Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателят Мая Манолова

Секретари: Филип Попов и Шендоан Халит

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Регистрирани са 121 народни представители. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, преди да преминем към програмата, предлагам да включим още една точка за края на днешното заседание, а именно „Прекратяване пълномощията на народни представители”.
Моля, гласувайте предложението като точка девета, преди парламентарния контрол, да влезе точката „Прекратяване пълномощията на народни представители”.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Има ли готовност за попълване на комисиите? Няма готовност – такава точка няма да бъде включвана днес в програмата на заседанието.

Преминаваме към точка седма:
ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА.
Вносители: Явор Куюмджиев и група народни представители; Делян Добрев, Искра Фидосова и Ивайло Московски.
Моля председателят на комисията господин Рамадан Аталай да ни запознае с доклада.
Заповядайте, уважаеми господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, веднага след избирането на комисията започнахме работа, за да сме в крак с всичко онова, което изисква обществото, включително за да можем да подкрепим правителството във връзка с приемането на неотложните мерки. Докладът, който представихме в Народното събрание след заседанието на комисията, е следният:
„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за енергетиката, № 354-01-23, внесен от Явор Куюмджиев,
Димчо Михалевски, Корнелия Нинова, Рамадан Аталай и
Христо Бисеров на 18 юни 2013 г., и
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката,
№ 354-01-1, внесен от Делян Добрев, Искра Искренова и
Ивайло Московски на 22 май 2013 г.

