Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Христо Бисеров

Секретари: Филип Попов и Шендоан Халит

(След регистрацията на електронното табло е изписано: „Присъстват 128 народни представители. Кворум – 65”.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: (Звъни.) Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, от свое име предлагам като нова точка в дневния ред да бъде включен Проект за решение за удължаване на ценовия/регулаторния период, завършващ на 30 юни 2013 г., за цените на дружествата в сектор „Електроенергетика и топлоенергетика” до 31 юли 2013 г.
Добре дошъл на господин министъра.
Има ли изказвания по този въпрос?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател, колеги! Както вчера поискахме, така и днес ще поискаме това наше заседание да бъде включено директно по Българската национална телевизия, за да бъдат уведомени и да видят българските граждани какво се прави в пленарната зала. Важно е. За някои не е важно. Видяхме вчера плакати, както Ви казах.
Благодарим Ви за 5-те процента намаление на тока. Аз считам, че за огромната част от българския народ е важно да видят, че вместо предвижданите 40% в края на управлението на Борисов, тук се прави нещо невъзможно, нещо, което не е правено в последните години – вместо цената на тока да върви нагоре, тя слиза надолу, макар и засега със скромните 5%, за да видят българските граждани, че цялата истерия е по причина и на сили, които не желаят това да се случи, по причина, че се засягат техни милиардни интереси. Защото досега цената на тока вървеше все нагоре, по еднопосочна линия – нагоре, предвид на това, че много хора в България станаха страшно богати.
В момента за мен е много важно това заседание да бъде предавано по Българската национална телевизия.
РЕПЛИКА ОТ КБ: И националното радио.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И радиото, разбира се! То се предава по Българското национално радио. Затова правя това процедурно предложение. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Шопов. Първо аз направих процедурно предложение. Вашето ще го поставя на гласуване, след като бъде гласувано моето предложение за включване в дневния ред на проект за решение.
Моля, гласувайте предложението за включване на нова точка в дневния ред, с която да започнем деня.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
В дневния ред е включен проектът за решение.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение на господин Павел Шопов за директно излъчване на заседанието на Народното събрание по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля да се включат в ефир камерите на Българската национална телевизия и микрофоните на Българското национално радио.
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Правя процедурно предложение точка втора от дневния ред на днешното заседание да бъде Законът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаеми господин Мерджанов.
Ще направя едно уточнение. Ако бъде прието това предложение, ще поставя на гласуване процедурно решение за 24-часовия срок, защото колегите от комисията снощи са работили до късно. Ако няма възражения в пленарната зала, то да не се спазва 24-часовият срок за доклада.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Мерджанов – втора точка в днешното заседание да бъде Законът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката с вносители Явор Куюмджиев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Седмичната програма в частта й петък придобива следния вид:
1. Проект за решение за удължаване на ценовия/регулаторния период, завършващ на 30 юни 2013 г., за цените на дружествата в сектор „Електроенергетика и топлоенергетика” до 30 юли 2013 г.
2. Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
3. Закон за допълнение на Наказателния кодекс.
4. Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци такси.
Последна процедура – относно 24-часовия срок. Практиката досега е била, че когато няма възражение в пленарната зала, да се приема, че е възможно да се разглежда законопроектът.
Аз предлагам изрично с решение Народното събрание да реши, че в този случай се отменя 24-часовият срок за разглеждане на законопроекта в пленарната зала.
Моля, режим на гласуване – който е за отмяната на този срок по правилника.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Приема се.
Обръщам внимание, че в правилника има такава процедурна възможност. Обикновено когато няма възражения, тя се прилага. Аз реших този път да Ви предложа изрично поради важността на приемания закон.

Преминаваме към:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ НА ЦЕНОВИЯ/РЕГУЛАТОРНИЯ ПЕРИОД, ЗАВЪРШВАЩ НА 30 ЮНИ 2013 г., ЗА ЦЕНИТЕ НА ДРУЖЕСТВАТА В СЕКТОР „ЕЛЕКТРОЕНЕРГЕТИКА И ТОПЛОЕНЕРГЕТИКА” ДО 31 ЮЛИ 2013 г.
Давам думата на председателя на Комисията по енергетика – уважаемия народен представител господин Рамадан Аталай, да ни запознае с доклада на комисията по първа точка от днешния дневен ред.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председател.
За пръв път вкарваме доклад за решение, но както казахте и за 24-те часа, за да сме потвърдили твърдо, че всичко е в рамките на закона, ще Ви представя доклада. Той е следният.
„ДОКЛАД
на Комисията по енергетика относно Проект за решение за удължаване на ценовия/регулаторния период, завършващ на 30 юни 2013 г., за цените на дружествата в сектор „Електроенергетика и топлоенергетика” до 31 юли 2013 г.
След обсъждане комисията подложи на гласуване Проекта за решение и го прие с пълно единодушие.”
Това е докладът, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател на комисията.
Вносител на този проект за решение е господин Явор Куюмджиев. Вносител също е и господин Рамадан Аталай.
Заповядайте да представите доклада от името на комисията, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, решението е за удължаване на ценовия/ регулаторния период, завършващ на 30 юни 2013 г. за цените на дружествата в сектор „Електроенергетика и топлоенергетика” до 31 юли 2013 г.
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България, чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 78, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 1 от Закона за енергетиката и изхождайки от принципа за защита на интересите на потребителите
РЕШИ:
Ценовият/ регулаторният период, завършващ на 30 юни 2013 г. за цените на дружествата в сектор „Електроенергетика и топлоенергетика” се удължава до 31 юли 2013 г.
Решението влиза в сила от датата на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Аталай.
Представен е Докладът на комисията, представен е Проектът за решение.
Откривам разискванията по решението за удължаване на ценовия/ регулаторния период, завършващ на 30 юни 2013 г. за цените на дружествата в сектор „Електроенергетика и топлоенергетика” до 31 юли 2013 г.
Имате думата.
Господин Куюмджиев, заповядайте.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Основният мотив за внасянето на това решение е, че на практика предишният регулаторен/ценови период изтича в неделя в 24.00 ч. При положение че не приемем решение за удължаване на този регулаторен/ценови период изпадаме в хипотеза, в която от 1 юли целият сектор „Енергетика и топлоенергетика” ще бъде без цени, без регулаторна рамка и в хаос. Това, разбира се, е предизвикано от кратките срокове, в които това Народно събрание започна да работи и от факта, че се получиха няколко заседания, в които нямаше кворум.
На практика с това решение ние ще удължим срока на предишния регулаторен/ценови период с оглед да избегнем точно този потенциален хаос в енергетиката.
Много важен е и следващият момент – как следва процедурата по приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. При положение че днес го приемем, следва процедура по подписване на Указ на Президента и съответно обнародването му в „Държавен вестник”. Времето от петък до понеделник нямаше да стигне и затова е необходимо това решение за удължаване на срока.
На мен искрено ми се ще да вярвам, че господин Плевнелиев ще постъпи като Президент на всички българи и няма да бави подписването на Указ за Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. В противен случай би се противопоставил на интересите на милиони български граждани, които жизнено очакват намалението на цената на тока. Искрено се надявам, че няма да защитава олигархични интереси в енергетиката и ще ускори подписването на този закон и влизането му в сила.
Предлагам на всички да приемем това решение, жизнено важно за енергетиката в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Куюмджиев.
Други желаещи за участие в разискванията? Не виждам.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване на
„Проект
РЕШЕНИЕ
за удължаване на ценовия/ регулаторния период, завършващ на 30 юни 2013 г. за цените на дружествата в сектор „Електроенергетика и топлоенергетика” до 31 юли 2013 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 78, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 1 от Закона за енергетиката и изхождайки от принципа за защита на интересите на потребителите
РЕШИ:
Ценовият/ регулаторният период, завършващ на 30 юни 2013 г. за цените на дружествата в сектор „Енергетика и топлоенергетика” , се удължава до 31 юли 2013 г.”
Моля режим на гласуване.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Преминаваме към:
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА.
Процедура – заповядайте, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам да допуснем господин Еленко Божков – член на ДКЕВР, в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Моля режим на гласуване за допускане в залата на члена на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Еленко Божков.
Има ли други членове, които чакат в коридора, или само един ще участва в заседанието?
Режим на гласуване.
Гласували 111 народни представители: за 110, против 1, въздържали се няма.
Квесторите да поканят господин Еленко Божков да заеме мястото си в пленарната зала.
Уважаеми господин Аталай, заповядайте да запознаете представителството с Доклада на комисията за второ четене на Закона за енергетиката.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-23, внесен от Явор Куюмджиев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова и Рамадан Аталай на 18 юни 2013 г., приет на първо гласуване на 21 юни 2013 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Изказвания по наименованието на закона? Не виждам.
Моля режим на гласуване по наименованието на закона.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Заповядайте, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: По § 1 има предложение от народния представител Явор Куюмджиев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 21, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се т. 8а:
„8а. определя за всеки ценови период пределна стойност на разходите на оператора на електропреносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв въз основа на тръжна процедура;”.
2. Точка 12 се изменя така:
„12. приема и контролира прилагането на методика за определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна инстанция;”.
3. Точка 21 се изменя така:
„21. определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия на производителите, от които общественият доставчик да изкупува електрическа енергия, както и количеството електрическа енергия, в съответствие с които общественият доставчик да сключва сделки с крайните снабдители;”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Има ли желаещи да вземат отношение по § 1?
Заповядайте, господин Куюмджиев.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! С този текст се определя нещо много ключово за енергийната система – намалява се така наречената „разполагаемост” или студен резерв. Освен това се въвеждат пределни цени за тази разполагаемост. Всъщност това беше един от големите бичове за българската енергетика в момента, защото се плащаха много големи суми за общия случай излишно поддържане на мощности. С тази промяна на текста ще бъдат спестени между 160 и 200 млн. лв. в цялата енергийна система.
Разбира се, това е с оглед защита на интересите на крайните потребители и ще даде възможност на ДКЕВР при оформянето на новата методология и новите цени да намери резерви, с които и евентуално да намали цената тока. Така че предлагам да подкрепим текста на § 1. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Разбирам, че Вашето предложение е по редакцията на комисията. Благодаря.
Реплики има ли някой да направи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, режим на гласуване за § 1 на закона.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Господин Аталай, продължете.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: По § 2 има предложение от народния представител Явор Куюмджиев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 23 се създават т. 12 и 13:
„12. създаване на гаранции за защита на крайните клиенти;
13. създаване на условия за осигуряване на баланс между производството и потреблението на електрическа енергия на вътрешния пазар.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Желаещи да вземат отношение по § 2? Не виждам.
Моля режим на гласуване за текста на § 2 по предложението на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Докладвайте § 3.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: По § 3 има предложение от народния представител Явор Куюмджиев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 30, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите „и/или на крайни снабдители” се заличават.
2. Точка 2 се отменя.
3.Точка 10 се изменя така:
„10. за достъп и/или за пренос през електропреносната мрежа;”.
4. Точка 13 се изменя така:
„13. за достъп и/или за пренос през електроразпределителните мрежи;”.
5. Създава се т. 17:
„17. включително цената или компонентата от цена, чрез която всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система участват в компенсиране на разходите по чл. 35.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Желаещи да вземат отношение?
Господин Куюмджиев, заповядайте.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, текстът на § 3, преведен на по-прост език означава, че от таксата пренос, която в момента блокира българския износ отпадат зелената, кафявата добавка и добавката невъзстановяеми разходи. По този начин още от влизането на новата методология на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която ще бъде приета след влизането в сила на този законопроект, българският износ ще се освободи, което по различни разчети ще осигури между 1 милиард – 1,5 млрд. лв. приходи за българската енергийна система, жизнено важни в този момент.
Другото, което този текст позволява, е да се даде възможност на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да преценява, както е правилно между другото, защото независимият регулатор трябва да прави тези неща – да преценява по какъв начин и с какви механизми да бъдат компенсирани разходите за тези видове енергии, които в дълбокия си смисъл са обществено задължение на всички участници в системата. Порочният кръг, който беше създаден от предишните управляващи с увеличението на фотоволтаичните централи, с включването в такса пренос на тези плащания, по този начин ще бъде прекъснат и българската енергетика отново ще стане основен играч на регионалния пазар на електроенергия.
Благодаря Ви за подкрепата, ако я дадете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Куюмджиев.
Реплики?
Заповядайте, господин Ерменков за реплика.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (КБ): Само малко разширение към това, което господин Куюмджиев каза. С разширяването на възможностите за износ на българска електроенергия на регионалния пазар, ние ще дадем възможност и на въглищните централи да заработят повече, което от своя страна ще даде възможност на нашите миньори да имат повече работа, което пък ще премахне икономическите причини, повтарям – икономическите причини за стачки от тяхна страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
По същество това не беше реплика, така че, мисля, че няма място да предлагам и дуплика. Това беше съгласие и допълнение.
Други изказвания има ли по този текст? Не виждам.
Заповядайте, господин Аталай за изказване.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, знаете от предишните години, когато вече влязоха в сила задълженията към обществото, всъщност всички онези добавки, които трябваше да плати крайният клиент за зелена енергия, за кафява енергия, всъщност за високоефективните когенерационни инсталации, и за онези договори, които са сключени предишните години, разбирайте – вчера имаше един израз, че са нецелесъобразни или договори, които тежат все още към енергетиката, цялата тази добавка беше пренесена в електропреносната система на преносната такса. Затова през последните години България нямаше възможност да се включи в износа на регионалния пазар.
С този текст разрешаваме тези такси да преминат към производителите и даваме възможност на електросистемният оператор съществено да се намали такса „Пренос”, за да може да се включи в регионалния пазар за износ на енергия.
По-важното от тук нататък, което преди малко каза господин Ерменков, ще дадем възможност на всички производствени предприятия – въгледобивни, да увеличат производството си, за да може да излязат от този колапс, в който се намират сега, защото в момента производителността на труда в рудниците е много ниска и не е конкурентоспособна.
Затова Ви предлагам да приемем този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Аталай.
Реплики към изказването? Не виждам.
Други желаещи за изказвания, също не виждам.
Гласуваме § 3 в редакция на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстът на § 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: По § 4 има предложение от народния представител Явор Куюмджиев и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 31 се правят следните допълнения:
1. В т. 3 след думата „цените” се добавя „може”.
2. В т. 7 накрая се добавя „присъединени към електроенергийната система”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Желаещи за изказвания? Не виждам.
Прекратяваме разискванията.
Режим на гласуване за текста в редакцията на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстът на § 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: По § 5 има предложение от народния представител Явор Куюмджиев и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 34 се правят следните изменения:
1. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Начинът за компенсиране на невъзстановяемите разходи се определя по механизъм за разпределение на тези разходи по прозрачен начин между крайните клиенти, присъединени към електроенергийната система и/или по друг ред, предвиден в закон.”
2. Алинея 7 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Желаещи за изказвания по § 5? Не виждам.
Режим на гласуване за текста на § 5.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстът на § 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: По § 6 има направено предложение от народния представител Явор Куюмджиев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, 2 и 3 и не го подкрепя по т. 4.
„4. Създава се нова ал. 7 със следното съдържание:
„(7) С общата сума по ал. 6 се компенсират по недискриминационен и прозрачен начин разходите, произтичащи от задължения към обществото на всички битови крайни клиенти на Крайния снабдител, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 35 ал. 5 и 6 се изменят така:
„(5) Начинът за компенсиране на разходите, произтичащи от задължения към обществото, се определя по приета от комисията методика за разпределение на тези разходи по прозрачен начин между всички крайни клиенти, включително ползващите електрическа енергия от внос, присъединени към електроенергийната система и/или по друг ред, предвиден в закона.
(6) Задълженията за изкупуване на електрическа енергия по преференциални цени по Закона за енергията от възобновяеми източници се реализират съгласно чл. 6, т. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници след като се приспадне паричната равностойност на сто на сто от приходите, получени от търговете на квоти за емисии на парникови газове, предвидени в Закона за опазване на околната среда и сто на сто от постъпленията от продажбата на енергия от възобновяеми източници, постъпили от договори за статистическо прехвърляне по Закона за енергията от възобновяеми източници.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Имате възможност за изказвания, уважаеми колеги.
Заповядайте, господин Куюмджиев.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Този текст регламентира използването на средствата от продажба на емисии и парникови газове за компенсиране на разходите, предизвикани в системата от възобновяеми енергийни източници.
Като допълнение, той дава възможност за пръв път в България да се случи нещо, което ще донесе допълнителни средства. Идеята е, че изкупната цена на възобновяеми енергийни източници в България е една от ниските в Европа, а в Европейския съюз има държави, които не изпълняват своите задължения по производство на енергия от възобновяеми източници. България с много надхвърля тези изисквания и по правила, създадени от директиви на Европейската комисия, е възможно продажбата на тази енергия, разбира се, не физически, но прехвърлянето на задължения на друга държава към България, което се продава и носи средства.
По този начин с този текст ние даваме възможност на цялата енергийна система да получава свежи средства, които да бъдат използвани за разходите, предизвикани от възобновяеми източници.
Предлагам да подкрепим текста, защото е важен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли желаещи за реплики към изказването на господин Куюмджиев? Няма.
Други желаещи за изказвания?
Господин Рамадан Аталай, заповядайте за изказване.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
За по-голяма яснота, колеги, в § 4 и § 5 приехме, че добавките за зелена, кафява и всички други енергии, след като ги премахнахме от такса „пренос“ от електросистемния оператор, решихме, че отиват към енергийните предприятия, генериращи мощности, които произвеждат електроенергията. Затова като задължение към обществото трябва тези добавки да бъдат компенсирани.
Текстовете касаят тези предприятия и правото им да поискат компенсиране на разходите. Именно това решаваме с този параграф. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Аталай.
Уважаеми колеги, има ли други заявки за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Явор Куюмджиев в неприетата му част, а именно т. 4, която беше докладвана от председателя на комисията господин Рамадан Аталай. Комисията предлага т. 4 да отпадне.
Гласували 86 народни представители: за 60, против 19, въздържали се 7.
На екрана се изписва, че предложението е прието, но на практика, тъй като не е постигнат необходимия кворум от 65 гласа „за“, предложението не е прието.
Заповядайте, господин Куюмджиев.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председателстващ, с оглед на недоразумението, което възникна, моля за процедура по прегласуване.
Точка 4 от § 6 не беше подкрепена от комисията. Ако Народното събрание гласува „за“, тя ще отпадне от предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Моля Ви, господин Куюмджиев, обясних ясно и ще повторя. Моля, слушайте ме внимателно!
Господин Куюмджиев е направил предложение от четири точки. Предложението беше докладвано от господин Рамадан Аталай. От тези четири точки комисията подкрепя три, четвъртата е неподкрепена. След малко ще подложа на гласуване окончателния текст на комисията, но по парламентарния правилник всички неприети и неподкрепени от комисията предложения на народни представители се подлагат на отделно гласуване. Така че, пояснявам, отворете си доклада на стр. 6 и прочетете т. 4, която не се подкрепя от комисията.
Гласуваме предложение, което не се подкрепя от комисията! Има ли някой, който да не разбира какво обяснявам?
Текстът на т. 4 беше докладван, ако искате да го прочета отново…
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 12, против 36, въздържали се 42.
Предложението на господин Куюмджиев отново не се приема.
Подлагам на гласуване текста на комисията, който беше докладван от председателя й господин Рамадан Аталай – текстът на § 6.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 89, против 1, въздържал се 1.
Предложението за § 6 е прието.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, имате думата за изказвания по текста на § 7, който се подкрепя от комисията.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Само едно разяснение: в момента в съществуващото законодателство в България е регламентиран само случаят, в който имаме свръхпотребление, а не е регламентиран случаят, в който имаме свръхпроизводство, както е в дадения случай. Затова с този текст на закона даваме възможност да се балансира системата не само в случаите, когато имаме свръхпотребление, а и когато имаме свръхпроизводство, за да не се налага да се действа по аналогия, както действаме в момента, всичко да бъде законосъобразно. Затова Ви моля да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Вземам думата, за да направя и допълнителното уточнение, че с този текст се дава възможност на министъра на икономиката и енергетиката и на енергосистемния оператор да бъдат адекватни, бързи и своевременно реагиращи при отклонения и при изключване на мощности, без да има необходима кумулативност в създала се екстремна ситуация.
Тук е мястото да припомня, че в последните четири години в системата на енергетиката, производствените мощности както от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, така и по настояване на изпълнителната власт бяха ощетени като инвестиционни програми и бяха, ще използвам термина „източени” чрез счетоводен натиск в държавните производствени предприятия, чрез изтегляне на дивидент, който беше внесен в държавния бюджет, с който се попълваха дупки, даде се възможност да се режат ленти, но се ощети енергийната система като производствени мощности и в момента действително има реална опасност от авариране на мощности, не дай си Боже, през зимния период.
