Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Христо Бисеров

Секретари: Александър Ненков и Деница Златева

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Регистрирани – 163. Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, преди да преминем към дневния ред – постъпили са две решения на Централната избирателна комисия.
Първото, Решение № 2671-НС от 22 май 2013 г.:
„На 21 май 2013 г., на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Румен Василев Стоянов, избран от 17. многомандатен изборен район – Пловдив, издигнат от коалицията от партии „Коалиция за България” в Четиридесет и второто Народно събрание.
На основание чл. 72, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия

РЕШИ:

Обявява за избран за народен представител в 17. многомандатен изборен район Пловдивски Маргарита Асенова Стоилова, ЕГН ..., от листата на „Коалиция за България”.
Решението да се обнародва в „Държавен вестник”.”
Второто Решение № 2672-НС:
„На 21 май 2013 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Илияна Малинова Йотова, избрана от 13. многомандатен изборен район Пазарджишки, издигната от коалицията от партии „Коалиция за България” в Четиридесет и второто Народно събрание.
На основание чл. 272, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия

РЕШИ:

Обявява за избран за народен представител в 13. многомандатен изборен район Пазарджишки Лазар Огнянов Попов от листата на коалицията от партии „Коалиция за България”.”
Моля да пристъпим към следващата процедура – да поканите избраните за народни представители Лазар Огнянов Попов и Маргарита Асенова Стоилова в пленарната зала за полагане на клетва.
Заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. (Всички стават.)
ЛАЗАР ОГНЯНОВ ПОПОВ И МАРГАРИТА АСЕНОВА СТОИЛОВА: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря ви. Честито!
Уважаеми народни представители, едно съобщение.
Вчера Временната комисия за изработване на Проект за правилник за организацията и дейността на Народното събрание на свое заседание, проведено на 22 май 2013 г., реши:
„1. Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание (обн., ДВ, бр. ...) става Проект на правилник за организацията и дейността на Четиридесет и второто Народно събрание.
2. В срок до 29 май 2013 г. парламентарните групи и народните представители внасят предложения по проекта по т. 1 чрез Деловодството на Народното събрание до председателя на Временната комисия за изработване на Проект за правилник за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Граждани и организации могат да правят предложения до временната комисия в срока по т. 2.
Проектът с постъпилите предложения се публикува на сайта на временната комисия, на интернет страницата на Народното събрание в еднодневен срок след изтичане на срока по т. 2.
Председател на временната комисия: Мая Манолова.”
Раздадено Ви е решението на комисията, но въпреки това е добре да има съобщение, за да знаете какъв е срокът, в който могат да бъдат правени предложения по правилника на Народното събрание.
И още едно съобщение, което е уточняващо, то е и подразбиращо се:
Утрешният ден, 24 май, е официален празник за страната, поради което Народното събрание няма да работи и няма да има парламентарен контрол. Парламентарният контрол, доколкото вече има постъпили питания и актуални въпроси, следва да се проведе на 31 май 2013 г., петък. До този момент са постъпили пет въпроса и три питания към министър-председателя и министри от служебния кабинет, срокът на отговор на които е 31 май 2013 г.