На заседание, проведено на 19 юни 2013 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-23, внесен от Явор Куюмджиев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова, Рамадан Аталай и Христо Бисеров на 18 юни 2013 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-1, внесен от Делян Добрев, Искра Искренова и Ивайло Московски на 22 май 2013 г.
На заседанието присъстваха: Драгомир Стойнев – министър на икономиката и енергетиката, Анжела Тонева – председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране; Еленко Божков, Михаил Димитров, Димитър Димитров и Илиян Илиев – членове на ДКЕВР; Екатерина Истаткова, Лиляна Младенова, Ирина Георгиева, Елисавета Рашкова и Ивайло Александров – експерти към ДКЕВР; Иван Хиновски и Христо Казанджиев – експерти в областта на енергетиката, същевременно председател и съпредседател на Българския енергиен форум; и Николай Ненков – вицепрезидент на КНСБ.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-23, внесен от Явор Куюмджиев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова, Рамадан Аталай и Христо Бисеров, министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев посочи, че законодателните промени са резултат не само от търсенето на устойчивост и прозрачност при управлението на енергийния сектор и определянето на цените на енергията, но и от препоръките, изложени в доклада от проверката на Европейската комисия от месец април - май 2013 г.
Със законопроекта се предлагат мерки, свързани с оздравяването на енергийния сектор и отражението, което тези мерки ще имат върху потребителите.
Измененията са свързани със:
- подобряване обективността, ефективността и прозрачността на регулаторната рамка при определянето на цените на енергията и разходите на енергийните дружества;
- управление на електроенергийната система и възможности за временно ограничаване на производството на енергия, когато съществува риск за нея;
- намаляване на количеството мощности за студен резерв, като се предвижда договорирането на необходимите мощности да се осъществява чрез тръжни процедури за постигане на оптимизация на разходите на системата;
- изискване енергията, произведена от заводски централи, да се потребява първо за нуждите на предприятието, към което е и остатъкът да се изкупува от оператора;
- промени в образуването на съществуващите добавки в цената на електроенергията;
- постигане на по-висока сигурност на доставките и избягване на кръстосано субсидиране, доставчикът от последна инстанция ще доставя на клиентите си енергия, закупена само от обществения доставчик, тоест от Националната електрическа компания;
- разходите, произтичащи от наложени задължения към обществото, да се разпределят само на вътрешния пазар; енергията за износ няма да съдържа в стойността си добавките за зелена и кафява енергия, както и невъзстановяемите разходи;
- приходите от продажбата на квоти на парникови газове да се използват за покриване на разходи, произтичащи от задължения за изкупуване на електрическа енергия на преференциални цени по Закона за енергията от възобновяеми източници.
Народният представител Рамадан Аталай заяви, че енергетиката е сериозен сектор и трябва да се внимава, когато се правят промени в него, тъй като ако се наруши балансът, последствията са сериозни за крайния потребител.
Председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Анжела Тонева посочи, че измененията отразяват това, което е необходимо, за да се промени ценообразуването, като допълни министъра на икономиката и енергетиката по отношение на търговеца от последна инстанция, удължаването на срока на втория регулаторен период и търговете за студен резерв.
Народният представител Явор Куюмджиев подчерта, че законопроектът е необходим с оглед ситуацията в страната и наближаващата дата 1 юли, когато трябва да се намали цената на енергията, но подчерта, че приемането на закони не трябва да се извършва в съкратени срокове.
Той добави, че направените изменения ще подобрят работата на енергийния сектор, като отправи въпрос какво се случва с приключването на първия регулаторен период, как ще се отчете и кога ще стартира вторият регулаторен период и има ли противоречие с европейското законодателство удължаването на срока на първия период.
Народният представител Красимир Янков обърна внимание, че съгласно предлаганата т. 9 в чл. 21, ал. 1 Държавната комисия за енергийно и водно регулиране определя за всеки ценови период пределна стойност на разходите на оператора на електропреносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв, въз основа на тръжна процедура.
По сега действащия Закон за енергетиката, електроенергийният системен оператор е имал право да прави търгове за студен резерв. В законопроекта обаче се предлага, ДКЕВР да регулира цената по тези процедури. Посочи за пример ТЕЦ Варна и предположи, че при така предложените текстове няма да има икономическа изгода за производителите. Според него проблемът не е в търга за разполагаемост, а в самата разполагаемост.
Според председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране удължаването на ценовия период произтича от наредбата. Регулаторният период е между три и пет години. Тя посочи, че петгодишният период е доста дълъг и се отразява най-вече върху електроразпределителните дружества. Периодът може да се удължава или цените да се преизчислят в началото или в края на периода. Удължаването на регулаторния период е залегнало в § 13 и § 14 от законопроекта.
Вицепрезидентът на КНСБ Николай Ненков отбеляза, че разпоредбите на § 5 и § 6 от законопроекта са неясни”. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата! Седнете по местата си!
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: „Той попита какво се случва, когато от преноса се извадят зелената и кафявата добавка и означава ли това, че цената на енергията ще се намали. Как ще се отрази това на централи, които произвеждат енергия по комбиниран способ, като например „Топлофикация – София”?
Председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране обърна внимание, че в резултат на законово изискване, разликата между пазарната и преференциалната цена се заплаща от всички потребители. Предложените текстове продължават тази практика, но добавките се преразпределят от преноса в основната цена.
Колкото до „Топлофикация – София”, има инвестиционна програма за достигане изискванията за високоефективно комбинирано производство, която е до 2015 г. До приключване изпълнението на програмата, няма да има промяна в метода на определяне на цената за електрическата и топлинната енергия. Народният представител Рамадан Аталай заяви, че с махането на добавката не се намалява цената за крайния потребител, а само се облекчава износа на енергия.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-1, внесен от Делян Добрев, Искра Искренова и Ивайло Московски, министърът на икономиката и енергетиката обърна внимание, че § 3, т. 2 от него противоречи на чл. 81, ал. 2 от Конституцията.
Народният представител Явор Куюмджиев заяви, че законопроектът следва да бъде отхвърлен, тъй като вносителите му не са го представили и не са обяснили неговата цел. Той посочи, че най-важното в момента е намаляването и задържането на цената на тока, а не преструктурирането на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
В резултат на проведеното обсъждане, Комисията по енергетика предлага на Народното събрание:
1. Да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-23, внесен от Явор Куюмджиев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова, Рамадан Аталай и Христо Бисеров на 18 юни 2013 г.
Становището на комисията е прието с 10 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
2. Да не се приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-1, внесен от Делян Добрев, Искра Искренова и Ивайло Московски на 22 май 2013 г.
Становището на комисията е гласувано без гласове „за”, 6 гласа „против” и 4 гласа „въздържали се”.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми народни представители, сега е ред на вносителите.
Кой от името на вносителите ще представи законопроекта?
Заповядайте, господин Куюмджиев. Имате думата.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Вече от един месец работи това Народно събрание – днес е точно първият месец, откакто се заклехме. През цялото време се занимаваме с енергетиката и с това как да направим достъпни цените на електричеството за българските граждани.
След провала на управлението на ГЕРБ българската икономика и енергетика са в тежка криза. Хиляди фирми прекратиха дейност. Стотици малки и средни предприятия са пред фалит. Много от големите производители намалиха производството си и на практика... (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата! Някои от Вас се чуват повече от изказващите се. Пречите! Имам предвид задния десен ъгъл на Коалиция за България!
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Липсата на компетентност, неадекватните управленски решение на предишните управляващи доведоха до срив в потреблението на електроенергия и хаос в енергийната система на страната, доведоха до дефицит в потреблението и спиране на износа.
Грубата намеса в работата на независимия регулатор, в който за периода от три години и половина бяха сменени трима председатели – единият от които беше само за няколко дни, тоест, допълнително доведе до това, че така нареченият „независим регулатор” се превърна в политически придатък на една политическа партия.
Предлаганите мерки в Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката са в посока на решаване на повечето от предизвиканите от предишното управление проблеми. Те са общо в няколко посоки: първо – мерки за насърчаване на износа.
Ще Ви припомня с няколко думи, че за първи път в историята си българската енергетика се превърна в транзитна за електричество от Румъния и Унгария, което се продаваше в традиционни наши пазари.
Ние предлагаме няколко изменения в закона, които ще позволят да се постигне насърчаване на износа чрез отпадане от цената за пренос на добавките за кафява и зелена енергия, които ще се включат в цената на общата енергия за потреблението.
Разчитаме, че тези мерки ще направят цената на българската електроенергия конкурентна и ще възстановят износа. Въвеждането на тези добавки в цената за пренос беше груба грешка от страна на преждеуправляващите и ярко доказателство за тяхната некомпетентност.
Втората посока са мерки, които ще позволят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да запази, даже и да намали цената на електроенергията за битовите потребители. Това ще постигне като разходите за задължения към обществото на преференциалната цена да се покриват не само чрез цената за електричество, която плащат гражданите, а и чрез Фонда за енергийна ефективност.
Отпада задължението на Националната електрическа компания да изкупува електроенергията от всички производители в страната, като същевременно се дава възможност да бъдат изкупувани енергията от най-евтините държавни източници, тоест АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица Изток 2”, по генерацията на топлофикационните дружества и заводските централи, ще бъдат изкупувани само, след като се задоволи потреблението на съответния източник.
По генерацията на топлофикационните дружества и заводските централи ще бъдат изкупувани само след като се задоволи потреблението на съответния източник.
Третата група мерки са в посока на институционалното укрепване и връщане на доверието в ДКEВР. Трябва да разберем, че през последните години едно от ключовите неща, което успяха да сключат управляващите доскоро, е да се постигне тотална загуба на доверие във всички участници в системата начело с Комисията за енергийно и водно регулиране.
Затова предложеният нов модел на ценообразуване и бързата подготовка на пакета от мерки, свързани с кризисната ситуация в енергетиката, дават надежда новата комисия да се превърне в истински независим национален регулатор, като отговорим на надеждите на българските граждани за честни, законни, балансирани пазарни механизми за защита на интересите на производителите и потребителите на електроенергия.
Още няколко момента, които се бяха случили през годините, трябва да бъдат поправени. Този законопроект позволява това.
Стигна се до там, че близо 60% от българските граждани станаха енергийно бедни. Чрез прилагането на целия пакет от мерки голяма част от тези българи ще могат отново да получат достъп до електроенергия.
Призовавам всички да подкрепим този закон и да дадем възможност на правителството и на новия състав на ДКEВР да направят тази много важна крачка в завръщането на доверието на гражданите към институциите като цяло и към българската енергетика. Надявам се, че този законопроект ще срещне Вашата подкрепа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И аз Ви благодаря, господин Куюмджиев.
Откривам разискванията.
Има ли желаещ да представи втория законопроект? Доколкото виждам, вдясно, където би трябвало да седят неговите вносители, няма никой.
Има ли някой желаещ от вносителите да представи законопроекта на народните представители Делян Добрев, госпожа Искренова и господин Московски? Не виждам.
Откривам разискванията. Имате думата за изказвания по двата законопроекта. Има думата господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Днес се навършва един месец, откакто работи този Парламент. Гледайки тази зала, картината не е много хубава, но от работата и от решенията на този Парламент ще зависи в каква степен обществото ще има доверие към нас.
Искам да припомня, че предходният Парламент завърши безславно своята работа поради това, че решенията, които бяха взети в тази зала, много ясно обслужваха определени бих казал корпоративни интереси, и в никакъв случай не бяха в полза на обществото и на отделния потребител. Ярък пример за това бяха всичките решения в енергетиката.
Пред нас е първото изпитание с предложените промени в Закона за енергетиката. Сега много ясно трябва да покажем, че поставяйки от едната страна корпоративните интереси, интересите на силните структури и бизнеса в енергетиката, а от другата страна поставяйки интересите на отделния потребител, поставяйки интересите на обществото, това Народно събрание ще може да направи правилния избор. Аз се радвам, че в тези кратки срокове имаме възможност да гледаме промените в Закона за енергетиката. Има няколко неща, които се надявам, че ще подкрепим и те ще бъдат много ясен знак в тази посока, с ясното съзнание, че е много трудно когато се изправяш срещу такъв тип интереси, с ясното съзнание, че нещата не са станали досега, тъй като предходното правителство е избрало по-лесния път – да запази статуквото и да обслужва тези интереси.
Искрено се надявам министърът на икономиката и енергетиката да устои на този натиск и да продължи с тези промени, които, надявам се, ще поставим със Закона за енергетиката.
Ще дам два примера.
Това, което правим като корекция в Закона за енергетиката, и предвиждането да се намалят мощностите за студен резерв, като се предвижда договорирането на необходимите мощности да се осъществява чрез задължителна тръжна процедура, оптимизира разходите в системата. Очакваният ефект само от тази мярка е в рамките на 160-200 млн. лв. понижение на разходите в системата на енергетиката. Задължително електросистемният оператор ще трябва да прави търгове за студен резерв. Това е първа стъпка в гарантиране на прозрачност и равнопоставеност на участниците в системата на енергетиката.
Изключително трудна е и другата стъпка, която правим с изменението на Закона за енергетиката – заводските централи. Знаете колко правителства, колко министри се огъваха по един или друг начин на натиска, който беше оказван в тази посока. С предложенията за изменения в този законопроект ние правим голяма крачка и там, като казваме, че преференциалната цена ще важи за това количество електроенергия, което е над необходимите за производствените нужди на съответните дружества. Тук въвеждаме една много решителна крачка и даваме много ясен знак.
Надявам се, че народните представители ще подкрепят предложените изменения и допълнения в Закона за енергетиката. Бих искал българското общество да разчете много ясен знак за намеренията и за нашето желание това да бъде първа крачка в опита ни да въведем много ясни правила на прозрачност, много ясни принципи на работа на енергийната система от тук нататък, които ще имат само една цел – защита на крайния потребител и защита на обществения интерес. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Бойчев.
Други желаещи?
Заповядайте за изказване, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес заедно с Вас тези, които сме в залата, мисля, че ще направим първата крачка, за да отговорим на обществената реакция и необходимостта от демонстриране на воля Българският парламент да се грижи за гражданите на Република България и да търси механизми чрез законодателни промени за удовлетворяване на очакванията на хората.
Припомням на всички ни, че не бе далеч периодът, в който българските граждани, българското общество размаха пръст на управляващите в предходния кабинет, защото те се бяха самозабравили и рефлексът на българския гражданин беше предизвикан от сметките за електрическа енергия в зимния период.
Приветствам волята на всички народни представители, които ще подкрепят измененията на този закон, за да има възможност изпълнителната власт, заедно с Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, да стигне до вече очакваните от обществото минус 5% в цената в следващия регулаторен период. Това са очакванията на българските граждани и ние като отговорна институция сме длъжни на хората, които са легитимният суверен – нашият работодател. Казвам го умишлено, защото вече няколко дни колегите от една парламентарна група отсъстват от работата на Българския парламент. Те не искат българските граждани да усетят, че има грижа за тях. Декларативно, на думи използват все пак българските медии, за да нагнетят, да деструктират, но всъщност в залата, където трябва да има дебат, ги няма. Гледайки предложенията за промени в закона всъщност трябва да си кажем и нещо повече.
Уважаеми колеги, нали всички сте наясно, че след 2009 г. българската енергетика се оказа, че може да бъде превърната от балкански, български лъв в мръсно коте. Всички се чудехме как развиващ се сектор в перспектива, с недостиг на електроенергия за Балканския полуостров, може да стигне до това положение. Оказа се, че може.
Управляващите в периода 2009-2013 г. се опитаха да прехвърлят своите грешки върху обикновените български граждани, върху всеки един от нас. Реакцията беше толкова силна, че те дори не изкараха целия си мандат, уважаеми колеги.
Днес трябва да си го кажем – ако ние не сме прецизирали промените, които се предлагат, ако с тези промени не се стигне до намаляване цената на електричеството за крайните потребители, ще има реакция.
В работата на Комисията по енергетика, както чухте и от господин Аталай, аз имах конкретен въпрос както за конкретна точка, така и за самите предложения и чух отговора като гаранция и от министъра на икономиката и енергетиката, и от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране – да, това са мерките, това ще доведе до намаляване на разходите, които формират цената на електричеството и тези са необходимите стъпки в момента, за да имаме отношение към исканията на българските граждани.
Да, трябва да си кажем и да сме наясно, че след приемане на този закон част от производителите, които до този момент, във връзка с непрекъсваем процес на технологичното производство, използват като елемент на производството и производство на електроенергия, ще бъдат в по-неизгодна ситуация. Но това се прави, за да се стигне до намаляване цената за крайните потребители. Тук е ангажиментът на изпълнителната власт – на министъра на икономиката и енергетиката, да проведе своите разговори и да убеди в необходимостта от тези мерки, защото става въпрос и за някои сериозни чужди инвеститори като „Солвей соди” примерно, за да има възможност българският бизнес да е в нормална среда за правене на бизнес, в прогнозируема среда за бъдещи периоди. Системата има необходимост да бъде успокоена, да не бъде анатемосвана – системата, като работещи в енергийния отрасъл. Тук става въпрос за един цял регион – мините от Маришкия басейн, тези, които се притесняват за работните си места.
След приемането на тези промени искрено се надявам, че ще вдъхнем увереност в тях, че секторът ще бъде запазен като термично производство на електроенергия, като добив на въглища и за тях, и техните семейства поминъкът ще е гарантиран.
Всички тези мерки са необходими точно сега, в този период, в който социолозите твърдят, че рейтингът на Българския парламент е нисък и ние не можем да го отречем. Причината не е само в парламентарните групи, които участват в работата на Народното събрание. Според мен по-голяма е причината или повече вина имат тези, които не участват в работата. Но нека не ги критикуваме за минали периоди, а нека да правим стъпка по стъпка това, което се очаква от нас – аргументирано, използвайки експертния потенциал на нацията, за да убедим хората, които и в момента се бунтуват като съзнание, като необходимост от успокояване. Мисля, че това са стъпките и Българският парламент заедно с Вас трябва да докаже, че е институцията, която ще бъде водеща в този мандат на правителството на Пламен Орешарски в пряка връзка с изпълнителната власт, защото необходимостта от симбиоза между изпълнителна и законодателна власт отново трябва да бъде доказана на българските граждани. Това е нашият ангажимент и затова трябва да подкрепим тези законодателни промени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Има ли реплики? Не виждам.
Други желаещи за участие в разискванията?
Заповядайте за изказване, госпожо Тотева.
МАРИАНА ТОТЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В сега действащата уредба е залегнал принципът, че ДКЕВР определя задължително количеството електроенергия, което Националната електрическа компания е задължена да купи от всеки производител в страната.
Тревожната реалност, пред която е изправена енергийната ни система, вещае мрачна перспектива при „Мини Марица изток”. Към настоящия момент дружеството е изправено пред технологичен и финансов срив и в това едва ли някой се съмнява. От своя страна, това създава обоснова опасност от социален взрив, от икономическо напрежение в обществото. Нужната мярка за стабилизиране състоянието на дружеството е осигуряване на работа на производство на дружеството.
Именно в новата редакция на чл. 21, ал. 1, т. 22 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката се урежда такава мярка, която да осигури възможността държавните производители на енергия да работят, тъй като се предвижда, че НЕК ще изкупува преимуществено електроенергията, която е с най-ниска цена, от евтините източници на енергия – АЕЦ и Марица изток.
Ето защо приветствам тази промяна, която има като полезна последица ребалансирането на енергийната система, социална и икономическа стабилност. Това означава, че ТЕЦ „Марица изток 2” ще работи на пълна мощност, мините ще добиват въглища и това ще осигури поминъка в моя избирателен район. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за реплики към изказването на народния представител? Няма.
Уважаеми колеги, предлагам да допуснем в залата за участие в дискусията представители на ДКЕВР, а именно Анжела Тонева – председател на ДКЕВР, Илиян Борисов Илиев – член на ДКЕВР, Еленко Божков – член, Димитър Димитров, Илиян Илиев, Михаил Димитров, Милена Миланова – също членове на ДКЕВР, Ирина Георгиева – директор на дирекция „Правна” към ДКЕВР, и Лиляна Младенова – началник на отдел „Цени” към ДКЕВР.
Моля, гласувайте.
Гласували 65 народни представители: за 65, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят в залата лицата, за които гласувахме влизане в пленарната зала.
Уважаеми колеги, кой има желание да се изкаже по законопроектите?
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вземам думата по законопроекта в един малко по-различен аспект. Разбира се, че ситуацията в момента с цените на електроенергията е, меко казано, притеснителна. Разбира се, че те бяха повод за възникването на социално напрежение и трябва да бъдат взети мерки. Това е така. Но енергетиката е сложен комплекс. Цените в един отрасъл се определят от състоянието на цените в друг подотрасъл. Ако ние в момента се занимаваме с електропроизводството и със състоянието на операторите на мрежата, само с този въпрос, ще постигнем временен ефект. Затова искам да обърна внимание върху по-нататъшната ни работа – да не приключваме дотук с въпроса за енергетиката, да обърнем внимание на всички подотрасли на този пазар и режимите на регулация. Тук ще се спра на вътрешния пазар на газовите доставки.
Въпросът е доста специфичен и може би по-голямата част от колегите не са длъжни да го познават, но там съществува същият режим на управление, какъвто е в електропреносната система. Въпросът е, че няма особена логика да съществува такъв режим, тъй като ако електропроизводството в България произвежда електрическа енергия, то за природния газ нещата мисля, че са ясни и доста дълго и обхватно е говорено.
По-скоро става въпрос за начина на разпределение и стимул за вкарване на инвестиции в този отрасъл. В момента инвестиции в газоразпределението в България на практика не се правят. Причината е лицензионният режим, който е въведен преди 10 15 години. Там съществуват същите оператори в едни големи райони, които преценяват сами кога, къде и как да направят инвестиции. Инвестиционният пазар в този подотрасъл, както и цените са поверени на тези оператори и съществува един гигантски монопол. Само че този монопол някак си остава скрит зад монопола на електропотреблението, тъй като е известно, че електропотреблението е част от една да я наречем социална дейност, докато газовият пазар е просто пазар. Но развитието на газопреносната мрежа и на този подотрасъл в енергетиката крие сериозни възможности за намаляването на цените и общата енергийна тежест върху потребителите.
Затова се обръщам и към колегите от Народното събрание, и към господин министъра в една сравнително близка перспектива, а може би през есенната сесия отново да се върнем на този въпрос. Регулацията на газовия пазар в момента отдавна е изостанала от това, което трябва да бъде, от това, което е в Европа. Общата философия, в която един лицензиант на определен газоразпределителен регион преценява всички инвестиции от гледна точка на собствените си възможности, а не от гледна точка на потребителите, води до сегашната стагнация. Нека да се разреши на българските общини отново да изграждат газоразпределителни мрежи, какво лошо има в това? Така само ще се увеличат възможностите за енергийни алтернативи пред гражданите. За такъв монопол става въпрос.
Благодаря на всички за вниманието.
Надявам се, че ремонтът на Закона за енергетиката няма да бъде подчинен на спешната необходимост към момента и че ще се върнем към него цялостно, дано да е така, в един спокоен тон, в една спокойна обстановка, за да преценим кое е онова, което прави крайните цени на енергоносителите в България непосилни за гражданите. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Жаблянов.
Има ли желаещи за реплики към изказването на господин Жаблянов? Няма.
Имате думата за други изказвания.
Заповядайте, господин Куюмджиев.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Сигурно Ви омръзна да ме гледате през този месец от трибуната, обаче искам да кажа още няколко неща по повод законопроекта, които колегите не споменаха.
Преди всичко искам да споделя с Вас философията на този законопроект и следващия, който ще гледаме след малко. Това е философия на кризата, опит да се балансира наистина в някаква степен временно, но в посока намаляване на цените за гражданите в цялата електроенергийна система.
За да може това да се случи, колегите обширно говориха за някои от основните мерки. За мен е важно обаче да подчертая две, които наистина ще доведат до решаване на основния проблем частично. Основният проблем на електроенергийната система в страната е липсата на средства. Ако продължи регулацията по този начин, както е в момента, до края на годината дупката в системата ще бъде над 1 млрд. лв. Затова мерките, които са предвидени, са в посока търсене на средства за запушване на тази дупка и на възможности за намаляване на цената. Две от тези мерки са следните.
Едната е, че с промените се гарантира отпадането на така наречените „добавки” в таксата за пренос, което ще отпуши българския износ. Вчера, мисля, говорихме надълго и нашироко как са възникнали тези добавки. С тези промени българският износ ще се отпуши. Не вярвайте на тези, които дълго и напоително ни убеждаваха, че нямало пазар за българската електроенергия. Пазар има и то на много хубави цени в момента.
Когато износът се възстанови, след няколко месеца ще видите как голяма част от българските централи отново ще заработят. Тук ще подкрепя колежката Тотева, която е от Раднево, че когато това се случи наистина за миньорите от целия басейн ще настъпят по-светли дни.
Другата основна мярка, която търси средства в системата, е затягане на регулацията на всички участници в пазара. Чрез промяната на някои от членовете се дава възможност на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране много по-строго да следи разходите в системата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ, от място): Да се удължи времето на групата.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Разбрах, че времето на групата изтича, затова ще бъда много по-кратък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Искате ли удължаване на времето, господин Куюмджиев?
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Да, може ли да помоля за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Удължете времето, моля, на парламентарните групи.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Да се върнем на темата. Затягането на регулацията е нещо, което гражданите силно очакваха от всички нас. Аз съм убеден, че новият състав на Държавната комисия, която всъщност е вносителят на тези регулации, това са хората, които наистина трябва да проверяват всички участници във веригата – доколко са им истински разходите, доколко са обосновани и дали цената, по която продават е реалната, без да ощетява нито тях, нито българските граждани.
В крайна сметка това е само първата стъпка към една всеобхватна реформа на сектор „Енергетика“. В нашата предизборна програма са залегнали много следващите стъпки. Много важно е сега да приемем тези първи промени, за да може да осигурим спокойствието на българските граждани и спокойната работа на Парламента, така че в следващите няколко месеца целокупната българската общественост да се убеди, че ние сме тук, за да работим за тях. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Куюмджиев.
Има ли реплики към изказването на народния представител Явор Куюмджиев? Няма.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, Вие не бяхте вчера, защото вчерашната тема е свързана с днешната. Те са неотменима част от това, което трябва да се направи. Днешната тема, днешните промени и изменения в закона следват от вчерашната стратегия, всъщност това не е стратегия, а тактика, защото е в по-тесен план.
Удовлетворява ни фактът, че разбирате, че това са първоначални кризисни мерки. Тук не можем да говорим за стратегия, говорим за нещо, което да спре срива, да спре свободното падане надолу и да предотврати онези 40%, които се готвиха и бяха неминуеми, ако беше продължило пагубното предишно управление и в това е надеждата.
От „Атака“ винаги сме давали предписания и съвети, и сме се оказвали прави. Послушайте ни внимателно за това, което трябва да направите в стратегия, да направите на едро и решително, защото ако не го направите, ще стигнете до положението на предишните управляващи.
