Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Христо Бисеров

Секретари: Филип Попов и Шендоан Халит

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Добро утро, уважаеми народни представители! Искам да обърна внимание, че от днес се прилага биометричната система с отпечатък. Ще помоля колегите, които имат повече опит, да съдействат на народните представители, които за първи път ще извършат тази процедура.
Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, предлагаме Ви следната Програма, която консултирахме на Председателския съвет, за работата на Народното събрание за периода 12-14 юни 2013 г.:
1. Избор на подуправител на Българската народна банка. Вносител – управителят на Българската народна банка, на основание чл.12, ал. 2 от Закона за Българската народна банка.
2. Проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание – продължение от миналата седмица, с вносител Временната комисия за изработване на Проект за Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Законопроект за ратифициране Изменението на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Световната банка за партньорство и оказване на техническа подкрепа във връзка с изпълнението на Структурните инструменти на Европейския съюз. Вносител – Министерският съвет.
Тази точка е предвидена да бъде първа в програмата ни утре, защото проектът е раздаден днес, за да изтече 24-часовият срок. Ако няма възражения от парламентарните групи и днес преминем точка втора, тази ратификация може да я гледаме в рамките на днешния ден, ако остане време.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства. Вносители – Сергей Станишев и група народни представители, която по програма е предвидена като точка втора за утре, четвъртък.
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Вносители – Янаки Стоилов и Мая Манолова; и един втори Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии с вносители Волен Сидеров и група народни представители, която предвиждаме и предлагаме да бъде точка първа за петък – 14 юни.
6. Проект за Решение за налагане на мораториум върху заповедите за премахване и забрана ползването на незаконни строежи, използвани за жилищни нужди в урбанизираните територии, както и на законни строежи в държавни, общински и частни имоти на териториите на рибарските селища, изградени по Черноморското крайбрежие. Вносители – Сергей Станишев и група народни представители.
7. Отчет за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2011 г. Вносител – Националният осигурителен институт, внесен веднъж през месец май 2012 г. и втори път – внесен през месец юли 2012 г., във връзка с препоръки на Сметната палата. Това е точката, която е останала неразгледана от миналата седмица.
Моля Ви, режим на гласуване за Програмата за работа на Народното събрание за периода 12-14 юни.
Гласували 198 народни представители: за 190, против 1, въздържали се 7.
Седмичната програма е приета. (Реплика от народния представител Димчо Михалевски.)
Господин Михалевски, по програмата ли?
Заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение точка шеста от Програмата за тази седмица да бъде отложена за следващата, за да може да използваме времето да поканим в Парламента и да направим предварителни срещи с различни страни. Така дебатът по тази важна тема – за мораториума, да бъде достатъчно подготвен и народните представители да имат пълна информация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Ще подложа на гласуване Вашето предложение, но ще Ви моля друг път предния ден да го съобразявате, защото Председателският съвет прояви разбиране към предложението и го включи в дневния ред, а сега пленарната зала ще трябва отново да се произнася.
Гласуваме предложението на народния представител Димчо Михалевски.
Гласували 194 народни представители: за 125, против 58, въздържали се 11.
Точка шеста отпада от седмичната програма.
Няколко съобщения – за периода от 5 юни до 11 юни са постъпили следните законопроекти и проекти за решения:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Вносител – Волен Сидеров и група народни представители;
- Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на Министерството на вътрешните работи за периода от 1 януари 2010 г. до 31 май 2013 г. Вносител – Волен Сидеров и група народни представители;
- Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на пощенските услуги, анализ на пазара на пощенските услуги за 2012 г. Ще бъде разпределен към постоянните парламентарни комисии, а вносител е Комисията за регулиране на съобщенията в изпълнение на законовите си задължения. Материалът, до разпределянето му в постоянни парламентарни комисии, е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание;
- Законопроект за ратифициране изменението на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Световната банка за партньорство и оказване на техническа подкрепа във връзка с изпълнението на Структурните инструменти на Европейския съюз. Вносител – Министерският съвет;
- Избор на подуправител на Българска народна банка. Вносител – Българската народна банка.
Следващи съобщения:
На 10 юни 2013 г. в Народното събрание с вх. № 327-00-5 е постъпило искане от Сотир Цацаров – главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Петър Симеонов Ангелов – народен представител в Четиридесет и второто Народно събрание. Цитирано е досъдебно производство, преписка по описа на Софийска градска прокуратура.
На 10 юни 2013 г. народният представител Петър Ангелов е депозирал писмено съгласие за възбуждане на наказателно преследване срещу него по направеното от главния прокурор искане. Веднага уведомих главния прокурор за постъпилото писмено съгласие.
Предвид разпоредбите на чл. 70, ал. 2 от Конституцията и чл. 123, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание при писмено съгласие на народния представител не е необходимо Народното събрание да дава разрешение по постъпилото искане от главния прокурор. Приложени са цялата преписка, искането и писменото съгласие.
На 6 юни 2013 г., в Народното събрание е внесен Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката, енергетиката и туризма за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2012 г., одобрен с Решение № 354 от 2013 г. на Министерския съвет.
Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание, а след създаването на постоянни комисии ще бъде разпределен в съответната комисия.
В изпълнение на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната, министърът на отбраната уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил провеждането на „Съвместна подготовка на подразделенията от Силите за специални операции на Съединените американски щати и Република България” за времето от 6 до 25 юни 2013 г., включително.
Мероприятието се провежда в изпълнение на Плана за съвместна българо-американска подготовка и учения в страната и чужбина за 2013 г.
В изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, министърът на отбраната уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил преминаването през териториалното море, пребиваването с невоенен характер във вътрешните морски води на Република България и посещението на пристанище Бургас, в периода от 8 до 14 юни 2013 г., включително на кораби от състава на Гранична полиция на Румъния.
В изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили министърът на отбраната уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил преминаването през териториалното море, пребиваването с невоенен характер във вътрешните морски води на Република България и посещението на пристанище Варна на кораба „BRAZIL”, тип „учебен кораб”, с щатното въоръжение и с екипаж от състава на военноморските сили на Федеративна република Бразилия за времето от 10 до 14 август 2013 г., включително.
Посещението на кораба е във връзка с провеждане на учебна практика на кадетите, обучаващи се за нуждите на военноморските сили на Федеративна република Бразилия.
В изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България министърът на отбраната уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил изпращането и използването на един самолет от състава на военновъздушните сили от летище София до летище Братислава, Република Словакия и обратно за осигуряване с въздушен транспорт на делегация, водена от Президента на Република България.
На 7 юни 2013 г. в Народното събрание е постъпило Решение № 623 от 30 май 2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с прието становище относно проблеми в нормативната уредба, засягащи конкуренцията и ограничаващи потребителския избор при ползването на услугата „централно топлоснабдяване” и свързаната с нея услуга „дялово разпределение” на топлинна енергия. Това писмо го изпратих до парламентарните групи заради съдържащите се в него идеи за законодателни промени.
Материалът е на разположение в Библиотеката на Народното събрание и ще бъде изпратен на съответната комисия, след формирането й.
На 7 юни 2013 г. от Сметната палата, на основание чл. 7, ал. 3 от Закона за Сметната палата, в Народното събрание е внесена актуализираната Годишна програма за одитната дейност на Сметната палата за 2013 г. Тя е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание и ще бъде изпратена на съответната комисия.
Постъпил е Годишният отчет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките за 2012 г. Отчетът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание и на електронен адрес в компютърната мрежа на Народното събрание – за удобство на народните представители.
На 7 юни 2013 г. е постъпил Отчет за изпълнение на бюджета на Фонд „Гарантирани вземания на работници и служители”.
Съгласно чл. 19, ал.1 годишният бюджет на фонда се приема със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване, като приложение към него. Ще бъде разпределен на постоянните комисии след създаването им. Дотогава можете да го видите в Библиотеката на Народното събрание.
Общото събрание на Коалиция за България е депозирало състав на ръководството, както следва:
1.Сергей Станишев – председател;
2.Янаки Стоилов – заместник-председател;
3.Димчо Михалевски – заместник-председател;
4.Корнелия Нинова – заместник-председател;
5.Петър Курумбашев – заместник-председател;
6.Атанас Мерджанов – заместник-председател;
7.Александър Паунов – заместник-председател;
8.Спас Панчев – заместник-председател;
9.Дора Янкова – заместник-председател;
10. Жельо Бойчев – секретар;
11. Деница Златева – секретар. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Заповядайте за процедура, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моят въпрос е към ръководството на Народното събрание. Тук имаше един монитор (вдясно, срещу блока на ГЕРБ), който даваше информация за гласуването в залата. Питам, защото той не е нищо особено, освен дублиране на информацията от монитора, обърнат към лявата страна. (Викове от КБ: „Е-е-е!”)
Това може би е във връзка с повишаване на прозрачността, но ако по този начин Вие искате да ограничите информацията към народните представители, какво ще кажат тогава медиите и гражданското общество за прозрачността? Как тогава Вие ще бъдете сигурни или обществото ще бъде сигурно, че има прозрачност в Народното събрание? Тези монитори са други, не се правете, че не знаете за какво става дума! Този монитор тук даваше информация в момента за начина на гласуване. Това искам да попитам. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви за въпроса, уважаеми господин Велчев.
Мониторът е премахнат по мое разпореждане. (Викове от ГЕРБ: „Браво, браво!”) Защото от парламентарни групи беше поставен въпросът, че само една парламентарна група има технологична възможност да ползва информацията от този монитор. (Реплики на народния представител Красимир Велчев.) Моля Ви, седнете си на мястото, господин Велчев! Седнете си на мястото! Ако искате, ще Ви дам думата.
Понеже имаше желание от други парламентарни групи също да имат достъп по време на пленарното заседание до тази информация, прецених, че удобствата в пленарната зала не предполагат да бъдат сложени още три или четири монитора. Този монитор беше премахнат, за да не бъдат поставени в неравностойно положение групите в пленарната зала. (Ръкопляскания от КБ.)
Ако имате желание, можем да поставим още две големи табла горе, но всички да имат еднакъв достъп до въпросната информация, господин Велчев. (Реплики от народния представител Красимир Велчев.)
Така че мое е решението, казах Ви мотивите си. (Реплики от народния представител Красимир Велчев.)
От името на парламентарна група има думата господин Румен Йончев.
Заповядайте, господин Йончев.
РУМЕН ЙОНЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще Ви запозная с:
„ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група на Коалиция за България
Миналата неделя се навършиха 90 години от една от най-черните и повратни дати в новата българска история.
На 9 юни 1923 г. България осъмва в оковите на един режим, нямащ нищо общо с волята на народа. По същество това е началото на гражданска война, която продължава прекалено дълго и струва много на българския народ. Следващите няколко дни са белязани с кръвта на хиляди земеделци и невинни българи.
Пред безмълвния поглед на монарха, призван да пази държавността, тя бива погазена грубо и безпрецедентно. С неговото мълчаливо одобрение части от войската, паравоенни формирования и групи безчинстват из страната, преследват и избиват законно избраното правителство и неговият министър-председател Александър Стамболийски. За броени дни всички постижения на следосвобожденската българска демокрация са пометени и на нейно място настъпва диктатура. Рухва илюзията, че промяната в България е възможна – 9 юни
1923 г. слага края на може би най-интензивния период на развитие в България.
За броени години преди това страната преодолява разрушителните последствия от Първата световна война, от репарациите и Националната катастрофа и се изправя на крака, за да направи някои от най-смелите и успешни реформи в новата ни история.
Пътят от злополучния Ньойски договор, който историята отрежда на Стамболийски да го подпише, до възстановяването на Златния български лев е осеян с много труд и смели реформи в икономиката, в земеделието, в образованието.
България се превръща във водеща икономическа сила на Балканите и в една от най-бързо развиващите се страни в Европа. Същевременно за първи път Просвещението се превръща от политически лозунг в целенасочена практика на българското правителство. Земеделското управление се опитва да сложи край на станалото традиционно противопоставяне на леви и десни, на -фили и -фоби, да промени дневния ред на страната, като избере пътя на свободната икономика, социалната справедливост и солидарност – онова, което десетилетия по-късно в Европа ще започнат да наричат „социална пазарна икономика”.
Най-после в България управлява не монархът и изкуствено създаденият елит, а истинските представители на народа и властта се ползва с доверието на огромно мнозинство. Това дава енергия и перспектива на правителството за модернизация на страната, която дори изпреварва своето време.
Същевременно земеделското правителство намира сили да изправи пред правосъдието виновниците за националната катастрофа. За първи път в историята ни се търси отговорност на онези самозабравили се политици, които по задкулисен и престъпен начин се разпореждат със съдбините на нацията.
За съжаление целият този уникален политически експеримент е прекъснат с държавен преврат, а България се връща далече назад в своето политическо развитие.
Девети юни 1923 г. слага началото на остро противопоставяне, на погазването на Българската конституция, на политически произвол и на беззаконие, което в следващото десетилетие ще струва живота на хиляди почтени българи, дръзнали да се занимават с политика и да отстояват своето виждане за бъдещето на свободна България.
Тази дата слага началото и на единодействието на свободомислещите хора от различни политически сили и течения срещу онова уродливо явление, което десетилетие по-късно ще смаже цяла Европа под ботуша на фашизма.
За първи път в новата ни история политическата омраза, противопоставянето и произволът вземат връх над институциите на държавата.
Това не е единственият преврат в следосвобожденската история на България, но за първи път той е белязан с кръвта на хиляди невинни български граждани. Зверски убит е не само земеделецът министър-председател Александър Стамболийски, не само стотици земеделци – негови сподвижници, тръгнали да бранят крехката българска демокрация, жертва на този преврат е самата демокрация, политическият морал и устоите на новата българска политическа класа.
Девети юни 1923 г. дава началото на политическата поквара, на подмяната на волята на народа, на цинизма, който преследва българската политика десетилетия след това и става идеология на много други режими.
Добре би било днес, в дните между 9 и 14 юни, когато всъщност е физическото убийство на Александър Стамболийски, да се запитаме дали сме надживели тези последици, дали съвременната ни демокрация е достатъчно стабилна и имунизирана срещу тази поквара, дали сме научили урока от пропилените десетилетия и пропуснатите възможности? Само така бихме могли да продължим напред, да пренесем политическия дебат в сферата на идеите, полезни за развитието на страната и просперитета на народа.
Колкото до Александър Стамболийски, неговото послание е много просто и е написано със собствената му кръв на стената в къщата в с. Славовица. Добре би било историците, които днес се опитват да пренапишат историята на Деветоюнския преврат, да постоят пред тази глинена стена, изцапана с кръвта на четиридесетия министър-председател на България. Малко преди да издъхне, той успява да изпише една дата, която се превръща в символ и раздел в българската история. От тогава започва летоброенето на омразата и продължава вече прекалено дълго.
Време е, преди да изтече този век на разрухата, да започнем едно ново летоброене – това, на съзиданието, така както с енергията на целия български народ се опитваше да го прави Александър Стамболийски.”
Уважаеми народи представители, сега Ви моля с минута мълчание да почетем паметта на министър-председателя Александър Стамболийски и на всички загинали в събитията около Деветоюнския преврат.
Благодаря Ви. (Всички стават. Едноминутно мълчание.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Йончев.
Уважаеми народни представители, предлагам да гласуваме за допускане в пленарната зала на господин Иван Искров – управител на Българска народна банка, и господин Цветан Гунев – кандидат за подуправител на Българска народна банка.
Гласували 175 народни представители: за 175, против и въздържали се няма.
Моля да поканите господин Иван Искров и господин Гунев в пленарната зала.
Господин Искров, заповядайте на трибуната, за да представите предложението, което сте направили на основание чл. 12, ал. 2 от Закона за Българска народна банка.
