Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Христо Бисеров

Секретари: Деница Златева и Шендоан Халит

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми колеги, налице е кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, на Председателския съвет уточнихме внесената Програма за работа на Народното събрание за три пленарни работни дни, но очевидно ще трябва да бъде разглеждана в рамките на двата работни дни. В този смисъл на Председателския съвет обсъдихме и вероятността да бъде редуциран парламентарният контрол, за да може да се постигне напредък по законодателната дейност.
„1. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. Вносител – Министерският съвет.
2. Прекратяване на пълномощията на народни представители.
3. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта (Общ законопроект на основата на приетите на първо гласуване два законопроекта). Вносители – Сергей Станишев и група народни представители; Антон Кутев и група народни представители.
4. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите. Вносители – Димчо Михалевски, Джевдет Чакъров и Страхил Ангелов.
5. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати. Вносител – Министерският съвет.
6. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители – Искра Фидосова, Красимир Ципов, Димитър Лазаров; Цветан Цветанов и група народни представители; Министерският съвет – три законопроекта.
7. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносител – Михаил Миков и група народни представители.
8. Второ гласуване на Законопроект за изменение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор. Вносители – Христо Монов, Ваня Добрева, Деница Златева, Атанас Зафиров и Пламен Славов.
9. Проект за решение във връзка с лятната ваканция на Народното събрание за 2013 г. – точка първа за петък, 26 юли 2013 г.”
На Председателския съвет бяха обсъдени позиции. Групите ще бъдат запознати.
„10. Проект за решение за избиране на постоянни делегации на Народното събрание. Вносители – Деница Златева и Атанас Мерджанов.
11. Проект за решение за попълване на състава и промени в постоянни комисии на Народното събрание. Вносители – Камен Костадинов; Янаки Стоилов и Филип Попов; Камен Костадинов – три са внесените законопроекти.
12. Първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България. Вносители – Корнелия Нинова, Атанас Пъдев и Атанас Мерджанов.
13. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. Вносител – Министерският съвет.
14. Доклад за извършената дейност от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси през 2012 г. Вносител – Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
15. Проект за решение за налагане на мораториум върху заповедите за премахване и забрана ползването на незаконни строежи, използвани за жилищни нужди в урбанизираните територии, както и незаконни строежи в държавни, общински и частни имоти на териториите на рибарските селища, изградени по Черноморското крайбрежие. Вносители – Сергей Станишев и група народни представители – продължение.
16. Парламентарен контрол, където е предвидено да има разисквания по питането на Сергей Станишев и Лютви Местан към министър-председателя на Република България Пламен Орешарски относно преговорите за Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз и българската позиция и отговори на въпроси и питания.”
Моля, режим на гласуване за предложената седмична програма.
Гласували 204 народни представители: за 179, против 13, въздържали се 12.
Седмичната програма е приета.
Процедура – заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, предлагам в дневния ред за работата на Народното събрание да бъде включено Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 302-01-6, внесен от Министерския съвет.
Предлагам това да бъде втора точка от дневния ред на заседанието в петък. Благодаря.
Господин председател, искам да кажа, че мотивацията за това мое искане направих при първото гласуване на законопроекта. С две изречения – свързано е с евентуални санкции срещу България за неизпълнение на изисквания в Договора за функционирането на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Имамов.
Обратно предложение – заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, правя обратно предложение и използвам възможността да дам пояснение защо тази точка не беше включена в седмичната програма на заседанието на Председателския съвет.
Действително, става дума за посочената от господин Имамов промяна, но този риск не е непосредствено предстоящ и смятаме, че трябва да бъде направено допълнително обсъждане, тъй като се предлага отпадането на разпоредба, която защитава в много висока степен обществените и държавните интереси по отношение налагане и обезпечение за изпълнение на задължения, поети в процеса на приватизацията.
Ще Ви моля да не се приема предложението за включването на тази точка. Има възможност да бъдат направени преценки. Това са действия, които са започнали от доста време, движили са се в администрацията на Министерството на икономиката и Министерството на финансите още месеци наред, преди започването на дейността на този Парламент, и се нуждаят от допълнителна внимателна преценка, за да се намери най-доброто решение за България, отчитайки и тези проблеми, които има в рамките на европейските процедури и изисквания. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Основателно е предложението на господин Имамов, защото тази точка беше включена в Проекта за седмична програма, но след дискусия на Председателския съвет отпадна от този проект, който е тук, в залата. Очевидно ще трябва да гласуваме направеното предложение.
Поставям на гласуване предложението за включване като точка от дневния ред – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Гласували 198 народни представители: за 43, против 76, въздържали се 79.
Направеното предложение не се приема.
Преминаваме към съобщения, освен ако няма желание за прегласуване? Няма.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 17 юли 2013 г. до 24 юли 2013 г.:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите. Вносители са Димчо Михалевски, Джевдет Чакъров и Страхил Ангелов.
2. Проект за решение за попълване състава на Комисията по правни въпроси. Вносители са Янаки Стоилов и Филип Попов.
3. Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители са Николай Александров, Гален Монев и Иван Димитров.
4. Проект за решение по Отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г. Вносител е Министерският съвет.
5. Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2012 г. и Годишен доклад и отчет за дейността на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система за 2012 г. Вносител е Министерският съвет.
6. Проект за решение за одобряване на Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за
2012 г. Вносител е Министерският съвет.
7. Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември
2012 г. – 20 юли 2013 г.
8. Проект за решение за попълване на състава на Комисията по енергетика.
9. Проект за решение за попълване на състава на Комисията по отбрана.
10. Проект за решение за попълване на състава на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика.
Трите проекта за решения са с вносител Камен Костадинов.
11. Проект за решение във връзка с разискванията по питане № 354-05-29 от 12 юли 2013 г. от народните представители Сергей Станишев и Лютви Местан към министър-председателя Пламен Орешарски относно преговорите за Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за 2014 – 2020 г. и българската позиция. Вносители са Сергей Станишев и група народни представители.
12. Проект за решение за промяна в състава на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите. Вносител е Камен Костадинов.
13. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. Вносител е Министерският съвет.
14. Законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България. Вносители са Корнелия Нинова, Атанас Пъдев и Атанас Мерджанов.
Всички законопроекти и проекти за решения са разпределени на съответните комисии.
Уважаеми народни представители, още едно съобщение – оттеглено е предложението за промени в Комисията по вероизповедания и парламентарна етика от господин Камен Костадинов.
След направените съобщения можем да преминем към точка първа от приетата програма за седмицата:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА
2013 Г.
Заповядайте за процедура, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги народни представители, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. е най-важният и най-същественият въпрос, който Четиридесет и второто Народно събрание ще разглежда. Интересът е на всички български граждани. Виждам, че специално за разискванията днес са пристигнали и колегите от ГЕРБ. Добре дошли!
Ето защо процедурното ми предложение е за пряко предаване на разискванията по точка първа от днешната програма по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Има ли противно предложение? Не виждам.
Моля, режим на гласуване за предложението на народния представител Атанас Мерджанов.
Гласували 197 народни представители: за 181, против 8, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Моля Българската национална телевизия и Българското национално радио да включат съответно своите камери и микрофони в пленарната зала за директно излъчване.
Искам да поканя също така представителите на кабинета, министър-председателя - имахме договорка, сигурно вече са в сградата на Народното събрание - да заемат местата си.
Ако няма други процедурни предложения, не виждам такива, заповядайте, уважаеми господин министър-председател, господа министри! (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Давам думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси да представи доклада по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., внесен от Министерския съвет.
Имате думата, уважаеми господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Позволете ми да направя едно процедурно предложение преди доклада във връзка с първото четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет - за допускане в залата заместник-министрите на финансите Людмила Петкова и Людмила Елкова, Петър Киров и Георги Тодоров – заместник-министри на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи”, Любомир Малчев – началник на отдел в дирекция „Държавно съкровище”, Маринела Петрова – директор на дирекция „Икономическа и финансова политика”, Светослав Миков – началник на отдел в дирекция „Бюджет”, Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, и Мая Миланова – експерт в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Има ли противни процедурни предложения? Не виждам.
Моля, гласувайте допускането в залата на Людмила Петкова и Людмила Елкова - заместник-министри на финансите, Петър Киров и Георги Тодоров - заместник-министри на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи”, Любомир Малчев – началник на отдел в дирекция „Държавно съкровище”, Маринела Петрова – директор на дирекция „Икономическа и финансова политика”, Светослав Миков – началник на отдел в дирекция „Бюджет”, Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, и Мая Миланова – експерт в Министерството на финансите.
Моля, гласувайте.
Гласували 186 народни представители: за 156, против 17, въздържали се 13.
Моля квесторите да поканят заместник-министрите, директорите, началниците и експертите да заемат местата си в пленарната зала.
Има изявление от името на парламентарна група.
Имате думата, господин Борисов, за изявление от името на парламентарна група. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
БОЙКО БОРИСОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер! Радвам се, че мога да Ви видя след няколко дни отсъствие и Вас.
Уважаеми господа депутати и народни представители! Дебатите по бюджета ще ги проведем, защото ние сме категорично против, в детайли ще го разискваме. Но това не е дневният ред на обществото.
Днес във в. ”Труд” много хубаво са извадили какво сте говорили Вие февруари месец – и господин Местан, и господин Станишев, и всички Вие. Тогава ни призовавахте да си отидем в мир – ние си отидохме, подадохме оставка и върнахме властта на народа. Тогава Вие говорехте за мен, че съм диктатор, а сега Вие окървавихте столицата. (Възгласи от КБ: „Е-е-е, браво!”)
РЕПЛИКА ОТ КБ: Така ли?
БОЙКО БОРИСОВ: Безспорен факт! (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля, без подвикване от място - да си направи спокойно изявлението.
БОЙКО БОРИСОВ: Ясно е, че Вие дори и това, което е видимо, не го признавате. Това си е Ваш проблем. Аз съм убеден, че ако не се вслушате, не чуете това, което Ви казват хората, тези, които са против Вас, а те са много, ще вкарате държавата в тежка ситуация.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Колко много?
БОЙКО БОРИСОВ: Достатъчно много! Повтарям, не е нужно да философстваме. Вземете това, което сте говорили през февруари, колко са били хората тогава, много или малко са били за Вас, какви са били Вашите реплики и изказвания.
Сутринта като дойдох и виждам как е обсаден Парламентът от сутрин до вечер, не знам как Ви е приятно това да го изживявате, каква е тази нервна система? Удивлявам се на Вашите възможности.
Надали това, което можете да кажете Вие, би ме засегнало. Надали! Така че, говорете го, господин Цонев, както искате. Но Вие ще разделите държавата така, че след това ще има проблем.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Ти я раздели!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви, без подвиквания към оратора!
БОЙКО БОРИСОВ: Дълбоко уважавам мнението и гласоподавателите на всяка една партия. Единственият изход е да се направят предсрочни избори. След това всички ние да се съобразим с волята на хората. Гарантирам Ви, че от ГЕРБ ще го направим. Какъвто и да е резултатът, ще го признаем и ще се съобразяваме с него. Оттук нататък си е Ваше право да вземете каквото и да било решение. Аз апелирам към мъдрост, ако можете да я проявите. Ако не можете, такива скандирания чух сутринта, като идвах, че не знам как така идвате всеки ден на работа, не знам.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Те са и за теб!
БОЙКО БОРИСОВ: А иначе що се касае...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина!
БОЙКО БОРИСОВ: Да, в Банкя ги пращате Вие и ги гледам по колко пари им давате. (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): А тук ги пращате Вие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви!
БОЙКО БОРИСОВ: И само нашата добра воля, защото виждам, че не разбирате това, като правите... Мислите ли, че няма симпатизанти на ГЕРБ по 50 души, които сутрин да отиват по домовете Ви, където живеете?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Те са тук, пред парламента.
БОЙКО БОРИСОВ: Господин Местан, дали няма да може да се намерят 50 души, за да могат господата, които са зад Вас, да подвикват, че това е правилно? Дали не могат да намерят по 50 души партиите и да ги изпратят пред дома на господин Станишев и като не може да излиза съпругата му да разхожда децата, ще й бъде приятно? Дали не трябва малко да се замислите и за това, което правите?
Господин Орешарски, още имате шанс да останете в позицията си на човек, уважаван финансист и икономист от голяма група хора в страната. Ваше право е кой път ще изберете. Когато февруари месец протестираха срещу нашето управление, от тази трибуна аз си подадох оставката, без изобщо да питам и да се съобразявам с когото й да било, защото достойнството е най-важно от всичко.
По точките, които ще разглеждате днес, ние имаме достатъчно мотивирани изказвания, които да обяснят на хората защо сме против.
Аз исках само да помоля за мъдрост и че властта на всяка цена нищо не я оправдава. Повтарям, предсрочни избори – ама щяло да се възпроизведе – първо, то няма да се възпроизведе, Вие добре го знаете, но ще има по-голяма представителност в Парламента. И ако тогава политическите лидери сме мъдри, трябва да излъчим управление или да излъчите управление, в зависимост от това как ни подредят хората, за да се нормализира страната. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И аз Ви благодаря, уважаеми господин Борисов.
Има желание от името на парламентарни групи – господин Местан, господин Станишев също.
Заповядайте, уважаеми господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Борисов, понеже на два пъти се обърнахте и към мен, искам да припомня на колегите, които не са забелязали това, че влизайки в пленарната зала тази сутрин, се обърнах към Вас с искреното: „Добре дошли, господин Борисов!” След изявлението Ви обаче трябва да Ви питам: „С добро ли дойдохте, господин Борисов?” (Шум и реплики. Възгласи от ГЕРБ: „Е-е-е!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Бих искал да сте дошли с добро. Бих искал, от името на парламентарната група, да сте тук не само по точката за актуализацията на бюджета и мотивът да сте на тази точка да не е само защото сте категорично против. Защото призивът Ви за мъдрост предполага не само позиции радикално против, а опит да чуете собствените си думи за съгласието, защото дневният ред на обществото, колкото и странно да Ви прозвучи това, е по-скоро именно актуализираният бюджет.
В това изявление няма да се спирам на философията на актуализирания бюджет. Ще кажа обаче, че няма нищо отговорно, нищо мъдро в добре организирания опит актуализираният бюджет да се представи като някаква опасност за българския национален интерес и, забележете, за българските граждани, защото този актуализиран бюджет днес ще се разисква точно заради интереса на българските граждани.
От няколко дена захранвате българската общественост със страхове, че ще се похарчат допълнително един милиард, които през следващите три години българските граждани ще трябва да връщат.
Аз искам да попитам в аванс: Колко дълг емитирахте за три години и няколко месеца управление?! Колко? Над четири милиарда, плюс близо четири милиарда фискален резерв – осем милиарда струват точно на тези български граждани три години и шестмесечното Ви управление (ръкопляскания от ДПС), за да ги плашите днес с емитирането на един милиард дълг. Ето това е разликата между отговорното политическо говорене, което сме готови да приветстваме, и подклаждането на напрежение с некоректни, измислени тези.
Става ясно обаче защо кабинетът Орешарски трябва да си отиде още утре. Знаете ли защо? Защото политическото време, с което би разполагал кабинетът Орешарски, е проблем за хората от списъчния състав на онова тефтерче за конфликта на интереси (ръкопляскания отляво), което разкрива технологията на властовата система на ГЕРБ, начина, по който се управляваше страната през последните четири години.
Има още една идеологема, с която се атакува кабинетът Орешарски, и това е зависимостта на кворума от Политическа партия „Атака”. Това е безспорен факт. Ние казахме, че този кабинет тук е първият кабинет, зад който не стои ясно изразено парламентарно мнозинство. Това е първият български кабинет на политическото малцинство. И това е риск. Това в някаква степен ограничава, поставя под съмнение дори легитимността на кабинета – говоря за реалната легитимност. Но и господин Орешарски, и министрите бяха наясно с този дефицит – отсъствието на ясно парламентарно мнозинство. И по-лесното, което можеха да направят, е да откажат съставянето на правителство и да се върви към нови парламентарни избори. Господин Орешарски и двете партии, които стоят зад кабинета, обаче избрахме по-трудното – да съставим правителство – и това беше по-трудното и по-правилното решение.
Аз имам една молба към Вас. Колеги от ГЕРБ, политиката не търпи двойните стандарти. Бумерангът ще настигне всекиго, който прибягва до двойните стандарти. Днес сте много разточителни в критиката си към това, че не кабинетът, а кворумът на Четиридесет и второто Народно събрание зависи от колегите от „Атака”.
Забравихте ли, собствено Вие, господин Борисов, как в продължение на две години посрещахте с бурни, както се казваше едно време, нестихващи ръкопляскания всяко изказване на господин Волен Сидеров от тази трибуна? Ръкопляскаха не само народните представители – гледам Ви в очите, нали помните, аз вече казах, че се чудя как не се срутиха стените на тази пленарна зала, но ръкопляскаше и тогавашният кабинет. Аз мога, ако влезете в спор с мен, да Ви поканя на една видеопрожекция, защото документалните кадри имат тази особеност да запечатват тези сцени завинаги, и ще видите, че сред ръкопляскащите тогава, и то с разтопени от кеф лица, са и премиерът, и вицепремиерът, и всички министри, сред които можем да познаем и днешния държавен глава.
Така че Ваше право е да раздавате морални присъди, но собствено от Вашите уста тази присъда е и автоприсъда. Затова време е наистина да се опитаме да спрем, както казва господин президентът, и с реваншистките нагласи, и с непрекъснатото връщане лентата назад. Аз го направих не като самоцел, а защото Вие за пореден път върнахте лентата.
Да, през февруари Вие подадохте оставка, само че, уважаеми колеги от ГЕРБ, нека да припомня, че февруари 2013 г. е месецът, след който оставаха само два-три месеца до края на мандата Ви, след почти цял мандат управление. (Оживление и смях от ГЕРБ.)
Днес говорим не за месеци преди края на мандата на господин Орешарски, а само дни след началото на мандата. Ако наистина ще уважим вота за всички партии, то трябва да чуем както гласа на протестите, така и гласа на подкрепящите кабинета Орешарски.
Уважаеми госпожи и господа, ние сме за диалог. Обръщаме се и към държавния глава, независимо че побърза да снеме доверие, в това число и от нас като политическа сила, която стои зад кабинета. Ние няма да му отговорим с това, че не му вярваме. Не! Длъжни сме да се отнасяме с уважение към президентската институция. Той няма доверие в двете партии, които стоят зад кабинета. Ние обаче смятаме, че все още не е късно той да възстанови своята медиаторска роля, защото му е и задължение по Конституция.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Времето, времето!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Искам в заключение да кажа само едно изречение, господин председател.
От предната вечер протестите с променено лице показаха и второто си лице. Вече имат два символа. Единият е пианото. В музиката, в звука на пианото, чуваме туптящото сърце на събуденото гражданско общество. (Оживление в ГЕРБ.) Но, за съжаление, има още един символ от вчера, от предната нощ. Освен пианото, вторият символ е павето. И нямаме право на генерализирани оценки.
Да – на пианото, но не – на павето! Това трябва да го кажем всички, като основа за градивния диалог, от който се нуждаят точно протестиращите български граждани. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Местан.
Какво желаете, господин Борисов?
БОЙКО БОРИСОВ (ГЕРБ, от място): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Заповядайте, уважаеми господин Борисов, за лично обяснение.
БОЙКО БОРИСОВ (ГЕРБ): Господин председател, с цялото си уважение към Вас, към Вашите партийци можете да се държите както искате. Но най-малко мисля аз да се съобразявам с подобни подвиквания от Ваша страна – какво желая или какво не желая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Извинявайте!
Да сме наясно – в правилника ясно пише, че народният представител от място заявява какво иска. И се съобразявайте с правилника, а не с мен.
БОЙКО БОРИСОВ: Да, и в правилника се пише...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви, няма да диалогизираме.
БОЙКО БОРИСОВ: И в правилника пише, че не може да ни уведомявате по телевизията кога да бъдем в Парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Борисов, имате думата.
БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Местан, виждате, че аз не се обръщам към господин Станишев, защото при него властта е на всяка цена. Не очаквам мъдрост от негова страна. Слушах и неговите съпартийци тези дни. Там има доста хора, които са наясно какво правят. С тях не искам да дебатирам. В тяхната история има много повече от павета, ако тръгнете с тази политика да правите с историята. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина!
БОЙКО БОРИСОВ: А точно пък за етноса, голяма част от който подкрепя Вашата партия, те са направили чудовищни неща.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Командир на батальон.
БОЙКО БОРИСОВ: В същото време призовахте за мъдрост, но малко звучеше като този виц за Иванчо: „Аз днес няма да псувам, но утре, другарко, еди-какво си ще направя”.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Кажи го.
БОЙКО БОРИСОВ: В същото време, когато аз се опитах да бъда максимално толерантен, Вие ме връщате към време, когато на последното заседание на Министерския съвет, тогава финансов министър е бил господин Орешарски – има стенограми, взехте решение за вдигане на пенсиите, които ние започнахме да плащаме от първия ден. (Смях, оживление от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина! (Шум и реплики от КБ.)
БОЙКО БОРИСОВ: Когато по-късно дебатирате по тези теми, ще Ви бъдат казани.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Времето, времето!
БОЙКО БОРИСОВ: Аз се обърнах към Вас с ясното изречение, че трябва мъдрост и Вие ми отговорихте, с какво? С история! Добре, да оставим историята, всеки от нас по един или друг начин, с хубаво или с лошо ще остане за времето, в което е управлявал.
Все пак има време да се размисли за тези хора отвън, за тези, които не одобряват начина, по който се води политиката в момента. Не е лошо за държавата всяка една партия да си направи извод, че хората ще съдят за това кой какви поуки си е извадил от управлението.
Аз специално съм си извадил много поуки. Специално много неща не бих повторил, ако сега сме в управлението. За съжаление, виждам, че Вие летите със страшна сила не само да ни повторите, но и да ни надминете в тези грешки. Благодаря Ви. (Реплики от КБ. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз.
Това беше лично обяснение.
От името на парламентарна група има думата господин Сергей Станишев.
Заповядайте, уважаеми господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер, дами и господа министри! Днес Народното събрание за първи път от доста дни ще бъде в почти пълен състав. Това е добре, защото в тази среда могат да се водят истински спорове за политиката, да се чуват различни мнения, да се отстояват, да се убеждават и в крайна сметка хората да знаят кой какво и защо защитава. Това действително е важно. Аз мисля, че много от народните представители от политическа партия ГЕРБ лично, може и да не го казват, но усещат дефицита и за тях самите – избрани за народни представители да не участват в реалния политически процес. Сигурен съм, че имат това усещане.
Но тук стана дума за ситуацията в страната. Да, тя е трудна – политическа криза, много сериозна нестабилност. Тази нестабилност започна впрочем от месец февруари с много ясна воля на огромна част от българските граждани за промяна.
Защо през месец февруари се стигна до избухване на недоволството? (Реплика от ГЕРБ.) Ще стигна и до сега.
Защо се стигна до това? Защото четири години всякакво гражданско недоволство, протест и несъгласие бяха потискани. (Реплики от ГЕРБ.) Страната беше превърната...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: ...в тенджера под налягане и който се осмеляваше да възроптае, беше санкциониран, репресиран, дискредитиран. Спомнете си Българския лекарски съюз и намерението за стачка тогава, през 2010 г. Каква беше реакцията? – Една мощна кампания срещу лекарите – лекарите от Горна Оряховица, и какво ли не. Това беше съдържанието, манталитетът на предишното управление.
Но така не може да продължава до безкрай. Затова през месец февруари хората излязоха не само заради цените на тока, които станаха непоносими. Хората трябваше да избират дали да платят за ток, или да нахранят своите семейства. Излязоха заради действително общо натрупано недоволство от последните 4 години и заради дефектите на последните 23 години преход. Защото малко са българите, които са доволни.
Всяка политическа партия, няма изключения – и тези, които са в Парламента днес, и тези извън Парламента, всички носим вина, няма невинни! Затова се наложиха предсрочни избори.
Аз съм убеден, че оставката на господин Борисов беше точно пресметнат политически ход, не съобразен с волята на стотиците протестиращи, които тогава наистина бяха стотици хиляди, във всички градове на страната, във всички големи градове. (Реплики от ГЕРБ.) Този ход целеше политическо оцеляване, за да не се насочи целият гняв срещу Партия ГЕРБ и резултатите от неговото управление – тактически мъдро.
Нека обаче си припомним какво се случи на изборите. Да, много партии не попаднаха в Парламента – такава е волята на гражданите. Имаме най-голямата парламентарна група в лицето на ГЕРБ, но забележете, от първия ден на изборите победителят в тях – ГЕРБ, не признават изборите! (Реплика от народния представител Цецка Цачева.)
Преди малко лидерът на ГЕРБ каза, че ако има предсрочни избори, щели да бъдат признати този път. Как да Ви вярваме?! Тези, които правеха изборите с цялата си администрация, с мнозинството във всички избирателни комисии, с областните управители, с шефовете на МВР, назначени лично по подбор на господин Цветанов – те не признават резултатите. Защо?! Защото не изнасят на политическите интереси на ГЕРБ.
Това е фундаменталният проблем от началото на работата на този Парламент и всяко сърдене защо най-голямата парламентарна група няма председател на Парламента или не участва в управлението, е резултат, първо, от начина на правене на политика през последните четири години – от конфронтацията, репресиите, реваншизма. Кой наложи този стил на поведение и на политика? – Господин Борисов и господин Цветанов. Четири години го гледахме.
Ние сме готови за диалог, в това число, разбира се, с най-голямата група в този Парламент. Първото условие е признаване на изборите и да си вършите, уважаеми дами и господа, работата, за която хората са Ви избрали.
Аз не одобрявам незаконни или агресивни действия срещу когото и да са предприети, в това число и протестите пред къщата на господин Борисов. Политическо решение – не участвате. Не е това начинът да се принуди ГЕРБ да участва в работата на Парламента.
Но когато говорите за миналото и за настоящето, за тогавашните и за сегашните протести, нека бъдем ясни и наистина трябва да се говори без двойни стандарти. Защото през месец февруари имаше официална команда на МВР да разпръскват и бият протестиращите. Завчера въпреки агресията, търсения конфликт, замерването на полицаи, на автобуса с депутати, синдикалисти, експерти с камъни и с бутилки (шум и реплики от народния представител Цвета Караянчева), въпреки съзнателния натиск върху полицията…
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Госпожо Караянчева, по-спокойно!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: … тя се държа максимално цивилизовано, опитвайки се да спази, да защити закона и правото на хората, които работеха тук, в Народното събрание, да бъдат защитени техните конституционни права, да могат свободно да се движат. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това беше новото и различно лице на протеста.
Там имаше вклинени много провокатори – съзнателни, защото съзнателно се търсеше сблъсък и окървавяване.
Искам да попитам, тъй като има информация и за активисти на ГЕРБ – заместник-председател на Общинския съвет от Перник, от Пловдив, които са участвали в това. Това по политическа команда на Партия ГЕРБ ли е?! Това е политически въпрос, на който дължите отговор, ако призовавате да се чуе гласът на протестиращите.
Убеден съм, че и господин Орешарски, и партиите, които подкрепят неговото правителство, са готови на разговори, но не на ултиматуми, защото казвате: „властта – на всяка цена”. Не, не на всяка цена, по никакъв начин!
Ние – Парламентарната група на Коалиция за България, искаме да реализираме промяна в страната. (Реплики от ГЕРБ.)
Искам да Ви кажа, че част от тази промяна е и актуализацията на бюджета, защото когато казвате: „Тази актуализация е лоша, това правителство трябва да си ходи”...
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Казват Ви го хората. Хората Ви го казват.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: ...каква е целта?! – Замитане на следите от предишните безобразия – от тефтерчето на господин Златанов, ролята на Искра Фидосова и на много други представители на най-висше ниво на ГЕРБ в този механизъм за рекет, изнудване и покриване на конфликти на интереси. Затова ли трябва да направим сделка, за да работите в Парламента?!