Аз и вчера казах, че с тези полумерки, палиативни мерки, ще бъдат разлаяни много кучета, но за да бъде решен въпросът, трябва да бъдат засегнати много олигархични интереси по цялата верига – от – до, в системата на енергетиката, за да може нещата да станат радикални.
Не мислете, че ако електроразпределителните дружества останат в тези ръце, които са в момента, нещата ще се подобрят. Не си правете илюзии, че ако електроразпределителните дружества не бъдат върнати в активите на държавата, ако не бъдат отнети лицензите, обществото ще се справи с регулативни мерки, с тази разбойническа политика и ограбване, което те осъществяват. Няма начин, няма шанс!
Когато се касае до елемент от националната сигурност, какъвто е този, защото електроразпределението безспорно е елемент от националната сигурност, то тази сфера не може да бъде поверена на частни фирми. Тук трябва не държавен реглаж и контрол върху частни фирми, нужно е да бъде поправена една от най-големите и фатални грешки на българския преход във времето на Сакскобургготски. Спомням си, че тогава и БСП като опозиция върло критикуваше да бъде поправена тази грешка и електроразпределителните дружества да се върнат в държавата. Това трябва да Ви бъде стратегията, иначе нито цените на тока могат решително да бъдат удържани или да паднат надолу, нито да се решат стратегическите проблеми на енергетиката, ако това не бъде направено.
Другото, което трябва да се направи в стратегически план, е да се преразгледат договорите, сключени с някои чужди, както вчера се изразих „гости“ – двете американски централи „Марица Изток 1“ и „Марица Изток 3“, в насоката преразглеждане на договорите с производството на ВЕИ-тата. Като казвам това, говорейки за преразглеждане, аз разбирам чисто юридическите възможности. В това отношение има начин, минавайки се и през съд, тези договори да бъдат преразгледани, защото те просто не се изпълняват. Тогава, когато договори не се изпълняват или се правят нарушения, логично и нормално е тази от страните, в чийто ущърб се правят нарушенията, да поиска тяхното разваляне и преразглеждане, защото много от тези договори са сключени в нарушение на законови разпоредби, на стратегия.
Има една стратегия, която е приета още от правителството на Саксккобурготски, която има задължително значение. Тук ще Ви подскажа, мисля, че тя беше правена през 2004 г. и има силата на задължителен акт. Там се говори за либерализиране на пазара, нещо което не е сторено. Много от нещата, които после са договорени, забележете, би трябвало да бъдат направени след либерализирането на пазара, те са направени обаче преди това. Знаем, че либерализация на пазара все още няма.
Това са договори, които много често са нищожни и унищожаеми и всичко това, ако мине през съд, ще придобие съвсем други параметри, съвсем друго значение, съвсем друг смисъл.
Направете така, че да стане ясно какви са участията и собствеността в някои от тези мощности, за които говоря. Ако разровите собствеността на „Мариците” ще видите бивши властимащи и управляващи. Не са ясни едни 10-15%, господин министър, дължи се обяснение на обществото чии са те. Те не са само американски, там има някакво друго участие.
Тук от дясната страна имаше едни гръмогласни хора, които със зъби и нокти защитаваха определени интереси на тези централи. Аз имам информация, че те са свързани не просто лобистки, а и по отношение на собственост и участие.
Този въпрос също трябва най-после да намери своя отговор, за да се види как са сключени онези договори, според които се плаща тази баснословна три пъти по-висока цена, отколкото цената на тока от държавната „Марица Изток-2” при същите условия.
Тук въпросът е да се разрови, да се види за корупция, за зависимости. Всичко това предстои да се направи.
Това са все въпроси и въпроси, на които трябва да се отговори и да се започне да се изрива това гюбре, защото наслояването е в продължение на десетилетия.
Иначе мерките, които предлагате, могат да спрат покачването на цените за момента. Общо взето става едно преливане и резерви се търсят все в това, което е държавно. Нали така? Да прилеем от една държавна мощност, да намалим, за да можем оттам да извлечем резерв за стопиране или за намаляването на цените, но по отношение на така наречените „частни интереси” нищо не се пипа. Там като че ли всичко е чисто, там е наред. Там се презюмира, че печалбата е договорена – има договори, които ние не можем да развалим. Това е един от рефрените, които слушах през цялото време в миналото Народно събрание – договори, които не могат да се развалят, те са сключени. Това е с „Марица Изток 1”, „Марица Изток 3” и с ВЕИ-тата. Но просто не е така! Във връзка с това и в тази насока трябва да се мисли, да се работи – ако има воля, да се промени нещо в тази система.
Ако не, ако не се направят нещата в този смисъл, моето убеждение е, че сме изправени пред поредния провал, а това ще бъде върху българските граждани.
Имайте предвид и друго. През всички тези десетилетия цялата система беше водена и изкуствено докарана до това състояние с цел да бъде приватизирана, казвам го в кавички. Това трябва да стане ясно на обществото. В това отношение трябва да се представят факти и доказателства, защото в края на миналия мандат, основно тезите бяха, че видите ли НЕК свършва и умира, и дайте да продадем първо един процент – пробваше се реакцията на обществото, а то не реагира, мереше се температурата как ще бъде. Разбира се, този процент щеше да се увеличи и в един момент невинно, така както се правеше много пъти преди това в сферата на енергетиката, щеше да стане 51% и НЕК щеше да бъде отнесен в нечии частни ръце.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли реплики към изказването на господин Шопов?
Господин министър, и Вие, а предполагам и представителите на ДКЕВР, ще изразите мнение след приключване на дебата.
Заповядайте за изказване, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Може би сте права, след приключване на дебата, ако се натрупат и други въпроси, да отговорят председателят и членовете на ДКЕВР, защото и моето изказване с въпрос е отправено към тях.
Уважаеми колеги, днес ние създаваме законодателната база за намаляване цените на енергоносителите. Нашата работа като законодателен орган ще свършим, но от тук нататък в ход е Държавата комисия за енергийно и водно регулиране, като независим орган, който трябва да предприеме съответните действия и да дадат реален резултат.
Затова въпросът ми е към тях – знам, че има срокове, но въпреки това моля да обясните, за да чуят и българските граждани, кога, в какъв порядък комисията ще вземе решение вследствие на тези законодателни промени, тоест кога хората ще усетят реален ефект от нашите действия днес в посока намаляване на цените? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Отговорите – в края на дебата.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Заякова.
ЕКАТЕРИНА ЗАЯКОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Аз не съм специалист по енергетика, но като юрист много проблеми на хората минаха през моята кантора, минаха през конкретни казуси. Затова си позволявам днес в присъствието на членовете на ДКЕВР да поставя въпрос, който е изключително важен за отделния човек.
Има една поговорка, че законът е врата у пόле. Особено за българите това много важи и каквито и прекрасни закони да приемаме, ако те се заобикалят и се търсят начини за неутрализиране на тяхното действие, за отделния човек това е непреодолимо.
Повод за тези мои мисли са безбройните дела, заведени от хората в стотици съдилища на България по повод нерегламентираното едностранно коригиране на сметките и начина на една, според мен, чисто измислена схема, за рекет върху населението чрез така нареченото „неправомерно скачване и ползване на енергия”, чрез които се завишаваха незаконосъобразно сметките на отделните потребители. По този начин се искаха по две три хиляди лева от домакинство по наказателните норми. Естествено, при тези, които имаха пари да заведат дела, се установиха неравноправните клаузи на общите условия, но много, много граждани поради състоянието, в което се намираха, не можеха да установят незаконосъобразността на тези сметки.
Защо казвам това? Защото ДКЕВР има и контролни функции. Гражданите отправиха всички жалби до тях, но аз съм виждала по какъв начин за съжаление се отговаряше: „всичко е точно, всичко е правилно изчислено”, и никаква реакция от този контролен орган, който да защити интересите на потребителите.
Ето защо считам, че новият състав на регулаторния орган трябва да влезе в своите функции, именно да упражнява контрол върху изпълнението на общите условия на енергоразпределителните дружества, с което да защити правата и интересите на потребителите. Само по този начин всеки гражданин ще усеща изпълнението на функциите на държавните органи.
С оглед на това взех думата – за да призова представителите на ДКЕВР да започнат изпълнението, така както са им вменени тези компетенции и контролни функции по закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Заякова.
Има ли реплики към изказването на госпожа Заякова? Няма.
Има ли други заявки за изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Минчев.
МИНЧО МИНЧЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Днес разискваме един изключително важен за българското общество и за обедняла, бедняшка България проблем – въпроса с цената на електроенергията. Разбира се, от тази трибуна аз ще подкрепя тези промени.
Благодаря на Енергийната комисия, затова че тя спешно се зае с проблема. Няма смисъл обаче да се лъжем, трябва да признаем истината: това са не животоспасяващи, а болкоуспокояващи средства.
В областта на енергетиката ние развалихме къща, за да направим колиба. Аз съм депутат от 6.многомандатен Врачански район – там, където кървят най-големите рани на българската енергетика. Там са спрените без основание І, ІІ, ІІІ и ІV блокове на АЕЦ „Козлодуй”. На мраморния площад на Враца пред неумиращото сърце на Ботев съм се клел, че ще си върнем България!
Искам тук да поставя въпроса, повдигнат и от господин Шопов, и от Красимир Янков за това, че днес сърбаме супата с хлебарки, както се казва, натворена през тези 23 години. Неминуемо е, като честни хора да се върнем назад и да си спомним 2003 г., когато юпитата от Лондон, които зарязаха огромните си заплати, за да дойдат тук и да възстановят България, приватизираха кръвоносната система на българската енергетика.
В знаменитата книга на Грегъри Паласт „Глобализаторът, който дойде от студа”, за изповедта на Джоузеф Стиглиц, по предложената класификация ние се намираме в днешния етап 3.1, когато енергийните и естествените монополи са в ръцете на чужди компании. Ние, господин министър, не можем да се измъкнем от тази помпа, която изсмуква последните жизнени сили на нашия народ, ако не създадем стратегия за възстановяване на суверенитета в енергетиката на българската държава и българската нация.
Искам да Ви обърна внимание, че българският енергиен лъв, който умишлено беше превърнат в една домашна мъркаща котка, българската индустрия, която беше унищожена, са част от глобализационен план, за който днес отсъстващите от тази зала дни и години наред ни уверяваха, че нямаме нужда от нови енергийни източници. Това не може да продължава.
Аз съм сигурен, че българският народ ще оцени по достойнство тези опити да сложим мехлем върху неговата най-голяма рана. Сигурен съм обаче, че неговите очаквания отиват и по-далече – те са там – към възвръщане на енергийния суверенитет на България. Сигурен съм, че отново ще израсне гривата на българския енергиен лъв. Сигурен съм, че той няма да бъде домашна мъркаща котка.
Драги приятели, става въпрос за бъдещето на България и българската нация и в този смисъл аз вярвам, че тя ще пребъде! България ще пребъде въпреки всичко, въпреки енергийната скопеност, в която днес се намира тя, въпреки опитите да бъдат приватизирани, да бъдат ограбени от народа и последните негови достояния. България ще пребъде въпреки всичко!
Аз Ви предлагам: подкрепете този закон като първа крачка към възстановяване на енергийния суверенитет на нашето Отечество! Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Минчев, за изказването.
Има ли реплики към изказването му? Не виждам желаещи.
Има ли заявки за други изказвания?
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Минахме през лъва, стигнахме до котката. Ще се опитам да се върна към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, ако успея, разбира се.
Още в началото ще направя едно отклонение. Господин министър, уважаеми колеги, енергетиката е много сериозен отрасъл, където работят много сериозни експерти и специалисти, а произведената продукция се ползва от цялото общество. Винаги съм я сравнявал с футболен отбор, където играят футболисти, мнения дават всички и всеки казва, и баба ми навремето така казваше: „Аз да бях, да видиш какъв гол щях да вкарам”.
Енергетиката е докарана до такова състояние, при което обществото вече излезе на улицата и като че ли се опитва да вкара гол и успя да направи това, и то само в сферата или в сектора, където Държавната комисия за енергийно и водно регулиране не можа да си свърши съответно работата. Тя не можа да си свърши работата поради определени причини.
Още от началото казахме какви са причините, но да ги припомня. Това е непрозрачното и неефективно управление на енергийния отрасъл, разбира се, подкрепено с лоша икономическа политика. Всъщност, такава политика липсваше. Това доведе не само енергетиката до колапс, но и хората до невъзможност да си плащат сметките. И не само хората, Вие виждате, че вече и предприятията изпитват сериозни затруднения. Тази политика в голяма степен подпомогна за това, че вече има много фалити на фирми, повишаване на безработицата и увеличаване на хората, които се намират под прага на енергийна бедност. Състоянието на енергетиката, уважаеми господин министър, и високият процент на енергийно бедни български граждани налагат тези спешни, експертни решения, адекватни мерки, адекватни мнения, за да се осигури промяна за функциониране на модела, на сектора, за постигане на устойчивост при производството и потреблението на енергия, уважаеми колеги.
Затова предлагаме тези законопроекти. Както каза един от колегите, те са временни. В енергетиката понякога, уважаеми колеги, експерти и специалисти в енергийната система, когато кажат че ще направят временна схема, тя винаги работи по-дълго от постоянната схема за работа.
Връщайки се към мотивите на този законопроект и към същността на законодателните промени, първо, искам да кажа, че те са в пълно съответствие с препоръките, изложени в Доклада от проверката на Европейската комисия през 2013 г. Тази политика и тази проверка бяха изискани от предишното правителство.
Идентифицираните в доклада проблеми и препоръки за оздравяване на енергийния сектор, паралелно с предложените промени в разработените законопроекти ни дават основание да вярваме, че натрупаните проблеми ще бъдат или ще започнем да ги разрешаваме.
Основните заложени цели в това изменение, което ни е дадено, се постига чрез няколко параграфа, за които преди малко в доклада Ви казах, че комисията ги подкрепя. Ще Ви помоля и Вие да ги подкрепите. Ще се спра само на някои от тях.
Основните цели, заложени в законопроекта, се постигат чрез промените в следните направления.
Първо, регламентиране на мерките за осигуряване на баланс между производството и потреблението на електрическа енергия и действията на операторите на мрежи в тази връзка. Предлагат се промени в съществуващите текстове, свързани с възможността операторите на мрежи временно да могат да ограничават производството на електрическа енергия от определени производства, които генерират неустойчивост.
Досега, уважаеми колеги, всичко това, което се правеше, мога да Ви кажа, че беше незаконно. И затова всички дела, които в момента ги печелят онези производствени предприятия, които по една или друга причина бяха ограничени в тяхното си производство, те не бяха в законова рамка. Мисля, че с това изменение и допълнение регламентираме подхода, че всеки, който произвежда определена електроенергия и е готов да се включи в енергийната система, Държавната комисия по енергийно регулиране ще има възможността, както и електросистемният оператор, да прецени, че този производител може да дебалансира системата и поради тази причина ще бъде ограничен. Точно и ясно.
Второто, въвежда се нов модел на ценообразуване, който отчита въведеното със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност от 2012 г. изменението на чл. 94а в Закона за енергетиката за увеличаване дела на свободния пазар.
Уважаеми колеги, ние от много време говорим, че един от начините, един от принципите и методите, по който можем да постигнем намаляване на цената или да постигнем реалната цена за крайните клиенти, е уреждане на свободния пазар и то за сметка на крайните снабдители на регулирания пазар.
Другата важна характеристика на този нов механизъм е новата система за разпределение на разходите – много важен елемент. Тези разходи досега бяха разпределяни по един принцип, че те бяха включени директно в цената на преноса. Тези разходи произтичат от задълженията, разбира се, на обществения доставчик и на крайните снабдители да изкупуват електрическа енергия на преференциални цени по дългосрочни договори и за студен резерв. Тези разходи, ако мога да се изразя така, досега натоварваха такса „пренос”, цена „пренос”, както искате така разбирайте, а сега даваме възможност на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране всички тези преференциални цени и всички онези надбавки според сключените преди, господин Шопов, договори, поради това че когато сме изпълнявали индикативните цели по изисквания за отстраняване и пускане в експлоатация на възобновяемите енергийни източници, всички тези преференциални цени вече няма да бъдат в системата на преноса, при електросистемния оператор с една цел – за да можем да дадем възможност на нашата електроенергийна система, на нашите производители да изнасят произведената електроенергия, съобразявайки се с онези цени, които имат другите електросистемни оператори в съседни наши държави, включително, разбира се, и в европейските страни.
Чрез тези изменения постигаме и още нещо – подобряване на обективността, ефективността и прозрачността на регулаторната рамка. Или тук може би е мястото да Ви кажа – отхвърлихме, уважаеми колеги, законопроекта на колегите Делян Добрев и на госпожа Искра, ние знаем Фидосова, вече казахме, че ще бъде Искренова, но тук е мястото да Ви кажа, че всички тези изменения и допълнения, които днес ще гласуваме, колеги, не ни дават възможност, не даваме онази свобода на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране да работят само в една насока, а именно да намаляват цената на електроенергията. С всички тези изменения ние даваме възможност на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране да могат да регулират прозрачно, ефективно всички онези процеси, които ще се случват от тук нататък.
И затова аз Ви моля в най-близко бъдеще, господин министър, да седнем от тази зала да направим изменения и допълнения в правомощията на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, като първо определим тази комисия дали ще бъде държавна комисия или ще бъде като истински регулаторен орган, както са всички други регулаторни органи. За да не говорим от тази трибуна постоянно, че тази комисия е зависима от изпълнителната власт и изпълнява определени решения само на министъра на определената политическа сила, която е на власт. Ние, уважаеми колеги, това нещо трябва да изпълним и то не само защото го изисква прозрачността, обективността и реалните разходи, които трябва да бъдат отчетени в сметките на електроенергия, топлоенергия, всички видове енергии, но и да дадем възможност на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране да може да работи наистина като независим орган.
Следващото, което постигаме с тези промени, е образуването на съществуващи добавки в цената на електроенергията по начин, че те да бъдат обективни.
След това, регламентирането на нова система за оценка на необходимия за енергийната система процент на студения резерв и договорирането му на принципа на открити и прозрачни тръжни процедури. Аз мога да Ви кажа, че досега принципът, начинът и методът на определянето на студения резерв наистина беше непрозрачен, но и това предложение, което имаме в момента между първо и второ четене, уважаеми колеги, трябва да търпи промени и изменения, защото не става ясно, не е ясно тръжните процедури, когато се провеждат, какво означава студеният резерв да може да бъде постигнат до най-високата цена, която би трябвало да се определя от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Тук има неяснота, уважаеми колеги, и ние трябва да променим това между първо и второ четене.
Разбира се, имаме и други промени. Ще се спра на два други нови принципа, които са залегнали в законопроектите с оглед постигане на висока сигурност на доставките на електрическа енергия до клиентите на доставчика от последна инстанция и избягване на кръстосаното субсидиране. Законът го задължава да изкупува енергията само от обществения доставчик или, разбирайте, само от националната електрическа компания.
И следващата цел – това, което преди малко споменах, следващата, най-важната цел, която ще се постигне, даване на възможност на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране да могат да влязат в електроенергийните предприятия или предприятията при крайния снабдител, да могат да правят проверки, ревизии, за да могат да установят истинските разходи, които влизат в цената на електроенергията, а тези разходи дотук се изискват само чрез фактурираните или счетоводните документи, които се представят в Държавната комисия по енергийно и водно регулиране.
Уважаеми колеги, ще спра дотук и ще Ви помоля да приемем на първо четене измененията и допълненията в Закона за енергетиката и ще предложа, госпожо председател, да удължим времето, за да можем да приемем и втория закон – Закона за изменение и допълнение на Закона за възобновяемите енергийни източници, за да можем да дадем възможност на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране до 1 юли да може да извърши всички промени, които са необходими. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Аталай.
Моля парламентарните групи да стигнете до общо мнение по отношение на това дали да удължим времето на заседанието до контрола, или да проведем контрола от 11,00 ч. и да продължим със законодателната работа след него, тъй като и този, и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници са от изключителна важност за постигане намаляване цената на тока в срок – от началото на юли.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо председател, излизам за противно становище на направеното процедурно предложение. Считам, че вторият законопроект е не по-малко важен. Там имаме идеи за това какво да се прави. Конкретни идеи! Няма смисъл – влизаме почти в режим на парламентарен контрол. Ако преминем към другия законопроект, това означава график с объркване на повиканите и готови да отговарят министри.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Ще чакат!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не е въпросът, че ще чакат. Въпросът е, че това е оповестено, има график и аз не считам, че трябва да претупваме втория законопроект. За толкова стигна времето – мисля, че дискусията беше изключително ползотворна до този момент. Затова съм против да се пренарежда дневният ред, графикът ни.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Значи от 1 юли да не влезе нищо!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ние от „Атака” имаме своите въпроси към министрите, което би означавало, че няма да можем да си ги зададем. Впрочем това се отнася и до другите парламентарни групи. Ние като опозиция особено държим на това графикът на парламентарния контрол да се спазва и да се осъществява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Шопов, аз Ви предложих два варианта. Вторият вариант, предвид важността на двата законопроекта за българските граждани, за сметките за тока – да продължим пленарното заседание след парламентарния контрол. Мисля, че дължим това на българските граждани.
Просто се разберете дали продължаваме заседанието до гласуване на двата законопроекта и след това провеждаме контрола, или провеждаме контрола и след това продължаваме пленарното заседание. Хората имат очаквания към нас. Така че разберете се кой от двата варианта – целта би следвало да бъде една и съща. Днес, след достатъчно обстойни дебати, след възможност всеки да си каже мнението, двата законопроекта да бъдат приети. (Оживление, реплики.)
Докато помислите, ще попитам: има ли други изказвания по предложения законопроект?
И от ДКЕВР предполагам, че ще отговорят на зададените въпроси.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми членове на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране! Считам, че е редно да довършим дебата – Вие преценявате, разбира се, да се гласуват законопроектите и след това да преминем към парламентарен контрол.
Бих искал да взема отношение по законопроекта. Първо да благодаря на Комисията по енергетика – на нейния председател, на заместник-председателите, на всички членове на комисията, че в толкова кратки срокове законопроектът се прие на първо четене. Искам да благодаря на всички Вас, ако го подкрепите, тъй като считам, че именно този законопроект съдържа спешни мерки, това са наистина кризисни мерки, уважаеми дами и господа народни представители, за да спасим системата. Първата ни цел е да спасим системата и след това да има една дългосрочна стратегия – да се реформира.
С този законопроект ние ще отпушим износа, така че да влязат свежи пари в системата – в момента няма никакви пари в нея и фирмите са задлъжнели.
Уважаеми дами и господа, бих искал да кажа нещо много важно и да ме чуете. От днес ще започне огромен натиск срещу Вас. От днес ще започне натиск законопроектът да бъде променян! От днес ще започне да Ви се обяснява как има некомпетентни хора, как не се разбират нещата, как всичко трябва да остане постарому!
Тук има хора – може би ще се застъпят големи интереси! Тук не става въпрос за един, два или три милиона! Тук става въпрос за стотици милиони! Не се поддавайте на този натиск! Мислете преди всичко за хората, защото чрез това гласуване ще застанете доблестно пред тях и ще им обясните защо в момента те не могат да ползват евтината енергия, произведена от АЕЦ „Козлодуй” и от ТЕЦ „Марица Изток 2”, защото българският народ е строил именно тези централи!
Благодарение на този законопроект хората ще могат да ползват евтината енергия! С Вашето гласуване ще можете да им обясните, че вече има промяна! Не са били напразни техният труд и енергията на техните родители, които са плащали за строежа на тези държавни предприятия – сега вече ще работят за българското общество!
Много е важно, когато се срещате с избирателите, да им обясните, че отсега нататък тази евтина енергия ще влезе в домовете им! На мен ми е трудно да обясня защо в момента двата ядрени блока едвам работят! Защо в момента тази най-евтина енергия не се изкупува приоритетно? Защото преди това има сключени договори, по които приоритетно изкупуват скъпата енергия!
Отсега нататък този модел ще се промени! Това е целта на законопроекта.
Уверявам Ви, по вестниците ще се пише какво ли не. Ще се излее голяма помия както върху министерството, така и върху комисията! Не отстъпвайте! Сега е моментът да върнем българската енергетика на българския народ! Тя е наша! Сега е моментът България да печели от българската енергетика!
Само с този законопроект, само по този начин отново можем да накараме хората да повярват, че имаме достоен Парламент и правителство, което мисли за техните интереси! Благодаря Ви. (Продължителни ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Станилов, изказванията от парламентарни групи като че ли бяха приключили, но заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Искам да кажа, че господин министърът пропусна една малка подробност. Надявам се, че няма да се засегне. Подробността е кой е сключил тези договори – имена, господин министър! И тези хора трябва да бъдат дадени под съд за нанасяне вреди на държавата в особено големи размери. Тези хора – същите! И онзи човек, дето продаде миноритарния дял на ЕРП-тата – също. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Станилов.
Госпожо Тонева, ако желаете от името на ДКЕВР, да вземете думата.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Добър ден и благодаря за предоставената възможност!
Дами и господа, бих искала да благодаря за това, което чух в тази зала, а именно за амбицията да започнем с първата крачка, която ще даде възможност за намаляване на разходите на енергийните предприятия.
Считам, че това, което чух, относно независимостта и ролята на регулатора, ще бъде изпълнено.
Първото условие, за да може да се подобри управлението на електроенергийните дружества, е регулаторът да бъде независим.
Второто условие, за да бъде спечелено пък и доверието на обществото, е той да бъде максимално прозрачен. Считам, че сме започнали стъпките в тази посока.
За първи път ще започнем да публикуваме протоколите от откритите заседания на сайта на нашата комисия. Поканили сме всички представители на обществени организации да работят заедно с нас, поне да чуят проблемите, такива каквито са.
Ще бъда благодарна, ако приемете промените, които са предложени в тези два законопроекта, поради това че те наистина създават възможност за ограничаване на част от разходите.
Считам, че амбицията на комисията да бъде партньор и на обществото, и на неговите представители в Народното събрание може да бъде реализирана. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Тонева.
Има ли други желаещи за изказвания, за да няма ощетени народни представители?
Ако – не, преминаваме към гласуване.
Обсъждани бяха два законопроекта – първият, Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, с вносители Явор Куюмджиев и група народни представители, който се подкрепя от Комисията по енергетика, и другият – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от народните представители Делян Добрев, Искра Фидосова и Ивайло Московски, който не се подкрепя от Комисията по енергетика.
Ще гласуваме законопроектите по реда на тяхното постъпване и представяне в пленарната зала.
Подлагам на гласуване, първо, законопроекта, внесен от господин Явор Куюмджиев и група народни представители, за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Законопроектът на Явор Куюмджиев и група народни представители е приет на първо гласуване. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от народните представители Делян Добрев, Искра Фидосова и Ивайло Московски.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 112 народни представители: за 2, против 96, въздържали се 14.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, предложен от Делян Добрев, Искра Фидосова и Ивайло Московски не е приет.
Уважаеми колеги, предлагам, докато парламентарните групи уточнят продължаваме ли със Закона за изменение и допълнение на Закона за ВЕИ – сега или след контрола, да гласуваме оставките на двама народни представители, които са ги депозирали днес в Народното събрание.
Постъпило е искане от Павел Маринов Маринов, народен представител от Парламентарната група на Коалиция за България, избран във 2. Бургаски многомандатен избирателен район, с което на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подава оставка пред Народното събрание.
Ще Ви предложа Проект за решение:

„РЕШЕНИЕ
за прекратяване на пълномощията на
народен представител

Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България

РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Павел Маринов Маринов, като народен представител от 2. многомандатен избирателен район, Бургаски”.
Има ли изказвания по Проекта за решение? Не виждам.
Моля, режим на гласуване за Проекта за решение.
Моля, колеги, гласувайте!
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Постъпило е искане от Росен Малинов Малинов, народен представител от Парламентарната група на Коалиция за България, избран в 24. многомандатен избирателен район, София, със следното съдържание:
„Уважаеми господин председател, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подавам оставка пред Народното събрание”.
Предлагам Ви Проект за решение по подадената оставка от народния представител Росен Малинов:

„РЕШЕНИЕ
за прекратяване на пълномощията
на народен представител

Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България

РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Росен Малинов Малинов като народен представител от 24. многомандатен избирателен район, София”.
Има ли изказвания, да попитам, по оставката на господин Малинов? Няма.
Режим на гласуване по Проекта за решение.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
За процедура – заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! От името на групата на Коалиция за България предлагам да продължим сега с втория законопроект, след това да има почивка, и след това – парламентарен контрол.
Моля да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 102 народни представители: за 101, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ.
Заповядайте, господин Аталай, да представите доклада на Комисията по енергетика.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ:

„ДОКЛАД
на Комисията по енергетика за първо гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за енергията от възобновяеми източници,
№ 354-01-24, внесен от Явор Куюмджиев, Димчо Михалевски,
Корнелия Нинова, Рамадан Аталай и Христо Бисеров
на 18 юни 2013 г.