Заповядайте, уважаеми господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като това е моето първо появяване в Четиридесет и второто Народно събрание, позволете ми от името на Управителния съвет и от мое лично име да Ви пожелая успешна работа, успешен мандат! Искам да Ви уверя, че както винаги досега можете да разчитате на доказаната експертна подкрепа и знания на Българска народна банка. Вярвам, че тук няма човек, който да не осъзнава важността за продължаване на финансовата стабилност като предусловие за по-добър живот на всички наши граждани.
Уважаеми господин председателю, ако позволите, бих желал в рамките на няколко минути да обърна внимание, по-скоро кратко да напомня как точно се ръководи Централната банка и как тук моето предложение днес се вписва в тази структура.
Многократно съм присъствал и виждал как някой път – говоря за тази висока трибуна, се изпращат неполитически лица и народното представителство се възмущава, тъй като не му се представя в цялост съответното предложение, за да е ясно какво гласува.
Уважаеми дами и господа, накратко, знаете, че Управителният съвет на Централната банка се състои от седем човека. Трима човека се назначават от Президента на Република България, които не са изпълнителни членове. Останалите четирима членове, в това число управителят и тримата подуправители се назначават от Народното събрание на Република България.
Има три управления. Едното управление е банково и се ръководи от моя заместник господин Костов, който се занимава с надзора на платежните системи, с осигуряване функционирането на платежните системи на територията на страната, с обслужване на правителството, на всички бюджетни организации, в това число на Народното събрание. Много важно и встрани от погледа е, че той ни представлява в Европейската комисия в Комитета по финансови услуги.
Вторият подуправител, към момента господин Калин Христов, когото добре познавате, управлява „Банково управление”, така наречения Валутен борд. Той основно се занимава с управление на международните валутни резерви на страната, които за щастие на всички нас са достатъчно високи – около 14 млрд. евро. Отговорен е за наличното парично обращение, простичко казано, всеки български лев – банкнота или монета, да стигне до всяко кътче на България, така че да могат да бъдат спокойни и добре обслужени нашите граждани. Господин Христов представлява държавата ни в Икономическия и финансов комитет, които подготвят решенията на финансовите министри и управителите по така наречения ЕКОФИН.
На трето място ресорът, за който имам честта и отговорността днес да Ви предложа господин Гунев, е ресорът „Банков надзор”, досега управляван от господин Румен Симеонов. Голяма част от Вас добре го познавате. Това е управлението „Банков надзор”. Това управление може би е и една от най-конфликтните дейности на Централната банка, тъй като регулира бизнес за повече от брутния вътрешен продукт на страната, за над 80 млрд. лв. Това са 30 търговски банки и множество други дружества на регистрационен режим, които се занимават с потребителски кредити, и дружества за финансов лизинг. Това е типичният надзор, извършващ се там. Подуправителят, отговарящ за банковия надзор, носи също така голямата отговорност да следи всичко необходимо от гледна точка на регулативната рамка, да подготвя заедно със своите колеги от „Банков надзор” и съвместно с Правната дирекция на Централната банка да предлага на Управителния съвет на БНБ изготвянето на съответните подзаконови нормативни актове. Това е много тежък и отговорен ресор.
Представителят ни в Европейския банков орган (ЕБО) е именно подуправителят на Централната банка. Това е новият Европейски банков орган със седалище в Лондон, където се определят всички правила и стандарти, както се казва, „правилата на играта” за целия Европейски съюз.
Именно мандатът на този трети управител, уважаеми дами и господа, изтича на 15 юни, сега в събота. За този мандат предлагам, разбира се, ако ме подкрепите, да бъде избран господин Цветан Гунев.
Както знаете, ръководството на Централната банка е високоспециализирана дейност, в това число и „Банков надзор”. Държа да подчертая, че предлагам колега, който не само отговаря на формалните законови изисквания – на Закона за Българска народна банка, но е и доста добре подготвен изцяло в дейността на „Банков надзор” на Централната банка. Познат е на банковата общност, доколкото ръководи точно Дирекцията за надзор на кредитните институции повече от шест години, която извършва надзора на всяка банка на индивидуална база, както и надзора на групова база, включително взаимоотношенията по така наречените „надзорни колегии” – взаимоотношенията между българските надзорни власти и властите на съответните държави членки, когато банка на държава членка оперира на територията на Република България.
Уважаеми дами и господа народни представители! Предложил съм заедно с името съответните мотиви, които са подписани. Предложил съм и съответната професионална справка. Накратко, без да Ви губя времето, ще акцентирам на основните моменти от неговото професионално развитие.
Господин Гунев завършва Университета за национално и световно стопанство, тогава ВИИ „Карл Маркс”.
От 1982 г. започва професионалната си кариера като кредитен инспектор в Държавна спестовна каса. След две години през следващите осем години работи последователно като счетоводител в „Софстрой”, след което като данъчен инспектор в Софийската териториална дирекция. От 1992 г. постъпва на работа в Българска народна банка, Управление „Банков надзор”. Оттам се познаваме лично, тъй като аз самия съм кадър на „Банков надзор”, но постъпих по-късно – 1993 г.
Постепенно преминава през всичките нива на „Банков надзор”: от инспектор, старши инспектор, главен инспектор до началник на отдел, което представлява ръководител на екип в нашата структура на „Банков надзор”.
Господин Гунев е много балансиран човек, уважаван от нашите колеги. Поради добрата му работа през 2007 г., тогава аз като управител го предложих и назначих за директор на Дирекцията за надзор на кредитните институции. Както вече казах, през последните шест години той пряко се занимава с надзора на тази дейност.
Накрая, уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, с което завършвам, в резултат на всичко казано, за мен е огромна отговорност да направя това предложение, което е на основание чл. 12, ал. 2 от Закона за Българска народна банка – господин Цветан Любомиров Гунев да бъде избран за подуправител на Българска народна банка и ръководител на Управление „Банков надзор”, обръщам внимание, считано от 16-и настоящия месец, на практика още от тази седмица. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Искров. Заповядайте в залата.
Кандидатурата е представена, откриваме разискванията.
Има ли желаещи да вземат отношение по представената кандидатура на господин Гунев за подуправител на Българската народна банка?
Има думата народният представител Румен Гечев. Заповядайте, уважаеми господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Искров! Изборът на подуправител на БНБ с отговорностите за управление на банковия надзор e за ключова позиция, от която в значителен степен зависи стабилността и надеждността на банковата ни система, а оттам и стабилността на цялото ни национално стопанство. Този избор е повод да направим многократна оценка за състоянието на банковия надзор и в тази връзка да зададем два-три въпроса на предложения от Вас кандидат.
През последните две години обхватът и степента на рисковете за банковата система се задържаха на ниско равнище, въпреки сравнително острата криза от 2009 г., когато спадът на брутния вътрешен продукт беше 6%. Кредитните институции съумяха да съхранят трите ключови показатели за финансова стабилност – адекватността на капитала, ливъриджа, или това е съотношението между балансовия капитал и активите на банките, и ликвидността на банките в България.
В края на 2012 г . общата капиталова адекватност на банковата ни система беше почти 17% при минимално изискуеми 12%. Тоест тя сега е с около 40% по-добра от международните стандарти, което определено е добра новина.
Делът на най-качествената част на собствените средства на банките в България надхвърля 90% от първичния капитал. Фактическото равнище на общата капиталова адекватност на банките у нас прави пренебрежимо нисък риска от системна криза към настоящия момент. Но очевидно има какво се желае по отношение на контрола върху дела на рисковите или така наречени класифицирани банкови кредити. Този дял бележи лека тенденция на повишение през април тази година и възлиза на около 10 млрд. лв., тоест проблемните кредити са около 23% от общото кредитиране. Този дял е сравнително висок и предполага по ефективен контрол от страна на БНБ.
В тази връзка първият ми въпрос към колегата Гунев е: как виждате ролята на банковия надзор за свиване на дела на рисковите кредити до равнището на световните стандарти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Извинявайте, господин Гечев, сложете си картата в пулта.
Правилна забележка, макар и негласна, от колегите, е, че не се отчита времето.
Има достатъчно време на парламентарните групи.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, ще повторя първия въпрос.
Как виждате, господин Гунев, ролята на банковия надзор за свиване на дела на рисковите кредити да равнището на световните стандарти?
Второ, за ефективността на банковия надзор може да се съди и по размера на ликвидните активи на банковата ни система, които достигнаха 18,4 млрд. лв. в края на 2012 г.
Вторият ми въпрос към Вас е: какво е Вашето виждане за усъвършенстването на мониторинга и контрола върху равнището на ликвидността и на ликвидните буфери в трите групи търговски банки в България, особено в първата група, от която в значителна степен зависи стабилността на общата банкова система?
И още, нормативните документи на БНБ позволяват въвеждането на индивидуални ликвидни коефициенти за всяка отделна банка в зависимост от нейното конкретно състояние. Предвижда се тези индивидуални коефициенти да се налагат, когато дадена банка изпадне в евентуална ликвидна криза. В тази връзка, считате ли, че тази мярка би следвало да се прилага още при тенденция на трайно влошаване на ликвидността, тоест далеч преди възможността банката да изпита сериозни ликвидни проблеми, какъвто случай имаше с една банка преди около година и половина-две?
Поддържането на надеждна, нискорискова банкова система, е задължително условие за устойчив икономически растеж, но сама по себе си сигурността не е достатъчна и не гарантира растеж на реалната икономика. Когато мерките за сигурност на банковата система са предозирани, това води до оскъпяване на кредитния ресурс и съответно до по-ниска ценова конкурентоспособност.
Като се съгласяваме, че достатъчната сигурност на банковата система има абсолютен приоритет, бихме искали да чуем за Вашето виждане по отношение на оптимизирането на равнищата на тази сигурност и постигането на по-добър баланс на интересите между кредиторите, бизнеса и домакинствата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гечев.
Още четири минути в повече ще бъдат отчетени на Парламентарната група на Коалиция за България.
Други желаещи за участие в разискванията?
Заповядайте, уважаеми господин Горанов, имате думата.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Искров, Парламентарната група на ГЕРБ подкрепя Вашата институция, тя подкрепи Вашия избор, ще подкрепи и Вашата номинация. За нас Българската народна банка е основен стожер на финансовата стабилност. За времето, в което Вие ръководите тази институция, показахте, че можете да водите банковия сектор на страната през тежки кризи. Всичко това, което каза колегата преди мен, се споделя и от нас, но ние ще дадем време на Вашия екип да покаже, че управлява банковата система, както и досега, и няма да задаваме въпроси от парламентарната трибуна.
Благодаря, че изпълнихте Вашия ангажимент и можете да разчитате и занапред на подкрепата като институция Българска народна банка. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Горанов.
Други желаещи за участие в разискванията, да изкажат мнение, да поставят въпрос?
Заповядайте, уважаеми господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, днес сме изправени пред решаване на много важен въпрос. От гледна точка на срока, в който трябва да бъде прието това решение, аз разбирам спешността на неговото разискване, но от гледна точка на използването на всички възможности на парламентаризма за обстойни разисквания по темата, ние пропускаме някои важни етапи. Имам предвид обстоятелството, че този въпрос не се поставя в Комисията по бюджет и финанси на парламента заради придържането към срока за встъпване в длъжност на новия подуправител. Там мисля, че би било редно да се проведат обстойни дискусии, защото, да обърна внимание, България има две ключови системи, които се наричат независими. Едната е съдебната система по разбираеми причини, защото тя трябва да бъде арбитър във всички спорове между гражданите, между тях и държавни институции, между самите държавни органи.
Втората независима система е Българската народна банка, защото тя трябва да провежда определена линия, да изпълнява функции, които не са конюнктурно зависими от действията на правителството и на други държавни органи. Точно заради това изборът на управителя и подуправителя е възложен на Народното събрание, тъй като те трябва да гарантират тази висока степен на независимост и тази висока взискателност към дейността на тези институции.
Българското Народно събрание като че ли още не разбира ролята на Централната банка. Ние, като че ли сме още в плен на стереотипи от миналото.
Госпожи и господа, ако разделим епохата на капитализма на основни етапи, трябва да видим, че десетилетия наред този капитализъм възниква и се развива като индустриален. От десетилетия насам той вече се е трансформирал, ако мога да го нарека, във финансов капитализъм, което означава, че ролята на финансовите институции започва да доминира в цялата икономическа система.
И тук трябва да се поставят въпроси дали финансовите институции и специално търговските банки, работят за развитието на реалната икономика и за интересите на гражданите или те все повече се превръщат в самодостатъчна система, която започва в известна степен да изтощава икономиката и да поставя гражданите в неравностойно положение.
Забележете това, което става в цяла Европа. Добре е, че в България няма сътресения в банковия сектор, но това не означава, че налагането на интересите на финансовите институции над интересите на гражданите и на реалния бизнес не е факт и в България.
Тези въпроси са премълчавани. Тези въпроси според мен не са били в нужната степен на вниманието и на Централната банка –като че ли в редица случаи тя действа като представител и партньор на търговските банки, а не толкова като защитник на обществените интереси във финансовата сфера. Това е големият проблем и голямата задача, която според мен трябва да бъде поставена на тези институции. Затова бих искал да чуя тук и от господин Цветан Гунев като кандидат за тази висока и важна позиция – тя е толкова важна, колкото ролята на редица министри в осигуряването на стабилност на финансовата система, но бих казал – освен на стабилност, и на ефективност.
Другата, по-голяма част от решаването на тази задача принадлежи на правителството, на другите институции, които водят финансовата политика и които трябва да създават регулациите. Но в рамките на тези регулации аз имам и няколко въпроса – от отговорите на тези въпроси ще формирам моята позиция при гласуването. Разбрахме, че има широко съгласие в Парламента да бъде подкрепена тази кандидатура. Но за мен е по-важно да се чуят, освен на зададените вече въпроси от господин Гечев, и отговорите на някои по-конкретни въпроси:
Какво е Вашето отношение към фактически едностранната промяна на условията по лихвите по кредитите, от които се ползват много от търговските банки?
Как ще тълкувате проблемите с ликвидността на някои банки – умишлено няма да споменавам никакви имена, въпреки че имам предвид конкретни примери, които и Вие би трябвало да знаете? Тоест как проблеми с ликвидността в някои от банките – оказваната им държавна помощ, за да се осигури тяхната стабилност, впоследствие им позволява например да участват в големи приватизационни сделки за десетки и стотици милиони левове? Не е ли това основание да се направи по-обстойна проверка как в едни случаи държавата трябва да помага на тях, а в следващата година те разполагат с достатъчно свободни средства, за да се явят и да участват като кандидати по такива сделки?
Някои от банките, които имат същите проблеми, чрез фирми на свои акционери участват в купуването на медии. Ред въпроси, които засягат цялостното функциониране на системата, извън тесните предели на банковия сектор.
Ще започне ли управление „Банков надзор” да се съобразява с издадени съдебни решения, със съдебни решения, влезли в сила? Да припомня, че банките са акционерни търговски дружества. Те са особени дружества, но именно поради тази причина „Банков надзор” е този, който може да действа в сферата на изпълнението на решенията, а за последните години си спомням само за един случай, в който се е намесил, без да коментираме начините и последиците, докато в други случаи тези възложени на банката правомощия не са били упражнявани въпреки наличието на съдебни основания.
Ще действате ли активно за предотвратяване на случаи на вкарване на пари от контрабанда и на други пари с неясен произход в българската банкова система?
Това са сериозни въпроси, на които очаквам Вашия отговор, защото само този отговор може да покаже дали стабилността, която е постигната, ще премине в активизиране на банковия надзор с оглед стриктното изпълнение на възложените от закона функции на това управление в защита на интересите на българските граждани и на самите акционери в банковия сектор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Реплики? Не виждам.
