Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Христо Бисеров

Секретари: Пламен Нунев и Шендоан Халит

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Най-напред няколко съобщения.
Постъпило е писмо от Христо Калоянов, Гинче Караминова и Дончо Баксанов за оттегляне на внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър.
На 12 септември 2013 г. е постъпил и днес е раздаден общ законопроект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, приети на първо четене на 11 септември. Проектът е изготвен от Комисията по образованието и науката на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Правя това съобщение с оглед писмени предложения за второ четене по законопроекта.

Започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Уважаеми народни представители, цялата тази купчина (показва куп от документи пред себе си) е с писмени отговори.
Преди това ще Ви запозная с новопостъпилите питания от 2 септември 2013 г. до 12 септември 2013 г.
Постъпило е питане от:
- народния представител Милена Цветанова Дамянова към Анелия Клисарова – министър на образованието и науката, относно промяна на системата на делегираните бюджети в предучилищното и училищното образование. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 септември 2013 г.;
- народния представител Екатерина Заякова и Янаки Стоилов към Цветлин Йовчев – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, относно политиката на Министерството на вътрешните работи за противодействие на масовите и ненаказани престъпни посегателства върху частната собственост на българските граждани. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 септември тази година;
- народния представител Лиляна Павлова към Пламен Орешарски – министър-председател на Република България, относно политиката на правителството относно транспортната инфраструктура. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 септември 2013 г.;
- народния представител Лиляна Павлова Николова към Десислава Терзиева – министър на регионалното развитие, относно политиката на Министерството на регионалното развитие при управлението на Черноморското крайбрежие. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 септември 2013 г.
Писмени отговори от:
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев на въпрос от народните представители Красимир Ципов, Веселин Вучков, Любомир Христов, Пламен Нунев и Румен Иванов;
- министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на питане от народните представители Тотю Младенов и Петя Аврамова;
- заместник министър-председателя и министър на правосъдието Зинаида Златанова на въпрос от народния представител Михаил Миков;
- министъра на околната среда и водите Искра Михайлова на въпрос от народните представители Евдокия Асенова и Станислав Владимиров;
- министъра на финансите Петър Чобанов на въпрос от народния представител Калин Милчев;
- министъра на земеделието и храните Димитър Греков на три въпроса от народния представител Пламен Славов;
- министъра на земеделието и храните Димитър Греков на въпрос от народния представител Маргарита Стоилова;
- министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на два въпроса от Димитър Горов;
- министъра на земеделието и храните на въпрос от народния представител Димитър Горов;
- министъра на културата Петър Стоянович на въпрос от народния представител Деян Дечев;
- министъра на околната среда и водите Искра Михайлова на питане от народния представител Емил Костадинов;
- министъра на земеделието и храните Димитър Греков на три въпроса от народния представител Десислава Танева;
- заместник министър-председателя и министър на правосъдието Зинаида Златанова на въпрос от народния представител Любомир Владимиров;
- министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев на въпрос от народния представител Любомир Владимиров;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов на въпрос от народния представител Захари Георгиев;
- министъра на отбраната Ангел Найденов на въпрос от народния представител Захари Георгиев;
- министъра на здравеопазването Таня Андреева на два въпроса от народния представител Даниела Дариткова-Проданова;
- министъра на труда и социалната политика Хасан Адемов на питане от народния представител Димитър Бойчев;
- министъра на земеделието и храните на питане от народните представители Димитър Бойчев и Иван Вълков;
- министъра на околната среда и водите Искра Михайлова на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на труда и социалната политика на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев на въпрос от народния представител Владимир Тошев;
- министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на въпрос от народните представители Димитър Дъбов и Иван Иванов;
- министъра на околната среда и водите Искра Михайлова на въпрос от народния представител Александър Паунов;
- министъра на финансите Петър Чобанов на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- министъра на образованието и науката Анелия Клисарова на въпрос от народния представител Станислав Станилов – 2 отговора;
- министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на въпрос от народния представител Димчо Михалевски – 4 отговора.
Уважаеми народни представители, днес трябва да започнем с разисквания по питането на народните представители Сергей Станишев и Лютви Местан към министър-председателя на Република България Пламен Орешарски относно преговорите за Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за 2014-2020 г. и българската позиция. Внесен е и проект за решение.
Да Ви припомня процедурата по разискването –парламентарните групи имат фиксирано време. Разискванията се провеждат в рамките на един час на основание чл. 99, ал. 2 от правилника. Министърът, към когото е отправено питането, присъства задължително на разискванията. Министър-председателят е в Събранието, така че разискванията ще се състоят.
Времето от един час за разисквания се разпределя между парламентарните групи съобразно тяхната численост, като за най-малката е 5 мин., а за народните представители нечленуващи в парламентарна група е общо до 5 минути. Разискванията се провеждат по реда на Глава седма от правилника, проекти за решения във връзка с разискванията могат да предлагат и народните представители на основание чл. 99, ал. 3.
Няма постъпили други проекти за решения освен проекта на вносителите на питането. Предлагам един от вносителите да представи предложението за разисквания.
Преди това процедура – заповядайте, уважаема госпожо Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, предлагам на основание чл. 89, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да намалим срока за предложения във връзка с общия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета на четири дни, тоест до 18.00 ч. – 17 септември.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Това е законопроектът, за който преди малко обявих, че има изготвен общ законопроект и срокът започва да тече от днес.
Има ли противно предложение? Не виждам.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 162 народни представители: за 159, против 1, въздържали се 2.
Предложението на госпожа Ваня Добрева е прието.
По този начин срокът за второ четене, обръщам Ви внимание, на Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета е съкратен.
Има ли други процедури? Не виждам.
Моля да поканите в залата министър-председателя и министрите, които ще участват в днешните разисквания. (В пленарната зала влизат министър-председателят и министри. Ръкопляскания от КБ.)
Заповядайте, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри.

Преминаваме към разискванията.
От името на вносителите давам думата на господин Сергей Станишев да представи предложението за разисквания и проекта за решение в рамките на 10 минути.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Днешните дебати без съмнение са важни за България поради няколко причини.
Първо, те трябва да анализират състоянието и използването на европейските фондове в перспектива за България от няколко гледни точки. Тъй като това е основен израз на европейската солидарност към България и българските граждани – става дума само за изтичащия програмен период за около 13 млрд. евро и повече средства за следващия период.
Второ, това е основният инвестиционен инструмент за икономическо развитие, конкурентоспособност и социално сближаване, особено на фона на драстично намаляващите през последните няколко години преки чуждестранни инвестиции. Също така е сфера и тема, в която съществуват много илюзии, много спекулации, често представян като рог на изобилието или едва ли не като единствен инструмент за решаване на всички проблеми на България.
Искам да припомня, че тези дебати са предизвикани от питане към министър-председателя от мен и от господин Местан преди лятната ваканция, в което стана ясно следното: стана ясно, че правителството на господин Бойко Борисов тръгна за преговорите в Брюксел по следващия финансов период на Европейския съюз с голяма торба с обещания – говореше се и се декларираше, че България очаква 18-19 милиарда евро. Стана ясно, че след преговорите правителството се завърна с много по-малко ангажименти от Европейския съюз.
Първо, от фондовете за сближаване, които за периода 2007-2013 г. са близо 6 млрд. 850 млн. евро – увеличението е със 150 млн. евро. Отчитайки натрупаната за този период инфлация реално това са 10% по-малко средства за следващия програмен период за нашата страна. (Реплика от ГЕРБ.) Точно така е!
Второ, като цяло от брутния вътрешен продукт, ако в този финансов период балансът за България е положителен – 4,3% от брутния вътрешен продукт, за следващия период той е под 4%.
Трето, годишната сума от кохезионна политика на човек от населението в България – 120 евро на човек, докато в страни като Естония например е 388.
Четвърто, има увеличаване на средствата за земеделска политика за България с около 2 млрд. евро. Само че това не е договорено наново или допълнително, а е резултат от ангажимента на Европейския съюз още при подписване на Договора за членство на България в Европейския съюз през 2005 г. Тогава е заложена таблица за увеличаването на преките плащания и сегашното увеличаване се дължи именно на това, въпреки че наред с това с 10% са по-малко средствата за развитие на селските райони по сравнение с предишния период.
Пето, редица страни успяха да договорят допълнителни средства за себе си извън Общата рамка. Така например Гърция допълнително договори 1 млрд. 300 млн. евро; Испания – 1 млрд. 800 млн. евро; Италия и Унгария – по 1,5 млрд. евро; Чехия – 900 млн. евро. Забележете, Германия, много бедна страна в Европейския съюз – 700 млн. евро допълнително за свое регионално развитие.
Стана ясно, че България не е положила никакво усилие да договори допълнителни отделни средства за изостаналите райони в Европа – Северна, като цяло, и специално Северозападна България.
В този процес през февруари Румъния и Словакия са отстояли, и това сега се финализира, възможността в оставащите две години от този финансов период да не се прилага правилото N + 2 за техните държави, което дава много повече шансове в динамиката да се усвоят повече средства. България не го е поискала и не е поставила този въпрос.
Възниква общият въпрос: кой е спал по време на Европейския съвет – това впрочем е риторичен въпрос, или просто е очаквал каквото се даде, все е нещо?
Това е предисторията. Ние трябва да гледаме към днешното състояние и към бъдещето.
Много се говореше за това, че ние ще имаме 100% усвояване. Към днешна дата тази цел изглежда много, много трудно реализуема, почти като приказка.
Искам да заявя много ясно, че в резултат на усилията на правителството на господин Орешарски, на вицепремиера госпожа Златанова, на министрите, които отговарят за работата по фондовете, има сериозно ускоряване. Така например:
- сертифицираните разходи са увеличени от близо 29% на около 36%;
- реалното изплащане – от 40% на 45%;
- сериозно са намалени рисковете от загуби, например по Програма „Регионално развитие“ – от 120 на 85 млн. евро;
- „Човешките ресурси“ са 17 млн. евро рискови, при условие, че през март са били 92 млн. евро в риск.
Особено тревожно е състоянието в Оперативна програма „Околна среда“. Там наред с ниската степен на усвояване, поради големия обем на редица проекти, поради забавянията, има сериозни рискове, в това число за четири много големи водни проекта, които засягат Пловдив, Добрич, Плевен, Асеновград.
Оттук нататък Народното събрание трябва да играе много активна роля и в контрола по дейността на правителството, и особено, и това е смисълът на днешната дискусия, по това какво е споразумението с Европейската комисия, кои са приоритетите при условие, че реално средствата не нарастват особено, а по някои направления дори са и по-малко, както вече споменах Програмата за развитие на селските райони. Това означава прецизна работа, анализ на слабостите, грешките, на ефектите от сегашния финансов период, така че да постигнем максимум за хората, за българската икономика чрез използване на европейските средства.
Да припомня, че първият вариант на споразумението с Европейската комисия е изпратен от служебното правителство на 15 април. Оценката на Европейската комисия за него не е особено ласкава, говорейки в оценката за липса на ясна връзка между нужди и това какво се прави – липса на фокус при планираните инвестиции. Също така се констатира ниско качество на текстовете и предложенията в сферата на земеделието, рибарството, здравеопазването, администрацията, съдебната реформа.
През последните месеци правителството е положило сериозни усилия и за много работа, и за по-добра координация в подготовката на този стратегически документ за България, който е основна насока как ще използваме средствата. Бяха проведени и публични дискусии през юли, а на 21 август Министерският съвет е одобрил новия Проект на споразумението със сериозни корекции. Той вече е оценен доста положително от Комисията като зрял за вътрешно обсъждане в Комисията и през октомври предстоят консултации между българското правителство и Комисията. Именно затова е важно Народното събрание да направи своя принос, да даде мандат и перспектива на правителството кои са приоритетите.
Подобренията в новия проект засягат редица сфери:
Първо, на много по-ясна стратегия за развитие на селските райони, а също така – земеделието и рибарството.
Има много по-ясен акцент върху образованието като фактор за растеж и връзката между образование, наука, иновации, работните места и икономическото развитие.
Отчетени са значително по-добре нуждите на малките и средни предприятия.
Има акцент върху електронното правителство като инструмент за добро качество и прозрачност на услугите за гражданите и особен акцент върху уязвимите групи и социалното неравенство и бедността.
Във връзка с това трябва да получим информация и от правителството и в следващите седмици и месеци действително да се прецизират максимално акцентите, тъй като в проектоспоразумението има значително повече средства за бизнес, наука, иновации – около 350 млн. евро; има специална – това е нещо много важно, нова програма за наука и образование с обем 508 млн. евро; намаляват се средствата за инфраструктура по трите оперативни програми – „Транспорт“, „Регионално развитие“, „Околна среда“, общо с около 800 млн. евро и това поставя тежката задача пред правителството действително да положи усилия, полагащите ни се, възможно на конкурентна основа, средства за европейска свързаност от 350 млн. евро да бъдат отстояни и ефективно реализирани през следващия период, за да не отидат в някоя друга държава и нейната инфраструктура.
Разбира се, предизвикателство е фактът, че с около 550 млн. евро в резултат на начина на водене на разговори от по-предишното правителство са средствата за Програма за развитие на селските райони. Всички тези неща изискват много сериозен баланс, ясни акценти и приоритети и ефективно използване и насочване на тези средства в следващия период.
Искам да поставя за дебатите и няколко открити въпроса:
Състоянието на координацията и управлението на еврофондовете, тъй като това винаги е било и остава проблем на България. Някак си всяка оперативна програма като че ли е сама за себе си. Това трябва да бъде преодолявано.
Заслужава си да се мисли, ако не за единна структура за управление на фондовете, което носи своите рискове, то за мерки, които да засилят общото програмиране и контрола, както и редица други мерки за опростяване на административните процедури, намаляване на тежестите. (Председателят напомня на народния представител Сергей Станишев, че времето приключва.)
Всички тези въпроси трябва да бъдат дискутирани в Парламента, господин председател, за да може и Народното събрание, и секторите, и отделните направления в българската икономика активно да участват в изработването на национална позиция.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ, от място): Времето, времето!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Нека по този въпрос се постараем да постигнем единение, защото това е национален приоритет.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ, от място): Времето, времето!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Ако това време и тази тема не Ви е интересна, това много говори за отношението на партията ГЕРБ към този проблем. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Станишев.
Уважаеми народни представители, времето на съответните парламентарни групи е: Парламентарната група на ГЕРБ - 25 минути, Парламентарната група на Коалиция за България – 21 минути, Парламентарната група на Движението за права и свободи – 9 минути, Парламентарната група на „Атака” – 5 минути. Общо са 60 минути. Времето на министрите не влиза във времето на разискванията. Разбира се, винаги когато ораторът трябва да приключи изказването си, ще бъдем толерантни, така че няма да се притеснявате за половин или една минута отгоре.
И така, откривам разискванията по питането. Проекта за решение ще прочета след като приключат разискванията. Мисля, че не сте го забравили, подготвили сте се за днешните разисквания, няма смисъл да го чета от началото.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте за изказване, господин Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, господин премиер, дами и господа министри, уважаеми колеги! Преди да имам възможността да инвестирам в този дебат малко повече техническа грамотност и конкретика, защото няма лош дебат по темата за европейските фондове, стига той да се води на необходимото ниво и да не е в контекста на общополитически приказки, все пак е редно да обърна внимание на един друг, вероятно маловажен въпрос.
Въпросът е защо сега се води подобен разговор. Преговорите вече са приключили. С последното участие в Съвета преди около три месеца на господин Орешарски Финансовата рамка, едрите правила, по отношение на които ще се разходват парите, вече са факт. Сумите, с които ще разполага България, са ясни още от началото на месец март, дори в края на месец февруари тази година. Не казвам, че един подобен дебат е излишен, напротив. Няма лош дебат по темата, по темата не е говорено достатъчно. Интересният въпрос е дали с фокусирането върху тази тема не изпускаме някоя по-важна точка, но, както казах, това е маловажният въпрос.
Преди да инвестирам конкретика и точност в темата, нека да Ви припомня при какви условия тече дебатът и за бъдещето на кохезионната политика, и за Многогодишната финансова рамка. Този дебат не беше само в месец февруари тази година, той тече близо година и половина назад. Освен големия, болезнен въпрос колко са парите, голяма част от дебата беше фокусирана върху реформата в политиката по сближаване и новите правила, върху амбициите това да бъде не просто взаимопомощ от по-богатите към по-бедните държави, не само темата сближаване, а превръщането на кохезионната политика в един мощен инструмент за натиск по отношение на държавите членки за провеждане на реформи, както и за гарантиране на финансовата дисциплина.
Припомням Ви, че това е първият бюджет, ако се върнем на темата за бюджета, в историята на Европейския съюз, който е по-нисък от предишния. Първият! Това едва ли изненадва. Голяма част от нетните донори, тоест страните, които осигуряват основната част от средствата и преди, и по време на преговорите, бяха изключително скептични от гледна точка на увеличаване на нетните вноски. Това не би могло да бъде изненада - силен вътрешнополитически натиск предвид ситуацията в Европа, предишни ангажименти, плащания по отношение на стабилизационните мерки.
Нека да допълня: точно в този момент кохезионната политика не беше с най-добрия имидж сред част от държавите членки, за съжаление сред нетните донори, по една проста причина. Към настоящия момент имаше спрени в държавите членки повече от 150 оперативни програми. Това доведе общият бюджет да бъде намален от първоначалното предложение, което беше един трилион и 33 милиарда на доста по-ниското число 960 милиарда. Специално по отношение на кохезионната политика пакетът беше намален от 348 на близо 324 млрд. евро. Огромната част от страните получиха по-малко, отколкото са ползвали в предишния програмен период. Практически всички получиха по-малко, отколкото искаха и по-малко, отколкото очакваха.
Имах възможността да се запозная с най-малките детайли от авторефлексивния дебат, който е текъл тук към 19 юли. Господин премиер, искам да обърна внимание, че в отговорите, които давате на Народното събрание, има няколко грешки, убеден съм, абсолютно неволни. Абсолютно съм убеден, че грешките са в този, който Ви е подготвил отговора. Икономист от високо ниво като Вас не би допуснал подобни грешки.
На първо място основният въпрос – повече или по-малко са парите, особено по кохезионна политика, които България ще ползва през следващия програмен период? Нека напомня, това число беше цитирано коректно, че кохезионният пакет, който България ползва за програмния период 2007-2013 г. е малко по-малък от 6,9 млрд. евро. Само за кохезионна политика средствата, които ще са достъпни за следващия програмен период, са повече от 7 млрд. 123 млн. евро.
Когато говорим за натрупаната инфлация, позволете ми да уточня нещо друго: това са данните по цени към 2011 г. Когато бъдат съобразени с цените към 2020 г., въпрос на конкретни изчисления, тази сума ще бъде допълнително увеличена най-малко с половин милиард по мои изчисления, които не претендирам да са съвсем точни. Би могла да бъде и по-голяма. За сравнение, често обичаме да се сравняваме с другите страни – кой какво бил получил и какво не бил, нека да Ви запозная как стои ситуацията с други европейски държави. Гърция: от предишния програмен период 20 милиарда, този 12; Испания от 35 милиарда на 15, 20 милиарда надолу; Италия от 28 на 23; Унгария – от 25 на 17; Чехия – от 27 на 17 милиарда; Германия – от 26 на 15.
Тук е хубаво да се върнем на темата за специалните локации или така наречените „подаръци”. Да, факт е, има редица държави членки, които получиха специални локации за най-бедните си региони. Всички тези държави, уважаеми дами и господа, са държави, които получават значително по-малко финансиране от следващия програмен период спрямо този, който тече в момента. Именно затова са тези специални локации. Единственото изключение е Белгия. Защо Белгия не получава по-малко средства, въпреки това има подарък специална локация? Версии по въпроса може да има много. Това е единствената държава, единствената!
А дали България е искала – мога да гарантирам по една проста причина: в два четиридесет и пет през нощта писах изказването на премиера тогава господин Борисов, в залата на Съвета, в което България поиска 200 милиона за Северозапада. Категоричният отказ, който получихме, се дължи на това правило. Специални локации имат страните с намалено финансиране. България не е сред тях. България е сред четирите държави, които по кохезионна политика и като цял финансов пакет получават повече средства.
Разбрах, че е имало коментар по отношение на промяната на правилото N+2/N+3 в N+3. Нека да уточня, че този въпрос не е решен по време на Съвета през месец февруари. Там единственото, което е записано, поне в първоначалния вариант на заключението, е, че възможността за Румъния ще бъде разгледана. Правилото N+2/N+3 – да стане N+3, е необходимо да се промени старият общ Регламент 1083. Докато са текли дискусиите на 19 юли, в същото време са текли преговорите в Брюксел по отношение на промяната на това правило, решение очаквам да бъде взето идните седмици. Решението все още не е взето, или е взето съвсем скоро.
И едно наистина смущаващо твърдение във Вашето изказване: България не е заявила готовност за проекти по инструмента „Свързана Европа”. Тук в полза на коректността има две грешки.
Първо, инструментът „Свързана Европа” не съществува все още. Инструментът „Свързана Европа” ще съществува, надявам се, защото това е едно добро решение, към края на месец октомври, когато се приеме законодателният пакет.
Второ, въпреки че инструментът все още не съществува, България е заявила готовност, водени са редица разговори с представители на Европейската комисия, с няколко генерални дирекции минимум за два проекта – подобряване на условията за корабоплаване по река Дунав и Коридор № 4, в частта „Железници”.
Изразена е била тревога относно предварителните условности. Предварителните условности, на първо място, не важат само за България, те важат за всяка държава членка. На второ място, предварителните условности са този стимул, който ще доведе необходимите реформи не само в България, а на ниво – целия Европейски съюз. И аз не бих се оплаквал, напротив, бих подкрепил един подобен инструмент.
Последно. Малко или много са средствата? При всички случаи те са недостатъчни на фона на нуждите, които има България. Само във водния сектор парите, с които България ще разполага, пак ще продължат да бъдат пъти по-малко от нужните, същата е ситуацията и в пътния сектор, същата е ситуацията в железопътния, в социалната сфера.
Дами и господа, позволете да Ви напомня, че нито една стотинка, нито един евроцент от тези милиарди, които обсъждаме, не е гарантиран. Ако контролната система на България не е на необходимото ниво, парите ще бъдат спрени, както се е случило месец след първото тежко нарушение. Ако страната ни не спазва параметрите за дефицит по силата на макроикономическите условности, финансирането може да бъде спряно още следващата година. Ако страната не прави необходимите реформи за всички ключово описани сектори, финансирането в съответния сектор може да бъде спряно още от 1 януари 2017 г. Ако страната не постига реален ефект от европейското финансиране, резервът от близо 329 милиона може да бъде преразпределен само след няколко години.