На заседание, проведено на 19 юни 2013 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 354-01-24, внесен от Явор Куюмджиев и група народни представители.
На заседанието присъстваха Драгомир Стойнев – министър на икономиката и енергетиката, Анжела Тонева – председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, както и членове на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Екатерина Истаткова, Лиляна Младенова, Ирина Георгиева, Елисавета Рашкова и Ивайло Александров – експерти към ДКЕВР, Иван Хиновски и Христо Казанджиев – експерти в областта на енергетиката, и Николай Ненков – вицепрезидент на КНСБ.
Законопроектът има за основна цел стимулиране на пазара на електрическата енергия, ефективно управление на мощностите, балансиране на електроенергийната система, както и създаване на условия за прозрачна и ефективна работа. Измененията са пряко свързани и произтичат от измененията, предложени със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-23.
С изменението на т. 2 в чл. 6 се предлага ДКЕВР да разработва механизъм за разпределение на разходите, произтичащи от наложени задължения към обществото по чл. 35 от Закона за енергетиката, между всички потребители на вътрешния пазар. В изпълнение на задължението за въвеждане на изискванията на Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в чл. 58, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност със създаване на т. 6 се предвижда средствата от постъпления от продажби на квоти за емисии на парникови газове за периода 1 декември 2012 до 30 юни 2014 г. да се използват за покриване на разходите, произтичащи от задължения за изкупуване на електрическа енергия на преференциални цени по Закона за енергията от възобновяеми източници.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по енергетика с 10 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 354-01-24, внесен от Явор Куюмджиев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова, Рамадан Аталай и Христо Бисеров на 18 юни 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Аталай.
Желае ли представител на вносителите да представи законопроекта?
Заповядайте, господин Куюмджиев.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин Аталай Ви представи техническия език, на който е написан този законопроект. Аз ще се опитам да Ви го преведа на по-разбираем език. Става въпрос за две много прости промени в Закона за енергията от възобновяеми източници, които вървят в пакет с промените, които току-що приехме, за което аз искрено Ви благодаря.
Тези две малки промени са свързани с два от основните проблеми, които преждеуправляващите създадоха в системата, а именно когато успяха – казвам го с ирония – да включат в системата над 1000 мегавата фотоволтаични централи и предизвикаха огромен хаос в цялата система. Този хаос беше, защото по данни на електроенергийния системен оператор през 2010 г., когато те бяха на власт, българската електроенергийна система можеше да понесе максимум 600 мегавата слънчеви централи, и то до 2020 г. Към момента благодарение на техните усилия имаме над 1100 мегавата от тези централи, а сме 2013 г.
Понасянето от системата се разбира в две посоки – финансово и чисто технически.
Без да изпадам в подробности, финансовата страна на този проблем предизвика в голяма степен хаос в енергетиката и липсата на средства. В отчаяния си опит да решат този проблем, преждеуправляващите въведоха в таксата „пренос” добавка „зелена енергия”, с която се опитаха да запушат дупката, предизвикана от наличието на ненужно голямо количество слънчеви централи в системата. По този начин предизвикаха нарастване на тази такса „пренос” и невъзможност българската енергия от евтините национални източници да бъде продавана в чужбина.
Тази промяна в чл. 6, т. 2 дава възможност зелената добавка от такса „пренос” да отпадне, което в комплекс с останалите мерки от предишното гласуване ще позволи в много кратък период износът на електроенергия да се възстанови. Както каза господин министърът, това ще даде глътка въздух на енергетиката, защото ще осигури свежи средства от износа на електроенергия за цялата система.
Да Ви припомня, че до 1 януари, на практика до края на миналата година винаги износът е балансирал във финансово отношение електроенергийната система на страната. Благодарение на тези пари до този момент – допреди няколко месеца, се е успявало да се поддържа сравнително приемлива цена на електричеството и да не се получават сривове във финансирането на всички участници във веригата.
За пръв път се допусна системата да стигне до този колапс.
Пожелавам Ви, както и при предишното гласуване, да подкрепим тази промяна и да осигурим отново възвръщането на износа на България.
На финала ще Ви обясня и втората промяна в този закон. Става въпрос за разрешение на държавните органи да използват средствата, натрупани от продажба на зелени сертификати, за компенсиране на разходите на тези ВЕИ-та, защото нашата задача не е да накажем тези хора, които вярвайки на една измамна власт, бяха инвестирали средства в развитието на възобновяеми източници. В много случаи става въпрос и за хора, които са заложили цялото си имущество, всичките си доходи, за да направят нещо, което беше позволено от правителството. Това, че онова правителство беше извършило груба грешка, не означава, че тези хора трябва да бъдат наказани.
Затова с втората промяна се дава възможност разходите на тези ВЕИ-та да бъдат покривани с продажбите на зелени сертификати, така че да няма ощетени в системата освен олигархични интереси, които не са в полза на обществото. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Куюмджиев.
Откривам дебатите по законопроекта.
Желаещи за изказвания?
Уважаеми колеги, промяната в дневния ред не означава, че дебатът не трябва да се състои.
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Уважаеми колеги, все пак само няколко думи. С предишния закон направихме няколко неща, които преди малко Ви казах: ограничихме възможността поне заводските централи да могат да ползват първо за собствени нужди електроенергията, която произвеждат, а остатъка да продават към обществения доставчик; създадохме възможност за прехвърляне на необходимите разходи, произтичащи като задължение към обществото, по-просто да кажем, таксите, които плащаме за зелена, кафява енергия ги прехвърлихме към производителите; дадохме възможност на електроенергийния системен оператор да балансира системата, всъщност дадохме възможност на електроенергийния системен оператор да ограничи производството на енергия в системата, когато не е необходимо, поради простата причина че ще дебалансира системата. Всичкото, което дотук направихме – създадохме минимална възможност за намаляване цената, защото дадохме възможност на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране да може да отчита реалните разходи, които влизат в цената на електроенергията.
Сега обаче пристъпваме към действие, което, така както е записано в този закон, не е приемлив. С това действие, което днес ще направим и с измененията и допълненията между първо и второ четене, ще дадем възможност реално да бъде намалена цената на електроенергията. Опитвам се да го кажа с по-обикновени изрази, за да не чуем утре, че сме приели нещо, което нито е работещо, нито може да влезе в действие.
Уважаеми колеги, това е необходимост. Ако Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, министерството и ние, народните представители, намерим законовата форма как да регламентираме всички онези постъпления от продажба на емисии, да бъдат приети, внесени в този фонд, който пишем в момента, разбирайте Фонда за енергийна ефективност и ако намерим регламента и начина как оттам да измъкнем тези средства, за да покрием онези разходи, които сега плаща крайният клиент, а тези разходи да ги поеме този фонд, смятам, че сме отговорили на определените изисквания и тогава и аз ще се включа в емоционалното изказване на министъра от тази трибуна.
Колеги, предлагам Ви да приемем този законопроект и Комисията по енергетика и Държавната комисия по енергийно и водно регулиране да започнат да работят колкото може по-стриктно, спешно, за да може другата седмица на второ четене да приключим с двата законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Аталай, за изказването.
Има ли реплики към господин Аталай? Няма.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! Сбъдват се опасенията ми, че на първо четене законът ще мине без задълбочен дебат, а той е много важен и много необходим. Считам, че този закон е по-конфликтен и от предишния, защото с този закон се засягат още по-непосредствено и то частни интереси. Тук ще има голям вой, по-голям отколкото по отношение на мерките, които се предприемат в предишния законопроект, затова трябваше да се чуят мненията, становищата и да се изложат аргументите защо ще се прави всичко това. Мисля, че така както се очертава, ще претупаме този закон като дебат и като процедура. Той не заслужава това, той е много важен!
Ще Ви подскажа едни други мерки, които не са толкова законови и няма да се уредят със закона, за да решите някои проблеми. Обърнете внимание на всеки конкретен договор. Възложете на юристите в министерството да прегледат договор по договор, процедура по процедура, по които са издавани разрешенията, процедурите по разрешенията и мощностите и ще видите страшно много нарушения. Вие не сте юрист, тук има юристи и знаят какво значи чл. 26 от ЗЗД, в Търговския закон има аналогични разпоредби за нищожност на договорите. На всички ни е известно при каква административна вакханлия и при каква кампанийност – тя беше нездрава и престъпна – се вадеха разрешенията в нарушение на екологични норми, на законови норми. Там, където се констатира такова нещо се постъпва според...
Това са стотици договори. Там бяха претенденти, кандидати, близки до предишните управляващи, нямащи нищо общо с енергетика, на които им беше паднала манна небесна и те гребяха просто с лъжици. Ако си затворим очите за всичко, което стана, за корупцията, която се развихри, защото нормите на печалба, процентите бяха огромни, сигурно и при най-престъпните дейности няма такъв процент, ще констатирате договори, пуснати мощности и в крайна сметка при едни въпиющи правонарушения. Така че това е другият път да се извлече още ресурс.
Там, където има тежки закононарушения, си има начин, има си ред, има си съд, защото нещата могат да бъдат отнесени и дотам, и ще видите какво може да се направи за поевтиняване цената на енергията. Предлагам Ви да използвате също този подход и да го употребите за благото на обществото и за поевтиняването цената на тока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Колеги, всички, които желаят могат да се изкажат.
Заповядайте, господин Аталай, за реплика.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Шопов, с частта за преглед на всички договори и за установяване на нарушения в тези договори съм съгласен. Но като че ли няма да мога да се съглася, че народните представители, които се запознаха с предложението, са участвали във вземане на решение в интерес на частни интереси. Няма нито един народен представител в Енергийната комисия, който по време на заседанието и преди това, когато се запознаха с този законопроект, да е защитил някакъв частен интерес, защото искаме да намалим цената на електроенергията за крайния потребител.
Ако защитата за намаляване на цената на електроенергията, която крайният потребител ще усети в джоба си, е частен интерес, това го възприемам.
Но още веднъж Ви казвам, начинът, методът, регламентът, който трябва да се направи между първо и второ четене, трябва да бъде така, че да даде възможност и на министерството, и на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране да си свършат законно работата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте за втора реплика, господин Куюмджиев.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин Шопов, колеги! Напълно съм съгласен с Вас за това, че има много големи недоразумения, ако щете, може би и престъпления, извършени по време на присъединяването през последните години. Убеден съм в това, че трябва да се намери постоянно и стабилно решение на всички тези въпроси.
От друга страна, трябва да осъзнаем, че създаването на престъпни условия не оправдава тези, които са ги създали, но не прави виновни тези, които са ги използвали, или перифразирано не е виновен този, който яде баницата, а този, който му я е дал. Не трябва императивно да наказваме хората, които са използвали една система, която в този момент е изглеждала законно, и да допуснем те да страдат.
Това, което искам още също да подчертая, е, че тези два законопроекта са всъщност първата стъпка в правилната посока, според мен. Между първо и второ четене ще имаме възможност да прецизираме текстовете, но дори и след като, надявам се, ги приемем на второ четене, след като българските граждани усетят първата вълна на облекчение с намаляването на сметките на тока, ще имаме достатъчно време да въведем истински порядък в целия енергиен сектор и в частност в сектора на възобновяемите енергийни източници.
Казвайки това, искам отново да повторя: не съм убеден, че наказването на инвеститорите в този сектор е правилната посока. По скоро си мисля, че трябва да направим усилия да намерим такъв баланс, че всички да са спокойни, всички да са щастливи и всички да вярват в това, че България се връща към нормалността, към една държава, в която правилата не се променят всеки ден и в която, когато инвестираш и държавата ти казва, че след 15 години нищо няма да се променя в твоя договор, това наистина да бъде така. Но всичко това трябва да се случва в интерес на гражданите и в интерес на българската икономика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: И аз благодаря.
Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Заповядайте, господин Шопов, за дуплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Репликите и на двамата репликиращи ме отчаяха буквално. Виждам, че няма воля.
Господин Куюмджев, щастие може да има само през комунизма, който не се състоя. Не може да има всеобщо щастие! Относително щастие може да има в едно общество само тогава, когато бъде защитен интересът на обществото и на мнозинството от българските граждани. Така че не може без да се засегнат интереси. Не може да минем под това, че хората едва ли не са се доверили, направили и пострадали. Те активно участваха в цялата корупция и цялата мръсна схема – тези, които Вие се опитвате да оправдаете, понеже нали се били доверили. Тези хора ходиха с торбите си с пари при предишните управляващи, за да се пренебрегнат условия, правила, екологични норми. И договорите, които те сключваха и влизаха в цялата тази схема, си бяха чисто престъпни. Тук не става въпрос за излъгани инвеститори, става въпрос за хора, които всички знаем и можем да ги назовем по имена, играеха в цялата корупционна и престъпна схема, йерархия, технология отдолу до горе, като се почне от „обикновения” инвеститор, дребен, с няколко перчици, до горе.
Господин Аталай, Вие май взехте да се оправдавате, че в предишната комисия нямало такива хора.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Говоря за сегашната комисия!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Откъде знаете, няма такива хора? Откъде знаете, че другите 15-20 души от комисията не са участвали точно в тези схеми? Участвали са! И от БСП участваха, и от ДПС участваха! Единствено от „Атака” не са участвали в тези схеми за допускането на тези мощности, за които сега се каем, че били стигнали до едни хиперболизирани степени и размери.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Говоря за сегашната комисия!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Оставете сегашната комисия, тя не е започнала да работи, за нея не можем да говорим изобщо засега и за в бъдеще. Говоря и мисля, че имате предвид предишната комисия.
Така че тук не става въпрос да бъде поставено обществото пред свършен факт. Това е най-страшното нещо в политиката. Някой прави зулума, поставя обществото пред свършен факт и после, видите ли, хайде да нагодим нещата, за да не се сърди някой и бъдат всички щастливи, както каза господин Куюмджиев. Тук става въпрос за флагрантни нарушения, за висша корупция. Изкарайте данните, един разрез на тези, които направиха въпросните ВЕИ-та и ще видим по имена, по свързани фирми за какво става дума. Хайде сега да простим и да плащаме! Това ли е подходът, господин Куюмджиев? За това ли пледирате Вие? Затваряме си очите и продължаваме, защото... Въобще не е това пътят!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Шопов.
Господин Янков, ще Ви помоля да се придържате към законопроекта. Темата за щастието я приключихме. Темата е за ВЕИ-тата.
КРАСИМИР ЯНКОВ (КБ): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги! Ще подкрепя господин Аталай в това, което каза – че всъщност голямата крачка е промяната на този закон, голямата крачка в посока на ангажимента, приет вече от министъра на икономиката и енергетиката пред обществото за намаляване на цената на електрическата енергия, заплащана от крайните консуматори. А в предния закон направихме няколко крачки, но истинската голяма крачка е в промяната на този закон. Длъжен съм да припомня както на Вас, уважаеми колеги, така и на министъра на икономиката и енергетиката, понеже и промяната на този закон е свързана с Директивата от 2009 г. № 29, че всъщност елементът, посоката точно с тази директива е променена, предходната е 278 от 2001 г. и тя е в посока на възобновяеми енергийни източници от гледна точка на достигане на средноевропейско равнище от 20% производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, за България до 16%, но в тази, новата директива, която управляващите от мандата на правителството на Бойко Борисов разбраха, след като я четоха близо три години, че в нея има елементи на енергийна ефективност.
Тук е мястото да обърна внимание на изпълнителната власт, че това също е елемент от намаляване разходите на крайните консуматори за електроенергия.
Нека днес, колеги, да направим тази крачка с промяната на Закона за възобновяеми и енергийни източници с апел към администрацията, която ще прилага този закон. Нека да бъде не само апел, а и пожелание към министъра на икономиката и енергетиката, защото моето усещане и усещането на хората кореспондира с нещо казано от Радой Ралин – занапред да има ангажимента и тази администрация, да не се ръководи от „каквото обядва, това изповядва”, господин министър. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Янков.
Има ли желаещи за реплики към изказването? Няма.
Има ли други заявки за изказване? Не виждам.
Господин министър, желаете ли да кажете нещо? Не.
Уважаеми членове на ДКЕВР, желаете ли думата? Не.
Тогава ще подложа на гласуване разглеждания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници с вносители Явор Куюмджиев и група народни представители.
Колеги, гласуваме на първо четене предложения законопроект.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
С това Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници е приет на първо гласуване. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Обявявам 15 минути почивка.
Парламентарният контрол ще започне в 11,40 часа.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми народни представители, моля заемете местата си в пленарната зала.
Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Уважаеми народни представители, новопостъпили питания за периода от 19-21 юни 2013 г. от:
- народния представител Адриан Асенов към Кристиан Вигенин – министър на външните работи, относно обезщетяване на бежанците и техните наследници от Западните покрайнини. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 юни 2013 г.;
- народния представител Лиляна Павлова към Пламен Орешарски – министър-председател на Република България, относно предложената структура на Министерския съвет и политиката, която ще провежда новосъздаденото Министерство на инвестиционното проектиране, и функциите, които ще изпълняват Министерството на регионалното развитие и Министерството на инвестиционното проектиране. Следва да се отговори в пленарното заседания на 28 юни 2013 г.;
- народния представител Лиляна Павлова към Десислава Терзиева – министър на регионалното развитие, относно политиката на Министерството на регионалното развитие за интегрирано планиране и балансирано социално-икономическо развитие на българските региони за новия програмен период 2014-2020 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 юни 2013 г.;
- народния представител Томислав Дончев към Зинаида Златанова – заместник министър-председател и министър на правосъдието, относно визията и политиката, която смята да провежда правителството за подготовка на България за следващия програмен период в контекста на реформата в политиката по сближаване на ниво Европейски съюз и натрупания от България опит през този програмен период. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 юни 2013 г.
Постъпили писмени отговори на народни представители от:
- министър-председателя на Република България Пламен Орешарски на въпрос от народния представител Джевдет Чакъров;
- министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев на въпрос от народния представител Петър Курумбашев;
- министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на отбраната Ангел Найденов на въпрос от народния представител Валентин Радев.
Има ли кой да получи отговора на въпроса на господин Радев? Не виждам.
Преминаваме към парламентарен контрол.
Да кажем „Добре дошла!” на министър Клисарова, която ще отговаря на въпрос от народния представител Милена Цветанова Дамянова.
Тук ли е госпожа Дамянова? Не я виждам в залата!
Вторият въпрос е зададен също от госпожа Дамянова, не я виждам в залата.
Процедура ли искате, господин Цветков?
Заповядайте!
БОРИС ЦВЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа и дами министри! Моята процедура е следната. Как става така, че избрани от хората народни представители, използвайки правата си, които им дават законите и правилника, задават въпрос, а ги няма в пленарната зала, при положение, предполагам, че всички зрители и слушатели виждат отношението им към парламентаризма?
Още веднъж Ви моля, както и колегите Ви помолиха, да упражните правата си като председател и да санкционирате с всички предвидени в правилника възможности народните представители, които се подиграват с хората и не изпълняват служебните си задължения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Цветков.
Вие изказахте всъщност едно възмущение. Въпросът Ви не е към мен, това е въпрос към тези народни представители, които злоупотребяват с парламентарната процедура.
Аз само ще Ви информирам, че съгласно чл. 90, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, когато народен представител, задал въпрос, отсъства от заседанието по уважителни причини, отговорът се отлага. Отсъствието по уважителни причини се удостоверява с писмо от народния представител до председателя на Народното събрание до 18,00 часа на предишния ден.
В чл. 95, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по аналогичен начин е решен въпросът с питанията.
Ще Ви информирам, че вчера до 18,00 часа не са постъпили писма за отлагане на отговори поради отсъствие по уважителни причини, но смятам в този случай да приложим по аналогия към тези очевидно неуважителни отсъствия правото за отлагане, макар че не са предоставили писма и не са изпълнили изискванията на посочените текстове от правилника.
По аналогичен начин ще процедираме с въпроса на госпожа Цвета Караянчева, доколкото не я виждам в залата, относно Основно училище „Никола Вапцаров” в село Бели вир, Община Черноочене.
Все пак ще започнем парламентарния контрол и ако те се появят, докато министрите присъстват тук, ще получат отговор на своите въпроси.
Господин Куюмджиев, процедура ли искате?
Заповядайте!
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, бих искал в съответствие с правилника да призовете колегите от дясно, които отсъстват, да влязат в залата. Не знам дали са в Народното събрание, или не са, но все пак да ги призовем да влязат в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Куюмджиев.
Аз това го сторих в началото след почивката, но ще го направя пак. Това става единствено с пускане на сигнала в кулоарите на Народното събрание. Друг начин на призоваване към народни представители да изпълняват задълженията си няма фиксиран нито в Конституцията, нито в правилника на Народното събрание, а според не е и нужен, те сами трябва да носят тази отговорност.
Да кажа „Добре дошли!” на министрите, дошли за парламентарен контрол.
Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Ваня Добрева, относно осигуряване на необходимите условия за осъществяване на задължителна предучилищна подготовка.
Заповядайте, госпожо Добрева, да зададете своя въпрос към Анелия Клисарова – министър на образованието и науката.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, господа министри, уважаеми колеги! През 2010 г. бяха осъществени промени в Закона за народната просвета. Според приетите тогава нормативни текстове се оказва, че задължителната предучилищна подготовка включва период от две години преди постъпването на учениците в първи клас и се постановява, че тя става задължителна.
Още тогава в Преходни и заключителни разпоредби, параграфи 9 и 10 се постановява, че в срок до началото на учебната 2012-2013 г. общините създават необходимите условия за осъществяване на задължителната предучилищна подготовка за петгодишните, тоест задължително реализират материални и кадрови проблеми, за да осигурят този подготвителен етап.
Въпросът ми към Вас, госпожо министър, е: Каква е степента на готовност на общините във връзка с изпълнение на параграфи 9 и 10 за реализация на тези нормативни текстове във връзка с предстоящата учебна 2013-2014 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Добрева.
Уважаема госпожо министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Добрева, в отговор на Ваше запитване, получено в Министерството на образованието и науката, с вх. № 01-01-39 от 12 юни 2013 г., Ви уведомявам за следното. Съгласно чл. 36, ал. 1 от Закона за народната просвета общините осигуряват и контролират задължителната предучилищна подготовка на децата. Тя се осъществява при спазване на следните изисквания:
Първо, осигурена среда, съобразена с възрастовите особености на децата.
Второ, осигуреност с учители и помощник-възпитатели, отговарящи на изискванията за заеманата длъжност.
Трето, целодневна или полудневна организация на предучилищната подготовка, която включва и условия за отдих на децата.
Осигурено столово хранене, организирано в съответствие с изискванията.
Осигурен безплатен транспорт на децата от други населени места.
Общините полагат необходимите усилия за обхващане на децата в задължителната предучилищна подготовка, като осигуряват места в детските градини и в подготвителните групи, разкрити към училищата.
От приложената справка, която след малко ще Ви покажа, следва, че в годините непрекъснато расте обхватът на петгодишните деца, а именно: 2010-2011 г. – 24 514; 2011-2012 г. – 48 500; тази година 2012-2013 – 58 936.
Към момента нямаме постъпили сигнали или жалби от родители на деца, подлежащи на задължителната предучилищна подготовка, свързани с обстоятелството, че общината не е изпълнила задълженията си в съответствие с разпоредбите, които Вие цитирахте – параграфи 9 и 10 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
Като гарант за качеството на предучилищната подготовка са приети и действат държавни образователни изисквания за предучилищно възпитание и подготовка, съгласно Наредба № 4 от 18 септември 2000 г., която включва изискванията за предучилищно възпитание и подготовка, издадена от министъра на образованието и науката. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо министър.
