Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Христо Бисеров и Мая Манолова

Секретари: Пламен Нунев и Шендоан Халит

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ (звъни): Откривам пленарното заседание, има кворум.
Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа от вчера.
Процедура – господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председателю, в сряда, когато приемахме нашата седмична програма, пленарната зала прие точката за забрана за продажба на българска земя на чужденци да влезе в дневния ред. Бяха направени няколко предложения тя да бъде т. 1, т. 2, които не бяха приети и виждаме след няколко гласувания, че тя и днес няма да може да мине, тъй като се явява последна от нашата програма.
Ние от „Атака” изключително настояваме и считаме, че това може би е най-важният въпрос, който стои пред нас като Парламент през следващите няколко месеца до отпадането на забраната, а това е 1 януари 2014 г.
Ние искаме и предлагаме да бъде направено разместване, тази точка да бъде гледана днес и да стане т. 1 в дневния ред.
Правя процедурното предложение последната точка от дневния ред днес да стане т. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Противно предложение? Не виждам.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 196 народни представители: за 92, против 11, въздържали се 93.
Предложението не е прието.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака, от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Заповядайте за процедура за прегласуване, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател, моля за прегласуване. От много колеги в залата имаше сигнали, че, първо, не се задейства системата и, второ, времето, което дадохте, беше много кратко. Моля да изчакате 1 минута, за да могат всички народни представители да упражнят правото си на глас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз, господин Шопов.
Моля, прегласуване.
Мина точно 1 минута – прекратете гласуването.
Гласували 209 народни представители: за 100, против 14, въздържали се 95.
Предложението не е прието.
Господин Мерджанов – за процедура, предполагам.
Заповядайте, уважаеми господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам Народното събрание да приеме решение на основание чл. 44, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за провеждане на извънредно пленарно заседание на 22 октомври 2013 г., вторник, от 10.00 до 17.00 ч. при следния дневен ред:
1. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси – продължение. Вносител е Министерският съвет.
2. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Вносител е Министерският съвет.
3. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносител е Министерският съвет.
4. Първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за счетоводството. Вносител е Министерският съвет.
5. Проект за решение за налагане на мораториум върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до 1 януари 2020 г. Вносители са Волен Сидеров и група народни представители.
6. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Вносители са Министерския съвет, народните представители Нигяр Джафер и Емил Райнов.
7. Парламентарен контрол по чл. 89–101 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Противно предложение ли, господин Шопов? (Реплика на народния представител Павел Шопов.)
Нека първо приемем предложението за извънредно заседание и след това ще Ви дам думата за размествания.
Моля, режим на гласуване за направеното предложение.
Гласували 205 народни представители: за 192, против няма, въздържали се 13.
Предложението за извънредно пленарно заседание със съответния дневен ред е прието.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател, колеги, ние продължаваме изключително настойчиво да предлагаме и да желаем точката за забрана за продажба на българска земя да бъде гледана. Виждат се усилията на мнозинството да отмества гледането на тази точка. Виждаме какви са натискът и настроенията сред българското общество. Колкото по-рано стане това, толкова по-добре! Имаме чудесна възможност да гледаме този въпрос във вторник на извънредното заседание. Така поставена точката – на пето място, не може да мине, защото преди нея има четири законопроекта на първо четене и всички сме наясно, че те ще отнемат времето до 14,00 ч.
Затова предлагаме в приетия дневен ред точка пета да стане точка първа и другите точки да бъдат подредени след нея, така както са подредени в дневния ред. Точка втора да стане първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси и следващите да бъдат така, както са подредени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Преди да подложа на гласуване предложението, само да обърна внимание, че по всяка вероятност Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси ще бъде приет днес, включително ще започнат и част от другите закони, така че шансът е съвсем реален.
Моля, режим на гласуване. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Гласували 209 народни представители: за 104, против 35, въздържали се 70. (Шум и реплики.)
Предложението не е прието.
Процедура.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател, само един глас не достигна, за да се приеме предложението. (Реплики от ГЕРБ.)
Считаме това като основание да бъде направено прегласуване. (Продължаващи шум и реплики от ГЕРБ.) Когато пленарната зала е на ръба и с такова минимално колебание, считам за редно да бъде извършено прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви – прегласуване.
Гласували 212 народни представители: за 105, против 50, въздържали се 57.
Предложението не е прието.
Дневният ред за извънредното заседание остава във вида, в който беше гласуван.

Уважаеми народни представители, продължаваме дискусията от вчера с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Вчера се изказаха господата Любен Татарски, Любомир Владимиров, Лютви Местан и Петър Мутафчиев.
Има заявка за изказване от госпожа Диана Йорданова.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще изкажа становището на нашата парламентарна група относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Предварително обявявам, че ще се въздържим от подкрепа на предложения законопроект поради следните причини, обединени в три основни групи.
По отношение предложенията в параграфи 2, 3 и 7, касаещи промените за освобождаване на данък сгради и такса битови отпадъци, по-известна като такса смет сред населението, на имотите на регистрираните вероизповедания, по принцип подкрепяме това предложение. То поражда обаче редица въпроси, които не намериха отговор на заседанието на Бюджетната комисия. (На балкона на парламентарната зала група ученици вдигат лозунг. Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Поканете тези момчета при мен, да поговорим с тях. Поканете ги, ако искат, да пием по едно кафе.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Въпросите, които зададохме и се надяваме да намерят отражение в предложенията между първо и второ четене, са следните.
Защо се освобождават само тези категории обекти? След като сме тръгнали в тази посока, как в такъв случай ... (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Моля за тишина в залата! Моля Ви! Вчера имаше оплаквания от народни представители, че не чуват оратора и причината беше в шума в залата, а не от ораторите. Моля Ви да не повтаряме вчерашни грешки.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин заместник-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Заповядайте, госпожо Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Защо се освобождават само тези категории обекти? Защо не се освобождават училищата, детските градини, социалните домове, здравните заведения? След като тръгваме по тази плоскост, тогава нека всички обекти на държавна или общинска издръжка да бъдат освободени по същия начин.
Възниква следващият въпрос: как това ще се отрази върху приходите на общините и как точно ще се приложи нормата, колеги, забележете, при условие че в момента дори в Закона за устройство на територията няма легална дефиниция що е то „молитвен дом”. Тук възниква и основният въпрос: по какъв начин ще бъдат компенсирани общините на централния бюджет, на който също очакваме отговори.
По отношение на параграфи 4, 5 и 10 трябва да се каже, че не можем да подкрепим данъчните преференции за автомобили с определени екологични категории, защото от тази мярка потърпевши ще бъдат над един милион българи. Какво правим, колеги?! Въвеждаме данък „москвич” – нещо, което не сте обещавали в предизборните си програми. Не сте казвали, че над един милион българи ще бъдат ощетени и ще им увеличите двойно данъка.
Превозните средства с катализатор в момента ползват намаление от 50%. В България са регистрирани над 3 млн. 300 хил. автомобила, като една трета от тях са с катализатор. При промяната за собствениците на тези коли налогът ще се увеличи двойно. Нововъведението предвижда отстъпка от 50% да ползват само коли на 3-4 години, които отговарят на стандарти Евро 5 и 6. Забележете, за автомобилите със сертификати Евро 3 и Евро 4, произведени между 2000 и 2009 г., намалението ще бъде с около 30%. Така за техните собственици, които в момента ползват намаление, заради това че притежават катализатори, на практика данъкът ще се увеличи с 20%.
От друга страна, притеснителни са и кратките срокове, в които новите законови текстове ще влязат в сила. На практика, вече е месец октомври, а от месец януари новият закон ще трябва да се прилага от общините. Към този момент не се разполага с информация за евростандартите на отделните автомобили. Неясно е на каква точно база ще се определя данъкът за 2014 г., и то два месеца преди началото на съответната година. Общините вече трябва да са готови с вариантите си за бюджета за 2014 г. и в последния момент се внасят сериозни изменения в данъчните закони. Това изменение, което ще влезе в сила може би още от този месец, внася доста голяма доза несигурност.
Много е вероятно новият режим за ползване на отстъпките да доведе и до административен хаос – нещо, за което ни предупредиха от Националното сдружение на общините в България. Оказва се, за съжаление, че тези текстове не са съгласувани именно с тях – с хората, които правят бюджети, наясно са със самата технология и са наясно с броя на засегнатите лица от мерките, които вероятно ние ще въведем.
За да прилагат всичките правила, всички общини трябва да получат – забележете – най-късно до 31 януари 2014 г. информация от КАТ за регистрираните автомобили съответно с тези стандарти. В КАТ обаче данни от преди 2007 г. няма! Опасенията са, че това ще доведе до невъзможност компанията да започне навреме и да се ползват отстъпките за платен накуп данък автомобили, от една страна, а от друга ще създаде затруднение за самите данъкоплатци, тъй като ще се наложи сами да доказват екологичната категория на автомобилите си. По какъв начин и как ще става това – към момента законопроектът не казва нищо.
И третата основна причина, поради която ние ще се въздържим, касае предложените промени в § 6 и § 11. Като пожелателна може да се определи промяната в Закона за местните данъци и такси забраната от 2015 г. общините да изчисляват такса смет на база данъчна оценка, балансова стойност или пазарна цена на имотите. Изчисляването на този принцип води до баснословни сметки за такса смет при по-скъпите сгради, независимо от количеството на произвеждания боклук. Така е, факт. Но промените в закона в момента не казват на каква база ще може да се смята данъкът от 2015 г. За физическите лица на всички граждани за всички домакинства трябва още отсега да е ясно, че такса смет от началото на 2015 г. ще скочи драстично – нещо, което Вие не обещавате по време на предизборните си кампании, колеги.
Липсва оценка за въздействието на закона, липсва съгласуване със Сдружението на общините, както казах, а това все пак е Закон за местни данъци и такси.
Като цяло може да се направи изводът, че предложените мерки са изключително популистки, звучат много добре, но не са съобразени с реалностите.
На практика централната власт взема решения със закон да се ограничат приходите на общините. Тук, сред Вас има бивши кметове, има бивши общински съветници много ми е интересно как те ще гласуват и ще подкрепят тези промени.
Тук възниква основателно последният голям въпрос – това ли е, колеги, част от широко прокламираната и обещавана в предизборните Ви програми децентрализация? Ако е така, то Вие трябва да дадете отговор на обществото.
Поради всички изказани съображения Парламентарната група на ГЕРБ ще се въздържи от подкрепа на предложените промени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Господин Кадиев, заповядайте за първа реплика.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (КБ): Уважаеми колеги, искам да отговаря на част от въпросите, които госпожа Йорданова постави тук.
Един от въпросите, който тя постави, беше: колко ще загубят общините от това, че молитвените храмове ще бъдат освободени от такса битови отпадъци? Отговорът е нула. А е нула, защото нито един молитвен храм в момента не плаща такса битови отпадъци. Те всички получават начислена такава такса, съгласно балансовата си стойност. Факт е, че никой не плаща. И като доказателство Ви привеждам следните факти: ревизионен акт на Столична община към Българското мюфтийство – 627 хил. лв. за неплатена такса битови отпадъци за последните пет години, заедно с лихвите, висящи; ревизионен акт към Светия синод – 130 хил. лв. за неплатена такса битови отпадъци за последните пет години, заедно с лихвите, висящи; ревизионен акт към Българската католическа църква – 300 хил. лв., платен; все още предстоящ ревизионен акт на Софийската епархия, която всъщност има най-големите църковни имоти и вероятно ще излезе над милион лева. Това е много ясно доказателство, че и към момента такса битови отпадъци не се плаща.
Отделно, аз съм напълно съгласен с факта, че начинът, по който тя се начислява на високата балансова стойност, която те са заявили, е несправедлив, тъй като количеството отпадъци, които се произвеждат в тези храмове, са абсолютно минимални и несъотносими към огромната такса битови отпадъци, която би трябвало да плащат по сегашния закон. Така че аз подкрепям с чиста съвест това да отпадне такса битови отпадъци.
Това, за което сте права в известна степен във Вашето изказване, беше дали не отваряме вратата за следващи искания най-вече по отношение на български училища, български читалища. Съгласен съм, че има логика в това нещо, съгласен съм, че държавата ги субсидира, което е контрааргумент за това да бъдат освободени от такса битови отпадъци. Тогава пък някой би могъл да каже: да де, но държавата е дала и монопол за леене на свещи на българската църква, тоест по някакъв начин отново й е дала правото да печели средства.
Има много аргументи в двете посоки, но все пак Ви моля – преосмислете позицията си по отношение на тази такса битови отпадъци да бъдат освободени всички молитвени храмове на законните вероизповедания.
По отношение на данък „Москвич”, както Вие го нарекохте, това наистина не е в предизборната програма на Българската социалистическа партия. Това не е предложение на Българската социалистическа партия. Това идва като предложение от Министерство на финансите. Доколкото аз разбрах от колегите, в последните две-три години са го обсъждали, сега са решили да го внесат.
Вчера чух доста аргументи за това, че нямало становище на Националното сдружение на общините. Становището е поискано преди месец и половина. Ние не можем да чакаме няколко месеца националното сдружение да си даде становището, за да направим закон. Като няма становище, вървим напред без становище.
Искам да изкажа личната си позиция и мисля и позиция на доста от колегите от групата на БСП, че начинът, по който...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Кадиев, това не е изказване, благодаря Ви.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Искам да дам обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Обяснение можете да дадете, ще намерите форма. Не може да има реплика три минути. Може да има реплика две минути и половина. Вие сте вече достатъчно опитен и можете да намерите форма, през която да вземете отново думата. Моля Ви.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Не бих искал да правят забележки от залата по начина на водене.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Мислех, че това, което обяснявам, е интересно на народните представители, но след като не е...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Да, и затова Ви подсказвам да намерите форма, в която да изложите тезата си.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Най-вероятно ще я направя между първо и второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Да, разбира се.
Благодаря Ви много, извинявайте, че Ви прекъснах, но все пак...
Заповядайте за втора реплика.
ПЕТЪР ЯКИМОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, репликирам само върху абзаца, в който ще бъде поета от общините такса смет, но трябва много точно и ясно да се каже.
Господин Мутафчиев, онзи ден в комисията тези думи, че 90% не се плащат, бяха мои като член на тази комисия. Какво имах предвид? Общините действително сами са си решавали, повечето общини са си решили да освободят молитвените храмове и това е факт. Само че те освобождават и разходите по план-сметката си ги поемат от всички други, които плащат тази такса. Всички трябва да сме наясно, че сега с този текст реално ние задължаваме общините от своите приходи да платят тези суми, които бяха казани преди малко. Така излиза текстът. Както щете го четете, всеки храм си има дължаща такса смет и тя е формирана в данъчната служба във всяка една община. Тя е „n” брой лева. Ако досега общините са приели, че няма да я плащат – не се плаща от храмовете. Но с този текст, така написан, реално ние задължаваме общините от техните приходи да заверят собствената си сметка такса битови отпадъци със сумата на тези храмове, които ние ще освободим.
Затова по-справедливият вариант е да си гласуваме в държавния бюджет тази сума, която може да се извади от данъчните служби на всички общини и делегирано тези пари да бъдат приведени в приходната част на общините, откъдето те да си покрият тези сметки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
За трета реплика – господин Горов, заповядайте.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моята реплика е в две посоки. Първата е свързана с така наречения „данък „Москвич”. Нека на всички народни представители да стане ясно, че не става въпрос за някакво специфично облекчение, а за екологична норма, която се предоставя на хората (реплики от ГЕРБ), които имат автомобили, отделящи по-малко вредни вещества. Първо. Това предложение навремето е минало през Министерството на екологията.
Колкото до това, че не е справедливо за тези наистина евтини коли да се плащат по-големи данъци, аз също съм съгласен. Предлагам да подкрепим текстовете, но между първо и второ четене да направим необходимите поправки – тези милион и двеста хиляди автомобила да бъдат освободени от този данък, преференцията да бъде за тях, но не поради екологични причини. Имайте предвид, че именно тези автомобили отделят най-вредните газове.
Второто нещо, което искам да Ви кажа – по отношение на загатването към общините, че трябва да подготвят необходимите обсъждания и документация за промяна на начина, по който се събира такса смет. В момента тя се събира несправедливо. Истината е, че сега огромната част от такса смет се събира от фирмите, без те да изхвърлят драстични количества отпадъци.
Имаше вече отменени текстове, и на Столична община, които не отговарят на законодателството. Досега текстовете в законодателството се използваха единствено и само от областните управители с избирателен мотив – да спират определени решения на общинските съвети, когато кметовете не са от тяхната политическа сила. Ето, това се случваше до момента с начина, по който се определя такса смет. Аз съм бил общински съветник, знам го много добре, знам как на ръба се гласуват тези текстове.
От тази гледна точка също Ви призовавам – нека да подкрепим текстовете, нека да вървят напред, нека общините да знаят, че през 2015 г. това трябва да се случи. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Имаше едно много коректно предложение от страна на ГЕРБ – приключвам, господин председател, да възложим на Министерството на финансите, където е най-добрата експертиза, която може да бъде от полза на общините, да подготви вариант този подход да се унифицира за всички общини, а не всяка една да прави някаква своя визия за начина, по който се определя такса смет.
Имаме една година – нека да го направим през тази година, а не да вървим в друга посока. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря. Това беше трета реплика.
Госпожо Йорданова, имате право на дуплика. Ако просрочите времето, няма да Ви прекъсвам.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, започвам отзад напред.
Господин Горов, благодаря за Вашата коректност – това беше основен дебат в Комисията по бюджет и финанси, и се радвам, че Вие възприемате предложението на ГЕРБ да бъде възложено на самото Министерство на финансите да изготви такава методика. Да, казвам „благодаря”, както и на колегите от ДПС в лицето на председателя на комисията Цонев. По начина, по който е изписано към момента като текстове, излиза, че държавата приема нещо, отхвърля проблема и го мята в общините, пък те да се оправят както могат и намерят за добре.
По отношение на загатването, което споменахте, за такса смет – обединихме се, че действително не е справедливо, но на този етап това е положението. Ние по всякакъв начин трябва да подпомогнем общините, включително със законодателни промени, които ще предложим между първо и второ четене, така че да могат да се справят с този проблем.
По отношение на данък „Москвич”, както стана известен вече – виждам, че колегите са заимствали определението, искам да кажа, че не може по никакъв начин със законодателни промени да принудим хора, които карат 15-20-годишни автомобили, да си продадат стария „Москвич” и да си купят нов за 15-20 хиляди, защото той ще отговаря на евростандартите.
Колеги, ако те имат такава финансова възможност, ще го направят, без ние чисто законово да им налагаме някакви правила и ограничения. Както ние, така и Вие се срещате непрекъснато с хората, повярвайте ми – просто нямат финансова възможност, това е истината.
По отношение репликата на господин Кадиев.
Господин Кадиев, още веднъж подчертавам, ние подкрепяме по принцип освобождаването на храмове и молитвени домове, казвам го съвсем ясно и категорично, от такса смет и данък сгради, но тук възниква големият въпрос. В проектозакона е записано: „освобождават се молитвените домове”, най-общо казано, „включително и прилежащите към тях територии”. На тези прилежащи територии има изградени търговски обекти, изградени хотелски части.
Какво правим с таксата смет, която е по-съществената част от местния данък, който се плаща, за тези обекти? Това е големият въпрос, върху който трябва да се помисли.
Ще се върна на данъка за автомобили – радвам се, че Вие може би ще преосмислите позицията си и ще подкрепите предложения между първо и второ четене в посока облекчаване на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Владимир Митрушев е на ред.
ВЛАДИМИР МИТРУШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ще взема отношение във връзка със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, в частта му за изчисляване налога на собствениците на моторни превозни средства.
В новите тълкувания на чл. 59 се предвижда да отпадне съществуващото облекчение за ползване на отстъпка в размер на 50% от дължимия местен данък за годината за леки автомобили на базата наличието на действащо катализаторно устройство, подчертавам – действащо катализаторно устройство, защото всеки автомобил с двигател по стандарт Евро 3, 4, 5 и 6 притежава такъв сертификат. Това катализаторно устройство има определен експлоатационен срок. След изминаване на определени километри, както знаете, този катализатор става негоден и следва да се подмени.
Ако вървим в посока стриктно спазване на екологичните норми, за всички автомобили, снабдени с действащо катализаторно устройство, независимо от стандарта 2, 3, 4, 5 и 6, тази формулировка в закона трябва да остане, защото това не кореспондира с принципа на количеството произведени вредни емисии. В тази връзка още при първата регистрация в КАТ и сега Пътна полиция трябва да установи има или няма такова действащо катализаторно устройство. Мисля, че още сега то е записано в големия талон на автомобила и когато ходим на годишни технически прегледи, от това дали нашият автомобил отговаря на стандарт 2, 3, 4, 5 или 6 зависи какво ще е количеството на произведени вредни емисии.
От предложените промени е видно, че се цели да се събере допълнителен приход в бюджета чрез увеличаване налога на старите автомобили, чиито собственици се явяват по-бедната част от българските граждани. Според мен засегнати ще бъдат всички собственици на автомобили, произведени между 1995 и 2009 г., защото… (Реплика от КБ.)
Как да не е вярно?
