Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Христо Бисеров

Секретари: Деница Златева и Шендоан Халит


ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Регистрирани – 126 народни представители. Има кворум, откривам заседанието. (Звъни.)
Процедура – господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин председателю, уважаеми колеги! Когато се изработваше новият Правилник за работа на Четиридесет и второто Народно събрание, ние от „Атака” предложихме всички заседания на Народното събрание да се предават пряко по Българската национална телевизия. Те така или иначе се предават пряко по Българското национално радио. Да виждат хората какво става в тази зала, кой е тук, кой как гласува, за да не се правят спекулации, защото някои от проблемите в държавата са били винаги плод на непрозрачност. Нищо по-добро няма от това българският народ да вижда всеки момент какво правят народните му избраници. В този момент мисля, че е особено удачно това наше заседание да бъде предавано по Българската национална телевизия.
Ние от тук нататък ще настояваме не само това, а и следващите заседания все повече и по-често да бъдат предавани по Българската национална телевизия – да видят хората, че тук не става нещо нередно, че тук нещата, които се правят, са в интерес на българския народ. От тази гледна точка мисля, че е нормално и редно да гласуваме за това предложение на „Атака” – заседанието ни да се предава пряко по Българската национална телевизия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
В чл. 47 от правилника е уреден този въпрос – че пленарни заседания по Българската национална телевизия и Българското национално радио се излъчват пряко по решение на Народното събрание, респективно всяка точка от седмичната програма, при постъпило процедурно предложение и решение на пленарната зала, може да бъде излъчвана пряко.
Само за сведение – при мен постъпи информация от Българската национална телевизия, че има технологична възможност, с оглед новите промени, да се създаде и отделен парламентарен канал, но това е въпрос на бъдещето.
Затова предлагам, когато има народен представител, който прецени особената важност на точка от дневния ред, да прави ад хок предложение и пленарната зала със свое решение да решава въпроса.
А сега Ви предлагам да преминем към програмата за работа на...
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Има гласуване. Има процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: За пряко предаване на днешното заседание.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Да бъде първа точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Първа точка.
Господин Шопов или господин Цонев ще конкретизира направеното процедурно предложение?
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака, от място): Аз го казах. Какво по-конкретно от това за пряко предаване? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: На точките от цялата седмична програма или на днешното заседание?
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака, от място): На днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: На днешното заседание.
Моля Ви режим на гласуване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Нека да обоснова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Отменете гласуването.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз правя предложение да гласуваме предаване само на първа точка – структурните промени в кабинета, защото ще става въпрос и за икономическа политика, и за дебат по мерките, които правителството ще предложи и които ние трябва да придвижим в много спешен порядък, което всички ще имат интерес да чуят и видят. А за останалите точки, ако се прецени, ще се направи друго предложение, така че аз конкретизирам.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): И втората е важна – за енергетиката.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: О`кей, няма никакъв проблем да се направи предложение и за втора точка. Ако смятате, че и първа, и втора трябва да бъдат, нека бъдат първа и втора, а за останалите – отделно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Преди да се води тази дискусия, трябва да има приета програма за работа и тогава с конкретни предложения да се прецени кои точки от дневния ред да бъдат предавани, още повече че от вчера до днес има някои промени в проекта, който бяхме приели на Председателския съвет. Затова предлагам да не подлагам на гласуване двете процедурни предложения, ако не възразявате, да приемем програмата и след това те да постъпят.
Господин Цонев, по първа и втора точка ще бъдат едни разисквания – такава е идеята, така че може би е добре да имаме предвид и втора точка.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС, от място): Нека да бъде приета програмата и след това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Поставям на гласуване седмичната програма за периода 27-28 юни 2013 г. със следното съдържание:
1. Проект на решение за изменение на Решение на Народното събрание от 29 май 2013 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България.
2. Проект на решение за персонални промени в Министерския съвет на Република България.
3. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Вносители: Борис Цветков, Георги Кадиев и Георги Гьоков.
4. Проект на решение за приемане на Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2012 г. Вносител: Министерският съвет.
Безсмислено е да бъде точка първа за четвъртък, защото вчера нямахме заседание.
5. Проект на решение за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне на документи, изслушване на кандидати и избор на член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание. Вносител: Антон Кутев.
6. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (Общ законопроект, изготвен въз основа на приетите на първо гласуване на 30 май 2013 г. законопроекти с вносители: Лютви Местан, Нигяр Сахлим и Хасан Адемов, 27 май 2013 г.; Мая Манолова и група народни представители, 27 май 2013 г.; Десислава Атанасова и Цецка Цачева, 28 май 2013 г.; Волен Сидеров и група народни представители, 28 май 2013 г.
7. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносители: Михаил Миков и група народни представители.
8. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносители: Явор Куюмджиев и група народни представители на 18 юни 2013 г. Приет на първо гласуване.
9. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства. Вносители: Сергей Станишев и група народни представители.
Доколкото няма постъпил още доклад за второ четене по Закона за специалните разузнавателни средства, предлагам от предложението да отпадне т. 9, а и поради изключителното натоварване на седмичната програма, която трябва да бъде разгледана в два дни.
10. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
Седмичната програма е приета.
Още едно предложение за промяна в приетата седмична програма – т. 5 да стане т. 4, а т. 4 да стане т. 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
С приетата седмична програма е уважено и предложението по ал. 3 на народния представител Явор Куюмджиев за включване на точка в дневния ред: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката с вносители Явор Куюмджиев и група народни представители.
Господин Куюмджиев, имате ли процедурни или други предложения в тази връзка?
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С оглед важността на предложените решения за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и с оглед на това, че регулаторният период за следващия ценови период изтича на 1 юли тази година, правя две процедурни предложения.
Първото е да съкратим срока за внасяне на предложения за второ четене от 7 на 6 дни, тоест да бъде установен до днес, до 18,00 часа.
Второто ми предложение е в съответствие с приетия правилник да приемем решение, с което да съкратим или отменим срока от 24 часа, които трябва да минат от внасянето на доклад за второ четене до гласуването му в залата.
Българските граждани очакват от нас да направим нещо за подобряване на тяхното социално състояние. По този начин бихме дали възможност Държавната комисията за енергийно и водно регулиране на базата на независими анализи и свое решение евентуално да постигне намаление на цената на тока за всички граждани на Република България.
Моля да подкрепите тези две предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Куюмджиев.
Има ли противни предложения?
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, разбирам спешността, разбирам, че трябва да направим всичко възможно, за да бъдат приети онези законови изменения и допълнения, за да дадем възможност регулаторният период да започне от 1 юли, но нарушенията, които ще направим в момента, нали знаете, че Народното събрание поема определен ангажимент, определена отговорност. Според мен препредаването на информацията от един член на комисията до председателя на Народното събрание, впоследствие да се влезе в залата, да се вземат определени кардинални решения, е неприемливо.
Предлагам да отложим гласуването по този въпрос, господин председател. Да седнем ръководството, да се разберем и след почивката да вземем решение какво би трябвало да направим след това.
Снощи имахме среща с работодателите. Срещата не протече приятно. Днес имаме среща със синдикатите. Да промениш един модел на ценообразуване и да вземеш решение сутринта рано в девет часа без две минути е неприемливо.
Моето процедурно предложение е в почивката, господин председател, да седнем – и аз като председател на Енергийната комисия, ако прецените, че трябва да участвам – и да вземем решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: При така създалата се ситуация аз ще подложа на гласуване направеното предложение. (Народният представител Явор Куюмджиев иска думата.)
Не може да има дискусия, господин Куюмджиев, по процедурата. Има направено предложение, има обратно предложение. Може би е добре засега да не взимаме решение по този въпрос, а след почивката да се стигне до решение. Нека да се чуят още веднъж аргументите, защото има два избора, за които хората ни гледат: или действия по решаването на този въпрос, или нерешаването му.
Моля, гласувайте.
РЕПЛИКИ: Нека да отложим гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Да, предложих отлагане на гласуването по този процедурен въпрос. Той да се реши след почивката, след дискусия.
Гласували 108 народни представители: за 77, против 12, въздържали се 19.
Приема се.
След почивката и след консултации този въпрос отново ще бъде гледан в пленарната зала.
Повтарям, въпросът, който постави господин Куюмджиев, е свързан със скъсяване на срока на предложенията за второ четене и скъсяване на възможността за разглеждане на доклада в утрешното заседание, доколкото е прието и като точка от Програмата на Народното събрание. Този въпрос ще се реши след почивката.

Съобщения:
Постъпил е и е раздаден на народните представители Общ законопроект от Комисията по правни въпроси по приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Вносители – Янаки Стоилов, Мая Манолова, Волен Сидеров и група народни представители. Седемдневният срок изтича на 4 юли 2013 г.
На 24 юни в Народното събрание е постъпило искане от главния прокурор на Република България за даване на разрешение от Народното събрание за възбуждане на наказателно преследване срещу Цветан Генчев Цветанов – народен представител в Четиридесет и второто Народно събрание. Искането е класифицирано с гриф на сигурност „Секретно” и е постъпило в Регистратурата за национална класифицирана информация на Народното събрание при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация.
На 25 юни в Народното събрание е постъпило заявление от народния представител Цветан Генчев Цветанов. С него господин Цветанов изразява писменото си съгласие по смисъла на чл. 70, ал. 2 от Конституцията на Република България за снемане на имунитета му като народен представител, избран в Четиридесет и второто Народно събрание във връзка с постъпилото искане от главния прокурор и посоченото в него досъдебно производство.
В изпълнение на изискванията на чл. 132, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на 25 юни изпратих на главния прокурор на Република България писмо, с което го уведомих за постъпилото заявление от народния представител Цветанов и изпратих заверен препис от него.
Обръщам внимание, очевидно практиката е народните представители, които се отказват от имунитета си, да не спазват правилника – да го правят пред председателя на Народното събрание. Затова ще си позволя в скоро време да внеса промяна в Правилника – да се прави през деловодството. Не горя от особено желание да се срещам с народни представители всеки път при отказите им от имунитет. Още повече виждам, че и те нямат особено желание. Благодаря Ви за търпението да чуете това пояснение.
Постъпили законопроекти и проекторешения:
- Проект за решение за избиране на Комисия по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите. Вносители – Камен Костадинов и Янаки Стоилов.
- Проект за решение за избиране на Комисия по образованието и науката. Вносители Янаки Стоилов и Камен Костадинов.
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването.
- Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България. Разпределен е на Комисията по здравеопазването.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по икономическата политика и туризъм.
- Проект на решение за вземане акт от Препоръка № 202 на Международната организация на труда относно минимума на социалната защита. Вносител – Министерският съвет.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносители – Михаил Миков, Йордан Цонев, Корнелия Нинова, Филип Попов и Атанас Мерджанов. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
- Законопроект за изменение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор. Вносител – Петър Кънев. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
- Проект на Решение за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне на документи, изслушване на кандидатите и избор на член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание. Вносител – Антон Кутев. Разпределен е на Комисията по културата и медиите.
- Проект за решение за изменение на Решението на Народното събрание от 29 май 2013 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България и Проект за решение за персонални промени в Министерския съвет на Република България. Вносител – Министерският съвет.
Уважаеми народни представители, на 21 юни 2013 г. Сметната палата е внесла в Народното събрание актуализирана Годишна програма за одитната дейност на Сметната палата за 2013 г. Тази програма е изпратена в Комисията по бюджет и финанси. На разположение е на народните представители в Библиотеката.
Също така на 21 юни 2013 г. е постъпил Отчет за дейността на управление „Застрахователен надзор” на Комисията за финансов надзор. Отчетът е изпратен на Комисията по икономическата политика и туризъм. На разположение е на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
В изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България министърът на отбраната уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил изпращането на формирования от въоръжените сили на Република България в Украйна, Руската федерация и Република Турция за периода от 12 август до 5 септември 2013 г. Формированието ще участва в активирането на оперативната група за военноморско сътрудничество в Черно море „Блек сий форс”.
Постъпило е заявление от господин Петър Кънев, че оттегля внесения от него проект на Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор.
Предлагам да пристъпим към полагане на клетва.
Преди това ще Ви прочета решенията.
„На 21 юни 2013 г. на основание чл. 72, ал. 1, т.1 и ал. 2 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Росен Малинов Малинов, избран от 24. многомандатен избирателен район – София, издигнат от коалиция от партии и Коалиция за България в Четиридесет и второто Народно събрание.
На основание чл. 272, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия

РЕШИ:

Обявява за избран за народен представител в 24. многомандатен избирателен район – София, Таско Михайлов Ерменков от листата на Коалиция за България.”
Второто Решение – № 27-23 НС, от 24 юни 2013 г.
„На 21 юни 2013 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Павел Малинов Маринов, избран от 2. многомандатен изборен район – Бургаски, издигнат от коалиция от партии и Коалиция за България в Четиридесет и второто Народно събрание.
На основание чл. 272, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия

РЕШИ:

Обявява за избран за народен представител в 2. многомандатен изборен район – Бургаски, Пенко Атанасов Атанасов от листата на коалиция от партии и Коалиция за България.”
Моля да поканите избраните народни представители в пленарната зала за полагане на клетва.
Господа Таско Ерменков и Пенко Атанасов, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. (Всички стават.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ и ПЕНКО АТАНАСОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. „Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря.
Моля квесторите да поканят в залата кабинетът, защото ще преминем към разглеждане на първа точка от дневния ред. (Народният представител Павел Шопов иска думата.)
Процедура – заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин председателю, в началото на заседанието направихме искане за пряко предаване по Българската национална телевизия. Правилникът неслучайно повелява, когато бъде направена процедура, искане за нещо процедурно, гласуването да става веднага. Като че ли забравихте, че бяхме направили това искане. То е много важно. Неслучайно го направихме в началото.
Българските граждани е добре да виждат как се формира и нарежда дневният ред. Това също е от значение.
Технологията на дневния ред е също част от работата на Народното събрание – да се види кои точки са приоритетни, да се види разместването. Всичко това има голямо значение.
Колкото до това какво да бъде давано днес – дали само промените в правителството, ние считаме, че има много важни точки в дневния ред от тук нататък за тази седмица. Не по-малко важен е въпросът за енергетиката, за намаляването на цените на тока, защото имаше един плакат, който се носеше: „Не ви щем намалението с 5%!“. Представяте ли си?! След като токът трябваше да бъде увеличен 30-40%, някой цинично издига такъв плакат. Нека да се види от българските граждани дали ще се гласува това намаление на тока, макар и от 5%, и той няма да стане 30-40% повече, защото това е от страшно голямо значение за българския народ. Истинските протести, зимните протести, бяха на тази база. Да видим дали ще бъдат доволни тези, които излязоха на протестите тогава.
Друга точка, промените в Наказателния кодекс – нещо, което се чака от медици и учители години и чак сега можем да го направим. Това също е много важно. Така че няма важни и маловажни точки.
Правя предложение днес заседанието на Народното събрание да се предава, само днес, защото така е по правилник – ден за ден. Ако бяхте приели предложението на „Атака“ заседанията да се дават непрекъснато, тогава нямаше да има нужда от тези гласувания и по „Канал 1“ през цялото време можеше да се вижда от българските граждани работата на Народното събрание – какво става в пленарната зала.
Утре ние отново ще направим такова предложение, защото ще се обсъжда въпросът за намаляване цените на тока. Така че моля цялото днешно заседание да бъде предавано по „Канал 1“. Казвам го изрично, защото одеве Вие като че ли се усъмнихте дали съм формулирал правилно искането си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Вие правите предложение за предаване на цялото пленарно заседание и ще го подложа на гласуване. Ако то не бъде прието, тогава ще поставя на гласуване предложението на господин Цонев само за първа и втора точка.
Има ли друго предложение? Не виждам.
Режим на гласуване!
Гласували 116 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля, камерите на Националната телевизия и Националното радио да бъдат включени и да се предава директно пленарното заседание днес.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 29 МАЙ 2013 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА СТРУКТУРА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Постъпили са няколко предложения от министър-председателя господин Пламен Орешарски.
Господин Сидеров, от името на парламентарна група имате право.
Заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Господин председател, господин министър-председател, дами и господа народни представители, първо ще кажа две думи за отсъствието на Парламентарната група на „Атака“ от пленарната зала вчера. То беше свързано с липсата на необходимите мерки за осигуряване спокойствието и реда в района на Народното събрание и спокойната работа на Парламента.
Радвам се, че тук е министърът на вътрешните работи. Ще кажа няколко критични думи за работата на МВР. В тази връзка искам да прочета едно обръщение към обществеността от името на Парламентарната група на „Атака“.
„В България се извършва преврат срещу държавността, законно избраното Народно събрание, правителството и обществения строй. Извършват го изгубилите изборите партии като ДСБ, СДС, РЗС и други, заедно с провалилата се във властта партия ГЕРБ, чрез активиране на няколкостотин вандалстващи по улиците на София.
В помощ на превратаджиите, за огромно съжаление, работят основни национални медии, като държавната „БНТ“ – на издръжката на данъкоплатците; частната „bTV“; „Нова телевизия“ и „Канал 3“ най-вече. Тези медии чрез всекидневни манипулации, лъжи и поощряване на закононарушители изпълняват антидържавна и антинационална поръчка, давана отвън. Поръчката идва и от чужди монополи и вериги от фирми, които изпомпват печалби години наред от българския народ. Много пъти съм давал пример, че само за 2011 г. в касите на чуждите компании са влезли 28 млрд. лв. от българските граждани.
Застрашени от евентуалните мерки на новото правителство срещу монополите тези компании хвърлят в момента милиони, за да активират изхвърляне зад борда на политици и групи и да продължат колониалното загробване на България. Основните институции, които трябва да бдят за спазването на обществения ред, не го правят. Органите на МВР наблюдават безучастно вилнеещи в центъра на София хулигани всяка вечер от 13 дни насам, особено след 22,00 ч., когато абсолютно не е позволено всякакво събиране на открито и нарушаване на обществения ред.
Тези хулигани извършват терористични действия – нападат избирателно партийни централи, нанасят материални щети, застрашават здравето и живота на български граждани и не биват санкционирани за своите престъпления. Народни представители от „Атака“ бяха ударени с камъни. Един от тях – Кристиян Димитров, е с телесна повреда и медицинско свидетелство за лицево-черепна травма. До момента няма задържан и обвинен в престъпление срещу Кристиян Димитров. Поведението на МВР е неадекватно и подпомага закононарушители, които, насърчени от това поведение, ескалират своята агресия.
Вчера, 26 юни, сряда, около сградата на Народното събрание група от не повече от 200-300 души подложи на терор излизащи от сградата народни представители, хвърляйки по тях твърди предмети и нанасяйки побой на някои от тях, застрашавайки здравето и живота им. Нито един от тези хулигани не беше проверен за самоличност или задържан за хулигански действия, които извършваше. А това е задължение на МВР.
Ние, народните представители от партия „Атака“, категорично отхвърляме агресията и насилието, с което провалени политици и чужди търговски фирми се опитват да извършат преврат срещу държавността у нас.
Тук искам само да напомня, че съвсем наскоро се появи нова политическа партия, оглавена от видна наша известна спортистка – гимнастичка, която е спонсорирана от злощастно известната компания „Дънди Прешъс Металс“, която източва златото на България от години и за която съм казвал много пъти, че концесията трябва да бъде прекратена. Тоест имаме пряко доказателство, че чужди монополи финансират българския политически живот и съответно действия, които са в ущърб на държавата.
Настояваме незабавно МВР да влезе във функциите си, да задържа всеки от тези хулиганстващи елементи и те да бъдат осъждани по бързата процедура; да бъдат издирени и осъдени терористите, сцепили главата на нашия народен представител, да бъдат арестувани, разобличени и дадени на съд организаторите на терора по улиците на София в продължение на последните две седмици. Ако МВР не влезе във функциите си и не санкционира закононарушителите, то „Атака” ще отбранява живота и здравето на своите членове и активисти както намери за добре.
Ние, народните представители от „Атака”, настояваме да се предложат и приемат...”
Тук в една скоба искам да кажа, че във връзка с тези вандалщини, които се случват, включително посегателства върху народни представители, репортери и граждани, искам да обърна внимание на изключителния цинизъм, с който президентът Росен Плевнелиев нарече „симпатични” тези протести. Симпатични са хора, които не хвърлят твърди предмети, застрашават здравето и живота на други хора. Това е разбирането на днешния президент на България, уви.
„Ние, народните представители от Партия „Атака” настояваме да се предложат и приемат от Народното събрание незабавно мерките за подобряване на доходите на българските граждани, за намаляване на сметките за тока, за раздвижване на икономиката ни и преодоляване на безработицата, както и за изгонване на чуждите монополи, прекратяване също така на ощетяващите концесии за добив на злато и други, прекратяване на договорите с чужди фирми, които ни ограбват, прекратяване на контрабандата и наркотрафика, които бяха покровителствани от ГЕРБ, и търсене на отговорност от досега управлявалите правителства за злоупотреби, корупция и ощетяване на българската нация. Това е дневният ред на българското общество и няма сила, която да ни отклони от пътя да го следваме.” Благодаря за вниманието! (Ръкопляскания от „Атака”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Сидеров.
Постъпил е Проект на решение на основание чл. 84, т. 6 и чл. 108, ал. 1 от Конституцията на Република България за изменение на Решение на Народното събрание от 29 май 2013 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България и проект на решение:

„РЕШЕНИЕ
за изменение на Решение на Народното събрание от 29 май 2013 г.
за приемане структурата на Министерския съвет
на Република България

Народното събрание на основание чл. 108, ал. 1 от Конституцията на Република България

РЕШИ:

В решение на Народното събрание от 29 май 2013 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България точка първа се изменя така:
„1. Министерският съвет на Република България се състои от: министър-председател, двама заместник министър-председатели и министри. Заместник министър-председателите и министрите ръководят отделни министерства, с изключение на заместник министър-председателя по икономическото развитие.”
Постъпило е още едно писмо от днес по същата точка.
На основание чл. 84, т. 6 и чл. 108, ал. 1 от Конституцията на Република България представям на вниманието Ви Проект на решение на Народното събрание за изменение на Решение на Народното събрание от 29 май.

