Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Христо Бисеров

Секретари: Пламен Нунев и Деница Златева

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ (звъни): Има кворум, откривам първото заседание на есенната сесия на Четиридесет и второто Народно събрание!
Предлагам на Вашето внимание Проект за програма за работата за тази кратка седмица за два заседателни дни.
Днес е ден, в който отделните парламентарни групи имат правото да правят предложение по чл. 49, ал. 7. Във висока степен съвпадат с предложената програма.
Парламентарната група на Коалиция за България е предложила:
1. Доклад за състоянието на енергетиката в Република България.
Парламентарната група на Движението за права и свободи е предложила:
2. Първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Парламентарната група на партия „Атака” и Парламентарната група на партия ГЕРБ не са предложили точки в дневния ред по ал. 7.
Програмата предвижда и:
3. Прекратяване пълномощията на народен представител (подадена оставка от народния представител Любомир Петков).
4. Първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Има такова предложение и по ал. 7 на чл. 49.
5. Доклад за състоянието на енергетиката в Република България – продължение от лятната сесия.
Направено е предложение по чл. 49, ал. 7 от Парламентарната група на „Коалиция за България”.
6. Доклад за извършената дейност от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси през 2012 г. Вносител – Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
7. Проект на решение за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на обстоятелствата по оповестените факти и данни за нарушенията, извършени от председателя на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Вносители – Янаки Стоилов и група народни представители.
8. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. Вносител – Министерски съвет.
9. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители – Искра Фидосова, Красимир Цеков и Димитър Лазаров; Цветан Цветанов и група народни представители; и Министерски съвет.
10. Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2012 г.
11. Първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България. Вносители - Корнелия Нинова, Атанас Пъдев и Атанас Мерджанов.
12. Отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2012 г.
13. Парламентарен контрол по чл. 102 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Обръщам внимание, че влиза в сила разпоредбата на Правилника, която предвижда ситуативен парламентарен контрол, който ще започне днес в 12,30 ч. Припомням, че всяка от парламентарните групи има право на два въпроса към министър-председателя и вицепремиерите по актуални политически въпроси.
Може би, уважаеми народни представители, но нека мине днешният парламентарен контрол, ще трябва да внесем някои конкретизации в провеждането на този контрол. Днес ще започнем така, както това е уредено в правилника. Ако има желание от отделните парламентарни групи, ще коментираме как да го направим по-конкретен, по-разписан. За нерешените въпроси на този вид контрол, ще прилагаме общите правила за парламентарния контрол.
Моля, гласувайте за седмичната програма.
Гласували 207 народни представители: за 150, против 11, въздържали се 46.
Седмичната програма е приета.
По ал. 3 са постъпили предложения, с които ще Ви запозная.
Първото предложение е от Бойко Борисов и група народни представители, които предлагат да се проведе изслушване на министър-председателя господин Пламен Орешарски относно кризата в Сирия и позицията на Министерския съвет на Република България.
Дали желаете да го мотивирате, господин Борисов?
Заповядайте.
БОЙКО БОРИСОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз дори се учудвам, че това не е включено в дневния ред от Вас, защото надали има по-важно събитие в света в момента, по-опасно и толкова близо до нас, като конфликта в Сирия – хуманитарната криза, и евентуални военни действия, всичко това, което четем, виждаме, че се случва. Аз смятам, че е повече от нормално да чуем какво мисли премиерът, какво прави, какво подготвяме, колко бежанци, какво работим с Европейската комисия в Брюксел за възстановяване или за съвместни действия с Европейския съюз, защото ние сме на първата черта на тази хуманитарна криза. Така че предлагам да приемете нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Борисов, ако Парламентарната група на политическа партия ГЕРБ беше изпратила свой представител на заседанието на Председателския съвет, този въпрос там беше коментиран. Лично моите очаквания са, че ситуативният контрол днес към кабинета, към министър-председателя и вицепремиерите ще бъде свързан именно с тези въпроси. (Реплики от ГЕРБ.) Включително изразих едно опасение, че може да се получат по 2 3 еднакви отговора на 2-3 еднакви въпроса и да изпаднем в ситуацията на училища, които се споменават във вицовете. Но имате право да направите това предложение.
Моля, гласувайте за направеното предложение.
Успяха ли всички да гласуват? Не.
Моля, квесторите, помогнете на колегата.
Моля, отменете гласуването. Ако трябва някой от Информационния отдел да влезе в залата и да отиде до колегата да види пултът ли е повреден, какво става там.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ДПС): Моят пулт не работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля, гласувайте за направеното предложение.
Гласували 204 народни представители: за 131, против 16, въздържали се 57. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Предложението е прието.
Постъпило е предложение от народните представители Христо Монов, Деян Дечев и Георги Мърков за Декларация на Четиридесет и второто Народно събрание на Република България по повод предложение на Изпълнителното бюро на Международния олимпийски комитет за изваждане на спорта борба от програмата на Летните олимпийски игри.
Желае ли някой от вносителите да изложи предложението?
Господин Монов, заповядайте.
ХРИСТО МОНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо искам да Ви поздравя със започването на новия политически сезон. Надявам се през него разумът да надделее над емоциите и всички ние да работим за доброто на страната ни.
В тази насока е предложената от нас декларация. Преди три седмици в България се проведе Световното първенство по борба за юноши и младежи. Тогава имах среща с председателя на ФИЛА господин Ненад Лалович и той помоли, така както много други парламенти в света направиха, да обсъдим и да гласуваме и ние декларация в подкрепа на това борбата да остане олимпийски спорт. Мисля, че това е нормално, тъй като борбата (шум от ГЕРБ)…
Някои са превъзбудени отрано, но все пак…
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата. Естествено е, първи ден – има възбуда.
ХРИСТО МОНОВ: Става въпрос за един олимпийски спорт, който е на повече от три хиляди години. Специално за нас, българите, това е олимпийският спорт, който е донесъл най-много медали и шампиони.
В тази връзка, заедно с моите колеги, предлагам декларация за това борбата да остане в програмата на олимпийските игри. Защо е необходимо декларацията да бъде гласувана в тази работна седмица? Защото крайното решение за оставане на борбата като олимпийски спорт ще бъде взето в Буенос Айрес на 8 септември тази година. Затова Ви моля да подкрепите тази декларация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Монов.
Моля Ви, режим на гласуване за предложението на господин Монов и група народни представители.
Гласували 193 народни представители: за 188, против 1, въздържали се 4. (Ръкопляскания от КБ.)
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, съобщение за постъпилите законопроекти и проекторешения от 31 юли до 3 септември 2013 г.:
- Законопроект за защита на растенията. Вносител – Министерският съвет.
- Законопроект за допълнение на Закона за задълженията и договорите. Вносители – Емил Радев, Красимир Ципов и Димитър Лазаров.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър. Вносители – Лиляна Павлова и група народни представители.
- Проект за решение за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. Вносители – Волен Сидеров и група народни представители.
- Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители – Гален Монев, Николай Александров и Калина Балабанова.
- Законопроект за допълнение на Закона за народната просвета. Вносители – Георги Кадиев и група народни представители.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Вносител – Министерският съвет.
- Законопроект за ограничаване изменението на климата. Вносители – Ивелина Василева и група народни представители.
- Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз. Вносител – Министерският съвет.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. Вносител – Министерският съвет.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Вносители – Милена Дамянова и група народни представители.
- Проект за решение за одобряване на Доклад за младежта за 2010-2012 г. Вносител – Министерският съвет.
- Проект за решение за определяне на военни формирования и структури за допълване на въоръжените сили във военно време и за определяне числеността на запаса за въоръжените сили. Вносител – Министерският съвет.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Вносител – Министерският съвет.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Вносители – Цецка Цачева и група народни представители.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносител – Министерският съвет.
- Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – Транзитни пътища V”). Вносител – Министерският съвет.
- Проект за решение за обявяване на неутралитет, неизпращане на български военни контингенти и формирования, забрана за предоставяне на територии, военни бази и/или цивилни съоръжения във връзка с евентуален военен конфликт в Близкия Изток. Вносители – Волен Сидеров и група народни представители.
- Законопроект за ратифициране на Споразумението за второ изменение на Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. и изменено за първи път в Люксембург на 25 юни 2005 г., и на Вътрешното споразумение между представителите на правителствата на държавите – членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета относно финансирането на помощта от Европейския съюз съгласно многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г. в съответствие със Споразумението за партньорство АКТБ-ЕС и за разпределението на финансовата помощ за отвъдморските страни и територии, за които се прилага Част четвърта от Договора за функционирането на Европейския съюз. Вносител – Министерският съвет.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. Вносител – Министерският съвет.
Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на обстоятелствата по оповестените факти и данни за нарушенията, извършени от председателя на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Вносители – Янаки Стоилов и група народни представители.
- Проект за декларация на Четиридесет и второто Народно събрание на Република България по повод предложението на Изпълнителното бюро на Международния олимпийски комитет за изваждане на спорта борба от програмата на Летните олимпийски игри. Вносители – Христо Монов, Деян Дечев и Георги Мърков.
Общо 22 законопроекта и проекти за решения на Народното събрание.
Постъпило е заявление от Павел Шопов – народен представител от „Атака”, с което той оттегля подписа си като вносител на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията.
Уважаеми народни представители, през месец август 2013 г. в Народното събрание са постъпили отчети за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми за първото полугодие на годината от следните министерства и агенции.
Няма да Ви чета датите, на които са постъпили, само ще оповестя министерствата и агенциите:
От Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, Министерството на младежта и спорта, Министерския съвет, Държавната агенция „Национална сигурност”, Министерството на правосъдието, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на културата, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие.
Отчетите са изпратени на съответните постоянни комисии и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
През месец август 2013 г. в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България министърът на отбраната е уведомил Народното събрание, че със свои заповеди е разрешил изпращането на военнослужещи от въоръжените сили на Република България на територията на Република Гърция за участие в церемонията по предаване и приемане на длъжността командир на бригада „Югоизточна Европа” за времето от 8 до 11 септември 2013 г.
Също така изпращането на формирования от въоръжените сили на Република България на територията на Федерална република Германия за участие в „Учение 13-08 МАТ/РАТ 5, Подготовка за мисия в Хохенфелс, Федерална република Германия” за времето от 8 до 23 септември 2013 г.
Тези уведомления са предоставени на Комисията по отбрана.
В изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и чужди въоръжени сили министърът на отбраната уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил преминаването през териториалното море, пребиваването с невоенен характер във вътрешните морски води на Република България и посещение на пристанището със специално предназначение на кораборемонтното предприятие „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна” ЕООД на учебен кораб „Перекоп” от състава на военноморските сили на Руската федерация в периода от 20 август 2013 г. до 30 септември 2015 г. включително. Визитата на кораба е с мирни цели и не е свързана с провеждането на военни операции и подготвителни действия за водене на предстоящи или предполагаеми военни операции, както и с извършването на дейности за предотвратяване на военни действия, водени от други – на друга държава или организация, въоръжени сили.
На 2 септември 2013 г. в изпълнение на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната министърът на отбраната е уведомил Народното събрание, че със своя заповед е разрешил провеждането на Съвместно българо-американско учение за противодействие на тероризма за времето от 1 до 26 септември 2013 г., което се провежда в изпълнение на Плана за съвместна българо-американска подготовка и учения в страната и чужбина през 2013 г.
Всички тези уведомления се предоставят и на Комисията по отбрана.
И последно съобщение – на 16 август 2013 г. при нас са постъпили три материала от Статистическия институт, съдържащи резултати от изследвания за средната месечна работна заплата и списъчен брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение за второто тримесечие на 2013 г., експертни оценки за брутен вътрешен продукт и за наблюдение на работната сила, както и за индексите на потребителските цени за месец юли 2013 г.
Всички материали са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Уважаеми народни представители, преминаваме към дневния ред, който днес, както споменах, се формира и на основание чл. 41, ал. 7 от правилника.
Господин Мерджанов, процедура ли искате?
Заповядайте, уважаеми господин Мерджанов за процедура.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, по утвърдена парламентарна традиция всяка сесия на Народното събрание започва с изявления на лидерите на основните парламентарни групи.
Очаква ни интересна, динамична, напрегната законодателна програма. Ето защо правя процедурно предложение изявленията на лидерите на парламентарните групи да бъдат предавани пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио, както и блицконтролът, който ще бъде проведен за първи път през днешния ден. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мерджанов.
Вие правите предложение за директно излъчване по Българското национално радио и Българската национална телевизия на изявленията на лидерите на парламентарните групи и парламентарния ситуативен контрол днес от 12,30 ч.
Ще помоля представителите на Националното радио и Националната телевизия да следят специално тези две точки от дневния ред на Народното събрание днес, за да могат да включат съответно своите микрофони и камери.
Режим на гласуване.
Гласували 210 народни представители: за 205, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието
Уважаема госпожо Цачева, заповядайте за процедурно предложение.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! С приетото от нас решение по дневния ред, с което бе уважено искането на господин Борисов и група народни представители от ГЕРБ за изслушване на министър-председателя относно кризата в Сирия и позицията на правителството на Република България, сме задължени тази точка да бъде включена в дневния ред.
Тъй като стана ясно, че блицконтролът ще бъде от 12,30 ч. днес, за да бъде ясно разграничено, че става дума за две различни процедури – нарочна точка съгласно прието решение от Народното събрание и отделно блицконтролът, който е форма на парламентарен контрол, предлагам и с оглед времето, което ни остава до 12,30 часа, непосредствено след предложенията по ал. 7 – това е т. 1 и 2 от гласуваната програма – Доклад за състоянието на енергетиката в Република България, продължение и първото гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, като точка 3 в днешния дневен ред, да бъде включено изслушването на министър-председателя господин Орешарски относно ситуацията в Сирия и мерките на правителството.
В противен случай, ако не се подкрепи това мое предложение, приетото току-що от Народното събрание решение ще бъде обезсмислено, тъй като и от това, което господин Миков подсказа, че на Председателския съвет е обсъждано, може би се иска обясненията и разясненията от господин Орешарски, които всички ние и не само ние очакваме да минат в кратките процедури по време на контрола, което мисля, че ще бъде потъпкване на нашия Правилник. Затова предлагам това да бъде т. 3 от дневния ни ред и тази точка също да се излъчва пряко по Националното радио и Националната телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Цачева.
Ще се въздържа от коментар по отношение на Вашите предположения.
Обратно предложение – Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Госпожа Цачева има право. С гласуването на седмичната програма не беше фиксирано времето, през което ще се състои изслушването на министър-председателя по сирийската криза и по позицията на българското правителство във връзка със Сирия.
Предлагам изслушването на министър-председателя да се случи след провеждането на парламентарния блицконтрол днес по следното съображение. Известно е, че от 10,00 ч. започва заседание на Министерския съвет. Също така предвид въвеждането за първи път на блицконтрол предполагам, че членовете на кабинета, премиерът и вицепремиерите са се организирали по начин, по който да се явят в Парламента в 12,30 ч. Нека да не изземваме правото на народни представители да чуят от премиера в подробна процедура с въпрос, отговор, реплика, дуплика това, което ги интересува по българската позиция за Сирия, а след това всичко останало, което остане неизяснено в парламентарния блицконтрол, да бъде предмет на изслушване в тази зала.
Формалното ми предложение е след като премиерът е тук в 12,30 ч., след като приключи блицконтролът на премиера и вицепремиерите, да преминем към процедурата по изслушване на българската позиция по отношение на Сирия или така както беше формулирано това искане от Парламентарната група на ГЕРБ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И аз Ви благодаря, уважаема госпожо Манолова.
Мога да приема изказването Ви само като противно предложение, а после евентуално ще подложа на гласуване Вашето предложение по същество. Няма как едновременно да се гласува и едното, и другото предложение. Няма такава процедурна възможност.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител госпожа Цецка Цачева.
Гласували 195 народни представители: за 94, против 70, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Госпожо Цачева, преди да Ви дам думата, ще Ви помоля да поставим на гласуване направеното предложение от госпожа Мая Манолова.
Госпожо Цачева, заповядайте за обратно предложение – имате право.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! С вота на мнозинството предложението ми е отхвърлено. Предстои да се гласува предложението на госпожа Манолова.
Тъй като е възможно с оглед продължителността блицконтролът при неясните правила в Правилника, разписани от мнозинството, да продължи до края на пленарния ден днес, правя под формата на обратно предложение, защото така го даде и господин Миков, на госпожа Манолова – след приключване на блицконтрола, да удължим работното време днес до приключване на изслушването на министър-председателя господин Орешарски по ситуацията в Сирия.
В противен случай считам, че с процедурни трикове желаете чрез контрола да бъде изчерпано времето ни в днешния пленарен ден и да не се стигне до решението на Народното събрание за изслушване на премиера по тези толкова актуални въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Цачева, но съм длъжен и по отношение на Вашия подход, както към госпожа Манолова, да Ви кажа, че злоупотребявате и не ползвате процедурите.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Защо не казахте и на госпожа Манолова, че тя злоупотребява?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Противното Ви предложение може да бъде да не се гласува нейното предложение, а предложението Ви за дневния ред не е противно на нейното.
Съжалявам, че решавам някакъв въпрос, който... Може би трябваше да прекъсна госпожа Манолова. Как да го поставя като противно предложение...
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): По начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Ще Ви дам думата по начина на водене, след като гласуваме предложението на госпожа Мая Манолова.
Явно лятото всички са позабравили Правилника.
Моля, гласувайте.
Гласували 199 народни представители: за 104, против 86, въздържали се 9.
Изслушването по предложение на господин Борисов и група народни представители ще се проведе след приключване на контрола.
Има искане за процедура по начина на водене.
Заповядайте, госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, обръщам се към Вас по начина на водене след тази процедура, защото Вие сте този, който еднолично ни вкара в този режим на обяснения с госпожа Манолова. Вие й дадохте думата за обратно предложение, а госпожа Манолова чрез обратното си предложение си извоюва правото на предложение, което Вие лично пояснихте, че е ново и го подложихте на гласуване.
Когато, аналогично на нейното обратно предложение, подходих абсолютно по същия начин, ако щете и за да Ви видя как ще реагирате...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Ей сега ще Ви предложа предложение. (Ръкопляскания.)
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На мен ми казахте, че съм злоупотребила с право. Госпожа Манолова не злоупотребява...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И тя злоупотреби!
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма да говорим и двамата едновременно! Нали няма да говорим и двамата едновременно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Извинявайте.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много Ви моля, през ваканцията нито аз, нито госпожа Манолова сме забравили правилника, но имам чувството, че някои още не са го научили. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви за констатациите. Ще си позволя да го прилагам по-стриктно тогава, само че да няма пак изказвания по начина на водене.
Има направено предложение за удължаване на работното време от народния представител Цецка Цачева до изчерпване на точката изслушване. Има ли противни предложения по този въпрос? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 200 народни представители: за 112, против 59, въздържали се 29.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Уважаеми господин председателю! На основание чл. 49, ал. 5 от правилника на това Народно събрание Ви призовавам да включите в дневния ред входираното от Парламентарната група на „Атака” проекторешение по сирийската криза, което изисква от нас да гласуваме неутралитет на България в задаващата се война. Спешността се налага от това, че сирийската криза се развива не с дни, а с часове. Не можем да си позволим да чакаме. Тази нощ целият свят видя как американският Сенат заседава четири часа – от около 22 ч. до 2 ч. през нощта. Очевидно там се обсъжда идеята за „по-дълбоко въвличане на Съединените щати в сирийската криза”. Тоест те обмислят вероятността за мащабна война. Не можем да се задоволим само с позицията на правителството. Българският парламент трябва да има своя позиция. Още повече, че от биваците на Свободната сирийска армия по турско-сирийската граница към България върви непрекъснат поток от ислямски терористи, джихадисти, фундаменталисти, оставям на Вас квалификацията, но това са хора, които могат да подпалят и да взривят България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Ташева.
Заповядайте, уважаеми господин Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че темата, която повдигам, е изключително сериозна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Това е процедура, нали?
КИРИЛ ДОБРЕВ: Да, правя предложение.
Все още главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България се води президентът Росен Плевнелиев. Моля народното представителство да вземе решение да го поканим най-учтиво, да чуем неговото мнение по този въпрос! (Ръкопляскания от КБ и ДПС.) Той отказва да прави Консултативен съвет. Но все пак за нас е важно неговото решение, неговото мнение.
През 2003 г. тогавашният президент на Република България Георги Първанов взе отношение по стартиращата война в Ирак. Искам днес ние да вземем решение, да чуем мнението на президента Плевнелиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз, уважаеми господин Добрев.
Ще отправя покана до Президента да присъства на изслушването.
Заповядайте за противно предложение, господин Борисов.
БОЙКО БОРИСОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Разбира се, че сме „за” да дойде Президентът, да чуем неговото мнение, защото като върховен главнокомандващ и държавен глава това е правилно.
Но фрази от типа „все още”?! Все още Вие сте на власт, без да имате такова право, защото Вие сте втори, господин Добрев, Вие не сте спечелили избори, години наред не сте ги печелили! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Къде пише, че като ги спечелиш ще управляваш?
БОЙКО БОРИСОВ: И президентът Плевнелиев Ви победи на изборите! Отнасяйте се с уважение към това! (Реплика от народния представител Йордан Цонев. Бурни ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, моля да не затъваме в... (Реплики от КБ.)
Ще Ви дам думата за лично обяснение, бяхте споменат.
Предлагам да не затъваме в процедурни хватки. На практика нямаше противно предложение, направено от господин Борисов.
Уважаеми господин Борисов, припомням Ви, че след малко в процедурата „Изявления на лидери на парламентарни групи” ще можете да кажете всичко, което смятате за важно по отношение на разпределението на силите (шум от ГЕРБ), влиянието на отделни политически партии. Сега обсъждаме да бъде поканен президентът Плевнелиев в Българския парламент, за да заяви своята позиция по сирийската криза. Това е проблемът, който се обсъжда.
БОЙКО БОРИСОВ (ГЕРБ, от място): Аз мога да преценя какво говоря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли някой друг да направи обратно предложение във връзка с направеното от господин Добрев? Няма. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Моля Ви за тишина! Господин Борисов, седнете си на мястото! (Шум и реплики.)
Ще поканим президента Росен Плевнелиев от името на Парламента в сградата на Парламента, ако желае, да дойде и да заяви своята позиция по сирийската криза.
Заповядайте за лично обяснение, господин Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Борисов, аз просто искам да Ви припомня, че изборите свършиха. (Шум и реплики от ГЕРБ.) За Ваше огромно съжаление управляват тези формации, които имат мнозинство в Парламента.
БОЙКО БОРИСОВ (ГЕРБ, от място): Кои? Кажи кои?
КИРИЛ ДОБРЕВ: Това няма никакво значение. (Шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Е-е-е!”) Вие три години и половина управлявахте в малцинство. А това дали Плевнелиев ни е победил, или не...?! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Аз само ще Ви припомня случая с Костинброд (шум и реплики от ГЕРБ) и бюлетините, които бяха намерени по чувалите. Благодаря. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, преди да преминем към изявления на лидерите на парламентарни групи, едно пояснение по предложението на госпожа Ташева. Тъй като формално процедурно предложение за включване в дневния ред по предвидения в правилника не е направено, единствената възможност е в началото на пленарно заседание председателят на Парламента да направи предложение за включване на такава точка в съответното пленарно заседание. Тъй като не е изтекъл и изискуемият 14-дневен срок за разглеждане на предложението в парламентарна комисия, ако до утре сутринта има съответно произнасяне на ресорната парламентарна комисия, председателят на Парламента може по своя преценка да направи такова предложение пред депутатите и то да бъде гласувано в залата евентуално за включването му в утрешната програма на Народното събрание. Така че ще трябва да изчакате до утре.
Сега преминаваме към традиционните изявления на лидерите на парламентарни групи.
Първи има думата председателят на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ господин Бойко Борисов.
Заповядайте. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
БОЙКО БОРИСОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Още чакам да видя автобусите с двойни дъна, господин Добрев, и да стане ясно за тази печатница, за тази гигантска манипулация, която направихте. И самият господин Станишев на пленум го е говорил, и в медиите го пуснаха, и Ваши хора го разказаха. Но аз ще бъда много кратък, защото дневния ред на обществото е да иска Вашата оставка.
Вие преди малко стигнахте дотам – да не искате да кажете как управлявате, каква Ви е коалицията или на базата на кое морално право го правите.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Конституцията.
БОЙКО БОРИСОВ: Вие не сте спечелили изборите, за n-ти път Ви казвам. (Шум и реплики от КБ.) Ние сме първа политическа сила и осем пъти подред, когато излизате и давате интервю – понеже виждам, че го четете, това което сте го казали, господин Станишев, все пак отчитайте, че Вие не сте ни победили на изборите нито веднъж, откакто сте председател на партията. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) И когато обяснявате с менторски тон кой трябва да се махне, какви политики трябва да се правят – правете го от позицията на втора политическа сила. Когато ни победите на избори, тогава с пълното морално право може да го правите.
Само преди два месеца Ви победихме и във Варна. Аз разбирам колко приятели имате в социологическите агенции. Неслучайно господин Миков с такава жестокост се отнесе към НЦИОМ, която много години преди нас е била тук в Парламента, за да можете да кажете по една дума в обществото – поне по социология някой път да ни победите. (Смях отляво.)
Затова няма да напомням за безумните назначения, които направихте. Вие много обичате да говорите за „калинки”. Вие още първия ден, когато прочетохте кабинета си, за една нощ сменихте министър вътре. Министър – „калинка”! Още първия ден, за една нощ го сменихте! И след това като се започна от ДАНС, през МВР, до всички назначения – не може човек да ги запомни, не може да ги изговори, толкова „калинки” сте. Толкова много „калинки”, че човек не може да ги изговори – то от областни управители (шум и реплики отляво), а дори за Хасково още Ви е страх да кажете кой е областният управител, господин Станишев.