Уважаема госпожо Добрева, имате право на реплика.
Заповядайте, имате думата.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Бих искала да благодаря на проф. Клисарова за обстойния анализ, който тя предостави.
Заедно с това да я помоля в рамките на следващия период, може би през следващия месец да ни бъде предоставен по-значим финансов анализ на състоянието на мрежата, защото при обсъждането на бюджета за образование през 2012 г. още тогава констатирахме, че България отделя най-ниските нива за финансиране на образованието в сравнение с държавите – членки на Европейския съюз.
Защо зададох въпроса в днешния парламентарен контрол? Защото през учебната 2013-2014 г. ще се окаже, че общините ще поемат огромната тежест за осигуряване на задължителното образование на петгодишните. Нещо повече, напоследък стават известни актове на съдилища, според които държавата трябва да гарантира и финансово да подплати изпълнението на тази мярка. Само ще спомена, че през 2008 г. – това е една от годините, в които започва да се преодолява демографската криза, родените деца са 77 712, тоест за децата, които тази година ще бъдат петгодишни, на общините ще се наложи да осигурят материални условия за осъществяване на петгодишния подготвителен етап, а в следващата 2009 г., която е с най-висок ръст от годините на прехода, родените деца са 80 956.
През 2010-2011 г. навлизаме и се връщаме отново в демографска криза поради различни обстоятелства. Мисля обаче, че за родените 2008-2009 г. ще се създадат проблеми в момента, които няма да се дължат на Вашето управление, а ще бъдат наследство, за което много Ви моля да ни информирате своевременно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо министър, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря.
Уважаеми госпожо заместник-председател, уважаеми колеги, уважаеми народни представители! Искам само да добавя, че подготовката за петгодишните е започната от три седмици много интензивно във връзка с това, че трябва да се подготвим за учебната година.
Госпожа Добрева е абсолютно права, че трябва да помислим за финансовата рамка. Помислено е за нея, в бюджета за 2013-2014 г. са заложени средства, за съжаление – абсолютно недостатъчни! В рамките на този бюджет обаче не можем да променим нещата. Надявам се, че за следващата година ще имаме по-висок бюджет в Министерството на образованието и науката, защото това е изключително важен процес за интеграцията и приобщаването на пет и шестгодишните деца и тяхната подготовка за първи клас.
Общините са се справили. Имаме нарочни проверки доколко са готови общините с приемането на тези пет-шестгодишни деца. Искам да подчертая, че проблем наистина има в големите градове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Клисарова.
Следващият въпрос отново е от народния представител Ваня Добрева относно усвояване на средства по Оперативна програма „Човешки ресурси” за образованието.
Госпожо Добрева, моля да развиете въпроса си.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” е стратегически документ, по който се усвояват финансови средства за периода 2007-2013 г., съфинансиран от Европейския социален фонд и националния бюджет.
Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” обхваща три важни политики: пазар на труда, образование и социално включване. Министерството на образованието и науката е междинно звено по тази програма и управлява средствата по приоритетна ос 3 и ос 4, предвидени изцяло за образованието.
Моят въпрос към Вас, уважаема госпожо министър, е: Колко са разплатените, верифицирани и сертифицирани средства по приоритетна ос 3 и приоритетна ос 4 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” към момента? Има ли опасност България да изгуби средства, предвидени за образование от Европейския социален фонд през 2013 г., които вече са платени от националния бюджет?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Добрева.
Госпожо министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо заместник-председател, уважаема госпожо Добрева, уважаеми колеги!
По повод Вашия въпрос: колко са разплатените, верифицираните и сертифицираните средства по приоритетни оси 3 и 4 на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, още в началото искам да Ви дам точните данни.
По оперативна ос 3: изплатени средства – 121 млн. 402 хил. 236,09 лв.; верифицирани средства – 86 млн. 244 хил. 944,88 лв.; сертифицирани средства – 82 млн. 921 хил. 440,52 лв.
По оперативна ос 4: изплатени средства – 199 млн. 182 хил. 530,51 лв.; верифицирани средства – 152 млн. 314 хил. 719,71 лв.; сертифицирани средства – 150 млн. 975 хил. 95,24 лв.
Или общо дотук: по оперативна ос 3 и оперативна ос 4 са изплатени 320 млн. 584 хил. 766,60 лв.; верифицираните средства – 238 млн. 559 хил. 644,59 лв.; сертифицираните средства са 233 млн. 896 хил. 533,76 лв.
Това са факти и цифри, но на какво искам да обърна внимание, което е сериозен проблем? Или, както казвам, по-важен е въпросът дали има опасност България да загуби средства, предвидени за образование в Европейския социален фонд през 2013 г.
Във връзка с това искам да Ви запозная с някои факти и последствия от управлението на оперативната програма досега.
Програмата стартира през 2007 г. и още тогава е планирано най-голямата тежест при договарянето на нови операции да бъде дадена на 2010 и 2011 г. И тези две години – 2010 и 2011 г. – дават най-прякото отражение именно върху настоящата 2013 г. Тогава този план 2010 и 2011 г. не е бил обезпечен за предотвратяване на риска или не са взети мерки за предотвратяване на риска от началото на 2013 г. Или влизаме в правилото n+2/3.
Какво означава това правило? Нарушаване на плащанията за предходните годни – 2010 и 2011 г., и това води до недопустимост да очакваме да върнем пари или да ни останат пари за 2014 г., защото изтича програмният период. Вероятно паради липсата на достатъчно практика и капацитет в началото на стартирането на програмата и на структурните фондове за България или от трудностите, които, разбира се, възникват във всяка програма, този риск не е бил преценен през 2010 и 2011 г.
Според прогнозата на финансовата система по структурните фондове ние категорично трябва да достигнем заложената сума за сертификация по приоритетни оси 3 и 4 за 2013 г., а това е сумата от 449 млн. 722 хил. 894 лева. Тези пари трябва да бъдат сертифицирани до месец ноември 2013 г. От това следва, че само за второто полугодие на тази година трябва да изпълним една разлика от 245 млн. лв.
Министерството на образованието и науката направи анализ, който мога да Ви дам и по-подробно. И тогава въведохме план за предотвратяване на риска по всеки един от така наречените проекти за директно предоставяне, по които бенефициент е самото министерство. След много срещи и разговори ние идентифицирахме риска в размер на 20 млн. лв., който идва като натрупване от забавянето на процедурите по Закона за обществените поръчки.
Трябва да Ви информирам, че спешно са необходими 60 млн. лв., за да продължи тази програма като продължително финансиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо министър.
Госпожо Добрева, имате две минути за реплика.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Уважаема госпожо министър, Вие изнасяте едни изключително тревожни данни за наследството, което заварвате. Оказва се, че всичко онова, което слушахме през последните четири години за огромни реки европейски средства се оказва пълна измама, защото, доколкото разбирам, усвоените средства в областта на образованието са една четвърт. Забележете, уважаеми колеги, става въпрос за рязко намаляване на държавните средства за образование и наука, които предишното правителство осъществи. И успоредно с това става въпрос за невъзможност да бъдат усвоени европейски средства.
С една дума, Вие посочвате наистина, че става въпрос до половин година, до няколко месеца България трябва да направи всичко възможно, за да усвои близо 245 милиона. Тоест толкова пари, колкото тя е усвоила през последните четири години, доколкото правилно Ви разбрах.
И тук си разрешавам да кажа, че Вашето наследство наистина се оказва много тежко. Преди малко на нарочна пресконференция Вие оповестихте, че 10 млн. лева се взети от европейските пари за реализацията на проекти, свързани с промяна на планове по българска литература, история и география. Разбрахме също така, че 1 млн. лева на държавата, на държавния бюджет, на всеки един от нас коства премахването на стихотворения от учебниците по българска литература – това е, което е било предложение, което, благодарение на Вашата бърза намеса беше предотвратено – премахване от българските учебници на стихотворения на Ботев и Вапцаров. Благодаря Ви, госпожо министър, че Вие веднага реагирахте и своевременно предотвратихте това.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): И да се накажат виновните.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Това, което искат и моите колеги, което ще отправя като апел към Вас, Вие вече го направихте пред медиите, наистина лицата, отговорни за това харчене, за това плащане и разполагане с 1 млн. лева да бъдат наказани. Мисля, че трябва да им бъде потърсена отговорност. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо заместник-председател, уважаема госпожо Добрева. Благодаря за това, което казахте. Наистина е много сериозен проблемът и затова от вчера е нарочена проверка в Министерството на образованието и науката относно това как се реализира тази програма. Цялата програма е за 10 милиона, като 1 милион са изхарчени само за направата на учебни планове и програми.
При първоначалните ми въпроси защо и как е направено това, от министерството ми казаха това и ме информираха, че е било свързано със специалисти и експерти, или, както виждате в медиите, по тези програми са работили 405 учители. Не зная това как се е случило, но мога да Ви кажа, че основни организации като синдикатите на учителите, като други съсловни организации, Обществения съвет към министерството, никой не знае за тези програми и за тяхното съдържание. Затова е нарочена и тази проверка как са изработени. Разбира се, ще проследя и останалите 9 милиона как ще бъдат разходвани или ако вече са разходвани.
Ще направя нарочна пресконференция другата седмица при завършването на проверката, за да бъдат уволнени виновниците за това, което се случи. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Благодаря Ви. Ако ми позволите само още една секунда: искам да заявя пред Вас, народните представители, и пред целия български народ, пред нацията: няма да отпаднат Ботев и Вапцаров и нашите класици. Те ще си бъдат в българската програма (ръкопляскания от КБ и ДПС) и ние няма да загубим нашите добри традиции, защото духовността и възпитанието на нашите деца е най-важното за Министерството на образованието и за всички нас като родители и като отговорни представители на народа. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо министър и за отговора, и за изявлението към българските граждани предвид напрежението, което съществуваше с учебните програми и с присъствието там на Ботев и на Вазов.
Тъй като приключи участието в днешния парламентарен контрол към Вас, благодарим Ви от името на народните представители.
Преминаваме към следващия министър – министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Данаил Папазов. Той трябва да отговори на четири въпроса на народни представители. Да видим кои от тях са се явили в пленарната зала.
Първият въпрос е на народния представител Ивайло Ангелов Московски относно приватизацията на БДЖ „Товарни превози” и мерки за спасяването на БДЖ. (Реплики от КБ: „От коя парламентарна група е?”)
Господин Ивайло Московски отсъства от пленарната зала. Очевидно и за него, и за Парламентарната група на ГЕРБ въпросът с приватизацията на БДЖ „Товарни превози” не е съществен.
Следващият въпрос е също от господин Ивайло Московски относно модификацията на Оперативна програма „Транспорт”. Няма го в залата, няма как и този въпрос да бъде зададен.
Уважаеми колеги, още веднъж ще поясня процедурата за отлагане на въпрос от народен представител. Съгласно правилника, който приехме, за работа на Четиридесет и второто Народно събрание народните представители, които имат уважителни причини да отсъстват от пленарното заседание за парламентарен контрол, заявяват това писмено до 18,00 ч. на предния ден, което е необходимо с оглед и подготовката на министрите за отговори, и структурирането на самия парламентарен контрол – подреждането на въпросите в него.
И аз, като господин Миков, няма да се произнасям по отношение на това следва ли изобщо да отпадне възможността на тези народни представители да зададат въпросите, които са пропуснали поради отсъствието си от пленарната зала. Заявявам, че тези два въпроса на господин Ивайло Московски ще бъдат отложени. Ако той има желание да чуе отговорите на тези въпроси, може да го направи в следващия петъчен парламентарен контрол.
Още два въпроса към министър Папазов: от народния представител Кирил Красимиров Колев – относно мерките на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на правителството по повод дискриминационната политика на Република Турция към българските превозвачи.
Този въпрос е предвиден за общ отговор от министъра, тъй като има още един въпрос със сходно съдържание – от народния представител Иван Стефанов Вълков, относно проблемите на българските превозвачи при извършване на товарни превози от и за Турция.
Има ли някой от народните представители?
Господин Кирил Колев от Парламентарната група на „Атака” ще зададе въпроса си относно мерките на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на правителството по повод дискриминационната политика на Република Турция към българските превозвачи.
Заповядайте, господин Колев.
КИРИЛ КОЛЕВ (Атака): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, през последните два месеца се наблюдава дискриминация от страна на властите в Република Турция към българските превозвачи на граничните пунктове Капитан Андреево и Лесово.
Българските шофьори на ТИР-ове са подложени на системен тормоз и бюрократичен натиск. От турската страна изискват множество излишни документи и това налага нашите превозвачи да изчакват на граничните пунктове.
Това отношение стана причина неколкократно българските пропускателни пунктове да бъдат блокирани от протестиращи наши превозвачи. Досега българската страна не е предприела конкретни мерки срещу дискриминационното отношение от страна на южната ни съседка.
Моят въпрос към Вас е: какви мерки предприема министерството за решаване на проблема, ще бъдат ли въведени и кога ответни санкции от българската страна, ако своеволията на турската администрация продължат? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Господин Папазов, имате три минути за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Уважаема госпожо заместник-председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа народни представители! В началото бих желал да отбележа, че не мога съвсем да се съглася с твърдението Ви, че Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията не е предприело мерки за решаване на проблемите, възникнали напоследък пред българските превозвачи. Министерството и Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация” са предприели редица действия за защита на интересите на българските транспортни фирми в съответствие с международните правила и норми за недискриминация.
Бяха изготвени и изпратени множество официални писма до всички компетентни органи в Република Турция, писмо до Секретариата на Международния транспортен форум, писма до Министерството на външните работи на България и до Европейската комисия с молба за съдействие при разрешаване на възникналите въпроси. Бяха проведени множество срещи с представителите на посолството на Турция и турските митнически органи. На срещите, на които присъстваха и представители на браншовите организации, за пореден път бяха изложени проблемите и бе отправена молба за съдействие при разрешаването им.
По време на експертна среща на 28 май в Истанбул, която продължи и в следващите дни, постигнахме договорености по редица от основните въпроси. Турската страна няма да изисква наличието на печати в бордовите дневници към СЕМТ разрешителните от транзитните страни. Турската страна потвърди, и изпълнява за момента, че ще спазва разпоредбите на Международната конвенция ЧМР и на ръководството за използване на СЕМТ разрешителните, като страната на натоварване може да е различна от страната на произход на стоката.
Турската страна информира, че ще признава транспортните, митническите документи, в които влиза ЧМР товарителница, бордови дневник, СЕМТ разрешително, ТИР карнети, фактура и митнически декларации на български превозвачи, издадени с различни дати.
Турската страна поясни, че ще прилага стриктно разпоредбите от ръководството за използване на СЕМТ разрешителните, като ще признава транзита за връщане до страната на регистрацията.
Турската страна ще уведоми всички митнически органи – това вече е направено, за прилагане и спазване на горепосочените договорености.
Освен това, турската страна се съгласи да се проведе смесена българо-турска комисия по международен автомобилен транспорт, която ще се състои в първите дни на следващия месец, на която да бъде увеличен годишният контингент от еднократни разрешителни. Ние претендираме за 30-процентно увеличение и засега имаме съгласие.
В заключение бих искал да отбележа, че още при встъпването си в длъжност се запознах с всички проблеми, които съществуват на турските контролно-пропускателни пунктове, като проведохме много срещи – практически с всички НПО-та, които се занимават с автомобилен транспорт. Те поставиха много въпроси.
Всички въпроси, които са поставени, бяха представени пред турската страна. Единственото неизпълнено за момента е това, че турската страна едностранно прилага ограничение до 550 л на горивото в нормалните резервоари на товарните автомобили, влизащи на нейна територия, което ограничение следва да отпадне с влизането в сила на спогодбата, която е в Народното събрание. Тя трябва да бъде ратифицирана, след което това ще отпадне.
На всички срещи с НПО-та от бранша се поставиха и много въпроси за решаване на територията на България, както и на съседни държави, освен Турция. Тези въпроси ще бъдат поетапно решавани, надявам се и със съдействието на депутатите, защото много от тях се нуждаят от законови промени.
В заключение искам да Ви кажа, че от 20 дни имаме система за наблюдение на транспортните услуги, които се извършват от наши превозвачи на турска територия. Имаме само едно нарушение – арестувани са два български автомобила на фирма ПИМК. Проблемите са били, че единият автомобил е задържан за товар, който е за Австрия, а в СЕМТ разрешителното е имало забрана за Австрия. Вторият – с товар е бил автомобилът за Мароко и Тунис, които не са членове на СЕМТ, но със съдействие на нашите експерти от „Автомобилна администрация” автомобилите бяха пуснати. Тук смея да твърдя, че нарушенията бяха от наша страна – на нашите превозвачи, и правилно бяха спрени.
Не сме имали никакъв друг сигнал. Имаме дежурен телефон, на който очакваме да получим информация при най-малко нарушение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Колев, имате възможност за реплика.
КИРИЛ КОЛЕВ (Атака): Благодаря за отговора, уважаеми господин министър.
Ние от Партия „Атака” ще следим отблизо по-нататъшните Ваши действия, ще защитаваме българските превозвачи!
Не искам от тук нататък да продължава протурската политика на Бойко Борисов. Ние ще бъдем Вашия коректив от тук нататък. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Колев.
Господин министър, имате възможност за дуплика в рамките на две минути, ако желаете.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Уважаема госпожо заместник-председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съвсем отговорно Ви заявявам, че този въпрос е един от приоритетите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и ние няма да позволим по никакъв начин да бъде уронван авторитета на българските превозвачи.
Ще се радвам на Вашия контрол и ако има сигнали, които да постъпват и при Вас, ще бъдем доволни да ги получим своевременно, за да вземем мерки. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Благодаря Ви и за участието в днешния парламентарен контрол.
Следващият въпрос е към министъра на външните работи господин Кристиян Вигенин. Въпросът е от народния представител Цветан Генчев Цветанов относно позицията на Министерството на външните работи за участието на представители на „Хизбула” в терористичния акт, извършен през миналата година в Бургас.
Доколкото господин Цветан Цветанов не се явява в пленарната зала, нито е уведомил Народното събрание, затова че има уважителни причини за днешното си отсъствие от Парламента, извинявайте, господин министър, че само за този въпрос Ви поканихме да дойдете. (Реплики.)
Не съществува процедура, при която в отсъствието на народен представител, който е задал въпрос, министърът да отговаря, предвид и факта, че процедурата дава равни права и на депутата, и на министъра, да дискутират темата.
Ако беше в пленарна зала, господин Цветан Цветанов освен да си развие въпроса, можеше да направи и реплика на министъра, тоест да има дискусия между двамата по определената тема. Тъй като Цветанов отсъства, въпросът няма как да бъде зададен.
Ще кажем „Довиждане!” на господин Вигенин, а господин Цветанов, ако желае, може да зададе въпроса си в следващия петъчен парламентарен контрол.
Следващият въпрос е към министъра на земеделието и храните.
Има искане за декларация от името на парламентарна група.
Декларацията ще се прочете от господин Янаки Стоилов, заповядайте!
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа министри, госпожи и господа народни представители!
Позволете ми да направя Декларация от името на Парламентарната група на Коалиция за България по неотложните мерки, които правителството представи тази седмица в Народното събрание, за управленската политика и по актуалната обстановка в страната.
Представените от министър-председателя Пламен Орешарски на 19 юни тази година в Народното събрание „Стабилизационни и неотложни мерки”, следва да бъдат въведени в действие без всякакво отлагане. Затова работи както Народното събрание, така и правителството.
Сред предложните мерки особено важни са тези, които предвиждат увеличаване на обезщетението за отглеждане на дете от 240 на 310 лв. и на еднократната помощ за първокласници от 150 на 250 лв., намалението на цените на тока от 1 юли тази година, увеличаването на минималната работна заплата от 1 октомври тази година, въвеждане на швейцарското правило за пенсиите от началото на следващата година, както спиране на нарастването на пенсионната възраст и облекчаване на възможностите за пенсиониране при недостиг на две години трудов стаж или възраст.
Правителството се ангажира също без отлагане на подготви преработен проект на Споразумението за партньорство на България по отношение на еврофондовете за периода 2014-2020 г. и да го предложи за подробно обсъждане както в Народното събрание, така и с неправителствения сектор.
Подкрепяме решението за спиране на приватизацията на „Български държавни железници” – „Товарни превози”, и на ВМЗ – Сопот.
Следва обаче да е пределно ясно, че правителството преди всичко е длъжно да даде категорични доказателства за решимостта си да пристъпи към изчистване на публичната сфера от корумпиращите се задкулисни центрове на влияние, които през изминалите години тежко поразяваха основни сфери на политиката.
Предлагаме правителството да започне подготовка на Програма за реиндустриализация на страната, включително чрез създаване на компании с държавно участие и да съдейства за създаване на предприятия за преработване на земеделска продукция.
Изискваме от правителството до средата на месец юли тази година да предостави публична информация по няколко въпроса – за държавните пари на търговски дружества и ведомства, в кои банки те се намират, в какъв размер и при какви условия са предоставяни, за обществените средства – държавни и европейски, кои медии, колко и при какви условия са ползвали такива средства през последната година и половина.
Министерството на финансите да поиска информация за лица и фирми, които разполагат с капитали и сметки в офшорни зони.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Политическа партия ГЕРБ продължава всячески да препятства усилията за стабилизиране на институциите и за излизане от кризата. Пореден пример на тази линия е демонстративното поведение на лидера на партията във връзка с последното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност.
Ние, народните представители от Коалиция за България, се отнасяме с разбиране към недоволството, което изразяват редица български граждани, дори споделяме част от исканията, които издигат протестиращите. Разбираме, че правото на публично изразвяване на мнение, на събиране на хората, на техните демонстрации, е едно от върховните права, с които те разполагат.
Призоваваме обаче всички тези прояви да се провеждат мирно – по начин, който не пречи на други граждани да управляват правата си, без провокации и без погроми, защото на такива действия бяхме свидетели през последните няколко дни – на посегателства срещу сгради на партии, какъвто беше снощния случай на „Позитано” 20, по време на заседание на Националния съвет на Българската социалистическа партия.
Нека не се допуска блокиране на обществения живот и по този начин всички граждани – и тези, които участват в протестите, събранията и митингите, и тези, които ги наблюдават, да могат да участват активно в обществения живот и да влияят върху българската политика.
Затова ние се обръщаме към българските граждани наистина да бъдат отговорни и свободни в изразяване на своята воля. Органите на държавната власт да осигуряват необходимия ред и защитата на правата на гражданите.
Така както ние дълги години констатираме влиянието на сенчестата и на тъмната политика, би трябвало да си даваме сметка, че е необходимо управление и граждански прояви на светло, а не на тъмно. Всичко да бъде пред погледа на българските граждани, така че да не се допускат провокации, използването на тези мирни протести за цели, които могат да ги опорочат.
Нека да извадим необходимите поуки и да си даваме сметка, че февруарските протести започнаха спонтанно. Те изразиха справедливия протест и искане на българските граждани от високите цени на електроенергията, от експлоатацията им от монополите, но когато тези прояви започнаха да намаляват своята численост, те придобиха екстремни форми и започнаха да блокират действията на институции и възможностите за нормално протичане на обществения живот и управлението.
Не би трябвало да се повтарят подобни събития. Политическата криза няма да бъде изживяна лесно, но нека не допускаме тази политическа криза да се превръща в правителствена, парламентарна и конституционна. Защото днес, убедени сме, мнозинството български граждани имат интерес от решаване на острите и неотложни социално-икономически проблеми. Те имат нужда да бъде променен характерът на властта, упражнявана през последните две десетилетия в страната.
Българският бизнес има нужда също да започне по-активно да работи, да получава необходимото съдействие от държавата, а не всичко отново да бъде отложено за по-добри времена, докато страната бъде хвърлена в хаос и в нови непредвидими рискове.
Това е нашата позиция и аз призовавам партиите, които носят отговорност за настоящето и за съдбините на страната, независимо дали са в управлението или в опозиция, да бъдат на нивото на тези отговорности! Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Продължаваме с парламентарния контрол.
