Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Христо Бисеров
Секретари: Деница Златева и Шендоан Халит

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ (звъни.): Добро утро, колеги.
Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Първо ми позволете да честитя на господин Сергей Станишев мъжката рожба! (Ръкопляскания.)
Дай Боже такива хубави неща да се случват!
Да преминем към дневния ред.

Предстои ни да разгледаме точка осма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Вносители са народните представители Янаки Стоилов и Камен Костадинов.
Давам думата на господин Христо Бисеров – председател на Комисията по правни въпроси, да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, колеги! На вчерашното заседание комисията разгледа предложението, счита, че следва да бъде прието и предлага следната редакция:
„§ 1. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) точка 19 се изменя така:
„19. Комисия по правата на човека и жалбите на гражданите;”
б) точка 20 се изменя така:
„20. Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси;”
в) създава се т. 23:
„23. Комисия по вероизповеданията и парламентарна етика.”
2. В ал. 4 думите „Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите” се заменят с „Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите”.”
Комисията приема по принцип предложението по т. 3 и предлага да се създаде § 2:
„§ 2. В чл. 17 думите „и парламентарна етика” се заличават.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бисеров.
Ще преминем към гласуване на решението параграф по параграф. То е:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ДВ, бр. 53 от 2013 г.)
§ 1. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) точка 19 се изменя така:
„19. Комисия по правата на човека и жалбите на гражданите;”
б) точка 20 се изменя така:
„20. Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси;”
в) създава се т. 23:
„23. Комисия по вероизповеданията и парламентарна етика.”
2. В ал. 4 думите „Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите” се заменят с „Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите”.”
Има ли изказвания по § 1? Няма.
Да гласуваме § 1 ведно със заглавието, което е „Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ДВ, бр. 53 от 2013 г.)”
Гласували 121 народни представители: за 111, против 9, въздържал се 1.
Заглавието и § 1 са приети.
Параграф 2, подкрепен от комисията, е със следното съдържание:
„§ 2. В чл. 17 думите „и парламентарна етика” се заличават.”
Има ли изказвания по § 2? Не виждам.
Моля Ви, режим на гласуване за съдържанието на § 2.
Гласували 121 народни представители: за 109, против 12, въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
Господин Янаки Стоилов желае думата.
Заповядайте, уважаеми господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Вчера в Комисията по правни въпроси водихме дискусия във връзка с влизането в сила на това решение. Мисля, че е по-добре да включим Заключителна разпоредба със съдържание: „Решението влиза в сила от деня на обнародването в „Държавен вестник”.
Правя това предложение, защото в съответствие с Решение № 7 от 2010 г. на Конституционния съд, в неговия диспозитив е посочено, че: „Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание е нормативен акт”. Това за нас не е спорно, но поначало нормативните актове влизат в сила три дни след обнародването им.
В същото време, тъй като тези промени се приемат с решение, решенията на Народното събрание влизат в сила от момента на тяхното приемане. Доколкото това решение всъщност се отнася за нормативни разпоредби, мисля, че записът ще внесе по-голяма яснота, въпреки че в случая става дума за изменение на правилника, което засяга дейността на неговата вътрешна организация и помощни органи, каквито са комисиите. С оглед на това, че редовният брой на „Държавен вестник” предстои да излезе в утрешния ден, ако днес се подготви докладването и окончателното приемане на тази разпоредба, мисля, че той би могъл да влезе. Така това няма да забави прилагането на изменяната сега част от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това е моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Стоилов.
Народният представител Янаки Стоилов предложи нова Заключителна разпоредба със следното съдържание: „Решението влиза в сила от деня на обнародването в „Държавен вестник”. Той предостави и съответни мотиви.
Има ли изказвания по направеното предложение за нова Заключителна разпоредба със съдържанието, което Ви прочетох преди малко? Не виждам. Благодаря Ви.
Моля да гласуваме текста на новата Заключителна разпоредба: „Решението влиза в сила от деня на обнародването в „Държавен вестник”.
Гласували 114 народни представители: за 110, против 4, въздържали се няма.
Заключителната разпоредба е приета, а с това и целият текст на Решението за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА.
Вносители са Сергей Станишев и група народни представители.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси господин Христо Бисеров да докладва текстовете за второ гласуване.
Заповядайте, господин Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Заглавие – „Закон за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства”.
Комисията подкрепя текста за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има ли изказвания по заглавието? Не виждам.
Режим на гласуване за заглавието на законопроекта.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 1 се създава ал. 3:
„(3) При използване и прилагане на специални разузнавателни средства се прилага принципът на финансовата обвързаност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 1, предложен от комисията на база предложение, направено от господин Христо Бисеров и Камен Костадинов? Не виждам.
Моля, режим на гласуване за съдържанието на § 1.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 3 ал. 1 се изменя така:
„(1) Специалните разузнавателни средства се използват, когато това се налага се предотвратяване и разкриване на тежки умишлени престъпления по Глава първа, Глава втора, раздели І, ІІ, ІV, V, VІІІ и ІХ, Глава пета, раздели І-VІІ, Глава шеста, раздели ІІ ІV, Глава осма, Глава осма „а”, Глава девета „а”, Глава единадесета, раздели І ІV, Глава дванадесета, Глава тринадесета и Глава четиринадесета, както и за престъпления по чл. 167, алинеи 3 и 4, чл. 169г, чл. 219, ал. 4, предложения второ, чл. 220, ал. 2, чл. 253, чл. 308, алинеи 2, 3 и 5, изречение второ, чл. 321, чл. 321а, чл. 356к и чл. 393 от особената част на Наказателния кодекс, когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин или събирането им е свързано с изключителни трудности.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Бисеров.
Има ли изказвания по § 2, както е предложен от комисията? Не виждам.
Моля, режим на гласуване за съдържанието на § 2.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.
Комисията предлага да се създаде нов § 4:
„§ 4. В чл. 12, ал. 1, т. 1 думите „тежки престъпления” се заменят с „тежко умишлено престъпление от изброените по чл. 3, ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 4 и по предложението на комисията § 2 да стане § 3? Не виждам.
Моля да гласуваме § 2 да стане § 3 и също така за текста, предложен от комисията, за създаване на нов § 4.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 5:
„§ 5. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
Създава се нова ал. 3:
„(3) В случаите по ал. 1, т. 6 и по ал. 2, преди подаване на искането прокурорът уведомява административния ръководител на съответната прокуратура.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има ли изказвания по съдържанието на § 3, който става § 5? Не виждам желаещи.
Моля да гласувате за съдържанието на § 3, който става § 5.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Параграф 3, който става § 5, е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 6.
„§ 6. В чл. 14, ал.1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите „тежко престъпление, които налагат използването им” се заменят с „тежко умишлено престъпление от изброените по чл. 3, ал. 1, които налагат използването им”.
2. Точка 4 се изменя така:
„4. срока, за който се иска ползването и мотиви, които да обосновават продължителността му;”.
3. Създава се т. 7:
„7. мотиви за невъзможността необходимите данни да бъдат събрани по друг начин или описание на изключителните трудности, с които е свързано събирането им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Бисеров.
Има ли желаещи за изказвания по § 6 – нов параграф? Не виждам такива в пленарната зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 7:
„§ 7. В чл. 15 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „окръжните съдилища” се заменят със „съответните окръжни съдилища”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Преди да се произнесе, органът по ал. 1 може да поиска от заявителя да му бъдат предоставени всички материали, на които се основава искането.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Бисеров.
Има ли желаещи да се изкажат по тази съществена промяна в Закона за специалните разузнавателни средства – новия § 7? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Господин Бисеров, да Ви помоля, доколкото няма предложения, направени по § 4, 5, 6 и 7, да ги докладвате заедно.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Бисеров.
Има ли желаещи да се изкажат по редакциите на параграфи 4, 5, 6 и 7, които стават съответно параграфи 8, 9,10 и 11? Не виждам.
Моля, гласувайте за параграфи 4, 5, 6 и 7, които стават съответно параграфи 8, 9,10 и 11.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Редакцията на съответните параграфи е приета.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 12:
„§ 12. В Глава трета „Осигуряване и прилагане на специални разузнавателни средства” се създава раздел І с чл. 19а – чл. 19з:
„Раздел І
Държавна агенция „Технически операции”
Чл. 19а. (1) Държавна агенция „Технически операции”, наричана по-нататък „агенцията”, е специализиран орган към Министерския съвет за осигуряване и прилагане на специалните разузнавателни средства.
(2) Държавна агенция „Технически операции” е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София.
(3) Председателят на Държавна агенция „Технически операции” е първостепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерския съвет.
(4) Държавна агенция „Технически операции” изпълнява дейността си самостоятелно и във взаимодействие с други държавни органи.
(5) Върху дейността на Държавна агенция „Технически операции” се упражнява контрол от предвидените в този закон органи.
Чл. 19б. За изпълнение на задачата по чл. 19а, ал. 1 органите на Държавна агенция „Технически операции” извършват дейности по:
1. осигуряване, разработване и прилагане на специални разузнавателни средства;
2. наблюдение, проникване, фотографиране, видеозаписване, звукозаписване, филмиране, белязване на предмети и изготвяне на психологичен анализ във връзка със събирането на данни за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред;
3. проследяване на лица и обекти;
4. контрол на предаването на данни и получаването на информация чрез кабелни средства за комуникация;
5. извършване на оперативно-техническа проверка на пощенска и друга кореспонденция за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред и за контрол на други лица, които извършват такава проверка;
6. изготвяне на веществени доказателствени средства при поискване по ред, определен със закон, и предоставянето им на органа, направил искането;
7. използване на специфични методи и специални разузнавателни средства за охрана на живота, здравето и имуществото на граждани;
8. осигуряване на достъп до технически средства и съоръжения на държавни органи, организации, юридически лица и граждани;
9. издаване на задължителни разпореждания за оказване на съдействие от държавни органи, организации, юридически лица и граждани;
10. получаване на информация от другите държавни органи, организации, юридически лица и граждани;
11. изграждане и използване на информационен фонд;
12. привличане на граждани за доброволно сътрудничество;
13. участие в съвместни мероприятия с компетентните държавни органи за предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления;
14. участие в обучението на служители на разузнавателни и контраразузнавателни служби.
Чл. 19в. (1) Държавна агенция „Технически операции” се ръководи от председател, който се определя от Министерския съвет по предложение на министър-председателя за срок 4 години.
(2) Председателят се подпомага от двама заместник-председатели, които се назначават от министър-председателя.
(3) За председател и заместник-председатели на Държавна агенция „Технически операции” могат да бъдат назначавани лица, които:
1. имат само българско гражданство;
2. имат висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър”;
3. притежават не по-малко от 8-годишен юридически стаж или професионален стаж в службите за сигурност – за председателя, и не по-малко от 5-годишен юридически стаж или професионален стаж в службите за сигурност – за заместник-председателите;
4. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, както и не са освобождавани от наказателна отговорност за умишлени престъпления от общ характер;
5. не са лишени от правото да заемат определена държавна длъжност;
6. са получили разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно”;
7. не членуват в политически партии или коалиции или организации с политически цели;
8. не са еднолични търговци, съдружници, управители, прокуристи или членове на надзорни съвети, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност;
9. не са наети по трудово или служебно правоотношение.
(4) Правомощията на председателя се прекратяват предсрочно:
1. по негово искане;
2. при навършване на 65-годишна възраст;
3. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца;
4. при несъвместимост с изискванията по ал. 3;
5. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
(5) В случаите по ал. 4 правомощията на председателя на агенцията се прекратяват с решение на Министерския съвет по предложение на министър-председателя.
(6) При смърт или предсрочно прекратяване на правомощията на председателя на агенцията Министерският съвет по предложение на министър-председателя определя нов председател, който довършва мандата.
(7) До определянето на нов председател неговите правомощия се изпълняват от определен от Министерския съвет заместник-председател.
(8) Трудът на председателя и на заместник-председателите на агенцията се зачита като първа категория.
Чл. 19г. (1) Председателят на Държавна агенция „Технически операции”:
1. организира, ръководи и контролира дейността на агенцията;
2. представлява агенцията;
3. утвърждава длъжностното разписание на длъжностите в администрацията на агенцията и длъжностните характеристики на служителите в нея;
4. създава и закрива структурни звена в рамките на утвърдения бюджет и числен състав;
5. предлага проекта на годишен бюджет;
6. изпълнява бюджета;
7. ръководи управлението на човешките ресурси;
8. отговаря за управлението на предоставените на Държавна агенция „Технически операции” вещи;
9. утвърждава Етичен кодекс за поведение на служителите в Държавна агенция „Технически операции”;
10. осъществява сътрудничество със сродни служби на други държави и с международни организации;
11. изпълнява и други правомощия, определени в закон.
(2) При изпълнение на правомощията си председателят издава заповеди и други актове, предвидени в закон.
(3) Председателят на Държавна агенция „Технически операции” е администратор на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни.
Чл. 19д. (1) Заместник-председателите подпомагат председателя при изпълнение на правомощията му.
(2) Правомощията на заместник-председателите се определят с писмена заповед на председателя на Държавна агенция „Технически операции”.
(3) При отсъствие на председателя правомощията му се осъществяват от заместник-председател, определен със заповед на председателя за всеки конкретен случай.
(4) При изпълнение на правомощията си заместник-председателите издават заповеди.
Чл. 19е. (1) Служители в Държавна агенция „Технически операции” са:
1. държавните служители;
2. лицата, работещи по трудово правоотношение.
(2) Служителите по ал. 1 се назначават от председателя на Държавна агенция „Технически операции”.
(3) За държавните служители се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи.