...автомобилите 1995-2001 г. отговарят на стандарт Евро 2, а автомобилите 2001-2009 г. отговарят на стандарт Евро 3 и Евро 4. Вие сами можете да си отговорите каква част от собствениците са с тези автомобили. Според мен са над 90% от всички собственици на моторни превозни средства, защото повечето коли са произведени между 1995 и 2009 г.
Аз се надявам у нас да проговори разумът и ние да намерим други източници на приходи, а не да се ощетяват отново най-бедните слоеве на обществото за сметка на неясни поощрения с неясни екологични критерии. Както Ви казах, това не кореспондира с принципа на количеството произведени вредни емисии.
Мисля, че Вие ще преосмислите Вашите доводи и няма да подкрепим така предложените текстове в законопроекта. Благодаря Ви за вниманието. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Митрушев.
Има ли реплики? Не виждам.
Следващото изказване – господин Хафъзов.
Заповядайте.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няма как да не се изкажа по този законопроект, защото съм запознат с проблема много отдавна.
Не се възползвах от правото си на реплика вчера, когато колегата от „Атака“ цитира чл. 13, ал. 3 от Конституцията, която гласи, че „традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание”. Той ни призова да не тълкуваме и интерпретираме този текст на Конституцията и аз смятам, че наистина това не се налага, защото Законът за вероизповеданията дава достатъчно голяма яснота.
В чл. 10 от Закона за вероизповеданията, в ал. 1 се повтаря текстът от Конституцията: „традиционно вероизповедание в Република България е източното православие“.
Да, но ал. 3, дами и господа, гласи: „Алинеи 1 и 2 не могат да бъдат основание за предоставяне на привилегии или каквито и да е предимства със закон“.
Когато говорим и обсъждаме темата за освобождаване от такса смет би трябвало да имаме предвид това, че всички вероизповедания в страната са равноправни. (Шум и реплики.)
По отношение на това – дали наистина имаме достатъчно силни аргументи да освободим религиозните институции от това бреме, аз твърдя категорично: „Да!“.
Вчера бяха изказани мнения, че едва ли не вероизповеданията са достатъчно богати да посрещат всякакви свои нужди. Това не е вярно. Вероизповеданията и при такива условия имат недостиг на средства за изпълнение на най-обикновени и нормални свои дейности. Единственото, което ги спасява от такса смет е това, че те не изплащат своите задължения по това перо.
Има три начина, по които се процедира съответно в общините: някъде общините просто освобождават вероизповеданията от тази такса всяка година поотделно; на някои места вероизповеданията не са освободени, но общините не си ги търсят, тоест изповеданията не плащат своите дължими суми, по същото време обаче и общините не си ги искат.
Някои от лидерите и водачите на религиозните общности в страната казват: ние досега не сме плащали тези пари, но не желаем и не искаме да бъдем закононарушители, затова чрез една законова мярка освободете ни от тази тегоба. Така или иначе, помислете само върху следния факт – в град София има около сто храмови обекта на източноправославното християнство. Ако всички те трябва да заплащат тази такса смет, светите отци казват: би трябвало да затворим храмовете. Това ли желаем?
Същевременно обаче не желаят да бъдат и закононарушители. Може би от сградата на Светия Синод се искат някакви пари, но само си помислете, ако трябва да бъдат поискани дължимите такси от всички православни храмове, които са на територията на столицата, като по-голямата част или една част от тях, доколкото ми е известно – между 30 и 40 храма, са в идеалния център на града.
Главно мюфтийство дължи за единствения си храм в продължение на пет години около половин милион. Само си представете какви дължими суми трябва да имат православната църква и другите религиозни общности и деноминации. Затова ние трябва да подкрепим именно православната общност или православната църква, мюсюлманското изповедание и другите, защото те служат на обществото и в този смисъл до голяма степен покриват празнотата, която ние може би като държава оставяме в духовната сфера, в сферата на културата.
Аз мисля, че аргументите, които изтъкват колегите от ГЕРБ, не са чак толкова валидни. Те може би не са убедени в това, което казват. Смятам, че изпитвате някаква доза религиозна може би…
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ, от място): Омраза!
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Религиозна омраза е силно казано. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Религиозна ревност! Религиозна ревност, защото ние сме първите, които предлагаме именно освобождаването от тази такса. Може би Вие искахте да се закичите със славата, че именно Вие сте водачите в тази област, в тази насока. Да, но аз искам да Ви кажа, че Божията милост е за всички. Натиснете зеления бутон, за да получите Божието благоволение. (Оживление. Шум и реплики от ГЕРБ.)
Аз не мога да си обясня как вярващи християни или евреи, или мюсюлмани, без значение, ще дръзнат да натиснат червения бутон при положение, че няма да отговарят пред религиозните общности или водачи, а най-вече пред Бог! Тези храмове са на Бог. Те са храмове на Господа и именно светите отци или православните, или съответните свещенослужители служат на обществото в името на Бог. Поради тази причина би трябвало ние да ги подкрепим.
Аз приветствам колегите от Българската социалистическа партия, защото когато твърдим, че съответните изповедания имат достатъчно средства, те много добре осъзнават, че това не е вярно, тъй като преди 1989 г. и след 1945 г. най-вече, ние спряхме естественото развитие, естествения ход на всички религиозни общности, отнехме им толкова много имоти, че те днес са изправени пред финансови фалити или най-малкото пред финансови изпитания. Именно в момента те, осъзнавайки своята грешка отпреди, доколкото можем да ги приемем, че са съответно изразители на линията на партията, която беше предшестваща, до голяма степен в момента това е тяхната молба за опрощение към Бог.
Поради тази причина аз Ви приветствам, дами и господа, всички, които ще подкрепите този законопроект, но знайте, че може би нямаше да имаме този дебат, ако бяхме възстановили всички имоти на религиозните общности, които се състоят в може би стотици хиляди декари горски площи, земеделски площи, имоти, търговски обекти и сгради. Тези пари щяха да бъдат достатъчни не само за плащането на такса смет, а и за социални дейности.
Някой може ли обаче да отрече ролята на храмовете, ролята на религиозните общности и вероизповедания в тази страна? Те са не само социални. Те са не само до голяма степен обществени, но те са до голяма степен и държавнически. Ние ще имаме оттук насетне по-голяма нужда от тях. Имайте предвид това.
Дали, дами и господа, наистина религията е утопия или заблуда може да се спори много. Най-малкото се оказа, че комунизмът е утопия и заблуда. Оттук насетне религията обаче ще има своята роля и нека да я подпомогнем, за да се развива по нормален начин.
Предполагам, че ще имате реплики. Аз съм готов да Ви отговоря.
Благодаря Ви за вниманието. Гласувайте със зеленото копче! Това ще Ви изведе с асансьора към рая! Не натискайте червения бутон – води към ада! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Първа реплика – Любомир Владимиров. След това – Адриан Асенов и Ирена Узунова.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Уважаеми дами и господа народни представители! Преждеговорившият забравя, че се намира в Република България (ръкопляскания от „Атака“ и ГЕРБ). Основният закон в Република България е Конституцията на Република България. Тя определя основните принципи на управление и как да работи държавата в общи линии. Никой друг закон не може да противоречи на Конституцията на Република България.
Член 13, ал. 2 и 3 от Конституцията на Република България ясно и точно казват, че традиционна религия в България е православието. Ето защо, ако с промяната на Закона за местните данъци и такси се освобождава някоя религия или се налага данък върху нейната дейност, това би било единствено Българската Православна църква. (Ръкопляскания от „Атака“ и ГЕРБ.)
Ето защо трябва да имаме предвид, че Българската Православна църква е водила нашия народ – българският народ, през вековете и ще го води! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Атака“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Адриан Асенов, заповядайте.
АДРИАН АСЕНОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да изразя своето възмущение от току-що произнесената реч, която може би щеше да бъде подходяща на друго място, може би в Мека, или не знам къде, но не и в Българския парламент. Оказва се, че хилядолетната Българска православна църква, която ни е спасявала през вековете, която ни е съхранила като българи, която е възродила българската народност след 5-вековното турско робство, е приравнена към Адвентистите от седмия ден, мормоните, които се женят с по двадесет жени, и всякакви такива новоизлюпени секти. (Ръкопляскания от „Атака”.) Това мисля, че е абсолютно недопустимо.
Мисля, че излишни членове от Конституцията няма и не трябва да се заобикалят. Традиционната религия в България е източното православие и това трябва да се има предвид при оформянето и приемането на всеки един закон.
Относно претенциите на другите вероизповедания, нека сами да пресметнат каква полза и какъв исторически принос имат за България, и след това да претендират за каквото и да е. Оттук нататък мисля, че всеки трябва по съвест и да гласува, и да мисли с главата си. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Госпожа Узунова – трета реплика.
ИРЕНА УЗУНОВА (ГЕРБ): Да Ви помоля за удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Моля, удължете времето на всички групи.
ИРЕНА УЗУНОВА: Господин Хафъзов, много коректно в дискусиите в комисията изложихме позицията на ГЕРБ. Да, нашата парламентарна група се зарадва на идеята да бъдат освободени храмовете и молитвените домове на различните вероизповедания в България от данък сгради и такса смет. Изцяло и с две ръце ако можехме само за тази идея да гласуваме, щяхме да натиснем зеленото копче.
Въпреки тази позиция обаче Вие излязохте на тази трибуна и говорихте йезуитски и пропагандно. Говорихте, противопоставяйки религиите в Република България, спестявайки на народното представителство и на хората от България факта, че имаме регистрирани 108 вероизповедания в нашата малка страна. И как, господин Хафъзов, Вие като законотворец ще гарантирате на българските граждани, че с Вашето предложение не се отваря широко вратата за злоупотреба? Не говоря за традиционните вероизповедания, говоря за екзотичните.
Защо, господин Хафъзов, не направихте опит да кажете на народното представителство, че в българските закони няма дефиниция на думичките „храм”, „манастир” и „молитвен дом”? Кажете ми каква гаранция като народни представители ще дадем на хората, че един частен дом няма да бъде прехвърлен на едно екзотично вероизповедание, да бъде кръстен „молитвен дом” и след това да черпи привилегии? Но това не е удобно да се говори, защото, господин Хафъзов, внесеният законопроект е едно недоносче, една добра идея, която изцяло е опорочена. Една идея, такава каквото се представя днес пред нас, няма как като изпълнение да даде плодовете, които се търсят. (Реплики „Браво!” и ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Дуплика на господин Хафъзов.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, колеги! Предпочитам да ме причисляват към францисканците, но ще приема и йезуитската си роля.
Преди малко прочетох текста както на Конституцията, така и на Закона за вероизповеданията. Общо взето аз също смятам, че Българската православна църква има изключителна роля не само в исторически аспект, а и в настоящия момент. (Силен шум и реплики от „Атака”.) Нямам съмнения в това.
Споделял съм го лично и пред патриарха, като му казах следното: „Ваше светейшество, водете християните, защото те имат нужда от божията любов. Научете ги на смирение. (Шум и реплики от „Атака” и ГЕРБ.) Научете ги преди всичко да уважават другите.” Именно казах, че всички други религиозни общности ще бъдат много по-спокойни в тази страна, ако християните се обърнат към своите изконни ценности. (Силен шум и реплики, тропане по банките от ГЕРБ и „Атака”.)
На какво ни учи Иисус Христос? Отговарям на колегите, които смятат, че не уважавам християнството. Точно обратно – уважавайки християнството, искам всички християнски храмове да бъдат освободени, но вярвам в равноправието и искам същото за всички останали. (Шум и реплики от ГЕРБ и „Атака”.)
Именно по тази причина казах на Негово Светейшество, казвам го на Вас, дами и господа колеги, казвам го пред цяла България: ако наистина християните усвоите ценностите на Иисус Христос, ние, всички останали от другите вероизповедания, ще бъдем много по-спокойни. (Шум и реплики от „Атака”.) Смятаме, че тези ценности няма да бъдат важни само за Вас, а те са много по-важни за нас.
Госпожо Узунова, така или иначе не мога да разбера защо би трябвало да смятаме, че всички 108 изповедания са опасни. Ние живеем в демокрация – могат да бъдат 108, могат да бъдат 1008. Аз нямам нищо против да бъдат колкото се може повече. Колкото повече религия, толкова повече човещина – това е моето верую. При всички случаи обаче аз не искам да ги ограничавам. Искам, отново казвам, равноправие за традиционните и нетрадиционните религиозни изповедания, при положение че те изпълняват и съблюдават законите на тази страна. Има достатъчно ограничителни закони, които не дават възможност всякакъв вид, съответно лични домове, битови къщи и прочее да бъдат храмове. Възможно е, разбира се, поради липса на средства някоя религиозна конфесия да не изгради храм, а да използва някаква молитвена зала за това. Това също е възможно, но какво престъпно има в него?
При всички случаи аз Ви казвам, че ще направите много по-добре, ако гласувате „за”, отколкото „против”, тъй като аргументите „за” този законопроект са по-силни. Благодаря Ви за вниманието и предполагам, че този закон ще бъде в полза на всички ни. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Следващото изказване е на госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Приемам законопроекта на Министерския съвет и нашата отговорност да го разгледаме и между първо и второ четене да дадем санкция преди всичко с грижа към българските общини и към техните приходи.
Само преди няколко дни бяхме на диалога „Законодателна местна власт” и там чухме колко стеснени са приходите на общините по много причини. По причините като обедняване, причините, свързани с липсата на икономическа и пазарна среда, свързана с продажбите, другите, извънданъчните приходи, поради това че досега бюджетните отношения между публичните финанси на държавата и на общините бяха свити за българските общини. Мисля, че всички в тази зала мислим как да не отнемем финанси от общините, а да създадем законова регулация те да бъдат, първо, в своите си основни правомощия по-спокойни, да ги вземат с решение на общинските съвети, и на следващо място, да им помогнем. Да видим онези държавни и обществени отношения, където можем да помогнем.
Ще се спра на една тема, която тук в залата не се дебатира - § 1, където е записано, че с този законопроект се прецизират нормите за освобождаване на сградите със сертификати за електропотребление „b”, „с” и „d” по Закона за енергийната ефективност. Когато това беше стартът, когато беше началото, когато трудно прохождаше политиката, свързана със санирането, да, аз го приемах като предизвикателство – да освободиш за десет години собственици на сгради, на жилищни имоти да не плащат данъци. Искам да Ви кажа, че тук има изкористяване. Сложат две дограми PVC на бензиностанция и бензиностанцията се освобождава от данък. Много леко и много безконтролно се издават тези сертификати. Това – първо.
Второ, през този планов период средствата за енергийна ефективност дадоха голям ефект в общините. Стремежът е да се модернизират жилищни блокове, жилищни комплекси, да се променя качеството на живот на българските граждани. Сложили сме европейски средства, помогнали сме с пари на българската държава. Да, данъкоплатците имат дял, но нека не ги освобождаваме на сто процента за десет години. Нека направим регулация, в която да допуснем „до десет години” и там, където има европейски и държавни средства, да свием до 25-30%, а там, където данъкоплатецът сам прави тази инициатива, тогава да му дадем този срок до десет години. Тук да създадем правила и да не лишаваме общините в рамките на десет години от един голям приход – приходът от данъка върху жилищните имоти и върху сградите. Тази тема като че ли в стремежа за молитвените домове ние я изоставихме.
Втора тема. Изцяло се присъединявам към дебата по § 5 за въвеждане на облекчение на собствениците с моторни превозни средства – за екологични критерии. Между първо и второ четене трябва да поработим. Да въведем това, което е за Евро 3, Евро 4, Евро 5 и Евро 6, което засяга около 400 хиляди коли. Малко да намалим – може би от 50% на 30%, или да дискутираме, или да чуем общините по места за това, което е свързано с катализатора – колите са около 1 милион, и да дадем сигнал през следващата година общините да направят много стриктен критерий и контрол заедно със службите – МВР и КАТ, за да видят действително този проблем. Няма община, която толкова лесно да освобождава от данъци, колеги. В момента колегите – кметове, се стремят да намерят повече финансов ресурс, защото този данък се използва за пътната инфраструктура, за пътища, за четвъртокласна пътна мрежа, за дупките на улиците, а няма средства. Затова тук да направим един плавен преход. Това може би ще даде индикации общините да помислят по този въпрос.
На следващо място – по § 6, чл. 67 от закона, за тъй наречената и дълго дискутирана такса смет. Хайде да кажем истината. Понастоящем размерът на таксата съдържа чувствителни по размер увеличаващи се разходи, които са резултат от държавна политика. За регионалните депа ще споделя, че това беше решено през изминалите четири години, но това е политика на държавата. Не упреквам, че през предишните четири години правителството е взело това решение.
Ще дам пример. В моя избирателен район регионалното депо е в Смолян. Община Баните вози отпадъка в Смолян. Село Гълъбово е на 100 км от Смолян. Хората са с малък портфейл. Благодарение на държавна политика, на регионално депо, ние започваме тук да дебатираме как едва ли не ще дойде това натоварване. Натоварването ще дойде с превоза.
Приветствам предложението на Министерския съвет – да се даде една година и от следващата година сериозно да дебатираме как да направим регулацията в таксата „отпадък”, в таксата „битови отпадъци”. Необходимо е Министерството на околната среда и водите да застане в центъра, Министерският съвет заедно с общините да видят няколко методики, да ги въведат, да се направят кръгли маси и тогава това да се случи.
Има и една друга тежест, за която всички се кълнахме на дебата, който беше заедно с местната власт – наказателните отчисления при депониране. Нямаше средства в държавата за сепарация през изминалите четири години. Тогава общините трябваше да бъдат глобени с 15 лв., с 5 лв., а сега с 30 лв. на тон. Това са средства, които се събират в регионалните инспекции. Понякога са или живи, или замразени във фризера пари. Това обаче излиза и се притиска данъкоплатецът, българският гражданин, защото ние трябва да проведем европейски политики. Затова приемам този законопроект преди всичко като дебат за българските общини, за общинските финанси, за публичните финанси.
Министерският съвет го предизвика. Да, на много места законът не е съвършен, не е добър. Затова е дадено ние, народното представителство, да го подържим в ръцете си, да видим обществените отношения и да го променим. Аз лично ще бъда много активна в три посоки. Ще внеса предложение, защото смятам, че не трябва да се ощетяват българските общини. Да намерим тази регулация, с която да им подскажем, но и да им дадем правото да решават общинските съвети. Местната общност трябва да се самоуправлява. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поводът за репликата, която правя, е за сградите и освобождаването им от данък сгради, когато са предприемани и постигнати резултати по енергийна ефективност. Това, което се предлага в момента в измененията и допълненията на Закона за местните данъци и такси, е ограничение, а не разширение. Става въпрос за следното. В момента по съществуващото законодателство никой не притеснява и не пречи на една сграда, след като са предприети действия по енергийна ефективност и тя е освободена за някакъв срок, примерно за максималния – десет години, което в България не се е случвало досега, може би има максимум 1-2-3 сгради, които да са освободени така, но ако след десет години се предприемат пак мерки, тя да бъде освободена за още десет години.
Тук в промените на Закона за местните данъци и такси се предлага максималният срок, в който една сграда може да бъде освободена за целия й живот, да бъде само десет години, да няма възможност за прехвърлянето на тези десет години.
От гледна точка на практиката в държавата ни основно се освобождават от данък сгради за три години, защото състоянието на сградите и мерките, които могат да бъдат предприети по тях, е такова, и в много редки случаи е до пет години, когато са въведени енергийни източници за снабдяване с част от енергията. Не считам, че този текст противоречи на интересите на общините, още повече, че в новите директиви, които тепърва ни предстои да транспонираме – Директива 27/2012, където основната цел е да се постигат показатели за тъй наречените енерго пасивни сгради, ние ще имаме още доста неща, които трябва да направим. Трябва да стимулираме хората да правят това. Данък сгради не е този данък, който е стимул за енергийна ефективност и който дава възвръщаемост. Той е нещо, което да накара човека да се замисли и да му даде възможност да работи в тази посока.
Използвам излизането си на трибуната... (Сигнал за изтичане на времето.)
Изтече ли времето? Добре. После, ако стане нужда, ще се изкажа. Исках малко да поговоря за верската търпимост и за това, че всички ходим по Бога. Когато ходим в молитвените храмове, не поповете или служителите там хвърлят боклука, а ние, молещите се, ходим там и правим боклука. Ние трябва да си доплащаме. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Затова аз съм „за” този данък да отпадне от молитвените домове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: За реплика към госпожа Янкова, заповядайте, господин Московски.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ (ГЕРБ): Господин председател, уважаеми колеги! Госпожо Янкова, правя Ви реплика в частта на изказването Ви, което касае данъка върху моторните превозни средства.
Избягва се основата в сгрешената постановка на така предложените промени, а именно и към днешна дата нито един от вносителите и от експертите на Министерството на финансите не може да отговори на въпроса защо, по какви първични данни се изчислява, че привилегията от 50% се намалява на 30%. Защо точно на 30%?
Изпадаме в състояние, в което поправка, касаеща над един милион български граждани, ще зависи от волята, да кажем, на експерта „Хикс” от ведомството, без да е ясно защо. Вие не знаете защо намалявате тази привилегия от 50 на 30. Ако може някой, да излезе и да отговори по каква методика и по какви първични данни.