Следващият министър, който ще отговаря, е министър Греков – министър на земеделието и храните, който ще отговори на два въпроса.
Първият от тях е на народния представител Спас Янев Панчев относно мярка 112 – създаване на стопанства на млади фермери.
Заповядайте, господин Панчев. Имате 2 минути да развиете своя въпрос.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, драги колеги! През 2008 г. беше въведена мярка 112 – създаване на стопанства на млади фермери. При отварянето на мярката през месец юни 2009 г. се явиха няколко хиляди кандидати. Тогава сумата, която беше предвидена, беше в размер на около 100 млн. евро.
По време на обявения последен прием на документи по тази мярка от 20 август до 11 септември се явиха около 2000 нови кандидати, които кандидатстваха за сума в размер на около 78 млн. лв. За съжаление субсидиите не можаха да достигнат до голяма част от кандидатите. Това се оказа неочакван удар за младите и предприемчиви българи, които въпреки кризата не се отказаха да търсят своето призвание и да се борят, за да могат да произвеждат истинска българска продукция.
Кои бяха главните причини парите да не бъдат усвоени?
Първо, от Държавен фонд „Земеделие“ непредизвестено завишиха критериите за кандидатстване. Това се яви сериозна бариера пред много от хората с готови проекти.
Второ, краткият срок за подаване на документи – от 20 август до 11 септември, беше изключително недостатъчен бизнес плановете да се коригират и да се отговори на новите изисквания.
Трето, увеличението на първоначалните икономически единици при кандидатстване от 2 на 4 икономически единици се оказа непосилно изискване за начинаещи млади фермери.
От Държавен фонд „Земеделие“ формулираха и приоритети, които биха увеличили шанса за кандидатстване. Беше поискано кандидатите да имат средно или висше образование в областта на земеделието, ветеринарната медицина, аграрната икономика или да имат сертификат за завършен 150-часов курс в същите области.
И като капак бяха дискриминирани стопаните по области, като от списъка с предимствата изключиха кандидатите от Пловдивска област. Въпреки това някои оттам намериха вратичка, за да бъдат кандидати.
По официални данни на фонд „Земеделие“ към февруари тази година има свободен недоговорен бюджет по тази мярка. В момента стотици млади фермери се явяват и очакват да имат възможност да се включат в този последен шанс в програмния период 2007-2013 г. Така те ще успеят да усвоят останалия неусвоен ресурс по тази мярка.
Въпросът ми за съжаление, господин министър, е защо беше отложен приемът по тази мярка? И да ни кажете за колко време отлагате изпълнението на тази мярка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Панчев.
Господин министър, имате 3 минути за отговор на развития въпрос.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Панчев, съгласно публикувания индикативен график за прием на заявления за подпомагане по мерките за развитие на селските райони през календарната 2013 г., приемът по мярка 112 – създаване на стопанства на млади фермери, е посочен с индикативен период на прием от 27 май до 14 юни 2013 г. Посоченият период на прием за мярка 112 – създаване на стопанства на млади фермери, е прогнозен и е съобразен с финансовата възможност, предоставена с Решение № 167 от 8 март 2013 г. на Министерския съвет, чрез което се дава съгласие на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, разплащателна агенция, да обяви прием на заявление за подпомагане при условия на договаряне на бюджета по мерки от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.
Финансовият ресурс за наддоговаряне, определен с цитираното решение за мярка 112, е в размер на 48 млн. 895 хил. лв. или 25 млн. евро, представляващи 19% от договорената финансова помощ по мярката.
Министерството на земеделието и храните, дирекция „Развитие на селските райони“, в качеството си на управляващ орган на програмата за развитие на селските райони и Държавен фонд „Земеделие“ в качеството си на разплащателна агенция следва да представят заповед за конкретен период на прием, в която заповед освен срока на приема следва да е посочен и съответният финансов ресурс – бюджетът за същия период.
От гледна точка на целесъобразно изразходване на средствата по развитие на селските райони през 2013 г. и в частност мярка 112 – създаване на стопанства на млади фермери, е налице необходимост от допълнителен анализ на изпълнението на сключените по мярката договори, който ще предостави възможност за оптимално определяне на максимално разполагаемия ресурс за приема на заявление през 2013 г., който да бъде съобразен с ресурса, определен съгласно Решение № 167 от 8 март 2013 г. на Министерския съвет.
Уважаеми господин Панчев, в допълнение Ви информирам, че мярка 112 – създаване на стопанства на млади фермери, е от особено важно значение за подпомагане, създаване и развитие на стопанства на млади фермери в страната, като интересът към нея е изключително голям, което показват и постигнатите резултати със сключени до момента над 5300 договора.
От друга страна, наличието на допълнителен анализ, посочен по-горе, ще предостави възможност на Министерския съвет и Министерството на земеделието и храните, а същевременно и на Държавен фонд „Земеделие“ разплащателна агенция, за определянето на планирания прием по мярката в съответствие с очакванията на потенциалните кандидати при същите, и при стриктно спазване на принципите на добро финансово управление на средствата по програмата за развитие на селските райони, като забавянето в стартирането на приема съгласно сроковете от индикативния график няма да окажат негативно влияния върху възможностите за подпомагането на тези млади хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Панчев, имате възможност за реплика – 2 минути.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Благодаря, господин министър, за отговора, който, убеден съм, че удовлетворява младите хора, които имат желание да участват в усвояването на средства по тази мярка.
Имам мое виждане по въпроса, което се надявам Вие да защитите, за да не допуснем дискриминация към тези хора, които през 2013 г. ще кандидатстват по мярка 112. Тази мярка предоставя в размер на 25 хил. евро средства на млади фермери, които желаят да работят.
Първата част от парите – 12 500 евро се предоставят при подписването на договора и започването на програмата, а остатъкът се плаща след третата година.
Тъй като това са пари за периода 2007-2013 г., опасявам се, че тези хора може би ще имат сериозен проблем при усвояването на втората част от транша в размер на 12 хил. 500 евра. Тук искам да Ви кажа, господин министър, че е наложително през евродепутатите ни в Европейския парламент министерството да направи всичко възможно, за да защитим тези хора и те да получат остатъка от парите по тази мярка, за да могат да си завършат проектите. Иначе ще им създадем сериозни проблеми или ще натоварим бюджета на Република България с тези средства.
При проведената с Вас среща останах доволен от амбицията Ви да направите необходимите промени – в бъдещия период усвоените средства да бъдат не 30%, а България да усвоява в по-голямата част парите, които има възможност да се усвояват за развитието на този отрасъл, още повече че това съвпада с програмата на българското правителство, обявена от премиера Орешарски, за разкриване на нови 250 хиляди работни места. Това е една от програмите, която може да даде възможност за изпълнението на тази задача. И сектор „Земеделие”, който Вие, господин министър, управлявате, може да бъде в помощ на програмата на правителството, защото той дава възможност наистина за разкриването на много работни места и аз Ви желая успешно да завършите мандата. Ако специалистите, работещите в Разплащателната агенция, работят така, че парите от Европейския съюз, които са предвидени за България и са в голям размер, в следващия програмен период бъдат усвоени от нашите бенефициенти, от хората, които желаят да работят в сектора и по този начин да дадем възможност и земеделският сектор в България да върне онази си слава, онова място, което имаше в миналото България като една развиваща се в това отношение страна. Благодаря Ви и успех желая, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Панчев.
Господин министър, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Панчев, в тона на последното Ви изречение – точно такива са ни амбициите. Смятам, че е възможно отрасълът да създаде възможност за по-голяма заетост и нашите намерения и желания са точно такива – да дадем възможност на тези млади хора, които имат възможности и желаят да работят в този отрасъл, а той е единственият засега доходен отрасъл в нашата икономика, да бъдат заети. Готови сме да помогнем по този начин не само за осигуряването на средства, но и с възможности за консултация. Затова нашата работа като министерство ще бъде насочена в различните структури като помощ на всички онези, които желаят да работят в областта на земеделието не само по тази програма, но и по други програми.
Благодаря Ви за тези пожелания и препоръки, които са в основата и на моята бъдеща работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Греков.
Следващият въпрос е от народния представител Филип Стефанов Попов относно защита на горски територии в област Видин от листогризест вредител гъсеница гъботворка.
Заповядайте, господин Попов да зададете и развиете своя въпрос в рамките на две минути.
ФИЛИП ПОПОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Над 40 хиляди декара гори в община Бойница, Видин и в землището на село Делейна, община Брегово са засегнати от гъсеница гъботворка.
В случай, че не бъдат предприети мерки за справяне с този вредител, има реална опасност, на първо място, от унищожаване на засегнатите гори, защото този вредител причинява изсъхване на засегнатите дървета в рамките до три години.
На второ място, чрез вятъра този вредител може да се разпространи и да засегне съседни на Видинска област територии, като това би довело до значително по-голям ресурс за справянето с него.
Въпросът ми към Вас е: какви мерки може да предприеме министерството за ефикасно, своевременно противодействие и пресичане разпространението на този вредител и каква подкрепа може да се окаже на засегнатите общини от страна на държавата? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин министър, заповядайте да отговорите в рамките на три минути на поставения въпрос за въпросния вредител.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Попов, през последните години се установява нарастване на въздействието на абиотичните и биотичните фактори върху състоянието на горите. Над 60 вида са факторите, причиняващи ежегодно повреди, изсъхване и физиологично отслабване на насажденията в страната.
Изключителното засушаване и много високите температури на въздуха през 2012 г. доведоха до силно намаляване на водните запаси в почвата, до изключително ниска въздушна влажност и съответно физиологично отслабване, най-често проявяващо се в съхнене на горските култури.
Министерството на земеделието и храните осъществява държавна политика в областта на защитата на горските територии от вредители, болести и други повреди, включително и използването на растителнозащитни продукти. Съгласно Закона за горите защитата на горските територии от болести и вредители се организира и осъществява от собствениците, съответно от лицата, на които територията е предоставена за управление за тяхна сметка. Тази защита включва профилактични мерки и карантинни мероприятия, провеждане на наблюдение и сигнализация, както и борба с вредителите и болестите.
Наблюденията за установяване на здравословното състояние на гората и наличието на насекомни вредители, болести и други повреди се провеждат целогодишно от специалисти с лесовъдско образование.
Въз основа на подадените сигнали в информационната система на Изпълнителната агенция по горите лесозащитните станции след допълнителни обследвания и лабораторни анализи изготвят всяка година прогноза за очакваните нападения от вредители, болести и други повреди през следващата година. На базата прогнозите на лесозащитните станции собствениците на гори организират и провеждат тези мероприятия в защита на гората.
Като цяло здравословното състояние на горите в страната е добро. Градацията на гъботворката – най-разпространеният насекомен вредител в нашите широколистни гори, няма ясно изразена характеристика.
В предходните години са отчитани силни нападения от този вредител, като са достигнали до 1,5 милиона декара засети гори. Този вредител е с ясно изразена градация, а през 7-8 години достига до състояние на масово размножение – каламитет. Напада в силна степен широколистните гори в страната. В такива случаи съгласно Закона за горите защитата се организира и контролира от лесозащитните станции за сметка на държавния бюджет.
Съгласно нормативната уредба под масово размножаване – каламитет, се стича, когато са нападнати повече от 20% от площта на съответните дървесни видове в страната или е засегната горска територия на повече от една област. По изготвената прогноза на лесозащитните станции, приета на заседание на Националната комисия по лесозащита към Изпълнителната агенция по горите, през 2013 г. в страната се очакваше силно нападение на вредителя на площ около 260 хиляди декара, в това число във Видинска област на около 45 хиляди декара – държавни, общински и частни гори. С писмо лесозащитната станция в град София е уведомила областната управа на град Видин за оказване на съдействие и търсене на възможности за осигуряване на необходимите средства за защита на горите общинска собственост.
Северозападното държавно предприятие в град Враца извърши във Видинска област през месец май тази година авиоборба върху 15 хиляди и 700 декара силно нападнати площи, като освен държавните, които са на 7 хиляди и 100 декара, напръска и около 8 хиляди и 600 декара частни гори поради технологична невъзможност да се отделят от имотите, които са държавна собственост. Основните трудности при осъществяване на борбата са невъзможността на собствениците на гори, общини и частни стопани да осигурят необходимите средства за осигуряване на тази защита.
В граничните райони, в които попада и област Видин, се наблюдават процеси на трансграничен пренос на болести и вредители от съседните страни. В момента сме в календарен период, в който вредителят гъботворка не нанася повреди, тъй като е в стадий на развитие какавида.
Провеждането на борба в този стадий на развитие на вредителя не е необходимо, тъй като тя е неефикасна. През есента предстои лесопатологично обследване по яйцата на пеперудата във всички засегнати гори. При установяване на силно нападнати площи от този вредител, в това число и каламитета на гъботворката, същите ще бъдат предложени за авиоборба през пролетта на 2014 г. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви за отговора.
Господин Попов, желаете ли да направите реплика на отговора на министъра?
ФИЛИП ПОПОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Благодаря за изчерпателния отговор на моя въпрос. Разбрах чисто законовите бележки, които стоят пред възможността министерството, в частност, разбира се, държавата да спомогне за разрешаването на този проблем. Той е заварен проблем. Тази констатация е извършена още март месец по отношение на този вредител.
Не знам дали е изготвен технологичен план за борба с този вредител, тъй като съгласно чл. 132 от Закона за горите защитата на горските територии от болести, вредители и други повреди се организира и провежда при условие и по ред, определен с наредба на министъра на земеделието и храните, а съгласно чл. 57 от тази Наредба - № 12 от 16 декември 2011 г. за защита на горски територии от болести и вредители следва да се изготви такъв технологичен план, който да включва нападнатата площ, вид на вредителя, необходими средства и прочие. Не зная дали към март месец е изготвен такъв технологичен план и ако не е съответните институции, които са отговаряли за него, считам, че следва да понесат своята отговорност.
Благодаря Ви и се надявам на подкрепата на министерството за борба с този вредител в Северозападна България и Видинска област. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Попов.
Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Попов! Не съм информиран за предприетите мерки, но бих искал да Ви кажа, че сме готови и наблюдаваме ситуацията при размножаване и увеличаване на каламитета на гъботворката да се организират спешни действия. Убеден съм, че ще се намерят средства за осъществяване на авиоборба в подходящия момент, при който да имаме по-голяма ефикасност, ще набележим и мерки, които да бъдат в помощ на всички, които опазват горите.
Същевременно ще търсим онази връзка, която е необходима между общините, държавата и частните собственици на земи. Когато се осъществява борба, много от частните собственици на земя, действително считат, че не може да се раздели пръскането за една или друга гора, а знаете как преплитането е толкова близко. Така че ще се опитам да намеря онзи момент за сближаване на всички, които милеят за българската гора. Готов съм да помогна в това отношение с каквото зависи от Министерството на земеделието и храните. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин министър. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Сега на зададените питания и въпроси ще отговаря министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев.
Първи ще отправи своето питане към министъра на икономиката и енергетиката Жельо Бойчев относно бъдещата оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” за следващия програмен период 2014-2020 г. Това е питане.
Господин Бойчев, ако желаете, може да зададете първо втория си въпрос, но ще трябва да предупредя министъра за въпроса, който ще зададете.
Уважаеми господин Стойнев, към Вас ще бъде отправен въпрос от народния представител Жельо Бойчев относно състоянието на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”. Имате две минути да развиете въпроса си.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (КБ): Благодаря за разбирането, госпожо председателстващ.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Просто така логически са подредени въпросите, които бих искал да отправя към министъра.
Уважаеми господин министър, извън многото неща, за които отговаряте, Вие имате един голям инструмент в помощ на малкия и средния бизнес, а именно това е Оперативна програма „Конкурентоспособност”. Предвидено е по тази програма да бъдат предоставени директно на бизнеса по ос 1 и ос 2 в програмния период 2007-2013 г. средства в размер на 1,5 млрд. лв. Извън тях допълнително се планира да се получат от фирмите и да се добавят пари по финансовия инструмент „Джереми” в размер над 684 млн. лв. Това е огромен ресурс.
За сметка на това в последните три години и половина наблюдавахме фалити на десетки хиляди малки и средни предприятия в България и ръст на безработицата. Изключително нищожна беше ползата за българския бизнес от Оперативна програма „Конкурентоспособност”.
Господин министър, по-скоро беше създадена една враждебна среда за малкия и средния предприемач от норми, процедури, правила за работа, които по-скоро отблъскваха, отколкото да помагат на бизнеса в търсене на тези средства.
Справката показва, че имаме над 430 одобрени, спечелени проекти с отказ за изпълнение.
Моят поглед върху програмата от информацията, която я има в сайта на Народното събрание, в сайта на Вашето министерство, в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейския съюз, показва изключително тревожни факти. В тази връзка отправих и въпроса към Вас, тъй като предходните управляващи в голяма степен афишираха успехи в тази програма. Бих искал пред Народното събрание да ни информирате какъв е процентът на сертифицирани от Европейската комисия средства по всяка една от осите на оперативната програма, колко са застрашени от загуба в рамките на тази и следващата година, какъв е успехът на усвояването на средствата, предоставени за сертифициране на банките и за реализиране на банкови инструменти за облекчаване на достъпа до кредит на бизнеса и какви мерки предприемате, за да не се стигне до загуба на средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Бойчев.
Господин Стойнев, имате възможност за отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бойчев!
Към 31 май 2013 г. процентът на сертифицираните от Европейската комисия средства по всяка от приоритетните оси на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013 г., е, както следва:
- Приоритетна ос 1 – развитие на икономика, базирана на знанието и иновационни дейности 4,19%.
- Приоритетна ос 2 – повишаване ефективността на предприятията и насърчаване на развитието на благоприятна бизнес среда 26,62%.
- Приоритетна ос 3 – финансови инструменти за развитие на предприятията 99,72%.
- Приоритетна ос 4 – укрепване на международните пазарни позиции на българската икономика – едва 8,68%.
- Приоритетна ос 5 – техническа помощ 16,25%.
Не е необходима сериозна експертиза, господин Бойчев, за да се разбере, че резултатите са неубедителни за средата на 2013 г., която е последната година от програмния период 2007-2013 г.
Усвояването на средства по Приоритетна ос 1, по която се финансира разработване и внедряване на иновации, се ползва с широк интерес от страна на бизнеса, но поради неуспешен мениджмънт стойността на сертифицираните разходи е изключително ниска.
Усвояването по Приоритетна ос 2, по която са получени най-много проекти и са сключени най-голям брой договори за безвъзмездно финансиране, също не е на необходимото ниво, предвид широкия интерес, който има българският бизнес. Констатират се системни проблеми и слабости в мениджмънта, които са се отразили върху използването на договорите от страна на бенефициентите и са довели до удължаване на тяхното изпълнение.
Удължаването на сроковете за изпълнение на договори с бенефициентите автоматично се измества във времето в периода на изплащане на безвъзмездната помощ и увеличава риска от загуба на средствата.
Необходимо е да се отбележи, че средствата по Приоритетна ос 3, заделени за изпълнението на инициативата „Джереми България”, са сертифицирани от Европейската комисия след отпускането им.
Констатират се слабости и при изпълнението на договорите за финансиране с институционалните бенефициенти по Приоритетна ос 4, като това е довело отново до удължаване на изпълнението им, забавяне при плащанията и неубедителни резултати в усвояването на средствата.
Средствата по линия на оперативната програма, заделени за изпълнение на инициативата „Джереми България”, възлизат на 350 млн. евро и към момента тези средства са сертифицирани от Европейската комисия.
Продуктите за облекчаване на достъп до кредитиране на малки и средни предприятия по оперативната програма в рамките на изпълнението на инициатива „Джереми България” са, както следва:
Финансов инструмент „Гаранции покриващи загуби по портфейл от заеми” – изпълнението на инструмента стартира през месец септември 2011 г., когато са подписани договорите с финансовите посредници. Кредити по инструмента могат да бъдат отпускани на малки и средни предприятия до края на 2015 г. Бюджетът на инструмента към настоящия момент е 301 млн. евро, от които 60 млн. 200 хил. евро по оперативната програма.
По предварителни данни до края на месец май 2013 г. по инструмента са отпуснати приблизително 3 хил. заема на малки и средни предприятия на обща стойност над 185 млн. евро, което представлява 61% от бюджета на инструмента.
Финансов инструмент „Предоставящ финансиране с елемент на споделяне на риска”. Срокът за кандидатстване от страна на финансовите посредници по инструмента изтече на 28 септември 2012 г. През декември 2012 г. са сключени договори с първите четири банки по инструмента. В началото на второто тримесечие на 2013 г. е сключен договор с още един финансов посредник. В процес на сключване са договори с още два финансови посредника.
Към настоящия момент бюджетът на инструмента е 400 млн. евро, от които 200 млн. евро по оперативната програма.
По предварителни данни от началото на годината до края на месец май 2013 г. по инструмента банките, с които има сключени договори, са отпуснали приблизително 257 заема на обща стойност 35,5 млн. евро. Инструментът е все още в начален етап на изпълнение. В зависимост от резултатите от изпълнението на инструмента и констатиране на необходимост ще се предприемат допълнителни облекчения.
Към настоящия момент управляващият орган на оперативната програма изплаща разходите във връзка с подадени отчети от страна на бенефициентите в нормативно установения срок в ПМС № 179 от 10 август 2010 г. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам, госпожо председател. Съгласно разпоредбите на постановлението управляващият орган разплаща разходите като разглежда и се произнася по всички отчетни документи, представляващи основание за плащане в срок 40 работни дни от датата на тяхното получаване, като уведомява за това писмено бенефициента. Междинните и окончателни плащания към бенефициента се извършват в срок от 10 работни дни след одобряване на документите от управляващия орган. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Бойчев, имате възможност за реплика към отговора на министъра.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (КБ): Благодаря за отговора, господин министър.
Смисълът на моя въпрос беше да се сложи точка на дълго коментирания през последните месеци анализ на състоянието и резултатите на Оперативна програма „Конкурентоспособност”, Вие го направихте в момента в залата. От този разговор и от отговора на Вашия въпрос аз разбрах, че по приоритетна ос реално усвоените средства са 4,19%. По Приоритетна ос „Повишаване ефективност на предприятията и насърчаване развитието на благоприятна бизнес среда” – 26%, „Укрепване на международните пазарни позиции на българската икономика” – 8,68%, Приоритетна ос „Техническа помощ” – 16,25%. Това са официалните резултати. Добре е българските граждани да знаят какво се е постигнало в рамките на един мандат управление на Политическа партия ГЕРБ в Министерството на икономиката и енергетиката, пряко отговарящо за управляващите органи за работата на тази оперативна програма.
Зад това стоят пропуснати работни места, зад това стоят пропуснати инвестиции и без да стартираме тази програма, господин министър, реално и ефективно няма как да реализираме и устойчив растеж в нашата страна. Имам надежда от Вашия отговор, рискът от загуба на тези 30 млн. евро за 2013 г., 60 млн. евро за 2014 г. – Вие, Вашият екип и Вашата администрация да направите всичко възможно тези пари да не бъдат връщани. Те трябва да стигнат до българските предприемачи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Бойчев.
Господин министър, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, напълно съм съгласен с Вас, изпуснато бе ценно време тези средства да достигнат до българския бизнес, тъй като и по данни на Евростат ние сме икономиката с най-много фалиращи фирми. За съжаление, през последните години като че ли имаше едно разминаване между това, което желае бизнеса и това, което администрацията предоставя, но Ви уверявам, че от сега нататък това разминаване вече няма да го има, напротив бизнесът и администрацията ще бъдат партньори, защото тези пари, които са предоставени по оперативната програма, са за българския бизнес, така че мястото им е в българската икономика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви и аз, господин министър.
Сега господин Жельо Бойчев ще може да развие питането си към министъра на икономиката и енергетиката за бъдещата Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” за следващия програмен период 2014-2020 г.
