Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Христо Бисеров

Секретари: Александър Ненков и Деница Караджова

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Откривам пленарното заседание. (Звъни. Шум и реплики от ГЕРБ.)
Има ли кворум или няма кворум? Оспорва ли някой, че има кворум? (Реплики от ГЕРБ.)
Вчера пропуснах да направя съобщения.
Постъпили законопроекти и проекторешения:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и продуктите в хуманната медицина. Вносители – Нигяр Джафер и Емил Райнов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба. Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за изменение на Административнопроцесуалния кодекс. Вносители – Христо Бисеров и група народни представители.
Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка и установяване на всички случаи на грубо партизирано кадруване в държавната администрация и други държавни структури и предприятия, извършено в периода август 2009 – март 2013 г. Вносители – Лютви Местан и група народни представители.
Проект за решение за гласуване на вот на недоверие на Министерския съвет с министър-председател Пламен Орешарски. Вносители – Бойко Борисов и група народни представители.
Законопроект за допълнение на Закона за счетоводството. Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за ратифициране на Протокола по повод на загрижеността на ирландските граждани относно Договора от Лисабон. Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране. Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за икономическите и финансови взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и техните действителни собственици. Вносители – Йордан Цонев и Делян Пеевски.
Уважаеми колеги, искам да Ви съобщя, че днес през почивката на пленарното заседание в пленарната зала ще бъдат прочетени ръководствата на новосформираните 74 групи за приятелство в Четиридесет и второто Народно събрание. Моля заинтересованите колеги да останат в пленарната зала. Имало е контактна група, която е уточнила разпределението на групите за приятелство.
Още съобщения:
На 10 октомври в Народното събрание е постъпило от министър-председателя Доклад за изпълнението на мерките, заложени в актуализацията за 2013 г. на Националната програма за реформи на Република България 2013-2020 г., към второто тримесечие на 2013 г., приет с решение на Министерския съвет.
Докладът е изпратен до всички постоянни комисии и е на разположение в Библиотеката на Събранието.
Постъпил е препис от Решение № 8 на Конституционния съд по конституционно дело № 6 от 2013 г.
С решението Конституционният съд се е произнесъл по искането на 57 народни представители от Четиридесет и второто Народно събрание и обявява за противоконституционни и за несъответстващи на международните договори, по които България е страна, чл. 26, т. 3 и чл. 59, ал. 2, т. 3 от Закона за радиото и телевизията.
Постъпил е също така един доклад от министъра на труда и социалната политика в изпълнение на решение на Народното събрание от 16 март 2012 г., във връзка с разисквания по питане възлагащо му текущо на шестмесечие да информира Народното събрание за напредъка по изпълнението на Националната инициатива работа за младите хора в България 2012-2013 г. Раздаден е на народните представители.
Уважаеми народни представители, вчера стигнахме до:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ.
Преминаваме към гласуване.
Разискванията приключиха. Остана гласуването.
Моля режим на гласуване по тази точка от нашата седмична програма, а именно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване.
Гласували 188 народни представители: за 177, против няма, въздържали се 11.
Тази точка от седмичната програма е приета.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Моля господин Цонев да представи доклада на водещата комисия.
Заповядайте, уважаеми господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Позволете ми да направя едно процедурно предложение за допускане в залата, във връзка с първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, на госпожа Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, господин Красимир Сивев – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите и господин Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в Националната агенция за приходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли възражения? Не виждам.
Моля режим на гласуване.
Гласували 152 народни представители: за 148, против 1, въздържали се 3.
Приема се предложението.
Моля поканете гостите в залата.
Господин Цонев, заповядайте за доклада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 302-01-17, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2013 г.
На заседание, проведено на 10 октомври 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, Красимир Сивев – директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерство на финансите, Мина Янкова – началник на отдел в същата дирекция, представителите на Националната агенция за приходите: Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология“, Лорета Цветкова и Цветана Янкова – държавни експерти в дирекция „Данъчно-осигурителна методология“, Николай Ненков – вицепрезидент на КНСБ, Савина Влахова – председател на Съюза на българските мелничари, Лилия Белчева – изпълнителен директор на Българската асоциация на търговците на зърно и фуражи.
Законопроектът беше представен от госпожа Людмила Петкова.
Основните моменти в законопроекта:
- предлагат се промени в чл. 169 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които целят усъвършенстване на единната сметка за плащане на данъци и задължителни осигурителни вноски. С измененията се предоставя възможност да се погасяват първо главниците за данъците и осигуровките с изтекъл срок за плащане, а след това лихвите по тях. По този начин се спира начисляването на лихви и се предотвратява натрупването на нови задължения;
- предоставя се възможност в производството по принудително изпълнение по ДОПК да се дава разрешение за извършване на неотложни плащания от длъжника за всички видове публични задължения;
- отлага се с една година прилагането на реда по чл. 169, ал. 4 от ДОПК за погасяване на публичните задължения, на които срокът за плащане е изтекъл преди 1 януари 2008 г.;
- в Заключителните разпоредби на законопроекта се предлагат промени в Закона за данък върху добавената стойност, свързани с въвеждане на механизма за обратно начисляване на ДДС при доставките на зърнени и технически култури, които най-често се използват в схеми за измами с ДДС. Основна цел на въвежданата мярка е в краткосрочен план да се намали в значителна степен нивото на данъчните измами и да се увеличи събираемостта на приходите.
След представяне на законопроекта се проведе дискусия, при която госпожа Влахова и госпожа Белчева изразиха подкрепата на Съюза на българските мелничари и на Българската асоциация на търговците на зърно и фуражи за предложените промени, касаещи обратното начисляване на данъка върху добавената стойност при доставка на зърнени и технически култури, които най-често се използват в схеми за измами с ДДС. Някои от членовете на комисията направиха предложения за прецизиране разпоредбата на предлаганата нова ал. 5 на чл. 169, с оглед разпоредбата на ал. 1; за въвеждане на едномесечен срок за възстановяване на данъка върху добавената стойност на всички данъчно задължени лица, а не само на земеделските производители, които отговарят на посочените критерии в чл. 93, ал. 3, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, както и да се обсъди възможността за промяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, свързана със служебно погасяване на давността и отписване на вземанията на лицата.
По законопроекта е представено и писмено становище на КНСБ, в което се изразява несъгласие с въведената единна сметка и възможността с вноски за социални осигуровки да се погасяват данъчни задължения.
След обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” - 16 народни представители, без „против“ и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 302-01-17, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Цонев.
Това беше докладът на Комисията по бюджет и финанси.
Сега, проф. Бъчварова, Вие ще представите доклада на Комисията по земеделието и храните.
Заповядайте!
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА: Господин председател, госпожи и господа народни представители! Представям:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 302-01-17, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2013 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 25 септември 2013 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс № 302-01-17, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2013 г.
В работата на комисията участие взеха от Министерството на земеделието и храните: господин Явор Гечев – заместник-министър, и госпожа Маринела Горчева – от дирекция „Финансово-стопански дейности”, от Националната служба по зърното: господин Злати Златев – изпълнителен директор, от Министерство на финансите: госпожа Людмила Петкова – заместник-министър, и господин Красимир Сивев – директор на дирекция „Данъчна политика”.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Петкова.
Основните промени са две групи:
Предлага се при наличието на публични задължения първо да се погасяват всички главници и след това да се пристъпва към погасяване на лихвите по тях. За публични задължения, с изтекъл срок за плащане преди 1 януари 2008 г., прилагането на реда за погасяване се отлага с една година. Освен това на длъжника ще може да се дава разрешение за извършване на неотложни плащания.
Втората група са промени в Закона за данък върху добавената стойност.
Предлага се за зърнени и технически култури и семена за посев да бъде въведено изключение от общия ред за облагане с ДДС, чрез механизма за обратно начисляване, при който данъкът за доставките е изискуем от получателя. Механизмът ще може да се прилага до 2018 г.
Така за земеделски производители, извършили облагаеми доставки на такива култури със ставка 20 на сто, чиято обща стойност е повече от половината от стойността на всички, извършени за последната една година облагаеми доставки, данъкът да бъде възстановяван в 30-дневен срок от подаване на справка-декларация. Допълват се изискванията към съдържанието на протокола, с който се извършва начисляването на данъка.
Механизмът ще се прилага от данъчно задължени лица, регистрирани по ДДС и извършващи сделки с място на изпълнение на територията на страната.
Разписана е разпоредба, уреждаща случаите, когато до влизането в сила на закона има направено авансово плащане за данъчно събитие, което възниква след тази дата и данъкът за доставката е изискуем от получателя.
Съответно се изменя Приложение № 2 към Глава деветнадесета „а“, като се създава Част ІІ с културите, за които ще се прилага механизмът.
В последвалата дискусия взеха участие народните представители Хами Хамиев, Десислава Танева и проф. Бъчварова.
От Министерството на финансите подчертаха, че механизмът за обратно начисляване има за основна цел борбата с данъчните измами и неговото въвеждане следва да бъде съпроводено с предприемане на контролни мерки от страна на държавата, които да гарантират, че измамите няма да се изместят към други сектори, като производство и търговия.
За целите на контрола и оценката на ефекта от прилагане на мярката се предвижда създаването на единен регистър в НАП на всички лица, ползващи режима за обратно начисляване, като информация за засетите площи и добивите ще се получава от Министерството на земеделието и храните.
Освен това като част от общия комплекс от мерки срещу данъчните измами ще се насочат усилия и към контрол върху всички доставки на рискови стоки, които не са под митнически режим, като вътрешнообщностни доставки, транзитно преминаващи стоки и др.
Заместник-министър Петкова обясни, че по предложените промени са проведени редица срещи със зърнопроизводители и с търговци на зърно. Изказаните притеснения от страна на зърнопроизводителите са били свързани основно с това, че всеки месец оборотният ресурс на земеделските производители ще бъде задържан, тъй като те ще са закупили всички суровини за производството с ДДС, което държавата следва да им възстанови, а продукцията си ще продават без ДДС. Съответно те ще бъдат принудени да набавят необходимия им оборотен ресурс, като прибягват към други финансови инструменти. Затова са настояли за мерки, гарантиращи бързото възстановяване на сумите за ДДС на земеделските производители и за контролни мерки по отношение на доставчиците на горива, торове и препарати, тъй като некоректните доставчици биха създали допълнителни финансови затруднения.
По повод тези опасения от Министерството на финансите припомниха, че за целите на контрола върху движението на горивата от напускането на данъчния склад до крайния потребител вече има изграден информационен продукт. Съответно се обмисля системата от мерки за контрол за торовете и препаратите.
По отношение на капацитета на НАП да спазва срока от 30 дни, особено предвид многобройните случаи, при които на лицата, които имат данък за възстановяване се назначават ревизии, заместник-министър Петкова поясни, че на практика на такива фирми частично се възстановява ДДС още преди приключването на ревизиите, като се задържа само сума, съответстваща на конкретния риск.
Беше поставен въпрос как ще се процедира при ферми с производство от смесен тип, които, от една страна, ще прилагат механизма за обратно начисляване, от друга ще имат право на данъчен кредит за друг вид продукция и няма ли това да натовари земеделските производители с двойна отчетност. В тази връзка беше пояснено, че в тези случаи ще се прави прихващане или приспадане на задълженията.
От Министерството на земеделието и храните подкрепиха законопроекта и обясниха, че се работи както по разработването на контролни механизми, така и по набелязването на съпътстващи мерки за подпомагане на земеделските производители, като например схема за подпомагане по линия на Гаранционния фонд, съгласно която през следващия програмен период да бъдат давани краткосрочни нисколихвени кредити, като възможност за осигуряване на оборотен ресурс.
От Националната служба по зърното също подкрепиха законопроекта.
Като цяло всички изказали се народни представители бяха единодушни, че предложените промени следва да бъдат подкрепени и че ако бъдат предприети необходимите съпътстващи мерки, прилагането на механизма за обратно начисляване ще позволи по-ефективна борба с данъчните измами.
В заключение, след проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 18 гласа “за”, 0 гласа “против” и 0 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 302-01-17, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
Сега следва докладът на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Госпожа Деница Караджова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейски фондове относно
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 302-01-17, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2013 г.
Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет.
I. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 302-01-17, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2013 г., цели усъвършенстване на единната сметка за плащане на данъци и задължителни осигурителни вноски и подпомагане на задължените лица във временно финансово затруднение. Освен това се отлага с една година прилагането на реда по чл. 169, ал. 4 от ДОПК за погасяване на публичните задължения, на които срокът за плащане е изтекъл преди 1 януари 2008 г.
II. В Заключителните разпоредби на законопроекта се предлагат промени в Закона за данък върху добавената стойност, които се основават на европейските законодателни актове.
Предложенията за изменение и допълнение в Закона за данък върху добавената стойност са във връзка с Директива 2013/43/ЕС на Съвета от 22 юли 2013 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на незадължително и временно прилагане на механизма за обратно начисляване във връзка с доставки на някои стоки и услуги, при които съществува риск от измами. С директивата е предоставена възможност на държавите членки да прилагат този механизъм до края на 2018 г. Механизмът за обратно начисляване е изключение от общия ред за облагане с ДДС и представлява ефективен инструмент в борбата с данъчните измами и отклонението от данъчно облагане.
С измененията се предлага механизмът да се прилага и за нова категория стоки – зърнени и технически култури, които са най-често използвани в сложни схеми за измами с ДДС. Основна цел на въвежданата мярка е в краткосрочен план да се намали в значителна степен нивото на данъчните измами и да се увеличи събираемостта на приходите.
III. Предложените изменения в ЗДДС за прилагане на механизма за обратно начисляване във връзка с доставки на зърнени и технически култури са в съответствие с Директива 2013/43/ЕС на Съвета от 22 юли 2013 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 13 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 302-01-17, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2013 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, започваме разискванията.
Желаещи за изказвания по законопроекта?
Господин Красимир Стефанов, заповядайте.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на ГЕРБ подкрепяме по принцип предложения законопроект, независимо че не споделяме избраната техника и основните промени, които касаят въвеждането на механизма за обратно начисляване на ДДС да бъдат в Преходните и заключителните разпоредби на този закон, а не в Закона за данъка върху добавената стойност, още повече че Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ДДС е внесен в Министерския съвет само няколко дни по-късно.
Най-съществените изменения, така както е посочено и в мотивите на вносителя, са основно в две направления: въвеждане на механизъм на обратно начисляване за сделки, свързани със зърнени и технически култури, изчерпателно изброени в законопроекта. Ние ще подкрепим това предложение, още повече че инициативата в тази посока беше стартирана още по време на управлението на ГЕРБ. Още през 2011 г. след проведени множество срещи с Асоциацията на производителите и търговците на зърнени култури, както и след направен анализ по отношение на данъчната дупка, в който анализ са изследвани най-рисковите браншове по отношение на ДДС измамите, където строителството е на първо място, на второ място е производството и търговията с горива, а на трето място е зърненият бранш, беше отправено искане към Европейската комисия за въвеждане на обратно начисляване. Тук въпросът е защо се въвежда само за зърното, след като анализът показа, че има и други рискови браншове, които ощетяват бюджета.
Следва да отбележим, че за тази група лица се въвежда ускорен срок за възстановяване на данъчен кредит 30 дни, при условие че над 50 на сто от сделките за последните 12 месеца са извършени по този ред. Това обаче е третата поредна група лица след износители и инвеститори, за които се предлага подобна преференция. Ускореното възстановяване не следва да се извежда като преференция и да се поставят допълнителни условия за нейното ползване. Считаме, че това не е преференция, а право на бизнеса, особено в условията на ниска стопанска активност. Вместо въвеждането на сложни и обременяващи бизнеса и приходната администрация схеми, като така наречената схема за касова отчетност на ДДС, много по-ефективно за подпомагане на бизнеса и предпазването му от ликвидни кризи би било въвеждането на 30 дни срок за възстановяване на данъчен кредит на всички регистрирани по ДДС лица.
На второ място, основно изменение е силно прокламираното от управляващите като сериозно облекчение за малки и средни предприятия законово приоритизиране на погасяване на главници по всички задължения преди лихвите по тях. Следва да се има предвид, че и в сега действащия закон, в чл. 169, ал. 1 е посочено, че публични задължения се погасяват последователно с главница, лихва, разноски. Ако има съмнения за това, че ал. 1 на чл. 169 важи и следва да се прилага не само за останалите алинеи на същия член, но и за ал. 4, касаеща единната сметка, то министърът на финансите следваше да издаде задължителни указания, а не да губи времето на бизнеса и да ангажира законодателя.
Относно § 5 от Преходните и заключителните разпоредби, предложението за удължаване с една година на срока за подаване на искания за отписване на задълженията, за които е изтекъл данъчният срок за събиране, е палиативна мярка, която вместо да реши проблема, го отлага и отново натоварва данъчно задължените лица.
В заключение, пак казвам, парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи на първо гласуване този законопроект, но ще внесем и предложения за второ гласуване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, господин Стефанов.
Има ли реплики към това изказване? Няма.
Следващото изказване е на господин Петър Кънев.
Заповядайте.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Уважаеми колеги, аз ще бъда още по-кратък от колегата Красимир Стефанов.
Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи законопроекта на Министерския съвет.
Искам да благодаря на колегите от ГЕРБ и на всички останали за подкрепата за този законопроект, което още един път показва, че когато трябва, можем да работим за благото на българския бизнес, за облекчаване на режимите.
В законопроекта, който прочете преди малко господин Йордан Цонев, има три основни интересни точки – първото е единната сметка, второто е обратното начисляване на ДДС и третото е за отлагателните мерки по плащанията на фирми, изпаднали във временна трудност.
Всички тези мерки водят до два плюса. Първият е, че се опитваме да облекчим работата на българския бизнес; вторият е да гарантираме все пак по-добри приходи в бюджета.
Още един път подчертавам и молбата ми към Вас е всички заедно да подкрепим на първо четене законопроекта.
Зная, че има доста предложения за корекции. Нашата комисия има какво да свърши между първо и второ четене по този закон. Благодаря Ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Има ли реплики? Не виждам.
Госпожа Менда Стоянова, заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както каза господин Стефанов, Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи изменението на Законопроекта за изменение и допълнение на ДОПК, но аз вземам думата, за да кажа: независимо че абсолютно подкрепям направените промени, имам и забележки към тях, които между първо и второ четене трябва да обсъдим внимателно и да преценим дали да вземем предвид.
Обратното начисляване – за мен това е една много сериозна стъпка в положителна посока. Още преди две години правителството на ГЕРБ започна подготовка за въвеждане на обратното начисляване на ДДС. Процедурата е дълга, вървеше през 27 страни в Европейския съюз. Много се радвам, че сега тя се финализира и се надявам да влезе възможно най-бързо.
Ефекта от тази мярка можем да очакваме в две посоки. На първо място, ще дадем глътка въздух и спокойствие на онези земеделски производители, които работят честно, прозрачно и спазват данъчните закони. Защото по предходния начин те често ставаха жертва на различни недобросъвестни данъкоплатци, използвайки ги за точене на ДДС. И на второ място, което не е маловажно, при всички случаи това означава положителен ефект за бюджета.
Аз обаче искам да се спра на нещо друго – в частта на обратното начисляване има текст, който дава възможност на тези земеделски производители, които ще попаднат в режима на обратното начисляване, да има един ускорен срок за възстановяване на ДДС, а именно тридесет дни. Казано е, че ако за последните 12 месеца доставките с обратно начисляване са повече от 50% от общите им доставки, те ще могат да ползват този преференциален режим за по-бързо възстановяване на ДДС.
Искам да Ви кажа, че освен този текст – между другото аз го подкрепям категорично – подобни текстове за преференциално връщане в тридесетдневен срок на ДДС има за износителите на стоки; има за износителите на услуги към тези стоки – транспортни, спедиторски, куриерски, пощенски, обработка на стоки, агенции, брокери, оценка и експертиза на вещи; има за инвеститори, получили одобрение на проектите си – проекти над 10 милиона, сега по-нататък в Закона за ДДС ще видим, че се предлага този праг да бъде свален на 5 милиона; сега идват и земеделските производители. Това е чудесно.
Уважаеми дами и господа, аз обаче Ви предлагат този 30 дневен срок да важи за всички фирми. Докога с изключение ще решаваме правото на фирмите да получават данъчния си кредит бързо, за да имат оборотни средства и възможност да развиват бизнеса си? Искам да Ви припомня, че от 2011 г. правителството на ГЕРБ направи предложение и Народното събрание прие промяна, с която намалихме срока за прихващане от три месеца на два и аз Ви призовавам сега да използваме този случай и да намалим срока на един месец за абсолютно всички регистрирани по ДДС лица, които трябва да възстановяват ДДС. Разбира се, че става дума за една много сериозна глътка въздух за бизнеса, преди всичко за малкия и средния – този, който Вие в предизборните си обещания декларирахте, че ще подкрепяте.
Искам да се спра и на още един детайл във връзка с третото предложение за удължаване с още една година на срока, в който фирмите – забележете – и гражданите, всеки от нас може да подаде искане до данъчната администрация НАП да му бъдат отписани изтеклите по давност задължения. Разбирате ли за какво става дума? Всеки един от нас би трябвало да отиде до НАП, да си вземе един ПИН код, да се върне вкъщи или в офиса си и през компютъра и интернет с този ПИН код да провери данъчната си сметка и да установи дали в тази данъчна сметка на него му се водят някакви задължения, които не са му погасени, да види дали тези задължения, които не са му погасени, а те може да не са му погасени и поради грешка на системата, или поради това, че той не ги е платил, за тях е изтекъл 5-годишен или 10-годишен давностен срок, да напише една молба, да помоли НАП да му ги отпише, НАП да извърши проверка и да му ги отпише. Това удължаване да се случи до края на следващата година.
