Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Христо Бисеров.

Секретари: Филип Попов и Шендоан Халит

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ (звъни): Има кворум. Откривам заседанието
Уважаеми народни представители, вчера успяхме да разгледаме само една точка от Програмата за работата на Народното събрание. Днес трябва да преминем към следващите точки от приетата програма.
Има постъпили искания за прекратяване на пълномощия на народни представители – трима народни представители са поискали да бъдат прекратени пълномощията им.
Има постъпило искане за прекратяване на пълномощията от госпожа Искра Фидосова, Георги Христов Борисов и госпожа Лидия Велик Маринова, доколкото тук е сложено искането на господин Портних, чиито пълномощия бяха прекратени.
Ще докладвам заявленията в реда, в който са постъпили.
Заявление от д-р Лидия Велик Маринова – народен представител от 3. многомандатен избирателен район – Варна.
„Уважаеми господин председател, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подавам оставка като народен представител, обявен за избран в мандата на Четиридесет и второто Народно събрание с Решение № 2746-НС от 11 юли 2013 г. на Централната избирателна комисия.
Желая пълномощията ми като народен представител да бъдат прекратени предсрочно с решение на Народното събрание.”
Съответно – приложен служебен Проект за решение.
Постъпило е заявление от Искра Фидосова Искренова – народен представител.
„Уважаеми господин Миков, в качеството ми на народен представител в Четиридесет и второто Народно събрание, обявена за избрана с Решение № 2643-НС от 15 май 2013 г. на Централната избирателна комисия от 12. многомандатен избирателен район – Монтана, заявявам, че по собствено желание подавам оставка.
Моля да приемете оставката ми и прекратите пълномощията ми на народен представител.”
Приложен е служебен проект за решение.
Третото заявление е от Георги Христов Борисов – народен представител от 3. Варненски многомандатен избирателен район.
„Уважаеми господин председател, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подавам оставка пред Народното събрание. Георги Христов Борисов”.
Съответно приложен служебен Проект за решение.
Уважаеми народни представители, откривам разискванията.
Има ли желаещи да вземат отношение по постъпилите искания за прекратяване на пълномощията от тримата народни представители? Виждам народния представител Атанас Зафиров.
Заповядайте, уважаеми господин Зафиров.
АТАНАС ЗАФИРОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, ще взема отношение по заявеното желание за оставка на госпожа Искра Фидосова. (Възгласи: „Е,е,е!”, шум и реплики, весело оживление в ГЕРБ.)
Да, на пръв поглед това е една рутинна процедура, но обстоятелствата, при които се стига до тази оставка, са доста смущаващи и си струва да бъдат разгледани.
Малко е странно отсъствието на госпожа Искра Фидосова. Може би беше най-логично тя самата да обясни обстоятелствата, които я принуждават на този ход, защото в публичното пространство тя даде две различни версии за своята съпричастност към тефтерчето на председателя на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов.
Денят, в който Прокуратурата оповести това тефтерче ... (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Аз нищо не забравям.
... госпожа Искра Фидосова отрече да се разпознава зад инициалите ИФ, а ден по-късно подаде оставка като член на ръководството на ГЕРБ и като народен представител под предлог, че се петни името й. Тоест тя вече се разпозна зад тези инициали.
Доколкото това тефтерче съдържа технологията на властовата система на ГЕРБ, а самата госпожа Искра Фидосова е един виден архитект и представител на тази система ... (Шум и реплики в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля за тишина в залата!
АТАНАС ЗАФИРОВ: ... то причината за днешното гласуване го прави не просто един формален акт, уважаеми дами и господа народни представители, а е едно своеобразно признание ...
БОЙКО БОРИСОВ (ГЕРБ, от място): Говори, а не го чети!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Зафиров, изчакайте малко!
Имате право да вземете след това отношение в рамките на времето за парламентарна група. Моля Ви да се изкаже господин Зафиров. Имате право на реплики. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Заповядайте, господин Зафиров.
АТАНАС ЗАФИРОВ: Това е едно своеобразно признание за всичко онова, за което през последните четири години ние, от Българската социалистическа партия, говорихме и предупреждавахме. (Шум и реплики в ГЕРБ.) А именно, начинът, по който са били притискани – това е признание за начина, по който са били притискани и мачкани неудобни за властта хора, политици, бизнесмени и общественици.
Уважаеми колеги, едва сега стана ясно на десетките обикновени хора, докоснали се до работата на тази комисия, причината за мудността в работата й и в странните й и понякога нелогични решения, които явно са били диктувани от хора с инициалите ББ, ЦЦ и ИФ.
Самият аз, уважаеми колеги, съм един от тези немалко на брой хора, които така и не дочакаха отговор на своите въпроси и сигнали. Повече от година отлежава моят сигнал – да, уважаеми колеги от ГЕРБ, повече от година отлежава моят сигнал срещу депутата от ГЕРБ в същата тази комисия госпожа Вера Петрова за крещящ конфликт на интереси, където тя в качеството си на депутат и член на Социалната комисия в Народното събрание е оказвала недопустим натиск... (реплика от народния представител Бойко Борисов).
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Борисов, имате право да се изкажете без да крещите. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Продължете, господин Зафиров.
АТАНАС ЗАФИРОВ: … оказва един недопустим натиск за печелене на поръчки за обучение на кадри по програми към Социалното министерство на фондации и фирми на майката на госпожа Петрова, управлявани от нейния съпруг.
Искам да Ви припомня, че сумата на тези поръчки само по данни от сайта на Социалното министерство надвишаваше 700 хил. лв. Ето че името на госпожа Петрова излезе от тефтерчето. Забележете, че за нея се споменава на няколко пъти. В началото е явен стремежът тя да бъде съхранена, а към края на тези иначе забележителни по своя характер записки буквално пише: „Да бъде ударена“. Тук малката подробност е, че госпожа Петрова вече не е народен представител, вече не е председател на партия ГЕРБ в Карнобат, имала е неблагоразумието да присъства на някои от сбирките на така наречените „отцепници“ от ГЕРБ, тоест тя вече може да бъде ударена и така ще се постигне един двоен ефект – от една страна удряме отцепниците, а от друга демонстрираме надпартийност в работата на комисията. Ето така, уважаеми колеги, е действала Държавната комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Тук отварям една скоба и искам да Ви кажа, че съм абсолютно уверен, че... (реплики от ГЕРБ).
По първа точка се изказвам. Абсолютно съм уверен, че огромната част от българското общество допреди скандалните разкрития дори не подозираше, че има такава комисия или я бъркаше с парламентарната такава. Признавам, че и аз, преди да подам своя сигнал в тази комисия, бях част от това общество на незнаещите. Но не съм убеден, че тази комисия има аналог в другите страни. Но съм убеден, че тя беше създадена като инструмент на ГЕРБ за саморазправа с неудобните. Това, между другото, е факт, който тепърва ще бъде разгледан и анализиран в Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси към Народното събрание. Уверявам Ви, че виновните за това обидно и цинично за обществото поведение ще бъдат разследвани и изобличени без оглед на ранг, политическа принадлежност или партийно положение.
А що се отнася до конкретното гласуване, ще гласувам за освобождаването на госпожа Искра Фидосова, защото смятам, че това е изконно право на всеки народен представител. Но бих искал да Ви обещания и да Ви уверя като член на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси, че нашите срещи с нея по този и по редица други казуси тепърва предстоят. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зафиров.
Има ли желаещи за реплики по изказването, да се заяви несъгласие с господин Зафиров, без подвикване, тук, от трибуната? Не виждам. Реплики няма.
Има думата народният представител Кирил Добрев за изказване.
КИРИЛ ДОБРЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не мога да разбера защо така се превъзбуждате от изказването на моя колега Зафиров? Четири години Ви слушах как сричате, излизате с ей такива папки и правите литературни четения тук. Все пак има колеги, които не са с толкова опит. Няма нужда от подобни подсвирквания.
Но пък затова аз мога да говоря със самочувствие без да чета. (Ръкопляскания и викове: „Е-е-е!“ от ГЕРБ.) Благодаря.
Стана ясно, че, първо, оставката на госпожа Фидосова създава повече въпроси, отколкото дава отговори. Ясно е, че И.Ф. не е Ирина Флорин, стана ясно, че е Искра Фидосова.
Второ, стана ясно, че госпожа Фидосова е от Монтана и лично е организирала атаките срещу кмета на Медковец – Куткудейски, ако не се лъжа.
Тук обаче вече почват въпросите. Става въпрос за един друг кмет – Найден Зеленогорски. Става въпрос за един друг избирателен район – Плевенския, и за едно друго съкращение. Лингвистите казват, че Цветан Цветанов би се съкратил като Цв.Цв., а Цецка Цачева като Ц.Ц. Искам да попитам госпожа Цачева ще даде ли оставка като госпожа Фидосова? Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Има ли желаещи за реплики по изказването на господин Добрев?
Заповядайте за реплика, господин Борисов.
Моля за тишина в залата!
БОЙКО БОРИСОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Вчера доста говорихме на теми, от които поне в моето съзнание остана, че всички си дават сметка, че не е добро положението в държавата.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Благодарение на теб!
БОЙКО БОРИСОВ: Ако не си дават, си е проблем на този, който не си я дава.
Съжалявам, че го няма господин Местан, но благодаря на господин Станишев и на господин Местан, че от днес спряха този анаболен мутант, който пращахте пред къщи с Мишо Шамара, лично Вие, лично Вие! Може би е заради това, че Ви казах, че ще започнат да идват от младежкия ГЕРБ пред Вашите домове, но днес ги няма. (Възгласи: „Е-е-е!“ от КБ и ДПС.)
Благодаря Ви и се надявам …
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Извинявайте, господин Борисов, само секунда, извинявайте. Имате реплики към господин Добрев. Ако искате изказване, защото гледам, че се отклонявате…
БОЙКО БОРИСОВ: Това не е изказване.
Благодаря, че ги спряха и не ги пращат от днес повече.
Моля ги да осъзнаят, това им казвам, че винаги ще има 50 души, които да дойдат пред някой дом. Не го правете, направихте ми го, не го правете – ние не го правим. Казвам Ви го, пък дали ще ме разберете, Ваша работа.
Искам да влагаме поне малко разум, има да се решат важни въпроси. Вие самите многократно в публичното пространство казвахте ГЕРБ да се върнат, защото имало много работа да вършат. Искра Фидосова си е заминала, има едно копче да се натисне по този въпрос. Прокуратурата работи по този въпрос, губим безкрайно време, а разбрах, че искате да излизате в отпуска. (Шум и викове от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля за тишина в залата!
Запазете тишина! Има време за изказване!
БОЙКО БОРИСОВ: Аз имам тен, не съм стъпвал на морето! Не съм стъпвал! Моят тен, Бог да го прости, баща ми ми го е дал. (Оживление.) И аз исках да съм рус, бял, синеоок, но баща ми ме е направил такъв. Ето, гледам, има подобни колеги и от Самоков.
Искам да Ви призова да не се вкарваме в тази тема, да се опитаме да поработим малко, ако искате, разбира се, ако не – всяка политическа партия може да прави това, което иска. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Борисов.
Ако правилно разбрах, това е реплика.
Желаете ли дуплика, господин Добрев? Не желаете.
Има ли желаещи за други изказвания по т. 1, където са включени три оставки? Няма.
Закривам разискванията.
Уважаеми народни представители, ще Ви запозная със служебните проекти на решения.
„РЕШЕНИЕ
за прекратяване на пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Лидия Велик Маринова като народен представител от 3. многомандатен изборен район Варненски.“
„РЕШЕНИЕ
за прекратяване на пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Искра Фидосова Искренова като народен представител от 12. многомандатен изборен район – Монтана.“
„РЕШЕНИЕ
за прекратяване на пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Георги Христов Борисов като народен представител от 3. многомандатен изборен район – Варненски.“
Уважаеми народни представители, ако няма възражения в пленарната зала, ще поставя едновременно и трите решения на гласуване. (Шум и реплики от КБ.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има възражения. Добре.
Поставям на гласуване Проекта за решение за прекратяване на пълномощията на Лидия Велик Маринова като народен представител от 3. многомандатен избирателен район Варненски.
Гласували 203 народни представители: за 203, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, да преминем към гласуване на Решението за прекратяване на пълномощията на Искра Фидосова Искренова като народен представител от 12. многомандатен избирателен район Монтана.
Гласували 198 народни представители: за 182, против 6, въздържали се 10. (Шум и реплики.)
Предложението е прието.
Ако обичате, покажете по групи. (Оживление. Силен шум и реплики.)
Моля Ви, тишина в залата.
И накрая, поставям на гласуване Проекта за решение за освобождаването на Георги Христов Борисов. (Силен шум и реплики.)
Отрицателен вот ли? Да. (Реплики.)
Моля Ви само по-високо да сигнализирате към ръководството.
Заповядайте, госпожо Буруджиева.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА-ВАНИОТИС (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гласувах „против” освобождаването на госпожа Искра Фидосова като народен представител по две причини.
Първата е, че не обичам двойните стандарти – не може един да си отива, друг не.
Второ, защото не мога да гласувам за освобождаването на лицето на българския парламентаризъм, съжалявам. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Буруджиева.
Други отрицателни вотове? Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване на Проекта за решение за прекратяване на пълномощията на Георги Христов Борисов.
Гласували 202 народни представители: за 201, против 1, въздържали се няма.
И този проект за решение е приет, а с това е изчерпана и първа точка от днешния дневния ред.
Уважаеми народни представители, преминаваме към Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта – общ законопроект на основата на приетите на първо гласуване два законопроекта с вносители Сергей Станишев и група народни представители, и Антон Кутев и група народни представители. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Процедура?
Заповядайте за процедура.
Ще помоля Комисията по труда и социалната политика да се готви за докладването.
Заповядайте, госпожо Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА (ГЕРБ): Господин Миков, мисля, че вчера не сме правили промени в дневния ред и сме гласували точка първа за днес да бъде Проект за решение във връзка с лятната ваканция на Народното събрание. (Реплики.)
Напротив, има такова нещо, то е точка девета в приетия от нас вчера дневен ред. (Реплики.)
Там в скобите пише – точка първа за петък, много Ви моля, колеги! (Шум и реплики.)
Така че, ако обичате, спазвайте приетия от нас дневен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми госпожо Хубенова, очевидно пак ще се занимаваме с дневния ред. Щом възразявате – имате основания, но вчера целия ден отиде в обсъждане на актуализацията на бюджета. Ако си спомняте, вчера отменихме Парламентарния контрол за днес, за да можем да приемем тази изключително напрегната програма.
Ако желаете и направите процедурно предложение преди второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, мисля, че няма да има възражения, ако приеме залата, да гласуваме въпроса за ваканцията на Народното събрание.
Има ли такова процедурно предложение? (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! След като се чуха думи за парламентаризъм – поне Правилникът на Народното събрание и приетият дневен ред за пленарната седмица, трябва да се спазват. Няма да обсъждаме сега как се отменят заседания на Народното събрание по телефона или по някакъв друг начин, няма да обсъждаме как се нарушава редът в тази пленарна зала, но моля Ви гласувайте поне дневния ред, който Вие като управляващи задавате, да се спазва по начина, по който е гласуван.
Вчера Народното събрание прие един дневен ред, а днес го променяте – странно защо?! – против волята на народните представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Госпожо Атанасова, извинявайте, да разбирам ли, че Вие настоявате да разглеждаме въпроса с лятната ваканция преди въпроса за Закона за насърчаване на заетостта? (Реплика от народния представител Десислава Атанасова.)
Да го подложа на гласуване и да приключим тази драма.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Господин Миков, не настоявам да има процедура за промени в дневния ред на Парламента, настоявам да се спазва Правилникът на Народното събрание, настоявам да се спазва редът в залата и да се спазва дневният ред, както Вие сте си го гласували вчера. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз.
Процедурата Ви беше по начина на водене. Благодаря Ви.
Има още желаещи за процедура. (Реплики.)
Госпожо Буруджиева, изчакайте, преди Вас поиска думата госпожа Манолова. (Реплики.)
Вие също ли сте за процедура? Да.
Госпожо Манолова, имате думата за процедура, включително и по начина на водене, ако имате нещо.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, предлагам да подложим на гласуване Вашето предложение да преминем към второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
Вчера наистина променихме седмичната програма. Отменихме парламентарния контрол, защото има изключително важни закони за българските граждани. Това е закон, който третира въпросите за борба с младежката безработица.
Очевидно Парламентарната група на ГЕРБ не се интересува от младежката безработица (викове от ГЕРБ: „Е-е-е!”), нито от мерките, които ще бъдат предприети в тази зала за ограничаване на безработицата сред младите хора. Очевидно те са дошли по една-единствена причина – да легитимират дългото си отсъствие от пленарната зала, да участват в гласуването на парламентарната ваканция и на пълно основание вече да се заемат със занятията си от последния месец, да си почиват по домовете или кой където намери за добре. Хора, които представляват отрицание на парламентаризма, които си позволиха да не идват на работа повече от 20 дни, да ни учат тук на това що е то Парламент, и що е то парламентаризъм, просто не го приемам.
Ще се наложи да почакате, да си нарушите комфорта в петъчния ден и ако искате да участвате в гласуването на ваканцията, да прекарате по изключение един ден в Българския парламент. А ако не Ви е срам, излезте и не участвайте...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви!
МАЯ МАНОЛОВА: ...в обсъждането на Закона за младежката безработица. Ако не Ви е срам. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Буруджиева – процедура.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Какъв е този дебат по процедурата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И аз не мога да разбера какъв е, ама наистина има.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА-ВАНИОТИС (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И аз не разбирам какъв е този дебат по процедурата. Ето програмата, която всички заедно сме гласували вчера. (Шум и реплики.) В нея първа точка е Законопроектът за изменение и допълнение – чета, ако обичате, да се изслушаме – на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. Втора точка е Прекратяване правомощията на народни представители. (Шум и реплики от ГЕРБ.) И аз задавам въпроса: защо Вие не поискахте първа точка за петък да дойде преди прекратяване правомощията на народни представители? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Защото сме тръгнали вече по гласувания дневен ред от вчера.
Моето предложение е следното. Ако приемем и гласуваме първа точка, както е записано в точка девета, да бъде гласуване за ваканция, аз искам да се отмени гласуването за прекратяване на пълномощията на народен представител, защото това не е първа точка за петък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не може да се отмени, вече е приключило.
