38, въздържали се - 16.
Първото процедурно предложение е прието.
Второто предложение е на Парламентарната група на Демо¬кратичната левица за провеждане на извънредно заседание във вторник от 9,00 ч. с единствена точка от дневния ред - второ четене на законопроекта за държавния бюджет за 1996 г. Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 187 народни представители, за - 108, против - 72, въздържали се - 7.
И това предложение е прието.
Третото предложение е за участие на господин Георги Нико¬лов - председател на Сметната палата, в работата по трета точка от дневния ред. Моля да гласувате и това предложение.
От общо гласували 145 народни представители, за - 127, против - 4, въздържали се - 14.
Предложението е прието.
Едно съобщение: Групата за приятелство между България и Иран през почивката ще проведе заседание в кабинет № 7. Тридесет минути почивка. (Звъни)
След почивката
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Колеги, най-напред ще прочетем новопостъпили питания в периода от 26 януари 1996 г. до 1 февруари същата година.
Постъпило е питане от народния представител Калчо Петров Чукаров към Жан Виденов - министър-председател на Република България относно прекратяване дейността на ликвидационните съвети и служебното им заличаване от регистъра на съответния окръжен съд.
Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 февруари 1996 г.
Постъпило е питане от народния представител Стефан Маринов Стефанов към Дончо Конакчиев - заместник-министър пред¬седател и министър на териториалното развитие и строителството относно неравнопоставеност на българските граждани при отчитане на консумираната вода.
Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 февруа¬ри 1996 г.
Постъпило е питане от народния представител Атанас Иванов Железчев към Светослав Шиваров, заместник-министър предсе¬дател и министър на земеделието и хранителната промишленост относно неправомерно изготвен план за земеразделяне на село Мирово, област Хасковска.
Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 февруа¬ри 1996 г.
Постъпило е питане от народния представител Николай Петров Кисьов към Жан Виденов, министър-председател на Република България относно среща на външния министър на Русия Примаков с посланиците на бившите социалистически страни в Москва, на 26 януари 1996 г.
Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 февруа¬ри 1996 г.
Постъпило е питане от народния представител Орлин Върба¬нов Драганов към Георги Костов, министър на културата относно връщане на сградата на ВМИ, находяща се на ул. "Васил Левски" и предаването й на Министерството на културата.
Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 февруа¬ри 1996 г. Постъпило е питане от народния представител Васил Иванов Златаров, Иван Иванов Сунгарски, Дянко Георгиев Марков към Жан Виденов, министър-председател на Република България относно състоянието на ГОРУБСО, ЕАД, Мадан.
Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 февруари 1996 г.
Постъпило е питане от народния представител Атанас Иванов Железчев към Светослав Шиваров, заместник-министър предсе¬дател и министър на земеделието и хранителната промишленост относно спиране на поземлената реформа в село Бусманци, район Искър.
Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 февруари 1996 г.
Постъпило е питане от народния представител Стойчо Михайлов Шапатов към Светослав Шиваров, заместник-министър председател и министър на земеделието и хранителната промишленост относно искането на 100 души собственици на земеделска земя от гр. Раковски, област Пловдивска за промени в плана за земераз¬деляне .
Следва да се отговори писмено до 14 февруари 1996 г.
На основание чл. 77, ал. 3 и чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание министър-председателят Жан Виденов е поискал отлагане със седем дни на отговорите на актуалните въпроси от народните представители Иван Костов, Светослав Лучников, Йордан Соколов, Асен Агов и на питанията от народните представители Николай Кисьов, Лъче¬зар Тошев, Емил Капудалиев и Едвин Сугарев.
Поради заболяване в заседанието за парламентарен контрол днес не може да участва министърът на промишлеността Климент Вучев.
И така, започваме. Заповядайте, доктор Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Това, което, уважаеми дами и господа народни представи¬тели и уважаеми министри не чух, е отново какво ще става с актуалния въпрос, който съм задал още на 6 декември към министър-председателя, отнасящ се до възпрепятстване на инспектиращата 46.2.
група по Договора за обикновените въоръжени сили в Европа. Аз не разбирам защо господин министър-председателят не иска да отговаря на този въпрос. Или по-скоро се досещам защо. Тъй като договорът представлява основополагащ документ в новия общоевропейски наш дом и представлява в крайна сметка новата архитектура на сигурността в Европа. И това, което се случва, за мен е много притеснително.
Какво имам предвид? Министър-председателят трябва да престане да мълчи по този въпрос. Тъй като в противен случай мога да твърдя, че той в някаква степен се опитва да обвързва политиката на България с политиката на една друга имперска политика, която е свързана с неизпълнение на този договор. (Гласове отляво)
Не се обаждайте, защото един пък друг председател, не на БСП, но председател на парламента прави външна политика, политика на една задунайска губерния, може би с тайната мисъл да бъде нейн генерал-губернатор в бъдеще. Това ли искате да кажете, че не е сериозно?! Когато ни излагат като държава пред света? Както министър-председателят, така и председателят на българския парламент?
Грубо нарушение е това, че не се отговаря на въпрос, зададен още на 6 декември. Няма вариант, в който този въпрос да се отлага с месеци, няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Господин Михайлов, направете процедурното си предложение.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Моето процедурно предложение е господин министър-председателят да отговори на този въпрос. Мина всякакво време. Всякакви отлагания вече са невъзможни. И аз чакам неговия отговор. В противен случай ще смятам, че той извършва поредното национално предателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Актуален въпрос от народния представител Стефан Маринов Стефанов относно неизпълнение на прокурорско постановление, отправен към Дончо Конакчиев, замест¬ник-министър председател и министър на териториалното развитие и строителството.
В залата ли е? Няма го.
Питане от народния представител Златимир Стоянов Орсов относно извършени изследвания и изготвени анализи за обосноваване, 46.3.
разработване и осъществяване икономическата политика на правител¬ството към Румен Гечев, заместник-министър председател и министър на икономическото развитие.
Господин Орсов? Също го няма.
Господин Гечев и господин Конакчиев, извинявайте, но... (Господин Гечев и господин Конакчиев са заели местата си в залата)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (от място): Ние желаем успешна работа в парламента. И съжаляваме, че не можем да си упражним правото да дадем отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодарим ви.
(Господин Орсов влиза в залата)
Питане от народния представител Хасан...
Господин Орсов!
ГЛАС ОТДЯСНО: Не беше в заседанието. Не е регистриран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Господин Орсов, имате думата, за да развиете вашето питане.
Колеги, колеги, нали не ни хареса миналия път, когато на господин Михайлов не беше дадена възможността. Нека не постъп¬ваме по същия начин.
Господин Орсов, имате думата.
ЗУ1АТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Най-напред ще се извиня пред Вас, господин председателстващ, че бях задържан в коридора и не можах да вляза веднага, като обявихте питането. Но сега да пристъпя към самото питане.
Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господин министър Гечев! Според Постановление № 54 на Министерския съвет от 1995 г. министерството, което ръково¬дите Вие, има за задача да извършва изследвания и да изготвя анализи, необходими за обосноваване, разработване и осъществя¬ване на икономическата политика на правителството. През втората седмица на януари т.г. обществото бе сериозно разтревожено от бързо растящия курс на щатския долар спрямо лева - по повече от 50 ст. на ден - нещо, което за съжаление в последните дни също се наблюдава. Като вземам повод от това, уважаеми господин Гечев, и без да се съмнявам, че Министерството на икономическото развитие точно изпълнява задълженията, възложени му с Поста¬новление № 54, Ви питам и Ви моля да отговорите на следните въпроси:
1. Какви стойности във валута постъпват в страната от насърчаването на износа с валутния курс? Известна е тезата, че валутният курс насърчава износа и оттам увеличава приходите в страната от чуждестранна валута.
2. Какви стойности присвояват износителите от разликата между вътрешните и международните цени на изнасяните стоки в резултат от повишаването на курса на долара към лева и какви валутни стойности от износа те задържат зад граница? Аз тук няма да се спирам на известната схема с обшорните фирми, които се толерират от българския Закон за чуждестранните инвестиции. В смисъл българските фирми-износители имат свои оошорни фирми в чужбина, които, като си откриват сметки тук, се смятат за чуждестранни лица и се ползват от закрилата на закона за стопан¬ската дейност на чуждестранните лица и могат безпрепятствено, без никакви ограничения да изнасят валута от страната.
3. Какви стойности са присвоили финансовите институции от държавния валутен резерв при повишаванията на курса на долара през 1995 г. и през месец януари 1996 г.?
4. В кои сектори на икономиката се насочват валутните постъпления от износа и какъв е резултатът за икономиката от СД/КП
47/1.
тези постъпления?
5. Как се отразява на структурата на промишленото произ¬водство повишаването на курса на долара спрямо лева?
6. Какъв би бил резултатът за икономиката ни като цяло, ако валутният курс е насочен към насърчаване на вноса на техно¬логии и материали, както и към задържане на местните суровини за българската промишленост?
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Орсов.
Има думата Румен Гечев - заместник-министър председател и министър на икономическото развитие.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Орсов! По отговора на първия въпрос - какви стойности във валута постъпват в страната от насърчаването на износа с валутния курс. Насърчаването на износа с валутния курс по принцип става чрез обезценяване на националната валута. През 1995 г. като цяло нарастването на номиналния валутен курс беше по-малко от нарастването на индекса на цените и в резултат левът реално поскъпна. Реалната ревалори¬зация на лева за периода декември 1994 - декември 1995 г. при дефлиране с индекса на цените на производител е 19 на сто, а при дефлиране с индекса на потребителските цени - 20 на сто. Следователно поведението на валутния курс през миналата година не подпомага, а напротив - влияе негативно на износа, като нама¬лява ценовата конкурентоспособност на българските стоки. При тези условия не може да се говори за насърчаване на износа чрез фактора валутен курс.
Въз основа на наблюденията след 1991 г. е направен опит за оценка на влиянието на валутния курс върху износа. Наличните данни обаче не позволяват да се установи устойчива зависимост между двете променливи. Реалният валутен курс има най-добра обяснителна сила, 45 на сто по отношение на износа, слаг от две тримесечия. Полученият коефициент на еластичност е и,48. Това означава, че на 1 на сто нарастване на реалния валутен курс можем да очакваме приблизително половин процент нарастване на износа. 47/2.
Тези резултати не бива да се абсолютизират, още повече че за деветте месеца на миналата година износът в доларово изра¬жение се увеличи с над 20 на сто въпреки реалното поскъпване на лева. Това нарастване следва да се отдаде главно на струк¬турни причини, тъй като е известно, че адаптацията на износа към сътресенията в икономиката е процес, който изисква време, докато при вноса приспособяването става много по-бързо.
По втория въпрос - какви стойности присвояват износите¬лите от разликата между вътрешните и международните цени на изнасяните стоки, резултат от повишаването на курса на долара към лева, и какви валутни стойности от износа те задържат зад граница.
Отговорът. Разликата между вътрешните и международните цени е фактор, който в значителна степен е определящ за успеха на българските износители. Нормално е вътрешните цени да са по-ниски от международните, тъй като средната заплата в Бълга¬рия е значително под тази в развитите страни. Освен това цените на някои суровини и материали местно производство също са по-ниски от международните.
За да се получи цялостна картина за икономиката, трябва да се построи индекс на цените на износа. Тъй като все още няма данни за търговията за цялата 1995 г. - имам предвид оконча¬телни данни - единственото, което може да се каже на този етап, е, че при допускането за неизменни износни цени в доларово из¬ражение печалбата на износителите е намаляла, тъй като разходите им в лева са нараснали повече от валутния курс. Това допускане може да не бъде изпълнено и в този случай положението на изно¬сителите спрямо предходната година остава неопределено.
Що се отнася до втората част от въпроса - задържането на валута в чужбина, точен отговор не може да се даде, тъй като доколкото такива случаи има, те нарушават забраната за водене на сметки на български фирми в чужбина, а именно 15-о постано¬вление на Министерския съвет още от 1991 г.
Третият Ви въпрос, господин Орсов - какви стойности са присвоили финансовите институции от държавния валутен резерв при повишаването на курса на долара през 1995 и януари 1996 г. -отговорът е следният. На този въпрос също не може да се отго¬вори на база на съществуващата информация. Това, което може 47/3.
да се каже, е, че брутните валутни резерви на Българската нацио¬нална банка са се увеличили от 899 млн. долара през януари на 1282 млн., или 1 млрд. 282 млн. долара в края на годината. Към 30 януари 1996 г. валутните резерви на Българската национална банка са малко над 1 млрд. долара.
Отварям една скоба, за да кажа, че през последните години в този сезон валутният резерв на Република България никога не е бил толкова голям, колкото през януари 1996 г. Поради дейст¬вието на сезонни фактори, особено закупуването на значителни количества и стойности енергийни носители, обикновено най-тежък за валутния резерв на страната е именно есенно-зимният сезон.
Намаляването на резервите през януари се дължи на пла¬щанията по външния дълг също, които възлизат на 154 млн. долара, които заплатихме преди няколко дни.
Както се вижда, през 1995 г. има нарастване на валут¬ните резерви с 383 млн. долара и следователно не може да се твърди, че номиналното покачване на валутния курс се е отра¬зило отрицателно на валутните резерви на националната банка през годината като цяло. В края на миналата година, особено през последните два месеца обаче, централната банка трябваше да осъществи значителни по обем интервенции на валутния пазара, за да не допусне рязко обезценяване на лева. През ноември и декември беше купена валута за 89,5 млн. долара и бе продадена валута за 263 млн. долара. От началото на 1996 г. до 30 януари Българската национална банка купи 31,6 млн. долара и продаде 144 млн. долара. В този смисъл може да се каже, че намалява¬нето на резерва в края на годината беше необходимо, за да не се стигне до валутна криза, която ще дестабилизира икономиката.
Нарастването на резервите през 1995 г. беше възможно, тъй като през първата половина на миналата година имаше ясно изразена тенденция на доминиране на предлагането на валута от страна на нефинансовите институции, което даде възможност на БНБ да купи значително количество валута от валутния пазар.
Общо за първите шест месеца на 1995 г. предлагането на валута на валутния пазар надхвърли търсенето с около 420 млн. долара. След месец юли търсенето на валута се засили, но като цяло за периода януари-ноември търговските банки и БНБ са купили от нефинансовите предприятия и населението повече валута, откол¬кото са продали.
Що се отнася до финансовите институции така както е зададен въпроса не може да получи точен отговор, тъй като търгов¬ските банки купуват валута не само, за да откриват дълги доларови позиции, също и да посредничат на своите клиенти, които се нуждаят от валута, за да посрещнат плащанията си към чуждестранните си партньори. Освен това има финансови институции - финансово-брокерски къщи, обменни бюра и други, които също извършват различ¬ни операции с чужда валута и за които липсват точни данни до края на януари 1996 г.
Във всеки случай нарастването на номиналния валутен курс през 1995 г. сравнено с 1994 г. е минимално и не дава осно¬вание за безпокойство.
По четвъртия въпрос - в кои сектори на икономиката се насочват валутните постъпления и какъв е резултатът за иконо¬миката от тези постъпления ще кажа следното: постъпленията от износа са концентрирани в няколко основни отрасли на икономика¬та. Преди всичко това са отраслите химия, в това число нефто-продутите - 18,6 на сто и черна и цветна металургия - 13,7 на сто. Освен химикалите и металите по-значителен дял в износа на българската продукция имат минералните продукти - 11,1 на сто, както машините и апаратите - 7 на сто. В доларово изражение стойностите на износа по тези стокови раздели за деветмесечието на 1995 г. се разпределят както следва: продукти на химическата промишленост - 483 млн. долара; неблагородни метали и изделия от тях - 355 млн.долара; минерални продукти - 287 млн.долара; машини, апарати, електрическо оборудване - 182 млн.долара.
Резултатът за икономиката е, че тези отрасли отбелязват най-високи темпове на растеж и на практика определят развитието на цялата българска икономика. По правило финансовите резултати на ВЙ/ЗТ 48.1
фирмите в експортно ориентираните отрасли са по-добри от средните.
Пети въпрос - как се отразява на структурата на промишле¬ното производство повишаването на курса на долара спрямо лева. Връзката между валутния курс и структурата на промишленото произ¬водство се проявява индиректно чрез влиянието на валутния курс върху износа. Като малка и в същото време отворена икономика, Бъл¬гария разчита предимно на външното търсене и следователно износът е основният фактор при определянето на производствената структура. Отраслите с най-голям износ имат и най-голям дял в промишленото производство. Има някои изключения едно от които е производството на електро. и топлоенергия. По отношение на влиянието на валутния курс на промишленото производство и търговията същността на отго¬вора се съдържа в направените вече отговори на първия и втория зададени от вас въпроси.
В допълнение може да се посочи, че нарастването на изно¬са в повечето случаи е съпътствано от увеличаване на вноса, тъй като голяма част от суровините и материалите са вносни. Най-типичен пример в това отношение е износът на преработени нефто¬продукти. Като цяло за икономиката наблюденията показват, че на 1% нарастване на износа съответства увеличение на вноса прибли¬зително 0,7 на сто. Реалното поскъпване на лева по принцип поставя в по-неизгодно положение износителите и облагодетелства вносители¬те .
По шестия Ви въпрос - какъв би бил резултатът за икономи¬ката като цяло, ако валутният курс е насочен към насърчаване на вноса на технологии и материали, както и към задържане на мест¬ните суровини за българската промишленост ще кажа, че политиката на задържане на валутния курс по принцип създава благоприятни ус¬ловия за внос изобщо и в частност за вноса на технологии и материали. Това обаче не е единственият фактор, който има влияние върху инвестиционната активност. Българският опит след 1991 г. показва, че ролята на валутния курс по отношение на решението за внос на инвестиционни стоки е незначителна. Много по-голямо значе¬ние в случая имат очакванията за икономическата конюнктура и въз¬можностите на фирмите за продажба на външните пазари, които носят гарантирани валутни постъпления. Равнището на вноса на инвес¬тиционни стоки като цяло след 1991 г. е незадоволително въпреки благоприятния валутен курс. Това особено важи за годините 1992-1993. Благодаря за вниманието. 48.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин
Гечев.
Господин Орсов, имате думата да зададете до два уточнява¬щи въпроса.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин Гечев, от Вашия отговор аз констатирах една много съществена връзка -първо, че увеличаването на износа на тези отрасли, които имат най-голям дял в износа на страната влече след себе си внос на суровини за тези отрасли и съотношението е 1 към 0,7, както самият Вие казахте. Това означава, че износът и с увеличението на износа през 1995 г., което се отчита като едно добро постижение всъщност българската икономика не се подпомага, не се подпомага нейното модернизиране, тъй като парите от този внос отиват, за да бъде правен нов внос на 70%. При това положение за мен остава до голяма степен неясно как би се постигнало онова, което е записано в програмата на правителството - ще цитирам страница 11 от програмата, а именно: "постепенно формиране на икономика със съвременни структурни характеристики предполага изпреварващо развитие на високотехнологичните отрасли с висока норма на добаве¬на стойност".
Валутният курс Вие казвате, че не насърчава. Влиянието на валутния курс върху вноса на технологични стоки е незначително. Може би това е така и затова съм подготвил още три питания към Вас, които да Ви дадат възможност да обясните влиянието върху технологичното развитие на лихвения процент и на другите макро¬икономически лостове, но по това ще говорим по-нататък.
В заключение, за да формулирам моя допълнителен въпрос - смятате ли, че валутният курс, който в момента съществува в страната и валутният режим способстват за изпълнение на поетия ангажимент от страна на правителството за формиране на икономика със съвременни структурни характеристики, тоест с изпреварващо развитие на високотехнологични отрасли с висока норма на добавена стойност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин
Орсов.
Господин Гечев, имате думата, за да отговорите на уточня¬ващите въпроси.
МИНИСТЪР РУМЕН ГЕЧЕВ: На уточняващия въпрос на господин Орсов ще отговоря по следния начин:
Бих искал да подчертая, че не само за българската иконо¬мика, но и за всяка икономика в преход или икономика, която вече е изградена пазарно, не бива и не може да се абсолютизира връзката между валутния курс и търговския баланс, респективно технологичната политика на всяка държава. Така например през 1995 г. въпреки че валутният курс се измени в рамките на 4 на сто при инфлация за 1995 г. - декември 1994 г.-декември 1995 г. - 32,9 на сто вижда се, че валутният курс следва тенденцията на обезценяване, но неговите изменения силно изостават от индекса на инфлация. Това, че валутният курс силно изостана от индек¬са на инфлация, разбира се, е една от целите, които преследвах¬ме. Това не доведе до ограничаване на износа. Нещо повече -1995 г. беше най-успешната година от последните пет години по отношение на търговския баланс. Следователно, този фактор, действащ върху износа е бил балансиран от действието на други фактори. Тези други фактори, които са противодействали на нега¬тивното влияние на валутния курс върху износа са факторите, свързани с разширяването на външния пазар.
Бих. искал да направя следното обяснение, което е много важно - поначало за инвестициите в България, в това число и 3£ обновлението на технологиите много по-силен е факторът външен пазар, отколкото факторът валутен курс, тъй като българските фирми, а под български фирми разбирам не само фирмите, които са българска собственост в България, независимо дали са частни, държавни или кооперативни, но и смесените фирми или чуждите фирми, които са регистрирани в България - за тях много по-важно е какви са условията, при които ще изнасят продукцията, тоест каква е пазарната конюнктура в европейския пазар и извън него, така че когато те инвестират в България, за да изнасят, валутният курс не ги интересува толкова какъв е той вътре в България, колкото цените, по които ще реализират продукцията навън. И тъй като експортната активност на България през 1995 г. беше много висока, действието на този фактор компенсира в значителна степен негативното въздействие върху по-ниския валутен курс върху износа. 48.4
Освен това, господин Орсов и уважаеми депутати, трябва да се има предвид, че изоставането на измененията във валутния курс спрямо инфлацията е една преднамерена цел, която ние преслед¬ваме, тъй като стабилният валутен курс е една от антиинфлационните котви в политиката на правителството.
Ако валутният курс се изменяше в същата динамика, каквато е динамиката на инфлацията, очевидно е, че равнището на инфлация през 1995 г. щеше да бъде значително по-високо и негативните ефекти от многократно по-високата инфлация биха били много по-големи отколкото евентуалните очаквани ефекти за стимулиране на износа. Така че конкретните статистически показатели по отноше¬ние на износа и структурата на българската икономика показват, че балансът на факторите и изборът, който направиха правителст¬вото и Националната банка през 1995 г., е бил правилният избор.
Вие подчертахте въпроса за технологичното обновление. Разбира се, че тук има и някои тревожни процеси, тъй като динами¬ката на технологичното обновление изостава от нашите очаквания. Това, което смятаме да направим, е да увеличим вноса на капитало-ви стоки, тоест на технологии в България. Не може да продължи положението, при което вносът на технологии в България се облага с мита, които са по-високи отколкото митата, с които се облагат тези технологии при внос в другите източноевропейски страни. За подобряването на конкурентноспособността на българското произ¬водство и за привличането на повече чуждестранни инвестиции ние трябва да направим повече и в митническата си политика и в политиката на валутния курс, така че да стимулираме именно вноса на капиталови стоки, за което вие сам подчертахте. Благода¬ря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, господин Гечев.
Господин Орсов, намерихте ли си картата, че доктор Михай¬лов ме дебне само да ме обвини в нарушение на правилника и в пристрастие като сливенски депутат.
Имате думата.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПГДЛ): На доктор Михайлов ще кажа, че при задаването на допълнителни въпроси ограничение няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Господин Орсов, в новия правилник времето за допълнителни въпроси е до две минути.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Добре, така да бъде.
Уважаеми господин Гечев, уважаеми колеги! Аз мога да изразя отношението си към вашия отговор, само след като внимателно проуча писмения текст на стенограмата. Засега бих могъл да кажа, че очевидно има нужда дискусията по тези въпроси, които повдигам, Ст.Б/ЙА 49. 1