За мен това, уважаеми дами и господа, е безумие. Докога ще прехвърляме такава административна тежест? Докога ще караме целокупния български народ, защото тук даже не става дума за бизнеса, и да го разкарваме напред назад, да се грижи, да търси да защити интересите си? Държавата е силата. Служебното начало е един от основните принципи за действие в ДОПК. Ако отворите първите членове на ДОПК, ще видите основните начала, основните принципи. Там е този – служебното начало. Администрацията е тази, която, спазвайки този принцип, длъжна е служебно да отпише изтеклите по давност задължения или да ги махне от данъчната сметка на лицето и да ги води извънсчетоводно както намери за добре. И да престане да тормози хората и бизнеса, да ги натоварва с административни тежести.
Аз смятам, че сега е моментът – между първо и второ четене, да се наложи принципът на служебното начало и при изтеклите по давност задължения. Иначе, още един път казвам, ние ще подкрепим този законопроект на първо четене и ще направим своите предложения между първо и второ четене. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания? Не виждам заявки за други изказвания.
Закривам разискванията.
Уважаеми народни представители, пристъпваме към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет на 18 септември тази година.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Цонев, заповядайте за процедура.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Предвид единодушието, с което е приет законопроектът, предвид яснотата на колегите, които ще правят предложения за второ четене, казани от трибуната и в комисията, предвид желанието на зърнопроизводителите законът да влезе в сила колкото се може по-скоро, предлагам срокът за предложения да бъде три дни – до понеделник в 18,00 ч. Благодаря.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Обратно процедурно предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Цонев, до понеделник какво означава? (Оживление.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Четири дни. Сбърках в броенето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Значи грешка в броенето на председателя на Бюджетната комисия (оживление), четири дни – до понеделник включително.
Госпожа Менда Стоянова, заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя обратно процедурно предложение: моля срокът между първо и второ четене на ДОПК да бъде нормалният срок по правилника – седем дни.
Забравяме, че имаме събота и неделя в тези четири дни. Освен това, промените, които ние ще предложим, надявам се, и Вие ще осмислите след моето изказване, все пак искат прецизиране и не виждам как ще решим проблема на Министерството на финансите, като намалим срока с три дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, госпожо Стоянова. Това беше обратно становище.
Подлагам на гласуване предложението на господин Цонев срокът за предложения между първо и второ четене да бъде четири дни и да изтече в понеделник, тоест понеделник е част от срока.
Гласували 135 народни представители: за 82, против 53, въздържали се няма.
Предложението на господин Цонев е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ.
Вносител – Министерският съвет.
Господин Цонев ще докладва становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Една процедура за допуск, господин председател, във връзка с първото четене на този законопроект – предлагам в залата да бъдат допуснати: госпожа Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, господин Красимир Сивев – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите; господин Божидар Алексов – директор на дирекция „Акцизи”, и госпожа Наташа Петрова – началник на отдел в дирекция „Акцизи” – Агенция „Митници”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли възражения? Не виждам.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 119 народни представители: за 117, против 1, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Моля, поканете гостите.
Да чуем доклада – заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 302-01-22, внесен от Министерския съвет на 27 септември 2013 г.
На заседание, проведено на 10 октомври 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, Красимир Сивев – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, Мина Янкова – началник на отдел в същата дирекция; представители на Националната агенция за приходите: Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология”, Лорета Цветкова и Цветана Янкова – държавни експерти в дирекция „Данъчно-осигурителна методология”; представители на Агенция „Митници”: Божидар Алексов – директор на дирекция „Акцизи”, Наташа Петрова и Иван Борисов – началници на отдели в дирекция „Акцизи”; Николай Ненков – вицепрезидент на КНСБ, Петър Ганев от Института за пазарна икономика, представители на „Филип Морис България” ЕООД и други.
Законопроектът беше представен от госпожа Людмила Петкова.
Основните моменти в законопроекта са:
Предлага се увеличаване на акцизните ставки във връзка с поетите ангажименти на страната ни с Договора за присъединяване към Европейския съюз за достигане на минималните нива на Общността, както следва: за природен газ, използван като моторно гориво – от 0,85 лв. на 5,10 лв. за 1 гигаджаул; за природен газ, използван като гориво за отопление – от 0,10 лв. на 0,60 лв. за гигаджаул, и за тежките корабни горива – от 600 лв. на 645 лв. за 1000 кг.
На основание член 15, параграф 1, буква „и” от Директива 2003/96/ЕО Република България е изпратила до Европейската комисия нотификация за прилагане на намалена акцизна ставка върху природен газ, използван като моторно гориво, в размер 0,85 лв. за 1 гигаджаул за период 6 години, считано от 1 януари 2014 г. Очаква се произнасяне на Европейската комисия по изпратената нотификация относно съвместимостта с правилата в областта на държавните помощи. Във връзка с това в § 5 от законопроекта е предвидено, че при одобрение от Европейската комисия до изтичането на срока на действие на акта за одобряване на държавната помощ приложимата акцизна ставка за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 ще се запази на 0,85 лв. за 1 гигаджаул.
Предлагат се изменения и допълнения в чл. 12 с оглед ясното дефиниране на характеристиките на „отпадъците от тютюн” (остатъци от тютюневи листа), тъй като отпадъците от тютюневи листа не са в обхвата на Закона за акцизите и данъчните складове до момента, в който не се установи предлагането им на пазара за продажба на дребно. С оглед на това и с цел предотвратяване на злоупотреби и отклонение от акцизно облагане се регламентира ред за лицата, извършващи дейности с тези стоки.
Предлага се допълнение в чл. 20, ал. 2, т. 1а от закона, като се дава възможност и на малките винопроизводители в случаите, когато изпращат акцизни стоки до лицензиран складодържател на територията на страната, също да прилагат режима отложено плащане на акциз и стоките да не се придружават с електронен административен документ. Те могат да бъдат съпроводени с придружителния документ, посочен в Регламент № 436 на Съвета от 26 май 2009 г. по отношение на лозарския регистър, задължителните декларации, придружителните документи при превоза на продукти и регистрите, които е необходимо да се водят в лозаро-винарския сектор.
Създава се нов Раздел ІІа „Лицензиране при особени случаи”, съгласно който на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” се предоставя възможност да се лицензира по реда на Закона за акцизите и данъчните складове за осъществяване на специфичните дейности по управление на държавните резерви и военновременни запаси, тяхното създаване, съхраняване, опазване, обновяване, поддържане, освобождаване, ползване, отчитане, финансиране и контролиране. Така агенцията ще има възможност да съхранява в складовите бази, които са й предоставени за управление, акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.
Предлага се да не се инсталира глобална система за позициониране, когато на територията на страната се транспортират с войскови транспортни средства маркирани енергийни продукти от специализираните бази за горивно-смазочни материали на Министерството на отбраната до поделенията или обектите на Българската армия.
Предлагат се промени, свързани с обезпеченията при режим отложено плащане на акциз, като в чл. 77 се предвижда размерът на обезпечението да се определя така, че във всеки момент да покрива размера на акциза, който е възникнал или би могъл да възникне, или е установен при прилагането на режим отложено плащане на акциз. Намалява се и размерът на обезпечението по чл. 78, като сумата, съгласно която се формира размерът на обезпечението, се намалява от 30 на 20 на сто от размера на акциза за средномесечното количество на складираните стоки и от 10 на 1 на сто от размера на акциза за средномесечното количество на складираните стоки за количествата съхраняван дестилат или за задължителните количества по Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, складирани в лицензиран данъчен склад.
Предлага се да се намалят сроковете за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия. Когато предоставените документи отговарят на изискванията на закона и предоставената информация е достатъчна, митническите органи ще издават разрешението в 14-дневен срок от постъпване на искането, а не както досега в едномесечен срок.
Във връзка с привеждането в действие за 2014 г. на схемата за държавна помощ „Намалена акцизна ставка върху газьола, използван при първично селскостопанско производство, чрез използване на система от ваучери за гориво” се предлагат промени в Закона за акцизите и данъчните складове и в Закона за подпомагане на земеделските производители.
Мярката представлява схема за подпомагане на земеделските производители, регистрирани по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители, и има за цел да облекчи условията за използваното от тях гориво при производството на първични селскостопански продукти чрез прилагане на намалена акцизна ставка за газьол посредством ваучери за гориво. Помощта ще се предоставя под формата на ваучери за гориво с предварително фиксирани количество гориво и номинална стойност на земеделски производители за обработени земеделски земи, използвани ливади и отглеждани животни.
При закупуване на гориво, необходимо за производството на първични селскостопански продукти, земеделският производител има право да приспадне размера на акциза, посочен като номинална стойност във ваучера. Ваучерът за гориво може да бъде използван единствено за покупка на газьол като моторно гориво. Общата номинална стойност на ваучерите за гориво ще се утвърди със Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. и ще се разпредели между земеделските производители на база на определени индивидуални годишни квоти за всеки производител.
С Решение на Европейската комисия С(2011) 9152 от 5 декември 2011 г. тази схема за държавна помощ е одобрена за прилагане от Република България до 31 декември 2013 г., но не е приведена в действие, поради което Министерството на земеделието и храните е изпратило искане до Европейската комисия за удължаване срока на действие на схемата до 31 декември 2014 г. Затова схемата ще се приложи за 2014 г. след постановяване на решение от Европейската комисия за съвместимостта й с правилата в областта на държавните помощи.
След представяне на законопроекта се проведе обсъждане, при което представителите на Института по пазарна икономика и на „Филип Морис, България” ЕООД предложиха законопроекта да се допълни с график за плавната промяна на акцизната ставка на цигарите до 2018 г., когато изтича срока за достигане на минималните нива на акцизната ставка за цигарите.
Някои от членовете на комисията поставиха въпроси относно мотива и ефекта от промяната, предвидена в § 2, т. 2 относно отпадъците от тютюн, необходимостта от предвидената с § 11 възможност Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” да получи лиценз за управление на данъчен склад, мотивите за отмяна на чл. 34, ал. 2, която изисква намалената ставка за тежки горива, които съдържат газьол да се прилага само ако газьола е маркиран.
По отношение мярката за подпомагане на земеделските производители чрез ваучерите за гориво се изразиха както становища за подкрепа, така и срещу тази мярка.
По законопроекта е представено и писмено становище от Конфедерацията на независимите синдикати в България, в което са изразени опасения, че изискванията на закона са трудно изпълними за дребния земеделски производител, който не притежава необходимата компетентност и е предложено процедурата по отпускане на ваучери да бъде опростена и съобразена и с кадровата обезпеченост на контролните органи.
След обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” - 8 народни представители, „въздържали се” – 4 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Министерския съвет на 27 септември 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Цонев.
Следващият доклад е на Комисията по земеделието и храните.
Заповядайте! Професор Светла Бъчварова ще го представи.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Господин председател, госпожи и господа народни представители! Представям
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове № 302-01-22, внесен от Министерския съвет на 27 септември 2013 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 9 октомври 2013 г., на което обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове № 302 01 22, внесен от Министерския съвет на 27 септември 2013 г.
В работата на комисията участие взеха представители от Министерството на земеделието и храните и от Министерството на финансите.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Петкова.
Основните промени в обхвата на компетентността на Комисията по земеделието и храните са следните.
Допълва се разпоредбата, определяща характеристиките на „отпадъците от тютюн“, като е предвидено, че онези отпадъци, които не попадат в обхвата на понятието се унищожават, влагат в производство на тютюневи изделия, извеждат за други държави членки или изнасят. Прецизира се и кръгът на лица, които могат да извършват тези дейности.
Намаляват се сроковете за издаване на разрешение за продажба на тютюневи изделия, когато са изпълнени условията за издаване на разрешение и подадените документи отговарят на изискванията.
Дава се възможност на малките винопроизводители в случаите, когато изпращат акцизни стоки до лицензиран складодържател на територията на страната, да прилагат режима отложено плащане на акциз.
Предлагат се синхронизирани изменения в Закона за акцизите и данъчните складове и в Закона за подпомагане на земеделските производители, които са във връзка с въвеждането в действие на одобрена схема за държавна помощ на „Намалена акцизна ставка върху газьола, използван при първично селскостопанско производство, чрез използване на система от ваучери за горива“. Схемата е в сила до края на 2013 г., но не е била задействана, затова ще може да бъде прилагана, след като Европейската комисия постанови решение за удължаване срока на нейното действие до края на 2014 г.
Право на подпомагане ще имат регистрирани земеделски производители, които при закупуване на газьол, използван при първично селскостопанско производство, ще имат право да приспадат акциза, посочен като номинална стойност във ваучера. Механизмът ще се прилага за обработени земеделски земи, използвани ливади и отглеждани животни. Общата номинална стойност на ваучерите за гориво ще се утвърждава със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
Ваучерите ще се разпределят въз основа на първоначална и окончателна индивидуална квота, определени на базата на декларации, подадени в компетентната областна дирекция „Земеделие“ и ще бъдат в литри гориво. Първоначалната квота ще бъде за прогнозно годишно потребление на гориво, коригирано съобразно одобрена методика. Окончателната квота ще бъде за действително изразходвано гориво.
В декларацията за първоначалната индивидуална квота земеделските производители ще вписват обработваемите площи по видове култури, брой отглеждани животни по видове и прогнозно годишно потребление на гориво. В декларацията за окончателната квота ще декларират обем изразходено гориво, въз основа на фактурите за покупка на гориво и данните от дневника, който следва да водят за количествата закупено и изразходено гориво, видове и обем извършени дейности, използвани машини и съоръжения.
Контролът за съответствието на данните от дневниците и фактурите с действително изразходеното гориво ще се извършва от съответната областна дирекция „Земеделие” съвместно с Контролно-техническата инспекция.
Отстъпката на акциза ще е равна на номиналната стойност на ваучера или на сбора от вписаните в съответните ваучери стойности, при повече от един ваучер, като на всеки производител се полагат не повече от осем ваучера годишно според литрите газьол, за които има право на отстъпка. Отстъпката е прогнозна и окончателна и се определя в левове.
Ваучерите ще се предоставят от областните дирекции „Земеделие” след подаването на съответните декларации на два етапа: първоначално в размер 60 на сто от отстъпката по първоначалната квота, а след това за разликата със стойността на ваучерите.
Министерството на земеделието и храните следва да поддържа електронен регистър за предоставените ваучери и да предоставя на Агенция „Митници” обобщена информация с данните от регистъра.
Предвидено е ваучери да не се предоставят, когато земеделският производител е получил на друго публично финансиране същите разходи за акциз върху горивата, използвано за целите на първично селскостопанско производство. В случай на двойно публично финансиране, помощта под формата на ваучери за горива става изискуема и подлежи на възстановяване.
Ваучерите могат да се използват еднократно, лично от земеделския производител и единствено за осъществяване на дейността, за която са предоставени.
Разписан е ред за издаването и последващ контрол върху вече издадени ваучери.
Земеделските производители, нарушили правилата за ползване на ваучерите за гориво нямат право да подават декларация за получаване на ваучери за гориво за срок от две години.
Създадени са административни разпоредби за установени нарушения и се въвеждат съответни термини.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Светла Бъчварова, Методи Теохаров, Пенко Атанасов, Петър Якимов и Десислава Танева.
На поставен въпрос кое налага изменение на понятието за „отпадъци от тютюн”, беше обяснено, че по европейското законодателство тези отпадъци се считат за акцизна стока, когато се продават на дребно в потребителски опаковки и могат да се пушат. В тази връзка предложението цели да се прецизира, че отпадъците, които се унищожават, влагат в производство на тютюневи изделия, извеждат за друга държава членка или изнасят, не се считат за акцизна стока, като по този начин се ограничи възможността за злоупотреби и отклонение от акцизното облагане.
По отношение на намалената акцизна ставка върху газьола заместник-министър Петкова припомни, че първоначално схемата е одобрена с общ бюджет от 70 млн. лв., но предвид възможността тази сума да бъде увеличена с до 20% без допълнителна нотификация, в искането за удължаване на срока на действие на схемата, изпратено до Европейската комисия, е заложен бюджет от 84 млн. лв. Съответно това е сумата, която ще бъде заложена в закона за държавния бюджет за следващата година.
Освен това обясни, че целият механизъм на прилагане на мярката по отношение на издаването, начина на предоставяне, контрола върху използването и отчитането на ваучерите за гориво, както и практическото възстановяване на акциза, представлява неразделна част от нотификацията и е одобрен от Европейската комисия.
На поставен въпрос относно начина, по който ще бъде определена средната норма на потребление на гориво в зависимост от извършваните дейности, беше обяснено, че в момента се разработва методика, в която ще бъдат заложени конкретни параметри по видове култури и животни, която предстои да бъде одобрена от министъра на земеделието и храните.
Другият дискутиран въпрос касаеше начина, по който на практика ще се установява коректността на декларираните и реално обработени площи или съответно броя отглеждани животни. В тази връзка стана ясно, че източникът на информация по отношение на декларираните обработваеми площи ще бъде Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), а по отношение на отглежданите животни ще се използва Информационната система на Българската агенция по безопасност на храните.
Част от народните представители изразиха становището, че схемата изглежда доста сложна за прилагане, но от друга страна, беше изтъкнато, че предложеният механизъм създава възможност за диференциация на дейностите, което ще позволи всеобхватно и равнопоставено подпомагане на земеделските производители от всички сектори, включително и на интензивните сектори.
Всички народни представители, взели участие в дискусията, бяха единодушни, че законопроектът следва да бъде подкрепен.
След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 20 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 302-01-22, внесен от Министерския съвет на 27 септември 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Уважаеми колеги, постъпи оплакване от господин Михов, че не се чува добре в залата. Той е прав.
Моля Ви за малко повече тишина.
Продължаваме.
Следващият доклад е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛАЗАР ПОПОВ: Уважаеми господин председател, колеги народни представители, ще Ви представя становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 302-01-22, внесен от Министерския съвет на 27 септември 2013 г.:
„На своето заседание, проведено на 16 октомври 2013 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Министерския съвет.
В заседанието взеха участие: госпожа Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, и Красимир Сивев – директор на дирекция „Данъчна политика”.
І. Законопроектът цели да се актуализират акцизните ставки за природния газ, използван като моторно гориво, за природния газ, използван като гориво за отопление и за тежките корабни горива. Ставките се повишават до размера на задължителните минимални ставки, въведени в Европейския съюз. Това става в съответствие с Директива 2003/96/ЕО относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията и поради отпадането на дерогацията за нашата страна, съгласно Договора за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз.
Във връзка с природния газ, използван като моторно гориво, с кодове КН 2711 11 00 и 2711 21 00, в законопроекта е предвидено въвеждането на национална мярка съгласно чл. 19, § 2 от Директива 2003/96/ЕО за въвеждане на намалена ставка от 0,85 лв. за един гигаджаул, тоест въвеждане отново на досегашния намален размер на акцизната ставка. Съгласно чл. 19, § 2 от Директива 2003/96/ЕО намалената ставка може да се прилага за максимален период от шест години, считано от 1 януари 2014 г. Във връзка с чл. 108, § 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз в законопроекта е направена уговорка (§ 5, т. 4), че увеличената акцизна ставка ще се прилага до постановяване на акт на Европейската комисия за съвместимост на намалената ставка с правилата на Европейския съюз в областта на държавните помощи.
ІІ. Със законопроекта се привежда в действие схема за държавна помощ за подпомагане на земеделските производители чрез прилагане на намалена акцизна ставка за газьол посредством ваучери за гориво. С Решение на Европейската комисия С (2011) 9152 от 5 декември 2011 г. вече е одобрена такава схема, която е в сила от 31 декември 2013 г., но тя не е била приведена в действие. Министерството на земеделието и храните е изпратило искане до Европейската комисия за удължаване срока на действие на споменатата схема до 31 декември 2014 г. В проектозакона се прави уговорка (§ 30), че схемата с ваучерите ще бъде задействана „след постановяване на решение на Европейската комисия за удължаване срока на действие на съществуващата разрешена схема на държавна помощ”.
В законопроекта се съдържат редица изменения и допълнения, целящи по-ясно дефиниране на продукти, подлежащи на облагане с акциз, облекчаване на процедури и режими, обезпечаване на плащания, съкращаване на срокове за издаване на разрешения и други.
ІІІ. Предлаганият законопроект не противоречи на правото на Европейския съюз. Неговото приемане е необходимо с цел привеждане на акцизните ставки у нас в съответствие с изискванията на Директива 2003/96/ЕО. Същевременно трябва да се отбележи, че посочените по-горе уговорки в § 5, т. 4 и в § 30, които усложняват прилагането на законопроекта, биха могли да се избегнат, ако своевременно бяха предприети необходимите действия пред Европейската комисия.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 9 гласа „за” и 6 гласа „въздържали се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 302-01-22, внесен от Министерския съвет на 27 септември 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Това бяха докладите на комисиите.
Пристъпваме към разисквания.
За изказване – господин Калфин, заповядайте.
КИРИЛ КАЛФИН (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законът за акцизите и данъчните складове безспорно е изключително важен закон не само за икономическото развитие на страната, но и за борба със сивата икономика. Затова каква ще бъде нормативната уредба в този законопроект, ще дадем знак на обществото какви намерения ние, законодателите, законотворците, имаме, тоест дали ще се борим със сивата икономика, или напротив.