И сега да преминем към следващата точка:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НИКОЛАЙ ПЕТРОВ И УПРАВИТЕЛЯ НА НЗОК ПЛАМЕН ЦЕКОВ ОТНОСНО ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ДЪРЖАВНИТЕ БОЛНИЦИ, НА БОЛНИЦИТЕ С ПРЕОБЛАДАВАЩО ДЪРЖАВНО УЧАСТИЕ И ОБЩИНСКИТЕ БОЛНИЦИ, СЪСТОЯНИЕТО НА ЛЕКАРСТВОСНАБДЯВАНЕТО С ОНКОПРЕПАРАТИ; ДОГОВАРЯНЕТО НА МЕДИЦИНСКИ ИЗДЕЛИЯ И КОНСУМАТИВИ СЛЕД ПОСЛЕДНОТО РЕШЕНИЕ НА КСК, СЪСТОЯНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА НЗОК, КАКТО И ПЛАЩАНИЯТА КЪМ ДОГОВОРНИТЕ ПАРТНЬОРИ.
Да кажем „Добре дошъл!” на министъра на здравеопазването д р Николай Петров.
Имате думата за процедура, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, както и вчера, поради засиления обществен интерес правя процедурно предложение за пряко предаване на изслушването по Българската национална телевизия и по Българското национално радио. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мерджанов.
Има ли противно предложение?
Моля, гласувайте.
Гласували 174 народни представители: за 158, против 13, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Моля да бъдат предприети действия за осигуряване на пряко излъчване на заседанието по Националното радио и Националната телевизия.
Уважаеми народни представители, още едно процедурно предложение – моля Ви да гласуваме за допускане в пленарната зала на управителя на Националната здравноосигурителна каса д-р Пламен Цеков.
Гласували 182 народни представители: за 181, против 1, въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят д-р Пламен Цеков в пленарната зала.
Уважаеми народни представители, вчера беше прието Решение за процедурните правила за провеждане на изслушване на повече от едно лице. Само ще припомня приетото на вчерашното заседание, за да ориентираме процедурата и по днешното изслушване.
Вносителят на предложението за изслушване прави изложение на въпросите в рамките на 10 минути. Изслушваните лица информират Народното събрание по въпросите, предмет на изслушването. Всяка от парламентарните групи има право на два въпроса – всеки въпрос в рамките на две минути към отделните изслушвани лица. Изслушваните лица отговарят след задаването на въпросите. Парламентарните групи имат право да изразяват отношение към изслушваните отговори на въпросите в рамките на 10 минути. Това е приетото вчера решение. Хубаво е господин министърът и директорът на Националната здравноосигурителна каса да имат предвид тези правила. Ние от ръководството също ще следим за тяхното спазване.
Откривам изслушването.
Ще моля представител на вносителите да направи изложение по въпросите, предмет на изслушването.
Има думата господин Емил Райнов.
Заповядайте.
ЕМИЛ РАЙНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги, д-р Цеков! Днешното изслушване е, за да се запознаят всички народни представители, целият български народ с това, което се случи в българското здравеопазване през последните 4 години. Ако може да има емблема на бившето управление, това е провалът в здравеопазването.
Ситуацията е следната: дестабилизиране на здравната система и компрометиран солидарен здравноосигурителен модел. Всички са недоволни – пациенти, лекари, неправителствени организации. Вероятно някои са доволни, но за тях ще стане реч по-късно.
Резултатът от пагубната политика в последните 4 години беше непрекъсната смяна на министри, кохорта заместник-министри, шефове на Касата, шефове на надзора на Касата, концепции и така нататък.
Първият въпрос към господин министъра е: какво се случва със задълженията на болниците? Защо задаваме този въпрос?
Последните официални данни, които аз си спомням, от края на юли месец 2009 г. бяха за под 40 милиона просрочия на държавните болници. Какво се случи след това? Всички си спомняме последните 3 месеца на 2009 г., когато липсващият тук тогавашен министър Дянков спря плащанията на болниците. Тогава се натрупаха едни задължения, просрочия, които прескочиха в следващата – 2010 г., които останаха неразплатени. Продължи се с ежегодни намалявания на бюджетите на болниците, същевременно – нарастване цената на издръжка, ток, парно, консумативи, лекарства.
В момента колко са задълженията, за да стигнем до следващия въпрос: как ще бъдат преодолени? Ще спомена само, че има Евродиректива с евроизисквания – рано или късно трябва да въведем в България заплащане в рамките на 30 дни. Това автоматически означава, че и дълговете, които са извън просрочията, в момента, в който това се приеме, ще станат просрочия. Дали няма да се окаже в един момент министерството, респективно министърът, който се явява собственик на болницата, да остане генерал без армия, защото тези болници с тези задължения са практически във фалит?
Трябва да се кажат няколко други неща. Колко са следващите болници – след тези 18 закрити? Емблема на тези 18 закрити общински болници по време на предходното управление е болницата в Девин! Всички знаят Девин, защото девинчани бяха по-гръмогласни, затвориха пътя, медиите ги отразиха. Но освен Девин, има други 17 общински болници, които бяха закрити. Колко още общински болници са на ръба на фалита? Да не говорим за големи университетски болници. Публичната информация за някои от тях е, че задълженията минават над 80 милиона. Така че министърът трябва да отговори на този въпрос.
Естествено винаги е стоял въпросът: дали с тези задължения не се готви и една скрита приватизация – дълг срещу собственост? Това е нещо, за което в бъдеще доста ще говорим и ще го разнищваме.
Вторият въпрос, на който очакваме отговор: лекарствоснабдяването с онкомедикаменти. Това, което се случи през изминалите 4 години, имаше два отговора. Единият вариант беше, че се върши от глупост и незнание. Надявам се да е този вариант, защото вторият е, че бяха проведени умишлени действия, които доведоха до драстично увеличаване цените на лекарствата! Всички си спомняте как през 2010 г. под влиянието на пациентски организации, които онзи ден мисля, че черпеха с шоколадови бонбони бившия министър-председател за това, че ги е легитимирал, а има за какво да черпят, защото две от пациентските организации са двама човека – две организации, така че използваха се, прехвърляха се лекарствата в Националната здравноосигурителна каса, но се забрави нещо много важно – регулацията! В резултат на това, скъпи ми колеги, цените на някои медикаменти в рамките на месеци скочиха осем до девет пъти! Казано другояче, 800 до 900%! Когато някой дефилираше по сутрешните блокове на телевизиите и обясняваше как този ден е намалил с 2%, ами простата бакалска сметка показва, че до 800% може би още два мандата няма да стигнат, за да се намалят тези цени!
Случи се и нещо друго – Касата договаря едни цени, плаща тези цени на болниците, но болниците провеждат търгове. Цените в тези търгове са по-високи. И в момента ситуацията е следната – 28 търга с обществени пари, 28 различни цени, всичките високи! Защо 2 години, въпреки нашите предупреждения, никой нищо не разбра? Накрая се оказа, че шефът на Здравната комисия не знае, министърът не знае какво се случва в Касата! Въпреки доста големия обем преписки между Касата и министерството, накрая се стигна до безпрецедентния случай – създаде се извънредна Парламентарна комисия за цените на лекарствата, оглавена от депутат от ГЕРБ, удължи се срокът два пъти и се излезе с констатации, че след 2009 г., цитирам дословно: „В нормативната база е настанал хаос, довел до увеличаване цените на лекарствата драстично”! Ненапразно – д-р Цеков вероятно после ще отговори по-подробно, се стигна до онзиденшното увеличаване на бюджета, корекцията за плащанията за лекарствата. Накрая се смениха поредният министър, поредният заместник-министър, шефът на Касата. Резултатът какъв е? И до ден-днешен цените на лекарствата са драстично високи!
Случи се и нещо друго непоправимо – 2 години умишлено се блокираше работата на Комисията по Позитивния списък, на Комисията по цените! Сменяше се ежемесечно съставът на тези комисии, сменяше се нормативната база. Като резултат на това комисиите не изпълниха задължението си на шест месеца автоматически, по административен начин, да контролират и регулират цените на медикаментите!
Създаде се нов Национален съвет по реимбурсия и цени на медикаментите. Тук само отварям една скоба – създаването беше с наредба, която беше с промяна в закона и се прие Устройственият правилник в края на март месец.
Устройственият правилник на тази агенция е много интересен – 7 души състав, това е по закон, но освен тези 7 души състав, има 38 души администрация, от които, забележете, 9 души обща администрация и 13 души нормативно регулиране! Тази агенция няма такива функции! Какво нормативно регулиране? И остават едни работещи експерти наистина – 14 души.
Нещо много важно, в този Национален съвет от седем души двама са юристи, двама икономисти и само трима души са експерти в областта, а решенията се вземат с обикновено мнозинство, тоест неспециалистите винаги ще имат превес над специалистите.
Тук отварям само една скоба какво се случва и в Изпълнителната агенция по лекарствата – агенцията към министерството, която в момента може би се занимава с пренареждането на аптечния пазар, но и за това по-нататък.
Следващият въпрос – медицинските изделия и консумативи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Остава Ви една минута.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря.
Той също е емблематичен за управлението на ГЕРБ – всеки сектор, до който са се докоснали, е бил с цел създаване на монопол. Приеха наредба, прие се нещо, че от медицинските изделия Касата ще плаща само най-евтиното, а в по-скъпото Касата не участва, пациентът ще плаща на сто процента. Опитаха се да затворят снабдяването с консумативи във фирма – две-три. Решението от онзи ден на Комисията за защита на конкуренцията е категорично отхвърляне.
Въпросът ми е: какво ще прави Националната здравноосигурителна каса с договарянето оттук нататък след решението на Комисията за защита на конкуренцията?
На четвърто място, бюджетът на Касата. Какво се случва там? След одържавяването в края на 2009 г. – одържавяването, защото се премахна тристепенният модел на управление, премахна се общо събрание, премахна се контролен съвет, остана само надзор. Спусна се информационна завеса и четири години никой не разбра по каква методика, по какъв начин се плащат средствата на болниците, които те са заработили.
И накрая, ще го спомена. Резервът на Касата – 1 млрд. 600 хил. лв., прибраха се; 360 милиона през 2011 г. – трансфер от Касата към министерството. (Шум и реплики.)
Това също е от нашите вноски, колеги, не се смейте. Петдесет милиона миналата година. Къде остава прозрачността в управлението на Касата? Къде?! Къде?!
Виждам, че времето изтече. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Накрая, каква е методиката...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Ще Ви прекъсна, щом виждате.
ЕМИЛ РАЙНОВ: ... по която се разпределят парите в Касата? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Очакваме да чуем отговорите на тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, д-р Райнов.
Ще Ви моля, когато виждате, че времето е изтекло, да се съобразявате с този факт. И другите колеги след д-р Райнов също.
Уважаеми господин министър, следващата част от процедурата е Вие да направите една информация до Народното събрание по въпросите, предмет на изслушването.
Има думата министърът на здравеопазването д-р Николай Петров.
Заповядайте, господин министър.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми д р Райнов, следвайки реда на Вашите въпроси, започвам със съответните доклади.
По отношение дълговете на болниците.
Обобщената информация, с която разполагам към 31 март 2013 г., показва следното – че в страната има 176 държавни и общински болници. Общият размер на дълговете е 388 млн. 99 хил. лв. Просрочените задължения общо за цялата цифра болници са 86 млн. 886 хил. лв.
Малко по-детайлна информация – държавните болници се делят на две групи: едните са 100% държавни, другите са с 51% държавно участие. Тези, които са със 100% държавно участие, а това са именно 42 болници, са със задължения 176 млн. 755 хил. лв. Просрочените задължения при 100% държавните болници са 14 млн. 277 хил. лв.
Лечебните заведения с преобладаващо държавно участие повече от 51%, а именно 25 такива болници в страната, са със 145 млн. 824 хил. лв. задължения; просрочените от тях са 40 млн. 289 хил. лв.
Как стои въпросът с общинските болници? Те са 109 на брой в страната и техните задължения към 31 март 2013 г. са в размер на 65 млн. 520 хил. лв.; просрочените от тях са 32 млн. 320 хил. лв.
Направих си труда да направя и една своеобразна класация. Нейният вид има следното изражение: болници с най-малко дългове, със 100% държавно участие са болниците в Сливен и в Габрово, а тези, които са с най-високи дългове, са Университетската многопрофилна болница „Св. Георги” в Пловдив, Университетската болница „Св. Марина” – Варна, „Пирогов”, Александровската болница и така нататък. Всичко това има своите обяснения и предполагам, че доста добре го разбирате.
Това, което касае държавните болници с повече от 51% държавно участие, има следния вид. Най-добре се справят, в смисъл имат най-ниски дългове, болниците в Смолян и в Кюстендил, а най-зле изглеждат нещата в Обединената болница в Стара Загора, в Окръжна болница, така наречената МБАЛ–Пловдив, и на трето място – Бургас.
Как стоят нещата при общинските болници? Казахме 109 на брой в страната.
На първо място, тоест с най-големи задължения е така наречената „Пета градска болница” в София.
На второ място по задължения е Специализираната болница по пулмология и фтизиатрия в Пловдив, където бяха проблемите, и ако си спомняте, имаше доста големи вълнения. Тя е в процедура на закриване.
На трето място е болницата в Димитровград и на четвърто – Втора градска болница в София.
С това мисля, че успях да отговоря на първия Ви въпрос.
По отношение на лекарствата.
На всички е добре известно, че до 2011 г. лекарствените продукти, най-вече за онкология, където е големият проблем и голямото перо, където само цената на девет онкологични препарата съставлява повече от 56% от всички, ситуацията беше такава, че те бяха отпускани от Министерството на здравеопазването, основавайки се на Наредба № 34 от 2005 г.
В какво се изразяваше тази процедура? Министерството на здравеопазването провеждаше процедури по Закона за обществените поръчки за доставка, като при договарянето е спазвано правилото за постигане на най-ниска цена по чл. 7 от Наредбата, както и цена не по-висока от предходното договаряне. Договорите са сключвани с търговците на едро за период от една година. Спецификациите за договаряне на лекарствените продукти са изготвяни на база годишни заявки от лечебните заведения в рамките на планирания бюджет. Лекарствата са разпределяни от Министерството на здравеопазването на база двумесечни заявки от съответните лечебни заведения.
В Министерството на здравеопазването е функционирала Централна комисия за разпределяне на скъпоструващи лекарствени продукти, отпускани по реда на Наредба № 34. В комисията са били включени водещи специалисти в медицинската онкология и онкохематология, която е работила по утвърдени правила. Комисията е разглеждала постъпилите в Министерството на здравеопазването индивидуални протоколи за отпускане на конкретен лекарствен продукт и е вземала решение за отпускането, съгласно утвърдени от министъра критерии за лечение със скъпоструващи лекарства.
Контролът по предписването, отпускането и приложението на лекарствените продукти е извършен от специализираната дирекция към Министерството на здравеопазването по плануван график и при сигнали, както и от регионалните здравни инспекторати. Държа да подчертая – в момента МЗ не осъществява контрол в лечебните заведения по предписването и отпускането на лекарствени продукти, прилагани при лечение на онкологични заболявания.
През 2011 г. има промяна и тя се състои в следното. Лекарствените продукти за лечение на онкологични заболявания се осигуряват от Министерството на здравеопазването по реда на методиката за субсидиране на лечебните заведения. Лечебните заведения, в които се провежда лечение на злокачествени заболявания, сами провеждат процедури за доставка на лекарствени продукти по реда на Закона за обществените поръчки. Министерството на здравеопазването е оказвало пълно съдействие на лечебните заведения при организирането и провеждането на тръжни процедури с цел постигане на максимално ниски цени.
През 2012 г. настъпва нова промяна. Тя се състои в това, че лекарствените продукти за онкоболни се финансират вече от НЗОК. Лечебните заведения, както казах, отново провеждат процедури за доставка на лекарства по реда на Закона за обществените поръчки, след което НЗОК заплаща на болниците отчетените и приложени лекарства.
Отново ще повторя, че министерството не осъществява контрол в лечебните заведения.
Бих искал да разширя отговора си на втория важен въпрос с една кратка информация за това какви пари Министерството на здравеопазването разпределя за лекарства, за дейности и превежда към НЗОК за други дейности. Разделил съм ги в няколко групи, по-точно четири, както следва.
Първо, бюджетно финансиране на лечебните заведения по методиката за субсидиране на лечебните заведения за 2013 г. Министерството на здравеопазването плаща на държавните и общински болници, търговски дружества и така нататък по реда и начина, определен в методиката. Основание – сключен едногодишен договор с лечебното заведение, ежемесечен отчет за извършване на дейността, тримесечен отчет за извършване на дейността, проверки от регионалните здравни инспекции за брой болни, брой леглодни, брой процедури и така нататък. Отчетите се подават по електронен път в Националния център по опазване на здравето и анализи, който обработва информацията и я предоставя на Министерството на здравеопазването.
Тук става дума за 72 млн. 100 хил. лв., разпределени по следния начин: за спешна медицинска помощ – 15 млн. лв.; за оказване на спешна помощ за пациенти в спешно състояние, преминали през спешното отделение; за оказване на спешна помощ в национален мащаб към Центъра за спешна медицинска помощ – още 1 млн. лв.; 2 млн. лв. са осигурени и се плащат кръвните фактори при спешни състояния, при коагулопатия – нарушение при кръвосъсирването. Един милион лева е предвиден за дейностите по осигуряване лечение на деца и преходни грижи за новородени до отпадане на медицинския риск. Това ще рече, че докато детето е в клинична пътека, в един момент тя изтича и след това то вече не се нуждае от активно лечение, но се нуждае от поддържане на живота и основните жизнени функции. Този период може да бъде месец – два, докато се постигне желан резултат. Предвидени са 29 млн. лв. за стационарно лечение на пациенти с психични заболявания. Дванадесет милиона лева са предвидени за амбулаторно проследяване и активно лечение на пациенти с туберкулоза. Петстотин хиляди лева са предвидени за продължаващо лечение на пациенти с туберкулоза. За пациентите с инфекциозни заболявания, най-вече ХИВ – 1 млн. лв. За парентерално хранене – това са пациенти, които нямат вариант, по който да бъдат хранени през нормалните за това пътища – 200 хил. лв. Малка сума. За военнопострадали и военноинвалиди – 100 хил. лв., за ТЕЛК – 5,5 млн. лв., за Националния раков регистър – 200 хил. лв., за метадонови програми – 600 хил. лв., и за трансплантации – 4 млн. лв.
В областта на трансплантациите направихме някои промени, които са дадени в по-разширения ми доклад, който мога да предоставя, за да не отегчавам аудиторията. Мисля, че нещата се ускориха и това е видно през последните няколко дни.
Второто голямо перо, за което се грижи Здравното министерство, е доставката на лекарствени продукти. За кои лекарства става въпрос? За лечение на СПИН – 12 млн. 671 хил. лв., за лечение на туберкулоза – 622 хил. лв., за лечение на зависимости – 1 млн. 142 хил. лв., за радиоактивни лекарствени продукти – 1 млн. 999 хил. лв., за Националната програма за трансплантация на стволови клетки – 1 млн. 161 хил. лв., и Национална програма за превенция и контрол на туберкулозата в България – 86 хил. лв., или общо 17 млн. 681 хил. лв.