Ние сме готови да разговаряме върху принципите за национално съгласие, ако щете, и за нов обществен договор, което искат множество хора – и отляво, и отдясно, от центъра, от различни партии. Какъв да бъде той? Първо, автентична демократична държава. Действително, трябва да се сложат ясни опори и разграничителни линии между ролята на държавата – политическото, и икономическите субекти, ясни правила. И когато се говори – всички говорят срещу олигархията, дайте да изработим общи правила за отношенията между държавата и икономическите субекти. Всеки икономически субект има своите интереси.
И да не прилагаме двойни стандарти – да се говори за една групировка, а да не се говори за друга икономическа групировка. Нека поработим по това.
Нека поработим как да се защити държавният интерес в икономиката. Новият модел за ценообразуване на цените на тока защитава именно държавния и гражданския интерес. Питам защо четири години не го направихте, а всяка година нарастваха цените. Сега сте против възможността за първи път да намалеят цените. Нали знаете какви икономически интереси се натискат по този начин? Дайте да говорим за това! Или не искате?!
Нека поговорим как България, която по Конституция е социална държава, действително да изпълнява своите задължения към най-бедните хора, които не могат сами да се справят в икономиката.
В бюджета, който приехте в предишния му вариант, няма планирани пари за хора с увреждания след месец септември. Сигурен съм, че това ще проличи и при докладването.
Ами за първокласниците в тази тежка криза? Срещу това ли сте?!
Дайте да поговорим за тези въпроси, ако желаете.
Ако желаете, да говорим за Изборен кодекс, защото трябва нов, цялостен Изборен кодекс. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
И сте добре дошли, както и гражданското общество, на неговото обсъждане. Но не както беше приет Изборният кодекс на Искра Фидосова – в нощните часове навръх Коледа. Той доведе до проведените избори, които Вие не признавате. А Вие изработихте тези правила! Дайте да разговаряме, отворени сме за това.
Но първото условие, и то не е самоцелно условие, е спазване на правилата на демокрацията. Демокрацията е такава, че българските граждани взеха решение.
Най-лесното за господин Орешарски в личен план и за правителството е да напуснат, да подадат оставка, да има нови избори, но единственото неприемливо нещо е, че това ще консолидира властта на Цветанов в ГЕРБ. Това е очевидно – очевидно това е тайният план и замисъл, към който се стреми господин Цветанов, очевидно и господин Борисов, защото са неразривни, а не да има повече съгласие. Никой няма нищо против да разговаря с Партия ГЕРБ, с най-голямата парламентарна група.
Аз при предишния Парламент, ако имахме група от 97 депутати, Боже мой, колко Ваши безобразия нямаше да бъдат допуснати с такава опозиция. (Ръкопляскания от КБ.) Да, мога да Ви го кажа категорично.
Уважаеми дами и господа, нека да бъдем сериозни. Днес има важна дискусия за българската държава, важна дискусия за икономиката, за социалната сфера, как да живеят хората. Дайте Ваши идеи за второ четене. Или Вие правите просто демонстрация – „Тук сме за бюджета и пак напускаме”? Няма да Ви помогне, защото тези, които днес са на улицата и са част от обществото, а не цялото общество, са и против Вас, защото печелившият от тях ще бъде така наречената „реформаторска десница”, която ще изяде Ваши гласове. Това обаче е много малък проблем.
Така че: диалог – да, ултиматуми – не! И спазване на закона! (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Станишев.
Просрочихте времето. Надявам се всички народни представители да го спазват. Преди това го просрочи и господин Борисов. (Оживление в ГЕРБ.) Господин Местан беше най-точен.
Заповядайте, господин Борисов, за лично обяснение. (Оживление в КБ и ДПС.)
БОЙКО БОРИСОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер! Просто натискайте звънеца и ние няма да го просрочваме. Като има сигнал спираме и си сядаме. Затова е сложен.
Уважаеми господин Станишев, доста неща казахте, които изобщо не отговарят на истината. Ние имахме 117 депутати, но бяхме правителство на малцинството. И ако не ни бяха подкрепили три партии тогава, трябваше да има нови предсрочни избори.
Освен това действително ние искахме и още първия ден, когато се изказах тук, казах, че с неудоволствие, но един глас ще Ви дадем, за да управлявате и да няма избори. Още първия ден казах, че ще подкрепим и разбирам колко е трудно в най-тежката финансова и икономическа криза да се управлява и всеки премиер, който седне на този стол, е отговорност и много голяма тегоба. За радост това го има записано в стенограмите на този Парламент. И Вие го знаете.
Не обиждайте протестиращите. Да, едни не ни харесват нас, други харесват други. Но в политиката се мери кой най-много го харесват. Дори в Съединените щати или в Германия огромен процент хора са против дадения президент или дадения канцлер. Но никой не излиза да казва, примерно: „Седемдесет милиона са против Вас”. Там се брои и това демокрацията – да се преброят тези, които са повече „за” и на тях съответно им се дава право да управляват.
Най-малкото е редно да се чува гласът им. Най-редното е да им се даде необходимото място в комисиите. Защото виждате – ние вече два-три дена участваме в комисиите като наблюдатели. Вие си гласувате с ДПС и „Атака” и си приемате каквото си пожелаете. (Реплики от КБ.) Все пак уважението е взаимно.
Много пъти повтаряте за отговорността. Аз направих необходимото разследване по това прословуто тефтерче и неслучайно втора точка е изключително тежко наказание – изваждане от Изпълнителната комисия, и ще гласувате изваждането на госпожа Фидосова като депутат.
Така че с цялото си уважение аз на няколко пъти помолих заради хората да проявим мъдрост, да се дръпнем малко от егото си. Вие явно искате да си изговорите нещата, които сте ги написали. Изговорете ги, това няма да Ви помогне. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Други искания за процедури, за лични обяснения? Няма.
Започваме същинската работа.

Преминаваме към първа точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА
2013 г.
Постъпили са доклади на парламентарни комисии по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет.
Ще започнем с доклада на Комисията по бюджет и финанси, която е водеща.
Давам думата на господин Йордан Цонев – председател на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 302-01-8, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2013 г.
На съвместно заседание, проведено на 23 юли 2013 г., Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика и туризъм и Комисията по труда и социалната политика разгледаха Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 302-01-8, внесен от Министерския съвет на 23 юли
2013 г.
На заседанието присъстваха Петър Чобанов – министър на финансите, Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика, Драгомир Стойнев – министър на икономиката и енергетиката, заместник-министри на финансите, председателят на Асоциацията на индустриалния капитал, заместник-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков, Васил Тодоров – главен секретар на Българската търговско-промишлена палата, Пламен Димитров – президент на КНСБ, Николай Ненков – вицепрезидент на КНСБ, Нонка Каменова – експерт от Конфедерацията на труда „Подкрепа”, директори на дирекции в Министерството на финансите и представители на неправителствени организации.
От името на вносителя законопроектът беше представен от министър Петър Чобанов.
Министър Чобанов изтъкна, че предлаганата актуализация на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. ще бъде осъществена при запазване на финансовата и фискалната стабилност на държавата.
От началото на 2013 г. изпълнението на основните макроикономически индикатори протича по-песимистично спрямо прогнозите, при които е бил разработен Законът за държавния бюджет на Република България за 2013 г. Икономическият растеж през първото тримесечие на годината е останал слаб, като освен неблагоприятните ефекти от влошената външна среда са започнали да се проявяват и ефекти от нестабилната вътрешна среда. Вътрешното потребление остава свито, което е сред основните причини за ревизираната надолу макроикономическа прогноза за настоящата година.
Отчетните данни за последното тримесечие на 2012 г. показват спад при крайното потребление и инвестициите в основен капитал в реално изражение, затова в ревизираната прогноза за 2013 г. на Министерството на финансите се очаква по-бавното възстановяване на вътрешното търсене през първата половина на годината.
Повишената икономическа несигурност в началото на настоящата година в България и Европа като цяло, също се очаква да окаже негативно влияние върху инвестиционната активност в страната. Тенденцията към забавяне растежа на вътрешното търсене се отразява негативно върху вноса, което води до намаляване на постъпленията от данък върху добавената стойност от внос. От друга страна, наблюдаваните темпове на нарастване на износа в края на 2012 г. и в началото на 2013 г. могат да доведат до по-бързо от очакваното възстановяване на износа през 2013 г. и съответно до нарастване на декларирания за възстановяване данъчен кредит от износителите. По-слабото вътрешно търсене и нарастването на износа, който бе основен двигател на растежа през първото тримесечие на 2013 г., не позволяват на приходите от косвени данъци, които са гръбнакът на данъчните приходи в бюджета, да нарастват бързо.
С оглед на гореизложеното, с актуализираните прогнози за 2013 г. се предвижда ръст на икономиката от около 1%, който е по-песимистичен сценарий от заложения растеж от 1,9% в макрорамката към Бюджет 2013.
Това е свързано с рискове за изпълнението на приходната част на бюджета, което налага преглед и оценка на фискалните цели.
Изпълнението на държавния бюджет очертава редица структурни проблеми, които водят до задълбочаване на съществуващите дисбаланси в ключови системи на икономиката. Превръщането на бюджетното салдо в основна цел и подчиняването на всички системи за постигането му водят до липсата на гъвкавост в секторите, което затруднява работата на системите и води до липса на оперативна възможност за разплащане на задълженията и до потискане в крайна сметка на растежа.
Освен поради липсата на ефективни политики за растеж актуализация на бюджета се налага и поради надценените разчети на приходите към Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г.
Изготвените от приходните администрации оценки за очакваното изпълнение на данъчните приходи на годишна база очертават изоставане спрямо планираните със Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. параметри. Тук подчертавам – значително изоставане.
В контекста на потенциалните рискове за фискалната позиция правителството вече е предприело пакет от спешни мерки за двете приходни администрации с цел намаляване на негативните ефекти върху бюджетните приходи от ниската събираемост и от съществуващите порочни практики по линия на контрабандата и размера на сивата икономика.
На базата на предприетите мерки със законопроекта се предлагат следните изменения и допълнения в Закона за държавния бюджет за 2013 г.:
Със закона са предвидени да постъпят приходи в размер на 18 403,6 млн.лв., а със законопроекта се предлагат 18 196,2 млн. лв., или по-малко с 207,4 млн. лв. Това намаление на приходите е резултат от намаление на данъчните приходи с 555,0 млн. лв. и увеличение на неданъчните приходи с 347,6 млн. лв.
Намалението на данъчните приходи с 555,0 млн. лв. е резултат от очаквано неизпълнение на: корпоративния данък с 13,4 млн. лв.; данъците върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни юридически лица с 14,3 млн. лв.; данък върху доходите на физическите лица с 50,0 млн. лв.; данък върху добавената стойност с 229,2 млн. лв.; акцизи с 195,0 млн. лв. и други данъци с 53,1 млн. лв. Очаква се данъкът върху застрахователните премии и митата и митническите такси да се изпълнят така, както са предвидени в Закона за държавния бюджет за 2013 г. – съответно на 28,1 млн. лв. и на 120,0 млн. лв.
Преизпълнението на неданъчните приходи с 347,6 млн. лв. се очаква да постъпи от: приходи и доходи от собственост – 82,8 млн. лв., и от други неданъчни приходи – 264,8 млн. лв. Предвижда се приходите от държавните такси и от глоби, санкции и наказателни лихви да се изпълнят до размера им, предвиден в закона, съответно – 709,0 млн. лв. и
94,0 млн. лв.
В актуализираните разчети на неданъчните приходи са заложени по-високи постъпления спрямо планираните със ЗДБРБ за 2013 г. от „приходи и доходи от собственост”, като в нетното увеличение това са основно приходи от дивиденти за държавата от държавни предприятия и в „други неданъчни приходи” – основно от присъдена сума в полза на държавата по арбитражно дело и приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове.
Помощите, даренията и другите безвъзмездно получени суми се предлагат на сума 44,2 млн. лв. – толкова, колкото е одобрена и със закона.
Със законопроекта се предлага бюджетните кредити за общи разходи да се увеличат до 19 492,2 млн. лв. (по закона са 19 206,2) или в повече с 286,0 млн. лв. Това общо увеличение на бюджетните кредити е изцяло за увеличение на бюджетния кредит за резерв за непредвидени и неотложни разходи в частта за структурни реформи и допълнителни фискални мерки, който разход със закона е одобрен до сума 49,5 млн. лв., а със законопроекта се предлага да се увеличи на 335,5 млн. лв.
В резерва за непредвидени и неотложни разходи, в частта му за структурни реформи и допълнителни фискални мерки е заложен ресурс в общ размер 286 млн. лв. за разходи, както следва:
- за разплащане на задължения към бизнеса – сума в размер на 160,4 млн. лв.;
- за обезпечаване на социалните плащания за най-уязвимите групи – сума в размер на 40 млн. лв.;
- за облекчаване на тежестта върху потребителите при изкупуване от тях на електрическа енергия по преференциални цени по Закона за енергията от възобновяеми източници, което ще бъде за сметка на приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове. Затова в актуализираната рамка е включена оценка за приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове в размер на 85,6 млн. лв. и ресурс за разходи до размера на постъпилите приходи за 2013 г. при спазване на законодателството в областта на държавните помощи.
За по-ефективно и целесъобразно използване на разходите трябва да се осигури гъвкавост и буфери, които да могат да посрещнат натиска от очертаващото се неизпълнение на приходите и създаване на условия за изпълнение на част от най-неотложните стабилизационни мерки в програмата на правителството, насочени към растеж и подобряване на бизнес средата, сред които са и мерките за разплащане на задълженията към бизнеса, за намаляване на административната тежест, подобряване на концесионната дейност и други.
Свиването на колективното потребление би оказало негативно влияние върху крехкия растеж и може да тласне икономиката отново в рецесия.
Бюджетният кредит за трансфери и вноска в общия бюджет на Европейския съюз се запазва в размерите, одобрени със Закона за държавния бюджет за 2013 г., съответно 10 099,0 млн. лв. и 908,2 млн. лв.
Със закона е одобрено отрицателно бюджетно салдо в размер на 806,2 млн. лв., а със законопроекта се предлага увеличение на одобреното отрицателно бюджетно салдо в размер до 1 296,0 млн. лв. Увеличението на дефицита е в размер на 493,4 млн. лв. (0,6 % от прогнозния брутен вътрешен продукт), с което се променя бюджетната позиция до дефицит от 2,0 % от прогнозния БВП. Този нов размер на дефицит (2%) остава в рамките на регламентирания с чл. 20, ал. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет лимит от 2,0% от БВП и спазва критериите от Маастрихт.
Във връзка с предлаганото увеличаване на дефицита се поражда необходимост от промяна в лимита за максималния размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2013 г. Заложеният в Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. ограничител по дълга не предоставя възможност за прилагането на гъвкав подход по отношение на използването на нови емисии дълг, тъй като през февруари 2013 г. извънредно са емитирани 6-месечни държавни ценни книжа на вътрешния пазар на стойност 800 млн. лв. Книжата са пласирани в значим за мащабите на местния пазар размер, посредством който са осигурени средства за извършване на плащанията към земеделските производители. Въпреки че емисията падежира в рамките на 2013 г. през месец август, тя на практика елиминира всякакви възможности за гъвкавост при финансиране нуждите на бюджета, изчерпвайки одобрения лимит.
От друга страна, съществува необходимост от осигуряване на буфер във фискалния резерв, който да минимализира евентуални ликвидни рискове. Посочените обстоятелства водят до необходимостта от обезпечаване на допълнително дългово финансиране посредством използването на оптимална комбинация от дългови инструменти в размер до 1,0 млрд. лв. Това обаче няма да окаже влияние върху регламентираното в § 14 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. ограничение за максималния размер на държавния дълг към края на годината от 14,6 млрд. лв.
В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. се правят предложения за следните изменения:
1. В § 5 числото „160” се заменя с „200”. С това изменение общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по чл. 209, ал. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане се увеличава с 40,0 млн. лв.
2. В § 13, ал. 1 числото „2,0” се заменя с „3,0”. С това изменение се увеличава максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2013 г. с един милиард лева.
3. Създава се § 14а със следния текст: „Министерският съвет може да поема външен държавен дълг, включително чрез емисии на държавни ценни книжа на международните пазари, в размер общо до 1,0 млрд. лв. или тяхната равностойност в друга валута при условията за последваща ратификация”.
4. Създава се § 57а със следния текст: „Присъдените по дело № ICC 17339/GZ/МНМ суми се отчитат като приход по бюджета на Министерството на финансите за 2013 г.”
В Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. е предвидено:
а) Министерският съвет да утвърди бюджета и показателите за дейността на новото Министерство на инвестиционното проектиране, като необходимото финансиране се осигури чрез преструктуриране на други бюджети предвид делегирането на функции и компетенции от други администрации към новосформираното министерство и
б) реализираните приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове до размера на очакваните постъпления от 236,2 млн. лв. да се разходват съгласно чл. 35, ал. 5 и 6 от Закона за енергетиката и чл. 58, ал. 2 от Закона за енергийната ефективност по ред, определен от Министерския съвет.
По законопроекта се проведе обширна дискусия.
Представителите на работодателите подкрепиха принципно законопроекта, като изтъкнаха, че са налице всички параметри за тази актуализация на бюджета и едни от основните задачи са: държавата да си възстанови статута на най-добър платец, да оптимизира административните разходи с цел осигуряване средства за здравеопазване и образование, по-ефективно администриране на осигурителните вноски, като правителството се ангажира с необходимите реформи.
Президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България Пламен Димитров изрази становището, че актуализацията и в политически, и в социален план е важна, като би могло да се търси подобряване на събираемостта на ДДС и акцизи, да се криминализира неплащането на осигурителни вноски. Господин Димитров изтъкна необходимостта от нов социален пакет с оглед осигуряване на еднократни добавки за безработните лица и социално слабите. Би трябвало да се помисли и за предложението на Националното сдружение на общините в Република България за осигуряване на допълнителни средства за съфинансиране на проекти.
Представителите на КТ „Подкрепа” заявиха, че предвиденият социален пакет от 40 млн. лв. е доста малък предвид хората в крайно неравностойно положение и че те ще вземат решението си след допълнителна информация следващата седмица – за подкрепа или против.
Подуправителят на БНБ господин Димитър Костов изрази принципната подкрепа на законопроекта от страна на БНБ.
Мнозинството от народни представители се изказаха, изразявайки своята подкрепа за предложените изменения и допълнения на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г.
Представителите на ГЕРБ изразиха становище, че изменението е ненавременно и прибързано и не покрива мотивите, с които е внесено.
По време на дискусията бяха зададени въпроси, на които министър Чобанов отговори изчерпателно.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 10 народни представители, без „против”, „въздържали се” – 2-ма народни представители.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Цонев.
Сега възможност да представи доклада на Комисията по икономическата политика и туризъм има нейният председател господин Имамов. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа министри, народни представители и гости! Ще си позволя да прескоча някои общи текстове, които вече бяха казани в предходния доклад. Те са записани в официалния доклад на комисията.
„ДОКЛАД
по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 302-01-8, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2013 г.
На свое извънредно заседание, проведено съвместно с Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда и социалната политика на 23 юли 2013 г., Комисията по икономическата политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г.
Министърът на финансите Петър Чобанов представи мотивите за изменението на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. и изтъкна, че само с актуализация ще се запази финансовата и фискалната стабилност на държавата.
През периода от юни 2009 г. до февруари 2013 г. публичните финанси са се влошили с приблизително 8,1 млрд. лв. в резултат от понижаването на фискалните резерви с 4,4 млрд. лв. и нарастването на държавния дълг с 3,7 млрд. лв. Той изтъкна, че неблагоприятната среда за бизнес и непоследователната политика на правителството по отношение на инвестициите задълбочава проблемите, свързани със световната финансова криза, във всички сектори на икономиката. Като следствие от това броят на работните места се понижава с над 400 хил. души, а над 100 хиляди предприятия са излезли от пазара.
Към март 2013 г. липсват буфери в бюджета поради изчерпването на лимита за емисия на държавен дълг, тъй като през февруари 2013 г. са емитирани извънредно държавни ценни книжа за 800 млн. лв. Освен това липсва финансиране на поети ангажименти, отлагат се реформите в ключови сектори – образование и здравеопазване, задържат се дължими от държавата плащания към частния сектор, натрупват се просрочия, разходи за лихви по забавените плащания и отнемане на ликвидни средства от редовните данъкоплатци. Многогодишните фискални цели са неустойчиви.
Основните макроикономически индикатори от началото на годината се развиват по-песимистично спрямо прогнозите, при които е разработен Законът за държавния бюджет за 2013 г. Актуализираните прогнози предвиждат реален растеж на икономиката от около 1%, което е по-неблагоприятен сценарий от заложения в макрорамката към Бюджет 2013 растеж от 1,9%. По-слабото вътрешно търсене и нарастването на износа, който е основен двигател на растежа през първото тримесечие на 2013 г., не позволяват на приходите от косвени данъци – гръбнака на данъчните приходи в бюджета, да нарастват по-бързо. Това е свързано с рискове за изпълнението на приходната страна на бюджета, което налага преглед и оценка на фискалните цели.
Изготвените от приходните администрации оценки за очакваното изпълнение на данъчните приходи на годишна база очертават сериозно изоставане спрямо планираните с бюджета за 2013 г. параметри. Основните фактори за по-песимистично развитие на приходите се свързват с ревизираните надолу прогнози по макрорамката спрямо заложените в бюджета за настоящата година, както и с недооценените ефекти от нормативни промени в режими и срокове за деклариране и внасяне на някои данъци. Надценени са и постъпленията от данъка върху доходите от лихви.
Актуализираните оценки в частта на данъчните приходи по републиканския бюджет очертават неизпълнение в размер на 555 млн. лв., което има следните източници: неизпълнение на приходите от корпоративни данъци – 27,7 млн. лв., от данъка върху доходите на физическите лица – 50 млн. лв., от акцизи – 195 млн. лв., от данъка върху добавената стойност –229,2 млн. лв., и от други данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане – 53,1 млн. лв.
Оценката за изпълнението до края на годината на неданъчните приходи на базата на отчетните данни към полугодието на 2013 г. дават основание за очаквано преизпълнение в размер на около 347,6 млн. лв. Източниците за това са от приходи от дивиденти от държавни предприятия, от присъдена сума в полза на държавата по арбитражно дело и от продажби на квоти на емисии на парникови газове.
Нетният ефект върху приходите за 2013 г. от актуализираните оценки за данъчните и неданъчните приходи е неизпълнение в общ размер от около 207,4 млн. лв. (0,3% от прогнозния брутен вътрешен продукт).
По отношение на разходите липсват буфери, които да могат да посрещнат натиска върху бюджетната позиция от очертаващото се неизпълнение на приходите.
Свиването на колективното потребление би оказало негативно влияние върху крехкия растеж и може да тласне икономиката отново в рецесия.
Липсата на гъвкавост в разходите значително ограничава възможността за изпълнение на част от стабилизационните мерки в програмата на правителството. Разплащането на просрочените задължения към бизнеса и стриктното спазване на законоустановените срокове за извършване разплащане на задължения по договори от страна на държавата е основен ангажимент в програмата на правителството. Държавата трябва да бъде равнопоставена при взаимоотношенията си с бизнеса и да бъде коректен партньор, което обаче не може да се реализира при липсата на буфери в бюджета.
Невъзстановеният ДДС също е в значителни размери, което допълнително влошава бизнес средата, особено за малките и средните предприятия, и изисква допълнителен ресурс, който не е предвиден в рамката на бюджета за 2013 г.
За преодоляване на натиска върху разходите в резултат от просрочените задължения и за осигуряване на допълнителен ресурс в резерва за непредвидени и неотложни разходи се предвижда нарастване с 286 млн. лв. От тях ресурсът за погасяване на просрочени задължения на държавата към бизнеса, натрупани основно в системите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието, е в размер на 160,4 млн. лв.
Предвидени са допълнителни средства по бюджета на Министерството на здравеопазването, за земеделските производители и 40 млн. лв. за обезпечаване на социалните плащания за най-уязвимите групи. Включен е и допълнителен ресурс за разходи за сметка на приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове в размер на 85,6 млн. лв. С тях ще се покриват задължения за изкупуване на тъй наречената „зелена енергия” по преференциални цени, с което се подкрепят крайните потребители на електроенергия.
С цел насърчаване на социалната ангажираност на работодателите, утвърдената обща годишна квота за ваучери за храна за 2013 г. е увеличена от 160 млн. лв. на
200 млн. лв.
При запазване на фискалната стабилност предлаганите промени в Закона за държавния бюджет на Република България за
2013 г. предвиждат увеличаване на бюджетния дефицит с 493,4 млн. лв., което представлява 0,6 % от прогнозния БВП. С това се променя бюджетната позиция до дефицит от 2,0 % от прогнозния БВП, но остава в рамките на регламентирания с чл. 20, ал. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет лимит от 2,0% от БВП и спазва критериите от Маастрихт.
Предложените изменения в приходната и разходната част на бюджета пораждат необходимост от промяна в лимита за максималния размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2013 г. През февруари 2013 г. извънредно са емитирани 6 месечни държавни ценни книжа на вътрешния пазар на стойност 800 млн. лв. Тази емисия на практика елиминира всякакви възможности за гъвкавост при финансиране нуждите на бюджета, изчерпвайки одобрения лимит.
От друга страна, разчетите показват, че през първото тримесечие на 2014 г. равнището на фискалния резерв би се понижило с 423 млн. лв. само поради операциите по държавния дълг, което би представлявало сериозен ликвиден риск за държавните финанси.
Следователно е налице необходимост от обезпечаване на допълнително дългово финансиране в размер до 1 млрд. лв., което обаче няма да повлияе върху регламентираното в § 14 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. ограничение за максималния размер на държавния дълг към края на годината от 14,6 млрд. лв.
В заключение, бюджетната актуализация ще позволи да се даде по-голяма свобода на финансирането на мерки и сектори, генериращи растеж, при запазване на макроикономическата и фискалната стабилност. Изпълнението на програмата на правителството е насочено към по-голяма ефективност на използвания ресурс и заедно с подобряването на бизнес средата ще доведе до мултиплициране на положителния ефект върху икономиката. След актуализацията България ще бъде сред едва осемте държави членки, чийто бюджетен дефицит е под 2% от БВП.
В хода на дискусията Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България изказа мнение, че всяко правителство има правото да изпълнява бюджет, който е изготвило и приело, както и че държавата трябва да бъде пример за изряден платец. По отношение на разходната част в бюджета той посочи, че са възможни по-големи рестрикции в административните разходи и разходите в системата на отбраната, които да се пренасочат към здравеопазването например.
Пламен Димитров от КНСБ каза, че според него приходната част в актуализирания бюджет би могла да бъде по-амбициозна и по-специално приходите от ДДС и акцизи. Той се обяви за нов социален пакет, засягащ около един милион български граждани и включващ еднократни мерки за подпомагане на социално слаби, пенсионери, безработни лица чрез бърза квалификация през бизнеса например и други.
В заключение изтъкна, че би било добре да бъдат ревизирани финансовите рестрикции в редица системи, без което те не биха могли да се справят до края на годината, като даде пример с някои агенции към Министерството на земеделието и храните.
В дискусията взеха участие народните представители Георги Кадиев, Владислав Горанов, Красимир Стефанов, Йордан Цонев и други, разбира се, и в процеса на задаване на въпроси към министъра на финансите и другите представители на Министерството на финанасите.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 7 народни представители, без „против” и „въздържали се” - 2.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 302-01-8, внесен от Министерския съвет на 22 юли
2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Имамов.
Сега да чуем доклада на Комисията по труда и социалната политика.
Ще го представи председателят на комисията – госпожа Корнелия Нинова.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 302-01-8, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2013 г.
Комисията по труда и социалната политика на извънредно съвместно заседание, проведено на 23 юли 2013 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 302-01-8, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2013 г.
На заседанието присъстваха: Петър Чобанов – министър на финансите, Драгомир Стойнев – министър на икономиката и енергетиката, Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика, Димитър Костов – подуправител на БНБ, експерти от съответните министерства, ръководители и представители на синдикалните, работодателските и други неправителствени организации.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. бе представен от господин Петър Чобанов – министър на финансите на Република България.