Чл. 19ж. (1) Информацията, която е станала известна на председателя, на заместник-председателите и на служителите на Държавна агенция „Технически операции” при или по повод изпълнението на задълженията им и не е държавна тайна, е служебна тайна.
(2) При встъпването си в длъжност лицата по ал. 1 подписват декларация, че няма да разгласяват информацията по време на заемане на длъжността и след освобождаването им.
Чл. 19з. Дейността, структурата и организацията на работа на Държавна агенция „Технически операции” се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.”
Госпожо председател, правя редакционно предложение: в чл. 19в, стр. 11, ал. 3, т. 3 след думите „професионален стаж в службите за сигурност” да се добави „или службите за обществен ред”. Същата добавка да се направи в последната част на изречението. На два пъти – „професионален стаж в службите за сигурност или в службите за обществен ред”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, имате възможност да се изкажете по § 12 с членове 19а-19з, които бяха докладвани от председателя на Правната комисия господин Бисеров.
Има ли заявки за изказвания? Няма.
Тогава ще подложа на гласуване § 12, но преди това ще предложа да гласуваме редакционната поправка, направена от господин Бисеров, а именно в чл. 19в, ал. 3, т. 3 след израза „службите за сигурност” да бъде добавен изразът „или службите за обществен ред”.
По този начин текстът ще изглежда така:
„3. притежават не по-малко от 8-годишен юридически стаж или професионален стаж в службите за сигурност или в службите за обществен ред – за председателя, и не по-малко от 5-годишен юридически стаж или професионален стаж в службите за сигурност или в службите за обществен ред – за заместник-председателите;”.
Моля, режим на гласуване – гласуваме редакционната поправка, която докладвах току-що.
Гласували 80 народни представители: за 79, против 1, въздържали се няма.
Предложението за редакционната поправка е прието.
Сега подлагам на гласуване целия текст на § 12, Глава трета с Раздел І – членове 19а-19з, който беше докладван от господин Бисеров.
Гласували 70 народни представители: за 69, против няма, въздържал се 1.
Предложението за § 12 е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 13, със следното съдържание:
„§ 13. В Глава трета „Осигуряване и прилагане на специални разузнавателни средства“ преди чл. 20 се създава наименование „Раздел ІІ – Ред за осигуряване и прилагане на специални разузнавателни средства“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли изказвания по § 13?
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията подкрепя следващия § 10, който става § 14. Можем да гласуваме и двата параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли изказвания по § 10, който по номерацията на Правната комисия става § 14? Не виждам заявки за изказване нито по § 13, нито по § 14, така че подлагам на гласуване едновременно двата параграфа.
Моля, гласувайте.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложението за параграфи 13 и 14 е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Следващият § 11 се подкрепя по принцип от комисията и става § 15 със следното съдържание:
„§ 15. Създава се чл. 20а:
„Чл. 20а. (1) Осигуряването и прилагането на специални разузнавателни средства за всеки конкретен случай се осигурява финансово от органа по чл. 13, ал. 1 и 2, заявил искане за тяхното използване.
(2) Средствата по ал. 1 се предвиждат в закона за държавния бюджет по бюджетите на органите по чл. 13, ал. 1 и 2.
(3) Условията и редът за прилагане на принципа на финансова обвързаност по чл. 1, ал. 3, както и финансовите взаимоотношения между заявителите и органите, които осигуряват и прилагат специалните разузнавателни средства, се определят с акт на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Бисеров.
Предложението на народните представители Христо Бисеров и Камен Костадинов е подкрепено по принцип от комисията, така че не следваше да бъде докладвано.
Има ли изказвания по § 15?
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Има редакционни изменения, така че…
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Да, но тъй като пропуснахте да кажете, че има такова предложение, което по принцип е подкрепено, добавям го за стенографския протокол. Иначе съвсем коректно докладвахте текста на § 15.
Не виждам заявки за изказвания, така че подлагам на гласуване докладвания от господин Бисеров текст на § 15, който се подкрепя от комисията.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Има предложение от колегите Бисеров и Костадинов.
Комисията го подкрепя и предлага да се създаде нов § 16:
„§ 16. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) В случаите по ал. 2 искането за продължаване на срока съдържа и пълно и изчерпателно посочване на резултатите, които са получени от прилагането на специалните разузнавателни средства.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Бисеров.
Има ли изказвания по докладвания текст? Няма.
Подлагам на гласуване предложения от комисията и докладван от господин Бисеров § 16.
Гласували 70 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Следващият § 12 става § 17, комисията подкрепя по принцип и предлага този § 17 да има следната редакция:
„§ 17. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) При получаване на резултати извън направеното искане председателят на Държавна агенция „Технически операции” в срок от 24 часа уведомява заявителя за получените резултати.“
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Заявителят уведомява компетентния орган за тях в срок от 24 часа от получаването на уведомлението по ал. 1.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „министърът на вътрешните работи или писмено оправомощеният от него заместник-министър на вътрешните работи“ се заменят с „председателят на Държавна агенция „Технически операции“ или писмено оправомощеният от него заместник-председател“.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Бисеров.
Има ли изказвания по § 17? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 17, докладвана от господин Христо Бисеров.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Следващият § 13 става § 18. Той се подкрепя по принцип в следната редакция:
„§ 18. В чл. 31 ал. 1 се изменя така:
„(1) Веществените доказателствени средства се съхраняват от органите по чл. 13, ал. 1 до образуване на досъдебното производство”.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Мога да докладвам следващите текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Добре.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, имате ли изказвания по § 14, който става § 19, и по § 15, който става § 20? Няма изказвания по параграфи 18, 19 и 20, така че ги подлагам на гласуване.
Моля, колеги, гласувайте.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Предложенията за текста на трите параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 21:
„§ 21. Създава се нов чл. 34в:
„Чл. 34в. (1) Националното бюро е колегиален орган и се състои от 5 членове, включително председател и заместник-председател, които се избират от Народното събрание за срок 5 години.
(2) Членове на Националното бюро могат да бъдат само дееспособни български граждани, които имат не по-малко от 8 години юридически стаж или професионален стаж в службите за сигурност и са получили разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно”.
(3) Членовете на Националното бюро осъществяват своята дейност по трудово правоотношение.
(4) При прекратяване на трудовото правоотношение членът на Националното бюро се възстановява на длъжността, която е заемал преди избирането му.
(5) Времето, през което лицето е било избрано за член на Националното бюро, се зачита за професионален стаж по длъжността, която е заемало до избирането му.
(6) Правомощията на член на Националното бюро се прекратяват от Народното събрание преди изтичането на мандата му:
1. по негово искане;
2. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от три последователни месеца;
3. при настъпила несъвместимост с изискванията за заемане на длъжността;
4. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
(7) При смърт или предсрочно прекратяване на правомощията на член на Националното бюро Народното събрание в едномесечен срок избира по реда на чл. 34г нов член, който довършва мандата.”
Господин председател, правя редакционно предложение за следната добавка: в чл. 34в, ал. 2 след израза „или професионален стаж в службите за сигурност” се добавя изразът „или в службите за обществен ред”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли изказвания по § 21? Няма.
Ще подложа на гласуване първо редакционната поправка на господин Бисеров в ал. 2 на чл. 34в. След нейното приемане текстът ще изглежда по следния начин:
„Членове на Националното бюро могат да бъдат само дееспособни български граждани, които имат не по-малко от 8 години юридически стаж или професионален стаж в службите за сигурност, или в службите за обществен ред и са получили разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно”.”
Нали така, господин Бисеров?
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване редакционната поправка.
Моля, колеги, гласувайте.
Гласували 71 народни представители: за 70, против 1, въздържали се няма.
Редакционната поправка е приета.
Сега подлагам на гласуване целия текст на § 21, докладван от господин Бисеров.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Текстът на § 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: По § 17 има предложение от народните представители Бисеров и Костадинов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 22:
„§ 22. Създава се нов чл. 34г:
„Чл. 34г. (1) Предложенията за членове на Националното бюро се внасят в Народното събрание, придружени от автобиография, документ за професионален стаж, свидетелство за съдимост, медицинско удостоверение, че лицето не страда от психическо заболяване, необходимите документи за извършване на проучване за надеждност по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация.
(2) Председателят на специализираната постоянна комисия на Народното събрание изпраща в Държавна агенция „Национална сигурност” документите на кандидатите за членове на Националното бюро за извършване на проучване за надеждност. Държавна агенция „Национална сигурност” извършва специално проучване по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация в едномесечен срок.
(3) Предложенията за членове на Националното бюро се разглеждат от специализираната постоянна комисия на Народното събрание в 7-дневен срок от получаването на информацията по ал. 2.
(4) Комисията по ал. 2 уведомява вносителя на предложението, когато констатира, че кандидатът не отговаря на изискванията по закона. Нови предложения могат да се правят в 7-дневен срок от уведомлението.
(5) Комисията по ал. 2 изслушва кандидатите, които отговарят на изискванията на закона, и в 7-дневен срок от провеждането на изслушването внася доклад, който обобщава резултатите от него.
(6) Народното събрание избира поименно членовете на Националното бюро. Народното събрание избира от членовете на бюрото председател и заместник-председател.
(7) След избора членовете на Националното бюро полагат пред Народното събрание клетва със следното съдържание: „Кълна се при изпълнение на службата да спазвам Конституцията и законите на Република България и да изпълнявам добросъвестно служебните си задължения като се ръководя от интересите на държавата и принципите на независимост и обективност.”
(8) Полагането на клетвата се удостоверява с подписването на клетвен лист.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Бисеров.
Има ли изказвания по докладвания параграф? Няма.
Тогава, уважаеми колеги, подлагам на гласуване текста на § 22, докладван от господин Христо Бисеров.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението, докладвано от господин Бисеров за текст на § 22, е прието.
А сега подлагам на гласуване подкрепения от комисията и докладван от господин Христо Бисеров текст на § 18, който става § 23.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
С това текстът на § 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Параграф 19 се подкрепя от комисията. По него има предложение от народните представители Бисеров и Костадинов, което се подкрепя по принцип.
Комисията предлага § 19, който става § 24, да бъде със следната редакция:
„§ 24. Създава се нов чл. 34е:
„Чл. 34е. (1) За изпълнение на задачата по чл. 34б, ал. 1 Националното бюро извършва дейности по:
1. изискване в рамките на своята компетентност на информация от органите и структурите по чл. 13, 15 и 20;
2. проверка на редовността на водене на регистрите при органите и структурите по чл. 13, 15 и 20 за тяхната дейност по закона заедно със съхраняваните искания, разрешения и разпореждания по използването и прилагането на специални разузнавателни средства, както и за съхраняването и унищожаването на придобитата чрез тях информация;
3. даване на задължителни указания, свързани с подобряване режима на използване и прилагане на специални разузнавателни средства, както и за съхраняване и унищожаване на придобитата чрез тях информация.
(2) За изпълнение на дейността по ал. 1, т. 2 Националното бюро разработва:
1. образци на регистрите при органите и структурите по чл. 13, 15 и 20 за тяхната дейност по закона;
2. правила за воденето на регистрите по т.1;
3. правила за съхраняването на искания, разрешения и разпореждания по използването и прилагането на специални разузнавателни средства.
(3) Образците на регистрите и правилата се утвърждават от председателя на Националното бюро след съгласуване с ръководителите на органите по чл. 13, ал. 1, т. 1-3, председателя на Държавна агенция „Технически операции” и Висшия съдебен съвет.
(4) За изпълнение на дейностите по ал. 1 членовете на Националното бюро, както и служителите му, с оглед компетентността им, имат право на достъп до:
1. всички документи във връзка с използването и прилагането на специални разузнавателни средства;
2. всички документи във връзка със съхраняването и унищожаването на информацията, придобитата чрез специални разузнавателни средства;
3. всяко помещение, в което се съхраняват документи по т. 1 и 2.
(5) При наличие на данни за неправомерно използване и прилагане на специални разузнавателни средства, съответно съхраняване или унищожаване на придобитата чрез тях информация, Националното бюро сезира органите на прокуратурата и ръководителите на органите и структурите по чл. 13, 15 и 20.”
Следващите два текста се подкрепят от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 26.
Докладвах параграфи 24, 25 и 26 по новата номерация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, имате ли изказвания по докладваните параграфи? Не виждам.
Подлагам на гласуване параграфи 24, 25 и 26 по новата номерация.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
С това са приети параграфи 24, 25 и 26, докладвани от господин Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията не подкрепя § 22 и предлага текстът на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли изказвания по параграфа и по предложението на комисията за отпадането му? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Правната комисия, докладвано от господин Христо Бисеров – § 22 да отпадне.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Предложението за отпадане на § 22 е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията подкрепя текста на § 23, който става § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, има ли изказвания по параграфи 27 и 28 по номерацията на комисията? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване докладваните от господин Бисеров предложения на комисията за § 23, който става § 27, и § 24, който става § 28.
Моля, гласувайте.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Предложението, докладвано от господин Бисеров за § 27 и § 28, е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 29:
„§ 29. (1) Служебните правоотношения на държавните служители от специализираната дирекция „Оперативни технически операции” в Министерството на вътрешните работи преминават в служебни правоотношения с Държавна агенция „Технически операции”, с изключение на служебните правоотношения на държавните служители, осъществяващи дейности по разработване и използване на технически средства и способи за предотвратяване на терористични действия, разработване и прилагане на специфични физико-химични методи и средства и извършване на взривно техническо изследване и оценка на експлозиви или на елементи на взривни устройства.