Нямам проблем с ретроспективните разговори, особено по отношение на тема, където имам необходимото професионално самочувствие.
Съществените въпроси, по отношение на които трябва да тече разговор са тези, които коментирах преди малко. Защото едно от малкото неща, с което ще се съглася, споделено от преждеговорившите, е, че без да е единственият, това е вероятно най-важният финансов инструмент за България и той трябва да бъде обект на широк политически консенсус. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Дончев.
Заповядайте, уважаеми господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, дами и господа министри и народни представители! Аз ще започна с това, с което завърши господин Дончев, за важността на този финансов инструмент.
Преди това искам да Ви направя едно сравнение, за което много рядко се говори. Това, което Европейският съюз ни дава за четири години е приблизително равно на публичните разходи, които държавният бюджет определя за една година. Забележете, за една година! От това сравнение може да се направи точен и ясен извод за важността на този инструмент.
Проблемът не е в размера на средствата, проблемът е в ефективното им използване. В това отношение, господин Дончев, аз съм съгласен с Вас. Проблемът е, за 1 евро какво създаваме в България? Нещо повече. Тези приблизително 30 млрд. лв., или около 15 милиарда евро, които България ще получи за четири години, не са сигурни. Вие подчертахте и този факт. Така е, да, те са възможност – или ще ги усвоим, или няма да ги усвоим. В същото време България задължително прави своята вноска. Там не ни питат дали искате, или не искате, дали можете, или не можете. Следователно, проблемът с ефективността на използването на тези финансови средства е основен както за държавните публични финанси, така и за европейските средства.
Освен това, беше подчертано многократно и от изказалите се дотук, размерът на средствата по линия на кохезионната политика са определящи за България, те са основни. И това е съвсем нормално, защото България е най-бедната страна в Европейския съюз, тя има в най-голяма степен потребност да догонва. Конвергенцията е основна цел по отношение на европейските фондове за България. Утре народът ще ни попита: „Вие какво направихте, за да се доближим до европейските страни, да ни измъкнете от последното място по доходи, по основни социално-икономически показатели?” Това е основната политика.
Аз съм убеден, че намаляването на средствата по конвергентната програма, тоест кохезионните фондове, е провал не само за България, а и за другите страни, които имат остра нужда от подобни средства, остра нужда от догонване, от изравняване, до известна степен. Е, колко сме се изравнили ние през последните години със средните равнища в Европейския съюз? Това е проблем.
Този проблем трябва да бъде свързан и с основните цели на националната икономика и нашето развитие, тоест всеки разход да бъде насочен към ускоряване на растежа – това е фундаменталният проблем в момента за България. Ако в следващите години икономическият растеж в България не мръдне от кота нула, ние ще имаме сериозни въпроси за решаване, свързани с доходите на хората, със стандарта на живот.
Ние вече посочихме, че обсъждането на тази програма, въпреки че големите основни правила вече са ясни, трябва да стане на много по-широко обществено равнище, защото, както подчертахме преди известно време, тези правила, които България ще приеме и ще подпише в Европа, ще бъдат изпълнявани от няколко правителства. Този въпрос излиза извън рамките на каквото и да било отделно правителство и каквато и да е отделна политическа партия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Имамов.
Уважаеми колеги, имате възможност за изказвания.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Добре е, че днес в залата настава реализъм. Аз го наричам еврореализъм, защото преди 6-7 години, когато влизахме в Европейския съюз свириха фанфари. Спомням си, че тук – горе от трибуните, се ръкопляскаше и се очакваха едни милиарди, които да ни залеят като златен дъжд. Тогава се казваше: „Европа ще ни оправи, тръгваме напред, няма страшно”. Спомняте си тези моменти – тези, които са били в залата, и тези, които са гледали и наблюдавали събитията по медиите.
Преди малко колегите от другите парламентарни групи направиха изказвания, които като че ли тогава бяха нашите изказвания. Ние предупреждавахме за това, което ще се случи. Ние предупреждавахме и ни обвиняваха за това, че сме черногледци, че сме скептици, че тези пари, които се предвиждаха, са крайно малко. Те са смешни на фона на нуждите на България, като най-бедна страна в Европейския съюз. Те са смешно малко в сравнение с други съпоставими по територия и брой население страни.
Аз няма да повтарям цифрите, но преди малко се говори какви пари се предвиждат за други страни, да не говорим за нашите съседи, върху които под формата на мерки за спасяване и излизане от кризата, се изсипват като златен дъжд не десетки, а стотици милиарди, не лева, а евро. Нали е така? И за всичко това трябва да си дадем сметка. Ние сме хората във върховния орган на държавата, които трябва да си го помислим и да бъдем реалисти.
Тук бивши и сегашни управляващи се замерват с едни обвинения кой какво недогледал, какво не поискал, кой какво не усвоил и не доусвоил. Това са замервания, посипвания на главите с пепел, взаимни обвинения и мразене на базата и във връзка с бедността, на която сме обречени. Тук и предишни, и сегашни управляващи трябва да делят и да се чудят къде да сврат малкото и нещастни парички и средства за различни програми, за различните области – транспорт, образование, и това е реалната и много жестока истина. България продължава да бъде не получател, а донор на Европейския съюз. Много пъти сме го казвали от тази трибуна, никой обаче не го отчита, премълчава се.
Колко стана, господин министър-председател, членският внос – 800-900 милиона, нали така? Като вземем парите от спрените блокове на АЕЦ „Козлодуй” и парите – много добре знаете като бивш министър на финансите и сега човекът, който държи пряко под очи парите, които влизат в държавната хазна, парите, които не постъпват в България от мита като външна граница на Европейския съюз, какво излиза? Ние сме тръгнали да се дърлим, бием и мразим, ако щете, за този нещастен милиард, той е просто подаяние, той е като морковът пред магарето. Тук се каза, че трябвало да осъществяваме съответни политики – как този милиард да бъде разпределен и как по-добре да бъде усвоен. Ами, как да бъде усвоен този един милиард? С всички рискове тук се каза и го знаем, че този един милиард няма ефективността на парите от държавния бюджет. Защо? Защото, първо, този един милиард не постъпва целият, поради това, че не може да бъде усвоен, а друга е ефективността по неговото харчене.
Знаете за комисионните, които се дават от тези пари за консултантски услуги и всички съпътстващи рискове за този нещастен един милиард, който ние догодина трябва да оползотворим.
За пет години в този програмен период 500 млн. лв. отиват за образование, понеже тук виждам председателката – тя някак си провокира мисленето ми за образование и за наука – жалки пари.
Така че на шестата-седмата година от влизането ни в Европейския съюз някои политици трябва наистина да станат еврореалисти, първо, а други да станат евроскептици. Това е диалектиката. Това е развитието, което ни предстои. Само тогава, когато си искаме онова, което ни се полага, когато започнем истински да защитаваме своя национален интерес, можем да говорим за някакъв успех от тези пари, които иначе са въпрос и част от това да бъдем в колониалната схема, да бъдем държани в зависимост за тези неща, които се искат от нас, да бъдем част от това колониално робство, в което сме натикани като най-бедните и презрени роднини. Повтарям: най-бедните и презрени роднини от всички 28 европейски страни. (Единични ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Уважаеми колеги, парламентарните групи имат още време за изказвания.
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, колеги! През последните седмици политиците от всички политически партии в един емоционален спор колко са парите за следващия планов период без да искаме направихме една генерална грешка – създадохме впечатлението, че най-важното е всъщност какъв е размерът, а не каква е целта, която си поставя тази европейска солидарност. Разбира се, винаги стои въпросът за цената, която сме платили за тази европейска солидарност със спирането примерно на блоковете на АЕЦ „Козлодуй” и други подобни тежести, които българският народ понесе в рамките на прехода, но смятам, че имаме една висока отговорност и тя трябва да бъде насочена към това да върнем дебата там, където му е мястото.
Преди около две години в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – тогава присъстваха господин Дончев и тогавашният министър на регионалното развитие – започвайки разговора за дебата „Целите на Европа 2020 и къде стои България”, ни бяха изложени различни тези, че най-важното за нас е да имаме седем магистрали и седем скоростни пътя, че най-важното е да имаме достатъчно европейски ресурси, които да се насочват към нашата икономика. Тогава попитах двамата представители на правителството всъщност коя е основната цел, която като политици трябва да формулираме ясно пред обществото и да поемем отговорността да я изпълним, и ако я изпълним, да получим съответната оценка, и обратното, ако не я изпълним, да понесем негативите като политици.
Тогава предложих на двамата господа и те се съгласиха, че най-важният показател, отразяващ най-големият проблем на българските граждани, е именно бедността и ние трябва да имаме амбицията да се борим да повишаваме стандарта и покупателната способност на българските граждани. Това е един синтетичен показател, какъвто е паритетът за покупателна способност, който непрекъснато ни поставя на последно място в Европейския съюз. Къде е той днес? Поставили ли сме си го за цел? Ако дори погледнете споразумението, което сме подготвили, там няма такъв показател. Там сме преписали показателите, които ни е спуснал Европейският съюз, унифицирани с него и всъщност целта я няма. Когато я няма целта, дами и господа, няма да има отчет. Когато няма отчет, няма отговорност какво всъщност сме направили.
Да, средствата, които Европейският съюз ще отдели като европейска солидарност за следващия планов период, са по-малко. Такова е положението в Европейския съюз. Но ние фокусирали ли сме тези средства така, че те да работят за тази основна цел? Аз смятам, че още сме в дълг. Неслучайно са тези разисквания и проектът за предложение, който даваме, за да може Народното събрание да възложи на Министерския съвет да положи още малко усилия в окончателния вариант на споразумението да фокусира ограничения размер от средства върху две главни сфери, които, смятам, ще работят именно в посоката да създадем мотори за развитие в България. Първото е да подобрим човешкия фактор и неговата квалификация, професионална квалификация преди всичко, и да подобрим инвестиционната среда.
Да, важни са магистралите, важни са железопътните инфраструктури, важни са пречиствателните станции, но ако нямаме това, което ни е необходимо като среда за привличане на инвестиции в България, а ние в момента я нямаме, ако нямаме качествени обучени хора, които да носят по-голяма производителност на труда, дори и да построим още 300 км магистрали, нищо няма да се промени в страната и хората ще продължат да бъдат бедни, а магистралите ще служат само като украшение на ревера на българските политици и нищо повече. Ето това е важният въпрос.
Според мен ние трябва заедно с всички парламентарни групи, заедно с Министерския съвет, да се опитаме да фокусираме целите, които си поставяме. Нека бъдат една-две, но да бъдат фокусирани, да бъдат резултатно насочени, за да може да я има амбицията българските граждани, българските бизнесмени, икономиката, ние – политиците, в цялост да решаваме този въпрос.
Тук се чуха различни критики, че министър-председателят Орешарски бил сбъркал като давал различни числа. Не е вярно! За първи път ние сме изправени пред нова ситуация. Това, разбира се, се споменава и от нашите опоненти, че средствата не са безусловни, че има да свършим много реформи.
Дами и господа, много време загубихме за реформите в последните четири години. Ще Ви посоча само една, която и в момента тежи на гърба ни – в сектор „ВиК”. Ние не изпълнихме приет закон преди четири години и Европейският съюз продължава да ни го пише като неизпълнение и рискът в момента да изгубим огромни средства по „Околна среда” за 2007-2013 г. и за следващия планов период виси със страшна сила над главите ни.
Тези условности показват, че имаме нова среда, в която не можем да стоим спокойни и трябва ден след ден да изпълняваме тези задачи, за да може в крайна сметка реформите да се случат. Това ще бъде най-голямата отговорност на правителството сега, аз съм сигурен, че с обща помощ тя ще бъде изпълнена.
Но нека да кажем и друго. Нещото, което ние, българските политици, трябва да направим, е да не експлоатираме темата за популистично-политически цели. Спомняте ли си месец април 2011 г., когато триумфално един министър се завърна от Брюксел с обяснението, че за българските магистрали за следващия планов период са осигурени 2,5 млрд. евро? Това беше направено умишлено, това беше направено съзнателно. Това беше направено цинично към съзнанието на българските граждани, които не е задължително да бъдат компетентни и да разбират дали това е истината. Те вярваха на българските медии, които дадоха тази новина масирано като вълна из цялата страна.
Истината е, че никога, по никакъв повод, никой не ни е обещавал такива пари. Тогава всички бяхме тежко излъгани. Затова такива неща повече, по такива теми никой политик не трябва да си позволява. Защото идва денят, в който истината лъсва и тогава въпросът не е дали едната страна от политическото пространство ще обвини другата. Въпросът е какво оставаме в сърцата и в душите на хората.
Затова се връщам и с това ще завърша – трябва да определим целта. В момента тя не е определена добре. Трябва да я формулираме, да дадем пътя и оттам нататък да си носим отговорността всеки ден и всеки час. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Уважаеми колеги, имате възможност за изказвания.
Заповядайте, господин Борисов.
БОЙКО БОРИСОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, вицепремиери, министри, уважаеми дами и господа! Хубаво е да слушаш господин Михалевски в патетичните му приказки, но преди малко неговият лидер започна точно тази тема по най-лошия начин.
Съжалявам, че и господин Местан от няколко дни не е на работа, явно е концентриран върху даването на интервюта (реплики от ДПС), щеше да е хубаво да чуем и неговото мнение. Защото от това, което чух от Вашия коалиционен партньор „Атака”, истински съм разтревожен.
Когато се говори за еврофондове, е хубаво да се започне с това, че по време на Вашето управление имаше несъответствие, те бяха спрени. Аз истински се надявам, че господин Орешарски няма да се подведе по популизма и по тези празни приказки, защото на неговите мандатоносители ще кажа, че европейските съвети през изминалите няколко години бяха едно действително огромно изпитание за целостта на Европейския съюз. Ако не им се връзвате на празните партийни обещания и приказки, които говорят, всеки участник в този съвет – Вие сега имате възможност да комуникирате с Вашите колеги премиери, канцлери и президенти, участващи там, накарайте ги да Ви кажат как се водеха съветите по 36 часа. В 5,00 ч. сутринта дамите, които заемаха подобни постове, молеха да отидат, просто за да си оправят външния вид. За първи път се гледаше бюджет на Европейския съюз с дефицит. За първи път се гледаше бюджет, в който не се дават повече пари. Битката не е кой да получи повече, а за драстични намалявания на бюджетите на много държави.
Когато говорите за Германия, господин Станишев, техните пари от 26 милиарда бяха намалени на 15 милиарда. Не знам как сте с математиката, но от 26 на 15 – има разлика, и дори да ти добавят 800 милиона към 15 милиарда, стават 15 млрд. 800 млн. От 26 на 15 млрд. 800 – аз истински съм щастлив, че четири държави България, Румъния и Словакия получихме повече в предния период. Не си представям, ако бях премиер в Испания и се върна от 35 милиарда на 15 милиарда намаление или в Италия – от 28 на 23 милиарда намаление! Или в Унгария – от 25 на 17 милиарда. Като ти намалят от 25 на 17 и да ти дадат след това 1 милиард бонус, стават 18 милиарда. Чехия – от 27 на 17, това е 10 милиарда разлика. Като ти дадат 1 милиард, ти стават 9 милиарда. Съжалявам, че трябва да водя такава проста аритметика, защото Вие четете цифрите като дявола – Евангелието. А и пак продължавате да обиждате лично, което пък веднага не кореспондира с това, което казваше господин Михалевски.
Господин Михалевски, ако Вие не бяхте правили за 100 милиона „Водно огледало” или „Цанков камък” – за 1 милиард, и не бяхте харчили по „Белене” средства, щеше да има и за господин Шопов да се дадат – и за образование, и за иновации, и за всичко останало. Но парите заминаха натам.
РЕПЛИКА ОТЛЯВО: А по магистрала „Тракия”?
БОЙКО БОРИСОВ: А магистрала „Тракия” – аз съм горд, че я направихме, защото целият народ й се радва. Това, което ние направихме, то се вижда. То се вижда! Затова отново сме първа политическа сила, господине!
РЕПЛИКА ОТЛЯВО: От кога?
БОЙКО БОРИСОВ: А Вие не сте, Вие сте все трета! (Ръкопляскания от ГЕРБ, реплики от ДПС.)
Господин Орешарски, аз действително искам да Ви помоля по тази толкова важна тема Вие да не допускате политизиране. Защото веднъж в предишно управление фондовете бяха спирани, това не трябва да се допуска. Те не го наричат спиране, а несъответствие: „Но няма пари!” – едно и също е. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Аз Ви моля да ползвате целия експертен потенциал в България. Не са много хората, които разбират от тази работа.
А парите, за разлика от господин Шопов, считам, че ако усвоим всичките, това са 26-27 млрд. лв., които ще влязат в България. Никой няма да ни даде подобни пари. Вие сте се убедили в Китай. Какво искат? – Фотоволтаици главно. А защо фотоволтаици? Защото веднага се закачват на електромера. Такива са инвеститорите. Такива са инвеститорите! Никой, както Брюксел, не дава готови пари.
Не е вярно и това, господин Шопов, че сме дали повече, отколкото сме получили. Това е елементарна математика. Извадете цифрите и ще видите, че България е много на плюс.
Освен това аз се надявам, че лидерът на европейските социалисти, когато коментира решението на Европейския съвет по такъв начин, си дава сметка, че там водещото не е коя държава кого ще надиграе, за да вземе повече пари, а водещата е европейската солидарност. Всички ние 36 часа бяхме молени винаги първо това да гледаме, когато водим спора. Аз съм благодарен, че много колеги, включително и европейски социалисти, президенти на европейски държави, се водеха от тази теза и накрая успяхме да приемем бюджета. Това беше най-тежко приетият бюджет. Видяхте колко време се бави Европейският парламент с утвърждаването.
Съжалявам, господин Михалевски, когато по важни теми се започва с думите, че някой спал, а в същото време го казва човек, който е доказано мързелив (смях, оживление, ръкопляскания от ГЕРБ), аз не мога да приема, че така трябва да се работи. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Господин Шопов, заповядайте за лично обяснение. Тъй като процедурата по разисквания не предполага реплики и дуплики, нормално е споменатият в едно изказване да поиска лично обяснение.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Съжалявам, че господин Борисов излезе, но се надявам се в кулоарите да ме чуе. На три пъти спомена името ми и „Атака”. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Моля за тишина, господин Кадиев.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Явно е притеснението на някои български политици, когато в тази зала се показва и се демонстрира евроскептицизъм. Много хора се плашат от това. За тях е ужасно да бъде проявяван евроскептицизъм и да бъде разкриван колониалният модел, в който сме вкарани. Страх ги е, така както някога ги беше страх бащите и дядовците им, че някой ще ни помаха с пръст от Москва. И сега ги е страх, че някой ще ни помаха с пръст, ще ни се разсърди и ще реагира така от Брюксел. Така, както някои в тази зала сега, в миналото бащите и дядовците им седяха и слушаха на телефона и казваха: „Ало, ало, Москва, слушаме” (смях от ГЕРБ), сега същите тези и техните родители, както едно време, и сега казват: „Ало, ало, Брюксел, слушаме и изпълняваме”. (Смях, оживление.)
Явно това е притеснението на господин Борисов. Той много се притесни от тези истини. Това е причината, поради която на няколко пъти спомена нашата позиция от „Атака” и изяви несъгласие с нея.
Най-големият проблем, той беше и негов проблем, дано да не е със сегашните управляващи – е да слушат и да изпълняват, да не претендират, да не защитават националния интерес, да не искат това, което им се полага, а за това винаги намират оправдания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Господин Станишев, заповядайте за лично обяснение.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер, дами и господа министри! Тъй като беше споменато и моето име, държа да направя някои уточнения.
Първо, хубаво е, когато българският премиер отива на такива важни преговори, засягащи седемгодишен финансов период, да отиде с национална позиция. Тогава неговите преговорни позиции ще бъдат много по-силни. Така са направили почти всички държави от Европейския съюз. България е едно от малките изключения, в които правителството отиде хей така – без дискусия в обществото, без парламентарен мандат, и резултатите са налице.
Ако знаеш, че в Европейския съюз има сериозна криза, в това число на солидарността, и има риск за намаляване на бюджети на много страни, тогава няма нужда предварително да заявяваш цели, които не постигаш, и да заблуждаваш хората. Защото не аз и не Парламентарната група на Коалиция за България заявяваха, че ще се върнем от Брюксел със 18-19 млрд. евро, а се върнаха с много по-малко. Така ли е? Така е! (Шум, оживление, единични ръкопляскания от КБ.)
И второ, след като знаеш, че за следващия период няма да има голямо увеличаване на средствата, трябва да положиш усилия да постигнеш максимума за този финансов период.
Затова зададох въпроса: защо страни като Румъния и Словакия на същия този Европейски съвет на 7 и 8 февруари тази година са поставили въпроса – това е написано в заключенията на Съвета, за промяна на правилото „N+2” на „N+3”, сиреч не две, а три години за изпълнение на големи и тежки инфраструктурни проекти, което увеличава шанса за усвояване, а нашата страна не го е поставила?!
И трето, има много сериозен аргумент: България, в крайна сметка най-бедната страна от Европейския съюз, най-много се нуждае от солидарните фондове – в пъти повече и от Германия, и от Италия, и от много други страни, които все пак завоюваха допълнителни средства от това, което е планирано първоначално в бюджета. Това са преговори и всеки отстоява национални позиции. Ако се сравни първият вариант с втория, с третия и окончателните заключения на рамката, се оказва, че много страни са извоювали много повече допълнително, отколкото ние за нас. Жалко! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Станишев.
Заповядайте, господин Ерменков, процедура по начина на водене.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (КБ): Госпожо председател, при цялото ми уважение и, как да го нарека, симпатии, които изпитвам към Вас, не мога да не Ви направя забележка за нещо, което Вие допуснахте да се случи: един народен представител си позволи от трибуната да дава квалификации за друг народен представител, наричайки го „доказано мързелив”. (Шум, смях, оживление в ГЕРБ.)
Аз бих приел това като лошо възпитание, ако беше в разговор между двама депутати, може би донякъде и наглост, защото този депутат и в момента го няма тук. Може би той има най-малкото време, което е прекарал в Народното събрание. (Ръкопляскания от КБ.) Въпреки това си позволява да обижда човек хей така, просто по чисто човешки начин, а Вие не му направихте забележка. Затова застанах тук.
