Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Христо Бисеров

Секретари: Филип Попов и Шендоан Халит

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Регистрирани – 125. Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, вчера разискванията по т. 7 от програмата за периода 3-5 юли бяха отложени за уточняване, във връзка с предложена промяна в чл. 8 на Вътрешните правила.
Предлагам днес да започнем с т. 8, а след нея – господин Дъбов ми подсказва, че предложението е готово, да се върнем и да довършим т. 7 от програмата.

Преминаваме към разглеждане на точка осма от седмичната програма:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕДСРОЧНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА МАНДАТА НА УПРАВИТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ПЛАМЕН ЦЕКОВ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 19, АЛ. 4, Т. 3 ОТ ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ с вносители Мая Манолова и група народни представители.
Процедура – д-р Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, правя процедурно предложение да бъде поканен д-р Пламен Цеков – мисля, че това е коректно, и да бъде допуснат в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Преди да подложа на гласуване това предложение апелирам, ако има други граждани – представители на институции, за тяхното присъствие в пленарната зала също да бъдат направени предложения.
Подлагам на гласуване предложението на д-р Джафер в пленарната зала да бъде поканен управителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Цеков.
Гласували 120 народни представители: за 116, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение разискванията по тази точка да бъдат предавани пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мерджанов.
Моля, режим на гласуване за направеното процедурно предложение за директно излъчване на днешното заседание.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, Българската национална телевизия и Българското национално радио да включат камерите и микрофоните за директно излъчване на заседанието.
Уважаеми народни представители, преминаваме към представяне на Проекта за решение, внесен от народните представители Мая Манолова, Нигяр Джафер, Тунчер Кърджалиев и Емил Райнов.
Кой ще представи Проекта за решение?
Заповядайте, д-р Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители!
„Проект
РЕШЕНИЕ
за предсрочно прекратяване на мандата на управителя на Националната здравноосигурителна каса д-р Пламен Цеков на основание чл. 19, ал. 4, т. 3 от Закона за здравното осигуряване
Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 84, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 19, ал. 4, т. 3 от Закона за здравното осигуряване
РЕШИ:
Предсрочно прекратява мандата на управителя на Националната здравноосигурителна каса д-р Пламен Цеков.“
Мотивите към това предложение за решение са следните:
Диалогът със съсловните организации от страна на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е тежко нарушен. Решенията, касаещи управлението и финансирането на здравната система, се налагат едностранно от Касата, обричат на фалит болниците и отнемат нормалния достъп на гражданите до здравни грижи.
В края на 2012 г. управителят на Здравната каса отказа да поиска актуализация на бюджета на НЗОК с цел да бъдат използвани за здраве 50-те млн. лв. неосъществен трансфер от НЗОК към Министерството на здравеопазването, както и да внесе в бюджета на Касата надсъбраните суми от здравни вноски. По този начин той сериозно ощети интересите на здравноосигурените български граждани.
Въведените в началото на 2013 г. от НЗОК едностранно регулативни методики буквално взривиха здравната система и изкараха на протести лекари и здравни работници из страната. Нарушено е нормалното функциониране на извънболничната и болничната помощ, бюджетите на болниците са орязани драстично.
Управителят на НЗОК с некомпетентните си и безотговорни действия допринесе за увеличаване на напрежението и хаоса в системата. В допълнение декларираният многократно отказ на съсловията и пациентските организации да преговарят и работят с настоящия управител на НЗОК налага незабавната му смяна в полза на диалога и нормалното функциониране на здравната система.
Скъпи колеги, това са накратко мотивите, които са записани. Но аз бих доразвил темата защо стигнахме дотук. За да развия темата и по-обширно мотивите, бих се върнал в 2009 г. През 2009 г., преди управлението на ГЕРБ, Националната здравноосигурителна каса се управляваше от тристепенна форма на управление. Имаше Събрание на представителите, което беше от 37 души - 18 души квота на държавата, 6 души квота на общините, 6 души квота на синдикатите, 6 души квота на работодателските организации. Това Събрание на представителите избираше Управителен съвет от 9 души, контролен съвет от 5 души. Управителният съвет избираше председател на Управителния съвет, назначаваше конкурс, който избираше директор на Националната здравноосигурителна каса. През 2009 г. бившите вече управляващи ГЕРБ промениха закона, който гарантираше прозрачно управление и участие на цялото общество в управлението на Касата. Промениха го, като въведоха двустепенна система на управление – надзор, назначаван от Министерския съвет, и управител на Касата, избиран от мнозинството в Парламента. Тоест те зададоха една нова политика, наложиха един нов аршин. Когато последните няколко дни чувам протестите на ГЕРБ, че, видите ли, ще бъде махнат управителят на НЗОК, нека не забравят, че в момента всичко това се случва по закона, който те приеха.
Оттук нататък минавам към по-подробно разгръщане на мотивите защо се идва до тази смяна. В момента, скъпи колеги, Касата е финансово нестабилна, а средствата в нея се разпределят без яснота, визия и готовност за прогнозиране, планиране и анализ на извършваните дейности. Към края на месец май Касата отчита средно месечно ниво на разходи и трансферите от 234 млн. лв. при 225 разписани по закон. Само за първите пет месеца Касата отчита дефицит по бюджета си от 74,5 млн. лв. или казано по-простичко, приходите са по-малко от разходите за периода.
На следващо място: проблемите с финансирането показват, че в Касата не е приложена ефективна система за финансово управление и контрол за оценка на риска в системата. Апропо всички Вие си спомняте, че на второто заседание на Четиридесет и втория Парламент имахме изслушване на служебния министър и на управителя на Касата по тази тема. Той сподели тревогите от преразхода и беше обещал до края на месеца – тогава май, че ще предложи мерки за овладяване на преразхода. Такива не чухме миналата седмица и в Здравната комисия. Още повече на изслушването в Парламента чухме признания от управителя на Здравноосигурителната каса, че над 300 милиона се изразходват от болниците неефективно според анализи на НЗОК. И аз бих попитал: какво направи управителят на НЗОК, за да премахне това неефективно изразходване на 300 милиона, цитирам негови думи? Къде е упражненият контрол? Кой носи отговорност за това?
Бих споделил и нещо друго, че разнопосочни и различни са правилата и процедурите на регионално ниво в РЗОК при разпределението на финансовите средства, поради което рязко е намален достъпът на хората до здравноосигурителната система. Тези правила и методики на регионално разпределение на средствата нарушават принципа за равнопоставеност на всички здравноосигурителни лица при ползването на здравни услуги.
Отсъства цялостна и достоверна информация за договарянето на отстъпки от цените на лекарствата за домашно лечение. Със скандали и неодобрение премина и договарянето на списъка с медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели. Ефектите в цените за пациентите и НЗОК остават неясни.
На следващо място: изградената още през 2009 г. интегрирана информационна система на Касата през последните три години не показа напредък, дори изчезна по неясни причини възможността за отчетност, мониторинг и контрол на здравноосигурителните плащания за ефективността на ползването на обществените средства за здраве.
На следващо място: това, което всички чухме дори на вчерашната пресконференция в Министерството на здравеопазването – нарушена е комуникацията в самата НЗОК между управителя и надзора. Вчера дори чухме много по-страшни неща – че се подменят протоколи, текстове във вече подписани протоколи на Националната здравноосигурителна каса. Това ако е истина, скъпи колеги, е доста страшно.
В контекста на изострената чувствителност на гражданското общество няма как да подминем и факта, че официалната позиция на Събора на Българския лекарски съюз е за оставка на д-р Пламен Цеков. Нещо повече, миналата седмица имаше и решение на техния Управителен съвет, че докато не се смени управителят, няма да има никакви преговори за следващ рамков договор.
По дефиниция бюджетът на НЗОК, така записан в закона, е балансиран и следва да бъде разходван в цялост за здравните нужди на осигурените лица, а не да бъде пестен и прехвърлян в държавния бюджет. Това, апропо, беше потвърдено и от Конституционния съд на Република България с Решение № 8 от 4 юли 2012 г. по Конституционно дело № 16 от 2011 г., с което бе обявен за противоконституционен трансферът от 100 млн. лв. за нуждите на Министерството на здравеопазването. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че д-р Цеков остана безучастен към всички призиви да поиска изменение в бюджета на Касата и да върне 41 милиона остатък от посочените 100 милиона в Касата за здравноосигурителни плащания.
Не бих се спирал на това, че през изминалото време д-р Цеков остана безучастен към призивите и опитите на обществото, дори и на депутатите от опозицията на Четиридесет и първия Парламент, да разбере какво се случи с тези над милиард и 400 млн. лв., въпреки че в качеството му на управител той много добре би трябвало да знае, че тези средства в размер на милиард и 413 милиона са трансферирани в края на 2010 г. в централния бюджет и това обстоятелство е видно от официалния доклад на Сметната палата, страници 15 и 16 от одитния доклад...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Искате ли да ползвате времето на групата, понеже времето за представяне изтече? Да.
ЕМИЛ РАЙНОВ: ... за извършения одит на изпълнението на бюджета на НЗОК от януари 2010 до 31 декември 2010. Това би трябвало да бъде известно и от становището на Сметната палата по отношение на този трансфер, а именно отчетени са вноски по централния бюджет за текущата година, които не са утвърдени в Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г.
Не бих се спирал подробно на едностранно приетите методики за остойностяване и обемите на цените на медицинска помощ, които, апропо, колеги, бяха отменени на първа инстанция от Административния съд. Бих се спрял на нещо друго. Доктор Цеков, без да спази задълженията си по Закона за здравното осигуряване да изразходва ресурса на НЗОК само за здравноосигурителни нужди на осигурените лица, допусна въвеждането на нови дейности, заплащани от бюджета на НЗОК.
Напоследък се появява и нещо друго парадоксално – заплащане на надлимитната дейност без наличие на обективни показатели в кои случаи тя трябва да бъде заплатена и в кои не. Това създава предпоставки за непрозрачни практики.
Бе допуснато неизпълнение на § 9, ал. 3 на Закона за бюджета на НЗОК за 2013 г., а то е: няма изработени правила за условията и реда за размера на трансферите, предоставени от МЗ на НЗОК за здравно неосигурените лица за дейностите по амбулаторно проследяване на болни с психични заболявания, амбулаторно проследяване на болни с кожно-венерически заболявания, интензивно лечение, както и профилактичния преглед и изследванията за всички здравно неосигурени жени.
Създаде се хаос и с методиката за договаряне на стойността до която се заплащат от НЗОК медицинските изделия в условията на болничната и извънболничната помощ. Поради отказ за предоставяне на информация за плащанията на договорните партньори от НЗОК, продължават да витаят съмненията за толериране на определени болници. На сайта на Касата от три години отсъстват данните за заплатени средства, начините на тяхното разпределение по направления и изпълнители на медицинска помощ.
И накрая, наруши се практиката на прозрачност в дейността на институцията за информираността на пациентите за правата им на всички нива на здравноосигурителната система.
Бих споделил и още един факт. Стои открит и въпросът с ефективното управление на поверената му институция с оглед рязко нарасналия щат с 350 души. Триста и петдесет души щат повече на Националната здравноосигурителна каса – това е равно на едно ново разкрито министерство. Съвсем отделен е въпросът с професионалната компетентност на новоназначените, както и липсата на ясни критерии за определяне на равнището на възнаграждение на служителите.
Съвсем накрая, бих искал да прочета извадки от едно писмо от министърката на здравеопазването до управителя на НЗОК: „В Министерството на здравеопазването постъпва информация за драстично занижаване на прогнозните обеми за изпълнение на болничната помощ за 2013 г. Информацията постъпва от водещи държавни лечебни заведения за болнична помощ, което предизвиква огромно безпокойство поради обстоятелството, че в тях се оказва високотехнологична, висококвалифицирана и своевременна медицинска помощ.
Министерството на здравеопазването осъществява постоянен контрол и анализи на дейността на държавните болници. Освен драстичното намаление на общия финансов бюджет прави впечатление и проблемът, който се заформя заради лимитирането на всяка клинична пътека.
Министерството на здравеопазването има ясна визия, че следва да се съобразява с ямките на финансовия ресурс на НЗОК с оглед запазване стабилността й. Това нееднократно съм заявявала и подкрепяла с реални действия за синхронизиране на политиката на министерството, която е подчинена на мисията за удовлетворяване потребностите на населението.
Ето защо, моля Ви да приемете необходимите мерки за безпрепятственото функциониране на системата на болнична помощ, за което очаквам да бъда информирана незабавно. В случай, че Надзорният съвет не приеме незабавни действия, имам готовност за свикване на извънредно заседание на Надзорния съвет на НЗОК.”
Звучи Ви познато, колеги, нали? Малката подробност е, че писмото е от 22 февруари 2013 г. и е писано от тогавашната министърка Десислава Атанасова, тоест още оттогава имаме огромен проблем с комуникацията и дейността на Касата.
Бих се спрял и на изказването през месец май на служебния министър професор Николай Петров, който от тази трибуна се обърна към управителя на НЗОК с молба да изпълнява задълженията си. И естествено стигаме до логичния завършек, трети пореден министър – доктор Таня Андреева, на вчерашната пресконференция да сподели абсолютно същите проблеми пет месеца по-късно.
Скъпи колеги, мисля, че всички ние трябва да спрем това пагубно управление на НЗОК. Затова призовавам всички Вас, загрижени за бъдещето на Националната здравноосигурителна каса и здравната система, да подкрепите решението за предсрочно прекратяване мандата на управителя на НЗОК. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми доктор Райнов.
Вие представихте проекта за решение. Сега откриваме разискванията със съответното време на парламентарните групи. Поканена е министъра на здравеопазването, пътува насам и всеки момент ще дойде тук, за да участва в разискванията.
За изказване има думата доктор Тунчер Кърджалиев.
Заповядайте, доктор Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Националната здравноосигурителна каса е институцията, която имайки монополни позиции, единствена осъществява задължителната здравноосигурителна дейност в Република България. Имайки предвид това и актуалната социално-икономическа конюнктура, НЗОК и управлението й по естествен начин определят и, разбира се, оказват съответното давление върху състоянието, нивото, а също и качеството на здравеопазването в България. По тази логика също така е вярно, че дефектите и недъзите на управлението, а също некомпетентните и неефективните решения на ръководството обричат здравната система в страната на неефективност и на сегашното й незавидно състояние.
Като знаем кои са органите на управление на НЗОК, според членове 13 и 19 в Закона за здравното осигуряване, трябва да подчертаем, че най-голямата отговорност за Надзорния съвет носи Министерският съвет, респективно министърът на здравеопазването, а за управителя на НЗОК – Народното събрание на Република България. Това изрично го подчертавам преди да посоча нашите аргументи, поради които подкрепяме това проекторешение, защото не един и двама, включително бившият министър на здравеопазването тази сутрин подчерта, че виждате ли, Народното събрание нямало никакви аргументи, за да разглежда тази точка от дневния ред и че това решение, ако бъде прието, е уязвимо, включително и в Конституционния съд на Република България.
Трябва да подчертаем, че съсубекти на здравноосигурителната система в качеството на партньори на Здравната каса са съсловните организации. Тук, разбира се, са Българският лекарски съюз, Българският зъболекарски съюз, Фармацевтичният съюз и пациентските организации. Свидетели сме, че през последните месеци, особено в последния месец, почти без изключение всички от тях имат упреци към управителя на Здравната каса, а някои дори безусловно отказваха каквато и да е комуникация с него и настоятелно поискаха включително и оставката му.
Ние от ДПС сме склонни да приемем почти без изключение и укорителния тон на съсловните организации и нетърпимата лексика на тези съсловия, но също така и аргументите, които са в основата им, а дори и радикалния апел за оставка на управителя на Националната здравноосигурителна каса.
Кои са безспорните аргументи в тази посока?
На първо място, методиката за лимитиране на дейността на болниците се оказа неудачна за всички, за някои дори бих агравирал – оказа се пагубна. Регулация е допустима в здравната система, но не и краен лимит, особено по отношение на диагнози. Това е най-абсурдното нещо, което беше актуално в началото на тази година.
С решение от 30 май 2013 г. висшият Административен съд отмени постановлението, чрез което се въведоха обеми и цени за медицинските дейности, едностранно определени от Здравната каса.
Тук отварям една скоба, че Българският лекарски съюз обжалва това постановление, още когато беше прието, вследствие на нарушени процедури за публично оповестяване на проекта на това постановление. Имаше договореност за тези, които се интересуват от темата, с Българския лекарски съюз при преговорите за Националния рамков договор 2013, която беше игнорирана от Националната здравноосигурителна каса едностранно и доведе до взрив на недоволство в съсловието.
Второ, недостигът на направления в извънболничната помощ стана нарицателен образ за неефективност и абсурдност на българското здравеопазване, като и пациенти, но, забележете, и добросъвестни лекари не можеха да намерят изход от своята безпомощност и безнадеждност в тази посока.
Трето, друг проблем – Българският лекарски съюз го посочи като персонална вина на управителя на НЗОК, системният отказ за предоставяне на информация водеше до несигурност в системата, неясноти за финансовия статус на институцията, а оттам неминуемо тръгнаха слуховете за липса на средства и хипотеза дори за спиране на разплащанията. Този факт допълнително се агравира сред множество сигнали от болнични мениджъри. Такъв сигнал има и в сегашната Здравна комисия, и то, забележете, от народен представител от Политическа Партия ГЕРБ.
Четвърто, въвеждането на прословутите ежедневни отчети създаде условия за отказ от плащане на извършената дейност и този факт беше посочен от много директори на болнични заведения.
Пето, председателят на Българския лекарски съюз преди няколко дни изтъкна и други съществени причини за искане на оставката на управителя на Националната здравноосигурителна каса, а именно отклонените средства от бюджета на Касата, прехвърлянето на дейности към Здравната каса, но без финансово обезпечение и липсата на каквато и да е реакция от страна на д-р Цеков при поредното вливане в държавния бюджет на 40 милиона от здравно осигуряване.
Шесто, на последния парламентарен контрол излязоха и други данни – има тревожна тенденция в преразхода за лекарства – над 17 милиона, и преразхода за болнична помощ с 15 млн. лв.
Лидер на пациентска организация, обяви вчера, че заради управителя на Националната здравноосигурителна каса има деформация, цитирам: „В работата на Надзорния съвет до такава степен, че членовете са били в неведение за случващото се”. Има дезинформация, подмяна на текстове и дори опити за измама, което беше подчертано и от оратора преди мен.
Незавидно е и състоянието на лекарите по дентална помощ. Председателят на Българския зъболекарски съюз тези дни подчерта, че няма да преговаря за нов национален рамков договор, ако няма ясни правила за финансиране на денталните услуги. Припомням, че пакетът от стоматологични услуги не е променян през последните години и парите стигат едва за лечението на 20-30% от здравно осигурените в България.
Последен аргумент, с който се присъединявам към тезата на д р Райнов. За мен също е изненадваща цифрата от 350 човека, с която е увеличен персоналът на Националната здравноосигурителна каса през последните години. Не разбрах какво наложи този ръст, имайки предвид конюнктурата в Република България.
Уважаеми колеги, уважаеми господин управител на Националната здравноосигурителна каса! Всичко изредено от мен са факти и наша интерпретация върху тях. Трябва дебело да подчертая обаче, че, ако аз бъда обвинен в предубеденост и тяснопартийно користно тълкуване на тези факти, то едва ли някой би упрекнал съсловните организации в такива пристрастия, а изводите ни се препокриват. Самото създаване и съществуване на тези съсловни организации преди време значат обективен поглед от страна на извършителите и ползващите на здравни услуги в Република България.
