Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Христо Бисеров.

Секретари: Пламен Нунев и Деница Златева

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ (звъни): Откривам пленарното заседание.
Уважаеми дами и господа народни представители, на Председателския съвет беше обсъдена Програма за работата на Народното събрание за периода 18 – 20 септември 2013 г.:
1. Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2012 г. Вносител – председателят на Българската академия на науките.
Това е смисълът на мултимедията, която виждате.
2. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Вносители – Сергей Станишев и група народни представители.
3. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър. Вносители – Лиляна Павлова, Николай Нанков, Любен Татарски и Александър Ненков.
4. Проект на декларация за актуалните национални задачи и приоритетите на Народното събрание. Вносители – Сергей Станишев и група народни представители.
5. Първо гласуване на Законопроекта за защита на растенията. Вносител – Министерският съвет.
6. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета (Общ законопроект, изготвен на основата на приетите на първо гласуване два законопроекта с вносители – Георги Кадиев и група народни представители; Милена Дамянова и група народни представители).
7. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (Общ законопроект, изготвен на основата на приетите на първо гласуване законопроекти с вносители – Цветан Цветанов и група народни представители; Министерският съвет).
Идеята е това да бъде точка първа за утре – четвъртък.
8. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки – с тази точка да започнем работата в петък.
9. Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 на Финансовия договор между република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – Транзитни пътища V”). Вносител – Министерският съвет.
10. Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2011 г. и Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2012 г. Вносител – Висшият съдебен съвет.
11. Парламентарен контрол.
Искам да Ви уведомя, че имаме разговори с министър-председателя и евентуално утре той ще представи пред Народното събрание Отчет за 100-те дни. Да има готовност за такава процедура утре – четвъртък.
Моля, режим на гласуване за седмичната програма.
Гласували 181 народни представители: за 150, против 2, въздържали се 29.
Седмичната програма е приета.
Уважаеми народни представители, на 1 август 2013 г. Министерският съвет е изпратил в Народното събрание Програма „Държавност, развитие, справедливост – икономически и социални приоритети на правителството на Република България”, приета с негово решение. Във връзка с това има направено предложение по ал. 3.
Госпожо Нинова, ще мотивирате ли предложението за включване в дневния ред за дискусия по програмата на правителството?
Заповядайте, уважаема госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлагам в седмичната програма да включим като точки девета и втора за петък – обсъждане на програмата на правителството по приети процедурни правила, които ще предложим в пленарната зала за гласуване.
Аргументът ми да го направя е, че програмата е един от най-сериозните актове на правителството и би трябвало народните представители да го обсъдим тук, в залата, да се чуят гледните точки и да се даде мандат от името на Народното събрание за изпълнението на тази програма. Мисля, че заслужава да се състои такава дискусия точно тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нинова.
Моля, режим на гласуване за направеното предложение за включване на точка в дневния ред.
Гласували 172 народни представители: за 116, против 8, въздържали се 48.
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, няколко съобщения.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 11 до 17 септември 2013 г.:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. Вносител – Димчо Михалевски.
- Проект за декларация на Народното събрание относно развитието на ситуацията в Сирия. Вносител – Янаки Стоилов.
На 17 септември 2013 г. в Народното събрание са постъпили от Сметната палата:
- Окончателен одитен доклад за извършен одит на контрола, упражняван от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, по отношение на дяловото разпределение на топлинна енергия за периода от 1 януари до 30 април 2013 г.
- Окончателен одитен доклад за извършен одит на регулирането на цените и контрола за спазването им, упражняван от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, по отношение на доставчиците на топлинна енергия, електроенергия, вода и природен газ за периода от 1 януари 2007 г. до 30 април 2013 г.
- Окончателен одитен доклад за извършен одит на дейността на „Топлофикация – София” ЕАД за периода от 1 януари 2007 г. до 30 април 2013 г.
Извършването на одитите е възложено на Сметната палата с отделни решения на Народното събрание от 20 февруари
2013 г.
Докладите са изпратени на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по енергетика и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 13 септември в Народното събрание е постъпил Доклад за изпълнението на консолидираната фискална програма към 30 юни 2013 г., одобрен с решение на Министерския съвет. Докладът е изпратен до всички постоянни комисии и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
В Народното събрание са постъпили отчети за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми за първото полугодие на годината, както следва:
- на 16 септември – от Министерството на здравеопазването;
- на 17 септември – от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Отчетите са изпратени на съответните постоянни комисии и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Уважаеми народни представители, искам да обърна внимание, че има около 75 въпроса за парламентарен контрол и това ще наложи може би не тази, но следващата седмица специално внимание за парламентарния контрол. Може би ще отделим един цял ден за парламентарен контрол, за да може малко да се изчистят натрупаните въпроси.

Преминаваме към:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ЗА 2012 г.
Предполагам, госпожа Добрева първо ще направи предложение за допускане в пленарната зала.
Заповядайте, госпожо Добрева.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати председателят на Българската академия на науките акад. Стефан Воденичаров, както и заместник-министърът на образованието и науката доц. Атанаска Тенева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Добрева.
Уважаеми народни представители, моля Ви, режим на гласуване за допускане в залата на акад. Воденичаров и госпожа Атанаска Тенева – заместник-министър на образованието.
Гласували 145 народни представители: за 145, против и въздържали се няма.
Моля, квесторите да поканят акад. Воденичаров и госпожа Тенева да заемат местата си в залата.
Уважаема госпожо Добрева, имате думата да представите доклада относно Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2012 г.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми акад. Воденичаров, уважаеми академици и член-кореспонденти, членове на Настоятелството на Българската академия на науките, уважаеми колеги!
„На свое редовно заседание, проведено на 25 юли 2013 г., Комисията по образованието и науката обсъди Годишен отчетен доклад за дейността на Българската академия на науките през 2012 година № 305-00-6, внесен от председателя на Българската академия на науките на 29 април 2013 година.
На заседанието присъстваха акад. Стефан Воденичаров, проф. Никола Малиновски, проф. Стефан Хаджитодоров, председателите на Българската академия на науките в предишни мандати: акад. Благовест Сендов (1988-1991 г.), акад. Иван Юхновски (1996-2008 г.) и акад. Никола Съботинов (2008-2012 г.), както и доц. Атанаска Тенева – заместник-министър на образованието и науката, проф. Николай Тончев – от Гражданско движение за защита на науката и образованието, д-р Ермак Димов от Синдикалния академичен съюз, доц. Борислав Великов, доц. Боян Киров, проф. Катя Георгиева, проф. Митко Димитров, Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата, членове на настоятелството на БАН, представители на министерства.
Писмени становища постъпиха от Министерството на образованието и науката, от Министерството на икономиката и енергетиката, от Министерството на отбраната, от Министерството на културата, от Министерството на околната среда и водите, от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, от Съюза на учените в България, от Федерацията на научно-техническите съюзи в България – Отчетният доклад на БАН е единодушно подкрепен.
Докладът бе представен от акад. Стефан Воденичаров. Според него и през 2012 г. Българската академия на науките се е доказала като най-мощния научен център в България. Осъществените научни изследвания са категорично свидетелство за високия престиж на българските учени и техния принос за решаване на националните проблеми, за обогатяване на европейското и световно научно пространство.
През последните години (2010, 2011 и 2012 г.) БАН работи в изключително тежки условия – недостиг на финансови средства, режим на неплатени отпуски, нарушен научен обмен, невъзможност да се покриват разходите за електричество и ток, да се поддържат сложни инфраструктурни обекти, да се заплащат дължимите вноски за достъп до европейски научни програми. Факт е обаче, че въпреки недостига на средства и крайно влошените условия за провеждане на научни изследвания изследователите от Академията участват активно в спечелване на европейски проекти, наравно с научни екипи от държави, в които правителствата отделят в пъти повече средства за научна и развойна дейност.
И през 2012 г. бюджетната субсидия за Българската академия на науките остава на нивата на предходните две години (2010 и 2011) – 59 млн. 853 хил. лева. Собствените приходи и трансфери са 55,4 млн. лв. През 2012 година учените от БАН са работили по 3004 проекта. В сравнение с 2011 г., през 2012 г. са нараснали приходите от допълнителни договори от България и чужбина – от 30 млн. лв. на 43 млн. лв.
Бюджетната субсидия се разпределя в съответствие с приоритетите на Националната стратегия за развитие на научните изследвания, за общонационални и оперативни дейности, обслужващи държавата. Най-голяма част от субсидията подпомага научните изследвания в нанонауки, климатичните промени, рискове и природни ресурси и културно-историческо наследство. Следва да се отбележи обаче, че 66% от субсидията се изразходва за заплати и осигурителни вноски, за обезщетения и стипендии. През отчетния период средната заплата в БАН остава най-ниска в обществения сектор за страната – 569 лв., а стартовите заплати за младите учени в БАН са под 400 лв.
Намалената държавна субсидия се отразява негативно върху международната дейност на БАН. Поради липса на средства БАН не може да плаща членския си внос в 23-те международни организации, в които членува. Това е наложило през 2012 г. учените от БАН да участват в работата само на девет международни организации, три от които са свързани с хидрометеорологичните прогнози, което предизвиква допълнителното свиване на възможностите за собствени приходи, а също така намалява авторитета на българската наука зад граница. Поради недостиг на финансови средства, българските учени се лишават от достъп до най-съвременни научни достижения, от естествения за световната научна общност обмен на научни знания, от мобилност.
Публикационната активност на БАН през 2012 г. включва 10 861 заглавия – видим ръст в сравнение с 2011 г. Голяма част от тях са в международни реферирани списания, в издания с висок научен престиж. Увеличен е броят на монографиите – самостоятелни и в екип. Най-висок дял заемат научните публикации в направление културно-историческо наследство и национална идентичност. Следват нанонауки, материалознание и информационни технологии. Тепърва обаче трябва да се достигнат нивата от 2008-2009 г. – 11 367 публикации през 2009 г.
Спрямо предходната 2011 г. броят на иновациите се е запазил в същите степени, с нарастване в изследователския етап. Висок е броят на иновациите в началния период на научните изследвания и иновации. Проблемни и тук са въпросите с ниските нива на финансиране, както и трудностите, които учените имат със съфинансирането на иновативните проекти.
През 2012 г. заетите на бюджетна издръжка в Академията са 6215 души, с 62 по-малко от 2011 г. Броят на учените в БАН е 3023. Поради влошените финансови условия рязко намалява научният потенциал – за периода 2010-2012 г. Академията е напусната от над 500 човека. Средната възраст на учените е 49,3 години, като намалява броят на младите учени до 35 години. В началото на 2012 г. БАН има 572 докторанти; в края на годината – 577. Успешно са защитили над 23% от всички докторанти, което е по-добър резултат спрямо предходната година.
Разширява се сътрудничеството между БАН и висшите училища. По инициатива на БАН се работи върху академична мрежа, основаваща се на съвместни научни изследвания и развойна дейност между Академията и университети, с висок изследователски потенциал. През 2012 г. в българските висши училища 571 учени от БАН са водили лекции, упражнения и различни курсове за следдипломна квалификация и специализация.
През отчетния период БАН активно работи по осъществяване на национални задачи. По заявка на различни министерства, ведомства и институции в страната са изготвени близо 13 445 експертизи и експертни мнения от учени, научни съвети на институти в БАН. Учени от БАН се включват активно в реализирането на значими научни и културни програми, в осъществяването на задачи от обществен интерес.
Въпреки критичните условия на труд се прави изводът, че учените от БАН задържат високата си компетентност, дори надвишават резултатите от предишни години. Обосновава се и нуждата от допълнително финансиране още през настоящата година, както и от завишаване на държавната субсидия за Бюджет 2014.
В дискусията по доклада се включиха народните представители Ваня Добрева, Милко Багдасаров, Валентина Богданова, Алиосман Имамов, Татяна Буруджиева и Милена Дамянова.
Народните представители подчертаха, че въпреки драстично намалената субсидия с близо 30 млн. лв. в сравнение с 2008-2009 г., научните изследвания, провеждани в БАН, са доказателство за високата отговорност на българския учен. Всички народни представители се обединиха около становището, че Народното събрание категорично трябва да провежда нова политика към учените в България и да настоява пред правителството за увеличение на бюджетната субсидия за БАН през 2014 г. Народните представители предложиха да се задълбочи сътрудничеството между Народното събрание и БАН, като представители на Академията се включат в работата на Обществения съвет, който ще консултира Комисията по образованието и науката.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за” – 9 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по образованието и науката единодушно предлага на Народното събрание да приеме следния проект на решение:
Народното събрание въз основа на чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 3, ал. 3 от Закона за Българската академия на науките
РЕШИ:
Приема Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз, уважаема госпожо Добрева.
Само да допълня в доклада Ви, че отгоре следва да се изпише: следния Проект на решение, от което се извежда за заглавие „Решение”. Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, преминаваме към разискванията. Предлагам да дадем думата на акад. Стефан Воденичаров като вносител, за да представи своето изложение по Годишния доклад.
Заповядайте, уважаеми акад. Воденичаров.
СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати! Основателите на Българската академия на науките са я създали като център на духовността на България. Ние се опитваме да изпълняваме техните заръки в това направление, а освен това се стремим да бъдем и национален изследователски център на страната.
В доклада, който чухте от проф. Добрева, бяха засегнати най-тревожните моменти от последните години в Академията, свързани с проблемите с държавната субсидия. Искам да кажа, че ние продължаваме нашите ангажименти, които сме поели пред българската общественост, и да подчертая, че Българската академия на науките е един прекрасен инструмент, който трябва да бъде използван от държавата.
Съдържанието на нашия отчет е разделено на няколко части (показва мултимедия). В първата са: публикации, проекти, учени, субсидии, разходи и някои изводи.
На този слайд Вие виждате, че главната част от нашите публикации – 44%, са публикации реферирани и индексирани в световната система, а 40% са тези, които са индексирани в световната система – имаме около 449 монографии и около 1333 учебника. Виждате разпределението на публикациите, като всъщност със синьо са публикациите от 2008 г., а с тъмнокафявия цвят са публикациите през последната година.
Може да се направи извода, че имаме една устойчива публикационна дейност на Академията в рамките на 10 500–11 000 публикации годишно, като в тази част са публикациите, които се реферират, след това са монографиите и накрая са учебните помагала.
Да преминем на по-важната част – това са проектите.
С жълто са отбелязани 21% от проектите, които са в областта на нанонауките, новите материали и технологии. Голяма част от учените в Академията работят в това направление, защото, знаете, че това е свързано с иновациите, с надеждата да възстановим стопанския живот в страната.
На второ място, със 17% са културно-историческото наследство и националната идентичност.
На трето място, с 12%, климатичните промени, рисковете, природните ресурси и заедно с информационните и комуникационни науки и технологии.
Този слайд е интересен. Той показва допълнително финансираните научни разработки за период от 2003-2012 г. Те са подредени пак в същия ред – най-отляво са от 2003 г., а най-отдясно са за отчетната година.
Искам да обърна внимание, че допълнителните финансирания от чужбина, въпреки финансовите проблеми, които имахме, остават на едно високо ниво – 895.
Тази диаграма е много интересна. Тя показва отделните научни направления в Академията – по какъв начин осигуряват финансирането в Академията.
На първо място, пак в жълто, е посочено „Нанонауки, нови материали и технологии”, което е с 26,2%.
На второ място са „Климатични промени, рискове и природни ресурси” – 19%, след тях следват „Информационни и комуникационни технологии” и „Културно-историческо наследство и национална идентичност”.
На този слайд е показано допълнителното финансиране на звената от научни проекти и договори в България. Най-много са постъпленията от министерства и ведомства – 37%, но Ви моля да обърнете внимание на жълтата част – това са договорите с търговски дружества в България, те са 30%. Това показва един нараснал интерес от българските фирми към научноизследователската дейност, извършвана от Българската академия на науките, и аз се надявам за в бъдеще, че бройката на тези контакти и добри резултати ще продължават през следващите години.
На този слайд е показано допълнителното финансиране на звената от научни проекти и договори за научни разработки. Със синьо са отбелязани 65% по договори с Европейския съюз. Обърнете внимание на жълтото – 23% са договори с чуждестранни фирми. Забелязва се също нарастващ интерес от чуждестранни фирми за съвместна работа с учени от Българската академия на науките.
Тук е показано допълнително финансиране на научните проекти за периода 2003-2012 г. Искам да обърна внимание, че за 2012 г. има един рязък скок към допълнителното финансиране – то вече е 43 млн. 250 хил. лв., още едно потвърждение за възможностите на учените в Академията да бъдат ефективни.
На този слайд е показано процентно допълнителното финансиране на научните проекти спрямо общия брой на разработените в БАН научни проекти. Вижда се, че през последните 4-5 години имаме едно устойчиво допълнително финансиране на нашите научни проекти. Това е едно доказателство, че има нужда от голяма част от проектите, които са разработени в Академията. Има хора, които се интересуват от тези разработки и сключват договори с Академията, подкрепят тези изследвания и това е една устойчива цифра около 70-71%.
Главата за учените. По научните направления най-много учени – 658, има в областта на „Нанонауки, нови материали и технологии”, на второ място, с 448 са „Културно-историческо наследство и национална идентичност”, след това са колегите в „Информационни и комуникационни технологии” – 412, „Биомедицина” – 356.
Хабилитираните учени в Академията – професорите са 25%, а доцентите са 73%. Тук има нещо, което лично на мен като председател не ми харесва – че е много малък броят на академиците член-кореспонденти, които работят в момента в Академията.
Беше спомената каква е средната възраст на учените в Академията, но искам да Ви кажа, че най-млади са колегите в „Биомедицина и качество на живот” – около 45 години, а в по-напреднала възраст са колегите в „Информационни и комуникационни технологии”, „Астрономия и космически изследвания”.
Глава „Субсидия, приходи и трансфер”. Винаги, когато поглеждаме тази диаграма, не сме щастливи, защото това показва процент от субсидията на Българската академия на науките от брутния вътрешен продукт за периода 1998-2012 г. Това ще го отмина без повече коментари.
Това е субсидията в цифрово изражение. През последните три години 2010-2011-2012 г. се вижда резкият спад, който започна всъщност от 2009 г. Оттогава започнаха съкращенията в издръжката на Академията.
Миналата година в Академията беше разработена система за разпределение на субсидията по научните направления. Тази диаграма показва, че горе-долу във всички направления има едно равномерно колегиално разпределение на тези средства.
Собствените приходи и трансфери за миналата година в отделните направления. Още веднъж едно хубаво нещо – че по международни проекти и програми приходите са 28%. На второ място са научни проекти и договори от страната. Чак на трето място идва Фонд „Научни изследвания” и отстрани виждате още други пера, по които имаме допълнителни приходи и трансфери.
На този слайд е показано общото постъпление, субсидиите и собствените приходи за миналата година. Те са 115 млн. 306 хил. лв., като най-важна е субсидията – 51%, на второ място са международни проекти и програми – 13%, от научни проекти и договори в страната около 9% и от Фонд „Научни изследвания” са около 6,4%.
Една диаграма, в която със синьо са отбелязани приходите от субсидията, а с червено – собствените приходи и трансфери. От една страна, тя радва, защото се вижда, че вече доближаваме приходите от договори с държавната субсидия, но все пак тя трябва по някакъв начин да бъде преосмислена за в бъдеще. Виждате, че някъде около 60-62% е субсидията, а 58% са собствените приходи за миналата година. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата.
СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ: Разходите – 40%, са за работна заплата, за издръжката са 27% и за други възнаграждения са около 14%.
Как изразходваме субсидията на БАН? Недобра картина. Седемдесет и един процента отиват само за работни заплати, 15% са осигурителни вноски, за издръжка 4% и виждате, че не е добра тази картина.
Още една недобра картина – структура на капиталовите разходи. Дълготрайните активи, които са 84%, са само 3 млн. 300 хил. лв. – една смешна сума. Българската академия на науките от доста години има големи проблеми с възобновяване на научноизследователската си база. Не може с остаряла научноизследователска база да се прави сериозна научноизследователска работа.
Това са капиталовите разходи по източници на финансиране от 2002-а до 2012 г. Това, което преди малко споменах, наближаваме от собствени средства да покриваме почти всички капиталови разходи, което много натоварва нашите договори.
Това са разходите вече в цифров вид, те са само 5 млн. 300 хил. за миналата година.
Разрешете ми да Ви запозная с изводите, които сме направили на база извършеното през миналата година.
В условията на ужасна и продължителна стагнация учените от БАН успяват да задържат високата си компетентност и сравнимост на резултатите от предишните години. Крещяща е нуждата досега за увеличаване на бюджетната субсидия, за да бъдем адекватни на задачите и изискванията на системата европейски програми „България 2020” и „Хоризонт 2020”.
Жизнено важно е да се положат всички възможни усилия за привличане на млади учени с цел подготовка на млади следовници в нашата наука, устойчиво насочване на научноизследователската дейност в БАН към тематика, отговаряща на нуждите на обществото и икономиката на страната. Наложително е да се повиши вниманието към обучение на млади докторанти и разширяване на постдокторски възможности за развитие. За цялостното подобряване на условията на труд сериозни усилия трябва да се положат за обновяване и развитие на научната инфраструктура на БАН, както и за повишаване на възнагражденията на работещите вътре.
През тази година ние създадохме 11 академични центъра из страната. Целта, която сме си поставили с колегите, е да създадем една по-добра комуникация между академичната общност в България. В момента се забелязва разкъсване на тематиката и несъобразяване с нуждите в момента. Надяваме се с тях да преодолеем този, ако можем да го наречем, недостатък. Освен това с тази мрежа искаме да възстановим мрежата от лектории в страната с разговори на най-различни теми.
Другото важно нещо е по-ефективното използване на експерименталната база в България. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми акад. Воденичаров.
Откривам разискванията.
Заповядайте, уважаеми господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Неслучайно ние от „Атака” първи вземаме думата.
Докладът за дейността на Българската академия на науките за 2012 г., който е пред нас, спокойно може да бъде наречен „Доклад на оцелялата Българска академия на науките”. Това е факт, в който просто не бива да се съмняваме.
През последните четири години Българската академия на науките висеше на косъм. Ако не бяха типичните битки и усилия, включително и на Политическа партия „Атака” през миналия Парламент, тази институция, защото това е институция, а не е просто научно звено, Академията на науките в момента щеше да бъде разсипана. Тя щеше да приключи, както други български институции, както редица български активи, които отпътуваха и изчезнаха незнайно накъде.
Присъстващите тук, а и тези, които не са в Парламента, сигурно си спомнят, че българските академици, българските учени от Академията на науките бяха наричани „синодални старци”. Нали така беше? Беше създадено ударно звено, начело на което стояха бившият министър на финансите Симеон Дянков и Сергей Игнатов – бивш министър на науката и образованието, които едно към едно работеха за ликвидирането на Българската академия на науките. Това се правеше по две причини, основно по две съображения.
Първо, предвид колониалната и неолиберална политика в България тази институция, основна в българската държавност, трябваше да бъде ликвидирана – тя е една от основните институции, на близо 150 години, по причини, че българската държавност през всички тези години на прехода отвсякъде трябваше да бъде бита, подривана и ликвидирана. Академията на науките е една от малкото оцелели български институции, по които трябваше да бъдат и бяха нанесени тежки удари.
Втората причина, поради която Българската академия на науките трябваше да бъде ликвидирана, е, защото имаше апетити на много хора по отношение на многобройните й ценни имоти. Както други български държавни активи, и тези имоти бяха предмет на апетитите на някои хора и те трябваше да бъдат отнесени и отнети.
План-схемата за последните четири години при предишното управление беше Българската академия на науките да бъде на практика ликвидирана, а нейната дейност уж разпределена, иззета и осъществявана от ВУЗ-овете. Не че някой е против научната дейност да се осъществява и от ВУЗ-овете, но всички знаем, че 70% от научноизследователската дейност, от продукцията, която се осъществява в България в тази тъй важна сфера, се осъществява не от друг, а от Българската академия на науките.
Тук трябва да си кажем кой точно беше начинът, какво беше средството, кое беше оръжието. Това оръжие основно беше в отпускането на все по-малко и по-малко средства през последните четири години за нуждите на Българската академия на науките. С това недофинансиране Българската академия на науките от само себе си, както се правеше с много предприятия в България, да стигне до фалит, да се стигне до една пълна невъзможност да се поемат разходите, с което по естествен начин Българската академия на науките да бъде редуцирана като дейност докрай, а защо не и ликвидирана изобщо. Това беше в интерес на неосоросианските либерали, на които по един пряк, безпардонен и абсолютно нагъл начин се бъркаха и в работите на Българската академия на науките, и във всичко онова, отнасящо се до нейната дейност.
Ако видите диаграмите и направите справка с държавните бюджети за последните години, ще видите, че през 2010 г., 2011 г., 2012 г., и това, което беше заложено за тази 2013 г., е просто драстично намалено с онова, отделяно в предходните периоди. Ще видите, че това са едни жалки, минимални суми в абсолютен размер и в сравнение с онова, което представлява брутният вътрешен продукт на страната. И в едното, и в другото отношение сумите са драстично намалени.
До какво доведе това? Доведе до рязък спад в и без това мизерните доходи на българските учени, което накара много от тях – хора с имена на световно ниво, да напуснат страната. Това доведе до липса на желание на млади учени да влизат в Българската академия на науките, да работят в нея. Това доведе до недофинансиране на редица проекти и много важни дейности, които Българската академия на науките осъществява за българското общество, ако щете, в най-непосредствен практически план. Това доведе до невъзможността Българската академия на науките да финансира и осъществява дейности, които й се възлагат от органите на държавно управление, на държавна власт. Това доведе до възлагане на поръчки и задачи, които би трябвало да бъдат възложени на Българската академия на науките, но срещу огромно заплащане бяха отнесени от много често чужди институции и чужди звена. Спомняте си по отношение на дейността на онова, което трябваше да се даде като оценка за АЕЦ „Белене”, беше предоставено на чужда банка. А това беше задача, за която ние от „Атака” много пъти казвахме, че трябваше да бъде възложена и да бъде дадена на Българската академия на науките.
Така че недофинансирането до този момент доведе до рязък спад както в обема, така и в качеството на продукцията на Българската академия на науките.
В това отношение трябва да направим аналогия с „Макс Планк“ – Германската академия на науките, преведено по нашия стандарт, еднотипна, близка по устройство, замисъл и по дейности с Българската академия на науките. Там финансирането от държавата е 80%. В диаграмите, изнесени от господин Воденичаров, виждате, че тук, в България, то е около 50-60% собствени средства и финансиране от страна на държавата.
Това беше един от аргументите, с които бяха нанасяни удари върху Българската академия на науките – тя сама да се самофинансира и да си намира средства от имотите, които има, както и от своята научна дейност. Това е невъзможно, когато се прави висока наука, каквото се прави от Българската академия на науките, световно признато и безспорно. Пак Ви напомням за съотношението в Германия – 80% субсидия от държавата.
Освен че това е доклад на оцелялата Академия на науките, това е и доклад за поуките, които трябва да си вземем от предходните години. Според мен докладът трябва да наложи изводите за това, че трябва да се приключи с този, бих казал, много тъмен период от близо 150-годишната история на Българската академия на науките. Както всички знаем, Българската академия на науките съществува преди българската държавност. Трябва да се сложи край на това подценяване и недофинансиране на тази институция и в предстоящия за изработване бюджет за 2014 г. да бъдат заложени такива числа, които да бъдат рязко контрастиращи и различни от досегашните, заложени в бюджетите за последните четири години.
Ще завършва с това, че ние ще подкрепим доклада.
Искам да уверя акад. Воденичаров и учените от БАН, че партия „Атака“ ще стои твърдо зад Българската академия на науките и ще продължим нашата битка за оценяването и връщането й на мястото, което й се полага. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И аз Ви благодаря, господин Шопов.
Има ли реплики към изказването на народния представител Павел Шопов? Не виждам.
Заповядайте, уважаема госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Госпожи и господа народни представители, акад. Воденичаров! Аз си давам сметка, че тогава, когато с последните поправки на Закона за Българската академия на науките беше предвиден подобен отчет на Академията пред Народното събрание, записът имаше две основни задачи. Първо, да запознае народното представителство с работата на най-големия научноизследователски център в България; и второ, държавата чрез своя Парламент да заяви претенциите си към Академията, но и да осъзнае своята отговорност. Мисля, че това следва да направим и днес.
Без да повтаряме основно съдържанието на отчета на БАН, който нямам съмнение, че пленарната зала ще подкрепи, ми се иска да извадя на преден план част от това, което съдържа докладът, с разбирането, че всъщност то е адресирано към държавата, която следва да каже какво иска от Академията и да заяви какво следва да направи за българската наука въобще.
Какво казва Българската академия на науките в своя доклад, отчитайки работата си през 2012 г.?
Първо, че трета година подред БАН работи с намалена и крайно недостатъчна субсидия. Числата в отчета показват следното. Около 0,12-0,13% от брутния вътрешен продукт е отделян за БАН през предишните години. През 2012 г. размерът на тези средства, съотнесен към брутния вътрешен продукт, е 0,077%. Спадът е очевиден.
Това, което Академията твърди, мисля, че следва наистина да бъде уважено. БАН се старае да постигне европейски резултати с неевропейско финансиране. Това е безспорно. Академията ни казва, че собствените й приходи в сравнение с 2011 г. през 2012 г. са се увеличили с над 15 милиона и достигат до 48% от общите приходи на Академията. Тук колегата Шопов е абсолютно прав, че такава структура на приходите имат малко научни организации от тези, които ние познаваме. Нашата Академия постига безпрецедентно поведение по формиране на своите приходи и по начина си на работа.
Какво още казва Академията в своя отчет, върху което държа да обърна Вашето внимание? Без да задълбочавам вниманието Ви върху числата, които са видни от отчета, но да кажа, че през 2012 г. звената в БАН работят по 3004 научни и научно-приложни проекти, от които 2157 са получили допълнително финансиране от Фонд „Научни изследвания“, министерства, фирми, ведомства. На това следва да обърнем сериозно внимание, правейки своя анализ и отчет. Готовите за стопанска и пазарна реализация през 2012 г. продукти са 237.
Публикационната дейност е очевидна и няма как да не си направим съответния извод, че колкото по-добро е държавното финансиране, толкова по-висока е публикационната активност на звената в Академията. Това е нормалното. Заедно с това средната работна заплата в Академията през 2012 г. е 568 лв. и дори не достига планирания си размер от 628 лв. Да повторя ли тези цифри, уважаеми колеги?!
Академията твърди, че стои открит важният въпрос за съфинансирането на проектите и липсата на оборотни средства за изпълнението им до траншовите преводи. Твърди още, че всеки вложен лев носи 6-7% възвръщаемост. Хайде сега да видим кой от нас би се опитал да направи анализ на основната част от Академията, която отчита работата на институциите и звената на Академията? Това не е сериозно.
Важно е да си дадем сметка, че когато говорим за развитие на България, за управленски приоритети, за сериозна политика, проблемът как се стимулира развитието на българската наука и се поощряват хората, които могат да я правят, какви ангажименти поемат те и какви са нашите ответни ангажименти остава отворен и много важен.
На тази база ми се иска да кажа още три неща, които считам за важни.
Първо, с уважение се отнасям към отчетната успеваемост на учените от Българската академия на науките при кандидатстването по рамкови програми. Отчетът на Академията сочи достижение от 35% при средно 21,6% средно за Европейския съюз.
Само че всички изброени дотук проблеми следва да получат своя прочит. Най-лесно е да кажа днес, че Академията следва да получи повече пари – това е безспорно. Лично аз съм доволна, че в постановлението на Министерския съвет след актуализацията на бюджета на Българската академия на науките са предоставени половин милион лева за Библиотеката на БАН, което е изключително важно. Това е един от проблемите, които Академията е заявила.
Още нещо – изключително наложително, според мен, в края на 2013, началото на 2014 г. и при формирането на бюджета, но и при поемането на конкретни ангажименти по бъдещата ни работа по българските измерения на Програмата „Европа 2020”, е ние като държава и като Парламент много сериозно да обсъдим начина, по който заложените вътре мерки следва да бъдат изпълнявани. Необходимо ни е, ако се счита за важно, да прегледаме и това как работи Законът за насърчаване на научните изследвания, и това най убедителна ли е стратегията ни за научни изследвания, приета от Народното събрание с всички съгласия и несъгласия по нея. Да сме наясно, защото е важно как работят инструментите за допълнително финансиране, в това число и Фонд „Научни изследвания”, в това число и Иновационният фонд, какво е бъдещето им, какви са проблемите им, какви са претенциите към тях.
В отчета, спомена го и днес от трибуната академик Воденичаров, има нещо важно и много обнадеждаващо – това са размерите на допълнително финансиране от бизнеса, наш и чужд. Това е един момент, който следва да бъде сериозно коментиран, той трябва да бъде използван. Иначе ние ще продължаваме да си говорим, че Европа иска в края на 2020 г. 3% от брутния вътрешен продукт със съответно съотношение на бизнес и публични средства за финансиране на науката, а ние ще твърдим, че България не може да си го позволи. Това поне пише в българската Програма 2020. Много бих се радвала, ако този извод претърпи съответна промяна.
И нещо важно – аз не коментирам средната възраст на работещите в Академията. Това не е важно. Важното е, че през 2012 г. в Академията са се обучавали 577 докторанти, че новозачислените са 143-ма и стои отворен въпросът за младите учени, мотивирането им, задържането им, бъдещето им в развитието на българската наука. Този ангажимент е и на държавата. Той обаче, признавам си, е ангажимент и на Академията за създаване на тази среда, която ще направи българската наука перспективна, а хората, занимаващи се с наука в България, ангажирани, причастни. Това е една сериозна система от механизми. Мисля, че можем да си ги позволим.
Оттам нататък, подкрепяйки отчета на БАН и заставайки дори с изрази като „ужасна стагнация”, „крещяща нужда” – приемам ги за верни, мисля си, че ангажиментите ни към БАН и към българската наука предстоят и Парламентът има ресурса да застане зад тях и зад тяхното решаване. С уважение към труда на българските учени и с надежда за по-доброто им бъдеще благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Богданова.
Реплики към изказването на госпожа Валентина Богданова? Не виждам.
Други желаещи да вземат участие в разискванията?
Има думата народният представител Милена Дамянова.
Заповядайте, уважаема госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми акад. Воденичаров, уважаеми колеги! Ние ще подкрепим отчета на Българската академия на науките, като категорично признаваме волята на Академията за промяна и за реформи. Ненапразно акад. Воденичаров, макар и за кратко, както знаете и добре си спомняте, беше част от екипа, от правителството на „Гражданите за европейско развитие на България”.
Както всички знаем, през 2009 г. в резултат на международна оценка и международен доклад, направен от Европейската научна фондация и Европейската федерация на Националните академии на науките, Българската академия намали своите институти от 69 на 42. Трябва да признаем и факта, че в последните две години в БАН имаме частично насочване на средства от бюджета на Българската академия на науките към научните институти, които произвеждат международно призната продукция, към институтите, чиито научни резултати, изследвания и иновации се прилагат от страна на предприятията, които имат внедрявания и патентни разработки, което наистина е една сериозна стъпка напред.
Колеги вляво, аз наистина се учудвам на коментарите Ви относно финансирането, защото, когато дебатирахме отчета на БАН в Комисията по образованието и науката, някак си разговорът тръгна към Бюджет 2014 г. Тогава обаче на дневен ред беше актуализацията на Бюджет 2013 г. И за мен е изключително странно това, че Вие, колеги от управляващите партии, не подкрепихте дори скромното предложение на колегите Ваня Добрева и Милко Багдасаров за допълнителни два милиона за БАН. Припомням Ви, че по време на предизборната кампания на абсолютно всички кръгли маси, дискусии, свързани с темите „Образование и наука”, Вие обещавахте 15 милиона за БАН веднага след изборите. Къде са тези допълнителни 15 млн. лв. за БАН? Вместо това имаме 500 хил. лв. за Библиотеката. В същото време обаче, според постановлението, прието миналата седмица от Министерския съвет – 3,6 милиона за Европейското спортно първенство по мотокрос. Да, сигурно и то е важно, но истината е, че нито тогава – по време на предизборната кампания, когато обещавахте, нито пък сега, когато предлагате, реално искате да свършите нещо.
Надявам се, че няма да бъде такава съдбата и на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”, решението за която беше на правителството на ГЕРБ и много ясно показва отношението на ГЕРБ към науката и образованието в България. Наистина се надявам, че съдбата на тази оперативна програма няма да последва съдбата на обещанията, които давахте през месеците април и май. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Има ли реплики към изказването на народния представител Милена Дамянова?
Заповядайте, госпожо Богданова, за реплика.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги, госпожо Дамянова! Аз твърдя, че анализът ни и приемането на Отчета за работата на Академията е сериозно занятие. Има две неща, по които аз Ви предлагам да не искате емоционално или рационално наше различно поведение от това да възразя срещу него. Най-малкото защото не е ГЕРБ политическата група, която днес трябва да коментира начина, по който едно правителство, работещо 110 дни, финансира Българската академия на науките след три години цирк в тази зала по бюджета на Българската академия на науките. Много Ви моля! Аз си спестих подобно поведение от приличие и от уважение към БАН. Не ме връщайте към него, защото рискувам да бъда не особено прилична в изказването си, а не искам.
И второ, по отношение на Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж” – никой от нас не би си позволил по никакъв начин да изрази съмнение в нуждата от нейното съществуване. По никакъв начин. Само че се върнете към съдържанието на оперативната програма, която излезе от Министерския съвет в края на миналата година и началото на тази, и вижте какво пише в нея за наука. В нея има всичко – четиригодишните задължително в училище, образователна инфраструктура и един пасаж накрая, в който пише, че трябва да се купува апаратура.
Когато не можем да си напишем сериозно оперативната програма, няма защо да се сърдим днес, че тя не е най аргументираната, най-доказаната и най-добре финансово осигурената. И акад. Воденичаров много добре знае това, защото работната група, която продължи да работи по нейното съдържание, беше формирана първо от него тогава като министър на образованието и науката. Така че – кротко с оценките. Надявам се обаче на съгласие за бъдещата ни работа за Академията. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Има ли други реплики към народния представител Милена Дамянова? Няма.
Желаете ли дуплика, госпожо Дамянова?
Заповядайте.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Госпожо Богданова, все пак това е Парламент и не бива от тази трибуна тук да се отправят призиви да бъдем кротки. Това можеше да се случва в едни други години. Все пак живеем в ХХІ век и имаме претенциите, че сме демократична държава.