Госпожо Цачева, заповядайте. (Шум и реплики.)
По начина на водене – заповядайте, госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата – отляво и отдясно.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз Ви моля да не допускате под формата на процедура да слушаме наставнически тиради не само от народен представител, но и от заместник-председател на Народното събрание. (Шум и реплики, викове: „Браво, браво!” от ГЕРБ.) Това е обидно и е недопустимо.
Да, има разминаване между начина, по който сме гласували във вчерашния ден програмата, но ситуацията е необичайна, няма да употребя израза „извънредна”. Това беше програма, която е предложена за цялата пленарна седмица. Много добре си спомняме, че в сряда Парламентът не заседава. Няма голяма драма, че ще има разместване на точките, както много пъти се е случвало. Това е нормална процедура.
Но трябва да бъде ясно. Ако гласуваме предложението на госпожа Манолова в момента, след като приключим с тази точка от дневния ред и от групата на ГЕРБ подкрепим предложенията по отношение на младежката безработица, госпожо Манолова, пак ще бъдем в същата процедура – коя ще бъде следващата точка?
Затова моля ръководството на Народното събрание да изчете какъв ще бъде дневният ред до края на настоящата пленарна седмица. Ясно е, че единственото, което имаме като прието решение, че няма да има парламентарен контрол.
Подредете точките, предложете ни да ги гласуваме, за да не си губим времето – повече от 35 минути безплодна работа днес. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Бисеров е шести народен представител, който се изказва по начина на водене досега.
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин председател, имаме дневен ред, имаме предложение на госпожа Манолова за промяна в него, предлагам да пристъпим към гласуване.
Ако имате търпение, ще си гласувате ваканцията. Ние знаем, че сте дошли тук, за да си гласувате ваканцията. Ще Ви дадем тази възможност – изчакайте, ще си имате ваканция, никой няма да Ви посегне на ваканцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми народни представители, след тези шест изказвания – процедури по начина на водене, ако може и аз да взема отношение. Ще ми позволите оттук.
Приета е седмична програма, по която се движим съвсем последователно. (Показва я.)
Точка 9, свързана с лятната ваканция, както и друг път се е случвало, в курсив е записано, че евентуално ще бъде т. 1 за петък. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) В парламентарната практика и друг път – моля за тишина, а ако има други желаещи по начина на водене, няма да попреча да се изкажат – се е случвало, в курсив, предвидени като идея да бъдат първа или втора точка за деня, да се променят.
Ако смятате, ще започнем да гласуваме отново седмичната програма. Но лично аз смятам, че когато гласувахме, и госпожа Буруджиева Ви го каза, т. 2 от седмичната програма – Прекратяване на пълномощията на народни представители, никой не възрази. Никой от всички тези, които сега се изказвате, че не е т. 1 за петък! Изведнъж на т. 3, когато става въпрос за младежката безработица, се появи идеята да отидем на т. 9. Има време и за нея. Аз Ви предлагам да се движим по приетата, гласувана програма. Има време и за т. 9, а мисля, че ще има време и за т. 10 и т. 11. Ще е добре, защото изгубихме един пленарен ден тази седмица. Досега щяхме да сме отхвърлили една-две точки.

Предлагам да продължим с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА.
Заповядайте, уважаема госпожо Нинова, да ни запознаете с доклада за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря.
Преди това, господин председател, моля, на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата госпожа Росица Янкова – заместник-министър на труда и социалната политика, и госпожа Елка Димитрова – директор на дирекция „Политика на пазара на труда“ в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Моля, режим на гласуване за допускане в пленарната зала на предложените от госпожа Корнелия Нинова заместник-министър и експерт.
Гласували 129 народни представители: за 127, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, квесторите да поканят гостите в залата.
Моля, преминете към доклада.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Доклад за второ гласуване относно Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 353-08-4, изготвен въз основа на законопроект № 354-01-30 от 26 юни 2013 г., внесен от Сергей Станишев и група народни представители, и законопроект № 354-01-33 от 28 юни 2013 г., внесен от Антон Кутев и група народни представители, приети на първо гласуване на 3 юли 2013 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли изказвания по наименованието на закона? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, има ли изказвания по § 1 на законопроекта? Няма.
Подлагам на гласуване § 1 на законопроекта.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли изказвания по § 2? Няма.
Моля, гласувайте § 2.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Предложението за § 2 е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, има ли изказвания по § 3? Не виждам.
Моля, гласувайте § 3 от законопроекта.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: По § 4 има предложение от народния представител Сергей Станишев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представители Георги Гьоков, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В Глава трета „Финансиране на активната политика по заетостта” се създава чл.16а:
„Чл. 16а. (1) Отпускането на средства за насърчаване на заетостта по реда на този закон се реализира под формата на схеми за минимална помощ, когато това е приложимо, при съобразяване с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към минималната помощ (OJ, L 379 от 28 декември 2006 г.) и с регламентите, които го изменят, допълват или заменят.
(2) Администратор на помощта по ал. 1 е Агенцията по заетостта.
(3) Условията и редът за отпускане на средствата по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Нинова.
Колеги, има ли изказвания по § 4 на законопроекта?
Господин Гьоков, желаете ли да се изкажете по Вашето предложение?
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Допълнението е просто една техническа подробност, защото не всичко, описано в закона като средства, попада под общата формулировка „минимална помощ”, „държавна помощ”. Стипендиите например не са в това число. Затова се налага добавката „когато това е приложимо”. Това е техническа добавка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли реплики към изказването на господин Гьоков? Няма.
Има ли желаещи за други изказвания? Няма.
Режим на гласуване за § 4 от законопроекта.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, има ли изказвания по § 5? Няма.
Подлагам на гласуване § 5 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли изказвания по § 6? Няма.
Режим на гласуване за § 6, подкрепен от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Предложението за § 6 е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: По § 7 има предложение от народния представител Сергей Станишев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. Създават се чл.36а и 36б:
„Чл. 36а. За всяко разкрито работно място, на което е наето на непълно работно време безработно лице до 29-годишна възраст с непрекъснато поддържана регистрация не по-малко от 12 месеца, насочено от поделението на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицето е било на работа, но за не повече от 12 месеца.
Чл. 36б. (1) За всяко разкрито работно място, на което е наето безработно лице до 29-годишна възраст, завършило средно или висше образование и без трудов стаж, насочено от поделението на Агенцията по заетостта за заемане на длъжност съобразно придобитата степен на образование или квалификация, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицето е било на работа, но за не по-малко от 6 и не повече от 18 месеца.
(2) Сумите по ал. 1 се предоставят в размер на 30 на сто за първите 6 месеца, 50 на сто за периода от седмия до дванадесетия месец включително, и 75 на сто за оставащия период.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли изказвания по § 7? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване редакция на § 7, предложена от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Предложението на комисията за § 7 е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, има ли изказвания? Няма желаещи.
Гласуваме § 8.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Изказвания по § 9? Има ли желаещи? Няма.
Подлагам на гласуване докладвания § 9.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението не е прието.
Заповядайте, госпожо Нинова, за процедура.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Предлагам процедурата за прегласуване и се обръщам към колегите от ГЕРБ – това не е тема, по която имаме политически различия и спорове. (Реплики от ГЕРБ.) Решаваме въпроса за 71 хиляди млади хора в България, на които създаваме облекчения да намерят първо работно място. Присъствието Ви тук, съответно на поведението Ви, не Ви прави чест, че по тази тема се опитвате да саботирате работата на Парламента. Благодаря.
Предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Режим на прегласуване.
Моля, гласувайте, колеги. Гласуваме § 9.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Предложението за § 9 е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: По § 10 има предложение от Сергей Станишев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. Член 56 се изменя така:
„Чл. 56. (1) Работодателите, както и институциите, осъществяващи обучение на възрастни или професионално ориентиране, не могат да получават средства по този закон, ако отговарят на някое от следните условия:
1. осъществяват дейност по първично производство на селскостопански продукти, посочени в Приложение I към Договора за функционирането на Европейския съюз;
2. осъществяват дейност по преработка и реализация на селскостопански продукти, посочени в Приложение I към Договора за функционирането на Европейския съюз;
3. осъществяват дейност в отрасъл „въгледобив” съгласно Регламент (ЕО) № 1407/2002 на Съвета от 23 юли 2002 г. относно държавните помощи за въгледобивната промишленост;
4. осъществяват дейност в отрасъл „рибарство и аквакултури” съгласно Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета от 17 декември 1999 г. относно общата организация на пазарите на рибни продукти и продукти от аквакултури;
5. имат изискуеми публични задължения;
6. имат задължения за неизпълнение на сключени договори по програми, мерки и обучения, както и по проекти по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”;
7. са предприятия в затруднение.
(2) Получаването на средства, представляващи минимална помощ, се преустановява, когато през периода на подпомагане за работодателите и институциите, осъществяващи обучение на възрастни или професионално ориентиране, възникне някое от условията по ал.1.
(3) Работодателят ползва насърчителните мерки по чл. 36, 43, 50, 51, чл. 52, ал. 1, чл. 53, 53а, 55, 55а, 55б и 55в, ако осигурява заетост на безработни лица, насочени от Агенцията по заетостта за допълнителен период, равен на периода на субсидиране.
(4) На всяко разкрито работно място по чл. 36, 36а, 43, 50, 51, чл. 52, ал. 1, чл. 53, 53а, 55, 55а, 55б, 55в и 55д може да се назначават последователно повече от едно безработни лица, насочени от Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(5) Разкриването на работни места по чл. 36, ал. 1, чл. 36а, 36б, чл. 43, 50, 51, 53, 53а, 55, 55а, 55б и 55в се субсидира, ако през последните три месеца работодателят не е освобождавал работници и служители, наети на работни места за същите длъжности, на които се наемат безработни лица.
(6) Работодател, който не е запазил работните места съгласно ал. 3, възстановява получените суми със законната лихва, с изключение на случаите, определени с правилника за прилагане на закона.
(7) Трудовите и осигурителните отношения на наетите безработни лица от работодател, получил преференции по реализацията на програми и мерки за насърчаване на заетостта, се уреждат при условията на българското трудово и осигурително законодателство. Лицата се наемат по трудово правоотношение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, има ли желаещи за изказване по докладвания § 10?
Налага ли се някакво уточнение от вносителите на предложението по този параграф? Не.
Подлагам на гласуване редакцията на § 10, която се подкрепя от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, има ли изказвания по § 11? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване текста на § 11.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли желаещи да се изкажат по § 12? Няма.
Подлагам на гласуване § 12.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Предложението за § 12 е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли изказвания по § 13?
Подлагам на гласуване § 13 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Предложението за § 13 е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: По § 14 – предложение на Сергей Станишев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14:
„§ 14. Създават се членове 72б, 72в и 72г:
„Чл. 72б. (1) Разрешението за работа по чл. 70 не се издава като отделен документ, а се съдържа в „Единното разрешение за пребиваване и работа”, издавано от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 24и от Закона за чужденците в Република България, за чужденци – граждани на трети държави, които:
1. кандидатстват за разрешение за пребиваване с цел работа;
2. по силата на Закона за чужденците в Република България и въведените в него изисквания на Европейския съюз притежават валидно разрешение за пребиваване на територията на Република България в съответствие с Регламент (ЕО) 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване на трети страни, за цели, различни от трудова заетост;
3. по силата на този закон и въведените в него изисквания на Европейския съюз притежават валидно разрешение за работа.
(2) Условията и редът за издаване, подновяване, отказ и отнемане на Единното разрешение за пребиваване и работа по ал. 1 се определят с Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България.
(3) Агенцията по заетостта дава писмено решение за упражняване на трудова заетост за издаване на Единно разрешение за пребиваване и работа от органите на Министерството на вътрешните работи.
(4) Условията и редът за даване, отказ или оттегляне на решението по ал. 3 се определят с наредбата по чл. 74, ал. 1.
(5) За даване и продължаване на решението по ал. 3 работодателят внася такса в размер на 400 лв.
Чл. 72в. (1) Упражняването на трудова заетост от работници – чужденци от трети държави, в Република България на основата на Единно разрешение за пребиваване и работа е в съответствие с българското трудово и осигурително законодателство и при условията на чл. 71, ал. 1, т. 1-3.
(2) Притежателят на Единно разрешение за пребиваване и работа има правото да бъде информиран за произтичащите от разрешението права.
Чл. 72г. (1) Притежателят на Единно разрешение за пребиваване и работа е равнопоставен на българските граждани по отношение на:
1. правата по чл. 74в, ал. 2, т. 1-8;
2. правата за ползване на данъчни облекчения при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(2) Условията по ал. 1 не възпрепятстват налагането на мерки за административна принуда по Глава пета от Закона за чужденците в Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, има ли изказвания по § 14? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 14.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Предложението на комисията за § 14 е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Предложение на Сергей Станишев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 14а, който става § 15, със следната редакция:
„§ 15. Член 74а се изменя така:
„Чл. 74а. (1) При наемане на работа на чужденци за целите на висококвалифицираната заетост не се издава разрешението по чл. 70, което се съдържа в Единното разрешение за пребиваване и работа тип „синя карта на Европейския съюз”, издавано от Министерството на вътрешните работи съгласно Глава трета „б” на Закона за чужденците в Република България.
(2) Условията и редът за издаване, подновяване, отказ и отнемане на синята карта на Европейския съюз се определят с Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли изказвания по § 15? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 15, предложена и подкрепена от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Предложението за § 15 е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, имате ли изказвания по § 15, който става § 16? Няма желаещи.
Моля, режим на гласуване за § 15, който става § 16.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Параграф 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: По § 16 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли изказвания по докладвания параграф, който става § 17? Няма.
Подлагам на гласуване § 16, който става § 17.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Предложеният параграф е приет.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: По § 17 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли изказвания по докладвания параграф? Няма.
Подлагам на гласуване § 17, който става § 18.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Предложенията параграф е приет.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: По § 18 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли изказвания по докладвания параграф? Няма.
Подлагам на гласуване § 18, който става § 19.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: По § 19 има предложение на Сергей Станишев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 19, който става § 20, със следната редакция:
„§ 20. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) създава се т.14а:
„14а. „Работник-чужденец от трета държава” е гражданин на трета държава, на когото му е разрешено да пребивава и работи на територията на Република България като наето от местен работодател лице.”;
б) създават се т. 36а и 36б:
„36а. „Единно разрешение за пребиваване и работа” е документът, определен в § 1, т. 1д от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България, издаден на работник-чужденец от трета държава при спазването на единната процедура за кандидатстване.
36б. „Единна процедура за кандидатстване” е процедурата, определена в § 1, т. 1е от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.”;
в) създава се т. 42:
„42. „Предприятие в затруднение” е предприятие по смисъла на § 1, т. 30 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане.”
2. В § 1б думите „72а” се заменят със „72а-72г.”
3. В § 1в се създава т. 3:
„3. Директива 2011/98/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава-членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка (OB, L 343/1 от 23 декември 2011 г.).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли изказвания по докладвания § 19, който става § 20? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 20.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Предложената редакция на § 20 е приета.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
С това наименованието „Заключителни разпоредби” е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: По § 20 има предложение на Сергей Станишев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 20, който става § 21 със следната редакция:
„§ 21. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 и 82 от 2006 г., бр. 11, 29, 52, 63 и 109 от 2007 г., бр. 13, 26, 28 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 36, 74, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 73 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 21 и 44 от 2012 г. и бр. 16, 23 и 52 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се чл. 24и:
„Чл. 24и. (1) Разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа” могат да получат чужденци, които отговарят на условията за получаване на разрешение за работа по смисъла на Закона за насърчаване на заетостта, и които притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за пребиваване на друго основание в съответствие с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни.
(2) Разрешението за пребиваване и работа тип „единно разрешение за пребиваване и работа” се издава след решение на органите на Министерството на труда и социалната политика за срок една година, като се подновява при наличие на основания за преиздаването му. В случай че срокът на трудовия договор е по-малък от една година, разрешението се издава за срока на продължителността на договора.
(3) Разрешението по ал. 1 се издава при прилагане на единна процедура за кандидатстване и по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(4) На притежателя на единното разрешение, се издава разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, като в полето „тип разрешение” се отбелязва „единно разрешение за пребиваване и работа”.”
2. В чл. 25, ал. 1, т. 5 се изменя така:
„5. които са пребивавали законно и без прекъсване на територията на Република България в рамките на последните 5 години преди подаване на заявлението за постоянно пребиваване и за този период не са отсъствали повече от 30 месеца, като в случаите по чл. 24в се отчита само половината от времето на пребиваване;”.
3. В чл. 26, ал. 2 след думите „24е” се добавя „24з, 24и”.
4. В чл. 33, ал. 3 след думите „съгласно ал. 2” се добавя „или единно разрешение за пребиваване и работа по чл. 24и”.
5. В чл. 33к :
а) в ал. 2, изречение първо думите „след разрешение от” се заменят със „след решение на”;
б) в ал.4 след думите „се издава” се добавя „при прилагане на единна процедура за кандидатстване и”;
в) създава се ал. 5:
„(5) На притежателя на синя карта на ЕС, се издава разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, като в полето „тип разрешение” се отбелязва „синя карта на ЕС”.
6. В чл. 39а, ал. 1, т. 4 след думата „влизане” се добавя „и пребиваване”.
7. В чл. 40, ал. 1, т. 1 след думите „24е” се добавя „24з, 24и”.
8. В чл. 42, ал. 2 след думата „влизане” се добавя „и пребиваване”.
9. В чл. 42з:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз се налага, когато:
1. са налице основанията по чл. 10, ал. 1;
2. не е предоставен срок за доброволно напускане при условията на чл. 39б, ал. 4;
3. чужденецът не изпълни задължението за връщане.”;
б) в ал. 3 навсякъде след думата „влизане” се добавя „и пребиваване”.
10. В чл. 44 :
а) в ал. 4, т. 2 след думата „влизане” се добавя „и пребиваване”;
б) алинея 8 се изменя така:
„(8) Настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. За наличието на основанията за принудително настаняване в специален дом се извършват ежемесечни служебни проверки от компетентните органи по ал. 1 съвместно с директора на дирекция „Миграция”. По изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за принудителното отвеждане или експулсиране, срокът на настаняването може да бъде продължен допълнително до 12 месеца. Когато с оглед на конкретните обстоятелства по случая се установи, че вече не съществува разумна възможност по правни или технически причини за принудителното извеждане на чужденеца, лицето се освобождава незабавно.”