За предходния четиригодишен период фискалните резерви са намалели с около 4 млрд. лв. и с 4 млрд. лв. се е увеличил държавният дълг. Планирането на Бюджет 2013 е извършено при превръщането на ниския дефицит в самоцел. Това доведе до потискане на растежа и колапс при функционирането на редица системи. Като резултат – отлагане на реформи в ключови сектори, задържане на плащания към частния сектор, невъзможност за финансиране на поети ангажименти, изчерпани възможности за нов държавен дълг, който може да бъде поет през 2013 г. поради емитираната извънредна емисия дълг от 800 млн. лв. през февруари 2013 г.
В същото време надценените параметри на приходната част на Бюджет 2013, като резултат от оптимистично заложения растеж в размер на 1,9%, доведоха до значително изоставане на приходите. Нетният размер на неизпълнението на приходите за 2013 г. на годишна база е 207,4 млн. лв.
За първите пет месеца на годината с постановления на Министерския съвет са одобрени разходи за 209 млн. лв., които са непредвидени и извънредни.
Просрочените задължения на министерствата и агенциите са над 103 млн. лв.
Липсват средства за поети ангажименти за субсидии на тютюнопроизводителите, за ремонт на спортни бази във връзка с международни първенства, за финансиране на отделни дейности в Министерството на вътрешните работи.
Необходим е допълнителен ресурс в размер на 40 млн. лв. за обезпечаване на социалните плащания за най-уязвимите групи. Средствата ще бъдат насочени за компенсиране на възникналия недостиг за изплащане на интеграционни добавки по Закона за интеграция на хората с увреждания и правилника за неговото прилагане.
Всичко това налага актуализация на бюджета. Освен това актуализацията ще позволи запазване на приемствеността по отношение на макроикономическата и фискалната стабилност, за да се даде по-голяма свобода за финансирането на политики и сектори, подпомагащи икономическия растеж. Допълнителното дългово финансиране в размер до 1,0 млрд. лв. няма да окаже влияние върху регламентираното ограничение за максималния размер на държавния дълг към края на годината от 14,6 млрд. лв., заложен в Бюджет 2013.
Представителите на синдикалните организации подкрепят актуализацията, но считат, че не са достатъчни политиките, които стимулират растежа. В разходните политики следва да се вмести нов социален пакет. Считат, че в актуализацията на бюджета не са взети предвид всички недобори в административните структури.
Представители на Асоциацията на индустриалния капитал в България подкрепят актуализацията с мотива, че всяко правителство следва да изпълнява свой бюджет, че държавата следва да си възстанови статута на най-добър платец и че резерви в бюджета има – в ограничаване на административните разходи и тези на системите за сигурност.
Българската стопанска камара подкрепя актуализацията. Счита, че двойното нарастване на износа ще доведе до по-големи искания за възстановяване на ДДС. Притеснителен е процесът на дефлацията.
В разгърналата се дискусия народните представители от Коалиция за България и ДПС направиха изказвания и поставиха редица въпроси на министъра на финансите – за увеличения размер на неданъчните приходи, за кадровите промени в приходните агенции, за забавеното възстановяване на ДДС, за механизма за харчене на средствата от актуализацията, за темпа на нарастване на данъчните приходи.
Народните представители от парламентарната група на ГЕРБ определиха актуализацията като ненавременна и прибързана и поставиха въпросите за актуализация на тригодишната бюджетна прогноза, за неизпълнение на целите на данъчната администрация, за необходимостта от по-силен социален пакет.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 10 гласа – „за”, без „против” и 2 гласа – „въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 302-01-8, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Следва представяне на доклада на Комисията по отбрана.
Заповядайте, господин Янков.
ДОКЛАДЧИК ЯНКО ЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители, ще Ви запозная с Доклада на комисията относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет № 302-01-8, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2013 г.
„На свое извънредно заседание, проведено на 24 юли 2013 г., Комисията по отбрана, съвместно с Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
На заседанието присъстваха министърът на отбраната господин Ангел Найденов, заместник-министърът на финансите госпожа Людмила Елкова, представители на Министерството на финансите, Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи.
Промените в бюджета, касаещи Министерството на отбраната, бяха представени от министър Найденов, който очаква актуализация на бюджета със средства от 65 млн. лв. за решаване на два основни проблема: първо, 35 млн. лева да се насочат за покриване на задълженията на Военномедицинска академия, които са необходими за покриване на задължения за медикаменти и консумативи; второ, за освобождаване на радиочестотния сектор за нуждите на цифровата телевизия и за експлоатация на високоскоростните влакове от Българските държавни железници, като от липсата на средства могат да възникнат редица проблеми, поради което министър Найденов предлага актуализация на бюджета на Министерството на отбраната.
От Комисията по отбрана в дискусията взе участие председателят й господин Янко Янков, който подчерта, че проблемът за разглеждането на бюджета е изключително важен за решаване на няколко проблема в Министерството на отбраната. Той отбеляза, че липсва сериозна финансова осигуреност на Министерството на отбраната, необходимо е и ефективно изразходване на средствата, с които разполага министерството. Също така посочи, че има и проблем с окомплектовката на личния състав. Според него бюджетът трябва да се използва като инструмент за подпомагане и решаване на проблемите в отбранителния сектор и предлага на членовете на Комисията по отбрана да подкрепят предлагания актуализиран бюджет за отбрана.
В резултат на проведените разисквания Комисията по отбрана с 10 гласа „за”, без „против” и с 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет № 302-01-8, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Янков.
Следващият доклад, който ще изслушаме, е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Господин Мерджанов, председател на комисията, има думата да ни го представи.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, господин министър, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет, № 302-01-8, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2013 г.
На свое заседание, проведено на 24 юли 2013 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, съвместно с Комисията по отбрана, разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет, № 302-01-8, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2013 г.
На заседанието присъстваха: Ангел Найденов – министър на отбраната, представители от Министерство на финансите Людмила Елкова – зам.-министър, Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи”, Любомир Малчев – началник отдел „Държавно съкровище”, Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, и Георги Великов – началник на кабинета на министъра на вътрешните работи.
Промените в бюджета, касаещи Министерството на вътрешните работи, бяха представени от зам.-министър Людмила Елкова и началника на кабинета на министъра на вътрешните работи Георги Великов.
Според госпожа Елкова те се налагат поради въвеждане на новата политика на своевременно изплащане на задълженията на държавата към бизнеса. Запазвайки бюджетния дефицит в рамките на позволеното се предвижда да бъдат направени разходи, които не търпят отлагане. По данни, представени от господин Великов, това са просрочени разходи, в които влизат суми, дължими за гориво за отопление, моторни и авиационни горива, вещево продоволствие, както и средства за текуща издръжка и осигуровки за извънреден труд на служителите на Министерството на вътрешните работи.
В дискусията участваха народните представители Младен Червеняков, Георги Андреев и Кирил Добрев.
Според народния представител Младен Червеняков, нуждите на ведомството са доста по-големи от предвидените в законопроекта средства.
Народният представител Георги Андреев се обърна към заместник-министъра на финансите с въпрос относно покриването на разходите, възникнали вследствие на двойното увеличение на стойността на ваучерите за храна на служителите в министерството.
Госпожа Елкова отговори, че това увеличение не е предвидено в бюджета, което създава необходимост от изплащане на непредвидени разходи. Тя уточни, че това не е изолиран случай и даде пример с разходите по охраната на проведения през януари референдум, които не са били предвидени в бюджета за 2013 г.
Народният представител Кирил Добрев изрази опасенията си, че средствата, отделени за изплащане на горива на Министерството на вътрешните работи, ще отидат във фирми със съмнителна репутация, избрани от предишното редовно правителство.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 10 гласа „за”, без „против”и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет, № 302-01-8, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2013 г.”
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Председателят на Комисията по земеделието и храните – госпожа Бъчварова, ще ни представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, господа министри, колеги!
„Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 24 юли 2013 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 302-01-8, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2013 г.
В работата на комисията участие взеха от Министерството на земеделието и храните проф. Греков – министър, заместник-министрите госпожа Валентина Маринова и господин Бюрхан Абазов, представители от Министерството на земеделието и храните, от Държавен фонд „Земеделие“ – господин Румен Порожанов, от Министерството на финансите госпожа Весела Данева – директор на дирекция „Финанси на реалния сектор”.
От Министерството на финансите представиха предложенията за промени на общите макроикономически и фискални показатели и мотивите към тях.
Министър Греков представи становището на министерството, което е в подкрепа на законопроекта, като изтъкна, че министерството ще настоява в резерва за непредвидени и неотложни разходи и в частта за структурни реформи и допълнителни фискални мерки да бъдат предвидени средства за финансиране на производителите на тютюн в размер на 11,5 млн. лв., както и 3,5 млн. лв. за финансиране на производителите на плодове и зеленчуци.
По отношение на тютюнопроизводството мотивите са, че то има изключително голямо социално, демографско и екологично значение за развитието на цели региони в страната. Към момента в България има одобрена, необвързана с произведеното количество тютюн схема за национални доплащания към директните плащания. Тази схема е съобразена с европейската политика да бъдат подпомагани доходите на земеделските стопани в сектора, вместо да бъде увеличавано самото производство.
За периода от началото на прилагането на схемата броят на заявителите по мярката и заявеното от тях референтно количество по сортови групи нараства ежегодно. В тази връзка, за да се гарантира запазване на нивото на индивидуалното подпомагане на доходите на земеделските производители е необходимо да бъде предвидено и съответстващо увеличение на бюджета по схемата.
Предложението на Министерството на земеделието и храните за механизма на вътрешно разпределение на общата сума по схемата по сортови групи тютюн е това да става със заповед на министъра на земеделието.
По отношение на средствата за финансиране на производителите на плодове и зеленчуци мотивите са, че това традиционно за България производство се намира в дълбока криза, предизвикана от ниски и нестабилни изкупни цени, съпътствани от високи производствени разходи, както и от силен конкурентен натиск от внесени или доставени от други държави членки на ЕС продукти. Съществуват проблеми и с пазарната реализация на произведената продукция. Освен това действащите правила на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз не позволяват насочването на по-значителни по размер средства за тяхното подпомагане по схемите на директни плащания. Същевременно поради сравнително малките площи, използвани в този сектор, директните плащания на площ подпомагат в по-висока степен, водят до повишаване на доходите на заетите в този отрасъл.
В тази връзка с цел предотвратяване на масови фалити и гарантиране на развитието на този приоритетен сектор в земеделието, е необходимо производителите да се подпомогнат чрез прилагане на схеми за държавни помощи.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Пенко Атанасов, Спас Панчев, Добрин Данев, Тунджай Наимов, Десислава Танева, Цвета Караянчева, проф. Теохаров и Светла Бъчварова.
Всички народни представители от Коалиция за България и от Движението за права и свободи, взели отношение по предложените промени, изказаха съгласие с необходимостта от актуализация на параметрите на бюджета и с изложените в становището на министерството аргументи. Беше подчертано, че тази актуализация е била неизбежна, предвид първоначално заложените параметри, които са били в такава степен рестриктивни, че са направили невъзможно нормалното функциониране на системата като цяло. Те изказаха категорична подкрепа по отношение на предвиденото финансиране на производителите на тютюн и на плодове и зеленчуци, и единодушно призоваха законопроектът да бъде подкрепен.
Народните представители от ГЕРБ също изказаха принципното си одобрение тези производители да бъдат подпомогнати допълнително, но изразиха несъгласие с необходимостта това да става чрез актуализация на бюджета. По техните думи подобна мярка е прибързана и тяхната парламентарна група няма да подкрепи законопроекта.
Бяха поставени множество въпроси във връзка с изключително тежкото финансово състояние на Селскостопанската академия, състоянието на Българската агенция по безопасност на храните и проблема с недостига на средства за изпълнение на основни нейни дейности като имунопрофилактика на животните и екарисажна дейност, съответно необходимостта за тези звена в структурата на Министерството на земеделието да бъдат осигурени допълнителни средства. Освен това беше напомнено и за състоянието на „Напоителни системи”. В тази връзка от Министерството на земеделието и храните обясниха, че актуализацията се налага поради проблеми с изпълнението на заложените макроикономически показатели и съответно предложените промени не касаят бюджетите на отделните структури. Съответно те следва чрез вътрешно преструктуриране на разходите да намерят възможности за откриване на дефицита си от средства.
След проведената дискусия с 10 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” Комисията по земеделието и храните предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 302-01-8, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Последният доклад, който е постъпил по Законопроекта за изменение и допълнение на държавния бюджет, е докладът на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Хамид, да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ХАМИД ХАМИД: Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 302-01-8, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2013 г.

На свое заседание, проведено на 24 юли 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 302-01-8, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2013 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Людмила Елкова – заместник-министър на финансите, госпожа Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, господин Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи”, господин Любомир Малчев – началник на отдел в дирекция „Държавно съкровище”, от Министерството на правосъдието госпожа Евгения Катевска – директор на дирекция „Финанси и бюджет”.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на финансите госпожа Людмила Елкова.
Законопроектът предлага актуализация на държавния бюджет за 2013 г., която да бъде осъществена при запазване на финансовата и фискалната стабилност и е с цел осигуряване на по-реална основа за Бюджет 2014 г. Промяната се налага поради слабия икономически растеж през първото тримесечие на година, свитото вътрешно потребление, липсата на ефективни политики за растеж и надценени разчети на приходите за 2013 г.
Липсата на гъвкавост в разходите не дава възможност за изпълнение на важни стабилизационни мерки, като например разплащането на просрочените задължения към бизнеса, обезпечаване на социалните плащания за най-уязвимите групи граждани, частично покриване на задълженията за така наречената зелена енергия, насърчаване на социалната ангажираност на работодателите чрез увеличаване на годишната квота за ваучери за храна за 2013 г. и включване на допълнителни ресурси в резерва за допълнителни и неотложни разходи.
Промените в държавния бюджет за 2013 г. предвиждат увеличаване на дефицита с 493,4 млн. лв. Това променя бюджетната позиция, която остава в рамките на регламентирания лимит от 2% от брутния вътрешен продукт при спазване на критериите от Маастрихт.
Предвижда се допълнително дългово финансиране в размер до 1 млрд. лв., което няма да окаже влияние върху регламентираното ограничение за максималния размер на държавния дълг към края на годината от 14,6 млрд.лв.
В хода на дискусията взеха участие народните представители Цецка Цачева, Емил Радев, Димитър Лазаров, Данаил Киров.
Бе направено уточнение от народния представител Христо Бисеров, че макар да не е изразено в законопроекта по видим начин, от 160,4 млн. лв. задължения към бизнеса 13,4 млн. лв. са по договори на Министерството на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” по отношение на местата за лишаване на свобода и 2,8 млн. лв. за правна на помощ.
Госпожа Цачева постави въпроси относно това откъде се очакват постъпленията, които са заложени в законопроекта като постъпления от неданъчни приходи, как ще бъдат разходвани средствата и кой държавен орган ще определя за какво – законодателният орган или Министерският съвет.
Заместник-министър Елкова отговори, че постъпленията са формирани на базата на чаканите приходи от дивидент от Българската консолидационна компания, от продажбата на квотите за въглеродни емисии и от дължимо плащане към България във връзка със спечелено арбитражно дело. Законопроектът предвижда разходването да се извършва по решение на Министерския съвет, който ще осигури гъвкавост при преценката на неотложните разходи. Прозрачността е гарантирана с оглед на това, че постановленията на Министерския съвет ще са публични.
Народният представител Емил Радев постави въпрос какъв ще бъде размерът на лихвите и разходите по дълга, предвиден в законопроекта.
Според отговора на госпожа Милена Бойкова, дългът няма да се емитира наведнъж и ще бъдат търсени различни варианти според пазарната среда, както вътрешна, така и външна, към дадения момент.
Представителите на Министерството на финансите изрично подчертаха стабилизационното значение на буфера за поддържане на фискалния резерв в законоустановените му граници. Обърнаха внимание и на практическите трудности, които възникват от въведената единна сметка, тъй като механизмът й на функциониране затруднява сериозно определянето на постъпленията по различните видове плащания.
Комисията по правни въпроси със 7 гласа „за”, без „против” и 2 „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 302 01 8, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Хамид.
Часът е точно единадесет. Обявявам почивка до 11,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Продължаваме заседанието с обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет.
Ще дам думата на представител на вносителя, за да представи мотивите на внесения законопроект. Думата има финансовият министър.
Заповядайте, господин Чобанов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги министри, уважаеми гости, експерти от Министерството на финансите! При представянето на мотивите за актуализацията на Бюджет 2013 може да си зададем въпроса, който се появява напоследък и в публичното пространство: променяме ли с нещо философията на досега правените бюджети през последните четири години, даваме ли нещо ново с тази актуализация и не нарушаваме ли фискалната стабилност – каквито мнения, спекулации има в публичното пространство?
За да дадем отговор на този въпрос, трябва да си зададем един друг въпрос – имахме ли реална фискална стабилност и може ли да наречем една ситуация фискална стабилност, при която имаме неплащане навреме към бизнеса по договори; невъзстановяване навреме на данък добавена стойност; прехвърляне на плащания както към бизнеса, така и пряко свързани с финансирането на бюджетни системи за следващата година, често небюджетирани и през следващата година, независимо че са прехвърлени за тогава; недофинансиране като цяло на ключови фискални системи? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, моля за тишина.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Трудно можем да се съгласим, че подобни действия се вписват в една рамка, която да дава истинска фискална стабилност.
Какво променяме като философия при актуализацията на бюджета?
Актуализацията на бюджета се прави, за да може държавата да се превърне в предвидим партньор във взаимоотношенията си с бизнеса, тоест да може да си плаща навреме това, което дължи по договори, както и да консултира с бизнеса основни нормативни промени. И нещо повече, тези консултации да бъдат правени с широк кръг заинтересовани лица от бизнеса и домакинствата, за да не влезем отново в хипотезите на приемане на лобистки закони.
Друга промяна, която правим чисто във философията на бюджета, е да можем да провеждаме една нормална политика за акумулиране на резерви за по-добро управление на ликвидността. Както ще видим, през последните няколко години този процес на акумулиране на резерви беше неглижиран, което доведе до изтощаване на фискалния резерв и го доближи до неговия минимум, а в определен период той беше и дори под минимума, който се изисква от фондовете, които той съдържа.
Друга важна промяна във философията на бюджета, за която ще стане въпрос малко по-късно, е подобряване на оценката за разполагаемите ресурси и ефективното им насочване за извършване на политика. Тоест към този момент трябва да си зададем въпроса: има ли допълнителни ресурси и има ли политики, които са пренебрегвани, независимо че ресурсът за тях е бил налице?
Какво можем да кажем в няколко думи за фискалната политика през последните четири години – фискалната политика на министър Дянков? Тя се характеризираше с няколко основни момента, част от които вече бяха споменати. През 2009 г. имахме фиксиране в едно ниско число за дефицит, дори беше пропагандирано, че може да нямаме дефицит, тоест бюджетът да е балансиран, но тогава не беше направено основното разграничение между дефицит на касова и на начислена основа. Тоест не бяха взети предвид поети ангажименти, които трябва да се разплатят. И тъй като не бяха взети предвид, те не бяха разплатени и се пренесоха като тежести в следващите бюджетни години. Последваха няколко актуализации и ревизии на дефицита на начислена основа, които бяха изпращани към Евростат и предизвикаха допълнителни въпроси.
Тогава също имаше актуализация на бюджета и може би това е един от основните аргументи за съветите към нас – да не правим актуализация на бюджета толкова рано. Може би трябва да я направим, както беше направена през 2009 г., а именно към края на месец декември, когато вече бюджетът за 2010 г. беше приет. Тоест тя просто узакони това, което беше постигнато като фискален резултат. Нашата идея да направим актуализацията сега е: да стъпим на една по-реалистична основа при правенето на Бюджет 2014.
Актуализация на бюджета се наложи и през 2010 г., отново в средата на годината, когато имахме сходна ситуация като сегашната. Но ако сега приходните агенции оценяват неизпълнението на данъчните приходи в размер около 980 млн. лв., тогава още от първите месеци на 2010 г. разчетите показаха, че приходите са надценени с около 2 млрд. лв. Това наложи актуализация на Бюджет 2010 – първият бюджет на министър Дянков, който той самостоятелно разработи в средата на годината и тогава актуализацията беше и в посока на разходите, които бяха предвидени като резерв, но в много по-голям размер, отколкото ги предвиждаме ние сега.
Като цяло този период се характеризираше и с неустойчиви многогодишни фискални цели в бюджетните прогнози и в проектобюджетите с тези тригодишни фискални рамки, които бяха актуализирани два пъти в годината. Поради фиксирането в ниски бюджетни цели на касова основа, ниски дефицити, които трудно бяха постигани, имаше една стратегия на бюджета, а именно на рязане на разходи, без да е обмислено как това се отразява на основните бюджетни системи. Това отложи реформите в ключови сектори „Образование” и „Здравеопазване” и на практика замрази процеса на фискална децентрализация.
По отношение на здравеопазването знаем, че имаше един резерв на Здравната каса, който трябваше да бъде използван за реформи в този сектор. Такава беше неговата идея, затова бяха повишени и здравните вноски. За съжаление, с едно решение този резерв беше прехвърлен в общия бюджетен кюп, да може да се харчи за текущи фискални нужди и на практика беше похарчен. Това лиши страната от възможността да проведе тази реформа. Друг е въпросът дали наистина имаше воля за подобна реформа.
Като цяло беше изчерпана гъвкавостта на фискалния резерв и липсваха буфери в бюджета. Именно липсата на подобни резерви е една от основните причини на актуализацията, към която пристъпваме.
Можем да си зададем въпроса: Какво се случи с дълга и с фискалния резерв през тези години? Знаем, че сериозна част от критиките са, че ние ще бъдем много разточителни в посока поемане на нов дълг. Този един милиард се превърна в предмет на всякакви спекулации в публичното пространство, тръгващи от най-различни изходни позиции, характеризиращи се като „кражба”, характеризиращи се като „голяма опасност пред фискалната стабилност”.
Но какво наистина се случи с дълга и с фискалния резерв през тези години?
Ако използваме за изходна база полугодието на 2009 г., можем да видим, че тогава дългът на държавата е бил 9 млрд. 340 млн. лв., докато към момента на подаване на оставка от правителството на ГЕРБ той вече надхвърля 13 млрд. лв. За целия този период дългът бележи едно увеличение от 3,7 млрд. лв.
Отделно от това фискалният резерв намаля с 4,4 млрд. лв. или общо публичният ресурс, който беше изразходен през това време нетно и влоши фискалната позиция на държавата, е в размер на 8,1 млрд. лв. Има един друг показател за нетен дълг, при който от брутния дълг вадим резервите на държавата, тоест от брутния дълг вадим фискалния резерв. Ако към полугодието на 2009 г. той е бил в размер на 1 млрд. 70 млн. лв., към края на мандата, по време на подаването на оставка, е 9 млрд. 150 млн. лв. Това е влошаването на дълговата позиция на държавата.
Дали увеличението на дълга започва от нас с този един милиард, който широко се пропагандира и експлоатира в публичното пространство, дали той е това фатално увеличение на дълга и началото на една спирала, която ще ни прати в гръцки, испански, португалски и още кой-знае колко сценарии? Категорично не можем да кажем, че е налице подобна възможност и подобна опасност.
Ако се вгледаме в графиката на Вашето внимание, можем да видим, че има един период от време на ясна тенденция за намаление на държавния дълг както като абсолютна сума, така и като процент от брутния вътрешен продукт. Този период приключва на практика през 2008 г., до известна степен и през 2009 г. Тоест, приключва с края на управлението на тройната коалиция, която Вие за дълъг период от време демонизирахте. След това имаме ясна тенденция за увеличение на държавния дълг, което стартира през 2010 г. и продължава през следващите години.
Увеличението на държавния дълг, както ще видим на следващите графики, няма да започне от този момент нататък, няма да започне със сегашната актуализация на бюджета.
Тази графика също дава някои отговори на други въпроси и редица спекулации в публичното пространство. Тя показва колко е новоемитираният дълг по време на управлението на ГЕРБ. Можем да видим, че през 2010 г. той е в размер на 1,7 млрд. лв., по-късно през 2011 г. – около 1,9 млрд. лв. Неговият пик е през 2012 г. – 3 млрд. 350 млн. лв.
Дори без актуализация на бюджета, през 2013 г. ако правителството на ГЕРБ беше продължило да управлява, новоемитираният дълг щеше да бъде в размер на 2,5 млрд. лв. Тоест, можем да съпоставим тези числа, които в момента са на Вашето внимание – с единия милиард, за който ще обясним защо се налага да емитираме дълга в този момент и каква е политиката ни по отношение на дълга.
Политиката ни по отношение на дълга е, че общата задлъжнялост на държавата не се променя. Нямаме увеличение на общата задлъжнялост, която в оригиналния вариант на Бюджет 2013 е планирана да бъде в размер на 14,6 млрд. лв.
Проблем породи прословутата емисия от месец февруари, когато на пожар за няколко дни беше решено да бъдат емитирани 800 млн. лв. Проблемът е, че се изчерпа лимитът за новоемитиран дълг и по този начин бюджетът се лиши от една гъвкавост, която му е необходима. Причините и необходимостта от тях ще обясня след малко.
Обяснението за тази емисия беше, че тя се взема, за да се платят субсидиите на земеделските производители. След 45 дни, когато Европейската комисия възстанови парите, те ще се върнат обратно във фискалния резерв. Реалното обяснение обаче е малко по-различно. Тогава, към този ден в края на месец февруари, във фискалния резерв все пак имаше средства, които да се извадят и да се платят субсидиите на земеделските производители. Проблемът обаче беше, че тогава, към края на месец февруари, фискалният резерв нямаше да бъде 3 млрд. 800 милиона, а само 3 милиарда и най-видимата част от него, която е в баланса на емисионно управление на Българската народна банка, щеше да бъде около 2,7 млрд. лв. Тоест, щяха да възникнат още по-сериозни въпроси колко голяма част от фискалния резерв е изчерпан по време на управлението на правителството на ГЕРБ. Поради това се реши да бъде взета тази емисия, за да се попълни фискалният резерв. Оттам-нататък можем да зададем и други въпроси – защо срокът беше точно шестмесечен? Знаем, че Европейската комисия ще възстанови сумите в рамките на 45 дни. Тогава не беше ли по-логично емисията да бъде тримесечна и да бъде върната към края на май, когато се предполагаше, че ще имаме по-добро фискално изпълнение поради традиционно силните месеци април и май? Изглежда по-логично, но не беше направено така. Ще оставя политическата трактовка на това решение – ако иска някой друг, да я направи.
Като цяло възможността да поемем нов дълг в размер на един милиард лева не се прави, за да откраднем тези пари. Ние няма как, дори да искаме, да ги откраднем. Тези пари постъпват във фискалния резерв и водят до неговото увеличение. Това е и причината, заради която се прави тази емисия на дълга.
В края на август фискалният резерв ще намалее с тези 800 млн. лв., които трябва да се върнат. За да не бъде много ниско неговото ниво, за да бъде той необходимият буфер, който ни дава гъвкавост, за да имаме тези резерви, затова се прави емисията от един милиард лева. Тя компенсира дълга, който трябва да се плати, така или иначе, и дава възможност фискалният резерв да се запази над минималното гарантирано ниво по закон, което е в размер на 4,5 млрд. лв. Дава възможност да се платят и посрещнат някои плащания през следващата година.
На следващата графика се дава ясен отговор на въпроса води ли възможността за този новоемитиран дълг в размер на един милиард лева до увеличаване на дълговото бреме? Категорично не, тъй като се вижда как се е променял държавният дълг през тези години. Вижда се, че и с актуализация, и без актуализация общият размер на дълга остава 14,6 млрд. лв., а нетно емитираният дълг през 2013 г. и с актуализация, и без актуализация е в размер на 926 млн. лв.
Ние се нуждаем от подобна възможност да емитираме този дълг не само поради гъвкавостта, а и поради факта, че са необходими ресурси във фискалния резерв. Част от тези ресурси трябва да бъдат използвани и през 2014 г., за да избегнем проблемите, които възникнаха в началото на 2013 г.