„РЕШЕНИЕ
за структурни промени в Министерския съвет
на Република България

Народното събрание на основание чл. 108, ал. 1 от Конституцията на Република България

РЕШИ:

В решение на Народното събрание от 29 май 2013 г. за приемане структура на Министерския съвет на Република България точка първа се изменя така:
„1. Министерският съвет на Република България се състои от министър-председател, трима заместник министър-председатели и министри. Заместник министър-председателите и министрите ръководят отделни министерства, с изключение на заместник министър-председателя по икономическото развитие.”
Приемам, че доколкото постъпилият днес проект за решение е по-широк от вчера постъпилото предложение, то в дискусията ще се обсъжда този проект за решение.
Постъпило е също така Решение за персонални промени в Министерския съвет на Република България и за изменение на Решение на Народното събрание от 29 май 2013 г. за избиране на Министерски съвет на Република България:
„Народното събрание на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България и във връзка с Решение на Народното събрание за избиране на Министерски съвет на Република България от 29 май 2013 г.

РЕШИ:

1. Избира Даниела Николова Бобева-Филипова за заместник министър-председател по икономическото развитие.
2. Избира Цветлин Йовчев Йовчев за заместник министър-председател и министър на вътрешните работи.”
Позволете ми да открием разискванията по първа и втора точка от дневния ред и да дам думата на министър-председателя господин Пламен Орешарски да представи проектите за решения за структурни и персонални промени в кабинета.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Нашата икономика продължава да се намира в трайна депресия без осезаеми признаци на каквото и да е раздвижване. Вътрешните инвестиции опират в долния си праг в сравнение с периода преди 2009 г., а външните инвестиции са на незавидно ниско ниво пак в сравнение със същия период. Очертаващата се рецесия в нашите основни търговски партньори от Европейския съюз не предвещава добри перспективи пред нашия експорт. Условията за правене на бизнес са силно влошени поради несигурност и високи административно-бюрократични тежести. Всичко това предполага един по-системен и целенасочен подход при провеждане на икономическите политики. Необходимо е да се подобри цялостният бизнес климат, да се рационализират административните услуги, да се насърчат вътрешните инвестиции и да се привлекат такива отвън, да се олекоти достъпът до финансиране на фирмите, особено малките, до кредитни ресурси, да се направят решителни крачки за по-пълноценното въвеждане на електронното правителство. Тези мерки са част от заложените в програмата приоритети на кабинета и тяхното изпълнение ще създава предпоставки за изпълнение и на останалите цели със социална насоченост.
Насочвам Вашето внимание към този кръг от проблеми, за да обоснова предложението, което искам да направя пред Вас, за структурни и персонални изменения в състава на кабинета.
Още когато предложих сега действащата структура на този кабинет споменах, че възнамерявам да въведа фигура на вицепремиер без портфейл, който да координира икономическите политики, да осъществява надзор върху процесите на въвеждане на електронизация в административните услуги, да се грижи за насърчаването на местните и чужди инвестиции, да наблюдава взаимоотношенията ни с международните финансови институции, да инициира и ръководи дейностите по изработване на законопроекти в банковия и финансов сектор, както за защита на потребителите, така и за гарантиране на ефективна конкуренция.
Днес си позволявам да предложа персонално този бъдещ вицепремиер госпожа Даниела Бобева.
Госпожа Бобева е доцент в Института по икономически изследвания при БАН и доктор на социологическите науки. От 2003 до 2013 г. е директор на дирекция „Международни отношения” във БНБ. Участва пряко в подготовката на БНБ и страната ни за членство в Европейския съюз, както и в подготовката на БНБ в системата на европейските централни банки. Ръководила е първия проект, управляван от българска институция за страни - кандидат членки за Европейския съюз, в случая за Черна гора, както и за проекти за Сърбия, Албания и Македония.
През 2001 и 2002 г. е ръководила проект в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в Париж. През 1998 г. е представител на страната в Черноморската банка за развитие в Солун, а впоследствие и неин вицепрезидент.
През 1997 г. госпожа Бобева е министър на търговията и външноикономическото сътрудничество в тогавашното служебно правителство. Преподавател е в УНСС, Висшето училище по застраховане и финанси и Пловдивския университет. Автор е на редица публикации, като над 40 от тях са многократно цитирани от международни институции и чуждестранни издания. Владее английски, френски и руски език.
Познавам госпожа Бобева повече от 20 години не само като прекрасен специалист, а и като човек на дълга, който отстоява каузи и не пести усилия за защита на националния интерес. И ако днес на новите еврови банкноти можете да откриете и кирилица, то част от заслугите за това принадлежат и на госпожа Бобева. Тя до последно не загуби желание да се бори за тази кауза, дори когато на нас, останалите участници в тогавашния екип, всичко изглеждаше една загубена битка.
Уважаеми господа народни представители, при едно от предходните ми изказвания тук пред Вас обявих, че обмислям варианта да предложа още един вицепремиер, който да координира работата на специалните служби след тяхната реорганизация. Предлагам на Вашето внимание кандидатурата на вътрешния министър господин Цветлин Йовчев.
Господин Йовчев е специалист, който отлично познава различните звена в тази система и за краткото време, за което ръководи Вътрешното министерство, демонстрира бързо навлизане в проблематиката и професионален подход в управлението в една пределно сложна обществена ситуация. Убеден съм в неговите качества и възможности да се справи и с допълнителните функции, които евентуално ще му възложим. Благодаря за Вашето внимание. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Спас Панчев поиска процедура.
Заповядайте.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, господа министри, колеги! Предлагам на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да гласуваме допускане в залата на госпожа Даниела Бобева. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Моля, режим на гласуване за допускане в залата на госпожа Бобева.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Поканете госпожа Даниела Бобева в залата.
Уважаеми колеги, проектите за решения бяха представени и пристъпваме към обсъждане. Откривам дебата.
Желаещи за изказвания?
Господин Михалевски, заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Действително предложението, което днес е на вниманието на всички нас, е изключително важно, защото и обстановката в държавата, преди всичко икономическото състояние, разпределението на ресурсите в нея, изискват кардинални и радикални промени. Постът на вицепремиер, който да отговаря за инвестиционната среда, е изключително важен най-малко по три причини.
Първо, в България в момента отсъства ясна конкурентна среда за извършване на бизнес. Много от условията, които икономическите субекти днес използват, са неравнопоставени. Много от определени компании са придобили привилегировано положение на изкуствен монопол, който изкривява средата и отблъсква реалното желание както на вътрешните, така и на външните инвеститори да извършват инвестиции в страната.
Неслучайно е и фактът, че по доклада на Световната банка отпреди немного време, показващ, че ако България има амбицията в средносрочен план – порядъка на 2030 г., да достигне средното европейско равнище, то ресурсите, които трябва да се привличат в страната и да гарантират средногодишен растеж от порядъка на 5%, са невъзможни само с вътрешни усилия и вътрешни ресурси, а задължително трябва да бъдат привличани значителни по обем и може би в пъти по-големи от вътрешните ресурси външни инвестиции.
Именно една от тежките задачи, които госпожа Бобева на този пост – вицепремиер, трябва да реши в следващите месеци и години, е да предизвика радикални промени с усилията на цялото правителство и, разбира се, с усилията на нас, народните представители, да създадем прозрачна, конкурентна среда с ясни правила.
Втората важна причина, с която трябва да се заеме правителството и която изисква създаването на този пост, е създаване на облекчен режим за инвестициите. През последните години не само последното Народно събрание, но особено през последното Народно събрание, режимът на инвестиции в България бе изключително усложнен от гледна точка на неговата реализация. И тук ние, народните представители, сме в дълг и ще окажем съдействие на правителството с конкретни промени в законодателната база – в Закона за устройство на територията, създаването на специален закон за инвестиционната дейност, който да подпомогне, облекчи и съкрати времето за реализация на инвестициите.
Разбира се, третата важна причина е това – българската администрация да бъде ефективна. Българската администрация днес не е ефективна. В немалко от случаите тя не просто не подпомага инвестиционния процес, тя умишлено го саботира.
Ще Ви дам един пример, който е валиден в последните дни и седмици в България, на българската администрация, който показа и доказа този факт. В момента има бум на интереса към българското Черноморие от страните Украйна, Беларус и Молдова. Увеличението през последните години е в пъти. Днес то също е налично. Българската администрация и консулските служби там оказват явно противодействие на възможността гражданите на Украйна, Беларус и Молдова да получат нормалните в срок визи. Дори в последните два, три месеца умишлено са намалили квотите за издаване на визи – необяснимо защо, при коренно различно поведение на нашите конкурентни дестинации, каквито са Гърция, Турция и Албания в момента.
Ето това е конкретната задача от предлаганите промени в Министерския съвет, с която трябва да се заемем – да направим конкурентна средата, с ясни правила, без излишни привилегии на никой монопол, който и да е той и където и да е стоял до момента – създаването на ефективна администрация и на облекчена среда за инвестиции.
В тази връзка е и второто предложение на министър-председателя, което ние трябва да подкрепим – създаването на поста на вицепремиер, отговарящ за сигурността. Защото елемент от тази битка е именно пресичането на контрабандните канали, пресичането на източването на данък добавена стойност, защото именно тези глобални механизми на ограбване на българския народ през последните години създават тази неконкурентна среда. Да, времето е много горещо. Да, пред Парламента има хора, обаче ние трябва да сме наясно, че всъщност всеки един от нас е тук не благодарение на своите лични качества, а благодарение гласа на десетки хиляди български граждани. И ако ние сме обещали това, трябва да го приложим във времето, в което е възможно, с усилията, които са дори над възможното, за да можем да променим България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Моля, реплики. Не виждам.
Следващо изказване – господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, господа министри! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи, господин министър-председател, предложените от Вас структурни и кадрови промени. Всъщност има назначение на нов вицепремиер – няма кадрови промени, с много ясни мотиви.
По отношение на вицепремиера, отговарящ за икономическата политика и инвестициите, знаем, че този пост е заложен още във Вашата програма и в структурата на Министерския съвет преди избирането Ви за министър-председател, така че това е логична, следваща стъпка. Логична и от гледна точка на реализация на програмата, тъй като можем спокойно да направим констатацията, че темпото, с което се движи изпълнителната власт, не е задоволително за нас, отчитайки, разбира се, обстановката, в която се намираме и факта, че всичко онова, което се случва около правителството, около мнозинството и Народното събрание, по някакъв начин възпрепятства работата на изпълнителната власт и на законодателния орган. Но това не е извинение пред нашите избиратели, пред голямата част от българските граждани, които очакват реализация на програмата, и много бързи ефективни действия, особено в областта именно на икономическата политика, където хората очакват ясни, точни и адекватни мерки. Ние приемаме този избор и като знак, че ще се ускорят всички онези неща, които са заложени във Вашата програма, господин министър-председател.
Ще направя конкретно предложение към вицепремиера, който ще изберем днес. В много спешен порядък, заедно може би с ръководителите на важните икономически ресорни комисии в Народното събрание, да се изготви пакет от законодателни промени, който да обхваща основните мерки, включени във Вашата програма, която ние гласувахме тук. Какво имам предвид? Част от данъчните закони по облекчаване натиска върху бизнеса; ненужните фискални ограничения и мерки, които нямат никакъв фискален ефект, а само утежняват състоянието на българския бизнес и функционирането му; категорични антимонополни и антитръстови мерки против монополното положение на пазара на стопански субекти – там дори имаме конкретни идеи, които трябва да бъдат веднага облечени в съответния законопроект, и мерки в защита на потребителите.
Ако ние се концентрираме върху тези три мерки, заедно с новия вицепремиер, и в рамките на около седмица изработим нужните законопроекти, поне като начало, тъй като и в Парламентарната група на Движението за права и свободи, и в Парламентарната група на левицата има вече готови такива, смятам че ще можем много бързо и адекватно да уплътним работата на новия вицепремиер и да ускорим работата на кабинета по реализацията им, защото това е и отговорът на случващото се навън.
На непрестанно поставяния ни въпрос: „Ще продължавате ли да крепите кабинета? Давате ли доверието си?”, отговорът е: „Да, ще продължаваме да крепим кабинета, ще продължаваме да му даваме доверие, ако има такива мерки”. Ако има такива адекватни мерки всеки ден, кабинетът ще получава нашето доверие всеки ден, защото това искат по-голямата част от българските избиратели. Категорично това искат!
Аз наистина апелирам към по-голяма оперативност и задействане на изпълнителната власт в посока очакването на българските граждани. Ние, от Парламента, ще окажем нужното съдействие с всичко, което имаме като ресурс, експертност, политическа воля и готовност за работа.
Наистина има нужда от активиране на изпълнителната власт, господин премиер, и особено на администрацията. Имах среща с Ваши министри и те споделиха с мен, че на практика администрацията функционира тежко, тромаво и в някакво очакване.
Моят апел към Вас е да бъдете безкомпромисен към тези от администрацията, които имат очакване за смяна или за нещо, което ще се случи, и по тази причина не желаят да участват активно в работата по изпълнение програмата на кабинета. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Ние не сме тук, за да се движим по волята на хора от администрацията, които имат някакви други политически очаквания. След като са приели да работят, ще изпълняват програмата на Вашия кабинет, в противен случай – има и други свободни професии.
По отношение на второто Ви предложение за структурна промяна и за назначаването на вътрешния министър и като вицепремиер, ние също одобряваме тази мярка. Нещо повече, при приемане на програмата Ви аз от името и на Парламентарната група на Движението за права и свободи казах, че едно от най-важните неща, които очакваме от Вас и подкрепяме и заради които консумираме в момента обществено недоволство, е било и е желанието ни за много бързи адекватни мерки по реализация, повтарям този Ваш, не мой термин от терминологията на сигурността, на онези престъпни схеми и канали, които ощетяват публичните финанси и нагнетяват това недоволство у хората и лишават нас, като политици, от инструмента да правим социална и икономическа политика. Продължаваме да сме в очакване.
Ще подкрепим тази промяна с надеждата, че в следващите седмици ще видим наистина действени мерки, господин министър на вътрешните работи и бъдещ вицепремиер, както ще гласуваме вероятно. Искам много сериозно да се отнесете към този наш втори апел за много категорични действия. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Реплики има ли? Няма.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Колегата Йордан Цонев вече обоснова позицията на Парламентарната група на Движението за права и свободи за категорична подкрепа за предложените структурни и персонални промени в състава на Министерския съвет. Това е съвършено естествена позиция за парламентарна група, която стои плътно и твърдо зад правителството на Република България.
Тази структурна промяна обаче с въвеждането на фигурата на вицепремиер, който ще координира дейностите в икономическата сфера, заслужава малко по-специално внимание.
Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, дали си спомняме кога Европейският съвет взе решение за започване на преговори за присъединяването на България? Това беше през далечната 1999 г., ако не ме лъже паметта, на 10 декември. Аз искам да припомня един много важен текст, който обоснова решението на Европейския съвет. След като България покри политическите критерии за присъединяване, трябваше да покрие още едно условие, за да започнат преговори с България, а то е „да заслужи определението за страна с функционираща пазарна икономика”. На 10 декември 1999 г. Европейският съвет прецени, че в резултат на извършените реформи България заслужава. Определението е „че е страна с функционираща пазарна икономика”.
Ние твърде често забравяме втората част от този текст, с който се обоснова започването на преговорите. Втората част на текста е: „с възможност за постигане на конкурентоспособност на икономиката в средносрочна перспектива”. Тоест тогава Европейският съюз даде определение за функционираща икономика, но в характерния стил ни каза, че нямаме конкурентна икономика. Каза, че имаме възможност да постигнем конкурентоспособност на икономиката.
Големият въпрос сега е: дали сме постигнали тази конкурентоспособност на икономиката? Определено смятам, че през последните четири години процесът на постигане на конкурентоспособност на българската икономика бе забавен, дори спрян, заради тотално сгрешения икономически модел на Симеон Дянков и на Бойко Борисов. Категорично! През последните четири години реалният пазар беше заменен с квази- пазар. През последните четири години шанс да оцелеят в условия на криза имаха само приближени на властта бизнес субекти. Спечелването на една или друга обществена поръчка беше в абсолютно пряка зависимост от това дали политическото тяло на управляващата партия припознава бизнесмена или бизнес структурата, ако не – шансове няма.
Аз затова ще се обърна към госпожа Бобева с много категоричен призив и очакване – предложете съответния пакет изменения в специалните закони, за да спре порочната практика Законът за обществените поръчки, въпреки уж ясните правила и процедури, заложени в него, всъщност формално да легитимира предварително взети решения от едни или други партийни централи. Искам категоричен ангажимент да се преустанови тази порочна практика.
Второ, смятам че точно днес е моментът да се каже – честно казано, господин премиер, аз се изненадах от Вашия категоричен ангажимент, че извеждате като приоритет да разплатите държавните задължения към бизнеса. След като за четири години Симеон Дянков превърна бизнеса в кредитор на държавата, вместо да бъде обратното, когато целият свят в началото на кризата, както биха се изразили мои колеги, наливаше преднамерено и съзнателно ликвидност в бизнес субектите, ние ги декапитализирахме, като ги превърнахме в кредитори на българската държава.
Знам, че и най-рационалната теза, знам, че и най-разумното предложение заради напрежението отвън потъва бързо в емоцията на протеста. И все пак, колеги, трябва да казваме нещата едно към едно. Това е правителство, което пое много ясни ангажименти и днешната структурна промяна чрез въвеждане на фигурата на нарочния вицепремиер, който да координира дейностите в сферата на икономиката, показва и механизма, по който ще се реализират тези много смели ангажименти на кабинета Орешарски по отношение на подобряването на бизнес средата в страната.
Господин премиер, второто Ви предложение е проява на изпълнен ангажимент, че ще продължите реформата и в сектора „Сигурност” като антипод на мракобесническия модел Цветанов, който беше установен през последните четири години. С дълбока убеденост ще подкрепим кандидатурата на министър Цветлин Йовчев за вицепремиер, защото той се явява персоналният антипод на господин Цветан Цветанов, който неслучайно вече има проблеми и с българското правосъдие. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Няма реплики очевидно.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги! Изборът на фигурата на вицепремиер за икономическо развитие, освен силен политически сигнал за воля за поставяне на икономическото развитие и инвестиционната среда в центъра на политиката, има и своите прагматични измерения. Днес искам да говоря за това – с какви прагматични мотиви ние подкрепяме тази промяна. Те са поне три.
Първата група е политиката, заявена в плана на премиера Орешарски пред нас миналата седмица. Там има три конкретни мерки, които изискват координацията и работата на вицепремиер по икономическото развитие и те са: преглед, осмисляне, ревизия на над 1000 лицензионни, регистрационни и регулационни режими, които пречат на развитието на българската икономика. Затова се изисква работа на всички министерства, на всички агенции, буквално на цялата администрация на страната и без добра координация този процес би се забавил, а ние нямаме време за това.
Втората мярка е капитализирането на Банката за развитие и даването на възможност тя да финансира малките и средни предприятия при по-леки условия. Мярка, която също изисква координация в работата на няколко министерства.
Третата е разплащане на дължимото на българския бизнес и възстановяване на данък добавена стойност в сроковете, предвидени в закона, за да се помогне на българските фирми да работят спокойно и да създават нови работни места. Мярка, която изисква усилията на няколко министерства и координацията на вицепремиера по икономическото развитие.
