Председателствували: председателят Благовест Сендов и за¬местник-председателят Нора Ананиева
Секретари: Валери Стършелов и Шмер Юмер

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам извънред¬ното заседание на Народното събрание с единствена точка от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 1996 ГОДИНА.
От това, което досега сме разгледали, има думата Дими¬тър Велев или Милко Торбов. Кой от тях ще обоснове предложението?
Има думата Димитър Велев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Нека да поканим представители на Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да съобщите в Мини¬стерството на финансите, че е започнало разглеждането на бюджета.
Заповядайте, господин Велев.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Предложението, което сме направи¬ли с народния представител Милко Торбов има два пункта. Единият е във връзка с ремонт и поддържане на пътищата и е свързан с пре¬доставяне на допълнителни средства за общините.
В 1.4.7. - За ремонт и поддържане на пътищата - е записа¬на сумата 2 млрд. 042 млн. и 900 хил.лв., в това число за дялово участие на общините в съвместното строителство, реконструкция, ремонт и поддържане на четвъртокласните републикански пътища - 630 млн.лв.
За нас не е ясно разликата между 630 м/ж. и 2 млрд. 042 млн.лв. за кого е определена? Затова ние смятаме, че тези средства следва да бъдат увеличени с още 300 млн.лв., на нов ред обаче, да бъдат целево определени за зимно почистване на четвъртокласните републикански пътища.
Оказа се, че в това дялово участие участвуват общините и Главно управление на пътищата, но какъв е делът на едните и на другите това не е много ясно. Оказа се, че общините главно поемат разходите за зимното почистване и затова ние смятаме, че допълнително 300 млн.лв., които да бъдат разпределени от Съвета по регионална политика, трансгранични и инфраструктурни системи и местни власти към Министерския съвет, ще бъде най-доброто за осигуряв ане на средства на общините.
И вторият пункт е по чл. 1, т. 3.3. за общините за допълнително увеличаване на субсидията, като средствата корес¬пондират с чл. 4, където сме предложили от другите държавни ор¬гани, министерства, ведомства и други бюджетни организации, да се приспаднат средства в размер на 1 на сто за всяка позиция, с изключение на позиции 6 и 7 - Министерството на отбраната и Ми¬нистерството на вътрешните работи, като тези средства бъдат разпределени за всички общини в страната по обективните критерии на Методиката за взаимоотношенията между Републиканския бюджет и бюджетите на общините.
Имали сме предвид обстоятелството, че в момента общините имат огромни задължения, имали сме предвид това, че все пак, макар за 1995 г. с 90 на сто изпълнение на субсидиите към тези организации те са посрещнали по-добре своите нужди, отколкото общините, за които имаме 93 на сто изпълнение на субсидията от Републиканския бюджет към общините и въпреки това една огромна част от тях не можаха своевременно да изплатят заплатите. Оказа се, че технически това е много трудно. Оказа се, че сумата в раз¬мер на 1 на сто за всяка една позиция не е най-подходящо, но би могло в определени случаи в 1 на сто, а в други случаи, макар и по половин процент, при добра воля това нещо да се направи.
Ето защо ние предлагаме на вниманието на народните представители тези два въпроса да се обсъдят и ако сметне Народ¬ното събрание за необходимо да се направят тези корекции.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Думата има народният представител Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Преди да започна бих искал да уточня една подробност, която също така не е решена от промяната в правилника, която прие Народното събрание преди няколко дни. Аз и миналия път ви казах за това ограничение на правата на наро¬ден представител, във връзка с петъчните питания, че не е ясно формулирано решението. Не става въпрос за кога и за колко време важи по същия начин ограничението на обосновката на предложението на народните представители до 5 минути не е регламентирано за колко предложения се отнася. Например народният представител пра¬ви едно предложение за бюджета и го обосновава в рамките на 5 минути. Друг народен представител прави четири-пет предложения, а в случая аз имам 7 или 8 и искам да знам с колко време раз¬полагам, господин председател? Бихте ли ми отговорили? Не е рег¬ламентирано. Така е внесено, така е гласувано предложението и хаосът става пълен. Затова е необходим прецедент и този прецедент да бъде регламентиран и оттук нататък да се знае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Радев, Вие въвеж¬дате ново законодателство в България. Казано е: "При обсъждане на второ четене се взема думата по 5 минути".
МУРАВЕЙ РАДЕВ: И така, какво значи това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Понеже досега Вие разсъж¬давахте по процедурен въпрос времето Ви не се засича.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин председател, аз Ви питам имам 7 предложения и в 5 минути ли трябва да ги обоснова или 7 по 5?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За 5 минути 7 предложе¬ния.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Вие чувате ли се какво говорите?! ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Чувам се.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ами този, който има едно предложение и той ли за 5 минути ще го направи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Най-много 5 минути. Не е длъжен да използува 5 минути.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Тогава аз ще направя поотделно предложе¬нията си - за всяко едно по 5 минути. Излизам, говоря за едното предложение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не може.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ами те са за различни неща. Как може да не може? Вие чувате ли се какво казвате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Чувам се, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Пет предложения правя за 5 различни неща. Ако направя 50, пак ли за 5 минути ще ги обоснова? Имаме 130 предложения от народните представители. Аз имам 15. Сега в момента имам 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ако имате 100 предложения, 500 минути ли ще говорите?
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ами това е слабост на това предложение, което прие Народното събрание. Така е, когато се приемат неща, които не са обмислени, господин председател.
И така да започна по същество.
Уважаеми колеги, моето първо предложение е да се увеличи с 10 млн.лв. целевата субсидия на община Родопи конкретно за поликлиника в град Перущица.
Вие си спомняте, уважаеми колеги, миналата година имаше дебат по този въпрос, аз ви предложих същото нещо, ставаше въпрос за довършването на една поликлиника, която е в пусков срок, която е в преходно състояние, която трябва да бъде завършена и на която са необходими тези 10 млн.лв., за да бъде пусната в експлоа¬тация. Тогава аз подробно обосновах необходимостта както за населеното място Перущица, така и за околните населени места, които изпитват остра нужда от такова болнично заведение, защото са принудени за всеки отделен случай да се отнасят до Пловдив или до някое друго населено място, голямо населено място, където има такова болнично заведение.
Аз няма отново да обяснявам всички тези мотиви, които то¬гава ви изложих, само искам да ви направя едно сравнение. Миналата година по този въпрос Комисията по бюджет и финанси имаше положи¬телно становище. Тя подкрепи моето предложение. Тогава кметът на община "Родопи" и кметът на град Перущица бяха от Съюза на демок¬ратичните сили. Тук, в тази зала вследствие на определен принос на нашия колега Емил Костадинов бе гласувано от мнозинството против решението на Комисията по бюджет и финанси. Днес, уважаеми колеги, по една случайност кметът на община "Родопи" и кметът на град Перущица са от БСП. Временно. Днес Комисията по бюджет и финанси не приема моето предложение. Тоест, нещата са точно обратно до този момент на положението от миналата година и от миналогодиш¬ния бюджет. И аз имам всички основания да смятам, че ако БСП е последователна в своята политика, би трябвало днес да гласува за тези 10 млн. Толкова по този въпрос. Благодаря ви. Пет минути - първи въпрос.
Отивам на второ предложение. Уважаеми колеги, второто ми предложение е свързано с увеличение на бюджета на съдебната власт със 750 млн. и 700 хил.лв. За никого не е тайна, че съдеб¬ната система е доведеното дете на БСП. Това просто прозира от всяко едно действие и отношението е недвусмислено в тази посока. Независимостта на съдебната система е като че ли трън в ичите на управляващото мнозинство. Само това може да обясни нежеланието на управляващите да поставят тази система в някаква степен на финансова самостоятелност.
Уважаеми колеги, всички ние добре разбираме, че това е една система, която се различава съществено от всички останали подобни държавни структури. Онзи, който сложи знак на равенство между съдебната система и някое министерство и друго ведомство, той просто би сгрешил. И основният мотив за това е, че няма друга система, няма други държавни чиновници, които могат да окачат човек на бесилото, които могат да отнемат човешки живот или които могат за голяма u ?т от живота на определени хора да ги вкарат в затвора. Така е, една система, която има около 2500 незаети бройки, незаети по много причини, една от която е именно тежкото финансово състояние на тази система, не би трябвало да бъде подценявана и мерена с еднакъв аршин.
Аз съм предложил заедно с колегата Иван Костов... Господин председател...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: ... с колегата Иван Кос¬тов . . .
МУРАВЕЙ РАДЕВ: ... с колегата Иван Костов, но имам чувството, че говоря на вятъра. Както и да е, това остава за тези, които духат във вятъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И за Вас!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Така че именно предвид на специфичните особености на тази система, именно предвид на това, че там има много разходи, които тепърва трябва да бъдат извършвани, ние сме преложили едно увеличение от 750 млн. от източник "Субсидия на Републиканския бюджет" и едно завишение на предвидените по отчет средства. Миналата година съдебната система имала около 2 млрд. и 300 млн.лв. събрани от собствени източници. Тази година правителството вече увеличи таксите почти двойно на съдебната сис¬тема и това е едно от нещата, които във всички случаи ще увеличат данъчната тежест и разходите на населението, което ползва услугите на тази съдебна система. Но това е друг въпрос. За него ще говорим малко по-късно.
Сега обаче собствените приходи вероятно биха достигнали някъде около 3 млрд., тоест числото, което и ние сме предложили - 3 млрд. собствени приходи, милиард и 200 субсидия от Републи¬канския бюджет. Общо приходи в съдебната система за 1996 г. в порядъка на 4 млрд. и 200 млн.лв. Смятаме, че подобна постановка би дала възможност, би дала всички обективни предпоставки да бъдат налице, щото тази система да може да извърши онова, което се очак¬ва от нея.
Третото предложение, което си позволяваме да ви направим, това е едно увеличение на предвидената работна заплата в бюджет¬ната сфера с 1 млрд. 715 млн.лв.
Уважаеми колеги, всички вие добре разбирате, че това е една порочна практика, наложена във времето, която в крайна сметка гледа на трудовото възнаграждение на държавния служител, на бюджетния работник като на човек втора категория. Това е факт, който е неоспорим. Вие сте убедени, че тази заплата е 64.2 твърде мизерна като количество и е още повече несигурна като ритмичност за получаването й. Такива случаи напоследък - колкото искате. Тази неравнопоставеност, това подценяване на чиновника, на държавния служител, на бюджетния работник, бих казал, води до изтичане на висококвалифицирани кадри и до осезаемо влошаване качеството на работата в бюджетния сектор.
През 1995 г. относителният спад на средната работна заплата в бюджетния сектор бележи рекордна стойност. Докато средната работна заплата в бюджетната сфера в началото на 1994 г. е 126 на сто, забележете, 126 на сто от социалния минимум, тоест по-голяма от него, то през 1995 г. това относително тегло вече е само 80 на сто от социалния минимум.


Ние, уважаеми колеги, смятаме, че бихме осъществили своята законодателна роля и въвели справедливост в този сектор, ако за 1996 г. средната работна заплата в бюджетната сфера достиг¬не средно за годината 9 хил. и 500 лева на човек, месечна работна заплата. Това е и предложението на синдикатите в България. И когато преизчислим заетите в тази сфера с тази средна работна заплата, тогава получаваме едно увеличение от цифрата, която ви казах, а именно - 1 млрд. 715 млн. завишение на параграф "Заплати" в републиканския бюджет.
Веднага с това трябва да бъдат завишени и вноските в държавно обществено осигуряване със съответната сума. Това са 609 млн. лв. Това е по нашето трето предложение.
Четвъртото ни предложение се отнася до увеличение на сумите по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи със 155 млн. лева.
Уважаеми колеги, за опозицията и за относително незави¬симите обществени среди в България вече е пределно ясно, че стремежът на БСП е явен - да се блокират реалните реформи в селското стопанство, да се компрометира фактическото връщане на земите в реални граници и да се стимулират доказали негодност¬та си форми на земеделско стопанисване. И съвсем логично е, че само 2,5 на сто са върнатите земи с нотариални актове. Всичко останало е някаква форма на полувръщане, на полуреформа, на полуима, на полуняма.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Господин Радев, второ четене
е!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: За това ние предлагаме средствата по закона да бъдат завишени, за да се ускори процесът на аграрната реформа, и смятаме, че тези 155 млн. лв. са крайно необходими, за да се даде един сериозен тласък в това отношение.
Свърших, господин Костадинов, и по четвъртия си въпрос. И се надявам по първия този път да ме подкрепите, ако сте последо¬вателен. Става въпрос за Перущица, става въпрос за поликлиниката, за която Вие миналата година имате особен принос да бъде отхвърле¬на.
Пето предложение - увеличение субсидията на община Плов¬див с 1 млрд. и 500 млн. лв., в това число - 1 млрд. и 100 млн. и обща субсидия - 400 млн. лв. ВТ/ВР 65.1

Уважаеми колеги, община Пловдив има задължения от 1995 г. в размер на 1 млрд. лв. Един милиард лева от миналата година... (шум и реплики от блока на левицата), които структурно се разпре¬делят на заеми - 500 млн. лв., и неразплатени разходи - 500 млн. лв. средно. Всичко това е без лихвите.
Причините, уважаеми колеги, са известни. Защото в голямата си част са общи за по-големите общини. И това са: преди всичко неправилно разпределение на субсидията; подценяване на окръжни и областни функции чрез даване на ниско относително тегло на здравни, учебни и комуникативни функции на общинския център. Също и на показателя численост, брой жители. Липсва например показател за размера на площта в регулацията на населеното място. Изключително важен показател - просто отсъства от тази методика. За сметка на това обаче, с високо относително тегло в методиката е брой населени места на територията - 4,7 относително тегло. Ами, че това могат да бъдат 15 махали, уважаеми колега. И те изобщо сумарно не могат да се сравнят с една трета от един голям град по отношение на комуникации, застроена площ, улични платна.
Вторият сериозен негатив е редовното неиздължаване на субсидията. През 1995 г. тя бе намалена с 10 на сто общо за годината, както и неритмичното постъпване на средствата от Минис¬терството на финансите по отделните общини.
Най-вече негативен резултат по отношение на подобно състояние на общините оказва силната централизация на финансите, липсата на финансова самостоятелност на общините, колеги, и това, че собствените приходи на общините са с малки възможности, а онези, сериозните, големите, дебитоносните се централизират в републиканския бюджет.
Уважаеми колеги, народните представители от гр. Пловдив, община Пловдив, имаха две срещи с общинската администрация и се обединиха около справедливите искания на общината. За съжале¬ние представителите на Българската социалистическа партия отново изневериха на своите избиратели, като както миналата година не подписаха заключителния общ документ, за който привидно дадоха съгласие. По този начин те доказаха своята принадлежност на войници на своята партия, а не на хора, които трябва да се грижат за интересите на своите избиратели. (Шум и реплики от блока 65.2 на мнозинството) И такива хора по този начин, постъпвайки така, трябва добре да съзнават, че техните избиратели нито са слепи, нито са глухи, виждат, чуват и има нови избори. И те ще бъдат много по-скоро, отколкото някои хора си въобразяват. (Шум и реплики в блока на левицата)
Накрая, уважаеми колеги, една община, която дава повече от 12 млрд. данъци в републиканския бюджет, има всички основания и моралното право да настоява, да поиска увеличение на своята субсидия от 1 млрд. и 500 млн. лв.
Господин председател, отивам на шестото си предложение -увеличение на средствата в частта "Други разходи" с 300 млн. лева целево за оборотен жилищен фонд за изселване на българските семейства от квартал "Столипиново" на гр. Пловдив.
Уважаеми колеги, онези, които са ходили в Пловдив и познават града, познават добре неговата язва - най-големия в България цигански квартал - "Столипиново".
Пловдивчани, за разлика от тях обаче, по-добре позна¬ват проблемите на това гето. Много добре го познават. Там, ува¬жаеми колеги, ние бяхме свидетели на един престъпен експеримент на народната власт, на онзи хуманен строй, на грижата за човека, която се свеждаше до превръщането на обществото в безволева, послушна маса, моделирана от загубили човешкия си образ гениални вождове. (Шум, реплики и възгласи в блока на мнозинството)
Ярък пример за това е заселването на 550 български семей¬ства в сърцето на циганския квартал с цел претопяване, с цел може би облагородяване на масата или не знам с каква друга цел, но фактът е налице и неговите трагични последици също са налице.
Уважаеми колеги, неописуеми са преживяванията на българи¬те, живущи в блокове по няколко семейства на вход. А останалите апартаменти - населени от цигани, с присъщата им ориенталска екзо¬тика, специфичен бит и вродена агресивност. Ако вие не можете да си представите целия ужас от това съжителстване, елате, госпо¬да народни представители, на място елате, за да се уверите.
Община Пловдив разполага с около 600 бр. оборотни жилища. Те обаче са заети от чакащи да се построят собствените им жилища, т.е. ползват се оборотно. Общината обаче няма средства да завърши започнатите, но незавършени жилища, казах ви - 1 млрд. дефицит. 65.3
С 300 млн. лева през 1996 г. могат да се завършат около 280 до 300 такива апартамента, в тях да се настанят собствени¬ците им, като освободените оборотни жилища се предоставят на 300 български семейства от Столипиново. Ще останат още 200-210 семейства - 40-50 вече от няколко години са преместени в други части на града, - които 200-210 семейства ще изчакат осво¬бождаването на другите оборотни жилища и тогава ще подлежат на такова преместване. Това е един хуманен акт и аз апелирам народните представители с необходимата отговорност да подходят към този въпрос.
Седмо предложение, господин председател. Ние предлагаме да се завишат субсидиите на общините с 1 млрд. лева пропорционал¬но на методиката за всички. На първо четене, а и преди това ние неколкократно изтъкнахме, че увеличението на бюджета в частта "субсидии за общините" спрямо миналогодишния бюджет е само 13 или 14-процентно увеличение. Вие добре си давате сметка, че с планирания 20-процентен ръст на инфлацията, който вероятно ще надмине 30 на сто, това просто е едно невероятно лошо нещо, което може да се случи на общините, т.е. субсидиите на тези 13-14 на сто са изключително недостатъчни. Затова ние предлагаме те да бъдат подпомогнати с още 1 млрд., колкото и малко да е това, за да може донякъде поне да осъществят поне двете основни свои жизненоважни функции - здравеопазване и образование.
Последно, господин председател, осмо предложение. Да се намалят с 45 млн. лева разходите за пенсии и вещево доволство на бившите активни борци, които ги получават вследствие циничното им приравняване с участниците в Отечествената война. Няма да се връщам на тези дебати. Те бяха пространно и задълбочено разиск¬вани някога. Мнозинството независимо от своите клетви, че това не е свързано с материално облагодетелствуване, на практика това точно така стана. Включвайки ги в тази категория, активни¬те борци придобиха правата на всички онези, които имат привилегии във връзка с участието си в Отечествената война, също така много елементи от т.нар. "вещево доволство".
Ние предлагаме, уважаеми колеги, с тази сума да се завишат средствата за компенсация на репресираните, за да се приключи през 1996 г. с този въпрос. Благодаря Ви, господин председа¬телю. НЧ/МД 66.1

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има 3 реплики.
Най-напред обаче ще ви помоля да гласувате следното: да бъдат допуснати за цялото време, през което се разисква на второ четене Законопроектът за бюджета за 1996 г., следните господа: Георги Николов, председател на Сметната палата, Кирил Ананиев, началник на Главно управление на Министерството на финансите, Бойко Георгиев, началник управление, Валя Грозданова, главен експерт и Ваня Станкулова, главен експерт. Моля да гласу¬вате те да участвуват в заседанията до приключване на разисква¬нията, за да не гласуваме всеки път.
От общо гласували 136 народни представители, за - 121, против - 7, въздържали се - 8.
Предложението се приема.
Моля да бъдат поканени лицата да влязат в залата. Имате думата.
ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз реплекирам господин Муравей Радев по повод проблемите на българските цигани в кв. "Столипи¬ново". Наистина проблеми там има, те съществуват, но тези проб¬леми не са само на една политическа партия, те са проблеми на държавата и трябва да ги решаваме всички заедно.
А що се отнася до това какви са взаимоотношенията между българските цигани и българите, живеещи там, аз смятам, че гос¬подин Радев създава едно изкуствено напрежение между тях. Ние трябва да търсим интеграция между двете общности, за да решаваме проблемите на живущите в гр. Пловдив. После, аз мисля, че в България ксенофобия и дискриминация спрямо циганите няма. Отделни случаи не формират общественото мнение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има господин Стоя¬нов .
БОРИС СТОЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата за реплика по изказването на колегата Муравей Радев, за да го подкрепя в една от неговите тези. Пловдив наистина е зле. Пловдив е в много тежко състояние. Пловдив просто през последните 6 години го управлява СДС и той затова е на това дередже. На Пловдив трябва да се помага. Но на Пловдив не може да се помогне само със средства от бюджета.
И може би пловдивчани сами трябва да си помогнат. И те все по-66.2 добре разбират как да стане това.
Що се отнася до безбрежния популизъм на господин Радев, искам да кажа къде отиват средствата на пловдивския бюджет и защо Пловдив и на това дередже. Това е само една част. Чета от вчерашния брой на в. "Марица", 5 февруари: "Девето кметство подписа договорите с фирма "ТЕИП-КО", едноличен търговец Данко Евгениев Георгиев и Be Ес "Телешоп". Според уговорката 1 м2 от площта да се заплаща по 500 лв., което прави по 4500 лв. на павилион. Междувременно се оказа, че фирмите наемателки преотстъп¬ват правата си на други търговци за по 27 хил. лева на павилион." Вижте разликата. "Слухът, че синята управа уреди син депутат не беше лишен от основание. "ТЕИП-КО" е бившата фирма на депутата от СДС Муравей Радев. Само че в началото на 1995 г. управител¬ният съвет освободи господин Радев. На негово място беше избрана съпругата на неговия брат Александър, Мария Радева." Впрочем, както се казва, не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава. В случая господин Радев иска сам да си вземе зелника. Извинявайте, но такова нещо просто няма граници. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дуплика на господин Муравей Радев. Язък за 25 минути изказване.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Чудесно, благодаря, господин пред¬седателю! Първо, какво казва Петър Георгиев, имало напрежение. Разбира се, че има. Слепият само няма да го види. Трябвало въп¬росът за циганите да се решава съвместно. Ами дайте да го решим съвместно, разбира се. Дайте да го решим с тези 300 млн. Ето го решението. Всяко друго гласуване означава противното мнение на това, което каза Петър Георгиев.
Господин Борис Стоянов, моят интелигентен противник от Пловдив, вь1шева класа демагог. Всеки може да ви го каже в Пловдив. Бил зле Пловдив затова, че го управлявала синята управа. Чудесно, говорете го това по-често, господин Стоянов. Пловдив сам да си помогне. Онези, които са избрани от Пловдив, да си гледат депутатствуването. Това ли да правят те? Господин Стоянов, не трима, следващият път и един няма да бъде избран в Пловдив от БСП, след като Вие по този начин се отнасяте. (Силен шум в залата) 66.3
Сега няколко думи за това, което винаги БСП е правила в цялото си съществуване. Тя винаги е казвала "Крадецът вика: дръжте крадеца!". Вие, господа, с вашите истории, с "Орион"-гейт, с ваши¬те банкови шашматологии, всички вие, които търсите под вола теле... Аз трябва да ви кажа, че не можете дори и с милиметър да бъде унизен от вас или да бъда злепоставен, защото аз съм човек, който уважава себе си. И никога няма да допусна нито капка съмнение да падне върху моето достойнство!
Така че това, което вие говорите, господин Стоянов, от тази трибуна, казвам го на чист български език, е една чудесна комунистическа лъжа! Както винаги, когато вие сте търсили по някакъв начин да елиминирате или да злепоставите своя противник. Аз ви казвам, че нямам нищо общо една година и нещо с такава фирма. И това, което пише във вестника, това, господине, е един нещастен опит аз да бъда оклеветен. Това нещо може да бъде доказа¬но чрез съд, това може да бъде доказано...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Това е безобразие, което правите, аз съм лично засегнат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Накрая ще искате 2 минути като лично засегнат.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господине! Вие все повече доказвате своята принадлежност и ще ме накарате и аз да Ви кажа нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И аз ще ви кажа. Когато просрочвате 2 минути, нямате право да ми правите забележки. И не се заканвайте.
Има думата народният представител Димитър Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Аз вземам думата от името на групата народни представители от 6.Врачански многомандатен избирателен район, които са внесли предложение до председателя на Комисията по бюджет и финанси и то е отразено в раздадения материал в т. 26, за да обоснова това предложение съвършено кратко.
При това пристъпвам на трибуната и лично, и от името на своите колеги с цялата отговорност и съзнание за това, че Ст.Б/ЗТ 67.1