Безспорно в законопроекта има редица добри намерения, които, ако се изпълнят и ако има условия те да се изпълнят, би било добре, но аз се съмнявам, че това може да останат само едни добри пожелания.
В тази връзка, не виждам в законопроекта как ваучерите, които са добро начинание за приспадане на акциза от горивата, ще се използват и къде ще се използват от селскостопанските производители, ще могат ли те да зареждат гориво на най-близката бензиностанция или ще се налага да търсят лицензиран склад, тоест ще трябва да пътуват стотици километри, за да могат да заредят гориво, което им се предоставя въз основа на представен такъв ваучер. Ако това се случва, смятам, че облекчението не е облекчение, а ще затрудни не само финансово, но и във всички други аспекти тези наши съграждани – земеделски производители.
Отделно от това, как самите ваучери ще бъдат предоставяни, как ще бъдат лимитирани? Дали лимитът с ваучерите, който се предоставя, ще бъде ограничен, и ако той бъде надвишен – има ли предвидени буфери, за да бъде компенсиран от бюджета? Ако има такова нещо – да влезе в рамките на този законопроект.
Относно увеличаването на ставката на природния газ за моторни горива от 0,85 лв. на 5,10 лв. за един гигаджаул – да, изпратено е искане-нотификация до Европейската комисия за удължаване на срока за приспадане на намалената ставка, който срок, всички знаем, изтича в края на тази година. Ако актът на Европейската комисия не се случи до изтичането на този срок, тоест до 31 декември 2013 г., то какво се случва от 1 януари 2014 г.? Тази ставка ще бъде увеличена с 500%. Това увеличение, господа, убеден съм, ще съсипе дребния и средния бизнес, който ползва този вид гориво. И ние, които говорим за социална политика тук, не виждам как ще излезем от тази ситуация. Може би трябва да се търсят начини за отсрочване във времето. Надявам се резултатът от Европейската комисия да бъде положителен, но ако той не е, тогава, пак повтарям, ние ще съсипем средния и дребния бизнес, който се занимава с този вид дейност и използва това гориво.
От друга страна, в Раздел ІІА – „Лицензиране при особени случаи” – аз лично не разбирам какво означава „лицензиране в особени случаи”. Кой ще преценява кога случаят е особен? Какво е определението за особен случай? И защо се търси специален ред за лицензиране, а не се използва общият, който действа в момента? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Калфин.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, колеги! В продължение на споменатото от господин Калфин искам отново да Ви върна на темата с ваучерите в един друг неин аспект. С този материален данъчен закон ние за пореден път в нашата практика решаваме проблеми на бюджета през приходната част, а не както това е нормално – през разходната част – един принцип, който противоречи донякъде със Закона за устройството на държавния бюджет и със Закона за публичните финанси, който влиза в сила от началото на следващата година. Политиката за въздействие на държавата чрез публичните си финанси по принцип трябва да бъде извършвана през разходната част, защото по този начин се гарантира нейното правилно насочване. Какво имам предвид?
Освен че механизмът за ваучерите е сложен, има ли гаранции, или по-скоро в мен остава основателното съмнение, че отново от тази преференция ще се възползват най-привилегированите и сега в земеделския сектор. Отново тази привилегия ще отиде до тези земеделски производители, които имат най-малка добавена стойност в сектора, а най-малките земеделски производители – тези, които се нуждаят от най-интензивно подпомагане, няма да могат по обективни причини да се възползват от нея. Нямаше да бъде така, ако механизмът за изхарчване на 84 милиона български лева беше предвиден през разходната част на фонд „Земеделие” и беше насочен към дефицитите в системата на земеделието, дефицитите в интензивните сектори.
Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” е агенцията, която има функции да съхранява задължителните запаси от нефт и нефтопродукти. Кое налага – още веднъж трябва да се отговори – специален режим за нейното лицензиране като данъчен склад? Ако някой е преценил, че е много целесъобразно държавата да съхранява своите резерви без платен акциз, независимо че това е обичайна дейност, която се извършва от търговци на горива, защо не предлага агенцията да се лицензира по общия предвиден в закона ред? Ще Ви кажа – в предложения законопроект липсва или поне не е предвиден същият механизъм за обезпечения, тъй като презумпцията е, че това е държавен орган и няма нужда той да обезпечава задълженията си за акциз към държавата. Предвидени са и значително по-облекчени от общия ред механизми за контрол на физическото движение на стоките с режим „отложено плащане на акциз”.
Много са примерите, не само от последните дни – когато в Хасково се установи, че вид от резерви липсва, много са примерите и през годините, когато е било видно, че държавните резерви не се стопанисват по най-добрия начин и често са предмет на злоупотреби, липси и кражби. Именно с този аргумент – няма никаква логика – когато охраняваме държавния интерес, свързан с акциза и данъка върху добавената стойност, тогава, когато горивата са собственост на икономическите субекти, ние да прилагаме много строг режим, а тогава, когато се опитваме да съхраним държавния интерес, пазейки не само интереса на фиска в приходната му част за акциз и данък добавена стойност, но и самото гориво, което е собственост на българската държава, закупено под режим „отложено плащане на акциз”, ние да прилагаме по-ниски критерии за контрол върху неговото физическо движение и съхраняване.
Затова ние ще продължим да настояваме, ако подкрепите този законопроект на първо гласуване, на което ние ще се въздържим, че този специализиран режим е ненужен и трябва да бъде преразгледан.
Има и няколко по-дребни неща, на които все пак трябва да се обърне внимание и които липсват в мотивите.
Колеги, ще Ви обърна внимание на първия параграф от предложения изменителен закон. На пръв поглед той изглежда прост. Той дава различна дефиниция на „енергиен продукт за отопление”. Действащата т. 37 на чл. 4 казва: „енергиен продукт за отопление е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено (забележете – топлината се използва непосредствено) или чрез преносна среда в нейната основна функция като топлина”. Тогава и само тогава това е енергиен продукт за отопление. Дефиницията, която се предлага от Министерския съвет, е доста широка. Хубаво е, че има представители на Министерството на финансите и Агенция „Митници”, те биха могли да ни разяснят колко са потенциалните загуби от разширяването на тази дефиниция. Според мен са десетки милиони, а в мотивите на законопроекта няма и една дума. Новата дефиниция приравнява на енергиен продукт за отопление доста повече неща, защото казва: „Когато един продукт участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва за битови и стопански нужди непосредствено или чрез преносна среда, се счита по презумпция, че това е продукт за отопление”. А тук можем да имаме и ко-генерации, и остатъчна енергия след първичното отопление, която да се използва за други цели, а не за целите на отоплението, било то битово или стопанско.
Говорим за допълнителни процеси, които биха могли да бъдат облагани с акциз, които в момента освобождаваме. Не мога лично или едностранно да преценя дали това е целесъобразно, или не. Някой обаче трябва да отговори колко стопански субекта засяга и какъв е ефектът за фиска от тази промяна.
Има и някои текстове, на които при обсъждането в парламентарната Бюджетна комисия се опитахме да намерим отговор, за съжаление, не успяхме. Ще Ви обърна внимание и на тях, за да можете да ги прецените доколко са целесъобразни и да останат в окончателните текстове на изменителния закон.
Предлага се примерно в чл. 34, ал. 2 задължението газьолът преди да бъде маркиран с тежко гориво да се отмени, тоест да се отмени ангажиментът газьолът да бъде оцветен, преди да се прилага по-ниска акцизна ставка.
Мотивациите, които колегите описаха в парламентарната Бюджетна комисия, не ни убедиха в целесъобразността на тази мярка. Практиката по отношение на обезпеченията също не е достатъчно ясна и чрез закона се търси опит за облекчаване на бизнеса, но всъщност според нас се постига точно обратния ефект. Обръщам внимание на параграфи 19 и 20, свързани с обстоятелствата, при които се освобождава обезпечение.
В сегашните текстове на чл. 81, ал. 3 и чл. 83д, ал. 6 липсва изискването акцизът да бъде погасен – изискване, което се въвежда в момента. Тук говорим за регулярни ангажименти за плащане на акциз – ежемесечни, на база на декларация и то при положение че обезпечението има за цел да покрие не само текущите задължения за акциз, а и всички потенциални задължения за акциз, които биха възникнали, ако се стигне до злоупотреба с наличните в данъчния склад акцизни стоки, в случая горива.
Параграфи 19 и 20 идват да отговорят на проблеми при прилагането на действащия закон, но той не облекчава, а напротив, утежнява бизнеса, като решава чисто административни проблеми – не го казвам с лошо – на чиновници.
Завършвам с това, че акцизната материя е много сложна и проблемите със злоупотребите с акциз, с кражбите на акциз и свързаните с това ДДС са проблеми на националната сигурност – доколкото, ако акцизът като основа за формиране на приходната част на бюджета не се събере, под въпрос е и функционирането на цялата държава.
В този закон не виждаме освен мерки през приходната част, касаеща други секторни политики, а не общата фискална политика, да има мерки, свързани с подобряване на събираемостта на акциза, с подобряване на контрола. Напротив, виждаме привидни облекчения, които се мотивират – като примерно намаляването на размера на обезпечението – с облекчение за бизнеса, но битката с избягването на плащане на акциз не продължава. Трайната практика с изменение в законите всяка година да стягаме примката около контрабандата и злоупотребите с акциз не намира продължение в този законопроект, напротив.
За съжаление, данните за изпълнението на приходите от акциз показват, че там продължава да има проблеми и заявяваните предварително позиции особено на колегите от Коалиция за България, че това е тема, която те добре познават и лесно могат да се справят с нея, засега не намира практическо измерение в приходната част на бюджета.
Затова ще се въздържим да подкрепим законопроект, който не продължава усилията конкретно в тази посока – намаляване на контрабандата, увеличаване на постъпленията от акциз. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Горанов.
Уважаеми колеги, имате възможност за реплики.
Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин Горанов, не съм съгласна с две неща от Вашето изказване.
Първото, че в този закон не се вижда обективирано намерение за борба с контрабандата. Няма как да го видите тук. Ще го видите, когато се внесе Проекта на Закон за бюджет на Република България. Там ще видите, че в приходната част са заложени 1 млрд. 100 милиона в повече данъчни приходи през 2014 г. спрямо 2013 г. Данъчни приходи основно се събират от акциз и ДДС. Така че изчакайте да влезе Проектът на Закон за бюджет и тогава да коментираме дали изпълняваме ангажиментите си за борба с контрабандата.
Не съм съгласна, че няма да подкрепите предложението за Закона за акцизите и данъчните складове, защото нямало продължение в политиката.
Колеги от ГЕРБ, припомням Ви: искането за държавна помощ, за нотификация, за признаване на акциза на горивата на земеделските производители беше направено от Вас. Беше одобрено от Брюксел през 2011 г, срокът му беше до 2013 г. Това, което не направихте – господин Дянков не предвиди средства в бюджета, за да се финансира тази мярка и не променихте Закона за акцизите. Това, което правим ние днес –удължава се срокът с една година за 2014 г. на тази нотификация, поискана и одобрена от Вас в този вид, с тези ваучери, с тези мерки. Законът просто преписва тази нотификация. Ние удължаваме срока, за да можем да си изпълним ангажимента – да променим Закона за акцизите и да се предвидят средства в Бюджет 2014 за тази мярка. Така че в случая си противоречите, отричате собствените си, макар и половинчати, усилия за решаване на този проблем, защото Вие не ги довършихте докрай – господин Дянков Ви спря.
Това противоречие навежда на мисълта, че не разсъждавате принципно дали да помогнем на земеделските производители, а просто го правите на инат, защото си играете на опозиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Уважаеми колеги, има ли други желаещи за реплики към изказването на господин Горанов? Няма.
Господин Горанов, заповядайте за дуплика в рамките на три минути.
ВЛАДИМИР ГОРАНОВ (ГЕРБ): Госпожо Нинова, може и да сте права. Ако обаче попитате земеделските производители дали за тях е важно да прилагат този режим, който в момента се предлага с изменение в законодателството, или да оставим в приход на бюджета да постъпят 70 до 84 млн. лв. и с тези постъпления в бюджета с предстоящия за внасяне Закон за държавния бюджет за 2014 г. Вие включите в разходната част на фонд „Земеделие” субсидии за земеделските производители, които те да получават по утвърдени схеми за държавни помощи, за тях няма да е, първо, по-лесно, второ, по-справедливо от гледна точка на това, че този ресурс би могъл да се насочи, пак повтарям – към сектори и към земеделски производители, които нямат такава техника, каквато потенциалните бенефициенти на схемата, която предлагате.
Що се касае до първия Ви коментар, че с милиард и сто милиона ще предложите увеличение на данъчните приходи. Ние много внимателно ще анализираме приходната част на бюджета за 2014 г., защото имаме подозрение, че мерките за експанзия в разходите, които предлагате, при скромния ръст, за съжаление, който икономиката по прогноза ще ни предложи в следващата година, може да Ви доведе до изкушението да раздуете приходите без ясна отговорност дали впоследствие ще успеете да ги съберете и то само с една единствена цел – да не търпите критика, че раздувате бюджетния дефицит, от една страна, и, от друга страна, да можете да вместите вътре многото ангажименти, които къде разумно, къде неразумно предлагате, купувайки си електорална подкрепа.
Все пак твърдя, че в този законопроект няма текстове, които да разширяват правомощията на Агенция „Митници” за контрол и да засилват, повтарям – мерките за борба с контрабандата. Това че ще запишете едно число в чл. 1 на Закона за държавния бюджет, не е събираемост. Миналата година Вие предлагахте в закона за 2013 г. да се запишат стотици милиони в приходната част. Записването не ги събира. Нека да видим данните за изпълнението на деветмесечието и на база на тях ще можем да коментираме бюджета за 2014 г. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Горанов.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Господин Атанасов, заповядайте за изказване.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще се изкажа по законопроекта в частта му за намаления акциз на горива за земеделските производители.
Ще върна лентата малко назад, защото от изказващите се преди мен прозвучаха думи, като че ли те не са управлявали, не са били в тази зала, не знаят какво се е случвало в държавата.
Започвам оттам: в края на 2009 г. зададох въпрос към министър Найденов, като го попитах: „Господин Найденов, Вие ще продължите ли политиката на тройната коалиция за облекчен акциз на горивата за земеделските производители?” Отговорът на министъра беше: „Да, това е едно добро нещо и ние ще продължим политиката.”
Така я продължихте политиката, че земеделските производители не получиха нито лев за целия мандат, през който управлявахте. И понеже имаше много сериозен натиск от страна на земеделските производители, от нас като парламентарна група и въобще от опозицията, все пак направихте тази нотификация за намален акциз на горивата. Тези ваучери, за които сега се възмущавате, са Ваше дело. Това, че не ги харесвате – Вас си не харесвате, защото така управлявахте. Казвам го с дълбоко съжаление, но фактите са си факти.
Законопроектът като цяло – има нужда от него, ние го предлагаме и той ще бъде подкрепен. Сигурно ще има предложения между първо и второ четене за изглаждане на въпросите, които трябва да бъдат наистина изправени.
Въпросът обаче е за намален акциз на горивата, от 2007 г., когато имаше възможност това да се случи, ние го правехме, показахме, между другото по много по-елегантен начин. Под мотива, че се правят злоупотреби, Вие направихте всичко възможно това да не се случи. Дянков, за да не даде нито един лев, успя да го ореже по такъв начин, че наистина земеделските производители да не получат лев. Това е вратата, която отваряме и ще продължим в тази посока, в която ще има реална помощ за земеделските производители.
Тук се говори, че ние сме искали в предишния бюджет повече приходи, а пък не казваме как ще се случи. Лоша е Вашата политика в това отношение. В нито една от политиките си по въпросите за земеделието Вие не дадохте нито лев, а последната година от управлението Ви, нямаше национални доплащания за площ. Не беше ли факт това? Това отношение ли е на политиката, която водите? (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, моля Ви за тишина. Ще имате възможност да се изкажете.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Това е принципното положение и това, което предлагаме, ще бъде прието и ще бъде в интерес на земеделските производители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Уважаеми колеги, заповядайте за реплики.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Атанасов, аз подкрепям категорично каквито и да било подпомагания на земеделския сектор, на земеделските производители. Нашите земеделци наистина са в неравностойно положение спрямо техни колеги от Европейския съюз и не от Европейския съюз. Тъй като това за мен наистина е един от най-важните сектори в икономиката на България, мисля, че държавата трябва да обърне специално внимание за тяхното подпомагане и да използва всички възможности, които европейските механизми ни дават.
Аз съм и за самия механизъм на ваучери, чрез които ще се възстановява част от акциза на горивата. Този механизъм наистина беше изработен по времето на ГЕРБ с много консултации, с много разправии и неговата цел – на механизма, беше да предотврати възможността за крадене на акциз, за източване на акциз чрез фалшиви фактури, чрез немаркирано гориво и така нататък. И аз мисля, че като механизъм той е добър.
Аз обаче като бюджетар съм изобщо против този начин на подпомагане – чрез преотстъпване на приходи за бюджета. Приходите в бюджета, уважаеми колеги, трябва да бъдат такива, каквито данъчните закони ги изискват, а всичко, което смятаме, че правителството трябва да даде като преференция или подпомагане на определени сектори, групи, дейности, трябва да мине през разходната част на бюджета. Тогава ще е прозрачно и тогава ще дадем възможност, първо, на приходните агенции да си събират наистина данъците, акцизите, както повелява законът; да спазват текстовете на закона; да спазват действията, които трябва да извършват в това събиране. Така ще дадем възможност на ресорните министерства, в случая на Министерството на земеделието да прави политика в своя сектор и да прецени тези 80 милиона, които няма да влязат като акциз в приходите на бюджета, да бъдат раздадени на земеделските производители като стимулира онези дейности на земеделците, които наистина крайно се нуждаят от подпомагане. Това са пчеларите, които вероятно няма да ползват ваучери за акциз, защото не знам там да се ползва гориво или козарите, които не хранят козите си с акциз, а отново ще се подпомагат и ще се подпомага дисбалансът на различните дейности в земеделието, на онези високотехнологични земеделски дейности. Това е нашето мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Уважаеми колеги, има ли други желаещи за реплики?
Госпожо Танева, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Атанасов, искам да направя реплика по повод Вашето твърдение относно политиката на подпомагане на сектор „Земеделие”, която беше в мандата на ГЕРБ. В крайна сметка, независимо от дебата, който става в залата, смятам, че е нещо много положително, че процедурата, започната от ГЕРБ по отношение на облекченията за акциза, в крайна сметка ще бъде довършена с този бюджет.
Второто, което искам да кажа, е какво направи ГЕРБ през мандата. Ние разполагахме с определен бюджет за национални доплащания, тоест средства на българския данъкоплатец. Това, което направихме, е, че спряхме националните доплащания на хектар площ, които се даваха за най-развития сектор – „Зърнопроизводство”, и пренасочихме този възможен ресурс за първи път с нотифицирани държавни помощи в сектор „Зеленчукопроизводство, овощарство и животновъдство”. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) През 2009 г. ние заварихме една нотифицирана държавна помощ и Ви оставяме 22. Ще питам министъра проф. Греков за това кои от тях ще бъдат продължени и кои ще бъдат нови.
В този смисъл, в рамките на един и същ бюджет – национален, от пари на българския данъкоплатец, беше преструктурирано подпомагането в различни сектори и беше дадено на най-неразвитите, а именно интензивните сектори – „Плодове, зеленчуци, животновъди. (Възгласи от ГЕРБ: „Браво! Браво!”, ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Танева.
Заповядайте за трета реплика, господин Московски.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Атанасов, уважаеми колеги! Хубаво е, когато се коментират тези теми, да се говори предимно експертно и не би трябвало да се отчита в такава голяма степен кой какво е направил. В момента казвам моята теза.
Тъй като претендирате, че постоянно мислите за сектор „Земеделие”, Ви казвам един пропуск, който сте направили в това предложение – навсякъде в обхвата на тези ваучери се коментират горива от типа газьол. Никъде не виждам обаче, имайки предвид че голям разход в селското стопанство е примерно наемането и ползването на селскостопанска авиация. Там се ползва авиационно гориво. Не знам защо не сте го включили. Според мен, това е пропуск, който е необходимо да бъде поставен в обхвата на тези ваучери. Ако го направите, ще свършите още едно добро дело. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Московски.
Господин Атанасов, заповядайте да отговорите на трите реплики към Вас в рамките на три минути.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, започвам отзад напред.
Господин Московски, просто се обърнете към тези, които нотифицираха тази държавна помощ. Ние сме вързани, за да следваме това, което сте договорили с Брюксел. Аз дълбоко съм съгласен с това, което казахте, само че ние сме в капана на тази нотификация. Няма как да се случи. Много съжалявам!
Госпожо Стоянова, намален акциз ще има и за пчеларите, ще има и за животновъдите, ще има и за зеленчукопроизводителите ... (Шум и реплики от ГЕРБ. Реплики от народния представител Менда Стоянова.)
Между другото, това може да го проверите. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Много Ви моля, не пречете на изказващия се от трибуната. Досега имахте възможност за реплики. Направихте ги, изчакайте да Ви отговори. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПЕНКО АТАНАСОВ: Госпожо Танева, аз разбирам, че трябва да защитите политиката на ГЕРБ в областта на земеделието, само че нея я нямаше никаква. Много съжалявам за това, но наистина тя липсваше от хоризонта въобще. Това, че ми казвате, че сте направили великото нещо да включите помощи за зеленчукопроизводители и за овощари, и за животновъди, само че това са европейските пари, въобще не слагайте там държавата. Тук става въпрос за националните доплащания.