(2) Трудовите правоотношения на служителите от специализираната дирекция „Оперативни технически операции” в Министерството на вътрешните работи преминават към Държавна агенция „Технически операции” съгласно чл. 123 от Кодекса на труда, с изключение на трудовите правоотношения на служителите, осъществяващи дейности по разработване и използване на технически средства и способи за предотвратяване на терористични действия, разработване и прилагане на специфични физико-химични методи и средства и извършване на взривно-техническо изследване и оценка на експлозиви или на елементи на взривни устройства.
(3) Лицата по ал. 1 и 2 преминават към Държавна агенция „Технически операции” без срок за изпитване, освен служителите, които са със срок за изпитване.
(4) Стажът, придобит по Закона за Министерството на вътрешните работи, от служителите, преминали в Държавната агенция „Технически операции”, се зачита за работа при един и същ орган по назначаване, съответно работодател, включително и при изплащане на дължимите обезщетения при прекратяване на правоотношенията с агенцията.
(5) Прослуженото време като държавен служител по Закона за Министерството на вътрешните работи, за което не са получени обезщетения преди преминаването в Държавна агенция „Технически операции”, се зачита при определяне размера на обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Бисеров.
Има ли изказвания по наименованието на подразделението на закона и по § 25, който става § 29? Няма желаещи народни представители.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението на закона и окончателната редакция на § 29, която беше докладвана от господин Христо Бисеров.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Предложенията за наименованието на подразделението и текста на § 29 са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 30:
„§ 30. (1) Държавна агенция „Технически операции” е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на специализираната дирекция „Оперативни технически операции“ в Министерството на вътрешните работи.
(2) Дълготрайните материални активи на Министерството на вътрешните работи, ползвани от специализираната дирекция „Оперативни технически операции”, се предоставят на Държавна агенция „Технически операции”.
(3) Министерският съвет в тримесечен срок от влизането в сила на този закон урежда отношенията във връзка с преобразуването на административните структури по ал. 1.
(4) Документите, изготвени и съхранявани в специализираната дирекция „Оперативни технически операции”, които не подлежат на предаване по реда на Закона за Националния архивен фонд, се предават в Държавна агенция „Технически операции” в едногодишен срок от влизането в сила на този закон.
(5) Министерството на вътрешните работи в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон предава на Държавна агенция „Технически операции” всички действащи дела на оперативен отчет, водени от специализираната дирекция „Оперативни технически операции”. Останалите бази данни в министерството, съдържащи информация относно тези дела, се унищожават незабавно.
(6) До приключване на процедурите, свързани с материално техническото обезпечаване на Държавна агенция „Технически операции”, Министерството на вътрешните работи предоставя необходимите финансови средства и ресурси за осъществяване на дейностите на агенцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Бисеров.
Има ли изказвания по докладвания параграф? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване редакцията на § 26, който става § 30, докладвана от господин Бисеров.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: По § 27 има предложение от народните представители Христо Бисеров и Камен Костадинов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 31:
„§ 31. (1) Министър–председателят предлага на Министерския съвет председател на Държавна агенция „Технически операции” в срок до един месец от влизането в сила на този закон.
(2) До встъпването в длъжност на председателя на Държавна агенция „Технически операции” правомощията му по този закон се осъществяват от министъра на вътрешните работи.”
Докладвах само § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Бисеров.
Има ли изказвания по § 31? Няма.
Подлагам на гласуване предложената редакция за § 31 – моля, гласувайте.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Предложението за § 31 е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 32:
„§ 32. Министерският съвет в тримесечен срок от влизането в сила на този закон приема устройствения правилник по чл. 19з и акта по чл. 20а, ал. 3.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, имате ли изказвания по двата докладвани параграфа? Няма.
Подлагам на гласуване § 32, както беше докладван от господин Христо Бисеров и § 29, който става § 33.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 76, против 1, въздържал се 1.
Предложението за двата параграфа е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: По § 30 има предложение от народните представители Христо Бисеров и Камен Костадинов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 34:
„§ 34. (1) Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства изготвя правилника по чл. 34б, ал. 8 в едномесечен срок от встъпването в длъжност на членовете на бюрото.
(2) Председателят на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства утвърждава образеца на регистрите и правилата по чл. 34е, ал. 3 в двумесечен срок от встъпването си в длъжност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, имате ли изказвания по докладвания параграф от господин Бисеров? Няма.
Подлагам на гласуване § 34, както беше докладван от господин Бисеров.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 35:
„§ 35. В Кодекса за социално осигуряване се правят следните допълнения:
1. В чл. 4, ал. 1, т. 4 след думите „Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” се добавя „и по Закона за специалните разузнавателни средства”.
2. В чл. 69, ал. 2, в текста преди т. 1 след думите „Закона за Министерството на вътрешните работи” се поставя запетая и се добавя „Закона за специалните разузнавателни средства”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, имате ли изказвания по § 35? Няма.
Подлагам на гласуване предложения от комисията нов § 35, докладван от господин Христо Бисеров.
Гласували 76 народни представители: за 75, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: По § 31 има направено предложение от народните представители Бисеров и Костадинов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 36:
„§ 36. В Наказателно-процесуалния кодекс се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 132, ал. 3 думите „министъра на вътрешните работи или на оправомощен от него заместник-министър" се заменят с „председателя на Държавна агенция „Технически операции" или оправомощен от него заместник-председател".
2. В чл. 173:
а) в ал. 1 се създава изречение второ: „Преди подаване на искането наблюдаващият прокурор уведомява административния ръководител на съответната прокуратура.”
б) в ал. 2:
аа) точка 5 се изменя така:
„5. срока, за които се иска ползването, и мотиви, които да обосновават продължителността му;”;
бб) създава се т. 6:
„6. мотиви за невъзможността необходимите данни да бъдат събрани по друг начин или описание на изключителните трудности, с които е свързано събирането им.”
3. В чл. 174:
а) в ал. 1 думата „окръжния” се заменя със „съответния окръжен”;
б) алинея 4 се изменя така:
„(4) Органът по ал.1-3 се произнася с писмено мотивирано разпореждане, като преди произнасянето може да поиска да му бъдат предоставени всички материали по разследването, които имат отношение към информацията, съдържаща се в искането.”
4. В чл. 175:
а) в ал. 1 думите „Министерството на вътрешните работи” се заменят с „Държавната агенция „Технически операции”;
б) в ал. 2 думите „Министърът на вътрешните работи или писмено оправомощен от него заместник-министър” се заменят с „Председателят на Държавна агенция „Технически операции” или писмено оправомощен от него заместник-председател”;
в) в ал. 4 се създава изречение второ: „Искането за продължаване на срока съдържа и пълно и изчерпателно посочване на резултатите, които са получени от прилагането на специалните разузнавателни средства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по § 36? Няма.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване текста на § 36, който беше докладван от председателя на Правната комисия.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: По § 32 има предложение от народните представители Бисеров и Костадинов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 37:
„§ 37. В Закона за защита на класифицираната информация се правят следните изменения:
1. В § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби думите
„специализираната дирекция „Оперативни технически операции” на МВР” се заменят с „Държавна агенция „Технически операции”.
2. В Приложение № 1 към чл. 25 в раздел II „Информация, свързана с външната политика и вътрешната сигурност на страната” т. 8 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, имате ли изказвания по §37? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 37.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 38:
„§ 38. В Закона за електронните съобщения (Обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 301, ал. 3 думите „чл. 91, ал. 1 и чл. 137б, ал. 1, т. 8” се заменят с „чл. 7, т. 8а и чл. 91, ал. 1”.
2. В чл. 304 думите „специализираната дирекция „Оперативни технически операции” на Министерството на вътрешните работи“ се заменят с „Държавна агенция „Технически операции“.
3. В чл. 305:
а) в ал. 1 думите „специализираната дирекция „Оперативни технически операции” на Министерството на вътрешните работи“ се заменят с „Държавна агенция „Технически операции“;
б) в ал. 2 думите „със специализирана дирекция „Оперативни технически операции” на Министерството на вътрешните работи и се утвърждават от министъра на вътрешните работи“ се заменят със „с Държавна агенция „Технически операции“ и се утвърждават от председателя й“.
4. В чл. 308 думите „специализираната дирекция „Оперативни технически операции” на Министерството на вътрешните работи“ се заменят с „Държавна агенция „Технически операции“.
5. В чл. 309 думите „специализираната дирекция „Оперативни технически операции” на Министерството на вътрешните работи“ се заменят с „Държавна агенция „Технически операции“.
6. В чл. 310 навсякъде думите „специализираната дирекция „Оперативни технически операции” на Министерството на вътрешните работи“ се заменят с „Държавна агенция „Технически операции“.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Бисеров.
Има ли изказвания по текста на § 38? Няма.
Подлагам на гласуване § 38 в редакция на комисията, докладвана от господин Бисеров.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 39:
„§ 39. В Закона за Министерството на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл.7:
а) създават се точки 8а и 8б:
„8а. разработване и използване на технически средства и способи за предотвратяване на терористични действия; при осъществяване на тези дейности полицейските органи могат да блокират с технически средства осъществяването на електронни съобщения;
8б. разработване и прилагане на специфични физико-химични методи и средства и извършване на взривно-техническо изследване и оценка на експлозиви или на елементи на взривни устройства;”
б) точка 15 се изменя така:
„15. използване на специални разузнавателни средства и използване и съхраняване на данните, придобити чрез тях;”
2. В чл. 9, ал. 1 т. 3 се отменя.
3. В чл. 16:
а) в ал. 1 думите „специализираната дирекция „Оперативни технически операции” и на“ се заличават;
б) ал. 2 се отменя.
4. В Глава пета Раздел ІІІ „Управление на специализираната дирекция „Оперативни технически операции” с чл. 37а и 37б се отменя.
5. В чл. 53, ал. 1 думите „специализираната дирекция „Оперативни технически операции” се заличават.
6. В Глава десета „а“ в наименованието думите „специализирана дирекция „Оперативни технически операции и на“ се заличават.
7. В Глава десета „а“ Раздел І „Специализирана дирекция „Оперативни технически операции“ с чл. 137а и 137б се отменя.
8. Член 142 се отменя.
9. В чл. 150, ал. 1 думите „специализираната дирекция „Оперативни технически операции” се заличават.
10. В чл. 186, ал. 1 думите „на специализираната дирекция „Оперативни технически операции” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Бисеров.
Има ли изказвания по докладвания параграф? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 34, който става § 39, предложена от комисията и докладвана от господин Бисеров.
Гласували 66 народни представители: за 65, против 1, въздържали се няма.
Предложението за § 39 е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага да се създаде § 40:
„§ 40. В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия се правят следните допълнения:
1. В чл. 2, ал. 1 т. 1 след съкращението „(ДАНС)” се поставя запетая и се добавя „Държавна агенция „Технически операции” (ДАТО)”.
2. В чл. 78, ал. 1 след съкращението „ДАНС” се поставя запетая и се добавя „ДАТО”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли изказвания по докладвания § 40, предложен от комисията? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 40.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Предложението за § 40 е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага да се създаде § 41:
„§ 41. В Закона за съдебната власт в чл. 195, ал. 3 след думите „Национална сигурност” се добавя „членовете на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства,”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли изказвания по § 41? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 41.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Сега господин Бисеров ще докладва последния параграф от законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 42:
„§ 42. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на § 1 и § 15, които влизат в сила от 1 януари 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Изказвания има ли? Няма желаещи народни представители.
Колеги, да гласуваме § 42, който е последен в законопроекта.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Последният параграф е приет, а с това окончателно и Законът за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства на второ гласуване.
Благодаря на господин Бисеров и на колегите.

Преминаваме към следващата точка от нашата седмична програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА.
Вносители – Димчо Михалевски, Рамадан Аталай, Ахмед Башев и Емил Костадинов на 26 юни 2013 г.
Има време до почивката да чуем част от докладите на парламентарните комисии.
Давам думата на председателя на Комисията по регионална политика и местно самоуправление господин Димчо Михалевски да ни запознае с доклада на неговата комисия по разглеждания законопроект.
ДОКЛАДЧИК ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря, госпожо председателстващ.
Уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 354-01-37, внесен от Димчо Михалевски и група народни представители
На извънредно заседание, проведено на 9 юли 2013 г. съвместно с Комисията по инвестиционно проектиране, Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди въпросния законопроект.
В заседанието взеха участие господин Иван Данов – министър на инвестиционното проектиране, представители на Министерството на регионалното развитие, на Камарата на архитектите, на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и на Камарата на строителите.
Предлаганите промени в Закона за устройство на територията са във връзка с Решението на Народното събрание от 29 май 2013 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България, с което Министерството на регионалното развитие и благоустройството бе преобразувано в Министерство на регионалното развитие и бе създадено Министерство на инвестиционното проектиране. Основната цел на предлагания законопроект е да бъдат определени функциите на двете министерства, правомощията на министъра на регионалното развитие и на министъра на инвестиционното проектиране, както и да бъдат уредени заварените правоотношения, свързани с досегашните правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Законопроектът предвижда министърът на регионалното развитие да осъществява държавната политика по устройство на територията, да координира дейността на централните и териториалните органи на изпълнителна власт и на органите на местното самоуправление и местната администрация, да извършва методическо ръководство и да упражнява контрол върху цялостната дейност по устройство на територията, както и да назначава Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика и да организира неговата работа.
Предвижда се министърът на регионалното развитие да разрешава изработването и да одобрява общите устройствени планове на селищните образувания с национално значение и на общините по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, на проектите за подробни устройствени планове за обекти с национално значение или разположени на територията на повече от една област, както и парцеларните планове за републиканските пътища, железопътните магистрали и железопътните линии I и II категория. Министърът на регионалното развитие ще съгласува идейните инвестиционни проекти и ще одобрява техническите и работните инвестиционни проекти и ще издава разрешенията за строеж за обекти с обхват повече от една област или за обекти с национално значение, определени със закон. Тези правомощия на министъра на регионалното развитие съобразяват спецификата на инвестиционните предложения, обхващащи повече от една област, както и тези за изграждането на обекти с национално значение, необходимостта от провеждане на допълнителни съгласувателни процедури във връзка с управлението на публичната държавна собственост, както и ефективността в работата на администрацията.