С този текст се дава възможност на тези, които управляват системата да реагират своевременно и адекватно при всяка създала се екстремна ситуация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Янков.
Има ли реплики към неговото изказване? Няма.
Други желаещи народни представители да се изкажат по текста на § 7? Няма.
Подлагам на гласуване § 7, който се подкрепя от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Уважаеми господин Аталай, моля продължете.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. В чл. 93а, ал. 2 думите „може да” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, има ли изказвания по текста на § 8? Няма.
Подлагам на гласуване § 8 в редакцията на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението на комисията за § 8 е прието.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. Създава се нов чл. 94:
„Чл. 94. Крайните снабдители продават на обществения доставчик количествата електрическа енергия, която са закупили по чл. 162 и по чл. 31 от Закона за енергията от възобновяеми източници по цената, по която са я закупили.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли изказвания по текста на § 9, колеги?
Заповядайте, господин Куюмджиев.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Този текст регулира друга голяма несправедливост в системата, въведена при преждеуправляващите, а именно, че различните регионални доставчици на електроенергия бяха задължени да изкупуват електроенергията от възобновяеми енергийни източници, което създаваше диспропорции в цялата енергийна система.
С този текст на практика се консолидират разходите в системата, в обществения доставчик, който от своя страна ще получи достъп до приходи, които да компенсират тези разходи. По този начин ще се гарантира прозрачност на цялата система, много ясни правила – кой за какво отговаря, кой на кого, какво плаща и ще се премахне много голяма – абсолютно пълната част от, ако щете, задкулисни договорки в системата на това ниво.
Предлагам да подкрепим текста. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли реплики към изказването на господин Куюмджиев? Няма.
Други заявки за изказвания?
Заповядайте, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, с този текст решаваме, че всички онези фотоволтаични системи, ВЕИ-та, които бяха построени и включени в системата на трите електроразпределителни дружества, всяко дружество самостоятелно си купуваше включените към тяхната система, производството на енергията от тези възобновяеми енергийни източници, а сега казваме, че тези производства, тази енергия се изкупува от обществения доставчик, от Националната електрическа компания. За това става въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Аталай.
Има ли реплики към изказването на господин Аталай? Няма.
Други заявки за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 9.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Параграф 10 – има предложение от народния представител Рамадан Аталай.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Явор Куюмджиев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. В чл. 100 се създават ал. 3 и 4:
„(3) Всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система заплащат разходите по чл. 35.
(4) Всички търговци и производители, които сключват сделки по свободно договорени цени с крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система заплащат на обществения доставчик определената по чл. 30, ал. 1, т. 17 цена.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Аталай.
Изказвания по текста на § 10? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 10, което беше докладвано от нейния председател господин Аталай.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: По § 11 има предложение на Явор Куюмджиев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. В чл. 105 се създават алинеи 5, 6 и 7:
„(5) При невъзможност за осигуряване на необходимите количества студен резерв чрез договаряне, неговото предоставяне се налага от министъра на икономиката и енергетиката по реда на чл. 70.
(6) Производителите на електрическа енергия са длъжни да предлагат на оператора на електропреносната мрежа за изкупуване разполагаемост за допълнителни услуги в размер не по-малко от половината на регулировъчния диапазон на планираните за работа блокове за всеки месец.
(7) Операторът на електропреносната мрежа с оглед нуждите на електроенергийната система и по критерия най-ниска цена определя количествата по ал. 6, които подлежат на изкупуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, имате възможност за изказвания. Има ли желаещи?
Заповядайте за изказване, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Понеже може да има спекулации, че с определянето на 500 мегавата студен резерв бихме могли да поставим под риск цялата енергийна система, затова се въвежда този нов член в закона, за да можем да дадем правото на министъра в момента, в който имаме аварийна ситуация и спешна нужда от нови производствени мощности, той със своя заповед да може да определи количеството резервирани мощности, които трябва да заработят.
В следващите две точки всъщност се определя начинът, по който този студен резерв трябва да бъде на разположение и по начина, по който той ще бъде изкупен.
Така че много Ви моля да подкрепите това предложение. По този начин гарантираме енергийната система и нейната сигурност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви за пояснението, господин Ерменков.
Има ли други желаещи?
Народният представител Жельо Бойчев – за изказване.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председателстващ.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Освен че въведохме правила и ред да се провеждат тръжни процедури при осигуряване на студения резерв и разполагаемостта, според мен в момента е важно да се каже, като допълнение на изказването на господин Ерменков, освен че гарантираме стабилност и сигурност на системата на доставките, в крайна сметка ефектът от тези промени, които приемаме днес, се изчислява може би малко над 200 милиона – 150 милиона на базата на намаляване на студения резерв и с намаляването на разполагаемостта с още 50 милиона, така че това са 200 милиона в една система, която е в изключителен финансов дефицит в момента. Това е много важна стъпка, за да балансираме енергийната система в България. Това е важно да се знае от всички зрители. Беше важно да се знае, според мен, и от тези, които отсъстват от тази зала, че редица от мерките, които правим днес, са в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Има ли реплики към изказването на господин Бойчев? Няма.
Има ли други заявки? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 11, предложена от комисията, докладвана от господин Аталай.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: По § 12 има предложение на господин Явор Куюмджиев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение има и на народния представител Жельо Бойчев.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. В чл. 162 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са длъжни да изкупят от производители, присъединени към съответната мрежа, цялото количество електрическа енергия от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано със сертификат за произход, и количеството електрическа енергия, необходимо за осигуряване експлоатационната надеждност на основните съоръжения, произведено над количеството електрическа енергия от комбинирано производство, с изключение на количествата, които производителят ползва за собствени нужди и за собствено потребление по смисъла на чл. 119, ал. 1 или има сключени договори по реда на Глава девета, Раздел VІІ, или с които участва на пазара на балансираща енергия, или която е потребявана от небитови клиенти, които не са на бюджетна издръжка, и които производителят с преобладаващ топлинен товар за стопански нужди снабдява с топлинна енергия.”
2. В ал. 3 думите „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „министъра на икономиката и енергетиката”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Аталай.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Този текст на практика означава, че ние прекратяваме съществуващото до този момент положение, когато заводските централи, които по принцип са направени да снабдяват съответните предприятия с топлинна енергия, произвеждат електроенергия, продават я по преференциални цени на обществения доставчик или на съответните разпределителни дружества, а след това закупуват по нормалните цени електроенергия и по този начин, както се казва, може би производството на електроенергия им излиза по-печелившо, отколкото самото производство, за което е направена съответната производствена инсталация.
По този начин ние, тоест общественият доставчик, казва, че изкупува тази енергия, произведена по високоефективен начин –комбинирано производство, но само след като са задоволени собствените нужди на предприятието, което се намира близо до площадката.
Този текст не засяга, и затова там е записан по този начин, битовите потребители на топлинна енергия и цената за тях и за производство на електроенергия от централните топлофикационни дружества, които са за битови нужди, няма да бъде променена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Има ли реплики? Няма.
Господин Бойчев – за изказване.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (КБ): Уважаеми колеги, бях направил предложение като народен представител от София. Знаете, че чл. 162 касае топлофикационните дружества. Софийска топлофикация е най-голямата и става въпрос за 300 400 хиляди абоната.
Имаше много дълъг дебат в комисията, аз съм удовлетворен от предложението, което се направи в комисията и държа много ясно да кажа, че всякакви спекулации относно това, че новият модел, възприет за ценообразуване, ще засегне по някакъв начин цената на топлинната енергия, не са верни. Това беше изрично потвърдено и от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която присъстваше на заседанието на комисията.
Предложили сме такъв тип корекция на текста, която дава възможност на „Топлофикация – София” и на останалите топлофикационни дружества да задържат цената в този регулаторен период – виждате, с допълненията в текста.
И като допълнение към господин Ерменков – въвеждаме много ясния принцип на справедливост, да бъде изкупувана на преференциална цена само произведената енергия над необходимия товар, който ползват на собствените площадки тези дружества.
В момента сме свидетели на такъв тип предприятия, които имат с пъти в повече приходи от дейност от производство и продажба на електрическа енергия, отколкото от основната си дейност, за която са създадени. Между другото това е един от големите интереси, които засяга този законопроект. Трябва много ясно да бъде казано и това. Съпротивата, която виждате относно този законопроект, е именно от такъв тип производители, на които с тази поправка ние в голяма степен ще отрежем немалко финансови приходи на годишна база.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Има ли реплики към изказването на народния представител Жельо Бойчев?
Заповядайте за изказване, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, с този текст спазваме всички изисквания на директивите на Европейския съюз при изкупуването, като даваме право на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране да изкупи всички онези високоефективни сертифицирани заводски когенерационни мощности, но същевременно, спазвайки вътрешните правила и закони, казваме, че всеки, който произвежда електрическа енергия при производството си на топлинна енергия, първо да ползва за собствени нужди и остатъкът от произведената електроенергия да бъде изкупена на преференциалните цени в общия микс.
Досега принципът беше, че продават на преференциални цени към обществения доставчик и купуваха миксираната евтина енергия за собствено производство. Това решаваме с този текст. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Аталай.
Има ли реплики към изказването на господин Аталай? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 12, докладвана от председателя й господин Рамадан Аталай.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Комисията предлага да се създаде нов § 13:
„§ 13. В останалите текстове на закона думите „министърът на икономиката, енергетиката и туризма”, „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” и „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят съответно със „министърът на икономиката и енергетиката”, „министъра на икономиката и енергетиката” и „Министерството на икономиката и енергетиката”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по новия § 13? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 13.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
С това предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли изказвания по наименованието на раздела? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението, докладвано от господин Аталай.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: По § 13 има предложение на народния представител Явор Куюмджиев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 14:
„§ 14. Ценовият/регулаторният период, който приключва на 30 юни 2013 г., за цените на дружествата в сектор „Електроенергетика” и „Топлоенергетика” може да се удължи със срок до един месец, считано от датата на изтичане на периода.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Аталай.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания. Има ли желаещи? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 14, докладван от господин Рамадан Аталай.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: По § 14 има предложение на народния представител Рамадан Аталай.
Комисията подкрепя по принцип предложението за алинеи 1 и 3 и не го подкрепя за ал. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 15:
„§ 15.(1) При утвърждаване на цените на електрическата и топлинната енергия за дружествата, чийто ценови/регулаторен период изтича на 30 юни 2013 г., не се прилагат Глава ІV от Наредба № 1 за регулиране на цените на електрическата енергия (ДВ, бр. 33 от 2013 г.) и Глава ІІІ от Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия (обн., ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм., бр. 61 от 2007 г. и бр. 105 от 2008 г.).
(2) При утвърждаване на цените на електрическата и топлинната енергия за дружествата, чийто ценови/регулаторен период изтича на 30 юни 2013 г., комисията на закрито заседание приема доклад на работната група и проект на решение, като провежда открито заседание и обществено обсъждане в един и същи ден и определя срок за представяне на становища до три дни. След приключване на процедурата за обществено обсъждане на закрито заседание комисията приема решение. Мотивите към решенията могат да бъдат приети до 10 дни от приемането на съответното решение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, имате възможност за изказвания.
Има ли желаещи? Не виждам заявки.
Първо ще подложа на гласуване предложението на господин Рамадан Аталай в неподкрепената му част, а именно за ал. 2 на § 14.
Гласували 94 народни представители: за 3, против 33, въздържали се 58.
Предложението на господин Аталай, неподкрепено от комисията, не се приема и от пленарната зала.
Сега поставям на гласуване окончателната редакция на § 14, който става § 15.
Гласували 92 народни представители: за 91, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: По § 15 има предложение от народния представител Явор Куюмджиев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 15, който става § 16:
„§ 16. (1) Подзаконовите нормативни актове и общите административни актове по прилагането на закона се приемат или привеждат в съответствие с този закон в тримесечен срок от влизането му в сила.
(2) До приемането на подзаконовите нормативни актове и общите административни актове по ал. 1 или до привеждането им в съответствие с този закон се прилагат действащите подзаконови нормативни актове, съответно общите административни актове, доколкото не противоречат на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Аталай.
Колеги, има ли изказвания по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 15, който става § 16, предложен ни от господин Аталай, подкрепен от комисията.
Гласували 83 народни представители, за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Има предложение от народния представител Явор Куюмджиев и група народни представители за създаване на нови § 16 и 17.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат параграфи 17, 18, 19 и 20:
„§ 17. До 30 юни 2015 г.:
1. доставчиците от последна инстанция купуват електрическа енергия само от обществения доставчик по свободно договорени цени, образувани по начин, предвиден в методиката по чл. 21, ал. 1, т. 12;
2. член 102 не се прилага за доставчиците от последна инстанция.
§ 18. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон комисията приема методиките по чл. 21, ал. 1, т. 12 и по чл. 35, като срокът за представяне на становища е до три дни след общественото обсъждане.
§ 19. В Закона за енергията от възобновяеми източници (обн., ДВ, бр. 35 от 2011 г., изм., бр. 29 и 54 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 6:
а) точка 2 се изменя така:
2. разработва методика за разпределение на разходите, произтичащи от задълженията за закупуване по преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, между всички потребители на вътрешния пазар;”
б) в т. 7 думите „министъра на икономиката, енергетиката и туризма“ се заменят с „министъра на икономиката и енергетиката“.
2. В останалите текстове на закона думите „министърът на икономиката, енергетиката и туризма”, „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” и „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят съответно с „министърът на икономиката и енергетиката”, „министъра на икономиката и енергетиката” и „Министерството на икономиката и енергетиката”.
§ 20. В Закона за енергийната ефективност (обн., ДВ, бр. 98 от 2008 г., изм., бр. 6, 19, 42 и 82 от 2009 г., бр. 15, 52 и 97 от 2010 г., бр. 35 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15 и 24 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 58:
а) създава се нова ал. 2:
„(2) Средствата от постъпления от продажби на квоти за емисии на парникови газове се използват за развитие на възобновяемите енергийни източници с оглед спазване на ангажимента на Европейския съюз за 20 на сто използване на такава енергия до 2020 г., развитие на технологии, допринасящи за прехода към безопасна и устойчива икономика с ниски емисии на въглерод, подпомагане спазването на ангажимента за увеличаване на енергийната ефективност, както и стимулиране на инвестициите в производство на електрическа енергия по Закона за енергията от възобновяеми източници и свързаните с това разходи, произтичащи от задължения към обществото.”;
б) досегашната ал. 2 става ал. 3.
2. Навсякъде в закона думите „министърът на икономиката, енергетиката и туризма”, „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” и „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят съответно с „министърът на икономиката и енергетиката”, „министъра на икономиката и енергетиката” и „Министерството на икономиката и енергетиката”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Аталай.
Има ли изказвания по докладваните от него параграфи? Няма.
Подлагам на гласуване предложените параграфи 17, 18, 19 и 20, докладвани от господин Рамадан Аталай.
Гласували 92 народни представители: за 87, против 5, въздържали се няма.
Предложението за параграфи 17, 18, 19 и 20 е прието.
Последен параграф, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 21:
„§ 21. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Изказвания?
Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаемо народно представителство! Защо е важно законът да влезе в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”? На 26 февруари тази година с пълен консенсус от присъстващите на Консултативния съвет за национална сигурност бе прието Народното събрание и Министерският съвет да се ангажират със спешни мерки и решения, необходими за разрешаване на проблемите, предизвикали протестите, в това число конкретно измененията в Закона за енергетиката, които да направят възможно намаляването цената на тока и облекчаването на социалното положение на българските граждани.
Смятам, че Четиридесет и второто Народно събрание даде отговор на постигнатото с общо съгласие при президента решение – законодателни мерки в тази посока. Това се случва с този закон днес.
Освен призива ми да влезе не в нормалния режим на vocatio legis – тридневният срок след публикуването, а веднага в „Държавен вестник”, в моето изказване се съдържа още един апел. Този апел е към господин президента, с молба за спешна преценка на законопроекта и по възможност в най-къси срокове издаване на указ или заявяване на отношение по приетия днес Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Така че публикуването в „Държавен вестник” да отвори възможността пред независимия регулаторен орган за онова, за което всички политически сили единодушно се разбраха на 26 февруари тази година при президента. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Има ли реплики по изказването на господин Миков? Няма.
Други заявки от народни представители? Не виждам заявки за изказвания.
Подлагам на гласуване последния параграф от законопроекта.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
С това последният параграф от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е приет.
Моля, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, няколко думи във връзка с приетия закон.
Уважаеми колеги, Комисията по енергетика направи всичко възможно да проведе срещи с неправителствени организации, заедно с министъра, с Министерството на икономиката и енергетиката, със създадения Обществен съвет. Направихме обсъждане, среща с индустриалците, разбирайте бизнеса. Впоследствие направихме среща и получихме становище, мнение и от синдикатите на Република България.
Благодаря и на членовете на комисията, които положиха усилия – снощи работихме до 24,00 ч., за да може днес този законопроект да бъде факт, за да се отзовем на всички очаквания на обществото – за решенията, които са взети на Консултативния съвет и за обещанията, които сме дали преди изборите, уважаеми колеги. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Аталай.
Заповядайте, господин Хамид – процедурно предложение.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение за удължаване на пленарното ни заседание до изчерпване на дневния ред, а именно гласуване на допълнението в Наказателния кодекс и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местни данъци и такси. Благодаря.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): И парламентарният контрол!
ХАМИД ХАМИД: И парламентарният контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Ако залата приеме предложението на господин Хамид, ще продължим с двете точки от дневния ред – ЗИД на Наказателния кодекс и ЗИД на Закона за местните данъци и такси, след което ще дам почивка в рамките на 15 минути и ще започне парламентарният контрол.
Уважаеми народни представители, гласувайте процедурното предложение на господин Хамид.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Думата поиска министърът на икономиката и енергетиката господин Драгомир Стойнев.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да Ви благодаря за бързата реакция – за приемането на промените в Закона за енергетиката, да благодаря на Комисията по енергетика – заседавахме до късно снощи и се прие този жизнено важен за страната законопроект.
Мога да Ви уверя, че днес се извърши едно добро дело – добро дело за българската индустрия, за българската енергетика, за българския народ. Този закон ще позволи да излезем от порочния кръг на огромната задлъжнялост, на целенасочената политика за водене до фалит на българската енергетика.
С този закон ние ще гарантираме финансовият поток в системата на енергетиката да се възобнови и след това да се увеличи. С този закон ще се гарантира поносима цена на електроенергията за крайните потребители. Бих искал да заявя, че с този закон няма да се увеличи цената за българската промишленост и най-важното – с него ще се гарантира работата на българските миньори. С този закон ще се гарантират доходите на голяма част от българското население, и най-важното – с него ще се подобри животът на българския народ. Благодаря Ви още веднъж. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.

Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Има думата представител на Правната комисия за доклада.
Народният представител Филип Попов от 5. Видински многомандатен избирателен район. (Весело оживление.)
Заповядайте, господин Попов.
ДОКЛАДЧИК ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Представям Ви доклад на Комисията по правни въпроси относно Общ законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 353-20-9, от 5 юни 2013 г. – проект за второ гласуване.
„Закон за допълнение на Наказателния кодекс”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има ли изказвания по наименованието на закона? Не виждам.
Режим на гласуване за наименованието на закона.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ФИЛИП ПОПОВ: По § 1 е постъпило предложение от народния представител Станислав Станилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 116, ал. 2 след думата „дейност” се добавя „или на медицински специалист, на учител (възпитател)”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Имате думата за изказвания.
Заповядайте, д-р Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предстои ни да подкрепим текст, неколкократно отхвърлян от предишното Народно събрание. Този текст обаче е израз на нашата убеденост, че трудът на лекарите трябва да бъде защитен, защото те работят понякога в изключително агресивна среда. Освен че е израз на осъзнатата позиция и нашето отношение към инкриминирането на нападението над медицинските специалисти, ние се надяваме това да бъде израз и на осъзната грешка от страна на колегите от ГЕРБ, които го отхвърляха, по незнайни за нас причини, в Четиридесет и първото Народно събрание, защото те също внесоха своите предложения.
Имаме четири законопроекта, обединени в този текст, който ни се предлага, и мисля, че днес, подкрепяйки убедено това предложение, имаме възможност да отправим изключително важно послание към лекарите – че техният труд е ценен, че техните усилия са уважавани от обществото и от народното представителство.
Призовавам Ви с пълно съгласие да подкрепим предложения текст и да отправим това послание днес, защото лекарите, медицинските сестри, санитарите, шофьорите, които работят в системата на здравеопазването, чакат това послание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема д-р Джафер.
Заповядайте, уважаема госпожо Манолова.
Госпожа Нитова след това. Очевидно по този законопроект дамите ще вземат повече отношение.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вярно е, че с приемането на този закон отправяме знак към българските лекари, към медицинските специалисти, към екипите на Бърза помощ, към българските учители и възпитатели, че повече – отсега и занапред, няма да могат да бъдат безнаказани и с минимални наказания тези, които си позволят да отправят посегателства върху тях.