Имате думата, уважаеми господин Местан, за изказване.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи предложението на господин Иван Искров за подуправител на Българска народна банка, защото смятаме, че действително БНБ е една от най-важните институции на българската държава. Всъщност това е институцията, с която се свързва в голяма степен усещането за държавност. Неслучайно ние смятаме, че решенията, които се отнасят за ръководството на Българска народна банка, трябва да бъдат абстрахирани откъм политически страсти.
Водени точно от това разбиране, Парламентарната група на ДПС е подкрепяла решения, свързани с ръководството на Българска народна банка, и когато е част от едно или друго управляващо мнозинство, и когато има статут на опозиционна партия.
Аз ще припомня на господин Иван Искров, че през 2009 г. Парламентарната група на ДПС бе принудена от обстоятелствата да гласува два пъти неговата кандидатура за председател на Българска народна банка.
Нали си спомняте, господин Искров? Две хиляди и девета година, малко преди края на мандата на тройната коалиция – в името на стабилността на институцията БНБ ние преценихме, че Вие заслужавате втори мандат и с огромно мнозинство подкрепихме Вашата кандидатура.
Тези, които днес заявиха, че за пореден път ще Ви подкрепят обаче, не Ви припознаха, унизиха Ви да си подадете оставката и трябваше да бъдете гласуван повторно вече като тяхно предложение!
Така че много моля с малко повече памет, когато се изживяваме в ролята на подкрепящи, независимо от това дали сме управляващи, или опозиция. Добрият пример за абстрахирано от политически страсти отношение към Българска народна банка е на Парламентарната група на Движението за права и свободи и ние ще останем верни на стила и на разбиранията си. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли желаещи за реплики към изказването на господин Местан? Няма.
Други изказвания?
Господин Шопов, имате думата за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Говорим за Българска народна банка с безкрайно уважение, така както трябва да се говори за важна институция, без обаче да сме наясно – много от присъстващите в залата, за това, че не можем да говорим за автентична и суверенна българска институция. Това е така и не може да бъде иначе, след като Българска народна банка е банка на държава във валутен борд; банка, която е под прекия диктат на Световната банка, на Международния валутен фонд и се съобразява непрекъснато с регулации, които идват отвън – къде от Брюксел, къде от Вашингтон или от други банкови или небанкови институции!
Световни лобита, които крепят един финансов ред на територията на Република България, която поначало не е суверенна, тя е колониална държава. В нея действат на всички нива – политическо, икономическо, в случая – на финансово ниво, чужди разпоредби, които се разпростират и в тази сфера, както във всички области на обществения и държавния живот.
Българската народна банка се е превърнала в тих оазис, където се крепи статукво в прекрасната й сграда и откъдето се командва банковата система уж на България, но нищо не се командва и нищо не зависи от Българската народна банка, защото самата банкова система, търговските банки не са български. Да, те работят по един измислен за целта банков закон, но всички знаем, че 80-90% от банковия капитал в България не е български. Това са чужди банки или подразделения на чужди банки, които оперират на най-важния пазар, извличат своята печалба от България и обедняват всички нас, изнасяйки извън страната в различните години различни посочвани от различните статистики за годините доходи, но около 1,5 млрд. лв. печалби.
Банката се е свела до значението на емисионна институция (тя печата пари) и до още една функция – на трезор, който трезор дори не държи цялото злато и целия златен запас на България, а държи една част – по-голяма или по-малка. В различните моменти се получават в пресата и в медиите съобщения за тонове, които са в трезора в БНБанка, а други са в Англия или някоя друга държава. Оттук произтича абсолютното безсилие и импотентност на Българската народна банка да влияе върху онова, което правят търговските банки, защото тя няма властта да го направи – първо законовата, второ фактическата. Не се позволява на председателя на БНБанка, на подуправителите и на Управителния съвет на БНБанка да посегне на която и да е от чуждите търговски банки в България, когато тези банки вършат флагрантни нарушения съобразно регламентацията, по която работят, и тогава, когато уж спазват закона, но се намират в един фактически картел, картел, който всички знаем, че съществува, но никой не назовава и никой в България не се опитва да разобличи.
Правехме опити за разобличаване на други картели в минали народни събрания, при други мандати. Нещо бе казано за един друг картел – на горивата, но по отношение на банковия картел – бе омерта, абсолютно мълчание, което никой не смее да наруши, защото тук просто не се пипа, тук не може, тук не се дава да се стори това!
Какво следва оттук? Преди малко в изказването на господин Стоилов се говорú за реалната икономика, за индустриализацията, с която отначало се бил развивал капитализмът. Точно така. Сега нещата се развиват по другия начин. Капитализмът се развива точно по този начин, по който той описа. Това не е случайно. Това е така, защото целта на банките не е да спомагат и да се развива реалната икономика, а да извличат печалба, тоест семейства и собственици да изнасят в близки или далечни, европейски или трансевропейски страни, да живеят добре за сметка на ниските лихви за вносителите, за кредитодателите, и високите лихви за кредитополучателите, тоест за ползвателите на кредити, каквито са българските физически и юридически лица, каквито са българските граждани и българския бизнес, българската икономика.
В миналото Народно събрание ние внесохме законопроект, който се опитваше за първи път да внесе малко, малко свяст за всичко онова, за което говорим, опит за някаква корекция, макар и плаха. Знам, че тогава не бяхме достатъчно радикални. На това беше отговорено с война. Тези, които са били в този Парламент, си спомнят, че законопроектът влезе в пленарната зала и с одобрение от всички, освен от „Атака”, той беше отхвърлен. Гласуваха отляво, от така нареченото ляво, и от центъра, и отдясно. Нямаше политическа сила, която да се съгласи с едно наше много важно предложение, което, ако беше прието, бизнесът, състоянието на българската икономика щеше да бъде доста по-различно. Въведохме строги и ясни критерии за маржа, за размера на разликата между лихви по депозити и по кредити. Това беше обосновано от специалисти, хора познавачи, и то добри познавачи на материята. Това се прави в други страни, но под предлога, че не било пазарно, беше отхвърлено.
И така, банките са свещените крави в тази държава. Няма други, няма фирми, няма производители. Банките са тези, които винаги са отгоре. Те не рискуват, те не играят, те не спекулират в положителния смисъл на понятието, защото думата „спекула” няма само отрицателно значение. Банките са места за пребиваване и гарантирана печалба.
Ние от „Атака” много се съмняваме, че някаква промяна в ръководството на Българската народна банка може да промени тази мрачна картина, тези наши тъжни и много тежки констатации, които правим. Тук се касае до промяна, която би се основала на цялостна промяна в мисленето, във философията на държавното управление. Тази сфера е колониална. Тя се движи и ръководи от подставени лица. Нямам предвид ръководството в настоящия му вид. Не знам, не искам да го подценявам, но ръководството и в сегашния му състав едва ли има сили и волята да се опълчи срещу всички тези насложени, дълбоко предопределени обстоятелства, които са им се сложили на пътя, пък дори и да желае да направи нещо. Тук става въпрос за политическа воля, която трябва да бъде консенсусна, за да мръднат нещата. Само една българска държавна, обществена, търговска инвестиционна банка далеч не стига. А и тя не отиде никъде напред. Тя не мръдна. Тя беше създадена с добри намерения, обаче си остана там, където беше заложена, не осъществява и не упражнява своите общественополезни функции.
Спомням си, когато тази банка беше създавана, какъв вой беше нададен от либералстващите в България групи и шайки икономистчета, а и от колеги – представители на политически сили в Парламента. Така че пред господин Гунев като подуправител, както и пред цялото ръководство, стоят всички тези проблеми.
Ние от „Атака” обаче гарантираме, че ще продължим да се борим за това, което се опитахме да направим в миналото Народно събрание – най-после да се сложи намордник пред банките и да започнат те да работят на ползу роду, наистина в полза на българската реална икономика, на българския бизнес, а не да продължат да бъдат касички, от които да бъдат извличани огромни печалби, които да изтичат извън България. Това е нашето виждане по въпроса.
Един нов подуправител или изцяло нова управа на Българската народна банка няма да променят нещата. Нещата трябва да се променят оттук, с адекватни закони и мерки, които да поставят банките на истинското им място. А те уж са особени институции, подчинени на особен закон. Излиза се с аргумент, че това е пазарна икономика, че тя щяла да реши въпроса с големината на лихвите, и видите ли, когато се подобри положението в България, тогава лихвите щели да станат по-ниски. Няма да стане така! Ясно е, че по въпроса за банковите такси нещата могат да станат автоматично и много бързо. Но и за това няма воля! За 3 лева, внасяни някъде, знаете, че се плащат 5 или 6 лева държавна такса. Там отиват неколкостотин милиона лева от българските граждани, от българските фирми само за тези такси, които в други държави и по други системи в Европа и по света, всички знаем, че са задължение на банките и са безплатни, защото банките печелят от влизането на тези пари и от тези операции.
Да не говорим за нещата, които от „Атака” сме поставяли. Задавали сме въпроси за клоновете на търговските банки, които обслужват държавния бюджет, открити в сградите на службите за събиране на приходите – НАП, за липсата, нарочното изваждане и ликвидирането на касите на държавни учреждения, за да минават парите през банките, съответно с вкарването на държавни такси. Това са все въпроси и въпроси, които ние ще следим и ще продължим да поставяме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Шопов.
Има ли желаещи за реплики към изказването?
Господин Захариев, заповядайте за реплика.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя реплика на уважаемия господин Шопов с, меко казано, несъгласие да слушам от трибуната на Народното събрание, че България е колониална държава. Това дълбоко поругава националното ни достойнство, моето лично, на всички Вас като народни представители. Истински вярвам, че Българската народна банка и търговските банки са една от най-стабилната обществена система на българския преход, включително и в последните четири-пет години на сериозна национална и световна икономическа и финансова криза.
Самият господин Искров е една от малкото консенсусни фигури, получила доверието на не едно Народно събрание, включително и на Четиридесет и второто Народно събрание в момента.
Българите сме способни да омаскарим и похабим всеки човек, дори той да е светец в човешки образ.
Какъв е този тотален негативизъм?! Много рядко в тази зала съм забелязал – независимо дали съм бил част от гражданското общество, или част от народните избраници – три парламентарни групи да подкрепят безусловно една кандидатура. Това е, защото действително имаме усещането за стабилитет в БНБ и висок кредит на доверие към личността на нейния управител и в тази връзка към неговата номинация за подуправител. Очевидно тази номинация се подкрепя и от общността на търговските банки.
В очакване на коректните отговори на номинацията на господин Искров, пожелавам успех и правилен избор на народното представителство! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Захариев.
Господин Шопов, желаете ли дуплика?
Заповядайте, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Ако господин Захариев се чувства засегнат от нещо, това не трябва да бъдат моите думи, констатацията ми, а от факта, защото това е така и никой не може да ме убеди в противното, за огромно мое съжаление, и това е моя много голяма лична драма. За това са виновни всички управляващи досега, които се поставяха в услуга на чужди страни и интереси.
Когато господин Захариев започне да гласува тук препоръките, инструкциите и така наречените „директиви” във вид на ратификации, може би постепенно ще започне да усеща как дългата ръка на големия брат ни налага неща и положения, които не са в българския национален интерес.
Въпросът за колониалния гнет е много голям и това беше основно послание, основен въпрос, който „Атака” постави в предизборната си кампания, ако сте следили за какво сме говорили. Това беше надсловът и мотото на нашата програма, издадена в хиляди екземпляри, и ние доказваме това във всичките му аспекти – политически, финансов и в духовен.
Това е много голям въпрос и тук е голямата разлика между нас и много други представители в българския парламент, българските управляващи – хората, от които зависи нещо в тази държава. Това е цивилизационна, радикална, огромна разлика в нашите възгледи.
Това обаче е друга тема и с господин Захариев можем да говорим и спорим по тези въпроси, но това не може да стане от трибуната. Постепенно като нов народен представител в тази пленарна зала, надявам се, ще разбере и ще се убеди в някои неща, за които говоря. Впрочем и във Вашата парламентарна група, и в другите парламентарни групи има хора, които споделят това становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Шопов.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Ще дам възможност на господин Гунев и господин Искров при желание да отговорят на поставените въпроси.
Господин Гунев, заповядайте, имате думата.
ЦВЕТАН ГУНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Искам да благодаря за възможността да бъда пред Народното събрание – силно съм развълнуван от възможността, случва ми се за първи път в живота.
Искам да благодаря и на господин управителя на Българската народна банка, че избра моята кандидатура за поста на подуправител и приемам това като признание за дългогодишния ми стаж в Българската народна банка, преминал през всички етапи на развитие.
Ще премина директно към въпросите, които ми бяха поставени, на първо място, от господин Гечев.
Първият въпрос касаеше контрола върху класифицираните банкови кредити. Контрол върху класифицираните банкови кредити има на няколко нива – веднъж, от външните одитори на банките, втори път – от Управление „Банков надзор” на БНБ и по-конкретно с това се занимава дирекцията, която ръководех и продължавам да ръководя в момента.
Контролът се осъществява на базата на Закона за банките и кредитното дело и наредбите, регламентиращи това. Там са посочени всички критерии, по които всяка кредитна експозиция трябва да бъде класифицирана в съответната класификационна група и за която трябва да има заделен съответен обем провизии, които влияят върху собствения капитал на банките. Тоест ефектът от удължаването на кредитните експозиции, който не е чак толкова драматичен, колкото Вие казахте – 25 %, или 23 %, всъщност е не повече от 16 % от така наречените „необслужвани кредити” и кредити в категория „загуба”.
Имайте предвид, че голяма част от всички тези кредити са провизирани до размера на обезпеченията, които имат. Провизиите минават през две направления – отчет за доходите за банката, като засягат нейната печалба, която пък е елемент от капитала. На втори ред, минават директно през собствения капитал като специфични провизии по дискрецията, която имаме във връзка с Наредба № 9 за класифицираните експозиции – тоест, те са пряк отбив от собствения капитал на банката.
Поглеждайки по този начин, технологията на ефекта от влошаването на кредитните експозиции по никакъв начин не засяга интересите на вложителите. Той засяга единствено и само акционерите на банката, което е нашата роля като банков надзор – да наблюдаваме до каква степен ще достигне влошаването и до каква степен ще бъде наранен капиталът на банката, за да можем да отправим искане към акционерите на банката да го подкрепят, за да може тя да функционира в рамките на законоустановените регулации.
Как виждаме ролята на банковия надзор за свиване дела на класифицираните кредити. Това е трудна задача от страна на „Банков надзор”, тъй като това е чисто бизнес задача. Банките трябва да могат да решават тези въпроси. Ако трябва да изкажа лично мнение, те трябва да се насочат все повече във възможността да правят нов кредитен портфейл, който да обира негативите от стария.
Ликвидността. Не виждам да има някакъв проблем с ликвидността, за която и да е българска банка или банка, оперираща на територията на страната, тъй като, когато започна кризата, Управление „Банков надзор”, в лицето на досегашния подуправител, разбира се, и с решение на Управителния съвет, препоръчахме на търговските банки да поддържат коефициент на ликвидни активи спрямо депозитите от резиденти, местни лица, не по-нисък от 25%. В момента това съотношение се спазва от абсолютно всички банки, а някои дори го надвишават с поне 20-30%.
Това всъщност е свързано и с въпроса как да се реши намаляването на дела на лошите кредити, а именно – имаме много голяма ликвидност. В момента банките са пълни с пари, имат много голяма ликвидност, има много голям капитал – достатъчен капитал и достатъчно капиталови буфери, за да се поеме нов риск. Това, което пречи да се случи, по мое виждане, е загубата на доверие и не малката доза страх между участниците на пазара. Според мен цялата криза се дължи точно на загубата на доверие. Това е въпрос, който трябва да се реши, като се възстанови доверието между субектите в икономиката.