става дума за едно сериозно предложение, става дума за един напрегнат бюджет и с разбирането, че е твърде трудно да се прео¬долее това, което ние искаме и то да стане реалност, но нашата отговорност към избирателите е твърде висока и ние имаме моралното задължение да заявим и да мотивираме това предложение. Става дума за няколко общини във Врачански окръг, които са в групата на така наречените критични общини съобразно изискванията и критериите, по които те се определят. При тях собствените приходи са сведени до нищо или почти до нищо, поради което главният източник е субсидията от бюджета. Ето защо ние сме предложили за тези няколко общини увеличението да бъде съвършено минимално. Става дума за общо 21 млн., които сме предложили за общините Бяла Слатина, Криводол, Оряхово, Кнежа, Мизия, Ьорован, Хайредин и Роман. Предложенията се движат от 5 млн. до 1,5 млн., общо за 21 млн.лв., както и за община Враца, където искаме общо 101 млн.лв. и те главно и основно са за водоснабдяването на града. От всички бивши окръжни градове град Враца е единственият, който и сега, при най-водното време в България, е на режим и там вода има по няколко часа в денонощието. За да може да се реши този проблем, трябва да се изгради нов водопровод на разстояние около 34 км, чиято стойност по проектосметната документация, която е готова, е близо около 800 млн.лв. За тази година ние сме поста¬вили въпроса за съвсем малка сума, от около 81 млн.лв. Освен това искаме да кажем, че вършим такава организационна и агитатор-ска работа на територията на общината, че сме създали фонд за набиране на средства за изграждане на това водоснабдяване, събират се средства и от други източници, но те няма да стигнат, за да се започне обектът през тази година, поради което поставяме въпроса и правим предложение за една минимална сума от 71 млн.лв., както и 30 млн.лв. за довършване на почти готовата болница в град Враца,която обслужва не само Враца, а целия окръг и областта.
В този смисъл общото ни предложение е за 122 млн.лв., от които, както виждате, основното е за капиталните вложения за тези два обекта на територията на Враца и по-малката сума от 21 млн.лв. е разхвърляна по бюджетите на съобщените от мен общини. При това ние не поставяме въпроса да се снеме сума от 67.2 която и да било друга община или от ведомство, а сме посочили сумата да бъде взета от чл. 1, ал. 2, т. 1.6.2.
В този смисъл поддържам от свое име и от името на колеги¬те от Враца и Врачанския избирателен район предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Иван Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря, господин председател. Няма да обосновавам приходната част, господин Радев го направи вместо мен. Моето предложение цели чрез увеличаване, което, както казах, господин Муравей Радев обоснова, да се увеличи предвидената субсидия за жилищно строителство с 210 млн.лв., като въпросната сума бъде разпределена пропорционално между трите общини, засегнати от земетресението през 1986 г. - Стражица, Попово и Опака. Според мен е недопустимо 10 години след земетресе¬нието там да има още хора, които живеят във фургони, във временни жилища, у роднини и приятели. Още повече, че всички знаят колко средства бяха събрани от целия български народ под форма на различни видове дарения, спонсориране от предприятия и т.н. и никой не разбра къде потънаха тези пари. Така или иначе, фактът е факт - има хора, които не са се устроили жилищно, поради което аз предлагам на тях да им бъдат отпуснати необходимите пари. Съвсем не съм сигурен, че сумите, които предлагам, ще свършат работа. Но това е, с което по наши разчети може да се помогне. Много ми е любопитно, че тук от лявата страна на залата има колеги, които вероятно са избрани от този район, ит тях не съм видял предложение да бъде помогнато на тези общини. Любопитен съм защо.
Следващото ми предложение е свързано с така наречените компенсации за покриване на разликите в стойностите на жилищата на лица, отчуждени по ЗТСУ, Закона за собствеността и младежите по така нареченото 70-о постановление. Понеже средствата са ограничени, тук аз просто предлагам само принципът да бъде пропор¬ционален, тоест средствата да бъдат разпределяни пропорционално на хората, които трябва да бъдат компенсирани.
Правя предложението с ясното съзнание, че от това предло¬жение нищо няма да стане, по простата причина, че както през миналата, така и през тази година в така наречения Национален компенсационен жилищен фонд средства почти не постъпват, въпреки че тази сума е съвсем отделна.
Същевременно искам да подчертая, че отпуснатите средства са безкрайно малко. Безкрайно малко е цялата сума от 5 млрд. 734 млн. лева, свързана въобще със строителството, предвидена като субсидия през тази година. Безкрайно малка е и сумата от 2 млрд. 489,4 млн. лева, които се предвиждат като национален компенсационен жилищен фонд.
Мотивацията в доклада към бюджета е, че тези средства биха помогнали за завършването на около 4000, както е записано, апартамента. Тук пред мен стои справката само за София. В София има за довършване 4587 апартамента, имам предвид само в различна фаза на завършване. На ниво терен и на ниво изкопни работи и основи има още около 3000 апартамента. В трите общини - Пловдив, Варна и Стара Загора има над 2000 недовършени апартамента.
Мисля, че ако се правят доклади, в които цифрите или съзнателно се упоменават неточно, или министерството няма информа¬ция, в един бюджет надали ще залегнат суми, които да доведат до някакво реално изпълнение на предвидените цели, описани в доклада.
За мен представлява доста солиден аргумент и това, че през миналата година господин Конакчиев на няколко пъти изнася данни за раздадени от Националния компенсационен жилищен фонд средства, които изобщо не са били раздадени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Йордан Соколов. Да се готви Кольо Келерджиев.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм направил едно предложение сумата по чл. 1, ал. 1, т. 2.6- "Други неданъчни приходи" да се увеличи със 120 млн. лева за компенсиране увеличението на субсидиите на община Плевен със същата сума в частта "Целеви субсидии".
Става дума за едно желание и искане на плевенската общественост да бъде довършена сградата на местната болница.
В страната има много започнати и недовършени обекти. Разумният подход към едно такова явление - не тези започнати сгради, недооборудвани сгради да се рушат, а те да бъдат завърше¬ни. Знаем и какво е състоянието на нашето здравеопазване. Едно такова довършване на тази болница ще облекчи и наистина ще бъде от полза за населението.
Ето защо, аз ви моля да се съгласите с тази корекция в Проектозакона за държавния бюджет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Желае ли господин Кольо Келерджиев да вземе думата?
КОЛЬО КЕЛЕРДЖИЕВ (от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма такова желание. Красимир Премянов и група народни представители - желае ли някой да обоснове? - Няма желаещи.
Има думата народната представителка Лорета Николова. Да се готви народният представител Лъчезар Тошев.
ЛОРЕТА НИКОЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Излизам пред вас, за да направя предложение относно второ четене на Законопроекта за държавен бюджет за 1996 г. Точка 2 на чл. 1, ал. 2 да има следното съдържание:
"Придобиване на дълготрайни активи (капитални вложения) 7 млрд. 274 млн. и 600 хил. лева, в това число за изграждане на строителната част на електроподстанция № 2, град Дупница в размер на 20 млн. лева."
Респективно в чл. 7, ал. 1 целевата субсидия на община Дупница от 12 млн. и 300 хил. лева да се промени на 32 млн. и 300 хил. лева. Така предложеният нов разход да се компенсира с увеличение на приходната част - чл. 1, ал. 1, т. 1.1.2. сумата от 5 млрд. и 900 млн. лева да се чете 5 млрд. 920 млн. лева. Респективно да се завиши сумата в чл. 1, т. 1 от 248 млрд. 939 млн. и 600 хил. лева да се чете 248 млрд. 959 млн. и 900 хил. лева.
Уважаеми дами и господа, на територията на община Дупница през 1968 г. е изградена подстанция "Дупница-1", която обслужва общините Дупница, Сапарева баня, Бобов дол и град Кочериново, както и планинския курорт "Паничище" и прилежащите вилни постройки 68.2 и хижи на западна Рила планина. От 1968 г. до преди 10 години консумацията на електрическа енергия нараства и нахвърля макси¬малната работна мощност от 40 мегавата на подстанцията, като през последните няколко години, независимо от спада на промишлено¬то производство, тя не е спаднала под 52 мегавата.Това обстоятелство е наложило да се включи през тези няколко години и резервният трансформатор, който се включва за работен, при което положение се изключва възможността за поддръжка и ремонт на подстанцията.
В резултат на това електроснабдяването в района е на границата с бедствена ситуация. Напрежението на тока в домакин¬ствата спада до положение на невъзможност за ползване на домакин¬ска техника, а също така възникват затруднения и при изграждането на нови жилищни сгради.
За разрешаването на възникналия проблем неколкократно е била занимавана с проблема Националната електрическа компания, град София, която е поела своя ангажимент да финансира изграждане¬то на машинно-монтажната част, като е поставила условия изгражда¬нето на строителната част да бъде поета от общините, което засега поне е невъзможно.
Ето защо, аз апелирам към вас да погледнете сериозно на направеното от мен предложение, а както ми напомня господин Констадинов, и от моя колега господин Стършелов е направено същото предложение - да бъде отпусната една целева субсидия от 20 млн. лева на община Дупница, за да бъде изградена строителната част на тази подстанция, като съответно след това този обект ще бъде предоставен безвъзмездно на Националната електрическа компания.
От страна на община Дупница има определен и отчужден такъв терен, а също така има и проектна готовност.
Аз се обръщам към вас, наистина да погледнете с разбиране на този проблем, защото община Дупница в продължение на 12 години имаше проблеми с водоснабдяването и водата. Ето защо ние апелираме навреме за този възникнал проблем и може би ще стане наистина сериозен проблем след време. И за да го претовра-тим, аз ви моля да гласувате тези 20 млн. лева за община Дупница. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Народният представител Лъчезар Тошев? - Няма го. 68.3
Има думата народната представителка Марияна Лукова.
МАРИЯНА ЛУКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Излизам пред вас, за да аргументирам необходимостта да се субсидира фонд "Земеустроя-ване и мелиорации" от републиканския бюджет.
Моето предложение е да се предложи в републиканския бюджет да се субсидира фонд "Земеустрояване и мелиорации" със 100 млн. лева.
Ще спра вашето внимание върху няколко примера, касаещи мелиорациите в България. Ще започна, като първо с река Дунав.
В последните години в река Дунав се наблюдават обезпокои¬телни руслови деформации, изразяващи се най-общо като загуба на българска територия почти по цялото протежение на реката. Налице са участъци, от които реката е навлязла между 50 и 80 метра в посока на българския бряг. Променя се талвегът на реката, вследствие на което и редица острови са вече румънски. Проблемът е твърде сериозен. Наложително е спешно да започнат проекто-проучвателни работи за укрепване, а на редица места и възстанови¬телни работи на българския бряг. За тази цел следва в бюджета за 1996 г. да се предвидят съответните суми за проучване на явлението, както и за проектни разработки.
Второ, при добив на енегия за покриване на върхови нато¬варвания Националната електрическа компания преработва води от Каскада "Белмекен - Сестримо". В такива случаи Националният съвет по водите, за да не се губят преработени води по р. Марица и оттам в Гърция и в Турция, задължава "Напоителни системи" ЕАД да ги акумулира в язовир "Пясъчник". Обемът на тези водни маси значително превишава необходимото за поливане. Предстои спуска¬не на около 50-60 млн. кубика метра вода от каскадата. Това ще принуди "Напоителни системи" ЕАД да изразходват около 25 млн. лева за акумулиране на води, които практически са в повече от необходимото. За да не се допусне изтичане на тези води в съседни страни и съхраняването им в язовир "Пясъчник", за да се ползуват тези води в маловодие за следващи години,би трябвало в бюджета да се предвидят около 25 млн. лева за съхраняване на енергийно преработени води.
Дами и господа народни представители, "Напоителни систе¬ми" ЕАД освен хидромелеоративни стопанисва и държавни хидротех¬нически съоражения за предпазване от наводнения. Това са 269 км дунавски диги, 2852 км корекции на реки, 205 км предпазни диги, 9 ретензионни язовира, отводнителни помпени станции и системи и т.н. Чрез тях се предпазват от заливане 1 млн. 664 хил. дка и се отводняват 1 млн. и 300 хил. дка земеделска земя, забележе¬те. Тези хидротехнически съоръжения не формират приходи и досега поддържането на ремонта и експлоатацията се осигуряваше от фонд "Мелиорации".
В бюджета за 1996 г. следва да се предвидят 195 млн. лева за поддържане, ремонт и експлоатация на държавни хидро¬технически съоръжения за предпазване от наводнения.
Дами и господа народни представители, моето предложение е по-скромно и то е да се завиши фонд "Земеустрояване и мелиора¬ции" със сумата от 100 млн. лева. И аз искрено се надявам, че народните представители със съответната загриженост към пробле¬мите ще гласуват това предложение.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народната представителка м^глена Плуг-чиева. Тя има да говори по нейното предложение и група народни представители и по предложението на господин Премянов. РД/МД
МЕГУ1ЕНА П71УГЧИЕ8А (ПГД.Л): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще представя пред вас предложението на група варненски депутати от демакратич-ната левица, което касае ремонта на Аспарухов мост.
Ще започна с това, че съм облекчена предварително от факта, че колегата Благой Димитров от СДС вече постави пред вас този въпрос и се радвам, че ние имаме пълно единомислие, че това изключително важно техническо съоръжение, което играе много важна роля в цялата транспортна схема не само на гр. Варна, но и на цялата страна, му се отделя нужното внимание от различ¬ните политически сили.
Въпросът е изключително сложен и важен. Този мост, това уникално техническо съоръжение, както знаете, беше строено преди повече от 20 години и в последните 5 години за съжаление никакви ремонтни работи нь тиаа съоръжение не са провеждани. А връзката, която осъществава, касае не само двете части на гр. Варна, а това е част от цялата магистрала, от пръстена по Черноморското ни крайбрежие.
Без да ви убеждавам в изключителната значимост на този обект и в нуждата от спешни ремонтни работи, защото не искам да връщам нещата назад в историята, когато във Варна са се разиг¬равали трагедии при събаряне на моста или потъването на фериботния мост на Белослав, за да използувам това като аргумент и да пече¬ля вашето внимание и за поддръжка на предложението на варненските депутати.
Затова искам да предложа на вашето внимание това, което позволява в рамките на предвидените средства от ремонтни и под¬държани работи за строителство и реконструкция на 4-класната пътна мрежа, предлагаме да бъде отделена една сума от 30 млн. лева и освен това в рамките на бюджета на Главно управление на пътищата допълнително още 50 млн. лева.
Искам също така да ви запозная с факта, че поради това, че миналата година предвидените средства не бяха усвоени от община Варна, беше проведен само търг, а не се стигна до реално изпълнение или започване на ремонта, искам да обявя пред вас, че по настояване на варненските депутати от демократичната левица беше направено предложение от страна на Министерството на транспорта, което беше разгледано в Министерския съвет и 69 . z.
със специално решение от 28 декември на Министерския съвет мос¬тът като изключително важно техническо съоръжение беше предоста¬вен за стопанисване и ремонт на Главно управление на пътищата, като по този начин се надяваме, че ще има пълни гаранции наистина ремонтът на моста да започне реално и населението на Варна, а и на цялата страна да бъде гарантирано, че много отговорно и сериозно се мисли по този въпрос.
За съжаление община Варна не изпълни своите задълже¬ния миналата година, но се надяваме, че през тази година наред с така предложените средства община Варна също ще поеме своята отговорност, която и по закон над 30 хил. жители общината е длъжна да има своето дялово участие по поддръжка и ремонт на такива технически съоръжения.
Тези суми, които тук предлагаме, са твърде скромни, защото експертите определят нужната сума в рамките на 2 години в размер на 257 млн. лева, но се надяваме че тези 80 млн. лева плюс надеждата, която имаме и водените вече разговори за други пътища и извори на допълнителни средства, ще дадат възможност да се започне още в първите дни на пролетта един сериозен ремонт на моста.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А по отношение на предло¬жението Ви за стихийни бедствия?
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Това е второто предложение, господин председателю, ако разрешите мога веднага да започна с него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, веднага.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ПГДЛ): Тъй като съвпадат в реда на изказване ще ми разрешите, уважаеми колеги, с разрешението на господин председателя, да обърна вашето внимание или да спра вашето внимание и върху предложението, което е не само от мое име, но на група народни представители и потвърдено с решение на Комисията по земеделие и гори и Комисията по опазване на околната среда и касае специално осигуряване на средства от бюджета за допълване на извънбюджетния фонд на Комитета по горите и касае специално подобряване превантивната работа срещу борба с пожарите в горите.
За горите поначало твърде малко се говори в нашия пар-
ламент, като се надяваме, че това е един въпрос, който достатъчно отговорно се защитава и отстоява от изпълнителната власт и след като няма проблеми да считаме, че за това твърде малко се говори по този въпрос.
По принцип знаете, че горите са един изключително важен фактор и то жизнено определящ фактор на нашата околна среда и състоянието на горите ни твърде много се влияе от замърсяването на околната среда, а също така и от пряката антропогенна дей¬ност .
Искам да обърна внимание върху факта, че в последните години особено пожарите в горите вземат изключително големи размери предвид на различни фактори, но най-главният от тях са климатичните промени, а именно засушаването. И тъй като средствата, които се отделят за превантивна дейност в горите, а също така и за след това последвали действия за залесяване и възстановяване на тези площи, са крайно недостатъчни. Затова предлагам на вашето внимание и разчитам на подкрепа на това предложение да бъдат отделени нужните средства от т.нар. фонд "Стихийни бедствия", за да може да се отделят съответно 30 млн. лева, които да бъдат използувани както за превантивна дейност, така и след това за възстановяване на горите.
Освен това, като имам предвид изключително важната дейност по залесяване и възстановяване на ерозирали и почти загубени вече терени както в поземления, така и в горския фонд, с подкрепата на Комисията по земеделие и горите, ви предлагаме от Фонд "Мелиорации" да се предвидят и 50 млн.лв. за противо-ерозионни залесявания в поземления и горския фонд, особено в районите около язовири и реки.
Като имам предвид, че се формира национален фонд' за опазване на околната среда и като се има предвид изключително важния проблем за отглеждането на младите насаждения в планинските райони, което ще допринесе за стабилизиране на тяхната екологи-ческа стойност, а също така и даване на възможност те да изпълня¬ват специалните си предназначения - водоохранна, почвозащитна, климатоподобряваща, и като се има предвид, че от гледните сечи в тези насаждения имат съответно и икономически, и социален ефект, а имам предвид, че това означава на населението в планин¬ските райони, където се шири най-голяма безработица, да бъде осигурена възможност за ангажиране на това население. И на второ място, дървесината, която се получава при тези сечи, да бъде използвана за нашата дървообработваща промишленост.
Считам, че ще намеря вашата подкрепа и разбиране за това предложение - 100 млн.лв. да бъдат предвидени за отгледни сечи в младите иглолистни насаждения в планинските райони. Нашата държава винаги се е отнасяла с нужното внимание и уважение към горите и проблемите в тях, защото това са проблеми, които касаят цялата ни нация и касаят най-вече бъдещето на нашата нация.
Уважаеми колеги, аз разчитам още веднъж на подкрепа и разбиране по този изключително важен въпрос, като виждате, че става дума само за допълване на вече съществуващи фондове, за да могат наистина нужните мероприятия да бъдат изпълнени на 100%, което да дава гаранция за повишаване или подобряване на екологическата, социална рекреационна и икономическа стойност на горите.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата за реплика господин Димитров по първата част от изказването.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Аз по принцип споделям всичко това, което госпожа Плугчиева спомена за важността на проблема относно ремонтните дейности.
Не мога обаче да се съглася, госпожо Плугчиева, с това, че въпросните 50 млн. трябва да минат през Главно управление на пътищата, сиреч през Министерство на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: 30 млн.лв.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: 50 млн.лв.!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: 50 млн.лв. ли?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Ако не греша. Мисля, че са 50 млн.лв.
Аз искам да ви прочета едно становище, изразено от юрисконсулта на община Варна във връзка с мое искане чрез докладна записка за становище относно тази собственост. Цитирам дословно:
"Във връзка с искане за изразяване становище досежно собствеността на Аспарухов мост, ви уведомяваме, че съгласно чл. 1 от Закона за пътищата същият е общонародна собственост. Аспарухов мост е предоставен за стопанисване и управление на местната община по силата на изрична законова норма - чл. 5, ал. 3 и чл. 17, ал. 2 от Закона за пътищата. Всяка промяна в стопанисване¬то и управлението на Аспарухов мост може да се извърши само чрез Закон за изменение и допълнение" - тоест законова промяна на Закона за пътищата.
Така че мисля, че е невъзможно и не е целесъобразно тези средства да минават като субсидия през Главно управление на пътищата. Още повече, че спечелилият търга, който е разигран от общината, е "Автомагистрали" - Шумен, еднолично дружество с ограничена отговорност.
Тоест, какъв е проблемът целевата субсидия да отиде за община Варна, а на практика спечелилият търга да реализира сумата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече. БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Благодаря ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата за дуплика госпожа Плугчиева.
МЕГУ1ЕНА ПЛУГЧИЕВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колега Димитров! Аз смятам, че това са детайли и ние нямаме принципни различия. Става дума на база решението на Минис¬терския съвет, то не противоречи на основното законодателство, а само допълва ангажиментите на Главно управление на пътищата за поддръжка и ремонт на моста. Като в случая министърът на финансите, спазвайки законодателството, ще прецени къде точно да бъдат преведени средствата. Но смятам, че ангажимента за контрол по извършване на ремонта задължително трябва да бъде в прерогативите на Главно управление на пътищата и съответно с участието на община Варна. А тъй като "Автомагистрали" - Шумен е фирмата, спечелила търга, ще изпълнява ремонта, смятам, че нямаме никакви принципни различия. Важно е да бъде свършена работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на народния представител Михаил Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Моето предложение е съвсем скромно, каквото е и скромното желание на жителите на село Оборище и на град Панагюрище да бъде възстановена църквата в историческото село Мечка, сега наричащо се Оборище, която е построена през 1872 г. и в която на 31 март 1876 г. - преди 120 години, Бенковски заклева местните панагюрски и меченски въстаници.
Искам лично да се обърна към вас, господин председателю, защото миналата година във връзка с националните чествания на 119-годишнината Вие бяхте в местността "Оборище" и видяхте с какъв ентусиазъм и панагюрци, и всички жители на съседните села посрещнаха именно представителите на българския парламент. И всички ние, които сме в тази зала, трябва да се върнем именно 120 години назад. Корените на българския парламентарен живот започват именно от местността "Оборище" и именно с националните чествания на 120-годишнината ние всички трябва да подкрепим усилията на местните хора, които със собствен труд, доброволни средства започнаха възстановяването на тази църква, която беше разрушена преди 25 години. Те стигнаха донякъде, но се видя, че само със спонсорство на местни хора нещата няма да стигнат доникъде. 70.3
Ето защо аз ви приканвам всички да подкрепим наистина тази съвсем скромна сума, която е само 4 млн.лв., да бъде доизгра¬ден храмът "Свето Преображение Господне", защото по този начин ние ще подкрепим българщината, защото християнството и родолю-бието са съхранили българската нация. И аз ви приканвам наистина всички тук да подкрепите това мое предложение, което освен това кореспондира и с чл. 5, ал. 1 - показвам откъде могат да се вземат тези пари, а именно от бюджета на областните администрации. Мога веднага да се аргументирам защо. В рамките на година и половина аз бях областен управител и мога да ви кажа, като наблю¬давам сега предвидените субсидии за областните администрации и като се имат предвид миналогодишните, в три от областите завише-нието на областните администрации е на 32%, като за Софийска област е до 41% завишението.
Ето защо тази сума - 4 млн.лв., е една нищожна и смятам, че всички вие наистина ще подкрепите това мое предложение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Много Ви благо¬даря.
Има думата народният представител Нелсон Ненов.
НЕЛСОН НЕНОВ (СДС): Господин председателю, драги колеги народни представители! Имам две предложения, като първото е скромно и се отнася за реконструкция на отоплителна климатична инсталация и котелно на читалището в град Троян. Искам да под¬чертая, че читалището е строено през 1959 г. и оттогава не е извършван абсолютно никакъв ремонт. И днес е много трудно да се отопли единствения салон в град Троян.
Вие знаете, че една отоплителна инсталация има живот максимум 25 години. За целта са необходими по сметка 3 млн.лв.
Второто се отнася пак за читалище в село Борима, Троянско, което е започнато да се строи през 1985 г. и до ден днешен не е завършено. То вече се руши. И само необходимите средства за един авариен ремонт в момента са 324 хил. лева, а за довършва¬нето на читалището, което е редно да се направи, за да не се руши, са необходими 5 млн. лева.
Затова ви моля и се надявам, че ще гласувате за отпускане на тези средства.
Вторият въпрос е много по-сериозен. Той се отнася за водоснабдяването на град Ловеч. Може би на много народни пред¬ставители им е известно, че град Ловеч от 20 години е на режим. Дори в момента има режим на водата в Ловеч. Тъй като през 1990 г., всички знаете, е имало големи спорове за строителството на язовир "Черни Осъм", което продължава и в момента, и през 1990 г. е спрян поради гражданското неподчинение на черноосъмци и околните селища. Искам да подчертая, че има алтернативи на този язовир и въпросът може да бъде решен много по-лесно, по-безболезнено и по-икономично.
Най-напред искам да ви запозная, понеже имам пред мен няколко изследвания, и съм събрал доста материали^ както и тази книжка - "Екологичен план за действие в град Троян 1993 г." (Показва книжката) Това е едно изследване, заедно с партньори, в проекта на Института за устойчиви общини щат Вермонд, Съединени щати и община Троян. В тази книжка са събрани всички възможни алтернативи на язовира и искам да ви запозная откъде произтича това начало. Участниците в това изследване са участвали във водоснабдяването на град Бостън през 1975 г. Тогава също е имало викове за язовир и против язовир. Институт, който се занимава с тази дейност, под ръководството на Дейвид Лист, Барбара Лашафт, Еми Викърс, предлага алтернатива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате още 30 секунди. Внимавайте с петте минути.
НЕЛСОН НЕНОВ: Съжалявам, но понеже са два въпросите, ще ми отпуснете още може би 2-3 минути. Ще се постарая да бъда колкото се може по-кратък.
Тогава искам само да ви посоча, господин председателю, че тук са събрани изследванията за язовир "Черни Осъм" (показва документация) и всички други за Денвър, за Бостън и така нататък, ВТ/НП 71.1

