Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева.
Секретари: Станимир Калчевски и Красимир Момчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Ще ви прочета най-напред съобщение.
"На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България постановявам:
Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за данъчната администрация, приет от Тридесет и седмото Народно събрание на 14 февруари 1996 г.
Издаден в София на 27 февруари 1996 г. и подпечатан с държавния печат.
Президент на Република България Желю Желев."
На основание чл. 72, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание разпореждам:
Възлагам на Комисията по устройството и дейността на държавните органи да докладва пред народните представители Указ № 32 от 27 февруари 1996 г. на президента на Република България за връщане за ново обсъждане на Закона за данъчната администрация, приет от Народното събрание на 14 февруари 1996 г. и мотивите към указа.
Председател на Народното събрание.
Ще ви прочета новопостъпили законопоректи и проектореше¬ния.
На 21 февруари 1996 г. е постъпил Проект за решение за разрешаване изпращане на пехотен взвод от Българската армия за участие в учението "Щит на мира '96" в Украйна. Вносител Минис¬терският съвет. Водеща комисия - Комисията по националната сигур¬ност; Комисията по външната политика и европейската интеграция.
На същата дата е постъпил Законопроект за данък върху печалбата и върху доходите на юридическите лица и за вноските от печалбата за общините. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси; Икономическата комисия; Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
На 21 февруари 1996 г. е постъпил Законопроект за измене¬ние и допълнение на Закона за народното здраве. Вносител - Минис¬терският съвет. Водеща комисия - Комисията по здравеопазването и Комисията по устройството и дейността на държавните органи; Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
На 22 февруари 1996 г. е постъпил Законопроект за измене¬ние на Търговския закон. Вносител - народният представител Злати-мир Орсов. Водеща комисия - Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
На 23 февруари е постъпил Законопроект за мерките срещу изпирането на пари. Вносител - Министерският съвет. Водеща коми¬сия - Комисията по устройството и дейността на държавните органи; Комисията по бюджет и финанси; Комисията по националната сигур¬ност; Икономическата комисия.
На 23 февруари 1996 г. е постъпил Законопроект за рати¬фициране на Споразумението между Република България и Международ¬ната банка за възстановяване и развитие за дарение от Глобалния доверителен фонд за околната среда за изпълнение на Националната програма за ограничаване употребата на озоноразрушаващи вещества. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по опазване на околната среда и по водите; Комисията по външната политика и европейската интеграция; Комисията по бюджет и финанси.
На 23 февруари 1996 г. е постъпил Законопроект за ратифи¬циране на Споразумението за японска безвъзмездна помощ - проект за топлофикация, между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие като админис¬тратор на безвъзмездните фондове, предоставяни от Япония. Вноси¬тел - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по енерге¬тика и енергийни ресурси; Комисията по бюджет и финанси; Комисията по външната политика и европейската интеграция.
На 23 февруари 1996 г. е постъпил Законопроект за ратифи¬циране на Споразумение между Република България и Ек.спортно-346.2 импортната банка на Япония и други японски банкови кредитори. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси; Икономическата комисия; Комисията по външната политика и европейската интеграция.
На 26 февруари 1996 г. е постъпил Законопроект за измене¬ние и допълнение на Закона за българското гражданство. Вносител -Гинчо Маринов Павлов. Водеща комисия - Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
На 27 февруари 1996 г. е постъпил Законопроект за реше¬ние за разрешаване прелитането и кацането на територията на Република България на американски военнотранспортен самолет С-130 за транспортиране на американски военномедицински екип за участие в учението "Партньорство*96". Вносител - Министерският съвет. Водеща комисията - Комисията по националната сигурност, Комисията по външната политика и европейската интеграция.
На 27 февруари 1996 г. е постъпил Законопроект за насър¬чаване на туризма. Вносител - Румен Русев. Водеща комисия -Икономическата комисия и Комисията по младежта и спорта; Комисия¬та по устройството и дейността на държавните органи.
На 27 февруари 1996 г. е постъпил Законопроект за дипло¬матическата служба. Вносители - Стоян Денчев, Филип Боков, Анас¬тасия Георгиева Мозер. Водеща комисия - Комисията по външната политика и европейската интеграция; Комисията по устройството и дейността на държавните органи; Комисията по труда, социалните и демографските проблеми.
Преминаваме към приемане на програмата за работата на Народното събрание за тази седмица. Ще ви прочета проекта за програмата и постъпилите предложения, съгласно правилника.
I. Програма за 28 февруари (сряда).
1. Първо четене на Законопроекта за данък вьрху общия доход, продължение.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълне¬ние на Закона за счетоводството.
3. Избор на управител на Националния осигурителен инсти¬тут.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълне¬ние на Закона за акцизите.

5. Първо четене на Законопроекта за водите. II. Програма за 29 февруари (четвъртък)
1. Продължение на програмата от предходния ден.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълне-
ние на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени
недвижими имоти, продължение.
3. Първо четене на Законопроекта за обезщетяване на собственици на одържавени и отчуждени имоти в периода 1946-1962 година. Вносител - Светослав Лучников.
4. Първо четене на Законопроекта за създаване на фонд "Жилищно строителство". Вносители - Иван Сунгарски и Светослав Лучников.
5. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за дарение от Глобалния доверителен фонд за околната среда за изпълнение на Националната програма за ограничаване употребата на озоноразрушаващи вещества.
6. Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Органи¬зацията на обединените нации за биологичното разнообразие.
7. Програма за приватизация за държавни предприятия
през 1996 година.
III. Програма за 1 март (петък)
Предложения на парламентарните групи на основание чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Парламентарен контрол.
Програмата за 1 март, петък, ще се формира сутринта на
1 март.
Постъпили са' следните предложения за дневния ред съгласно чл. 30, ал. 3.
Предлагам да бъде точка от дневния ред Проект за решение № 1000560 от 5 декември 1995 г. за създаване на Временна анкетна комисия за проучване причините за авариите в заводите "Арсенал", внесено от Сашо Стоянов, Асен Агов, Дако Михайлов и други народни представители. Народен представител Сашо Стоянов. Постъпило на 27 февруари в 16,39 ч.
Постъпило е предложение от народния представител Йордан Соколов: На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организа-346.4 цията и дейността на Народното събрание правя предложение за включване в дневния ред на седмичната програма от 28 февруари до 1 март на следните законопроекти:
1. Законопроект за изменение и допълнение на НПК.
2. Законопроект за изменение и допълнение на ГПК.
3. Законопроект за Върховния административен съд. И предложение на Васил Михайлов:
На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам като приоритетни в настоящата седмична програма за обсъждане в пленарната зала да се включат:
1. Проекторешение за присъединяване на Република България
към НАТО.
2. Проектозакон за националните символи.
3. В петък - парламентарен контрол. И само ако остане
време след изчерпване на всички актуални въпроси и питания,
да се продължи със законодателна дейност.Започваме гласуване по реда на предложенията. Най-напред предложението на Сашо Стоянов.
Моля да гласувате за предложението на Сашо Стоянов в дневния ред да бъде включено решение за създаване на Временна анкетна комисия за проучване причините за авариите в заводите "Арсенал".
От общо гласували 199 народни представители, за - 92, против - 62, въздържали се - 45.
Предложението не се приема.
Предложенията на господин Соколов не са номерирани, но ще ги номерираме. (Неразбираема реплика от блока на СДС) Не се мотивират предложенията, няма такова нещо в правилника. Никъде не е казано, че се мотивират. Направена ми беше остра забележка с последно предупреждение, че нарушавам правилника по този начин.
•Първото предложение на господин Соколов е да бъде вклю¬чен в дневния ред Законопроект за изменение и допълнение на НПК. Моля да гласувате. Защото ще ми искат оставката отляво и тогава няма спасение... (Весело оживление)
От общо гласували 193 народни представители, за - 86, против - 57, въздържали се - 50.
Предложението не се приема.
Второто предложение е да бъде включен в дневния ред Законопроект за изменение и допълнение на ГПК. Моля да гласувате.
От общо гласували 192 народни представители, за - 83, против - 47, въздържали се - 62.
Предложението не се приема.
Предлага се в дневния ред да бъде включен Законопроект за върховния административен съд. Моля да гласувате.
От общо гласували 186 народни представители, за - 82, против - 38, въздържали се - 66.
Предложението не се приема.
Предложението на Васил Михайлов - Проекторешение за присъединяване на Република България към НАТО. Моля да гласувате.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място):- По процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Процедура? - Може. Само че ако не е процедура...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, господин министър! По процедура вземам думата, като искам да Ви уверя, уважаеми господин председателю, че напра¬вените от нас по съответния ред предложения тук могат да бъдат обосновавани. Няма дебати по тях, но ние имаме правото в две минути, това е най-малкият срок, най-малкото време, в което можем да говорим, да кажем защо предлагаме тази точка, а не друга и защо я предлагаме днес, а не някой друг път. И затова Ви моля, вероятно не е ново за Вас това, което ще Ви кажа по предложение първо - за Проекторешението за присъединяване на Ре¬публика България към НАТО. Факт е обаче, че външният министър беше на едно интересно посещение като Вас в Москва.
Що се отнася до заявлението за членство в НАТО, това е най-сигурната гаранция за неотклонния европейски стремеж на България, за нейната европейска интеграция. Членството в НАТО освен това представлява и гаранция за независимостта на България.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА МНОЗИНСТВОТО: Това не е процедура!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Това е процедура, която вие ще изслушате, а след това ще изслушате и моите обяснения по тази точка.
Това, което искам да ви кажа, е, че ще се защитят най-адекватно интересите на българската диаспора от Тирана до Цари¬град и от Крим до Егея, само ако сме членове на НАТО. Защото сега върви опасен, страшен процес, който не е от вчера, на обез-българяване както на самата ни родина, така и извън нейните граници на земи, населени с българи. Единственият сигурен начин ние да останем като нация и като държава, това е пълноправното членство на България в НАТО. В противен случай ще бъдете просто една колониална администрация, роби, които не са осъзнали роб¬ството си, а това е тъжна и печална картина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате пред¬ложението на господин Васил Михайлов за присъединяване на Репуб¬лика България към НАТО да бъде точка от дневния ред. Не да гласу¬вате за присъединяване към НАТО, а за включване в дневния ред на този въпрос.
От общо гласували 183 народни представители, за - 76, против - 82, въздържали се - 25.
Предложението не се приема.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Плюс един! Не работи картата
ми!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Плюс двама. Против - 82,
за - 78.
Моля да гласувате предложението на Васил Михайлов да бъде включен в дневния ред проектозакон за националните символи. 347.2
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Моля да ми дадете думата, господин председателю, по процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дал съм вече знак за гласу¬ване. Моля да гласувате! Думата се дава в седнало положение.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Нямате проблеми. (Весело оживление)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От общо гласували 193 народни представители, за - 83, против - 76, въздържали се -34.
Предложението не се приема.
Процедура на господин Васил Николаев Михайлов от СДС.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря ви, уважаеми господин председателю. Процедурата ми е за прегласуване, тъй като моите колеги не разбраха защо днес точно предлагам да се разгледа проектозаконът за националните символи. И трябва може би към Вас да се обърна, уважаеми господин председателю, като кажа, че над 100 страни в света честват Деня на независимостта като свой национален празник, а българите даже не знаят кой е той.
По-нататък - Деня на съединението липсва от календара, липсва от празничния календар на Република България. Няма го там. Деня на съединението - 6 септември, естествено, а не измисли¬ците на господин Илчо Димитров, който мести времето, както си иска, по почина на героите на Оруел.
Що се отнася до проблема, свързан с дните на Екзархията, те пък съвсем са изчезнали от съзнанието на българския народ.
Тук използвам възможността да благодаря на всички тези, които почетоха 125-годишнината от честването на първото редовно заседание на Народния събор в Цариград (1871 г.). Това е първо¬образът на българското Народно събрание. Това честване се про¬веде, разбира се, под патронажа на президента на Република Бълга¬рия доктор Желю Желев.
Използвам случая да благодаря и на господин председателя, който вместо да отиде да се кланя на паметника на армията оку-паторка - съветската армия, която даже и не съществува към този момент, дойде и като един истински българин почете празника Не го направиха обаче това всички тези от БСП, просто защото са родоотстъпници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това не е процедура!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Това е една много добра процедура, ува¬жаеми господин председателю. Давайте ми думата, когато я искам, за да не бъдат процедурите по-остри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прегласуването става по мое решение. Аз не поставям на прегласуване.
Моля да гласувате третото предложение на господин Михай¬лов - в петък парламентарният контрол да започне в 9 часа, докато свърши. Моля да гласувате.
От общо гласували 197 народни представители, за - 86, против - 75, въздържали се - 36.
Предложението не се приема.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Михайлов! А ако
не е процедура? (Шум и реплики)
Вижте, има 50 души студенти - юристи, които ще видят какво значи...
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Тъкмо ще видят какво е парламента¬ризъм, а не какво е заспало комунистическо, фалшиво, измислено Народно събрание! Това ще видят! (Шум и реплики от мнозинството) Междупрочем не аз съм бил в такива Народни събрания,а някой друг тук наоколо! (Шум в залата)
Уважаеми колеги, процедурата ми е за прегласуване!
Аз ви моля, давайте думата, когато се обсъжда дневният ред.
Уважаеми господин председателю, това е по правилника! Не слушайте разните пишман юристи от БСП. Те са със социалисти¬чески убеждения в повечето от своите случаи!
Що се отнася до проблема за парламентарния контрол -искам да Ви кажа, че е редно Народното събрание да има уважително отношение към парламентарния контрол като особена, много важна негова функция. Даже не може да се каже коя е първа и коя е втора - дали законодателната, дали функцията на парламентарния контрол. Аз Ви моля да се даде възможност да започваме с парламен¬тарен контрол, защото много седмици поред не достига времето и моите колеги не могат да зададат своите актуални въпроси и питания. Изключително важно е това особено сега, когато държавният глава на републиката направи едно обръщение за връщането на земеделските земи, което естествено ще бъде подкрепено, надявам се, от всички опозиционни сили, така както ние го подкрепяме! И ще ви кажа, че парламентарният контрол е един от могъщите лостове, за да се бичувг, изпълнителната власт, която пречи на възстановяването на собствеността на земеделските земи. И тук трябва да е ясно колко хора са получили своята бащина, своята дядова земя с нотариални актове! Това ще бъде най-силният парла¬ментарен контрол!
Така че Ви моля, уважаеми господин председателю, да прегласувате това, което набързо решихте, че трябва да мине без коментар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Приключвайте, времето свърши.
Благодаря.
Не поставям на прегласуване.
Поставям на гласуване програмата за седмицата, така както беше предложена. Моля, гласувайте програмата за седмицата!
Моля да гласувате програмата за седмицата, но преди разглеждането на точка първа от дневния ред, ще има изявление от името на Съюза на демократичните сили.
От общо гласували 207 народни представители, за - 121, против - 61, въздържали се - 25.
Програмата е приета.
Давам думата на председателя Александър Йорданов, канди¬дат-президент все още. (Шум в залата)
Моля! От името на парламентарна група - 10 минути.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Упълномощен съм от Парламен¬тарната група на Съюза на демократичните сили да ви запозная с текста на една декларация. Заглавието е: "България не е разгра¬ден двор!"
На 26 февруари 1996 г. в България пристигна гражданинът на Руската федерация Рем Вяхирев, директор на руското акционерно обединение "Газпром" на Русия. На правителствена зала на летище София този руски гражданин е бил посрещнат от правителствени чиновници, шефове на една икономическа групировка и от народния представител Андрей Луканов. По време на своя престой в България господин Вяхирев се съпровожда от коли на Националната служба за охрана.
Съюзът на демократичните сили категорично протестира срещу принизяването на статута на българските държавни институции, както и превръщането им в обслужващ персонал за чужди граждани, които нямат висок държавен или дипломатически ранг.
Правителствена зала на летище София според държавния протокол е официалният, често и параден вход на България, предна¬значен единствено за български и чуждестранни правителствени и парламентарни делегации, за посрещане на държавни глави на най-високо равнище. През последните години бе направено изключение единствено за талантливи български спортисти, донесли спортна слава на България.
Ние, народните представители от Съюза на демократичните сили, изразяваме остър протест към безмълвната в случая позиция на българския държавен глава д-р Желю Желев, който по Конституция 348.2
представлява българската държава, защитава нейните интереси и достойнство и на когото е подчинена и Националната служба за охрана.
Ние, народните представители от СДС, остро възразяваме и срещу действията на правителството на Жан Виденов, което с подобно превиване на гръб пред чужда държава, нанася морални щети на българската държавност и традиции!
През официалния вход на държавата трябва да влизат само представители на държави, правителства и парламенти с необхо¬димия висок държавен статут. Българската държавна традиция посреща сърдечно и гостоприемно всеки държавник или парламентарист на друга страна, който идва с добри намерения и с искрено желание за ползотворно сътрудничество. В случая със скандалното посрещане на гражданина Вяхирев според информации, публикувани в български¬те средства за информация, намеренията са точно обратните. Дирек¬торът на едно чуждо производствено предприятие идва очевидно с намерение да получи нови отстъпки от българска страна и ново, още по-тежко обвръзване на българската страна с един дял на руската икономика.
Ние още веднъж призоваваме държавният глава Желю Желев и министър-председателят Жан Виденов да реагират като български държавници, а не като обслужващ персонал на чужди интереси! Докато все още не е станало късно! Безвъзвратно късно!
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания и одобрителни възгласи от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ОБЩИЯ ДОХОД.
Досега дебатите от страна на СДС са изчерпани. Остана да изслушаме господин Венцеслав Димитров, който е вносител и представител на...
Искате думата за процедура? - Заповядайте, господин
Личев.
СТЕФАН ЛИЧЕВ (НС): Господин председател, в петък беше разгледан законопроектът на правителството. Вие го обявихте за гласуване и след гласуването обявихте, че този законопроект не се приема. Така че според нас този въпрос... 348.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е гласуван!
СТЕФАН ЛИЧЕВ: ... но законопроектът на правителството е приключен. Остава законопроектът на господин Венцеслав Димитров. Ако има някаква грешка, аз Ви моля Вие да изясните вашите..., тъй като тук е записано, предполагам, че Вие обявихте след това, че законопроектът не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не съм обявил такова нещо!
СТЕФАН ЛИЧЕВ: Ако нещо друго има... (Шум и реплики
в залата)
Аз Ви моля оттук да обясните или поне да оттеглите думите си, тъй като това беше последното, което Вие обявихте. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дами и господа народни представители! Вие много добре си спомняте, че обявих гласуване и се събраха 110 гласували. При това положение няма кворум, няма гласуване. (Шум и реплики от опозицията) Щом няма... (Шум в залата)
Господа, ако вие можете да докажете нещо друго въз основа на правилника - много извинявайте!
Моля! Моля, давам думата на господин Венцеслав Димитров.
Вие искате два ката - хем да не се гласува, хем да се гласува против... Хайде сега! Дребни адвокатски работи! (Силен шум в залата, недоволство от опозицията)
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Който е тръгнал срещу адвокатите, добро не е видял! Каква е тази работа?! Как може такова нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Венцеслав Димитров. (Силен шум в залата)
Има думата Венцеслав Димитров. (Реплики, шум на недовол¬ство)
Има думата Венцеслав Димитров!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги! Мисля, че ако има несереиозно отношение към законопроекта, той беше от страна както на Министерския съвет, който за съжаление го вкара чак след като беше ясно, че Законът за държавния бюджет вече е приет, въпреки че нормалната процедура изисква преди Закона за държавния бюджет да представи своите бюджетни намерения, така, бих казал, и онази част от парламента и от парламентарните комисии по бюджет и финанси и Икономическата комисия, която се съгласи да претупа неговото обсъждане в комисията, когато няма кворум.
Господин Желев, Комисията по бюджет и финанси винаги, когато обсъжда този важен за България законопроект, защото той засяга всички, които получават работни заплати и една голяма част от другите, които не получават работни заплати, винаги сме се отнасяли с достатъчна сериозност към този законопроект и сме го обсъждали поне в течение на 2-3 заседания най-малко, даже и на повече. Тук и господин Костов, ще ви каже.
БОРИС СТОЯНОВ (от място): Тебе те нямаше.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Защо ме нямаше?
БОРИС СТОЯНОВ (от място): Не знам.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вие не знаете. Аз не Ви знам, госпо¬дине, но за сведение ще Ви кажа следното. Вършех работа на пар¬ламента и на България. Бях в делегацията за Европейския парламент и в интерес на истината посетих кабинета на проф. Сендов преди това да му кажа: трябва ли да отида в Брюксел...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И аз казах: трябва!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: ... или трябва да остана тук, да си защитавам законопроекта. Господин Камов, ето го там, той лично говори с кабинета на председателя да го помоли окончател¬ното приемане на законопроекта да не става в петък.
Но на мен ми е за друго, господин Желев. След като девет души от Комисията по бюджета и финансите бяха в Париж, трима души бяха в Брюксел, защо все пак Вие се съгласихте да излезете със становище на комисията. Какво становище е това, когато са били не повече от 8-9 човека в тази комисия? Още повече, че този законопроект на правителството твърде много се различава от всички други законопроекти от този вид, които са въобще предлагани в парламента в последните 6 години. Позволявам си да го твърдя, защото всяка година съм бил вносител на законопроект. Отделен е въпросът дали са били приемани, или не. Отначало се приемаха, после - не.