С този закон предупреждаваме и всички, които се опитват да посягат на лекари, на екипи на Бърза помощ, на учители, на възпитатели, че санкциите ще бъдат строги, с цялата строгост на закона, защото хората, които работят в наш интерес, които се грижат за нашия живот и здраве, които възпитават нашите деца, трябва да бъдат защитени.
Искам да кажа още нещо за един друг знак, който дава приемането на този закон.
Уважаеми колеги, трите законопроекта, които са обединени в общия закон, който приемаме днес, на практика са първите три законопроекта, които постъпиха в Четиридесет и второто Народно събрание и които бяха обсъдени на първото заседание на парламентарна комисия, а именно Временната правна парламентарна комисия. Това са три законопроекта, които се оказаха израз на общата воля на народните представители от Коалиция за България, Движението за права и свободи, ГЕРБ и Партия „Атака” – общата воля на четирите парламентарни групи наистина да защитим българските лекари, екипите на Бърза помощ, медицинските специалисти и българските учители. Това беше обнадеждаващ знак за Четиридесет и второто Народно събрание, че е възможно в условията на консенсус да бъдат решавани важни въпроси за българското общество.
За съжаление, този първи знак остана във времето и представителите на Политическа партия ГЕРБ могат само да съжаляват, че днес отсъстват от пленарната зала и не могат да участват във финалните гласувания на първите законопроекти на Четиридесет и второто Народно събрание, на първите внесени законопроекти, които дадоха и един друг знак – че Народното събрание може да работи в интерес на хората, на първо място, чувайки техните проблеми и решавайки ги.
Те пропуснаха с отсъствието си от залата днес и друга възможност – да участват в намаляването на сметките за ток на българските граждани. Те пропускат още много възможности – да се включат в подкрепата на важните решения на правителството за разширяване кръга от лица, които ще получават енергийни помощи, окончателното приемане на увеличението на майчинството, помощите за първокласниците, през следващата седмица – Швейцарското правило за пенсионерите, замразяване на пенсионната реформа и даване на възможност на българските пенсионери, на които не им достигат две години осигурителен стаж или възраст, да се пенсионират предсрочно. Лишават се от възможността да участват и в обсъждането на мерките за преодоляване на младежката безработица. Наистина пропилян шанс за Политическа партия ГЕРБ и за нейните народни представители, изключително лош знак към българските граждани, включително и с днешното им отсъствие от тази зала, а именно, че едни изключително важни закони в подкрепа на хората, на лекарите, на учителите се приемат въпреки бойкота на ГЕРБ.
С това изказвам съжалението си, че консенсусът, с който започнахме, в момента е нарушен, при това консенсус по важни теми в интерес на хората и с надежда, че това Народно събрание ще продължи да работи именно по този начин – с консенсус на присъстващите в залата народни представители, когато става дума за решаване на важните проблеми на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Има думата народният представител Смиляна Нитова от Хасковски избирателен район.
Заповядайте, уважаема госпожо Нитова.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Законопроектът за допълнение на Наказателния кодекс, който е предмет на обсъждане днес, е необходим, навременен, дори бих казала наложителен.
През последните години посегателствата върху личността на медицинските специалисти е станала почти ежедневие за някои от тях в процеса на работата им. Това сериозно възпрепятства оказването на адекватна медицинска помощ, а е и една от причините за текучество на кадри в системата на здравеопазването. Затова промените в Наказателния кодекс, които обсъждаме днес, в частност чл. 116, ал. 2, и после в чл. 131, ал. 2 относно квалифицираните състави, посочени в тези текстове, а именно отнасящи се до медицинските специалисти и учители, възпитатели, са наложителни.
Медицинските специалисти, с оглед професионалния им статус, са под закрила и на международни актове. Това са хората, които спасяват човешки животи, затова е необходимо техният живот и здраве да бъдат защитени от заплаха при или по повод изпълнение на служебните им задължения. Има достатъчно примери в това отношение. Един от последните – инцидентът, който е станал през нощта на 7 срещу 8 този месец с екип на Спешна помощ в Брацигово, който е бил нападнат от агресивен мъж по време на визита, по време на изпълнение на служебните си ангажименти. За медицинските специалисти съществуват предпоставки за оказване на посегателства върху здравето и живота им, а именно при повод изпълнение на служебните задължения.
Правя пояснение по смисъла на закона кои са медицинските специалисти. Това са лекари, лекари по дентална медицина, магистър-фармацевти, медицински сестри, акушери, медицински лаборанти, фелдшери и помощник-фармацевти. Тези медицински специалисти се нуждаят от спокойствие и закрила и по този начин ще предоставим на техните пациенти способни, защитени от закона при изпълнение на служебните задължения медицински кадри, а ние дължим това и на едните, и на другите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нитова.
Други реплики? Няма.
Господин Казак, заповядайте да вземете отношение с изказване по § 1.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Мисля, че това, което каза преждеговорившата, е вярно – че този закон отдавна беше очакван и е крайно необходим, но не мога да се съглася с нейното твърдение, че неговото приемане е навременно.
Не, госпожо, не е навременно, то е закъсняло. Закъсняло е именно поради поведението на предишните управляващи от Политическа партия ГЕРБ цял мандат да отказват да го приемат и да запишем в Наказателния кодекс по-солидни гаранции срещу посегателства върху живота и неприкосновеността на подобен род длъжностни лица или специалисти.
Затова днес ние все пак приемаме тези изменения в изпълнение на поговорката „По-добре късно, отколкото никога!“, за да дадем ясен знак, че това Народно събрание в никакъв случай няма да позволи повече и да толерира подобно поведение и бездействието от страна на съответните правоохранителни органи, на съдебната система или демонстрираното в редица случаи крайно снизходително отношение спрямо извършителите на подобен род деяния.
Искам да подчертая, че както тези изменения, така и други, които бяха приемани преди това, въпреки тяхната необходимост, въпреки тяхната навременност не би трябвало да предизвикват свръхочаквания за кой знае каква ефективност, ако те не бъдат съпътствани и с реални мерки за повишаване капацитета на разследващите органи, на правоохранителните органи и най-вече на съдебната система да ги прилага ефективно, пълноценно и в унисон с целите, които си поставя законодателят при тяхното приемане. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля за тишина в залата!
ЧЕТИН КАЗАК: Няма да се уморя да повтарям, че законодателството, което приемаме, разбира се, е основополагащо за провеждането на държавната политика във всеки сектор, но то не е самодостатъчно и не е панацеята, която с магическа пръчка може да реши проблемите, които се третират, включително в наказателното правораздаване. Ако то не бъде прилагано от съответни подготвени, компетентни правоприлагащи органи, от една работеща, ефективна, стройна съдебна система, от едно полицейско разследване, което да събира годни за съда доказателства, и най-вече по една бърза и ефективна процедура, която да позволи да бъде въздадено правосъдие в разумни срокове в съответствие с очакванията и на пострадалите, на жертвите на престъпления, така и на обществото и на общественото мнение като цяло. Това е само една първа и добра стъпка в гарантирането на по-високата степен на защита на тези лица – и на медицинските специалисти, и на учителите и възпитателите, но тя не е достатъчна. Тя би била добре приложена, би била добре продължена, ако бъде последвана от ефективни мерки, реформи, подобрения в организацията, в процедурните похвати, с които боравят правоохранителните органи, и най-вече гарантирането на ефективно разследване и правораздаване.
И не на последно място, това е знак, че насилието в българското общество, нетолерантността, агресията сред хората не трябва да бъде толерирана. Тя трябва да бъде наказвана с цялата строгост на закона. Ето, това е основният замисъл, който също трябва да пресътворим в тези промени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Казак.
За реплика има думата народният представител Младен Червеняков.
Заповядайте, уважаеми господин Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, нека все пак имаме предвид, че се намираме на второ четене на законопроекта. Това е апел към всички изказвания – да се придържаме към дейността по законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Червеняков.
Това беше косвен упрек и към мен, че не дисциплинирам достатъчно дискусията в рамките на правилника, но пък вторият параграф, свързан с телесните повреди, предполагам, че ще мине по-бързо и по същество.
Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
Режим на гласуване за § 1 от Закона за допълнение на Наказателния кодекс.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Господин Попов, заповядайте да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря Ви, господин председател.
По § 2 е постъпило предложение от народния представител Станислав Станилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Светлана Ангелова и Тотю Младенов в следния смисъл:
„В § 2 относно чл. 131, ал. 2 след думата „училище” се добавя „служител в Агенцията по социално подпомагане, инспектор в Главна инспекция по труда”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисия подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 131, ал. 2 след думата „дейност” се добавя „или на медицински специалист, на учител (възпитател)”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Има ли желаещи за изказвания по § 2 от Закона за допълнение на Наказателния кодекс? Не виждам.
Има отхвърлено предложение на народните представители Светлана Ангелова и Тотю Младенов.
Моля гласуване за това предложение, неприето от комисията.
Гласували 69 народни представители: за 5, против 49, въздържали се 15.
Текстът не е приет.
Подлагам на гласуване редакцията на § 2 по предложението на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
А с това и Законът за допълнение на Наказателния кодекс е приет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Искам да помоля заместник-председателя госпожа Манолова да дойде в залата, защото съм вносител на този законопроект и трябва да взема отношение към него.
Моля, представител на Комисията по бюджет и финанси да докладва от името на комисията.
Заповядайте, господин Риза.
ДОКЛАДЧИК РУШЕН РИЗА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 354-01-26, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 25 юни 2013 г.
На заседание, проведено на 26 юни 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Михаил Миков и група народни представители.
На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите: Людмила Петкова – заместник-министър, и Красимир Сивев – началник на отдел в дирекция „Данъчна политика”.
Законопроектът беше представен от Йордан Цонев.
Със законопроекта се предлага имотите с данъчна оценка до 1680 лв. да не се облагат с данък върху недвижимите имоти. Подобно данъчно облекчение е съществувало до 2010 г. и сега се предлага възстановяването му. Мотивите за това са, че разходите по администриране на данъка за тези имоти са почти съпоставими с приходите, което прави този данък неефективен.
При обсъждането на законопроекта членовете на комисията и представителите на Министерството на финансите изразиха становище за подкрепа на законопроекта, като при второто му гласуване ще се обсъди възможността за повишаване на прага от 1680 лв. на 2500 лв.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следния резултат: за – 10 народни представители, без против и въздържали се.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 354-01-26, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 25 юни 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Риза.
Това беше докладът на Комисията по бюджет и финанси.
Давам думата на господин Михалевски да представи доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
ДОКЛАДЧИК ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря, госпожо председателстващ.
„ДОКЛАД
на Комисията по регионална политика и местно самоуправление относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 354-01-26, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители.
На редовно заседание, проведено на 27 юни 2013 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди законопроекта.
С внесения законопроект се предлага от кръга от имотите – обект на облагане с данък върху недвижимите имоти, да се изключат тези, чиято данъчна оценка е до 1680 лв. включително.
По същество предложението е да се възстанови приложението на едно данъчно облекчение за определена категория имоти с данъчна оценка до определена стойност, съществувала в законодателството в периода от 2006 до 2010 г. включително.
Острите демографски и социално-икономически проблеми в определени райони на страната са факт. В резултат на тези процеси пазарната цена на имотите с данъчна оценка до 1680 лв. е намалена драстично, а при облагането на имотите с данъчна оценка по-ниска от тази стойност, приходите в местните бюджети са почти съотносими с разходите по тяхното администриране и събиране.
В хода на дискусията се изказаха народни представители и изразиха подкрепата си за законопроекта.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Михалевски.
Това беше докладът на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Сега ще дам думата на един от вносителите на законопроекта – господин Михаил Миков, да го представи на пленарната зала.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател. Благодаря и на членовете на Комисията по бюджет и финанси, както и на Комисията по регионална политика и местно самоуправление за подкрепата, която дават на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси или придобил публичност като „данък колиба”.
Отпадна облагането на имотите на стойност до 1680 лв. през 2010 г. Това облагане по същество е типичен пример за данъка като самоцел. Както бе споменато и в докладите на комисиите, много често разходите по администрирането на този данък надвишават приходите от него.
На второ място, става въпрос за имоти в региони на страната, в които практически имотите са загубили пазарната си стойност и много често пазарната им стойност е под данъчната оценка. Приели сме за критерий старото – 1680 лв. В разговори с представители на Финансовото министерство стана ясно, че те още не са направили точно пресмятане, но определено такъв тип връщане на такъв имуществен критерий – 1680 лв., ще засегне стотици хиляди български граждани. Защото ние като законодатели освен размера на данъка, който се внася и е минимален, трябва да ценим и усилията на хората по попълване на данъчни декларации, по пътуване и контакти с администрацията. Ако тези разходи бъдат калкулирани в размера на данъците, ще се окаже, че много по-голяма е обществената стойност, отколкото средствата, които влизат в общинската хазна от този данък.
Уважаеми народни представители, апелирам да приемем на първо четене законопроекта.
Уважаема госпожо председател, използвам тази процедура – да направя формално предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ четене, ако, разбира се, няма възражения в пленарната зала, и по този начин да покажем на стотици хиляди български граждани, че българската държава води разумна данъчна политика. Разбира се, отмяната на данъка ще стане със съответната фискална година – от 1 януари 2014 г., за да не навреди по никакъв начин на планирането и събирането на местните собствени приходи на общините. Благодаря.
Очаквам, че ще приемем този законопроект като знак към гражданите. (Частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Миков.
Дали е възможна процедура за приемане на две гласувания в едно заседание на този закон, ще зависи от изказванията на народните представители – дали има оспорвания и желания да бъдат отправени предложения по законопроекта.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Стойков.
ЙОРДАН СТОЙКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Изхождайки от принципа на социалната солидарност Четиридесетото Народно събрание приема данъчно облекчение, с което имотите на стойност – данъчна оценка до 1400 лв., да бъдат освободени от плащане на данък недвижими имоти. Впоследствие тази сума се коригира на 1680 лв., а още по-късно – на 2520 лв., като увеличението е съответно 20 и 50%.
Законът за местните данъци и такси предвижда за всеки имот да се плаща такса битови отпадъци, дори и когато не се извършва услугата сметосъбиране в съответното населено място и по този начин единствената глътка данъчен въздух за най-бедните български граждани остава възможността да бъдат освободени от данък недвижимо имущество за имоти под 1400-1680 или 2520 лв. през годините.
За съжаление, Четиридесет и първото Народно събрание по предложение на финансовия министър Симеон Дянков отмени тази възможност, като по този начин беше въведен един абсурд, състоящ се във факта, че данъкът, който се събира от тези имоти, на практика не покрива администрирането му.
В тази връзка искам да дам пример, че ако един имот е с данъчна оценка 1500 лв., при два промила данък недвижими имоти, данъкът, който се събира, е три лева. Това е пренебрежимо малка сума и аз мисля, че никоя българска община няма да спечели от запазването на този данък. Нещо повече, общинските администрации бяха облекчени при облагането и формирането на облога на такива имоти.
В тази връзка искам да припомня, че позицията на Коалиция за България е последователна. В Четиридесет и първото Народно събрание ние гласувахме против отмяната на тази данъчна преференция, а по време на предизборната кампания поехме ангажимент към нашите избиратели, към българските граждани да бъде отменен „данък колиба”. По този начин заедно с енергийните закони, които разгледахме преди малко и дадоха възможност за намаляване цената на тока, заедно със социалния пакет, който беше подкрепен от страна на Парламента – на правителството Орешарски, Българският парламент работи последователно за решаване на най-неотложните социални проблеми на българските граждани и дава своята недвусмислена подкрепа за реализиране на плана Орешарски.
Призовавам да бъде подкрепен законопроектът. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА : Благодаря Ви, господин Стойков.
Има ли реплики по изказването на народния представител? Не виждам.
Господин Имамов поиска думата за изказване.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние ще подкрепим този законопроект, смятайки, че това беше една от многото грешки на ГЕРБ през последните три и половина години, когато регулираха данъчното законодателство.
Господин Миков, не е само това, че този данък е самоцел, не само заради това че разходите по този данък са по-големи от приходите, но и заради обстоятелството, че когато ГЕРБ управляваше, те непрекъснато твърдяха, че не увеличават данъчната тежест, че видите ли запазват данъците такива, каквито са ги наследили.
В същото време много от тези данъци, които засягаха малки населени места, преди всичко малки общини, бедни слоеве от хората бяха облагани многократно. Това се отнася и за социалното осигуряване. Вижте какви промени са направени по отношение на социалното осигуряване на земеделските производители, на хората, които се самоосигуряват. Това е типичен пример за това, че министърът на финансите по времето на ГЕРБ търсеше всякаква възможност да върже фискалната стабилност на страната за сметка на най-бедните слоеве от населението. Ето защо ние ще гласуваме за този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Имамов.
Има ли реплики към изказването на народния представител Алиосман Имамов? Няма реплики.
Други заявки за изказвания?
Заповядайте, господин Башев.
АХМЕД БАШЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Имамов вече каза позицията на Движението за права и свободи по отношение на внесения законопроект – ние категорично ще го подкрепим.
Искам да кажа нещо отново от позицията на местната власт. Всъщност трябва да се промени една социална несправедливост, наложена от предишното управление. Това е ясно на всички. Очевидно българските граждани са ни изпратили тук да решаваме много такива несправедливости и както вече всички видяха – социалната помощ на майките се увеличи не с 10-15 или 20 лв., а с цели 70 лв. Днес сме свидетели как цената на тока вместо да се увеличи с 40% ще бъде намалена с 5%. Продължаваме да решаваме социалните несправедливости – така е и в случая – трябва да отпадне така наречения „данък колиба”.
Уважаеми колеги, има друг проблем, върху който трябва да се съсредоточим сега. Не правя възражения всъщност срещу този законопроект. Ние обаче трябва да знаем, че сега като освобождаваме от данък плевните, колибите, малките къщурки, паянтовите сгради, има опасност и ние реално ще освободим и някои палати, защото на много места – имаме населени места, водещи се като архитектурни резервати, паметници на културата, туристически селища, на мястото на тези плевни, реставрирайки ги, много богати хора издигнаха палати отново с гредоред, с камък и малко тухла, без бетон, които се водят полумасивни. Те също ще бъдат освободени в голямата си част от този данък.
Моят апел е да пипнем много бързо там, където е необходимо, може би в Закона за устройство на територията и с постановление на Министерския съвет да бъде отразено що е то полумасивна сграда. Защото не може един палат, превърнал се от плевня в такъв, да бъде освободен сега и от данък сгради, и от такса смет, защото неговата данъчна оценка също ще бъде около 1500-1600 лв. Това е апелът ми.
Подкрепяме законопроекта, но трябва така да направим, че да не освобождаваме скъпите къщи, а действително да освободим само онези, които попаднаха под ударите на този закон в предишното управление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Башев.
Сигурно ще има реплики на Вашето изказване.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Башев, благодаря Ви за подкрепата и споделям апела Ви. Само че той не е към законодателния орган, той е към местните данъчни администрации, които трябва да си направят труда с оглед възможността за преоценка на актив, да обиколят и да видят тези плевни, които са станали модерни къщи и директно да проведат данъчната оценка.
Освен това е и в техен интерес, защото тези приходи влизат като собствени и от тях получават заплати. Така че апелът Ви е основателен и той трябва да се отправи към местните данъчни администрации, към общините – да преоценят там, където наистина данъчната оценка е несъответна на имота и на неговата стойност, която се е увеличила с всичките тези подобрения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Башев, ще Ви помоля в дупликата ясно да заявите дали имате намерение да правите предложение за изменение или допълнение на този законопроект с оглед заявката в началото на този дебат да преминем към гласуване на две четения.
АХМЕД БАШЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Заявих, че ние категорично не подкрепяме тази социална несправедливост, която беше въведена преди и ние ще подкрепим законопроекта.
Разбира се, че донякъде господин Миков има основание, но искам да Ви кажа, че много трудно малките общини и общинските администрации имат ресурса да ходят и да търсят богатите хора, които притежават тези палати, и да им правят служебна преоценка на имотите. Това се получава трудно, затова го поставям на публично обсъждане, защото няма как да отидеш и служебно да направиш промяна в данъчната оценка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Извинявайте, не разбрах искате ли възможност за предложения и изменения. Кажете ясно – да или не.
АХМЕД БАШЕВ (встрани от микрофоните): Категорично казах, че не искаме промяна, подкрепяме законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Други заявки за изказвания?
Господин Мутафчиев, заповядайте за изказване.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Исках да направя реплика, но ще направя едно кратко изказване. Господин Башев, прав сте, обаче частично, защото, когато става дума за паметници на културата, за преустройство на тези паметници на културата, се иска разрешение от общината. Тогава вече се прави съответно новата оценка на сградата. Така че подобен казус, най-вече за населени места, които са паметници на културата, когато се възстановява сграда като по-голяма или се прави някакво разширение, това става с разрешение. Тогава вече оценката е актуализирана и е по съвсем нови цени. Така че трудно биха се възползвали от един такъв акт – виждате ли, ние преустройваме стара сграда и затова си запазваме старата оценка.
