Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Христо Бисеров

Секретари: Филип Попов и Шендоан Халит


ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Добър ден, уважаеми народни представители! Има кворум – откривам заседанието! (Звъни.)
Уважаеми народни представители, имате раздаден проект на Програма за работата на Народното събрание за 11-13 септември 2013 г.:
1. Полагане на клетва от народен представител.
2. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги – продължение.
Тук имаме само един параграф.
3. Проекти на решения за попълване и промени в състава на постоянни и временни комисии на Народното събрание с вносители: Красимир Велчев и Димитър Главчев; Павел Шопов и Гален Монев; Янаки Стоилов.
Решенията за промени в състава на комисиите са около 25.
4. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за народната просвета с вносители: Георги Кадиев и група народни представители; Милена Дамянова и група народни представители.
5. Първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България. Вносители: Корнелия Нинова, Атанас Пъдев и Атанас Мерджанов.
6. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители: Искра Фидосова, Красимир Ципов и Димитър Лазаров; Цветан Цветанов и група народни представители; Министерски съвет.
Това е продължение.
7. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Вносител – Министерският съвет.
8. Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2011 г. и Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2012 г. Вносител: Висшия съдебен съвет.
Идеята е това да бъде точка първа за четвъртък. В една точка е предложено разглеждането на два годишна доклада, респективно с два проекта за решения.
9. Парламентарен контрол.
Доколкото натрупаните въпроси за парламентарен контрол вече превишават 70, а питанията са над 10, има насрочени и разисквания относно преговорите за Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз и българската позиция, идеята е в петък от сутринта – 9,00 ч., да започнем с парламентарен контрол, за да можем да преодолеем това натрупване на актуални въпроси и питания.
Моля Ви, гласувайте седмичната програма.
Гласували 189 народни представители: за 170, против 4, въздържали се 15.
Седмичната програма е приета.
Уважаеми народни представители, постъпили са по ал. 3 на чл. 49 от Правилника предложения за включване като точки в предстоящата седмична програма от Ваня Добрева – Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2012 г. – 31 декември 2012 г.
Госпожо Добрева, ще мотивирате ли предложението си?
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 106, против 12, въздържали се 40.
Предложението е прието.
Аналогично предложение е постъпило от народния представител Антон Кутев за Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2012 г. – 30 юни 2012 г., като предлагам в една точка да разгледаме двата доклада, разискванията, а решенията да бъдат съответно гласувани поотделно.
Господин Кутев, желаете ли да мотивирате предложението си?
АНТОН КУТЕВ (КБ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 103, против 27, въздържали се 37.
Предложението е прието.
Има и съответно предложение от народния представител Атанас Мерджанов да бъде включен като точка в дневния ред Отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за
2012 г. Вносител е Комисията за защита на личните данни.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 113, против 11, въздържали се 42.
Предложението е прието.
Тези точки за разглеждане в пленарната зала на съответните отчети на Съвета за електронни медии и Годишния отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни са преди парламентарния контрол.
Уважаеми народни представители, позволете ми да направя няколко съобщения.
Най-напред да Ви съобщя, че сме получили писмо от Валентин Йорданов – председател на Българската федерация по борба, който благодари на мен, чрез мен и на Вас, уважаеми народни представители от всички парламентарно представени партии, които със своето единодушно гласуване в защита на една справедлива кауза окуражиха не само привържениците на борбата, но и всички български граждани. (Ръкопляскания.)
Уважаеми народни представители, съобщения за постъпили законопроекти и проекторешения:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Вносители: Светла Бъчварова и група народни представители.
- Проект за решение за попълване на състава на Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс. Вносители: Красимир Велчев и Димитър Главчев.
- Проект за решение за попълване на състава на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Вносители: Красимир Велчев и Димитър Главчев.
- Проект за решение за попълване на състава на Комисията по земеделието и храните. Вносители: Красимир Велчев и Димитър Главчев.
- Съответно такива проекти за попълване на съставите на Комисията по труда и социалната политика, Комисията по икономическата политика и туризъм, Комисията по енергетика, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по културата и медиите, Комисията по инвестиционно проектиране, Комисията по образованието и науката, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, Комисията по здравеопазването, Комисията по околната среда и водите, Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите, Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика, Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси, Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, Комисията по правни въпроси, Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по външна политика, Комисията по отбрана, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Всички проекти за решения за попълване на съставите на комисиите са с вносители Красимир Велчев и Димитър Главчев.
- Законопроект за изменение на Закона за кадастъра и имотния регистър. Вносители: Христо Калоянов, Гинче Караминова и Дончо Баксанов.
- Проект за Декларация за актуалните национални задачи и приоритети на Народното събрание. Вносители: Сергей Станишев и група народни представители.
- Проект за решение за попълване на състава на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите. Вносители: Павел Шопов и Гален Монев.
- Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията за забрана на химическите оръжия относно привилегиите и имунитетите на организацията. Вносител: Министерският съвет.
- Законопроект за ратифициране на Конвенцията за издаване на многоезични извлечения от актове за гражданското състояние, подписана на 8 септември 1976 г. във Виена. Вносител: Министерският съвет.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Вносител: Министерският съвет.
- Проект за решение за промяна в състава на Комисията по енергетика. Вносител: господин Янаки Стоилов.
В изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България министърът на отбраната уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил изпращането на самолет и военнослужещи от Въоръжените сили на Република България на територията на Република Унгария за осигуряване на транспорт на българска делегация по повод участие в Конференцията на Военния комитет на НАТО за времето от 13 до 15 септември 2013 г. Уведомлението е предоставено на Парламентарната комисия по отбрана.
Уважаеми народни представители, постъпили са отчети за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми за първото полугодие на годината от следните министерства: Министерството на земеделието и храните, Министерството на околната среда и водите и Министерството на външните работи. Отчетите са изпратени на съответните постоянни комисии и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Уважаеми народни представители, нека пристъпим към:
ПОЛАГАНЕ НА КЛЕТВА ОТ НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
Ще помоля квесторите да поканят избрания народен представител да заеме място на трибуната.
Моля Ви да повтаряте след мен. (Всички стават.)
ДИМИТЪР КОЧКОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви. Честито! (Реплика от народния представител Бойко Борисов.)
Има приложено тук решението на Централната избирателна комисия за обявяването за избран на господин Димитър Кочков от 15. многомандатен изборен район – Плевен.
Заповядайте, уважаеми господин Борисов.
БОЙКО БОРИСОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, процедурата ми беше, че трябва да прочетете решението на ЦИК и името на депутата, но Вие го направихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Извинявам се, трябваше преди това да го направя, господин Борисов.

Уважаеми народни представители, преминаваме към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ.
Професор Имамов е тук.
Нали Вашата комисия докладваше? Аз ще Ви дам доклада.
Само да Ви припомня, че на второ гласуване са приети заглавието и от § 1 до § 21. Докладван е § 22, който е последен, и предстои неговото гласуване.
Заповядайте, все пак хубаво е да сте тук.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване на § 22 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги.
Гласували 159 народни представители: за 120, против 2, въздържали се 37.
Параграф 22 е приет, а с това и Законът за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТИ НА РЕШЕНИЯ ЗА ПОПЪЛВАНЕ И ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА ПОСТОЯННИ И ВРЕМЕННИ КОМИСИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
В голямата си част вносители на предложенията са господата Велчев и Главчев.
Господин Велчев, ако обичате, да докладвате Вие решенията, или аз да ги запозная? (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
„Проект!
РЕШЕНИЕ
За попълване на състава на Временната комисия за изработване на проект на нов Избирателен кодекс
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България, чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Решение на Народното събрание за създаване на Временна комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс от 20 юни 2013 г.
РЕШИ:
Избира Данаил Димитров Кирилов, Красимир Георгиев Ципов и Цецка Цачева Данговска за членове на Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс.”
Разисквания? Има ли желаещи да вземат отношение? Няма. Благодаря.
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 170, против 1, въздържал се 1.
Решението е прието.

„Проект!
РЕШЕНИЕ:
за попълване на състава на Комисия по икономическата
политика и туризъм
Народното събрание на основание на чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Александър Руменов Ненков, Антоний Йорданов Йорданов, Владислав Иванов Горанов, Даниела Владимирова Савеклиева, Делян Александров Добрев, Димитър Бойчев Петров, Евгени Димитров Стоев и Николай Николов Апостолов за членове на Комисията по икономическата политика и туризъм.”
Разисквания? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 177, против 1, въздържал се 1.
Решението е прието.

„Проект!
РЕШЕНИЕ:
за попълване на състава на Комисията по енергетика
Народното събрание на основание на чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Андон Петров Андонов, Данаил Димитров Кирилов, Делян Александров Добрев, Диана Иванова Йорданова, Димитър Борисов Главчев, Ивайло Ангелов Московски, Петя Цветанова Аврамова и Цецка Цачева Данговска за членове на Комисията по енергетика.”
Има ли разисквания? Желае ли някой да вземе отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 178 народни представители: за 174, против 1, въздържали се 3.
Решението е прието.

„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията
по бюджет и финанси
Народното събрание на основание на чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Владислав Иванов Горанов, Десислава Жекова Танева, Диана Иванова Йорданова, Димитър Борисов Главчев, Кирил Боянов Калфин, Красимир Неделчев Стефанов, Менда Кирилова Стоянова и Пламен Веселинов Йорданов за членове на Комисията по бюджет и финанси.”
Желае ли някой да вземе отношение по Проекта за решение? Не виждам.
Закривам разискванията.
Моля, гласувайте Проекта за решение.
Гласували 178 народни представители: за 176, против няма, въздържали се 2.
Проктът за решение е приет.

„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията по правни въпроси
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Данаил Димитров Кирилов, Десислава Вълчева Атанасова, Димитър Николов Лазаров, Емил Йорданов Радев, Желязко Иванов Желязков, Красимир Георгиев Ципов, Снежина Минчева Маджарова и Цецка Цачева Данговска за членове на Комисията по правни въпроси.”
Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Закривам разискванията.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 167, против няма, въздържали се 3.
Решението е прието.

„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията по регионална политика и местно самоуправление
Народното събрание на основание на чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Александър Руменов Ненков, Лиляна Павлова Николова, Любен Петров Татарски, Николай Нанков Нанков, Румен Иванов Иванов, Стефан Господинов Господинов, Стефан Иванов Дедев и Томислав Пейков Дончев за членове на Комисията по регионална политика и место самоуправлеине.”
Разисквания? Не виждам желаещи за изказване.
Закривам разискванията.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 167, против 1, въздържали се 2.
Проектът за решение е приет.

„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията по инвестиционно проектиране
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5, и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
1. Избира Аксения Бориславова Тилева, Владимир Вълчев Митрушев, Евгения Бисерова Алексиева, Иван Стоев Чолаков, Любен Петров Татарски, Павел Андреев Гуджеров, Теодора Радкова Георгиева и Христо Илиев Калоянов за членове на Комисията по инвестиционно проектиране.“
Разисквания? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Моля, режим на гласуване за избор на членове за попълване на състава на Комисията по инвестиционно проектиране.
Гласували 168 народни представители: за 167, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.

„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията по външна политика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5, и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
1. Избира Валентин Иванов Радев, Джема Маринова Грозданова, Иван Стефанов Вълков, Николай Петков Петков, Пламен Иванов Манушев, Светлин Димитров Танчев, Семир Хусеин Абу Мелих и Стефан Иванов Дедев за членове на Комисията по външна политика.“
Изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Моля да преминем към гласуване за попълване на състава на Комисията по външна политика.
Гласували 163 народни представители: за 162, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията по отбрана
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:
1. Избира Антоний Йорданов Йорданов, Валентин Иванов Радев, Владимир Цветанов Тошев, Доброслав Дилянов Димитров, Дончо Спасов Баксанов, Любомир Димитров Христов, Пламен Иванов Манушев и Цветомир Цвятков Михов за членове на Комисията по отбрана.“
Разисквания? Не виждам желаещи за участие.
Закривам разискванията.
Моля, режим на гласуване за попълване на състава на Комисията по отбрана.
Гласували 166 народни представители: за 162, против 2, въздържали се 2.
Решението е прието.

„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5, и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
1. Избира Веселин Бориславов Вучков, Галина Стефанова Милева-Георгиева, Златко Димитров Тодоров, Красимир Георгиев Ципов, Любомир Димитров Христов, Пламен Дулчев Нунев, Пламен Тачев Петров и Румен Иванов Иванов за членове на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.“
Разисквания? Изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Моля, режим на гласуване за попълване на състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Гласували 160 народни представители: за 159, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.

„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по земеделието и храните
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5, и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
1. Избира Валентин Стефанов Василев, Владимир Иванов Иванов, Георги Иванов Андонов, Десислава Жекова Танева, Димитър Ангелов Иванов, Здравко Димитров Димитров, Петър Илиев Якимов и Цвета Вълчева Караянчева за членове на Комисията по земеделието и храните.“
Разисквания? Желаещи за участие? Не виждам.
Закривам разискванията.
Моля, режим на гласуване за попълване на състава на Комисията по земеделието и горите.
Гласували 163 народни представители: за 159, против 2, въздържали се 2.
Решението за попълване на състава на Комисията по земеделието и храните е прието.

Проект!
„РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията по труда и социалната политика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
Избира Валентин Стефанов Василев, Владислав Тошков Николов, Галя Енева Захариева, Георги Цветанов Марков, Гинче Димитрова Караминова, Светлана Ангелова Найденова, Тотю Младенов Младенов и Цвета Вълчева Караянчева за членове на Комисията по труда и социалната политика.”
Разисквания? Не виждам желаещи да участват в тях.
Закривам разискванията.
Режим на гласуване за попълване на състава на Комисията по труда и социалната политика.
Гласували 158 народни представители: за 157, против няма, въздържал се 1.
Решението за попълване на състава на Комисията по труда и социалната политика е прието.

Проект!
„РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията по образованието и науката
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
Избира Аксения Бориславова Тилева, Донка Димитрова Иванова, Ирена Иванова Коцева, Ирена Любенова Соколова, Корнелия Добрева Маринова, Красимира Пенева Анастасова, Милена Цветанова Дамянова и Стефани Михнева Михайлова за членове на Комисията по образованието и науката.”
Разисквания? Не виждам желаещи да участват в тях.
Закривам разискванията.
Режим на гласуване за попълване на състава на Комисията по образованието и науката.
Гласували 159 народни представители: за 159, против и въздържали се няма.
Решението за попълване на състава на Комисията по образованието и науката е прието единодушно.

„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
Избира Галя Енева Захариева, Георги Иванов Андонов, Даниел Георгиев Георгиев, Владко Димитров Тодоров, Иван Стоев Чолаков, Милена Цветанова Дамянова, Стефани Михнева Михайлова и Теодора Радкова Георгиева за членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.”
Разисквания? Не виждам желаещи за изказвания.
Закривам разискванията.
Режим на гласуване на Проекта за решение.
Гласували 158 народни представители: за 157, против няма, въздържал се 1.
Решението за попълване на състава на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта е прието.

Проект!
„РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията по здравеопазването
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
Избира Галина Стефанова Милева-Георгиева, Даниела Атанасова Дариткова-Проданова, Дарин Иванов Димитров, Десислава Вълчева Атанасова, Джема Маринова Грозданова, Кирил Добрев Добрев, Лъчезар Богомилов Иванов и Семир Хусеин Абу Мелих за членове на Комисията по здравеопазването.”
Откривам разискванията.
Желае ли някой да коментира направените предложения? Не виждам.
Закривам разискванията.
Режим на гласуване за попълване на състава на Комисията по здравеопазването.
Гласували 154 народни представители: за 154, против и въздържали се няма.
Съставът на Комисията по здравеопазването е попълнен единодушно.

„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията по околната среда и водите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Даниел Георгиев Георгиев, Ивелина Веселинова Василева, Ирена Георгиева Узунова, Мирослав Николов Петков, Митко Живков Захов, Павел Алексеев Христов, Силвия Анастасова Хубенова и Станислав Стоянов Иванов за членове на Комисията по околната среда и водите.”
Има ли желаещи за разисквания по предложените кандидатури? Няма желаещи.
Закривам разискванията.
Моля, гласувайте проекта за решение с така предложените кандидатури.
Гласували 153 народни представители: за 153, против и въздържали се няма.
Единодушно със 153 гласували е прието Решението за попълване на състава на Комисията по околната среда и водите.

Уважаеми народни представители, представям Ви
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Атанас Иванов Ташков, Емануела Здравкова Спасова, Желязко Иванов Желязков, Ивайло Ангелов Московски, Иван Стефанов Вълков, Павел Алексеев Христов, Станислав Стоянов Иванов и Цветомир Цвятков Михов за членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.”
Дискусията е открита, но не виждам желаещи да участват в нея, поради което я закривам и преминаваме към гласуване.
Гласувайте проекта на решение за попълване на състава на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Гласували 152 народни представители: за 149, против 1, въздържали се 2.
Решението за попълване на състава на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения е прието.

„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията по културата и медиите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Гинче Димитрова Караминова, Ирена Иванова Коцева, Ирена Любенова Соколова, Кирил Добрев Добрев, Красимир Любомиров Велчев, Лъчезар Богомилов Иванов, Светлана Ангелова Найденова, Стефан Господинов Господинов за членове на Комисията по културата и медиите.”
Откривам разискванията по този проект за решение. Има ли желаещи да вземат отношение? Няма. Закривам разискванията.
Моля, гласувайте Проекта на решение за попълване на състава на Комисията по културата и медиите.
Гласували 157 народни представители: за 154, против 1, въздържали се 2.
Проектът на решение за попълване на състава на Комисията по културата и медиите е приет.

„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Менда Кирилова Стоянова, Нели Рускова Петрова и Тотю Младенов Младенов за членове на Комисията по взаимодействие с граждански организации и движения.”
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи. Закривам разискванията.
Моля, гласувайте Проекта на решение за попълване на състава на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.
Гласували 159 народни представители: за 157, против 1, въздържал се 1.
С това Решението за попълване на състава на Комисията за взаимодействие с гражданските организации и движения е прието.