Отново се връщам, това са пари на Министерството на здравеопазването, които отиват за лекарства, лечение, към НЗОК и директно към изпълнителите.
Третото перо са трансфери към Касата за неосигурени пациенти. Тук влизат всички здравно неосигурени жени за родоразрешение без значение на вида на родоразрешението. Всички ваксини за рак на шийката на матката и тези две са предвидени като трансфер от 5 млн. 400 хил. лв.
Освен това – здравно неосигурени по следните дейности: амбулаторно проследяване на психични заболявания, амбулаторно проследяване на кожно-венерически заболявания, интензивно лечение, един профилактичен преглед и изследвания на всички здравно неосигурени жени, независимо от вида на родоразрешението, което се планира. В тази втора точка са предвидени 1,5 млн. лв.
И четвърто, през 2013 г. са преминали дейности от Министерството на здравеопазването към НЗОК, както следва: дейности по амбулаторно проследяване на болни с психични заболявания и болни с кожно-венерически заболявания с финансов ресурс 1 млн. лв., лечение, свързано с дейността на фонд „Асистирана репродукция” с финансов ресурс 15 млн. лв., интензивно лечение с финансов ресурс от 40 млн. лв., ваксините за деца с имунизационен календар – финансов ресурс 35 млн. лв., изследвания за петцити – това са ПЕТ-скенерите, какъвто скоро откривахме във Варна, с финансов ресурс 9 млн. лв., или общо са прехвърлени за дейности от МЗ към НЗОК 100 млн. лв.
Аз отговорих на двата въпроса, но долових още два.
Ставаше дума за Националния съвет по цени и реимбурсиране. Националният съвет трябваше да бъде факт две седмици след като аз встъпих в длъжност. Това беше законово разпореждане, което бях длъжен да изпълня. Бяха проучени повече от 30 имена, които бяха предложени на обсъждане в Министерския съвет и конкретните имена, които сега са факт, бяха решени на този форум. Националният съвет по цени и реимбурсиране има изготвена програма, план за работа, правилник, предвидена е територия, предвиден е бюджет, предвиден е около 45 души състав. Той вече заработи и за щастие първите резултати са доста добри, защото на базата на преговори бяха реализирани намаления в рамките на няколко седмици на няколко болезнено необходими медикамента за лечение на онкоболни, където на база договаряне и лек натиск се постигна понижение, за съжаление за 4-5 продукта, от порядъка на 40-50%.
Тепърва предстои да видим доколко ще бъде ефективна неговата работа, доколко ще оправдае очакванията на обществото. На мен лично не че не ми харесва, но ме смущава, че той трудно би могъл да бъде контролиран.
Не мога да си представя в едно общество, в една държава да съществува нещо без контрол, независимо дали то ще се нарича министерство, Каса, дали ще се нарича Национален съвет по цени и реимбурсиране. Всеки би трябвало да бъде отговорен пред някого.
По отношение на Изпълнителната агенция по лекарствата. Може би това е едно от направленията, в което получихме за краткия период – два месеца и нещо, най-много жалби за резултатите от тяхната работа.
От една страна, това е обяснимо, защото всеки контролен орган предполага да има жалби към него. От друга страна, предприехме мерки и то доста сериозни, в резултат на което оптимизирахме част от състава, а другата част предстои да се оптимизира, това ще бъде ангажимент на следващия министър. Изключително важна агенция – отсега бих си позволил да го посъветвам да се вгледа внимателно в професионалните качества на нейния състав. Мисля, че с това завърших.
Смятам, че другите въпроси са към д-р Цеков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин министър, за подробното изложение. (Народният представител Цветомир Михов иска думата за процедура по начина на водене.)
Господин Михов, заповядайте за процедура.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, процедурата ми е насочена към Вас, господин Миков. За всички е ясно, че изборната кампания приключи. Тези изслушвания са хубави, но не мисля, че са най-важните.
Въпросът ми е към Вас: кога мислите тройната коалиция, която се структурира в Народното събрание, да структурира комисиите, за да започнат да работят, тъй като ние имаме внесен Законопроект за увеличаване на майчинските? (Реплики и възгласи от КБ и ДПС.)
Единият вариант е – или умишлено ги бавите, за да не може да се гледа този законопроект, защото желанието ни бе увеличението да влезе още от 1 юни, другият вариант е, просто не знаете как да се разберете помежду си да ги разпределите. Благодаря. (Ръкопляскания от ПГ на ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Михов.
Ако вчера бяхте присъствали в залата, щяхте да разберете, че Народното събрание вече има две комисии – едната, по правни въпроси, беше създадена именно, за да могат... (Реплика от блока на ГЕРБ.) Това беше въпрос към мен, затова си позволявам да говоря по този начин, а не да сляза долу. Дължа Ви това обяснение.
Едната по правни въпроси – временната комисия, в която ГЕРБ отказа да участва, е създадена именно, за да може Вие, народните представители, упражнявайки законодателната си инициатива, тя да достига до комисиите и да могат да правят доклади. Има тридневен срок, Вие сте стар народен представител, в който аз ще сторя това и ще насоча и този, и другите внесени законопроекти към Временната комисия по правни въпроси, надявам се. Нека да не превръщаме парламентарната трибуна в наши изяснявания, можете да ме попитате и в кабинета, и в коридора.
Моля да продължим с изслушването.
Давам думата на д-р Цеков да направи изложение по въпросите на изслушването.
Мисля, че в навечерието на 24 май народното представителство трябва най-сетне да помислим тази реимбурсация и реимбурсни листи с какви български думи да ги заменим, без да засягам професионалната лексика на лекарското съсловие.
Доктор Цеков, заповядайте.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Преди да започна изложението си, искам да поздравя всички народни представители с избора им за депутати в Четиридесет и второто Народно събрание и да им пожелая много здраве, сили и късмет в работата им, така че българският народ да живее по-добре!
Господин председател, да карам по реда, който е записан в програмата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Да.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Състояние на лекарствоснабдяването с онкопрепарати. Разбира се, темата с лекарствата за онкологично болните е много щекотлива и години наред, в последните 10-12-13 години тя занимава не само политици, министерства, но и общественото мнение.
От 2012 г. онколекарствата бяха прехвърлени към Националната здравноосигурителна каса, което само по себе си създаде нова ситуация в Националната здравноосигурителна каса – нов вид дейност, която трябваше да бъде адаптирана към правилата, които има в Касата.
Хубавото нещо с прехвърлянето на онкомедикаментите беше, че отпадна лимитът или ограничението върху броя на онкоболните, които могат да бъдат лекувани с онколекарства. Всъщност това беше и целта на прехвърлянето им. От друга страна, това доведе до повишаване на разходите за онколекарства и то беше неминуемо, след като години наред бяхме алармирани от онколозите, че реално, с 50-60 или 70 милиона ние покриваме не повече от 50-60% от реалните потребните за онкоболни. Не само лекарите, а и всички знаят, че онкоболестите не могат да търпят отлагане и трябва да бъдат лекувани своевременно.
В резултат на прехвърляне на дейността миналата година, Националната здравноосигурителна каса реално започна плащане към месец март – април на онкомедикаменти, тъй като Министерството на здравеопазването беше предплатило значителна част от онкомедикаментите, така че първото тримесечие нямахме особено натоварване. Натоварването за Касата дойде през второто полугодие и четвъртото тримесечие вече имахме осезателно разходване на средства – около 12 милиона средномесечно за онколекарства.
За периода на 2012 г. ние нямахме нито един сигнал от български гражданин, че му е отказано лечение. Имахме сигнали за липсващи препарати в мрежата – около десетина препарати, които парадоксално бяха много евтини. Ще спомена един петфлуорацил, който струваше 2,50 лв. на ампула, но търговците не проявяваха интерес да го предлагат на пазара, защото е бил под тяхната себестойност и не можеха да го предлагат. Той беше заменен с препарат, който струваше 600 лв. – изключително скъп препарат и въпреки усилията, които положихме да бъдат внесени тези медикаменти, това всъщност стана в края на годината, ние калкулирахме значителен разход за тези медикаменти. В крайна сметка за една година ние приключихме с около 126 милиона разход за онкомедикаменти.
През 2013 г. заложихме 90 милиона – значително по-малко от това, което сме достигнали като нива с ясното съзнание, че ние няма да можем да издържим с тези 90 млн. лв. Както казах, това беше нова дейност за нас, ние нямахме изградени контролни механизми да спрем нарастването на разхода за медикаменти, затова искахме предпазливо и консервативно да подходим към разходването на тези средства. Разпределението им беше такова, че в първите два месеца на всяко тримесечие лечебните заведения нямаше да имат никакъв проблем по отношение на онкомедикаментите.
След анализ на първите два месеца с решение на Надзорния съвет ние разрешавахме заявените суми да бъдат изплатени. Така се случи в първото тримесечие – бяха заплатени 38 млн. лв., което в сравнение с предходната година за същото тримесечие, цитирам по памет, беше с около 7 млн. лв. повече
Във второто тримесечие разходът продължи да нараства средно с около 1 милион на месец спрямо предходния месец и заявката за второ тримесечие с дейност месец май възлиза на около 40 млн. лв. Имахме ясното съзнание, че не ни достигат средства да ги изплатим на лечебните заведения, затова на три поредни надзорни съвета беше дискутиран възможен вариант как да бъдат осигурени тези средства. На единия от надзорните съвети надзорът поиска от мен аз да извърша с нашите контролни органи проверки на всички лечебни заведения, които лекуват онкоболни – това беше направено. На следващия Надзорен съвет поисках да анализираме ситуацията – също беше направено. Въпреки че имахме анализа, въпреки че бяхме наясно, че медикаментите са изразходвани за болни, Надзорният съвет поиска създаване на експертен съвет съвместно с Министерството на здравеопазването и с новия Национален съвет по цени и реимбурсиране, който да направи съвместен анализ на събраните факти и доказателства и към мерките, които Касата беше предложила по отношение контрола на онкомедикаментите, да бъдат добавени нови.
В момента комисията е структурирана, тя работи. На 27 май трябва да приключи нейната дейност, да излезе със становище и на 29-и свикваме отново Надзорен съвет, на който да анализираме състоянието с онколекарствата.
Тук трябва да отбележа, че към настоящия момент, към всички лечебни заведения, така наречените комплексни онкологични центрове, са изплатени всички дължими суми за първо тримесечие, както казах, 38 млн. лв. Изплатени са средствата за месец март и месец април. В момента при нас е заявката за месец май, която с актуализацията, която Надзорният съвет прие преди една седмица – 17 млн.лв., в края на месец май, така както е по договор, ние ще разплатим и тези онколекарства.
Има една, не бих казал спекулация, но една заблуда, че Касата не само плаща, но и договаря цени, Касата поръчва медикаментите. Не е така. Националната здравноосигурителна каса разплаща медикаментите така, както се подават от лечебните заведения. За да се опитаме да намалим пределната цена, която е регистрирана в Позитивния лекарствен списък от Комисията по цени и реимбурсия, в Закона за здравното осигуряване миналата година беше направена промяна, която задължава Националната здравноосигурителна каса да провежда договаряне за намаляване на цените. Тоест, от пределната цена да търсим по-ниска цена. Оказа се, че това е изключително сложна процедура, защото ако Народното събрание, законодателят, може да задължи мен, не може да задължи търговските субекти да се явяват на такъв търг, защото така върви законодателството в България. Единственото нещо, за което са задължени търговците, които искат да продават и да получават средства от Националната здравноосигурителна каса, е да се регистрират чрез Комисията по цени и реимбурсия – преди да посочат пределната цена в Позитивния списък. Когато ние проведохме договаряне се получи един парадокс – търговете вече бяха изтекли по лечебните заведения и фирмите там, където бяха дали по-ниски цени на медикаментите, при нас дадоха по-високи цени при договарянето и обратно – ако там са имали по-високи, ние поискахме да ни дадат по-ниски цени при втория тур на договарянето, защото договарянето минаваше през два етапа: в първия, обявяваха цените си, след това ние ги обявявахме публично и на втория етап давахме възможност за втора корекция на цената.
Този парадокс го преодоляхме с Решение на Надзорния съвет като Надзорът прие решение, че заплаща само най-ниско договорената цена. Ако е ниска цената при лечебното заведение – плащаме нея. Ако е ниска при Касата – плаща тази, която е договорена в Касата. Това беше опит, за да бъде защитен все пак бюджетът на Касата. Той донесе някъде около 500 хил. лв. ефект. Върху 126 милиона сметнете долу-горе какъв е ефектът.
Мога да кажа, че към настоящия момент България е постигнала нещо, към което години наред се стремеше – онкоболните да постъпват веднага на лечение и да получават адекватно лечение. В съседни на нас страни все още онкоболните чакат между шест месеца и една година, което за нас е един успех, но всеки успех има цена. За нас тази цена тази година се очертава да достигне 156 млн. лв. за онколекарства, което е обезпокоително предвид това, че дори да използваме всички възможни буферни механизми на бюджета, няма да ни стигнат да покрием разхода за тези онкомедикаменти. Затова са и нашите усилия още преди да е приключило полугодието ние да набележим мерки, така че хем да съхраним възможностите на бюджета и, от друга страна, да дадем възможност на онкоболните да се лекуват без да усещат сътресения.
Това, което констатира нашата проверка в онкоцентровете, е, че преминаването от първа към втора и от втора към трета линия става много бързо. Разбира се, спазени са всички процедури, които са разписани в законодателството и в стандартите по онкология, но виждаме една тенденция към преминаване директно към трета линия на терапия, която е изключително скъпа. Ако първа линия на терапия е от порядъка на около 250-260 лв. на преминал болен, то трета линия достига до 20 хил. лв. – една изключително голяма разлика.
Сигурен съм, че в следващите дни и месеци ще трябва да проведем един сериозен дебат не за връщане на медикаментите към министерството, а, според мен, да търсим вариант, в който най-скъпата част от онколечението да има друг механизъм на наблюдение, ако трябва и на доставка на медикаментите. Дали това ще бъде съвместна дейност между Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, дали ще бъде един отделен комитет, който ще се занимава само с този процес, това може би ще се реши в бъдеще, но той трябва да бъде поставен на дебат. Защото, ако сме завоювали нещо, макар и с висока цена, ние не трябва да отстъпваме от него. Аз, като лекар, а не вярвам и хората, които не са лекари, да могат да кажат, че един онкоболен ще трябва да чака и няма да се налага да бъде лекуван. Това е долу-горе в частта на онколекарствата.
Пред мен имам цифрите за всяка една област, които сме добили през тримесечието – за първо тримесечие на 2013 г.; очакваното изпълнение за полугодието на 2013 г.; касовото изпълнение за първо полугодие на 2012 г. Ще Ви кажа само две контролни цифри, за да не Ви отегчавам: 47 млн. 203 хил. лв. имаме миналата година за първото полугодие. Тази година се очакват 79 млн. лв. Това е един колосален ръст и е най-високият във всички пера, които има Националната здравноосигурителна каса. За останалите разходи по бюджета ще спомена, когато представям състоянието на бюджета.
От тази трибуна отново ми се ще да помоля да не се спекулира с лекарствата и не само с лекарствата. Винаги съм казвал, че здравеопазването е арена, в която политическите битки трябва да намират консенсус, защото, ако удоволствието за някои е в парите, за мен удоволствието е в щастието и здравето. Наистина искам българите да са щастливи като са здрави. Това е по отношение на онколекарствата.
Що се отнася до договарянето на медицински изделия и консумативи след последното решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Наистина един от големите проблеми, с който се сблъсках, когато заех поста управител на Националната здравноосигурителна каса, бяха медицинските изделия. Надали има човек, който да не е изпитал на гърба си „удоволствието” да закупи медицинско изделие, когато попадне в едно лечебно заведение и му кажат, че трябва да си вземе конец, за да му зашият менискуса или да си доплати за става 2, 3 или 4 хил. лв. Обикновено това е процес, който се случва не по ясен и регламентиран начин. Това беше една от задачите, поставена пред мен, и трябваше да търся решение. Ако някой се пита кой ми е поставил задачата – постави ми я Закона за здравното осигуряване – чл. 45. Вмениха ми и тази отговорност – да търсим начин да договаряме цени и на медицински изделия. Между другото, от 2005 г. досега цените на медицинските изделия не са договаряни. Не знам точно по какъв механизъм са определяни, но никога не са договаряни и надали някой от Вас в момента, ако не влезе в сайта на Касата, може да намери някъде цена на медицинско изделие, освен ако не се отбие до някой гараж, апартамент или в някой ъгъл на някоя болница, за да договори цената с лекаря.
Приехме методика, която беше атакувана от всички страни – от пациентски организации, от фирми, от производители, от болници, от частни сдружения на болници. Въобще всички, които са в този процес, изявиха недоволство, което за мен беше сигнал, че сме на прав път. Проведохме методиката, въпреки ожесточената съпротива, въпреки обжалването пред Комисията за защита на конкуренцията, и тя даде своя резултат. В крайна сметка ние сме приключили договарянето и за първи път от 8 години, откакто Националната здравноосигурителна каса заплаща медицински изделия, ние ще имаме цена на медицинско изделие, която всеки ще може да види. Друг е вече въпросът, колко от тази цена може да плати Националната здравноосигурителна каса. Това ще намери отражение в предложенията, които ще дам на Надзорния съвет, в резултат на изтеклото договаряне.
Не искам отново да влизам в политическа полемика, въпреки че се изкушавам, защото изложението на д-р Райнов беше обстоятелствено. Голяма част от нещата, които той цитира, са събития, в които аз съм взел участие. Мога да кажа, първо, че КЗК не каза незабавно да се отмени. Там е записано буквално: „Да промени или отмени”.
Въпреки констатациите на КЗК аз не останах с убеждението, че те са против методиката, против договаряне. Те са против определени моменти, които биха – там така е и казано: „Може да доведат до нарушаване на конкуренцията в този сектор”.
Тъй като вчера получихме окончателно решението на Комисията за защита на конкуренцията, нашите юристи се запознават с него. Ние имаме нашето становище, което сме изразили и пред Комисията за защита на конкуренцията, и ще продължим да го защитаваме там, където наистина, ако трябва, нещата ще бъдат променени, но най-важното е, че ние имаме цена на медицинско изделие – това, което го нямаше до момента. Сега знаем, че имаме и стентове за 500 лв., имаме и за 800, имаме и за 1200 лв. Знаем, че имаме и стави за 2 хиляди, знаем, че са за 3 и за 5 хил. лв. и ред други – да не изброявам всички медицински изделия, защото те са твърде много и като номенклатура, и като характеристики от една група. Видяхме, че има и очна леща за 50 лв., има и за 700.
В следващите дни ще протече дебатът какво може да си позволи Националната здравноосигурителна каса – дали можем да поемем на 100% дадено медицинско изделие, кое можем да поемем на 100% и кое може да се доплаща. Въпреки че в методиката записахме, че пациентът няма да може да доплаща, ако иска да си купи изделие по-скъпо от базовата цена на Касата. В определени медицински изделия може да си го позволим това нещо, но в други – не.