В резултат на всички мерки, които са взети досега по отношение на банковия сектор – като имате предвид, че тези мерки, както господин Шопов каза, не са директно приложени от страна на Българската народна банка, идващи от Световна банка, Международен валутен фонд или Европейски съюз. Не, общата европейска рамка – в момента действащата, дава минимални изисквания за ключови показатели, от които най-важният е капиталовата адекватност. Както знаете, на базата на тази обща рамка, всяка една страна – членка на Европейския съюз, може да направи такава вътрешна регулационна рамка, която да обхваща общоевропейската рамка, но и със съответните дискреции, от които ние сме се възползвали максимално. Една от тях е по-високата капиталова адекватност и може би е най-важната.
Крайният ефект от всички мерки – доста динамичният и непрекъснат банков надзор върху кредитните институции недвусмислено доказва ефекта си, тъй като сами знаете, че през този период на сериозна криза, може би една от най-мащабните и мощни такива, в българската банкова система не бе вложен нито един лев публични средства за оздравяване, на която и да е банка.
Към господин Янаки Стоилов. Как да се подобри ефективността на банковата система? Преди малко казах, че и в момента ефективността на банковата система е положителна, разбира се, като цяло банковата система в момента е на печалба, която е с пъти по-ниска от годините преди кризата, но единственото подобрение в тази посока може да дойде от съживяването на икономиката и от възстановяването на доверието между субектите.
Що се отнася до защитата на потребителите. Съгласно Закона за БНБ, ако не се лъжа, това е чл. 2, ал. 6 от Закона за БНБ, е изрично, точно и категорично казано, че Българската народна банка има правата и задължението да защитава и опазва стабилността на банковата система, интересите на вложителите, тоест на депозантите. Ние получаваме много жалби от клиенти, опитваме се да решаваме и да съдействаме по някои въпроси, но не можем да се превръщаме в бюро „Жалби” по простата причина, че не можем да сме арбитраж.
Що се отнася до защитата на вложителите – това са техните пари, това са парите, благодарение на които банките развиват дейността си. Те заемат техните пари, правят активни операции, от които печелят, и ако загубят, трябва да загубят капитала си.
Така че нашата идея, идеята и философията на „Банковия надзор” се състои в това – има ли проблем, той трябва да бъде отнесен към акционера, не към вложителя. Вложителят трябва да е защитен, а допълнително от всичко е защитен и с Фонда за гарантиране на влоговете, както знаете до 100 хил. евро.
Дали ще се съобразяваме със съдебни решения, когато има наложени такива – не знам да има случаи, може и да не знам, тъй като до момента не съм бил на това ниво. Може и да не знам, но не съм чул да има случаи, в който Българската народна банка или особено подуправителят, отговарящ за банковия надзор, да не се е съобразил с тях. Това няма как да стане. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
ЦВЕТАН ГУНЕВ: Разбира се, всичко което е в закона няма как да бъде пренебрегнато.
Що се отнася до пари от контрабанда, пране на пари. Ние имаме специализирана дирекция, която се занимава с този въпрос. Периодични, текущи и всякакви проверки се правят на банките за спазване на правилата за оповестяване на съмнение за пране на пари или за финансиране на незаконни операции.
По повечето въпроси на господин Шопов – те излизат малко от моя обхват на дейност. Не знам как е процедурата, но господин управителят на БНБ би могъл да отговори, тъй като повечето са в общия ресор на дейността на Българската народна банка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Гунев. (Реплика от народния представител Йордан Цонев.)
Господин Цонев иска да се изкаже – правилно ли Ви разбирам?
Заповядайте за изказване, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, проследих внимателно дискусията и отговорите на въпросите. Вземам думата, за да припомня нещо, което не се каза в тази дискусия, а това произтича от нашите срещи – на всички нас, с избирателите в тази тежка и бурна избирателна кампания.
Да, така е, финансовата системата е стабилна. Всички констатации, които направихте, и отговорите на въпросите, които дадохте, са екзактни, но трябва да знаете, моите колеги също ще го потвърдят, тези, които са се срещали по тези теми с избиратели, че има много неуредени въпроси между кредитополучателите, особено на ипотечни и потребителски кредити, и кредитните институции, в частност банките в страната. Част от недоволството е насочено към определени теми, към определени такси, които смятаме, че са излишни, към ипотечните кредити, които, след като ипотеката не покрива размера на необслужения кредит и продажбата на съответния залог не го покрива, за сметка на кредитополучателя остават да висят едни суми, рискът остава изцяло за него, а не за кредитната институция. Има редица проблеми, свързани с изпълнителните листи, и така нататък.
Припомням тези неща не за друго, а ръководството на БНБ да обърне внимание, че в Програмата на кабинета Орешарски има абзац по тази тема – какво ние бихме искали, подкрепяйки кабинета, той да промени в тези регулации. Внимателно да ги погледнем, в диалог с Асоциацията на търговските банки, категорично – с участието на Българската народна банка, да се опитаме да подобрим тези отношения, защото те не са много равноправни.
Нека да Ви кажа, тъй като познавам банковия сектор от поне 20 години, и то много отблизо, че не само не са много равноправни, на много места не са и пазарни. Ще имаме работа в тази посока и нека Българската народна банка да очаква от това Народно събрание, от това управляващо мнозинство, от кабинета Орешарски стъпки в посока нормално, пазарно регулиране на отношенията между банките и кредитополучателите в частност.
Това исках да припомня, мисля, че не е излишно. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Други народни представители ще участват ли в разискванията?
Не виждам.
Разискванията са приключени.
Раздаден е служебен проект, който ще прочета пред Вас.
„РЕШЕНИЕ
за избиране на подуправител на Българската народна банка
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 12, ал. 2 и ал. 4 и чл. 19, ал. 1 от Закона за Българската народна банка и по предложение на управителя на Българската народна банка
Р Е Ш И:
Избира Цветан Любомиров Гунев за подуправител на Българската народна банка, ръководител на управление „Банков надзор”, с мандат 6 години, който започва на 16 юни 2013 г.”
Гласували 179 народни представители: за 175, против 2, въздържали се 2.
Господин Цветан Гунев е избран за подуправител на Българската народна банка. (Ръкопляскания.)
Моля Ви, господин Гунев, да дойдете на трибуната за полагане на клетвата. Моля Ви да повтаряте след мен. (Всички стават.)
ЦВЕТАН ГУНЕВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам законите на страната, да съдействам за осъществяване на поверените на Българската народна банка функции, както и да пазя служебната, банковата, търговската или друга правно защитена тайна, включително и след прекратяване на правомощията ми. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка (народните представители на ПГ на ГЕРБ напускат залата) от дневния ред.
Уважаеми народни представители, моля да спре текучеството, да заемете местата си, защото имаме следваща точка от дневния ред. Които ще влизат – да влизат, които ще излизат –да направят същото, но да няма безредици в залата.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ НА ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.
Стигнахме до чл. 106, който е приет.
Моля Ви, госпожо Манолова, да продължим нататък.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: „Глава девета – Парламентарно проучване, анкети и изслушване”.
Предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители:
Наименованието на Глава девета се изменя така: „Парламентарни изслушвания, проучвания и анкети”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция за наименованието на Глава девета, която става Глава десета: „Парламентарни изслушвания, проучвания и анкети”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Изказвания?
Моля режим на гласуване на заглавието на „Глава девета – Парламентарно проучване, анкети и изслушване”.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Заповядайте, госпожо Манолова.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Член 99 – предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 99, който става чл. 107:
„Чл. 107. (1) Народното събрание или избраните от него комисии могат да извършват изслушвания, проучвания и анкети по въпроси, засягащи държавни или обществени интереси.
(2) Когато Народното събрание пристъпи към провеждане на изслушването, вносителят на предложението за изслушване прави изложение на въпросите в рамките на 5 минути. Изслушваните лица информират Народното събрание по въпросите, предмет на изслушването, в рамките на 10 минути. Всяка от парламентарните групи има право на 2 въпроса, а народните представители, нечленуващи в парламентарна група – общо на един въпрос, всеки въпрос в рамките на 2 минути към отделните изслушвани лица. Изслушваните лица отговарят след задаването на всеки въпрос. Парламентарните групи имат право да изразят отношение към отговорите на изслушваните лица в рамките на 5 минути.
(3) Парламентарните комисии могат да задължават министри и длъжностни лица да се явяват на техните заседания и да отговарят на поставените въпроси. Заинтересовани организации и граждани могат да присъстват на тези заседания. В 7-дневен срок след провеждане на изслушването съответната комисия представя на председателя на Народното събрание доклад за изслушването, който се раздава на народните представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Манолова.
Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля Ви, режим на гласуване за редакцията на чл. 99, който става чл. 107.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Член 100 – предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 100, който става чл. 108:
„Чл. 108. Всички държавни органи и длъжностни лица от държавната и общинската администрация и граждани са задължени да предоставят необходимите сведения и документи във връзка с въпросите, предмет на анкети, проучвания и изслушвания, дори когато сведенията представляват държавна или служебна тайна.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по редакцията на текста на чл. 100, който става чл. 108? Не виждам.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Редакцията на текста на чл. 100, който става чл. 108, е приета.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 101, който става чл. 109.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 102, който става чл. 110.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Разисквания по чл. 101 и чл. 102, които стават съответно чл. 109 и чл. 110 – не виждам в пленарната зала предложения за редакции, предложения за отпадане, не виждам изказвания.
Моля, режим на гласуване за чл. 101 и чл. 102 по проект, които стават съответно чл. 109 и чл. 110.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Заповядайте!
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: „Глава десета – Парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз”.
Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на Глава десета, която става Глава единадесета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Разисквания? Не виждам желаещи за изказвания.
Моля, режим на гласуване за заглавието на Глава десета –„Парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз”.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Продължете, госпожо Манолова.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Член 103 – предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 103 който става чл. 111:
„Чл. 111. (1) Министерският съвет внася в Народното събрание приетата от него Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз в 7-дневен срок от приемането й.
(2) Председателят на Народното събрание изпраща годишната програма по ал. 1 на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на другите постоянни комисии. В триседмичен срок от получаването й постоянните комисии изработват своите предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, като вземат предвид и Работната програма на Европейската комисия за съответната година.
(3) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, като взема предвид и предложенията на другите постоянни комисии, предлага проект за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз в двуседмичен срок след изтичане на срока по ал. 2. Годишната работна програма съдържа списък на проектите за актове на институциите на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол. Проектът за годишната работна програма се обсъжда и приема от Народното събрание.
(4) Председателят на Народното събрание изпраща на Министерския съвет приетата годишна работна програма по ал. 3.
(5) При нововъзникнали обстоятелства Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове може да предлага по своя инициатива или по предложение на други постоянни комисии допълнения в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, които се приемат по реда на ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Моля, режим на гласуване за редакцията на чл. 103 по проект, който става чл. 111.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Заповядайте, госпожо Манолова.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Член 104 – предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 104, който става чл. 112:
„Чл. 112. (1) В триседмичен срок от постъпване на проект на законодателен акт на Европейския съюз, включен в годишната работна програма по чл. 111, ал. 3, Министерският съвет внася в Народното събрание проекта на законодателен акт на Европейския съюз и рамкова позиция по него.
(2) При настъпване на обстоятелства, които налагат промени в първоначалната българска позиция, Министерският съвет своевременно информира Народното събрание за тези обстоятелства и за промените в позицията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Желаещи за изказвания по редакцията на чл. 104, с предложение да стане чл. 112, има ли? Не виждам.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Манолова.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: По чл. 105 има предложение от народния представител Мая Манолова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 105, който става чл. 113:
„Чл. 113. (1) Председателят на Народното събрание в срока по чл. 73, ал. 1 разпределя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на други постоянни комисии получените от Министерския съвет проекти за актове на институциите на Европейския съюз, придружени от рамкова позиция. Когато с тях се засягат въпроси на външната политика или отбраната, председателят на Народното събрание задължително ги разпределя на Комисията по външна политика и отбрана.
(2) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове по своя инициатива или по предложение на постоянна комисия може да наложи парламентарна резерва по проектите на актове на Европейския съюз, включени в годишната работна програма по чл. 111, ал. 3. Парламентарната резерва задължава правителството за определен срок да не изразява становище в Съвета на Европейския съюз до произнасяне на Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Няма никой за изказване.
Колеги, обръщам внимание, че в ал. 1 накрая е казано: „Комисията по външна политика и отбрана”. Такава беше комисията в досегашния й вид. В новия проект обаче това са две отделни комисии. По-правилно е да отложим гласуването. Не можем да правим гласуване с уговорки. След като се върнем на текстовете за комисиите и изчистим точките там от първа до двадесет и първа евентуално, ще се върнем да го гласуваме.
Предлагам текстът да бъде отложен.
Моля да гласуваме отлагането на разглеждането на текста.
Гласували 85 народни представители: за 84, против 1, въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: По чл. 106 има предложение от народния представител Мая Манолова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 106, който става чл. 114:
„Чл. 114. (1) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове обсъжда проектите за актове на институциите на Европейския съюз и рамковите позиции към тях след постъпване на докладите на другите постоянни комисии.
(2) Народното събрание се произнася в осемседмичен срок за спазване на принципа на субсидиарност по проектите на законодателни актове на институциите на Европейския съюз, включени в годишната работна програма на Народното събрание.
(3) Когато установи неспазване на принципа на субсидиарност в проект на законодателен акт на институциите на Европейския съюз, Народното събрание изпраща мотивирано становище до председателите на Европейския парламент, на Съвета на Европейския съюз и на Комисията. В мотивираното становище Народното събрание посочва причините, поради които смята, че проектоактът нарушава принципа на субсидиарност.
(4) Министерският съвет по искане на Народното събрание внася в Съда на Европейския съюз иск за неспазване на принципа на субсидиарност в даден законодателен акт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 106, който става чл. 114.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 107, който става чл. 115.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Изказвания по чл. 107? Няма.
Моля да гласуваме чл. 107, който става чл. 115.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 108, който става чл. 116.
Предлагам да отложим гласуването на чл. 108 за евентуални корекции във връзка с наименованията на комисиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Няма обратно становище.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 108а, който става чл. 117.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 109, който става чл. 118.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 110, който става чл. 119.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Няма изказвания.
Гласуваме трите текста.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Трите текста са приети.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 111, който става чл. 120:
„Чл. 120. (1) Министерският съвет текущо предоставя на Народното събрание информация за проектите за актове на Европейския съюз, които се отнасят до задълженията на Република България, които произтичат от нейното членство в Европейския съюз, както и за проекти на актове, в разработката на които участва.
(2) На всеки две седмици Народното събрание и Министерският съвет обменят информация за актовете по ал. 1, като Министерският съвет текущо предоставя разработваните по тези актове рамкови позиции.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на този член в редакцията на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: По чл. 112 има предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 112, който става чл. 121:
„Чл. 121. Народното събрание организира и поддържа база данни за проекти за актове и други документи на институциите на Европейския съюз, както и за рамковата позиция по тях, изпратени на Народното събрание съгласно чл. 112, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли изказвания? Не виждам.
Моля да гласуваме текста, както беше докладван от името на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: По чл. 113 има предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 113, който става чл. 122:
„Чл. 122. (1) Народното събрание изслушва доклад на министър-председателя в началото на всеки 6-месечен период на председателство на Европейския съюз за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през предходното председателство и за задачите на Република България по време на текущото председателство.
(2) Народното събрание може да провежда изслушване на министър-председателя относно позицията на Република България в предстоящи заседания на Европейския съвет.
(3) В заседанията на Народното събрание по ал. 1 и 2 могат да участват без право да гласуват членовете на Европейския парламент от Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли изказвания по текста? Няма.