Това, което каза председателят Миков, също е правилно. Там, където са направени такива преустройства, трябва да се извърши съответно и преоценка на сградния фонд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Има ли реплики към изказването на господин Мутафчиев?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа колеги! Моето несъгласие с казаното от господин Мутафчиев е, че не само това е обхватът на преустройствата, които се правят в така наречените имоти тип „Плевня” и както и да ги наречем. За всяко едно строително преустройство е необходимо да се направи проект и да се издаде строително разрешение. Този, който го направи без тях, извършва незаконно строителство. Всеки, който извършва незаконно строителство, бива санкциониран по закона, а контрол по този въпрос осъществяват както специализираният орган по незаконните строителства – ДНСК или съответно РДНСК, така и общините със своите строителни техници. Във всяко едно населено място си има строителен техник, който наблюдава тези процеси. Когато някой си позволи да прави такива незаконни строителства, то съвсем нормално и даже задължително е да се санкционира и да се приведе в съответствие оценката на неговия имот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Господин Мутафчиев, желаете ли да направите дуплика? Не.
Благодаря Ви.
За изказване има думата народният представител Спас Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще подкрепя проекта, който разглеждаме сега, защото по този начин ние връщаме една справедливост, която беше отнета нечестно 2010 г. от едно правителство, което вместо да пълни бюджета на държавата с пари от акцизи, да спре контрабандата, да спре разхищението на държавни средства от ДДС, реши че може по няколко лева, по няколко стотинки от бедните български граждани, от хората в селата, от земеделците да спечели и по този начин да вържат държавния бюджет.
Считам, че това, което правим днес, е и в отговор на обещанието на правителството на министър-председателя на Република България господин Орешарски – да се обърнем към проблемите на хората, да се върнем с грижата на добри държавници и да дадем възможност народът ни да започне да чувства една здрава ръка на това правителство и да види, че то се грижи и мисли за него.
Подкрепям идеята на господин Миков днес да гласуваме на първо и второ четене този проект на закон и той да влезе в сила от началото на следващата година. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Панчев.
Уважаеми колеги, има ли реплики към изказването на господин Панчев? Няма.
Други заявки за изказвания?
Заповядайте, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (КБ): Уважаеми колеги, законът беше въведен 2005 г. като първоначално имотите, които се освобождаваха от плащане на този данък бяха на стойност до 1400 лева. След това, с увеличение на данъчната оценка на следващата година с 20%, се стигна до тази стойност от 1680 лв., която виждате сега като предложение в закона, и вероятно се чудите защо е точно така. Причината за моето изказване е да обясня защо точно 1680 лв. и да направя едно допълнение.
Още една година по-късно данъчните оценки бяха увеличени с още 50% и за известен период от време освободените имоти бяха 2520 лв. Сега, въпреки че оттогава данъчните оценки не са намалени, ние възстановяваме някакво средно ниво – според мен по-правилното е да се качи на 2520 лв., както си беше или кръгло 2500 лв. Давам пример със София: при сегашната данъчна ставка на София имот на стойност 2500 лв. би платил данък „Недвижимо имущество” от 1,51 лв. Съвсем ясно е, че няма никакъв смисъл да се плаща такъв данък, защото стойността на изпращането на писмото, администрирането, пощенската марка и всичко това е далеч повече от тази сума, така че е абсолютно безсмислено да се правят такива движения за местните администрации.
Моето официално предложение е сумата да бъде увеличена на 2500 лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли реплики към изказването на народния представител Георги Кадиев? Няма.
Има ли заявки за други изказвания?
Заповядайте за изказване, господин Мърков.
ГЕОРГИ МЪРКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз също искам да се изкажа във връзка с този законопроект, който внася господин Миков.
Аз съм от един регион от Септемврийска община, който регион е най-бедният в нашата страна. Знам как бе приет този закон, когато въведоха данък „Колиби”, за които говорим. Смятам, че това, което се предлага сега, е едно много добро дело – да може да отпадне този данък. Смятам, че хората ще бъдат много доволни, защото в нашия регион има много села, които пустеят, направо няма хора, къщите са празни. Има такива колиби, които казвате. Това да се облагат с данъци смятам, че не е разумно.
Колкото до това, че върху тях могат да се строят замъци, това няма как да стане, защото каквото и да се построи, дори една колиба, искат строителни разрешения за това нещо, а строителните техници само това чакат – някои да започне да строи, за да могат да налагат санкции.
Подкрепям този законопроект, предложен от господин Миков, и апелирам всички да го подкрепите, защото това ще е едно добро дело. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Мърков.
Има ли желаещи за реплики към господин Мърков? Няма.
Заповядайте, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (КБ): Уважаеми колеги, оттеглям предложението си за увеличаване на обхвата до 2520 лв. поради желанието ни днес да бъде прието на първо и второ четене.
Официално обявявам, че в съвсем кратък срок ще внесем ново предложение за увеличаване на сумата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, обмислете дали не е по-разумно да дадем тридневен срок, за да решите този въпрос. Ясно е, че волята народното представителство е да премахне „данък колиба”. Нека да го направим по-разумен, интелигентен и обоснован начин.
Уважаеми колеги, има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Разбирам, че спорът за размера, до който трябва да бъдат освободени имотите, е решен между народните представители. Няма да бъдат правени други предложения, няма други искания.
Подлагам на гласуване на първо четене предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 80, против 1, въздържали се няма.
Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси е приет на първо гласуване.
Заповядайте, господин Мерджанов, за процедурно предложение.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ четене, поради липса на съществени предложения при обсъждането. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Предложението е в обхвата на чл. 76, ал. 2: „Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание. Тази разпоредба се прилага само ако по време на обсъжданията не са направени предложения за изменение и допълнение на законопроекта.”
Доколкото народните представители постигнаха единомислие по единствената обсъждана тема за размера на данъчните оценки и няма никакви заявки за правене на други предложения между двете четения, мисля, че мога да подложа на гласуване това предложение, тъй като изпълняваме нормата на правилника.
Моля, колеги, гласувайте процедурното предложение на господин Мерджанов за преминаване към второ четене на законопроекта.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Давам думата на председателя на водещата комисия – Комисията по бюджет и финанси, да представи законопроекта на второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК РУШЕН РИЗА: Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги!
„Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси
§ 1. В чл. 10 се създава ал. 4 със следното съдържание:
„(4) Не се облагат с данък недвижими имоти с данъчна оценка до 1680 лв., включително”.
Заключителна разпоредба
§ 2. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г.”
Вносители на законопроекта са Миков, Цонев и Корнелия Нинова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта, което беше представено от господин Риза.
Гласували 84 народни представители: за 83, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Колеги, има ли някой, който има желание да се изкаже по заглавието на законопроекта? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 1.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Господин Риза докладва и Заключителната разпоредба. Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване Заключителната разпоредба с § 2 от законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 82, против 1, въздържали се няма.
С това предложението е прието и „данък колиба” е отменен. (Ръкопляскания.)
Парламентарният контрол ще започне в 12,00 ч.
Давам почивка от 7 минути.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми народни представители, моля да заемете местата си.
Ще започна с няколко съобщения:
Господин Гуцанов оттегля внесен законопроект.
В изпълнение на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната министърът на отбраната уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил провеждането на съвместна българо-американска подготовка „Black Sea Force 13” за времето от 24 юни до 5 август включително. Мероприятието се провежда в изпълнение на Плана за съвместна българо-американска подготовка и учение в страната и чужбина.
На 27 юни в Народното събрание на основание чл. 20, ал. 4 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор са постъпили: Годишният доклад за състоянието на финансовото управление и контрол и вътрешният одит на Сметната палата на Република България за 2012 г., Становището на Сметната палата по консолидирания Годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор в Република България за периода 1 януари – 31 декември 2012 г. и Становището на Сметната палата по Доклада за финансовото управление и контрол и вътрешния одит във Висшия съдебен съвет за 2012 г.
Материалите ще бъдат изпратени на Комисията по бюджет и финанси, Подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Първо, ще Ви запозная с новопостъпилите питания за периода от 21-27 юни 2013 г.
Постъпило е питане от:
- народния представител Ивелина Василева, Димитър Петров и Иван Вълков към Пламен Орешарски – министър-председател на Република България, относно изнесена в публичното пространство информация, че настоящият министър на инвестиционното проектиране Иван Данов неправомерно е получавал помощи за безработни от френската социална система. Следва да се отговори писмено до 9 юли;
- народния представител Димчо Михалевски към Искра Михайлова – министър на околната среда и водите, относно изпълнение и рискове пред Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 юли 2013 г.;
- народния представител Димчо Михалевски към Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика, относно изпълнение и рискове пред Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007-2013 г.”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 юли 2013 г.;
- народния представител Корнелия Нинова към Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика, относно изпълнението на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 юли 2013 г.
Писмени отговори за връчване от:
- министъра на земеделието и храните Димитър Греков на въпрос от народния представител Светла Бъчварова;
- министъра на земеделието и храните Димитър Греков на въпрос от народния представител Светла Бъчварова.
Моля, някой от Коалиция за България да дойде, за да получи отговорите.
Уважаеми народни представители, сега ще преминем и към същинската част на Парламентарния контрол.
От името на парламентарна група има думата господин Станишев.
Заповядайте, уважаеми господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Поводът за днешната декларация от името на Парламентарната група на Коалиция за България – работата на Българския парламент, неговата законодателна дейност през тази седмица в ситуация, която е, както сами разбираме, доста необичайна за работата на Парламента.
Всички сме свидетели и на граждански протести, които вървят през последните дни, всички сме свидетели и на опитите тези протести да бъдат яхнати в политически, икономически и корпоративни цели. Въпреки тази среда Българският парламент показа волята да работи в интерес на гражданите.
По време на кампанията за извънредните парламентарни избори Коалиция за България пое ясни ангажименти към българските избиратели – да се работи в интерес на хората, да се защитават техни интереси, дори когато става дума за натиск и за орязване на много частни и корпоративни интереси с изключителна мощ, мощ икономическа и финансова, мощ медийна и в общественото пространство.
Работата на Парламента през тази седмица ясно доказва решимостта, ангажиментите, които са поети, които са залегнали и в Плана на правителството на господин Орешарски, да бъдат изпълнявани. И, разбира се, най-важното доказателство за това са току-що приетите промени в Закона за енергетиката.
Заслужава си да се върнем няколко месеца назад – към започването на протестите в България. След три и половина години репресивен, популистки режим, който подтискаше всяко несъгласие, всеки протест чрез дискредитация, чрез репресия, чрез създаване на страх българското гражданско общество се събуди. Непосредственият повод за протестите тогава бяха цените на тока – необясними и непоносими за огромна част от българските граждани.
Разбира се, и тогава, и сега протестите не са само заради цените на тока, а заради общото усещане, че държавата не е прозрачна, не личи да защитава интересите на гражданите. Този проблем не е отстранен и до този момент – затова има много гняв, много недоверие, създадени в българското общество.
Искам да припомня, че на 26 февруари 2013 г. на Консултативния съвет за национална сигурност със съгласие на всички участници беше заявено, че трябва да се промени моделът на ценообразуване в енергетиката. Сметките трябва да бъдат разбираеми, трябва да се потърси начин тежестта върху крайния потребител да бъде облекчена, така че хората да не бъдат изправени пред алтернативата дали да си купуват хляб, дали да нахранят своите деца или да плащат сметката за ток.
Именно това се случи през тази седмица, въпреки натискът отвън, въпреки бойкота на работата на Парламента от Парламентарната група на ГЕРБ, които очевидно не желаят промените, които се реализираха.
Парламентарната група на Коалиция за България последователно отстоява това, с което се ангажира и промените, одобрени от Народното събрание, дават действително глътка въздух за хората. Достатъчно е да се каже ясно, че без промените в Закона за енергетиката, без днешното решение на Народното събрание, което позволява те да влязат в действие своевременно – от 1 юли, хората щяха да плащат сметки близо с 20% по високи от досегашните.
И задавам въпроса към тези, които не искат Парламентът да работи, задавам въпроса към тези, които бойкотират работата на Народното събрание като депутати: това ли искат – от 1 юли българите да бъдат още по-затруднени в плащането на сметките си за ток? Очевидно е това, очевидно защитават и корпоративни интереси. Защото след като се приеха тези промени, те дават възможност не само за спиране на увеличаването, което върви години-години, но дават възможност за намаляване на сметките за ток при следващото получаване на тези сметки от гражданите. Дават възможност и за прозрачност и яснота за това как се образуват цените на тока, за какъв ток, колко се плаща от гражданите и правят много радикални промени в тази система.
Искам да благодаря и на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която в диалог с правителството работеше по новия модел, който фактически беше одобрен от Българския парламент.
Искам да благодаря и на правителството, особено на министъра на икономиката и енергетиката, чиито експерти активно работиха, за да се случат тези неща.
Българските граждани трябва да знаят какво се променя с новия модел, с новите промени в Закона за енергетиката. Намалява се студеният резерв от 1040 мегавата на 500 мегавата. За повечето хора това не говори нищо. То обаче означава спестяване на близо 200 млн. лв. годишно. Това е един от компонентите, които позволят да се намали цената на тока и да не расте повече за българските потребители.
Отпадат добавките от така наречената такса пренос, отпада таксата зелена енергия, невъзстановяеми разходи, „кафява енергия”. Това също работи в интерес на потребителите и в интерес на прозрачни и ясни сметки.
Въвежда се условието заводските централи, произвеждащи ток от други източници, да продават на преференциални за тях цени електроенергия, произведена по комбиниран начин, само след като използват производството първо за свои нужди, а не да произвеждат скъпа електроенергия, на пазара да купуват за себе си, за свои нужди евтина енергия, а гражданите в крайна сметка да плащат скъпата. Това също е сериозна промяна.
Въвеждат се също така нови правила, които позволяват ДКЕВР да определи участието на различни видове електроенергия в микса, баланса на този микс. Досега той беше тотално изкривен – изкривен в ущърб на най-евтината електроенергия, която се произвежда от държавните производители, особено от АЕЦ „Козлодуй”, особено от ТЕЦ „Марица изток 2” и водеше до постоянно увеличаване на цената на електроенергията.
Освен това промените, които бяха подкрепени от Народното събрание, дават възможност за отпушване на българския износ. Десетилетия наред България изнася ток за нашите съседи. В момента ние сме транзитна страна и българският ток се оказва неконкурентоспособен, заради въведеното миналата година по времето на ГЕРБ двойно увеличаване на такса пренос. Заради него и ТЕЦ „Марица изток 2”, и АЕЦ „Козлодуй” не могат фактически да изнасят. Тази преграда, това препятствие се отпушва и се разрушава. То дава възможност за влизане в България, в българската енергетика на стотици милиони левове само през тази година и стабилизиране на енергийната система, на енергетиката, като сектор от икономиката, и за производство.
По време на кампанията избирателите в Старозагорския регион, където аз водех листата, поставяха именно това условие и този въпрос – какво ще направите, за да може ТЕЦ-а да изнася ток, да работи, да работят и българските мини, държавните мини, които съзнателно, заедно с ТЕЦ „Марица изток 2”, бяха водени към фалит и към разпарчетосване. На всичко това се слага преграда, дава се възможност българската енергетика да работи ефективно, прозрачно, да произвежда, да създава работни места и в крайна сметка хората да плащат поносими за тях сметки за ток.
Това засяга всеки един български гражданин. Може някои от протестиращите да кажат: „Не виждам намалението”, но огромна част от българите имат нужда от спирането на ръста на цените на ток, имат нужда от решимост и на правителството, и на Парламента това да се случи, и от добрата воля на независимия регулатор. Това се случва с тези промени.
По този начин се засягат интереси в размер на стотици милиони левове. Сигурно има много, които са недоволни, но най-важното и приоритетно за нас са интересите на българските граждани и те ще бъдат отстоявани в този Парламент ясно и прозрачно.
Искам да кажа още две думи за други два важни закона, които бяха приети от Народното събрание тази седмица.
Единият е за отпадането на „данък колиба” – циничен закон, който беше въведен от ГЕРБ, когато най-бедните в България трябваше да плащат високи данъци за своите бедни сгради. Това трябва да бъде променено, защото няма как финансовата стабилност на държавата да се гарантира за сметка и на гърба на всички български граждани, особено на най-неоправданите. Този данък отпада по същество с гласуването на Българския парламент на промените в закона.
Другият е за защита на българските лекари, медицинските работници, на българските учители от насилие, на което в продължение на последните години ставахме свидетели. Това също трябва да получи отпор от страна на българската държава. С промените в Наказателния кодекс насилието, побоят върху учители, лекари ще бъде законодателно тежко наказуемо.
Това са все ясни мерки, действия на Българския парламент в обществен интерес. Ще продължим по този път в диалог с всички граждани, но в името на общественото благо. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Станишев.
Преди да дам думата на народния представител Димчо Михалевски, искам да предложа петия по ред отговор, който е на господин Цветин Йовчев – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, да отиде на второ място след госпожа Златанова, която също като заместник министър-председател и министър на правосъдието ще отговаря.
Затова апелът ми е към господин Кутев да има готовност за такова разместване.
От името на Парламентарната група на „Атака” има думата господин Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Господин председател, дами и господа народни представители, госпожи и господа министри!
Господин Станишев, ще направя реплика към Вашето изказване. Вие сте мандатоносител. Българският избирател направи така, че в днешния Парламент има четири партии. Едната от тях – партията ГЕРБ, избра анархията и антидържавното поведение.
„Атака“ като държавно отговорна политическа сила направи така, че да има заседания на парламента и да се решават в него проблеми, важни за българския народ.
Вие изброихте няколко неща, които досега бяха приети и безспорно са положителни, те са нужни. Но – веднага казвам едно голямо „но“ – те в момента не се отразяват от медиите, които правят бойкот и опит за държавен преврат, начело с държавната телевизия – Българската национална телевизия, заедно с другите телевизии – bTV, Нова телевизия, Канал 3, Канал 4 и всички останали, които в момента, обединени от мафиотски интереси, правят, осъществяват реален опит за държавен преврат.
Нито едно от тези неща, които се приемат тук, в Парламента, не стават достояние на широката общественост. А широката общественост – българският народ, не е на жълтите павета, не е част от вандалстващите агитки. Той очаква промените, които ние приемаме тук. Той е съгласен с отговорното поведение, което ние, като парламентарна сила, проявихме и направихме така, че да има заседания. Защото можем да направим и така, че да няма заседания, но тогава какво става?! Тогава играем играта на мафията, наречена ГЕРБ, и на мафията, която сега е отвън.
Аз не съм дипломатичен човек и няма да флиртувам и няма да казвам, че това са „симпатични протести“. Не, те не са симпатични. Това са протести с много грозно лице. Това е лицето на протеста и ще Ви го покажа оттук. (Показва снимка.) Ето го – този човек вчера каза, че ще ми извади гърлото. Тук, на 20 м от входа на Парламента, пред десет камери на национални медии и нито един коментатор от разхождащите се в студията не каза, че това е укоримо! Този човек, добре е, че сте тук, господин министър на вътрешните работи, за да Ви попитам, установен ли е, заловен ли е, осъден ли е за закана за убийство не на народен представител, на гражданин на Република България? Това са хората отвън. Тези хора не са българският народ.
Престанете да си правите илюзията, че има мирни и немирни граждани, агитки и неагитки. Не, тук има ангажирани, платени, поръчани вандали, които изпълняват поръчката опит за държавен преврат.
Тук въпросът е, дами и господа, държавници, политици, министри, Вие какво правите, отстоявате ли държавността в България, или помагате на анархията?!
Към Вас, господин министър на вътрешните работи, е основната ми критика. Чух Вашето изявление по телевизиите и тази сутрин. Казвате, че не искате да се нагнетява напрежение. Начинът, по който действат в момента служителите на МВР, подпомага вандали, анархисти, хулигани и терористи. Думите ми не са силни, защото да хвърляш твърди предмети, с които можеш да убиеш човек, да нараняваш народни представители – имаме вече такъв ранен човек, казвам го за „n“-ти път, но няма действия, няма резултати, няма заловен, няма осъден, да тероризираш други хора е наказуемо във всяка една цивилизована правова държава на Европейския съюз, на който искате съюз.
Ако много се притеснявате от посланиците, поканете един посланик – да го замерват с бутилки, яйца, камъни, да му счупят главата и да видим той какво ще Ви посъветва. Аз знам, че днешните български управници страшно много се съобразяват със западните посланици. Добре, поканете един посланик и той да бъде обект на варварство, агресия, злоба и физическо насилие.
Какво ще каже той? Какво правят в държавите, когато някой нарушава реда?! Задържат го и по бързата процедура го осъждат за хулиганство.