както и по влиянието на другите макроикономически фактори върху стопанската активност на предприятията да продължи, затова след малко ще отида да пусна следващото си питане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря на господин Орсов.
Има думата народният представител Хасан Али Хасан да развие питането си относно индексиране на изкупните цени на тютюна реколта'95 към господин Светослав Шиваров, заместник-министър председател и министър на земеделието и хранителната промишленост.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представите¬ли! През миналата година от тютюна и тютюневите изделия в Репуб¬ликанския бюджет постъпиха над 15 млрд.лева. За съжаление през 1995 г. у нас се произведоха едва 20 хил.тона тютюн, което пред¬ставлява 15 на сто от произведения тютюн през 1976 г. и 60 на сто от произведения тютюн през 1929 г. Причините за този срив в българското тютюнево стопанство са многобройни, но основните причини са две - ниските изкупни цени на тютюна, които изостанаха от цените на материалите и услугите в тютюнопроизводството над десет пъти през последните шест години, и, на второ място, забавя¬нето на изплащането на тютюна с месеци, дори с години. Това стана причина десетки хиляди тютюнопроизводители да се откажат от своя основен поминък, а те, както и техните семейства, да останат без доходи.
Уважаеми господин министър, на основание чл. 18 от Правил¬ника за приложение на Закона за тютюна и тютюневите изделия следваше до 30 юни миналата година Министерският съвет да приеме постановление за индексиране на изкупните цени на тютюна въз основа на ръста на инфлацията и конюнктурата на пазара. Моят въпрос е: ще приеме ли Министерският съвет такова постановление за реколта'95 година? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви, господин
Али.
Има думата господин Светослав Шиваров - заместник-министър председател и министър на земеделието и хранителната промишленост.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: Уважае¬ми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Али, по повод вашето питане ви уведомявам 49.2 за следното. На 6 октомври 1995 г. вие отправихте към министър-председателя питане относно програмата за развитие на регионите, в които основен поминък е тютюнопроизводството. Министър-предсе¬дателят в своя отговор се спря подробно на състоянието в отрасъ¬ла. С оглед предприемането на действени мерки за стабилизирането на тютюнопроизводството Министерството на земеделието и хранител¬ната промишленост е внесло за разглеждане в Министерския съвет проект за стратегия за развитие на тютюнопроизводството за периода 1996-2000 г., предложение за структура на сортовете, произходите и квотите за производство на тютюн за 1996 г. по райони в съответ¬ствие с потребностите на националния и външните пазари.
Уважаеми господин Али, с уточняващ въпрос вие запитахте министър-председателя защо не са индексирани изкупните цени на тютюна реколта'95 г., въпроса, който задавате и днес, 2 фев¬руари 1996 г. Искам отново да ви напомня, че на 6 октомври 1995 г. министър-председателят ви отговори, че правителството е избрало от двата варианта за изкупни цени на тютюна този с по-високите цени. Няма достатъчно основание при достигнатата инфлация, която бе доста по-ниска от очакваната за 1995 г., да се индексират изкупните цени на тютюна реколта'95 г. Сделките с изкупуването на тютюна са вече осъществени. Към 31 януари 1996 г. са изкупени почти изцяло ориенталските и едролистните тютюни реколта'95 г.
Последователна и принципна е политиката на правителството по отношение подобряване на икономическите условия за развитие на тютюнопроизводството. Вчера на заседание на Министерския съвет бяха приети нови минимални изкупни защитни цени на тютюна реколта'96 г., както и механизъм за определяне на приходите на тютюнопроизводителите и работниците от цигарените фабрики. Най-малко с по 30 лв. на килограм се увеличават минималните изкупни цени. От друга страна, със средствата, с които разполага фонд "Тютюн", и с предвидените приходи от държавния бюджет се очакват около 1 милиард лева за директни премии на тютюнопроизво¬дителите. Така изкупните цени на тютюна ще нараснат с по още 20 лева на килограм. Министерският съвет през март ще реши фонд "Тютюн" да дава директни премии на тютюнопроизводителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ:
Благодаря ви, господин Шиваров.
Господин Али, имате право да зададете два уточняващи въпроса. Имате думата.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Моят първи уточняващ въпрос към госпо¬дин министъра е: уважаеми господин министър, още по време на започване на кампанията по изкупуване на тютюна реколта'95 г. уважаемият господин Спас Гелемеров, когото уважавам и като спе¬циалист, и като ръководител на "Булгартабак", обяви, че "Булгар¬табак" ще даде 11 на сто над средните изкупни цени на тютюна. На тази база дъщерните акционерни дружества "Булгартабак холдинг" по региони изкупуваха тютюна. Част от тютюна, който изкупиха дъщерните акционерни дружества "Булгартабак холдинг", все още не е изплатен. Не е изплатен, защото очакват това постановление на правителството. Такова е положението в Кърджали, в Ямбол, в Шумен, в Смолян. И възниква проблемът как ще се разреши този спор или тютюнопроизводителите отново ще бъдат излъгани?
Моят втори уточняващ въпрос, уважаеми господин министър, е, доколкото разбрах има внесено предложение Министерският съвет да разреши вноса на 36 хил. тона тютюн от съседни и други страни, вие като председател на Управителния съвет на фонд "Тютюн", като министър на земеделието и защитник на интересите на нашите тютюнопроизводители бихте ли гласували като член на правителството за тези 36 хил. тона тютюн и то типове и произходи, които традиционно се произвеждат в България?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин
Али.
Има думата Светослав Шиваров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ: По първия уточняващ въпрос на господин Али.
Господин Али, доколкот ма някои неуредени въпроси, ако има такива данни, за които вие твърдите, аз предлагам един съвсем конкретен подход - заедно с министъра на търговията и външноикономическото сътрудничество и заедно с вас да видим тези въпроси, ако има такива данни, за които твърдите, и съобраз¬но възможностите, и съобразно ангажиментите, които е поело и правителството, и държавата като цяло, и съобразно възможностите и на фонд "Тютюн",става дума за тези нерешени въпроси от дъщер¬ните фирми и за тези 11 на сто, да предприемем конкретни мерки за тяхното решаване.
Що се отнася до втория Ваш въпрос за внос на тютюн на 36 хил. тона, аз сега разбирам това. Не бих се ангажирал с една активна подкрепа на един такъв въпрос с оглед на състоя¬нието и перспективите на нашето тютюнопроизводство и с оглед развитието на отрасъла. Не бива да повтаряме грешки, които са ставали в близките минали години, когато се пренебрегва родна земеделска продукция за сметка на чуждестранна и в този смисъл България едва ли не от производител да се превръща в пазар.
Затова мисля, че няма да подкрепя едно такова предложе¬ние .
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин
Шиваров.
Господин Али, имате думата да вземете становище по отговора. ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Благодаря на уважаемия министър за изчерпателния отговор и за това, че заяви пред всички нас, че не би гласувал за типове и произходи тютюн да бъдат внасяни в България, когато нашите тютюневи ниви пустеят. Защото вносният тютюн на първо място е от ниско качество и на второ място се предлага двойно по-висока цена. Не искам да развивам въпроса и за транспортните разходи.
Аз обаче, уважаеми господин министър, не съм доволен от съдържанието на отговора що се касае до това, че правителст¬вото имаше предложение от Министерството на земеделието и от Министерството на търговията за индексиране на изкупните цени на тютюна реколта 1995 г., но те бяха внесени в края на 1995 г., така и останаха в чекмеджетата и такова постановление не се прие.
Днес с изненада установих, че вчера правителството приема новите минимални изкупни цени на тютюна реколта 1996 г., които дори са по-ниски от онова, което предлага Министерството на земеделието, дори и Министерството на търговията, за индекса¬ция на тютюна реколта 1995 г. Увеличението е от 11 до 15-16 на сто при официално призната инфлация над 33 на сто. Неофициал¬ната, както заявяват някои специалисти, е много по-висока.
Що се касае за фонд "Тютюн" да подпомага за пряко преми¬ране, субсидиране на тютюнопроизводителите, както знаете, когато се приемаше Законът за тютюна, някои колеги не бяха съгласни средствата във фонд "Тютюн" да бъдат разходвани за кредитиране, за пряко субсидиране, премиране на тютюнопроизводителите и в разходната част на фонд "Тютюн" такива текстове липсват. Така че ние не можем да направим това, което правят страните с развито тютюнево стопанство.
Например съседна Гърция дава 98 на сто преки субсидии от изкупната цена на тютюна - 98 на сто премии пряко на тютюно¬производителите.
Но аз се надявам, както винаги парламентът е приемал реше¬ния в полза на тютюнопроизводителите, така и този път ще приеме необходимите решения при приемане на второ четене на републикан¬ския бюджет.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин
Али.
Има думата народният представител Стоян Райчевски да развие своя актуален въпрос към министър Димитър Павлов, министър на отбраната, относно връчени дипломи за завършили Висшето военноморско училище във Варна.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Моят актуален въпрос е още от началото на декември.
Уважаеми господин министър, на група младежи капитани, механици на кораби, завършили Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" в гр. Варна, випуск 1990-1995 г. не се връчват дипломите поради това, че същите са преминали към запаса по свое желание.
Ще се разпоредите ли, господин министър, да бъде отменена тази противоречаща на законността и на досегашната практика санкция, като се има предвид, че преминалите в запаса младежи не са отказали да възстановят сумите, изразходвани за тяхното обучение. Този въпрос има и един друг аспект за понижения автори¬тет на българския офицер.
Аз съм роден и израснал по Българското Черноморие и имам много ярки спомени от моето детство. Нямаше по-престижна и по-авторитетна професия от тази на морския офицер. Как става така, че сега млади офицери да не желаят да служат в Българската армия. Оказва се, че не само младите войници се страхуват да влязат в нея, не само младите войници и сержанти искат да се освободят от Българската армия, но това правят вече и младите офицери.
Приехме ред нормативи и Закона за отрбраната, и тук чухме Ваши изявления за промените, които стават в Българската армия, а се оказва, че напоследък като че ли най-доволни са висшите офицери, много от които са на пенсионна и предпенсионна възраст, а някои и по-нататък. Нима с точно такава армия ние ще браним границите на България утре, където доволни са само висшите офицери, близко до пенсионната възраст, а младите не же¬лаят да служат в нея.
Но аз ще се върна конкретно към въпроса: защо не се връчват дипломите на тези млади мъже, преминали в запаса, когато никъде в разпоредбите и договорите, които те са подписали, няма такава клауза. Аз ще ви прочета писмото, което е връчено началника на училището, където ясно се казва: "В съответствие с гореизложеното следва да възстановите на Министерството на отбраната на Република България средствата, изразходвани за обучението във Висшето военноморско училище. Размерът им се определя периодически от Финансово-ревизионно управление и за периода на обученията ви 1990-1995 г. сумата възлиза на еди-колко си лева."
Младите хора заявиха, когато се явиха при мен, че те не отказват да заплатят тази сума, но държат да им бъдат връчени дипломите, защото те са си положили изпитите, издържали са ги, добили са тази квалификация. И тревожното е тук, че не става за един или двама, тъй както ми бе заявено от 24-25 души випуск - 24 отказват да останат на военна служба.
Мисля, че въпросът е изключително тревожен и Вие би следвало да отговорите по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Райчевски.
Има думата Димитър Павлов, министър на отбраната.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПАВЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Райчев¬ски! Изнесеното във Вашия актуален въпрос отговаря на истината. Във връзка с това съм длъжен да информирам народните представители относно някои факти и обстоятелства, свързани с политиката в областта на системата за подготовка на кадри за българската армия, които са от изключително значение за изпълнение на възло¬жените и от Конституцията задачи.
Българската армия осигурява офицерските си кадри основно от висшите военни училища. Броят на приеманите кандидати в тях се определя от прогнозните нужди на офицерски кадри. Министер¬ство на отбраната не може да си позволи да обучава неограничен брой курсанти, а и никоя държава не си позволява, даже най-богатата, които впоследствие няма да бъдат назначени на служба в българската армия. Даже и да бихме искали, това ще се окаже тежко бреме върху бюджета, косвено върху хората, които го осигу¬ряват с плащането на данъци. Обучението във висшите военни училища е изцяло на държавна издръжка. Държавата в лицето на Министерство на отбраната инвестира средства за подготовка на кадри, които имат своята възвръщаемост, материализирана чрез задължението за работа в армията в продължение на десет години. Инвестирането на тези средства и безплатното обучение се правят с цел осигуряването на гарантирано окомплектоване с офицерски кадри в интерес на бойната готовност на армията. Отказът на ви¬пускниците да изпълнят поетото задължение за служба в продължение на десет години има своите измерения по отношение на националната сигурност и конкретно - във финансов аспект. За ръководството на Министерство на отбраната от особено значение е, че чрез използ¬ване на празноти в съществуващата нормативна уредба, напускат кадри от младшия офицерски състав, което силно влияе върху оком-плектоването и бойната готовност на армията, върху нейното нормално функциониране в мирно време. Този проблем стии на вниманието на ръководството на Министерство на отбраната и Генералния щаб на българската армия в последните няколко години. Ние сме взели всички възможни мерки в рамките на нашите законови правомощия за прекратяване напускането на армията от випускниците на воен¬ните училища и младите офицери, поели задълженията за десетгодишна ББ/ВЙ 51.1