Имахте повече от 100 дни. Правителството имаше повече от 100 дни да доразработи оперативната програма. Решението беше взето от нашето правителство, колкото и това да не Ви допада и да не Ви харесва. Така че да, проектът на оперативната програма се разработваше, остави се в работен вариант, Вие трябваше да го довършите. Три месеца имаше възможност за това.
По отношение на финансирането – наистина Ви се изненадвам на репликата. Тук се изговориха много неща. Имахте възможност, пак повтарям, да коригирате бюджета на БАН. На всички в комисията беше представена таблица с необходимите средства, които възлизат на 17 милиона. Вие предпочетохте да ги дадете в други сфери. Да, това са вероятно Вашите приоритети.
Само ще напомня – 500 хил. лв. допълнително за БАН от Вашето правителство. Тук държа двете постановления за 2013 г. Първото е подписано от господин Бойко Борисов като министър-председател на 5 март 2013 г., с което се отпускат допълнителни 7 милиона на БАН. Второто е подписано на 23 май от Екатерина Захариева, с което се отпускат 4 милиона. Така че нека да спрем да си отправяме нападки.
Разчитаме на това да защитите оперативната програма, защото тя е важна и беше защитена, както си спомняте, с активното участие на Българската академия на науките и на Съвета на ректорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Уважаеми колеги, има ли желаещи да се изкажат по обсъждания Доклад на Българската академия на науките?
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители! Искам да върна дискусията към това, за което сме се събрали днес и което обсъждаме – отчетът за 2012 г. Две хиляди и тринадесета ще обсъждаме следващата година – тогава може би колегите от ГЕРБ ще могат достатъчно мотивирано да обосноват аргументите, които в момента представят. Фактите са факти – смятам, че всеки от Вас видя презентацията и може да си направи съответните изводи, без за това да е необходимо кой знае какво усилие.
Все пак дискусията за отчета на Българската академия на науките за мен е повод да говорим въобще за науката. През последните три години науката в България беше неглижирана, беше разсипана не само финансово, но се правеха и опити да бъде администрирана, освен това – преструктурирана. Нещо, което управляващите нямаха никаква възможност да направят – нито като експертиза, нито като каквато и да била възможност да насочат развитието на българската наука в правилна посока.
Смея да твърдя, че Българската академия на науките е автономна организация – това се забравя от всички Вас, което означава, че научната дейност, онова, което е необходимо за развитието на българската икономика, са приоритети на БАН. Трябва да се съобразяваме с нейното мнение и когато се представят бюджетите за всяка една година, и за научните проекти, които се изпълняват от Академията.
Отчетът на БАН, така както е представен, поставя няколко основни тези, които за мен са важни и следва да бъдат обсъдени. Първият извод, който се прави, е, че в БАН въпреки драстичното намаление на финансовите средства – можете да видите, че през 2009 г. те са били около 140 милиона, през 2012 г. достигат до 90 милиона, институтите са изпълнили своите научни проекти и задачи. Отчетът показва дейността на всеки от институтите и смея да твърдя, че зад това стои огромна работа на много хора, които с тези средни работни заплати, за които става въпрос, трябва да изпълняват своите ангажименти – отделно от това, трябва да имат възможност да развиват своята квалификация.
За мен е изключително важно да подчертая активното участие на БАН в работата на международната научна общност. Седма рамкова програма е един от критериите, който показва къде е българската наука и може ли да се развива, има ли капацитет и как е оценена в Европа. Данните от 2012 г. показват, че за тази година са сключени 43 споразумения за финансиране на стойност 7,8 млн. евро. Това е изключително постижение за Българската академия на науките и въобще за научната общност в България.
Впечатление за мен прави изграждането на Единен център за иновации. Всички говорим, че без иновации не можем да развиваме икономиката. Иновациите са най-важното нещо, в което всяка държава трябва да инвестира, за да има възможност да се развива, да има възможност да излезе от кризата. Българската академия на науките със своето ръководство е намерила правилния път за изграждането на такъв център. Друг е въпросът дали ще стигнат усилията и финансирането този център да получи своето място в научната общност, а и в икономиката на страната.
Много са проблемите, най-тежкият е финансовият. Без финансиране науката е невъзможна. Тук чух, че има система за разпределение на субсидията в БАН. Това означава, че тази субсидия просто не стига – даже за работни заплати. Щом имаме система, това означава, че едни добре работещи институти ще ги принудим да се самофинансират изцяло, а други, които изграждат и развиват капацитет, но нямат толкова собствени приходи, ще ги финансираме с по-голям процент от бюджета. Това също е недопустимо. Всички институти трябва да имат възможността да се развиват и да имат подкрепата на държавата.
Доста често тук, и в презентацията, се говореше за увеличаване дела на собствените приходи. Като човек, който е работил в науката – това е най-грешното нещо, което може да бъде показател за дейността на една организация. Собствените приходи не трябва да бъдат самоцел – те са функция от свършена работа. Не могат да бъдат и показател за Финансовото министерство, защото за един научен проект, за едно научно изследване е необходима инвестиция дълго и продължително време, за да се достигне до крайния продукт, който се прилага. През това време ангажимент на държавата е да го финансира. Просто темата „Собствени приходи” е най-лошата атестация за всяка една държава, когато разговаря за научните проблеми.
Така или иначе този отчет на БАН е и повод в Бюджет 2014 г. да се обърне сериозно внимание на българската наука. Това са структури, които знаят как да се развиват, как да се преструктурират, което означава, че техните идеи за по-нататъшно развитие трябва да бъдат важни и водещи в политиката в областта на науката.
Тук се говори за оперативни програми – Оперативна програма „Наука и образование”. Да, важно е тя да стартира, но е важно да се знаят приоритетите, условията и редът, защото ако ние не подходим към науката и нейните приоритети с виждането, че това е важно за българската държава, ми се струва, че и тази оперативна програма няма да изпълни своето предназначение, така както е записано или както се предвижда за периода 2014-2020 г.
Имам и няколко въпроса към ръководството на БАН. Все пак темата „Млади учени, докторанти – подкрепата” е изключително важна. Ще ми се да получим малко повече информация за това колко са докторантите, на какъв етап от своята дейност са те по отношение на докторските разработки, какво е намерението на БАН да привлече млади учени. В противен случай – ако не привлечем млади хора, нямаме кой знае каква възможност да развиваме научни изследвания.
Другият въпрос, който също според мен трябва да бъде дискутиран – създаването на Национална академична мрежа. Нещото, което БАН вероятно иска: тези знания, които създава, тези проекти, които реализира, да получат разпространение и да бъдат достъпни за бизнеса. Така че трансферът на знания, като елемент от научната дейност на всяка една структура, е нещо, което ми се ще малко повече ръководството на БАН, ако има визията и идеята как се реализира, да ни представи. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Уважаеми колеги, имате възможност за реплики към изказването на госпожа Светла Бъчварова.
Има ли желаещи? Няма.
Има ли желаещи за други изказвания?
Заповядайте, госпожо Добрева.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми акад. Воденичаров, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми господин председател на Общото събрание на Българската академия на науките, уважаеми господа академични член-кореспонденти, уважаеми членове на Настоятелството на Българската академия на науките, уважаеми колеги народни представители!
За трета поредна година Народното събрание на Република България разглежда Годишния отчет на Българската академия на науките, в който са обобщени приносите на българските учени от Академията по отделни научни области, работата им по решаването на значими обществени проблеми.
Ще отбележа, че този доклад се разглежда в навечерието на 144-годишнина от основаването на националния ни научен център, а това ни задължава като народни представители да работим за укрепването на научния потенциал на Българската академия на науките за създаване на повече възможности за практическото осъществяване на Европейските цели за интелигентен растеж.
По време на заседанието на комисията, на което беше проведена дискусия по този въпрос, подкрепих извода, че Годишният доклад на Българската академия на науките е изготвен в съответствие със законовите разпоредби, че съдържа солиден емпиричен материал за научната дейност и научните открития на учените от БАН.
Едно от важните обобщения в доклада е свързано с финансовата политика към БАН провеждана през последните четири години – рязко намалената държавна субсидия, рязко ограничаване на проектното финансиране и загуба на възможности за работа по европейски и международни научни програми, рязко влошени условия на труд. Поради липса на средства до разруха е доведена Библиотеката на Българската академия на науките – едно от най-авторитетните книжовни средища в България.
Комисията по образование и наука в Народното събрание разгледа този въпрос на заседанието си от 25 юли тази година и предложи на правителството спешно да отпусне финансова помощ. В резултат на искането на Комисията по образованието и науката, Министерският съвет отпуска половин милион за нуждите на Библиотеката на Българската академия на науките.
Длъжна съм да информирам Народното събрание, че в началото на месец август бяха отпуснати 4 млн. лв. допълнителна държавна субсидия за Българската академия на науките.
Уважаеми колеГи народни представители, разрешете ми да изразя огромното си уважение към учените от Българската академия на науките, които успяха да развиват впечатляваща научна дейност в обстановка на политически и финансови притеснения. И през изминалата 2012 г. учените от Българската академия на науките отново потвърдиха авторитета на Академията, като най-значимия ни национален научен център.
През 2012 г. учените от Академията са извършили важни пробиви в отделни научни направления: в „Информационни и комуникационни науки и технологии”, в „Енергийни ресурси и енергийна ефективност”, в „Нанонауки, нови материали и технологии”, в „Биомедицина и качество на живот”, в „Биоразнообразие, биоресурси и екология”, в „Климатични промени, рискови и природни ресурси”, „Астрономия, космически изследвания и технологии”, „Културно-историческо наследство и национална идентичност”, „Човек и общество”.
Учените от институтите на Българската академия на науките и през отчетния период продължават да осъществяват важни дейности по осигуряване на научни изследвания в обществена полза.
Ще посоча обаче и тревожни тенденции в БАН. Данните за предоставената на Академията държавна субсидия показват, че най-високи са сумите за периода 1998-2012 г. през годините 2007 г. 2008 г. и 2009 г., а сравнително най-ниски са през годините 2010 г., 2011 г. и 2012 г.
През 2012 г. по подобие на 2011 г. държавната субсидия за Академията е редуцирана на 59 млн. лв. В сравнение с периода на кабинета Станишев, 2007 г., 2008 г. и 2009 г. БАН е получил с 30 млн. лв. по-малко държавна субсидия, което е довело до огромни затруднения в поддръжка на материалната база и изплащането на заплатите. Липсват средства за съфинансиране по европейски програми. Притеснителен е фактът, че за последните четири години институтите на БАН са напуснати от близо 500 учени, по-голямата част от които са млади кадри.
Ще се огранича с отделни данни от доклада. За периода 2008 –2012 г. най-високата публикационна активност е проявена през 2008 - 2009 г. – около 11 500 заглавия, докато през 2011 г. в резултат на намаленото финансиране от страна на държавата, количеството на публикациите е намалено на 10 хиляди.
За отчетната 2012 г. публикационната активност е увеличена, но тя все още изостава от периода 2008 - 2009 г.
В Академията са издадени общо 10 861 научни, научно-популярни публикации, монографии и сборници. Осъществена е огромна работа по 3004 научни и научно-приложни проекти.
По отношение на броя на иновациите – той се е запазил в параметрите, които характеризират 2011 г., но са се увеличили иновациите от научен характер.
Съществена част от доклада е свързана с приноса на учените от БАН за осъществяване на възложени от държавата дейности.
Бих препоръчала в следващите годишни доклади на БАН да бъдат обхващани по-системно и по-детайлно проблеми, които се отнасят до постигнати резултати в отношението на БАН с икономиката на страната, как БАН подпомага нейното иновационно развитие и растеж – въпроси, които се отнасят до взаимодействието на БАН с университетите на равнище научно-изследователска и преподавателска дейност, как БАН се ангажира с цели и задачи, които представляват приоритети на съвременната българска държава.
Годишният доклад на Българската академия на науките е сериозно подготвен и предоставя широка информация за дейността на Академията през отчетния период 2012 г. Ясно е, че в Бюджет 2014 г. трябва да бъдат предвидени и необходимите средства за стабилизиране и развитие на Българската академия на науките, като най-големия национален център за научни изследвания.
Уважаеми колеги, обръщам се към всички Вас, независимо от коя страна на залата стоите – нека всички заедно подкрепим Годишния доклад на Българската академия на науките за
2012 г., така както постъпихме в Комисията по образованието и науката. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Добрева.
Уважаеми колеги, има ли реплики към изказването на Ваня Добрева?
Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Госпожо Добрева, аз мисля, че няма спор за това, че всички ще подкрепим Отчета на БАН. Не зная обаче как направихте връзката между публикациите и финансирането, защото аз например съм си извадила данните за 2012 г. и 2011 г.
И тук бих искала да поздравя БАН, защото аз няма да коментирам участията в проекти и другите данните, които бяха изнесени както от колегите от ляво, така и от акад. Воденичаров, но това, което прави впечатление, е, че за 2012 г. научните, научно-популярните публикации, монографиите и сборниците са с 810 повече в сравнение с 2011 г.
Близо с една трета са нараснали цитатите на публикациите. През 2011 г. те са били 23 812, а през 2012 г. вече имаме 35 461 цитата на публикации, което наистина е един изключително сериозен напредък. Същото се отнася и за разработките, които са готови за стопанска и пазарна реализация.
По тези въпроси ние нямаме различия, но не бива да се обвързва финансирането с научната работа, защото от Отчета на БАН видяхме, че наистина има сериозен напредък. Точно заради това и правителството на ГЕРБ отпусна тези допълнителни 7 милиона и тези 4 милиона, които обаче са одобрени с постановление от новото – Ви повтарям, от 23 май 2013 г., от служебния кабинет, така че кога са одобрени и кога са приведени са две различни неща, но именно заради това равнище, което показа БАН през 2012 г., се отпуснаха и тези допълнителни средства.
Пак казвам, можеше да се обединим и с актуализацията да ги подпомогнем поне още малко. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Дамянова.
Има ли други желаещи за реплики? Не виждам.
Госпожо Добрева, можете да отговорите в 3-минутна дуплика.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо Дамянова, аз очаквах, че тук Вие ще постъпите както в комисията. В комисията казахте, че се извинявате от името на Вашата партия за причинените главоболия на БАН за това, че за съжаление поради политиката на Вашия финансов министър Вие докарахте в българската наука ситуация, непозната в съвременната история на България.
Само ще припомня, че България в резултат на бюджета, който гласува по предложение на господин Дянков предишното мнозинство, поставя държавата ни редом с остров Мадагаскар. Ние няма как да не забелязваме такива факти – че благодарение на политиката, която Вие споменахте, за което Ви подкрепихме и смятам, че можем да търсим национално съгласие, отричайки се от тази политика, Вие също така споделихте, че действията, предприети през последните години, наистина са довели до унизителното положение на българските учени. Аз лично това очаквах от Вас. Благодаря. (Народният представител Милена Дамянова иска думата за лично обяснение.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Добрева.
Госпожо Дамянова, нямате възможност за лично обяснение. Съгласно утвърдената парламентарна практика на ръководството на това Народно събрание, след процедура „реплика-дуплика” не следва лично обяснение. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Това не е първият случай. Прилага се както по отношение на депутати от ГЕРБ, така и по отношение на депутати от Коалиция за България. Не смятам, че с нещо сте по-различни от останалите народни представители. Режимът е за всички.
Уважаеми народни представители, имате възможност за изказвания.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, колеги! Аз няма да повтарям всичко, което беше казано досега по отношение на доклада. Действително той в доста стегната научна форма представя онова, което е свършила Българската академия на науките през миналата година, но държа да повторя един основен проблем, който се посочва от всички изказвали се. Това е финансирането на Българската академия на науките.
През последните три години, уважаеми дами и господа, може да се каже, че беше упражнен финансов терор срещу Българската академия на науките. Финансов терор! Защо? През последните две години процентът на субсидията на БАН от брутния вътрешен продукт за първи път пада под 0,1%. Забележете – 0,1%! Най-високият процент на тази субсидия, за да направите сравнение, през 2004 г. е 0,16%. През
2010 г., забележете, този процент вече пада на 0,08% и устойчиво се задържа до 2012 г. Ето, това наистина е финансов терор!
Що се отнася до другите бележки, които биха могли да бъдат отправени към уважаваната институция в България, която се занимава с наука, това е необходимостта от комерсиализация на науката. Световните тенденции показват, че е необходимо да се търси начин научните изследвания да се прилагат по най-бързите методи в конкретната практика – в икономиката, промишлеността и другите отрасли на икономиката. Има един израз – „Няма по-практична теория от тази, която може да се приложи в практиката на икономиката”. Така че Българската академия на науките може да си помогне в това отношение. Има тенденция на увеличаване на собствените приходи. Съгласен съм със заключението, че това не може да бъде основен критерий за преценка на работата на академията, но стремежът трябва да бъде в тази посока. На всички е ясно, че големите откриватели в света водят със себе си огромен екип от мениджъри, които търсят практическа реализация на това откритие. Мисля, че в тази посока би могло да се работи още. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Имамов.
Има ли реплики към изказването на господин Имамов? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Много е важен знакът, който новият кабинет и партиите, които стоят зад него, ще дадат с бюджета за 2014 г. към Българската академия на науките, защото няма съмнение, че четирите години управление на ГЕРБ като отношение към Българската академия на науките могат да бъдат определени не просто като финансов терор, цитирам току-що направеното изказване от господин Имамов. Мисля, че по-точният израз е, че Българската академия на науките беше подложена на тотален финансов геноцид, защото редукция на бюджета на Българската академия на науките до под 60 млн. лв. не може да заслужи друга оценка.
И друг път съм казвал обаче, че ние, политиците, трябва да държим сметка за посланията, които отправяме, когато сме опозиция, защото ще ни се наложи да потвърдим посланията си, когато имаме по-пряко отношение към управлението на страната. В този смисъл аз ще съчетая критиката към предишното управление като отношение към Българската академия на науките с категорична заявка от името на Парламентарната група на ДПС, че ще настояваме кабинетът Орешарски да даде силен знак за качествена промяна в отношението към българската наука. Защото България, ако иска да бъде част от общоевропейската политика, част от Стратегия 2020 на Европейския съюз, трябва да промени държавната политика по отношение на финансирането на науката и иновациите.
Българската академия на науките беше обект на атаки с до болка известни вече митологеми. През последните четири години се появиха и изключително грозни определения по адрес на Академията, че в нея работят „синодални старци”. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Да, да, чухме ги от финансовия гуру на Партия ГЕРБ. Станахме свидетели и на опита практически да се ликвидира Българската академия на науките.
Слава Богу, единственото положително, което можем да отчетем, е, че ГЕРБ не успяха в най-злокобните си намерения като отношение към Българската академия на науките.
Освен това аз за сетен път от тази трибуна ще поставя фундаменталния въпрос: има ли българско правителство от последните 23 години, което да каже: „Ние поискахме това и това от Българската академия на науките. Ние поставихме такава и такава конкретна задача на Българската академия на науките, но Академията не можа да изпълни тази задача”. Ако има български министър-председател, български министър на образованието и науката, който да е в състояние да посочи един такъв конкретен факт, аз ще се съглася, че Академията на науките е ретроградна, неефективна научна организация.
Ако държавата не е в състояние да дефинира онова, което иска от една институция, не може да прехвърли отговорността за собствената си инфантилност върху Българската академия на науките. Ние знаем, че има необходимост от още реформи в Българската академия на науките. В каква посока обаче и с каква дълбочина, в какви срокове, с какъв интензитет да се осъществят тези реформи, е въпрос и на финансиране. Наистина пари срещу реформа!