„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Владислав Тошков Николов, Даниела Владимирова Савеклиева, Дарин Иванов Димитров, Дончо Спасов Баксанов, Евгени Димитров Стоев, Корнелия Добрева Маринова, Мирослав Николов Петков, Николай Петков Петков за членове на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите.”
Има ли желаещи да участват в разискванията? Закривам разискванията.
Моля, гласувайте Проекта на решение за попълване на състава на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Гласували 143 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 2.
Решението за попълване на състава на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите е прието.
Следва:

„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Избира Емил Йорданов Радев за член на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси.
2. Избира Красимир Неделчев Стефанов за член на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси
3. Избира Снежина Минчева Маджарова за член на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси.”
Има ли изказвания? Няма.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 147 народни представители: за 147, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Следващото решение е:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до
данните по Закона за електронните съобщения
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Избира Веселин Бориславов Вучков за член на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
2. Избира Димитър Николов Лазаров за член на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
3. Избира Пламен Дулчев Нунев за член на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.”
Има ли изказвания? Няма.
Моля, режим на гласуване по това проекторешение.
Гласували 151 народни представители: за 150, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.

Следващият е:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията по европейските въпроси
и контрол на европейските фондове
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Избира Владимир Цветанов Тошев за член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
2. Избира Евгения Бисерова Алексиева за член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
3. Избира Ивелина Веселинова Василева за член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
4. Избира Лиляна Павлова Николова за член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
5. Избира Николай Нанков Нанков за член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
6. Избира Светлин Димитров Танчев за член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
7. Избира Силвия Анастасова Хубенова за член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
8. Избира Томислав Пейков Дончев за член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.”
Не виждам заявки за изказвания.
Моля, режим на гласуване за приемане на това решение.
Гласували 158 народни представители: за 156, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.

Следва:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Избира Емануела Здравкова Спасова за член на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика.
2. Избира Ирена Георгиева Узунова за член на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика.
3. Избира Йоана Милчева Кирова за член на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика.
4. Избира Красимир Любомиров Велчев за член на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика.
5. Избира Красимира Пенева Анастасова за член на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика.
6. Избира Митко Живков Захов за член на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика.
7. Избира Петър Илиев Якимов за член на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика.
8. Избира Петя Цветанова Аврамова за член на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика.”
Няма изказвания.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Следва Проект за решение с вносители народните представители Павел Шопов и Гален Монев:
„Проект!
„РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по правата на човека
и жалбите на гражданите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Ради Николов Стоянов за заместник-председател на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите.”
Думата има вносителят господин Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да направя едно уточнение от гледна точка на юридическа прецизност в Правния отдел. Не че това има някакво практическо значение, но в Правния отдел има становище, че трябвало, а има и някаква логика в това, да бъдат избирани кандидатите – предложените, и за членове на комисията, а ние сме формулирали само за заместник-председател.
Така че правя това уточнение: господин Ради Николов Стоянов да бъде избран за член и заместник-председател на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли изказвания? Няма.
Тогава ще гласуваме, първо, редакционното предложение на господин Шопов: преди заместник-председател да се добави „за член и”.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Редакционната поправка е приета.
Други изказвания? Не виждам.
Моля, режим на гласуване на цялото решение.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Следва Проект на решение с вносител господин Янаки Стоилов:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по енергетика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Николай Симеонов Малинов като член на Комисията по енергетика.
2. Избира Таско Михайлов Ерменков за член на Комисията по енергетика.”
Има ли изказвания? Няма.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 123 народни представители: за 117, против 2, въздържали се 4.
Решението е прието.
Приключихме с точка трета.

Продължаваме с точка четвърта:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
Вносители: Георги Кадиев и група народни представители – законопроект от 1 август 2013 г., и Милена Дамянова и група народни представители – внесен на 16 август 2013 г.
Сега да чуем доклада на Комисията по образованието и науката.
Професор Добрева.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
„На свое редовно заседание проведено на 5 септември 2013 г. Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за допълнение на Закона за народната просвета, № 354-01-48, внесен от Георги Кадиев, Ваня Добрева и група народни представители на 1 август 2013 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 354-01-50, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 16 август 2013 г.
В заседанието взеха участие: Мукаддес Налбант – заместник-министър на образованието и науката, представители на синдикални и неправителствени организации.
Законопроектите бяха представени от вносителите – Ваня Добрева и Милена Дамянова.
Вносителите на двата законопроекта предлагат допълнение на чл. 31 от Закона за народната просвета, с което се въвежда нова „комбинирана” форма на обучение.
Народният представител Ваня Добрева подчерта, че целта на законопроекта е да се подпомогне социализацията на децата със специални образователни потребности и да се предотврати тяхната сегрегация.
Бе подчертано, че интегрирането на деца със специални образователни потребности е една от водещите ценности в съвременното ни демократично общество. То е свързано с редица фундаментални принципи на демократичното устройство като зачитане на различията и равнопоставеност на всички.
По данни на Националния статистически институт през учебната 2012/2013 г. интегрирано са се обучавали приблизително 13 хиляди ученици със специални образователни потребности. Част от тези ученици са с комуникативни нарушения или с разстройства от изключително широкия аутистичен спектър. Сред тях има ученици с интелектуален потенциал в рамките на нормата, но имат индивидуални потребности поради техния специфичен стил на мислене и възприемане на околния свят.
Предлаганата комбинирана форма на обучение следва да се осъществи по реда на дневната форма в индивидуално обучение по един или няколко предмета. Тази форма на обучение ще позволи на учениците с различни особености в развитието и дефицит на внимание, в определени часове, да бъдат в клас заедно с техните връстници. Тя ще предостави възможност на децата със специални образователни потребности да упражнят конституционното си право на образование.
Вторият законопроект беше представен от народния представител Милена Дамянова, която подчерта, че комбинираната форма на обучение предоставя по-гъвкави възможности за учене и за развитие на децата със специални образователни потребности.
Вносителите предлагат като неизменна част от правото на образование, регламентирано в чл. 4 от Закона за народната просвета, да се добави приобщаващото образование.
Предлага се също така за реализирането на комбинираната форма на обучение да се вмени задължение на ресурсните центрове за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности да осигурят постоянно присъствие в училище на ресурсен учител за учениците, които се обучават в тази форма.
С Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предвижда законът да влезе в сила от началото на предстоящата учебна година и се предлага срок от един месец, в който да бъдат приведени в съответствие с него подзаконовите нормативни актове.
Госпожа Мукаддес Налбант – заместник-министър на образованието и науката, представи становището на Министерството на образованието и науката по внесените два законопроекта. Тя изрази принципна подкрепа на законопроектите както и на предложението в него изрично да се посочи, че комбинираната форма на обучение се отнася само за ученици със специални образователни потребности.
Министерството на образованието и науката смята, че не е необходимо допълване на чл. 4 от Закона за народната просвета, за да бъде гарантирано правото на образование на всеки, тъй като и в сегашния си запис законът гарантира това право. В изказванията си народните представители изразиха принципна подкрепа за двата законопроекта и за становището на Министерството на образованието и науката изрично да се посочи в законопроекта, че комбинираната форма на обучение се отнася за ученици със специални образователни потребности.
Направена бе препоръка за уеднаквяване на педагогическата терминология, използвана в нормативните и поднормативните актове.
Представители на неправителствени организации изказаха мнение, че комбинираната форма на обучение ще даде шанс на много деца да получат достъп до масовия клас в часовете, в които тяхното състояние позволява. Изразено бе също така становище, че за да се прилага успешно тази форма на обучение за децата със специални образователни потребности, е необходимо бързото изготвяне на образователен стандарт за прилагането й.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: „за” 11 – гласа, „против” и „въздържали се” – няма, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за народната просвета, № 354-01-48, внесен от Георги Кадиев, Ваня Добрева и група народни представители на 1 август 2013 г.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: „за” 9 – гласа, „против” – няма и „въздържали се” – 2, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 354-01-50, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 16 август 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
Сега да чуем вносителите.
По първия законопроект – заповядайте, господин Кадиев, имате думата.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предложението за промяна на чл. 31 на Закона за народната просвета се появи след среща с майки на деца аутисти. По-късно се разбра, че има много ясно изразено искане от неправителствени организации и от родители на деца със специални потребности техните деца да имат възможност за така нареченото комбинирано обучение, което преведено на по-разбираем език означава възможността, когато детето е в добра форма, да бъде заедно със съученици, с деца без специални потребности в един и същи клас, а когато се намира в по-особено състояние или има по-особени изисквания да може да се обучава индивидуално. Това и в момента се случва в някои училища, но става без законова уредба и общо взето с решение на директорите на съответните училища.
Изискването и предложението на тези родители и неправителствени организации беше Парламентът да направи законовата уредба така, че тази форма да бъде нещо, с което при съответното желание на родители, на училищни настоятелства и на директори на училища, това да може да бъде изпълнено.
Аз съм абсолютно убеден, че това е нещо, което идва от хората – от избирателите, не е някакъв лобистки интерес на когото и да е, на която и да е група, и в този смисъл би трябвало да бъде подкрепено от всички парламентарни групи, за което ще бъда лично благодарен, ако го направите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
По втория законопроект има думата госпожа Милена Дамянова.
Заповядайте!
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Да, прави са колегите от БСП, че това е едно консенсусно предложение. Няма как това да не е така, защото, на първо място, трябва да признаем, че и двата законопроекта за изменение на Закона за народната просвета, които разглеждаме в момента, от гледна точка на своята философия, от гледна точка на своите основни положения, са почти идентични. Те целят едно – целят гарантиране и създаване на повече и по-гъвкави възможности за обучение и развитие на децата със специални образователни потребности в тяхната естествена среда, а това е средата на връстници в училище.
Няма как предложението да не е консенсусно, при положение че комбинираната форма на обучение е развита цялостно в Законопроекта за предучилищното и училищно образование, разглеждано от Четиридесет и първото Народно събрание, който е внесен от нас в края на месец май 2013 г. В Четиридесет и първото Народно събрание нямаше дебати по отношение на тази нова форма на обучение и се надявам наистина тя да бъде подкрепена от всички парламентарни групи.
Къде са различията ни? Да, всички сме единомишленици, че всяко едно дете има право на качествено образование и всяко едно дете е способно да се развива и да се обучава. Ние обаче считаме, че това право може да се реализира и да се осъществи само когато имаме образование, което обединява, което подкрепя децата да развият своя потенциал. Затова ние сме направили още една крачка напред, като сме предложили интегрираното образование, залегнало като философия в сегашните законопроекти, да бъде заменено с приобщаващо образование, като сме посочили изрично в законопроекта, че приобщаващото образование е неразделна част от правото на образование.
Само ще допълня, че този текст беше направен като запис между първо и второ четене и в Четиридесет и първото Народно събрание и беше приет единодушно от тогавашната Комисия по образование.
Защо считаме, че трябва да бъде направена тази крачка? На първо място, защото ние категорично смятаме, че комбинираната форма трябва да се разглежда в контекста на приобщаващото образование, чиято най-важна особеност се основава на подхода на човешките права и на социалния модел. Тоест, средата е тази, която трябва да се приспособи към потребностите, към разнообразните потребности, към нуждите на децата, а не децата да се приспособяват към средата, както, за съжаление, това се случва и в момента. Усилията ни трябва да бъдат насочени към това да променяме средата, а не да променяме индивида. Какво означава това? Това означава да се постараем да премахнем всички бариери, които съществуват пред ученето, научаването, участието, особено на децата със специални образователни потребности – бариери, като липса на достъпна физическа среда, като ригидни методи на преподаване и изпитване, като изключващи нагласи и практики в образователната система, като фокусиране към дефицитите на децата, а не към техните силни страни и съответно усилия за тяхното преодоляване.
Приобщаващото образование е процес, който се стреми да премахне всички форми на сегрегация в процеса на образование и да обхване уязвимите и изключени по една или друга причини деца от образователния процес.
Да, приобщаващото образование изисква реорганизация на политиците, реорганизация на мерките, на практиките, дори ако щете – на културата в училище, така че то да отговори на разнообразните потребности на децата, които го посещават, и съответно да им гарантира активно участие в образователния процес. Аз мисля, че това не е невъзможно, защото и в годините назад са направени доста крачки в тази посока. Чрез различни национални програми се гарантира достъпна архитектурна среда, назначават се психолози, логопеди в училища, ресурсни учители. Така че има направени крачки и аз мисля, че е крайно време наистина да започнем да говорим за интеграция, която е междинният етап в процеса при прехода от институционализация и специално образование към приобщаване.
Предложението ни за регламентиране на приобщаващото образование е и по препоръка на Българския хелзинкски комитет, и на Европейския комитет по социални права още от 2008 г., когато този въпрос е обсъждан и е засегнал в дело, заведено срещу България, отнасящо се до достъпа на образование за децата с увреждания от домовете.
Следващият ни мотив за включване на този текст е синхронизирането на Закона за народната просвета с Конвенцията на ООН за защита правата на хората с увреждания, подписана от България на 27 септември 2007 г. На 18 декември 2008 г. е подписан Факултативният протокол към нея, а същата конвенция е ратифицирана през 2012 г. от Четиридесет и първото Народно събрание. С чл. 24 от нея изрично поемаме ангажимент за осигуряване и гарантиране на приобщаваща среда и съответно на приобщаващо образование.
Следващите ни различия с предложенията на колегите от БСП се отнасят по-скоро до гарантирането на реализирането на комбинираната форма на обучение. Ние сме предложили към чл. 31 на Закона за народната просвета да бъде добавен текст, който задължава ресурсните центрове да осигурят постоянна подкрепа от страна на ресурсния учител в училищата, в които имаме деца, които са на комбинирана форма на обучение.
Тази нова разпоредба е продиктувана от факта, че в този си вид комбинираната форма, извадена от общата концепция и общото разбиране за подкрепа за личностно развитие, всъщност няма да бъде изпълнена на практика и освен това ще създаде проблеми в училищата. Защо?
Ето, тук пред мен е това, което съм Ви донесла – седмичното разписание на ученик, който в момента е в индивидуална форма на обучение. Ние казваме, че когато един ученик е на комбинирана форма на обучение, в някои часове той ще влиза със своите съученици, а по други предмети той ще бъде на индивидуално обучение. Ученикът „Х”, чието седмично разписание на индивидуална форма държа в момента, например в деня понеделник от 14,20 до 15,00 ч. има часове по география, от 15,10 до 15,50 ч. – по информационни технологии. Това е по индивидуалната му програма. Ако комисията и екипът реши, че този ученик може да влиза например в час по изобразително изкуство с класа, който, да речем, е трети час от седмичното разписание и приключва между 10 и 10,30 ч., питането ни е какво се случва с детето от 10,30 до 14,20 ч.? Да, в момента комбинираната форма, независимо че не е регламентирана в закона, с цел осигуряване на равни възможности на децата със специални образователни потребности се прилага в някои училища, но отговорността за този промеждутък от време, точно защото не е регламентирана, е изцяло на родителите. Тоест, те са тези, които отговарят за това какво ще прави дете им от 10,30 ч. до 14,20 ч. Когато обаче, колеги, комбинираната форма вече се гарантира и се развива от държавата и влиза в закон, то държавата е тази, която трябва все пак да гарантира нейното цялостно изпълнение. Точно затова ние сме предложили наистина да има подкрепа на ресурсен учител, така че да се гарантира изпълнението на тази форма и приобщаването на децата.
Другото ни предложение е свързано с обвързването за влизането в сила на комбинираната форма с конкретни срокове. На първо място, ние сме предложили тя да влезе от тази учебна година. Да, с оглед сроковете, в които се разглежда този законопроект, няма да е възможно да влезе от 15 септември, но нека да направим така, че да влезе от тази учебна година. Защото всички се обединяваме, че това е едно фрагментарно предложение, което обаче може да бъде прието, ако се счете, че то е спешна мярка за даване на равни възможности на децата със специални образователни потребности. Ами, като е спешна мярка, нека наистина да направим така, че тя да влезе в сила от тази учебна година и да дадем максимално кратък срок на Министерството на образованието и науката да развие подзаконовите актове за реализирането на тази форма.
Една думичка в закона – и тук юристите, предполагам, че ще ме подкрепят – не е достатъчна за реализирането на каквото и да било. В Правилника за прилагането на Закона за народната просвета трябва да се развие „що е то комбинирана форма на обучение”, какво представлява. Трябва да се развие комбинираната форма в Наредбата за оценяването, защото, питам аз, например в личния картон на един ученик от гимназиален етап, кой хорариум ще се включи – хорариумът по индивидуалния план на ученика или хорариумът, който е по плана на класа? Това са детайли, които обаче наистина трябва да бъдат посочени. Трябва да бъде регламентиран единният разходен стандарт за финансовото обезпечаване на тази форма на обучение. Това са все детайли, които са изключително важни за това наистина тази форма да се реализира.
В противен случай ще се получи както с дистанционната форма, която съществува в Закона за народната просвета от доста години, но към месец февруари 2013 г., защото моите данни са оттогава, ние имаме нула ученици на дистанционна форма на обучение. Никога и не сме имали повече от нула ученици просто защото тази форма на обучение съществува като дума в закона, но след това не е развита в подзаконовите актове.
Смятам, че срокът трябва да бъде максимално кратък, затова сме посочили „един месец от влизането в сила на закона”. Колегите от министерството считат, че това е доста оптимистичен срок, но аз считам, че когато става въпрос за деца, особено за деца със специални образователни потребности, можем да поработим повече, така че тази форма да влезе в училище и да бъде в помощ на родителите и на децата със специални образователни потребности възможно най-скоро. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, госпожо Дамянова.
Уважаеми колеги, допълнително днес беше раздадено становището на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Ще помоля господин Монов да Ви го представи.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО МОНОВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги!
„На свое редовно заседание, проведено на 4 септември 2013 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Законопроект за допълнение на Закона за народната просвета, № 354-01-48, внесен от Георги Кадиев и група народни представители.
На заседанието присъстваха представители на Министерство на образованието и науката: госпожа Анелия Семкова – началник на отдел „Нормативен“, госпожа Грета Ганчева – началник на отдел „Подкрепа на развитието. Специални училища. Интеграция“ и госпожа Дима Коцева – началник на отдел „Регулиране на труда и финансова децентрализация“.
Законопроектът бе представен от името на вносителите от народния представител Христо Монов.
С предложеното допълнение в Закона за народната просвета се въвежда нова форма на обучение – комбинирана. Чрез нея би се предоставила възможност на децата със специални образователни потребности да упражнят конституционното си право на образование. Комбинираната форма на обучение ще се осъществява по реда на дневната и индивидуалната форма на обучение по един или няколко учебни предмета, което би спомогнало за социализацията на учениците и би предотвратило тяхната сегрегация.
Представителите на Министерство на образованието и науката изразиха принципна подкрепа за въвеждане на комбинирана форма на обучение, което би дало възможност на децата със специални образователни потребности да се включат по-пълноценно в учебния процес. Отбелязано бе, че е необходимо в текста на законопроекта да се конкретизира, че комбинираната форма на обучение се отнася само до децата със специални образователни потребности, което е от съществено значение при изготвяне на финансовите разчети за въвеждане на предложението.
В дискусията взеха участие народните представители Христо Монов, Ирена Соколова и Милко Багдасаров. Обсъдена бе необходимостта в законопроекта ясно да бъде въведено задължение за органите на изпълнителната власт за привеждане в съответствие на подзаконовите нормативни актове, така че новата форма на обучение да може да бъде ефективно прилагана на практика.
След проведено гласуване с резултати: „за” - 11, „против” и „въздържали се“ – няма, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за народната просвета, № 354-01-48, внесен от Георги Кадиев и група народни представители.”
„На свое редовно заседание, проведено на 4 септември 2013 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 354-01-50, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 16.08.2013 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерство на образованието и науката: госпожа Анелия Семкова – началник на отдел „Нормативен“, госпожа Грета Ганчева – началник на отдел „Подкрепа на развитието. Специални училища. Интеграция“, и госпожа Дима Коцева – началник на отдел „Регулиране на труда и финансова децентрализация“.
Законопроектът бе представен от народния представител Ирена Соколова.
Посочено бе, че с него се предлага нова форма на обучение, а именно комбинираната, разгледана в контекста на приобщаващото образование. Отбелязано бе, че в проекта на закона е включено и задължение на ресурсните центрове да осигуряват постоянна подкрепа на училищата от ресурсен учител, както и задължение на органите на изпълнителната власт да приведат подзаконовите нормативни актове в съответствие с него в срок от един месец от влизането му в сила.
Представителите на Министерство на образованието и науката отбелязаха в своето становище, че в законопроекта не е изяснено съдържанието на въведеното понятие „приобщаващо образование“ и че не е предвиден стандарт или държавно образователно изискване относно правилата, по които то ще се осъществява. Посочено бе, че систематичното място на допълнението не е коректно. Изразена бе принципна подкрепа за въвеждане на комбинирана форма на обучение, която следва да се прилага единствено за ученици със специални образователни потребности. Във връзка с разпоредбата за влизане в сила на закона от 15 септември 2013 г. бе отбелязано, че с оглед технологичния процес на приемане на закон е недопустимо неговото влизане в сила с обратно действие във времето. Изказано бе и становище, че едномесечният срок за привеждане в съответствие на подзаконовите нормативни актове е недостатъчен.
След проведено гласуване с резултати: „за” - 1, „против” – няма, и „въздържали се“ – 10, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 354-01-50, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 16.08.2013 г.”
В допълнение бих искал да кажа на уважаемото народно представителство, че става дума за привеждане в законово приложение на една практика, която касае не повече от стотина деца в България. И сега има такава форма и тя се осъществява, но директорите правят това на своя отговорност. (Шум и реплики от народния представител Милена Дамянова от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Желаете ли да направите изказване?
Уважаеми колеги, това бяха два доклада на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта по двата законопроекта.
Сега започваме разискванията по двата законопроекта.
Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Госпожи и господа народни представители! Аз мисля, че гледането, приемането на тези два законопроекта в пленарна зала може да се случи с обсъждане, а би могло и без обсъждане, тъй като и двата законопроекта предвиждат една и съща мярка. Затова аз и в Комисията по образованието и науката, и тук твърдя, че ще подкрепя и двата законопроекта. След като вървим към решение, което третира едни и същи въпроси, добре е да покажем политическа воля да подкрепяме всички законопроекти на първо четене и да търсим добрия текст на второ четене. В тази зала е бивало и друго отношение, но аз съм го изживяла и мисля, че повече не ни отива – да отхвърляме проекти на опозицията, пък да приемаме своите си, защото мнозинството може да диктува и по-различни решения.
Взех думата обаче за друго. Хубаво е поне на територията на образованието и на науката да имаме съгласие, защото това са проблеми, които трябва да решаваме заедно и изискват сериозно национално отговорно поведение. Не започвам с това клише случайно. Струва ми се, че когато търсим съгласие, трябва да го търсим по правилата, с уважение един към друг.
Говорим за приликите и различията между двата законопроекта. Ще си позволя да кажа, че те си приличат освен по темата и по още нещо. Ще кажа и нещо за разликите.
Първо, приемам тезата на вносителите, че смисълът да въведем комбинирана форма е да дадем възможност на децата със специфични, специални образователни потребности да получат възможно по-добър учебен процес, повече знания и по-добро образование. Ако Ви прави впечатление обаче, и двата законопроекта не конкретизират за кого се въвежда комбинираната форма. Те просто въвеждат комбинирана форма, което означава, че тя би следвало да бъде прилагана за всички български ученици и това наистина изисква много по-сериозна разработка, по-различен поглед, сериозна подзаконова база. Според мен това обаче е друг разговор.
Ако, уважаеми колеги – аз чух и госпожа Дамянова, като вносител на единия законопроект, твърдим, че искаме формата да бъде въведена още в рамките на тази учебна година, ако твърдим, че искаме да решим проблема на една група деца, който е важен, който е болезнен, който иска подобно становище, Ви предлагам в рамките на подготовката на законопроекта за второ четене да си дадем сметка, че тази специфична форма, въведена за всички ученици, не е възможно да бъде реализирана – тя не е финансово осигурена за настоящата година.
Предстои ни гледане на цялостен, нов закон и в него да напишем, че става дума точно за определена група деца, защото можем да си позволим да я въведем за тях – това беше поводът Вие да внесете този законопроект.
Още нещо, което смятам, че е важно. Хайде да не правим Народното събрание арбитър на спорове, в които то не стои стабилно и няма как да е такова. Дали ще говорим за приобщаващо образование или за включващо обучение, това е разговор между експерти според мен в рамките на парламентарната Комисия по образованието и науката. И е добре, колкото и всичките да можем аргументирано да защитим един или друг термин, да не си присвояваме функция „можене”, която не е наша. Има различия в термините – посоката е една и съща. Между другото, няма да подкрепя на второ четене точно този принцип на приобщаващото образование, защото ще ни заведе в един спор, от който няма излизане.
Темата е тази, решението е това. Да се разберем, уважаеми госпожи и господа. Или правим проверка днес за група деца, които имат подобни нужди – тази форма се въвежда днес, за да осигури техните нужди; и след това правим всичките сериозни, дълбоки говорения върху един бъдещ Закон за училищното образование, за който нямам никаква вина, че още не е факт. Така или иначе ще гледаме отново Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, ще ми се това да е заглавието, и споровете, ако можем, да ги отнесем там. Няма защо да си задаваме въпроси: как ще правим учебните програми, колко ще бъдат часовете и как точно ще реализираме едната или другата стъпка към различните форми на обучение? Това е работа на експертите, то се урежда в подзаконов акт.
Моля, за да има смисъл общата подкрепа и на двата законопроекта, да търсим работещото решение точно на тази форма и за тези деца, разбира се, с ясното искане, че това трябва да стане с допълнително усилие на Министерството на образованието и науката, за да уреди начина, по който то ще се осъществи, но това става с промяна в наредбата, с подзаконов акт. Всичко останало, което иска широката форма, не е за този закон, не е за това обсъждане и не е за днес.
Ще подкрепя двата законопроекта, но се надявам конструктивно да работим между двете четения и в рамките на общия законопроект. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Колеги, има ли реплики към изказването на госпожа Богданова? Не виждам.
Други изказвания има ли? Няма заявки за следващи изказвания.
Закривам разискванията и пристъпваме към гласуване.
Първо, Законопроект за допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Георги Кадиев и група народни представители.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 129 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Следващият законопроект – за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, с вносители Милена Дамянова и група народни представители.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 133 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 8. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
И този законопроект е приет на първо гласуване. Благодаря Ви. Това беше четвърта точка от програмата.