Много Ви моля: в бъдеще нека да спазваме етиката и Вие като председател да спирате такива непристойни изказвания. Благодаря Ви. (Оживление, ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Ерменков. Всичко, което казахте, е вярно и Вие сте прав. В качеството си на водещ заседанието обаче нямам права по правилника да давам оценки на изказванията на народните представители. (Смях, оживление.) В крайна сметка възпитанието е лично качество, в което всеки се проявява както на парламентарната трибуна, така и извън нея.
Процедура по начина на водене – госпожа Нинова.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Госпожо Манолова, изразявам несъгласие с позицията, която току-що представихте. Не става въпрос за личната Ви оценка или преценка. Става въпрос за закон. И Вие и ние сме длъжни да го спазваме. Този закон е Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание. И там пише, че при отправяне на лични обиди се налагат санкции, които са „забележка”, „предупреждение”, дори „отстраняване от залата”. Така че, моля, не правете лични оценки, но прилагайте закона такъв, какъвто са го приели тези хора тук в залата. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Боя се, че ако наистина всеки от водещите заседанията започне да налага оценки...
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Санкции, санкции!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА:... и наказания за непристойно поведение от парламентарната трибуна, една голяма част от изказващите се депутати ще трябва да бъдат наказани.
Парламентарната практика на това ръководство е възприета по този начин. В крайната сметка личното възпитание на всеки е водещо и в поведението му от трибуната. Още повече в петъчния парламентарен контрол, когато ни гледат всички български граждани, всеки народен представител е в правото си да се излага колкото и както намери за добре.
Заповядайте за изказване, господин Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Дълбоко съм убеден, че днешният дебат трябва да бъде проведен при две предварителни условия. Първото е, че може би в момента няма по-важен въпрос от страната от усвояването на европейските фондове, които касаят както приключването на сегашния програмен период, така и подготвянето на споразумението за партньорство за следващия програмен период. И второто, според мен, предварително условие е, че това, което неколкократно беше заявено от вицепремиера Зинаида Златанова в последните дни, а и прозвуча тук, в залата – този въпрос и тези проблеми се нуждаят минимум от национално съгласие. Ако ние продължаваме в стилистиката: „Вие ги спряхте, ние ги пускахме”, ние трябва да отговаряме: „Да, ние подготвяхме съответствието, Вие го получихте”. Спрени фондове, спрени средства по времето на тройната коалиция не е имало. И престанете да набивате тази теза в главите на хората! Тя просто не е вярна. (Реплики от ГЕРБ.)
И второто, квалификации за някакъв интелектуален принос в дискусията, квалификации, кой е спал, кой е мързелив и така нататък, не спомагат за постигането на настоящата задача.
Според мен има два важни въпроса. Първият е как да приключим сегашния програмен период и аз искам да посоча само няколко цифри за сегашната дейност на правителството. За три месеца сертифицираните и изплатените средства нараснаха от 27 на 35%. Дай Боже всяко едно тримесечие да нарастват с 8%. Това означава с близо 25% годишно. Тогава за какви съмнения може да става въпрос? Но същевременно опасността и риска за средства съществува. Оставям настрана, че по две от програмите средствата са договорени в рамките на 82-85%. Става въпрос за „Административен капацитет” – една от програмите, и другата е „Конкурентоспособност”. Имаме предоговаряне на 152% в „Околна среда”. Но всичко това са само цифри.
Въпросът е какво можем да направим в останалите месеци. Според мен нещата са две. Първото е да се опитаме да подскажем на правителството възможно ли е по-пълно използване на възможностите на чл. 39 от Регламент 1083 от 2006 г. за пренасочване на средства към големите структурни проекти или големи проекти. Аз приветствам решението за изграждането на Северната скоростна дъга с пренасочване на средствата от Оперативна програма „Околна среда”. По същия начин стои въпросът и за закупуването на пожарните за нуждите на Министерството на вътрешните работи. Това представлява опит ние по-пълно да усвоим тези средства, за което ни дават възможност.
Същевременно трябва да намерим възможност за решаване на определени важни проблеми. Такъв е проблемът с ДДС по водните проекти, където няколко души вече казаха, че проектите в Добрич, в Плевен, в Пловдив и в Асеновград куцат и не могат да бъдат реализирани именно поради тази причина. Трябва да завишим контрола върху финансовите корекции, които се налагат по някои от проектите, защото някога те стигат до 25%, което прави невъзможно реализирането на съответния проект.
Но много по-важен е въпросът какво прави в следващия програмен период, защото ние се намираме в началото и можем да вземем мерки. Аз приветствам третия вариант на споразумението, което правителството представи на 21 август. Първоначалните оценки на Европейската комисия са добри и вече показват готовност проектът да започне обсъждането в генералната дирекция в началото на следващия месец. Това е добра база, върху която ние можем да надградим.
Мисля, че безвъзвратно закъсняхме със споровете за приоритетите. Действително ние можехме много по-задълбочено да дискутираме кои са най-важните национални задачи – бедността, безработицата, повишаване на квалификацията, повишаване на производителността на труда, инвестиции в икономиката и да насочим всичките програми и мерки към ония задачи, които стоят пред страната за решаване. От трите вида растеж, който препоръчва Европейската комисия – интелигентен, устойчив и догонващ, ние да изберем догонващия растеж като основа на програмата, върху която да изградим всички останали наши намерения. Но, за съжаление, в момента целите, приоритетите и така нататък са вече разработени. В момента ние можем да подпомогнем дообработката на програмите с оглед на това те в максимална степен да защитят тези наши национални цели.
И вторият основен за мен въпрос е как да реализираме съответните програми. Предполагам, че в настоящото Народно събрание ние ще проведем този дебат – дали е необходим общ нормативен дебат за средствата от европейските фондове под формата на законопроект, който да обедини различните постановления и наредби, които в момента са толкова разпръснати, че трудно някой може да ги събере даже в една книга. Да успеем в този нормативен акт да предвидим и възможността за административно обжалване, което сега не съществува и редът на съдебното обжалване което често пъти забавя споровете с години. Това безспорно би допринесло за преодоляване на онези бюрократични спънки, онези пречки, които сега съществуват и спъват два значителни проекта – Решението на КЗК по отношение на изпълнителя на завода за столичните отпадъци и бюрократичните пречки по реализирането на екологичния парк в София.
И вторият основен въпрос е: как да конструираме управлението? Дебатът трябва да го проведем тук и да имаме абсолютна яснота дали е необходимо да предприемем по-добрия вариант за изграждането на един общ орган за управление, или, съзнавайки трудностите, които стоят пред всички административни звена, междинни звена по усвояване на средствата със създаването на един такъв орган биха затруднили процеса.
Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове готви своя Междинен доклад за състоянието по двата основни проблема, които посочих. Предполагам, че те ще станат дебат на обсъждане и с представители на изпълнителната власт, и с представителите на Народното събрание. Ние се нуждаем от повече информация, от повече дискусии, от повече национален консенсус по онова, което трябва да вършим в страната в следващите години. Защото 65% от капиталните вложения за следващите 7 години ще дойдат именно по линията на тези фондове, които ние очакваме. Ето в такава насока аз очаквам да протече и нашата дискусия днес, и бъдещата дейност на настоящото Народно събрание. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Червеняков.
Господин Йордан Цонев направи заявка за изказване, но има желание и от госпожа Павлова.
Господин Цонев, ще отстъпите ли на госпожа Павлова реда?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Разбира се, тя е дама.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо вицепремиер, дами и господа министри, уважаеми колеги! Безспорен факт – абсолютно съгласна съм с изказването на господин Михалевски, че е необходимо национално съгласие, консенсус – без популизъм, без излишните приказки и лъжи, които чуваме от тази трибуна. Но това не е факт. Ние чуваме всяко изказване на управляващото мнозинство, на управляващата коалиция, което започва и завършва с безкраен популизъм и с неверни твърдения.
Най-невярното твърдение е, че никога не са спирани европейските фондове. Аз мога да кажа от първо лице, от собствено име – като служител на Министерството на финансите осем години лично съм държала в ръцете си писмата от Европейската комисия, с които първо се отне акредитацията на изпълнителните агенции по ИСПА, изпълнителните агенции по ФАР, бяха спрени плащанията по Оперативна програма „Регионално развитие” в пътния сектор, както и Оперативна програма „Транспорт” – сектор „Пътища”. (Оживление. Реплики от КБ.)
Отнета акредитация, невъзможност да се възстановяват и да се получават европейски средства. Това какво означава? Спряно европейско финансиране. Защо? Защото имаше наличие на конфликт на интереси в управлението на пътния фонд, впоследствие спряха земеделските средства на Агенция САПАРД. Това не са ли спрени фондове? Защо трябва да се лъжем? Фактите са такива, каквито са и не трябва да ги изопачаваме. Не знам защо някои хора изпадат в амнезия.
Трябва все пак да гледаме напред. Гледането напред означава какви са приоритетите за балансирано регионално развитие, за социално-икономическо развитие.
И тук още една манипулация, господин Михалевски. Няма как да твърдите, че средствата, които Европа дава по линия на Кохезионния фонд, по линия на Европейския фонд за регионално развитие, европейската солидарност, тези милиарди се предоставят на България единствено и само за развитие на българската инфраструктура – екологична, транспортна, социална, образователна, но инфраструктура! Нито един лев от тях не може и нямаме право да го похарчим за социални помощи и заплати – за това идват средствата по линия на Европейския социален фонд.
Нека да не манипулираме българските граждани, че едва ли не просто така сме искали да си правим магистрали, пътища или пречиствателни станции, вместо да дадем парите за пенсии и заплати. Тези пари, ако някой се опита да ги даде за пенсии и заплати, би било прекрасно, но е забранено – означава да ги върнем на Европа и да ги загубим безвъзвратно. Така че нека да спрем с манипулациите, с тази демагогия и политизиране на темата!
Днес тук трябва да имаме дебат и консенсус каква е националната ни кауза, какви са националните ни приоритети и как ще инвестираме европейските фондове по-добре в българските региони, така че да няма бели петна на картата, така че всички български региони да имат достатъчно европейски фондове – така както са разработени, както е направена тази тема, този анализ и в Националната стратегия за регионално развитие, която е до 2022 г., приет, одобрен стратегически документ, както го показа анализът и в Националната концепция за пространствено развитие. А не на политически или друг избирателен принцип да си избираме региони, в които да инвестираме за сметка на други. Това е важното днес и това е дебатът, около който трябва да се обединим. Стига популизъм, стига демагогия. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви за изказването, госпожо Павлова.
Господин Михалевски, заповядайте за лично обяснение.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо Павлова, аз благодаря за думите, че подкрепяте духа на моето изказване, но съм притеснен от интерпретацията на това, което говорих. Надявам се, че е от неразбиране.
Никога не съм си и помислял, че европейските фондове, насочени към политика за сближаване, могат да се дават за социално подпомагане. Моето изказване беше много ясно – че ние трябва да имаме цел, тя да е насочена към общото подобряване на състоянието на хората и към привличане на инвестиции, използвайки наличните ресурси. И Вие много добре разбирате това изречение, което току-що казах.
Само че има друг проблем – така се структурираха нещата, и Ви маркирам само няколко въпроса, които в момента стоят – белите петна между селските райони и градовете за развитие, защото вече нямаме регионална програма за следващия планов период, имаме програма за развитие на няколко града в България! Дотам я докарахме. Ето, това е едно предизвикателство – дори ако трябва с правителството да поемем нестандартно решение за увеличаване на процента национално съфинансиране по някои от оперативните програми.
Аз наистина моля да не манипулираме публиката, защото никой не иска да вкарва доза популизъм – искаме да вкараме необходимия прагматизъм. Това ни е целта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Заповядайте, господин Цонев, за изказване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Темата наистина е за национален консенсус. Тук мисля, че нямаме разминаване. Целият въпрос се свежда до това, че правителството пое в движение този процес, дори в съвсем финалната му фаза, където много малко неща можеха да бъдат променени.
Тук ще върна лентата назад, не за да политизирам, а за да припомня на колегите от ГЕРБ, че фактически ни отказаха дебат по темата в предния мандат, техния. Когато започнаха разговорите за финансовата рамка, когато започнаха същинските преговори, тук имаше дори отказ министър-председателят да дойде и да каже какви са проблемите по тази тема. Не знам защо непрекъснато се говори за политизиране, за къса памет от страна на колегите от ГЕРБ, а пък толкова близки, от няколко месеца назад, неща не се помнят. Тогава, като опозиция, искахме точно дебат по тази тема – национално отговорен, неполитизиран дебат, не и само за това колко пари ще получим, защото въпросът с количеството тук понякога става второстепенен – дори винаги. Този въпрос има значение, ако усвояваш 100%, а ние сме толкова далеч от 100-те процента, че просто няма накъде.
Да не говорим, че не е добре точно ГЕРБ да иска неполитизиране, макар да съм съгласен, че по темата не трябва да има политизиране, защото една от пистите, по които дойдохте на власт, беше политизиране на проблема с еврофондовете, които тройната коалиция имаше. Само че ние имахме едно обективно оправдание, поне едно – за първи път и само една година бяхме член, никой нямаше опит! Въпреки всичко изтърпяхме на тази писта да дойдете на власт, въпреки всичко четири години само на тази писта играхте, когато ставаше въпрос за усвояване на еврофондове!
Добре, дошло е време и Вие да се съгласите, че това е тема, по която трябва да има национален консенсус. Приемаме. Тъй като правителството, както казах, влезе в крайната фаза, тук не можахме да проведем онзи дебат, който искахме – дебатът за това не само в кои направления, а какъв е ефектът от тези програми върху икономическия растеж, не само върху инфраструктурата. Тоест да изработим една стратегия, при която да има максимална ефективност на тези средства, стратегия, при която да поискаме от Европейския съюз там, където процедурите са изключително усложнени и фактически не дават никакво основание реално да се надяваме, че можем да стигнем до висок процент на усвояване. Ние да го поискаме, да го предложим.
Тоест отсъстващият консенсус в работната фаза Вие искате да компенсираме с консенсус в крайната фаза, където възможностите за маневриране на кабинета са малки. И пак не чухме сериозни предложения и аргументи в тази посока. Вместо сериозни предложения и аргументи – мисля, че не е късно това да се случи, както виждате, дебатът е предизвикан от двамата лидери на управляващото мнозинство, не от опозицията, а трябваше да бъде предизвикан от опозицията.
Смятам, че не е късно да работим за национален консенсус по тази тема, но това означава наистина отказ от политизиране на темата. Вместо това, лидерът на ГЕРБ само преди минути от тази трибуна, разбира се, пак политизира темата, и то категорично.
Ако ние трябва да я политизираме, трябва да сложим на масата колко от тези средства, какъв е процентът на усвояване, какво направихте и какво бяхте обещали. Няма да го направим, защото искаме да вървим напред, защото в условия, в които българската икономика буквално се докосва до рецесията, ние разчитаме точно на тези средства като единствения сериозен инструмент икономиката да спре падането и да тръгне нагоре.
А на Вашия лидер, който след като се изкаже, разбира се, не смята за нужно да слуша колегите си, нека му кажа от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи: да, ние сме трета политическа сила, но сме трета политическа сила през целия преход. Много първи политически сили, които бяха тук първи, днес ги няма в Парламента. (Ръкопляскания от ДПС.) Да има тази обица на ухото си, защото тя е много реална за Вас.
Непрекъснатото изтъкване кой е първа политическа сила, пак да му припомня – това от гледна точка на Конституцията има значение само за първи проучвателен мандат, който Вие не можахте да реализирате, и оттам нататък и за Конституцията, и за политическия процес това няма никакво значение. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Уважаеми колеги, имате възможност за изказвания – тези парламентарни групи, които имат още време за това.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър-председател, госпожи и господа министри, уважаеми колеги депутати! Давам си сметка, че с този дебат е необходимо все повече да приобщаваме българските граждани и институции към следващия планов период – да знаят конкретиката на споразумението, да намират себе си в него и безспорно то да бъде по-ефективно за развитието на България в следващите години.
Аз разбирам и не разбирам нервността на ГЕРБ, защото това е третото правителство, което надгражда и в последния час пик трябваше да променя споразумението, да сложи философията, безспорно малко по-различна откъм ляво и център, и да има възможност то да бъде подобрено.
Знам, че първото споразумение на правителството на ГЕРБ е върнато. Знам, че и споразумението на служебното правителство е върнато. Знам, че много енергия вложи кабинетът на Пламен Орешарски с институциите, в диалог с гражданите да стане това подобрение.
Ще се спра на нещо ново, което, за съжаление, когато през нощта в три без пет премиерът Борисов не е успял да постигне, правителството на Пламен Орешарски успя да вникне именно в териториите, където има най-голяма бедност и най-големи различия. Затова мисля, че е въпрос на отговорност и необходимост да поговорим и за един нов подход – поемане на отговорност и подкрепа на регионите, които са изостанали.
Има подобрение и в самото споразумение в Раздел ІІІ, където е интегрираният подход за териториално развитие. Аз знам колко значима е тази отговорност в промяната за Северозападния район, където пилотно се предлага нов подход за интегрирани териториални инвестиции, който регион безспорно – и от Вас, колеги от ГЕРБ, и от всички нас като политици, е идентифициран като най слабо развит район на територията на целия Европейски съюз. Сега с тази политика, с която в новото споразумение се записва в т. 3.1.2 като интегрирани териториални инвестиции, се дава възможност на местните и регионалните общности да се мобилизират.
Имам призив към цялото Народно събрание, безспорно правителството ще центрира политиката и към българските граждани: нека действително европейските средства дадат онази енергия и ние да бъдем хората, които да даваме малката позитивна енергия към България, към отделните региони за развитие, а не да бъдем в елементарното политическо противопоставяне кой е по по най.
В тази ситуация важността за Северозападния район, като един от най-бедните райони, с нисък размер на брутния вътрешен продукт на глава от населението, се дава възможност те да изготвят стратегия, те да се мобилизират като регионална общност, те да имат възможността да привлекат интереса към това, което ги вълнува, и безспорно с управляващите органи, с правителството, с Европейския съюз да подпомогнем да бъдат изравнени тези различия.
Вторият нов подход, който е изключително важен, е пилотното прилагане на нов инструмент, водено от Общността „Местно развитие” чрез програмиране и прилагане на иновативни, интегрирани и многосекторни стратегии за местно развитие, обосновавайки се на опита в периода 2007-2013 г. с фокус хармонично и балансирано развитие. Това всъщност означава, че воденото от Общността „Местно развитие” отдолу нагоре, чрез местните общности ще има възможност да се генерира повече енергия.
Плюсът в това споразумение е, че Смолянска област е включена като пилотна програма – да може една област, която е погранична, която значително изостана, колеги, през изминалите четири години за изграждането на държавна инфраструктура, на пътна инфраструктура, на политики в развитието на тази област, сега да й се даде възможност да навакса.
Аз си давам сметка, че в някои от Вас има скептичност, защото мисля, че политикът не може да застине там, където е бил, и да се чувства в себедостатъчността си. Но си давам сметка колко много направи правителството на Пламен Орешарски и екипът, който променяше и подобряваше споразумението. Да, подобряваше споразумението, за да може то да допълни онези средства, за които Вие говорите, че в три без пет премиерът Борисов не е успял, а в три и пет премиерът Борисов е успял да даде шанс на изостанали райони.
Не се сърдете! Нека бъдем единни и да подкрепяме българските граждани в развитието и през следващия планов период. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Уважаеми колеги, парламентарните групи на „Атака”, Движението за права и свободи и Коалиция за България изчерпиха своето време. Парламентарната група на ГЕРБ има 52 секунди.
Желаете ли, господин Добрев, да се възползвате от тях?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, колеги народни представители, уважаеми министри! За да разсеем спекулациите в залата, ще помоля вицепремиера Златанова да заяви от тази трибуна каква е нетната финансова позиция на България към момента. Ако няма точните цифри към момента, поне към средата на годината. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Тридесет и пет секунди имате, госпожо.
Заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, колеги! Бих искала да направя едно предложение за допълнение на проекта за решение към днешната точка от дневния ред.
Предлагам към проекта за решение да се включи т. 4, която да гласи следното:
„4. Заместник министър-председателят и министър на правосъдието Зинаида Златанова в срок до два месеца да представи пред Народното събрание доклад за напредъка по изпълнение на предварителните условности за средствата от Европейския съюз за програмен период 2014-2020 г., както и за напредъка по интегриране на политиките по околна среда и изменение на климата и за приноса на интегрирания подход за териториално развитие във фондовете за кохезионна политика, Обща селскостопанска политика и Обща политика по рибарство за периода 2014-2020 г. във фазата на програмиране, както и във фазата на изпълнение на оперативните програми.”
Това ще допринесе за повече яснота, за спазване на общонационалните цели и политики, свързани с постигане на максимален ефект от използването на европейските фондове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Василева, моля да ми дадете писмено Вашето предложение.
Времето на парламентарните групи е изчерпано.
Уважаеми господин Орешарски, уважаеми дами и господа министри, желаете ли да вземете отношение?
Заповядайте, госпожо Златанова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Господин Добрев, Вие много добре знаете, че тази справка вероятно е на сайта на Министерството на финансите, защото тя там стои, но няма абсолютно никакво отношение към този дебат, а още по-малко пък на 6-месечна база, защото българската вноска към Европейския съюз се внася няколко пъти в годината.
А какво е състоянието към 30 юни – както Вие интелигентно се изразихте за нетната позиция – какво сме дали и какво сме взели от Европейския съюз, няма никакво отношение към този дебат.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ, от място): Ние сме дали повече.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: За тази година няма абсолютно никакво отношение. Това се изчислява накрая на 7-годишния период. Справката е в Министерството на финансите. Това не е съотносимо към дебата. Разбира се, тази справка може да се направи за 15 минути. Ако Вие не можете да си я направите сам от сайта от Министерството на финансите, аз мога да Ви я направя. Благодаря.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ, от място): Искам да го чуя от Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Златанова. (Народният представител Делян Добрев иска думата за лично обяснение.)
Приключихме с разискванията и с личните обяснения.
Господин Добрев, седнете си на мястото. Не съм Ви дала думата. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Уважаеми колеги, личните обяснения се отнасят до хипотезите, при които в дебат между народни представители бъде споменато името на друг народен представител. Възможно е и разширително тълкуване, но да не започваме с него точно от днес.