През последните години Българската академия на науките, включително и под финансов натиск, успя да осъществи определени реформи. За другите бе необходимо финансиране. Има огромна разлика между – да правиш реформи под финансов натиск и да правиш реформи с финансови ресурси. По-правилната политика е втората – реформи чрез целево финансиране на тези реформи.
Уважаеми госпожи и господа, чух изказвания, с които едва ли не се защитаваше Бог знае каква успешна държавна политика спрямо Академията на науките. Това е цинично твърдение, защото в продължение на няколко години учените от Академията бяха принудени да редуцират и без това нищожните си заплати! В продължение на години учените от Академията получаваха редуцирани заплати от 70%. Така че онова, което е важно в доклада, е посоката, която се подсказва в този доклад за корекция на отношението на българската държава и на държавната политика към Академията на науките.
Няма да оставя без реплика най-съдържателната част от тезата, която изведе доц. Имамов преди малко – въпросът с пряката връзка между научните изследвания и модернизирането на българската икономика. Да, тази връзка наистина е пряка. Ако България не реши този въпрос, няма да реши въпроса със своята конкурентоспособност като страна – членка на Европейския съюз.
Има една жестока истина, която стои над политическите и партийните ни различия. До 1989 г. приложната наука в България, нека си го признаем, и надявам се председателят на Българската академия на науките също ще се съгласи, беше ведомствената наука. Това бяха ведомствените институти към големите промишлени предприятия на България.
След 1989 г., след смяната на собствеността, ведомствената наука умря, но корпоративната наука не се появи. Големият въпрос, който имаме да решаваме и това, и следващите правителства на България, е: как да се роди корпоративната наука. Онова, което ме прави в някаква степен оптимист, е, че в доклада е отбелязана тенденция Българската академия на науките да се движи точно в тази посока – това са договорите и с частните субекти в България. Освен това трябва да се подчертае конкурентността на Академията на науките при защитата на проекти, което става не чрез пряко привилегировано отношение на държавата, а чрез участие в конкурси на общо основание. Затова може би е необходим наистина един малко по-добре подреден диалог между Министерството на образованието и науката, Министерството на икономиката, Министерството на финансите, Парламента и Академията на науките за посоката, в която да се продължат реформите в Българската академия на науките.
Онова, за което пледирам още веднъж, е да заменим преднамерено негативното, митологизирано отношение към Академията на науките с един коректен, прагматичен подход, защото без добре работеща Българска академия на науките няма да има добре работеща, конкурентна в рамките на Европейския съюз българска икономика. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Местан.
Уважаеми колеги, има ли реплики към изказването на господин Местан? Няма.
Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Закривам дебата.
Ще пристъпим към гласуване на проекта за решение, предложен от Комисията по образованието и науката.
Ще припомня съдържанието на проекта за решение:
„На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 3, ал.3 от Закона за Българската академия на науките Народното събрание
РЕШИ:
Приема Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2012 г.”
Не са постъпили редакционни предложения за промени в проекта за решение, така че подлагам на гласуване Проекта за решение по Доклада на Българската академия на науките за 2012 г.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Решението по Доклада на Българската академия на науките за 2012 г. е прието единодушно. (Частични ръкопляскания.)

Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ПРИ НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ.
Вносители – Сергей Станишев и група народни представители. Законопроектът е приет на първо гласуване на 10 юли 2013 г.
Моля, госпожо Нинова, заповядайте да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Моля, преди това на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде допуснат в залата господин Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение за допускане в залата на господин Петков.
Гласували 105 народни представители: за 99, против 2, въздържали се 4.
Процедурното предложение за допускане в залата на управителя на Националния осигурителен институт е прието.
Моля да поканите господин Петков.
Заповядайте, госпожо Нинова.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя № 354-01-31, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 26 юни 2013 г., приет на първо гласуване на 10 юли 2013 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на закона и предлага следната редакция:
„Закон за изменение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, има ли изказвания по заглавието на приемания законопроект? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Предложението за наименованието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, има ли изказвания по § 1 на разглеждания законопроект? Няма.
Подлагам на гласуване § 1 на законопроекта.
Моля, гласувайте!
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Предложението за § 1 е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Уважаеми колеги, има ли изказвания по § 2?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, отдавна е ясно, че са необходими промени в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Ясно е, защото фалити и обявяване на несъстоятелност има, неизплатени заплати има, пари във фонда има, а се случва така, че не се изплаща дължимото.
Предложения за промени в този дух са правени от Коалиция за България и в предходното Народно събрание, но тогава мнозинството отхвърля тези предложения за промени в закона още на първо четене, въпреки че тогавашните предложения са целели облекчаване режима за изплащане на дължимите обезщетения.
Казвам това, за да стане ясно, че сме последователни в политиката си и желанието си да гарантираме социалните права на работниците и служителите при специфични случаи на несъстоятелност, при които е налице значително забавяне на процедурата по обявяване в неплатежоспособност и забавяне изплащането на дължимите обезщетения при неплатежоспособност на работодателя.
Настоящият проект бе представен на обсъждане и гласуване в Комисията по труда и социалната политика на открити нейни заседания.
В хода на дискусията народните представители коментираха, че Фондът за гарантиране на вземанията на работниците и служителите е създаден не за да поддържа фискалния резерв, а за да гарантира права.
Подкрепено беше искането за създаване на работна група, която да направи предложения за промени, подкрепени от социалните партньори и водещи до консенсус. За да има коректност, трябва да отбележа, че наред с положителните становища по законопроекта от страна на Министерството на труда и социалната политика, Националният осигурителен институт, Министерството на финансите, национално представените синдикални организации и национално представените работодателски организации към законопроекта бяха изразени и някои резерви.
Всеобщо бе опасението, че предложените с § 2, 3 и 4 промени в закона и произтичащите от това увеличения на размера на гарантираните вземания от 3 на 6, начислени неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 12 месеца и увеличаване максималния размер на гарантираните вземания на работниците и служителите от 1000 на 1200 лв., ще доведат до значително разширяване на достъпа до ресурса на Фонда, независимо че към момента Фондът за гарантиране вземания на работниците и служителите разполага със значителен ресурс и оттам до риск от увеличаване на финансовите злоупотреби от страна на некоректни работодатели и наети лица по отношение на средствата, които могат да се използват от Фонда, както и до демотивация на работниците и служителите от обратно включване на пазара на труда.
Комисията по труда и социалната политика, водена от желанието за сближаване на позициите, поиска удължаване на срока между първо и второ четене и насрочи и проведе работна среща в работна група от експерти на Министерството на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт, Министерството на финансите, национално представените синдикални и работодателски организации. Работната среща бе изключително плодотворна. Бяха направени предложения за промени, които да се подкрепят от социалните партньори, и доведе до предложения за прецизиране на някои текстове и до предложения в посока за улесняване достъпа на работниците и служителите до ресурсите на Фонда.
Сега по същество. Приемането на § 2 и § 3 за промени в чл. 4, ал. 2, чл. 22, ал. 1, т. 1 и чл. 23, ал. 1 от закона и въобще на всички предлагани промени в закона ще доведат до една по-добра гаранция за реализиране на правото на работниците и служителите на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя.
В подкрепа за приемане на предложения параграф ще отбележа, че в Директива 2008/94 ЕО на Съвета на Европа относно закрила на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател е позволено да бъде ограничаван периодът, за който гарантиращият орган, в случая Фонда за гарантиране вземания на работниците и служителите, изплаща дължимите вземания. В същото време пак там е указано, че този период не може да бъде по-кратък от периода, покриващ възнаграждението за последните три месеца на трудовото правоотношение. Съответно всяка държава членка може да включи минималния тримесечен срок в референтен период с продължителност не по-малка от шест месеца или ако обективно се налага, всяка страна членка самостоятелно може да реши и да определи с националното си законодателство, в нашия случай е със Закона за гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, периода на гаранцията на вземанията да бъде по-голям от минималния, посочен в директивата, както и референтният период, за който се прилага гаранцията.
Именно този ефект постигаме с приемането на § 2 и § 3 за промени в чл. 4, ал. 2, чл. 22, ал. 1, т. 1 и чл. 23, ал. 1 от закона, с който се удължава периодът, за който гарантираните вземания се покриват от Фонда за последните шест начислени, но невзети, неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 12 календарни месеца.
По този начин това предложение се обвързва и с предходното предложение за промяна на законовото задължение към работодателя да осъществява дейност през последните 12 месеца вместо досегашните 6.
Тоест предложенията в никакъв случай не противоречат на международноправните изисквания, а са в пълно съответствие с директивите на Европейския съюз за закрила на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател.
Финансовите измерения на така предложените промени са твърде скромни …
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Времето, времето!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Аз като съвносител ще гласувам „за“ приемането както на този параграф, така и на целия Закон за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Призовавам всички Вас да гласувате „за“ и по този начин да премахнем или поне да намалим до минимум изискванията в създадените административни пречки за ефикасно използване на Фонда.
Благодаря за вниманието и извинявайте за просроченото време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Гьоков. Наистина просрочихте времето си, но по този начин се изказахте и по следващите параграфи реално. Така или иначе ръководството е толерантно към просрочването на времето на народни представители от всички парламентарни групи. Всички ще имате възможност да се изкажете, така че спокойно.
Заповядайте, господин Младенов.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председателстваща, колеги! Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ ще подкрепи промените в законопроекта. Мисля, че държавата и институциите през последните години доказаха, че могат да бъдат един добър стопанин. Приходите във фонда са много добри - вече над 220 млн. лв. Управлявани са по един добър начин както от Националния осигурителен институт, така и от Управителния съвет на фонда, така че има възможност действително да бъдат направени тези корекции, за да може да бъдат подпомогнати допълнително работниците и служителите в Република България при несъстоятелност на своите работодатели. Така че Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Младенов.
Уважаеми колеги, има ли други желаещи да се изкажат по § 2 на разглеждания законопроект? Няма заявки за други изказвания.
Има две възможности. Тъй като има още няколко параграфа в законопроекта, да го довършим, или да дам почивка. Какви са очакванията на залата? Да го довършим?
Подлагам на гласуване § 2 от разглеждания законопроект.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
С това § 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: По § 3 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 23 ал. 1 се изменя така:
„(1) Гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, т. 2 са в размер на последните до шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 12 календарни месеца преди месеца на прекратяване на трудовото правоотношение, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания, ако са били в трудово правоотношение със същия работодател не по-малко от три месеца.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли желаещи за изказвания по § 3 от разглеждания законопроект? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 3 от законопроекта.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Предложението за § 3 е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Има предложение от народния представител Корнелия Нинова, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението за създаване на § 3а, който става § 4 със следната редакция:
„§ 4. В чл. 25 думата „30-дневен” се заменя с „двумесечен”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, има ли желаещи за изказвания по предложения § 4 по редакция на комисията? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за създаване на § 4 от разглеждания законопроект.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли желаещи за изказвания по наименованието на подразделението? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието „Заключителни разпоредби”.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Наименованието на подразделението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, имате ли изказвания по § 5 и 6 от докладвания законопроект? Няма.
Подлагам на гласуване § 5 и 6 по законопроекта.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Предложенията за § 5 и 6 са приети, а с това Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Благодаря Ви, госпожо Нинова.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И аз благодаря на колегите! Свършихме добра работа с общо съгласие. Благодаря Ви, колеги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Преди да дам почивка, ще направя едно съобщение. Ще отправя една покана към народните представители. Моля само за 30 секунди внимание още.
Уважаеми народни представители, изложбата „100 години Съюз на българските писатели” ще бъде открита в 11,00 ч. в северното фоайе на Народното събрание. Експозицията представя книги на български писатели, библиографски издания и документи, посветени на годишнината. Всички народни представители са поканени.
Моля, заповядайте.
Обявявам почивка, която ще продължи до 11,40 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, продължаваме с приетата седмична програма. Следващата точка от програмата е: Първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър. (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов.)
Заповядайте, господин Мерджанов, за процедура.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение да преминем към разглеждането на точка четвърта от седмичната програма, а именно: Проект на декларация за актуалните национални задачи и приоритетите на Народното събрание.
Също така правя процедурно предложение за пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Направени са две процедурни предложения. Първото е за разместване на реда на точка трета и четвърта от седмичната програма, а именно да започнем с разглеждането на точка четвърта – Проект на декларация за актуалните национални задачи и приоритетите на Народното събрание.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Моля, колеги, гласувайте.
Гласували 51 народни представители: за 51, против и въздържали се няма.
Предложението не е прието. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Реплика от народния представител Десислава Атанасова.)
Процедура за прегласуване ли ще искате? (Реплика от народния представител Десислава Атанасова.)
Тогава ще изчакате господин Мерджанов. (Реплики от народните представители Димитър Лазаров и Десислава Атанасова.)
Уважаеми господин Лазаров, уважаема госпожо Атанасова – седнете си на мястото, има думата господин Атанас Мерджанов за процедура по прегласуване.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ, от място): Няма кворум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Казах Ви, върнете се обратно и си седнете на мястото, или поне се отстранете от трибуната. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурно предложение за прегласуване. Очевидно след почивката и предвид събитието, което беше в Клуба на народния представител, има някои колеги, които още не са дошли в залата. Затова моля процедура за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, направено е предложение за прегласуване.
Обявявам режим на гласуване.
Моля, гласувайте. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение на господин Атанас Мерджанов е прието.
Преди да подложа на гласуване второто процедурно предложение на господин Атанас Мерджанов, за процедура има думата госпожа Атанасова.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Манолова, че все пак ми дадохте думата за процедура по начина на водене, но ми дадохте и двойно повече основание да направя тази процедура, защото за всички народни представители, за всички представители на медиите е очевадно, че две минути в пленарната зала не може да съберете народните представители от управляващата коалиция – тези същите, които са входирали предложението за Декларация за националните приоритети.
Госпожо Манолова, явно липсва дисциплината в партийните Ви редици. (Шум и реплики от КБ.) След като се прави процедурно предложение от Ваш колега, което няколко пъти се подлага на гласуване, имайте ангажимента към коалиционните си партньори, седящите тук, в средата, да присъстват в пленарната зала.
Недопустимо е постоянно да се нарушава Правилникът за работата на Народното събрание не само с процедурните Ви хватки и протакане на гласуването на повече от минута и половина, въпреки че нормите в Правилника са ясни и категорични, че до една минута се удължава времето за гласуване.
Няма да поискаме поименна проверка, защото за всички е видно, че дори и подписалите се под Декларацията за актуалните национални задачи на Народното събрание не са тук, в залата не беше и господин Станишев, не е тук и господин Миков. Явно подкрепата за това правителство с всеки ден, даже с всяка минута намалява. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Начинът, по който се организира присъствието в залата, гласуването и изказванията, е правомощие на всяка парламентарна група. Не мисля, че е коректно ръководството на Народното събрание да се намесва в начина, по който ГЕРБ отказва да участва в гласуванията, или в начина, по който Коалиция за България се събира в пленарната зала. Вероятно не сте видели, господин Станишев е на първия ред, а дебатът по декларацията за националните приоритети ще започне след малко.
Така че след малко, госпожо Атанасова, ще имате възможност да се изкажете по същество, както и за това – кой е тук, и кой го няма.
Сега подлагам на гласуване второто процедурно предложение на господин Атанас Мерджанов за пряко предаване на дебатите по Българската национална телевизия и Българското национално радио, така че българските граждани да могат да видят както присъствието в пленарната зала, така и участието, и гласуването на народните представители по тази важна точка от седмичната програма. (Реплика от народния представител Цветомир Михов.)
Господин Михов, гласувайте, след това ще можете да се изкажете.
Гласували 98 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Моля, включете камерите на Българската национална телевизия.

Уважаеми колеги, откривам дебата по:
ПРОЕКТ НА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА АКТУАЛНИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЗАДАЧИ И ПРИОРИТЕТИТЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Вносители – Сергей Станишев и група народни представители.
Кой от народните представители желае да представи Проекта за декларация?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Нека първо буквално да представя съдържанието на проектодекларацията, а след това ще имам възможност да мотивирам инициативата за нейното предлагане и някои от въпросите, които тя поставя.
„ДЕКЛАРАЦИЯ
за актуалните национални задачи и приоритетите на Народното събрание
Народното събрание като констатира натрупаните в годините на прехода проблеми, като отчита последиците от Световната финансово-икономическа криза и от духовната криза в страната, като отбелязва навлизането на Европейския съюз в новия програмен период 2014 - 2020 г., като разбира причините за намаленото доверие на гражданите в политическите партии и държавните институции, като изразява тревога от голямото социално неравенство и силното политическо противопоставяне в българското общество, като подчертава необходимостта от качествени промени, които да осигурят икономическо възстановяване и развитие, ограничаване на бедността и злоупотребите с власт, призовава българските граждани и партиите да постигнат съгласие по актуалните национални задачи и приоритети.
Заявява своята воля чрез законодателната си дейност и парламентарния контрол да работи за:
- прекъсване на порочните зависимости между бизнес и политика и за отстояване на обществените и националните интереси;
- защита на българските производители от нелоялна конкуренция и на потребителите, като предотвратява злоупотребите с монополно положение и поддържането на картели;
- ускорено икономическо развитие, за нова индустриална политика и за разкриване на нови работни места;
- стимулиране на различните сектори в земеделието и за опазване на уникалната българска природа – земя, гори, води;
- намаляване на бедността и неравенствата – социални и регионални;
- нарастване на грамотността и степента на образованост; за съчетаване на образование и професионални умения; за подкрепа на науката, технологичните иновации и на българската култура;
- овладяване на демографския срив, като съдейства за подобряване на здравеопазването, за увеличаване на заетостта и за подпомагане на отговорното родителство;
- подобряване на защитата на гражданите и на тяхното имущество срещу престъпни посегателства, както и за цялостна законодателна уредба на службите за сигурност;
- пълноценно участие на Република България във формиране на политиките на Европейския съюз и за използване на европейските фондове с максимален резултат за развитието на страната и на териториалните общности;
- приемане на нов Изборен кодекс в съответствие с всички демократични стандарти, преди провеждане на следващите избори за Европейски парламент;
- увеличаване на възможностите за гражданско участие в управлението и за разширяване на гражданския контрол върху него;
- повишаване на доверието в институциите и на тяхната отговорност чрез редовен контрол, периодична отчетност на правителството и преглед на изпълнението на неговата програма.”
Това е съдържанието на проекта и бих искал да поставя въпроса: дали днес е възможно приемането на такава декларация със значително парламентарно мнозинство? Въпрос, който се задава понякога от медиите, а вероятно и от част от българските граждани. Отговорът, според мен, на този въпрос е: донякъде. Защо са ограничени възможностите за постигане на широко съгласие? Защото често на преден план излиза въпросът кой и защо го предлага. Практиката през изминалите години показва, че такива инициативи принадлежат обикновено на управляващите. Те имат нужда да затвърдят и да увеличат подкрепата за предприетите управленски действия – това е разбираемо, но също така е факт, че в някои доста трудни моменти за страната по определени приоритети е постигано по-голямо съгласие, което изразява същината на политиката.