Вие отрязахте ли ги? Отрязахте ги! Вие давахте ли намален акциз на горивото? Не давахте! Което при нас, при тройната коалиция, беше. И сега с триста зора ние се опитваме отново да го върнем. Съжалявам много, това са истините, но поне по тази тема трябваше да си мълчите. Много съжалявам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Уважаеми колеги, има ли желаещи за още изказвания по разглеждания законопроект?
Заповядайте, господин Стойков.
ЙОРДАН СТОЙКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Министерския съвет, защото той, най-просто казано, отговаря на обективно съществуващи потребности за облекчаване на бизнеса с цел растеж на икономиката.
Искам обаче да направя и едно допълнение. То е свързано с ангажиментите, които сме поемали за облекчаване на регистрационните и регулационните режими и към тяхното намаляване. Става дума за разпоредбата на чл. 57а в хипотезата на ал. 1, т. 3, където трябва да кажем, че и сега, съгласно Закона за енергетиката, не подлежат на лицензиране производителите на електрическа енергия, които притежават централа с обща инсталирана електрическа мощност до 5 мегавата. Такива производители, в случай че произведената от тях електроенергия не е предназначена за продажба, пренос, разпределение и снабдяване на потребители за битови или стопански нужди, а е предназначена само за тяхното собствено потребление, осъществяват дейността си без лиценз и съответно не подлежат на задължителна регистрация по Закона за акцизите и данъчните складове.
В тази връзка и с цел да се преодолее нееднозначното и неравнопоставено третиране на производителите на електрическа енергия, произвеждана с цел само за задоволяване на свои собствени производствени нужди и собствено потребление, в рамките между първо и второ четене ще направя предложение за корекция в чл. 57а, ал. 1, т. 3 за изключване на лицата, които произвеждат и потребяват енергия за собствени нужди с предназначение и изцяло за собствено потребление и само за свои собствени нужди от този регистрационен режим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Стойков.
Уважаеми колеги, има ли желаещи за реплики към изказването на народния представител? Няма.
Имате възможност за други изказвания.
Има ли желаещи други народни представители да вземат думата?
Заповядайте за изказване, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще направя по-кратко изказване, тъй като говорещите преди мен горе-долу изясниха основните проблеми в този закон. Няма да се спирам на режима на ваучери, който всъщност е гвоздеят на програмата в този закон, тъй като ще го превърнем пак в дискусия по Общата селскостопанска политика. Мисля, че все пак това не е мястото за такъв дебат.
Искам обаче да кажа, че за мен този законопроект трябва да не го гласуваме на първо четене и отправям апела си към лявата страна на залата, защото в него, уважаеми колеги, освен въпросният режим има немалко лобистки текстове – ще използвам тази по-остра дума отколкото господин Горанов. Бих Ви обърнала внимание на три от тях.
Тези лобистки текстове, уважаеми колеги, ги няма като мотиви в частта на мотивите на вносителите. За тези текстове липсва мотив, липсва каквато и да било оценка за това какво се налага и какво ще произтече.
Между другото искам да отворя една скоба и да Ви кажа – обръщам се към Вас, госпожо Манолова, тъй като имахте една много добра инициатива да изискваме в Парламента всички закони, внесени от вносителите, да бъдат придружени с оценка на въздействието. Тази оценка на въздействието – направихте го и го разширихте в Правилника, да бъде не само върху приходите или разходите на бюджета, а да бъде и върху всички засегнати от съответния законопроект лица. За съжаление, целият пакет данъчни закони се внася без такава оценка на въздействието.
Нещо повече, тя се внася за първи път и без оценка на въздействието върху приходите или разходите на бюджета, което ни лишава от възможността да преценим кои от тези предложени поправки имат значение за бюджета – в положителен или отрицателен смисъл, и кои от тях касаят много стеснен кръг „потребители”, които можем да наречем лобистки. Съжалявам, че използвам тази силна дума, но ако имаше мотиви и оценка на тези текстове може би щяхте да ме убедите, че решават проблеми на широк кръг данъкоплатци и администрацията, а не на такъв тесен кръг.
Искам още веднъж да поставя въпроса.
Госпожо председател, моля да призовете представителите на вносителите да ни обяснят въпроса, който господин Горанов постави, за промяната в § 1. За мен е много важно да знам, важно e сега да го знам, за да преценя дали между първо и второ четене трябва да предлагам поправка на този текст. Той го обясни много подробно – за преференцията, която на практика се разширява, за топлинна енергия не само използвана непосредствено по основната си функция „отопление”, а се заменя с общия термин „битови и стопански”. Искам да знам, какъв проблем решаваме и каква ще е оценката на приходната част на бюджета от тази поправка?
Следващото, което бих нарекла „лобистко”, тъй като отново няма мотиви за него, е специалният ред за лицензиране на Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”.
Уважаеми колеги, обяснете какво налага агенцията да бъде „лицензиран складодържател”, първо. И още повече, обяснете какво налага, ако тя все пак стане „лицензиран складодържател”, да не използва общия ред, а да има специален ред, в който липсват две най-важни неща – обезпечението при напускане на склада с неплатен акциз, което гарантира прихода на бюджета от този акциз и, второ, измервателни системи за контрол в реално време на наличностите на горива в тези лицензирани складове.
Разбирам, че може би мотивите да предложите това, преценката ми е малко лаическа, тъй като в крайна сметка нямам Вашите професионални мотиви, са, че или ще се заформи някаква далавера, дай Боже, да не е така, или се опитвате през този текст да решавате проблеми на бюджета на агенцията, тоест чрез намаляване на приходите от акциз да решите това, че агенцията има намален бюджет. Надявам се, че ще получим отговор.
Моля, госпожо председател, за удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Удължете времето на парламентарната група.
МЕНДА СТОЯНОВА: Третият текст, който бих могла да спомена, това е текст с изключително важно значение и предполагам със също толкова голям фискален ефект. Забележете, става дума за промяна на текста за отпадъците от тютюн, различни от остатъците от тютюневи листа и вторични продукти, които следва да се унищожават по специален ред или производителите, или нарушителите ги грози огромна глоба. Аз така и не можах да получа отговор на Бюджетната комисия: кои са тези остатъци?
В неформален разговор ми обясниха, че ставало дума за някакви жили от тютюневите листа, които съответните производители закопавали като отпадък, а след това някакви далавераджии отиват и откопават този остатък, нарязват го, смилат го и го пушат. Разбирате ли, че наистина не знам за какво става дума. Както Ви го обяснявам и както Вие сами можете да си го прочетете, едва ли ще разберете за какво става дума. Това ме кара отново да нарека този текст лобистки, за съжаление.
Мога да Ви посоча още примери. Това, за което господин Горанов също говори, за да не отегчавам залата, отпадането на маркирането на газьола в тежките горива, в които има газьол.
Знаете ли, колеги, само две години по-рано ние, депутатите от бившето Четиридесет и първо Народно събрание, гласувахме задължително тежките горива, в които има газьол, той да бъде маркиран – по предложение на Министерството на финансите, в изпълнение на Директивата за маркирането на газьола. Сега със същите мотиви ни предлагат да го махнем, а едновременно с това, когато говорим за смазочните масла, които съдържат газьол, там задължително трябва да бъде маркиран. Нали разбирате, че като няма нормално обяснение, единственото нещо, което може да си помисли човек като цел на този текст, отново е решаване на нечии проблеми, казано най-меко.
Разбира се, има още множество дребни неща, които за съжаление съм сигурна, че ще бъдат поправени между първо и второ четене, но които отново поставят Народното събрание в позиция да приема на първо четене недоработени, необосновани текстове.
Ще Ви дам един супер елементарен пример. В последния параграф на предлагания законопроект – това е § 28, където е казано, че навсякъде в закона думите „ликвидни” и „изискуеми”, се заличават.
Знаете ли какво значи това, уважаеми колеги?
В закона са разписани различни лицензионни режими и за да бъде даден лиценз на кандидата за тези режими, той трябва да няма ликвидни и изискуеми публични задължения. Сега изведнъж „ликвидни” и „изискуеми” отпадат. Тогава този кандидат трябва да няма никакви задължения – не само ликвидни и изискуеми, а такива, които не са ликвидни и изискуеми, тоест обезпечени задължения, тоест задължения, които са разсрочени или отсрочени и така нататък.
Дами и господа, пълна глупост! Това трябва да го поправим задължително между първо и второ четене. Ако искаме да свършим работа на данъкоплатците и на Агенция „Митници”, тук трябва да запишем текста, ако е необходимо такъв, какъвто е в чл. 87 на ДОПК.
Ще Ви кажа и още едно безумие, за да разберете защо няма да подкрепим този закон. Знаете ли какво пише в един от предложените параграфи? Отменя алинея на един член съвсем невинно, но ако погледнете какво отменя, ще видите, че приемайки го тук, ще отменим възможността на шефа на Агенция „Митници” и на началниците на митническите подразделения в страната да издават заповеди за ревизии. Аз съм убедена, че това е недомислие и грешка, но ако бях недобронамерена бих го тълкувала по различен начин. Може би, докато изпищят, временно ще блокираме контрола по този начин. Сигурна съм, че не е била такава причината.
Затова ние няма да подкрепим този законопроект. Призовавам Ви и Вие да не го направите. Нека да се научат да внасят в Народното събрание читави текстове, текстове с мотиви и с оценка на въздействието. В противен случай ще продължаваме тази порочна практика. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Има ли желаещи народни представители да репликират изказването на госпожа Стоянова?
Има ли желаещи представители на вносителя да вземат отношение по законопроекта? (Шум и реплики.)
Има желаещи за още изказвания, така че ще дам почивка до 11,30 ч., като се надявам след почивката представителите на вносителите да вземат отношение по поставените въпроси.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, продължаваме с дебатите по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
Преди почивката имаше заявка за изказване от госпожа Десислава Танева.
Заповядайте за изказване, госпожо Танева.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата за изказване по дебатирания законопроект единствено относно предоставянето на възможността на земеделските производители да ползват отстъпка от акциза на горивата, вложени в тяхното производство. Промяна, която аз напълно подкрепям в тази й част, и промяна, за която две години по-рано екип както от нашата парламентарна група, така и от митниците и Министерството на финансите сме обсъждали как да стане това.
Аз нямах намерение да се изказвам по този законопроект, провокира ме колегата от парламентарната група на БСП относно политиките на подпомагане в сектора. Искам да обясня, че националното подпомагане в сектор „Земеделие” чрез национални средства е основно по два инструмента или по две направления. Това са националните доплащания, за които, съгласно нашия договор за присъединяване, Глава „Земеделие”, съгласно пакетите, които получаваме по Първи стълб, има таван на националните доплащания. Какво включват тези национални доплащания? Включват допълнителните плащания на СЕПП, които се получаваха и наистина след 2009 г. не се получават на глава животно. След спиране на това национално доплащане, целият този ресурс се насочи на глава животно, подпомагането се вдигна на два пъти и половина и за национални доплащания за тютюн.
Другото направление са държавните помощи, които са нотифицирани. Въпросната дебатирана и разглеждана поправка за акциза на горивата е вид държавна помощ.
Искам също така да допълня, че с национални средства по реда на този вид подпомагане, а именно държавни помощи, се подпомагаха в последните две години и производството на плодове и зеленчуци по така наречената схема „де минимис” за разходи, свързани с производството. С европейски средства отново имаше подпомагане на същите сектори, отново след специална спецификация и тя беше за качество на плодове и зеленчуци. В този смисъл искам да кажа, че го имаше това държавно подпомагане.
Защо и колегата Владимир Горанов, който се изказа относно акциза, е прав? Затова направих това изложение. Защото, уважаеми колеги, на практика с акциза всеки земеделски производител ще получи допълнително плащане. И тъй като националният таван на нашите национални доплащания не е достигнат, на практика като бюджетар има право. Много по-лесно беше да се даде на площ тази добавка – през 2009 г. тя беше два лева и половина на декар, отколкото да се прави тази на пръв поглед сложна система на ваучери.
Нека не забравяме, че този сектор е един от рисковите относно производството на светло на документооборота и в крайна сметка такава система представлява и защита на приходната част на бюджета относно акцизите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Танева.
Уважаеми колеги, има ли реплики към изказването на народния представител Десислава Танева? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания по разглеждания законопроект?
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Аз искам да се обърна към представителите на ГЕРБ да преосмислят своята позиция от гледна точка на това, че в основата на промяната на този закон е прилагането на системата за ваучери за възстановяване акциза за горивата.
Факт е, че възстановяването на тази държавна помощ след четири години, в която не беше прилагана, доведе до доста неблагоприятни последици за българските земеделски производители, които не бяха конкурентоспособни спрямо останалите в Европейския съюз. Във всички държави тази държавна помощ се прилага и целта е да се минимизират разходите за производство и да има устойчиво земеделие. Това е целта на държавните помощи!
До 2009 г. тази система действаше, като на декар помощта, която се получаваше, беше около четири лева и петдесет стотинки за 2009 г. Сега това е резултативна величина. Системата, която е нотифицирана през 2011 г., е приложена едно към едно в закона, тоест самата нотификация без разписани правила в закона и без финансов ресурс няма как да бъде осъществена. Положителното на тази нотификация, което съм длъжна да подчертая, е, че обхваща по-голям кръг земеделски производители. Тоест това не са само и единствено тези, които произвеждат или се занимават с производство на полски култури, но и тези, които работят в сферата на животновъдството, включително и пчеларите – тук стана въпрос, че не са включени, те са включени и дава възможност малките и средните земеделски производители да участват в това подпомагане.
Ако Министерството на финансите, а и разговорите, които имахме с Министерството на земеделието, успее да направи една облекчена процедура, в която с минимални изисквания да се правят необходимите контролни проверки и земеделските производители да получат това възстановяване, считам, че имаме възможността и ползата да работим именно в българското земеделие.
Важно е също така да се каже, че в обсъжданията в Комисията по земеделието и храните представителите на Министерството на финансите подчертаха, че за 2014 г. ще се възползват от възможността да се увеличи с 20% иначе нотифицираната на 70 милиона държавна помощ, тоест възможният ресурс е 84 млн. лв. Няма да влизам в подробности. Бяха зададени редица технически въпроси, които бяха свързани с това как ще се гарантира, как ще се определя – всички тези подробности са записани, уточнени. Моля представителите на ГЕРБ подробно да се запознаят със законопроекта, ако не са чули докладите, които прочетохме тук, и от Комисията по земеделието и храните, за да се види, че такива рискове на практика са сведени до минимум.
Важно е освен това да се подчертае, че системата на държавни помощи е част от общата селскостопанска политика. Няколко пъти тук се каза, че след 2009 г. е имало 22 нотифицирани държавни помощи. Извинявайте, уважаеми колеги от ГЕРБ: нотификация на държавна помощ за овчарско куче – подкрепа, участие в изложение, пазара в Сливен, или застраховки – пет шест вида, поемане на част от застраховки, за мен това са пренебрежимо малки държавни помощи на фона на това, което беше до 2009 г. Можете да отворите всички аграрни доклади на Министерството на земеделието и храните, за да видите какви са били направленията и съответно какъв ресурс е отпускан за тези държавни помощи. Поне с тази информация разполагате.
Призовавам все пак към гласуването на този законопроект, защото по този начин ние показваме отношение към този важен отрасъл, показваме отношение към хората, които работят в него, и считам, че в бъдеще трябва да оказваме максимална подкрепа за техния труд и съответно за това, което те носят в българската икономика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Уважаеми колеги, желаете ли реплики?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Бъчварова, излизам на реплика, за да откликна на Вашия призив да подкрепим законопроекта.
Ясно и категорично казах в моето изказване и сега искам на всички да стане ясно, че ние подкрепяме помощите, които държавата трябва да дава на земеделските производители, на целия сектор и на второ гласуване ние категорично, независимо от възраженията ни по повод процедурата, по която се дават тези помощи, по повод на това дали през приходите или през разходите трябва да се стимулира един или друг бизнес, в случая селскостопанският, ще подкрепим законопроекта. Ако не го подкрепим на второ четене, означава, че изобщо сме против помощите, дори и в този вид, в който аз не ги одобрявам като технология.
Искам на цялата зала да стане категорично ясно, че ние на второ четене ще подкрепим текста за ваучерите на земеделските производители.
Не мога да откликна на Вашия призив да подкрепим законопроекта като цяло и мисля, че не е нужно да обяснявам на залата защо. В своите изказвания аз и колегите подчертахме, че този законопроект като цяло не може да бъде подкрепен, затова ние ще гласуваме „против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Заповядайте, госпожо Танева, за втора реплика към изказването на госпожа Светла Бъчварова.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Бъчварова, явно сте се осведомили от министерството за броя на помощите и затова се поправихте, че наистина има такива. Да, те са 22 – да, има и за изложения много такива.
Само искам да дам две цифри. През 2009 г. по линия „Държавни помощи” са подкрепени земеделците с 39 млн. лв. През 2012 г. по линия „Държавни помощи”, всички нотифицират – тези за изложения, които цитирахте, са с много малки бюджети, земеделците са финансирани с 90 милиона.
Нотификацията или възстановяването на акциза не се връща, както беше по стария ред. В никакъв случай! Нито обхватът е един и същ, нито процедурата е една и съща. В момента тя е много по справедлива, по-всеобхватна и обхваща интензивните сектори на производство. Преди 2009 г. – 4,5 лв. на декар на тези, които имаха нотариално вписани договори и така нататък, на цялата обработваема земя – средното беше 2,5 лв., колкото го и казах. (Реплики от КБ.) За какво да ме е срам? Не виждам за какво трябва да се срамувам аз специално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Танева.
Има ли трета реплика към изказването на госпожа
Бъчварова? Не.
Уважаема госпожо Бъчварова, имате възможност за дуплика в рамките на 3 минути.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (КБ): Отзад-напред, към госпожа Десислава Танева. Няма как да споря с Вас, при условие че съвсем произволно боравите с информацията – 1 млрд. 200 милиона, нямаше данък върху субсидиите, нямаше данъци, които се плащаха на тези, които работеха в земеделското производство. А „де минимис” не го смятате, но той също е държавна помощ. Просто произволно сте си взели едни цифри, с които работите. Моля да се информирате, защото най-малкото не е професионално да се говори по този начин.
А за тези държавни помощи, за които Вие говорите, там субсидията е пренебрежително малка. Тя се отнася наистина за много групи, но представлява от 5 до 10% от това, което например включва застраховката. Затова нямаше никакъв интерес и може да видите колко от тези държавни помощи нито са мръднали, нито са ползвани именно по тази причина.
Все пак в основата на този закон е именно вземане предвид нотификацията за установяване акциза за горивата.
Имаше и доста други реплики, свързани с тези, отнасящи се до данъчните складове. Предполагам, че и за това имате отговор, но просто се опитвате да не надскочите себе си и това, което сте си решили да направите. Няма абсолютно никаква нужда от доводи и в другите насоки. Знаете ги много добре, но не искате да ги признаете. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Уважаеми колеги, желаете ли да се включите в дебата, парламентарните групи имат още време за изказвания? Иска ли още някой думата? Няма желаещи.
Закривам дебата по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
Уважаеми колеги, подлагам на първо гласуване разглеждания законопроект.
Гласували 180 народни представители: за 98, против 34, въздържали се 48.
С това разглежданият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Обсъждането ще започнем с доклад на Комисията по бюджет и финанси, който ще бъде представен от господин Йордан Цонев –председател на парламентарната комисия.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо председател, ако позволите, едно процедурно предложение – моля във връзка с първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавена стойност за допуск в залата на: госпожа Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, господин Красимир Сивев – директор на дирекция „Данъчна политика”, господин Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология”, госпожа Нина Янкова – началник отдел в дирекция „Данъчна политика” от Министерство на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Йордан Цонев за допускане в залата на представители на Министерството на финансите.
Гласували 141 народни представители: за 134, против 3, въздържали се 4.
Процедурното предложение на господин Цонев е прието.
Моля, поканете лицата в пленарната зала.
Господин Цонев, заповядайте да представите доклада на оглавяваната от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 302-01-21, внесен от Министерския съвет на 27.09.2013 г.
На заседание, проведено на 10 октомври 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, Красимир Сивев – директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерство на финансите, Мина Янкова – началник на отдел в същата дирекция, представителите на Националната агенция за приходите – Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология”, Лорета Цветкова и Цветана Янкова – държавни експерти в дирекция „Данъчно-осигурителна методология”, представителите на Агенция „Митници” Божидар Алексов – директор на дирекция „Акцизи”, Наташа Петрова и Иван Борисов – началници на отдели в дирекция „Акцизи”, Николай Ненков – вицепрезидент на КНСБ.
Законопроектът беше представен от госпожа Людмила Петкова.
Предложените изменения и допълнения на Закона за данък върху добавената стойност са свързани с хармонизиране на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и решения на Съда на Европейските общности в областта на косвеното облагане, както и с прецизиране на разпоредбите, които създават затруднения при практическото прилагане на закона.