Както виждате, при един нормално планиран емисионен календар, за първите три месеца на 2014 г. нетно фискалният резерв само поради операциите по дълга трябва да намалее с 423 млн. лв. Тъй като, както беше посочено, това е и една от промените във философията на правене на бюджета, нивото на фискалния резерв за нас е много важно. Между другото, за страна с нисък дълг, като процент от брутния вътрешен продукт, нивото на фискалния резерв е по-важно от самото ниво на дълга дори и за кредитните, за рейтинговите агенции, което отговаря на част от другите спекулации. Следователно, за да платим тези пари в началото на 2014 г., трябва да се погрижим отсега, за да не правим пожарни емисии.
Какво беше влиянието на провежданата фискална политика до момента върху икономиката на страната? Както анализите на Европейската комисия, така и на експертите от Министерството на финансите показват, че влиянието беше проциклично, тоест, рестрикциите по отношение на разходите, арбитражното рязане на разходите на отделни системи водят до това, че затрудняват икономическия растеж. Това се крие зад понятието „процикличност” – провежда се фискална политика, която пречи на растежа. Това е една от причините, наред с недобрата външна среда, да нямаме растеж през всичките тези години.
Това беше съпроводено освен това със задържане на дължими от държавата плащания към частния сектор, натрупване на просрочия, стартиране и завъртане на лавината на междуфирмената задлъжнялост, отнемане на ликвидност от частния сектор и невъзможност на частния сектор да прави инвестиции.
Когато се действа по този начин, някои считат, че това е много евтино финансиране за бюджета – бюджетът не плаща навреме, не връща навреме ДДС и така се финансира евтино, за да се постигат занижените фискални цели. За съжаление, този тип действия например невръщане на ДДС води до допълнителна тежест върху бюджета, породена от високите разходи за лихви по забавените плащания към бизнеса. Тези разходи през 2012 г., поради това че не е връщан ДДС навреме, са в размер на 25 млн. лв. и като сума са съизмерими, почти са равни на пакета от социални мерки, който нашето правителство, като дойде на власт, предложи на хората. Тоест, с тези пари тогава можеше да се финансира подобен пакет при наличие на желание за това.
Само от началото на тази година до края на месец май това, което дължи бюджетът, поради факта че ДДС не се възстановява навреме, надхвърля 12 млн. лв.
Какви са целите на актуализацията на бюджета? Целите са да дадем възможност за началото и реализацията на икономическа и социална политика, да не продължаваме по пътя на бюджетни съкращения с непредвидим ефект, оценени като проциклични. Актуализацията ще даде възможност за изпълнение на приоритетите на правителството, най-вече за коректно отношение към бизнеса, разплащане на задълженията в рамките на законоустановените срокове.
Какво ще преодолеем като проблеми с актуализацията на бюджета, макар и ненапълно? Това е очакваното неизпълнение на приходната страна на бюджета, да поемем натиска върху разходите, свързани с поети ангажименти, за които не е предвиден бюджетен ресурс, тоест има недобро планиране и бюджетиране; да преодолеем липсата на буфери в разходната част на бюджета, както и липсата на възможност да попълним фискалния резерв чрез поемане на нов дълг, тъй като лимитът за новоемитиран дълг в размер на 2 млрд. лв., който е в оригиналния Закон за бюджета, на практика е изчерпан.
Актуализацията на бюджета ще доведе до приспособяване на фискалната позиция, без да се нарушава стабилността. Тя се прави за актуализиране на разчетите по приходите, за разплащане на просрочените задължения към бизнеса, за възстановяване на дължимия ДДС в срок, включително и за разплащане на просрочения ДДС. Това, което прави тя, е да промени бюджетната цел от 1,3% от брутния вътрешен продукт на 2% от брутния вътрешен продукт.
За какъв натиск върху приходите говорим, тоест какви са оценките за неизпълнението на приходите? Както вече споменах, оценките на приходните агенции са за неизпълнение в размер на 980 млн. лв. Като цяло поради пакета от мерки, който предприемаме, поставяме по-амбициозна цел на приходните агенции и затова оценката е, че при постигането на тази по-амбициозна цел неизпълнението на приходите ще бъде сведено до 555 млн. лв.
Както казахме, нашата политика е да оценяваме какви ресурси имаме и да ги насочваме ефективно към съответните сфери, да провеждаме нова политика. Поради тази причина направихме внимателен анализ на разчетите по отношение на неданъчните приходи. Там се установи възможност и оценка за преизпълнение на данъчните приходи в размер на 348 млн. лв. Като цяло, нетният ефект от актуализацията върху приходите е в размер на 207 млн. лв., но това не променя сериозността на ситуацията по отношение на данъчните приходи, тъй като преизпълнението на разчетите по неданъчните приходи, за съжаление, не е достатъчно да компенсира недостига по отношение на данъчните приходи.
Кои са основните фактори, потвърждаващи тази оценка по отношение на данъчните приходи?
Първият и основен фактор са оптимистичните допускания на етапа на планиране, тоест планирано е нарастване на данъчните приходи през 2013 г. спрямо 2012 г. с 8,5%, което нарастване, поне до момента, не намира никакво основание. Това се дължи и на влошаващата се макроикономическа ситуация, недобрите оценки за макроикономиката, заложени в бюджета.
Служебното правителство през месец март ревизира прогнозата за икономическото развитие, с което свали реалния растеж от 1,9% на 1%. По-важно е, че намали и очаквания номинален брутен вътрешен продукт с 1,5 млрд. лв. и очакваното потребление с 1 млрд. лв., което директно се отразява върху данъчните приходи.
Има освен това и редица недооценени промени в нормативната уредба, които водят до изместване на приходите за 2014 г. Те ще дойдат тогава, но за съжаление няма да постъпят сега, а това също така не е правилно бюджетирано.
По отношение на разходите, актуализация се прави поради изчерпване на резервите, липса на гъвкавост и поети ангажименти, които не са обезпечени с финансов ресурс. Малкото заложени буфери в бюджета са изчерпани на полугодието, тъй като през периода януари-май са приети редица постановления на Министерския съвет, в които са одобрени разходи в размер на 357 млн. лв., в това число 209 млн. лв. извънредни и непредвидени. Следователно буферът, който обикновено се залага в централния бюджет, към този момент на годината е изчерпан. Такъв буфер няма и за да посрещнем всички плащания, които не са бюджетирани, трябва да направим нещо по въпроса. Може да се направи това, което правим сега, тоест да се актуализира бюджетът.
Можем да посочим, че просрочените задължения на централното правителство са в размер малко над 100 млн. лв. По-важното е, че министерствата и ведомствата идентифицират нужди за належаща необходимост от допълнителни средства за над 500 млн. лв. Както виждаме, общата актуализация на разходите в размер на 286 млн.лв. няма как да покрие тези 600 млн. лв., които възникват от посочените пред Вас два фактора. Поради тази причина ще се наложи министерствата и ведомствата внимателно да преценят своите разходи и да ги оптимизират, което те вече и правят, за да могат да посрещнат своите задължения.
Има редица примери за декларирана належаща необходимост от допълнителни средства.Част от тях са вече договорените допълнителни субсидии за тютюнопроизводителите по време на управлението на служебното правителство.
Освен това има един пренебрегван от години проблем, а именно освобождаване на радиочестотния спектър.
Има и други поети ангажименти - например през следващата 2014 г. са поети ангажименти за световни и европейски първенства, свързани със зимните спортове. За съжаление, Зимният дворец към момента е затворен и не е в състояние да посрещне тези ангажименти.
Тоест от тези 600 милиона необходими средства в разходната част, идентифицирани като такива, ние променяме разходната част с 286 млн. лв., от които, както вече беше посочено и в докладите на комисиите, 160 млн. лв. са предназначени за погасяване на просрочени задължения на държавата към бизнеса.
Освен това имаме един ресурс от 40 млн. лв. по бюджета на Министерството на труда и социалната политика, който главно е предвиден за това да може да се плати по програмите за хората с увреждания. За съжаление ресурсът, който е разчетен предварително в бюджета, стига за тези програми само до края на септември. Ние не можем да си представим ситуация, в която към края на септември спираме да плащаме на тези хора.
Включен е и допълнителен разход за сметка на приходи от продажби на квоти за емисии на парникови газове в размер на около 86 млн. лв., които ще се обвържат с промените в Закона за енергетиката. И това е пример за нова политика, която водим.
Тоест промените в разходната част се налагат поради факта, че трябва да се разплатим с бизнеса навреме, което е основен приоритет в нашата програма, тъй като това разплащане ще даде глътка въздух на бизнеса, ще му позволи да управлява по-добре своята ликвидност, да помисли и за инвестиции. Но това разплащане не може да се реализира при сегашния бюджет, в който лисват буфери.
Невъзстановеният ДДС също е в значителни размери и затова той се отразява на по-ниските прогнози за приходите, тъй като приходите от ДДС се разглеждат на нетна основа.
Нарушаваме ли фискалната стабилност с актуализацията на бюджета? Категорично не. На графиката се вижда какво е очакваното ниво на дефицита в страните – членки на Европейския съюз, и дори с дефицит в рамките на 2% ние оставаме сред осемте най-дисциплинирани страни, чийто дефицит е в тези нормални граници.
В заключение, политиката на фискална консолидация не бива да е самоцел на икономическото управление, а трябва така да се управлява фискът, че той да се превърне във фактор за осигуряване на растежа и заетостта. Приспособяването на фискалната позиция, което предприемаме, ще позволи при запазване на приемствеността на отношение на макроикономическата и фискална стабилност да се даде по-голяма свобода за финансиране на политики за генериране на растеж. Тази актуализация дава пример за мерки в по-висока ефективност на използвания ресурс, които да спомогнат за икономическото развитие на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Чобанов.
Това беше представянето на законопроекта от името на Министерския съвет.
Преди да открия дебата, да Ви припомня с какво време разполагат парламентарните групи. То е удължено според хипотезата на чл. 54, ал. 2: ГЕРБ ще имат 40 мин., Коалиция за България – 36 мин., ПГ на ДПС – 24 мин., „Атака“ –
20 мин.
Откривам дебатите.
Писмени заявки за изказвания не са постъпили, така че, уважаеми народни представители, имате думата за изказвания.
Има думата народният представител Менда Стоянова за изказване.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, госпожи и господа вицепремиери и министри, дами и господа, колеги!
Днес на нашето внимание е представен проект за актуализация на държавния бюджет за 2013 г. Много важен документ, бих казала най-важният закон в държавата – финансовият план, от който зависи както финансовата стабилност и финансовата база на държавата за 2013 г., така и за следващата 2014 и следващите години.
Защо обаче ни се предлага тази актуализация днес, месец юли, когато сме едва в средата на годината? Какво накара правителството да прецени, без още да разполага дори с официалните данни за отчета на полугодието, че в спешен порядък ние днес трябва да приемем тази промяна? Някои казаха: това е ново правителство, то има право на свои виждания, има право на свои политики и приоритети и трябва да има възможност да ги реализира, а държавният бюджет е един от тези инструменти. Аз смятам, че това е правилно и е така. Но, за съжаление, в това, което се предлага в този законопроект, не виждаме нови политики и приоритети, по които бихме могли да дискутираме. Не виждам и сериозен анализ, на базата на който да са направени обосновани изводи за тези промени и тенденциите, които се очакват, както и анализ за промяна в заложените досега политики и новите такива на правителството.
За съжаление, дългият и пространен анализ, който се опита преди малко да ни представи финансовият министър, разглеждайки данни от 2008-2009 г., досега мен лично не можа да ме убеди в тази необходимост. В този свой анализ господин Чобанов се опита да внуши изводи за лошо финансово състояние на държавата и незабавна актуализация, която би спасила финансовото състояние на държавата. За целта той направи анализ и сравнение на данни за четири-пет години назад, но, забележете, на мен ми направи впечатление, че тези данни бяха взети избирателно за различни периоди от време, често несъпоставими. И ще Ви дам само два примера за това.
Господин Чобанов твърди, че за периода 2009-2011 г. – питам се защо 2011 г., когато имаме отчет за 2012-а – правителственият дълг се е увеличил с 4 милиарда лв. Между другото, това беше повтаряно и във всички доклади. Но това, дами и господа, не е вярно. Ако погледнете отчетите на Министерство на финансите, всеки може да направи справка в сайта на Министерство на финансите, ще видите следните цифри: 31 декември 2009 г. държавният дълг е 4 млрд. 828 млн. евро; 31 декември 2011 г., периодът, който господин Чобанов разглежда, държавният дълг е 5 млрд. 945 млн. евро. И тази разлика тук е 1 млрд. 354 млн. евро или 2 млрд. 700 млн. лв. А ако вземем датата 31 януари 2013 г. – забележете, нарочно не вземам 31 декември, защото точно януари тази година беше извършена операцията с голямата облигация и тук отново спекулираме с цифрите – 6 млрд. 196 милиона.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Това няма отношение.
МЕНДА СТОЯНОВА: Има отношение. Отношението е, че държавният дълг, дами и господа, е нараснал с 2 млрд. 700 милиона, а не с 4, както се говореше преди малко.
Втори пример за неверни данни. Те са за фискалния резерв. Господин Чобанов твърди, че фискалният резерв е намалял с 4 млрд. лв. отново със същия период 2009-2011 г. Само че данните на Министерството на финансите показват следното: на 31 декември 2008 г. – ще се спра нарочно на 2008 г., управлението на тройната коалиция – във фискалния резерв има 8,3 милиарда; юни 2009 г. – 8,2 милиарда, това е любимата цифра на колегите отляво, четири години я повтаряха; на 31 юли 2009 г., когато имаме смяна на правителството с правителството на ГЕРБ, фискалният резерв е 7,7 млрд. лв.; 31 декември 2012 г. – 6,1 млрд. лв.
Ако извадим от 8,3, най-големият фискален резерв, 6,1 – колко се получава, дами и господа? – 2,2. Два милиарда и 200 млн. лв. е намалението на фискалния резерв, а не 4.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Защо прескачате междинните години?
МЕНДА СТОЯНОВА: За междинните години. Нали искате да правим сравнение със ситуацията, която е сега? Няма смисъл да я правим към 2008 г., към 2010 г., защото това беше основата на анализ. Няма да Ви давам повече примери за манипулация на данните. Тези два примера, които дадох, мисля, че са красноречиво доказателство. Според мен единствената цел на тази дълга презентация беше да се каже: „Положението, другари и другарки, е много лошо и сега с тази актуализация спешно трябва да го поправим.”
Какво ни се предлага да бъде поправено? Ще се спра на приходите.
В програмата, прокламирана широко в медиите близо месец и половина, се говореше за голяма фискална дупка от порядъка на един-два милиарда лева. Много се радвам, че в крайна сметка в официалното предложение днес тези един-два милиарда лева са сведени до 207 млн. лв. Толкова е предложението за намаление на приходната част в бюджета. Само че, дами и господа, аз искам да си спомните, а тези от Вас, които не са били тук през месец декември миналата година, могат да прочетат стенограмите – когато господин Станишев и господин Орешарски от тази трибуна критикуваха бюджета на правителството на ГЕРБ с аргумента, че приходите са подценени умишлено, тоест ние сме заложили умишлено, забележете, 1 млрд. 100 млн. лв. по-малко приходи. Между другото господин Имамов също имаше подобна оценка за около 800 милиона – 1 млрд. лв. резерви в приходната част.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Напротив, твърдяхме тъкмо обратното.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Ще видим стенограмите.
МЕНДА СТОЯНОВА: Да, имам стенограмите. Ще Ви ги дам, за да не се налага да ги вадите.
Дами и господа, кога се заблуждаваме? Миналата година ли, когато казвахте, че има резерв от над 1 млрд. лв. приходи, или сега, когато казвате, че приходите няма да се изпълнят? Ако се опитате, прилагайки мерките, които Вие прокламирахте, че знаете точно какви са – за спиране на контрабандата, за борба със сивата икономика, ако се опитате и съберете дори една четвърт от тези приходи, които тогава предлагахте за завишение, сега нямаше да имаме намаление на приходната част на бюджета, а щяхме да имаме предложение за увеличение на тази част.
Какъв е изводът, който може да се направи? За мен изводът е един – отказ на правителството от работа по подобряване на събираемостта, отказ на правителството да се бори със сивата икономика и контрабандата.
Между другото, на заседанието на комисията зададохме въпрос на финансовия министър. Отговорът беше: „Да, но сега ситуацията е друга”. Да, уважаеми колеги. Финансовият министър е прав – ситуацията е друга. Сега управляват БСП и ДПС.
Ще кажа само две думи за разходите. Ще оставя на колегите да развият въпроса по-подробно. Там се използва техника, в която предложението за увеличаване на разходите в размер на 286 млн. лв. е записано на един ред в разходната част на бюджета – за непредвидени и неотложни разходи, което дава възможност на правителството да преценява със свои решения и постановления да разпределя тези разходи. По принцип такава техника съществува и в нея не виждам нищо лошо, стига ясно и категорично, когато се прави подобна актуализация и се ангажират дефицити и допълнителни дългове, да се знае за какво са предвидени тези средства. Това донякъде можем да научим от мотивите към Закона за актуализацията на бюджета.
Какво разбрах аз от тези мотиви? От тези 286 млн. лв. – 40 млн. лв. ще бъдат дадени за подпомагане на социално уязвимите групи. Мисля, че тук е ясно от мотивите. Останалите 160 млн. лв. обаче са на един ред. Така са изброени само посоките, в които ще отидат част от тези пари, а те са към Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната. Отварям скоба – двете министерства са с над 1 млрд. лв. бюджет. Техните бюджети ще се увеличат с част от тези пари. За тютюнопроизводителите – мисля, че господин Чобанов каза 11 млн. лв., които ще бъдат добавени към 73-те милиона, предвидени сега в бюджета за субсидиране на тютюнопроизводителите, пет-шест милиона за Министерството на здравеопазването – окей, ще се инвестира в някакви болници, няма лошо; 85 млн. лв. – в бездънната финансова дупка на НЕК, и 40 млн. лв., за които не можах да прочета нищо в мотивите и които бих формулирала: „Ще видим на кого ще ги дадем”.
Изкушавам се да се спра само на един от тези изброени разходи – разходът от 85 млн. лв., който ще бъде насочен за НЕК и чиято цел ще бъде да компенсират частично високите изкупни цени на зелената енергия и да подпомогнат свалянето на цената на тока с 5%. Моето мнение е, че правителството стана заложник на предизборните обещания на БСП за намаляване цената на тока, притискайки ДКЕВР с еквилибристики във формулата, по която се изчислява токът. Това намаление ще се постигне, но на каква цена – ще видим допълнително. Има специалисти, които я казват. Искам да се спра само на тези 85 млн. лв., които са в бюджета и които явно не достигат за покриване на цялата тази разлика. В доклада на ДКЕВР се говори, че за компенсиране на цените на зелената енергия са необходими около 490 млн. лв. за една година. Тоест, половината от тях трябва да бъдат предвидени за тази година, но в бюджета се предвиждат само 85 млн. лв. Въпросът ми е откъде ще дойдат другите? Може би това не е въпрос на дебата на Закона за държавния бюджет?!
Втората ретроспекция, която искам да направя на тази сума, е: след като така или иначе тя няма да стигне за целта, за която се насочва, правилно ли е да отиде в НЕК за намаляване на цената? Може би тези 85 млн. лв. ще намалят с 0,00 и не знам колко от тези 5% намаление, вместо тези суми да бъдат насочени към Министерството на труда и социалната политика за енергийни помощи. Там са предвидени 70 млн. лв. С тези 85 млн. лв. те биха се увеличили значително и наистина би се провела политика на солидарност и подпомагане на тези хора – възможност за по-високи енергийни помощи или за разширяване на кръга им.
Може би между първо и второ четене, колеги, трябва да помислим върху този аспект на промяната.
Накрая искам да кажа две думи за резултата от тези промени –намаляване на приходите, увеличаване на разходите, респективно увеличение на дефицита с около 493 млн. лв. – малко под 500 млн. лв., 2% от брутния вътрешен продукт.
Нищо страшно и нищо фатално – казват колегите от правителството, и аз съм съгласна с тях. Дори с тези 2% България остава с един от най-ниските дефицити и с един от най-ниските държавни дългове в Европейския съюз. Тук въпросът не е точно за тези цифри. Тук въпросът е за тенденцията. Ако днес, в 2013 г., когато официалните отчети, с които разполагаме за петмесечието, показват добри цифри, добро развитие както на приходната част, така и на дефицита, когато за юни месец излязоха резултатите – пак на Министерството на финансите, пак за макропоказателите на икономиката, и там също нещата не изглеждат зле. Напротив, имаме 4,7% ръст в промишленото производство, намаление на безработицата до 10,7% и така нататък, аз се питам: след като при тази ситуация днес се налага да повишаваме дефицита на 2%, то какво ще се случи с бюджета за 2014 г. и колко трябва да бъде дефицитът там, ако се изпълнят всички обещания в плана „Орешарски 2”, с който набързо се запознах и в който са предвидени доста социални мерки?
Притеснително е в каква посока вървим ние. От 2009 г. България е на дефицит. Това се каза и в анализа на министъра на финансите. В дефицит е, защото икономиката 2009 г. се срина, кризата продължава, тя не е само българска. Няма защо да се лъжем.Тя не е отминала.
През всички тези години правителството на ГЕРБ изпълняваше посоката, действията за фискална консолидация на българския бюджет с постепенно намаляване на бюджетния дефицит. Сега това, което ще се случи през 2013 г., означава връщане, увеличаване, връщане на тази тенденция. Пак казвам, това не е фатално, но за мен е много лош сигнал, който правителството дава на инвеститорите – български и чуждестранни, на финансовите институции, на всички нас. Надявам се, че това няма да бъде тенденция в политиката му на фискална консолидация или по-скоро на отказ от политиката му на фискална консолидация. За мен днес трябва да бием камбаната, много сериозно да бием камбаната, за да сме сигурни, че няма да се върнем в спиралата на дефицитите и дълговете.
Затова, уважаеми колеги, днес Ви призовавам да не подкрепим предложената промяна в Закона за държавния бюджет. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Две заявки за реплики – на господин Йордан Цонев и на господин Димчо Михалевски.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Стоянова, за да не сме изгубени в цифрите – по аналогия на заглавието на един популярен филм, има по-точни показатели от тези, които цитира министър Чобанов и които цитирахте Вие по отношение на дълга – нарича се нетен дълг.
От консолидирания държавен дълг ще извадим резервите – в случая фискалния резерв. Аз имам навика да си пазя анализите и ръкописите. Този е правен, когато приемахме този бюджет – през есента на миналата година, и ще Ви кажа точно какви са цифрите, за да няма никакви колебания и в тези, които ни слушат, и в колегите от залата, които не са специалисти.
Юли 2009 г. консолидираният държавен дълг е 9 444,5 млн. лв.
Тридесет и първи декември 2012 г. – 13 674,8 млн. лв.
Разликата, като извадим фискалният резерв, който Вие коректно цитирахте колко е към 31-ви – моите цифри са същите, и към 31 декември 2012 г. е 6,1 милиарда, както Вие коректно цитирахте, защото вътре във фискалния резерв са вече взетите пари от емисията еврооблигации, но още невърнати през януари, а те са близо 2 млрд. 950 млн. евро. Та дали ще ги извадим от 6,1, или после ще ги извадим от консолидирания дълг, е едно и също.
Каква е разликата? Едно цяло – вадим фискалния резерв по дълга, 2009 г. 31 юли – 1179.9 млрд. лв. Тридесет и първи декември – 6394 – 7574,8, или разлика от управлението на ГЕРБ 6 394,9 млрд. лв., без, госпожо Стоянова, 2013 г., в която, както знаете, се натрупаха още дефицити:
Първо, благодарение на този бюджет, който приехте.
Второ, благодарение на натрупания дълг през февруари и така нататък, и така нататък. Така че цифрите са такива – 7 милиарда е само за 2012 г. Това е нетният дълг и към него не може да имате никакви претенции към тази цифра. Тя отразява точно показателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Цонев.
Господин Михалевски, заповядайте за втора реплика.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Госпожо Стоянова, нетният дълг на консолидирана основа от началото на мандата на ГЕРБ до месец март е увеличен – по данни на Министерството на финансите, 4 млрд. 539 млн. лв. точно. В това число вътрешният дълг – 3 млрд. 242, и външният – 883 милиона. Но тук има още една подробност – покритието на фискалния резерв към общия консолидиран държавен дълг, защото говорихте за фискална стабилност, е намалял при управлението на ГЕРБ три пъти. Осемдесет и четири процента е било покритието на фискалния резерв спрямо общия консолидиран държавен дълг в началото на Вашето управление, 28% е покритието на фискалния резерв към общия консолидиран дълг в края на Вашето управление. Осемдесет и четири делено на двадесет и осем е точно три пъти.
Извън това обаче Вие сте ползвали още един ресурс – 920 млн. лв. изтеглени извънредно от държавните предприятия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Заповядайте за трета реплика, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тук беше много интересно спекулирано с едни 85 милиона, които са отишли да се намалява цената на електроенергията. Извинявайте, но това е все едно да кажете, че като отидохме да се нахраним някъде, солта, която си взехме, ни струваше нещо, така, повече или по-малко и с тази сол можехме да нахраним и някой друг. Тези 85 милиона, за които Вие говорите, госпожо Стоянова, са елемент от цялата система на ново ценообразуване и разпределяне на отговорностите в целия сектор, така че цената освен да падне с 5% и да не се качи с още едни 40%. Те са елемент, те са част от това, което ще бъде като резерв за възстановяване на тези допълнителни разходи, между които Вашето правителство доведе до това да се качат сто пъти източниците на възобновяема енергия, които доведоха до ръста на тази цена. Така че много Ви моля, когато говорите за 85 милиона, които могат да отидат за енергийни помощи, разбирам социалните Ви тежнения, но нека бъдем близки до фактите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Ерменков.
Госпожо Стоянова, желаете ли дуплика?
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Тогава продължаваме с изказвания.
Първи заяви желание за изказване господин Кънев. Виждам още три вдигнати ръце. Ако парламентарните групи желаят да се следва някакъв порядък в изказванията, моля предайте писмено заявките за изказвания на представители на всяка една от парламентарните групи.
Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Уважаеми колеги, уважаеми господа министри, господин премиер! Аз не съм толкова сладкодумен, както беше госпожа Стоянова, но понеже стана въпрос за тенденции, искам, без да затрупвам нашите зрители – предполагам в момента доста хора ме гледат, да се спра на тенденциите в последните години.
Първо, искам да поздравя колегите от ГЕРБ. Онзи ден бях с проф. Любен Корнезов, който каза нещо, което е много важно за ситуацията – все пак той е старо куче, двадесет години е в Парламента. Той каза: „Много лесно се излиза от Парламента и адски трудно се връща”.
Предполагам, че господин Орешарски и правителството Ви направиха една услуга, като внесоха тази корекция в бюджета. Добре дошли, дано да е за по-дълго. Продължавам да твърдя, че, първо, не е нормално народни представители да се мотаят в кафенетата в избирателните си райони.
Второ, нормално е, особено когато гледаме Бюджет 2014 да имаме един коректив, тъй като това не е бюджет само на една управляваща партия или правителство, а е бюджет на държавата и на народа.
Трето, искам отново да Ви напомня, че в момента разглеждаме Вашия бюджет – бюджета на онзи финансов гигант, гуруто на Уолстрийт, човекът, който ни учеше, учеше целия свят как да прави „ту дуинг бизнес”...
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Не е коректно в негово отсъствие!
ПЕТЪР КЪНЕВ: Връщам се на това, госпожо Цачева, защото говорим за тенденции. Съжалявам, не е коректно, но той днес трябваше да бъде тук. Сами разбирате, че служебното правителство извади един много интересен доклад – доклада на Калин Христов, където в края на краищата самият той, не сме го измислили ние, коментираше точно тези тенденции, които са заложени като грешки в бюджета. Не мога да си представя що за финансов министър си, който вкарва в бюджета си за 2013 г. заплати на Селскостопанската академия до септември месец. Октомври, ноември и декември какво? Зимата не ядат?
Не мога да си представя защо до септември са вкарани и помощите за инвалидите и за хората с увреждания. Това са абсолютно необясними неща. След малко ще се спра не толкова на тенденциите, колкото на това какво прави реалният бизнес и как се чувства в момента.