Питам от тази висока трибуна: защо не се задържат и защо по бързата процедура не влизат в затвора за хулиганство хората, които в момента хулиганстват отвън?!
Защо правите така, господин министър, че с действията на МВР, на служителите на МВР, които по официални данни са над 60 хил. човека, не можете да укротите и да поставите на място – аз не Ви моля за услуга, не Ви моля за защита, не, благодаря, напротив, казах няколко пъти, че не желая защитата на полицията, аз мога да се защитавам сам, но защо Вие не задържате хулиганите?! Това е моят въпрос.
Аз държа, настоявам категорично от тази трибуна да отговорите на този въпрос: защо органите на реда не задържат хулиганстващи елементи отвън, пред Народното събрание? Защо не ги осъждат по бързата процедура и те не влизат в затвора, така както трябва всеки един хулиган да бъде санкциониран?
Нима искате да се стигне до саморазправа? Ако това искате, и Вие също, госпожи министърки, кажете и Вие: това ли искате, госпожо Златанова? Вие сте министър на правосъдието. Смятате ли, че полицията не трябва да налага реда, който тя е длъжна да налага – да задържа хора, които хулиганстват, обиждат, ругаят, хвърлят предмети и вандалстват по улиците на София, когато си искат и където си искат?! Ако смятате, че това е редно, значи Вие заставате зад анархията. Значи Вие сте правителство, което поддържа анархията. В такъв случай трябва да си отидете незабавно и да дойде правителство, което да поддържа реда. Във всички случаи обаче не може да продължава сегашното положение.
Казвам Ви го категорично, казвам Ви го като човек, който е и в политиката, и на улицата. Някои от Вас са доста кабинетни хора. Аз обаче съм бил и на улицата, аз съм и писател, и журналист, интелектуалец, но съм бил и на улицата през всички тези години. Мога да различа лицата на агресията от лицата на хората, които искат някаква промяна.
Тези хора отвън не искат някаква промяна към по-добро на България. Те искат да се срути всичко, искат мафията да се върне отново на власт, което „Атака“ не го позволи, те искат объркване, анархия и още по-лошо положение за българския народ.
Тях не ги интересуват сметките за ток. Да, ние правим всичко възможно да намалим сметките за ток и ги намалихме. Тях не ги интересува. Много добре се вижда от репортажите, те казват: „Сметките за ток не ни интересуват“. Те са надмогнали тези неща, те са рентиери, реститути и прочие.
Само че мен ме интересуват сметките за ток. Аз съм тук, за да работя за намаляване на сметките за ток. Смятам, че и всички Вие сте тук за това, за тази цел – да подобрим живота на българския народ.
Тези хора отвън не искат подобряване на живота на българския народ – това трябва да го казваме ясно. Няма повече място и възможности за флиртуване, за дипломатически отношения с вандали. Знаете много добре какво се казва в развитите държави: с терористи не се преговаря. А Вие, господин министър, не само преговаряте, Вие ги закриляте. Пред очите ми през последните две седмици няколко десетки хора вандалстват, извършват нарушения по всички, по абсолютно всички букви на закона, извършват нарушения на реда и многобройната полиция около тях не ги закача с пръст. Това е нарушение на закона. Това е неизпълнение на служебни задължения.
Аз Ви питам и категорично настоявам да отговорите защо го правите, ще продължите ли да го правите? Ако продължите да го правите, няма как да има повече Парламент, правителство и ред.
Всичко, което искат анархистите и мафиотите, ще се сбъдне, ще стане тяхната мечта – няма да има Парламент, няма да има правителство, страната ще потъне в хаос. Ще се стигне обаче до гражданска война, за която Вие ще сте виновни – Вие, министърът и правителството, защото не вземате никакви мерки. Аз Ви казвам, че ще се стигне до гражданска война и това е реална опасност.
Няма как един човек, който има чест, достойнство и гражданско мислене, да стои и да бъде обект на гавра от хора, които не зачитат закона, и това да продължава с дни и седмици! Просто няма как да стане!
Вчера го казах ясно и публично: „Атака“ ще прави всичко възможно да неутрализира вандалите, да брани живота и здравето на своите членове и активисти. Ще използва всички възможни средства за това. Аз съм в пълното си право да отбранявам своя живот и здраве. Знаете, че има такъв текст в Наказателния кодекс – за неизбежната самоотбрана. Докъде ще стигнем обаче при това, не мога да предположа и да прогнозирам.
С бездействията обаче на МВР правите така, че да се стигне до нежелани развития на тези сблъсъци. Да, това са провокирани сблъсъци, но на наглостта трябва да се отговори с твърдост на закона. Аз не искам нищо повече от прилагане на закона – към всички да бъде еднакъв, без двойни стандарти!
Ако някои от Вас, господин председател, господа министри и господа народни представители, не смятате, че законът не трябва да се прилага за всички, тогава го кажете, за да знаем къде се намираме – дали в най-висшия законодателен орган, или, не знам. Държавата започва да се превръща във вандалска територия, където всеки прави, каквото си иска, и закони няма. Това е опасно, много, много опасно.
В края на изказването си отново Ви призовавам, господин министър, да кажете ясно от тази трибуна ще въвеждате ли законови мерки при нарушения на реда, или не, за да знаем и ние какво да правим. (Силни ръкопляскания от „Атака“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Има ли други желаещи от името на парламентарна група или процедури? Не виждам.
Преминаваме към парламентарния контрол.
Има думата народният представител Димчо Михалевски да отправи питане относно подготовката на Договора за партньорство между България и Европейския съюз за периода 2014-2020 г. към заместник министър-председателя и министър на правосъдието госпожа Златанова.
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, господин вицепремиер, дами министри, уважаеми колеги! Ето това е едно от следващите неща, които Българският парламент и българското правителство буквално в следващите седмици и месеци трябва да завърши като договореност с Европейския съюз, за да може европейската солидарност, която преди повече от шест години е налична в България, да продължи и за следващия планов период. Именно затова отправям настоящото питане, с което да дам възможност на Вас, госпожо Златанова, да очертаете пред гражданите на Република България докъде е стигнало правителството, и правителствата преди Вас, в този изключително важен процес.
Самият въпрос на питането е свързан с това: до какъв етап е стигнал процесът, какви са конкретните графици, до какъв етап са стигнали конкретните оперативни програми – Програмата за развитие на селските райони, Програмата за рибарство и аквакултури?
Всъщност искам да задам още няколко въпроса:
Считате ли, че България подхожда правилно, когато практически е определила като приоритет всички 11 тематични цели, които Европейският съюз даваше възможност всяка от страните членки да определи като свой приоритет? Не е ли това достатъчно луксозно разпиляване на концентрацията на ограничените ресурси? Мисля, че от вчерашното гласуване стана ясно, че няма да бъдат увеличавани за следващия планов период.
Смятате ли, че България е достатъчно добре подготвена в своите стратегически политики? Дори да погледнем протокола от последното заседание на работната група по изработване на Споразумението за партньорство, което е отпреди около два месеца, се вижда, че все още има бележки, свързани със здравния сектор, с малките и средни предприятия, със земеделието, с рибарството. Тоест има достатъчно неизяснени възлови въпроси на политиката и концентрацията на нашите цели, които си поставяме.
В тази връзка е и въпросът: каква е готовността ни – етапната готовност по изпълнение на списъка с така наречените „предварителни условия”, които задължително трябва да изпълним в рамките до 2016 г.? Тогава ще бъде направен преглед за тяхното изпълнение и се въвежда новият механизъм – възможност за преустановяване на финансирането, ако ние не сме изпълнили тези условия.
Ще припомня за широката публика, че този списък е приет преди повече от една година и трябва да е работено по него. Бих се радвал да чуя какъв етап е достигнат, защото това е рисков фактор във възможното използване на средства от Европейския съюз.
В този смисъл Ви моля да очертаете във възможно най-широк вариант докъде е достигнат този процес. Имаше и реплики към Вас от предходния министър по управление на европейските средства господин Дончев, който заяви, че всички стратегии са налични, всичко е наред и буквално няма от какво да се притесняваме. Аз не мисля точно така и Ви моля от тази висока трибуна да изложите фактите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михалевски.
Преди да дам думата на министър Златанова, към господин Михалевски и въобще към народните представители – моля, когато се отправят питания, те да не съдържат поредица от въпроси, а, ако трябва, да се развиват като отделни въпроси, защото ограничението във времето на министрите и на отправящите апелацията или конкретния въпрос не позволява изчерпателен отговор на три въпроса в една процедура – принципно.
Имате думата, уважаема госпожо министър. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА:
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги министри! Уважаеми господин Михалевски, за да съкратим времето за отговора, което е доста кратко, както и господин председателят отбеляза, ще маркирам съвсем набързо техническата работа, повтарям, техническата работа, извършена досега – до деня, в който поех тази позиция, от моите предшественици.
Създадена е работна група за разработване на споразумението през месец март 2012 г. и до момента са проведени 8 заседания на работната група, за която Вие споменахте. Последното е на 11 юни под мое ръководство. Обсъдени са: предложенията за тематични цели и приоритети, които да бъдат включени в споразумението; програмите, чрез които да се изпълняват тези цели и водещото ведомство за тяхното разработване; напредъкът в изпълнението на предварителните условия, които ще договорим с Брюксел. Представени са подготвените две версии на проект на Споразумението за партньорство, който съдържа основните елементи на документа съгласно формуляра и насоките за неговото изготвяне – проектът на общия регламент на Европейския съюз.
Към момента ние работим по нов вариант на споразумението, заедно с моите колеги министри, който, искам много сериозно да подчертая, надгражда на базата на работеното досега! За съжаление обаче, тази база, която намираме, е много тясна и малка. Защо това е така?
В ключови сфери, като здравеопазване, транспорт, електронно управление, държавна администрация и много други, на нас ни липсват ключови, стратегически документи, върху които да изградим планирането и върху тях да приоритизираме в рамките на тези 11 тематични приоритета, за които Вие говорите.
Какво имам предвид? Ще кажа два примера. До ден-днешен България няма стратегия в областта на здравеопазването, която би ни послужила за договаряне на финансиране изобщо от европейските фондове. Доктор Андреева в момента работи активно, виждаме се почти всеки ден с нея, за да може до края на годината България да разполага с надеждна стратегия в областта на здравеопазването. Ако такава нямаме, няма да имаме финансиране от европейските фондове.
Сами разбирате, че времето за подготовка на стратегията е крайно недостатъчно, но се полагат усилия това да се случи.
В областта на транспорта – оперативна програма, по която се очаква сериозно финансиране. България няма Интегрирана транспортна стратегия за страната. Това означава, че може и да има стратегия в определен транспортен сектор – казвам „може”, защото досега аз не съм видяла такива, но това, което се изисква от нас, за да може да бъде завършено споразумението и програмирана оперативната програма, е Интегрирана транспортна стратегия за всички видове транспорт на територията на България. Отново повтарям, ние такава нямаме. Това означава, че при липса на стратегия, при липса на приоритети в различните транспортни сектори и различните видове транспорт няма как да бъде започнато планирането на проектите за следващия програмен период, а той започва само след шест месеца. Тоест ако ние не успеем да наваксаме това, което е пропуснато в годините назад, много е възможно да не могат да започнат да се изпълняват проектите от 1 януари 2014 г., защото те трябва да следват стратегическата насока на Интегрираната транспортна стратегия на страната.
По повод подготовката на оперативните програми – някои са в по-напреднала степен на зрялост и това са региони в растеж. По оперативни програми „Околна среда” и „Развитие на човешките ресурси” имаме вече получени първи коментари на Европейската комисия. Предстои много сериозна работа по отразяването им, тъй като подобрението, което се изисква, е сериозно, и същевременно тече подготовка по останалите оперативни програми, които са по-изостанали – „Наука и образование за интелигентен растеж”, „Иновации и конкурентоспособност”, също така и Оперативна програма „Добро управление”. Сформирани са, разбира се, тематични групи и се работи много усилено.
В последните две седмици това, което сме свършили, е следното. Виждаме се всеки ден с колегите министри, които отговарят за изработването на оперативните програми, по две теми. Едната тема е програмирането и разписването на Споразумението за партньорство; втората тема е предприемане на спешни мерки за усвояване на средствата, които са в риск в момента по всички оперативни програми. Въз основа на тези срещи ще изработим план за действие и по двете теми, който ще представим на вниманието на правителството за изпълнение. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Последното, което искам да кажа по отношение Споразумението за партньорство – отваряме много широко вратите за обществена дискусия на споразумението, защото то е нашият инструмент за европейско финансиране в следващите седем години. Планираме още през месец юли споразумението в етапа, в който е подготвено, да бъде представено на широко обществено обсъждане с участие на неправителствения сектор, на социалните партньори и на всички граждани, които са заинтересувани, на академичните среди, разбира се, след което това, с което мога да се ангажирам, е, че Споразумението за партньорство ще бъде представено и пред българското Народно събрание, за да могат всички народни представители да бъдат запознати с него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо министър.
Само да Ви кажа: да се опитваме да влизаме в лимита на времето. И към другите министри, и към народните представители, разбира се.
Заповядайте, господин Михалевски, до две минути за два уточняващи въпроса.
Имате думата, уважаеми господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Златанова, да, и други неща нямаме все още. Четири години не стигнаха на предното управление да изработи мастер плановете на ВиК операторите, което в момента също ще затрудни в известна степен Програмата за околна среда и първи приоритет „Води”.
Имам два важни въпроса, които искам да Ви задам допълнително.
Първият е: много е важно да имаме и готовност с необходимите проекти за следващия планов период, извън процеса на изготвяне на Споразумението за партньорство с Европейския съюз за следващия планов период. Ще дам пример – по Механизма за свързване на Европа, който обаче има условие, че България, както всички останали членки, може да кандидатства до 2016 г. с готови работни проекти, с проведени процедури по ОВОС и всички други съпътстващи необходими условия, към настоящия момент такива проекти нямаме. Тоест към днешна дата няма да можем да се възползваме от този многомилиарден инструмент, който е насочен главно като възможност за изграждане на железопътна инфраструктура между Видин и София, София-Драгоман и така нататък.
Моят въпрос към Вас е: работи ли се конкретно в това направление – като тук подчертавам, че ще срещнете и подкрепата на народните представители, за осигуряване спешното изпълнение на тези проекти и провеждането на всички процедури?
Вторият въпрос: има сериозен негативен резултат от кохезионната политика в последните 12 години, тъй като пропастта между регионите и София е нараснала четири пъти. Ако нарастването на паритета за покупателна способност е 10% средно за всички останали региони, за София тя е 40. Тук въпросът е: ще преразгледате ли концентрацията на ресурси, която отново отива в най-големите градове, като изключва практически близо 3 милиона от българското население от възможността да ползват значителни европейски средства като елемент именно на това споразумение с Европейския съюз за следващия планов период? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Заповядайте, госпожо вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА:
Уважаеми господин Михалевски, започвам от отговора на втория въпрос. Както вече казах, в момента работим усилено и по оперативните програми, и по Споразумението за партньорство. Ниската степен на готовност, за съжаление, се придружава от ниска степен на съгласуваност между отделните оперативни програми, което също така е ключово за избор вече на ниво конкретни проекти. Разбира се, че ще бъде обсъден и този въпрос, но пак казвам отново, редица последващи въпроси, на които трябва да си отговорим, зависят от това каква степен на готовност имаме в отделните сектори. Това е ключово.
По този начин се прехвърлям и на първия Ви въпрос, отново и за инструмента за свързване на Европа, който Вие споменахте. Там също е необходимо държавите членки да имат стратегически документи. Те не само трябва да са приети на ниво държави членки, но трябва да имат съгласуваност и с европейските приоритети – Стратегията „Европа 2020”, мерките, които Европа предприема за интелигентен растеж, тоест това отново е проблем, който ни препятства вече да имаме готови проекти.
Искам да кажа съвсем кратка забележка. Програмирането и изпълнението на такива мащабни инфраструктурни проекти обикновено при добра организация отнема няколко години. Сега тук можем да кажем дали са между седем и три, между шест и четири, тоест трябва да имаме предвид, че ако започнем сега програмирането от нула на тези проекти, ще бъде много тежко да успеем да ги довършим в срока, който е поставен от Европа – 2016 г., но, разбира се, ние ще положим всички усилия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
Господин Михалевски, заповядайте за отношение.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря, госпожо Златанова.
Действително темата е изключително широка и лимитът на време не дава възможност да дадете всички необходими подробности, но Вие казахте най-главното. Благодаря Ви за това!
Ще срещнете нашата подкрепа, защото този процес е изключително важен. Колкото и тежък да е той, върху рамената и усилията на цялата администрация се стоварва още един процес, и тук трябва ясно да го кажем. В следващите месеци, до края на годината, когато трябва да бъде изработено споразумението, България ще се състезава с времето и по усвояване и намаляване на риска от загуба на средства по автоматичното освобождаване по правилото N+3/N+2 в рамките на над 500 милиона евро. Затова използвам тази трибуна да Ви насърча.
Знам, че има готовност и че има такова намерение следващата седмица в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове да дадем ясна картина каква е ситуацията в момента по усвояването и този риск, и каква е причината България да не се възползва от възможността, както наши сродни държави от Европейския съюз на нашето положение, каквито са Словакия и Румъния, да получи такова удължаване. Това обстоятелство и тази вина в никакъв случай не са в полето на настоящото правителство, а такива думи от членове на предходния кабинет прозвучаха преди два дни. Аз Ви моля да използваме комисията като легитимен орган следващата седмица и пред медиите и широката общественост да посочим причините и, разбира се, да работим за намаляване на този риск. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Михалевски.
Госпожо Златанова, това беше питането към Вас.
Благодарим Ви за днешното участие.
Сега да преминем на въпроса към вицепремиера и министър на вътрешните работи господин Йовчев.
Въпрос от господин Антон Кутев относно заплахи за живота на бившия министър-председател на Република България.
Заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Въпросът ми е продиктуван от навика на бившия премиер всеки път, когато види трудна за себе си ситуация, да изважда съобщение за предполагаемата си смърт. Спомням си още, че това е познато от литературата, така че нищо ново не е измислил. Преди две седмици излязоха негови изявления, даже по-малко – около една седмица, че има, цитирам: „категорично сигурни източници”, че се подготвя сценарий, по който той да бъде арестуван, затворен и убит в затвора впоследствие. Това само по себе си е ужасяваща новина.
Аз мога да си представя как звучи за всеки в Европа, когато бивш премиер и лидер на опозицията е заплашен да бъде арестуван, затворен и убит в затвора. Това според мен надхвърля рамките на нормалното човешко възприятие. Аз съм изключително загрижен, защото ако това наистина може да се случи в България, то означава, че ние сме се върнали далеч – не в 1989 и 1944 г., а някъде в ХІХ век в държавното развитие.
Именно на тази основа отправям към Вас въпрос: дали е имало информация в Министерството на вътрешните работи за заплахи за живота на бившия премиер Бойко Борисов? Лично аз като гражданин, ако имам сериозни и реални информации – както той каза – от категорично сигурни източници, че някой заплашва живота ми, първото, което бих направил, е да подам сигнал в полицията, за да уведомя органите на реда. Според мен това е гражданската реакция. Тоест има ли подаден сигнал в полицията първо от лицето Бойко Методиев Борисов за това, че животът му е заплашван и че има реална заплаха за живота му?
Следващият ми въпрос е: изобщо има ли заплахи за живота на Бойко Борисов и какви са, ако има такива?
Следващият въпрос е: да ми кажете Вашето мнение за това възможно ли е в държавата България да се случи така, щото един политически лидер да бъде арестуван и убит в затвора? Има ли МВР механизмите да следи подобни процеси? Сами разбирате, че ако всичко това е така, то ние сме изправени пред много сериозен проблем за демокрацията и държавността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин министър, заповядайте за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, във връзка с отправения от Вас въпрос Ви уведомявам, че по първия въпрос няма отправен сигнал от бившия министър-председател Бойко Борисов до Министерството на вътрешните работи, който да задържа информация за подготвено покушение срещу него.
В Министерството на вътрешните работи системно постъпват много и различни сигнали за лица, заемащи висши държавни длъжности, по които структурите на ведомството извършват необходимите проверки, в това число във взаимодействие с други служби от сектора „Сигурност и обществен ред”. В голямата си част сигналите са неточни, не съдържат конкретика и често пъти са подавани от ненадеждни източници. След извършена проверка по отношение на зададения от Вас въпрос се установи, че подобни сигнали са постъпвали в шест областни дирекции на МВР, а именно Благоевград, София, Търговище, Хасково, Пловдив и Варна.