На целия този фон прави недобро впечатление демонстрацията на желание за строга, формална комуникация от страна на управителя на Националната здравноосигурителна каса с министъра на здравеопазването. Отчитам доза инфантилност, но и доза арогантност в този акт. Със съжаление трябва да отбележа, че това не ползва никого по веригата от здравно обслужване на населението. Разбира се, само по себе си това държание не е повод за искане на оставка, съгласен съм с тази теза. Обяснявам си го с недобър вкус и маниери и някакъв своеобразен реактивен порив на бунтарство.
Генералният извод е, че в лицето на избрания за управител на Националната здравноосигурителна каса от Политическа Партия ГЕРБ д-р Пламен Цеков управлението на здравно-осигурителната система, според нас, беше съпътствано от непрозрачни, некомпетентни и неефективни решения, които задълбочиха недъзите на българското здравеопазване.
За финал ще споделя нещо друго. За първи път по времето на последното правителство чух онзи безвкусен анекдот с черен хумор. Той звучи по следния начин: „Що е то здравна реформа и има ли тя почва у нас, или почвата е за пациента?”.
Поради тези причини подкрепяме предсрочното прекратяване на мандата на управителя на Националната здравноосигурителна каса д-р Пламен Цеков. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, д-р Кърджалиев.
Тук е управителят на Националната здравноосигурителна каса, но не виждам представител на Министерството на здравеопазването – министърът или поне заместник-министърът да се яви тук, така че призовавам още веднъж да ги търсят. Ако е заместник-министър, да се направи процедурно предложение да влезе в пленарната зала. Не може тази дискусия да продължава без представители на изпълнителната власт. Потърсете ги, ако нямат транспорт ще им изпратим, да се явят тук.
Заповядайте, госпожо Йорданова, имате думата.
ЙОРДАНКА ЙОРДАНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Само 7% от бюджета на Националната здравноосигурителна каса са определени за здравеопазването във Варна и областта, въпреки че Варна обслужва пациенти от цяла Североизточна България. За сведение Плевен разполага с 15%, а София с над 25%. Това са фактите.
Политиката провеждана от Националната здравноосигурителна каса е политика на геноцид спрямо българския народ. Цинизъм е да намалиш лимита за лечение на болните от рак, да определяш колко ще се разболеят и колко ще могат да се лекуват. Цинично е въобще да има лимити в онкологията, а това е така откакто лечението на онкозаболяванията беше прехвърлено изцяло от държавно финансиране към Националната здравноосигурителна каса.
Дами и господа, няма лекарства за онкоболните, защото има лимит и той е все по-малък. Например Специализираната болница за лечение на онкологичните заболявания във Варна има бюджет с 1,5 млн. лв. по-малко от 2012 г., а преминалите пациенти са повече. Нереално ниска е заложената сума за лекарствените продукти за онкоболните за третото и четвъртото тримесечие за тази година.
Едновременно с това се създават проблеми с фирмите доставчици. Поставя се твърде ниска цена и доставчиците се оттеглят, защото цената е по-ниска от производствената, а оттам пада и качеството на лечение.
Нереално е заложен годишен прогнозен бюджет по обем дейност и стойност на разходите. Например наложеният бюджет, отново в онкологията, по клинична процедура № 7 е изчерпан до средата на месец април тази година. Неактуализираните цени на клиничните пътеки затрудняват реалното извършване на лечебната дейност и спазване на добрите медицински стандарти – предпоставка за постоянно конфронтиране на пациенти с медицинския персонал.
Освен всичко това има и неадекватни действия относно финансирането на отделни здравни заведения, свързано с лични отношения и протести от страна на Националната здравноосигурителна каса. Пример са прогнозните бюджети на някои болници и медицински центрове. Липсата на диалог между управителя на Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации доведе до неподписването на Националния рамков договор от Лекарския съюз. Разруши се договорното начало.
Всичко това доведе до масовите лекарски протести от края на февруари тази година, на които българските лекари отправиха едно-единствено искане, а именно незабавна оставка на управителя и на целия Надзорен съвет на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, госпожо Йорданова.
Има ли реплики? Няма.
Госпожа Смиляна Нитова желае изказване.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се присъединявам и подкрепям тезите, които изложиха преждеговорившите народни представители.
Член 19, ал. 4, т. 3 от Закона за здравното осигуряване сочи основанията за предсрочно прекратяване мандата на управителя на Националната здравноосигурителна каса. Едно от тези основания е системно нарушаване на неговите задължения. Колегите преди мен бяха конкретни и посочиха не едно, а много от нарушенията, правени при управлението на Националната здравноосигурителна каса. Всяко едно от тях е достатъчно правно основание за предсрочно прекратяване на мандата на неговия управител. Аз ще обърна внимание само на едно от тях, на реализираната инициатива на д-р Цеков за въвеждане на лимит за съответните медицински пътеки в болниците, в болничната и в доболничната помощ. Това е грубо нарушаване правата на здравноосигурените лица. От друга страна то води до преразход в болниците.
На заседание на Комисията по здравеопазването миналата седмица д-р Цеков представи устна справка за състоянието на Касата. Макар така представена, в този вид, от справката стана ясно, че има несъответствие между цифрите, които представи управителят, и действителното състояние на Касата. Фактът, че почти всички съсловни и пациентски организации искат оставката на д-р Цеков, е показателен за стила и метода на неговото управление.
Фактът, че Българският лекарски съюз отказва да подпише Рамковия договор със Здравноосигурителната каса сочи и взаимоотношенията между тези организации. Прекъсната е всяка връзка и комуникация между Националната здравноосигурителна каса, между съсловните пациентски организации, както и между Министерството на здравеопазването.
Пред медиите в телевизионно предаване господин Таушанов – член на Надзорния съвет и представител на пациентските организации, заяви, че членовете на Надзорния съвет са подвеждани при вземане на решение. Дори само едно от тези изложени нарушения дава правно основание за предсрочно прекратяване на мандата на управителя на Националната здравноосигурителна каса.
Затова, уважаеми колеги, аз ще подкрепя проекта за решение. Считам, че това е правилното решение, призовавам и Вие да направите това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, госпожо Нитова.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Мурджев.
КРАСИМИР МУРДЖЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Безспорно съществуват проблеми във функционирането на Националната здравноосигурителна каса. Бих казал, че тя е основният генератор на напрежението в системата на здравеопазването, поне през последните години. Този фактор ние не можем да го отминем просто ей-така.
Това напрежение възниква периодично, циклично. Забелязали сме, че то се повишава в края на всяка една календарна година и обикновено в първото тримесечие на следващата. Например изчерпването на направленията за специалисти в извънболничната помощ като че ли стана един закономерен цикъл. По този начин лишаваме пациенти, които са здравно осигурени, от правото на достъп до специалисти в извънболничната помощ. Едновременно с това ги принуждаваме да заплащат посещенията си при такива специалисти поради изчерпване на направленията.
Трябва да кажем, че болниците също са изправени пред заплаха от натрупване на задължения именно с въвеждането на тези задължителни лимити в тяхното функциониране – пациенти, които са планови, се връщат, а болниците лекуват спешните пациенти за сметка на своя финансов ресурс.
Разбира се, има и други дейности, които са игнорирани. Например за тази година за Фонд „Ин витро” за асистирана репродукция са отделени 15 млн. лв. До този момент, по-точно до 31 май 2013 г., от тези 15 милиона са изразходвани само 1 млн. 890 хил. лв. Това показва, че при наличие на двойки, нуждаещи се именно от такова лечение, този проблем е напълно игнориран от Касата. За амбулаторно наблюдение на пациенти с психични заболявания и кожно-венерически заболявания са отделени за годината 1 млн. лв., а до 31 май 2013 г. са усвоени 146 хил. 500 лева, което е по-малко от 25%. Това наистина доказва, че в управлението на Касата съществува несистематизираност и хаос.
Бяха изброени проблемите по отношение комуникацията със съсловните и пациентските организации.
Въпреки всичко трябва да подчертаем, че някои непопулярни решения, като например тези над 1 млрд. лв., които бяха взети от Касата и пренасочени незнайно в каква посока – разбира се, с благословията на тогавашния финансов министър Дянков, не трябва да пропускаме и неговата роля, така или иначе показаха, че Касата в определени моменти функционира като финансова пирамида от 90-те години – събира пари, а незнайно за какво ги харчи.
Затова се солидаризирам с мнението на колегите си народни представители, които говориха преди мен. Сигурно някъде или някой в обществото ще се опита да представи прекратяването на пълномощията на управителя на НЗОК като политическа чистка, но мисля, че това е обективна необходимост за подобряване работата на НЗОК, за възстановяване доверието в тази институция и на диалога със съсловните и с пациентските организации. На нас, като висшия законодателен орган в тази държава се пада отговорността да вземем правилното решение, за да предотвратим сътресенията в здравната система, които биха ни очаквали още в средата на годината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Има ли реплики към изказването на господин Мурджев? Не.
Процедура – господин Райнов, заповядайте.
ЕМИЛ РАЙНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Бих помолил да поканим заместник-министъра на здравеопазването Бойко Маринов Пенков в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Моля и за удължаване на времето за изказвания на парламентарните групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Да, това вече е факт, след като го поискахте.
Подлагам на гласуване процедурното предложение да бъде поканен и допуснат в пленарната зала заместник-министърът на здравеопазването Бойко Пенков.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете господин Пенков в залата.
Нямаше реплики към изказването на господин Мурджев.
Изказванията продължават.
Има ли нови заявки за изказвания?
Доктор Нигяр Сахлим Джафер, заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Господин председател, моля за удължаване времето на групата.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми доктор Цеков! Предстои ни да вземем тежко и важно решение.
Изразявам съжалението си, че колегите от ГЕРБ днес не са в тази зала, за да изложат своите аргументи, своите позиции и своите становища.
Доктор Цеков, Вие днес нямате проблем със Здравната комисия. И да имате такъв проблем, той е най-малкият проблем. Имате сериозен проблем с Българския лекарски съюз, с Министерството на здравеопазването, с пациентските организации, с асоциациите на болници заради лоша комуникация, отказ от диалог, желание на всяка цена да наложите някои от решенията, някои от тях – лично Ваши, и от които на всичко отгоре се оказва, че се отказвате по рано или по-късно. Междувременно обаче тези решения са подложили на изключителни изпитания здравната система.
Доктор Пламен Цеков пое Здравната каса в изключително тежък момент. Нека да си спомним сериозния лекарствен скандал от средата на миналата година, скандала с бонусите, който доведе до политическото решение експертите да бъдат заменени с тежката политическа артилерия на ГЕРБ.
Признавам, че доктор Цеков е добър професионалист, добър лекар, мениджър, който е ръководил общинска болница с добри показатели. Това обаче се оказа недостатъчно да работи и да управлява добре Националната здравноосигурителна каса по определени причини.
Към настоящия момент имаме примери на отказване от решения, които вече бяха предложени от доктор Цеков, защото това е признание за грешка от негова страна – категорично.
На първо място, от няколко дни в медиите отново се предлага идеята, това е негова идея – лекарствата, особено скъпо платените лекарства, нови молекули, да бъдат заплащани от фонд на Министерството на здравеопазването. Доктор Цеков, нали Вие прехвърлите плащането на тези лекарства преди няколко години в Здравната каса?! Искането те отново да бъдат върнати в Министерството на здравеопазването е откровено признание, че това е било грешно решение.
На второ място, беше предложена методика, по която трябваше да се заплаща болничната помощ. Това създаде изключително напрежение в системата. Предупредихме Ви в края на миналата година, че тя ще създаде напрежение. В типичния си оптимистичен стил Вие казахте, цитирам по памет, че „Нищо нечувано и невиждано дотук няма да се случи”, че „Нищо ново не предлагате”. Българският лекарски съюз отказа да подпише методиката. Поискаха Ви оставката на няколко техни събирания. Въпреки всичко Вие продължавахте да твърдите, че няма проблем и никога не е имало.
Трети пример за признание за грешка и грешно управленско решение – оказа се, че се отказвате от методиката за заплащане на медицинските изделия и предлагате от месец август да има нова методика. Защо тогава създадохте още напрежение в системата, а после признахте, че всъщност тази методика не работи?!
Междувременно обаче – категорично, имаме и последствия от тези решения – Ваши решения, с които се отменя Наредбата за обемите и цените, което още повече усложни ситуацията с плащането на медицинската помощ.
Има решение на Комисията за защита на конкуренцията. Вие твърдите, че това решение, което отменя методиката за плащане на медицински изделия, няма задължителен, а препоръчителен характер. Това е Ваше тълкувание, което отново нанася щети на използването на публичните средства.
Без особени усилия мога да систематизирам осем несъответствия, които са изключително сериозни, смущаващи и по никакъв начин не мога да ги отдам на нечия оптимистична нагласа, несъответствие и разноговорене, различни позиции.
По Нова година заявихте, че няма излишък в бюджета на Здравната каса и в официални писма, и в отговори. Преди няколко дни заявихте, че в бюджета на Здравната каса за 2012 г. е имало 82 млн. лв. излишък, който не знаете какво да правите и как да харчите.
Второ несъответствие. Казвате, че няма неразплатени средства – казахте го в края на миналата година. Оказа се, че в началото на тази година със средства от този бюджет сте изплатили лекарства за месеците ноември и декември 2012 г. И ако можем да оправдаем изплащането на декемврийските суми, как ще обясните плащането на 44 млн. лв. от този бюджет, натоварвайки го с лекарства за месец ноември 2012 г., при положение че твърдяхте, че няма неразплатени и няма как да направите плащанията?!
Трето несъответствие. Заявявахте, че всичко е платено на болниците, а те твърдят и продължават да твърдят от началото на годината, че не им е платено.
Има един абсолютен куриоз: болница твърди, че е получила 7 млн. 400 хил. лв. за своята дейност от март до април 2013 г., а според НЗОК, и то според официална справка, официален документ, Вие сте им платили 6 млн. 700 хиляди?!
Още едно несъответствие. Казвате, че няма никакъв проблем с информационната система, твърдите го непрекъснато. Ежедневно Ви опровергават, че има проблем със софтуера и не може да се осъществява отчитането на дейността на болниците към Касата.
Твърдите, че всичко е наред в работата на Надзорния съвет, не се нарушават законодателната уредба и редът за вземане на решения. Членове на Надзорния съвет, представители на пациентски организации, участващи в работата на Надзорния съвет, твърдят, че се фалшифицират протоколи или се подменят такива. Много сериозно нарушение, което, разбира се, трябва да бъде доказано.
Твърдите, че няма проблеми с разходите, обаче изплащате 30 милиона повече в края на месец май за онколекарства, 25 милиона повече за дейността на болниците. Потвърдихте, че част от тези пари са взети от последното тримесечие от бюджета за тази година. А какво ще правят последното тримесечие? Очакваният дефицит по наши изчисления за лекарства ще бъде около 64 65 милиона. Оказва се, че има проблем с разходите.
Твърдите, че няма проблем с направленията. Ежедневно сте опровергаван и от пациенти, и от колеги, работещи в извънболничната помощ, че има проблем с направленията.
Твърдите, че няма проблем с прехвърляните дейности. Такъв проблем има, защото оказва се, че за ин витро – дейност, прехвърлена тази година от Министерството на здравеопазването към Касата, има разплащания само около 12%. Това е тезата и на пациентски организации. Има проблем и със заплащането на интензивната помощ. Мениджъри на болнични заведения заявиха, че тя не им е платена дори за първите месеци на тази година, а ние си спомняме как служебният министър от тази трибуна Ви молеше за още поне по 100 лв. към двойно намалените суми за изплащане на интензивна помощ.
Изводите, които се налагат от само себе си, че са имаме системно нарушение в принципите на Закона за здравното осигуряване. Напомням, че той беше променен – Народното събрание да избира управителя на Здравната каса. Дали е щастливо Народното събрание днес от това, че има такава възможност? Не, защото нито прозрачността, нито работата на Здравната каса стана по-добра, защото това не попречи за последните три години в тази зала да бъдат избирани четири управителя на Здравната каса.
На второ място, колаборацията между Министерството на здравеопазването и управителя на Здравната каса е от изключително важно значение. Изводът е, че когато и да се наруши тази колаборация, това създава сериозен проблем. Да припомням ли случая с предшественика на д-р Цеков – представител на една и съща политическа сила, влязъл в сложни взаимоотношения с министъра на здравеопазването от същата политическа сила, и се наложи смяната и на двамата, защото те не можеха да работят заедно. Така че оправданието, че днес ние тук най-вероятно ще вземем едно политическо решение, не са аргументирани. И в други времена ние се убедихме, че лошата колаборация, липсата на диалог създават системни проблеми.
Третият извод е, че методиката, прехвърлянето на дейности – нещо, което се случи и в периода на управление на д-р Цеков, може да създава напрежение. Прехвърлянето на дейности, които не бяха добре обезпечени, наруши правилата на пациентите, описани в няколко закона, да имат навременен и качествен достъп до здравеопазване.
Не е важно как се казва и как ще се казва управителят на Здравната каса. Важен е стилът на управление. Този стил, който беше налаган през последните три години и половина, беше към ликвидация, към промяна на смисъла на здравноосигурителния модел в България, за да бъдем днес свидетели на това, че Националната здравноосигурителна каса по определени причини е един от най-мощните монополи в държавата ни. И за съжаление е абсолютно формално управлението и надзорът, който уж се упражняват от Народното събрание над тази институция.
Аз мисля, че днес се чуха и ще се чуят още аргументи в полза на това, че в интерес на системата на здравеопазване е днес да вземем решението, което е предложено. Защото изводът е, че системата, договорните партньори и бюджетът на НЗОК няма да понесат още дълго това изпитание, на което са подложени. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Реплики има ли? Не виждам.
Други изказвания?
Госпожа Мая Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес обсъждаме предсрочното прекратяване на мандата на управителя на Националната здравноосигурителна каса д-р Цеков. Днес предстои да се произнесем със „за“ или с „против“ неговото отстраняване.
Нека да го кажа в самото начало – не защото, както самият той твърди, Цеков е член или не е член на ГЕРБ, не защото ние одобряваме или не одобряваме неговите политически пристрастия, а защото господин Пламен Цеков не си върши работата като управител на Националната здравноосигурителна каса. Защото той не управлява разумно и прозрачно нашите пари – парите на българските граждани, събрани от здравни вноски и предназначени за здраве, защото той не ги управлява в интерес на лекарите и на българските пациенти, така че да бъде изпълнена основната цел на здравното осигуряване, което е предмет на Националната здравноосигурителна каса, а именно, както е записано в чл. 4 от Закона за здравното осигуряване: гарантиране на свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ, свободен избор на изпълнител, сключен договор с районната здравноосигурителна каса.
Всъщност, уважаеми колеги, в Закона за здравното осигуряване има специално основание, специален текст, който визира случаи като настоящия. Това е текстът на чл. 19, ал. 4, т. 3 от Закона за здравното осигуряване, който казва, че предсрочното прекратяване на мандата на управителя на Националната здравноосигурителна каса става с решение на Народното събрание при системно нарушаване на неговите задължения.
Казвам всичко това в началото на моето изказване, защото Ви предлагам от всички аргументи и фрапантни нарушения, които бяха изложени от колегите, които се изказаха до този момент, да направим следния извод – дали е налице системно нарушение на задълженията на управителя на Националната здравноосигурителна каса; дали наистина той е предизвикал и е довел здравната система на практика до финансов колапс и до финансов фалит; дали хаосът и напрежението в здравната система, включително в доболничната и в болничната помощ, се дължи на негови действия, които могат да бъдат определени като системно неизпълнение на неговите задължения; да преценим дали всички тези факти, които бяха изложени от парламентарната трибуна, имат своето юридическо основание, което да доведе до прекратяване на мандата на д р Цеков, или пък става дума, както той твърди, за една определена партийна прищявка.