Но искам само да Ви кажа, че за да стане по-ясно и да засипваме хората с нетни и бюджетни дългове, брутни и така нататък... В края на краищата като госпожа Менда Стоянова ще кажа, че ще подкрепя тази корекция в бюджета, правим го в рамките на приетия от ГЕРБ бюджет, бюджета на Симеон Дянков – до 2% бюджетен дефицит и до 14,6 милиарда. Тоест, ние не нарушаваме бюджета, приет от ГЕРБ и от Симеон Дянков.
Искам да Ви кажа още няколко думи. Двата процента е една дискусионна тема, която госпожа Стоянова открехна. Лично мое мнение е, знам, че сега ще скочат веднага групата ултралиберали на Сорос, не виждам защо бюджетните 2% трябва да бъдат свещена крава. Казвам Ви го откровено едно към едно. Не виждам защо Великобритания може да има 6,3, Франция 4,8, Холандия 4,1, а ние да не бъдем примерно на това, което разрешават Брюксел и Маастрихт – 3%, защо трябва да бъдем по-големи католици от папата, за да бъдем винаги най-бедните!
Брутният вътрешен продукт – понеже коментирахме и това, за три години тръгна от 60 милиарда и стигна 77. Бюджетните приходи – това, за което днес говорим, са само 4,6%. Каква е логиката? Тринадесет процента ръст на продукта, 4% ръст на приходите. Обяснете ми го!
ДДС-то – понеже пак говорим за този бюджет, за Вашия бюджет, е константна величина 2007 г. Брутният вътрешен продукт расте, ДДС-то пада с милиард и триста. Защо?
Акцизните ставки са нещо много интересно. За тези три години се вдигнаха ставките на горива, спирт и тютюни, приходите паднаха с 220 милиона. До 2013 г., сега – за първите пет месеца има 33% усвояемост на акцизите. Тук ще Ви кажа още една цифра, понеже говорите за сива икономика. Нека да не говорим какви канали има, какво и що. Мога да Ви кажа само две цифри: извадете си ги от отчета на митниците, бръкнете в сайтовете им. Ще видите за 2007 г. милиард и 200 милиона продадени бройки бандероли – това са пачки цигари, миналата година 610 милиона. Това означава, че 600 милиона бройки кутии цигари по-малко пуши българският гражданин за тези 4 години. Е, съгласете се, че това е пълен абсурд!
Да, цифрите са такива, госпожо Стоянова, така са. Държавният дълг нарасна с 28% при Вашето управление. Пак Ви казвам, не искам никого да дразня, просто Ви казвам цифра след цифра. Да, при приходите има ръст с 2% спрямо същия период за миналата година, ама Дянков е заложил 8%. Какво правим тогава?
И сега няколко думи за реалния бизнес. В момента съотношението е изключително лошо – това са данни на Българската стопанска камара, на отраслите, на секторите заетост. Знаете, че само 26% заети в реалния сектор - производство, 58% услуги, 16% обществен сектор. Ненормално скъпи публични услуги! Между другото това го казвам вече не гледайки толкова към Вас, колкото към правителството, защото само преди месец, когато представяхме тук Даниела Бобева за вицепремиер, тези неща отново започнах да ги сканирам. Нещо трябва да става по-бързо. Българският бизнес е нетърпелив. Това, което стана през последните години, не може да продължава, трябва нещата да се променят много бързо.
Имаме 44% ръст на местни данъци и такси, като 520 млн. лв. са извадени от българския бизнес и са прибрани. Агенцията по вписванията – супер печелившо дружество с 42 млн. лв. печалба. Патентното ведомство е с печалба 6 млн. лв. Сами разбирате, че това е пълен абсурд. Държавните институции се превърнаха не в помощ на бизнеса, а станаха приходни агенции на бюджета. Това не може да продължава. Оттук нататък се връщам на конкретни неща, които търсят решение в близките месеци. Независимо дали това правителство ще изкара една или четири години, това няма значение, тези въпроси касаят бизнеса, тоест касаят всички нас. Миналият път коментирахме такса смет, този проблем трябва да се реши. Не може да остане така и трябва да влезе в новия бюджет за следващата година!
Кой идиот измисли кафе-автоматите да имат касови апарати? Обяснете ми къде в Европа сте отишли на аерогарата в Берлин, взели сте кока кола и сте получили касова бележка?
Кой идиот измисли рибарските лодки до 12 метра да бъдат с касов апарат вътре? (Смях и ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Защо Ви трябваше историята, разбирате ме правилно, гледам към Вас, и ние сме правили грешки, но такова натрупване на некомпетентност не е имало досега... Съжалявам, че Ви го казвам. Охладените пилета – кому е нужна тази история? Да, Вие и сега ще кажете, както направихте с Искра Фидосова – Миро е виновен за тази работа. Ама той беше министър!
Малките селски магазини – магазин, който на ден прави 50 лева, трябва да бъде регистриран по ДДС. Данък колиба – това, слава Богу, започнахме да го чистим. Мисля, че това, което направихме с поправката много бързо, е ниско. Трябва да бъде по-висока стойността, защото администрирането – печатане, разпращане, обслужване е повече, отколкото пари прибира бюджетът.
Казах за заплатите на Селскостопанската академия. Имате едно решение от миналата година да закриете Селскостопанската академия. Като имате, защо не го направихте, а ги оставихте без пари?
Данък добавена стойност е проблем, който е проблем към финансовия министър. Кога настъпва данъчното събитие? Прокарахте преди три години една много малка тънка поправка – стоката се вдига, плаща се след три месеца, но ти си длъжен веднага да начислиш и да внесеше ДДС-то. Това касае реалният бизнес с около милиард и половина годишно, там изчезва. Това Вие го направихте.
Ускорена амортизация – не можем да продължим с 25-годишна амортизация на сградите, това е от времето на Цола Драгойчева още. (Смях в КБ и ДПС.)
Историята с тютюнопушенето – сами разбирате, че... Добре, прави сте, борим се с тютюна, ама не може единият месец да кажете: 40 хиляди кръчми, инвестирайте в инсталации, другия месец - не, ние сме борци за мир, махаме пушенето.
Монополите, веригите... сами разбирате, че много неща се натрупаха. И вече се обръщам не към Вас, обръщам се към всички, обръщам се към правителството. Бързо, много бързо, буквално всяка седмица трябва нещо да се променя, за да освободим бизнеса да работи, иначе си отиваме! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Има ли реплики към неговото изказване?
Заповядайте, госпожо Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Удовлетворена съм от това, което каза господин Кънев, и мисля, че той е против актуализацията на бюджета, защото ни показа ясни и точни начини как тази актуализация да не се състои, защото говори за контрабанда, за касови апарати.
Моля Ви, господин Кънев, посъветвайте господин Чобанов как да се случи това и да няма актуализация на бюджета! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Други желаещи за реплика към изказването на народния представител Петър Кънев? Няма.
Господин Кънев, имате възможност да отговорите в триминутна дуплика.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Излизам просто за да се покажа още веднъж, да ме видят. (Оживление. Смях.)
Благодаря за репликата, но не можах да разбера за какво става въпрос и не знам как да Ви отговоря. (Ръкопляскания. Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Други заявки за изказвания?
Господин Имамов или госпожа Ташева? Господин Имамов, мисля, че госпожа Ташева вдигаше ръка преди Вас. Имате ли против, първо тя да вземе думата? (Реплика от народния представител Алиосман Имамов.)
Заповядайте, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, дами и господа народни представители! Ние от Партия „Атака” смятаме, че актуализация е необходима и даже я разглеждаме като спасителна. Но вече два часа слушаме как от дясната страна упрекват Парламента, че не е достатъчно либерален, че актуализираният бюджет не е достатъчно рестриктивен, а от лявата страна се оправдават, че все още той остава неолиберален, че все още обслужва господстващата идеология и философия на управление на нашата държава. Няма нито едно изказване досега, че въпросната фискална стабилност, към която дясната страна, представете си, се стремяла – струваше човешки животи, че тя е постигната на цената на една жестока, свирепа социална катастрофа, в която нашият народ се намира и която трябва да бъде лекувана.
Аз ще изведа нашата теза от една рестроспекция. Денят е 30 октомври 2011 г., минал е първият тур на местните избори. ГЕРБ са видели, че въпреки бруталните фалшификации не могат да си изпълнят, така да се каже, плана. Явява се техният лидер и тогавашен, за съжаление, министър-председател в една телевизия – запомнете, 30 октомври 2011 г., може да се провери – в сутрешния блок, и казва: „Отделили сме 200, 250 милиона за повишаване на най-малките, най-ниските пенсии.” Аз не зная той колко хора излъга тогава, вероятно не са били малко?!
Минават изборите, минава само един месец и идва 28 ноември 2011 г. Същата одиозна личност сяда в същата телевизия, или може би в телевизията на олигарха Красимир Гергов, и казва: „Изобщо да не си мислят, че с протести жа ма уплашат. Баба Пена да не е гласувала 60 години за комунистите.” Помните ли тази реплика? (Смях. Оживление.) Той излъга и се подигра на хората, които беше излъгал, поради което поне два и половина милиона възрастни хора, които преживяват с невероятната сума от 70-80 евро на месец, дадоха доверие на лявата част, на лявата идеология.
Аз не виждам защо Вие се страхувате да кажете, че България е в социална катастрофа, която трябва да бъде лекувана?! Вие непрекъснато се оправдавате пред Менда Стоянова. Извинете, това е нелепо! Какво ще кажете Вие на баба Пена сега?! Нека да престанем да цитираме от таблиците редове и стълбове и да кажем какво даваме на хората, какво дава този актуализиран бюджет.
Да, има някакво обръщане към социалните проблеми, но то предвижда палиативни мерки, половинчати мерки. Вие се страхувате да кажете, че неолибералната идеология доведе света до катастрофа, и в частност България. Хайде, наберете малко повече смелост! От Филип Отие ли Ви е страх какво ще каже, не мога да разбера?! Необходим ни е бюджет – такъв бюджет, който да осигури възможности на IT-специалистите в България да работят в IT-технологиите, а не да бъдат пращани да гледат овце, както беше до 20 февруари тази година.
Поради всичко това смятаме, отново казвам, като отчитаме необходимостта от актуализация на бюджета ние вероятно ще се въздържим, защото бюджетът е половинчат. Вие с половин уста, свенливо и страхливо, се опитвате да прокарвате някакви социални мерки, но така, че чуждите инвеститори да не се уплашат, да не забележат. Защото те, горките чужди инвеститори, са плашливи като зайци, нали? Нищо, че изнасят по 28 милиарда годишно от България! Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Ташева.
Има ли реплики към изказването на госпожа Ташева? Не виждам.
За изказване има думата господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа министри, народни представители и гости! Аз ще Ви покажа една картинка и мисля, че Вие би трябвало да я разгледате внимателно, защото тя дава отговор на въпроса, който беше зададен от някои колеги, които говориха преди мен. Тоест има ли нещо страшно в България, което налага актуализацията на бюджета?
Виждате, това е кривата на растежа в България по тримесечие за един достатъчно ясен период, за да се види каква е тенденцията на икономическия растеж. Едва ли има друг въпрос, който е по-важен от икономическия растеж. Вярно е, че дефицитът и дългът са важни категории, но ако бъдат за сметка на растежа, тогава ние действително имаме много тежък проблем.
Погледнете внимателно тази крива. От гледна точка на стойността на предложените промени в бюджета, те могат да бъдат определени като малки, бих казал, пренебрежително малки. За какво става дума? За едни 286 млн. лв. допълнително в така наречения „оперативен резерв за непредвидени и неотложни разходи”. Оперативен резерв за непредвидени и неотложни разходи – това е 0,9% от общите разходи по консолидираната фискална програма, даже няма 1% –0,9%, или 0,4% от прогнозирания брутен вътрешен продукт, който е около 80 млрд. лв.
За сравнение, искам да Ви кажа следното, че за четирите бюджета, които уважаемите колеги от ГЕРБ подготвиха през последните години, средствата в оперативния резерв са около 600 млн. лв. Само за 2011 г. те са 266 млн. лв. Тези пари, уважаеми дами и господа, винаги са будили известно съмнение, защото има един обществен израз, който ги определя като „джобните пари на премиера”. Това са средства, които са на разположение на премиера. Той решава кога и как да бъдат харчени, задължително с решение на Министерския съвет, затова се наричат, пак подчертавам, оперативен резерв за непредвидени и неотложни разходи.
Няма по-прозрачно използване на тези средства, защото няма начин Министерският съвет да скрие информация как и по какъв начин ги е изразходвал. Тази информация винаги е публична, тя е явна и всеки може да направи справка за това как са изразходвани тези средства.
Нещо повече, в нито един бюджет досега не е дадена мотивация на тази сума, тоест не е казано за какво всъщност ще се използва тя, защото, пак повтарям, това е резерв за непредвидени и неотложни разходи. След като е такъв, той се използва при непредвидени обстоятелства, при неотложни обстоятелства. Но тук ясно е казано – 160 милиона ще отидат за стари плащания, 40 милиона – за подпомагане на социално слаби и така нататък. Защо изобщо трябва да говорим по този въпрос? Той е толкова ясен! Той е толкова ясен, че даже не подлежи на манипулация.
Най-важните промени в бюджета са тези, които са насочени към съживяване на икономическата активност и българската икономика. Именно поради това обстоятелство, уважаеми дами и господа, че в края на кривата „Растеж” има една пързалка, условно казано, която води българската икономика към втора рецесия през последните пет години, нашата основна цел трябва да бъде тази линия – на 0,4% разстояние от нулата, да не пресече червената нула. Ако това се случи, последствията за България ще бъдат тежки.
Ще се опитам да обобщя точно какво, според мен, би могло да се случи.
На първо място, нова вълна от фалити. Десетки, ако не и стотици, фирми ще фалират – това, което е останало, което е живо в българската икономика.
На второ място, официалната безработица ще надхвърли половин милион души. Десетки хиляди работещи ще излязат на улицата и ще се присъединят към армията на безработните, която и без това е достатъчно голяма.
На трето място, всичко това още по-жестоко ще удари ниските доходи на хората. Естествено е при една висока безработица доходите да се свият. Това ще окаже още по-силно негативно влияние върху потреблението, на което ние разчитаме като един от стабилизаторите и източниците на растеж през следващата година.
На следващо място, инвестициите ще се свият още повече. Инвеститорите ще бягат от България като място с висок риск за инвестиции.
Искам да Ви кажа, че данните са изключително сериозни. Няма никаква промяна на негативната тенденция по отношение инвестициите, а те са най-чувствителният индикатор за криза. Инвеститорът много преди началото на кризата усеща дали трябва да влага инвестиции, или да ги оттегля от дадена страна. За съжаление, в България продължава процесът на изтегляне на инвестиции. Това оказва много лошо влияние върху нетните транзакции. Тоест, все още от България повече излизат инвестиции, отколкото да влизат. Това означава, че в близките тримесечия има реален риск да слезем под червената черта или България да влезе във фаза на нова рецесия.
На следващо място, със сигурност на изпитание ще бъде поставена пенсионната система в страната, което може да има много тежки последици в дългосрочен аспект.
В заключение бих казал следното. Оттук нататък е необходимо всяко действие или бездействие, всеки акт на институциите, всеки закон, който трябва да бъде приет, да бъде преценяван от гледна точка на въздействието върху растежа на икономиката. Само по този начин ще елиминираме негативните очаквания за бъдещото развитие на икономика и ще създадем условия за икономически растеж.
Липсата на икономически растеж е най-тежката икономическа болест за всяка държава. Повтарям, важен е дефицитът, важна е финансовата стабилност, важен е дългът. Аз ще допълня към високия дълг, тоест към високия дефицит на развитите държави и нещо друго. Вижте дълга на Германия и Франция – между 70 и 80%, сравнете го с българския дълг – 18%. Ние ли сме най-богатата държава в Европа, за да робуваме на подобни тези?
Ние имаме възможност – това, което казват и големите икономически мислители, да кредитираме икономиката в полза на растежа, да осигурим онзи растеж, който ще ускори както заетостта, така и доходите на хората. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря на господин Имамов.
Има ли реплики?
Заповядайте за реплика, господин Добрев – първа реплика.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, господин премиер, дами и господа министри, уважаеми колеги! Господин Имамов, аз съм почти напълно съгласен с Вас, Вие говорихте по принцип и всичко, което казахте по принцип, е вярно. С тази разлика, че аз не виждам как този бюджет ще изпълни политиката, за която Вие говорите? Кое конкретно, кой конкретно разход в този бюджет ще помогне за ръста на икономиката в България?
Нашите усилия трябва да бъдат концентрирани върху ръста на икономиката. Напълно сте прав, живеем в тежки времена!
Прав сте и за инвестициите с това изключение, че в последните години нямаме отлив на инвестиции в България, все още балансът е положителен. Освен ако това не се е случило в последните три месеца, защото се наблюдават и такива негативни тенденции.
Но това не е бюджетът на растежа, това е бюджетът на допълнителни разходи и на джоба на премиера. (Реплики от КБ. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли друга реплика към изказването на господин Имамов? Няма.
Господин Имамов, желаете ли дуплика?
Заповядайте!
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин Добрев, аз споменах в началото, че най-полезните промени в този бюджет са онези, които са насочени към повишаване на икономическата активност. Тук има конкретни числа, насочени в тази посока –160,4 млн. лв., за покриване на стари вземания на бизнеса, предвидени са действия, свързани с възстановяването на ДДС. Това е първа стъпка в тази посока, господин Добрев. Няма как да отречете, че има такива мерки и те са изключително конкретни.
Не само това. Всичко, свързано с прозрачността на разходите, които се предвиждат допълнително – тези 286 млн. лв., имат пряко отношение към повишаване на икономическата активност.
Ако съчетаете тези допълнителни мерки с предстоящите мерки по много важни икономически закони, като Закона за обществените поръчки и други закони, които предстоят да бъдат направени, това ще бъде един много сигурен стимул за повишаване на икономическия растеж. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
Продължаваме с изказванията.
Заповядайте, господин Стефанов.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, колеги! Аз ще взема отношение по две теми, които се изтъкнаха като основни причини за актуализация на бюджета.
Първата е широко спекулираната тема по отношение тенденцията за невъзстановяване на данъчен кредит. Втората е по отношение рисковете от приходите в бюджета.
По първата тема ще спомена само няколко цифри и както казват хората, когато цифрите и фактите говорят, и боговете мълчат, надявам се господин Орешарски, който за мен е доказан финансист, когато прочета цифрите, един път завинаги да каже така ли е, или не е така и спекулациите по тази тема да приключат.
Ще кажа, че невъзстановеният данъчен кредит към 31.12.
2008 г. е в размер на 563 млн. лв.; към 31.12.2009 г. – 704 млн. лв.; към 31.12.2010 г. – 563 млн. лв.; към 31.12.
2011 г. – 380 млн. лв.; към 31.12.2012 г. – 354 млн. лв.
Фирмите, регистрирани по ДДС към 31.12.2008 г., са били 160 хиляди; към 31.12.2012 г. – 250 хиляди, или към онзи момент, към 2008 г., в края на годината, не е бил възстановен ДДС средно на една фирма в размер на 3 млн. 518 хил. лв. А към 31.12.2012 г. средно невъзстановен ДДС на една фирма е 1 млн. 416 хил. лв.
Трябва да кажа, че през тези години – всяка една година декларираният за възстановяване данъчен кредит, вместо да намалява, расте. Така че, господин Орешарски, силно се надявам Вие да дадете отговор това, което излагам, така ли е, не е ли така и причина ли е невъзстановеният ДДС да бъде актуализиран бюджетът. Това е по първата тема.
Втората тема е по отношение на риска за събиране на приходи. Не е вярно, че анализът е направен в момент, когато Вие сте дошли и приходните агенции са дали неизпълнение от порядъка между 900 милиона и 1 млрд. лв. Този анализ е направен още през месец февруари тази година. Тук има експерти от Министерството на финансите, които могат да потвърдят, че това е така. И към месец февруари анализът на Приходната агенция показваше, че има риск за събиране на приходи приблизително в размер на 500 млн. лв., от които 250 млн. лв. не представляват загуба на приходи, а изместване на приходи от тази година в следващата година в резултат на въвеждането на единната сметка. Разбрах от колеги от Министерството на финансите, че в момента се правят някакви промени по отношение реализирането на единната сметка и оттам със сигурност биха могли да бъдат компенсирани приходи.
Другият проблем беше от промяната на данъчната политика по отношение ДДС върху колите, данъка върху лихвите и намалението на процента за лихвите върху осигурителните вноски. Ефектът там беше изчислен в размер от порядъка на около 130 млн. лв.
Има евентуален риск от загуба на приходи в размер на 120 млн. лв. от промяната на макроикономическите показатели, по които е изчислявана приходната част на бюджета и които са били към онзи момент.
В този момент в никакъв случай ръководството на НАП и експертите на НАП не са си помислили да правят каквито и да е били актуализации на бюджета или някакви обструкции. Тогава седнахме и набелязахме конкретни мерки, с които да направим така, че да минимизираме тези рискове до минималното и да ги направим, дай Боже, ако може, и до нулата. Следователно не е вярно, че мерките са предприети в момента от приходните агенции, а те са набелязани още през месеците февруари-март – по отношение на обслужване, по отношение на Дирекцията за управление на риска, която има конкретен доклад за браншове и рискови фирми, към които има третирани съответни действия. По тяхна оценка, ако те бъдат правилно реализирани, ще се минимизират рискове за около 171 млн. лв.
По отношение на контролните действия, трябва да се има предвид, че миналата година беше въведена връзката между касовите апарати и информационните системи на НАП. Там има сериозен потенциал, който, ако бъде доразвит, ще минимизира тези рискове от събиране на приходи.
Трябва да се има предвид, че преди два месеца беше въведена и връзката между Агенция „Митници” и НАП, която следи едновременно движението на горивата. Там също има сериозен потенциал, да не говоря за принудителното събиране и така нататък.
Още към онзи момент в Националната агенция за приходите знаехме, че от неданъчните приходи ще дойдат около 350 млн. лв. Като ги съпоставим с тези 500 млн. лв., това означава, че Националната агенция за приходите трябва да навакса едни 150 млн. лв. Вие много добре знаете, че само Териториална дирекция „Големи данъкоплатци” в последните един-два месеца спокойно може да навакса тези милиони.
Това, което мога да кажа по отношение на Агенция „Митници”, е, че към онзи момент, когато сме се събирали, всички експерти сме се обединявали върху това, че заложеното ДДС общо – на НАП и на „Митници”, е изпълнимо. Това означава, че 150-200 млн. лв. по отношение на акцизите трябва да бъдат наваксани от Агенция „Митници”. Аз и всички колеги в обществото останахме с впечатление, че когато идвате на власт, знаете конкретните мерки и действия, с които да затегнете кранчетата и да запълните тази дупка.
Заради това според мен няма нужда от актуализация на бюджета. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики към изказването на господин Стефанов? Има.
Заповядайте.
Димчо Михалевски – за реплика.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Стефанов, явно днес ще се наложи да четем числата коректно. В края на 2009 г., към 1 януари 2010 г. невъзстановеният ДДС е 1 млрд. 38 млн. лв. Това е просроченият плюс текущо настъпилият за възстановяване, а не Вашето число – 700 милиона.
На 1 януари 2011 г. Вашата цифра е 563 милиона, а реалният е 996 милиона.
На 1 януари 2012 г. Вие посочвате 380 млн. лв., а реалният е 854 млн. лв.
На 1 януари 2013 г. Вие посочвате 354 млн. лв., а реалният е 860 млн. лв.
Към момента, слава Богу, за три седмици данъчната администрация в такава степен е вдигнала оборотите, за да може едновременно да възстановява ДДС, не както преди – на месец по около 400-420 млн. лв., при отчетени данни, че дължим на бизнеса 350 млн. лв., нали разбирате, че нещо не е в ред, в момента за трите седмици на месец юли са възстановени 533 млн. лв., което означава, че възстановеното ДДС до края на месеца ще бъде над 650 млн. лв. Драматично – в добрия смисъл на думата – са вдигнати приходите от данък добавена стойност. Така се стимулира икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Лютви Местан – за втора реплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми господин Стефанов! Аз смятам, че днес Парламентът заприлича на Парламент – теза антитеза, ръкопляскания от опозицията, ръкопляскания от мнозинството. Това е добре.
Когато обаче има подобно разминаване в числата, които чухме от Вас, и тези, които чухме в репликата на господин Михалевски, се чудя къде е уйдурмата – това е думата за стъкмистика на моя майчин език.
Има още един интересен въпрос, отговорът на който е най добре да се чуе от Вас. През тези четири години, когато Вие председателствахте Националната агенция за приходите, за която странно защо се продуцира метафората, че за определен непослушен бизнес едва ли не изпълнявала функцията на наказателен отряд, има ли балансирано отношение към бизнеса, или някои фирми бяха привилегировани да получават за отрицателно време данъчните кредити, а други, малко по-непослушни, да им се налага да чакат с месеци и дори да ги застрашава фалит?! Това е много интересно.
Освен това добре би било да представите малко по-коректни данни към каква обща сума данъчен кредит съотнасяте невърнатите данъчни кредити към българския бизнес? Как ще обясните разлика от три пъти – от над 300 милиона до един милиард и няколко десетки милиона лева? Нали знаете, че тук, от дясната Ви страна, стоят Ваши колеги, с които сте работили в други формати на управляващи мнозинства? Затова смятам, че всички ние дължим малко повече коректност при боравенето поне с числата.
А инак, екстраполацията, до която прибягнахте, е много характерна за икономическата наука. Може би внушението Ви беше, че по Ваше време държавата е връщала по-регулярно данъчните кредити към бизнеса. Смятам обаче, че тази теза е некоректна, защото е вярна другата теза – управлението на ГЕРБ бе единственото в рамките на Европейския съюз, което превърна бизнеса в кредитор на българската държава, докато цяла Европа, всички останали европейски държави кредитираха бизнеса точно заради кризата, за да може той да оцелява. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли трета реплика? Не виждам заявки.
Господин Стефанов, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Местан, когато говорим за тези разминавания, говорим за ДДС, невъзстановено в срок, за което говори господин Чобанов, и на което сме били натрупали лихви. Господин Михалевски говори за текущо ДДС, което трябва да бъде възстановявано. Така че по никакъв начин не съм изкривявал цифрите. И, господин Орешарски, и Министерство на финансите, когато сме давали справки към Бюджетна комисия, към Парламент или към когото и да било, е било винаги невъзстановеният данъчен кредит в срок, който е в процес на проверка или на ревизия.
Категорично Ви заявявам, че в управлението на ГЕРБ, когато аз съм председателствал, както Вие казахте, Националната агенция за приходи, в никакъв случай не е имала какъвто и да е било чадър или не чадър над които и да е фирми, било физически лица и така нататък. Нещо повече, в управлението на ГЕРБ в момента, в който аз управлявах в Националната агенция за приходи бяха създадени пререгистрирани изцяло „големи данъкоплатци” и бяха създадени така наречените „средни данъкоплатци”. Това са 7 хил. фирми, които правят от порядъка на около 76-80% от бюджета, които да получават едно ВИП обслужване, но в рамките на закона и в рамките на процедурите.
РЕПЛИКА ОТ КБ: А апартаментите на господин Цветанов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Сега има думата проф. Станилов.
Заповядайте, господин професор.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Както каза колегата Магдалена Ташева, ние ще се въздържим да гласуваме тази актуализация на бюджета. Основната причина за нашето въздържание е, че тя се прави по същата философия, по която е изработен бюджетът, от което се вижда една пряка приемственост между колегите от ГЕРБ, които управляваха преди, и колегите от ДПС и БСП, които управляват сега. Това е на практика философия на един и същи бюджет.
Тези мерки, които се предприемат по отношение на бизнеса, в социалната сфера и прочие са похвални, но те са само козметични и няма чувствително да подобрят нещата. Просто нещата няма да се развият в лоша посока, ако всички тези мерки се изпълнят. И това го знаят всички тук.
Аз от тази трибуна съм излизал да говоря няколко пъти не за финанси, а за икономическа политика и в много случаи от тях колегите от ГЕРБ са ме изпращали с ръкопляскания. Когато говорих за конкуренцията в началото на миналия мандат много продължително и казах, че неолибералната икономика може да бъде полезна само когато е конкурентоспособна и когато държавата с изключително строги мерки удържа конкуренцията на определени нива, Вие много се възторгнахте от тази работа и сметнахте, че точно така трябва да бъде. Само че по времето на Вашето управление и на предишните управления, разбира се, те не се различават от Вашето, конкуренцията беше принизена, за да се озовем пред зловещото лице на монополизма днес.