Вторият ни аргумент вземаме от българския бизнес. До председателите на постоянните парламентарни комисии пристигнаха позиции на работодателски организации и на представители на бизнеса в България.
Искам, господин министър-председател, да Ви прочета няколко от предложенията на Българската стопанска камара.
Притеснени от създалата се ситуация и загрижени за икономическото развитие на страната, те очакват от нас и от Вас да извършим необходимите неотложни промени за подобряване на регулациите на естествените монополи и „разграждане” на изкуствено създадените, да приемем промени в закони за подобряване на бизнес климата, включително за ограничаване на контрабандата и сивия сектор.
Всички заинтересовани звена на публичната администрация да защитят съществуването на всеки един регулаторен режим и с акт на Министерския съвет да се забрани събирането от администрацията на такси, глоби и други плащания, непредвидени изрично в закон, включително за извършени услуги и контрол.
И други изисквания представя пред нас бизнесът. За да отговорим на тези очаквания, се изисква координираната работа на министерства, на Министерския съвет, на Народното събрание.
Третата група аргументи. Господин премиер, ние в предизборната кампания сме поемали ангажименти към българските граждани и сме тук с намерения да ги изпълним, да си свършим работата. Вече не е само намерение, а е факт тази наша работа.
От вчера в деловодството са представени няколко законопроекта от социално-икономическата сфера, които наистина изискват и фигурата на вицепремиер, и координацията на вицепремиера по икономическото развитие, и усилията на правителството и Парламента.
Позволете накратко да Ви ги представя и да кажа какво очакваме съвместно да направим, за да станат те факт възможно най скоро.
Внесохме промени в Закона за насърчаване на заетостта, с който за всяко наето безработно лице до 29-годишна възраст, което няма трудов стаж след завършване на средно или висше образование, на работодателя се предоставят средства, предназначени за дължимите вноски за сметка на работодателя за държавно обществено осигуряване, задължително здравно осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване за период от шест до осемнадесет месеца, като работодателят се задължава да продължи договора с лицето за срок не по-кратък от дванадесет месеца след изтичане на периода, през който е била направена помощта за осигуряване.
В Закона за корпоративно подоходно облагане предлагаме данъчно задълженото лице да има право да намали счетоводния си финансов ресурс при определяне на данъчно-финансовия резултат, когато предоставя стипендия на ученик или студент за не по-малко от дванадесет и не повече от двадесет и четири последователни месеца, като данъчно задълженото лице поема ангажимент за осигуряване на работно място след завършване на студентите за срок, не по-кратък от периода за предоставяне на стипендията.
И в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя предлагаме да се увеличи гарантираното вземане от три на шест начислени заплати и да се увеличи максималният размер на гарантираните вземания на работниците и служителите от 1000 на 1200 лв.
В мотивите си сме Ви предложили гарантирано финансиране за тези мерки без да се нарушава макрорамката на бюджета и без да се изисква актуализация на бюджета за 2013 г.
Казвам това, за да демонстрирам не само волята ни, а и реалните ни действия, първо, да изпълним ангажиментите, които поехме към българите, второ, да подпомогнем изпълнението на плана, който Вие представихте пред нас, за стабилизиране на икономическото развитие, а от там и за гарантиране на социална политика.
Подкрепяме промените, които днес Вие предлагате, с аргументите, че те са целесъобразни, че те са прагматични, че те са необходими и че заедно кабинетът и ние от партиите, които го подкрепяме, ще си свършим работата, за да го има резултата, който очакват българските граждани. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Изказване от Парламентарната група на Партия „Атака”.
Заповядайте!
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Господин председател, господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Нека така да кажа – приветстваме предложението Ви за заместник министър-председател по икономическите въпроси.
Знаете, че ние от Партия „Атака” неведнъж сме казвали, че дневният ред на обществото не са 100 души, които викат отвън пред Парламента, дневният ред на обществото са ниските доходи и липсата на работа.
В България през последните 23 години бяха унищожени хиляди работещи предприятия, извърши се криминален преход и криминална приватизация, за което до ден-днешен ние не знаем кой е отговорен.
Надявам се сега, когато имате желанието да синхронизирате икономическите политики, икономиката на държавата да потръгне. Лъжа е, че това е невъзможно. Лъжа е, че ние не можем да си помогнем сами. България има необходимите ресурси, които в момента са в ръцете на чужди фирми, за да го направи. Ще Ви дам прост пример. Икономическото пространство през 2008 г. каза, че Исландия е пример за фалит на голяма икономика. През 2012 г. Исландия беше пример за икономически ръст. Тази държава, която е с население от 300 хиляди души, островна държава, без собствени ресурси, показа на света, че тя отново може да стане икономически гигант. Тук трябва да отбележим, че пред България тази пречка я няма. Ние сме на много добро геостратегическо място и притежаваме свои ресурси. Въпросът е да имате волята да си ги върнем.
Същото важи и за развалянето на договорите с монополите и това, което направи правителството на ГЕРБ. През последните четири години ГЕРБ постави в господстващо положение дадени фирми, които печелеха поръчките по абсолютно всички големи проекти в страната. Понятието „малък и среден бизнес” в речника на предишното правителство не присъстваше. Надявам се във Вашия речник то да присъства, надявам се българските граждани да получат увеличение на доходите, а не замразяване на своите доходи през следващите години. Защото това е изходът от кризата в България. Надявам се да не виждаме из страната мизерстващи хора, които нямат работа, които се молят за работа и както каза министърът на икономиката и енергетиката миналият петък, през 1990 г. сме имали 90% електроенергия, която отива за производство, през 2013 г. ние имаме 30% от електроенергията, която отива за производство. Надявам се този процент от 1990 г. ние да си го върнем и да върнем производствените бази. Не трябва да забравяме, че еврофондовете не служат само за строителство на магистрали, те могат да изграждат и заводи.
Крайно време е да се обърнем и към страните от БРИК – Бразилия, Русия, Индия и Китай. Това са страни с голям финансов потенциал, с голям ресурсен потенциал, големи са като пазари и ние имаме възможност, поне за две от тях да имаме пряк износ. Трябва да увеличим експорта си и предлагането на български стоки извън България. По същия начин земеделската продукция и българските стоки в България да бъдат с превес пред вносните такива.
Надявам се да постигнете това нещо, а ние лично ще Ви следим много изкъсо дали ще се реализира. Благодаря. (Ръкопляскания от „Атака”, КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Александров.
Има ли реплики към господин Александров?
Заповядайте, господин Башев.
АХМЕД БАШЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Взимам формално повод за реплика от изказването на колегата преди мен, за да допълня някои неща, които той каза. Действително европейските фондове са част от българската икономика. Но искам тук ясно и категорично да заявя, че има много голям проблем, касаещ всички 264 общини в Република България.
Господин министър-председател, през последните четири години общините бяха подложени на тотален рекет по отношение на европейските фондове и европейските програми, които те изпълняват.
За какво става въпрос? Когато даден проект, особено от по големите – на стойност няколко милиона лева, бъде реализиран в една община, независимо че е минал през цедката на Комисията за защита на конкуренцията един или два пъти и цедката на Върховния съд един или два пъти, в края на краищата някой служител в определено министерство – дали по сигнал на гражданин, дали по сигнал на някой друг, или, по някаква друга причина в кавички, решава, че тази община трябва да бъде санкционирана с 5, 10, 15 или 25%, с така наречената „финансова корекция”. Това, от една страна, съсипва българските общини, а от друга страна, бившият министър на финансите се опитваше по такъв начин, санкционирайки общините, да пълни бюджета на държавата. Този рекет върху местната власт, уважаеми господин министър председател, трябва да бъде спрян завинаги. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Господин Александров, заповядайте за дуплика – имате право.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Господин председател, господин министър-председател! Нещо, което забравих да кажа преди малко. Интересно ми е защо финансовият министър не е тук, тъй като когато говорим за икономика, икономическо развитие и имаме предложения за заместник министър-председател, който обобщено да отговаря за икономическото развитие, е хубаво да присъства и министърът на финансите. Както казаха и колегите преди мен, много често засягаме това, което е направил предишният финансов министър. Пределно ясно ми е, че без финанси в държавата няма как – няма как тя да върви без икономика. Икономиката не е на магия, тя е на база пари. Затова ми е непонятно защо не присъства министърът на финансите.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Не е в страната.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака, встрани от микрофоните): Нищо, можеше заместник-министър да дойде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Въпросът е изяснен.
Давам думата за процедура на господин Камен Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, моля да удължите с една трета времето съгласно правилника, тъй като считам, че темата е достатъчно интересна и може би ще има продължаване на дебатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря. Това не подлежи на гласуване. Времето на всички парламентарни групи е удължено по предложение на господин Камен Костадинов.
Господин Петър Кънев има думата за изказване.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! Мисля, че няма да бъде изненада за Вас, че аз и нашата парламентарна група ще подкрепим предложението на премиер-министъра. Нещо повече, с удоволствие бих подкрепил в частен план предложението за Даниела Бобева.
С госпожа Бобева се познаваме от времето, когато тя беше вицепрезидент на Черноморската банка. В периода на Четиридесетото Народно събрание, когато бях заместник-председател на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество, по една от темите имахме на няколко пъти дълги дебати. Тя е много добър професионалист. Истината е, че в тази турбулентна икономическа и политическа среда, в която се намира държавата ни днес, имаме нужда от координатор улегнал, спокоен, разумен, човек не на риска, но който ще работи по дванадесет часа на ден, за да стиковаме работата между отделните министерства, ведомства и агенции; човек, който ще намери така наречения „баланс труд – капитал”. Тези отношения не се решават само в Тристранната комисия, а има много други форми на комуникиране между синдикатите и работодателските организации, които именно човек като вицепремиерът би трябвало да извърши.
Няма да успея да се изказвам толкова патетично за прехода, за национализациите и приватизациите.
Искам да кажа обаче, че има цифри, от които не можем да избягаме. Неслучайно не коментирам предишното правителство. Не коментирам и предишния вицепремиер – счетоводителя от Щатите, който ни го докараха и който трябваше да научи как „to do business”, който купуваше ноу-хау и продаваше „don’t know”. Няма да се връщам на тази тема. Той неслучайно дойде, научи ни и избяга.
Истината е, че към днешна дата само 26% от заетите в България се намират в реалния бизнес. Петдесет и осем процента са в услугите. Останалите 16% са в обществения сектор.
Брутният вътрешен продукт за последните четири години нарасна с почти 13% – от 60 на 77 милиарда. В същото време приходите в бюджета – само с 4,5%.
Данъкът върху добавената стойност, който беше константна величина през последните години, при такъв сериозен ръст на брутния вътрешен продукт падна с 1 млрд. 300 млн. лв.
Предишното правителство и предишният ни вицепремиер започнаха да се занимават с абсурдни глупости. След малко ще ги изредя.
Акцизите, при увеличение на ставките на горивата, на спирта и цигарите – приходите паднаха с 226 млн. лв.
Тръгнахме да слагаме фискални апарати на кафе-автоматите. Задължихме лодките до 12 метра дължина да имат фискален апарат вътре в лодката.
Вкарахме 2% за вносните пилета, за българското производство – охладено, в същото време сме залети с полски пилета. Аз много обичам Европа, но повече обичам себе си. Категорично против съм да се занимаваме с глупости и простотии.
Влезте в сайта на митниците. Никой не задава въпроса защо през 2008 г. продадените бандероли са 1 млрд. 280 милиона, а само три години по-късно са 660 милиона? Какво, пушим двойно по-малко ли?!
Нереално скъпи публични услуги. Местните данъци и такси нараснаха с 44% за последните четири години. Петстотин и двадесет милиона лева бяха извадени от джобовете на българския бизнес и прибрани в общините. Не се сърдя на общините, те също трябва да живеят. Но Вие разбирате, че това са половин милиард лева, извадени от бизнеса, а след това се чудим къде е малкият и средният бизнес.
Имам предложение към госпожа Бобева. Първо, навремето имаше Съвет за икономически растеж към министъра на икономиката. От много години той не работи. Или под Ваше ръководство, или под Вашия надзор и под ръководството на министър Драгомир Стойнев това нещо трябва да се възобнови. Това са ежемесечни срещи на българския бизнес, на четирите официално представени работодателски организации плюс онези, които Вие прецените, че можете да каните за поставяне на проблемите.
Като член на Икономическата и Бюджетната комисия искам твърдо да Ви кажа, че Вие спокойно можете да разчитате на нашите две комисии. Нещо повече – от вчера в Бюджетната комисия започнахме работа по някои от тези закони, за които стана въпрос. Едно от нещата, които вчера приехме и което за мен беше абсурдна изненада, е така нареченият „данък колиба“. През 2005 г., когато гледахме първия бюджет на новия министър на финансите Орешарски, внесохме предложение всички имоти с данъчни оценки до 1400 лв. да отпаднат и да не се плаща данък – по много проста, елементарна причина: печатането на бланките, слагането им в пликовете, разпространението и администрирането на тази услуга е по-скъпо от парите, които се очакват в бюджета. Не можах да разбера защо през 2010 г. по предложение на легендарния бивш министър на финансите това нещо е отменено. Пълен абсурд е да изхарчиш пет млн. лв. за едно нещо, а да получиш два милиона! Никаква логика!
Вкаран е Закон за корпоративното подоходно облагане. Вчера не можах да разбера поради какъв зор преди четири години е премахнато признаването на разходите за стипендии на учениците и студентите за присъщ разход на фирмите. Казвам Ви го по-простичко, защото Корнелия Нинова го каза доста финансово. Не виждам никаква логика! Направихме това в Четиридесетото Народно събрание, а само една година след нас го премахна легендата Дянков.
Имаме проблем и с такса смет. Разберете, в момента такса смет не може да продължава така да се плаща от бизнеса! Това трябва да го оправите! Слушам, че Пламен Орешарски и Драгомир Стойнев говорят за това. Това трябва да се оправи! В момента спираме развитието на модерните предприятия, защото се плаща по балансова оценка и колкото е по-скъпо и по-модерно едно предприятие, то произвежда много по-малко такса смет, а плаща много повече. Такъв нонсенс е абсурд да продължи да съществува. Този проблем се поставя години наред от работодателските организации. Ние се извъртяхме, в законите е вкарана възможност местните власти да го решават. Естествено, за кмета е най-лесно да удари данъчната оценка и да си прибере парите.
ТЕЛК, бизнесът не може да продължава по този начин. В момента имаме толкова инвалиди годишно, колкото не даваме в една световна война. Не коментирам последните четири години. За последните осем години обаче инвалидите в България, освидетелствани от ТЕЛК, скочиха от 400 хиляди на 800 хиляди. Няма как българският бизнес и работещите да издържат на това напрежение. Работодателските организации и синдикатите имат предложения. Трябва да ги изслушаме и да намерим решение!
Много често ни казват, че нямаме право да нарушаваме законодателството. По въпросите за малкия и средния бизнес има една европейска директива – така наречения „Small Business Act“, който разрешава на националните правителства изключения от европейското законодателство, когато става въпрос за малък и среден бизнес. Трябва да видим това и да го използваме.
Последно, бих искал да се върна върху темата „Какво правим оттук нататък“. Оттук нататък трябва да освободим българския бизнес от оковите на всички регистрационни режими. Не вярвам на тази парадигма – хоп, хващаме се, и от днес за утре решаваме за хиляда режима. Поне от три-четири правителства слушам едно и също нещо. То не става бързо. Абсолютно сигурен съм, че човек като Даниела Бобева, който има волята да събира, изслушва и предлага, с волята на колегите от парламента, с волята на основните комисии – Правна, Бюджетна и Икономическа, ще успеем да помогнем на бизнеса. Иначе – наникъде!
Още веднъж искам да пожелая успех на госпожа Бобева и на колегите! Ние сме зад Вас във времевия хоризонт, който ни дава народът. (Ръкопляскания от Парламентарната група на КБ, единични ръкопляскания от ПГ на ДПС, ръкопляскания от министър-председателя и министрите.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Реплики има ли? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми колеги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Шест минути е времето на парламентарната Ви група.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз няма да говоря за персоналните качества на госпожа Бобева. Аз също я познавам много отдавна. Смятам, че тя има необходимите организационни качества, управленски опит и теоретична подготовка, което е много важно за един такъв пост, само че, госпожо Бобева, на Вас се поставят изключително важни задачи и отговорности в този изключително деликатен момент от развитието на българската икономика.
Смятам, че Вие сте убедена в това, че пътят към икономическия растеж и благоденствието на българския народ започва в тази зала. Ако тази зала не работи, българската икономика ще остане в замразено състояние. Процесът на размразяването започва именно с необходимите нормативни актове и закони, които Народното събрание много спешно трябва да приеме. Казвам „много спешно”, защото със Стабилизационните неотложни мерки, които ние приехме преди известно време в Парламента, бизнесът си задава някои въпроси, които дават основание да се замислим.
В тези Мерки ние започваме със социалните мерки, тоест с подпомагане на слоевете от населението, които имат остра нужда от помощ. На пръв поглед това противоречи на нормалната икономическа логика, но нещата са предопределени от обстоятелството, че в България има слоеве, които наистина живеят в мизерия и държавата трябва първо на тях да подаде ръка както по отношение на социалните плащания, така и по отношение на това да се осигурят нормални условия на живот.
Ние по отношение на тези социални мерки вече предприехме някои законодателни действия. Виждам – днес е раздаден законопроект, който ще реши до известна степен въпроса с младежката безработица.
Основателен е въпросът на бизнеса: докога ще чакате Вие – законодателството, по отношение на облекчаване на условията за бизнеса?
Трябва много активно всички комисии, разбира се, под Ваше ръководство и координация, уважаема госпожо Бобева, през следващите дни да получим целия пакет от законодателни инициативи и мерки на правителството, които отговарят на онези точки, които ние приехме като задължение в стабилизационния план на господин премиера.
Всичко това е свързано и с изключително необходимите кадрови промени в отделните структури, господин премиер.
Господин Цонев е прав, че онова, което ние искаме от отделните министерства, от отделните министри няма как да се случи, ако експертната част, административната част на отделните министерства не поемат ангажимент тези неща да станат точно така, както е необходимо и навреме, за да можем да изпълним обещанията, които поехме и обещания, които ни дават основания да подкрепяме и ще продължаваме да подкрепяме Вашето правителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики? Няма.
Изказванията продължават.
Заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин премиер, господа министри, колеги! Вземам думата, за да изразя и своята, и на парламентарната група подкрепа за настоящото предложение, което го приемаме като подкрепа за работа, господин премиер!
Вие имате ангажимент, който очаква българското общество, по отношение на социалния пакет. Обръщам Ви внимание, че към настоящия момент е изключително необходимо Вие и Вашия екип да използвате целия експертен потенциал на нацията, въпреки сценария за дискредитиране на всяко назначение. Необходимо е в момента Вие да проявите воля за кадрови промени на всички нива в поверената Ви администрация, ресорите на министрите Ви и всички сектори, в които влияе държавното управление.
Разбийте модела, съществуващ досега, на администрация от типа Борисов: „Аз командвам всичко, всеки и навсякъде!”.
Дайте възможност за кариерно развитие с ясни правила, дайте възможност за инициативност от всички нива на поверената Ви администрация, реално обучение за по-добър административен капацитет. Това, като непосредствена задача, е възможно и постижимо в кратки срокове.
Не се колебайте, защото част от сценария, който върви в момента, е подпомаган от поверената Ви администрация, но тя не е Ваша, тя не е част от Вашия екип.