служба в армията.
Видимо не само за нас, но и за уважаемите народни пред¬ставители е ясно, че има причини и обстоятелства и извън Мини¬стерство на отбраната, които пречат самостоятелно, със собствени сили, с правата, които са ни предоставени, да решим създалата се ситуация.
Аз мисля, че това е обществена тайна, че, използвайки празнотите или недостатъчната пълнота на Закона за деполитиза-цията, офицерите просто заявяват своето приобщаване към коя да е партия, без да проявяват партийни и политически пристрастия - еднакво влизат и в БСП, и в СДС, и в БЗНС, в Българския бизнес-блок, и единствено и само на основание на закона да бъдат увол¬нени дисциплинарно, което ние също сме задължени и го извърш¬ваме. Именно на това основание напускат и тези 24 курсанти, при положение, че те са поели ангажимент да служат 10 години във военноморските сили.
Трябва да ви кажа и друго, че образованието, което по¬лучават във Висшето военноморско училище "Никола Вапцаров", е едно от най-качествените образования в сферата на морската подготовка. Там освен за военния профил, ние подготвяме и за гражданско корабоплаване и нашите капитани и механици се ценят в целия свят, именно благодарение на средствата, които е вложила държавата в подготовката на материалната база, в подготовката на преподавателите и в осигуряване стажа на тези курсанти. Разликата е там, ако някой не е достатъчно информиран, че заплащането в гражданския флот варира от 900, 1000, 1500 до 2500 долара. Това получават помощник-капитаните и капитаните на търговски кораби. Естествено е, че 1500 долара по курса на лева, съвсем не съответ¬стват на офицерска заплата. Аз не мисля, че въобще ще се намери правителство или ще дойде време, когато тези заплати могат да бъдат изравнени. Естествено, че курсантите, които се подбират в училищата, се избират по интелигентност, по образование, в много остър конкурс и тези интелигентни, умни и образовани момчета накрая решават, че е по-добре да получават 100 хиляди, отколкото 10 хиляди или 15 хиляди лева. А това нещо ние просто не можем да го предотвратим. И става така, че обу-51.2
чавайки се за сметка на държавата, те лъжат държавата, откло¬няват се от своите задължения и отиват и използват образованието, което им е дала държавата и Министерство на отбраната или Воен¬номорския флот, за собствена лична изгода.
Ето защо, аз мисля, господин Райчевски и уважаеми народ¬ни представители, че на нашите действия по ограничаване изтича¬нето на млади офицери не бива да се гледа като на действия, продиктувани от желанието за упражняване на власт, на права, а като на действия, продиктувани от грижата за укрепване отбра¬нителната способност на страната.
Конкретно по случая. Випускниците на Висшето военномор¬ско училище са кандидатствали и са класирани за обучение по военноморски, а не по специалности от гражданския флот. Но ние им даваме удостоверение, че те са правоспособни да управляват и граждански съдове. Те са класирани в конкурсно съревнование измежду 6-8 кандидата за едно място. Приети са, декларирайки писмено, че се задължават да служат във военноморските сили в продължение на десет години. Тези от випускниците на морското училище, които използваха чл. 14, ал. 1 от Закона за политическите партии, за да не изпълнят поетото задължение за служба в армията, са официално поканени, както Вие прочетохте писмото, да внесат изразходваните за тяхното обучение средства. Техният размер е определен по методика, съгласувана с Министерство на финан¬сите. Ние сме готови да дадем документи на завършилите обучението си през 1995 г. веднага, след като те възстановят изразходваните за тяхното обучение средства. Готови сме също така да приемем на действителна военна служба тези от тях, които променят реше¬нието си. Но още един път казвам, че това е във вреда на воен¬номорските сили, във вреда на Министерство на отбраната, във вреда на националната сигурност и в края на краищата - във фи¬нансова вреда и за страната ни, за държавата.
Бих искал просто да се спра на един аспект, не би тряб¬вало да противопоставяте старшия команден състав на младшия команден състав. Такива опити са правени многократно, понякога успешно, понякога неуспешно. Но аз мисля, че вие наблюдавате и генерали от запаса, които служат, за да имат хляб за семей¬ството си, и полковници на много лоши длъжности, които не отго-51 .3 варят на отговорностите, които се носили по време на службата. И навярно това ще продължи и за в бъдеще, ако това нещо не бъде поправено законодателно. А всяко противопоставяне на офицерския състав вътре в армията винаги има отрицателни последствия, независимо от какви изходни позиции са те. Действително винаги е било така и навсякъде в света е така, че генералът получава повече от лейтенанта, за да може все пак лейтенантът да се стреми да стане генерал, да има мотивация.
В заключение бих искал да ви уверя, че предприетите действия са продиктувани от отговорността, която носим за укреп¬ване отбранителната способност на страната, пред която всички граждани на Република България, включително и тези курсанти, са равни. Не може да се използват държавни средства, без да се изпълняват поетите задължения, особено в случаите, свързани с националната сигурност.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Райчевски, изразете Вашето становище.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Аз благодаря на господин министър Павлов за изчерпателния отговор. Искам да обърна внимание, че въпросът не е само финансов, той е и морален.
Едва ли има човек в България, българин, не само тук измежду народното представителство, който да не се притеснява и тревожи от изнесените факти. Не може от един випуск от 25 души само един да се съгласи, а останалият състав да бъде заставен с принудителни средства да остане на военна служба. Донякъде задоволява Вашата позиция, че след като бъдат изплатени дължи¬мите от тях суми, ще им бъдат връчени дипломите. Но това не е справедливо. Аз щях да бъда доволен, ако Вие направехте обрат¬ното - връчвате дипломите на завършилите курсанти и след това по съответния ред ги задължите да си възстановят сумите, защо¬то за да могат да ги възстановят, те трябва да започнат рабо¬та. От тях се искат близо 200 хил. лв. и те не могат без дип¬ломи някъде да ги спечелят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Райчевски.
Има думата народният представител Васил Николаев Михайлов да развие своя актуален въпрос към министъра на отбраната Димитър Павлов относно участие на длъжностни лица от Министерството на отбраната в управителни и контролни органи на банки, фондови борси, инвестиционни дружества и други търговски дружества. Имате думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми министри, господин министър на отбраната, този мой въпрос се получи така, че органически е свързан с въп¬роса, който зададе колегата Райчевски преди малко. Той е свър¬зан с това, че трябва да има яснота колко справедливо е запла¬щането в Българската армия и въобще във Въоръжените сили. Когато младите офицери наистина напускат и когато, разбира се, е нор¬мално да има разлика между заплатата на генерала и на лейтенанта, добре е обаче да се знае каква е тази разлика. И тя не е тайна. Надявам се да ми се отговори.
Тук обаче стои един друг въпрос. Аз зададох този въпрос още на 13 декември. Тогава бяхме в края на второто четене на Закона за отбраната и Въоръжените сили. Там решихме, за съжале¬ние БСП реши, че законът ще влезе в сила след два месеца, т.е. в края на този месец. А заплатите, минималните заплати в армията за офицерите, които трябваше да бъдат две средни заплати, за сержантите - 1,3 средни заплати по данни на Националния статисти¬чески институт, и за военнослужещите по договор - една средна работна заплата, се оказаха недостижими за тази година и бяха прехвърлени някъде в светлото бъдеще, т.е. от 1997 г. нататък.
Аз искам да знам, когато пенсиите не бяха уредени с този Закон за отбраната и Въоръжените сили и Вие сте напълно прав, господин министър, да казвате, че тази празнина стои, искам да ми отговорите за това освен заплатата длъжностни лица от подчиненото Ви ведомство участват ли в управителни и конт¬ролни органи на банки, фондови борси, инвестиционни и акционерни дружества, кои са тези лица поименно, какви длъжности заемат в подчиненото Ви ведомство, каква им е брутната заплата във ведомството и какви допълнителни възнаграждения получават месеч¬но за горепосоченото участие? Ако има офицери или генерали от Генералния щаб, които да имат такова участие, моля, също ги назовете.
Освен това имаше и достатъчно време от средата на декем¬ври досега да се направи подробна справка. Чакам с интерес Ва¬шия отговор. Сигурен съм, че строевите военнослужещи също така го чакат с.интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Господин Павлов, имате думата да отговорите на актуал¬ния въпрос.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПАВЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гос¬подин Михайлов! Аз предполагам и разбирам, че Вие не сте против да се получават повече пари от военнослужещите, но ние знаем, че армията е неделима част от обществото и всичките промени, които се извършват в него, пряко или косвено влияят и върху нейното развитие. 52/2.
Кадровите военнослужещи и военните служители носят всички отговорности, задължения и права естествено, които Конституцията и законите на страната представят на своите граждани.
Наред с това обаче, в съответствие със Закона за отбра¬ната и Въоръжените сили, приет неотдавна, специфичният характер на военната професия налага и някои ограничения в това отно¬шение. Искам да отбележа, че в досега действащата законодателна уредба и още продължаваща не съществува изрична забрана военно¬служещите, военните служители и работници да вземат участие в управителни и контролни органи на банки, фондови борси, инвес¬тиционни дружества и други търговски дружества.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Как така?
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): То се знае от само себе си. МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПАВЛОВ: В кой закон е определено това? ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Въпрос просто на елементарен
морал...
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПАВЛОВ: Желанието... желанието - може. И ние също така желаем офицерите да останат на служба, но те не желаят и ние не можем законно да ги спрем. Въпреки че морал¬но е да изпълнят задълженията си.
Ръководството на Министерството на отбраната в своята дейност винаги се ръководи от изискването, че Българската армия е общонационална надпартийна въоръжена институция, която осигу¬рява защитата на териториториалната цялост и суверенитет. Смята¬ме, че Законът за отбраната и Въоръжените сили и разработената подзаконова уредба са съзвучни със съществуващите реалности в обществото и армията. От една страна те са теоретико-прак-тическа основа за осъществяване на реформата, а от друга, опре¬делят задълженията, отговорностите, правата и ограниченията на военнослужещите.
Въпросът, който поставяте, господин Михайлов, има сми¬съл по отношение прилагането на чл. 205, ал. 2 от новия закон, където е визирано, че кадровите военнослужещи, цитирам, не могат да извършват дейност, несъвместима с упражняването на службата.
В следващата алинея - трета - на цитирания член са посо¬чени дейностите, несъвместими с упражняването на кадровата военна служба, по-конкретно в точка 2, към което вие водите разговора, е определено участието в управителни и контролни органи на тър-52/3.
говски дружества, освен когато това не им е възложено служебно. Законът определя няколко категории длъжностни лица - кадрови военнослужещи, военнослужещи на наборна служба, военни служи¬тели, работници и граждански лица.
От събраната информация се установи, че от Министерство на отбраната и Генералния щаб на Българската армия в управи¬телни и контролни органи на банки, фондови борси, инвеетиционни дружества и други търговски дружества участват шест длъжностни лица. От тях един е гражданско лице - заместник-министър Митков, който е избран на 6 октомври 1995 г. за член на Надзорния съвет от акционерите на Банка за стопанска инициатива "Минералбанк" и има определено месечно възнаграждение в размер на 14 хил. 607 лв. Същият в Министерство на отбраната получава своята зап¬лата за длъжността.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Каква е тя?
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПАВЛОВ: 31 хил. лв.
Четирима от членовете на контролни органи са военни служители, от които един е член на Управителния съвет на фонд "Питейна вода", трима са членове на Съвета на директорите на "Намко - България" АД. Четиримата не получават допълнителни възнаграждения.
В "Питейна вода" и "Намко - България" фактически имаме пряко участие от Министерство на отбраната.
Един кадрови военнослужещ - генерал-майор Драгомир Ива¬нов - началник на управление "Военна промишленост", е член на Съвета на директорите на "Елмет инженеринг" с допълнително въз¬награждение в размер от 12 хил. лв. Брутната месечна заплата, общо - за звание и за длъжност, е 26 хил. лв.
Участието му е възложено служебно с решение на Съвета на директорите на военноремонтните заводи от 1991 г. В дружеството Министерството на отбраната участва като акционер с акции. В Министерството на отбраната и в Българската армия има редица длъжностни лица, които са членове на управителни или контролни органи на дружества, регистрирани по Закона за лицата и семейства¬та. Аз мисля, че те не влизат в обсега на Вашия въпрос. Това е ЦСКА и другите спортни клубове.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Получават ли пари за това?
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПАВЛОВ: Не, не получават. На обществе¬ни начала са.
Считаме, че ако всичко това става в строго съответствие с реда, определен в закона, ако това става в интерес и при спазва¬не на закона, армията има интерес от активно участие на нейните представители, особено в дружествата, където има пряко дялово участие и се защитават интересите на отбраната. В тази връзка искам да ви информирам, че в Министерството на отбраната се подготвя правилник за кадровата военна служба, в който всички въпроси от този характер ще бъдат регламентирани изключително точно. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин минис¬тър. Господин Михайлов, имате думата да изразите Вашето становище по отговора.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви. Уважаеми господин министър, справката, която притежавам,, е малко по-разгърната, но пък не е проверена както Вие бихте могъл да направите това. За мен е добре това, че се чу, че един заместник-министър взима повече от 6 хил. лв. над заплатата на народния представител. Това може би е нормално. Въпросът е, че трябва да се чуе и да се знае.
Зададох този въпрос затова, защото има социално напреже¬ние, свързано с това, че хората са много чувствителни към пробле¬мите на социалната политика въобще в Българската армия и особено с жилищния проблем. Имам десетки писма, които са с много точни, конкретни данни, в които се обвинява отново Българската армия в тенденция за запазване на традицията за шуробаджанащината от времето на Добри Джуров, редовен посетител на "Позитано" 20, където е котило на приятелски кръгове, които разграбват НЧ/ВР 53.1