Основните моменти в законопроекта са:
- въвежда се нов специален режим за касова отчетност на данъка върху добавената стойност. Въвеждането на специалния режим има за цел подпомагане на малките предприятия, които срещат затруднения при плащането на ДДС към бюджета, преди да са получили плащане по извършените от тях доставки на стоки и услуги от клиентите си. Режимът не е задължителен, а се прилага по избор от предприятия, които имат облагаем оборот не повече от левовата равностойност на 500 000 евро, реализиран за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец и доставките им са с място на изпълнение в страната;
- въвежда се ново правило за определяне на данъчното събитие и данъчната основа при вътреобщностно придобиване на стоки с продължително изпълнение повече от един месец. При тях данъчното събитие ще възниква в края на всеки календарен месец;
- посочват се критериите, по които сделката по лизингови договори следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив;
- променя се разпоредбата за определяне на данъчната основа при бартер. Данъчната основа при доставка на дълготрайни активи ще е балансовата им стойност към датата на възникване на данъчното събитие, а при доставки на стоки или услуги, различни от дълготрайни активи, ще е в размер на данъчната основа при придобиването или на себестойността на предоставената стока, а в случаите, когато стоката е внесена – на данъчната основа при вноса й или на направените преки разходи, свързани с извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа не може да бъде определена по тези правила или е нула, тя ще е в размер на пазарната цена на стоките или услугите, които лицето доставя;
- променя се срокът, в който регистрираното лице може да упражни правото на приспадане на данъчен кредит за наличните към датата на регистрацията активи, като от 3-месечен става 12-месечен с цел уеднаквяване на сроковете за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит с тези по чл. 72 от Закона за данък върху добавената стойност;
- предлага се изменение на правилата за определяне на данъчната основа при внос, като се предвижда облагаемата стойност да е митническата стойност, която се увеличава с присъщите на вноса разходи, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната, доколкото не са били включени в нея;
- въвежда се облагане на доставките на стоки и услуги на Граничния комбиниран мост „Видин - Калафат”. Мястото на изпълнение на услугите по събиране на таксата за преминаване на моста ще е на територията на Република България, когато направлението на пътуването е от България към Румъния, или на територията на Румъния, когато направлението на пътуването е от Румъния към България;
- допълнени са случаите, при които няма да е налице доставка при предоставяне за ползване на имоти от държавата/общините/заявителите за нуждите на частни детски градини, училища, както и на детските градини и училища с чуждестранно участие по Закона за народната просвета. Няма да е налице доставка и при последващото преминаване на имотите към държавата/общините/заявителите в случай на закриване на детските градини и училищата;
- предлага се промяна, свързана с определяне на данъчната основа на безвъзмездно подобрение при прекратяване на договор за наем. В тези случаи данъчната основа ще е данъчната стойност по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане;
- предлага се да отпадне разпоредбата за прилагане на нулева ставка за частта от доставката, която е финансирана със средства от републиканския или общинските бюджети или със заеми, по които гарант е държавата при внос по силата на международни договори и внос на стоки от въоръжени сили на чужди държави, както и на международни договори и доставки, по които получатели са въоръжените сили на чужди държави или институции на Европейския съюз.
След представяне на законопроекта се проведе обсъждане, при което членове на комисията поставиха въпроси за ефекта от прилагане на специалния режим за касова отчетност на данъка върху добавената стойност, с оглед увеличаването на административната тежест за органите на Националната агенция за приходите и за лицата, които ще решат да приложат този режим. Направиха се и следните предложения: да се намали срокът за прекратяване прилагането на режима за касовата отчетност на данъка през първата година от прилагането му, да се преразгледат критериите за прилагане на режима по чл. 151а, да се предложи промяна в срока за издаване на разрешение за прилагане на режима и срока за влизане в сила на разпоредбата за прилагане на този режим, във връзка с предложената промяна в § 1, т. 1 същата да влезе в сила от 1.01.2014 г. и да се уредят заварените случаи на доставка на стоки при условията на финансов лизинг.
По законопроекта са постъпили и писмени становища на КНСБ, Българска стопанска камара и Българската асоциация за лизинг.
В становището си КНСБ изразява подкрепа за промените, свързани с въвеждане режима на касова отчетност на данъка.
В становището си Българската стопанска камара подчертава, че следва да се направи оценка на ефекта от прилагането на режима за касова отчетност на данъка, с оглед административната тежест, която ще се създаде за малките фирми и ползите за тях от прилагането му, както и да се въведе преходен период за въвеждане на режима.
В становището си Българската асоциация за лизинг изразява несъгласие с предложената промяна с § 1, т. 1, касаеща доставките на стоки при условията на финансов лизинг, както и с разпоредбата на § 27, която предвижда § 1, т. 1 да се прилага и за доставки по договори за лизинг, сключени след 1 януари 2013 г. Това становище се подкрепя и от Българската стопанска камара.
След обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 10 народни представители, „въздържали се” – 5 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 302-01-21, внесен от Министерския съвет на 27.09.2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Това беше докладът на парламентарната Комисия по бюджет и финанси.
Постъпил е още един доклад – на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Становището на комисията ще бъде представено от господин Алексиев.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСИ АЛЕКСИЕВ: Уважаема госпожо председател, представям
„ДОКЛАД
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 302-01-21, внесен от Министерски съвет на 27 септември
2013 г.
На заседанието, проведено на 16 октомври 2013 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерски съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, и Красимир Сивев – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите.
I. С настоящия законопроект се предлагат промени, свързани с транспонирането на Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност; промени в резултат на констатирани несъответствия с правото на Европейския съюз и привеждане на Закона за данък върху добавената стойност в съответствие с решения на Съда на Европейския съюз; както и промени във връзка с несъответствия на разпоредби на Закона за ДДС с Директива 2006/112/ЕС. Предлагат се и някои редакционни промени, насочени към подобряване на практическото приложение на закона.
II. Във връзка с въвеждането на разпоредбите на Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г., законопроектът предлага нов специален режим за касова отчетност на ДДС, ново правило за определяне на данъчното събитие и данъчната основа при вътреобщностно придобиване на стоки с продължително изпълнение повече от един месец, както и задължение на данъчно задължените лица да съхраняват данъчните документи в оригиналния им вид, с оглед на възможността, предвидена в Директива 2010/45/ЕС.
III. Във връзка с констатирани несъответствия с правото на Европейския съюз и привеждане на Закона за данък върху добавената стойност в съответствие с решения на СЕС, проектът на закон предлага изменения по отношение на доставките на стоки при условията на финансов лизинг, нови правила за формиране на данъчната основа; както и удължаване от 3 на 12 месеца на срока, в който регистрираното лице може да упражни правото на приспадане на данъчен кредит за наличните към датата на регистрацията активи.
IV. По отношение на несъответствията с Директива 2006/112/ ЕС, законопроектът предлага изменение на разпоредбите, които приравняват на възмездна доставка безвъзмездното предоставяне на стоки или услуги за лични нужди или за цели, различни от икономическата дейност на данъчно задълженото лице; изменение на правилата за определяне на данъчната основа при внос, както и промени във връзка с Директива 2009/132/ЕО на Съвета от 19 октомври 2009 г. за определяне приложното поле на член 143, букви „б” и „в” от Директива 2006/112/ЕО по отношение на освобождаването от ДДС при окончателен внос на някои стоки. Предлагат се и промени, свързани с дерогация от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС с цел улесняване на пътния и железопътния транспорт по „Дунав мост”.
V. Във връзка с практическото приложение на Закона за данък върху добавената стойност се предлагат някои промени, сред които е отпадането на нулевата ставка за частта от доставката, която е финансирана със средства от републиканския или общинските бюджети или със заеми, по които гарант е държавата. Това се отнася за внос по силата на международни договори и внос на стоки от въоръжени сили на чужди държави и на такива, по които получатели са въоръжените сили на чужди държави или институции на Европейския съюз. Освен това, предвид приключване на проектите по програма ФАР отпадат и ангажиментите, предвидени в споразумението с Европейската комисия, че доставките, финансирани по тази програма, както и националното съфинансиране се освобождават от ДДС. Съгласно Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз, България следва да денонсира или измени всякакви други договори с трети страни, в които има подобни разпоредби.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 11 гласа „за” и 4 гласа „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 302-01-21, внесен от Министерски съвет на 27 септември 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Алексиев.
Това бяха докладите на двете комисии, които са разгледали на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Сега откривам дебатите и предоставям възможност на народните представители, които искат да вземат отношение, да направят това от парламентарната трибуна.
Има думата народният представител Красимир Стефанов за изказване по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ДДС.
Заповядайте, господин Стефанов.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предварително казвам, че Парламентарната група на ГЕРБ няма как да подкрепи предложения законопроекта, независимо от това че има изменения, които след прецизиране на текстовете бихме подкрепили.
На първо място, по § 1 относно промените, свързани с облагането на лизинговите договори, предложените текстове отразяват практиката на Съда на Европейския съюз, но вносителят не е помислил за заварените случаи. Измененията влизат в сила за договори, сключени след 1 януари 2014 г., без да става ясно как ще се прилагат относно договорите за лизинг, сключени преди тази дата. Следва да се има предвид, че решенията на Съда на Европейския съюз са с пряко действие, тоест без да е необходима изрична промяна в националното законодателство на държавата членка, и това създава правна несигурност за страните по действащи лизингови договори.
Относно § 22, с който се регламентира специалният режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност, подобен режим по принцип е допустим от Директива 112 на Европейската общност от ноември 2006 г. относно общата система на данък върху добавената стойност. Въвеждането му ще даде възможност регистрираните по ДДС лица, които отговарят на предвидените в закона условия, да начисляват и внасят дължимия данък тогава, когато получат от своя контрагент плащане по сделката. Аналогично при покупка данъчен кредит ще може да бъде ползван и едва след извършено плащане.
На пръв поглед мярката, въведена в повечето държави – членки на Европейския съюз, е добра, особено за малките фирми, които нямат достатъчно ликвидни средства, за да авансират данъка, преди да е постъпило плащане по извършените от тях доставки. Съществуват обаче и значителни резерви относно въвеждането на този модел, особено по начина, по който е предложено в настоящото изменение.
На първо място, въвеждането на специалния режим на касова отчетност ще създаде значително административно затруднение както за приходната администрация, така и за бизнеса. Режимът ще наложи промяна на дневниците за покупки и продажби по ДДС, а оттам и на съществуващите информационни системи на Националната агенция за приходи. Спецификата на режима ще направи невъзможно автоматизираното съставяне на дневниците за покупки и продажби и ще ангажира огромен ресурс в бизнеса дори и там, където режимът за касова отчетност на ДДС не е желан и не се прилага. Отделно от това ще се ангажира сериозен финансов ресурс както за НАП, така и за бизнеса по повод пренастройване на електронните системи в Националната агенция за приходи и пренастройване на счетоводните продукти на фирмите. Въвежданата касова отчетност изисква промяна на дневниците, като се въведат три вида фактури – фактури, по които няма плащане, такива с частично плащане, и такива, които са изцяло платени. Отделно от това трябва да се въведе и отчетност на протоколите, с които ще се документират отделните плащания, както и на платежните документи, с които ще се извършва плащането. Това ясно е изразено и в становището на Българската стопанска камара.
На второ място, небалансирани са изискванията относно лицата, за да получат разрешение за прилагане на специалния режим. От една страна е ясно, че режимът на касова отчетност има основно за цел да облекчи ликвидно малките и средни търговци – в същото време нямат изискуеми неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски по влезли в сила актове, а при наличие на такива са представили обезпечение или им е издадено разрешение за отсрочване и разсрочване.
Всички знаем, особено експертите, които работят в Националната агенция за приходите, в Министерството на финансите, колко е тромава процедурата по разсрочване и отсрочване и на колко условия трябва да отговаряш. В повечето случаи фирмите, към които е насочена мярката, не отговарят на тези условия. Отделно от това, тези фирми имат сериозни затруднения с ликвидността – в повечето случаи имат задължения към Националната агенция за приходите.
На трето място, съществени са опасенията, че предложеният режим ще намали мотивацията на търговците да изискват от своите контрагенти своевременно плащане, а оттам и до нарастване на междуфирмената задлъжнялост. Отделно от това, не е направен анализ как въвеждането на тази мярка ще се отрази върху приходната част на бюджета, тъй като касовата отчетност дава възможност на фирмите да изберат момента, в който да се задължат към бюджета и съответно да ползват данъчен кредит.
Има вероятност поради ограниченията за ползване на данъчен кредит регистрирани по ДДС лица, особено големите търговски вериги, да избягват да сключват сделки с лица, прилагащи режима на касовата отчетност по ДДС. В тази връзка е неприемливо да се ограничават лицата за стартиране и прекратяване прилагането на режима на касова отчетност, особено за натрупването на достатъчно практика по действието му.
Дванадесетмесечният срок между стартирането и прекратяването на прилагането на касовата отчетност по ДДС е твърде голям и е възможно да доведе до закриване на фирми и прехвърляне на дейността на други фирми, за да се избяга от режима касова отчетност.
Въвеждането на регистрационен режим, както и на дерегистрационен, ще доведе до сериозни затруднения и на работата в приходната администрация, както и до излишни посещения на бизнеса в офисите на НАП и предоставянето на купища документи и информация.
Отделно от това, значително ще се затрудни и контролно-ревизионната дейност на Националната агенция за приходите по прилагане на Закона за данък върху добавената стойност, както и забавяне на възстановяването на искания данък върху добавената стойност, тъй като за всяка покупка или продажба ще трябва да се изследва дали е извършено плащане, или не, за да се прецизира законосъобразно ли е ползван данъчен кредит и дали коректно е изчислен дължимият ДДС за реализиране на продажбите.
Със сигурност ще се възвърне и порочната практика на така наречените „насрещни проверки”, тъй като няма как, без да бъде направена такава проверка, да се установи моментът на плащане, както и достоверността на платежните документи.
От всичко казано дотук – води до неприложимост на модела и противно на прокламираното от правителството намаляване на административната тежест върху бизнеса, както и за по-бързото възстановяване на ДДС. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Стефанов.
Уважаеми колеги, имате думата за реплики към изказването на господин Стефанов. Няма желаещи.
Има ли желаещи за други изказвания?
Заповядайте.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще се спра конкретно на така наречената „касова отчетност” при плащане на ДДС – новост, която на пръв поглед изглежда много добре. Плащането ще се извършва по реално постъпили суми, няма да се задължава бизнесът да смята ДДС върху суми, които не е получил реално. Пиарски звучи много добре, но улесненията за дребния бизнес при плащането на ДДС, които Министерството на финансите предлага на нашето внимание, всъщност могат да се окажат затруднение.
Проектопромените предвиждат новият режим за плащане да е доброволен и да е насочен основно към малките и средни фирми, които ще могат да внасят косвения данък в бюджета – по направени сделки, едва след като са получили плащанията от своите партньори. От друга страна, ползващите касова отчетност ще могат да искат данъчен кредит за покупките си, забележете, едва след като платят на своите доставчици. Не е представена като цяло оценка на въздействието на нормативните промени – доколко административната тежест, която ще бъде наложена върху бизнеса, няма да надхвърли ползите за малките предприятия, приложили „облекчения” режим.
Според нас е нужно да се въведе преходен период, в който търговците и данъчната администрация да настроят своите програмни продукти и счетоводната си отчетност към този нов режим.
Друг проблем, който ние забелязахме, е 12-месечният срок между стартирането и прекратяването на прилагането на касовата отчетност по ДДС. Този срок е твърде голям – възможно е да доведе до закриване на фирми и на практика прехвърляне на дейността на други лица, за да се избяга от режима на касова отчетност.
Предлаганите промени според нас ще създадат неуредици и при попълването на дневниците по ДДС – нещо, което коментира и колегата преди мен. Автоматизираният процес в повечето предприятия става почти невъзможен, защото за всяка доставка трябва да се провери наличие и размер на плащане. Това предполага паричните сметки на предприятията да са напълно осчетоводени преди изготвяне на дневниците по Закона за данък върху добавената стойност.
От друга страна, небалансирани са и изискванията относно лицата, за да получат разрешение за прилагане на специален режим. От една страна е ясно, че режимът на касова отчетност има основно за цел да облекчи ликвидно малките и средни търговци – в същото време нямат изискуеми неизплатени, забележете, данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски по влезли в сила актове, а при наличие на такива са предоставили обезпечение или им е издадено разрешение за отсрочване или разсрочване.
Ако целта на тази мярка е облекчаване на малкия и средния бизнес в този момент, не мисля, че това е най-доброто решение. Тук според нас текстовете трябва да се прецизират. Считаме, че въвеждането на режима на касова отчетност ще усложни ревизиите по ДДС и ще удължи непредвидимо сроковете за тяхното извършване – инструмент, който доброволно ще дадем в ръцете на данъчната администрация.
С новия режим ще се увеличи, вместо да се намали, и междуфирмената задлъжнялост. Промяната в изискуемостта на данъка към датата на плащане, вместо към датата на данъчното събитие, е предпоставка предприятията да не търсят вземанията си навреме, тъй като няма да са длъжни да внесат в бюджета начисления във фактурата ДДС, ако не са получили плащане. Възможно е обемът на просрочените вземания и сроковете за тяхното погасяване да се удължат, вместо да се съкратят.
И на последно място, но никак не-маловажно, ще отбележа следното. Фирмите, които ще изберат да прилагат стандартната отчетност на ДДС, ще избягват доставчици, които са в режим на касова отчетност поради ограниченията във възникването на правото и приспадане на данъчен кредит по усложнената отчетност, и задължителното разплащане по банков път.
На пръв поглед предложените облекчения са много добри, но считаме, че на този етап нито фирмите, нито данъчната администрация имат готовност да приложат облекчения режим. Според нас трябва да се поработи между първо и второ четене по прецизиране на текстовете, а най-малкото – да се даде гратисен период за прилагането на този режим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Уважаеми колеги, желаете ли думата за реплики по това изказване? Няма желаещи.
Желаещи за други изказвания има ли?
Народният представител Менда Стоянова – за изказване по законопроекта.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Гвоздеят на промяната в този законопроект е касовата отчетност по ДДС – идея, лансирана от бизнеса и възприета от управляващите с, предполагам, най-добри намерения, включена като текст в Закона за данъка върху добавената стойност.
Уважаеми колеги, аз Ви призовавам да не гласувате за този законопроект. Ще се вкарате в един филм след 1 януари 2014 г., от който трудно ще излезем.
Аз съм за прилагането на касовата отчетност, така както европейските директиви дават право и възможност за това, но подходът, който е избран, за да се приложи тази касова отчетност, е изключително сложен, неефективен, забележете – натоварващ сериозно бизнеса.
Вземете мнението на българския бизнес, вземете мнението на работещите икономисти и счетоводители и ще видите за какво става дума. Нека този режим да влезе, но да влезе при такива условия, които наистина да облекчат бизнеса, а не да го натоварят.
В изказванията си преди мен, колегите споменаха някои проблеми на тази част от законопроекта. С риск да повторя някои от тях все пак ще маркирам това, което аз смятам, че трябва да чуете и да отложите, да преработите тези текстове, така че те наистина да доведат до положителен ефект.
Не знам поради какви причини вносителят е написал множество ограничителни условия, за да може лице, регистрирано по ДДС, да се възползва от този режим. Такива изисквания са примерно за лицето – за липса на задължения. Нали разбирате, че онова лице, което ще прибегне до усложнената отчетност за касово отчитане на ДДС, е лице, което е с дребен бизнес и което няма собствени оборотни средства; лице, което не получава плащания по приходите си, тоест закъсало лице? И вместо да му помогнем, ние му казваме: ама ти имаш закъснели осигуровки или закъсняло ДДС, а той не го е платил, защото просто неговите контрагенти не са му платили и не може да влезе в системата. Нонсенс, колеги!
Или: тежка процедура за регистрация. Кандидатстваш, справки, Националната агенция по приходите те проверява, прави ти протоколи и накрая излиза с акт, с който те регистрира. Кому е нужно това при положение, че е сложен един толкова висок праг – 500 хиляди, не знам защо в закона пише пък „евро”, в евро ли минахме – не съм разбрала, но това е подробност, на което практически отговарят 95% от българските фирми. Кому е нужна тази усложнена процедура по регистрация, по проверки и по ангажименти от страна и на този, който иска да се регистрира, и от страна на приходната администрация?
Ограничено е приложното поле. За мен необосновано е ограничено приложното поле. Освен нормалните търговски взаимоотношения от режима на касовата отчетност са извадени сделките с данъчно незадължени лица.
Вие не разбирате какво значи това, но аз ще Ви дам пример: ако аз имам бизнес, който основно продава на физически лица, това са данъчно незадължени лица, на кредит – нали знаете, водят едни тефтери в по-малките населени места, дават на кредит до заплата, до аванс, до пенсия, до не знам какво, докато им плати работодателя, аз не мога да вляза в този режим. Тоест дори да съм в този режим, аз трябва да начисля ДДС, независимо че хората не са ми платили. Едновременно с това данъчният кредит, който аз мога да ползвам и който съм договорила с моя контрагент, да бъда отново в разсрочено плащане – знаете каква е ситуацията, не мога да ползвам. Ами с какво ме облекчавате тогава? Напротив, Вие ме утежнявате и аз няма да вляза в този режим, ако съм такъв малък, дребен, наистина имащ нужда от подобно облекчение режим, данъкоплатец.
Лизингът – той е изключен. Там няма, независимо че има разсрочване, трябва да се плати в началото на сделката.
Свързаните лица... Но искам да се спра на плащането в брой. Някой ще каже, че това ограничение, тоест можеш да се възползваш от режима единствено и само, ако ти платят и си платил по банков път, е много добро, защото по този начин ние ще обхванем, ще създадем възможност контролът да е по-добър и да не се злоупотребява с режима.