11. В чл. 46, ал. 2, т. 2 след думата „влизане” се добавя „и пребиваване”.
12. В Допълнителните разпоредби в § 1се създават т. 1д и 1е:
„1д. „Единно разрешение за пребиваване и работа” е документ с обозначение „единно разрешение за пребиваване и работа”, с което едновременно се разрешава пребиваване и работа на територията на Република България на чужденци от трети държави.
1е. „Единна процедура за кандидатстване” – е процедурата, при която след подадено от работодател единно заявление за разрешаване на пребиваване и работа на гражданин на трета държава се взема решение по това заявление.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Нинова.
Има ли изказвания по докладвания § 21? Няма.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване § 21 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 111, против 1, въздържал се 1.
Предложението за § 21 е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Предложение от Сергей Станишев и група народни представители.
Предложение от Корнелия Нинова, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението за създаване на § 20а, който става § 22 със следната редакция:
„§ 22. Със Закона за чужденците в Република България се въвеждат изискванията на Директива 2011/98/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка (OB, L 343/1 от 23 декември 2011 г.) и Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост (OB, L 155/17 от 18 юни 2009 г).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли изказвания по § 22 в редакция на комисията?
Госпожо Нинова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Уважаеми колеги, ползвам формалния повод, че по този текст съм направила предложение и може би ще направя изказване, нетипично за изказване от тук, от трибуната.
Като председател на Комисията по труда и социалната политика, тъй като сме в края на закона, искам да благодаря на екипите на три министерства – Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите и Министерството на вътрешните работи!
Да благодаря на всички експерти, които ни помогнаха бързо, компетентно и аргументирано да приемем този закон, който, имали сме повод да кажем, ще помогне на 71 хиляди младежи да си намерят първо работно място!
Благодаря на колегите депутати, на работодателите и синдикатите, които помогнаха да приемем тези текстове! Уважаеми колеги, правя го неслучайно, включително и на тези от Вас от ГЕРБ, които намират, че е по-важно да гласуваме тези текстове, отколкото лятната ни ваканция. Правя го неслучайно, защото в момент на конфронтация, в момент, когато липсва диалог, намерихме една тема – депутати, изпълнителна власт, работодатели, синдикати и неправителствени организации, които се включиха в работата на комисията, включително на извънредни заседания – която може да ни обедини и с която всички заедно можем да направим нещо добро за младите хора на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Реплики?
Заявки за други изказвания?
След този призив за консенсус, моля да гласуваме редакцията на § 22.
Гласували 113 народни представители: за 111, против 1, въздържал се 1.
Предложението за редакция на § 22 е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 21, който става § 23, подкрепен от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 110, против 1, въздържали се няма.
Предложението за § 23 е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли изказвания по § 22, който става § 24? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 24.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: По § 23 има предложение от Сергей Станишев и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 23, който става § 25, и предлага следната редакция:
„§ 25. (1) Параграфи 14, 20 и 21, точки 1, 3, 4 и 7 и § 22 влизат в сила от 24 декември 2013 г.
(2) Параграф 21, т. 6, 8, т. 9, буква „б”, т. 10, буква „а” и т. 11 влизат в сила от датата на влизането в сила на решението на Съвета на Европейския съюз за пълното прилагане от Република България на Шенгенското законодателство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли изказвания по последния § 25?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, това е по-скоро едно техническо допълване на параграфа, тъй като е пропусната една от разпоредбите, които трябва да влязат в сила от 24 декември. В тази връзка правя следното предложение:
„В § 25 ал. 1 се изменя така:
„§ 25. (1) Параграфи 14, 20, точки 2 и 3, § 21, точки 1, 3, 4 и 7, § 22 и § 23 влизат в сила от 24 декември.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли реплики към изказването на господин Гьоков?
Има ли възражения по предложената редакция? Не виждам.
Ще подложа на гласуване предложената редакция за ал. 1 на § 25, така както беше направена от господин Гьоков, а именно текстът на ал. 1 да бъде:
„Параграфи 14, 20, точки 2 и 3, § 21, точки 1, 3, 4 и 7, § 22 и § 23 влизат в сила от 24 декември 2013 г.”
Подлагам на гласуване първо предложението за редакция, което току-що прочетох.
Гласували 109 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 5.
Предложената редакция е приета.
Сега ще подложа на гласуване целия § 25.
Колеги, моля гласувайте текста на § 25 с вече гласуваната редакция на ал. 1
Гласували 106 народни представители: за 104, против 1, въздържал се 1.
С това последният § 25 от Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта е приет.
Благодаря Ви, госпожо Нинова. (Ръкопляскания.)
Преди да преминем към следващата точка от седмичната програма, ще направя няколко съобщения, които, поради емоциите в началото на пленарното заседание, не бяха направени от председателя.
На основание чл. 82, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съобщавам на народните представители, че на 25 юли 2013 г. е постъпил Указ № 153 на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 11 юли 2013 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства се връща за ново обсъждане.
Възложено е на водещата комисия – Комисията по правни въпроси, да докладва пред народните представители Указа на президента и мотивите към него.
Следващото съобщение е от отдел „Пленарни заседания”:
В изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България министър-председателят уведомява Народното събрание, че с Решение № 428 на Министерския съвет от 2013 г. е разрешено изпращането на един военнослужещ от въоръжените сили на Република България, назначен на международна длъжност в Щаба на Корпуса за бързо развръщане на НАТО в Истанбул – Турция, за участие в операцията на международните сили за поддържане на сигурността в Кабул – Афганистан, за времето от 1 януари до 30 юни 2014 г.
В изпълнение на разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за решението на Министерския съвет е уведомен и президентът на република България.
Приложени са Решението на Министерския съвет и уведомлението на министър-председателя Пламен Орешарски до Народното събрание.

Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка от седмичната програма, а именно:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ.
Това е точка четвърта от седмичната програма, която следваме в днешното пленарно заседание.
Постъпили са доклади от няколко комисии.
Давам думата на председателя на Комисията по регионална политика и местно самоуправление господин Михалевски да ни запознае с Доклада на комисията относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите.
ДОКЛАДЧИК ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Уважаема госпожо председател, първо искам да направя процедурно предложение – да допуснем в залата заместник-министъра на регионалното развитие Добромир Симидчиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли възражения относно процедурното предложение за допускане в залата? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Михалевски.
Гласували 94 народни представители: за 91, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете господин Симитчиев в пленарната зала.
Заповядайте, господин Михалевски.
ДОКЛАДЧИК ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 354-01-41, внесен от Димчо Михалевски, Джевдет Чакъров и Страхил Ангелов
На извънредно заседание, проведено на 18 юли 2013 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите.
В заседанието взеха участие господин Добромир Симидчиев – заместник-министър на регионалното развитие и госпожа Ралица Стефанова – главен юристконсулт в дирекция „Правна“ към Министерството на регионалното развитие.
Предложеното изменение и допълнение на Закона за водите се налага с оглед въвеждане на законодателни промени, необходими с цел прецизиране на някои от въведените със Закона за изменение и допълнение на Закона за водите от 2009 г. разпоредби, касаещи процеса по отписване от баланса на търговските дружества – ВиК оператори, на имущество и активи – публична държавна и/или публична общинска собственост и предоставянето им по реда на Закона за водите или по реда на Закона за концесиите за стопанисване, поддържане и експлоатация. Необходимостта от предлаганите промени произтича от липсата на практическо приложение на параграф 29 от Закона за изменение и допълнение на Закона за водите, затрудняващо процеса на предоставянето на правото на управление на ВиК инфраструктурни активи от държавата и общините на Асоциациите по ВиК.
Със законопроекта се предвижда управителните органи на търговските дружества – ВиК оператори с държавно и/или общинско участие в срок от 2 месеца от влизане на закона в сила да изготвят и изпратят на министъра на регионалното развитие списъци на ВиК системите и съоръженията по чл. 13, 15 и 19, намиращи се в съответната обособена територия, които са включени в техните активи. В същия срок областните управители и кметовете на общините следва да изготвят и изпратят на министъра на регионалното развитие списъците на ВиК системите и съоръженията, намиращи се в обособената територия, които не са активи на дружествата.
Предвижда се след изготвяне на окончателните протоколи за разпределение на собствеността на активите, министърът на регионалното развитие и общините, упражняващи правата на собственост в едноличните търговски дружества с държавно или общинско участие да предприемат необходимите действия за отписване стойността на активите от баланса на дружеството. Отписването на активите от баланса на дружеството следва да е за сметка на собствения капитал, с изключение на регистрирания основен капитал, както и за сметка на правителствени дарения, когато съответните активи са получени чрез дарение и това не влияе на данъчния им финансов резултат.
С оглед ускоряване процеса по преминаване в управление на ВиК активите се предвижда същите да преминат в управление на Асоциацията по ВиК от датата на съгласуване на протоколите за разпределението им, а в случаите на новоизградени такива - след уведомяването на Асоциацията по ВиК от страна възложителя и предоставянето на съответната строителна документация.
В хода на дискусията изказалите се членове на комисията, както и представителите на Министерството на регионалното развитие подкрепиха предложените промени, като обърнаха внимание, че с тяхното приемане ще се даде възможност за ускоряване и улесняване на стартираната реформа във ВиК сектора. Същевременно бяха направени бележки от правно-технически и редакционен характер.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 10 гласа - “за”, без “против” и – “въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 354-01-41, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Има ли представител на Комисията по околната среда и водите да представи доклада на комисията?
Господин Курумбашев, Вие ще сторите това.
Има думата народният представител господин Курумбашев да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да представя на Вашето внимание доклада на Комисията по околната среда и водите относно разглеждания законопроект.
„На свое редовно заседание, проведено на 18 юли 2013 г., Комисията по околната среда и водите, под ръководството на господин Джевдет Чакъров – заместник-председател на Комисията, разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 354-01-41, внесен от Димчо Димитров Михалевски, Джевдет Чакъров и Страхил Чавдаров Ангелов на 17 юли 2013 г. и разпределен на Комисията по регионална политика и местно самоуправление като водеща.
От Министерството на околната среда и водите присъства госпожа Искра Михайлова – министър, от Министерството на регионалното развитие – господин Добромир Симидчиев, заместник-министър, както и представители на неправителствени организации и научни среди.
Заседанието беше открито от председателстващия господин Чакъров, който представи гостите и обяви дневния ред, който се прие от членовете на комисията.
От името на вносителя законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от народния представител Страхил Ангелов.
Предлаганото изменение и допълнение на Закона за водите според вносителите се налага с оглед въвеждане на законодателни промени, необходими за прецизиране на някои от въведените със Закона за изменение и допълнение на Закона за водите от 2009 г. разпоредби, касаещи процеса по отписване от баланса на търговските дружества – ВиК оператори, на имущество и активи – публична държавна и/или публична общинска собственост и предоставянето им по реда на Закона за водите или по реда на Закона за концесиите за стопанисване, поддържане и експлоатация. Необходимостта от така предложените промени произтича от липсата на практическо приложение на параграф 29 от ЗИД на Закона за водите, затрудняващо процеса по предоставянето на правото на управление на ВиК инфраструктурни активи от държавата и общините на Асоциациите по ВиК.
Със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите се предвижда управителните органи на търговските дружества – ВиК оператори с държавно и/или общинско участие в срок от 2 месеца от влизане на закона в сила да изготвят и изпратят на министъра на регионалното развитие списъци на ВиК системите и съоръженията по чл. 13, 15 и 19, намиращи се в обособената територия, които не са включени като активи на дружествата. В същия срок областните управители и кметовете на общините следва да изготвят и изпратят на министъра на регионалното развитие списъци на ВиК системите и съоръженията по чл. 13, 15 и 19, намиращи се в обособената територия, които са активи на дружествата.
Предвижда се още след изготвяне на окончателните протоколи за разпределение на собствеността на активите, министърът на регионалното развитие и общините, упражняващи правата на собственост в еднолични търговски дружества с държавно или общинско участие, да предприемат необходимите действия за отписване стойността на активите от баланса на дружествата. Отписването на активите от баланса на дружествата следва да е за сметка на собствения капитал, с изключение на регистрирания основен капитал, както и за сметка на правителствени дарения, когато съответните активи са получени чрез дарение и това не влияе на данъчния им финансов резултат.
С оглед ускоряване на процеса по преминаване в управление на ВиК активите се предвижда същите да преминат в управление на Асоциацията по ВиК от датата на съгласуване на протоколите за разпределението им, а в случаите на новоизградени такива - след уведомяването на Асоциацията по ВиК от страна възложителя и предоставянето на съответната строителна документация.
Народният представител Джевдет Чакъров коментира, че това е действие, което е трябвало да се направи още преди няколко години.
След откриването на дебата от председателя на комисията, отношение взеха: министър Искра Михайлова, която изрази категоричната подкрепа на МОСВ на предложения законопроект, посочвайки две основни причини: извършваните корекции от страна на Европейската комисия по отношение на големите водни проекти, където трябва да покажем ясна воля за регулиране на взаимоотношенията във ВиК сектора и успешното подготвяне на следващия планов период, който започва от 2014 г. Отношение взе също заместник-министър Симидчиев, който също изрази подкрепа на предложения законопроект, посочвайки, че с това се отстраняват някои пропуски в съществуващия закон и не се променят неговите рамки и философия.
Господин Чакъров отправи покана за други становища и предложения по законопроекта, след което прекрати дискусията и обяви процедура по гласуване.
След проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 9 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” единодушно подкрепи законопроекта и изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 354-01-41, внесен от Димчо Михалевски, Джевдет Чакъров и Страхил Ангелов на 17 юли 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Курумбашев.
От вносителите кой ще вземе отношение да представи законопроекта?
Има думата народният представител Димчо Михалевски от името на вносителите.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, колеги! Това е изменение в закона, което не прави никакви съществени изменения в приетия преди повече от четири години Закон за изменение на Закона за водите, когато беше положена основата на реформата във ВиК сектора.
Причините, поради които трябва да извършим тази реформа, за която аз мисля, че има достатъчен обществен консенсус и в българските общини, и в различните политически партии, представени в Парламента, и извън Парламента надявам се, са свързани с това, че трябва да въведем нов модел на управление на активите, които едновременно да отчитат нарастващия размер на инвестициите било по линия на европейските фондове или по линия на национално финансиране, но и да държим изключително сметка за ефектите от изграждането и въвеждането в експлоатация на тези активи. Имам предвид да държим сметка за натиска върху увеличаване цената на услугата – нещо, което за съжаление, очевидно като държава не се справихме в сферата на електроснабдяването.
Във връзка с това предлаганите изменения, пак подчертавам, не въвеждат никаква промяна, а просто определят изключително стегнати срокове, в които Министерството на регионалното развитие заедно с българските общини, българските областни управители, създадените асоциации по водоснабдяване и канализация трябва да извършат окончателния опис на съществуващите активи в капитала на държавните и държавно-общинските оператори и в общинските оператори, разбира се, да си направят актуализация на списъците на изградените през 1998 г. активи на ВиК съоръженията и системите, които са били финансирани от националния бюджет, от общинските бюджети и от различните предприсъединителни програми, Оперативна програма „Околна среда”, за да може, извършвайки тази реформа, и по същество, изваждайки основните активи от корпоративна собственост на операторите, да могат те да придобият публичен характер – публична общинска собственост и публична държавна собственост.
Това е важна реформа, която като послание към обществото само ще припомня, означава, че системата няма да бъде приватизирана. От тук нататък обаче изключително тежка отговорност ляга върху плещите на държавните представители в асоциациите по ВиК, които ще прилага държавната политика и, на българските кметове да могат да определят правилно приоритетите, последователността в изпълнението на различните проекти в инвестиционните програми на съответния ВиК-оператор, за да може едновременно да се постига ефектът на модернизация и ефектът на поносимост на цената на услугата, която предоставят ВиК операторите.
Искам да обърна внимание, че една от спешните причини, поради която се налага в момента и в ускорен порядък да приемаме това изменение на закона, е свързана с това, че в момента практически при изпълнение на проекти по Оперативна програма „Околна среда” не сме в състояние да ползваме европейски средства за финансиране на данък добавена стойност по тези проекти. По тази причина ускореното извършване на прехвърлянето на собствеността и стартирането на този процес ще даде възможност на българските общини да ползват данъчен кредит, което ще облекчи изпълнението на проектите и по този начин дефакто ще премахнем една от пречките.
Втората причина, по-средносрочна, така да кажем, но също важна, е, че в предварителните условия при договореността между Европейската комисия и България по окончателното оформяне на Споразумението за партньорство за следващия планов период 2014-2020 г. – едно от предварителните условия, е извършването именно на тази реформа в сектор „Водоснабдяване и канализация”, която да гарантира публичния характер на собствеността и управлението на процесите по модернизация и поносимост на цените.
В този смисъл имаме няколко разнопосочни положителни ефекти, но трябва, разбира се, много внимателно да прецизираме между първо и второ четене текстовете, които да гарантират наличието на бързо, качествено и точно описание на активите, да може да са наясно българските общини и българската държава как и с кои активи оперираме и как това ще подейства на последващия процес на модернизация и поносимост на цените и да може, разбира се, целият този процес да стане в достатъчно стегнат период.
Искам само да Ви информирам, че междувременно се водят разговори в Министерството на регионалното развитие с Министерството на финансите, по които да се дефинират допълнително текстове между първо и второ четене, които да дадат точно и ясно прехвърлянето на правото на управление – не на собственост, а правото на управление на тази собственост от общините към асоциациите и от там към действащите оператори, за да може точно веригата на данъка добавена стойност да не бъде прекъсната и да могат общините да придобият правото на този данъчен кредит и, разбира се, да сме сигурни, че българските общини ще окажат необходимото съдействие на българската държава, за да може заедно – в това съм убеден – днес има и Управителен съвет на Националното сдружение на общините в Република България, където ще бъде разгледан този въпрос, там, на тази среща, днес е и министърът на регионалното развитие, за да можем в крайна сметка всички обединени бързо да извършим тази необходима реформа. Завършвам, господин председател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаеми господин Михалевски.