които мога да представя при нужда.
Накрая, да бъда съвсем кратък, тъй като сме притеснени от времето, искам да ви кажа, че тогава - през 1990 г., в стремежа си да бъде построен този язовир, целите са били повече комерсиал¬ни, отколкото наистина действителни. Искам само да ви прочета две изказвания на тогавашни деятели.
Инж. Попов, генерален директор на СО "Хидрострой", цитирам: "Аз лично нямам никакъв интерес да закарам вода в Ловеч или в Плевен. Аз вода си имам. Но за мен е изключително важно да започне строежът, защото имам 800 души, за които трябва да осигуря работа. Затова ще се борим с населението на Черни Осъм".
Инж. Иваница Иванов - генерален директор на "Водоканал-инвест": "Вижте, иска ми се да се борим с вас още една година - толкова ми остава до пенсионирането. Ако сега спрем строежа ще остана без работа".
Ето и някои изказвания на други заинтересовани строители: "Добре, ще спрем язовира, но хайде да поискаме да направим корекцията на коритото на реката. Разбирате ли, на нас ни трябва работа - каквато и да е".
Ето, виждате, че стремежът за строителството на язовир е бил по-скоро комерсиален, отколкото наложителен. А всички останали материали и алтернативи мога да ги представя при нужда. Именно затова те са събрани тук, в тази папка, аз ви моля за гласуване на този милиард, който ще реши въпроса за водоснабдява¬нето на град Ловеч. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата за реплика на господин Слабаков.
ПЕТЪР СЛАБАКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представител, историята с Черни Осъм е от 1934 г., когато има проекти за построяване на язовир от германци, от италианци. Разбрали са още тогава, има и живи свидетели в Черни Осъм, че там не може да стане язовир. Водата, която отива в Ловеч и в Плевен, е достатъчна. Правиха се експер¬тизи - екологични, сеизмични, геоложки през 1990 г. Разбра се и беше спрян този язовир.
Представители на Ловеч казват, че водата ще им стигне, ако си поправят водопроводната мрежа. Но общината нямала средства. 71.2
За строежа на този язовир са необходими според техни сметки 2 млрд. и 400 млн. лева. Това не е истинската цена. Той ще струва над 4 млрд. и 800 млн., над 5 млрд. лева. На хората е необходимо да се поправи водопроводната мрежа. Вместо да се дават тези средства за строеж на язовир, по-добре е да се даде една част - това, което предложи говорившия преди мен, за подмяна на водопроводната мрежа.
Казаха още тогава, а и сега отново твърдят, че по този начин не може да се разреши проблемът. Бяха изпратени хора в Съединените щати ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Две минути изтекоха.
ПЕТЪР СЛАБАКОВ: Свършвам. Всичките тези проекти, които се правят за язовир, са несъстоятелни. Разрушава се историята на България с Троянския манастир, разрушават се и 30-40 декара, които вадят картофи на Черни Осъм. Въобще там и почвата е такава, че ще се свлече и в момента имат сметка да строят големите фирми, защото от големите проекти се вадят и много пари.
Според мен не трябва да се строи този язовир. Хората са настроени и ще излязат, както по-рано, на живи вериги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата за дуплика господин Ненов.
НЕЛСОН НЕНОВ (СДС): Искам само да добавя и да подкрепя думите на господин Слабаков, че в момента казармата в Ловеч, която е в най-ниската част на града, има собствен водоизточник. Когато има режим на водата в Ловеч, този водоизточник е изчерпан. Когато няма режим на водата - водоизточникът е пълен.
Това показва, господа, че цялата водоснабдителна мрежа на град Ловеч е разкапана. И именно на нея трябва да се направи първо ремонт, и тогава, дори да направим язовира, той ще изтече в една каца без дъно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата народният представител Едвин Сугарев.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Вземам повод от предходните изказвания, за да кажа, че за съжаление не само в Ловеч водоснаб¬дителната и канализационна мрежа е разкапана. Това е тежък проблем за много български градове. Но най-тежко беше усетен в столицата. Софиянци бяха принудени месеци наред да живеят в един неандертал-ски бит. И всичко това говори зле не само за столичното водоснаб¬дяване, а въобще за престижа на България. И не трябва да се успокояваме с факта, че в момента в язовир "Искър" има достатъчно вода. Проблемът на столицата е много по-сериозен и е свързан именно с водопроводни и канализационни съоръжения.
Естествено, ясно е, че максимумът в това отношение не може да се иска, но може поне да се направи необходимото, така че тези съоръжения, които могат да се достроят, да бъдат наистина достроени. Затова са нужни пари. Аз ще бъда минималистичен в своите искания за разлика от някои мои колеги. Затова предлагам да се увеличат разходите по чл. 7, ал. 1 за община София с 434 млн. лв. в частта "Целева субсидия", необходими за изграждане на магистрални водопроводни и канализационни колектори, за които има налична проектосметна документация. Става дума за: проходим колектор ВК ул. "Опълченска" между бул. "Мария Луиза" и бул. "Сливница"; доизграждане на трети водоснабдителен ринг, водо¬провод фи 700 до резервоар "Коньовица"; доизграждане на ляв владайски колектор; доизграждане на колектор в ж.к. "Хаджи Дими¬тър"; доизграждане на ляв суходолски колектор, първи етап; доиз¬граждане на канален колектор "Женски пазар"; доизграждане на десен владайски колектор от ул. "Найчо Цанов" до ул. "Антонов"; доизграждане на дубльор на колектор "Н"; доизграждане на външен колектор за гр. Банкя; доизграждане на канален колектор по ул. "Връх Манчо"; десен перловски колектор от ул. "Бяла черква" до бул. "Гоце Делчев"; отливен канал по ул. "Найчо Цанов" до бул. "Константин Величков", от бул. "Константин Величков" до река "Владайска"; отливен канал на десен перловски колектор. Почти всички от посочените съоръжения тук са пред пуск или следва да бъдат довършени в срок от 2 години и са абсолютно необходими за нормалното водоснабдяване и канализация в София.
Увеличеният разход може да се компенсира с увеличение
на приходите по чл. 1, ал. 1, ред 2, т. 6 "Приход от внос на
газ от дяловото участие в Ямбург". Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Дуплики и реплики
Следващият по ред е Николай Налбантов. Заповядайте.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Моето предложение по чл. 7, ал. 1 е за увеличаване предложената субсидия за община Асеновград със 17 млн. и тези 17 млн. да бъдат като приход по чл. 1, ал. 1, ред 1.1.2 от "Данъчни приходи от финансови институти".
Така предложената субсидия от 184 млн. 275 хил. лв. - става въпрос за размера на общата субсидия - предлагам да бъде увеличена на 201 млн. 275 хил. лв. и съответно размерът на субсидията от 200 млн. 865 хил. лв. да се промени на 217 млн. 865 хил. лв. Така направеното предложение в бюджета е едва 6 на сто увеличение в сравнение с размера през миналата година, а общото увеличение за общините е 14 на сто. Затова това, което аз предлагам, е увеличението за община Асеновград да бъде със същите 14 на сто. Безспорно тези средства са необходими за община¬та и в това ме увери и кметът на общината. Има много незавършени обекти. По-важните от тях са: разширение на общинска болница, дом за инвалиди, детска млечна кухня. Също така са необходими разходи от страна на общината за завършване на втора електро-подстанция, което е включено в инвестиционната програма на НЕК за 1996 г. Необходимостта от завършването на тази подстанция е безспорно и то най-добре се почувства когато през м. декември единствената подстанция аварира, единият от трафопостовете излезе от строя и електроснабдяването в града беше поставено на режим.
Затова аз апелирам към колегите народни представители да подкрепят това мое предложение. То ще бъде от голяма полза за бюджета на общината и ще реши някои важни проблеми. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Много важно и добре обосно¬вано предложение. Давам думата на Милко Торбов, представили заедно с господин Пламен Денчев няколко предложения.
МИЛКО ТОРБОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз подкрепям напълно предложе¬нието на постоянната Комисия по бюджета и финансите за създаване на нова т. 2 към ал. 2 на чл. 1 от проекта за Закон за държавен 72.2 бюджет на Република България за 1996 г. със следния текст, цити¬рам: "Чл. 1, ал. 2, т. 2. "Инвестиции за ядрена безопасност за АЕЦ "Козлодуй" със сума 1 млрд. лв." Известно ви е, уважаеми народни представители, че в атомните електроцентрали навсякъде по света изпълнението на програмите за безопасност е неотменима, постоянна задача не само на ръководствата на съответните централи и енергийните отрасли, но и на правителствата. В този смисъл предоставянето чрез републиканския бюджет на 1 млрд. лв. за осигуряване на инвестиции за ядрената безопасност на АЕЦ "Козло¬дуй" е добър атестат за отговорността и грижата на правителството за развитието и утвърждаването на ядрената енергетика съобразно нашите и международните изисквания за безопасна експлоатация.
Осигуряването на тези средства в размер на 1 млрд. лв. повишава безопасността на първите четири ядрени реактора на АЕЦ "Козлодуй", с което се постига и подобряване на експлоатацион¬ната им сигурност. Програмата за повишаване на безопасността на четирите 440-мегаватови ядрени реактори включва както изисква¬нията на регулиращия орган в Република България - Комитета за използване на атомната анергия за мирни цели, така и препоръките на Международната агенция за атомна енергия "Маес център" -Виена, както и мероприятията, оборудването за които се доставя съобразно безвъзмездната помощ от Европейската банка за възста¬новяване и развитие. Същественото в случая е, че изпълнението на програмата за безопасността ще заличи някои различия в нивото на безопасност на ядрените реактори в "Козлодуй" по отношение главно на съвременните международни изисквания, ще създаде условия за регулиране на реконструкцията им с цел удължаване на жизнения им ресурс и естествено ще намали критиките срещу АЕЦ отвън.
Уместно е да се подчертае и добави, че АЕЦ "Козлодуй" във всички експлоатационни периоди - и преди, и сега, пък и в бъдеще, работи и ще работи рентабилно, като бързо възвръща вложените средства. Само ще посоча, че през миналата 1995 г. АЕЦ със своите висококвалифицирани специалисти и персонал произ¬веде рекордните за нея 17 млрд. и 262 млн. киловатчаса електро¬енергия, което съставлява, забележете, 46,1 на сто от произведе¬ната електроенергия в Република България, като себестойността на произведения киловатчас електроенергия е около 38 стотинки. 72.3
Вярно е, че в този резултат не са включени разходите за извеждане от експлоатация и отработило ядрено гориво, но даже и с тяхното отчисляване, което е и правилната икономическа схема, тази себестойност няма да надхвърли един лев за произведен киловатчас електроенергия. Така че предоставянето на 1 млрд. лева чрез републиканския бюджет спомага за осигуряване изпълнение¬то на неотложните задачи, касаещи обезпечаването на ядрената безопасност на АЕЦ "Козлодуй", за което са поети и международни задължения от нашата държава и които се следят от Г-7 и Европей¬ския съюз. Разбира се, за пълното изпълнение на програмата за безопасност следва да се ангажират за инвестиции значителни собствени средства на Националната електрическа компания, възможни външни помощи, както и приходи от Държавния фонд за реконструкция и ремонт.
Уважаеми народни представители, предлагам ви да подкрепите предложението за предоставяне на 1 млрд. лева чрез държавния бюджет на Република България за инвестиции за ядрената безопас¬ност на АЕЦ "Козлодуй", което е в съответствие, първо, с приетия от Тридесет и седмото народно събрание през месец април 1995 г. Закон за използване на атомната енергия за мирни цели и по-специално разпоредбите на чл. 23, т. 5 от цитирания закон и второ, със Закона за ратификация на Международната конвенция за ядрена безопасност. Тази конвенция Народното събрание ратифицира през м. юли 1995 г. Само за информация ще посоча, че въпросната конвенция за ядрена безопасност е подписана сега от 59 държави, включително и Република България, а са я ратифицирали само 8 държави, 7 от тях са: Япония, Норвегия, Полша, Румъния, Слова¬кия, Испания и Турция, а осмата е нашата страна, Република България.
Благодаря за вниманието и за подкрепата, която ще ми окажете вие, уважаеми народни представители, относно предоставя¬нето на 1 млрд. лева от републиканския бюджет за 1996 г. за финансиране на инвестиции за безопасността на АЕЦ "Козлодуй". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народните представители Петко Ганев и Ангел Димов. Ще говорите ли? -Не.
Има думата народният представител Павел Шопов. Желае ли да говори? - Няма го.
Народният представител Ремзи Осман - няма го.
Накрая ще дам думата на тези, които са пропуснати по ради отсъствие, ако желаят. Ако настояват, могат да го направят през цялото време.
Има думата народният представител Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господа министри! По този член съм направил няколко предложения. Те са свързани с разходване на суми по "Други разходи", свързани с този член. Две от тях са уважени от вносителя и затова аз ще насоча вниманието ви върху третото, което, разбира се, както много от колегите направиха, е свързано с проблеми на общините. Става дума за увеличение на целеви субсидии на няколко общини в многомандатния избирателен район, от който сме избрани аз и моите колеги, предложения, които са направени и до колегите от региона.
На първо място, става дума за увеличение на целевата субсидия за община Монтана за разходи, свързани с няколко значими проблема в общината. Най-важният от тях е, че до момента за съжаление в нито едно от 22-те населени места на общината няма довършен водопровод. Освен това в две от кметствата - Долна Рикса и Липен - въобще няма такъв, въпреки че имат проектна готовност. Вярно е, че ние предвиждаме фонд, в който целево ще се заделят средства по този проблем, но за съжаление също така знам, че много от колегите ще направят обосновани предложения за довършване на малки водоизточници. А тук става дума за една сума общо от 24 млн. лева.
На следващо място за община Монтана е проблемът за довършване на Хирургичната клиника, който проблем беше поставен и от много други колеги. Уважавам предложенията на колегите, но смятам, че ние независимо от трудностите, които имаме с бюджета, трябва да започнем поетапно да решаваме проблемите на това строителство, в което са вложени огромни средства досега. И на този етап в най-лошия случай предлагаме поне няколко милиона да бъдат заделени, за да може да се съхрани, това което е изграде¬но, тъй като както при нас, така и на други места сигурно, то се руши. 73.2
И третият проблем, който е много съществен и е свързан с община Монтана, е със завършване на част от етап за газификация на няколко училища и детски градини. Според нас, решавайки този проблем, за който са нужни около 11 млн. лева, ще можем да икономисаме значителни средства, свързани с други разходи, които се правят по отоплението на тези училища и детски заведения.
Другата група предложения са свързани с проблеми на три общини. Те касаят около 8 млн. лева допълнителни целеви субсидии. На първо място са средствата, които са необходими за довършване на пречиствателна станция за битова канализация в община Берковица. На следващо място са средствата, необходими за изграждане на база на Районно потивопожарно управление във Вършец. В момента базата е в Берковица, често стават пожари за съжаление и докато пожарникарите стигнат, независимо от желанието си, всичко вече е свършило.
И последното предложение е свързано с целевата субсидия за община Якимово. Става дума за доизграждане на един мост, кито свързва две от централните села на общината. Мисля, че тези проблеми са доста основателни, уважавам и предложенията на другите колеги и се надявам, че в оставащото време ще потърсим някакви решения, въпреки че си давам ясна сметка, че парите са ограничени и е много трудно да се намери най-доброто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на господин Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Моето предложение е във връзка с увеличението на средствата за съдебната власт. Предлагам фиксираните 449 млн. и 300 хил. лева да бъдат увеличени на 3 млрд. 290 млн. и 300 хил. лева.
Първо, искам да кажа, че съм удовлетворен от обстоятел¬ството, че в тазгодишния бюджет правилно е отделен бюджетът на Висшия съдебен съвет от Министерството на правосъдието. Нещо, за което при приемането на бюджета за 1995 г. имахме проблеми и тук имаше бурни дебати. Предвид на решението на Конституционния съд това е взето предвид.
Не съм удовлетворен обаче от нещо друго, нещо, за което винаги тук са същестували проблеми и противоречия и което и тази година не беше взето предвид - че когато се касае за бюджета на съдебната власт, се касае до едно особено перо от държавния 73.3 бюджет, не до бюджета на някое друго ведомство, организация, учреждение, или което и да е друго перо от държавния бюджет. И в тази връзка винаги сме пледирали, но до този момент без успех. Надявам се тази година най-после, предвид на решенията, които последователно излязоха по различни поводи във връзка с чл. 117, ал. 3 от Конституцията на България, а именно Решение № 3 от 1992 г. по конституционно дело 3091, по дело № 18 от 1993 г., по дело № 19 от 1993 г., във връзка с тези решения Конституционният съд се е произнасял все в една насока - че се касае до отделен бюджет на съдебната система и на съдебната власт. Не е въпросът в това обаче този отделен бюджет да бъде отделен в една различна, отделна глава в Закона за държавния бюджет. Тук смисълът е много по-дълбок и той е свързан с разпоред¬бата на чл. 117 от Конституцията на Република България, където са фиксирани задълженията и правата на съдебната система, нейните прерогативи. Въпросът е там, че винаги сме забравяли и никога не сме имали предвид, че се касае до третата власт, която е основата на държавата заедно със законодателната и изпълнителната власт. И тук по този начин не трябва да се подхожда механично, не трябва да се подхожда банално, така както се прави по отношение на другите пера в държавния бюджет. Касае се до правораздаването, което е изключителна сфера в обществения живот и не случайно Конституцията въздига в чл. 117, ал. 3 принципа, че съдебната власт има самостоятелен бюджет. По тази самостоятелност за мен и поначало това е редното и нормалното, така се прави във всяка една нормална държава, съответната власт, тоест третата власт, съдебната власт трябва сама да изработи своя бюджет, сама да даде онова, което представлява нейните нужди, сама да фиксира своите разходи и на тази база и в тази връзка Народното събрание да приеме това предложение.
Затова аз изцяло и напълно поддържам предложението, което е направено от Висшия съдебен съвет. Досега винаги е ставало така, че тези предложения на Висшия съдебен съвет са били едва ли не само за информация и формално те са били отразя¬вани като предложения, дадени от съдебния съвет, без дори най-малко да се доближат до тази цифра. 73.4
Аз ще направя една друга аналогия. Тази година приемаме бюджета на една нова демократична институция, каквато е Сметната палата. Този бюджет е твърде висок. Аз не съм против това. Редно е да е така. По същия начин трябва да бъде подходено и по отноше¬ние на съдебната система и за съдебната власт, която за да изпъл¬нява адекватно своите задължения, на нея просто трябва да й се дадат парите, които й се дават. Това е от чисто правна, от чисто юридическа гледна точка.
Има една друга страна на нещата и тя е свързана с окаяно¬то състояние, в което се намират съдебната власт и съдебната система относно материална база, числен състав на нейните служи¬тели ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Петте минути изтекоха.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това са насоките, по които ние бихме говори¬ли много и надълго. И в рамките на тези 5 минути аз, разбира се, не мога да изложа своите съображения в тази връзка.
Касае се до сгради, касае се до компютърна система, касае се до заплатите на съдиите, на служителите от тази сфера, които би трябвало да бъдат, както е в нормалните държави, най-високоплатените държавни служители. С тази сума, която се отпуска - 449 млн. и 300 хил.лв., целите, задачите, които съдебната система има...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето отдавна изтече.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Просто пледирам да бъде изпълнено искането на Висшия съдебен съвет и за първи път, най-сетне да бъдат дадени за съдеб¬ната система тези суми, които са необходими за нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Професор Велко Вълканов искаше думата?! - Не го виждам. Румяна Николова желае ли да вземе думата?
Заповядайте.
РУМЯНА НИКОЛОВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, господа депутати! Подала съм предложение по Закона за бюджета, с което съм поискала от фонд "Стихийни бедствия" да се отделят 10 млн.лв. и да се предадат за основен ремонт и оборудване на езиковата гимназия в град Велико Търново. МС/КТ 74.1

Става дума за основен ремонт и за съживяване на едно училище, което е построено преди 20 години и в момента е почти пред разрушаване. Аз лично посетих тази езикова гимназия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И аз я посетих.
РУМЯНА НИКОЛОВА: Разведоха ме навсякъде. Видях почти паднали стени и колони. Видях тръби от водна инсталация и от парна, които са повредени, текат от таван, от пода. От пода стър¬чат електрически кабели, в кабинетите липсват каквито и да било касетофони и друго оборудване за нормалното изучаване на езици. Положението е катастрофално в тази гимназия, поради което съм поискала точно от този фонд - "Стихийни бедствия", защото ми се струва, че положението в тази гимназия е точно такова, да бъдат отделени тези 10 млн.лв., за да започне поне малко от малко да се възстановява училището.
Освен това, направена е експертиза с участие на предста¬вители на общинския съвет, която аз връчвам сега на председателя на Комисията по бюджет и финанси, от която да се видят нагледно точно констатациите на тази комисия.
Ще помоля Комисията по бюджет и финанси да погледне по-внимателно на това предложение, както и ще моля колегите народни представители да гласуват за моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имаме още 4 минути. Имат ли желание за изказване народни¬те представители Светлана Дянкова и Цоньо Ботев? - Нямат.
Стоян Проданов? - Няма го.
Стоян Райчевски?
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (от място): Аз имам 4 предложения. ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре. Тогава ще го оставим след почивката.
Един час почивка - до 12,00 ч. (Звъни)
След почивката
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Продължаваме работата си.
Давама думата на народния представител Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Направил съм писмено предложение за промени в бюджета на Република България за 1996 г. по приходната част. По чл. 1, ал. 1, т. 1.1.2 -Данък върху печалбата от финансови институции, сумата да се увеличи с 260 млн. лева, като се насочи, както следва: предлага¬ното увеличение на приходите кореспондира с чл. 4, ал. 1, т. 17, тоест увеличение на разходите на Министерството на културата за консервация и реставрация на паметниците на културата и за археологически разкопки - 60 млн. лева.
Преди това ми се ще да кажа няколко думи общо за бюджета на Министерството на културата. Трудно мога да си спомня от близките години правителство, което да има такова нихилистично отношение във връзка с бюджета към културата и към армията български граждани, които са свързани с тая дейност. Но това, че заплатите на хората, работещи в сферата на културата, са по-малки почти два пъти понякога от средната работна заплата, е много красноречиво. Искаме от тези хора да се борят с органи¬зираната престъпност, когато става въпрос за контрабанда за паметници на културата, за опазване и съхраняване на паметниците на културата, чиято стойност има необикновено големи размери. Но това е проблем, по който аз изказах своето отношение по време на първото четене.
Защо предлагам да се увеличи бюджетът с 60 млн. лева конкретно за паметниците на културата и археологическите разкоп¬ки? - Това е едно национално богатство, което ние много трудно опазваме и което пред нашите очи се разпилява и унищожава. Сред¬ствата, които общините отделят в това отношение, са много малки. И тук предложените 60 млн. лева са капка в морето, но все пак с тях биха могли да се закърпят най-неотложни нужди.
В Закона за паметниците на културата ние приехме няколко поправки, които предвиждат съгласувана дейност, когато става
въпрос за археологически разкопки с консервационна и рестав¬рационна работа, тоест не могат да се извършват археологически разкопки без те да са обвързани със средства за консервиране, реставриране и опазване на обекта, който ще бъде разкрит. Поради тези причини в момента са изоставени много важни обекти.
Пред очите ни е новоразкритата средновековна гробница в центъра на София - уникална с това, че има запазени фрески, но се налага по предложение на НИПК да бъде засипана, защото няма средства тя да бъде реставрирана или да бъде изнесена на друго място.
Подобен е случаят с уникалния средновековен манастир на остров "Свети Иван" в Созопол. Същото е положението и с уникал¬ните тракийски гробници, които бяха открити край Казанлък. При¬мерите са много, но аз спирам дотук. По-нататък, когато стигнем до тази материя в разходната част, отново ще взема думата.
Освен тези 60 млн. лева за консервация и реставрация, предлагам и 40 млн. лева да бъдат насочени за спешни ремонти на църкви и сгради на култа. Може би някой ще каже: защо трябва държавният бюджет да се грижи за това? Но миряните не са в състоя¬ние сами да се справят с този проблем, който е следствие от едно нихилистично отношение в продължение на десетилетия към Българската православна църква и към другите вероизповедания.
Имаме много примери в цялата страна, но аз ще се огранича само с моя избирателен район, тъй като вече се чу тук, че колегите сами ще вземат отношение по някои от тях. Ще посоча само два много фрапиращи случая - църквата в село Сливарово например на българо-турската граница, която е може би на по-малко от километър от Република Турция, е разцепена надве и зее грозно откъм турската страна. Местните хора са ми споделяли, че са били упреквани дори и от своите съседи, живеещи от другата страна на границата, че като погледнат към България, виждат един зеещ и разсипан храм, макар че не са християни.
Там са предприели инициатива да възстановят и закърпят тази своя църква, но явно силите няма да им стигнат и затова държавата трябва своевременно да предвиди средства за подобни случаи.
И един още по-фрапиращ пример ще дам. Отнася се пак за едно гранично село - Младежко, чието население е съставено изцяло от бежанци от Източна Тракия. Когато след Балканската война те напускат своите родни огнища принудително, те успяват да спасят иконостаса, икони и църковна утвар. Някъде към 50-те години успяват да си изградят своя църква и да вградят донесе¬ното вътре в тях. По това време, представете си, се задава едно голямо събитие - тогавашният държавен глава Тодор Живков щял да идва на посещение в общинския център. И представете си, мест¬ната администрация и партийна върхушка взема решение да взриви храма. И го взривява, защото, представете си, ако той минел покрай тяхното село, те щели да се изложат...
Това са рецидиви, за които не ми се говори. Но не може, спомняйки си за тях, ние да не се замислим сега, че като народно представителство трябва да се опитаме с обща воля да поправим някои от тези грешки.
От тази сума предвиждам 20 млн. лева да бъдат заделени и за реставрация на Двореца в София. Едва ли има столица в Европа или в цял свят, чийто представителни сгради от този тип са в такова окаяно положение. Минете и го вижте. Стените се рушат, покривът тече, някъде стените са измазани с кал. Аз като българин се срамувам да минавам покрай тази сграда в това й състояние.
Да оставим, че това е една не само представителна сгра¬да, а символ на българската държава от много време. В момента тя е хранилница на две големи наши национални институции: Худо¬жествената галерия и Българския етнографски музей. Те сами по себе си са достатъчно основание да положим специални грижи. Още по-голямо основание да се погрижим за тази сграда е нейният символ - символът на българската държавност. 75.3
Предвиждам, пак в разходната част, да бъдат насочени 10 млн.лв. за Агенцията за българите в чужбина. Но отсега искам да кажа, че когато предлагам увеличение на бюджета на Агенцията за българите в чужбина, нямам предвид за административни разходи, за командировки или за нещо подобно, а за изпълняване на определе¬ни нужди, за които нашите българи от съседните страни поставят многократно въпроси. Това са осигуряване с литература, помагане за създаване на културни центрове - такъв има вече решение да се създаде в Болград, знаете проблемите на нашите сънародници в Западните покрайнини, а можем да отидем и малко по-далеч -призивът на българите от Голо Бърдо да възстановят своя храм. Тези средства всъщност са крайно недостатъчни, но ние с тях бихме могли поне да направим първата стъпка.
Предвидил съм в предложението и 130 млн.лв. за изплащане на бежанските облигации по спогодбата "Моллов-Кафандарис". По този проблем многократно и аз, и колегите ми тук сме взимали думата, два пъти в пленарна зала сме гласували и то значителни средства за тяхното изплащане, но така или иначе нито един лев досега не е изплатен. Казва се, че миналата година трябваше да бъдат изплатени около 100 млн.лв. 30 млн.лв. бяха предвидени в бюджета за 1994 г. На тази база правя предложението си сега да предвидим тези 130 млн.лв., което няма да е нещо, което ние сега ще дадем или гласуваме, а просто ще трябва да изпълним едно свое задължение от предишни наши гласувания.
Тук искам, завършвайки, само да добавя няколко бележки относно позицията на министъра на финансите, който в свое изказва¬не се опита да опровергае правото на държавата да има отговорност по изплащането на тези облигации. Бе направено внушение, че всъщност това са проблеми, които още стоят за решаване между Република Гърция и Република България. Но това не е вярно, защото тези отношения между България и Гърция са уредени и всъщност проблемът е между българската държава и онези нейни граждани, към които тя има тези задължения.
Аз настоявам и ще пледирам вие да подкрепите това предло¬жение - в бюджета за 1996 г. да бъдат предвидени необходимите 130 млн.лв. за изплащането на бежанските облигации по спогодбата "Моллов-Кафандарис". БП/ЗТ 76.1