Смятам, че сме направили необходимото, за да положим една база по отношение на медицинските изделия и да следваме добрите европейски практики, в които медицинските изделия се заплащат от Касата в целия им обем, гарантира се качеството, надеждността и медицинската им целесъобразност, а оттук нататък, ако пациентите искат нещо допълнително или по-хубаво, по-луксозно, винаги може да има такова, да е негова преценката и той да реши как да заплати това изделие. Толкова мога да кажа по отношение на медицинските изделия.
Състояние на бюджета на НЗОК, както и плащания към договорените партньори. Бюджетът на НЗОК е публично известен – 2 млрд. 710 млн. лв. има разпределени, заделени за Касата, така да се каже, от здравни осигуровки и трансфери. Очакваното изпълнение за първото полугодие – 1 млрд. 404 млн. 386 хил. 247 лв., цитирам ги дословно, както отдел „Бюджет” ми ги е дал, е около 52% – с 2% повече. Всъщност миналата година бюджетът приблизително от 2,3, ако не ме лъже паметта, беше преразходван. Тоест движим се в рамките на това, което е било и миналата година, въпреки че имаме завишени разходи по отношение на онкомедикаментите, но те в момента не могат да дадат реално отражение върху преразхода. Евентуално във второто полугодие, ако не бъдат взети мерки, там може да се очаква още един процент отгоре върху тези 52.
Мога да Ви цитирам разходите по пера или за отделните здравноосигурителни плащания, както е записано в закона. Мога всичките да Ви ги изчета, а ако искате да Ви кажа само тези, които са показали преразход.
Ще Ви кажа тези, които са показали преразход, ако имате въпроси по-късно, мога да Ви дам за останалите неща, защото са твърде много. Имаме преразход в специализирана извънболнична помощ – 52%. Това са прословутите направления, за които месеци наред говорим, че не ни достигат. Имах тука някъде една табличка, в която разликата между миналата година, първо тримесечие, и тази година е с 2 милиона повече в полза на първото тримесечие за тази година, което за нас е показател, че независимо от многото критики, които отнесохме, ние сме спазили ангажимента и повече пари сме заделили за специализирана извънболнична помощ.
Мога да Ви кажа, че към настоящия момент при гласувани 178 млн. лв. очакваното изпълнение за първо полугодие ще е 92 млн. лв. Имаме преразход в денталната помощ – 62%, но това е традиционно така. Първите месеци на годината са значително силни, защото на българските граждани се полага определен набор от стоматологична помощ. Тя обикновено се оказва до седми, осми месец. След като се изчерпа обемът имаме намаляване на разхода, но въпреки това – видях, че тук е д-р Миланов, председател на Българския зъболекарски съюз – в края на следващата седмица ще имаме съвместно заседание, както е по договор, с Българския зъболекарски съюз, за да обсъдим възможните перспективи и заплахи за бюджета специално за дентална помощ. С тях винаги сме работили конструктивно, нямаме различия и сме срещали разбиране и взаимно уважение.
Медико-диагностична дейност – 49% изпълнение. Неслучайно акцентирах върху това, защото в пресата и от отделни лекари и изпълнители на извънболнична медицинска помощ имаше такива сигнали, че не им стигат направленията за МДД. Виждаме, че дори и това, което ние им заделяме, не се усвоява – под 50%. Трябва да отбележим, че разпределението на направленията на МДД-та става на тримесечие и в първите два месеца на тримесечието лекарите винаги имат достатъчно направления и могат да се разпореждат с тях така, както те смятат. Ние знаем, че обикновено в третия месец на тримесечието се появява дефицит. Изработили сме механизми, чрез които може да бъде компенсиран този недостиг и в момента вече към нашите районни подразделения на Касата са постъпили искания за допълнителни – както направления, така и за МДД-та. Разбира се, винаги може да се желае повече, но възможностите на бюджета към този момент са такива. Както казах в началото, нашият поглед върху бюджета беше доста консервативен, тъй като очакваме преразход и той се случва в онколекарствата и за да можем да буферираме този преразход ние трябва да следим стриктно изпълнението в останалите параграфи.
Болнична помощ сме достигнали около... Хайде, лекарствената терапия – тя е на около 55%. Миналата година завършихме с 4% повече, тази година сме пет за първото полугодие, което не е обезпокояващо. Имаме възможност да се справим с този преразход.
При диетичните храни е същото.
Има ваксини за задължителна имунизация и реимунизация. Ние нямаме разход, въпреки че към първото полугодие сме заложили 8 млн. 750 хил. лв. нямаме реализирана дейност плащане. Нямаме реализирана такава дейност, защото Министерството на здравеопазването е разплатило ваксините до края на месец май и може би и в началото на месец юни. Тук може би е мястото да спомена, че в Касата приключи договарянето на ваксините. Мога да кажа много добре, успешно договорихме цени, макар и малко по-малки, но са по-малки от тези, които са били договаряни през 2011-2012 г. в Министерството на здравеопазването, което все пак е добре и показва, че сме се отнесли изключително отговорно и сериозно не само ние, но и фирмите, които участваха на търга за ваксини.
Болнична медицинска помощ. При предвидени 1 милиард 189 милиона първоначален бюджет – изразходвани са 741, очаквано 741 милиона 594 хиляди или това съставлява някъде около 62% от планирания бюджет. Цифрата е стряскаща – 62%, но трябва да Ви кажа, че ние имаме още около 263 млн. лв. в резерв. Те са преди всичко от болнична помощ, така че когато прибавим тези 263 млн. лв. в края на годината към бюджета за болници този процент значително ще спадне. Нашият анализ показва, че към първото тримесечие разходът за болнична помощ възлиза на 29,41, което е с 4,4% повече от предвиденото. Надзорният съвет е разрешил на годишна база да имаме преразход 5%, тоест ние сме приблизително в това, което ни е разрешил надзорът.
Миналата година, за сравнение, ние завършихме с 6,6% преразход на бюджета за болнична помощ и нямахме съществени проблеми там. Десет милиона не достигнаха, те бяха отпуснати допълнително от събраните в повече средства от здравноосигурителни вноски в края на годината.
Нямаме друго перо, което да бележи значително отклонение от заложените параметри. Виждате, между 44-48, 50% – в общи линии бюджетът засега се държи добре. Договорените партньори също се държат добре. Ние въведохме, всъщност опитахме се в началото на годината да въведем така наречения „насрещен план” по отношение на дейността на лечебните заведения, който беше посрещнат на нож, въпреки че лично аз смятам и сега смятам, и ще продължа да смятам, че това нещо трябва да се случи, защото, ако нямаш планиране, как ще преследваш изпълнение на плана, на бюджета си, как ще реализираш въобще цялата си дейност.
Хубавото е, че от 1 май започнахме с ежедневното отчитане – нещо, което държа да отбележа и това може би ще влезе в рубриката за електронната система, която Касата има. Мога да кажа, че това, което заварих като управител беше един добре структуриран софтуер. През годините се е работило далновидно. Поръчвани са добри софтуери, които да служат за управление на финансовия ресурс. Изключение прави аналитичната част, която почти отсъства и това е най-големият пропуск може би на електронната система.
Оставям настрани нещата, които заварихме, че нямаше собствена хардуерна техника – машини, които Касата ползваше на чужди фирми, дори имаше информация, която беше базирана…
ИЛИЯ БАТАШКИ (КБ, от място): Кога я заварихте?
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Заварих я през 2012 г., но три години подред търговете, д-р Баташки, са проваляни от фирмите и ние успяхме миналата година да проведем търгове, да набавим техника на Касата и в момента сигурността на информацията в Касата се намира на най-високо ниво. Всичко е базирано на машини в Централно управление, подготвяме изграждането и на допълнителен Data център, който ще бъде изнесен и е планиран още през 2001 г., но не се е реализирал в град Велико Търново. Това не знам дали ще стане тази година, но е планирано. Така че по отношение на софтуерите, които бяха написани през годините, вече са влезли в употреба и работят за управление на финансовия ресурс на Националната здравноосигурителна каса. Ние надградихме в рамките на тези възможности.
Допълнителна функционалност беше ежедневното отчитане, което беше предшествано от електронната здравна карта, ако мога така да се изразя, или електронното пациентско досие. Пуснахме го малко преди да започне ежедневното отчитане, за да могат гражданите да получават своя персонален код и да го използват. Наистина това също го заварихме разработено. То също беше разработено, но не работеше. (Реплика от народния представител Емил Райнов.) Аз го пуснах, д-р Райнов, и вече работи много добре. С електронния подпис за една година имахме 240 влизания, сега само за първия месец, откакто се раздават кодове, имаме над 10 хиляди влизания в персоналната информационна система или пациентско досие, откакто е придобило гражданственост.
Втората стъпка беше електронното ежедневно отчитане на приети и изписани болни. Там също имахме съпротива, но за мое голямо удовлетворение, сега използвам да благодаря на всички шефове на лечебни заведения, които положиха усилия и се справиха, вече болниците се отчитат. Имаме дребни проблеми, които не засягат кой-знае колко много същината на процеса. Този месец сме дали възможност на лечебните заведения да се адаптират плавно. Работим в добро разбирателство. Най-хубавото от цялата тази история е, че всичко, което се подаде, влиза автоматично в пациентското досие и вече имаме първите сигнали от пациенти, които сигнализират за дейности, които не са им извършени, не са реализирани, което е добър сигнал, че контролът над Касата придобива все по-голяма гражданственост.
Това, което предстои да се случи с ежедневното отчитане, е да ни даде възможност да премахнем хартиените носители до края на годината. Разбира се, това трябва да стане след консултации и със съгласие на Лекарския съюз – да се премахнат хартиените носители и електронните отчети наистина да станат само електронни и да спрем разкарването в куфари на направления и лична информация.
Остана още едно мъничко нещо – плащане към договорните партньори. Към настоящия момент сме изплатили абсолютно всичко към договорните партньори, което е заявено към нас. Имаме около 168 хил. лв. Това са средства за здравно неосигурени лица, които са ползвали услуги в интензивни грижи и диспансерно наблюдение на психично болни и с кожно-венерически заболявания.
Предстои ни с Министерството на здравеопазването да подпишем тези дни едно споразумение, с което министерството ще ни трансферира тези пари, защото по закон нямаме право да плащаме за такива лица. Може и да има някъде нещо, което е изостанало за плащане, но това най-вероятно са дребни суми и подлежат на уточняване между договорните партньори и районните здравноосигурителни каси. Аз смятам, че това по никакъв начин не може да попречи на дейностите в лечебните заведения. Това беше моето изложение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, имате думата за въпроси, съгласно приетите процедурни правила – по два въпроса към всяко едно от изслушваните лица от всяка парламентарна група.
Доктор Джафер заяви първа желанието си да зададе въпрос.
Имате думата.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми д-р Цеков, уважаеми дами и господа народни представители! Днес в обществото ни рядко има теза, около която да се обединят всички. Ако има сектор, в който провалът е пълен и признат както от опозицията, така и от досега управлявалите, това е сектор „Здравеопазване”. ГЕРБ призна своя провал, чрез кадровия кадрил, който осъществи в рамките на три години – четирима министри, трима управители на Националната здравноосигурителна каса. Какво по-голямо признание за провал!
Уважаеми господин министър, управлявате едно министерство, изпразнено от съдържание. Днес бюджетът на Министерството на здравеопазването е много по-нисък от бюджета на всяка ведомствена болница в България. Изпразниха го от съдържание тези, които преди Вас, позволиха безропотно:
1. Четенето на специални разузнавателни средства от тази трибуна срещу лекари.
2. Отклониха 2 милиарда от парите за здравеопазване, неизвестно и до днес къде.
3. Позволиха трансфери, които бяха обявени за противоконституционни, след като опозицията сезира Конституционния съд.
4. С безразборното прехвърляне на дейности от Министерството на здравеопазването към Касата, защото не правиха разлика между ангажименти, свързани с общественото здраве и медицински дейности.
„Движението е всичко – целта е нищо” – това беше принципът, изказан от ортодоксалния марксист Бернщайн, който важеше през цялото време. Движеха са паричните потоци, движеха се дейностите, движеха се лекарите – най-често към чужбина, движеха се пациентите между болниците, но нямаше цел, нямаше идея, нямаше път и нямаше концепция накъде е движението.
Моите въпроси към Вас са следните: каква е ситуацията с прехвърлените тази година дейности за финансиране към Здравната каса – интензивни грижи, ин витро и имунопрофилактика?
На второ място, бих искала да получим отговор на въпроса: колко от общинските болници са на ръба на фалита и ще последват онези 19 общински лечебни заведения, които фалираха и отидоха в небитието? Девин е върхът на айсберга, но освен Девин много други райони останаха без достъп до здравеопазване. Каква е ситуацията днес?
Когато има консенсус за това, че нещата в здравеопазването са зле, е важно да има консенсус и национално съгласие какво правим оттук нататък. Призовавам към такъв консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин министър, имате възможност да отговорите на зададените въпроси.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! На въпросите – директно.
През 2013 г. дейностите, които се прехвърлят от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса, са следните: дейности по амбулаторно проследяване на болни с психични заболявания, с кожно-венерически заболявания с финансови ресурси – 1 млн. лв.; за интензивно лечение, въпросът, който поставяте – 40 млн. лв.; за асистирана репродукция, работа на фонда – 15 млн. лв.; и за ваксините за деца и имунизационен календар – 35 млн. лв.
Ако позволите, бих искал да разширя малко отговора, тъй като в голяма степен аз съм страна във всички тези процеси преди да стана министър, защото това е основната ми работа. Аз съм анестезиолог и председател на Дружеството на анестезиолозите в България.
Това, което касае интензивното лечение, е нещо, което познавам в максимална степен и за което съм се борил през цялото време на моето председателство. Срещал съм се с всички възможни министри и шефове на каси. Удобството, докато те бяха ангажимент на Министерството на здравеопазването, се състоеше в това, че Министерството на здравеопазването можеше да си позволи да посочи и определи болниците, в които да се осъществява такова финансиране. Когато тези дейности се прехвърлиха към НЗОК, Касата не можа да си позволи такъв регулаторен механизъм. Тоест, всички болници там, които имат регистрирано второ и трето ниво, са потенциални бенефициенти на пари за интензивно лечение. Тъй като нашата гилдия – на анестезиолозите в България, е доста стегната, за разлика от другите колеги, които си нароиха по няколко дружества, ние сами многократно сме предлагали модел за осъществяване на интензивното лечение, модел за неговото финансиране и най важното, обърнете внимание, модел за контрол. Този контрол предлагахме да го направим ние самите, за да може да е ясно, че парите отиват по предназначение, за да може да е обективно, когато се заплаща. Защото и в самото интензивно лечение има разлики – в една болница, в друга болница. Ако няма разлики, ще бъде ли необходимо транспортирането на болни от една болница в друга? Това не означава различна квалификация, това означава различни възможности на лечебното заведение като цяло.
Нашата цел, нашият стремеж винаги е бил максимална прозрачност и максимална обективност. Защото там, където се върши истинското интензивно лечение, то е много скъпо. Ние сме правили много срещи, включително и в парламентарната Комисия по здравеопазването, където много ясно беше представено какъв е като недостатъци сборът от старата методика, когато беше към Здравното министерство и каква е ситуацията, когато сега се отива към Националната здравноосигурителна каса.
Като начало, може би и като механизъм на предпазливост, Националната здравноосигурителна каса на база на процедури, защото тук вече не говорим за леглодни, съобразно предвидения бюджет, направи едни калкулации, при които се получиха едни доста понижени суми – толкова понижени, че направо бяха смешни. Защото за 150 лв. интензивно лечение просто не си струва да се говори. Аз съм професионалист и много добре знам колко струва едно такова лечение. В същото време това даде възможност, хайде да ги нарека, лечебни заведения, които нямат чак такова реално натоварване, да станат много добри в документооборота, което е втора предпоставка парите отново да не достигат.
Във връзка с това ние направихме отново нашите предложения при спазване на добрия тон, с упоритост обаче от наша страна, с откритост в Обществения съвет, в Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Ние успяхме да постигнем нещо, което, ако не се осъществи сега на последния Надзорен съвет, аз ще бъде лично обиден на д-р Цеков, а именно е, че има възможност, има финансов ресурс, консултирано е с Министерството на финансите, да се повишат с по 100 лв. двете процедури.
Доктор Цеков, много Ви моля, използвам случая публично да го кажа – в Надзорния съвет, говорил съм с всички, при наличие на финансов ресурс, направете го. Имайте предвид, че интензивното лечение е базата на всяка болница. Това е гръбнакът на всяка болница. Когато станат авариите, както стана в Бургас, както стават авариите, както в Охридското езеро, на кого разчитат тогава? Лично съм казал на всеки министър, че когато се случи нещо, не дай Боже, неприятно, давал съм пример с Бургас, защото съм от този регион – при 300 км морска зона, при огромно предприятие „Лукойл”, което едно време охраняваха пет ракетни дивизиона, в един от които съм служил и аз, които сега ги няма, когато милиони става населението през лятото, какъв е ресурсът на държавата да реагира при една авария и един инцидент? Това са останалите пет шест анестезиолога в държавната болница, обърнете внимание! Защото те са отрядът за бързо реагиране, а тях ги няма, защото бяха привлечени с по-добри условия в другите болници. Сегашният директор с променената донякъде политика доведе до връщането на част от тях. Помогнете им! Това не касае само Бургас, това касае цялата страна. Аз лично, повтарям, ще бъда благодарен на този жест, д-р Цеков!
Общинските болници, които са 109 в страната, са с 65 милиона дългове, от които просрочени – 32 млн. 230 хил. лв.
На първо място по дългове, аз ги споменах, още веднъж ще ги кажа, това е Пета градска болница в София. На второ място е Специализираната болница по пулмология и фтизиатрия в Пловдив, където бяха проблемите, ние се срещахме, и повярвайте, за тези два месеца и нещо търчахме по всякакви възможни проблеми и до голяма степен успявахме да ги решим. Тя е на второ място, но използвам възможността да отворя една скоба.