Докладите са представени, законопроектът е представен.
Откривам разискванията.
Има думата госпожа Лиляна Павлова за изказване.
Заповядайте, уважаема госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорен факт е, че Законът за водите и неговите допълнения и изменения, които се предлагат на днешното внимание, са много важна тема.
За съжаление у мен буди недоумение защо, след като в продължение на една година в предишното Народно събрание ние разглеждахме, дебатирахме и приехме дори на второ четене във всички комисии Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, който изключително, бих казала, по един добър начин адресираше всички проблеми, които са така важни и са част от мотивите, които господин Михалевски току-що изнесе, за това България да подобри и усъвършенства системата за управление на Водния сектор, да се реши проблемът с възстановяването и невъзстановяването на ДДС на всички проекти, които финансираме с Европейския съюз и инвестиции във Водния сектор и, най-важното – изключително сериозното условие, поставено към България, като част от условностите, и то от предварителните условности на Европейската комисия за получаване на средства по линия на европейските фондове от 2014 г., а именно извършване на реформа във ВиК-сектора и в сектора за управление на водите.
Предложеният законопроект, който виждаме днес представен на нашето внимание, категорично не адресира нито една от тези теми. Това е нашето изключително голямо притеснение, защото законопроектът, който визирам, който беше разгледан, но, за съжаление, времето на предишното Народно събрание не стигна, за да го одобри, включваше 67 параграфа. В тях, от една страна, разглеждахме темата с цялостна реформа на управлението на водния сектор – реформа, отлагана повече от 20 години. Липсата на тази реформа доведе до това в ХХІ век 20 области да бъдат на режим на водата. В този законопроект именно в тази посока беше предложена пълна оптимизация на управлението на ресурсите и управлението на активите на ВиК-дружествата. Тази част в законопроекта липсва – в това, което имаме днес представено като документ.
Във втората част на този законопроект, който беше разгледан, но не е включено в днешните точки за разглеждане, това са ясните правила за управление на водната инфраструктура и цялостното управление на активите.
Друга много важна точка, която отново не влиза днес в законопроекта, който предлагате, е създаването и поддържането на единен регистър на целия воден сектор – регистър, който липсва и никой не знае кой, каква собственост има и къде се намира.
На четвърто място, ние все пак не адресираме по никакъв начин проблема и темата с микроязовирите, след всичко това, което се случи в Бисер. В този законопроект не виждаме актуалната тема за подобряване качеството на управление и контрол на язовирите в страната, особено на микроязовирите, които продължават да бъдат безстопанствени и не управлявани от никого.
Именно затова категорично апелирам и считам този законопроект в този си вид да бъде оттеглен, а да предложим и да се обединим около изключително важната тема и вече разгледан и приет с абсолютното, бих казала, почти сто процента пълно съгласие на всички народни представители от предишното Народно събрание на пълен законопроект, който реално да адресира темата и за реформа на Водния сектор, и за подобряване управлението на активите, и за управлението на ситуацията с язовирите в страната, за да можем да адресираме и това, което се наричат условности за усвояването на европейските фондове.
По отношение на темата ДДС, с която Вие всъщност мотивирате частичното изменение, ако трябва да цитирам Ваш израз – никакви съществени изменения не правите с този законопроект. Ето това е големият проблем, господин Михалевски, и Вие го знаете, че не правим никакви съществени изменения. А този закон има нужда от съществени изменения, ако искаме да решим проблема с инфраструктурата, с течовете, със загубите на вода, с по-доброто управление – всичко това, което е необходимо да направим заедно, и Вие го знаете много добре.
Затова предлагам да се обединим и заедно да направим един законопроект, който да е в полза на гражданите. В крайна сметка това е водата и достъпа до питейна вода е тема, която е регламентирана и в Конституцията на България. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря и аз, уважаема госпожо Павлова.
Има дадени заявки за изказвания. (Реплика от народния представител Димчо Михалевски.)
Реплика? Да, ще довършим процедурата.
Освен госпожа Павлова и господин Чакъров е заявил, а също и госпожа Ивелина Василева, нали, също заявихте?
За реплика има думата господин Михалевски.
Има ли други желаещи за реплики? (Шум и реплики.)
Страхил Ангелов, добре.
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо Павлова, аз казах, че не правим никакви съществени изменения в закона, който беше приет 2009-та, но най-същественото е, че трябва да приложим онова, което беше разписано в закона 2009-та. Всъщност той по същество представлява реформата от трансформация на собствеността от корпоративна, в търговските дружества, в публично-държавна и публично-общинска – това е същината на реформата. Но ние правим нещо много важно – ускорявайки, започвайки този процес, който за съжаление не се случи последните четири години, даваме възможност на общините да ползват данъчен кредит. Това е много съществена част.
По отношение на Вашата забележка, че другият закон е много по-всеобхватен – да, така е, но там има два спорни момента. Затова преценихме, че ако сега вкараме закона във вида, в който е, макар че лично аз имам някои съображения по това в момента да тръгнем да окрупняваме ВиК-операторите и по същество да ликвидираме двадесет и няколко общински ВиК-та, което в момента ще изправи срещу нас интересите на общините, а те са ни жизнено важни като партньор, за да можем да реализираме тази реформа – няма съмнение, и Вие не се колебаете по въпроса, че без тях не можем да извършим реформата и никога не сме си представяли. Ние правим точно реформата, за да привлечем българските общини на страната на държавата във формирането и прилагането на политиката, затова не сме ги вкарали. Нищо не пречи следващата сесия да се обсъжда този въпрос.
Второ, по отношение на микроязовирите и язовирите. Там също има доста спорен въпрос, както беше решен въпросът да се прехвърли контролът на една дирекция, която никога не се е занимавала с язовири в Министерството на икономиката – дирекция „Технически надзор”, така че този въпрос също.
Нищо не пречи между първо и второ четене текстовете, които са свързани с регистъра, да бъдат вкарани, така че никакъв проблем не е, с още едно-две малки изменения. Но според мен сега трябва да стартираме процеса – той е същественият, той е генезисът, а от там нататък допълнителните изменения. Защо да не помислим за един изцяло нов Закон за водоснабдяване и канализация и там да решим всички тези проблеми?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михалевски.
Има думата за реплика господин Страхил Ангелов.
Заповядайте, господин Ангелов.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Госпожо Павлова, лично аз имам готовност да чуя Вашите аргументи и мисля, че между първо и второ четене, когато прецените, заповядайте на комисия, можем да обсъдим това, което Вие предлагате и да се съобразим с Вашите предложения, тъй като този закон е за водите в Република България – той не е на ГЕРБ, на БСП или на някой друг.
По отношение на данък добавена стойност. Проблемът възникна скоро или поне скоро видя бял свят. Към днешна дата има четири големи проекта, които са в оценка в Европейската комисия. Ако не направим промените, този данъчен кредит не може да бъде възстановен или, иначе казано, той не може повече да бъде допустим разход по Оперативна програма „Околна среда”. Става дума за доста сериозна сума. Госпожа Василева стои до Вас, тя много добре знае тези проблеми.
Лично аз Ви призовавам да подкрепите закона на първо четене. Заповядайте в съответните комисии, за да обсъдим това, което предлагате. Ако то е логично, да се съобразим с него и може би в рамките на второто гласуване, което предстои, да добавим това, което предлагате като конкретни текстове. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря и аз, господин Ангелов.
Госпожа Павлова – за дуплика, заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Михалевски, уважаеми господин Ангелов! Тук въпросът е принципен: ние искаме да работим на парче или искаме да говорим за цялостна реформа, около която очевидно се обединяваме, че имаме нужда? Водите са на всички – да, законът е за всички и е на всички, и на нас ни трябва да се обединим около това да се направи една разумна, последователна, качествена реформа, която, както вече казах, е отлагана 20 години. Да я правим на парче между първо и второ четене, да я претупаме, смятам, че е некоректно.
Още повече аз не виждам тук волята на министъра, който трябва да е отговорен и да води политиката в този сектор. Къде е министерството? Къде е волята на Министерския съвет, който трябва да е вносител на този законопроект за една цялостна реформа? Защо инвестираме милиони евро в това Световната банка да разработва стратегия за ВиК-сектора, която е готова и повече от шест седмици стои без движение? Защо инвестираме толкова средства в консултанти, които да ни подкрепят и подпомагат? В крайна сметка имаме министър, който трябва да провежда една политика. Къде е волята на министъра, къде е визията на този министър?!
Отговорът е много прост: няма воля и няма визия, защото няма министерство, защото разбихте Министерството на регионалното развитие, изкуствено го разделихте на две министерства. Две министерства, които не функционират, в пълен ступор от два месеца – администрацията не работи, нищо не се случва, няма управление на ресора и на сектора. Случват се безпринципни уволнения на ръководители на ВиК-дружествата. Никой не попита ВиК-асоциацията какво мисли, не виждаме официалното становище на министъра на регионалното развитие, който трябва да провежда именно политиката във ВиК-сектора. Радвам се, че е била министъра на околната среда – да, тя е ангажирана в този процес и е била лично. А МРРБ къде е? Къде е МРР – то няма функции, няма отговорности, няма статут, то не съществува в пространството, защото това е една голяма грешка, която трябва да бъде призната и трябва много бързо да бъде преустановена.
Трябва да се прекрати това изкуствено разделяне на министерствата, което е необосновано, нерегламентирано, което блокира целия инвестиционен и строителен процес в страната и всичко това довежда само до едно: милиони загуби за строителите, за инвеститорите поради липса на министерство, което да работи и да издава разрешения за строеж, както и да управлява ВиК-сектора. Така няма да се получи.
Затова предлагам: не между първо и второ четене – на парче да правим някакви промени, а да се обединим около това да има цялостна визия, стратегия и реформа за развитие. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Павлова.
Хубаво е да се обединявате, но към Вас и към господин Ангелов, трябва да кажа, че предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват – да се има предвид по принцип.
Прекратяваме дотук за почивка.
След почивката са заявили желание за изказване господин Чакъров и госпожа Ивелина Василева. Благодаря.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми народни представители, моля да заемете местата си.
Продължаваме разискванията си по Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите.
Само да Ви припомня. Бяха представени двата доклада на комисиите, след тях представител на вносителя ни запозна със законопроекта. Започнаха изказванията. Изказа се госпожа Лиляна Павлова. Сега предстои заявено изказване от народния представител Джевдет Чакъров.
Уважаеми господин Чакъров, заповядайте, имате думата за изказване.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няма как да не подкрепя цялостния подход, който госпожа Павлова предложи тук за реформа във ВиК сектора. Този подход безспорно е необходим.
Както коректно беше представена позицията ни от страна на господин Михалевски, промените в законодателството в този сектор стартираха още през 2009 г. Тогава уточнихме позициите. Целта беше да се работи ефективно във водния сектор и средствата за него да се усвояват най-ефективно, да се постигат целите, които са повече от потребни. Реформата в сектора е необходима. Потребностите са огромни. Състоянието на ВиК сектора е познато на всички ни.
Днес тук разглеждаме и обсъждаме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите с цел спасяване на проектите за водна инфраструктура със средства от европейските фондове. Това са промени, които сега приемаме извънредно – подчертавам, като пожарна команда, за да не се провалят напълно проектите за водна инфраструктура и страната ни да загуби милиони евро. „Милиони евро” е меко казано, десетки и стотици милиони евро от Европейския съюз, какъвто в момента е рискът, ако трябва да посочим, след близо четиригодишното управление на ВиК сектора от страна на политическа партия ГЕРБ. Най-вече – бих искал да подчертая – след некомпетентното управление на Оперативна програма „Околна среда”.
Рискуваме освен това подготовката за новия програмен период във ВиК сектора, както и реализацията в следващия програмен период на фона на огромните потребности в този сектор.
За съжаление, заварваме реформата във ВиК сектора там, където я оставихме през 2009 г. Наистина имаше идеи – такива, каквито представи госпожа Павлова, а имаше и всички възможности това да се случи. Не знам изцяло съображенията, защото всичко това вече можеше да бъде факт в нашето законодателство – въведено, имплементирано, да се изпълнява. Може би се изчакваше приемането на Водната стратегия. Това е правилно. Последващото законодателство трябваше да съответства на духа и философията на Водната стратегия. Ние изчаквахме тази стратегия.
Днес ще кажа със съжаление нещо, което казах и при разглеждането на Водната стратегия в Комисията по околната среда и водите, и тук, от трибуната на Народното събрание – тази Водна стратегия, за която се вложиха немалко пари – милиони, не дава отговор, а поставя повече въпроси. Един от основните въпроси е липсата на субектност, на йерархичност. Отговорът, който се дава във ВиК сектора, в никакъв случай не е удовлетворителен, а напротив, е много притеснителен. Притеснителен е, защото на фона на огромните потребности, които разбрахме предходната седмица, когато изслушахме изработващите в момента регионалните генерални планове – така наречените мастерпланове, е видно, че ако досега правехме разчети за необходими 6-7 млрд. евро инвестиции във ВиК сектора, те се оказват много повече.
Като основни източници за финансиране на ВиК сектора във Водната стратегия се посочват фондовете от Европейския съюз.
Другата компонента, която се предвижда, е чрез промяна на цената на водната услуга. И тогава, и днес призовавам да бъдем изключително внимателни и много прецизни, защото цената на тока, която изведе нашите съграждани и всички ние почувствахме тежестта на високите цени през месец февруари тази година, ще ни се види песен и приказка пред това, което може да се случи във водния сектор, ако трябва чрез повишение на цената на водната услуга да се осигури ресурс, за да се направят инвестиции и се реализира посочената реформа. Пари от европейските фондове можем да получим, особено през следващия период, само за извършени реформи.
Ще бъда и по-конкретен. В края на месец март 2009 г. по време на управлението на така наречената тройна коалиция подготвихме съгласувано с Европейската комисия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите с цел извършване на вече посочената реформа. Част от нея беше да се уредят отношенията по собствеността и експлоатацията на ВиК инфраструктурата. Това щеше да изясни въпроса дали направените разходи за плащане на ДДС по време на строителството ще бъдат признати съгласно българското законодателство за възстановим данък или за така наречения „данъчен кредит”, или ще трябва да бъдат възстановявани от еврофондовете. С този Законопроект за изменение и допълнение създадохме механизми за преминаване на собствеността на ВиК дружествата към държавата и общините, както коректно беше посочено от господин Михалевски. Предвидени бяха срокове, започна подготовка за самото прехвърляне на собствеността.
За съжаление, управляващите сектора в предходните години не развиха реформата. Хвърлиха се, както преди малко посочих, милиони лева за писане на нови водни стратегии и законопроекти, но до съществен резултат не се стигна.
Това създаде проблема, пред който днес сме изправени след писмото, получено от Европейската комисия. Ще дам пример с големия воден проект или така наречените „Големи водни проекти”, които се оценяват от Европейската комисия. Те надхвърлят 50 млн. евро. Единият от проектите е за община Асеновград, другите два проекта са за градовете Добрич и Пловдив. В това писмо Европейската комисия посочва, че ДДС не би бил възстановим. Това поставя в изключително тежка ситуация и пред огромен риск средствата да бъдат загубени, на фона на вече загубените средства и на фона на отклонените средства. Не оспорвам, че има потребност от техника за пожарогасене или за екологичен транспорт – визирам градския автомобилен транспорт, от който безспорно имат нужда общините с оглед на запрашеност, шумов фон и така нататък, но това не е приоритет на фона на огромната потребност, която има във ВиК сектора. Тези средства трябва да отидат по предназначение, защото средствата, с които разполагаме, ако бъдат ефективни, на 100% реализирани във ВиК сектора, ще дадат рамка само от 20 30% изпълнение на целите, които стоят за постигане пред нас.
В това отношение считам, че промените, които предлагаме с оглед уреждане на проблемите със собствеността и експлоатацията на ВиК инфраструктурата, са наложителни. Ние не подхождаме на парче, а напротив, като пожарна искаме да спасим тези средства, да се намери правилното решение, да имаме позиция – бекграунд база, на която да се проведе активен и ефективен диалог с Европейската комисия, така че тези три проекта да се реализират.
Така съм подходил впрочем и аз, като министър на околната среда и водите, когато спасихме Водния проект на София за над 58 млн. евро тогава в активен диалог с представителите на Европейската комисия в нашата страна, с Министерството на финансите и представители на Столична община. Успяхме да постигнем рамка и модел, с които да преодолеем възникналите проблеми пред реализацията на проекта, така че да се осъществи този проект за град София. Радвам се, че тогава се намери решение и тези средства не бяха загубени, защото столичани заслужават по-добра инфраструктура.
В заключение бих искал да кажа, че естествено, по този законопроект ще има допълнения между първо и второ четене с оглед цялостно постигане на стоящите пред нас цели. Надявам се той да бъде подкрепен, за да се уредят взаимоотношенията по прехвърляне на собствеността, управлението, по-точно експлоатацията на ВиК инфраструктурата.
Убеден съм, че законопроектът ще бъде подкрепен от колегите на първо четене днес, а впоследствие и на второ гласуване. Оттам нататък администрацията ще трябва да прилага и да спазва законодателството по най-стриктния начин, така че да се постигат целите и най-вече – да спасим трите големи водни проекта и да се ускори работата по усвояване на средствата по Оперативна програма „Околна среда”, защото тези средства са изключително важни и необходими за реализация на строителството в този сектор, за подобряването на качеството и стандартите на всички нас, като граждани на Република България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Чакъров.
Реплики?
Господин Томислав Дончев – реплика към господин Чакъров.
Заповядайте.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няколко пъти призовавам, особено по такива конкретни и важни теми, да водим разговор на необходимото професионално ниво.
Изпълнявайки собствената си препоръка, няма да отвръщам на политическите закачки на господин Чакъров, а ще направя само две изключително важни уточнения.
Първо, Оперативна програма „Околна среда” до момента не е губила пари, не е губила нито стотинка. Надявам се да не продължи да губи тази, следващата и по-следващата година, доколкото крайният срок за плащанията е 2015 г. Ще стискам палци и каквото е необходимо, ще помагам, за да не загуби средства.