Очакванията към Вас сега са още по-големи, очаквания в посока Вие и целият Ви екип да нямате почивен ден, целият Ви екип да докаже, че ще отговори на очакванията на легитимния суверен – българският народ, да промените живота в България към по-добър за всеки български гражданин. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Има ли реплики към изказването на господин Красимир Янков? Не виждам.
Други колеги желаят ли думата за изказване?
Заповядайте, господин Минчо Минчев.
МИНЧО МИНЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър-председател, господа министри, господа народни представители, другари!
Господин министър-председател, днес Вие предлагате на вниманието на Народното събрание един изключителен, но и важен акт за бъдещето на българската държавност и за просперитета на нацията.
Вие предлагате назначения на вицепремиер в икономическата сфера и в областта на сигурността. Аз мисля, че взаимовръзката тук е очевидна, затова искам да Ви кажа няколко думи, по-скоро да се обърна към министъра на вътрешните работи господин Йовчев.
Всички в тази зала знаем, че политическата свобода на общество като нашето се простира до границата, в която са засегнати интересите на капитала. В този смисъл днешните вълнения в България са пряка функция в тази връзка.
Олигархията, която се почувства засегната от предложените от Вас незабавни и спешни мерки, стабилизационни мерки на българската държава, работи по своите политтехнологически проекти. И аз искам да Ви уверя, че както обикновено се случва, през тези политтехнологически проекти обикновено преминават интересите – и геополитически, и геостратегически, и чужди интереси, на българската държава.
Господин Йовчев, аз зная, че във всеки български офицер живее пламъкът на патриотизма. Зная, че дълбоко в себе си Вие искате да сложите ред в ситуацията, в която се намира България. Компрадорската същност на част от българския национален капитал би трябвало да бъде озаптена. Българският национален капитал трябва да работи за българската нация и за българската държава.
Тези три милиарда недобори в българския бюджет, с които Вие ни убеждавахте, господин министър-председател, за една година, за три години са някъде около 12 млрд. долара. Какво струва на олигархичните кръгове да хвърлят не 10, а 20 милиона, или 30 милиона, или 50 милиона лева, за да платят на няколко хиляди съвсем предпоставени хора?!
Искам да Ви помоля пред Народното събрание да намерите всички онези източници и да ги поставите на вниманието на българското общество – всички онези, които през годините способстваха да има контрабанда, всички онези, на които мястото е в затвора. За всички, които са приятели на този народ – законът, за всички други, които са негови врагове – там, където им е мястото.
По отношение на назначението в икономическата област на госпожа Даниела Бобева бих искал да Ви кажа, че съм силно впечатлен, господин министър-председател, от това, че Вие казахте, че българската икономика е в пряка зависимост от рецесията, която владее в Европейския съюз. Заради това искам да попитам, и се надявам, че Вие ще посочите път: все така ли ще стоим и ще чакаме, докато рецесията в Европейския съюз приключи?
Аз мисля, че би следвало да се огледаме към пазари и към посоки, към народи и към страни, в които българската история е имала проверени съюзи и добро сътрудничество. Не забравяйте, че светлината идва от изток – така е записано в Светото писание. Аз апелирам за братските народи като Украйна, Молдова, където живеят много българи, като Русия, да не робуваме на някаква предпоставеност, а да се обърнем и към тези пазари, и към тези хора, с които сме работили в продължение на много години, така че България да бъде, да пребъде во веки веков! Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики? Не виждам.
Господин Явор Гечев, имате думата за изказване.
ЯВОР ГЕЧЕВ (КБ): Господин председател, господин премиер, господа министри, уважаеми колеги! Аз лично одобрявам много предложените проблеми, защото намирам логиката в тях.
Първо, за мен е странно как допреди два месеца не се мислеше за икономически растеж и за икономика, която е свързана на базата на реалната икономика в България. Преекспонираната тема за еврофондовете – може европейските средства да напомпат допълнително икономиката, брутния национален продукт с процент, два или три, но без собствена икономика, базирана на държавния интерес вътре, в България, няма как да имаме високи резултати.
Онзи ден имаше заседание на Партията на европейските социалисти, на което се обсъждаше един от сериозните проблеми, свързани с нова индустриализация, което значи икономика вътре в страната.
Надявам се така предложените промени да спомогнат за няколко неща: и двамата вицепремиери ще трябва да работят точно за икономиката, първо, със спирането на вътрешнообщностните доставки, в които изтичат голяма част от парите, нерегламентирания внос, фиктивния износ на средства, както и развитието на икономиката, базирано обаче на националния интерес. Аз не мога икономически да разбера как в сектор „Селско стопанство” влязоха около 10 милиарда, а всъщност брутният национален продукт не е променен, затова се надявам тези промени наистина да доведат до резултат.
Не се притеснявайте да правите реформи, защото всеки един човек го оценяват в крайна сметка по постигнатите резултати.
Успех Ви желая, и на новите вицепремиери също!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания има ли?
Сега ще дам думата на госпожа Даниела Бобева.
Заповядайте.
ДАНИЕЛА БОБЕВА: Уважаеми господин председател! Много се вълнувам.
Благодаря на господин Орешарски, че рискува с мен, защото, когото и да предложи, много рискува. (Смях.)
Благодаря за хубавите думи, които се казаха за мен. Опасявам се обаче – повечето от тях не са верни, защото ако нещо съм постигнала в работата си досега, то не се дължи на мен, а на хората, с които съм работила. В България има прекрасни специалисти и може би проблемът, и затова някои са на площадите, е, че този капацитет – хората, които могат да работят, не участват достатъчно във властта, в институциите, които трябва да се възползват от техния опит.
Много хора ме питат защо съм тук. Аз съм дошла тук, при Вас, защото вярвам в българската икономика. И защото вярвам в нея, затова съм убедена, че тя има нужда от радикални реформи, а те могат единствено да станат с работещ Парламент.
Аз съм била член на служебно правителство. Това беше чудесно правителство. Правехме много неща, но недостатъкът на служебните правителства е, че нямат работещ Парламент. Реформите, за които всички ние говорим – аз съм доста окуражена от тази икономическа дискусия днес в Парламента, имат нужда от работещ Парламент.
Съзнавам, че не е лесно. Чудеса в икономиката не стават, или поне плодовете на това, което ще свършим, няма да бъдат набрани веднага. Знам, че няма консенсус за това какво може да се направи в една икономика в ситуацията на глобална криза, на европейска икономическа криза, на външни и вътрешни шокове. Но, уважаеми народни представители, вярвам в българската икономика, защото тя оцелява въпреки шоковете – външните и вътрешните. Горещо се надявам да подкрепите българската икономика, и не само Вие, но и тези, които са извън тази зала, защото тя има нужда от реформи.
Благодаря много за възможността да кажа една дума. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря на госпожа Бобева.
Има заявка за още едно изказване от Парламентарната група на Партия „Атака”.
Извинявайте, че не реагирах навреме.
Заповядайте, имате думата.
ДИМИТЪР ДИМОВ (Атака): Господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! Господин Йовчев, към Вас искам да отправя един съвет. Преди да се гласува Вашата кандидатура, ние от „Атака” искаме да чуем ясно от Вас – ще овладеете ли ситуацията, която се създава в момента по площадите на София – подчертавам, не на България, а на София, и ще предприемете ли необходимите действия за установяването на така наречените „мирни”, които всъщност са не мирни протестиращи, които хвърлят камъни, бутилки, ножове, яйца, домати и всякакви други предмети по народни представители и по останалите граждани на България?
В крайна сметка, за да се случат всички хубави и полезни неща, които дискутираме днес тук в залата, е необходима нормална, спокойна работна среда, която в момента липсва заради 200 300 протестиращи, които всъщност са платени провокатори.
От името на „Атака” искам да Ви посъветвам – Вие като вътрешен министър да се освободите от страха от адекватни реални действия на МВР, защото тези хора отвън не са автентично протестиращи. Колкото по-бързо успеете да се справите с тази ситуация отвън, толкова по-бързо ще успеете да пренасочите служителите на МВР там, където им е мястото, а то не е на жълтите павета пред Парламента, а в малките села и малките общини, където ежедневно българските граждани са тормозени от циганската престъпност. Там е мястото на служителите на МВР.
Вслушайте се в гласа на „Атака”, защото гласът на „Атака” е гласът на обикновения български гражданин. А той наистина иска да бъде защитен от ежедневните набези на циганските катуни по малките села и малките общини.
Да Ви дам и още един съвет: който не се е вслушал в съветите на „Атака” – аз Ви съветвам приятелски, ако щете, така го разбирайте – та който не се е вслушал в нашите съвети, не си е тръгнал от Българския парламент с почести, а по друг, нелицеприятен начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики? Няма.
Има заявка за изказване от „Атака”. (Министър-председателят напуска залата.)
Господин премиерът се извинява. Закъснява за полет.
Заповядайте, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Господин председателстващ, господин министър-председателю, господа министри, дами и господа народни представители! Аз ще бъда малко по-откровена от моя колега и съмишленик Димитър Димов, защото вчера, на 26 юни 2013 г., България нямаше вътрешен министър. Затова смятам, че повишаването на господин Цветлин Йовчев до ранга на вицепремиер, при тъжната атестация, за която ни служи неговата дейност в краткото време, в което е вътрешен министър, не дава основание за това.
Искам да попитам кандидата за вицепремиер следното. Вече няколко дни наред се прибирам пеша от кръстовището пред Софийския университет до алея „Яворов”, което е блокирано, освободено и пусто, за да могат в средата на кръстовището на „Орлов мост”, при орлите, между 50 и 100 души, обикновено хулиганстващи, да стоят на асфалта и да си пият бирата. Тук-таме се вижда самотен колоездач, който си прави осморки по едното платно на магистралата на „Цариградско шосе”, по другото може би ще забележите самотен млад скейтър. Същото е положението от Военна академия до Моста на влюбените при НДК.
Вие, господин министре, сте блокирали километри и километри в средата на една европейска столица, в най-натоварената й част, принуждавайки хиляди таксита, десетки коли на частни куриерски служби и други бизнеси, както и лични автомобили, да се мотаят на осморки и серпентини из града, да търсят начини как да се приберат, как да си свършат работата, увеличавате абсолютно неоправдано тяхното време, а то е най-скъпият ресурс, бензин и така нататък, за да осигурите комфорта на хора, които дори не могат да формулират искания. За тях блокирате километри, а вчера не можахте да блокирате, да отцепите 100 м, за да не види светът тази гавра на хулиганстващата, безумната тълпа, с народни представители.
Не разбирам какъв е Вашият критерий за спазване на обществения ред, по-точно – за опазване на обществения ред, който доколкото ми е известно би трябвало да фигурира на първо място във Вашата длъжностна характеристика.
Питам се: доколко сте лоялен към поста и правителството, в което работите? Да не би и Вие да намирате тези протести и техните участници за симпатични, както прави Вашият бивш началник, и за съжаление държавен глава на България – Росен Плевнелиев?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики към изказването на госпожа Магдалена Ташева?
Заповядайте, господин Мерджанов, за реплика към госпожа Ташева.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Ташева, с цялото ми уважение към Вас за тревогата и загрижеността, която изразихте от парламентарната трибуна, бих искал да Ви попитам: не смятате ли, че отговорността за протестите в този й вид носи не по-малко столичният кмет госпожа Йорданка Фандъкова? (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Защото реално като представител на ГЕРБ и кмет на най-голямата община, на Столичната община, тя редовно дава разрешенията за провеждането на подобни митинги. Мисля, че трябва да се отнасяме с много сериозно разбиране към усилията на Министерството на вътрешните работи, защото е много тънка границата между спазването на законовите положения и опазването на обществения ред. Това е репликата ми към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): По принцип – да, господине, прав сте. Можем да разсъждаваме в каква пропорция трябва да се раздели отговорността между МВР и Софийската община. Само че ние тук не обсъждаме производството на Йорданка Фандъкова в някакъв по-висок пост. Сега е актуално предложението да гласуваме вътрешният министър Цветлин Йовчев да стане вицепремиер. Това означава – заместник министър-председател.
Иначе сте прав – да, само че при Йорданка Фандъкова всичко е ясно. Тя си е от ГЕРБ, тя беше сложена формално на този пост – да топли мястото, докато фактически Бойко Борисов управлява столицата. Тя не го и крие. Да припомня ли, че беше избрана с 13% от имащите право на глас, и то с прозрачни бюлетини?! Да, това е така, само че в момента тя не е актуална.
Аз призовавам да помислим за това, което е актуално – за издигането на господин Цветлин Йовчев на поста вицепремиер, след като вече имаме народни представители с черепно-лицеви травми, нанесени от тази безумна тълпа, и той още не е завел дело или следствие, за да издири извършителите. В коя друга държава това е възможно?!
Аз пък си представям какво щеше да стане, ако примерно някой симпатизант на „Атака”, когото ние въобще не познаваме, за чието съществуване нямаме и представа, беше строшил или пукнал главата на народен представител от друга парламентарна група, например от парламентарната група на нашите опоненти. Защо е това пренебрежително отношение, тази дискриминация към нашата парламентарна група?! Ние сме толкова народни избраници, колкото и всички Вие! Къде е следствието за установяване на нападението и нанасянето на поражения на нашия народен представител? Всъщност на този въпрос би могъл да отговори и кандидатът за вицепремиер. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли други изказвания? Няма.
Господин Йовчев желае да вземе думата.
МИНИСТЪР ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, искам да взема думата съвсем накратко по контекста на това, което изложи уважаемата народна представителка преди малко.
Искам да Ви кажа, че Министерството на вътрешните работи полага абсолютно всички усилия, за да установи лицата, които грубо нарушават обществения ред и които провокират и извършват насилие спрямо останалите.
Включително работим и по няколко изключително неприятни случая, които се случиха вчера.
По отношение на депутата от „Атака”, който пострада, има досъдебно производство и се работи активно. Има досъдебни производства, образувани спрямо нарушители на обществения ред.
Има много тънка граница, и тук ще се съглася с казаното от господин Мерджанов. Законът позволява прилагането на сила и репресивни действия спрямо лица, които нарушават обществения ред, но има поставена много точна граница. И тази сила и репресия по никакъв начин не трябва да превишават един минимум, една граница, която е необходима, за да успеят органите на Министерството на вътрешните работи да си свършат работата.
Виждаме напрежението, което е на улицата. Всяко едно действие, което може да се изтълкува като преминаване на такава граница, може да взриви обществения мир. Правим всичко възможно, за да осигурим сигурността на гражданите и обществения ред, без да преминаваме тази граница.
Уверявам Ви, че работим активно и ще продължаваме да работим по всички случаи, когато има опити за насилие или за грубо нарушаване на обществения ред. Тези лица се издирват и спрямо тях се вземат съответните мерки спрямо закона. Това исках да споделя пред Вас. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми колеги, ако няма изказвания, закривам дебата.
Сега ще пристъпим към гласуване на проектите за решения.
Припомням Ви, че те бяха изчетени от председателя на Народното събрание господин Миков, така че няма да ги чета втори път.
Пристъпваме към гласуване на проекторешението за структурни промени в Министерския съвет на Република България.
Моля режим на гласуване.
Гласували 122 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 10.
Решението е прието. (Ръкопляскания.)
Пристъпваме към следващото гласуване – проекторешение за персонални промени в Министерския съвет на Република България и за изменение на решение на Народното събрание от 29 май 2013 г. за избиране на Министерски съвет на Република България, публикувано в „Държавен вестник”, бр. 48 от 2013 г.
Моля режим на гласуване.
Гласували 125 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 13.
Решението е прието. (Ръкопляскания.)
Уважаеми народни представители, припомням Ви, че съгласно разпоредбата на чл. 109 от Конституцията членовете на Министерския съвет полагат клетва пред Народното събрание. Господин Йовчев вече е член на Министерския съвет, клетва ще положи само госпожа Даниела Бобева.
Моля да поканите госпожа Даниела Бобева в пленарната зала за полагане на клетва.
Госпожо Бобева, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. (Всички стават.)
ДАНИЕЛА БОБЕВА: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Госпожо Бобева, успех!
Уважаеми колеги, обявявам 30 минути почивка – до 11.45 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви да заемете местата си!
Преминаваме към следващата част от дневния ред.
За процедура има думата господин Рамадан Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Процедурата ми е във връзка с това предложение, което направихме сутринта и след консултации по време на почивката.
Уважаеми колеги, предлагам да гласуваме да съкратим срока за даване на предложения между първо и второ четене по Закона за енергетиката и Закона за възобновяемите енергийни източници до 18,00 ч. днес.
Обявявам заседание на Комисията по енергетика от 20,00 ч. в зала 456, като днес ще внесем и едно Проекторешение във връзка със Закона за енергетиката и Закона за възобновяемите енергийни източници – изменението и допълнението, и във връзка с правомощията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, което ще бъде гледано в комисията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Аталай.
Има ли противно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението за съкращаване на срока за предложения между първо и второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, с вносители Явор Куюмджиев и група народни представители.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Срокът за предложения за второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е скъсен до 18,00 ч. днес.
За процедура има думата господин Антон Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, във връзка със скъсените срокове и необходимостта от това да излязат и в „Държавен вестник” резултатите от това гласуване, моля, за да сме сигурни, че гласуването ще мине днес, да направим още една промяна в дневния ред – една съвсем кратка точка, която е като точка пета в първоначалната част, тоест Проект за решение за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне на документи, изслушване на кандидати и избор на член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, да мине сега, а пък другата точка, която касае Закона за народната просвета, да бъде след нея.
Сигурен съм, че по правилата няма да има кой знае какъв дебат. Ще бъдат готови за десетина минути, след което можем да минем към следващия законопроект.
Моля да направим тази промяна и Процедурните правила да минат и се гласуват сега, а след това да се занимаваме със Закона за народната просвета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев.
Има ли противни предложения? Не виждам.
Господин Кутев предлага точка пета от Програмата за работа на Народното събрание да стане точка трета, а съответно точка трета да стане точка четвърта и така нататък – да се подреди програмата, поради спешност от приемане на Процедурните правила за издигане на кандидатури, представяне на документи, изслушване на кандидати и избор на член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание.
Режим на гласуване!
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА ИЗДИГАНЕ НА КАНДИДАТУРИ, ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДОКУМЕНТИ, ИЗСЛУШВАНЕ НА КАНДИДАТИ И ИЗБОР НА ЧЛЕН НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ ОТ КВОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Ще помоля да докладват от съответната комисия.
Уважаемият народен представител Стефан Данаилов ще представи доклада на комисията.
Заповядайте, уважаеми господин Данаилов.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Мотивът за внасяне на този проект е, че Съветът за електронни медии е един от особено важните регулаторни органи. С приемане на чл. 87 от Правилника за организацията и дейността на Четиридесет и второто Народно събрание се документира заявената преди това воля да работи прозрачно и в отговор на изискването на обществото за повече информация и достъпност до процедурите, по които се вземат важните решения.
Съгласно Глава втора, Раздел ІІ от Закона за радиото и телевизията, Съветът за електронни медии (СЕМ) се състои от петима членове, от които трима се избират от Народното събрание и двама се назначават от президента на Републиката.
С неудоволствие отбелязвам, че ротационният принцип, на който се подчиняват тези назначения, не беше спазен от Четиридесет и първото Народно събрание и въпреки определения срок в чл. 29, ал. 3 един от представителите от квотата на Народното събрание е продължил да изпълнява задълженията си почти година от изтичането на срока на 7 юли 2012 г. Затова ще Ви запозная с резултата от обсъждането в Комисията по културата и медиите.