Направил съм и още едно предложение във връзка с увели¬чение на бюджета на община Бургас, но то е съвместно с други мои колеги и за него ще говоря, когато стигнем до бюджета на общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Цоньо Ботев.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважае¬ми дами и господа народни представители! Моето предложение по чл. 1, ал. 1, т. 1 е да се направят следните изменения: да се намалят приходите от данъка върху печалбата от нефинансови пред¬приятия с 1 млрд. 550 млн.лв. и със същата сума да се завишат приходите от данък върху печалбата от финансови предприятия.
На първо четене аз в общи линии обосновах това свое предложение, но сега ще се наложи да повторя какви са ми мотиви¬те. Става дума за това, че през тази година е предвидено нараст¬ване на данъка върху печалбата от нефинансовите предприятия с 43%, едно нарастване, което аз считам, че е невъзможно да се осъществи, като имам предвид три мотива. Първият е, че твърде много стопански ръководители бяха подменени, след което настъпи срив във финансовите резултати на тези предприятия. Вторият ми мотив е, че във връзка със списъка за масова приватизация ръководствата на предприятия, които са включени в този списък, не са мотивирани да постигнат добри финансови резултати през 1996 г. И третият ми основен мотив е, че във връзка с намере¬нията за заздравяване на финансовата дисциплина и започването на обслужване на кредитите, би било естествено да се намали печалбата на тези предприятия, които ще си обслужват кредитите.
В същото време считам, че финансовите институции през последните години хвърлиха изключително много средства за инвести¬ции за ремонтно-строителни работи и във връзка с развиването на тяхната мрежа в страната, нещо, което считам, че в момента вече е в общи линии направено и би трябвало тази година да не дават толкова много пари за инвестиции и да се увеличи ръстът на печалбата им, което да доведе до увеличаване на данъка върху печалбата от тези институции. И точно затова считам, че е по-нормално да бъде прието моето предложение, защото е далеч по-естествено да бъдат такива записаните приходи за данък върху печалбата от нефинансови и от финансови предприятия. 76.2
И тъй като другите ми предложения, свързани с разходната част, са предвидени да станат в съответните членове, аз само искам да отбележа, че тези допълнителни разходи, които предлагаме в приходната част, което беше обосновано от господин Муравей Радев, а предложението е направено от господата Иван Костов и Муравей Радев, защитата на моите предложения ще направя тогава, когато им дойде редът съответно по чл. 4 и чл. 7 от закона. Но още веднъж искам да стане ясно, че те са обосновани и е предви¬дено в приходната част откъде да се вземат средствата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Стефан Стефанов.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моето предложение е за отпускане на бюджетни средства за построяване на разрушения преди точно 20 години храм в Русе "Веех светих". Правя го може би за трети или четвърти път, не си спомням. Тъй като досега обаче предложенията ми са правени към държавната субсидия към общинския бюджет, нищо не се получаваше. Затова този път предложението е за отделен ред, като заедно с още двама народни представители - господин Будимов и господин Михайлов, искаме едни, бих казал, твърде малки, твърде скромни средства за едно твърде полезно дело.
Към чл. 1, ал. 2, т. 1.4.8. - "Други разходи", предла¬гам разходът на т. 1.4.8. , раздел "г" "Религиозно дело" да се увеличи с 5 млн.лв. целево за построяване на нов храм на мястото на разрушения "Веех светих" в Русе, като в разшифровката на т. 1.4.8. се създаде нов ред със следния текст: "Възстановяване и строителство на религиозни храмове - 5 млн.лв.".
Това е текстът, който споменах във връзка с исканията на господин Будимов и господин Михайлов за ремонт на храм в Петрич и на храма в Оборище. Като по прихода предлагам текста, с който кореспондира този разход по чл. 1, ал. 2, т. 2.6. -"Други неданъчни приходи", увеличението на другите неданъчни приходи да бъде с 5 млн.лв. като компенсация на предложения нов разход за построяване на този храм "Веех светих".
Напълно съм наясно, че тези средства са недостатъчни за изграждане на храма. Много пъти и когато пледирах от тази трибуна в 36-ото Народно събрание за средства за този храм, беше възра-зявано, че средства трябва да се събират чрез спонсорство, чрез дарителство.
Но моето убеждение, което и практиката доказва е, че от държавните средства трябва да се отделят поне за полагане на основите. А по-нататък, когато те вече бъдат положени и издиг¬нати, може да се търсят и средства от благородни дарители.
Надявам се, завършвам с това, всички русенски народни представители да убедят своите колеги от парламентарните си групи да подкрепят това искане. Пак казвам, защото сумата е малка, а делото е от изключителна важност. Уверявам всички вас, че за Русе важността е наистина изключително голяма. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител професор Стефан
Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
По две от трите предложения Комисията по бюджет и финанси изрази своето съгласие. Исканите й суми от една страна са малки, а от друга страна това, за което се искат, абсолютно основателно колегите уважиха предложените съображения.
Аз мога само в тази връзка да изразя едно съжаление, че парите за субсидиране на потребителните кооперации, които обслужват селища с под 500 жители, без курортните, и осигуряват снабдяването с 3-4 основни стоки - хляб, газ, сол, образно казано, не се увеличиха над 190 млн., а Комисията по бюджет и финанси се съгласи да увеличи сумата с 20 милиона. Но, както казват, берекет версим!
Изразявам своето съжаление, че Комисията по бюджет и финанси не подкрепи искането за увеличаване на средствата за малки водоснабдителни мероприятия от 650 до към 900 млн.лева.
Вярно е, че тази година по линията на Водния заем държава¬та ще разполага с много повече ресурс за мероприятия в тази област.
Вярно е, че в целевите субсидии са предвидени средства за някои обекти. Но като се има предвид, че във всяко второ селище на България изпитват потребност от средства за довършване на вече започнати мероприятия в тази област, аз се об.ръщам още веднъж към народното представителство да помисли дали не можем, и съответно Министерството на финансите да изрази своето отноше¬ние, да увеличим тази сума със 150-250 млн.лева. Благодаря, госпо¬дин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата Хасан Али. Не го виждам.
Христо Бонов и група народни представители. - Отказват
се.
Юрий Борисов и Станка Величкова? Има думата Станка Величкова.
С Яшо Минков при мен се изчерпва списъкът.Ако някой желае думата, допълнително да заяви.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господа министри! Уважаеми колеги!
Искам да взема отношение по направените от мен и господин Юрий Борисов предложения. В проекта на Закон за държавния бюджет за фонд "Структурна и технологична политика" са предвидени 160 милиона лева, а за Национален фонд "Научни изследвания" - 229 милиона лева, което означава, че средствата в номинално изражение са запазени на равнището на 1995 г. В реално изражение обаче те ще бъдат обезценени с размера на инфлацията. Като имаме пред¬вид, че по-голяма част ще бъдат използвани за вече сключени договори, това означава, че средства за нови договори почти няма да има.
В научните организации и висшите училища почти липсват средства за научна дейност и фондовете остават една от малките възможности на конкурсна основа да се стимулират най-добрите проекти в научната област. Предлагаме средствата за фонд "Струк¬турна и технологична политика" да се увеличат със 150 млн.лв. и за Националния фонд "Научни изследвания" - с 80 млн., в т.ч. 30 млн. за научна периодика.
Аргументът за последните 30 милиона е свързан с това,
че във висшите училища силно са затруднени в осигуряване на
средства за закупуване на най-необходимата научна литература,
която да подпомогне нормалното провеждане на учебния процес
и научноизследователската дейност.
77.2^ _
И като имаме предвид затрудненията на бюджета, предлагаме да се отдели една минимална сума от 30 млн.лв. по бюджетната сметка на Министерството на образованието, науката и технологиите, което на основата на потребностите на висшите училища да се разпредели както е необходимо.
Втори момент от нашето предложение е свързан със състо-нието на .сградния фонд на учебните и учебно-възпитателните заве¬дения. Този сграден Фонд е в изключително тежко състояние. Това се доказва и от специалното решение на Министерския съвет от 1995 г. за отпускане на допълнителни средства за тази цел. Но тъй като те са недостатъчни, предлагаме такива да бъдат пред¬видени допълнително за 1996 г. в размер на 100 млн.лева.
Въз основа на анализа на разходите по бюджетната сметка на Министерството на образованието, науката и технологиите уста¬новихме, че за Националния дворец на децата са предвидени средст¬ва, които са недостатъчни за неговата същинска дейност. Затова предлагаме да се отпуснат допълнително субсидии от 5 млн.лева.
Чрез бюджетната сметка на Министерството на културата се извършва държавно субсидиране на книгоиздаването. Убедени сме, че предвидените 11 млн.лева са недостатъчни, поради което предлагаме те да бъдат увеличени с още 30 млн.лв. за стимулиране на издаването на книги от български автори.
С чл. 11 от Закона за висшето образование се създаде Национална агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет, като юридическо лице на бюджетна издръжка. За осигуряване на най-необходимите й разходи предлагаме да се предвидят 5 млн.лв.
Направените предложения изискват общо средства в размер на 400 млн.лв. Нашето виждане е те да се осигурят от преструкту¬риране на § 12 Държавни разходи на самата функция "Образование".
Конкретните предлагани промени в проекта на закона са, както следва: в чл. 1, ал. 2, т. 1.4.8 "Други разходи" числото 21 млрд. 293 млн.лв. и 700 хил.лв. да се чете 21 млрд. 63 млн. и 700 хил.лв.
В чл. 1, ал. 2, т. 1.9 числото 9 млрд. 7 млн. и 800 хиляди става 9 млрд. 237 млн. и 800 хил.лева.
Чл. 1, ал. 2, т. 1.9 на ред "Структурна и технологична политика" числото 160 става 310.
В чл. 1, ал. 2, т. 19 на ред "Фонд "Наука и научни изслед-
вания" числото 22?.2 става 309.2 като се създаде нов ред: "В това число за научна периодика 30 млн.".
Всички останали промени се отнасят до чл. 4, поради което, когато дойде време да разсъждаваме за чл. 4, ще кажа какви предложения имаме като корекции. Същото се отнася и за Преходните и заключителните разпоредби.
Смятам, че ще удовлетворите нашите желания, които са обосновани с потребностите на образованието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Народният представител Яшо Минков? - Не го виждам.
Давам думата на народния представител Митко Нитов.
МИТКО НИТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, дами и господа! В последно време ние забелязваме, че много малко средства се отделят на Комитета по геология за добиването и раз¬работването на новите газови находища. Вие, уважаеми дами и гос¬пода, предполагам и комисията, е запозната с...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това не е ли по друг член? Това е по чл. 4, а ние сме на чл. 1.
МИТКО НИТОВ: На чл. 1? Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тогава пак ще Ви дам
думата.
МИТКО НИТОВ: Добре, извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други желаещи да се изка¬жат? Някой да е пропуснат? - Да, Георги Панев беше пропуснат, отсъствуваше. Заповядайте. Ако има други, да се обаждат.
Искам да ви съобщя, че ще разреша няколко кадри да се снимат от балкона от парламентаристите за глобално действие. Така че застанете в прилично положение.
Заповядайте, господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Господин председателю, колеги, аз не бях пропуснат. В петък направих едно предложение, но беше ми пропуснато предложението, за което сега ще стане дума много накратко. Няма да се обосновавам обстойно, както се обосновах в петък. Става дума за повишаване на заплатите на учителите -един императив, който стои пред нас, стои и пред правителството. Правителството нещо обещава, но днес, сега, в този момент в нашите ръце е ключът ние да решим част от огромния проблем, като направим една първа предварителна стъпка за повишаване заплатите на учителите. За това аз пледирам в първото си предло-
жение, което много обстойно обосновах. Сега само ще прочета второто предложение, което се отнася до разходната част на бюдже¬та .
В чл. 1, ал. 2, т. 1.6.1. - За покриване на загуби в производството - сумата 9 млрд. 156 млн. и 300 хил.лв., да се намали с 500 млн.лв. и да стане 8 млрд. 656 млн. и 300 хил.лв.
Второ, в чл. 1, ал. 2, т. 2, сумата 7 млрд. 274 млн. и 600 хил.лв. да се намали с 1 млрд.лв. и да стане 6 млрд. 274 млн. и 600 хил.лв. Общо това прави 1 млрд. и 500 хил.лв. па¬ри, необходими за тази, подчертавам, първа и недостатъчна, но все пак стъпка, за повишаване на заплатите на учителите средно с около 900 лв. на лице както в сферата на училищата, принадлежащи на Министерството на образованието, науката и технологиите и други ведомства, така и в училищата, които са към общините. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕ/l БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи? - Да, професор Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги! Аз направих писмено предложение да бъде увеличен размерът на сумата на Мини¬стерството на правосъдието с оглед на подобряване статуса на затворниците. Тогава обаче, когато правих писменото предложение, не бях в състояние да кажа откъде могат да бъдат взети необходи¬мите суми. Сега вече, след разговор с министъра на финансите, съм в състояние да посоча точно какви размествания трябва да се направят, за да може да бъде задоволена тази голяма потреб¬ност на Министерството на правосъдието.
Правя конкретно предложение: в чл. 1, ал. 2, т. 2.2. числото "1000" да стане "900". По този начин се освобождава една значителна сума от 100 млн.лв., която пък ще следва да се прехвърли в чл. 1, ал. 2, т. 1.4.8., т.е. в тъй наречените "Други разходи", и оттук вече да може да се препрати към сумата, която е предвидена за Министерството на финансите. Това е кон¬кретното предложение, което правя.
Сега, колеги, позволете съвсем накратко да се възползувам от случая, че съм пред вас, на трибуната, и да заявя съвършено категорично, че това, което каза колегата Муравей Радев, не отговаря на истината. Активните участници в антифашистката съпро¬тива не получават никакви привилегии, включително и тези, които са свързани с участието във Втората световна война. 78.2
Искам да ви прочета параграф единствен от Закона за признаване на участниците в антифашистката съпротива за участници и във Втората световна война, който гласи буквално следното: "Този закон не създава основания за получаване на материални придобивки, предвидени за ветераните от войната".
Бих искал, когато, уважаеми колеги, говорите по тези въпроси, да бъдете все пак точни и справедливи. Мисля, че това изисква и вашето собствено самоуважение. Благодаря ви за внима¬нието .
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Преминаваме към гласуване на предложението... Процедура?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не процедура. Аз съм записан за изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не говорихте ли по този въпрос? - Заповядайте, господин Михайлов, аз смятам, че сте изчерпали въпроса. Заповядайте.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри! Аз съм направил предложение, което тук е записано като финал на предложенията по т. 1 - Приходна част на бюджета - като бих желал да се създаде нова точка "Сметна палата", за която съгласно чл. 5 от Закона за Сметната палата сумата следва да се определи по предложение на председателя на Сметната палата. Сигурен съм, че е необходимо да се предвидят тези средства. Това е една държав¬на институция, която е от изключителна важност и която липсваше, за съжаление, в няколкото години на прехода. Следва да се знае от народното представителство по какви критерии и на базата на какви разчети ще се определя размерът на тази сума. Би трябвало господин Николов да застане тук, на трибуната и да определи необходимата сума за Сметната палата. Считам, че е неизбежно присъствието му тук и защитата на тази новосъздадена институция от гледна точка на необходимите финанси за нейното функциониране.
За да се спази стриктно гласуваният от българското Народно събрание Закон за Сметната палата, и то чл. 5 на този закон, следва предложението да бъде направено и размерът да бъде определен въз основа на предложението на нейния шеф. Но аз за съжаление не виждам в залата господин Николов, за да мога да се обърна към него и да апелирам той да може да даде известни 78.3 разяснения, когато преценяваме създаването на нова точка "Сметна палата".
Това, което съм предложил, е в т. 1.1.2. и ми се струва, че тук му е и систематичното място. Редно е да имаме яснота за тази нова структура. Знам, че те имат проблеми със сградите, те още не са разгърнали по същество докрай всички тези елементи на своята структура съобразно заложените функции в Закона за Сметната палата. Но така или иначе, когато тук ще трябва да се гласува Законът за националния бюджет, редно е този въпрос за Сметната палата да бъде изяснен на народното представителство и съответно да залегне като елемент от Закона за държавния бюджет.
За съжаление сега моят апел попада в празно пространство, тъй като господин Николов трябваше да е тук и да вземе отношение по този въпрос. Но аз ще си позволя, надявайки се, че той ще присъства в пленарна зала след няколко минути, ако само за малко е напуснал залата, да се обърна към уважаемия господин председател и да му напомня, че аз съм направил предложения, които са по чл. 1, тоест по приходната част на бюджета. Същевременно обаче съм ги обвързал и според мен това е верният подход, с изменения към чл. 4, ал. 1 на същия бюджет. За съжаление обаче в доклада на комисията в чл. 4 не са предвидени моите предложения. Те систематично са поставени фактически към чл. 1, ал. 1 на проекта, който ние разглеждаме.
Вие преценете, уважаеми господин председателю, дали не е редно сега да мога да защитя и предложенията по чл. 4, обвързани с предложенията, които съм направил по чл. 1, за да може евентуално да се гласува...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нали се разбрахме, че ще вземете думата по чл. 4?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Притеснява ме факта, че по чл. 4 те не са отбелязани в доклада, уважаеми господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще запомня и няма да ви прескоча...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Просто това го няма като предложение и това ме притеснява, но пък направеното предложение в точно съот¬ветствие с правилника за Сметната палата бих желал тук да намери отзвук, да се чуят мнения и надявам се господин Николов да вземе отношение към това предложение в стриктно изпълнение на Закона за Сметната палата.
Надявам се по чл. 4 да мога да имам думата при обоснова¬ване на напревените писмено от мен предложения.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря ви. Други бележки? - няма.
Преминаваме към гласуване на предложенията по чл. 1... МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Имам процедурно предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата, господин
Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви.
Господин председателю, Вие малко се пообъркахте, но за мен това е съвсем обяснимо...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Муравей Радев, мо¬ля да не давате такива категорични заключения...
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ама, не... Аз ги давам, защото те са оче¬видни. Вие може би сте забравили, че в началото, когато влезе бюджетът на второ четене, ние възприехме една процедура съобразно която чл. 1, ал. 1 и ал. 2 ще се разглеждат с мотивировката и обосновките на народните представители и толкоз. След това отиваме на чл. 2, изчерпваме го, гласуваме чл. 2, после чл. 3 и така до чл. 7 включително, след което се връщаме на чл. 1 и едва тогава гласуваме приходната и разходната му част. Ако това Вие сте го забравили, не е моя вината за това. Просто Ви напомням. Аз съм длъжен да направя това. Попитайте и председателя на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз си спомням, че ние се разбрахме да разгледаме предложенията по чл. 1, да гласуваме предложенията, но не да гласуваме окончателно чл. 1.
Нека да каже председателят на комисията... (Шум и реплики
в залата)
Няма да се караме! Няма да се караме, въпросът е за процедура. Направени са обосновки, хубаво е да се гласуват, докато се помни. (Шум и реплики в залата) Нямам намерение да споря - както предложите, така ще стане.
ИВАН КОСТОВ (от място): Това е решено вече!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Не, решение по този въпрос, господин Костов, просто няма и Народното събрание не се е произ¬несло. Бяха изразени двете мнения - едното, това е мнението на комисията, което беше предложено и ви е раздадено в докладите. Според него естествено е предложенията, които са по чл. 1, но кореспондират с чл. А или чл. 7 и академик Сендов пое този анга¬жимент, да се даде възможност на народните представители да се аргументират по съответните текстове, когато става дума за бюджетните организации и ведомства по чл. 4 и за общините -общите и целевите им субсидии, така че можем да приемем този
подход. Мисля, че беше по-разумно ние да гласуваме предложенията 79.2 на народните представители, да запазим възможност за предложе¬нията на комисията и съответни промени, които биха могли да настъпят по отделни членове. Може да се приеме и този подход и аз подкрепям това предложение, което беше направено, както и от вас, да преминем към чл. 2 като отложим гласуването като цяло по чл. 1.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма проблеми. Минаваме към чл. 2.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (от място): Момент! Нека да гласуваме прекратяване на дискусията!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата, господин Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председателю, след направените уточнения аз считам, че е нормално да гласуваме приключване на дискусията - три поредни дни върви дискусията по чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте диску¬сията по чл. 1 да се прекрати.
Има против това предложение. Отменете гласуването!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Изразявам противно мнение, уважаеми господин председателю, тъй като считам, че ние изчерпихме по същество, всички тези, които сме направили писмени предложения, своите позиции по чл. 1. Това гласуване сега, че сме прекратили дискусиите според мене е излишно. Още повече, пък аз държа, господин Николов, по въпроса за Сметната палата по чл. 1, както съм го предложил, да кажа своята дума. Така че това е основанието ми и молбата ми да не се гласува прекратяване на разискванията по чл. 1, защото е възможно, когато обсъждаме чл. 4 за разходната част така или иначе да се върнем в някаква степен и да засегнем частично елементи от чл. 1. Така ще се получи фактически някакъв вид дискусия така или иначе, затова ние ще влезем в противоречие със собственото си решение, ако сега то се вземе. Аз ви моля да дадем възможност на господин Николов, ако той не възразява, за Сметната палата да направи предложението и да обоснове по чл. 3 и по чл. 5 на Закона за Сметната палата своята позиция, а да продължим нататък с чл. 2 дискусията без да гласуваме прекра¬тяване на дебата и т.н. Според мен това е в едно органично цяло 79.3 и е разумно да се възприеме.
Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Направено е предложение за прекратяване на дискусиите чл. 1. Аз имам право, когато видя, че се налага нещо допълнително да се дискутира, да дам думата независимо от това дали е прекратено или не. Моля, гласувайте предложението на Емил Костадинов.
От общо гласували 189 народни представители, за - 122, против - 39, въздържали се - 28.
Предложението се приема.
Думата е на Мариела Митева за процедура.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председа¬телю .
От името на Парламентарната група на демократичната левица предлагам днешното заседание да бъде удължено с 2 часа.
Благодаря ви. (Шум и реплики от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕС СЕНДОВ: Има ли възражения? Моля да гласувате!
Против? - Прекратете гласуването!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Що за истории... Днес не знаете ли, че има Комисия по външната политика, което е от изключителна важност? И що за практика в Народното събрание, когато има изклю¬чително важни комисии същевременно да се удължават заседанията, за да се лишават народните представители от възможността и правото да заседават както в Народното събрание, защото имат направени писмени предложения, така и пълноценно да участват в комисиите? Аз не намирам за коректно това предложение! Намирам го за противо¬положно на действащия сега правилник!
И аз Ви моля, уважаеми господин председателю, да не поставяте на гласуване предложения, които са в противоречие с правилника, защото и членовете на Комисията по национална сигурност, както и разбира се по задължение членовете на Комисията по външната политика с най-голям интерес ще присъстваме, надявам се, на заседанието, което е обявено от 14 часа. Това препокриване на пленарните заседания със заседанията на комисиите е в нарушение на правилника. И аз Ви моля да не поставяте на гласуване предложе¬ния в противоречие на нашия правилник. 79.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложе¬нието, направено от госпожа Митева! (Шум и реплики от опозицията)
Господин Михайлов, Вие можете да си изкажете мнението, но не можете да ме задължите... (Шум и реплики от залата)
Аз съм длъжен да поставя на гласуване процедурно предло¬жение съгласно правилника. И всички Ваши процедурни предложения даже и тези, които са противоречали на правилника съм ги подлагал на гласуване.
От общо гласували 188 народни представители, за - 119, против - 69, въздържали се - няма.
Предложението се приема.
Давам думата на Кирил Желев, за да докладва чл. 2.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Чл. 2. Ал. 1. Приема бюджета на социалното осигуряване за 1996 г. по приходите, както следва
По показатели всичко в милиони лева, от тях "Държавно обществено осигуряване" и пак от тях за Съвета за взаимно осигуря¬ване на членовете на трудово-потребителни кооперации.
I. Приходи
Всичко - 110 млрд. 548 млн. и 400 хил.лв.
За Държавно обществено осигуряване - 109 млрд. 370 млн. и 900 хил.лв. и за Съвета за взаимно осигуряване на членовете на трудово-потребителните кооперации - 1 млрд. 177 млн. и 500 хил.лв.
1. Данъчни приходи - 105 млрд. 8М млн. и 700 хил. лева,
държавно обществено осигуряване (ДОО) - 105 млрд. 154 млн. и
200 хил. лева и за Съвета за взаимно осигуряване на членовете
на ТПК (СВОЧ ТПК) - 689 млн. и 500 хил. лева.
1.1. Приходи на общественото осигуряване - 105 млрд. 843 млн. и 700 хил. лева, от тях за ДОО - 105 млрд. 154 млн. и 200 хил. лева и за СВОЧ ТПК - 689 млн. и 500 хил. лева.
1.1.1. Осигурителни вноски върху изплатени заплати, включително възнаграждения по несписъчен състав, без плащанията от бюджетни организации - 72 млрд. 71 млн. и 200 хил. лева, от тях за ДОО - 71 млрд. 431 млн. и 900 хил. лева, и за СВОЧ ТПК - 639 млн. и 300 хил. лева.
1.1.2. Осигурителни вноски върху изплатени заплати, включително възнаграждения по несписъчен състав от бюджетни организации - 19 млрд. 235 млн. и 300 хил. лева, от тях за ДОО - 19 млрд. 235 млн. и 300 хил. лева, няма предвидени средства за Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК.

1.1.3. Приходи от лични осигурителни вноски - 4 млрд. 538 млн. и 700 хил. лева, от тях за държавното обществено осигу¬ряване - 4 млрд. и 500 хил. лева, и за СВОЧ ТПК - 38 млн. и 700 хил. лева.
1.1.4. Осигурителни вноски от частни лица - 5 млрд. 570 млн. и 200 хил. лева, от тях за ДОО - 5 млрд. и 570 млн. и за СВОЧ ТПК - 200 млн. лева.
1.1.5. Начети и лихви по ревизионни актове на осигурите¬ли - 4 млрд. 8 млн. и 500 хил. лева, от тях за ДОО - 4 млрд. и за СВОЧ ТПК - 8 млн. и 500 хил. лева.

1.1.6. Възстановени суми по трудови злополуки - 138 млн. и 400 хил. лева, от тях за ДОО - 137 млн., от тях за СВОЧ ТПК - 1 млн. и 400 хил. лева.
1.1.7. Възстановени суми за работещи пенсионери - 281 млн. и 400 хил. лева, от тях за ДОО - 280 млн., от тях за СВОЧ ТПК - 1 млн. и 400 хил. лева.
2. Неданъчни приходи - 16 млн., от тях за СВОЧ ТПК -
16 млн.
3. Трансфер от републиканския бюджет - 4 млрд. 631 млн.
и 100 хил. лева, от тях за ДОО - 4 млрд. 216 млн. и 700 хил.
лева и за СВОЧ ТПК - 414 млн. и 400 хил. лева.
4. От преходен остатък от 1995 г. -57 млн. и 600 хил. лева, от тях за СВОЧ ТПК - 57 млн. и 600 хил. лева.
Ал. 2. Приема бюджета на социалното осигуряване за 1996 година по разходите, както следва по показатели, всичко, от тях за държавно обществено осигуряване (ДОО) и за Съвета за взаимно осигуряване на членовете на трудово-потребителните коо¬перации (СВОЧ ТПК).
Разходи - 110 млрд. 548 млн. и 400 хил. лева всичко. От тях за ДОО - 109 млрд. 370 млн. и 900 хил. лева, и от тях за СВОЧ ТПК - 1 млрд. 177 млн. и 500 хил. лева.
1. Текущи разходи - 110 млрд. 458 млн. и 400 хил. лева, от тях за ДОО - 109 млрд. 315 млн. и 900 хил. лева, от тях за СВОЧ ТПК - 1 млрд. 142 млн. и 500 хил. лева.
1.1. Заплати - 335 млн. и 600 хил. лева, от тях за ДОО
- 278 млн. и 100 хил. лева, от тях за СВОЧ ТПК - 57 млн. и 500 хил. лева.
1.2. Осигурителни вноски - 124 млн. и 200 хил. лева,
от тях за ДОО - 102 млн. и 900 хил. лева, от тях за СВОЧ ТПК
- 21 млн. и 300 хил. лева.
1.3. Стипендии - няма предвидени.
1.4. Издръжка - 244 млн. и 700 хил. лева, от тях за
ДОО - 182 млн. и 500 хил. лева, за СВОЧ ТПК - 62 млн. и 200
хил. лева.
1.4.1. Храна - 7 млн. и 700 хил. лева, от тях за ДОО
- няма, за СВОЧ ТПК - 7 млн. и 700 хил. лева.
1.4.2. Медикаменти - 2 млн. лева, от тях за СВОЧ ТПК
- 2 млн. лева.
1.4.3. Командировки - 21 млн. лева, от тях за държавно
обществено осигуряване - 19 млн. и 500 хил. лева и за СВОЧ ТПК
- 1 млн. и 500 хил. лева.
1.4.4. Канцеларски..и стопански разходи - 135 млн. и 400 хил. лева, от тях за ДОО - 110 млн. лева и за СВОЧ ТПК - 25 млн. и 400 хил. лева.
1.4.5. Постелен инвентар и облекло - 6 млн. и 100 хил. лева, от тях за ДОО - 4 млн. лева, СВОЧ ТПК - 2 млн. и 100 хил. лева.
80.2
1.4.6. Учебни и научноизследователски разходи - 700
хил. лева, от тях за ДОО - 500 хил. лева, за СВОЧ ТПК - 200
хил. лева.
1.4.7. Ремонти - 46 млн. лева, от тях за ДОО - 26 млн. лева, за СВОЧ ТПК - 20 млн. лева.
1.4.8. Други разходи - 25 млн. и 800 хил. лева, от тях за ДОО - 22 млн. и 500 хил. лева, за СВОЧ ТПК - 3 млн. и 300 хил. лева.
1.5. Социално осигуряване и помощи - 109 млрд. 753 млн. и 900 хил. лева, от тях за ДОО - 108 млрд. 752 млн. и 400 хил лева, за СВОЧ ТПК - 1 млрд. 1 млн. и 500 хил. лева.
1.5.1. Пенсии - 92 млрд. 23 млн. и 100 хил. лева, от тях за ДОО - 91 млрд. 313 млн., и за СВОЧ ТПК - 710 млн. и 100 хил. лева.
1.5.2. Помощи - 17 млрд. 730 млн. и 800 хил. лева, от тях за ДОО - 17 млрд. 439 млн. и 400 хил. лева, за СВОЧ ТПК - 291 млн. и 400 хил. лева.
От тях:
Помощи по дял 3 от Кодекса на труда - 9 млрд. 202 млн. и 500 хил. лева, от тях за ДОО - 9 млрд. 32 млн. и 100 хил. лева и за СВОЧ ТПК - 170 млн. и 400 хил. лева.
От тях:
Обезщетения по болест - 5 млрд. 39 млн. и 600 хил. лева, от тях за ДОО - 4 млрд. 975 млн. и 800 хил. лева, от тях за СВОЧ ТПК - 63 млн. и 800 хил. лева.
Обезщетения за гледане на болен и карантина - 482 млн. и 500 хил. лева, от тях за ДОО - 477 млн. и 100 хил. лева и СВОЧ ТПК - 5 млн. и 400 хил. лева. 80.3
Обезщетения за трудови и приравнени към тях злополуки и професионални заболявания - 157 млн. и 100 хил.лв., от тях за ДОО - 155 млн. и 700 хил.лв. и 1 млн. и 400 хил.лв. за СВОЧ на ТПК.
Доплащане разлика за трудоустроени болни и други разлики за трудоустроени лица - 6 млн. и 200 хил.лв., от тях за Държавно¬то обществено осигуряване - 6 млн. и 100 хил.лв., 100 хил.лв. за СВОЧ на ТПК.
Обезщетения за бременност и раждане - 866 млн. и 700 хиляди лева, от тях за ДОО - 855 млн. и 600 хил.лв. и 11 млн. и 100 хил.лв. за СВОЧ на ТПК.
Изплащане на разлики при трудоустрояване на бременни -2 млн. и 100 хил.лв. всичко, от които 2 млн.лв. - за ДОО и 100 хиляди лева за СВОЧ на ТПК.
Обезщетения за отглеждане на малко дете - 2 млрд. 051 милиона и 400 хил.лв., от тях за ДОО 1 млрд. 967 млн. лв. и за СВОЧ на ТПК - 84 млн. и 400 хил.лв.
Помощи при смърт - 2 млн. и 600 хил.лв. всичко, от тях 2 млн. и 500 хил.лв. за Държавното обществено осигуряване и 100 хил.лв. за СВОЧ на ТПК.
За снабдяване с ортопедични средства и съоръжения 325 млн. и 500 хил.лв., от тях за Държавното общуствено осигуря¬ване - 324 млн.лв. и 1 млн. и 500 хил.лв. за СВОЧ на ТПК.
Лечебно хранене - 192 млн. и 500 хил.лв., от тях за Държавното обществено осигуряване - 191 млн. и 300 хил.лв. и 1 млн. и 200 хил.лв. за Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК.
Други социалноосигурителни разходи - 76 млн. и 300 хил. лева, от тях за ДОО - 75 млн., 1 млн. и 300 хил.лв. за СВОЧ на ТПК.
По Указа на насърчаване на раждаемостта - всичко 8 млрд. 528 млн. и 300 хил.лв., от тях за Държавното обществено осигуря¬ване - 8 млрд. 407 млн. и 300 хил.лв., а 121 млн. за СВОЧ на ТКП.
От тях:
Еднократна помощ при раждане - 174 млн. и 300 хил.лв., от които 170 млн. и 300 хил.лв. - за ДОО и 4 млн. за СВОЧ на ТПК.
Месечни добавки за деца - 8 млрд. 354 млн., от които 8 млрд. 237 млн. за ДОО и 117 млн. за СВОЧ на ТПК.
2. Придобиване на дълготрайни активи (капитални вложения) - всичко 90 млн., от които 55 млн. за ДОО и 35 млн. за Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК.
Предложения на народни представители по чл. 2 от бюджета на Република България за 1996 г. няма.
Комисията подкрепя текста на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате ли бележки? - Няма.
Моля да гласувате чл. 2 от бюджета за 1996 г.
От общо гласували 187 народни представители, за - 132, против - 54, въздържал се - 1.
Член 2 е приет.
За отрицателен вот думата има господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Аз гласувах против, не затова защото не искам да се увеличат средствата за пенсии в посочения в проектобюджета размер. Не затова, а за начина, по който е предложено те да бъдат увели¬чени.
149 на сто е предвиденото увеличение спрямо отчета за миналата година. Но забележете - субсидията от Републиканския бюджет е наполовина. Тя е 53 на сто спрямо отчета за миналата година. Тоест, непрекъснато държавата излиза от тази сфера чрез субсидиите си и оставя системата сама да се справи при една невъзможна за справяне ситуация, защото увеличаването на този размер, който е предложен, означава само едно-единствено нещо: увеличаване на данъчната тежест, огромно увеличаване на данъчната тежест.
И това, че 2 на сто от тях се дължат на прехвърляне на суми от фонда за преквалификация не означава, че тези 2 на сто решават въпроса. Пак казвам, че вече има удръжки 2 на сто. Това е именно скритото данъчно бреме, за което ние предупреждавах¬ме и на първото четене на Републиканския бюджет.
Поради това не можем да се съгласим с този начин на увеличаване на средствата за Държавно обществено осигуряване. Много пъти съм го казвал, но пак повтарям. Спасението на удавените е в техните собствени ръце. Благодаря. 81.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Преминаваме към чл. 3.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Проект на Висшия съдебен съвет Чл. 3. Ал. 1. Приема бюджета на съдебната власт за 1996 година, както следва: Показатели:
I. Приходи в размер на 5 млрд. 290 млн. и 300 хил.лв. Такси от дейността на органи на съдебната власт - 2 млрд.
лева.
Трансфер от Републиканския бюджет 3 млрд. 290 млн. и 300 хил.лв.
II. Разходи - 5 млрд. 290 млн. и 300 хил.лв. Текущи разходи - 4 млрд. 669 млн. 400 хил.лв. Заплати 2 млрд. 371 млн.лв. Осигурителни вноски 816 млн и 700 хил.лв. Издръжка 1 млрд. 381 млн. и 700 хил.лв. Храна 163 млн. и 400 хил.лв. Медикаменти 1 млн. и 100 хил.лв. Командировки 29 млн. и 200 хил.лв.
Канцеларски и стопански разходи 476 млн. и 700 хил.лв. Постелен инвентар и облекло 119 млн. и 900 хил.лв. Учебни и научноизследователски разходи - 6 млн.лв. Ремонти - 268 млн. и 800 хил.лв. Други разходи - 316 млн. и 600 хил.лв.
Трансфер за фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгра¬ди" - 100 млн.лева
Придобиване на дълготрайни активи (капитални вложения) 620 млн. и 900 хил.лв.
Ал. 2. Определя бюджетните разходи на съдебната власт за 1996 г., както следва:
Висш съдебен съвет - 6 млн. и 500 хил.лв.
Съдилища на Република България - 2 млрд. 216 млн. и 100 хил.лв.
Главна прокуратура - 723 млн. и 900 хил.лв. Върховен касационен съд - 136 млн. и 500 хил.лв. Върховен административен съд - 95 млн. и 300 хил.лв. Национална следствена служба - 2 млрд. 012 млн.ущ.
Фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради" - 100 милона лева.
Ал. 3. До избирането на Върховен касационен съд и Върхо¬вен административен съд като самостоятелни юридически лица, изпълнението на бюджетите им се осъществява от Върховния съд на Република България.
Ал. 4. Средствата за фонд "Съдебни сгради" и фонд "Зат¬ворни сгради" се осигуряват ежемесечно в размер на 5 на сто от фактически реализираните приходи от такси от дейността на органите на съдебната власт за предшестващия месец.