В изпълнение на правомощията си в областта на устройство на територията министърът на регионалното развитие ще определя правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, ще утвърждава решенията на Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика, с които ще бъдат приети специфични правила и нормативи и ще издава подзаконовите нормативни актове в областта на устройството на територията. Министерството на регионалното развитие упражнява мониторинг и осъществява дейностите по противодействие на свлачищните, ерозионните и абразионните процеси.
Законопроектът предвижда министърът на инвестиционното проектиране да осъществява държавната политика по инвестиционното проектиране и строителството, да извършва методическо ръководство и да упражнява контрол върху цялостната дейност на Дирекцията за национален строителен контрол, както и да издава подзаконовите нормативни актове, предвидени в Закона за устройство на територията в процеса на инвестиционното проектиране и строителството.
Правомощията на министъра на инвестиционното проектиране включват методическо ръководство, координация и контрол при възлагането, изработването, съгласуването и одобряването на новите общи устройствени планове на общините, както и правомощието да разпределя средствата от държавния бюджет за финансирането им, определени в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
Министърът на инвестиционното проектиране ще осъществява методично ръководство и контрол върху дейността на участниците в инвестиционния процес, както и на дейностите по приемане и въвеждане в експлоатация на готовите строежи. Предвижда се той да съгласува и одобрява инвестиционни проекти и да издава разрешения за строеж за обекти с национално значение, определени с акт на Министерския съвет, след приемането на настоящите промени, и за строежи от първа и втора категория финансирани с публични средства с индикативна стойност над 10 млн. лв., както и да издава самостоятелно или съвместно с министъра на регионалното развитие и с други компетентни министри наредби за определяне на съществените изискванията към строежите, както и подзаконови нормативни актове, свързани с проектирането, изпълнението, контрола и въвеждането в експлоатация на строежите, дълготрайността на строителните конструкции, устойчивостта на земната основа, както и други изисквания за безопасност и за устойчиво развитие на природните ресурси и екологично използване на природни и вторични суровини в строежите при отчитане влиянието на географските, климатичните и сеизмичните въздействия.
Министърът на инвестиционното проектиране ще предлага на Министерския съвет наредба за определяне на реда за издаване на разрешения за оценяване на съответствието на строителните продукти и на разрешение за издаване на български технически одобрения, и упражнява контрол върху дейността на лицата, получили разрешения за извършване на тези дейности.
Министърът на инвестиционното проектиране ще упражнява контрол по спазването на Закона за устройство на територията при проектирането и строителството, в това число влагането на качествени строителни материали и изделия с оглед осигуряването на сигурността, безопасността, достъпността и другите нормативни изисквания към строежите. При упражняване на правомощията си по Закона за устройство на територията министърът на инвестиционното проектиране се подпомага от национален експертен съвет по инвестиционно проектиране.
В съответствие с предложеното разпределение на функциите между Министерството на регионалното развитие и на Министерството на инвестиционното проектиране и правомощията на двамата министри по Закона за устройство на територията, в преходните и заключителни разпоредби на законопроекта са уредени правомощията на министъра на регионалното развитие по заварените случаи и са предложени промени и в други закони, в които досега са уредени правомощия на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Министерството на регионалното развитие поема функциите в областта на:
– регионалното развитие, европейско териториално сътрудничество и устройството на територията;
– развитието на пътната инфраструктура, експлоатацията, изграждането, реконструкцията и модернизацията на водоснабдителните и канализационните системи и съоръжения на населените места;
– управлението и разпореждането с недвижимите имоти - държавна собственост;
– държавната жилищна политика;
– административно-териториалното устройство и местното самоуправление;
– гражданска регистрация и административно обслужване.
Министерството на инвестиционното проектиране поема функциите по:
– разработването на нормативни актове в областта на проектирането, изпълнението, експлоатацията и разрушаването на строежите и тяхното хармонизиране с правото на Европейския съюз с оглед създаване на условия за изграждането на безопасни, енергоефективни и достъпни строежи с устойчиво използване на природните ресурси;
– хармонизиране на законите, наредбите и административните разпоредби на страните членки по отношение на строителните продукти;
– подобряване на състоянието на съществуващия сграден фонд и за усъвършенстване на управлението и поддържането му;
– създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри по Закона за кадастъра и имотния регистър, специализираните карти по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и специализираните карти за устройствено планиране;
– упражнява ръководство и контрол по цялостната дейност във връзка с кадастъра, геодезията и картографията;
– осъществяване на методическо ръководство, координация и контрол по инвестиционното проектиране, строителството и въвеждането в експлоатация на готовите строежи;
– хармонизирането на законодателството на Република България със законодателството на Европейския съюз в областта на инвестиционното проектиране и строителството.
В хода на дискусията изказалите се членове на комисията, както и представителите на браншовите организации подкрепиха предложените промени, като обърнаха внимание, че с тяхното приемане ще се даде възможност за нормализиране и ускоряване на дейността на двете министерства. Същевременно бяха направени конкретни предложения за прецизиране на част от текстовете, свързани с разпределяне на правомощията между двамата министри с оглед на по-голяма яснота и избягване на противоречия в практиката по прилагането на закона, както и бележки от правно-технически и редакционен характер, които ще бъдат взети предвид от комисията при подготовката на законопроекта за второ гласуване.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 9 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 354-37-10, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Ще дам думата на председателя на Комисията по инвестиционно проектиране да представи доклада на комисията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, внесен от Димчо Михалевски и група народни представители.
Заповядайте, господин Костадинов.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Уважаема госпожо председател, колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по инвестиционно проектиране по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 354-01-37, внесен от Димчо Михалевски и група народни представители на 4 юли 2013 г.
Комисията по инвестиционно проектиране на извънредно заседание, проведено на 9 юли 2013 г., разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, внесен от Димчо Михалевски и група народни представители, № 354-01-37 от 4 юли 2013 г., разпределен на комисията с Разпореждане на председателя на Народното събрание на Република България, № 350-01-123 от 5 юли 2013 г.
В заседанието на комисията взеха участие министърът на инвестиционното проектиране, представители на Министерството на регионалното развитие, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и Камарата на архитектите в България.
Основна причина за предлагания Законопроект за изменение и допълнение на Закон за устройство на територията е приетата на 29 май 2013 г. структура на Министерския съвет на Република България, с която се създава Министерство на инвестиционното проектиране. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията урежда правоотношенията във връзка с преобразуване на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в Министерство на регионалното развитие и създаване на Министерство на инвестиционното проектиране.
С предлагания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията се предвижда министърът на регионалното развитие да осъществява държавната политика по устройство на територията, разрешаването, изработването и одобряването на общите устройствени планове на селищните образувания с национално значение и на общите по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, на обектите с национално значение, или разположени на повече от една област, както и на парцеларните планове за републиканските пътища, железопътните магистрали и жп линии – първа и втора категория, развитие на пътната инфраструктура, управление и разпореждане с недвижимите имоти държавна собственост, държавната жилищна политика, гражданската регистрация и административното обслужване. Към Министерството на регионалното развитие остава и Агенция „Пътна инфраструктура”.
Законопроектът предвижда министърът на инвестиционното проектиране да осъществява държавната политика по инвестиционно проектиране и строителството и да упражнява контрол по отношение дейността на дирекция „Национален строителен контрол”, да издава подзаконовите актове, предвидени в Закона за устройство на територията, в процеса на инвестиционното проектиране, хармонизиране на законите, наредбите и административните актове на страните – членки на Европейския съюз, по отношение на строителните продукти, подобряване качеството и състоянието на съществуващия сграден фонд, създаване на кадастрална карта и кадастралния регистър, както и специализираните карти по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, както и да осъществява цялостно ръководство, координация и контрол по инвестиционното проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация на готовите строежи.
С разделянето на правомощията се цели да се създаде по-голяма ефективност на дейностите, попадащи в предмета на действие на Закона за устройство на територията.
В хода на дискусията изказалите се народни представители подкрепиха предложения проект. Бяха направени някои правно-технически забележки към проекта, които ще бъдат предложени между първо и второ четене на законопроекта.
Изискано е и съгласувателно становище от Министерския съвет на Република България.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по инвестиционно проектиране с 9 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание на Република България да приеме предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, внесен от Димчо Михалевски и група народни представители.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Колеги, давам почивка до 11,30 ч., след което ще продължим с промените в Закона за устройство на територията.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, продължаваме.
Чухме докладите по т. 10 от днешната програма – по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Докладваха председателят на Комисията по регионална политика и местно самоуправление и председателят на Комисията по инвестиционно проектиране.
Сега ще дам думата на вносителите да поставят разглеждания законопроект.
Господин Михалевски, заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като докладите на двете комисии бяха изчерпателни, няма да повтарям изложеното вече съдържание. Ще се опитам в по-популярен стил да изложа какво би било възможно да бъде полезно при създаването на новото Министерство на инвестиционното проектиране и ясните демаркационни линии между функциите на двамата министри.
Има един основен проблем в България, пряко отнасящ се до възможността да привличаме инвестиции в страната. Той е свързан с това, че устройствената основа, а именно покритието на територията с кадастрални карти и наличието на общи устройствени планове не е на достатъчно ниво. Ще припомня, че 18% от територията на България, всички областни центрове, черноморските общини, 18 от общо 24-те района на Столична община имат покритие с кадастрални карти. Това обаче не е достатъчно, особено при казуса за София. Трябва да бъде продължена активната политика, която през последните години фактически беше стопирана.
Това е една от основните задачи, която новото Министерство на инвестиционното проектиране трябва да заложи в своята дейност и, разбира се, да получи подкрепата на Народното събрание, за да може през следващите месеци и години бързо да нарасне покритието с кадастрални карти и регистри на територията на страната.
По отношение на общите устройствени планове, в момента практически всеки инвеститор, без значение дали с публични или с частни средства, е задължен да започне реализация на инвестиционния си проект с доказване пред общинските и държавните власти, че на определена територия или определено място в страната може да се извърши строителството, което той иска да реализира. Това е загуба на огромен ресурс като време, в това число финансов и често този процес е непредвидим. Затова, ако искаме силно да облекчим инвестиционната среда в страната, трябва да положим много големи усилия, това е една от основните задачи на новото министерство – да оказва пълна координация и помощ на общините, в това число осигуряване на финансиране на изработката, съгласуването и приемането на общите устройствени планове. Към настоящия момент под 40 общини в страната имат действащи актуални общи устройствени планове, а останалите над 220 общини практически нямат такива. Това са две от важните задачи, които Министерството на инвестиционното проектиране трябва да реализира.
Третата важна задача е въвеждането на допълнителна необходима държавна експертиза върху важни и значими инвестиционни проекти. В момента в страната е в ход изпълнението на доста значими проекти, голяма част от които имат и последващо въздействие върху цената на определена публична услуга, каквато в случая е цената на ВиК услугата. Затова е необходимо за определени значими проекти, над определен праг на стойност, каквато е посочена в Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията – над 10 милиона, да има допълнителна държавна експертиза на качеството на устройственото планиране на тези проекти и преглед на самите инвестиционни проекти, за да може да се докаже тяхната ефективност, ефикасност, икономичност на влаганите публични средства, за да гарантираме едновременно, че строителството ще бъде изпълнено качествено, ще бъде предоставена качествена услуга и тя ще бъде на достъпна за населението цена. Това е много важен процес, защото съвсем наскоро бяхме свидетели как несъразмерно действие на държавата –изпълнителната и законодателната власт, по отношение на възобновяемите енергийни източници доведе до изключителен бум в изпълнението и въвеждането в експлоатация на фотоволтаични системи, което удари по българските граждани. Това предизвика сериозни вълнения в нашата страна. Трябва превантивно да бъде овладян процесът и да има конкретна държавна експертиза.
Между другото, терминът „държавна експертиза“ не е нов за българското законодателство. Преди повече от 18-19 години подобна експертиза е съществувала в тогава действащия Закон за териториално и селищно устройство, така че практически възстановяваме добра практика – да може по единен държавен стандарт да се преглеждат проектите и да има съразмерност на техните инвестиции.
Къде са границите на правомощията на двамата министри, за да е ясно на всеки инвеститор и да няма объркване? Това ще бъде задача, която допълнително, независимо от коректните текстове в момента, те, естествено, трябва да бъдат четени в тяхната цялост, добросъвестност и кумулативен ефект, но все пак ще се опитаме да внесем още по-голяма яснота между първо и второ четене, за да няма някакво разминаване или двойно тълкуване на функциите на министрите.
Какви са границите? Те са в две посоки.
По отношение на устройственото планиране на територията са в следната посока. Във функциите на министъра на инвестиционното проектиране ще бъдат координацията и контролът по изпълнение от страна на общините на общите устройствени планове и даването на разрешения, наблюдаването на процеса на съгласуване и приемането на подробни устройствени планове за национални обекти, които от датата, следваща приемането на измененията в закона, ще бъдат издавани от Министерския съвет; и за проекти, които отговарят на условията да бъдат първа и втора категория и са над 10 млн. лв. Разбира се, тези функции по устройственото планиране не могат да влизат в конфликт с функциите на министъра на регионалното развитие, които практически ще бъдат водещи, а те включват устройственото планиране на над общинско равнище, тоест на областно, регионално и национално ниво по отношение на всички устройствени планове от различен ранг, каквито са в момента действащите в законодателството Национална концепция за пространствено развитие на Република България, регионална комплексна устройствена схема и съответните регионални планове.