Нека да припомня, че според Закона за здравното осигуряване, управителят на Касата има за цел да организира и ръководи оперативно дейността на Националната здравноосигурителна каса в съответствие със закона. Целта на закона, както вече цитирах чл. 6 и чл. 4 от Закона за здравното осигуряване, е да гарантира свободен достъп на българските пациенти до медицинска помощ. Нека да преценим дали управлението на д-р Цеков е осигурило здравната система, задължителното здравно осигуряване да функционира по начин, който да осигури свободен достъп на българските пациенти до здравната система. Нека да преценим поне най-едрите факти и безобразия, които бяха изложени от колегите от Здравната комисия.
Да започнем с въведената по настояване на д-р Цеков методика за заплащане на болничната помощ. Методика, която въведе според него така наречените „прогнозни бюджети”, но на практика наложи изключително строги рестрикции и лимит на бюджетите на болниците не само по месеци, а и по заболявания, по клинични пътеки.
Оставям настрана опита на д-р Цеков да се прави на Господ, за да преценява кой, кога и от каква болест трябва да заболее, за да може да се лекува в системата на българското здравеопазване, но ще кажа, че по този начин, изчерпвайки лимитите на редица болници, българските граждани не получиха свободен достъп до медицинска помощ в избрано от тях лечебно заведение, защото просто в една част от населените места лимитите по определени клинични пътеки, за определени заболявания свършиха и пациентите трябваше да чакат следващия месец или да си търсят друго болнично заведение, за да се лекуват.
Вторият факт, който беше изложен от тази парламентарна трибуна и който се отнася до въведената по предложение на д-р Цеков методика за заплащане на медицинските изделия. Няма да навлизам в недомислиците на тази методика – само ще кажа, че Комисията за защита на конкуренцията я обяви за дискриминационна, за такава, която препятства свободния избор на пациента на медицински изделия, което пряко противоречи и с целта на здравното осигуряване – предмет на Касата, което цитирах допреди малко.
Следващото нарушение, което беше обявено от тази трибуна, следващата недомислица е именно предложението за постановление за цените и обемите на медицинските дейности. Впрочем това постановление и самите обеми и цени на медицинските дейности бяха отменени с решение на Върховния административен съд поради една причина – заради нарушена процедура, заради това, че д-р Цеков не спазва закона.
Законът беше нееднократно нарушен и по отношение на осъществяване на договорното начало, на взаимодействието със задължителните за Здравната каса, но не и за д-р Цеков, договорни партньори в лицето на Българския лекарски съюз.
По отношение упражняването на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. В началото ще кажа, че числата и данните изобщо, предоставени от д-р Цеков, са достатъчно оскъдни и достатъчно сериозно се разминават с данните, предоставени от изпълнителите на медицинска помощ, от болниците. Казано с други думи, едната от двете страни не казва истината – или д-р Цеков, или шефовете на болнични заведения, които твърдят, че продължават да не са си получили парите за изработеното до 31 май, впрочем законово задължение, което се нарушава от управителя на Касата – да се разплати до края на следващия месец с изпълнителите на медицинска помощ в резултат на предоставените от тях отчети.
Очевидно е нарушаван Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса! Очевидно тежко е нарушаван, защото преразходът в средата на календарната година е такъв, че застрашава функционирането на здравната система до края на тази година.
Не знам с кой от многобройните факти да започна, но най-сериозни са разминаванията по отношение на разходите за лекарства – любимо перо на Здравната каса, любимо перо – да се купуват все по-скъпи и по-скъпи лекарства. Такъв е случаят и с лекарствата за онкологично болни пациенти. Забележете, от 107 милиона планирани разходи за онкомедикаменти до момента са изразходвани 79 милиона! Сметнете, че преразходът е с повече от 30 милиона и че очевидно парите няма да стигнат.
Аз лично, макар че съм юрист, бих пренебрегнала и бих махнала с ръка, ако срещу този преразход стоеше адекватно осигуряване на онкологично болните пациенти с лекарства, но анализите показват, че за много повече пари, за 30 милиона повече са купени същите по обем лекарства и са лекувани същите по брой пациенти! Впрочем пациентите заплашват с протестни действия и са напълно прави, защото Здравната каса, българската държава е длъжна да гарантира тяхното лечение. Тук проблемът е не че са похарчени повече пари, а че са похарчени за неясно защо многократно оскъпени онкологични лекарства. Впрочем, както се говори, има няколко прокурорски проверки точно по отношение на оскъпяването на някои от лекарствата, които се разплащат от Здравната каса.
Преразход и недостиг на направления има и в системата на доболничната помощ. Отговорете ми: дали е в изпълнение на целта на закона лимитирането на направленията за лекар специалист и за медицински изследвания по начин, който да не позволи на пациентите да се лекуват своевременно?! В момента да си болен в България означава да изчакаш подходящото начало на подходящия месец, за да получиш направление за изследване, за да получиш направление за лекар специалист! Ти не можеш да се разболееш, когато се разболееш – трябва да се разболяваш по график и по възможност това да става в началото на месеца, за да можеш да си осигуриш достъп до медицинска помощ! Е, питам аз: това не е ли нарушение на закона?
Всъщност в резултат и на лошото планиране на бюджета на Здравната каса, и най-вече на лошото изпълнение на бюджета на Здравната каса на практика е поставено под въпрос и разплащането с болниците, с болничната помощ в края на тази календарна година. Тук ще отбележа, че за октомври и ноември са заложени нулеви бюджети на болниците, като се разчита на оперативния резерв на Касата, но една по-едра сметка на числата показва, че реално на болничната помощ са й необходими милиард и петстотин милиона, а са планирани милиард сто и петдесет. Какво ще се случи след месец септември, просто можем да гадаем и да предполагаме.
Следващият факт, който беше обявен от тази трибуна и който мисля, че е изключително сериозен – д-р Цеков харчи парите на Националната здравноосигурителна каса абсолютно непрозрачно и абсолютно безконтролно! Става дума за сума над 3 млрд. лв.! Става дума за огромни пари, които не са лични на господин Цеков, за да се разполага с тях както намери за добре – това са парите на българските здравноосигурени лица, които трябва да се разходват по прозрачен и отчетен начин.
Няма да коментирам абсурда на поведение, при което управителят на Касата отказва информация на министъра на здравеопазването, който според закона отговаря за здравната политика на българската държава; отказва информация на Здравната комисия. Той дойде да докладва състоянието на бюджета без числа и разчети, които да предостави на народните представители. Той оказва многократно информация на Българския лекарски съюз, който е договорен партньор на д-р Цеков, според Закона за здравното осигуряване. Той отказва информация на пациентските организации. Никой в държавата не знае как д-р Цеков харчи парите на здравноосигурените лица, защото това се случва непублично и непрозрачно.
На практика д-р Цеков се е докарал до състояние, в което никой, ама никой не желае да работи с него – нито съсловните организации, нито Лекарският съюз, нито Зъболекарският съюз, нито българските лекари, нито пациентските организации, нито министъра на здравеопазването, нито Здравната комисия, а днес въпросът се обсъжда и в Българския парламент.
Е, питам аз: чия е грешката – на всичките законови партньори на шефа на Здравната каса или на самия шеф на Здравната каса?
Всички тези лица искат оставката на д-р Цеков: иска я Българският лекарски съюз, Зъболекарският съюз, съсловните организации, пациентските организации, искат я болници, иска я Здравната комисия, искат я депутати не само в този, но и в предишния Парламент, искат я министри – не само сегашният, а и предишният.
Е, питам аз: кой стои зад управителя на Здравната каса и къде са стоящите зад него сега? Със сигурност зад него не стоят българските пациенти, нито техните организации, зад него не стоят българските лекари, нито съсловните организации, зад него не стои Министерство на здравеопазването, зад него не стои Здравната комисия, зад него не стои мнозинството в Българския парламент. Единствените, които стоят зад него, са неговите съмишленички – бившата здравна министърка Десислава Атанасова и бившата шефка на Здравната комисия в Парламента д-р Дариткова, но питам аз: къде са, д-р Цеков, Вашите съмишленички и защитнички? Даже те не събраха сили и най-вече аргументи да дойдат в пленарната зала и да кажат защо стоят зад Вас.
Аз мисля, че на тези въпроси трябва да си отговорите и сам. За нас става все по-ясно, че този инат да не си подадете оставката, като на практика Ви я иска цялата държава, че Вие просто имате мисия, и че Вашата мисия е да докарате до банкрут здравната система в края на тази година, да фалирате Здравната каса, да се създаде още по-голямо напрежение, ако това е възможно, в здравната система и да изкарате на улицата и лекари, и пациенти, което да се случи тази есен.
И пред нас, уважаеми колеги, в момента стои точно тази дилема – дали рискуваме да получим обвинението на д-р Цеков, д-р Дариткова и госпожа Атанасова или да поставим на риск живота и здравето на българските граждани, като оставим този управител на Здравната каса да продължи системно да не изпълнява своите задължения, да нарушава закона и да дофалира здравната система. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики към изказването на госпожа Манолова? Не виждам.
Други изказвания има ли, колеги? Не виждам заявки.
Доктор Цеков, заповядайте. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря, господин председателстващ, за дадената ми възможност да взема думата.
Благодаря и на народните представители, че все пак се сетиха, че и аз трябва да присъствам тук, когато се дебатира предсрочното прекратяване на моя мандат, макар че в 9,15 ч. ми се обадиха, все пак съм тук.
Аз не разполагам в момента с цифрите по бюджета, защото не бяха при мен, но пък за сметка на това Вие най-вероятно вече разполагате с тях, защото Ви бяха представени. Много интересна тема, но най-вече са ми интересни мотивите и чл. 19: за системно несправяне, неизпълнение на служебните задължения, и груби престъпления и още – там някак е квалифицирано по закона.
Тежки мотиви, които изречени от тази трибуна би трябвало да накарат всеки един на мое място да си направи харакири. (Оживление.) Само че правистите знаят, че когато има мотиви, трябва да има и факти, когато има факти, те трябва да бъдат подкрепени със съответните институционални проверки, заключения и констатации и да бъдат прикрепени към мотивите.
Това, което се предлага в момента на вниманието на българската общественост, не е това. Разбира се, аз знам, че не съм най-важната личност, дори не бих си и помислил и да се лаская, че в момента аз съм най-важният човек в тази държава, но когато се иска оставка трябва да е пределно ясно поради какви причини това се случва и да се даде възможност в хронология да се подредят фактите. Вие ми давате тази възможност.
По закон моето задължение е оперативно да управлявам Националната здравноосигурителна каса и да управлявам ресурса, който е гласуван от Националната здравноосигурителна каса, респективно бюджета, и с него да обезпеча всички дейности, които са разписани в законови и подзаконови нормативни актове. В тази връзка и съгласно тези изисквания се конструира и бюджетът на Националната здравноосигурителна каса, и въз основа на вече окончателно приетия бюджет се разработват методики и правила за приложение на този бюджет.
Ще започна първо от методиките, които са неразделна част от реализацията на бюджета на НЗОК. Те се приемат от Надзорния съвет по предложение на управителя, след това се предоставят на министъра на здравеопазването, който ги качва публично на сайта на Министерството на здравеопазването за публично обсъждане в 14-дневен срок и едва след това, ако няма възражения или корекции – ако има такива, те се правят и заминава към Министерския съвет, за да бъде обнародван.
Методиките, които няколко човека преди мен коментираха, всъщност са почти непроменяни от години назад. Те са строго фиксирани, съдържат в себе си такива атрибути, че дори и да искам, аз няма как да ги променя, защото те са ми зададени от бюджета на НЗОК.
След като станат факт методиките, на базата на тях ние изработваме правила, по които трябва да реализираме бюджета. Никъде в закона – нито за здравното осигуряване, нито за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, нито в Закона за лечебните заведения, никъде не е регламентирано, че в изграждането на тези правила участва Българският лекарски съюз. Именно тези правила станаха повод за различията между нас и тях.
Аз твърдя и сега, че правилата, които ние тогава бяхме приели, са много по-различни, много по-демократични и много по-отворени към изпълнителите на болнична помощ най-вече. Разбира се, краткият период, в който ние трябваше да ги подготвим и да ги внедрим, най-вероятно ни изигра лоша шега и ние не успяхме да убедим договорните партньори, че това е правилният начин и въпреки това някой каза, че било грешка и съм си признал. Въпреки това ние направихме корекция, която премахна онези моменти, които притесняват най-много мениджърите, но като цяло правилата в техния замисъл останаха и ги реализираме до настоящия момент.
Основната философия на тези правила беше, че ние трябва да се разплащаме с болниците навреме, така както сме го правили с всички останали изпълнители на медицински дейности – СИМП (специализирана извънболнична медицинска помощ), ПИМП (първична извънболнична медицинска помощ), фармацевти, дентална помощ.
Години наред болничната помощ в България заработваше повече от това, което й е предвидено по параграфи. Години наред имаше целогодишно напрежение в системата кога ще бъдат изплатени тези средства. В резултат на новите правила успяхме да създадем условия за анализ и прогноза на разходите в лечебните заведения за болнична помощ и съобразно средствата, които имаме, и възможните буфери по параграфи да се разплащаме с лечебните заведения за болнична помощ ритмично, така както сме го разписали в договорите с техните мениджъри. Към 31 май 2013 г. всичко, което е заработено от лечебните заведения за болнична помощ по клинични пътеки за медицински изделия, процедури 9 и 10 – това са „Интензивни грижи”, хемодиализа, е разплатено.
Да, имаме неразплатени средства – казах го в Здравната комисия, казвам го и сега. Имаме неразплатени средства за здравнонеосигурени родилки и пациенти, лекувани по клинични процедури 9 и 10 „Интензивни грижи”, но неосигурени. Тези средства трябваше да бъдат преведени от Министерството на здравеопазването на Националната здравноосигурителна каса и ние да ги разплатим на изпълнителите. Става въпрос за около 230 хил. лв., които са за около 300 лечебни заведения – всеки има различен дял от тези 230 хил. лв. Смятам, че не са сериозен проблем в момента на системата, но каквото е било необходимо от наша страна, ние сме го свършили.
Споразумението между нас и Министерството на здравеопазването съм го подписал в понеделник сутринта. Беше върнато от министерството първо аз да го подпиша, след това министърът и в момента е в Министерството на здравеопазването. Когато бъде подписано това споразумение, ще бъдат наредени средствата от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса, респективно ние към договорните ни партньори.
Всички приказки, че сме ограничили достъпа на българските граждани до медицински услуги, не отговарят на истината. (Шум и реплики.) Всички, които са искали да се лекуват в българските болници, са получили лечение и е заплатено за него. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Моля Ви, без реплики от залата. Все пак господин Цеков има право да се защити.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря, господин председател. Не смятам, че трябва да се защитавам. Аз изнасям фактите такива, каквито са. Ако те бъдат защита – да.
По отношение на регулативните стандарти, въведени са през 2006 г. от сегашния експерт на Лекарския съюз, тогавашен шеф на Националната здравноосигурителна каса, Димитър Петров, поддържани, подкрепяни в следващите 2007, 2008 и 2009 години по този механизъм. Наследих този механизъм и през годините, понеже е доказал относителна справедливост по отношение на гласуваните средства по параграф „Специализирана извънболнична медицинска помощ” и потреблението на населението на тази помощ, аз също го подкрепям. Нещо повече, осигурихме в началото на тази година в стартовия бюджет за СИМП близо 7 милиона повече спрямо миналата година. Ако видите отчета за изпълнението към 31 май, сравнен с миналата година, ние сме дали приблизително 2 милиона повече, цитирам по памет: „Четиридесет и четири милиона лева тази година за първото тримесечие срещу 41 милиона и нещо за първото тримесечие миналата година.” Тоест за мен тезата, че сме ограничили достъпа на пациентите до специализирана извънболнична помощ, е несъстоятелна.
Да, наистина ако трябва да премахнем тотално ограничението, тоест да имаме широко отворена врата, трябва да премахнем и ограничението в бюджета. Ако сега за СИМП имаме 178 млн. лв. годишно, трябва да ги направим 300 или 400 – не знам, никой не знае колко може да достигне сумата.
По отношение на онколекарствата, много сериозен въпрос. Притеснява ме преекспонирането на темата в посока, която може да стресира онкоболните в България и допълнително да утежни и без това най-вероятно тяхното недобро физическо, а може би и психическо състояние.
Защо сме заложили 90 млн. лв. миналата година? Бюджетната процедура стартира в средата на годината, тоест в този период. Тя се прави на база изпълнение за първото полугодие, прогнозираме евентуално годишния размер на бюджета и го залагаме такъв за следващата година. Миналата година на полугодието Националната здравноосигурителна каса беше изразходвала 45 млн. лв. за онколекарства, умножени по две, това прави 90 млн. лв. Това заложихме и ние в бюджета. Разбира се, през второто полугодие започна постепенно нарастване на консумацията на онколекарства и от 7, 8 милиона средномесечно отидохме към 10, 11 милиона. Резонно, предвид обстоятелството, че преминавайки към НЗОК на тази дейност, отпаднаха всякакви ограничения, тоест всеки български гражданин трябваше и получаваше необходимата болнична помощ и за онколечение.
Знаехме още миналата година, че няма да издържим с 90 млн. лв., това вече ни беше ясно в месец ноември. (Шум и реплики.) Но пък в нито един от случаите, когато сме анализирали и дебатирали ситуацията, не сме си поставяли пред нас задача, че трябва да ограничим потреблението. За нас беше важно да намерим ресурс, така че българските граждани да не се чувстват застрашени. Знаехме откъде можем да го вземем. Очаквахме преизпълнение, преразход по този параграф и още след първото тримесечие алармирах Надзорния съвет и му предоставих информация по отношение изпълнение на бюджета. Тогава отчетохме, че от 11 милиона средномесечно имаме ръст с около 3 милиона средно месечно, което на годишна база означаваше, че може би ще има около 36 милиона преразход. (Шум и реплики.) Започнаха проверки в онкоцентровете, за да видим на какво се дължи този преразход. Констатациите от тези проверки бяха, че зад цифрите стоят пациенти, които са получили съответното лечение.
Няма да продължавам да обяснявам надълго и нашироко какво сме предприели и по отношение на онколекарствата. Ще се спра само на момента, в който при поредния дебат с представители от онкологичните центрове – национални консултанти по онколечение, и в Надзорния съвет, в резултат на дебата и предоставена от нас информация, че имаме около 10 топ медикамента, които генерират изключително висок разход за нашия бюджет, трябва да се търси евентуално помощ от държавата с формиране на отделен фонд, който да поеме само тази прицелна терапия, но не и да връщаме механизма обратно в Министерството на здравеопазването, защото си даваме сметка, че това ще е отстъпление спрямо здравето на българските граждани.
Към настоящия момент защитавам тезата, че бюджетът на Касата е балансиран и стабилен.
Очаквах, че в дебата днес ще има и представител на Министерството на финансите, защото това е институцията, която ни мониторира и която е напълно наясно с движението по нашите сметки, с нашите разходни пера и разходни тавани.