Още едно важно уточнение. Не знам дали беше случайно или целенасочено объркване, когато говорим за допустимостта на данък добавена стойност. Ако прегледате внимателно действащия законодателен пакет от текущия програмен период, ще обърнете внимание, че към 2009, 2010, 2011 г. данъкът добавена стойност е допустим разход, стига ДДС да не е възстановим. Това е императивно уредено. Въпросното писмо и ситуацията, в която се намира в момента България, се дължи на друго. Това е едно решение на Европейския съд от месец септември миналата година, когато с това решение императивно се забранява покриването на данък добавена стойност. Специално случаят, който ни интересува, са проектите във водния сектор. Това е конкретната ситуация. Спрямо действащото законодателство допреди решението на Европейския съд данък добавена стойност е допустим разход, стига ДДС да не е възстановимо. Ситуацията се променя с решенията на Европейския съд от септември миналата година. Единствено в полза на яснотата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Господин Чакъров, заповядайте за дуплика.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Дончев! Няма как да не Ви благодаря, констатацията, която казахте тук, че няма загубени средства от Оперативна програма „Околна среда“. Вие и представители от ГЕРБ е имало позиции, в които сте имали по-различна позиция. Всъщност отклоняването на средства за мен е един вид загуба. По-скоро това имах предвид и държа да уточня, защото средствата, които са заложени – над 1 млрд. евро, трябва да бъдат инвестирани от моя гледна точка с оглед на потребностите, изразявам тази моя позиция от трибуната на Народното събрание, единствено и само във ВиК сектора, където потребностите са огромни. Имаме нужда от пречистване на водите в цялата страна, по Черноморието, където трябва да бъдат инвестирани тези средства, за да се мултиплицира ефектът, там да имаме чисти води. Не, че в момента не отговарят на критериите, но добре е да имаме цялостно пречистване на отпадните води по Черноморието и в цялата страна.
Що се отнася до фактологията, която предложихте, тя ми е известна, но считам, че с промените, които ние предлагаме с колегите, ще се постигне по-добра нормативна база, на базата на която ние да имаме нашите основания и нашите представители в изпълнителната власт да водят по-ефективен диалог с представителите на Европейската комисия.
Има и друг момент, който трябва да влезе в съображение – едва ли е редно и допустимо, аз си позволявам да изразя това от трибуната на Народното събрание, проекти, които досега са се реализирали, да бъдат третирани по един начин, впоследствие да бъдат третирани за един програмен период по друг начин, с оглед на данъчния кредит. Но нека ние да свършим необходимото от наша страна като законодатели и нашите представители в изпълнителната власт да имат всички основания да отстояват позициите и интересите такива, каквито трябва да бъдат защитени, и на гражданите в Република България като страна членка в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Давам думата за изказване на госпожа Ивелина Василева.
Заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Взимам повод от последните думи от изказването на господин Чакъров, който призова към активен диалог с Европейската комисия.
Това, което предизвиква поредното решение на парче – решение, което господин Чакъров нарече пожарна акция, аварийна акция за спасяване на положението – предизвиква у мен дежавю. Спомням си времето в началото на месец юли 2009 г., когато отново същите вносители на пожар направиха промени в Закона за водите, за да опитат да спасят Оперативна програма „Околна среда“, защото в началото на месец юли господин Чакъров лично спря две покани за проектни предложения с готови проекти, предложени от общините на стойност над 1 млрд. лв.
Дълга е историята на Закона за водите, дълга е историята на промените в този закон. И, както казах по-рано, а и госпожа Павлова в своето изказване, това е поредната акция на парче, акция, която, както и други подобни в скоби само ще визирам наскоро приетия Меморандум за спиране на строежите по Черноморското крайбрежие, по никакъв начин не адресира реалните проблеми, по никакъв начин не отговаря на въпросите, които продължават да стоят отворени, по никакъв начин не дава визия за бъдещо устойчиво развитие.
В случая говорим за ВиК сектора – един изключително важен сектор, за жалост един от най-нереформираните, един сектор от изключително важно стратегическо значение за България. Това е сектор, който дълги години беше недофинансиран и който има уникалния шанс с помощта на европейските фондове да модернизира съществуващите ВиК системи и да подпомогне доизграждането на нови с цел привеждането в съответствие с европейското екологично законодателство, и не само, с основните принципи, които са заложени в него, а именно принципът за възстановяване на разходите за водните услуги, принципът „Замърсителят плаща“.
Това са принципи, които са заложени като изискване във фазата на програмиране на следващия програмен период от страна на Европейската комисия, както така наречените „предварителни условности”. И макар тук да беше упоменато, че част от мотивите касаят привеждане в съответствие с изискванията за изпълнение на предварителните условности, тази частична промяна, която се предлага, по никакъв начин не осигурява прилагане на водната реформа. Това са технически, козметични промени, които де факто се опитват да адресират и да разрешат един проблем, зададен със законопроекта, който беше приет в началото на 2009 г. – закон, който целеше привеждането на сектора в съответствие със законодателството, но създаде мъртви текстове, текстове, които така и не сработиха, създаде възможност на България да продължава да не може да реализира водната реформа.
Това, което се предлага, са наистина само едни текстове, които касаят прехвърляне на активите от ВиК дружествата към публичните субекти. Но в тези промени не са засегнати важните въпроси, които биха ни осигурили съответствие с рамковата директива за водите, с директивата за градските отпадъчни води, с директивата за питейните води, с пътната карта за ресурсна ефективност на Европа, с доктрината за водите на Европа. Това са стратегически документи, които трябва да бъдат приложени и към които България трябва да подходи отговорно, ако желаем да получим необходимото финансиране и през следващия програмен период. А то наистина е необходимо, бих казала от въпиюща нужда е България от свеж ресурс, за да се осигури инвестиция в този отрасъл. Защото нуждите са огромни, те са свързани със социалното положение на българите, те са свързани с осигуряването на качествени услуги, те са свързани с осигуряването на поддържане на добрия екологичен статус на българските води и съответно прилагането на закона и изискванията ние да целим опазването на природните ресурси, какъвто е водата. Водата е и стратегически ресурс.
Аз не смятам, че този законопроект може да бъде подкрепен поради простата причина, че, както казах, това е поредно необмислено решение, взето по непрозрачен начин, без да бъдат взети становища от Националното сдружение на общините, които са пряко засегнати от промените в закона; от ВиК операторите, които ще бъдат изпълнители на голяма част от регламентираните изисквания в това предложение; от Министерството на финансите, съответно ресорните министерства – на регионалното развитие и на околната среда и водите, които имат отношение към политиките, свързани с управление на ВиК сектора и на водните ресурси.
Министерството на финансите е институцията, която е необходимо да се произнесе по повод възникналия казус с ДДС.
Господин Чакъров спомена, че е необходим активен диалог с Европейската комисия. Аз бих насърчила настоящото правителство да установи такъв диалог и да го поддържа, защото, както сам упоменахте, това решение се взема от Европейската комисия в края на програмния период – последната година от седемгодишния програмен период. До този момент всички проекти, които са одобрявани – както от Европейската комисия, така и от управляващия орган, са с допустимо ДДС, което е невъзстановимо по смисъла на българското законодателство.
Каква е причината точно сега Европейската комисия да подходи по този начин и дали е възможно България да защити своята позиция? Защото тук възникват въпроси, свързани, ако щете, с неравнопоставено третиране на субектите – нещо, върху което трябва да се работи, а не на пожар да се приемат промени в закони, за които не е ясно до какви последствия биха могли да доведат.
Вие говорите за трите големи проекта, те са четири всъщност, входирани в Европейската комисия – Асеновград, Добрич, Пловдив и Плевен, при които, ако ДДС не бъде признат като допустим разход, максимумът на обема ДДС би бил от порядъка на 80 милиона.
В същото време говорим за една оперативна програма, която разполага с три милиарда и половина ресурс. Говорим за водни проекти на стойност три милиарда и седемстотин милиона!
Как, господин Чакъров, и как, господин Михалевски, биха се третирали тези проекти, които в момента са в изпълнение? Дали са оценени последствията, дали са обсъдени механизмите, по които ще стане третирането на тези проекти?
Мисля, че за пореден път не е направена оценка на въздействието на промените, които Вие предлагате, по отношение на текущата ситуация.
Не смятам, че това е отговор на въпросите, които са свързани и с програмирането за следващия период, защото е безспорно, че водната реформа трябва да бъде реализирана. Документите за това са готови – разполагаме с Националната стратегия за развитие и управление на водния сектор, разполагаме вече и с подготвената Стратегия за развитие на ВиК сектора, разработена с помощта на Световната банка и редица експерти.
Необходимо е да подходим интегрирано, цялостно и да реализираме така дълго мечтаната от нас водна реформа, която безспорно ще ни доведе до реализацията на целесъобразни и ефективни проекти, които ще изпълнят целите, които имаме като държава – членка на Европейския съюз, и ще ни доведат до подобряване на състоянието на ВиК сектора.
Отново никой не казва общините – основните засегнати лица, по какъв начин ще се справят в тази ситуация. Дали е консултирано това с тях? Дали има механизми, които могат да подпомогнат общините, ако в този момент за текущите договори се осъществи някаква промяна, регламентирана от Вашите предложения? Това е нещо, което все още чака отговор.
Какъв е статусът на асоциациите по ВиК – нещо, което продължава да стои отворено като въпрос, какъв субект са те, какви са техните правомощия? По какъв начин се прехвърля собствеността върху активите от общините към ВиК асоциациите и съответно от асоциациите към ВиК операторите? Дали е чиста ДДС веригата, или се прекъсва някъде? Дали всъщност предложените от Вас промени ще доведат до желаните от Вас по-ясни регламенти?
Дълбоко се съмнявам в това и Ви призовавам да преразгледате предложения от Вас законопроект. Както споменах, има готов законопроект, който отчита всички аспекти, за които говорих.
Смятам, че е удачно, редно, целесъобразно, отговорно, разумно всички ние да работим за реализацията и прилагането на ВиК реформата, защото тук става въпрос за изключително важен, стратегически сектор. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми колеги, има ли реплики към изказването на госпожа Ивелина Василева? Няма.
Господин Михалевски, заповядайте за изказване.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Аз имах дълбока вяра, че колегите от ГЕРБ – още повече, че през последните три-четири години дълго сме говорили с Вас на тази тема и през трибуната на Народното събрание, и извън Събранието – няма да се изкушите да употребите темата за политиканстване, защото проблемът е изключително сериозен. Затова ще се наложи да припомня фактите – принуждавате ме.
Да, това е тежка тема. В пó предното правителство, когато ние носихме отговорността, няколко години работихме по темата какво и как да се случи, опирайки се на опита преди нас. То не се е появило отнякъде просто така и ние да сме първите, които сме се занимавали. След изключително широки разговори с всички заинтересовани страни, след изключително добра подкрепа и експертиза на Световната банка достигнахме до извода, че решителният знак на реформата е да направим собствеността публична, за да няма изкушения, както с електроразпределителните дружества, тя да бъде приватизирана.
Повярвайте, казвал съм от тази трибуна, тогава изследвахме всички възможности – от пълното одържавяване на системата до нейната тотална приватизация. Сметнахме, че общественият интерес, нагласите на гражданите, интересите на обществото и на бизнеса сочат в тази посока. И така беше структурирана реформата.
Да, тогава имахме тежки спорове, дори и в нашето правителство – по времето на Четиридесетото Народно събрание, но достигнахме до стъпките и реформата, която трябваше да бъде извършена. Голямата крачка беше привличането на българските общини на страната на държавата, за да може да носят политическата отговорност за последващите действия и правилно да преценяват.
Четири години, четири години от 2009 до 2013 г. не се случи нищо! Имаше план за действие през 2010 г. – приет, когато министър на регионалното развитие и благоустройството беше господин Плевнелиев; петнадесет стъпки – изпълнени три! Стоп!
По време на нашето правителство създадохме условия да се направят паралелно и мастер плановете, осигурихме финансиране. Решихме как да се направят тези мастер планове, за да бъдат полезни и на държавата, и на ВиК операторите, и на обществото като цяло.
На третата година от управлението, след като първата Ви работа, като дойдохте на власт, беше да спрете изпълнението на мастер плановете, при новото ръководство – на госпожа Павлова, разбраха, че това е важно и го рестартираха. До момента още го нямаме този мастер план.
В този смисъл да ми говорите, че ние действаме на парче е най-малкото нечестно и несправедливо. Нищо на парче няма! Ние нищо не променяме – искаме да приложим пакета реформи.
Още повече, в нон пейпъра на Йоханес Хан от 11 юли тази година до министър-председателя Орешарски ясно е написано, първият текст: „Приетите преди три години и половина реформи – не сте направили нищо”! От това послание по-ясно какво да ни кажат? Все отвън трябва да ни оценяват! Че то е въпрос на чест – и на Вас, и на нас, и на цяла България, да си свършим работата, а не някой да ни пише някакви писма!
И сега в момента да казвате: „Изтеглете, защото трябва да направим в цялост нещата”, но извинявайте, имахте четири години. Една година и един месец протакахте Закона за водите през Четиридесет и първото Народно събрание и не можа да мине този прекрасен закон, както казвате. Лично аз, без да съм член на Комисията по регионална политика в предишния Парламент, ходих непрекъснато и участвах добронамерено, дискусионно – може да го потвърди господин Симидчиев, който тогава също беше заместник-министър.
Така че призовавам: дайте да се опитаме да покажем на българското общество, че разбираме момента. Всъщност нашето предложение касае да стартираме най-накрая реформата, да направим собствеността публична по нейния характер, а по всички въпроси, свързани със стратегиите, с работите, като станат готови сега и мастерплановете, когато бъде готова окончателно Стратегията за ВиК, която се прави с помощта Световната банка, нищо не пречи да се продължи дискусията, да се видят следващите необходими стъпки, които трябва да предприемем като законодател.
Но сега да си разменяме такива реплики като „нищо не правите, то е фрагментарно”... Госпожо Василева, не е фрагментарно. По същество какво представлява реформата? Да променим корпоративната публична собственост. Това предлагаме, и да натоварим с политическа отговорност българските общини – органът на местното самоуправление по Конституцията, и държавата. Това е генезисът на реформата. И да го оценявате, че е фрагментарно, не е честно.
Затова, колеги от ГЕРБ, мисля, че Вие съзнавате необходимостта и ще бъде висок знак на Вашата отговорност да подкрепите този законопроект. С удоволствие сте добре дошли в комисията, добре дошли сте за предложения, за каквото е необходимо – между първо и второ четене, но важното е да покажем, че можем да даваме резултат. Всичко друго е от дявола. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Михалевски, ще си позволя да изразя несъгласие с част от изказаните от Вас тèзи преди малко.
По принцип аз съм за реформите, заложени в закона, и част от които са онези, които Вие предлагате във Вашия Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, но не мога да приема, че четири години нищо не се е случило. Да, не се е случило, но Вие във Вашето предложение анализирате ли причините за това нищо да не се случи за тези четири години? Ако сте ги анализирали, къде са показани те, защото аз не мога да приема, че разписаните тогава срокове шест плюс шест плюс три месеца, сега съкратени на осем месеца, ще се случат?! По каква причина? Кое се е променило, та общините и ВиК дружествата сега изведнъж ще се забързат?! Как ще се случи това?
Аз съм „за”! Това трябва да се случи час по-скоро. Отдавна трябваше да се случи. Но как сега ще стане това, след като този механизъм не е ясен? Вие просто съкращавате сроковете. Има нещо основно като причина, като проблем това да не се случи тези четири години. Във Вашето предложение не личи, че Вие сте намерили тази причина и начина по който тя да бъде отстранена. Да, това трябва да бъде направено. Казвам го като мое лично убеждение. Крайно време е собствеността да бъде изяснена, прехвърлена и направена публична. Това е безспорно.
За година и половина като председател на тази комисия направих всичко възможно. Вие наистина участвахте. Повечето от Вашите предложения бяха приети от комисията и са влезли в Закона за водите, който предложихме. За съжаление не мина до края на предния Парламент. Но за една година и половина положихме много усилия, имаше много публични усилия, за да направим максимално добър закон, който да реши тези проблеми и взаимоотношения, защото не е само проблемът със собствеността. Проблем са взаимоотношенията между общините и операторите, общините и асоциациите. Защо все още тези асоциации са кухи? Защо все още има асоциации, които не са стартирали? Не са даже и направени! Защо караме общините да предоставят собствеността си априори и императивно на тази асоциация, ако те не желаят това?! Защо игнорираме органите за местно самоуправление?
Бе казано, че липсва становище на Сдружението на общините. Вие казахте: „Днес се събират”. Задължително трябва да чуем какво мислят те. Защото отговорността по този закон е основно на общините. Ние прехвърляме на тях отговорността – да се разпореждат, да управляват, да изграждат тази система.
Вашите предложения са част от онзи, от големия закон. Аз поддържам тезата на колегите, че ако трябва да правим нещо, ако трябва да правим реформа във водите, трябва да я правим цялостно, а не на парче, защото по този начин решаваме само една малка част, но големият проблем си остава. И аз не съм убеден, че той ще бъде решен с предложените промени в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Втора реплика – госпожа Ивелина Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Михалевски, безспорно имаме консенсус по най-важния и значим въпрос, а той е, че водната реформа трябва да бъде реализирана.
Що се отнася до коментарите, изложени дотук, бих желала отново да реферирам към неяснотите, които продължават да стоят на дневен ред. Вие твърдите, че с тези промени се изчистват взаимоотношенията между основните субекти във ВиК сектора. Аз смятам, че чрез предложените промени не се дава яснота относно взаимоотношенията между общини, асоциации по ВиК и оператор. Да, има доста тестове, които касаят взаимоотношенията между ВиК асоциациите и операторите. Но по какъв начин общините ще предоставят на асоциациите своите активи? Дали това ще бъде предоставяне на собственост, дали ще бъде право на управление, дали ВиК асоциациите ще имат право да се разпореждат с тези активи? Това са въпроси, пряко свързани с взаимоотношенията в икономически план, с взаимоотношенията, които имат пряко отношение към генерирането или възстановяването на ДДС. Това са въпроси, на които трябва да дадете отговор преди да предлагате подобни промени.
Лично аз съм Ви благодарна за конструктивните дебати, които имахме по време на разглеждането на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор. Мисля, че по голяма част от темите имахме общо разбиране за това, че е необходимо в целия воден сектор да постигнем интегрираност и устойчивост.