По отношение разрешаването на строителството, във функциите на министъра на регионалното развитие остават: разрешаване на строителството за три типа, три групи обекти. Първо, всички национални обекти, които са такива по силата на закон. Давам пример: това са автомагистралите, железопътните линии – магистралните железопътни линии и железопътните линии от първа и втора категория, пристанищата за обществен транспорт от национално значение и т.н.
Втората група проекти, които ще бъдат разрешавани от министъра на регионалното развитие, са всички проекти с надобластно значение, тоест обхващат повече от две области със своето въздействие. Ще дам пак два примера, каквито са газопроводът „Южен поток“ или енергийният комплекс „Горна Арда“.
Третата група, която ще остане във функциите на министъра на регионалното развитие, са всички национални проекти, обявени като такива с акт на Министерския съвет до датата на приемане на измененията на закона. Създава се приемственост, за да няма сътресения в стартирали вече проекти, издадени строителни разрешения или предстоящи да се издадат от гледна точка на административното функциониране на двете министерства.
Това са демаркационните линии по отношение на правомощията по Закона за устройство на територията, по отношение разрешаването на строителството между двамата министри.
Смятам, че има достатъчно потенциал и ако двете министерства получат съдействие и от нас, и от Министерския съвет по отношение финансирането на техните дейности, действително могат да бъдат изключително полезни, защото ще облекчат инвестиционната среда в България, а това ще привлече и ускори инвестициите – нещо, от което силно се нуждаем, и, разбира се, ще реализират много качествени инвестиционни проекти.
Всички детайли, които изслушахме от становищата на двете комисии, ще бъдат взети предвид и между първо и второ четене ще внесем някои допълнителни редакционни промени, но те не променят по никакъв начин заложената в законопроекта философия на първо четене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Сега, уважаеми колеги, имате възможност да се включите в дебата. Имате думата за изказвания по предложения законопроект.
Заповядайте за изказване, господин Емил Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги! По много и очевидни за всички причини приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията е наложително и спешно. Главната цел на предложените промени и ограничаване на правомощията между Министерство на регионалното развитие и Министерство на инвестиционното проектиране. Това е, разбира се, само първата стъпка към разработването на цялостен пакет от нормативни актове, с който ще се даде тласък на строителната инициатива и ще се ускори изработването на проектите по европейските програми, ще се осигури стриктен контрол, както и изработването на кадастрални карти, които са основата, на която се изготвят инвестиционните проекти, конкретното проектиране.
Следващите законодателни инициативи следва да преодолеят или премахнат и част от тежките процедури и изисквания към събиране на излишно голям обем документация за получаване на разрешение за строеж, да ограничат някои излишни интердисциплинарни части и бъде заложено на иновациите в проектите.
Моята подкрепа за законопроекта се съдържа, разбира се, и в становището на Комисията по инвестиционно проектиране. В същото време бих искал да отбележа, че в периода между първо и второ четене следва много внимателно да прецизираме текстовете, по които правомощия имат и двамата министри – на регионалното развитие и на инвестиционното проектиране, за да се избегне каквото и да било двусмислие или дублиране.
Лесно преодолими са някои правно-технически забележки, като следните: още в § 1, чл. 3 от законопроекта следва да се дефинират по-подробно правомощията на министъра на инвестиционното проектиране, както са описани в мотивите. В § 20 – чл. 220, ал. 2 се нуждае от по-конкретна формулировка с оглед разграничаване на правомощията, функциите и задачите на министрите и администрацията на двете министерства. Наложително е също така, според мен, да се създаде и норма, по силата на която административните актове на министрите на инвестиционното проектиране и на регионалното развитие да са публични и отразявани в специално създадена интернет страница, за да може заинтересованите участници да се информират и да защитават правата си.
Следва да коригираме и някои пропуски, свързани с предмета на законопроекта, като следните: § 19 от Заключителните разпоредби на Закона за устройство на територията, правилата за ДНСК се приемат от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството – нещо, което не търпи промяна в предложения законопроект. С оглед настъпилите промени в правомощията, тук следва да бъде отразен министърът на инвестиционното проектиране. По същия начин следва да се предвиди и компетентността по издаване на наредбата по чл. 225, ал. 4 от Закона за устройство на територията, а именно от Министерството на инвестиционното проектиране. Следва изчерпателно да бъдат формулирани приоритетите и правомощията на двете министерства и категорично посочени компетенциите им.
Съвместни правомощия и компетенции биха могли да доведат до бюрократична обстановка при решаването на определен проблем и възможности за прехвърляне на отговорности при несвършена работа. Спорно е и изменението на проектите по чл. 154, ал. 5 от Закона за устройство на територията да се извършват от Министерството на регионалното развитие, вместо от Министерството на инвестиционното планиране, където считам, че е систематичното му място. В този дух ще направим предложения между първо и второ четене и подкрепям категорично внесения законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Има ли реплики по изказването на народния представител? Няма.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Ще подложа на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията с вносители Димчо Михалевски, Рамадан Аталай, Ахмед Башев и Емил Костадинов, внесен в Народното събрание на 26 юни 2013 г.
Моля, колеги, гласувайте.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
С това Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията е приет на първо гласуване.
Заповядайте, господин Михалевски, за процедура.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председателстващ, правя процедурно предложение срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене да бъде съкратен до три дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Михалевски.
Има ли обратно процедурно предложение?
Тъй като неделя е почивен ден, реално срокът ще изтече в 18,00 ч. в понеделник.
Има ли друго мнение?
Колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Михалевски за съкращаване на срока за предложения между първо и второ четене на законопроекта.
Гласували 66 народни представители: за 65, против няма, въздържал се 1.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА НАЛАГАНЕ НА МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ВСИЧКИ СДЕЛКИ НА РАЗПОРЕЖДАНЕ И СТРОИТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ С ДЪРЖАВНИ ИМОТИ В УРБАНИЗИРАНИТЕ И ИЗВЪНУРБАНИЗИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ НА УСТРОЙСТВЕНИ ЗОНИ „А” И „Б” ПО ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ, ОСВЕН ЗА СЛУЧАИ НА ИНФРАСТРУКТУРНИ ОБЕКТИ С МЕСТНО И НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ.
Проектът за решение е внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 2 юли 2013 г.
Ще започнем с представяне на постъпилите доклади по проекта за решение.
Комисията по околната среда и водите.
Заповядайте, господин Курумбашев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да Ви представя становището на Комисията по околната среда и водите по Проекта за решение за налагане на мораториум върху всички сделки на разпореждане и строителни дейности с държавни имоти в урбанизираните и извън урбанизираните територии на устройствени зони „А” и „Б” по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, освен за случаи на инфраструктурни обекти с местно и национално значение:
На 4 юли 2013 г. комисията проведе извънредно заседание с една-единствена точка в дневния ред, а именно този проект за решение, който разглеждаме.
На това заседание присъстваха, от страна на Министерството на околната среда и водите, господин Чавдар Георгиев – заместник-министър, и господин Михаил Михайлов – директор на дирекция „Национална служба за защита на природата”, както и представители на неправителствени организации и медии.
Бяха представени гостите и приет единодушно дневният ред.
Обръщайки внимание на точка четвърта, която касае Комисията по околната среда и водите и дейността на Министерството на околната среда и водите, представих проекта за решение и мотивите като вносител, подчертавайки необходимостта от приемането на такова решение за запазването на тези територии и за поколенията след нас.
Съгласно чл. 15 от Конституцията „Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната”. Според вносителите в последните месеци – имам предвид особено скандала с „Дюнигейт”, сме свидетели на отказ от страна на изпълнителната власт за изпълнение на тези си задължения по опазване на околната среда и на незаконно строителство в крайбрежните плажни ивици.
Тези обстоятелства обосновават необходимостта от налагане на мораториум от Народното събрание върху всички сделки на разпореждане и строителни дейности в имоти на територията на различни крайбрежни плажни ивици, които не бих искал тук да изреждам – точно кои зони би трябвало да бъдат оградени, тъй като това може да бъде предмет на спекулация, а и не смятам, че то е от компетентността на Народното събрание.
Смятам, че предложенията за това точно кои зони да влязат в този бъдещ Национален парк „Българско Черноморие” трябва да се направят след много сериозен, широкообхватен дебат, в който, на първо място, да участват жителите на Черноморските общини, представителите на неправителствените организации и държавата, в лицето на поне две министерства – Министерството на регионалното развитие и Министерството на околната среда и водите.
С това решение обаче Народното събрание ще задължи изпълнителната власт да предприеме незабавни мерки за изпълнение на задълженията си по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и да изработи специализирани карти на територията на крайбрежни плажни ивици, както и да се стартира процедура по Закона за защитените територии за обявяване на територията на описаните крайбрежни ивици за Национален парк „Българско Черноморие”.
Очаква се мораториумът да осигури опазването на околната среда и съхранението на биологичното разнообразие на територията на крайбрежните плажни ивици и да предотврати негативните въздействия, които биха могли да настъпят.
Отношение по този въпрос взе заместник-министър Чавдар Георгиев, който посочи, че Министерството на околната среда и водите подкрепя предложения проект за решение, като обърна внимание за процедурата по точка четвърта – за обявяване на Национален парк „Черноморско крайбрежие”, която е доста сложна, изискваща обществен дебат, проучвания и анализи за определяне на категорията на парка.
Искам да подчертая, колеги, че в това решение не задължаваме да се обяви национален парк, а задължаваме Министерството на околната среда и водите в 12-месечен срок да представи предложение за създаване на такъв национален парк. Както сами разбирате, едно предложение може да бъде прието, може да бъде отхвърлено или да не бъде прието в целия обхват, в който е дадено.
Министерството на околната среда и водите има готовност за изпълнение на това решение, както и да предприеме необходимите действия.
Отношение взеха:
- народният представител Петър Курумбашев, подчертавайки важността на сроковете, които са определени;
- народният представител Борис Цветков, който изрази подкрепата си за проекта за решение;
- народният представител Костадинов, който обърна внимание на необходимостта от качествено изпълнение, подчертавайки уникалните условия и характеристики на включените територии, изискващи огромна работа; постави изискването за експертност и включване на представителите на Българската академия на науките в такава подготовка на подобно предложение;
- народният представител Джевдет Чакъров, който подкрепи проекта за решение, приветства готовността на Министерството на околната среда и водите по т. 4, като обърна внимание на традиционното използване на капацитета на научните среди при дейностите по опазване на околната среда и на факта, че България е една от държавите с най-високи проценти на защитени територии в Европа.
Председателят на комисията прикани към други изказвания и становища, след което закри дискусията и предложи да се гласува проекта за решение.
След проведеното гласуване с 10 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се” комисията подкрепи проекта за решение и прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на Република България да приеме предложения Проект за решение за налагане на мораториум върху всички сделки на разпореждане и строителни дейности с държавни имоти в урбанизираните и извън урбанизираните територии на устройствени зони „А” и „Б” по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, освен за случаи на инфраструктурни обекти с местно и национално значение, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 2 юли 2013 г. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Курумбашев.
Предстои да чуем още три доклада – на Комисията по правни въпроси, на Комисията по регионална политика и местно самоуправление и на Комисията по инвестиционно проектиране.
Предлагам да продължим с доклада на Комисията по правни въпроси.
Господин Попов, ако имате готовност да представите доклада на Правната комисия, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ФИЛИП ПОПОВ: Комисия по правни въпроси -
„СТАНОВИЩЕ
относно Проект за решение за налагане на мораториум върху всички сделки на разпореждане и строителни дейности с държавни имоти в урбанизираните и извънурбанизираните територии на устройствени зони „А” и „Б” по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, освен за случаи на инфраструктурни обекти с местно и национално значение, № 354-02-48, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 2 юли 2013 г.
На свое заседание, проведено на 10 юли 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди внесения Проект за решение.
Същият беше представен от един от вносителите – народния представител Димчо Михалевски.
Той изложи, че в последно време изпълнителната власт не изпълнява своите задължения по отношение опазване на околната среда и незаконното строителство в крайбрежни плажни ивици.
С предлаганото решение Народното събрание ще задължи изпълнителната власт да предприеме мерки за изработването на специализирани карти на територията на крайбрежните плажни ивици по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и за започването на процедура за създаване на национален парк „Българско Черноморие”. По този начин ще се гарантира опазването на околната среда и съхраняването на биологичното разнообразие в посочените територии и ще бъдат избегнати възможни негативни въздействия.
В хода на дискусията народният представител Хамид Хамид подчерта, че предлаганото решение не предполага деление на мораториума, като от текста на т. 1 и 3 не става ясно, че след изработването на специализирана карта за всеки обект по чл. 6, ал. 4 и 5 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие спира действието на мораториума за него.
Народният представител Димчо Михалевски отбеляза, че е възможна редакционна поправка на текста на т. 3, която ще бъде съгласувана с всички парламентарни комисии.
След провелата се дискусия и последвалото гласуване, с 6 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да приеме предложения Проект за решение за налагане на мораториум върху всички сделки на разпореждане и строителни дейности с държавни имоти в урбанизираните и извънурбанизираните територии на устройствени зони „А” и „Б” по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, освен за случаи на инфраструктурни обекти с местно и национално значение, № 354-02-48, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 2 юли 2013 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
Сега ще чуем следващия доклад на Комисията по инвестиционното проектиране.
Моля, председателят й господин Емил Костадинов да заповяда.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин председателю, колеги!
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за налагане на мораториум върху всички сделки на разпореждане и строителни дейности с държавни имоти в урбанизираните и извънурбанизираните територии на устройствени зони „А” и „Б” по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, освен за случаи на инфраструктурни обекти с местно и национално значение, № 354-02-48, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 2 юли 2013 г.