Искам да обърна внимание, че ангажирането с подкрепата на тази декларация не трябва да се възприема като изразяване на отношение към правителството, защото декларацията ангажира парламентарните групи, без да предопределя тяхното отношение към правителството като подкрепа или като противопоставяне на неговите управленски действия. Тя не е също така сигнал, който трябва да бъде някакво алиби за безкритичност, защото всяка една от парламентарните групи може да запази отношението си към другите групи, към заявяваните от тях позиции по редица въпроси, без обаче да се губи възможността да се посочи това, което е обединяващо като цели, като насоки на дейност и като рамка на политиката.
Ние бяхме открити да получим мнение от различните парламентарни групи. Някои от тях по принцип или конкретно направиха свои бележки, други – излишно е да посочвам кои, отказаха да разговарят на тази тема. Те дадоха своя отговор – вот на недоверие към правителството. И тъй като сигурно е трудно да се оспори съдържанието на предлаганата проектодекларация, Вие предпочитате да я отхвърлите, като по този начин отнемате правото на нейните инициатори и автори да поставят общите национални задачи. Това обаче никак не подхожда на партия, която се е ангажирала с лозунга: „Градим България!”, защото наред с противопоставянето (реплики от ГЕРБ) ние трябва да търсим това, което може да обедини българските граждани и да бъде минималната степен на съгласие между различните партии.
По-важният въпрос от това дали е възможно да приемем тази декларация е: дали тя е необходима? И тук вече аз изразявам категоричното си убеждение, че такъв политически акт на Народното събрание е необходим, защото ако този въпрос бъде поставен пред българските граждани, сигурен съм, че повечето от тях ще кажат, че трябва да има определени действия по най-важните въпроси, които засягат техния живот.
Затова ние протягаме своята ръка освен към политическите партии в Парламента, преди всичко към българските граждани, към българското общество и независимо дали тази наша ръка ще бъде поета или тя ще увисне, това няма да промени нашето убеждение, защото всеки, който се противопоставя на постигането на определени решения в интерес на мнозинството български граждани и на страната, ще трябва да плати своята политическа цена. Ние знаем, че това съгласие донякъде е проблематично поради остри противоречия между партиите и различни позиции на държавните институции, но това не означава, че намаляваме усилията си да го търсим и да го постигаме.
Нека да си послужа с един пример, който е опростен, но твърде близък до масовото съзнание. Защо, когато става дума за строителството на определена магистрала, всеки следващ трябва да добавя по нещо, но да следва посоката и проекта, а в случаи когато става дума за важни национални задачи, това се изключва? Нека да си съперничим, но не в отрицанието, а в това кой е направил повече, по-ефективно и по-добре. Това ще бъде от полза за страната и за нашите съграждани.
Разбира се, няма как да не гледаме действащите лица, защото често се поставя въпросът: „Ние нямаме доверие към част от изпълнителите!”. Но нека това да бъде наша обща задача – и на управляващите, които носят главната отговорност, и на опозицията: да представят публично и критично своите аргументи за изпълнителите на политиката – не само на правителствената, а и на тази като цяло.
Какъв е бил подходът при съставянето на този проект? Това е рамков документ, който да ориентира нашата дейност и управлението на страната поне за следващите няколко години. Той няма как да даде в себе си всички конкретни отговори по две причини, защото няма за цел, няма амбицията да дублира правителствената програма, нито сигурно ще обедини различните парламентарни групи с оглед на начините, по които да бъдат постигнати тези цели. Той обаче засяга действията във всички основни сфери на обществения живот. Бих го определил като най-малкия общ знаменател, но той не трябва да бъде и толкова малък, че да не направим промяната, от която има нужда България. Вероятно, ако авторството на този документ принадлежи на отделни лица и на отделните парламентарни групи, той щеше да изглежда по доста различен начин. Според мен даже би трябвало да носи радикален характер, отговарящ на остротата на проблемите и необходимостта от дълбоки промени в политиката не само през последните 3-4 години, а и в годините на прехода.
Съзнавам обаче, че това би поляризирало позициите, вероятно би отдалечило част от тези, които по принцип споделят необходимостта от такъв документ. Затова в него са набелязани общо споделяни задачи и общо приети средства.
Госпожо председател, моля за удължаване времето на парламентарната група, за да не вземам след това думата за допълнително изказване.
Съществуват различни начини, с които отделните парламентарни групи да заявят какви са техните виждания за постигане на тези цели.
Аз тук бих си позволил да поправя президента, използвайки негово актуално становище, в което казва: „Аз бих искал цените на електроенергията да намаляват, но само, ако това е постигнато по пътя на конкуренцията”. Ерго, ако това е единственият приложим метод и той не е водещ, значи той отказва да постави като задача овладяването на цените и търсенето на пътища за тяхното намаляване. Но това се разпростира и към други монополни дейности. Аз бих казал – българските граждани не се интересуват особено от въпроса как ние ще постигнем тази цел. Те искат да го почувстват в този живот, в своя живот. Дали това ще стане предимно с административни средства, дали ще стане с някакви други методи, които извеждат на преден план конкуренцията, е отделен въпрос. А защо да не се съчетават двата метода, особено когато става дума за силно изкривен пазар, в който нито действат свободни пазарни отношения, нито пък регулацията е била на такова ниво, че да предотврати злоупотребите и сметките, които плащат гражданите?
Ето, затова ние оставяме достатъчно пространство всяка една от парламентарните групи, ако споделя тези цели, по-нататък в своята дейност – в отношението към правителството, в законодателните инициативи, да може да предложи пътищата за тяхното решаване.
В проектодокумента се съдържат редица задачи. Аз ще коментирам част от тях, за да попитам има ли някой, който може да застане тук и аргументирано да отхвърли която и да е от тях? Неслучайно на първо място е посочено „Прекъсване на порочните зависимости между бизнес и политика”, бих добавил дори тук, в хода на дебата, не като предложение за допълнение – „и медии за отстояване на обществените и националните интереси”. Защото не може да има демокрация, ако основните властови ресурси не бъдат относително равномерно разпределени. Защото не може политиката да поглъща икономиката и медията, нито обратно – която и да е от тези други две властови сфери да подчинява на своите интереси останалите или пък те да попадат под контрола на тесен кръг лица, което знаем как се нарича и няма общо с реалната демокрация.
Тази задача трябва да бъде поставена на преден план, защото тя може да има оздравително въздействие. Защото без създаване на такава среда, се подлага на съмнение решаването и на останалите въпроси от икономически, социален и друг характер.
Или защитата на българските производители от нелоялна конкуренция и на потребителите, като се предотвратява злоупотребата с монополно положение и се поддържат картели. Забележете, в енергетика, комуникации, финанси и прочие – да не изброявам, къде няма картелни отношения? Къде потребителят, българският гражданин, като потребител е защитен почти толкова, колкото и този, който му налага или предлага съответната услуга? (Реплика от ГЕРБ.)
Те са създавани методично, години наред, не като плод на официални решения само, а като зависимости на хора, които често днес ни говорят за своята привързаност към пазарните отношения, а винаги са били най-облагодетелствани от държавата.
Така че аз бих препоръчал на политици, на бизнесмени, на анализатори – да говорят за пазарни отношения тези, които не са от най-облагодетелстваните било чрез получаването на национални или на европейски средства. Тогава бих приел като откровени техните аргументи.
Иначе да бъдеш от най-облагодетелстваните, да бъдеш толериран с допустими и недопустими средства и да говориш как всичко трябва да се осъществява от само себе си, по пътя на някаква спонтанна саморегулация, е невярно и лицемерно.
Следващата задача е за ускорено икономическо развитие. Тази задача трябва да бъде решавана по два начина. Веднъж, чрез промяна в регулирането, което осъществява държавата, но втори път, с инвестиционна активност, в която участва и държавата.
Ще попитаме как и защо? Има нужда държавата чрез свои предприятия също да стане партньор на редица български и чужди инвеститори, включително там, където има значителни остатъчни държавни дялове или където държавата продължава да бъде кредитор на фалирали предприятия. Защо вместо да се повтаря мрачната история на „Кремиковци”, неговото методично унищожаване и облагодетелстване от поредица лица, за които никой не е платил реалните сметки и всичко да бъде сведено до най-примитивната форма на физическо унищожаване на активите, в редица подобни случаи, поне частично, там, където държавата е кредитор, не потърси със своите дялове икономически партньори, които да инвестират, които да създадат заетост и които да намерят пазари? При това тези възможности не са хипотетични. За тях въпроси се поставят дори от хора, които се занимават с реалната икономика. Въпросът обаче тук е да има поврат в досегашната политика.
Излишно е да обосновавам стимулирането на различните сектори в земеделието за балансирано развитие на селското стопанство, защото ние не можем да се превърнем в страната на монокултурно земеделие от латифундистки тип. Като земеделие, което създава висока добавена стойност и използва българските природни и климатични възможности за развитието на всички сектори – животновъдство, отглеждане на плодове и зеленчуци и тяхното преработване, може да създава заетост, доходи и пазари за страната.
Никой няма да оспори необходимостта от намаляване на бедността и неравенствата, защото по тези показатели България отдавна е извън Европа. Ние не само сме най-бедната страна в Европейския съюз. По тези показатели ние започваме да излизаме от Европейското пространство и, забележете, не просто бедността се задълбочава, а се задълбочават и неравенствата, които правят бедността още по-непоносима. По някои от показателите, измерващи неравенството, ние сме няколко пъти извън средните европейски стандарт и можем да се сравняваме със страни от Америка или от Африка. Това е недопустимо и става дума за преодоляване на тези неравенства освен в социален, и в регионален план. Защото диспропорциите са толкова големи, някои региони в България са така изостанали, че без специалните мерки, които търсим и в момента, няма как да преодолеят голямото изоставане.
България от страна на всеобщата грамотност се превърна в страна с голям брой неграмотни, и то сред подрастващите, не сред най-възрастните. Затова ние трябва да повишим степента на образованост, да съчетаем познанията с професионалните умения и, разбира се, България да търси възможности за технологични иновации, за създаване на възможности за развитие на наука, която отново да увеличи и икономическите възможности на страната.
За първи път, доколкото си спомням, в такъв документ се поставя въпросът за овладяване на демографския срив. Дори само това да направим – да спрем тези тенденции и тяхното отрицателно задълбочаване, това ще даде голяма жизнена перспектива на цели поколения в страната. Основните средства за това са подобряване на достъпа до здравеопазване, повишаване на заетостта и подпомагане на отговорното родителство. Тоест, всеки който има и се грижи за децата си, трябва да бъде стимулиран от държавата, за да спрем разрушителната тенденция на застаряване и залязване на българската нация.
По отношение на европейските средства, всички искаме те да бъдат повече и да бъдат, както се казва, „усвоени”. Бих препоръчал постепенно да извадим тази дума от обръщение, защото тя много се доближава до смисъла на „присвояване”. Критерият за европейските средства трябва да бъде колко граждани реално се ползват от тях – дали те подпомагат икономическото и социалното развитие, каквито вече стават и европейските критерии за следващия програмен период, и дали те подпомагат териториалните общности като цяло. Иначе дори да увеличим степента на използване на европейските фондове и програми, това няма значително да промени досегашната картина. Това също е много важна промяна в подхода.
За Изборния кодекс не искам да говоря – тази тема вече е поставена. Може би единствените различия са колко време наистина е необходимо, да бъде подготвен такъв солиден проект, който да съдейства за оздравяването на българския политически живот.
Вече заявихме нашето намерение за широко гражданско участие и разширяване на гражданския контрол върху управлението, както и да има отчетност. Например ние ще настояваме още през първите месеци на следващата година правителството да направи етапен отчет за изпълнението на програмата. Ако сте забелязали, тя е придружена от списък на задачи със срок до края на годината.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Къде е програмата?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Програмата Ви е раздадена още преди лятната ваканция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не влизайте в диалог с колегите, моля.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ще имате възможност при желание да я прочетете, а вероятно в петък и да се изкажете по нейното съдържание.
Разбира се, всичко това няма да е достатъчно, ако не се предприемат решителни мерки за подобряване защитата на гражданите и на тяхното имущество от престъпни посегателства, защото тормозът на престъпност, която често снизходително се нарича „битова”, става непоносим. Тази престъпност става все по нагла и все по-малко наказана. Тя вече не се свежда само до обиране на домове, а показва редица случаи на умишлено прилагане за разчистване на икономически сметки. Тя дори не се спира от това, че понякога обитателите на домовете се намират в тях и крадците решават да си свършат работата в присъствието им, за да не губят време да ги посещават повторно. Тя се свежда дори и дотам, че особено в по-малките населени места и вилни зони крадците не се задоволяват да отмъкнат недвижимото имущество, а да рушат дори съществуващи сгради и да вземат това, което е останало от тях. Това не се е случвало в българската история през целия двадесети век! Тази действителност вече става обаче част от описанието на средата, в която живеят българските граждани.
Това са тежките и неотложни задачи. Затова, в заключение, наистина Ви призоваваме да изразите отношението си към тях. Там, където смятате, че биха могли да бъдат направени допълнения или корекции, те да бъдат представени и мотивирани и да се постигне достатъчно широка подкрепа.
Очаквам, че българският парламент в своето мнозинство може да покаже такава национална отговорност и такава загриженост за интересите на българските граждани – за тези, заради които всички ние днес се намираме тук и всеки ще коментира своите виждания. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли желаещи за реплики? Не виждам желаещи.
Уважаеми господин Цонев, имате думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи декларацията, разбира се, и с нужните корекции, които смятаме, че трябва да бъдат направени, със съзнанието, че на Народното събрание е необходим такъв документ, най-малкото защото трябва да очертае програмното поле, в което ще се движи Парламентът през следващите месеци, бих казал и в по дългата перспектива на мандата си. Толкова повече, че в обществото непрекъснато се говори през последните месеци за разделение, за търсене на консенсус, на допирни точки между политическите сили. Политическите сили, които обществото приема за свои представители, са тук, в тази зала. Тези, които обществото не припозна като свои представители на 12 май 2013 г., са извън тази зала. Най-нормалното е именно в тази зала да се потърси такъв консенсус.
Доколко сме способни да го дадем на обществото? Вчера чух теза от колега от Парламентарната група на ГЕРБ – участвахме заедно в предаване, която много ми хареса. Това е господин Томислав Дончев – ще го спомена, за да има право на лично обяснение, въпреки че няма да му дам повод да се обяснява. Тезата е, че е по-важен консенсусът между гражданите и политиците, и политическите партии, отколкото между политическите партии.
Мисля, че това е така. Само че гражданите, избирайки политическите партии, които да го представляват, всъщност задават на политическите партии да търсят консенсуса по между си, като консенсус между тях и гражданите. Следователно едното не изключва другото. Във връзка с това смятам, че ние сме абсолютно задължени да търсим това съгласие и да го покажем на българските граждани там, където можем да го постигнем.
Декларацията във формата и вида, в който Парламентарната група на Коалиция за България я е внесла, представлява по скоро програмни приоритети, отколкото стратегически приоритети, нещо, което в предишни издания на Народното събрание сме правили. Доста по-подробно са разписани задачите. В това няма нищо странно – самият кабинет е програмен и би било редно да бъде направено така.
Мисля, че всяка от парламентарните групи може да добави и да даде принос към тази декларация, вместо да се оттеглим от нея и да кажем, че не може да има никакъв консенсус в тази зала, че тя не ни харесва или че там нищо от нашите намерения като политическа сила не се съдържа. По-добре ще бъде за Парламента, по-добре ще бъде за всяка една от политическите сили и за гражданите да видят в какви посоки ще вървим.
Бих казал, без да звучи менторски: добре ще бъде и за опозицията да каже кои приоритети харесва, припознава като свои приоритети и би работила по тях, или би следила как се изпълняват от мнозинството.
Това, което Парламентарната група на Движението за права и свободи иска да добави в текста на декларацията, ще Ви го прочета и после ще го предам на председателя в писмена форма.
Първо, в преамбюла след петия абзац да се добави нов със следното съдържание:
„като изтъква разбирането си, че интегрираното гражданско общество с балансирани етно-религиозни отношения, освен критерий за зрелостта на демокрацията, е важен ресурс за стабилното развитие на страната;”.
Във втората – съдържателната част на декларацията, предлагаме следните изменения. В т. 3 думата „индустриална” да се замени с думата „инвестиционна”.
Точка четири да се раздели на две точки със следното съдържание. Първата от двете точки е следната: „стимулиране на различните сектори в земеделието, като се обърне особено внимание на малките ферми, планинските и слаборазвитите райони и биоземеделието;”.
Следващата втора точка е: „опазване на уникалната българска природа и стимулиране и развитие на зелената икономика;”. Имаме предвид преди всичко зелената икономика в нейното многообразие по отношение на екологичния туризъм, биоземеделието, преработването на екопродукти и така нататък.
Още едно предложение – в т. 6 в края да се заличат думите „и българската култура”. Искаме да изведем в отделна точка мерките и това, което се предвижда за българската култура. Предлагаме следното съдържание на тази нова точка: „подпомагане на националните култура и духовност, взети в тяхното разнообразие, включително и българското културно пространство в чужбина;”. Знаете, че има много паметници на българската култура в чужбина, църкви и така нататък, ...
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Има и много български общности.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има и много български общности в чужбина, които трябва да бъдат подпомагани. Затова предлагаме да се включи тази точка.
Надявам се, че ще подходим отговорно като Парламент.
Парламентарната група на Движението за права и свободи се надява да бъдат приети измененията, които предлагаме. Ние ще подкрепим декларацията с тези изменения. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Други желаещи да вземат отношение по проекта за декларация? Някой да заяви позицията си?
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искал да изразя своята преценка относно тази декларация, представена от Коалиция за България, от името на мен и на цялата парламентарна група.
С едно съм съгласен – това, което и преждеговорившите казаха, наистина тези приоритети, които са изброени тук, аз мисля, че трябва да бъдат основа на всяко действие на всеки един народен представител. И не само защото е подписал или гласувал за една декларация, а защото това би трябвало да му е вменено още в момента, в който е избран от народното представителство, дошъл е тук и се е заклел.
Когато чета тази декларация и когато чета как разбираме причините за намаленото доверие и изразява тревога от голямото социално неравенство, оставам с впечатлението, че вносителите може би не живеят в тази реалност, в която всъщност се намираме. Вече повече от три месеца на всеки един гражданин, може би и на повечето колеги им е ясно, че всъщност народът иска едно-единствено нещо и това са нови предсрочни избори. (Оживление в КБ и ДПС.) Другото, което иска, е нов Избирателен кодекс. (Реплики от КБ.)
Да, имаме нов Избирателен кодекс, който е вписан в тази декларация, но става въпрос, забележете, за след шест месеца, до шест месеца. А хората искаха това нещо още в началото на протестите.
Говорите, забележете, за прекъсване на порочните зависимости между бизнеса и политиката, което всъщност е абсолютно в противовес на това, което се прави в последните няколко месеца. На какво сме свидетели в последните месеци? На едни абсолютно безпринципни назначения, повечето от които всъщност излизат в медийното пространство като хора, които наистина обслужват или са обслужвали нечии икономически интереси. Това ли е начинът да се преборим с тази порочна практика? Да не говорим за тези назначения, да не цитираме това, което стана в ДАНС, това, което всъщност вчера стана в Министерството на инвестиционното проектиране – човек без всякакъв опит заема една такава отговорна длъжност. Това ли е начинът?