Точно тогава, господин Михалевски, ние многократно сме коментирали темата, свързана с регионализацията, която от своя страна води пряко към създаването на ефективен и устойчив сектор. Нищо от това не виждам във Вашето предложение. Говорихме за окрупняване на ВиК операторите, за принципите на регионализацията – нещо друго, което стои в препоръката на комисаря Хам и на Европейската комисия, освен упоменатите от Вас неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Михалевски, имате възможност за дуплика.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми колеги, Националното сдружение на общините в Република България още от 2009 г., а и сега подкрепя реформата, тъй като тя им предоставя изключителни правомощия, изключителни отговорности. Но Националното сдружение на общините в Република България възрази категорично против закона, който Вие бяхте внесли за регионализацията и за ликвидацията на общинските ВиК. Аз не казвам, че ефектите от мащаба може да бъдат полезни, но за да се стигне до тях, трябва да има консенсус с българските общини. Такъв нямаме и към момента. Така че това да се предпоставя и да се поставя като условие, не е честно и не е възможно в момента. Трябва да бъдем реалисти.
Господин Татарски, основният фактор, заради който не се случи водната реформа, е субективен. Първите две години на управлението на МРРБ при управлението на Вашето правителство нямаше кой да се занимава с този сектор. Просто нямаше нито министър, нито заместник-министър.
Този сектор беше сложен настрани и сега новото министерство и в лицето на господин Симидчиев, аз съм сигурен, че те ще решат този проблем и под нашия натиск, разбира се, съвместно с Вас – всички ние. Така че това е причината да не се случи водната реформа.
Преди малко пропуснах да кажа, господин Дончев правилно отбеляза, защо не се е стигнало дотук и кога бил допустим, и кога недопустим разходът ДДС.
Вижте каква е фактическата ситуация. По всички наши законови и подзаконови актове и в момента, когато ДДС-то е възстановим разход, той е недопустим при изпълнение на проектите. За да стане такъв обаче, ние трябваше да сме реализирали водната реформа, защото това означаваше всички активи, които изграждаме, да имат публичен характер, да бъдат предоставени на оператора, операторът да води амортизационна политика, каквато е и икономическата логика, и нашият дългосрочен интерес, и нашите европейски партньори изискват от нас. Ако това се беше случило и сработеха двете неща, те щяха да начисляват върху цената на услугата ДДС, в чийто компонент ще бъдат амортизациите и тогава разходът е възстановим. Тогава щяхме да сме придобили правото на данъчен кредит. Ние изпаднахме в абсурдна ситуация – общините да се мъчат да изграждат активите, тези активи да не стоят никъде в пространството, въпреки че има законодателство, което казва къде трябва да стоят. Това беше абсурдът на ситуацията. И стигнахме дотам, че Европейската комисия в прав текст да ни казва какво трябва да правим.
Ако ние бяхме реализирали реформата преди три години, преди две години, сега нямаше да бъдем в този казус, така че по-добре да се захванем за работа. И още веднъж Ви призовавам – подкрепете закона. Сигурно много неща ще трябва да решим в следващите седмици и месеци, сигурно ще се сблъскаме с проблеми, които в момента не виждаме, но в крайна сметка трябва да стартираме тази реформа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания?
Уважаеми колеги, ако няма други изказвания, ще закрия дебата.
Моля да поканите народните представители в залата, предстои ни гласуване.
Пристъпваме към гласуване на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 354-01-41, внесен от народните представители Димчо Михалевски, Джевдет Чакъров, Страхил Ангелов на 17 юли 2013 г.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 141 народни представители: за 78, против 61, въздържали се 2.
Решението е прието със 78 гласа „за” при кворум 78.
Господин Ненков, имате желание за процедурно предложение. Заповядайте на трибуната да го направите.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя процедура по прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
След като има такова предложение, длъжен съм да го уважа, поради което, уважаеми дами и господа, процедура по прегласуване на докладвания законопроект.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 145 народни представители: за 81, против 63, въздържал се 1.
Законопроектът и при прегласуването е одобрен, така че е приет на първо четене.
Господин Михалевски, заповядайте за процедура.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, правя процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене да бъде съкратен до 18,00 ч., вторник, 30 юли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Чухте предложението. Обратно становище има ли? Не виждам.
Гласуваме предложението на господин Михалевски за съкращаване на срока за предложения между първо и второ четене до 18,00 ч, вторник, другата седмица.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 79, против 62, без въздържали се.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ НАДЗОР ВЪРХУ ФИНАНСОВИТЕ КОНГЛОМЕРАТИ.
Този законопроект е с водеща Комисия по бюджет и финанси.
Господин Горов, заповядайте да представите доклада, започваме работа.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГОРОВ: Преди да започна доклада – едно процедурно предложение за допускане в залата на Снежана Колева – държавен експерт от Министерството на финансите, Тихомир Тимнев – директор на дирекция в БНБ, Атанас Иванов – експерт в БНБ, Николай Петков – началник на отдел в Комисията за финансов надзор, и Мариян Иванов – експерт в Комисията за финансов надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Това е предложението, моля, режим на гласуване. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Има ли още някой в залата, който не е гласувал? (Гласуването продължава повече от 1 мин. и 30 сек. Силен шум, реплики и възгласи от ГЕРБ.)
Благодаря на всички, които участваха в гласуването.
Моля, прекратете гласуването, да видим резултата.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля първо да покажете гласуването по групи, тъй като има такова искане от залата. (Народният представител Десислава Атанасова иска думата за процедура по начина на водене.)
Да, ще има процедура по начина на водене. Ще Ви моля да взимате думата от място, но сега – заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Не е възможно да взимам думата от място, защото няма такава техническа възможност. На местата ни няма микрофони, надявам се виждате.
Достатъчно дълго вдигах ръка от място, така както по правилник се иска думата от народен представител. Това, че Вие пропускате да поглеждате в дясно стоящите от Вас и не отразявате факта, че има народни представители, които вдигат ръка за процедура повече от минута, предполагам, че ще вземете предвид бележката ми и занапред ще има по-коректно поведение и към нас.
Уважаеми господин председател, преди секунди бяхме свидетели на поредната порочна практика от това управляващо мнозинство – погазване на парламентарните правила, погазване на Правилника на Народното събрание.
Аз очаквах, че Вие, като парламентарист с дълъг опит, няма да си позволите повече от минута и тридесет секунди да призовавате народните представители да влязат в залата, за да се събере кворумът на това Народно събрание.
Все пак може би ще благодарите на колегите от „Атака”, които, както винаги, и днес осигуриха „златния глас”, за да го има този Парламент. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Апелът ми към Вас, господин председател, е: не следвайте поведението на господин Миков, който си позволи от Сърбия някъде да закрива заседание на Парламента (шум и реплики от КБ), на господин Миков, който си позволи да допуска парламентарно поведение на един лидер, стоящ под една пластмасова маса. Съветвам Ви да се придържате към правилата на работа на Народното събрание. Мисля, че то ще изглежда далеч по-достойно в този случай. (Ръкопляскания от ГЕРБ, шум и реплики в КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Чуваме ли се вече?
Продължаваме със заявки за процедури.
Господин Главчев, Вие вдигате ли ръка или не? Вдигате ли ръка или не?
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Значи никой от ГЕРБ не иска думата.
Аз не забелязах госпожа Десислава Атанасова, защото вижте пред Вас колко хора има прави. Как да различа там кой е народен представител, кой – квестор. (Весело оживление, единични ръкопляскания, шум и реплики в ГЕРБ.)
Няма да Ви подканвам изрично да седнете на местата си, но както желаете.
Продължаваме нашето заседание.
Има едно искане за лично обяснение и едно искане за изявление от името на парламентарна група.
Господин Станилов, да дадем предимство на председателя на Парламента да каже личното си обяснение и тогава от името на парламентарна група ще имате тази възможност да направите изявление.
Моля Ви за тишина в залата, заседанието продължава. До края на работния ден имаме още достатъчно време.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми народни представители, не смятах да взимам отношение по една лъжа, която се тиражира от два дни по повод на мое официално посещение в Република Сърбия. Имах официални срещи с председателя на Парламента, с Президента на Република Сърбия и с министър-председателя на Република Сърбия.
Лидерът на една парламентарна група си позволи за пореден път да лъже чрез медиите. Колеги ме убеждаваха, че трябва по-рано да опровергаят това. Аз реших, че не си струва да влизаш в обяснения по въпроси, които са безспорни и които не почиват на никакви факти. (Реплика от народния представител Димитър Главчев.) Но днес, когато народни представители от неговата група продължават да тиражират тези лъжи, без грам отговорност, съм длъжен да кажа, че това, което заяви Бойко Борисов, е една голяма, поредна негова лъжа. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Това беше лично обяснение.
От името на парламентарна група има думата заместник-председателят на Парламентарната група на „Атака”.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): От името на Парламентарната група на „Атака” и като човек, който от тази трибуна не напада никога лично и никога не се е държал безпринципно, нагло и невъзпитано, се обръщам към колегите от ГЕРБ да им кажа следното нещо.
Уважаеми колеги, когато крещите срещу „Атака”, много Ви моля да си спомните как си направихте правителство с нашите гласове и това беше въпрос на чест за нас (бурни ръкопляскания и викове: „Браво!” от КБ, ДПС и „Атака”), която не е влизала никога в управлението и даваше надежда, че ще свърши нещо за България. За нас беше чест, давам Ви почтената си, честната си дума. Аз съм гласувал тогава по съвест. За благодарност зловещият човек господин Цветанов екзекутира Парламентарната група на „Атака” с гнусни методи и Вие тогава не крещяхте, нали? И си мислите, че всичко беше в ред и всичко е много добре и така трябва.
Когато гласувахте нашите законодателни инициативи на първо четене в комисии и на второ четене в Парламента под команда от отсъстващата тук госпожа Фидосова – гласувахте против, и ни предавахте, тогава защо не крещяхте? (Ръкопляскания.)
Вие чували ли сте някога думата „чест”? Знаете ли колко симпатични хора има сред Вас и колко хора, които разбират от нещата? Само че не свършихте нищо! Вие ни унизихте и сега се сърдите, че крепим кворума на един законен Български парламент! (Ръкопляскания от КБ, ДПС и „Атака”.)
Не можахте да спечелите 51% , така каза българският народ. И на мен ми се искаше ние да сме 35, ама сме 23, така каза българският народ. Така каза българският народ, да бъде такова Народното събрание. То е легитимно Народно събрание! Вие не бива да се сърдите, и то най-малко на нас. Ние сме последните хора, които могат да се радват върху чуждото нещастие и да се радват, че положението е такова, което не е много добро.
Затова се обръщам към всички, да престанем да крещим и да започнем да работим – може да излезе нещо! Този път може да излезе нещо. Но спазвайки онези принципи на правовата държава, на спазването на законите, защото онези, които атакуват Народното събрание отвън, не ги спазват. Знаете ли, че да се вземат заложници народни представители в Народното събрание, как се квалифицира в международното право това – ами като тероризъм. И куп други неща, не искам тук да ги изброявам, повечето от Вас ги знаят.
Затова много Ви моля, може да се караме всякак, не да се караме, а да спорим, да дискутираме – дръжте се достойно. Накрая ще Ви кажа нещо откъснато от това: Обичайте Отечеството и следвайте Христа – там е истината! (Ръкопляскания от КБ, „Атака” и единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Горов, заповядайте на трибуната, за да докладвате текстовете на Закона за изменение и допълнение на Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати.
Гласувахме допуск в залата, затова в момента каним гостите да заемат местата си.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГОРОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати”, обнародван в „Държавен вестник”, бр. 59 от 2006 г., изменен и допълнен в бр. 52 от 2007 г., бр. 77 и бр. 105 от 2011 г.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте за процедурно предложение, господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди гласуването предлагам от името на Парламентарната група на ГЕРБ да се извърши поименна проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: С компютризираната система ли желаете, господин Главчев, или по друг начин?
Господин Главчев предлага поименна проверка на кворума с изчитане на имената на народните представители.
Като член на ръководството на парламентарната група има право на такава процедура. Парламентарната група на ГЕРБ има право да я поиска и аз съм длъжен да я изпълня. Няма да върви бързо процедурата, защото няма как, няма ги колегите от ръководството, но ще дойдат.
Адриан Христов Асенов - тук
Аксения Бориславова Тилева ...
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Руменов Ненков - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Андон Петров Андонов - отсъства
Антон Константинов Кутев - отсъства
Антоний Йорданов Йорданов - отсъства
Атанас Зафиров Зафиров - тук
Атанас Иванов Ташков - отсъства
Атанас Стойнов Пъдев - отсъства
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Ахмедов Башев - тук.
(Парламентарната група на ГЕРБ напуска пленарната зала.)
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Къде бе?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Тук ли е № 14 в списъка - Бойко Методиев Борисов? В залата ли е? (Смях в КБ.) Не го виждам, значи господин Бойко Методиев Борисов отсъства от пленарната зала в днешното ни заседание.
Борис Цветков Цветков - тук
Борислав Гуцанов Гуцанов - тук
Валентин Иванов Радев - отсъства
Валентин Стефанов Василев - отсъства
Валентина Василева Богданова - тук
Валери Мирчев Жаблянов - тук
Ваня Чавдарова Добрева - тук
Васил Миланов Антонов - тук
Вежди Летиф Рашидов - отсъства
Венцислав Асенов Лаков - отсъства
Веселин Бориславов Вучков - отсъства
Веселин Вълев Пенев - отсъства
Владимир Вълчев Митрушев - отсъства
Владимир Иванов Иванов - отсъства
Владимир Цветанов Тошев - отсъства
Владислав Иванов Горанов - отсъства
Владислав Тошков Николов - отсъства
Волен Николов Сидеров - отсъства
Гален Симеонов Монев - тук
Галина Стефанова Милева-Георгиева - отсъства
Галя Енева Захариева ...
Георги Димитров Андреев - тук
Георги Иванов Андонов - тук
Георги Николов Мърков - тук
Георги Симеонов Горанов - тук
Георги Стоянов Кадиев - тук
Георги Страхилов Свиленски - тук
Георги Цветанов Марков - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Георги Янчев Гьоков - тук
Гинче Димитрова Караминова - отсъства
Данаил Димитров Кирилов - отсъства
Даниел Георгиев Георгиев - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - отсъства
Даниела Владимирова Савеклиева - отсъства
Дарин Иванов Димитров - отсъства
Делян Александров Добрев - отсъства
Деница Златкова Златева - тук
Деница Стоилова Гаджева - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - отсъства
Десислава Жекова Танева - отсъства
Деян Цанков Дечев - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Джема Маринова Грозданова - отсъства
Диана Иванова Йорданова - отсъства
Димитър Ангелов Горов - тук
Димитър Ангелов Иванов - отсъства
Димитър Бойчев Петров - отсъства
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Василев Аврамов - отсъства
Димитър Димчев Димов - отсъства
Димитър Николов Лазаров - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димчо Димитров Михалевски - тук
Добрин Ненов Данев - тук
Доброслав Дилянов Димитров - отсъства
Донка Димитрова Иванова - отсъства
Дончо Спасов Баксанов - отсъства
Дора Илиева Янкова - тук
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Евгени Димитров Стоев - отсъства
Евгения Бисерова Алексиева - отсъства
Евдокия Славчева Асенова - тук
Екатерина Василева Заякова - тук
Емануела Здравкова Спасова - отсъства
Емил Димитров Райнов - тук
Емил Йорданов Радев - отсъства
Емил Страхилов Костадинов - тук
Ердинч Исмаил Хайрула - тук
Жара Веселинова Пенева-Георгиева - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - тук
Желязко Иванов Желязков - отсъства
Захари Димитров Георгиев - тук
Здравко Димитров Димитров - отсъства
Златко Димитров Тодоров - отсъства
Ивайло Ангелов Московски - отсъства
Иван Валентинов Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - отсъства
Иван Стоев Чолаков - отсъства
Иван Тодоров Димитров - отсъства
Иван Тодоров Ибришимов - тук
Ивелина Веселинова Василева - отсъства
Илиан Сашов Тодоров - тук
Илия Атанасов Баташки - тук
Ирена Георгиева Узунова - отсъства
Ирена Иванова Коцева - отсъства
Ирена Любенова Соколова - отсъства
Йоана Милчева Кирова - отсъства
Йордан Георгиев Стойков - тук
Йордан Кирилов Цонев - тук
Йордан Стоянов Младенов - тук
Йорданка Колева Йорданова - тук
Калин Иванов Милчев - тук
Калина Петрова Балабанова - тук
Камен Костов Костадинов - отсъства
Кирил Боянов Калфин - отсъства
Кирил Добрев Добрев - отсъства
Кирил Красимиров Колев - отсъства
Кирил Николаев Добрев - тук
Корнелия Добрева Маринова - отсъства
Корнелия Петрова Нинова - тук
Красимир Атанасов Мурджев - тук
Красимир Георгиев Ципов - отсъства
Красимир Любомиров Велчев - отсъства
Красимир Неделчев Стефанов - отсъства
Красимир Христов Янков - тук
Красимира Пенева Анастасова - отсъства
Кристиян Роберт Димитров - отсъства
Лазар Огнянов Попов - отсъства
Лиляна Павлова Николова - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - отсъства
Любен Петров Татарски - отсъства
Любомир Ангелов Петков - тук
Любомир Владимиров Владимиров - отсъства
Любомир Димитров Христов - отсъства
Магдалена Ламбова Ташева - отсъства
Маргарита Асенова Стоилова - тук
Маргарита Николаева Николова - отсъства
Мариана Господинова Тотева - тук
Мариана Радева Бояджиева - тук
Мартин Георгиев Захариев - тук
Мая Божидарова Манолова - тук
Менда Кирилова Стоянова - отсъства
Методи Теохаров Костадинов - тук
Мехмед Юмер Атаман - тук
Миглена Дойкова Александрова - отсъства
Милена Цветанова Дамянова - отсъства
Милка Дончева Христова - тук
Милко Петров Багдасаров - тук
Минчо Мънчев Минчев - тук
Мирослав Николов Петков - отсъства
Митко Живков Захов - отсъства
Митхат Сабри Метин - отсъства
Михаил Райков Миков - тук
Младен Петров Червеняков - отсъства
Мустафа Сали Карадайъ - тук
Мустафа Фахри Ахмед - тук
Невин Халил Хасан - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Николай Василев Петев - отсъства
Николай Веселинов Александров - тук
Николай Нанков Нанков - отсъства
Николай Николов Апостолов - отсъства
Николай Петков Петков - отсъства
Николай Симеонов Малинов - тук
Павел Алексеев Христов - отсъства
Павел Андреев Гуджеров - отсъства
Павел Димитров Шопов - отсъства
Пенко Атанасов Атанасов - тук
Петър Атанасов Курумбашев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Иванов Петров - тук
Петър Илиев Дулев - тук
Петър Симеонов Ангелов - тук
Петя Николова Раева - тук
Петя Цветанова Аврамова - отсъства
Пламен Василев Славов - тук
Пламен Веселинов Йорданов - отсъства
Пламен Дулчев Нунев - отсъства
Пламен Иванов Манушев - отсъства
Пламен Тачев Петров - отсъства
Пламен Христов Желязков - тук
Ради Николов Стоянов - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Румен Василев Гечев - тук
Румен Иванов Иванов - отсъства
Румен Маринов Йончев - тук
Рушен Мехмед Риза - отсъства
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - тук
Светлана Ангелова Найденова - отсъства
Светлин Димитров Танчев - отсъства
Семир Хусеин Абу Мелих - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сергей Манушов Кичиков - тук
Силвия Анастасова Хубенова - отсъства
Сияна Атанасова Фудулова - тук
Смиляна Николова Нитова-Кръстева - тук
Снежина Минчева Маджарова - отсъства
Спас Янев Панчев - тук
Станислав Иванов Владимиров - отсъства
Станислав Стоянов Иванов - отсъства
Станислав Тодоров Станилов - тук
Стефан Господинов Господинов - отсъства
Стефан Иванов Дедев - отсъства
Стефан Иванов Танев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - тук
Стефани Михнева Михайлова - тук
Страхил Чавдаров Ангелов - тук
Таню Христов Киряков - тук
Таско Михайлов Ерменков - тук
Татяна Иванова Буруджиева-Ваниотис - отсъства
Теодора Радкова Георгиева - тук
Тодор Борисов Радулов - тук.