Уважаеми колеги, ще ви представя Проекта за решение и предложението на госпожа Василева, след което ще пристъпим към гласуване:
„Проект
РЕШЕНИЕ
във връзка с разискванията по питане № 354-05-29 от 12 юли 2013 г. от народните представители Сергей Станишев и Лютви Местан към министър-председателя Пламен Орешарски относно преговорите за Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за 2014-2020 г. и българската позиция
Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 99 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и като взе предвид, че:
- Европейската солидарност е от голямо значение за модернизацията на страната и повишаване на стандарта на живот на българските граждани в периода 2014-2020 г.;
- Необходимото правилно фокусиране и насочване на основния инструмент за прилагане на европейската солидарност в периода 2014-2020 г. – Споразумението за партньорство с Европейския съюз, е важно условие за постигане на целите на Стратегията 2020;
- Основната цел на прилагането на европейската солидарност в периода 2014-2020 г. е създаването на благоприятна среда за привличане на значими инвестиции в България за гарантиране на интелигентен и устойчив растеж;
- Важна цел на бъдещото развитие е създаване на благоприятни условия за разширяване на устойчивата заетост в страната,
РЕШИ:
1. Заместник министър-председателят и министър на правосъдието Зинаида Златанова в срок до два месеца да представи пред Народното събрание актуализирания вариант на проекта на Споразумението за партньорство на Република България, очертаващо помощта от европейските структурни инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г.
2. Министерският съвет да обсъди ефектите и ползите от допълнително фокусиране на целите и концентриране на ресурсите в рамките на проекта на Споразумението за партньорство на Република България, насочени към подобряване на професионалната квалификация на работната сила и облекчаване на инвестиционната среда в страната. Резултатите да се докладват пред Народното събрание в срок от два месеца.
3. Заместник министър-председателят и министър на правосъдието Зинаида Златанова в срок до два месеца да представи пред Народното събрание проекта за разпределение на ресурсите по предвидените оперативни програми за периода 2014-2020 г.”
Има ли необходимост да чета още веднъж предложението, което направи госпожа Василева?
РЕПЛИКИ: Не, не...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Тогава пристъпваме първо към гласуване на редакционната добавка, предложена от госпожа Ивелина Василева.
Колеги, моля да гласуваме редакцията, предложена от госпожа Василева.
Гласували 165 народни представители: за 148, против 4, въздържали се 13.
Редакционната поправка, направена от госпожа Ивелина Василева, е приета.
А сега, уважаеми колеги, подлагам на гласуване целия Проект за решение, предложен от Сергей Станишев и група народни представители, ведно с вече приетата редакционна добавка.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 163, против 1, въздържали се 5.
С това Проектът за решение от Сергей Станишев и група народни представители е приет. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Преди да продължим с парламентарните въпроси към премиера Пламен Орешарски, обявявам 15 минути почивка.
След почивката желаещите ще могат да направят изявления.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, уважаеми господа министри, моля заемете местата си – продължаваме с парламентарния контрол.
Започваме с въпроси и питания към министър-председателя господин Пламен Орешарски.
Първият въпрос, който ще получи отговор в днешното пленарно заседание, е зададен от народния представител Делян Добрев относно изказване на министър-председателя за проекта АЕЦ „Белене”.
Заповядайте, господин Добрев.
Имате две минути да развиете въпроса си.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин министър-председател, в свое участие в национална медия на 30 май 2013 г. Вие заявявате: „Само искът на „Росатом” е 2,4 милиарда. Един иск – този, който с голяма степен на достоверност ще бъде спечелен от отсрещната страна, ако не за тази сума, за някаква друга сума. Дори и по-малка да е сумата, мащабността на иска е толкова голяма, че едва ли можем да спим спокойно, ако сумата не е 2,4 милиарда, а е 2 милиарда.”
Въпросите ми към Вас са следните.
Първо, как формирахте Вашата оценка за шансовете на България в арбитража? Как изчислихте размера на евентуалната присъда? Запознахте ли се с иска и позицията на българската страна, както и с предисторията на проекта и поетите от НЕК ангажименти, за да направите това свое заключение?
Второ, съгласувано ли беше изказването Ви с адвокатите, представляващи България в арбитража „Уайт енд Кейс”?
Трето, не считате ли, че думите Ви могат да бъдат използвани в арбитражното дело от руската страна във вреда на защитата на българския интерес? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
Господин Орешарски, заповядайте да отговорите в рамките до три минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Уважаеми господин Добрев, от начина, по който Вие самият развихте въпроса, проличава, че сумите, които съм споменал, имат ориентировъчен характер и са в контекста на друг дебат, а не опит да се прогнозира как ще завърши това дело. Дебатът по националната медия, за която Вие говорите, беше за наследените ангажименти и задължения към този момент.
Да се върна пряко към Вашите въпроси. Размерът и изходът от това дело не са обект на коментар в пленарната зала, а и където и да било. Познавайки и работейки в миналото с адвокатите на „Уайт енд Кейс” съм убеден, че те ще направят всичко възможно, за да се минимализират щетите, дай Боже да няма никакви щети по това дело. Въпреки това, докато не видя финалния резултат, аз ще продължа да се притеснявам и това не е въпрос на оценка на шансове – един или 99 на сто в полза на едната или другата страна, а е в резултат на факта, че има открит, висящ въпрос. Много по-хубаво беше да го няма въпроса и тогава може би ние с Вас щяхме да дискутираме по други теми, а не по тази. За съжаление, го има и пак повтарям – ще продължа да се притеснявам докато не видя крайния, силно се надявам, благоприятен резултат за моята страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Орешарски.
Господин Добрев, заповядайте за реплика към отговора на министър-председателя.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Съгласен съм с Вас, че темата е предмет на арбитраж и не бива да бъде коментирана, още по-малко да бъде прогнозиран изход от това дело нито в пленарната зала, още по-малко в медии, дори най-малко в медиите, включително с ориентировъчни суми. Така че радвам се, че във Вашия отговор дадохте яснота по този въпрос – че това не е прогноза и не е оценка на евентуалната щета.
Тъй като преди малко не можах да взема отношение за лично обяснение – знам каква е нетната финансова позиция на страната и исках да се чуе в пленарната зала, защото чухме от парламентарно представени партии в Парламента, че едва ли не ние губим от нашето участие в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
Господин Орешарски, желаете ли дуплика? Не.
Следващото питане към премиера Пламен Орешарски е от госпожа Лиляна Павлова относно предложената структура на Министерския съвет и политиката, която ще провежда новосъздаденото Министерство на инвестиционното проектиране и функциите, които ще изпълняват Министерството на регионалното развитие и Министерството на инвестиционното проектиране.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, господин вицепремиер, уважаеми колеги! Господин Орешарски, нееднократно задавах този въпрос – чакам неговия отговор вече няколко месеца.
Какви са мотивите за промяна в структурата на Министерския съвет и за създаването на Министерство на инвестиционното проектиране? При гласуването на структурата не се дадоха мотиви, аргументи и никога не стана ясно каква е добавената стойност от това да има Министерство на инвестиционното проектиране – освен още едно министерство и може би преразпределение на политически принцип на функциите на Министерския съвет. От направените и вече приети устройствени правилници на министерството виждаме едно механично разделяне и припокриване на функциите между двете министерства.
Въпросът ми е: какви са мотивите, каква е добавената стойност, с какво ще се занимава това министерство? Как ще се преодолеят припокритите функции между двете министерства и кога във времето това министерство ще заработи адекватно и ефективно? Преди дни чухме лидера на БСП, който каза, че ще му трябва сигурно около година да заработи. Това е много притеснително. Първо, защото е в разрез с програмата на Вашето правителство в няколко точки.
Първата точка – Вие говорихте за децентрализация. Със създаденото министерство се отнемат конституционни правомощия на местните власти – правомощия, одобрения, разглеждане и управление на проекти над 10 милиона лева.
Втората точка, по която това министерство е в противоречие с програмата на Вашето правителство и управление, е облекчаване на административните и регулативни режими към бизнеса. Така те се увеличават – има още едно министерство, още повече регулации и още повече усложнени административни режими, разрешителни и други.
Не на последно място имаме едно министерство, което вече 100 дни от Вашето управление, единственото с което се занимава, е да прави търгове, ремонт, да си купува мебели и да провежда срещи. Как това ще отблокира работата на бизнеса? Напротив, ние виждаме, че тя ще е блокирана може би за година, тъй като това министерство няма да има възможност да издава правилници, наредби, указания, разрешения за строеж и всичко, което е необходимо да прави.
И още едно притеснение. Ако ми позволите, съвсем накратко – виждам абсолютно несъответствие между Закона за устройство на територията и приетите устройствени правилници. Има припокриване на функции, които може би при дупликата ще имам възможност да Ви разясня.
Трябва да се вземат спешни мерки и смятам, че все още има шанс и възможност да се откажете. Това министерство така или иначе не функционира, не работи, не е създадено, няма капацитет и екип, който да работи там, нека да бъде закрито и да бъде направено това, което е в полза на бизнеса и на гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Павлова.
На първата част от Вашия въпрос се чувствам длъжна да отговоря аз. Всъщност получава се днес отговор на Вашето питане, няколко месеца, след като сте го задали. То е отправено на 18 юни и поради факта, че повече от месец и половина Парламентарната група на ГЕРБ отсъстваше от парламентарната зала, не присъстваше в парламентарния контрол, а сега влязохте в залата, няма как да получите отговор на Вашия въпрос.
Заповядайте, господин Орешарски.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер! Уважаема госпожо Павлова, известно е, че всяка структурна мярка, каквато и да е тя, в това число и форматирането на новото министерство, е мотивирано от стремежа за подобряване на работата, координацията вътре в състава на Министерския съвет и едно по-ефективно разпределение на функции.
Аз ще избързам малко и ще поясня, че вероятно, когато мине известно време, можем да направим по-точни оценки дали тази мярка е успешна или не. Разбира се, Вие изразихте съмнение още в началото, че няма да бъде успешна. Бих препоръчал след известно време да коментираме дали резултатите са добри или не. Но сега към Вашите въпроси.
Основните функции на министерството ще бъдат:
- единна държавна политика в областта на устройственото планиране на територията и инвестиционното проектиране;
- държавната политика в областта на строителния контрол, строителството и осигуряването на благоприятна среда за обитаване;
- упражняването на ръководство и контрол по цялостната дейност във връзка с кадастъра, геодезията и картографията;
- държавната политика по разработването на нормативни актове в областта на благоустройството, проектирането и строителството и тяхното хармонизиране с правото на Европейския съюз.
Практиката от досегашната работа на основното министерство – на регионалното развитие, показва, че тези въпроси рядко са попадали във фокуса, на който и да е министър в последните двадесетина години, което е един от мотивите и за отделянето им в самостоятелно министерство, за да може съответният министър да се фокусира по-цялостно върху тези, струва ми се, доста важни задачи.
Основните цели, които си поставя министерството, са свързани с:
- въвеждане на ясни правни норми и срокове за процедурата при одобрение на инвестиционни проекти, финансирани от международни, бюджетни или частни източници;
- гарантиране на контрол и спазване на обществения интерес в целия процес от предпроектното проучване до реализацията на инвестиционния проект;
- осъвременяване на нормативната база;
- засилване и подобряване на координацията между всички органи на централната и местната власт, което, струва ми се, Вие казахте като отнемане на компетенции.
Не съм докрай съгласен. Мисля, че една по-добра координация не е излишна.
Вие направихте и друг извод, с който не бих се съгласил. Казахте, че самият факт, че има ново министерство би довело до допълнителни административни тежести върху бизнеса. Не мисля, че това е така. Напротив, мисля, че политиката, която и досега демонстрираме, е обратна. Само в първите няколко месеца взехме решение за отмяна на над 20 лицензионни разрешителни режима.
В обобщение, струва ми се, още веднъж ще повторя, че министерството в следващите няколко месеца ефективно ще стартира своята дейност и ще докаже дали се справя добре с възложените функции или не. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Орешарски.
Заповядайте, госпожо Павлова, имате възможност да зададете два уточняващи въпроса.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин Орешарски, не съм удовлетворена от Вашия отговор, поради простата причина, че отново не бях убедена, защото липсват мотиви да създадем това министерство.
Казахте „по-добра ефективност”. Как ще има по-добра ефективност, когато то няма да заработи следващата една година? За да бъде създадено то, се промениха 80 закона, но сега предстои да се променят стотици наредби и подзаконови нормативни актове, които това министерство трябва да издаде, но то няма администрация и няма капацитет от хора и експерти, които да ги разработят и да ги издадат. Така че категорично няма да има по-добра ефективност.
Казахте: „Да мерим след време”. Една изначало грешна концепция и един изначално грешен подход няма да доведе до толкова позитиви, колкото и да се опитвам да бъда позитивно настроена към това, което казвате, поради простата причина, че това министерство е – как да го нарека, кухо министерство. То няма конкретна тематика, с която да се заеме.
Ако загледам в конкретика – това са и моите уточняващи въпроси:
Как ще преодолеете това, за което говоря аз – припокриване на функции и абсолютно функциониране на министерството в разрез със законите? То е в разрез със Закона за устройство на територията, където, в противоречие и със закона, е указано в Устройствения правилник на новото министерство, че то ще се занимава с издаването и на удостоверения за въвеждане в експлоатация например на завършени строежи. Това е останало във функциите и на двете министерства, а пък по пътя на логиката трябва да бъде в това министерство, защото към неговото разпореждане се намира ДНСК.
Второ, Вие казвате, че в това министерство е по-добра координацията и не се отнемат правомощия. И това не е вярно, господин министър-председател, защото не говорим само за координация. Говорим за истинско отнемане на правомощия. Вече общините, които са бенефициенти на всички европейски фондове, на всички големи проекти, независимо дали са за пречиствателни станции, за депа, за градски транспорт, всички инфраструктурни проекти, които и сега общината чрез общинския съвет, независимата местна власт, която е избрана на изборен принцип, която досега одобряваше подробни устройствени планове, одобряваше проектите и тяхната реализация и се издаваха разрешения, чрез това им е отнето правомощие и е вменено на новото министерство. Това е противоконституционно и аз апелирам още веднъж да ми отговорите как ще преодолеете тези проблеми и още веднъж да се преосмисли дали това е необходимо и нужно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Павлова.
Заповядайте за отговор, господин Орешарски, в рамките на три минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Павлова, очевидно в някои от твърденията действително се разминаваме. Ще коментирам само няколко.
Вие отново повторихте „една година”. Не знам откъде имате тази цифра, когато аз споменах преди малко „следващите няколко месеца вече ще достигне капацитета си” и не мисля, че това е една година. Ако цитирате някакви странични изказвания, те не ме ангажират.
Да, има известно основание да се съмнявате. Аз преди малко по този повод изразих съмнение на предния въпрос. Всяко ново ведомство крие риска да не заработи добре. Тук имате известни основания. Аз не отхвърлям този риск, но правим всичко възможно, така че първоначално поставените цели, които ми се струва, че си заслужават, да бъдат изпълнени максимално добре.
По въпроса за отнемането на правомощия и анти конституционност, аз лично не намирам вътре такива принципи или действия.
В обобщение, не мисля, че Вашите страхове са напълно реални. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Орешарски.
Госпожо Павлова, имате възможност за отношение. Не желаете.
Уважаеми колеги, по молба на госпожа Зинаида Златанова – вицепремиер, ще направя разместване в програмата. Моля господин Дончев за извинение.
Сега ще отговори вицепремиерът господин Йовчев, а след неговите отговори ще отговаря госпожа Златанова. Ако държите това да стане максимално бързо, обръщам се в момента към господин Дончев, ще прекъсна контрола към господин Йовчев, за да зададете въпроса към госпожа Златанова. Благодаря Ви за разбирането. (Ръкопляскания от КБ.)
Първият въпрос към вицепремиера господин Йовчев ще зададе Десислав Чуколов относно нападението на Централата на Политическа партия „Атака”, извършено на 17 юни 2013 г.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Както всички знаем, от няколко месеца по улиците на София, подчертавам на София, не на България, вилнеят така наречени „протестиращи”. (Викове: „Е-е-е!” от ГЕРБ.)
Казвам вилнеят, това е мека дума, защото тези протестиращи знаете – затварят улици, площади, възпрепятстват обществен транспорт. Те не правят най-елементарното нещо: не са уведомили Столична община и съответно да поемат отговорност за това, което вършат – да си имат комендант, да си имат собствена охрана, ако щете, и да спазват обществения ред. Просто нарушават Закона за събранията, митингите и манифестациите. Тези протестиращи, същите, знаете, че превъзнасят Европа и какво се казва от Европа. От Европа, знаете, казват: „Върховенство на закона”. Нищо друго. Спазва ли се законът? Не. Какво прави полицията? Нищо. Просто те са протестиращи, имат право да правят пърформанс и всякакви други простотии по улиците и ние така благосклонно да им прощаваме. (Викове: „Е-е-е!” от ГЕРБ.)
Така се получи обаче, че на 17 юни тази година, когато Партия „Атака” пред своята Централа на ул. „Раковски” си има мероприятие, за което, естествено, сме уведомили Столична община, тези протестиращи, предвождани от гражданина Асен Генов, от представители на сега реформаторския блок, решиха, че просто трябва да дойдат пред нашата Централа и да попречат на нашето мероприятие. Дойдоха и какво се случи? Хвърляха камъни, отчупени бордюри, ножове – има ги в нашата Централа, пазим си тези трофеи, бирени бутилки, стъклени бутилки и всички неща, които могат да се намерят по улиците. Хвърляха тези неща и резултатът е следният. Репортер е ударен в крака, оператор, ето ще Ви покажа снимка на оператора, казва се Ангел Малинов, със следа от „симпатичните” протестиращи. Ето - оператор! Къде са медиите да проявят солидарност? Няма ги.
Също така протестиращите казват: „Искаме нови лица в политиката”. Ние имаме нови лица в политиката – най-младият народен представител, ето го там стои - Кристиян Димитров, беше ударен в главата от същите тези протестиращи. Ето снимка на Кристиян, ето резултата от така наречените „протестиращи”, как протестират. Ето го и там като реклама преди и след протестиращите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Въпросът ми към Вас, господин министър, е: установени ли са лицата, които нападнаха Партия „Атака”, раниха народния представител Кристиян Димитров и подбудителите на това шествие или тази вилнееща тълпа да дойдат пред Централата на Партия „Атака”? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Чуколов.
Заповядайте, господин вицепремиер, да отговорите на зададения въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми господин Чуколов! Във връзка с поставения от Вас въпрос относно инцидента пред централата на Политическа партия „Атака” на 17 юни 2013 г. и последвалото нараняване на народния представител Кристиян Димитров бе извършена проверка от Столичната дирекция на вътрешните работи. В резултат на проверката бе установено следното. Около 22,00 ч. на 17 юни 2013 г. на бул.”Княз Дондуков” и ул.”Г.С.Раковски” в град София се стига до сблъсък между участници в протестите срещу българското правителство и симпатизантите – членове на Политическа партия „Атака”. Между двете групи е изграден двоен полицейски кордон, разположени са специализирани автомобили на Дирекция „Специализирани полицейски операции” при Главна дирекция „Национална полиция”.
В резултат на стълкновенията от хвърлен предмет е наранен народният представител от „Атака” Кристиян Димитров. Той е получил помощ в болница „Царица Йоанна”. В 22,15 ч. чрез тел. 166 по случая е постъпила информация в V Районно управление на МВР. Своевременно за инцидента е информирана и дежурна част при Столична дирекция на вътрешните работи. Оттам в болничното заведение е изпратена оперативно-следствена група в състава на която е имало и разследващ полицай. След оказаната медицинска помощ – около 23,50 ч., от пострадалия народен представител и негов свидетел са снети свидетелски обяснения на място. Установени са и още двама души, които са присъствали на мястото на инцидента пред Централата на „Атака”. Това са репортерка и операторът от телевизия „Алфа”, които също са дали своите обяснения на следващия ден.
На 18 юни господин Димитров и посочените от него свидетели са поканени в сградата на СДВР за провеждане на допълнителни процесуално-следствени действия. От тези действия обаче не може да се установи по категоричен начин кой е бил евентуалният извършител на посегателството срещу народния представител, както и какъв точно е предметът, причинил нараняването му. Свидетелите са отбелязали, че отстоянието между двете протестиращи групи и разположената между тях полицейска техника не са позволили да се установи извършителят на деянието и предметът, причинил нараняването. Народният представител е предал на разследващите медицинска документация за причинената му телесна повреда с оглед на която е постановена и изготвена съдебно-медицинска експертиза.
От прегледаните видеозаписи и снетите свидетелски показания до момента не може да бъде установен конкретният извършител на деянието, насочено срещу господин Димитров.
С постановление на Софийска районна прокуратура по случая е образувано досъдебно производство № 163 от 2013 г. за извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т. 1 и т. 12 от Наказателния кодекс срещу представител на обществеността.
В заключение в отговор на въпроса Ви, господин Чуколов, искам да Ви уверя, че работата по разследването продължава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Йовчев.
Имате възможност за реплика, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, не съм доволен от Вашия отговор. Попитах Ви: първо, кои са, установени ли са извършителите на това и за подбудителите. Знаете, че по медиите обикаляха и още обикалят хора, които казват: „Тези протести без кръв няма да минат”. Обясняват как трябвало да се пусне кръв. След малко народни представители от ГЕРБ ще Ви питат за инцидента с автобуса преди месец. Точно това се получи, има си градация в тези протести, има вътрешни движещи сили. Трябва да се установи кои са хората, които просто са казали: „Дайте да отидем пред „Атака” и да похвърляме малко камъни”. Ей тези хора трябва да се установят!
Не разбирам защо с лека ръка казвате „народен представител”?! Да, масовото мнение ще каже: „Народен представител, бийте го!” Бийте го, обаче този народен представител е както всички в тази зала - представляваме българския народ. Това не е камък в главата на един народен представител, това е камък в главите на хиляди българи, които са гласували и ще гласуват за „Атака”. Затова Ви питам, защото всъщност представителят на тези хора е окървавен от едни хора, което минава безнаказано. Ето това не трябва да допускаме!
От „Атака” много пъти сме го казвали, още се изумявам как така правим, че 300 човека правят заложници стотици хиляди други. Стотици хиляди! И това нещо продължава ей така. Хайде пак, казвам Ви: от Европа казват да се говори за върховенството за закона. Спазва ли се законът? Не се спазва. Какво прави полицията? Спи! Докога това?
За пореден път Ви призовавам: просто прилагайте закона, нищо повече! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Чуколов.