Има един чл. 54 в закона, според който общината като собственик може да си позволи да закрие едно лечебно заведение, защото е неефективно, натрупало е дългове и така нататък. Но според този текст това решение трябва да бъде консултирано от здравния министър. Този член ми звучи доста разтегливо, защото той не предполага категоричност от страна на здравния министър, той не може да каже: „Не, няма да затваряте болницата!” или „Да, затворете я.” Този текст според мен е по-скоро с пожелателен характер и аз ще Ви моля в настоящия Парламент да го обсъдите и всички тези ситуации. Общината от своя страна е права, защото има дългове, те все повече се увеличават и влезе ли се в тази спирала, тя е мултиплицираща и от нея трудно се излиза. Общината като собственик решава, и би трябвало да е така, но отговорността за здравната услуга се носи от министъра. Тя е решавана и от предния министър по един, според мен, разумен начин, като е отваряна възможност за лечение в друго лечебно заведение. Сега обаче дали това би покрило всички обеми като пациенти, дали това би повлияло на персонала, който ще бъде освободен, къде ще отиде и как ще бъде устроен – струва ми се, че това е един комплексен проблем, който трябва да разрешите в бъдеще, защото той касае много други болници.
Подобен е и случаят с Девин и искам да се възползвам, ако ми дадете тази възможност, да отговоря на д-р Райнов, защото го пропуснах, после го видях в бележките си. Случаят в Девин е подобен, аналогичен. Опитите за решаване са започнали още при нашите предшественици, но накрая тази идея не се реализира по простата причина, че сградата е запорирана. Кметът иска да отдаде сградата под наем, но това реално не беше в неговите възможности, тъй като тя е запорирана – той няма собственост и няма право да го направи. Единственият полезен ход, който имахме в Министерството на здравеопазването, беше една временна услуга – да осигурим 24 часа лекар с възможност за амбулаторни изследвания, възможност за ехография, възможност за рентген. Аз лично ходих и там и искам да Ви кажа, че бях много развълнуван. Как е възможно в едно градче с шест-седем хиляди жители до такава степен да им бъдат промити мозъците на хората, че те просто са в състояние на непоносимост? Те се мразят, повярвайте ми! А в едно такова малко населено място те са роднини на практика!
Не знам колко години се мъчат тези хора. Те не приемат нищо с доверие, че се прави в името на тяхното благо, на тяхното добро.
Кметът обеща, че с помощта на финансовия министър ще се опитат да прехвърлят тежестите от тази сграда на друга сграда. Има регистрирано дружество още от предишния екип, което е готово да заработи веднага. Това е случай, който касае много, много общински болници. С това завършвам, госпожо председател.
Добре би било в този парламент отново да се постави въпросът: добра ли е формулата търговски дружества? Добра ли е формулата общински и държавни? И най-вече болниците според мен трябва да бъдат вкарани в един общ организъм, който да бъде регулиран и контролиран.
И не на последно място, когато важи принципът за равнопоставеност, ефективност, конкуренция, за което няма абсолютно никакви данни и никой не се грижи – нито Здравна каса, нито Здравно министерство, когато се плаща едно лечение, следи ли се с какво качество излиза този пациент?! Следи ли се колко пъти диабетно болен е постъпвал в една болница и е отчетен, примерно пет пъти, в другата е постъпил един път. Това означава, че може би ефективността на болницата, където е бил веднъж, е по-добра. Следи ли се смъртност, това оказва ли влияние върху финансирането на болниците?
И не на последно място: какво става с отдалечените региони, които са непривлекателни, в които трудно би издържала една болница? Свидетел съм как мой колега от Александровска болница, на когото няма да спомена името, напусна работа в Университетска болница и беше в Девин заради по-високата заплата. Тогава това бяха последните отчаяни опити да се спаси здравеопазването там, които бяха обречени, естествено, защото не може да заработи тези пари. Там няма този оборот, няма тези възможности. Следователно държавата трябва да се замисли и първо да определи кои са тези региони. Това касае образование, лекарствено снабдяване.
Гледах репортаж по телевизията, когато журналисти преследваха един микробус, който продаваше лекарства. Според мен той правеше добро, тъй като държавата не се е погрижила. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря за отговора, господин министър.
Колеги, имате думата за въпроси.
Ще моля в случаите, в които един народен представител ще задава по два въпроса, да ме информира за това, защото току-що ощетих колегата Джафер с 1,30 мин. Имате право по 2 мин. на всеки един въпрос, който ще развиете, към едно от двете изслушвани лица.
Заповядайте, д-р Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми д-р Цеков, уважаеми колежки и колеги! Дискусията, която се води тук, е доста напоителна и доста спокойна, но не е така със сектора, който стана причина днес да говорим и разсъждаваме по тежките му проблеми.
Това, че господин министърът само за два месеца в министерството е направил достатъчно, за да изчисти някои проблеми, не е така, както д-р Цеков, който е малко по-дълго време от него в системата. Искам да му се извиня за некоректно зададения от мен въпрос от място и да му кажа, че системата, за която той говори, е създадена още през 2009 г. и четири години колегите не намериха време да я включат в действие.
Доктор Цеков, въпросът ми към Вас е следният: на каква база, с какви параметри се извършва разпределянето на субсидията по различните лечебни заведения в България? Ако това има някакъв ефект върху тях, то шефовете на районните здравноосигурителни каси имат ли точно отношение към това, което става по разпределение във всяка една болница всеки месец? Няма европейска държава, в която да фалира държавна или общинска болница! България е ярък пример за антиевропейско отношение към здравеопазването и тук фалират преди всичко публични лечебни заведения.
Давам Ви още един пример и спирам, защото това е много важен проблем: тези 2 млрд. 700 милиона на година са страшна цифра! Извинявайте, че бях обстоятелствен. Субсидията за гр. Пловдив от 14 милиона се разпределя 8 милиона за едни и 8 милиона за други, като съотношението на леглата е 2500:1100! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Доктор Цеков, имате думата за отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Заповядайте.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря, господин председател.
Какъв е механизмът за определяне на бюджетите, най-общо казано, на лечебните заведения за болнична помощ? До 2012 г. включително това е ставало на исторически принцип, коригиран със съответния процент в зависимост от това с какви пари разполага параграфът за болнична помощ. Ако миналата година болницата е имала 1000 пациенти, на базата на 1000 пациенти лечебното заведение подава към районната здравноосигурителна каса искането си. Районните здравноосигурителни каси ги обработват, подават ги при нас в обобщен макет, който ние внасяме в Надзорния съвет и той гласува това, което всъщност се подава от лечебното заведение. Така е било до 2012 г.
За 2013 г. се опитахме да променим този исторически принцип поради един факт, който убягва на много хора. В началото, когато се формира бюджетът, има брой преминали болни, клинични пътеки със съответната единична цена, умножаваме броя на клиничните пътеки по единичната цена и се формира сума, накрая бюджетът.
Когато дойде лечебното заведение да подпише договора, изведнъж обемите изчезват, няма клинични пътеки, няма пациенти, има само една сума, която трябва да представлява бюджетът и шефът на болницата вече се разпорежда и разполага с нея. Мое виждане беше, че трябва да коригираме това нещо и да влезем в синхрон с Националния рамков договор, в който се казва, че там договаряме обеми и цени. Миналата година поискахме от лечебните заведения да дадат предполагаемите обеми, като им зададохме и критерии – брой легла, процент на използваемост на леглата, който всъщност формира оборота на едно лечебно заведение. Виждахме, че средният за страната е около 68-70%. Лечебното заведение подава оборот около 70% и средният му престой спада драстично – 2-3-4 дни, а знаем, че средният престой на сериозно болни хора е около 6 дни.
Дадохме необходимите указания. Лечебните заведения подадоха своите искания.
ИЛИЯ БАТАШКИ (КБ, от място): Директорите долу правят това.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Да, да. Оказа се, че на база на това, което искат шефовете на лечебните заведения, като обобщихме справката за тази година, трябваше да има 800 хил. пациенти повече спрямо предходната година. През 2012 г. има увеличение с 50 хил. пациенти повече, отколкото са били през 2011 г. Ние категорично не се съобразихме с това, което ни е подадено от районните здравноосигурителни каси. Те не бяха пипнали нищо. Въпросът е какво правеха. Те не бяха пипнали нищо. Това, което им беше дадено като искане от лечебните заведения, просто го транслираха към нас в същия вид. Тогава се наложиха корекции и да се върнем отново донякъде към историческия принцип. Прегледахме това, което те са извършили миналата година. В продължение на четири месеца всички тези преминали пациенти бяха разпределени по клинични пътеки, по среден престой и беше формиран на всяко едно лечебно заведение определен обем.
Както казах в началото, това обаче не се състоя, породи много напрежение. Може би не бяхме достатъчно убедителни, когато искахме да го направим. Впоследствие се оказа, че всичко, което искахме да направим по-различно от статуквото, се посреща на нож.
В крайна сметка с годините ще разберем, че от порядъка има повече полза, отколкото от хаоса и ако хаосът в момента е полезен за шепа хора в системата и страдат хилядите лекари, за които говорим, порядъкът ще донесе точно обратния ефект – мнозинството ще се чувства комфортно, а пък тази шепа хора, които сега живеят добре, ще се наложи да се адаптират.
Що се отнася до фалита на общински болници – това не знам дали ни засяга, защото ние не се занимаваме с управлението. (Реплика от народния представител Илия Баташки.)
Националната здравна каса спази стандартите, каквито са определени от медицинските дружества и следяхме да се реализират.
По отношение на информационната система. Информационната система е започната през 2000-2001 г., с различен успех е правено нещо. Пак казвам, добрата приемственост, независимо от пристрастията, в Касата е довела дотам, че все пак е направено значително в сферата на електронизацията. Ако не се лъжа, след НАП и митниците може би Националната здравноосигурителна каса има най-добрата електронна система или електронизация в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, д-р Цеков.
Има думата уважаемият народен представител д-р Адемов.
Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми д-р Цеков, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моите въпроси са към управителя на Националната здравноосигурителна каса.
Започвам със законовото определение – по дефиниция Националната здравноосигурителна каса е публична институция, която управлява парите на осигурените, парите, които по линия на държавния бюджет влизат в Националната здравноосигурителна каса, събирани, разбира се, от Националната агенция за приходите.
За съжаление, след 2009 г. управителните органи на Националната здравноосигурителна каса на практика бяха одържавени. За какво става въпрос? Беше премахната тристепенната структура на управление на Националната здравноосигурителна каса, беше премахнато Събранието на представителите, където е истинският граждански контрол върху изразходването на публичния финансов ресурс, беше премахнат Контролният съвет. Вместо това, остана Надзорният съвет, в който по закон четирима са представители на държавата, като председателят на Надзорния съвет се избира от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, Вашата гордост в Надзорния съвет, наречена „представител на пациентските организации”, през всичките четири години от Вашия мандат има непоследователна позиция. Веднъж подкрепя предложените проекти за бюджет на Националната здравноосигурителна каса, след това черпи с шоколадови бонбони този, когото трябва и накрая се оплаква, че няма пари за онколекарства. Това е позицията на пациентските организации, която според мен е, меко казано – с цялото ми уважение към тях, непоследователна. Не може в условия, при които се управлява публичен ресурс, да се разчита на представителите на държавата, защото делът на държавата в бюджета на НЗОК през всичките тези четири години са традиционните 941 милиона. За сметка на това работодателите и осигурените участват в структурирането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса с 67% или, изчислено по друг начин, означава, че за всеки осигурен се падат по 50 лв., а държавата плаща по 19,20 лв. Затова говоря за нетрадиционно и несъразмерно представителство в управителните органи.
В тази връзка, господин управител на Националната здравноосигурителна каса, моите въпроси към Вас от гледна точка на осигуряването и на гарантирането на прозрачност и граждански контрол върху изразходваните публични средства са следните.
На първо място, защо няма публично достатъчна информация от началото на 2012 г. досега за изразходваните публични средства – подчертавам, от всяко лечебно заведение, ако щете и по отделна клинична пътека? Защо няма на коя болница колко пари са платени? Това тайна ли е за българските граждани, за осигурените в България?
На следващо място, защо за всички лекарствени продукти, които са в реимбурсния списък, платените суми ги няма като публична информация? Защо няма публична информация коя от лекарствените фирми колко пари е получила? Това го дължите, уважаеми господин управител, на българските граждани, на осигурените в България.
На следващо място, оперативният резерв на Националната здравноосигурителна каса по закон е 269 милиона. Освен това, за онколекарства Вие си позволихте да актуализирате бюджета, като отнехте пари от системите за осигуряване на социална сигурност, за плащанията в рамките на Европейския съюз – 17 или 19 милиона бяха, които ги прехвърлихте към бюджета за онколекарства.
В този смисъл: допускате ли преразход в бюджета за онколекарства и изобщо за лекарства, защото бюджетът, който е за лекарства за тази година, заедно с онкопрепарати, заедно с актуализацията ще надхвърли рекордните 700 милиона, уважаеми господин управител? Дължите тази информация на осигурените в България. В противен случай отпада поетият ангажимент на ГЕРБ в началото на тяхното управление за прозрачност при харченето на публични средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Имате думата, д-р Цеков.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря, господин председател.
Започвам отзад напред. Аз декларирах, когато станах управител на Касата, че всичко, което се случва в Касата, ще бъде качвано на сайта като информация, за да могат хората, които се интересуват, не да пишат писма и да пишат „моля”, а просто да влязат в интернет и да видят. Миналата година всички разходи, които сме направили по отношение на лицензията за болнична помощ, са качени. Тази година им е приключило първото тримесечие. Редовно всичко, което беше, е качвано като информация на сайта на Касата. (Реплика от народния представител Емил Райнов.)
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Като обща сума?
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Разбира се, ние имаме договорни отношения и има търговска тайна. Ако Вие го промените, ще го направим това нещо.
Но по отношение на разходната част в крайна сметка държавните и общинските лечебни заведения подлежат на достъп до публична информация по Закона за достъп до публична информация, всеки може да се информира и от тях. Аз го вземам като бележка, ще направя юридическа справка.
Между другото, ние сме готови с първото тримесечие – отчетът, който вече е в Министерството на финансите. Нищо не пречи той да бъде публикуван, да има такава информация.
По отношение на онколекарствата – в системите за сигурност бяхме заделили с 20 милиона повече. Миналата година заварихме доста забавени плащания от предходни години, по които течаха лихви и трябваше да ги разплатим.
Тъй като не знаем какво ще дойде тази година от чужбина, няма как да получим такава информация, когато се прави бюджетът, ние заложихме малко повече пари с очакването, че ще дойдат плащания, които не търпят отлагане.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Петдесет и четири милиона.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Заложихме малко повече, но за полугодието до момента, както вървят нещата, те са със същия темп, каквито са миналата година.
В Закона за бюджета на НЗОК беше заложено, че с решение на Надзорния съвет могат да бъдат прехвърлени средства от параграф в параграф за здравноосигурителни плащания, не и за заплати, възнаграждения и така нататък. Затова нашето предложение беше да вземем не 17, а 20 милиона. Надзорният съвет каза: „Не, ще вземем 17 милиона, а следващите – след като набележим мерки по отношение на разходването на онколекарствата в следващите месеци”. Там нямаме проблеми. Нямаме съмнения, че ще се справим с този бюджет, който имаме.
Отделът работи доста добре, доста е коректен, така че нямаме проблеми. Още повече, имаме одит по отношение на дейността за миналата година и нямаме констатирани пропуски.
Очакваме преразход в онколекарствата. Аз Ви казах, най-вече за новите генерации лекарства, които са трета линия на терапия. Там наблюдаваме увеличение, затова имаме стръмно покачване на разхода. Ще вземем спешни мерки – набелязани са вече. Надявам се, че до края на месец юни ние ще имаме позиция. И не само позиция, ще има и контролен механизъм, по който изписването на тези медикаменти ще подлежи на по-стриктен контрол.
Наистина събрани онколекарствата за домашно лечение гонят тази цифра – около 700 млн. лв., но няма как и да бъде по друг начин. След като разширяваме достъпа и се увеличават пациентите, които консумират, няма как да не стане това нещо.
Според мен трябва да се помисли върху механизма за ценообразуването и новият Национален съвет по цени и реимбурсия трябва да направи всичко възможно медикаментите да имат прилични цени. Иначе няма как да спрем разхода, когато Касата е задължена да плаща по цени, които тя не определя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз д р Цеков.
Предлагам проф. Анелия Клисарова да зададе своя въпрос или въпроси и с това да приключим и да дадем почивка.
Към момента заявки за изказвания имат д-р Таня Андреева, Дора Янкова, д-р Дариткова, Илиян Иванов ...
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Нали по двама от парламентарна група!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Добре, ще уточним това, д-р Иванов.
Само да Ви кажа, че имаме 7-8 минути, да изчерпим три точки.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Извинявайте, проф. Клисарова, да чуем процедурата.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, вземам думата за процедура, тъй като е редно най-накрая да уточним по кои правила за изслушване работи Народно събрание и изслушва господин министъра и управителя на Националната здравноосигурителна каса.
Ние имахме надежда, че след като Вие сменихте госпожа Мая Манолова и вече Вие ръководите заседанието, всичко ще протече нормално, но е видно, че проектът и решението за процедурни правила за провеждане на изслушване на лице не се спазват.
Господин председател, моля отново да напомните на колегите народни представители от всички парламентарни групи, че вносителят на предложението прави изложение на въпросите в рамките на 10 минути. Това вече го чухме – д-р Райнов направи такова изложение. Изслушваните лица информират Народното събрание по тези въпроси – това също се случи. И всяка парламентарна група има право на два въпроса, всеки въпрос в рамките на две минути към всяко отделно лице. И това вече се случи за някои парламентарни групи. Така че нека да се спазват правилата. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Към всяко лице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Правилата ще се спазват. От Парламентарната група на Коалиция за България въпроси е задал д-р Баташки. Сега има думата проф. Клисарова, да влезе в процедурата.
Аз съобщавам какви заявки за въпроси има. (Оживление в ГЕРБ.)
И сега загубихме 5 минути в тази процедурна препирня. Да, има такива заявки за въпроси. И затова Ви предлагам, моля да ме извините, проф. Клисарова, да направим почивка, защото няма да може да се зададе въпрос и да се даде и отговор в рамките на оставащите 5 минути.
Почивка, продължаваме в 11,30 часа.