В Брюксел, тук е и господин Камов, вчера дадохме прес¬конференция, ние говорим за приближаване, пак казвам - не за хармонизиране, за приближаване на нашето законодателство към европейското. Този законопроект, господин Костов и господин Желев, не ни приближава. Той ни отдалечава, пак ще ви го кажа. Но искам още в началото да се обърна към парламентарното мнозин¬ство. Никога фискалистите в Министерство на финансите, винаги са били там, не са имали толкова послушно мнозинство, което така да ги защитава и не са имали толкова прекомерни искания към парламента. Защо? Защото те, господа, въпреки че са инициа¬тори, вносители, те не носят отговорност за това, което ние приемаме тук. Те казват: "парламентът го прие".
Министър Костов, знаете ли какво пише в програмата на правителството за миналата година? Пише следното: "Акцизите бяха приети много късно и затова не може да се изпълни бюджетът". Ама, кой ги предложи бе, господин Костов? И кой каза на произво¬дителите на алкохол да не слагат бандероли? Знаете ли, че това е и за господин Татарчев? Вие с Ваше целенасочено действие лиших¬те държавата от 1 млрд. лева, поне, след като на Вас законът Ви нареди 3 дена след влизането на закона в сила, Вие трябваше да сте готов с наредбите с бандеролите. Вие и една година след това се оказва, че още не сте готов. Защото бандеролите още не ги виждаме. Слезте долу в бюфета, изкарайте една бутилка с банде¬рол и я донесете тук. Няма! Ще стане същото, както с цигарите.
Казвам, че този закон ни отклонява от Европа. Господин Костов има сериозно намерение да събира доста повече от брутния вътрешен продукт чрез данък "Общ доход". Той казва: "ще събе¬ра 10%". Сега събира 4-5. Така ли е?
Знаете ли, господин Костов, в нормалните страни, където се събира 10% от данък "Общ доход", какъв е относителният дял на идентифицираните чрез работна заплата доходи? Кажете, знаете ли или не? (Реплика от опозицията: "Не знае!") 349.2
Не знаете. У нас е 20%. В Съединените щати е над 50%, в западноевропейските страни - още по-висок процент. Вижте, от 50-60% можете да съберете 10%. Но от 20% да съберете 10% значи наполовината от заплатите да ги вземате. Това ли искате, кажете. Същото е и с данък "Печалба", но за него ще стане дума по-нататък, не днес. И от него събирате максимум 10% от национал¬ния доход, сте идентифицирани от брутния вътрешен продукт. И какво става? Понеже си говорим за макроикономика, тук много малко хора разбират от това нещо, вие имате един, по вашите думи, добър макроикономист. Беше добре и той да бъде тук. 30% идентифицирани доходи. И искате да напълните хазната с тези пари? - Не. Как ще стане? И затова единственото, което ви остава, е поголовно да увеличавате доходите.
Аз не бях тук миналата седмица, но внимателно прочетох стенограмите. Толкова, няма да казвам тежки лъжи, ще казвам -неточности и заблуди са изказани тук. И някои хора съвсем безкритично, за съжаление между тях и професори, като господин Стоилов, съвсем безкритично ги възпроизвеждат. Извинете, един професор, един научен работник, когато защитава едно число, той трябва да е стигнал до него самостоятелно, е не някой служи¬тел да му го е казал. Даже се оказа, че и на заседанието на Комисията по бюджета и министърът не е присъствувал. Изпратил е някаква чиновничка. Това е отношение, наистина.
Ще Ви питам още някои работи, господин Костов. И не става дума само за Вас, като финансов министър, но и за Вашите предшественици. Но мисля, че Вие носите тази отговорност, защото Вие единствен от всички тях сте работили в продължение на тези 6 години, когато приемаме тези закони и мисля, че имате отношение по тях.
Знаете ли Вие как се прави Закон за данък върху общия доход? (Реплики от опозицията: "Не знае!") Не знаете, изглежда. Или знаете, обаче се правите на разсеян.
Обръщам се към парламентарното мнозинство, което смята, че поддържа една социална политика. Знаете ли, господин Костов, че от преди да се плащат данъци, независимо от това дали са на трудово или на нетрудово правоотношение, се приспадат най-напред разходи, например като за жилище? Знаете ли това нещо, 349.3 че се приспадат за жилище? В Германия първите 8 години до 5% от жилището, разбира се едно нормално жилище, могат да се приспа¬дат от разходите, които се облагат с доход, а след това по 2,5%. Запишете си го, да, хубаво е да прочетете. (Смях сред опози¬цията)
Знаете ли, че се приспадат разходи, които всеки данъко¬платец плаща за образование, било на себе си квалификация или на своите деца? Знаете ли го това нещо? Знаете ли, че за семейно положение също има? Прези 2-3 години бях предложил тук подобни неща. Примерно, издържат се 2 деца - данъкът ви е по-малък. Освен че има детски надбавки, ще кажете, освен че има детски надбавки - да. Например в Англия необлагаемият минимум, във Великобритания, Обединеното кралство, както се казва, необла¬гаемият минимум се увеличава с половината, ако издържате едно дете. Ако издържате две деца - два пъти. Ако издържате и жена ви, ако не работи, и т.н. Има такива неща. В нашите закони -няма. Вие знаете само да увеличавате ставките.
Знаете ли, че ако имате инвалиди вкъщи също се разрешава да плащате по-малък данък, а недай Боже - за инвалидите. Дори има страни, където се плаща някаква минимална сума, ако сте назна¬чили в семейството работник, за да ви помага за поддържането на семейството. Дори алиментите разрешават някъде да се приспа¬дат, да не говорим за дарения и т.н. - всички тези нормални работи.
Тук, уважаеми дами и господа, чух много неточности. Какво обсъждаме в момента? В момента обсъждаме поправки в Закона за данъка върху общия доход. Става дума за таблиците. Имаме една таблица, която приехме миналата година и в момента действу¬ва. Имаме една таблица, която е предложена от Министерския съвет и една таблица, на която аз съм вносител.
Знаете ли по тази таблица, която в момента действува, колко беше ставката миналата година върху средната работна запла¬та? Знаете ли? Тук имаше казани големи заблуди. Говори се за фактическия размер на данъчното облагане. Ние разсъждаваме, господин Костов, не върху фактическия размер, а разсъждаваме 349.4 върху таблицата. Таблицата е следната.
Миналата година за средна работна заплата имаме, по Ваши данни, Вие сте ги дали в комисията - средна работна заплата 7379 лева. Съгласно действуващата таблица, една проста аритме¬тика, не е необходимо някой да е учил кой знае колко, показва, че средното натоварване миналата година върху работната заплата е 12,4.
Вярно е, че средното натоварване през цялата минала година беше по-добро, защото не действаше само тази таблица, а действаше и една друга. Но защо действаше тя? - Защото вие пак по същия начин, непочтено спрямо всички данъкоплатци, от които искате да си плащат данъците и когато не си ги платят, ги удряте с не знам какви си глоби - сега ги увеличавате... Непочтено казвам, защото е правилно в началото на годината да се приема таблицата, както ние винаги сме се стремили, а не таблиците да се приемат в средата на годината. И от това едно ваше непочтено действие вие вадите плюс и казвате: видите ли, данъчното облагане беше по-голямо.
И наистина, първото тримесечие - поради старата таблица от миналата година, данъчното облагане беше 16,2. През второто три¬месечие, когато само един месец се работеше по новата таблица, данъчното облагане беше около 15,5 на сто. И въпреки това средно¬то не е 15 на сто, както някой цитира някаква ваша служителка. Средното е 14,5. Но аз пак казвам: средната работна заплата по действащата таблица в края на миналата година - за средна работна заплата средно за миналата година натоварването е 12,4 на сто.
Сега се предлага нова таблица по чл. 4 и по чл. 13. Новата таблица за съжаление започва, господин Костов, с 14,9 върху средната работна заплата през първите три месеца на тази година, съгласно вашата прогноза. 14,9!
За пример, господа, ще ви посоча средното облагане в таблиците, които действаха през 1994 - 1995 г., когато бяха приети. За първото тримесечие тогава не бяха ефективни, защото действаха други таблици, но после, когато се коригираха, тъй като сравняваме първите тримесечия, са: 1994 г. - 11,2; 1995 - 11,3; 1996 - това, което ни се предлага: 14,9! Къде отиваме? И казвахте, че няма увеличение. Увеличението е съществено!
Естествено най-голямото увеличение на данъчното облагане дойде през 1994 г. и то дойде не от друго, а от грамадната инфла¬ция, която не беше предвидена от правителството. Знаете, че тя беше 132 на сто и това доведе също и до увеличаване на работна¬та заплата, макар и не с толкова проценти. Тогава наистина обла¬гането се увеличи и по действащата таблица през 1994 г., въпреки грамадната инфлация, въпреки изкачването по етажите на табли¬цата, беше 13,6. Казах вече, че за миналата година беше 12,4, а за тази година се предвиждат
Вървим нататък. Аз не искам да защитавам само хората от ниските стъпала в таблицата, защото таблицата е нещо сложно, но таблицата е нещо много важно, защото по нея се облагат еднолич¬ни търговци, средни и едри и т.н., от които зависи дали България ще тръгне или няма да тръгне.
И ето, аз ви нося тук един закон от 1920 г. Недейте да се смеете, защото този закон, който сега дискутираме, е от 1950 г. Така че 1920 или 1950 г. за младите хора, които са горе на балкона, това като че ли няма голямо значение. Те са далече в миналото.
"Указ. Ние, Борис III, с Божия милост и народна воля приемаме Закон за данък върху общия доход." Знаете ли колко е максималната ставка, господин Костов? Да или не? - Не казвате. 35 на сто!
Знаете ли, че миналата седмица бяхме в Германия и сега там се дискутира нова схема за облагане? Вие ще кажете, че там е 53 на сто. Наистина, обаче с такива преференции и такива отстъп¬ки и се оказва, че вие въобще няма да можете да съберете данъка. Ние не говорим да не събирате данъка, но говорим да съберете тази умерена сума, която досега сме ви гласували, а не доста по-голяма от нея. В Германия сега се дискутира проблемът да има три ставки на облагане: 8, 18 и 28 на сто като максимално. Между другото в Съединените американски щати 28 на сто макси-малко облагане беше въведено от Рейгън и тогава икономиката тръгна.
И аз казвам това за парламентарното мнозинство, което би трябвало да мисли малко по-дългосрочно от един министър, който мисли как да си напълни бюджета тази година. Ако искате икономиката да тръгне, трябва да намалите данъците на онази динамична част от обществото, която прави инвестиции. Вие ги увеличавате!
Нека да вземем по-дребните търговци. В тази таблица, която действа в момента, за 38 на сто - маржиналната ставка започва да се плаща 38 на сто, е 32 пъти по-голяма от минималната заплата или съответно необлагаемия годишен минимум. Сега вижте какво драстично увеличение за тази година. Сега вече това се дължи след 13 минимални заплати! Ще кажете: хубаво, нека плащат, те имат пари. Да, но като плащат данъците, те няма да правят инвестиции. 350.4
Същото е и за максималната ставка - 50%. Ами сега не е нормално държавата да взима толкова, колкото един човек без всякаква помощ от държавата, който е създал някакъв бизнес. Винаги съм предлагал, миналата година даже самото министерство предложи максимална ставка от 44%. Сега за съжаление случаят не е такъв - пак предлагате 50%, но много свивате таблицата и 50 на сто вече се дължат при много по-малка сума.
Това ли е социалната справедливост - да наложите всички! Но тогава се лишавате от инвестиции! Как ще тръгне тази икономика от утре нататък?
Сега, когато държавата няма пари за инвестиции, единстве¬ният е частният бизнес, който прави инвестиции.
Добри, ти искаше да ти обясня за общия доход. Седни и пиши, или поне слушай.
Така че ние свързваме надеждата си с оживление именно на частния бизнес. Частният бизнес трябва да инвестира. Но той ще инвестира, ако го оставите. Премахват се всички данъчни облек¬чения. И това е така и с данъка върху печалбата, и с данъка върху общия доход. Защо? Защото те купували коли, господин Стои¬лов! Нали махнахме колите? Въпреки че ще ви кажа, че вие имате полза един богаташ да си купи "Мерцедес". Защото с "Мерцедеса" чрез мита, чрез 40 на сто акциз, чрез ДДС плаща близо двойно на Министерство на финансите. Вместо да плати данък печалба, а той няма да я плати най-напред, защото ще се измъкне, по-добре да си купи "Мерцедес" и "БМВ", на които вие взимате колкото е доставната цена, толкова направо влизат при вас. Вярно, че това не са производствени инвестиции, но вие не можете да го накарате да го прави. А вие отнемате всички облекчения.
Аз съм против това да се премахват данъчните облекчения и тук, и в другия закон. Отделно са административните утежнения, отделно е патентният данък.
Пак ще ви прочета нещо, за което искам много да внимава¬те и преди всичко да внимава господин министърът и председателят на Комисията по бюджет и финанси. Чета ви извадка от решение на Конституционния съд от 9 февруари 1996 г. От едно изявление на господин Костов по телевизията разбрах, че и той го е видял. Видял го е, обаче дали го е прочел? Все пак ще му напомня нещо, често калайджии. Сега за съжаление не мога да ги видя. Бих наблю¬давал с удоволствие тяхната работа.
Бих искал да се спра на някои предложения, които съм направил в моя законопроект.
Защо предлагам 10% върху 10 хил., колкото е горе-долу заплатата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече. 10 минути Ви давам като вносител.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви. Защото към тези 10% ще се добавят 2% допълнително от социалното осигуряване и ще станат 12, а 12,4 на сто е горе-долу средната ставка, с която сега върви облагането.
И имайте нещо предвид. Намеренията на правителството, когато е внасяло и е подкрепяло един законопроект, са едно, реалното развитие на нещата е нещо съвсем друго. Не ни карайте намеренията да ги сравняваме с реалното развитие през миналата година. Затова ви казвам: сравняваме таблицата с таблица.
Освен това съм предложил естествено държавните ценни книжа да останат като преференция необлагаеми. Освен това предла¬гам приходите от дялове и акции в приватизираните предприятия, държавни и общински, разбира се, първите пет години да не се облагат. И без това толкова трудно хората купуват ваучери. Не ви ли навежда нещо на мисълта, че те не са сигурни в своите доходи? Дайте им я тази преференция, нищо няма да загубите.
Нещо друго, което ще искам, господин председателю, и от Вас, защото това е много сериозен въпрос, който касае дей¬ността не само на парламента, но и на много други институции - когато предлагаме в чл. 5 "пътни, дневни, фуражни, порциони и т.н. до размера, плащан на държавни служители", аз където към го предложил за частните - двойният размер, това е от закона от 1920 г. Защото вече имаме частен сектор. Знаете, че когато държавен служител отиде, сега бях в Брюксел в нашата мисия, него го посрещат, създават му улеснения и т.н. Един частник не се ползва с това нещо. А на частника трябва да му дадете повече. Освен, че нормите са много малки, но това е нещо, което го решава Министерският съвет. Но може би ще го направим така, тъй като това се касае до данъчното облагане, тези норми тук да ги преразгледаме. 351.3 което е много важно за този закон, защото ще ви докажа, че той противоречи на това решение, и за други закони, които ще приемем, а сигурно и за всички приети. И ще ви кажа, че ние като парламен¬тарна опозиция ще използваме правата, които ни е дала Конституция¬та, за да оспорваме тези ваши решения, защото виждаме, че по най-важния закон - за данъка върху общия доход, ние не виждаме даже никакви наченки за консенсус. За необлагаемия минимум не съм говорил, защото мисля, че тук достатъчно добре се изясни този въпрос и мисля, че има някакво разбиране той да се увеличи.
Цитирам ви извадка: "Съгласно цитираните по-горе консти¬туционни разпоредби, данъкът може да съществува само когато е установен и размерът му е определен със закон". Това е ясно. Слушайте обаче по-нататък, моля ви се: "Този конституционен принцип се прилага - сега е най-интересното - до всички елементи, определящи размера на данъка". Всички елементи, не само ставката, господин Костов, а данъчен обект, данъчна основа, данъчна единица, данъчна ставка и пр. "Създадените не със закон данъчни уредби са противоконституционни".
Има ли такива в проекта на правителството? Има, веднага ще ви кажа - така нареченият патентен данък. Вижте в патентния данък какво сте записали. Аз съм категорично против такива грамад¬ни ставки и да давате права на някой друг да определя данъка, а не хората тук, които са избрани в Народното събрание. Вие сте казали: "се определя данък от общинските съвети". Общинските съвети закон не могат да приемат. И аз ще ви кажа: ако го приеме¬те, Конституционният съд ще го върне.
Може би има някаква логика, че трябва да се мине към такъв вид облагане, макар че е малко съмнително. Аз не съм юрист, нека тук господин Джеров, господин Мулетаров, господин Йордан Школагерски, нека дорите юристи да кажат за какво става дума.
Бих се съгласил по-скоро с минималните тарифи. Не може из един път да се хвърляте на такова грамадно облагане, което нито ще се посрещне добре, нито пък ще се плаща. Ще видите какво ще стане. И като гледам, препарирането на животни, ловенето на бримки и калайджийските услуги, каквито хора не съм виждал, вие тази категория услуги сте ги взели някъде от времето, когато е създаден данъкът, 1950 г. Защото като бях малък, аз виждах 351.2
Предлагам да се сложи точка и относно квартирните пари да се запише: "Квартирните пари се признават до фактическия размер". А не по-нататък вие с правилника да казвате, че надбав¬ката на квартирните пари влизала в общия доход. По тази логика можете да направите и друго. Накарайте всеки данъкоплатец всеки месец да пише един ферман, една декларация кой го е черпил. Това също така е данък. Срещат се на улицата, някой го черпи една бира, някой може и десет бири да изпие. И който го е черпил, това нещо да го пише в данъка за общия доход и да си плати данък, защото му е доход, нали? Вашата логика е същата. Но логиката на фискализма е една, логиката на парламента е друга. Ние затова сме парламент, да кажем: тук си прав, тук не си.
Освен това цената за пътуване, което го има в нормалните страни, сложете го на абонаментната карта, също да влиза в необла¬гаемите пари. А този, който пътува със собствен превоз, признайте му 2 лв. на километър. Ето предложението, което правя. Както се признават на народните представители, които пътуват.
Естествено аз съм категорично против авансовото плащане. Ако тук изпълнявам стриктно моите функции като опозиция, за авансовото плащане ще си затрая и ще кажа: нека да го вкарат. И после почваме да обикаляме между хората и да им казваме: видяхте ли какво ви натресоха тия хора! Но понеже аз нося по-голяма отговорност от това да съм само опозиция, казвам ви: вие бъркате. Авансово плащане не може да има.
За двукратния размер ви казах. Категорично съм против това министърът да определя някакъв допълнителен ред и начин, който не е предвиден в закона. Казах ви, че това е противоконсти¬туционно. Затова предлагам чл. 62 да отпадне.
Загубата от стопанска дейност ви предлагам да бъде уредена, господин Костов, така както е може би едно от малкото неща в Закона за данъка върху печалбата, който сте го уредили вече цивилизовано и ви поздравявам за това уреждане. Но за да няма различно третиране, нека третирането на пренесената загуба за бъдещите пет години да бъде така, както сте го уредили с данъка върху печалбата. За това ви поздравявам.
Освен това предлагам на ръководителите на членове на управителни и на други съвети да им се удържат еднократно 30 на сто и данъкът да е окончателен, естествено, ако се приемат други таблици.
Също съм предложил нещо, което съвпада с вашето предложе¬ние - да започне текущо удържане, ако го правите, разбира се, въпреки че съм против него, само при условие, че се надвиши необлагаемият минимум.
Казах ви за патентния данък. Ако искате обаче такъв данък да остане, според мен не може да има разпоредба в чл. 57в да се плати в два размера - на 31 март и 30 юни. Дайте им възможност на хората поне месечно да го плащат. Примерно такситата - лепят си една лепенка на стъклото и вие знаете, ако не се фалшифицира, разбира се, както се фалшифицират бандеролите на цигарите.
Искам да приключа вече, защото наистина времето напредва. Апелирам към колегите да не приемат предложения от правителството проект, поне в частта, която се отнася до таблиците и патентния данък. Ако се приеме патентният данък, да стане: минимумът да се определи от нас по една цена и да отпаднат там разни безмислици като калайджии и други такива. Не можете да ги намерите, за да ги обложите.Само ще накарате вашите служители да гонят циганите и да ги питат дали калайдисват или не и някой може да пострада от тази работа. Но таблиците наистина трябва да бъдат преразгледа¬ни, да бъдат доработени. Така увеличават данъчното бреме съгласно действуващите таблици, господин Костов. И го увеличават от 3 до А, а за по-високите етажи и повече процента.
Не съм съгласен и с премахването на всичките данъчни облекчения за бизнеса, независимо от това какъв е. Тук се касае преди всичко за дребен и среден бизнес, защото това са еднолични търговци. Не съм съгласен и с максималната ставка.