Моля, гласувайте текста на чл. 113, който става чл. 122 по доклада на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
А сега обявявам почивка до 11,30 часа.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Госпожо Манолова, заповядайте на трибуната – ще продължим с Глава единадесета „Народни представители”.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: „Глава единадесета – Народни представители”.
Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на Глава единадесета, която става Глава дванадесета.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 114, който става чл. 123.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Моля Ви, режим на гласуване за заглавието на Глава единадесета, която става Глава дванадесета, „Народни представители” и редакцията на чл. 114, както е подкрепена от комисията – с предложение да стане чл. 123.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: По чл. 115 – предложение на Мая Манолова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 115, който става чл. 124:
„Чл. 124. (1) Народните представители запазват заеманата от тях длъжност в държавните или общинските учреждения или предприятия, търговските дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или бюджетните организации, като ползват неплатен отпуск до края на пълномощията им. Това се отнася и за изпълнителите по договори за управление на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала, но за не повече от края на срока на договора.
(2) Когато за възстановяване на заеманата длъжност е необходим акт на държавен или друг орган, съответният орган е длъжен да го издаде.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Желаещи за изказвания по редакцията на чл. 115, който става чл. 124? Не виждам.
Режим на гласуване.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 116, който става чл. 125.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 117, който става чл. 126.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Желаещи за изказвания по редакциите на членове 116 и 117, които стават съответно членове 125 и 126? Не виждам.
Режим на гласуване.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: По чл. 118 – предложение на Мая Манолова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Николай Малинов:
„В чл. 118 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) Народните представители могат да запазят членуването си в орган на управление на юридическо лице с нестопанска цел”.
2. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 118, който става чл. 127:
„Чл. 127. (1) Народният представител не може да изпълнява друга държавна служба или да извършва дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител.
(2) Народният представител няма право да участва в управителни или контролни органи на търговски дружества и кооперации.
(3) Народните представители могат да продължат участието си в колективни управителни органи и научни органи на висшите училища и Българската академия на науките, с изключение на еднолични ръководни длъжности.
(4) Народният представител няма право да дава съгласие или да използва служебното си положение за рекламна дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Желаещи за изказвания по този текст?
Госпожо Манолова, заповядайте за изказване.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Ще направя едно уточнение по отхвърленото предложение на народния представител Николай Малинов.
Законът за предотвратяване на конфликт на интереси препраща към специалните актове, които уреждат възможностите на лицата, заемащи една или друга длъжност или функция. Тъй като в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание няма изричен текст, който да забранява членуването на народни представители в органи на управление на юридически лица с нестопанска цел, изричното разрешение на тази възможност не се налага. По-скоро това би създало други проблеми – за други изрично неупоменати възможности, които имат народните представители. Винаги е било така. Ясно е, че е допустимо народни представители да участват в ръководствата на юридически лица с нестопанска цел. Това са обикновено училищните настоятелства, църковните настоятелства, спортни клубове и други организации. Няма такава пречка. Така че не се налага приемането на този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря за това обяснение.
Има ли други желаещи да участват в дискусията? Няма. Прекратявам я поради липса на интерес към нея.
Преминаваме към гласуване на редакцията на чл. 118, който става чл. 127.
Преди това обаче ще гласуваме предложението на народния представител Николай Малинов, по отношение на което госпожа Манолова направи изказване.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 17, против 18, въздържали се 57.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста по доклада на комисията, прочетен от госпожа Манолова.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: По чл. 119 има предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 119, който става чл. 128:
„Чл. 128. При внасяне на законопроекти и изказване в пленарно заседание или в комисия народен представител с частен интерес от обсъждания проблем по смисъла на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси е длъжен да го декларира.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте редакцията на чл. 119, който става чл. 128.
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: По чл. 120 комисията подкрепя текста на проекта, който става чл. 129.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте редакцията на чл. 120, който по предложение на комисията става чл. 129.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: По чл. 121 има предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 121, който става чл. 130:
„Чл. 130. (1) Народният представител е длъжен да присъства на заседанията на Народното събрание и на комисиите, в които е избран.
(2) Народен представител, на когото се налага да напусне заседанието, преди да е завършило, или да закъснее за заседание, уведомява дежурните секретари или ръководството на съответната комисия.
(3) Народен представител, на когото се налага да отсъства по уважителни причини от заседание на Народното събрание или от заседание на комисия, предварително уведомява председателя на Народното събрание, респективно председателя на съответната комисия.
(4) Народният представител може да обяви на личната си страница в интернет информация за графика на срещите си с избиратели, своите изказвания, заявени позиции, предложения и становища по законопроекти, както и имената на сътрудниците, телефон и адрес на електронна поща за връзка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Имам едно предложение за редакция. В ал. 4 на току-що докладвания текст предлагам изразът „личната си страница” да бъде заменен с израза „страницата си”. Това се налага с оглед на по-прецизна терминология по отношение на страниците в интернет, които имат народните представители на страницата, на сайта на Народното събрание.
Знаете, че още в предишното Народно събрание към сайта на Народното събрание има страници на съответните комисии и на всеки отделен народен представител. За съжаление нашите опити да обявим информация извън тази, която е заложена във формата на страницата, се оказаха неуспешни. Ще има нужда от преработка на цялостния сайт на Народното събрание, включително и страниците на народните представители, за да имат възможност тези, които искат да обявят информация за своята дейност, включително за срещите в региони, за графика си, за свои предложения, за други мнения и становища по внасяни законопроекти, изобщо по дейността на Народното събрание, да го правят, но към този момент да има уточнение, че става дума за страницата на сайта на Народното събрание. Освен нея всеки може да има и друга лична страница в интернет. Затова оставяме тази опция, като тук се има предвид официалната страница, която всеки народен представител има на интернет сайта на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има думата за реплика господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Манолова, това уточнение е много важно и ми се струва, че трябва да се прецизира – при заявено желание те се публикуват служебно от съответния екип. Тоест да не се налага народният представител сам да събира информация, да си подготвя, да си вади стенографските записи и да ги предоставя сам и така нататък. Това са неща, които екипът, който поддържа интернет страницата на Народното събрание, при заявено предварително желание на народния представител, може систематично да качва на неговата страница всички внесени от него законопроекти, стенографския протокол от негови изказвания, задаваните въпроси и така нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Дуплика – заповядайте, госпожо Манолова.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Уточнението наистина е важно. Съгласно съществуващата практика и в предишния Парламент, и към момента – до приемането на новия правилник, на страницата на сайта на Народното събрание, която всеки народен представител има, освен обща информация за това кой е, какво образование има, от кой избирателен район е избран, в какви комисии участва, се обявява и друга информация – внесени законопроекти, зададени въпроси в парламентарния контрол, които данни служебно се прехвърлят от съответните електронни регистри на Деловодството на Народното събрание и на парламентарния контрол.
Правя това пояснение заради личния си опит. Вчера се опитах да кача на интернет страницата си информация за проведените срещи в понеделник – денят, в който съм била в избирателния район, за приемната ми с граждани. Оказа се, че това е невъзможно. Невъзможно е както да го направя аз, така и да го направя със съдействието на фирмата, която информационно обслужва интернет страницата на Народното събрание. Очевидно е, че ще се наложи цялостно преработване и на сайта, и на отделните страници, така че всеки народен представител да има възможност лично или чрез своите сътрудници да добави освен официалната информация и информация, която самият той счита за важна.
Да бъдат ангажирани специално служители на Народното събрание да качват определени изказвания или позиции, мисля, че това също трябва да се прецизира.
Все пак право на народния представител е извън дейността по внасяни законопроекти, въпроси, предложения между първо и второ гласуване, останалата информация да я селектира и да я качва. Тук може да се дадат всякакви данни – работа с неправителствени организации, решаване на проблеми, поставяне на въпроси пред други органи. Това е идеята и се радвам, че среща подкрепа от залата.
Впрочем и редица неправителствени организации, които участваха в изработването на парламентарния правилник, заявиха готовност и желание безплатно да помогнат на Парламента да направи по-атрактивна, по-удобна, по-лесно достъпна за гражданите и по-ефективна своята страница. Ще използваме и опита, който има неправителственият сектор, за да направим наистина сайта на Народното събрание ефикасен и тези народни представители, които желаят да показват информация за своята работа, да могат да го направят на страницата си на официалния сайт. Пак повтарям – уточнението се налага, защото нищо не забранява и, разбира се, има възможност, който от депутатите иска, да има своя лична страница, свой личен блог или каквото иска в социалните мрежи и в интернет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Други изказвания има ли? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Манолова за редакционна поправка: изразът „личната си страница” да се чете „страницата си”.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Редакционната поправка е гласувана.
Предложението на господин Четин Казак не е годно за подлагане на гласуване.
Подлагам на гласуване текста на чл. 130 по новата номерация с редакционната поправка.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Продължаваме.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 122, който става чл. 131.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Изказвания? Няма.
Моля гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Следващият текст.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: По чл. 123 има предложение от народния представител Мая Манолова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 123, който става чл.132:
„Чл. 132. (1) Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване, освен за извършено престъпление от общ характер, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава (чл. 42, ал. 2) - с разрешение на неговия председател.
(2) Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, като в този случай незабавно се уведомява Народното събрание, а когато то не заседава (чл. 42, ал. 2) - неговият председател.
(3) Когато са налице достатъчно данни, че народен представител е извършил престъпление от общ характер, главният прокурор отправя мотивирано искане до Народното събрание, а когато то не заседава – до неговия председател, с което се иска разрешение за възбуждане на наказателно преследване. Към искането се прилагат достатъчно данни.
(4) Разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква при писмено съгласие на народния представител. Народният представител представя лично писменото си съгласие на председателя на Народното събрание, който уведомява незабавно главния прокурор и информира Народното събрание на първото пленарно заседание след постъпване на съгласието. Даденото писмено съгласие не може да бъде оттегляно от народния представител.
(5) Извън случаите по ал. 4, искането на главния прокурор и приложените към него данни се разглеждат от Народното събрание, което се произнася с решение, не по-рано от 14 дни след постъпване на искането. При поискване и явяване народният представител се изслушва от Народното събрание.
(6) Когато Народното събрание не заседава (чл. 42, ал. 2), разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народен представител се дава от председателя на Народното събрание. Разрешението, дадено от председателя на Народното събрание, се внася за одобрение от народните представители на първото заседание на Народното събрание.
(7) Когато наказателното преследване завърши с присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено, Народното събрание взема решение за предсрочно прекратяване пълномощията на народния представител.
(8) В случаите, когато главният прокурор е направил искане за задържане на народния представител, Народното събрание се произнася с отделно решение, взето по реда на ал. 1-7. То може да отмени дадено от него разрешение.
(9) Разпоредбата на чл. 70 от Конституцията се прилага и в случаите, когато наказателно преследване срещу народен представител е възбудено преди избирането му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли изказвания?
Госпожо Манолова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Тъй като господин Миков не е в залата, той заяви, че ще направи предложение за промени в правилника по повод искане на главния прокурор – народният представител да не е длъжен да представя лично писменото си съгласие на председателя на Народното събрание. Такава е и практиката в този Парламент, така че правя формално предложение: в ал. 4, след думата „представя” да отпадне думата „лично”. И една редакция – вместо „на председателя”, съюзът „на” да се замени с „до”.
Освен това, допълнителен аргумент в подкрепа на тази промяна е текстът на Конституцията, който не задължава лично представяне на съгласие от съответния народен представител до председателя на Парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Заповядайте за изказване, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Правя редакционно предложение за промяна на т. 5 от чл. 123. Считам, че следва да се приложи предложението на Мая Манолова „не по-късно от 14 дни”. Настоящата редакция е „не по-рано от 14 дни”. Така въвеждаме един неограничен срок, тоест Народното събрание може да се произнесе в едномесечен, двумесечен срок или една година. Това са ми доводите. Считам, че предложението на Мая Манолова е по-коректно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Заповядайте за реплика, госпожо Манолова.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Съображенията ми да се откажа от направеното предложение бяха в две посоки. Първо, за да не променяме режима по отношение на вече съществуващия във връзка с конкретното искане, което към този момент беше постъпило, за да не бъде разглеждана промяната като някаква мярка за рестрикция или натиск върху определен народен представител, по отношение на когото вече имаше депозирано такова искане.
От друга страна срокът от 14 дни може би не винаги ще бъде достатъчен, за да бъдат проучени данните, които главният прокурор прилага към исканията си за сваляне на имунитет на даден народен представител. В някои от случаите става дума за едни обемни папки с документи, които като минимум трябва да бъдат анализирани от нарочна парламентарна комисия, която се избира за проучване на случая. Може би, ако искате, да добавим текста „не по-късно от 30 дни”.
Но, така или иначе, ще вървим в посока на ограничаване на времето на това задължение на Народното събрание да се произнесе, в противен случай сме заплашени от възможността да се вземе едно недостатъчно мотивирано решение от Парламента...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Заповядайте за дуплика, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (КБ): Съгласен съм с направената реплика от госпожа Мая Манолова. Считам, че може би трябва да бъде следният текст: „не по-рано от 14 дни, но не по-късно от 1 месец”, тоест, да вкараме някакъв срок за това произнасяне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Казак желае да се изкаже.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам сега ад хок да не променяме текст, който през всичките тези години не е създавал никакви затруднения и проблеми, още повече, че, искам да Ви обърна внимание, откакто беше приета конституционната поправка, която позволява народният представител чрез лично писмено съгласие да приеме свалянето на своя имунитет, не е имало случай, при който да има нужда Народното събрание с изрично решение да разрешава повдигането на обвинения.
Така че от гледна точка на практиката отпреди това, която винаги е била съпътствана със създаване на специална комисия, която е проучвала основанията на искането, имала е нужда от технологично време, опасявам се, че един такъв краен, преклузивен срок може да доведе до случаи, при които той да не може да бъде спазен и това да се използва по някакъв начин след това от засегнатото лице. Затова предлагам да оставим текста така, както е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има ли желаещи за други изказвания? Няма.
При това положение ще пристъпим към гласуване.
Господин Попов, Вашето предложение е да се добави изразът „но не по-късно от един месец”.
Моля, гласувайте предложението на господин Попов.
Гласували 94 народни представители: за 65, против 7, въздържали се 22.
Не се приема, няма 77 гласа.
При това положение гласуваме целия текст, както беше докладван от госпожа Манолова от името на комисията.
Моля, гласувайте чл. 123, който става чл. 132.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Предлагам Ви да гласуваме редакционната поправка на госпожа Манолова, според която в ал. 4 отпада думата „лично” и „след съгласие на” се променя на „до председателя”.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: По чл. 124 има предложение от народния представител Мая Манолова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 124, който става чл. 133:
„Чл. 133. Народните представители не могат да бъдат повиквани на военновременна служба като запасни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля, гласувайте чл. 133.
Гласували 83 народни представители: за 81 против 1, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Член 125 – предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 125, който става чл. 134:
„Чл. 134. (1) В случаите, когато народен представител, избран с кандидатска листа на партия или коалиция, бъде избран за министър, той се замества от следващия в листата кандидат за времето, през което изпълнява функциите на министър.
(2) Когато бъде освободен като министър, пълномощията на народен представител се възстановяват, а на заместващия го се прекратяват. Когато от една листа е извършено повече от едно заместване, при възстановяване на пълномощията на народен представител се прекратяват пълномощията на последния от листата, който ги е придобил по заместване.”
Комисията предлага да се създаде чл. 135:
„Чл. 135. Държавните и местните органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на народния представител и да му предоставят при поискване сведения и документи във връзка с изпълнение на правомощията му. Народният представител има право да посещава всички държавни и местни органи, министерства, ведомства, учреждения и организации.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли изказвания? Няма.
Моля да гласуваме двата текста на членове 134 и 135.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Двата текста са приети.