(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви, заемете местата си, заседанието продължава.
Преди да дам думата за задаване на въпроси, дължа обяснение на госпожа Атанасова във връзка с нейната процедура, по-специално за т. 3.
Сутринта прочетох още веднъж приетите правила.
Специално т. 3: „Всяка от парламентарните групи има право на два въпроса, всеки въпрос в рамките на две минути към отделните изслушвани лица”. Тоест, всяка парламентарна група, доколкото тук е уважаемият господин министър и управителят на Здравната каса, има право на четири въпроса.
До момента въпроси са зададени от госпожа Нигяр Джафер към министъра, от д-р Хасан Адемов към управителя на Здравната каса – два въпроса, от Парламентарната група на Коалиция за България д-р Баташки е задал въпрос към управителя на Здравната каса.
Съобщих кои са заявили, че желаят да зададат въпроси. Мога още веднъж да Ви ги прочета, но мисля, че няма смисъл. За да продължим нататък, предлагам да са от различни парламентарни групи.
Давам думата на д-р Дариткова да зададе своя въпрос, от ГЕРБ никой не е задавал.
Имате думата, д-р Дариткова.
Заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! С голямо извинение пред проф. Клисарова, която успяхте да върнете няколко пъти, но все пак ръководството на Събранието определя правилата, които не са съвсем в съответствие с правилника, който приехме. Надявам се това да се регулира с упражняването на този правилник.
Днешната тема и дебатите от вчера ми даваха надежда, че народните представители от левицата наистина искат да поставят темите, които вълнуват българското общество, за обсъждане, но в този дебат виждам повече отрицание, отколкото конструктивизъм. (Шум и реплики от КБ.) По-скоро намерението е...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина и да седнете в залата!
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: ... да се отхвърли всичко постигнато от ГЕРБ, а всъщност хората очакват от нас решения, още повече от Вас, защото сте с намерение да управлявате.
Ясно е, че проблемът с дълговете на болниците не е от днес. Ясно е, че в тази зала няма невинни по отношение на системата на здравеопазването, защото лицата и от ляво, и от средата, и от дясно все пак са били в управлението през последните десет години, откогато се поддържа темата за дълговете.
Факт е, че още месец февруари 2009 г. на въпрос на народен представител колко са задълженията на болниците, отговорът от тогавашния министър на здравеопазването е бил 378 млн. 39 хил. лв. Сравнете цифрите с посочените днес. Факт е, че само една университетска болница 100% държавна е имала 17 милиона просрочени задължения – Университетска болница „Св. Георги”, а в момента всички просрочени задължения на болниците 100% държавно участие са 14 милиона. Факт е, че болниците са поставени при едни и същи условия на договаряне, на условия, стандарти и реализират различна икономическа ефективност.
Аз съм горда като представител от Смолянска област, че сред отличниците са болниците в Смолян и в Мадан – една държавна с 51% държавно участие и една общинска болница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Изтекоха две минути. Ако ще задавате един въпрос, задайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Ще задам два въпроса, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Два, чудесно, заповядайте. Имате време още две минути.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Първият ми въпрос е към министъра на здравеопазването: дали смята, че правилото, което въведохме ние, за събиране на разходната част на лечебните заведения, изразходващи публичен ресурс, ще помогне да се изработят започнатите от нас единни стандарти за мениджърско управление на лечебните заведения, защото това е изключително важно, за да се повиши мениджърският капацитет на ръководителите на лечебни заведения?
Дали е достатъчно ефективна системата за контрол от страна на Министерството на здравеопазването и другите финансови институции върху управленските модели на лечебните заведения с държавно и общинско участие, които изразходват публичен ресурс?
Вторият ми въпрос ще бъде към управителя на Националната здравноосигурителна каса.
Нашето намерение с различните промени в областта на законодателството за лекарствата касаеше единствено подобряване достъпа на българските граждани до ефективни и качествени лекарства. Разходите са повече – това е факт, но те ще се увеличават във времето, защото общото развитие на здравеопазването върви към все по-скъпи индивидуализирани терапии. Това е тема, която стои и на европейско ниво. Даже в Европейската комисия се разработват нови механизми и се търсят варианти за решение за страните, които са с по-малък брутен вътрешен продукт, за да може гражданите им да имат равен достъп и да бъдат облекчени в това отношение.
Ние възприехме да се плащат онколекарствата от Националната здравноосигурителна каса в отговор на одитни доклади на Сметната палата, с които колеги отляво са добре запознати, според които е имало неефективност на обществените поръчки, според които е имало спестяване на средства, при условие че онкоболни тогава са съдили министерството за несвоевременно лечение и за нанесени щети.
Помним и билбордовете, помним и други факти от близкото минало, които се надявам, че и Вие добре си спомняте и са Ви сериозен урок. Надявам се да няма отстъпление в тази посока, защото сега българските граждани по-лесно достигат до терапия. Надявам се тази оптимизация да върви напред, още повече, че българското законодателство изцяло е съобразено с европейските норми. (Шум и реплики в залата.)
В този смисъл искам да попитам д-р Цеков: дали методът за договаряне на отстъпки от Касата, който ние въведохме с поправка в Закона за здравното осигуряване, е достатъчно ефективен и гъвкав, защото основният начин пациентите в България да получават достъп до терапия е чрез фонда, който имаме, и солидарния модел – Националната здравноосигурителна каса?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, д р Дариткова.
Колеги, въпреки обажданията от залата, понеже коментирахме процедурата, а д-р Дариткова се изказа и по нея, затова й позволих малко по-дълго време, за да си зададе въпросите.
Доктор Дариткова, едно пояснение. Тези правила не са в правилника, защото ако бяха там, нямаше да има нужда да приемаме ад хок решение за провеждане на процедурите. В Правилника на Четиридесет и първото Народно събрание няма предвидена такава процедура, а той е действащ в момента.
Уважаеми господин министър, имате думата.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема д-р Дариткова! Конкретно на Вашите въпроси – за стандарти за мениджърско управление. Това е изключително добра идея. Друг е въпросът обаче къде са тези стандарти, кой ги определя и най-вече – къде са контролните механизми, по които да се отчете добро или не толкова добро е управлението на един мениджър? В тази връзка една от първите предпоставки за добро управление според нас е да се изчисти проблемът с директорите и управителите на болници и да не се допуска с години да вървят отложени конкурси, „до конкурси” и така нататък.
Благодаря на госпожа Атанасова, че когато тя е напуснала Здравното министерство, беше спряла доста конкурси за директори на болници, за да ги проведе следващият министър. Ние се съобразихме с това и в рамките на два месеца и нещо всички договори, които изтичаха, и всички, които бяха забавени или сложени „до конкурс”, ние ги реализирахме. Така че тези, които предстоят от тук нататък, ще бъдат ангажимент на следващия министър на здравеопазването.
Доброто управление на една болница в голяма степен е зависимо от тъй наречените бордове на директорите. Това е тема, която се възползвам от възможността да представя на Вашето внимание и която предлагам да обсъдите и да предвидите законодателни мерки, които да лимитират и ясно да определят състава на тези бордове за управление. Защото в момента има бордове, които не са се сменили с години. Има бордове, съставени само от членове на едно лечебно заведение. Добре би било да обмислите каква да бъде числеността на борда на всяка болница, да има представители от Министерството на финансите, ако щете – дори от Социалното министерство, а защо да няма и представители на пациентските организации?! Ясен е стремежът на всеки управител и директор на болница да има удобен борд, с който лесно да реализира своите решения.
Друг въпрос, който е добре да се обсъди, е за продължителността на членуването в тези бордове. Не мисля, че три години, както е сега, е най-добрият вариант. Разбирам защо е така – защото е обвързан с договор за управление на директора на болницата.
По отношение на контрола от страна на Здравното министерство – той се осъществява по пътя на вътрешен одит, по пътя на Инспекторат и по пътя на Изпълнителна агенция „Медицински одит”. Лично аз считам, че макар и три структури, те не са достатъчни за осъществяването на реален контрол. Когато преди няколко месеца, преди година, преди две, ние от Дружеството на анестезиолозите атакувахме Здравната каса и Министерството на здравеопазването, предлагахме система за контрол, защото такава в оперативен порядък няма. Когато говорим за контрол на ниво директор, управител на болница, трябва да се разбира, че когато той отчете, че е на загуба с толкова милиона лева, то трябва да се направи структура на този дълг и да се види дали е свързан с лечебна дейност, по какъв начин и на какви цени са купувани лекарствените продукти, медицинските изделия, апаратурата, да се види на какви цени са осъществявани ремонтните дейности, обзавеждането и така нататък. Ето, това е оперативен контрол по отношение на директора на болницата.
Когато говорим за контрол по отношение на лечебната дейност, бих казал, че и в настоящия момент той е елементарен, нисък и неефективен по простата причина, че Касата осъществява контрол на базата на документи, отчети, а Министерството на здравеопазването осъществява контрол на базата на стандарти, алгоритми, протоколи за лечение.
За последния надзор на Касата. Досега съм бил на два такива от общо три, но разбирам, че не се приема много добре, когато министърът присъства на надзора. Аз не намирам нищо лошо в това. Това не е натиск от страна на министъра. Това е опит за по-добра комуникация. За това гарантира моят добър тон, когато съм бил винаги там.
Системата на появата, регистрацията и излизането на пазара на всяка нова болница също трябва да бъде преразгледана, когато говорим за контрол. Законът предполага, че за всяка болница, която е набрала необходимите документи, министърът в определен срок е длъжен да даде подпис за нейното разрешително за работа, след което тя с тези документи отива в Касата и Касата е длъжна да й даде средства, за да може тя да работи. Това е много голям въпрос, който предстои да решите. Той ще бъде тежък, ще бъде труден.
По отношение на делата, които водят някои болници срещу Здравната каса и Здравното министерство – бих искал да кажа, че на базата на културни, настоятелни и резултатни преговори с управители на четири такива болници ние постигнахме договорка за извънсъдебно споразумение. Беше ни декларирано, че исковете за около 25 млн. лв. към Здравното министерство и за 11-12 млн. лв. към Националната здравноосигурителна каса ще бъдат оттеглени. Надявам се следващият здравен министър да няма поне този проблем. В замяна на това договорихме Здравната каса да заплати около 1,6 млн. лв., така или иначе отчетени средства. Задължена е да ги плати. Това е добър жест, който ще спести един проблем на следващия министър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаеми господин министър – и за отговора, и за препоръките.
Господин Пламен Цеков има думата за отговор на втората част от въпросите, зададени от госпожа Дариткова.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря, господин председател.
Прехвърлянето на онколекарствата към Касата за мен беше добро решение, остава добро и така трябва да бъде. Виждаме, че с прехвърлянето на медикаментите падна ограничението. Пак повтарям, това беше добро начало – да направим необходимото за онкоболните.
Що се отнася до методиката, която беше приета в предишното Народно събрание и задължаваше Касата да договаря отстъпки от пределните цени, това наистина даде ефект върху дейността на Касата. Тоест ние сме длъжни да правим това нещо, но се оказа, че втората част от контрагента, който трябва да бъде към Касата – доставчиците на лекарствата, тях няма кой да ги задължи. Може би е редно в това Народно събрание да се помисли върху такъв механизъм, че не само Касата да е длъжна, а и този, който иска да ползва обществен ресурс, също да е длъжен да се яви и да договаряме отстъпка от цените. Защото изключителен купувач на онколекарства в момента е единствено и само Националната здравноосигурителна каса. Няма друг търговец, няма друг купувач. Редно е когато има един купувач, който купува цялото количество, той да договаря и по-ниски цени, а не пределните цени, които са заложени.
Наистина миналата година преминаха, отклонявам се малко от темата, не само онколекарства, преминаха и лекарствата за военно-инвалидите и пострадалите при изпълнение на воинския си дълг и ветераните от войната. Там реализирахме тази трансформация и нямаме абсолютно никакъв проблем, напротив, имаме редица благодарствени писма, най-вече от ветераните, които получиха медикаментите си и продуктите, които се заплащат от Социалното министерство вече не в ограничен брой аптеки, а в значително по-голям – над 400 аптеки ги обслужват при около 30-ина преди това. Това е атестат, че все пак Касата се справя с основния си ангажимент – да обслужва обществения интерес.
Същото се отнася и по отношение на онколекарствата, но смятам, че в следващите месеци там трябва много внимателно да се подходи. Има доклад на известна световна анализаторска агенция, която казва, че до 2050 г. лечението на онкоболните ще се превърне в заплаха за националната сигурност за малките икономики, каквато е нашата. Тази година, ако кажем, че очакваме 160 милиона за онколекарства, догодина трябва да сме готови за 200, за около 100 хил. души, а в момента за над милион и половина българи ние даваме около 500 хил. за домашно лечение. Направете съпоставка какъв колосален ресурс са онколекарствата. Там трябва да се подходи изключително отговорно и сериозно, и ако говорим, че трябва да изградим механизъм не само за договаряне на отстъпки от цените, но и механизъм за контрол, това не трябва да се разглежда като стъпка към ограничаване правата на гражданите, а по-скоро начин да успеем с оскъдния ресурс, с който българинът разполага и заделя, да им осигурим максимално качествено лечение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Доктор Цеков, благодаря Ви.
Като поднасям още веднъж извиненията си към проф. Клисарова, давам думата на народния представител Илиан Тодоров от „Атака”, защото от тази парламентарна група никой досега не е задал въпрос.
Още веднъж извинявайте, веднага след това се връщаме към Коалиция за България и към Вас.
Господин Тодоров, заповядайте.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Цеков, днес в България се сблъскваме с един страшен абсурд – българските граждани буквално умират поради закъснение на екипите за Спешна помощ, а положителни промени в тази насока никой не вижда. За мое съжаление всеки ден българското общество се превръща в свидетел и жертва на липсата на бърза и адекватна медицинска помощ. За съжаление, днес в България умират деца и майки поради закъснение на екипите.
Уважаеми господин министър, искам да Ви задам конкретен въпрос: в качеството си на министър на здравеопазването какви мерки предприехте, какво точно свършихте за разрешаването на проблема в насока липсата на екипи в Спешната помощ и тоталното изтичане на кадри от системата? Как си представяте, че ще задържите кадрите на Спешната помощ при тези подигравателни заплати, с които същите тези служители не могат да живеят нормален живот? Докога българските граждани ще заплащат с живота си заради неразрешените проблеми в Спешната помощ?
Имам и въпрос към управителя на НЗОК господин Цеков относно цената на лекарствата, които се заплащат от Касата. Докога всъщност те ще продължават да се повишават, докато доходите в България са замразени? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Уважаеми господин министър, заповядайте.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
На въпроса за Спешната помощ. Това, което успяхме да направим за късото време, в което сме били отговорни за това, е, че стартирахме програма „Стратегия за 2014 г.”, в която ще бъдат усвоени 300 млн. лв. Те ще бъдат директно насочени в Спешната помощ – да се изградят центрове за Спешна помощ, да се оборудват реанимобили, да се наситят с кадри, да се създаде добра организация и добра комуникация.
За мен като реаниматор е разбираемо защо най-видими са проблемите в Спешната помощ, но те не са само там. Там е директната връзка между пациента и пострадалия, там са първите минути, там са първите действия, първите резултати, които предопределят в голяма степен и по-нататъшния изход от лечението. Нормално е тази тема да бъде изключително чувствителна. Напълно съм съгласен с Вас, че с това унизително заплащане е изключително трудно да се намерят подходящите кадри, които да работят и да наситят системата.
Направихме опит да използваме и регламентираме дейността на фелдшерите. Оказа се, че европейското законодателство ни забранява това и в момента надеждите ни са към първите випуски, които ще излязат от парамедиците. Лично аз съм писал рецензията за одобряване като професия на парамедик, така че напълно съм в течение на този проблем.
Другото, което направихме, е да продължим работата по проекта за обучение на спешните кадри, който е с обем около 1000 души лекари, медицински сестри, шофьори, които трябва да преминат обучение по Спешна помощ, така наречената „първична кардиопулмонална ресуситация”.
Следващото, което сме на път да направим, но това ще го реализира вече следващият министър – ще опитаме да включим в този проект също служителите на Националната служба за охрана, за да могат да добият тези умения и да могат да си оборудват поне колите, които возят държавните мъже, с необходимата техника за животоспасяване.
Темата за спешността ескалира особено по медиите във връзка с последния случай, който беше цитиран за Бургас. Във връзка с това аз предполагах, че ще ми поставите такъв въпрос и се погрижих за необходимата информация и съм готов да Ви я докладвам.
Обърнете внимание: по разпечатка сигналът е получен на тел. 112 в 16,27 ч. Междувпрочем миналата седмица имахме среща с вътрешния министър, със заместниците и шефа на тел. 112, с шефа на тел. 150 и въпросът с комуникацията между тези две системи е решен. Тоест той е в рамките на секунди до минута. Сигналът е получен на 112 в 16,27 ч., една минута по-късно е получен на 150. Тръгване на екипа към мястото – 16,29 ч., пристигане на екипа на място – 16,37 ч., което ще рече – от постъпване на сигнала на тел.150, до момента, в който е бил на място, са минали 8 минути. Екипът е бил лекар, сестра, шофьор и с необходимото оборудване. На място е констатирана биологична смърт. С това мисля, че изчерпах отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Господин Цеков, заповядайте да дадете отговор на въпроса, поставен от господин Тодоров.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Докога ще продължават да се повишават цените? За една година откакто съм поел управлението на Касата, след залповото навлизане на над 150 медикамента през 2011 г. и значително повишаване разхода за лекарства за домашно лечение, проведените процедури за договаряне на отстъпки, съвместните действия с Комисията по цени и реимбурсиране към Министерството на здравеопазването миналата година успяхме да спрем стремглавото нарастване на цените на лекарствата за домашно лечение, дори успяхме да направим разход с около, цитирам по памет, 40 милиона надолу.
За тази година нямаме повишаване в цените на лекарства спрямо миналата година и това го показват разчетите и разходите, които правим. Ние обаче трябва да знаем, че движението на лекарствения пазар е много динамично – там непрекъснато влизат и излизат медикаменти, които не представляват търговски интерес. Производителят или представителят на производителя ги изтегля от пазара, заменя ги с нова молекула и то се появява на пазара с нова цена.
От ефективността на вече новия Национален съвет по цени и реимбурсия зависи Касата да плаща по-малко. Там е тясното място, там е мястото, където цената на лекарството трябва да бъде свалена до възможния минимум. Казвам „възможният минимум”, защото ако ние прехвърлим мярката, има опасност голяма част от медикаментите да излязат от нашия пазар, така както се случи в Гърция преди две години, когато беше осъществен тотален натиск върху цената и над 230 препарата бяха изтеглени от пазара.
Към настоящия момент нямаме сериозни индикации, че ще има повишаване на цени на медикаменти. Да, има някои медикаменти, които са нови, изцяло нови продукти, чакат на входа да бъдат заплащани от Националната здравноосигурителна каса. Съвместно с Министерството на здравеопазването в началото на годината ние не допуснахме навлизането на два нови продукта на пазара, които може би щяха да костват на Касата 70 млн. лв. до края на годината и то за ограничен брой пациенти – около 1000 човека. Надявам се към края на годината да можем да удържим ценовите равнища на лекарствата и да се справим с бюджета, който имаме. Но по отношение цената на лекарствата това е една постоянна задача. Тя няма начало, няма и край. Процесът трябва да се следи ежедневно така, както държим пулса на един пациент. В момента, в който институциите излязат от синхрона, в който работят министерството и Касата, трябва да знаете, че тогава цените автоматично тръгват нагоре. Към настоящия момент такъв синхрон между министерството и Касата съществува, затова и цената на медикаментите засега е спокойна при нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, д-р Цеков. (Народният представител Илиан Тодоров иска думата за реплика.)
Нямате право на реплика. Процедурата не го предвижда. Ако искате, господин Тодоров, след това имате право на още един въпрос, но това после, защото искам да дам думата на проф. Клисарова.
Заповядайте, имате думата.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (КБ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Благодаря, че вече съм на тази трибуна.
Защо така настоятелно исках да взема думата? Защото от всички разговори досега непрекъснато виждаме: осигуряват се пари; има много пари; непрекъснато се покачва бюджетът на Касата, а реално погледнато, пациентите са недоволни, те не достигат до лекарствата. Нашите онкоболни пациенти търчат от една болница в друга, за да могат да намерят така жизнено необходимото за тях лекарство.
Защо се получава това? Според мен, липсва нормална регулация и контрол върху разпределението на тези лекарства. Да, ще разполагаме с много по-добър контрол, ако бъдем много по-отговорни при разпределението както и при показанията, за които трябва да се дават тези лекарства.
Какво се случва в момента – две неща, които много ме учудват? Само за миналата година казваме, че сме изразходили 126 млн. лв. за онколекарства. За тази година в бюджета са предвидени 90 млн. лв. На какъв принцип? Ние очакваме, че лекарствата ще станат по-малко или че ще имаме по-малко пациенти? Но всеки ден в България – по данни, се регистрират около 100 нови случая на онкоболни. Кой ще се грижи за тези хора и как, като прогностичната стойност е … Как се прави тази прогноза от 126 милиона на 90 милиона?
Казваме: „Не сме плащали”. За месец април лекарствата за онкоболните не са платени по болниците, а вече сме края на май. Това води до затруднение на работата в отделенията по химиотерапия в болниците по онкология и противопоставяне на пациент – лекар, което е съвсем несправедливо.
Защо толкова бавно стават процедурите и как намаляваме цените? Ами така – те са за сметка на болниците или за дадено лекарство Касата първо сключва договор с дадена фармацевтична фирма и решава, че това лекарство например ще бъде 20 лв. Но по Закона за обществените поръчки го прави болницата и тя казва … (Реплики.) Не, там вече са дистрибуторите, там не са фирмите.
Те казват: „Няма да Ви го продам за по-малко от 25 лв.”. И тези 5 лв. водят до преразход на болницата или колкото повече онкоболни има една болница по някой път е по-губеща отколкото печелеща.
Изключително благодаря на господин министъра, че каза: „Държавата трябва да мисли”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви да приключвате.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Аз съм убедена, че това е изключително важно и Министерството на здравеопазването не бива да абдикира от тези въпроси.
Най-важното е – с господин Цеков подписахме споразумение на 12 март 2013 г. за пет скенера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за въпроса!
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Кога ще е изпълнено това споразумение относно пет скенера и заплащането им? Това е въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря. Ясен и точен въпрос.
Господин Цеков, заповядайте да отговорите.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря, господин председател.
В реда на мисли – как формирахме бюджет 90 милиона? Бюджетната процедура започва в средата на годината и към средата на годината – за първото полугодие на миналата година имахме изразходвани за онколекарства 47 млн. 203 хил. лв. Затова заложихме 90 млн. лв. Знаехме, че няма да издържим с тези 90 млн. лв., но от бюджетната рамка, която ни беше дадена от Министерството на финансите, нямаше как да извадим повече пари, за да заложим в онколекарства. Затова, за да можем да покрием очаквания преразход, ние заложихме в бюджета възможността с решение на Надзорния съвет да бъдат прехвърлени средства от едно перо в друго, включително бяха предвидени и резерви в големия резерв на Касата.
Пак искам да обърна внимание по отношение на процедурата на заплащане на лечебните заведения. Дано медиите да ме чуят, защото явно шефовете на болници най-редовно злоупотребяват с това: „Не ми платиха лекарствата, затова няма да лекувам”.
Първо, при всяка доставка имаме отсрочено плащане. Максимумът вече е два месеца.