Аз не се обръщам към Орешарски, защото, с цялото си уважение към него, ясно е от Вашите интервюта – Вие му давате задачите, Вие му казвате как да сваля цената на парното и топлата вода и как да вдига пенсии и заплати, но няма как това да стане. И аз се учудвам, Вие сте бил премиер, знаете, че това са инструменти и действия, които няма как да бъдат решени, ако не работи икономиката и ако не се направят необходимите реформи. С цялото си уважение към Вас, към Вашата партия, към Вашите симпатизанти – не е естествена тази коалиция! Затова се бушуват и хората, затова и не я харесват.
Аз разбирам, че гордостта на господин Сидеров е, че е свалил ГЕРБ. Браво, успял е!
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака, от място): Завинаги.
БОЙКО БОРИСОВ: Но как ще успеете да убедите Вашите симпатизанти, че крепите БСП и ДПС? Хубаво, нас сте ни свалили, но сега трябва да ги убедите, че не крепите БСП и ДПС. Но да не ги мисля Вашите симпатизанти, аз си имам партия – мисля си за тях. (Силен шум и реплики.)
Убеден съм, че на следващите избори пак ще сме първа политическа сила, защото ние имаме политики. (Шум и реплики отляво. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Господин Цонев, поне веднъж, откакто съм в политика, ако сте ме победили Вие – да се усмихнете, а то нито един! Толкова пъти Ви бихме...
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): С измами.
БОЙКО БОРИСОВ: С кои измами? Когато бях кмет на София ли, когато станах...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля народните представители да не диалогизират.
БОЙКО БОРИСОВ: Кога? Тогава цялата власт беше във Вас, тройната коалиция. Когато Ви победихме на парламентарните избори, пак ли така стана? (Реплики от ДПС.)
Подценихте ни. Е, сега ме подценявайте пак и ще видите, пак ще Ви се случи същото. (Шум и реплики отляво. Смях. Оживление. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Така че с цялото си уважение към Вас, мислете за оставка, и то днес. Ще вкарате държавата в такава криза, от която няма да може да я извадите след това. (Шум и реплики отляво.)
Виждате, Вашите европейски партньори в Партията на европейските социалисти са разтревожени от това, което правите. Губите подкрепа, скандализирате посланици всеки ден.
Дайте да дадем оставка, да се направят едни избори, хората да си кажат гласа, да се успокои населението. (Реплики от КБ.) А нали сте първа политическа сила, ще победите и с морално право ще управлявате? (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплики от КБ.)
От кое Ви е страх от изборите?! Нали сте първа...?! (Шум и реплики.)
Днес в интервюто Ви в „24 часа” казвате, че сте първа политическа сила. Направете избори, спечелете си, управлявайте, ще стоим ей-там тихичко и ще си мълчим. Нали сте първи?! Айде! (Шум и реплики отляво.) Айде, давайте си оставка и всичко да си тръгне на добре в държавата! Благодаря. (Силен шум и реплики от КБ. Смях. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз, господин Борисов.
Господин Кутев, преди да Ви дам думата – предполагам, че за процедура, искам да направя едно съобщение. На телефон 112 е постъпил сигнал за взривно устройство в Народното събрание. (Силен шум и реплики. Възгласи: „Е-е-е!”)
Има ли предложения за прекратяване на заседанието? (Шум и реплики.)
Не виждам. Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Кутев – по начина на водене.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Господин Миков, моята процедура е по начина на водене и касае това, което се случи току-що. Вие сте председател на Народното събрание. Това поведение, което показа човек, който е назначен или по някакъв начин се е добрал до ситуацията – лидер на опозицията, но се държи, с извинение, като бандит, е абсолютно недопустимо. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Е-е-е!”)
Този начин на поведение е нещо, което не може да се случва в Народното събрание. Ако може камерите да покажат господата вдясно – ето, това не е парламентаризмът! (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Тропане по банките. Възгласи: „Оставка, оставка, оставка!”) Това, което виждаме тук, не може да бъде парламентарно поведение! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Затова молбата ми към Вас е да въведете ред, ако е възможно, в залата и да не допускате поведение, което е неприсъщо и недостойно за народни представители, като това на Борисов. Тук няма мутри, тук има народни представители. Може да сте били всякакви преди това, тук, влизайки, ставате народни представители. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Само ще кажа, че всеки народен представител сам определя начина, по който прави своите изяви, своята интелигентност, своето поведение. Така че трудно мога да се справя, господин Кутев, с този проблем.
Господин Цонев, заповядайте за лично обяснение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Някакви вълнения ли имате, колеги от ГЕРБ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Мога да Ви изчакам да се успокоите, ако искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Ще помоля всички изказващи се да не диалогизират със залата тогава, когато има подвиквания от нея. (Реплики от ГЕРБ.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Беше споменато името ми, господин председател. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Извинявайте, господин Цонев. Господин Борисов спомена конкретно и се обърна към господин Цонев – има право да направи лично обяснение.
Заповядайте, господин Цонев. (Реплики от ГЕРБ.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нека кажа на господин Борисов по повод неколкократно заявената му претенция за морал, първо, че категорично не приемам той да е човекът, който да говори за морал по много причини. По много причини! (Реплики от ГЕРБ.) Управлението му не беше белязано от никакъв морал. Начинът, по който се управляваше страната, изобщо не говореше за наличие на морал нито у министър-председателя, нито у вицепремиерите му. След изтеклите записи, специални разузнавателни средства и всичко, което стана достояние на обществото, господин Борисов не може да говори тук за морал.
Второ, нека му отговоря на какво основание е съставен кабинетът и на какво основание управлява мнозинството – на основание Конституцията, господин Борисов! В нея никъде не е записано, че първата политическа сила съставя кабинет и управлява, освен ако тя няма абсолютно мнозинство. Необходимо и достатъчно условие за това е, когато нямаш мнозинство и другите да те пожелаят. По тези причини, които изброих преди малко, Вас никой не Ви желае в управлението – нито обществото, нито останалите парламентарно представени сили. (Реплики от ГЕРБ.) Така че няма нужда да казвате и да припомняте кой е първа политическа сила. Страната се управлява по волята на вота на избирателите от 12 май и това дали Ви харесва, или не Ви харесва, няма никакво значение за по-нататъшното управление.
По въпроса за морала мисля, че точно Вие нямате това основание. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Моля господин Станишев – за изявление от името на парламентарна група.
Заповядайте, уважаеми господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Започваме есенната сесия на българския парламент, която е заредена с очаквания – най-различни очаквания. Валят прогнози от социолози, политолози, политици, общественици, най-вече за горещ политически сезон. Основната тема, която се дискутира, е ще ескалират ли протестите, ще издържи ли правителството, няма ли да издържи, впрочем с активното съдействие на опозицията – парламентарна и извънпарламентарна.
През последните месеци станахме свидетели на пореден епизод в дългите години на профанизация на обществения живот, което все повече заприлича на един сблъсък на футболни агитки и критерият за полезност, за сила не е съдържанието, а това кой колко хора може да организира, коя група ще бъде по-многобройна, кои ще бъдат по-гласовити или с повече вувузели, също така състезание по креатив и своеобразно позьорство.
Чухме лидера на най-голямата парламентарна група. Честно Ви казвам, очаквах смислено, държавническо изказване за проблемите на страната, а не ретроспекция на някогашните политически успехи лично на лидера на Парламентарната група на ГЕРБ. За съжаление изказването звучеше по-скоро като реплика, отколкото като политическа визия на партия, която четири години е управлявала държавата и има претенции отново да я управлява.
Да, днес в обществото има не малко разделения. Да, има хора, които протестират искрено с гражданска позиция. Да, има и такива, които протестират политически мотивирани – това е ясно. Това са хората, които симпатизират на десницата непредставена в Българския парламент. Да, има хора, които протестират политически мотивирани, защото са симпатизанти на ГЕРБ. Има и страх сред тях, специално тези, които са били назначавани и назначени на високи и не толкова високи хлебни държавни позиции. Да, има все повече елемент на организираност в така наречените спонтанни протести, мотивирани и политически, и с други средства, което става публична тайна. Няма защо да се лицемери и да се говори за спонтанни протести. Те все повече стават организирани през следващи политически цели.
Само че, за съжаление, истинските, същностните въпроси, които засягат ежедневието и перспективата на всеки един човек, независимо към коя политическа сила принадлежи или симпатизира, остават в медийния и политически дебат встрани, засенчени от цялата тази пушилка. Това са въпросите за състоянието на държавата; на икономиката – как да започне да работи, да се създават работни места; на жизнения стандарт; на справедливостта в българското общество, все нерешени от годините на прехода проблеми.
Всички казват: „За промяна сме”, но нека си зададем въпроса за каква промяна и за какво? Истината е, че след последните четири години този Парламент и новото правителство завариха държавата разградена до основи, не като название на институциите, а като съдържание и начин на функциониране на институциите.
Утре в Парламента най-вероятно ще се дискутира прословутото тефтерче на Златанов – шефът на Комисията за конфликт на интереси. Това е начинът, по който държавата се управляваше четири години. Това е ясен пример на цялата система – позорна система на управлението на ГЕРБ, чрез рекет, страх, прикриване на безобразия, удряне на опоненти, безпринципно, разделяне на свои и чужди. Тази отрова беше инжектирана във всички институции и като цяло в нашето общество.
Истина е, че държавата бе и все още остава сраснала с една партия, която приватизира цялата държавност и нейната върхушка бе на такава позиция, че тотално да употребява държавните институции в частен, користен интерес.
Заставайки зад правителството на господин Орешарски, БСП и Коалиция за България се ангажираме, както обещахме, да работим за промяна на това статукво. Това е смисълът на съществуването на правителството на Пламен Орешарски. Истината е, че съпротивата срещу такава промяна е ожесточена. Тя е ожесточена и от страна на ГЕРБ, и от партии, които години ги подкрепяха за всички безобразия, които правеха, поне половината от мандата, а днес целите в бяло и нови се обявяват за реформатори, от икономически интереси, които грабеха от държавния интерес и започват да бъдат настъпвани, от „калинките” в администрацията, от много други интереси.
Трябва да се каже ясно, че много хора, които протестират днес по същество обективно, волно или неволно, обслужват запазване на статуквото. Защото каквото и да се говори, че протестът е добро нещо, полезно – да, но то затруднява нормалната работа на правителството, на Парламента и създава ненормална среда в обществото по начина, по който се прави.
Трябва ясно да се каже – да, протестите са легитимно, демократично право на гражданите във всяка една европейска и демократична страна, но когато се обгражда Парламентът, държат се депутати и граждани на България като заложници, това било мирен протест и полицията била виновна, че се опитала да ги изведе. Това демократично и нормално ли е? Нека се наричат нещата със своите имена и си ги казваме едно към едно.
Стоим зад правителството, защото в неговата програма, която предстои Парламентът да обсъжда, виждаме шанс за необходимата за държавата промяна.
Няма да приемем и допуснем чрез налагане на времеви хоризонт на правителството – до края на годината, до европейските избори, всъщност да го превърнем в служебно правителство, защото правителство с ограничен мандат няма мотив да прави дълбоки промени и реформи – това е истината. Това е и човешкото отношение.
Напротив, ако има воля правителството на Орешарски да прави реформи и дълбоки промени в полза на обществото и на гражданите, ще има мощна и категорична подкрепа на БСП и на Коалиция за България.
Първи стъпки вече бяха направени въпреки ненормалната среда и бойкота на всичко, дори абсолютно обяснимо и консенсусно, което се прави. Защото кой ще възрази срещу намаляване на цените на тока?! Кой публично ще възрази?! Преди малко лидерът на ГЕРБ обясняваше, че това не можело да стане. Е, можа да стане, ако има политическа воля и се натиснат частни интереси в интерес на обществените.
Вярвам, че това може да стане и за други комунални услуги, но трябва и Парламентът, и правителството да се опитат да го направят, за да видят хората, че държавата се грижи за тях и техният интерес е водещ.
Предстоят много тестове за правителството. С предстоящото разглеждане на програмата очакваме да се начертае и систематично да се прилага смислен и цялостен план за действие за съживяване на икономиката, за подкрепа на българското производство и на малкия и среден бизнес, за слагане на намордник на монополите, пропили цялата икономика. Искаме да видим цялостна политика в това от правителството. Искаме социална ангажираност на кабинета, за много други неща, все реални и наболели проблеми на обществото. Ще бъдем също така и взискателни към кабинета, защото БСП е мандатоносител. Заставаме зад правителството на Орешарски, даваме подкрепата, но очакваме действително тази политика да се реализира с добри темпове.
Тук искам да засегна казаното за назначенията. Не приемаме тези, които направиха тотална чистка на администрацията, много по-жестока, безпощадна и безмислена от синята метла на Костов, да говорят за назначенията на кабинета Орешарски. Двадесет и осем регионални директори на МВР бяха сменени още в първите месеци на предишното управление. Практически всичките до един. (Шум от ГЕРБ.)
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Колко са сменени сега? Сега колко са?
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Много по-малко. (Смях от ГЕРБ.)
Искам да кажа и да попитам: когато се освобождава някой шеф на важна структура на Министерството на образованието, занимаваща се с квалификация и човешки ресурси, състезател по велосипедизъм – нищо лошо в това, бил дълги години шофьор, това ли е качеството на администрацията? Когато се освобождава висш държавен чиновник от земеделието, защото месеци наред е криел от правителството, министъра и премиера информация от Европейския съюз, това политическа чистка ли е? Не е. Напротив, ако правителството иска промяна в политиката, трябва да има и кадрови промени на политическите и некадърни назначения. (Реплики от ГЕРБ.)
Искам да се спра само на темата, която ние поставяме на дневния ред на Парламента…
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Времето, времето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Продължете.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Приключвам след малко, господин Миков.
... проект на Декларация на Народното събрание за актуалните национални задачи и приоритети. Предлагаме на всички групи, в това число на ГЕРБ да помислят и предложат кои неща да влязат в тази декларация, които са наистина национални. Не държим да монополизираме политиката или дневния ред на Парламента. Кои теми да влязат, така че да ги решаваме със съгласие и в интерес на обществото. Това е шанс.
Искам да кажа също така на финала, че сме готови за диалог с всички – с протестиращи, с парламентарна опозиция, но диалогът означава едно – да признаеш, че мнението на другия е не по-малко важно от твоето мнение и има еднаква тежест, за да има чуваемост и да се търсят консенсусни решения. Ще търсим съгласия, но няма да се поддадем на рекет и на ултиматуми. Ще бъдем взискателни към правителството за реализацията на ангажиментите, които е поело към българските граждани.
Няма връщане назад, защото изборът е направен в полза на българските граждани от мнозинството, и в интерес на дълбоката промяна, за която всички говорим. Благодаря Ви за вниманието. (Силни и продължителни ръкопляскания от КБ. Единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Станишев.
Процедура – господин Михов и господин Цветанов.
Заповядайте по начина на водене, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се възползвам от това изказване, за да протестирам за начина, по който водите днешното заседание. Има лимитирано време за всяка една от парламентарните групи. Нека да спазваме времето, определено за всяка една от тях.
Господин председател, моля Ви, не позволявайте от парламентарната трибуна да има обидни квалификации към лидера на най-голямата политическа партия в българския парламент. (Шум и реплики от КБ и ДПС.) Защото начинът, по който водите Вие, създава допълнително напрежение, конфронтация, противопоставяне. Лидерът на втората политическа сила разказа, изрече много лъжи. Искам да му кажа само два факта – за областните дирекции. (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Това лично обяснение ли е, господин Цветанов? (Продължаващи шум и реплики от КБ.) Добре, кажете си.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Например областният директор на Смолян, който беше най-дълго назначеният директор, беше сменен точно от Вас. Това е директор, останал от предишния мандат на тройната коалиция, останал и в мандата на Политическа партия ГЕРБ, но беше махнат сега.
Директорът на „Вътрешна сигурност“, който, господин Миков, е и Ваш познат, остана директор в управлението на ГЕРБ, защото ние никога не сме имали принципа да махаме хората за това дали са угодни, или не, дали са наши, или Ваши, а на принципа на професионализма. Това, което направихте в сектора на сигурност, смятам, че Вие самите ще осъзнаете, когато дойде мисията и се произнесе Европейската комисия по механизма за оценка. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И аз Ви благодаря, господин Цветанов. Само ще Ви кажа, че щеше да има някакъв смисъл от Вашето изказване, ако беше спряло до половината. С втората част ме карате да приемам като твърде лицемерно изказването Ви по начина на водене и да не го вземам предвид.
Апелирам народните представители да уважават в изказванията си всички народни представители, а не само лидера на най-голямата парламентарна група. (Шум, оживление в КБ.) Вземам повод от тази Ваша забележка, леко коригирана.
Господин Михов, предупреждавам Ви, че ако не говорите само към мен по начина на водене, ще Ви отнема думата. Благодаря Ви.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател. Изказването и процедурата ми ще бъде изцяло към Вас.
Преди мъничко Вие съобщихте, че е подаден сигнал на телефон 112 за поставено взривно устройство в сградата на Народното събрание.
Само преди месец и малко всички ние видяхме – ние и всички граждани на България, по екраните как един лидер на политическа партия, представена в Парламента, се разхождаше с оръжие в Парламента. Всички ние го видяхме. Каква е гаранцията, че същият този лидер в момента не оръжие, а в джоба си носи… (Силен шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Спряхте да говорите към мен, а коментирате колегите си. Очевидно заразен е стилът, който се налага при Вас.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Каква е гаранцията, господин председател, че същият този лидер в момента не е с оръжие на кръста, а с друго взривно устройство (силен шум, смях, оживление), тъй като не минава на проверка пред службите на НСО. (Силен шум, смях, оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Михов, вулгаризирате парламентарната дискусия и това не е само Ваш въпрос. Ако е Ваш, не е проблем, но се излага Парламентът като цяло. (Шум и реплики от КБ.)
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Призовавам Ви компетентните служби да проверят да не би случайно същият този народен представител да е забравил нещо в своя джоб – някое взривно устройство. (Продължава да говори на изключени микрофони. Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Михов, мерси.
Има думата за изказване председателят на Парламентарната група на Движението за права и свободи господин Лютви Местан. (Шум и размяна на реплики между народни представители от Политическа партия „Атака“ и Политическа партия ГЕРБ.) Моля Ви за тишина в залата! Моля Ви, колеги! Квесторите, има ли квестори тук? Моля Ви да се успокоите! Пак казвам: това, което се случва в Народното събрание, се гледа от цялата страна и атестатът е за всички.
Заповядайте, уважаеми господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Признавам, че се чувствам леко неловко, защото ще направя опит да представя позиция на една солидна политическа сила, която и в най-критичните ситуации стои над емоциите, но тази ирационална среда едва ли ще ми позволи да сторя това успешно.
Уважаеми госпожи и господа, стартът на първата есенна сесия на Четиридесет и второто Народно събрание се разполага в контекста на една ужасна хуманитарна катастрофа, която изживява сирийският народ заради режима на Башар Асад. Категоричната позиция на Парламентарната група на Движението за права и свободи е, че международната общност и България не могат да останат неутрални към тази мащабна човешка трагедия. Имаме силни очаквания българското правителство да бъде активен съсубект на изработването по възможност на обща позиция на Европейския съюз за конкретните форми на намеса на международната общност за предотвратяване на по-нататъшната трагедия в Сирия.
Ако трябва да се върнем към политическите реалности на България, следва да признаем, че политическото време на първата есенна сесия на Четиридесет и второто Народно събрание е натоварено със сгъстени очаквания. И понеже българското общество е поляризирано, няма съмнение, че и самите политически очаквания са разнопосочни – от очакване за нормализиране на ситуацията до трепетно очакване за ескалация на напрежение, което да доведе до предсрочни избори. Ясни са вече и партийните изразители на тези полярни политически цели. В каква посока да се развие процесът е въпрос, чийто отговор следва да се намери в съответствие с най-добрия публичен интерес без партиен егоизъм.
Ние твърдим, че искането за предсрочни избори може да е цел, може дори да бъде легитимна политическа цел, но категорично не може да е самоцел. Твърдим също така, че е нормална цел и искането за пълен мандат, но и това не може да бъде самоцел. Не могат да бъдат самоцел нито пълният мандат, нито предсрочните избори. Още по-малко самоцелният предсрочен вот може да бъде механизъм за реализиране на партийни мераци, в това число и на неуспели политици.
Аз твърдя, че причината определени политически сили да не са в залата на Четиридесет и второто Народно събрание не е нито в ГЕРБ, нито в ДПС, нито в БСП, нито в „Атака”, защото кой ще бъде в Народното събрание решава суверенът. Аз питам, обръщам се и към ГЕРБ: готови ли сме днес да поемем тежка политическа отговорност за следното – да превърнем в принцип правото на всеки неуспял политически субект да подкрепи едно или друго недоволство или да организира като реакция на собствения си неуспех и предизвиканият протест да бъде основание за оставка? Готови ли сте да поемете тази отговорност? Готови ли сте да превърнете това в принцип?
Взех думата днес, за да кажа, че отношението към протестите е мерило за политическа зрялост. Еднакво неприемливо е отричането на протеста. Няма как и не бива да се отрича правото на протест. Това ще е краят на демокрацията. Също така обаче няма как да приемем всеки протест като основание за дестабилизиране на институциите, като основание за оставка. Това също е краят на демокрацията.
Уважаеми госпожи и господа, за Парламентарната група на ДПС няма съмнение, че животът на кабинета Орешарски няма да се определя от това кои протестират по-силно – противниците или подкрепящите кабинета, нито дори от техния брой, още по-малко от броя на автобусите, които се стичат към столицата като арена на политическия сблъсък. Животът на кабинета Орешарски зависи от неговата социална ефективност, от замяната на квази пазара с истински конкурентен пазар, в който бизнесът диша по-спокойно и успява не заради нечия партийна опека, а заради собствената си креативност. Но точно тук наследството е най-тежко – бедност и рекет върху малкия и среден бизнес. Затова пък наследихме съвсем отчетлива протекция за монополите.
Уважаеми госпожи и господа, един от силните акценти на протеста днес е срещу монополите, но понеже този протест започна от втория ден от кабинета Орешарски, има ли наивник, който да твърди, че монополите са продуцирани от Орешарски за два дни, или че те са паднали от Марс? Не! Има монополи, заради които бе смачкан малкият и среден бизнес, но сега ще Ви дам само един пример, от който става ясно кой, кога и по какви механизми е произвел тези монополи. По време на Вашето управление, колеги от ГЕРБ, безспорен статистически факт е, че 2% процента от фирмите усвояваха над 98% от всички средства и от оперативните програми, и по линия на обществените поръчки. Ето това е механизмът за продуциране на монополите.
Много е лесно да казвате: „Подкрепяме протеста”. Поемате ли отговорността за този акцент на протестиращите?
Ние имаме ясен ангажимент да водим ясна антимонополна политика и това не са голи фрази. Това е философията на новия Закон за обществените поръчки, който ще разшири възможностите на малкия и среден бизнес да участва в усвояването на средствата от оперативните програми и по линия на държавния бюджет. Двадесет и пет процента от държавните разходи са чрез обществени поръчки и няма как шепа хора да усвояват всички тези средства с подкрепата на управляващите – били те бивши, настоящи или следващи.
Уважаеми госпожи и господа, очакваме изцяло променена философия на Закона за бюджета, който да задава параметрите на една нова политика, в името на която се осъществи смяната на властта. Очакваме чрез бюджета да се създадат механизмите ако не за премахване, то за отхлабване на примката на бедността от българските граждани и категорично да премахнем оковите на партийния рекет от малкия и среден бизнес.
Пак в тази връзка не бихме искали темата за споразумението „България – Европейски съюз” да остане в сянката на другите две големи теми през тази сесия – бюджетът и Изборният кодекс, защото към това споразумение имат отношение предишни две правителства, ще имат отношение и следващите няколко. Ние искаме парламентарни дебати, без това да е задължение на премиера Орешарски, за да се постигне национално съгласие за съдържанието на това споразумение.
За съжаление, предвид краткото време няма да мога да продължа с другите приоритети на ДПС, но завършвам с това: тежка заблуда е да си мислите, че днес конфликтът е между протестиращите и кабинета Орешарски. Много по-дълбок е този конфликт, уважаеми госпожи и господа. Това е конфликтът между протестиращите и политическата система като цяло и въпрос на политическа отговорност е ние – били управляващи или опозиция, да не съучастваме на процеса на делегитимирането на партийната, на политическата система в България, защото нищо по-добро не е измислено. Затова нашият призив е да пренесем дебатите от улицата в законодателния орган – Народното събрание, и да присъстваме в тази зала не само физически, но и отговорно политически, защото ще ни се наложи да изживеем нерадата участ да се сетим за архаизираната мъдрост за посятите ветрове и пожънатите бури. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Продължаваме с изявленията.
Господин Волен Сидеров от името на Парламентарната група на „Атака”.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Дами и господа народни представители, харесва ми, когато животът около мен е на ниво, на добро ниво. В момента виждам нещо съвсем друго – нито протестите са на ниво, нито Парламентът. (Оживление, смях от ГЕРБ.)
Политическата есен тази година започва накриво. Аз очаквах да чуя разбор от лидера на най-голямата парламентарна група – никой не оспорва, че тя е най-голямата парламентарна група. Тогава трябваше да направи най-добрия разбор на това, което се е случило и на това, което трябва да се случи в България с нашата нация, с нашия народ.
Очаквах да чуя от лидерите и на следващите по големина парламентарни групи – вместо демонстрация на самочувствие, демонстрация на управляващи – загриженост за това какво трябва да се направи.