Друго, което също не можем да приемем ние и не можем да подкрепим – една такава декларация. Съгласен съм, да, тя е хубава, пожелателен документ, но, за да има такова нещо, както каза и преждеговорившият, не трябва да има само консенсус между политическите партии, трябва да има консенсус между цялата общественост, между гражданските институции и политическите партии. Имаме ли в момента това нещо, защото аз лично не виждам в момента това да се случва? Не можем да говорим за отворен Парламент, за най-отворената институция, а всъщност дори Вие, като народни представители, всяка сутрин предполагам трудно идвате на работа. (Реплика от КБ: „Вече не“. Оживление и реплики в КБ и ДПС.) Защото всичко вече е обградено.
Извинявам се, значи само на мен ми е трудно да идвам на работа.
Когато говорим за национално съгласие по дадени приоритети, да не би случайно някой да е дошъл и с Парламентарната група на ГЕРБ да е обсъдил тази декларация, защото аз лично не си спомням да съм присъствал на такава среща? Нали говорим за консенсус?! И най-лицемерното от цялото нещо в това, което чета тук, е всъщност, че това са всичките неща, които трябва да прави всеки един народен представител. Това му е вменено още в момента, в който се е заклел тук. А какво правихме тогава, вече близо четири месеца? Сега ли се сетихме, че трябва да има национален консенсус по различни приоритети?
Не искам да коментирам във всяка една сфера от кабинета докъде сме стигнали в тези приоритети. Само един пример ще дам – в Министерството на регионалното развитие и Министерството на инвестиционното проектиране някой да е чул за тези четири месеца някакъв приоритет, който ще защитава това министерство? Защото аз лично не съм.
Затова аз няма как да подкрепя една такава декларация, тъй като считам, че тя е ненавременна, не отговаря на обществените очаквания и по никакъв начин не е постигната с консенсус не само между политическите партии, но и между партиите и обществото. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И аз Ви благодаря, уважаеми господин Ненков.
За реплики?
Господин Янаки Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Господин Ненков, щях да подмина Вашето изказване като изразяване на Вашето мнение и позиция, но тъй като трябва да бъде дадена яснота по фактите, затова използвам случая за коментар.
Тази декларация не е обсъдена с ръководството на ГЕРБ, защото то отказа да я обсъжда. Не искам да навлизам в персонификация, но ние достатъчно ясно казахме, че сме готови да обсъждаме проекта за декларация. След като Вие отказвате по принцип да има такава декларация, това е продиктувало и Вашето становище да не участвате в подобни разговори.
Призовавам Ви внимателно да използвате обобщаващи думи като „народът”, защото народът са всички български граждани, а сред тези граждани са представени от всички мнения. По-трудно е да спорим какво е количественото представителство на отделните мнения, но Вие не можете да излезете, когато навън има няколко стотин или няколко хиляди души, и да кажете, че това е народът, който трябва да управлява. Има представителна демокрация, има пряка демокрация. Протестите са също част от тази демокрация. Но тя не управлява нито пряко, нито чрез институциите. Защото нали знаете как се казва системата, в която улицата или тълпите пряко управляват? Нали знаете името? Тя се нарича охлокрация. Това е известно още от древността. Предполагам, че Вие, като най-голямата парламентарна група в Народното събрание, не предлагате да заменим сегашната система. Тя има нужда да бъде дълбоко коригирана, но ако Вие предлагате някакъв такъв модел на управление, ние се изправяме пред опасността всяко едно ситуативно и достатъчно шумно множество да измести необходимостта от всякаква институция, от всякаква последователност и отговорност за управлението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Времето, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: И накрая, когато говорите за прекъсване на порочните зависимости, това е рамка и критерий. Вие оценявате едни или други назначения дали отговарят на този текст, но не можете да отречете това, което за първи път някой си позволява гласно да назове от Народното събрание. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Имаше заявка за втора реплика от господин Иванов.
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Ненков, когато Вие мотивирахте своето изказване и това как ще гласувате, според мен бяхте може би малко въздържан в изказа си, защото използвахте, между другото една дума „лицемерие”. Към тази дума аз мога да добавя и още много други думи, които да онагледят това, което се случи, господин Ненков, януари месец в ПАСЕ. Тази декларация днес ни я представи човек, който, уважаеми колеги, гласува против България през месец януари. Когато имахме възможност да прекратим постмониторинговия диалог на ПАСЕ спрямо България, преждеговорившият тук гласува и накара цялата общност на европейските социалисти и либерали да гласуват против България. Не мога да разбера как този човек говори тук, че призовава българските граждани и партиите да постигнат съгласие по актуални национални задачи и приоритети?! Това не беше ли национална задача? Беше национална задача, но тогава тези хора се обединиха и гласуваха против България.
Не знам с какво доверие ние трябва да пристъпим към тази декларация, за да я подкрепим. Именно заради това, господин Ненков, исках да направя това изказване и ползвах възможността да Ви направя реплика, защото не бива да бъдат допускани тези неща. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Добрев, заповядайте.
КИРИЛ ДОБРЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Ненков, аз разбрах, че партия „ГЕРБ” няма да подкрепи такава национална декларация, но искам да попитам нещо друго – има ли неща, по които ние можем да намерим общ език? Има ли неща, които са по-големи от Вашите политически амбиции? Има ли неща като образование, като битката с бедността, неща като битката с монополите, по които ние можем да намерим общ език? Има ли неща, по които можем да седнем на една маса? Защото в края на краищата България има нужда от нас – от всички народни представители. Благодаря Ви.
Ползвам правото да удължа времето на политическите сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Недейте на всички, удължете само на Коалиция за България, другите може да не искат. (Оживление.)
Благодаря Ви, господин Добрев.
Господин Ненков, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще започна отзад напред. Да, има – много е прост отговорът. Само че този отговор бих Ви го дал, ако се намираме в нормална ситуация, когато имаме управляващи и опозиция, което е нормално да бъде във всяка демократична държава, но не и в момента, в който това правителство – още от първия му ден, е подложено на натиск, и то не от нас, а от хората. (Оживление и реплики от КБ.)
Ако вярвате, че хората, които излизат навън вече четвърти месец близо, са организирани от ГЕРБ, да Ви кажа честно, Вие живеете в друга реалност.
Иначе за приоритетите – разбира се, всяко правителство, всеки мандат трябва да има такива, по които да се обединяваме.
Другото. Не си спомням, господин Стоилов, да съм казвал, че по някакъв начин някой иска да променя системата, в която живеем. Напротив, всяка партия има зад гърба си n на брой избиратели.
Но за да подкрепя Вашето изказване, ще Ви кажа, че отговорът е много прост – когато министър-председателят дойде, подаде си оставката.
Ето, Вие имате социологически проучвания, които показват, че сте първата политическа сила. Нека да дойдат, нека да Ви изберат и когато махнем огражденията около Парламента, можем да говорим за нещо наистина конструктивно, защото в момента това не е.
КИРИЛ ДОБРЕВ (КБ, от място): Вотът е другата седмица!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Без подвиквания от място!
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Вотът е отделна тема.
Когато имате национални приоритети, те наистина трябва да бъдат в една друга ситуация. Има усещане в обществото, че това правителство управлява нелегитимно, и то не е мое усещане! (Шум и реплики от КБ.) Разходете се по улиците и ще го видите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Ненков.
Господин Стоилов – за лично обяснение. (Реплики от ГЕРБ.)
Преди малко се обърна към него. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Аз правя лично обяснение на господин Иванов, защото той под формата на реплика към господин Ненков въведе една тема, която е важна и засяга моето участие. Само в тази част правя обяснение и това е напълно коректно.
Ако искате, първо мога да започна с благодарност към Вас, тъй като изтъкнахте, че благодарение на моята позиция в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа социалистите, либералите – трябва да добавите европейската левица и част от Европейката народна партия, поддържаха същата позиция. Аз не надценявам това мое участие (реплика от народния представител Станислав Иванов) и смятам, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Иванов, малко по-възпитано.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: ...че тази позиция е била напълно аргументирана.
За яснота искам да повторя – аз съм поддържал, че постмониторингът към България трябва да бъде прекратен, но не в този момент, а когато бъдат изпълнени повече от препоръките, около 20 на брой, които се съдържаха в доклада. За това ще работим и сега. Когато България продължава тази процедура за прекратяване на мониторинга, ние няма да я предложим утре да се гласува, а ще работим за това така, както съм го заявил.
Ако забелязвате, това не е част от текста на декларацията, сигурно защото по този въпрос нямаше да имаме единно становище. Но в интерес на българските граждани ние да покриваме всички европейски демократични стандарти! Това може да не е било в интерес на управлението, но на българските граждани смятам, че е било в интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, за нас няма никакво съмнение, че парламентарната опозиция няма да подкрепи Декларацията за актуалните национални задачи и приоритетите на Народното събрание. Стана ясно, че мотивите нямат нищо общо със съдържанието на предложената декларация. Гласът „против” е продължаване на политиката на деструкция на парламентарната опозиция (възгласи: „О-о-о!”от ГЕРБ), защото в тази декларация няма нищо, което да не заслужава да бъде подкрепено.
Вземете който искате абзац, текст, изречение от тази декларация – Вие съдържателни аргументи против тази декларация нямате.
Днес демонстрирате една самоцелна опозиционност. Отношението към тази декларация обаче проявява друга черта на всяка една от партиите. Дали изразите „национално съгласие”, „национален приоритет” са въпрос само на думи, или на конкретно политическо поведение, на конкретно политическо действие?
Ние чуваме напоследък и държавният глава често да говори за необходимостта Народното събрание да се опита да се обедини около национални приоритети. Този опит е на Вашето внимание.
Вашата теза обаче е друга. Вашата теза се свежда до това, че този Парламент не само че не трябва да приема Декларация за националните приоритети, този Парламент просто не трябва да работи! Той трябва да се разпусне и незабавно да се свикат нови парламентарни избори. Аз питам: защо? Отговорете на въпроса: защо!
Предупреждавам обаче, че ако още един оратор вземе думата и каже „Защото народът иска това!”, трябва да знаете – всеки, който си присвои правото да бъде говорител на народа, трябва да си държи сметка, че закономерно във всички останали ще възникнат съмнения за нормалния му психологически статус! (Смях от ГЕРБ.) Защото аз и нито един от моите колеги нямаме самочувствието да говорим от името на народа! (Реплики от ГЕРБ.) Защото в условия на многопартийна демокрация парламентарно представените сили са тук по волята на част от суверена! От името на народа са имали право да говорят само монарсите!
Народен представител от която и да е парламентарна група да излиза и от тази висока трибуна да казва „Народът иска предсрочни парламентарни избори!” е не просто проява на нескромност! Това е дълбоко неуважение към българската Конституция, която прокарва много ясни текстове – че никой не може да говори от името на суверена в неговата цялост! Малко повече скромност няма да Ви е излишна.
Аз знам, че всички Вие сте продукти на авторитарни рефлекси. (Реплики и възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ. Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Госпожо Атанасова, ако продължите да подскачате и викате, ще взема мерки по правилника. (Оживление, смях от ГЕРБ.)
ЛЮТВИ МЕСТАН: Парламентарната група на Движението за права и свободи е в Четиридесет и второто Народно събрание по волята на малко над 400 хиляди пълноправни български граждани, които са дали своето доверие за програмата, за политическата платформа на Движението за права и свободи.
Ние нямаме самочувствието да говорим от името на целия народ, но имаме съзнанието, че трябва да работим в полза на всички български граждани. Това е принципната разлика. Затова, когато чуваме оценки, че страната навлиза в трайна политическа дестабилизация, следва да се има предвид, че ако основанието за тази теза са протестите на българските граждани, то категоричната позиция на Парламентарната група на ДПС е, че протестите са естествено състояние на демократичния процес и те ще съпътстват както това правителство, така и следващите български правителства, но не са индикация непременно за трайна политическа дестабилизация, защото протести имаше по време и на Вашето управление, колеги от ГЕРБ. Ще има протести и при следващи управления като особена експресивна форма на пряк граждански контрол и ние трябва да свикнем да работим в условия на протест.
Въпросът обаче е да не се допусне нихилирането на политическата система, отрицанието на политическата система като цяло, защото едно или друго правителство могат да имат своята алтернатива, но политическата система като цяло няма алтернатива и всеки, който съучаства в процеса на делигитимирането на политическата система като цяло, поема тежка отговорност и пред Конституцията, и пред народа, без да имам претенцията да говоря от името на народа, защото когато чуваме дори държавният глава да казва, че мотивите, с които е наложил вето върху актуализацията на Закона за държавния бюджет не са били политически, а разумни, трябва ли да си помислим, че държавният глава противопоставя политическото на разумното? Смята ли Президентът, че политическото не е разумно, щом твърди, че мотивите му са били разумни, а не политически? Защото има много колеги и специалисти по материята, които знаят, че съюзът „а” наистина въвежда противопоставително отношение, в случая – между разумното и политическото, и когато чуваме държавният глава да дава тон на подобно безпрецедентно противопоставяне на разумното и на политическото, какво остава за останалите граждани на Република България?
Тази декларация е шанс да дадем знак към българското общество, че въпреки политическите си различия, които не само че не са проблем, а са висша ценност на демокрацията и трябва да бъдат съхранени, защото без политически различия няма и демокрация, но ние трябва да погледнем на тази декларация като на възможност да видим в политическите различия ресурс за развитие на страната, а не непременно различието да се превърне в конфронтационен, при това самоцелно конфронтационен източник.
Уважаеми госпожи и господа, Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи предложения проект на декларация, защото едно подобно усилие е необходимо точно заради политическото напрежение, което безспорно съществува в българското общество. Настояваме да бъдат приети и предложените редакционни и в съдържателен аспект допълнения към декларацията, защото смятаме, че те обогатяват проекта.
И в заключение само ще кажа, че ако някой не е доволен от статута си в Четиридесет и второто Народно събрание, ако някой не е доволен от факта, че не е представен в Четиридесет и второто Народно събрание, трябва да търси причините преди всичко в себе си.
Ние сме в Четиридесет и второто Народно събрание като резултат от проведени парламентарни избори. Те бяха съвсем скоро. На следващите парламентарни избори ние ще получим заслужена оценка точно от избирателите. Амбицирани сме не просто да приемем декларацията за актуалните национални задачи и приоритети на Народното събрание, но и да изпълним тези национални задачи и приоритети.
В какъв времеви порядък? Отговорът на този въпрос е даден във върховния закон на Република България – Конституцията. Няма да позволим нито на недоволните от своя опозиционен статут, нито на тези, които не са заслужили доверието на минимум четири процента от избирателите на Република България, да превърнат кабинета Орешарски, както това вече бе казано, в своеобразен служебен кабинет.
Кабинетът Орешарски ще има важно отношение за реализирането на тези национални задачи и приоритети на Четиридесет и второто Народно събрание и този кабинет трябва да получи своето политическо време, достатъчно политическо време. Колко – ще зависи от социалната ефективност както на кабинета, така и на Четиридесет и второто Народно събрание в неговата цялост. Всичко друго е нихилизъм. Няма да получите подкрепа за нихилистичните си рефлекси. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Местан.
Господин Михов – за реплика.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Многоуважаеми господин Местан, с цялото ми уважение към Вас, Вие говорихте почти 15 минути. Много добре говорихте, но за съжаление нищо не казахте. (Оживление.)
Понеже аз много внимателно слушах Вашата реч и се прекланям пред Вашите майсторски ораторски възможности, ще бъда много по-кратък и по-лаконичен, като ще Ви задам един простичък и ясен въпрос, въз основа на чийто отговор аз ще преценя как да гласувам тази декларация.
Въпросът ми е много точен, по-скоро, извинете ме, екзактен (оживление): кой предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС? (Ръкопляскания от ГЕРБ, шум и реплики.)
В момента, когато аз получа този точен, ясен и екзактен отговор, ще преценя как да гласувам тази декларация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Михов.
Други желаещи за реплика?
Заповядайте за реплика, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Местан, мисля, че въпросът, който зададе колегата Михов, е въпрос, който отдавна занимава ГЕРБ. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Но аз мисля, че друг въпрос виси със страшна сила в българското политическо и обществено пространство, господин Местан. (Силен шум и реплики в ГЕРБ.) И този въпрос така и не получи отговор през всичките тези години, а той е: „Кой назначи Калина Илиева за директор на фонд „Земеделие”? (Ръкопляскания в ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Заповядайте за трета реплика, госпожо Ахмедова. (Реплика от народния представител Цветомир Михов.)
Господин Михов, аз преценявам тези неща. Госпожо Стоянова, в предното Народно събрание Вие ги преценявахте. Имахте право на мнение.
Заповядайте, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Местан, не се отказвайте от това, което говорите, защото някои колеги не Ви разбират. Просто не им стига… (Ръкопляскания в ДПС, силен шум и реплики в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, госпожо Ахмедова.
Няма желание за дуплика.
Имате думата за изказване, уважаеми колеги.
Заповядайте, госпожо Павлова. (Народният представител Лиляна Павлова поставя въпрос на председателя Михаил Миков извън микрофона.)
Госпожо Павлова, ако имате да кажете нещо по начина на водене, моля, на микрофона.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, колеги! Сама по себе си Декларация за национални приоритети и политики безспорно е едно добро намерение. В тези декларации по принцип няма нищо лошо. Напротив, това е положителна стъпка. Положителна стъпка, обаче тя не е достатъчна. Наличието на такава декларация щеше да е абсолютно положителен акт, подкрепен от нас, ако тя беше станала веднага след провеждането на парламентарните избори и след формирането на правителството, подкрепено от Вашите политически сили. (Реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля, без подвиквания към оратора.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Както казах, това са добри намерения, но всички знаем, че пътят към ада е осеян с добри намерения. Добрите намерения не са достатъчни. На нас ни трябват конкретни мерки, конкретни действия. Общи приказки не са достатъчни. Тази декларация е осеяна с лозунги, популизъм, изказвания и реплики от типа „Дайте да дадем” и нищо повече! Тази декларация с нищо не помага.
Ако трябва да формулирам може би три най-общи причини защо не можем да подкрепим декларацията в този й вид, а не по принцип Декларация за национални приоритети, първо, не само защото е закъсняла, а може би изнасилена – прекалено късна, прекалено общи приказки и лозунги.
Второ, това е декларация, вероятно плод на Вашата гузна съвест, защото виждаме в каква изолация изпадна България. Европейските ни партньори са в шок. Не само ПЕС, а всички. Те постоянно се обръщат и апелират към България за единение и съгласие. Това е плод на Вашето желание да им хвърлите прах в очитe – „Вижте, ние се опитахме, пък те не ни приеха общите приказки”. Няма как да ги приемем! Прекалено късно! Не можем да Ви се вържем на тази концепция.
Чухме изказвания, интифа от типа „деструкция”. Всъщност деструкцията я виждаме във Вашето управление – това, което се случва всеки ден от тези изминали сто дни. Още в първия ден, когато открихме есенния парламентарен сезон, имаше по едно изречение за конструктивен диалог, за това да гледаме напред, но от третото изречение в изказванията на лидерите то приключи. Отново минахме в деструкция, отново минахме в гледане назад, а не гледане напред – как да подобрим нещата. Няма как да се случи.
Тази декларация – това е третият ми аргумент – е едно огледало за обратно виждане. Ние такива огледала не искаме. На нас ни трябват политики и цели – да гледаме напред и да постигнем нещо добро за България и българските граждани.