Второ, Касата плаща дейността от предходния месец на последно число в последващия месец. Това е разписано ясно в договорите на всяко едно лечебно заведение.
Професор Клисарова, дейността месец април ще бъде разплатена на 30 или 31 май, така както е по закон. Тоест Вашето лечебно заведение би трябвало вече да е поръчало лекарствата, те да са на територията му и да се дават на пациентите. Това е категорично така и го знаете, така че Касата не носи абсолютно никаква вина за това. Да, ние носим вина, ако забавим плащането. Но до момента, за последните десет месеца, откакто аз съм шеф на Касата, не сте имали забавяне за онколекарства. Имаше проблем в доставката на 5-флуорорацила и още 6-7 медикамента, които ги нямаше като внос. Вносителят не ги внесе и ние няма откъде да ги купим. Тогава през Наредба № 10 Министерството на здравеопазването разреши да бъде извършен такъв внос. Ние нямаше как да платим тези лекарства, защото те не са в Позитивния списък и не са в Приложение № 2, и затова не можем да ги платим. Но те бяха пренебрежимо евтини – за цялата страна общата стойност на тези медикаменти, годишната консумация е 5 млн. лв. На 24 онкоцентъра това може би е представлявало някаква тежест, но не е решаваща за тяхното финансово състояние. Още повече, че болшинството комплексни онкологични центрове (КОЦ) са държавна собственост и болшинството КОЦ-ове получават субсидия от Министерството на здравеопазването под формата на дълготрайни материални средства за закупуване на дълготрайни материални активи, така че държавата се стреми да компенсира донякъде тези загуби, които калкулирате.
Има медикаменти, които наистина отсъстват от едно лечебно заведение, но ги има в друго. Това е вече въпрос на умения на съответния ръководител как ще си направи плана, заявката, кога ще проведе търга, за да си достави необходимите консумативи.
Защо д-р Рачева от КОЦ-а във Велико Търново няма никакви проблеми с нито един медикамент, дори миналата година, когато нямаше внос, а водещи клиники в България по онколечение непрекъснато алармираха, че не им достигат лекарствата? Защото въпросът не е само да платиш лекарството, трябва да знаеш как да го дозираш, как да разпределиш дозата. Има редица механизми за разливане на медикаментите вътре в самото лечебно заведение, за да се спестяват средства. Аз не съм го видял, но експерти ми казват, че в момента между 2 и 7 млн. лв. от парите за онколекарства се изхвърлят в мивките, защото когато се отвори ампулата за даден пациент и количеството, което е необходимо на пациента, е по-малко, остатъкът в ампулата по закон не може да се използва, защото вече е разхерметизирана, се изхвърля. Тоест: „Вода газим, жадни ходим”.
Когато Ви казах, че ни е необходим консенсус – много е наложително за сферата на здравеопазването. Каза го и министър Петров. Трябва да имаме единни стандарти за управление на лечебните заведения, както имаме стандарт по кардиология, стандарт по анестезиология и реанимация Трябва да знаем, когато един мениджър застане на кормилото на едно лечебно заведение какви разходи прави и ако показва отклонение от тези разходи, да преценим дали той се справя добре или не, а не по това – дали е добър лекар, или не е добър лекар. Значи невинаги формулата „добър лекар – е добър администратор” и обратно.
Така че имаме много какво да се свърши, добра основа е положена. Пак в контекста на цифрите и изчисленията се опитахме в националната Каса с нашия отдел „Медицинска дейност” да направим анализ на разхода на тези средства, които влизат в лечебните заведения, без да е наше задължение, разбира се. По нашите изчисления излиза, че около 300 милиона се управляват неефективно, каквото и да значи тази дума и каквото и да се крие зад нея. Ние влагаме най-често думата „неразбиране” и „незнание”. Триста милиона лева от милиард и 500 милиона, които отиват в болниците – 300 милиона не се управляват ефективно. Тоест случва се това, което казва министър Петров – или купуваме скенер за един милион и половина, който ако си частно лице ще го закупиш за 300 хил. евро или тоест за 600 хил. лв., или квадратен метър строителство струва 250 евро ремонт, а той всъщност при частното лечебно заведение струва 100 евро и така нататък. (Реплики от КБ.)
Това са преди всичко лечебни заведения, които нямат нищо общо с частния бизнес. Благодаря Ви. (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, д-р Цеков.
Моля Ви за тишина в залата.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин министър! В навечерието сме на най-българския празник 24 май – Ден на българската просвета и култура, на славянската писменост и наука. Ден, в който отправяме думи на благодарност към учителите, към преподавателите, към писателите, към хората на изкуството и културата, към учените, към читалищните дейци, към всички представители на словото и книжовността. Ден, в който обкичваме с цветя паметниците на Светите братя и на духовните водачи на нацията, сводовете на училищните сгради и по улиците отново се носи: „Върви, народе възродени!”
Тази година е особено тържествена – 1150 години от Великоморавската мисия на Светите братя Кирил и Методий, от основополагането през 863 година на славянската духовна общност. С идването на учениците на Кирил и Методий през 886 г. в България започва и Златният век на старобългарската култура. България дава своя решаващ принос в развитието на европейската цивилизация.
Уважаеми колеги, не е достатъчно днес да поздравим своите учители – хората на образованието, на културата, на науката, да им връчим цветя, да се сетим какво са направили те за нас. Необходимо е нашата ежедневна грижа за възраждане на духа на България. Това е наша задача и тя е свързана с бъдещето на Отечеството, което е немислимо без такова наше отношение към образованието и науката.
Да поздравим всички наши учители, всички хора на книжовността, на духовността и хубав 24 май да им пожелаем от Четиридесет и второто Народно събрание! Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
Благодаря Ви за този поздрав към българските учители, книжовници, дейците на културата и да продължим с нашата по-тривиална дейност.
Господин Тодоров, имате право да зададете още един въпрос сега. Заповядайте.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Цеков, аз Ви слушах доста внимателно, но всъщност не получих никакъв конкретен отговор. Разбрах, че сте положили такива едни невероятни усилия по стопирането повишаването цените на лекарствата в България, но в същото време българските граждани са с най-ниските доходи в цяла Европа – по-ниски дори и от държави в Африка, плащат едни от най-скъпите лекарства в Европа. Нека Ви напомня, Вие сигурно го знаете перфектно, че български лекарства са по-скъпи в държавата ни, отколкото в държави като Сърбия и Турция, което е абсолютен абсурд.
Аз Ви обещавам от тази трибуна, че „Атака” ще направи пълно разследване на Здравната каса, за да се разбере всъщност какво се случва там. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Моля господин Цеков, да отговорите на въпроса, който в известна степен е и подразбиращ се, на господин Тодоров.
Заповядайте, имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря, господин председател.
Касата заплаща над 1600 медикамента. Ако искаме конкретен отговор – хващаме 1600 медикамента в Комисията по цени и реимбурсиране и Позитивния списък, и започваме да анализираме как се е образувала цената. Националната здравноосигурителна каса не ценообразува, тя заплаща вече ценообразуван продукт. Това ценообразуване става извън Националната здравноосигурителна каса.
Това, което се опитваме да направим ние – да договорим отстъпка след вече преминала процедура на ценообразуване. И в момента няма законодателна, няма и законова възможност ние да принудим фирмите да си свалят цените, когато ги поканим на договаряне, ако те не желаят това нещо.
И хубаво, ще ни разследвате Касата, разследвайте я – тя е публична институция. Миналата година ни разследваха непрекъснато – четири одита. Тази година няма да има нищо лошо да има още четири, защото като си замине одита аз спя още по-спокойно, защото се констатират нещата обективно и безпристрастно, без мое участие.
Друго, което би трябвало да направите – да промените данъчните ставки, защото те влияят директно върху цената, ДДС-то – 20% влияе върху цената на медикамента; да дадете възможност Националната здравноосигурителна каса извън европейския регламент да договаря директно с фирмите цените. Тогава Ви уверявам, че наистина, ако ние имаме тази възможност, с около 40% можем да свалим цените на медикаментите. Иначе всичко останало е само в сферата на пожеланията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, д-р Цеков.
Прочетох Ви другите заявки за въпроси.
Има думата д-р Таня Андреева. Заповядайте да зададете своя въпрос или въпроси. Има заявка и от госпожа Дора Янкова. Ориентираме се към приключване – мисля, че имат право от Движението за права и свободи да зададат още един въпрос. Доктор Адемов Вие зададохте три дотук.
Заповядайте, д-р Андреева.
ТАНЯ АНДРЕЕВА (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Вие изнесохте твърде притеснителни факти по отношение на просрочените задължения на лечебните заведения. Част от тях са смущаващи и поради факта, че вероятно те надминават вече и балансовите стойности на лечебните заведения и това са предимно големи болници в България, които са безспорен гръбнак на българското здравеопазване. Сред тях са „Пирогов” с близо пет милиона задължения към 30 април, Александровска болница, Университетската болница в Пловдив с около 6 млн. 600 хиляди и за съжаление първенецът е болница „Киркович” в Стара Загора с над 16 млн. задължения.
Моят въпрос към Вас е: какви мерки заварихте да са започнали да се провеждат, защото аз съм далеч от мисълта, че за три месеца може нещо да се направи, но тъй като тези задължения не се натрупват в кратък период от време, по отношение финансовото оздравяване на тези лечебни заведения? Колко разрешителни за дейност и регистриране на нови лечебни заведения има през последните четири години, като 99% от тях предполагам, че са частни лечебни заведения, защото по наше мнение голям проблем в българското здравеопазване е фактът, че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса, която е основен източник на финансиране за дейност на лечебните заведения е почти константен за последните години плюс-минус няколкостотин милиона, като в същото време договорните партньори в лицето на лечебните заведения се роят абсолютно безконтролно. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
И да завърша, само ще се обърна към госпожа Дариткова...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Бързо го направете. Изтече Ви времето за въпроси.
ТАНЯ АНДРЕЕВА: Ако искате да водим конструктивен и смислен разговор, нека стъпваме на истината. Вие манипулативно изнесохте информация за задълженията на болниците към февруари 2009 г., а предишното правителство прекрати работа през юни 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Извинявайте, д р Андреева, не влизайте в дискусия.
ТАНЯ АНДРЕЕВА: Задълженията тогава бяха 36 милиона, в момента просрочените задължения са 85 милиона. Нека съблюдаваме истината в тази зала. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има думата господин министърът да отговори. (Реплика от народния представител ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА.) Ще Ви дам думата за лично обяснение, нека господин министърът да отговори, след това ще имате думата. Процедурата по изслушване все пак трябваше да се развие с други правила. Ще Ви дам думата за лично обяснение.
Заповядайте, уважаеми господин министър.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! На въпроса на д-р Андреева какви мерки се вземат за ограничаване и намаляване на дълговете и най-вече на просрочените мерки, те се заключават единствено и само в контрола. Не се предвиждат мерки за покриване на дълговете с бюджетни средства, защото такава възможност и законът не позволява, а и липсват такива средства.
Проведени са разговори с повечето директори на големи длъжници. На втория ден, от който аз бях министър, разпоредих една класация според величината на задължението и за около седмица и половина излязоха резултатите от тези проверки по съответните лечебни заведения. Това го имах предвид и във варианта на предстоящите конкурси за управление на тези лечебни заведения, защото за мен не е логично един управител на лечебно заведение, реализирал нарастващи дългове в хода на неговото управление, да претендира за следващ управленски мандат.
Реални мерки за покриване на дълговете – нямах такъв лост, не можех да ги покрия. Те са търговски дружества, мисля че по тази тема вече говорих, и възможностите на Министерството на здравеопазването са изключително ограничени по отношение на контрола при осъществяване на така наречените обществени поръчки – на каква цена се купуват лекарства, апаратура, консумативи, битово оборудване, ремонтни дейности и така нататък. Повярвайте ми, в документи, които са минавали за подпис, съм виждал доста смущаващи неща и ми е идвало да се пукна през гърба, защото вървя след събитията и трябва да си сложа подписа, но аз нямам, а и който и да е министър, механизъм, по който да отиде и да контролира как се осъществява тази обществена поръчка.
По отношение на болниците. Броят на държавните болници, на тези с държавно участие и общинските вече ги изброихме. Вашият въпрос е насочен повече към частните болници. В момента в страната има регистрирани 104 частни лечебни заведения от общо 349 лечебни заведения за страната. От тези 104 частни лечебни заведения 42 са многопрофилни болници, а 62 – специализирани болници. През 2013 г. са регистрирани шест частни лечебни заведения – три многопрофилни, две специализирани и един диагностичен диализен център. По време на моя мандат от два месеца имам подписано едно такова разрешително. През 2012 г. са получили регистрация 13 нови частни лечебни заведения, като шест от тях са многопрофилни болници, два диализни центъра и пет специализирани болници за активно лечение. С това мисля, че отговорих изчерпателно и на втория Ви въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин министър.
Госпожа Дариткова има думата за лично обяснение.
Заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С цялото ми уважение към институцията, която представляваме и вота на българските граждани, абсолютно за неуместно намирам обвинението от тази трибуна на един народен представител към друг в лъжа. Смятам, че наша голяма грижа, заявена от Вас, е наистина да повишаваме рейтинга на това Народно събрание. Това по никакъв начин няма да мине през пътя на обидите и заклеймяванията, нещо, което беше факт през цялата предизборна кампания. Аз многократно бях обявявана в лъжа и какви ли не други грехове. Истините обаче са такива. Аз цитирах общите задължения на болниците, а просрочените задължения са били наистина 33 млн. лв. (Реплика от народния представител Таня Андреева.) Да, Вие цитирахте други цифри. През месец юни част от тези задължения са били платени. Факт е порочната практика държавата да плаща задълженията на болниците, които са с държавно участие и 100% държавни.
Именно затова моят въпрос беше: по какъв начин може да се повиши механизмът да бъде по-ефективен разходът на средства в системата на здравеопазването, защото всички очакваме тези разходи да се повишават, но ефективното им изразходване наистина е проблем? Факт е, че през 2008 г. – най-добрата година на управлението на тройната коалиция, средствата в Касата са били 1 млрд. 696 млн. 317 хил. лв., а за 2011 г. – 2 млрд. 225 млн. 476 хил. лв., тоест ръстът е факт, а за тази година имаме най-големия бюджет за здравеопазване.
Нека наистина бъдем конструктивни, не да търсим вината на отделните персони, а наистина да се обединим в интерес на българските граждани и да превърнем здравеопазването в реален национален приоритет, а това може да стане само чрез постигането на широк обществен, граждански, експертен и надпартиен консенсус. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, д р Дариткова, за личното обяснение и за призива. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Господин Лазаров, записах си въпросите, разбих си ги, това е четвъртият въпрос от Коалиция за България.
Заповядайте, госпожо Янкова. Имате думата.
ДОРА ЯНКОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, господин Цеков, госпожи и господа народни представители! Да, фактите са, че има много пари в здравеопазването и че има увеличение в здравеопазването.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ, от място): Браво!
ДОРА ЯНКОВА: Да, такива са фактите. Ще прочета чл. 2 от Закона за здравето, където е записано, че има равнопоставеност при ползването на здравните услуги. Факт е обаче, уважаеми колеги, че 2 млн. 500 хил. жители, които ползват общинското здравеопазване, са с ограничени права. Факт е, уважаеми колеги, че от всички тези райони се събират здравните осигуровки, че те са многократно повече и много по-малко се връщат в тези райони.
Факт е и другият член от Закона за здравето, че държавата участва при финансирането на дейностите, насочени към опазване на здравето. Факт е, че през 2010 г. парите за общинско здравеопазване – 10 милиона, се взеха и не се дадоха на общинските болници за дофинансиране.
Факт от тази дейност е, че се закриха или спряха да функционират 18 болници: Девин, Радомир, Бобов дол, Дряново, Кула, Тервел, Ивайловград, Елена, Рудозем и много други. Факт е и това, че да, общините са собственици на активите, но министърът каза, че държавната здравна политика се ръководи от Министерския съвет.
В крайна сметка въпросът ми, господин министър. Когато Вие встъпихте в министерството в същия този чл. 3 е записано, че Министерският съвет формира стратегии за управление на здравеопазването, каква стратегия за общинско здравеопазване сварихте? Какво през тези четири години се правеше за общинското здравеопазване? Може би нищо неправене, оставени в агония общински болници и скарани местни общности. В Девин има гняв, господин министър, че от юли 2011 г. няма болница. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ето, всички тези факти, приключвам, господин председател, ни завеждат до чл. 2 от Конституцията – гаранциите за достъпна медицинска помощ.
Колеги, да, трябва ни национален консенсус, защото не може в началото на парламента хората да си търсят конституционните права и да има такава ярка несправедливост на територията на България. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Янкова! Това, което считам като въпрос лично към мен – какво заварихме, ние заварихме няколко тлеещи проблема. Единият беше проблемът с предстоящото тотално обединение на двете болници – Университетска и Областна в Стара Загора. Другият проблем беше в Девин, за който до някаква степен бях информиран от медиите преди това. Има още няколко други такива места, които предстоят като проблеми. Имаше проблеми във Видин, в Шумен, да не изброявам всички.
В оперативен порядък, давайки си сметка за ограничения ресурс откъм бюджет, финанси и време, ние реализирахме няколко бързи стъпки. Едната беше да активизираме процеса за обединение на болниците в Стара Загора, и той вече е факт. Към момента имаше един директор с двойни администрации и двойни структури.
В Девин единственият полезен ход, който можехме да си позволим, беше този със създаване на така наречената „модулна болница”. Проблемът със сградата, с тежестите върху нея не беше възможно да бъде решен освен от кмета, и то с помощта на юристи от Финансовото министерство.
Вие сте абсолютно права, че общинското здравеопазване стои някак си в ъгъла, не във фокуса. Аз неслучайно при отговорите си на предните въпроси държах да подчертая броя на болниците, от което беше видно, че общинските болници като цифра са много повече от държавните болници и ако съпоставим техния дълг спрямо дълговете на държавните болници, то е несъизмеримо по-нисък. Но тяхното място в системата на здравеопазване в нашето общество ми се струва, че не е ясно и категорично дефинирано. Защото не може едно лечебно заведение – собственост на общинския съвет, да се управлява и контролира от Здравното министерство, а да се финансира от Касата. Това, извинявайте, е тройна езда. (Единични ръкопляскания от КБ.) Аз затова казах в отговорите си и на предишни въпроси – добре е да го обмислите и Вие ще го решите, в този Парламент. Добре е да има унифициране на болниците, всички да бъдат при еднакви правила, еднакви условия с еднакъв контролиращ механизъм и еднакъв финансиращ механизъм. Защото няма как да се затвори системата, няма как да се изведат критериите, които да покажат колко тежи една болница, колко ефективно се управлява друга болница, ако те не са поставени под общ знаменател. Благодаря Ви – мисля, че бях изчерпателен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин министър, благодаря и за изчерпателния отговор.
Заповядайте, д-р Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, д-р Цеков! Към края на дискусията са резонни по-обобщаващи въпроси или въпроси, които изискват по-обобщен отговор.
Аз имам два кратки въпроса, сигурен съм, че те ще доведат до кратки отговори. Осъзнавам, господин министър, неблагоприятното положение, в което се намирате – никаква вина, а сте принуден да давате отговор за последните четири години. Сигурен съм, че не е изключено, дори вярвам в това, някои тези, които се споделиха в тази зала през последните минути, и Вие ги споделяте.
Първият въпрос е съвсем общ. Според експерти, според технократи в областта на здравеопазването предишното управление е извършило две големи престъпления срещу здравето на нацията. Първо, ограбването на милиард и половина от резерва на НЗОК и, второто, прехвърлянето на скъпоструващи дейности от страна на Министерството на здравеопазването към НЗОК без за тях да се прехвърлят средства и противозаконно задължаване на Касата да заплаща тези дейности, включително и за здравно неосигурени лица. Съгласни ли сте с тази теза и какъв е Вашият коментар?
Втората тема касае д-р Цеков. Въпросът е продиктуван от вчерашна пресконференция на три медицински центъра, занимаващи се с репродуктивна медицина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви да се ориентирате към приключване.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Оказва се, че четири месеца тези центрове не са финансирани по новия начин, какъв е Вашият коментар и отговор? Това значи, че близо хиляда двойки са без финансиране по новата методика. Благодаря и се извинявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, д р Кърджалиев.
Уважаеми господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ще бъда изключително кратък.
В качеството си на служебен министър на здравеопазването аз няма да си позволя да коментирам правилността на стъпките, за които говорите – трансферът на милиард и половина към бюджета и преместването на дейности от Министерството на здравеопазването към НЗОК, тъй като това са били решения отново на Народното събрание. Аз съм един почтен гражданин, не съм политик и ще се възползвам от правото си на експерт да не коментирам това.
Това не означава, че нямам лично мнение. Това лично мнение аз съм го заявявал многократно при интервюта в медии, но то е в качеството ми на експерт и на председател на дружество, а не в качеството ми на министър. Така че моля да ме извините, няма да коментирам този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Цеков, заповядайте.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря, господин Миков.
По въпроса за ин витро – нова дейност на Касата, 15 млн. лв. заделен ресурс стои в Касата. Планът за първите шест месеца е 4 млн. 132 хил. 740 лв. и не е изпълнен. Плащаме на всеки, който има договор с нас, изпълнил е условията и е подал спецификация за заплащане. Ще кажа, че първите три месеца платихме само 400 хил. лв. Не се отчитат, не подават дейност. Най-вероятно процедурата „ин витро” се заплаща, когато бъде завършена. През месец януари не бяха давали нареждания. Месец февруари започнаха нарежданията за ин витро процедурата, но тя не приключва за месец-два, а трае три-четири месеца. Който се е отчел, сме му заплатили. Дайте да видя кои са тези лечебни заведения. Ще изпратим нашите контролни органи, да видят какъв е проблемът, за да може да бъде отстранен, ако е от страна на Касата. Аз обаче не го вярвам и то е дълбоко невярно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Госпожо Атанасова, заповядайте да развиете своя въпрос.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Уважаеми доктор Цеков, моят въпрос е към Вас. От всички отговори, които дадохте Вие и проф. Петров, стана ясно, че парите за здравеопазване през 2013 г. са най-много.
Стана ясно също така, че са реализирани икономии с около 40 милиона от всички законови и подзаконови промени, които е предприело и е реализирало правителството на Политическа партия ГЕРБ.
Разбира се, благодаря и на всички колеги от Четиридесет и първото Народно събрание, които са ги подкрепяли, защото това са законодателни промени, даващи възможност, първо, лекарствените продукти да се реферират с други 17 европейски държави; да се включат нови осем диагнози за лечение и да бъдат спасени много човешки животи по Наредба № 38; да се създаде Националният съвет по цени и реимбурсиране и той да заработи, и то в срок въпреки очакванията на някои.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): И в София.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, и в София.
Искам обаче да попитам: считате ли, че по-ефективно ще се разходват публичните средства за медицински изделия в случаите, когато цената на медицинското изделия се включи в цената на клиничната пътека? Може би трябва да припомня на всички колеги, че именно нашето правителство предприе стъпки за промяна в Закона за медицинските изделия, като лиши гаражите от търговия с медицински изделия. Сега за първи път от 23 години вече пациентите, лечебните заведения, търговците, Министерството на здравеопазването, контролните органи имат начин как да разберат какви са техническите изисквания към медицинските изделия, техническите параметри, цената на която се доставят и договарят, и така нататък.