българската държава. Една прозрачност, каквато Вие тук се опитахте да направите, е позитивна. Хората трябва да знаят кой колко получава и да си правят сметката справедливо ли е това или не е справедливо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Има думата народният представител Васил Николаев Михайлов да развие своя актуален въпрос относно ощетяване на МВР към министъра на вътрешните работи господин Любомир Начев. Имате дума¬та, господин Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Преди това, само една дума към министъра на отбраната. Надявам се, господин министър, че не Вашето ведомство е участвало във възпрепятстване на групата инспектори по Договора за обикновените въоръжени сили в Европа. И вероятно през м. април българската държава ще потвърди добро¬съвестното си спазване на договора. Благодаря ви.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри, господин министър на вътрешните работи! Бих искал да ми отговорите, уважаеми господин министър, прикривано ли е делото на секретаря на МВР господин Бояджиев за сметка на повереното Ви ведомство? Въпросът е зададен на 6 декември 1995 г. За какво става дума? Това е господин Бояджиев, всеизвестният Иван Стоянов Бояджиев, който е с ранг заместник-министър. Той е секретар във Вашето ведомство.
През 1990 г. самопровъзгласилият се специалист по бомбите провежда показно взривяване на метална каса, в резултат на което е убита 35-годишна жена. За показното няма нито заповед, нито утвърден план. По-късно Плевенският военен съд осъжда Иван Боя¬джиев на 18 месеца условно и да заплати солидарно с МВР обезщете¬ние на близките на починалата. През 1992 г. Иван Бояджиев е пенсиониран. След продължително разиграване на близките на почина¬лата, през 1994 г. е изплатено от СОТИ, МВР обезщетение в размер на 500 хил. лева. От правната служба на МВР е образуван регресивен иск спрямо Иван Бояджиев за възстановяване на половината от сумата, която е по присъдата. През 1995 г. Бояджиев става секретар на МВР и преписката потъва.
Господин Начев, моля Ви, Вашият заместник Иван Бояджиев ще възстанови ли сумата на МВР, която е по присъдата и която 53.2 сега с лихвите достига до почти половин милион лева? Задавам този въпрос, защото в последно време се заговори отново за ювели-рите във Вашето ведомство. Станаха отново инциденти и доста тежки проблеми. Същият този човек, когато е бил пенсиониран, е станал шеф на охраната на "Позитано" 20. Много подходяща за него работа. По това време там беше котило на тези, които хората наричат "бръснати глави" и които са изразители на една ксенофобска тен¬денция и традиция на Българската социалистическа партия.
Същият този човек, когато се честваха 10 години от създа¬ването на отдел "Т" се похвали със своята голяма професионална дейност, като се показваха по най-драстичен начин само неговите така наречени "подвизи" от времето на "възродителния процес". Същият този секретар сега има известно участие в последния инци¬дент с много трагичен край. Имам предвид, че той е големият специалист във Вашето ведомство. Разбира се, това, че при него работи неговата съпруга и че неговата дъщеря също е в пресцентъра на Вашето ведомство, сигурно не Ви прави впечатление, но вероятно е в нарушение на нормативните актове, по които работи ведомство¬то.
Моля, дайте ми отговор на въпроса ще продължава ли секре¬тарят Бояджиев да ощетява Министерството на вътрешните работи и какви санкции ще предприемете спрямо него?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Михайлов. Господин Начев, имате думата за отговор.
Господин Начев, само за секунда, поставя се въпросът за камерата, с която снимат от балкона. Поискано е разрешение от Пресцентъра. Господин Божков придружава оператора. Нека не ви дразни това.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: От коя телевизия са? Само Нацио¬налната телевизия има право да предава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Има ли значение, след като Пресцентърът е поискал това разрешение. Всичко е направено съо¬бразно правилника.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЛЮБОМИР НАЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Михайлов! Аз няма да отвръщам на неверните неща, които Вие изрекохте, просто защото не си струва. Ще отбележа само това, че господин Иван 53.3
Бояджиев никога не е бил шеф на охраната на "Позитано" 20, нито пък е участвал и има непосредствено отношение към последния трагичен инцидент.
Отминавам тази част от вашето изложение, тъй като смятам, че в нея се съдържа единствено пропагандно съдържание. Ще отговоря конкретно на въпроса, който сте поставили, а именно дали госпо¬дин Бояджиев е нанесъл щети на ведомството, което аз в момента оглавявам.
С Решение № 57 от 7 февруари 1995 г. на Министерския съвет Иван Стоянов Бояджиев е назначен на длъжност секретар на Министерството на вътрешните работи на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за МВР. При предлагането на полковник Иван Бояджиев за тази длъжност на мен, както и на членовете на Мини¬стерския съвет ни беше известен фактът, че през месец април 1992 г. при провеждане на експеримент за обучение на служители от пощите и съобщенията за борба с терористични актове е загинал човек. След проведено предварително производство и съдебно дирене съдът е осъдил полковник Иван Бояджиев и един от неговите служители на 8, не на 18, както вие споменахте, месеца лишаване от свобода условно и заплащане солидарно с Министерството на вътрешните работи сумата от 250 хил. лв. като обезщетение за причиняване на смърт по непредпазливост, а не за извършено умишлено престъпление от общ характер, каквато забрана за назна¬чаване в органите на МВР е визирана в чл. 59, ал. 2, точка 2 от Закона за МВР. Тогавашното ръководство на министерството, оглавявано от господин Йордан Соколов, не е санкционирало полков¬ник Иван Бояджиев, който по време на делото е поел вината за станалото произшествие като ръководител, без да има пряко участие в него. Не е предявен и регресен иск към него.
Господин Бояджиев е уволнен от органите на Министерството на вътрешните работи на 16 септември 1992 г. поради пенсиониране. Не е изплатена в срок исканата сума, в резултат на което ръковод¬ството на Министерството на вътрешните работи на 4 февруари 1994 г. изплаща сумата от 498 632 лв., която представлява предя¬веният иск и натрупаните дотогава лихви. Съгласно закона предявя¬ването на регресен иск е право и задължение на министерството. Нещо, което е в сила и в настоящия момент. Господин Бояджиев не оспорва това свое задължение и е налице постигната договоре¬ност за начина, времето и сроковете на плащане. Давностният срок за изплащането на дължимата сума е пет години. Той все още не е изтекъл. Така че господин Бояджиев с нищо не е ощетил СБ/ЛТ 54.1.