По-лошо, когато попитахме на каква база се изчислява това, отговориха ни, че нямат първични данни. Поискани са, но не са могли да ги съберат, защото не били съществували от 1995 г. Трябва да се знае, че това касае граждани с автомобили от 1995 г. до 2000 г. Е, как като нямате данни, сте изчислили, че толкова трябва да бъде намалена?
Това създава изключително голям проблем и изключително голям прецедент. Представете си, че експерта „Хикс” е злоупотребил примерно с алкохол и е решил въобще да премахне тази привилегия.
Категорично това не може да бъде прието! Настояваме между първо и второ четене да се даде механизмът, по който се изчислява това нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Трета реплика – госпожа Павлова.
Заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Янкова, вчера с Вас бяхме на заседанието на Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Чухме изключително сериозното критично становище на Националното сдружение на общините в Република България – Вие сте бивш негов председател.
Притеснението е в няколко посоки. Преди всичко, че този изключително важен законопроект, касаещ местните власти, е предложен за разглеждане в Народното събрание без да се съгласува предварително с Националното сдружение на общините, без да се вземат коментарите на общините. Това е изключително неприятна практика, която се прилага, още повече, че становището на общините беше категорично – отнемат се правомощия, няма компенсаторен механизъм за тези правомощия и приходи на общините, както и в другите, да не изпадаме в подробности. Затова още веднъж апелирам този законопроект да бъде оттеглен и да бъде преразгледан съвместно с местните власти, които ги касае.
Моята реплика е и по отношение на енергийната ефективност. Казах го и вчера, но държа да го отбележа и днес. За да можем да плащаме по-ниски сметки за ток, единственият вариант за това е да имаме енергийно ефективни сгради и жилища – това е нормалният начин, по който сметките ще се намалят. Тъй като нашите общини не могат да участват със съфинансиране в програмата за саниране, могат да участват именно по този начин – като освободят от данък сгради, като освободят от такси издаването на всички необходими документи, за да подкрепят всеки един гражданин, собственик на имот, да направи това енергийно обновяване на сградата, за да има сериозни спестявания. Вие знаете, че разходите от сметките на ток се намаляват между 50 и 70%, че разходите за отопление се намаляват след мерките за въвеждане на енергийна ефективност. Трябва да подкрепим хората и да ги освобождаваме по всички възможни начини. Съдействието на общините в този процес е изключително важно, а и те са готови да го правят. Така че също и в тази посока е моят коментар. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Дуплика.
Госпожа Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! По повод репликите – да, категорично съм привърженик на предварителното консултиране, когато означава взаимоотношение с общините. Аз лично си направих консултации поне с пет различни категории общини – голяма, малка, средна и безспорно от избирателния район.
Големите общини именно ме посъветваха и ме помолиха да видим другата регулация с енергийната ефективност. Да, трябва да провеждаме тази политика. Вече гражданите започват да я търсят. Отново ще кажа, че освобождаваме и отнемаме голям ресурс. През цялото време слушах дебата на колегите от ГЕРБ – да не отнемаме от общините средства. Нека и там направим регулация. Да си остане стимулирането. Когато инициативата е лична – до пет години, до десет години, когато държавата и европейските фондове са дали, общината е дала и ти даваш малко ресурс, да стесним тази регулация.
По отношение на въпроса, който се постави за превозните средства. За съжаление, в Национална база данни действително няма данни. Данните са в общините.
Вие сте прав, за следващата година трябва, стремейки се към отношение към общините, да си изчистим този данък – да стане имуществен. Да има яснота – колкото струва колата, толкова да бъде данъкът, а общините да си правят екологичната политика. Те отговарят за това. В това статукво според мен трябва да търсим мярката и нормата на справедливост според портфейла. Аз съм от лява партия и ще я търся според портфейла на българските граждани.
По отношение на енергийната ефективност. Разбирам това, което иска да каже господин Ерменков, но пак ще кажа – привърженик съм да направим и там регулация. Ще я предложа, нека Народното събрание реши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Следващото изказване е на господин Томислав Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ (ГЕРБ): Господин председателстващ, уважаеми колеги! Позволете ми да Ви напомня, че пътят към Ада понякога е по-къс и по-лесен, отколкото натискането на червения бутон. Пътят към Ада понякога е свързан с гордостта, понякога е свързан със самочувствието или самоусещането, че някой е единственият тълкувател на Божията промисъл.
Аз не знам от къде минава Божията промисъл – дали през зеления или през червения бутон. Смирено твърдя, че не знам!
Само че знам друго – за да се приемат добри закони, не са достатъчни само цели, желания и намерения. Необходимо е да има яснота какво ще се получи като резултат от приетия закон. Случаят не е такъв. И сега ще Ви докажа, че не знаете какъв ще бъде ефектът от този закон.
Всички изказвания бяха концентрирани върху това, разбира се с основание, какъв допълнителен товар ще има по отношение на собствениците и какъв евентуално допълнителен приход ще има по отношение на общините. Разбира се, коментирам текстовете в параграфи 4 и 5.
Замисля ли се някой за самия процес и за технологията? Как се удостоверява съответната категория – Евро 3, 4, 5 или 6? Как се удостоверява?! Служителите в отделите „Местни данъци и такси” нямат подобна компетенция. Това се прави от талона.
Уважаеми колеги, знаете ли, че във всички талони, издадени преди 2007 г., подобна информация не фигурира? Досещате ли се, че по този повод стотици хиляди собственици ще трябва да си издадат нови талони – услуга, която струва около 20 лв.? Някой сети ли се за това? Служебна връзка между отделите „Местни данъци и такси” и КАТ няма. Няма подобна служебна връзка! За да удостовериш каква категория е автомобилът, трябва да си извадиш нов талон. Това е загубено време за гражданите и един допълнителен разход. Вие не знаете какъв е размерът на този допълнителен разход.
Без подобна информация този текст не може да бъде подкрепен! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Първа реплика, господин Хюсеин Хафъзов.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, неведоми са пътищата Божии и понякога наистина не знаем (шум, реплики, възгласи от ГЕРБ) кое наше действие ще ни отведе в Рая или Ада. В този случай, за да не се колебаем, посетихме всички лидери на религиозните общности, най-малко традиционните и те ни посочиха какъв е пътят – помолиха ни да ги освободим от такса смет. Затова твърдя, че това е Богоугодно дело, не аз, а от тяхно име.
Така или иначе обаче трябва да знаем, че в храма се влиза пречистен, за да се уединиш с Бог. И там не е място за отделяне на каквито и да е други отпадъци освен душевни отпадъци. Аз Ви питам: ние ще наложим ли такса душевни отпадъци? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Ирена Узунова иска реплика. (Реплики.)
Реплика на Томислав Дончев, разбира се, това е безспорно.
ИРЕНА УЗУНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Дончев, Вие зададохте няколко въпроса на лявата част на залата и на тези, които бяха пред Вас. Не получихте реакция, не получихте и отговор. То е, защото днес в тази зала се изпълнява един сценарий с главно действащо лице господин Хафъзов. Сценарият е, натъртвайки на такса смет и данък сгради за вероизповеданията, да се измести дебатът от това, че бедните и хората с най-ниски доходи трябва да платят нов данък – данък „Москвич”.
Господин Дончев, всичко това се прави, защото се опитват мълчаливо, потайно, без каквито и да е аргументи, да попълнят в бюджета онези 40 милиона, които раздадоха за социалните плащания. Единственият разчет на Людмила Петкова е, че прогнозно от този данък ще се съберат 35 милиона. Ето това е цялото Ви двуличие! С голяма пропагандна теза и апломб махнахте данък „колиби”, но мълчите, не аргументирате и навеждате глави за данък „Москвич”! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има още две заявки за трета реплика.
Думата има госпожа Менда Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Дончев, защо хабите времето на парламентарната група и времето на всички народни представители да ни задавате въпроси как ще се приложи законът? Двеста шестдесет и четири общини с различен капацитет. Всички знаете по-малките общини какъв административен капацитет имат и как ще се справят с този проблем. Това просто няма никакъв смисъл след вчерашния дебат по данъчните закони, в които мисля, че от тази трибуна ясно и категорично показахме, че няма готовност за прилагането на определени важни текстове, че ще бъдат натоварени бизнесът и хората. Какво ги интересува управляващите? Те си имат някаква цел и си натискат зелените копчета. Ето това е положението, господа. Така че няма смисъл да се хабите.
Същото се случва сега и със Закона за местните данъци и такси. Единственият закон, който касае пряко и непосредствено общините! Общините дори не бяха изчакани да си дадат становищата. Един господин от лявата страна на залата преди малко каза: „Ние не можем да ги чакаме до безкрай”.
Уважаеми господа, Националното сдружение на общините има 264 общини и всяко решение, което взема, го взема след консултация с тези общини, не само с експертите си. Когато пипаме техния закон, задължително трябва да го направим с тяхната консултация. Само че Вие вече имате опит със Закона за местните данъци и такси, който много бързичко мина в залата на първо и второ четене – така нареченият данък „колиба”. Знаете ли какво е становището на местната власт за този данък „колиба”? Господин Миков си реши проблема в избирателния район и обещанията, които беше давал, а другите малки общини кучета ги яли! (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Заповядайте за дуплика, господин Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, нямам нищо против един богословски дебат тук. Само че искам да Ви призова смирено и в същото време настоятелно: нека всички да работим с бога в сърцата си и по-малко да коментираме божиите дела със скверните си уста! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Добре, продължаваме.
Думата за изказване има господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Ще направя кратко изказване, а не проповед, защото се намираме в светска, а не в религиозна институция. Това изказване се налага да бъде направено към края на дискусията, защото в нея се повдигнаха основателни въпроси. В същото време имаше и много спекулации.
Двата главни въпроса са във връзка с облагането на част от автомобилите и възможностите те да ползват определени предимства.
Другият въпрос – ясно беше за темата за освобождаване на религиозните храмове от такса битови отпадъци.
По отношение на първия въпрос искам да отклоня спекулациите, че не става дума за никакъв данък „Москвич”, защото, първо, тези коли вече са много малко в България (реплики от ГЕРБ) и, второ, защото става дума за колите, които имат катализатори. Става дума кои от автомобилите могат да ползват предимства. Този въпрос наистина засяга хиляди български граждани.
Така че в заключение по него искам само да кажа, че между първо и второ четене ще предложим промени, които наистина да бъдат по-благоприятни за българските граждани, които притежават автомобили, произведени след 2000 г., които попадат в тази категория, така че те да могат да продължат да ползват отчасти предимствата, които са имали.
Основателната бележка, която беше направена от изказвания от представители на ГЕРБ, е, че наистина тук по-сложният въпрос е със системата за отчитане и контрол, защото трябва да е ясно тези автомобили какъв реален капацитет имат от екологична гледна точка. Това е дейност, която трябва да бъде координирана и с общините. Смятам, че ще стигнем до решение, което в голяма степен може да удовлетвори българските граждани и да преодолее противопоставянето по тази тема, която е основателна, но и значително беше преувеличена от гледна точка на нейното тълкуване в пленарната зала. Така че това е най-важният въпрос, който засяга най-много български граждани и аз очаквам в Комисията по бюджет и финанси със съдействието на Министерството на финансите да намерим по-сполучливо от предлаганото решение.
По втория въпрос - за освобождаването от местни данъци и такси на религиозните храмове. Ако трябва всеки да изразява своите предпочитания и ако чуваме толкова изказвания, които не са точно за Парламента, ще ме принудите може би в някой от следващите дебати тук да излизам и цитирам пасажи от „Моята молитва” на Ботев, защото тя за мен много по-добре описва действителността, включително и днешната, отколкото някои други нейни обяснения.
Говорим за децентрализация. Тук се обръщам не към опозицията, а към мнозинството. Когато говорим за децентрализация, поставям въпроса: защо Парламентът се занимава с това как ще се формира и ще се разпределя един местен приход? Или искаме да правим с чужда пита помен? По-скоро този въпрос няма голямо финансово изражение и в момента в редица общини храмовете са освободени от начисляване на тази такса или там, където тя се начислява, практически не се събира. Така че от финансова гледна точка този въпрос е далеч по-маловажен, отколкото времето за дискусия, което му беше отделено.
Освен това, когато се тръгне по тази линия, възниква въпросът: Нима училищата и болниците не са социални институции? Така че, моля Ви, не искам клерикал-социалистически аргументи. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Трябва да поставим въпросите на много здрава основа и когато говорим за ролята на църквата, на вероизповеданията, да имаме най-дълбокото уважение към тяхната историческа и актуална културна роля, но в същото време да знаем, че България е светска държава, в която религиозните институции са отделени от държавата, а всички трябва да бъдат коректни данъкоплатци.
Ако приемем, че даден храм осъществява определена социална програма и тя бъде установена, нека да го освободим от това задължение. Но това, че там се извършват богослужения и духовни дейности, не означава, че не се формират и отпадъци, знае се поради какви събития, които се провеждат там.
Така че нека по този въпрос дискусията да продължи между двете четения и наистина да се намери решение, което е принципно в посока на принципа за децентрализация. Лично аз бих приветствал много от общините, както досега се възползват от правото, с което разполагат, а не утре да дойдат и да кажат: „Вие ни отнемате един приход, който и без това не е съществувал и държавата финансово да го компенсира”.
По тези два въпроса, уважаеми госпожи и господа, мисля, че дискусиите ще продължат, особено по първия, който засяга хиляди български граждани. Ще намерим най-доброто решение и затова Ви призовавам законопроектът да бъде подкрепен на първо гласуване с вота, който предстои да се даде може би днес, господин председател. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики към изказването?
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колега, имам един въпрос към Вас: дойде ли времето, в което БСП ще излезе пред своите избиратели и ще каже: „Извинете, обаче предизборните балони започнаха да се пукат и това, което ние обещавахме, няма да го изпълним” (шум и реплики от КБ), или ще кажете: „Дойде времето, съжаляваме, обаче трябва да вдигнем данъците на собствениците на над 1 милион човека с автомобили, неотговарящи на изискванията, които поставяме”? С колко процента ще ги вдигнете – двойно, или малко повече?!
Това е големият въпрос, на който дойде времето Вие да отговорите, защо лъгахте по време на предизборните си кампании? (Силен шум и реплики от КБ. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: За реплика госпожа Ферихан Ахмедова, след това господин Делян Добрев – това ще бъдат репликите.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоилов, освен принципа за децентрализация, за който Вие говорихте, има и други принципи, като единият основен принцип е разликата между такса и данък. Формирането на таксите е разходоопределящо понятие, поради което облагането с такса битови отпадъци на храмовете в този вид и размер, в който в момента се получава, е най-малкото нереалистично.
От друга страна, има още един основен принцип – принципът при формирането на таксите за битови отпадъци, че замърсителят плаща. А храмовете не се явяват замърсители в такъв размер, в който се определя таксата им за битови отпадъци. Ако трябва да говорим как държавата трябва да има справедливо отношение към своите данъчни субекти, нека и това да съобразим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Господин Стоилов, прав сте, че не става въпрос за данък „Москвич”, само че тази теза с нищо не Ви помага. Точно там е проблемът, че става въпрос за всички останали автомобили, защото Вие сте прав, че Москвичи вече по пътищата няма. Обаче има 1 милион автомобили преди 2000 г., които промяната в Закона за местните данъци и такси засяга.
Проблемът е още по-голям, както каза господин Дончев, защото не става въпрос само за автомобилите преди 2000 г., а и за тези между 2000 и 2007 г., защото в техните талони не пише на каква еконорма отговарят, което означава, че и те не могат да ползват облекченията. Какво излиза накрая? На всички автомобили до 2007 г. ще увеличите данъка, и то в първите – до 2000 г., двойно. Това трябва да кажете.
За два дни успяхте да нанесете два социални удара на хората в уязвимо положение – тези с евтините автомобили, и тези, които ползват метан, а не бензин или дизел. Първо, вчера увеличихте шест пъти акциза върху метана – от 85 ст. на 5,10 лв., а днес им вдигнахте двойно данъка. Благодаря. (Силен шум и реплики от КБ. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Дуплика от господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Въпросът за метана не е приключил.
На повдигнатите възражения от госпожа Йорданова и господин Добрев, които засягат заплащането за автомобилите, мога да отговоря общо – първо, в конкретната част на техните възражения.
В случая става дума за ползвано облекчение, което е въведено от 2005 г. и е продължило да действа до момента. Така че не става дума за увеличаване на данък, а дебатът е за това дали да се запазят в сегашния размер предимствата, които са ползвали лицата, притежаващи тези автомобили. Реалната им численост вероятно е много по-малка от тази, която се сочи, защото, за да ползва облекчението, те трябва да подадат декларация, която удостоверява съответните обстоятелства. Затова казах, че ние трябва да потърсим корекция в предлаганото решение, но да се увеличи контролът и взаимодействието, защото в момента това е ползвано само от тези, които специално са заявили, за да могат да приложат тази разпоредба.
Ще се окаже, че приложното поле на този текст далеч не е било толкова голямо, колкото общият брой на лицата, притежаващи тези автомобили. Но с това не омаловажавам поставения въпрос и затова ние ще продължим да търсим по-сполучливо решение. Пак подчертавам, не става дума за увеличаване на данъка. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
По отношение на това, че госпожа Йорданова тук твърдеше за някакви предизборни балони. Аз не искам да променям нейната терминология – дали това, което правим, съответства, тоест дали то е истинно като поведение спрямо декларираните намерения. По тази тема ние не сме давали никакви обещания – нито нагоре, или надолу, по отношение на данъчните ставки, тоест парламентарната група трябва да се чувства достатъчно свободна и отговорна да намери решение, което е съобразено с възможностите на гражданите и което е финансово обосновано.
По другата тема, за нашите обещания. Не сме стигнали до Закона за данъка на физическите лица, където също ще има възможност да разискваме темата. Така че там е по-чувствителният въпрос, който наистина засяга наши предизборни ангажименти, но това за другата седмица, сега да не губим времето.
По отношение на възражението на госпожа Ахмедова. Аз знам разликата между данъци и такси, но мисля, че да се твърди, че храмовете – в извършваните от тях, да ги нарека „съпътстващи дейности” – в никакъв случай не създават битови отпадъци, знаете, че не е така. В случая ние трябва да проявим поне еднаква грижа за българските граждани, освен за религиозните институции, защото никъде не сме освободили най-бедните български граждани от такса битови отпадъци поради обективни обстоятелства.
Затова моят призив към народното представителство е наистина да тръгва от принципните въпроси, да ги решава последователно и тогава ще намерим това, което е необходимо на всички ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми народни представители, оставащото време на групите е още около половин час.
Парламентарната група на ГЕРБ има една минута, Коалиция за България – 5 минути и 40 секунди, ДПС – 8 минути и 40 секунди и Парламентарната група на „Атака” – 14 минути и 40 секунди.
Засега има една заявка за изказване (реплики) – втора, трета. При това положение Ви предлагам да дадем почивка и на практика да приключим днес с тази точка. Тя ще остане за следващото заседание.
Почивка до 11,00 ч., когато ще продължим с парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми народни представители, да започнем с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Има много въпроси, на които не е отговорено, затова ще се опитаме през следващите седмици да компенсираме с извънредни заседания.
Писмени отговори от:
- министъра на земеделието и храните Димитър Греков на въпрос от народните представители Петър Мутафчиев и Георги Свиленски;
- министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев на въпрос от народните представители Петър Мутафчиев и Георги Свиленски;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов на въпрос от Петър Мутафчиев и Георги Свиленски;
- министъра на финансите Петър Чобанов на въпрос от народните представители Петър Мутафчиев и Георги Свиленски;
- министрите Петър Стоянович, Десислава Терзиева, Ангел Найденов, Хасан Адемов, Светла Михайлова, Таня Андреева на народните представители Петър Мутафчиев и Георги Свиленски;
- министъра на околната среда и водите Искра Михайлова на въпрос от народния представител Ивелина Василева;
- министъра на околната среда и водите Искра Михайлова на народния представител Ивелина Василева;
- министъра на околната среда и водите Искра Михайлова на народния представител Ивелина Василева;
- министъра на околната среда и водите Искра Михайлова на народния представител Ивелина Василева;
- министъра на отбраната Ангел Найденов на въпрос от народния представител Борис Цветков;
- министъра на финансите Петър Чобанов на въпрос от народните представители Светлана Ангелова и Тотю Младенов;
- министъра на здравеопазването Таня Андреева на въпрос от народния представител Атанас Пъдев;
- министъра на околната среда и водите Искра Михайлова на въпрос от народния представител Станислав Владимиров;
- министъра на земеделието и храните Димитър Греков на въпрос от народния представител Ирена Соколова;
- министъра на труда и социалната политика Хасан Адемов на въпрос от народния представител Ирена Соколова;
- министъра на земеделието и храните Димитър Греков отговаря писмено на народния представител Смиляна Нитова;
- министъра на земеделието и храните Димитър Греков на питане от народния представител Емил Костадинов;
- министъра на инвестиционното проектиране Иван Данов на питане от народните представители Теодора Георгиева, Александър Ненков, Данаил Кирилов и Николай Нанков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Десислава Терзиева от народните представители Теодора Георгиева, Александър Ненков, Данаил Кирилов и Николай Нанков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Десислава Терзиева на въпрос от народния представител Теодора Георгиева;
- министъра на здравеопазването Таня Андреева на въпрос от народните представители Нигяр Джафер и Георги Кадиев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Десислава Терзиева на въпрос от народния представител Андон Андонов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Десислава Терзиева на въпрос от народния представител Цвета Караянчева;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Десислава Терзиева на народния представител Сияна Фудулова. (Реплики от народните представители Волен Сидеров и Цвета Караянчева.)