Желаете ли дуплика, господин Йовчев?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин Чуколов, искам да Ви уверя, че се отнасяме изключително отговорно към въпроса, който поставихте и към въпросите, които поставяте. Работим по всички случаи, по които имаме сигнали за хора, които се опитват да провокират насилие по време на протестите и, както спомена и главният прокурор, има вече образувани досъдебни производства в тази посока. Продължава разследването и на други случаи.
Уверявам Ви, че във всички случаи, в които има данни за подготовка и упражняване на насилие, ще вземем всички необходими мерки да защитим българските граждани, а в случаите, когато е имало такава подготовка и е извършено такова деяние, ще направим възможното да разследваме и да стигнем докрай. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Йовчев.
Преминаваме към следващия въпрос, който ще бъде зададен от народните представители Атанас Зафиров Зафиров и Пенко Атанасов Атанасов относно неправомерно навлизане на народни представители от Политическа партия ГЕРБ, бившия областен управител на Бургас и кметове на магистрала „Тракия“.
Заповядайте, господин Зафиров, да развиете въпроса.
АТАНАС ЗАФИРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! На 12 юли 2013 г. група народни представители от Политическа партия ГЕРБ, заедно с бившия областен управител от Политическа партия ГЕРБ и група кметове от областта от Политическа партия ГЕРБ, позволявайки си грубо отношение към лица, отговарящи за сигурността и охраната на трасето, и премахвайки загражденията, неправомерно навлязоха с МПС-та по непуснат в действие участък на магистрала „Тракия“. За съжаление това действие беше широко отразено в регионалните и национални медии и създаде усещане за безнаказаност и липса на адекватна реакция.
Няма съмнение, че този акт представлява заплаха за живота и здравето на работниците, охраната и лицата, които биха преминали или преминаха през участъка, и можеше да има изключително сериозни последици. Защото, питам аз, кой щеше да носи отговорност, ако беше станала някаква злополука по трасе, което още не е открито официално с необходимите за това документи?
Господин министър, питането ми към Вас е: какви действия предприе Министерството на вътрешните работи във връзка с посочения инцидент? Има ли и какви са наказанията за тази хулиганска проява?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Зафиров.
Заповядайте, господин Йовчев, за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Уважаеми господин Зафиров, уважаеми господин Атанасов, във връзка с отправения от Вас въпрос относно неправомерно навлизане на магистрала „Тракия“ на народни представители от Политическа партия ГЕРБ, бившият областен управител на Бургас, кметове, е извършена проверка в областна дирекция на МВР – Бургас, и в районното управление на полицията в гр. Карнобат.
Проверката установи следното: 15,40 ч. на 12 юли 2013 г. в Областна дирекция на МВР – Бургас, е получен сигнал за публикации в интернет, според който група депутати от Политическа партия ГЕРБ, журналисти, бившият областен управител на Бургаска област и кметове от региона са открили новия участък на автомагистрала „Тракия“, като са навлезли през направените леки прегради на пътен възел тип „Детелина” за гр. Карнобат. Областният директор на МВР – Бургас, е разпоредил на началника на районното управление на полицията в гр. Карнобат да предприеме действия за изясняване на случая. За целта е сформиран екип от служители на управлението, който е посетил мястото в 15,52 ч. Там са снети обяснения от служителя на охранителна фирма „Селена 52“, която охранява пътното съоръжение.
Според тези обяснения около 15,00 ч. на същия ден на детелината при Карнобат при металните решетъчни прегради, обозначени с бализи и пътни знаци „Б-2” и „Г-10”, преграждащи платното на магистралата по посока Бургас, пристигат два черни автомобила – черен джип и сив микробус. От леките автомобили слизат лица, които се представят на охранителя като народни представители. Те му заявяват, че са с имунитет и той не може да ги спре. След това същите лица неправомерно отстраняват преградите и продължават с автомобилите си по посока на гр. София. Според обясненията на охранителя в микробуса са пътували журналисти с камери и микрофони, като част от тях са били с отличителните белези и лого на bТV и Българското национално радио.
Извършена е допълнителна проверка от областна дирекция на МВР – Бургас, с която са установени нарушителите. За целта са снети сведения от журналисти и преки участници, установени на територията на областната дирекция.
От публикации в интернет, както и от участвалите журналисти, са снети и предоставени фото и видеоматериали, които отразяват обективно случилото се. При проверката е установено също така, че на 12 юли около 14,00 ч. структурата на Политическа партия ГЕРБ – Бургас, е обявила с прессъобщение на партийния център, цитирам дословно, че „след около час депутати ще открият предсрочно последния участък от автомагистрала „Тракия“, поради това че отварянето на участъка умишлено се бави”. Със същото прессъобщение са поканени журналисти, за да отразяват така нареченото „събитие“.
От снетите сведения, предоставените снимки и видеозаписи е изяснено, че към 12 юли 2013 г. цитираният в прессъобщението участък на магистралата е строителен обект, който не е бил отворен за обществено ползване. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, МВР не е компетентен орган по пътища, които не са отворени за обществено ползване. От строителя на обекта е въведена временна организация за движение. Това е станало със Заповед № РД-11-797 от 12 юни 2013 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, като в заповедта е отразено, че пътната връзка Карнобат – София е затворена за движение. Временната организация за движение е маркиран с пътни знаци „Б-2” и „Г-10”, бализи и други, като са направени и леки заграждения, препречващи преминаването на моторни превозни средства.
На 12 юли именно на този участък от магистралата, който не е отворен за движение, присъстват народните представители от Политическа партия ГЕРБ Иван Вълков, Семир Абу Мелих, Диана Йорданова и Димитър Бойчев, кметовете на градовете Поморие и Царево – Иван Алексиев и Георги Лапчев, както и бившият областен управител на Бургаска област Константин Гребенаров. Депутатът Семир Мелих и бившият областен управител Константин Гребенаров преместват знак „Г-10”. Първи в неоткрития участък на магистралата навлиза народният представител Семир Мелих като управлява черен джип „Тойота“ с регистрационни номера А 0134МА.
Преместването на знака е нарушение на чл. 177, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 6, т. 1, Приложение № 3 от Закона за движение по пътищата, за което на Константин Гребенаров е съставен акт за установяване на административно нарушение. На депутата Семир Мелих също е съставен акт, който на 5 септември е изпратен в отдел „Пътна полиция“ на СДВР, за да бъде връчен.
При проверката е установено и друго нарушение при преминаване през знак „Б-2”, който забранява преминаването в двете посоки. Към момента на нарушението участъкът на магистралата не е бил отворен за обществено ползване и затова органите на МВР не са имали компетентност за санкциониране. Затова материалите от проверката са изпратени на Агенция „Пътна инфраструктура“ като собственик на пътя, за да предприеме действия по компетентност.
В заключение и в отговор на въпроса, господин Зафиров и господин Атанасов, мога да добавя, че събраните до момента материали по случая са докладвани в Районна прокуратура – гр. Карнобат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Йовчев.
Имате възможност за реплика, господин Зафиров.
АТАНАС ЗАФИРОВ (КБ): Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за изчерпателността на отговора и се радвам, че навлязохте в такива детайли, особено в частта, касаеща черните джипове, мутренското поведение, усещането за безнаказаност и всички онези неща, с които се характеризираше управлението през последните три години и половина. (Реплики от ГЕРБ.)
Смятам, че този случай е блестяща илюстрация на всичко това, на което бяхме свидетели като модел на поведение и начин на управление.
Не съм особено удовлетворен от наказанията, които са предприети по случая, тъй като само мога да гадая какво би се случило, ако един обикновен гражданин, необлечен във формата на властта, би си позволил подобно поведение. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Зафиров.
Господин Йовчев, имате възможност за дуплика, ако желаете. Нямате дуплика.
Преминаваме към следващия въпрос, който ще бъде зададен от народния представител Кирил Добрев относно извънредни разходи на Министерството на вътрешните работи по охрана на гражданските протести.
Заповядайте, господин Добрев, да зададете своя въпрос.
КИРИЛ ДОБРЕВ (КБ): Благодаря, госпожо Манолова.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер. Вече 91 дена продължават протестите срещу правителството. Всички ние разбираме правото на българските граждани да протестират и да изразяват своето мнение, в края на краищата живеем в демократична държава.
Днес обаче ще се опитам да фокусирам вниманието върху хората, които се грижат за сигурността и охраната. Свидетели бяхме на провокации и умишлено предизвикани сблъсъци, в определени моменти нервите и физическата издръжливост на полицията беше поставена на изпитание. Чест прави на българските полицаи, че не се поддадоха. В този контекст на мисли искам да засегна един въпрос и той е свързан с извънредния труд на служителите от системата на МВР.
Уважаеми господин министър, колко служители от системата на МВР са били командировани в София за охрана на гражданските протести? Колко часа извънреден труд са положили до момента и дали той им е платен? Какви са извънредните разходи и колко струва на бюджета на МВР охраната и обезпечаването на сигурността на тези мероприятия? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
Заповядайте, господин вицепремиер, да отговорите на зададения въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо вицепремиер! Уважаеми господин Добрев, във връзка с отправения от Вас въпрос бе извършена проверка в структурите на Министерството на вътрешните работи относно извънредните разходи по охрана на гражданските протести в София.
Данните от проверката сочат, че между 14 юни – 5 септември 2013 г. за охрана на гражданските протести в столицата са били командировани общо 3660 служители от 21 областни дирекции на МВР в цялата страна. Стойността на положения от тях извънреден труд е начислен в съответните дирекции и възлиза на 202 330 лева. Към тази сума се добавят и допълнителните разходи в бюджета на МВР за обезпечаване на протестите от служителите на Столичната дирекция на вътрешните работи. Към 5 септември 2013 г. тези допълнителни разходи са били в размер на 1 млн. 177 хил. 714 лв. В тази сума са включени средствата за реално положения извънреден труд от служителите на СДВР, както и средства за горива, светлоотразителни жилетки и други.
В отговор на въпроса Ви, господин Добрев, мога да заявя, че общият размер на извънредните разходи на Министерството на вътрешните работи по охрана на гражданските протести в София между 14 юни и 5 септември 2013 г. възлиза на 1 млн. 380 хил. 40 лв. В Столичната дирекция на вътрешните работи начисленият извънреден труд за юни, юли и август вече е изплатен, а на 10 септември са изплатени и наградите на служителите, участващи в охраната на протеста.
Искам само да отворя една скоба – по Закона за МВР служителите могат да получат възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 часа. Направено беше всичко възможно със съдействието на министър-председателя служителите, които са положили извънреден труд над тези 50 часа, да бъдат компенсирани. За жалост нямаме възможност да ги компенсираме в пълен размер, но мисля, че все пак успяхме да направим това. В някои други звена на Министерството на вътрешните работи, в които извънредния труд се отчита на тримесечие, средствата за юли, август и септември предстои да бъдат преведени през месец октомври. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Йовчев.
Заповядайте, господин Добрев, за реплика по дадения отговор.
КИРИЛ ДОБРЕВ (КБ): Уважаеми господин вицепремиер, зададох този въпрос, защото с мен поискаха среща полицаи, които имат повече от 100 часа извънреден труд. Аз разбирам, че 50 от тях ще им бъдат платени, а останалите ще бъдат компенсирани като 12 дни почивка, която ще бъде прибавена към отпуската и може би никога няма да могат да ползват.
Отварям тази тема, защото към днешна дата предстои да бъдат гледани поправките в Закона за МВР и да Ви кажа честно ще настоявам да бъде увеличен платения извънреден труд на полицаите, както и с предложение да бъде плащан всеки месец. Искам хората, които се грижат за сигурността и спокойствието на страната да имат някакво самочувствие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
Желаете ли дуплика? Не желаете.
Преминаваме към следващия въпрос от господин Стефан Господин относно досъдебно производство срещу настоящия областен управител на област Силистра Насуф Насуф.
Заповядайте, господин Господинов.
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Госпожо председателстваща, уважаеми министри, уважаеми колеги! Моят въпрос е относно досъдебно производство срещу настоящия областен управител на област Силистра Насуф Насуф.
Уважаеми господин Йовчев, досъдебното производство срещу Насуф Насуф бе образувано в РПУ Тутракан през месец април тази година, когато същият беше и трети в листата на ДПС.
Проверката срещу Насуф беше за незаконосъобразни действия в качеството му на кмет на община Главиница. През 2007 г. с решение на Общинския съвет в Главиница се отдава на концесия сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъците на общината. Концесионерът има задължение да достави на населението в общината 210 контейнера. В момента последният е завел дело срещу Главиница да му се възстанови сумата от 126 хил. лв. – сума равна на стойността на контейнерите. Незнайно откъде се появява и договор подписан от тогавашния кмет Насуф Насуф за изплащане на контейнерите. Този договор не е заведен в регистрите на договорите в общинска администрация, за него не е уведомен местния Общински съвет, нито има проведена обществена поръчка за самата процедура. С други думи Насуф Насуф е сключил сделка за над 100 хил. лв., без дори да проведе процедура за обществена поръчка.
В качеството си на народен представител искам да Ви задам следните въпроси:
1. Прекратено ли е и с какви мотиви досъдебното производство срещу настоящия областен управител на област Силистра Насуф Насуф?
2. Има ли издадено разрешение на областния управител на Силистра Насуф Насуф за достъп до класифицирана информация и спазен ли е чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за защита на класифицираната информация, според който разрешение за достъп до класифицирана информация извън случаите по чл. 39 се издава на лице, което отговаря на следните изисквания: „5. срещу лицето да няма образувано досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер”?
3. Кога е издадено това разрешение? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Господинов.
Заповядайте за отговор, господин Йовчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо вицепремиер! Уважаеми господин Господинов, във връзка с поставения от Вас въпрос относно досъдебно производство срещу настоящия областен управител на област Силистра господин Насуф Насуф и неговия достъп до класифицирана информация мога да отговоря следното.
Досъдебното производство в Република България се осъществява по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Информация за образувани досъдебни производства, включително за това дали конкретно досъдебно производство е образувано, неговото движение или прекратяване не би могла да бъде предоставена от Министерството на вътрешните работи. Компетентният орган, който може да даде отговор на поставения от Вас въпрос, е съответният наблюдаващ прокурор.
Относно достъпа на господин Насуф Насуф до класифицирана информация Ви уведомявам, че е направена справка в Държавна комисия по сигурността на информацията. Справката установи, че до момента в масивите на Държавната комисия по сигурността на информацията няма издадено разрешение за достъп до класифицирана информация на господин Насуф Насуф. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Йовчев.
Господин Господинов, имате две минути за реплика.
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ (ГЕРБ): За мен е необяснимо как един областен управител ще изпълнява своите задължения без да има достъп до класифицирана информация. В момента кой в областната управа изпълнява тази функция с достъп до класифицирана информация и как се вземат решенията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Продължаваме със следващия въпрос.
Има въпрос, който е зададен от народните представители Златко Тодоров, Любомир Христов, Румен Иванов, Пламен Нунев и Цветан Цветанов. Идентичен е въпросът и на господин Стефан Господинов. Ще имате възможност и Вие да го представите.
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер и госпожо вицепремиер! Моят въпрос е свързан с това, което се случи на 23 юли 2013 г., когато, знаете, три комисии заседаваха и разглеждаха предстоящата актуализация на бюджета на Република България. След това около 19,30-20,00 часа, както е обичайно през последните 91 дни, имаме обичайните граждански протести, които, разбра се, са оценка за днешното управление и са с основно искане за оставка на сегашното правителство. Това обаче по никакъв начин не ги прави лоши граждани на Република България. Всички сме свидетели, че това са едни достойни граждани. В голямата си част те отиват и протестират заедно със своите деца, семейства, приятели. Това са хора, които дори от интервютата, които са взимани, виждате, че са с едно добро средно положение – хора, които работят и генерират брутния вътрешен продукт на страната. (Реплика от КБ.)
Това, което мога да кажа. Изненадващо защо и как е взето решението в 22,00 часа да бъде вкаран автобус в множеството от хора, които бяха тук и всъщност да създадем една много тежка ситуация, която доведе до една много добре режисирана и целяща провокация, която беше от ръководството на Министерството на вътрешните работи. Защото в публичните изяви, които бяха направени на следващия ден, беше ясно заявено, че лично министърът на вътрешните работи е ръководил операцията и той е разпоредил. Главният секретар също подкрепи и потвърди тези твърдения и, разбира се, ...
РЕПЛИКИ ОТЛЯВО: Времето!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: ...бяха направени изказвания, че всъщност има и психолози, участвали и са вземали отношение в това решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Цветанов, без да Ви прекъсвам, все пак Ви напомня за времето.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви.
Аз искам да попитам министъра на вътрешните работи: кой взе това решение, кой понесе отговорността за него и каква вина имат тези мирни протестиращи български граждани, които имаха провокация, която беше добре режисирана и направена? (Реплика от КБ и ДПС.)
Искам също така на попитам колко са служителите, които се командироват от страната, за да присъстват в София за осигуряване на този обществен ред и сигурност и, разбира се, средствата, които се плащат като извънреден труд – беше споменато 50 часа? Виждам, че подготовката Ви за...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Цветанов!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Слушам Ви!
РЕПЛИКИ ОТЛЯВО: Времето, времето!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Цветанов.
Господин Господинов, Вие също имате думата, за да развиете своя въпрос.
Заповядайте!
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ (ГЕРБ): Моят въпрос е също относно полицейското насилие, упражнено на 23 юли 2013 г. По-скоро това, което се случи след проведената полицейска акция за освобождаване на коридор за народни представители и министри, приключила неуспешно и несъобразена с изискванията и наредбите за такива мероприятия. Това, което се случи в ранните часове на деня, след акцията, ясно бе отразено от електронните медии – преднамереното полицейско насилие срещу свободно движещи се и разотиващи се граждани. Тези граждани не застрашаваха никого.
В тази връзка Ви питам: провежда ли се полицейско разследване, има ли наказани полицаи и кой ще понесе отговорността – човекът, който е управлявал операцията или вътрешният министър? Ако няма такова разследване, защо? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, господин Господинов.
Господин министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми господин Цветанов, уважаеми господин Господинов! Във връзка с отправените въпроси за броя на ангажираните служители на МВР за охрана на Парламента на 23 и 24 юли 2013 г., за броя на служителите, които ежедневно охраняват протестите от тяхното начало, както и за предполагаемо полицейско насилие срещу свободно движещи се граждани след проведената на 23 юли 2013 г. полицейска акция за освобождаване на коридор за народните представители и министри, бяха извършени съответните проверки в структурите на МВР. В резултат на проверките бе установено следното.
В изпълнение на изискванията на Инструкция № 1з-12-31 от 2008 г. на МВР, регламентираща опазването на обществения ред при провеждане на масови мероприятия от началото на протестите на 14 юни всеки ден в СДВР се утвърждават план-разстановки, включващи необходимите сили и средства за обезпечаване.
Броят на ангажираните в тях служители се променя и се определя в зависимост динамичната оперативна обстановка, като се вземат предвид и изискванията на Инструкция № 1з-24-53 от 2012 г., която регламентира реда за използването на работното време на държавните служители в МВР.
По-сложната обстановка по линия на обществения ред и постоянните ангажименти на униформения състав обосноваха необходимостта от командироване за охрана на протестите в София на служители от различни областни дирекции на МВР. Тяхната численост е между 100 и 530 души в различните дни. По този начин се осигури възможност за почивка на част от столичните полицаи.
По план-разстановка на 23 юли 2013 г. е предвидено в зоната за отговорност пред сградата на Народното събрание да бъде охранявана от 191 униформени полицаи и 51 служители от Дирекция „Специализирани полицейски сили” на Главна дирекция „Национална полиция”. След ескалиране на напрежението пред сградата на Парламента е обявена тревога и в района са съсредоточени допълнително около 440 полицейски служители. От близките до София областни дирекции на МВР са изпратени допълнително още 160 служители, които да подпомагат възстановяването на обществения ред в столицата.
В изпълнение на министерска заповед от 24 юли 2013 г. в ранните часове на 24 юли са командировани още 250 полицаи от областните дирекции на МВР. През същата нощ на 23 срещу 24 юли 2013 г. с цел недопускане на нарушения на обществения ред около сградата на Парламента е проведена специализирана полицейска операция, като ръководител на операцията е определен заместник директорът на СДРВ комисар Младен Маринов, а отговорник за управление на силите – началникът на „Специализирани полицейски сили” при „Охранителна полиция” в СДВР главен инспектор Пламен Семов. След ескалация на напрежението на място отива и директорът на СДВР Ивайло Спиридонов.
На нито едно от управленските нива на операцията не е издавана заповед полицейските служители да използват помощни средства щурмови палки при възстановяване на обществения ред около Народното събрание.
От началото до приключването на операцията всички управленски решения и действия, както и възможността за прилагане на тактически способи при извеждането на депутатите и прилагането на дадените от Закона за МВР полицейски правомощия са съгласувани с главния секретар и министъра на вътрешните работи, като ръководител на създадения оперативен щаб в МВР.
Във връзка с показаните видеоматериали в медиите Софийска районна прокуратура се е самосезирала за действията на полицейски служители около Народното събрание на 23 и 24 юли 2013 г. В Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР е извършена проверка по прокурорска преписка, постановена от прокурор при Софийска районна прокуратура. В изпълнение на указанията на наблюдаващия прокурор е направена проверка, в хода на която са събрани данни за извършени нарушения на служебната дисциплина от двама служители на Дирекция „Специализирани полицейски сили” при Главна дирекция „Национална полиция”, участвали във възстановяване на реда около Парламента. В резултат на проверката на двамата служители са наложени дисциплинарни наказания.
На 26 август 2013 г. събраните материали по преписката са изпратени на наблюдаващия прокурор с изпълнени в срок указания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин министър.
Сега имате възможност за реплики, колеги.
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо вицепремиер! Господин Йовчев, това, което казахте като отговор, не ни задоволява и не удовлетворява и българските полицаи.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Ти от тяхно име ли говориш?
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Обявихте, че Вие сте човекът, ръководил тези действия, и сте дали санкцията този автобус да влезе и да пробие множеството хора около Парламента.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: А кой ги организира?
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: След това последва ескалацията на напрежението, където всъщност има превишаване на права от полицейски служители. Ако нямаше това Ваше разпореждане, съм убеден, че никой нямаше да предизвика подобна провокация и полицейските служители, разбира се, в един момент те трябва и да се защитят.