Най-грешното е това, което виждам в момента – лидерът на най-голямата група като сърдито момче да казва: „Ние сме най-голямата група, пък не ни давате да управляваме”.
Така е, господин лидер на най-голямата група. Веднъж си министър-председател, след това не си – това е животът. Философски и разумно трябва да го погледнеш. В опозиция също можеш да бъдеш полезен на народа си.
Защо не казахте нито една дума за това какво трябва да се направи в следващата сесия? Има неотложни въпроси. Най-важният от тях, разбира се, е опасността от Трета световна война.
Има неотложни въпроси, свързани с бедността, с безработицата, със стандарта на българите. По тях трябва да се чуват тук думи. Вместо това, виждам ниско ниво с пищялки и тъпани. Това не е политически дебат. Извинявам се, но дебатът да се пренесе тук – кой дебат, тъпаните и пищялките? Ако трябва да се пренесе това, което става на улицата, значи трябва ние да вземем вувузели, пищялки и тъпани и 240 тъпана да се думкат в Парламента. Това е пренасянето от улицата.
Аз не виждам дебати. Готов съм да дебатирам с който поиска. Готов съм да дебатирам с който поиска на Орлов мост, само че да има дебати и аргументи. Няма такива, не чувам. Не чувам загриженост за това как трябва да се развива държавата.
Имаме написана декларация, с която се запознах тази сутрин –декларация на Четиридесет и второто Народно събрание, предлага се, доколкото разбирам, от групата на Коалиция за България. Има много хубави неща, написани в нея. Очаквах да чуем няколко думи по тези намерения. Те са прекрасно написани, но как ще се направят, как ще се извършат? Имате ли решителност?
Тук трябва да се обърна към кабинета, към премиера: има ли решителност наистина той да защити българските производители от нелоялна конкуренция? Защото тук е записано така. Много хубаво звучи, прекрасно е – аз се боря за това от години. Но то означава да бъдат изгонени наистина монополите. Това означава златните концесии да бъдат взети от „Дънди”, Мънди, „Прешъс Металс”, „Аурубис” и така нататък и да се върнат в български ръце.
Ще го направите ли, господин премиер? След малко ще застане тук и ще го питам пак. Ще го направите ли? Тогава ще призная, че тези намерения наистина са политическо решение и идея. Иначе ще си останат написани на хартия, иначе ще остане поредното правителство, което няма смелост да махне монополите. А монополите са главно чуждестранни компании с идеята тук да обират българите и да ни поставят в колониално робство. Това е битката, която трябва да поведе политическият елит на България. А не битката помежду си на дребно ниво, наистина махленско. Не че не съм участвал в такива битки, участвал съм, принуден съм бил – такава е политическата ситуация в България.
В крайна сметка минават години, а оставаме на това ниво. Дайте да го вдигнем. „По-високо билото, майстори” – имаше такава книга от един световноизвестен писател.
„Ускорено икономическо развитие” – пише в тази декларация, „нова индустриална политика, разкриване на нови работни места”. Чудесно, прекрасно. Как ще стане това? Според мен, според „Атака” може да стане с участие на държавата в икономиката. Това табу трябва да падне. Държавата трябва и може да развива индустриални предприятия и да дава работа в тези райони, в които сега хората бродят като призраци и викат: „Няма работа – дайте ми нещо да работя”. Това са избирателните райони на всеки от нас.
Това е проблемът пред България – намаляване на бедността и неравенството. Чудесно, прекрасно звучи. Как ще стане това? Ето, вече няколко години поред казваме: „Дайте да се вдигнат доходите”. Вместо присмех в залата, ирония и тъмен сарказъм, дайте да чуя нещо градивно, да видим как наистина могат да се вдигнат пенсиите – да го помислим това.
Отговорът „Не, не може” не може да бъде отговор на управляващ. На високия пост премиер-министър, за който претендира и лидерът на най-голямата парламентарна група, и беше там четири години, през тези четири години не се реши да излезе от колониалното робство и да каже: „Я да видим тези пенсии. Не можем ли да ги променим? Я да видим какво можем да орежем!”. Защото още не е орязана държавната администрация.
Борите се – кои са гербери, кои са бесепари. Между другото, повечето гербери са си по местата, някои от тях са на общински служби сега и в работно време излизат да протестират. Това е истината, уви. Не е важно тук кой повече свои хора ще си назначи.
Имам един съвет специално към ДПС – не говорете като управляваща партия, не се дръжте като управляваща партия, която да сочи оттук насоките на развитие. Недейте, защото това не е така, първо – не сте управляваща партия. Не правете кадрови назначения, с които дразните хората по места – това също е грешка. Казвам Ви го колегиално като парламентарист. То няма да бъде резултат на вувузелите, а ще бъде резултат на глухия грохот, който се чува долу, на тези, които нямат пари да дойдат тук и да го играят протестиращи. Те обаче са повече, те са мнозинството, те са българският народ. На тях трябва да се помъчим да помогнем.
Моят въпрос е: готови ли сме да премахнем наистина монополите? Готови ли сме да върнем концесиите в български ръце, да махнем тези експлоататори; да върнем в български ръце индустрията, монополите, естествените монополи – токът, водата, телефоните, веригите, които ограбват сега, 30 милиарда на година изпомпват от българина? Това нещо можем ли да го върнем, или поне отчасти? Хайде да мислим по този въпрос.
Аз и моите колеги сме на линия по всички такива въпроси, които засягат връщането на икономиката в български ръце – готови сме, каквото можем, да помогнем, без претенцията, че сме втори, трети, четвърти, пети. Веднъж си пети, веднъж си четвърти, веднъж си първи, а утре си никой. Имаше такава партия, която беше първа, а после я няма. Така че тези неща са ефимерни, те са преходни.
Постоянното, твърдото, трайното е да видим как можем да подобрим състоянието на българския народ. Нека това да бъде задачата ни през есенния сезон. Оставките са най-лесното нещо. Оставката, както се казва, винаги може да стане – въпросът е кой идва след това и ще продължи ли да се работи за България. Това нас ни интересува.
В обобщение да кажа по най-важния въпрос, всъщност завършвам с него. Най-важният въпрос е: ще вземе ли България отношение, позиция към военния конфликт, който се заражда? По данни, които вече са широко известни, на 10 септември най-вероятно американски военни части ще нанесат удар върху Сирия – независимата суверенна държава Сирия. Няма значение кой харесва Башар Асад, кой не го харесва. Това е независима суверенна страна, която не трябва да бъде нападана от чужди държави.
Грешката с Ирак не трябва да се повтори. При Ирак имахме една огромна лъжа, спомняте си – тогава пак американският президент излъга света, че там има оръжие за масово поразяване и това беше използвано за коалиция на желаещите. Влязоха, разрушиха държавата, убиха стотици хиляди хора, разрушиха уникално археологическо наследство на Ирак – най-старите шумерски артефакти. И сега Ирак е олицетворение на хаоса – не на демокрацията и реда.
Това заплашва и Сирия – от светска държава, каквато и да е –хубава или лоша, да се превърне в ислямистка и джихадистка, и уахабистка, това, което вече се случи с Египет и други държави от региона.
Ние сме за пълен неутралитет на България, за не-даване на никакви военни съоръжения – писти, летища, като логистична и косвена помощ на една държава срещу друга държава. Тоест България по никакъв начин да не участва в този конфликт и да не дава нито коридори, нито писти, нито военни бази за удари срещу Сирия. Това може да се обърне срещу нас и може да бъде много опасно за националната сигурност.
Затова призоваваме, господин председателят на Парламента може да придвижи нашето проекторешение и залата да гласува –да покаже, че българският парламент е отговорен въпреки различията и че не искаме България да бъде намесена във войната срещу Сирия по никакъв начин.
Няма съгласие за тези удари. Вие виждате, че дори най-верният съюзник на САЩ – Великобритания, в извънредно заседание Английският парламент се събра, за да отхвърли решението за нападение на Сирия.
В случая дори ситуацията с Ирак е различна. Ако там имахме една голяма лъжа, която беше използвана от тогавашния американски президент, сега имаме отново неясни данни за химически вещества, които не са потвърдени, и намерение на американското правителство да удари в угода, разбира се, на управлението на Тел Авив, където отдавна искат да разрушат държавата Сирия. Но помнете, че следващата ще бъде Иран. Оттам нататък какво ще става, не ми се мисли, защото може да последва и Трета световна война. Ние не трябва по никакъв начин да участваме в това.
Моят съвет към председателя и към всички колеги е да разгледаме колкото може по-бързо проекторешението на „Атака” за неучастие на България по никакъв начин във военни удари срещу Сирия. Благодаря. (Ръкопляскания от „Атака” и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Сидеров.

Продължаваме по програмата:
ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносител: министърът на икономиката и енергетиката от 29 юли 2013 г.
Това е продължение на точката.
Припомням на народните представители, че по точката е направил изказване министърът на икономиката и енергетиката и шестима народни представители: господин Явор Куюмджиев, госпожа Магдалена Ташева, господин Томислав Дончев, господин Красимир Янков, господин Таско Ерменков, който е направил и предложение за промени към проекта за решение, и госпожа Лиляна Павлова.
Оставащото време по групи е следното: ГЕРБ – 25 минути; Коалиция за България – 15 минути; Движение за права и свободи – 24 минути; „Атака” – 1 минута. Общо 66 минути остават на групите да вземат отношение към проекта за решение.
Пристъпваме към продължение на разискванията.
Заявки за изказвания?
Господин Делян Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз слушах внимателно представянето на доклада от министъра на икономиката и съответно изказванията на колегите от другите политически партии. Бих искал да направя няколко коментара по отношение на доклада.
Докладът е изключително професионален, изготвен от експертите в министерството, за което ги поздравявам. За съжаление обаче в представянето на доклада чухме своеволно сравняване на различни цифри. Не чухме сравнение на резултатите и показателите през 2009 г. с 2012 г., а през цялото време слушахме: най-добрата година за енергетиката 2011 г. в сравнение с най-трудния период – първите шест месеца на 2013 г., за което правителството на ГЕРБ носи отговорност единствено в първите два месеца, защото решения, които трябваше да бъдат взети през март и април за стимулиране на износа, не бяха взети от тогавашния служебен кабинет с обяснението, че са необходими законодателни промени, които според мен и моите колеги не бяха необходими на този етап.
Една от основните тези в представянето на министъра и в изказванията на колегите от управляващите партии бе износът на електроенергия и защо той е спаднал. Всъщност ще прочета данните от същия този доклад, за който говорим. Написаните данни в него за 2009 г. и 2012 г.: „Търговски износ на електроенергия през 2009 г. – 5 хил. 96 гигаватчаса; търговски износ на електроенергия за 2012 г. – 8 хил. 321 гигаватчаса”, което показва, че в периода 2009-2012 г. износът на електроенергия е увеличен с около 60%.
Чу се и теза, че едва ли не правителството на ГЕРБ е довело до спад на потреблението на електроенергия. Данните показват, че това също не е съвсем вярно, защото през
2009 г. брутното вътрешно електропотребление е 38 хил. 17 гигаватчаса, а през 2012 г. е 38 хил. 963 гигаватчаса, което е увеличение с около 3%, когато сравняваме данните 2009 г. с 2012 г. Незнайно защо са сравнени данните от
2012 г. с 2011 г. и в таблицата, освен в презентацията на министъра.
Относно намаления износ на Националната електрическа компания, защото тя като държавна компания през 2009 г. е изнасяла повече електроенергия, отколкото през 2012 г. Трябва обаче да се знае, че НЕК е сравнително малък производител на електрическа енергия, а според всички правила на Европейския съюз – регламенти и Третия либерализационен пакет, електроенергия могат да продават производителите на тази електроенергия. Тя се продава с търг, със съответни тръжни процедури.
Практиката през 2009 г. – началото дори на 2010 г., е държавните ТЕЦ „Марица изток 2” и АЕЦ „Козлодуй” да прехвърлят една електроенергия на НЕК, която е произведена в ТЕЦ-а и в АЕЦ-а съответно, и НЕК да я препродава с цел да набави печалби за Националната електрическа компания и да подобри своето финансово състояние. Това не е разрешено и не се прави от Третия либерализационен пакет и не се прави в последните години. Националната електрическа компания може да продава само електроенергията, която произвежда, тоест електроенергията, която може да бъде произведена от вецовете, които разбирате, че не са базова мощност и не могат да осигурят същите количества електроенергия като останалите централи.
По отношение на производството на добива на газ в България, също имаме сравнение на 2011 г. с 2012 г. и се казва, че добивът на газ едва ли не в България е намалял. Всъщност ако го сравним с 2009 г. и преди 2009 г., добивът на газ в България е нула, 2012 г. добивът на газ задоволява между 15 и 20% от вътрешното потребление.
Промените, които бяха направени в Закона за енергетиката и решението на регулатора, частично съвпадат с предложения, които правителството на ГЕРБ направи още в края на миналата година, но подадената от нас оставка не ни позволи да реализираме тези свои идеи.
Добрите идеи са допълнени с идеи, меко казано, със съмнителен характер откъм ефект за енергетиката и за финансовото състояние на дружествата. Идеята зелените сертификати да бъдат използвани за плащане на зелената енергия е добра. Това е идея, която ние споделихме още в края на миналата година. За съжаление обаче оцененият ефект от регулатора е преувеличен в пъти, защото за периода 2013-2014 г. разполагаме с 22 млн. квоти, които можем да продадем. Пазарната им цена е около 3,50 евро на квота. Всеки един от Вас може да изчисли, че това ще направи – дори и да допуснем увеличение на тази пазарна цена на квотите, не повече от 150 млн. лева.
За съжаление обаче решението на регулатора до голяма степен беше политическо. Това го чухме дори в изказванията на преждеговорившите от тази трибуна – че цената на електроенергията може да се намалява с решение на правителството, което не е и не трябва да е така. Това, което се получи от 1 август, е изчисление на уравнението отзад напред – какво трябва да направим, ако цената на електроенергията бъде намалена с 5%, и съответно имайки предвид новата цена, регулаторът изчисли всички други параметри в енергетиката, като в някои случаи направи разумни допускания, а в другия случай направи прекалено оптимистични допускания. В крайна сметка въпреки оптимистичните допускания това уравнение показа 498 млн. лв. дефицит. В решението на регулатора беше записано тези 498 млн. лв. да бъдат компенсирани с приходи от квотите за въглеродни емисии, които, както вече казах, не могат за съжаление да надхвърлят 150 млн. лв. Само това допускане само по себе си ще доведе до недостиг в системата на енергетиката от 350 млн. лв.
Направиха се отново сравнения за състоянието на енергетиката през 2012 г. и 2011 г. – две години в мандата на ГЕРБ, а не сравнение на 2009 г. с 2012 г. Дори бихме могли да направим сравнение с 2008 г., защото половината от 2009 г. беше в мандата на ГЕРБ, а данните на дружествата през 2008 г. са по-лоши отколкото през 2009 г. Ако въпреки всичко направим сравнение с 2009 г. и допуснем, че тази година добрите резултати се дължат на предишното правителство, като ги сравним с 2012 г. – последната година от управлението на ГЕРБ, която, отново повтарям, не е най-силната година, можем да видим, че през 2009 г. БЕХ има печалба 76 млн. лв., докато през 2012 г. Българският енергиен холдинг е на печалба 258 млн. лв. – това е разлика 3,5 пъти, а АЕЦ „Козлодуй” през 2009 г. е на 72 млн. лв. Не сравнявам 2008 г., защото са няколко милиона, а през
2012 г. – 208 млн. лв., което отново е почти три пъти по-голяма печалба. Резултатите единствено на Националната електрическа компания и на „Булгаргаз” са по-лоши през
2011 г., отколкото през 2009 г. Това се дължи както на решения на регулатора, които се опитваха да защитят обществения интерес, но това беше в ущърб на държавните компании и доведе до тези по-големи загуби. Загубата обаче не означава, че сравнени 2009 г. с 2012 г., тези дружества са в по-тежко състояние.
Ще Ви прочета задълженията на Националната електрическа компания през 2009 г. и 2012 г. През 2009 г. краткосрочните задължения на НЕК са 412 млн. лв., а дългосрочните – 890 млн. лв., което прави общо 1 млрд. 302 млн. лв. Същите задължения през 2012 г. са: краткосрочни задължения – 953 млн. лв., а дългосрочни – 267 млн. лв., или общо задължения на Националната електрическа компания – 1 млрд. 220 млн. лв., което показва, че 2012 г. сравнена с 2009 г., Националната електрическа компания има с 82 млн. лв. по-малко общи задължения.
Надявам се тези 350 млн. лв. като недостиг в енергетиката, за които говорих, да са наистина 350 млн. лв., а не повече, защото тази сума, дължаща се на решението на регулатора за политическо намаляване на цената с цел повишаване на общественото доверие в настоящото управление, да е наистина 350 млн. лв., а не повече, защото за съжаление имаме изключително тревожно отворено писмо от Националния комитет на България в Световния енергиен съвет, което е изпратено до Президента, до Комисията по енергетика, до господин Орешарски, до господин Стойнев и други адресати, в което се твърди, че проекторешението за цените на електроенергията от 1 август вече е факт и че то ще предизвика недостиг на финансови средства в системата от близо 2 млрд. лв. Дано тези български експерти не са прави и недостигът в системата бъде наистина в рамките на неколкостотин милиона лева. А че такъв недостиг има, това е повече е от очевадно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаеми господин Добрев.
Заповядайте за реплика, господин Куюмджиев.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин Добрев, уважаеми колеги! Изказването на бившия министър на икономиката, енергетиката и туризма е меко казано странно, защото така и не се разбра как точно управлявахте енергетиката, че служебният министър-председател да обяви, че е заварил катастрофално положение.
Няма да се спирам надълго на Вашите твърдения. Искам само едно да стане ясно и категорично – да се разбере, че така наречените печалби, особено в АЕЦ „Козлодуй”, бяха за сметка на ремонтната и инвестиционна програма на централата. С Вашите действия, търсейки изкуствена печалба, търсейки начин да докажете, че видите ли, еди-кой си не би могъл да направи печалба, пък Вие сте много добри и сте я направили, на практика застрашихте тази ремонтна програма и инвестиционния процес с оглед подготовката на двата реактора за действия по продължаване на живота им. Според мен Вие така и не разбрахте, че поддръжката на едно ядрено съоръжение, особено продължаване живота на ядрените блокове, е процес, който отнема години. Още през 2011 г. трябваше да се инвестират значителни средства за този процес, а през 2012 г. вместо 135 млн. лв., заложени за инвестиции, Вие сте направили само 80 млн. лв. На практика това означава, че когато изтече лицензът на V Блок на АЕЦ „Козлодуй” през месец ноември 2017 г., може и да не бъде продължен, защото подготовката е забавена. Забавена е, защото Вие търсехте изкуствени печалби. Това е реалността.
За щастие най-накрая в енергетиката вече няма „калинки”, а кадърни хора, които ще направят всичко възможно да компенсират Вашите грешки. Благодаря. (Реплики в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Куюмджиев.
Други реплики? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Господин председател, господин министър! Господин Куюмджиев, свикнахме да слушаме очаквани бъдещи провали на този кабинет с нещо, което е направил предходният. Така че Вашето изказване не ме изненадва никак.
Ще Ви кажа как се продава електроенергия преди 2009 г. от АЕЦ „Козлодуй” и на какво се дължат по-добрите резултати. Не сте прав, че това е за сметка на ремонтната програма. По-добрите резултати се дължат на това, че след 2009 г. АЕЦ „Козлодуй” започна да провежда търгове за електроенергия. Цената на електроенергията още след първите търгове скочи с десетки левове, което прави десетки милиони левове на месец по-високи печалби за АЕЦ „Козлодуй”. На тези търгове се дължат по-добрите резултати на АЕЦ „Козлодуй”.
По отношение на „калинките”. Вие върнахте директора, който продаваше без търгове. Продаваше с резолюция на базата на молба, входирана до АЕЦ „Козлодуй”. Надяваме се той да не върне същите практики, защото резултатите на АЕЦ „Козлодуй” ще бъдат същите, ако го направи. Бъдещата инвестиционна програма, бъдещите действия, свързани с удължаване живота на АЕЦ „Козлодуй”, са застрашени не от добрите печалби през последните години, защото това няма как да се случи, а от това, че с решението на регулатора от 1 август бе намалена цената от АЕЦ „Козлодуй” заради регулирания пазар с цел намаляване на крайната цена на електроенергията, което със сигурност ще доведе до по-ниски приходи на АЕЦ „Козлодуй”, които няма да формират необходимата печалба, за да се направи съответната модернизация, ако тя е необходима.
По отношение на казаното от служебния министър-председател, че положението в енергетиката е „трагедия”, то наистина е така, за съжаление, още от 2009 г. Досега нещата не са се променили. Предполагам, че няма нужда, но все пак ще Ви ги припомня: за „Цанков камък” са похарчени 983 млн. 522 хил. лв. за мощност от 80 мегавата, а за Белене – 1,5 млрд. лв. Върнете тези пари в енергетиката и ще видите какво ще се получи. Дайте възможност тези пари, които са изхарчени за тези два проекта, да бъдат изхарчени за модернизация на ВЕЦ-овете и повишаване на тяхната енергийна ефективност. Тези проекти водят до повишаване на произведената електроенергия със същия постоянен разход – между 15% и 20%. Имаме 2600 мегавата инсталирана мощност от ВЕЦ-ове. Ако бяхме похарчили парите, за да увеличим тяхната ефективност, това означава, че щяхме да имаме 500 мегавата допълнително, тъй като 20% от 2600 са 500, а не 80 мегавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има ли други изказвания, защото ще се ориентираме към почивка?
Има заявки. Обявявам почивка до 11,30 часа.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме с обсъждане на Доклада за състоянието на енергетиката в Република България.
Искам да съобщя времето на парламентарните групи, което остава: ГЕРБ разполагат с 13 минути и 3 секунди; Коалиция за България – 13 минути и 31 секунди; ДПС – 24 минути, и „Атака” разполага с минута и 14 секунди.
Има ли желаещи за изказвания?
Господин Жельо Бойчев заяви преди почивката желание за изказване.
Заповядайте, уважаеми господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Разглежданият от нас Доклад за състоянието на енергетиката наистина е задължителен и дава основа за необходимите решения от тук нататък за излизане от тежката криза, в която се намира енергетиката. Съжалявам, че колегите от ГЕРБ не присъстват в залата, тъй като имаше различни коментари и опити да се направят интерпретации на отделни изводи или цитати от този доклад.
Ще си позволя да цитирам само два параметъра, които според мен най-добре характеризират състоянието на енергетиката към момента.
Първият е брутното производство на електрическа енергия, което през 2012 г. спрямо 2011 г. бележи спад от минус 6,7%. За първите три месеца на 2013 г. спрямо първите три месеца на 2012 г. спадът вече е 12,3%.
Вторият показател е крайното потребление на електрическа енергия, което бележи спад от 1,2% за 2012 г. към 2011 г. и спад от минус 7% за първото тримесечие на 2013 г. към първото тримесечие на 2012 г. Или, колеги, можем да кажем, че 2012 г. е дъното на българската енергетика. За съжаление, така влизаме и в 2013 г. с наследството от доста сбърканата и неопределена политика на ГЕРБ в сектор „Енергетика”.
Колегите от ГЕРБ имат навика непрекъснато да намират упование и причина в миналото – било в определено наследство, било в „Цанков камък”, било в Проекта „АЕЦ „Белене”.
Ще си позволя да дам само един пример за определено управленско решение, взето от кабинета Борисов под давлението на господин Дянков. Със Закона за държавния бюджет през 2010 г. дивидентът, който се дължи от енергийните дружества, беше завишен от 50% на 80%.
Колеги, в рамките на тези три години това прави близо 1 млрд. 300 милиона финансови средства, които бяха изсмукани от системата на енергетиката и от енергийните дружества.
Като резултат от политиката, провеждана в енергетиката, в момента много ясно могат да се видят финансовите показатели на енергийните дружества. Те са следните: за 2012 г. имаме загуба в Националната електрическа компания от 100 милиона; загуба в Енергийния системен оператор – 38 милиона, и загуба в „Булгаргаз” от 114 милиона. Това е тежкото състояние на енергийните дружества в момента и голямото предизвикателство от тук нататък на новия екип в енергетиката е да намери решение на тези въпроси.
Големият проблем на наследството на тази политика и на решенията на господин Дянков е, че към момента по справката, която имаме, дължимият дивидент на енергийните дружества е над 529 милиона. Отделно имаме и дивидент на Българския енергиен холдинг в рамките на 206 милиона.
Вие сами разбирате – големият проблем на този дивидент е, че той е и в приходната част на бюджета. Имам искрени съмнения, че състоянието на енергийните дружества ще позволи те да обслужват това си плащане и този ангажимент.
По-критичното, разбира се, е, че това се отразява в техните ремонтни и инвестиционни програми. Ако забележите как са вървели ремонтните и инвестиционните програми през 2009 г., ще видите, че те са преизпълнявани на 100-105%, ремонтната програма – на 80-90%. Към момента състоянието на ремонтните и инвестиционните програми в дружеството, бих казал, е катастрофално.
От общо предвидени 872 милиона за Българския енергиен холдинг са отчетени 334 милиона. Колеги, това са 38%.
Подобно е положението с ремонтната програма и на АЕЦ „Белене” – 46% изпълнение, в Националната електрическа компания – 47% изпълнение. Къде се крие рискът от всичко това? Разбира се, той е в сигурността на енергийните съоръжения, в сигурността въобще на цялата система и в предпоставките за множество аварии от тук нататък през останалия сезон.