„СТАНОВИЩЕ
относно Проект за решение за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне на документи, изслушване на кандидати и избор на член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание № 354-02-46, внесен от Антон Кутев на 25 юни 2013 г.

На извънредно заседание, проведено на 26 юни 2013 г., Комисията по културата и медиите обсъди Проекта за решение за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне на документи, изслушване на кандидати и избор на член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание № 354-02-46, внесен от Антон Кутев на 25 юни 2013 г.
Проектът за решение бе представен от господин Антон Кутев.
Съветът за електронни медии е независим специализиран орган, който регулира медийните услуги в случаите и по реда, предвидени в Закона за радиото и телевизията. Във връзка със задачите, поставени в Глава втора от Закона за радиото и телевизията и работата на Съвета за електронни медии, комисията обсъди предложените Процедурни правила.
С оглед осигуряване на максимална прозрачност на процеса следва детайлно да бъде разписана процедура, която да включва правила за издигане на кандидатури, представяне на документи, изслушване на кандидати и избор на член на Съвета.
По време на проведената дискусия комисията обсъди предложените Процедурни правила и предлага да бъдат направени следните изменения и допълнения:
1. В Раздел І, т. 1 текстът „от 28 юни 2013 г. до 2 юли 2013 г.” се заменя с „в рамките на една седмица от публикуването им в „Държавен вестник”.
2. В Раздел І след първото тире, след думата „автобиография” се поставя точка и запетая и се добавя „официални документи, доказващи професионален опит в сферата на електронните медии, електронните съобщения, журналистиката, правото или икономиката и обществения авторитет и професионално признание на кандидата.”.
3. В раздел І, т. 1 след второто тире, след думите „по образец” се добавя „по чл. 25 от Закона за радиото и телевизията”.
4. В Раздел І, т. 1 след четвъртото тире съюзът „с” се заменя с „на”.
5. В Раздел І, т. 2 след чл. 25 се добавя „и чл. 26”.
6. В Раздел ІІІ, т. 1 текстът „на 3 юли 2013 г.” се заменя с „до една седмица от публикуване на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне на документи, изслушване на кандидати и избор на член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание в “Държавен вестник”.
7. В Раздел ІІІ, т. 4 след думата „кандидата” запетаята се заменя с тире, а изразът „с възможност за допълнение на данни от професионалната си биография до две минути” се заменя с „до пет минути”.
8. В Раздел ІІІ, т. 5 текстът „пет минути” се заменя с „една минута”.”
Уважаеми народни представители! „Комисията по културата и медиите след проведеното обсъждане и проведеното гласуване с 10 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме Проекта за решение за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне на документи, изслушване на кандидати, избор на член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, № 354-02-46, внесен от Антон Кутев на 25 юни 2013 г., с направените предложения за изменения и допълнения в него.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин професоре.
Вносителят желае ли да вземе отношение? Не желае.
Откривам дискусията.
Има ли желаещи да вземат отношение по Проекта за решение за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне на документи, изслушване на кандидати и избор на член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание? Не виждам такива желаещи.
Закривам разискванията.
Ще Ви прочета внесения проект за решение преди гласуването:

„РЕШЕНИЕ
за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне на документи, изслушване на кандидати и избор на член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 87 и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Приема следните Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание:
І. Издигане на кандидатури и представяне на документи на кандидатите за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание
1. Предложенията за кандидати за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание се правят от народни представители в рамките на една седмица от публикуването им в “Държавен вестник” чрез Деловодството на Народното събрание до Комисията по културата и медиите, придружени с писмени мотиви. Към предложенията се прилагат следните документи:
- автобиография;
- официални документи, доказващи професионален опит в сферата на електронните медии, електронните съобщения, журналистиката, правото или икономиката и обществения авторитет и професионално признание на кандидата;
- декларация (по образец) по чл. 25 от Закона за радиото и телевизията, че кандидатът притежава българско гражданство;
- декларация (по образец) по чл. 26, т. 2 и 3 от Закона за радиото и телевизията;
- копие от диплома за завършено висше образование на образователно-квалификационна степен „магистър”;
- свидетелство за съдимост.
2. Предложените кандидати трябва да отговарят на изискванията на чл. 25 и чл. 26 от Закона за радиото и телевизията.
ІІ. Публично оповестяване на документите
1. Предложенията и документите по т. 1 от Раздел „Издигане на кандидатури и представяне на документи на кандидатите за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание” се публикуват на интернет страницата на Комисията по културата и медиите. Публикуват се и името, и мотивите на народния представител, издигнал съответната кандидатура.
2. Публикуването на предложенията и документите по т. 1 се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. Всички данни в документите на кандидатите за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, които са лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни, се заличават.
ІІІ. Изслушване на предложените кандидати за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание относно тяхната визия за работата им в Съвета за електронни медии
1. Изслушването се провежда на открито заседание на Комисията по културата и медиите.
2. Комисията по културата и медиите изслушва допуснатите кандидати, като поредността се определя по азбучен ред според личните им имена по списък, който се съставя след постъпване на предложенията.
3. Кандидатите се представят от вносител на предложението – до две минути.
4. Лично представяне на кандидата - до пет минути.
5. Въпроси от страна на народни представители - до една минута.
6. Отговор на кандидата след изчерпване на зададените въпроси – до пет минути.
7. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на интернет страницата на комисията.
8. Комисията изготвя становище от изслушването и го внася за разглеждане и гласуване от Народното събрание. Към него се прилага списък на кандидатите, подреден по азбучен ред според личните им имена.
ІV. Избор на член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание
1. Кандидатите се представят поотделно и последователно по азбучен ред съгласно приложен списък според личните имена на кандидатите от вносителя на предложението – до две минути.
2. Провеждат се общи разисквания на всички кандидатури по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Гласуването се извършва явно чрез компютъризираната система за гласуване.
4. Кандидатите за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание се подлагат на гласуване последователно, подредени по азбучен ред според личните им имена по приложен списък.
5. За избран се смята кандидатът, който е получил най много гласове с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители.
6. В случай, че двама или повече кандидати имат равен брой гласове, се провежда ново гласуване между тях при същите условия.
7. При необходимост се провежда трето гласуване при същите условия.”
Към проекта за решение има приложения със съответните декларации.
Само един апел преди гласуването към комисиите за малко повече законодателна икономия при описването на различните процедури - може да се постигне, за да не се получават такива диспозитиви на решения на Народното събрание. Апелът е към всички комисии.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Решението за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне на документи, за изслушване на кандидати и избор на член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание е прието.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
Докладът е приет в Правната комисия.
Има ли кой да представи доклада на комисията по законопроекта? Не виждам председателя на Правната комисия.
Има ли заместник-председател от Правната комисия в пленарната зала? Няма.
Има ли член на комисията, който да представи доклада?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за народната просвета, № 354-01-15,
внесен от народните представители Борис Цветков,
Георги Кадиев и Георги Гьоков на 30 май 2013 г.