Вие трябва да обясните кой всъщност разпореди тази операция. Нали разбирате, че всяко командироване на служители от вътрешността на страната, от крайните квартали на София, за да подсилват ежедневно сигурността и загражденията около Парламента и сградите на българските институции, означава, че за тези 91 дни оголваме реално кварталите и районите, откъдето са командировани тези служители?! Кой ще гарантира сигурността на гражданите в тези квартали, при положение че Вие отнемате един ресурс, за да можете да го консолидирате и го впрегнете в осигуряването на този периметър, който с всеки изминат ден нараства? Това е притеснението на всички български граждани и на тези, които са притеснени, че общественият ред и сигурността са нарушени.
С трупането на много извънредни часове и това, което ще се търси като възможност, било в нов бюджет или чрез промяна на нормативната уредба, да се заплаща, не е решение. Решението е да се възстанови нормалното функциониране на институциите, а Вие знаете, че това става с оставка на правителството и предсрочни парламентарни избори. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Господинов, заповядайте за реплика, ако желаете, понеже въпросът е от двамата.
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ (ГЕРБ): Аз също като господин Цветанов не чух името на офицера, който отговаряше за акцията и боя с палки, който видяхме всички.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: А боят с камъни? А камъните?!
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ: Смятам, че след този рецидив, който се повтаря с протестите и арестите, с извършените проверки в Благоевград и в Горна Оряховица, в Бургаско (смях, оживление в КБ), във всяка европейска държава той би довел до подаване на оставка на вътрешния министър, защото той сам, както казахме преди малко, пое отговорността за тази акция. В диктатура ли живеем, господа?! В Африка, в Азия? България къде се намира?! Явно, че диктатурата се пренася по кръвен път чрез мандатоносителите, както каза един висш партиен функционер на БСП. Колко пъти трябва да се нарушават правата на гражданите, за да видим някаква адекватна реакция?! (Реплики от КБ.)
Явно господин вътрешният министър господин Йовчев се престарава в опита си да угоди на хората, поставили го на този пост. Но за полицейското насилие отговаря не само господин Йовчев, но и мандатоносителите.
Липсата на отношение към насилието и замазването на нещата, които се случват в нашето общество, няма да помогне да преодолеете кризата – тази криза, в която сте потънали и Ви води надолу. Резултатът от това ще бъде отрицателен за Вас. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Йовчев, заповядайте, имате възможност за дуплика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин Цветанов, уважаеми господин Господинов! Не мога да се съглася с твърденията, господин Цветанов, че ако Вие се опитате да напуснете сградата на Парламента и някой се опита да Ви попречи, и въпреки това Вие се опитате да го направите, по този начин го провокирате и оправдавате всички действия, ако от тук нататък той се опита да упражни като насилие спрямо Вас. Това е дълбоко погрешно.
Мисля, че оттук много по-важният въпрос е да успеем да открием лицата, които се опитаха да провокират насилие, упражниха насилие спрямо български граждани, и да им потърсим отговорност съгласно закона. Аз Ви уверявам, че ние ще направим това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Преминаваме към следващия въпрос, отправен от народните представители Красимир Ципов, Веселин Вучков и Галина Милева-Георгиева относно блокиране на дейността на Държавна агенция „Национална сигурност” след изваждането на бившата Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” от Министерството на вътрешните работи и вливането й в агенцията след приетите преди близо два месеца промени в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”.
Господин Вучков, заповядайте.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин вицепремиер, нашият въпрос е свързан отново с вече известните на почти всеки българин изменения в Закона за ДАНС, обнародвани на 14 юни 2013 г., и то в аспект, който сякаш е малко по-встрани от публичното, включително и журналистическото внимание, но е изключително важен – става дума за професионалната съдба на служителите на бившата, мога спокойно да го кажа, защото тя е разформирована почти напълно – Главна дирекция за борба с организираната престъпност. Като изрична норма на променения закон беше записано, че „служебните правоотношения на служителите на ГДБОП се трансформират в такива към ДАНС”. Това се отнася и за трудовите договори, но с една много важна допълнителна уговорка: ако отговарят на специфичните изисквания за работа в ДАНС. Това, естествено, всеки можеше да го прогнозира, предизвика огромно сътресение в службата за сигурност, каквато е ГДБОП.
Макар въпросът ни да е зададен преди месец и половина, особено през последните дни той добива изключителна актуалност, защото стотици служители на ГДБОП чакат датата 29 септември или 1 октомври, когато ще получат съобщение дали ще преминат на работа в ДАНС или не.
Господин вицепремиер, това е много важен въпрос, дори и ако трябва да оставим чистата политика настрана, както се казва. Вие много добре знаете, че това са много добре подготвени служители, държавата е инвестирала в тяхното обучение. Според мен 80% от тях са преминали на обучение в чужбина. В момента по неособено ясни критерии държавата трябва да реши на кого ще даде път за професионално развитие и на кого – не.
Отделно от това като част от въпроса специално насочваме вниманието към едно сравнително отскоро съществуващо звено в ГДБОП. Става дума за звено, в което бяха назначени след конкурс разследващите полицаи, които обслужват процесуално новата специализирана прокуратура, която работи от година и половина. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Тези разследващи полицаи също не знаят каква ще бъде тяхната съдба.
Нашите конкретни въпроси са свързани именно с това: блокирана ли е дейността на Държавна агенция „Национална сигурност” и на служителите от ГДБОП, които следва да бъдат преназначени към нея? Как са преразпределени – това е изключително важно – досъдебните наказателни производства (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), които се водеха от разследващите полицаи на закритата „Борба с организираната престъпност”? И още по-конкретно: какви са тези „специфични изисквания за работа в ДАНС”? Трябва ясно да кажете дали те са публични, обективни, измерими и какво ги отличава от специфичните изисквания за работата в ГДБОП, съответно във Вътрешното министерство? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Много благодаря, господин Вучков.
Господин вицепремиер, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо вицепремиер! Уважаеми господин Вучков, в отговор на изразените от Вас опасения за дейността на Държавна агенция „Национална сигурност” след включването в състава й на бившата Главна дирекция за борба с организираната престъпност на МВР, мога да Ви уверя най-категорично, че, за да не бъде допуснато блокиране, макар и временно, на бившата ГДБОП и на ДАНС, своевременно бяха предприети конкретни мерки. За тази цел на 17 юни 2013 г. бе проведено работно съвещание при Главния прокурор на Република България, създадена бе съвместна работна група между МВР и ДАНС, която да предложи решения по всички организационни и административни въпроси, свързани именно с разследването. И именно тогава бяха решени въпросите и преразпределени делата така, че да не се получи никакво забавяне на тези дела, които са в досъдебна фаза. Взети са всички мерки и към момента няма забавяне на разследванията по тези дела.
Същевременно, за да не се затрудни по никакъв начин работата на новата структура, на първо място бяха предприети мерки да не бъдат извършени никакви промени в структурата при прехвърлянето й в Държавна агенция „Национална сигурност”. Служителите от ГДБОП запазиха оперативните дела, запазиха достъпа до информационната система на МВР, запазиха сградите, които ползват, запазиха автомобилите и всички технически средства, включително и компютрите. Единствено бяха преподчинени вместо на министъра на вътрешните работи – на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”. Тоест, всичко необходимо беше направено в тази насока, така че да не се създаде каквото и да било затруднение на служителите да изпълняват своите задължения.
Също така, създадени са съвместни групи между Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност”, които работят много активно и продължават да работят по решаването на всички организационни и административни въпроси.
Що се отнася до назначаването в ДАНС на служители на бившата ГДБОП, то съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за ДАНС, това става, когато тези служители отговарят на изискванията за работа в ДАНС. Така по отношение на постъпващите на работа в агенцията служители се прилагат изискванията, прилагани за всички кандидати за постъпване на служба в ДАНС. Те са уредени в закона и в действащата наредба на Агенцията, която е основана на утвърдени методики и обективни критерии, измерими критерии.
Преназначаването на служителите преминава през следните етапи: подаване на заявления за назначаване на служба в ДАНС, проверка на езиковата култура на кандидата, установяване на психологическа пригодност за служба в Агенцията, като държавните служители от ГДБОП пропускат два от етапите за назначаване, съгласно наредбата – медицински преглед и тест за установяване нивото на физическа годност. Преценката за годността за работа в Агенцията се извършва от постоянно действаща комисия, назначена със заповед на председателя на ДАНС. При преназначаването на служителите от бившата ГДБОП задължително се отчита и обстоятелството, че те към настоящия момент са държавни служители в МВР и по-голяма част от тях притежават професионален опит. Процесът на преназначаване трябва да бъде завършен до 1 октомври 2013 г.
Във връзка с прекратяването на дейността на бившата ГДБОП на основание чл. 182в от Закона за МВР и със заповед на министъра на вътрешните работи, служителите, дали своето съгласие, са временно командировани и изпълняват служба в ДАНС. Съгласно § 17 от Преходните и заключителните разпореди на Закона за изменение и допълнение на Закона за ДАНС, неприключените до момента на влизане в сила на закона досъдебни производства, водени от разследващи полицаи в ГДБОП, се възлагат от прокурора на компетентен разследващ орган. В съответствие с тази разпоредба и със заповед на Главния прокурор на Република България от 18 юни 2013 г. са утвърдени указания по приложението на § 17. С указанията се въвежда временен ред за работа на органите на прокуратурата по отношение на неприключените производства до назначаването на разследващите агенти в ДАНС.
В заключение в отговор на поставения въпрос отново мога да Ви уверя, че са взети всички мерки, за да не се блокира дейността на Държавна агенция „Национална сигурност”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин вицепремиер.
Сега господин Ципов има думата за реплика.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители!
Много ми се иска, господин министър, да вярвам на изнесените твърдения, че дейността на ДАНС няма да бъде блокирана. Повече от три месеца от скандално известната поправка „Пеевски” в Закона за ДАНС, ние сме свидетели на нещо, което през последните години почти не се беше случвало – три месеца не могат да бъдат преназначени служители и то служители, които трябва да се борят срещу организираната престъпност.
По отношение на делата много се надяваме тези указания да свършат работа. Още повече, че една от сериозните грешки на промените в Закона за ДАНС и Наказателно-процесуалния кодекс, беше свързана именно с това, че не беше определена ясно компетентността на така наречените разследващи агенти.
Не ми се иска да вярвам на изнесената информация в медиите, че изпитите, на които са подложени тези служители, са абсолютно неадекватни, включително, че се е стигнало дотам, че самите изпитващи са бъркали правилата, по които са се провеждали тези тестове. А най-малко ми се иска да вярвам, че тези тестове, включващи над 700 въпроса, са включвали въпроси, свързани с българската граматика, морфология и синтаксис. Не смятам, че тези служители, които са така добре професионално подготвени, трябва да бъдат подлагани на такива унижения. По този начин единствено и само се предизвиква напрежение, недоволство и опасение, че тези тестове няма да послужат за това те да могат да изпълняват впоследствие работата си спокойно, а ще послужат единствено и само за политическа чистка. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин вицепремиер, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин Ципов, още веднъж искам да Ви уверя, че се прави абсолютно всичко възможно тази трансформация на Главна дирекция за борба с организираната престъпност в ДАНС, да бъде свършена по начин, който няма да затрудни дейността на служителите.
По отношение на другия въпрос, който поставихте, в момента Държавна агенция „Национална сигурност” спазва стриктно буквата на закона, което считам, че трябва да бъде така и преминаването на трудовите правоотношения да бъде извършено съгласно действащите изисквания в Агенцията. Те са утвърдени с нормативни актове, обективни са, измерими са, утвърдени са методиките и се прилагат за абсолютно всички. Така че не мисля, че това би трябвало да се възприеме като унижение.
Искам да споделя Вашата загриженост за състоянието на Главна дирекция за борба с организираната престъпност. Наистина и аз споделям това, но в малко по-различен контекст. От проведените съвещания с прокуратурата, Министерството на вътрешните работи и ДАНС и преглед на делата, които могат да бъдат реализирани в кратък период от време се установи, че в Главна дирекция за борба с организираната престъпност има само три такива дела, които на състав от над 800 души ми се вижда, че е крайно недостатъчно.
Също така искам да Ви кажа, че съм притеснен от това, че в Главна дирекция за борба с организираната престъпност не е изграден необходимият инструментариум за противодействие на престъпността. Ние имаме по-малко от един секретен сътрудник на оперативен работник и малко повече от едно дело. Ако няма изграден инструментариум, то ние не можем да очакваме, че ще имаме съществени и добри резултати.
Още повече да Ви кажа, споделям Вашите опасения в тази посока, че през времето, през което не бяха влезли още промените в Закона за специалните разузнавателни средства и утвърждавах искания, подписвах разпореждания на исканията за провеждане на специалните разузнавателни средства, нямаше искане от Главна дирекция за борба с организираната престъпност, нито едно искане по съществена разработка по наркотици, контрабанда или финансови престъпления срещу бюджета.
Още повече съм притеснен от твърденията на ръководството на Главната дирекция, че в България вече няма групи, които да се занимават с наркотрафик и че едва ли не това, което става в страната, се извършва от махленски банди. Разбирате колко несъстоятелно звучи една махленска банда може да договори доставянето на наркотични вещества от Южна Америка, да го транспортира, да го прекара през границата и да го дистрибутира тук. Това наистина са опасения, които и аз споделям. Но съм убеден, че в бившата Главна дирекция за борба с организираната престъпност, знам това със сигурност, че има много професионалисти, много почтени хора, които при една добра организация ще успеят да дадат и да реализират своя потенциал.
Искам също така да изразя загриженост от Вашите опасения, че би могла да бъде извършена политическа чистка. Това означава, че предполагате, че служители в ГДБОП са политически обвързани, за да бъде извършена политическа чистка. (Реплика от народния представител Красимир Ципов.) Не желая да си го помисля дори това нещо. Искрено се надявам тук да бъркате. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Колеги, преминаваме към следващия въпрос – от народните представители Даниела Владимирова Савеклиева и Георги Иванов Андонов, относно действията на органите на реда спрямо протестиращите от Благоевградска област, участвали в протестите в град София на 31 юли 2013 г. Въпросът е към господин вицепремиера Цветлин Йовчев.
Заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин вицепремиер, нашият въпрос е относно действията на органите на реда спрямо протестиращите от Благоевградска област, участвали в протестите в София на 31 юли.
Ще припомня част от фактите, макар че Вие ни ги припомнихте съвсем наскоро – при откриването на настоящата сесия на Народното събрание. Хората, които са пътували тогава до София, са използвали автобуси за целта, които са били спирани на няколко пъти от органите на реда, а на връщане към Гоце Делчев са спирани и за проверка на документите, като е снемана самоличността на всички пътуващи в автобусите. След това им е разпоредено да се явят в полицейските управления, за да им се връчат и призовки.
Полицаите са пояснили, че нещо се е случило в София и трябва да дадат обяснение, но не знаят за какво става дума, а освен това, и че имат устна заповед от министерството.
Като народни представители настояваме да отговорите: защо са били спирани без основание граждани от Гоце Делчев, както и наскоро от Сандански, Петрич и Разлог? Кой и защо разпорежда подобна полицейска политическа репресия срещу граждани на Европейския съюз? От какво и на какви основания е обосновано разширяването на охранявания периметър около Народното събрание? Употребявате ли Вие еднолично служителите на реда за всяване на страх в гражданите, чрез което целите да запазите по-дълго поста си, както и цялото правителство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Йовчев, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо вицепремиер! Уважаема госпожо Савеклиева, във връзка с отправения от Вас въпрос за действията на органите на реда спрямо протестиращи от Благоевградска област, участвали в протестите в София на 31 юли 2013 г., бе извършена проверка, която установи следното.
На 31 юли в Областната дирекция на МВР – Благоевград, е получен сигнал от Столична дирекция на вътрешните работи за проведен нерегламентиран протест на територията на град София. Според сигнала участие в протеста са взели лица от други населени места, сред които и такива от Благоевградска област, като някои от тях грубо са нарушавали обществения ред, извършвали са хулигански прояви и целенасочено са провокирали органите на реда, за да ескалират напрежение.
За установяването на тези лица, които са нарушавали обществения ред, е създадена необходимата организация от Областна дирекция на МВР – Благоевград. Била е сформирана група от служители на дирекцията, която около 19,00 ч. на същата дата е спряла на КПП село Бело поле автобус с регистрационен номер Е 8383 ВН. При проверката е установено, че пътуващите в автобуса лица са участвали в протестни действия в София по-рано през деня.
На основание чл. 60, ал. 1 от Закона за МВР на всички тях са връчени призовки да се явят на 1 август 2013 г. в Първо районно управление на полицията в Благоевград, за да се изясни съпричастността им към извършените противообществени действия, каквито са били данните на Столична дирекция на вътрешните работи. На 1 август на установените 18 участници в нерегламентирания протест, пътували с автобуса с регистрационен номер Е 8383 ВН, са снети обяснения. Съставени са им протоколи за предупреждение по чл. 56 от Закона за МВР, с предписание да не нарушават обществения ред и стриктно да спазват Закона за събранията, митингите и манифестациите при провеждане на протестните действия.
След извършената проверка не са събрани данни за извършени противозаконни действия от страна на призованите лица.
Около 21,00 ч. на 31 юли за изясняване на същия сигнал на Столична дирекция на вътрешните работи служителите на Областна дирекция – Благоевград, са спрели за проверка и автобус с регистрационен номер Е 1460 ВТ. Пътуващите в автобуса 28 лица са били от района на град Гоце Делчев и са се връщали от София, където по-рано през деня са протестирали. След установяване на самоличността им автобусът с пътниците е освободен, като не им е отправено разпореждане да се явят в полицейско управление за връчване на призовки. Обяснено им е, че при необходимост могат да бъдат призовани.
В заключение, в отговор на поставения въпрос мога категорично да заявя, че спрямо протестиращите не е упражнявана полицейска репресия. Действията на служителите на МВР, свързани с проверката на сигнала за нарушение на обществения ред и провокации към полицията от протестиращите лица, са били изцяло в рамките на закона.
Тъй като разширихте обхвата на въпроса, ще продължа с няколко думи. На 4 септември група граждани от протестиращите грубо нарушиха обществения ред, събориха неправомерно поставените заграждения, не изпълниха полицейско разпореждане, влязоха в стълкновение с органите на реда и оказаха съпротива. Във връзка с това бяха проведени оперативно-издирвателни мероприятия и са установени 11 лица, които са били на протеста, пътували са по същия маршрут с автобус – благоевградска регистрация. Заведено е досъдебно производство в прокуратурата.
Искам да Ви уверя в едно – България е правова държава. В една правова държава има върховенство на закона. Без значение кой извършва нарушение, законът се отнася с еднаква сила до него. Ще направим всичко възможно да защитим това. Уверявам Ви, че България ще остане правова държава и в действията си ние ще се водим само и единствено от разпоредбите на закона. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Андонов, имате думата за реплика. Заповядайте.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа вицепремиери, уважаеми колеги! Господин министър, ще захвана от последните Ви думи – „България е правова държава”. Ние с колегата госпожа Савеклиева сме крайно недоволни от отговора, който получихме на зададения въпрос.
Кажете ни номера на преписката, на базата на която Вие сте спрели протестиращите на 31 юли! Кой я е регистрирал? Кой полицай на базата на какво основание е регистрирал тази преписка? Няма такава преписка! Няма наказание. И не прехвърляйте в случая от 31-и на 4-и, защото на 31 юли протестите бяха мирни!
В неформален разговор, който проведох с висш служител на Областна дирекция – Благоевград, той ми каза, че лично Вие сте се обадили и сте казали върху тези хора да бъде наложена репресия, насилствено да бъдат закарани в районното управление на полицията и да им бъдат снети личните данни по един изцяло незаконен начин! Единствената цел на това нещо е да бъде всят страх в тях.
Моето мнение, господин министър, е, че Вие играете ролята на комсомолеца, грижещ се за тъй наречените „организирани обществени ръкопляскания” по сформиралата се нова тройна коалиция, и ще се възползвате от всичко, за да се противопоставяте на всеки български гражданин, който не харесва новата тройна коалиция (реплики от КБ), било то и с извънзаконови действия, дори налагане на полицейщина и репресия към тях. Благодаря Ви много. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплики между народния представител Георги Андонов и народни представители от Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Колеги, моля Ви да продължим по процедурите.
Господин вицепремиер, имате право на дуплика.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин Андонов, първо, искам да кажа, че изнесеното от Вас не отговаря на истината.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ, от място): Кое точно?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Много Ви моля, когато се опитвате да правите внушения по мой адрес, да ги проверявате внимателно, и това, което изнасяте в Народното събрание, да можете да докажете думите си, защото нито съм се обаждал, нито съм разговарял с някой, нито съм издавал каквито и да било разпоредби.
Второто, което искам да Ви кажа: в отговора си много ясно посочих кои са законовите основания, за да бъде извършена тази проверка.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ, от място): Дайте ни преписката. Дайте номера.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Има образувана преписка за 4 септември.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ, от място): За 31-ви я дайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: За 31-ви Ви посочих много подробно законовите разпоредби, които са били като основание за извършване на проверката.
Не на последно място, искам да Ви кажа, че според мен би трябвало да се въздържате от внушенията, които правите, защото тона, който задавате, се предава надолу към хората.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ, от място): Вие задавате този тон.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Надявам се искрено, че тонът, който задавате, няма да доведе при следващи протести отново да има група, която ще се опита да събори загражденията и да направи погром над Парламента. Искрено се надявам това да не се случи. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Продължаваме.
Последният въпрос към господин Цветлин Йовчев е от Павел Христов, Емил Радев, Пламен Манушев, Лиляна Павлова, Красимира Анастасова, Николай Апостолов и Нели Петрова относно писмо изходящ № 34460 от 15 август 2013 г. на Областна дирекция Варна на Министерството на вътрешните работи до областния координатор на Политическа партия ГЕРБ – Варна, с искане на МВР да бъде предоставен списък „на всички новопостъпили членове на ПП ГЕРБ от област Варна, от началото на годината до 30 юни 2013 г., и данни в кои общински структури са подали заявленията си за членство всички новоприети членове на партията от област Варна от началото на годината.”
Кой от Вас ще развие въпроса?
Заповядайте.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми господин вицепремиер, дами и господа народни представители! Уважаеми господин вицепремиер, преди две седмици областният координатор на ГЕРБ – Варна, е получил скандално писмо с изходящ № 34460 от 15 август от Областна дирекция – Варна на Министерството на вътрешните работи. В писмото по недопустим според нас начин е отправено скандалното искане на МВР да бъде предоставен списък, цитирам: „на всички новопостъпили членове на Политическа партия ГЕРБ от област Варна от началото на годината до 30 юни 2013 г.”