81.4
Ал. 5. Неизпълнението на собствените приходи по бюджета на съдебната власт са за сметка на републиканския бюджет.
Ал. 6. Преизпълнението на приходите от такси от дейността на органите на съдебната власт след предварително съгласуване с Министерството на финансите се разходва по решение на Висшия съдебен съвет в размер до 70 на сто за бюджета на съдебната власт, а остатъкът се превежда в републиканския бюджет.
ПРОЕКТ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
Чл. 3. Ал. 1. Приема бюджета на съдебната власт за 1996 година, както следва по показатели:
I. ПРИХОДИ - 3 млрд. 505 млн. и 100 хил. лева.
1. Такси от дейността на органи на съдебната власт -3 млрд. 55 млн. и 800 хил. лева.
2. Трансфер от републиканския бюджет - 449 млн. и 300 хил. лева.
II. РАЗХОДИ - 3 млрд. 505 млн. и 100 хил. лева.
1. Текущи разходи - 3 млрд. 412 млн. и 100 хил. лева.
1.1. Заплати - 1 млрд. 910 млн. и 600 хил. лева.
1.2. Осигурителни вноски - 418 млн. и 300 хил. лева.
1.3. Издръжка - 930 млн. и 400 хил. лева.

1.3.1. Храна - 24 млн. и 300 хил. лева.
1.3.2. Медикаменти - 900 хил. лева.
1.3.3. Командировки - 56 млн. и 100 хил. лева.
1.3.4. Канцеларски и стопански разходи - 344 млн. и
100 хил. лева.
1.3.5. Постелен инвентар и облекло - 75 млн. и 800 хил.
лева.
1.3.6. Учебни и научноизследователски разходи - 3 млн.
и 500 хил. лева.
1.3.7. Ремонти - 103 млн. и 500 хил. лева.
1.3.8. Други разходи - 322 млн. и 200 хил. лева.
1.4. Трансфер за фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни
сгради" - 152 млн. и 800 хил. лева.
2. Придобиване на дълготрайни активи (капитални вложе-
ния) - 93 млн. лева.
Ал. 2. Определя бюджетните разходи на органите на съдеб¬ната власт за 1996 г., както следва:
1. Съдилища на Република България - 1 млрд. 464 млн.
лева.
2. Главна прокуратура - 546 млн. и 700 хил. лева.
3. Върховен съд (Върховен касационен съд и Върховен административен съд) - 144 млн. и 900 хил. лева.
4. Национална следствена служба - 1 млрд. 192 млн. и 100 хил. лева.
5. Фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради" -152 млн. и 800 хил. лева.
6. Висш съдебен съвет - 4 млн. и 600 хил. лева.
Ал. 3. До избирането на Върховния касационен съд и Вър¬ховния административен съд като самостоятелни юридически лица, изпълнението на бюджетите им се осъществява от Върховния съд на Република България.
Ал. 4. Средствата за фонд "Съдебни сгради" и фонд "Зат¬ворни сгради" се осигуряват ежемесечно в размер на 5 на сто от фактически реализираните приходи от такси от дейността на органите на съдебната власт за предшестващия месец.
Ал. 5. Преизпълнението или неизпълнението на приходите от такси от дейността на органите на съдебната власт е за сметка на републиканския бюджет.
По чл. 3 предложения на народни представители, които пряко да са свързани само с чл. 3, тъй като част от тях бяха нормално класирани и бяха дискутирани по чл. 1 в приходно-раз¬ходната част но бюджета, е направил единствено професор Велко Вълканов. Има две предложения на професор Велко Вълканов по варианта на Министерския съвет: трансферът от републиканския бюджет от 449 млн. и 300 хил. лева да се намали на 249 млн. и 300 хил. лева. Ако това увеличение се приеме, следва да се направи корекция в чл. 1, ал. 2, т. 3.2. И предвид увеличението на държавните такси по тарифа 1 професор Вълканов предлага сумата в точка 1 да се увеличи с 200 млн. лева. По това предложение бяха направени някои допълнителни уточнения с професор Вълканов и мисля, че той възприе идеята и в чл. 1 успя да я защити. 82.2
Второто предложение на професор Вълканов е по точка 1 "Съдилища на Република България" сумата да се намали с 200 млн. лева за баланс на предложеното увеличение на Главното управ¬ление за местата за лишаване от свобода, и за Главна прокуратура сумата да се намали с 20 млн. лева за предложеното увеличение на Главното управление за местата за лишаване от свобода.
По проекта на Висшия съдебен съвет отделни предложения няма направени от народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Професор Вълканов желае ли да обоснове своите предложения? Всичко е уточнено.
Имаме две предложения - едното е на Висшия съдебен съвет, другото е на Министерския съвет.
Има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Господин председател, просто непри¬ятно ми е отново да повтарям, но не са две предложения, а само от Съюза на демократичните сили има четири предложения в тази връзка и ако те не бъдат сега тук подложени на гласуване заедно с другите две или три, те просто се обезмислят. И това е нещо, което аз мисля, че достатъчно добре аргументирах първия ден, когато започнахме второто четене.
Така че аз Ви моля да поставите на гласуване всички тези предложения, които се отнасят до този въпрос. В противен случай ако ние сега гласуваме едно от тези две предложения, а бих казал, че те са три, тъй като има предложение на Висшия съдебен съвет...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Бихте ли напомнили кои
са те?
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Едното е на Светослав Лучников, другото е на Евгений Еков, третото е на Павел Шопов и четвъртото е на Иван Костов и Муравей Радев заедно, плюс другите. Тогава вече бих могъл да кажа, че има някаква равнопоставеност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Правилно. Ще моля председа¬телят на комисията едно по едно да ги представи, за да ги гласу¬ваме. Те са в списъка на вече дискутираните.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Въпреки всичко аз и тогава споде¬лих разсъжденията по този въпрос, господин председателю, и моля 82.3 колегите от залата да ме подкрепят. Предложенията на народните представители обикновено кореспондират по чл. 1 в приходната и в разходната част с някои от другите текстове на Закона за бюджета за 1996 г. Тогава бих искал да попитам какво ще реши парламентарната зала и може ли тя да се произнесе с решение? Или гласуваме предложенията на народните представители, както са направени в приходната и в разходната част и с кой от члено¬вете на Закона за бюджета за 1996 г. кореспондират, или разделяме предложението на народния представител и го гласуваме неколко-кратно, в зависимост от броя на предложенията, които той е напра¬вил, веднъж в приходната, а втори път в разходната част.
Предложението, което прави господин Муравей Радев, е да гласуваме по чл. 3 част от предложенията на народните пред¬ставители и то в частта им за разходите и трансферите, които са адресирани по чл. 3. Подобни проблеми ще възникнат и за чл. 4, и за чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз смятам, че е правилно всички предложения да бъдат гласувани поотделно.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Аз и тогава споделих мнението, че волята на народния представител по този начин се разкъсва между различни текстове на Закона за бюджета за 1996 г. и тя може да бъде подменена в зависимост от начина, по който ще гла¬сува Народното събрание, тоест в приходната част по предложението на народния представител може да гласува и да вземе идеята от един народен представител и да я прехвърли в разходната част по предложението на друг народен представител. За мен това е подмяна на волята на народния представител, който има право на законодателна инициатива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Нека не повтаряме същото. Вижте, в чл. 1 има предложения, които са свързани само и единствено с чл. 1 в приходната и разходната част. Логиката на председателя на комисията е точна само за тези случаи. 82.4
Там, където обаче в чл. 1 има в разходната част други членове, които ние сега разглеждаме отделно, обособени сами за себе си, ние не можем да откъснем предложенията от чл. 1 към тези други членове. Затова защото, ако ние вече гласуваме чл. 3, 4 или 5 без тях, ние предопределяме това, че те всъщност вече са отхвърлени. И когато се върнем на чл. 1 е безпредметно. Или цялата тази методика просто е абсурдна. Не може да гласуваме чл. 3, чл. 4 и чл. 7 откъснато от тези предложения, направени в чл. 1.
Повтарям, ако това направим, автоматически ги изрязваме изобщо от пленарната зала, тези предложения. Това е очевидно.
Затова трябва така да процедираме, дори и да ги отхвър¬лите, поне дайте да се гласуват тук предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласен съм, господин Радев. И това е вследствие от нашата приета процедура да отложимм гласуването по чл. 1.
Затова аз предлагам, въпреки че ще загубим повече време, по-добре да загубим време, отколкото нерви, да започнем да ги гласуваме едно по едно.
Моля, помагайте, и господин Муравей Радев, да не изпуснем нещо. Вие назовахте 4.
Моля, прочетете първото предложение.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния предста¬вител Светослав Денчев Лучников.
Предложението на господин Лучников е чл. 3, ал. 1 "Такси от дейността на органи на съдебната власт", досегашен текст - 3 млрд. 055 млн. и 800 хил.лв. става 2 млрд. 165 млн. и 800 хил.лв.
Трансфер от Републиканския бюджет - 449 млн.лв. и 300 хил.лв. да стане 1 млрд. 349 млн. и 300 хил.лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 183 народни представители, за - 68, против - 102, въздържали се - 13.
Предложението не се приема.
Моля, следващото предложение.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния предста¬вител Велко Вълканов - двете предложения, трансферът от Републи¬канския бюджет от 449 млн. и 300 хил.лв. да се намали на 249 млни 300 хил.лв.
И въз основа на това да се нанесе корекция в чл. 1, ал. 2, т. 3.2.
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
От общо гласували 179 народни представители, за - 26, против - 98, въздържали се - 55.
Предложението не се приема.
Следващото предложение.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Следващото предложение е на професор Велко Вълканов да се намали с 200 млн.лв. за баланс на предложеното увеличение на Главно управление на местата за лишаване от свобода, сумата да се намали с 20 млн.лв. за баланс на предложеното увеличение за Главно управление за местата за лишаване от свобода.
Комисията не подкрепя направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 173 народни представители, за - 27, против - 70, въздържали се - 76.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народните предста¬вители Иван Костов и Муравей Радев за чл. 3.
"Чл. 3. Ал. 1. Приема бюджета на съдебната власт за
1996 г., както следва:
Показатели:
I. Приходи - 4 млрд. и 200 млн.лв.
1. Такси от дейността на органи на съдебната власт -
3 млрд.лв.
2. Трансфер от Републиканския бюджет - 1 млрд. и 200
млн.лв.
II. Разходи - 4 млрд. и 200 млн.лв.
1. Текущи разходи - 3 млрд. 860 млн.лв.
1.1. Заплати - 1 млрд. 910 млн. и 600 хил.лв.
1.2. Осигурителни вноски - 418 млн. и 300 хил.лв.
1.3. Издръжка - 1 млрд. 381 млн. и 100 хил.лв.

1.3.1. Храна - 163 млн. и 400 хил.лв.
1.3.2. Медикаменти - 1 млн.лв.
83.2
1.3.3. Командировки - 29 млн. и 100 хил.лв.
1.3.4. Канцеларски и стопански разходи - 476 млн. и
700 хил.лв.
1.3.5. Постелен инвентар и облекло - 120 млн.лв.
1.3.6. Учебни и научноизследователски разходи - 6 млн.лв.
1.3.7. Ремонти - 268 млн. и 800 хил.лв.
1.3.8. Други разходи - 316 млн. и 100 хил.лв.
1.4. Трансфер за фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради" - 150 млн.лв.
2. Придобиване на дълготрайни активи (капитални вложения) - 340 млн.лв.
Ал. 2. Определя бюджетните разходи на органите на съдеб¬ната власт за 1996 г., както следва:
1. Съдилища на Република България - 1 млрд. 724 млн. и 500 хил.лв.
2. Главна прокуратура на Република България - 572 млн. и 900 хил.лв.
3. Върховен съд (Върховен касационен съд и Върховен административен съд) - 180 млн. и 400 хил.лв.
4. Национална следствена служба - 1 млрд. 565 млн. и 700 хил.лв.
5. Висш съдебен съвет - 6 млн. и 500 хил.лв.
6. Фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради" -
150 млн.лв.
Комисията не подкрепя направеното предложение от народ¬ните представители Иван Костов и Муравей Радев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 183 народни представители, за - 66, против - 94, въздържали се - 23.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния предста¬вител Евгений Еков.
В чл. 3, ал. 1, раздел първи "Приходи" (вариант на Министерския съвет) в т. 1. сумата 3 млрд. 055 млн. и 800 хил.лв. да стане 2 млрд. 055 млн. и 800 хил.лв., а в т. 2 сумата 449 млн. и 300 хил.лв. да стане 1 млрд. 449 млн. и 300 хил.лв.
(Увеличението да бъде за сметка на увеличение на приходи¬те по чл. 1, ал. 1, т. 1 .5.). 83.3
Комисията не подкрепя направеното предложение от народ¬ния представител Евгений Еков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 194 народни представители, за - 75, против - 94, въздържали се - 25.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния предста¬вител Павел Шопов.
Той поддържа предложението и варианта, предоставен на народните представители от Висшия съдебен съвет. Така че той съвпада с варианта на Висшия съдебен съвет, който е раздаден, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще ги гласуваме едновремен¬но.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: И предложение на Комисията по бюджет и финанси;
Подкрепя текстът на вносителя - Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Най-напред гласуваме предложението на Висшия съдебен съвет и предложението на господин Шопов едновременно, които съвпадат.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Комисията не подкрепя предложе¬нието на Висшия съдебен съвет и на господин Шопов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Комисията не подкрепя. Моля да гласувате.
От общо гласували 186 народни представители, за - 86, против - 88, въздържали се - 12.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за съдържанието на чл. 3. Моля да гласувате.
От общо гласували 193 народни представители, за - 121, против - 68, въздържали се - 4.
Член 3 е приет.
Член За ли има?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Да, предложение на комисията за нов чл. За, всъщност това е предложението на народния предста¬вител Васил Михайлов, и систематично мястото му е като нов чл. За. Впоследствие ще имаме възможност да преподредим и да направим нова номерация на членовете от закона.
Предложение за нов чл. За:
"Ал. 1. Приема бюджетната сметка на Сметната палата за 1996 г., както следва:
По показатели: разходи всичко - 400 млн.лв. 1. Текущи разходи - 328 млн.лв.
1.1. Заплати - 118 млн. 898 хил.лв.
1.2. Осигурителни вноски - 43 млн. 992 хил.лв.
1.3. Издръжка - 165 млн. 110 хил.лв.
1.3.1. Командировки - 15 млн. 262 хил.лв.
1.3.2. Канцеларски и стопански разходи - 33 млн. и
500 хил.лв.
1.3.3. Постелен инвентар и облекло - 3 млн. 282 хил.лв.
1.3.4. Учебни и научноизследователски разходи - 3 млн.
и 300 хил.лв.
1.3.5. Ремонти - 84 млн.лв.
1.3.6. Други разходи - 26 млн. 66 хил.лв.
2. Придобиване на дълготрайни активи (капитални вложения)
- 72 млн.лв.
Ал. 2. Одобрява 440 щатни бройки или 320 средногодишни щатни бройки и средномесечна брутна раСотна заплата в размер на 30 963 лв., от които: за инспекторски административен персонал
- 28 985 лв.
Ал. 3. При недостиг на средства за капитални вложения и ремонти на сградите на Сметната палата да се предоставят допъл¬нително до 25 млн.лв. от преизпълнение на приходите и от икономии на разходите по Републиканския бюджет."
Комисията по бюджет и финанси е внесла бюджетната сметка на Сметната палата така, както е предложена от ръководството на Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Георги Николов -председател на Сметната палата.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 20 от Закона за Сметната палата ние разработихме проекта на годишната си бюджетна сметка, който представихме в Министерството на финан¬сите за включване в Закона за държавния бюджет, разбира се, за второто четене, тъй като институцията не беше конструирана, когато беше подготвен проектът на Закона за държавния бюджет за 1996 г.
При разработката на бюджетната сметка изходихме от указанията, които са дадени от Министерството на финансите за разработване на бюджетните сметки на звената от бюджетната сфера. Проведохме няколко разговора с Министерството на финансите, след които достигнахме до този вариант, подкрепян от Сметната палата.
Бих желал да изложа тук от името на своите колеги няколко съображения, които трябва да се имат предвид при гласуването на предложената ни бюджетна сметка.
Липсва база за сравнение и съответно за разработване на бюджетната сметка. Ние тръгнахме при една неопределеност: с каква квалификация ще бъдат назначени в Сметната палата; с какъв трудов стаж, тъй като известно е, че за всяка година трудов стаж се дава по определен процент допълнително заплащане; колко хора ще бъдат с научни степени. 84.2
Допълнително ограничение при разработването на бюджета беше изискването на закона, че работещите като инспекторски състав не могат да осъществяват друга платена дейност, т.е. да получават други доходи, да участвуват в надзорни съвети, съвети на директорите.
Като неопределеност за нас е и сградният фонд, който ще получим. Сметната палата все още няма предоставена сграда и помещения в отделните териториални поделения, поради което предвижданите суми за ремонт, придобиване на дълготрайни активи имат в определена степен условен характер..
Ние сме си поставили за задача в рамките на контрола, който ще се осъществява над всички бюджетни звена, такъв да бъде упражняван включително и над бюджетната сметка на Сметната палата. Отчитаме отговорността за по-бързото стартиране на Сметна¬та палата и сметките, които вероятно са направени^ показват, че повече от половината от тези 400 млн.лв. са еднократни разходи или разходи, свързани със стартирането на Сметната палата.
Не могат да се правят пренасочвания на средства от § 1 - "Заплати", и от параграфа "Капитални вложения", поради което помолихме и аз благодаря на Министерството на финансите, че намерихме заедно с Комисията по бюджет и финанси един защитен текст, че при недостиг на средства за ремонт и капитални вложения на Сметната палата, при положение че има преизпълнение на приходи¬те, да бъдат осигурени допълнително 25 млн.лв.
Моля, господин Желев, в ал. 2 да добавите: "Одобрява за 1996 г. 440 щатни бройки" и нататък текстът така, както е.
Разчитайки на подкрепата на парламента на този първи вариант или проект на бюджетна сметка на Сметната палата, ще направим необходимото с дейността си Сметната палата, бих казал, да се откупи, или разходите, които вие гласувате, тя фактически да спомогне за...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Неколкократно.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Не бих желал сега да сравнявам колко пъти, но да откупи своята издръжка и да спомогне за намаляване на напрежението, особено в разходната част на бюджета. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Михайлов желае ли да каже нещо? - Не. Благодаря.
Преминаваме към гласуване. По тази добавка, която беше направена от господин Николов по ал. 2: "Одобрява за 1996 г." вносителите нямат възражение? - Нямат.
С тази поправка моля да гласувате чл. За.
От общо гласували 183 народни представители, за - 143, против - 36, въздържали се - 4.
Член За е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Чл. 4. Ал. 1. Определя разходите от Републиканския бюджет на държавните органи, министерствата, ведомствата, висшите училища и другите бюджетни организации за 1996 г. на обща сума 107 млрд. 798 млн. 882 хил.лв., както следва:
Държавни органи, министерства, ведомства, висши училища и други бюджетни организации:
1. Народно събрание - 685 млн. и 800 хил.лв.;
2. Президентство - 48 млн. 840 хил.лв.;
3. Министерски съвет - 480 млн. 840 хил.лв.;
4. Военномедицинска академия - 1 млрд. 10 млн. 650 хил.
лева;
5. Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси" към Министерски съвет - 396 млн. 978 хил.лв.;
6. Министерство на отбраната - 33 млрд. 485 млн. и 800 хиляди лв.;
7. Министерство на вътрешните работи - 12 млрд. 171 милиона и 700 хил.лв.;
8. Гражданска отбрана на Република България - 358 млн.лв.;
9. Национална служба за охрана - 321 млн. и 100 хил.лв.;

10. Национална разузнавателна служба - 356 млн. и 250 хиляди лв.;
11. Висше военнотехническо училище "Тодор Каблешков" - 308 млн. 593 хил.лв.;
12. Висше военноинженерно строително училище "Любен Кара-велов" - 99 млн. 148 хил.лв.;
13. Средно сержантско железопътно училище, Горна Оряховица
104 млн. 947 хил.лв.;

14. Национално бюро за териториално убежище и бежанците -
71 млн. 364 хил.лв.;
15. Клинична база "Лозенец" - 343 млн. 630 хил.лв.;
16. Министерство на образованието, науката и технологии-
те - 8 млрд. 831 млн. 571 хил.лв.;
17. Министерство на културата - 1 млрд. 969 млн. 882 хиляди лв.;
18. Министерство на външните работи - 3 млрд. 151 млн. 431 хил.лв.;
19. Министерство на земеделието и хранителната промиш¬леност - 2 млрд. 912 млн. 248 хил.лв.;
20. Министерство на транспорта - 1 млрд. 454 млн. 538 хиляди лв.;
21. Министерство на околната среда - 208 млн. 242 хил.лв.;
22. Министерство на труда и социалните грижи - 313 млн. 41 хиляди лева;
23. Министерство на икономическото развитие - 83 млн.лв.;
24. Министерство на финансите - 506 млн. 937 хил.лв.;
25. Данъчна администрация - 2 млрд. 167 млн. 686 хил.лв.;
26. Министерство на промишлеността - 310 млн. 837 хил.лв.;
27. Министерство на здравеопазването - 9 млрд. 332 млн. 633 хил.лв.;
28. Министерство на териториалното развитие и строител¬ството - 1 млрд. 427 млн. 384 хил.лв.;

29. Министерство на търговията и външноикономическото сътрудничество - 344 млн. 564 хил.лв.;
30. Министерство на правосъдието (Централно управление и Главно управление на местата за лишаване от свобода) - 973 милиона 286 хил.лв.;
31. Комитет за използване на атомната енергия за мирни цели при Министерския съвет - 99 млн. 970 хил.лв.;
32. Комитет по енергетика - 233 млн. 342 хил.лв.;
33. Комитет за физическо възпитание и спорт - 191 млн. 986 хил.лв.;
34. Комитет за младежта и децата - 31 млн. 68 хил.лв.;
35. Комитет по стандартизация и метрология - 236 млн.
725 хил.лв.;
85.2
36. Комитет по геология и минерални ресурси - 590 млн. 988 хил.лв.
37. Комитет по пощи и далекосъобщения - 159 млн. 665 хиляди лв.;

38. Комитет по туризъм - 67 млн. 962 хил.лв.;
39. Комитет по горите - 176 млн. 628 хил.лв.;
40. Национална комисия по цените - 41 млн. 953 хил.лв.;

41. Българско национално радио - 1 млрд. 96 млн. 904 хиляди лв.;
42. Българска национална телевизия - 1 млрд. 506 млн. 254 хил.лв.;
43. Българска академия на науките - 1 млрд. 937 млн. 995 хил.лв.;

44. Селскостопанска академия - 834 млн. 224 хил.лв.;
45. Главно управление на архивите - 154 млн. 132 хил.лв.;
46. Център за европейски изследвания - 1 млн. 165 хил.
лева;
47. Патентно ведомство на Република България - 30 млн.
251 хил.лв.;
48. Национална банка на промишлени микроорганизми и
клетъчни култури - 7 млн. 322 хил.лв.;
49. Агенция за чуждестранна помощ - 12 млн. 307 хил.лв.;
50. Български червен кръст, Национален комитет - 68 милиона 906 хил.лв.;
51. Национална компания "Български държавни железници" за професионалните учебни заведения - 47 млн. 425 хил.лв.;
52. Национален статистически институт - 431 млн. 88 хил.
лева;
53. Висша атестационна комисия - 5 млн. 506 хил.лв.;
54. Агенция за приватизация - 74 млн. 537 хил.лв.;
55. Главно управление на пътищата - 3 млрд. 430 млн.
587 хил.лв. ;
56. Национален съвет по водите - 16 млн. 447 хил.лв.;
57. Комисия за защита на конкуренцията - 26 млн. 110 хиляди лв.;
58. Рилска света обител - Рилски манастир - 14 млн. 498 хил.лв. ;
59. Главболгарстрой - 7 млн.лв.;
60. Български туристически съюз - 6 млн. 511 хил.лв.;
61. Съюз на българските автомобилисти - 15 млн. 266
хиляди лв.;
62. Съюз на инвалидите в България - 6 млн. 567 хил.лв.;
63. Съюз на военноинвалидите и пострадалите от войните
в България - 4 млн. 345 хил.лв.;
64. Съюз на слепите в България - 49 млн.лв.;
65. Институтска болница "Света Екатерина" - 428 млн. 736 хил.лв.;
66. Институтска болница "Александровска" - 1 млрд. 111 милиона 102 хил.лв.;
67. Институтска болница по ортопедия - Горна баня -145 млн. 923 хил.лв.;
68. Институтска болница по педиатрия - 173 млн. 448 хил.
лева;
69. Институтска болница "Света Ана" - 93 млн. 898 хил.лв.;
70. Институтска болница "Царица Йоанна" - 418 млн. 72
хиляди лв.;

85.4
71. Институтска болница "Майчин дом" - 207 млн. 913
хил. лева.
72. Институтска болница по неврология и психиатрия
- "Четвърти километър" - 98 млн. 312 хил. лева.
73. Институтска болница "Св. Иван Рилски" - 137 млн.
856 хил. лв.
74. Институтска болница по ендокринология и геронтология
- 88 млн. 746 хил. лева.
75. Институтска болница по белодробни болести "Св.
София" - 101 млн. и 4 хил. лева.
76. Дирекция за обслужващи дейности към Висшия медицински
институт - София - 93 млн. 103 хил. лева.
77. Агенция за българите в чужбина - 22 млн. 780 хил.
лева.
78. Конституционен съд - 24 млн. 988 хил. лева.
79. Българска телеграфна агенция - 65 млн. лева.
80. Технически университет - София - 567 млн. и 14
хил. лева.
81. Технически университет - София, факултет Пловдив
- 119 млн. 259 хил. лева.
82. Технически университет - Варна - 192 млн. 560 хил.
лева.
83. Технически университет - Габрово - 129 млн. 160
хил. лева.
84. Русенски университет "Ангел Кънчев" - 186 млн.
998 хил. лева.
85. Висш институт по хранително-вкусова промишленост
- Пловдив - 115 млн. 833 хил. лева.
86. Химико-технологичен и металургичен университет
- София - 163 млн. и 500 хил. лв.
87. Университет "Проф. д-р Асен Златаров" - Бургас
- 91 млн и 31 хил. лева.
88. Лесотехнически университет - София - 118 млн. 149
хил. лева.
89. Университет по архитектура, строителство и геодезия
- София - 204 млн. 442 хил. лева.
90. Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски" София - 135 млн. 452 хил. лева.
91. Университет за национално и световно стопанство
- София, 250 млн. 641 хил. лева.
92. Стопанска академия "Димитър А. Ценов" - Свищов
- 144 млн. 599 хил. лева.
93. Икономически университет - Варна - 176 млн. и 400 хил. лева.
94. Софийски университет "Св. Климент Охридски" - 888 млн. и 683 хил. лева.
95. Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" - 328 млн. и 300 хил. лева.
96. Великотърновски университет "Св.св. Кирил и Методий"
- 238 млн. 862 хил. лева.
97. Югозападен университет "Неофит Рилски" - Благоевград
- 138 млн. 783 хил. лева.
98. Шуменски университет "Константин Преславски"
133 млн. 892 хил. лева.
99. Национална спортна академия - София - 165 млн. и 96 хил. лева.
100. Тракийски университет - Стара Загора - Висш институт по зоотехника и ветеринарна медицина - Стара Загора - 252 млн. и 901 хил. лева.