Господин Костов, моля Ви се, потърсете начин поне по данъчните закони да има някаква форма на консенсус. Не казвам, че ще има 100-процентен консенсус, но недейте спекулира с неве¬жеството на голяма част от парламентарното мнозинство.
Господин Желев, и Вие сте отговорен тук. Моля Ви се, съберете се с проф. Стоилов, обсъдете нещата, така не могат да минат! Ако могат, не казвам "Тежко ви!", но ако могат, ще е трагедия у нас. Ще покажем наистина, че парламентът не може да действа като ревизиращ и контролиращ изпълнителната власт орган. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата министър Димитър Костов. Заповядайте.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще си позволя кратък коментар. Разбира се, има много интересни технически предложения в изказването на господин Димитров, които представля¬ват интерес. Но в частта на принципния подход мисля, че тази постановка, която беше развита, въобще не може да се приеме. Това, което предлага господин Димитров, е разглеждане на бюджета отделно като приходи и отделно като разходи. Но не бива да се забравя, че това са двете страни на една монета. Не може да се приказва отделно за данъците и да се правят опити да се разви¬ват теоретични постановки само на базата на данъчната политика и да се забравя, че тези данъци всъщност не отиват в ничий джоб конкретно, най-малкото отиват някъде в касите на Министерството на финансите, а те се връщат обратно и хората, които ги плащат, на практика получават същите тези пари обратно.
Само за заплати от бюджета за тази година ще се изразход¬ват около 70 - 75 милиарда лева, а приходът от данъка, така както той е предложен, е 45 млрд. лв. Тоест, само за заплати бюджетът плаща много повече, отколкото събира под формата на данък върху тези заплати. Това, което се извършва чрез бюджета, е преразпределение, а не обиране на хората.
Разбира се, аз уважавам позицията да няма въобще данъци. Само че когато кажете това пердложение - да няма данъци - трябва да кажете, че предлагате по същество да няма здравеопазване, да няма образование, да няма полиция, да няма армия. (Шумна реакция в блока на опозицията) Това означава вашето предложение да няма данъци.
В никакъв случай не бива да бъркате социалната политика и данъчната политика. Това са съвсем различни неща.
Освен това за последните шест години имах възможността да наблюдавам Вашата активност в областта на данъчната политика, господин Димитров, но един приятелски съвет, ако ми позволите. 352.2
Вярно е, че сте акумулирали доста знания в областта на данъчната политика, но също така е вярно, че се нуждаят тези знания от едно сериозно систематизиране и подреждане...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Господин Костов, не сте Вие, който ще ми прави бележка!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Защото когато говорите, че се извършва приспадане на определени разходи от данъчното облага¬не, да, така е, приспадат се и разходи за жилища, приспадат се и разходи за семейно положение и редица други разходи се приспадат, но това нещо става, когато се облагат всички доходи. А в България доходите от заплати, които всъщност се облагат само и единствено, са по-малко от половината от доходите средно на човек от населението. Не се облагат нито доходите от пенсии, а там, където се извършва приспадане, и това се облага; не се облагат доходите от лихви, не се облагат редица други доходи. Тоест, Вие като говорите за приспадане, значи по същество искате да кажете на хората, че ще им облагате и пенсиите, че ще им облагате и социалните придобивки и всичко друго. Така че подредете си и си систематизирайте предложенията и когато ги излагате, ги обяснявайте в тяхната пълнота какво те означават. Защото в проти¬вен случай говорите за непочтеност към данъкоплатците, но всъщност аз съзирам една непочтеност в пълнотата и прецизността на предло¬женията, на представянето на Вашите предложения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният пред¬ставител Фидел Косев за реплика.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин Димитров, най-после едно добре аргументирано изказване, но има някои неща, с които не съм съгласен.
Първо, по отношение безхаберието и неразбирателството и слабата компетентност на народните представители. Вие го обър¬нахте само към левицата, но ако добре сте прочели записаното тук, ще видите, че основните ораторски шпаги по този въпрос бяха на господин Радев и господин Йорданов. Те казаха следното. Общо взето господин Радев каза: "Аз мога много да ви говоря" и нищо конкретно не ш каза. А господин Йорданов каза, че шивачи, калайджии и бръснари нищо не получавали от държават. Сякаш той 352.3 е забравил, че държавата им дава образование, сигурност, здравео¬пазване и най-вече удоволствието да слушат Александър Йорданов по микрофоните. Тъй че и те получават нещо, но явно не е наясно господин Йорданов.
По Вашите думи. Когато говорите за данъчната тежест, ако Вие си направите достатъчно прецизни изчисления, ще видите, че когато говорите по съпоставими суми и отчетете инфлацията, ще видите, че тежестта е много по-различна и тя се намалява. Даже от 17,1 по съпоставими суми за средната работна заплата 1995 г. става на 13,2. Но по съпоставими, а Вие малко не добре ползвате, нарочно така използвате числата.
Инвестициите. Да, разбира се, че би следвало да търсим някакво облекчение за тези, които ги правят, но по-логично е да бъдат в данък печалбата, а не тук. И Вие казахте кое е по-логично да бъдат тук, ако търсим облекчения за издръжка на големи семейства, инвалиди и така нататък. Затова нека да отнесем нещата там, а не в данък "Общ доход.
Държавните ценни книжа. Те са достатъчно добре стимулирани с процентите, които имат по-високи, и няма нужда да се стимулират и тук.
Дивидентите от приватизацията - хубаво предлагате пет години да не се облагат, ама а помислете от коя приватизация! Ако е от масовата, аз съм съгласен. Но те до пет години едва ли ще получат достатъчно голям обем дивиденти, за да търсим някакъв социален ефект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече за репли¬ка!
ФИДЕЛ КОСЕВ: Много бързо ще завърша.
Авансовото плащане. Не сте прав. Става дума за плащане, първо, при всяко едно получаване на възнаграждението, а не всеки месец да се редят на опашка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече!
ФИДЕЛ КОСЕВ: Господин председател, тъй като говореше по три варианта...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, моля Ви се, има правил¬ник!
ФИДЕЛ КОСЕВ: Добре, приключвам. Завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има правилник! Има думата народният представител Пламен Денчев.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми лами и господа! (Силен шум в залата, реплики от опози¬цията)
уважаеми господин председателю, моля да ми дадете думата! ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата! ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ: Благодаря.
Очевидно опозицията има да се учи на много неща! (Реп¬лики от СДС) Да, налага се да ви учим. Не е лошо да се учите!
Аз уважавам много господин Димитров. Господин Димитров е един от най-добрите оратори в тази зала. Той умее добре да защитава своите тези. Виждам млади хора тук. (Местата, определени за гости на балкона, са заети от студенти)
Ла, когато говорим за парламентаризъм, има какво да се научи от господин Димитров, но всеки човек се учи, господин Димитров, и Вие трябва да се научите на първото правило, че □позицията няма дума, когато става дума за бюджет и когато става дума за данъчни закони! (Силен шум на недоволство от опозицията)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ами, кажете го! (Обръща се към студентите на балкона) Чувате ли добре?!
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ: Това е истината! Защото това мнозинство, което Вие обвинявате в некомпетентност, съвсем не е некомпетент¬но. Точно това мнозинство носи отговорността. И този министър носи отговорността. И затова това мнозинство ще гласува този закон и е приело този бюджет. Моите уважения към вашите претен¬ции, но когато един ден, не дай Боже, спечелите изборите, тогава вие ще правите тези закони!
Благодаря.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Болшевик! Комунист!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Без обиди! Без обиди в залата! (Шум и реплики)
Думата е на Венцеслав Димитров за дуплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин Денчев, ами, направете поправка в правилника и кажете, че по данъчни закони и по бюджета опозицията няма право да се изказва! Кажете го ачик, че нещата да дойдат на място!
По отношение на това, което каза господин Фидел Косев, защото само на него мога да правя реплика, ако съм чул добре -.-3 3 познавах много добре господин Иван Костов. Обръщам се към -осподин Димитър Иванов Костов, неговия син, и му казвам, че - професор Стоилов е тук - ние много добре работехме. Той никога не е поставял под съмнение моята квалификация. А също и професор Стоилов.
между другото, господин Костов, съм докладвал основно за лвама и косвено за още един за бивши финансови министри... (Елена Поптодорова разговаря с финансовия министър)
Госпожо Поптодорова, моля Ви! Нека господин министърът
ла чуе!
... бивши финансови министри, за да се издигнат в научна степен. Надявам се един добър ден това да стане и за Зае, но трябва още да поработите Вие. Но все пак за Вас отговаря мнозинството. Вие докато говорехте, господин Чавдар Добрев, който много уважавам, дойде при мен и каза: а, бе, няма ли някакви оезеови?! И Вие тъкмо тогава казахте: затова събираме данъците, за да ги даваме за заплати. Това е само част от истината. Дру¬гата половина от истината, която Вие икономисахте, е, че ще ги давате на закъсали държавни предприятия за субсидии със задна дата, за плащания по дълга. Половината от бюджета го давате за плащания по дълга.
И тук косвено ще отговоря на господин Добрев - ами, че 20 процента идентифицирани доходи от работни заплати и 10 процента от печалба - къде са другите 70 процента? Това е гра¬маден резерв - ако се обложи само с толкова, наполовината кол¬кото плащат другите, бюджетът ще се напълни и няма да имаме проблем. Обаче има хора, включително и в правителството, които карат тези другите 70 процента да не плащат данъци и не могат да им идентифицират доходите. За съжаление е точно така!
Господин Костов, никой не говори тук да няма данъци. И това нещо Вие го разбирате, защото нямате други аргументи, напротив, аз съм предложил таблица за данъците и я предлагам всяка година!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето изтече! Ето това е дисциплиниран човек! 353.2
Има думата народният представител Христо Стоянов. (Гос¬подин Муравей Радев иска думата за дуплика)
Господин Радев, Вие нямате право на нищо! Първо, защото е изтекло времето на СДС - и на реплика, и на дуплика нямате ^раво... (Шум на неодобрение от опозицията) Нямате право! Сядайте :и мястото!
Господин Христо Стоянов има думата. (Шум на неодобрение и реплики от опозицията)
Господин Радев, имате право на две минути в края на заседанието.
ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз в тази материя не съм специалист, но да се изкажа ми дават основание две неща:
Първо, че логиката в някои от нещата, които са изложени гук, противоречат на общата човешка логика.
И, второ, изказвам несъгласието си по принцип. Когато има внесен законопроект и по този законопроект отсъства колегата, който е вносител, който и да е той, не трябва да се пренебрегва и да се избързва с гласуването. Това не е добре за всички нас, защото, колеги, аз и друг път съм казвал, че животът води до реализъм само чрез компромиси - идеите и мечтите са предпоставка за компромиса. Правя ви сериозно напомняне на всички колеги оттук нататък, когато пренебрегнат това поведение и в това отно¬шение да имат предвид, че не са прави.
И така, по логиката.
Уважаеми колеги, няма да ми се сърдите, както и Вие, господин министър, че ще кажа, че в таблицата към чл. 2, ал. 1, както и към списъка, предложен за облагане на занаятчийските услуги, е подходено просто по един маниер чиновнически. Точно този маниер чиновнически ме кара да се съмнявам във верността на посочените цифри.
Какво имам предвид? Предлага се 3000 лева месечен доход да е необлагаем. Такова изравняване в нашето общество не е имало и в предишното време. Толкова несоциален подход никога не е съществувал, без да се отчита демографската трагедия на Бълга¬рия. Представете си младо семейство, което има две деца - единият ще трябва да се грижи за децата вечер, другият е логично да изкара някакви допълнителни средства, защото тези деца трябва 353.3 ла ходят на училище, трябва да ходят на детска градина, трябва ла ходят а /чилище по музика, трябва ла ходят на езици, трябва ла спортуват, А там трябват дрехи и други неща, и всичкото това е свьрзано с много разходи! С много разходи! И ние сме изравнили •?дно такова младо семейство с другите, при наличието на този лемографски спад, на тази демографска обстановка. Ние сме го изравнили с останалите това младо семейство, от което единият :е лишава от ежедневие и гледа само децата, а другият гледа -ещо ла изкара - ние го изравняваме с всички останали, които са далеч от техния проблем! Това ме притеснява - една такава чиновническа логика. Този чиновник аз добре го познавам. Той е добьр само тогава, когато е усетил какво му е казал началникът и като еничар това го спазва. Тук е постъпено по същия начин.
и тъй като не зная дали това сме в състояние толкова бързо ла го направим, то в този момент, изказвайки несъгласията си с този минимум, аз мисля, че поне един компромис може да се направи, а той е, поне на този етап, да се вдигне тази сума на 6000 лева. Минимум! В обратен случай ние отиваме срещу най-младото, най-доброто, очакващо бъдещето на България поколение, децата.
Втората ми бележка е, че в списъка са поставени като занаятчийски услуги калайджии , кундурджии, ваксаджии... Самият факт, че един чиновник е написал тези видове дейности, самият факт, че той ги е написал, ми говори, че този човек въобще не е мислил! и тогава това ми дава основание да кажа, че след като не е мислил и ги е написал тези неща, толкова е мислил и по същността и определянето на стойностите, които е дал за другите услуги. Ето това е моята логика, която ме кара, без да съм специалист, да се съмнявам в поведението, в коректността, в обективността на тези цифри, които са написани. Ето защо смятам, че тук едно сериозно прецизиране на занаятчийските услуги, едно сериозно прецизиране на сумите е абсолютно задължително, защото в тази зала всички парламентарни сили до една публично заявяват, че ние сме за създаването и утвърждаването на средната класа. Ами, средната класа оттук тръгва - от домашния, от семейния, дребния бизнес, с който да направят старта. И ние сега, когато тези хора искат да направят старта, искаме точно старта от тях да вземем! 353.4
Аз разбирам, господин министър, че Вашето голямо задълже¬ние е да напълните хазната. И аз искам хазната да се пълни, но имам някакво чувство, че пред страха, че не можем да вземем парите на ония, които въртят милиони, отиваме към тези почтени хора. И искаме и тези почтени хора да ги накараме да мислят, да намерят формула, с която да лъжат. Това е третата част на логиката, която ме кара да не съм съгласен. Искаме тези почтени млади хора, които ще изкарат малко, за да могат да съхранят семейството си, децата си да отглеждат, тази млада жена по някакъв начин да се свива пред своя работодател, да не напише какво е изкарала. А това сигурно ще й струва много унижения. Значи възпитаваме някаква лъжа с този начин на таблицата и по този начин на занаятчийските услуги.
В този смисъл аз мисля, че в този си вид тези основни неща, които третира законопроектът на правителството, търпи сериозна... И аз лично ще се въздържа да го подкрепя. Дори, пред¬ставете си, че отиваме едва ли не утре да увеличаваме данъчната полиция да търси кондурджиите и да търси ваксаджиите, калайджиите. Моля ви, съобразете се с това нещо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да се изкажат? - Няма.
Моля квесторите да поканят народните предтавители да влязат в залата. Ще поставя законопроектите на гласуване по реда на тяхното постъпване.
Преди гласуването има думата господин Желев.
Ще поставя най-напред на гласуване законопроекта на господин Венцеслав Димитров понеже е постъпил по-рано и след това на правителството.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Нямах намерение да вземам отношение, но мисля, че арогантното поведение трябва да бъде наказвано. (Възгласи от опозицията: "Е-е-е!") Не с моето изказване, разбира се. Може би с гласуване.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Наказание с гласуване няма.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Добре, поне така ще се понесе отговорността. НИ/НП 354.1

По двата предложени законопроекта, господин Венцеслав Димитров, вместо да представи своя законопроект, мисля, че беше по-коректно да направи това, той започна с обсъждане законопроекта на Министерския съвет, отхвърляйки всичко и обяснявайки, че данъчната тежест и ефективните ставки, които се залагат в законо¬проекта на Министерския съвет, са много по-големи отколкото тези, които са за предходната година.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Така е.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Щом е така, господин Димитров, бих¬те ли формулирали едно Ваше предложение - да не правим промяна в скалите в чл. 4 и чл. 13 от миналата година и да ги запазим, както са миналогодишните.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Аз съм предложил, господин Желев, в моя.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Не, аз предлагам да не правим про¬мени, тъй като Вие твърдите, че по този законопроект на Министер¬ския съвет данъчната тежест и ефективната данъчна ставка за 1996 г., сравнено с 1995 г. е по-тежка. Щом е така, тогава ние сме готови да възприемем 1995 г. като база, за да видите, че това увеличава данъчната тежест за населението. Така е, и Вие знаете много добре, че е така.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Смятайте, господин Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: И сега ще ви дам някои примери.
Първо, за подценяване на обсъждането. Казвам - некоректно. Обсъждането не беше подценено. В продължение на три седмици Законопроектът за данъка общ доход изчакваше. Имам предвид три седмици от внасянето на законопроекта на Министерския съвет. Благодарен съм на господин Венцеслав Димитров, че неговият законо¬проект изчаква от месец ноември.
Първата седмица колегите народни представители се оправда¬ваха, че са уморени от приемането на бюджета. На втората седмица една част от комисията - 10 човека, заминаха на обучение във Франция и в Гармишпартенкирхен. Когато изчаках господин Венцеслав Димитров да се прибере в сряда и да вземе участие, тъй като колегите, които пристигнаха от Франция, пристигнаха в 14,15 часа на летището и нашата част от комисията - имам предвид народ¬ните представители от Парламентарната група на демократичната 354.2 левица - в 15 часа бяха на заседание на комисията. Това не се отнася за другите колеги от другите парламентарни групи. В същото време, когато трябваше да обсъждаме законопроекта с вносител Венцеслав Димитров, аз сутринта чух съобщение по радиото, че господин Димитров заминава за Брюксел. Съжалявам, господин Димитров. Аз не оспорвам това, че Вашата работа в Брюксел е била значително по-важна, но смятам, че за българската държава по-важно беше да бъде приет бързо Законът за данък върху общия доход и да бъде обсъден. Това по отношение на коректността.
Както Вие не виждате наченки за консенсус, въпреки че в комисията предложихме двата законопроекта да бъдат приети на първо четене, откровено ви казвам,че след Вашето изказване и от предходните изказвания на колегите, аз също не виждам възмож¬ност за консенсус. И въпреки че предложението на комисията е двата законопроекта да бъдат приети на първо четене, моето предло¬жение е законопроектът на Венцеслав Димитров да бъде отхвърлен на първо четене.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): А така, отхвърлете го.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Конкретните ми бележки са след¬ните .
Първо, господин Димитров предлага в § 1, по чл. 2, към ал. 2 да се създаде нова буква "н" със следното съдържание: "Приходите от дивиденти и дялово участие от продажби на дялове, или акции, или от приватизирани обекти в първите пет години след придобиването им, да бъдат освободени от данък върху общия доход".
Знаете ли, аз действително нещо не разбирам, господин Димитров. Вие предлагате борците направо да минат и да съберат на хората акциите. С това Ваше предложение само това може да стане. По никакъв начин държавата да не може да защити обикновени¬те си данъкоплатци, намесвайки се в нормални отношения, които би трябвало да възникнат в резултат на сделки от подобен род. Вие предлагате борците да минат, да съберат на хората акциите и дяловете и да кажат: "Те ни ги продадоха". Това е Вашето предло¬жение. По този начин е формулирано. Помислете добре.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Защо говорите глупости.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Не, това не са глупости. Това са истини. И аз бих бил приятно изненадан да разбира за коя борческа 354.3 групировка работите.
Второ, предлагате в ал. 5 на т. 5, когато се обсъжда чл. 13, да се допълни, че "разходите на едноличните търговци, както и разходите, направени от назначените от тях лица на трудов договор..." ей Богу, не го разбирам. Искате да отречете и Кодекса на труда. Значи за хора, които са в трудовоправни отношения и всички останали, които са на заплати, ще плащат данък "Общ доход" ежемесечно, а тези, които са еднолични търговци и без това работят с отложено плащане, което Вие сега наричате "аван¬сово" - то може да се разсъждава и като отложено плащане и Вие знаете за какво става дума, когато разсъждаваме по чл. 13 -Вие предлагате дори и тези, които са назначени, по същия начин да реализират отложено плащане.
Предлага се в ал. 5 на т. 6 за представителни цели, представителните цели да се признават 80 на сто от фактически направените разходи.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Така е в Германия.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Конкретен пример. Ако Вашата сметка с още две дами в "Шератон" е 45 000 лв., тогава Вие предлагате фирмата която сте рекетирали, да ви доплати допълнително 32 000 лв., тъй като Вие ще й представите фактура за това, че тези 80 на сто са разходи, които е извършила фирмата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Кирчо бе, чети! Кирчо
не чете.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Не, аз чета. И се опитвам да чета, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): И в Германия е така. Чети чуждите закони, а не моите.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Съжалявам, че примерът е малко злобен, но той е верен, включително и за Вашето участие в смет¬ките на "Шератон".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): В Германия е така.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Лицата, облагани по чл. 13 плащат данък с 5 на сто намаление, ако извършат плащането до 15 февруари.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Така беше и преди.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Да, така беше. И сега предложение¬то, което прави по § 7 за създаване на нов чл. 36. 354.4
В ал. 1 числото "20" се заменя с числото "30". Данъкът по ал. 1 и ал. 2 е окончателен.