Преминаваме към следващата:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Имаме няколко доклада по законопроекта.
Първо ще чуем този на водещата комисия – по вътрешна сигурност и обществен ред.
Господин Мерджанов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно Законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 354-01-42, внесен от Корнелия Нинова, Атанас Пъдев и Атанас Мерджанов на 23 юли 2013 г.
На свое редовно заседание, проведено на 24 юли 2013 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 354-01-42, внесен от Корнелия Нинова, Атанас Пъдев и Атанас Мерджанов на 23 юли 2013 г.
От името на вносителите законопроектът беше представен от Атанас Мерджанов.
Законопроектът цели да се стимулира трайното установяване в България на крупни инвеститори, да се привлекат нови инвестиции чрез възстановяване на възможността за придобиване на разрешение за постоянно пребиваване при вложение на повече от 1 млн. лв. в лицензирана кредитна институция за срок не по-малък от пет години и да се увеличат вече направените инвестиции, като се прецизира разпоредбата на чл. 14а, която предвижда облекчен режим за придобиване на българско гражданство по натурализация. В същото време са предвидени гаранции срещу злоупотреба от недобросъвестни чужденци.
В последвалата дискусия участие взе народният представител Хамид Хамид, който заяви готовността си за предложения между първо и второ четене на законопроекта.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие с единодушие и предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 354-01-42, внесен от Корнелия Нинова, Атанас Пъдев и Атанас Мерджанов на 23 юли 2013 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Хамид, да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ХАМИД ХАМИД: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Представям:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 354-01-42, внесен от Корнелия Нинова, Атанас Пъдев и Атанас Мерджанов на 23 юли 2013 г.
На свое заседание, проведено на 31 юли 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 354-01-42, внесен от Корнелия Нинова, Атанас Пъдев и Атанас Мерджанов на 23 юли 2013 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – госпожа Атанаска Георгиева, директор на дирекция „Съвет по законодателство”; от Министерството на вътрешните работи – госпожа Росица Грудева, главен юрисконсулт в дирекция „Миграция”, и господин Николай Нанков, началник на отдел „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правнонормативна дейност”.
Предложението за този законопроект е мотивирано от рязкото намаляване на инвестициите в Република България през
2013 г. в сравнение със същия период на миналата година и необходимостта от създаване на по-добри условия за привличане на чуждестранни инвеститори в страната.
Законопроектът предлага връщане на възможността разрешение за постоянно пребиваване да получат чужденци, направили финансова инвестиция в размер от 1 млн. лв. в лицензирана кредитна институция по договор за доверително управление със срок от минимум пет години.
Законопроектът предвижда контролът и надзорът върху извършените инвестиции да бъдат възложени на Българската агенция за инвестиции. Тя ще отговаря за издаването на удостоверения за извършена инвестиция и ще следи дали същата е прехвърлена или прекратена. Относно последното, законопроектът въвежда за първи път санкция, като предвижда отнемане на правото на постоянно пребиваване на чужденец, чиято инвестиция е прекратена или прехвърлена на трето лице, преди изтичането на определения от закона срок (§ 2).
Освен това законопроектът предлага облекчаване на настоящия режим на получаване на право за постоянно пребиваване в Република България при брак с чужденец с право на постоянно пребиваване, придобито на основание направени определени инвестиции по § 1.
Законопроектът предвижда и по-благоприятни условия за получаване на българско гражданство от инвеститори, вложили над 2 млн. лв., както и членове на техните семейства.
В Комисията по правни въпроси са постъпили становища от Министерство на инвестиционното проектиране, Министерство на икономиката и енергетиката, Министерство на вътрешните работи и КТ „Подкрепа“ в подкрепа на законопроекта. Излага се, че същият ще се отрази положително върху ускоряването на растежа на българската икономика, а със становището на Министерство на икономиката и енергетиката се правят допълнителни предложения за изменение и допълнение на Закона за чужденците.
В дискусията взеха участие госпожа Атанаска Георгиева, господин Николай Нанков, народните представители Петър Петров и Хамид Хамид.
В хода на дискусията госпожа Атанаска Георгиева изрази подкрепата на Министерство на правосъдието за законопроекта.
Господин Нанков също изказа принципна подкрепа, но обърна внимание, че с предложението по чл. 25, ал. 1, т. 2 се създава привилегировано положение за членовете на семействата на определена категория лица и това трябва да се съобрази с преамбюлната част на Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 г. относно правото на събиране на семейството, където са налице изисквания за недискриминация при прилагането на разпоредбите й на основа етнически или социален произход, икономическо положение, лично или здравословно състояние.
Народният представител Петър Петров изрази резерви във връзка с предлаганите промени в Закона за българското гражданство.
Народният представител Хамид Хамид подчерта необходимостта от промени в законопроекта между първо и второ четене.
След проведената дискусия и обсъждане Комисията по правни въпроси с 6 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 354-01-42, внесен от Корнелия Петрова Нинова, Атанас Пъдев и Атанас Мерджанов на 23.07.2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, господин Хамид.
Следва становището на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Има думата председателят й господин Алиосман Имамов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, уважаеми колеги, представям Ви
„ДОКЛАД
на Комисията по икономическа политика и туризъм по Законопроекта за допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 354-01-42, внесен от Корнелия Нинова, Атанас Пъдев и Атанас Мерджанов на 23 юли 2013 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 31 юли 2013 г., Комисията по икономическата политика и туризъм разгледа Законопроекта за допълнение на Закона за чужденците в Република България.
Законопроектът, представен от народния представител Корнелия Нинова, има за цел възстановяването на условията за привличане на чуждестранни инвеститори.
С предлаганите промени се цели връщане на възможността за извършване на финансови инвестиции и въвеждане на пряк контрол върху тях от Българската агенция за инвестиции. Предвижда се възможност за по-благоприятно третиране на инвеститорите, които са направили инвестиция над 2 млн. лв. Предложените текстове регламентират отнемане на статута на пребиваване при нарушение или заобикаляне на изискванията на закона. Гарантиране на интересите на българската държава се цели с въвеждането на изискване Българската агенция за инвестиции да одобрява издаването на удостоверения за извършена инвестиция и да следи дали тя не е прехвърлена или прекратена.
В хода на дискусията участие взеха народните представители Румен Гечев, Корнелия Нинова, Петър Кънев, Явор Куюмджиев и Николай Александров. Те се обединиха около мнението, че със законопроекта трябва да се осигури по-строг режим за получаване на постоянно пребиваване чрез въвеждането на пряк контрол върху направените инвестиции. Същевременно с по-добрата регламентация на процеса се очаква ръст на инвестициите в страната.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 8, без “против” и „въздържали се” – 2 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 354-01-42, внесен от Корнелия Нинова, Атанас Пъдев и Атанас Мерджанов на 23 юли 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Имамов.
Тъй като наближава време за традиционната почивка, преди разискванията предлагам да направим почивката.
Обявявам почивка до 11,30 ч. Благодаря Ви.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме работата по Законопроекта за допълнение на Закона за чужденците в Република България. Бяха представени докладите на комисиите.
Само един доклад ли е представен? Добре. (Шум и реплики.) Кои трябва още?
Водещата комисия представи доклада си. Само тя представи доклада си.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Не, три комисии представиха доклади.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И аз смятам, че три комисии са представили докладите си. С това приключи предишното заседание.
Сега има думата вносителят.
Има ли желаещ от името на вносителя?
Докладите са представени, правилно.
Заповядайте, уважаеми господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, от 2009 г. насам се наблюдава един непрекъснат спад на директните чужди инвестиции у нас, като през 2013 г. той е над 50%. Естествено е, че са необходими спешни мерки в различни насоки в този законопроект и той трябва да бъде разглеждан като част от цялостните усилия за привличане на инвестиции.
В случая три са избраните методи. Първият е, от една страна, да се стимулира трайното установяване в България на крупни инвеститори, като се облекчи процедурата за придобиване на разрешение за постоянно пребиваване на съпругата или съпруга на инвеститора, от друга страна, да се привлекат нови инвестиции чрез възстановяване на възможността за придобиване на разрешение за постоянно пребиваване при вложение на повече от 1 млн. лв. в лицензирана кредитна институция за срок не по-малък от 5 години и на трето място, законът цели да увеличи вече направените инвестиции, като прецизира разпоредбата на чл. 14а, който предвижда облекчен режим за придобиване на българско гражданство по натурализация.
В същото време законът въвежда и допълнителни гаранции срещу злоупотреба от недобросъвестни чужденци, желаещи да се домогнат до статут на постоянно пребиваващ, заобикаляйки условията на закона. Тези гаранции са главно в две насоки.
Първата е: създава се възможност за отнемане на правото на пребиваване, придобито на основание инвестиция, ако същата бъде прекратена преди изтичането на определения законов срок, и втората насока: упълномощава се Българската агенция за инвестиции да установява дали необходимите критерии при влагане на съответната инвестиция са налице.
Това са главните основания на мен и моите колеги да направим предложението за този законопроект. Смятам, че с неговото приемане, с предложенията между първо и второ четене би могла да се оптимизира средата за повече инвестиции в българската икономика и държава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мерджанов.
Това беше от името на вносителите.
Справката показва, че са представени докладите, така че спор по този въпрос нямаме.
Откривам разискванията по внесения Законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България.
Имате думата за изказвания, уважаеми народни представители.
Господин Добрев – изказване.
Заповядайте, уважаеми господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бихме подкрепили този законопроект, защото всяка промяна в посока привличане на повече инвестиции в България (шум и реплики) е положителна посока...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата, уважаеми колеги!
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: ... защото, за да имаме икономически растеж, трябва да имаме външни инвестиции. Друг е въпросът защо те са намалели с повече от 50% тази година в сравнение с миналата година, с още по-голям процент в сравнение с
2009 г. Основната причина е политическата нестабилност, а не някакъв проблем в законодателството, но моето изказване е в друга посока.
Казах „бихме подкрепили”, ако не беше връщането на т. 7 в чл. 25 в Закона за чужденците. Точка 7 в чл. 25 бе премахната при предходните промени в законопроекта в началото на тази година, защото даваше възможност на чужди лица, които направят депозит в българска финансова институция в размер на 1 млн. лв., да получат постоянно пребиваване. Самите Вие разбирате, че първо, това не е инвестиция, това е депозит – средствата си остават на този чуждестранен гражданин. Разбира се, може да се спекулира с темата, че тези средства се дават като кредити от страна на банките на предприятия в страната.
Проблемът обаче конкретно с този текст не е, че това не е истинска инвестиция, а че с този текст се злоупотребяваше в продължение на дълги години. Причината да премахнем т. 7 бяха множество сигнали от българските служби, които казваха, че тя се използва недобросъвестно, и хора, които нямат тези средства и финансови възможности, използват добре известни в България една, две адвокатски и консултантски кантори, които срещу добро възнаграждение внасят от името на този чуждестранен гражданин 1 млн. лв. в българска банка. По този начин той, без да има този 1 млн. лв. и без да има каквато и да е външна инвестиция в България, дори и депозит, получава постоянно пребиваване.
Ситуацията е още по-тежка, защото, след като се направи този депозит от името на консултантската или адвокатската компания, добре известна в обществото, на публично известна личност, същият този депозит се залага и срещу него се тегли кредит в приблизително същия размер, с парите от който се прави втори депозит. Така с финансови манипулации се издават редица разрешения за постоянно пребиваване на чужденци, които не разполагат с тези средства, но са си платили въпросния хонорар.
Ако не беше т. 7, бихме подкрепили законопроекта, защото в останалите си части той доизяснява промени, които бяха направени в края на миналата и началото на тази година от правителството на ГЕРБ. Те са в положителна посока, но т. 7 бе махната с конкретните аргументи, които излагам пред Вас.
Надявам се Вие да сте консултирали това предложение със службите. Ако не сте, Ви предлагам да изтеглите законопроекта, докато го консултирате с компетентните органи, защото възстановявате текст, с който се злоупотребяваше, а в случая не се злоупотребява с каквото и да е, а с правото за постоянно пребиваване в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаеми господин Добрев.
Има ли реплики по изказването на народния представител Делян Добрев?
Заповядайте за реплика, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин Добрев, този спор го водихме в рамките на Четиридесет и първото Народно събрание. Разбирам аргумента Ви, затова сме предложили текста в чл. 40, ал. 1, т. 1 – да се допълни, че инвестицията трябва да се поддържа в срок от пет години и че ако това не се случи, органът, който упълномощаваме – Българската агенция за инвестиции, може да пристъпи към действия по отнемане правото на постоянно пребиваване. Тоест гаранция за това е дадена. Аргументът Ви тогава и сега – че може да се направи това вложение, на другия ден да се изтегли, прехвърли и така нататък, отпада с предложението ни да се засили контролът. Ако това не се поддържа в рамките на пет години, да бъде отнето правото постоянно пребиване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаема госпожо Нинова.
Други реплики?
Заповядайте за втора реплика, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Добрев, аз също приемам голяма част от доводите, които изтъкнахте. Искам да припомня, че предните промени в закона бяха внесени не от правителството, а от група народни представители.
Второ, тогава в дискусията, която се разрази по горещ начин в пленарната зала, ние настойчиво искахме становище на Министерството на вътрешните работи и на Държавната агенция „Национална сигурност”. Такива тогава не бяха представени от Ваша страна, въпреки известен разнобой в тогавашната Ви парламентарна група.
Иначе Вие сте прав. Действително трябва да бъдат изискани и доколкото ми е известно, Правната комисия е изискала такива становища. Ние се запознахме със становището на Министерството на вътрешните работи. Няма колизии, но сме готови между първо и второ четене да отразим тези бележки, както и тези на Министерството на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Мерджанов.
Професор Имамов, заповядайте за трета реплика.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин Добрев, аз разбирам поведението на опозицията, че трябва да намери причини да отхвърли предложението на управляващите. Това, което Вие направихте като бележки, до голяма степен е основателно, но аз мисля, че в законопроекта на второ четене могат да бъдат предвидени по-сигурни механизми за контрол по отношение на тази привилегия, която се дава на инвеститорите. Това не е никакъв проблем и би могло да се коригира.
Искам да репликирам Вашето заключение по отношение на инвестициите. Вярно е твърдението, че политическата нестабилност ограничава инвеститорския интерес към България. Това е безспорен факт, но не бива да забравяте, че в България инвестициите започват да намаляват не от началото на 2009 г., а от средата на 2008 г. и непрекъснато катастрофално намаляват през този период. Непрекъснато. Особено ако погледнете такива показатели като нетните транзакции на преките чуждестранни инвестиции, ще видите, че дълъг период те са с отрицателен знак. Значи от България непрекъснато излизат повече инвестиции, отколкото влизат. Така че нека да си правим изводите, отразявайки обективните процеси на нашата икономика, за да вземаме правилни решения.
Сегашната политическа ситуация продължава тази тревожна тенденция за българската икономика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаеми господин Имамов.
Господин Добрев, заповядайте за дуплика.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Госпожо Нинова, господин Мерджанов, господин Имамов! Не помага текстът, който Вие сте сложили – задължение за пет години за поддържане на депозита, защото измамата не става така. Те не теглят парите, не прекратяват депозита. Те поддържат депозита в определения срок. Само че срещу този депозит теглят кредити – други пари, но пари вътре от банковата система. С изтегления кредит правят нов депозит, а депозитите си стоят по пет години. Само че вторият депозит е на базата на кредит заради първият депозит. Разбирате ли? Един човек не може да вземе два пъти „постоянно пребиваване”, но от името на чужденеца „Х” се депозират един милион лева, същият консултант залага този един милион лева и тегли 900 хил. лв. от банката. Добавя 100 хил. лв. и взема постоянно пребиваване на „У”, защото внася отново депозит от името на втория чужденец.
Механизмът, с който се извършва това – информацията е от специализираните органи, които ни я предоставиха в края на миналата година – не е да се прекратява депозитът. Така че изискването да се поддържа депозитът от пет години не решава въпроса, както не го решава и възможността да се отнеме постоянното пребиваване, просто защото депозитът няма да бъде развален.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаеми господин Добрев.
Уважаеми народни представители, ние сме на първото четене на Законопроекта за допълнение на Закона за чужденците в Република България.
Имате думата за изказвания. Желае ли някой от народните представители да изрази отношение по внесения законопроект от народните представители Корнелия Нинова, Атанас Пъдев и Атанас Мерджанов? Няма желаещи.
Да смятаме, че разискванията са приключили, и можем да преминем към гласуване.
Поставям на първо гласуване внесения Законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 354 01 42, внесен от Корнелия Нинова, Атанас Пъдев и Атанас Мерджанов.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 82, против 67, въздържали се 8.
Законопроектът за допълнение на Закона за чужденците в Република България е приет на първо гласуване.
Има думата за процедура господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Предлагам процедура по прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Добрев. Коректно предложение.
Моля, режим на прегласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за чужденците в Република България.
Гласували 168 народни представители: за 87, против 69, въздържали се 12.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
С това тази точка от дневния ред е изчерпана.