От името на парламентарна група ли? Добре.
Новопостъпили питания за периода 11-17 октомври 2013 г.:
Питане от народните представители Десислава Танева, Димитър Иванов, Иван Вълков, Димитър Петров, Аксения Тилева и Георги Андонов към Димитър Греков – министър на земеделието и храните, относно Селскостопанска академия. Следва да се отговори писмено до 25 октомври 2013 г.
Постъпило е питане от народните представители Десислава Танева и Димитър Иванов към Димитър Греков – министър на земеделието и храните, относно политиката в млечния сектор. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 октомври 2013 г.
Постъпило е питане от народния представител Станислав Владимиров към Данаил Папазов – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, относно окончателното спиране на аналоговия телевизионен сигнал. Следва да се отговори писмено до 25 октомври 2013 г.
Постъпило е питане от народния представител Ивелина Василева към Зинаида Златанова – заместник министър-председател и министър на правосъдието, относно оценка за свършеното по програмиране и управление на оперативните програми. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 октомври 2013 г.
Постъпило е питане от народния представител Ивелина Василева към Искра Михайлова – министър на околната среда и водите, относно изграждане на канализации в малките селища. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 октомври 2013 г.
Постъпило е питане от народните представители Цветан Цветанов, Веселин Вучков, Пламен Нунев и Любомир Христов към Цветлин Йовчев – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, относно политиката на ръководството на МВР по повод перспективите пред сигнално-охранителната дейност, осъществявана от структурите на Министерството на вътрешните работи. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 октомври 2013 г.
Постъпило е питане от Ивелина Василева, Димитър Петров и Иван Вълков към Димитър Греков – министър на земеделието и храните, относно политиката на Министерството на земеделието и храните за подкрепа на необлагодетелствани погранични, планински и полупланински райони. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 октомври 2013 г.
Преди да преминем към парламентарния контрол имаше искане от господин Волен Сидеров от името на парламентарна група, след това е госпожа Цвета Караянчева.
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, моето изявление днес от името на Парламентарната група на „Атака“ е свързано с отговорността, която всички ние носим, влизайки в тази пленарна зала и прекарвайки тук мандата, който ни дават хората.
Сутринта нарочно не взех участие в дискусията, която взе дори леко богословски уклон. Нарочно спестих моето участие, защото смятам, че тук ние преди всичко трябва да решаваме какво правим в интерес на българския народ, в интерес на българите, които все повече отдръпват своето доверие от Парламента.
Как можем да вдигнем доверието на българите към българския Парламент? – Като правим полезни за тях неща.
Полезно ли е да се вдига таксата за колите на най-бедните? Не е полезно. Отменете го, махнете го, не се замисляйте.
Полезно ли е да слагаме всички религии на една и съща дъска, заедно с традиционната, спасила българската нация? Не е полезно. Не го обсъждайте, просто го махнете.
Питат ме журналистите: Кога ще съборим това правителство, кога ще съборим този Парламент? Аз отговарям на този въпрос с въпрос: Какво идва след това, какво точно, каква идеология, какви идеи, кой–какво предлага? (Реплики от КБ.) Кой предлага някакъв нов икономически модел? След 2008 г. светът е друг. Все още в тази зала и в медийното пространство в България като че ли това не е осъзнато.
След финансовата криза светът е друг. Ние трябва да търсим нов икономически модел за България. Аз обаче не виждам това да се говори в залата на българското Народно събрание. Не виждам идеология, не виждам идеи.
Добре, сега събаряме Парламента, драги Вие, пърхащи репортери и репортерки, които всеки ден ми задавате този въпрос нетърпеливо: „Ами, кога ще го съборите този Парламент?” Е, и? Какво ще дойде? – Същият Парламент или почти същият, в който също няма да има разговор за нов икономически модел за България. А това е разговорът, от който ние имаме нужда, от който българският народ има нужда – нов икономически модел, да излезем от колониалния модел. Това означава рязко развитие на икономиката на България, рязко качване на брутния вътрешен продукт. Ето сега, след броени седмици ще дойде тук бюджетът, ще започнат едни прения за една-десета, за две-десети от процента, половин процент къде да отиде, от левия джоб в десния джоб? От левия в десния джоб на бедния човек, колкото и да премества своите 50 стотинки, те остават 50 стотинки.
Ние искаме да направим така, че България да се развива интензивно. Казвам „ние” – патриотите, ние поне сме го написали, осъзнали и това го проповядваме и пропагандираме.
Кога българските политически сили ще дораснат дотам, за да кажат че имаме нужда от нова икономика? Не пренията да бъдат – Вие защо сега управлявате, а не сме ние, за да вземаме тези поръчки и да ги даваме на нашите фирми, а сега Вие уреждате Вашите фирми? Това в момента е политическият спор в България. Ще излезем ли от него? Ако излезем от него, веднага на нетърпеливите репортери, които ме питат, ще им отговоря: „Да, има нужда от нов Парламент, от ново правителство и от ново управление”. В момента аз не виждам такава нагласа.
Аз не виждам политическа сила извън „Атака”, която да казва: „Нужни са нови мерки, нова данъчна система, смяна на старата данъчна система, смяна на плоския данък, въвеждане на прогресивен данък, освобождаване на най-бедните слоеве от тегобите на плащания, такси, данъци”, а не най-богатите, както е сега и продължава да е.
Бързо и бурно развитие на икономиката, създаване на работни места и рязко дръпване на брутния вътрешен продукт. Това може да стане със силни, големи инвестиции. Те могат да дойдат от различни посоки, но не от Брюксел.
В Брюксел ние плащаме един милиард на година членски внос, а получаваме по-малко, все още получаваме по-малко, но продължаваме да говорим за усвояване, за фондове и за това като единствения начин България да живее като държава. Не, начинът е бързо и бурно развитие.
Начинът е този, който вече ни го посочи Виктор Орбан в Унгария – скъсване в МВФ, с колониалния инструмент „МВФ”, изваждане от колониалното робство, самостоятелно, суверенно развитие на държавата.
Все още сме суверенна държава, дами и господа народни представители! Нека да не губим и последните остатъци от суверенитета си, а да го засилваме, защото Брюксел няма да ни реши въпросите. Казал съм го сто пъти от този Парламент и от други места, и го повтарям, и ще го повтарям. Можем да ги решим ние. Как? Вчера, онзи ден чета заглавие: „МВФ ни разреши 700 милиона заем”. Международният валутен фонд ни разрешава?! Нима сме несамостоятелна държава, при положение, че България има най-ниският външен дълг спрямо брутния вътрешен продукт от всички или почти всички държави в Европейския съюз, ние тук обсъждаме може ли и трябва ли да се вземат заеми?
Нужни са ни милиарди инвестиции, а не 700 милиона – десетки-милиарди, които да вкараме в живата реална икономика, създаване на икономически субекти и технологични субекти, където хората, българските граждани да намират работа.
Нужна ни е политика от типа на политиката на Рузвелт – „Ню дийл”, или „Нов курс”, или „Нова сделка”, както искате, го преведете. Това направи той в 30 те години в Щатите – даде работа на милиони безработни и раздвижи икономиката след голямата депресия. Такава визия, такава идеология е нужна. Кой застава зад нея? Нека да го чуем, нека най-после тук да водим дебат наистина за това какъв път да поеме България и как тя да стане по-богата просперираща държава, в която заплащането и пенсиите да не са 10-15 пъти по-ниски от тези в Австрия, Германия, Белгия или Франция.
Тези въпроси не ги чувам. Защо? Нима не съществуват, нима не са в дневния ред на обществото?
Ето, сега лидерът на най-голямата парламентарна сила ми предлага през медиите да се обединим, за да решим важни въпроси. Казал той, важни. Кои са те? – Продажба на земя за чужденци. Да, това е изключително важен въпрос. „Атака” го вкара в Парламента и искаме да го разгледаме.
Вече няколко дни поред комбинация от политически сили, извън „Атака”, правят така, че да не влезе в дневния ред, да не се разглежда. Защо, дами и господа народни представители? Защо бягате от тази тема? Защо не искате да коригирате националното предателство, направено през месец февруари 2005 г. от тогавашното мнозинство в Парламента – 226 човека гласуваха, промениха Конституцията и направиха така, че българска земеделска земя да се купува от чужденци, и то не само от Европейския съюз, забележете, а от такива, с които България е имала договори.
Тогава това стана с едно писмо на американеца Кенет Левковиц – с това звучно име, който беше представител на Американската търговска камара. Той написа писмо до Касабова, тогава заместник-председател на Парламента, как да си поправим Конституцията. Същото това писмо той го копира и го изпрати, забележете, до израелския посланик, турския посланик и до Американското посолство в София. Значи, този, как да го нарека, екземпляр Левковиц определи как България да си промени Конституцията, за да може да продава земя на чужденци и уведоми Вашите посолства – израелското, турското и американското, за какво трябва да натискат българските политици. И те клекнаха – 226 човека в тази зала, гласуваха, промениха Конституцията и дадоха възможност българската златна земеделска земя, за която са проливали кръв нашите деди, да се продава, и то на безценица. Защото сега тя е десет пъти по-евтина.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Някои гласувахме против обаче!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Имаше четири човека, които гласуваха „против”. Прав сте, господин Паунов. Вие и още трима души гласувахте „против”. Всичко това съм коментирал тогава, като коментатор, като публицист. Имам отношение към тази тема оттогава.
Сега Ви призовавам да не бягате, да не отхвърлите тази точка, а да я вкараме в дневния ред. Това е тема на темите! От 1 януари 2014 г. тези чужди фирми, които вече са закупили земя – имам данни, че вече над 10 млн. дка са изкупени, ще продължат и ще изкупят и другите 27 млн. дка и ние ще осъмнем гости в собствената си страна. Това ще стане в много близко време – година-две.
Не пренебрегвайте този въпрос, дайте наистина да го вкараме с неговата важност в дневния ред, но не за да играем процедурни хватки – не виждам господин Борисов тук, защото Вие подкрепяте да влезе в дневния ред, но в комисиите гласувате против нашето предложение.
Искате да се разглежда въпросът за чужденците, но гласувахте в залата „против” и се позовавате на европейските ценности. Няма такива ценности, които пречат да си защитаваме страната. Нека да бъдем българи преди всичко в тази зала и тогава хората ще върнат доверието към българското Народно събрание и ще отиват с радост на избори, може би с музика, с песен и с цветя, както са отивали доброволците в Балканската война.
Нека да направим този жест, ние сме длъжни към народа си. Тогава ще се върне може би успокоението и баланса. Сега българското общество е тревожно, смутено и несигурно в себе си. Ние сме тези, които можем да му дадем сигурност.
Нека да вкараме въпроса за земята, нека да го решим, така че никой да не може да ни каже и копче, ако ние си защитим българската земеделска земя. Имаме аргументи за това. Нека защитим страната си от пришълците, които са опасни. Нека да приемем неутралитет, нека да започнем да работим за доходите и икономиката на България. Тогава ще сме оправдали присъствието си в тази зала.
Иначе другото ще бъдат процедурни игри, игри и пак игри, които само обострят българина, но последиците ще бъдат сериозни за страната ни.
Казвам го наистина със загриженост. Мисля, че във всеки един от Вас стои българското разбиране. Ако се вслушаме в него – в сърцето си и в душата си, мисля, че можем да бъдем българи, макар че сме от различни политически сили, и да покажем, че страната ни не е загубена, не е продадена и няма да бъде продадена. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”, единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Господин Янаки Стоилов поиска изявление от парламентарна група, госпожа Караянчева също поиска.
Заповядайте, госпожо Караянчева – господин Янаки Стоилов Ви отстъпва правото да направите изявление преди него. (Реплики от Парламентарната група на ГЕРБ.)
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, госпожо вицепремиер, госпожо министър, уважаеми колеги! Предсрочните парламентарни избори преминаха в сянката на скандал, който в деня на размисъл повлия пряко на вота на българските избиратели. Намерените бюлетини в склада на печатницата „Мултипринт” още не бяха преброени и окачествени като годни или брак, когато бе обявено, че има опит за подмяна на вота в интерес на ГЕРБ. Един непроверен и неизяснен сигнал стана повод за недопустима политическа атака в деня, в който законът изрично забранява политическата агитация. Репортажите на една медия, изявленията на политиците, които не спечелиха изборите, но днес управляват, пряко обвиниха ГЕРБ, че иска да подмени вота, без да изчакат окончателното разследване и без доказателства. Това обвинение, хвърлено в деня на размисъл, повлия на вота, като помогна на БСП. И това бе признато от Сергей Станишев в изявление пред собствената му партия. Без този скандал неговата партия нямаше да има и сегашния си втори резултат.
Сигналът, по който прокуратурата предприе действия, бе подаден от кандидат на заинтересованата да дискредитира опонента си партия. Защо вместо това ДАНС не използва всичките си средства, за да провери дали реално тези бюлетини са били годни и предназначени за разпространение?! Защото днес организаторите на публичната акция – Мая Манолова, Сергей Станишев и БСП, Лютви Местан и ДПС, Волен Сидеров и „Атака”, Николай Бареков и TV 7 (силен шум в залата – ръкопляскания и възгласи „Браво!”от ГЕРБ, възгласи „У-у-у!” от „Атака”) са главните печеливши от недоказаните обвинения, които изсипаха върху ГЕРБ. Днес всеки от организаторите и изпълнителите вече е получил своята награда – висок пост, участие във властта, пари. И всички заедно разчитат на разследващите органи и институции да се оправят някак си с последващо доказване на техните клеветнически твърдения.
Отговорността на съдебната система е изключителна. Ако тя не намери факти и доказателства, че има преднамерени действия за подмяната на вота от ГЕРБ, всички, които направиха изявления в деня за размисъл, трябва да бъдат обявени за най-големите лъжци, подвели българските избиратели в своя пряка лична полза. (Силни ръкопляскания от ГЕРБ.) Пет месеца по-късно все още няма яснота как и по какъв начин бюлетините в склада на печатницата са могли да повлияят на изборния процес. Няма отговор дали техният брой е нарочно завишен, или е в границите на естествената за такива обеми и специфика на отпечатването документи.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Нали са специалисти, нека да кажат!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Няма маркирани бюлетини, няма пряка връзка между намерените бюлетини и извършването на противозаконно действие с тях.
Обвинението, което повдигна прокуратурата преди дни, е за неупражнен контрол върху служители на Министерския съвет, които е трябвало да осъществят контрол върху изпълнението на поръчката по отпечатване на бюлетините. (Шум и реплики.) Всеки трезвомислещ човек разбира, че това обвинение е несъразмерно на клеветническата кампания в деня за размисъл, че то не доказва умишлени действия за подмяна на вота от партия, която в този момент на е на власт.
По-мащабна, клеветническа и безсрамна кампания не ни се е случвала. Тя може да бъде измислена и осъществена само от хора, които познават и създават задкулисните схеми. (Възгласи: „Браво!” и ръкопляскания от ГЕРБ. Смях от КБ.) Точно те предприеха действия с немаловажни и вредни за обществото последствия, опорочиха вота на избирателите, подведоха ги и днес консумират ползите от тези си действия (смях от КБ), пренебрегвайки гласа на общественото недоволство от техните безобразия.
Разследването по случая с недопечатаните бюлетини в печатница „Мултипринт” не успя да установи престъпление по отношение на изборния процес. Събраните до този момент факти и експертизи не доказват по никакъв начин, че ГЕРБ е имала намерение или че е предприела действия, с които е искала да опорочи вота на българските избиратели. (Смях от КБ. Шум и възгласи от „Атака”.)
Затова призоваваме разследващите органи да разследват законността на действията на всички участвали в този публичен скандал лица и да се произнесат по тях. Настояваме да се дадат отговори и на следните въпроси: (Шум, смях и реплики от КБ и ДПС.)
Първо, откъде и по какъв начин Мая Манолова е получила информация за случващото се в печатницата, охранявана, докато печата изборните бюлетини? Кой е съобщил за нередности в печатницата „Мултипринт” и какви доказателства има тя, за да сезира за тях?
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Кой, кой?!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: В кой момент Манолова е научила за тях и след колко време е подала сигнала? (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля за тишина!
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Кой е Б.Б.?!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Второ, кой е... (Шум и реплики.)
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Кой е Ц.Ц.?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Кой е отговорен за изтичане на информацията за акцията на прокуратурата и направено ли е необходимото разследване?
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Как е изтекла тази информация? (Шум и реплики.)
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Ц.Ц., Ц.Ц.!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Трето, кой е отговорен за разсекретяването на акцията и за появяването на информацията за нея в точно определена телевизия? Защо журналистът Бареков е отишъл там, преди да има представители и на други медии? Разпитван ли е журналистът Бареков от кого и кога е получил информация? (Шум и реплики от ДПС.) Каква точно е била тя и защо точно той е допуснат до място, където се провежда акция на прокуратурата?!
Четвърто, кои аргументи накараха председателите на трите управляващи сега партии – БСП, ДПС и „Атака”,... (Възгласи: „У у у!” от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина, уважаеми народни представители!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин председател, моля Ви за ред в залата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Трудно става, но се опитвам. (Смях, оживление.)
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Кои аргументи накараха председателите на трите управляващи впоследствие партии – БСП, ДПС и „Атака”, да предприемат недопустимото – нарушаване на закона в дена на размисъл?! Имаха ли безспорни доказателства за предполагаеми действия на ГЕРБ за подмяна на вота?!
Очакваме отговор на тези въпроси, за да не се допускат подобни инсинуации и за в бъдеще.
Призоваваме разследването: да се включат широк кръг лица и техните показания да станат публично достояние, защото има едно твърдение, по което има обща политическа оценка: вотът на избирателите на 12 май 2013 г. беше съзнателно опорочен и резултата от това виждаме всеки ден в невъзможността Парламентът и създаденото от него по спорен начин правителство да работят нормално, във възгласите на хората, които вече 125 дни остават на софийските улици (смях от КБ), за да искат оставка. Те са доказателство за това кой опорочи и подмени вота на българските избиратели.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Ц.Ц.!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Искаме честно и прозрачно разследване на манипулацията със скандала „Мултипринт”! (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Искаме и оставката на това управление! И бъдете малко по-отговорни и по-културни, защото сте народни представители и не Ви прави чест да се държите по този нагъл начин! (Силни ръкопляскания и възгласи: „Браво!” от ГЕРБ. Възгласи: ”У-у-у!” от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Караянчева. (Скандиране от ГЕРБ: „О-став-ка, о-став-ка, о-став-ка!”.)
Госпожа Мая Манолова – за лично обяснение. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Ц.Ц., Ц.Ц.!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Някакви забележки ли имате за личното обяснение? Имаше няколко пъти директни упреци, не само че беше спомената поименно.
Заповядайте госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Изявлението, което току-що чухме, беше по-подходящо за някое от селата на избирателния район на госпожа Караянчева, отколкото за парламентарната трибуна. (Единични ръкопляскания от КБ. Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина!
МАЯ МАНОЛОВА: След като три години и половина гледахме бившия вътрешен министър и настоящ депутат в ролята на съдия, доживяхме да гледаме госпожа Караянчева в ролята на прокурор.
Не тези въпроси трябва да задавате Вие, госпожо Янчева, и не от парламентарната трибуна! (Реплики от народния представител Цвета Караянчева.) Яд Ви е, че не можахте да пуснете в ход цялата си изборна измама. Затова плачете днес от парламентарната трибуна. (Бурни ръкопляскания от КБ и ДПС.) Защото подготвените за фалшификация на изборите 480 хил. бюлетини не бяха пуснати в употреба. Тогава наистина вотът щеше да бъде различен и за пореден път ГЕРБ щяха да са откраднали изборите на хората. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Мой дълг като български гражданин беше да пусна този сигнал.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Ти си лъжец!
МАЯ МАНОЛОВА: Във времето на империята на Борисов и Цветанов нямаше много куражлии, които да пуснат подобен сигнал. И факт е, това се видя от всички български граждани, че написаното от мен в този сигнал се потвърди, а именно, че във въпросната печатница – собственост на депутат от ГЕРБ (силен шум и реплики от ГЕРБ), са надпечатани 480 хиляди бюлетини. Извинявайте – на общински съветник на ГЕРБ, на активист на ГЕРБ. Четиристотин и осемдесет хиляди бюлетини! Нека хората да си отговорят дали собственикът на тази печатница има някакво странно хоби да си печати по 500 хиляди бюлетини, за да си ги държи в двора на печатницата, или те биха били използвани за нещо друго – за фалшификация на изборите.
Аз не съм съдия, не съм прокурор, но това, което изплака госпожа Караянчева от тази парламентарна трибуна, беше: „Браво, че не ни хванахте как фалшифицираме изборите”. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Ето това беше посланието.