Надявам се докладът да даде нужната база и решителност на новия екип да набележи мерки за излизане от тази тежка ситуация, особено в реалната заплаха дружества в системата на енергетиката да изпаднат в неплатежоспособност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз, уважаеми господин Бойчев.
Има ли желаещи за реплики към господин Жельо Бойчев?
Не виждам.
Има ли други желаещи за изказване от групите, които разполагат с време?
Ориентираме се към приключване на разискванията, на дискусията и приемане на проекта за решение.
Не виждам.
Обявявам разискванията за приключени.
Господин министър, Вие искате ли да вземете отношение?
Заповядайте, уважаеми господин министър Стойнев.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, през месец юли на Вашето внимание беше представен един изключително обективен доклад с конкретни числа и факти, доклад, който по никакъв начин не цели да злоупотреби с конкретни политики. Напротив, от тук нататък идеята бе именно да се намерят общи политики, така че да изведем системата на енергетиката от тежкото й състояние.
Да, представителите на опозицията са критични, че едва ли не сме се опитвали да спекулираме с данните. Смятам, че всичко, което бе казано – повтарям – е изключително обективно. Защото, нека да се обединим върху тезата, че енергетиката е в изключително тежко състояние. Така ли е? Така е!
Факт ли е, че за периода 2009-2012 г. задълженията на дружествата под шапката на Българския енергиен холдинг нарастват с милиард и половина? Така ли е? Така е!
Нека да се обединим върху факта, че има проблеми с инвестиционните и ремонтните програми. Така ли е? Така е!
Основната причина е, че решението на министъра на финансите и на бившия министър-председател да обезкръвят дружествата, увеличавайки дивидента от 50 до 80%, остави тези дружества без наличен финансов ресурс. Така ли е? Така е!
Оттук нататък обаче трябва заедно да намерим конкретните решения за спасяването на този изключително важен сектор за българската икономика, стратегически сектор, от който зависи националната ни сигурност. Имаше критики относно промените, които сме направили в Закона за енергетиката, но те бяха необходими, защото исканията първо на електроразпределителните дружества за увеличаване цената на електроенергията бяха непоносими за българските граждани. Нещо повече, дори да бяхме отговорили на тези искания и да бе увеличена цената на електроенергията с 5%, какво от това, питам аз? И сега хората едвам плащат своите сметки.
За нас първата крачка бе именно да се намери решение за намаляване на цената на електроенергията за крайните потребители, така че именно в тази тежка ситуация те да могат да преживеят. Това, което се случи благодарение на народните представители, които подкрепиха този законопроект, бих искал да им благодаря оттук, от тази трибуна, е, че не само че се постигна намаление за бита, но се случи нещо, което никога досега не се е случвало в годините на преход – намаля цената на електроенергията за българския бизнес. Това не се е случвало никога! Дори се искаше вето на Президента върху Закона за енергетиката, слава Богу, той не прие поканата от българския бизнес, защото и самият бизнес не очакваше, че може да се случи намаляване на цената на електроенергията за индустриалното производство. А основната цел, уважаеми дами и господа, бе именно да се намалят фиксираните разходи на българските предприемачи, защото ние търсим конкурентоспособност. Да, за кратък период от време. Да, тя зависи от много фактори. Можем да дебатираме относно състоянието на българската икономика, но когато говорим за енергетиката тук, тези промени засегнаха именно един ключов фактор, какъвто е цената на електроенергията за българския бизнес. Нещо повече, този законопроект, който се прие, няма да доведе и до увеличаване цената на топлоенергията през зимния период! Това българските граждани трябва да го разберат.
Нека да видим и какви са резултатите от тези промени. Юни месец, когато бях в „Мини Марица-изток”, миньорите бяха в стачна готовност. Така ли беше? Така е. На колко смени работеха миньорите? На две смени! Редовно ли си получаваха заплатите? Не! Трябваше да отпушим българския износ. А защо бе запушен българският износ? Защото към такса „пренос и достъп” бяха прибавени едни излишни добавки, изключително неразумно решение. Голяма част от представителите на Политическа партия ГЕРБ си признават за тази грешка. Да, сбъркано е. Но трябва тази грешка да бъде отстранена. Именно с този законопроект тази грешка бе отстранена.
Увеличи ли се добивът в „Мини Марица - изток”? Да. Ако през май месец добивът е 720 хил. тона въглища, за месец август е 2 млн. 466 хил. тона въглища. Миньорите работят на четири смени, редовно си получават заплатите. Всички са успокоени, даже искат да се назначават още хора, защото именно поради липса на средства за инвестиционни дейности няма хора да се правят разкривки. Тези разкривки трябваше да бъдат направени досега.
Ами цената на въглищата? Четири години и половина тя не е вдигана. Нещо повече, по време на управлението на ГЕРБ тя бе и намалена. Защо? За да се доведе дружеството до фалит? За да има напрежение или някой да го приватизира? Да, вдигнахме и цената на въглищата. Да, аз също съм съгласен, че не е достатъчно, но това е първата стъпка. Това именно ще доведе до финансов ресурс в предприятието. Разбира се, при толкова много проблеми чудеса не могат да се очакват. Но това, което се случи, наистина по никакъв начин не може да се обори.
Нека да видим и износа ни. Ако през май сме на 95 хил. мегаватчаса, август месец сме на 994 хил.мегаватчаса – десет пъти повече. Това е ресурс за българската система.
Винаги могат да се правят критики, винаги може да се критикува нещо. Това е Вашата задача. Но бъдете конструктивни и нека заедно да се обединим и да видим как изваждаме тази система. Това е само първата стъпка за спасяването. Надявам се наистина следващата стратегия да бъде обективна, както бе обективен и докладът, да видим дали ще се затварят мощности, имаме ли нужда от нови мощности. Но този дебат трябва да го проведем тук, в тази зала. Слава Богу, България все още е парламентарна република и заедно и опозиция, и управляващи трябва да взимат това решение. Ролята на правителството е да изпълни това решение. Но ние трябва да го вземем заедно. Всяко едно правителство е отговорно за своите действия. Много добре знаете какво се случва по системата надолу. Неслучайно и прокуратурата е информирана за конкретни стъпки. Неслучайно са предприети и действия. Много е трудно. На тази система трябва да се каже: „Край на всички тези интереси, които са в енергетиката”. Тази система може да работи за българския народ и за българския бизнес. И, разбира се, ако има последователни стъпки, можем наистина да постигнем решенията, които очакват от нас българските избиратели. Кажете за какво се делим? Какво е направил през годините ли? Толкова ли не можем да убедим оттук нататък какво ще направим?
Има един доклад, Вие го интерпретирате по един начин, управляващите може по друг начин, но истината е тази, която Ви е представена, господин Добрев. Това е.
Проблемни са и търговете, проблемни са и обществените поръчки. Правя всичко възможно да прекъсна тази порочна практика. Неслучайно още юни месец на пресконференция извадих данните относно вчерашния скандал. И въпреки всичко са продължавани плащанията. Моето лично мнение е, че когато Парламентът вземе решение като върховен законодателен орган, всичко трябва да бъде прекратено. Задачата ни е оттук нататък тези порочни практики да ги няма, да приключат. Иначе с обвинения можем да продължим днес цял ден, утре същото. Истината е, че системата в момента за първите пет дни е по-стабилна от това, което заварихме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Председателят на комисията поиска думата. Ще Ви помоля да представите и проекта за решение, след като вземете отношение, господин председател.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Ще гледам да използвам нашето време.
Уважаеми дами и господа народни представители! Смятам, че този дебат, който искахме да се проведе в Народното събрание, а не отвън на улиците, вече е факт. Според мен състоянието на енергетиката и високият процент на енергийно бедни български граждани наложиха приемането на спешни мерки от това правителство за постигане на временна стабилност и създаване на условия за намаляване на енергийната тежест върху икономиката и страната, което е факт, което го потвърди и министърът, с което съм убеден, че и бившият министър е съгласен.
Колеги, като парламентарист с дълъг стаж разполагам със статистика, която ми дава основание да направя извода, че за успешната работа на всяко правителство е важно първо и преди всичко да бъде написана Бялата книга за дейността на предишното управление. Веднага искам да заявя, че това не е проява на реваншизъм, а проверен от парламентарната практика инструмент, който позволява на всяко управление да започне на чисто и след оповестяване на съдържанието на подобен доклад в Парламента и провеждането на дебат, както се случва с участието на опозицията. В този смисъл докладът на Министерството на икономиката и енергетиката относно състоянието на енергетиката в Република България може да изиграе подобна роля за енергетиката с определена уговорка за непълнота – това, което отбеляза и опозицията.
Преди да се запознаем със съдържанието на този доклад, уважаеми колеги, в мен възникнаха няколко въпроса, на които очаквах да получа отговор от него.
Първият, основният въпрос е: какво е общото финансово и техническо състояние на енергетиката към началото на мандата на Четиридесет и второто Народно събрание? Какви са основните парични дебаланси? Тези въпроси, които ме касаят, касаят и обществото, тези въпроси си ги задава и опозицията, задават си ги и протестиращите отвън. Но стремежът на опозицията да бъдат заглушени и да не бъдат чути, все още продължава. Дано да не успеете.
Другият въпрос, който възниква в мен, е: кои са основните фактори, водещи до крещящото недобросъвестно, дебалансирано състояние на енергетиката – констатираното и от лидера на опозицията, че енергетиката се намира в колапс? Дали това състояние е от неправилно управление, от некомпетентно управление, дали е от безхаберие, дали всичко това, което се случва в енергетиката, има адресати? Има хора, които би трябва да са се заели и да могат да се занимават с енергетиката, така че да изкарат на едно равнище, на което евентуално енергетиката в България да бъде в тренд за развитие и увеличение на енергопотреблението.
Преди да пристъпя към един анализ, искам да Ви кажа няколко думи от един предварителен анализ за вътрешното енергопотребление. И бившият министър отбеляза, че енергопотреблението в страната не е много в резките граници, промени и изменения в зависимост от измененията на макроикономиката или спирането на определени предприятия.
Статистиката, която имаме, е от последните 12 години, в която участват, анализирайки 12-те управления – от Беровото управление до Борисовото управление. Б. Б.-тата случайно си съвпадат.
Колеги, ако приемем, че Беровото управление е за 100% – по потребление, то при кабинета на Борисов, то е равно – 100% плюс/минус един. Максимален ръст на енергопотреблението има при правителството на Ренета Инджова, при Жан Виденов продължава до плюс 11% и сривът след това до 3%. Костов овладява едва през 1999 г. спада на енергопотреблението, при тройната коалиция има подчертан ръст от минус 1% до плюс 4%. А при Борисов, поема управлението с плюс 1% увеличение на енергопотреблението и ни я предават с минус 1% намаление на вътрешното енергопотребление на страната.
При този анализ се вижда, колеги, че при всяко следващо правителство в началото на управлението има спад на потреблението, което означава, че бизнесът реагира негативно на промените в управлението и приема позицията на изчакване след смяната на властта.
Можем да направим следния извод – стабилното електропотребление изисква стабилно управление. Това е един политически извод и много моля всички политици да стабилизират управлението на страната, за да нямаме тези неприятни колебания в енергопотреблението на страната.
Колеги, искам да се спра на общото състояние на енергетиката в България.
Смятах да не се спирам много на този въпрос, но тъй като вече разглеждаме този доклад на два етапа, ще си позволя, уважаеми колеги, да Ви подсетя в какво финансово и техническо състояние приема енергетиката на България сегашното управление.
Резултатите за 2012 г. Ще си позволя да ги прочета. Министър Добрев се опита да интерпретира от гледна точка на това, че не са спазени годините от 2009 г. до 2013 г., за да се вземат за база за анализ, но ние говорим за състоянието на енергетиката сега, в момента, когато ние я приемаме, господин Добрев. Затова ще Ви прочета каква е ситуацията през 2012 г. и каква е ситуацията 2013 г.
Сигурно данните ще са скучни за определени хора, но те са стряскащи.
През 2012 г. – намален е добивът на въглища с 9,4%; намален е добивът на природен газ с 12,2%; намалено е потреблението на природен газ с 8,2%; намален е транзитният пренос на природен газ с 0,4%; намалено е брутното производство на електрическа енергия с 6,7%; намалено е брутното вътрешно потребление на електрическа енергия с 2,6%; намалено е крайното потребление на електрическа енергия с брутен добив с 1,2%, като потреблението в стопанския и обществения сектор е намалено с 1,5%, а в битовия сектор се наблюдава намаление с 0,7%. Имате, разбира се, и едно увеличение. Увеличено е производството на електроенергия от възобновяеми източници с 40,7%. Спирам дотук и минавам към 2013 г.
През 2013 г. има още по-стряскащи данни – намален е добивът на въглища с 30,7%; намален е добивът на газ с 30%; намален е вносът на природен газ с 20%; намалено е потреблението на природен газ с 10%; намален е транзитният пренос на природен газ с 5,6%; намалено е брутното производство на електрическа енергия с 12,3%. Имате още едно увеличение – увеличение на брутното производство от възобновяеми източници с 51,2%.
Смятам да не анализирам цифрите, господин министър. Убеден съм, че Вие направихте всичко онова, което можехте, според Вашите възможности – ако не бяха Ви спрели Вашите лидери, убеден съм, че щяхте да постигнете и още по-добри резултати, особено в сферата – в ограничаването и в използването на енергията от възобновяеми енергийни източници.
Ако Вашите лидери не бяха се намесили в дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Вие нямаше да повишите цената на електроенергията с 35% и впоследствие да намалите, под натиск на Вашия лидер – с 30%, и да докарате до колапс всички онези производствени предприятия, които днес, и в момента се чудим – това правителство, по какъв начин, как да излезем пред обществеността и да заявим, че не цената на електроенергията, произведена в България, е висока, а бедността, до която докарахте през последните четири години тази нация, този народ, енергийно бедните хора не могат съответно да си платят сметките.
Колеги, от посочените данни е видно, че драстичното намаляване на потреблението на енергия по целия спектър доказва влошаването и кризисната ситуация от общото икономическо състояние на страната.
Господин Добрев, Вие бяхте министър на икономиката, не само на енергетиката, нищо, че разглеждаме енергетиката. Оказва се, че кризисната ситуация не е само в енергетиката. Кризисна е ситуацията в общото икономическо състояние в страната. Това потвърждава тезата, че потреблението на енергия е точен интегрален показател за общото състояние на икономиката на държавата и дава ясна представа за компетентността и възможността за управлението на ГЕРБ, което избирателите по време на изборите показаха. Показаха, че Вие не сте в състояние да управлявате икономиката на страната, не сте в състояние да се занимавате с енергетиката на страната и затова в момента само казвате, че сте първа политическа сила, но в невъзможност да управлявате страната.
Колеги, нека да се спрем на политиките, които водят надолу българската енергетика – най-важното нещо, политиките, които Вие водехте. От прегледа на данните, посочени в доклада, става ясно, че през изтеклия период поради неправилни политики българската енергетика системно е водена към фалит. Според Вашите политики, които сте водили, българската енергетика е водена системно към фалит. Това са изводите на доклада – не са мои изводи, а на определени анализатори, които се занимават с енергетика от дълги години, които не можем да ги наречем „калинки“ – „калинки”, които Вие възпроизведохте и отгледахте.
Ще си позволя да прочета още няколко цифри. Общите задължения на Националната електрическа компания са нараснали с 605 млн. лв., или с 30% спрямо началото на периода, краткосрочните задължения – със 149%, или с 1 млрд. 494 милиона. Това са главно от неразплатени доставки от производители на енергия. Задълженията към Българския енергиен холдинг са нараснали 44 пъти – от 17 млн. лв. на 750 млн. лв., в това число 162 млн. лв. неразплатен дивидент.
Търговските задължения и получени банкови заеми на НЕК за същия период са се увеличили с 547 милиона. Сега ще Ви прочета поотделно задълженията на всяко предприятие, които оставяте в момента на това управление: Националната електрическа компания обща задлъжнялост, господа – 2 млрд. 573 млн. 529 лв. Господин Иванов, стотинките няма да мога да Ви ги кажа.
АЕЦ „Козлодуй” – с 818 млн. 736 хил. лв., „Булгаргаз” ЕАД – с 402 млн. 780 хил. лв., „Булгартрансгаз” – със 149 милиона, „Мини Марица изток” – с 371 милиона, ТЕЦ „Марица изток – 2” ЕАД – със 708 милиона. Коментари? Коментарите са излишни, колеги! Това е в момента финансовото и икономическото състояние на енергетиката.
Нека да кажа няколко думи по критичната тема, свързана с развитието на проекта АЕЦ „Белене”. От 2009-а до юни 2012 г. са извършени разходи в размер на 385 млн. лв. И тук вече това, което преди малко Ви казахме – по време на обсъждането на доклада министърът Ви каза, че има разплатени допълнителни средства след спиране на проекта от Народното събрание. Нека прокуратурата да каже дали са целесъобразни, дали са законосъобразни, но това е факт. Факт е, че когато министърът ги съобщи само преди един месец от тази трибуна, те не бяха чути, но факт е, че когато вчера госпожа Капон отиде и размаха една фактура, в обществото се чу, че има някакъв проблем, че има нещо гнило, и то не в Дания, а в управлението на ГЕРБ.
Специална тема е състоянието на „Булгаргаз” поради традиционно неправилно позициониране като банка донор на топлофикациноните дружества. На „Топлофикация София” задълженията излизат общо на 450 млн. лв. „Топлофикация София” вече фактически е фалирала.
За да се осигури непрекъснато надеждността на обществения доставчик на природен газ, Вие знаете, че БЕХ е като донор, изкупува вземанията на „Булгаргаз”, оттам и на „Топлофикация” и се навързва едно кръстосано, поголовно, масово фалиране и на всеки един, който се докосне до „Топлофикация София”.
Флагманът на българската енергетика и надеждата на българския потребител за качествена, евтина енергия от АЕЦ „Козлодуй” също е в изключително лошо финансово състояние. Поради неправилни политики така например над 350 млн. лв., господин Добрев, са вземанията от НЕК за доставка на електроенергия за регулирания пазар, над 260 милиона са дължимият дивидент към БЕХ. Като резултат има сериозно изоставане при изпълнение на стратегическите проекти, които са с висока обществена значимост, а именно продължаване срока на експлоатация и увеличаване топлинната мощност на блоковете до 104%.
През първото полугодие на 2013 г. АЕЦ е приключила със загуба в размер на 6 млн. лв. – сочи финансовият отчет, анализиран от независим одитор, назначен от БЕХ. Това, уважаеми колеги, не се е случвало от отделянето на АЕЦ като самостоятелно търговско дружество през 2000 г. Причините според доклада, които са довели до тези неща, са промени в нормативната уредба, които позволиха чрез високи нива на дивиденти принудително да се изземе целият паричен ресурс на дружеството, включително натрупаните печалби от миналите години в размер на 93 млн. лв. В скоби може да го напишете – постижение на един от онези министри, за които през последно време не се говори, казваше се Дянков. Някой спомня ли си за този човек? Това е неговото постижение не само в енергетиката, а в цялостната икономика на страната.
Другата причина – сключвани са договори с авансови плащания над 40% при установена практика за предоставяне на аванс в изключителни случаи, и то само до 10% на стойностите. Реализираната голяма нетна печалба за 2012 г. на стойност от 146 милиона на година е в резултат на нецелесъобразно посочени ниски разходни равнища и неизпълнение на ремонтната програма, което е предпоставка за дължими дивиденти в значителен размер от 117 млн. 267 хил. лв. Сбърканата дивидентна политика на държавните предприятия от енергийния сектор реално е предизвикала пасивна, страхлива съпротива в ръководството на дружествата и като резултат Българският енергиен холдинг към момента не е получил дължимите дивиденти в размер на 529 млн. лв.
Уважаеми колеги, няколко думи за влиянието на политиките в сектор ВЕИ върху структурата, динамиката и финансовата стабилност на електроенергетиката. Основният нормативен документ е определящ политиката по отношение на енергията от ВЕИ в Закона за енергията от възобновяеми източници. По силата на този документ развитието на сектор ВЕИ в България за периода 2010-2012 г. означава постигане на задължителна национална цел от 16% в крайното потребление и 10% в транспорта.
През 2010 г. Вие, господа от ГЕРБ, приехте Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници. В националния план, който не си спазихте и затова докарахте до дебалансиране на енергийната система, е посочено, че слънчеви фотоволтаични електроцентрали през 2012 г. по този план трябва да бъдат 46 мегавата, а през 2020 г. трябва да са 303 мегавата, а в момента са 1715.
Традиционно в нашенски стил управляващите не си изпълниха собствения Национален план за действие за енергия от възобновяеми енергийни източници. Постигането на индикативните цели при прилагането на известния принцип в правото „Първи по време – първо по право” доведоха до нарушаване на основния принцип, заложен в планирането на енергетиката, а именно да се развива планово енергетиката с минимални разходи за обществото. Това означава, че ръководителите на отрасъла пропуснаха уникалната възможност да въведат ред в инвестиционната стихия в сектора, като можеха елементарно да въведат с подзаконова уредба принципа на обратния приоритет, а именно да се планира постигането на индикативната цел 16%, като се разработи структурен модел в сектора, даващ най-голям дял на евтината енергия от ВЕИ и обратно - на най-малък дял – скъпата.
Всичко това, уважаеми колеги, доведе обективно до драстично увеличение на електропроизводството от тези централи, а именно, подчертавам, с 35% от ветрогенераторите и с 395% при фотоволтаиците. По-сериозното е, че при сключени предварителни договори и договори за присъединяване в близките години се очаква да бъдат присъединени още 1724 мегавата вятър и 651 мегавата фотоволтаични електроцентрали – повече, отколкото са присъединени до края на 2012 г.
В допълнение следва да се отчетат и преференциите по чл. 24, които представляват възможност за присъединяване на малки мощности, колеги. И всичко това реално доведе до сериозни проблеми с поддържане баланси на производството, поради което бяха предприети определени действия от страна на електросистемния оператор за изключване на определени електрически централи.
Основният проблем в сектора остават високите разходи за крайния потребител, уважаеми колеги. Прав сте, господин Добрев, че въвеждане при капиталовата компенсация от 498 млн. лв. ще доведе до минимално увеличение на добавката зелена енергия от 11,00 лв. мегаватчас. Това означава, че ако Фондът за капиталова компенсация не може да бъде въведен, то добавката зелена енергия следва да бъде 28,55. Допълнително въвеждане в близките години още на 2398 мегавата ВЕИ няма да може да се компенсира от Фонда за капиталова компенсация и по предварителни разчети може да отвори финансова дупка само в този сектор, уважаеми колеги, с 1 млрд. лв.
Колеги, има дефекти в реализацията на политиките в сектора на ВЕИ, не само в нашата страна, но и в страните – членки на Европейския съюз. Кризата засилва финансовите проблеми в сектора, а намаленото потребление създава проблеми на динамичната стабилност на електроенергийната система.
За изхода от ситуацията да се помисли за регулиране на по-нататъшното ускорено въвеждане на ВЕИ или искане за дерогация на нормата от 16% от ВЕИ в крайно потребление на енергията.
Да въведем принципа на обратния приоритет в по-нататъшното планиране на развитието на сектора, или да се обърнем и да си изпълним плана, който сте приели, колеги?
Задължително въвеждане на адаптивни, умни мрежи за изглаждане влиянието на ВЕИ върху стабилността на електроенергийната система. Колеги, следващите години трябва да се помисли за планово декларативно повишаване на цената на електроенергията до постигане на икономически равновесни стойности, както това беше направено през периода 2001-2003 г. по препоръка на Световната банка, но същевременно да повишаваме стандарта и доходите на населението.
Поради непопулярността на определени мерки ще е необходимо, уважаеми колеги, политическо съгласие не само от управляващите, но и на опозицията. В противен случай при пълната либерализация на електроенергийния пазар в края на 2015 г. ще има рязък скок в цената на енергията за бита с непредсказуеми последствия за управляващите, без значение кои са те.
Уважаеми колеги, това е състоянието на енергетиката. Ако някой има други факти и данни, оспорващи тези, които днес министърът представи пред Вас, и това, което аз представих пред Вас, нека да дойде и да ги каже. Не търсим реваншизъм, не търсим абсолютно никакви дивиденти от сектор „Енергетика”, но искаме да Ви кажем, че Вашата политика и Вашето управление докара енергетиката в това състояние, в което е днес. За да излезем от него, ние предлагаме решение, господин председател, което искам да Ви прочета.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Времето! Времето изтече.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Това решение трябва да се гласува и да се приемат по-нататъшни действия за излизане от кризисното състояние на енергетиката.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Времето свърши!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Председателят на комисията не е във времето на групата. Нека да представи решението. Ще Ви дам думата за реплики. Когато му дадох думата, го помолих да го представи, но той употреби времето.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Мисля, че беше представено. Ако искате, мога да не го представям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не, не, представете го, защото е представено преди ваканцията. Много Ви моля, иначе аз трябва да го представям.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Ще представя доклада само с няколко изречения:
„Комисията по енергетика на свое редовно заседание, проведено на 30.07.2013 г., обсъди Проект за решение във връзка с Доклада за състоянието на енергетиката в Република България, представен в изпълнение на т. 4 от Решението на Народното събрание за подкрепа на мерките на правителството за ребалансиране и стабилизиране на енергетиката, прието на 20 юни 2013 г.