Преминаваме към шеста точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Има три законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
На основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на Ирена Борисова – главен експерт в Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” в Министерството на правосъдието, и Кристина Шикова – от същата дирекция.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 55.
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, понеже разглеждането на тази точка е продължение, започнало през месец юли – на 26 юли 2013 г., само ще припомня, че в пленарната зала е представен докладът на Комисията по правни въпроси, която е водеща комисия.
Ще помоля представители на Комисията по здравеопазването, на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове да представят докладите на съответните комисии.
Давам думата на господин Христо Монов да представи доклада на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО МОНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа!
„На свое редовно заседание, проведено на 10 юни 2013 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 354-01-17, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 31 май 2013 г.
Със законопроекта се въвеждат изискванията на Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета.
Предвидена е изрична правна норма, която гарантира, че компетентните органи са оправомощени да не провеждат наказателно преследване или да не налагат наказание на жертви на трафик, когато последните са били принудени да извършат престъпление като пряко следствие от трафикирането им.
Предложени са и допълнения в съставите за трафик на хора:
- добавяне на просията като самостоятелна съставомерна цел на трафика;
- предвиждане на наказателна отговорност в случаите, когато трафикът на хора е извършен от длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения;
- включване на отнемането на телесен орган, тъкан, телесна течност или клетка в квалифицираните състави на убийствата и телесните повреди с оглед пълнотата на нормативната уредба.
В Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат изменения в Закона за борба с трафика на хора, свързани с подобряване на прилагането на мерките за закрила на лица, жертви на трафик, техните семейства и деца.
Предвижда се възможност за предприемане на мерки за закрила по реда на Закона за закрила на детето по отношение на лица, жертва на експлоатация или насилие, чиято възраст не е установена, но може да се направи извод от конкретни обстоятелства, че са деца.
По време на дискусията бе отбелязано, че внесеният от народния представител Цветан Цветанов законопроект е практически идентичен с предлагания от Министерския съвет Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Представители на Министерството на правосъдието направиха и съществена бележка: в редакцията на новия чл. 16а, предлагана от групата народни представители, липсва изрично условие, че принудата и извършеното от жертвата на трафик на хора престъпление, са пряко причинени от това, че лицето е пострадало от трафик на хора.
След проведено гласуване с резултати: без „за”, „против” – 10 и без „въздържали се” Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 354-01-17, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 31 май 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз, уважаеми господин Монов.
Доктор Тунчер Кърджалиев ще представи другия доклад.
Заповядайте, уважаеми господин Кърджалиев.
ДОКЛАДЧИК ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, на Вашето внимание
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 354-01-7, внесен от Искра Фидосова Искренова, Красимир Георгиев Ципов и Димитър Николов Лазаров на 28 май 2013 г., Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 354-01-17, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 31 май 2013 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-3, внесен от Министерски съвет на 21 юни 2013 г.
На свое редовно заседание, проведено на 4 юли 2013 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 354-01-7, внесен от Искра Фидосова Искренова, Красимир Георгиев Ципов и Димитър Николов Лазаров на 28 май 2013 г., Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 354-01-17, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 31 май 2013 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-3, внесен от Министерски съвет на 31 юни 2013 г.
На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването д-р Таня Андреева, представители на Министерството на правосъдието, представители на Изпълнителна агенция по трансплантация, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
На редовното заседание не присъстваха вносителите по Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 354-01-7, внесен от Искра Фидосова, Красимир Ципов и Димитър Лазаров на 28 май 2013 г., и по Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 354-01-17, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 31 май 2013 г.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, заедно с мотивите към него, беше представен от госпожа Атанаска Георгиева, директор на Дирекция „Съвет по законодателство” към Министерството на правосъдието. Тя информира народните представители, че с предложения законопроект се въвежда Директива 2011/36 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и се заменя Рамково решение 2002 на Съвета, като поясни, че крайният срок за транспонирането на Директивата е бил 6 април 2013 г.
Госпожа Георгиева обясни, че българското законодателство в частта на борбата с трафика на хора, е съобразено с Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, която е ратифицирана със закон, приет от Четиридесетото Народно събрание на 7 март 2007 г. В тази връзка госпожа Георгиева допълни, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс въвежда само онези правила, с които Директивата надгражда стандартите на Конвенцията в областта на борбата с трафика на хора. Тя посочи, че посредством създаването на нов текст се въвежда изискването на чл. 8 от Директивата, съгласно който държавите членки създават юридически гаранции, че компетентните им национални органи са оправомощени да не провеждат наказателно преследване и да не налагат наказание на жертвите на трафик на хора, в случаите когато последните са били принудени да извършат престъпление като пряко следствие от обстоятелството, че са обект на трафик на хора. Госпожа Георгиева информира народните представители, че в съставите на престъплението „трафик на хора” в Наказателния кодекс са предложени допълнения, по смисъла на които просията се въвежда като самостоятелна съставомерна цел на трафика, както и че се предвижда наказателна отговорност в случаите, когато е извършен трафик на хора от длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения.
Госпожа Георгиева обърна внимание на факта за възможно стартиране на наказателна процедура от страна на Европейската комисия за нарушение поради забавянето в срока за транспониране на Директивата, поради което тя отбеляза, че е от съществено значение законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс да бъде приоритетно разгледан от Четиридесет и второто Народно събрание.
В хода на дискусията заместник-председателят на Комисията по здравеопазване доктор Емил Райнов отправи въпрос относно причината за забавянето на процеса на транспониране на Директивата. По поставения въпрос госпожа Ирена Борисова, представител от дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” към Министерство на правосъдието, отговори, че забавянето наистина е факт, макар че законопроектът е бил изготвен по-рано и е бил внесен в Четиридесет и първото Народно събрание, но не е бил разгледан от него.
В процеса на обсъждане председателят на Комисията по здравеопазване доктор Нигяр Джафер отправи въпрос към госпожа Людмила Василева, директор на дирекция „Нормативно регулиране на системата на здравеопазването” към Министерството на здравеопазването, дали не е необходимо използваната терминология в законопроекта за „телесен орган, тъкан, клетка и телесна течност” да е идентична с терминологията от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. В отговор госпожа Людмила Василева обясни, че разминаване в терминологията има, но Министерството на здравеопазването, в рамките на съгласувателната процедура преди внасянето на законопроекта в Министерски съвет, не е дало препоръки в такава насока, тъй като терминологията в Наказателния кодекс е принципно по-различна.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: без „за” и „против”, „въздържали се” – 12, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 354-01-7, внесен от Искра Фидосова Искренова, Красимир Георгиев Ципов, Димитър Николов Лазаров на 28 май 2013 г.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 3, без „против” и „въздържали се” – 8 Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 354-01-17, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 31 май 2013 г.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 10, без „против” и „въздържали се” – 2, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-3, внесен от Министерски съвет на 21 юни 2013 г. „ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Остава да чуем и доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ДОКЛАДЧИК СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми господин председател, предлагам на Вашето внимание Становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г., и Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 31 май 2013 г.
На заседанието, проведено на 3 юли 2013 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа цитирания от мен законопроект.
В заседанието на Комисията взеха участие експерти от Министерския съвет.
Становището е следното:
I. Двата проекта на закон, предложени на вниманието на Четиридесет и второто Народно събрание, по същество са с идентични текстове и мотиви към тях, като различията се свеждат до това, че в Проекта на закон, предложен от Цветан Цветанов и група народни представители, в § 1, чл. 16а думите “в пряка връзка с това му качество” отсъстват, в § 2 е разместен словореда, отстранена е техническа грешка в §7 и е отчетено обстоятелството, че законът ще бъде приет от Четиридесет и второто Народно събрание.
II. С предложените текстове за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИД на НК) се цели въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение на Съвета 2002/629/ПВР (Директивата), както и преодоляването на съществуващи проблеми от практическо естество и отчитането на нови явления, свързани с трафика на хора.
По отношение разпоредбите на Директивата, с предложените текстове се въвеждат само онези правила, с които Директивата надгражда стандартите на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, ратифицирана със закон – ДВ, бр. 24 от 2007 г., в сила за Република България от 1 февруари 2008 г. (ДВ, бр. 63 от 2007 г.), тъй като наказателното законодателство на Република България в частта относно борбата с трафика на хора е приведено в съответствие с Конвенцията. Срок за въвеждане на необходими разпоредбите в сила, за да се изпълнят изискванията на Директивата, е 6 април 2013 г.
III. С § 1 от законопроекта се въвежда изискването на чл. 8 от Директивата, който възлага на държавите членки в съответствие с принципите на националните си правни системи да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че компетентните национални органи са оправомощени да не провеждат наказателно преследване или да не налагат наказание, когато са налице определени кумулативни условия.
В § 4 и 5 от законопроекта са предложени две групи допълнения в съставите на престъплението „Трафик на хора”.
Първата група обхваща добавянето на просията като самостоятелна съставомерна цел на трафика (§ 4, т. 1). В тази част Директивата надгражда стандартите на Конвенцията, като изисква изричното въвеждане на просията като алтернатива на целта за принудителен труд. С § 4, т. 2 се въвежда изискването на чл. 4, § 3 от Директивата за предвиждане на наказателна отговорност в случаите, когато трафикът на хора е извършен „от длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения”.
Втората група допълнения не са изискване на Директивата, а са предизвикани от набиращото все по-широки мащаби явление да се извършва трафик на хора за отнемане на клетки и телесни течности. Доколкото степента на обществена опасност на това явление е безспорна, законопроектът предлага разширяване на приложното поле на престъплението трафик на хора чрез предвиждане като алтернативи на съставомерната цел за случаите, когато е извършен трафик на хора за отнемане на тъкан, телесна течност или клетка от пострадалия. За пълнота на уредбата в тази връзка се предлагат и допълненията в § 2 и 3, чрез които ще се включат в квалифицираните състави на убийствата и телесните повреди случаите, когато съответното престъпление е извършено с цел отнемане на телесен орган, тъкан, телесна течност или клетка от пострадалия.
В Преходните и заключителните разпоредби се предлагат изменения и допълнения в Закона за борба с трафика на хора и Закона за закрила на детето – насочени към преодоляване на съществуващи противоречия и решаване на някои практически проблеми.
IV. Въз основа на предложените текстове с проекта на закон, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове счита, че в националното законодателство ще бъдат въведени необходимите текстовете, за да бъдат изпълнени разпоредбите на Директивата, като това ще допринесе за по-добро дефиниране на престъпленията и наказанията в сферата на трафика на хора.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно, с 10 гласа „за“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проекта на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 302-01-3, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г. и единодушно, с 10 гласа „за“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 354-01-17, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 31 май 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Ангелов.
С това докладите на парламентарните комисии са представени.
Преминаваме към представяне от страна на вносителите на трите внесени законопроекта. Първият законопроект е внесен от госпожа Искра Фидосова, господин Красимир Ципов и господин Димитър Лазаров.
Кой от тримата ще представи законопроекта?
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, предложените промени в Наказателния кодекс не влизат в противоречие със Закона за нормативните актове. Целта на този законопроект е да се въведе наказателна отговорност по отношение установяване на осигурителни задължения, които имат сходен характер с изпълнението на данъчните задължения и сходни правопораждащи фактически състави – компетентност на държавните органи и еднакъв процесуален ред за разглеждането, обжалването, събирането с този по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, поради което е внесен и този законопроект.
Целта е да се въведе наказателна отговорност за длъжностни лица, които укриват или избягват установяване или плащане на осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за допълнително задължително пенсионно осигуряване, или за здравно осигуряване. Тук искам да отворя една скоба за пояснение – избягват или укриват вноски, тоест чрез използване на документи с невярно съдържание, чрез неподаване на декларации или чрез укриване на съответните данни. Държа да отбележа това.
Осъществяването на това деяние води до значително спадане на приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване, което безспорно се отразява неблагоприятно и върху размера на осигурителните плащания. Подобно негативно явление се наблюдава през последните години и в повечето случаи води като резултат до загубване на някакви права по социално осигуряване на осигурените лица.”
Тук пак ще отворя една скоба и ще припомня, че в публичното и медийното пространство са изнесени случаите, когато работници или служители в един момент установяват, че не са внасяни съответните осигурителни вноски и това го установяват след години или при пенсиониране, от което те губят съответните права, много сериозно се засягат техните интереси.
„Необходимо е също така да се отбележи, че осигурителните права по Кодекса на социалното осигуряване се ползваqт когато са внесени и когато са дължими осигурителни вноски. В немалък брой от случаите дори се получава така, че осигурителни плащания се поемат от изправните към държавното обществено осигуряване или от държавата. Със създаването на нов състав в Глава седем - „Престъпления срещу финансовата, данъчната и осигурителната система”q са свързани и промените в Наказателно-процесуалния кодекс, в който се определя на кой ще бъдат подсъдни този вид дела, както и Закона за административните нарушения и наказания, с които се създава възможност за налагане на административно-наказателно-имуществена санкция на юридическо лице, когато то се е обогатило или би се обогатило от извършване в негова полза на съответните престъпления.”
Тук искам също да допълня, че предвидените състави касаят избягване по плащането на тези задължения или укриването на съответно дължимите вноски за големи размери ¬¬¬–¬ тези, които надхвърлят 3 хил. лв.q и особено големи размери, тези, които надхвърлят 12 хил. лв. Знам, че в комисиите в част от докладите, които чух тук, просто беше казан само резултатът, изобщо не беше изнесено да е имало обсъждане по тази тема. Да, има юридически доводи в доклада на Правната комисия, но аз мисля, че материите са много близки с тези за избягване на данъчни задължения, където от доста време вече има наказателна отговорност. Касае наистина не работниците и служителите, а длъжностните лица, обикновено работодателите са длъжностни лица, а също и тези длъжностни лица, които оформят документите, с които се укриват тези задължения. Поради това Ви призовавам да гласувате. Наистина е важен този законопроект. Той е и съгласуван преди внасянето му с представители на синдикалните организации и подкрепен от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Вторият законопроект е внесен от господин Цветан Цветанов и група народни представители. Желае ли някой от вносителите да представи законопроекта?
Заповядайте, господин Цветанов. Имате десет минути за представяне.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители!
Първо искам да благодаря, че намерихме време и място да започнем гледането на тези законодателни промени. Като вносители, както преждеговорившият Димитър Лазаров, така също и нашата група народни представители, входирахме тези изменения, тези законодателни инициативи още месец май. Знаете, това беше споменато и от тук присъстващите, трябваше да бъдат приети тези законодателни промени, които са свързани с регламента и Директивата на Европейския съюз. Срокът за нейното транспониране беше месец април 2013 г.