Господин Димитров обаче не упоменава за кои става дума, когато говори за ...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): За управителните съвети, Кирчо, да плащат 30 на сто.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: ... за чл. 41а. Да, аз ще ви проче¬та за кои става дума.
Член 41а гласи следното: "На ръководителите, на членове на управителни, контролни, надзорни съвети и съвети на директо¬рите на предприятия, назначени на граждански договори, се удържа авансово 20 на сто данък върху полученото възнаграждение от тези дейности при изплащането им." Господин Димитров предлага това да стане 30 на сто и да бъде окончателно. Тоест, господин Димитров с всичките грижи, които уж полажа за ниските етажи на таблицата, реално се грижи за членовете на управителни съвети, в това число, може би, и за членовете на Пленарния съвет на Българска народна банка. При годишно плащане около 80 000, то да бъде разпределяно по различен начин и да бъде обложено по различен начин значително по-малко.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не бе, по-високо.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Аз мисля, че зад всичко това реално, ако посочим цифрите, въпреки многото изприказвани думи и грижи за младите хора, или за социално слабите, се крият конкретни цифри и интереси на хора, които разполагат със значително повече пари и повече възможности и разполагат с огромното нежелание да плащат данъци.
И сега още един конкретен пример, с който завършвам. Ако възприемем таблицата на господин Венцеслав Димитров, ще ви кажа какво ще се получи в неговото качество на заместник-председател на комисия. Ако по облагането с ефективната ставка на Министерския съвет данъкът, който трябва да плати господин Венцеслав Димитров е 10 хил. 524 лв. и 80 ст., то данъкът, който трябва да плати по неговия законопроект, е в размер на 8699 лв. И ако господин Димит¬ров плаче за тези 600 лв., които са в долните етажи на таблицата, то това просто не е вярно - той плаче за неговите 2000 лв., които са в другия етаж на таблицата. Благодаря Ви, господин Димитров. (Единични ръкопляскания от мнозинството)
Предлагам на моите колеги да не приемат на първо четене законопроекта на народния представител Венцеслав Димитров. (Шум в залата, господин Венцеслав Димитров иска думата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма време. Репликите вли¬зат... Господин Димитров, прочетете чл. 45, ал. 3, т. 3 от Правил¬ника за организацията и дейността на Народното събрание. Нямате право на реплика, защото изтече времето. Как не го използвахте? - Използвахте 7 минути на вносител и свърши. Репликата не е като вносител... (Господин Димитров говори извън микрофон)
Сядай, сядай си долу! (Смях и недоволство от СДС)
Преминаваме към гласуване на законопроекта на Венцеслав Димитров. (Шумът и репликите продължават) Извинявам се, няма да се обръщам на ти.
Моля, поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за данък върху общия доход на Венцеслав Димитров. Моля да гласу¬вате!
От общо гласували 214 народни представители, за - 100, против - 83, въздържали се - 31.
Законопроектът не се приема на първо четене.
Моля да гласувате Законопроекта за данък върху общия доход, внесен от правителството. (От опозицията искат думата за процедура) Обявил съм гласуване. Моля да гласувате!
Господин Радев, четете чл. 45, ал. 3, т. 3. И за процеду¬ра нямате време. (Смях и недоволство от опозицията)
Господин Венци Димитров, ще Ви прочета чл. 45, ал. 3, т. 3: "за което народните представители от съответните парла
ментарни групи са правили реплики или са вземали думата по проце¬дурни въпроси". Четете!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ние искаме да прегласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще прегласуваме. След като обявя резултата - може, ще го направя. Това е едно гласу-
ВЗН6• • •
Обявете резултата: гласували 202 народни представители. За - 113, против - 87, въздържали се - 2.
Законопроектът на правителството е приет.
Господин председател! (Обръща се към господин Александър Йорданов) Това не влиза в квотата на времето за обсъждане.
Четете правилника и го научете! Чл. 45, ал. 3, т. 3. (Недоволство от опозицията) Сега е извън. Има думата председа¬телят.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Господин председател! От днеска няма да Ви казвам уважаеми. (Смях в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще Ви бъда много благода¬рен.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И Вие цял ден се държите като един най-загубен фелдфебел. Вие просто не сте вече академик, не сте председател, Вие сте фелдфебел. И съжалявам, че няма човек, който да Ви го каже по този начин. Вие се обръщате към народните представители на ти. Това е абсолютно неуважение. Обръщайте се така към жена си.
Второ, ни гледат и млади хора, които искат да се научат на парламентаризъм, на обноски, на демокрация и наистина да вярват, че живеем в демократична държава. Просто постарайте се поне малко да се държите като председател на парламента, а не като фелдфебел. Това е процедурата ми, благодаря. (Единични ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Продължаваме със следващата точка от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО.
Има думата господин Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството"
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Текст на вносителя, § 1:
"§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения:
1. Ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Предприятията със средносписъчен брой на персона¬ла за предходната година до 10 души и общ размер на приходите от предходната година до 3 млн.лв. и поделенията на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи на бюджетна издръжка могат да прилагат двустранно или едностранно счетоводно записване".
2. Създава се ал. 5:
"Ал. 5. Акционерните дружества, командитните дружества с акциз, дружествата с ограничена отговорност и всички предприя¬тия, регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, прилагат двустранно счетоводно записване".
Няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате § 1 от законопроекта.
От общо гласували 124 народни представители, за - 112, против - 4, въздържали се - 8.
Предложението се приема - параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 2. В чл. 5 се създават нови точки 7, 8 и 9:
"7. текущо начисляване;
8. съпоставимост между приходите и разходите;
9. историческа цена".
Няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате параграф 2.
От общо гласували 138 народни представители, за - 121, против - 5, въздържали се - 12. Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 3. В ал. 1 на чл. 8 се правят следните изменения:
1.ТочкаЗсе изменя така:
"3. наименование и адрес на предприятието - получател на документа, и имената на лицето, представящо предприятието-получател".
2. Създават се точки 9 и 10:
"9. данъчните номера на предприятията, осъществяващи стопанската операция за документите, които излизат извън предприя¬тието;
10. печат на предприятието - съставител на документа". Няма предложения на народни представители. Предложение на комисията:
В чл. 8, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точки 2 и 3 се изменят така:
"2. наименование, адрес и данъчен номер на предприятието, съставител на документа;
3. наименование, адрес и данъчен номер на предприятието,
с което се осъществява стопанската операция и имената на лицето,
което го представлява;"
2. Създава се т. 9:
"9. печат на предприятието-съставител на документа". ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения от народни представители?

ДОКЛАЛЧИК КИРИЛ 1ЕЛЕВ: Не, няма предложения на народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате § 3, както беше докладван от името на комисията.
От общо гласували 126 народни представители, за - 119, против - 2, въздържали се - 5.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "§ А. Чл. 14 се изменя така:
"Чл. 14. Поправки и добавки в първичните счетоводни документи не се разрешават. Погрешно съставените или поправени първични счетоводни документи се анулират и се съставят нови."
Няма предложения на народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения в залата? -Не виждам.
Моля да гласувате § 4Г
От общо гласували 130 народни представители, за - 122, против - 3, въздържали се - 5. Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "§ 5. В чл. 18 се създава ал. 5: "Ал. 5. За активите, придобиването на които става по
нотариален ред, покупната цена е цената, посочена в нотариалния
акт."
Няма предложения на народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложението на господин Руси Статков?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: То е съвсем ново и условно е
§ 5а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения в залата? - Не виждам.
Моля да гласувате § 5.
От общо гласували 126 народни представители, за - 119, против - 3, въздържали се - 4. Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния предста¬вител Руси Статков, което условно може да се нарече § 5а. Пред¬ложение по чл. 19, ал. 2, т. 2, която има следното съдържание:
"2. нематериални - разходи за учредяване и разширяване, продукти от научна и развойна дейност, програмни продукти, патен¬ти, лицензи, концесии, ноу-хау, фирмени марки, търговски фонд...".
Предложението на народния представител е в съответствие с раздел А - "Дълготрайни активи, група II - Нематериални, статия 2 "Продукти от развойна дейност" в актива на приложения към законопроекта баланс, в чл. 19, ал. 2, т. 2 да отпадне "научна и".
Всъщност от двата текста - единият по чл. 19, ал. 2, т. 2 да отпаднат думите "научна и" и понеже това се отразява в приложението към Закона за счетоводството, по-специално в раздел А - "Дълготрайни активи, група II - Нематериални, статия 2" също да отпадне терминът "научни и".
Комисията подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Статков, държите ли да се гласува първоначалният вариант или възприемате предложе¬нието на комисията?
РУСИ СТАТКОВ (от място): Възприемам предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Гласуваме предложението на народния представител Руси Статков, така както беше представе¬но от името на комисията. Моля да гласувате § 5а!
От общо гласували 125 народни представители, за - 119, против - 2, въздържали се - 4.
Параграф 5а е приет.
Господин Савов, не знам защо не се обозначава "Народният съюз" на таблото.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "§ 6. В чл. 20 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 след израза "паметниците на културата" се добавя "и произведенията на изкуството".
2. В ал. 3 второто изречение се изменя така: "Нормата зависи от приетия срок за тяхното практическо използуване и оценката, съгласно чл. 18."
Няма предложения на народни представители. Има предложе¬ние на Комисията по бюджет и финанси: 356.2
"§ 6. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите "паметниците на културата" се добавя "и произведенията на изкуството".
2. В ал. 3 второто изречение се изменя така: "Нормата зависи от приетия срок за тяхното практическо използуване и амортизационната сума."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Всъщност Вие разшифровате
чл. 18.
Има ли предложения в залата? - Няма. Моля да гласувате § 6 така, както беше докладван. От общо гласували 125 народни представители, за - 112, против - няма, въздържали се - 13. Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 7 - текст на вносителя - Мини¬стерския съвет.
"§ 7. В т. 3 от ал. 2 на чл. 21 думата "за" се заменя
с "през".
Няма предложения на народни представители. Комисията по бюджет и финанси не подкрепя направеното предложение и предлагаме да се запази досегашният текст на § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други предложения в залата? -
Няма.
Моля да гласувате предложението на комисията за отпадане
на § 7.
От общо гласували 126 народни представители, за - 116, против - няма, въздържали се - 10.
Отпадането на § 7 е прието.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Условно § 7а - предложение на народния представител Ивайло Калфин по чл. 24. Чл. 24 да се измени така:
"Чл. 24. Наличните в края на годината парични средства и вземания в чуждестранна валута се оценяват по пазарния курс на Българската народна банка и стойността, по която се отчитат, се посочва като финансов приход или разход за текущата година."
Комисията не подкрепя направеното предложение от народния представител Ивайло Калфин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Калфин да обоснове своето предложение. 356.3
ИВАЙЛО КАЛФИН (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предложенията ми по чл. 24 е аналогично с предложението по чл. 31. Също по подобен, аналогичен начин комисията не го е приела. Искам да ви запозная съвсем накратко с мотивите.
Става въпрос за следното. При изготвяне на годишния баланс на търговските дружества наличните в края на годината парични средства и вземания, или съответно задължения по чл. 31, предлагам да се оценяват по пазарния курс на Българска народна банка към края на годината. Понастоящем те се оценяват по една доста сложна система, която отразява пазарния курс през предходни периоди в годината, а отразяването и изравняването с пазарния курс в края на годината, когато се изготвя и балансът, на практика дава една много по-реална представа за финансовото състояние на дружеството. Допълнителен мотив в това отношение е и че би трябвало да търсим някаква сравнимост с нашите финансови докумен¬ти и най-вече балансите с подобни, изготвени по стандартите на Европейския съюз. А в страните от Йвропейския съюз именно пазарният курс на валутата в края на годината се взима за база, а не предходни периоди.
Това са мотивите ми да предложа тези изменения на чл. 24 и чл. 31. Няма да ставам след това да го защитавам, същите са ми мотивите.
Ще Ви помоля, госпожо председател, и по чл. 25 имам едно предложение, сега да го аргументирам, за да не ставам още един път. Става въпрос, че предлагам да отпадне предложеното от Министерския съвет допълнение на закона, че държавните ценни книжа, издадени от Република България, се оценяват при придобива¬нето им по номинална стойност.
Колеги, това важи така или иначе в практиката за държав¬ните ценни книжа, които са вътрешният дълг на страната. Но държав¬ните ценни книжа, които са издадени по външния дълг на страната, това са брейди облигациите главно, пазарната им цена се различава много силно от тяхната номинална стойност. Записването им по номинална стойност, както се предлага в закона, означава да се увеличи на запис, а не реално значително печалбата на тези търговски дружества, които ги притежават. Това са главно банки Ясно е, че банките не плащат данък върху печалбата, защото имат възможност да внасят печалбата си в провизии. Но така или иначе създава едно неравностойно положение на тези, които притежават книжа по външния дълг. Този въпрос е свързан с малко по-широката философия дали ние стимулираме изкупуването и влизането във вътрешен оборот на книжата по външния дълг или не. Защото по този начин записан текстът, противоречи на това, което засега е прието като общо-взето политика от страна не само на това правителство, но и на предни правителства - на вкарване в оборот по-специално в приватизацията на книжата по външния дълг с цел неговото намаляване. Именно поради тези причини и изясняване на отношението към тях предлагам и отпадането на ал. 2 в чл. 25, което също не е подкрепила комисията миналата седмица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Ще обсъдим това предложение по § 8.
Господин Калфин предлага нов § 7а. Чухте текста и обос¬новката. Може би аргументи на комисията, която не подкрепя пред¬ложението, преди да вземем решение в залата.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Не, аргументите бяха поднесени, госпожо председател. Комисията действително прецени, че възникват редица проблеми, но засега не е възможно да реализираме това предложение по този начин, тъй като по-нормално е да търсим възможността за уеднаквяване независимо от вида държавни ценни книжа. Става дума все пак за държавни ценни книжа и единен начин на записване - по номинал, независимо дали това са държавни ценни книжа по външния или по вътрешния дълг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще гласуваме най-напред пред¬ложението за нов § 7а, направено от народния представител Ивайло Калфин. Моля да гласувате.
От общо гласували 132 народни представители, за - 47, против - 17, въздържали се - 68.
Не се приема предложението за нов параграф.
Моля да прочетете § 8 така, както се предлага от комисия¬та.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: »"§ 8. В чл. 25 се правят следните изменения
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2: "Държавни ценни книжа, издадени
от Република България, се оценяват при придобиването им по номи-
нална стойност и тази стойност не се променя в края на годината."
Предложение на народния представител Ивайло Калфин: предложената ал. 2 да отпадне.
И предложение на народния представител Руси Статков: в чл. 25 да отпадне второто изречение - "Тази стойност не се променя в края на годината".
Или трябва да се възприеме единият подход - за номинал, или другия, който е по пазарен курс. Засега идеята, която е заложена в законопроекта, е да се приеме записването им по номи¬нал, без тази стойност да се променя в края на годината.
Предложение на комисията: подкрепя текста на вносителя
Министерския съвет, като предлага думата "оценяват" да
се замени със "записват".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има две предложения. Едното беше обосновано от господин Ивайло Калфин.
Господин Статков, поддържате ли Вашето предложение?
РУСИ СТАТКОВ (от място): Приемам предложението на коми¬сията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, приемате предложението на комисията.
Ще гласуваме най-напред предложението на народния пред¬ставител Ивайло Калфин за отпадане на предложената ал. 2. Той го обоснова по повод на предишния параграф. Моля да гласувате.
От общо гласували 133 народни представители, за - 33, против - 20, въздържали се - 80.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате § 8, както беше предложен от комисията. Това е текстът на вносителя, само с една промяна - думата "оце¬няват" да се замени със "записват".
От общо гласували 127 народни представители, за - 11А, против - 7, въздържали се - 6.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "§ 9. Член 28 се изменя така: "Чл. 28. В пасива на баланса се посочват като отрицателни
величини непокритата загуба от минали години и загубата от текуща-
357.3 та година."
Няма предложения на народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложения в залата не виж¬дам. Моля да гласувате § 9.
От общо гласували 125 народни представители, за - 113, против - 2, въздържали се - 10.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния представи¬тел Ивайло Калфин условно под номерация на § 9а. Предложението гласи следното: "В чл. 29, ал. 2 да се добави т. 4:
"4. Задължения, трансформирани в капитал".
Предложение на Комисията по бюджет и финанси - подкрепя направеното предложение и предлага следната редакция на § 9а:
"§ 9а. В чл. 29, ал. 2 се създава т. 4:
"4. Задължения, трансформирани в капитал".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, гласувайте предложението на народния представител Ивайло Калфин за нов § 9а, който се подкрепя от комисията в същия му вид.
От общо гласували 126 народни представители, за - 122, против - няма, въздържали се - 4.
Новият § 9а е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния представи¬тел Ивайло Калфин по чл. 31 условно под номерацията на § 96 - чл. 31 да се измени така:
"Чл. 31. В края на годината задълженията в чуждестранна валута се оценяват по пазарния курс на Българска народна банка към 31 декември същата година. Разликата между пазарната стойност и стойността, по която се отчита до момента, се посочва като финансов приход или разход за текущата година".
Комисията по бюджет и финанси не подкрепя направеното предложение от народния представител Ивайло Калфин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Калфин говори по тази тема преди това.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Ивайло Калфин за нов § 96.
От общо гласували 129 народни представители, за - 35, против - 18, въздържали се - 76.
Не се приема това предложение.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "§ 10. В т. 1 на чл. 34 след израза "дълготрайни активи" се поставя запетая и се добавя "един път на 5 години на книгите в библиотеката".
Няма предложения от народни представители.
Предложение на комисията: "В чл. 34, т. 1 след думите "дълготрайни активи" се добавят думите: "един път на 5 години на книгите в библиотеките". ВЙ/ВР 358.1

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Значи, актуализираме към новото законодателство и процеси... Моля, гласувайте § 11а.
От общо гласували 125 народни представители, за - 118, против - няма, въздържали се - 7.
Параграф 11а е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "§ 12. В чл. 42 се правят следни¬те изменения:
1. Алинея 3 се изменя така:
"Ал. 3. Предприятия, които имат повече от половината от акциите, дяловите вноски, гласовете или членовете на органите на управление в други предприятия съставят консолидиран счетоводен отчет до 31 май на следващата година".
2. Алинея 4 се отменя".
Няма предложения на народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения от залата? - Не виждам.
Моля, гласувайте § 12.
От общо гласували 129 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 9. Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: 11 § 13. Алинея 1 и ал. 2 на чл. 43 се изменят така:
"Ал. 1. Предприятията представят годишните счетоводни отчети на статистическите органи до 31 март на следващата година, а предприятията по чл. 42, ал. 3 - до 15 юни на следващата година.
Ал. 2. Акционерните дружества и дружествата, образувани по Закона за банките и кредитното дело, публикуват годишния счетоводен баланс и годишния отчет за приходите и разходите в ежедневник или в икономическо професионално издание в срок до 31 май. На публикуване подлежат в срок до 30 юни и консолидираните баланси и консолидираните отчети за приходите и разходите".
Предложение на народния представител Ивайло Калфин -в чл. 43, ал. 2 след думите "акционерните дружества" да се добави: "командитни дружества с акции, застрахователни и инвестиционни дружества и дружества, регистрирани по". Следва текстът.
Предложение на народния представител Руси Статков: в чл. 43, ал. 2 да се добави "държавните предприятия и тези с преобладаващо държавно участие представят годишния счетоводен отчет и на Сметната палата, с което се смята, че той е публику¬ван" .
Предложение на Комисията по бюджет и финанси: чл. 43 се изменя така -
"Чл. 43. Ал. 1. Предприятията представят годишните счетоводни отчети на статистическите органи до 31 март на следва¬щата година, а предприятията по чл. 42, ал. 3 до 15 юни на следва¬щата година.
Ал. 2. Предприятията по чл. 52, ал. 1 публикуват годишния счетоводен баланс и годишния отчет за приходите и разходите в "Държавен вестник" в срок до 31 май, а консолидираните баланси и консолидираните отчети за приходите и разходите в срок до 30 юни на следващата година."
Има две предложения. Моля, вносителите - господата Ивайло Калфин и Руси Статков, да ги обосноват, да заяват поддържат ли, или оттеглят предложението.
Има думата господин Ивайло Калфин.
ИВАЙЛО КАЛФИН (ПГДЛ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Предложението ми само пояснява текста, който беше внесен от Министерския съвет, не го променя коренно и е взет под внима¬ние от комисията, така че аз подкрепям текста, предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Господин Статков, имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като този текст, който съм предложил, го има в Закона за Сметната палата, комисията прецени, че трябва да остане там и аз приемам нейното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате § 13 така, както беше докладван от името на комисията.
От общо гласували 138 народни представители, за - 117, против - 1, въздържали се - 20.
Параграф 13 е приет.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: 11 § 14. Т. 3 на чл. 45 се изменятака:
"3. Документи за финансов и данъчен контрол до извършване на следващата данъчна ревизия".
Няма предложения на народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате § 14.
От общо гласували 141 народни представители, за - 118, против - няма, въздържали се - 23.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Текст на вносителя: "§ 15. Глава осма се изменя, както следва:
"Глава осма - Дипломирани експерт-счетоводители.