Докладът за състоянието на енергетиката беше представен от министъра на икономиката и енергетиката, който изтъкна, че секторът е в изключително тежко финансово състояние.” (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин председателю, моля да прочетете проекта за решението от втората страница.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Проектът е следният:
„РЕШЕНИЕ
във връзка с Доклада за състоянието на енергетиката в Република България
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 3, ал. 1 и 2 и чл. 4, ал. 2, т. 1 от Закона за енергетиката и в изпълнение на т. 4 от Решението на Народното събрание за подкрепа на мерките на правителството за ребалансиране и стабилизиране на енергетиката, прието на 20 юни 2013 г.,
РЕШИ:
1. Въз основа на резултатите от Доклада за състоянието на енергетиката в Република България, постъпил на 29.07.2013 г., възлага на министъра на икономиката и енергетиката да предприеме съответните действия по изготвяне на анализ за състоянието на сектор „Енергетика”, както следва:
а) анализ на проблемите при производството на електрическа енергия по видове първични енергийни източници и технологии на производство;
б) анализ на проблемите при преноса на електрическа енергия и управлението на електроенергийната система, както и на проблемите в механизма на компенсиране на обществения доставчик във връзка с неговите задължения към обществото – изкупуване по преференциални цени на електрическата енергия, произведена в резултат на високоефективно комбинирано производство, и на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници на енергия;
в) анализ на проблемите при разпределението на електрическата енергия и съотнасяне на тези проблеми с проблемите при преноса на електрическа енергия;
г) анализ на сключените от производствените централи – държана собственост, и НЕК ЕАД основни договори за доставки и продажби;
д) анализ на сключените от НЕК ЕАД дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия, както и на договорите, и на заемните споразумения за реализация на инвестиционни намерения за изграждане на нови енергийни обекти за производство на електрическа енергия;
е) анализ на подсектор „Топлоснабдяване” и проблемите, свързани с кръстосаното субсидиране на топлинната и електрическата енергия;
ж) анализ на подсектор „Газоснабдяване” и на инфраструктурните проекти в областта на преноса и транзита на природен газ на територията на Република България.
2. Анализът по т. 1 да се подготви и представи на Народното събрание в срок до три месеца от деня на приемането на решението.
3. Въз основа на резултатите и оценките от анализа съответните компетентни държавни органи да извършат проверка за финансовото и икономическото състояние на предприятията от сектор „Енергетика”, като при установяване на нарушения да се потърси отговорност от съответните длъжностни лица.
4. В срок до девет месеца от деня на приемането на решението министърът на икономиката и енергетиката да разработи проект на нова енергийна стратегия, а Министерският съвет да внесе проекта на стратегия за приемане в Народното събрание.” Благодаря Ви. Господин председател, това е проектът за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря и аз.
Ще Ви дам думата за реплики.
Да кажа защо четем решението още веднъж. Смятам, че след като е представен докладът ведно с проекта за решение преди лятната ваканция, редно е все пак преди гласуването пленарната залата да си припомни проекта за решение.
Реплики към господин Рамадан Аталай?
Заповядайте, господин Добрев, имате думата.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Господин Аталай, още веднъж искам да Ви обърна внимание, че сравнявате цифри от 2012 г. с месец юни 2013 г. Искате правителството на ГЕРБ да поеме отговорност за цифри от месец юни 2013 г., когато ние не сме управлявали държавата. Правителството подаде оставка още през месец февруари. Коректно е да се сравняват 2009 г. с 2012 г. и аз Ви казах какви са цифрите: износът е увеличен с 60%; задълженията на НЕК са намалени с 82 млн. лв.; потреблението е увеличено с около 3%. Това е коректното сравнение на данните – месец декември 2009 г. с месец декември 2012 г.
Аз разбирам, че Ви е удобно да сравнявате с месец юни 2013 г. Може би имате право от своя гледна точка да реферирате към цифрите, които заварихте, но те не са наша отговорност. Знаете, че спадът на износа беше в началото на тази година и той доведе до много тежки резултати за българската енергетика. Още през месеците март и април аз и мои колеги от ГЕРБ застанахме зад становището, че трябва да бъде издадена заповед на министъра по чл. 71 от Закона за енергетиката, с която да бъде отпушен износът, защото липсата на износ означава да не работят тецовете. Това означава да не работят мините и означава липса на приходи от такси за пренос, които водят съответно до негативни резултати за дружествата в електроенергетиката.
Господин министър, цената на въглищата през мандата на ГЕРБ наистина бе намалена. Въпреки че бе намалена, благодарение на оптимизираните разходи, включително състав на мините – от 7700 души на 7000 души, през 2011 г. и 2012 г. дружеството беше на печалба. Това означава, че цената е достатъчно висока, за да формира тази печалба на дружеството. Загубите в средата на 2013 г., отново повтарям, не се дължат на това, че цената е ниска, а на това, че няма добив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Това е реплика, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Можех да взема лично обяснение, но реших да не ставам два пъти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Казвам това, за да се съобразите с времето.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Когато нямаш добив, а имаш постоянни разходи, трябва да увеличиш цената, за да покриеш тези постоянни разходи. Когато обаче имаш достатъчно висок добив на въглища, по-ниската цена формира печалба за дружеството. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Добрев, завършвайте, ако обичате.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Относно ВЕИ само едно изречение. Господин Аталай, Вие много добре знаете по кой закон се сключиха всички договори. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря ви.
Господин Минчо Минчев – втора реплика.
МИНЧО МИНЧЕВ (КБ): Уважаеми колеги, неблагодарно е да се говори по въпросите на енергетиката след такъв специалист като господин Аталай, но той спомена нещо изключително важно – става дума за Бялата книга за предишното управление и за наследството, което трябва да преодолява това наше управление.
Аз искам да взема отношение по така наречените „зелени милиони и машината на времето”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Две минути имате.
МИНЧО МИНЧЕВ: Наскоро енергийният системен оператор започна да показва на уебсайта си в реално време публично количеството произведена електроенергия и да обозначава процентната пропорция и общото потребление на Република България. Можеше да се види как до скоро АЕЦ работеше на 50%, а фотоволтаиците – на 100%. Тецовете, вецовете и другите допълваха така наречения „микс”.
В късната вечер на 27 юли в 2 ч. 44 мин. и 27 сек. таблото на енергийния системен оператор показваше произведена електрическа мощност от 8 мегавата. В 2 часа и 44 минути! Помислихме, че става дума за някаква техническа грешка и започнахме с група ентусиасти наблюдението на това табло.
Каква е статистиката накратко, тъй като двете минути не ми дават възможност да говоря дълго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не, времето изтече. Съвсем накратко Ви моля. Имате две минути за реплика.
МИНЧО МИНЧЕВ: На 4 август в 1 ч. 50 мин. до 2 ч. и 50 мин. таблото отчиташе електрическа мощност от фотоволтаици, както споменах – 8 мегавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Минчев, извинявайте, достатъчно просрочихте времето. Моля Ви да приключвате. Това е реплика.
МИНЧО МИНЧЕВ: Да, разбрах. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз.
Когато Ви питах за изказвания, не се записвате.
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Аталай, явно Вие наистина се правите, че не знаете за какво тези хора стоят отвън и са блокирали Парламента. (Реплики от КБ и ДПС.) Ще Ви кажа в прав текст – заради наглостта и морала, с който управлявате.
Вие тук изнесохте цифрите. Аз съм съгласен, те са точни, но когато се поднесат по такъв некоректен начин, всичко се обръща с главата надолу. Ексминистър Добрев спомена, не можа да Ви каже, затова аз ще Ви го кажа – ние заварихме един договор, впрочем един закон, който Вие, двете партии, бяхте изготвили в предишното Народно събрание, в който изкупната цена на фотоволтаиците беше 790 лв. на мегават и в закона се споменаваше, че може да се променя 5% в годината. Ние с риск да бъдем осъдени, променихме закона, за което Вие казвате, че сме сгрешили. Това е едно.
Второто нещо, договорите бяха подписани със срок от 25 години. И заварихме, забележете, подписани договори за 1600 мегавата. Дойдоха хора специалисти, защото аз нямах представа за какво става дума – в предишния Парламент, естествено – и ми казаха, че ако това нещо се осъществи, държавата трябва да плати 27 милиарда за това, което Вие сте подписали. Тогава отидох при премиера и му казах: „За какво да строим АЕЦ? Та ние вече с 30 милиарда сме загробили държавата”.
Ето по този начин Вие представяте нещата и ни казвате, че ние сме виновни за състоянието на енергетиката, за задълженията на НЕК, които са били благодарение на тези договори за атомна централа, за други задължения, които Вие бяхте натрупали предварително, и те се трупаха месец след месец.
Аз, говорейки за морал, в предишния Парламент...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Реплика правите, Ви предупреждавам. И приключвайте, защото имате само 2 минути.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Ами Вие, като ми отнемате, те няма да останат и две.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Нищо не Ви отнемам, давайте по същество.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Няколко пъти задавах от тази трибуна въпроса, господин Аталай, ставам и се изказвам оттук, първото нещо – моралът е конфликт на интереси. Моля Ви, ако вземете думата, кажете Вие, Ваши близки имате ли фирми във ВЕИ? Ето това Ви питам. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Заповядайте за дуплика, господин Аталай.
Моля народните представители да влязат в залата.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, на този въпрос, който господин Велчев ми задава, ще отговоря за пореден път. В предишното управление, когато е било необходимо по закон да се регистрира и да се отбележи дали имам конфликт на интереси, аз съм го свършил. Мои роднини, мои близки нямат проекти във фотоволтаиците и го заявявам оттук.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): А във ВЕИ?
РАМАДАН АТАЛАЙ: На Вашия милиционерски подход, ще Ви кажа следното: само преди 5-6 дена ми звъняха от вестниците и ми казаха, че съм загубил 102 хиляди ли беше, 1 млн. 20 хил. лв. ли на някаква бензиностанцията, когато от 20 дена не бях на територията на България.
Престанете с Вашия милиционерски подход или с авиационния Ви подход да летите, от високо да погледнете, от птичи поглед! Влезте в проблемите, както се опитва господин Добрев да влезе в проблемите на енергетиката. Виждам, че това явно не е във Вашите възможности.
Колкото до господин Добрев, господин Добрев, всичко това, което направихте в енергетиката, току-що разбрахте за какво става въпрос и какви мерки можете да предприемете. Но всичко това, което Ви накараха да правите по онова време, днес са последствията и ние ги търпим.
Последният ми отговор на господин Велчев е: законите не определят цената на електроенергията. Цената на електроенергията я определя Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, където Вие бяхте назначили един Семерджиев и той определяше цените по Ваша препоръка, защото 85% от инсталираните мощности днес в България са от Ваше време. От онази висока цена в България има монтирани и инсталирани мощности 7 мегавата. От 1747 – седем са на високите цени. Всичко друго, колеги, е Ваше дело. Спирам дотук.
Още веднъж Ви казвам: не обвинявам никой за състоянието на енергетиката, защото енергетиката е това, което е в момента, и управляващите се знаят. В последните два месеца този, който бил ни победил и управляваше, доколкото знам днес е президент, а преди това управлявахте Вие, които само говорите с езика на победата и боя, а енергетиката изисква... Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Уважаеми народни представители, бяхте запознати с проекта за решение. Да Ви подсетя, че преди лятната ваканция в изказванията си народният представител Таско Ерменков направи предложения към проекта за решение, които аз ще Ви прочета.
Предлага към т. 1 да се добави буква „з”: „анализ на причините, довели до влошаване на енергийната ефективност в България, и прогноза за развитие на енергопотреблението до 2020 г.”.
И допълнително в т. 4 е предложил след думите „нова енергийна стратегия” да се добави: „по чл. 3, ал. 2 от Закона за енергетиката и Национална стратегия по енергийна ефективност по чл. 3, ал. 2 от Закона за енергийната ефективност”.
Има ли някой против анблок да гласуваме предложенията на народния представител Таско Ерменков за допълнение на проекта за решение? Не виждам.
Подлагам на гласуване направените предложения от народния представител Таско Ерменков за допълване на текста на проекта за решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 92, против 66 въздържали се 7.
Двете предложения на народния представител Таско Ерменков са приети.
Подлагам на гласуване Проекта за решение, предложен от комисията ведно с направените и току-що приети предложения от народния представител Таско Ерменков.
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 93, против 60, въздържали се 19.
Проектът за решение ведно с направените предложения от Таско Ерменков, е приет, с което изчерпваме и тази точка от дневния ред.
Благодаря, уважаеми господин министър, за участие в днешното заседание.

Преминаваме към новата форма на
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ, която трябва да приложим от първата сряда на септември.
Моля, квесторите, да поканим – би трябвало да са информирани, министър-председателя и вицепремиерите.
Преди това накратко ще Ви припомня, че нормативната уредба на този контрол се съдържа в чл. 90, ал. 2 от Конституцията и чл. 102 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Той се провежда в последния до един час и половина от заседанието… (В пленарната зала влизат министър-председателят и вицепремиерите. Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
„Добре дошъл” на господин министър-председателя… (Оживление, шум и викове: „Оставка!” от ГЕРБ.)
Уважаеми народни представители, моля Ви за тишина в залата и се концентрирайте в това, което Ви казвам, защото после пак ще бъркате.
Парламентарният контрол по чл. 102 се провежда в последния до един час и половина от заседанието всяка първа сряда на всеки месец – чл. 102, ал. 1.
При отсъствие по уважителни причини на министър-председателя и заместник министър-председателите председателят на Народното събрание съгласувано с тях определя заседанието, на което ще отговарят – чл. 102,
ал. 3.
Това заседание може да бъде в ден сряда или четвъртък, без ден петък, когато се провежда редовният петъчен парламентарен контрол по Глава девета от правилника.
Предмет на контрола. Въпросите следва да се отнасят до общата политика на правителството и да не изискват подробни числови данни – чл. 102, ал. 1.
Въпросите се задават от народни представители на самото заседание. Няма задължение за предварително устно или писмено представяне на въпросите където и да било.
Въпросите се задават от народни представители на всяка парламентарна група.
Всяка парламентарна група има право на по два въпроса – чл. 102, ал. 2.
Ред за задаване на въпросите. Редът за задаване на въпросите е съобразен с числеността на парламентарните групи по низходящ ред, тоест започва се от най-голямата по численост парламентарна група. След изчерпване на първите въпроси и отговорите им се задават вторите въпроси по същия ред – чл. 102, ал. 4.
Уважаеми народни представители, прилагат се процедурите на чл. 91, ал. 2 и 3.
Времето за изложение на един въпрос е до 2 минути. Отговорът на министър-председателя или заместник министър-председателя е до 3 минути. Народният представител, задал въпроса, има право на реплика до 2 мин., а министър-председателят или заместник министър-председателят, който отговаря – на дуплика също до 2 минути. Ползваме субсидиарно чл. 102, ал. 5 от правилника.
Времето за контрол се използва само за въпроси и отговори и парламентарните групи не могат да ползват правото по чл. 50, ал. 6 от името на парламентарна група, още повече че днес те изчерпаха това си право. Така че има друго основание – не могат да го ползват.
Уважаеми народни представители, още веднъж „Добре дошли!” на министър-председателя и вицепремиерите (ръкопляскания от КБ и ДПС) и да започнем парламентарния контрол.
Кой от най-голямата парламентарна група желае да зададе въпрос? Има ли желаещ?
Има думата народният представител Бойко Борисов от името на Парламентарната група на ГЕРБ.
Заповядайте, уважаеми господин Борисов.
БОЙКО БОРИСОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, господа, госпожи вицепремиери, дами и господа! Въпросът, който ще задам – ще се опитам да формулирам на какво можете да разчитате от Парламентарната група на ГЕРБ. Пък вече Вие ще си вземете решение.
В случая той е в помощ на вземането на решения на господин Орешарски, защото и ние сме попадали в подобни кризи. Има теми, по които не бива да се политиканства.
Проблемът за Сирия. От това, което и сега погледнах на мониторите – че се вземат решения в света, и много вероятно е действително да има военен конфликт. Нашето мнение по темата е, че България като натовски партньор трябва да участва в решенията, които взема НАТО. И този Парламент преди години е вземал такива решения.
Второ. Не трябва да мислим за режима и за диктатора в Сирия, а трябва да мислим за тези хиляди, десетки или стотици хиляди, дори за милиони, говорят, бежанци. Най-лесното в опозиция е да се каже – да не се приемат, да се направи всичко възможно. Със сигурност хората го очакват да се направи.
Но това е много близко до нас – след Турция сме ние, а една от позициите на нашата партия е била, че бежанците винаги трябва да се държат възможно най-близко до родните им места, за да могат после лесно да се върнат. В тази посока трябва да се търси общото решение на Европейския съюз, на Европейската комисия, помощта им, особено финансова. Имаме и комисар по бедствия и аварии. Да се направи така, че към тези хора да се отнесем, както българите винаги са се отнасяли…
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви да зададете въпроса, господин Борисов.
БОЙКО БОРИСОВ: …към подобни конфликти, към подобни, изпаднали в беда, хора.
Въпросът ми към Вас е: какви решения ще вземете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Към министър-председателя?
БОЙКО БОРИСОВ: Към министър-председателя. И се надявам да го чуя, като със своето експозе Ви дадох възможност да знаете какво мислим ние по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Борисов.
Има думата министър-председателят за отговор на зададения въпрос.
Заповядайте, уважаеми господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, госпожи и господа вицепремиери! Уважаеми господин Борисов, напълно се съгласявам с Вашето въведение, че за съжаление при неблагоприятното развитие на ситуацията около Сирия България преди всичко трябва да следи реакциите на нашите евроатлантически партньори и да съдейства в рамките на възможностите си, разбира се, за изработване на общи позиции както на Европейския съюз, така и на НАТО. Правим такива усилия и следим интензивно развитието на диалога по този въпрос.
Съгласявам се и с това, че нашето внимание трябва да бъде насочено преди всичко към сирийските граждани, които, струва ми се, са жертва на конфликта, който в последните месеци се разгръща и се идентифицира в последните няколко седмици. Във връзка сме с Еврокомисията, с посланиците на ключовите ни евроатлантически партньори, също с нашата комисарка госпожа Георгиева, която наскоро беше тук, в страната, поддържаме постоянен контакт.
Имаме набор от решения, за които малко по-късно ще Ви уведомя в темата специално по отношение на Сирия. Ще си позволя като принципи – те общо са насочени към една подготовка на всички институции в България в очакване на евентуална бежанска вълна. На този етап притокът на емигранти трудно може да се охарактеризира като вълна, но трябва да вземем всички необходими мерки, така че да бъдем подготвени и за лошо развитие на ситуацията в Сирия, като се надяваме, че политическият диалог и дипломатическите средства ще предрешат изхода на кризата, така че да не се стигне до по-нататъшно ескалиране на ситуацията в Сирия и от тази гледна точка да се минимализират негативните ефекти върху нас както като миграционен поток, така и като други рискове, които биха били заплаха в определена степен за нашата национална сигурност, а ако щете и за икономическото ни развитие. В това отношение, като Ви благодаря за въпроса, възнамерявам малко по-късно да Ви информирам и за целия пакет мерки, които сме предприели до този момент.
Само ще припомня в заключение, че предната седмица свиках и Съвета по сигурността към Министерския съвет. Чухме мнението на всички специализирани служби в това отношение, обсъдихме възможни действия, рискове и решения. Форматирали сме такива решения, направили сме Кризисен щаб, който следи внимателно ежечасно, бих казал, ситуацията.
Съвсем в обобщение – засега повод за драматизъм няма, но има засилена миграционна вълна и има всички рискове, особено при по-неблагоприятно развитие на ситуацията в Сирия, да се реализира такава вълна. Поради това интензивно подготвяме институциите с оглед на това да посрещнем тези хора, които търсят място за пребиваване не по собствена воля. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин премиер.
Господин Борисов, имате право на отношение, на реплика в рамките на процедурата – две минути.
Кратки са въпросите и отговорите.
Заповядайте.
БОЙКО БОРИСОВ (ГЕРБ): Ще бъда кратък.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, вицепремиер, дами и господа народни представители! Предполагам, че повече конкретика ще има и по-късно, но Ви моля да помислите, тъй като тежестта ще падне на кметовете по места, правителството максимално да има готовност и съответно програма да можем да подпомогнем тяхната дейност. Това е много важно, защото бюджетите им няма да издържат.
И сега хората, които влизат от Сирия, не са малко – ако е вярна статистиката, 30-40 човека на ден. Както и да го сметнеш, това са по 1100-1200 души на месец към този момент. Това не е малко, като знам колко е издръжката на един човек.
Затова повтарям – ние можем да искаме оставка, можем по много теми да имаме диаметрално противоположни разбирания, но когато става въпрос за един такъв световен конфликт, с всички рискове за България, можете да разчитате на подкрепа на тези мерки. Съответно това, което можете да кажете конкретно, е добре, което службите считат за необходимо да не се огласява, и с това ще се съобразим. Въпросът е да бъдем максимално адекватни като страна, защото това е процес с дълготрайни последици, ако не го направим така, както трябва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, господин Борисов.
Господин Орешарски, процедурата Ви дава право на още две минути, но не е задължително.
Следващият въпрос тогава ще бъде зададен от господин Янаки Стоилов.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин министър-председател! Моят въпрос от името на парламентарната група също засяга конфликтната и изключително важна тема за Сирия и нейното отражение върху България и българската политика. Българската социалистическа партия е една от малкото, които приеха цялостна позиция по ситуацията и възможностите за нейното развитие.
Искам също така да отговорите: дали Вие приемате в тази посока да бъдат търсени решения от българското правителство, имайки предвид тежката ситуация – гражданската война в Сирия, недопускането на употреба на оръжие за масово поразяване, но заедно с това и становището, че трайно решение на конфликта може да бъде намерено само по политически път и че за нас е недопустимо участието на Република България във военна операция срещу Сирия, без да има санкция от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации? До момента няма единна позиция на Европейския съюз, няма такава и на НАТО, така че българската позиция би трябвало да държи сметка за всички тези фактори, освен това – да отчита възможните по-тежки отражения върху развитието на ситуацията в България.
Ние подкрепяме действията на правителството да отговори на хуманитарните проблеми, които кризата създава, включително притока на бежанци, но заедно с това категорично настояваме за засилване на контрола по цялата граница и когато проявяваме тази хуманитарна отзивчивост, да се има предвид докъде достига нашият капацитет, тъй като това може да се прави само при условия, които създават възможности за приличен живот, защото тези хора вероятно ще останат твърде дълго на територията на Република България.
Затова, господин министър-председател, разчитаме да конкретизирате Вашата позиция вече чрез разискваната тема и дали наистина България, българското правителство, което до момента смятам, че адекватно реагира на ситуацията, ще държи сметка за всички тези ориентири, така че да бъдат едновременно ръководени от висши хуманитарни съображения и в същото време от националните интереси на България, под което главно разбираме да бъде максимално защитена сигурността на българските граждани? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Орешарски, заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, госпожи и господа вицепремиери! Въпросът в определена степен представлява развитие на темата. Вече се опитах да отговоря в по-принципен план на серия от въпроси по отношение на Сирия, тук имаше няколко по-конкретизиращи.
Бързам веднага да подчертая, че никой от нашите евроатлантически партньори досега не е поставял въпроса за евентуално участие на България в каквито и да е инициативи в региона на Сирия. Затова ми се струва, че дискусии по този въпрос биха били безполезни на този етап. Разбира се, още веднъж ще подчертая, че ние считаме, че политическото решение на кризата е най-приемливо и би създало най-добри предпоставки за по-трайно уреждане, а не за разрастване на конфликта, което, от друга страна, пък е най-същественият риск при по-твърди намеси от когото и да било в конфликта в Сирия. За тази цел най-адекватно решение би било едно обединение в Съвета за сигурност на ООН по отношение на намиране на път за излизане от кризата в тази близкоизточна страна.
Засилен контрол по границите вече е осъществен, дори обсъждаме, в екстрени ситуации, разбира се, и варианти за затваряне на границите.
Бързам обаче веднага да подчертая, че това първо го разглеждаме като крайна и не особено ефективна мярка, защото принципите на хуманизма не предпоставят, че ние ще гледаме от другата страна на границата майки с деца и ще се придържаме към твърди принципи за затваряне на границата. Мисля, че разбирате за какво става въпрос.
Що се касае за капацитета – да, действително това е нов проблем за българската държава. Досега не сме се сблъсквали под каквато и да е форма в близкото, а и в по-далечното минало с масови бежански вълни. От тази гледна точка ние вече проучваме възможността да потърсим от Европейската комисия и от други агенции към ООН на първо време техническа помощ при евентуално ескалиране на бежанската вълна.
Не бих искал отсега да се ангажирам с прогнози, но при евентуално наличие на такава вълна до края на годината проучваме и възможността за следващата година да бъдем подпомогнати и финансово.
Много би ми се искало тези сценарии, които обсъждаме, да не се сбъднат, така че с ограничената на този етап бежанска вълна все пак ние имаме възможност да се справим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Стоилов, имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър-председател, благодаря за Вашия отговор. Смятам, че българското правителство трябва да поеме ангажимент – преминаването на евентуални бежанци, на лица, които търсят убежище, да бъде съсредоточено само върху официалните гранични контролни пунктове и да не се допуска преминаване на границата по нейното протежение. Тоест това трябва да бъде предприето като действие, а в другата част да може да се контролира потокът и да могат да се преценяват различните случаи.
Що се отнася до развитието на обстановката, тя остава с висока степен на конфликтност. Предстоят решенията, вероятно действията на други институции и на други държави. Затова нашата позиция трябва да може да бъде развивана, но да остане в рамките на тези принципни според нас ориентири.
Освен това, поне за Българската социалистическа партия, за Коалиция за България – ние предпочитаме за нас такива ориентири да бъдат националните интереси, а мога да си позволя да кажа – и световното обществено мнение. Защото дори и държави, които имат склонност да се намесят едностранно за военно решение на конфликта, общественото мнение в преобладаващата си част е против ангажирането с действие извън легитимния път на Организацията на обединените нации. Смятаме, че това трябва да бъде ориентир и за нас, особено за по-малките държави – стриктното придържане към международните правила, към изпълнението на техните съюзнически ангажименти. Когато участваме в различни организации, такъв трябва да бъде пределът на това участие, за да не допринесе за увеличаване на конфликтната обстановка – както на територията на Сирия, така и за увеличаване на рисковете пред българската страна и нейните граждани.