Приключи с изборните измами! Приключи! (Реплики от ГЕРБ: „Времето!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви и Вие приключвайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Вече изборите ще се играят по честни и прозрачни изборни правила. Епохата на „Мултипринт” приключи окончателно с новия Изборен кодекс. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Караянчева за лично обяснение. Ще удължим парламентарния контрол с времето, през което се развиват тези непринудени обяснения и размяна на такива.
Заповядайте, госпожо Караянчева. (Реплики от ДПС: „Само малко по-тихо, да не вика!”.)
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, аз се радвам, че камерите са включени, за да могат българските избиратели да видят...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Тя тази радост всичките Ви радва. Аз знам. (Смях.)
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: ... отношението на БСП в лицето и на госпожата, която говори преди мен, какво е отношението й към българските избиратели и начина, по който се отнасят към тях, защото аз не мисля, че декларацията трябва да се чете по различен начин тук или там, или да се отправят послания към различните групи – социални, политически и етнически.
За мен е важно, че това трябва да бъде чуто – Прокуратурата вече се е произнесла и това е факт. Каквото и да обяснявате, каквото и да се оправдавате хората видяха и разбраха, че вотът е манипулиран. И това, че Вие сте събрани тук три партии, които не спечелихте изборите, е факт. За съжаление, предстоят предсрочни парламентарни избори и колкото и да Ви е мъчно ще бъдете много по-малко и разпределението на политическите сили ще бъде съвсем различно, защото българските граждани видяха това, което Вие им показахте, че „Атака” и ДПС са едно! (Народните представители от „Атака” стават прави, възгласи „У-у-у!”. Реплики.)
ДПС и комунистите, които едно време сменяха имената, които събаряха църкви, сега ходят на първите редове в църквите да се молят и да искат индулгенции. (Силен шум и реплики в залата. Народни представители от „Атака” тръгват към трибуната. Реплики от народния представител Волен Сидеров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за ред в залата! Моля Ви!
(Народни представители от „Атака” и ГЕРБ се скупчват пред банките, шум и реплики.)
ВОЛЕН СИДЕРОВ (встрани от микрофоните): Господин Миков, процедура! Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Да, но за да направим процедура, трябва да се успокои залата.
Уважаеми народни представители, Вашата радост да Ви гледат българските граждани и в момента трябва да Ви владее – това, което правите в пленарната зала. Моля, заемете местата си. (Размяна на остри реплики между народните представители на „Атака” и ГЕРБ пред банките.)
ВОЛЕН СИДЕРОВ (встрани от микрофоните): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Ще Ви дам думата за процедура, господин Сидеров, като има заседание. В момента има безредици в залата. Няма процедура, няма лични обяснения.
Има ли склонност да се успокои пленарната зала?
Изчакайте малко, всичко ще се случи, ако залата позволява да има нормално заседание. Ако народните представители не седнат ще Ви дам успокоителна почивка.
Хайде заемете местата си, ако обичате.
Първо, господин Сидеров иска думата за процедура. След това господин Янков – по начина на водене. Имаше и лично обяснение. Има искане и от господин Ерменков. И контролът ще отиде до към 15,00 ч. (Реплики между народния представител Лъчезар Иванов и народните представители от „Атака”.)
Господин Сидеров, моля Ви, изчакайте.
Моля Ви, заемете си местата, най-вече в центъра и дясно.
Господин Иванов, седнете, ако обичате.
Има сравнително спокойна обстановка, заповядайте за процедура, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Господин председател, правя процедура по начина на водене и Ви правя много остра и критична бележка, че нарушавате Правилника на Народното събрание. Първо, дадохте лично обяснение след изявление от група, което нямахте право да правите. След това дадохте лично обяснение върху личното обяснение и с това предизвикахте тази махленска разправия, в която ние сме принудени да реагираме, защото Цвета Караянчева – депутатката от ГЕРБ, която беше на партийния конгрес на Реджеп Тайип Ердоган (бурни ръкопляскания от „Атака”), излиза тук и има наглостта да говори нелепости и клевети за една българска парламентарна сила. (Народните представители от „Атака”стават прави и продължават да ръкопляскат.)
Госпожо Караянчева, Вие с Цветан Цветанов бяхте на партийния конгрес на Реджеп Ердоган и му ръкопляскахте – на един българофоб, на един човек, който не крие своите амбиции да завладее България. Бяхте на неговия партиен конгрес – на този ислямист, и му ръкопляскахте. Има кадри от това. (Реплики от народния представител Цвета Караянчева и народните представители от „Атака”.)
Срам и позор за Вас! Вие сте срам и позор за българската политика и за българската нация!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Сидеров, към мен е по начина на водене.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Повече на излизайте тук да срамите тази висока трибуна! (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Давам възможности за лично обяснение, за да не се стига до такива напрежения в залата, но очевидно и да има, и да няма лични обяснения, щом има желание за стълкновения...
Господин Янков, по начина на водене, заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата по начина на водене, защото смятам, че спазвайки правилника няма да се дава възможност за напрежение сред различните представители на парламентарно представените политически партии и възможността да стават известни някои колеги, мислейки си че правят добро впечатление на българските граждани, ще се избегне. (Народните представители на „Атака” напускат пленарната зала. Реплики от ГЕРБ.)
Тези, които са по-малко известни, предполагам, че наблюдаваха с интерес и с разочарование това, което се случи преди малко.
Моля, господин председател, придържайте се към правилника и нека да има един нормален работен процес. Все пак след изявленията на парламентарните групи следва и парламентарен контрол.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Каква ти е процедурата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Процедурата беше по начина на водене – да спазвам стриктно правилника. Това означава да не давам думата за лични обяснения, макар че помежду си се атакувате.
Господин Ерменков, и Вие ли по начина на водете?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Заповядайте, уважаеми господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател! (Обръща се към заместник-министър-председателя Даниела Бобева и министър Десислава Терзиева) Извинявайте за присъствието Ви тук и загубата на време, уважаема госпожо министър. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Аз съм застанал тук по начина на водене да направя забележка на председателя на Народното събрание затова, че той допусна (реплики от ГЕРБ) в момента депутат от Народното събрание да манипулира обществеността по телевизията и да поставя под съмнение Решение на Конституционния съд на Република България, който е признал изборите за редовни, а не за манипулирани, както Вие го казахте. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.) Ако Вие се имате над Конституционния съд, ако Вие се имате над институциите на България (реплики от ГЕРБ), Вие видяхте докъде доведе това Ваше поведение. Смирете се наистина! Загубихте изборите! Това е. (Ръкопляскания от КБ и ДПС, реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Аз не искам да бъда цензур на изказванията от парламентарни групи, господин Ерменков. По отношение на другите забележки за личните обяснения – ще приложа стриктно правилника, няма да има лични обяснения, колкото и да се споменавате помежду си.
Госпожо Узунова, Вие за какво?
ИРЕНА УЗУНОВА (ГЕРБ, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: По начина на водене – заповядайте.
Заповядайте, госпожо Узунова.
ИРЕНА УЗУНОВА (ГЕРБ): Господин председател, днес Вие доказахте още веднъж колко бяхме прави от ГЕРБ, когато поискахме оставката Ви.
Днес в тази зала и пред очите на цяла България Вие допуснахте петима силни мъже застрашително да се насочат към жената Цвета Караянчева (ръкопляскания от ГЕРБ, реплики и възгласи от КБ и ДПС) в опит да затворят устата й, за да не бъдат чути неудобните истини от тази трибуна!
А истината е една, че заместник-председателката на този Парламент Мая Манолова беше доносникът, човекът, който манипулира изборите (ръкопляскания от ГЕРБ) и участва в активното мероприятие на трите сили, които днес нелегитимно управляват България! (Възгласи: „Браво!” и ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря и на Вас.
И Вас Ви видяха днес по телевизията. (Народният представител Мая Манолова иска думата от място.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Госпожо Манолова, няма повече лични обяснения. Разменяте си каквото искате – няма лични обяснения, те приключиха.
Давам думата на господин Янаки Стоилов за изявление от името на парламентарна група.
Моля Ви да седнете там, групата. (Обръща се към народни представители от Парламентарната група на ГЕРБ, които стоят прави встрани от банките.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): По начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Ако ще злоупотребявате с процедурата по начина на водене от всяка група, няма да Ви дам думата. (Народният представител Мая Манолова застава на трибуната.)
Госпожо Манолова! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Казах Ви – всички групи злоупотребяват с процедурата. Моля Ви да преминем към нормалната работа. (Реплики между народни представители от ГЕРБ и народния представител Мая Манолова – на трибуната.)
Недейте повече да се опитвате да създавате напрежение в пленарната зала.
Ако искате – да преминем, ако не – ще дам почивка и ще прекъсна заседанието.
Това че Ви е нарекла така е въпрос на нейната култура, представа за парламентаризма. Моля Ви, седнете (обръща се към народния представител Мая Манолова), да продължим нормално заседанието. (Реплика от народния представител Мая Манолова към председателя господин Михаил Миков.)
Достатъчно възражения имаше по начина на водене. Спираме дотук.
Иначе ще дам почивка да се успокоите. Искате ли почивка? (Реплики от ГЕРБ и от народния представител Мая Манолова встрани от микрофоните.)
Почивка – 15 минути.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Да преминем към парламентарния контрол.
Госпожа Даниела Бобева – заместник министър-председател по икономическото развитие, ще отговори на питането от Владимир Иванов Иванов и Павел Андреев Гуджеров.
Заповядайте да отправите Вашето питане относно политиката на правителството за управление и контрол на организираните пазари на земеделска продукция, както и стоковите тържища в Република България.
Господин Иванов, заповядайте.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо вицепремиер! На пленарно заседание, проведено на 19 септември 2013 г., премиерът заяви пред Народното събрание, цитирам: „Започнахме системни проверки на борсите за плодове и зеленчуци с цел да защитим местното производство срещу нерегламентиран внос. Тези проверки ще прехвърлим от кампанийни в перманентни.”
Поставената цел не се изпълнява. Масово се предлага стока от внос като българска посредством механизма фалшиви земеделски производители. Над 500 лица от подобен тип функционират по пазарите на едро в страната, съответно имат регистрация като земеделски производители, а реализират стока от цял свят. Всяка втора продажба е недокументирана. Масово доставните фактури са на занижени цени, ако изобщо има документи за произход и собственост. Пазарът за търговия на едро с хранителни стоки е деконцентриран и на практика неконтролируем.
Като следствие на всичко това българските производители при реализацията на своя продукт са поставени в условия на жестока нелоялна конкуренция, от чието действие произлиза високо ниво на загуби и декапитализация за родното производство, а оттук и съответните вреди за обществото.
В тази връзка нашите питания към Вас са:
Каква е политиката на правителството за управление и контрол на организираните пазари на земеделска продукция и стоковите тържища в България?
Какъв е резултатът от проведените досега системни проверки и мероприятия? Какъв резултат планирате в дългосрочен план?
По какъв точно начин сте защитили местното производство от нерегламентиран внос досега и как смятате да го направите занапред? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Има думата вицепремиерът госпожа Бобева да даде отговор на отправеното питане, което съдържа няколко въпроса.
Заповядайте, уважаема госпожо Бобева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Иванов, уважаеми господин Гуджеров! Благодаря за този въпрос. Съжалявам, че той не предизвиква интерес в болшинството народни представители, тъй като е изключително важен за един много широк кръг граждани и за икономиката ни като цяло.
Много се радвам, че този въпрос задава точно господин Иванов, който разбира добре тази материя, но това че мерките на правителството и това какво ние предприемаме в тази област, не са достигнали до народния представител господин Иванов означава, че трябва да разясним подробно нашите мерки.
Приоритет на правителството е създаване на условия за постигане на прозрачност в търговията с храни и повишаване конкурентноспособността на предлаганите стоки.
Вие знаете, уважаеми господа Иванов и Гуджеров, че българското законодателство изцяло е хармонизирано с изискванията на Европейския съюз. Това обаче, както добре разбираме, е абсолютно недостатъчно, за да гарантира нормално функциониране на българския вътрешен пазар.
Ще се съгласите с мен, че ние заварихме един тотално разрушен вътрешен пазар, в резултат на което се стигна до масови фалити на производители, на незаинтересованост от производство, на убийство на малки и средни предприятия. Ето защо ние групирахме нашите мерки в три групи: първо – това са едни неотложни мерки, които наложи ситуацията с разширяването на нерегламентирания внос; второ – засилване на функциите на органите, извършващи контрол, и трето – законодателни мерки.
Позволете ми с няколко думи да илюстрирам тези три групи мерки.
За периода януари-септември 2013 г. Държавната комисия по стоковите борси и тържища е извършила 599 проверки, за които са съставени актове за административни нарушения за 271 нарушения и съставени 328 констативни протокола.
Вие знаете, че освен Държавната комисия по стоковите борси и тържища, Законът за храните също урежда допълнителен механизъм за контрол. В това отношение ние отидохме и по-далеч като с решение на Министерския съвет бяха организирани проверки на границите като мярка за борба срещу нерегламентирания внос, за да бъдат защитени интересите на българските производители на плодове и зеленчуци, за да им се осигури пряк достъп до пазара. Тези спешни мерки за контрол при търговията с плодове и зеленчуци изиграха превантивна и изключително важна роля при реализирането на контрола.
Бих искала само с няколко думи да кажа за периода от 3 юли до 11 октомври 2013 г. Съвместните проверки на инспектори от Българската агенция по безопасност на храните, служители на Министерството на финансите, Националната агенция за приходите, Агенция „Митници”, Министерството на вътрешните работи и представители на неправителствени организации в сектор „Плодове и зеленчуци” са 4978, в това число на складове за търговия на едро – 786, стокови борси и тържища – 148, търговски вериги – 594, магазини за търговия на дребно и земеделски производители – 3450. Проверки са извършени и на борсите в Слатина и „Дружба” в София, тържището в с. Огняново, борсата на Плодовитово, област Стара Загора.
За констатираните несъответствия в хода на проверките има издадени общо 88 предписания, има издадени 38 акта за установяване на административни нарушения.
Към тези мерки, които се превърнаха вече и в постоянно действащ механизъм за контрол, бих искала да отбележа две законодателни инициативи, които правителството предприема.
С предстоящи промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се регламентира дейността на орган по приходите, който ще извършва фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, най-вече по отношение на храните. Министерският съвет прие Закона за изменение и допълнение на ДОПК на последното си заседание в сряда и в най-скоро време той ще бъде предоставен на вниманието на народните представители.
Само с няколко думи да кажа, че органът ще се създаде след приемане на промените в ДОПК и ще има право да осъществява контрол на територията на цялата страна върху движението на стоки с висок фискален риск, като това е включително спиране на превозни средства, ще проверява стоката и съпровождащите я документи, ще поставя средства за технически контрол, ще присъства при разтоварване на стоките. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо вицепремиер.
Заповядайте, господин Иванов, за до два доуточняващи въпроса.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо вицепремиер, аз Ви благодаря за загрижеността, която изказахте.
Допълнителните ми въпроси са във връзка със законодателни промени. Това, което планирате – да направите специализиран орган, е добро.
В тази връзка Ви задавам въпросите, а след това ще изразя отношение по Вашия отговор: каква политика смятате да проведете по отношение на стоковите тържища и пазарите на производителите относно тяхната изключително важна роля за протекция на родното производство и защита на националния интерес?
Какво имам предвид? Развитите икономики в Европейския съюз използват този тип организирани пазари за провеждане на конкретни и структуроопределящи политики. Ние не го правим и не знам защо.
Какви мерки – законодателни и организационни, ще предприеме правителството по отношение дейността и контрола на стоковите тържища и пазара на производителите и супермаркетите? Трите субекта оформят структурата на търговията на едро с храни, а да не говорим, че има места, на които тя не е разрешена от закона, но функционира и това е факт.
Вие казахте, че извършвате системни проверки. Аз не виждам системност и това е повод да задам въпросите си към Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, уважаема госпожо вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: За съжаление нямам в себе си статистически данни за това колко проверки са били правени през 2012 г., но съм сигурна, че осъществяването на 4000 проверки е уникално в най-новата история на вътрешния пазар на България. По отношение на проверките ние нямаме съмнение, че те са един от механизмите, но не единствен.
Аз се съгласявам с Вас за това, че са необходими законодателни мерки, както и създаването на този специфичен орган, но ние работим в момента и по още една мярка, свързана със създадени проблеми и нелоялни търговски практики в релацията между производителите и търговските вериги.
Вие знаете, че беше публикувана през тази година Зелена книга на Европейската комисия, която анализира проблемите в Европейския съюз между търговските вериги, производителите и търговците. В тази връзка ние имаме намерение да въведем една нова глава в Закона за защита на конкуренцията, в която на базата на опита на други държави в Европейския съюз да регулираме тази група отношения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бобева.
Господин Иванов, заповядайте за отношение.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаема госпожо вицепремиер, аз Ви благодаря за отговора, но това, което мен ме притеснява е, че практически не съществува функционална връзка между отделните звена на контролната система и това нещо в последните четири месеца доста се засилва. Може би имате своето мотивирано оправдание, аз не казвам, че го нямате, но ще ми бъде интересно какви действия ще предприемете по отношение на това, че контролните органи не трябва да работят сами за себе си. Това е едно.
Друго – това, което Ви поставих като въпрос. Има много лица, които извършват нелегитимна дейност. Те се крият зад регистрацията на земеделски производители. Вземете мерки. След два месеца пак ще Ви питам по отношение на тези лица.
Ежедневно тези лица – първо, компрометират процеса на проследяемост, на безопасност на храните, компрометират изобщо дейността на търговията на едро с храни, а това е звеното, в което трябва да се видят проблемите. Това е звеното, което трябва да защити здравето и живота на хората, на гражданите.
Тъй като този стокопоток и от особена същност – всеки ден, всеки един човек в тази страна консумира поне два пъти храна, а това влияе и на други демографски процеси и така нататък. Отново изключително важна материя за развитието на обществото.
След два месеца пак ще Ви попитам относно тези лица – над 500 са, ще Ви дам веднага информация, те се увеличиха от месец май насам: стоковото тържище в „Дружба” – София, стоково тържище „Слатина”, стоковото тържище в „Родопи” и зоните около тях, които са най-голям проблем. Те са незаконни зони, въпреки всичко там се работи се работи в големи обеми.
Правителството няма допир до количествата и стоките, които минават през тези зони. Това е увреждане на обществения интерес ежедневно с милиони лева. Ами, това е солидарен стълб, социален стълб, това са пенсиите на хиляди хора всеки ден – ограбени! Кого трябва да подкрепяме – цивилизованата икономика или сивата икономика? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
С това тази процедура беше изчерпана.
Сега има думата госпожа Мариана Бояджиева да зададе въпрос към министър Десислава Терзиева относно укрепване на бреговата ивица от участък 539-и до участък 540-и километър от река Дунав и в рамките на село Вардим от административната сграда на „Сортови семена” АД до лодкостоянката.
Заповядайте, уважаема госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, госпожо министър, госпожи и господа народни представители! Районът, засегнат от ерозионните процеси, обхваща част от Дунавския бряг в чертите на село Вардим, община Свищов, както и участъка, разположен западно от устието на река Янтра по протежение на 539-и и 540-и километър от река Дунав. Особено силни са проявленията на ерозия след резки сезонни или годишни покачвания и понижения на водните нива на река Дунав. В населеното място ясно се виждат обрушени брегове, стопански и жилищни сгради, застрашени от самосрутване. Като цяло се уврежда частната, общинската и държавната собственост. Видимо ежегодно намалява площта на парцелите, граничещи с река Дунав.
Извън населеното място от съществуващото досега брегоукрепително съоръжение при паметника на Хаджи Димитър срещу течението на реката брегът е силно ерозирал в участъка от километър 539-и и 540-и, като всяка година реката изяжда от заливаемата тераса до пет метра навътре.
През 2012 г., след проведени няколко срещи с областния управител на област Велико Търново и главния комисар Николай Николов – директор на Главна дирекция „Противопожарна безопасност и защита на населението”, беше взето решение община Свищов със собствени средства да изготви инвестиционни проекти за изграждане на брегоукрепителни съоръжения. Проектите са готови, съгласувани и изпратени в Министерството на регионалното развитие за Национален експертен съвет.
В тази връзка, уважаема госпожо министър, моля да ме информирате за действията за реализиране на брегоукрепителни съоръжения в засегнатите участъци. Моля за съдействие и спешна намеса поради продължаващите сигнали за засилващи се ерозионни процеси по бреговата ивица в този район. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева.
Заповядайте, уважаема госпожо министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Бояджиева! През месец март 2013 г. в Министерството на регионалното развитие е внесен за разглеждане в Националния експертен съвет по устройство на територията и регионалната политика „Идеен проект за укрепване на брега на река Дунав и за защита от вредното влияние на водите в района на село Вардим, община Свищов”, изготвен по възлагане на общината.
След като проектът и съпътстващите го документи са били разгледани, е констатирано, че като обект на техническата инфраструктура по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 7 от Закона за устройство на територията същият не попада на територията на две области и не е обявен за обект с национално значение, поради което не подлежи на съгласуване от министъра на регионалното развитие.