Чл. 51. Ал. 1. Дипломираният експерт-счетоводител е български гражданин без друго гражданство, който е придобил правоспособност и има изключителните права да заверява годишните счетоводни отчети на предприятията. Той може да извършва и други финансово-счетоводни и консултантски услуги, научна и преподава¬телска дейност.
Ал. 2. Не може да бъде дипломиран експерт-счетоводител физическо лице, което е осъдено на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, освен ако е реабилитиран.
Ал. 3. Придобиването и изгубването на правоспособност на дипломиран експерт-счетоводител, правата и задълженията на дипломираните експерт-счетоводители, проверката и заверката на годишните счетоводни отчети, функционирането на института на дипломираните експерт-счетоводители и отговорностите по завер¬ката на отчетите се определят със специален закон, а до неговото приемане с този закон и с правилника, приет от Министерския съвет."
Предложение на народния представител Руси Статков: в чл. 51, ал. 3 в края на изречението след думите "а до неговото приемане с този закон и правилника" да се добави "за дипломирани¬те експерт-счетоводители".
Предложението на комисията по това предложение: комисията не подкрепя предложението на народния представител Руси Статков, защото смята, че текстът на цялата ал. 3 на чл. 51, предложен от вносителя, трябва да отпадне от законопроекта и това личи от предложението на комисията за нов вариант на § 15. 359.2
"Чл. 52. Ал. 1. На задължителна проверка и на заверка от дипломиран експерт-счетоводител подлежат годишните счетоводни отчети на следните предприятия:
1. акционерни дружества;
2. командитни дружества с акции;
3. банкови, застрахователни и други финансови институции,
които не са обхванати в т. 1 и 2;
4. предприятия с чуждестранно участие в капитала;
5. всички останали предприятия, включително икономически-
те групи, които съставят консолидирани отчети при условие, че
превишават минимум два от следните критерии:
а) сума на актива на баланса към 1 януари на годината
на съставянето му - 5000 минимални месечни работни заплати за
страната към същата дата;
б) нетен размер на приходите от продажби и финансовите
приходи за предходната отчетна година - 10 000 минимални месечни
работни заплати за страната към 31 декември;
в) средна численост на персонала за предходната отчетна
година - 30 души.
Ал. 2. Не подлежат на задължителна заверка годишните счетоводни отчети на бюджетните предприятия."
Предложения на народния представител Руси Статков: Първо, в чл. 52, ал. 2 да се добави "и тези по чл.2
ал. 2".
И второто предложение, да се включи като нов член текст, уреждащ реда за заплащане на дипломираните експерт-счетоводители.
Предложението на комисията по предложението на народния представител Руси Статков е, че подкрепяме първото предложение и то е включено в текста на комисията за чл. 52, ал. 2.
Второто предложение също се подкрепя и е включено в предложения текст от комисията за чл. 52, ал. 3.
"Чл. 53. Ал. 1. Създава се институт на дипломираните експерт-счетоводители със статут на юридическо лице на самоиздръж¬ка и със седалище София. Институтът организира и ръководи методи¬чески и методологически дейността на своите членове и осигурява упражняването на професията им в интерес на обществото.
Ал. 2. Органите на института на дипломираните експерт-счетоводители са: 359.3
1. Общото събрание;
2. Управителният съвет;
3. Контролният съвет;
4. Дисциплинарната комисия.
Чл. 51. Ал. 1. С проверката и заверката на годишния счетоводен отчет на предприятието дипломираният експерт-счетово¬дител изразява независимо становище относно достоверното предста¬вяне на имущественото и финансовото състояние на предприятието и получения финансов резултат в съответствие с националното счетоводно законодателство и професионалните стандарти.
Ал. 2. Дипломираните експерт-счетоводители заверяват годишните счетоводни отчети от свое име и удостоверяват заверката с личния си подпис и печат. Те съставят доклад за заверка с резерви, или за отказ от заверка. При публикуване на годишния счетоводен отчет на предприятията се посочва името на дипломира¬ния експерт-счетоводител, извършил заверката и заключението от доклада му.
Ал. 3. Дипломиран експерт-счетоводител не може да извър¬шва заверки на годишните счетоводни отчети на предприятията, когато:
1. извършват дейност по трудов договор, освен такава в института на дипломираните експерт-счетоводители, в дружество на дипломирани експерт-счетоводители, или научна или преподавател¬ска дейност;
2. не членува в института на дипломираните експерт-счетоводители .
Ал. 4. Министерският съвет може да въвежда и други ограничения."
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 54, ал. 3, т. 1 думите "в дружество на дипломирани експерт-счетоводители" да се заменят с думите "в предприятие на дипломирани експерт-счетоводители".
Относно преложението на народния представител Руси Статков - Комисията по бюджет и финанси не подкрепя предложението на народния представител.
Чл. 55 - текст на вносителя.
"Чл. 55, ал. 1. Дипломираните експерт-счетоводители носят отговорност за нарушенията по този закон и по правилника, утвърден от Министерския съвет.
Ал. 2. Нарушенията се разследват от Дисциплинарната
комисия.
Ал. 3. По предложение на Дисциплинарната комисия минис¬търът на финансите налага следните наказания:
1. глоба в размер до 50 минимални месечни работни заплати
за страната;
2. лишаване от правоспособност на дипломиран експерт-
счетоводител за определен срок или завинаги - при особено тежки
нарушения.
Ал. 4. Актовете за нарушенията по ал. 2 се съставят от Дисциплинарната комисия, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите. Издаването и обжалването на актовете се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Ал. 5. Дипломираните експерт-счетоводители носят имуще¬ствена отговорност за вредите, които виновно са причинили на своите доверители и на трети лица.
Предложение на комисията по § 15:
Чл. 51. Ал. 1. Дипломиран експерт-счетоводител може да бъде български гражданин без друго гражданство, който е при¬добил такава правоспособност, не е осъждан за умишлени престъп¬ления от общ характер на лишаване от свобода, освен ако е реаби¬литиран и е вписан в регистъра на дипломираните експерт-счетово¬дители. ЦМ/МД 360.1

Ал. 2. Вписването и промените в регистъра на дипломира¬ните експерт-счетоводители се обнародват в "Държавен вестник" в едномесечен срок от настъпването им.
Ал. 3. Само дипломиран експерт-счетоводител има право да заверява годишните счетоводни отчети на предприятията.
Чл. 52. Ал. 1. На задължителна проверка и на заверка от дипломиран експерт-счетоводител подлежат годишните счетоводни отчети на следните предприятия:
1. акционерни дружества;
2. командитни дружества с акции;
3. банкови, застрахователни и други финансови институ¬ции, които не са обхванати в т. 1 и 2;
4. предприятия с чуждестранно участие в капитала;
5. всички останали предприятия (включително икономи-
ческите групи, които съставят консолидирани отчети), при условие,
че превишават минимум два от следните критерии:
а) сума на актива на баланса към 1 януари на годината
на съставянето му - 5000 минимални месечни работни заплати за
страната към същата дата;
б) нетен размер на приходите от продажби и финансовите
приходи за предходната отчетна година - 10 000 минимални месечни
работни заплати за страната към 31 декември;
в) средна- численост на персонала за предходната отчетна
година - 30 души.
Ал. 2. Не подлежат на задължителна заверка годишните счетоводни отчети на бюджетните предприятия, както и на пред¬приятията по чл. 2, ал. 2.
Ал. 3. Възнаграждението за заверката се определя по договаряне. Министерският 'съвет определя възнагражденията за заверката на счетоводните отчети на предприятията с държавно участие.
Чл. 53. Ал. 1. Създава се Институт на дипломираните експерт-счетоводители като юридическо лице на самоиздръжка със седалище гр. София. В него задължително членуват всички дипломи¬рани експерт-счетоводители, които упражняват правото да заверяват годишни счетоводни отчети. 360.2
Ал. 2. Институтът организира и ръководи методически и методологически дейността на своите членове и на другите дип¬ломирани експерт-счетоводители и осигурява упражняването на професията им в интерес на обществото.
Ал. 3. Министерството на финансите, съгласувано с Ин¬ститута на дипломираните експерт-счетоводители, изготвя национал¬ни стандарти за проверка и заверка на годишните счетоводни отче¬ти, които се утвърждават от министъра на финансите.
Ал. 4. Органи на Института на дипломираните експерт-счетоводители са:
1. Общото събрание;
2. Управителният съвет;
3. Контролният съвет;
4. Дисциплинарната комисия. Ал. 5. Общото събрание:
1. избира управителния съвет и неговия председател;
2. избира контролния съвет;
3. приема устава на Института на дипломираните експерт-
счетоводители.
Ал. 6. Дисциплинарната комисия се назначава от министъра на финансите по предложение на управителния съвет.
Чл. 54. Ал. 1. С проверката и заверката на годишния счетоводен отчет на предприятието дипломираният експерт-счето¬водител изразява независимо становище относно достоверното пред¬ставяне на имущественото и финансовото състояние на предприятие¬то и получения финансов резултат в съответствие с националното счетоводно законодателство и професионалните стандарти.
Ал. 2. Дипломираните експерт-счетоводители заверяват годишните счетоводни отчети от свое име и удостоверяват заверката с личния си подпис и печат. Те съставят доклад за заверка, за заверка с резерви или за отказ от заверка. При публикуване на годишния счетоводен отчет на предприятието се посочва името на дипломирания експерт-счетоводител, извършил заверката, и заключението от доклада му.
Ал. 3. Споровете по проверкта и заверката на годишните счетоводни отчети между дипломираните експерт-счетоводители и предприятията се решават от Министерство на финансите. 360.3
Ал. 4. Дипломиран експерт-счетоводител не може да из¬вършва заверки на годишните счетоводни отчети на предприятия, когато:
1. работи по трудов договор, освен в Института на дип¬ломирани експерт-счетоводители, в търговско дружество, образувано от дипломирани експерт-счетоводители с предмет на дейност заверка на годишни счетоводни отчети или когато осъществява научна и преподавателска дейност, или когато е по трудов договор в Минис¬терството на финансите за изпълнение на задачи по предходната алинея, ал. 2 на чл. 53, чл. 41 и § 8 от Допълнителните разпо¬редби;
2. е избран или назначен - той, неговите родители или неговият съпруг, син, дъщеря, съответно техните съпрузи - в управлението на предприятието или на негово дъщерно предприятие или е акционер или съдружник в него.
Чл. 55. Дипломираните експерт-счетоводители носят наказа¬телна и административно-наказателна отговорност. Те носят и имуществена отговорност за вредите, които са причинили на своите доверители и на трети лица.
Чл. 55а. По прилагането на тази глава се издава Наредба, одобрена от Министерския съвет."
По този параграф за нов член има предложение на народния представител Руси Статков, който гласи: "Дипломираните експерт-счетоводители могат да се сдружават".
Комисията по бюджет и финанси не подкрепя това предло¬жение на народния представител Руси Статков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Преобладаващата част от предложенията на народния представител Руси Статков са отчетени в окончателния текст. Поддържате ли другите?
РУСИ СТАТКОВ (от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Оттегляте останалите две предложения.

Моля да гласувате предложението на комисията по § 15, което включва заглавието на Глава осма "Дипломирани експерт-счетоводители" и членове от 51 до 55а, включително.
От общо гласували 134 народни представители, за - 117, против - 5, въздържали се - 12.
§ 15 е приет.
Остават още няколко параграфа. Единият вариант е да дам сега почивка, а другият е да ги довършим и след това 45 минути почивка. Кой вариант предпочита залата?
РЕПЛИКИ: Да ги довършим и след това почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, господин Желев, да продължи четенето.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 16 - текстът на вносителя. Чл. 56 се изменя така:
"Чл. 56. Ал. 1. При неспазване разпоредбите на този закон или на нормативните актове по неговото прилагане на ръково¬дителя на предприятието се налагат глоби в размер до 5 минимални месечни работни заплати, а при повторност - до 10 минимални месечни работни заплати към датата на акта за нарушението.
Ал. 2. При неспазване разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му на съответното предприя¬тие се налага имуществена санкция в размер от 5 до 50 минимални месечни работни заплати, а при повторност - до 100 минимални месечни работни заплати към датата на акта за нарушението.
Ал. 3. При неизпълнение на задълженията по чл. 2, 8, 12, 39, 43, 45 и 52 от закона, както и при неиздаване на фактури на съответното предприятие се налага имуществена санкция в размер от 50 до 100 минимални месечни работни заплати, а при повтор¬ност - от 100 до 200 минимални месечни работни заплати към датата на акта за нарушението.
Ал. 4. Разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 не се прилагат за дипломираните експерт-счетоводители при извършване на заверки на годишни счетоводни отчети."
Няма предложения на народни представители.
Предложение на Комисията по бюджет и финанси - чл. 56
се изменя така:
"Чл. 56. Ал. 1. При неспазване разпоредбите на този закон на ръководителя на предприятието се налагат глоби в размер до 5 минимални месечни работни заплати, а при повторност - до 10 минимални месечни работни заплати към датата на нарушението.
Ал. 2. При неспазване разпоредбите на този закон на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 5 до 50 минимални месечни работни заплати, а при повторност - до 100 минимални месечни работни заплати към датата на нарушението.
Ал. 3. При неизпълнение на задълженията по чл. 2, 8, 12, 39, 43, 45 и 52 от закона, както и при неиздаване на фактури на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 50 до 100 минимални месечни работни заплати, а при повторност - от 100 до 200 минимални месечни работни заплати към датата на нарушението."
ПРЕДСЕДАТЕ/l НОРА АНАНИЕВА: Предложения не виждам и в залата. Няма направени и до комисията. Моля да гласувате § 16, както беше докладван от името на комисията.
От общо гласували 126 народни представители, за - 115, против - 2, въздържали се - 9.
§ 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 17. В ал. 1 на чл. 57 изразът "от органите на финансовия контрол" се заменя с "от органите на данъчната администрация и Държавния финансов контрол".
Няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя - Министерският
съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате § 17. От общо гласували 127 народни представители, за - 116, против - няма, въздържали се - 11. § 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на комисията условно
под номерацията на нов § 17а. Създава се чл. 57а.
"Чл. 57а. Ал. 1. Дипломиран експерт-счетоводител, който: 1. изготвя доклад по чл. 54, ал. 2, който не съответ-
ствува на отчетната информация, предоставена от предприятието;
2. публично изнесе информация, свързана с дейността на проверяваното предприятие, която уронва неговия престиж;
3. наруши изискванията на националните стандарти за проверка и заверка на годишните счетоводни отчети се наказва с глоба до 50 минимални месечни заплати за страната или лишаване от правото да заверява годишни счетоводни отчети за срок до 2 години, а при особено тежки нарушения - завинаги.
Ал. 2. Наказанията по ал. 1 се налагат и на дипломиран експерт-счетоводител, който извършва заверки на годишни счетоводни отчети на предприятия, без да е член на Института на дипломирани¬те експерт-счетоводители или в нарушение на забраните по чл. 54, ал. 4 от закона.
Ал. 3. Лице, което извършва заверка на годишен счетово¬ден отчет, без да е придобило или след като е изгубило правото за това, се наказва с глоба от 20 до 60 минимални месечни работни заплати за страната.
Ал. 4. Актовете за нарушенията се съставят от Дисцип¬линарната комисия, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите.
Ал. 5. Обжалването на наказателните постановления за наложени глоби и лишаване от права за определен срок става пред районния съд, а з& лишаване от права завинаги - пред Върховния съд на Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения в залата? Въпроси? - Не виждам. Моля да гласувате § 17а.
От общо гласували 145 народни представители, за - 127, против - 5, въздържали се - 13.
Приет е § 17а.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 18 - текст на вносителя.
Предложението е в § 1 на Допълнителните разпоредби изразът "юридически и физически лица" се заменя с "юридически лица, еднолични търговци и неперсонифицирани дружества".
Няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя - Министерският
съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате § 18.
От общо гласували 139 народни представители, против - 3, въздържали се - 14. § 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на Комисията по бюджет и финанси условно под номерацията на § 18а: в допълнителна разпо¬редба се създава § 4а.
"§ 4а. "Историческа цена" по смисъла на чл. 5, т. 9 е стойността, по която активите, пасивите и капиталът се запис¬ват в момента на тяхното придобиване или възникване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения в залата? Моля да гласувате § 18а, предложен от комисията.
От общо гласували 137 народни представители, за - 117, против - 8, въздържали се - 12.
Параграф 18а е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Преходни и заключителни разпоред¬би".
§ 19 - текст на вносителя:
"§ 19. Лицата, придобили правоспособност на дипломиран експерт-счетоводител по сега действащия правилник, стават по право членове на Института на дипломираните експерт-счетоводители, ако отговарят на изискванията на този закон. Министърът на финан¬сите в едномесечен срок от влизането в сила на закона назначава временно изпълняващ длъжността президент на института. Временно изпълняващият длъжността президент организира избор на органи на института в срок до 4 месеца от влизането в сила на закона. Общото събрание на института по предложение на управителния съвет приема устав на института".
Няма предложения на народни представители. Предложение на Комисията по бюджет и финанси:
§ 19 да придобие следната редакция:
"§ 19. Лицата, придобили правоспособност на дипломирани експерт-счетоводители по сега действащите разпоредби, запазват правата си.
§ 19а. Министърът на финансите в едномесечен срок от влизането на закона в сила назначава временен председател на управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счето¬водители, който организира избор на органите в срок до три месеца от назначаването

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Всъщност комисията е разделила този доста дълъг текст на § 19 на вносителя на две. Премахнала е и понятието "президент", тъй като станаха много президентите, въпреки че е актуално.
Моля ви гласувате § 19 и § 19а. Това общо е § 19 на вносителя, но комисията ги предлага в два отделни текста.
От общо гласували 140 народни представители, за - 122, против - 8, въздържали се - 10.
Приети са параграфите 19 и 19а.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 20 - текст на вносителя:
"§ 20. Министерството на финансите и Институтът на дип¬ломираните експерт-счетоводители изготвят национални стандарти за проверка и заверка на годишните счетоводни отчети, които се утвърждават от министъра на финансите".
Текстът е включен в член- 53 като ал. 3 и беше гласуван като предложение на комисията, госпожо председател. Молбата ми е той да не бъде подлаган на гласуване. Той е гласуван и приет всъщност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Така че гласуването е безпред¬метно, тъй като текстът вече е гласуван на друго систематично място.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Да.
"§ 21. Министерският съвет в 3-месечен срок от влизането в сила на закона приема правилник по прилагането на глава 8 "Дипломирани експерт счетоводители".
Комисията не подкрепя това предложение, тъй като в съз¬дадения нов чл. 55а като предложение на комисията е записано, че се приема и се издава наредба, което е в съответствие със Закона за нормативните актове и всъщност този проблем ще бъде уреден. Съдържателно той е приет в чл. 55а. Така че предлагаме да не се подлага на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Въпросът е уреден в чл. 55а...
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 55а, уреждащ издаването на наредба, а тук се предлага правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тъй като вносителят не е представен в залата, за да обоснове необходимостта от правилник, вместо наредба, а не е възразил по издаването на наредба, няма 362.2 да го поставям на гласуване.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: И последно, предложение на комисия¬та - да се създаде нов § 22:
"§ 22. Лицата, работещи по трудов договор, които извърш¬ват проверка и заверка на годишни счетоводни отчети, следва да прекратят трудовите си правоотношения до 1 юни 1997 г., съг¬ласно изискванията на чл. 54, ал. 4, т. 1".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения и възраже¬ния в залата?
Моля да гласувате § 22, който е и последният от този
закон.
От общо гласували 147 народни представители, за - 125, против - 1, въздържали се - 21.
Параграф 22 е приет и с това окончателно е приет Законът за изменение и допълнение на Закона за счетоводството. Благодаря на комисията.
Давам 45 минути почивка - до 12,30 часа. Моля господин Школагерски, който е докладчик по трета точка - избор на Управител на Националния осигурителен институт, да има готовност. (Звъни)

След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължаваме работата
сис трета точка от дневния ред -
ИЗБОР НА УПРАВИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ. Кой ще поднесе становището на Комисията по труда, социал-
ните и демографски проблеми и предложението?
Господин Школагерски има думата, председателят на коми-
сията
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаема госпожо председа-
тел, уважаеми колеги! Преди да ви докладвам тази точка от дневния ред, моля, госпожо председател, да поставите на гласуване реше¬ние, с което да допуснем в залата кандидата за управител на Нацио злния осигурителен институт господин Николай Евстатиев Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма възражения по процедурно¬то предложение.
Моля да гласувате това предложение.
От общо гласували 149 народни представители, за - 128, против - 7, въздържали се - 14.
Прието е предложението. Моля да бъде поканен в залата господин Николов.
Имате думата, господин Школагерски.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми колеги, на 22 февруари 1996 г. комисията проведе своето заседание, на което единствената точка от дневния ред беше обсъждане на предложението на министъра на труда и социалните грижи за избор на господин Николай Евстатиев Николов за управител на Националния осигурителен институт. Членовете на комисията бяха запознати с кадровата справка, с която ще ви запозная и вас, на господин Николов и имаха възможност да му зададат въпросите, изкажат мнения и съобра¬жения по предложението за неговия избор.