През месец май проведохме среща с Министерството на финансите, на която обсъдихме състоянието на бюджета, евентуалния преразход в болничната помощ – на какво се дължи и възможните механизми това да бъде компенсирано, и дали бюджетът може да издържи. Отчете се, че спрямо изпълнението на предходни години, ние се движим с около 2% по-долу в преразход, отколкото в останалите години. Има достатъчно пари по различните бюджетни параграфи и не се наложи да пипаме големия резерв на Касата в средата на годината, както първоначално го бяхме предвидили и заложили. Тоест към настоящия момент бюджетът от 269 млн. лв. е непокътнат и стои.
Нови дейности. Някой каза, че е трябвало да се противопоставя на преминаването на новите дейности в Касата. И сега съм на мнение, и тогава бях на мнение, че всичко що се касае до лечението на българските граждани, веднъж завинаги трябва да премине в една институция, да достигне максималните си разходни тавани, за да можем да правим по-прецизни прогнози и да отговорим на очакванията на българския народ за адекватно и достатъчно лечение.
Не е вярно, че имаме провал с Програмата „Инвитро”! Не е вярно! Повтарям пак – не е вярно! Ние сме разплатили толкова, колкото са заявили договорните ни партньори. Ако има финансист, който ми каже, че ние трябва да платим нещо, което не е заявено и фактурирано при нас, моля да ме обори. Не е вярно, че в интензивното лечение ние също не плащаме! Казах Ви: не сме платили само за здравно неосигурените поради вече изтъкнатите аргументи.
Ваксините, които преминаха при нас, вървят по начина, по който са били и миналата година. Мога да успокоя народното представителство, а и човека, който след мен ще заеме поста шеф на Националната здравноосигурителна каса, че до настоящия момент от 35-те милиона лева, предвидени за ваксини, ние не сме изразходвали нито един лев. В държавата имаше значителен запас от ваксини за първото полугодие, още не сме го привършили, а някои ваксини имаме и до края на годината. В момента имаме липса на две ваксини в някои регионални здравни инспекции – пентаксин и тетраксим, мисля, че беше. Имаме сключени договори с доставчици на тези ваксини, преминали по процедурата на голяма обществена поръчка – договорени цени, по-ниски от тези, които бяха в Министерството на здравеопазването. Това са лесно проверими, доказуеми факти, защото има подписани договори и лесно съпоставими цифри. Тоест трите дейности, които ни бяха вменени от Министерството на здравеопазването или от Народното събрание респективно, ние сме ги реализирали както е предвидено по закон, без да доведем до нарушение на тези процеси.
Някой каза за диспансеризацията на психично болните – имало 147 хил. лв. минус, само изплатени. Толкова са отчетени – 147 хил. лв.! Толкова са отчетени! Ако бяха отчели 200 хиляди, щяхме да им платим. Този 1 млн. лева е заложен на база изразходвано в предходната година. Това е информацията, която ми е подало Министерството на здравеопазването.
По изпълнението на бюджета към настоящия момент ние нямаме сериозни притеснения. Имаме очаквания и сме декларирали къде нещата ще бъдат по-различни от това, което сме предполагали. Това са онколекарствата и болнична помощ.
В частта за първичната извънболнична помощ дори имаме неусвояване на средства. Тази година там заделихме повече средства за дейност след разговори с представители на фамилните лекари и с тяхното ръководство, защото те са на мнение, че на фамилните лекари трябва да им се заплаща повече за дейност, отколкото за капитация. Тази година се опитахме постепенно да прекършим тенденцията, която беше през миналите години – да се настоява непременно само за капитация, а да отидем и към реализация на повече средства за дейност, защото това е механизмът, чрез който активно се издирват пациентите и изпълнява ролята на профилактика.
По отношение на цялостната бюджетна рамка. Няма нормативен документ, няма нито едно указание, нито един поднормативен документ – законов или какъвто и да е друг документ, който да регламентира дейността на Касата и аз да не съм спазил. Това го доказаха всички институционални проверки от оторизирани от държавата органи да ни проверяват – три пъти миналата година Сметната палата. Наистина Прокуратурата, когато влязох в Касата, вече работеше по казуса за повишаване цените на медикаментите. Този процес на обследване на причините, довели до повишаване на някои медикаменти, приключи при мен и в резултат на това едно от първите ми действия беше да променим Наредба № 10, в която въведохме регламентацията, че Националната здравноосигурителна каса не може да договаря цени за онколекарства по-високи от тези, които са били договорени в Министерството на здравеопазването в предходната година. Направихме това, но ефектът, който очаквахме да постигнем, не се реализира, защото самият механизъм на договаряне и регистрация на цени в България е извън правомощията на Националната здравноосигурителна каса. Когато една фирма веднъж вече е регистрирала пределната си цена в Комисията по цени и реимбурсация към Министерството на здравеопазването и е спазила всички законови механизми, много трудно е да я накараш доброволно да намали цените си. Въпреки това някои фирми намалиха цените си и тогава постигнахме намаление на разхода в онколекарствата около 500 хиляди, но на фона на 116 млн. лв. това беше незначителна сума, но все пак сума!
За периода от година и малко повече, откакто аз управлявам Националната здравноосигурителна каса, включихме редица нови заболявания, редки заболявания, които преди оставаха извън обхвата на здравното осигуряване. В резултат на това и на тази политика тази година добавихме нови осем заболявания, които допреди няколко години беше немислимо въобще да бъдат финансирани, когато разходът за редки заболявания беше 15 милиона – сега достига 45 млн. лв.
Исках днес тук да чуя от хората, вносители на искането за предсрочното ми прекратяване на мандата, да представят категорични факти, че съм нарушил някои от законите. До тук аз не видях такъв документ или такъв факт.
Преминаваме на следващата тема – Надзорния съвет. Надзорният съвет се състои от девет човека – четирима представители на държавата, пет работодатели, синдикати и пациентски организации. По никакъв начин не мога да влияя върху вземането на решенията на надзорниците, поради простата причина че там има представители на различни организации с различни интереси и схващания и е обидно да се говори по техен адрес, че те са били едва ли не принуждавани от мен да вземат решения. Протоколите се подписват от всички надзорници, решенията се подписват от председателя на Надзорния съвет и ги качваме на сайта на Националната здравноосигурителна каса.
Проверихме в предходни години – съвсем избирателно, за да видим какви решения са качвани – не всички решения, които са вземани от надзора, са качвани. Може би са преценили, че най-важните, които касаят договорните партньори и представляват по-голям интерес трябва да бъдат качвани.
Още с встъпването си в длъжност обявих, че всичко, което прави Касата ще бъде публично и ясно. Опитал съм се да спазвам това нещо. Влезте в сайта на Касата и ще видите колко много материали има публикувани, включително за бюджетните разходи по пера, по лечебни заведения глобално за миналата година. Пак казвам – обвиненията, че не съм изпълнявал решения на Надзорния съвет, това гласи чл. 19, т. 3 – как се документира това нещо, дами и господа народни представители? Как се документира? Ще Ви кажа какъв би трябвало да бъде механизмът. Самосезира се Надзорният съвет по инициатива на председателя или на член от надзорниците, свиква се събрание по конкретната точка – да речем доктор Цеков не е изпълнил решение № еди-кое си – дебатира се, излиза се с решение, с което взема становище – изпълнил, не изпълнил. Ако не е изпълнил – защо и какви са мотивите? Нито едно такова решение Надзорният съвет не е приемал.
Нещо повече, за да има по-голяма прозрачност в работата на Надзорния съвет, в началото на моя мандат имах предложение залата да бъде оборудвана с микрофони, камери и синхронизиран запис, така че да няма разминаване между това, което говорят надзорниците, и това, което се пише в протоколите и от стенографите. Миналата година беше отхвърлено, но тази година, незнайно за мен, още от първото си заседание господин Таушанов каза, че не разбира документите. Аз не мога да твърдя защо той не ги разбира или каква му е подготовката, но тогава отново настоях да имаме видео и звуков запис. За мое щастие, от работодателската организация ме подкрепиха. Залата беше оборудвана, подобно на залите в Народното събрание с микрофони, с видеокамера с постоянен запис и със стенограф, който аз наех от Народното събрание допълнително, за да гарантираме прозрачност и професионализъм в този вид дейност.
Моите правомощия по отношение работата на Надзора се свеждат до това да подготвям докладни, да ги мотивирам и да ги предоставям на Надзорния съвет. Оттук нататък всичко е в ръцете на Надзора и решенията, които те вземат, стават след тяхно гласуване с минимум 5 човека от присъстващите. Тоест аз нямам никаква възможност да влияя върху техните решения и никога не съм го правил, никога не съм го и помислял, защото с решенията си Надзорният съвет до голяма степен ме е облекчавал и е подкрепял моите позиции. Да, имало е случаи, когато те не са били съгласни с моите позиции, коригирали са ги, аз съм ги приемал и съм ги изпълнявал така, както са разписани.
Представете ми документ, в който е видно, че не съм изпълнил решение на Надзорния съвет! Нямате такъв документ! Нямате! Може да го имате след месец-два, когато влезете в Националната здравноосигурителна каса и решите да правите нещо, може да има такъв документ, да си изфабрикувате, но в момента няма такъв документ.
Що се отнася до работата ми с институциите, в продължение на една година, до идването на министър Таня Андреева, аз не съм имал никакъв проблем с комуникациите с нито една от институциите в България – нито с прокуратурата, нито с Министерството на здравеопазването, нито с Министерството на финансите. Дори когато се промени кабинетът на ГЕРБ и дойде служебното правителство, имахме среща с министъра на здравеопазването тогава. Отправи ми публична покана за среща от ефира на Българската телевизия. Видяхме се, уточнихме нещата и заработихме така, както сме работили и преди – в името на българските граждани.
Няма доказателства, че аз съм нарушавал законите на България. Няма доказателства, че не съм изпълнявал решенията на Надзорния съвет. Няма доказателства, че системно не съм изпълнявал служебните си задължения, когато в разстояние на почти една година не съм излизал от Националната здравноосигурителна каса. От месец февруари досега не съм излизал нито един почивен ден. Нямам подуправител, работя сам към настоящия момент. Цялата документация минава през мен, всички подписи. И по закон е така – финансовите документи мога да ги подписвам само аз. Нямате такива доказателства. Нямате!
Аз не съм магаре на мост. Аз идеално разбирам каква е ситуацията в страната. Няколко пъти направих послание, че очевидно ние не сме от една идейна група, имаме различни схващания, макар че всички искаме да направим едно и също – да бъде добре за България, да бъде добре за гражданите, но нещата ги виждаме по различен начин. На мен ми е ясно, че трудно можем да намерим общ език, макар че в отделни срещи и разговори помежду си нямаме кой знае какви различия.
Аз не приемам и го казах: „Няма да приема за труд една година и три месеца, в който добросъвестно, съзнателно съм изпълнявал задълженията си, сега да се казва, че: вижте, системата е пред криза, защото Цеков ни управлява”.
Никога системата не е имала в средата на годината разплатени 100% задължения. Никога! Върнете се назад и погледнете. Аз съм в системата на здравеопазването като мениджър от 1999 г., когато имаше бюджетно здравеопазване. След това преминахме към касовото разплащане и винаги, винаги, най-вече в болничната помощ, винаги е имало проблеми с разплащането, защото никой не може да предвиди колко български граждани ще влязат в лечебните заведения за болнична помощ. С различен успех са разплащани средствата на болниците в края на годината – понякога на 100%, понякога на 70%, имало е и години, когато това не е успявало да се случи.
Средният доход на един фамилен лекар тази година, средният му приход на 1000 човека се е увеличил със 100 лева. Направленията при Специализираната извънболнична медицинска помощ (СИМП) също са увеличени. Показват ги цифрите, а цифровата технология е уникална. Тя няма цвят, няма окраска, няма идеология. Тя говори по един красноречив начин.
Не искам да влизам в политическия тон на говорене, защото не е моя работа да го правя, но данните, които съм Ви предоставил, са същите, които са предоставени в Министерството на финансите. Те са официални, аз заставам зад тях и отговарям за тях.
По повод на твърденията на работодателска организация, каквото и да значи това в областта на здравеопазването, че, виждате ли, ние сме му превели повече пари, пък на нашия сайт имало по-малко средства – една информация, която може да бъде манипулирана от различен ъгъл, в зависимост от това в кой период гледаш това, което е публикувано, и това, което си получил. Трябва да Ви кажа, че фактурите, спецификациите и окончателните сметки се подписват в регионалните здравноосигурителни каси. Това не го прави управителят на Националната здравноосигурителна каса. За да стигне за подпис до мен окончателната, глобалната сума за всички лечебни заведения, тя минава през няколко дирекции, съгласуватели и хората си слагат подписите.
Когато се атакува управителят на Националната здравноосигурителна каса, хората, които правят това, трябва да си дават сметка, че той работи в екип и зад него стоят хора, които имат съдби, имат чувства, държат на професионализма си. В крайна сметка, когато нещата дойдат при мен за подпис, аз подписвам нещо, което е проверено многократно.
Само за широката аудитория, като лека закачка – същият този човек, който твърди, че не му плащаме редовно, че сме му платили повече, в момента, в който бяхме в Народното събрание и тръбеше, че не сме му платили парите за месец май, спецификациите, които ни беше предоставил, бяха тотално грешни, тотално объркани. Ако аз трябваше наистина да вляза в неговия тон, трябваше да кажа: „Няма да Ви изплатим деветдесет и кусур хиляди лева, защото Вие сте ни подали грешни финансово-отчетни документи и няма да Ви платим”. Въпреки това нашите служители се обадиха на техните служители, дадоха им възможност да преправят справката и им беше изплатено в срок. Правим това с всички лечебни заведения, които имат проблеми.
Няколко думи за отчитането на лечебните заведения за болнична помощ. Ежедневното отчитане откога е? Може би хората от БСП, които са участвали в управлението, знаят. То не е от мен. Ежедневното отчитане е от повече от четири години. Беше въведено може би от 2008 г., говоря по памет. Разликата е в това, че никой не го спазваше.
Какво представлява ежедневното отчитане – щом приемеш пациент, подаваш го в системата и когато го изпишеш, трябва да го засечеш, да видиш, че е бил там. Когато приех поста констатирах, че в края на месеца, когато се отчитат пациентите, се появяват ЕГН-та на пациенти, които ги няма в ежедневните отчети. Изведнъж в базата данни се насипват огромно количество пациенти – 100, 200, 400. Откъде идва това нещо? Преработихме информационната система с нова функционалност и дадохме възможност да се правят седмични справки. Тогава казахме на лечебните заведения: искаме ежедневно да ни отчитате и приетите, и изписаните болни! Това е във Ваша полза, а не само за Касата, за да може ритмично, в планов порядък, да преценяваме колко пациенти са приети, какви суми са заложени, а от друга страна да можем да съкратим срока на отчетност. Сега е до десето число, мога да Ви кажа, че с новата система на отчитане онзиден, на 2 юли, имахме 98 пациенти с достоверност, на това, което е заработено в болницата 8 дни по-рано! Сто и четири милиона заработени по клинични пътеки. Разбира се, сега текат и процедури по доуточняване. Винаги има нещо, което е забравено. Някоя болница се сеща, че е пропуснала нещо – да добави някой пациент, или да й бъде платено медицинско изделие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Доктор Цеков, извинявайте, но тъй като наближава времето за редовната почивка, бихте могли да се съобразите с това, все пак. Не Ви прекъсвам, разбира се. Благодаря Ви.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Понеже много въпроси бяха отправени към мен ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Да, да. Това обстоятелство го отчитам.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Трябва да отговоря.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (КБ, от място): Цифри, данни и факти!
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Цифрите, данните и фактите ги има, те са предоставени на Комисията по здравеопазване, дадени са на Министерството на здравеопазването, имат ги.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (КБ, от място): Няма такова нещо! Това е поредната Ви лъжа! Хайде стига вече! Как не Ви е срам?!
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Извинете, госпожо Нигяр, имате ли информацията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Без реплики към народни представители.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Разбирам, че Ви се изчерпва търпението (шум и реплики от КБ и ДПС), но понеже се виждаме за последен път, ще ме изтърпите. (Шум и реплики от КБ и ДПС.) Знам, че Вие сте взели Вашето решение и знам, че по никакъв начин няма да го променя. Ще се опитам да приключа. Няма да променя по никакъв начин Вашето мнение. Както се казва с „хладен ум и желязно сърце” ще направите гласуването.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: С „хладен ум и горещо сърце” е Цветанов, а не ние!
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Управлявал съм Касата така, че когато изляза от нея, да не се срамувам. Ще изчакам човека, който Вие ще изберете, ще му предам дейността, ще му разкажа всичко, което сме започнали и което смятаме, че трябва да се върши. Ще му предадем дейността така, както подобава на нормални хора и ще му пожелая успех.
На Вас също Ви пожелавам успех.
Само една дума по отношение на съсловните организации. Единствената съсловна организация, която иска моята оставка, е Българският лекарски съюз. (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
Никоя друга организация не е заявила публично мнение. Имам лично обаждането на техните представители. Пациентските организации са минимум четири. Видях една организация. Всъщност тримата човека, които вчера застанаха в Министерството на здравеопазването, вървят в комплект от месец февруари.
Доктор Райчинов, с цялото ми уважение към него, е човек, който е много по-близък до Вашите идеи, отколкото до десницата ... (Шум, реплики и тропане по банките от КБ.)
През следващите месеци българските лекари ще разберат в каква посока ги тика доктор Райчинов.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (КБ, от място): Ние не Ви искаме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Моля Ви се, без реплики от залата!
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Приключвам, уважаеми дами и господа народни представители.
Ако на мен ми иска оставката Българският лекарски съюз, то има основание за това, защото аз се противопоставих на неговите желания да влезе в оперативното ръководство на Касата и да дирижира нещата. Запазих я и я съхраних за този човек, който ще дойде след мен, а той, ако желае, нека да преотстъпи това, което му се полага по закон, на Българския лекарски съюз.
Убеден съм, че Вие няма да го направите и Вашият представител няма да го направи, така както не го направи през 2007-2008-2009 г., тогава нямаше Национален рамков договор. Спомняте ли си, дами и господа, как тогава стана смяната на председателя на Българския лекарски съюз? Спомняте ли си, доктор Райнов? Стана с Ваша помощ!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Цеков! Доктор Цеков!
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (КБ, от място): Хайде без да ни заплашваш!
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Да, извинявайте, свършвам, г-н председател.
Стана с Ваша помощ и с участието на доктор Райчинов. Интересно, че той сега отново е на гребена на вълната.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (КБ, от място): По каква тема говори този човек?!
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Наистина си тръгвам оттук с усещането за добре свършена работа в Националната здравноосигурителна каса. Ако Българският лекарски съюз ми иска оставката, вслушайте се в гласа на хората, които също искат Вашата оставка. Благодаря Ви. (Шум, смях и викове:”У-у-у” от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми дами и господа, това беше изказването на доктор Цеков.
Има ли заявки за изказвания? Има. Виждам, че и заместник-министърът също желае да вземе думата.
Давам почивка 30 минути, до 11,35 часа.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми народни представители, заседанието продължава. Има заявки за изказвания.
Къде е заместник-министърът, защото чух, че и Вие ще вземете отношение?
Народни представители желаещи да се изкажат?
Доктор Илия Баташки – заповядайте, имате думата.
ИЛИЯ БАТАШКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Колежки и колеги, днес станахме свидетели на една печална дискусия, за един печален край на едни печални действия, на печални управляващи, предизвикали големия трус в здравната ни система. Казано е: „Не съди, за да не бъдеш съден!”