(Парламентарната група на ГЕРБ влиза в залата. Оживление и ръкопляскания от КБ и ДПС.)
РЕПЛИКА ОТ КБ: Защо идвате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ:
Томислав Пейков Дончев - тук
Тотю Младенов Младенов - тук
Тунджай Османов Наимов - тук
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - отсъства
Ферихан Илиязова Ахмедова - тук
Филип Стефанов Попов - тук
Халил Реджепов Летифов - тук
Хами Ибрахимов Хамиев - отсъства
Хамид Бари Хамид - тук
Хасан Илияз Хаджихасан - тук
Христо Дамянов Бисеров - тук
Христо Илиев Калоянов - отсъства
Христо Цветанов Монов - тук
Хюсеин Хасан Хафъзов - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Цветан Генчев Цветанов - отсъства
Цветомир Цвятков Михов - отсъства
Цецка Цачева Данговска - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Шендоан Ремзи Халит - тук
Щерьо Щерев Щерев - тук
Явор Божилов Нотев - тук
Явор Бориславов Куюмджиев - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук
Янко Александров Янков - тук.
Виждам, че има допълнително народни представители, които желаят да се регистрират. (Шум и реплики.)
Всички, които са в залата, могат да поискат регистрация. (Реплики от ГЕРБ.)
Да, ще получите отговор, но въпросът е, след като всеки, който желае... (Реплики от ГЕРБ.)
Аз не мога да броя, едновременно да отбелязвам и... (Силен шум и реплики.)
Така, Станислав Иванов. Кой друг вдигна ръка? (Оживление.)
Вие, колеги, които сте в залата и които не сте вдигнали ръка: Вие в залата ли сте, или не?! (Шум и реплики. Смях. Ръкопляскания.)
Започвам да отбелязвам. Господин Красимир Велчев е в залата. (Реплики от ГЕРБ.)
Да, защото виждам, че сте в залата и отбелязвам господин Красимир Велчев.
Госпожа Ирена Узунава – забелязвам, че е в залата. Сега да видя къде е буквата „и”, на коя страница и... (Силен шум. Ръкопляскане. Оживление.)
Ирена Узунова в залата. Госпожа Ивелина Василева е в залата – отбелязвам госпожа Ивелина Василева. (Реплики.)
Извинявайте, че не зная имената на всички, но това е обяснимо... (Силен шум и реплики.)
Емануела Спасова – разбирам, че е в залата. Милена Дамянова – отбелязваме... (Реплики.)
Лъчезар Иванов, Вас отбелязах ли Ви? Лъчезар Иванов е тук, Петя Аврамова е отбелязана. (Реплики.)
Господин Младенов – мисля, че го отбелязах. Румен Иванов е тук, Снежина Маджарова, Георги Андонов и Аксения Тилева ги отбелязах. (Реплики.) Пламен Нунев е тук. (Шум и реплики.)
Сега ще направим преброяване.
Уважаеми колеги, обявявам резултата от поименната проверка. (Шум и реплики.)
В залата са регистрирани, след поименно изчитане на имената на народните представители – 127 народни представители, което означава, че има кворум и нашето заседание продължава. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
От името на парламентарна група? Да, заповядайте.
Господин Красимир Велчев има думата да направи изказване от Парламентарната група на ГЕРБ.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За какво прибягнахме до тази процедура, така наречената „парламентарна процедура”.
За тези, които не са тук, в това Народно събрание, искам да им кажа, че в предишното Народно събрание, тук присъстващи депутати от БСП прибягваха доста често към тази практика. Но каква е разликата? Тогава, въпреки техните опити, нито едно заседание не беше провалено.
На мен, като председател на Парламентарната група, непрекъснато ми се обясняваше, че кворумът в залата е проблем на мнозинството. Аз не се уморих да повтарям, че ние не бяхме мнозинство, първо. Второ, че така в Парламент не се работи. Въпреки всичко тук имаше седмици наред в тази част – средната, тя беше част от средната, тоест в тази част на лявото пространство – колеги от дадена политическа сила цяла седмица не идваха на работа.
Вярно, имат празненства, имат някакви празници – ние го уважавахме, уважаваме особено религиозните празници. Но от вчера, откакто сме тук – с този тон, с този реваншизъм, искаме да Ви кажем, че пак ще излезем и няма да работим!
Всеки човек има не само потребност да бъде уважаван, но когато ти уважаваш, насреща да срещаш такъв тон – подигравателен...?! Вие не забелязахте ли и сега, на което Вие ръкопляскахте и се смеехте, че на господин Борисов името беше прочетено пет пъти от председателстващия и Вие аплодирахте, и се радвахте. На Сергей Станишев, на господин Сидеров, на господин Местан – колко пъти се прочете името, че не са тука, в залата...?! (Шум и реплики.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Колко пъти го четохте на господин Доган?! Ръкопляскахте и се смеехте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Интересно е, че някои хора в ДПС са най-агресивни и активни – и точно те не са хората мюсюлмани, но това е друг въпрос. На мен ми е обидно, защото хората християни, дето при християнството един от основните закони е, че ако ти ударят шамар, подай и другата буза... (Реплики.)
Не знам откъде тази агресия, на мен ми е чудно?! (Шум и реплики.)
Какво искахме да покажем ние?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Велчев, аз не Ви прекъсвам, но Ви моля да не намесвате вероизповеданията, защото става неприятно в залата. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не ги намесвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Велчев, господин Велчев... (Силен шум и реплики.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Винаги, когато от тази трибуна, или някой политик си позволи нещо да каже, първата заплаха в обществото е етническият мир. Ние държим на този етнически мир и сме го доказали. В нашата организация има много, много мюсюлмани. С нищо не ги различаваме от останалите.
Само искам да Ви кажа защо направихме това нещо? Да покажем на хората отвън, и на журналистите, че и в предишното Народно събрание, и тук – Вие за какво ни викахте тук, за какво настоявахте да влезем в Парламента?! За да може Вие да излезете, за да се повтори практиката от предишното Народно събрание – ние да седим да работим, Вие да правите политиките, като в момента.
Затова искам да Ви кажа, колеги, че без уважение и без взаимно желание, ако ние вътре продължаваме да се държим така, хората отвън не само имат право, те ще минат и към по-остри действия и напрежението само ще расте. Благодаря Ви. (Реплики от КБ и ДПС. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Това беше изявление от името на парламентарна група, то неподлежи на коментар.
Процедура по начина на водене – заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин Бисеров, имам само една молба към Вас – призовете всички народни представители да уважават парламентарното време.
Уважаеми колеги – обръщам се към всички, загубата от това Ваше упражнение, от тази Ваша мобилност и демонстрация костваше загуба на ценно време, което можеше да бъде полезно за българските граждани и българския бизнес.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Ще удължим работното време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Продължаваме работата. (Реплики между народните представители Димчо Михалевски и Красимир Велчев.) Моля Ви за тишина в залата.
Има още едно изказване.
От името на парламентарна група има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Няма да ползвам максималното време, с което може да разполага парламентарната група.
Вземам повод от изявлението на господин Велчев. Искам да обърна внимание, че аз не оспорвам голяма част на казаното от него.
Призовавам всички народни представители и всички парламентарни групи в Народното събрание да не възпроизвеждат огледални модели на поведение, наложили се в последните няколко години и наистина само в краен случай, при много сериозни политически основания, да се занимават с тези методи на влизане и излизане, на нескончаеми проверки на кворума в залата, което наистина не допринася за утвърждаване на авторитета на Народното събрание.
Аз се присъединявам към призива за конструктивен диалог между парламентарните групи. Дебатите могат да бъдат остри, могат да бъдат разделителни, но те трябва да бъдат по въпроси, които засягат българските граждани, а не нас самите тук, защото те не се интересуват от отношенията помежду ни, а в много случаи част от тях и не толерират воденето на разправии, които са откъснати от острите проблеми, стоящи пред България.
Така че наистина, уважаеми народни представители, нека всяка една от парламентарните групи да направи своята преценка за това кой е моделът на поведение, който може да допринесе за отстояване интересите на хората, които са ни довели и доколкото тези интереси в някои случаи са различни, те да се проектират в нашите позиции и решения по същество, а не в използването на парламентарните процедури за взаимни разправии. (Ръкопляскания от КБ.)
Използвам случая също да изразя моето положително отношение към предшестващото изявление на господин Станилов и мисля, че ние можем да покажем полезността на Народното събрание.
Предлагам да се помисли във всички групи можем ли да предложим по няколко обединяващи приоритета, които наистина да подпомогнат работата на Народното събрание и ако това е възможно, да преценим как и в какъв момент да ги формулираме, така че да имаме обща платформа и също така достатъчно ясни, разграничими различия, които да покажат на обществото, че този Парламент може да работи и може да бъде институцията, която е център на политическия живот в България. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Това беше изказване от името на Парламентарната група на „Коалиция за България“.
Господин Горов, сега да продължим.
Припомням, че беше докладван текстът на наименованието на законопроекта и нямаше изказвания.
Преминаваме към гласуване на наименованието „Закон за изменение и допълнение на Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати“.
Гласували 113 народни представители: за 99, против 2, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Моля, докладвайте § 1.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГОРОВ: Параграф 1.
Предложение на народния представител Йордан Цонев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 5:
„(5) Управляващите дружества, съответно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, се включват в сектора, към който принадлежат в рамките на групата. Ако не принадлежат изключително към един сектор в рамките на групата, те се прибавят към най-малкия финансов сектор.”
2. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така:
„(6) Ако групата по ал. 2 не достигне прага по ал. 1, Българската народна банка (БНБ) и Комисията за финансов надзор (КФН) могат по общо съгласие с другите съответни компетентни органи да решат да не разглеждат групата като финансов конгломерат или да не прилагат разпоредбите на чл. 10, 11 или 13, ако смятат, че разглеждането на групата като финансов конгломерат или прилагането на тези разпоредби не е необходимо или ще е неподходящо или подвеждащо по отношение на целите на допълнителния надзор.”
3. Създава се нова ал. 7:
„(7) Ако групата по ал. 2 достига прага по ал. 1, но най-малкият сектор в групата не превишава левовата равностойност на 6 млрд. евро, БНБ и КФН могат по общо съгласие с другите съответни компетентни органи да решат да не разглеждат групата като финансов конгломерат или да не прилагат разпоредбите на чл. 10, 11 или 13, ако смятат, че разглеждането на групата като финансов конгломерат или прилагането на тези разпоредби не е необходимо или ще е неподходящо или подвеждащо по отношение на целите на допълнителния надзор.”
4. Досегашната ал. 6 става ал. 8 и в нея думата „за” се заменя с „и публично оповестяват”, а думите „ал. 5” се заменят с „ал. 6 и 7”.
5. Досегашната ал. 7 става ал. 9 и в нея:
а) в текста преди т. 1 думите „ал. 1 – 5” се заменят с „ал. 1 – 4, 6 и 7”;
б) в т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „освен ако лицето премести седалището си от държава членка в трета държава и са налице доказателства, че промяната е извършена с цел избягване прилагането на определен правен режим”;
в) създава се т. 4:
„4. изключат едно или повече участия в най-малкия финансов сектор, ако тези участия биха били решаващи за идентифицирането на даден финансов конгломерат, но взети заедно представляват незначителен интерес от гледна точка на целите на допълнителния надзор.”
6. Досегашната ал. 8 става ал. 10 и в нея думите „ал. 7” се заменят с „ал. 9”.
7. Досегашната ал. 9 става ал. 11 и в нея след думата „доходите” се поставя запетая, думите „и/или” се заличават, а след думата „дейности” се добавя „и/или общ размер на управляваните активи”.
8. Досегашната ал. 10 става ал. 12.
9. Досегашната ал. 11 става ал. 13 и в нея думите „ал. 10” се заменят с „ал. 12”.
10. Досегашната ал. 12 става ал. 14 и в нея думите „ал. 1 – 5, 7 и 9” се заменят с „ал. 1 – 6, 9 и 11”.
11. Създава се ал. 15:
„(15) Българската народна банка и Комисията за финансов надзор извършват веднъж годишно преглед на изключенията при упражняване на допълнителен надзор и преразглеждат количествените показатели, посочени в този член, и преценките, основани на анализ на риска, които се прилагат по отношение на финансовите групи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Това беше § 1 по доклада на комисията.
Има ли изказвания? Не виждам.
Ако няма изказвания, моля, режим на гласуване на § 1.
Гласували 114 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 34.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГОРОВ: По параграфи от 2 до 6 няма предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли изказвания по тези параграфи? Няма.
Колеги, преминаваме към гласуване на параграфи 2, 3, 4, 5 и 6 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 35.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГОРОВ: По § 7 има предложение от народния представител Йордан Цонев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 т. 1 се изменя така:
„1. правната, управленската и организационната структура на групата, включваща всички поднадзорни лица, нерегулирани дъщерни дружества и значими клонове, които са част от финансовия конгломерат, както и лицата с квалифицирано дялово участие до ниво краен собственик;”
2. Създават се нови ал. 9 и 10:
„(9) Когато координатор от държава членка извършва стрес-тестове на ниво финансов конгломерат, БНБ и/или КФН, когато са съответни компетентни органи, сътрудничат на координатора.
(10) Когато БНБ или КФН е координатор, предоставя на СКЕНО информацията, получена по ал. 3, т. 1 и 2 и по чл. 13, ал. 4, 6 и 7.”
3. Досегашните ал. 9, 10 и 11 стават съответно ал. 11, 12 и 13.
4. Създава се ал. 14:
„(14) Сътрудничеството и обменът на информация по Глава трета и упражняването на функциите по чл. 15 и при спазване изискванията за поверителност – с надзорните органи от трети държави, се извършват посредством надзорните колегии, посочени в чл. 92д и 92е от Закона за кредитните институции, съответно посредством комитетите за координация по смисъла на третия абзац от т. 2.2 от Протокола от Хелзинки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви. Това беше § 7 по доклада на комисията, въз основа на текстовете на вносителя и предложенията на господин Цонев.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма изказвания.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 121 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 38.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГОРОВ: По § 8 има предложение от народния представител Йордан Цонев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) точка 5 се изменя така:
„5. „Поднадзорно лице” е кредитна институция, застраховател, презастраховател, инвестиционен посредник, управляващо дружество или лице, управляващо алтернативен инвестиционен фонд.”;
б) създават се т. 5а и 5б:
„5a. „Лице, управляващо алтернативен инвестиционен фонд” е лице по смисъла на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране.
5б. „Презастраховател” е лице по чл. 8, ал. 2 от Кодекса за застраховането, лице, получило лиценз да извършва презастрахователна дейност от съответния компетентен орган на държава членка или на трета държава, или схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск по § 1, т. 44 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането.”;
в) в т. 6:
аа) буква „б” се изменя така:
„б) застраховател, каптивно застрахователно акционерно дружество, презастраховател или каптивен презастраховател, или застрахователен холдинг по чл. 27, ал. 1 от Кодекса за застраховането (застрахователен сектор);”
бб) в буква „в” думите „или управляващо дружество” се заличават;
вв) буква „г” се отменя;
г) в т. 13 се създава изречение второ:
„Групата включва и подгрупите в нея.”;
д) т. 15 се изменя така:
„15. „Компетентни органи” означава БНБ, когато във финансовия конгломерат има кредитна институция, КФН, когато във финансовия конгломерат има застраховател и/или презастраховател, и/или инвестиционен посредник и/или управляващо дружество, и/или лице, управляващо алтернативен инвестиционен фонд, както и националните органи на другите държави членки, които са оправомощени по силата на нормативен акт да упражняват надзор над кредитните институции, и/или застрахователите, и/или презастрахователите, и/или инвестиционните посредници, и/или управляващите дружества, и/или лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове независимо дали на самостоятелна или на групова основа.”
е) в т. 16, буква „а” накрая се поставя запетая и се добавя „включително върху крайното предприятие майка в сектора”;
ж) в т. 18 изречение първо се изменя така: „Концентрация на риск” са рисковите експозиции с евентуална загуба, която е достатъчно голяма, за да застраши платежоспособността или финансовото състояние на поднадзорните лица във финансовия конгломерат.”