101. Висш селскостопански институт - Пловдив - 155 млн. 567 хил. лева.
102. Висш медицински институт - София, Стоматологичен факултет - 161 млн. 712 хил. лева.
103. Висш медицински институт - Пловдив - 1 млрд. 85 млн. 555 хил. лева.
104. Медицински университет - Варна - 599 млн. 292 хил. лева.
105. Висш медицински институт - Плевен - 1 млрд. 35 млн. 704 хил. лева.
106. Тракийски университет - Стара Загора - Висш медицин¬ски институт - Стара Загора - 364 млн. и 32 хил. лева.
107. Медицински университет - София - 332 млн. 767
^ J хил. лева.
86.2
108. Академия за музикално и танцово изкуство - Пловдив
- 43 млн. 6А5 хил. лева.
109. Национална академия за театрално и филмово изкуство
"Кръстю Сарафов" - 5А млн. 943 хил. лева.
110. Държавна музикална академия - София - 90 млн. 891 хил. лева.
111. Национална художествена академия - 76 млн. 784 хил. лева.
Ал. 2. Възлага на Министерския съвет да утвърди бюджетните сметки на държавните органи, министерствата, ведомствата, висшите училища и другите бюджетни организации в рамките на разходите по предходната алинея.
Предложения на народни представители по чл. 4.
1. Предложение на народния представител Димитър Дичев.
Предлага в частта, отнасяща се до финансиране на Министер-
ството на вътрешните работи да се отдели точка със съдържание:
"Към бюджета на Гранични войски се предвижда сумата от 25 млн. лева целево за възстановяване на разрушени и повредени ограничителни инсталации по границата."
2. Предложение на народните представители Евгений Еков
и Анатолий Величков.
Предлагат числото 71 млн. 364 хил. лева да стане 69 млн. и 264 хил. лева, като с разликата от 2 млн. и 100 хил. лева се увеличат разходите по чл. 4, ал. 1, т. 77 "Агенция за българите в чужбина".
3. Предложение на проф. Стефан Стоилов и Добромир Тодоров.
Сумата да се намали с 1 млн. и 500 хил. лева на Агенцията
за българите в чужбина.
4. Предложение на проф. Стефан Стоилов.
Сумата да се намали за компенсация за създаване на нов раздел "Федерация за защита на потребителите", увеличение от 1 млн. и 500 хил. лева.
5. Предложение на Йордан Ройнев и Йордан Школагерски.
Сумата да се увеличи с 11 млн. и 500 хил. лева за доставка
на апарат "Изкуствен бъбрек" за Кардиохирургическа клиника
- 3 млн. и 500 хил. лева и за покупката на един реанимобил
"Мерцедес" тип "Спринтер" - 8 млн. лева. Общо - 11 млн.'и 500
хил. лева за увеличение на т. 15 Клинична болница "Лозенец". 86.3
6. Предложение на народния представител Евгений Михайлов
по т. 17 Министерство на културата.
Увеличение на общата сума с 60 млн. лева: за филмопроиз¬водството - 45 млн. лева, за книгоиздаването - 2 млн. лева, за музейното дело - 2 млн. лева, театрални проекти - 5 млн. лева, международни фестивали и конкурси - 5 млн. лева и за откупка на картини в галерии - 1 млн. лева.
7. Предложение на народния представител Димитър Дичев
по т. 17 Министерство на културата.
Предлага в частта, отнасяща се до финансирането на Министерството на културата да се отделят точки с текст:
1. Да се отпусне към бюджета на Министерството на култура-
та :
- 1 млн. лева за ремонт на къщата на Баба Тонка; - 5 млн. лева за Музея-пантеон на възрожденците.
2. Да се отпусне целево на Министерството на културата
сумата от 10 млн. лева за довършване на ремонта на Доходното
здание, паметник на културата.
8. Предложение на народния представител Моньо Христов
и група народни представители по т. 19 Министерство на земеделието
и хранителната промишленост.
Предлагат разходите по бюджета на Министерство на земеде¬лието и хранителната промишленост да се увеличат с 12 млн. лева за племенно стопанство за български породи коне - Плевенска и Дунавска в ООД "Чифлика", село Победа, област Ловешка.
9. Предложение на народния представител Димитър Дичев
по т. 24 Министерство на финансите.
Предлага в частта, отнасяща се до финансирането на Министерство на финансите да се отдели точка с текст:
"Да се увеличи целево сумата за Главно управление "Мит¬ници" с 25 млн. лева за доизграждане и обзавеждане на новия контролно-пропускателен пункт в Русе.
Точка 27. Министерство на здравеопазването.
Народният представител Иван Сунгарски предлага да се увеличат разходите със 193 млн. лева за сметка на намаления със същата сума на Институтска болница "Света Екатерина".
Точка 30. Министерство на правосъдието.
Народният представител проф. Велко Вълканов предлага да се увеличи сумата целево за посрещане на огромните нужди на местата за лишаване от свобода с уточненото вече предложение в размер на 100 млн. лева.
Точка 36. Комитет по геология и минерални ресурси.
Народният представител Митко Нитов предлага сумата да се увеличи със 120 млн. лева.
Точка А1. Българско национално радио.
Народният представител Валентин Стоев предлага сумата да се увеличи с 500 хил. лева за разкриване на малко звено за информиране на обществеността за дейността на Съюза на българ¬ските фондации и сдружения.
Точка 42. Българска национална телевизия.
Народният представител Валентин Стоев предлага сумата да се увеличи с 1 млн. лева за разкриване на малко звено за формиране на обществеността за дейността на Съюза на Българските фондации и сдружения.
Точка 43. Българска академия на науките.
Народните представители Боян Киров и Ангел Димов предлагат сумата да се увеличи с 4 млн. лева за изследване развитието на външноикономическите отношения на България.
Точка 44. Селскостопанска академия.
Народният представител Добромир Тодоров предлага да се добави в следващ ред -в т. ч.:
Институт по месна промишленост - 16 млн. лева
Институт по пивоварна промишленост - 11 млн. лева
Институт по млечна промишленост - 18 млн. лева
Институт по захародобив и биопроизводство - 10 млн.
лева
Институт по рибна промишленост - 15 млн. лева
Институт по растителни масла и протеини - 10 млн. лева.
Точка 59. Главбултарстой.
Народният представител Стоян Проданов предлага сумата да се намали със същия размер, така че участието в бюджета на Главбу.лгарстой да бъде закрито.
Точка 62. Съюз на инвалидите.
Народният представител Стоян Проданов предлага сумата да се увеличи.
Точка 65. Институтска болница "Света Екатерина".
Народният представител Иван Сунгарски предлага сумата да се намали със 193 млн. лева и да се увеличат разходите със същата сума на Министерството на здравеопазването за Национал¬ния център по сърдечно-съдова хирургия.
Предложение на членове от Комисията по здравеопазването, което беше уточнено допълнително:
1. Ла бъде променен предвижданият бюджет в чл. 4, ал. 1, т. 70 - Институтска болница "Царица Йоанна" в размер на 418 млн. 072 хил. лева на 418 млн. 072 хил. лева плюс 50 млн. лева целево за изградената Детска онкохематологична клиника към същата болница, като тези средства се заделят от бюджета на Институт¬ска болница "Света Екатерина" под точка 65 от горецитирания текст на проектобюджета.
2. Да бъде променен предвижданият бюджет в чл. 4, ал. 1, т. 27 - Министерство на здравеопазването в размер на 9 млрд. 332 млн. и 633 хил. лева на 9 млрд. 332 млн. и 633 хил. лева плюс 25 млн. лева целево за Национален център по сърдечно-съдови заболявания, като тези средства се заделят от бюджета на Инсти¬тутска болница "Света Екатерина" под точка 65 от горецитирания текст на проектобюджета.
3. Да бъде променен предвижданият бюджет в чл. 4, ал. 1, т. 71, Институтска болница "Майчин дом" в размер на 207 млн. 913 хил. лева на 232 млн. 913 хил. лева плюс 25 млн. лева за медикаменти, като тези средства се заделят от бюджета на Инсти¬тутска болница "Света Екатерина" под точка 65 от цитирания текст на проектобюджета.
4. Да бъде промен предвижданият бюджет 8 чл. 4, ал.
1, т. 65 - Институтска болница "Света Екатерина" от 428 млн.
736 хил. лева на 328 млн. 736 хил. лева - намаление от 100 млн.
лева.
87.2
Точка 66. Институтска болница "Александровска".
Предложение на народния представител Борис Банков сумата да бъде увеличена с 4 млн. лева, като тези средства се предви¬дят целево допълнително към предвидените средства за нуждите на бъбречната трансплантация.
Точка 83. Технически университет - Габрово.
Народните представители Светлана Ланкова и Цоньо Ботев предлагат сумата да се увеличи с 43 млн. 468 хил. лева.
Точка 98. Шуменският университет "Константин Преславски".
Народният представител проф. Владимир Шкодров предлага да се увеличи субсидията с 27 млн. лева за довършване на строи¬телството на учебните корпуси.
Точка 104. Медицински университет - Варна.
Народните представители Стефан Стоилов и Добромир Тодо¬ров предлагат да се създаде нова точка "Федерация на потребители¬те в България" (по чл. 4, т. 14) и да се запишат 1 млн. и 500 хил. лева.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов да се създаде нова т. 113 - Федерация за защита на потребители¬те с 1,5 млн. лева с източник намаление на средствата на Нацио¬налното бюро за териториално убежище на бежанците.
Предложение на народния представител Васил Михайлов - да се създаде нова точка "Сметна палата", за която съгласно чл. 5 от Закона за Сметната палата... - предложението беше прието и сумата беше гласувана по чл. За.
Предложения за нови алинеи на народния представител Христо Стоянов, който предлага:
1. Нова ал 3 на чл. 4: "Разрешава на научните институти да използуват за инвестиции и материални разходи 30 на сто от реализираните приходи от производствената си извънбюджетна дей¬ност" .
2. Нова ал. 4: "Възлага на Министерския съвет да разрабо¬ти и утвърди нормативен документ за подобряване на мотивацията и заплащането на труда на персонала във висшите училища и науч¬ните институти по изпълнението на извънбюджетните договори с различни вложители".
Последното предложение е на народния представител Георги Панев, който предлага към чл. 4 да се създаде нова ал. 3: 87.3
"(3) Министерство на финансите и Министерство на образо¬ванието, науката и технологиите разпределят сумата 309 млн. лева от разходите по ал. 1 между училищата в системата на Минис¬терството на образованието, науката и технологиите и другите ведомства за увеличаване на заплатите".
Това е предложението на народния представител господин Георги Панев, който твърдеше, че е било пропуснато в общите предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Започваме обосновка на предложенията. Те са написани хронологично по тексто¬вете .
ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Има пропуснати предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Най-напред да видим кои са пропуснати, за да вървим последователно по точките.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): И аз имам пропуснато предло¬жение .
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Думата има господин Георги
Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Госпожо председател, колеги! Аз ще обоснова своето предложние, но част от него е пропусната и в този смисъл то виси във въздуха. Наистина предлагам нова алинея, в която 309 млн. лева да се разпределят между Министер¬ство на образованието, науката и технологиите и другите ведомства за увеличаване на заплатите на учителите, но преди това имам кон¬кретно предложение в чл. 4, ал. 1 сумата, която е предвидена за всички ведомства, да се увеличи с 309 млн. лева. Тези пари ще дойдат отнякъде и аз съм се обосновал в чл. 1 откъде ще дойдат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Благой Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Към чл. 4, ал. 1, т. 41 съм направил предложение за Българското национално радио, което не чух - Вие не го съобщихте - общата сума да бъде увеличена с 50 хил. лева - 30 хил. лева - текущи разходи, капитални вложения - 20 хил. лева, като моето предложе¬ние за капиталните вложения е да се отпуснат целево в списъка на обектите на Българското национално радио, предвидени за строи¬телство през 1996 г., като там се впише обектът "Нов радиодом" във Варна - 20 хил. лева". Не чух това нещо да го съобщите. 87.4
Става дума за чл. 4, ал. 1, т. 41.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Прочетох Вашите предложения по чл. 1, като адресирани към чл. 4.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Разбирам, но имаше уточнения с госпо¬дин Сендов. Той ни подсказа, че дискусия евентуално трябва да се отвори по предложенията към чл. 4.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Записано е предложението.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Васил Михайлов има пропуснато предложение. Нека да оформим цялата картина преди да започнем обосновката.