В Благоевград през месец април 2013 г. на телефон 112 е получен сигнал за едновременно отправени закани за убийството на господин Борисов и на бившия министър на вътрешните работи господин Цветанов. По сигнала е започната работа от служители на сектора „Противодействие на криминалната престъпност” в Областна дирекция на МВР – Благоевград. Установена е самоличността на подателя на сигнала. Лицето е задържано на територията на село Долно Българево – община Благоевград. С оглед здравословното му състояние същото е настанено в Специализирано психиатрично отделение – Благоевград.
В София през февруари 2013 г. е постъпила информация, че две неустановени лица са обсъждали хипотеза за евентуално посегателство срещу живота и здравето на господин Борисов, което да се извърши от криминално проявен, неустановен сръбски гражданин. По информацията е работено в няколко структури на МВР, СДВР и ГДБОП. Предвид отсъствието на конкретни факти и обстоятелства, както и такива, които да позволяват допълнителни действия по проверката, информацията е оставена без последствие и архивирана.
През февруари 2013 г. в Районно управление – полиция, град Омуртаг, при Областна дирекция на МВР – Търговище, са получени три последователни телефонни обаждания от неизвестно лице, което е отправило закани към тогавашния министър-председател. В резултат на проведените оперативно-издирвателни мероприятия лицето е установено. След проверка е установено, че страда от психично заболяване. Материалите по преписката са изпратени в Районна прокуратура – град Омуртаг, където същата е прекратена поради невменяемост на извършителя на деянието.
През февруари 2013 г. на телефон 112 в град Варна е получено обаждане от мъж, който е заявил, че ще взриви премиера Бойко Борисов. Лицето е съобщило данни за своята самоличност и е задържано. Същият е криминално проявен по чл. 206 и чл. 209 от Наказателния кодекс, но не е осъждано. В последвалите разпити лицето е заявило, че действията му са били предизвикани от репортажа за намушкания с нож във Варна гражданин Иван Петров, който бил сред участниците на протеста срещу „Енергопром”. Двамата се намирали в приятелски отношения и след прекомерна употреба на алкохол извършителят решил да се обади на телефон 112 и да отправи заплахи към премиера на страната. По-късно задържаният е направил изявление, че съжалява за извършеното от него и не е имал никакво намерение да осъществи отправените заплахи. На основание чл. 56 от Закона за МВР на извършителя е съставен протокол за полицейско предупреждение. Материалите са изпратени по компетентност на Районна прокуратура – Варна, която е прекратила преписката.
През юли 2012 г. в Районно управление на полицията – Харманли, при Областна дирекция на МВР – Хасково, е постъпила информация, че лице с установена самоличност, във видимо нетрезво състояние, пред питейно заведение в центъра на село Бисер е отправило закани да извърши покушение срещу тогавашния министър-председател Бойко Борисов. Незабавно са предприети необходимите действия за издирване и задържане на лицето. Същото е осъждано за грабежи, кражба, измами и хулиганство. При последващите разпити на задържания е изяснено, че е направил тези изявления във връзка със смъртта на приятеля му Тодор Димитров Тодоров, известен с прякора Чакъра. Изявленията били свързани с факта, че господин Борисов в качеството му на главен секретар на МВР е ръководил операцията срещу Тодор Тодоров. По случая е изготвена обобщена справка до главния секретар на МВР и до ГДБОП в МВР, с предложение информацията да бъде предоставена по компетентност на Националната служба за охрана. Срещу извършителя на деянието е образувана преписка по Указа за борба с дребно хулиганство, която е предоставена на компетентната прокуратура и му е наложено административно наказание – престой в поделение на МВР.
От 2009 г. до 2013 г. в Областна дирекция на МВР – Пловдив, са водени общо пет досъдебни производства, две от които са хулиганство и три за подаване на фалшиви сигнали по телефона, свързани със закани и заплахи за живота на господин Бойко Борисов.
Във всички цитирани случаи на образувани досъдебни производства е установено, че същите са по повод постъпили обаждания на телефон 112 от лица в явно нетрезво състояние, които по определени поводи са отправяли заплахи за убийство.
В заключение, в резултат на извършените проверки в структурите на МВР и последвалите процесуално-следствени действия констатираме, че не са открити допълнителни факти и обстоятелства, които да са свързани с изявленията на господин Борисов през последния месец за заплахи за живота му, какъвто е конкретният въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Кутев, заповядайте за реплика.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин вицепремиер, аз благодаря за изчерпателния и очевидно съвестен отговор, който сте подготвил. Имам въпрос: всъщност ако заплахите за живота на бившия премиер се състоят от този контингент, който чухме – там имаше няколко нетрезви и няколко хора с отклонения, тогава всъщност какво налага охраната, която в момента ползва бившия премиер, която, доколкото ми е известно, както съм го виждал последните пъти, не се различава от тази на бившия вицепремиер Цветанов? И двамата ходят с няколко джипа и доста хора охрана. Подобни заплахи от типа на тези сигурно всички ние сме получавали, особено сега, във връзка с протестите. Аз за себе си какво ли не чух, пък не само аз, а и семейството ми, но все още се движа без охрана по улиците и не смятам да променям това.
Така че какво налага охраната, която те имат, и каква е охраната, която ползват?
Второ, по-важното, ако това, което казва Бойко Борисов, както Вие казахте, че той не е подал сигнал в полицията и че Вие нямате данни за заплахи за живота му по начина, по който той го говори, още повече в затвора и така нататък, това означава, че този човек лъже.
Когато лидерът на една опозиционна партия и бивш премиер на една държава лъже очевидно в медиите, пред много хора, според мен това показва или склонност, която граничи с характерологични неща, които аз не мога да определя, или че той го прави с интерес. Когато един политик от това ниво лъже, за да запази своя публичен имидж или да си добави някаква облага, това представлява определен проблем както за въпросния политик, така според мен и за демокрацията като цяло.
Моят извод от Вашия отговор е, че ако Бойко Борисов е излъгал, което ми се вижда очевидно след отговора Ви, то той няма как да остане лидер на опозицията. Не мога да си представя изобщо, че такъв човек е бил в състояние да управлява държавата четири години.
Не знам, явно има хора, които гласуват за него, но за мен бивш премиер, сегашен лидер на опозицията, който лъже безогледно всеки път, когато това му потрябва, абсолютно очевидно, това според мен е нетърпимо. (Частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин министър, желаете ли дуплика?
Заповядайте, имате две минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин Кутев, не мога да отговоря на въпроса Ви какво налага охраната на бившия министър-председател, тъй като това е от компетентността на Националната служба за охрана. Там се вземат решения дали има съответната степен на застрашеност на лицата, които трябва да получат охрана и кога трябва да имат засилена охрана. Така че в този аспект няма да мога да отговоря на въпроса Ви.
По отношение на мнението ми за това изказване. Мисля, че България и съм убеден в това, е правова държава с работещи институции. В една правова държава, където има върховенство на закона, убеден съм, че своеволие, особено в такъв размер – човек да бъде задържан без основание, да бъде вкаран в ареста и спрямо него да бъде направено покушение, аз не вярвам дълбоко. Вярвам, че България ще остане правова държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин министър за Вашето участие в днешния парламентарен контрол.
Господин министърът желае да направи кратко изявление.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! По повод напрежението около протестите искам да споделя пред Вас следното.
Министерството на вътрешните работи има диференциран подход към протестиращите български граждани. Ние ще продължаваме с всички усилия и законови средства да пазим живота и здравето на мирно протестиращите български граждани. Същевременно ще прилагаме всички законови мерки спрямо тези, които се опитват да предизвикват насилие и които се опитват да повишават нивото на агресия.
Уверявам Ви, че в момента работим активно и правим това с всички законови сили и средства. Работим по установяване на всички онези, които се опитаха да упражнят насилие спрямо други български граждани. Издирваме ги и когато това нещо бъде извършено, към тях спешно ще бъдат повдигнати съответните обвинения.
Също така искам да благодаря на мирно протестиращите български граждани за тяхното отношение и затова, че се разграничават изцяло от всякакви форми на насилие.
Искам още веднъж да заявя, че спрямо тези, които предизвикват насилие, ще действаме с цялата строгост на закона.
Искам да се обърна към Вас с още нещо. Убеден съм, че успелите общества се крепят на върховенството на закона. В тази си увереност и в тази посока Ви уверявам, че независимо под какъв натиск ще бъда подложен и откъде ще бъде той, аз никога няма да отстъпя на сантиметър от това – във всичките си действия ще се ръководя от интересите на народа! Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Продължаваме парламентарния контрол.
Следва питане към госпожа Терзиева – министър на регионалното развитие, от господин Димчо Михалевски относно промяна в Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.”
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми министри, колеги, Оперативна програма „Регионално развитие” беше най-добре подготвената оперативна програма в плановия период 2007-2013 г. и тя стартира като такава в първите две години на нейното изпълнение. Резултатите доказваха този факт.
За съжаление, днес оперативната програма е изправена пред много сериозен риск. До края на настоящата 2013 г., за да не се задейства автоматичното правило на освобождаване и загуба на средства и то в значителен размер, по програмата трябва да бъдат усвоени над 575 млн. лв. Ще припомня само, че за първите месеци на настоящата година усвояването е в порядъка на около 240 милиона. Вие може да направите сметка какъв е реалният риск и темп.
Във връзка с това преди около два и половина, три месеца беше анонсирана – първоначално от редовния предсрочно отишъл си кабинет на господин Борисов, а след това от служебния кабинет на господин Райков – готовност да се прекратят голям брой проекти на българските общини и да се пренасочат към един голям инфраструктурен проект – изграждането на северната скоростна тангента на София.
В тази връзка въпросите ми към Вас, госпожо Терзиева, са: какви са конкретните решения на Комитета за наблюдение и какво е изпълнението на тези решения към днешна дата? Какъв е рискът да бъдат прекратени, ако не ме лъже информацията, над 60 проекта на български общини? Каква е готовността въобще да се изпълни този инфраструктурен проект? Какви са критериите, които са водили специалистите, изпълняващи Програма „Регионално развитие” да тръгнат на това решение? Тъй като това решение ще доведе обезателно до доста негативи в българските общини, смятам, че въпросът е от висока значимост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Госпожо министър, заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Михалевски, през месец май управляващият орган на Оперативна програма „Регионално развитие” извърши актуализация на вътрешен анализ на изпълнението на програмата на проектно ниво като идентифициран риск от потенциално прилагане на правилото за автоматично освобождаване на средствата по Оперативна програма „Регионално развитие”, а именно загуба на средства до края на 2013 г. с индикативен размер между 140 и 240 млн. лв. от дела на Европейския фонд за регионално развитие.
Идентифицираният тогава риск от загуба на средства се дължи предимно на забавяне на изпълнението в резултат от стартирали съдебни производства и административни обжалвания на процедурите за избор на изпълнители по реда на Закона за обществените поръчки, незадоволително качество на физическото изпълнение на инфраструктурни проекти, водещо до забавяне на верификацията, недостатъчна активност от страна на бенефициентите в процес на подаване на регулярни искания за плащания към управляващия орган.
В резултат на извършения тогава анализ на проектно ниво са идентифицирани 84 договора за безвъзмездна финансова помощ с висок риск с изпълнение на обща стойност 158 млн. лв. от общо 515 договора с изпълнение на стойност 1 млрд. 727 млн. лв. Като високорискови са определени договори за безвъзмездна финансова помощ в рамките, на които не са сключени договори с основни изпълнители – за строителство, строителен авторски надзор и/или доставка до 10 месеца след датата на сключване на съответния договор за безвъзмездна финансова помощ. Тези проекти представляват висок риск за програмата по отношение при влагането на правилото N+2/N+3 предвид забавянето в изпълнението, водеща от своя страна и до забавяне във верификацията на средства.
В тази връзка на проведеното на 28 май 2013 г. дванадесето заседание на Комитета за наблюдение на управляващия орган на оперативната програма е взето решение в рамките на месец юни да бъдат проведени съвместни срещи с бенефициентите на идентифицираните рискови проекти, както и с участието на представителите на Националното сдружение на общините в Република България и Централното координационно звено за определяне на бъдещи действия и стъпки по всеки конкретен проект.
В изминалия месец положихме много усилия да се срещнем с всички бенефициенти и общини – имаме още една седмица – с цел да минимизираме до нула риска от забавено усвояване на средства или въобще да не се усвоят.
Към днешна дата са проведени 51 срещи с бенефициенти, в резултат на което са определени конкретни стъпки за действие по всеки конкретен проект и един реалистичен график за предявяване на искания за плащания към управляващия орган до края на 2013 г. За днес са предвидени срещи с общини Челопеч, Балчик, Асеновград и Болярово.
До този момент след проведените срещи не са идентифицирани основания за предприемане на действия за прекратяване на договори за безвъзмездна финансова помощ. Положили сме специални усилия за това.
В допълнение с оглед минимизирането на риска от загуба на средства по програмата, управляващият орган е проучил възможността за включване на голям проект по смисъла на чл. 39 от Регламент 1083/2006 г., което допринася за намаляване на целта за постигане на правилото N+2/N+3.
Като голям проект, съответстващ на целите на оперативната програма и в напреднал етап на готовност, тогава е било решено проектът за изграждане на северната скоростна тангента като връзка на автомагистрала Калотина – София със софийския околовръстен път и началото на автомагистрала „Хемус”, с което ще се осигури свързаност между три европейски коридора. В тази връзка на 12-то заседание на Комитета за наблюдение на управляващия орган е взето решение за промяна и в обхвата на оперативната програма.
Без да оспорвам значимостта на този инфраструктурен проект и след като се запознах с неговите параметри и с хода на неговото изпълнение, и предвид решението на Комисията за защита на конкуренцията от 12 юни, където процедурата е върната на етап „Техническа оценка на офертите”, което, разбира се, от своя страна ще доведе до забавяне във времето и реализация на проекта, съм възложила незабавно и провеждаме срещи с Изпълнителна агенция „Пътна инфраструктура” и с Националното сдружение на общините, за да се получат възможности и за други проекти, за да можем да имаме резервни проекти, които, разбира се, да отговарят на чл. 39 на Регламент 1083 с цел другата седмица да решим вече окончателно кои проекти ще предложим, за да можем да минимизираме риска от загуби до нула.
Господин Михалевски, искам да Ви уверя, че работим усилено и още следващата седмица ще обсъдим точно тези проекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Михалевски, заповядайте за два уточняващи въпроса.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо Терзиева, благодаря за информацията. Има оптимизъм. Разбира се, аз смятам, че предстои доста сериозна работа. В тази връзка Ви задавам двата допълнителни въпроса.
Анализът, който в момента извършва министерството и, до колкото разбирам, го завършва до края на настоящия месец, е добра основа да може да се уточни и още нещо. Това всъщност е и въпросът: готово ли е министерството, като тук отбелязвам специално, че ние като народни представители ще дадем съответната подкрепа през правителството, да се подпомогнат българските общини за осигуряване на необходимите средства за предварително финансиране на проектите, защото знаем какви са условията – че те трябва да бъдат извършени като дейности и разплатени, а за съжаление, състоянието на общините не е в много добра кондиция от гледна точка на финансите? Тоест да може да се предприемат конкретни мерки следващите седмици, освен Фондът ФЛАГ, дори ако трябва да се помисли и за някаква конкретна времева безлихвена подкрепа от централния републикански бюджет.
Вторият въпрос – една от причините, според мен, която доведе до сериозното забавяне на изпълнението на програмата, е именно непрекъснатото докладване на огромен брой нередности при нейното изпълнение, които, според мен, нямат много сериозно основание в масовия случай, но създават затормозяване на администрирането на програмата и забавянето на нейното изпълнение. Това води и до налагане на финансови корекции, чието налагане пак не е по най справедливият начин за всички бенефициенти при един и същи подход. Затова моят въпрос е: разглеждате ли Вие като министър и съответно управляващият орган на програмата да се направи много сериозен анализ, за да се уточни как този механизъм на докладване на нередности и налагане на корекции спира процеса? Смятам, че това е една от големите резерви, които можем да използваме, за да ускорим изпълнението на програмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо министър, имате три минути за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Ще започна от втория Ви въпрос, господин Михалевски. Да, предвиждаме да направим един такъв анализ.
При постъпването ми и аз идентифицирах тази проблематика, свързана с начина на докладване на нередности. Много е важно да знаем каква е процедурата, кой носи отговорност, на какво ниво се прави този начин на докладване, както и последиците, до които води това докладване от гледна точка на финансовите корекции. Затова съм предвидила още следващата седмица да възложа изготвянето на такъв анализ.
По отношение за предварителното финансиране, другата седмица имам среща с Националното сдружение на общините. След като ще имаме подкрепата и от Вас депутатите, би могло да помислим по този въпрос и да намерим решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Заповядайте, господин Михалевски, да вземете отношение.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря.
Аз смятам, че независимо от краткото време до края на годината и времето, в което може да се изпълняват дейностите, все пак предстои летният сезон и българските общини ще бъдат в състояние да наваксат изоставянето в значителна степен, за да бъдем коректни към всички от къде тръгваме, защото има много спекулации колко добре е изпълнявана програмата. Пак подчертавам, че това беше най-добрата програма, подготвена и като бенефициент, и като управляващ орган, и като програмни документи, и като старт.
Ще отбележа пред българските граждани, че към края на месец май усвояването по Оперативна програма „Регионално развитие” е на ниво 42,32% от общия размер на средствата, което е малко над 1млрд. 600 млн. евро. Възстановяването на средства като окончателно признати разходи от Европейската комисия към същата дата – 31 май, е на ниво 27,40% от дела на европейското финансиране, което е 1 млрд. 361 млн. евро. Тоест има 15% по-бавен темп на доказване пред Европейската комисия на редовността и признаването на разходите по Оперативна програма „Регионално развитие”.
Ще припомня, че през 2011 г. единадесет месеца тази програма не беше получила нито едно евро възстановяване от Европейската комисия и изцяло се префинансиране от българския бюджет. Това показва, че има неща, които трябва да бъдат изчистени, наложени, защото в крайна сметки всички сме заинтересовани всяко евро на европейската солидарност да достига до българските общини и оттам – до българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Сега ще дам думата на народния представител Джевдет Чакъров, за да постави своя въпрос относно рехабилитация и разширение на пътя Пловдив – Асеновград и изграждане на отклонение към квартали на Асеновград при предстоящото му разширение.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи министри, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Терзиева, обръщам се към Вас във връзка с реализацията на Проекта „Разширение на пътя Пловдив – Асеновград” или така нареченият „Път ІІ-86” в участъка от километър 14-ти до километър 25-ти.
В интерес на истината поставих този въпрос преди около година, през юли миналата година, на тогавашният министър на регионалното развитие и благоустройството госпожа Лиляна Павлова. Тогава тя ми отговори, че за финансирането на този проект са осигурени средства от държавния бюджет и заем от Европейската инвестиционна банка, като целият пътен участък, който предстои да бъде рехабилитиран, е 31 км на стойност 35 млн. лв.
Госпожа Павлова ме убеди, че към тогавашния момент техническият проект за изпълнението и реализацията на този проект, включително и изключително чувствителните – ще посоча тук, и с определени очаквания на гражданите, които живеят в двата квартала „Долни Воден” и „Горни Воден” относно вливането и отливането са вече също готови проектно. Разработена е цялата документация и тогава предстоеше да бъде обявена тръжна процедура, съгласно правилата на банката. Очакванията на госпожа Павлова бяха, че през 2012 г., до края на годината, може да бъде проведена процедурата и избран изпълнител и пролетта на настоящата година да стартира строителството. Това не се е случило. Факт е, че и към момента няма строителство.
В тази връзка моите въпроси към Вас са:
Има ли вече готовност да започне изпълнението на първия етап от Проекта „Разширение на пътя Пловдив – Асеновград” в посочените преди малко координати?
Осигурено ли е финансирането на проекта и налични ли са средствата?
Кога се предвижда окончателно да бъде изпълнен проектът и осигурени ли са средства за цялостното изпълнение на този проект?
Накрая, като четвърти въпрос: къде точно се предвижда да бъдат изградени отклоненията или така наречените вливания и отливания към кварталите „Долни Воден” и „Горни Воден”?
Поставям този въпрос, защото има няколко варианта към сега съществуващите отклонения. Има и трети вариант, който ще посоча още сега – през квартал „Запад”, който е доста неудобен, неизгоден. След малко ще посоча всичките си съображения за един евентуален такъв вариант. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Госпожо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чакъров!
Път ІІ-86 Пловдив - Асеновград е основна транспортна артерия, свързваща област Смолян с централна България и част от лот 15 на Проект „Транзитни пътища 5”. Лот 15 се състои от два участъка с обща дължина около 31 км.
За участък 2 на път ІІІ-804 има издадено разрешение за строеж от месец април 2012 г. от областния управител на град Пловдив. Предвидените строително-монтажни работи в участък 1 на път ІІ-86, а именно изграждането на пътен възел при квартал „Горни Воден” и второ платно за движение налагат извършването на допълнителни отчуждителни процедури.