На свое заседание, проведено на 10 юли 2013 г., Комисията по инвестиционно проектиране обсъди Проект за решение за налагане на мораториум върху всички сделки на разпореждане и строителни дейности с държавни имоти в урбанизираните и извънурбанизираните територии на устройствени зони „А” и „Б” по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, освен за случаи на инфраструктурни обекти с местно и национално значение, № 354-02-48, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 2 юли 2013 г.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на околната среда и водите, началник отдел „Натура 2000”, парламентарен секретар, представители на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Съюза на архитектите в България, Камарата на архитектите в България, представител на Асоциацията на геодезическите фирми в България, представител на Камарата на инженерите по геодезия, представител на БАИК (Българска асоциация на инженерите консултанти) и представител на Национална асоциация „Българско Черноморие”.
Целта на внесения проект е осигуряване опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и възпроизводството на биоразнообразието на живата природа, предвидено в Конституцията на Република България.
Причина за предлагания проект са и зачестилите случаи на незаконно строителство в зоната на Черноморското крайбрежие, които са в резултат на бездействието и неизпълнение на задълженията на органи на изпълнителната власт по опазване на околната среда.
С проекта на решение Народното събрание задължава изпълнителната власт да предприеме незабавни мерки по отношение законово регламентираните задължения за извършване на преки геодезични измервания и изработване на специализирани карти на територията на крайбрежните плажни ивици, предвидени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
Изпълнителната власт следва да извърши проучвания и подготви предложения за стартиране на процедура по Закона за защитените територии за обявяване на територията на крайбрежните плажни ивици по т. 1 от проекта на решението за Национален парк „Българско Черноморие”.
В хода на обсъждането изказалите се народни представители подкрепиха предложения проект на решение.
Народният представител Емил Костадинов направи предложение по т. 1 от проекта да бъдат включени изрично в зона „А” и „Б” и попадащите територии по „Натура 2000”.
Предложих в текста по т. 1 от проекта вместо израза „извън урбанизирани територии”, какъвто законов термин не съществува, да се опишат терминологично териториите, така както са изброени в чл. 7 от Закона за устройство на територията, а именно „земеделски територии, горски територии, защитени територии и нарушени територии за възстановяване”.
След дискусиите и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по инвестиционно проектиране със 7 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се”, предлага на Народното събрание на Република България да приеме предложения Проект за решение за налагане на мораториум върху всички сделки на разпореждане и строителни дейности с държавни имоти в урбанизираните и извънурбанизираните територии на устройствени зони „А” и „Б” по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, освен за случаи на инфраструктурни обекти с местно и национално значение, № 354-02-48, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 2 юли 2013 г.”
Това е становището на комисията.
Само едно изречение, господин председателю, за да не вземам думата след това. В диалог с колегите от другите комисии, във връзка и с направените предложения от нашата комисия, считаме, че предложеното от господин Михалевски като текст – всички територии в обхвата на зона „А” и на зона „Б”, е достатъчно изчерпателен, за да няма никакво съмнение, че се ограничава приложеният обхват на мораториума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Сега Димчо Михалевски ще представи доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
ДОКЛАДЧИК ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по регионална политика и местно самоуправление относно Проект за решение за налагане на мораториум върху всички сделки на разпореждане и строителни дейности с държавни имоти в урбанизираните и извън урбанизираните територии на устройствени зони „А“ и „Б“ по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, освен за случаи на инфраструктурни обекти с местно и национално значение
На заседание, проведено на 3 юли 2013 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди проекта за решение.
Основната причина за предлаганият проект на решение са зачестилите случаи в последните месеци назад във времето на незаконно строителство в зоната на Черноморското крайбрежие, които са в резултат на неизпълнени задължения на органи на изпълнителната власт по опазване на околната среда, произтичащи от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
С предлаганото решение Народното събрание ще задължи изпълнителната власт да предприеме незабавни мерки за извършване на преки геодезически измервания и изработване на специализирани карти и регистри за обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от ЗУЧК, а това са именно плажовете, дюните, лагуните, както и да стартира процедурата по реда на Закона за защитените територии за създаване в бъдеще време на национален парк „Българско Черноморие”.
В хода на дискусията изказалите се народни представители подкрепиха предложения проект за решение. Предлаганият мораториум ще осигури опазването на околната среда и съхраняването на биологичното разнообразие.
Въз основа на дискусията с 11 гласа – „за”, без „против” и „въздържали се”, Регионалната комисия прие предлаганото решение за налагане на мораториум.”
Господин председател, използвам, че съм на трибуната, на базата на обсъжданията да внеса две редакционни промени, които са съгласувани и с другите комисии – в т. 1 на проекта на решение да отпаднат думите „урбанизираните и извънурбанизираните”, а следващата дума – „територии”, да стане „териториите”.
Така цялата т. 1 придобива редакцията:
„1. Спира разпореждането, промяната на предназначението и строителството в държавни поземлени имоти в териториите, попадащи в границите на устройствените зони „А” и „Б” по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, освен за случаите на инфраструктурни обекти с национално значение и първостепенно общинско значение”.
И втората редакционна поправка е на база на дискусията в Правната комисия – в т. 3 след думите „специализираните карти за” добавяме думите „всеки от”, и след редакцията т. 3 става следната:
„3. Срокът на действие по ограничението по т. 1 е до изработването и приемането на специализирани карти за всеки от обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, но не повече от 12 месеца”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Колеги, това бяха докладите. Чухте и предложения за редакционни поправки от името на вносителите.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Костадинов.
МЕТОДИ КОСТАДИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз няма да мога и нямам право да гласувам промените, които трябва да бъдат направени, тъй като съм преподавател по екологични дисциплини в екологични катедри в Софийския университет и в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Надявам се, с данните и доказателствата, които ще изнеса, да съм достатъчно убедителен, за да можете да гласувате Вие.
Защо е необходимо преобразуването на Българското Черноморие в национален парк? Ще изложа моите мотиви:
Мотиви от природогенетичен и физикогеографски характер
Българското Черноморие се характеризира с уникални природни условия и ресурси. То е под влиянието на четири умерено климатични и въздушни маси: средиземноморски от юг, континентални от север, черноморско-океански от изток и полупланински от вътрешността на страната. Във фитогеографско отношение попада към Средноевропейската и Средно средиземноморската фитогеографска област. Това определя богатото разнообразие на флората.
По отношение на фауната са характерни сухомедитеранските, азиатските и средиземноморските представители. Почвената покривка представлява един уникален почвен музей на Балканите и Европа. Релефните и топографските форми са в хармония с богатата флора и фауна и създават изумителни пейзажи и причудливи природни образувания около морската ивица и във вътрешността на сушата.
Мотиви от антропогенен и техногенен характер
През последните двадесет години рисковете и неблагоприятните процеси, предизвикани от антропогенната, а в последствие и от геодинамичната дейност, рязко се повишиха. Свлачищни, срутищни и абразионни процеси възникват при нарушаване равновесието на морския бряг, дюнните образувания и морските отложения от засилените изкопни строителни и насипни дейности. Съвременните свлачища и срутища продължават да се активизират от човешката дейност. Обезлесяването води до ускоряване на изветрителните, склоновите гравитационни и ерозионни процеси. От антропогенната намеса е установена трайна тенденция на промяна на подземните води, което довежда до свличане на геоложките пластове и наводняване на подземното урбанизирано пространство. Преовлажнени земни маси и твърди индустриални отпадъци се изхвърлят в защитени територии или се натрупват в индустриалните зони. Влошават се санитарно-хигиенните и екологичните условия.
През последните години строителните дейности се провеждат в защитени територии и обекти. Не се спазват законодателните режими и мерки, приети за опазване на резервати, природни паркове, природни забележителности и защитени местности. Проблемът за създаване на националния парк и ефективното му опазване, устройство, управление, стопанисване и наблюдение става още по актуален с разширяване на зоните на рекреация, чрез които се удовлетворява остра обществена потребност. Оттук произтича и голямото здравно-хигиенно значение на една защитена природна територия за човека, какъвто е националният парк.
Използвайки потенциала на района на Българското Черноморие, на територията му е създадена мощна икономическа база, която често пъти влиза в конфликт с уникалните природни дадености, като например големите културно туристически комплекси. Природните, човешките и туристическите ресурси предполагат развитието на много различни видове туризъм, които от своя страна са в разрез със Закона за защитените територии. От първостепенно национално и регионално значение е морският рекреативен туризъм и на второ място по важност е културно познавателният, които създават редица проблеми.
Мотиви от икономически характер
Икономическите ползи от създаването на националния парк могат да бъдат значителни. Защитаването на биологичното разнообразие и запазването на устойчивостта на екосистемите е най добрата мярка за намаляване разходите за защита срещу промените в околната среда. Биологичното разнообразие подпомага икономиката ни и в мрежата на „Натура 2000”, която е важна част от опазването на природата в Европа. Европейското законодателство относно природата осъзнава историческата реалност и ясно отчита, че икономическото развитие ще продължи да се развива и в местностите, защитени от „Натура 2000”. Европейските закони специфично осигуряват бизнес, екологични и местни структури на властта да работят заедно, за да намерят начини да опазват биологично уникални обекти с местообитания по начин, който е едновременно добър за природата и полезен за развитието. Поради тази причина е изключително важно защитените територии с по-ниска категория да преминават в по-висока чрез преобразуването им в национален парк.
Освен това, пропуските на местните власти са доказателство, че те нямат достатъчен опит в интегрираното управление на крайбрежните територии, особено що се отнася до законодателството и икономическите дейности. Правната рамка по въпроса за създаването, управлението и устройството на защитените природни територии и обекти е очертана в Закона за защитените територии, Закона за устройството на територията, Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие. В тази връзка се създава хармонизация за комплексно и интегрирано управление на тези територии.
Мотиви от европейски и международен характер
Природозащитната и консервационна дейност на Българското Черноморие е тясно свързана с международните конвенции и се подчинява на техните договорености:
1. Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и международните местообитания.
2. Конвенция за биологичното разнообразие.
3. Конвенция за защита на блатно-мочурливите места с международно значение, главно като местообитания на водоплаващи птици.
4. Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни.
5. Директива № 79 на Съвета на европейската икономическа общност за опазване на дивите птици.
6. Директива № 92 за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.
7. Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство.
8. Не на последно място – Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване.
По предложение на Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси в тези територии са включени защитени обекти от генетичния фонд на планетата в списъка на ООН, световното природно наследство и ЮНЕСКО.
Мотиви от регионален и природозащитен характер. По българското Черноморие са разположени над 30 защитени зони, включени в екологичната мрежа „Натура 2000”. В тях се опазват над 40 различни типа местообитания. Те са разпространени от крайбрежни лагуни и рифове през степни тревни съобщества до лонгозни, западнопонтийски и мезийски гори. Редица редки ендемични видове растения и животни със световно значение са застрашени от изчезване. В северното Черноморие се намират 79 защитени територии, от които два резервата, осем поддържани резервата, 50 защитени местности, 18 природни забележителности и един природен парк. Южното Черноморие се характеризира с още по-голямо разнообразие – общо 199 защитени територии, от които 11 резервата, осем поддържани резервата, един природен парк, 87 защитени местности и 55 природни забележителности. Общо за българското Черноморие защитените територии и обекти са 288 на брой.
Каква е площта? Природни паркове – 1 млн. 174 хил. 200 декара; резервати – 187 хил. 680 декара; поддържащи резервати – 5310 декара; защитени местности – 149 хил. 506 декара. Общо – 1 млн. 528 хил. 823 декара.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Всичко това ни дава сериозно доказателство за преобразуване на българското Черноморие в национален парк. Нека подкрепим идеята на комисиите, за да можем да съхраним уникалните природни дадености, богатото биологично разнообразие, здравето на природата и човека. Създателят, обществото и идните поколения ще ни бъдат благодарни. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Теохаров.
Има ли реплики? Няма.
Думата има господин Сергей Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да се изкажа в подкрепа на Проекта на решение за мораториум и да се обоснова защо.
Българският парламент се намира в много особена ситуация. По същество приемаме решение, което трябва да гарантира изпълнението на закона. Затова има смисъл и необходимост да се върна назад във времето, към 2008 г. Оттогава действа законът за Черноморското крайбрежие – един закон, който беше приет от по-предишното Народно събрание с ясната цел да се спре безконтролното застрояване и презастрояване на българското Черноморие. Тогава в закона бяха определени Зона А – 100 метра около плажната ивица, брега на морето, Зона Б – 2 километра, с ясни регулации – при какви условия може да се строи нещо необходимо за туристическия бранш в тези две ключови зони, към които имаше и има най-големи частни апетити. Българското Черноморие, особено крайбрежната ивица, не може да бъде предмет най-вече на икономическия интерес. Тук става дума за държавна политика, става дума за бъдещето на българското Черноморие, на българската природа и за това какво нашите деца и внуци ще получат като наследство – бетонни джунгли, както е на Слънчев бряг или на някои други места, или Черноморие като безценно богатство, където туризмът се съчетава с ясно защитени територии, които трябва да останат като наследство за поколенията.
В закона от 2008 г. ясно се дава задължение на българското правителство да извърши заснемане на цялото Черноморие, да определи точно зоните, които са защитени, където има дюни и друго много ценно природно богатство. Това задължение се изпълняваше. Беше проведена обществена поръчка, избран изпълнител на тази кадастрална карта на българското Черноморие.
Показателно е, че този процес беше спрян през 2009 г. от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и никой досега не е дал отговор защо това задължение по закон не беше изпълнено и създаде правен и практически вакуум, което позволи частният икономически интерес да нахлува още по-активно на територии по българското Черноморие и да застроява неконтролируемо.