2. В § 3 след думите „2000/12/ЕС на Европейския парламент и Съвета” съюзът „и” се заменя със запетая, а накрая се добавя „и на Директива 2011/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за изменение на директиви 98/78/ЕО, 2002/87/ЕО, 2006/48/ЕО и 2009/138/ЕО по отношение на допълнителния надзор върху финансовите предприятия във финансов конгломерат (ОВ, L 326/113 от 8 декември 2011 г.)”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Горов.
Колеги, това беше § 8 по редакцията на комисията.
Има ли изказвания? Не виждам.
Моля да гласуваме § 8 по редакцията на комисията.
Гласували 114 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 35.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГОРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли изказвания?
Може да докладвате и следващите текстове. Няма пречка.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГОРОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
По § 10 и 11 няма предложения, комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли изказвания? Няма.
Уточнявам ¬ § 9, заглавието на подразделението, а именно „Преходни и заключителни разпоредби”, § 10 и § 11 – това са текстовете. Те подкрепени от комисията, както са по вносител.
Няма изказвания.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 31.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГОРОВ: По § 12 има предложение на народния представител Йордан Цонев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 103 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 34, 54, 59, 80, 82 и 105 от 2006 г., бр. 48, 53, 97, 100 и 109 от 2007 г., бр. 67 и 69 от 2008 г., бр. 24 и 41 от 2009 г., бр. 19, 41, 43, 86 и 100 от 2010 г., бр. 51, 60 и 77 от 2011 г., бр. 21, 60 и 77 от 2012 г. и бр. 20 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 10 се създават ал. 5 и 6:
„(5) Каптивен застраховател е застрахователно акционерно дружество, което е собственост на финансово предприятие, което не е застраховател или презастраховател или застрахователна или презастрахователна група, или е собственост на нефинансово предприятие, който има за цел да осигурява застрахователно покритие изключително за рисковете на лицето или на лицата, които са негови собственици, или на лицето или на лицата от групата, в която участва каптивният застраховател. Обстоятелството, че застрахователно акционерно дружество е каптивно, се вписва в неговия устав.
(6) За каптивен застраховател се прилагат разпоредбите за застрахователното акционерно дружество, доколкото не е предвидено друго в този кодекс.”
2. В чл. 23, ал. 3 изречение първо се изменя така:
„Каптивен презастраховател е презастраховател, който е собственост на финансово предприятие, което не е застраховател или презастраховател или застрахователна или презастрахователна група, или е собственост на нефинансово предприятие, който има за цел да осигурява презастрахователно покритие изключително за рисковете на лицето или на лицата, които са негови собственици, или на лицето или на лицата от групата, в която участва каптивния презастраховател.”
3. В чл. 85:
а) в заглавието след думата „холдинг” се добавя „финансов холдинг със смесена дейност” и се поставя запетая;
б) в ал. 2 след думата „холдинг” се добавя „финансовия холдинг със смесена дейност” и се поставя запетая.
4. В чл. 299:
а) в ал. 1, т. 2 след думата „холдинг” се добавя „финансов холдинг със смесена дейност” и се поставя запетая;
б) в ал. 6 след думите „презастрахователя от трета държава, застрахователния холдинг” се поставя запетая и се добавя „финансовия холдинг със смесена дейност”;
в) в ал. 7 след думите „презастраховател от трета държава” се добавя „финансов холдинг със смесена дейност” и се поставя запетая;
г) създават се ал. 9 - 11:
„(9) Когато за финансов холдинг със смесена дейност се прилагат разпоредбите на този кодекс и на Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, и по-специално по отношение на надзора, основан на риска, комисията или заместник-председателят могат след консултация с Българската народна банка или с друг компетентен орган от друга държава членка да приложат само разпоредбите на Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати.
(10) Когато за финансов холдинг със смесена дейност се прилагат разпоредбите на този кодекс и на Закона за кредитните институции, и по-специално по отношение на надзора, основан на риска, комисията или заместник-председателят могат след консултация с Българската народна банка или с друг компетентен орган, осъществяващ консолидиран надзор върху банковия или инвестиционен сектор от друга държава членка, да приложат само разпоредбите, отнасящи се до най-значимия сектор по смисъла на чл. 3, ал. 1 и 3 от Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати.
(11) Комисията информира за решенията си по ал. 9 и 10 Европейския орган по застраховане и професионално пенсионно осигуряване.”
5. Създава се чл. 299а:
„Включване на управляващите дружества и на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове в обхвата на допълнителния надзор по чл. 299
Чл. 299а. (1) За целите на надзора по чл. 299, ал. 1 се включват и управляващите дружества, както и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове.
(2) Когато лица по ал. 1 са част от застрахователна група, за тях съответно се прилагат разпоредбите за допълнителния надзор на застрахователите.
(3) По отношение на лицата по ал. 1 комисията и заместник-председателят прилагат съответно правомощията, с които разполагат във връзка с упражняването на допълнителния надзор по чл. 299, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, господин Горов.
Има ли изказвания по § 12? Не виждам.
Моля, режим на гласуване за § 12 в редакцията на комисията.
Гласували 122 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 38.
Параграфът е приет.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Процедура – господин Красимир Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като преди малко бяхме упрекнати, че сме загубили много от ценното време на Народното събрание, имаме предложение това заседание да продължи до изчерпване на дневния ред. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли обратно становище? Изказвания? Няма.
Предложението на господин Велчев – до изчерпване на всички точки от дневния ред. Става въпрос за още девет точки – девет законопроекта.
Моля, гласувайте предложението на господин Велчев да разгледаме още девет законопроекта.
Гласували 111 народни представители: за 49, против 22, въздържали се 40.
Процедурното предложение не е прието.
Продължаваме с § 13.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГОРОВ: По параграфи 13 и 14 няма предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 13 и 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли изказвания? Няма.
Моля, режим на гласуване за параграфи 13 и 14, както са по вносител.
Гласували 119 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 38.
Двата текста са приети.
Точката е изчерпана.

Пристъпваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Три законопроекта с вносители: Искра Фидосова, Красимир Ципов и Димитър Лазаров – 28 май 2013 г.; Цветан Цветанов и група народни представители – 31 май 2013 г.; Министерският съвет – 21 юни 2013 г.
Моля да чуем доклада на Правната комисия.
Господин Филип Попов има думата.
ДОКЛАДЧИК ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по правни въпроси относно законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 354-01-7 от 28 май 2013 г., внесен от Искра Фидосова и група народни представители; № 354-01-17 от 31 май 2013 г., внесен от Цветан Цветанов и група народни представители, и № 302-01-3 от 21 юни 2013 г., внесен от Министерския съвет
На свое заседание, проведено на 11 юли 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 354-01-7 от 28 май 2013 г., внесен от Искра Фидосова и група народни представители, № 354-01-17 от 31 май 2013 г., внесен от Цветан Цветанов и група народни представители, и № 302-01-3 от 21 юни 2013 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Соня Найденова – представляващ Висшия съдебен съвет, Пенка Богданова – заместник на главния прокурор при Върховната касационна прокуратура, Илия Ангелов – заместник-министър на правосъдието, Борислав Петков – директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”, Ирена Борисова – главен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”, и Атанаска Георгиева – директор на дирекция „Съвет по законодателство” в Министерството на правосъдието, Йордан Грамов – заместник-министър на вътрешните работи, Николай Нанков – началник на отдел „Нормотворческа дейност”, дирекция „Правнонормативна дейност”, Емилия Недева – Висш адвокатски съвет, и Димитър Бранков – заместник председател на Българската стопанска камара.
По обсъжданите законопроекти в Комисията по правни въпроси постъпиха становища от Висшия съдебен съвет, Върховната касационна прокуратура, Министерството на вътрешните работи, Министерството на труда и социалната политика, Държавна агенция „Национална сигурност”, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, Конфедерация на труда „Подкрепа”, Конфедерация на независимите синдикати в България.
Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Искра Фидосова и група народни представители, предлага създаване на нов състав на престъпление, което да обхване избягване на установяването или плащането на задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване или за задължително здравно осигуряване.
Предлага се основание за наказателна отговорност да е налице, когато неплатените осигурителни вноски са в големи размери и такива да бъдат онези, които надхвърлят три хиляди лева, а тези размери да се определят чрез създаване на нарочно законово определение в чл. 93, т. 29 от Наказателния кодекс.
По подобие на съставите на данъчните престъпления, поведението ще е престъпление, когато е извършено чрез някой от изчерпателно изброените начини – обявяване на по нисък осигурителен доход от действителния, чрез неподаване на декларация или чрез подаване на декларация с невярно съдържание и така нататък.
Предлага се субектът на престъплението да има качеството „длъжностно лице”, а работникът или служителят да не носят наказателна отговорност.
За постигане на една от целите на криминализацията е предвиден по-леко наказуем състав – за случаите, когато дължимите вноски бъдат внесени преди приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. С оглед правната сложност на дела от този вид проектът предлага подсъдността им да е на окръжен съд като първа инстанция.
В част от постъпилите в Комисията по правни въпроси становища на различни органи и институции се изразява принципна подкрепа на предложения законопроект. В хода на обсъждането се изказаха и аргументи срещу предложеното законодателно решение.
Криминализирането на неплащането на осигуровки се обосновава като създаване на механизъм за защита чрез наказателното право по модела за неплащане на данъци. От юридическа гледна точка обаче съществува разлика в характера на данъците и на осигуровките. Плащането на данъци е конституционно задължение на правните субекти (чл. 60 от Конституцията на Република България), а насрещна страна по правоотношението като титуляр на правото е държавата.
Предвид значението на приходите от данъци за функционирането на държавата, са създадени механизмите за реализация на отговорност при неизпълнение на задължението за плащането им, включително чрез състави на престъпления по чл. 255 и следващите от Наказателния кодекс.
Правото на осигуряване е право – право на обществено осигуряване (чл. 51 от Конституцията на Република България) и право на здравно осигуряване (чл. 52 от Конституцията на Република България). Титуляр на правото е осигуреното лице, а правилата на осигурителното законодателство са условията и редът за неговото упражняване.
Плащането на осигурителните вноски е едно от условията за упражняването на правото, а възлагането на задължението на осигурителя да ги внася е гаранция, че при наличие и на другите условия осигуреното лице ще може да се ползва от всички други права, които са свързани с правото на осигуряване – обезщетение за нетрудоспособност, право на пенсия, медицинско обслужване и така нататък.
Последица от неизпълнението на задължението за осигурителна вноска е, че осигуреното лице няма да може да се ползва изобщо от тези права, или ще се ползва в по-малък обем.
Тази разлика е основание за различните режими в специалното законодателство (данъчното и осигурителното) и поради това не е възможно и наказателноправната защита да е еднаква. Проектът всъщност това предлага. Разликата е само в субектите на престъпленията. При данъчните престъпления техен субект е субектът на данъчното задължение, който е определен в съответния данъчен закон. Предложението за криминализиране на неплащането на осигуровки в този проект предвижда субект – „длъжностно лице”, тоест лице, което е включено в определението по чл. 93, т. 1 от Наказателния кодекс, но не отчита връзката с осигурителното законодателство, което определя осигурителя (чл. 5 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 34 от Закона за здравното осигуряване) като титуляр на задължението да се внася целият размер осигурителни вноски или част от него. Резултатът от това предложение е, че наказателната отговорност се обвързва не с лицата, върху които тежи задължението за внасяне на осигуровки, тоест работодателя, а върху неговите служители, които имат качеството „длъжностни лица”. Наред с това проектът изобщо не предвижда да се търси наказателна отговорност на самоосигуряващите се лица, тъй като те не се включват в категориите лица, които имат качеството „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93, т. 1 от Наказателния кодекс. Единственото изключение са нотариусите и частните съдебни изпълнители. Диференциация от този род би създала сериозни притеснения относно спазването на принципа за равенство на гражданите пред закона.
Проблемът не би могъл да се реши само с механичната замяна на термина „длъжностно лице” с термина „осигурител или работодател”, защото съставът на престъплението, както е предложен, определя и начин на извършване на престъплението – чрез обявен размер на осигурителен доход, неподадена декларация, подадена невярна декларация и така нататък. Правилата на нормотворческата техника за създаване на бланкетни наказателноправни норми изискват при формулирането на признаците на състава на престъплението да се отчитат правилата от специалното законодателство, чрез което този състав ще се попълва. В конкретния случай това са правилата на осигурителното законодателство, които определят кой и при какви условия трябва да извърши описаните дейности. Предложението за чл. 260а, ал. 1 от обсъждания Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс по същество не отчита тази връзка, а създава собствени за наказателното право правила за изпълнение на задължението за внасяне на осигурителни вноски.
Още от първото създаване на състав на престъпление, свързано с неплащането на осигурителни вноски (2000 г., чл. 259а/НК, обявен за противоконституционен с РКС №14/2000 г.) и при реанимиране на идеята през 2009 г., както и при внасянето на подобен проект през 2012 г., като че ли се заобикаля директният отговор на въпроса на какво се дава защита всъщност – на осигуреното лице като гаранция за нормалното упражняване на правата, които се пораждат от правото на осигуряване, или на държавата относно постъпленията от осигурителни вноски в бюджета. Ако защитата беше насочена към осигуреното лице, би следвало реализацията на наказателната отговорност да допринася за възстановяване на възможността осигуреният да си използва пълния обем права, които са свързани с правото му на осигуряване. Когато осигурителят не е изпълнил задължението си, реализацията на наказателната отговорност срещу него няма да доведе до автоматично възстановяване на правата на осигуреното лице. За постигане на този резултат ще трябва да се прилагат механизмите на осигурителното законодателство. Ако производството е срещу самия осигурител, няма никакви гаранции, че той ще се възползва от възможността по предложената ал. 4 да внесе дължимите вноски, за да бъде наказан по-леко. Дори напротив – практиката по данъчните престъпления показва точно обратната тенденция за спорадично използване на тази възможност. Поради това наказателноправната защита ще бъде защита само на постъпленията в бюджета, а не и на осигуреното лице.
При предходни обсъждания на сходните предложения за криминализиране беше поставен и въпросът означава ли тази законодателна инициатива, че държавата признава невъзможността на съответните контролни органи да се справят с явлението. Кодексът за социално осигуряване възлага на органите на Националната агенция за приходите контролни функции по отношение на декларирането на данни и внасянето на осигуровки и предвижда в чл. 355 състави на административни нарушения, свързани с тези обстоятелства. Контролът за спазване на трудовото законодателство е възложен на Инспекцията по труда, а чл. 414, ал. 3 и 4 от Кодекса на труда предвижда състави на административни нарушения за неизпълнение на задълженията на работодателя по трудовото законодателство. При това с високи размери на санкциите.
От юридическа гледна точка механизми за защита има и то чрез реализация на административна отговорност, чрез което обективно по-бързо се постига ефектът на наказването, в сравнение с реализацията на наказателната отговорност. Създаването на състав на престъпление не би следвало да се смята за освобождаване на тези контролни органи от задълженията им по специалното законодателство, а ще им възложи и допълнително такова да преценяват при всяка проверка дали има данни за престъплението и при установяване на такива да се изпраща на прокуратурата.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше представен от Илия Ангелов, заместник-министър на правосъдието.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, и този, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители, са свързани с въвеждането в Наказателния кодекс на Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета, чийто срок за транспониране изтече на 6 април 2013 г. Тази директива надгражда стандартите на Конвенция на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, ратифицирана и влязла в сила за Република България от 1 февруари 2008 г.
Тъй като наказателното ни законодателство е приведено в съответствие с изискванията на Конвенцията, предложените проекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс съдържат само тези правила, които директивата добавя:
- целите в основните състави на трафика на хора се допълват с целта пострадалите да бъдат използвани за просия (§ 4, т. 1 и § 5);
- създава се нов квалифициран състав за случаите, когато престъплението е извършено от длъжностно лице при или по повод службата му (§ 4, т. 2).
И в двата проекта се съдържа предложение за създаване на ново обстоятелство, изключващо вината – § 1. С него се въвежда изискването на чл. 8 от Директивата за отказ от наказателно преследване и неналагане на наказания на жертвата на трафика на хора. За приложимостта на това правило, същата норма изисква наличието на три кумулативни основания – деянието е извършено от лице, пострадало от трафик на хора, това лице е било принудено да извърши съответното престъпление и принудата и извършеното престъпление са пряко следствие от това, че лицето е пострадало от трафик на хора. Когато тези основания са налице, за престъплението, което пострадалият е извършил, не е виновен и за него не може да му се търси наказателна отговорност.
И двата проекта съдържат и съответните изменения и допълнения в Закона за борба с трафика на хора и Закона за закрила на детето, които са свързани с транспонирането на същата Директива.
В хода на обсъждането на законопроектите се формулираха няколко дискусионни въпроси:
- и двата проекта съдържат предложение за ново обстоятелство, изключващо вината (§1), като определят и условията за неговото прилагане. Обвързването на такова обстоятелство с качеството на пострадалия и отчитането на начина, по който е бил мотивиран за извършването на престъплението, са новост за българското наказателно право. Поради това предложеното законодателно решение не се приема еднозначно и изисква внимателно обмисляне;
- и двата проекта съдържат предложения за създаване на нови квалифициращи обстоятелства при престъпленията убийство и телесни повреди, за случаите когато те са извършени с цел отнемане на телесни органи, тъкани, течности или клетки. Доколкото тези предложения не са свързани с изисквания в цитираната Директива, се изказа мнение, че те следва да бъдат обсъдени в контекста на обсъждане на цялостната наказателна политика на Република България, изразена в нов Наказателен кодекс.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси:
- с 0 гласа „за”, 8 „против” и 0 „въздържали се” предлага на Народното събрание да отхвърли на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 354-01-7/28.05.2013 г., внесен от Искра Фидосова и група народни представители;
- с 8 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 354-01-17/31.05.2013 г., внесен от Цветан Цветанов и група народни представители;
- с 8 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-3/21.06.2013 г., внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Попов.
Това беше докладът на Комисията по правни въпроси.
Поради изчерпване на времето ще закрия заседанието.
Следващото заседание ще бъде на 31 юли 2013 г., сряда, от 9,00 часа.
Благодаря Ви.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,10 ч.)


Председател:
Михаил Миков

Заместник-председатели:
Мая Манолова
Христо Бисеров

Секретари:
Филип Попов
Шендоан Халит