През месец април 2013 г. от министерството е дадено указание на господин Станислав Благов – кмет на община Свищов, че процедурата по чл. 141, ал. 2 от същия закон е изпълнена с разглеждането и издаването на становище за предпочитан вариант от Областния експертен съвет по устройство на територията на област Велико Търново. Пояснено е, че съгласуването на проекта следва да бъде извършено от община Свищов въз основа на предварителна оценка за съответствие на проекта.
Министерството на регионалното развитие счита за целесъобразно реализирането на проекта за ограничаване на ерозионните процеси в посочените участъци и с голяма загриженост отчита необходимостта от предприемане на мерки за предотвратяване риска от наводнения, недопускане на аварии и щети и защита на живота на хората в района на село Вардим. Предвид ограничените средства е невъзможно да бъде решен въпросът чрез бюджета за геозащитна дейност на министерството за 2013 г. Министерството на регионалното развитие ще подкрепи кмета на община Свищов и областния управител на област Велико Търново за отправяне на искане до Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет за целево отпускане на финансови средства за изграждане на съоръжението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Госпожо Бояджиева, желаете ли реплика в рамките на две минути?
Заповядайте, имате думата.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (КБ): Господин председател, уважаема госпожо министър, колеги! Благодаря Ви за изчерпателния отговор на поставения въпрос. Ще бъдат изпълнени Вашите препоръки от компетентните институции.
Разбирам, че липсата на средства не позволява включването на бреговото укрепително съоръжение за финансиране до края на 2013 г., но ще разчитаме на категоричната подкрепа на Министерството на регионалното развитие за решаването на този важен проблем за нашия регион през 2014 г., защото сигналите за продължаване на ерозионните процеси в района не спират. Много силно проявление имаше през месец септември тази година. Беше направен отново оглед от специалисти от „Геозащита” – ерозията вече стига до центъра на село Вардим.
Община Свищов, както и Вие посочихте, е извършила всички необходими действия по изготвяне на проектите със собствени средства, но оттук нататък община Свищов, жителите на село Вардим очакваме помощ от българската държава за изграждане на брегоукрепителното съоръжение, с което да може да бъде опазена държавната, общинската и частната собственост. Да се съхрани българска територия, защото, както посочих във въпроса, всяка година река Дунав изяжда от заливаемата тераса до пет метра навътре българска територия. Това не само отнема терени, но застрашава и Дунавската дига на низината Вардим – Новград. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бояджиева.
Желаете ли да вземете отношение?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Има думата народният представител Павел Шопов да зададе своя въпрос относно състоянието и предприетите ремонтни дейности по отношение на мостовете и виадуктите по българските магистрали.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Госпожо министър, зададох този въпрос още в началото на мандата. Направих го, защото следя проблема още от самото начало.
А кое беше началото? Началото беше една сутрин на Председателски съвет, малко след земетресението в Перник, когато тогавашният министър-председател Бойко Борисов долетя като един Батман и каза: „Мостовете падат, страшна работа! Държавата се срутва заедно с мостовете, колите долу, в пропастите.” Вашата предшественичка водеше една свита, заедно с професори, специалисти – едни хора стреснати, очаровани от това, че им се оказва внимание, след като години наред бяха говорили за проблема, защото той реално съществуваше.
Всички ние в спешен порядък в тази зала – много от колегите, които са тук в момента, ги нямаше, гласувахме едно извънредно решение, ама немедленно да започнем ремонт на мостовете. Седемдесет милиона лева от разни програми, които се взеха от други програма, за да бъде осигурена тази дейност, и тук се каза: „Лятото бързо, защото лятото е кратко, есента е къса. Тези мостове са на едни места, където е усойно, студено – до зимата всичко трябва да бъде оправено.”
И какво стана? Една година мина след това решение. То беше за възлагане по извънреден начин на фирми, като се заобиколят общите правила, за да може бързо да стане процедурата, та да започне бързо строителството.
Вече имам някакви индикации, защото четири месеца минаха, откакто зададох въпроса. Виждам какво се прави на магистралите, по които често пътувам, но желая да ми отговорите по-стройно и по-задълбочено, и с цифри, разбира се, както това се прави в отговорите: какви са строително ремонтните работи по мостовете на българските магистрали и кога мислите, че ще бъдат реализирани, осъществени по оня начин, по който Бойко Борисов беше обещал това да стане още миналата година до настъпването на зимния сезон?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Шопов.
Заповядайте, уважаема госпожо министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, ще прескоча историята, тъй като Вие я разказахте, и ще кажа конкретно какво се прави по трите виадукта.
Разрешение за двата виадукта и съоръжението преди село Церово – подписахме на 29 юли 2013 г. На 16 август 2013 г. е подписан Протокол образец 2А за виадукт „Вършилата” и съоръжението преди село Церово на автомагистрала „Тракия” за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия – ниво за строежи, на техническата инфраструктура, а на 7 август 2013 г. е подписан за виадукт „Бебреш” – автомагистрала „Хемус”. Към настоящия момент се извършват ремонтните дейности в дясното платно посока Бургас на виадукта „Вършилата” на автомагистрала „Тракия”. Разрушени и премахнати са асфалтова бетонова настилка, изравнителен бетон, тротоарни болтове, частично са премахнати съществуващите огради и парапети. В средната секция е положен изравнителен бетон. Въведена е временна организация на движение, като трафикът от платното посока Бургас се пренасочва в платното посока София.
Виадукт „Бебреш” на автомагистрала „Хемус” – премахнат е компрометираният бетон по алпинистки способ по стълбове № 1, 2, 3 и 4, извършена е фина обработка на повърхностите за стълбове № 8, 9 и 10 на височина до 6 м от ниво цокъл и на стълб № 11 вдясно. Извършена е частична хидроизолация и локален ремонт на стълбове № 8, 9, 10 и 11. Продължава работата по туркетиране и направа на стоманобетонни кожуси, полагане на каргоновенишни платна. От 10 септември започнаха строително-монтажните работи на виадукта при село Царево – километър 67 плюс 0,27 от автомагистрала „Тракия”. Изградена е временна организация за безопасност на движението, която е въведена в експлоатация на 24 септември 2013 г. Поставени са геодезически маркери за следене на деформациите. Завършени са следните видове работи: разваляне на асфалтовите пластове, разваляне на предпазен бетонов пласт, армиран с мрежа фи 4, разваляне на хидроизолации и изравнителна замазка. При стартиране на ремонтните дейности се правят геодезически замервания, за да се прецени поведението на конструкцията при промененото натоварване.
С цел облекчаване на трафика и на двете магистрали шофьорите могат да използват указаните алтернативни маршрути. С цел за тяхната безопасност са поставени камери, които да следят за спазване на реда по пътищата, както и контролни органи, които следят за спазване на необходимата дистанция.
Във връзка с Вашия въпрос – кога ще завърши строителството на двата виадукта – строителството ще завърши следващата година, някъде към месец септември, надявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаема госпожо министър.
Заповядайте, господин Шопов, за реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо министър.
Да, така е. Слизал съм, гледал съм, тези работи се осъществяват. И това не е случайно, защото темата ни е много близка. Но тя ни е близка и за друго – чисто политически. Аз гледах тук стил, политически подход и си давам сметка от позицията на почти година и половина от изминалото време – какво е ставало тогава, когато цялото общество беше грабнато от това да поправя мостове. Ами това е било направено, за да бъде скрит провалът с преодоляване на последиците от земетресението в Перник. Тогава се заговори – „Ще поправяме мостовете. Оставете там, Перник. Като ще строим магистрали, оставете пенсии, здравеопазване и други подробности.”
Друго, за едни пари – около 70 млн. лв., с които трябваше да се започнат определени отсечки. Една от тях е в участъка Бургас – Несебър. Беше отклонена. Там се направиха 3 км 200 м, за да се върнат парите при Дянков и да бъдат спестени. Това беше другото. Разбира се, и имиджът на тогавашния премиер – добрия стопанин на държавата, който се грижи за всичко. Мостове – той хвърчи, след него свитата и всичко останало. (Възгласи и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не подвиквайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Говоря всичко това, за да го припомня, защото не бива да се забравя, защото това е така и всички трябва да си дадем сметка за това – за тази всестранна и взаимна лъжа – че някой всъщност строеше, лично от свое лице, като физическо лице, а не държавата и не че тези пари са от европейските фондове. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
А онова, което е направено в онзи мандат, всичко е било кьорфишек, хвърляно е брашно – мъгла да се прави. (Шум, възгласи и реплики в ГЕРБ.) Само на човек, който следеше темата, му беше ясно – миг по миг, час по час, година и половина за какво ставаше дума.
Искам да Ви направя една забележка. Не са два-три виадуктите, които се нуждаят от поправка. Тогава специалистите – това е ползата – заостриха вниманието на обществото, специалистите наброиха повече виадукти, повече мостове и по отношение на тях също трябва да се вземат мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Шопов.
Заповядайте, уважаема госпожо министър, да направите дуплика в рамките на две минути.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, по отношение на останалите виадукти и мостове, които имат нужда от спешен ремонт, сме наясно. Възложила съм специална комисия. Тя вече е направила анализ. Те са общо около 100 на брой за цялата държава. Налага се спешен ремонт и ние ще ги приоритизираме по нивото на тяхната спешност за ремонтиране. При налични бюджетни средства ще работим максимално следващата година, за започване на отстраняване на тези дефекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, госпожо министър.
Следва въпрос от народния представител Джевдет Чакъров и народния представител Веселин Пенев относно лошото състояние на отсечката Айтос – Дъскотна като част от пътя Айтос – Провадия, както и на пътя Камчия – Съединение.
Заповядайте, господин Чакъров, да зададете въпроса си.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Терзиева, въпросът ми е зададен много отдавна, но в момента е много актуален в контекста на дискусията за генералната политика и инвестициите по вота на недоверие през настоящата седмица. (Шум и възгласи в ГЕРБ.)
Обръщам се към Вас във връзка с изключително лошото състояние на отсечките Айтос – Дъскотна като част от пътя Айтос – Провадия, както и на пътя Камчия – Съединение. Като депутат от Бургас в Четиридесет и първото Народно събрание такъв въпрос поставих през януари 2012 г. на тогавашния министър на регионалното развитие и благоустройството госпожа Лиляна Павлова, а и при пътуванията си в този регион виждам, че няма почти никаква промяна. Поставям въпроса отново с колегата ми Веселин Пенев. Тези отсечки са пътища от третокласната пътна мрежа, но конкретно отсечката Айтос – Дъскотна е много използвана и много натоварена, защото свързва областите Бургас, Варна, Добрич и Силистра.
През януари 2012 г. госпожа Лиляна Павлова призна, че отсечката Айтос – Дъскотна наистина е в лошо състояние и към тогавашния момент единствено е правен текущ ремонт на най-проблемните участъци, като особени проблеми на този път госпожа Павлова посочи металния мост на 65-ия километър. Имахме уверение, че той ще бъде изцяло построен и направен с оглед на потребностите, за да отговаря функционално на критериите, за което е имало готов технически проект за пълната му подмяна. Но за съжаление до днес няма никаква промяна!
Също така госпожа Павлова увери, че в програмата за 2012 г. е предвидено цялостно проектиране на целия пътен участък Айтос – Провадия и се очакваше това проектиране да е готово до средата на 2012 г. и да се търси финансиране.
Каква е ситуацията към сегашния момент? Единствено отсечката от изхода на Айтос до разклонението за Руен е направена една рехабилитация към 8,5 км, но останалата част от пътя Айтос – Дъскотна продължава да бъде в много лошо състояние и е много рискова за пътуващите там с оглед на много голямата натовареност и лошата пътна ситуация и обстановка.
С оглед на това въпросите ми към Вас са: предвижда ли се реконструкция на отсечката Айтос – Дъскотна в останалата част, и на Камчия – Съединение? Ако се предвижда, кога ще се случи това? Ако не се предвижда, поради какви причини? Каква е Вашата визия и политиките, които се реализират за рехабилитация на третокласната и второкласната пътна мрежа в страната?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Госпожо министър, заповядайте.
Уважаеми народни представители, 2 мин. за въпрос, 3 мин. за отговор, 2 мин. реплика, 2 мин. дуплика. Това е времето по правилник.
Заповядайте, уважаема госпожо министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чакъров, уважаеми господин Пенев, в отговор на поставените въпроси Ви информирам следното.
С оглед важността на пътната връзка Айтос – Дъскотна, стойността до този момент на извършените и приети видове работи е в размер на около 4 млн. лв. през годините. В останалия участък, от с. Руен до границата с област Варна, е извършено запълване на дупки по линия на Програмата „Текущ ремонт и поддържане“. Дължината на отсечката е около 32 км.
Във връзка с конкретния Ви въпрос – какво предвиждаме? През следващата година сме подготвили програма, свързана с рехабилитацията на така наречените, аз ги наричам „отчайващи пътища“ в държавата. За съжаление, списъкът е много голям, затова ние ще приоритизираме пътищата за ремонт според тяхната спешност и, разбира се, според бюджетните средства, които ще можем да защитим в рамките на целево бюджетно финансиране. По принцип този участък от пътя е заложен.
Относно отсечката Камчия – Съединение, строително-монтажните работи не са стартирани до този момент поради липсата, разбира се, на осигурено финансиране. През 2008 г. е проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка. Участникът „Булгарпътстрой“ АД е определен за изпълнител на обществената поръчка. Въз основа на решение на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура“, взето с протокол от месец април 2011 г., изпълнението на поръчката е прекратено поради невъзможност за осигуряване на финансиране.
Относно въпроса Ви за подобряване на третокласната и второкласна пътна мрежа в област Бургас. През последните две-три години освен по първокласната са изпълнени и ремонти по второкласна и третокласна пътна мрежа. По линия на аварийна програма 2013 г. за област Бургас има осигурени средства и е предвидено провеждане на обществена поръчка за избор и изпълнител на изграждането на ново мостово съоръжение по път Провадия – Айтос, път III-208 „Провадия – Айтос” на километър 67. В зависимост от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ и отпуснатите целеви средства ежегодно планираме ремонти на третокласни и второкласни пътища.
Най-общо мога да заключа, че предвидените допълнителни мерки за подобряване на третокласните и второкласните пътища са следните: път III-208 Провадия – Дъскотина – Айтос около 33 км; път ІІ-99 Созопол – Приморско – Царево, около 29 км, са включени като предложение към проектосписъка.
Извън тази програма подготвяме и допълнителна краткосрочна програма за ремонти на участъци, в които не са правени сериозни инвестиции през последните двадесет години и която скоро ще представим на Вашето внимание, като в нея е отделено и специално място на Бургаска област. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Уважаеми колеги, имате възможност за реплика.
Господин Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Не бих могъл да кажа, че изцяло съм удовлетворен от отговора, който получавам. Видно е обаче, че има визия и подход, така че да има фокус на внимание по отношение на този клас пътища.
Бих искал още веднъж да обърна внимание на моста на 65-и километър, който е много рисков, както и на пътя Камчия –Съединение. С оглед на изключителната натовареност на пътя Айтос – Дъскотна, предполагам, че той ще намери своето място, ако не в краткосрочен, в средносрочен план.
Всички ние знаем обаче какво е финансовото състояние в страната. С оглед на това по-важно е принципната промяна в политиките по отношение на инвестиции не само по отношение на големите инфраструктурни проекти, визирам автомагистрали, а и за второкласни и най-вече за третокласна пътна мрежа.
Преди броени дни дискутирахме и дебатирахме по отношение на регионалната политика и за инвестициите в регионите с оглед на внесения вот на недоверие срещу правителството. Това, което видяхме от позициите, които представиха вносителите на вота, е, че не видяхме някаква промяна в подхода на визията за инвестиции. Отново се залага на големите инфраструктурни проекти, на големите населени места. Не се чу отговор има ли промяна в позицията, че трябва да се инвестира във всички региони, така че да има изравняване на стандартите с оглед и на кохезионния инструмент, с който разполагаме през настоящия програмен период. Хубаво е, че ще го има и за следващия програмен период.
От това, което видяхме, наистина няма отговор на този въпрос от страна на ГЕРБ, управлявали близо четири години страната. Едно е ясно, че вследствие на управлението, което имаше, разликата в регионите се задълбочи.
Уважаема госпожо министър, надявам се, че в бъдеще това няма да е по този начин. Не бива да се противопоставят магистралите на второкласните и третокласните пътни мрежи. Напротив, има източници за финансиране на всеки един от тях и приоритетно те трябва да бъдат строени и реализирани, така че да се ползват от всички нас, от всички граждани в нашата страна. Хората, които живеят в малките и средните населени места, не бива да бъдат лишавани от услуги по отношение на комуникация и всичко, което следва от това.
До голяма степен съм успокоен обаче от това, което чухме и аз, и колегите от парламентарната ни група от премиера Пламен Орешарски тук, в Парламента, който веднага след гласуването на вота на недоверие каза, че ще продължим да работим за по-балансирано развитие на регионите, дори и да реализираме всичките си програмни намерения. За съжаление, едва ли ще успеем да заличим изцяло различията. Да, наистина ще ни трябва много сериозен период от времева рамка, за да се случи това. Важното е да обърнем внимание на тенденциите и да се спре раздалечаването на развитието на регионите между големите центрове и малките населени места. Това е политиката, която ДПС подкрепя и продължаваме да подкрепяме, и която аз като министър на околната среда и водите съм реализирал, и я подкрепям. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Госпожо министър, заповядайте за дуплика. Не желаете.
По този начин се компенсира времето, предвидено за задаването и отговарянето на този въпрос.
Питане от народния представител Димчо Михалевски относно планирането на дългосрочното развитие на републиканската пътна мрежа в България.
Питането е към госпожа Терзиева – министър на регионалното развитие.
Господин Михалевски, заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председателстващ, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Планирането на развитието на републиканската пътна мрежа през последните години беше една от основните теми както на правителствата на България, така и на дебатите в Народното събрание.
Към момента обаче, независимо от разработената дългосрочна програма за развитие на пътищата с национално значение в началото на 2012 г., последвана от нейна итерация, така да нарека, в края на 2012 г. и един документ, разработен от Световната банка в началото на настоящата година, към днешна дата ние нямаме легитимно приет, окончателно обсъден и най-важното – документ, който не само посочва какви са ни целите с някакъв хоризонт примерно 2020 г., но и нямаме реалистичен финансов план нито по размер, нито по източници.
Във връзка с това, тъй като е изключително важно да се заложи реалистичен план, който може да бъде изпълняван – могат да бъдат мобилизирани източници, въпросът ми към Вас, госпожо министър, е: какви са Вашите планове и съответно плановете на Агенция „Пътна инфраструктура“ да бъде окончателно изработен такъв, още повече, че приоритетните обекти по принцип са ясни, дори и тяхната приоритетност? Изключително важно е да се поеме политическият и технологичен ангажимент за тяхното изпълнение, още повече да се посочат реалните източници за тяхното финансиране и да намерят своето легитимно място в съответните документи – било решения и стратегии на правителството, било конкретни записи в законите за държавния бюджет, тригодишните фискални рамки, дори и по-далечно планиране. Тогава вече наистина освен желанието, освен плана, ще има инструментариумът за реализацията на тази програма. Това е въпросът ми към Вас: какъв е Вашият план и кога ще имаме такъв реалистичен план като стратегия и финансиране? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Заповядайте, госпожо Терзиева, за отговор на питането на народния представител.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски!
В отговор на Вашето питане Ви представям следната информация.
В рамките на Проект „Техническа помощ за подобряване на ефективността на пътния сектор в Република България”, Агенция „Пътна инфраструктура” с помощта на експерти от Световната банка е подготвила проект за Стратегия за развитие на пътната инфраструктура до 2020 г. В момента стратегията се обсъжда в пътния сектор и се отразяват техните бележки и коментари.
Ако питате за моето лично мнение, смятам, че стратегията има нужда от сериозна доработка. Според мен трябва да се изготви един много реалистичен план до 2020 г. с конкретни проекти, които, разбира се, ги имаме налични, но и конкретни цифри във връзка с различните източници на финансиране, които можем да си позволим до 2020 г. да набавим от бюджета или от други източници, като например заемни средства и, разбира се, еврофондовете.
По отношение на приоритетните големи пътни инфраструктурни проекти обръщам внимание, че няма приет официално национален документ, с който да се поема ангажимент за изграждане на 7 магистрали и 7 скоростни пътя до края на 2020 г. Не разполагам и с документ от Европейската комисия, който гарантира или поне дава надежди за осигуряване на необходимите милиарди евро за финансиране на тези пътища.
Автомагистрала „Тракия” и Автомагистрала „Люлин” са изцяло изградени. Завърши строителството на участъците „Софийски околовръстен път”, пътен възел „Яна” от Автомагистрала „Хемус” и Долна Диканя – Дупница от Автомагистрала „Струма”.
По отношение на сроковете за изграждане на стратегически пътни проекти от национално и европейско значение, Ви представям следната информация за обектите в изпълнение и за планирането им за изграждане.
Автомагистрала „Струма” – планираният срок за завършване на цялата автомагистрала е 2022 г. Лот 2 Дупница – Благоевград край на строителните работи март 2015 г. Лот 3 Благоевград – Сандански през Кресненското дефиле е с краен срок за завършване 2022 г. Лот 4 Сандански – Кулата – планираният край на строителните работи е юли 2014 г.