След като бяха изслушани отговорите на зададените въпро-
си, Комисията по труда, социалните и демографски проблеми с единодушие реши, че господин Николай Николов притежава необходи¬мите делови качества и го предлага да бъде избран от депутатите на Народното събрание за управител на Националния осигурителен институт.
Кадровата справка на господин Николов е следната:
Господин Николов е роден на 25 януари 1951 г. в Ямбол. Завършил е гимназия в град Перник през 1969 г. От същата година до 1974 г. е студент в Московския институт по народно стопанство "Плеханов", специалност "икономическа кибернетика". След дипломи¬рането си, през 1974 г. отбива редовната си военна служба: първите шест месеца в ШЗО, град Враца, а останалите в поделение 1301 на МВР, град София като програмист до края на 1977 г. През периода 1978-1981 г. е редовен аспирант в тогавашния Висш икономически институт "Карл Маркс" по темата: "Симулационно моделиране на икономическите механизми". През периода 1981-1983 г. работи като специалист по Фонд "Социално-битови и културни мероприятия" при Централния комитет на профсъюзите на търговията и услугите.
От началото на 1984 г. до този момент работи в системата на социалното осигуряване, първоначално като главен икономист в Управление "Държавно обществено осигуряване", а от 1 юли 1989 г. след спечелен конкурс е назначен за директор на Столичното управление "Социално осигуряване". От месец февруари 1990 г. досега е началник на Главно управление "Социално осигуряване". От 1 юни 1993 г. е назначен за заместник-министър на труда и социалните грижи. За два месеца през 1992 г. е работил като сътрудник в Комисията по труда и социалното осигуряване в Тридесет и шестото Народно събрание. През 1988 г. е завършил школа за следдипломна квалификация по социално осигуряване.
Господин Николов е женен и има две деца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви, господин Шко-
лагерски.
Моля Ви, докладвайте и проекта за решение. ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ:
"РЕШЕНИЕ
за избор на управител на Националния осигурителен институт
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Консти¬туцията на Република България и чл. 18, ал. 1 от Закона за ФОНД "Обществено осигуряване"
РЕШИ:

Избира Николай Евстатиев Николов за управител на Нацио¬налния осигурителен институт."
Това е проектът за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Какви въпроси има, предложения, алтернативни кандидатури? Това е рядък случай, комисията предлага единодушно една кандидатура. Не виждам такива предложения.
Моля да гласувате предложеното решение за избор на управител на Националния осигурителен институт.
От общо гласували 169 народни представители, за - 119, против - 33, въздържали се - 17.
С това е прието решението и господин Николай Евстатиев Николов е избран за управител на Националния осигурителен инсти¬тут. На добър час, господин Николов, в тази изключително трудна и нова за нашата осигурителна система функция. (Ръкопляскания)

Продължаваме работа с
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ.
Припомням, законът е приет на първо четене на 31 януари
1996 г.
Има думата председателят на Комисията по бюджета и финансите. Надявам се, че си е починал вече след интензивната работа в първата част на заседанието.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Поканете и министъра на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля секретариатът да покани и министъра на финансите господин Димитър Костов. Заповядайте, господин Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите, обнародван в "Държавен вест¬ник", бр. 19 от 1994 г., изменение и допълнение, бр. 58 и бр. 70 от 1995 г.
Условно, § 1а. По чл. 1, ал. 3, който гласи: "С акциз се облага и експлоатацията на игрален автомат, игрална маса или други игрални съоръжения", е постъпило предложение на народ¬ните представители Пламен Денчев и Фидел Косев. Предлагат чл. 1, ал. 3 да добие следния вид:
"Чл. 1. Ал. 3. С акциз се облагат хазартните игри, включе¬ни в раздел четвърти от Тарифата за акцизите".
Няма предложения на вносителите. Това е предложение само на народните представители Фидел Косев и Пламен Денчев. Комисията подкрепя този текст, като предлага той да придобие следния вид:
"§ 1А. Чл. 1, ал. 3 се изменя така:
Ал. 3. С акциз се облагат хазартните игри, включени в раздел четвърти на Тарифата за акцизите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Какви предложения има в залата? - Няма предложения.
Моля да гласувате § 1а, предложен от народните предста¬вители Пламен Денчев и Фидел Косев.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Отпадат ли детските
автомати?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Не, те не отпадат, тъй като влизат в четвърти раздел и там са упоменати съдържателно.
Досегашният текст в закона е следният: "С акциз се облага експлоатацията на игрален автомат, игрална маса или други игрални съоръжения".
Новият текст, който се предлага на негово място, е: "С акциз се облагат хазартните игри, включени в раздел четвърти на Тарифата за акцизите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Отменете гласуването. Има думата господин Димитров.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Ако предложението е така, както го разбирам, аз гласувам с две ръце за него. Но това значи, че отпадат игралните автомати, които не са хазартни. Така ли е, господин министър? Защото, вижте, обръщам тарифата и виждам, че там са тези игрални автомати от клас "А", които сега облагаме с 2500 лв. на месец. На практика тогава ще се окаже, че тъй като те не са хазартно съоръжение, не се облагат. И ще трябва да се направи или нова Тарифа за акцизите или тук, господин министър, трябва да се направи допълнителна редакция, въпреки че мен ако питате, така е най-добре. Защото това не е хазартна игра.
Това е моето уточнение, за да знаем какво гласуваме.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: В досегашния раздел четвърти на Тарифата за акцизите са включени: т. 22. лотарии и томболи; т. 23. залагания върху резултатите от спортни състезания и други случайни събития; т. 23а. игрален автомат клас "А"; т. 24. игра¬лен автомат клас "В"; т. 25. игрален автомат клас "С"; т. 26. рулетка в игрално казино; т. 27. други игрални съоръжения в игрално казино; т. 28. бинго.
Като посочваме раздел четвърти на хазартните игри от тарифата, ние всъщност не упоменаваме съдържателно всички тези, които бяха изброени. Ако обърнете внимание, господин Димитров, в предложението на Комисията по бюджет и финанси в Тарифата за акцизите се правят определени изменения и там се вижда в § 4 какви изменения настъпват.
Така че вместо да упоменаваме поотделно кои са игралните автомати, други игрални съоръжения, залагания, лотарии и томболи, ние даваме общото понятие, което е в раздел четвърти "Хазартни игри" като цяло. Там влизат и тези игрални автомати, за които Вие говорите. Но в тарифата са така, в раздел четвърти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Колеги, тарифата наистина е допълнение към закона, обаче в момента се позоваваме на нея и премахваме член от закона, който уточнява точно какво влиза там. Досега в чл. 1 от закона, ал. 3 пишеше: "игрален автомат, игрална маса и други игрални съоръжения". Може би като удобна класификация там са подредени под рубриката "Хазартни игри", обаче въпреки това в закона е указано игрален автомат. Сега и в закона отпадат думите "игрален автомат" и остава само едно висящо заглавие в тарифата.
Господин Желев, мисля, че няма спорове по това, игралният автомат от клас "А" не е хазартна игра. Защото от нея не се печели. Там нищо не печелите. Пускате един жетон, играете опреде¬лено време, докато убиете няколко души или докато ви изтече времето, или докато топчетата на флипера паднат в дупката. И нещата свършват. Според мен това беше по-добре решено в закона, ако, разбира се, такава е волята на законодателя. Хубаво е да отпаднат, но щом са решили, те трябва да присъствуват по някакъв начин. 'Ние го заместваме с хазартна игра. Той не е хазартна игра. Защото тарифата е допълнение към самия закон. Затова помис¬лете. Може би трябва да сложите игрален автомат от клас "А" плюс хазартни игри. За да фигурират. Иначе те не фигурират и не са упоменати в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други разсъждения и разясне¬ния по въпроса?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Господин Димитров, тук не става дума действително за отпадане на игралните автомати, а става дума за необходимостта да не изброяваме съдържателно целия раздел четвърти, който е в тарифата. Вие казвате, че тарифата е допълне¬ние към закона. Тарифата е неразделна част от самия закон и тя не може да бъде променяна без Закон за изменение и допълнение. Така че не се дават пълномощия на никого друг да прави промени.
Мисля, че е по-разумно да приемем общото понятие "раздел четвърти от Тарифата за акцизите", в който съдържателно и поотдел¬но са упоменати видовете игри.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Тогава така го кажете -променяте раздел четвърти от тарифата.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: То е така. С акциз се облагат хазартните игри, включени в раздел четвърти от Тарифата за акци¬зите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви, господин Желев. Има думата господин Иван Будимов.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Това може да се изчисти, защото господин Димитров има абсолютно право. На много места има включени такива апарати, в които няма никаква печалба, а това са просто електронни детски игри от клас "А". 364.3
Ето защо аз предлагам да стане така: "С акциз се облагат игрите, включени в раздел четвърти от Тарифата за акцизите". По този начин вече ние включваме и хазартните игри, и съответно игралните автомати от клас "А".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Будимов, ти не облагаш игрите, а облагаш апаратите.
ИВАН БУДИМОВ: Тогава апаратите. Нещо трябва да се уточни. Тази игра не е хазартна. И ние включваме в хазарта едни чисто развлекателни игри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Будимов, Вие предла¬гате да отпадне "и хазартните" и да остане само "игрите".
Преди да дам думата на вносителя, господин Пламен Денчев, моля да гласувате господин Симеон Симеонов, началник отдел в Главно данъчно управление, вероятно специалист по тази материя, да вземе участие в заседанието.
От общо гласували 133 народни представители, за - 128, против - 2, въздържали се - 3.
Предложението е прието. Моля да бъде поканен господин Симеонов в залата.
Има думата народният представител Пламен Денчев.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Действително текстът е труден от юридическа гледна точка, тъй като понятието "хазартна игра" засега не е формулирано в нашето законодателство конкретно и ясно. Ние много се колебахме как да намерим най-вярната формулировка, за да обхванем действително на първо място хазартните игри. Тези игри, при които се залага, за да се спечели. И да ги направим така, че те да бъдат труднодостъпни за обикновения гражданин, а да бъдат една луксозна услуга за богатите хора. Тоест, нашето намерение не е толкова да пълним хазната от тези игри, колкото да ограничим и чрез Закона за акцизите тяхното присъствие в обществото, ако приемем, че то все пак присъства.
Затова, като вносители на текста, предлагаме едно малко изменение - "С акциз се облагат хазартните и други игри, вклю¬чени в раздел четвърти от Тарифата за акцизите".
Приема ли се това предложение?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Да.
ИВАН БУДИМОВ (от място): Така става.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ: Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата народният предста¬вител Фидел Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Аз предлагам да се обединим около това предложение - "... хазартните и други игри...". Това дава яснота в логиката, че една част се приемат за типично хазартни, а другите са с друг характер.
Искам да допълня само следното. Отношението ни към тези видове игри ще го изразим по-нататък, когато определим размера на акциза. И вие ще видите, че имаме и предложение, което за мое удоволствие се приема от комисията - игрите в игралните автомати с клас "А" да се облагат с по-малко от това, което е предложено.
Същността на нашето отношение към този вид игри ще го определим с размера на акциза. Сега искаме просто да го изчистим редакционно. Ако няма други възражения, нека да остане "с хазарт¬ните и други игри" и да продължим нататък. МС/ВЙ 365.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Будимов, приемате ли тази редакция?
ИВАН БУДИМОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Възражения от вносителя? - Не виждам.
Моля да гласувате § 1 така, както беше коригиран - "С акциз се облагат хазартните и други игри, включени в раздел четвърти на Тарифата за акцизите".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Защо § 1? То в § 1 са всич¬ките предложения.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Говорим за § 1 условно, а следва¬щият ще бъде § 1а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Иначе трябва да е нулев параг¬раф или минус едно.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 146 народни представители, за - 144, против - няма, въздържали се - 2.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 1а, вече в новия вариант.
§ 1а. Предложение на вносителя - Министерският съвет.
В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 от ал. 1 се изменя така:
"3. Сделки между лицензирани производители на вина, предмет на които са . нестабилизирани виноматериали, включително за производство на оцет^"
2. Ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. При сделки с алкохолни напитки, тютюневи изделия и течни горива в безмитни зони се начислява и внася акциз." Предложение на народния представител Руси Статков.
1. Предложеното изменение за т. 3 в ал. 1 на чл. 2 да се обособи в т. 4, като се запази досегашната редакция на т. 3.
2. В предложената алинея 2 на чл. 2 думите "течни горива" да отпаднат.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров.
1. В § 1, в случая вече § 1а, в т. 2 думите "течни горива" или в § 1, т. 2 да отпадне. 365.2
Предложение на народния представител Муравей Радев.
1. Ла отпадне предложението за промяна на чл. 2, ал.
1, т. 3 относно премахването на лимита за безакцизно производство
на вино и ракия за собствено потребление.
2. Да отпадне предложеното изменение на ал. 2.
Предложение на Комисията по бюджет и финанси.
В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 6.
"6. Сделките между лицензирани производители на вина, предмет на които са нестабилизирани виноматериали, включително за производство на оцет."
2. Ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. При сделки с алкохолни напитки и тютюневи изделия в безмитните зони се начислява и внася акциз."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По този текст има три пред¬ложения, които са отчетени в окончателния текст. Моля за предложе¬ния!
Най-напред има думата господин Венцеслав Димитров. След това господин Муравей Радев.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми колеги, аз наистина съм направил предложения, от които второто включва и първото. Но поради различната логика, и виждам, че комисията се е произнесла положително по едното и отрицателно за другото, бих желал да защитавам не само първото. В момента не чувствам нужда, но ако трябва, да не се разпростирам върху него. Виждам, че има почти консенсус.
Искам да се спра върху втората част - да отпаднат и, както се бяхме уточнили в комисиите, да отпадне изключването на алкохолите и цигарите от безмитните зони.
Ние казахме - "Добре." Наистина в България се продават алкохоли и цигари без бандерол. Но, ако ги изключим от безмитните зони, дали това ще помогне? Аз мисля, че няма да помогне. Защото, както се движат между безмитни зони, така могат да се движат между складове, между граници и т.н.
Затова ние с колегата Стефан Стоилов предложихме, за съжаление този въпрос не е придвижен - промяна в Наказателния кодекс, за да се инкриминират продажбите на алкохол и цигари 365.3 без бандерол във вътрешността.
Мисля, че това е единствената мярка, която ще помогне на държавния бюджет наистина да се понапълни малко от акцизи.
За съжаление, сега виждате, че толкова време се борим за бандероли върху цигарите. Дълго време нямаше, сега има. Но аз бих попитал господин министъра на финансите - "Господин минис-ре, Вие вярвате ли, че всичките тези бандероли, които ги виждаме налепени върху вносните цигари, са наистина купени от държавата или са фалшифицирани и са залепени специално?"
Доколкото имаме данни от господин Бисер Славков, една много малка част от вносните цигари е обложена предварително с бандероли, съответно с данък. Между другото, необлагането с акциз води естествено и до необлагане с ДДС и преди това с мита. Тоест, от една кутия цигари се губят по около 60 лева.
Доколкото имам сведения, знам, че в България има места, където се разлепват опаковките, единичните опаковки на чуждите пакети цигари, лепят се фалшиви бандероли, онази прозрачна опа¬ковка пак се залепва и се продават. Защото наистина е трудно обяснимо, ако изходим от факта, че доставната цена на една кутия, да кажем "Малборо" или "Ротманс", е 50 цента, как така при 40 процента мито, 32 лева акциз и 18 на сто ДДС върху всичко това може свободно да се купи, да кажем, за 90 лева? Чисто и просто няма никакъв марш за продавача на дребно, а са му останали около 1-2 лева за него.
Проблемът стои и проблемът ще стои дотогава, докато не се въведат драстични мерки срещу тези, които вършат тази контрабанда. Мисля, че това е козметична мярка, която най-напред ще намали значението на самите безмитни зони. Например, доколкото знам, в Пловдивската зона основната й част е именно това - да съхранява цигари. Ще намали възможностите на дребните продавачи да купуват. Защото тогава, естествено, няма да могат да се купу¬ват от безмитна зона и съответно да се плащат всичките неща. Някой, който внася цигари, да кажем, и алкохол на дребно. Ще стане възможно това да става само за купувачи на едро, което ще наруши конкуренцията и според мен няма да доведе до защита на интересите на истинските потребители. Тоест, контрабандата ще продължи, но на практика ще се затвори една друга врата, 365.4 която създава възможност за раздвижване на пазара.
Затова аз поддържам и моето друго предложение, макар че комисията има отрицателно становище по него.
Бяхме помолили Комисията по административните структури в България да се произнесе час по-бързо за нашето предложение. За съжаление, въпреки подкрепата в лични разговори това не се случи. Но аз пак казвам - докато няма твърда мярка срещу прода¬вачите на цигари и алкохол без бандерол на дребно, контрабандата ще продължи. Тя ще продължи и с канонерки или с лодки по море и може би ще продължи и с мулета през границите. С това ще трябва да се примирим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие поддържате предложението си за отпадане на т. 2?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Муравей
Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател!
Аз съм доволен, че първото ми предложение, което направих във връзка с този закон, и то малко бурно го направих в комисията, предизвика дискусия и вносителят оттегли това искане да се облага с акциз онова производство, което производителите за собствено производство правят като българска традиция произвеждането на вина и малко ракия за собствени нужди. Това е добре, но по-натътк обаче не е толкова добре.
Предложението ми да отпадне новопредложената създаваща се нова т. 2 на § 2, тоест от чл. 4 на досегашния закон, там има един текст, който буди, най-меко казано, недоумение. В неговия буквален прочит означава, че се налага акциз върху акциза. Значи плаща се акциз върху суровините, които са от винен и спиртен характер, този акциз след това, когато се прави ново изделие, не се приспада от следващия акциз и се налага акциз върху цялата новообразувана стойност, в това число и върху платения досега акциз, който не се възстановява. Това, пак казвам, е едно двойно одиране на едно и също агне, два пъти му се дере кожата. Останах с впечатление, че има някакъв пропуск, но на въпроса ми в коми¬сията ми бе отговорено, че няма никакъв пропуск. Точно така си е, акцизът си е баш двоен.
Така че аз продължавам да смятам, че този текст трябва да не се приема от уважаемите колеги народни представители, тъй като не чух комисията да е взела подобно становище, тоест комисията смята, че трябва да има два акциза един върху друг.
Следващото ми предложение пак е свързано с този въпрос, за който се говореше, достатъчно добре го мотивира и колегата Венцеслав Димитров, аз само искам да ви кажа, че безмитните зони са икономически зони, които са извън икономическата територия на страната, да го кажем най-общо. Тя не случайно е създадена като обособена част със съответни закони, със съответен статут и система и начин на развитие на функциониране. Сега ние казваме - не, част от нещата, които влизат в тези безмитни зони, ще се подчиняват на друг режим - такъв, какъвто е в цялата страна. Аз само мога да добавя, че наистина ние не търсим премахване
на причината, а се стараем част от следствието, не цялото, а само една част от следствието по този начин да елиминираме. Това обаче не решава проблема. Проблемът съществува и той е голям проблем, но по този начин ние не го решаваме. Ние създаваме условия частично да бъде ограничен този проблем, но това не е лечение на този проблем.
Затова е много по-добре да се вземат драстични мерки в другите посоки, там, където е причината, а не по този начин да осакатяваме изобщо смисъла от съществуването на тези безмитни зони.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Радев, бихте ли преформулирали Вашето първо предложение, защото второто съвпада с това на господин Димитров, след като чухте предложението на комисията.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Моето предложение е тази ал. 2 на чл. 2 да отпадне въобще от така предложения проект и тогава нещата си остават, както бяха досега, тоест и трите съставки - алкохолни изделия, цигари и нефтени продукти - си остават както на досегаш¬ния режим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Най-напред ще поставя на гласуване предложението на народния представител Муравей Радев за отпадане на § 1а, тоест на всички внесени предложения за изменение и допълнение. Това е предложението. Най-напред целия параграф, тъй като той споделя и второто предложение. След това отделно на господин Венцеслав Димитров ще гласуваме предложението.
От общо гласували 180 народни представители, за - 74, против - 93, въздържали се - 13.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате предложението на народния представител Венцеслав Димитров, подкрепено и от господин Муравей Радев, за отпадане на т. 2 от предложените изменения и допълнения в чл. 2. Става дума за акциза при сделките с алкохолни напитки и тютюневи изделия в безмитните зони.
От общо гласували 188 народни представители, за - 73, против - 93, въздържали се - 22.
Не се приема това предложение за отпадане.
Моля да гласувате за § 1а във варианта, предложен от комисията.
От общо гласували 170 народни представители, за - 169, против - 1, въздържали се - няма.
Параграф 1а е приет, досегашен § 1.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ 1ЕЛЕВ: Параграф 2. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови точки 2 и 3.
"2. вината и спиртните напитки се влагат в производството от лицензираните производители по цени с платен акциз. Размерът на дължимия акциз за новополучената продукция се определя по Тарифата към Закона за акцизите, като не се извършва приспадане на платения акциз;
3. за алкохолосъдържащи суровини - като абсолютна сума в левове за всеки алкохолен градус, а при производството на спиртни напитки от тези суровини акцизът се определя по т. 1, като платеният акциз за вложените суровини се приспада от дължимия акциз за произведените спиртни напитки по ред, определен от министъра на финансите."