На свое заседание, проведено на 11 юни 2013 г., Временната комисия по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от народните представители Борис Цветков, Георги Кадиев и Георги Гьоков на 30 май 2013 г.
Законопроектът беше представен от един от вносителите – народният представител Борис Цветков. С него се цели да се гарантира равнопоставеността сред децата чрез създаване на разпоредба, задължаваща общините да осигурят места за всички кандидатствали за детски градини деца.
Общините в страната имат практиката да дофинансират детските градини със собствени средства от бюджета на общината. Наблюдава се двоен стандарт и дискриминация спрямо родителите на деца, които не са приети в детски градини. С оглед на отстраняването му следва българските общини да бъдат задължени да осигурят място в детските градини за всички деца, които са кандидатствали за тях. Когато общината не разполага с такава възможност, следва родителите на децата неприети в детска градина да получат компенсация, с която да могат да покрият дневните разходи на детето си.
В хода на дискусията участие взеха народните представители Янаки Стоилов, Четин Казак, Петър Петров, Милена Дамянова и Георги Кадиев.
Изказаха се становища в подкрепа на законопроекта, като бяха поставени редица въпроси и бележки:
- Принципът в случаите, в които не е предоставена дадена услуга или не е извършена дадена дейност, то средствата за нея да преминават към потребителя й, трябва да се приема като изключение.
- Законопроектът ще се прилага само в няколко общини и финансовият стимул към родителите на деца, за които не са били осигурени места в детските градини, няма ли да доведе до миграционни процеси към тези общини.
- Да се стесни обхватът на законопроекта като финансови компенсации да получават само семействата, които имат право на детски добавки или да бъде определен друг размер на доходите на семействата, които да бъдат стимулирани.
- Как ще се гарантира работещ механизъм на законопроекта и как ще се проследят всички хипотези при кандидатстване в детските заведения, за да няма различно тълкуване от общините.
- Необходимо е прецизиране на текстовете.
Народният представител Милена Дамянова изложи доводи, с които обоснова отрицателната си позиция към законопроекта. Цитира определение на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане жалба на родител срещу решение на Столичния общински съвет, с което се отказва изплащане на месечни компенсации на родителите на деца, кандидатствали за общински детски ясли или градини, за които не са осигурени места в тях.
В чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА е предвидено, че общинският съвет решава въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи, а в конкретния случай оспорената процедура е израз на суверенното и свободното право на общината да определя политиките си в различните сфери от обществен интерес.
Постави въпроси защо не са изискани становища от Министерството на финансите и от Националното сдружение на общините, след като със законопроекта се предвиждат финансови задължения; как ще се проведе политиката на социализация на децата, които ще получават предвидените компенсации, но няма да посещават детска градина и държавата ще поеме ли ангажимент за осигуряване на учебни помагала за тези деца?
Господин Дончо Барбалов – заместник-кмет на Столична община, изложи статистика за извършени ремонт и строителство на нови детски градини и ако бъде приета тази промяна, този ресурс ще бъде пренасочен за компенсиране на родителите на децата, за които не са били осигурени места в детските градини, а може и да доведе до повишаване на таксата за детските градини.
От гражданския сектор бяха изказани две становища. Госпожа Златина Станкова, участник в работни групи към Столична община, която не подкрепя законопроекта, защото по този начин няма да бъде решен проблемът с недостига на места в детските градини и не е ясно за какво ще бъдат използвани финансовите стимули от семействата.
Госпожа Евгения Тодорова – член на Инициативния комитет на майките, която подкрепя предложените промени и счита, че с него ще бъдат осигурени места в детските градини за всички кандидатствали в тях деца в най-скоро време.
Народният представител Георги Кадиев заяви, че законопроектът има за цел да възстанови справедливостта, тъй като родителите на деца, приети в детските градини получават и субсидии, а в същото време се наблюдава дискриминация спрямо родителите на деца, които не са приети в детски градини и не получават месечни компенсации. Законопроектът има и дисциплинираща цел – решаване на проблема с недостиг на места в детските градини от общините.
От името на вносителите народният представител Борис Цветков заяви, че приема всички конструктивни бележки и пое ангажимент текстовете на законопроекта да бъдат съобразени с тях и прецизирани между първо и второ гласуване.
След проведената дискусия и обсъждане Временната комисия по правни въпроси със 7 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 354-01-15, внесен от Борис Цветков, Георги Кадиев и Георги Гьоков на 30 май 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Има думата представителят на вносителите господин Цветков.
Заповядайте, за да представите законопроекта.
БОРИС ЦВЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! До 2009 г., по време на управлението на правителството на тройната коалиция с премиер Сергей Станишев, освен ръст в икономиката и в доходите на хората имаше и отчетлива тенденция за увеличаване на родените деца в цялата страна – до 5000 деца повече годишно и достигна 80 900 деца, родени през 2009 г.
Вследствие на икономическата криза, редица неадекватни действия на правителството на Бойко Борисов, довели до засилване на ефектите й – тя от икономическа, се превърна в социална и демографска. Така в периода 2010-2012 г. всяка година се раждаха с по над 5000 деца по-малко в сравнение с предходната година, а през първите месеци на настоящата година с 2000 деца по-малко от миналата година. Така в България, вместо повече деца, са родени 29 000 деца по-малко. За съжаление, сериозна е опасността тази година броят им да падне под 62 000.
Въпреки този драстично намалял брой родени деца, вече доста години продължава срамният за мен недостиг на места в общинските детски ясли и градини, който е особено дразнещ в столицата. След новото класиране само в столицата не достигат места за 14 000 деца – 7000 в яслена и 7000 в градинска възраст. Това става вследствие на дългогодишното управление на кмет на ГЕРБ, мнозинство в общинския съвет и тяхно правителство, въпреки декларираните им приоритети и срок 2011 г. за справяне с проблема и въпреки разходваните 160 милиона публични средства.
Демографските срив и криза в България са причинени от редица фактори. На първо място са некомпетентните действия на доскоро управляващите, довели до усилването и задълбочаването й. Правителството на Бойко Борисов замрази и редица социални разходи, отвърза ги от размера на минималната работна заплата и така обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години остана 240 лв., под прага на бедността.
За срива допринася обаче и несигурността, породена от продължаващия с години недостиг на места за голям брой деца в общинските детски ясли и градини. Като цяло в повечето общини в Република България проблемът с недостига на места е решен и не стои.
За съжаление, несправянето с проблема с недостига на места в общинските детски ясли и градини е един от основните и най-ключов провал на управляващите кмет и мнозинство на ГЕРБ в столицата и в още няколко общини.
В столицата ГЕРБ има кмет от есента на 2006 г. и мнозинство от есента на 2007 г. Разходвани са, както подчертах, над 160 млн. лв., получавали са пълната подкрепа на всички партии в общинския съвет, включително и на БСП. Съветниците от БСП постоянно са предлагали и искали допълнителни средства за решаване на проблема. За съжаление, също така, са установени от Агенцията за държавна финансова инспекция, Сметната палата, Звеното за вътрешен одит и първите сериозни нарушения и злоупотреби, констатирани по сигнали на БСП.
Всички тези фактори предизвикаха загуба на надежда и перспектива в много от младите хора и разколебаха плановете им за създаване и отглеждане на деца. Много от тях излязоха дори на протести с искания за увеличаване на обезщетението за отглеждане на дете през втората година от 240 на 310 лева, за увеличаване на детските, за осигуряване на места за всички кандидатствали деца в общинските детски ясли и градини, за изплащане на компенсации за неприетите не по тяхна вина деца.
Внесеното предложение е съобразено с дневния ред на всички тези млади хора и семейства, които в този труден момент са решили или смятат да решат да създадат дете и да го отглеждат в България.
Какво представлява предложението?
Първо, задължаване на общините да осигурят места за всички кандидатствали деца – морален акт, признаващ правото на грижа за децата, което досега се счита за една от многото услуги, предоставени от общините. Поради динамиката на процесите и трудностите няма задължителен краен срок, в който това трябва да стане. В момента в не повече от 6 общини, от 264 в Българя, има кандидатствали деца без осигурено място. Тоест, законът на практика основно в момента касае общините София, Пловдив и Варна.
Второ, задължаване на общините да изплащат временни месечни компенсации за кандидатствалите деца, за които не по тяхна вина не са осигурени места в общинските детски ясли и градини. Изплащането се предвижда да стане от 1 януари 2014 г. за неприетите деца през учебната 2013-2014 г. Към влизането му в сила то ще касае общини като София, където броят е между 6500 7000 деца, които биха се възползвали от тази възможност, и значително по-малък брой от останалите няколко общини, или обхватът му е по-малко от 10 млн. лв.
Трето, в случай че родител не е кандидатствал за своето дете или ако на детето е предложено място и то не се е възползвало от него, или родителите са спрели детето си от детска градина, по този закон не се предвижда изплащането на каквито и да е компенсации. В общините с недостиг се предвижда до 2-3 години местата в общинските детски ясли и градини да са повече от кандидатствалите деца, за съжаление, основно поради драстичния спад на родените деца с над 29 хиляди.
Тук искам да коментирам и някои спекулации.
Първо, че мярката е недопустима. И в момента съществува законова възможност за изплащане на месечни компенсации – по 100 лева за неприетите в детските градини деца. Мярката е приета от правителството на Сергей Станишев и не е проработила единствено, защото няма излишък в държавния бюджет. При положение обаче, че има излишък и неразходвани средства в бюджета на Столична община, който е най-сериозният бюджет след държавния, няма никакви сериозни аргументи, с които приета на централно ниво мярка, да не може да бъде реализирана на местно ниво. Трябва да се има предвид, че редица общини в момента по свое решение изплащат средства за широк спектър групи граждани, например за родени в общините родители на деца, за ветерани от войните, на абитуриенти, на социално-слаби и така нататък.
Втора спекулация – от мярката ще се възползват децата на богатите, децата на ромите и деца от други общини, които не живеят в съответната община. Класиранията за 2013 и 2014 г. са извършени и в тях не участват две отчетливи групи деца – деца на богатите и ромски деца, както и деца от други далечни общини. Има поименен списък на чакащите неприети деца и е публично изяснено както отсъствието на децата на богатите, а така също и децата на ромите. Единствените по-различни деца поне в класирането в София са няколкото деца от турско-арабски имена и деца с китайски имена – до 20-30 или до 50.
Въпрос на правила, приемани от общините, които и сега съществуват, е в класиранията за следващата и евентуално за по-следващата година да се приемат или да се потвърдят изискванията, гарантиращи участието в процедурата на деца, които живеят или ще живеят реално на територията на общината, където кандидатстват за компенсация.
Бяха коментирани в доклада на комисията и три спекулации от Столична община – че ако се наложи Столична община да дава тези пари, спира строителството на нови градини. В София за 2013 и 2014 г. беше предвидено строителството на 17 сгради, от които 7 нови сгради и 10 разширения на стари градини, за общо 1200-1400 деца. Под натиска на протестиращите родители Министерският съвет и Народното събрание решиха да предоставят 30 млн. лв., от които 14 милиона бяха насочени в София. Така Столична община пренасочи за финансиране от държавата 8 от градините от списъка си за 2013 г. и освободи 14 млн. лева от своя бюджет за други нужди, при всекидневни разкрития за злоупотреби с общински средства и за далавери. За съжаление, изграждането на част от обектите се забавя и така те вероятно ще останат за изпълнение през 2014 г.
На практика, за съжаление, подчертавам, няма допълнителни обекти за строителство, а общината ясно съзнава, че и без ново строителство до няколко години вместо недостиг ще има излишък на места в градините. Затова една от тезите на Столична община е, че няма смисъл от закона сега, защото те работят усърдно и до няколко години ще решат проблема. Това обаче е още един аргумент, че законът е нужен точно сега, а не след 2-3 години, когато проблемът ще се реши от само себе си.
Следваща спекулация – ако общината се наложи да дава тези пари, ще увеличава данъците или таксите за градините. Това, подчертавам, е много нагла спекулация. И преди това предложение Столична община вдигна с 50% таксата за общински детски ясли и градини и от 40 лева ги направи 60 лева. И това по време на криза бе единствената такса, която бе значително увеличена. На този фон спекулациите, че сега ще се наложи някакво евентуално увеличение на таксата за приетите деца, освен че звучи нелепо, може да се приеме като блъф, целящ настройване на едни родители срещу други и опит за осуетяване на приемане на предложението.
Следваща спекулация – ако Столична община се наложи да дава тези средства, то тя ги иска от държавата. Няма логика общината да предоставя възможност за 43 хил. деца с предвидени средства от своя бюджет, а да иска само за дискриминираните от нея други 7 хил. деца това да се прави от държавния бюджет. Също така в момент, в който ГЕРБ са опоскали бюджета на държавата, да искат гражданите и кметовете на другите общини, които нямат такъв проблем или са си го решили, да плащат по време на криза за нерешения проблем на Столична община или на общините с най-голям бюджет и с най-много инвестиции и възможности.
Трябва ясно да се подчертае, че в миналото и в момента държавата според възможностите подпомага общините за строителство на нови детски ясли и градини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Цветков помоли да продължи представянето във времето на парламентарната група.
БОРИС ЦВЕТКОВ: Благодаря.
Това основно става в София и в големите градове. Така правителството на Сергей Станишев и тройната коалиция, пак подчертавам, изгради три нови детски градини в София за деца на служители на Министерството на отбраната и за други деца, за които дълги години Столична община не може да организира пълноценното използване и натоварване.
По проекти и по програми със съдействието на министерства се изградиха и детски градини в район „Изгрев”, изгражда се разширението в район „Искър”. Със средства на държавния бюджет – 30 милиона, и в момента се изграждат градини в София и в още 6-7 града, с което общините, като Пловдив например, ще бъде решен проблемът още тази година. Тоест, държавата въпреки кризата и ограничените средства помага и ще помага според възможностите си.
Уважаеми дами и господа народни представители, по време на обсъждането на предложението на първо четене в комисията бяха изказани различни мнения и бяха направени някои конкретни предложения.
Декларирам и в пленарната зала, като един от вносителите ангажимента всички, направени досега, както и евентуално допълнителни предложения, да бъдат обстойно обсъдени и тези от тях, допринасящи за по-точното и цялостно постигане на целта и минимизират рисковете, да бъдат отразени и предложени при гласуването на второ четене в комисията и в пленарната зала.
Благодаря на депутатите от активно работещите в Народното събрание групи – на БСП и Коалиция за България, на ДПС и на „Атака”, които подкрепиха промяната в закона и направиха свои конкретни предложения.
За съжаление, депутатите от ГЕРБ все още не подкрепят предложението, както и не са се извинили за грешката си, когато по същия начин не подкрепиха и предложението за увеличение на обезщетението за гледане на малко дете от 240 на 310 лева, а после осъзнаха колко погрешна е била позицията им.
Има и някои опасности. Трябва да се подчертае следното. Всяка промяна на първоначалното предложение крие рискове и опасност да го обезсмисли. Евентуалното включване на подоходен критерии ще ограничи сериозно обхвата, ще засили и спекулациите, че поправката ще е от полза единствено и само за ромите, че ще даде предимство само на хората, които не се осигуряват на реалните си доходи, а те в България, за съжаление, не са малък процент.
Втора опасност е, че всяка допълнителна описателност на самия механизъм в закона не е необходима. Не следва в закона да се предопределя и да се оставя възможност на самите общини по своя преценка да изработят механизма и процедурата. И в момента правомощия на самите общини са да изготвят и приемат критерии за класиранията, гарантиращи правата за кандидатстване за градина, а където не достигат места – за изплащане на компенсации на неприетите по тяхна вина деца.
Общественият ефект – това е реален проблем на 14 хиляди обикновени български семейства и ще получи необходимото внимание, надежда за разрешаване, възстановяване на справедливост и недискриминационно отношение чрез реална компенсация сега, а не, когато проблемът се реши от само себе си след няколко години.
Второ, показваме единство на думи и дела в последователните ни усилия за решаване на поставените от младите хора и семействата конкретни проблеми. Тези проблеми, които и Вие, и ние, като опозиция сме ги поставяли, преминават в реални действия като управляващи.
Трето, отзвукът от дебатите и от приемането на предложението ще продължи усилията ни за възстановяване на надеждата на младите хора и семействата, че управляващите знаят за реалните им проблеми, че те са на вниманието ни, че търсим и предлагаме решения, с които подпомагаме желанието им да създадат семейство и деца и да ги отглеждат в България.
В заключение, демографският срив има огромно негативно отражение в редица сфери и системи за голям бъдещ период от време. Само с много общи усилия и последователни действия той може да бъде преодолян. Благодаря предварително на всички колеги народни представители, които ще подкрепят предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветков, за представянето на законопроекта.
Член 14 от Конституцията казва, че: „Семейството, майчинството и децата са под специалната закрила на държавата и обществото”.
Откривам разискванията.
Заповядайте за изказване, господин Башев.
АХМЕД БАШЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Ще бъда кратък, защото според мен не е необходимо много да говорим по този въпрос точно сега.
Съгласен съм с изложението на господин Цветков. По-скоро проблем има, защото след като законът не е разглеждан нито в Комисията по образование, нито в Комисията по бюджет и финанси, липсват становища на ясно заинтересовани страни по този законопроект, каквито са Националното сдружение на общините в Република България, Съюзът на Българските учители, други представителни организации, работещи в сферата на образованието, не смятам, че трябва бързо да пришпорваме и гласуваме законопроекта точно сега.
Има няколко много ясни принципни проблема.
Първият, не бива да противопоставяме, ако това е точната дума, градовете София и Пловдив на страната, тоест проблемите на София и Пловдив на проблемите на другите общини. Има толкова много малки общини, толкова малки населени места с по 10-15 деца в тях, в които въобще няма детски градини. Тях как ще ги третираме?! Тези деца въобще не са подали заявление, че искат да отидат в детска градина, тъй като няма такава. Какво ще правим по този въпрос тогава?
Поне от 10 години съм свидетел, че Националното сдружение на общините по линия на процеса за финансова децентрализация е поставяло въпроса за споделената отговорност между държавата и общините за финансиране издръжката на децата в детските градини. Държавата поема издръжката в училищата, но в детските градини тежестта е изцяло върху общините. Ако Столична община може да задели 10 милиона лева за такова финансово подпомагане на родители, чиито деца не са в детските градини, малките общини трудно да могат да заделят още такъв ресурс. Това ще се отрази по-скоро върху увеличаване на таксите в детските градини на тези, които сега посещават детските градини, за да се задели ресурс за останалите деца. Това са все въпроси, които стоят на дневен ред и не намират своето решение с този законопроект.
Затова предлагам законопроектът да си мине по стандартната процедура – в Комисията по образование, в Комисията по бюджет и финанси, със становища на организациите, които имат пряко отношение, и чак тогава да минем към неговото гласуване.
Да, има проблем в София, в Пловдив. Може би този е начинът да бъде решен, но това не е принципно нещо, което да се приложи към всички общини в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Башев.
Понеже отправихте забележка за начина. Имаше само Временна комисия по правни въпроси. Понеже колегата Цветков и другите вносители са внесли такъв законопроект, той беше разпределен там и тя го е разгледала. Несъмнено на второ четене той ще отиде и в другите ресорни комисии, като ще има една водеща комисия.
Има думата народният представител Георги Кадиев.
Господин Кадиев, заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (КБ): Уважаеми колеги, предварително искам да поднеса извинения, че се случи така. И през ум не ми е минавало, че няма да имаме Комисия по образование към момента, в който гледаме този закон. Така се случи.
Идеята, с която внесохме законопроекта, беше съвсем добронамерена – да има справедливост. Ако в момента Вашето дете е кандидатствало и не е прието в детска градина, Вие сте наказан два пъти – веднъж с това, че не е прието; и втори път, че не получавате субсидията, която Столична община отпуска на децата в детските градини. В момента стойността за изхранването и отглеждането на едно дете в детска градина е 180 лв. на месец. От тях 60 лв. плаща родителят, 120 лв. доплаща Столична община. Основният проблем е Столична община. Във Варна и в Пловдив говорим за около 400 деца. Доколкото разбирам, в Пловдив вече са на път да разрешат проблема със строителството на детски градини. Големият, масовият проблем – 7000 деца на възраст за детски градини, защото говорим само за детски градини, не говорим за детски ясли, е в Столична община. Такова беше направеното от нас предложение.
Прекрасно разбирам, че винаги има възможност за изкривяване на доброто желание. Не сме се фиксирали в това нещо. Искахме да има дебат. Съжалявам, че ГЕРБ ги няма днес, защото те изложиха силни аргументи по време на заседанието на тази комисия. Най-добрите решения винаги се вземат не когато аз и още двама човека сме се фиксирали – или ще стане нашето, или няма да стане, а когато стигнем до взаимно решение след множество малки компромиси от всички страни.
Аз продължавам и към ден днешен да считам, че това е добро намерение и добра стъпка, защото то възстановява справедливостта. Идеята на законопроекта не е да се плащат всъщност субсидии, компенсации на гражданите. Идеята е общините да строят детски градини – просто и ясно. Колкото повече те строят, толкова по-малко деца ще има извън детските градини и толкова повече ние ще повишаваме качеството на образованието в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кадиев.
Други желаещи?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Проблемът с недостига на места в детските градини и детските ясли е един от ключовите, когато се говори за политики, отнасяни към младите хора. Този недостиг води до възможности за сериозни нарушения и злоупотреби. Каква е идеята и какво на практика представлява предложението?
Първо, задължават се общините да осигуряват места за всички кандидатствали семейства с деца в детските заведения – детски градини и детски ясли.
Второ, при невъзможност това да стане, задължаване на общините да изплащат временни месечни компенсации за кандидатствалите деца.
Подчертавам и двете твърдения: „временни месечни компенсации” и „за кандидатствалите деца, за които не по тяхна вина не са осигурени места в общинските детски заведения”.
И трето – не се изплащат временни месечни компенсации за деца, чиито родители не са кандидатствали за настаняване или е предложено настаняване, но то е отказано.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за народната просвета цели възстановяване на равнопоставеността между децата, като се задължават общините да осигуряват място в детските заведения за всички кандидатствали деца.
Компенсациите са временни, защото вносителите очакваме до две-три години проблемът да бъде решен: първо, чрез строителството на нови общински детски заведения, и, второ, за съжаление, поради демографския срив драстичен е спадът на новородени деца през 2010 г., 2011 г. и 2012 г., спрямо предходните години – спад с над 15 хиляди деца в национален мащаб.
Честно е да се спомене, че и в момента съществува законова възможност за изплащане на месечни компенсации за неприетите в детски градини деца, но мярката, която между другото е приета от кабинета Станишев, не проработи, поради липса на излишъци в бюджета.
Не така стои въпросът с общинските бюджети в по-големите общини. И към момента някои общини по решение на общинските си съвети изплащат средства за деца под различни форми. Тази мярка ще стимулира общините също да строят нови детски заведения и за няколко години да решат проблема.
Аз ще подкрепя законопроекта, защото той допринася за възстановяване на справедливостта и недискриминационно отношение чрез реални компенсации. Ще го подкрепя и защото той дава решение сега, а не след години, когато ще се реши от само себе си. Ще го подкрепя, защото приблизителните финансови разчети показват, че необходимите средства за тази мярка са в размер на около 11 млн. лв. годишно за цялата страна. Тази сума е по-малка от размера на неизразходваните в бюджета на общините средства, които те отчитат в края на годината като неизразходван остатък и прехвърлят в бюджета за следващата година.
Моля да подкрепите и Вие проекта, и между първо и второ четене да направите Вашите конструктивни предложения, за да го подобрим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Госпожа Валентина Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, със симпатия към тримата изказали се вносители на законопроекта, аз ще си призная, че ще се въздържа от подкрепа на този законопроект.
Казвам това, защото вярвам, че всички ние сме съмишленици в осигуряването на всички възможни условия българските деца да имат достъп до детска градина, независимо дали живеят в големите градове, в малките общини, за които говореше колегата Башев, или в София.
Казвам това по няколко причини – първо, Законът за народната просвета, който Вие, колеги, предлагате днес да бъде променен, се занимава с дейността, устройството и функционирането на институциите в системата на народната просвета. Това са училищата, детските градини и обслужващите звена. Той не се занимава с осигуряването на издръжката на деца, с допълнителни плащания. Това е предмет на Закона за семейните помощи за деца.
Законът за народната просвета урежда принципите, на които се гради държавната политика в системата на образованието, начина, по който се финансират образователните институции и самото образование, като делегирана от държавата дейност. Дотук по въпроса, че поправката, която следва да реши този проблем, не е за този закон.
Второто обаче, което за мен е по-важно – аз приемам и мисля, че ние с Вас заедно можем да осъществим чрез всички средства парламентарен контрол върху изразходването на средствата, отредени за детски градини. Това е важен въпрос, защото тогава, когато коментирахме тези 30 милиона капиталови разходи, предвидени в бюджета за тази година и правилно колегата Цветков зададе въпрос на финансовия министър – на нас трябва да ни е ясно, че тези пари прозрачно следва да се харчат. Имам дълбоки съмнения, че това е така, но тогава, когато говорим за парите, с които общините финансират достъпа на всяко дете до детска градина, трябва да си дадем сметка, че тези средства: 120 – в София, 130 – във Варна, или колкото и да са другаде, са свързани точно с това – те правят равен, възможен достъпа на всяко дете до детска градина, за да не се налага таксата, която следва да плати родителят, да бъде трудно постижима.
Тези пари, които предлагаме да дадем на другите деца, за какво ги даваме? Колегите казват: за издръжка, ако правилно чух, само че в случая ги даваме за достъп до образователна институция.
Парите за издръжка следва да бъдат увеличавани по смисъла на Закона за семейните помощи за деца и Вие сте прави, че там такъв текст има, който не е проработил, защото няма излишък, а догодина като няма излишък, какво правим?
Казвам това, защото за едните родители, чиито деца са кандидатствали, тези пари за издръжка могат да помогнат да платят таксата си за частна детска градина, за другите това няма да реши проблема, за родителите, които са решили, че децата им на три или на четири години няма да ходят на детска градина, но живеят твърде зле, на тях пари за издръжка не дължим ли? И решихме ли проблема, ако детето от Люлин има достъп до детската градина в Пасарел, ако се върнем към София, откъдето и аз съм депутат.
Уважаеми госпожи и господа, мисля си, че с опита да решим един сериозен проблем, ние ще създадем други.
Това че родителите имат нужда от допълнителна подкрепа да отглеждат децата си, да получат достъп до образователни институции, да бъдат обучавани, възпитавани и подготвени по един и същи начин, е наша обща грижа. За мен тази мярка не решава въпроса, задава други, на които този законопроект не дава отговори.
И трето, приключвам – намирам за лоша практика, имах повод да го кажа, да гледаме подобен законопроект, с който вменяваме ангажименти на общините, и то на всички общини, защото твърдя, проблемът не е само в големите градове. И е прав колегата Башев – и в селата, колеги, живеят български деца. Те също имат свои права. И те живеят в малки общини с твърде недостатъчен финансов ресурс. Не е редно подобни закони да бъдат гледани в една обща комисия. Това е специализирана работа и задължително за изпълнението на тези закони се иска становището, в случая, и на Министерството на образованието и науката, и на Сдружението на общините, на които ние възлагаме ангажименти, без да сме им чули възможностите, идеите, включително и резервите, така че няма да подкрепя законопроекта. Ще се въздържа с уважение към иначе добрата идея, която той носи. Приключих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Богданова, правите ли формално предложение за отлагане на разискванията или на гласуването до получаване на съответни становища?
ВАЛЕНТИНА НИКОЛОВА: Колегата Башев го предложи, ако правилно разбрах. Господин Миков не подложи това на гласуване, поради което аз направих своето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Нека да уточним, ако сте направили такова предложение, то може да е по отношение на разискванията или на гласуването.
Нека да чуем още мнения, има възможност и по-късно да подложа това Ваше предложение на гласуване.
Заповядайте, господин Гуцанов.
БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Изключително добронамерено и благородно предложение от страна на нашите колеги. Те заслужават своите поздравления за това, за което са направили и изработили.
Аз наистина считам, че не трябва Народното събрание да се разделяме по подобен проблем. Явно е, че трябва да минем през специализираните комисии по образование, по финанси, трябва да се види становището на Министерството на образованието и едва тогава да го гласуваме.
Не е нормално ние да се разделим по един въпрос, който е важен и тресе голямата част от градовете с районно деление. И затова мисля, че трябва наистина да се оттегли, да мине по най-бързия начин през специализираните комисии и да влезе в Парламента, но наистина нека първото гледане именно на тази промяна в законопроекта да бъде в Комисията по образованието.
Фактът, че 30 милиона бяха заделени – 30 милиона са близо 20 детски градини, с по 6 групи. Двадесет детски градини решават на 50% проблема на София, решават всички проблеми в другите градове. Нека да се види и този контрол как е станал, има ли такъв контрол, как са изразходвани тези средства, и много други въпроси ще се отворят.
Може да се намери начин, по който да бъдат стимулирани общините също – било по линия на публично-частно партньорство, било с помощта на държавата, по най-бързия начин да бъдат построени. Една детска градина се строи за по-малко от шест месеца.
Мисля, че това е най-разумното предложение – да се оттегли, и това да бъде първото гледане на Комисията по образованието и науката, не народните представители да се разделяме по въпрос, който е жизнено важен за държавата.
Това е формалното ми предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, има формално процедурно предложение за отлагане на разискванията по този законопроект и предоставяне възможност на председателя да ги разпредели и да бъдат разгледани поне от две други постоянни парламентарни комисии – Комисията по образованието и науката и Комисията по регионална политика и местно самоуправление, а също така и в Комисията по бюджет и финанси.
Ще поставя на гласуване това процедурно предложение, пак повтарям, за отлагане на разискванията, не на гласуването по законопроекта, което ще даде възможност разискванията да продължат след получаване на становища от съответните комисии.
А сега ще дам възможност, ако има желаещ, да направи обратно процедурно предложение.
Ако няма такова желание... (Шум и реплики.)
Уважаеми народни представители, направено е процедурно предложение за отлагане на разискванията по разглеждания законопроект.
Парламентарният правилник в чл. 51, ал. 2, т. 4 предвижда именно такава възможност, така че моля режим на гласуване.
Гласували 84 народни представители: за 74, против 4, въздържали се 6.
Разискванията по разглеждания законопроект са отложени, с предложение към председателя на Народното събрание да ги разпредели в изброените три специализирани постоянни парламентарни комисии.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.
В резултат на разместванията в парламентарната програма според предварителната програма става дума за Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. (Шум и реплики.)
Председателят на Правната комисия…
Или е имало допълнително разместване в точките от дневния ред? (Шум и реплики.)