Автомагистрала „Марица”: лот 1 Оризово – Димитровград – край на строителните работи юни 2014 г. Лот 2 Димитровград – Харманли – край на строителните работи м. февруари 2014 г.
Автомагистрала „Хемус”: участък Ябланица – Велико Търново с дължина от около 150 км, при осигуряване на финансиране срокът на изпълнение на строителните работи е между 4 и 5 години.
Автомагистрала „Черно море”: трасето между Варна и Бургас е с дължина 95 км. Към момента нямаме налично финансиране. В случай на обезпечаване на финансиране проектът може да бъде изпълнен за 4 години.
Автомагистрала „Калотина – София” – проектът е разделен на три самостоятелни обекта: лот 1 – западна дъга на Софийски околовръстен път, обектът е разделен на два участъка. Участък 1 – Софийски околовръстен път с участък на Автомагистрала „Люлин” до река Какач е в изпълнение. Строителните работи следва да приключат до юли 2014 г. Участък 2 Софийски околовръстен път в участък от река Какач до Северна скоростна тангента е в подготовка. Стартирани са тръжните процедури за избор на строител и консултант. Индикативният срок за приключване на строителните дейности е юни 2015 г. Лот 2 Северна скоростна тангента. Провежда се тръжна процедура за избор на строител, апликационната форма е одобрена от управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие” и е изпратена към Европейската комисия. Прогнозна дата за завършване е юни 2015 г. Лот 3 Автомагистрала „Калотина – Софийски околовръстен път”. При осигуряване на финансиране през следващия програмен период срокът за строителство е две години.
Скоростен път Видин – Ботевград е разделен на два проекта: проект път Е-79 Видин – Монтана. Проектът се подготвя в този програмен период и ще се изгражда през следващия програмен период 2014-2020 г. Срокът за строителство е три години. Проект модернизация на участък път І-1 (Е-79) Враца-Мездра-Ботевград при осигуряване на финансиране индикативният срок за строителството е между две и три години. Стойността на пътната инфраструктура, идентифицирана като приоритетна за изграждане до 2022 г., възлиза над 2 млрд. 500 млн. евро, които не могат да бъдат осигурени единствено и само чрез програми на Европейския съюз.
Само за обектите, идентифицирани за финансиране по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” са необходими близо 1 млрд 800 млн. евро. Това са лот 3 на „Струма”, скоростен път Видин – Монтана, участъци от Автомагистрала „Хемус”, Автомагистрала „Калотина – София”, тунелът под връх „Шипка” и скоростен път Мездра – Ботевград. Реално безвъзмездната финансова помощ от Кохезионния фонд на Европейския съюз по програмата възлиза на 482 млн. евро. По тази причина следва да се върви към допълнително приоритизиране на проектите и целево търсене на финансиране за всеки от тях. Съвместно с министъра на транспорта сме внесли предложение в Министерския съвет за увеличаване на стойността на националното съфинансиране по програмата в размер до 55%.
Обръщам внимание, че размерът на националното съфинансиране ще зависи от възможността на бюджета, разбира се. Но дори при осигуряване на максималните 50% национално съфинансиране, бюджетът на приоритетната ос за пътища ще стигне около 963 млн. евро – сума, която не покрива бюджета, необходим за реализиране на обектите от индикативния списък. Основният реалистичен източник за финансиране на нова пътна инфраструктура у нас през следващия програмен период остава Кохезионният фонд на Европейския съюз чрез Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура”, като същевременно поради ограничените средства по тази програма е необходимо да продължим да работим активно за осигуряване и на други източници на финансиране. Консултира се възможността проектът Автомагистрала „Калотина – София” да бъде финансирана с инструмента за свързаност от Европа „Кънектинг Юръп Фасилити”. Други възможности за финансиране са от държавния бюджет или заемни средства от международни финансови институции. За проекти, които имат регистриран, разбира се, висок трафик и инвеститорски интерес, има и опция за прилагане на схеми на публично-частно партньорство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Терзиева.
Господин Михалевски, имате възможност да зададете, ако желаете, два уточняващи въпроса.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо министър, това, което чуваме, не е никак успокояващо, защото очевидно ресурсите са недостатъчни. Ще припомня, че програмата за пътища с национално значение, която беше концентрирана върху пет от седемте магистрали и седем от седемте скоростни пътя, тогава беше оценена на около 5,5 млрд. евро, като една голяма част бяха адресирани към Кохезионния фонд, което очевидно няма как да се случи. Разработката на Световната банка, която обхваща не само републиканските пътища и общинските, е още по-драматична като числа. В трите сценария за устойчиво развитие, тоест, изграждане на всички основни пътища по основната мрежа на трансевропейските коридори – пътните коридори, възлиза на 20 млрд. лв. до 2020 г., от които 18 за инвестиционен план, като там се предвижда де се подобри състоянието на пътищата от 66 на 92% републикански и от 35 на 86% общински. Средният вариант, който е запазване на текущо състояние, също е колосален – от 13 млрд. общи инвестиции за 2020 г., 7 са насочени само към инвестиционен план. Подобно е състоянието на сценарий при финансови ограничения. И трите варианта, според мен, в момента не са реалистични като финансиране, поне политически не сме взели такова решение.
Във връзка с това искам да попитам: ще можете ли Вие, като министър, и агенция „Пътища” в тримесечен срок, а това означава месец януари 2014 г., да представите пред Народното събрание много ясен план с различни варианти и сценарии, одобрен от Министерския съвет? Много държа да подчертая това, защото досега нито един от плановете не е одобрен от Министерския съвет. В тази посока да се опитаме да постигнем стабилизация и консенсус за възможната мобилизация на национално финансиране както за поддръжката на пътищата, така и за необходимото национално финансиране на изграждането на основните трасета по трансевропейските коридори, плюс обслужване на нови държавни инвестиционни заеми.
Умишлено изключвам, това можете да го отчетете като мое лично мнение, публично-частното партньорство. Личното ми мнение е, че трафикът в България в момента е такъв, че извън автомагистрала „Струма” и трасето „Тракия – Марица”, които, разбира се, слава Богу, са изградени с европейски средства, няма друг обект, който може да издържи нормално, приемливо за обществения интерес публично-частно партньорство.
Моят основен въпрос е: възможно ли е до месец януари да имаме такова решение на правителството, което да обсъдим подробно в Народното събрание, което да бъде подкрепено и да помогне на правителствата на България в следващия период, за да може наистина да решаваме въпросите на пътната транспортна инфраструктура? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Госпожо Терзиева, заповядайте, за да отговорите на зададените въпроси.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Михалевски, нека да наречем „средпътната стратегия” е необходим документ, който трябва да стане част от голямата транспортна стратегия, която в момента се разработва от министъра на транспорта. Ние трябва да имаме такъв голям стратегически документ, защото той досега не е направен във вида, в който го изисква Европейската комисия от нас, за да може да защитим проектите си за европейски средства. Абсолютно съм съгласна, че трябва да има реалистичен план, в който да набележим точно, приоритизирано необходимите инфраструктурни проекти и средства, както и източниците за финансиране.
От тази гледна точка, както преди малко казах, стратегията в момента се разглежда. Тъй като имаме сериозни забележки по нея, тя трябва задължително да мине някакво обществено обсъждане. За да можем да направим този план, нека да имаме малко по-дълъг срок, за да бъде реалистично – края на месец януари и началото на месец февруари. Поемам това задължение, да представя пред Народното събрание такъв план-стратегия с план за реализация, за да можем да уточним приоритетите пред нашата държава до 2020 г. в областта на инфраструктурните проекти в пътния сектор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Терзиева.
Заповядайте, господин Михалевски, за отношение към отговора на министъра.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря, госпожо министър.
Моето предложение за месец януари, възможно е да бъде и краят на месец януари, не е каприз, защото ние работим и ще приемем бюджета за следващата година, който обаче като процедура е стартирал още през месец април. Няма възможност в момента, в рамките на бюджета – структурирането, неговото базиране на тригодишната фискална рамка за следващите три години – да може да се направят някакви съществени промени, които да включат промяна в стратегическа политика. Аз ще помоля така да се разположат нещата, че и общественото обсъждане на стратегията, нейното окончателно приемане от Министерския съвет и вкарването в Народното събрание да не бъде примерно по-късно от първата седмица на месец февруари, защото има няколко други критични срока след това.
Ако ние имаме достатъчно време, поне месец и половина Народното събрание да се произнесем, това ще позволи на правителството до края на месец март, когато се вземат решенията за стартиране на процедурите за новите държавни инвестиционни заеми, те да спазят тази процедура, а не да се загуби цялата 2014 г.
Второ, ние ще настояваме пред Министерството на финансите освен тригодишната фискална рамка, министерството може и на по-дълги периоди, да започва да прави по-дългосрочни планирания на развитието на публичните средства и на бюджетирането, за да може, когато говорим за такъв период, надхвърлящ сегашните планови периоди от три години, да имаме реалистични числа.
Благодаря Ви за ангажимента и се надявам наистина той да бъде изпълнен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Преминаваме към следващото питане, което отново е Ваше, към министъра на регионалното развитие. То е относно политиката на правителството за доизграждане на автомагистрала „Хемус”.
Имате три минути, за да развиете Вашето питане.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Автомагистрала „Хемус” е ключова. Ангажиментът към развитие на икономиката на Северна България и на връзката София – Варна е изключително важна. Тази магистрала през последните седмици стана и поле за дебат между различните политически сили – как е осигурено, дали е осигурено финансирането. Затова използвам метода на Парламентарния контрол, за да може да стане достояние до широк кръг граждани.
Първо, питам: каква е реалната етапна готовност в момента и как Държавното предприятие „Стратегически и инфраструктурни проекти” е достигнало с определеното финансиране, което има от Оперативна програма „Транспорт”; на какъв етап е; какво е разработило по автомагистрала „Хемус”; какъв е следващия план; кога смята да завърши този план, за да може да получим окончателните финансови данни и на тази база да се определи възможното финансиране на автомагистрала „Хемус”? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, госпожо министър, за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михалевски, позволете ми, първо, преди да Ви отговоря конкретно на въпроса какво се прави в момента по проектирането на автомагистрала „Хемус”, да обясня, че размерът на наличното финансиране за пътни проекти през настоящия програмен период по приоритетна ос 2 на Оперативна програма „Транспорт 2007-2013 г.” е 929 млн. евро.
Доизграждането на автомагистрала „Хемус” не беше включено през настоящия програмен период в приоритетните проекти, с изключение на участъка „Софийски околовръстен път – пътен възел Яна” с дължина около 9 км.
По програмата беше осигурено финансиране на подготовката на доизграждането на автомагистрала „Хемус” в размер на 5 млн. 200 хил. лв. В момента се прави предпроектното проучване на автомагистралата. До края на годината ще бъде готово и на базата на заключението в предпроектното проучване ще възложим съответното проектиране.
Размерът на очакваното финансиране от Кохезионния фонд на Европейския съюз за пътни проекти по приоритетна ос 2 на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” – 2014-2020, както преди малко казах, е 482 млн. евро. Изискуемият минимален размер на национално съфинансиране е 15%, което прави общо 567 млн. евро бюджет за пътна инфраструктура.
Както е видно от представените данни, средства по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” за пътища” са по-малко от заложения през настоящия програмен период. Това налага активно да търсим други източници на финансиране.
Първата стъпка, която направихме съвместно с министъра на транспорта, e да внесем предложение в Министерския съвет за увеличаване на размера на националното съфинансиране до 50% при отчитане на възможността, разбира се, на фиска. При условие че през следващите години финансовата рамка позволи осигуряване на този максимален размер на съфинансиране, общият бюджет по приоритетна ос може да достигне 963 млн. евро.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията консултира с компетентните служби на Европейската комисия възможността за осигуряване на ресурси от Инструмента за свързаност на Европа. Възможни алтернативни източници на финансиране за доизграждане на автомагистралите на България са целевите средства и заемните средства.
Всички гореизговорени източници, или микс от тях, ще бъдат използвани за финансиране на всички български автомагистрали. Разбира се, мой личен приоритет е да използвам в максимална степен абсолютно цялата безвъзмездна финансова помощ, която можем да получим от Европейския съюз с тази цел.
Изграждането на автомагистрала „Хемус” е приоритетен проект в програмата на правителството. Автомагистрални участъци на прогнозна стойност от 175 млн. евро са включени в индикативния списък с проекти, заложени за финансиране от Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура”.
За да се постигне гъвкавост при подготовката на автомагистрала „Хемус”, оставащата за изграждане част е разделена на осем подучастъка, които могат да се изграждат и финансират поетапно и независимо един от друг. Ще проучим и възможността за понижаване на цената на финансиране чрез привличане на по-евтин капитал, например от Европейската инвестиционна банка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Михалевски, за два уточняващи въпроса към отговора на министъра.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря, госпожо министър.
Смятам, че ключовото тук е Компанията за стратегическите и инфраструктурни проекти да завърши по най-бързия начин финансовите анализи, за да може да видим, и на базата на прогнозния трафик, който ще има, какъв би бил ефектът. Това е много важно, защото ще бъде и основният аргумент, който трябва пред Министерството на финансите като вместване на възможен бъдещ разход извън европейското финансиране, да бъде заложен в разходите на държавата, примерно до 2022 г.
За съжаление, мисля, че публично-частното партньорство е абсолютно неприложимо за „Хемус”. Ресурсът, с който разполагаме в момента, индикативно по Оперативна програма „Транспорт” за следващия планов период, е крайно недостатъчен. Категорично подкрепяме Вашето искане, заедно с министъра на транспорта, което сте внесли до правителството, за увеличаване на националното съфинансиране. Тук ще бъде ключов моментът, това е и ролята на Народното събрание, заедно да се убедим, че можем да вместим такъв разход, който, разбира се, няма да влияе на финансовата стабилност, на размера на дефицита, който е вкаран вече в Закона за публичните финанси. Смятам, че е абсолютно постижимо.
Въпросът, който искам да Ви задам в момента, по отношение на „Хемус” е: ще може ли в този срок реалистично да се представи стратегията пред Народното събрание?
Всеки един от нас отива в избирателните си райони, независимо от коя парламентарна група е, и трябва да поеме конкретни ангажименти. Все пак да има яснота кои от лотовете, на които е разделен „Хемус”, е реалистично да бъдат изпълнени и в какви срокове. Това е изключително важен въпрос, защото говоренето дълго по една тема, независимо за кой стратегически инфраструктурен проект, без необходимата конкретика и без необходимия политически ангажимент, просто олекотява темата и създава изключително недоверие в нашите съграждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Заповядайте за отговор на поставените допълнителни въпроси, госпожо Терзиева.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Михалевски, да, ще можем да направим точен график. Както казах, автомагистралата е разделена на осем части. След завършването на предпроектното проучване ще направим график, който да представим пред Народното събрание, за да е ясно кои отсечки могат да бъдат започнати дори и с държавно финансиране. Защо пък не – ако има такава възможност? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Терзиева.
Господин Михалевски, не желаете отношение към отговора на министъра? Добре.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Тунчер Кърджалиев относно лошо експлоатационно състояние на път І-4, София – Варна (Е-772), в няколко участъка на област Търговище.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми министри, уважаеми дами и господа! Причина за настоящия въпрос е състоянието на първокласен път І-4 в няколко участъка на област Търговище и този въпрос сам по себе си е свързан с предходния на господин Михалевски.
В някои участъци от тази част от първокласната републиканска мрежа състоянието е толкова компрометирано, че създава реална заплаха за тежки пътно-транспортни произшествия, а през последния есенно-зимен период има такива с тежко ранени и загинали.
Става дума за пътните участъци в лот 12 „Транзитни пътища V” по Програма „Държавни инвестиционни заеми”, а именно:
- Ястребино – Омуртаг – 17 км;
- Пролаз – Търговище – 9 км;
- Търговище – Белокопитово – около 6,5 км.
За този проект има разрешение за строеж от Министерството на регионалното развитие и благоустройството от началото на 2010 г., договор за строителство и надзор – от 2011 г., като строителството е започнало през 2011 г., а крайният срок за ремонта е 21 октомври 2013 г.
Също така и за две съоръжения – надлез на път София – Варна, в участъка Камбурово – Илийно и мост над река Врана – при километър 231+513.
Навсякъде, особено в участък Търговище – Белокопитово и Ястребино – Омуртаг е компрометирана мрежата. В участъка Търговище – Белокопитово има частичен обем строителни дейности до април 2013 г., но те са спрени. Най-лошият участък, според специалисти, е Ястребино – Омуртаг с най-влошено експлоатационно състояние – с дупки, пукнатини, кръпки и така нататък.
Участък 3, а именно Пролаз – Търговище е с висока концентрация на пътнотранспортни произшествия, а посочените съоръжения също са в много лошо състояние.
Уважаема госпожо министър, оттук идват и съответните въпроси: какви са причините за забавянето на ремонтните дейности, довело до драматично лошо експлоатационно състояние на пътя? Чу се слух за проблеми с финансирането от страна на предното правителство – това ли е причината?
На следващо място, каквито и да са проблемите – освен дискомфорт, те създават и реални опасности за произшествия. Какви са намеренията на министерството и агенцията за предотвратяването им? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Кърджалиев.
Заповядайте, госпожо Терзиева, да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кърджалиев, във връзка с Вашето запитване Ви представям следната информация.
Лот 12 от Проект „Транзитни пътища V” е включен в Приложение А „Техническо описание на финансовия договор № 24083 от 27 август 2007 г. между Република България и Европейската инвестиционна банка”.
Попитахте защо е спрян проектът. Наложените ограничения и продължаващата през последните няколко години тенденция за намаляване на бюджетните средства по програми с държавни инвестиционни заеми, тоест таванът е бил много снижен, в съвкупност с провежданата от предишното правителство фискална политика за постигане единствено на бюджетен дефицит се отразяват изключително неблагоприятно на възможностите на Агенция „Пътна инфраструктура” да изпълни заемното споразумение с Европейската инвестиционна банка.
Предвид невъзможността за отпускане на допълнителни средства в рамките на Бюджет 2013 по инициатива на Агенция „Пътна инфраструктура” с одобрение на Министерството на финансите и Европейската инвестиционна банка отново започнахме процедура по удължаване на заемното споразумение до края на 2016 г.
Извършена бе приоритизация на обектите по Проект „Транзитни пътища V”, като на база процентно изпълнение се определиха и обекти с крайна дата на завършване през 2013 г., и лот 12 е включен там.
Имайки предвид, че към началото на 2013 г. физическото изпълнение на лот 2 е бил само 28%, в момента е направено допълнително споразумение с изпълнителя със следните крайни дати за завършване на участъците от обекта:
- съществено завършване до 31 октомври 2013 г., участък 1: път І-4 Велико Търново – Лясковец, участък 4: път І-4 Търговище – Белокопитово;
- съществено завършване до 31 октомври 2014 г., участък 2: път І-4 Ястребино – Омуртаг, участък 3: път І-4 Пролаз – Търговище, участък 4а: път І-4 Търговище – Белокопитово, участък 5: път І-4 Коритна – Севлиево.
След обстоен преглед от страна на Агенция „Пътна инфраструктура” на перспективата за завършване на отчуждителните процедури в участък 4 бе взето решение за разделянето му на две, като се обособява участък 4а от километър 231+968 до километър 232+600 с дата на завършване 31 октомври 2014 г.
Запозната съм със състоянието на проблемните отсечки от път І-4 в обхвата на лот 12, както и с високия риск от възникване на пътнотранспортни произшествия. За част от идентифицираните участъци с концентрация на пътнотранспортни произшествия Агенция „Пътна инфраструктура” разполага с подробни анализи и инженерни решения, третиращи основните фактори за възникване на произшествията, като възнамерява да ги приложи при реализацията на участъците 2 и 3 от лота през 2014 г.
Надлезът Камбурово – Илийно и мостът на река Врана не попадат в обхвата на лот 12 от Проект „Транзитни пътища V”.
Към момента тече открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет – извършване на проучвателно-проектантски работи, строителство и инженеринг на обект „Надлез на път ІІІ-408 Камбурово – Илийно, на път І-4 при километър 198+630, пътен възел Камбурово”.
На 1 октомври в Агенция „Пътна инфраструктура” бяха отворени ценовите оферти в откритата процедура. В ход е и подписването на договора с избрания строител, който е „Консулт инженеринг” ЕООД. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Терзиева.
Заповядайте за реплика.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо министър, благодаря за отговора. Най-обезпокоителното е следното, то е и парадоксално, а именно фактът, че въпреки натоварения трафик през отминалия летен сезон и лошото експлоатационно състояние на посочените участъци и особено този между Ястребино и Омуртаг, дейности по текущ ремонт и поддържане не са извършвани, защото има договор за строителство. Това създава порочен кръг, който застрашава сигурността и живота на всички пътуващи по посочените участъци.
Още веднъж повтарям – този, който е най-компрометиран, е между Ястребино и Омуртаг.
Наскоро четох изявления на експерти от агенцията, че в Южна България има сериозен тласък на пътното строителство през отминалите четири години. Често пътуващите коректно трябва да признаят, че наистина има такъв тласък, такова приоритизиране. През последните четири години акцентът беше върху магистрали, и то с благословията на един човек в държавата. Ангажимент на държавата обаче са първокласният, второкласният и третокласният обхват. Убеден съм, че хората от тези населени места, в които няма магистрали, дълбоко в себе си мечтаят, ако не за фаворизиране, то поне за ангажимент и към този тип пътища.