Искам да спомена, че законопроектът, който се внася от Министерския съвет, е идентичен със законопроекта, който беше входиран от Министерския съвет в началото на 2013 г. Тогава поради стечение на обстоятелствата и предсрочното прекратяване на мандата на Четиридесет и първото Народно събрание не намери място в програмата на Парламента. Убеден съм, че този законопроект щеше да бъде приет в рамките на Четиридесет и първото Народно събрание и, разбира се, щяхме да изпълним това, което е като изискване за прилагането на тази директива.
Понеже бяха споменати разминавания и отхвърляния на този законопроект от група народни представители, който е входиран, искам да Ви запозная с някои основни акценти в законопроекта и мотивите за неговото внасяне.
В първото от тях е обоснована тезата, че не се налага създаването на изрична разпоредба в Наказателния кодекс, чрез която да се въведе правилото на чл. 8 от Директивата. Като основен аргумент в подкрепа на тази теза се изтъква, че и при действащата уредба съдебната практика приема, че когато едно престъпление е извършено под въздействието на принуда за извършването му, не е налице искане или допускане от дееца на обществено опасни последици за извършеното от лицето деяние.
Смятам, че е важно да се знае, че чрез придвижването на нормата в общата част на НК, по силата, на която се изключва един от елементите на общото понятие за престъпление, съдържащо се в чл. 9, ал. 1 от НК, именно този подход се използва в § 1 от законопроекта. С него се предлага създаването на ново обстоятелство, изключващо вината – чл. 16а. За неговото проявление е необходимо да са налице следните кумулативни условия, които чл. 8 от Директивата изисква: деянието да е извършено от лице, пострадало от трафик на хора, това лице да е било принудено да извърши съответното престъпление, принудата и извършеното престъпление са пряко следствие от това, че лицето е пострадало от трафик на хора. Наличието на тези условия е съществено за определянето на приложното поле на нормата.
Също така в законопроекта са предложени две групи допълнения в съставите на престъплението трафик на хора.
Първата група обхваща добавянето на просията като самостоятелна съставомерна част на трафика. В тази част Директивата надгражда стандартите на Конвенцията, като изисква изричното въвеждане на просията като алтернатива на целта на принудителен труд. Въвежда се също така изискването на чл. 4, § 3 от Директивата за предвиждането на наказателна отговорност в случаите, когато трафикът на хора е извършен от длъжностно лице или при изпълнение на служебните му задължения, което смятам, че за първи път се прави в измененията, които се предлагат.
Втората група допълнения на са изискванията на Директивата, а са предизвикани от набиращото все по-широко мащаби явление да се извършва трафик на хора за отнемане на клетки и телесни течности. Доколкото степента на обществената опасност за това явление е безспорна, законопроектът предлага разширявани на приложното поле на престъплението трафик на хора чрез предвиждането като алтернатива за съставомерна цел на случаите, когато е извършен трафик на хора за отнемане на тъкан, клетка или телесна течност от пострадалия.
В законопроекта се предлагат изменения и допълнения на Закона за борба с трафика на хора. Предлага се нова редакция на определението „трафик на хора” по смисъла на закона. Основание за предложението е, че действащата редакция на това определение обхваща само случаите на квалифицирани състави на престъплението трафик на хора и затруднява възможността мерките за закрила да се прилагат по отношение на пострадали по основния състав на престъплението. Определението на понятието експлоатация се привежда в съответствие с разширяването на състава на трафика на хора и по отношение на целта за просия или за отнемане на тъкан, телесна течност или клетка на пострадалия.
Изменението в чл. 31 е насочено към преодоляване на съществуващото противоречие по действащия закон, което препятства възможността да се предприемат мерки за закрила по отношение на жертви в случаи, когато на същите лица е постановена закрила по реда на друг закон, различен от Наказателно-процесуалния кодекс. Това противоречие е породено от факта, че Законът за борба с трафика на хора е приет преди приемането на другите специални закони, които предвиждат такава закрила.
В съответствие с чл. 14, § 1, изречение второ от Директивата се предлага разширяване задълженията на държавата за осигуряване на обучение и на деца на жертвите на трафик на хора и не само на самите деца, жертви на трафик. Практическият проблем, който се решава с това допълнение, е да не се налага разделение на жертвите от деца и в случаите, когато жертвата е настанена по реда на Закона за борба с трафика на хора в населено място, което е различно от населеното място, в което обичайно е пребивавало.
Предлага се и разширяване на субектите, които имат право на закрила по реда на Закона за закрила на детето. Допълнението е насочено към създаването на възможност мерки за закрила да се предприемат и по отношение на деца, жертви на насилие или експлоатация, чиято възраст не е установена, но от конкретните обстоятелства може да се направи обосновано предположение, че са деца.
Искам да благодаря на Правната комисия и на Комисията по европейски въпроси за това, че се приемат двата законопроекта, както на вносителите от група народни представители, така също и вносителя – Министерският съвет.
Уверявам Ви, че двата законопроекта, които се предлагат – от група народни представители, и законопроекта, който е от Министерския съвет, в 99% са идентични. Смятам, че решението, което беше представено от другите две комисии – с това да бъдат отхвърлени, е несъстоятелно.
Искам да Ви призова за разбиране и да се отнесем с огромна отговорност към приемането на тези законодателни промени, и колкото е възможно по-бързо да бъдат предвидени за второ четене, защото това е ангажимент на страната ни съгласно директивата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Цветанов.
С това двата законопроекта от народни представители са представени. Откривам дебатите.
Първа поиска думата госпожа Заякова.
Заповядайте.
ЕКАТЕРИНА ЗАЯКОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Искам да взема отношение главно по първия законопроект, внесен от група народни представители – Искра Фидосова, Красимир Ципов и Димитър Лазаров, относно криминализирането на задължението на работодателите за внасяне на осигуровките.
Разбирам целта на законопроекта – да се реши един важен обществен проблем, който доби доста големи размери в обществото, но считам, че се търси по-лесният начин. В това отношение аргументите ми да не подкрепя този законопроект са чисто правни. Направената уговорка, че се разбира за такива правни доводи, оборващи проекта – искам да кажа, че ние сме юристи и не бива да допускаме противоречия с основните принципи при законотворчеството с материалноправните норми. В това отношение преди всичко смисълът и философията на предложените норми за инкриминиране на задължението на работодателите противоречи на чл. 51 и чл. 52 от Конституцията, които уреждат общественото и здравното осигуряване като право, а не като задължение, което именно го отличава и от данъчните задължения, регламентирани в чл. 59 и чл. 60 от Конституцията.
Не мога да се съглася с мотивите, които се посочват от вносителите, че Народното събрание е органът, който може да определи кои действия или бездействия са престъпления. Да, вярно, че законодателната инициатива е на Народното събрание, но в своята законотворческа дейност тя не може да отстъпва именно от тези принципи на правната наука и доктрина, а в случая на наказателното право. Легалната дефиниция на престъплението е всяко действие или бездействие, извършено виновно, при което правните последици са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, като всички тези елементи, за да бъде съставомерно, трябва да бъдат кумулативно дадени.
От тази гледна точка, проектът е в противоречие с материалния закон относно следното: първо, размерът на извършеното деяние не може да замести материалноправното основание, то може да определя тежестта на престъплението – дали е маловажен случай, дали е в големи или особено големи размери, което влияе върху вида на наказанието и размера на наказанието, но всъщност то не дава материалноправното основание, за да бъде определено като съставомерно престъпление. В този смисъл бих посочила пример, че съгласно разбирането и предложението на вносителите при едни и същи юридически факти и обстоятелства задължения от 2999 лв. няма да се третира като престъпление, а от 3000 лв. нагоре ще бъде третирано като престъпление.
По отношение на вината, която може да бъде умисъл или непредпазливост, така внесеният проект поражда много въпроси и неясноти в различни хипотези. Работодателят може да не плаща по различни причини осигуровки извън умисъл или непредпазливост. Ще припомня, че четири години бяха съсипани и поставени в състояние на несъстоятелност или ликвидация над 400 фирми. Излиза, че държавата, която не си изпълнява задълженията към работодателите, след това криминализира деянието и търси репресия спрямо тези работодатели. Има и други хипотези: временни затруднения, взаимна задлъжнялост – всички тези явления, които карат работодателя да не може в определен момент да плаща или да няма реално средства за плащане.
На следващо място, по отношение на субекта на престъплението вносителят на проекта не прави разлика между работодател, който е задължен по Кодекса за социално осигуряване и по Кодекса на труда, с длъжностно лице, което въвежда като субект на престъплението по така внесения проект. В такъв случай дори ако един счетоводител не си свърши работата да приведе осигуровките, работодателят трябва да носи наказателна отговорност.
Съгласно осигурителното право задълженото лице е осигурителят, който съвпада с ползвателя на осигурителните права, като законодателят само разпредели тежестта на набирането на средствата за осигурителния фонд между работодателя и работника и както знаете в различните периоди, различни проценти се определят на това задължение.
В такъв случай възниква въпросът: когато се осъществи такава наказателна репресия, тя ще доведе ли до търсените последици? Естествено, че не, защото въпреки осъществената наказателна отговорност – дали ще бъдат внесени тези осигуровки от работодателя, или няма да бъдат внесени, самото осигурено лице при невнесени осигуровки няма да може да ползва правата, каквато е именно целта на законопроекта. Тази последица именно противоречи на целта на внесения проект за изменение.
От друга страна, считам, че с внасянето на този проект се получава едно преплитане на различни институти, които са вече уредени в наказателното и в гражданското право. Така например в зависимост от хипотезата дали тези осигуровки са начислени, но са усвоени от работодателя – не са изплатени, или документално само са оформени, а пък парите реално не са налице – може да имаме хипотеза за присвояване, може да имаме хипотеза на неоснователно обогатяване, може да сме в хипотезата на длъжностно престъпление, които на практика са вече едни уредени институти от наказателното и гражданското право.
Аз не съм съгласна и с въвеждането на критерия за подсъдност. На практика предложението подсъдността да се определя от размера – над 3000 лв. да подлежи на окръжния съд, противоречи на основните принципи на родовата подсъдност в наказателното право, съобразно предмета на делото и тежестта на престъплението.
В заключение искам да кажа, че по този начин ние всъщност освобождаваме от задълженията им компетентните органи – Националната агенция за приходи и Инспекцията по труда, да си вършат своите задължения по контрола и събираемостта – нещо, което и досега сме наблюдавали. Защото те в много случаи бяха използвани да репресират определени фирми, където масирано правят проверки, а в същото време се наблюдават фирми, които по десет години не са проверявани, не са им правени проверки и не са констатирани такива нарушения.
Затова считам, че този проект, противоречейки на основния материален закон, не може да бъде подкрепен в този вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Заякова.
Има две заявки за реплики.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз не искам да изпадам в теоретични спорове кое е право, кое е задължение и дали са инкриминирани случаите, когато някой злоупотребява с правата си. Погледнете Наказателния кодекс. Няма да изброявам случаите, когато някой злоупотребява с право, как е инкриминирано, а дори и с висшето право по Конституцията –сегашното, правото на собственост. Затова няма да давам теоретични или практични примери.
От името на вносителите, внасяйки доклада, казах, но очевидно някои не са прочели законопроекта, а се прочели само част от доклада на една от комисиите – изобщо не става въпрос за неплащане на задължителни осигурителни вноски, уважаеми колеги. Става въпрос за укриване, и то „обявил осигурителен доход в по-малък размер от действителния за осигуреното лице”. Това обявяване става чрез създаването на съответните документи с невярно съдържание.
Друг е въпросът, че има отделна глава в Наказателния кодекс „Документни престъпления”. Тук се набляга изцяло и единствено – затова са изведени в отделна глава обществените отношения, свързани със задължителното обществено осигуряване, където правилно беше отбелязано, че има проблем: „Потвърди неистина или затаи истина по дадена декларация”. Никъде в този законопроект не е казано, че трябва да носи наказателна отговорност този, който не внесе осигурителни вноски. (Реплики от КБ.)
Защо е длъжностно лице? Длъжностно лице е, защото аз не мога да се сетя за случай работодател да не е длъжностно лице, първо, и, второ, при данъчните престъпления е абсолютно същият термин – длъжностно лице, защото има длъжностни лица, които изготвят тези справки, декларации, отчети, ведомости за заплащане на заплати, където се пишат и се подписват върху едни суми, а всъщност на ръка се плащат други суми – затова става въпрос. Никъде в този законопроект не се говори за случаите, когато едно юридическо лице или работодател няма финансова възможност да плати осигуровките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Момент, госпожо Заякова, има още една реплика от господин Емил Радев. След това е господин Ципов, ако няма желаещи от други парламентарни групи. Изчакайте репликите.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Заякова, току-що с Вашето изказване зачертахте съществуваща от дълги години глава в Наказателния кодекс за финансовите и данъчни престъпления. Същият подход е използван, и се ползва, и с много богата съдебна практика вече, и с множество присъди за укриване на данъци в големи и особено големи размери. По абсолютно същия идентичен начин в този законопроект просто се допълват и престъпленията срещу осигурителната система.
Второ, никой не говори за неплащане – било то по субективни или обективни причини, на осигуровки на здравни вноски. Говорим за укриване – тогава, когато работодателят укрие или когато работникът не може да ползва своите осигурителни права, нито може да ползва своите здравни права. Знаете, че там е много консервативна системата. Говорим за съвсем умишлено укриване, че множество от работодателите на практика са в сивия сектор – или въобще не плащат осигуровки, или се плащат осигуровки на много малка част от действително получаваните възнаграждения. Да не говорим, че там са и случаите, когато се унищожават или укриват счетоводни документи, счетоводни регистри и ведомости за заплатите, което създава огромен проблем на хората, когато тръгнат да се пенсионират.
Ние сме принудени да измислим и приемем специален ред, за да доказват хората, че някога са работили и имат трудов стаж. Срещу тези негативни процеси в обществото и в защита на работниците и служителите са именно нормите. Пак казвам, не измисляме нищо ново в нашия Наказателен кодекс и в правния живот. Вече има множество такива присъди – за данъчни престъпления, аналогичен е и редът, по който ще се преследват престъпленията срещу осигурителната система. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Радев.
Заповядайте за трета реплика, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Заякова, никой не отменя задълженията на контролните органи да изпълняват тази дейност, която им е предвидена по закон. Ако имахме предвид нещо такова, щяхме да го запишем изрично в законопроекта.
Колеги, трябва да започне някаква дискусия по този въпрос, защото не отскоро той стои като някакъв сериозен проблем. Знаете, че през 2000 г. един от текстовете на сега действащия Наказателен кодекс именно в тази област беше обявен за противоконституционен. Целта на внесения законопроект е да започне дискусия, защото не може да си затваряме очите – такъв проблем съществува.
По отношение на това защо сме предвидили длъжностно лице да е дееца за извършването на такъв вид деяние, аргументите ни са съвсем практически. Разбира се, че задължените лица за внасяне на осигуровки са именно работодателите или счетоводителите.
Затова накрая ще Ви призова: нека да помислим, сигурно има нужда от прецизиране на този законопроект, но въпреки всичко ще Ви приканя да го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Ципов.
Заповядайте, госпожо Заякова, имате три минути за дуплика.
ЕКАТЕРИНА ЗАЯКОВА (КБ): Уважаеми колеги, в никакъв случай не искам да бъда груба обаче единият от основните постулати, които научих, когато започнах своята кариера, от по-възрастните си колеги, беше, че прависти много – юристи малко. (Реплики от ГЕРБ.) Извинявайте, обаче именно това говорих, че Вие не правите разлика между права и задължения – смесвате института на осигурителното право с института на данъчното задължение.
От друга страна, ако искаме да решим въпроса с проблема, който съществува вече с неплащането и укриването – не мога да разбера каква разлика правите между укриване и неплащане, те ако не са платени, значи са укрити, а ако са платени, няма как да са укрити. (Реплики от ГЕРБ.)
Въпросът е, че има достатъчно разпоредби за административнонаказателна отговорност във всички закони – и в Кодекса за социално осигуряване, и в Кодекса на труда, и в Данъчно-осигурителния закон, които на практика биха могли да се прилагат успешно така, както е предвидил законодателят при констатирани такива нарушения. Въпросът е компетентните органи да си вършат работата в това направление, а не ние сега да прехвърляме техните компетенции на репресивните органи, защото така е по-лесно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Заякова.