Аз не виждам никакви мерки срещу този монополизъм и не виждам никакви възможности да се поправи каквото и да било, ако не се въведе някаква революционна политика по отношение на монополизма и на картализма.
Искам да кажа, че един бюджет отговаря на икономическата политика на една страна. Един бюджет е винаги пряко зависим от данъчната система. Данъчната система, която ни се предлага през всичкото време, когато аз съм бил депутат, това е плоската данъчна система с изравнено ДДС, която работи в тази посока и която няма да донесе нищо в една бедна страна. Много пъти от тази трибуна съм казвал, че за да има пълен бюджет, трябва да се въведе прогресивно подоходна данъчна система и че изобщо е лъжа, че ако направите прогресивна подоходна данъчна система, тя ще отблъсне инвеститорите. Плоската данъчна система девета година не е привлякла чувствително инвестиционни капитали в България. Няма такова нещо. А предишните инвеститори инвестираха в какво? В банки, във финанси, в търговия на едро, в търговски вериги и прочие, и прочие и в най-малка степен в производство.
Докато с диференцирана данъчна ставка на косвените данъци, така нареченото ДДС и прочие, и прочие, не се предизвикат инвестиции в индустриални предприятия и във високотехнологични предприятия, нищо няма да се получи и ние ще се влачим, както сме се влачили досега, уважаеми колеги.
Затова мога да призова Народното събрание към следното, понеже сега ще започне да се работи, а може би вече се работи новият бюджет – просто променете философията. Тази философия доказа за 23 години, че ни води само към бедност. Отделно другите фактори, които ни водят към бедност – монополизми, корупция и така нататък, и така нататък. Нищо няма да се получи, ако продължим да слугуваме на тезата, че ние със селско стопанство и с туризъм ще станем високоразвита държава и ще благоденства българският народ. Това няма как да се получи.
Затова аз пожелавам на всички следващият бюджет да има пό друга философия, която да осигури бъдещето на България като модерна и развита страна. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Станилов.
Има ли реплики към изказването? Няма.
Продължаваме разискванията.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, колега Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа министри, колеги! Вероятно поради това, че сегашното правителство има твърде кратък период на действие и неговото време в мандата се брои по-лесно чрез броя на протестите пред Парламента, превръща актуализацията по-скоро в ретроспекция от предходния мандат. Госпожа Стоянова коментира накратко това, че има определени спекулации по отношение на представянето на числата, но това в момента не е най-важното. Дори да е 8 милиарда изменението в нетната задлъжнялост, те лесно могат да се обяснят дори само с 9 милиарда повече пенсии, които правителството на ГЕРБ, съпоставено с предходното, изплати за мандата като номинален размер.
Когато ние съставихме правителство на 27 юли 2009 г., заварихме доста предварително взети решения в бюджета за 2009 г.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): А сега не е ли така?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Доста предварително взети решения не само за бюджета за 2009 г., а и за следващите бюджети, дори до 2013 г., както чувам реплики от залата.
Това, което каза господин Станилов, има много интересен оттенък и върху него ние трябва за в бъдеще да дебатираме фискалната неполитика – каква ще трябва да бъде ролята на държавата, дали с най-ниските данъци в Европейския съюз, както смятаме ние от ГЕРБ, или с друга данъчна политика, ако искате по-голяма солидарност в обществото и отнемане на личната инициатива на хората и вземане на решения вместо тях. Възможен подход. Върху това не сме говорили в последните години в този Парламент.
Това, което се спомена, че виждате ли тази актуализация, която в момента се прави, е неизбежна, може да се търси като аргумент само в частта на това, че е необходимо в действителност, заради един лош закон в Закона за държавния бюджет за 2013 г., апропо за последните 10 години, който лишава от икономическа логика възможността на правителството по всяко време да прави нетни в рамките на годината операции по дълга.
В този смисъл, ако актуализацията се изчерпваше до това да се даде възможност на правителството да има гъвкавост при управление на дълга нетно в рамките на годината, ние нямаше да имаме аргументите да смятаме, че тя не може да бъде подкрепена. В нея обаче, като изключим частта за финансирането, която току-що изкоментирах, че може да бъде подкрепена, трябва да коментираме приходната и разходната част. Във философията на приходната част можем дълго да спорим дали има инструменти за събираемост и дали концепцията за доброволност при плащане на данъците корелира пряко с това, че България е с най-сивата икономика в Европа. Само искам да припомня, че когато дойдохме на власт, правилникът, по-скоро наредбата, която регламентира монтирането на измервателни уреди в данъчните складове, не беше приета повече от две години след приемането на Закона за акцизите и данъчните складове.
По отношение на приходната част искам да допълня още, че тепърва трябва да се предлагат – наистина срокът е твърде кратък, мерките, които ще намалят както дела на сивата икономика, така и ще разширят базата, за която се твърди, че е налице в черната икономика, контрабандата, източването на данък добавена стойност.
По-интересна е обаче философията в разходната част. Няма да се спирам на това, че с около 50-60 милиона се разминават просрочените задължения и сумата в мотивите, която е декларирана за тях. Министър Чобанов коментира, че имало много заявки за още разходи. Ако търсим разлики между тези две числа, ще ги намерим в допълнителни харчове, които ще бъдат предложени от правителството след приемане на тази актуализация.
Покриването на просрочени задължения по принцип е важно и държавата трябва да бъде коректен платец. Това никога обаче не бива да става за сметка на нарушаване на финансовата дисциплина и създаване на усещането в бюджетните организации, че някой ще им покрива сметката, дори и когато харчат неблагоразумно. Ако погледнете, че просрочените задължения са в системите, които ангажират най-много ресурс, като изключим социалните сектори, ще видите, че за пореден път ще разплатим сметка на недостатъчно ефективно управление, вместо да предлагаме мерки в тази посока.
По отношение на баланс. В правителството, в което премиерът Орешарски беше министър на финансите, последователно – а и преди това, се лансираше политиката, че България трябва да се стреми към балансирана фискална позиция с относително ниска преразпределителна роля на държавата. Лош сигнал – между другото, дано да не съм прав, измерен и през реакцията на вътрешните дългови пазари, но имаме повод да мислим, че и това ще е проблем – и лоша тенденция е да се допускат допълнителни разходи над и без това доста сериозните ангажименти и разходи, които има в 2013 г. Това се натрупва и само след няколко месеца дебатът в тази зала ще бъде или дефицит над 2%, или неизпълнение на предизборни ангажименти, или увеличение на данъците.
Вместо да се положат усилия в рамките на близо двата милиарда и половина, които съставляват сбора на бюджетите на министерствата, на които ще бъдат покрити просрочените задължения, и да се направят допълнителни усилия за подобряване на събираемостта, защото резерви там има, избираме – и то забележете, още в средата на годината, когато предварителните данни за отчета за бюджета показват, че той е почти балансиран за полугодието, по-лесното: да намалим прихода и да увеличим разхода.
Проблемът не е толкова в 2013 г. Доста сериозен дебат и сериозни усилия ще трябва да положим в следващите години, тъй като ангажиментите, с които дойдохте на власт, изискват значителен ресурс, а досега не сме видели нито едно усилие в посока, в която да може да структурирате смислено нова финансова рамка, без да продължаваме да трупаме дългове и да изяждаме доходите на бъдещите поколения. Затова не мога да подкрепя тази актуализация, тъй като тя все още има алтернатива. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Горанов.
Има ли реплики към изказването на господин Горанов?
Господин Янаки Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Горанов, конкретно – вече бяха показани тези графики с почти плътното сближаване на нивата на фискалния резерв и държавния дълг и тяхното раздалечаване за последните четири години чрез значително нарастване на дълга и също така чувствително намаляване на резерва. Това може да се види и в този триъгълник точно през 2012 г., където нивото, нетното изменение на дълга се доближава буквално до общия таван на държавния дълг.
Давам това като илюстрация, за да Ви поставя един въпрос. Самият Вие през пролетта на тази година във Ваше публично изявление казвате, че България се нуждае за следващите пет години от нови 5 милиарда дълг или заем. Защо сега оспорвате направеното предложение за този около милиард, който трябва да покрие дефицити, които вече бяха поставени, и в много по-малка степен определени социални разходи, които трябва да бъдат насочени включително за запълване на празнотите в бюджета, който изработихте? Трябва да дадете някакво обяснение дали Вие се отклонявате от това Ваше разбиране, или имате някакви допълнителни мотиви към него? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Други желаещи за реплики? Не виждам.
Господин Горанов, имате право на дуплика, ако желаете да го упражните.
Заповядайте, уважаеми господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ (ГЕРБ): Господин председателю, господин премиер! Това, което казах на 13 април 2013 г., за което се пошегувах в едно сутрешно предаване – дебат с госпожа Нинова, ... (Шум и смях.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): С 5 милиарда така майтап си правите.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: ... превръщайки ме в класик, защото постоянно ме цитирате по тази тема, е следното: „Бъдещо правителство, ако изпълнява тригодишната фискална рамка и конвергентната програма, ще се налага да финансира последователно, според нашето виждане, намаляващи дефицити и да „ролва” е терминът, който се ползва. Каква подходяща замяна да направим?! ... Да превърти или да рефинансира съществуващ дълг в началото на 2015 г. Сборът от предполагаемите номинални размери на дефицитите в 2014-15-16-17 г. плюс операциите по рефинансиране на дълга приближават по тогавашни мои оценки сумата от 5 милиарда, която коментирах, че едно бъдещо правителство ще трябва да осигури като финансиране на недостиг плюс рефинансиране на дълг.
Проблемът обаче е, че Вие още в 2013 г. искате моята оценка от 5 милиарда да нарасне на пет милиарда и половина. Тази тенденция, ако не се овладее в 2014-а и следващите години, може да направи моята прогноза твърде консервативна. Може да се наложи 5-те милиарда, които през пролетта на 2013 г. аз прогнозирах като нетно изменение на задлъжнялостта, тъй като дефицитът трябва да се финансира от нещо, да се удвои и тогава един 4-годишен период на следващите правителства – защото аз не залагам на сегашното до 2017 г., да направи тази оценка 10 милиарда, но не това е важното.
Това, на което исках да обърна внимание в дебата, е, че при твърде ранната актуализация, без ясна позиция, тези нови разходи, които се добавят, остават ли в базата за разходите за 2014 г. и без ясен отговор от финансовия министър как вижда 3-годишната фискална рамка, приета от служебното правителство, дали трябва да бъде ревизирана в частта на дефицита, поставя много въпроси за ролята на държавата по принцип, по част от които няма как да се съгласим.
Не икономиката се създава от бюджета. Бюджетът се създава от икономиката. Прекомерното харчене през дефицита е краткосрочен и неубедителен инструмент за генериране на растеж. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз, господин Горанов.
Министър Адемов иска думата, но преди това имаше искане за процедура.
Заповядайте, уважаеми господин Цонев, да направите Вашата процедура.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение за удължаване на работното време до приключване на тази точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Цонев.
Има ли обратно процедурно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на господин Цонев за удължаване на работното време до изчерпване на тази точка от дневния ред.
Гласували 129 народни представители: за 116, против 5, въздържали се 8.
Заседанието е удължено до изчерпването на тази точка от дневния ред.
Заповядайте, министър Адемов.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин премиер, госпожи и господа министри, уважаеми гости! Вземам думата, за да се опитам да се съглася с част от изказаните мнения и съображения и да оспоря друга част от тези мнения и съображения, респективно да оспоря и част от констатациите, които бяха направени от тази трибуна от тази сутрин досега.
Първо, съгласен съм с констатацията, че Законът за държавния бюджет, респективно актуализацията на Закона за държавния бюджет, е най-политическият закон, който се обсъжда в Народното събрание. Това е финансовият план на всяко правителство, който определя политиките, които това правителство съответно реализира. В тази връзка отношението на която и да е парламентарна група към този най-политически акт, към този финансов план, я позиционира в рамките на Народното събрание в ролята на подкрепяща правителството и такава, която е в опозиция. От изказаните досега мнения на колегите от ГЕРБ разбрахме, че те са против актуализацията на бюджета, което означава, че те за първи път се съгласяват, и то официално, с ролята на опозиция в Четиридесет и второто Народно събрание.
На следващо място, бяха казани няколко неща, които искам да оспоря по безспорен начин.
На първо място, беше казано, че в края на мандата на тройната коалиция правителството на Станишев с постановление на Министерския съвет е увеличило пенсиите, които да плаща през следващите четири години правителството на ГЕРБ. Съгласен съм, че има такова постановление. Ето го пред мен. Показвам го на всички (показва го). Това е Постановление № 128 на Министерския съвет от 25 май 2009 г. Само че експертите от Парламентарната група на ГЕРБ и тези, които са запознати с материята, наречена „бюджетна и социална политика”, е трябвало да консултират бившия премиер Борисов, че става въпрос единствено и само за увеличение на социалната пенсия за старост. Тя е единственият вид пенсия, размерът на който може да бъде определен с постановление на Министерския съвет. Забележете обаче, колеги, че през 2009 г. право на социална пенсия за старост имат хората, навършили 70 години и отговарящи на условията за социално подпомагане. През 2009 г. те са 3646 човека от всичките 2 млн. 400 хил. пенсионери.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): За колко пари става дума?
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Става въпрос за сметка, която трябва да бъде направена – 100,86 лв. умножени по 3646. Това е резултатът от дълго повтаряното Постановление на Министерския съвет № 128 от 25 май 2009 г..
Уважаеми колеги експерти от Парламентарната група на ГЕРБ! Вие трябва добре да знаете, че размерът на пенсиите се определя със закон, а не с постановление на Министерския съвет. Размерът на пенсиите се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Това е станало през 2008 г., в края на процедурата по приемането на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 г. Това изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване е публикувано в бр. 109 на „Държавен вестник” от 23 декември 2008 г. Тогава са увеличени размерите на пенсиите. Пак повтарям, това става единствено и само със закон, защото Министерският съвет няма как да промени с постановление нещо, което е прието със закон от Народното събрание.
Разбирам, че този аргумент се използва, за да се скрие и да се оправдае правителството на ГЕРБ, че в продължение на четири години пенсиите на българските пенсионери бяха замразени и сложени във фризера.
Сега искам да коментирам числото, което господин Горанов спомена преди малко. Той спомена коректното число 9 млрд. лв. повече разходи за пенсии на правителството на ГЕРБ. Това е числото, което манипулативно в края на мандата на ГЕРБ споменаваше и бившият министър на финансите господин Симеон Дянков. Ако сравните парите, които са разходи за пенсии на ГЕРБ, с парите, отделени за пенсии като разходи в правителството на Иван Костов – между 1997 и 2001 г., ще се окаже, че сега Вие сте изхарчили десет пъти повече средства. Означава ли, че българските пенсионери през периода 2009-2013 г. са живели десет пъти по-добре от своите колеги, които са получавали пенсия през 1997-2001 г.?! Разбира се, тук става въпрос за манипулация, защото коректният прочит на числата означава съвсем друго нещо.
Сега ще се опитам да Ви кажа – това е информация от бюджетите на държавното обществено осигуряване. Ръстът на разходите за пенсии в периода 2005-2009 г. е 72% – 8,3% от брутния вътрешен продукт са отделени като разходи за пенсии през 2005 г., а през 2009 г. процентът от брутния вътрешен продукт, заделен като разходи за пенсии, е 9,5%. Забележете, уважаеми колеги, какъв е трендът, какъв е разходът между 2009 и 2012 г., защото 2013 г. още не е отминала: 11% са увеличени по време на управлението на ГЕРБ. Разходите за пенсии от 9,5% от брутния вътрешен продукт са спаднали на 9,3%. Това е коректният прочит на числата и аз Ви моля да се запознаете с тях.
И още нещо, по въпроса кой плаща пенсиите. Казвате: „Нашето правителство плати пенсиите на пенсионерите, които Вие на последното заседание сте увеличили.” Уважаеми колеги, няма правителство, включително и нашето правителство, което да плаща пенсиите. Пенсиите на българските граждани се плащат от осигурителните вноски на самонаетите и на хората по трудови и служебни правоотношения. Плащат се от данъците на всички български данъкоплатци. Правителството не плаща пенсии. Националният осигурителен институт – обществена институция с трипартитно управление, определя принципите и правилата, Народното събрание приема законите, но правителството не плаща пенсии. Пенсиите се плащат за сметка на осигурителните вноски и за сметка на данъците.
И нещо друго. Уважаеми колеги, обявявайки се срещу този бюджет, Вие ни казвате следното: „Ние сме против това тези 40 млн. лв. да отидат по Закона за социални помощи за деца.” Вие сте предвидили 11 млн. лв. дефицит в бюджета, който сте приели в края на миналата година. По Закона за интеграция на хората с увреждания дефицитът, заложен с приетия бюджет през 2012 г., е в размер на 20 млн. лв., по Закона за социално подпомагане – 9 млн. лв. по-малко, по Закона за закрила на детето – 5 млн. лв. по-малко.
Гласувайки „против”, Вие сте длъжни от тази трибуна да заявите по какъв начин ще се финансират тези разходи – 40 млн. лв., които ги няма в бюджета. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаеми господин министър.
Думата желае госпожа Корнелия Нинова. Заповядайте.
Да Ви уведомя: на ГЕРБ остават 6 минути, на Коалиция за България – 21 минути, на ДПС – 9 минути, на „Атака” – близо 11 минути.
Заповядайте, уважаема госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин председател, господин министър-председател, господа министри, колеги! Днес тук, в залата, а в последната седмица и извън залата опонентите на актуализацията на бюджета споделят три основни тези.
Първата е, Коалиция за България в предишния мандат – Четиридесет и първото Народно събрание, твърдеше, че могат да се съберат повече приходи и приходните агенции могат да действат така, че да намалят контрабандата и сивият сектор. Сега се отказват от тази своя теза и показват, че не могат да се справят с проблема.
Втората теза, която опонентите споделят – вземат заем, за да харчат за свои фирми, а задлъжняват нашите деца и внуци; зад плащането на бизнеса всъщност стои финансиране на кръгове, олигарси, червени бизнеси и така нататък.
Третата теза, която се засяга – правят се социални разходи, за да се купува доверие, тъй като хората протестират и са на улицата. Измислиха актуализация на бюджета, правят спешен пакет от мерки, за да реагират на напрежението на улицата.
Искам да опровергая по същество тези политически твърдения с факти и числа.
Първата – защо в Четиридесет и първото Народно събрание ние, от Коалиция за България, включително и господин Орешарски като депутат тогава, твърдяхме, че има резерви в приходната част на бюджета.
Една от основните приходни части на бюджета са акцизите, колеги. Те са от горива, алкохол и цигари – 50% от акцизите и приходите са от цигари. Ето на какво тогава, а и сега, се базира нашето твърдение.
През 2008 г. при 80 лв. акциз на 1000 къса цигари правителството е събрало 1 млрд. 711 млн. лв.
През 2012 г. при акциз от 150 лв. на 1000 къса цигари, това е почти двойно увеличение на ставката, правителството е събрало 1 781 млн. лв. – почти същото, със 70 милиона повече, при двойно увеличение на ставката.
Ако приемем за база, че тютюнопушенето не е намаляло, колеги, при това увеличение на ставката на акциза би трябвало през 2012 г. да сте събрали 3 млрд. 208 млн. лв. акциз. Тоест има една разлика от милиард четиристотин и двадесет милиона заради контрабандата. Това беше тогава аргументът ни да твърдим, че при добра работа на приходните агенции, този милиард и четиристотин може да се навакса. Да, не предложихме целия милиард и четиристотин, защото си даваме сметка, че никой не се е справил докрай с контрабандата. Вие тогава извадихте аргумент, че забраната за тютюнопушене е намалила потреблението и затова са паднали акцизите. Забраната беше въведена чак през 2012 г. В крайна сметка тютюнопушенето намаля с 3%, изваждаме тези 3% и пак се вижда, че приходите са по-малко с милиард триста и тридесет. Затова тогава предлагахме да се предвидят повече приходи в бюджета.
Разбира се, не сме се отказали от тази политика. Аргументът да го твърдя е следният: в началото на управлението на този кабинет приходните агенции прогнозираха несъбираемост на приходите от 980 млн. лв. Благодарение на усилията на тези хора, само за два месеца в тази актуализация е залегнало неизпълнение от петстотин петдесет и пет, тоест наполовина са успели да намалят несъбираемостта на данъчните приходи. Нашата позиция си остава непроменена оттогава и досега – ще се борим с контрабандата и оттам ще влязат повече приходи.
Други неща обаче са се променили, колеги, които налагат тази актуализация. Предвиденият от Вас ръст на брутния вътрешен продукт от 1,9% беше ревизиран не от този кабинет, а от служебния – на 1% надолу, през месец март тази година.
Уважаеми колеги, това означава милиард и половина по-малко приходи в бюджета само от тази корекция. Ето една сериозна причина да се търси актуализацията.
Втората теза на нашите опоненти – вземаме заем и ще харчим за червени фирми, за олигархични кръгове.
Уважаеми опоненти, имам следния въпрос: прочетохте ли, че в предвидените 160 милиона за разплащане с бизнеса фигурират задълженията към Военномедицинска академия – 55 милиона? В тази болница се лекуват 574 хиляди българи годишно. Всички те ли са червени и всички те ли представляват някакви олигархични кръгове?!
Децата в болницата за белодробни заболявания, на коя точно олигархична общност са представители, защото и те получават от тези пари. (Шум, възгласи и реплики от ГЕРБ.) Не, не сте прави, че те са към разходите за Министерството на здравеопазването! Не! Онова са разходи, които са на разположение на Министерството на здравеопазването. Тези плащания са част от 160-те милиона, предвидени за разплащане към бизнеса.
Хората с увреждания, които ще получат 40 милиона. Те цвят някакъв имат ли? Червени ли са и олигарси ли са? Или работниците, които ще получат ваучери за храна – и тях ли ще делим на червени, сини, зелени и други? Този аргумент е несъществен.
В предишните четири години, когато Вие управлявахте, колеги, в Парламента винаги сме твърдели, че трябва да се плати на бизнеса. Извадила съм стенограми – девет дискусии сме водили тук часове наред. И тогава тезата ни е била: спирайки плащанията към българския бизнес, обричате фирмите, расте безработицата, падат Ви приходите в бюджета. Не го правете! Плащайте на българския бизнес! И до днес повтаряме същата теза. Тоест и тук сме последователни.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Нали те са сключили договорите.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Да, тогава отговорът на колегите от ГЕРБ беше: „Не е вярно, че в икономиката няма пари. Няма да наливаме пари в икономиката. Бизнесът и хората имат пари, защото влоговете в банките растат! За да ги изкараме от там тези пари, ще ги обложим с данък „лихви”.”
Още един аргумент защо се налага актуализацията. Заложените приходи от данък „лихви” са 130 милиона. Тези, които ще се съберат, са 70 милиона – значи и тук трябва корекция.
Нашата теза беше обратна – хората си държат парите в банките не защото са богати и мързеливи. Бизнесът си продаде фирмите, защото няма бизнес среда и си вложи средствата в банките. Хората си държаха в банките и най-малкия доход, защото са несигурни за бъдещето си. Това е причината! По-добре инвестирайте публични средства в икономиката, вместо да облагате с данъци спестяванията на юридическите и физическите лица в банки.
Третата теза на нашите опоненти – правим социални разходи заради напрежението и купуването в момента на гласове и на хората, които протестират.
Уважаеми колеги, това е предизборната програма на БСП – март, април 2013 г. (показва я). Тук пише: „Увеличаване на майчинството, увеличаване на средствата за хора с увреждания, възстановяване на ДДС, възстановяване на плащания към бизнеса.” Далеч преди протестите и преди това, което се случва сега, ние сме поели ангажименти и това, което правим днес, е изпълнение на ангажиментите.
Когато една политическа сила е сериозна, тя се държи еднакво и в опозиция, и в управление – отстоява тезите си и когато е в управление ги реализира. Не съм сигурна, че при Вас е така.
Не е шега твърдението от месец април, че около 5 млрд. лв. ще бъдат необходими за следващите четири години за покриване на бюджетни дефицити и за рефинансиране на стар дълг. Не беше шега, колега, че ще се вземат заеми, необходими за покриване на бюджетния дефицит! Това е изказано от Вас, нашите опоненти, преди три месеца.
Днес и в последните дни чуваме: актуализацията на бюджета и увеличаването на дълга отварят спиралата на дефицита, не е необходим нов заем. Едно от двете е вярно. Ако и двете са верни, това означава, че когато сте в управление или се готвите за управление, твърдите едно, когато сте в опозиция – твърдите друго. Това не е основание за уважение към една политическа сила. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нинова.
Има ли желаещи за реплики?
Уважаеми господин Горанов, заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ (ГЕРБ): Госпожо Нинова, не се шегувам и пак ще го повторя: сериозно гледам на това, че за периода до 2017 г. ще трябват около пет, а може би и много повече милиарди.
Изказах притеснението, че темповете, с които се готвим да поемаме нов дълг и да разширяваме дефицита, могат да направят прогнозата ми, която не е шега, доста по-сериозна и да се окаже твърде консервативна, което всъщност е проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо Нинова, уважаеми колеги, именно ГЕРБ направи единствената реална стъпка бизнесът да получава реално в едномесечен срок плащанията си. (Смях, весело оживление в КБ и ДПС.) Именно по предложение на правителството на премиера Борисов в началото на тази година ние гласувахме промените в Търговския закон, където въведохме едномесечен срок за плащане на всички публични задължения, които държавата и общините, и публичните дружества, и дружествата с държавно и общинско участие трябва да плащат на бизнеса. Направихме едно-единствено изключение и това беше за лечебните заведения, където сложихме двумесечен срок. Така че това, което трябва да се направи, е направено. Явно Ви е трудно да го изпълнявате. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Заповядайте за трета реплика, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо Нинова, с всичките си тези и антитези не можахте да убедите никого. Не можахте да убедите и българските граждани вече 42 дни, че намеренията Ви са добри. Похвално е, че все пак казахте и дума за здравеопазването, защото днес не се чу доклад на Комисията по здравеопазването. Вчера нямаше кворум, нямаше нито един депутат от БСП в залата. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Атанасова.
За дуплика има думата госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Ще започна отзад напред. Колеги, не приемам който и да е от нас да говори от името на българските граждани. Това, че не съм убедила никого, не е въпрос на Ваша преценка. Кажете: „Мен не ме убедихте”. Недейте да говорите от името на всички. В коя точно зала се е гласувало и обсъждало здравеопазването, след като Вие не присъствате в залата, също ми е трудно да разбера.
Що се отнася до твърдението, че Вие сте създали условия, колеги, за плащане на бизнеса, това го приемам като някаква шега, макар че не е първи април. Припомням Ви, че освен в Търговския закон, в Антикризисния план на правителството на ГЕРБ, приет на 1 април 2010 г., на първо място е записано: „Тридесетдневно разплащане с бизнеса”. Само че това не беше изпълнено. Има го в Търговския закон, имаше го във Вашия Антикризисен план. Тези, с които сме били заедно в Четиридесет и първия Парламент, знаят, че този план – с господин Борисов сме спорили поне 10 пъти тук, от трибуната, и че това, записано нещо там, не беше изпълнено.
Още нещо – Европа ни задължи да хармонизираме нашето законодателство с европейското, в което пише, че в 30-дневен срок държавата ще се разплаща с бизнеса. Помните ли, че Вие отхвърлихте тази промяна тогава? Предлагахте да бъде 60 дни, въпреки задължението да бъде 30. Така че, колега, категорично твърдението Ви, че Вие сте уредили плащанията към бизнеса не е сериозно.
Може би най-сериозният ми аргумент, който винаги съм изтъквала пред Вас, когато спорим с тези и с аргументи, не какво мислим ние, аз или Вие, а какво мисли бизнесът. И тук са ми седемте проучвания на българските работодатели в последните пет години – Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, всички работодателски организации сочат три проблема в последните години, колеги.
Първият, държавата не ни плаща и ни съсипа.
Вторият, нямаме достъп до кредитиране.