През месец май 2013 г. парцеларен план за обект от километър 14 плюс 860 до километър 25 плюс 150 е внесен за разглеждане от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионалната политика. След одобряването на подробния устройствен план на парцеларен план за обект от Националния експертен съвет по устройство на територията, Агенция „Пътна инфраструктура” има готовност да предприеме искане за принудително отчуждаване по реда на Закона за държавната собственост пред Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие.
За път ІІ-86 Пловдив – Асеновград е осигурена възможност за финансиране от „Транзитни пътища 5”. Проектът се финансира чрез финансов договор от месец август 2007 г. между Република България и Европейската инвестиционна банка. Очакваната стойност на програмата е 705 млн. евро. От 2007 г. до настоящия момент в частта „Заем” са преведени седем транша на обща стойност 167,5 млн. евро, което е 44% от заемните средства. Остатъкът от заема е 220 млн. евро.
Според Закона за държавния бюджет всяка година се определя размерът на средствата за държавни инвестиционни заеми. Този размер включва частта „Външно финансиране и съфинансиране”. Утвърдените средства за 2013 г. за държавни инвестиционни заеми на Агенция „Пътна инфраструктура” са около 169 млн. лв., като за проект „Транзитни пътища 5” е 120 млн. лв. Към настоящия момент не може да се твърди, че рехабилитацията на път ІІ-86 Пловдив – Асеновград е финансово обезпечена. Определеният годишен разходен лимит по заемното споразумение е недостатъчен за завършване на текущите проекти и на този етап не е възможно стартирането на нови обекти, които са заложени в проект „Транзитни пътища 5”.
Стриктната бюджетна дисциплина през периода 2010-2013 г. е наложила ограничения на средствата за проекти, финансирани с държавни инвестиционни заеми, които са администрирани от Агенция „Пътна инфраструктура”. През 2012 г. републиканските средства, отпуснати със Закона за държавния бюджет за държавни инвестиционни заеми, към които е и „Транзитни пътища 5”, са били лимитирани.
Осигуряването на необходимия финансов ресурс от републиканския бюджет за завършване на вече стартиралите по „Транзитни пътища 5” лотове е принудило Агенция „Пътна инфраструктура” да отложи началото на тръжната процедура на лот 15 и другите нестартирали лотове за 2013 г. при условие, че срокът на заема от Европейската инвестиционна банка бъде удължен.
Съвместно с Европейската инвестиционна банка вече е подготвено предложение за удължаване на заемното споразумение до 31 декември 2016 г., което е в процедура на съгласуване. При положително становище от Министерството на финансите и ратификация от Народното събрание Агенция „Пътна инфраструктура” има готовност за провеждане на тръжна процедура за избор на изпълнител през 2014 г. и стартиране на строително-монтажните работи през 2015 г.
Отклоненията вливане и отливане на квартал „Долни Воден” и квартал „Горни Воден” са ситуирани съответно на километър 23 плюс 020 дясно и на километър 24 плюс 160 дясно, където в момента се намират съществуващите отклонения за населените места. Проектната разработка от 2009 г. предвижда изграждане на ляво платно за движение при пълно използване на съществуващото дясно платно. Широчината на настилката на отклонението на квартал „Долни Воден” и квартал „Горни Воден” е 7 метра, като са предвидени банкети с широчина един метър и половина.
Уверявам Ви, господин Чакъров, че в проекта са заложени необходимите технически параметри за отклоненията, чрез които ще бъде гарантиран безопасен и удобен достъп на жителите на град Асеновград до кварталите „Долни Воден” и „Горни Воден”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаема госпожо Терзиева, няма как да бъда доволен от отговора Ви.
Благодаря за подробната техническа информация, която беше представена и за възможностите, които се очертават. Видно е, че действате съобразно наличните възможности. Видно е, че е пропуснато време, а и явно е имало друго приоритизиране и тези средства са били насочени към други обекти. Но аз, от трибуната на Народното събрание, представлявайки волята на гражданите, които живеят там, на първо време това е комуникация между Пловдив – областен град, и един голям град – община Асеновград, където живеят над 70 хиляди жители, а също така е връзка и към област Смолян, и към област Кърджали, и с оглед на това, че тази отсечка е най-натоварената след автомагистрала „Тракия”, такива са официалните статистически данни от АПИ, е видно, че този път трябва да бъде обект на внимание. Предполагам, че колегите народни представители и всички институции от областта поддържат това, което в момента ще излезе като позиция, че трябва да бъде изградена колкото е възможно по-рано и своевременно тази отсечка. Надявам се, че Вие ще споделите тези потребности с оглед на това, че този път е изключително много натоварен, има изключително много пътно-транспортни произшествия, за съжаление с много, подчертавам много летални, смъртни случая.
Относно така наречените вливания или отклонения към кварталите Долни и Горни Воден, от това, което чувам, от техническата информация, която предоставяте, е видно, че има отклонение от посока Пловдив към Асеновград. Но включването, което е много чувствително, от кварталите Долни и Горни Воден към посока към Пловдив, не ми се вижда да е достатъчно добре уредено. С оглед на това ще помоля за една среща, на която технически да се уточнят тези подробности с оглед на потребностите. А и всяка една нова инвестиция трябва да доведе до подобрение в комуникациите и трябва да има един адекватен, правилен подход хората да бъдат облекчени.
В противен случай, ако няма адекватно решение, трябва близо пет километра, близо 10-хилядно население от двата квартала да пътува над пет километра да се преминава през квартал „Запад”, където ще има много допълнително натоварване с шум, запрашеност и така нататък. Освен това землището под квартал „Долни Воден” е с обработваема площ от над 3 хиляди декара обработваеми земи, в по-голямата си част поливно земеделие. Така че тези средства, които ще бъдат инвестирани, определено трябва да доведат до подобряване на комуникацията, за да може хората да реализират дейностите по най-добрия начин.
Очаквам бъдещи решения и по-своевременното строителство на тази отсечка от пътя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Госпожо Терзиева, това бяха въпросите към Вас. Благодарим Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Сега продължаваме с въпросите към госпожа Искра Михайлова – министър на околната среда и водите.
Има въпрос от госпожа Калина Балабанова относно бъдещите действия на Министерството на околната среда и водите по въпроса с изграждането на Депо за твърди и битови отпадъци на територията на село Стожер.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА (Атака): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, колеги!
На 9 юни 2013 г. се проведе протест против изграждането на Депо за твърди и битови отпадъци на територията на село Стожер, област Добрич, община Добричка.
Депото е предвидено да бъде изградено 1600 м от селото с площ 217 дка. Опасенията на протестиращите са, че този проект ще съсипе плодородието на земята и ще отрови подземните води, които напояват цяла Добруджа. Жителите на село Стожер са наясно с изготвения доклад за оценка на въздействията върху околната среда и решения по ОВОС, но ги оспорват поради следните причини. Предвидената територия е била включена в „Натура 2000”, но впоследствие статутът й е сменен. Жителите на село Стожер твърдят, че причината за това са плановете местността да се превърне в сметище. Плаващите пясъци и местообитанията на грабливите птици, които са типични за този район, са значително застрашени.
Парцелът също така попада във вододайната зона до коритото на местността „Суха река”.
За да се прокара цялостен път до депото съществува опасност частни имоти да бъдат отчуждавани. Тогава хората ще понесат не само здравословни, но и финансови щети. Ако части от тези имоти се отцепят, заради изграждането на път до депото, това ще създаде и проблеми на жителите при обработването на земите, както и при преминаване на животните.
Ето защо до момента жителите на село Стожер са предприели редица действия, с които да се противопоставят на Проект „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Добрич”, а именно: заведено е дело в Добричкия административен съд срещу изграждането на регионалното депо; дадена е жалба до съда в Страсбург, откъдето съответно е разпоредена проверка; до Президента на Република България е изпратена декларация, подкрепена с подписка против изграждането на „Депо за твърди и битови отпадъци” на територията на село Стожер.
Във връзка с това моля да ми отговорите: какви мерки ще предприеме Министерството на околната среда и водите за разрешаването на проблемите с изграждането на „Депо за твърди и битови отпадъци” на територията на село Стожер? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, госпожо Балабанова.
Госпожо министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожо министър! Уважаема госпожо Балабанова, аз Ви благодаря за този въпрос, тъй като той е един от множеството въпроси, които засягат проблема с изграждането на депа за твърди и битови отпадъци на територията на България.
Според ангажиментите ни в Договора за присъединяване към Европейския съюз България трябваше, в минало време казвам, да изгради системата за третиране на битовите отпадъци още в края на 2009 г. Благодарение на забавянето на подготовката на поредица от проекти за изграждане на депа за твърди и битови отпадъци към момента ние не сме изпълнили своите ангажименти, въпреки това че в Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” бяха заложени мерки, с които да се подкрепят такива проекти.
Един от проблемите, с който се сблъсква Министерството на околната среда и водите при подготовката и финансирането на такива проекти, е избора на място за разполагане на клетките на депото и съответно, в бъдеще, изграждане на инсталации за преработка на отпадъка към съответното депо.
Искам да напомня, че реализирането на Проекта по Оперативна програма „Околна среда”, който подкрепя изграждането на депото в село Стожер, включва построяване на регионално депо за неопасни отпадъци, път за достъп специално за нуждите на депото и две претоварни станции за отпадъци в Тервел и в Балчик. Водеща община е: община град Добрич по целия проект, а общините Генерал Тошево, Шабла, Каварна, Никола Козлево и Крушари, както и Сдружение с нестопанска цел „Управление на отпадъците” – регион Добрич, са партньори по проекта.
За проекта са издадени, както и Вие споменахте, решение по оценка на въздействието върху околната среда и комплексно разрешително, които са задължителни, за да започне изграждането на съоръжението. Спазени са законовите изисквания. Отчетено е това, че при извършените хидрогеоложки проучвания за площадката на регионалното депо е установено, че подземните води се намират на дълбочина около 1000 метра от повърхността и не съществува опасност от замърсяването им. Теренът, на който се предполага разполагането на регионалното депо, не се използва за земеделски нужди и е определен след извършени прединвестиционни проучвания, на които са разгледани на два етапа 32 алтернативни площадки.
Приемам Вашия въпрос и поемам ангажимента да се направи специална проверка по всички процедури, по които е определена площадката при село Стожер. За целта ще организирам среща с всички заинтересовани общини и гражданите, които предявяват претенции към площадката, за да можем да търсим вариант за изграждане на депото, което е абсолютно необходимо за тези общини, но на терен, по който няма възражения, по който няма съмнения, че е изключен от „Натура 2000” и който ще бъде приемлив за жителите от населените места, които са засегнати от изграждането. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Госпожо Балабанова, заповядайте за реплика.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА (Атака): Уважаема госпожо министър, благодаря Ви за този отговор. Тъй като Вие споделихте готовност да отидете на място, жителите на село Стожер сами са определили места, които са по-подходящи, защото село Стожер е най-голямото в тази община и с най-много жители, те познават територията много добре и със сигурност ще стигнете до консенсус, ако отидете до тях и говорите с тях.
Бих желала да поставя акцент върху по-важните въпроси от този проблем, с които самите хора от селото ме запознаха. Как ще се гарантира на жителите на село Стожер, че техните опасения няма да се реализират? Трябва да дадем гаранция на тези хора. Трябва да им дадем гаранция, че подпочвените води няма да бъдат натровени, а съответно и самите жители, че няма да се предизвика екокатастрофа, че ще опазим плаващите пясъци и местообитанията на грабливите птици. Вие самата можете ли да бъдете гарант, ако отговорът на изброените въпроси не е положителен? Защото отговорността ще е Ваша, наша, но последствията ще бъдат поети не от Вас, а от гражданите на село Стожер.
Бих искала да Ви помоля да ми обещаете и да ми дадете думата си на министър на околната среда и водите, да обещаете на всички граждани, които в момента Ви гледат, че няма да оставите този въпрос без действия.
Лично аз също се ангажирам внимателно да следя не само Вашите действия, но и на всички институции. За да демонстрирам тази моя готовност, аз съм Ви подготвила документи, по-точно копия от документи, с които съм се сдобила, а именно: декларация на жителите на село Стожер; подписка срещу депото за твърди и битови отпадъци на жителите на село Стожер; становища от европейски институции; научни доклади по поръчка на Министерството на околна среда и водите на различни сметища във Федерална република Германия; писмо от Сдружение с нестопанска цел „Бъдеще за Стожер” до Президента на Република България; отворено писмо-обръщение към гражданите на град Добрич от господин Диманов; доклад за ОВОС; нетехническо резюме на доклад за ОВОС и така нататък. Благодаря за вниманието. (Оставя документите на министър Искра Михайлова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: За дуплика, заповядайте.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Папките са внушителни. Аз поемам ангажимента, че ще проверя много внимателно, както всичко, което ми предоставихте, така и позицията на администрацията на Министерството на околната среда и водите и Управляващия орган на Оперативната програма, която е довела до избора на тази площадка и съответно процедирането за изпълнение на проекта.
В случая мога да гарантирам само това, че проверката ще бъде обстойна, много внимателна и в нея ще бъдат включени и протестиращите жители на село Стожер. Но искам да обърна внимание, че ако ние искаме да изпълним нормалния ангажимент на модерна, цивилизована държава – да управляваме отпадъците си, трябва да намерим места, в които да изграждаме на първи етап депа, а в бъдеще и инсталации за преработка на отпадъците. Слава Богу, бъдещата цел не е изграждане само на депа, а преди всичко изграждане на инсталации за преработка и оползотворяване на отпадъците. Така че в този процес винаги има две страни и ангажиментът, който аз поемам, гарантирам, че ще бъде разгледан въпросът, ще има среща с жителите, които протестират и ще търсим компромисен вариант. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Госпожо Михайлова, благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол. Той ще продължи с два въпроса към госпожа Таня Андреева, министър на здравеопазването.
Първият въпрос е от народния представител Димитър Димов относно проблемите на диабетиците в България.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДИМОВ (Атака): Господин председател, дами и господа народни представители, госпожо Андреева! В момента в България по неофициална информация има 500-600 хиляди души, болни от захарен диабет. Колко е точният брой обаче, никой не може да каже, тъй като официален регистър на диабетиците в България досега никога не е правен.
Цифрите, които посочвам, са на базата на регистри, изготвени от неправителствени организации, чиито данни обаче няма да как да приемем за официални. Липсата на подобен регистър води до затруднено планиране на диагностиката, лечението и осигуряването на финансовите средства, необходими за справянето и борбата с диабета. Всеки човек, болен от диабет, е задължен по закон да посещава ТЕЛК на всеки две години, което според нас от „Атака” в повечето случаи е абсолютно излишно и е свързано както с допълнителни разходи, така и с ненужно обикаляне по институциите, което за някои от болните е изключително трудно.
Ежегодно специалистите ендокринолози изготвят така наречените „етапни епикризи” за състоянието на пациентите и болните от диабет за целия период от годината. Те могат да направят например експертна оценка дали е необходимо болният да посещава ТЕЛК, или не.
Според Партия „Атака” за правилното лечение и получаване на нова информация за новостите в борбата с диабета е необходимо диабетиците да правят постоянни срещи с водещи специалисти и фирми, имащи производства, насочени за лечение на захарния диабет. От тях те се информират, разпространяват информацията на свои близки и познати, болни от захарен диабет, с цел ранното предотвратяване и навлизането в тежък стадии на болестта. За да се случва това е необходимо наемането на помещения, които технически да са добре оборудвани и да бъдат център за всички, имащи отношение към диабета.
Във връзка с това, госпожо министър, въпросът ми към Вас е следният: ще работи ли Министерството на здравеопазването за изработване на Национален регистър на болните от захарен диабет в България, какъвто всъщност до момента няма? Ще отпадне ли задължителното посещение на ТЕЛК на всеки две години, а вместо това комисията да се посещава единствено по предложение на наблюдаващия специалист и в случаи, когато посещението е необходимо за получаване на определени облекчения и осигуряване на различни помощни средства и материали от болните? Накрая, не на последно място, ще се ангажира ли Министерството на здравеопазването във Ваше лице, като министър, да проведе разговор с общините в България за осигуряването на такива помещения, за които казах да бъдат добре оборудвани и естествено наемът да бъде поносим за хората, които членуват в тези неправителствени организации в цялата страна? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Госпожо министър, заповядайте – имате възможност да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димов, безспорно е Вашето твърдение за липса на такъв регистър за болните от диабет. В България е бил правен опит за въвеждане на такъв регистър, който е във формат, зададен от Световната здравна организация, но за съжаление той не е проработил ефективно.
Потребността от регистър не касае само болните с диабет, а по принцип всички заболявания, които се нуждаят от ясна и точна преценка на данните за тях. Защото това води до правилна и ефективна политика както на Министерството на здравеопазването, така и на управлението и контрола на изразходването на обществения ресурс от Националната здравноосигурителна каса.
Конкретно за диабетния регистър мога да кажа, че е предвиден за финансиране по линия на Норвежкия финансов механизъм, който предстои да се реализира през следващата година, тъй като в момента се финализира споразумението, което, за съжаление, твърде дълго е забавено от предхождащите управляващи.
Съгласно разпоредбите на чл. 69, ал. 1, 4 и 5 от Наредбата за медицинска експертиза, приета от Министерския съвет през 2010 г., срокът на инвалидността е от 1 до 3 години, в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване на работоспособността, вид и степен на увреждане. При дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността, степента и вида на увреждането се определя пожизнен срок на инвалидност. При множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни, срокът на инвалидност, се определя съгласно по-горе споменатия ред – от 1 до 3 години. Това е в интерес на лицето, което при напредване развитието на усложненията, може да получи по-голям процент инвалидност, съответно по-големи придобивки.
Видно от изложеното, на болните от захарен диабет е дадена нормативна възможност за освидетелстване с пожизнен срок на инвалидността.
Допълнителните увреждания, съпътстващи захарния диабет, като диабетната полиневропатия, ретинопатия и други налагат по-често проследяване в рамките на постановения от ТЕЛК нормативно определен срок, което е логично, защото усложненията най-често прогресират в хода на заболяването.
Освен това в интерес на болните нормативната уредба дава възможност при определен пожизнен или друг срок на инвалидност, в случай че е влошено здравословното състояние, освидетелстваното лице да може да поиска ново, предсрочно освидетелстване от ТЕЛК по реда на действащите разпоредби. Има възможност и по-голяма потребност от оптимизиране на процесите на експертиза, което е безспорно. Това касае не само болните от захарен диабет, а и редица други заболявания, които минават на експертиза от ТЕЛК.
Министерството на здравеопазването изготвя законопроект, който предстои да бъде внесен за обсъждане от Народното събрание. С него се предвиждат организационни нормативни промени за оптимизиране на медицинската експертиза.
По повод последния Ви въпрос – за клубовете за диабетно болни и възможността те да бъдат ползвани от неправителствени организации, които се борят за правата на тези хора, поемам ангажимент да го дискутирам с Националното сдружение на общините в България, каквито разговори в момента ние водим по повод общинското здравеопазване и мерките за стабилизиране и запазване на малките болници в труднодостъпните и тежки региони. Поемам ангажимента това да бъде част от разговорите ни с тях, за да могат да бъдат отдавани такива помещения за обучение и различни други здравни приоритети за хората, болни от диабет, а и не само от диабет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря за отговора.
Господин Димов, заповядайте за реплика.
ДИМИТЪР ДИМОВ (Атака): Господин председател, госпожо Андреева! Благодаря Ви за този отговор. Радвам се, че поехте наистина конкретни ангажименти. Ние от „Атака” ще следим това да стане реалност в най-кратки срокове.
Разчитам на Вас да вземете наистина присърце проблемите на тези хора, не само за болните от диабет, все пак ние трябва да се грижим за всеки български гражданин, който има здравословни проблеми.
Най-вече имам повече увереност, че наистина ще направите нещо в тази насока, защото за разлика от предишния министър на здравеопазването, Вие сте доктор и разчитам, че ще имате едно по-специално отношение към българските граждани със здравословни проблеми. Ние от „Атака”, както казах, ще следим това да се случва занапред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Госпожо министър, желаете ли дуплика? Не.
Уважаеми колеги, съгласно чл. 90, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, когато парламентарните групи са се възползвали от правото си на изявление, времето за парламентарен контрол се удължава със същия размер.
Затова давам думата на госпожа Мая Манолова, тоест казвам, че има време, за да зададе въпрос към министъра на здравеопазването.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! От началото на тази календарна година в здравната система се генерира сериозно напрежение. Притеснени са болниците, чиито бюджети бяха орязани с повече от 20%. Притеснени са лекарите от доболничната помощ. Притеснени са българските пациенти заради хаоса, който създаде въведената от управителя на Националната здравноосигурителна каса д-р Цеков методика за разплащане на дейностите, заради така наречените „прогнозни”, но всъщност абсолютно лимитирани бюджети. Тази методика въпреки протестите и на болниците, и на лекарите, и на пациентите не беше отменена.