Надявам се, че Вие споделяте тези ориентири, отчитайки цялата сложност, пред която е поставено правителството, защото тук контактува и с различни други правителства, с различни организации. Намирането на точния баланс между всички тези фактори изисква голяма мобилизация, понякога големи усилия и устойчивост, за която обаче ние сме готови да дадем необходимата подкрепа, а през следващата или пó следващата седмица в координация с правителството бихме могли да предложим и наша инициатива. Такива вече се предприемат – за приемане на декларация от българския парламент, която да изрази част от тези позиции, които по възможност да ориентират дейността на всички български институции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин премиер, имате право на дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, по отношение на основните принципи, които изложи господин Янаки Стоилов –разбира се, че подкрепяме и поддържаме. Това личи и от позициите на българското правителство по отношение на Сирия, огласени наскоро.
Бих искал да внеса едно доуточнение. Понеже споменах, че контролът върху границата е засилен, то и досега в интерес на истината е имало ограничени случаи на залавяне на бежанци, които автоматично искат статут. По международните спогодби ние не можем да направим нищо друго, освен да ги настаним в бежански центрове и да им окажем необходимото съдействие от тази гледна точка. Преобладаващата част от сирийските граждани, които се намират в момента в България, са минали през официалните пунктове, но има и такива, които нашите гранични власти са задържали. Те също са настанени в бежанските центрове, след като им е даден статут на бежанци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Продължаваме контрола.
Господин Алиосман Имамов ще зададе първия въпрос от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, дами и господа вицепремиери, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да задам нашия първи въпрос, искам съвсем накратко да напомня, че идеята за този оперативен, текущ или блицконтрол – очевидно сме в процес на търсене на най-точното наименование на тази най-нова форма на парламентарен контрол – е идея на Движението за права и свободи, която възникна още в предходния мандат. Ние смятаме, че провеждането на тази форма на контрол изисква по-високо равнище на компетентност на представителите на изпълнителната власт, особено на премиера и неговите заместници. Както е известно на всички, в големите международни организации тази форма на контрол се прилага задължително по отношение на актуални, спешни и неотложни проблеми.
Мисля, че това, което ние в момента правим, ще даде възможност на всички парламентарни сили, независимо дали подкрепят правителството или са в опозиция, да поставят тези въпроси на изпълнителната власт.
Нашият въпрос, господин премиер, е свързан с това, което спомена нашият лидер в своето изказване днес във връзка със стартирането на новия политически сезон, и това, което се отнася за подготовката на периода 2014-2020 г. за Европейския съюз, тоест подготовката на Договора за партньорство със страните – членки на Европейския съюз.
Господин Местан каза кратко и ясно, че ние смятаме за необходимо този договор да се обсъжда на по-широка обществена основа. Мотивите ни са свързани с това, че този договор е подготвен с активното участие на няколко правителства и вероятно ще бъде изпълняван поне от две правителства оттук нататък до края на съответния период.
Затова ние настояваме да предприемете мерки съдържанието на договора да бъде обсъждано на по-широки обществени форуми, да се чуе мнението както на неправителствените организации, така и на управляващите и опозицията в Парламента и извън Парламента.
Ясно е, че месец ноември е крайният срок за подписването на договорите за партньорство за страните членки. Очевидно сроковете са твърде къси. Смятаме, че трябва да се предприемат оперативни и бързи мерки в това отношение. Благодаря.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Към кого е въпросът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Заповядайте за отговор, госпожо Златанова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Имамов! От името на цялото правителство мога да кажа, че всички ние мислим в една посока. Вярно е, че Споразумението за партньорство е подготвено от няколко правителства. Подготовката му продължава и ще бъде изпълнявано също от няколко правителства. Това прави въпроса с европейските средства, с отношенията ни с Европейския съюз по повод на кохезионната политика – национален въпрос. Както съм имала възможност да казвам и преди, това не е нито партиен, нито политически въпрос. Много бих се радвала – премиерът и останалите колеги ме подкрепят в това – ако Споразумението за партньорство бъде представено в българския парламент с участието на всички народни представители. Дори бих предложила да не е в комисия, за да може да имаме достатъчна степен на сигурност, че това е нашето българско споразумение, а не споразумението на едно или друго правителство.
В момента поредната версия на споразумението е изпратена на Европейската комисия за коментари. Досегашните коментари по версията от 15 април тази година бяха отразени почти напълно. Очакваме може би до края на този месец реакцията на Европейската комисия по този вариант на споразумението и тогава наистина ще имаме степен на зрялост и съгласуваност с европейските изисквания, които няма как да избегнем, за да можем да го представим и широко обсъдим в българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, госпожо вицепремиер.
Няма реплика, няма да има и дуплика.
Продължаваме със следващия въпрос от Парламентарната група на „Атака”.
Господин Сидеров, заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Господин министър-председател, дами и господа вицепремиери! Виждам тук голяма загриженост за бежанците от Сирия. Много бих се радвал, ако има същата загриженост и за българските пенсионери, защото според дирекция „Миграция” издръжката на един бежанец струва 620 лв. Три четвърти от българските пенсионери могат само да мечтаят за такава месечна издръжка. Затова, господин министър-председател, насочвам вниманието Ви към друга тема.
Въпросът ми към Вас е следният: ще имате ли решителността да разбиете монополите, които наистина ограбват българския потребител?
На първо място говоря за ЕРП-тата – ЧЕЗ, ЕVN, „Енерго про”. Знаем, че реално протестите на хората започнаха във връзка с техните издевателства над гражданите – надписване на сметки, общо взето ограбване на българския потребител. Това надписване на сметки продължава и от ЕРП-тата, и от „Топлофикация”, и от другите монополи. Ще имате ли решителност да предприемете нужните законодателни мерки на изпълнителната власт, за да разбиете този монопол?
Другият ми въпрос е свързан пак с монополи, само че от областта на концесиите.
Господин министър-председател, ще можете ли, най-после ще бъдете ли първото правителство, което ще прекрати концесиите за златодобив на чужди компании, които в момента изнасят, печелят милиарди на наш гръб с концесии, неизгодни за България? Те бяха подписани преди повече от 10 години от тогавашното правителство. Време е да се променят. Непрекъснато призовавах към това и предишния кабинет, сега призовавам и Вас. Ще направите ли това?
Много е лесно – прекратява се концесията. Има достатъчно юридически основания за това и златодобивът – изключително важна част от българската икономика, да мине в български ръце. По този начин ще подобрим живота на българските пенсионери, а след това можем да помислим и за бежанците. Нека първо да оправим нашия народ да живее малко по-добре. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Орешарски, заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, госпожи и господа вицепремиери! Уважаеми господин Сидеров, поставяте една от темите, залегнали в програмата на правителството и в неговите първи стъпки.
Известно е, че действията в областта на енергетиката и създаването на предпоставки, за да може ДКЕВР да приеме нов подход на ценообразуване и да задържи тенденцията за повишаване на цените на електроенергията, беше между първите стъпки, реализирани, в това число и със съдействието на всички Вас – народните представители, които подкрепихте промените в Закона за енергетиката.
Разбира се, енергетиката все още е далеч от устойчиво развитие и истинската работа по ребалансирането на сектора тепърва предстои. Затова се позовавам само на първите стъпки, които направихме. Работим и продължаваме да работим в областта на енергетиката, така че в непродължителен период вече да можем да отчетем, че ключовите енергопроизводители са излезли от зоната на загубите, а цялата енергийна система е далеч по-балансирана и устойчива в сравнение със сегашното й състояние.
Сред мерките не останаха незасегнати и ЕРП-тата. И на трите ЕРП-та е намалена нормата на възвръщаемост, което беше част от пакета мерки за овладяване на цените за крайните потребители.
Възложил съм на Министерството на икономиката и енергетиката по същия начин цялостен преглед на всички концесии, сключени до този момент. Дори имаме първи, макар и ограничен по характер резултат. Преди две седмици на заседанието на Министерския съвет мисля за първи път в новата ни история отнехме две концесии с редица неизрядности, които бяха, разбира се, в далеч по-скромна сфера – не в тази, която Вие цитирахте. Позовавам се на този пример, за да покажа, че имаме решимост и няма да се колебаем да прекратим всички концесионни договори, на които условията не се изпълняват или има констатирани нарушения.
РЕПЛИКА: Дайте ги на прокуратурата.
МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Да, чух репликата – да ги дадем на прокуратурата. Там, където има основание, разбира се, ще бъдат предоставени.
В същото време за всички останали концесии, които се придържат към договорите, ще потърсим начин да актуализираме условия в договорите, ако има основателни причини за посочени договори, които налагат преразглеждане на клаузите по договора.
Бих предложил по този въпрос да се изкаже и вицепремиерът Бобева.
Тя казва, че няма какво да допълни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Да, може би в някоя друга процедура.
Господин Сидеров, заповядайте за реплика.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Енергетиката като цяло наистина е сложна система. Там баланс сигурно трудно се постига.
Въпросът ми беше свързан с така наречените „ЕРП-та” – три чуждестранни фирми, които от години владеят продажбата на ток в България. Отнемането на техния лиценз може да стане – има достатъчно основания, дори в доклади на ДКЕВР вече сме ги цитирали доста пъти. При тези фирми има много нарушения, които дават основания да бъде прекратен договорът с тях и продажбата на ток да бъде в български държавни ръце, както беше преди и се наричаше „Енерго”. Хората му викаха „Енергото”. Защо това да не стане възможно, при положение че чешките фирми, които сега владеят продажбата на ток у нас, са също държавни фирми? Австрийската също е държавна или общинска – все тая.
Моят въпрос е: дали не може да се помисли за отнемане лиценза на ЕРП-тата и връщането им в български ръце?
Колкото до концесиите в златодобива, за които говорих, основният порок при тях е, че те са неизгодни, те са с 1,5% концесионна такса, което е изключително ниско за добиване на злато. Дори африкански държави имат над 30-35% при такива концесии. Да не говорим, че златодобивът в България изобщо не е нужно да се дава на концесия, тъй като имаме достатъчно технически персонал и възможности това да бъде изцяло в наши ръце и печалбата, която е милиарди на година, да остава за България и да отива в посока генериране на българска икономика, здравеопазване, социална система и така нататък.
Това са решителни стъпки, към които ще продължа да Ви призовавам от тази трибуна, така както призовавах и предишното правителство. Хората ще видят какво ще направите и от Вашите действия ще зависи дали ще имате одобрение, или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин премиер, имате право на дуплика.
Няма да се ползвате.
Господин Томислав Дончев ще зададе втори въпрос от името на Парламентарната група на ГЕРБ.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин премиер, дами и господа вицепремиери, уважаеми колеги! Моят въпрос е към госпожа Златанова. В един момент чух призив темата за европейските фондове да не бъде по никакъв начин политизирана. Няма да се изкушавам да коментирам кой се е опитал да я политизира, но изцяло ще се съобразя с тази препоръка. Затова ще задам един съвсем конкретен въпрос, в който няма прашинка политика и ще настоявам за Вашия също така конкретен отговор.
Както добре знаете, според изискванията на нормативната база и на европейско, и на национално ниво ние имаме три вида съфинансиране. Първият вид е съфинансиране на плоска ставка, ангажимент на държавата. Вторият вид се осигурява от страна на бенефициента и обикновено също е на така наречената плоска ставка според решението на управляващия орган. Според изискванията на чл. 55 от Регламент 1083, имаме още един вид съфинансиране, свързано с проектите, които генерират приходите. Предполагам знаете, че подобни случаи имаме в сектора „Железници”, във Водния сектор, тоест Кохезионен фонд, имаме определени случаи, свързани с Европейския фонд за регионално развитие.
Моят прост и конкретен въпрос е: каква е Вашата позиция? Кой и по какъв начин трябва да е отговорен за съфинансирането, за запълването на така наречената финансова дупка – „гефъндинг” по повод проектите, генериращи приходи във Водния сектор? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Това беше въпросът към Вас, госпожо Златанова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Благодаря Ви, господин председателстващ!
Благодаря Ви, господин Дончев. Чудесен въпрос, само че отговорът е трябвало да бъде намерен досега от предишните правителства. В момента – Вие това го знаете, общувате си редовно с експерта на Министерството на околната среда и водите, съвсем правилно, длъжни сме да осведомяваме всички депутати по въпросите на европейските фондове, имаме сериозни проблеми действително с проектите във ВиК-сектора по отношение на данък добавена стойност. Да, те наистина се считат за такива, които генерират приходи и в момента държавата, ако иска да ги придвижи напред, трябва да доплати – разбрали сме се да не е с цифри, ако не ме лъже паметта, тези проекти да се оскъпят с около 60 млн. евро, за да може да подаде апликационните форми по начина, по който ги иска Брюксел.
БОЙКО БОРИСОВ (ГЕРБ, от място): Едно е шестстотин, друго е 60, има разлика!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Давам пример.
За съжаление този въпрос не е решен и ние трябва да го решаваме. Много е тежък. Генериращи печалба проекти означава, че тези съоръжения, които се финансират с европейски средства, след като бъдат инвестирани европейските средства, трябва да се самоиздържат. Всички разбираме какво означава това. Включително любимите на всички ни пътища, които ние строим с европейски средства, трябва да бъдат издържани и поддържани след това в добро състояние с български средства. Този въпрос ще намери решение в следващия програмен период. За съжаление не е бил решен. Ако Вие имате решение, аз съм абсолютно отворена да го обсъдим, така че и потребителите на тези услуги да страдат по малко, защото самоиздържане означава оскъпяване на услугата и съответно потребителите да получават по-добра услуга, да усвоим европейските средства навреме, за разлика от сегашния програмен период в „Околна среда и води”, където усвояването е словом и цифром 11%. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Дончев, заповядайте за реплика.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Златанова, опитахте се да ми отговорите на нещо, което не съм Ви питал. Проблемът с данъка добавена стойност произлиза от едно решение на Европейския съд от септември миналата година, който поставя България в нова ситуация. Това няма абсолютно никаква връзка с въпроса ми.
Само да Ви помогна, хипотезите са три: осигурява се от общината бенефициент, осигурява се от ВиК-дружеството, осигурява се от държавата. Има и четвърта хипотеза – миксиран вариант. Това ми беше въпросът. Ако отговорът на въпроса Ви затруднява, ще приема и писмен отговор, примерно следващата седмица. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Заповядайте за дуплика, госпожо вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Господин Дончев, ние с Вас обикновено говорим за едно и също дори когато си говорим през медиите, имала съм възможност да го кажа. Няма как да е по друг начин, защото се занимавам с материята от петнадесет години, а Вие от малко по скоро, но достатъчно дълго.
Напротив, отговорът беше точно на Вашия въпрос. Тук влизаме в хипотезата на държавна помощ евентуално. Това законодателство по държавните помощи също трябва да бъде съобразено, когато говорим за предприятия, били те частни или публични. Влизаме в хипотезата на услуги, за които се събира ДДС от оператора, какъвто са ВиК-дружествата, и всъщност говорим за едно и също. Така че как ще бъде осигурено съфинансирането, бъдете сигурен, че ще бъде осигурено по начин, в който накрая на следващия програмен период да не бъдем изненадвани с допълнителни суми, които трябва да се плащат от държавния бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Продължаваме контрола.
От Коалиция за България за втори въпрос има думата госпожа Корнелия Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа вицепремиери, уважаеми колеги! Моят въпрос е към вицепремиера Бобева и се отнася до Закона за обществените поръчки.
Госпожо вицепремиер, има големи очаквания за промените в Закона за обществените поръчки. Правителството още в началото на работата си си постави цели с промените в Закона за обществените поръчки да се осигури достъп на повече и повече от малките фирми до ресурса на обществените поръчки, целият процес да стане по прозрачен, да се опростят бюрокрацията, бумащината, документите, които се изискват, пречките, които имат пред бизнеса, за да участват реално и да се засили контролът по ефективност.
Защо се налагат тези промени и тези цели? Защото, уважаеми колеги, стъпваме на следните факти към днешна дата. Два процента от фирмите в България усвояват 98% от средствата по обществените поръчки. Затова се налагат промени, които да разбият и да дадат възможност на повече фирми да се включат.
Защо да се засили контролът? Защото от 2008 г. до 2012 г. за обществени поръчки е отделен ресурс в размер 31 млрд. 823 млн. 862 хил. 130 лв. – твърде сериозен национален и европейски финансов ресурс, който има нужда от сериозен контрол.
И трето, защо се налага да се опростят процедурите? Защото, уважаеми колеги, над пет хиляди органи имаме по Закона за обществените поръчки, всеки със своите процедури, документи и така нататък, което затруднява бизнеса. Това са целите на законопроекта. При вицепремиера беше направен екип, участваха неправителствени организации, Сметната палата, Агенцията за държавна и финансова инспекция, граждани и така нататък. Изготвен е окончателен вид на законопроекта.
Въпросът ми към вицепремиера е: кажете по кои основни теми в обществените поръчки постигнахте съгласие, къде имаше противоречия и проблеми, за да можем и ние, народните представители, като гледаме в следващите дни този законопроект, да имаме готовност да търсим съгласие по въпроси, които са безспорни и важни както за икономическата среда, така и за живота на хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, госпожо Бобева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: Уважаеми народни представители! Благодаря за въпроса, госпожо Нинова.
Аз ще бъда доста кратка. Законопроектът е изготвен и вече депозиран в Народното събрание. Бих искала да откроя два важни момента в закона. Току-що днес приключиха консултациите с Европейската комисия относно съдържанието на законопроекта, така че имаме зелена светлина от Брюксел. Нещо повече, идеите и някои от разпоредбите на новите директиви да бъдат транспонирани на ранен етап, което правим с този законопроект, беше посрещнато с одобрение от комисията.
Бих искала да откроя един важен момент в целите на закона. Това е създаването на условия за електронизиране на обществените поръчки, това е най-мощният инструмент за борба срещу корупцията в този механизъм.
Два бяха спорните моменти. Народното събрание ще има възможност да ги обсъди и реши политически тези два въпроса. Единият въпрос беше: може ли да запазим 30% за подизпълнители за всяка обществена поръчка в рамките на строителния сектор, когато говорим за големите поръчки над европейските тавани? Това беше един от спорните въпроси по времето на обсъждането на този закон. Ние сме преследвали целта да насърчим малките и средните предприятия и затова предложихме тази мярка. Нямаме проблем с директивите. Оставяме на Вас да решите политически този въпрос.
Другият въпрос с особено обществено настроение, по който имаше дебат, беше въпросът за това: дали договорите и протоколите да бъдат в интернет? Правителството зае категорична позиция за пълна прозрачност на процеса. Затова ние внасяме в Парламента законопроекта с това предложение и оставяме на народните представители да решат и този въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, госпожо Бобева.
Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Госпожо вицепремиер, ще използвам репликата, за да Ви задам конкретно допълнително въпроси, които интересуват много представители на българския бизнес.
Остава ли възможността органът – възложител по обществена поръчка, да събира по служебен път част от необходимите документи, които ги има в други държавни органи или в други публични регистри? Това ще облекчи кандидатите по обществена поръчка, за да не губят време и средства за събиране на тези документи например. Остава ли уеднаквяването на документите по обществените поръчки, независимо от възложителя, защото това са над 5 хиляди органа – това е твърде много, много различни документи? Предвиждате ли договорите, удостоверенията и така нататък да имат единна форма, за да се облекчи кандидатстването?
Обръщам се и към колегите. Колеги, днес внесохме тази декларация с няколко теми, за които търсим политическо съгласие, които да развиваме през политическия сезон, а и след това може би. Една от тези теми е развитието на икономиката, борбата с монополите и даване на възможност за развитие на българските фирми, които, имайки работа, да внасят данъци и да осигуряват работни места. Едно от средствата за постигане на тази цел – мисля, господин Сидеров попита: „Добре, как ще постигнем тази цел?” – е промяната в Закона за обществените поръчки.
Аз Ви призовавам, когато този закон влезе в комисиите, да търсим по него онова съгласие между нас, което ще гарантира на фирмите спокойна работа, прозрачност, ефективно усвояване на тези над 31 милиарда, които в крайна сметка да доведат до по-добър живот за хората и повече работни места. Предлагам това да бъде една от темите, по които да се обединим, за да върви икономиката напред, а оттам и социалната сфера. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Госпожо Бобева, желаете ли да допълните отговора? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: Отговарям кратко – да, това е предвидено в закона, тоест да не е необходимо участващите в обществените поръчки да обикалят институциите и да разнасят документите, а институциите помежду си да обменят документите.
Нещо повече. В доста напреднала фаза сме и предполагам, че до края на годината ще успеем да обединим регистрите на Националната агенция за приходите, Агенцията по вписванията и Националния статистически институт. Освен това отпада и таксата от 50 лв., която по принцип внасят при регистрацията на финансовите отчети в регистъра към Агенцията по вписванията. Това не само, че в закона сме го записали, но имаме и практическа готовност да го приложим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
Продължаваме с въпрос от ДПС – господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, господин премиер, госпожи вицепремиери, господин вицепремиер, уважаеми колеги! Моят въпрос е отправен към министър-председателя господин Пламен Орешарски. Той е: господин премиер, какви мерки ще предприеме правителството в следващите месеци в защита на българските потребители от монополите, от картелните споразумения и от изкривения от тях пазар вследствие на монополно високите цени, административния и договорен натиск върху потребителите?
Този въпрос, разбира се, не се нуждае от допълнителна мотивация и обяснения, тъй като ноторно известен факт е, че основният протест на българските граждани от зимата насам е насочен именно към този огромен проблем на българската икономиката. Фактически българската пазарна икономика е изкривена от действието на различни естествени монополи и множество картелни споразумения. По мое лично изследване – има такива споразумения, или естествени монополи, в единадесет области.
Вие знаете чудесно, че всички български граждани са потребители, в това число и ние с Вас, и всеки от нас има личен опит, но нашата задача тук е да защитим българските потребители от това, което се случва на българския пазар.
През първите сто дни на кабинета имаше много инициативи по отношение регулиране на този пазар, но предимно касаещи отношенията – монопол, малък и среден бизнес, касаещи укрепване на държавността. По разбираеми причини тези мерки бяха по-малко на брой, тъй като изискват време за подготовка, за разработване. Затова Ви питам: какво предвиждате в следващите месеци в защита на българския потребител? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Орешарски, имате думата.
Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, дами господа вицепремиери! Уважаеми господин Цонев, въпросът наистина е изключително актуален, тъй като в последните години, бих казал даже в периода на целия преход от началото на 90-те години, като че ли усилията на всички български правителства бяха насочени повече към преструктуриране на стопанската сфера и значително изостана от вниманието, че при създадената нова пазарна среда редица производители и търговци си позволиха или намериха достатъчно пролуки в законодателството да практикуват така наречените „лоши” практики. Аналитичният поглед показа, че се регистрират свръхпечалби, а всичко това е за сметка на потребителя, и не на последно място влошаване качеството на стоките и услугите, които се предоставят.
Вярно е, че частични опити за регулиране и защита на потребителите имаше. Създадена беше Комисия за защита на потребителите, която обаче е прекалено слаба, както като законови правомощия, от една страна, така и като функционалност, от друга.
С това очертаваме и двете основни насоки, с пряко въздействие, върху които ще работим. От една страна, ще засилим, чрез промяна в закона, законовите компетенции на комисията. От друга страна, ще засилим нейната функционалност, в това число чрез известно разширяване и на състава й, и по-висока квалификация към членовете на тази комисия. Считаме, че могат да се приложат – и сме в процес на разработване на такива – и допълнителни мерки по различни сектори, тъй като мерките не могат да бъдат еднакви във всички сектори, а по отношение на създаване на по-висока конкурентна среда за бизнеса с пряко отношение и към стоките и услугите, които те предлагат на потребителите.
Като илюстрация бих могъл да изброя само няколко мерки в тази насока – усилия за ограничаване на контрабандния внос и на нерегламентираните вътрешнообщностни доставки, които в крайна сметка оказват силен натиск върху българския производител, а оттам с ефекти върху потребителите най-вече на некачествени или поне стоки и услуги със съмнително качество на цени, за които сигурно може да се спори дали не са и по-високи, отколкото са цените на някои стоки и услуги в съседни страни, дори в целия Европейски съюз.
От тази гледна точка, в обобщение, Ви уверявам, че ще внесем и поправки в законите, които ще бъдат обект на Ваше внимание, и темата отново ще бъде дискутирана. Надявам се основният пакет закони да бъде през тази сесия на Парламента. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, благодаря Ви за отговора. Надявам се наистина да бъдете настойчиви в тези мерки. Ще дам няколко примера по отношение на контролните регулаторни органи и по отношение на законодателството. Всички български граждани знаят, че има картел в горивата, но контролният орган не знае. Той е отговорил, че няма. Всички български граждани знаят какво им пише с онези мънички букви в договорите – в договорите с банките, в договорите с мобилните оператори, в договорите с топлофикация, в договорите с ВиК, където изкусни юристи с тези мънички букви казват на потребителя: „Надежда всяка тука остави, че твоите права са защитени”. (Реплики от ГЕРБ.) Ако това не се промени, ако ние не го променим в законодателството и в действията на регулаторните органи, не можем да разчитаме на никаква политическа подкрепа – говоря не само кабинета, мнозинството, а и цялата политическа система.