Третият, намалете регулационните режими! (Шум и реплики от ГЕРБ. Реплики от народния представител Георги Андонов.)
Колега, така можете да викате в Гоце Делчев, с цялото ми уважение към всички от Гоце Делчев, на които съм била народен представител. (Шум и реплики в залата.) Поздрави на Гоце Делчев! Моля Ви, ако имате да кажете нещо, елате на трибуната.
По отношение репликата на господин Горанов. Господин Горанов, не разбрах какво искате да кажете, вероятно и други хора не са, но по същество репликата Ви означаваше признание, че Вие сте прогнозирали, че държавата, че състоянието на финансите такива, каквито ги оставихте, изискват поемане на заем, рефинансиране на стар дълг и начин да се решава проблемът с дефицита. Приемам това признание в крайна сметка, направено от Вас. (Ръкопляскания от БСП и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Думата има господин Орешарски.
Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Следя внимателно дискусиите, естествено с акцент повече върху тезите на опозицията. Приемам ги като корективни. Ще си позволя да направя кратки коментари върху тях, за да мога да дам повече пояснения или да опровергая страхове. Преди това бих искал да изложа една принципна теза.
През февруари цялото ръководство на ГЕРБ направи преоценка на водената фискална политика и дори отправи доста критични думи, за да не използвам друг израз, към вицепремиера и финансов министър до тогава, давайки заявка, че нещо трябва да се промени във водената до този момент фискална политика.
Нещо повече, тогава аз бях от малкото критици, дори защитих елементи на водената до този момент фискална политика, що се касае особено до усилията за фискална консолидация. Това не означава, че съм споделял всички други политики. Напротив, във времето често и аз съм критикувал доста от водените политики. Ще обърна внимание поне на три от тях.
На първо място, финансиране на дефицита или сдържане на дефицита чрез неразплащане на поети ангажименти.
На второ място, финансиране на дефицита или задържането му в предварителните граници чрез нерегулярно и просрочено възстановяване на ДДС.
На трето място, обърнете внимание, лошото управление на ликвидността.
Какво имам предвид? При упражняване на бюджета за дълги периоди от време предишното правителство си позволяваше да играе на ръба на фискалния резерв или дори под неговия санитарен минимум, което създава изключително големи проблеми. Между другото, правителството разбра това през февруари същата година, тази година, когато спешно трябваше да емитира 800 млн. лв., точно защото фискалният резерв беше под 4,5 – законовото изискване, и беше стигнал 3,9. Тоест пред опасността дори и незаконосъобразно да се ползват средства от целевите фондове, които бяха останали в него, беше избрано успешно емитиране на заем. Няма лошо в тази емисия, парите от Брюксел щяха да се върнат, вече се върнаха, попълниха фискалния резерв.
Беше споменато, че в този бюджет няма промяна в политиките, а тези три политики, които изброих до този момент и които, по моя оценка, а мисля и на доста широк кръг специалисти бяха неправилни, точно тези политики възнамеряваме да променим, като се опитаме в максимална степен да разплатим забавените задължения.
Тук ще отворя една скоба. Много време слушахме, в това число и аз тук, в пленарната зала, за ужасяващото наследство от 2009 г. Беше мото на целия мандат. Преди две седмици, ако не се лъжа, правих кратък отчет, основно в цифри, за това, което сега наследяваме. Уверявам Ви, вероятно сте чули, чели, Вие не бяхте тук, в тази зала, че днес цифрите са по-големи, отколкото през 2009 г. Въпреки това заявявам, че вече оповестих тези цифри и повече няма да се връщам към тях. Не в това е философията – да говорим какво ни пречи да свършим работа. Важно е да свършим работа. (Ръкопляскания от БСП и ДПС.)
Имало противоречия – чух и такава теза, че първоначалната оценка на приходните агенции била 980 милиона, сега се актуализират само 207. Господин Стефанов каза, че през февруари, когато той е оценявал евентуален недостиг или неизпълнение, сумата е била около 500, ако не се лъжа. През февруари може би така е изглеждало?! През юни една от първите работи, които поисках, беше справка какво очаквано неизпълнение имаме на приходите.
Ще Ви кажа само няколко цифри, мисля, че ще са достатъчно илюстрационни. През 2013 г. за първите шест месеца на годината данъчните приходи достигат 46,5 от разчетените. Удобството на полугодието е, че може да се смята по две, в най-груб план, разбира се, за да се добие представа какво е неизпълнението. Винаги можете да кажете да, но втората половина ще направите усилия и така нататък.
Да видим в предните години. През 2010 г. – най-лошата в управлението на предното правителство, когато беше направена огромната актуализация от 2 милиарда, цифрата е 44,6 – твърде сходна до тази. Слава Богу, сега изпълнението е малко по-високо. Но да се твърди на 46,5, че изпълнението е перфектно, не го разбирам. То е много близко до катастрофата от 2010 г.
А за сравнение катастрофалната според Вас 2009 г. в средата на годината изпълнението беше 50,4, което не Ви попречи да говорите четири години за катастрофата от 2009 г., може би не точно с този термин.
Една теза, която, струва ми се през последните дни и тук чухме от тази трибуна, се използва доста спекулативно - новият дълг от 1 милиард. Всеки, който твърди, ще трябва да отговори на друг въпрос. Защо в актуализацията общият размер на дълга от 14,6 не се изменя? Тоест това, което е предвиждало правителството на ГЕРБ в края на миналата година и е отразено в цифрите в този бюджет, ние не го сменяме - 14,6.
За хората, които не разбират кой знае колко от дългове, не е и нужно, бих искал да задам един простичък риторичен въпрос. Ако имате дълг от 100 лв., който Ви изтича в падеж, и вземете нов дълг от 100 лв., за да платите стария, с колко се изменя размерът на дълга Ви? (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
И как ще откраднете новите 100 лв.? (Смях и ръкопляскания в КБ и ДПС.) Ако ме посъветвате, пък мога и да се възползвам. (Смях в КБ и ДПС.)
Имаше още няколко тези, не искам да говоря дълго, ще коментирам само няколко още.
Бюджет на допълнителните разходи. Считам, че в условията на продължителна депресия засега човечеството не е направило нов механизъм, различен от фискални стимули за стимулиране на растежа. Дори и най-отявлените либерални разбирания, визирам най-развития свят през 2009 г., за да спасят икономиките си, направиха огромни разходи и увеличиха значително дълговете си. Това се вижда от всяка справка на Евростат. Тоест, считам, че известно фискално охлабване трябва да има. За съжаление не можем да го направим и не го предвиждаме в този бюджет. Това, което възнамеряваме всъщност да направим и което е видно зад цифрите е да разплатим поетите вече ангажименти. Тези ангажименти ги има, независимо дали искаме да ги платим или не. Тях ги има. Пак преди две седмици споменах, че към този момент в централния бюджет има неразплатени около 490 млн. лв. поети ангажименти, но нефинансирани, тоест, с непланирани източници на плащане. Сами виждате, че по тези 160 млн. лв., за които говорите, трябва много внимателно да преценяваме, за да платим ангажиментите, които са с най-дълъг изтекъл срок.
Иначе пак ще повторя: би ми се искало да се направят по-големи разходи, разбира се, при публичност, прозрачност и така нататък, за да направим фискален импулс. Но се съобразяваме и с размерите на дефицита, и с необходимостта да не влизаме в сценарий, за които Вие говорите.
И няколко думи за този сценарий. Има основание опасението, изразено тук, мисля от господин Горанов, че сега увеличението е малко, но то се пренася в другата година и тогава може да стане по-голямо, на принципа на снежната топка. Има такава хипотетична опасност, само че от тези общо 200 млн. разходи, нито един от тях няма да се повтори следващата година, защото са еднократни по характер, както и другите 200 милиона оценка на приходите. Ще се опитаме да планираме по-точно, трябва да се опитаме, така че да нямаме същия проблем и следващата година, който го има сега.
Съвсем в заключение: неизбежна ли е актуализацията? Няма неизбежни неща. Не, не е неизбежна. Можем да се съберем и в този дефицит, мразя дефицитите и това е известно. Можем и да го свием, можем да направим и балансиран бюджет. Ако спрем да плащаме октомври, ноември и декември, и ако спрем да връщаме ДДС, вярвайте ми, и до излишък може да стигнем. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Продължаваме с разискванията.
Заповядайте, господин Младенов.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Искам да спомена няколко неща.
Първо, за съжаление преди три дни, когато правителството прие актуализацията на бюджета за 2013 г., го направи, без да го съгласува в Националния съвет за тристранно сътрудничество, като по този начин беше нарушен основният трудов закон – Кодекса на труда. И по тази логика вече два месеца, господин министър-председател, е лошо, че няма Тристранен съвет, че не се чуват становищата на синдикатите и на работодателите и само по тази причина, знаете, че заради това нарушаване на Кодекса на труда всеки един от социалните партньори може да заведе дело и да осъди правителството за това нарушение. Надявам се в скоро време да има Тристранен съвет, защото два месеца е много, без да съгласувате тези неща от социално-икономическата сфера.
Второ, чухте колегите от Парламентарната група на ГЕРБ за това, че е необходима актуализация на бюджета, но ако се стигне до това, смятам, че трябва да има един по-сериозен социален пакет в рамките до 150 млн. лв., който да обхваща освен тези 40 млн. лв. за интеграция на хора с увреждания, за семейните помощи за деца, за социалното подпомагане, приемните семейства, трябва да има допълнителни средства за енергийно подпомагане на хората, за да могат да изкарат тежките есенно-зимни месеци и най-вече за активни мерки на пазара на труда. В крайна сметка икономическият растеж и заетостта имат необходимост от това. Така че един по-силен социален пакет – това го искат и синдикатите в рамките до 150 млн. лв., може да се гледа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Заповядайте за реплика, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще си позволя да направя няколко обобщения и едно кратко предложение във връзка с направения дебат. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Това реплика ли е, или изказване?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Реплика към изказващия се, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Да, благодаря Ви.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Първо, искам да изразя несъгласие с бележките по актуализацията на бюджета, тъй като абсолютно неоснователно се счита, че актуализацията на бюджета ще представлява някакъв риск за макрорамката, в това число ще бъде и проблем за бизнеса. Както абсолютно точно, със статистика и графики, нашите колеги показаха, че няма как един милиард увеличение на държавния дълг да бъде риск за брутния вътрешен продукт, за бизнеса, за българските домакинства и българските граждани.
Второ, Вие абсолютно неоснователно намеквате, че е възможно актуализацията на бюджета да вкара България в спирала. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Вижте, уважаеми дами и господа, да погледнем статистиката и световното стопанство. Никъде не е казано, както Вие твърдите, че ако една страна има дефицит една година, тя няма да има излишък в другата година. И това показва статистиката на десетки развити и развиващи се страни.
В заключение, като реплика на това, което предлагате. Мисля, че има един последен, много силен аргумент защо трябва да има актуализация на бюджета. (Реплики от ГЕРБ.)
Уважаеми колеги от ГЕРБ, Вие уволнихте човека, който направи този Бюджет, който искаме да запазим, 2013 г. Вашият премиер уволни господин Дянков и каза, че е грешна фискалната политика. Така ли е? Ами какво по-логично от това, след като си уволнявате министъра на финансите и критикувате фискалната си политика?! Ние какво да направим? Да изпълним Вашите бележки, да актуализираме и да приближим бюджета, както беше казано от моите колеги, до траектория на икономически растеж през следващите години.
Така че трябва да има актуализация на бюджета и тя с нищо не поставя в риск макроикономическото развитие на България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Господин Младенов, желаете ли дуплика? (Шум и реплики.)
Няма втора реплика. Дуплика – тя е извън времето на групата, така че заповядайте.
Имате думата за дуплика.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Използвам случая да кажа какво трябва да съдържа този социален пакет до 150 млн. лв., който го очакват голяма част от българските граждани.
На първо място, това което предлага правителството – 40 млн. лв., което е за интеграция на хора с увреждания, което е за Закона за социално подпомагане, за приемните семейства и по Закона за семействата и децата. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
На второ място, ние предлагаме, това което е посочено като допълнителен приход, който се очаква през тази година – 85,6 млн. лв., от квотите от емисии на парникови газове, да отиде в бюджета на Министерството на труда и социалната политика за енергийни помощи. По този начин над 250 хиляди нови домакинства ще могат да се възползват от енергийното подпомагане и със сегашните стават около 500 хиляди български домакинства, тоест около милион и половина български граждани ще могат да се възползват от допълнителни енергийни помощи през есенно-зимния период и по този начин ние ще бъдем от тяхна полза.
На трето място, 25 милиона допълнително за активни мерки на пазара на труда за млади хора за заетост, за покриването на заплати, осигуровки, за стажуване, за чиракуване, за възрастните работници, които не им достига до пенсиониране необходимото време, както и за пазара на труда за хора с увреждания.
Така че този пакет – до 150 млн. лв., смятам, че по този начин ще подпомогнем действително най-уязвимите групи, които са на пазара на труда и на домакинствата, които не могат да посрещат сами своите разходи.
Това Ви предлагаме, господин министър-председател. Ако се наложи актуализация, тя да бъде само и единствено в социалната сфера. Тези допълнителни до 150 млн. лв. да бъдат дадени на Министерството на труда и социалната политика, за да може действително хората в най-тежките есенно-зимни месеци да могат да покрият своите разходи. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Сега думата има министър Адемов.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин премиер, госпожи и господа министри, уважаеми гости! Вземам думата, за да дам разяснение по темата: Национален съвет за тристранно сътрудничество. Очевидно, че това е един изключително важен въпрос, но тук, първо, трябва да си отговорим на въпроса: по вина на кого и по кое време Националният съвет за тристранно сътрудничество спря да работи? (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Второ, работодателските организации са тези, които в момента оспорват текстове от така наречения „Закон Яне Янев”. Може ли да ми кажете, уважаеми колеги от ГЕРБ, с гласовете на коя парламентарна група бяха приети тези текстове, които в момента са предмет на спора?
Разбира се, изключително важно е да функционира Националният съвет за тристранно сътрудничество. Дори и в дните, в които този съвет не функционира, правителството в лицето на министъра на финансите, на министъра на труда и социалната политика, на министъра на икономиката и енергетиката не са спрели, макар и неформалните консултации със социалните партньори по всички въпроси, които разглеждаме в Народното събрание, включително и Проекта за актуализация на държавния бюджет.
Що се отнася до предложенията, които направи преди малко господин Младенов – за разширяване на социалния пакет, няма министър на труда и социалната политика, няма управляващо мнозинство, което да не е съгласно с такъв тип политика. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
Само че, уважаеми госпожи и господа от ГЕРБ – които ръкопляскате, за което Ви благодаря – първо, кажете, че трябва да подкрепите актуализацията на бюджета, за да се случат тези неща. (Ръкопляскания отляво.) Вие казвате, че няма да се актуализира и след това правите предложения.
На следващо място, уважаеми колеги, на мен това ми прилича на индулгенция за гузна съвест, затова че социалната Ви политика по време на Вашето управление през четирите години замрази всички социални плащания. Така че с тези решения и с тези предложения, които приемате в стил: „След дъжд качулка!”, няма как да се харесате на когото и да било. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Следващото изказване е на господин Делян Добрев.
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, дами и господа министри! Съжалявам, че премиерът Орешарски си тръгна, защото той каза, направи един фокус, който много от Вас не разбраха. Имаш 100 лв. кредит, после го рефинансираш с нови 100 лв. и как да похарчиш за своите фирми? Ами тогава, откъде идват парите за допълнителните разходи и увеличаване на бюджетите на министерствата, откъде идват парите за разплащане с бизнеса, ако ние просто рефинансираме?! И ще Ви кажа. (Шум и реплики.)
Не идва от дефицита, идва оттам, че сте взели 100 лв. в началото на годината, обаче Европа Ви е върнала осемдесет и Вие вземате сега разрешение, за да ги направите пак 100 лв. и с тези осемдесет плащате своите политики, които сте решили. Това беше само уточнение, за да разберат колегите.
По отношение на това: защо не подкрепяме бюджета? Не го подкрепяме заради две основни причини.
Първо, не виждаме политики на растеж в него. Нашите опасения са, че след проведената емисия на държавни ценни книжа от миналата седмица, на която видяхме презаписване от едва 1,5%, за разлика от последните 4 години, когато тя беше 5-6% и увеличена доходност по тези книжа с 0,5% – продължаването на тази политика няма как да не доведе до увеличаване на лихвите по кредита за бизнеса и за домакинствата, което в никакъв случай няма да подпомогне икономическия растеж, а точно обратно – ще му навреди. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Бизнесът има 36 милиарда заем и населението има 17 милиарда. Това означава, че тези 0,5% ще бъдат 265 млн. лв. на година допълнителни лихви на бизнеса и на хората в България.
От една страна, се дават 160 милиона на министерствата, от друга страна, се заемат 265 милиона от бизнеса и от населението. За съжаление, дано не съм лош пророк, това най-вероятно няма да бъде еднократно действие, а ще бъде тенденция към повишаване на лихвите.
Втората причина, да не подкрепим бюджета, е, огромното противоречие между решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с която всички Вие прокламирате, че тока се намалява с 5%. Там е записано на страница 28, ако искате ще Ви дам копие, т. 3 – „Компенсиране на капиталовите разходи с приходи”, съгласно решение на Министерския съвет. Става въпрос за зелената енергия. Записано е, че Министерският съвет от бюджета ще даде 498 млн. 965 хил. лв. от квотите за въглеродни емисии, а в този бюджет са записани 86 милиона, а в Преходни и заключителни разпоредби – 250 милиона. Основанието за намаляване на цената с 5% са тези 500 милиона, които ние не ги виждаме в актуализацията на бюджета. Откъде ще дойдат тези 500 милиона? (Шум и реплики.) Те отново за сметка на държавните дружества ли ще бъдат?!
Затова не подкрепяме бюджета. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики? Няма.
Разискванията продължават.
Министър Ангел Найденов пожела думата.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, госпожи и господа министри! Вземам думата с желанието да дам още една гледна точка към разбирането за необходимостта да се подкрепи предложението за актуализация на бюджета. Може и да изглежда малко странно в случая аз като министър на отбраната да бъда сред тези, които държат да получат съответна актуализация, очаквайки допълнителни средства, но ще кажа, че освен пряко насочени финансови средства към ангажименти, които има пред Министерството на отбраната, част от тези средства имат своята силна социална насоченост, включително, разбира се, за тези, които повдигат въпроса за здравеопазването, да кажа, че основната част от очакванията, свързани с получаване на допълнителни средства от Министерството на отбраната, са свързани именно със сферата на здравеопазването.
Аз съм абсолютно убеден, че в случая ще получа подкрепа в разбирането, че сред сферите на дейност, които безспорно се нуждаят от средства и съответно в случая разчитат на тази актуализация, е именно сферата на отбраната. Ако кажа, че се нуждаем от средства във всички направления от дейността на Министерството на отбраната, съответно на Въоръжените сили, едва ли ще изненадам някого, независимо дали става дума в случая за представители на парламентарните групи, които подкрепят правителството, или на тези парламентарни групи или група, която е в опозиция.
Състоянието, в което се намира отбранителната система в момента, уважаеми дами и господа, вън от всяко съмнение е продукт от много натрупвания през годините. Днес трябва да признаем, че картината и ситуацията, в която е изпаднала отбранителната система, е мрачна.
По отношение на техниката и въоръжението, сигурен съм, че тук няма да има кой да се наеме да спори за това, че ние се намираме в близост до критичната точка.
Бързам веднага да кажа – аз си давам сметка в момента, коментирайки тази тема, че много други системи са вероятно в същата ситуация, в която се намира Министерството на отбраната и Българската армия. Хората в отбраната също си дават сметка за мизерните условия, в които работят или живеят много други хора в България. Но винаги има някакъв предел, уважаеми дами и господа, отвъд който или признаваме очевидното и полагаме усилия да намерим решения, или поддържаме заблудата – продължаваме да заблуждаваме и себе си, и своите партньори.
Сегашното управление, смея да кажа, имаме разбирането, че трябва да търсим решения, колкото и да са трудни те. А дали са трудни решенията в отбранителната система, достатъчно е да кажа, че хеликоптерите са на земята, че бойните самолети също са на път към земята, че в Сухопътните войски новото за 24 години се изразява в придобиване на 250 автомобила „Мерцедес“, при няколко хиляди като потребност, че се ползват назаем акумулатори и автомобилни гуми. Хората, които стоят в тази част на пленарната зала, знаят какво означава „назаем“ – едно военно формирование да ги вземе от друго, за да демонстрира в условията на преглед, че разполага с тях. Това означава „назаем“.
И да добавя, че основното, с което се занимават във Военноморските сили, е снемане от въоръжение – не с придобиване, не с модернизиране, а снемане от въоръжение. (Реплики от ГЕРБ.)
Очевидно е, че не можем да предложим решения на всичко, което имаме като проблеми сега, особено когато тези проблеми се изразяват в стотици милиони. Но отнякъде, уважаеми дами и господа народни представители, трябва да се тръгне.
Откъде да тръгнем днес? Това е един от въпросите, който си задаваме и на който търсим отговор. Предложението от страна на Министерството на отбраната е да тръгнем от натрупани задължения, но решаващи повече от един проблем, решаващи повече от проблем на едно ведомство. И, второ, от поети, но неосигурени финансови ангажименти. В този обем от средства задължения или неосигурени ангажименти, за които спомена и министър-председателят Орешарски, за съжаление, с основен дял е Министерството на отбраната.
Първото предложение, дами и господа народни представители, е да разчитаме на допълнителни средства, за да бъдат разплатени например задължения на Военномедицинска академия. Уважаемата госпожа Нинова спомена за дейността на Военномедицинска академия, но нека да добавя, че текущите задължения на Военномедицинската академия са в размер на 91 млн. 200 хил. лв., в това число просрочени задължения за медикаменти и консумативи – за 55 млн. лв.
Огромната част от разходите на Военномедицинска академия, дами и господа народни представители, са в резултат на здравно обслужване и грижи за пациента извън състава на регламентираните и осигуряваните с бюджета на Министерството на отбраната. Съотношението в тези пациенти е 18:82%. Следователно, при актуализацията на бюджета можем да получим средства, основно решаващи проблеми на здравеопазването и съответно, постигащи целта, за издължаване към контрагенти на Военномедицинска академия.
Не се наемам да кажа колко бихме получили като средства, съответно обаче смея да кажа, че постигаме един кумулативен ефект. Не мисля, че по това ще има спор – издължаваме се към доставчици на медикаменти, консумативи, които до този момент на базата на нотариално заверени включително и изпълнителни листове, са в размер на 28 млн. лв.
По второто предложение, очакванията са да получим средства, необходими за освобождаване на радиочестотен диапазон в изпълнение на задължения на страната по хармонизиране на радиочестотния спектър, необходим при въвеждане, съответно експлоатация, на високоскоростната железопътна отсечка Пловдив – Свиленград. Това между другото е диапазон, в обхвата на който работи част от авиониката на бойните самолети „МиГ 29” и за да се ползват честоти от този диапазон, следва съответно да се подменят или да се модернизират различни системи. За минимална адаптация са необходими около 30 млн. лв., като честотата или съответно честотите, които се ползват, са за една система от четири модула за всеки един от бойните самолети. Съответно всички тези честоти попадат в съгласуван, след 2008 г., между България и Европейската комисия диапазон, който за да бъде освободен и да бъдат модернизирани тези системи, са необходими 150 млн. лв.
Какви са опциите, ако не бъдат намерени средствата сега? Ще обясня защо „сега”.
Първата опция е да приземим самолетите (силен шум и реплики от ГЕРБ), за да въведем в експлоатация железопътната линия и съответно да бъдат пуснати в експлоатация високоскоростните влакове. Рисковете са свързани с неосигуряване на отговорности на Военновъздушните сили по охрана на въздушното пространство и на задължения по съюзно планиране в рамките на НАТО. Следователно – да останем без бойна авиация.
Втората опция е да продължи експлоатацията на бойните самолети, но да не пускаме в експлоатация железопътната линия, рискувайки да бъде открита наказателна процедура срещу България, изразяваща се в изискването за възстановяване на вече усвоени средства по Програма ИСПА в размер на 71-72 млн. евро. Може да има искане да се възстановят средства от съфинансиране по проекта от Европейската инвестиционна банка в размер на вече усвоените 130 млн. евро.
Хората, които не разбрах за какво точно реагират, със сигурност го знаят, защото това са протоколи, потвърдени през месеците март и юли 2012 г. Ако бяхте по същия начин внимателно следили и реагирали по това, за което става дума, нямаше да оставите правителството, планирайки бюджета за 2013 г., без лев за това, което трябва да бъде направено.
Следователно трябва да намерим баланса между различните опции и съответно да тръгнем, разчитайки на определени средства, към модернизация и подмяна на част от авиониката на бойните самолети и да разчитаме, че от 1 септември ще бъде издаден Акт 16 за железопътната линия и ще бъде пусната в експлоатация съобразно поетите вече от България ангажименти. В този случай отново постигаме ефект за повече от една система, каквато в случая е отбранителната система, и осигуряваме средства за изпълнение на поети ангажименти пред Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка.
Нека да кажа, че за да изпълним всички ангажименти по освобождаване на целия честотен диапазон, имаме ангажименти до 2015 г. на обща стойност – споменах вече – 150 млн. лв. Това е за бойните самолети, а от друга страна честоти, необходими за гарантиране на цифровата телевизия, безопасност и съответно контрол на жп транспорта и възможността за осъществяване на универсалната мобилна далекосъобщителна услуга.
В заключение ми се иска да подчертая, че всичко това, за което става дума, е можело да бъде съответно осъществено и поето много по-безболезнено, ако се осъществяваше плавно във времето. За съжаление, непрекъснатото отлагане всяка една година ни доведе до ситуацията, ако не бъдат намерени тези средства, рискуваме с нещо друго в рамките на отбраната.
Държа да подчертая и още нещо. Хората, които имат достатъчно добро познаване на ситуацията в Министерството на отбраната, знаят, че планираха пакет от инвестиционни намерения (силен шум и реплики от ГЕРБ), който следваше да се реализира от началото на 2010 г. и на стойност 2 млрд. 300 млн. лв. Ако тук кажа, че нито един от инвестиционните проекти не е мръднал от етапа на проектиране и идея, със сигурност няма да изненадам точно тези хора, които са планирали средствата. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Уважаеми дами и господа, очевидно не можем да продължаваме в процедура на непрекъснато орязване на финансови средства, непрекъснато отлагане на необходимите решения. В този смисъл решението, което търсим, е в актуализацията на бюджета и съответно предоставяне на минимално необходими средства на Министерството на отбраната. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има думата за изказване господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Днешният дебат показа и даде отговор на въпроса нужни ли са оставки и трябва ли да работят българският парламент и правителството.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Трябва да работи.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Точно днешният дебат даде този отговор – хората очакват от нас точно това: да дебатираме в залата проблемите, да казваме какво е нужно и правителството да го прави. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Впрочем, колеги от ГЕРБ, ако запазите малко тишина и уважение към тази зала, ще Ви изкажа комплиментите си за участието Ви в дебата, защото участието Ви в дебата ни даде възможност да докажем защо е нужна тази актуализация и какъв тип бюджет трябва да се прави оттук нататък, и какви са дефицитите, които трябва да бъдат преодолявани. Аз смятам, че участието Ви в зала и в комисии във вторник беше много ползотворно и ни даде наистина възможност да покажем на хората, че има нужда точно от такъв тип работа.
Отговорът на основния въпрос, който всички поставяха – има ли нужда от актуализация на бюджета, мисля, че беше ясен – и в комисиите, и тук. Могат да се изброят много причини, които моите колеги казаха. Аз ще кажа само още три, които не са нови, но са потвърждение на това, че е нужна актуализация.
Първата е това, че приходната част е лошо планирана и няма как да бъде изпълнена. Казах го и в комисията, ще го кажа и сега: 1 млрд. 300 млн. лв. трябва да бъдат повече данъчните приходи в републиканския бюджет, без да броя тези по консолидираната фискална програма, където влизат и общините. Към полугодието увеличението на приходите е 211,2 млн. лв. Някой в тази зала да си представя, че за второто полугодие те могат да бъдат 1 млрд. 100 млн. лв. повече?! Само този аргумент дава отговор на въпроса, че е невъзможно да бъдат изпълнени приходите. Те са планирани или с незнание, или с предизборни намерения. Няма никакво значение за хората и за фиска как са планирани. Това е политически момент, на него няма да се спирам.