Министерството на вътрешните работи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, господин Начев.
Господин Михайлов, ще изразите ли вашето отношение към отговора? Имате думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин министър, аз се позовавам не на друго, а на документи, които са пред мен -това са изпълнителни листове, това са разходни касови ордери. Така че когато твърдя, че господин Бояджиев е ощетил Министерст¬вото на вътрешните работи, аз не казвам нещо друго, освен че към този момент той май няма и намерение да изплаща тази сума. Ако моят въпрос ви е подтикнал към това да поискате сметка от господин Бояджиев и той да изплати своите задължения към МВР, аз съм много доволен.
Що се отнася до това дали е бил шеф на охраната на "Позитано" 20, готов съм да му се извиня, ако е бил обикновен охранител. Това по му подхожда.
Уважаеми господин министър, по-добре беше, да речем, да купите съответни съвременни съоръжения за предотвратяване на взривове и това може да стане, има такива, вместо да се водят подобни ювелирни операции. Той може и да не е бил директен участник, но нали той е големият специалист във вашето ведомство по бомбите. Големият бомбаджия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви, господин Михайлов.
Има думата народният представител Иван Йорданов Костов да развие своя актуален въпрос към министъра на вътрешните работи Любомир Начев относно извършените проверки от органите на МВР във връзка със зърното.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми господин министър, в пресата беше публикуван Ваш доклад, адресиран до министър-председателя на Република България, посве¬тен на зърнената криза в страната. Във Вашия доклад Вие изнасяте много цифри, получени в резултат на извършени проверки от орга¬ните на Министерството на вътрешните работи, като действително засетите площи със зърнени храни по области, действително получе¬ния среден добив от тях, количеството на изнесеното хлебно зърно, както и на фуражно зърно, количествата хлебно и фуражно зърно, които ще бъдат внесени в страната, за да се осигури зърненият баланс. 54.2.
Всички тези цифри са получени в резултат на несвойствена дейност за органите на МВР и представляват проверка на същите цифри, посочени от Министерството на земеделието и хранителната промишленост, както и от Централния статистически институт. Ето защо Ви моля да ми отговорите на следните въпроси:
1. Извършените проверки от органите на МВР по горните обстоятелства, утвърдени във Вашия доклад, въз основа на Ваша заповед ли бяха извършени или самоволно?
2. По чие нареждане Вие наредихте извършването на същите проверки - на министър-председателя или на някое друго лице и кое?
3. Смятате ли за нормално органите на МВР да правят проверка на цифри и данни, посочени от компетентните у нас ведомства в съответната област?
4. Кое наложи извършването на контролни проверки на цифрите за засети площи и среден добив на пшеница и други зърнени храни, посочени от компетентното министерство - това на земеделие¬то и хранителната промишленост, както и на същите цифри, посочени от Централния статистически институт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин
Костов.
Господин Начев, имате думата да отговорите на актуалния
въпрос.
МИНИСТЪР ЛЮБОМИР НАЧЕВ: Уважаеми господин Костов, такъв доклад няма. Ако Вие разполагате с този доклад, както го нарича¬те, моля, представете го и оттам нататък съм готов да отговоря на всички Ваши въпроси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря на господин министъра.
Господин Костов, имате думата да изразите Вашето становище по отговора.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Аз съм много смутен от Вашия отговор, господин министър. Защото тогава за чий доклад министър-предсе¬дателят каза, че съдържал непълни и неверни докрай данни? За чий доклад? Ние наистина сме много смутени от тези обстоятелства, както и от обстоятелството, че след като е изтекла т.нар. инфор¬мация по доклада, господин Жан Виденов е изразил остро недоволст¬во от Вашата работа и Вие сте възложили да бъде направено разслед-54.3.
ване за установяване на източника на тази информация, по който източник е дошла информацията в опозицията. Търсили сте писмени обяснения и т.н. и са Ви възложили да изработите нов доклад. Аз се чудя дали имате писмена заповед за новия доклад, с който ще фалшифицирате стария. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, господин Костов.
Има думата народният представител Стефан Маринов Стефанов да развие своето питане към господин Стамен Стаменов, министър на транспорта, относно аномалии в нормативната база на автотранс¬порта .
След това ще продължим работа с бюджета.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, всички, които ползваме обществения автотранспорт, сме не само свидетели, но и потърпевши от неговото лошо състояние. Оправда¬ние не бива да се търси в универсалната причина - липса на пари. С по-прецизен контрол може да се подобри състоянието на използвания автомобилен парк и качеството на транспортното обслужване.
Този контрол трябва да се осъществява от Държавната авто¬мобилна инспекция. Има ли обаче такава или няма? Централна струк¬тура и регионални отдели има, техните служители притежават служеб¬ни карти, на които пише "Министерство на транспорта - Държавна автомобилна инспекция", обаче в списъка на специализираните организации към Министерството на транспорта, в който са изброени десет такива, Държавна автомобилна инспекция липсва. Не е посочена и в Закона за движение по пътищата. И естествено, щом като Държав¬ната автомобилна инспекция липсва в списъците на специализираните организации към Министерство на транспорта, нейното финансиране не е от бюджета на министерството. Естествено ли е обаче парите за контролиращите да идват от тези, които трябва да бъдат контро¬лирани от тях.
На 15 февруари 1994 г. управителите на пет автотранспорт¬ни фирми в Русе подписват протокол-предложение за организиране на русенския отдел на Държавна автомобилна инспекция, всяка от тях се ангажира да привежда средства за финансирането на отдела. Парите се привеждат на сметка на "Русе-АТП" ЕООД. Този протокол-предложение не е одобрен от Министерство на транспорта, Вашият подпис там липсва и какъвто и да било друг подпис, но въпреки това се прилага. Служителите към отдела се назначават чрез трудов договор, подписан от едната страна от двама възло¬жители - друга аномалия - управителят на "Русе-АТП" ЕООД и начал¬никът на регионалния отдел на ДАИ. Това е още една аномалия - как се прилага този протокол,след като не е одобрен.
И така по тази система се получават минималната за страната работна заплата, ползват един счупен служебен автомобил и естествено не могат да упражняват никакъв контрол. Това ли е целта на тази система на организация или неорганизация? Защото предполагам, че това важи за цялата страна като принцип на досе¬гашната работа.
Инспекцията събира суми, и то значителни, от издаване и заверка на удостоверения за транспортна годност, заверка на задгранични пътни листи АСОР и от други източници.
Дейностите на Държавната автомобилна инспекция са отчасти регламентирани едва в Наредба № 1 от 10.10.1994 г. на Министерство на транспорта, в която има други недостатъци, но поне тя там се споменава. Повече от една година се чака Наредба № 2 и Наредба № 3, чрез които да бъдат отстранени всички аномалии, за които споменах, без да притендирам, че съм бил изчерпателен в това, което съм изброявал. РД/ЗТ 55.1 ,Лг