Продължаваме със следващата глава.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: „Глава дванадесета – Парламентарно поведение”.
Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на Глава дванадесета, която става Глава тринадесета.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 126, който става чл. 136.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 127, който става чл. 137.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 128, който става чл. 138.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 129, който става чл. 139.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 130, който става чл. 140.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли изказвания? Няма.
Моля да гласуваме заглавието на главата и текстове, които бяха докладвани.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 131, който става чл. 141:
„Чл. 141. Председателят отнема думата на народен представител, който:
1. по време на изказването си има наложени две от предвидените в чл. 137, т. 1 – 3 дисциплинарни мерки;
2. след изтичане на времето за изказване продължава изложението си въпреки поканата на председателя да го прекрати.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Член 132 – предложение на народният представител Мая Манолова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 132, който става чл. 142:
„Чл. 142. Председателят може да отстрани от едно заседание народен представител, който:
1. възразява против наложената дисциплинарна мярка по груб и непристоен начин;
2. продължително не дава възможност за нормална работа в пленарната зала;
3. гласува с чужда карта извън случаите по чл. 62, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста, както Ви беше докладван.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Член 133 – предложение на народният представител Мая Манолова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 133, който става чл. 143:
„Чл. 143. (1) Председателят може да отстрани за повече от едно заседание, но не повече от три заседания, народен представител, който:
1. оскърбява Народното събрание или държавния глава;
2. призовава към насилие в залата или в сградата на Народното събрание;
3. повторно е гласувал с чужда карта извън случаите по чл. 62, ал. 3.
(2) Отстраненият от заседанието народен представител по ал. 1 и по чл. 142 не получава възнаграждение за заседанията, от които е бил отстранен.
(3) Народният представител има право да оспорва наложената дисциплинарна мярка пред председателя на Народното събрание в тридневен срок от налагането й. Председателят може да потвърди, отмени или промени мотивирано наложената дисциплинарна мярка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Думата за изказване има господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, правя предложение за допълнение към чл. 143, ал. 1. Мисля, че се налага, освен изброените случаи, към тази най-сериозна мярка да се подхожда и в случай, когато народен представител извършва действия на саморазправа или си позволява действия на саморазправа в пленарната зала, или в сградата на Народното събрание. Мисля, че този казус не е обхванат в нито един от текстовете за дисциплинарната отговорност на народните представители, а той не е никак маловажен. (Реплики.)
Освен призоваването към насилие с още по-голямо основание би трябвало да се санкционира народен представител, който си позволи действие на саморазправа – било то в пленарната зала, или в кулоарите на Народното събрание.
Правя предложение да има нова т. 3, а сегашната т. 3 да стане т. 4. Нова точка: „3. който извършва действия на саморазправа в залата или в сградата на Народното събрание;”. (Шум и реплики.)
Мисля, че текстът е ясен, но ако държите текстът да е: „който извършва действия на физическа саморазправа в залата или в сградата на Народното събрание;”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Уточняваме така: „извършва действие на физическа саморазправа в залата или в сградата на Народното събрание”. Остава да сме наясно – дали сме наясно – какво означава „саморазправа” (шум и реплики) и коя е сградата на Народното събрание. (Реплики.)
Без да правя коментар, само подсказвам, ако в т. 2 –„призовава към или упражнява насилие” – не решава ли въпроса?! (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Някой трябва да го предложи.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Формално правя такова предложение – в т. 2 след думата „призовава” да се добави „призовава към насилие или упражнява насилие” – като израз да се добави след израза „призовава към насилие”. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Господин Казак, заслугата ще бъде на госпожа Манолова. Съжалявам, тя го формулира.
Други изказвания има ли? Няма.
Първо ще гласуваме предложението на госпожа Манолова точка втора да звучи по следния начин: „Призовава към или упражнява насилие в залата или в сградата на Народното събрание”. Който е „за” предложението на госпожа Манолова, моля да гласува.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Моето беше по-добро, но...
Аз все пак предлагам да остане това, което предложих, тъй като административните…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: По време на гласуване изказвания не се допускат.
Гласували 81 народни представители: за 80, против 1, въздържали се няма.
Подлагам на гласуване целия чл. 143.
Гласували 85 народни представители: за 84, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители за чл. 144.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 134, който става чл. 144:
„Чл. 144. Всеки месец на интернет страницата на Народното събрание се публикува информация за неоправданите месечни отсъствия на народните представители от заседания на постоянните комисии, подкомисиите, работните групи и от пленарни заседания. Информацията се публикува не по-късно от 7 дни след приключване на месеца, за който се отнася.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има изказване на господин Казак.
Заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя редакционна поправка в текста на чл. 144 да отпадне думата „месечни”. Мисля, че „месечни отсъствия” не звучи добре по принцип, като словосъчетание.
Второ, понеже текстът започва: „Всеки месец на интернет страницата на Народното събрание се публикува информация за неоправданите отсъствия на народните представители…”, мисля, че става ясно, че се отнася за отсъствията през месеца и словосъчетанието „месечни отсъствия” не е много коректно.
Предлагам да отпадне думата „месечни”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Други изказвания или реплика? Няма.
Сега ще гласуваме поправката Казак, да отпадне думата „месечни”.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: За таблото на позора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Моля, гласувайте. Гласуваме отпадането на думата „месечни”.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Гласуваме целия текст на чл. 144.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Предложение на народния представител Четин Казак:
Създава се нова Глава тринадесета:
„Глава тринадесета – Административен съвет
Чл. 135. Административният съвет е специализиран орган на Народното събрание за управление и контрол върху дейността на администрацията на Народното събрание.
Чл. 136. (1) Административният съвет се състои от председателя на Народното събрание и дванадесет народни представители, избрани съобразно принципа на пропорционалното представителство. Всяка парламентарна група има право на представител в Административния съвет. Независимите народни представители предлагат един свой представител.
(2) Председател на Административния съвет е председателят на Народното събрание. В отделни случаи той може да упълномощи заместник-председател на Народното събрание, който да го замества.
(3) Секретар на Административния съвет е главният секретар на Народното събрание.
(4) На заседанията на Административния съвет могат да присъстват началникът на кабинета на председателя на Народното събрание и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити по бюджета на Народното събрание.
Чл. 137. Административният съвет:
1. изготвя и приема проект за единен класификатор на длъжностите в Народното събрание и щата на службите към него и го предлага за утвърждаване от председателя на Народното събрание;
2. изготвя и приема проект на правилник за работата на администрацията на Народното събрание и го предлага за утвърждаване от председателя на Народното събрание;
3. определя правилата за вътрешния ред в сградите на Народното събрание и използването на материалната база;
4. дава становище по проекта за бюджет на Народното събрание;
5. дава становище за назначаване, освобождаване, понижаване или повишаване на служителите в Народното събрание извън случаите по чл. 8, ал. 1, т. 12 , както и за провеждане на конкурси;
6. осъществява контрол при сключване на договори между Народното събрание и други физически и юридически лица;
7. осъществява контрол върху командировките в чужбина на служителите на Народното събрание;
8. определя критерии и лимити във връзка с експертно-информационното, социално-битовото и транспортното обезпечаване на народните представители и контролира тяхното спазване.
Чл. 138. (1) Административният съвет се свиква от председателя на Народното събрание по негова инициатива, по искане на главния секретар или по искане на една трета от членовете му.
(2) Административният съвет може да заседава, когато присъстват повече от половината от членовете му. Той взема решения с мнозинство от присъстващите.
(3) Всеки член на Административния съвет има един глас.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли изказвания? Няма.
Моля да гласуваме предложението на комисията.
Комисията не подкрепя предложението. Комисията не си е променила мнението и при това положение трябва да гласуваме текста, защото той не е в основния доклад.
Който подкрепя текста на господин Казак, което негово предложение единодушно не се подкрепя от комисията, моля да гласува. Моля гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 25, против 20, въздържали се 41.
Текстът не е приет.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: „Допълнителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието.
Комисията подкрепя текста на проекта за § 1.
Комисията подкрепя текста на проекта за § 2.
Комисията подкрепя текста на проекта за § 3.
Комисията подкрепя текста на проекта за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли изказвания по тези текстове?
Заповядайте, госпожо Манолова.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, Комисията за изработване на новия Правилник на Народното събрание се придържаше към принципа текстове, които не са създавали проблеми и са се утвърдили в дългогодишната практика на Парламента, да не бъдат променяни. Във връзка с това, аз Ви обръщам внимание на § 4, който определя едно важно понятие за парламентарната дейност. Оставяме го във вида, в който съществуваше в Четиридесет и първия Парламент и вече е въпрос на желание и на Народното събрание, и на ръководството на Народното събрание дали да го прилага единствено и само по начина, по който беше прилагано в Четиридесет и първото Народно събрание. Защото очевидна е играта с кворума, която се случваше в Четиридесет и първия Парламент и опити, за което се правят и сега.
Обръщам внимание, че не променяме текста, той е същият, както в Четиридесет и първия Парламент, но той дава и възможност в случаите, в които кворумът в пленарната зала рязко падне във връзка с напускането на голям брой народни представители, да бъде коригиран с оглед реалното състояние и присъствие на депутати в залата. Това – само като пояснение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли други изказвания?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, въпросът е много голям. Той стои особено актуално от 2007 г., когато в Четиридесетото Народно събрание беше направена поправка. В текста бяха групирани едни гласувания – тези, които тогава са били депутати, си спомнят – в един ден. Оттогава има една грешна и нездрава практика при отчитането на крайния резултат – „да”, „не” и „въздържали се”, тоест дали се приема предлаганият акт, или не се приема. Има и едно пълно неразбиране, което преди малко видях в думите на госпожа Манолова, относно понятието „кворум”.
Госпожо Манолова, кворумът не може да се променя. Той не е свързан с резултата при гласуването. Кворумът е понятие, свързано с това една институция да може да работи при наличието на определен брой участници в нейното заседание. Кворумът може да бъде различен според различните актове, уреждащи статута на една институция.
За Народното събрание кворумът е 121 души народни представители, и никакви игри с тази цифра, с това понятие и наричане на други фигури – в случая, свързани с гласуването, и създаването на мнозинствата не могат да подменят този елементарен конституционен факт.
Тук има поне три-четири решения на Конституционния съд. Господин Корнезов беше писал нещо, господин Стоилов, стоящ тук, също има отношение към въпроса.
Ние сме на мястото, на което трябва да задаваме тона, ние сме на мястото, което е на един хвърлей – отсреща са конституционалистите и светилата в тази материя. При една справка, една консултация с тях ще видим как години наред търпим по светлинните табла изписано там – кворумът бил 78-85-119, всъщност не може да бъде написано повече от 120 121 души. Ако това сега, в момента, не го коригираме и не го уточним като понятие, като съотношение да го съобразим с Конституцията, където има основен текст, казващ, че решенията се приемат с гласовете на повече от половината присъстващи... Но кои са присъстващи – тези, които са се регистрирали сутринта ли, или тези, които са в момента? Едни идват, други си отиват – присъстват ли, не присъстват ли? Тези, които не гласуват, присъстващи ли са или не? Всичко това са понятия и понятия.
Тук става въпрос включително за избора на всеки присъстващ да не гласува или да гласува, което е тип парламентарно поведение, негово конституционно право. Това е избор, който следва да бъде уважен.
И още, и още проблеми, които повдигам напразно от миналото Народно събрание, и още от по-миналото Народно събрание. Според мен излиза така, че в най-висшия орган тук, където се коват законите, има неяснота относно фундаментален въпрос, който е пряко, абсолютно пряко свързан с легитимността и конституционността на всички актове, които приемаме.
Тук само в няколкото дни, в които работи Четиридесет и второто Народно събрание, се получиха странни фигури, което за мен е невероятно. Те продължават да ме смущават и да ме тревожат. И не само мен, а и юристи, вън от Народното събрание, които са авторитети и светила, бих казал, също се смущават и задават тези въпроси.
Госпожо Манолова, аз правя предложение да отложим гласуването на този текст, да се помисли още по въпроса. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Защото така, както той е формулиран, ще дава една свободна воля на председателя горе да брои пилците, да казва – тук има, там няма (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), присъстващи – толкова и толкова. Ще бъде отворен пътят за безброй спекулации със съществуващия текст, така както е записан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Това реплика ли е? Реплика.
Заповядайте!
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Шопов, като се съгласявам с по-голямата част от изказаните от Вас съждения, все пак искам да отбележа и някои несъгласия.
Параграф 4 се опитва да даде дефиниция на понятието „присъстващи”, което е важно понятие, защото с него борави и Конституцията, и Парламентарният правилник в други текстове. То е едно и от понятията, свързано с начина, по който Парламентът взема решение. Аз затова поясних, че ние като комисия не сме си позволили да даваме нова, различна редакция на текста, извън съществуващата в Четиридесет и първия Парламент и заради многобройните спекулации на тема „Кворум”, които се правиха в рамките на новия състав на Народното събрание. Просто отбелязах, че това дава възможности за прецизиране на прилагането както на текста, така и за преосмисляне на досегашната практика.
Все пак информационните табла са просто средства, които не се регламентират в Правилника. Там има наистина термини, които нямат своята опора в Парламентарния правилник и биха могли след консултации на председателя на Парламента с Председателския съвет, евентуално информацията, която дават тези табла, да бъде променяна. Така или иначе текстът, който предлагаме за гласуване, дава всички тези възможности, съобразени с практиката на Конституционния съд и с конституционните решения, които Вие цитирахте.
Аз предлагам да не отлагаме текстове, тъй като намерението е днес да приемем окончателно Правилника. С неговото окончателно приемане и обнародване е свързано създаването на постоянните парламентарни комисии, които са необходимо условие Парламентът да започне да работи нормално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Втора реплика? Няма.
Дуплика? Няма.
Има процедура за отлагане на текста от господин Шопов. Той я оттегля.
Заповядайте за изказване, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, в предишното Четиридесет и първо Народно събрание с колегата Корнезов внесохме предложение за регламентиране на този проблем в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предложението ни в тази връзка беше да повторим конституционните текстове и в правилника. То беше отхвърлено от тогавашното мнозинство, независимо че го има в Конституцията.
Слава Богу обаче малко по-късно, може би под внушението на заместник-председателя Анастасов тогава, започна да се прилага конституционното изискване – решенията да се приемат с не по-малко от половината плюс един от регистриралите се. Това е конституционният запис – заседанията могат да се откриват и да се провеждат, когато присъстват повече от половината народни представители и решенията се приемат с гласовете на повече от половината от присъстващите.
Проблемът с таблата е в това, че там пише една думичка „кворум”, която не е тя. Колегата Шопов е прав, че имаше практики, когато това се използваше за общия необходим брой гласове, изобщо гласовете „за”, „против” и „въздържали се”. Така е нормалното стилистично понятие „кворум”. Тази дума не е кворум, тя трябва да бъде променена. Тази дума е минималният брой гласове „за” приемане на решението. Базата е последната направена регистрация.
Правилникът обаче регламентира, че когато някой се съмнява в тази регистрация и счита, че има по-малко присъстващи, може да поиска проверка на кворума. Съгласете се, че няма как във всеки един момент или преди всяко гласуване да проверяваш колко души присъстват. Няма как да задължиш всички народни представители, бидейки в залата, непременно да гласуват „за”, „против” или „въздържали се”. Това е право на съответния народен представител. Поради тази причина този текст, който стои тук и върху който ни се привлече вниманието и по който дебатираме вече 10-15 минути, не е проблемен. Проблемен е записът, който се нарича „кворум”. Ако това понятие се промени, тогава няма да има никакъв проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
Реплика от господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Ето, че проблем има – видя се – този, който соча аз. Не е само проблемът в записа на таблото и в думичката „кворум”.