Искам да Ви кажа, че това крие страшно много рискове. Малкият бизнес, той е дребен, сделките му основно попадат под прага на Закона за плащанията в брой – под 15 хил. лв., и работи в брой. Защо трябва отново да въвеждаме едно ограничение, когато си имаме Закон за плащанията? Ако смятате, че той е с много висок праг, дайте да го променим него.
И аз ще Ви дам още по-драстичен пример. Забележете, аз Ви продавам на Вас нещо. Днес трябва да пусна фактурата и да напиша в тази фактура дали тя ще е по касовата отчетност, или не. И в тази фактура, за да бъде по касовата отчетност, аз трябва да запиша, че тя ще бъде платена по банков път. Аз ще го направя, но след седмица или две Вие ми казвате, че няма да ми платите по банков път, че ще прихванем някак си задължения, които имаме, или ще Ви платя частично в брой. Няма уреден ред какво правя аз, какви са санкциите за мен.
Уважаеми колеги, нарочно се опирам на прости примери, но има още много, много варианти на тези примери, които наистина ще доведат до сериозно утежнение.
Отделно искам да кажа, че има и много хипотези, които изобщо не са уредени в този режим. Това са хипотези, които ще се наложат от живота. Примерно, не е ясно, ако аз съм по касова отчетност и мога да се откажа от този режим след 12 месеца, а междувременно се дерегистрирам по ДДС, какво правя. Не е ясно как се процедира при частични плащания. Не е ясно как се процедира при неплащане с години.
Но аз бих Ви върнала към административната тежест – огромна административна тежест, с която ще натоварим бизнеса. В момента бизнесът, подавайки своите документи към НАП, ги изготвя автоматично, автоматизирано през счетоводните системи. Сега при всички случаи той трябва да подава информация за датата на плащане на съответната фактура, за да може да бъде уважена тя в рамките на този режим. Това, уважаеми колеги, не може да се случи автоматично. Това означава ръчно-крачният способ. Един път – утежнение, второ – финансов ресурс, трето – зависи от големината на фирмата. Тя може да бъде с много голям обем на контрагенти.
Мисля, че ако пък отидем от страната на данъчната администрация, представете си как те автоматизирано или автоматично ще могат да контролират това. В момента се правят автоматични засечки на дневниците за покупки и продажби и това дава своя ефект. Имаме връзка с касовите апарати и изведнъж това отваря дупка в контрола, тоест това би могло да бъде контролирано единствено и само с проверка на място, с документ по документ на място. Нали се досещате, че ако трябва да се възстановява данъчен кредит или се правят ревизии, че времето на администрацията изобщо няма да й стигне да си свърши работата както трябва, че ще се ангажира много по-голям ресурс на тази администрация, трудов ресурс, човешки ресурс, че ще се забави възстановяването на ДДС по обективни причини, по законови причини? Това ли искаме да постигнем?
Да не говорим за това, че за мен този режим има много висок риск – риск от отваряне на дупка в бюджета. Ще Ви кажа защо.
Първо, срокът за въвеждането му е твърде кратък. Два месеца имаме до 1 януари. Не знам как ще се справят всички администрации и бизнеса. Най-вероятно в първия момент няма да има наплив на такива, които ще се регистрират, защото ще ги стресира сложната процедура и множеството условия, които им се поставят. Но Ви гарантирам, че тези, които имат за цел да точат бюджета, вече са се ориентирали и те ще са първите, които ще се появят, за да свършат своята черна работа и да изчезнат от правния мир.
За мен няма и елементарна оценка за това какво въздействие върху бюджета би могло да се получи от въвеждането на този режим. Казва се, че по този начин ще се намали междуфирмената задлъжнялост. Като няма пари, както и да я стимулираш тази междуфирмена задлъжнялост, няма как да се намали, но давайки възможност да не ти плащат с години, тъй като ти няма да внасяш ДДС и няма да се натоварваш с това, това според мен не е стимул за намаляване на междуфирмената задлъжнялост, а по-скоро – обратното, особено комбинирано с вратичката в закона.
Аз няма да Ви отегчавам повече по тази касова отчетност, но апелирам да помислите много сериозно сега ли е моментът и по този начин ли да се въвежда.
Предлагам Ви, понеже сигурно няма да отхвърлите законопроекта, да отложим въвеждането на тази касова отчетност, така че да има време текстовете да се преработят основно, да се направи сериозна оценка на въздействието на всички засегнати от този режим, да ги поправим, докато влезе в срок тя. (Шум и реплики от КБ.)
Сега ми позволете да се спра и на още един проблем, който беше засегнат от нашите колеги, но аз искам да го разгледам в друг аспект. Другите по-големи промени са при облагането на лизинговите договори. В мотивите на вносителите е казано, че имаме осем броя промени за отстраняване на констатирани несъответствия с правото на Европейския съюз…
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Само секунда изчакайте.
Колеги, моля Ви за тишина в залата и там групичката вляво, в галерията. (Шум и реплики.)
Заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА: Много благодаря, господин председател, защото не е важно дали уважават говорещия, а е важно да чуят какво казвам, та белким стигне до ушите на някой друг. (Шум и реплики от КБ.)
Уважаеми колеги, с промяната в облагането на лизинговите вноски се опитват отново да ограничат лицата да ползват финансовия лизинг, да ползват данъчния кредит за автомобилите под наем.
За да не губя времето на цялата аудитория и да обяснявам, защото е твърде сложно, аз Ви призовавам – погледнете още един път текстовете за лизинга, направете консултация с хора, които прилагат Закона за ДДС и ежедневно работят с него, и тогава вземете решение дали трябва да подкрепяме и този текст, и в този смисъл целия законопроект. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Имате думата за реплики към изказващата се.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Удължете времето, ако обичате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: То мисля, че е удължено. Не. Добре – да удължим времето на групите.
Реплики? Не виждам.
Други желаещи за изказвания?
За изказване има думата Владислав Горанов.
Заповядайте, уважаеми господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателю, колеги! Искам да обърна внимание на една тема, която донякъде засегнахме в дискусиите по измененията в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които са свързани със сроковете за възстановяване на данъчния кредит по Закона за ДДС.
В § 23 на внесения законопроект е предвидено намаляване на размера на инвестициите и на броя на работните места, които са изискуеми, за да се даде разрешение за прилагане на ускорено възстановяване на данъчен кредит за инвеститорите. Това е много по-голяма тема, която многократно се е обсъждала и на която обърнахме внимание, отново подчертавам, при дебатите, свързани с ДОПК – доколко на различните групи лица, които получават тази облага, държавата бързо да им връща данъчния кредит и доколко бързото възстановяване на ДДС трябва да бъде използвано въобще като стимул, след като се прокламира от всички като нормален ангажимент на държавата, особено за стопанския оборот, в който икономическата активност е свита и много от фирмите изпитват ликвидна криза.
Няма да спорим дали намаляването на размера на инвестициите и броя на работните места като достъп до този вид преференция е целесъобразно или не в контекста на желанието да увеличим обема на преките чуждестранни инвестиции, или да създадем много нови работни места, защото отговорът не е еднозначен. Със сигурност обаче трябва веднъж завинаги в дебата по тазгодишните изменения в данъчните закони да си отговорим на въпроса: трябва ли ускореното възстановяване на данък добавена стойност в България да бъде облекчение, да бъде привилегия, или след като сме извели няколко категории, в това число и търговците със земеделска продукция, за които въвеждаме с ДОПК механизма за обратно начисляване, дали да не помислим така наречената „привилегия“ да се превърне в нормална и естествена процедура за българския бизнес? Защото историята, която в момента поддържаме в нашето законодателство, прилича малко на онази шега, при която един носел раница с камъни и като го попитали: защо я носиш, отговарял – много ми е хубаво, като я махна.
Възстановяването на данъчния кредит не трябва да се използва от българското правителство, независимо от грешните примери от миналото, в това число и в мандата на ГЕРБ, като инструмент за фискална политика, особено като инструмент за политика по приходите. В този смисъл и след като многократно чухме, правилно по принцип, заявена готовност за намаляване на този срок и след като практиката на данъчната администрация в последните месеци е именно в тази посока, аз апелирам и ще имаме предложения между първо и второ гласуване за намаляване на срока за възстановяване на данък добавена стойност за всички регистрирани по ДДС лица, за да преустановим практиката този механизъм да се използва в българското данъчно законодателство като стимул. Не трябва да е стимул държавата да връща на хората това, което им се полага. Правили сме грешки, не трябва да продължават. Затова, освен че ще подкрепим в частност § 23, ще предложим и изменения в посоката, за която говорим.
Искам да обърна внимание на госпожа Стоянова.
Не обяснихте добре за лизинга. Излезте и обяснете на колегите, защото не Ви чуха тогава. В противен случай няма да бъда съгласен с Вас, особено що касае преходните периоди. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Горанов.
Госпожо Стоянова, Вие за реплика? Заповядайте. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Господин Лазаров, не суфлирайте какво може и какво не може. Очевидно несъгласие, има реплика. Две минути отдолу, отгоре – да не си играем.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Горанов, аз не съм съгласна с Вашия призив и с декларацията Ви, че между първо и второ четене ще правим предложения за промени. Апелирам към цялата зала да не приемаме днес законопроекта заради касовата отчетност.
Уважаеми дами и господа, аз съм убедена, че повечето от Вас изобщо не разбират за какво говорим, но все пак ние сме народни представители… (Шум и реплики.)
Не, не обиждам никого, съжалявам. Но хора, които нямат пряко отношение към отчетност, към данъчни закони, не могат да го разберат, това е нормално. Консултирайте се, колеги. Ние сме народни представители и гласуваме дори закони, в които не сме специалисти. Затова имаме възможност да ползваме специалисти.
Понеже господин Горанов ме провокира за лизинга, аз наистина го предъвках в края на моето изказване.
Господин Горанов, искам да Ви кажа, че промените, които се предлагат в момента за облагането на лизинга, имат проблем не само в преходния период, както Вие си мислите. Проблемът е, че тези промени, които се предлагат, отново са в противоречие на директивата.
Тези промени се предлагат, за да може да се узаконят действията на НАП, указанието на НАП от средата на годината, но искам да Ви кажа, че тези промени отново ще паднат в съда в Люксембург. За съжаление обаче ще минат още няколко години и това отново ще тормози българския бизнес. Хората от Вас, които ползват режима на ползване на данъчен кредит при наемане на автомобили, ще го разберат много скоро. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
За втора реплика има думата професор Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Моята реплика отчасти се отнася и за госпожа Менда Стоянова. Вие действително правите конкретни предложения, повечето от които заслужават много сериозна дискусия. Това е така.
Не мога да разбера едно, уважаеми господин Горанов. Опитайте се да се освободите от опозиционния синдром, тоест да кажете: „Видите ли, този закон не струва нищо заради това, че в него има някои неща, които трябва да бъдат поправени”. Тогава действително Вашето участие в тези закони, които са специфични и изискват много висока степен на експертиза, ще бъдат оценени както от хората, така и от народните представители.
Е, няма как за две поправки, които можете да ги направите между първо и второ четене, да заявите: „Този закон нищо не струва! Той е калпав, трябва да го отхвърлим, защото сме опозиция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, професор Имамов.
Заповядайте за трета реплика, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Трета реплика по повод на поправката, която правим за касовата наличност.
Има един много хубав стар анекдот:
Един прокурор стоял на прозореца, гледал площада и си мислил: „Боже, колко много хора има на свобода!” (Оживление.)
Бих помолил госпожа Менда Стоянова да се освободи от данъчното си мислене, да влезе на моето място...
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Е, как да отговори?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Сега вече – да, лично обяснение.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Да, като лично обяснение. Няма проблем. С цялото ми уважение, госпожо Стоянова!
И да разбере, че едно е да си от единия край на барикадата, а друго е сутринта да предадеш стоката, да напишеш фактурата, да начислиш ДДС-то, да имаш договор с доставчиците за тримесечно разсрочено плащане, на 14-то число да ти приберат ДДС-то и 600 човека да зависят от теб –дали ще има пари за заплати или няма да има.
Това, което се предлага в момента, е много добро. Това е битка на българския бизнес години наред. В цяла Европа две държави не са го въвели – ние и Кипър.
Хайде да спрем с опозиционното мислене и действително да направим нещо добро. Това е добро.
Има много други неща, за които госпожа Стоянова е права, Влади Горанов е прав. Между първо и второ четене доста неща ще променяме. Но дайте да не си кривим душата. Поставете се на мястото на един работодател. Да не говорим, че има случаи, когато разсроченото плащане е шест месеца. Има случаи, когато въобще не си получаваш парите, но си „глътнал жабето” и си платил ДДС-то. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Кънев.
Всъщност какво стана? Професор Имамов и господин Кънев, правейки реплики на господин Горанов, възразяваха срещу това, което заяви госпожа Менда Стоянова в нейната реплика. Затова тя ще получи лично обяснение след това.
Господин Горанов, имате ли желание за дуплика, макар че по същество диалогизирането беше от госпожа Стоянова?
Да, заповядайте. Дуплика на господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Вие разяснихте голяма част от фактическите отношения при този спор. Независимо от това и въпреки правото на госпожа Стоянова за лично обяснение, исках да допълня следното.
Касовата отчетност наистина не е безспорна. В този смисъл ние ще работим между първо и второ гласуване, ако мнозинството подкрепи този законопроект. Най-малкото 12-месечният срок за вход и изход от този режим трябва да бъде преразгледан поне в началото на прилагането на режима за касова отчетност – доколкото има риск хора, незапознати с този режим – юридически лица, данъчно задължени лица, да се възползват от него и след това да разберат в какъв капан са попаднали от гледна точка на недостатъците и проблемите, които би породило прилагането на режима на касова отчетност.
Господин Имамов, аз не разбрах, но Вашата реплика наистина беше по-скоро към госпожа Стоянова от гледна точка на принципната подкрепа или неподкрепа на този законопроект.
Един Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност може да бъде подкрепен винаги и от всеки, защото по същество промени в Закона за данъка върху добавената стойност, свързани с неговото подобряване, могат да бъдат правени по всяко време. Законодателството е много сложно, динамично – както на национално, така и на европейско ниво. Винаги може да се намери аргумент за подкрепа на изменения в данъчните закони.
Това, което е правилно от гледна точка на позицията на Парламентарната група на ГЕРБ, е, че няма как да искате от нас да подкрепяме промени, които не са изчистени докрай и не са докрай балансирани. Това е ролята на опозицията.
Ролята на мнозинството е да осигурява тяхната подкрепа, поне на етап първо гласуване.
Затова аз говорих и получих упрек от госпожа Стоянова, че ще участвам в дискусията между първо и второ гласуване, защото сме сигурни, че вероятно с мнозинството на партиите, които подкрепят правителството, този законопроект ще види следващ ход в парламентарната дискусия. Тогава ние ще помогнем да се подобри.
В заключение, като обобщение – и тази година като упрек и за предходни такива, данъчното законодателство не беше достатъчно дълго време съгласувано с всички заинтересовани страни. Това поражда дебатите, които водим в момента в Парламента. Това ще породи дебати и по следващи точки, свързани с изменения в данъчните закони, тъй като пропуснахме съгласувания с редица важни институции – тук намеквам основно за Националното сдружение на общините – по теми, които трябва да решаваме предварително, а не в пленарната зала. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Горанов.
И сега – споменатата от всички госпожа Стоянова. Заповядайте. И господин Горанов Ви даде основание за лично обяснение, и репликиращите дадоха също такива основания.
Заповядайте, уважаема госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател, че не прилагате запетайкаджийски правилника.
Първо искам да отговоря на господин Имамов. Господин Имамов, това, което до известна степен от мое име каза господин Горанов, аз го подкрепям.
Четири години в предишния Парламент ни учехте как да се противопоставяме на управляващите. (Оживление.) Аз обаче за съжаление не съм усвоила 100% този урок, както може би болшинството от залата забелязват. Но това – в кръга на закачките.
Убедена съм, че този законопроект ще се подкрепи, защото Вие по този начин ще кажете, че подкрепяте политиката на правителството и на Министерството на финансите, заставайки на амбразурата на всяка цена. Защото от другата страна на амбразурата са бизнесът и хората.
Господин Кънев, ако попитате колегите от данъчната администрация, които са на последния ред на пленарната зала, те ще кажат точно обратното – „Менда Стоянова забрави, че е била данъчен, и взе да мисли повече за бизнеса, отколкото за фиска”. Убедена съм, че ще го кажат.
И точно Вие като човек от бизнеса трябваше много добре да разберете моят призив – че този режим трябва да бъде много сериозно поправен, за да има ефект, който искате да постигнете.
Затова още веднъж отправям предложение към Вас – да увеличите срока, от който ще бъде въведен режимът. Това да не е 1 януари, за да може в този срок съгласувано с всичките бизнес организации, със заинтересованите лица, да се постигне такъв режим, който да постигне целта, а не да вкара бизнеса в нов тупик. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Други изказвания по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност? Не виждам.
Приключваме разискванията.
Моля народните представители да заемат местата си в пленарната зала. Квесторите, ако обичат, да ги поканят и от кулоарите.
Уважаеми народни представители, поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност с вносител Министерския съвет.
Гласували 182 народни представители: за 107, против 41, въздържали се 34.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Вносител е Министерският съвет.
Моля от водещата комисия да представят доклада.
Заповядайте, уважаеми господин Кънев, да представите доклада на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси № 302-01-24, внесен от Министерския съвет на 03 октомври 2013 г.
На заседание, проведено на 10 октомври 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, Красимир Сивев – директор на Дирекция „Данъчна политика“ в Министерство на финансите, представителите на Националната агенция за приходите – Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология“, Лорета Цветкова и Цветана Янкова – държавни експерти в Дирекция „Данъчно-осигурителна методология“, и Емил Савов – заместник- изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България.
Законопроектът беше представен от госпожа Людмила Петкова.
Основните моменти в законопроекта са:
- предлага се прецизиране на нормите за освобождаване от данък върху недвижимите имоти на сгради със сертификати за клас на енергопотребление В, C и D по Закона за енергийната ефективност. Нормативната уредба относно сертифицирането на сградите позволява преиздаването на сертификати при определени условия, което води до противоречия при практическото прилагане на данъчното облекчение. За целта се предлага освобождаването да се извършва за максимален срок от 10 години след преустройство на сградите, водещо до постигане на енергийна ефективност;
- предлага се данъчното облекчение при облагане с данък върху превозните средства в Република България да се ползва съобразно екологичните стандарти по отношение емисионните норми на парниковите газове. Предлага се облекчението да бъде в размер 30 на сто или 50 на сто в зависимост от категориите превозни средства и екологичните категории;
- предлага се освобождаване от облагане с данък върху недвижимите имоти и с данък при придобиване на имущества, както и от такса за битови отпадъци на специфична категория недвижими имоти – храмове, молитвени домове и манастири, които се ползват за извършване на богослужение и са собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната;
- предлага се от 2015 г. да отпадне възможността общините да определят размера на таксата за битови отпадъци на база данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. Широкото използване на данъчната оценка за база при определяне размера на таксата води до несправедливо определяне на размера, което е предпоставка за ниската събираемост на таксата. Предлага се промяната да влезе в сила от 1 януари 2015 г., с което ще се осигури време на заинтересованите страни да определят база за разпределение, която да има пряка връзка с извършените разходи по предоставяне на услугата;
- предлага се студентските общежития, считано от 1 януари 2014 г., да се третират като жилищни имоти за целите на облагане с данък върху недвижимите имоти, тъй като в момента те се класифицират като нежилищни, а се ползват за живеене от студентите;
- предлага се допълнение на чл. 123, ал. 1, съгласно което на едноличните търговци ще се налага имуществена санкция, а не глоба, както е в действащия закон, което е в противоречие с принципите, заложени в Закона за административните нарушения и наказания.
След представяне на законопроекта се проведе обсъждане, при което господин Емил Савов изрази несъгласието на Националното сдружение на общините в Република България с предвидените облекчения за местни данъци и такси за регистрираните вероизповедания в страната, тъй като общините ще се лишат от тези приходи и постави въпроса за компенсиране на общините за тези приходи от страна на държавата, както и за ясно изброяване в закона на основите, които общините могат да ползват за разпределение на таксата за битови отпадъци, във връзка с предложената промяна на чл. 67, ал. 2.
Някои от членовете на комисията изразиха опасение от драстично покачване на данъка върху превозните средства във връзка с промяната на чл. 59, ал. 1 и 2 и обвързване на облекчението за данъка с екологичните категории на автомобилите, вместо с наличието на катализаторно устройство. В тази връзка бе предложено да се направи анализ за въздействието на предложената промяна и при драстично покачване на данъка да се предложи допълнение в законопроекта, с което да се предвиди преференция за собствениците на стари автомобили.
Постави се и въпроса за изработване на Методика за определяне на разходите, които общините следва да включват в план-сметките си при определяне на таксата за битовите отпадъци.
Направено бе и предложение за включване в законопроекта на текст, с който да се задължи Министерския съвет да изготви подзаконов акт, в който да се разпише механизъм за определяне на количеството на битовите отпадъци и основите за разпределяне на таксата за битови отпадъци.
В становището по законопроекта, представено от КНСБ, се изразява подкрепа за предвидената възможност данъчното облекчение за данъка върху превозните средства да се ползва в зависимост от екологичната категория на превозните средства, като се предлага да се обмисли разширяването на обхвата на действието му и за автомобили с мощност на двигателя по-голяма от 74 kW включително.
След обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 8 народни представители, без „против” и „въздържали се” – 6 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси № 302-01-24, внесен от Министерския съвет на 03 октомври 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
Моля от Комисията по транспорт и съобщения да представят доклада.