През миналата година станахме свидетели на немалко екологични протести, граждански протести, предизвикани от не един и не два скандали за прехвърляне на държавна собственост, застроителни планове без ясна регулация и без защита на обществения интерес на българската природа.
Затова искам да припомня, че този мораториум, който обсъждаме днес, се внася за втори път. Предишния път той беше внесен от Коалиция за България в рамките на предишния Парламент. Тогава бяхме поставили въпроса и пред Консултативния съвет за Национална сигурност като един от приоритетните закони и решения, които да покажат в отиващия си тогава Парламент обществена загриженост и решаване на един сериозен, много чувствителен проблем. Никой и досега не е отговорил защо той тогава беше отхвърлен, избутан от мнозинството на ГЕРБ и тези, които бяха присъдружни към партия ГЕРБ.
Сега по същество изпълняваме един ангажимент, който бяхме приели в предишния Парламент. Това, което е важно в проекта за решение за мораториум:
Първо, не се допуска прехвърлянето на държавна собственост – терени, при този вакуум, който беше създаден според мен съзнателно, обслужвайки икономически, лобистки интереси от предишното правителство.
Второ, този мораториум има ясна времева граница – 12 месеца. До тогава трябва да се извърши разпореждането по закон – да има ясно очертана карта на българското Черноморие – къде има дюни, къде няма дюни, но всичко да бъде на ясна и прозрачна основа.
Трето, Министерството на околната среда и водите, което има основно задължение за опазване на българската природа, трябва да представи предложение за Национален парк „Българско Черноморие”. В предишния вариант на решение Коалиция за България предложи 12, доколкото си спомням, конкретни зони, уникални български девствени плажове, които трябва да влязат в този парк. Разбира се, този въпрос трябва да бъде широко обсъден във всички черноморски общини, но не само в тях, а в цялата държава, защото българското Черноморие е национално достояние, да се вземе национално консенсусно решение, но да има такъв национален парк!
Защото към момента ние имаме само няколко национални парка: Витоша, създаден още преди 1944 г., но днес е богатство на всички софиянци; Национален парк „Пирин”, който е забележителност, достояние и на ЮНЕСКО като природно, уникално явление и територия, която трябва да бъде опазена; и, разбира се, Националният парк „Стара планина”, който е единственият национален парк, създаден след промените в България, след промените в 1989 г.
До една година е важно да се направи и решението за Национален парк „Българско Черноморие”. Това ще бъде четвъртият национален парк. Това ще бъде важно наследство и на този Парламент, и то положително наследство, и на правителството, което трябва да представи това предложение, да го мотивира и да стане факт, реалност, важно наследство за следващите поколения.
Затова се обръщам към народните представители с молба да подкрепят това проекторешение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Станишев.
Реплики има ли?
Господин Мерджанов, заповядайте да направите остра реплика на господин Станишев.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Станишев, не мога да се съглася съвсем с Вас за това, че обществените поръчки по заснемането са по вина на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Да, но бих искал да се подчертае каква е политическата персонална вина на тогавашния министър на съответното министерство и това не беше Лиляна Плевнелиева (оживление), Лиляна Павлова, прощавайте, а Росен Плевнелиев – сегашният държавен глава.
Въпросите са наистина много сериозни, защото тогава търговете бяха провалени с обяснението, че има недостиг на финансови средства. Дори министър Мирослав Найденов призна, че поради провалените тогава обществени поръчки, са възможни ситуации като „Дюнигейт” и прочие. Това беше констатирано в Комисията „Яне Янев”, която се занимаваше с корупцията по високите етажи на властта. Така че конкретните поръчители, конкретните виновници имат ясни и точни имена. И това е бившият министър на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев – сегашен държавен глава. (Частични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Втора реплика? Не виждам.
Господин Станишев, заповядайте за дуплика.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Господин Мерджанов, правилно ме коригирахте – нещата трябва да се казват ясно и докрай, да има действително единен стандарт. Не сте точен, че е провалена обществената поръчка. Тя беше проведена от правителството на лошата тройна коалиция, беше избран изпълнител, беше обжалвана процедурата в съда, съдът се беше произнесъл окончателно за отхвърляне на жалбите, беше в ход изпълнението, но това задължение е по закон. Действително персоналното решение по този въпрос и прекратяването на една извършена обществена поръчка и изпълнението на закона е лична отговорност на тогавашния министър на регионалното развитие и благоустройството. И той се казва господин Плевнелиев.
Впрочем госпожа Лиляна Павлова като министър не е направила нищо да коригира този пропуск. И никакви обяснения с липса на пари не могат да бъдат приемливи, защото пари се намираха за какво ли не – от „Авиоотряд 28”, разходките до ловни стопанства и къде ли не, до много други инфраструктурни проекти, които не бяха заложени в по-сериозни и дългосрочни планове; да не говорим за оскъпяванията по отношение на строителството на магистрала „Люлин” с 60 млн. лв. – без никакви обяснения и достатъчно мотивация беше оскъпен този инфраструктурен проект, и много други неща, за които може да се говори достатъчно дълго.
Да, трябва да се назовават нещата със своите имена. Трябва да има единен аршин, да има единен подход към всички и всеки трябва да даде отговори на тези висящи, стоящи в публичното пространство въпроси. Така че приемам тази бележка с корекцията, че и госпожа Лиляна Павлова е продължител на политиката на неспазване на Закона за Черноморското крайбрежие, за създаване на вакуум, в който се намесиха в много голяма сила частни интереси за застрояване на Българското Черноморие, както дадохте примера за „Дюнигейт”, и точно затова този мораториум решава този проблем, задава алгоритъм за неговото трайно решаване – прозрачно пред българското общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Сега думата за изказване има господин Джевдет Чакъров.
Заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпросът е наистина с много голяма обществена чувствителност. Бих казал, че тази чувствителност до голяма степен е съпоставима с чувствителността за генетично модифицираните организми, за шистовия газ.
Това, което същевременно е редно да изкажем, е, че нашата страна е с традиции в опазването на природата. Имаме уникална природа и сме страната в Европейския съюз на второ място по територии, обхванати от европейската екологична мрежа „Натура 2000”. Тя беше приета, господин Станишев, по време на така наречената „тройна коалиция” и ние тогава успяхме да отстоим. В това отношения няма как да не приветствам младите хора, които изразяват своята изключителна чувствителност по отношение на тази материя. Ние имаме общо от нашата площ 34,3% от територията на страната, при среден процент за Европа – около 18%.
Ние сме втората страна в Европейския съюз след Словения, която има 35,5% от общата си площ, включена в защитените зони в мрежата „Натура 2000”. Успяхме да отстоим тази площ при един много силен натиск и реакция от страна на заинтересованите страни – най-вече по Черноморието и в планинските терени и курорти, където е понятно, че има инвестиционен интерес. Радвам се, че цялата общественост изрази своята подкрепа и най-вече младите хора, така че ние да имаме в тези параметри защитените зони, с които да опазим изключително прекрасната ни и хубава природа в страната и много богатото биоразнообразие – обстоятелствата, с които трябва да се гордеем. В рамките на Европейския съюз, заедно с още няколко страни, ние сме на водещо място, заедно с Испания и Гърция е и нашата страна.
Коректността изисква обаче да се каже същевременно, че българското природозащитно законодателство е синхронизирано напълно с европейското. В момента то осигурява необходимата превенция за защита, когато се спазва стриктно.
Предвид високата обществена чувствителност по темата, особено на фона на периодично избухващи скандали за нарушения по Черноморието най-вече и в планините, ние подкрепяме настоящото решение, което е насочено към това да се осигури още по-добра защита. В този контекст се надявам органите, отговорни за спазване на законодателството в областта на проектирането и строителството, бих искал да се обърна, да контролират по-активно, защото основните проблеми възникват не толкова с оглед на защита на територията и на защитените територии, и зоните, а при издаването на разрешително за строителство в нея. Надявам се срокът на мораториума да бъде използван за преглед на контролните практики за подобряването им, защото само с подобряването на екологичните норми едва ли ще можем да постигнем желания ефект и да отговорим на високите обществени изисквания.
От тук нататък Министерството на околната среда и водите на базата на разписаните в законодателството, визирам основно Закона за защитените територии, и процедури относно вземане на защитена територия, ще трябва да се произнесе по възможността за създаване на Национален парк „Българско Черноморие”. Убеден съм, че процедурите в нашето законодателство се спазват стриктно, което, както вече посочих, е изцяло хармонизирано с европейското законодателство и всички директиви в съответната сфера са транспонирани в нашето законодателство.
Ние ще подкрепим проекта на мораториум, да не повтарям подробно цялото наименование на мораториума, и за създаване евентуално след санкция на Министерството на околната среда и водите на Национален парк „Българско Черноморие” с оглед на това да бъде опазена прекрасната природа, изключително богатото биоразнообразие и към настоящия момент, и с управление към идните поколения. Това е прекрасна даденост, която наистина трябва да се опазва, и ние ще споделяме тези принципи, подходи, тази философия с оглед на опазването на това, което посочих – ще се повторя – на нашата прекрасна природа и биоразнообразие. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Чакъров.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Не виждам заявки.
Можем да закрием дебата и да пристъпим към гласуване.
Господин Михалевски направи предложение за две редакционни промени. Той изчете подробно т. 1 и т. 3, така както трябва да бъдат след промените. Сега обаче аз ще Ви изчета и заглавието на решението, защото това се отразява на заглавието:
„Решение за налагане на мораториум върху всички сделки на разпореждане и строителни дейности в държавни имоти в териториите на устройствени зони „А” и „Б” по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, освен за случаи на инфраструктурни обекти с местно и национално значение”.
Подлагам на гласуване заглавието на решението.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Заглавието на решението е прието.
Ще подложа на гласуване другата редакционна поправка – в т. 1 да отпадне изразът „урбанизираните и извън урбанизираните”, а думата „територии” да се чете „териториите”.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
По т. 3 ще подложа на гласуване предложението на господин Михалевски след изразът „специализирани карти за” да се добави „всеки от”.
Моля, гласувайте.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване цялото решение с приетите редакционни поправки.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ”.
Заповядайте, господин Мерджанов, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители!
„Закон за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”.
Предложение от народния представител Атанас Мерджанов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на закона да се измени така:
„Закон за изменение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, режим на гласуване за наименованието на закона.
Гласували 64 народни представители: за 64, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ: По § 1 има предложение от народния представител Атанас Мерджанов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. Чл. 132а се изменя така:
„Чл. 132а. Президентът на Република България може да изисква и получава анализи от председателя на Агенцията по въпроси, свързани с националната сигурност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Не виждам заявки.
Пристъпваме към гласуване на § 1 по доклада на комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 65 народни представители: за 64, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Предложение от народния представител Атанас Мерджанов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде подразделение на закона с наименование: „Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване анблок наименованието на подразделението и съдържанието на § 2 по доклада на комисията, което съвпада с предложението на вносителя.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това е приет и на второ гласуване Закона за изменение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”.
Следващата точка e:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ДА ИЗВЪРШИ ОДИТ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ ПРИ ФИНАНСОВОТО УПРАВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ЗА ПЕРИОДА ОТ 1 ЯНУАРИ 2010 Г. ДО 31 МАЙ 2013 Г.
Вносители: Волен Сидеров и група народни представители.
Най-напред ще чуем становищата на комисиите, а след това вносителите.
Първо, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Господин Мерджанов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Уважаеми колеги народни представители!
„СТАНОВИЩЕ
относно Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на Министерството на вътрешните работи за периоди 1 януари 2010 г. до 31 май 2013 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 6 юни 2013 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое редовно заседание, проведено на 3 юли 2013 г., обсъди внесения Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на Министерство на вътрешните работи за периода 1 януари 2010 г. до 31 май 2013 г., № 354-02-18, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 6 юни 2013 г.
Проектът за решение бе представен от народния представител Димитър Аврамов. Според вносителя дейността на Министерство на вътрешните работи е с висока степен на социална и обществена значимост. Господин Аврамов изтъкна, че размера на публичните средства, предоставяни от държавния бюджет за осъществяване дейността на министерството, е най-висок за периода на предлагания одит. До този момент Сметната палата не е извършвала такъв за съответствие при финансовото му управление. Според вносителя това би се отразило добре за идентифициране на проблемите при осъществяваните политики от страна на министерството.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Атанас Мерджанов, Димитър Дъбов и Младен Червеняков. Беше постигнато съгласие по същество, като се обърна внимание на срока за извършване на одит. Народните представители се обединиха около предложението за тримесечен срок за извършване на одит, считано от 10 юли 2013 г. и внасяне на заключителния доклад в Народното събрание до 20 октомври 2013 г.
След представянето на проекта за решение, провелата се дискусия и последвалото гласуване, с 11 гласа „за”, без гласове „против” и „въздържали се”, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание следния проект на решение:
„Проект
РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията Република България и чл. 7, ал. 1, изречение второ, във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за Сметната палата
РЕШИ:
1. Възлага на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на Министерство на вътрешните работи за периода от 1 януари 2010 г. до 31 май 2013 г.
2. Срокът за извършване на одита е 10 юли 2013 г. – 10 октомври 2013 г.
3. Срокът за внасяне в Народното събрание на заключителния доклад на Сметната палата е 20 октомври 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Мерджанов.
Сега ще чуем доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Господин Сергей Кичиков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СЕРГЕЙ КИЧИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
по Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на Министерство на вътрешните работи за периода от 1 януари 2010 г. до 31 май 2013 г., № 354-02-18, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 6 юни 2013 г.
На заседание, проведено на 3 юли 2013 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа проекта за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на Министерството на вътрешните работи за периода от 1 януари 2010 г. до 31 май 2013 г., № 354-02-18, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 6 юни 2013 г.