Тоест според последното разместване в дневния ред следващата точка е:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАДА ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2012 Г.
Председателят на Комисията по отбрана има ли готовност да представи доклада?
Заповядайте, господин Янков.
ДОКЛАДЧИК ЯНКО ЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще Ви запозная със становището на Комисията по отбрана относно Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2012 г., № 302-03-1, внесен от Министерския съвет на 28 май 2013 г.:

„На извънредно заседание, проведено на 26 юни 2013 година, Комисията по отбрана разгледа внесения от Министерския съвет доклад.

С Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2012 г. Министерският съвет изпълнява законовото си задължение да информира Народното събрание и обществото за текущото състояние на военните аспекти на националната сигурност и отбраната, както и за резултатите от изпълнението на политиката в областта на отбраната през изтеклата година.
Съгласно представените от вносителя мотиви, през 2012 г. са постигнати реални резултати в изграждането на способности и поддържането им в необходимата готовност по трите мисии на въоръжените сили.
Изпълнявани са заложените в Бялата книга, Стратегията за национална сигурност и Националната отбранителна стратегия цели, приоритети и задачите, предвидени в Плана за развитие на въоръжените сили – бойна подготовка, участие в мисии и операции.
Продължило е формирането и подготовката на батальонните бойни групи и плановото им сертифициране, като през ноември 2012 г. е сертифицирана първата от тях. Предизвикани са затруднения от недостатъчното финансиране под нивото от предвидените в Бялата книга 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт на бюджета за отбрана. Това е довело до занижени нива на капиталовите разходи и е породило затруднения в осигуряването на подготовката на батальонната бойна група.
Подготовката на войските и силите, съобразена с отпуснатите ресурси, е позволила поддържането им в състояние, осигуряващо изпълнението на конституционните задължения в системата за сигурност на страната. Усилията са насочени към поддържане на постигнатите стандарти от декларираните формирования за НАТО и Европейския съюз и изпълнение на задачите по трансформацията за достигане на необходимите способности.
В доклада са очертани и основните направления за формулиране и прилагане на отбранителната политика на Република България през 2013 г. През настоящата година усилията са фокусирани върху:
- изграждане и сертифициране на следващата батальонна бойна група. На базата на анализа на проблемите и на опита от сертифицирането на първата батальонна бойна група ще се търсят възможности и ресурси за осигуряване подготовката и сертифицирането на следващите батальонни бойни групи с приоритет;
- увеличаване на ученията с международно участие и по-активно ангажиране на съвместните съоръжения;
- съгласуването на новите цели от пакета „Цели за способностите 2013” на НАТО. Поради това, че разчетите за изпълнението на пакета цели до 2028 г. са на база 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт, а бюджетът за отбрана и през 2013 г. е по-малък (1,36 на сто от БВП) се налага приоритизиране на разходите, като са осигурени напълно само тези за личния състав и текущата издръжка на военните формирования;
- акредитиране в НАТО на създадения в България Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способностите на Алианса за управление на кризи и оказване на помощ при бедствия.
По време на провелото се обсъждане се изказаха народните представители Спас Панчев, Венцислав Лаков, Борис Цветков и Янко Янков. Дадена беше висока оценка на експертната част на доклада. Като цяло народните представители изразиха становища, че експертизата на отбранителния сектор е на високо ниво, но наред с това бяха зададени въпроси и отправени критични бележки по редица от данните и политическите изводи в доклада.
Сред основните теми на дискусията бяха неизпълнението на непредвидения ангажимент за размера на средствата за отбрана като дял от брутния вътрешен продукт на страната, определени недостатъци на Плана за развитие на Въоръжените сили, промените в условията за пенсиониране и отражението им върху състоянието на Българската армия, логистичното осигуряване, състоянието на техниката, въоръженията, екипировката на военнослужещите.
Народните представители се обединиха около мнението, че докладът не отразява обективното състояние на отбранителния сектор. Недостатъчно са отразени самите важни въпроси: прозрачно изразходване на финансовия ресурс, причините за високото текучество в армията, проблемите, свързани с утилизацията, управлението на военните имоти, състоянието на научно-техническия сектор, офсетните програми, възможностите за взаимодействие с натовските партньори.
Участвалите в заседанието парламентарни групи заявиха, че няма да подкрепят решението за приемане на доклада.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което с единодушие Комисията по отбрана прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да отхвърли внесения от Министерския съвет Проект за решение за приемане на Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Янков.
Господин председател на комисията, не виждам внесен проект за решение. Все пак накрая ние няма да гласуваме становище. Може би беше по-добре комисията, изразявайки становището си, да изготви решение, което с оглед на това становище би могло да бъде: „Не приема доклада”. Това все пак трябва да постъпи до края на разискванията по точката, за да има годен акт за гласуване.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): В становището накрая ясно се казва: „Предлага на Народното събрание да отхвърли внесения от Министерския проект за решение”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Това не е проект за решение, господин народен представител.
Откривам дебата.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Помолих за думата в началото на разискванията по Годишния доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили, защото без да звучи нескромно, бих искал да добавя няколко обстоятелства и въпроси за размисъл около реалното състояние на системата за отбрана и системата на Въоръжените сили, които не фигурират в доклада, който беше представен на вниманието на специализираната парламентарна комисия и който е бил предоставен на вниманието на всички народни представители в началото на тази седмица.
Бързам веднага да добавя, че представеният доклад по същество е преработен вариант на Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили, подготвен в рамките на предишното управление. Този преработен вариант е продукт на работата на служебния министър на отбраната и съответно на неговия екип, съответно продукт на решение на служебното правителство. Този преработен вариант се е опитал да се доближи до оценките за реалното състояние, но все още е твърде далеч от истинската картина за състоянието на Министерството на отбраната, структурите на подчинение на министъра на отбраната и съответно Българската армия.
Уважаеми дами и господа, аз ще започна с това, че смисълът на Годишния доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България е да даде информация на народните представители и съответно на обществото за текущото състояние на военните аспекти на националната сигурност, за отбраната и за хода и качеството на отбранителната политика. Той би следвало да бъде доказателство за практическата реализация от страна на управлението в областта на гарантирането на военната сигурност на страната, съответно на всички приоритети, заложени пред армията, и съответно степента на изпълнение или на възможност за изпълнение на конституционно възложените задачи на Въоръжените сили.
Уважаеми дами и господа народни представители, през последните три години имаме бюджет на Министерството на отбраната, който се доближава, но който не достигна набелязаното в така наречената „Бяла книга за отбраната и въоръжените сили на Република България” – 1,5% от брутния вътрешен продукт, въпреки факта, че това е дял на разходите за отбрана, заложен именно от предишното управление на Партия ГЕРБ.
На основание на Закона за държавния бюджет на Република България за 2012 г. и утвърдения бюджет на Министерството на отбраната, всъщност имаме размер на бюджета 980 мил. 630 хил. лв. или това е 1,26% от брутния вътрешен продукт на страната. Разходите допълнително са увеличени със средства по функции „Образование” и по този начин достигат до 1,3%.
Искам да обърна внимание върху това, че Министерството на отбраната приключва финансовата 2012 г. със задължение към доставчици в размер на повече от 100 млн. лв.
И вижте сега какъв парадокс. От духа и оценките в доклада се създава впечатление, че благодарение на намалението на бюджета за отбрана с повече от 100 млн. лв. годишно, задачите се изпълняват по-качествено. Само тези откъслечни примери по отношение на бюджета показват, че оптимистичните изводи са били предназначени за политици, които искат да чуят такива изводи, но истинското състояние на нещата, премълчавано миналата, предишната и по-предишната година, сега вече започва да излиза частично на повърхността, включително и в подобен официален документ.
Обърнете внимание колко условни, оптекаеми и лишени от конкретно съдържание са уводните изречения. Обяснимо е, че изводите в края на този доклад не кореспондират с реалното състояние на отбранителната система и на Българската армия. Но нека да се върна към тази изначална условност и несъотносимост на изводите към реалното състояние.
Например ето твърдение: „През 2012 г. продължи – казва докладът – реализирането на целите и приоритети, заложени в Стратегията за националната сигурност, Бялата книга и прочее документи”. Но има ли цели, уважаеми дами и господа народни представители, водещи до ниво на критичност, в каквото в момента се намират различни организационни и структурни единици от Министерството на отбраната и съответно от Българската армия? Има ли такава цел, заложена в стратегическите документи?
Или например текстът: „Системата за отбрана се приближи до постигане на стратегическата цел на отбранителната политика” и прочие. Ама, как се е приближила системата за отбрана, колко и на какво разстояние сме от постигането на тази стратегическа цел? В доклада не намираме отговор.
И още – като се посочва, че в процеса на формирането и подготовката на батальонните бойни групи и плановото им сертифициране се срещат известни затруднения, мислите ли, че това е точното определение, че това е реалната оценка? „Известни затруднения” – е толкова далече, уважаеми дами и господа народни представители, от действителното състояние, че аз наистина изпитвам неудобство да го коментирам като констатация.
Характерен момент в доклада е премълчаването на проблемите, отсъствието на каквато и да е критичност и изводи и мерки за тяхното преодоляване. Няма и следа от подобен подход и аз напълно подкрепям решението или всъщност предложението за решение на парламентарната Комисия по отбрана за основателно, намирам го за съвсем логично и съответно подкрепям предложението да се отхвърли или да не се приеме предложеният на Вашето внимание доклад.
Никъде в доклада не е отразено, уважаеми дами и господа – моля да обърнете внимание на това, плачевното състояние, в което се намира бойната техника с изключение на бронетанковата техника и на артилерийското въоръжение. Аз ще представя на заседание на парламентарната Комисия по отбрана, което по правилник е закрито, тъй като информацията за степента на негодност или неизползваемост е класифицирана, но, уважаеми дами и господа народни представители, истината не бива да се скрива.
На следващо място, практически са спрени всички проекти за модернизация на Въоръжените сили. Ако погледнете внимателно текста в доклада, в Раздел ІІІ, т. 8.2, ще видите, че всичко е на фаза хартия, тоест разработки и намерения.
Трябва да прозвучат още оценките за нарушен баланс между гражданска и военна експертиза, за недобро състояние и недобър статут на Въоръжените сили и на техните висши представители. Не трябва да се забравя и фактът, че имаме подценяване, дори игнориране, на професионалната военна експертиза. Трябва да се отбележи фактът, че предприетите пенсионна реформа и поредицата антисоциални решения са довели до демотивация на личния състав, до несигурност за кадровото развитие на военнослужещите, до опасения за нови съкращения и в крайна сметка до много непопълнени щатове в Българската армия.
Всъщност би следвало да добавя, че някой би казал, че във време на криза спирането на проектите за модернизация е най-естественото решение. Да оставим настрана факта, че кризата беше едно универсално извинение в предишното управление на Партия ГЕРБ – универсално извинение за непредприемане за необходимите, и то в много области, стъпки и съответно управленски решения.
Финансовата политика на вицепремиера Дянков, ще припомня, беше направила заложници всички и всичко. Но трябва, уважаеми дами и господа народни представители, да си дадем сметка, че 4-годишното управление на ГЕРБ на практика е загубено време за Въоръжените сили на България, а технологичната пропаст между нас и между партньорите ни за тези 4 години става трудно преодолима.
Към тези нерадостни констатации ще Ви напомня да насочите вниманието си и към лаконичния текст за технологичните, изследователските и развойните проекти в състава на Министерството на отбрана. Мислите, че тези четири изречения, съдържащи се в раздела, са достатъчни и мислите ли, че те съответстват на потенциала на академичните ни среди? А и всъщност какво бъдеще сме заложили в рамките на тези 4 години за развитието на науката и научноизследователската дейност в Българската армия?
Ще отбележа само без да коментирам факта, че няма и дума спомената за дейността по отношение на военните ветерани, военноинвалидите, гражданите на страната, съответно каква дейност е извършена по отношение подготовката на резерва. Но това са важни елементи на прегледа на състоянието на отбраната и отбранителната система.
Не на последно място, отбраната не е само дело на Министерството на отбраната и то непрекъснато да се изявява като най-висшата и последна инстанция в отбранителната политика и дейност, отбраната е дело на всички, а тук, в рамките на този доклад, няма и съответно изречение, което да дава оценка на състоянието на отбранителната система.
Съвсем накратко по отношение на следните констатации. Оценките например по отделните структури. Започвам със съвместното командване на силите, маркирам само няколко от проблемните въпроси и Вие ще разберете нерадостната картина, която те очертават.
Липса на щатове за военновременните военни формирования, съхранение на около 9 хил. тона излишни боеприпаси в базите на бригада „Логистика”, забележете, по сключени договори за търговска реализация, които търговците не са прибрали, държат ги на съхранение в базите на Министерството на отбраната и съответно плащат за това абсолютно символични суми. Отговорността обаче остава за Министерството на отбраната. Неосигуряване на необходимите потребности от гориво и смазочни материали, забавяне на договорите за доставки за нуждите на подчинените на съвместното командване на силите военни формирования и контингенти, изпълняващи мисии зад граница. Забавяне на договори, прехвърляне на финансови задължения от една в друга календарна година. Неизпълнение на единния финансов план и единния поименен списък на обектите.
По отношение на Сухопътни войски, пример за състоянието е следната констатация – буди несъответствие фактът на несъответствие на планираните разходи за 2012 г., съгласно Бялата книга, които би следвало да бъдат 60% за личен състав, 25% за текуща издръжка, 15% за персонал. Обърнете внимание на структурните разходи: 95% за издръжка на личния състав, 3,5% за текуща издръжка и 1,3% за капиталови разходи. Това е съотношението след поредицата реформи, промени, преобразования, планирания, анализи, оценки в рамките на Министерството на отбраната.
Военновъздушни сили. Реалното състояние, уважаеми дами и господа народни представители, няма да го откриете в съответния раздел на годишния доклад. Оценките, които мога да споделя в едно открито заседание, са например следните: затруднение по изпълнение на задачите, забавяне удължаването на ресурса на самолета, забавяне на интегрирана логистична поддръжка на вертолети „Кугър”. Обърнете внимание, лети само един хеликоптер „Кугър”. Неосигурени средства за ремонт на вертолети „Ми-24”, забавяне възстановяването на летателната годност на вертолети „Бел”, затруднение в подготовката на пилоти, затруднение в подготовката на декларираните екипажи. Неосигурени достатъчни финансови средства за закупуване на необходимото количество авиационно гориво и, обърнете внимание сега на следното – за 2012 г. са изпълнени така наречените „25 специални задачи” за нуждите на дирекция „Правителствен протокол” на Министерския съвет, от които 24 – с хеликоптер „Кугър”, и една със самолет „Спартан”, и четири специални задачи за Министерството на вътрешните работи, от които три – със самолет „Пилатус 12” и една – със самолет „Спартан”.
Дами и господа народни представители, това са общо 66 летателни часа, което, по най-скромните оценки, е равно на 350 хил. лв. Реалната цена на тези летателни часове е над 700 хил. лв. – протоколните нужди и специалните задачи на Министерството на отбраната.
Коментирах вече, че изпълнението на такива задачи се е извършвало с неясна нормативна база, при недостатъчен контрол, със съмнителна целесъобразност.
Продължавам с Военноморските сили. Ограничените за 2012 г. финансови средства за капиталови разходи за корабния състав са довели до следното: нарушена периодичност за извършване на полагащите се по регламент прегледи и ремонти на корабите – и военни, и транспортни; част от корабите са експлоатирани с отстъпление от тактико-техническите изисквания на предела на техническите им възможности; задълбочаване на проблемите, свързани с изчерпването на запасите от резервни части, включително и поради липса на доставки от внос. Не на последно място, забавеното изграждане на хангара за вертолетите „Пантер”, който би следвало да бъде част от офсетната програма.
Уважаеми дами и господа народни представители, това е малка част от критичната картина, която заварвам като състояние на Министерството на отбраната и съответно на Въоръжените сили на Република България. Дължах обаче тази малка част, включително като отправна точка, за да се знае върху какво стъпва новото ръководство на Министерството на отбраната, да се опитаме да се докоснем до реалната картина на състоянието на министерството, на структурите на подчинение на мен като министър на отбраната и съответно на Българската армия. Картината, меко казано, предизвиква загриженост. Силно разчитам на ангажирания дебат от страна на народните представители и впоследствие на решения, които малко от малко ще подобрят състоянието на българските Въоръжени сили.
В заключение да кажа: да, българските въоръжени сили са в състояние и изпълняват конституционно възложените им задачи и отговорности. Изпълняват и своите съюзни задължения. Изпълняват ги обаче с огромно натоварване на наличния състав, в някои случаи, включително и с риск. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Изказвания?
Процедура – заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители, предвид големия интерес по тази точка и предвид напредналото време правя процедурно предложение за удължаване работата на Народното събрание до изчерпване на тази точка от дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Обратно становище? Няма.
Моля режим на гласуване на процедурното предложение.
Гласували 69 народни представители: за 62, против 2, въздържали се 5.
Няма 64 гласа, предложението не е прието.
Прегласуване.
ФИЛИП ПОПОВ (КБ): Господин председател, тъй като някои от народните представители не бяха в залата, предлагам процедура по прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Имате право на процедура по прегласуване.
Моля режим на гласуване.
Гласували 79 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 4.
Приема се процедурното предложение.
Господин Мерджанов, заповядайте за изказване.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Няма никакво съмнение остро критичното състояние, в което се намира Българската армия. В този смисъл не е изненада нито експозето, което направи министър Найденов, нито становището, което са приели колегите от Комисията по отбрана.
Искам само да припомня, че в миналото Народно събрание Комисията по външна политика и отбрана беше единствената, която практически отхвърли и не прие бюджета на Министерството на отбраната, тъй като бяха налице ясни, критични несъгласия с начина, по който се планират и по който се отстояват съответните финансови възможности за издръжка на министерството и на българските въоръжени сили.
Искам само са припомня, че през миналия мандат гледахме подобни доклади не рядко. Но тези доклади за състоянието на отбраната и въоръжените сили бяха по-скоро опит за външно лустро, което може би служеше пред нашите партньори, вероятно и за вътрешна употреба, но то в никакъв случай не отговаряше на истинските реалности, в които се намира Българската армия.
Българската общественост ще запомни изминалата 2012 г. с безпрецедентното протестно шествие на военнослужещите на 14 октомври, лавината от рапорти за напускане на въоръжените сили, болезнените съкращения на личен състав и техника във военноморските сили, трансформацията на цели авиобази със стратегическо значение в отделни авиационни групи във военновъздушните сили, скоростната разпродажба на модерна и скъпа техника и съоръжения от Агенция „Снабдяване и търговия”, самолетите „Су-25”, танковете Т-72, ракетните комплекси, радиолокационните станции и други.
Да погледнем и самия доклад. Още на втора страница е отбелязано следното: „Водещ принцип, който се стремяхме да спазваме, е, че към снемане на отделни способности се пристъпва само, след като се изградят нови, за да не се получи недостиг от способности за изпълнение на задачите в открити мисии на въоръжените сили” – лъжа!
През 2012 г. от военноморските сили бяха изведени ракетни катери, миночистачи и десантен кораб, без да са изградени съответните нови способности. Тук ще припомня съвсем накратко следното: на 12 юли 2012 г. в пункта за базиране Атия на военноморската база Бургас, се проведе военен ритуал по тържественото спускане на военноморския флаг от корабите на Дивизион леки сили.
На 9 ноември 2012 г. в Пункт за базиране Варна бе обявено разформироване на Трети дивизион миночистачни кораби. На 15 ноември 2012 г. от 10,30 ч. в Пункта за базиране Бургас на Военноморската база ВМС се проведе военен ритуал за тържествено спускане на военноморския флаг на среден десантен кораб „Антарес”. Това са конкретните факти.
На страница пета от доклада е посочено следното: „В борбата с корупцията е установена и се поддържа трайна тенденция на общо ниско ниво на риска. Провежданата политика на прозрачност и отчетност е мощно и недвусмислено послание, че корупцията няма да бъде толерирана” – изобщо не е вярно!
В отчета на Министерството на отбраната за периода на управление на служебното правителство (13 март – 28 май 2013 г.) е публикувана уеб страницата на ведомството и подготвена от екипа на министър Тодор Тагарев, се посочва, че степента на корупционен риск е най-висока, на първо място, в областта на доставките и сключване на договори, тоест в сектора на отговорност на Дирекция „Инвестиции в отбраната”, ръководена от полковник Станимир Георгиев.
Под ръководството на полковник Георгиев и с неговата лична благословия и одобрение се осъществява систематичен и целенасочен рекет и изнудване на фирми, които са извън списъка на фаворитите на тогавашния военен министър Аню Ангелов; грубо се отстраняват дългогодишни изпълнители и партньори на Министерството на отбраната и се подменят с такива, близки до ГЕРБ.
В допълнение, съгласно инструкциите на директора, определени негови служители редовно извършват подмяна или нагласяване на тръжни документи и технически спецификации в полза на фирми, близки до министъра и ГЕРБ, известни със скандални случаи, в които конкурсите не се провеждат в сградата на Министерството на отбраната, а направо в офиса на фирмата фаворит, което в последствие умело се заличава като факт в протоколите. На по-късен етап, ако резултатите в даден конкурс не са в интерес на директора и неговия кръг от фаворити, същите служители „режисират” забавяне и провал на тръжната процедура. По подобен начин са провалени редица процедури за поддръжката и обслужване на вертолетите „Ми-24”, „Бел-26” и „Кугър”, например.
Състоянието на Военновъздушните сили.
Господин министър, Вие очертахте някои от най-критичните фрагменти за състоянието на българските Военновъздушни сили. На страница 17-18 от доклада е посочено следното: „Целенасочената подготовка на силите е съобразена с наличните ресурси и позволи изпълнението на законовите задължения на Военновъздушните сили в системата за сигурност на Република България. От планирания общ годишен нальот във Военновъздушните сили (ВВС) е отчетено изпълнение на 101% от годишния план, което е с 21% повече спрямо предходната 2011 г.”. Също лъжа!
Това изобщо не е вярно и аз няма да говоря за това, че Българските военновъздушни сили бяха превърнати в транспортна таксиметрова компания на правителството. От общо 88 самолета и вертолета на въоръжение в българските Военновъздушни сили в оперативна готовност към днешна дата са едва 19 – до седем броя изтребители „МиГ-29”, четири броя самолети „Су-25”, два броя вертолети „Кугър”, до два броя транспортни самолети „Спартан”, два броя учебни самолети „Л-39” и два броя вертолети „МиГ-17”. Това означава, че в оперативна готовност е между 20-25% от авиационната техника на въоръжение в българските Военновъздушни сили.
Подобно е положението и през цялата 2012 г. По-голяма част от самолетите и вертолетите на ВВС са на земята, поради многобройни фактори и причини, сред които и недостиг на финансови средства за гориво, резервни части и ремонти.
Няма да се спирам на конкретното състояние на военновъздушните бази в Крумово, в Граф Игнатиево, в Безмер, където бяха скандално известни фактите с липса на пиропатрони за катапултиране и така нататък. Искам само да припомня един от фрапантните случаи за напускане на две поредни групи летци от базата в Граф Игнатиево и на въпроси към министъра на отбраната, той изобщо не счете за необходимо и достойно да отговори какви реално са причините, какви мерки ще предприеме министерството, за да задържи тези образовани и подготвени летци. Вместо това бяхме свидетели на комични ситуации, в които, както съответните министри и най-вече министър-председателят, изпадаха пред българското обществено мнение.
В резултат на всичко това е застрашено изпълнението на способностите по охрана на въздушното пространство на България, господин министър.
Едва ли е необходимо да добавям критичното състояние на Военноморските сили. Само ще припомня, че в същия този доклад на 19-20 страница е посочено, че приоритет в работата на командирите и щабовете беше подготовката и с ратифицирането на декларираните сили от Военноморските сили. В рамките на утвърдените лимити от гориво, смазочни материали, бойни припаси и финансови средства за годината бяха осигурени потребностите за подготовка на корабите от декларираните сили и определените кораби за участие в международни учения, операции и мисии. Също не е вярно!
Споменаването на ресурсни ограничения е твърде колебливо признание и грозна маска, зад която се крие истинският погром, извършен от правителството на ГЕРБ и бившият министъра на отбраната Аню Ангелов във Военноморските сили. На практика българските Военноморски сили и съответно България вече няма способности за:
- десантиране на хора и техника на необорудван бряг;
- поставяне на минни постановки след извеждането на миночистачите от пункта за базиране във Варна;
- борбата с надводен противник с PKR след извеждането на ракетните катери;
- задхоризонтно насочване на противоракетни комплекси PRK, след снемане на вертолет „Ка-25Ц” и много други, и много други.
Господин министър, тежко Ви! Вие сте морски офицер и прекрасно разбирате на какво са обречени нашите Военноморски сили, а по този начин и снемане на голяма част от способностите на Българската армия. Надявам се, че в близките седмици и месеци ревизията, която Вашите подчинени ще извършат в съответните подразделения на Министерството на отбраната, ще бъде изключително прецизна, качествена, което да даде възможност за една прецизна изработка на бюджета за следващата година на Министерството на отбраната с оглед преодоляване на всички тези огромни сътресения, които бяха направени в Българската армия. Защото днес да си министър на отбраната е по-скоро да си министър на министерство, което управлява само и единствено дефицити. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики? Не виждам.
Има думата господин Янко Янков от името на Комисията по отбрана, за да предложи Проект за решение.
ДОКЛАДЧИК ЯНКО ЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! На база становището на Комисията по отбрана, предлагаме на Вашето внимание Народното събрание да вземе следното
„РЕШЕНИЕ
относно Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България през 2012 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България