Доктор Цеков, аз няма да Ви съдя, но усамотен във Вашия кабинет от шест месеца, без липсата и с липсата на подуправител, Вие неминуемо сте взели няколко грешни решения, за които чухме тук.
Не мога да не Ви спомена обаче, доктор Цеков, не че сте виновен, но че тези осем хиляди души – от Комисията за защита на дискриминацията за две години оттук назад – не са по ничия вина, освен по вина на ръководството на Здравноосигурителната каса, за което Вие сте отговорен. Това са онкоболни, за които знаете в каква степен се нуждаят от медицинска помощ. Вие знаете, че тези 100 милиона преразход за лекарства на онкоболни не се дължат на увеличения брой на онкоболните, а се дължат на увеличение на цените на лекарства, върху които трябва да повлияе Касата, а не както Вие се изразихте, че не може да влияние на механизма на ценообразуването.
Вие сте отговорен и за това, че липсват всякакви направления още в първите два месеца и тримесечието никога не свършва с нормалните необходими талони за прегледи в доболничната помощ. Това е обричане не на страдание, а на голям стрес за това какво ги чака болните. Наистина не само спешно болни се нуждаят от талони, но всеки, който има нужда от лекарска помощ, според Световната здравна организация, отива и я търси. Тридесет и пет процента от данните на Световната здравна организация казват, че само между доктора и пациента има някакво съгласие. Само в 35% от случаите! И за това отговорността на Касата е тази – да подсигури достъпността, за която говориха и други колеги.
Вие говорихте за ежедневно отчитане, това е много порочно. Вие имате слаб контрол по места и мога да Ви дам примери за болници, които в момента не разполагат, а Вие това не го знаете, защото Вашите подопечни долу не са Ви казали...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Баташки, моля да се ориентиране към приключване.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Свършвам.
Вие не знаете, че липсват апарати в болниците и те обслужват болните с ниско качество на лечебна помощ.
В крайна сметка, пасивната Ви позиция за това, че не направихте нищо – и Вие, и предишните ръководители, да върнете тези откраднати, от един пискливо говорещ заместник-министър председател, милиард и четиристотин на българския народ за здравеопазване; заради пасивната Ви позиция за тежкия артилерийски отстрел, който проведе Вашата министърка на 18-те болници, които Ви предизвикаха една малка икономика от 40 милиона годишно – Вие не трябва да сте спокоен, доктор Цеков, защото това влиза във Вашите задължения, а не във Вашите прерогативи, да търсите намаление на средствата за лечебна помощ в България.
Извинявам се, за пореден път, за строгия ми тон към Вас. Вие не сте виновен за това, което се случва. Виновни са тези, които ги няма в залата и които Ви оставиха, за да бъдете съден. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря и аз, и Ви моля да се съобразявате с времето.
Парламентарната група на Коалиция за България и Парламентарната група на Движението за права и свободи са изчерпали времето си. Имат време „Атака” и ГЕРБ, ако има желаещи за изказване – от тези групи не виждам.
Има думата заместник-министър Пенков. (Реплика от Пламен Цеков.)
Господин Цеков, не мисля, че трябва да правим разисквания и да влизаме в допълнителна дискусия, и без това групите нямат време, Вие имахте достатъчно време, изказахте се, групите си превишиха времето.
Заповядайте, заместник-министър Пенков, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тук съм, за да изразя становището на Министерството на здравеопазването относно предложението за освобождаване на доктор Цеков от поста управител на НЗОК.
Искам да Ви кажа, че ръководството на Министерството на здравеопазването категорично стои зад това предложение и смятаме, че е съвсем навременно. Според нас не бива да се отлага това решение по простата причина, че се блокира процесът в здравната система. Реално при липсата на диалог, при липсата на сериозна комуникация – не работят съвместни комисии, забавят се стандарти, забавят се нови методики, които трябва да бъдат уточнени сега, спира се договарянето. Въобще проблемът е много, много тежък и труден.
А извън това, да не Ви губя времето, но искам да споделя. Аз само преди месец бях директор на болница в София и слушайки разбрах, че би трябвало цяла година преди това да съм щастлив, доволен и много радостен. Ще Ви кажа, че не съм бил такъв по простата причина, че методологията за прогнозиране, която се въведе от НЗОК, едва ли не в един момент изискваше в началото на годината – до края на годината, ние да планираме поименно и по ЕГН точно кои хора, от какво ще се разболеят и кога ще постъпят в болница. Този начин на прогноза страшно много затрудни работата в болничната помощ.
Това, че получаваме редовно пари – да, вярно е, изплащат се, но заради така наречените „прогнозни бюджети”, които се оказаха нещо като окови, парите се бавят – примерно, да кажем, изравняват се на тримесечие. Болницата, която аз ръководех, редовно висеше с около 700-800 хил. лв., а това е точно Фонд „Работна заплата” за един месец. Така че нещата не са толкова цветущи.
Надявам се с този акт нещата да се подобрят, с новото ръководство Министерството на здравеопазването да заработи на пълни обороти. Нямаме време, остана ни само месец юли и месец август, за да можем да си свършим нещата и да върнем отново доверието на хората в системата на здравеопазването. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин заместник-министър.
Разискванията са изчерпани.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за предсрочно прекратяване на мандата на управителя на Националната здравноосигурителна каса Пламен Цеков на основание чл. 19, ал. 4, т. 3 от Закона за здравното осигуряване
Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 84, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 19, ал. 4, т. 3 от Закона за здравното осигуряване
РЕШИ:
1. Предсрочно прекратява мандата на управителя на Националната здравноосигурителна каса Пламен Цеков”.
Режим на гласуване.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Решението е прието, а с това и точка 8 от програмата за седмицата. (Ръкопляскания от КБ.)
Заповядайте за процедура.
ЕКАТЕРИНА ЗАЯКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Естествено е след освобождаването на управителя да предстои и избиране на нов управител, поради което предлагам на Вашето внимание:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, изслушване на кандидати за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса
Народното събрание на основание чл. 86, ....
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Само секунда изчакайте. В каква процедура предлагате това? Внесено ли е в Деловодството? (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
Тоест, първо трябва да предложите нова точка в дневния ред, която да се приеме от Народното събрание и след това да предложите съдържанието на тази точка.
Тоест Вие предлагате първо...
ЕКАТЕРИНА ЗАЯКОВА: Предлагам първо да гласуваме приемане на точка в дневния ред – Приемане на Решение за нови процедурни правила за издигане на кандидатури и изслушване на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли противно предложение за промяна в седмичната програма за работа? Не виждам.
Поставям на гласуване направеното процедурно предложение от госпожа Заякова за приемане на нова точка – Приемане на процедурни правила за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса.
Режим на гласуване.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.

Преминаваме към:
ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА ИЗБОР НА УПРАВИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА.
Моля Ви да докладвате.
ЕКАТЕРИНА ЗАЯКОВА (КБ):
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, изслушване на кандидати за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема следните процедурни правила за издигане на кандидатури, изслушване на кандидати и избор на управител на Националната здравноосигурителна каса:
I. Издигане на кандидатури и представяне на документи на кандидатите за управител на Националната здравноосигурителна каса.
1. Предложения за кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса се правят от народните представители от 4 юли 2013 г. – до крайния срок 12,00 ч. на 8 юли 2013 г. чрез Деловодството на Народното събрание до Комисията по здравеопазването, придружени с писмени мотиви.
Към предложенията се прилагат следните документи:
- автобиография;
- копие от Диплома за завършено висше образование;
- документи за допълнителни специализации и квалификации.
2. Предложените кандидати трябва да представят и документи, съгласно чл. 21, ал. 1 от Закона за здравно осигуряване.
II. Публично оповестяване на документите.
1. Предложенията и документите по т. 1 от Раздел „Издигане на кандидатури и представяне на документи на кандидатите за управител на Националната здравноосигурителна каса се публикуват на интернет страницата на Комисията по здравеопазването. Публикуват се също името и мотивите на народния представител, издигнал съответната кандидатура.
2. Публикуването на предложенията и документите по т. 1 се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. Всички данни в документите на кандидатите за управител на Националната здравноосигурителна каса, които са лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни, се заличават.
III. Изслушване на предложените кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса относно управлението на самата Каса.
1. Изслушването се провежда на открито заседание на Комисията по здравеопазването на 9 юли 2013 г. от 15,00 ч.
2. Комисията по здравеопазването изслушва допуснатите кандидати, като поредността се определя по азбучен ред според личните им имена по списък, който се съставя след постъпване на предложенията.
3. Кандидатите се представят от вносител на предложението – до 3 минути.
4. Лично представяне на кандидата, с възможност за допълване на данни от професионалната му биография и визията му за управлението на Националната здравноосигурителна каса.
5. Въпроси от страна на народните представители – до 2 минути.
6. Отговор на кандидата след изчерпване на зададените въпроси – до 10 минути.
7. За изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на интернет страницата на комисията.
8. Комисията изготвя становище от изслушването и го внася за обсъждане и гласуване от Народното събрание. Към него се прилага списък на кандидатите, подреден по азбучен ред според личните им имена.
ІV. Избор на управител на Националната здравноосигурителна каса от Народното събрание.
1. Кандидатите се представят поотделно и последователно по азбучен ред, съгласно приложен списък според личните имена на кандидатите от вносител на предложението – до три минути.
2. Провеждат се общи разисквания за всички кандидатури по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Гласуването се извършва явно чрез компютризираната система за гласуване.
4. Кандидатите за управител на Националната здравноосигурителна каса се подлагат на гласуване последователно, подредени по азбучен ред, според личните им имена по приложен списък.
5. Избран е кандидатът, който е получил най-много гласове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители.
6. В случай че двама или повече кандидати имат равен брой гласове, се провежда ново гласуване между тях при същите условия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заякова.
Ще ми дадете ли копие от това, с което запознахте залата?
ЕКАТЕРИНА ЗАЯКОВА: Заповядайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Откриваме разискванията по една извънредна точка в дневния ред, тя всъщност е точка девет.
Има ли желаещи народни представители за изказвания по Проекта на решение за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, изслушване на кандидати и избор на управител на Националната здравноосигурителна каса? Не виждам.
Закриваме разискванията.
Ще Ви помоля, госпожо Заякова, едно копие от проекта да предоставите в деловодството и към стенограмата.
Моля, режим на гласуване по проект на решение, което госпожа Заякова представи пред пленарната зала.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Проектът на решение за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, изслушване на кандидати и избор на управител на Националната здравноосигурителна каса е приет.
Искам да обърна внимание на вносителите, преди да сме приключили с тази процедура – госпожо Заякова, в текста на чл. 19, ал. 2 е казано, че предложения за избор на управител могат да се правят от парламентарните групи, а в проекта за решение се предвижда предложенията да се правят от народните представители.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Ще го направим от парламентарните групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Така че отменяме това гласуване.
Предлагам в т. 1 от проекта за решение да се запише, че предложенията се правят от парламентарни групи в срока, в който беше докладвано, в съответствие чл. 19, ал. 2.
Има ли коментари по този въпрос?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Навлизаме в конституционни дискусии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Това не са конституционни, а са законосъобразни. Не може с решения да се правят...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Да гласуваме...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Предлагам да гласуваме първо това предложение, че предложенията се правят от парламентарни групи и след това да приемем текста на проекта за решение.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване целия текст на решението с направената редакционна корекция в съответствие чл. 19, ал. 2 от закона.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Тази извънредна точка в дневния ред е приета.
Има ли други процедури за извънредни точки в дневния ред?
Не виждам.

Предлагам да се върнем към продължение на:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА ЗА РЕДА И РАБОТАТА НА КОМИСИЯТА ЗА КОНТРОЛ НАД СЛУЖБИТЕ ЗА СИГУРНОСТ, ИЗПОЛЗВАНЕТО И ПРИЛАГАНЕТО НА СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА И ДОСТЪПА ДО ДАННИ ПО ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ.
Да продължим вчерашните разисквания, постигнато е съгласие.
Заповядайте, господин Дъбов.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Благодаря, господин председател.
Господин председател, дами и господа народни представители! Вчера имаше кратка дискусия по чл. 8 във връзка с предложението на господин Бисеров, че когато се обсъждат законопроекти, заседанието на комисията не може да бъде закрито. Логично е, тъй като същите след това се разглеждат и в залата.
Във връзка с това ние предлагаме следния съгласуван текст по чл. 8, който да има три алинеи:
„(1) Заседанията на комисията са закрити. На тях присъстват освен нейните членове и сътрудници, единствено лицата, които изрично са поканени за изслушване, и то само за времето, в което се обсъждат темите от дневния ред, които се отнасят до тях.
(2) Народните представители, които не са членове на комисията, могат да участват в нейните заседания без право да гласуват в съответствие с принципа „необходимост да се знае”, съгласно чл. 39, ал. 3 от Закона за защита на класифицираната информация.
Не се допускат до заседания на комисията народни представители, които не са нейни членове, в случаите, в които:
– комисията осъществява контрол върху приключили преписки и приключили оперативни дела на службите за сигурност;
– комисията изслушва доклади за оперативната работа на службите за сигурност и за състоянието на отделни компоненти на националната сигурност;
– се провеждат изслушвания във връзка с действията на службите за сигурност относно специфични ситуации, свързани със сигурността на страната, индикации за гражданска война, индикации за преврат, при екстремистки и терористични прояви, масови безредици, масов вандализъм, масови умишлени палежи и грабежи, индикации за умишлени посегателства върху обекти на критичната инфраструктура и други;
– се обсъжда друга информация, подлежаща на класификация, като държавна тайна, съгласно Приложение № 1 към чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация.
(3) Участието на народните представители, които не са членове на комисията, в нейни закрити заседания, документите и тематиката, с които те са се запознали, се отбелязват в специален протокол, който се подписва от същите.
С нарочни решения на комисията отделни нейни заседания могат да бъдат открити.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Дъбов.
Всъщност Вие предлагате чл. 8.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Да стане с три алинеи, където се разглежда възможността и за открити заседания на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Това, което Вие предлагате и което прочетохте, е в ал. 2 с тирета.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Да, с тиретата, точно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Ще моля обаче след това експертите, които отговарят, да го направят във вид, който е подходящ за правилник, а не с тирета.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли някой желаещ да вземе отношение? Има ли желаещ да коментира така докладвания текст, който след като бъде приет, ще трябва да прочетем цялото решение с текста в него и то да се подложи на гласуване?
Моля, режим на гласуване за предложената корекция в сравнение с проекта, внесен в пленарната зала.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Редакционният текст, предложен от господин Димитър Дъбов, е приет.
А сега ще помоля целият проект за решение да бъде докладван пред пленарната зала и да гласуваме правилата за работа на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Представям Ви текста за Решение:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 2, т. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Утвърждава Вътрешните правила за реда и работата на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли желаещи да изразят отношение към проекторешението или към правилата, представени от председателя на комисията?
Господин Дъбов, аз водех вчера заседанието и Вие не прочетохте правилата, които са неразделна част от решението. Днес прочетохте само промените в т. 8. Моля да прочетете целия текст на правилата. Ако е удобно, и аз да ги прочета?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ (говори встрани от микрофоните): Те са раздадени вчера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Те са раздадени, но за целите на пленарното заседание трябва да бъдат представени от парламентарната трибуна.
Точка 8 вече е докладвана.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ:
„ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА
за реда и работата на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения
Чл. 1. Настоящите Вътрешни правила уреждат реда и работата на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения при Четиридесет и второто Народно събрание, наричана по-нататък Комисията.
Чл. 2. Комисията организира и осъществява дейността си въз основа на Конституцията, Закона за защита на класифицираната информация, Закона за защита на личните данни, Закона за специалните разузнавателни средства, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закона за въоръжените сили на Република България, Закона за електронните съобщения, Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както и настоящите Вътрешни правила.
Чл. 3. В съответствие с българското законодателство Комисията осъществява парламентарен контрол върху:
1. Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС);
2. Националната разузнавателна служба (НРС);
3. Националната служба за охрана (НСО);
4. Служба „Военна информация“ – МО;
5. Дирекция „Оперативно-технически операции“ – МВР;
6. Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ).
Чл. 4. Комисията се представлява от своя председател, а при отсъствието му – от упълномощен от него заместник-председател.
Чл. 5. Комисията провежда редовни и извънредни заседания, които се свикват от нейния председател и по искане най-малко на една трета от членовете й, или на председателя на Народното събрание. Заседанията се ръководят от председателя на Комисията, а в негово отсъствие – от определен от него заместник-председател.
Чл. 6. Председателят на Комисията обявява дневния ред за редовните заседания най-малко три дни преди тяхното провеждане по предвидените в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание начини. В случаите, когато се провеждат извънредни заседания, дневният ред за тях се обявява едновременно с насрочването им.
Чл. 7. Комисията заседава, когато присъстват поне половината от нейните членове. Ако след обявеното време за започване на заседанието кворумът не е налице, Комисията може да заседава и при наличния състав, когато той е не по-малко от една трета от всичките й членове. Решенията се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите членове. За заседанията на Комисията се води пълен аудиозапис и стенографски протокол. Членовете на Комисията се подписват в присъствен списък, който се прилага към протокола от заседанието.“
Член 8 го прочетох преди малко и го гласувахме.
„Чл. 9. Комисията прилага необходимите средства за защита на класифицираната информация, с която работи, включително по време на заседания. Председателят на Народното събрание осигурява защита на залата за заседанията на Комисията, като въвежда мерки срещу подслушване, запис и наблюдение.
Чл.10. Председателят на Комисията осигурява равен достъп на всеки неин член до цялата разполагаема в Комисията информация.
Чл. 11. Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения:
1. приема становища по годишните доклади и бюджетите на службите за сигурност;
2. обсъжда в предвидените в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокове разпределени й от председателя на Народното събрание законопроекти, проекти за решения, декларации и обръщения на Народното събрание и изготвя становища. Когато Комисията е водеща по законопроект, тя изготвя докладите за първото и второто му гласуване;
3. регулярно изисква тематични доклади за работата на службите за сигурност и за състоянието на отделните компоненти на националната сигурност;
4. организира изслушвания на настоящи и бивши служители на службите за сигурност, включително на техните ръководители;
5. извършва проверки за спазването на нормативната уредба и спазването на основните човешки права при извършването на операции на службите за сигурност;
6. разглежда и прави препоръки по целесъобразност във всички вътрешни нормативни актове на службите за сигурност, включително на тези, съдържащи класифицирана информация;
7. осъществява предвидения в Закона за специалните разузнавателни средства и в Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по:
а) разрешаването, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства;
б) разрешаване и осъществяване на достъп до данните по Закона за електронните съобщения, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни;
8. представя пред Народното събрание ежегодно в срок до 31 май доклад за извършената дейност по чл. 16, ал. 2, т. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който съдържа обобщени данни за:
а) разрешаването, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специалните разузнавателни средства;
б) извършените проверки и предложения за подобряване на процедурите за съхраняване и обработване на данните по Закона за електронните съобщения;
9. разглежда сигнали от граждани и техни организации, свързани единствено с нарушения от страна на служители на службите за сигурност, и предложения за подобряване на тяхната работа;
10. сезира прокуратурата и други компетентни органи, за противозаконни действия, установени в резултат на проверки на Комисията или на сигнали на граждани;
11. информира обществеността за резултатите от своята контролна дейност чрез писмени становища или изявления пред медиите.
Чл. 12. Комисията упражнява парламентарен контрол върху службите за сигурност за законосъобразност, както и целесъобразността на действията им, базиращи се на действащите стратегически документи за националната сигурност на Република България и сключените международни договори.