Когато говорим за разход на средства, мисля, че д-р Цеков най-добре би могъл да обясни дали по-ефективно ще се разходват публичните средства, когато цената на медицинските изделия се включи в цената на клиничната пътека или в диагностично свързаните групи, които ние заложихме като нов начин за модел на финансиране. Надявам се, че следващите управляващи няма да загърбят това с лека ръка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря и аз.
Господин Цеков, имате думата за отговор.
Заповядайте.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря, господин Миков.
Една от основните идеи за договаряне на цени на медицински изделия беше за ефективно и прозрачно изразходване на средствата. Анализът, който направихме, за съжаление, казвам „за съжаление”, не се потвърди от договарянето, е, че медицинските изделия влизат в България на цени далеч под тези, на които ги заплаща в момента Националната здравноосигурителна каса. Няма как да докажа своята информация, защото тези, които участваха като консултанти при нас, държат да останат анонимни. Дават цена на стент 50 и 80 евро. Пак казвам: това е може би най-ниската цена. Следващата цена, която ни дадоха, беше 200 и 300 евро в зависимост от материала, това са около 600 лв.
За съжаление, при договарянето имаме стент на 500 лв., но той е с материал от неръждаема стомана. След него има други, които се пласират с по-добри характеристики и малко по-висока цена.
Не искам да говоря за остеосинтезните материали, които се използват в травматологията. Те се продават на баснословни цени – по 30-40-50 пъти по-висока цена от доставната. Няма такава норма на печалба в нито един бизнес, дори и в най-незаконния, преследван от всички власти на територията на земята. Няма да спомена името му поради разбираеми причини.
Иска ни се ресурсът на Националната здравноосигурителна каса да се харчи максимално прозрачно. Затова сме насочили усилия към електронизацията. Това, което сме наследили, развиваме и предстои да направим, както електронната рецепта за лекарствата, ако не можем по пътя на договарянето, ако има редица пречки, които ни спъват в намеренията ни да договаряме по-ниски цени поради колизия на намеренията ни с вече приети закони – те са наш ангажимент като страна – членка на Европейския съюз, смятаме по пътя на електронизацията и чрез публичната информация да осъществим натиск не само върху цената на медицинските изделия, но и върху цената на лекарствата и на всичко останало, което влиза в употреба в нашите лечебни заведения. Това е процес, който не може да е едноактен и да завърши с усилията и желанието на една личност. Това е процес, при който трябва да има приемственост, разбирателство между всички. Като казвам „разбирателство”, това не е гола дума според моите разбирания. Когато имаме ясни правила и ясни разходни норми, тогава много лесно можем да преценим кой е крив и кой е прав. Сега да си хвърляме обвинения: „Вие какво направихте” или „Какво не направихте” за мен е несериозно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Изчерпани са въпросите.
Преминаваме към следващата част от правилата – изразяване на отношение.
На най-голямата парламентарна група първа й предлагаме. Те обикновено се ослушват за накрая. (Оживление в ГЕРБ.)
Ще правите ли изявление, или не? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Нека да каже някой от ръководството!
Господин Цветанов?
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Когато решим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Когато решите – благодаря Ви.
От Парламентарната група на Коалиция за България, доктор Райнов, заповядайте.
ЕМИЛ РАЙНОВ (КБ): Благодаря ви, уважаеми господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги, д-р Цеков! Изслушах въпросите, изслушах отговорите и усещам, че всички изпадаме в параноично състояние. От една страна, се твърди, че четири години всичко е направено прекрасно, парите се увеличават. От друга страна обаче виждаме, че увеличени пари, пък увеличени задължения. Министърът в отговорите дори с мълчанието си подсказа липса на нормативни механизми за контрол при ценообразуването, липса на механизми министърът да контролира това, което се случва в болниците.
Доктор Цеков, цитирам дословно – същото признание: преразход на лекарствата, защото той не може да извърши контрол върху ценообразуването.
Доктор Цеков направи едно друго признание – че 300 милиона от парите се изразходват неефективно.
Аз питам: Кой е отговорен?! Кой е отговорен при тази констатация?!
Накрая завършвам с това, с което започнах. Целият дебат днес, всички изказвания сочат едно: тотален провал на здравната политика на Партия ГЕРБ през изминалите четири години. (Ръкопляскания от КБ.) Тотален провал!
Не е само това – една тема умишлено се пропусна и остана встрани. Партия ГЕРБ през изминалите четири години допусна да разбие доверието между лекари и пациенти. Забравихте ли това, колеги? Забравихте ли как тук, от тази трибуна бивш министър чете СРС-та, друг бивш министър седеше там и казваше, че се срамува за това, че е лекар. Забравихме ли всичко това?!
Накрая стигаме до това, което каза д-р Дариткова, с цялото ми уважение към нея: „Търсим консенсуса”. Благодаря Ви, доктор Дариткова, че четири години по-късно стигнахте до тази хубава дума „консенсус”. Къде беше тя преди четири години, когато громяхте всичко и всички?!
Скъпи колеги, от нас българското общество, българският народ очаква наистина да седнем да работим заедно за едно по-добро здравеопазване, което българският изстрадал народ заслужава.
БСП твърдо ще търси национален консенсус за следните няколко неща.
Първото, което виждам, че дори служебният министър го подкрепя – осигуряване финансовата стабилност на здравната система чрез засилване отговорностите на държавата. Не това, което се случваше досега – да се вземат пари от здравните вноски.
На второ място, модернизиране и укрепване на Спешната помощ. Естествено пари ще се намерят – вместо за подслушване, ще се дадат за Спешна помощ. (Оживление.)
На трето място, въвеждане на финансови стимули за работа в отдалечени региони, както и отново връщане на субсидирането, подпомагането, както щете го наречете, на общинските болници в труднодостъпни и отдалечени региони.
На четвърто място – това, което всички споменахте – промяна в статута на болниците, да престанат да бъдат търговски дружества.
На пето място, преориентиране на системата към профилактика. Закрихте диспансерите, но мисля, че дори самите Вие го отчитате като грешка. Специално внимание на майчиното и детско здравеопазване, премахване делегираните бюджети на болниците.
Доктор Цеков, Вие признахте още една истина – информационната система на Касата беше готова 2009 г. електронното досие беше готово 2009 г. Електронната рецепта беше готова 2009 г. Защо четири години никой не направи нищо? Аз мога да Ви отговоря – защото по този начин щеше да има контрол. Някой не желаеше в последните четири години да има контрол в Касата. (Ръкопляскания от КБ.)
На последно място – улесняване специализацията на млади лекари.
Така че, скъпи колеги, БСП ще работи за тези приоритети. Който ги подкрепя е добре дошъл. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Коя от другите парламентарни групи желае да се възползва от правото си да изрази отношение?
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Искам само да кажа следното: аз бях член на Комисията по здравеопазване през миналия мандат и гледах как и председателката на комисията, и бившата министърка и настояща депутатка искрено се стараеха да подобрят нещо. Истина беше – стараеха се. Нямаме спор. Дали са вземани правилни решения или неправилни... (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Не бързайте да ръкопляскате! Дали са вземали решения правилни или неправилни се вижда от печалното състояние на нещата. Но не са виновни те. Виновна е философията, според която е структурирано българското здравеопазване и ние сме го казвали и написали.
Съжалявам, че трябва да повторя думи, които съм казал пред комисията. С тази система на финансиране, с тази данъчна система няма как да напълните бюджета, за да има пари за здравеопазване, пък и за други социални дейности. Не разбирате ли, че с плоския данък и с изравнената ставка на косвените данъци няма как да вземете повече пари? Няма как! Ако не бръкнете в джобовете на свръхбогатите, ако не уравните цялата система на финансиране, ако не регулирате финансовия пазар, ако не регулирате търговията на едро, Вие няма как да намерите пари. И винаги ще имате недоимък, защото е слабо развита българската икономика. Не разбирате ли, че няма откъде да вземете пари за бюджета, ако не развиете индустриална и технологична България? Това не го ли разбирате? Тук съм го приказвал и от Партия „Атака” го приказвахме в миналия парламент. Никой не го коментира. Всеки път господин Борисов излиза тук и казва следното: „Нашите приоритети са земеделието и туризма”. С тези приоритети няма как да напълните бюджета.
Бюджетът може да се напълни само ако има стратегия, която да върне обратно международната легитимност по Лисабонската стратегия, която никой от Европа не изпълни и не обърна внимание, защото те са същите като нас и ние сме същите като тях в това отношение. Никой не иска да вложи пари в това тук и в Европа. Трябва да се смени системата. Трябва много богатите да плащат за здравето на много бедните, които създават тяхното богатство. И това не е комунизъм, а е радикален консерватизъм. Това е Кейнс. И тези, които разбират от икономика, го знаят. Няма да стане и да се стараете.
Ние ще подкрепяме всяка мярка, която може да подобри с нещо здравеопазването в България. Но при тази система каквото и да правите, казвам Ви го за последен път – каквото и да правите винаги ще имате недоимък, както има недоимък във всички европейски държави, в които има такива системи. Никъде не е пълно. Само в Дания е пълно, защото има здравен данък – прогресивно подоходен. Но тя е единствена. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Доктор Адемов, имате 10 минути да изразите отношението на Вашата парламентарна група към разискваната тема.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми д-р Цеков, уважаеми госпожи и господа народни представители! Такъв тип дискусия винаги предполага да се разгледат фундаментални въпроси от сектора, но не винаги се стига до сериозни и ефективни решения. Очевиден е провалът на правителството на ГЕРБ в сектор „Здравеопазване”. Няма нужда да се привеждат аргументи в подкрепа на тази теза. Аз искам обаче да кажа няколко неща, които според мен са изключително важни и които се случиха през последните четири години.
На първо място, тежестта на икономическата и социалната криза беше прехвърлена върху най-ниско доходните български граждани. Богатите и тези с високи доходи могат да си плащат здравноосигурителните вноски, но не искат, защото си плащат лечението кеш. А всички останали бедни и нискодоходни български граждани, искат, но не могат да си плащат здравноосигурителните вноски и това е голямото разминаване.
Оттук започва следващият провал – сривът на солидарността. Защото всяка една здравна осигурителна система се крепи на солидарния елемент – солидарност между високодоходни и ниско доходни; солидарност между тези, които работят и тези които са безработни; солидарност между отделните поколения. Без ефективно функциониране на елемента солидарност няма как да търсим справедливост в системата на здравното осигуряване. Уважаеми госпожи и господа народни представители, срине ли се солидарността в системата, няма как да има здравно осигуряване. Няма как да няма повече хора, които нямат здравноосигурителни вноски. Няма как да не се увеличава броят на хората, които нямат здравноосигурителни права.
На следващо място, сривът на солидарността води до срив на доверието в системата на здравното осигуряване, а без доверие тази система няма как да функционира. Няма ли доверие в тази осигурителна система, няма ли доверие в тези, които на практика осъществяват медицинската дейност, тези, които осъществяват финансирането на системата на здравеопазването, няма как да се случат нещата в този сектор.
На следващо място, това, което направихте, уважаеми колеги от ГЕРБ, въпреки бодряшкия тон на Вашите изказвания – Вие не можете да избягате от факта, че с Ваше решение, с натискане на копчетата от управляващите от ГЕРБ прехвърлихте близо два милиарда, веднъж милиард и четиристотин милиона, втори път 340 милиона от осигурителните вноски, забележете, от целевите осигурителни вноски за здраве, които по всички закони могат да се харчат единствено и само за здраве! Тези пари Вие ги прехвърлихте от сметки в БНБ на Националната здравноосигурителна каса в сметки на републиканския бюджет, което означава, че тези пари могат да се харчат за текущо финансиране на всякакъв тип дефицити, а не за здраве!
Ако тези два милиарда бяха в системата, уважаеми господин министър, нямаше да има дългове на болниците. Нещо повече, щеше да има излишъци, защото къде са два милиарда, които отидоха не по предназначение и къде са четиристотин милиона, които са като задължение! Разбирате ли, че това поведение на управляващите от ГЕРБ ще остане за дълги години като един от най-големите им грехове? Два милиарда лева от осигурителните вноски – целеви, за здраве отидоха за текущо финансиране!
На следващо място, Вие твърдите, че този механизъм на финансиране с непрекъснато увеличаване на средствата в сектор „Здравеопазване” е най-подходящият. Да, това са фактите на практика. Разходите на Националната здравноосигурителна каса през 2008 г., най-добрата година от управлението на тройната коалиция, са 1 млрд. 700 милиона. През 2013 г. са вече 2 млрд. 710 милиона! Това означава ли, че ефективността от харченето на тези средства е по-добра? Означава ли, че лекарите в България са доволни? Означава ли, че най-важният елемент от тази система – пациентите, са доволни? Означава ли, че политиците, които се занимават със здравеопазване, са доволни? Не, уважаеми колеги. Което означава, че трябва да има промяна в начина на финансиране.
Един източник на финансиране имаме в момента! През 2009 г. Вие обещахте различни източници на финансиране, обещахте демонополизация със запазване на Националната здравноосигурителна каса! Всичко това не се случи.
Тогава защо се чудите – нововъзникнало лечебно заведение се конкурира за финансов ресурс? Така са разписани законите. Проблемът не е в това, че възникват нови, модерни, високотехнологични лечебни заведения! Проблемът е в това, че вместо да се конкурират за финансов ресурс от различни източници на финансиране, те са абонирани за задължителните прогнозни или делегирани бюджети! Не може, при положение че има гарантиран финансов ресурс, да няма интерес от бизнеса да се строят нови болници! Естествено, че ще има такъв финансов ресурс.
Докато, уважаеми колеги, не настъпи диверсификация в източниците на финансиране, тоест да има няколко източника на финансиране, за които да се конкурират, забележете – това, което каза и проф. Станилов преди малко, под контрола на държавата, защото в условията на криза, в условията на срив на солидарността, ако я няма държавната намеса, когато говорим за пазар на здравни услуги, той винаги е бил наричан „квазипазар”, не е истинският пазар, трябва задължително да има конкуренция!
Трябва задължително да има пазар на медицинските услуги. Ако няма пазар, няма как, колкото и да се увеличава финансовият ресурс, тези пари да стигнат! Ако това не го разберем, ако не положим надпартийни усилия да спасим тази система, всички ние ще бъдем, няма значение какви правителства ще дойдат, длъжници към българските граждани!
Този модел на здравно осигуряване в България е конституционно подплатен! В чл. 52 на Конституцията е казано, че финансирането се споделя между държавата, работодателите, осигурените лица и здравни фондове! Ако ние не стъпим на тази солидарност, особено в условия на криза, когато солидарността по дефиниция е дискредитирана по един или друг начин, няма как да подобрим достъпа на българските граждани, няма как да подобрим качеството на лечението на българските граждани.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, нека да има повече такива дискусии, но да има дискусии за това как да увеличим приходите! Тук и господин Стефанов ще Ви каже – разходите всеки може да ги разпределя, преразпределителната функция е по-лесната част. По-трудната част е как да увеличим приходите. Приходите през 2013 г. са на нивото или много малко увеличени в сравнение с 2012 г.! Разходите, колкото и да ги увеличаваме, при тази структура, при този модел, при тази функционална характеристика на лечебните заведения в България няма как да бъдат ефективни!
Увеличаваме парите за лекарства. Знаете ли, че през 2008 г. за лекарства в България са харчени 300 милиона? Триста милиона са харчени! А сега, през 2013 г. се харчат близо 900 милиона! Говоря за всички. И пак има хора, които са недоволни, което означава, че трябва да разсъждаваме на тема „Ефективно харчене на финансовия ресурс, който съществува”. За съжаление, той няма да се увеличава през следващите години. Който и да е министър на финансите, който и да е министър на здравеопазването, няма как тези пари да се увеличат! Остава какво да направим? Промяна в структурата, промяна в начина на финансиране, промяна във възможностите за конкурентен пазар, промяна, която да доведе до по-добро качество! (Ръкопляскания от левия блок.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря.
От името на Парламентарната група на ГЕРБ отношение ще изрази д-р Дариткова. Остана време и на „Атака”.
Заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Поне един крехък консенсус постигнахме днес – че системата на здравеопазване се нуждае от финансово, организационно и морално стабилизиране. Само че сега е време за решения. Вотът на българските граждани е един – в това Народно събрание ни отреди ролята на опозиция чрез договорки и ние гарантираме, че ще бъдем конструктивна опозиция. Но решенията ще бъдат Ваши – решенията на наболели въпроси. Признаваме, част от тях и ние не можахме да решим.
Реформата в системата на здравеопазване е непрекъснат процес, но той трябва да се съобразява с реалностите на ХХІ век. Аз изключително много се надявам, че тези реалности ще бъдат отчетени от Вас, като намерите и консенсус между своите виждания, защото, за съжаление, тезите на трите парламентарни групи твърде много се различават в много от точките, които са фундаментални за организацията на системата за здравеопазване.
Една такава фундаментална тема е солидарният модел на осигуряване, който ние като страна – членка на Европейския съюз, сме длъжни да имаме и смятам, че от това не може да има отстъпление, защото това е начинът да се гарантира достъпът на българските граждани.
Много решения ще трябва да се вземат в момента и във връзка с предстоящия нов програмен период. Системата на здравеопазване се нуждае от допълнителни средства, за да може да бъде реформирана. Единствено европейските средства могат да ги осигурят в ситуацията на финансова криза.
Ние започнахме подготовката на една консенсусно приета стратегическа рамка за развитието на сектора през следващите години. Надявам се Вие да я обогатите допълнително и да я доразвиете до края на годината, защото само това е условието да може реформите в системата на здравеопазване да бъдат финансирани от европейски средства. Тук ние гарантираме, че ако ни дадете възможност, категорично ще подкрепим всички добри намерения.
Оттук нататък сериозните решения, пак повтарям, предстоят и те основно са свързани с кадровото обезпечаване на системата. Колкото и да говорим за структури и финансиране, по един или друг начин те могат да бъдат осигурени, но подготовката на кадри в системата на здравеопазване е бавен, труден и сериозен процес. Наличието на европейски пазар, свободен пазар на труда ни поставя пред много големи предизвикателства – ние направихме първите стъпки, като увеличихме възможностите за специализация, облекчихме режима на специализация на завършилите медицина. Но това е процес, който се нуждае от по-голяма либерализация.
Аз изключително се надявам на представителите на академичната общност в Коалиция за България да помогнат, и в другите парламентарни групи, за да намерим този модел, който, от една страна, да отговаря на европейските изисквания, от друга страна, да позволи кадрите да се задържат в отдалечените региони, защото това е най-големият проблем. Сериозната концентрация на кадри в големите университетски центрове – това съответно води до сериозната концентрация на лечебни заведения.
Другото Ви предизвикателство е реформата в болничната помощ, но тя не бива да бъде извадена от контекста на цялостната реформа на системата на здравеопазване, защото при всички положения, когато се реформира и се търси по-голяма ефективност, трябва да се заложи на по-доброто представяне на извънболничната помощ и по-голям процент от проблемите на българските граждани да намират решение там.
Колкото до профилактиката, ние категорично сме заложили като приоритети в нашата програма – именно тук смятаме, че е ролята на държавата, в реализирането на сериозни профилактични програми по отношение на детското и майчино здравеопазване и по отношение на борбата с хроничните незаразни заболявания. Факт е, че са сериозна заплаха за всички страни и в Европа, и в света. Това е отчетено и от Световната здравна организация.
Много сериозен проблем е финансирането. Вие ще търсите допълнителни възможности за диверсифициране на приходите в лечебните заведения. Ще решите проблема за монопола на Касата, макар отново да знам, че имате различни становища по този въпрос, ако намерите сили в консенсуса, който постигнете като управляващи. В същото време имате възможност и ако финансовата рамка на държавата позволява, да върнете милиарда, но той да бъде много ясно насочен към системата, защото неефективността й беше подчертана от всички.
Категорично при реформирането на системата в центъра трябва да бъде поставен пациентът и да се защитават всички негови интереси и права, защото всички ние сме потенциални пациенти. Смятам, че това е основното политическо послание, което като извод трябва да се наложи от днешното изслушване – осигуряването на европейски стандарти на лечение на българските пациенти при контролиран ръст на публичните разходи, отговарящ на икономическите реалности в България. Надявам се това да е нещото, около което всички се обединяваме като извод от днешния дебат. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, д-р Дариткова.
Господин Шопов поиска думата от името на „Атака”.
Седем минути остават, господин Шопов, да знаете.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не знам за кой път ще го изрека – от 2005 г. езиците ни се изприщиха от „Атака” да повтаряме нещо, с което уж се съгласяват управляващите мнозинства и от тройната коалиция, и после управляващите от ГЕРБ. Не може здравеопазването да бъде подчинено на нормативния акт Търговски закон. Не може здравеопазването, здравето на хората, животът на хората да бъде предмет на търговски отношения. Не може здравеопазването да бъде услуга. Той е висш приоритет на държавата, на обществото, изключително особена дейност. За да сложим здравеопазването на здрава основа, трябва да престанат да работят правилата на печалбата и загубата, на комерсиалността, да работим по тази тема и да се прави всичко, пак повтарям, по Търговския закон.
Преди 15-ина години всичкото здравеопазване и цялата грижа за човека бяха вкарани в Търговския закон от едни, които стояха тук, отдясно, и които, слава Богу, ги няма. По времето на Костов и неговото ужасно управление здравеопазването се превърна в стока. То продължава да бъде стока и е предмет на покупко-продажба и до днес.
Ние от „Атака” Ви заявяваме, ако и това мнозинство, което се е оформило в момента, не извади здравеопазването от Търговския закон и не престане да го държи в сферата на търговските отношения, това ще бъде един от провалите. Предупреждавам Ви, заявявам Ви го! При предлаганата и готвена реформа, не знам каква ще бъде, каква е визията на управляващите, това трябва да стане едно от първите неща, заявявам Ви го, които трябва да бъдат направени.
Още една тема, изключително важна. Повтаряли сме го от „Атака”, това сме го говорили от телевизия „Алфа”, това сме го говорили от всички студия, в които сме били по българските национални телевизии, когато е ставало въпрос за здравеопазване – да бъде разбит монополът в сферата на търговията, дистрибуцията, разпространението на лекарства. Всички знаем, че има един жесток картел на играчите на пазара с лекарства, които така са се разбрали и така правят, че българските лекарства струват толкова скъпо.
На няколко пъти става въпрос по темата за цените на лекарствата. Да, изказаха се верни съждения, ние изказахме също идеи за свалянето на цените на лекарствата. Нашата цел е не символично както миналото управление – някакви там лекарства бяха намалени с едноцифрени проценти. Става въпрос за намаляване на цените на лекарствата в пъти, драстично намаляване на цените на лекарствата. За това ще имаме отсреща противник и той е жесток. Той върти многомилиарден бюджет.
Преди около година една национална медия започна акция, започна действия, започна да изнася факти в тази връзка, но виждаме, че и тя престана. Уморена ли е, или не знам какво се случи?! Ние не бива да преставаме с темата и с усилията да бъде разбит този монопол, и то безпощадно разбит, иначе свалянето на цените на лекарствата не може да стане. Това стана по времето на тройната коалиция също една причина, когато на практика се разрешиха веригите аптеки. Фатална, много ужасна грешка, стъпка, която има своите последици и ще ги има и за в бъдеще, ако не намерим начин за поправянето на тази грешка.
Това са два стратегически въпроса, от които бягане няма, и ако те не бъдат решени, всичко ще бъде напразно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Други желаещи да изразят отношение в рамките на оставащото време на групите? Не виждам.
С това процедурата по проведеното изслушване на министъра на здравеопазването д-р Николай Петров и д-р Пламен Цеков – ръководител на Здравната каса, приключи.
Уважаеми народни представители, с това и дневният ред за седмицата е изчерпан.
Пожелавам Ви от името на ръководството хубави празници на българската азбука.
Следващото редовно заседание е на 29 май 2013 г., сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,17 ч.)

Председател:

Михаил Миков



Заместник-председатели:

Мая Манолова

Христо Бисеров

Секретари:
Александър Ненков

Деница Златева