Въпросът, който следва от казаното дотук, към Вас е: ще бъдат ли отстранени аномалиите или те са преднамерени? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви.
Има думата Стамен Стаменов, министър на транспорта.
МИНИСТЪР СТАМЕН СТАМЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Стефанов! Трябва да ви кажа, че изпитвам задоволство от зададения въпрос, тъй като той ще помогне на Министерство на транспорта.
Във връзка с извършената демонополизация и преструктури¬ране на автомобилния транспорт през 1990 г. в нормативната уредба на този вид транспорт настъпи много сериозна празнина и вакуум. Нито Законът за движение по пътищата, нито остарелият и неадеква¬тен към новите пазарни условия устав на автомобилния транспорт дадоха правна възможност на министъра на транспорта, чрез своите органи да упражнява контрол на търговската експлоатация на прево¬зите по пътищата на страната. Чак през месец март 1994 г. беше приета поправка на Закона за движение по пътищата, публикуван в "Държавен вестник", бр. 21 от 1994 г., чрез която поправка в чл. 39 от същия закон се даде право на министъра на транспорта да определя условията, реда и документите за извършване на общест¬вен превоз на пътници и товари.
На това основание Министерството на транспорта е разрабо¬тило и правителството е утвърдило 1994 г. Наредба № 1 за общест¬вен превоз на пътници, която влезе в сила от началото на 1995 г. По тази наредба имаше доста спорове, тя беше актуализирана през 1995 г. и публикувани нейните изменения. В течение на 1995 г. с известна забава и по субективни причини се разработи и Наредба № 2 и Наредба № 3 - първата за таксиметровите превози и втората за товарните превози в страната. И двете наредби са в процес на съг¬ласуване и се очаква, че в близко време те ще бъдат утвърдени.
Главният проблем за регламентиране на нормативната база в автомобилния транспорт това е приемане на Закон за автомобилния транспорт, който да уреди правните норми за обществения превоз на пътници и товари с автомобили в условията на пазарните отноше¬ния.
През цялата изтекла година Министерството на транспорта с помощта на програма ФАР български и западни експерти разработиха пакет от транспортни закони, които имат за цел да хармонизират българското транспортно законодателство с европейското транспортно законодателство като едно от условията за приемане на България в Европейския съюз. Един от тези закони е проектозаконът за автомо¬билния транспорт. В момента в Министерството на транспорта текат експертни съвети, които обсъждат и приемат във ведомството тези закони, в това число и Законопроекта за автомобилния транспорт.
В програмата, която Министерският съвет прави, законода¬телната си програма, ние предвиждаме в края на първото полугодие тези закони, в това число и Законопроекта за автомобилния транс¬порт, да излязат от Министерския съвет и да бъдат предложени на парламента за обсъждане и приемане.
В тази връзка аз искам да изразя и благодарност от пар¬ламентарната трибуна на помощта, която ние получаваме особено от германската агенция за техническа помощ и федералното прави¬телство на Германия при актуализацията на тези транспортни закони.
Във връзка с проблемите, които Вие поставяте, задачите и функциите на Държавната автомобилна инспекция. Да, действително има аномалии в съществуващата нормативна уредба. Засега това е регламентирано в Постановление № 49 на Министерския съвет, което урежда функциите и задълженията на Министерството на транспорта, но тези функции са окастрени и непълни.
Ето защо в течение на подготовката на бюджета за 1996 г., съгласувано с Министерство на финансите и Министерския съвет, ние сме разработили структура на ДАИ, така наречените регионални структури на ДАИ в територията на цялата страна, които имат за цел действително ефективно да контролират автомобилните превози. И нещо повече, трябва да ви информирам, че вчера Министерският съвет прие допълнителен закон за неразрешените стопански дейности, къ¬дето ДАИ има допълнителни функции.
Аз се надявам, че с Вашия въпрос Вие ще помогнете на Министерство на транспорта при приемането на проектобюджета за 1996 г. да не се получат корекции в средствата, предвидени за Министерство на транспорта, за да може ние действително да реали¬зираме тази структура.
Искам да ви информирам, че от 1 януари в резервите, с които разполага Министерството на транспорта, аз съм назначил началник на управление, чиято задача е да управлява именно тази дейност на Държавната автомобилна инспекция. 55.3 ф
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин
министър.
Има думата народният представител отец Стефан Стефанов да изрази своето становище към отговора.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Господин министър, хубаво е това, че казахте, че има аномалии, дори че досегашната работа до голяма степен е била в условията на алогичност. Но тъй като пътуването е едно от нещата, които хората най-много правят, по няколко пъти на ден, просто нещата трябва да се решават много по-бързо, защото с тези аномалии, с тази алогичност обикновеният гражданин се сблъсква по няколко пъти на ден.
В тази връзка, тъй като в Наредба № 1 има предпоставки, има условия за известно привилегировано третиране на държавните транспортни фирми, бих искал да обърна внимание, защото вие сам казвате, че противоречията и интересите в тази сфера са много големи, да не се получи така и в очакваните Наредба № 2 и Наредба № 3 за таксиметровите и за товарните превози, да не се получи същата аномалия. Тоест, да продължи работата в същата обстановка на алогичност, също да бъдат толерирани, да се създава привилегировано положение на държавните превозвачи за сметка на частните, което в никой случай няма да отстрани тези аномалии, за които стана дума.
Също така новата структура, която се разработва и която ще влезе в действие, трябва да бъде положена и на нов принцип. Тези органи, щом като имат право да контролират, трябва да имат право да санкционират. Следователно, трябва да бъдат напълно откъснати от тези, които ще бъдат подлагани на техния контрол и това трябва много прецизно да залегне в тази предстояща струк¬тура и принципите, на които тя ще бъде положена.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви, отец Стефан.
Имате думата, господин Будимов, за процедура.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважае¬ми колеги! Предвид важността на дебатите по второто четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1996 година, моля да подложите на гласуване моето предложение за това дебатите да се предават директно по Българска национална телевизия и Българско национално радио. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви, господин Будимов, но този,въпрос вече е обсъждан и има решение.
ИВАН БУДИМОВ: Уважаеми господин председател, този въпрос беше обсъждан на вчерашното заседание и ставаше въпрос за вчераш¬ното заседание, а не за цялостното разглеждане на закона.
Моля ви да подложите на гласуване това заседание да бъде предавано директно по Българска национална телевизия и по Българското национално радио.
Ще допълня и още един мотив. Вероятно и в Парламентарната група на демократичната левица, както и в нашата група, вече пристигнаха множество оплаквания от общини, от граждани, от избиратели, че те са оставени на тъмно по отношение на това какво ние тук народните представители работим по приемането на второ четене на проекта за закон за бюджет на Република Бъл¬гария. Нека да уважим това желание на нашите избиратели, за да бъдат те наясно какво приемаме тук по отношение на това какво ще имат те като реалност от нашата работа в пленарна зала.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви, господин Будимов. Няма да подложа на гласуване процедурното ви предложе¬ние, защото казах вече, че има решение по този въпрос.
Продължаваме с изказванията.
Има думата народният представител професор Шкодров.
ВЛАДИМИР ШКОДРОВ (СДС): Реших да изчакам дуета.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз съм внесъл три предложения за увеличаване субсидиите на три институции в България.
Първото ми предложение се отнася за субсидиите, които се дават за община Велики Преслав. Едва ли е нужно да се говори за Велики Преслав и неговото значение като място в българската история и като място в българската наука в съвременна България. За съжаление обаче в проектобюджета на тази община субсидиите, които се отпускат за 1996 г., са по-малко от субсидиите през миналата година. Не се отчита никаква инфлация, не се отчитат нуждите на тази община.
Моето предложение е увеличението на субсидиите на община Велики Преслав да бъде от порядъка на 26 милиона лева.
Аз имам една много подробна справка как са разпределени средствата в община Велики Преслав. Това разпределение е едно икономично разпределение и се чувства, че хората, които са го 56.2 правили, действително са го направили с един висок реализъм. Това разпределение аз го представих на Комисията по бюджет и финанси, разбира се. За съжаление не зная какъв е резултатът и затова аз искам да се обърна към вас, за да помогнете на община Велики Преслав, като й увеличим бюджета с 26 милиона лева.
Не може една община, която и да е тя даже, да и се дават средства без да се отчита инфлацията. Това просто е недопустимо. Т;ова е първото ми предложение.
Второто ми предложение се отнася до Университета "Кон¬стантин Преславски" в град Шумен. Аз също бих искал да кажа за значението на този университет, който символично представлява продължение на преславската школа и който се намира в един много деликатен район на нашата страна. Този университет служи в момента като едно средище за убиване междуетническите напрежения в района.
В университета обаче от години наред се строи един уче¬бен корпус, тъй като сегашните аудитории не са достатъчни за нормалното провеждане на занятията.
Господин председателю, може би да почакам малко, как
мислите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Колеги, няколко пъти вече правя бележка на присъстващите в залата, много се шуми. Малко сме в залата, а много шум се вдига.
Господин Шкодров, продължете.
ВЛАДИМИР ШКОДРОВ: Казах, че в момента учебните зали са крайно недостатъчни и от почти десет години се строи нов учебен корпус с оглед да се удовлетворят нуждите на универси¬тета. За съжаление строителството върви много бавно, много мъчи¬телно. На всичкото отгоре миналата година падна един кран по невнимание на строителите и счупи покрива на основната сграда на университета и по една щастлива случайност нямаше пострадали, тъй като в същата аудитория имаше студенти, които бяха на изпит и при падането на крана те просто имаха късмет, че преподавателят ги беше викнал до катедрата за справка.
Ето защо аз правя едно предложение да се увеличи субси¬дията на университета с 27 милиона лева целево за довършване на учебния корпус. Това се налага още и от обстоятелството, че през тази година, в края на лятото и началото на есента, университетът ще чества 25-годишнината от своето образуване. 56.3
Това ще бъде едно тържествено честване и аз мисля, че ние би трябвало да отпуснем тази сума за този университет.
Третото ми предложение, уважаеми колеги, се отнася за Националната астрономическа обсерватория. Ако вие си спомняте, това е една стара моя теза, която още от миналата година се опитвам да я популяризирам и да обърна вашето внимание върху една уникална конструкция, в едно уникално средище, което е единствено в Югоизточна Европа.
От миналата година аз опитвам също така да ви уверя,
че. ..
Трябва ли да свършвам, понеже са три предложения?
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Едното е по чл. 4.
ВЛАДИМИР ШКОДРОВ: Всичко е вярно, но на миналото заседа¬ние започнахме всеки по списъка да излага всичките си предложе¬ния и затова аз сега говоря и за трите си предложения. - Няма проблеми, добре.
Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен е, казах, едно уникално съоръжение. То е една гордост, една китка за българската наука и ние нямаме право, нито ние, нито който и да било, да не съхраним това съоръжение, този научен център, в който работят не само български астрономи, а в който работят и астрономи от целия свят. За съжаление в момента, ние, астрономите, сме в много притеснено положение. Финансово сме бедни хора, астрономите нямат възможност за допълнителни приходи и затова много е належащо да бъдат осигурени поне 4 млн.лв. за приемна апаратура и за реконструкция на Националната астрономи¬ческа обсерватория.
Смятам, че всички ние, цялата ни страна, е задължена към това съоръжение, за което е хвърлено много пари. То струва милиарди левове и следва да дадем поне тази минимална сума за това съоръжение.
Между другото, накрая призовавам всички онези, които се съмняват в моите думи, каня ги да дойдат на Националната астрономическа обсерватория и да видят този бисер на българската наука. Смятам, че никой, който дойде, няма да загуби от това посещение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин професор Шкодров. ВТ/КТ 57.1

ИВАН БУДИМОВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Да, заповядайте за процеду¬ра.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Като имам предвид несериозността към това, което тук се говори, от тази трибуна, такива добри предложения, каквито направи господин професор Шкодров пред двадесетина народни пред¬ставители и убеден, че съзнателно прикриваме своята дейност от нашите избиратели, от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили предлагам да ни бъде дадена половин час почивка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Да, противно становище? -Има думата госпожа Величкова.
ИВАН БУДИМОВ (встрани от микрофоните): Имаме право на почивка по правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Не, чакайте. Нещо иска да каже госпожа Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПГДЛ): Аз искам да изкажа противно мнение, господин Будимов. Трябва да работим. Вярно е, че мъжете като нежни цветя бързо се уморявате, но повярвайте ми, че трябва да се работи. Така че изказвам противно мнение.
Но, господин председателю, мога ли, имам ли право, използувайки, че съм тук, на трибуната, да взема отношение по повод предложението на господин Шкодров или не?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Нека да дадем почивка, след което ще имате думата.
Давам 15 минути почивка. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Моля, квесторите да поканят депутатите да влязат в залата. Времето за почивка изтече. (Звъни) Продължаваме нашата работа.
Не виждам господин Пенев в залата. Госпожа Величкова искаше думата. За реплика или за процедурно предложение?
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз искам да подкрепя професор Шкодров във връзка с неговото предложение за обсерваторията в Рожен. Става въпрос за обновяване на материалната база, с оглед на по-ефективна и съвременна научноизследователска дейност.
Вие знаете, на първо четене, когато взех отношение по проекта за бюджет казах, че Българската академия на науките е с твърде ограничена субсидия и всъщност за дейности няма доста¬тъчно пари. Нека сега, поне за обсерваторията, да дадем необходи¬мите 4 милиона, за да се обнови материалната база. Това е необхо¬димо, за да може да се купи една съвременна апаратура, която да замени фотографските плаки, които са безкрайно неефективни, а същевременно и скъпи, защото вече ще се взимат от "Кодак". От една страна скъпи, от друга страна - неефективни. И тая елек¬тронна камера, която трябва да се купи ще подобри наблюдението на галактики, на различни други обекти и ще може да се води, пак повтарям, една ефективна научноизследователска дейност.
Затова, много моля колегите да имат предвид безкрайната необходимост на обсерваторията за този вид дейност и от тази сума.
Даже аз предлагам, ако е възможно, записано е на 43-та позиция - "За ремонт на Националната астрономическа обсерва¬тория", да се запише по-точно: "За подновяване на материалната база, свързана с научноизследователската дейност на националната астрономическа обсерватория- Рожен". Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви, госпожо Велич¬кова. Има думата народният представител Георги Панев. Да се готвят Димитър Велев и Милко Торбов. МС/ЙА 58.1

ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! За кой ли път от тази трибуна - и при обсъжда¬нето на предишния бюджет, и при първото четене на този бюджет, съм принуден да направя една тъжна, по-точно една мрачна конста¬тация - че социалният статус на българския учител е в драстично противоречие с отговорността, която обществото му вменява. И тази отговорносте ни повече, ни по-малко да осигури, в буквалния смисъл на думата, просъществуването на нацията. Българският учител в момента получава три хиляди лева по-малко от средната работна заплата, която е 8 хиляди и 500 лева, а учителите получа¬ват 5 хил. и 500 лв. средно възнаграждение. Това е един абсурд! Един абсурд, който говори за едно-единствено нещо - че всички ние тук - законодателите, изпълнителната власт, цялото общество сме в един огромен дълг към българския учител.
Ще напомня още един път, без образование няма икономика, няма здравеопазване, няма армия, не може да има и гражданско общество.
Разбира се, правителството не може да не откликне по някакъв начин на тази очевидна необходимост от незабавно повиша¬ване на заплатите на българските учители. Но откликът вместо да създаде едно чувство на увереност постига обратното. И ще ви кажа защо. Става въпрос за едно обещание, за точно не знам как да го назова и в медиите не беше назовано точно, за някакви преговори между Синдиката на българските учители и Министерството на образованието и за някакво обещание, че от месец април заплати¬те на българските учители ще бъдат повишени.
Като знаем какъв е бюджетът, той е силно рестриктивен и това се признава от вносителя на бюджета, и това са едни необ-ходимости, обективни в момента, той не може да бъде и друг. Като се имат предвид многобройните обещания в годините назад по този повод, няма основание да се счита, че това обещание ще бъде изпълнено. И тук има един друг момент. Момент, който буди тревога - парите, които се предполага, че ще реализират това обещание, тези пари са всъщност пари от, да не го наречем j точно "пенсионен фонд", защото такъв официално обособен няма, 4о но това са парите, предвидени за социално осигуряване и иззети ^ чрез тези 35 на сто от "Социално осигуряване" от самите български учители. Мотивът е, как да го нарека, несериозен ли, необмислен 58.2
ли?! - Че все по-голям брой учители нямали желание да се пенсиони¬рат, поради което в този фонд, да го наречем "пенсионен", макар че не е точно, са залежавали и оставали пари. Не това е политика¬та, която едно правителство трябва да следва. Ние всички знаем, че е необходим пенсионен фонд. Той трябва да започне с нещо. И трябва ли тези пари, които ги има в момента, и които могат да се въртят чрез банките, и които могат да се умножат чрез лихвите, тези пари отново текущо да бъдат раздадени, ако бъдат раздадени, за заплати на българските учители, ако това се случи след три месеца, през месец април? И тук да не добавям, че месец април започва с първото число, а първото число на месец април се знае какъв смисъл има за нашето население, пък не само и за нашето население.
Така че призовавам ви, уважаеми колеги, има възможност в бюджета да се стори една първа, не особено голяма, но обнадеж¬даваща стъпка към повишаване на заплатите на учителите. Ла се даде този знак, че обществото, защото в крайна сметка ние пред¬ставляваме общество, че обществото наистина е загрижено, разбира проблемите и, че с тази малка първоначална стъпка то дава в аванс една увереност, че в крайна сметка статусът на учителя ще се изравни със статуса на средния интелектуалец в България, ще се изравни със статуса на лекари, на инженери и прочие, и прочие, макар че трябва да бъде и по-висок. Но това е отделна тема на разговор.
Сега, конкретното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Времето ви изтече, господин
Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Защо време, нали няма време за второ четене?! ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Как да няма? Напротив, пет минути!
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Е, пет минути, но ние още не сме приели правилника. Как така?! (Шум и реплики от блока на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Напротив! (Показва фотокопие от "Държавен вестник" на господин Панев)
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Добре. Господин председателю, аз ви моля, неосведомеността по технически въпроси не е порок и всекиму може да се случи. Аз не го знаех това. Позволете ми още две
минути, за да си прочета предложението! Това е лична молба към 58.3 председателя в името на добрия тон и в името на това, такива важни предложения да бъдат чути и от тези, които ни слушат, и от уважаемите колеги народни представители. Аз няма да бъда по-дълъг от още две минути. Извинявам се за това, че не знаех...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Добре. Продължете, но моля ви да бъдете по-кратък.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Когато кажа нещо го изпълнявам, господин пред¬седателю .
В чл. 1, ал. 1, т.2.2. "От превишение на приходите над разходите на Българска народна банка" е записана една сума, която според нашите експерти е малка като доход и, която спокойно може да бъде увеличена с няколко милиарда лева. Все пак това е Българска народна банка и там и консорциуми, и прочие, и т.н.
Така че предложението е от чл. 1, ал. 1, т.2.2. сумата 9 млрд. и 800 млн.лева да се увеличи с 1 млрд. и 500 млн.лв. и да стане 11 млрд. и 300 млн. лева. Тази сума да се използва за повишаване на заплатите на учителите.
В последващите се предложения - по разходната част на бюджета в чл. 4 и чл. 7, аз детайлно ще посоча как това трябва да стане така че сумата справедливо да се разпредели между учите¬лите, работещи в системата на Министерството на образованието и другите държавни ведомства, и между учителите, работещи в общините. Тоест, средното разпределение да бъде налице и това разпределение предполага едно увеличение, при този 1 млрд. и 500 млн., който искам, от около 900 лв. повишение на заплатите на учителите. Скромно, но нещо. Тази необходима, не голяма, но обещаваща стъпка, която ние трябва да предприемем. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви, господин Панев. В залата ли са Димитър Велев или Милко Торбов? - Не ги виждам.
Заповядайте, господин Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПГДЛ): Колегата Велев поддържа предложе¬нието и ще го обоснове на следващото заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви. Евгений Михай¬лов? Евгений Еков? Анатолий Величков? Едвин Сугарев? Емил Коста¬динов и група народни представители?
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Няма да вземем думата днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Звезделин Кафеджиев? Имате














































0:4

думата, господин Кафеджиев. След това, ако е в залата е наред господин Орсов.
ЗВЕЗДАЛИН КАФЕДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам в чл. 1, ал. 2, т. 2 "придобиване на дълготрайни активи" да се допълни "в това число за изпълнението на 445-о министерско постановление от 1 ноември 1993 г. - с 50 млн.лв.".
Мотивите за това предложение са следните.
Смоленският регион е със значително по-висока от средната за страната безработица. След 1989 г. много предприятия затвориха врати, освободена беше голямо количество работна ръка. Рудодо¬бивът, който е определящ за икономиката в региона, е в криза. Много от рудниците са в ликвидация, което допълнително усложнява тежката социална обстановка. В тази връзка през 1993 г. беше прието Постановление № 445 на Министерския съвет с алтернативна програма за заетост за община Рудозем. В програмата са заложени конкретни обекти за доизграждане, с което ще се осигурят нови работни места. В тази връзка е и моето предложение за включване на 50 млн.лв. за завършване на Завода за газобетонови изделия в град Рудозем. До момента в обекта са извършени инвестиции над 700 млн.лв. и са необходими още 50 млн. за пускането му в експлоатация, с което ще се осигурят над 300 работни места. Това ще облекчи безработицата в общината, която в момента е над 40 на сто. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви. Не виждам господин Орсов в залата.
Има думата народният представител Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважае¬ми госпожи и господа народни представители! Аз се колебаех дали да взема думата да аргументирам моето предложение, защото ще говоря за българите зад граница и за желанието да отделим една малка сума, с която да им помогнем, но ми е неприятно и тъжно да говоря по един изключително важен въпрос, какъвто е този, пред толкова малко народни представители, повечето от които четат вестници.
И все пак, за какво става дума? Българите в Димитровград в Съюзна Република Югославия, или както сме свикнали да наричаме този град Цариброд, са подложени, и изобщо българите от Западните НЧ/ЗТ 59.1

покрайнини в продължение на редица години са подложени на една политика, поради която техният брой значително е намалял. Смело мога да кажа, че става дума и за национален геноцид, и за статис¬тически геноцид, ако щете... (Реплики от мнозинството) Да, така е, защото, госпожо Миленкова, не може от 128 хил. преди 50 години днес да са останали 28 хил., освен ако са ги избили, а никой не ги е избил, доколкото знам. Очевидно е направено всичко възмож¬но, за да бъде ликвидирана българщината в този край. И ако ние не вземем някакви мерки, с които да помогнем за запазването на българското съзнание, ще бъдем престъпници.
Сумата, която предлагам, е съвсем малка. Няма да цитирам тук по кой ред и по кой член. Това е нещо, което ще стане при гласуването. Предлагам сумата от 10 млн. за културно-информационен център в Димитровград или Цариброд, с които пари да може да се постави началото на една дейност за пропагандиране на българс¬ката култура, за подпомагане на българския театър в този град. Не знам дали знаете, но той е със 108-годишна история като българ¬ски театър. Малко са театрите в България, които могат да се похвалят с толкова дълга история. А напоследък там се редуват представления на български, сръбски - в което няма нищо лошо, - но и на новия език шопски. Елин Пелин е представен като класи¬кът на шопската литература и на този измислен шопски език.Имам уверението от голяма част депутати от всички парламентарни гру¬пи, че ще подкрепят това мое предложение. И ако то не е особено прецизно, според представителите на Министерството на финансите, по начина, по който искам да се набавят тези 10 млн., то ще ги помоля да намерят прецизният начин, но да не се използва някакво технически недотам изпипано предложение, или неизпипано от техническа гледна точка, за да бъде отклонено това мое предло¬жение .
Надявам се, че ще проявим достатъчно патриотизъм всички ние - доколко знам и някои други хора от демократичната левица имат подобни предложения - и при гласуването ще спомогнем за това да запазим духът на малцината останали, които все още се наричат българи в Западните покрайнини. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кур¬тев .
Заповядайте, професор Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Общи настроения са да бъде подкрепено предло¬жението за заделяне на такава сума, за да може да бъде положено началото за създаване на такъв културно-информационен център. Разбира се, не трябва да вмъкваме никакви елементи на политиза¬ция при приемане на това решение. Но за да го реализираме, аз ви предлагам тези средства да заделим от бюджета на Министерството на външните работи, като използваме техниката, която и в други слу¬чаи, аналогични на този, сме използвали и посочим на отделен ред "в това число - 10 млн.лв. за създаване на еди какво си". Тези средства ще бъдат взети от извънбюджетни сметки на Министерството на външните работи, а част от сумите по тези сметки се формират от таксите за издаване на визи. Няма да представлява проблем. Не е изключено министерството да намери възможности за заделяне още през 1996 г. и на по-голяма от исканата от Събранието сума.
Това е предложението ми. Като стигнем чл. 4 да се съгла¬сите да направим тази малка корекция на реда на Министерството на външните работи, който е ред 18-и. Мисля, че няма да има възраже¬ния. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Стои¬лов .
Има думата народният представител Иван Будимов.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Костов, министър на финансите! Направил съм две предложения. Ще ги моти¬вирам едно след друго.
За увековечаване на историческите събития от 1014 г. и в памет на българския цар Самуил и ослепените 14 хил. български воини признателното българско население изгради национален парк-музей "Самуилова крепост" недалеч от село Ключ, община Петрич. На 23 октомври 1982 г. на многохиляден митинг-събор тържествено бе открит мемориалният комплекс. В центъра на комплекса е изпра¬вена величествената бронзова фигура на Самуил, приведена под тежестта на изживяната мъка, но продължаваща да стиска меча. Нечовешка мъка лъха от фигурата на този гигант, паднал почти на колене. Зад него са изобразени войниците му, ослепени и полу¬мъртви, но внушаващи усещане за величието на армията и държавата на Самуил. Автор на паметника е заслужилият художник професор Борис Гондов. Мемориалът включва и две зали за музейна експозиция, в която са показани оръдия на труда, оръжия, съдове и други предмети, намерени при археологическите разкопки и проучвания. Вечер мемориалът е подходящо осветен и привлича погледа от десет¬ки километра.
Националният парк-музей "Самуилова крепост" е свято място, напомнящо за най-трагичните събития в нашата история. Той разказва на поколенията за героичната борба на Самуил и неговите воини за запазване на българската народност и незави¬симостта на първата българска държава.
С Решение № 217 от 12 май 1995 г. Общинският съвет в град Петрич приема националният,парк-музей "Самуилова крепост" да се стопанисва от община Петрич. Въпреки многократните настоя¬вания пред Министерството на финансите, в бюджета за община Петрич и тази година не са предвидени средства за възстановяване и благоустрояване на това свято за всеки българин място.
Затова правя своето първо предложение: разходите на Министерството на културата по чл. 1, ал. 1, т. 17 да се увеличат с 1 млн.лв. целево за възстановяване и благоустрояване на нацио¬налния парк-музей "Самуилова крепост". Сегашното състояние на музея е отчайващо и трябва да се предприемат бързи и ефективни мерки.
Колеги, извън това, което съм подготвил, искам да кажа, че личността на българския цар Самуил е силно оспорвана личност от Република Македония. Мемориалът се намира само на 5 км от границата с Република Македония. Без да продължавам да говоря по този проблем, бих искал да ви помоля само българското да възтържествува у нас и да подкрепите това мое предложение. Лай Боже, както казват хората.
Второто ми предложение. На 21 септември 1995 г. бе опожаре¬на църквата "Св. Николай" в гр. Петрич. Църковното настоятелство при опожарения храм и енориашите се обръщат към нас, народните представители, с молба да бъдат отпуснати целево 2 млн. лева за възстановяването му. Храмът е построен през 1868 г., т.е. две години преди учредяването на Българската екзархия и е един от най-старите пралославни храмове в Пиринска Македония. В този храм е било открито и първото светско училище в Пиринска Македо¬ния. Средствата за построяване на храма и светското училище са били набрани само от българското население на града. То взема участие и в самото строителство на храма с доброволен труд. Сто и тридесет години църквата "Св. Николай" е истинска гордост за православното население от цялата Петричка община. Нейното минало заслужава признателност и почит за огромната й роля за църковно-националната свобода през време на Възраждането. Искана¬та сума от 2 млн. лв. е за възстановяване на щетите от пожара и превръщането на храма отново в истински дом на вяра и благочес¬тие за православното население.
Уважаеми народни представители, мисля, че със своя положи¬телен вот вие ще изразите своята подкрепа на молбата на църковно¬то настоятелство, енориашите при храм "Св. Николай" и на цялата общественост на Петричката община. Конкретно предложението е описано. Предлагам да се увеличат приходите по чл. 1, ал. 1, т. 1.1.2. от "Финансови институти" с 2 млн. лв.
И, второ, предлагам да се увеличат разходите по чл. 1, ал. 2, т. 1.4.8. с 2 млн. лв. целево за възстановяване на опожа¬рения храм "Св. Николай" в гр. Петрич. В разшифровката на т. 1.4.8 в раздел "г" "Религиозно дело" да се създаде нов текст "Възстано¬вяване и строителство на религиозни храмове". За източник е предложен чл. 1, ал. 1, т. 1.1.2. СБ/ВР 60.1