Уважаеми колеги, имате възможност за изказвания както по обсъждания първи, така и по останалите два законопроекта.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На мен не ми стана ясно право ли е на работодателя, от което той може да се възползва, когато иска, а когато иска – няма да се възползва, или е задължение да обявява осигурителен доход в действителния размер? Това право ли е, или е задължение на работодателя?
Право ли е на работодателя, и той може, когато иска, да се възползва от това свое право, или е задължение да подаде декларация?
Право ли е, уважаеми колеги, на работодателя да заяви истината в тази декларация, която, ако иска – ще подаде, а ако иска, няма да подаде, или е задължение да подаде декларация, в която да потвърди истина, а не да затаява или да подава декларация с неистина?
Право ли е на работодателя да съхранява в законоустановените срокове счетоводните документи и счетоводните регистри или ведомостите за заплати – ако иска ще ги съхранява, ако иска – няма да ги съхранява? А като настане събитието и работникът реши да се пенсионира, ще се окаже, че работодателят се е възползвал от това свое право и ги е унищожил и няма как работникът или служителят да се възползва от своето право да получи съответната пенсия. Или е задължение на работодателя и съответното длъжностно лице да съхранява тези документи? Това не можах да разбера. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Момент!
Не исках да Ви прекъсна, просто исках да помоля колегите в залата: моля Ви за тишина и ако обичате, седнете си по местата, защото пречите на изказващите се от парламентарната трибуна.
Реплики към господин Лазаров?
Заповядайте за реплика.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Лазаров! Задължение на работодателя е да уведомява органите на НАП, но то възниква на основание на принципа за документална обоснованост, а тя възниква на основание документ, който се подписва двустранно както от работодателя, така и от работника.
Ако работодателят е виновен, че е декларирано невярно съдържание в тази декларация, толкова е виновен и работникът, който е подписал същия документ, станал основание за тази декларация.
Във Вашия законопроект предлагате ли и работниците да се вкарват в затвора?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Ахмедова.
Има ли други реплики към изказването на господин Лазаров? Не виждам желаещи.
Заповядайте за дуплика, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Не, не го предвиждаме! Затова законопроектът е направен по този начин. Дали е длъжностно лице, или лице, длъжно да внася осигурителни вноски, или самоосигуряващо се лице – е друга тема, която може да се дебатира между първо и второ четене. Отчитайки това, че в периода на криза и на тежка безработица именно работниците са принуждавани да укриват, да затаяват или премълчават част от тези възнаграждения, затова идеята е за тези длъжностни лица, длъжни да внасят осигурителните вноски, или не ги внасят, или унищожават документите. Защото Вие много добре знаете, че не са малко случаите, когато се оказва, че документите просто ги няма, особено при пенсионното осигуряване – унищожени са по една или друга причина, не са съхранявани.
Не, не предвиждаме това в законопроекта!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Заповядайте за изказване, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Аз също ще взема отношение по първия законопроект, тъй като явно той е доста по-спорен.
Криминализирането на укриването на осигуровки се обосновава от вносителите като създаване на механизъм за защита чрез наказателното право по модела на неплащане на данъци. Само че има голяма разлика – едното е задължение, а другото е право.
Правото на осигуряване е право на обществено осигуряване, уредено в българската Конституция. Правото на здравно осигуряване също е уредено в нашата Конституция. Титуляр на това право е осигуреното лице. При невнасяне на осигуровка, осигуреното лице няма да може да се ползва от това право или ще се ползва в един значително по-малък обем. Това всъщност е санкцията за неплащане на тази осигуровка.
Предложението за криминализиране на неплащане на осигуровки в законопроекта предвижда субект – длъжностно лице, тоест лице, включено в определението по чл. 93, т. 1 от НК, но не отчита връзката с осигурителното законодателство, което е, че наказателната отговорност е обвързана не с лица, върху които тежи задължението за внасяне на осигуровката, тоест работодателят, а с работниците и служителите. В сега действащия Наказателен кодекс съществуват и са уредени доста добре – със значителен по размер на наказанието, документните престъпления. Аз не мога да си представя как ще се укрие осигурителна вноска без да се осъществи и съставът на едно документно престъпление?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Неподаването на декларация.
ФИЛИП ПОПОВ: Неподаването на декларация също е свързано с... Нека да не вземам това предвид. Заповядайте да се изкажете, да ми направите реплика – с удоволствие ще Ви отговоря.
В Европа този проблем не е уреден чрез най-тежката санкция на държавата – наказателното преследване, а чрез административнонаказателния институт. В България също има сериозни санкции за неплащане и за укриване на осигуровки, включително и в Наказателния кодекс, що се отнася и до длъжностно лице.
Предложението за криминализиране на неплащането на осигуровки в този законопроект, както е предвидено, абсолютно по никакъв начин не прави връзка с чл. 5 от Кодекса за социално осигуряване и с чл. 34 от Закона за здравното осигуряване. Тези вноски са задължение, както и подаването на тази декларация, на съответния работник или служител.
Излизайки от правната терминология, ще кажа за опита на това правителство да възроди, да вдигне бизнеса, който беше мачкан през тези четири години (шум и реплики от ГЕРБ), а сега искаме работодателят заедно с работниците и служителите да бъдат вкарани в затвора. Това е едно абсурдно искане от страна на вносителите, облечено в законодателна инициатива, която абсолютно по никакъв начин не кореспондира с материалния закон, с Конституцията, с Кодекса за социално осигуряване и със Закона за здравното осигуряване. Поради това не считам, че следва да бъде подкрепено на първо четене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Попов.
Колеги, имате възможност за реплики към изказването.
Заповядайте за реплика!
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Госпожо председателсваща, колеги! Имам чувството, че досега колегата не е разбрал за какво става въпрос в този законопроект за укриване.
С декларацията, която работодателите подават всеки месец, те са задължени да декларират работните заплати на работниците. Тук говорим за случаите, когато те подават суми, които не са истински или плащани под масата. В това е цялата работа. Това е криминализирането, което искаме да направим. Защото и в момента говорим, че има недостиг в Националния осигурителен институт за плащане на пенсии. Ако искаме тези хора някой ден да се ползват от правата си и да се осигуряват на действително заработените от тях заплати, които работодателят им плаща, ние трябва да въведем този законопроект по този начин, за да може работодателят да знае, че подлежи на някаква наказателна санкция и когато вече подписва трудовите договори, да ги подписва на реалните суми, на които са се договорили двете страни.
Мога да Ви кажа, че в момента е практиката, може би над 60% хората се осигуряват върху праговете за дейността, а не върху действително договорените възнаграждения. Затова е нужен този законопроект, ако го приемете. Затова е нужно да се обърне внимание.
Неслучайно колегите няколко пъти Ви говорят, че може на второ четене да се направят допълнителни промени. Но това е начинът, по който ние ще помогнем на тези хора да се осигуряват върху действителните суми. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Господин Попов, желаете ли да направите дуплика?
Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (КБ): Когато работодателят подаде декларация или опише в някакъв документ невярно, с цел да се облагодетелства, с цел да не внесе в държавата необходимата осигуровка, това какво е друго, освен документно престъпление, описано явно в Наказателния кодекс?! Може работодателят и всички свързани с това деяние лица да понесат своята наказателна отговорност.
Интересен е тогава въпросът какво се прави със самоосигуряващите се? Какво става с диференциацията, която би създала сериозни притеснения относно спазване на принципа за равенството на гражданите пред закона?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Други заявки за изказвания?
Заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Съвсем наскоро тук, в тази зала актуализирахме бюджета за тази година. Една от основните причини за актуализацията му беше ниската събираемост и невъзможността на практика да се постигне заложената в него събираемост. Това в много голяма степен през последните години касае осигурителните и здравните вноски. Знаем, че има постоянен недостиг и във фонд „Обществено осигуряване”, и в Здравната каса. Събираемостта на здравните вноски в Здравната каса с всяка изминала година не се подобрява, а напротив – влошава се. Зейва голяма дупка както в бюджета на социалното осигуряване, така и в бюджета на Здравната каса. Това е тенденция.
С тези законови промени се цели да се въведе генерална превенция, като всяко криминализиране на дадено деяние.
За какво говорим в този законопроект? Говорим да се спре тенденцията от много години насам да се подписват трудови договори на много по-ниски възнаграждения от реалните. Повярвайте ми, за това не са виновни работниците и служителите. При съществуващата безработица и недостиг на работни места, особено за млади хора, когато работодателят постави условие, че ще се подписва договор не на реалното възнаграждение, а за минимално изискуемото по закон, не са виновни работниците и служителите, че принудени да си осигуряват прехраната, подписват такъв договор.
Да, има административни наказания, но явно те не са пречка в достатъчна степен срещу сивата икономика и срещу укриването на осигуровки и на здравни вноски.
Ние направихме наказателната лихва за укрити осигуровки равна на тази за укритите данъци. Имаше такова изискване и от европейските партньори. Това още повече намали превенцията. Затова е много важно за работодателя да има още една преграда, психологическа преграда да не се използват дупките в закона и да не се използва ситуацията на работниците и служителите, за да бъдат притискани да подписват договори за много ниски възнаграждения, защото оттам нататък те търпят всички последствия. Знаете ги: при неплащане на три здравни вноски се прекратяват правата. Оттам нататък, когато не са декларирани осигурителните плащания, няма фактически как работникът или служителят да се ползва от някои свои права, уредени в Кодекса за социално осигуряване. Ведомостите изчезват, работодателят ги унищожи или загуби умишлено и така нататък, за да не се проследи какви плащания е извършил. Когато работникът или служителят тръгне след десетина години да се пенсионира, е в невъзможност да го направи и няма санкция за работодателя. Стотици и хиляди хора на практика не могат да излязат в пенсия, да не говорим, че пенсията е малка, защото са били осигурявани на осигурителните минимуми.
В момента никой не криминализира неплащането на осигурителните вноски. Това, че някой работодател има в момента затруднения, било поради специфична обстановка в бранша, било че поради някакви причини е изпаднал във финансови затруднения, това по никакъв начин не ангажира неговата наказателна отговорност. Когато обаче умишлено укрие плащане на осигуровки, с две думи – не ги декларира, използва фалшиви договори или фалшиви ведомости, оттам нататък той трябва да понесе своята отговорност. Не са достатъчни само другите състави на Наказателния кодекс, защото тук има специфични действия на длъжностните лица.
Именно затова по подобен, по същия начин е уредена и главата за данъчни престъпления. Тук не говорим за неплащане на 100 или 200 лв. работодателите да се вкарват в наказателна процедура. Напротив, говорим само за големи и особено големи размери. Повярвайте, укриването на здравни вноски за над 12 хил. лв. не е нещо, което можем да преглътнем и да кажем: „Да, това е административно нарушение”, особено когато хората реално губят правата си.
Щом искаме да се борим със сивата икономика, искаме да има по-добра събираемост, искаме хората да получават реално това, което са изработили, да ползват правата си по това, което реално им се плаща, е добре да въведем тази превенция в Наказателния кодекс и оттук нататък да се надяваме, че тази норма ще действа в бъдеще и събираемостта ще се повиши, а не всяка година да отделяме все повече пари от данъци, за да попълваме социалните осигуровки, да можем да изплащаме пенсиите, да могат оттам нататък да съществуват и болниците, и да не правим нищо да подобрим събираемостта.
Да, работниците и служителите изрично са изкарани от приложното поле на това престъпление, защото в 99% от случаите те са жертвите. Те са принудени да подписват документите и да се подписват под ведомостите, които им предоставя работодателят, защото иначе не могат да осигурят насъщния си. Много добре знаем какво става нататък: ако работникът откаже, ако иска да бъде осигуряван на реалната заплата, ако иска да се подписва под реалните ведомости, най-вероятно от следващия месец няма да е на работа. При съществуващата безработица няма как на този човек да се гарантира, че поради тези причини утре ще си намери работа и ще може да продължи нормално, да отиде при коректен работодател и да съществува там.
Разбирате ли, оттам нататък ние даваме лош сигнал и на коректните работодатели, които плащат осигуровките в пълен размер и плащат коректно здравните осигуровки на работниците и служителите. Какво му казваме: „Да, ако някой ден някой направи проверка на другата фирма и успее по някакъв начин да установи това, тя ще си плати законовата лихва”. Не, трябва да има и друга превенция и тя е Наказателният кодекс по начин, който да подобри събираемостта. Това е в интерес главно на работниците и служителите, за да могат те да ползват наистина пълните си здравни и осигурителни права.
Ако ние твърдим, че сме отворени за проблемите на гражданите на тази държава, Ви призовавам да приемем този законопроект и оттам нататък всички работници и служители, било на минимална заплата, било на много по-големи възнаграждения, да имат правна сигурност, че когато утре работодателят ги заплаши да подписват неистински документи, те да имат опора именно в държавата и да знаят, че интересите им са защитени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Радев.
Три заявки за реплики.
Заповядайте.
ПЕТЪР АНГЕЛОВ (ДПС): Госпожо председателстваща, колеги! Явно някой трябва да застане тук, на трибуната, и да каже нещата с истинските им имена. Обръщам се най-вече към колегите от ГЕРБ.
И към Вас, господин Радев – не Ви познавам лично, виждате ми се читав, интелигентен човек, но явно никога не сте се занимавали с бизнес, и по-добре да не се занимавате.
Обръщам се към всички Вас, колеги – надявам се, че между Вас има хора като мен, които са излезли от бизнеса и знаят какво е дереджето му като цяло в България.
Не съм съгласен с господин Радев, който казва, че 99% от работещите са жертва.
Аз мога да кажа, господин Радев, че е точно обратното.
Искам един бизнесмен от Вас, независимо кой, да излезе и да каже как може в днешно време в България, в тази държава, в която вече няма бизнес – заявявам го най-категорично, не може да се прави бизнес, в която потреблението е толкова свито, да кажеш на един работник, който взема 1000 лв. заплата, че от следващия месец трябва да му удържаш по 250 лв., защото господата от ГЕРБ или от която и да е политическа партия... (реплика от народния представител Владислав Горанов) – секунда, господин Горанов, са приели някакъв закон.
Истината, господин Горанов, е, че не сме готови за това нещо. Не 70, 80% от работещите в България се осигуряват на суми под това, което вземат в действителност. Всички тук, в тази зала, го знаем.
И не си мислете, че като разтягате локуми пред българската общественост и предлагате някакви закони, които не могат да бъдат осъществени... С този закон Вие ще задълбочите демографския срив в България, защото никой няма да работи за 500-600 лв. заплата! И ако в момента сме 6 милиона, след една година ще останем 5 милиона – всички ще излязат навън! Това е истината! А не да си прехвърляте топката от ляво надясно. Това нещо не може да стане! България не е готова за това!
Ако някой бизнесмен от Вас има достойнството да застане, може да потвърди моите думи. Благодаря Ви. (Оживление, шум от ГЕРБ. Частични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Заповядайте, господин Попов – втора реплика на изказването на господин Радев.
ФИЛИП ПОПОВ (КБ): Господин Радев, понеже говорите за събираемост, интересно е как ще се увеличи събираемостта, когато вкараме работодателите, служителите, работниците и всички, които са свързани с тези работодатели, в затвора. Как ще увеличим събираемостта?
За допълнение – всеки работник или служител може да направи своята проверка в НОИ дали е бил осигуряван, или не. Или когато излезе в болничен, ще проличи дали си осигуряван, или не си и съответният работодател ще си понесе санкцията от държавата, която е доста солидна, тежка на фона на финансовата криза, която така успешно задълбочихте през тези четири години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Попов.
Заповядайте, госпожо Заякова.
ЕКАТЕРИНА ЗАЯКОВА (КБ): Съвсем кратка реплика искам да направя.
Господин Радев, по начина, по който говорите, излиза, че всички работодатели в България са потенциални престъпници, което не мисля, че е така. (Оживление и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Моля за тишина – ще имате възможност всички да се изкажете.
ЕКАТЕРИНА ЗАЯКОВА: Проблемът с неплащането е голям, но все още това е изключение. Ние по принцип тръгваме да материализираме в закона изключенията, а не правилото, както трябва да бъде – законът да указва какво е правото, а изключенията да бъдат санкционирани.
Извинявайте, но считам, че наистина българският бизнес не заслужава такова отношение, каквото Вие изразявате.
Прав е колегата, че, вкарвайки ги в затвора, ... (Шум от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Моля Ви за тишина!
ЕКАТЕРИНА ЗАЯКОВА: ...няма да дойдат повече приходи, за да се съберат тези осигуровки, а ще задълбочим още повече проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Заякова. (Реплики от ГЕРБ.)
Какъв е проблемът, госпожо Атанасова?
Тридесет и девет секунди е говорила госпожа Заякова. Дотук просрочващите определеното в правилника време са други, но давам възможност на всички да си кажат мнението.