Заповядайте, господин Костадинов.
ДОКЛАДЧИК КАМЕН КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 302-01-24, внесен от Министерския съвет на 3 октомври 2013 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 16 октомври 2013 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 302-01-24, внесен от Министерския съвет на 3 октомври 2013 г.
На заседанието присъстваха госпожа Людмила Петкова – заместник-министър на финансите и господин Красимир Сивев –директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерство на финансите.
Законопроектът бе представен от госпожа Людмила Петкова.
С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси се предлага прецизиране на нормите за освобождаване на сгради със сертификати за клас на енергопотребление В, C и D по Закона за енергийната ефективност.
На следващо място се предвижда възможността данъчното облекчение при облагане с данък върху превозните средства в Република България да бъде в зависимост от екологичните стандарти по отношение на емисионните норми на парникови газове. Предлага се данъчното облекчение да е в две разновидности – намаления от годишния данък върху превозните средства в размер 30 на сто или 50 на сто, в зависимост от категориите превозни средства и екологичните категории.
От вносителите подчертаха, че в по-голямата част от държавите – членки на Европейския съюз, годишното облагане на превозните средства е обвързано с нивата на отделяните вредни емисии. Тази тенденция цели да се постави бариера за регистрацията и употребата на моторни превозни средства с високи нива на вредни емисии. Към настоящия момент данъчното облагане на леките автомобили в Република България не е обвързано с екологичните норми. Съществуващото облекчение за ползване на отстъпка в размер 50 на сто от дължимия местен данък за годината за леките автомобили е на база наличието на действащо катализаторно устройство, което в голяма степен е неприложимо, предвид липсата на възможност за доказване наличието на такова устройство за всеки отделен автомобил.
Със законопроекта се предлага също така освобождаване от облагане с данък върху недвижимите имоти и с данък при придобиване на имущества на специфична категория недвижими имоти – храмове, молитвени домове и манастири, които се ползват за извършване на богослужение, както и на поземлените имоти, върху които са построени.
Предвижда се от 2015 г. да отпадне възможността общините да събират такса битови отпадъци в размер, определен на база данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. Размерът на таксата ще се определя от количеството на генерираните отпадъци и съответно от разходите на общината за предоставянето на услугата.
Предложено е студентските общежития, считано от 1 януари 2014 г., да се считат за жилищни имоти за целите на прилагането на Закона за местните данъци и такси.
Предвижда се и допълнение на чл. 123, ал. 1, съгласно което на едноличните търговци да се налага имуществена санкция, като на юридическите лица в съответствие с изискванията на Закона за административните нарушения и наказания.
След представяне на законопроекта се проведе обсъждане, при което някои от членовете на комисията изразиха опасения от драстично покачване на данъка върху превозните средства и обвързване на облекчението за данъка с екологичните категории на автомобилите. В тази връзка бе предложено да се направи анализ на риска и въздействието върху гражданите от предложената промяна.
Въз основа на проведените дебати и изказвания, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 8 гласа „за”, 3 гласа „против” и 4 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 302-01-24, внесен от Министерския съвет на 3 октомври 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Кой ще представи доклада на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика? Господин Славов, нейният председател.
Няма представени доклади от Комисията по образование и наука и от Комисията по регионалната политика и местно самоуправление.
Заповядайте, уважаеми господин Славов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН СЛАВОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 302-01-24, внесен от Министерския съвет на 3 октомври 2013 г.
На редовно заседание, проведено на 10 октомври 2013 г., Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 302-01-24, внесен от Министерския съвет на 3 октомври 2013 г.
Законопроектът беше представен от господин Красимир Сивев, директор на дирекция „Данъчна политика” на Министерство на финансите.
С оглед компетенциите на Комисията в областта на вероизповеданията, в своето изложение господин Сивев наблегна на частта от законопроекта, отнасяща се до освобождаването от облагане с данък върху недвижимите имоти и данък при придобиване на имущества, както и от такса битови отпадъци, на специфична категория недвижими имоти – храмове, молитвени домове и манастири, които се ползват за извършване на богослужение и са собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната. Съответните разходи за почистване на тези имоти са предвидени да бъдат за сметка на общинските бюджети, които също подлежат на корекция и дофинансиране от държавния бюджет. Идеята на вносителя е да се подпомогне по този начин богослужебната дейност и конституционното право на вероизповедание с механизмите, с които разполага държавата.
В последвалата дискусия сред народните представители се откроиха две тези. Като цяло членовете на Комисията декларираха своята воля да подпомогнат вероизповеданията посредством финансови облекчения. Тук председателят на Комисията господин Пламен Славов изтъкна, че това съвпада и с желанието на ръководствата на традиционните вероизповедания. То е изразено по време на проведените срещи с тях от страна на ръководството на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика.
Народните представители Ирена Узунова, Петър Якимов и Корнелия Маринова поискаха от Министерството на финансите информация за бъдещото компенсиране на общинските бюджети от държавния бюджет. Те настояха да има становище и от Националното сдружение на общините, както и финансов разчет от Министерството на финансите на база на броя на молитвени храмове.
Изцяло в подкрепа на предлаганите промени се изказаха народните представители Хюсеин Хафъзов, Павел Шопов, Петър Мутафчиев и Емил Костадинов, като последните двама направиха конкретно предложение – между първо и второ четене да бъде редактиран или премахнат § 1.
След проведеното гласуване, с 11 гласа „за”, без „против” и 7 гласа „въздържали се”, Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 302-01-24, внесен от Министерския съвет на 3 октомври 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Докладите на комисиите са представени.
От вносителя, желае ли някой да вземе отношение? Не желае.
Откривам разискванията, уважаеми народни представители. Имате думата за изказвания.
Има ли желаещи да участват в разискванията по първо гласуване на Закона за местните данъци и такси?
Заповядайте, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, вземам отношение по законопроекта в частта му, която касае освобождаването от данък недвижими имоти и такса смет на сгради и имоти на различни вероизповедания. Смятам, че това е дълбоко погрешно.
Местните данъци и такси са една от най-важните функции на общините, един от най-важните приходоизточници. Ние с този закон ги лишаваме от един много съществен приход по изключително безпринципен начин.
По каква причина ние ще освобождаваме черквите, другите молитвени храмове, имотите, които притежават, а няма да освободим, да кажем, училищата, читалищата, болниците, които са изцяло общинска собственост? Нима не знаем, че на територията на част от тези храмове има ресторанти, има други заведения? Нима там не се генерират отпадъци? Откъде-накъде ние ще лишаваме общините със закон от правото им да събират такса за услуга, която те са длъжни да извършват? По каква причина?
Вчера говорим цял ден за това как трябва да даваме правомощия на общините, за децентрализация, а днес какво правим с този закон? Много ми е чудно каква е позицията на Националното сдружение на общините. Да не говорим, че в най-важната комисия, която има отношение специално по този въпрос от законопроекта – Комисията по регионална политика и местно самоуправление, законопроектът не е разглеждан, тази комисия няма становище. Не смятам, че е редно без становище на тази комисия законопроектът да се разглежда и да се приема. Без позиция на Националното сдружение на общините този закон да не се приема.
Уважаеми колеги, в залата има доста хора, които са били в местното самоуправление. Това ли е нашето отношение към общините? Какво им помагаме? Като говорим по този начин за финансова децентрализация ли? По този ли начин ще им даваме правомощия или по-скоро ще отнемаме такива?
Аз смятам, че предложеният текст в законопроекта, отнасящ се за освобождаването от такса смет и данък недвижими имоти за различните вероизповедания, трябва да отпадне от законопроекта.
По другите части от закона не взимам отношение, но в тази част смятам, че това трябва да го направим. Иначе ще се срамуваме. Трябва да се срамуваме пред българските общини, пред хората, които са ни изпратили тук. Не можем да отнемаме техни права. Не можем да отнемаме техни правомощия по такъв безапелационен начин. Това не е добро отношение към българските общини, към хората, които живеят там.
Уважаеми колеги, нека се замислим. Обръщам се към хората, които са били в местната власт. Това ли е нашето отношение към тях? По този ли начин ще помагаме на общините? Как ще гарантираме този недостиг на средства, които ще се явят в общинските бюджети? Правен ли е разчет, правен ли е анализ?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Правен е.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Каква ще бъде щетата за общинските бюджети от това? Не смятам, че това решение е правилно.
Обръщам се към Вас с апел да не подкрепим тази част от законопроекта и целия законопроект по тази причина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Татарски.
За реплика – господин Камен Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаеми господин Татарски, не съм съгласен с Вашето становище, тъй като всъщност законопроектът и предвижданите промени не са удар срещу българските общини, а са някакъв плах опит да подпомогне вероизповеданията.
Считам, че за 50 години нихилистично отношение към българското вероизповедание те са понесли достатъчно удари и достатъчно жертви са платили. Каква е била причината, разбира се, това е друга тема, която в момента не е въпрос, който коментираме.
Считам, че това, което в момента плащат или би трябвало да плащат според Вашата логика молитвените домове, манастири и храмове, е несъотносимо малка част към това, което формира общинските бюджети, но на тях ще им бъде сериозна глътка въздух.
По отношение на това, което Вие твърдите и правите паралел с училищата. Аз съм съгласен, че те също са нещо изключително важно в духовната сфера, но училищата, без значение дали са общински или държавни, получават субсидии от бюджета, докато, както знаете, вероизповеданията са отделени от бюджета и средствата, които им предоставяме са изключително малки и недостатъчни за извършваната от тях дейност.
Моето дълбоко убеждение е, че българската държава е в дълг към своите изповедания и това е една стъпка към подпомагане на тяхната дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Други желаещи за реплики на изказването на господин Татарски? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Костадинов, наистина това е опит да се помогнат вероизповеданията, но е за сметка на общините. Там откъдето ще вземем, толкова ще дадем и на другите, така че не смятам това за правилно.
Второ, не смятам, че вероизповеданията са толкова бедни, че не могат да си платят полагащата се на всички нас, на всички други, такса за извършването на определена услуга. По каква причина изваждаме тях от категорията на гражданите, на другите институции, които трябва да си плащат за услугата, която някой им извършва – в случая общината? Даже бих казал другояче. На общините трябва да им дадем повече права с този закон сами да определят и размера, но и на кого и при какви условия да събират тази такса. Нека да оставим това в ръцете на общините, а не със закон да им налагаме – от този няма да взимаме, от другия ще взимаме. Откъде накъде?!
Да не говорим, че субсидиите, които Вие казвате за читалища, за училища, особено за общинските, не включват тези разходи. Да не говорим, че средствата, които училищата заплащат за извършването на тази услуга, просто се превъртат от общинския бюджет през училищата и пак отиват в общинския бюджет – едно безсмислено упражнение. Докато в този случай вероизповеданията не са общинска собственост и там въпросът е много по-друг.
Аз не приемам да облагодетелстваме едни, да ги освободим – може би има основание, но защо само тях? Нека да освободим и другите тогава! И защо за сметка на общинските бюджети? За малки общини, където има повече храмове или са съществена част от недвижимите имоти, това сигурно е сериозен приход. Не смятам, че вероизповеданията са толкова бедни, че да не могат да си платят такса смет и това трябва да бъде за сметка на общините. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз, уважаеми господин Татарски.
Часът е 13,20.
Господин Владимиров, ще ме извините, но вчера това беше обявено като час за гласуване по Проекта за решение за гласуване на вот на недоверие на Министерския съвет с министър-председател Пламен Орешарски.

Предлагам да преминем към гласуване на:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ГЛАСУВАНЕ НА ВОТ НА НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ С МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ ЗА ПРОВАЛА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО В ОБЛАСТТА НА РЕГИОНАЛНАТА ПОЛИТИКА.
След това ще продължим с разискванията по Закона за местните данъци и такси.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за гласуване на вот на недоверие на Министерския съвет с министър-председател Пламен Орешарски
Народното събрание на основание чл. 89 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Гласува вот на недоверие на Министерския съвет с министър-председател Пламен Орешарски за провала на правителството в областта на регионалната политика.”
Режим на гласуване.
Гласували 231 народни представители: за 93, против 118, въздържали се 20.
Решението не е прието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Заповядайте за отрицателен вот, уважаеми господин Хайрула.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах „против”, защото за пореден път се внесе вот на недоверие на правителството на господин Пламен Орешарски за политики, за които аз лично смятам, че предишното правителство на ГЕРБ тотално се провали и дискредитира, в случая за регионалната политика. (Възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.) Най-малкото нагло и безочливо е от ГЕРБ да твърдите, че сегашното правителство се е провалило, защото точно Вие увеличихте разликата в развитието между регионите. За Вас имаше само 45 или 50 общини, за които специално се работеше. Вие загърбихте финансирането на малките общини в Република България.
Почти всички мотиви за вота отразяват резултата от предишното управление в сектора и сякаш са един вид анализ за несвършеното от Вас. Например за реформата във ВиК-сектора, тя се забави точно четири години заради Вас. От тогава насам четири години никакво развитие и сегашното правителство започна да работи по този въпрос. (Министър-председателят Пламен Орешарски и членове на кабинета влизат в залата. Народните представители от КБ и ДПС стават прави и ги посрещат с ръкопляскания. Скандиране: „Оставка, оставка!”, и тропане по банките от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Заповядайте, уважаеми господин министър-председател и уважаеми членове на кабинета. (Възгласи: „Оставка, оставка!” от ГЕРБ. Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Изчакайте, господин Хайрула, министрите да заемат местата си.
Продължете Вашия отрицателен вот. (Народни представители от КБ и ДПС скандират прави: „Буда, Буда!”.)
Моля Ви за тишина в залата.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: В програмите за управление... (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина!
Господин Хайлура, заповядайте.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: В програмите за управление на предишните правителства, преди Вас, беше записано изрично, че ще се обърне внимание на всички региони в страната. (Шум и реплики.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Времето, времето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Времето!? Като викате, човекът не може да се изкаже, така че ще търпите. (Смях, шум и реплики от ГЕРБ.)
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: Уважаеми колеги,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Довършвайте с изказването си.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: ...вотът беше поредният опит на опозицията да припомни на себе си – все пак в това нещо аз виждам позитивизъм, защото вотът напомни на ГЕРБ, че България е парламентарна държава, а в една парламентарна държава тази роля беше пренебрегната от тях през последните четири години.
За мен е странно защо ГЕРБ иска да вижда министрите в пленарната зала, след като в продължение на целия си мандат самият господин Борисов не се появи на нито един вот срещу правителството, оправдавайки се с голямата си заетост? (Реплики от ГЕРБ.)
Уважаеми колеги от ГЕРБ, осъзнайте се – настоящите министри имат достатъчно работа за вършене. Престанете да губите времето на Народното събрание и на министрите. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз.
Втори отрицателен вот – госпожа Дора Янкова.
Заповядайте, уважаема госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, министри, уважаеми народни представители! Отнасяйки се сериозно към Парламента и към парламентаризма, вчера успях да разбера, че правихме вот на недоверие за намерение, а не за политика. Аз не приемам сериозно един парламентарен дебат, едно отношение, един вот на недоверие към намерение на правителството.
Каквото и да е българското правителство, което и да е то, има право на своето целеполагане на политика, на своите намерения – да, които да заяви пред българските граждани. Когато трябва да сравня, аз представлявам 22. Смолянски избирателен район, питам се и си задавам въпроса: каква беше политиката в държавните пътища? На три пъти провалени двата лота.
Каква беше политиката във водоснабдяването на Рудозем и Мадан? Язовир „Пловдивци” – замразен.
Каква беше политиката в областта на трансграничното сътрудничеството, европейското териториално сътрудничество, България - Гърция? Пътят с Рудозем – запушен, заради липса на политика и политическо целеполагане през тези четири години.
Да, аз подкрепям намеренията на правителството на Пламен Орешарски да прави друга политика, различна от изминалите четири години за райони като Смолянския, като Родопския.
Имайте предвид това, колеги, дайте възможност намеренията, които са заявени, да станат политика. Имайте търпение, правителството ще направи добри неща. Затова гласувах „против”. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Янкова.
За трети отрицателен вот – господин Жаблянов, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа министри, колеги! Гласувах отрицателно, защото в българската вътрешна политика е крайно време да постигнем друго разбиране за това какво представлява регионалната политика.
Аз не приемам този вот, защото ние нямаме допирни точки за сравнение. Ние имаме принципно различни разбирания за това какво е регионална политика и това става ясно от дискусията.
За голяма част от изказалите се депутати от ГЕРБ регионалната политика е довършване на една магистрала. За нас това е важна национална задача също, подкрепяме я и я разбираме – беше важно и трябваше да се направи. Но не може регионалната политика да доведе до африкански картини в голяма част от българските села. (Единични викове от ГЕРБ: „У-у-у!) Това е факт и е резултат от регионалната политика на предишното управление.
Що се отнася до това правителство, не може да се иска такъв вот, защото част от депутатите от ГЕРБ признаха, че три месеца не са време, в което може да бъде реализирана каквато и да било политика. Тоест, става въпрос за един дълбоко безсъдържателен вот на недоверие.
Следващият вот на недоверие, предполагам, че ще бъде същият – със същото дълбоко в кавички съдържание.
Призовавам всички! Уважаеми колеги, вотовете на недоверие до дупка не са изход – нито за Вас, нито за България. Предлагам в следващите дни и седмици енергията на всички да бъде съсредоточена към бюджета и към намирането на изход от изключително сложната социално-икономическа ситуация в страната. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
Думата поиска министър-председателят.
Заповядайте, уважаеми господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, дами и господа министри! Вярно е, че регионалните различия се задълбочават, вероятно от края на 70-80-те години насам. Регионалната политика е една от политиките с много дългосрочни ориентири и вероятно днешната регионална структура има за предпоставка грешки, правени от дореформения период, грешки, правени и по време на самите реформи през последните 20-ина, даже малко повече години.
Също така е вярно, че дори да реализираме всичките си програмни намерения в раздела за по-балансирано развитие на регионите, едва ли ще успеем да преодолеем всички регионални различия.
Важно е обаче, според мен, да обърнем тенденциите и да спре разграничаването и раздалечаването между големите центрове и останалите населени места, тъй като това заплашва устойчивостта на напредъка в социално-икономическото развитие на цялата ни страна.
Искам да благодаря на всички депутати, които подкрепиха кабинета, и да ги уверя, че ние ще продължим да работим за по-балансирано развитие на регионите. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Благодаря и на депутатите от опозицията за критиките и аргументите. Въпреки че преобладаващата част от тях бяха основани на хипотези, все пак за нас те са сигнал, с който ние ще се съобразим в бъдещата ни работа. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
РЕПЛИКА ОТЛЯВО: Това е – европеец!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин министър-председател.
С това приключи тази част от дневния ни ред.
Искам да благодаря и на министър-председателя, и на членовете на кабинета за тяхното присъствие.
Желаем Ви успешна работа в изпълнение на програмата, която сте си поставили! (Народните представители от КБ и ДПС прави и с ръкопляскания изпращат правителството.)

Моля да заемете местата си, уважаеми народни представители, и да продължим деловата работа с разискванията:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Има думата господин Любомир Владимиров за изказване по законопроекта.
Заповядайте, уважаеми господин Владимиров.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители! Ние от „Атака” имаме известни колебания и съмнения относно частта за освобождаване на религиозните вероизповедания в България от местни данъци и такси. Според нас тази част поставя в равни условия всички регистрирани вероизповедания в България. Това не е коректно, защото нека Ви припомня Конституцията, ал. 2 на чл. 13, където се споменава, че религиозните вероизповедания са отделени от държавата. Да припомня и чл. 13, ал. 3, че традиционното вероизповедание в България е източното православие. Това е не само аргумент, който според нас от „Атака” е точен за това, че единствено Българската православна църква трябва да бъде освободена от местни данъци и такси.
Не на последно място ще Ви кажа, че в България има регистрирани повече от 100 вероизповедания.
В така предложената промяна в закона няма точен финансов разчет как ще повлияе подобно действие.
И още нещо: всяка година българската държава отделя държавна субсидия от бюджета за всяко едно регистрирано вероизповедание.
Това са няколкото мотива от „Атака”, поради които ние няма да подкрепим тази част от предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Владимиров.
Има ли желаещи за реплики народни представители? Няма.
Господин Местан, заповядайте за изказване.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, предложеното изменение за освобождаване на регистрираните вероизповедания от такса смет е добър повод Четиридесет и второто Народно събрание, парламентарните групи в Четиридесет и второто Народно събрание да се издигнат над партийните си страсти и да подкрепят едно предложение, което не само че е справедливо, а бих казал, е предложение, което ще отразява отношението на законодателния орган към ролята на вероизповеданията в обществения живот на страната.
Става въпрос за освобождаване на храма от такса смет. В храма човек влиза пречистен и в храма не се изхвърля боклук, за да се облага храмът с такса смет.
Забележете, че такса смет се начислява върху данъчната оценка на обекта. Само на стотина метра от нас е Храм-паметникът „Александър Невски”. Сигурно той е с огромна данъчна оценка. Всички сме влизали в този храм. Аз там не виждам боклук, не виждам отпадъци. (Шум и реплики от „Атака”.)
Каква е логиката Българската православна църква да плаща милиони за такса смет?! И без това възможностите държавата да подпомогне дейността на вероизповеданията са достатъчно ограничени.
Предложеното изменение в закона се очаква.