Скандалното съдържание на писмото обаче не спира дотук. Министерството на вътрешните работи – Варна, изисква от областния координатор на Варна да представи и данни в кои структури са подали заявлението си за членство всички новоприети членове на партията от област Варна от началото на годината.
Писмо с подобно съдържание е грандиозен политически скандал. По безпрецедентен начин с исканията си към областния координатор на ГЕРБ МВР използва неправомерно предоставените правомощия на институцията и по най-груб начин се намесва във вътрешните отношения на Политическа партия ГЕРБ и конституционните права на гражданите на Република България по отношение на политическата им принадлежност и избора им къде да членуват.
В скандалното писмо на Областната дирекция на МВР – Варна, не се посочва нито една причина, нито един мотив за искането за предоставяне на съответните данни. Споменава се единствено, че се касае за проверка на Районна прокуратура – Варна, но не е посочено каква е тази проверка, какви действия се проверяват и какво е отношението на ГЕРБ – Варна, и на всички новоприети членове на партията към действията.
Обичайната практика при извършване на проверки е да се изисква информация за конкретни лица, които са свързани с предмета на проверката, а не да се изисква целият регистър. Политическата принадлежност е изключително демократично право на българските граждани. Освен това гражданите са свободни и имат право да разкриват политическата си принадлежност само тогава, когато те самите пожелаят, и само пред хора и институции, които те пожелаят. От тази гледна точка за нас остава неразбираемо скандалното искане на Министерството на вътрешните работи във Варна да им бъде разкрита политическата принадлежност и самоличността на всички новоприети членове на Политическа партия ГЕРБ от началото на годината.
Във връзка с изложеното въпросите ми са следните:
Запознат ли сте, господин министър, със скандалното писмо на МВР – Варна, към областния координатор на ГЕРБ – Варна, и ако сте запознат, това искане с Ваша санкция или с Ваша заповед е направено? Има ли санкция на наблюдаващия прокурор за това процесуално действие и каква е истинската цел на поисканите данни за новоприетите членове на Политическа партия ГЕРБ? Защо МВР се нуждае от имената и общинските организации, в които членуват новоприетите членове, и по какъв начин проверката е свързана с всички новоприети членове на Политическа партия ГЕРБ в област Варна и какво отношение имат те към разследването?
И не на последно място, не е ли по-добре МВР да се занимава с растящата престъпност, вместо да изисква партийната принадлежност и партийните регистри на законни партии?
Ще припомня само от вчера – тежкото убийство, което се случи във Варна, на 45-годишната жена, а ние се занимаваме с партийни регистри. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин вицепремиер, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо вицепремиер! Уважаеми дами и господа народни представители от Политическа партия ГЕРБ от 3. многомандатен избирателен район – Варна, във връзка с отправения от Вас въпрос Ви уведомявам, че дирекции „Инспекторат” и „Вътрешна сигурност” на Министерството на вътрешните работи вече са приключили проверката си по случая, като са взети и необходимите дисциплинарни мерки.
На 27 август 2013 г. ръководството на МВР бе запознато с публикации в медиите за писмо на Областната дирекция във Варна, което е адресирано до областния координатор на Политическа партия ГЕРБ. С писмото се иска да бъде предоставен списък на всички новопостъпили членове на Политическа партия ГЕРБ от област Варна от началото на годината до 30 юни 2013 г. Заради изразените в медиите съмнения за законността на работата на МВР бе назначена комисия, която да извърши проверка в дирекцията.
При проверката бе установено следното: на 22 юли 2013 г. в Областната дирекция във Варна е постъпила жалба от лице, което живее в община Аврен. В сигнала жалбоподателят се представя като незаконно уволнен общински служител и изнася данни за извършени противоправни действия от длъжностни лица в общината.
Тези действия са както следва: нарушение при провеждане на тръжна процедура за отдаване под наем на имот частна общинска собственост, незаконосъобразно уволнение на жалбоподателя от заеманата длъжност, натиск върху всички общински служители от община Аврен от страна на кмета, който ги е принуждавал да станат членове на Политическа партия ГЕРБ, ако искат да запазят работните си места, и оказване на натиск, чрез заплаха за уволнение, на служителите от община Аврен да гласуват за Политическа партия ГЕРБ – те и техните семейства, на изборите, проведени на 12 май тази година.
Проверката по тези сигнали е възложена на служител от сектор „Противодействие на икономическата престъпност” в Областната дирекция на МВР във Варна. В хода на извършването й на 25 юли 2013 г. е проведена среща и са снети допълнителни сведения от жалбоподателя. От тях се установява, че същата жалба е подадена още до Районната прокуратура във Варна, до областния управител и до областния координатор на Политическа партия ГЕРБ.
В края на месец юли началникът на отдел „Криминална полиция” при Областната дирекция на МВР във Варна главен инспектор Александър Сидеров предлага на директора на дирекцията главен инспектор Чавдар Нанков да подпише писмо до областния управител на Политическа партия ГЕРБ с посоченото съдържание.
Нанков отказа да го подпише поради твърде разширената формулировка и липса на яснота защо е необходима исканата информация към онзи момент. Въпреки категоричното несъгласие на директора на дирекцията да бъде изпратено писмо с подобно съдържание, след като Чавдар Нанков излиза в отпуск, Сидеров сам подписва писмото и на 15 август то е изпратено до областния координатор на ГЕРБ.
Искането за списък на всички новопостъпили на ГЕРБ в областта е мотивирано с извършване на проверка по преписка на Районната прокуратура – Варна. В писмото на Сидеров е посочен входящ номер на Районната прокуратура, който не съществува и към този момент. Така е изготвен документ с невярно съдържание, а този начин на формулиране на причината за искане на данните не съответства на действителния служебен повод, по който е постъпила жалба в областната дирекция, тъй като в сектор „Противодействие на икономическата престъпност” по тази жалба не е възлагана проверка от Районната прокуратура. Следователно не е налична и преписка от Районната прокуратура, а посоченият номер на преписката не е обвързан с възложената проверка.
Освен това е поискана информация за всички новопостъпили членове на област Варна, както и общинските структури, в които са подали заявленията си. Въпреки че изнесените в жалбата данни се отнасят до конкретна община – Аврен, тоест така формулираният обхват на исканите данни не съответства на предмета на извършената проверка.
Според заключението на проверяващата комисия, изготвеното от Сидеров писмо не съответства нито на твърдението за разпоредена проверка от Районната прокуратура, нито на обхвата на извършената проверка. По този начин той е дал основание публично да бъде подложена на съмнение реално съществуващата служебна необходимост за събиране на исканата информация, а случаят да получи в национален и международен мащаб широк негативен обществен отзвук относно действията на МВР.
Становището на комисията е, че са налице данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение от главен инспектор Сидеров, за което се предвижда налагането на дисциплинарно наказание „уволнение”. Още повече, че той е извършил това деяние въпреки категоричното становище на директора на Областната дирекция Чавдар Нанков.
В резултат на извършената проверка и съгласно становището на комисията съм разпоредил образуването на дисциплинарно производство за нарушение по смисъла на чл. 230, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за МВР. Конкретният служител, който е подготвил писмото до областния координатор на ГЕРБ – инспектор Венцислав Василев, е допуснал нарушение на служебната дисциплина и нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 12 от Правилника за прилагане на Закона за МВР. За такова нарушение се предвижда дисциплинарно наказание „порицание”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Христов, заповядайте за реплика.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Господин вицепремиер, благодаря Ви за отговора и най-вече за признанието, че тук вече става въпрос за полицейщина, провеждана към редови български граждани. Благодаря Ви за признанието за абсолютна липса на професионализъм при конкретните действия. Но така или иначе, аз не чух отговор дали Вие сте замесен с Ваша санкция или с Ваша заповед да се е случила въпросната проверка. Въпросното писмо все още не е оттеглено. Тоест да считаме ли с този Ваш отговор, че отговор не се търси повече от областния координатор на партия ГЕРБ и да очакваме ли официално оттегляне, или може би дори извинение за въпросните действия към всички български граждани, тъй като това не е изолиран случай? Тук говорим за конкретни действия към целия български народ. Тук говорим за цялостно провеждане на политика от това правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Йовчев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин Христов, може би не съм бил достатъчно ясен, но както аз, така и всички от ръководството на Министерството на вътрешните работи до прекия ръководител на служителя, който е извършил това дисциплинарно нарушение, не само че нямат отношение по случая, но и никога не биха подкрепили такива действия.
Ще споделя пред Вас недоумението си от това, което е извършено, тъй като тук според мен не можем да говорим за непрофесионализъм. Въпросният служител има много дълъг стаж в органите на МВР. Започнал е през 1985 г. като милиционер. В периода 2010-2012 г. е награждаван четири пъти с почетен знак на МВР от министъра, с парична награда от директора и два пъти с допълнителен платен годишен отпуск. (Реплика от народния представител Светослав Иванов.)
Но не само това. През месец март тази година той е назначен на по-висока длъжност. Аз нямам нормално обяснение, изхождайки от професионалната кариера на този човек, защо би пренебрегнал разпорежданията на началника си, изискванията на Етичния кодекс и би изготвил документ с невярно съдържание?! На какво се дължи това?! Искрено се надявам да не можем да търсим други мотиви за това нещо, но според мен в направеното от него не може да се търси никаква нормална логика.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Провокация!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Възможно е да е точно провокация. Искрено се надявам да не е така, но всичко води натам. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Йовчев, това бяха въпросите към Вас за днес.
Благодаря за участието Ви.
Преминаваме към питане от господин Томислав Дончев към госпожа Златанова – заместник министър-председател и министър на правосъдието.
Питането е относно визията и политиката, която смята да провежда правителството за подготовката на България за следващия програмен период в контекста на реформата в политиката по сближаване на ниво Европейски съюз и натрупания от България опит през този програмен период.
Господин Дончев, заповядайте.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, госпожо вицепремиер, господин министър, уважаеми колеги народни представители! Както преди няколко часа коментирахме цялата политика по сближаване, през последните години се обсъжда и тече изключително сериозна реформа, която ще превърне политиката не просто в трансфер на пари, не просто в подпомагане, а в основен инструмент за постигане на паневропейските цели на Стратегията „Европа 2020”.
Допълнително кохезионната политика се превърна в дисциплиниращ инструмент по отношение на държавите членки, както и бустер по отношение на провеждането на изключително важни реформи.
През последните години в България тече дебат как би следвало да се реорганизира и промени системата за управление на европейските пари, за да може да бъде тя по-ефективна, парите да се движат по-бързо и да отиват там, където носят най-голяма стойност.
Голяма част от консенсусните заключения от този дебат са отразени в подготвения Законопроект за управление на средствата от Европейския съюз. Понеже на предишни наши срещи, включително и във формата на специализираната парламентарна комисия, ние имахме възможност да обсъдим част от въпросите, които са елемент от настоящето ми питане, аз няма да злоупотребявам и няма да ги задавам наново.
Вече беше споделено, че въпросният законопроект не е Ваш приоритет. Това отваря нови въпроси – как ще се осъществят интегрираните проекти и как ще бъде уредено обжалването от страна на бенефициентите, но съм сигурен, че ще имаме възможност да разговаряме по тях друг път.
Стана ясно, че реформа в институционалната рамка няма да има и че все още не е решено къде ще е мястото на кредитиращия орган.
Затова днес ще концентрирам въпроса си само върху едно конкретно измерение на бъдещия програмен период – каква е Вашата персонална визия за секторната, функционалната и географската демаркация между кохезионната политика и общата селскостопанска политика? Всички знаят, че макар двете политики да се финансират с европейски пари, макар да са част от общата стратегическа рамка, има едно изискване – да бъдат ясно разграничени.
Особено важен е въпросът ще има ли интервенции и сектори, които няма да бъдат подвластни на тъй наречената „географска демаркация”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Госпожо вицепремиер, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Господин Дончев, точно този въпрос го няма в питането, което ми е изпратено. Това блиц контрол ли е, господин председател? Или ако може – да видим пак питането на господин Дончев. (Смях в блока на ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Госпожо вицепремиер, заповядайте, Вие знаете как се отговаря на въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Не, просто да знам – значи аз се явявам два пъти в седмицата на блиц контрол. Нека да се отбележи.
Добре, накратичко на блиц въпроса на господин Дончев. В този програмен период, Вие много добре знаете, че така наречените „бели петна” – за яснота на народните представители – съществуваха.
За съжаление, сега сме изправени пред едно от многото решения, които трябва да вземем в 12 без 5 – в последния момент, защото предното правителство не го е взело, а именно как да преодолеем така наречените „бели петна”, тоест да няма региони и населени места в страната, които да не могат да се ползват от европейски средства. Тези купешки фрази: „демаркация”, „географска”, „териториална е и така нататък означават точно това, за да е ясно на гражданите – дали всички населени места и всички граждани на страната ще могат да се ползват от европейски средства.
Пак казвам: когато заех позицията вицепремиер по европейските фондове, заварих абсолютно неподготвена Програма за развитие на селските райони, пълна липса в споразумението за партньорство, какъвто и да е било текст в областта на земеделието и морското дело и рибарството и трябваше да започнем отначало да мислим този въпрос, който трябваше да бъде измислен много отдавна.
Към настоящия момент правим усилия и сме в постоянен диалог с Министерството на регионалното развитие, с Министерството на земеделието и с Националното сдружение на общините в Република България. Вариантът, който се очертава като най-подходящ, пак казвам – в последния момент, е дефиницията за селски райони да остане, като в сегашния програмен период и по линия на Оперативна програма „Регионално развитие” да бъдат допълнително допуснати дейности в териториите на общините, а не в строителните граници, както беше досега – в областта на социална инфраструктура, образователна инфраструктура, устойчив градски транспорт и икономическо развитие. Смятаме, че така цялата територия на страната ще бъде покрита. Имаме основание да мислим, че Европейската комисия ще приеме едно такова предложение от нас.
За сведение, знаете, че по Селската програма средствата са сериозно намалени, а трябва да покрием същата територия, която е в сегашния програмен период. Ще се опитаме да се справим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, госпожо вицепремиер.
Господин Дончев, имате право на реплика, но да подскажете по кой от няколкото въпроса, които зададохте, е репликата.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Златанова, въпросът за демаркацията е съществена част може би един от най-съществените въпроси от следващия програмен период и не мисля, че той е извън контекста на зададения въпрос. Давайки пример абсолютно с липса на какъвто и да било политически нюанс в изказването позволете ми да конкретизирам това, което питах преди малко.
От кой финансов източник ще се финансират селските райони около големите градове, които ще бъдат бенефициенти за бъдещата Оперативна програма „Регионално развитие”? Ще има ли намаляване на броя на бенефициентите по бъдещата Оперативна програма „Регионално развитие” за сметка на Селската програма?
Същественият въпрос: двете специфични програми – бъдещата Оперативна програма „Конкурентоспособност”, и бъдещата Програма „Развитие на човешките ресурси” ще се съобразяват ли с географската демаркация между Оперативна програма „Регионално развитие”и Програма за развитие на селските райони? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Госпожо Златанова, заповядайте, ако желаете, за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Вторият въпрос ще помоля да го поясните. Защото как едни бенефициенти на една оперативна програма ще намаляват за сметка на бенефициенти на друга оперативна програма – моля да обясните според Вас как се случва това?
Финансирането, за което говорех, ще бъде от Европейския фонд за регионално развитие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Само да поясня, ние сме в рамките на питане и два уточняващи въпроса.
Това е отговорът на госпожа Златанова.
Господин Дончев има право на отношение. (Народният представител Десислава Атанасова иска думата по начина на водене.)
Ако желаете процедурата след това или преди?
Господин Дончев, имате право на отношение, с което питането приключва.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ (ГЕРБ): Само едно пояснение – селските райони около големите общини, които по-скоро ще бъдат бенефициенти по бъдещата Оперативна програма „Регионално развитие” не могат да бъдат бенефициенти на програмата по простата причина – интервенциите са базирани изцяло на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие, които са до регулационната линия, те не включват селата. Единствената хипотеза е допълнително финансиране да бъде осигурено за сметка на Програмата за развитие на селските райони.
Иначе, отношението ми към отговора Ви – трудно ми е да изразя отношение доколкото не получих отговор. Надявам се в някой друг наш разговор да може да изясним тези изключително съществени въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Госпожо Златанова, процедурата е изчерпана, така че благодарим Ви за участието.
Госпожа Десислава Атанасова има думата по процедура.
Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Съжалявам, че госпожа вицепремиерът напуска залата, защото всъщност процедурата ми е по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Тя не напуска залата, тя излиза от залата.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин председател, много моля ръководството на Народното събрание за в бъдеще, когато се провежда парламентарния контрол, да уведомява както и министрите, така и вицепремиерите на Република България за формàта, по който се провежда парламентарният контрол.
Изглежда за сто дни управление все още на управляващите не е станало ясно и дори, че народните представители (реплики от КБ) могат да задават въпроси в пленарната зала не само когато са на блиц контрол съгласно новите правила, въведени в Парламентарния правилник, а министрите, вицепремиерите и министър-председателят са длъжни да отговарят на народните представители.
Днес за пореден път вицепремиерът Златанова си позволи не само да не отговори на народния представител Делян Добрев при разискванията в началото на заседанието, а сега си позволи от мястото, което заема, да репликира народен представител. Ако на кабинетът не му е ясно, че това е парламентарна република и те трябва да се държат уважително към народните представители, нека за в бъдеще ръководството на Народното събрание да им го припомни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
В крайна сметка това не беше точно към начина на водене, защото както знаете, колежке, ръководството на Народното събрание няма задължение да обяснява правата и задълженията на народните представители и на министрите. Благодаря Ви.
Продължаваме с въпросите, зададени към министъра на отбраната господин Найденов.
Най-напред ще започнем с два идентични въпроса. Първият е от господин Янаки Стоилов относно възстановяване на военното поделение в град Враца.
Заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин министър, причината да поставя този въпрос е решението на правителството на ГЕРБ за закриване на военното поделение във Враца – единственото, останало за цялата Северозападна България.
Този въпрос е чувствителен за врачанската общественост и беше един от важните, който разисквахме по време на кампанията. Мога да кажа, че е и един от приоритетните 5-6, които си поставяме за цел да решим в рамките на този мандат. Затова и поставихме въпроса, в който се съдържа очакване и искане, да се потърсят възможности от страна на цивилното и военното ръководство за възстановяване по определен начин на съществувалото поделение.
Тъй като въпросът е поставен още преди парламентарната ваканция, ние успяхме да получим информация от Министерството на отбраната и с удовлетворение мога да кажа, че по принцип има положително изразено становище. Нещо повече – решение, което има определен график и рамки, в които да се работи за положителното решение на така поставения въпрос.
Господин министър, искам да използвам възможността публично да предоставите повече информация за вече извършените действия, за това, което предстои, за сроковете, в които ще бъде осъществено това решение и по какъв начин ще действа военно подразделение, намиращо се на територията на град Враца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
Господин Венцислав Лаков също има възможност да развие своя въпрос.
Заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпросът наистина вече не е актуален, но това не го прави маловажен.
От името на врачанската общественост и избирателите от Враца искам да благодаря за вече взетото решение за възстановяване на закритото през 2012 г. военно поделение. Искам да припомня, че партия „Атака” беше сред партиите, сред формациите, които организираха десетхилядна подписка за запазване на поделението. Хубаво е, че министерството признава, че закриването е било грешка. Поздравления за взетото решение!
Ще се наложи малко да трансформирам въпроса си предвид това, че той вече има отговор. Знаем, че поделението ще работи. Смущава ме само, че сроковете за откриването на новото поделение ще се протакат някъде до към втората половина на 2014 г.
Не виждам основания за такова забавяне и за това питам господин министъра не може ли да се ускорят тези срокове? Защото в момента военнослужещите, които са били в закритото вече поделение и са преместени, предислоцирани в същото време са жители на Враца и страдат от това нещо.
Мога да кажа още, че общината и областната управа правят всичко възможно за подпомагане на военните в идеята им за отваряне на поделението, така че тази подкрепа я има. Мисля, че нещата могат да се ускорят.
Още нещо, в същото това поделение, което ще бъде отворено, има уникална автомобилна експозиция, автомобилен музей с невероятни автомобили. Би ли било възможно те да се експонират и да се покажат на обществеността? Това ще доведе още туристи, ще донесе приходи и ще бъде интересно.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, уважаеми господин Лаков, прави сте, че към темата има определен интерес, така както сте прави, че отсъстват сериозни аргументи, които да очертават необходимостта от вземане на решението за закриване на военното формирование в град Враца. Всъщност оценката на военните експерти е, че с разформироването окончателно през 2012 г. на механизирания батальон във Враца необосновано и прибързано са снети налични способности преди да бъдат изградени нови, които да очертаят изпълнението на която и да е от трите мисии на Въоръжените сили в рамките на района, където е бил разположен батальона във Враца. В резултат на това към момента в Северозападна България няма военно формирование, притежаващо необходимите способности, например за оказване на помощ на населението при бедствия и аварии. Решението на предишното ръководство на Министерството на отбраната – ясно е, всички сме запознати с това, създаде социално напрежение, предизвика протести в региона, чиито послания, за съжаление, не бяха чути.
Със закриването на военното формирование във Враца експертите казват, че са загубени близо 500 работни места, част от хората са се насочили към други гарнизони или са се слели, за съжаление, в армията на безработните.
Оценките са, че Враца се е лишила от близо 700 хил. лв. средства, които са влизали в икономиката, и то месечно на Враца и на регион Враца. Тези, които са се преместили да служат в други гарнизони, уважаеми народни представители, струват на бюджета на министерството близо 74 хил. лв. годишно за компенсаторни суми за наем на жилища.
За преодоляване на дисбаланса в териториалното разположение на формированието от Българската армия и за осигуряване на минимално необходимите способности за оказване в случая на помощ на населението в тази част от страната беше единодушно прието решение от новото политическо ръководство на Министерството на отбраната и от Командването на Въоръжените сили за възстановяване на разформирования батальон. Това е въпрос, който беше обсъден на заседание на Съвета по отбрана на 4 юли, на което беше създадена работна група от Щаба на отбраната и на Сухопътните войски. На следващо заседание на Съвета по отбрана на 19 юли беше предложено мотивирано решение, финансови разчети за възстановяване на батальона до края на 2014 г.