Чухме и за авторитарната политика. Политиката обаче, която виждаме, че провежда правителството, подкрепено от Вас, има всички признаци и всички характеристики по-скоро на тоталитарна политика, а част от тези общи лозунги и приказки са по-скоро водещи към мотиви за създаване и връщане към една планова икономика, от която вече 20 години се опитваме да направим прехода. Това също няма да има ефект – и като инвестиционна политика, и като дейности, които например Министерството на инвестиционното проектиране се опитва да направи. Там виждаме само опити за прокарване на лобистки интереси, разпределение на милиони и на проекти. Нищо повече!
Именно затова няма как да подкрепим декларация в този вид. Тази декларация, тези приоритети не са обсъдени в широк дебат с гражданското общество, с което пледирате да имате добър диалог. Не е обсъдена с парламентарно представените политически сили и гражданското общество. Именно затова – няма как! Тя не е конкретна, в нея няма конкретни мерки. Когато има конкретни мерки, по които можем да се обединим – социална политика, проблемът и кризата със Сирия и така нататък – аз вярвам, че ще го направим. Но тук не виждаме нищо от това, за съжаление, и това е основната причина, даваща невъзможност да подкрепим тази декларация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да отправят реплики?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Считам, че тази декларация е най-отчетлив и ясен инструмент на демокрацията, на плурализма. Тези, които не я подкрепят, явно вървят към друга форма на управление, характерна за последните три години от управлението на ГЕРБ. Тя се казва клептокрация, уважаеми дами и господа. Тези, които не знаят, да си направят справка в речника и да видят с какво се характеризира тази форма на управление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Попов.
Заповядайте за реплика, господин Гуцанов.
БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, ще започна с думите на доайена в Парламента при откриването на Четиридесет и второто Народно събрание. Господин Стефан Данаилов попита: „Като Ви гледам – всички сте нормални хора, но като излезете отпред на трибуната, какво Ви става?”
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Имаше предвид Вас.
БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Искам да Ви попитам: Нали някой трябва да направи първата крачка? И какво по-хубаво от това да има вечни приоритети на една държава?
На мен ми е най-лесно да направя дисекция на Вашето управление. Не считам, че ще достигнем до нещо добро.
Мисля, че това, от което се нуждае в момента държавата, е единение на нацията и общи виждания за развитие на държавата, за да се излезе от това блато, в което сме попаднали, за да вървим напред. И това ще стане именно чрез декларация в този Парламент, именно чрез определяне на вечните приоритети на тази държава.
Не искам да изглеждам като пастор сред Вас, но не виждам какво по-разумно нещо може да бъде предложено и как по друг начин да се вдигне авторитетът на този Парламент, на институциите, та държавата наистина да тръгне напред. Нека най-накрая да надскочим партийните си интереси!
Благодаря Ви и се надявам все пак на подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Гуцанов.
Господин Янков, заповядайте за трета реплика към госпожа Павлова.
КРАСИМИР ЯНКОВ (КБ): Уважаема госпожо Павлова, във връзка с предложената декларация все пак обръщам внимание, че в обхвата на Вашите възможности като опозиция е да направите своите предложения за допълнения или изключване от предложения проект.
Ако Вие в мандата, в който управлявахте, бяхте внесли такава декларация с един-единствен приоритет – магистрали, то щеше да има конструктивен диалог и дебат в пленарната зала и тогава ние щяхме още в самото начало на Вашия мандат да Ви кажем, че това не може да бъде единствен приоритет и единствена национална задача на управление на Република България. (Реплика на народния представител Ивайло Московски.)
Сега имате възможност не просто да отричате, а след като сте заявили, че сте или ще бъдете – все още чакаме да бъдете – конструктивна опозиция, то действително или да направите допълнение, или да имате претенции към самия текст. Това е във възможностите на опозицията в парламентарната република. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Янков.
Госпожо Павлова, желаете ли дуплика?
Заповядайте, уважаема госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Единение – да, но е и с правителството и коалиционни партньори, които провеждат политика на разединение!
Да, трябва да излезем от блатото. Но излизането от блатото не става с декларации и общи приказки, а с много работа и с конкретни мерки и действия, които очевидно не Ви се удават. Удават Ви се обаче много добре манипулациите и общите приказки!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Павлова.
Други желаещи за участие в разискванията?
Заповядайте, уважаеми господин Московски.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ (ГЕРБ): Господин председател, уважаеми колеги! Миналата година господин Красимир Велчев предложи от тази трибуна Парламентът да се обедини около няколко основни приоритета, важни за държавата, без значение от политическата конюнктура. Тогава Социалистическата партия излезе с аргумента, че ГЕРБ няма моралното право да предлага такива неща. В момента ние също мислим, че Вие нямате моралното право да предлагате такъв тип декларации.
Господин Стоилов, извинявам се, но тази декларация всъщност представлява едно голямо нищо. Голяма част от текстовете, залегнали в тази декларация, могат да се намерят както в Конституцията на Република България, така и в десетки закони, които, ако се спазват, тази декларация се обезсмисля. На практика тук сте задали отговори. Ако вземете тази декларация и излезете на улицата, няма да намерите не политик, а съвсем нормален човек и гражданин, хора от широкия спектър на обществото... (Реплика от народния представител Сергей Станишев.) Казвам, че няма да намерите такъв, ако питате: „Вие искате ли да се прекъснат порочните зависимости между бизнес и политика?”, и някой да Ви каже: „Не!” Няма да намерите човек, който да Ви каже, че не иска да бъдат защитени производителите от нелоялна конкуренция, или примерно да се опази уникалната българска природа.
Драмата е там, че Вие предлагате единствено декларация без конкретни действия и на практика това означава, че Вие като управляващо мнозинство в момента, подкрепящо този кабинет, не успявате чрез инструментариума, който кабинетът има, да наложите тези политики – просто спазване на законодателството и Конституцията. Защото, ако го можехте, тази декларация се обезсмисля. Нямаше никакъв смисъл от нея!
На практика, ако успеете да обедините повече хора около тези ценности и призиви, които сте направили в нея, това ще стане чрез реални действия. Тоест отсега Ви казвам, че в определени политики може би ще получите и подкрепа от ГЕРБ, но в реални действия – изразени или чрез промени в законодателството, където то е дефектно, или чрез конкретни действия в реалните политики, тази декларация нищо не значи. Дори и да се приеме, тя по никакъв начин не гарантира, че стъпките след това ще доведат до посочените тези от Вас.
С голямо съжаление, Ви казвам – това е едно голямо нищо, което в момента изглежда по следния начин: тъй като Социалистическата партия е един от основните виновници в този преход да се създадат олигархични модели на управление в държавата, образно казано, изглежда, че в момента с тази декларация се опитвате да прехвърлите отговорността за създаване на такива олигархични структури на много по-широк спектър от политическото представителство. Няма да доведе до абсолютно нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Московски.
Първа реплика – господин Цонев.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Московски, и във Вашето изказване се чуха съмнения, че мнозинството може да работи, и преждеговорившият колега Павлова също: „Вие не можете да работите! Това са празни приказки! Това са голословни намерения, които се съдържат и в Конституцията, и навсякъде.”
Изглежда, че наистина не слушате внимателно какво говорим, а би трябвало от уважение един към друг и към тези, които са ни изпратили тук, да се слушаме.
Има консенсус в обществото за тези мерки. Обществото очаква от нас, като техни представители, да чуе дори формално приемаме ли, че в обществото има консенсус за това, което е изброено в тези мерки, ако и то да повтаря Конституцията, законите и така нататък. Или ние търсим консенсуса, където го няма? Консенсус за предсрочни избори няма в обществото и ние искаме от тази трибуна да внушим, че го има.
Искам да Ви запитам: кое Ви дава основание и на Вас, и на Вашите колеги, които говориха преди това, да направите извода, че политическите партии, съставляващи мнозинството, не могат да работят и не знаят да работят?
Нима когато ГЕРБ дойде през 2009 г. на власт, не завари България, приета в Европейския съюз?! Нима ГЕРБ има заслуга за това? Тя не беше конституирана и учредена.
Нима не завари България член на НАТО? Нима ГЕРБ има заслуга за това?
Нима не завари установена финансова и фискална дисциплина и стабилност с 8 милиарда фискален резерв, със стабилни банки?! Нима ГЕРБ има заслуга за това? Нима това не го направиха БСП, ДПС, НДСВ преди това, СДС преди това? Нима не го направиха те?! Нима не го направиха със своите усилия и с усилията на целия народ?
Какво е това самочувствие – четиригодишна партия, с четиригодишна история, с три години и половина управление и участие в Парламента, която може от тази трибуна да дава присъди: „Вие правите празни декларации! Вие не можете да работите! Ние можем да работим!”
Когато в кулоарите си говорим и ми говорите, че трябва да свалим политическото напрежение, това са празни приказки от Ваша страна. Не може да бъде свалено политическото напрежение, когато една партия не приема, че другите партии преди нея са свършили основна работа по националните приоритети на държавата. И Вие сте намерили тези приоритети реализирани, и една голяма част от тях затрихте. Когато Ви го кажем, казвате: „Вие реализирате политически реваншизъм”. Не е реваншизъм. Просто Вие искате това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, уважаеми господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Московски, би трябвало да се изяснят политическите жанрове. И във Вашето изказване, и в предходни от Вашата група се каза, че тук няма конкретни мерки. Може ли в документ като декларация да бъде изписано съдържанието на цялата политика? Всъщност целта е Парламентът да набележи общите цели, с което да даде ясно послание към българското общество, и на второ място, това да бъде критерият, по който да оценява всички актове, които после се внасят в Парламента – било то от депутатите, или от самото правителство. Защото конкретните мерки трябва да ги търсите при дискусията след един ден, когато ще се обсъжда програмата на правителството. Ако смятате, че там трябва да има допълнителни мерки, претенциите Ви биха били основателни. Но да искате в декларация, която в най-синтезиран вид трябва да изрази националните задачи и приоритети, означава Вие да й възлагате задачи, каквито такъв документ нито има претенциите да направи, нито може някой да реши. Това трябва да си го изясните и недейте да създавате неуместни очаквания.
Това че Вие сам признавате, че българските граждани няма да отхвърлят нито една точка, не означава, че това са просто банални текстове. Защото, когато те за първи път официално се признаят от тази трибуна, когато се гласуват от българския парламент, това вече говори за някаква воля за решаването на тези проблеми. Те не са възникнали нито вчера, нито ще престанат утре.
Лично аз бих се въздържал да давам такива крайни оценки като предлагано нищо, защото то няма да Ви превърне в някакво по-голямо политическо нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
За трета реплика има думата господин Йордан Стойков.
Заповядайте, уважаеми господин Стойков.
ЙОРДАН СТОЙКОВ (КБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Московски, не сме в тази зала, за да си мерим моралните основания. Много ми се искаше и много разчитах проектът за декларация да бъде приет именно като протегната ръка, а не като покана за прегръдка, не обяснение в любов, а просто като намерение за отговорно партньорство. Това, което виждам, че притеснява Политическа партия ГЕРБ, е фактът, че този, който подкрепи декларацията, ще поеме ангажимента да работи в Парламента. Не да влиза и да излиза, не да се прави на сърдит и разочарован, а да носи отговорност и да внася, и да гласува законопроекти.
Една арабска поговорка казва: „Ако човек се спира и хвърля камък по всяко куче, което го залае, никога няма да стигне там, където е тръгнал”. Нека да оставим недоброжелателите на Парламента да изразяват своите възражения и недоволство срещу нашата работа – било то с аргументи, било с тъпани и вувузели, а ние да потърсим ценностите, които ни обединяват, и в името, на които можем да работим в интерес на българския народ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Московски, това бяха реплики към Вас.
Заповядайте за дуплика.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ (ГЕРБ): Съвсем накратко на първата реплика. Ако всичко, което сме заварили, беше толкова хубаво, нямаше да сме най-бедната държава в Европа.
На втората реплика – казах, че е достатъчно да се спазват законодателството и Конституцията на Република България и няма да има нужда от такива декларации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Продължаваме с изказване на господин Станишев.
Заповядайте. (Шум и реплики в залата.)
Извинявайте, грешката е моя. Понеже господин Станишев направи заявка ... Виновен е председателят Миков, защото не ми е оставил списък със заявките.
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Господин председател, дами и господа народни представители, темата, която дискутираме днес, е изключително сериозна. Аз недоумявам защо тя е сложена между поправки в Закона за кадастъра и Закона за защита на растенията!? За това трябваше да бъде отделен специален ден и в този ден тук да бъде подредено правителството, което да слуша с широко отворени уши това, което се говори тук, и да отговаря веднага, и да стават тук министър-председателят и министрите един след друг и да казват: „Това, което се съдържа в декларацията, която Вие евентуално ще приемете, можем да го изпълним еди-как си”.
Защото аз така знам още от пионерската организация – поставя се срок, отговорник, отговорник, срок за изпълнение. Иначе наистина тази декларация е набор от добре звучащи пожелания – аз имах възможност вече да го кажа тук, от тази трибуна, но без решителност да се извършат много сериозни промени в икономиката, в социалната сфера, тя ще остане на хартия.
Тук е мястото на вносителите на декларацията – радвам се, че господин Станишев ще говори след мен, за да може той на първо място да каже веднага има ли такава решителност, докъде може да стигне в намерението и амбицията си например да се намали бедността.
Започвам от т. 5, това трябваше да бъде т. 1, защото проблемите в България аз ги градирам така: бедност, безработица, здравеопазване, образование. Това са четирите огромни проблема в момента в България. Който и да е на власт, трябва да прави стъпки да ги решава. Ние тук сега сме изправени да вземем решение дали да одобрим или да отхвърлим една декларация, която обаче трябва да постави на правителството задачата да изпълнява тези декларативни намерения.
В случая аз не виждам наистина място за опозиция. Защото как може да си опозиция на намерението да намалиш бедността? Не можеш да си опозиция! Тогава трябва да излезеш и да кажеш: „Аз искам в България бедността да продължава и всички да бъдат десет пъти по-ниско платени, отколкото средноевропейските си колеги, защото в момента, дами и господа народни представители, това е така, това е реалността в България. Ние сме десет пъти по-ниско платени от своите европейски колеги.
За малко повече конкретна информация ще отговоря от една книжка, която се казва „Планът Сидеров срещу колониалното робство”. Много се радвам, че господин Янаки Стоилов я е чел вече, защото неговото изложение потвърждава, че вече се е запознал с този текст.
В Люксембург, драги дами и господа народни представители, минималната месечна заплата е 1800 евро или в лева 3600 лв. – 13 пъти по-голяма от българската. В Люксембург. Какво е Люксембург? Огромна империя с газ, с нефт, петрол – не! Люксембург е град-държава, както знаете.
Германия – хайде тук ще кажете: Германия е голяма държава. Да, голяма държава, индустриално развита, но там минималната месечна заплата е 12 пъти по-голяма от българската – 1558 евро. Дванадесет пъти! Германецът 12 пъти е по-извисен от българина. Може би по-висша раса?! Но да не навлизаме в сферите на расизма.
В Ирландия, която е съпоставима с България, месечната минимална заплата е 11 пъти по-голяма.
Австрия, също съпоставима с България по площ, по население –7,4 пъти по-голяма заплата.
Стигаме до Гърция – лошата, затъващата, оплакващата се Гърция, която е обявена за най-зле стоящата държава в Евросъюза – 4,5 пъти е по-голяма минималната заплата от българската, или 684 евро.
За какво говорим тогава, за какво са всички тези препирни тук, закачки, заяждания и подхвърляния за това, кой как е управлявал? Наистина, ако искаме да имаме някакво минимално уважение от хората, трябва да започнем да работим по такива намерения. По такива намерения – да. Казвам ги, изброявам ги едно след друго, според моята градация:
Намаляване на бедността и неравенството – №1.
Ускорено икономическо развитие за нова индустриална политика – № 2.
Но веднага питам: как ще стане това? Ускорено икономическо развитие при сегашната колониална система е невъзможно, уважаеми вносители на декларацията. Категорично е невъзможно! Затова, ако искаме да минем на нова фаза на българското икономическо развитие, трябва да дефинираме сегашното положение, а то е колониализъм. Тук ще цитирам колегата на господин Орешарски в Унгария – господин Орбан, който казва: „Ние сложихме край на колониализма”. Един премиер, който може да бъде взет за пример. Той прекрати отношенията с Международния валутен фонд, изгони чуждите монополи наистина, изгони чуждите октоподи, които смучеха Унгария, и каза: „Днес ние се разделихме с колониализма”. Ето това трябва да стане в България. Тоест задача № 1 от декларацията трябва да бъде раздяла с колониализма.
В какво се изразява колониализма? Веднага Ви цитирам от същата книжка, добре позната на господин Стоилов. За 2011 г. уважаеми дами и господа, българският беден, обедняващ, мизерстващ гражданин е изсипал в джобовете на чужди вериги 28 млрд. 258 млн. лв. За 2011 г., за една-единствена година! Само за сведение, за същата година целият бюджет на България е 18 млрд. 236 млн. Значи с 10 милиарда повече, отколкото е целият бюджет на България, българският гражданин е сложил в джобовете на кои? Сега ще ги изброя.
Чужди вериги хипермаркети. Те са: едната е холандска, другата австрийска, третата германска, пак холандска, белгийска. Както виждате, все богати държави, водещи държави, където стандартът им е 10 пъти по-голям от нашия. Ние обаче сме им сложили 2011 г. в джобчетата 2 млрд. 894 млн. лв. Близо 3 млрд. лв. в тези вериги – белгийска, холандска, германска, защото това са пари в тези хипермаркети, дадени за техните стоки – там 90% са чужди стоките, и изнесени от България. Три милиарда за една година в хипермаркетите.
Отиваме към моловете – знаете тези съвременни дворци на хедонизма, моловете. За една година сме оставили 6,5 милиарда в тези молове. Те всички са в чужди ръце.
Отиваме след това да си заредим бензин. Бензиностанциите в България са собственост общо на пет чужди групировки. Едната е руска, другата холандска, третата гръцка и има даже една румънска. Общо бедният българин е оставил в тези вериги за 2011 г. 6 млрд. 759 млн. лв. Близо 7 милиарда левчета в бензиностанциите! Отново те са изнесени навън, за България – нула.
Отиваме в банките. От 22 действащи в България банки, 16 са чуждестранни, ако някой не знае. За 2011 г. българите сме оставили само като такси и лихви 5 млрд. 576 млн. лв. И после защо сме бедни, какво става, защо няма развитие!
След това отиваме да си плащаме тока. Там са три чужди вериги, те са държавни, да напомня за хиляден път от тази трибуна, ЧЕЗ, ЕВН, Енергопро. Там сме оставили същата година – 2011 г., 3 млрд. 872 млн. лв.
За вода – водата също е в чужди ръце, неколкостотин милиона.
Така стигаме до цифрата: 28 млрд. 257 млн. лв. българите сме дали в чужди вериги. Е, тогава какво искаме, как тези пари, които не работят за развитието на икономиката, социалната сфера и здравеопазването, изтичат от България? Как искаме да се подобрят нещата? Ето затова ние от „Атака” казваме следното: Да дефинираме проблема! Проблемът се нарича колониализъм. Да начертаем мерките, с които да го преодолеем. Тук тези мерки са добри, но те не могат да се случат, без да се разделим с чуждите монополи. Затова в точка втора „Защита на българските производители от нелоялна конкуренция” ние добавяме следния текст: „чрез прекратяване присъствието на чуждестранни монополи и концесионери”.