Чл. 13. Комисията може да осъществява пълен контрол върху приключили преписки и приключили оперативни дела. Комисията може да упражни контрол за спазване на процедурите, които са предвидени в законите и вътрешни правилници, по текущи оперативни дела на службите за сигурност.
Чл. 14. В работата си Комисията се подпомага от дирекция „Информация и анализ” в рамките на специализираната администрация на Народното събрание. Взаимодействието на Комисията с дирекцията се осъществява на основата на вътрешна инструкция.
Чл. 15. Председателят на Комисията може да привлича експерти по граждански договори.
Заключителни разпоредби
§ 1. Настоящите Вътрешни правила са приети от Комисията на основание чл. 16, ал. 2, т. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и влизат в сила след утвърждаването им от Народното събрание.
§ 2. За неуредените в настоящите Вътрешни правила случаи в работата на Комисията се прилага Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Дъбов.
Заявки за други изказвания има ли?
Подлагам на гласуване Проекта за решение за утвърждаване на Вътрешни правила за реда и работата на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, заедно с правилата, които са неразделна част от него и с вече гласуваната окончателна редакция на т. 8.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
С това Решението за утвърждаване на Вътрешни правила за реда и работата на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения е прието.

Преминаваме към девета точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ”.
Според предварителната ни програма това следваше да бъде втора точка от програмата за четвъртък.
Заповядайте за процедура, господин Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Госпожо председател, във връзка с точката, която започнахме, предлагам да гласуваме допускане в зала на господин Владимир Писанчев – председател на Държавна агенция „Национална сигурност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, да гласуваме допускането в зала на временно изпълняващия длъжността председател на ДАНС господин Писанчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете господин Писанчев в пленарната зала.
Да започнем с представянето на докладите на комисиите, които са разгледали законопроекта.
Господин Мерджанов, заповядайте да представите доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред по двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ДАНС. Единият е внесен от Сергей Станишев и Лютви Местан, другият е внесен от Цветан Цветанов и група народни представители.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, позволете да Ви запозная с докладите на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред:
„ДОКЛАД
Относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, № 354-01-21, внесен от Сергей Станишев и Лютви Местан на 14 юни 2013 г.
На свое заседание, проведено на 3 юли 2013 г. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, № 354-01-21, внесен от Сергей Станишев и Лютви Местан на 14 юни 2013 г.
На заседанието присъстваха представители на Държавна агенция „Национална сигурност” – Владимир Писанчев, изпълняващ длъжността председател; Валентин Трифонов, директор на дирекция „Борба с организираната престъпност”, и Ангел Риджаков, директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“.
Целта на предложените изменения на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” е да поясни текста на чл. 132а, отнасящ се до правомощията на държавния глава да изисква и получава анализи от ръководителя на агенцията по въпроси, свързани с отбраната и националната сигурност. Законопроектът гарантира всестранно информиране на Президента на републиката във връзка с възложените му конституционни функции и е съобразен с Решение № 23 от 25 септември 1998 г. по Конституционно дело № 14 от 1998 г.
Господин Писанчев изрази подкрепата си към законопроекта, като предложи в новата редакция на чл. 132а от закона анализите, предоставяни на Президента, да бъдат по въпроси, свързани със защитата на националната, а не и по такива, отнасящи се към отбраната, каквото е предложението на вносителите. Становището му е мотивирано от обстоятелството, че агенцията съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” извършва изключително действия по защита на националната сигурност.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Димитър Дъбов, Младен Червеняков и Хамид Хамид. Комисията се обедини около становището, че при второто гласуване на законопроекта, текстът на параграф 1 следва да се прецизира, като от него отпаднат думите „отбраната и”.
След проведената дискусия Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред единодушно предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, № 354-01-21, внесен от Сергей Станишев и Лютви Местан на 14 юни 2013 г.”
Докладът по втория законопроект:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, № 354-01-22, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 18 юни 2013 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 3 юли 2013 г., обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, № 354-01-22, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 18 юни 2013 г.
На заседанието присъстваха представители на Държавна агенция „Национална сигурност”: Владимир Писанчев – и. д. председател, Валентин Трифонов – директор на дирекция „Борба с организираната престъпност”, и Ангел Риджаков – директор „Правнонормативна дейност”.
Законопроектът цели да възстанови правното положение, съществувало до 14 юни 2013 г., когато бяха обнародвани последните промени на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”.
В дискусията по законопроекта взеха участие народните представители Димитър Дъбов, Младен Червеняков, Хамид Хамид и Рушен Риза.
Народният представител Димитър Дъбов изрази становище, че законопроектът представлява връщане назад по отношение на наскоро въведените реформи в сектора, поради което същият е нецелесъобразен и не следва да бъде подкрепен.
Народният представител Младен Червеняков предложи законопроектът да не бъде разглеждан заради отсъствието на вносителите от заседанието.
Народният представител Атанас Мерджанов, в качеството му на председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, уточни, че вносителите на законопроекта са били поканени по надлежния ред и че тяхното отсъствие не бива да възпрепятства работата на комисията.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 гласа „за”, без гласове „против” и „въздържал се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, № 354 01 22, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 18 юни 2013 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Сега ще дам думата на господин Димитър Дъбов – председател на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, да представи двата доклада на комисията по двата внесени законопроекта.
Заповядайте, господин Дъбов.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, № 354-01-21, внесен от народните представители Сергей Станишев и Лютви Местан на 14 юни 2013 г.
Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения на свое редовно заседание, проведено на 27 юни 2013 г., разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, внесен от народните представители Сергей Станишев и Лютви Местан.
По същество законопроектът има за цел да прецизира разпоредбата на чл. 132а от Закона за ДАНС, с оглед гарантиране правото на Президента на Република България да получава пълна информация, свързана с отбраната и националната сигурност на страната при изпълнение на конституционните си функции.
Предлаганата промяна е в пълно съответствие с решенията и практиката на Конституционния съд на Република България.
Като взе предвид това, след проведени разисквания комисията предлага на Народното събрание да приеме законопроекта на първо гласуване според текста на вносителите.
Становището на комисията се прие със 7 гласа „за”, без гласове „против” и „въздържал се”.”
Доклад на Комисията за контрол над специалните служби по втория законопроект:
„Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения на свое редовно заседание, проведено на 27 юни 2013 г., разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 18 юни 2013 г.
По същество законопроектът има за цел да възстанови правните норми на Закона за ДАНС и свързаните с тях други законови актове отпреди измененията, направени от Народното събрание на 14 юни 2013 г.
При проведената дискусия присъстващите членове на комисията споделиха общото си становище, че е нецелесъобразно връщането на норми, по които законодателят се е произнесъл категорично с изменения преди по-малко от месец, и то преди ефектът от тези изменения да е настъпил с пълна сила.
Като взе предвид това, комисията предлага на Народното събрание да не приема законопроекта на първо гласуване.
Становището на комисията се прие със 7 гласа „за”, без гласове „против” и „въздържал се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Дъбов.
Откривам дебата по двата законопроекта – единият, внесен от народните представители Сергей Станишев и Лютви Местан на 14 юни 2013 г., и другият, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 18 юни 2013 г.
Уважаеми колеги, имате думата.
Имат думата и вносителите да представят законопроектите.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Няма смисъл – те са ясни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Изчаквам заявки за изказвания. Няма.
Ще подложа законопроектите на гласуване по реда на тяхното внасяне в Народното събрание.
Първо подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, внесен от Сергей Станишев и Лютви Местан на 14 юни 2013 г.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Сега подлагам на гласуване втория разглеждан законопроект, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 18 юни 2013 г. – и по този законопроект чухте становищата на двете комисии.
Гласували 70 народни представители: за 1, против 69, въздържали се няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за ДАНС, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители, не е приет.
Господин Мерджанов, заповядайте за процедура.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене да бъде съкратен на три дни, тъй като законът е кратък. Става въпрос за един-единствен параграф. Смятам, че това е напълно оптимално. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли обратно процедурно предложение? Не.
Подлагам на гласуване процедурното предложение направено от председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Моля, гласувайте
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение на господин Мерджанов е прието.

Преминаваме към следващата точка от нашата седмична програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В УВЕЛИЧАВАНЕТО НА КАПИТАЛА НА ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Вносител е Министерският съвет, 28 май 2013 г.
Постъпил е доклад от Комисията по бюджет и финанси.
Господин Кънев, заповядайте, за да представите доклада на комисията и постъпилия проект за решение.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
относно проект за Решение за даване на съгласие за участието на Република България в увеличаването на капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие, № 302-03-2, внесен от Министерския съвет на 28 май 2013 г.
На заседание, проведено на 3 юли 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа проект за Решение за даване на съгласие за участието на Република България в увеличаването на капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие.
На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите: Людмила Елкова – заместник министър, Женя Динкова – директор на дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество”.
Проектът за решение беше представен от госпожа Людмила Елкова.
На годишното си събрание, проведено на 14 и 15 май 2010 г., Съветът на управителите на Европейската банка за възстановяване и развитие е приел две решения – Решение № 126 и Решение № 128, с които основният уставен капитал на банката е увеличен с 50 на сто – от 20 милиарда евро на 30 милиарда евро.
Решението за увеличаване капитала на банката е взето в отговор на финансовата криза и на осъзнатата от акционерите необходимост от по-активна намеса на банката за насърчаване и подпомагане на възстановяването в региона на нейните операции. Увеличението на капитала включва 1 милиард евро под формата на внесен капитал и 9 милиарда евро, като платим при поискване капитал. До 13 май 2010 г. дяловото участие на България в капитала на ЕБВР е 158 милиона евро или 0,79 на сто, като страната притежава 15 800 акции.
Съгласно приетото от Съвета на управителите Решение № 126 от 14 май 2010 г. внесеният акционерен капитал (1 млрд. евро), се финансира чрез капитализиране на свободните резерви пропорционално на действителните дялове на акционерите от записания капитал на банката. В резултат на това дяловото участие на България от 0,79 на сто не се промени, а държавата записа допълнителни 798 акции и в момента има 16 598 акции.
Съгласно Решение № 128 от 14 май 2010 г. всеки от членовете на банката има право да запише определен брой допълнителни акции, който не надхвърля 42,857 на сто от броя на акциите, притежавани от него преди датата на влизане в сила на увеличението на капитала. Максималният размер платими при поискване акции, който България има право да запише, е 7113, всяка от които с номинал 10 000 евро, а платимият при поискване капитал е в размер на 71 130 000 евро. При записване на максимално разрешения размер акции, България ще разполага с 23 711 акции и ще запази дяловото си участие в капитала на 0,79 на сто.
На годишната среща на 10 и 11 май 2013 г. на Европейската банка за възстановяване и развитие в Истанбул, Съветът на управителите на ЕБВР е приел решение за удължаване на срока за записване на платими при поискване акции до 11 ноември 2013 г. или друга дата, ако Съветът на директорите определи такава, но не по-късно от 11 май 2014 г.
Към настоящия момент от 66 акционери на Европейската банка за възстановяване и развитие само девет, сред които и България, не са записали акции. Дяловото участие на България в капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие е намаляло от 0,79 на 0,55 на сто.
Записването на посочените по-горе платими при поискване акции е целесъобразно с оглед запазване позициите на България в Европейската банка за възстановяване и развитие, като държава – съучредител на банката и възвръщане на дяловото й участие в същата. Същевременно това ще създаде възможности за страната, съвместно с другите страни от Европейския съюз, да има определени преимущества и изгоди при провеждането както на общностната политика, така и за използване на банката за съвместни операции в страни, приоритетни за българската политика на развитие, каквито са Македония, Грузия, Армения, Молдова и страните от Западните Балкани.
След представяне и обсъждане на проекта за решение се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 9 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме проекта за Решение за даване на съгласие за участие на Република България в увеличаването на капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие, № 302-03-2, внесен от Министерски съвет на 28 май 2013 г.”
Подписано е от председателя на Комисията по бюджет и финанси – Йордан Цонев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Представете и решението на народните представители.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Предлагам да Ви запозная и с решението за гласуване:
„РЕШЕНИЕ
за даване на съгласие за участието на Република България в увеличаването на капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Дава съгласие за участието на Република България със 71 130 000 евро в увеличаването на капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие.
Решението е прието от Четиридесет и второто Народно събрание.”
Следва дата, подпечатено е с официалния печат на Народното събрание, председател на Народното събрание – Михаил Миков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Уважаеми колеги, имате възможност за изказвания по представения проект за решение и доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Има ли желаещи да вземат участие в дебата по този проект за решение? Не виждам.
Подлагам на гласуване представения проект за Решение за даване на съгласие за участието на Република България в увеличаването на капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие.
Моля, колеги, гласувайте.
Гласували 70 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 3.
Представеният проект за решение е приет.

Премиваме към следващата точка от седмичната програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА НАЛАГАНЕ НА МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ЗАПОВЕДИТЕ ЗА ПРЕМАХВАНЕ И ЗАБРАНА ПОЛЗВАНЕТО НА НЕЗАКОННИ СТРОЕЖИ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ЖИЛИЩНИ НУЖДИ В УРБАНИЗИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ, КАКТО И НЕЗАКОННИ СТРОЕЖИ В ДЪРЖАВНИ, ОБЩИНСКИ И ЧАСТНИ ИМОТИ НА ТЕРИТОРИИТЕ НА РИБАРСКИТЕ СЕЛИЩА, ИЗГРАДЕНИ ПО ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ.
Проектът за решение е с вносители Сергей Станишев и група народни представители и е внесен в Народното събрание на 31 май 2013 г.
По проекта за решение са постъпили няколко доклада на комисии – Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Временната комисия по правни въпроси и Комисията по инвестиционно проектиране.
Кой от председателите на комисиите желае да започне пръв представянето?
Заповядайте, господин Михалевски.
ДОКЛАДЧИК ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за налагане на мораториум върху заповедите за премахване и забрана ползването на незаконни строежи, използвани за жилищни нужди в урбанизираните територии, както и незаконни строежи в държавни, общински и частни имоти на териториите на рибарските селища, изградени по Черноморското крайбрежие
На извънредно заседание, проведено на 3 юли 2013 г. съвместно с Комисията по инвестиционно проектиране, Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди проекта за решение за налагане на въпросния мораториум.
В заседанието на комисията взеха участие: госпожа Жанет Жикова – началник на кабинета на министъра на регионалното развитие, и госпожа Милка Гечева – началник на Дирекция за национален строителен контрол.
Една от основните причини за предлагания проект за решение е, че в последно време са зачестили случаите на издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи – предимно използвани за жилищни нужди, които продължително време са ползвани като такива в резултат на бездействие от страна на компетентните органи. При изпълнението на заповедите за премахването на такива строежи не се отчитат последиците за обитателите им, включително и рискът за засегнатите лица да останат бездомни. Според мотивите на вносителите в практиката на Европейския съд за правата на човека са налице няколко случая на спечелени дела срещу държавата срещу подобни действия. Изложени са аргументи от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и от Протокол № 1 към Конвенцията относно правото на всяко физическо или юридическо лице мирно да използва своята собственост. Предвидените мерки в действащото законодателство не позволяват спазване на принципа за съразмерност и предварителна оценка на предприетите от държавата принудителни мерки. Това от своя страна обуславя необходимостта от приемане на законови мерки, с които да се прецизират разпоредбите от националното ни законодателство в областта на незаконното строителство и разрешаването на строителството.
В тази връзка се предлага в кратък срок да бъдат изготвени и внесени за разглеждане от Народното събрание пакет от законови промени, с които да се въведат допълнителни и ясни критерии за премахване на незаконни строежи, които засягат обществени интереси, както и изисквания към компетентните органи за извършване на предварителна оценка на последиците от премахването, риска за обитателите и предприемане на предварителни алтернативни мерки за преодоляване на негативните явления и облекчаване режима на разрешаване на строителството.
В хода на дискусията изказалите се членове на комисията подкрепиха предложения проект, като всички обърнаха внимание, че се касае за временна мярка, в срока на действие на която трябва да се намерят адекватни законодателни решения, които да съответстват на принципите на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и да бъдат съобразени с практиката на Европейския съд за правата на човека. Направени бяха и предложения за прецизиране на текста на мораториума, като в т. 1 от проекта за решение думите „жилищни нужди” се заменят с „постоянно обитавани като единствено жилище”, както и да се създадат нови т. 5 и 6 със следното съдържание:
5. Срокът на действие на мораториума по т. 1, 2 и 3 е до 30 ноември 2013 г.
6. Решението влиза в сила от датата на приемането му.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 9 гласа „за”, 0 „против” и 2 „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме предложения Проект за решение за налагане на мораториум върху заповедите за премахване и забрана ползването на незаконни строежи, използвани за жилищни нужди в урбанизираните територии, както и незаконни строежи в държавни, общински и частни имоти на териториите на рибарските селища, изградени по Черноморското крайбрежие.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Сега моля председателя на Комисията по инвестиционно проектиране да представи доклада на комисията.
Заповядайте, господин Костадинов.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Уважаема госпожо председател, колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по инвестиционно проектиране по Проект за решение на Народното събрание за налагане на мораториум върху заповедите за премахване и забрана на незаконни строежи, използвани за жилищни нужди в урбанизираните територии, както и незаконни строежи в държавни, общински и частни имоти на териториите на рибарските селища, изградени по Черноморското крайбрежие, № 354-02-13, внесен от народния представител Сергей Станишев и група народни представители на 31 май 2013 г.
Комисията по инвестиционно проектиране на свое редовно заседание, проведено на 3 юли 2013 г., на основание чл. 32 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, при наличието на кворум, разгледа проект за решение на Народното събрание, разпределен на комисията с разпореждане на председателя на Народното събрание № 350-01-79 от 26 юни 2013 г.
Заседанието бе проведено съвместно с Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Бяха поканени представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Дирекцията за национален строителен контрол, Камарата на архитектите в България.
От проведената дискусия се очертаха становища както в подкрепа, така и критични бележки по отношение на въвеждането на мораториум. Основните критики, изразени от председателя на Комисията по инвестиционно проектиране, бяха насочени към това, че мораториумът няма да изиграе практическата роля, която се предвижда, както и да има дисциплиниращ ефект по отношение на спазване на законовата дисциплина. Той подчерта в изказването си, че срокът от три месеца по проекта е крайно недостатъчен за промени в ЗУТ.
Представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Дирекцията за национален строителен контрол предупредиха, че и без мораториум държавните и общински органи, изпълнявайки закона, се съобразяват с нуждите на хората.
Народният представител Ахмед Башев се изказа в полза на мораториума, а народният представител Танев предложи в т. 1 от проекта да се добави и „сгради, които са в режим на търпимост”.
След станалите разисквания Комисията по инвестиционно проектиране с 6 гласа „за”, 2 „против” и 1 „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение, № 354-02-13, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 31 май 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Сега ще помоля някой от членовете на Временната комисия по правни въпроси да представи становището на комисията по предложения Проект за решение за налагане на мораториум.
Не виждам господин Бисеров, но това биха могли да бъдат или господин Янаки Стоилов, или господин Павел Шопов, или господин Хамид.
Заповядайте, господин Хамид.
ДОКЛАДЧИК ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители!
„СТАНОВИЩЕ
на Временната комисия по правни въпроси относно Проект за решение за налагане на мораториум върху заповедите за премахване и забрана ползването на незаконни строежи, използвани за жилищни нужди в урбанизираните територии, както и незаконни строежи в държавни, общински и частни имоти на териториите на рибарските селища, изградени по Черноморското крайбрежие, № 354-02-13, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 31 май 2013 г.