Относно създаването на организация за изготвяне на оценка за възможността за формиране на отделен механизиран батальон във Враца работната група посети два войскови района, единият от които с отпаднала необходимост и другият – действащ войскови район, използван в момента от Бригада „Логистика” като база за съхранение на техниката. Това, което е направено до този момент, е оценка на състоянието на инфраструктурата в двата войскови района, съответно е очертано и решението за избор на единия от войсковите райони и това е действащият, който в момента се ползва от Бригада „Логистика”.
Разчетите са следните:
- за възстановяване на инфраструктурата в района с отпаднала необходимост, необходимите средства са в размер на 13 млн. 700 хил. лв. – очевидно достатъчно сериозно натоварване;
- за войсковият район, който е действащ – 6,5 милиона.
В този смисъл е и решението на Съвета по отбрана и на Министерството на отбраната да се избере действащият район, който е с по-малкия размер на разходи за възстановяване на инфраструктурата.
На базата на оценката и на предварителните разчети е очертано, че до края на 2013 г. трябва да завърши процеса по проектиране и да стартира процедурата за строителството и съответно в периода на 2014 г. трябва да бъде изготвен поименният списък на обектите, да започне строителството и съответно до края на месец септември да завършат строителните работи в района на разполагане на батальона.
Народният представител Лаков попита може ли да се ускори? Да, доколкото това е възможно в процедурите, които са разписани в действащите закони и съответно нормативни изисквания.
Факт е, че това, което се очертава като срок на възстановяване на военното формирование, е в края на месец октомври-началото на месец ноември на 2014 г. Ще се опитаме да ускорим всички процедури, които са необходими за възстановяване на батальона.
Необходимите финансови средства за възстановяване на поделението във Враца са в рамките на 6 млн. 500 хил. лв. Имаме съответните разчети по години. Издръжката в размер на 4 млн. 800 хил. лв., като щатният състав, уважаеми народни представители, ще бъде за сметка на други военни формирования. Не се предвижда увеличение като цяло за армията. Съответно разчитаме на готовността и изразеното желание за участие във възстановяването на инфраструктурата на областната и общинската администрация във Враца, съответно те да помогнат и да подпомогнат усилията на Министерството на отбраната за създаване на военното формирование.
Що се отнася до техниката, идеята е част от тази техника да бъде изложена на площадки на Националния военноисторически музей. Следователно ще има възможност да бъде и достъпна, и съответно да бъде разглеждана от посетители в музея. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Заповядайте, господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, благодаря лично на Вас, на всички в министерствата, които са се ангажирали с изпълнението на тази задача, така че към това, което е извършено в изминалите сто дни, може да се отбележи приемането на това важно решение и, надявам се, наистина колкото се може по-ускорено в рамките на 2014 г. то да бъде осъществено и да се възстанови практическата дейност на батальона.
Също така се надявам, че ще имате съдействие от страна на общинската и областната администрация. В момента във Враца се осъществява водният цикъл, да бъдат координирани действията, така че в рамките на това, което е заложено, да се изгради, подобри необходимата структура за поделението и на освободения терен също да се обсъдят възможностите за създаване на такова градско пространство за отдих и спорт, тъй като това допълнително би подобрило състоянието на градската част.
Може би във Вашата дуплика да използвате да съобщите каква ще бъде числеността, в която се възстановява военното подразделение, така че това да ориентира хората и да може да създаде представа за тези, които ще бъдат ангажирани и в съпътстващи дейности.
Още веднъж благодаря и се надявам, че организацията ще бъде максимално добра, за да могат да бъдат извършени всички тези действия, а средствата, за които споменахте, да бъдат предвидени в проектобюджета за следващата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, господин Найденов, уважаеми колеги! От свое име искам да благодаря за взетото решение, едно изключително правилно решение, което отговаря на нуждите на обществеността на Враца, посреща се много добре от хората, защото град без поделение не е сериозен град.
Приветстваме взетото решение и още веднъж благодаря за изявеното желание да се ускорят нещата. Мисля, че има резерви и би могло да се направи по-бързо всичко, като се използва и сега съществуващият войскови район, така че да стане по-бързо заселването на поделението и по-бързо да започне да функционира.
Не на последно място това ще създаде допълнителен поминък на и без това най-бедния регион в България, пък и в цяла Европа. Наистина Ви благодаря, но направете всичко възможно по-бързо да бъде пуснато в действие това поделение, което вече ще съществува отново.
Още веднъж благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин министър, заповядайте, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Стоилов, уважаеми господин Лаков! Предвижда се първоначално числеността на военното формирование, което ще бъде създадено във Враца, да бъде с численост от 250 военнослужещи и цивилни служители, като до 50 от тях ще бъдат офицерски длъжности. Искам да подчертая това, което казвам - в началото на създаването на военното формирование, което не означава, че числеността ще остане 250 военнослужещи и цивилни служители.
В течение на времето съответно с натоварването на военното формирование ще расте и числеността на батальона, който ще бъде създаден във Враца, като намерението на Министерството на отбраната и на командването на Въоръжените сили е военното формирование да изпълнява ангажименти и в трите мисии на Българската армия – както по отношение на териториалната отбрана, така и по отношение на подготовката и участието в мисии в операции зад граница и, разбира се, съответно приносът на военното формирование към националната сигурност в мирно време.
Същевременно искам да подчертая, че си даваме сметка за социално-икономическите аспекти тогава, когато се отива на варианта за закриване на военни формирования и съответно последиците, които често пъти се изразяват включително и с висок процент на безработица и съответно неблагоприятни последици за местната икономика. Но това са решения, които трябва да бъдат взимани след внимателни разчети и, разбира се, тогава, когато се държи сметка за необходимостта от наличието на военни формирования, трябва да се държи сметка и за средата за сигурност, която следва да бъде водеща, когато се правят съответните анализи.
Още веднъж подчертавам, че ще се опитаме да ускорим всички процедури, които са необходими за по-ранното възстановяване на военното формирование във Враца. И все пак има нормативни изисквания, включително и по отношение на Закона за обществените поръчки тогава, когато се отива на варианта за модернизиране или съответно възстановяване на инфраструктурата, строителните работи по сградите, които ще бъдат предоставяни за настаняване на военнослужещите, така че не всичко зависи само и единствено от желанието на Министерството на отбраната. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин министър.
Продължаваме. Следва въпрос от народния представител Пламен Славов относно финансовото и икономическо състояние на „Интендантско обслужване“ ЕАД.
Заповядайте, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми министри, уважаеми министър Найденов! „Интендантско обслужване“ винаги е играло основна и определяща роля за икономическото и социалното развитие на гр. Калофер и други населени места от община Карлово и съседни общини. Затова работещите в предприятието, техните семейства и калоферци не могат да бъдат безразлични към неговото състояние, бъдеще и съдба.
През последните повече от десет години при управлението на един и същи изпълнителен директор дружеството постоянно намаляваше броя на работещите в него. През този период силно се сви обемът на поръчките, нередовно се изплащаха мизерните трудови възнаграждения, най-често само във вид на скромен аванс от стотина лева. Това беше време, в което естественият човешки страх за работното място за осигуряването на макар и минимален доход държеше работещите в „Интендантско обслужване“ в унизително положение. Съмненията за целенасочено водене на предприятието към фалит чрез неговото източване, включително и с прехвърлянето на поръчки към конкурентни частни фирми, се подхранваше и от действията на предишния изпълнителен директор Соня Неделчева. При управлението на ГЕРБ тя използва политическите протекции, за да обезпечава финансово и икономически други интереси, а не интересите на Министерството на отбраната и българската държава.
Уважаеми господин министър, в тази връзка моят въпрос към Вас е: какво е в момента финансовото и икономическото състояние на „Интендантско обслужване“ и каква отговорност ще бъде потърсена на предишния изпълнителен директор Соня Неделчева? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Заповядайте, господин Найденов, за отговор.
МИНИСТЪР АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Славов! Към настоящия момент задълженията на „Интендантско обслужване“ възлизат на 1 млн. 685 хил. лв., в това число задължения към доставчици 650 хил. лв., неизплатени работни заплати, осигуровки и данък върху дохода 77 хиляди, ваучери, задължения към републиканския бюджет, данъчни задължения, задължения по банкови и търговски заеми в размер на 200 хил. лв. Дружеството е приключило 2012 г. със счетоводна загуба в размер на 712 хил. лв., като всички отчетни данни, включително по отношение на оперативна дейност, приходи, разходи са една илюстрация на нестабилност на финансовото състояние на дружеството и, разбира се, колебание в размера на приходи и разходи в различните периоди, в това число и в началото на годината. Валидно за целия период, който е предмет на оценка, е неритмичното постъпление на приходи, необходимост от оборотни средства, съответно това влияе върху неизпълнение на задължения и неритмичен производствен цикъл.
През отчетната 2012 г. дружеството е изпълнявало договор за производство на специална продукция с Министерството на отбраната, държа да подчертая това – министерството не се е дезангажирало от състоянието и съответно възможностите на дружество „Интендантско обслужване“. Изпълнявани са поръчки по отношение на Военна академия, Висшето военноморско училище, Националната гвардейска част. В последните години „Интендантско обслужване“ предоставя и шивашки услуги на ишлеме.
Приходите от услугите през 2012 г. са били в размер обаче на 171 хил. лв., докато за предходната 2011 г. са били в размер на 502 хил. лв., което очевидно е намаление с повече от 330 хиляди. В началото на 2010 г. численият състав на дружеството е бил 255 души. В края на 2011 г. те вече са 155. В края на 2012 г. – 123, като първото тримесечие на 2013 г. са 111 човека.
Всичко това говори за лошо финансово и икономическо състояние на „Интендантско обслужване”.
На въпроса, каква отговорност ще търсим на изпълнителния директор госпожа Соня Неделчева, ще добавя, че следва да търсим отговорност не само на нея, а на всички членове на Съвета на директорите, които също, със своето действие или бездействие, са допринесли дружеството да бъде в това състояние.
На 28 август с мое решение, в качеството ми на орган, упражняващ правата на едноличен собственик на капитала, бяха освободени членовете на Съвета на директорите на акционерното дружество, в това число и госпожа Соня Неделчева като изпълнителен директор на дружеството. Смяната е продиктувана от желанието ни за активизиране на дейността на дружеството, по-сериозното му участие на пазара, подобряването на финансовото и икономическото състояние на дружеството. Но основна част в решението за смяна, преди да бъде извършен цялостен одит на дружеството, беше продиктувано и от предприетите стачни действия от работниците на „Интендантско обслужване” в клон Калофер, които не бяха получавали заплатите си от месец май, а ваучерите за храна не са изплащани за 2011 г., 2012 г. и до настоящия момент на 2013 г.
За да придобием пълна представа за причините, които са довели дружеството до това състояние, в момента се извършва цялостен одит на „Интендатско обслужване” за периода от 2011 г. до 2013 г. След приключване на одита, съответно в случай, че е необходимо да се предприемат съответни действия относно търсене на отговорност на всички членове на съвета на директорите, то това ще бъде предприето.
За излизане от критичната ситуация, в която се намира „Интендантско обслужване”, новото ръководство на дружеството е предприело спешни мерки, които бяха насочени към финансовото стабилизиране на дружеството и решаване на социалните проблеми на работниците и на служителите. Съгласно приетата вече програма, започва поетапното издължаване на дължими работни заплати и осигуровки, като в началото на тази седмица в „Интендантско обслужване” – клон Калофер, са изплатени дължимите до месец юли 2013 г. работни заплати, а до края на следващата седмица на работниците и на служителите в „Интендантско обслужване”, към Централното управление в София, ще бъдат изплатени до две дължими работни заплати. (Реплики от ГЕРБ. Сигнал от председателя, че времето е изтекло.) Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Темпото на парламентарния контрол зависи и от това, доколко отговорите ще бъдат в рамките на определеното за това време.
Господин Славов, заповядайте.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Господин министър, благодарност към Вас за бързата реакция и за управленските решения, които бяха очаквани от работещите в „Интендантско обслужване”, бяха очаквани от всички калоферци и от хората, които живеят в този район.
Заедно с това Вие трябва да знаете, че имате подкрепа за отговорното отношение, което демонстрирахте и в рамките на току-що чутия отговор от Ваша страна, за стабилизиране на „Интендантско обслужване” и за осигуряването на неговото бъдещо развитие, защото това е най-важният въпрос за град Калофер. Той е свързан не само с възможности за икономическо развитие и за икономически просперитет, а това е много важен въпрос, който е свързан със социалната стабилност в гр. Калофер и в още няколко населени места от района.
Ние сме убедени, както го заявихте и току-що, че ще продължите като принципал на дружеството да подпомагате процеса за сключване на нови договори и поръчки. Нещо повече, че той ще обезпечи увеличаване на размера на работните заплати, ще осигури изплащането на тези ваучери, които също са от голямо значение за семействата на работещите в „Интендантско обслужване”, ще осигури и нови работни места, защото това ще бъде най-категоричното доказателство за отговорното отношение, което демонстрирате за решаването на конкретни икономически и социални проблеми.
Убеден съм, че тази отговорност, която Вие вече по административен път сте реализирали по отношение на изпълнителния директор и на всички членове на Съвета на директорите, ще продължи и при случаите, когато, ако се докажат нарушения на закона, ще бъдат сезирани и другите компетентни държавни органи, защото хората очакват справедливост и намеса на всички държавни институции при такива казуси като този с „Интендантско обслужване”.
В заключение, господин министър, калоферци очакват да Ви посрещнат като министър на отбраната в родния град на Христо Ботев, за да могат лично с Вас да коментират бъдещето на „Интендантско обслужване”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Дуплика? Няма.
Господин министър, уважаеми колеги, да Ви уведомя, че въпросът на господин Цветков е трансформиран. Всъщност господин Цветков е поискал от господин Найденов да отговори на неговия въпрос писмено и той е дал това съгласие. Затова няма да бъде развит и на него няма да се отговаря днес.
С това въпросите към господин министъра на отбраната приключиха. Благодаря Ви, господин министър, за участието в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпрос към господин Адемов, министър на труда и социалната политика. Той ще отговори на въпрос на госпожа Сияна Фудулова относно неразплатени средства по сключен договор на община Генерал Тошево, област Добрич, по Проект „Красива България”. Заповядайте.
СИЯНА ФУДУЛОВА (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги! Въпросът ми е относно неразплатените средства по сключен договор на община Генерал Тошево.
Община Генерал Тошево, област Добрич е ориентирана към решаване проблемите на дългосрочната безработица, подобряване на социалната и техническата инфраструктура, развитие на туризма, заетост и развитие на човешките ресурси. Това са основните приоритети, които цели да постигне чрез кандидатстване с проекти в национални програми с международно финансиране. Това е основата, на която на 1 септември 2008 г. стартира процедура за кандидатстване по Проект „Красива България” за 2009 г.
Община Генерал Тошево внася формуляр за кандидатстване за обект „Реконструкция и рехабилитация на алейна мрежа на „Градски парк” с вх. № 172 от 31 октомври 2008 г. в районното звено за изпълнение на проектите. С писмо изх. № 46 от 10 декември 2008 г. общината е уведомена, че проектното предложение е разгледано от Националния управителен съвет и е одобрено за финансиране с Решение № 6 от 10 декември 2008 г. от Протокол № 5, от същата дата.
На основание чл. 1 от сключения Меморандум за разбирателство между община Генерал Тошево и Министерството на труда и социалната политика, на 23 септември 2009 г. общината е предоставила финансов принос в размер на 142 001 лв. по сметка на министерството. Проведена е процедура по реда на обществените поръчки и е избран изпълнител, съгласуван с Министерството на труда и социалната политика.
Извършените строително-монтажни работи по същата са приети с Акт № 1 от 10 септември 2009 г. за изпълнени видове строително-монтажни работи. Съгласно искане за окончателно плащане № 243 от 29 октомври 2009 г. и на основание чл. 4 и чл. 5 от Договора за строително-монтажни работи, министерството е трябвало да извърши окончателно плащане в срок от 25 дни от подписване на акта за извършените видове СМР. След близо четири години и редица спорове, включително и съдебни, с изпълнителя на обекта, такова плащане от страна на Министерството на труда и социалната политика няма.
Във връзка с това моят въпрос към Вас, господин министър, е: кой е наредил неразплащането на задължението на Министерството на труда и социалната политика, защо със средствата на община Генерал Тошево са покрити задължения към други контрагенти и кой следва да носи отговорност за нанесените щети на община Генерал Тошево? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа народни представители! Уважаема госпожо Фудулова, в отговор на поставения от Вас въпрос относно неразплатени средства по Проект „Красива България” по сключен договор на община Генерал Тошево предоставям на Вашето вниманието следната информация.
На 3 февруари 2009 г. по Проект „Красива България” е подписан Меморандум за разбирателство между Министерството на труда и социалната политика и община Генерал Тошево за обект „Реконструкция и рехабилитация на алейна мрежа на „Градски парк”, гр. Генерал Тошево”. На основание меморандума, на 11 май 2009 г. община Генерал Тошево и фирма „Пътно строителство” АД – гр. Добрич, са подписали договор за строителство на стойност 217 хил. 273 лв. с ДДС, а на 26 март 2009 г. Дирекция „Бюро по труда” – Генерал Тошево, и фирма „Просперити” ООД – град Добрич, са подписали договор за обучение на безработни на стойност 4 609,95 лв.
Към него са подписани и две допълнителни споразумения:
1. Анекс № 1 от 26 март 2009 г. с предмет „Изплащане на стипендии на 15 обучаеми за период от 42 работни дни”, на стойност 2 520 лева;
2. Анекс № 2 от 26 март 2009 г. с предмет „Изплащане на транспортни разходи на двама обучаеми за период от 42 работни дни”, на стойност 252 лв.
Въз основа на цитираните документи, през 2009 г. по „Красива България” е реализиран обект „Реконструкция и рехабилитация алейна мрежа на „Градски парк”, град Генерал Тошево” и е проведен курс за професионално обучение на 15 безработни.
По силата на сключения меморандум, Министерството на труда и социалната политика осъществява плащанията по сключените договори за строителство и за провеждане на квалификационно обучение. В тази връзка са налице хронологично разплатени средства от страна на Министерството на труда и социалната политика по сключените договори и анекси. Не са изплатени само 173 518,67 лв. на „Пътно строителство” АД по договора за строителство. Тези средства са малка част от неизплатените от Министерството на труда и социалната политика до края на 2009 г. общо 30 млн. 936 хил. 608 лв. задължения към фирми-изпълнители по 302 договора, в това число 255 договора за 23 млн. 445 хил. 220 лв. по „Красива България” и 47 договора за 7 млн. 491 хил. лв. по закрития Социалноинвестиционен фонд.
През 2009 г. е получено указание от Министерството на финансите за приоритетно разплащане на заплати и възнаграждения на персонала, социални плащания, плащания по държавни инвестиционни заеми и за издръжка. Средствата за капиталови разходи до края на 2009 г. са лимитирани.
Във връзка с изложеното и възникналите и начислени до 31 декември 2009 г. задължения, които не са погасени до 31 март 2010 г., Министерството на труда и социалната политика е уведомило неколкократно Министерството на финансите за проблема. През май 2010 г., въз основа на създадена възможност за уреждане на взаимната задлъжнялост между държавата и фирмите-изпълнители, Министерството на труда и социалната политика се е включило активно в практическото прилагане на механизма по Решение на Министерския съвет № 197 от 8 април 2010 г. и по този начин 30 млн. 74 хил. 963 лв. от задълженията му са цедирани чрез „Българска банка за развитие” АД. За съжаление, въпреки неколкократно отправените покани от Министерството на труда и социалната политика към „Пътно строителство” АД за включване в механизма по Решение на Министерския съвет от 2010 г., фирмата не се е възползвала от предоставената й възможност за разплащане чрез „Българска банка за развитие” АД.
След приключилия през декември 2010 г. механизъм по Решение на Министерския съвет № 197 от 2010 г. и до настоящия момент няма друг способ, по който законосъобразно да бъдат разплатени задълженията на Министерството на труда и социалната политика от 2009 г. Останалите непогасени задължения са в размер на 861 хил. 645 лв., без лихвите и неустойките за забава, претендирани от някои от фирмите.
Погасяването им не би могло да се осъществи поради следните причини:
1. Бюджетът на „Красива България” е формиран от средства на бенефициентите и от средства на Националния план за действие по заетостта за постигане на конкретни цели, свързани с подкрепа на икономическото и социалното възстановяване и стабилизирането на пазара на труда;
2. СИФ е закрит със закон през 2010 г.;
3. Хипотезата на просрочени и неразплатени в рамките на бюджетната година задължения е регламентирана единствено в разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от Закона за устройството на държавния бюджет, по силата на която задължения по влезли в сила решения на съда, непредвидени в съответния бюджет за текущата година, задължително се изплащат със следващия бюджет. До настоящия момент са налице шест заведени дела от фирми-изпълнители относно неразплатените средства от Министерството на труда и социалната политика.
Предвид изложеното и сложността на проблема със задълженията от 2009 г. на Министерството на труда и социалната политика към Министерството на финансите официално е отправено предложение или за създаване на междуведомствена експертна работна група за обсъждане и законосъобразно решаване на проблема, или за целево предоставяне от Министерството на финансите при възможност на допълнителни бюджетни кредити по бюджета на Министерството на труда и социалната политика.
В заключение Ви уверявам, че Министерството на труда и социалната политика продължава да търси законосъобразни варианти за разплащане на просрочените от 2009 г. задължения, включително тези към „Пътно строителство” АД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Заповядайте, госпожо Фудулова, за реплика.
СИЯНА ФУДУЛОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Благодаря и на Вас, господин министър. Много ясно беше казано кой не е разплатил средствата и това е Министерството на финансите от предходното правителство. Само ще споделя с Вас тревогата си, че в резултат на проектите по „Красива България” са усвоени средства за 135 броя работни места, където са заети трайно безработни хора, което показва, че община Генерал Тошево е една работеща община. Жалкото е, че в лицето на държавата Министерството на финансите от предходното правителство, не е получила подкрепата, която е необходима.
Оставаме с надеждата, че в действителност ще има добро решение на въпроса, а именно разплащане на средствата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Нямате дуплика, господин министър.
Колеги, времето на днешното заседание изтече.
Господин Греков, ще имате възможност другия петък да отговорите на двата въпроса и едното питане.
Следващото заседание ще бъде другата седмица, в сряда, от 9,00 ч. по програмата, която ще приемем тогава.
Благодаря Ви за участието.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)

Председател:

Михаил Миков


Заместник-председатели:

Мая Манолова
Христо Бисеров

Секретари:

Пламен Нунев

Шендоан Халит