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми министри! Това, което е направено тук от комисията, по същество е не пропускане на мои предложения, които са изписани в чл. 1. Така че аз бих желал, още повече, че както се видя, разглеждането по чл. 1 е по азбучен ред, да ми дадете възможност, макар и сравнително накратко, да изложа своите позиции по отношение на направените писмено предложения за изменение към чл. 4, ал. 1. Формално погледнато, наистина моите предложения също са пропуснати към чл. 4. Повтарям, става дума за изписването им в чл. 1. И след като ние приехме да не гласуваме фактически чл. 1, е редно окончателно, и това е правил¬но, за да не сковаваме предварително рамката на приходите, да ми позволите да направя своето предложение по чл. 4, ал. 1, както следва.
Правя предложение за сумите, които са за Министерство на отбраната, като моето предложение е сумата, която трябва да бъде отпусната на Министерство на отбраната, да бъде в размер на 43 млрд. и 500 млн. лева. Позволявам си да предложа такова увеличение с малко повече от 10 милиарда, като имам предвид няколко факта.
Първо, предложенията, които съм направил по чл. 1, ал. 1, ми дават основание да считам, че има резерв в приходната част на бюджета, която да осигури завишаването на разходната част по отношение на Министерството на отбраната. Неслучайно съм предложил повишаване на събираемостта съответно на акцизите на 37 млрд. и 700 млн. лева, завишение на митата и митническите такси, както и завишението върху данъка върху печалбата от финансовите институции, което надхвърля значително, както и другите ми предложения, предложенията за разходната част на бюджета. Искам да кажа, че се запазва негативната тенденция по отношение на средствата, които се отделят за Министерството на отбраната. Фактически бюджетът, който беше отпуснат за миналата година, представлява една четвърт от бюджета за българската армия и по-скоро за цялостната отбрана и въоръжените сили от бюджета, отпуснат за 1990 г. Тенденцията за съжаление, дори кривата на спад да бъде малко по-полегата, като темп се запазва.
Това беше дискутирано в Комисията по национална сигурност и моите колеги се отнесоха съвсем адекватно, смея да кажа, към предложенията, които прави Министерството на отбраната.
Искам да започна с това, че сумата, която те определиха за необходима като бюджетни разходи за тази година, е на стойност около 80 млрд. лева. Даваме си сметка обаче, че това е трудно достижима сума. Но същевременно както по мнението на Генералния щаб, така и по мнението на самото министерство не може да остане сумата, която е предложена тук като сума в проекта за бюджет, внесен от Министерския съвет.
Исканата субсидия в размер на 7 млрд. лева за министерст¬вото, която е поискана от Генералния щаб на Българската армия, беше обоснована с влизането на Закона за отбраната и въоръжените сили в сила. Това беше разчет по-скоро обаче за заплатите на военнослужещите, което се прехвърли за 1997 г. като изпълнение. Аз си позволявам да припомня, че в Закона за отбраната и въоръже¬ните сили освен сумите, предвидени за заплата, има и ред други социални придобивки както на военнослужещите, така и на техните семейства. Твърдя, че тези суми, за да бъдат изплатени в изпълне¬ние на Закона за отбраната и въоръжените сили, също трябва да бъдат предвидени тук в бюджета. И ви уверявам, това е само по т. 1, уважаема госпожо председател, и аз наистина приключвам по отношение на глобалния бюджет за отбраната, те трябва да бъдат най-малко 7 милиарда, които тук е записано, че комисията е възприела само за сведение. Аз твърдя, че Комисията по национал¬на сигурност определи нуждата да се намерят тези средства, а не само за сведение. И аз се присъединявам към мнението и на моите колеги, което изразих в комисията, за увеличаване на разходите по отношение на Министерството на отбраната.
Тук искам обаче да обърна внимание, че в бюджета бих желал да бъде предвидена целево за Военноисторическия музей сумата от 60 млн. лева. Военноисторическият музей е музей, който е в може би най-добро състояние от всички музеи в България, но има и защо да е така. Там се съхранява историческата памет на нашата държава, там се съхранява паметта за бойната слава на Българската армия. Там са и светините, свързани с българската история, които не могат да бъдат пренебрегвани и оставени на унищожението на времето, както и на неуредиците, в които се 88.2 намираме сега като държава и като грижа за българската история. Но си позволявам да твърдя, че това е много малка част от необходимите разходи за Военноисторическия музей. И аз съм дълбоко убеден, че водени от патриотични чувства, народните представители ще запишат тази сума от 60 млн. лева целево за Военноисторическия музей.
Няма да припомням изключително важните дати, чествани съвсем наскоро, Сръбско-българската война, всичко това, което беше разгърнато от страна на Военноисторическия музей в помощ на честването на Сливнишката епопея и разгрома на сръбския агресор, което слага точка на Съединението на България, нещо, което според мен трябва да се вземе предвид и да се отчете.
Много може да се говори за нуждата да се дадат средства на Военноисторическия музей, но аз бих обидил уважаваемата аудитория, уважаемите народни представители и министри, ако си позволявам да продължавам тази аргументация.
Ще си позволя да спомена необходимостта за също така целеви разходи. Към Министерството на отбраната непременно трябва да се предвидят разходи по инициативата "Партньорство за мир" и договора "Открито небе". България е активен член активен партньор в инициативата "Партньорство за мир". Това са фактически реални стъпки към приобщаване на България към структурите на Северноатлантическия договор и към структурата за колективна отбрана, каквато представлява НАТО. Искам да припомня, че България е една от първите, която подписа инициатива¬та "Партньорство за мир". И оценката, която ни се дава от европей¬ската и от международната общественост по усилията, които влага нашата държава, е висока и е позитивна. Считам, че е задължително отделянето на тези средства.
Що се отнася до договора "Открито небе", договор, който е един от компонентите на сигурност в Европа, а и конкретно в нашия регион, договор, който ни дава възможността да имаме доверие между съседите, да имаме информация за състоянието на военните обекти и за тяхното функциониране, договор, който обаче изисква и съответно летателна техника и апаратура, разходи за гориво и за специалисти, което аз съм включил в общото коли¬чество от 200 млн. лева. Считам, че това е също недостатъчна част от средствата, които са необходими, но все пак е нещо. 88.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По т. 1 изчерпихте времето за две точки, така че Ви моля малко по-лаконично.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Аз ще се опитам, уважаема госпожо пред¬седател .
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изядохте си времето за една
точка.
ВАСИЛ МИХАЙЛОЬ: Министерството на вътрешните работи... Тук наистина мога да бъда по-лаконичен. Изключително подробната справка, която ни беше дадена от Министерството на вътрешните работи говори, че там има остър недостиг на средства.
Говорим за това, че трябва да се направи борбата с престъпността едва ли не дело на цялото общество. Но факт е, че с призиви на Дони и с общо пожелание да се борим със страха нещата няма да се оправят. За да има реална борба с престъпността, средствата за Министерството на вътрешните работи трябва да бъдат осигурени.
Искането, което е направено за субсидия за 1996 г. в размер на 835 млн.лв., от които 227 млн. за текуща издръжка и 608 млн.лв. за техническо превъоръжаване, според мен са напълно справедливи. Моето предложение е за 13 млрд. 711 млн. и 800 хил.лв.
Считам, че автопаркът се намира в трагично състояние. Оборудването и снабдяването на полицията също е в много тежко състояние. Да не говорим за свързочната им техника. Като ги съпоставим с тези, с които би трябвало да се борят, само вижте им свръхмодерните джипове, вижте им свръхмодерната свързочна техника. И накрая им вижте свръхмодерното въоръжение, което притежават. И тогава ще видим, че за българската полиция и въобще за Министерството на вътрешните работи не трябва да скъпим сред¬ствата .
Така че това, което съм предложил според мен би трябвало да се възприеме.
По-нататък. Тук ще си позволя едно, да го наречем, обобщение. И за Министерството на вътрешните работи, и за Минис¬терството на отбраната. Те самите формират един много важен бюджет. Разбира се, най-големият консуматор на държавен бюджет е Българската армия и Министерството на отбраната, както и Минис-
терството на вътрешните работи. Но тук се намира и Националната служба за сигурност. Тя няма отделен бюджет, нейният бюджет е обособен вътре в бюджета на Министерството на вътрешните работи.
Контраразузнаването ни има изключително важни функции. Сега аз твърдя, че неговата работа е занемарена и заради недостиг на средства.
Тази непрекъсната връзка, която по същество съществува за издръжката в районните управления, в регионалните дирекции, които се съвместяват като издръжка на сгради, като издръжка на режийни разноски и т.н., не дават възможност към този момент, надявам се за следващата година това да е факт, да има Национална служба за сигурност отделно от Министерство на вътрешните работи, със свой самостоятелен бюджет. Това ще бъде много сериозна крачка за борба с престъпността, наркотрафика, трафика на оръжие. Забележете, незаконният трафик на хора през българска територия. Това ще има сериозно отражение към състоянието на граничните контролно-пропускателни пунктове, апропо проблеми, директно свързани с нашата интеграция към Европейския съюз.
И ние ще си стоим неизвестно колко време в черни списъци, ако не отделим съответните средства, така че да урегулираме не просто визовия режим по законодателен път, но и да решим нерешените проблеми със състоянието на граничните контролно-пропускателни пунктове.
Когато говорим за българската армия, така наречените подаръци, които ни се дават и които аз бих оприличил малко като "данайски дарове" от Русия за техника, бронетранспортьори и танкове, апропо техника, която би трябвало да бъде съкратена, така или иначе по Договора за обикновените въоръжени сили в Европа, техника, която Русия надвишава като квота с около 15 хиляди броя, можем да определим като едно особено дарение с цел отърваване от такава техника, за да не се нарязва на скраб там.
Това, разбира се, е вероятно евтино. Ние не би трябвало да бягаме от възможността да получим даром такава техника. Но, забележете, не е даром. Става дума за 170 млн. долара, които дали ще бъдат погасени като дълг на руската страна към България 89.2 или не, не е известно към този момент. Вероятно е да си платим, така да се каже, дарението.
Няма да коментирам как не бяха въобще огласени доста¬тъчно по средствата за масова информация дарения на стойност 86 млн. марки от германската държава, които свършиха много добра работа на българската армия.
Искам просто да апелирам към уважаемите дами и господа народни представители да сме щедри към тези стълбове на българ¬ската държава, каквито са Министерството на отбраната и Мини¬стерството на вътрешните работи.
По отношение на Гражданска защита съм предложил в бюджета да залегнат разходи в размер на 365 млн. лева. Това е повече отколкото предвидените по проектобюджета за 1996 г. от Министер¬ския съвет, но съответстват на добре аргументираните предложения на самата Гражданска защита. И, забележете, Гражданска защита, а не отбрана. Отбраната приключи. Това мога да ви го кажа просто като една забележка. Би трябвало да се съобразяват правещите бюджета с новите имена поне на институциите, които тук се пред¬ставят .
Що се отнася до Националната служба за охрана. Също така считам, че предложените средства са недостатъчни. Предложе¬нието ми е за 368 млн. и 100 хил. лева.
Това, което тук е записано като желание от страна на тази служба за охрана, която междупрочем охранява не само прези¬дента, не само и нас, но има и други важни функции, свързани например с поддръжката на представителната сграда в Бояна, която, уверявам ви, е в трагично състояние по отношение на инсталациите си. Една стара сграда трябва да се поддържа. И предложението, което е направено тук, е повече от скромно. И според мен е редно да се вслушаме в него и да приемем, че исканата от Националната служба за охрана сума от 70 млн. лева много точно изписани защо ги искат, трябва да се приеме.
По-нататък става дума за Министерството на външните работи. Това е в т. 18. Там предлагам сумата, която е дадена от 3 млрд. 193 млн. 431 хил. лева, да бъде сумата, която да се одобри. Тя е малко по-висока. Тя е по-висока с 30 млн. лева 89.3 от предвидената по предложенията на Министерския съвет.
Но аз твърдя, че ако чуете по-нататък предложенията ми, които съм направил и които би трябвало и е логично да бъдат взети като разходи именно от Министерството на външните работи, са много важни. То е следното:»в това число за ремонт и поддържане на българските църковни имоти зад граница в размер на 130 млн. лева."
Аз зная, че госпожа Ананиева след едно важно посещение с делегация в Цариград се върна с едно предложение, което тук беше одобрено с консенсус за отпускането за ремонт на Българската екзархийска църква, на екзархийски имот на стойност, ако не ме лъже паметта, 10 млн. лева. Факт е обаче, че тези пари така и до декември месец не бяха отпускани. Ако Министерството на финансите в последния момент е отпуснало тези 10 млн. лева, това би било много добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ремонтът започна. Ремонтът започна, господин Михайлов. Аз следя нещата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да. Аз също се опитвам да ги следя. Факт е, че бяха много забавени тези пари.
Сега аз предлагам размерът да се увеличи за 1996 г. на 130 млн. лева. Защото става дума за много църкви, а не само за тази църква в Цариград. Имам предвид църкви в Приднестровието, които, забележете, малко преди перестройката в Съветския съюз и малко след перестройката огромни църкви, български църкви, бяха взривявани. Да, в Приднестровието. И това е много, много скоро. Тези църкви трябва да бъдат възстановявани. Български църкви, които са вън от пределите на страната. 89.4
В Гърция, в Беломорска Тракия, където живеят компактни групи от етнически българи и за които господин министър-предсе¬дателят твърди, че не съществуват, трябва да знае, че има и български църкви там, които се нуждаят от ремонти.
Същото се отнася и за български църкви в Западните покрай¬нини. Междупрочем така е записано в договора - "Западни покрай¬нини", а не "Източни покрайнини на Сърбия". Това пак не го знаят министър-председателят и управленците в момента. Но трябва да го знаят и не само да го знаят, а и да се отпуснат средства от Народното събрание за ремонт и възстановяване на тези крепи-тели на българщината - българските църкви.
Същото, разбира се, се отнася с още по-голяма сила за българските църкви в Македония. Искам да ви припомня, сега е според мен удачен момент, че съвсем скоро ние ще честваме 125 години от основаването на Българската екзархия въз основа на фермана на турския султан, който сега ще има годишнина. На 28 февруари ще честваме 126 години от неговото подписване. Но тази кръгла годишнина, тази голяма дата за учредяването на Българската екзархия преди 125 години сега му е времето да обърнем внимание и да споменем, че вън от България, от нашата територия съществу¬ват български епархии. Това е според именно този ферман.
Това, което ви приканвам да направим, е да направим един неголям, един незначителен, но сериозен жест към българската история, а и към българското бъдеще, като не се скъпим за тия 130 млн.лв. за ремонт и поддържане на българските църковни имоти зад граница.
В средствата на Министерството на външните работи предла¬гам в това число да се открие и Информационен център на НАТО, за който съм определил да се отпуснат 12 млн.лева. Това е по две причини: първо, защото българската общественост получава изкривена представа какво представлява Североноатлантическият договор и каква функция има той. Този информационен център трябва да разпръсва информация сред българското общество и да дава отговор на зададени въпроси, най-често спекулативно зададени въпроси от страна на противниците на членството на България в НАТО, както и на скептиците за членство в тази организация.
Искам да твърдя следното: в Българската армия и в момента тече нагла, изградена на неверни данни антинатовска и по същество антизападна пропаганда. Всичко това изисква от нас, ако ние сме държавници, да изградим такъв информационен център, за което е необходимо, това съм го консултирал със специалисти, да се отделят не повече от 12 милиона лева като начало за функционира¬нето му, за да може и господата от БСП, и дамите от БСП посте¬пенно да привикват с мисълта, че България ще бъде пълноправен член на Северноатлантическия договор. Този център ще ги убеди в нуждата от членство на България в НАТО. Същевременно на тези, които са заклети противници, ще им помогне по-безболезнено да възприемат това членство.
Така че, уважаеми колеги, убеден съм, вие ще се вслушате в направените предложения и ще ги одобрите. Надявам се, уважаема госпожо председател, че Вие ще подложите на гласуване всяко от тези направени предложения, а не ан блок, за да дадем възмож¬ност да се прояви патриотизмът на народните представители както от СДС, в което не се съмнявам, и "Народен съюз" и ДПС, така, надявам се, да проговори и патриотично чувство в някои от пред¬ставителите на БСП.
Уважаема госпожо председател, смятам, че това са в най-кратък вид направените предложения за чл. 4, ал. 1 за нашия бюджет. Ще си позволя да изразя още веднъж протеста, че сега, в момента тече Комисия по външна политика и Национална сигурност, среща с министър Пирински и едновременно не можем да бъдем на две места. Не можем да бъдем едновременно в пленарната зала, за да защитаваме своите предложения, а същевременно да се намираме на комисия. Изразявам и пред вас своя протест, че беше нарушен грубо правилникът. За съжаление системно се нарушава по този начин нашият правилник и се лишава народният представител от възможността да изпълнява своите задължения както пред себе си, пред своята съвест и по Конституцията, така и пред своите избиратели.
Това е, което бих желал да предложа на вниманието на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви, господин Михай¬лов. Аз намерих Вашите предложения, те са по чл. 1, във връзка 90.2 с чл. 4, ал. 1. Много разчитах на присъщото Ви чувство за мярка и за съжаление бях разочарована. Вие си присвоихте правото по пет минути да говорите по всяко число. Не смятам, че това беше волята на Народното събрание, когато направи поправката в правил¬ника. Смятах, че не е нужно да Ви прекъсвам, както виждате, бях достатъчно деликатна, но ако вие наистина искате да отидете в другата комисия, можехте за пет минути да обосновете всички тия предложения, които са много интересни. Така че благодаря Ви.
Господин Димитър Дичев има думата...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Просто
исках да спомена, че ме ласкаете за това, че съм се опитал да проявя конструктивизъм. Но искам просто да Ви кажа, че едва ли волята на народните представители, когато гласуваха промяната, е по толкова предложения, направени по конкретния чл. 4, да може да се говори само пет минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: До пет минути.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да, до пет минути. Очевидно е, че става дума за направени предложения, за да могат да бъдат обосновавани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля Ви се, не удължавайте повече! Разглеждам Вашето изложение като прецедент и моля да не се повтаря.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Напротив, досега и други колеги направиха
същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Димитър Дичев по т. 7. - Няма го господин Дичев.
Господата Евгений Еков и Анатолий Величков имат предложе¬ние по т. 14. - Няма ги.
Професор Стефан Стоилов и Добромир Тодоров имат предложе¬ния също по т. 14. Ще говори ли някой по тоя въпрос?
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА МНОЗИНСТВОТО: Прието е това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Професор Стефан Стоилов има предложение за федерацията в защита на потребителите. - Отказва се.
По т. 15, която се отнася до Клинична болница
"Лозене Господата Йордан Ройнев и Йордан Школагерски желаят ли да вземат думата? - Не.
По т. 17 - Министерството на културата, господин Евгений Михайлов. - Няма го.
Господин Димитър Дичев? - Също не е тук.
По т. 19 - Министерство на земеделието и хранителната промишленост, предложението е на господин Моньо Христов и група народни представители.
Има думата професор Христо Стоянов по тази точка.
ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложението, което правим с господин Моньо Христов и група депутати, е свързано с едно искане за увеличаване на бюджета на Министерството на земеделието и хранителната промиш¬леност във връзка със спасяването, на всички е известно от по-рано, на чифлика край Плевен, едно предприятие от 110 години за конните породи на България.
Ще внеса само яснота по това затруднение, от което ние искаме да ги избавим. Вече сто коня от двете породи, които има при тях - плевенска и дунавска - са продадени на минимални цени и по този начин ние сме поставени в бъдеще и останалите 300 породисти коня да ги ликвидираме.
Аз познавам малко подробностите на чифлика, казах, че е със 110 години история, и искам да се обърна към вас. Ще бъде неморално от наша страна след 110 години да приключим една голяма дейност на хората в България. И затова трудно е, няма средства, но в нямането трябва да се намери за това предприятие изход. Става въпрос за 12 млн.лв. и става въпрос за 1996 г.
Посетих... Прегледах развитието на финансовите проблеми, които има предприятието. Има възможност през 1997 г. да излезе от тези затруднения. То е влязло в едно затруднение преди 2-3 години. Тогава е имало сушава година. Засети са били 27 хил.дка. Нищо не е прибрано. Започва материалното затруднение на предприя¬тието. Ето защо аз апелирах към всички, отчитайки проблемите и затрудненията, които имаме с финансите, но нека да спасим двете породи коне - Дунавската и Плевенската порода.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
По т. 24 "Министерство на финансите", господин Дичев. Нали уточнихме всички предложения. Аз ги записах. Не са отразени в текста ли, според Вас?
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (от място): Искам думата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Думата има господин Димитър
Дичев.
ДИМИТЪР ДИЧЕВ (БББ): Благодаря.
Към т. 24 за Министерството на финансите предлагам да се отпуснат 1 млн.лв. за Къщата-музей на Баба Тонка. Всички знаят от какво значение е Къщата-музей на Баба Тонка.
Към Министерството на финансите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, Вие имате и друго предло¬жение .
ДИМИТЪР ДИЧЕВ: Предлагам в частта, отнасяща се до финан¬сирането на министерството, да се отпуснат, текст: "да се увеличи целево сумата за Главно управление "Митници" с 25 млн.лв. за доизграждане и обзавеждане на новия Контролно-пропускателен пункт в Русе".
Обосновката е: сегашното състояние на пункта не позволява бърза и пълна проверка на всички превозни средства. По този начин митничарите нямат възможност да работят пълноценно и доста контрабандни стоки влизат в страната, така както излизат и навън. Предвидената сума ще бъде възстановена стократно в бюджета от събраните такси и глоби, които ще съберат самите митнически служби.
Моето предложение правя преди всичко като депутат от Русе, но подобно модернизиране на гранични контролно-лропускател-
ни пунктове се налага на много места по нашата граница. Трябва да се има предвид, че изхарчените пари също ще бъдат възстановени буквално за седмица от събраните глоби и такси. Освен това на нарушителите ще стане ясно, че България не е разграден двор!
Това е предложението по т. 24 към Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
По същия въпрос думата има професор Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моля да бъда извинен за половината минута, която ще ви отнема, но когато обсъждахме чл. 1, ал. 2 в залата прозвуча едно предложение от господин Куртев за това да предвидим средства за изграждане на Културно-информационен център в Босиле¬град. Тогава аз си позволих да направя предложение парите да бъдат взети от бюджета на Министерството на външните работи. И техниката да бъде следната: на реда 18, където са предвидени 3 млрд. и няколко хиляди лева за Министерството на външните работи да запишем: "в това число 10 млн.лв. за изграждане на Културно-информационен център в Босилеград".
Тогава беше дадена и обосновка, че в редица посолства се набират средства, за сметка на част от които може да бъде финансирано изграждането на този център. И понеже сега сме на чл. 4, припомням ви този случай и ви моля да подкрепите формули¬раното, правеното тогава предложение.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
Господин Райчевски, кажете кое е пропуснато или просто се връщаме към т. 1?
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател! Към т. 17 имам направени предложения и аз държа да ги повторя. Няма да ги мотивирам сега, защото обстойно говорих за тях в началото, но все пак тъй като обсъждаме бюджета на Министерството на културата, аз ще повторя направените писмени предложения.
Предлагам увеличението на разходите на Министерството на културата за консервация и реставрация на паметниците на културата и за археологически разкопки общо 60 млн.лв., второ предложение - за неотложни ремонти на църкви - 40 млн.лв. и третото предложение по същата алинея - за реставрация на Царския дворец - 20 млн.лв. ^vV-N 91.2
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Това беше към т. 1 да се отнесе тук, когато започнем да гласуваме.
Продължаваме - т. 27 "Министерство на здравеопазването". По нея има предложение от господин Иван Сунгарски. Ще го обоснове¬те ли? - Да. Заповядайте!
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря, госпожо председател.
Моето предложение по тази точка е да се завиши субсидията, отпусната на Министерството на здравеопазването със 193 млн.лв., като предложението ми е тази субсидия целево да бъде прехвърлена на Националния център по сърдечносъдова хирургия, София. Мисля, че ако ми дадете възможност да аргументирам, откъде предлагам да се вземе...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, имате 5 минути.
ИВАН СУНГАРСКИ: Предлагам тези пари да бъдат взети от отпуснатата субсидия на Кардиологичната клиника "Света Екате¬рина", град Варна.
Съжалявам, че в момента не са пред мен листовете, но ако ми разрешите да прекъсна за малко изказването си и да си взема данните...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, вземете ги. Нека да обоснове първо предложението си.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Искам думата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предполагам, че Вие няма да потвърдите, а ще опонирате на това предложение? Но нека да чуем най-напред предложението. На страница 16 е предложението на господин Стоян Райчевски. Отнасяме го към чл. 4.
ИВАН СУНГАРСКИ: Извинявайте, колеги. Съжалявам, че просто излязох за малко и не мога да си намеря данните.
Става въпрос за следното, най-елементарно казано: ще се базирам на броя на леглата в едната и в другата клиника. В клиниката във Варна тези легла са около 100, а софийската клиника разполага с около 350 легла. Броят на операциите в едната и в другата клиника е горе-долу в подобни съотношения, предвидена¬та субсидия е малко повече от 2,5 пъти по-голяма. Ето защо аз предлагам едно разместване в § 4. Бих помолил даже в случая да чуя, но съжалявам, че д-р Виткова я няма тук, но, примерно, 91 .3 на председателя на Комисията по здравеопазването професор Зънзов. Не би било излишно да го чуем и него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По т. 30 - думата има профе¬сор Велко Вълканов.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Моля Ви, вече поисках
думата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие искате думата по тази точка? - Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Няма да защитавам Чирков или някой друг, но ще защитавам необходимостта, госпожо Караиванова... Вас като гледам, сигурно скоро няма да Ви постигне сърдечен инфаркт, защото сигурно, като Ви гледам, водите здравословен начин на живот, но също не мога да кажа за една голяма част от вашите колеги било отляво, било отдясно, било от средата. Не дай си Боже да опрете до ножа в една творческа възраст!
Тук се прави предложение да се вземе от болница "Света Екатерина", видите ли, защото броят на леглата там бил малък.
Господин Сунгарски, аз Ви уважавам Вас. Знам, че разби¬рате от автомобили и т.н. Аз също така не разбирам много от болници, но понеже няколко години се занимаваме с един и същ проблем, аз си направих труда колкото е възможно от икономическа гледна точка да проникна в проблема. При една клиника не е важно колко е броят на леглата, защото клиниката не е санаториум, в който хората отиват, лежат и ядат. Даже в предишни години аз направих една съпоставка колко пари се дават за храна в тази или онази клиника. Установих, че в клиники с ниска ефективност се дават повече пари за храна. В клиниките с висока ефективност -тук е господин Карев, господин Зънзов, нека да ме опровергаят, но в клиниките с висока ефективност се дават по-малко разходи за храна, правят се по-голям брой операции на едно легло и така показателите наистина се подобряват от гледна точка на операциите на едно легло, а от друга страна сигурно парите на едно легло са повече в тези клиники и това е естествено, защото има много консумативи. Там, където се правят повече операции, естествено е, че парите на едно легло са повече.
С това, което искате да направите. Не да се търсят нови приходоизточници, а да се щипе от едно място здравеопазването и да се дава на друго, фактически няма да се подобри никое звено, а ще се влоши това звено, което е водещо в България по отношение на кардиохирургичната помощ. Мислете какво правите. И го правете така, че поне да не вредите. Защото нашият принцип е: "прима мнон ноцеле" - първо да не се вреди. А вие тръгвате тъкмо от увреждането на нещо, без абсолютно никакви гаранции, че нещо ще подобрите с парите, които взимате оттам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Венцеслав Димитров.
След като даваме думата на вносителите на предложенията до пет минути, би следвало всички, които се изказват, да се стремят да бъдат по-кратки.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Ние ще бъдем, естествено, в рамките на петте минути, колкото ни се дава. Не може на вносите¬лите... особено когато вносителите се стремят, нещо, което е отработено вече на равнище Министерство на финансите, респективно Министерски съвет, респективно Министерство на здравеопазването. Съжалявам, че я няма тук доктор Мими Виткова. Бих желал да чуя и нейното мнение.
По това, което каза господин Мавродиев. Аз не зная какъв лекар е той. Аз зная, че едва ли не всяка година ние подлагаме под лупа дейността на клиниката "Света Екатерина". Въпреки това, обаче, тези, които работят, не казвам само професор Чирков, защото там има още доста специалисти. Дори професор Чирков да го няма, клиниката ще се казва "Света Екатерина" и ще работи, не казвам със същата, но почти със същата степен на ефективност.
Никога в тази клиника, господин Зънзов, те не са отказвали да окажат медицинска помощ на човек, който е гласувал против тях. Никога! Аз не искам да посочвам точно кои хора, които седят в тази зала, помогнато е на тях, било на техни роднини. И са много добре убедени, че точно там трябва да отидат, а не да отидат на друго място. Не да отидат в Клинична база "Лозенец".
Защото не искам да се спирам там какви поразии бяха направени с български министри, които вместо да бъдат оперирани в течение на 24 часа, бяха оставени да загинат като кучета.
По това, което казва господин Мавродиев. Пак казвам, не го зная какъв специалист е той. По показател "Легла", пока-
Специално за "Св. Екатерина", бих могъл да ви кажа следно¬то. Това е клиниката, която прави най-много операции на едно легло. Нека да ме опровергаят колегите лекари, аз искам да чуя и тяхното мнение. Мисля, че то съвпада. Но има и нещо друго, че една част от специалистите на "Св. Екатерина", ако не знаете, господин Сунгарски, е предвидено да отидат във Варна и да създадат Кардиологичен център, който прави операции, което е извънредно важно. Защото не може всеки човек, който закъса, да се транспорти¬ра веднага до София. Дори в момента да кажем да може това нещо да стане със самолет или с вертолет, атмосферните условия по¬някога не позволяват. Затова е необходимо в България да се създадат извън Соф^я поне още два такива центъра, които правят операции и на сърцето. Единият може би е във Варна. Другият не зная къде е, но аз го виждам към Стара Загора, Хасково, Там има големи болници, които биха могли да бъдат развити. С тези пари, които се отпускат на "Св. Екатерина", в клиниката на проф. Камбуров ще се създаде и друг център. От този център ще има полза цяла България. Аз ви казвам, че тази клиника е на европейско равнище, аз съм бил там, макар че има ред проблеми, както във всяка една клиника. Дори да им отрежете парите, тази клиника ще продължи да работи. За съжаление няма да оперира българи. Какво ще стане с българите като вас и като мен, ако утре, не дай Боже, нещо стане. Нищо! Те ще се запишат в една листа, тъй като няма пари за консумативи, те ще оперират чужденци, чужденците си плащат, а за българите няма да има кой да плаща, защото всички ние сме тези, които трябва да дадат пари на тези клиники, за да осигурят сърдечните операции за българи. Защото здравеопазването в момента е такова.
Затова аз апелирам всички вас да не подкрепяте това. Аз бих апелирал и за нещо друго - да отпуснете повече пари, било на Висшия медицински институт във Варна, който устройва един такъв център за операции на сърцето, било на "Св.Екатерина" която ще трансферира тези пари там. Но недейте да се опитвате от едни ефективни структури да предавате парите на други. Аз не казвам, че на друго място пари не трябват. Пари трябват навсякъде. Но все пак
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Времето изтече.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, извинявам се, не искам да ви задържам повече, но, моля ви, колеги, нека и лекарите да вземат отношение. Мисля, че едно такова предложение ние не би трябвало да го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За реплика ли, проф. Зънзов? Вие имате също предложение от името на комисията за "Св. Екатери¬на" в същия стил. Подробно ще говорите по него само след пет минути. Това реплика на господин Сунгарски ли е?
ИВАН ЗЪНЗОВ (от място): Искам да дам някои обяснения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Добре, давам ви думата, но след малко Вие ще обосновавате същите предложения.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ПГДЛ): Госпожо Ананиева, уважаеми колеги, благодаря, че ми дадохте думата.
Искам да кажа само няколко неща. Господин
Димитров, аз не препоръчвам ножа на другите, аз съм го държал в тази насока. Не претендирам, че познавам проблемите на икономиката, но тук имам претенции.
В България, когато се поиска моето мнение, на 2 милиона население има нужда от една сърдечна хурургия. В София има три. Поставя се въпросът обаче защо сега ние, нашата комисия сме против да има във Варна и в Пловдив? Капацитетните възможности на тези сърдечни хирургии в София се използват 45 до 50%, нека да са 60%.
Второ, не можете да говорите, че другаде не се оперира. Аз не искам да създавам ситуации, но ако трябва, има цифрови данни, които показват, че другаде се правят повече операции. Има и българи, които оперират много добре. И моето лично мнение, ако мога да го защитя, е - болницата на господин Чирков, тъй като има създадена възможност с целия бюджет, с целия антураж, както се казва, и апаратура, да работят във Варна. "Лозенец" да отидат в Пловдив. И тук да остане Националният център по сърдечносъдови заболявания, където в сърдечната хирургия правят повече операции.
Аз съм съгласен с Вас, че количество на парите зависи от качеството на работата. Но как си обяснявате Вие на 350 легла, примерно, изразходвани 100 млн. лева за лекарства и на 100 легла - изразходвани 178 млн. лева за лекарства. 92.2
Вие сте икономист, аз не претендирам, че разбирам нещата така, както Вие, но мога ли примерно аз в хирургическия блок, в който работя, има 6500 помещения. Мога ли да го ипотекирам и да взема една прилична сума от банката? Така се опитва нашият колега да вземе 5 млн. марки срещу ипотекирането на имуществото на клиниката "Св. Екатерина".
Аз държа във Варна да има такава хирургия. Но, господин Димитров, във Варна цикълът на медицинския институт от клиники не е завършен. Там има една сграда, аз бях там и на място съм се запознал, има една сграда, на която й трябват 2-3 милиона, за да се завърши, за да влязат две клиники. Не може да има медицински институт, в който да няма всички клиники за обучение на студентите.
И накрая искам да ви кажа това. Аз съм лекар, но моето лично мнение е да акцентираме нашето внимание на бюджета към масовото заболяване, масовата патология. Да не я режем за сметка на тези, както в случая сърдечната хирургия, като даваме пари на клиники, които нямат използване на техните капацитетни възмож¬ности .
От нашата комисия сме предложили 50 милиона да се отделят за Онкоцентъра, за трансплантация на костен мозък при децата и по 25 милиона да се вземат за завишаване на двете сърдечни хирургии в София, за да могат да оперират повече болни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
Ние преминахме към т. 65 Институтска болница "Св. Екате¬рина". Господни Сунгарски свърза едното предложение с другото и проф. Зънзов също обоснова т. 20.
Има думата за реплика господин Благой Димитров, тъй като става дума за Варна.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо пред¬седател. Аз искам все пак да спомена, уважаеми господин Зънзов, че във Варненската университетска болница е извършено преустройство на полуетаж за операционна към Кардиохирургична клиника, конто е изцялс субсидирана от Институтската болника "Св. Екатерина".
Нещо повече, на стойност 200 хил. щатски долара от американската фирма "Ем Ис Ди" е обзаведен превантивен кардиологи¬чен кабинет за ранна диагностика, чрез който се откриват рискови 92.3 контингенти в цяла Североизточна България. Тук става дума за един по-голям регион, не само за Варненския регион. Става дума за региона, обхващащ Силистра, Шумен, даже и Бургас, в южната част на Източна България. На стойност 1 милион щатски долара е спечелен проект за Спешен кардиологичен център към Варненска университетска болница, обзаведен и финансиран изцяло от Филадел¬фийския медицински университет. Това са все пак пари, които идват отвън.
И още нещо искам да кажа: с дарение от Швейцарския червен кръст на стойност 50 млн.лв. започна монтирането на съвре¬менни съоръжения за централна стерилизация. Отново по 3 или 4 пункта пари идват отвън, а ние в края на краищата не искаме да дадем 50 млн.лв. субсидия за Втори национален кардиохирургичен център. Мисля, че Варненският регион заслужава да има Национален кардиологичен център, още повече, че такова е мнението и на професор Чирков - аз лично съм говорил, както и на ректора, доцент Камбуров. Мисля, че това са корифеи в тази област в Бълга¬рия, особено професор Чирков в кардиохирургията е от световна величина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това бяха реплики.
ИВАН ЗЪНЗОВ (от място): Държа да взема думата, аз съм председател на комисия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие направихте реплика. Репликите бяха направени към предложението на господин Сунгарски. Те бяха три: Венцеслав Димитров, Вие, професор Зънзов, и Благой Димитров. Ще се изкажете после пак.
Думата има народният представител Иван Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Аз намерих листа с информацията, за която стана въпрос:
Лекувани болни в Националния център по сърдечно-съдова хирургия за миналата година - 4122 срещу 2080 за Варна.
Използуваемост на леглата в проценти - 76 за София и 58 за Варна.
Оперирани болни - 1700 срещу 940 във Варна.
Това са данните, това ми е репликата.
ИВАН ЗЪНЗОВ (от място): Искам да кажа две думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Професор Зънзов, нека да не разтройстваме реда, по който сме тръгнали. Нали се изказахте току-що?
ИВАН ЗЪНЗОВ (ПГДЛ): Аз много моля за извинение, но извинете: може ли някой от вас или аз да отиде да разкрие една сърдечна хирургия или една онкология някъде в България? Без знанието на Министерския съвет и без знанието на Министерството на здравеопазването!
Има решение на Академичния съвет на Варна. Няма решение на Академичния съвет в София. Двата съвета не са в състояние.
Аз не исках да засягам въпроса, че незаконно според мен са взимани много пари и са взимани пари и от чужбина. Не искам да засягам и въпроса за Швейцарските линии.
При това положение моля компетентните органи и господин министъра на финансите да направят една проверка затова кой е оторизиран да извършва този род дейност, защото тя е свързана с много пари. Няма Министерски съвет, няма Министерство на здра¬веопазването. Но аз го спестявах.
Позволете ми да спестя и още неща. Смятам, че трябва да се задоволят хората от Варна. Аз предлагам цялата клиника на господин Чирков заедно с хората и с бюджета да отидат и да работят във Варна, а "Лозенец" да отидат в София. По този начин в Пловдив ние решаваме проблема и трябва още една хирургия. (Реплики на господин Венцеслав Димитров, които не се разбират)
Венци, София не е България. Тя е столица на България.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Нали и аз казвам същото?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По т. 36 има предложение от господин Митко Нитов. Не го виждам.
По т. 41 има предложение на господин Валентин Стоев от Парламентарната група на Българския бизнесблок. Не го виждам.
Господин Благой Димитров моля да обоснове допълнително предложението, което беше пропуснато. Имате думата. Става дума за Българското национално радио.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Аз имам едно предложение по т. 41 - Българско национално радио: сумата да се завиши общо с 50 млн.лв., като 30 млн.лв. са за текущи разходи, а 20 млн.лв. -за капитални вложения. Какво точно имам предвид?
Има едно увеличение на таксите от Комитета по пощите и далекосъобщенията. Става дума за таксите във връзка с излъчва¬нията и ползуването на радиорелейните мрежи, които общо взето в Комисията по радиото, телевизията и БТА - съжалявам, че госпожа Клара Маринова не е тук - господин Тунев обоснова с един писмен документ и стана ясно, че текущите разходи на нашата национална радиомедия, предвидени като първо предложение, не са достатъчни. Във връзка с това в комисията се договорихме - има положително становище на комисията, подписано от председателя. Договорихме се тези 30 млн.лв. да отидат за текущи разходи, а именно за 93.2 покриване на това завишаване на таксите от страна на Комитета по пощите и далекосъобщенията и Българската телекомуникационна компания.
Що се отнася до 20 млн.лв. капитални вложения, има се предвид доизграждането на обект: нов Радиодом във Варна с оглед на това, че има няколко десетки милиона лева, вложени в една сграда, която всъщност трябва да се насити само с електро¬ника, допълнително акустично оборудване и някои вътрешнокомуни-кационни системи, за да може новият Радиодом да работи и радио Варна да се пренесе в собствена сграда.
Във връзка с това е предложението за въпросните 30 млн.лв. текущи разходи и съответно 20 млн.лв. капитални вложения. Съжалявам, уважаеми колеги, че не мога в момента да представя положителното становище на Комисията по радиото, телевизията и БТА, но така или иначе то е в Деловодството, този документ съществува и струва ми се, че това увеличаване беше прието като увеличаване на субсидиите в Българското национално радио с консен¬сус в комисията.
Умолявам ви, уважаеми госпожи и господа, от името на ръководството на Националното радио и от името на господин Тунев, тези 50 млн.лв. да отидат и да увеличим приходната част на Българ¬ското национално радио, така щото да може ръководството на Нацио¬налното радио да покрие своите текущи разходи и съответно капи¬тални вложения.
Не искам тук да се спирам на проблема, който касае антенното поле в село Българево. Това антенно поле е необходимо за излъчване на български език за българите в чужбина. Мисля, че по-целесъобразно е в момента завишаването да отиде за тези вътрешни нужди, а може би в бюджета за 1997 г. да се помисли за антенното поле в Българево. Още един път умолявам да проявим разбиране и бюджетът на Българско национално радио бъде увеличен с тези 50 млн.лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Най-вероятно Комисията по бюджет и финанси ще доуточнява всичко. Становището на Комисията по радиото, телевизията и БТА може да се види там.
По т. 43 има предложение от господата Боян Киров и Ангел Димов. Предложението се отнася до Българската академия на науките. Думата има господин Боян Киров. 93.3
БОЯН КИРОВ (ПГДЛ): Госпожо председател, колеги! Това предложение, което сме направили с господин Ангел Димов, има за цел да се предоставят 4 млн.лв. на Икономическия институт на БАН чрез Академията, разбира се, с цел изследвания на разви¬тието на външноикономическите отношения на България. Нашето предложение е прието от комисията и то съществува в т. 43, като там общата сума нараства с 4 млн.лв.
Но тук има един момент: поради това че на отделен ред е изведена една друга сума от 4 млн.лв., която е за ремонт на Националната астрономическа обсерватория "Рожен", се получава известно двусмислие и може да се направи тълкуването, че всъщност сумата не е отпусната. Тук има представители на комисията и на Министерския съвет и аз ще помоля, ако нещо не съм прав,
да ме опровергаят. Но знам това от разговори с тях.
Поради което аз предлагам също така на отделен ред, без да нараства общата сума за Академията от това, което се отпуска за НА0"Рожен',' отдолу да се добави. След това число след¬ват двете точки, първият текст, след това следва текстът "за изследване от Икономическия институт на БАН развитието на външно¬икономическите отношения на България", тоест без да се променя сумата - това, което е прието досега, но за да няма двусмислие в тълкуванията, което може да се извърши от ръководството на Академията. Ще помоля просто да бъде извършена тази промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По т. 44 "Селскостопанска академия" има направени предложения от народния представител Добромир Тодоров. Няма го.
По следващата т. 59 "Главболгарстрой" господин Стоян Проданов направи предложение. Няма го също.
И по следващата точка "Съюз на инвалидите" също господин Стоян Проданов има предложение. Няма го.
Точка 65 "Институтска болница "Света Екатерина". Освен предложението на господин Сунгарски има предложение на Комисията по здравеопазването. Има думата доктор Илия Мавродиев.
ИЛИЯ МАВРОДИЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Бих желал да посоча някои цифрови данни, които ни дават основание да предложим промяна в бюджета на Университетска болница "Света Екатерина" в полза на други здравни заведения. Затова е необходимо да се направи оценка на бюджета за 1995 г. като изходна база за тазгодишния бюджет. Сравнени бяха бюджетите на здравни заведения с кардиохирургия и съдова хирургия, Национален център по сърдечносъдови заболя¬вания, болница "Света Екатерина" и Клинична база "Лозенец".
Ако елиминираме дълготрайните активи, сравнението на болница "Света Екатерина" и Националния център по сърдечносъдови заболявания показва следното:
При общо 102 легла и 314 човека "Света Екатерина" има вещева издръжка с 33 млн. и 500 хил.лв. повече от Националния център по сърдечносъдови заболявания, при положение, че послед¬ният има 3,27 пъти повече легла и над два пъти повече персонал.
В сравнение с Клинична база "Лозенец" разходите за вещева издръжка на "Света Екатерина" са със 126 млн. и 560 хил.лв. повече, при положение, че Клинична база "Лозенец" има три пъти БП/ЙА 94. 1

повече легла и около 2,5 пъти повече персонал.
Анализът на параграфите на вещевата издръжка показва, че параграфът "Медикаменти", § 5 е този, който определя голямата цифра на разходи на "Света Екатерина". Там се изразходват пари за лекарства със 73 млн. и 360 хил.лв. повече от Националния център за сърдечносъдови заболявания и със 135 млн. и 490 хил.лв. повече от база "Лозенец". Поради това че възникна съмнение доколко един сравнително груб анализ може да не е достоверен, се направи сравнение на хирургичната дейност на Национален център по сърдеч¬носъдови заболявания и "Света Екатерина", а Клинична база "Лозе¬нец" се изключи поради многократно по-малката хирургична дейност по различни причини, включително и финансови, и поради това че точно хирургичната дейност оскъпява значително лечението.
Положението е следното:
- хирургични легла на Национален център по сърдечно¬съдови заболявания 101, на "Света Екатерина" 102;
- операции - общо за Национален център по сърдечно¬съдови заболявания 2039 срещу 1501 на "Света Екатерина", което означава с 534 операции повече при еднакви легла; от тях сърдечни операции 760 за Национален център и 654 за "Света Екатерина", тоест със 106 повече за Национален център по сърдечносъдови
заболявания и съдови - 850 за Национален център и 728 за "Света Екатерина", тоест със 122 повече за Националния център;
- имплантация на кардиостимулатори - 429 за Национален център, 119 за "Света Екатерина", с повече от 310 имплантации на кардиостимулатори.
Тези данни недвусмислено показват, че при равен брой хирургични легла, при по-голяма оперативна дейност и при още 232 легла на Националния център по сърдечносъдови заболявания се изразходва посочената цифра от 73 млн. и 360 хил.лв. по-малко за медикаменти.
При такава неравностойност за 1995 г. естествено е, че процентите на увеличението за 1996 г. ще ни заблудят. Ако приемем, че реалната цифра за медикаменти за 1995 г. на "Света Екатерина", сравнена с Националния център по сърдечносъдови заболявания е около 100 милиона, ще стане ясно, че тук има резерв и основание на нашето предложение. 94.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата доктор Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имам възражения в няколко пункта и затова казвам, че не е реплика, защото колегата говори от името на комисията.
Първият пункт, това е, че тук се каза, че това е становище на Комисията по здравеопазване. Държа да се говори точно и да се каже - на мнозинството в Комисията по здравеопазване, тъй като там имаше 1 глас против, 4 въздържали се, изобщо това стано¬вище беше прието далеч не единодушно. Това е първото ми възраже¬ние .
Второто. Логиката на предложенията и на господин Сунгарс-ки, и на Комисията по здравеопазване е една остаряла и демодирана и бих казал в определен смисъл реакционна логика, в смисъл, че тя изхожда винаги от издръжката на заведения, а не от заплаща¬нето на здравни дейности. Тоест винаги заведението, което има повече легла, повече персонал и тъй нататък би трябвало да полу¬чава и по-солидна издръжка. Тук се направи някакъв опит да се имитира показателя "Заплащане на дейности", като се докаже, че и по отношение на дейностите си "Света Екатерина" отстъпва в нещо. Но аз държа да отбележа, че оценката на тези видове дейности е толкова специфична и толкова сложна, че абсолютно не може да се прави с един толкова опростенчески и толкова вулга¬рен анализ. Когато се отчита дори броят на операциите, разликата между тези операции може да бъде толкова голяма, че една операция да има себестойност, да не говоря за нерви и за амортизация на тези, които работят, може да има себестойност толкова, колкото пет други операции. Така че дори и бройката на извършените сърдеч¬ни, да го кажем, операции не е много точен и много прецизен показател.
ИВАН ЗЪНЗОВ (от място): А кой показател, господин Карев?
ГЕОРГИ КАРЕВ: Можете да говорите оттук, господин Зънзов! Поне правим разлика между сънна болест и паркинсон, зг разлика от вас.
Тук искам още да отбележа и следното. След като толкова много се говори за децентрализация на основни дейности в здраве¬опазването, нуждата от подобна децентрализация на кардиохирургич-ната помощ е повече от очевидна. И аз абсолютно не съм съгласен 94.3 да се говори тази клиника да се премести оттук там, тази да се премести оттук там. Това не са пешки по шахматната дъска, да я вземеш, да я грабнеш и да я преместиш някъде. Съвсем друго е, когато тя създава един филиал под свой патронаж, под своя опека, изпраща там квалифицирани кадри и тогава създава едно звено, което работи в собственото си ниво. Обаче това не е пре¬местване на цялата клиника, това е създаване на едно дъщерно звено, което ще бъде от полза не просто на Варна, а на цялата Североизточна България.
И накрая искам да кажа нещо от народната практика, че ако се смесят пет литра ракия първак, както се казва, много силна, с пет литра патоки, тоест абсолютния боклук, който накрая се изхвърля, теоретично с едно примитивно мислене би следвало да се получат десет литра средна ракия. На практика обаче не се получават десет литра средна ракия, а се получават десет литра боклук.