На свое заседание, проведено на 11 юни 2013 г., Временната комисия по правни въпроси обсъди внесения Проект за решение за налагане на мораториум върху заповедите за премахване и забрана ползването на незаконни строежи, използвани за жилищни нужди в урбанизираните територии, както и незаконни строежи в държавни, общински и частни имоти на териториите на рибарските селища, изградени по Черноморското крайбрежие, № 354-02-13, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 31 май 2013 г.
Проектът за решение беше представен от един от вносителите – народният представител Димчо Михалевски.
Той изложи, че в последно време изпълнителната власт предприема действия за издаване и изпълнение на заповеди за премахване и за забрана на ползването на незаконни строежи, които продължително време се използват за обитаване и съставляват единствено жилище за обитателите. При изпълнението им не се отчитат последиците от премахването на постройките, включително и риска за засегнатите лица да останат бездомни. Нерядко сградите, чието премахване се разпорежда, са ползвани от обитателите им за живеене в продължителен период от време, без да бъдат предприемани каквито и да било мерки от страна на държавата.
Наложително е да бъдат предприети законодателни мерки за прецизиране на разпоредбите от националното ни законодателство в областта на незаконното строителство за въвеждане на задължителни изисквания за преценка за съразмерност, оценка на последиците от премахването и забрана на ползването на тези строежи, и предприемането на предварителни алтернативни мерки за преодоляване на негативните явления.
Необходимо е да бъдат обвързани мерките по принудително премахване на незаконни постройки с предварителна оценка на състоянието им и когато бъдат квалифицирани като опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят, при издаването на разпореждане за тяхното премахване задължително да се определят алтернативни мерки за смекчаване на последиците от премахването им. Всичко това обосновава необходимостта от налагането на мораториум от Народното събрание върху изпълнението на издадените по реда на Закона за устройство на територията заповеди за премахване и за забрана на ползването на незаконни строежи, изградени в държавни, общински и частни имоти в урбанизираните и извън урбанизираните територии, използвани от обитателите им за жилищни нужди. С това решение Народното събрание ще задължи изпълнителната власт в кратки срокове да изготви и да внесе за разглеждане пакет от законови промени, с които да бъдат въведени ясни критерии за премахване на незаконни строежи, които засягат обществените интереси, като увреждат околната среда и защитените територии или застрашават общественото здраве и/или създават непосредствена опасност за живота и здравето на ползвателите и обитателите, както и изисквания към компетентните органи за извършване на предварителна преценка на последиците от премахването, включително и риска за обитателите да останат бездомни.
В хода на дискусията народният представител Павел Шопов изложи становище, че проектът за решение трябва да се раздели на два отделни проекта – по точка първа и по точка втора, тъй като не би следвало наболелият проблем с незаконните строежи в рибарските селища да бъде обсъждан едновременно с незаконни строежи, изградени в урбанизираните територии.
След представянето на проекта за решение, провелата се дискусия и последвалото гласуване с 6 гласа „за”, 2 гласа „против” и без „въздържали се” Временната комисия по правни въпроси предлага на Народното събрание следния
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за налагане на мораториум върху заповедите за премахване и за забрана на ползването на незаконни строежи, използвани за жилищни нужди в урбанизираните територии, както и незаконни строежи в държавни, общински и частни имоти на територията на рибарските селища, изградени по Черноморското крайбрежие
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
1. Спира изпълнението на издадените по реда на Закона за устройство на територията заповеди за премахване на незаконни строежи, изградени в урбанизираните територии, използвани от обитателите им за постоянно обитаване като единствено жилище.
2. Спира изпълнението на издадените по реда на Закона за устройство на територията заповеди за премахване на незаконни строежи в държавни, общински и частни имоти на териториите на рибарските селища, изградени по Черноморското крайбрежие.
3. Спира изпълнението на издадените по реда на Закона за устройство на територията заповеди за забрана на ползването на строежи по т. 1 и т. 2.
4. В тримесечен срок от приемане на това решение Министерският съвет да внесе предложение за законодателни промени с цел съобразяване на законодателството с принципа на съразмерност, предвиждане на алтернативни мерки и съобразяване с изискванията на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи при премахване и забраната за ползване на незаконно изградени сгради и постройки.”
Решението е прието от Четиридесет и второто Народно събрание и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Хамид.
Ще помоля някой от вносителите може би господин Михалевски да представи мотивите към проекта за решение, които са приложени към него.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги, защо е необходим този легитимен инструмент, наречен „мораториум”, който по същество дава отлагане, при това с последните предложения, лимитирано във времето до 30 ноември 2013 г., на заповедите, които дирекция „Национален и строителен контрол” е издала за премахване на сгради за жилищни нужди, използвани от техните обитатели с постоянен характер и като единствено жилище?
Причината е следната. Преди десет години българският законодател въведе така наречения „Институт на неузаконяемост на незаконното строителство”. Ще припомня за всички Вас, че тогава, близо след 105 години – от 1898 г., когато се прилага режимът на контрол за разрешаване на строителство в България, винаги до 2003 г. е съществувала под различна форма търпимост на сгради, които не са съответствали напълно на законодателната база към съответния момент.
Към 2003 г. обаче, поради факта че тази вълна е била прекалено огромна и е създадена практиката – първо да се строи, а после да се узаконява, тогавашният законодател – експертите в България, са предложили нещо много важно. Едновременно, създавайки невъзможността да се узаконява незаконното строителство, са облекчили до най-висока степен режимът на разрешаване на строителство. Ще припомня за Вас, че тогава, в този момент се въведе фигурата на строителния надзор, докладът за съответствие, с което наистина по много облекчен режим, бързина, достъпно за всички, гражданите и юридическите лица можеха да получат своето разрешение за строеж.
Десет години по-късно фактите показват, че режимът на разрешение за строителство е изключително усложнен от различни действия на различни по своя характер администрации – общински, държавни, агенции и прочее. Създадени са над 80 нови допълнителни изисквания по отношение на съгласуване, различни документи, които се изискват на гражданите и на юридическите лица. Всъщност това е основната причина, поради която дори и добросъвестни граждани и фирми, които извървяват пътя на разрешение за строителството на своите сгради и съоръжения, има голям риск за тях да изпаднат в статута на незаконен строеж. Припомням, че днес съгласно законодателството преди десет години, когато човек или фирма попадне в такъв казус, единственият изход е разрушаване на съоръжението или сградата.
Всъщност основната цел на мораториума е да си дадем изключително кратко време, в което да имаме волята, заедно с изпълнителната власт, да изчистим всички излишни съгласувателни утежняващи режима за разрешение на строителство. Това е основната цел на мораториума, а не узаконяването на който и да било. Да изследваме всеки един от казусите – те са близо 300 в момента. Трябва да бъдат изпълнени заповеди за премахване на жилищни сгради, по какъв повод и при какви обстоятелства е възникнал този статус на незаконното строителство за тези сгради, за да можем да извлечем от живота, от практиката решението за бъдещите законодателни проблеми.
Най-вероятно трябва да кажем ясно, че голяма част от влезлите в сила заповеди след прекратяване на срока на действие на мораториума на 30 ноември 2013 г. все пак ще бъдат изпълнени. Защото със сигурност не малка част от тях са нарушили закона в такава степен, която не подлежи на никаква амнистия. Но същественото е, че в тези случаи – аз не мога да кажа колко са на брой, но има такива, които поради липсата на един документ, дори поради незнание, че едно изискване, наложено от държавата, примерно да съгласуваш недеклариран местен паметник на културата, а ти не знаеш, че твоята къща е такъв местен деклариран паметник на културата и трябва да изтърпиш наказанието от същата държава, която е наложила това условие, да ти разруши къщата, респективно паметникът на културата. Затова си струват нашите усилия като законодатели, в крайна сметка да облекчим режима и всъщност да спрем и ограничим причината, която възпроизвежда нови и нови, десетки и стотици случаи на незаконно строителство.
Има още една причина, която е заложена като цел на въпросното решение, което след малко ще бъде подложено на гласуване, а именно ангажиментът на държавата към рибарските селища. Както по силата на Конвенцията за защита на правата на човека и различната практика на Европейския съд за правата на човека показва, че правото на дом и правото на поминък трябва да се съблюдават от държавите, и когато те налагат регулационни функции, да следят за тяхната съразмерност по отношение на защитата на обществения интерес и засягането на личния интерес на всеки един гражданин. В тази посока ние трябва да намерим решение. Конкретният повод е рибарското селище в „Ченгенез келе”, но то касае абсолютно всички рибарски селища по българското черноморско крайбрежие. Трябва да намерим решение, при което държавата, което не е свършила през последните няколко десетилетия, да даде онзи траен устройствен статут на тези селища, но единствено и само, подчертавам, при защита на обществения интерес, а именно че хората, които са се занимавали, занимават се и ще се занимават с поминък наречен рибарство, ще имат право да притежават сграден фонд, който съответства на техните необходимости да извършват този поминък, а не там да бъдат изграждани каквито и да е луксозни сгради за рекреация, отдих и прочие.
Това е целта на мораториума.
Той предизвика изключителен обществен дебат, дори беше акцентирано, че едва ли не неговата цел е да узакони незаконното строителство в ромските квартали. Тук искам да заявя съвсем открито, че целта и реализацията на проекторешението, което предлагаме, не е такава и няма да бъде такава.
Проблемът с жилищните нужди в ромските квартали е изключително огромен, по същество той е социален и изисква съвсем отделна политика и съвсем отделни решения. Не това е целта на мораториума. Този мораториум няма да решава такива въпроси. Разбира се, на нашето внимание, на законодателите, този въпрос трябва да стои и като общество ние тепърва трябва да се занимаваме с него.
Това са основните цели на предлаганото решение. Аз смятам, че и срокът, който лимитираме – може би това е един от първите мораториуми, за който си поставяме и краен срок за неговото действие, което е изключително дисциплиниращо. Надявам се заедно с всички Вас и с изпълнителната власт наистина в оставащите вече по-малко от 5 месеца за неговото действие да бъдем в състояние да изработим необходимите законови промени, да ги съгласуваме с обществото, да приемем съответните законови промени на съответните четения и действително към края на ноември те да бъдат факт, който, според мен, ще бъде един много добър знак.
Няма да изчитам отново цялото решение, госпожо председател. В доклада на Регионалната комисия отбелязах допълненията към точките, които бяха прочетени от колегата Хамид и смятам, че не е необходимо да повтаряме повече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Ще Ви помоля все пак да се уточните с господин Хамид, тъй като той представи и прочете Проекта за решение, така както е докладвано във Временната комисия по правни въпроси. Ако Вие правите корекции към основния текст ...
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ, встрани от микрофоните): Ако искате, да го прочета още веднъж с нашите корекции? (Дава Проекта за решение с корекциите на председателя госпожа Мая Манолова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Вие ги представихте с доклада. Това, което ще направим ние, приемайки Проекта за решение, е първо да гласуваме предложените от Вас корекции в т. 1 и създаването на т. 5 и 6 и след това ще гласуваме целия проект.
Откривам дебата.
Заповядайте за изказване, господин Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги, нека започна така: приемам, че мотивите на вносителите са били благородни, но да се позоваваме на конституционни права по повод друго извършено незаконно действие, както е направено в мотивите на вносителите, е притеснително.
Неприемливо е, че и първото действие на този парламент в областта на устройството на територията и строителството се предлага подобен мораториум. Битката с незаконното строителство не може да се води с отлагателни мерки. Трябва да приемем и това е факт, че Законът за устройство на територията беше замислен без процедури по узаконяване, именно за да се прекрати това получило в годините популярност деяние „незаконно строителство”.
В становището на Временна комисия, което чухме преди малко, е казано: „Не рядко сградите, чието премахване се разпорежда, са ползвани от обитателите им за живеене в продължителен период от време, без да бъдат предприемани каквито и да било мерки от страна на държавата”.
Последователно бе удължаван срокът за заявяване, доказване и така нататък на строежите, извършени, забележете, в отклонение от строителните книжа. Да не говорим за изцяло незаконно изградени строежи, в това число изградени върху чужда земя и върху чужди имоти.
Крайната мярка по събаряне и в момента е доста отдалечена във времето, да не кажа, че е толерантна като срокове и възможности. За да се стигне до нея, има последователно обявление, спиране на ток и вода, обявление, заповед за събаряне, обявление. Всички тези етапи са със съдебен контрол и съдебно произнасяне, съгласно чл. 222, 223, 224 и 225 от Закона за устройство на територията. Не можем да наричаме всичко това непредприемане на действия.
Да се твърди, че с 3-месечен мораториум, а сега и след предложените промени – 5-месечен мораториум, може да бъде решен проблем на гетата – нека да не казваме „циганските гета”, е несериозно.
Да, действително, съгласен съм с колегата Михалевски, циганските гета са сериозен проблем, но това е преди всичко дълбоко социален проблем и едва след това е проблем от полето на устройството на територията. Само на повърхността си той е такъв. Как си представяме за 3 или за 5 месеца да бъде променено законодателството? Това е крайно недостатъчно, така че да бъдат дадени необходимите решения, да бъдат задължени общините и съответно да изготвят необходимите подробни устройствени планове със съответните инфраструктурни мрежи. Тези планове да бъдат приложени, съответно инфраструктурни мрежи, и реализирани необходимите работни планове за инфраструктура, благоустрояване и така нататък.
Повярвайте ми, че ако има мораториум, то неговото действие трябва да бъде поне за 2 години, при това при оптимална организация и осигурено финансиране на всички тези неща.
Какво е състоянието с кадастъра? Да си зададем още един въпрос: Има ли кадастър за зона „А” и за зона „Б”, съгласно Закона за устройство на Черноморското крайбрежие? Няма! Ще продължим ли практиката да се готвят планчета за отделни плажове и за отделни имоти? Считам, че не бива да бъде продължавана подобна практика.
Възниква също така и въпросът: каква част от въпросните сгради – след това ще кажа за какви сгради става въпрос, имат положителна оценка за сеизмична осигуреност? Извършено ли е обследване на сградата? Осигурено ли е поемането на вертикалните натоварвания по височина до основите и включително достатъчна ли е етажната и общата коравина в хоризонтално отношение? Това не е мой каприз и мое изискване, това е императивно задължително изискване на Наредбата от 2007 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони. Чия ще бъде отговорността, при положение че с част от сгради или дори само една от сградите са опасни за експлоатация и при възникване на хоризонтално натоварване ще донесат рискове за здравето и живота на обитателите? Аз и сега, и като инженер конструктор, и никой в Колегията не би си позволил да допусне такъв риск.
Съответните браншови организации – и това е радостно, са изготвили проекти за цялостна нова уредба в тази посока, но да се обвържем с конкретен случай още при първото ни решение в тази сфера, ще означава да противопоставим много хора. От едните искаме проекти вече 10 години - след 2003 г., доказана собственост, съгласие на съседи, на общини и така нататък, съблюдаване на изключително тежките – понякога тук съм съгласен, норми. След това при минимални отклонения ги обявяваме за незаконни и така нататък.
Десетки хиляди са гражданите, които доброволно и отговорно са провели тези процедури след 2003 г. Почти им казваме с подобен мораториум, че те са могли да си спестят едно такова усилие. Всеки един от нас е бил свидетел и наблюдател на подобни незаконни действия. Дали са остъклявания, дали са барбекюта, покриви и така нататък.... Но все пак със Закона за устройство на територията, § 16 от Преходните и заключителни разпоредби се допусна едно разширено действие за търпимост на някои строежи, което дава възможности – и сега все още, да решим проблем от споменатия тип. Ще си позволя да прочета само два текста от закона:
„§ 16. (1) Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащи подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване.
(2) Незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 – 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата, нормативите...” и така нататък.
„(3) (В сила от 2001 г.) Незаконни строежи, оценени тогава като незаконни, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими и така нататък.”
Не мога да приема целево действие като такъв мораториум, защото всеки тук би могъл да даде пример за възникването на нови селища, нека така да ги наречем, от 10, 15, 20 къщи в рамките на две, три или четири години, а може и по-скоростно, също за живеене, също на нуждаещи се хора, също в абсолютно нарушение на закона. След като Законът за устройство на територията с измененията през 2012 г. даде възможност на кметовете на общините да се заемат с тези актове, нека да не се опитваме тук и сега да предрешаваме нещата, мисля, че това е чл. 224а.
Съгласно чл. 222, ал. 1, т. 11 от Закона за устройство на територията началникът на ДНСК издава заповеди за отмяна или изменение на заповеди на началниците на сега регионалните отдели на ДНСК, за които не е предвиден пряк съдебен контрол. Съгласно чл. 215, ал. 1 от същия закон индивидуалните административни актове по ЗУТ, отказите за издаването им и административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, могат да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождение на недвижимия имот. Жалбите и протестите се подават чрез органа, чийто акт се обжалва или протестира в 14 дневен срок от съобщаването му. За констативните актове на ДНСК, а сега и на общините след промените в закона, в зависимост от категорията на обектите - първа, втора и трета е в ДНСК, а четвърта, пета и шеста - в общините. Заинтересованите лица могат да подават възражение в 7-дневен срок съгласно чл. 224 и 224а от Закона за устройство на територията.
Тук се сещам още нещо. Вероятно Ви прави впечатление, че този Проект за решение за мораториум не прави по никакъв начин разлика между най-невинното отклонение при консумирането на някакво строителство и най-бруталното, най-грубото нарушение на закона.
Лично мен ме притеснява още нещо. Подобен мораториум и въобще подобни мораториуми и вета неизбежно биха могли да изкушат политици и администрация да действат и преценяват по целесъобразност. Страхувам се, че колективната ни зрялост не следва да бъде подлагана на подобни изкушения.
Бих желал да отбележа, че стремежът на Закона за устройство на територията, не посочвайки процедури по узаконяване, целеше постигане на тежест на норми на незаконно строителство. И строеж без книжа е незаконен строеж, и строеж в отклонение е незаконен строеж, и строеж изцяло в чужд имот е незаконен строеж. Ето защо не бива с единични актове на Народното събрание да се ангажираме за конкретния случай.
Конкретно за обектите. Към настоящия момент съгласно информацията, която ни беше предоставена от ДНСК, става дума за 250 броя влезли в сила заповеди. От тях за 34 броя Дирекция за национален строителен контрол е изискала от съответните общини, което е обичайна практика, проверка дали става дума действително за единствено жилище. Поради тази причина, поради времето, необходимо да бъде извършена подобна проверка, срокът е удължен до 30 септември. Ето ги трите месеца!
За всичките останали 216 броя обекти, за които се предполага, че са с жилищно предназначение, няма възлагане. Хипотетично във времето възлагането там може да бъде след пет, шест или десет месеца. Ако са поети обещания към избиратели, нека решаваме конкретните случаи с конкретни мерки, юридически съвети, разговори в общините и в институциите. Не мога да приема с първите си решения да дадем повод добрите ни намерения да помогнем да избирателите, примерно от Ченгене скеле, да ни стоварят облика на хора, борещи се за правата на закононарушителите и не се притеснявам да казвам, че тук става дума за закононарушители.
Още нещо. След като няма документи за тези строежи, нали си го представяте, възможно е при една проверка от специализираните органи те да бъдат ползвани по едно предназначение и веднага след приключването на тази проверка да бъдат ползвани по съвсем друго предназначение.