РЕШИ:
Не приема Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България през 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
Колеги, разискванията продължават.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, драги колеги! Докладът за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България е сериозен и широко обхватен документ. В него е описано подробно извършеното в Министерството на отбраната, Българската армия и Въоръжените сили. Най-важното нещо, което доказва този доклад, е, че Въоръжените сили на Република България имат хиляди достойни военнослужещи и цивилни лица, които полагат много и достоен труд, изпълняват своите задачи и отговорности и имаме редица добри резултати в сферата на нашата отбранителна сигурност и изпълнението на съюзническите ни задължения.
Няма да повтарям това, което министърът и колегата Мерджанов казаха, но това, което прави впечатление и то е доста очевидно, е, че в доклада не се споменава нищо или почти нищо за проблемите през 2012 г. в сектор „Отбрана”. Това може би прави доклада оптимистичен, но в никакъв случай той не е реалистичен.
В доклада на няколко места се подчертава, както и господин Найденов каза, че предвидените в Бялата книга 0,5% от брутния вътрешен продукт за бюджета на отбраната и през тази година не бяха осигурени - като че ли това е основният извод от този доклад и единственият проблем, който се случва в доклада. Като се има предвид съдържанието на доклада, но и като се вземат предвид някои от проблемите, дискутирани в медиите и публичното пространство, могат да се формулират теми и проблемни въпроси за обсъждане, които не са развити в доклада, някои от които бих искал да спомена.
1. От доклада не става ясно как през 2012 г. са изпълнени мероприятията, заложени в плана за развитие на въоръжените сили на Република България и Инвестиционния план-програма до 2020 г. за Министерството на отбраната. Очевидно е, че има резерви по отношение на плана, неговата правилност или целесъобразност в отделни направления, дори се говори и за извършването на стратегически преглед на състоянието и актуализиране на плана или изготвяне и приемане на нов такъв. Тук следва да се има предвид, че този план е въздигнат от Закона за отбраната на въоръжените сили на Република България като основен документ за нашите въоръжени сили, респективно за отбраната ни.
2. По отношение на състоянието и функционирането на така наречения интегриран модел на Министерството на отбраната не става ясно дали изграденият модел е окончателен, дали е балансиран, дали има яснота за функциите и взаимното допълване на военната и цивилната експертиза и така нататък. Тези въпроси в значителна степен са обвързани и с нормативната уредба в сектор „Отбрана”, която сякаш според доклада е изградена и няма нужда от промяна. Това не е така и трябва да имаме перспективи и насоки за промени в нормативната уредба.
Министерството на отбраната е пример за ведомство, в което са изготвени десетки подзаконови актове, като ръководства, програми, планове, концепции, доктрини и други, но едва ли може да се намери дори и един човек, който да ги е прочел всичките, и да ги знае, а още по-малко някой, който задълбочено ги познава и може да ги прилага на практика, а също и да контролира тяхното изпълнение. Само в този доклад се говори за 8 базови доктрини и 19 поддържащи такива.
Постоянните и текущи промени на нормативната уредба, в това число и на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България водят до нейното усложняване и най-вероятно до проблеми с прилагането й.
Пак може да си зададем въпроса колко хора са в състояние да кажат дори какво се разбира под понятието въоръжени сили, така че нормативната уредба за сектора „Сигурност” като основен сегмент на националната сигурност трябва да се променя, усъвършенства, да е ясна, точна, разбираема и приложима. Тя не е само за тези, които изготвят съответните актове, а основно е за хората, които следва да прилагат и изпълняват нормите.
3. В доклада е загатнато, че през 2012 г. са напуснали 1390 военнослужещи. Затова говори и колегата Мерджанов – за текучеството в армията, но в доклада няма анализ за причините, които водят до напускането на толкова хора, на причините, които водят до спадане на авторитета на тази така достойна професия, независимо че се касае поне на пръв поглед за стабилна държавна работа.
Тук може би трябва да се погледнат и набързо приетите през 2012 г. промени в режима за пенсиониране на военнослужещите, както и нескончаемите реформи на въоръжените сили в последните 20 години.
В бъдеще трябва да се положат много целенасочени усилия и реални действия за издигане на престижа на въоръжените ни сили и на професията на военнослужещите.
Що се отнася до проблемите с изпълнението на бюджета на Министерството на отбраната за миналата година и за логистичното осигуряване, в доклада и аз казвам, че няма необходимия анализ. Не става ясно и защо годината е завършила със 100 млн. лв. задължения, защо ги има тези проблеми с логистичното осигуряване, закъснелите ремонти, некачествените обувки, проблемите с материалното-техническото снабдяване и други, защо все още министерството, господин министър, харчи огромни суми за охрана на ненужни имоти и така нататък.
Тук искам да спомена, че през 2012 г. успяхме да осигурим на министъра на отбраната възможността част от личните приходи за годината от Министерството на отбраната да бъдат изразходвани за издръжка на отбраната или за текущи разходи, но в доклада не се споменава това постигнато ли е и в каква степен. Всъщност и за тази година, господин министър, Вие помните, че успяхме да гласуваме такова решение министърът на финансите да върне на министерството част от парите, които министерството получава от продажби като лични приходи. Надявам се, че в тази криза Вие, господин министър, ще направите първо необходимото за да продадете колкото може повече ненужни имоти, защото по този начин ще освободите ресурс от охрана на тези имоти, и, второ, ще имате възможност за част от получените суми да направите това, което и Вие казахте – да отремонтирате техниката във въоръжените сили, защото тя е под всякаква критика. Ако министърът в рамките на 2-3 минути Ви спомена този въпрос, аз искам, уважаеми колеги, да Ви обърна внимание, че това е един огромен проблем, който стои пред Министерството на отбраната. Ако Вие, господин министър, не вземете мерки, ние и като съюзна държава, и като държава, която осигурява собствената отбрана, след време няма да може да изпълняваме тези си задължения.
През миналата година в публичното пространство се коментираха въпросите с проблемите в осигуряването на ремонтите, поддръжката на основната техника, както и, от друга страна, с осигуряването на нужните всекидневни консумативи. Това е въпрос, който касае особено много бойната подготовка на българската армия, на българските военнослужещи, без която те не могат да изпълняват добре своите задължения. Ако Вие, господин министър, не осигурите в бъдеще достатъчно средства, за да може бойната подготовка да бъде на нужното ниво, убеден съм, че това ще Ви донесе много неприятности и ще създаде проблеми на нашите военнослужещи както в изпълнението на бойните им задачи тук в България, така и в изпълнението на съюзническите задължения в чужбина.
Безспорно е, че Българската армия е основата на нашите Въоръжени сили и всички усилия и средства следва да са насочени към нейното развитие, укрепване и усилване. Тук става въпрос и за техническото и материално обезпечаване, но, разбира се, става въпрос и за особеното значение на човешкия фактор.
Наред с това в доклада е отделено недостатъчно внимание на някои от другите структури в състава на въоръжените сили, не е направен анализ на техните възможности, проблеми, перспективи за тяхното развитие, няма достатъчен анализ за проблемите и перспективите за развитие на Военномедицинска академия. Единственият проблем, който е посочен в доклада, това са задълженията в размер на 85 млн. лв. на Военномедицинска академия. Не е отделено достатъчно място и за двете служби „Военна информация” и „Военна полиция”, които са съществени елементи не само на сектор „Отбрана”, но и на целия сектор „Национална сигурност”. Тези две служби на базата на осъществяваната от тях оперативна дейност допринасят и могат още по-съществено да допринасят за превенцията и противодействието срещу заплахите на националната сигурност, срещу потенциалните асиметрични заплахи като тероризъм, трафик на хора, оръжие и други, противодействие на престъпността, разкриването и разследването на престъпления и така нататък.
Съвсем резонно е тези служби да имат отделни закони и аз се надявам, че в работата на Четиридесет и третото Народно събрание ще имаме време да гласуваме и двата закона.
Доста бегло в доклада са засегнати въпросите с резерва. Не искам да коментирам този въпрос обстойно, но въпросите за неговото структуриране, за това дали има достатъчно желаещи за работа в резерва, ако няма какви са причините за това и какви мерки следва да се вземат, са неща, които, господин министър, в доклада не са посочени, но са задачи, които Вие трябва да изпълнявате.
Преди да завърша, моля да удължите времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Панчев.
Само една корекция, ако позволите: нека в Четиридесет и второто Народно събрание да решаваме нещата, а в Четиридесет и третото друг ще му мисли.
Има ли други желаещи за изказвания в удълженото времето на Коалиция за България?
Има думата народният представител Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата като народен представител от Пловдивска област, който представлява избиратели, граждани на общините Карлово и Сопот, които професионално и човешки са свързали своята съдба и съдбата на своите семейства с най-голямото съединение в Българската армия – 61-ва Стрямска механизирана бригада.
Вземам думата, защото съм наясно, че докладът, който разглеждаме, е дело както на политическото ръководство на Министерството на отбраната в миналия управленски мандат на ГЕРБ, така и на професионалното ръководство на Българската армия. Заедно с всички професионални и чисто военни аспекти, за мен е много важно днес да кажем, че Българската армия има и своето човешко лице, че в Българската армия служат офицери, сержанти и професионални войници, служат цивилни лица, които заедно със своите семейства зависят от всички решения, които се вземат както от Министерството на отбраната, така и от българското правителство, и най-вече от Народното събрание.
С днешната дискусия ние показваме своето отношение на Четиридесет и второто Народно събрание не само към това, което е било през предишните четири години и за което носи основна отговорност Политическа Партия ГЕРБ и политическото ръководство на Министерството на отбраната тогава, но и това, което ние сме готови да направим в рамките на настоящото Народно събрание и на управленския мандат на правителството, което мнозинството в сегашното Народно събрание подкрепя.
Аз се обръщам към господин Ангел Найденов със следните предложения, които да бъдат на неговото внимание като министър на Министерството на отбраната, и към българското правителство, през следващите години. Това безспорно е: да се отговори и да се реализират очакванията на служещите в Българската армия за възстановяване на отнети социални права, които бяха реализирани в рамките на Четиридесетото народно събрание и в рамките на управлението на правителството с министър-председател Сергей Станишев между 2005 и 2009 г., които намериха израз именно в новия Закон за отбраната и въоръжените сили, който тогава беше приет. Защото социалната политика за всички, които служат в Българската армия, за техните семейства, е също толкова важна, както и професионалните отговорности, които те носят с чест и достойнство.
На следващо място, господин министър, бих се обърнал към Вас – специално внимание да се отдели на проблема с утилизацията, който само бегло е споменат в доклада и по който, с оглед на обсъжданията, които имахме в началото на днешното заседание, има много сериозни възможности за възлагане на работа, за възлагане на поръчки от страна на Министерството на отбраната към държавно дружество или към дружество, на което държавата е едноличен собственик, каквито са Вазовските машиностроителни заводи в Сопот. Защото по този начин, по който беше възлагана утилизацията в предишния управленски мандат, се стигна до ситуации, в които загинаха хора, а животът на други хора беше поставен под опасност, беше поставено под опасност и тяхното здраве.
В системата на Министерството на отбраната също има едно дружество, което е изцяло държавно, и то се нарича „Интендантско обслужване”. Казвам това като народен представител, който представлява община Карлово, на чиято територия е град Калофер, тъй като ядрото на „Интендантско обслужване” е в град Калофер. Развитието на това дружество е свързано с възможността на хората в Калофер, също в Пловдив и в този район, да разчитат, че с друг тип управленски решения, които са свързани с укрепване на дружеството, с възлагане на поръчки, с осигуряване на работа, да се отговори не само на икономическите, но отново повтарям, на социалните очаквания на хората.
В заключение искам да кажа, че има и други въпроси, които естествено могат да бъдат поставени на вниманието на министъра на отбраната и на политическото ръководство на Министерството на отбраната, както и на професионалното ръководство на Българската армия, но си запазвам правото като народен представител в предстоящите обсъждания, които ще бъдат организирани в рамките на Комисията по отбраната, да направя това, което пряко отговаря, повтарям, на интересите на хилядите професионални военни, които служат в 61-ва Стрямска механизирана бригада, в най-голямото съединение на Българската армия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Има думата народният представител Янко Янков, председател на комисията, за изказване.
Заповядайте, господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Докладът за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България е един от основните документи, които Министерството на отбраната приема и внася в Народното събрание като върховен орган на страната за разглеждане и за вземане на отношение.
Уважаеми колеги, лично аз като народен представител съм слушал доста доклади. За голямо съжаление трябва да Ви кажа, че в голяма част от докладите се говори само в бъдеще време – какво ще бъде направено в отбраната, как ще се решат определени проблеми, как ще настъпи един много сериозен възход на модернизацията, как така ще реформираме въоръжените сили, че те прекрасно ще се справят с конституционните си задължения да осигуряват отбраната и сигурността на страната.
Уважаеми колеги, от това, което имаме като информация и от краткото време, през което новото ръководство на Министерството на отбраната навлиза и дава публичност на определени проблеми, които са в министерството, от това, което придобиваме като информация от разговори с хора, които имат пряко отношение към отбранителния сектор, трябва определено и с болка да кажем, че до голяма степен конституционните ангажименти на Въоръжените сили на Република България и на отбранителния сектор като цяло са поставени под съмнение.
Ние имахме възможност вчера на заседанието на комисията подробно да изслушаме представители на Министерството на отбраната и се оказва, примерно, уважаеми колеги, че в момента дори и да осигурим необходимия финансов ресурс за ремонт на самолетите „Миг-29”, те не могат да бъдат ремонтирани своевременно, за да започнат да изпълняват своите ангажименти по охраната на въздушното пространство на България. По същия начин стои въпросът и със закупуването на нови самолети, по същия начин стои въпросът и с много други проблеми, които министърът на отбраната засегна в неговото изложение и аз го слушах много внимателно.
Господин министър, лично Ви поздравявам, и от името на нашата парламентарна група, за волята, която проявявате – всичко, което съществува като проблеми в Министерството на отбраната и в отбранителния сектор като цяло, да придобие публичност, да стане достояние на всички, за да можем да предприемем онези решения, да намерим онази формула, която да доведе до рационално използване на финансовия ресурс, до активно доближаване на политиката в Министерството на отбраната със сериозния експертен потенциал и със сериозния потенциал, който имаме като членове на НАТО.
Уважаеми колеги, през тия години това, което се случи в Министерството на отбраната, беше силово ръководство. То непрекъснато преструктурираше самото министерство с неясни цели. Това доведе до сериозни загуби на Министерството на отбраната, до невъзможност да реализира определени цели – трябва да си го кажем съвсем ясно и откровено.
Уважаеми господин министър, основният проблем с модернизацията на Въоръжените сили на Република България не само че не се решава, но като гледаме състоянието на икономиката, нейните функционални възможности, до голяма степен той дори се задълбочава.
Един от основните проблеми, свързан с мотивацията на военнослужещите – да може качествени хора да влизат в Българската армия, да могат да си планират живота, също не само че не се решава, но с направените промени в Закона за отбраната и въоръжените сили и в други закони, до голяма степен се задълбочава.
Преди малко моите колеги казаха тук как стои въпросът с утилизацията. Само от един случай – недалеч от Сливен, видяхме върха на айсберга, уважаеми колеги – за какво става въпрос по отношение на утилизацията.
Ами проблемът с обществените поръчки в армията?!
Ами състоянието с управлението на военните имоти, уважаеми колеги?! Ако някой тръгне из градовете на страната, ще види, че всички военни поделения в момента представляват развалини, руини, които по незнайни причини бяха предоставени за управление на общини, на други органи. В крайна сметка, Министерството на отбраната не получи нищо от това, общините също не получиха нищо. Като цяло тези имоти се декапитализираха, ограбени и разрушени са. Каква е ползата от тази стратегия?!
Състоянието на научно-техническия потенциал на Министерството на отбраната, министърът го спомена. Къде е приложността на този сектор – от военните училища, от научните институти на Министерството на отбраната, в икономиката на страната или в потребностите на НАТО? Това също не можем да видим никъде, уважаеми колеги.
Военнопромишленият комплекс на България е в окаяно състояние. Вижте за какво става въпрос там! Никой не го е грижа за това.
Аз си спомням времето на тройната коалиция, когато сегашният министър беше председател на Комисията по отбрана, ние много сериозно се занимавахме с въпроса, имахме ясна стратегия.
Да не говорим, уважаеми колеги, за офсетните програми. Само за сведение ще Ви кажа, че Румъния, която бяхме изпреварили, вече има икономически ефект от офсета някъде около милиард и двеста милиона евро. Не знам през изминалите четири години дали ние имаме 80 млн. евро. Смятайте за какво става въпрос! Изобщо офсетните програми в България са загърбени и забравени.
Уважаеми колеги, имаме пълното основание да не приемем този доклад, защото както и в становището на комисията казахме, като експертиза докладът е направен добре. Това показва, че работещите там хора разбират за какво става въпрос. Основният проблем на доклада е, че той отразява това, което би трябвало да бъде, ако качествено се работи, а не това, което е в момента Министерството на отбраната. Това е разминаването. Затова не трябва да приемаме доклада, колеги, защото е демагогия, не е политика, не е реалното отразяване на действителното състояние на отбранителния сектор.
Аз лично смятам, че ръководството на Министерството на отбраната е наясно какво прави и знае как да го направи.
Ние като народни представители, особено с приемането на следващия бюджет, ще се постараем да ги подпомогнем с максимално възможните средства, защото съм убеден, че абсолютно ефективно и прозрачно те ще ги насочат в отбранителния сектор, в полза на националната сигурност на страната и на хората, които работят там. От сърце пожелавам успех на ръководството на министерството!
Пак казвам: нашата парламентарна група няма да подкрепи Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Янков.
Уважаеми народни представители, 15 минути след часа за приключване на удълженото ни работно време обръщам внимание, че заседанията на комисиите също ще се изместят със срока на удължаването. Да не тръгнете сега към другата сграда, защото в 14,30 ч. има насрочени заседания на комисии.
Други желаещи за изказвания?
Заповядайте, уважаема госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ, встрани от микрофоните): Имам реплика към господин Янков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Заповядайте за реплика.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми колеги, офсетните програми бяха прекрасен способ за привличане на инвестиции и да се компенсира българската икономика за разходите, които прави за модернизация на армията държавата ни.
Уважаеми колега Янков, през последните години не само че не се реализираха офсетните програми. Предишното правителство премахна законодателната възможност да се прави офсет в България. Припомням Ви, че то отмени Наредбата за специалните обществени поръчки и направи такива поправки в Закона за обществените поръчки, че в момента и да искаме, офсет не е възможен поради липсата на такава наредба. Следователно ако ще мислим в тази посока в бъдеще, трябва Парламентът да поеме инициативата за законодателни промени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаема госпожо Нинова.
Господин Янков, желаете ли дуплика? Не желаете.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Минчо Минчев. (Шум от Парламентарната група на ДПС.)
МИНЧО МИНЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата не за да кажа хулни слова за българския войник и за българския офицер. Пазил ме господ от тези неща.
Искам само да припомня следното. Историята ни учи, че който не храни собствената си армия, който не се грижи за нея, ще храни чужда армия.
И още един принцип – думите на Екатерина Втора, че силата не се нуждае от посредник.
Днес сме свидетели на един документ, който изцяло подчертава антибългарската и антинародна същност на предходното управление. Това, което се случва в българската войска, идва да ни подскаже, че ние трябва да вземем много сериозни мерки, защото нито Европа ще ни храни, драги приятели, както стана ясно, нито НАТО ще ни брани, а само концентрацията на националната енергия и на националната воля могат да ни изведат към по-добри времена.
Аз съм български офицер от резерва. Учил съм във военно училище. Искам да кажа, че армията, войската – това е дълг, това е воля, това е цел, това е онзи патриотизъм, който, за съжаление, не се постига с мисии в чужбина и не се затвърждава с клетви пред „Одата на радостта”.
Българската военна традиция е велика традиция. Ако в други времена някой друг беше дал подобна оценка за такъв доклад на Министерството на отбраната – от министъра, по отношение сигурността на България и състоянието на нейната войска, аз съм сигурен, че щяха да последват онези достойни отговори на българските офицери от Генералния щаб. Българският офицер никога не е оставял без отговор бездушието на чиновниците.
Днес сме тук, за да видим, че този документ трябва да бъде край на такъв тип политика, в която безхаберието, управлението, макар и от генерал-лейтенант – министър-председател на България, е само потвърждение на този подход с „Калинките“, който доведе България до просешка тояга. Аз се присъединявам към оценката на Комисията по отбрана – този доклад не бива да бъде приеман.
Предлагам на Министерството на отбраната и на почитаемите господа народни представители да се проведе дебат за същността и проблемите на българската войска! Не е възможно такава разруха в гарнизоните! Не е възможно на юг от една мислена линия от Бургас до Кюстендил да няма един български щик! Кога е бивало това? Кой ще отговаря пред децата ни за превратностите на времето?
България е в големия дестабилизационен кръг на Сирия, Гърция и Турция! Даже си нямаме представа какво би станало, ако вътрешното напрежение в нашата южна съседка предизвика бежанска вълна! Какво би се случило с България? Имаме ли отговори на тези въпроси? Ето това е моето становище.
В годината на първата национална катастрофа ние сме свидетели на един административен акт на служебното правителство – на втория отбор на ГЕРБ; един доклад, написан съвсем по Марин-Райковски – да се измъкнеш като мокра връв, политкоректно, който няма нищо общо с отговорностите, които стоят пред Министерството на отбраната, пред българската нация и пред българската държавност! Да отхвърлим този доклад. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли изказвания? Няма заявки от народни представители.
Министър Найденов желае да вземе думата.
МИНИСТЪР АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ценя и Вашето време, затова ще бъда максимално кратък. Ще се опитам да отговоря само на част от въпросите, които ми се струва, че не бива да остават без отговор в днешната дискусия.
Първо, бих искал да изразя съгласие с всички, които засегнаха темата, свързана със социалната политика или по-скоро с отсъствието на такава в рамките на предишните четири години, защото предишното управление започна симптоматично с отмяната на целия Раздел „Социална политика” в Закона за отбраната и въоръжените сили. Тук веднага да добавя, че грижата за военнослужещите, възстановяването на престижа и достойнството на военната кариера и военната професия са един от няколкото приоритета, които съм заявил при своето встъпване във функциите на министър на отбраната – ангажимент, който е за целия политически ръководен състав на Министерството на отбраната и от който няма да допусна отклонение.
Бързам веднага да кажа, че в момента се провежда социологическо проучване с повече от 1500 човека в рамките на Министерството на отбраната и на Въоръжените сили на Република България. На базата на отговорите, нагласите и очакванията на военнослужещите и на цивилните служители ще бъдат очертани нашите управленски решения и действия.
Готови са и предложенията за отмяна на промените в Кодекса за социално осигуряване, свързани с въвеждането на пределна възраст за българските военнослужещи!
Първите резултати от тези проучвания показват категоричната нагласа на военнослужещите да подкрепят тяхната отмяна! Това всъщност бяха промени, които създадоха напрежението, за което говори и господин Мерджанов, които изкараха наистина за пръв път през последните 15 години военнослужещите на улиците и на площадите, манифестирайки своето несъгласие и своето недоволство от политиката, която беше провеждана в Министерството на отбраната.
Второ, въз основа на резултатите от проверки беше отстранен изпълнителният директор на Агенцията за военните клубове. Там в момента тече много разгърната проверка от страна на Военна полиция, на Инспектората и на звеното за вътрешен одит. Вероятно на базата на резултатите от нея ще последват и допълнителни кадрови промени.
Трето, въз основа на информацията, която беше току-що изразена в изказвания, ще сезирам прокуратурата за тези съмнения в обективността на дейността на ръководството на дирекцията за инвестиции в отбраната и ще поискам отстраняване на ръководството на тази дирекция до приключване на проверката и съответно на разследванията.
Четвърто, да информирам народните представители, че вече е образувано досъдебно производство за качеството на униформите и на доставените обувки за контингентите ни в Афганистан – проблем, който смятам, че просто няма място като случай, като нарушение и като практика в Министерството на отбраната.
Пето, готови са предложенията за промени в Плана за развитие на Въоръжените сили. На 4 юли 2013 г. ще бъде проведено заседание на Съвета по отбрана в Министерството на отбраната за разглеждане на вариантите. Поемам ангажимента да информирам парламентарната Комисия по отбрана за целите и за промените, които биха били предприети, преди те да бъдат внесени за одобрение в Министерския съвет на Република България.
По отношение на информацията за средствата, които се отделят от Министерството на отбраната за охрана на обекти. За 2012 г. са 11 милиона и половина, като 7 млн. 100 хил. от средствата са отделени за охрана на обекти, в които няма складирани движими вещи. Тоест става дума само за охраната на имоти и на сгради.
По отношение на Военномедицинска академия. Уважаеми дами и господа народни представители, задълженията на Военномедицинска академия са в размер на 91 млн. лв., като 55 млн. от тях са просрочени задължения. Бързам да кажа, че само 18% от пациентите, които се обслужват от Военномедицинска академия, са така нареченият „контингент” на Министерството на отбраната, респективно на структурите, които имат отношение към дейността, осъществявана от Военномедицинска академия. Осемдесет и два процента са граждани на свободен прием – нещо, към което трябва да проявим разбиране, защото Военномедицинска академия разполага и с техниката, и със специалистите, които са търсени, очевидно, от българските граждани. Същевременно да подчертая, че има средства, които не са разплатени от страна на Националната здравноосигурителна каса и силно разчитам на дебата, който ще бъде проведен за състоянието на Здравноосигурителната каса, съответно и на решенията, които ще бъдат предприети, за да търсим отговорите и на тези въпроси.
В заключение, уважаеми дами и господа, аз съм съгласен с предложението, което се прави, за специален дебат по състоянието на Въоръжените сили. Всъщност това, което правим в момента, е първата крачка – макар и само една крачка към този дебат, за който призовава господин Минчев. Същевременно бих искал да добавя, че той вероятно не обвързва със становището по отношение на европейската политика и НАТО мнението и позицията на парламентарната група – това е негово право и негово мнение и, естествено, те не подлежат като приоритети на преразглеждане.
Приключвам, уважаеми дами и господа, с това, че благодаря на всички народни представители за участието в дебата. Без съмнение изказванията на всички допълват, за съжаление, тази много мрачна картина за състоянието на отбраната, отбранителната система и в частност на Българската армия.
Благодаря Ви, уважаеми народни представители, за подкрепата, която беше заявена във Вашите изказвания към мен в качеството ми на министър на отбраната.
Можем да променим нещата в Министерството на отбраната и в отбранителната система на Република България. Нека да го направим! (Ръкопляскания от БСП и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Не виждам заявки за изказвания.
Закривам дебата.
Пристъпваме към гласуване.
Господин Янко Янков от името на комисията Ви изчете Проект за решение, с което докладът не се приема. Подлагам го на го на гласуване.
Моля режим на гласуване.
Режим на гласуване на Проекта на решение, докладван от господин Янко Янков. (Шум и реплики.)
Гласували 85 народни представители: за 81, против 4, въздържали се няма.
Решението е прието. (Шум и реплики.)
Заповядайте, професор Станилов, имате право да поискате прегласуване.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Господин председател, стана недоразумение при формулировката, която направихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Да, да! Разбирам.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Пак повтарям: Проект за решение, предложен от Комисията по отбрана, изчетен от господин Янко Янков, с което решение не се приема Докладът за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България.
Режим на гласуване.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Всички са „за”. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Благодаря, господин министър, за участието Ви.

Съобщение за парламентарния контрол за утре:
- заместник министър-председателят и министър на правосъдието Зинаида Златанова ще отговори на питане от народния представител Димчо Михалевски;
- министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева ще отговори на три въпроса от народните представители Борис Цветков, Джевдет Чакъров и Владимир Тошев, и на питане от народния представител Димчо Михалевски;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов ще отговори на три въпроса от народните представители Ивайло Московски (два въпроса), и Иван Вълков;
- министърът на околната среда и водите Искра Михайлова ще отговори на въпрос от народния представител Калина Балабанова;
- министърът на здравеопазването Таня Андреева Райнова ще отговори на седем въпроса от народните представители Десислава Атанасова (три въпроса), Димитър Димов, и Мая Манолова (три въпроса);
- министърът на образованието и науката Анелия Клисарова ще отговори на три въпроса от народните представители Милена Дамянова (два въпроса), и Цвета Караянчева;
- министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев ще отговори на въпрос от народния представител Антон Кутев;
- министърът на външните работи Кристиан Вигенин ще отговори на три въпроса от народните представители Цветан Цветанов, Димчо Михалевски и Деница Златева, и на питане от народния представител Адриан Асенов;
- министърът на отбраната Ангел Найденов ще отговори на въпрос от народния представител Атанас Мерджанов;
- министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев ще отговори на въпрос от народния представител Борис Цветков;
- министърът на земеделието и храните Димитър Греков ще отговори на въпрос от народния представител Светла Бъчварова.
На основание чл. 90, ал. 3 и чл. 93, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на правосъдието Зинаида Златанова – на питане от народния представител Томислав Дончев;
- министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева – на въпрос от народния представител Станислав Станилов и на питане от народния представител Лиляна Павлова;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов – на два въпроса от народния представител Петър Мутафчиев;
- министърът на образованието и науката Анелия Клисарова – на два въпроса от народните представители Минчо Минчев и Борис Цветков;
- министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев – на два въпроса от народните представители Станислав Станилов и Пламен Славов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министър-председателят на Република България Пламен Орешарски.
Уважаеми колеги, следващото заседание ще бъде утре от 9,00 ч. и по програма е най-напред Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Благодаря Ви.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,35 ч.)


Председател:

Михаил Миков


Заместник-председатели:

Мая Манолова

Христо Бисеров

Секретари:

Деница Златева

Шендоан Халит