2. Досегашните точки 2, 3, 4 и 5 стават съответно точки
4, 5, 6 и 7.
3. Досегашната т. 6 става т. 8 и се изменя така:
"8. за произведените вина и ракии от физически лица за лично потребление от собствено произведени плодове и грозде - като абсолютна сума в левове за всеки литър произведено вино и за всеки алкохолен градус произведена ракия".
4. Досегашната т. 7 става съответно т. 9.
Предложение на Икономическата комисия и на народния представител Руси Статков - в чл. 4 текстът на т. 6 да не се променя.
Предложение на народния представител Руси Статков: първо, в член 4 предложената точка 2 да се конкретизира. Не зная какво има предвид народния представител Руси Статков.
Предложение на народния представител Муравей Радев: да отпадне предложението за създаване на нова т. 2 в чл. 4.
Предложение на народните представители Пламен Денчев и Фидел Косев: 366.3
1. В чл. 4, т. 3, буква "в": "когато се организират
хазартни игри чрез средствата за информация, акцизът се начислява
в двоен размер " да се заменят със: "когато чрез средствата
за масова информация се провеждат хазартни игри или се излъчва
провеждането им, акцизът се изчислява в двоен размер по тарифата
за акцизите - за всички хазартни игри, а за тези по т. 22 от
същата, в размер на 37,5 на сто от приходите , а при моментните
лотарии - върху стойността на емитираните билети".
2. В чл. 4, т. 5: "при лотарии и томболи - върху разликата
между стойността на емитираните билети, както и емитираните
фишове и талони, даващи право на участие, и изплатените печалби
на участниците;" да се замени със: "при лотарии и томболи -
върху реализираните приходи, а при моментните лотарии - върху стойността на емитираните билети;". Предложение на комисията:
Комисията подкрепя текста на вносителя и на народните представители Пламен Денчев и Фидел Косев, като предлага следната редакция за § 2:
"§ 2. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови точки 2 и 3:
"2. вината и спиртните напитки се влагат в производството от лицензираните производители по цени с платен акциз. Размерът на дължимия акциз за новополучената продукция се определя по Тарифата към Закона за акцизите, като не се извършва приспадане на платения акциз;
3. за алкохолосъдържащи суровини - като абсолютна сума
в левове за всеки алкохолен градус, а при производството на
спиртни напитки от тези суровини акцизът се определя по т. 1,
като платеният акциз за вложените суровини се приспада от дължимия
акциз за произведените спиртни напитки по ред, определен от
министъра на финансите."
2. Точка 3 става т. 5 и буква "в" в нея се изменя така:
"в/ когато чрез средствата за масова информация се провеж-
дат хазартни игри или се излъчва провеждането им, акцизът се
начислява в двоен размер по тарифата за акцизите за всички хазарт-
ни игри, а за лотарии и томболи - увеличен с 50 на сто."
3. Точка 5 става т. 7 и се изменя така:
"7. при лотарии и томболи - върху реализираните приходи, а при моментните лотарии - върху стойността на емитираните биле¬ти;"
4. Досегашниште точки 2, 4, 6 и 7 стават съответно точки
4, 6, 8 и 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Тъй като комисия¬та предлага нова редакция, вносителите? Господин Фидел Косев има думата. Моля да актуализирате предложенията си, като имате предвид текста, предложен от комисията вече.
ФИДЕ/1 КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, първо, логиката на направеното от нас предложение е следната: още на първо четене споделих, че облагането на хазартни игри, някои от тях, например на Бинго и ролетките в игрални казина, игралните маси, не се извършва по възможно най-справедливия начин. Облага се с един размер, който се прилага както за участващите 5, 10, 50 или 500 човека, т.е. облагането не е обвързано с акциз с оборота или с обема на играта. Това създава проблем още в начина на провеждане на игрите чрез средствата за масова информация. Например, не е еднозначно да се играе в една Бинго-зала и да се играе пред телевизора, тъй като предварително пред телевизора могат да се закупят, примерно, 1 милион билети или 1 милион участващи и чрез телевизора да се реализира много по-голям обем от хазартната игра, отколкото в залата.
Ето защо ние предлагаме и смятаме, че подобряваме сега действащия текст в т. 3, б. "в" за налагане на двоен размер на акциза при провеждане на хазартни игри чрез средствата за масова информация.
Българинът или организаторът на хазартни игри е доста хитър и гледа да избяга от текстовете от закона, да не плаща такъв сериозен акциз, такъв сериозен приход в бюджета и за съжале¬ние се налага да се съобразяваме с тази негова хитрост, да не кажа непочнетост.
Затова в точка първа от нашето предложение залагаме тази логика. Приемам текста, мисля, че той е подобрение на това, което сме дали. Така, както предлага комисията, ние нямаме възра¬жения с господин Денчев.
В точка втора от това, което предлагаме, надявам се, става ясно, че също търсим едно езиково подобрение. Става дума за това, че при лотарии и томболи е заложено предварително запла¬щане на разликата между стойността на билетите и печалбите. Но тъй като това предварително не може да се оцени какви ще са печалбите, какъв ще е броят на билетите и колко ще се емити-рат от тях, затова според нас точният текст е:
"При лотарии и томболи върху реализираните приходи".
Аналогично е и за моментните игри. Предлагаме да подкре¬пите тази наша логика, тъй като я смятаме за справедлива. Благо¬даря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Други предложения?
- Не виждам. Моля да гласувате § 2.
Господин Косев обоснова текста на комисията, в който е отчетено и неговото, и на господин Денчев предложение.
От общо гласували 143 народни представители, за - 128, против - 2, въздържали се - 13.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 3. В чл. 4а се създава ал. 3:
"Ал. 3. Физическите лица - производители на плодове и грозде, могат да ги предоставят за обмен срещу произведени вина и ракии или за преработка на ишлеме на лицензирани произво¬дители на вина и спиртни напитки, като получените вина и ракии се облагат по раздел първи от тарифата за акцизите към този закон".
Няма предложения на народни представители. Предложение на комисията - предлагаме § 3 да има следното съдържание:
"§ 3. В чл. 4а се създават алинеи 3 и 4: Ал. 3. Физическите лица - производители на плодове и грозде, могат да ги предоставят за обмен срещу произведени вина и ракии или за преработка на ишлеме на лицензирани произво¬дители на вина и спиртни напитки, като получените вина и ракии над размерите по чл. 2, т. 3 се облагат по раздел първи от тарифа¬та за акцизите по този закон.
Ал. 4. Не могат да ползват облекченията по чл. 2, т. 3 и раздел трети от Тарифата за акцизите от Закона за акцизите физическите лица, които продават плодове и грозде на лицензирани производители на вина и спиртни напитки".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма направени предложения по § 3. Моля да гласувате.
От общо гласували 151 народни представители, за - 136, против - 2, въздържали се - 13.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 4 - текст на вносителя
- ал. 3 на чл. 5 се изменя така:
"Ал. 3. При внос на стоки под режим на временен внос или транзит начисленият акциз се обезпечава, както следва:
1. за алкохолни напитки, етилов алкохол, тютюневи изделия и течни горива - с депозит в пари;
2. в останалите случаи - с депозит в пари или с банкова гаранция".
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров: в § 4 думите " с депозит в пари" да отпаднат.
Предложението на Комисията по бюджет и финанси е: подкрепя текста на вносителя - Министерски съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Венцеслав
Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми колеги, наистина аз съм предложил това формално, но бих могъл да го модифицирам, като предложението ми не касае "депозит в пари", а "или с банкова гаранция" да отиде в т. 1. Тоест текстът да стане: "с депозит в пари или с банкова гаранция".
Или едното, или другото, защото тук е предвидено за определена категория стоки да има само депозит в пари. На заседа¬ние и на Икономическа, и на Бюджетната комисия разгледахме възра¬женията преди всичко на шефа на държавното предприятие "Транс-импекс", което наистина носи големи приходи в държавната хазна от данъци. До голяма степен то се занимава с реекспорт. Тоест нямаше възражения, че то върши контрабанда, че чрез неговите клонове се върши нещо незаконно в България, но това нещо, ако го приемем, тъй като той вече не може, а и не го и прави, да съхранява стоките си в безмитни зони, ще трябва да направи такъв депозит, ако се приеме.
Но нека да сложим и банкова гаранция, за да може той да продължи да работи. Съгласно неговите обяснения, които бяха възприети, чисто и просто ще трябва да се прекрати дейността. Това е една кокошка, която снася златни яйца за държавата. Затова моля ви, колеги, към т. 1 след текста "с депозит в пари" да се прибави и това, което е в т. 2 - "с депозит в пари или с банкова гаранция".
Защото наистина основната му дейност се състои в реекспорт на цигари и алкохол. Ако се приеме само депозит в пари, той ще трябва да съкрати дейността си, най-просто, защото няма тези пари. И няма откъде да ги намери, и няма кой да ги кредитира, и няма кой да плаща най-малкото лихвите. Страшно му се оскъпява самият процес, и когато изнася, естествено не може да изнася на доставната цена. Тоест закриваме една дейност, от която страна-367.3 та нищо не губи, от която страната само печели. В края на краищата става дума не за него, а за държавното предприятие. Утре може да бъде друг.
Но наистина по този начин вместо да увеличим приходите в държавната хазна, ще ги намалим. Затова ви моля да добавим в т. 1 думите "банкова гаранция". Тогава, разбира се, понеже разликата изчезва, може да се каже, че се обезпечава и може да не се изреждат в т. 1 или 2 или предложението е: "се обезпеча¬ва с депозит в пари или с банкова гаранция". И толкоз. Това е моето предложение на практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Има думата господин Иван Будимов.
Би следвало да чуем и становището на вносителя.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Аз искам тук за една думичка да кажа няколко неща. Ето и господин Димитров употреби думата "реекс-порт". Предлагам транзит, транзитните стоки са един режим, а реек-спортът има определено време на оставане тук, във вътрешността на страната.
Редакцията да стане следната: "При внос на стоки под режим на временен внос, транзит и реекспорт, начисленият акциз се обезпечава, както следва..." и нататък текстът продължава. Не зная, господин Желев, Вашето мнение какво е. Думичката "тран¬зит" невинаги включва реекспорта. Невинаги включва, сроковете на пребиваване на стоката във вътрешността на страната са раз¬лични. Може би господин министърът ще уточни как стоят нещата с транзита и с реекспорта по отношение на срока, през който дадена стока, предвидена за реекспорт, може да остане във вътреш¬ността на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, благодаря Ви. Има ли желаещи да доизяснят, да отговорят. Възражения от вносителя?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ (встрани от микрофоните): Всъщност понятието "транзит" включва и реекспорта. Тук не е необходимо да допълваме реекспорта. Това са съответните режими, които са установе ни и понятието "транзит" е достатъчно. Така че не е необходимо да допълваме понятието "реекспорт".
Реално имаме режим на внос, режим на временен внос и транзитът всъщност е реекспорт. И временният внос е по същия начин. Така че режимът на реекспорт е уреден и във временен внос, и в транзит. 367. А
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Реекспортът е временен
внос.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Той е временен внос. Има ли желаещи да внесат разяснения?
Значи предлага се допълване с понятието "реекспорт"
в ал. 3.
ИВАН БУДИМОВ (от място): Щом като се разбира, аз оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Оттегля се. Така, това едно.
Другото предложение е да отпаднат точките и ал. 3 да звучи така: "При внос на стоки под режим на временен внос или транзит, начисленият акциз се обезпечава с депозит в пари или с банкова гаранция." Това е предложението на господин Венцеслав Димитров, при което за всички акцизни стоки се предлагат двата варианта на гарантиране.
Господин Димитър Костов иска думата по това предложение, което ще поставя на гласуване.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Предложили сме различни права за гарантиране на акциза в тези случаи, тъй като най-сигурната гаранция е паричният депозит. Предлагаме тази най-сигурна гаранция да бъде дадена за случаите, където сумите на акциза са най-големи, където е сравнително по-лесно да се извършат митнически нарушения и където сме констатирали, че има опити да се извършват митнически нарушения. Банковата гаранция предоставя по-ниска степен на защита на държавните интереси, поради това в тези по-рискови, да ги нарека, категории стоки сме предложили само паричната гаранция.
А от гледна точка на фирмените интереси или на бизнеса, проблемите, които поставихте, господин Димитров, във връзка с хипотетичния случай на фирма, която внася и изнася само алкохол и цигари, аз мисля, че една такава фирма просто би трябвало, за да извършва бизнес полезен и на обществото като цяло, да финансира със съответната парична сума и защитата на държавните интереси. Тъй като все пак бизнесът с алкохол и цигари мисля, че не е перспективата, в която искаме да насочим българските фирми. Така че нищо страшно за българската икономика няма в това, че бизнесът с алкохол и цигари ще трябва да финансира в малко по-големи суми своята дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вносителят nujubpaa своето първоначално предложение.
Моля да гласувате предложението на народния представител Венцеслав Димитров така, както ви го прочетох.
От общо гласували 173 народни представители, за - 82, против - 55, въздържали се - 36.
Не се приема това предложение.
Моля да гласувате текста на § 4 така, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
От общо гласували 162 народни представители, за - 108, против - 44, въздържали се - 10.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 5 - предложение на вносителя, Министерския съвет.
Параграф 5, т. 1 от ал. 1 на чл. 7 се изменя така: "1. предварително, за всеки тираж или за всяко залагане
- при организиране на лотарии и томболи, а при залагания върху резултатите от спортни състезания и други случайни събития акцизът се внася предварително за всеки тираж, като след приключване на залозите по съответния тираж се извършва преразчитане на дължимия акциз на базата на фактически реализираните обороти (залози) от същия тираж. Максималната печалба се определя на базата на тиражираните фишове, билети и други, а преразчитането се извършва до следващия тираж;"
Предложението на комисията е повече редакционно и аз в този смисъл бих предложил на колегите от парламентарната зала да гласуват предложението на вносителя с една единствена промяна. Разликата е в "цифрови залогодателни игри" - едно разделяне, което е направено, което и без това работи в Закона за акцизите. Текстът на вносителя да придобие следния вид: "1. предварително, за всеки тираж или за всяко залагане
- при организиране на лотарии и томболи, а при залагания върху резултатите от спортни състезания... (тук да отпадне "и други случайни събития"), както и други цифрови залогодателни игри, акцизът се внася предварително за всеки тираж, като след приключ¬ване на залозите по съответния тираж се извършва преразчитане на дължимия акциз на базата на фактически реализираните обороти
(залози) от същия тираж. Максималната печалба се определя на базата на тиражираните фишове, билети и други, а преразчитането се извършва до следващия тираж;"
Тоест, от текста на вносителя да отпадне това неопределе¬но понятие "и други случайни събития" и на негово място да влезе "както и други цифрови залогодателни игри". Всичко останало се запазва. 368.2
Няма предложения на народни представители.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Какво е това залогода-
телни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: А второто изречение, което предлагате? Вие предлагате още едно изречение, второ: "Акцизът се внася в сроковете по Закона за акцизите".
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Така или иначе той се внася по тези срокове и предлагам да не го поддържаме. Затова имам предвид първоначалния текст на вносителя с тази замяна - "и други случай¬ни събития" да бъде заменено с "както и други цифрови залогода-телни игри".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Махнете това "залогода-телни". Каква е тази дума!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Финансистите са измислили много понятия, защо да не вървят в тази посока.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Да, досега я нямаше тази дума. Ако сложим "и други цифрови игри", бихме обхванали много по-широк обем от видове игри, които нямат този залогодателен харак¬тер. Затова сме упоменали понятието "и други цифрови залогода-телни игри".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По-точно е "цифрови игри със залог".
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Точно така.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Цифрови или числови? Ако беше тук професорът, щеше да ви каже, че трябва да бъдат "числови". Това е проблемът на неговия живот.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Добре, това вече редакционно можем да го уточним.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма възражения по същество. Става дума за редакцията: "цифрови игри със залог", за да не съчиняваме нови думи от типа на "залогодателни". По-добре е да бъде "със залог".
Моля да гласувате § 5... Задръжте гласуването.
Господин Будимов има думата.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Няма съмнение, че по-добре е да бъде "числови", защото цифрите са от 0 до 9. Всяка друга комбина¬ция от тези цифри дава число. Няма съмнение, че при тези залагания 368.3 отиваме до 49. Значи по-добре е да бъде не "цифрови", а "числови".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И физикът си каза думата.
Моля да гласувате § 5 с тези малки, но съществени корек¬ции от гледна точка на езиковата форма.
От общо гласували 137 народни представители, за - 124, няма против, въздържали се - 13.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 6. В чл. 8 се правят следните изменения:
1. В ал 1 изразът "над размерите по чл. 2, т. 3" се заменя със "за лично употребление от собствено произведени плодо¬ве и грозде".
2. В ал. 2 изразът "над размерите по чл. 2, т. 3" се заменя с "произведени от физически лица за лично потребление от собствено произведени плодове и грозде".
Няма постъпили писмени предложения от народни представи¬тели, но още при обсъждането във всички комисии беше възприет този подход да бъдат запазени като минимум до 400 л вино необла¬гаеми и 2000 алкохолни градуса. Мнението на комисията в този смисъл, обобщавайки мнението на народните представители, е, че не подкрепя предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И предлагате да отпадне § 6.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Да отпадне § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз се надявам, че вносители¬те няма да поддържат оставането на текста, защото ще влязат в противоречие с българския народ, а ние не можем да влезем в такова противоречие.
Моля да гласувате предложението за отпадане на § 6 от предложенията на вносителя.
От общо гласували 179 народни представители, за - 176, няма против, въздържали се - 3. Трима въздържатели.
Приема се предложението.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на вносителя - Мини¬стерския съвет.
§ 7. Чл. 9 се изменя така:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2 и 3:
"Ал. 2. При зареждане с авиационен бензин и дизелово гориво за корабни двигатели на въздухоплавателни средства и плавателни съдове, с които се извършват международни пътувания, платеният акциз или депозит в пари се възстановява по ред, опре¬делен от министъра на финансите.
Ал. 3. Не се възстановява внесеният в Републиканския бюджет акциз за алкохолни напитки, тютюневи изделия и течни горива, които са внесени в безмитни зони".
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров -в § 7, т. 2 относно ал. 3 да се синхронизира с гласуването за т. 2 на § 1.
Предложение на комисията:
В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. досегашният текст става ал. 1;
2. създават се ал. 2 и 3:
"Ал. 2. При зареждане на въздухоплавателни средства и плавателни съдове, с които се извършват международни пътувания, с авиационен бензин, керосин и дизелово гориво за корабни двига¬тели, платеният акциз или депозитът в пари се възстановяват по ред, определен от министъра на финансите.
Ал. 3. Не се възстановява внесеният в Републиканския бюджет акциз за алкохолни напитки и тютюневи изделия, които са внесени в безмитните зони".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложението на господин Вен¬цеслав Димитров е отразено.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Отразено е, макар че и първият текст е малко неразбираем, защото летищата също са безмитни зони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате § 7.
От общо гласували 151 народни представители, за - 139, против - няма, въздържали се - 12. Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 8. Текст на вносителя. Ал. 2 на чл. 11 се изменя така:
"Ал. 2. Бутилираните вина и спиртни напитки, предназначе¬ни за местния пазар, се продават само с бандерол. Редът и начинът за въвеждане на бандеролите за вина и спиртни напитки се опреде¬лят от Министерския съвет".
Няма предложения на народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате § 8.
От общо гласували 148 народни представители, за - 137, против - 4, въздържали се - 7.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на комисията условно под номерацията на § 8а. Предложение на комисията за създаване на нов чл. 11а:
"Чл. 11а. Платеният акциз за алкохолосъдържащи суровини, вложени в производството на лекарствени средства, за които произ¬водителите са получили разрешение, се възстановява по ред, опре¬делен от министъра на финансите".
Ние уеднаквяваме подхода.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Трябва и на другите да се уеднакви, не само за лекарствата. Нали са го платили веднъж, ще го приспаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате § 8а.
От общо гласували 138 народни представители, за - 130, против - 2, въздържали се - 6.
Параграф 8а е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 9. Текст на вносителя - Мини¬стерския съвет.
§ 9. Създава се чл. 20:
"Чл. 20. Министърът на финансите издава наредба, с която определя реда и условията за разпореждане с отнетите в полза на държавата акцизни стоки и съоръжения за хазартни игри".
Няма предложения на народни представители. Комисията подкрепя предложението на вносителя. 369.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ. НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате § 9. От общо гласували 139 народни представители, за - 132, против - 1, въздържали се - 6. Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния предста¬вител Руси Статков за създаване на нов § 9а - в § 10 от законо¬проекта да се създаде нова т. 7 със следното съдържание:
"7. игрални съоръжения за развиване на хазартна дейност са всички игрални апарати и други приспособления, намиращи се в търговския обект, в лицензирана или нелицензирана зала, незави¬симо дали в момента на проверката работят или не".
Комисията не подкрепя това предложение на народния представител Руси Статков. Смятаме, че то се отнася до Закона за хазарта, а не за Закона за акцизите и неговото място не е тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Статков, поддържате ли предложението или го оттегляте?