Да Ви дам още едни данни: в момента в Румъния има масови протести на улицата срещу канадска фирма, която е концесионер за злато. Тук в България няма, има друг вид протести, но за това, което наистина ни ограбва, кой знае защо, не знам защо хората не излизат да протестират. А това е истинското ограбване!
Защото, драги дами и господа, най-голямото предприятие у нас знаете ли кое е? С най-голям оборот? То не е фабрика за български колбаси или кисело мляко, то и те не са български вече, но... това е германска фирма, казва се „Аурубис” и притежава МДК „Пирдоп”, който беше един огромен комбинат, много добре печеливш, продаден за жълти стотинки по времето на едно управление, знаете кое. Тази фирма има доходи 4 милиарда долара годишно.
Всяка година другата чужда фирма – канадската, тази, срещу която протестират гражданите в Румъния, изнася над 10 тона злато от България. Само от Челопеч са изнесени 100 тона злато за последните 10 години на обща стойност горе-долу 8 милиарда долара. Срещу това тук се оставят трохи – такси в размер на 1,5% концесионна такса. Това е една престъпна сделка на един престъпен договор, за който аз съм говорил тук десетки пъти. Исках да се прекрати, и към бившия премиер отправих, и към по-бившия, и към по-бившия. Не се случи. Сега ще се случи ли, питам вносителите на декларацията? Защото иначе не може да имаме напредък.
Само още малко данни да Ви дам. В България има категорично, научно установено наличие на 1500 тона промишлено злато. Промишлено злато означава веднага годно за обработка. Изчислено в цени на борсата в момента тези запаси позволяват да добиваме за половин век по 30 тона на година. В пари това означава 2 млрд. 400 млн. приходи годишно само от промишленото злато, което имаме готово. Освен него имаме и така нареченото ресурсно злато в размер на 13 хил. тона. Ако това се разработи, естествено, иска вложения, инвестиции, но могат да бъдат намерени, то тогава отиваме на златни залежи на обща стойност от 1 трилион и 40 милиарда лв. Няма грешка в цифрите.
Така че, дами и господа, ако наистина искаме напредък, икономическо развитие, както пише тук – в точка трета, трябва да си върнем тези богатства в български ръце. Без това няма да има напредък – без да си върнем индустрията, която все още печели, без да построим нови индустриални мощности с участие на държавата – тук съм абсолютно съгласен с вносителя, което не се забранява от Европейския съюз и няма такива неща! Държавата може най-спокойно да бъде съсобственик и да менажира предприятия и те да печелят. Не е вярно, че държавата е лош стопанин. По този начин на първо място да се сложи заетостта и оттам да се развива икономиката. Има ли заетост, ще има доходи за населението.
Веднага стигаме до основния философски въпрос – доходите. Затова сме направили добавка в точката, която казва „Борба с бедността” чрез изравняване на българските доходи със средноевропейските. С това искам да обобщя, че без този основен, най-важен въпрос за доходите, всичко друго, каквото и да си говорим, просто потъва и няма значение. Не направим ли така, че доходите на българина да се приближат до средноевропейските, поне да се приближат, но сравнимо, не 10 пъти, а да кажем на проценти от тях, то нищо не правим. Убеден съм в това, това е нашата кауза, това е нещо, което сме премислили и специално съм се постарал да го изложа в тази програма. Дали тя се приема от някои, дали я одобрява, дали я критикува, но на мен ми се иска да има дискусия по тези теми, по въпроса как да се повишат доходите, как да се увеличи заетостта, как да се развие наистина икономиката в България, къде можем да погледнем, в кои страни. Ето, сега премиерът беше в Китай. Възможно ли е оттам да дойдат инвестиции? Всичко това са темите, които трябва да се обсъждат тук и правителството да бъде готово за отговор и да казва: „Да, по този въпрос може да се направи следното, правим го в този срок”. Тогава наистина ще повярвам, че това е декларация за придвижване на България напред. Ще подкрепя с две ръце.
Сега тези забележки, тези редакционни поправки, които имаме, ги предлагаме, ето, даже ще ги оставя в писмен вид. Те са просто редакционни поправки, които все пак насочват малко по-конкретно. Вярно, че една декларация не може да бъде конкретна програма, но насочва малко по-конкретно как да станат нещата.
Разберете, че без решително да се посегне на чуждите монополи, без да се прекратят лицензите на ЕРП-тата, няма как да вървим напред. Цените на тока ще останат същите, същите ще останат бедността, мизерията и невъзможността да се развива българският предприемач. В момента той е смазан от чуждия монополист. Трябва да махнем този ботуш – образно казано, чуждия монополист, да дадем въздух на българския предприемач и оттам на българските наемни работници. Това е намерение, амбиция, която смятам, че би трябвало всеки един народен представител тук да подкрепи, без да се гледа кой.
Предлагам наистина да се прекратят нападките кой е по-морален, защото това е Божи съд, това не е човешки съд. Политиката е практическо занимание – да се види реално какво може да се направи, и от всички страни в залата партиите да изкажат ясно позициите си по това. Добре, можем да направим това, можем да вдигнем доходите през следващата година с толкова. Като дойдем на власт ние, защото действително правителствата се сменят, ще го направим още по-бързо и по-добре. Но сега не трябва да го спираме.
От ГЕРБ ясно казаха, че няма да подкрепят декларацията, защото единственото, от което се нуждае България, е нови предсрочни избори. Добре, хубаво, да кажем, че има следващата седмица. Какво става тогава с българското население, с хората, с фирмите, с българските предприемачи? Това може ли да го обясни този, който предложи да има избори? Ако го обясни и ме убеди, че веднага след като има предсрочни избори и примерно ГЕРБ вземе властта, то ние ще се разделим с чуждите монополи, ще се изравним или ще направим рязко повишаване на доходите, ще се постараем пенсиите да станат не подаяние, а нормални пенсии, ще направим така, че безработицата да намалее, с две ръце съм за предсрочни избори, ако ме убедите, че ще доведат до това. Убедете ме! Аз съм тук и слушам внимателно, вниквам, не се заяждам. Както виждате искам нещата наистина да вървят напред.
Ако искаме съгласие, да бъде приета тази декларация, предложете конкретни мерки. Ето, Вие казвате: „Тя е написана общо”. Добре, предложете конкретни мерки. Ние предлагаме четири редакции в определени цифри, в определени точки. Предложете Вие, и ако трябва да се удължи тази дискусия, ако трябва да се отложи дори, но според мен ще бъде по-добре за българската общественост да чуе, че тук има съгласие за неща, които трябва да се направят непременно. Оттам нататък кое правителство кога ще дойде – ще си дойде всичко по реда. Така мисля аз, Вие кажете. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики?
Господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Сидеров, аз няма да влизам в по-дълга полемика, защото много от проблемите са такива, каквито се поставят. Но използвам, без да отхвърлям това, което предложихте, конструктивно да реагирам и да предложа редакция в духа на Вашите две предложения.
Аз схванах две конкретни. Втора точка да бъде следната: на финала да се добави „включително от чуждестранни юридически лица”, тъй като ние трябва да прилагаме еднакъв критерий: защита на българските производители от нелоялна конкуренция и на потребителите като предотвратява злоупотребите с монополно положение и поддържането на картели, включително от чуждестранни юридически лица. Това е принцип на равнопоставеното третиране и по никой начин от него не трябва някой да бъде изваждан.
По отношение на целта за намаляване на бедността и неравенствата, предлагам, пак в края на този текст, да се добави – „както и на различията със средноевропейските доходи”.
Според мен няма да бъде реалистично за три-четири години, а ние не знаем даже и с колко време ще разполага този парламент, след като ножицата се е отваряла твърде дълго, да кажем, че българите за една и две години ще скочат в царството на изобилието и изведнъж България ще достигне тези нива на доходите, които Вие цитирахте.
Така че предлагам да запишем освен намаляването на бедността и неравенствата в социални и регионални измерения, което е наш вътрешен измерител, да добавим в духа на казаното: „както и на различията със средноевропейските доходи”. Нека да тръгнем в тази посока отчетливо и един ден, надявам се, да стигнем до изравняване. Но това според мен е дългосрочна цел, а не такава, която може да бъде постигната в най-близко бъдеще.
С тези две корекции, нека да уточним после процедурата, използвах репликата не за да влизам в допълнителна дискусия, а за да спестим времето за уточняващи предложения към вече направените. Така че приемайки по принцип идеите, внасям тази редакция към тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Бихте ли бил така добър, господин Стоилов, да ги дадете писмено? (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.) Благодаря.
Има ли друга реплика? Няма.
Господин Сидеров, желаете ли дуплика? Не.
Продължаваме с изказванията – има заявки. Господин Станишев направи заявка за изказване.
Заповядайте, господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днешната дискусия е сериозно изпитание както и за Народното събрание, така и за всеки един народен представител и парламентарна група, защото няма как тя да бъде скрита в рамките на тази зала, няма как да бъдат скрити аргументите „за” и „против”, кой по какъв начин е гласувал и с какви мотиви. Смятам, че това е важно, защото всеки един народен представител трябва и ще отговаря пред своите избиратели за своето поведение.
Подобен тип декларация за национални приоритети, за очертаване на рамка на съгласие не е прецедент в българския парламент. Такива декларации са приемани дори в много трудни политически моменти, с много висока степен на противопоставяне и разделение. Мога да дам примера – 1997 г. Тогава, въпреки предсрочните избори и голямото разделение, българският парламент прие една декларация, по която се постигна много широк консенсус, независимо от различията. И много от нещата, залегнали в онази декларация, която беше много по-малко конкретна – бих казал в редица неща от този проект, държавата вървеше последователно. Независимо от политическите промени и смените на правителството България стана и член на НАТО, и член на Европейския съюз, и Валутния борд – политика, която се поддържаше, или поддържа от поредица от правителства, и те дават определени стожери на политики, следвани от различни партии и различни кабинети.
Впрочем, подобни декларации като правило се приемат действително по инициатива на управляващите и от достатъчно силна позиция. Внимателно слушах аргументите на всички, които се изказаха, в това число на Парламентарната група на ГЕРБ, които казаха защо няма да подкрепят такава декларация.
Тази декларация е опит, по същество, Парламентът да покаже, че е адекватен на обществото, на проблемите, които са идентифицирани, които предизвикват недоволство, гняв, или са натрупани и трябва да се търсят решения за тяхното преодоляване, независимо от това кой е на власт. Ясно е, че правителството на господин Орешарски ще работи, то не падна под натиска на протестите, които в немалка степен загубиха своята енергия и своята кауза. Наред с това няма да падне и заради вота на недоверие, внесен от ГЕРБ. Това е ясно и на бъдещите вносители на този вот.
Затова тази декларация е предложена от силна позиция. Това е протегната ръка към всички – и в Парламента, и извън Парламента, да потърсим приоритети, които хората, обществото ще могат после да искат отчет от този Парламент, дали е работил по тези приоритети, в тази посока, или не е работил.
До какво се свеждат аргументите на опонентите на тази декларация? Казват: достатъчно е да се спазва Конституцията и законите и всички тези проблеми няма да съществуват. Очевидно не е достатъчно, защото, след като казвате, че по тези проблеми има много широк консенсус в обществото, значи не е достатъчно да има Конституция. Или означава, че предишни правителства, независимо чии, не са я спазвали, или законите не са достатъчно добре написани, за да отразят духа на тази Конституция, след като съществува проблемът за срастване на бизнес и политика. Така ли е? Очевидно е така. Съществува проблемът с монополизма в икономиката, независимо че в Конституцията дори има текстове срещу монополите, което е почти уникално, но реалността е различна. Значи е нужна политика, приоритети на Парламента и тяхното изпълване със съдържание. Затова няма как този аргумент да бъде достатъчен.
Твърди се, че тази декларация не е конкретна. Тук малко се бъркат жанровете. Една декларация не може да бъде закон и да описва технологията на една политика – как ще се реализира. Очаквам всяка парламентарна група да има своите идеи по конкретното съдържание – как да се промени статуквото, и да се реализират тези приоритети. Те може да бъдат еднакви, сходни, или може всяка група да има различни виждания за това как да се постигнат тези приоритети. Но ако не набележим, ние като Народно събрание, кои са основните остри проблеми и да кажем като рамка, че всички са готови да работят за тяхното отстраняване и за подобряване на нещата, тогава няма да се намерят и конкретните решения, за които толкова апелирате.
Беше заявено също така, че е закъсняла. Може да е закъсняла в някакъв смисъл, но искам да припомня някои факти. Преди старта на Парламента най-голямата парламентарна група и сила, която каза: „Ние спечелихме изборите”, преди формиране на правителството каза: „Ние не признаваме тези избори”. Затова на тази основа, при такова отношение, трудно можеше да се постигне каквото и да било съгласие.
И аз ще кажа – по-добре след сто дни да се предложи такава декларация, отколкото, както беше направено в предишния мандат, три и половина години да управляваш чрез контрол, газене, без да чуваш гласа на опозицията и на финала да кажеш: „Дайте да се разберем” – тогава наистина е късно. Има разлика между подобен подход след сто дни и когато ти остават сто дни. Факт е.
Прозвучаха наистина смехотворни твърдения, че тази декларация води към тоталитарна диктатура. Събудете се! Събудете се! Точно в тази декларация се говори за повече граждански контрол и той вече се реализира и чрез много по-голяма откритост на Парламента, в това число по изготвяне на новия Изборен кодекс, към гражданското общество, и чрез гражданските съвети към министър-председателя и отделните министерства. Ако е било толкова лесно, защо не го направиха предишните управляващи или по-предишните? Всеки има своята отговорност и вина това да не се случи и да има такова недоволство.
Нека никой не говори като невинен или като ангел и безусловно прав, и още по-малко – недейте да говорите от името на целия народ. Никой няма този монопол! Поне вносителите на декларацията нямат тази претенция. Но имаме претенцията, че много реални проблеми, които са на дневния ред на обществото, са отразени като приоритети на Парламента. Нека да потърсим действително съгласие по този въпрос, защото и монополите, по анализ на икономистите, действително обхващат почти цялата българска икономика – производство, търговия и разпространение. Нека се премине към по-цялостно антимонополно законодателство, без изключение дали един монополист е български или от страна – член на Европейския съюз. Кой е против това? Само че след като се е стигнало дотук и до това състояние, значи не е достатъчно добро законодателството досега и всички имат отговорност за това.
Аз бих се обърнал с апел. Темата и думите за нова индустриална политика може да бъде съчетана с инвестиционна политика, все пак индустриалното да остане, защото една от големите причини за ниските доходи и за недостатъчната конкурентоспособност е, че няма как да развиваш конкурентна икономика в ХХІ век, ако нямаш модерна индустрия. България имаше достатъчно силна индустрия в началото на 90-те години, все още конкурентна тогава заради политически и икономически грешки в подхода, в отношението на държавата към този индустриален потенциал. Разпиля се много с участие на почти всички партии. Нека коригираме това.
Сега в цяла Европа върви дискусия за това как Европа като цяло да стане отново индустриален център, а не да бягат производствата в Китай, Малайзия и Латинска Америка. България се нуждае от нова индустриална политика. Това не означава планова икономика, както казаха някои, а ясни приоритети и ангажимент на държавата в подкрепа на подобна политика и инвестиции в реално производство и индустрия, защото покрай нея се създават маса работни места.
Аз изцяло приветствам предложението – бедността, неравенството да бъдат изведени на по-преден план и да се поставят амбициозни, но все пак реалистични задачи. Защото не може с декрет, с указ или с решение на Парламента да се увеличат доходите, ако няма производство и няма капацитет това да се случи. За да се случи по-ускорено, действително е нужна синергия на различни политики – в икономиката, в областта на селското стопанство, и за преодоляване на монополите. Тогава като съчетание на подобни политики по-бързо ще догонваме средноевропейските доходи, отколкото е било досега, и ще излезем от положението на вечно най-бедната страна, но затова наистина е нужно национално съгласие по основни приоритети.
Тук пак се обръщам към депутатите от опозицията, които не подкрепят кабинета. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, господин председател.
Ще имате възможност при отчета и при разглеждане на управленската програма, и при вота на недоверие да заявите своята позиция и отношение към това правителство и Вашето искане – предсрочни избори, сега, веднага. Хубаво, всички го чуха, всички го знаят. Надскочете малко политическите си моментни интереси, ако искате да имате трайно доверие сред българските граждани.
Само преди няколко дни, малко повече от 10 дни, чествахме Съединението. Както винаги всички институции, политици, общественици говорихме за значението на това събитие, че е постигнато чрез действително национална енергия, чрез съчетаване на хора, които иначе са били на коренно противоположни позиции по най-различни въпроси, били са опоненти, дори врагове. Покажете, че можете да надскочите себе си! Това ще бъде и Ваш капитал. А иначе бих подкрепил всяко конструктивно предложение по един балансиран начин. Да покажем, че Парламентът чува и гласа на обществото, на всички в обществото, търси решение и се ангажира с политика по тези направления и след това ще може да му се търси отговорност. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики? Няма. (Народният представител Александър Паунов иска думата за процедура.)
Времето на групата Ви изтече, господин Паунов. (Реплики от КБ.)
Моля Ви, в Правилника пише точно обратното. Да Ви го цитирам ли?
Колеги, никой не възразява за процедура, надявам се.
Заповядайте, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Предлагам удължаване на работното време до изчерпване на изказванията и гласуването на декларацията от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
Има ли някакви забележки, обратно становище?
Колеги, моля режим на гласуване за удължаване на времето до приключване на точката.
Гласували 114 народни представители: за 103, против 4, въздържали се 7.
Прието е предложението на господин Паунов.
Има ли други изказвания, колеги?
Процедура от господин Павел Шопов.
Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, струва ми се, че сме изправени пред една много голяма възможност, уникална възможност – да постигнем съгласие. Считам, че до голяма степен ГЕРБ реагират така остро против декларацията, защото не са поканени, те не знаеха за изготвянето й. Ние от „Атака” също не знаехме, че се готви такава декларация и че ще бъде внесена. Макар и сега – накрая, когато почти е изчерпано времето на парламентарните групи за изказвания, не е късно да спрем кадъра и да отложим нещата с тази декларация, за да направим опит да поговорим, да се посъветваме и да се съгласим на обща декларация.
Аз не виждам колегите от ГЕРБ какво могат да имат против всичко това, което е гласувано, и против онова, което и ние от „Атака” предложихме като наш вариант и наши нови идеи.
Моето процедурно предложение е да отложим гласуването. Нищо не налага днес, в този момент, няма причина да гласуваме тази декларация. Да дадем възможността на Четиридесет и второто Народно събрание да излезе с един такъв уникален документ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Само да уточня – да не би да говорим за отлагане на гласуването, ГЕРБ имат 24 минути време.
Няма заявки за изказвания. (Реплики от народния представител Янаки Стоилов.)
Вие нямате време отдавна, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Казвам само, че не възразяваме това да стане утре сутринта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Значи дебатът продължава без микрофон, доколкото разбирам.
Има процедурно предложение на господин Шопов за отлагане на разискванията и гласуването, допълнено за утрешния ден като начало на заседанието.
Да подложим на гласуване предложението на господин Шопов.
Гласували 144 народни представители: за 143, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение на господин Шопов е прието.
С това ще приключим днешното заседание.
Утрешното заседание ще продължи по дневния ред.
Благодаря Ви.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,01 ч.)


Председател:

Михаил Миков



Заместник-председатели:
Мая Манолова

Христо Бисеров

Секретари:

Пламен Нунев

Деница Златева