С предложеното решение – и това са причините лично аз да не го подкрепям, и няма да го подкрепя, ще удовлетворим очакванията на няколкостотин нарушители на закона, но ще предизвикаме справедливото недоволство на десетки хиляди други граждани, които са повярвали, че законът следва да бъде прилаган. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Уважаеми колеги, имате възможност за реплики към изказването на народния представител Емил Костадинов. Няма желаещи.
Давам думата на господин Шопов за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Без да се лъжем, това е реверанс към собствениците или обитателите на циганските къщи в циганските махали и нищо не е в състояние да скрие тази елементарна истина. Това е реверанс и от БСП, и ДПС към обитателите на такива жилища за подадените за тях гласове, защото освен с приказката, отдавна е така – „Ще Ви платим и оправим тока и водата”, една от лъжите или едно от предизборните обещания са: „Ще ви узаконим незаконните жилища”. Най-неприятното тук в случая е, че две съвсем различни хипотези, два съвсем различни казуса в обективната действителност се подвеждат под един знаменател и се прави опит да се мине с едно-единствено решение.
Съвсем различно е положението и съвсем различни са нещата в рибарските селища по българското Черноморие от незаконните жилища в циганските махали. Ако за рибарските селища, за хората и обитателите на тези жилища това е въпрос на поминък, това е въпрос на технология, начин, по който се лови рибата и се осъществява риболовството по българското Черноморие, то това за другите обитатели е начин на живот в продължение на десетилетия и се прави опит цялата тази порочна схема в българското общество и държава, която се осъществява десетилетия, да продължи от тук нататък и незнайно докога. Въпросът не е само в тези 300 случая, или около 300 случая – повече или по-малко, без значение.
Тук преждеговорившият господин Костадинов не е прав, че се касае само до тях. Въпросът е много по-сериозен, защото тук става въпрос за хиляди и хиляди случаи, които ще стоят пред обществото за решаване, защото ако 300 случая са констатирани, те са хиляди – тези, по които няма започнати производства, във връзка с които проблемът ще се хиперболизира.
Огромен е въпросът от вещноправна гледна точка. Това е абсурдно, недопустимо и парадоксално за мен – да се дават права на граждани, построили незаконно в чужди имоти, говорим за частни, говорим и за държавни. Тоест на практика ще се учредят с това, което се готви, защото това е първа стъпка – права върху държавни имоти на граждани, които ще черпят права от свое противоправно поведение и нищо друго. Защото, ако сега налагаме мораториум, явно е, че управляващите имат замисъла да продължат тази идея и да направят такива изменения в ЗУТ, съпътстващите закони и подзаконови нормативни актове, с които да се задълбочи един проблем, съществуващ десетилетия и всъщност да бъде отправен в небитието, в неговото нерешаване, в сферата на невъзможното българските градове и села да бъдат изчистени от тези незаконни сгради.
Проблемите са страшно много и те не бива да бъдат разглеждани отделно. Те трябва да бъдат разглеждани в съвкупност не само в юридически план, а и в психологически. Във връзка с това, че се правят доводи на базата на конституционни права или по въпроса за Хартата за правата на човека, също е страшна спекулация, абсолютно несъстоятелно – не можеш да черпиш права от противоправно поведение на човека или на хората. Това е абсолютен нонсенс, това е абсолютен парадокс в правото – да даваш права на хора, които всъщност действат противоправно и затова, защото са действали противоправно и са строили без строителни разрешения, да им даваш възможността, правата и оттам нататък не само права, а и право на строеж и собственост върху чужди имоти – и частни, и държавни. Защото ако държавата не си защитава правата, какво правим ние? Ние всъщност ограничаваме правата и създаваме опасност за правата на гражданите, върху чиито имоти такива граждани са построили къщи, обиталища или жилища. Знаем, че на много места, минете в Североизточна България и ще видите, има нахлуване, има завземане на чужди имоти и съответно строежи и пристройки, както някому е необходимо, без каквито и да е разрешителни, без каквото и да е правно основание.
Това, което говорихме и на комисиите, беше да се раздели въпросът. Ние от „Атака“, пак повтарям, сме абсолютно и безспорно за това да се признае такъв мораториум и да се уреди въпросът с рибарските селища, защото така са се свели нещата в десетилетията по отношение на риболова. Аналогично на това, че в земеделието гражданите имат възможност и право да изграждат селскостопански постройки, така и по Черноморското крайбрежие се изграждат такива селища и места, където се държат лодки, където се държат принадлежности, пособия. Там рибарите на място чакат пасажите да дойдат и затова трябва трайно да бъдат там, да бъдат уседнали – това е технология за осъществяването на една нормална законна стопанска дейност. Докато в първия случай се касае за нещо съвсем различно. А да не говорим кой носи риска, ако приемем този мораториум, ако поради естеството на подобни строежи станат нещастия – те се срутят, предвид на човешка небрежност или природни събития за това време на мораториума, защото в момента никой не носи отговорността, но с този мораториум нещата се променят и във връзка с отговорности.
Ние от „Атака“ правим предложения за отпадане на определени текстове.
Госпожо председател, аз ще Ви запозная с тях.
В заглавието да отпаднат думите „използване за жилищни нужди в урбанизирани територии, както и незаконни строежи“. Да отпадне изцяло точка първа, която касае строежите в урбанизираните територии, и в т. 3 да отпадне т. 1 и т. 2 да стане т. 1, разбира се, със съответните редакционни поправки – точки, запетаи и да бъдат редактирани текстовете в този смисъл, разбирате.
Представям Ви писмено нашето предложение и моля да бъде гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Имате възможност за реплика, господин Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (КБ, от място): За лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Ако ще коментирате част от изказването на господин Павел Шопов, или ще коментирате проекта за решение, коректно е да направите реплика.
Заповядайте, имате възможност за реплика – мисля, че ще бъде по-коректно. Искате лично обяснение. (Реплика от народния представител Емил Костадинов.)
Ако пестите време, Парламентарната група на Коалиция за България има достатъчно. (Реплика от народния представител Емил Костадинов.)
Добре, заповядайте, за лично обяснение.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Да спестя време на групата, но действително бях споменат от господин Шопов.
Аз нямам различия с господин Шопов по повод опасението, че проблемът не е в тези 250 констатирани обекта сега, тези 250 строежа. Да, проблемът може да хиперболизира и тези, които предстои да бъдат констатирани впоследствие, да го представят в много по-сложна светлина.
Също така считам, че противоправното поведение не бива да бъде толерирано, така че не бяхте прав да ме репликирате по този начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Шопов? (Реплика от народния представител Павел Шопов.) Добре, благодаря Ви.
Уважаеми колеги, за изказване има думата народният представител господин Башев.
Заповядайте.
АХМЕД БАШЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Проблемът с незаконното строителство има много страни. Той е проблем на общинската администрация, на държавната администрация, на гражданите, които са потърпевши от заповедите на ДНСК и общинските администрации, на съдебната система и много голям социален проблем. Аз бих казал, че е и политически проблем, даже в някои случаи и рекетьорски проблем. Ще чуете за какво става въпрос.
Оказа се, че в ДНСК няма регистър на незаконните строежи, поне така казаха хората от ДНСК вчера в комисиите. В избирателния район, от който съм аз – от Благоевград, има квартал в община Гърмен, в който живеят 800 роми и почти всички имат заповеди за премахване на собствените им къщи.
Първо, искам да кажа, че тези роми не са гласували нито за БСП, нито за ДПС.
Второ, те са собственици на земята с нотариални актове – земята не е нито общинска, нито държавна, тя е тяхна собственост. Има изработен регулационен план от общинската администрация.
Трето, забележете, има издадени удостоверения за търпимост на тези сгради от главния архитект на общината.
Четвърто, има заповеди за премахване на тези сгради. Пълно противоречие!
Затова ще подкрепя този мораториум, надявам се и Парламентарната група на ДПС да го подкрепи, защото големият социален проблем, който възниква пред общината – така пише в писмата на ДНСК и на Министерството на регионалното развитие, е тя да намери подслон за 800 човека. Малка община с 16 хил. души, без нито една жилищна сграда за отдаване под наем или нещо подобно, не може да направи това.
Защо казвам, че проблемът е политически и рекетьорски? Защото независимо, че тези хора имат необходимите документи, жалбите срещу техните сгради са подадени не от кой да е, а от председателя на общинския съвет на ГЕРБ в община Гърмен. На изборите той им каза: „Гласувайте за ГЕРБ, ние ще изтеглим жалбите си и ще премахнем заповедите за премахване на Вашите сгради“. Ето го проблема!
Как да не гласувам сега за този мораториум? Този мораториум е абсолютно необходим не само да спре тези заповеди, но и държавната администрация бързо да намери начин това положение да не съществува, защото то обслужваше бившата управляваща партия ГЕРБ и нейните структури по места. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Башев.
Има ли желаещи за реплики на изказването на господин Башев?
Заповядайте за реплика, господин Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Башев, мисля, че в момента изпадате в много тежки състояния на психиката. Всички помним в споменатия от Вас квартал в Гърмен, че лично Вие наредихте да бъде бутната незаконната църква на същите тези роми. Тогава нямахте нищо против да се бутат незаконни строежи, но изведнъж мнението Ви се промени – не знам защо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Друга реплика има ли?
Заповядайте, господин Стоянов.
РАДИ СТОЯНОВ (Атака): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Башев, доколкото знам Вие сте от групата на Движението за права и свободи и като такъв би трябвало да защитавате по равен начин правата и свободите на всички български граждани.
Мисля, че специално по отношение на конкретния случай тези роми могат като всеки български гражданин да търсят своите права по съдебен път. Не мисля, че специално за този случай трябва да ангажираме Народното събрание да защитава техния частен случай с мораториум, който нарушава правата на 99% от всички останали български граждани. Поправете ме, ако е така, но мисля, че в случая говорим за нарушаване на принципа на пропорционалност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Има ли желаещи за други реплики?
Господин Ахмед Башев може да отговори на двете отправени към него реплики в 3-минутна дуплика.
АХМЕД БАШЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, на втория въпрос искам да кажа, че само споделих с Вас казус, който е показателен за това как действаха предишните управляващи, по какъв начин караха ромите да гласуват за тях. Смятам, че тук няма какво да отговарям.
По-интересен е първият въпрос на колегата, който постави, за така наречената „черква“ в квартала в с. Гърмен.
Уважаеми колеги, в квартал „Кремиковци“, така се нарича кварталът в Гърмен, никога не е имало черква. Никога! Там хората са се заселили през 1960 г. В тяхната 50-годишна история никога не е имало черква. По-скоро искам да Ви кажа, че най-голямата черква в община Гърмен е в с. Гърмен и е построена с огромната помощ на община Гърмен, чийто кмет бях аз 14 години. (Ръкопляскания от ДПС.)
За така наречената „черква“ в „Кремиковци“ искам да кажа следното: за да не се спекулира по този въпрос, тъй като колега от ГЕРБ го постави още в първите заседания на Парламента и тогава нямах възможност да отговоря, сега е моментът. Една ромска фондация – „Интегро”, постави в квартала с разрешение на общинската администрация метална каравана за социален център, в който провеждаха здравни и образователни беседи. Този социален център стоя поне десет години в квартала. Преди няколко месеца същата тази ромска фондация, чиято собственост беше тази каравана, поиска от общинската администрация да премахне тяхната каравана, защото от нея се крадяло ток. Общинската администрация под ръководството на временно изпълняващия длъжността кмет на община Гърмен, тъй като аз бях вече депутат, премахна тази каравана по молба на собственика. Тук не става дума нито за незаконен строеж, нито за черква, а за временна постройка, която е премахната по молба на нейния собственик. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Башев.
Имате думата за други изказвания вече по темата, а именно – Проекта за решение за налагане на мораториум върху заповедите за премахване и забрана за ползването на незаконни строежи в рибарски селища изградени по Черноморското крайбрежие. Да се върнем към темата.
Заповядайте, господин Асенов.
АДРИАН АСЕНОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители! За съжаление в момента се натъкваме на типичен пример на дискриминация, който колкото е незаконен, толкова е и неморален. Оказва се, че в България ако извършиш нарушение на закона, то идва момент, в който ти вече си привилегирован, вече си нещо повече от другите, които са спазвали закона. А това, че предишните управляващи не са си свършили работата и са бавили досега премахването на тези незаконни строежи и изобщо постройки, това е за тяхна сметка и ще виси на тяхната съвест. Оттук нататък ние се длъжни да направим така, че това да не се превръща в традиция и да не се узаконява. Виждам тенденцията на този мораториум – след три месеца да се предприемат такива законодателни мерки, които да направят така, че незаконното в един момент да стане законно. Оттук нататък кой ще носи моралната отговорност? Това сами преценете, когато гласувате.
Да не говорим за чисто техническата страна на въпроса, че става дума за едни гета, където е градено кой с каквото свари – при едно земетресение или по-силен вятър, когато има жертви, всички, които гласуват „за” този мораториум, те ще бъдат ангажирани със смъртни случаи, най-вероятно.
Така че мислете много и мислете за правата на всички граждани, които са си взимали разрешителни, които са градили по план, които са ходили в общините. Ако не знаете, там има архитекти, може би трябва да ги съкратим вече, понеже явно няма нужда от тях. Та всички тези граждани, действали по правилата, ще се окажат дискриминирани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: И аз Ви благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми господин Асенов! Аз все пак от позицията на човек, който съзнава отговорността на народен представител, смятам, че ние сме тук с първата и основна задача да правим конкретни решения, които са полезни на хората.
Бих помолил да не се изкушаваме да използваме тази висока трибуна, за да внушаваме неща, които нямат нищо общо с действието, което Ви предлагаме. Ще го обясня простичко.
Защо не могат да се узаконят ромските квартали? Защото този проблем е огромен и социален. За да се узакони една къща в такъв квартал, тя трябва да премине кумулативно през четири условия. Сега ще ги изредя, за да разберете, че нито мораториум, нито действащото законодателство, нито действията на общинските администрации са създали тези условия и няма как да се случи. А ако предположим, че всичко това се извърши, аз твърдя, че днес едва ли пет или осем процента от всички къщи в тези квартали ще могат да отговорят на тези условия. Те са следните:
Първо, въпросът със земята. Масово тези квартали са изградени върху земя, която не е тяхна собственост. Естествено този въпрос трябва да бъде решен по някакъв начин – с тяхно участие лично, с участието на държавата и общините. Трябва да има някакво решение, защото има маса случаи, когато са върху частни земи. Това е първият много тежък проблем.
Вторият много тежък проблем. Има действащо законодателство, което изисква сградите да отговарят на санитарно-хигиенни условия, на конструктивна устойчивост, в това число сеизмична, и прочие. Това няма да бъде променяно. Така че масата от сградите не могат да отговарят на това изискване. Пак повтарям, не това е целта на мораториума.
Трето, от 31 юли 2007 г. Четиридесетото Народно събрание е приело текст да се даде възможност на общините да направят подборни устройствени планове със специфични норми на застрояване точно за такива квартали. До момента нито една българска община не е предприела такива действия.
Четвърто, дори да приемем, че те са незаконни, по силата на действащите текстове в ЗУТ те трябва да бъдат строени до датите, определени от законодателя, в това число последното изменение от края на миналата година. Тоест, никакво действие на този мораториум не може да реши този проблем. Той е толкова голям, че ние имаме два подхода. Или както досега, да си затваряме очите и да не го виждаме. Другият подход е да се правим, както предните управляващи, че ще разрушим всичко, а нищо не разрушаваме. Или трудният път, който аз Ви предлагам, е да търсим някакво решение, което да бъде в главите и в умовете, за да можем да го направим. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Михалевски.
Господин Асенов, имате възможност за дуплика.
АДРИАН АСЕНОВ (Атака): Изненадан съм, оказа се, въпреки мораториумът да е за няколко месеца, след тези няколко месеца нищо няма да се променя. Фактически той обезсмисля изобщо своето съществуване. Това е с две думи.
Между другото, след като мине този мораториум, пак ще се обосновете най-вероятно с правата на човека, с всеобщото право на съществуване, с правата в космоса и галактиката, и пак ще стигнете до извода, че трябва още един мораториум или узаконяване и така нататък. Виждам стила, в който се върви.
Да Ви питам и друго. Аз живея под наем, дълги години живея под наем и ако реша вече да не живея под наем и си построя една къща – между другото тук, след няколко минути ще е гласуването, предполагам след 20-30 минути, за толкова минути аз мога да си направя една къщичка от картон отвън. След като решението влиза в сила след гласуването, моята къщичка ще бъде факт на паркинга на Парламента, означава ли това, че няма да имате право да ми я бутнете, защото ще ми е единствено жилище?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Асенов, ще имате повече време за къщичката, защото гласуването няма да бъде сега – 14,00 часа без три минути е. (Ръкопляскания от Парламентарната група на „Атака”.)
Има ли други изказвания?
Господин Георгиев, господин Михалевски! Ще се изкажете утре сутринта.
Има три минути, в които ще Ви прочета съобщението за парламентарния контрол, след което ще закрия заседанието.
Парламентарен контрол, 5 юли 2013 г., петък, 11,00 часа:
Министърът на външните работи Кристиан Вигенин ще отговори на два въпроса от народните представители Димчо Михалевски и Деница Златева.
Министърът на отбраната Ангел Найденов ще отговори на въпрос от народния представител Атанас Мерджанов.
Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев ще отговори на три въпроса от народните представители Борис Цветков, Станислав Станилов и Пламен Славов.
Министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов ще отговори на две питания от народните представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова.
Министърът на земеделието и храните Димитър Греков ще отговори на шест въпроса от народните представители Светла Бъчварова – три въпроса, Веселин Пенев, Добрин Данев и Петър Мутафчиев.
Министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева ще отговори на четири въпроса от народните представители Борис Цветкова, Станислав Станилов, Иван Иванов, Димитър Дъбов и Хамид Хамид, и Петър Мутафчиев.
Министърът на образованието и науката Анелия Клисарова ще отговори на два въпроса от народните представители Борис Цветков и Минчо Минчев.
На основание чл. 90, ал. 3 и чл. 93, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев – на въпрос от народния представител Борис Цветков;
- министърът на финансите Петър Чобанов – на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- министърът на образованието и науката Анелия Клисарова – на въпрос от народния представител Емил Райнов;
- министърът на здравеопазването Таня Андреева-Райнова – на въпрос от народния представител Мая Манолова;
- министърът на околната среда и водите Искра Михайлова – на питане от народния представител Димчо Михалевски.
На основание чл. 90, ал. 4 и чл. 95, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, се отлагат отговорите на:
- въпрос от народния представител Делян Добрев и питане от народния представител Лиляна Павлова към министър-председателя на Република България Пламен Орешарски;
- питане от народния представител Томислав Дончев към заместник министър-председателя и министър на правосъдието Зинаида Златанова;
- два въпроса от народния представител Петър Мутафчиев, два въпроса от народния представител Ивайло Московски и въпрос от народния представител Иван Вълков – към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов;
- въпрос от народния представител Владимир Тошев и питане от народния представител Лиляна Павлова – към министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева;
- три въпроса от народния представител Десислава Атанасова – към министъра на здравеопазването Таня Андреева;
- два въпроса от народния представител Милена Дамянова и въпрос от народния представител Цвета Караянчева – към министъра на образованието и науката Анелия Клисарова;
- въпрос от народния представител Цветан Цветанов – към министъра на външните работи Кристиан Вигенин.
Следващото пленарно заседание е утре, 5 юли 2013 г., петък от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:

Михаил Миков


Заместник-председатели:
Мая Манолова
Христо Бисеров

Секретари:
Филип Попов

Шендоан Халит