РУСИ СТАТКОВ (от място): Да остане за Закона за хазарта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Оттегля се предложението. Продължаваме.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на Комисията по бюджет и финанси за нов § 96:
§ 96. Създава се нов чл. 21:
"Чл. 21. Производството, съхранението и транспортирането на вина и ракии, получавани от физически лица от собствено произ¬ведени плодове и грозде, се извършва по ред, определен от Мини¬стерския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата народният предста¬вител Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Колеги, моля за малко внимание! Аз предлагам този текст да не го гласуваме, защото според мен противоречи на едно решение на Конституционния съд, което ви про¬четох преди няколко часа, не искам пак да ви го чета. Тук става дума, че Министерският съвет иска да уреди всякакви правила - то¬ва, това и това. Защо? За да се уреди събирането или несъбира-нето на акциз. С надеждата да каже този, който си плаща акциза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, ние го извадихме от
акциза.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно така. Но над определени коли¬чества, госпожо председател, се облагат с акциз. Така че те искат да ги контролират дали като ги превозват, съхраняват, произвеждат и т.н. не произвеждат нещо повече. Това е по принцип елемент от един данък, данъчно утежнение, но на практика от облагане. Съгласно решението на Конституционния съд всички неща, които се съдържат в определянето на един данък, неговото събиране и т.н., би трябвало да бъдат установени със закон, а не делегирани на Министерството на финансите, което е изпълнителна власт. Ако иска Министерството на финансите, моето предложение е засега да оставим този текст, нека Министерството на финансите да направи своите предложения и ние ще го приемем тук като закон. Иначе законът ще бъде атакуем. Аз не искам да даваме повод на Конститу¬ционния съд отново да се занимава с един данъчен закон, защото и без това има доста работа, и без това има много неща, които в тези данъчни закони трябва да бъдат оправени. Не създавайте нов повод, моля ви се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата министър Костов.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Господин Димитров, нещо сте се объркали. Това не третира въпроси, свързани с акциза. Това третира въпрос, свързан със създаването на някаква елементарна регламентация за това как се произвежда вино и ракия, как се транспортира, къде се съхранява. Това нещо трябва да го има и то не само за целите на данъчното облагане, а в последна сметка имайте предвид, че това е въпрос, който касае и здравето на хората. Защото ако не е произведено по някакви правила, ако няма някакъв регламент за санитарни норми, опасността да има отровени е огромна. Такъв регламент по-рано имаше с постановление на Министерския съвет. Приемам, че е целесъобразно да се възста¬нови такъв регламент и апелирам към подкрепа на предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Направено е предложение за отпадане на новопредложения текст от комисията за § 96.
Моля първо да гласувате предложението за отпадане на този текст.
От общо гласували 190 народни представители, за - 78, против - 91, въздържали се - 21.
Не се приема предложението за отпадане.
Моля да гласувате § 96, както беше предложен. От общо гласували 185 народни представители, за - 119, против - 61, въздържали се - 5. Параграф 96 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Преди да преминем към § 9в, бих искал да направя процедурно предложение, госпожо председател.
В съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да удължим работното време на Народното събрание не повече от 2 часа до приемане на законопроекта на второ четене.
Аз мисля, че в рамките на следващите около 20 до 30 минути ще имаме възможност да приключим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Стига да не станат големи дебати по тарифата.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Ако станат, тогава аз лично ще помоля колегите да прекратим и да продължим на следващото заседа¬ние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате процедурното
предложение за удължаване работата на Народното събрание до приемане на закона на второ четене.
От общо гласували 200 народни представители, за - 115, против - 68, въздържали се - 17.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря.
Предложение на комисията за създаване на нов § 9в.
"§ 9в. Създава се нов чл. 22.
"Чл. 22. Редът и начинът за контрол на реализацията
на алкохолни напитки, тютюневи изделия и течни горива в търгов-
ските обекти за безмитна търговия и специализираните валутни
магазини се определя от министъра на финансите и министъра на
вътрешните работи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма предложения. Моля да гласувате § 9в.
От общо гласували 139 народни представители, за - 114,

Против - 2, въздържали се - 23. Параграф 9в е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 10, текст на вносителя. "§ 10. В § 2 от Допълнителните разпоредби се създават т. 6.
5. "Нестабилизирани виноматериали" са вина, непреминали цикъла на стабилизация; 6. "Алкохолосъдържащи суровини" са етилов алкохол, гроз¬дови и плодови концентрати с алкохолно съдържание над 1 обемен процент, гроздови и плодови сокове с алкохолно съдържание над 1 обемен процент, гроздова мъст с алкохолно съдържание над 1 обемен процент, мистел, винен, плодов, ромов и уисков дестилат, винени и плодови утайки, спиртова винаса, спиртова меласа, нерек-тифициран дестилат (сирец), водно-алкохолни смеси и екстракти."Няма предложения на народни представители. Текстовете са пояснителни.Комисията по бюджет и финанси подкрепя текста на вносите¬ля .
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате § 10.Вижте в текста дали е "спиртова" или "спиртована", макар че не виждам особена разлика.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Спиртована" винаса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 144 народни представители, за - 135, против - 1, въздържали се - 8.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "Преходни и заключителни разпо¬редби" .
Предложение на комисията за нов § 10а.
Да се създаде преходна разпоредба за новите размери на акцизите за хазартните игри, както следва:
11 § 10а. Новите размери на акцизите за хазартните игри влизат в сила от 1 април 1996 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате § 10а.
От общо гласували 148 народни представители, за - 135, против - 3, въздържали се - 10.
Параграф 10а е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Народните представители Пламен Денчев и Фидел Косев предлагат нови параграфи - примерно 106.
"Считано от 1 юли 1996 г., дължимият акциз за вината, спиртните напитки и пивото да се определя на база съдържащия 370.2 се в тях етилов алкохол." Това е едното предложение.
Другото предложение е също за нов параграф.
"В срок до 1 април 1996 г. Министерският съвет да внесе в Народното събрание предложение за промяна в Тарифата към Закона за акцизите."
Всъщност те оттеглят и двете предложения. Идеята беше да се промени начинът на измерване и базата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Следва § 11.
Моля, вносителите на предложения - Венцеслав Димитров, Фидел Косев, Пламен Денчев, да внимават по текста, който ще предложи комисията.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Да ги гледаме точка по
точка.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Не възразявам. Нека първо да ги докладвам общо.
"§ 11. В Тарифата за акцизите се правят следните изме¬нения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
"1. Вина до 15 обемни процента, без естествено пенливи, включително вино "Пелин" - 8 лева за 1 литър;"
2. В т. 4 изразът "обикновени ракии от плодови суровини, обикновено бренди" се заменя с "ракии от плодови суровини, брен-ди".
3. В т. 5 думите "маркови ракии" се заменят с "ракии отлежали, специални или с индикация за произход".
4. Създава се т. 6а:
"6а. Алкохолосъдържащи суровини - 1 лев за 1 алкохолен
градус;"
5. Точка 9 се изменя така:
"9. Кожи и кожени облекла от дивечови кожи - 50 процента;"
6. Създава се т. 9а:
"9а. Кожи и кожухарски облекла от дребен и едър рогат добитък - 10 процента ;"
7. Създава се т. 15а:
"15а. Авиационен бензин - 70 процента;."
8. Точка 16 се изменя така:
"16. Гориво за дизелови двигатели - моторно и леко ко¬рабно - 30 процента;"
9. Точка 18 се изменя така:
"18. Цветни телевизори с диагонална страна над 52 см, видеомагнетофони, видеокамери, апарати за възпроизвеждане на звук от компакдискове, грамофони-дек, стерео-магнетофони, стерео-касетофони с размери над 170 по 100 по 45 мм, стереоусилватели и озвучителни тела с мощност по-голяма от 50 вата или комбинация от посочените по-горе устройства, системи за спътникова телевизия или съставните части за тях - 10 процента;"
10. Точка 23а се изменя така:
"23а. Игрален автомат клас "А" - 3750 лв. на тримесечие;"
11. Точки 24, 25, 26, 27 и 28 се изменят така:
"24. Игрален автомат клас "В" - 45 хиляди лева на триме¬сечие ;
25. Игрален автомат клас "0" в игрално казино - 90 хиляди лева на тримесечие;
26. Рулетка в игрално казино - за игрална маса-9 млн. лева на тримесечие;
27. Други игрални съоръжения в игрално казино - 1 млн. и 500 хил. лева на тримесечие;
28. Бинго - 9 млн. лева на тримесечие."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров.
1. В § 11 точка 6 да отпадне.
2. В § 11 да се създаде нова точка 6а. "6а. Точка 10 се изменя така:
"10. Леки бензинови автомобили от 1800 до 2500 куб.см и леки дизелови двигатели от 2000 до 2500 куб. см - 10 процента."
3. В точка 9 числото "52" се заменя с "54".
4. В т. 10 числото "3750" се заменя с "2875".
5. В точка 11 сумите "45 000", "90 000" "9 000 000",
"1 500 000 лева" и "9 000 000" се заменят съответно с "34 500",
"69 000", "6 900 000", "1 150 000" и "6 900 000".
370.4
Предложение на народния представител Фидел Косев: В § 11, т. 10 се изменя така: 10. Точка 23а се изменя така:
11 23а. Игрален автомат клас "А" 3 хил. лв. на тримесечие". Предложение на народните представители Пламен Денчев и
Фидел Косев: в § 11, т. 22 от раздел четвърти на Тарифата към Закона за акцизите "50 %" да се замени с "25 %". Предложение на комисията:
В тарифата за акцизите се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така:
"3. Вина до 15 обемни процента и вино "Пелин", без естест¬вено пенливи вина - 8 лв. за един литър;
2. В т. 4 думите "Обикновени ракии от плодови суровини, обикновено бренди" се заменя с "Ракии от плодови суровини, брен-ди";
3. В точка 5 думите "маркови ракии" се заменят с "ракии отлежали, специални или с индикация за произход";
4. Създава се т. 6.1:
"6.1. Алкохолосъдържащи суровини - 1 лв. за 1 алкохолен
градус";
5. Точка 9 се изменя така:
"9. Кожи и кожени облекла от дивечови кожи - 50 %".
6. Създава се т. 9.1:
"9.1. Кожи и кожухарски облекла от дребен и едър рогат
добитък - 10 %".
7. Точка 14 се изменя така:
"14. Бензин - всички видове с октаново число до 93 окта-на, вкл. автомобилен бензи, нискооктанов бензин, авиационен бензин, керосин, толуол - 70 %";
8. Точка 16 се изменя така:
"16. Гориво за дизелови двигатели - моторно, и леко корабно - 30 %";
9. Точка 18 се изменя така:
"18. Цветни телевизори с диагонал на страна над 52 см, видеомагнетофони, видеокамери, апарати за възпроизвеждане на звук от компактдискове, грамофони - дек, стереомагнетофони, стереокасетофони с размери над 170 х 100 х 45 мм, стереоусилватели и озвучителни тела с мощност по-голяма от 50 YY или комбинация от посочените по-горе устройства, системи за спътникова телевизия или съставните части за тях - 10 %";
10. В т. 22 числото "50" се заменя с "25";
11. Точка 23а става т. 23.1 и се изменя така:
"23.1. игрален автомат клас "А" - 3 хил. лв. на тримесе¬чие" ;
12. Точки 24, 25, 26, 27 и 28 се изменят така:
"24. Игрален автомат клас "В" - 45 хил. лв. на тримесечие.
25. Игрален автомат клас "С" в игрално казино - 90 хил. лв. на тримесечие.
26. Рулетка в игрално казино за игрална маса - 9 млн. лв. на тримесечие.
27. Други игрални съоръжения - 1 млн. и 500 хил. лв. на тримесечие.
28. Бинго - 9 млн. лв. на тримесечие".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Направено беше предложение да се движим по точки. Първото Ви предложение, господин Димитров, по т. 6. Имате думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На път сме да направим една голяма грешка, защото някой, когато е преписвал, е сбъркал. В старата Тарифа за акцизите навсякъде фигурира терминът "кожени и кожухарски облекла". Това личи още в предложението на правителството е заместено с "кожи и кожухарски облекла". Какво се прави с това?
Най-напред вместо "кожени облекла" се замества с "кожи". Доколкото знам на кожите има експортна такса, те са на друг режим. От друга страна, кожените облекла отпадат, т.е., което не е чак толкова лошо, ако питате мен - трябва да отпаднат, но не това е била сигурно волята на вносителя и после волята на комисията. Навсякъде, където фигурират "кожи" трябва да се сложи "кожени", за да стане ясно, че става дума за кожени облекла, а не само за кожи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз предлагам, тъй като от първа до пета няма предложения, да гласуваме...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Тогава дайте моите да гласуваме, както ви предлагам, и после предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тогава започваме с тези, по които има предложения, в случая т. 6, която засяга кожите или кожените и кожухарски облекла. 371.2 3,
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз предлагам да остане това "от дивечови кожи", защото ние трябва дивеча си да съхраним, но другото, което се отнася до кожени и кожухарски облекла от дребен и едър рогат добитък - десетте на сто да отпаднат. Защо ви го казвам?
Защото нашата кожухарска индустрия е пред загиване. Вече наши кожени облекла на българския пазар на практика не могат да се продадат именно заради акциза, сега той беше по-голям, сега го намаляваме, но аз ще ви кажа, че в една Турция, където преобладаващата част от българите си купуват облекла, даже дава право на хората, които продават кожуси, да ги продават без тяхното ДДС. Има някакво минимално, колкото да се отчитат. След като те във вътрешните продажби на дребно премахват ДДС, ние освен че запазваме ДДС, не пледирам за това, защото това е обект на друг закон, но нека сега това да се премахне, за да се помогне на нашата промишленост. Иначе наистина загива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложението е да отпадне т. 6. Чухте аргументите. Това е отлагането с 10 на сто акциз на кожените и кожухарските облекла от дребен и едър рогат добитък. Моля да гласувате. Това са промените в тарифата - за отпадане на т. 6, която засяга акцизите на кожените и кожухарски облекла от дребен и едър рогат добитък. Група народни представители бяхме в Балчик и в завода в Добрич всъщност поставят същия проблем.
От общо гласували 167 народни представители, за - 60, против - 70, въздържали се - 37.
Не се приема предложението за отпадане.
Другото предложение на господин Венцеслав лимитров е за нова т. 6а.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Другото предложение е известно, въпреки че вече го дискутирахме и една част от хората се обявиха против, но мисля, че Министерският съвет изяви публично чрез заместник министър-председателя подкрепа на едно такова предложе¬ние и затова ще помоля парламентарното мнозинство да се вслуша в неговия глас.
Парламентарният правилник ми позволи, въпреки отхвърляне¬то на моя законопроект на първо четене, между първо и второ четене, между другото, както ще стане и със Закона за данъка върху общия доход, пак да направя тези предложения. Така че не искам вече да ви агитирам защо съм го направил, за да се подпомогне родното производство на дизелови автомобили с обем на двигателя под 2 хил. кубически сантиметра.
Затова, колеги, ви призовавам да ме подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложението е за нова т. 6а, която засяга акциза върху леките бензинови автомобили от...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не бензиновите, а само за дизеловите се предлага малък таван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, за дизеловите.
От общо гласували 189 народни представители, за - 80, против - 65, въздържали се - 44.
Не се приема това предложение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Следващото предложение, много ви моля, колеги, този път да се съгласите с него. Всичко отхвърля¬те, поне се съгласете за 2 сантиметра. Става дума за телевизори¬те. Масовите телевизори, които се продават, са с диагонал на екрана 21 инча. 21 инча е 53 и нещо. В закона са писали "52". Дайте да го сложим "54", за да няма после двусмислени тълкувания. И тогава 21 инча наистина ще попаднат, а сега 52 за съжаление е малко под 21 инча.
Затова поне това подкрепете. Един инч е 25,4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложението е в т. 9 да се направи тази корекция: "Цветни телевизори с диагонал на страна над 52 см" да се замени с "54 см".
По същия въпрос господин Будимов.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Колеги, като занимаващ се с тази дейност, именно с телевизори, мога да ви кажа, че това предложе¬ние е изключително разумно. Защото ние можем да направим така, че най-масово продаваните телевизори, които отиват малко над 52 см, да ги заложим с този акциз.
И тук, уважаема госпожо председател, една чисто редакцион¬на бележка. Няма "диагонал на страна", а "диагонал на екрана". Трябва да стане: "Цветните телевизори с дължина на диагонала на екрана над 54 см".
По този начин ние всъщност уреждаме нещата. Моля ви да подкрепите това предложение. Ще създадем следния хаос от меренето в инчове и в сантиметри. Много пъти се получава точно това между 52 и 53,5 см. едно недоразумение и е възможно да поставим на изпитание самите служители, които трябва да наложат акциза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате тази корек¬ция, в това число и уточнението.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Мисля, че колегите разбраха, че българските телевизори са до 52 см.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: От общо гласували 191 народни представители, за - 77, против - 57, въздържали се - 57.
Не се приема това предложение.
Следващото предложение на господин Венцеслав Димитров засяга замяната на едно число с друго. Има ли го в окончателния текст? Да, имате думата.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Колеги, тук следва една серия от предложения, които на практика имат една и съща логика. Предла¬га се в раздел четвърти, който третира облагането на хазарта и игралните автомати, предложението на правителството е всичко да отиде с 50 на сто. Аз още и на първо четене ви казах, че 50 на сто ни се струват много, като се има предвид, че преди малко повече от половин година приехме тяхното двойно увеличение. В последствие се наложи, разбира се, за игралните автомати, които не са хазартни, да ги намаляваме, защото претенциите бяха наистина много големи и се оказа, че не могат да функционират.
Аз предлагам да се увеличат всичките с 15 на сто. Така че няма да обосновавам поотделно всеки, но логиката е такава - във всички точки старите данъци, които сега важат, акцизи, да се увеличат не с 50, а с 15 на сто. Защото иначе приходи няма да влязат, те ще ги закрият.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, предложението е съответно в т. 10 и т. 11 да се направят корекции в числата, които да отговарят на увеличение с 15 на сто, различно от това, което предлага вносителя.
Всички разполагате с текста, няма да го четем. Моля да гласувате това предложение, което засяга числата в т. 10 и т. 11.
От общо гласували 157 народни представители, за - 34, против - 66, въздържали се - 57.
Не се приема предложението.
Има думата господин Будимов. Няма да изчаквам вече гласува¬нето, за да не се увеличава гимнастиката.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Колеги, аз не разбрах нещо в предишно¬то гласуване. Прие ли се, господин Желев, ако обичате, "с дължина на диагонала на екрана над 52 сантиметра"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, тази поправка е редакционна и щях да я кажа накрая, когато гласуваме въобще текста. Да, тъй като се разбира по-точно.
И следват предложенията на народните представители Пламен Денчев и Фидел Косев. Тъй като едното предложение на господин Косев е възприето, а последното Ви предложение? ВТ/НП 372.1

ФИДЕ/! КОСЕВ (от място): То също е възприето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Възприето е също. Поради това поставям на гласуване целия § 11 така, както е предложен от комисията, с две поправки: в т. 6 създава се т. 9.1. "Кожени и кожухарски облекла..", а не "Кожи и кожухарски облекла".
И другата корекция на господин Будимов - "Цветни телевизо¬ри с дължина на диагонала на екрана".
Това са корекциите. Моля да гласувате като цяло § 11.
Има две предложения - от господата Пламен Денчев и Фидел Косев, които ги оттеглят, така че това е последният текст на закона.
От общо гласували 140 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - 17.
С това е приет § 11 и целият Закон за изменение и допълне¬ние на Закона за акцизите.
Благодаря отново на комисията и на нейния председател господин Желев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Да, благодаря и аз. Последните две предложения, госпожо председател, на Пламен Денчев и Фидел Косев, са оттеглени. Само за протокола, да, благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз съобщих, че се оттеглят.
Ще направя съобщенията:
Комисията по младежта, спорта и туризма ще проведе заседа¬ние в четвъртък, утре, от 14,30 часа в зала 456.
Комисията по радио, телевизия и БТА ще заседава извънредно днес от 17 часа в зала 134 на "Батенберг". Ще разглежда законо¬проектите за радиото и телевизията.
Същата комисия ще проведе редовното си заседание в четвър¬тък от 15 часа, със същия дневен ред.
Комисията по образованието и науката ще заседава в четвър¬тък от 15 часа в 142-ра зала. Ще гледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност.
Комисията по културата ще заседава от 15 часа на 28 февруари в зала 456 на "Батенберг".
Комисията по устройството и дейността на държавните органи на заседанието си днес ще обсъди върнатия с Указ № 32 от 27 февруари т.г. на президента на републиката Закон за измене-372.2 ние и допълнение на Закона за данъчната администрация. Не е обозначен часът.
Моля господин Мулетаров да съобщи часа.
В 14,30 часа е заседанието на Комисията по устройството и дейността на държавните органи, което ще разгледа мотивите към указа на господин президента.
Закривам заседанието. Утре в 9 часа започваме с продължение на програмата от днес - първо четене на Законопроекта за водите. (Звъни)(Закрито в 14,20 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Благовест Сендов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нора Ананиева
СЕКРЕТАРИ: Красимир Момчев Станимир Калчевски