Вторият аргумент – фискалният момент и заемът, мисля, че всички показаха достатъчно убедително и във времето, и днес, че фискалният резерв трябва да бъде буфер, да бъде източник, от който правителството да черпи стабилност за публичните финанси, а не да се стига в определени критични моменти до 2,9 милиарда ниво на фискалния резерв. Така че и този аргумент е в полза на актуализацията и на новата философия на бюджетиране, която всъщност е стара за екипа, който в момента управлява страната.
Третият аргумент, разбира се, са непредвидените разходи. Там дори и Вие се съгласихте, че има такива. Фактът, че ремонтираме бюджета, който Вие направихте, ни дава основания още веднъж да Ви кажем, че един от тежките управленски дефицити на ГЕРБ беше лошото бюджетно планиране, лошо съставените и лошо изпълнените бюджети. Не е нужно да Ви давам кой знае колко примери. Нямате нито една макроикономическа прогноза за четирите години, която да се е сбъднала – нито за растеж, нито за брутен вътрешен продукт, нито за приходи, нито за разходи, даже и за дефицита. Дори когато намалявахте дефицита, той беше със сгрешена прогноза.
Аз съм сигурен, че по-голямата част от аудиторията ще прехвърли вината на бившия финансов министър Дянков. Да, той носи основна вина, но си мисля, че той не е правил нищо без знанието на министър-председателя и без неговото изрично съгласие, както и Вашето одобрение тук, в залата. И това трябва да послужи в този момент ние да изведем принципите, по които ще се състави следващият и следващите бюджети. Те много ясно проличаха в тази зала, че трябва да се акцентира не върху финансовата стабилност, както я разбира бившият министър-председател Бойко Борисов, който непрекъснато се упражняваше на тема финансова стабилност, без, разбира се, това да му е ясно. И е простено, че на него не му е ясно.
Маастрихтският критерий не е критерий за финансова стабилност. Той е само един насочващ показател. Финансовата стабилност включва и редица други неща като например резерви, които видяхме, че са изчерпани със 7 милиарда. Каква финансова стабилност ще установиш, като спазваш Маастрихтския критерий, а си намалил резервите със 7 милиарда? Искате ли да Ви говоря за резервите? Това са резервите в публичния финансов сектор. А резервите в частния финансов сектор? Там с колко са намалели? Кредитирането и другите показатели на търговските банки? Това също е в минус на финансовата стабилност.
И накрая, каква полза от тази финансова стабилност, която е в рамките на Маастрихтския критерий, когато три години и половина при изчерпани 7 милиарда, аз не казвам осем, за да бъда във Вашите цифри, при изчерпани 7 милиарда ние нямаме никакъв растеж, ние имаме почти рецесия. На прага на рецесия сме. Ние имаме депресия три години, защото растеж до 1% фактически е депресия по икономическата теория. И сме на прага на рецесията. Затова ние трябва да обърнем внимание върху това, което трябва да направим.
Най-голямата опасност за финансовата стабилност, колеги, е бедността. Най-голямата опасност за финансовата стабилност е липсата на растеж. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.) И никакви дитирамби за финансова стабилност в рамките на Маастрихтския критерий няма да ни оправдаят, ако ние не обърнем внимание на ликвидиране на бедността дори с вземане на нови заеми, дори с по-високи дефицит и стимулиране на икономическия растеж, дори с вземане на нови заеми и насочването им към растежа. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.) Ние не се притесняваме да кажем, че това ще бъде политика на този кабинет – икономически растеж и ликвидиране на бедността. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Реплики има ли? Няма.
Продължаваме. Кой желае изказване?
Господин Сергей Станишев, заповядайте.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Към края сме на дебатите по актуализацията на бюджета и наистина трябва да се сложат ясно акцентите и причините за тази актуализация.
Интересно е, че за пореден път в тази зала липсват двама от виновниците за тази актуализация. Единият се казва Симеон Дянков, другият се казва Бойко Борисов. Първият, защото четири години господин Дянков беше философът на ултралибералната политика за бюджетни баланси на всяка цена. И всичко, което не са счетоводни сметки, като в Прокрустово ложе се отсичаше. Отсичаха се реални нужди на здравеопазване, образование, икономика, българския бизнес, на социалната сфера. Всичко се режеше.
Вторият, който отсъства, след като направи своята декларация сутринта, е бившият министър-председател Бойко Борисов, защото той носи съотговорност за политиката и за резултатите от политиката във финансовата област. Той казваше: „Симеон Дянков е моето слънчице и аз го подкрепям във всичко, което прави”. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Няма как тези дебати да не бъдат за наследството на ГЕРБ във финансовата област и в макроикономиката просто защото е приключил мандата и трябва да се кажат ясно резултатите.
Всъщност получава се един парадокс – част от ГЕРБ казват: „Няма нужда от актуализация на бюджета, не бива да бъде пипан, той е прекрасен, всичко е разчетено”. Само че данните го опровергават. При това изпълнение на полугодието – 46% от приходната част, няма как да има такова наваксване, че да се покрият от всички поети от предишните две правителства ангажименти при този темп на изпълнение на приходната част.
Интересно е, че самата ГЕРБ се отказа от политиката на Дянков. Защо тогава част от Вас казват: „Не приемаме актуализацията на бюджета”? Друга част от Вас по същество я приемат, защото социалните Ви експерти казват: „Трябва социален пакет от 150 млн. лв.”. Как да стане това без актуализация? Изяснете си го вътрешно помежду си. И надявам се това различие да проличи и при гласуването на проекта за актуализация на бюджета, ако сте искрени в социалните Ви предложения.
Трябва да се каже ясно: наследството на ГЕРБ във финансовата област е 8 млрд. лв. влошена дългова позиция на България – приблизително наполовина изяден фискален резерв и 4 милиарда приблизително нов дълг, взет от предишното правителство. Това са фактите. И не го казвам заради реванша, а за да се знае на какво стъпва правителството на господин Орешарски, на каква основа. Ето това е разликата между дълга (показва графика), който е бил на България сега, и фискалния резерв. Няма вече това покритие, каквото имаше почти на 100% – над 80 във всички случаи. И това са фактите. Няма как да бъдат премълчани.
Трябва да се каже и какви промени във философията на правенето на бюджета се реализират чрез актуализацията. Това не е бюджет на кабинета Орешарски. Това е просто запълване на дупките и поетите ангажименти в бюджета на Симеон Дянков и Бойко Борисов. Но има няколко принципни разлики. Първата разлика това е политиката за предсказуема държава и за разплащане към българския бизнес. Защото през 2009 г., когато господин Дянков дойде с тезата: „Ще имаме нулев бюджетен дефицит”, за да постигне тази фалшива цел, той спря всички разплащания към българския бизнес, доведе до гигантска снежна топка от задлъжнялост, до масови фалити, до десетки хиляди допълнителни безработни заради тази политика. И в крайна сметка кацнахте в края на 2009 г. на четири и половина бюджетен дефицит.
Единственият път, когато България е била в процедура на свръхдефицит е по време на управлението на ГЕРБ и единственият период, в който фискалният резерв е намалявал, а не е нараствал за последните 15 години, е периодът на управление на ГЕРБ. Това са фактите. Смятам, че е редно най-сетне българският бизнес, производителите, хората, които правят услуги, да знаят, че когато държавата поръчва нещо, тя ще се разплаща в срок, че ДДС ще се връща навреме.
Много ясно беше казано от министър-председателя: нито се увеличава размерът на дълга, който ще има държавата в края на годината в сравнение с това, което е планирано в досегашния модел. Това не се коригира в бюджета. По същество правителството на господин Орешарски е поставено в следната ситуация – от януари до май 2013 г. с постановление на Министерския съвет са поети допълнителни разходи в размер на 357 млн. лв., които държавата трябва да плаща. От тях 209 милиона непредвидени в бюджета. Някой трябва да ги плати или Вие предлагате пак да се правят счетоводните упражнения – в края на годината да се докарва изкуствен бюджетен баланс и да се прехвърлят с месеци за следващата година неразплатени към бизнеса задължения. Това ли предлагате? Очевидно да.
Искам да кажа още един мотив за актуализацията – маса дейности, които са поети като ангажимент на държавата, за които не е планирано нищо в бюджета на Дянков!
Къде е господин Цветанов, който със свое решение, без подкрепа на Министерството на финансите, без разчети в бюджета, увеличи двойно порциона на полицаите? Къде е да отговори? (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) Само че нали трябва да го плаща тази държава – българската държава и това правителство?!
Защо, когато искате допълнителни средства за социалната сфера, не са разчетени парите – около 30 милиона, за хората с увреждания след септември? Смятате, че всички няма да бъдат живи ли?! Така ли е правен разчетът? Това е възмутително!
Държавата трябва да изпълнява своите ангажименти, своите задължения и, разбира се, трябва да бъде подчертано социално. Затова са и част от допълнителните разходи. Те трябва да се реализират, защото хората в България живеят в такава мизерия – затова през февруари излязоха на протести. Тогава това беше водещият мотив и причина. И с пусковия механизъм. В актуализацията са заложени средства, които ще дадат възможност за пό балансирана енергийна система, възможност хората да плащат, като краен резултат, по-ниски цени за тока. Против това ли сте?
Това са основните мотиви в тази актуализация. Всички изкуствени драми и заплахи как сме нарушавали финансовата дисциплина са лъжливи.
Ето, и след тази актуализация България ще бъде сред страните в Европейския съюз с най-нисък бюджетен дефицит! (Показва графика.) Много по-нисък от Франция, Англия – изобщо не споменавам страни, като Ирландия, Испания, Гърция и други, които са в криза.
Но не може макрорамката и ниският бюджетен дефицит да бъдат самоцел, ако по този начин се убива икономиката, закриват се работните места и се унищожават цели социални системи! Не е допустимо!
Този спор, който водим тук, се води в цяла Европа. Навсякъде десницата казва: „Нулеви бюджетни дефицити и няма проблеми – излизаме от кризата”. Излизаме така пет години, уж – Европейският съюз, само че Европейският съюз е в рецесия. Без политика за инвестиции, за окуражаване на бизнеса, за създаване на нови работни места, съчетана със социална защита по време на толкова тежка криза, няма начин да излезем от кризата – нито Европейския съюз, нито България!
Всъщност тази актуализация е само начало и знак за различно отношение от страна на правителството към политиката на бюджетите – как да се окуражи реалната икономика и как да се защитят хората.
Очаквам правителството на господин Орешарски, министърът на финансите да подходят изключително отговорно към предложението за следващия бюджет. Не технически, както традиционно се прави от всички министерства, а да се изведат ясни приоритети в следващия бюджет!
Да, трябва да имаме бюджетна, финансова дисциплина, но не като самоцел. Да се намерят ресурси за окуражаване на икономиката и разплащането към бизнеса е само един от инструментите. Разбира се, намаляването на режимите, бюрократичният тормоз е друг инструмент. Увеличаване на събираемостта – очаквам да се положат, както вече започна политиката, много повече усилия за спиране на контрабандата, на измамите с ДДС чрез вътрешнообщностната търговия и всичко останало, за да може в следващия бюджет да има по-реалистично планиране, по-високи приходи и по-активна политика за създаване на работни места, окуражаване на бизнеса и социална защита на населението, на българските граждани. Това ще очакваме като философия на следващия бюджет.
Парламентарната група активно ще участва в обсъждането по същество – не формално, механична подкрепа на правителството, а с очаквания да направите промяна.
Приключвам с още един аспект. (Реплики, подвиквания от ГЕРБ.)
Уважаеми господин министър на финансите, направете всичко необходимо да се използва ефективно, в кратки срокове капацитетът на Банката за развитие, да бъде капитализирана и да заработи като реален държавен инструмент в подкрепа на малкия и среден бизнес и за създаване на работни места. Това е допълнителна възможност, извън бюджетните разходи, за което ще имате подкрепа.
Призовавам народните представители да подкрепят актуализацията на бюджета. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Станишев.
Уважаеми народни представители, когато има изказвания на представители на парламентарните групи, 10, 15 или 20 секунди мисля, че не са толкова важни. Едните подвикват на едната страна, другите – на другата. И господин Борисов получи повече време, и всеки ще получи, когато има какво да каже.
Така че моля цялата пленарна зала за разбиране към ръководството на Събранието при едно малко по-свободно тълкуване на ограниченията. Иначе – ковем секундите тук, за да не си довърши ораторът мисълта. Възгласите от ляво, от дясно – все има недоволни.
Уважаеми господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи убедено актуализацията на бюджета, защото смятаме, че това не е проблем, а опит за решаване на част от наследените проблеми от 4-годишното управление на ГЕРБ.
Чухме много силна защита на фискалната политика на ГЕРБ. И аз на свой ред ще задам един въпрос, отговорът на който показва дали са състоятелни, или не тезите Ви.
Къде е Симеон Дянков? Защо не е сред Вас? Защо е нейде из Ню Йорк днес? (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Къде е Доган?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Няма по-ярко доказателство за несъстоятелността на тезите Ви! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми госпожи и господа, задавам този въпрос, не защото акустиката на Парламента губи нещо от отсъствието на този особен фалцет – не за това. (Смях от ДПС.) Мисля, че и Вие не губите нищо, защото загубихте достатъчно от тази сгрешена политика!
Уважаеми госпожи и господа, дебатите по актуализирания бюджет родиха един наистина смешен виц: бившият министър-председател каза, че експертът Орешарски не е никакъв финансист.
Повтарям, господин Борисов обвини Орешарски, че не разбира от финанси. Това е все едно аз да давам акъл на почитаемия господин Рашидов как да си прави скулптурите. Това наистина е виц. (Ръкопляскания от ДПС.)
Време е обаче не за вицове, а за отговорна работа! Мисля, че първата решителна крачка, която прави кабинетът Орешарски, е точно актуализацията на бюджета. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Местан.
Има ли желаещи за реплики от тези, които имат време? Няма. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Моля Ви за тишина в залата.
Трябваше да дадем почивка по някое време – Вие не сте свикнали на по-упорито присъствие – очевидно Ви се отразява. (Смях от КБ и ДПС.)
Няма желаещи за реплика.
Има думата министърът на финансите.
Господин Велчев, ако минете на по-предна банка, ще се чувате по-добре, защото разбирам, че нещо искате да ми споделите. (Смях от КБ и ДПС.)
Заповядайте, уважаеми господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри, уважаеми експерти! Аз съм благодарен за дискусията, която днес се проведе. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина – всички са изморени. Дискусията приключва.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Имахме възможност да чуем различни мнения, включително и от страна на ГЕРБ, откъдето се чуха две коренно противоположни тези, като икономическа и фискална идеология, което е хубаво.
Ще си позволя да се върна към едно свое участие в референдум, където казах на господата, че когато останат в опозиция, ще разберат, че това е полезно. Това го виждаме и днес – наистина е полезно, тъй като дори и там се зараждат различни тези, включително противоположни.
По отношение на критиките, които бяха отправени, и въпросите за актуализацията. Една от основните критики –„Не си поставяте достатъчно амбициозни цели по отношение на приходите, там няма нужда от актуализация”. Дори в комисиите се стигна дотам, че депутат от ГЕРБ, който присъстваше на разискванията, каза: „Вие правите актуализация на приходите, защото не сте достатъчно амбициозни и искате да овладеете съществуващите схеми за контрабанда”. Тоест той призна, че съществуват схеми за контрабанда, които явно са били владени до този момент. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Категорично заявих, че нямам никакво намерение да оглавявам схеми за контрабанда, а това, което ще направя, е да съдействам с всички сили и да положа необходимите усилия, в координация с останалите институции, тези схеми да бъдат разбити и приходите да влязат в държавния бюджет.
Неслучайно целта, която си поставяме при актуализация на приходите, не са онези 980 милиона, които приходните агенции посочват като неизпълнение, а 555 милиона.
Следващата критика – разходите не трябва да се актуализират. Както стана ясно, трябва да се актуализират. Една от причините е, че няма никаква гъвкавост, няма никакви буфери, тъй като от началото на годината са преразпределени с постановление на Министерския съвет за първите пет месеца 357 милиона, от които 209 непланирани извънредни разходи. Те са преразпределени в рамките на съществуващия бюджет и както стана ясно, някои от тях са за общини. Мога да ги посоча, както ги посочих в комисиите. Това са община Варна, община Пловдив, Столична община, община Русе, община Добрич и община Бургас. Не казвам, че на общините не трябва да се дават допълнителни средства, но Вие можете сами да си направите сметката с каква точно политическа окраска са посочените от мен общини.
По отношение на критиката, че произволно боравя с цифри, години и периоди. Категорично не мога да се съглася с нея, тъй като и в презентацията се вижда ясно, че началната дата, към която реферирам, е краят на месец юни 2009 г., крайната дата е месец февруари 2013 г., когато беше подадена оставката на правителството на ГЕРБ. Между другото, денят на оставката съвпадна и с голямата емисия от 800 милиона. Напомнянето, че емисията е през януари, също не беше вярно – емисията е през февруари, в един и същи ден с Вашата оставка. Затова реферирайки към тези два периода, нетният дълг наистина се променя в рамките на посочените от мен 8,1 млрд. лв.
Беше изказана тезата, че по време на управлението на ГЕРБ непрекъснато сме имали фискална консолидация, дефицитите непрекъснато са намалявали. Как да са намалявали, дами и господа, ако се обърнем към статистиката, която Вие най-много използвахте, а именно дефицит на касова основа? Дефицитът на касова основа през 2009 г. е в размер на 626 млн. лв. През 2010 г. обаче той е в размер на 2 млрд. 823 млн. лв., тоест не виждам актуализация 2010 г. спрямо
2009 г.
Наистина през 2011 г. дефицитът на касова основа вече е един милиард и половина. Той е съпоставим в номинално изражение с дефицита, който предлагаме в момента, но е по-голям като процент от брутния вътрешен продукт. Тоест дори 2011 г. спрямо 2013 г. – ние през 2013 г. и след актуализацията няма да сме по-недисциплинирани от 2011 г.
Постигнатият нисък дефицит през 2012 г. може да се признае за актуализация, но знаем, че той беше постигнат по-скоро като презастраховане срещу възможността да не получим навреме европейски средства.
По отношение на това, че нямаме инвестиции, съм напълно съгласен с Вас, господин Имамов. Наистина нямаме инвестиции, причината за което е, че бизнес средата е разрушена.(Шум и реплики от ГЕРБ.) Неслучайно през 2012 г. вътрешните инвестиции в реално изражение са с 37% по-ниски от 2008 г., тоест фирмите категорично са се отказали да инвестират. Ние връщаме възможността на бизнеса да инвестира чрез осъществяване навреме на разплащанията и чрез възстановяване навреме на данък добавена стойност. Не можем да пренебрегваме тези два стимула, които даваме ние към бизнеса. Неслучайно бяха споделени и стойности на върнатия от нас данък добавена стойност за първите 20 дни на месец юли – 540 милиона, което далеч надвишава средномесечното възстановяване на ДДС от началото на годината.
Причина ли е невъзстановяването на ДДС в срок за актуализацията? Да, една от причините е, тъй като, пак повтарям, не искаме да повтаряме ситуацията от миналата година, когато заради невъзстановено ДДС са платени лихви на бизнеса в размер на 25 млн. лв., така че трябва много отговорно да се отнасяме и към този проблем.
Освен това, чухме прекрасна презентация за мерките и анализите, които са правени по времето на управлението на ГЕРБ по отношение на Националната агенция за приходите. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Някои от мерките вероятно са били навременни, вероятно са били полезни. Но продължава да стои въпросът: защо през 2008 г. имаме данъчни приходи в размер на 22 милиарда... (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина!
МИНИСТЪР ПЕТЪР ЧОБАНОВ: ... а през 2012 г. данъчните приходи са по-ниски от 2008 г.? Те са в размер на 21 млрд. 500 млн. лв., при положение че брутният вътрешен продукт в номинално изражение е с 8 милиарда по-висок. Явно са вземани мерки, но те не са били в посоката, така че да повишат данъчните приходи.
Подкрепям проф. Станилов... (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Има още, почакайте. (Смях. Силен шум и реплики.)
Подкрепям проф. Станилов по отношение на това, което каза...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата! Още малко има, ще изслушате.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ЧОБАНОВ: ... по отношение на конкуренцията. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Аз имах удоволствието да Ви слушам няколко часа, ще ме изтърпите още няколко минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Само по-близо до микрофона говорете, за да чуват по-добре и да се концентрират, господин министър. (Шум и реплики.)
МИНИСТЪР ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Конкуренцията е нещо много важно, без нея не може да функционира нормално икономиката. За съжаление, през изтеклите четири години (шум и реплики от ГЕРБ) конкуренцията беше сериозно влошена и се наблюдават изкуствени монополи дори в сектори, където по принцип не трябва да ги има. Като цяло това, което мога да споделя, е, че икономика може да се стимулира не само с изразходване на бюджетен ресурс, а с ясни и конкретни мерки, част от които вече започваме да прилагаме. Това са промените в Закона за обществените поръчки, това ще бъде намаляването на административната тежест, ще бъде прекратяването на административния натиск и произвол. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
По отношение на критиките, че не можем да разчитаме на доброволност на данъчните плащания. Нека да опитаме и по този начин, след като видяхме административният натиск до какви резултати доведе.
По отношение на това колко дълг ще ни трябва през следващите години. Много сериозен въпрос, но не мисля, че сметките за пет милиарда дълг са били добре обмислени, тъй като само падежи по стар дълг имаме два пика през следващия период 2015 г. в размер на около 1,8 милиарда; 2017 г. – над 2,2 милиарда. Тоест само падежи на стар дълг – 4 и над 4 милиарда, така че сметката за пет милиарда също може да бъде оспорена. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Тук бяха представени на нашето внимание някои произволни сметки по отношение на това как ще се повиши лихвеният процент в икономиката в резултат на първите месеци на нашето управление. Лихвените проценти в икономиката не зависят само от лихвените проценти по държавните ценни книжа. Проблемът беше, че до момента отсъстваше бизнес среда, отсъстваше икономика. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Възстановяването на бизнес средата, нейното нормализиране ще доведе дотам банките отново да започнат да вършат своята нормална дейност, а именно да отпускат кредити. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това означава увеличаване на предлагането на кредити и е възможно дори лихвените проценти да намалеят.
Като цяло, за да не Ви дотягам повече (силен шум и реплики от ГЕРБ), мога да кажа, че в актуализацията на бюджета ясно личи една нова философия. Ще завърша с няколко послания.
Пролича ясно разликата във философията между актуализацията и оригиналния бюджет, а именно да върнем предсказуемостта на държавата, държавата да си плаща навреме и да съгласува това, което прави с бизнеса – да не изненадваме бизнеса с приети закони, които му налагат нови данъци само един ден след като се е провело заседание с бизнеса в споменатия Национален съвет за тристранно сътрудничество.
Другото послание – икономиката се стимулира не само с изразходване на средства. Тя се стимулира и с конкретни мерки и действия за подобряване на средата и повишаване на конкуренцията. Ние стимулираме бизнеса с това, което му дължим, тоест да му разплатим ДДС-то, което е просрочено, да му разплатим плащанията по договорите, които му дължим.
Бюджетът е важен, но и останалите реформи, с които ще бъдете запознати най-вероятно през следващата седмица, също са важни и те ще изведат икономиката на траекторията на растежа, ще я върнат към икономическия напредък. Благодаря. (Продължителни ръкопляскания от КБ и ДПС. Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз, уважаеми господин министър. Благодаря Ви за сериозното обяснение на темата. (Силен шум и реплики. Ръкоплясканията продължават.)
Господин Червеняков – процедура?
Времето на групата е изчерпано.
Каква е процедурата, свързана ли е с разискванията?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ, встрани от микрофоните): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Изчакайте тогава секунда само.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС, от място): Само „Атака” имат време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Само „Атака” имат време.
Има ли други желаещи за участие в разискванията от Парламентарната група на Партия „Атака”? Не виждам.
Смятам, че можем да закрием разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Уважаеми народни представители, подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. с вносител – Министерският съвет.
Гласували 213 народни представители: за 115, против 88, въздържали се 10. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има ли желаещи за отрицателен вот?
Има думата господин Томислав Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Аз бих приел, бих разбрал необходимостта от допълнителни социални плащания. Едва ли има човек в тази зала, който не би го приел, не би го разбрал. Това, което ми е трудно да разбера, е защо въпросните социални плащания са 4% от този милиард?!
Предвид „геометрията” на дебата, който протече тук, аз не съм склонен да слагам като единствено мерило бюджетната консолидация и финансовата дисциплина. Не съм склонен! Може би е редно да бъдем по-гъвкави.
Уважаеми господин министър, обърнете внимание на чл. 21 от Проекта за общ регламент. Там е записано, че когато една държава влезе в свръхдефицит, не само от Брюксел й дърпат ушите, не само получава лоши писма, а автоматично й спират средствата от Европейския съюз. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Нека да каже къде е този свръхдефицит!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Дончев.
Има ли други желаещи от гласувалите „против” да обяснят отрицателния си вот?
Заповядайте, господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги, чудех се как да се добера до трибуната, особено след изказването на министъра на отбраната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Само с вдигане на ръка!
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Забелязах още един фокус – че министърът на отбраната се изказа накрая и нямахме време. Но ето, сега имам две минути.
През цялото време, докато слушах министър Найденов, се чудех как биха реагирали министър Младенов и министър Ангелов в края на 2009 г., тъй като той се оплаква и казва, че няма пари, като иска 65 милиона.
Сега нямам време да говоря по тези три теми, които той спомена. Може би – преди второто четене.
Най-важното, което искам да Ви кажа, е, че тези двама министри от нашето правителство сигурно трябваше да се самозапалят на трибуната. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
Представете си, в края на 2009 г. ние имахме 256 милиона неразплатени отпреди това.
Успяхме, господин Найденов, да го знаете, ако не сте го чули от мен досега – да ги разплатим в края на месец декември, на 22-и или 25-и 2012 г. Тоест ние имахме капиталови разходи само два месеца. Даже вторият, знаете, не успяхме. Вие имате сега 55 милиона капиталови разходи. Искате още почти 100% в актуализацията. Това не го разбирам!
(Шум и реплики в КБ.)
Обобщавайки това, което става в Министерството на отбраната – аз внимателно слушах и другите министри, както и всички изказващи се – не мога да подкрепя тази актуализация, след като виждам какви пари се искат, без да влизам в подробности, за Министерството на отбраната. Може би същите слабости има и в другите искания. Много внимателно слушах. Някои от нещата в други сфери не можах напълно да разбера. Но това е основната причина и мотивът ми да гласувам против актуализацията на бюджета. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Радев.
Има ли друг желаещ да изрази отрицателен вот? Не виждам. Има думата господин Младен Червеняков за процедура.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
След експерта по самозапалването да кажа и аз своето процедурно предложение.
В началото на днешното заседание приехме твърде напрегнат дневен ред. Той съдържа 14 точки, като редица законопроекти и решения са от изключителна важност за страната ни.
Предвид напрегнатия дневен ред на Парламента, предлагам днес да гласуваме утре точка 15 – Парламентарен контрол, да отпадне, а може би следващия петък да посветим цялото си време на Парламентарен контрол. Благодаря. (Частични ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаеми господин Червеняков.
Има ли противно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на господин Червеняков.
Гласували 179 народни представители: за 111, против 60, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Има думата за процедурно предложение господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Правя процедурно предложение – срокът за предложения по Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет да бъде до понеделник, 18,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
Има ли противно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте процедурното предложение за скъсяване на срока за предложения по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет.
Гласували 168 народни представители: за 102, против 65, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Има ли други процедурни предложения? Няма.
Моля насрочените заседания на комисии да бъдат проведени при съобразяване с възможностите за придвижване до другата сграда на Народното събрание.
Благодаря Ви.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,25 ч.)


Председател:

Михаил Миков


Заместник-председатели:
Мая Манолова

Христо Бисеров

Секретари:
Деница Златева

Шендоан Халит