Като се обаждате, докато ораторът говори от трибуната, най-малко му пречите. Така че изчакайте да свърши и каквото имате да викате, го викайте след това.
Господин Радев, заповядайте за триминутна дуплика.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, много съм учуден – тук чувам огромна защита за сивата икономика. (Смях от КБ и ДПС.)
Напротив, смятам, че огромната част от българските работодатели се стремят да работят на светло и на тях трябва да им се даде шанс, когато други използват такива методи, които им дават някакво пазарно предимство. Работодател, който спазва закона, плаща си всички данъци и осигуровки, в един момент става неконкурентоспособен, защото има други, които на практика укриват и данъци, и осигуровки. Затова всички трябва да бъдат равни пред закона. Ако искаме да направим истинска конкурентоспособна пазарна икономика, това е истината.
А като говорим за събираемост, в законопроекта има текст, че когато преди приключване на съдебното следствие на първа инстанция си платят тези осигуровки, на практика се прекратява наказателното преследване. И това става много явно, защото е аналогичен текстът при данъците. Направете справка какво става, когато се заведе наказателна преписка за неплатени данъци. В 90% от случаите веднага се плащат. Така че резултат има.
Пак казвам, целта тук не е някой да влиза в затвора – целта тук е превенцията.
Изрично повтарям, че работниците и служителите са извън обхвата на тези норми. Така че не спекулирайте, че работници и служители ще влизат в затвора заради неплащане на осигуровки. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Радев.
Други желаещи да се изкажат?
Господин Горанов.
Господин Николов също иска да се изкаже – нервничи, разберете се двамата.
Заповядайте, господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстваща, госпожи и господа народни представители! Не бих взел думата по един по същество правен спор, ако в него не се решаваха важни въпроси, свързани с функционирането на финансовата и осигурителната система на държавата. Понеже сме на първо гласуване, ще си позволя да разсъждавам на глас какво се предлага всъщност – каква е неговата философия от гледна точка на функциониране на данъчната и осигурителната система на държавата и кое е пό различното между това осигурителните вноски дали трябва да се внасят, или не спрямо данъците.
Безспорно – сегашният Наказателен кодекс в първоначалната си редакция е приет, когато дори действащата Конституция не е съществувала. В него в края на 90-те години се прокрадва инкриминирането на укриването на данъци. Доста години след това, въпреки че социалното осигуряване във вида, в който го познаваме сега, е от края на 90-те години, ние се опитваме да изравним тези две публични плащания като статут и като отговорност на гражданите спрямо държавата.
Без да съм специалист в наказателното право и въобще в правото, задавам следния въпрос: кое е по-важно за обществото според Вас – след като един път законодателят е решил, че укриването на данъци е толкова опасно за функционирането на обществото, че трябва да го издигне със статут на престъпление, осигурителните вноски по-малък проблем ли са за функционирането на социалната държава, или по-голям?
Неведнъж Конституционният съд, а и в тази зала са се провеждали дебати, стига до извода, че осигурителните вноски, които директно носят права и са свързани с една от основните функции на държавата – социалната сигурност, са много по-важни от данъците, доколкото са пряко обвързани с ползването на права.
Правните спорове биха могли да бъдат преодолени между първо и второ гласуване, но според логиката, изказана дотук, данъкът, който не носи пряка престация за данъкоплатеца, е много по-важен от осигуровката, която гарантира съществуването на социалната държава.
Ако упорството да не се приеме подобно изменение се свежда до това, че инициативата е на ГЕРБ, това е поправимо (ръкопляскания от ГЕРБ), но в никакъв случай не мога да приема, че след като се коментира, че България трябва да бъде социална държава, то е изведено и в първите текстове на Конституцията, и след като повече от половината от постъпленията в социалното осигуряване в момента са от данъци, ние с лека ръка – дали заради правни спорове или заради упорството, че законопроектът е на ГЕРБ, вероятно ще го отхвърлите, а всъщност законопроектът не е на ГЕРБ. Законопроектът е инициатива на българските синдикати, на българските социални партньори.
Вероятно ще го отхвърлите, но нека след нов дебат да помислим дали осигурителните вноски не са дори по-важни от внасянето на данъци и дали не трябва осигурителната система, която в момента осигурява доходи на почти половината български граждани, да бъде по-надеждно защитена, отколкото заплатите, примерно в сферата на отбраната и сигурността. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Горанов.
Заповядайте за реплика, господин Бисеров.
Другите желаещи за реплики – след репликата на господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Няма да Ви репликирам по същество, но не мога да приема, че в днешния ден, в който всички гласувахме закона на госпожа Дамянова и в който ден вероятно ще гласуваме закона на Цветан Генчев Цветанов, Вие да ни упреквате, че подбираме законопроектите по вносител. Не го правете! Не е коректно от Ваша страна! И то в същия този ден. (Реплики от ГЕРБ.)
Приемам, че се извинявате от място и няма нужда да го правите от трибуната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Бисеров.
Госпожа Заякова – за реплика. (Шум и реплики.)
Ако Вие желаете думата за реплика, третата ще е за Вас. (Обръща се към народния представител Алиосман Имамов.)
ЕКАТЕРИНА ЗАЯКОВА (КБ): Господин Горанов, само една реплика.
Вие не знам дали волно или неволно, но потвърдихте един абсурд, който съществува в нашата държава, а именно, че осигуряването става по-тежко бреме отколкото данъка. С това абсолютно всички са изразявали несъгласие и негодувание. Това не бива да бъде така.
По отношение на Вашите твърдения, че с това искате да се избегне накърняването на права на работниците, аз съм съгласна, само че забравяте, че основното задължение на държавата е да осигурява условия за труд, условия за бизнес. След като тя не е направила така че нормален бизнес, нормални взаимоотношения да има, никой в тази държава не иска да бъде в противоречие със закона и да не си изпълнява задълженията.
Има и такива, които го правят умишлено и ще си понесат административнонаказателната отговорност, но ние да репресираме работодатели, които изпадат в това състояние, за което говори и колегата, просто не е редно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Заякова.
Господин Имамов, заповядайте за трета реплика към господин Горанов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо председател!
Уважаеми господин Горанов, Вие направихте интересни разсъждения за връзката, за общото и различното между данъка и осигуровките, като се опитахте да докажете, че осигуровките едва ли не са по-важни от данъците. Това е дълбоко погрешно заключение. Защо?
Вярно е, че формално осигуровките се смятат като част от преките данъци. Това е така, но искам да Ви напомня, че държавата има задължения по отношение на осигуровките, а не по отношение на данъците.
Държавата България и много страни, разбира се, плаща осигуровките на много големи групи от населението, но тя не плаща данъците на никой. Никъде по света държавата не плаща данъците. Защо? Защото данъкът е резултат от икономическа активност.
Не може Вие, ако сте бизнесмен, да работите и да реализирате печалба и да не плащате данъци, защото Вие имате доходи, Вие имате пари. Защото причината да не плащате данъци е Вашето нежелание да плащате тези данъци, докато при осигуровките за по голямата част от тези, които в България не плащат осигуровки, не е тази причина – нежеланието да плащат осигуровки. Причината е липса на средства, доходи и пари да плащат тези осигуровки.
Аз ще Ви припомня само земеделските производители, чиито осигуровки увеличихте четири пъти преди две години и които нямат пари да си плащат тези осигуровки, ако ще да ги преследвате до края на живота им със заплахи за съдебни процеси. (Частични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Имамов.
Заповядайте за дуплика, господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ (ГЕРБ): Колеги, аз разбирам притесненията в крехката икономическа среда, в която в момента съществува бизнесът, при свитото потребление.
За съжаление ние, политиците, не даваме добър тон за развитие на нормални пазарни отношения в държавата, поне на фона на случващото се всеки ден около тази сграда.
Имаме притеснения, че по този начин допълнително ще влошим бизнес климата в България.
Забележете обаче, че през цялото време ние не говорим за увеличаване на осигурителна тежест. Ние не говорим за вменяване на допълнителни задължения на българските граждани – били те работодатели, осигурители или осигурени лица.
Ние говорим за това да изведем невнасянето на осигуровки, което не е право, то е задължение и тук ще коригирам някой от преди мен изказали се, че в България социалното осигуряване не е доброволно. То не е право. То е задължение – българският закон го е извел като задължение, за да гарантира социалната сигурност, тъй като Конституцията дава рамката. Тя не създава правилата. Именно Кодексът за социално осигуряване и Наказателният кодекс са тези – едното, като обща рамка, а другото – като ред за инкриминиране на определени действия или бездействия на лицата, ще ни дадат възможност да засилим ролята на осигуряването.
Тук съм съгласен с твърдението, че държавата осигурява определени категории лица за разлика от това, че не им внася данъците, но държавата осигурява определена категория лица здравно и то по причина на това, че определена категория лица нямат доход, а те трябва по някакъв начин да участват в здравноосигурителната система.
Държавата като осигурител, когато е наела работник или служител, тя си плаща и осигуровки, през нейните разходи минават дори и неговите данъци.
В този смисъл аналогията, че, видите ли, понеже внасянето на осигуровки било второстепенно и е по-малко важно от внасянето на данъци, ние можем с лека ръка да ги отграничим кое е престъпление в българското законодателство и
кое не е.
Аз разбирам и притесненията на колеги, които имат опит в частния бизнес, но аргументите: „Не ни наказвайте, защото не можем да се справим”, звучат малко анархично. Звучат като: „Няма да внасяме данъци, защото не ни излиза сметката”.
Данъците имат определена основа, така също и осигуровките. Всеки трябва да ги внася според резултата си. За тези, които са на загуба, няма задължения за данъци. За тези, които нямат работници, няма задължение за внасяне на осигуровки, но с аргумента: „Ще увеличим осигурителната тежест или ще отежним бизнеса”, не може да бъде отхвърлен този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Горанов.
Господин Николов, желаете ли да се изкажете?
Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Госпожо председател, дами и господа народни представители, моето изказване е провокирано от колегата от Движението за права и свободи.
Направо съм изумен, колега! Това не са думи на един народен представител, с които да говорите. Имате и фирма. Може би във Вашата фирма не ги осигурявате на истинските заплати. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Това е странно за мен. Да застанете на тази трибуна и да говорите, че българските фирми трябва да не се осигуряват върху действителните заплати, защото не са готови, просто нямам думи! (Смях от ГЕРБ.) Нямам думи! Или Вие не разбирате за какво говорим в този законопроект, или просто мястото Ви може би не е тук?!
По отношение на самоосигуряващите се.
Дами и господа, самоосигуряващите се се осигуряват върху твърди суми. Те нямат нищо общо с това, което говорим тук. Те са длъжни да подават всеки месец декларации. Като ги подават, то е върху твърдо определена сума. Тяхната сума няма нищо общо с работните заплати. Работните заплати на работниците са плод на трудов договор. Когато има трудов договор, тогава вече – за което говорим ние, може да бъде криминализирано, защото се подават декларации, в които се описват едни суми, върху които тези хора се осигуряват, а в действителност получават други суми. Вие това не можете ли да го разберете?!
Никой не говори да криминализираме осигуровките, които са платени по-късно – следващия или по-следващия месец, защото хората са си ги декларирали. Независимо че са изпаднали в затруднение, те ще ги платят, те са добросъвестни. Ако Ви слуша бизнесът, който плаща работни заплати, върху които плаща истински осигуровки, върху истинските работни заплати, а това са много фирми в България, големи фирми...
Ние говорим не само за сива икономика, говорим за конкурентоспособност. (Реплики от КБ.) Ако Вие сте бизнесмени, които сте работили във фирми, ще знаете, че трудът влиза в себестойността на продукта. Когато осигуряват този човек върху недействителните суми, неговият продукт е по-конкурентоспособен – за това говорим.
Когато има проверки – аз съм работил това нещо и правим проверки, оплакват се хората, че работодателите ги принуждават да подписват договори върху суми, които не са истински, ние не можем да направим нищо. (Шум и реплики от КБ.) Правим няколко проверки и пак не може да се направи нищо. Затова е този закон – за да може те да получат някаква сигурност. (Шум и реплики от КБ.) По този начин да влязат приходи в държавата и тези хора впоследствие, когато дойде момент за пенсиониране, да получат заслужаващата пенсия, която са заработили през годините. Ще дойде този момент и хората ще питат: „Защо получаваме минималната пенсия?” Защото не сте осигурявани върху истинските суми, това е целият смисъл на закона.
Когато събираме осигурителните вноски и говорим за дупка в бюджета на Националния осигурителен институт – ето, затова се появяват тези дупки в бюджета на НОИ, защото хората се осигуряват върху минимални работни заплати, или работни заплати, които са за праговете на дейността. Затова всяка година правителствата, понеже не могат това нещо да го направят, вдигат праговете, за да се опитат да догонят истинските работни заплати – за това говорим! По този начин се опитваме с този закон, като се притесняват работодателите дали това тяхно деяние ще се криминализира, да осигуряват хората върху действителните работни заплати. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Има две заявки за реплики.
Господин Кънев, заповядайте.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Колеги, много кратка реплика, тъй като нямам намерение да Ви агитирам как да гласувате – всеки сам ще се ориентира.
Малко странен ми е този плач – тук Горанов беше абсолютно прав, защото това не е предложение на ГЕРБ, а е предложение, внесено преди три години и половина, на двата синдиката – КНСБ и „Подкрепа”.
Второ, предложението беше гледано няколко пъти в тристранката и беше отхвърлено от работодателите. Не ми е ясно защо сега, след като три години и половина Вие не го решихте, трябва ние да го решаваме?! (Шум и реплики от КБ и ДПС.) И ни обвинявате, че трябва ние да го решим! (Реплики: „Браво!” от КБ.)
Искам да кажа, че Ви разбирам напълно – ако ние бяхме в опозиция, щяхме да правим същото. Така е. (Силен шум и реплики от КБ и ДПС.) Това са правилата на голямата игра, но не ни вкарвайте в схема, в която да се чувстваме виновни защо сега ще подкрепяме работодателите, а не подкрепяме работниците. Така не се прави. (Шум, реплики и ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Заповядайте, господин Ангелов, за реплика.
ПЕТЪР АНГЕЛОВ (ДПС): Госпожо председател, колеги! Господин Николов, съжалявам, че сте се подразнили от моето изказване, но аз бях длъжен да Ви кажа истината в очите. Помолих, ако има колеги бизнесмени с достойнство, да излязат и да потвърдят това, което казвам. Нямам нищо против бившите милиционери, нямам нищо против данъчните, но е хубаво един бизнесмен да каже каква е реалността в България.
Не исках да влизам и в тази полемика – да обяснявам как в продължение на четири години направихте всичко възможно в България да не може да се прави бизнес, и ще Ви кажа каква е ситуацията в момента. Всички ние сме „за”, включително и аз, и всички в тази зала, предполагам, да се вдигнат осигурителните доходи на хората, сиреч да получават толкова по документи, колкото получават реално. Пак ще повторя, че това нещо няма как да стане, господа, на този етап. Това е истината! Ако искате, я приемайте, ако искате, не я приемайте.
В момента бизнесът в България е на това дередже, господин Николов, че фирмите независимо с какво се занимават – говоря за българските фирми, а не за монополистите, да не изреждам външните монополисти, които вербуват българския народ да им работи без пари и ги осигуряват на 400-500 лв. и работят по 8, 9, 10 часа, да не им правя реклама от трибуната – че работодателите, независимо от бранша, не могат да си платят тока, да не говорим за осигуровки, да не говорим за данък добавена стойност, които са регистрирани, да не говорим за изплащане на заплатите навреме. Токът не могат да си платят!
Искам да си свалите розовите очила, господин Николов, да излезете навън и да видите за какво става въпрос. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Защото хората гладуват. Лично бях свидетел преди известно време как двама клошари се сбиха пред кофа за боклук – нещо невиждано досега. (Реплика от народния представител Красимир Велчев. Шум и реплики от ГЕРБ.)
Не се смейте, господин Велчев, това е истината. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): В кой квартал живеете?
ПЕТЪР АНГЕЛОВ: В „Люлин” живея, господин Велчев. Ако не знаете, да Ви кажа.
Вече няма нищо и по кофите, господа от ГЕРБ. (Реплики: „Е-е-е!” от ГЕРБ.) Да, това е истината – и по кофите няма нищо.(Реплики от ГЕРБ. Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте, господин Николов, за дуплика.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Госпожо председател, дами и господа народни представители! Вие с Вашето изказване за сетен път говорите за сива икономика и от тази трибуна се опитвате да поддържате твърдението, че нея трябва да я има. Ако Ви слушат фирмите, който е редовен бизнесмен, направо да почне да намалява заплатите. Тоест да осигурява хората на заплата за прагове, защото един български депутат призовава от тази трибуна за сива икономика. (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
ПЕТЪР АНГЕЛОВ (ДПС, от място): Това ти така си си го решил.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Не съм си го аз решил и Вие не сте разбрали за какво въобще говоря в момента. Въобще не сте разбрали какво говорите. (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