Всички български граждани знаят, че плащат монополно високи цени от картелни споразумения в хранително-вкусовата промишленост, в още един куп области. На регулаторните органи не само трябва да им бъде разширен административният капацитет, законодателно и така нататък, но отговорността и контролът върху тях трябва наистина да се засили. Няма как най-бедната държава България да има най-високите цени да кажем в области като горивата, да не споменавам и други.
Затова аз смятам, че наистина това трябва да бъде приоритет на кабинета и приоритет на Народното събрание в тази законодателна сесия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Продължаваме със следващия въпрос от „Атака”.
Заповядайте.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Уважаеми господин министър-председател, вицепремиери, колеги! Ние от „Атака” както знаете и в предишното Четиридесет и първо Народно събрание предложихме неколкократно намаляване на ДДС върху храни, лекарства, детски стоки. За съжаление тогава колегите от ГЕРБ не счетоха за разумно да се намали ставката за ДДС, не мислеха за хората.
Сега аз имам един въпрос към министър Бобева. Ние от „Атака” пак сме готови със закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, в който се упоменава по пример на всички европейски държави, аз ще ги изброя след малко, за намаляване на ДДС на хранителните стоки в България, както наскоро впрочем направи Румъния – намали ДДС върху хляба от 24 на 9%. Това, разбира се, е една реална опасност българският пазар да бъде залят с румънски хляб, като по този начин респективно българските производители да бъдат буквално довършени.
В нашите мотиви, аз ще Ви дам едни много интересни факти и ще желая да ги коментирате. В Доклад на Европейската комисия, който аз ще Ви предоставя, ако имате желание, разбира се, се казва ясно, че ДДС-то върху храните в България е в размер на 20% при минимална работна заплата от 158 евро. В същото време в държави като Чехия данък добавена стойност е в размер на 15 % при 312 евро минимална работна заплата, тоест двойно по-висока заплата, 15% данък върху храните. Гърция – 13% данък върху хранителните стоки при 683 евро минимална работна заплата. Испания – 10% данък добавена стойност върху храните при 740 евро минимална работна заплата. Продължавам с Италия – 10%, Кипър – 18%, Люксембург, забележете, една от най-богатите държави в Европейския съюз – 3% данък добавена стойност върху хранителните стоки при 1800 евро минимална работна заплата. Австрия – 10% данък, Словения – 9,5%, Словакия – 10% и така нататък. Списъкът е безкраен.
Уважаема госпожо Бобева, аз искам да Ви попитам правителството, подкрепяно от БСП и ДПС, ще подкрепи ли законовите промени на Политическа партия „Атака” за намаляване на цените върху хранителните продукти в България? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Госпожо Бобева, заповядайте да отговорите на въпроса на господин Тодоров.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, благодаря за предложението. Не бих могла да кажа дали ще го подкрепим без да съм го видяла все пак, така че ще ми позволите да се запознаем с него.
Както знаете, въпросът с данъците върху храните, конкретно за ДДС, трябва да се разглежда в контекста на общото данъчно равнище на всяка една държава, за която Вие също споменахте, тоест България е една от държавите с най-ниско общо данъчно равнище в Европейския съюз, което между другото е въпрос на конкурентно предимство на България.
В този контекст ние не предвиждаме промени в диференцирани ставки на ДДС по отношение на храните и каквито и да било други стоки. Това обаче е много важно в контекста на цялостната реформа на ДДС. Вие знаете, че голяма част от процеса беше електронизиран. Освен това много важно е да се отбележи, че започнахме да връщаме навреме ДДС, което създава облекчение за фирмите, включително в хранителната индустрия. Правителството предприема сериозни стъпки в областта на насърчаването на производството на храни, включително чрез Банката за развитие, където евтин ресурс ще могат да получават малки фирми, включително като приоритетен отрасъл – хранителния, така че предлагам да гледаме въпроса за храните и тяхното производство не като данъчен проблем, а в комплекс от мерки за насърчаване на бизнеса. Ще разгледаме внимателно предложението. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Тодоров, имате възможност за реплика.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Уважаема госпожо Бобева, в крайна сметка с настоящето законодателство в сферата на данък добавена стойност българското население се поставя в една ситуация, в която то с най-ниските доходи, и то в пъти по-ниски от европейките граждани, да плаща по-високо ниво на ДДС спрямо същите.
Когато говорим за данъци за бизнеса, нека не забравяме, ако не Ви достигат средства в бюджета, с които всъщност да можете да попълните обратно загубите от ДДС върху храните, с което, разбира се, ще подпомогнем обикновените хора, които са изправени на ръба на оцеляването. Мога да Ви кажа какви са данните за данъците в европейските държави. В крайна сметка ние допуснахме един абсурд, в който благодарение на редица правителства в България се създаде една огромна група от олигарси, които по един абсолютно престъпен начин заграбиха цялата българска икономика, всички предприятия и заводи и същите днес за разлика от европейския реален бизнес плащат едни смехотворни данъци под формата на така наречения плосък данък от 10%. Много правителства се изреждаха, всъщност тройната коалиция бяха тези, които го приеха, и обясняваха, че това щяло да доведе до инвестиции – тази ниска данъчна ставка за бизнеса. Ние обаче видяхме, че реално това не се случи. И докато в държави като Франция, Германия и други, ето например Австрия, данъците стигат 50% за бизнеса, за така наречените олигарси, които трябва да ги ударим, които поставиха българското население в състояние първо – да заграбят икономиката за жълти стотинки, а след това да плащат едни смешни заплати на хората, които с тези доходи 300-400 лева – не могат да водят един нормален живот. Ами, отделно дайте да ги ударим с високо ДДС и за храни, и за лекарства! Ако погледнете Доклада на Европейската комисия ще видите, че ставките на ДДС в цяла Европа с изключение на една или две държави са диференцирани – и за лекарства има по-ниско ДДС, дори за вода, горива и така нататък.
Аз Ви предлагам да се заемете сериозно с нашето предложение и да направим така за българските граждани, от една или друга гледна точка, специално ДДС-то да бъде намалено. Защото съгласете се, когато вземаш 158 евро заплата срещу 1800 евро в Люксембург, не е нормално този, който взема 158 евро заплата, да плаща 7 пъти по-висок данък ДДС. Това е едно несправедливо положение и ако това е равнопоставеното ни членство в Европейския съюз, аз не смятам, че е така. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Тодоров.
Госпожо Бобева, желаете ли дуплика? Не.
Уважаеми колеги, господин премиер, господин вицепремиер, дами! Този контрол завърши. Мисля, че първият опит беше сравнително успешен. Да се надяваме, че ще подобрим формата на този контрол.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ГОСПОДИН ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ ПО ВЪПРОС, ЗАДАДЕН ОТ ГОСПОДИН БОЙКО БОРИСОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТНОСНО КРИЗАТА В СИРИЯ И ПОЗИЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Процедурата предвижда някой от вносителите да изложи въпроса в рамките на пет минути.
Кой от вносителите желае да го направи?
Господин Цветанов, заповядайте. (Смяна на председателите Христо Бисеров и Мая Манолова.)
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Поводът за днешното изслушване на министър-председателя на Република България е какви са предприетите мерки относно ситуацията, която имаме днес в региона, събитията в Сирия и решенията на Министерски съвет и решенията, взети по единадесетте точки, обявени публично като решения на Съвета за сигурност на Министерския съвет.
Има много объркващи твърдения от различните министри в кабинета. Господин министър-председател, бих искал да уточните знаете ли колко километра е българо-турската граница? Как можете да осигурите затварянето й? По какъв начин ще бъде направено това? Какви са действията, предприети с европейските институции, със съседните държави? Каква е кореспонденцията, текла през последните 100 дни, откакто Вие сте министър-председател и Вие, господин Йовчев, сте вицепремиер? Какви са кореспонденциите с нашите съседни държави, с представителите на Европейската комисия, със Съвета на министрите на вътрешните работи? Дали сме заявили тази точка да бъде разглеждана като актуална на заседанието на Съвета на министрите? Мога да кажа, че когато беше ситуацията с Арабската пролет, много активна беше позицията на пряко засегнатите държави от бежанската вълна. България беше солидарна в подкрепата си за политиката, приета от Европейската комисия и от Съвета на министрите.
Във връзка с това искам да Ви попитам и да дадете отговор как и по какъв начин ще затворите границата? Да Ви припомня, че когато един бежанец дойде на границата, той вече е с права, а съответната държава е със задължения.
Какви са предприетите от Вас действия по плановете за действие, които бяха разработени?
Докъде се стигна с отпускането от Министерския съвет на 200 хил. лв. за подпомагането и реализирането, за евентуалното разгръщане на един от модулите от 1000 палатки на територията на община Харманли? Осигурените тогава и реализирани от Областната управа пари бяха да се изведе ток, вода и всички необходими важни комуникации, за да функционира този важен център.
Искаме също да попитаме и да дадете отговор докъде стигна политиката на Съвета на министрите на вътрешните работи по системата „Евродак”? Дали вече има решение за ползването на тази система за полицейски нужди? Знаете, че при нейното създаване „Евродак” системата не е предназначена за ползване за никакви други нужди, освен да бъдат регистрирани всички емигранти, влизащи в съответната държава от Европейския съюз, респективно в Европейския съюз. Ако това все още не е взето като решение, защото то се обсъждаше, когато бях вицепремиер и министър на вътрешните работи, смятам, че това сега е подходящият повод България да може заедно с Гърция и Кипър, защото това са най-пряко засегнатите държави от тази криза, да изискваме такова решение колкото е възможно по-бързо. Всяка такава бежанска вълна води до възможността да влизат тук лица, които биха могли да повишат криминогенния фактор в страната, да има повече по-тежки или по-леки престъпления. Мисля, че когато ресурсите от тази европейска система могат да бъдат ползвани, това ще облекчи служителите от компютърната система при разкриването на такива престъпления.
Искаме също така да разберем от решенията, които сте взели, каква е ситуацията и кореспонденцията с Фронтекс? Искаме да дадете ясни данни, а не нещо витиевато.
Ще дам пример. Моля да направите съпоставка, за да придобият както депутатите, така и българските граждани знание какво е повишаването на бежанската вълна или на имиграционните процеси към България? Това може да стане много лесно, ако дадете ясни данни и цифри за месеците януари-август 2012 г. и месеците януари-август 2013 г., от което ще видим колко много е завишено пребиваването на тази бежанска вълна в България.
Това, което мога да кажа и което е разработено по плановете за действие, е, че когато се изчерпят капацитетите на домовете над 75%, а Вие знаете, че те не са толкова много и легловата база не е голяма, тогава трябва да се задействат плановете за разполагането на четирите модула, които могат да бъдат разработени.
Моля да дадете ясен знак или да обясните какви са конкретните мерки, които сте предприели през последните 100 дни от Вашето управление точно в тази посока. Проблемът със Сирия не е от днес, не е от вчера. Проблемът със Сирия тече от доста дълго време, но през последните няколко седмици с решенията, вземани от определени държави по света, виждате, че бежанската вълна рязко се увеличи. Това показва Вашата неготовност или неглижиране на изключително важен проблем, касаещ пряко страната ни, като съседна държава на Турция.
Мисля, че тук една от темите на българското правителство е да се говори за реатмисионния договор… (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
Колеги, това са важни теми, които могат да бъдат твърда позиция на българското правителство. (Продължаващи шум и реплики.) Но не знам дали знаете, но реатмисионният договор… (Продължаващ шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Цветанов, колегите Ви напомнят, че времето Ви изтече, с една минута го просрочихте.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Искам да върна всички към парламентарната процедура.
Изслушванията, както са поискани от Парламентарната група на ГЕРБ, предполага вносителят да развие въпроса на своето искане в рамките на пет минути и след това в парламентарната процедура да зададе като парламентарна група два допълнителни въпроса. Искам да върна вносителите към първоначално зададения въпрос, а той е: Кризата в Сирия и позицията на Министерския съвет на Република България. Ако искате наистина конкретни данни за дължината на сухопътната граница и за броя на бежанците през последните пет години, ако наистина искате до получите отговор на тези въпроси, тези от тях, на които не можете да получите отговор по друг начин, можете да зададете писмено, за да улесните комуникацията в пленарната зала.
Господин премиер, заповядайте да отговорите на поставения в питането на Парламентарната група на ГЕРБ въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин Цветанов! Преди да мина към същността на темата, ще Ви кажа, че с въпроса за дължината на границата ме върнахте тридесетина години назад. Кандидатствал съм с география и ако не ме лъже паметта, тридесет години са много време, двеста и седемдесет, да кажем, и пет километра е границата. Може би съм близо, може би не съм съвсем точен.
Контекстът на въпроса Ви – да, достатъчно голяма е границата, но аз мисля на предишен въпрос отговорих, макар и най-общо, че затварянето на границата не решава въпросите, които стоят на дневен ред във връзка с неблагоприятното развитие в Сирия.
Сега по основния въпрос. Както е известно, на 21 август тази година в източната част на Дамаск е използвано химическо оръжие, при което, според публикувания на 30 август от страна на Съединените американски щати правителствен доклад, са загинали 1429 души, от които 426 са деца, а потърсилите медицинска помощ са над 3600 души. Тоест тези цифри показват мащабността на катастрофата само по този конкретен случай, а не всичко, което става в тази страна.
След остра международна реакция, аз не познавам страна, която не е осъдила използването на химическо оръжие, екип от инспектори на ООН направи разследване на място, което приключи на 31 август тази година. Очакваме доклада за резултатите, но бързам да подчертая, че задачата на инспекторите е да установи използвания тип бойно отровно вещество, или квази бойно отровно вещество, тоест с какви химически елементи, и нямат за задача да правят разследване кой точно е използвал това химическо оръжие.
Към момента по данни буквално от тази сутрин преобладаваща част от страните – членки на Европейския съюз и НАТО, са в процес на изработване на позиции и позицията на Българското правителство не е първа, но е доста по-напред в този списък. Повечето страни са заели изчаквателна позиция.
Върховният представител Катрин Аштън заяви, че е изключително важно за каквато и да е интервенция в Сирия да има решение на Съвета за сигурност на ООН, както и че светът трябва да намери политическо решение на кръвопролитието в Сирия.
В рамките на месечната пресконференция генералният секретар на НАТО Расмусен заяви, че международната общност трябва да предприеме действия в отговор на употребата на химическо оръжие – нещо, в което никой не се съмнява, и че НАТО няма да участва в обсъжданата от Съединените щати евентуална интервенция в Сирия.
Позицията на Вашингтон остава непроменена, като на 30 август американското правителство публикува доклад, в който изрично посочва режима на Башар Асад за отговорен за използването на химически оръжия в Сирия. В допълнение в изявление на 31 август американският президент Барак Обама заяви, че е взел решение за военен удар срещу Сирия, но атака няма да бъде реализирана докато не чуе мнението на Конгреса, който ще има първо заседание на 9 септември.
Външният министър Лавров е определил представените на Русия доказателства като неясни и несигурни.
Китай призова към търпение, запазване на спокойствие и диалог като изразява подкрепа за разследващите комисари на ООН и че сирийският въпрос може да бъде решен само с политически средства.
С изключение на Турция, държавите, граничещи със Сирия, заявяват, че няма да вземат участие в евентуална военна интервенция и няма да предоставят териториите си за такава.
Какви са възможните сценарии оттук нататък? Теоретично остават в сила няколко сценария. Първо, най-желаният от всички, както се подразбира от краткия преглед до този момент – постигане на дипломатическо или политическо решение. Второ, операция с мандат на ООН. И, трето, коалиция на желаещите.
Към момента най-вероятно е да бъде реализиран ограничен удар от страна Съединените щати в коалиция с други съюзници, като няма яснота за времето, когато това може да се случи, предвид на решението на президента Обама да потърси одобрението на Конгреса.
С оглед позицията на Китай и Русия малко вероятно е да бъде постигнато съгласие в Съвета за сигурност на ООН за резолюция, насърчаваща или разрешаваща военна намеса.
Въпросът за обстановката в Сирия предстои да бъде разглеждан на неформалната среща на министрите на външните работи „Гимних”, която ще се проведе на 6 и 7 септември във Вилнюс. Това е частичен отговор на Вашия въпрос, господин Цветанов. Такава среща с опит да се уточни общоевропейска позиция предстои да се дискутира във Вилнюс на 6 и 7 септември, на която, подчертавам, ще присъства и държавният секретар господин Джон Кери.
По отношение на нашите позиции, те вече бяха огласени. Ще припомня съвсем накратко, без да изчитам цялата позиция, че българският кабинет категорично осъжда терористичния акт, настояваме международната общност да предприеме стъпки, за да гарантира, че подобен акт няма да се извърши не само в Сирия, а в която и да е точка на света. Също така изразяваме мнение, че политическото решение на кризата е най-желателно с оглед и на по-трайно уреждане на този конфликт. За целта бихме се радвали да се стартира широк политически диалог между различните участващи в конфликта сили в Сирия.
Какви са рисковете за нашата национална сигурност? В резюме, разбира се, не бихме могли изчерпателно да изброим всички.
На първо място, неколкократно го дискутирахме днес, увеличаване на бежанския натиск. Поради географската си близост България е по-застрашена от сирийския конфликт от редица други страни – наши партньори в Европейския съюз. Евентуална бежанска вълна засилва много други рискове, свързани с епидемиологичната обстановка, инфилтрирането на радикални елементи, понасянето на значими финансови разходи и така нататък.
Господин Цветанов, за първите осем месеца от миналата година имаме 542-ма души бежанци от Сирия. За същия период на тази година точната сума към вчера е 3448. Съвсем отчетливо е, че повече от шест пъти се увеличава броят на сирийските граждани, които са потърсили нашата страна за временно пребиваване.
Заплаха за икономиката и финансовата стабилност – безспорно тя идва не само и не само заради по-високите разходи, които ще бъдат бреме за нашия бюджет, колкото най-вече от очертаващото се поскъпване на петрола и еквивалентите, което при всички случаи ще влияе неблагоприятно върху нашата икономическа ситуация.
Рискове от разпространение на оръжие за масово поразяване –доколкото тези оръжия са притежание на властите в Сирия, евентуално нанасяне на удари и сваляне на тези власти крият рискове оръжия за масово поразяване да попаднат в неидентифицируеми лица и опасността, не знам точен ли е изразът, да се разнесат из региона и да се използват, в това число и за нехуманни цели, напротив, за терористични актове.
Виждаме риск и в евентуално прерастване на конфликта в Сирия в регионален конфликт. Бих посочил нестабилната обстановка в съседен Ливан и крехкото равновесие, на което се държат властите и в Ливан, така че ескалация в Сирия с голяма степен на достоверност ще доведе до опасност от регионално дестабилизиране.
Мерки за противодействие. Както вече сте запознати и Вие, на 26 август тази година свиках Съвета по сигурността към Министерския съвет. Заседанието се проведе на 30 август. На него бяха взети 11 спешни мерки за ограничаване на ефектите от миграционния натиск към България.
На първо място – изготвяне на съвместна разчетна прогноза с оглед на очакваната бежанска вълна до края на тази година. Не бих искал тук да спекулирам с различни оценки, за да не всявам излишно напрежение, но по песимистичните сценарии въпросът може да придобие доста сериозен, и финансов в това число, аспект.
На второ място – проучване на възможностите за подготовка на процедура за получаване, на първо време, на техническа помощ. По повод на аналогичен въпрос споменах, че ние сме страна, която няма достатъчен практически опит в осигуряване на всички мероприятия за евентуално посрещане на по-голям брой бежанци от Сирия и предварителни консултации с Европейската комисия, Европейската служба за миграция и убежище, НАТО, агенциите на ООН.
На трето място – проучване на възможностите за иницииране на процедура за отправяне на апел за подпомагане от страна на Червения кръст и Червения полумесец.
На четвърто място – преглед и актуализация на Националния план за противодействие на тероризма. Пряка заплаха и данни за преки заплахи към нашата страна няма, но това не означава, че не трябва да засилим бдителността срещу потенциални заплахи в бъдеще. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Само още няколко думи, за да обобщя.
Един важен въпрос, който до момента, мисля, не го засегнахме – по отношение на подготовката за евакуация на български граждани от региона. Евентуално при развитие на военен сценарий, пак подчертавам – дано до такъв не се стигне, остров Кипър ще се използва като пункт за прехвърляне на граждани на Европейския съюз и трети страни. Следва да се отчита, че Никозия има натрупан опит за масова евакуация на такива граждани.
Вече е осъществена среща, на 28 август тази година, с ръководството на морската компания „Абу мерхи груп” – Никозия, Кипър, във връзка с възможностите за транспортиране на евакуиращи се български граждани с оглед развитието на обстановката в Сирия.
Второ, осъществена е среща на 30 август в кипърското Министерство на външните работи за обсъждане на логистични действия при евентуална евакуация. Продължаваме да следим много внимателно развитието на случая. Всекидневно имаме информация от различните наши институции, в това число и външните посолства в редица страни от региона, и с оглед на информацията да се опитаме, ако ми позволите израза, „този път да не бъдем изненадани”.
По отношение на серия от Ваши въпроси, господин Цветанов, Ви моля да ги развиете. Някои от тях бяха доста детайлни. Само ще си позволя да Ви помоля още веднъж наистина да не политизираме – няма място за политизиране тук, уверявам Ви.
При подготовката на Съвета по сигурността, който за първи път свиквам, четох протокола на предишния от края на миналата година, където Вие заявявате, че няма никаква опасност за бежанска вълна от Сирия. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Орешарски.
Според парламентарната процедура всяка една от групите в Парламента ще може да зададе по два въпроса в рамките на 2 минути.
Кой ще започне пръв?
Имате думата, колеги.
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Господин премиер, моят въпрос ще бъде концентриран върху най-важното нещо според мен: ще участва ли България по някакъв начин в нападение срещу Сирия?
Въпреки че виждаме, че Щатите са в абсолютно безпрецедентна изолация в момента – техни съюзници, като Великобритания, Норвегия, Канада, Австралия, Полша включително, сега отказват да вземат участие, там, понеже има много силна зависимост, американският президент – да не се отклонявам в тази тема, явно може все пак да се осмели да направи тези удари. България ще даде ли военните бази, които бяха дадени преди няколко години, срещу което „Атака” беше категорично против – единствената политическа сила в България, и продължаваме да сме против? Български военни бази бяха дадени на американските военни, и се ползват и в момента безплатно.
Ще бъде ли позволено от тези бази да бъдат нанасяни удари или по някакъв начин да бъдат подпомагани удари срещу Сирия? Това е въпросът, на който много държа да отговорите. Има ли правителството виждане по тази тема?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Господин Орешарски, можете да отговорите кратко на зададения от господин Сидеров въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сидеров, в тази напрегната обстановка около Сирия, внасяща напрежение и в глобален аспект, както се вижда, почти всички правителства са подложени на изпитание – както наши европейски партньори, така и буквално в целия свят. Тук пропуснах да кажа, че ние следим реакциите, разбира се, не само на европейските ни партньори – тях с особено внимание по разбираеми причини.
Аз бих предложил в тази ситуация да не си позволяваме да коментираме хипотези, защото може да внесем ненужни обсъждания, напрежения, ненужно да нагнетяваме обстановката. Никой не ни е искал засега участие на нашата страна в каквито и да е операции срещу Сирия. Това мнение съм го консултирал. На този етап не съществува такава хипотеза, затова бих предложил и да не коментираме такива хипотези. Ако възникне, аз поемам ангажимент своевременно да информирам Българския парламент. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Орешарски.
Господин Цветанов поиска възможността да зададе въпрос.
Моля в рамките на 2 минути, каквато е парламентарната процедура.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстващ! Уважаеми господин министър-председател, това, което казахте, го четем всеки ден от вестниците. Аз се надявах, че днес действително ще има смислен дебат и ще може да отговорите конкретно на тази конкретика, която Ви бяхме задали като въпроси. Единственото, на което точно отговорихте, е за километрите на границата. Казах го, защото Вашият вицепремиер заяви категорично, че ще се затваря границата, което е невъзможно.
Бих искал да Ви попитам по-конкретно за следното. Ще Ви зачета 11-те точки, които излязоха от Вашия Съвет по сигурността.
Що се касае до това, което съм казал аз на предишното заседание. Факт е, че Вие дадохте цифрите: 542 мисля, че бяха от януари до август 2012 г. и съпоставката от януари-август 2013 г. – имаме над 3400. Абсолютно правилно е било тогава решението, защото то се е базирало и на анализите, които сме получавали от „Фронтекс” на заседанията на Съвета на министрите.
Но днес имаме абсолютно различна хипотеза.
В точка първа от Вашия доклад казвате: „Изготвяне на съвместна разчетна прогноза с оглед на очакваната бежанска вълна до края на 2013 г.”.
Господин Орешарски, има заявена позиция на държави, които искат веднага да се реши проблемът със Сирия, което означава „за” военни действия сега и веднага! След четири месеца ситуацията може да бъде коренно различна. Абсолютно няма яснота какво се прави.
Точка втора – „Проучване на възможности за подготовка на процедура за получаване на финансова помощ”, като при необходимост се засили взаимодействието с всички европейски институции и всички други хуманитарни.
Господа представители на Министерския съвет, България е подписала международни договори и документи – тази процедура е ясна. Не е необходимо да я уточнявате или да я актуализирате. Има експерти във всяко министерство и те знаят какво могат да Ви представят, за да можете да реагирате по-адекватно. (Оживление, шум и реплики от КБ.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Какъв Ви е въпросът?
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Смятам, че точно това е темата, защото няма конкретни отговори на въпросите, които се задават!
Затова моля Вас, господин министър-председател: по всички тези 11 точки, които публично бяха оповестени, дайте конкретни неща – какво сте предприели, за да може действително да има конструктивен диалог (за да Ви помогнем там, където е необходимо, за да Ви информираме) – какво можете да предприемете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, поне по тези 11 точки да можем да получим отговор, защото по другите, които са по-конкретни, няма как да получим такъв – те не са подготвени.