Имате три минути да развиете питането, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Смисълът на грешките и анализът на резултатите трябва да ни води до по-добри действия и затова притеснен от информацията, която имаше в средствата за масова информация относно готовността и подготовката на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” за втория програмен период 2014-2020 г., си позволих да отправя това питане към Вас, господин министър.
Това, че голяма част от средствата няма да стигнат до българския бизнес в първия програмен период се дължи до голяма степен и на схемите за финансиране. Те са доста размити, следват нецеленасочена политика на правителството по отношение на развитието на бизнеса и иновациите. Няма приоритизация, а там, където има, тя е доста спорна.
Аз ще си позволя да дам само един пример. Имаше скандал миналата година, където в една схема едновременно се обслужват технологични и фундаментални иновации – помните така наречения случай „Митко Пайнера”. Човекът няма никаква вина за това, че някой е решил, одобрил и е включил в рамките на част от схемите за финансиране такъв тип така наречени „фундаментални иновации” с доста неясни ефект и стойност към българската икономика.
В тази връзка бих искал да ни информирате за напредъка и подготовката на бъдещата оперативна програма и в каква степен това, което обещахме – разговора, дебата с браншовите, неправителствените организации и представителите на бизнеса, се води в посока тя да бъде изградена с такъв тип мерки, правила и процедури, които да бъдат съгласувани и да бъдат в помощ на малките и средни предприятия в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин Стойнев.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бойчев! Процесът по подготовката на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 г.” стартира през 2012 г. с решение на Министерския съвет, с което одобрява списък с тематични цели, оперативни програми и ведомства, които да подготвят новите оперативни програми. В хода на подготовката на концепция за Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” са проведени проучвания и фокус групи сред бенефициенти и други заинтересовани страни, бизнес организации, научни институти, консултанти и други по отношение опита им с настоящата Оперативна програма „Конкурентоспособност”.
Едновременно с това в края на 2012 г. и началото на 2013 г. са проведени интензивни работни срещи и консултации с бизнеса в рамките на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги с Международната банка за възстановяване и развитие. Въпреки проведените консултации и работни срещи предишното ръководство прави опит с едно-единствено заседание на 26 април 2013 г. на тематичната работна група да се одобри концепция за Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” с обособени три приоритетни оси, както следва: Приоритетна ос 1 „Иновации и предприемачество”, Приоритетна ос 2 „Конкурентоспособност и ресурсна ефективност”, Приоритетна ос 3 „Финансови инструменти”.
По приоритетни оси 1 и 2 се предвижда да бъдат изпълнявани мерки в подкрепа на организациите, подкрепящи бизнеса, с цел предоставяне на модерни иновативни услуги в зависимост от техните функции. Както на заседанието от 26 април 2013 г., така и в периода 29 април 2013 г. – 15 май 2013 г. са получени становища, съдържащи препоръки и изразяващи несъгласие с голяма част от заложените подходи, цели и инструменти в Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Становища са изпратени от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската търговско-промишлена палата, неправителствени организации, тематична група „Социални организации“, академичната общност, Националното сдружение на общините в България. Препоръки са изразили и представители на министерствата в работната група.
Въпреки получените ясни сигнали от страна на представителите на обединенията на предприятията в България, представени в работната група, предишното ръководство на управляващия орган не е взело под внимание забележките на бизнеса, който ще бъде пряк ползвател на средствата по оперативната програма, като на 27 май е публикувало спорната концепция на интернет страницата на Оперативната програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“, съдържаща по-задълбочена обосновка и допълнителна информация за предложения подход, обсъдени на първото заседание на работната група на 26 април.
По този начин е допуснато напрежение между управляващия орган и заинтересованите страни поради недопустимо нарушение на диалога, съчетано с липса на обратна връзка за причините, поради които не са отразени препоръките на бизнеса.
С встъпването си в длъжност новото ръководство на Министерството на икономиката и енергетиката и управляващият орган незабавно възстанови и задълбочи диалога с цел постигане на единно разбиране по представените от страна на бизнеса и браншовите организации становища и предложения по концепцията на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ за периода 2014-2020 г., както и по-пълно отразяване на действителните нужди на българската икономика при разработването на новата оперативна програма.
Новото ръководство на Министерството на икономиката и енергетиката инициира провеждането на работни срещи с всички заинтересовани страни от работната група, които се проведоха в периода 6-11 юни 2013 г. На работните срещи бяха обсъдени всички препоръки и коментари, предоставени от организациите на работната група.
Въз основа на проведените разговори и постигнатите договорености се предвижда да бъде разработена втора версия на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, която да бъде представена за обсъждане на второто заседание на тематичната работна група в края на месец юни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Бойчев, имате възможност да зададете два допълнителни въпроса.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (КБ): Уважаема госпожо председателстващ, няма да задавам допълнителни въпроси към господин министъра. Разчитам на това, че той и ръководената от него администрация са си направили извода от резултата от досегашното действие на програмата и са разбрали, че няма как да създаваш мерки за подкрепа на бизнеса без преди това да си се допитал какви са неговите реални потребности и без подобна инициатива да бъде съгласувана с него. Иначе всичко, което правим, е обречено на провал.
Надявам се този стратегически реформаторски подход, който виждам във Вас в самото начало, да бъде съхранен оттук нататък и да бъде приложен както в сферата на иновациите, така и на секторите в икономиката, които трябва да бъдат приоритизирани и подкрепяни по оперативната програма в следващия програмен период. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Господин министър, имате ли нещо да допълните? Благодаря.
Следващото питане е от народния представител Димчо Михалевски относно политиката на Министерството на икономиката и енергетиката за гарантиране успешното използване на средствата по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 г.“
Господин Михалевски, в рамките на три минути имате възможност да развиете своето питането.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми господин министър! Този въпрос е изключително важен по няколко причини. Първо, констатациите на всички в България са, че икономиката ни е в сериозна депресия и моторът, който може да изведе България, в момента не работи нормално.
Вторият важен въпрос, свързан с моето питане, е, че за следващия планов период по новата планирана Програма „Иновации и предприемачество“ основната роля и фокус в програмата ще бъде акцентът върху инвестиции в иновации.
Вие преди малко, в отговор на въпрос от мой колега, споменахте числата на усвояване към момента и ето, първата приоритетна ос на тази програма, а именно за стимулиране на стартиращи иновативни предприятия и разработване на иновативни продукти, е с усвояване малко над 4,19%.
Като цяло, ако сме непредубедени или по-скоро неинформирани, ако погледнем данните в програмата и видим, че тя има реално разплатени средства 47,96% и реално възстановени сертифицирани средства от Европейската комисия 50,17%, ще кажем дори, че тази програма е отличник.
Но ако се вгледаме по-внимателно в числата и направим анализа и на базата на приоритетните оси, които Вие споменахте, и за момент изключим приоритетна ос 3, свързана с инструменти за финансов инженеринг, виждаме, че реално програмата от другите оси е усвоила 16,8% от целия ресурс. А те са насочени именно към подпомагане технологичната модернизация на предприятията към иновациите и към, подчертавам, стимулиране на укрепване на позициите, на международните пазарни позиции на българските предприятия в чужбина.
Какъв е изводът? Изводът е, че имаме огромен проблем. Вглеждайки се в ос 3 „Финансов инженеринг“, реално средствата, които до момента – Вие споменахте числото 185 млн. евро, които са стигнали до българските предприятия – това най-вече е през Гаранционния фонд, и тепърва предстои да стартира шестият фонд, инструментът за предоставяне на финансиране чрез споделяне на риска, де факто истинската стойност на ресурса – национален и европейски, който през този инструмент е стигнал до българските предприятия, е от порядъка на 15%.
Възниква въпрос. Имаме две години и половина до края на реалното усвояване на програмата – реално ние някъде сме под 30% цялостно усвояване на средствата, доста под 30%. Какво ще се направи, първо, за цялостното подобряване на усвояването, тъй като имаме още един риск, който искам да спомена? До края на годината планът за тази година от възстановяване на средства на Европейската комисия, който трябва да получим обратно от тях, е в размер на 125,6 млн. евро, като за първите пет месеца – за зрителите и слушателите на Националното радио, ще припомня, че са възстановени 12 милиона, тоест 10%, а в оставащите седем месеца трябва да бъдат възстановени още 112-113 милиона или 90%.
Моят въпрос към Вас е: какво ще направим по финансовите инструменти, по цялостния инструмент „Джереми“ и как ще преодолеем риска от загуба на средства по автоматичното освобождаване – правилото „n + 2 и n + 3“, и най-важният въпрос е как тези средства реално ще стигнат до българските предприятия и до българската икономика? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Михалевски.
Господин Стойнев, имате възможност за отговор.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! В началото на 2013 г. рискът от загуба на средства по програмата към края на годината бе оценен на 50 млн. евро. Управляващият орган предложи и бяха приети мерки. Те обаче се оказаха закъснели към 31 май 2013 г. и все още съществува риск от загуба на средства за 2013 г., който по оперативната програма се оценява на около 30 млн. евро, а за 2014 г. – на 60 млн. евро.
С цел минимизиране на загубата на средства в дългосрочен план новото ръководство на Министерството на икономиката и енергетиката и управляващият орган на оперативната програма планира да ускори процесите по оценка на проекти и сключване на договори за безвъзмездна помощ, да въведе подходяща организация за ускорено съгласуване на документи на бенефициентите, изпълняващи договори по оперативната програма, за да не се стигне до тяхното удължаване, да ускори процесите по разглеждане и одобрение на отчети с искане за плащане.
В процеса на изпълнението на финансовите инструменти, създадени по инициативата „Джереми”, към момента не са идентифицирани сериозни проблеми. Резултатите по кредитните инструменти показват сериозен напредък при изпълнението. Важно е да се спомене обаче, че с оглед ускоряване на напредъка по някои от финансовите инструменти са предприети следните мерки:
По финансови инструменти гаранции, покриващи загуба на портфейл от заеми, през 2011 г. на два пъти са предприемани корективни действия, насочени към облекчаване на условията за предприятията, състоящи се в следното:
- разширяване на обхвата на инструмента за осигуряване на оборотни средства към всички икономически жизнеспособни дейности, насочени към засилване на стопанската дейност на предприятията;
- добавяне на револвиращи кредитни линии след допустимите транзакции през втората половина на 2012 г.;
По отношение на рисковия профил на портфолиото на финансовите посредници, са премахнати изискванията за концентрация на предприятия с най-нисък рейтинг;
- увеличаване на максималния срок за погасяване на инвестиционните кредити от 6 на 10 години.
В резултат на предприетите мерки в момента се наблюдава увеличаване на усвояемостта по инструмента през последното тримесечие. По предварителни данни към края на месец май 2013 г. по инструмента са отпуснати приблизително 3 хиляди заема на малки и средни предприятия на обща стойност над 185 млн. евро, което представлява 61% от бюджета на инструмента.
При по-голямата част от капиталовите инструменти, като Фонд за рисков капитал, Мецанин фонд и Фонд за растеж, се наблюдават трудности, свързани със срещани затруднения при набиране на частен капитал от страна на избраните финансови посредници. Слабият интерес на частните инвеститори към по-рисковите сегменти на пазара се наблюдава като обща тенденция в целия регион.
Във връзка с посоченото след анализ на напредъка по капиталовите инструменти, през отчетния период Европейският инвестиционен фонд констатира липса на сериозен напредък при набирането на частен капитал от страна на избрания фонд – мениджър по финансовия инструмент Фонд за растеж или „Аксес Кепитъл” през 2012 г. В началото на 2013 г. Европейският инвестиционен фонд прекрати ангажимента си към избрания финансов посредник по финансовия инструмент Фонд за растеж. Решението на Европейския инвестиционен фонд е съгласувано с Инвестиционния борд и заделеният финансов ресурс в размер на 30 млн. евро, финансирани по Програмата за конкурентоспособност, е пренасочен към друг инструмент.
Европейският инвестиционен фонд разработи нов капиталов инструмент – Фонд за съфинансиране, с финансов ресурс 20 млн. евро по линия на Оперативната програма „Конкурентоспособност”, който се очаква да бъде обявен в най-кратък срок и към който е адресиран констатираният проблем по отношение на необходимостта от предварително привличане на капитал от частни инвеститори.
Липсата на изискването за предварително набиране на частни средства дава възможност непосредствено след избирането на съответния финансов посредник изпълнението на дейностите по инструмента да стартира. Изпълнението на всички създадени финансови инструменти в рамките на инициативата „Джереми” се проследява внимателно и при необходимост ще бъдат предприети допълнителни корективни действия.
Господин Михалевски, Вие сте напълно прав, че главното усвояване е съсредоточено в така наречените „финансови инструменти”. За съжаление, предишното ръководство на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма не е разбрало това, което иска българският бизнес. Той иска модернизация на своите предприятия. Това е основното, което той иска. За съжаление, целенасочено са създадени препятствия тези пари да отиват до българския бизнес. Има много разочаровани, има хора, които се отказват, казвайки: „Какъв е смисълът да кандидатствам по оперативната програма, когато знам, че няма да спечеля проекта, че администрацията ще ме бави”.
Уверявам Ви, че са проведени разговори с ръководството на оперативната програма. Поемам като ангажимент улесняването на достъпа до този финансов ресурс, който Европейската комисия е предоставила за българските предприятия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Михалевски, имате възможност за два уточняващи въпроса.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин Стойнев, аз ще концентрирам двата си уточняващи въпроса, визирайки сроковете и проблемите, които имаме.
Първият е свързан наистина с риска за усвояване на средствата до края на годината. Бяха идентифицирани мерки, които да свалят оценката от 50 млн. евро загуба до 15 млн. евро. Считам, че тук са необходими повече усилия, насочени най-вече към самата процедура, която беше обявена – за енергийна ефективност и зелена икономика, с бюджет над 150 млн. евро. Има потенциал бързо да започне усвояването по нея.
Моят въпрос, като се надявам да му отговорите утвърдително, е: ще се концентрирате ли върху облекчаване на процедурите както по тази конкретно обявена процедура за енергийна ефективност, така и по отношение на администрацията на управляващия орган с бенефициентите, защото действително бюрократизацията през последните две години създаваше проблеми, макар да имаше различни опити за подобряване, но недостатъчни. Това е първият въпрос.
Вторият въпрос е свързан с финансовите инструменти. Там ще концентрирам въпроса за целия планов период до 2013 г. Гаранционният фонд в момента е този, който усвоява средства. Ще припомня за нашите слушатели, че там България и Европейският съюз заложиха 78 млн. евро, а банките, които участват в него, допълнително още 314 милиона. Реално обаче другият инструмент за рисково финансиране сега тръгва. Там има 150 млн. евро от Европа и България и 150 млн. евро от банките. Останалите обаче 4, които са за дялово финансиране, Вие споменахте единия, че е прекратен договорът с Фонда за растеж, практически там стоят 122 млн. евро. В момента те формално се отчитат като усвоени, но реално стоят и поради липса на възможност за привличане на частен капитал няма шанс да тръгнат.
Моят въпрос е: готов ли сте, както и с Фонда за растеж, да бъдат прекратени договорите с посредниците за Мецанин фонда, за Рисковия фонд и за инструмента за подкрепа на предприемачеството и предоставяне на първоначално финансиране, защото очевидно там архитектурата на планиране не е била добра и няма как да сключваме договори предварително с посредници, които не са набрали необходимия частен капитал, за да може тези средства в много къси срокове да бъдат пренасочени към оси и мерки, които реално могат да стигнат до българските предприятия? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Михалевски.
Господин Стойнев, имате възможност да отговорите на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! Облекчаване на процедурите е наложително. Това трябва да стане и в диалог с бизнеса, на което най-много държа, за да е ясно, че едно облекчаване няма до доведе до повторно облекчаване и процесът отново да се стопира.
Започнали сме разговори, дори във вторник ще имам среща с национално представителна работодателска организация именно по облекчаване на процедурите за енергийна ефективност, така че тези пари наистина трябва да бъдат усвоени.
Що се касае до финансовите инструменти, имаме проблем. Имаме голямото желание процедурите и начинът, по който са направени тези три фонда, за които вече говорихме, да бъдат стопирани, прекратени или преработени. Не е толкова лесно. Възложил съм на новото ръководство на управляващия орган да вземе мерки по най-бързия начин тези пари, които уж се водят, а де факто не стигат до българския бизнес, да стигнат реално до него. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Михалевски – за отношение към отговора.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин министър, първо, направете така, че вратите на министерството и на управляващия орган да бъдат широко отворени за малките и средните предприятия. Те имат нужда от това, всички имаме нужда от това. Смятам, че тази програма има потенциал, защото бенефициентите в реалния сектор са най-чувствителни към ефектите, които може да постигне тази програма. Цялото общество е чувствително. Това ще генерира работни места.
Не се колебайте! Аз самият съм запознат с казуса. Има възможност тези останали три фонда за дялово финансиране да бъдат прекратени. Те са грешно планирани и проектирани, не вършат работа.
Може в тясна връзка с Европейската комисия и с банковия сектор да се намери друго решение, което да бъде полезно едновременно и за програмата, и за бенефициентите по нея.
Не трябва да забравяме да си научим добре уроците от тази програма. С това ще завърша.
Гаранционният фонд, докато беше планиран да финансира само инвестиции, неотчитайки тежкото икономическо състояние в страната и непредвидимостта в икономическата среда, а това пак е във Вашето поле, защото пряко и косвено, подобрявайки условията в икономическата среда чрез различните мерки, които правителството може да поеме – и по ритмичност на разплащането, и по намаляване на лицензионните и разрешителни режими, всъщност ще подобрите усвояването на средствата по тези програми. Ще припомня, че когато беше направено изменението в Гаранционния фонд, за да могат фирмите да ползват средствата и за оборотен капитал, тогава усвояването тръгна нагоре. Следователно ние трябва да бъдем много чувствителни, да държим ръката на пулса на българската икономика и на малките и средни предприятия. Особено важно е това нещо да рефлектира в следващата програма и следващия планов период. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски.
И последният въпрос в днешния парламентарен контрол ще зададе народният представител Димитър Димов относно преустановяване мощността на ТЕЦ „Марица Изток 2”.
Заповядайте, господин Димов, да развиете своя въпрос.
ДИМИТЪР ДИМОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Господин министър, една от актуалните теми, които вълнува и притеснява българските граждани в момента, е ще поскъпне ли цената на тока от 1 юли тази година.
Чуждите електроразпределителни дружества в България имаха наглостта да поискат ново, напълно неоснователно 40 процентно увеличение на цената на тока, което, разбира се, ще доведе до непосилност за стотици хиляди български граждани да си плащат сметката за електроенергия.
Както знаете, Партия „Атака” неведнъж е повдигала темата, че цената на тока в България спрямо покупателната способност на българския гражданин е най-висока в цяла Европа. Именно заради това ние от Партия „Атака” внесохме предложение за мораториум и за замразяване цената на тока. Няма логично обяснение на това, че всеки ден получаваме данни за произведена енергия в излишък, а в същия момент цените на електроенергията се повишават.
Към днешна дата източниците на – забележете – най-евтината електроенергия в България – АЕЦ „Козлодуй” и Държавният ТЕЦ „Марица Изток 2”, работят на под половината от възможния си капацитет.
ТЕЦ „Марица Изток 2” в момента работи на около 30 до 40% от своя капацитет или отнесено в цифри той произвеждаше 600 мегавата електроенергия от възможните 1600 мегавата. Цената за един мегават електроенергия, произведена от него, е 65 до 70 лв. За сравнение цената на електроенергията, произведена от фотоволтаичните модули варира от 236 до 400 лв. за един мегават час, което средно е от около три до шест пъти по-скъпо. Тези данни са на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за 2012 г.
В тази връзка въпросът ми към Вас, господин министър, е следният: кое е наложило преустановяването на производството на евтината електроенергия от държавния ТЕЦ „Марица Изток 2”? И могат ли хилядите работници в ТЕЦ-а да бъдат спокойни, че няма да изгубят работата си вследствие на ограничения работен капацитет? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви и аз, господин Димов.
Господин министърът ще отговори на зададения въпрос.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димов! Вие сте напълно прав – още с встъпването в длъжност на новото правителство бяхме посрещнати с искане за увеличаване на 40% на крайната цена на електроенергията за потребители. В първите дни министър-председателят възложи създаването на работна група, която именно да създаде един нов модел за оценяване и по-скоро за ценообразуване, който да бъде по-прозрачен, който да бъде по-достоверен и който да бъде, разбира се най важното – по-справедлив.
Разбира се за ТЕЦ „Марица Изток 2” и за АЕЦ „Козлодуй” Вие сте напълно прав – не е нормално, когато имаме такива производствени мощности, да работят на изключително ниски обороти, а в същото време ние да изкупуваме скъпата електроенергия, произведена от други източници. Само че преди нас някои хора са подписали дългосрочни договори. Именно промените, които днес направихме тук в Парламента на първо четене ще позволят общественият доставчик, когато сформира микса, да включва енергията, произведена от АЕЦ „Козлодуй” и от ТЕЦ „Марица Изток 2”.
Но, за да работят на пълни мощности за нас е важно да изнасяме електроенергия. Защо го казвам? Защото, за съжаление тази икономическа криза в България се отразява наистина много тежко. Съотношението потребление на енергия от домакинства спрямо промишленост е 70 към 30. Каква икономика имаме в момента ние? Ние нямаме никаква икономика. В началото на 90-те години или в края на 80-те години съотношението е било 96% промишленост – 4% бит. Сега наистина има една спряла икономика.
За да тръгне ТЕЦ „Марица Изток 2” да работи, ние трябва да отпушим износа на електроенергия. Затова считам, че мерките, които бяха предприети днес тук на първо четене от народните представители, именно ще ни даде възможност да отпушим износа.
Ще Ви дам една справка – липсата на износ и производство на електрическа енергия пряко се отразява и на дейността не само на ТЕЦ-а, но и на самите мини. Що се касае до другите държави, които имат, примерно, такса „износ”, мога да Ви кажа с, че държави като Германия, Австрия, Чехия, Полша и Словакия, стимулират износа си на електрическа енергия, като няма цена за пренос на електрическата енергия през електропреносната мрежа. За съжаление в България предишното управление е сложило такса от 17 евро или приблизително 35 лв. И в същото време ние искаме да изнасяме ток, в същото време искаме миньорите да работят. Те няма как да работят.
Миналата седмица бях в мини „Марица Изток”. Хората там ме посрещнаха със следното: „Господин министър, ние не искаме нищо, освен работа. Искаме работа.” За съжаление през последните три години и половина, защото господин Дянков изцяло е обсебвал целия финансов ресурс, който имат тези предприятия както за мините, така и за ТЕЦ-а. Те де факто не са правили никакви ремонти. Дори в самите мини нямат финансов ресурс за разкривки и хората в момента са притеснени и чакат от нас бързи и спешни действия. Да, те си получават заплатите, факт е, но миньорите ни казаха: „Ние усещаме, че не работим достатъчно. Значи нещо се случва, значи нещо става”. И затова именно действията, които предприехме днес, са първият етап, от който да си възвърнем българската енергетика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димов, имате възможност за реплика към отговора на министър Стойнев.
ДИМИТЪР ДИМОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Благодаря Ви за изчерпателния отговор.
Аз се радвам, че наистина сте осъзнали сложността на проблема, за който става въпрос днес тук и силно се надявам занапред във Вашите действия да се ръководите Ваш приоритет да бъдат хората, които работят в този сектор. Също така не само да не допускаме увеличаване цената на електроенергията, а и да се борим за нейното понижаване. Защото в крайна сметка тези източници на така наречената „зелена” енергия, която силно се дискутира тук, не създават работни места. Това е много важно. Тези източници на „зелена” енергия създават единствено бързо и най-вече сигурно забогатяване на една шайка хора, които най-често са свързани с приближени до хората във властта. Така че ние трябва да се борим за оставането на работните места на тези работници и за създаването на нови. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Димов.
Заповядайте, господин министър, за дуплика. Не желаете.
С това министър Стойнев отговори на последния въпрос в днешния парламентарен контрол. Той е и последният министър, който ще отговаря на въпроси.
Благодарим Ви, господин Стойнев, за изчерпателните отговори.

Следващото пленарно заседание ще бъде на 26 юни, сряда, от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,50 ч.)



Председател:
Михаил Миков



Заместник-председател:

Мая Манолова



Секретари:
Филип Попов

Шендоан Халит