ПЕТЪР АНГЕЛОВ (ДПС, от място): Всеки си интерпретира нещата, както си иска.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Доколкото си спомням, не бяхте ли привлечен за едни данъчни престъпления? Вие не бяхте ли обвиняем? (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПЕТЪР АНГЕЛОВ (ДПС, от място): Да, обвиняем съм.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: И точно Вие сте взели да говорите за осигуровки. Точно Вие сте взели да говорите за български бизнес.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Без лични нападки.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Ако имахте малко срам, нямаше да ставате и да се излагате. (Шум и реплики от КБ и ДПС. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПЕТЪР АНГЕЛОВ (ДПС, от място): Господин Николов, обвинението само по себе си не значи нищо. И господин Цветанов има обвинение, доколкото знам.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: А как сме управлявали през нашите четири години, и как не сме управлявали, доколкото си спомням, в момента управлява Вашето правителство вече сто дни. (Силен шум и реплики от КБ и ДПС.)
Моля, госпожо председател, има начин, по който се говори в тази зала. Ако иска да си вземе думата, има ред да се изказва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Ангелов, не пречете на господин Николов да направи дупликата си.
Заповядайте, господин Николов.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Да, благодаря.
Тази държава е законова. Може би с Вашите методи и хватки на управление, това правителство не иска да ползва законите на Република България. Ако е така, а с Вашето изказване разбирам, че е така, Вие призовавате за сива икономика. Вие призовавате да не се плащат осигуровки. Вие призовавате да се плащат осигуровки върху минимални работни заплати. Вие призовавате тези хора след 10 15 20 години да не вземат пенсии. Към това призовавате Вие с Вашите изказвания. Ако не сте го осмислили, просто го осмислете. Това говорите! Мисля, че Вашите разумни колеги разбират за какво става въпрос. Иначе жалко, че сте тук, ако не сте разбрали какво коментираме. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Николов. (Шум и реплики).
Призовавам да се вслушаме в пленарната зала и да не пречим на изказващите се да правят изказванията си от трибуната. (Народният представител Петър Ангелов иска думата.)
Господин Ангелов, Вие какво желаете? (Реплика на народния представител Петър Ангелов.)
Няма как – реплика, дуплика ... Няма как да Ви дам думата за лично обяснение, защото това беше дуплика по повод на Ваша реплика. Ако желаете, можете да се изкажете.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте за изказване, госпожо Тотева.
МАРИАНА ТОТЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, моля да удължите времето за изказване на групата.
Ще изразя отношение по разглеждания първи законопроект. То не се различава от отрицателните становища, изразени от част от колегите досега. Ще се спра предимно на едно от основанията ми да не подкрепя законопроекта, а именно неяснотата за защита на кои точно обществени отношения – предмет на този вид деяния, се търси чрез гарантиране на законодателна защита чрез наказателна репресия.
От една страна, неплащането на осигурителните вноски води като своя неблагоприятна последица до ограничаването на редица права на осигурения, като например ограничаването на достъпа до безплатно медицинско обслужване. Ако целта е да се защитят осигурителните права на гражданите, то тогава тук трябва да се зададе въпросът как предложеният законопроект осигурява тази защита, защото криминализирането чрез предвидените изпълнителни деяния на избягване установяването и плащането на осигурителни вноски в така предложените текстове по никакъв начин не води до реализиране на задължението за плащане на тези вноски от работодателя.
Предвидена е възможността за прекратяване на наказателното преследване при погасяване на тези задължения до приключване на съдебното следствие, но това в никакъв случай не означава и не гарантира, че подведеният под наказателна отговорност ще се възползва от тази възможност, за да доведе това до плащане на задълженията за осигурителни вноски. Така ще се стигне до необходимостта да се реализира тази отговорност и по досега съществуващия административен ред. В този смисъл на осигуреното лице не се дава защита като гаранция за нормалното безпрепятствено упражняване на правата, които поражда осигурителното право, защото реализирането на наказателната отговорност не води до резултат автоматично да се възстановява възможността на осигурения да ползва правата си в пълен обем. В случая наказателно-правната защита ще бъде защита само на постъпленията в бюджета, а не на осигуреното лице.
Тук е мястото да си зададем няколко въпроса.
При съществуващата към момента защита на този държавен интерес от редица държавни институции, означава ли тази законодателна инициатива признание за несправянето с този вид проблеми от тези институции?
И още повече – стимулирането, мотивирането на плащанията от страна на работодатели и осигурители на осигурителни вноски във вихрещата се икономическа криза най-удачно и логично ли е да се случва чрез налагане на най-тежката държавна репресия – наказателната, или трябва да се търсят и други механизми? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Тотева.
Желаещи за реплики? Няма.
Господин Бисеров желае процедура.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Моята процедура, госпожо председател, е по начина на водене. Смятам, че неправилно лишихте господин Ангелов от право на лично обяснение. Знаем, че дупликата е отговор на реплика. В репликата на господин Ангелов не се съдържаха обстоятелства и коментари за това кой какви обвинения има. Господин Николов вкара съвсем нова тема, която няма нищо общо с дебатираната тема, камо ли с репликата. Защото ако аз следвам пътеката на господин Николов, ще кажа: „Защо след като господин Цветанов има няколко обвинения, внася предложения за промени в Наказателния кодекс?” Това е Вашата логика, но аз не го правя. Няма да го кажа. (Смях в блока на ГЕРБ и на ДПС.)
Затова е най-добре господин Ангелов да си реализира правото на лично обяснение – не толкова, защото е много важно да го направи, а защото така създаваме практика. Твърдението, че не може да има лично обяснение, когато има дуплика на реплика, не е вярно. Вярно е, ако е върху едно и също съдържание, но когато съдържанието е друго, как да не е вярно? (Народният представител Цветан Цветанов иска думата за лично обяснение.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Спокойно, господин Цветанов. Имам процедурното право да отговоря на господин Бисеров в процедура по начина на водене и отговор на процедурата.
С възможността господин Ангелов да получи право на лично обяснение вече приключихме, защото моето решение беше в процедурата „реплика-дуплика” такива възможности на никой народен представител да не бъдат предоставени. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.) Разбира се, предстои да си уточним практиката. Това, което предлагате, би означавало правото на всеки водещ заседанието да прави субективна преценка по отношение на това дали в дупликата са заявени нови факти, които да дадат основание на правещия репликата да ползва лично обяснение. Аз се задоволявам с разбирането, че е нормално в процедурата „изказване-реплика-дуплика” всеки от изказващите се да спомене името на този, който е говорил преди него.
С това приключвам този спор.
Тъй като господин Цветанов беше намесен в рамките на друга процедура, в която е вносител на закон, но не се е изказал преди това, има възможност за лично обяснение. (Народният представител Михаил Миков иска думата.)
Господин Миков, след това ще имате възможност да се изкажете.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, благодаря Ви за позицията конкретно в тази ситуация. Съжалявам, че колегата Бисеров може би не е на същото мнение.
Понеже беше цитирано моето име, нека да направим разлика между организирана престъпна група и политически твърдения за това, което съм правил, в анонимния сигнал, който беше входиран от председателя на ПЕС. Едното е за някакви незаконни подслушвания, които са били разпореждани. Впоследствие се разбра, че всъщност обвинението ми е за неупражнен контрол, ама неясно за какво.
В това, което каза колегата Николов, визираше организирана престъпна група за източване на данъчни задължения и схеми за над 4 млн. лв. – поне това, което аз имам като спомен. Нека да правим разлика между политически обвинения, които ще бъдат доказани в съда, и аз съм убеден, и тези, които действително са ощетявали бюджета с финансови средства. Защото, уважаеми народни представители от Движението за права и свободи, трябва да правите тази разлика. Мисля, че е Ваше право, господин Бисеров, да тълкувате нещата по своему, но смятам, че правилно е онова, което правя като уточнение – политическо обвинение с недоказани факти и обстоятелства. Докато тук говорим за документни престъпления. Знаете, че всички ние говорим за повече приходи в бюджета, за да може да има повече разпределение за всички тези социални дейности – което е записано в нашата Конституция. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Цветанов, не мисля, че е уместно да правим разбор на повдигнати обвинения, както и всеки да си разказва престъпленията, в които е обвинен. Презумпцията за невиновност е една и съща и по отношение на Вас, и по отношение на господин Ангелов. Мисля, че дължим еднакво отношение и към господин Ангелов, и към Вас. Вие не сте по-виновен или по-невинен от господин Ангелов на фазата предварително производство. (Реплика от народния представител Цецка Цачева.)
Заповядайте, господин Миков, за изказване. (Народният представител Петър Ангелов иска думата.)
Момент, Вашето име не беше споменато, но определено господин Цветанов визираше Вас. Това е моето тълкуване на нормата в правилника, така че можете да направите лично обяснение. (Възгласи, смях и реплики от ГЕРБ.)
Господин Миков, изчакайте господин Ангелов за лично обяснение.
ПЕТЪР АНГЕЛОВ (ДПС): Госпожо председателстващ, колеги, няма да влизам в обяснителен режим. Явно някои от колегите от ГЕРБ не искат да ме разберат. Помолих наистина, ако има желание, хора от бизнеса да се изкажат – нямаше такива.
Господин Цветанов, знаете, че по българското законодателство и българската Конституция като цяло всеки е невинен до доказване на противното. Не мисля, че престъпленията, в които мен ме обвиняват, както Вие се опитахте да кажете, че са по-маловажни от Вашите. Според мен става въпрос за коренно различни неща.
Ще Ви припомня обаче нещо от недалечната 2009 г. Господин Цветанов, искам да ме чуете! Не мислехте така, господин Цветанов, когато ми се обаждахте няколко пъти – мога да Ви припомня – когато искахте да работя за Вас, господин Цветанов. Да, като съучредител на Гражданско сдружение „За Люлин” тогава и издател на вестник за Люлин, проявявахте доста голям интерес към мен. Мога в коридорите да Ви кажа, ако се правите, че не се сещате. Проведохте доста разговори с мен и не мислехте така. Само това исках да Ви кажа! Много бързо си сменяте мнението, господин Цветанов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, нека най-накрая се върнем към темата.
Заповядайте, господин Миков, за изказване по законопроектите.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми народни представители, ще ми се да се върнем към това, което се обсъжда в точката от седмичната ни програма, а това са три законопроекта – два с идентично съдържание.
И в двата обаче, на второ четене смятам и се обръщам към Министерството на правосъдието – нека да не декларираме с кой закон въвеждаме директиви. Малко тази практика да я спрем, а да приемаме текстове, с които се имплементира европейското законодателство в нашето. Защото може да се декларира в допълнителните разпоредби, че въвеждаме директиви и тази лоша практика от предишното Събрание да се опитаме да я намалим в нашето. Обръщението ми е към всички министерства, които предлагат такива текстове, да се внасят в Народното събрание от Министерския съвет. Иначе, законите наистина са необходими, но да се въведе тази директива с текстовете на закона, а не с декларациите в допълнителните разпоредби.
Вторият закон, който се превърна в ябълката на раздора и раздвижи дискусията в Събранието, е свързан с въпрос, който много често се употребява политически. В последните десетина-дванадесет години около три-четири пъти е обсъждан в пленарната зала. Три-четири пъти! Един законопроект, решение за промяна в Наказателния кодекс с много висок популистки заряд, но без никакъв резултат. То е горе-долу еднакво с онова, което Конституционният съд отмени – да се наказват работниците, ако работят без трудов договор – практика немного за хвалба, когато ГЕРБ управляваше и упражни законодателната инициатива през Министерския съвет.
Очевидно вносителите на законопроекта не са се запознали с чл. 311 на Наказателния кодекс. Ще Ви го прочета: „Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използван този документ като доказателство (дори и да не е използван) за тези обстоятелства и изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години...”. Аналогична е санкцията и в предлагания законопроект.
Един текст на чл. 311, който дава възможността, когато длъжностно лице от типа на субектите, които са в този законопроект, извърши това деяние – обикновено това става с писмени документи – да носи наказателна отговорност. Тогава възниква простият въпрос: какво остава от внесения законопроект? Нищо не остава. Усложнено изпълнително деяние, в което се казва, че „... длъжностно лице, което избегне установяване”. То, ако е избегнало установяването, трудно ще се докаже. Направи опит да избегне поне, както е при опита за преврат – наказва се само опитът, при това престъпление не може да бъде довършено. Защото след време да установяваш нещо, което вече се е случило, е абсурдно.
Работникът или служителят, подлежащ на задължително осигуряване, не носи наказателна отговорност. Това е абсурд! За какво той да носи наказателна отговорност? Кой подозира в съучастие работника, когато неверните обстоятелства са декларирани от длъжностното лице?! То не участва в самото изпълнително деяние и е абсурдно да участва – нормалната логика на четене на законите, на текстовете, на целия Наказателен кодекс.
Уважаеми народни представители, опитът да се използва често Наказателният кодекс за решаване на проблеми в други отрасли на правото, проблеми на несвършена работа от администрацията. Никой така и през тези 10 години не извади колко са случаите и зачестяват ли случаите на наложени административни санкции. Ами, дайте да закрием инспекциите на труда в България и да оставим работата, да назначим с тези бройки и да ги прехвърлим към Прокуратурата. Това ли е целта на наказателната политика на държавата? Ако това е целта – закриваме администрациите, всичко криминализираме, всички служители стават служители на държавното обвинение, натоварваме още съда – четири, пет, шест, седем години разследване, доказване, обвинителни актове и накрая пробация.
Вторият принципен въпрос, който не може да се приеме – има големи размери и особено големи размери. Тези, които са учили, учат и ще учат право знаят, че тези критерии се определят в практиката на Върховния съд. Защото, както тук е предвидено – големи да са размерите, които надхвърлят 3 хил. лв., а особено големи да са размерите, които надхвърлят 12 хил. лв. Защо? Как? (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) Може един случай и тогава ще излезе, че за социално осигуряване може да е едно, за друго – да е друго. Нека да оставим този въпрос да се урежда по преценка на съда. Това постоянно закрепване при промяна, при инфлация, при дефлация, при промяна на икономическата обстановка може да се окаже неактуално в твърде краткосрочен и средносрочен период. Това е лоша законодателна техника.
Така че, уважаеми народни представители, какъв е парадоксът? Че десницата с един по същество краен популистки акт се опитват да забравят работниците онова, което беше направено за тях и което Конституционният съд отмени като промяна в Наказателния кодекс – че те носят наказателна отговорност, ако работят без трудов договор. Ако си спомняте в предишното събрание Ви питах: видели ли сте работник да прескача оградата на предприятието без знанието на работодателя? Господин Тотю Младенов си спомня. Беше светла идея на правителството да се наказват работниците, че работят без трудов договор. Сега се отива в другата крайност.
Наказателното право не е право на крайности. То е онази част от правото, която регулира крайното развитие на обществените отношения. Извади ли някой досега тези 10 години статистика, не сега, защото този въпрос го поставям за пръв път, колко са случаите и те зачестяват ли в следствие на контролната дейност на цялата онази администрация, която получава заплати? Статистиката за затворите да Ви я казвам, виe я знаете, те са препълнени. Това ли искате – чрез постоянно надграждане на нови и нови частни казуси, че някоя частна система в държавата не функционира, ние да изсипваме постоянно и постоянно нова работа за прокурорите и за съдиите? Знаете и там какво е състоянието.
Пак Ви казвам, този законопроект е римейк на поне два пъти внасяно такова решение в различни народни събрания. Не знам защо някой се опитва в тази претоплена манджа да открие дори възможност за някаква политическа изява. Няма политическа изява в това. Знаем спора между синдикати и работодатели, но това не е спор между синдикати и работодатели, оставете ги, те са в правото си да показват, че се грижат – едните за работодателите, другите за работниците. Ние като законодатели трябва да правим закони, които държат сметка за последиците от тях, за това, което се случва, за това, което плаща данъкоплатецът. Веднъж плащаме за администрация, която да контролира и регулира тези отношения, втори път ще плащаме за прокурори, съдии и накрая ще плащаме и за изпълнение на наказания и топла храна. Моля Ви се, като внасяте такива законопроекти, да се отчитат всичките фактори, за да не изглеждаме понякога странни, понякога скучни, смешни – благодаря Ви за подсказването, господин Михов, и така да пада и доверието към законодателния орган. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Миков.
Накрая на пленарния ден сме, но ако има реплики към изказването на господин Миков, нека да ги чуем, за да приключим с тази процедура. Няма желаещи за реплики.
Има ли други заявки за изказвания? Няма желаещи да се изкажат, така че ще продължим с дебатите по трите законопроекта в утрешния ден.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре, 12 септември, от 9,00 часа.
Обявявам заседанието за закрито. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)

Председател:
Михаил Миков
Заместник-председатели:
Мая Манолова
Христо Бисеров
Секретари:
Филип Попов
Шендоан Халит