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин
Будимов.
Има думата народният представител Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин председател, тъй като аз съм съавтор, а другият съавтор в момента не е тук, бих помолил да остане за вторник. Вместо нас нека да вземе думата госпожица Лорета Николова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Няма пречка. Продължаваме.
Следващият по ред е господин Иван Сунгарски, но го няма в залата.
Има думата господин Йордан Ройнев.
ЙОРДАН РОЙНЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Надлежно съм направил предложения за промени във внесения и гласуван на първо четене законопроект за бюджет на Република България за 1996 г., които искам да изложа и да защитя пред вас.
В предвидените в законопроекта по чл. 1, ал. 1, т. 1.4.8 - Други разходи, по Постановление на Министерския съвет Ng 151 от 1993 г. и сега записани в бюджета 150 млн. лв. за субсидиране на снабдяването с хляб, хлебни изделия и основни хранителни продукти на селищата до 500 жители, без курортните такива, в планинските райони да бъдат завишени с 20 млн. лв., или средства¬та за тази цел да станат 170 млн. лв. Аз мисля, че не е необходимо да излагам мотиви защо предлагаме завишение на тези средства. Хората от тези райони са в трудно положение по отношение снабдява¬нето с елементарните хранителни продукти, които в другите райони на страната имат възможност да получават при по-ниски цени и с по-голям асортимент.
Второто мое предложение е да се завиши бюджетът на Нацио¬налната служба за селекция и репродукция в животновъдството към Министерството на земеделието и хранителната промишленост с 30 млн. лв. целево за обезпечаване на безплатен генетичен ресурс и селекция в планинските и полупланинските райони на страната.
Уважаеми колеги, искам да се обоснова. Оказа се, че след намаляване на поголовието в цялата страна в тези райони популацията при едрия рогат добитък е увеличена. В момента там има към 160 крави, към 1 млн. и 300 хил. овце и 395 хил. кози. 60.2
В същото време обезпечаването на това поголовие с мъжки разплоден материал, изкуственото осеменяване, което е много важно за поддър¬жане на тези популации, е на много ниско ниво поради липсата на средства у стопаните, които притежават тези животни, а те са повече в едноличните стопанства, в частните ферми и поради това че едно еднократно осеменяване струва над 300 лв. на стопани¬на. Имайте предвид, че средният коефициент на осеменяване е 1,7 или почти двукратно се осеменява животното, за да може да бъде гарантиран стопанинът, че ще получи съответния приплод и необходимата продукция от това животно. Има населени места в тези райони, до които няма достъп и където изкуственото осеме¬няване не може да бъде осъществено. Това налага в тези кметства, в тези общини да бъдат дадени разплодници, които да се ползват от хората, живеещи в такива райони.
Сумата, която предлагам, е необходима, за да можем да намалим, а където е възможно и безплатно да се извършва изкустве¬ното осеменяване, и, второ, да се закупят тези разплодници и да бъдат предоставени безвъзмездно на съответните общини. Още един факт, уважаеми госпожи и господа. На вас ви е известно, че беше създадена една изключителна добра порода говедо - българ¬ско родопско говедо на базата на "Джарзей" и местното родопско говедо с изключително добри показатели и ако ние не осигурим свежа кръв с внасянето на разплодници "Джарзей", има голяма опасност да загубим тази популация и това поголовие.
Тези разходи по това мое предложение предлагам да се вземат от чл. 1, ал. 2, т. 1.4.8. - Други разходи.
Другото мое предложение е да се завиши бюджетът на Нацио¬налната ветеринарна медицинска служба към Министерството на земеделието и хранителната промишленост с 27 млн. лв. целево за поевтиняване на ветеринарномедицинските услуги в планинските и полупланинските райони на страната. Лечението на едно едро животно, уважаеми госпожи и господа, струва някъде към 3 хил. лв., лечението на едно дребно животно струва на стопанина някъде към 1600 лв. Това са изключително големи разходи, при положение че 10 на сто от поголовието на едър рогат добитък преминава през съответните лечебни манипулации поради съответните заболява¬ния, поради това че дребният рогат добитък някъде към 12 на сто минава през такива манипулации поради заболявания, поради А това че се налага лечение на заболявания от гинекологичен характер и всичко това се отразява върху бюджета на хората, живеещи при тези условия в планинските райони.
Неминуемо възниква въпросът за тези две мои предложения - за Националната служба по селекция и репродукция и за Национал¬ната ветеринарномедицинска служба - неминуемо възниква въпросът те наистина ли ще бъдат изразходвани целево за покриване на тези нужди. Да, уважаеми госпожи и господа народни представите¬ли, в нашата комисия имахме средства с ръководствата на тези служби към Министерството на земеделието и хранителната промишле¬ност и те гарантират, че средствата ще бъдат изразходвани по схема, която ще гарантира стигането на средствата до техния пряк ползвател.
Имам още едно предложение, което не желая да чета пред вас, поради това че вие, уважаеми госпожи и господа, със своето гласуване по Закона за таксите, както ние приехме от горивата, приехте част от средствата, които се натрупват във фонд "Републи¬канска пътна мрежа" да бъдат заделяни за пътищата в тези планински райони. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ройнев. Вие имате още едно предложение с господин Школагерски. Имате думата да го изложите.
ЙОРДАН РОЙНЕВ (ПГД/1): Господин председател, господин Школагерски ме оторизира да говоря от името на двама ни. Имаме предложение за Правителствена болница, Клиничната база в Лозенец, записана в бюджета на 11 млн. и половина.
Аз се надявам, че народните представители са видяли това наше предложение. Става дума за закупуването на апарат "Изкуствен бъбрек" за кардиохирургическата клиника, някъде към 3 млн. и половина лева и закупуването на един реанимобил "Мерце¬дес" тип "Спринтер" за 8 млн.лв. Уважаеми госпожи и господа народни представители, разбирам деликатността, поради това че ние сме от контингента на това болнично заведение. Но тук става дума за даване възможност на екипа на тази болница, на екипа на това отделение, за което говоря, да има възможност наистина да върши една перфектна медицинска работа.
Аз мисля, че в тази болница, която се ползва и в нашите мотиви, когато правихме предложението с господин Школагерски, сме казали, че тя обслужва и дипломатическия корпус в нашата страна. И това все пак е показателно за нивото на медицинското обслужване, на едно такова отношение към дипломатическия корпус в България.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (от място): Даже държавните глави, които посещават нашата страна се обслужват от този екип.
ЙОРДАН РОЙНЕВ: Държавните глави, подсказва ми господин Школагерски, които посещават нашата страна, знаете също много добре, според протокола, също се обслужват от този екип.
Надявам се, че вие ще подкрепите това наше предложение, за да могат да бъдат отпуснати тези 11 млн. и половина за подобря¬ване и облекчаване работата на екипа от Правителствена болница или Клиниката в Лозенец. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, господин Ройнев. В залата ли е господин Келерджиев? - Няма го. Красимир Момчев?
Има думата народният представител Красимир Момчев.
КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаеми господин председател на Сметната палата! Предложението, което съм направил е във връзка с един тежък екологически проблем. Става въпрос за чистотата на Бургаския залив и за една пречиствателна станция, която е изградена и остава само да се заусти в Черно море, тъй МС/ЗТ 61.1

като тя не е заустена. От три-четири години станцията и нейните системи ръждясват, бетоните се пукат, защото са изложени на прякото въздействие на слънчевите лъчи, а самата технология е морално остаряла. Смятам, че е крайно време тази година да се отпуснат средства за заустването на пречиствателната станция и пускането й в действие. В тази пречиствателна станция е предви¬дено да се включат квартал "Сарафово" на град Бургас и град Поморие.
Ако някой от правителството отиде в Поморие може да види как фекалните води на град Поморие се изливат директно в Бургаския залив, заедно със съответните химически продукти от перилни препарати и т.н. Така че ефектът от това, че в град Бургас е изградена пречиствателна станция е много малък, след като има друг замърсител на залива, а заливът е доста затворен.
Аз съм предложил парите за тази станция, за заустването й в Черно море да се вземат от точка 2.6. на приходната част. Става въпрос за приходите от Ямбург. Но като разглеждам въобще приходната част на бюджета си задавам въпросът защо тази година бюджетът е доста по-рестриктивен, доста по-малко приходи са предвидени по някои определени пера? Тези пера са в точка 2.6. -"Приходите от Ямбург", и точка 2.2. - "От превишение на прихо¬дите над разходите на БНБ". Че миналата година са получени, грубо говоря, около 18 млрд., тази година - 9 млрд. и 800 млн. Много говори правителството за така нареченото "оживление на икономиката" от 2,5-3 на сто.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Това не означава, че банките трябва да увеличат вноските.
КРАСИМИР МОМЧЕВ: Да, точно това е проблемът. И ако чо¬век се замисли защо има такова оживление на икономиката, и ако погледне състоянието на търговските банки, където дългът към търговските банки, както правилно забеляза колегата, е около 330 млрд., това означава, че толкова рекламираното оживление на икономиката не е нищо повече от напомпване на икономиката с кредитни пари и ефекта, който е получен за 1995 г. ще бъде много краткосрочен.
Аз смятам, че това напомпване на икономиката не оказа влияние върху макроикономическите показатели, защото през 1994 г. беше подготвено спокойното преминаване на 1995 г. във финансово отношение. Скокът на долара в началото на годината, голямата инфлация през 1994 г. повдигна нивото и през 1995 г. правител¬ството успя, въпреки негативните процеси в кредитната област, успя да задържи макроикономическите показатели.
Самият факт, че са предвидени толкова малко приходи от БНБ показва, че Министерството на финансите гледа доста реалис¬тично на 1996 г. Надявам се, че ще окаже своето въздействие върху БНБ да охлаби примката върху търговските банки. Предполагам, че затова е толкова малка сумата, която е предвидена в бюджета по приходната част. Но това едва ли ще доведе до очаквания ефект на подобни макроикономически показатели през 1996 г., както и през 1995 г.
Въпреки това смятам, че могат да се намерят необходимите пари за такива крещящи обекти, за какъвто говоря. Сумата не е голяма, става въпрос за около 60 млн.лв. за три обекта заедно. И ако социалистическата партия си изпълни предизборните обещания, които даваше в Бургаски регион преди местните избори, просто трябва да се намери начин за финансирането на този обект. Дори ако не може чрез бюджета, да се търси път чрез фонда за опазване на околната среда. Смятам, че специално за такива пречиствателни станции, които се отнасят за Черноморското крайбрежие, трябва да се поглежда по друг начин, а не както в цялата страна. Защото тук става въпрос и за пряко въздействие върху населението на България, което ползва черноморските курорти. Благодаря за внима¬нието .
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Момчев. Има думата господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, аз вземам думата, за да подкрепя това предложение и с няколко допълнителни основания. Исканите 66 млн.лв. за пречиствателни станции на Поморийска община, които засягат град Поморие, Ахелой и Каблешково, не е проблем, който касае само тази община. Вие знаете, че замърсяването на Черно море се отразява неблагоприят¬но и върху цялото крайбрежно население. Това касае и проблемът на град Бургас. Ние имаме колективно предложение специално за община Бургас и ще го защитаваме когато му дойде времето. Но 61.3 аз искам да ви обърна внимание, че когато вие гласувате за община Поморие, вие косвено и не само косвено, а пряко ще подкрепите и град Бургас, чието екологично състояние е катастрофално. Когато дойде времето, ще изложим тези съображения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин
Райчевски.
Колеги, с това изказване приключваме за днес разискванията.
Пристъпвам към съобщенията.
Постъпило е заявление до председателя на Народното събра-
ние със следното съдържание:
"Уважаеми господин председател, в съответствие с чл. 12, ал. 3 и във връзка с § 25 на Преходните и заключителни разпоредби от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, молим да обявите възстановяването на Парламентарната група на Бизнесблока в следния състав:
Председател - Димитър Дичев. Заместник-председател - Георги Дилков.
Заместник-председател и говорител - проф. Христо Стоянов.
И членове:
Румен Русев,
Яшо Минков,
Валентин Стоев,
Диляна Димитрова,
Дончо Димитров,
Борислав Борисов."
Да им е честита новата парламентарна група. (Ръкопляска-
ния)
Съобщения:
Икономическата комисия ще заседава на 7 февруари, сряда,
от 14,30 ч. в зала "Запад" при следния дневен ред:
1. Обсъждане и приемане на становище по Основни насоки (Стратегия) за развитие на енергетиката на Република България в периода 1995 до 2010 г. и в перспектива до 2020 г., приети с решение № 475 на Министерския съвет от 1.12.1995 г.
2. Обсъждане на предложение за използване на средствата от ДФРР в съответствие с програмата за стабилизация на банковия сектор.
3. Представяне на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет.
Комисията по устройството и дейността на държавните органи ще проведе извънредно заседание на 6 февруари, вторник, РД/ВР 62.1 от 14,30 ч., в зала 356 в сградата на пл. "Батенберг" № 1 при следния дневен ред:
1. Законопроекти за ратифициране на договори за правна помощ по наказателни и граждански дела между Република България и Република Грузия, Република Армения и Китайската народна репуб¬лика, внесени от Министерския съвет.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъчната администрация, внесен от Министерския съвет, № 100.02-118 - продължение второ четене.
Комисията за контрол върху приходите, разходите и имущест¬вата на политическите партии ще проведе съвместно заседание с Комисията по правата на човека и вероизповеданията на 7 февруа¬ри 1996 г., сряда, от 15 ч. в зала 238 на бул. "Батенберг" със следния дневен ред:
1. Обсъждане на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от Анаста¬сия Димитрова Мозер.
Комисията по парламентарна етика ще проведе заседание на 7 февруари 1996 г., сряда, от 15 ч. в сградата на пл. "Батен¬берг" № 1, ет. 4, кабинет 426 при дневен ред:
1. Подготовка за изработване проект на правила за парла-
ментарно поведение.
2. Обсъждане на сигнал от народния представител Ангел Димов.
Комисията по външната политика и европейската интеграция ще проведе заседание на 6 февруари 1996 г. от 14 ч. в зала 238 на пл. "Батенберг" № 1. 62.2
Комисията по културата ще проведе заседание на 7 февруари 1996 г., сряда, от 15 ч. в зала 456 в сградата на пл. "Ал. Батен¬берг" 1 при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за народните читалища.
2. Разни.
При продължаване на пленарното заседание комисията ще
започне своята работа 15 минути след завършването му. Закривам заседанието. (Звъни)
Закрито в 14,00 ч.




ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Атанас Железчев

СЕКРЕТАРИ:
Илко Савов

Митко Нитов