На заседанието присъстваха следните представители на Сметната палата: Валери Димитров – председател, и Красимир Димитров – директор на дирекция „Одит за съответствието при финансовото управление”.
Проектът за решение беше представен от госпожа Маргарита Николова, която изтъкна следните мотиви за внесения проект:
Министерството на вътрешните работи е с висока степен на социална и обществена значимост, а размерът на публичните средства за осъществяване на дейността най-висок за посочения период.
Одитът за съответствие се извършва на всеки 3 до 5 години и поради факта, че не е извършван такъв в последните 3 години е необходимо да бъде възложен на Сметната палата.
Председателят на Сметната палата Валери Димитров подкрепи мотивите и допълни, че този одит е навременен с оглед трите основни области, които включва – бюджетен процес, обществени поръчки и разпореждане с имуществото.
В хода на обсъждането от страна на вносителя беше направено предложението срокът за извършване на одита да бъде от 10 юли 2013 г. до 31 октомври 2013 г., а срокът за внасяне в Народното събрание на заключителния доклад на Сметната палата да бъде 10 ноември 2013 г. Това предложение беше подкрепено от членовете на Комисията и от представителите на Сметната палата.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 11 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния проект за
„РЕШЕНИЕ
за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на Министерство на вътрешните работи за периода от 1 януари 2010 г. до 31 май 2013 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 от Закона за Сметната палата, във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за Сметната палата
РЕШИ:
1. Възлага на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на Министерство на вътрешните работи за периода от 1 януари 2010 г. до 31 май 2013 г.
2. Срокът за извършване на одита е от 10 юли 2013 г. до 31 октомври 2013 г.
3. Срокът за внасяне в Народното събрание на заключителния доклад на Сметната палата е 10 ноември 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Кичиков.
Сега давам думата на господин Павел Шопов – от името на вносителите.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин председател, уважаеми колеги! Настоящето предложение за одит е едно от петте, които Народното събрание би могло ежегодно да направи, съобразно Закона за Сметната палата за одит на някоя институция или някои от системите в държавното управление.
През миналото управление, в миналия мандат ГЕРБ използваха тази възможност, за да си правят одити на несъществени сфери в обществения живот и управленската дейност, за да бъде използвана Сметната палата по дребнотемие и по маловажни въпроси. Това беше прийом, който многократно, тук присъстващите депутати от миналото Народно събрание си спомнят, беше осъществяван като политика, а важните теми, важните въпроси, важните одити, с много значим обществен интерес, бяха отмествани и пренебрегвани. Спомняте си какви важни теми бяха представяни тук – предложения за одитиране, които не бяха уважавани.
От „Атака” считаме, че може би няма по-важен одит, който е правила Сметната палата в последните години, от този, който ние предлагаме. Това е така по няколко причини.
Министерството на вътрешните работи използва огромен бюджетен ресурс – милиарден, и е един от най-големите потребители на бюджетни средства. Става въпрос за огромна по размер сума – и в абсолютен, и като процент от държавния бюджет, която влиза в една, бих казал, твърде трудна територия за обследване поради особения и военизиран характер на МВР. Тя потъва там и се използва за нужди, които обществото не вижда.
Тази сфера не е прозрачна. Това за българското общество е тера инкогнита. Неслучайно са се отмествали опитите през последните години, през целия предишен мандат на управлението на ГЕРБ, да бъде одитирано МВР. Това беше неприкосновена и особена зона за МВР, в която обществото и чужди очи не можеха да надничат, не можеха да виждат. Много е любопитно да се види какво е ставало с тези огромни средства за периода на управление на ГЕРБ за това, което се е случвало в тази сфера.
Дейността на МВР е с висока степен на социална и обществена значимост и трябва да се види дали парите, които обществото е отделяло от бюджета за тази сфера, са изпълнили своите общественополезни функции или са отишли за несвойствени дейности и са потънали безследно, без да има обществено полезен резултат.
Скоро беше отменена разпоредбата за възможностите за спонсориране на МВР отвън, от други юридически лица, от фирми. И в тази сфера трябва да се види какво е правено.
Ние считаме, че е много важно за обществото да бъде направен този доклад, още повече че представителите на Сметната палата приветстваха това наше предложение и в комисиите се изказаха със задоволство, изключително положително и с готовност да осъществят този одит. Тъй като нашето предложение е внесено на 6 юни – преди повече от месец, трябва да бъдат направени някои корекции в самото решение, господин председател, и да ги имате предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Да, да.
ПАВЕЛ ШОПОВ: В т. 2 „Срокът за извършване на одита е отбелязан, че е от 17 юни 2013 до 17 юли 2013 г.”. Нека този срок да бъде „от 15 юли до 15 август”, да бъде отместен този срок. Той пак остава едномесечен, но с оглед на обстоятелствата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията по бюджет и финанси предлага...
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Тримесечен.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Тримесечен срок, да, но той да започне да тече от 15 юли. След това да бъде даден още 15-дневен срок – след завършването на одита, за внасянето на доклада на Сметната палата в Народното събрание. С тези редакционни поправки и поправка в датите, които произтичат от хронологията и технологията на приемането на нашето проекторешение, моля то да бъде гласувано с „да”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Това беше изказване от името на вносителите.
Имате думата за изказвания. Не виждам.
Трябва да пристъпим към гласуване, но се натрупаха много дати. Аз ще дам предимство на датите, които предлага Комисията по бюджет и финанси, тя е специализираната. Корекцията да придобие следния вид: в т. 2 периодът да бъде „от 15.07.2013 г. до 31.10.2013 г.”. Тук стават повече от 3 месеца. Има ли някакъв проблем?
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Няма. Добре.
Моля да гласуваме по т. 2: „Срокът е от 15.07.2013 г. до 31.10.2013 г.”.
Моля гласувайте.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Сега ще гласуваме срока по т. 3. Комисията по бюджет и финанси предлага 10.11.2013 г.
Моля гласувайте.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
Този срок също е приет.
Сега гласуваме цялото решение.
Моля режим на гласуване.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Уважаеми колеги, по следващата точка от дневния ред очакваме доклада на комисията утре, затова Ви предлагам да прескочим тази точка.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРИНАРНО МЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ.
Вносители – Светла Бъчварова, Пенко Атанасов и Спас Панчев.
Най-напред ще чуем доклада на комисията.
Професор Бъчварова ще докладва становището на Комисията по земеделието и храните.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 354-01-38, внесен от Светла Бъчварова, Пенко Атанасов и Спас Панчев на 8 юли 2013 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 10 юли 2013 г., на което обсъди Законопроект за допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 354-01-38, внесен от народните представители Светла Бъчварова, Пенко Атанасов и Спас Панчев на 8 юли 2013 г.
В работата на комисията участие взеха от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) – д-р Венцеслава Тасева – изпълнителен директор, госпожа Анита Пашова – директор на дирекция „Правна” и господин Пенчо Каменов – директор на дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните”.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от вносителя професор Бъчварова.
В подкрепа на законопроекта се изказа изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните доктор Тасева. Тя припомни, че за да бъдат регистрирани инвитро диагностичните средства, те трябва да отговарят на изискванията на наредбата по чл. 410в от Закона за ветеринарномедицинската дейност, както и да са извършени изпитвания за чувствителност за срок от 60 дни. Към настоящия момент тази наредба все още не е приета, въпреки че е изготвена, тъй като предстои нейната нотификация в Европейската комисия. Междувременно голяма част от издадените по стария ред лицензи са с изтекъл срок и не могат да бъдат използвани. Съответно липсата на регламент за регистрация на инвитро диагностичните средства застрашава изпълнението на Държавната профилактична програма и програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните, а също така създава и опасност от възникване на огнища от заболявания и от наказателна процедура срещу България за неизпълнение на програмите по профилактика на животните и за надзор върху болестите по тях.
В тази връзка със законопроекта се предлага инвитро диагностични ветеринарномедицински средства, които вече са били лицензирани за употреба като ветеринарномедицински препарати и са преминали изпитвания за чувствителност, но чиито срок на лиценз е изтекъл, да могат да бъдат регистрирани без да се налага провеждането на нови изпитвания, ако не са променени количественият и качественият им състав. В тези случаи за издаването на сертификат за регистрация ще се признават данните, опаковката, листовката за употреба, производството, както и самите изпитвания, представени при издаването на лиценза на инвитро диагностичното ветеринарномедицинско средство. Разпоредбата ще се прилага до приемане на наредбата по чл. 410в.
Към момента лицензирани за употреба като ветеринарномедицински препарати с изтекъл срок на лиценза, за които са подадени заявления за регистрация, са общо 17, което е около половината от необходимите за обезпечаване на Държавната профилактична програма и програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните.
Приемането на предложената разпоредба ще обезпечи изпълнението на програмите по профилактика на животните и за надзор върху болестите по тях ще елиминира опасността от наказателна процедура срещу България за тяхното неизпълнение и опасността от възникване на огнища на заболявания по животните.
Прилагането на нормата няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет, тъй като от една страна Българската агенция по безопасност на храните няма да прави изпитвания, за които да се разходват средства, а от друга страна, все още не е регламентирана такса за регистрация в Тарифата за таксите, събирани от Българската агенция по безопасност на храните.
Законопроектът отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове и на указа за неговото прилагане.
В заключение Комисията по земеделието и храните с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 354-01-38, внесен от народните представители Светла Бъчварова, Пенко Атанасов и Спас Панчев на 8 юли 2013 г.
След проведеното гласуване народните представители единодушно приеха становище да бъде предложено на Народното събрание законопроектът да бъде приет на две гласувания в едно заседание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, проф. Бъчварова.
Това беше докладът на комисията.
Има ли изказвания от името на вносителите? Не виждам заявка за изказвания.
Има ли други изказвания в рамките на дебата? Няма.
Пристъпваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Гласували 66 народни представители: за 65, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Госпожо Бъчварова, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По време на обсъждането не бяха направени предложения за изменения или допълнения на законопроекта. Предвид това и във връзка с прието становище на заседанието на Комисията по земеделието и храни, на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, правя предложение в това заседание законопроектът да бъде предложен и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Има ли обратно становище? Няма.
Моля да гласуваме процедурното предложение на проф. Бъчварова.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Професор Бъчварова, моля да изчетете целия законопроект.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА: Благодаря.
„Закон за допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност
§ 1. В § 191 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност (Обн., ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. бр. 15 от 2013 г.) се създава ал. 3:
„(3) До влизане в сила на наредбата по чл. 410в за издаване на сертификат за регистрация на инвитро диагностични ветеринарномедицински средства, които са лицензирани за употреба като ветеринарномедицински препарати, но чиито срок на лиценз е изтекъл след 28 януари 2013 г., се признават данните, опаковката, листовката за употреба, производството и изпитванията, при които е бил издаден лицензът за употреба, ако количественият и качественият състав на инвитро диагностичното ветеринарномедицинско средство не е променен.
Заключителна разпоредба
§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме законопроекта – заглавието, § 1, наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“ и § 2.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на второ четене.
Колеги, с това изчерпихме програмата ни за днес.
Ще направя съобщения за утрешния парламентарен контрол – петък, 11,00 ч.
Заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев ще отговори на въпрос от народния представител Борис Цветков.
Министърът на образованието и науката Анелия Клисарова ще отговори на въпрос от народния представител Емил Райнов.
Министърът на финансите Петър Чобанов ще отговори на въпрос от народния представител Станислав Станилов.
Министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов ще отговори на две питания от народните представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова.
Министърът на земеделието и храните Димитър Греков ще отговори на четири въпроса от народните представители Светла Бъчварова – три въпроса, и от Митхат Метин, и на питане от народния представител Димчо Михалевски.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов ще отговори на три въпроса от народните представители Петър Мутафчиев – два въпроса, и от Борис Гуцанов.
Министърът на околната среда и водите Искра Михайлова ще отговори на два въпроса от народния представител Джевдет Чакъров и на питане от народния представител Димчо Михалевски.
На основание чл. 90, ал. 3 от Правилника отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министърът на отбраната Ангел Найденов на въпрос от народния представител Янаки Стоилов;
- министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев на въпрос от народния представител Мая Манолова.
На основание чл. 90, ал. 4 и чл. 95, ал. 3 от Правилника се отлагат отговорите на:
- въпрос от народния представител Делян Добрев и на питане от народния представител Лиляна Павлова към министър-председателя на Република България Пламен Орешарски;
- питане от народния представител Томислав Дончев към заместник министър-председателя и министър на правосъдието Зинаида Златанова;
- два въпроса от народния представител Мая Манолова към министъра на труда и социалната политика Хасан Адемов и към министъра на здравеопазването Таня Андреева;
- два въпроса от народния представител Ивайло Московски и въпрос от народния представител Иван Вълков към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов;
- въпрос от народния представител Владимир Тошев и питане от народния представител Лиляна Павлова към министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева;
- три въпроса от народния представител Десислава Атанасова към министъра на здравеопазването Таня Андреева;
- два въпроса от народния представител Милена Дамянова и на три въпроса от народния представител Цвета Караянчева към министъра на образованието и науката Анелия Клисарова;
- въпрос от народния представител Цветан Цветанов към министъра на външните работи Кристиан Вигенин.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева.
Уважаеми колеги, следващото заседание ще бъде утре от 9,00 ч. с Проекти за решения за избиране на постоянни комисии на Народното събрание. Благодаря Ви.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,35 ч.)


Председател:

Михаил Миков

Заместник-председатели:

Мая Манолова
Христо Бисеров

Секретари:

Деница Златева
Шендоан Халит