Искам тук да припомня, че ръководствата на всички парламентарни групи проведоха срещи с Негово Светейшество и със Светия Синод. Ние като Парламентарна група на Движението за права и свободи също бяхме при почитаемия патриарх. От него разбрахме, че в разговори в Светия Синод всички парламентарни групи са поели ангажимент. Нека днес с гласуването си да изпълним този свой ангажимент точно в името на онази духовна храна, от която цялата нация се нуждае. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Уважаеми колеги, има ли реплики към изказването на народния представител?
Заповядайте, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Местан, не зная кой къде се е договарял, но не смятам за редно да се договаряте зад гърба на този, който ще бъде ощетен – в случая българските общини. Питахте ли ги, като им отнемате това право, тази възможност, този инструмент за местно самоуправление, дали са съгласни с Вашите договорки? Нали всички трябва да сме равни пред закона?! Защо едни да са по-равни?! Защо едни да ги освободим за сметка на другите?! Не смятам, че това е правилен подход.
А иначе – законът трябва да се промени, но не само в тази част, не на парче. Наистина не трябва да се събира такса смет, както сега – на балансова стойност или на данъчна оценка. Трябва да се промени методът! Трябва да се даде възможност на общините сами да определят своята политика в тази сфера, която е изключително техен приоритет и прерогатив. Те имат права, имат и задължения. Не може със закона да отнемаме техни права, без да намаляваме задълженията им.
Не знам кой с кого се е договарял, но смятам, че това не е редно като подход. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Други реплики?
Заповядайте.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Господин Местан, Вие доста символично и езуитски тълкувате направените промени в Закона за местните данъци и такси.
Да припомня: тук става дума за освобождаване от такси на всички регистрирани религии в България.
Сега е моментът пак да напомня и да обърна внимание на Вашата парламентарна група за тълкуването на Конституцията. Там изрично е упоменато и е записано, че традиционната религия в България е източното православие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Владимиров.
Господин Местан, заповядайте за дуплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Относно първата реплика, имам само една-единствена бележка. Разговорите между ръководствата на парламентарните групи и българския патриарх, и Светия Синод, не могат да бъдат определени като „договаряния” или „договорка”. Това просто е един коректен диалог между представители на законодателния орган и представители на Българската православна църква.
Имах вече възможност да кажа, че от Негово Светейшество узнахме, че е имало такива срещи с ръководствата на всички парламентарни групи, предполагам и с ръководството на Вашата, господин Татарски. Не смятам, че определяте срещата на Вашето ръководство с българския патриарх като „договорка” зад гърба на законодателния орган?! Не го разбирам това.
Що се отнася до втората реплика, да, запознати сме с конституционния текст. Той отразява коректно ролята на Българската православна църква за установяването, съхраняването и развитието на българската държава.
Когато обаче говорим за вярата и за отношението към Бога, струва ми се, че вярата не може да се йерархизира съобразно това кой на какъв Господ се моли. Тези чувства се разполагат не във вертикала, колега, а в хоризонтала, защото ценностите не могат да се йерархизират. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Имаше възражение от Парламентарната група на ГЕРБ, от госпожа Йорданова вероятно затова, че дадох думата на господин Местан, а не на нея. Нека да поясня – дотук се бяха изказали народният представител Любен Татарски от ГЕРБ и народният представител Владимиров от Парламентарната група на „Атака”. След което е нормално при подадени заявки от Парламентарната група на ДПС и на Коалиция за България с цел реализиране на истински дебат да дам думата на народни представители от другите парламентарни групи. Така че, тъй като отново вдигат ръка и от Парламентарната група на ГЕРБ, и на Коалиция за България, пояснявам защо ще дам думата на народен представител от Коалиция за България, за да има дебат.
Господин Петър Мутафчиев има думата.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Като че ли дебатът по този закон върви основно върху темата за освобождаването от такса „смет” на храмовете и на молитвените домове на традиционно регистрираните в страната вероизповедания, но има още една тема.
Ще започна от дебата, който в момента се води, и с репликата на господин Татарски: кой задкулисно се договаря с Българската православна църква? И аз ще попитам: господин Борисов, някой задкулисно да е правил срещи с българския патриарх? Не, всички парламентарни групи общуват с Българската православна църква, включително и Вашето ръководство, какви са исканията на църквата, какво може да направи Парламентът. Но това не е ангажиментът, който трябва да бъде в ущърб на някой. И аз съм убеден, че това, което днес се предлага – за освобождаването на храмовете от такса „смет” не е ощетение на общините. И Вие много добре го знаете като кмет. Как може да кажете, че, виждате ли, с това решение Вие ощетявате общините.
Ще Ви кажа защо не се ощетяват общините и кой може да се счита за ощетен. Такса „смет” е разходоориентирана такса. Тя не може да се ползва от общините за нищо друго, освен за сметопочистването. Тази такса се плаща от всички граждани в населеното място. Ако ние освободим църквите, храмовете и молитвените домове, това означава, че всеки един от нас ще получи някакво увеличение от това, че някой е освободен. Но аз питам: храмът какво е? Той е обществена сграда. Дори ако ние носим там, знаете, че при християнското вероизповедание има празници, където се носят цветя и така нататък, това го правим ние, не го прави храмът, църквата или свещеникът и така нататък. Така че нека аз си поема този дял. Но аз знам, че това е мястото, където ще отида да се пречистя.
И още нещо – аз питам ще има ли въобще ощетяване на хората? Знаете ли, господин Татарски, Вие сте бил член на Сдружението на общините, колко са общините, които са освободили храмовете да не плащат такса „смет”? Над 90%. Тогава за какво плачем? Защо ние като държавници не поемем този свой ангажимент? Българската православна църква е отделена от държавата. На всички вероизповедания даваме около 2 милиона от бюджета помощ. Само по една керемида не можем да сменим. И разчитаме, че за самоиздържането на църквата ние ще успеем включително, както каза господин Местан, то в момента не е собственост и на църквата, а е на държавата, да си плати такса „смет” на „Александър Невски”, или на „Света Неделя” и така нататък. Затова нека да бъдем коректни.
Обръщам с лично към Вас, както се обърнах в коридора, господин Борисов: нека да не спекулираме и да не пренасяме политическите битки в храма. Достатъчно ни е, че ги пренасяме тук.
По втората тема, във връзка с често разпространяваната теза, че се увеличава данъкът на старите автомобили. Това е много важна тема, аз също искам да насоча вниманието Ви и дебатът да върви в тази посока. Какво се предлага в закона? В закона се предлага една промяна – за всички автомобили, които са ползвали евро 2, тоест, автомобили, които са произведени до 2000 г. и са имали катализатори, да отпадне привилегията намаляване на данъка с 50%. Искам да Ви кажа, че до 2000 г. коефициентът, по който се определя данъкът, е 1%. Евро 3 и евро 4 съответно от 50% се намалява привилегията, тоест намаляването на данъка на 30%. И още нещо – евро 5 и евро 6 получават отново 50% намаляване на данъка, като автомобилите, които са след 2000 г., коефициентът им е 2,28, цитирам по памет. Реално можем да кажем, че е загубена привилегия, тоест отстъпка от данъка. Да, хората, които са ползвали тази отстъпка, ще плащат повече.
И аз не напразно зададох този въпрос към администрацията на Финансите: колко са хората, които до 2000 г. имат стари автомобили и са подали в общините, в техните данъчни декларации? Защото трябва да подадеш декларация, че твоята кола е евро 2, тоест, че тя има катализатор. Знаете ли какво стана? Никой не може да ни даде тази информация. Московски е свидетел. Защо? Защото няма връзка между данъчното в държавата и няма връзка между местните данъчни служби. (Реплики от ГЕРБ.) Ами, господа, не викайте, ще Ви питам какво направихте четири години, та никой да не контролира в края на краищата и да нямаме елементарна информация как се събират местните данъци и такси. (Реплики от ГЕРБ.)
Дали е справедливо или не? Много неща можем да си кажем. Не искам да ги казвам, нямаме и време, но не мислете, че като вече не сте на власт, не носите никаква отговорност.
Още нещо – справедливо ли е или не? Аз ще подкрепя закона, но категорично ще настоявам да се търсят пътища, по които ясно да отчетем по какъв начин ще се плаща справедливо този местен данък. Има няколко варианта. Ще гласувам закона, за да започне реален дебат и в парламентарните комисии, включително в Комисията по транспорта и в Комисията по бюджет и финанси по какъв начин да се промени този данък. Аз не съм съгласен да стане толкова рязко – да отпадне евро 2, да намалим веднага на евро 3 и евро 4. Но пак искам да попитам: защо четири години не вървяхме в тази посока, която по принцип е правилна посока, ползва се в Европейския съюз и така нататък. Сега изведнъж гражданите да кажат и Вие да кажете: виждате ли, тези се опитват да ви натоварят с по-голям и по-голям данък.
Аз ще подкрепя този закон и ще направя всичко възможно, което е по силите ми, като народен представител да направя и предложение по отношение на втората тема, тоест данъка за автомобилите, така че този данък да не се получи в тежест на българските граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Уважаеми колеги, желаете ли реплики?
БОЙКО БОРИСОВ (ГЕРБ, от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Нека да дадем възможност да приключат репликите и дупликите и след това ще имате лично обяснение.
Заповядайте за реплика, господин Московски.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми колеги, господин Мутафчиев! Както стана ясно и вчера от дискусията в комисията, ние няма да подкрепим тези промени поради няколко основни причини, особено коментирам частта, която касае намаляване на привилегията за отстъпка, от която могат да се ползват автомобилите, регистрирани в този период, имащи сертификати евро 2 и евро 3.
Причините са няколко. Първо, абсолютно непрофесионално отношение на вносителите относно информацията, с която народните представители трябва да разполагаме, за да гласуваме по съвест тези промени. Имам предвид, че на многократните въпроси от наша страна към Министерството на финансите и неговите представители: има ли изготвен анализ, колко хора засяга, така или иначе с тези промени променяме по някакъв начин приходите на общините, къде е становището на Националното сдружение на общините, първо, няма такова, второ, няма анализ, няма критичен анализ, няма анализ на риска, не показва колко хора засяга тази промяна, според нас тя касае над милион граждани на тази държава, по какъв начин ще се отрази? И по следващия въпрос, който зададохме: как точно преценихте, че трябва тази преференция да се намали от 50 на 30% - пак нямаше отговор. Тоест, липсват каквито и да са анализи, които да показват логика в мисленето за налагане на такава промяна. Защо точно от 50 на 30? Защо не се намали от 50 на 38 или на 42, или на 45, или на 35? Защо? Явно защото някой е гледал в небето, избрал си е една цифра и го е наложил. Или в крайна сметка е взел крайните цифри, които са му необходими и е преценил, че ако се вдигне общата база, такъв процент намаление на преференцията няма да нанесе щети в общия баланс на приходите. Само че това не става без общините. Не става и без обществено обсъждане, тъй като става въпрос за над милион граждани.
Затова ние няма да подкрепи тази поправка и бихме желали в дискусията между първо и второ четене да получим такива анализи, които да показват на практика какво налага това нещо. Разбираме, че крайната цел е да се постигнат по-високи еконорми в сектор „Транспорт”. Разбира се, че това е хубаво, но не така грубо и за сметка на над милион граждани. Още повече без мнението и становището на българските общини. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Московски.
Господин Ненков, желаете ли реплика?
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Господин Мутафчиев, донякъде бих се съгласил с Вашето изказване – може би наистина не е лошо да се помисли по какъв начин да бъдат облекчени. Вие казахте, че може би n на брой общини са направили тази стъпка – направили са така, че тези храмове да бъдат освободени от данък смет.
Но защо отнемаме привилегията на общините? Все пак говорим за децентрализация – това са кметове, избрани пряко от народа. Самите те да имат тази инициатива и чрез общинските съвети да могат да гласуват това нещо. Когато в бюджета то няма да ги ощети по някакъв сериозен начин, щом имат такава молба, да могат да го направят самите те – по тяхна инициатива.
Това, което правим в момента, е чисто императивно да им го наложим. Разбирам, ако имаме по-голяма община – тя по-добре би сметнала своите приходи и разходи и би направила тази стъпка по-лесно, отколкото примерно една малка община, която има n на брой такива храмове. И изведнъж сега като императивно им наложим тази санкция, това ощетение за бюджета, реално за тях може да се окаже невъзможно да си покриват текущите разходи.
Още повече, че тук нямаме становище на Сдружението на общините – това пряко ги касае. В Комисията по регионална политика и местно самоуправление все още не сме го разглеждали. Безспорно, може би е хубаво да се търси някакъв вариант, но нека да оставим възможността на общините, на кметовете, на местната власт – самите те да преценяват кога е редно и кога не. Това трябва да е свързано с планирането на бюджета им. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Ненков.
Няма други заявки за реплики.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ, от място): Трета реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Господин Мутафчиев, коментарите на колегата Татарски и колегата Ненков са принципни. Те не означават, че ние няма да подкрепим конкретно този текст в законопроекта – аз лично ще го подкрепя. Законопроектът не е само този текст. Техните коментари са принципни за това, че ние не можем да ощетяваме общините, като дори не вземаме под внимание тяхното становище. В случая те дори не са изпратили – като го изпратят, то ще противоречи на Вашите идеи за промяна в закона.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): То е отрицателно.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По-важната тема тук е втората, която Вие засегнахте – тема, която ще има достатъчно широк обществен отзвук, както и да я представите. Видите ли, не било двойно увеличаване на данъка, а било премахване на отстъпката. Само че крайният резултат е същият – досега си плащал 50 лв., а от 1 януари ще плащаш 100 лв.
Тази промяна касае всички автомобили преди 2000 г., нали така, които имат катализатори? В същото време въвеждате облекчението, което имаха старите автомобили, за новите. Какво ще рече това? Че една „Жигули” ще плаща двойно по-висок данък, а едно „Ауди А8” ще плаща на половината на данъка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
Сега ще дам думата на господин Мутафчиев за дуплика и след това на господин Борисов за лично обяснение, с което ще прекратим днешното пленарно заседание.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Вижте какво, много ми е интересна тази логика – аз я чух и в Комисията по вероизповеданията: „На първо гласуване няма да приемем този законопроект – на второ ще го подкрепим”. Ами ако Парламентът не приеме законопроекта, как ще подкрепите този текст на второ гласуване? (Реплика от народния представител Делян Добрев.)
Господин Добрев, моля Ви – Вие бяхте и депутат, и министър, имате опит, нека да не спорим с Вас. Госпожа Цачева от десния Ви край може да Ви даде съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Мутафчиев, серия от лични обяснения ли искате?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Няма проблем за личните обяснения.
Възможността да се гласува на второ четене изисква да имате позиция на първо. Тук мисля, че трябва именно заради тези текстове и за да промените този закон, който е необходим, да гласувате „за”, включително на първо четене.
Още нещо, не е вярно това, което се казва за храмовете – дайте да оставим общините да решат. По-голяма част от общините досега са казали своята воля. Сега, като представители на българските граждани, трябва ясно да кажем: ще въведем ли държавно правило в тази посока – да се освободят храмовете от такса смет?
Повтарям, няма ощетяване на общините по начина, по който се определя таксата! Това е преразпределение на суми, които са получавани. Но тъй като те въобще не са събирани от храмовете, искам да Ви кажа, че няма да има разлика в промила – за българските граждани.
Аз, като български гражданин, съм склонен да платя малко повече, но да знам, че една справедливост по отношение на храма, на вярата, която изповядвам, е реализирана.
По отношение на таксите – господин Московски, прав сте до определена степен. Искам да отговоря и на това, че не 100% от хората, чиито коли са произведени до 2000 г., са получавали привилегии! Това е проблемът, който поставихме ние. Кажете колко са! Те не са много. Затова да се говори „не се маха привилегия, ами се увеличава данъкът на всички с 50%” не е вярно! Не е вярно!
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ, от място): Със 100%!
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Със 100%, да – не е вярно!
Още нещо да Ви питам: каква е тази данъчна политика, ако всички ползват примерно 50%? Московски питаше защо е необходимо да се промени законът. Ако всички ползваме 50% намаляване на данъка, дайте да го намалим наполовина и да няма привилегии тогава! За какво говорим? Ами то е смешно! Но никой през тези четири години, може би и по наше време – не направихме така, че да има движение. Когато се появи нов тип автомобил – по-екологичен, той да ползва тази преференция, а за по-старите автомобили – от преференцията да отпадне тази отстъпка.
Има една хубава система, която се предлага от Кадиев – съжалявам, че приключи времето и той няма да може да се изкаже. Извинявам се, че говорих преди него.
Има системи, където в горивото е внесен данъкът автомобили. (Реплики от ГЕРБ.) В Холандия – да. Така че да има по-голяма справедливост. Нека да го помислим за второ четене и да видим – ако това е по-справедливата система, да я предложим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Господин Борисов, желаете ли още лично обяснение? Не.
Има няколко заявки за изказвания от ДПС, от ГЕРБ, от Парламентарната група на Коалиция за България. Те ще останат за утрешното пленарно заседание.
Утре ще започнем с обсъждането на същия законопроект.
Сега ще Ви прочета парламентарния контрол за тези, които се интересуват и смятат да участват в него.
Първа ще отговаря заместник министър-председателят по икономическото развитие Даниела Бобева на питане от народните представители Владимир Иванов и Павел Гуджеров.
Министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева ще отговори на 14 въпроса от народните представители Мариана Бояджиева, Джевдет Чакъров и Веселин Пенев, Павел Шопов, Тунчер Кърджалиев (два въпроса), Иван Вълков, Борис Цветков, Таско Ерменков, Димчо Михалевски (четири въпроса), Атанас Ташков, и Павел Гуджеров и група народни представители и на пет питания от народните представители Лиляна Павлова, Лиляна Павлова и Александър Ненков, Димчо Михалевски (две питания), и Владимир Тошев и група народни представители.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов ще отговори на 19 въпроса от народните представители Ивайло Московски (четири въпроса), Борис Цветков (три въпроса), Дурхан Мустафа, Владимир Тошев, Петър Мутафчиев (два въпроса), Мая Манолова (два въпроса), Иван Вълков (три въпроса), Томислав Дончев, Адриан Асенов, и Емануела Спасова и Иван Вълков и на две питания от народните представители Петър Мутафчиев и Георги Гьоков, и Владимир Тошев и група народни представители.
Министърът на околната среда и водите Искра Михайлова ще отговори на осем въпроса от народните представители Джевдет Чакъров (три въпроса), Страхил Ангелов и Петър Курумбашев, Антон Кутев, Борис Цветков, Тунчер Кърджалиев, и Атанас Пъдев и на три питания от народните представители Страхил Ангелов и Деница Златева, Борис Цветков, и Страхил Ангелов, Димчо Михалевски и Младен Червеняков.
Министърът на здравеопазването Таня Андреева ще отговори на 10 въпроса от народните представители Десислава Атанасова (пет въпроса), Мая Манолова, Димчо Михалевски, Кирил Добрев, Димитър Димов и Станислав Станилов.
Министърът на образованието и науката Анелия Клисарова ще отговори на 11 въпроса от народните представители Милена Дамянова (три въпроса), Цвета Караянчева, Валентина Богданова, Станислав Станилов (два въпроса), Борислав Гуцанов, Владимир Тошев, Гален Монев, и Ирена Соколова и на питане от народния представител Милена Дамянова.
Министърът на културата Петър Стоянович ще отговори на два въпроса от народните представители Страхил Ангелов и Кирил Добрев, и Гинче Караминова и Ирена Коцева.
Министърът на младежта и спорта Мариана Георгиева ще отговори на четири въпроса от народните представители Миглена Александрова, Ирена Соколова (два въпроса), и Страхил Ангелов.
Министърът на външните работи Кристиан Вигенин ще отговори на три въпроса от народните представители Миглена Александрова, и Десислав Чуколов (два въпроса).
Министърът на финансите Петър Чобанов ще отговори на два въпроса от народните представители Пенко Атанасов и Васил Антонов, и на питане от народните представители Страхил Ангелов и Деница Златева.
Министърът на отбраната Ангел Найденов ще отговори на три въпроса от народните представители Адриан Асенов, Валентин Радев и Деница Гаджева.
Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев ще отговори на въпрос от народния представител Мая Манолова и на питане от народния представител Димчо Михалевски.
Министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов ще отговори на въпрос от народния представител Магдалена Ташева и на три питания от народните представители Светлана Ангелова и Тотю Младенов (две питания), и Тотю Младенов, Светлана Ангелова и Гинче Караминова.
Министърът на инвестиционното проектиране Иван Данов ще отговори на три питания от народните представители Лиляна Павлова и Николай Нанков, и Димчо Михалевски (две питания).
Министърът на земеделието и храните Димитър Греков ще отговори на шест въпроса от народните представители Станислав Станилов, Дурхан Мустафа, Иван Вълков и Димитър Бойчев, Ирена Соколова, Георги Мърков и Антон Кутев и на две питания от народните представители Пенко Атанасов и Светла Бъчварова, и Павел Гуджеров и група народни представители.
На основание чл. 90, ал. 3 от Правилника заместник министър-председателят и министър на правосъдието Зинаида Златанова е поискала отлагане със седем дни на отговор на въпрос с писмен отговор от народния представител Ивелина Василева.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев.
Закривам парламентарното заседание.
Следващото заседание ще бъде утре – петък, 18 октомври
2013 г., от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,08 ч.)




Председател:
Михаил Миков



Заместник-председатели:
Мая Манолова

Христо Бисеров


Секретари:
Александър Ненков

Деница Караджова