Ето и господин Георгиев казва: „Присъстващите – по Конституцията, както се е възприело в предишното Народно събрание под напора и на заместник-председателя Анастасов, са всъщност регистрираните”. Не, „регистрираните” не означава „присъстващите”. Защото всички виждаме, че регистрираните сутринта не са тези, които присъстват в момента. Това е елементарен, виден от всички Ви факт. Има ли някакъв спор по този въпрос, господин Георгиев? Няма! И проблемът е тук, именно тук!
Затова ще продължим да проконституционствувателствуваме, както е казано в онази дълга дума, сами че без „не”, а ще е „про”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Няма други реплики.
Дуплика – господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, Конституцията казва, че заседанията на Народното събрание започват и се провеждат, ако присъстват повече от 121 души, тоест повече от половината. Решения могат да се вземат, ако повече от половината присъстващи гласуват „за”. Това казва Конституцията. Тя не говори изрично за първоначална регистрация, а говори за тези, които присъстват в залата. Присъствието се установява с проверка на кворума, няма друг начин. Не може някой да застане на балкона, да снима с камера и да каже: „Тук присъстват по-малко”. Който иска да установи точния брой на присъстващите, иска проверка на кворума. Няма как другояче да стане, защото в залата се влиза и излиза непрекъснато. Тогава би трябвало да кажем: „Заседанията се провеждат при заключени врати” и никой от първоначалната регистрация не може да се движи никъде!
„На заседанията задължително народните представители гласуват „за”, „против” или „въздържали се”. Това не може да се случи, нито е изискване на Конституцията.
Затова ми се иска колегата Шопов да разбере, че обхващайки залата с поглед, ако има повече от 121 народни представители, редно би било тези, които ги няма, да не се водят за присъстващи, но начинът е това да се поиска чрез проверка на кворума във всеки един момент преди гласуване. Това винаги може да стане от председателя и от всяка една от групите. По правилника мисля, че това може по веднъж на заседание.
В случая не противоречим на Конституцията, единствено понятието „кворум” не е то! Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Други изказвания има ли? Няма.
Гласуваме наименованието на раздела и параграфи 1, 2,
3 и 4.
Гласували 84 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 4.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 5:
„§ 5. Под „численост на парламентарна група” се разбира числеността на групата към момента на вземане на съответното решение от Народното събрание.”
По § 5 има предложение от народния представител Мая Манолова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на § 5, който става § 6:
„§ 6. (1) При осъществяване на своите правомощия Народното събрание се подпомага от администрация.
(2) Служителите в администрацията на Народното събрание са парламентарни служители, чийто статут се определя в правилника по чл. 8, ал. 1, т. 13.
(3) С Класификатора на длъжностите в администрацията на Народното събрание се определят: броят на парламентарните служители, наименованията на длъжностите, минималната образователна степен, минималният ранг и/или професионален опит, видът правоотношение, други изисквания за заемане на длъжността, както и минималният и максималният размер на възнаграждението за всяка длъжност.
(4) Главният секретар на Народното събрание осъществява неотложни административни функции на председателя на Народното събрание по този правилник и по закон, когато мандатът на Народното събрание е изтекъл или е предсрочно прекратен, до избора на председател на Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли изказвания по двата текста? Няма.
Гласуваме параграфи 5 и 6.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието.
По § 6 има предложение от народния представител Мая Манолова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на § 6, който става § 7:
„§ 7. Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 относно излъчването в реално време в интернет на заседанията на постоянните комисии, с изключение на заседанията на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, се прилага от момента на осигуряването на техническа възможност за това, но не по-късно от 1 септември 2013 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” и § 7 по новата номерация.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Предложение на Мая Манолова и група народни представители за създаване на § 6а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 8:
„§ 8. Разпоредбите на чл. 26 и чл. 102 влизат в сила от 1 септември 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: По § 7 – предложение на Мая Манолова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на § 7, който става § 9:
„§ 9. Този правилник се приема на основание чл. 73 от Конституцията на Република България и отменя Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 58 от 2009 г.; изм., бр. 60 от 2009 г.; Решение № 11 на Конституционния съд – бр. 98 от 2009 г.; изм., бр. 100 от 2009 г., бр. 43 от 2010 г., бр. 33 от 2011 г.; Решение № 6 на Конституционния съд – бр. 39 от 2011 г.; Решение № 9 на Конституционния съд – бр. 80 от 2011 г.; изм., бр. 30 и 69 от 2012 г.).”
Комисията подкрепя текста на проекта за § 8, който става
§ 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме докладваните текстове.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Двата текста са приети.
Сега пристъпваме към приемане на Приложение „Финансови правила по бюджета на Народното събрание”.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Приложение към правилника „Финансови правила по бюджета на Народното събрание”.
Предложение на Мая Манолова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на приложението към правилника:

„Приложение към правилника

Финансови правила по бюджета на Народното събрание

Чл. 1. (1) Самостоятелният бюджет на Народното събрание е част от държавния бюджет на Република България.
(2) Бюджетът на Икономическия и социален съвет е част от бюджета на Народното събрание.
(3) Бюджетът на Народното събрание включва всички приходи от дейността на неговите второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, административните и стопанските разходи, издръжката на парламентарните групи, разходите на комисиите, на народните представители, за международната дейност и интерпарламентарните организации.
(4) От бюджета на Народното събрание могат да се финансират и конкретни проекти и програми, свързани с формиране на демократична гражданска култура, лидерски умения и демократични практики в процеса на вземане на решения, както и курсове за квалификация на народни представители и лидери от всички парламентарно представени партии и коалиции с оглед членството на Република България в Европейския съюз.
(5) Второстепенните разпоредители с бюджетни кредити по бюджета на Народното събрание са ръководителите на Икономическия и социален съвет, на редакцията на „Държавен вестник”, на Националния център за изучаване на общественото мнение, на Регионалния секретариат за парламентарно сътрудничество в Югоизточна Европа към Народното събрание на Република България, на Лечебно-възстановителната база на Народното събрание – Велинград, на Издателската дейност и на Хранителния комплекс.
(6) В бюджета на Народното събрание ежегодно се предвиждат средства за Програма „Студентска програма за законодателни проучвания в Народното събрание”. Проучванията се публикуват на сайта на програмата на интернет страницата на Народното събрание.
(7) В бюджета на Народното събрание ежегодно се предвиждат резерви за непредвидени и/или неотложни разходи.
Чл. 2. (1) Председателят на Народното събрание или упълномощено от него лице утвърждава бюджетна процедура, с която определя реда и сроковете за съставянето на проект на средносрочна бюджетна прогноза и проект на бюджет на Народното събрание въз основа на решението на Министерския съвет за приемане на бюджетната процедура по съставянето на тригодишна бюджетна прогноза и държавен бюджет за следващата година.
(2) Дирекция „Парламентарен бюджет и финанси” координира и изготвя проектите на средносрочната бюджетна прогноза и на бюджет на Народното събрание и проекта на придружаващите ги доклади. Обобщените проекти на бюджетна прогноза и на бюджет се изготвят въз основа на проектите на първостепенния и на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити. Постоянно действащата подкомисия по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси обсъжда изготвените проекти на бюджетна прогноза и на бюджет и се произнася със становища по тях. Проектът на бюджетната прогноза, проектът на бюджет, проектодокладите и становищата на подкомисията се предоставят на председателя на Народното събрание.
Чл. 3. Използването на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи по бюджета на Народното събрание се извършва със заповед на председателя на Народното събрание.
Чл. 4. (1) Дирекция „Парламентарен бюджет и финанси” изготвя годишния касов отчет за изпълнение на бюджета на Народното събрание въз основа на отчетите на първостепенния и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити и го представя на председателя на Народното събрание, който го предоставя за становище на постоянно действащата подкомисия по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси.
(2) Отчетът за изпълнението на бюджета се приема от Народното събрание по доклад на председателя не по-късно от 6 месеца след приключване на годината.
Чл. 5. Народните представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.
Чл. 6. (1) Председателят на Народното събрание получава месечно възнаграждение с 55 на сто по-високо от основното месечно възнаграждение по чл. 5, заместник-председателите на Народното събрание – с 45 на сто, председателите на парламентарните комисии и председателите на парламентарните групи по чл. 10 от правилника – с 35 на сто, заместник-председателите на комисии – с 25 на сто, членовете на постоянна комисия – с 15 на сто, и секретарите на Народното събрание – с 10 на сто.
(2) При съпредседателство на парламентарната група се полага възнаграждение за един председател.
(3) Народен представител, който заема повече от една ръководна длъжност, получава само по-високото възнаграждение измежду тях.
(4) За участие в подкомисии, временни комисии, както и за работни групи, избрани от постоянните комисии, народните представители получават възнаграждение пропорционално на времето на работа, но не по-голямо от 5 на сто от основното месечно възнаграждение. При удължаване на срока на дейността на временните комисии и работните групи се решава дали участващите в тях получават допълнително възнаграждение.
Чл. 7. (1) Към основните месечни възнаграждения, определени в чл. 5 и 6, се начисляват допълнителни месечни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит – 1 на сто за всяка прослужена година, за научна степен „доктор” – 10 на сто, и за „доктор на науките” – 15 на сто от основното месечно възнаграждение за народен представител.
(2) Народните представители могат да получават допълнителни възнаграждения при реализиране на приоритетни за страната задачи.
(3) От начислените възнаграждения се правят удръжки съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и осигурителни вноски по Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване, както и други удръжки, определени със закон, които са за сметка на осигурените.
Чл. 8. Народните представители се осигуряват за всички осигурителни случаи с процент на трета категория труд и се застраховат по рискова застраховка „Живот”.
Чл. 9. Всички допълнителни разходи за придружител и помощник на народен представител с увреждане се поемат от бюджета на Народното събрание.
Чл. 10. Народният представител не може в това си качество да получава подаръци на стойност над една пета от основното му месечно възнаграждение за съответния месец. Подаръците над тази стойност се предават в Народното събрание.
Чл. 11. (1) Признават се транспортните разходи на народен представител при пътуване с държавния и общинския вътрешноградски транспорт, железопътния, автомобилния и водния транспорт – първа класа, и спално място за цялата вътрешна транспортна мрежа.
(2) Признават се транспортните разходи на народните представители по частни автобусни линии във връзка с дейността им като народни представители.
(3) Признават се транспортните разходи на народните представители, избрани в райони, намиращи се в области, с които има самолетна връзка и отстоящи на повече от 250 километра от София, до общо 40 самолетни билета годишно – еднопосочни или двупосочни и връщане, а на останалите – до общо 12 самолетни билета годишно – еднопосочни или двупосочни, във връзка с дейността им като народни представители.
(4) На народните представители, които не притежават семейно жилище на територията на Столичната община, безвъзмездно се осигурява жилище в София от мандатния жилищен фонд на Народното събрание, като разходите по основен ремонт, типово обзавеждане, охрана чрез сигнална охранителна техника или по друг начин, данъците и таксите по Закона за местните данъци и такси се поемат от бюджета на Народното събрание.
(5) Народните представители имат право на квартирни и дневни за сметка на Народното събрание при посещение в изборните райони. Размерът на квартирните и лимитът на пътните, когато се пътува със собствен автомобил, се определят от председателя на Народното събрание. Този въпрос се регламентира от вътрешен акт, издаден от председателя на Народното събрание.
(6) Народният представител има право на работно помещение в София, осигурено от Народното събрание с необходимите технически и комуникационни средства, както и на служебна уеб страница в интернет, поддържана на сървъра на Народното събрание.
(7) Народното събрание осигурява възмездно при необходимост на членовете на Европейския парламент от Република България работно помещение в сградите си с необходимите технически и комуникационни средства. Разходите се поемат от съответния член на Европейския парламент.
Чл. 12. Народното събрание поема допълнителни разходи на народните представители, организирани в парламентарни групи, и на народните представители, нечленуващи в парламентарна група, в размер на две трети от основното месечно възнаграждение на народните представители по чл. 5. Сумата се предоставя на парламентарните групи, които определят начина на разпределението й, и на народните представители, нечленуващи в парламентарна група. Тези средства се използват за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи, помещения и други дейности, свързани с работата на народните представители в Народното събрание и изборните им райони. Народните представители представят в парламентарната група на всеки три месеца справка за изразходваните средства, която могат да обявят и на личната си страница в интернет. Народните представители, нечленуващи в парламентарна група, обявяват на всеки три месеца на личната си страница в интернет информация за изразходваните средства.
Чл. 13. Бюджетът на Народното събрание включва средства за представителни разходи на председателя и заместник-председателите на Народното събрание, на председателите на парламентарните групи, на председателите на постоянните комисии, както и средства за посрещане на гости, поканени от Народното събрание.
Чл. 14. (1) При неоправдано отсъствие от пленарно заседание на народния представител не се начислява сума, равна на възнаграждението му за това заседание.
(2) При неоправдано отсъствие от заседание на парламентарна комисия, подкомисия и работна група на народния представител не се начислява сума, равна на съответната добавка за участие в заседанието.
(3) При неоправдано отсъствие от 3 поредни или общо 5 пленарни заседания за съответния месец на народния представител се удържат две трети от месечното му възнаграждение.
(4) Данните се вземат от разпечатките за регистрация и гласуване, справки от председателите на парламентарни комисии, подкомисии и работни групи и от стенографските протоколи.
Чл. 15. Сумите, набирани по чл. 14, се отнасят в икономия на бюджета на Народното събрание.
Чл. 16. (1) Възнагражденията по чл. 5 и 7 се начисляват от изборния ден, а за встъпилите допълнително народни представители - от деня, в който народният представител е обявен за избран от Централната избирателна комисия. По чл. 6 възнагражденията се начисляват от датата на избирането на народните представители на съответните длъжности и за членове на комисии.
(2) Министри, избрани за народни представители в следващо Народно събрание, декларират от кой държавен орган желаят да получават полагащото им се възнаграждение за периода до избор на нов Министерски съвет.
Чл. 17. (1) Парламентарен служител, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова основни заплати, колкото прослужени години има в Народното събрание, но не повече от 10.
(2) На парламентарните служители се изплаща всяка година сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.
Чл. 18. Националният център за изучаване на общественото мнение публикува на сайта на центъра на интернет страницата на Народното събрание плана си за работа, извършените изследвания по заявка на Народното събрание или на парламентарна група, финансирани от бюджета на Народното събрание, направените публикации и архив по години и теми.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Заповядайте за изказване, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, правя предложение за редакционна поправка в чл. 14, ал. 1 – в края на изречението изразът „възнаграждението му за това заседание” да бъде заменен с „с дневното му възнаграждение”. Поправката не е само редакционна с цел благозвучие. Написаният текст въвежда в заблуждение и задължава Финансовия отдел на Народното събрание да изчислява възнаграждението на народния представител за брой заседания, а не за работни дни. Този текст е останал така от Четиридесет и първото Народно събрание и не е прилаган както трябва, защото при отсъствие се удържаше около 150 лв. за всеки ден на народен представител. Тогава би трябвало да се удържа по 500-600 лв. от народен представител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Предлагам редакционна поправка в чл. 12. Изречението „Народните представители представят в парламентарната група на всеки три месеца справка за изразходваните средства, които могат да обявят и на личната си страница в интернет” да стане: „Народните представители информират парламентарната си група на всеки три месеца за изразходваните средства, които могат да бъдат обявявани на личните страници в интернет”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, предлагам отпадане на два текста – чл. 11, ал. 1 и ал. 2.
За какво става дума? Виждам, че по Ваше предложение текстът е променен. Досега народните представители пътуваха безплатно с държавни, общински, градски и вътрешноградски транспорт, железопътен, автомобилен и воден транспорт. Сега текстът се променя и се казва, че разходите се признават. Това е ал. 1.