94.4 зател "Персонал". И казва: "Те защо имат такъв разход на медика¬менти, лекарства?" Да не мислите, че взимат двойно повече аспирини от другите? Това не са лекарства.
Пак подчертавам, не съм лекар. Но това са консумативи.
Ще ви кажа и нещо друго, което между лекарите е ясно, между кардиолозите. Операции, които не се правят в друг център, се правят точно там, комбинирани операции - на сърце и на родилка, за пръв път там беше направено. На сърце и на рак. Комбинирани три заболявания, които трябва да бъдат отстранени наведнъж, това е една операция. И вие го броите. Точно това господин Карев ще ви каже. Аз не съм лекар.
ИВАН ЗЪНЗОВ (от място): Не засягайте този въпрос, госпо¬дин Димитров. Не бива от трибуната да казвам истината каква е. Да не говорим за трансплантациите. Проблемът е много голям.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Зънзов, елате и се изкажете. Моля ви се! Вярно е, аз съм... Не дай Боже, господин Зънзов, тебе да те налегне сърцето. Аз знам къде ще отидеш. И ще питаш, да ти се помогне. Ще ти помогнем. Но трябва да помогнеш и ти на другите хора. Защото, вярно е, че всичко не е наред, както беше при социалистическото здравеопазване - Министерският съвет, министерството да даде пари и тогава да се развива дейността. Заложени са. Ами какво друго да заложат? Как да го направят? Отиват, събират бизнесмени и събират пари.
Професор Камбуров това прави сега във Варна. Понеже знае, че от държавния бюджет не може да вземе повече от това, което е предвидено.
Но поне това, което е предвидено, го дайте. Вие искате да го вземете. Защо? За да няма после вие къде да се лекувате. И не да се лекувате, а да бъдете оперирани, да ви бъде спасен живота, на вас, на вашите бащи и на вашите майки, както на много от вашата парламентарна група.
РОСЕН ХУБЕНОВ (от място): Не ни викай!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не ти викам на тебе, Росене. Но и ти си малко така в рисковите килограми. (Смях) Така че, внима¬вай !
Медикаментите, пак подчертавам, не са лекарства, напротив. Относителният дял на разходите за медикаменти, тоест за консумати¬ви винаги са били най-високи точно в тази клиника. Не защото 95.2 ги ядат, не защото ги продават. Защото имаше и такива мнения тук, че едва ли не те изнасят медикаментите и ги продават на външия пазар, за да се обогатяват лично. Няма такова нещо. Меди¬каментите отиват за болните.
А някъде, в някоя клиника, вие сам подчертахте, примерно една от тези бази. Ако отиват повече, да кажем, за храна, ако отиват повече за персонал.
Аз затова съжалявам, че я няма доктор Мими Виткова, защото и тя осъзна, че разходите за здравеопазване не са разходи само за заплати на лекарите. И това е трагедия!
Ако ние всички смятаме, че преди всичко трябва да даваме заплати на лекарите! Напротив, трябва да заинтересоваме всички лекари от това, което те вършат и да им се плаща за свършена работа.
За съжаление аз не виждам в близките една-две години, въпреки че пет години или шест години говорим за реформата в здравеопазването, това нещо да стане. Ла се създаде един здравен фонд, от който всяка една дейност на лекаря да бъде платена, хората да се лекуват безплатно. Но наистина така, всичко да е платено.
Иначе ще има вегетиране. Ще има провинциални болници, които не знаят какво правят. И работят, да кажем, лекарите там по един-два часа на ден. Не че тяхната работа е лека. Напротив, тя е много по-трудна може би, в сравнение с тук. Защото те се и деквалифицират. Друго е да правите една операция на един месец, друго е да правите една операция на два дни или на един ден. Така че всички искат да дойдат тук. Там също трябва някой да стои. Но трябва да се създаде система. И когато наистина искат...
Господин Зънзов казва: "цялата клиника". Ще бъде изнесена, господин Зънзов, за няколко месеца. Да видят там, ще съберат млади кадри. Аз присъствах тази година, знаете че сьм народен представител от Варна, и на алгорацията на младите лекари във фестивалния комплекс във Варна. Аз препоръчвам на всички висши медицински институти по този начин да завършват студентите. Наистина една тържественост. И около фестивалния комплекс беше пълно. Ето, те са си набелязали кои ще отидат. И сигурно млади хора ще отидат.
Но, позволете, все пак и с малко държавна помощ. Преобладаващата част от парите, вярно че са намерени по други източници. Ще кажат: "Нека да си ги намират". Нека да си ги намират, но те вършат държавна работа, в смисъл, че оперират без пари. Все пак трябва да има известно участие на държавата.
И когато видите, че някои прави нещо по-различно от това, което е правено в предишните 50 години, вие се нахвърляте върху него. И не точно върху него, а върху неговата дейност. Защото той където и да отиде, ще си изкара неговото.
Затова аз апелирам да не подкрепяме тези предложения. И така, както е определил Министерският съвет, така както е определил министърът на здравеопазването и министърът на финан¬сите, субсидиите, макар и крайно недостатъчни, аз подчертавам за всички клиники да бъдат гласувани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата за реплика госпожа Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря ви, госпожо председател!
Искам да направя съвсем кратка реплика към господин Димитров. Тази пледоария вече я слушам може би четвърта година. Защото от предишния мандат винаги така, винаги така разпалено защитава клиниката на доктор Чирков.
Бих искала в дуплика да ми отговори: освен високоблаго-родните си мотиви и всичките да бъдем подложени, не дай Боже да ни се случи, на такова квалифицирано лечение, финансирал ли е предизборни и политически прояви господин Чирков на полити¬ческата сила, чийто представител е господин Димитров? Организи¬рал ли им е банкети? Само на този въпрос бих искала да получа отговор.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): А Татарчев забравихте!
АНА КАРАИВАНОВА (от място): Следващия път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това беше само въпрос.
Има думата господин Венцеслав Димитров и ще преминем по-нататък. Явно по този въпрос е разделена залата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаема госпожо Караиванова! Конкретно ме питате дали е финансирал политическата сила или дали е организирал банкети? Това са различни неща. Ако питате дали е организирал банкети или събирания в приятелски кръг, на тези банкети са присъствали не по-малко хора от вашата пар-95.4 ламентарна група, отколкото от другите. Ако сте доволна. Така. Точно така.
За политическата сила. Не е тайна, че господин професор Чирков беше във Великото Народно събрание от различна политическа сила от тази, която в момента управлява. Масирано финансиране от негова страна не е имало. Но, бих подчертал, дори и минимално. Но от гледна точка на куража, от гледна точка...
Защо, господин Георгиев, вие се смеете по този начин? Утре вие ако закъсате, къде ще отидете? Вие ми отговорете, къде ще отидете да ви оперират?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Така. Вие или някой друг да е плащал от вашата политическа сила на професор Чирков и той да ги е давал на политическата сила, която в момента е в малцинство? Какво искате да кажете? Искате да забраните на един хирург да има политическа дейност - това ли искате? Ами ето го господин Зънзов, и той е политик. Че защо да не дава? Всеки човек може да си дава парите, които е изкарал, където иска, както и аз, както и госпожа Караиванова, както и господин Зънзов. Всеки човек, който си плаща данъците, има право да се разпорежда със своите собствени пари.
Ако се интересувате за нашата политическа сила, финанси¬рането му е по-скоро в порядъка на даване на кураж, да се съберем 5-6 пъти и да говорим какво трябва да правим. Непрекъснато обаче той е защитавал необходимостта от реформа на здравноохра-нителното дело. Вие сега, ако се върнете назад и почнете да търсите какво е правил той, ама защо го е правил така, ама къде си дава парите, вие в какво се превръщате тук - в полицаи? Аз питам ли къде е ходил господин Зънзов по време на предизборния период? Питам ли ви как си е финансирал той неговата кампания, или господин Мавродиев, с който имах възможността за пръв път да се запозная макар и индиректно днес в тази зала? Предполагам, че има още хора, на които аз не знам имената. Нека да работят за здравеопазването, но нека да работят истински, както ви даде пример, че може да работи професор Чирков. Пожелавам ви го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата доктор Мавродиев. То не бяха реплики, бяха изказвания, доктор Мавродиев. Но две минути за обобщение.
ИЛИЯ МАВРОДИЕВ (ПГДЛ): Господин Димитров, Вие първо искахте да изясните оперативната активност на едно легло и след като с цифри я обясних, Вие избягахте в друго направление. Искам да Ви задам въпроса: считате ли, че Националният център по сър¬дечносъдови заболявания е с по-ниско ниво на дейност и трябва да бъде поставен в по-мизерни условия на работа от другите цент¬рове?
Не приемам терминологията на доктор Карев, когото иначе като професионалист уважавам и винаги съм поддържал в комисията, СД/ВЙ 96.1

когато е правил немалко разумни предложения, че става въпрос за вулгарен анализ.
Искам да Ви кажа, че Вие много се притеснявате какъв специалист съм. Кардиолог съм, с 28 години трудов стаж и по стечение на обстоятелствата, господин Димитров, искам да Ви кажа, че точно аз съм човекът, който изпрати тази родилка за операция поради това, че Висшият медицински институт тогава беше дежурен по спешност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
По т. 66 - Институтска болница "Александровска" - доктор Борис Банков има предложение.
БОРИС БАНКОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, ува¬жаеми колеги народни представители! В бюджета на Институтска болница "Александровска", записано като т. 66, са включени и средствата за бъбречната трансплантация. Моето предложение е тези средства да бъдат завишени с една, бих казал, (нищожна сума в размер от 4 млн. лева.
Искам да ви кажа, че проблемът с бъбречната патология в страната е тежък, че онези, на които не може да бъде напра¬вена бъбречна трансплантация, единственият начин да живеят е така нареченият изкуствен бъбрек или хемодиализа. Две неща би трябвало да се отчитат обаче: големият брой на нуждаещите се от такова лечение възрастни и деца включително; скъпият метод на хемодиализата, който е десет пъти по-скъп от бъбречната трансплантация. Ако опираше въпросът само до парите, обществото би могло да поеме на тези болни разходите. Но става дума не само за скъп метод - хемодиализа, а става дума и за качество на живот на болните, които са подложени на хемодиализа, в срав¬нение с качеството на живот на онези, при които е извършена бъбречна трансплантация.
Следващият момент е това, че моето предложение в случая засяга проблем от национално значение. Аз съм уверен, уважаеми колеги, за да не бъда принуден да аргументирам повече своето предложение, че вие ще приемете това предложение, ще си позволя само да ви кажа, че тези 4 млн. лева, които предлагам, са по-малко от стойността на една бъбречна трансплантация в чужбина, 96.2

която е над 5 млн. лева. Аз ви умолявам да гласувате тези сред¬ства, за да запазим поне онова, което сме създали досега в об¬ластта на бъбречната трансплантация. И аз ви уверявам, че тези средства ще бъдат върнати. Сигурен съм, че поне още една бъбреч¬на трансплантация ще бъде направена с тези средства, разбира се, повече ще бъдат направени, и ви моля да прогласувате това изменение, което не засяга в тежка форма бюджета на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ, НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
По точка 83 - Технически университет в Габрово - предложе¬ние имат госпожа Светлана Дянкова и господин Цоньо Ботев. Госпо¬дин Цоньо Ботев има думата да обоснове предложението.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Към точка 83 - за Техничес¬кия университет в Габрово, ние предлагаме едно увеличение на бюджета с 43 млн. 468 хил. лева. Това го правим, защото освенот лекари тази държава има нужда и от инженери. Но ще се опитам да обоснова за какво става дума.
Проектобюджетът за 1996 г. предвижда увеличение на раз¬ходите с 18,22 процента в сравнение с бюджета за 1995 г., което показва, че той като цяло няма да може да покрие дори планира¬ната инфлация за 1996 г. от 20 - 25 процента. Общата сума от 127 млн. 802 хил. лева представлява 74,03 процента от аргументираното предложение, което Техническият университет в Габрово е направи¬ло пред Министерство на финансите.
Проектобюджетът предвижда увеличение на разходите за заплати през 1996 г. с 12,51 процента, или с 5 млн. 962 хил. лева. Или общо 53 млн. 598 хил. лева. Посочената сума не е доста¬тъчна за запазване на нивото на декемврийските заплати от 1995 година за 1996 г. А както е известно, през 1996 г. заплатите трябва да се индексират с коефициент на инфлацията 20 процента. Не са обезпечени с фонд "Работна заплата" и отпуснатите от Ми¬нистерство на финансите нови щатни бройки.
През 1996 г. се предвижда разходите за издръжка да се увеличат в сравнение с 1995 г. с 3,95 процента. Като се има предвид, че тази голяма група разходи са инфлационно най-много обременени, увеличението е нищожно и може да покрие едва 96.3
15 - 18 процента от действително необходимите средства.
През 1996 г. Техническият университет в Габрово изпълнява четири обекта, от които два пускови и един нов - реконструкция на сграда библиотека. От действително необходимите 24 млн. и 500 хил. лева в проектобюджета са предвидени 13 млн. лева, или 53,06 процента. За новия обект - библиотека - са заложени 1 млн. лева, които не са достатъчни за извършване на основните работи за предотвратяване на рушенето на сградата. И тъй като в момента сградата на библиотеката въобще е неизползваема и е общинска собственост, ако това не стане и тя не бъде ремонти¬рана от Техническия университет, общината ще се принуди да от¬неме сградата от Техническия университет и да я предостави на други, които да я стопанисват и които могат да я спасят от раз¬рушаване .
Проектобюджетът за 1996 г. предвижда увеличение с 21,94 процента, което представлява 6,25 процента от необходимите по разчетите на Техническия университет средства за 1996 г. Поради недостиг на щатни бройки през 1996 г. само за лекторски възнаг¬раждения са необходими, около 9 млн. лева. От § 12 се извършват и най-важните плащания, свързани със социалната политика на държавата - социално-битови и културни мероприятия, обезщетения за отглеждане на малки деца, доплащания по Кодекса на труда и други, а така също разходи от първостепенно значение за дей¬ността на университета - обзавеждания, хонорари за рецензии, научни съвети, граждански договори и други. 96.4
Поради всичко това повече от очевидно е, че предвидените по този параграф средства са недостатъчни.
Анализът на проектобюджета недвусмислено показва, че предвидената глобална сума от 127 млн. 802 хил.лв. е крайно недос¬татъчна за нормалната дейност на Техническия университет в Габрово през 1996 г. Общата необвръзка на бюджета е A3 млн. А68 хил.лв. и точно с толкова ние предлагаме да бъде завишен проектобюджета на Техническия университет - Габрово.
И накрая искам да спомена, че тази сума е предвидена в предложенията на господата Иван Костов и Муравей Радев за увеличение на приходната част, така че ако се приеме тяхното предложение, има възможност да бъде прието и нашето.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
По т. 98 "Шуменски университет "Константин Преславски" има предложение на професор Шкодров. Не го виждам него.
По т. 10А "Медицински университет, Варна" предложенията са на професор Стефан Стоилов и Добромир Тодоров. Има ли желание да се обосноват? - Не виждам.
За нови алинеи има предложение на професор Христо Стоя¬нов и има предложение за нова точка на професор Стоилов.
Имате думата, господин Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предлагам две нови алинеи, с които - искам предварително да кажа, че не става въпрос да се дават пари - да се направи един ред в научните и висшите учебни заве¬дения.
Няма по-лошо от това, което сме направили сега - всички наши законови нормативни документи за институтите водят преди всичко до един чиновнически маниер на научния работник и на неговите ръководства, буквално чиновници, които чакат на 2-ри на 17-и да си получат заплатата. Оттук нататък: "Шапка на тояга!", молба пред висшите инстанции за повече средства и каквото излезе от държавната хазна за финансиране на тяхната тематика. В тази връзка предлагам една алинея, в която да се уредят въпросите
1. Хората, които правят допълнителна производствена
и извънбюджетна дейност да си заделят определени средства в
порядъка на 30 на сто, с които да се правят инвестиции. Получава
се така, че от тази извънбюджетна производствена дейност те
ще си върнат парите в държавата и пак ще молят пред чучура да
налеят някакъв котел с вода. Те са произвели. Нека да уважим
тяхната инициатива, че са произвели допълнително. Да им покажем,
че им даваме възможност още повече да произведат и да получат
допълнителни възможности за собствена инвестиция.
2. Това е въпросът във връзка с едно искане да се възложи
на Министерския съвет да разработи и утвърди нормативи, норматив-
ни документи, с които да се направи една по-добра мотивация
на научните работници за тяхната допълнителна дейност, извънбюд-
жетно финансирана. Разумно е онзи, който е направил, в това
число и от бюджетните средства да е, но да намерим формулата,
с която този човек да реализира. И тази реализация именно става
чрез извънбюджетните договори. И защо този човек да не получи
някакво материално облагодетелстване? Не се страхувайте от това,
че научните работници ще забогатеят. Няма да се получи това
нещо. Какво ще направим? Ние ще мотивираме добрите научни работни-
ци още когато правят научната си работа да внесат повече инициа-
тивност с оглед онова, което правят, за да могат да го реализират
и утре, в това число и това да им донесе допълнителни средства.
Какво лошо има в това?
Обратното. В цял свят и в най-развитите страни, към които ние желаем да бъдем приобщени финансират бюджетно и поощря¬ват възможността на всеки научен работник да реализира онова, което е направил и да получи допълнителни средства.
Това е моето предложение за нови алинея трета и четвърта.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Георги Панев също има предложение за нова ал. 3 към чл. 4. Имате думата.
Това е последното от предложенията по чл. 4.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважае¬ми дами и господа народни представители! За четвърти път в рамки¬те на две заседания говоря на тема учителски заплати. Но ако 97.2 трябваше и четиристотин пъти да говоря, щях да намирам нови думи и сили, за да се разбере един път завинаги, че пред нас в момента има един национален императив. Ни повече, ни по-малко
- национален императив! Не може българският учител да получава с 3 хил.лв. по-малка заплата от средната заплата в страната! Това е нещо, което и най-далечният от образованието жител на нашата страна ще го разбере и ще го приеме. Ние просто сме в дълг. Ние имаме възможността сега в рамките на този бюджет да решим този въпрос. Отново повтарям - с една начална, предварителна но все пак стъпка в посока на повишаване на заплатите на българ¬ските учители. Нека да сторим това, което обществото изисква от нас.
Не е съвсем точно, че има предложение само за нова алинея. Всъщност е пропусната част от предложението ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, отбелязано е - по ал. 1.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Аз го казах, но сега ще го спомена вече по-подробно, за да се стенографира и да стане ясно за какво става дума.
В чл. 1 по приходната част аз предлагам от ал. 1, т. 2.2. от превишение на приходите над разходите на Българска народна банка да се завиши тази сума с 1 млрд. и 500 млн.лв. Това завише-ние според нашите експерти е напълно възможно, тъй като е повече от очаквано приходите над разходите на БНБ да бъдат много повече от така посочената в бюджета цифра.
От друга страна имам още едно предложение по чл. 1, ал. 2 - "Разходи", където съм поискал тази сума от 1 млрд. и 500 млн.лв., което ще доведе до едно скромно увеличение на запла¬тите на учителите с около 900 до 1000 лв., но все пак е нещо. Все пак е нещо, все пак е стъпка! В ал. 2 - "Разходи", тези суми да се вземат от т. 1.6.1. за покриване на загуби в производ¬ството. Би могло да се вземе нещо оттам малко и може да прозвучи необичайно, но от придобиване на дълготрайни активи, тоест капи¬тални вложения, също може да се вземе. Капиталното ьложение
- ясно е, че това е някакво материално вложение, това е някакъв строеж, това е някаква крупна материална инвестиция в народното стопанство. Това е ясно на всички, но аз все пак бих искал да кажа, че няма по-голямо, по-полезно, по-необходимо капитално вложение именно в този момент за нашата страна от едно капитално 97.3 вложение в образованието и по-точно в повишаване социалния статус на българския учител. Той е унизителен! Той е унизителен - не може заплатата му да се приравнява почти на социална помощ и да бъде само с 1000 лв. повече от пенсията в България, от тавана на пенсиите и да бъде равна на около две минимални работни запла¬ти. Това като увод.
И сега конкретно предложение по чл. 4.
По чл. 4 предлагам в ал. 1: "Определя разходите от репуб-канския бюджет на държавните органи, министерства, висши училища и други бюджетни организации на обща сума 107 млрд. 798 млн. лева, както следва:" Тази сума да бъде увеличена с 309 млн. лева, които 309 млн. лева идват от предложенията, направени по чл. 1. Тези 309 млн. лева да бъдат разпределени от Министер¬ството на образованието, науката и технологиите и други ведомства, които имат училища към себе си. Да бъдат разпределени за повишава¬не заплатите на учителите. Това всъщност е съдържанието, не съвсем точно, на алинеята, която предлагам.
В чл. 4, ал. 1 да се увеличи сумата с 309 млн. лева. И да се добави нова алинея със съдържание: "Министерството на финансите и Министерството на образованието, науката и техноло¬гиите разпределят сумата 309 млн. лева от разходите по ал.1 между училищата в системата на МОНТ и другите ведомства за увеличаване заплатите на учителите".
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз ви благодаря.
Моля председателя на Бюджетната комисия да ни предложи по-нататъшната работа. Сега ли да гласуваме или утре да довършим?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам да отложим за утре гласуването по чл. 4 като цяло, като може би е необходимо гласуване за приключване на дискусията по чл. 4 и аргументиране на направените предложения от народните представители.
Това е моето процедурно предложение - гласуваме приключ¬ване на дискусията и отлагане гласуването за утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Практически сега трябва да гласуваме прекратяване на дискусията. За гласуване сега няма и физическо време.
Моля да гласувате процедурното предложение. Моля колегите да изчакат. Право на лично обяснение ще ползва народният предста¬вител Муравей Радев и ще направя съобщения за комисиите утре.
От общо гласували 152 народни представители, за - 137, против - 3, въздържали се - 12. Прието е предложението за прекра¬тяване дебатите по чл. 4. НИ/НП 98.1

Има думата народният представител Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз съм принуден на това лично обяснение, тъй като господин Борис Стоянов си позволи да изкаже тук едно негово предположение. И аз съм длъжен да заявя следното.
Уважаеми колеги, аз се радвам, когато червените вестници правят опити да ме дискредитират чрез окаляне. Радвам се, защото това е най-точният показател, че си върша работата добре и както трябва.
Господин Стоянов, ако Вие ме чувате сега, казвам от тази трибуна, че Вие просто излъгахте. Защото и Вие и Вашия осведомител прекрасно знаете, че аз съм работил в споменатата от Вас фирма до избирането ми за депутат. Брат ми също работеше там, но той напусна много преди мен. Съпругата на брат ми, която е член на същата тази кооперация, преди месец и нещо напусна именно за да не дава възможност на такива като Вас нечистоплътно да отправят упреци към мен.
Всичко това е известно, но важното е да кажеш, че сестра му е лека жена, е после остави онзи да обяснява, че просто няма сестра.
И всичко това се прави от управляващото мнозинство, което превърна България в "Жан-жоржия", уважаеми колеги, което превърна шуробаджанащината в свой стил и метод на работа. Колко примера да ви дам? Искате ли за фамилия братя Филипови да говорим? Говорим за шуробаджаначество. Или за семейство Конакчиеви? Или за госпожа Клара Маринова и толерирането на брат й? Или за Красимир Премянов и неговите нефтени подвизи? Или за съзвездие¬то "Орион", за което едно денонощие няма да стигне, за да го коментираме тук? Или за Луканов и неговата стопанска мафия?
Уважаеми колеги, завършвам, никаква демагогия няма да ви помогне. Хората имат очи, уши и глави на раменете си. Идват нови избори, колеги! В Пловдив социалистите почти закърня-ват. Аз съм съчувствам, но това е единственото обяснение, което имам за случая Борис Стоянов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Но трябва да отчетете обстоятелството, че и по наш адрес се говори. И сега предизвиквате 10 лични обяснения. Аз съм изслушала от тази
трибуна най-невероятни измислици. Така че нека не правим големи
обобщения.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (встрани от микрофоните): Бях длъжен да го кажа и използвам правото си за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Нека не правим ненужни обобще¬ния, защото, както се казва, всички сме грешни.
Заседанието на Комисията по устройството и дейността на държавните органи ще се проведе след приключване на пленарното заседание днес при предварително обявения дневен ред.
Работната група към Комисията по младежта, спорта и туризма ще заседава в сряда от 14,30 часа в зала 132 на площад "Ал. Батенберг".
Комисията по устройството и дейността на държавните органи ще заседава извънредно днес на пл. "Александър Батенберг", записано е от 14,30 часа. Моля председателят на комисията да уточни часа.
Комисията по национална сигурност, която в момента заседава, ще заседава и утре, и вдругиден - сряда и четвъртък, от 15 часа по Законопроекта за гражданската защита.
Комисията по образованието и науката ще заседава в четвъртък от 15 часа в зала 142 за обсъждане Законопроекта за ползване и защита на българския език.
Закривам заседанието. Утре точно в 9 часа. (Звъни)

Закрито в 15,56 часа





ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Благовест Сендов ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нора Ананиева


СЕКРЕТАРИ:
Валери Стършелов Юмер Юмер