През последните седмици ескалира допълнително напрежение заради забавените разплащания с болничната помощ. На практика парите до 31 май, до вчера не бяха разплатени с болниците.
Проблеми, и то сериозни проблеми, има с разплащанията в доболничната помощ – с 8-10% са намалени парите за джипитата, а с 20-30% спрямо миналата година са намалени средствата за лекарите специалисти в доболничната помощ. В резултат на това направленията не достигат – направления за клинични изследвания, направления за прегледи при лекари специалисти. Затова пациентите трябва да чакат до началото на следващия месец, за да се прегледат, за да отидат при лекар специалист, за да постъпят за болнично лечение.
Твърди се, че това е така, защото бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е пробит. На практика Националната здравноосигурителна каса е пред финансов колапс. Има проблем със събираемостта на здравните вноски. Има огромен преразход в доставката на лекарства, особено за онкологично болни пациенти, като въпреки че средствата са увеличени с около 30 милиона, на практика са снабдени със същите количества лекарства, които не достигат до пациентите, и се очакват протести. Притесненията и на лекари, и на пациенти е, че парите в Здравната каса ще стигнат до месец септември.
Затова моля тук, от парламентарната трибуна да отговорите и пред народните представители, и пред българските граждани какво е състоянието на бюджета на Националната здравноосигурителна каса? Има ли достатъчно пари? Поставена ли е под риск системата? Ще имат ли достъп българските граждани до здравни грижи, или ГЕРБ чрез д-р Цеков са заложили в здравната система поредната бомба, която ще минира нормалното й функциониране?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Госпожо министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители! Госпожо Манолова, въпросът, който повдигнахте, е тема на моето внимание от деня, в който встъпих в длъжност.
Имах разговори с представители на държавата в Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, с представители на пациентски организации и на синдикати. По този повод бях изпратила писмо до д-р Цеков – управителя на Националната здравноосигурителна каса, в което исках отговор на няколко въпроса. Един от тях е свързан с бюджета на Националната здравноосигурителна каса. За съжаление, в свое писмо от 24 юни 2013 г. д-р Цеков ме информира, че съгласно закона нямам право да получа тази информация.
Вчера се възползвах от възможността да присъствам на заседанието на Здравната комисия в Парламента, на което поисках отговор на част от въпросите, които бях задала.
По-късно снощи вечерта се е получил отговор на два от въпросите ми към д-р Цеков. За съжаление, не мога да кажа доколко той е достоверен. Позволете ми да изчета този отговор.
Това е всъщност отговор на второто ми писмо, което съм изпратила до д-р Цеков с настояване за някаква информация, защото бях притеснена главно от два въпроса: първо, дали бюджетът на Касата ще стигне, за да се изплати медицинската дейност на болниците и така наречената „надлимитна дейност”, въпреки че такова понятие не може да има – здравеопазването трябва да работи на принципа, че когато някой има нужда от оказване на медицинска помощ, той да я получи, защото е внесъл здравната си осигуровка за това; вторият въпрос беше свързан с бюджета на Касата за онкомедикаменти и каква част от него до момента е изразходвана.
В отговора си от вчера д-р Цеков казва следното: „Със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г. са определени средства за здравноосигурителни плащания, за лекарствени продукти и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение в размер на 497 млн. лв. Тези средства са предвидени за заплащане на лекарствените продукти и диетични храни, включени в Приложение № 1 на Позитивния списък.
В болничната медицинска помощ лекарствената терапия при злокачествени заболявания е предвидена в размер на 90 млн. лв.
С Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 16 май 2013 г. средствата за болнична медицинска помощ за лекарствена терапия за злокачествени заболявания е увеличена на 107 млн. лв.
Извършените към 31 май 2013 г. осигурителни плащания са общо в размер на 222 млн. 871 хил. 76 лв. От тях – за злокачествени заболявания – 7 млн. 331 хил. 595 лв.
За болнична медицинска помощ, лекарствена терапия при злокачествени заболявания, предоставена от лечебни заведения за болнична медицинска помощ – в размер на 67 млн. 197 хил. 808 лв.” Следователно при първоначално зададени 90 млн. лв. в бюджета, по-късно увеличени на 107 милиона, към момента са изразходвани 67 млн. 197 хил. лв. Преразходът след увеличението на бюджета е със 17 млн. лв.
По втория въпрос, свързан с болничната помощ, отговорът е следният: „Със Закона за бюджета на НЗОК за 2013 г. са определени средства за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ в размер на 1 млрд. 189 млн. 511 хил. лв.
С Решение на Надзорния съвет същият бюджет – от 16 май 2013 г., е увеличен на 1 млрд. 206 млн. 511 хил. лв. За извършените към 31 май здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ размерът е 648 млн. 485 хил. 719 лв. или преразходът е с 15 милиона повече от предварително прогнозируемото по бюджета.”
В тази връзка, вчера зададох въпрос на д-р Цеков за преразхода по различните пера от бюджета – дали ще стигне резервът на Касата, който той обещава, че ще бъде платен за края на годината? Честно казано, не получих отговор и на този въпрос.
От тази трибуна искам категорично да заявя, че когато институциите работят в името на хората, на пациентите, независимо от това по какъв начин законът го е регламентирал, трябва да имаме действително бърз и добър диалог, защото той не е заради министъра или управителя на Здравната каса, а е за лекарите, пациентите, специалистите по здравни грижи, в крайна сметка за това хората, които си плащат за здравни услуги, да ги получат в размера и качеството, които заслужават. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Госпожо Манолова – реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Уважаема госпожо министър, това наистина е недопустимо, това е абсурдно – шефът на Здравната каса да отказва на министъра на здравеопазването информация за състоянието на бюджета на Касата, защото според закона Вие отговаряте за държавната политика в здравеопазването, а начинът на управление на парите от здравни вноски е част от тази политика! Всъщност за да съм пределно ясна, ще кажа, че господин Цеков не управлява собствените си пари – той управлява парите на българските граждани, събрани от здравни вноски. При това, както се оказва, д-р Цеков ги управлява неразумно и, което е още по-важно, абсолютно безконтролно.
Освен на Вас, се оказва, че той отказва пълна информация и на Парламента. Вчера на заседанието на Здравната комисия, на което присъствах и аз, се оказа, че той не е донесъл и не представи в писмен вид информация за събираемостта и разходите на Здравната каса. Оказва се, че той е отказал подобна информация и на Българския лекарски съюз, който е договорен партньор на Здравната каса. Той е отказал информация и на пациентските организации. На практика господин Цеков е абсолютно безконтролен в харченето на милиарди левове – пари, събрани от българските граждани за здраве.
От числата, които Вие представяте, става ясно, че наистина има голям проблем в Здравната каса – със събираемостта, за която Вие нямате информация, но този проблем съществува, и единната сметка, която въведе министър Дянков, и сериозните преразходи в парите за онколекарства и в болничната помощ. Затова вчера Българският лекарски съюз за пореден път поиска оставката на д-р Цеков. Неговата оставка поискаха и пациентски организации. В първите месеци на тази календарна година и парламентарните групи на Коалиция за България, ДПС, „Атака” в предишния Парламент искаха оставката на д-р Цеков.
Така че моят въпрос към Вас е: ще поискате ли оставката на шефа на Националната здравна каса, за да защитите интересите на българските лекари и на българските пациенти, за да осигурите нормален достъп на българските граждани до здравна помощ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Госпожо министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Манолова, преди да отговоря на Вашия въпрос, искам да благодаря на председателя на Здравната комисия д-р Джафер и на цялата комисия – вчера имахме възможност, макар и не съвсем прозрачна за нас, защото никой не видя цифрите с очите си – те просто бяха съобщени от д-р Цеков, но все пак да получим някаква представа за състоянието на бюджета на Касата.
Вчера късно следобед със сериозно закъснение е получен докладът за състоянието на бюджета на НЗОК, който по закон трябва да влезе за разглеждане в Парламента през министъра и Министерския съвет. Срокът е тридесети – сами разбирате, че това няма как да се случи до тридесети. Мисля, че сме свидетели не само на непрозрачност, която няма защо да бъде коментирана, свидетели сме и на действия на Националната здравноосигурителна каса в лицето на нейния управител, които всички знаем, че бяха оборени в съда по повод методиката на Касата. Вчера не получихме отговор дори на това по коя методика в момента работи Касата – по старата или по новата, която КЗК отмени.
С оглед на всичко казано и най-вече с оглед на това, че липсва нормален диалог между институциите – Министерството на здравеопазването, Касата, дори Парламента, който отговаря в крайна сметка за работата на НЗОК, единствено мога да се присъединя към искането на съсловните, на пациентските организации – да поискам оставката на д-р Цеков. Както и по-рано заявих, работата на всички тези институции не е заради нас, тя е за всички нас, за всички пациенти, за представителите на съсловието, за представителите на работодателите, които се борят за правата на съсловието. Мисля, че моята позиция не може да бъде по-различна от тази, която защитават всички хора, свързани със системата на здравеопазването. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Госпожо министър, благодарим Ви за участието в парламентарния контрол.
Уважаеми колеги, тъй като удължихме времето по реда на чл. 90, ал. 7, все пак ще имаме възможност да чуем питането и отговора на министъра на външните работи, след което ще трябва да закрием заседанието.
Питане от Адриан Асенов относно обезщетяване на бежанците и техните наследници от Западните покрайнини към министъра на външните работи господин Кристиан Вигенин.
Заповядайте, господин Асенов.
АДРИАН АСЕНОВ (Атака): Уважаеми господин председател, господин министър на външните работи, колеги депутати! Имам питане относно обезщетяване на бежанците и техните наследници от Западните покрайнини.
Уважаеми господин министър, след окупацията на Западните покрайнини – Босилеградско, Царибродско и някои села срещу Видин, от другата страна на границата, и установяване на немската граница около 30 хиляди българи на няколко вълни напускат родните си домове, изоставят имотите си, които сега се намират в Република Сърбия, и се заселват в България. Тези имоти и до ден-днешен са подложени на незаконно окупиране, присвояване и грабеж. В Република Сърбия се водят като двувластни имоти.
В края на 2011 г. в Република Сърбия е гласуван Закон за връщане на отнетото имущество и обезщетяване. Това е официален закон, публикуван в сръбския „Служебен вестник” – еквивалентът на „Държавен вестник” в България, № 72 от 2011 г. По силата на този закон българи, напуснали територията на Западните покрайнини след 1945 г., могат по редовен съдебен ред да поискат връщане или обезщетение за принудително изоставените си имоти.
Този закон е почти неизвестен обаче в България. Разбира се, не всички са заинтересовани, но много хора са. Наследниците на тези 30 хиляди, които са напуснали пределите на сегашната Република Сърбия, са много повече. Много хора не могат да си позволят или не знаят как да водят дела за възстановяване на имуществото.
От друга страна, решаването на проблема с така наречените „двустранни имоти” може да бъде първа сериозна стъпка за утвърждаване на българското присъствие в Западните покрайнини.
Конкретният ми въпрос към Вас е: какво ще направи правителството и прави ли стъпки в тази посока за разширяване на информацията по този закон – да стигне до всички български граждани, които са заинтересовани? Какво ще направи българската държава, за да им окаже професионална юридическа помощ за връщане или обезщетяване за отнетите имоти; бих допълнил – и неюридическа, всякаква друга помощ или съдействие би ли оказало българското правителство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, господин Асенов.
Господин министър, имате възможност в рамките на пет минути да изложите Вашия отговор.
МИНИСТЪР КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Асенов, в отговор на Ваш въпрос относно действията на Министерството на външните работи за предоставяне на информация до всички заинтересовани граждани в България за приетия през 2011 г. в Сърбия Закон за връщане на отнето имущество и обезщетяване и за това как българската държава оказва професионална юридическа помощ за връщане или обезщетяване за отнетите имоти на всички заинтересовани, бих желал да Ви запозная с информацията, която получих при встъпването си в длъжност.
Министерството на външните работи е реализирало поредица от действия за уведомяване на всички компетентни държавни институции – Министерството на правосъдието, Държавната агенция за българите в чужбина, Омбудсманът на Република България, за приемането на Закон за връщане на конфискуваното имущество и обезщетението на Република Сърбия през 2011 г., както и на Закона за реабилитация. Предоставен е и превод на тези закони на български език с допълнителна справка за процедурите и изискуемите документи.
В рамките на своите пълномощия Министерството на външните работи, чрез посолството ни в Белград, е изразило пред сръбската страна своите очаквания процесът на реституцията на собствеността в Сърбия да се извършва по справедлив и прозрачен начин и при цялостно зачитане на основните права и гарантиране на равнопоставено участие на всички лица, принадлежащи към национални малцинства.
Освен това културно-информационните центрове в Цариброд и Босилеград са детайлно запознати със съдържанието на закона и също предоставят информация на заинтересованите. Моля, ако имате други сведения, да ни ги предоставите своевременно.
По отношение на това какво ще направи българската държава за оказване на професионална юридическа помощ за връщане или обезщетяване за отнетите имоти на заинтересованите лица, бих искал да заявя, че сръбският реституционен закон предвижда частно-правна процедура и възможност за представителство от адвокат, тоест това е административна процедура с възможност за обжалване по съдебен път.
Срокът за подаване на документи от заинтересовани бивши собственици или техни наследници, включително чужди граждани, изтича на 31 декември 2013 г. Задължително условие е наличието и предоставянето на доказателства за собствениците на иззетия имот или за законовите наследници. Молбите се внасят в един от четирите филиала на Агенцията за реституция на Република Сърбия, като най-близък за български граждани е филиалът в Ниш.
Посолството ни в Белград и Генералното консулство в Ниш оказват съдействие на постъпили запитвания директно от заинтересовани граждани или получени чрез Министерството на външните работи. Изразена е готовност за улесняване контактите на заинтересованите български лица с компетентните сръбски институции и с релевантните правозащитни неправителствени организации в Сърбия.
Важен аспект, по който Министерството на външните работи работи, е служебно констатиране на реципрочност по отношение на придобиването на право на собственост между Република Сърбия и Република България – факт, който е от съществено значение от гледна точка на реституционните претенции на български граждани към имоти в Република Сърбия. По този начин отделните граждани не следва да доказват реципрочността във всеки отделен случай.
Приемането на този закон от страна на Сърбия бе едно от условията на Европейската комисия за успешно завършване на процесите на европейска интеграция на страната, но още при обсъждането в пленарната зала на Закона за връщане на конфискуваното имущество и обезщетението на Република Сърбия, българската страна е констатирала наличието на редица спорни текстове. Сред най-проблематичните е необходимостта в редица случаи да се премине през съдебна процедура за политическа реабилитация на засегнатото лице.
Законът за реабилитация на Република Сърбия обаче бе приет след Закона за връщането на отнетото имущество и обезщетяването и по същество в тази област тепърва се създава практика на сръбските съдилища.
Международните институции с компетенции в областта на правата на човека, включително Европейската комисия, която разглежда този въпрос като част от цялостната оценка за напредъка на реформите в Сърбия, са уведомени за загрижеността на българската страна, че законът и процедурата на неговото прилагане не съдържат достатъчно гаранции за справедливо разглеждане на имуществени претенции на заинтересовани български граждани, както и на граждани на Сърбия или трети страни от български произход.
Искам да Ви уверя в заключение, че Министерството на външните работи ще наблюдава с подчертано внимание ситуацията с реституцията в Сърбия и ще настоява пред сръбските власти за премахване на всички административни пречки, които биха могли да възпрепятстват подаването на заявления за реституция от засегнати български граждани.
Бих искал да Ви благодаря също за това питане, защото то дава възможност за повече публичност по тази специфична тема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Асенов, заповядайте. Имате възможност за два уточняващи въпроса.
АДРИАН АСЕНОВ (Атака): Уважаеми господин министър, благодаря за отговора.
Искам само да уточним нещо. Доколкото успях да разбера, има действия в тази посока, има интерес от българската страна, но за съжаление първото, което е и по-важно, няма достатъчно информация в българското общество.
Институциите, които сте информирали – това е добре, но не е достатъчно. В широката си част българското общество просто не знае за това нещо.
Да, институциите – омбудсман, и така нататък, те може и да знаят, но обикновените хора не знаят. Аз лично, макар че моят пример не е показателен, също съм наследник, част от рода ми е от сегашните територии на Сърбия, и трябва да Ви кажа, че ако не беше политическата ми дейност, нямаше откъде да разбера.
Мислите ли в тази посока, че трябва да се направи разяснителна кампания в самата България, ако щете – по телевизия, чрез държавната телевизия, която между другото е държавна телевизия – БНТ 1, или и по други начини, защото този проблем няма как да се разреши, ако хората не знаят, че има възможност да бъде разрешен? Това е едното – информационна кампания е необходима. Мислите ли в тази посока или ако мислите, че можете да подобрите нещата, го направете?
Второто нещо е – виждам, че се разчита на добрата воля на неправителствени организации в Сърбия, на консулството, на посолството и така нататък. Ще има ли конкретна юридическа помощ? Аз съм сигурен, че няколко добри адвокати, дори и да не са чак толкова добри, защото това не са чак толкова сложни дела, въпреки несъвършенството на самия закон, както знам и аз, че е, и до голяма степен той е париран в самия си зародиш този закон, въпреки всичко няколко добри адвокати биха могли да свършат доста неща, понеже те са идентични. Това е засега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уважаеми господин Асенов, както казах и в отговора на питането, аз благодаря за това, че обърнахте внимание на този въпрос.
Доколкото срокът за предявяване на тези претенции е края на тази година, виждам необходимостта от това да бъде популяризирана тази тема, да има повече информация по нея. Сега веднага не мога да кажа как това може да стане, но имам намерение още в рамките на следващата седмица да помислим за такива варианти – как това да стане.
По отношение на юридическата помощ, също ми позволете допълнително да проверя какви биха били възможностите. Сигурен съм, че както нашето посолство в Белград, така и генералното консулство в Ниш биха могли да окажат необходимото съдействие, ако такова бъде поискано, но пак казвам, че тук от една страна е необходимостта от по-широка кампания, а от друга е важен и интересът на самите заинтересовани граждани, тоест ако такъв интерес бъде проявен, ние ще търсим вариантите на тези хора да бъде оказана тази помощ.
Заедно с това работим и по въпросите, които споменах в отговора на питането – за уточняване на процедурите, по които това става. Стана ясно, че в двата закона има известни противоречия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Господин Асенов, имате право на отношение. Заповядайте.
АДРИАН АСЕНОВ (Атака): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за отношението. Надявам се да работите в тази посока, защото както ние тук в тази зала всички сме българи, така и онези хора в Западните покрайнини са не по-малко българи от нас.
Нещо повече, това ние в момента да се чувстваме добре, да говорим на български, да учим на български, да мислим и да приемем това за даденост, че говорим на български, ако щете, това го дължим на тези хора, които във войните за национално обединение бяха жертвани, поради дълг низ от събития – неуспешни войни и така нататък. Така че ние сме морално длъжни на тези хора и по никакъв начин няма да си позволим, надявам се и правителството няма да позволи, да се отнасяме с тях като второ качество хора, както между другото беше правено до ден днешен. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, господин Асенов, господин министър.
Уважаеми колеги, времето за контрол изтече. Мисля, че трябва да се ориентираме към закриване на заседанието.
Благодаря Ви, господин министър, за участието Ви днес.
Няколко съобщения.
Госпожа Светла Бъчварова моли за отлагане на нейния въпрос към министъра на земеделието и храните. Това е естествено.
Господин Гуцанов оттегля Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, внесен на 27 юни 2013 г.
Другото съобщение е от министъра на отбраната: В изпълнение на Споразумение между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната, министърът на отбраната уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил провеждането на съвместна българо-американска подготовка за времето от 24 юни до 5 август 2013 г. включително. Мероприятието се провежда в изпълнение на Плана за съвместна българо-американска подготовка и учения в страната и чужбина през 2013 г.
И още едно съобщение: на 27 юни 2013 г. с вх. № 324-007 в Народното събрание на основание чл. 20, ал. 4 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор са постъпили: „Годишен доклад на финансовото управление и контрол и вътрешния одит на Сметната палата на Република България за 2012 г.”; „Становище на Сметната палата по консолидирания годишен бюджет за вътрешния контрол в публичния сектор в Република България за периода от 1 януари до 31 декември миналата година”; „Становище на Сметната палата по Доклада за финансовото управление и контрол и вътрешния одитор във Висшия съдебен съвет” за миналата година.
С писмо на председателя на Народното събрание материалите ще бъдат изпратени на Комисията по бюджет и финанси, Подкомисията на отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Това е за днес. Благодаря Ви за участието.
Закривам заседанието.
Следващото заседание е другата седмица – сряда, 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,36 ч.)



Председател:

Михаил Миков

Заместник-председатели:
Мая Манолова
Христо Бисеров

Секретари:

Филип Попов
Шендоан Халит