Не искаме да политизираме, но темата е изключително сериозна, много е важна за българските граждани, за региона, в който живеем и за европейската общност. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Господин Орешарски, бихте ли ми казали кой ще управлява и кой ще взема тези решения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Цветанов, далеч сте извън времето, което имате по парламентарна процедура.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Моля Ви! Ситуацията е толкова динамична – всеки ден се увеличава потокът, всеки ден сме готови да приемем всяко едно предизвикателство в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Цветанов, в духа на заявения от Вас конструктивизъм, ако наистина, ама наистина желаете да получите отговор на конкретни въпроси, има парламентарна практика как да зададете въпросите и, уверявам Ви, ще получите отговори. Питането, което сте отправили, е буквално от едно изречение. Ако искате конкретни отговори, задайте следващия път конкретни въпроси. Госпожа Цачева ще Ви помогне. Може да ги зададете в рамките на парламентарния контрол (реплики: „Е-е-е!“ от ГЕРБ) писмено, устно и по други възможни процедури.
Заповядайте, господин премиер.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Освен писмено зададени, има процедура допълнителни.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цветанов, Вие казахте, че към края на миналата година не сте успели да прогнозирате, че ще има миграционен натиск. Напълно се съгласявам с Вас.
Ако разсъждаваме само към сегашно време, към днешна дата нямаме бежанска вълна по каквито и да е критерии и стандарти. Това че има увеличение, все още не е бежанска вълна. Затова сме възложили една комплексна оценка на очакванията на различните институции, в това число службите, за развитието на този процес до края на годината. Не се съмняваме – аз неколкократно говорих, че ако обстановката в Сирия се усложни, всякакви опити за прогнози могат да се окажат неактуални и неадекватни, може да се реализира значително по-голям поток. На мен ми се струва, че на този етап това е непредсказуемо и не би следвало да хвърляме усилия в прогностика, която е с ниска степен на достоверност от тази гледна точка.
Казахте: проучване на възможности.
Между другото отварям една скоба – съгласявам се, че ако вземем тези мерки, вероятно и всички други мерки, и всеки друг писан текст, можем да спорим по редакции, което се опитахте да направите Вие.
Но да влезем в същността, Вие казвате: възможности за финансова помощ. Да, тази година и при този интензитет знаете много добре, че няма как да вземем финансова помощ. Това, на което можем да разчитаме, това и ще направим, е преди всичко на техническа помощ от гледна точка на ниския ни опит в справяне с тези ситуации. Що се касае до финансова помощ, нека да говорим на по-късен етап, когато вече се реализира определен негативен сценарий, като подчертавам – бих бил много щастлив да не отваряме тази тема, обстоятелствата да не доведат до отваряне на тази тема. Благодаря Ви.
Извинявам се, за всяка една от мерките ще дадем публична информация. По някои от тях аз всъщност в доклада Ви казах. Например консултациите ни с властите в Кипър, което е елемент от мярката, ако не се лъжа, „Активизиране на диалога със съседните страни с оглед превантивно набелязване на мерки“. Ето, част от дейностите вече сме ги направили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин премиер.
Има заявка от Парламентарната група на „Атака“. Тъй като вече задавахте въпрос – разбира се, ще имате възможност да го направите по-късно, искам да попитам: има ли желаещи за въпроси от другите две парламентарни групи?
Заповядайте, господин Бойчев.
За да има динамика в процедурата, след което ще имате възможността да питате.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Господин президента го няма. (Шум и реплики.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): И господин Станишев го няма.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: С всеки изминал ден става все по-възможна военна интервенция в Сирия и да бъдем свидетели на реални бойни действия.
Моят въпрос е към господин министър-председателя господин Орешарски.
Опитът от последните подобни конфликти показва, че сме свидетели на няколко неща. Първото е значителен ръст на цената на различните енергоресурси, второ, в голяма степен затруднение на всички икономически и търговски отношения в регионите, където се водят подобен род военни и бойни действия.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: какви действия предприема българското правителство, за да смекчи негативните последици върху българската икономика, особено имайки предвид крехкия икономически растеж, на който сме свидетели, и очакванията от следващата година да направим едно по-значително съживяване и ръст в българската икономика? Бих искал да чуя съвсем конкретно правите ли анализ и предприемате ли конкретни действия в тази посока? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Преди да дам думата на господин Орешарски, във връзка с репликите от пленарната зала да Ви информирам, уважаеми колеги, че сме поканили президента Плевнелиев, така както беше отправено искане от парламентарната трибуна, и чрез началника на неговия кабинет, и писмено, като той има възможността по негова преценка да дойде днес, да се включи в изслушванията по Сирия, да дойде утре, да заяви своята позиция по сирийската криза или когато и както намери за добре в рамките на работата на Народното събрание. Потвърждавам и публично поканата, която сме му отправили – в удобно за него време да се включи в рамките на пленарно заседание и да каже каква е позицията на Президента по сирийската криза.
Заповядайте, господин Орешарски, да отговорите на зададения въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин вицепремиер! Уважаеми господин Бойчев, въпросът е нееднозначен, може би еднозначно е само, че при евентуално повишаване цените на петрола и енергоносителите, крайният ефект върху нашата икономика ще бъде негативен. А ефект върху бизнеса, ефект върху публичния сектор, въпреки че могат да се изложат възражения, че ще се увеличат бюджетните постъпления от малко по-високо ДДС върху горивата, опитът в минали години при подобни тенденции винаги е показвал, че това повишаване на приходите е по-ниско от необходимости да се коригират разходи, и то не напълно, а само на най-чувствителните сектори, които се увеличават пък от гледна точка на издръжката на ключови публични сектори, защото немалка част от тяхната издръжка пряко идва от транспортна дейност – използват средства за отопление и така нататък.
На този етап не сме предприели никакви реални стъпки, а по-скоро правим анализи при какви равнища на цените на горивата какви ще бъдат ефектите и как бихме могли да преструктурираме разходи, разбира се, при по-високи ценови равнища, които да бъдат частично покрити от предполагаеми по-високи приходи, от една страна, и от друга страна, да бъдат непокрити, така че да останат изцяло в тежест на републиканския бюджет. Това е подготовката, която до този момент вършим. Тя е повече аналитична, но и ситуацията до момента не предполага каквито и да е действия в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Орешарски.
Уважаеми колеги, имате възможност за още въпроси.
Заповядайте, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председателю, провокирана съм от Вашето изявление, Вашето обещание по-точно, че ще изброите мерките първо, второ, трето, пето – допълнителните мерки, които Вие сте взели, за да подсигурите границата.
Тъй като засега това не става, оттук и първият ми въпрос: кога, при какви обстоятелства ще затворите и ще запечатате българската граница за нахлуващите фундаменталисти с етикет „бежанци“, защото те вече подпалиха 680 дка гора край с. Малко Кирилово на 28 август 2013 г.?
Ние в „Атака“ имаме данни, мога да Ви представя и видеозапис, от който става ясно, че са подпалили и дома в с. Баня, в който са настанени. Опитали са се да го опожарят, за да избягат. Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос: какво се прави на международно ниво, какво прави българската външна политика, за да бъдат принудени държавите, които предизвикаха и въоръжаваха ислямската агресия срещу Сирия – Катар, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, да приемат бежанци? Сирийските бежанци трябва да бъдат насочени към Катар, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Оман – охолни, богати страни, които могат да издържат бежанци, където тези бежанци имат езикова и верска съвместимост с местното население. Защото, и с това приключвам, неотдавна получихме доказателства и заради друго, за което сигнализираме отдавна – че тези, които вече са получили в България статут на бежанци, изнасят коли. Купуват коли от Горубляне и Дупница и ги изнасят до турско-сирийската граница, за да ги предадат на свои терористични бригади и да ги използват за коли бомби. Благодаря. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Ташева.
Не искам да се формализирам, но, уважаеми колеги, парламентарната процедура допуска по два въпроса от парламентарна група. Не се съмнявам, че премиерът Орешарски ще отговори на всички поставени въпроси, но нека да спазваме правилника.
Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, няколко пъти стана дума за тъй нареченото затваряне на границата. Аз Ви информирах и подчертавам, че още от миналата седмица са предприети засилени мерки за сигурност по границата. В този контекст можем да считаме, че в момента какъвто и да е гражданин трудно ще я премине, без да бъде заловен. Когато бъдат заловени, те се насочват към приемните пунктове, където се извършва пренасочването им към бежански центрове или към места, където те временно ще пребивават. Голямото усилие е да не минават нерегламентирано границата по причини, които и Вие изтъкнахте, и ние споделяме, така че в тези приемни центрове да може наред с медицинското обслужване регистрационно да бъдат проверени и от нашите служби за сигурност, с оглед да не допуснем да влизат елементи, които всички определяме като настроени към екстремни дейности. Използвам по-общ израз.
Що се касае до Вашата информация за пренасочване на коли, ще Ви моля, ако имате повече информация, да я подадете, за да можем да реагираме по съответния начин. Веднага ще разпоредя на службите да реагират по съответния начин.
От общ интерес е, от една страна, да проявим необходимия хуманизъм в този труден за сирийския народ период, но от друга страна, да не допуснем на територията на страната си под предлог сирийски бежанци да влизат радикални елементи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин премиер.
Колеги, има ли други желаещи да зададат въпроси на премиера Пламен Орешарски? Не виждам. (Силен шум и възгласи в блока на ГЕРБ. Народният представител Валентин Радев иска думата).
Заповядайте, господин Радев.
Парламентарната група на ГЕРБ формално има възможност за още един въпрос. Изключвам факта, че в изложението си в двете си минути господин Цветанов зададе маса въпроси. Затова апелирам към коректност – всеки задаващ въпрос да се формализира до един. (Народният представител Димитър Лазаров иска да вземе думата по начина на водене.)
Господин Лазаров, седнете си на мястото. След като господин Радев си зададе въпроса, ще имате възможност да направите своите възражения.
Заповядайте, господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Моят въпрос ще бъде свързан с последните думи на премиера. Аз много внимателно слушах дебата, когато ставаше въпрос за тероризъм. Благодаря на всички в този дебат, че говореха със загриженост, а на политиканстваха.
Въпреки краткото време ще започна с това, че ГЕРБ направи много в тази област. Едно от нещата, които бяха направени, беше, че бяха определени пунктовете, за които не стана дума сега – може би не трябва да бъдат казани – където да бъдат дислоцирани емигрантите и бежанците.
Чувам обаче от колегите си и прочетох някъде в пресата, че има идея – ако нарасне броят на бежанците, да бъдат търсени възможности в населените места, може би поради липса извън населени места.
Отсега Ви казвам, че Министерството на отбраната направи всички усилия да предостави преди година и половина-две години всички негови възможности, които да бъдат използвани от правителството за такива нужди. Може би има и други такива стопански сгради или подходящи сгради и места не само за сгради, но и за палаткови лагери.
Ако имате такава идея, искам да насоча вниманието и моят въпрос е свързан с това, а и Вие го казахте накрая, което ми хареса – освен че ще дойдат тези бежанци, тези майки с деца, което буквално разплаква всеки, но знаете какво стана в Бургас. Така може да се промъкнат такива екстремисти, както Вие ги нарекохте, и те да доведат до терористични актове. Тази опасност е реална.
И аз Ви питам: има ли такова нещо? Мислите ли в тази посока? Ще се облегнете ли на това, което е направено от нашето правителство? Може би търсите други възможности извън населените места? Но така трябва да разположите действията на правителството, че да бъде минимизирана опасността от тероризирани актове, да няма такава опасност и да не се случи нещо, та да говорим пак, че не сме готови, както стана в Бургас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Радев, за коректно зададения въпрос.
Заповядайте, господин Орешарски.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Радев, напълно подкрепям Вашето въведение, че не трябва да допуснем инфилтриране на радикални елементи вътре в страната. Подчертах и в предишния отговор, че в приемните пунктове се прави цялостна проверка, доколкото е по силите ни, но ние се опитваме да направим цялостна проверка на лицата, които влизат вътре в страната и които ще бъдат пренасочени след това към отделни центрове. Имаме го предвид. Една от точките в плана е актуализиране и преразглеждане на Плана за действие и борба с тероризма, за да бъдат адаптирани към тези случаи.
Имаме проблеми със сградния фонд. В момента бежанските центрове са запълнени. В ход е оглеждане и подготовка на други подходящи сгради – с всички трудности, свързани, от една страна, с инвестиране на възможно най-малко средства от бюджет, който не е предвидил такъв тип разходи, а от друга страна – съобразяване с атмосферата в местните населени места и намиране на най-подходящи такива сгради, още веднъж преглед на всички възможности, които дава системата на отбраната, респективно стари и неизползвани сгради, които могат да се рехабилитират със сравнително по-малко средства, за да излезе по-евтино, а в същото време да бъдем адекватни на съответните изисквания за настаняване на бежанци.
Миналата сряда Министерският съвет одобри допълнително половин милион лева в тази връзка за обезпечаване на първо време на бежанския поток, който и към този момент ни затруднява, макар да не е с интензитет, който може да се нарече драматичен.
Ще продължим да се съобразяваме и да търсим баланс между финансовите затруднения и комфорта на съгражданите ни в населените места около които, или в границите на населените места, на които има подходящи сгради за настаняване на бежанци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Орешарски.
Има ли други желаещи да задават въпроси?
Господин Лазаров, заповядайте за процедура.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми господин премиер, господин вицепремиер, колеги!
Уважаема госпожо председателстваща, изглежда не сте разбрали, че се намирате в пленарната зала на българския парламент, а не на „Позитано” 20. Там, когато си водите заседание, давайте оценка кой какви въпроси задава, какви въпроси има право да задава, няма право да задава – това са си Ваши неща. Нямате право да правите оценка на въпросите, които се задават от един или друг депутат! Вие поставихте в унизително положение премиера, казвайки, че преждеговорившият колега бил задал коректен въпрос. Уважаема госпожо, той не е към Вас, той е към уважаемия господин премиер, който е дошъл тук по покана и по искане на една парламентарна група. Откъде-накъде Вие ще давате и ще правите оценка – коректни или некоректни, подробни или неподробни са въпросите?! Прочетете, моля Ви, правилника. (Реплика от залата.)
Да, парламентарната група, поставила искането за изслушване, има право в рамките на пет минути да обобщи въпросите. Да, госпожо, темата е достатъчно важна и тя касае не парламентарната група, касае българските граждани най-вече и те също се интересуват от тази не малка и не сложна материя.
Освен това, забележете, същата парламентарна група и другите парламентарни групи имат още пет минути – чл. 107, ал. 2, ако не се лъжа – да обобщят зададените въпроси.
Много Ви моля, ако не можете да се сдържате и да се държите като председателстваща българското Народно събрание – първа сред равни, моля Ви идете на „Позитано” и си водете заседанията както си знаете. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Лазаров, аз също смятам, че темата (възгласи и реплики от ГЕРБ) за кризата в Сирия е достатъчно важна, за да убием парламентарното време в безсмислени разправии. Това, което си позволих да направя и ще го правя всеки път, е да моля народните представители да спазват парламентарната процедура.
Ако Вие прочетете коректно текста на чл. 107, ал. 2, ще се съгласите, че оставих господин Цветанов, въпреки нарушението на правилника, което направи, да развие въпроса и да зададе редица допълнителни въпроси, предвид че имаше възможност да зададе само един. Това е точният смисъл на правилника.
Ако искате коректен контрол, ако наистина искате изслушваните лица, в случая премиерът да отговори на важните въпроси, нормално е те да бъдат изписани предварително, за да има и съответна подготовка по всяка конкретна цифра и всяко конкретно число. Единственото, към което апелирам предвид напредването на времето и предвид заседанията на парламентарните комисии, които ще започнат след малко, е всяка група да се възползва от правата, които й дава парламентарният правилник. Нищо повече!
По отношение на това дали Ви харесва, или не как водя пленарното заседание, имате възможност да излъчите заместник-председател. Може би госпожа Цачева ще удовлетвори Вашите очаквания за водещ пленарното заседание. (Смях и реплики от ГЕРБ.) Все още можете да го направите. Дотогава аз ще се задоволя единствено с това да спазвам текстовете от правилника, както са написани и приети от Парламента.
Уважаеми колеги, има ли други желаещи да зададат въпроси по темата на господин Пламен Орешарски? Няма
Приключваме тази част от процедурата.
Сега парламентарните групи имат възможност в рамките на пет минути да изразят своето отношение към отговорите и към проведения дебат.
Думата има Парламентарната група на ГЕРБ.
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, господин вицепремиер, дами и господа народни представители! Не сме удовлетворени от начина, по който бяха дадени отговорите, защото на зададените конкретни въпроси липсваше конкретика в отговорите.
Мога да Ви кажа, че в голямата част, когато човек се поинтересува чрез интернет или електронните издания, може да получи повече данни за бежанската вълна, за всичко, което се случва през последните няколко месеци и това, което се е случило през миналата година.
Не е нормално министър-председателят да застане пред нас и да говори общи неща – неща, които и във вестниците са по-конкретни от проявен журналистически интерес и тревожността, която има в българското общество.
Легловата база на домовете в Държавната агенция за бежанци е около 1100 човека. Този капацитет беше оптимизиран, но той отдавна вече е надминат и трябва да Ви кажа, че от данните за миналата година, е много по-малък от това, което има днес – 2320 са бежанците и емигрантите, влезли на територията на страната ни до края на месец юли от началото на тази година.
Като съпоставка с това, което премиерът каза, мога да му кажа, че към месеците януари-юли 2012 г. тези данни са били за 225 човека.
Мога да Ви кажа, че сирийците, влезли в страната от началото на месец януари до края на месец юли, са 1600. Съпоставката с това, което се е случило миналата година за същия период, са 200 човека.
Уважаеми господин министър-председател, ситуацията преди е коренно различна от ситуацията днес и тя е много динамична през последните три-четири месеца. Вашето неглижиране, отсъствието от този дебат, липсата на политика на българското правителство да участва активно в дебата на европейско и на световно ниво ни отдалечава от проблемите, които стоят пред нашата страна. Вие казахте само и единствено за комуникация, която имате с Кипър, но пропуснахте да кажете най-важната държава в момента – Турция. Защото България граничи с Турция и този миграционен натиск идва от Турция към България или евентуално тези бежанци или имигранти, които са влезли в Гърция и от Гърция ще влязат в България, за да отидат във вътрешността на Европа.
Нищо не казахте и за системата „Евродак”. Тя е изключително важна. Вие постоянно говорите за повишаване на криминогенния фактор, който вече става много сериозен социален проблем и също така е елемент от националната сигурност.
Казвам това и ще Ви припомня случай, когато бях вицепремиер и министър на вътрешните работи и когато беше зададен въпрос от Парламентарната група на „Атака” за изнасилената студентка до Нов български университет. Тя беше изнасилена точно от подобен имигрант, който впоследствие беше установен. Трябваше обаче да се направят още три-четири престъпления, за да може да има достатъчно действия и бяхме ограничени от възможността да ползваме системата „Евродак”, защото тя не може да бъде ползвана от полицейските органи за такъв вид дейности.
Изключително важно е да знаете, че в момента няма нито един външен министър, който да е в отпуск. Доколкото знаем, външният министър на България от 9 септември е в отпуск.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Днес ще бъде в комисия.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Казвам от 9 септември, поне такава е информацията в медиите.
Не е нормално отговорите, които ни давате, да не кореспондират с въпросите, които Ви задаваме.
Моля Ви, да не се отнасяме с неуважение или с неглижиране на тази тема. Уверявам Ви, че Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи всяка разумна политика. Това беше заявено от нашия лидер само преди по-малко от половин час, когато тази тема беше отворена. Той заяви, че трябва да се подпомогнат българските общини и да се предприемат необходимите мерки. Вие ще получите тази подкрепа, защото ние познаваме проблема и знаем, че той може да бъде решен само с обединяване на усилията. Вие, като министър-председател на България, ръководете тези институции и правете координация, която е изключително важна, за да може да бъдем адекватни на тежката ситуация, която се задава.
Това е, което е изключително важно. Знам, че времето Ви притеснява, знам, че искате по-рано да си тръгнете, но това е тема, която е изключително важна.
Господин министър-председател, уважаеми колеги депутати, смятам, че подобна тема може да бъде провокирана дори от Министерския съвет, да бъде проведена и в съответните комисии, а защо не и на общи заседания на Външната и Вътрешната комисии, за да можем действително да бъдем адекватни и да бъдем консолидирани около принципни неща, които касаят националната сигурност и това, което в момента най-много вълнува цялата световна общественост. Мерките, които трябва да бъдат предприети, трябва да бъдат адекватни и ние ще Ви подкрепим. Но не е нормално в открити източници, това е чрез медиите да вадиш данни...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Моля Ви, господин Цветанов! С една минута просрочихте парламентарното време!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: ...и министър-председателят, когато бъде изслушван, да не може да ги коментира и да не може да ги каже. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, кои от парламентарните групи ще желаят да се възползват от правото си да изразят отношение по проведения парламентарен дебат? Всяка от парламентарните групи има право на пет минути.
Заповядайте, господин Сидеров. Няма други заявки освен Вашата.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Започвам с това, че от нашата парламентарна група също сме неудовлетворени от липсата на ясна позиция на правителството ще участва ли България във война, или не. Това беше моят въпрос. Това е въпросът на въпросите. Тук сега, преди малко, изказаната неудовлетвореност е от съвсем друг характер. Защото чухме няколко пъти подред, че тази тема е важна, важна, но не чуваме позицията.
За мен също така е много нередно парламентарните групи на БСП и ДПС да не се изкажат по тази много важна позиция. Не чух позицията на Парламентарната група на ГЕРБ, която се изказа – трябва ли България да даде бази за удари по Сирия.
Господин премиер и вицепремиер, този въпрос е също и към Вас. Той остана да виси в пленарната зала и не беше решен. Президентът не е тук. Трябваше да бъде тук. В медиите обявява колко е важна тази дискусия, а отсъства. Би трябвало той да е тук, би трябвало лидерите на парламентарните групи от най-голямата до най-малката, аз съм на линия, да са тук също така и да се оформи едно мнение. Според мен и моите колеги това мнение трябва да бъде неутралитет, неучастие по никакъв начин, независимо от това, че американският Конгрес все още не се е изказал, независимо от това дали нещо е започнало или не е. Не трябва да чакаме ракетите да полетят, за да се събере набързо Консултативен съвет. Между другото досега трябваше да се събере вече при Президента и да започне да се решава какво да правим. Имайте предвид, господин премиер, че ако позволим оттук американски военни или транспортни самолети да подпомагат удари срещу Сирия, бихме могли да получим ответен удар. Иранският президент вече се е заканвал и е казвал, че американски бази, където и да са по света, ще бъдат удряни, ако нанесат удар върху Сирия, това е цитат. Американските бази се водят екстериториални и те не се считат за част от България примерно, тукашните четири военни бази. Затова моята и на колегите ми тревога е голяма, ако българското правителство още отсега не заяви на САЩ и да им каже: няма да позволим да използвате нито една военна база в България за удари, защото рискуваме обратни удари и терористични атаки от влезли под форма на бежанци радикални ислямисти. Затова вече се говори доста и няма да влизам в тази тема.
За мен основното е България ще даде ли съучастие, макар и така половинчато, под сурдинка или ясно ще заяви отсега, преди решението на Конгреса на Щатите, да каже: България е против всяко участие, нападение по държавата Сирия? Този въпрос трябва да се реши политически и дипломатично, така както го каза една велика сила – Китай. Не е лошо да се вслушаме в разумния глас на тази хилядолетна държава, трупала и показала много мъдрост през вековете. Политически и дипломатически средства – това трябва да бъде нашата позиция, никакви военни удари и отсега да ги заклеймим, който и да ги извърши. Естествено, ако ги извърши някой, това ще бъдат Щатите. Трябва да бъдем против.
Пак Ви призовавам, ние сме внесли Проекторешение за неутралитет на България, то да бъде придвижено колкото може по-бързо в пленарната зала и Парламентът да възложи на българското правителство да предприеме всички мерки за неучастие на България, макар и косвено, във военния конфликт. Иначе рискуваме да станем обект, рискуваме нашата национална сигурност, рискуваме да бъдем въвлечени във война, която може наистина да се окаже с много по-голям мащаб, отколкото е Сирия или Ливан.
Разчитах наистина на по-високо ниво на днешния ден. Оказа се, че както започнахме, така и приключваме. Не е за първи път, но се надявам на разум, призовавам към разум и Вас, господин премиер. Колкото може по-рано излезте с позиция: България не трябва да участва в удари срещу Сирия! Това е гласът на разума, това е гласът на българите. Убеден съм, че ако се направи проучване, над 90% ще бъдат съгласни с това виждане. Ние трябва да отговорим на това обществено очакване. Грешката с Ирак не трябва да се повтаря. Там загинаха и български момчета, дадохме и материални щети въз основа на една огромна лъжа, изказана от тогавашния американски президент. Ето защо не вярвам на днешния американски президент по тази причина и затова нашата позиция е само една единствена: неутралитет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Сидеров.
Няма желание за изразяване на отношение от останалите парламентарни групи. С това процедурата е изчерпана.
Благодаря на господин Орешарски и на господин Йовчев.
С това и предвидения дневен ред за днешното пленарно заседание е изчерпан. Тъй като времето на заседанието изтече, обявявам следващото пленарно заседание за утре, четвъртък, 5 септември от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,48 ч.)

Председател:
Михаил Миков


Заместник-председатели:
Мая Манолова

Христо Бисеров


Секретари:

Пламен Нунев


Деница Златева