За пътуването на народните представители в градския транспорт. Според мен това е недопустима норма на привилегия. Няма категория български граждани, които да ползват пълното право за безплатно пътуване в градския транспорт. По отношение на автомобилния и водния държавен транспорт – такъв транспорт няма, така че няма нужда този текст да бъде оставен. Моето предложение е да отпадне, тъй като и пенсионери, и хора с увреждания, включително ученици и студенти също плащат част от картата си за пътуване в градския транспорт.
Да отпадне ал. 2, където се признават транспортните разходи на народни представители по частни автобусни линии във връзка с дейността им като народни представители. Предлагам го, защото имаме достатъчно средства, отделени за пътуванията ни по регионите. Включително имаме право да пътуваме и с въздушните авиолинии, където народни представители там, където има подобни въздушни връзки (говоря за Варна и Бургас), имат право на допълнителни 40 билета, а всички останали народни представители – на 12 билета. Мисля, че това няма да ни създаде затруднения в нашата дейност като народни представители.
Ще Ви моля да не приемате това мое предложение като популизъм, а като недопустими привилегии, от които ние трябва категорично да се лишим в този момент. Съжалявам, че това не бе направено дълги години преди това и този текст оставаше в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Мутафчиев.
За изказване има думата госпожа Манолова.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Ще си позволя коментар по предложеното от господин Мутафчиев. Да, подкрепям предложението да паднат алинеи 1 и 2.
Въздържам се от допълнителен коментар защо пътуването с автобус от точка А до точка Б да не се признава за разход, а пътуването със самолет или с личен автомобил да се признава. Това остава само като разсъждение. Подкрепям да отпаднат алинеи 1 и 2.
Ще направя други чисто редакционни предложения.
В чл. 6, ал. 1 вместо чл. 10 да бъде записано чл. 9. Това се налага с оглед преномерацията на текстовете, която правихме.
Предлагам в чл. 10 – това е мой ангажимент, който поех по време на заседание на комисията, да го предложа на пленарната зала – за подаръците на народните представители, максималната стойност за получавани подаръци вместо една пета да бъде една десета от основното месечно възнаграждение.
Предлагам в чл. 11, ал.1 и 2 – подкрепяме отпадането, което предлага господин Мутафчиев – в ал. 3, за изчистване на текста да се коригира „и връщане”, да се заличат тези две думи – след думата „двупосочни”.
В чл. 12 да бъде отразена корекцията, която направихме на две места в предишни текстове – вместо „личната си страница”, да стане „страницата си”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Казак има думата.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, частично подкрепям съображенията на господин Мутафчиев относно чл. 11, ал. 1, но не съм съгласен изцяло да отпаднат двете алинеи. Съображенията ми са следните.
Уважаеми колеги, ако сте забелязали, ако направите сравнение, досега във всички правилници чл. 11, ал. 1 звучеше по следния начин: народните представители имат право на безплатно пътуване и така нататък. Сега за първи път се посочва, че се признават транспортни разходи и така нататък. Философията е корено променена – първо, и второ, съгласен съм да отпадне правото да се пътува безплатно във вътрешно-градския транспорт.
От опита ми през четирите мандата зная, че нито един народен представител не си е позволил да се възползва от това право и наистина би било доста цинично, ако някой се опита да се възползва от него.
Казахте обаче, че няма държавен автомобилен и държавен воден транспорт – съгласен съм, затова тази част е редно да отпадне.
Предлагам да се запази текстът „признават се транспортните разходи на народен представител при пътуване с държавния железопътен транспорт – първа класа, спално място” и така нататък до края. Да се запази ал. 1.
Второ, ал. 2 също да се запази.
Спомняте си в предишното Народно събрание народен представител от Шуменски избирателен район редовно ползваше държавния железопътен транспорт за сметка на автомобилния, за сметка на самолети, на служебни коли на Народното събрание. Мисля, че няма нищо лошо, когато народен представител предпочете да посещава избирателния си район по този начин и мисля, че този начин на предвижване е доста по-евтин от другите изброени. Мисля, че който желае, трябва да има възможност да се възползва от този начин – специално за железопътния транспорт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Реплики? Няма.
Изказвания?
Янаки Стоилов желае да се изкаже.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Уважаеми народни представители, твърде голямо е увлечението по тази тема. Мисля, че тя не трябва да бъде предмет на толкова дискусии. Не виждам нещо лошо народните представители да могат да пътуват с държавния транспорт, вършейки своята работа – ако щете това е и форма на приобщаване към живота на гражданите, защото твърде рядко се случва.
На мен ми се е случвало да ползвам и градския транспорт, и влак, и автобус, и смятам, че това е част от действителността, която засяга повечето български граждани. Вниманието е вторачено повече в това, че се ползват служебни автомобили, че народните представители пътуват по някакъв по-облекчен начин, въпреки че и това е необходимо, когато те си вършат работата, особено при твърде натоварен график на работа.
Имам практическо съображение – погледнете си картите, с които се гласува. Те вече са издадени и подписани от председателя на Народното събрание. В тях т. 3 гласи: „Народният представител има право на безплатно пътуване по държавния, общинския, вътрешно-градския транспорт, железопътния, автомобилния, водния транспорт.” За съжаление, в България вече воден транспорт почти няма, преходът го ликвидира. Ако той възникне в тези години, пожелавам го на Народното събрание, тогава народните представители и българските граждани да могат да ползват и него.
Предлагам, ако тези текстове се заменят с нещо, единствено да се заменят с текста, защото не предлагаме да се издават нови карти и отново да се занимаваме с пренаписване на нещата – или да останат текстовете, които се съдържат, или ако се прави замяна, да бъде само в посока на това, което вече е постановено, и да прекратим с тази дискусия. Тя няма кой знае колко много да зарадва нашите избиратели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Реплики? Няма Изказвания? Няма.
Приключихме с изказванията, започваме с гласуванията.
Гласуваме предложението в чл. 6, ал. 1 изразът „чл. 10” се заменя с „чл. 9”.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Редакцията е приета.
Гласуваме в чл. 10 изразът „една пета” да бъде заменен с израза „една десета”.
Гласували 86 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Гласуваме предложението на господин Петър Мутафчиев за отпадане на алинеи 1 и 2 в чл. 11.
Гласували 96 народни представители: за 31, против 15, въздържали се 50.
Не се приема предложението за отпадане.
Има предложение на господин Казак и на господин Стоилов. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
Господин Четин Казак предлага следната редакция на
ал. 1: „признават се транспортните разходи на народен представител при пътуване с държавния железопътен транспорт – първа класа, и спално място за цялата вътрешно-транспортна мрежа”.
Гласуваме предложението на господин Четин Казак.
Гласували 83 народни представители: за 32, против 3, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Връщаме се на чл. 11, ал. 3, да отпадне изразът „и връщане”.
Гласували 93 народни представители: за 74, против 2, въздържали се 17.
Корекцията е приета.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, прочетете текста, не знам тези, които се въздържат, от какво са мотивирани. Това е просто техническа грешка: еднопосочни или двупосочни. Ясно е, че щом са двупосочни, става дума и за връщане. Гласувайте да отпадне. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Госпожа Манолова направи предложение за прегласуване, моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Приема се.
Господин Паунов предложи в предпоследното изречение „народните представители представят в парламентарната група” да се замени с „народните представители информират парламентарната група”.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
В същото, предпоследно изречение, и в следващото изречение, което е последно, изразът „личната си страница” се заменя със „страницата си”. И на двете места е по един и същи начин.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Последното редакционно предложение е на господин Хамид:
„В чл. 14, ал. 1 изразът „възнаграждението му за това заседание” се заменя с израза „дневното му възнаграждение”.”
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Приема се.
Накрая гласуваме цялото приложение към правилника със заглавие „Финансови правила по бюджета на Народното събрание” с неговите членове от 1 до 18 включително, с направените редакционни поправки.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Връщаме се към отложените текстове.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: По чл. 14 не съм докладвала окончателната редакция на комисията.
По чл. 14 има предложение на Мая Манолова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 14, който става чл. 13:
„Чл. 13. (1) Всяка парламентарна група представя на председателя на Народното събрание решение за образуването си и списък на ръководството и на членовете, подписани от всички народни представители от състава на групата.
(2) Парламентарните групи, техните ръководства, както и промените в тях се вписват в специален регистър на Народното събрание.
(3) Председателят на Народното събрание обявява регистрираните парламентарни групи и техните ръководства на пленарно заседание. При промяна в състава на парламентарните групи, тя се съобщава от председателя на Народното събрание на пленарно заседание.
(4) Постоянните сътрудници на парламентарните групи се назначават за служители на Народното събрание. Техният брой се утвърждава от председателя съобразно числеността на парламентарните групи в съотношение 1 към 10, но не по-малко от двама на парламентарна група.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текста, както беше докладван.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Член 18, който става чл. 15, го докладвах на предишното пленарно заседание. След проведени консултации има предложение за промяна в окончателната редакция, която предлага комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Имате предложението на комисията за чл. 15 и за наименованието на постоянните комисии. предлагам да остане Комисия по икономика, икономическата политика и туризъм, а отделно да се създаде Комисия по енергетика, като се намери подходящо място в изброяването на комисиите. Също така и евентуално Комисията по регионалната политика, местното самоуправление и инвестиционното проектиране да бъде Комисия по регионалната политика и местното самоуправление и отделно Комисия по инвестиционното проектиране. По този начин ще се постигне и изцяло съответствие между предмета на постоянните комисии и министерствата, които са създадени.
В другите комисии няма промени, само може би трябва някъде да се направи редакционно уточнение с оглед на тези предложения, ако те се приемат, в други текстове и алинеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
Господин Стоилов предлага комисия № 1, както е номерацията, Комисия по икономическа политика и туризъм; под № 2 става Комисия по енергетиката и надолу номерацията се променя като комисията, която сега е под № 4 – става № 5, и се нарича Комисия по регионална политика и местно самоуправление. Следващата комисия, която ще бъде под № 6 – Комисия по инвестиционната политика. (Шум и реплики.)
Да, Комисия по инвестиционното проектиране, коригирам се. Тя е веднага след Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Следват всички останали комисии, както бяха докладвани, номерирани от № 1 до № 22.
Гласуваме чл. 15.
Гласували 88 народни представители: за 87, против 1, въздържали се няма.
Член 15 е приет.
Кой е следващият?
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Отложеният следващ текст е чл. 20, който става чл. 19.
Отложен е по настояване на господин Миков, който искаше да предложи друга редакция на ал. 4, която регламентира функцията на председателя на комисията да ръководи заседанията и да поддържа връзки с председателите на другите комисии и с председателя на Народното събрание. Той не е предложил текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Докладвайте ал. 5, моля Ви се.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Има още две предложения. Аз предлагам в ал. 5 да бъде добавено изречение второ със следното съдържание: „При липса на упълномощаване председателят на Народното събрание упълномощава един от заместник-председателите да ръководи заседанието на комисията.”
И една корекция в ал. 1 във връзка с окончателното приемане на наименованията на комисиите. Те не се променят, според мен, тъй като...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Не, променят се като номерация.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Вместо членове 16, 18 и 19 – във връзка с приетото предложение на господин Янаки Стоилов, тук промяната в номерацията е чл. 18, чл. 20 и чл. 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Други изказвания? Няма.
Първо, гласуваме редакционната поправка по ал. 1.
Гласували 86 народни представители: за 85, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега гласуваме редакционната добавка за ново допълнително второ изречение в ал. 5.
Гласували 84 народни представители: за 83, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега гласуваме целия текст на чл. 19 по новата номерация.
Гласували 89 народни представители: за 88, против 1, въздържали се няма.
Целият чл. 19 е приет.
Продължаваме със следващия текст.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Чл. 24, който става чл. 23 – във връзка с промяната на наименованието на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, докладваният от мен текст на новия чл. 23 следва да бъде коригиран в ал. 3, където вместо Комисията по икономическата политика, енергетиката и туризъм да приемем – Комисията по енергетика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Няма изказвания.
Моля да гласувате тази поправка.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега ще гласуваме целия текст на чл. 23.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Член 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Следва чл. 28 по комисия, окончателен чл. 28. Той беше отложен заради наименованията на комисиите, посочени в ал. 6. Доколкото виждам, тук няма да се наложи промяна от това което докладвах, защото Комисията по външна политика и Комисията по отбрана остават така, както предварително бяха предложени.
Ще напомня на председателя, че имаше предложение на господин Миков по ал. 4 – в края на първото изречение „при спазване режима на достъп до Народното събрание” – е текстът на комисията, господин Миков предлагаше „при спазване на реда, установен в комисията”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Текстът е: „при спазване на реда, установен от комисията”. Това е изразът, нали?
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли други предложения и изказвания? Няма.
Това е редакционно предложение от господин Миков, моля гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Всички са подкрепили предложението и то се приема.
Сега ще гласуваме целия текст.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 82, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам да обърнете внимание на чл. 63, където в окончателния текст на комисията не е отразено приетото предложение на група народни представители и би следвало след отразяване на направеното предложение ал. 2 на чл. 69 по комисия да звучи по следния начин:
„(2) Към стенографския протокол се прилагат текстът на законопроектите и мотивите, решенията и другите актове на Народното събрание и предложенията по тях, включително когато не са четени в заседание, както и разпечатката от гласуването чрез компютризираната система”.
Моля да прегласуваме по този начин ал. 2 на чл. 69.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: По новата номерация.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Приема се ал. 2 на чл. 69.
Продължаваме.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Сега погледнете чл. 87 – окончателен. Той е нов член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Добре, чл. 87.
Тук имаше предложение след „действащото законодателство, то може да приеме процедурни правила”. Това ли е предложението?
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли изказвания?
Подлагам на гласуване предложението след израза „действащо законодателство,” да се добави изразът „то може да” и нататък текстът продължава „приема процедурни правила”.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Прието е.
Моля да гласуваме чл. 87 с редакционната поправка.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Член 87 е приет.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Погледнете чл. 105, който става чл. 113. При мен е на страница 93, ако номерацията е същата.
Отложихме го заради точните наименования на Комисията по външна политика и Комисията по отбрана.
Предлагам следната промяна към докладвания текст на чл. 113, ал. 1 в последното изречение, което да звучи по следния начин: „Когато с тях се засягат въпроси на външната политика или отбраната, председателят на Народното събрание задължително ги разпределя съответно на Комисията по външна политика или на Комисията по отбрана”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Няма изказвания.
Моля, гласувайте.
Гласуваме последното изречение на ал. 1.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Корекцията е приета.
Гласуваме целия чл. 113.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Член 108, който става чл. 116, да звучи по следния начин: „Когато проектът за акт на институциите на Европейския съюз засяга въпроси на външната политика или отбраната, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове провежда съвместно заседание съответно с Комисията по външна политика или с Комисията по отбрана”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Гласуваме.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Корекцията е приета.
Сега трябва да гласуваме целия чл. 108 с двете му алинеи.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, в случай че бъдат установени технически несъответствия в номерацията или в други детайли от приетите текстове, съответно ще ги коригираме.
Тъй като с това приехме и последния текст на правилника искам да благодаря на всички за участието (ръкопляскания от КБ и ДПС), за конструктивното отношение и да пожелая успех на Четиридесет и втория Парламент с новия правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Това не се гласува. (Смях и оживление.)
Колеги, с това приключваме днешното заседание.
Утре, четвъртък, 9,00 ч. първа точка е Законопроект за ратифициране Изменението на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Световната банка за партньорство и оказване на техническа подкрепа във връзка с изпълнението на Структурните инструменти на Европейския съюз. Благодаря Ви.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,54 ч.)
Председател:
Михаил Миков
Заместник-председатели:
Мая Манолова
Христо Бисеров

Секретари:
Филип Попов
Шендоан Халит