Благодаря Ви и се надявам наистина през 2014 г. и през следващите години тези срокове поне да се спазят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, Ви уважаеми господин Кърджалиев.
Госпожо Терзиева, желаете ли дуплика? Не.
Преминаваме към питането на народния представител Лиляна Павлова относно политиката на Министерството на регионалното развитие при управлението на Черноморското крайбрежие.
Заповядайте, госпожо Павлова, да развиете своето питане.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Моето питане към Вас е по отношение на политиката за управление на Черноморското крайбрежие, която е в прерогативите на Министерството на регионалното развитие.
От Ваши изказвания през последните дни, седмици и месеци стана ясно, че искате да реформирате, да промените политиката по отношение на управлението на морските плажове и по отношение на концесионирането или по-скоро към преминаване на политика единствено и само на концесиониране на морските плажове и преустановяване отдаването им под наем – политика, която по принцип аз съм склонна да подкрепя, защото това е най-добрият начин за стопанисване и управление на морските плажове, но много често се случва, че към част от плажовете няма проявен интерес. Тогава единственият вариант, предвиден в Закона за държавната собственост, е отдаването под наем. Така или иначе до ден-днешен съществуват и двете процедури. Плажната ивица на България е почти 380 километра и в момента сме в ситуация, в която имаме около 100 плажа, които са неохраняеми и необезопасени, 30 от тях са новообразувани плажове и за тях все още няма издадени актове за изключителна държавна собственост.
Поне по моя информация, а и от времето, когато бях министър, имаше интерес не само от гледна точка на потенциални наематели, но и интерес на потенциални концесионери към плажовете „Камчия”, „Иракли”, „Каваците”. Също така, разбира се, знаем след справка с регистъра, че към тази година изтичат 14 договора за предоставяне под наем на морски плажове. Между тях са „Равда”, „Смокините”, „Корал” и „Елените”, както и много други.
Моите конкретни три въпроса са: в каква посока е насочената от Вас политика за управление и стопанисване на морски плажове, за кои плажове и кога предвиждате да стартирате процедурата „Концесия”, за отдаване на концесия на тези плажове? Възложили ли сте вече обосновка за концесионирането на тези плажове? Ако не, кога предвиждате да го направите? Ако да, което важи и за първия въпрос, дали това ще се прави от експерти на министерството, дали ще се прави съвместно между експерти от различни ведомства, или предвиждате да бъде извършено от външни консултантски услуги? Предвиждате ли финансиране за извършването на тези анализи?
Какво ще предприемете, в случай че няма достатъчен интерес за концесиониране или времето не стигне да се отдадат на концесия определени плажове, така че следващата година да имаме максимално обезопасяване на морските плажове със спасители и медицински пунктове, за да предотвратим човешките жертви, които, за съжаление, в годините, включително и това лято, се увеличават особено по неохраняемите плажове? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Павлова, включително и за това, че се вместихте във времето.
Заповядайте, госпожо министър, да отговорите на развитото питане от госпожа Павлова.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Павлова, в отговор на първото Ви питане Ви информирам, че конституционно регламентираната форма на управление на крайбрежната плажна ивица, изключителна държавна собственост, разбира се, е концесията. Именно разпоредбата на чл. 18 от Конституцията на Република България въвежда основния принцип за обекти, обявени за изключителна държавна собственост, те да бъдат определени със закон и да се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и обществото чрез предоставяне на концесия по ред, определен със закон.
Законът за устройство на Черноморското крайбрежие определя крайбрежната плажна ивица като обособена територия, съставена от отделни морски плажове. Морските плажове са определени ex lege за изключителна държавна собственост. По тази причина определяща политика на Министерството на регионалното развитие следва да бъде отдаването на морските плажове за ползване чрез концесия.
През последните четири години в министерството не е организирана и провеждана нито една процедура за отдаване на морски плаж чрез концесия. Като алтернатива на концесията през този период е възприет и прилаган ред, регламентиран в Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост – предоставяне под наем на морски плажове чрез провеждане на тръжни процедури, при които определящ критерий за определяне на наемател на морски плажове е предлаганата от него наемна цена, а договорът за наем е за срок до пет години. Не считам, че този критерий за подбор на стопани на морски плажове следва да бъде водещ и определящ. Нещо повече, петгодишният наемен срок на договорите за морски плажове е недостатъчен за възстановяване на разходите на наемателите и води единствено до увеличаване на цените на предлаганите услуги на морските плажове.
При концесиите изборът на концесионер на морски плаж се извършва след комплексна оценка на представени от кандидатите в конкурсните книжа оферти, изготвени при предварително, разбира се, определени няколко критерия, а не само чрез размера на предлаганата цена. Срокът на договора за концесия е до 15 години и позволява икономическа обоснованост и възвръщаемост на предложената от концесионера цена.
На 2 септември 2013 г. проведох среща с концесионерите и наемателите на морски плажове. На срещата те представиха основните проблеми, с които се сблъскват при изпълнението на задълженията си от тяхна страна по договорите на концесия или наем. Във връзка с това по време на срещата беше повдигнат и въпросът относно неравнопоставеността между концесионерите и наемателите при изпълнението на дейностите. По тази причина ще бъдат предприети действия за уеднаквяване на нормативната уредба, като концесията бъде въведена в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, без да е алтернатива – поне това ние ще предложим, като ред за стопанисване и управление на морските плажове.
По второто Ви питане, Ви информирам, че към момента не съм издала заповед за възлагане и изготвяне на обосновка за концесии на морските плажове.
Относно третото Ви питане, като имате предвид, че по време на Вашето управление министерството не е предоставило нито една концесия, сега политиката на министерството следва да бъде, разбира се, насочена главно към концесиониране на плажовете, които, както Вие самата споменахте, в момента има доста неохраняеми плажове. Това заварих аз също, така че е много важно да организираме бързо тези процедури, но след анализ, който в момента се изготвя в министерството, за да видим 380 километра плажна ивица. Но, съгласете се, цялата плажна ивица няма как да я отдадем за ползване чрез концесия или под наем. Трябва точно да бъдат определени отделните видове морски плажове, начинът по който те се използват – дали те са градски, дали се намират в извънградския район, дали се намират пред съответните комплекси. Това е наша визия, по която работим в момента. Тази политика ще бъде представена и на обществено обсъждане.
По отношение на наема, аз приемам наемът като способ да спасим летния сезон. Така че може и да се наложи за следващия период да сключим наеми, съгласно Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, но само при изключителни случаи и за не повече от една година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Терзиева – и Вие успяхте да отговорите на цели три въпроса в рамките на четири минути и половина.
Заповядайте, госпожо Павлова, за два уточняващи въпроса.
От това как спазваме времето зависи колко въпроса ще бъдат зададени и колко ще получат отговор в днешния парламентарен контрол.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо министър.
Разбирам добрите Ви намерения, само не разбрах в какъв срок ще се случат – възлагането на анализите, и довършването на това, за кои плажове ще бъдат изработени обосновки и процедури? Малко по-конкретно очаквам, поне като дати и срокове, да кажете как го виждате във времето.
Относно наема като спасителна процедура – да, чудесно, че го приемате, но самата Вие казахте, че в момента наемите са за срок от пет години, който е крайно недостатъчен, за да може някой да има интерес да е наемател и да инвестира. А за срок от една година съвсем никой няма да има интерес – нито да инвестира, нито съответно да вземе под наем морски плаж. Така че нека все пак да уточним сроковете, в които предвиждате всичко това, което имате като добро намерение, да направите.
В същия момент моят доуточняващ въпрос е какво предвиждате като посока на действия и взаимоотношения с областни управители и кметове по Черноморското крайбрежие – по отношение на взаимоотношенията между Вас и тях, делегиране на правомощия, преотстъпване на правомощия, включително не само с наредба и заповед, но и с промени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
И един бих казала по-общ въпрос по темата. Говорейки за политиката по управление на Черноморското крайбрежие, предвиждате ли промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, освен тази, както споменахте, свързана с това да оставите единствената опция за стопанисване на морския плаж на концесия, предвиждате ли мерки за задълбочаване предпазването от презастрояване на българското Черноморие, особено в зона „А” – това започнахме като процес. Достатъчно е презастроено. Имаше дебати и идеи, които, за съжаление, не срещнаха подкрепа. Интересува ме Вашата лична позиция и визия не трябва ли вече да забраним напълно строителството в зона „А” в неурбанизираните селски територии, не говорим за урбанизираните, за да не се сблъскаме отново след години и малкото останали незастроени зелени кътчета по нашето Черноморие да бъдат залети с бетон? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Павлова.
Госпожо Терзиева, заповядайте да отговорите на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Павлова, в отговор на първите Ви два въпроса, мисля много ясно казах, че политиката на нашата държава следва да бъде конституционносъобразна, казвам го като юрист: ползването на морските плажове трябва да се предоставя само чрез концесиониране.
От гледна точка на използването на института на наема, лично аз нямам нищо против него, но точно отдаването под наем, наемането и даването на концесия създават различни условия за ползване на морските плажове. Оттук има и неравнопоставеност между ползвателите, които, от една страна, предоставят услуги, а от друга страна, са задължени да охраняват плажа, да го почистват и обезопасяват. От тази гледна точка, трябва да уеднаквим процедурите по предоставяне на концесия и ще предложим съответни изменения в законите.
Разбира се, казах отдаването под наем да бъде за една година, когато се налага някой морски плаж да бъде използван за цели, от които наемателят да получава някакви приходи. Никой няма да наеме плаж, ако не получава приходи от него.
По отношение на плажовете, които през тази година, предишни години и в бъдещи години ще останат необезопасени, защото няма инвеститорски интерес към тях, трябва да направим нова политика. Имаме идеи в тази насока, работим по тях и ще Ви ги представим заедно със законовите текстове по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
По отношение на третия Ви въпрос мисля, че той разшири малко общото питане, но ще отговоря и на него. Предвиждаме определени изменения, в момента ги работим. Предполагам, че до един-два месеца ще влезем с конкретни предложения, за да опазим българското крайбрежие от презастрояване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо министър.
Госпожо Павлова, заповядайте, имате възможност да изразите отношение към отговора на министъра.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, не разбирам защо през цялото време се опитвате да влизате в спор с мен. Аз не споря с Вас дали концесията трябва да е единственият начин, по който да се отдават плажове. Аз попитах кога ще отдадете на концесия морските плажове и не получих отговор.
По отношение на това, че съм разширила въпроса си, не, не съм. Имам питане, не въпрос – за политиката за управление на Черноморското крайбрежие. В моето питане за политиката е нормално да имате виждане във Вашата политика, която искате да провеждате за управление на Черноморското крайбрежие, ще предотвратите ли това крайбрежие да бъде допълнително презастроено. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Следващият въпрос ще бъде зададен от народния представител Иван Вълков и е относно създаване на специализирани карти на плажовете по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
Нормална парламентарна практика е всеки народен представител да се придържа към зададения въпрос или питане, но в крайна сметка това е въпрос и на етично отношение към отговарящия министър.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо министър! Във втората половина на 2012 г. от Министерството на регионалното развитие и благоустройството бе възложено изработване на специализирани карти на плажовете по българското Черноморие съгласно Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
През пролетта на 2013 г. картите бяха изготвени и внесени в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Доколкото имам информация, сега те се намират в дирекция „Държавна собственост”. До този момент няма резултат дали те са одобрени и нерешаването на проблема създава сериозни пречки при стопанисването на плажовете, както стана дума преди малко. Има доста плажове, които не са отдадени под наем или на концесия. Има над 100 неохраняеми плажа. Всяка година жертвите по плажовете не са никак малко. Негативно се отразява нерешаването на този проблем и върху строителния процес по Черноморието. Има вече случаи, за които по-късно ще стане дума, когато е възможно да пропуснем европейско финансиране, тъй като няма да бъдат изготвени необходимите документи за кандидатстване на вече утвърдени европроекти.
Затова въпросът ми към Вас е: кога специализираните карти на плажовете ще бъдат окончателно приети?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Вълков.
Госпожо министър, заповядайте да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълков! Специализираните карти на морските плажове в землища с влязла в сила кадастрална карта са приети в периода 2011-2012 г. от комисия с участието на представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите, областните и общинските администрации и Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Със съвместна заповед от месец април 2013 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите е създадена междуведомствена работна група за определяне на местоположението, вида и характеристиките на пясъчните дюни, разположени на цялата територия на Черноморското крайбрежие във връзка с допълване на приетите специализирани карти и регистри.
В съответствие с приетото Решение на Народното събрание от 29 май 2013 г. за преструктуриране на Министерския съвет със тристранна заповед бе сформирана междуведомствена работна група с представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите, Министерство на инвестиционното проектиране и Агенцията по геодезия, картография и кадастър, която да приключи дейността си по задачите, поставени със заповедта от месец април 2013 г.
Към настоящия момент са съвместени данните от специализираните карти на 289 броя морски плажове с данните по картите за разпространение на дюни и природни местообитания. За 41 броя морски плажове се наложи да бъдат извършени проверки на място от специалисти от БАН, Министерството на околната среда и водите и Агенцията по геодезия, картография и кадастър през месеците юни и юли тази година.
Също така се създадени специализирани карти на морските плажове в територии без одобрена кадастрална карта.
За морските плажове, където няма налични дюни и които не са определени като зараждащи се такива, предвид получения от Агенцията по геодезия, картография и кадастър списък на 27 септември 2013 г., от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството са предприети действия за изменения на кадастралната карта и кадастралните регистри.
За морските плажове, в които са налични дюни, респективно определени са като зараждащи се дюни, предстои представяне на окончателен доклад от работната група, който очаквам до края на този месец, за да видим какво точно ще предложи работната група с цел решаване на проблемите, свързани с изготвянето на въпросните специализирани карти.
След влизане в сила на заповедта за изменения на кадастралната карта и кадастралните регистри, въз основа на предоставените от Агенцията по геодезия, картография и кадастър скици на морските плажове, министерството ще предприеме действия за съставяне на актове за изключителна държавна собственост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Вълков, заповядайте за реплика към отговора на министъра.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо министър, от това, което ми беше отговорено, аз съм удовлетворен донякъде от отговора, но не напълно, защото нямаше срокове, а точно те са изключително важни при реализирането на европроектите. Един такъв проект е интегрираният градски транспорт на Бургас и неговата реализация в частта му велоалеи включва одобряването на такава специализирана карта на плаж, който е свързан с Бургаските солници. И тъй като периодът, който имаме за затваряне на тази програма, е 2013 г., просто ние нямаме вече никаква възможност за реализация на този проект, ако до месеци, даже може би по-малко не бъде решен въпросът с тази специализирана карта. Там са два или три плажа.
Смятам, че е напълно нормално в един кратък период от време да бъде взето решение, тъй като въпросът специално за тези плажове е поставен вече повече от четири месеца и от това бюджетът ще претърпи загуба в порядъка на около три и половина милиона лева. Затова смятам, че е необходимо да се форсира в тази посока решаването на проблемите по специализираните карти. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Вълков.
Заповядайте, госпожо Терзиева, ако желаете дуплика. Не желаете.
Преминаваме към следващия въпрос, а той е на народния представител Борис Цветков относно действия и бездействия на ръководството на Министерството на регионалното развитие във връзка със защита на обществения интерес в община Царево при „Корал”.
Заповядайте, господин Цветков, да развиете Вашия въпрос.
БОРИС ЦВЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! В медиите бяха тиражирани следните информации: „Минало незабравимо – Павлова призна: при Плевнелиев Министерството на регионалното развитие и благоустройството губи дюните при „Корал”. По натам се казва: „Министър Лиляна Павлова призна, че през 2010 г. Регионалното министерство „пропуснало” да оспори в съда разрешенията за строителство на „Корал”“ заради невнесена държавна такса от 20 лв.”
Във връзка с тази и други тиражирани публикации за действие и бездействие на предишните ръководства на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, довели до застрашаване на обществения интерес, отправям към Вас следните въпроси: Какви действия е предприело Министерството на регионалното развитие и благоустройството за защита на обществения интерес и запазване на дюните при „Корал”?
Знаем, че 5, 10 или 20 лв. са никакви пари за господин Росен Плевнелиев, тогава министър, но в случая вярна ли е изнесената информация в медиите, че поради невнесени 20 лв. са загубени делата, по които министерството е страна? Кой е виновен за това и санкциониран ли е? Какво може да се направи и какво ще предприемете за защита на обществения интерес и за запазване на дюните при „Корал”? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Цветков.
Заповядайте, госпожо министър, да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Цветков! През 2010 г. в Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез публикация на електронен сайт е постъпила информация за одобрения през 2004, 2005 и 2006 г. от община Царево три подробни устройствени плана за имоти частна собственост, граничещи с морски плаж, известен като плаж „Корал”. От страна на министерството е извършена проверка, вследствие на което пред Административен съд в гр. Бургас, са депозирани три броя жалби срещу заповедите на кмета, поради несъобщаването им на държавата в лицето на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и за други констатирани нарушения.
През 2011 г. съдът прекратява две от делата поради неплащане на такса за обнародване на съобщенията за жалбите в „Държавен вестник”. Решението за тази процесуална позиция е взето от тогавашното ръководство на министерството, поради което няма санкционирани служители. По третата жалба също не е внесена такса за обнародване на съобщението в „Държавен вестник“ от министерството.
По информация от Дирекцията за национален строителен контрол през 2010 г. община Царево е одобрила инвестиционни проекти, касаещи имотите, предмет на посочените подробни устройствени планове, въз основа на които по-късно са издадени и разрешения за строеж. През януари 2013 г. регионален отдел „Национален строителен контрол“ в гр. Бургас е постановил отмяна като незаконосъобразни на три от тях за строежа на трафопостове и ваканционно селище – два имота, граничещи с плажната ивица. Мотивът за отмяна на разрешението за строеж на ваканционното селище е липсата на оценка за съвместимост на инвестиционните проекти по Закона за биологичното разнообразие и отново изтекло действие на инвестиционния проект.
За имоти в района зад морски плаж „Корал” има издадени още 12 разрешения за строеж, които не са били обект на служебна проверка от страна на Дирекцията за национален строителен контрол, а са изпратени от Дирекцията за проверка в Окръжна прокуратура – Бургас. С разпоредбата на чл. 17а от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие императивно е наложена забрана за строителство и поставяне на преместваеми обекти и съоръжения върху пясъчните дюни с изключение на предвидените в закона случаи. С оглед спазване на цитираната забрана, в случай че от възложителя бъде поискано издаване на ново разрешение за строеж, главният архитект на общината е компетентният орган за това.
С цел защита на пясъчните дюни като ценно природно богатство със съвместна заповед от месец април 2013 г. на тогавашния министър на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите е създадена междуведомствена работна група за определяне на местоположението, вида и характеристиките на пясъчните дюни, разположени на цялата територия на Черноморското крайбрежие във връзка с допълване на приетите през 2011-2013 г. специализирани карти и регистри.
С тристранна заповед от месец септември тази година бе сформирана междуведомствена работна група с представители на Министерство на регионалното развитие, Министерството на инвестиционното проектиране, Министерството на околната среда и водите и Агенцията по геодезия, картография и кадастър, която следва да приключи дейността си до края на този месец.
Към настоящия момент са съвместени данните от специализираните карти на 289 броя морски плажове с данните по картите за разпространение на дюни и природни местообитания. За 41 броя морски плажове се наложи да бъдат извършени допълнителни проверки. За морските плажове, в които няма налични дюни, които не са определени като зараждащи се такива, Министерството на регионалното развитие предприема вече действия за изменение на кадастралната карта и за електронните регистри. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Терзиева, за отговора.
Заповядайте, господин Цветков, за реплика към отговора на министъра.
БОРИС ЦВЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо министър, отговорът Ви изчерпателно отразява фактологията. Налице са обаче въпроси, на които не се дава отговор.
На първо място: защо само срещу 20 невнесени лева се узаконяват два нерегламентирани ПУП, включително и други нарушения, както се каза преди малко в отговора Ви? Въпросът е: кой е този услужлив външен консултант, който е съветвал да не се внасят тези 20 лв.? Най-важното е кой и как го е определил? За третия подробен устройствен план явно консултантът не е бил в играта и 20-те лева са внесени.
На второ място: защо и областният управител си е замълчал услужливо и се е получило така нареченото мълчаливо съгласие? Какво е неговото обяснение?
На трето място, ДНСК са отхвърлили три инвестиционни проекта. Какви са те, на какво основание? А другите, и колко са били те, защо не се каза какви са били и на какво основание не са отхвърлени, след като става дума за едно и също място? Какво е било през цялото това време взаимодействието с Министерството на околната среда и водите? Де факто отговорът избягва тази част от същността на проблема.
Считам, че е необходимо, на първо място, проблемът да не приключва с регистрирането на фактите, изнесени в отговора. На второ място, да се потърси обяснение и отговорност на всички от администрацията и така наречените външни консултанти по цялата верига за развитие на проблема. Не разбирам защо се премълчават тези очевидни факти и нарушения.
Министър Терзиева, очаквам конкретни мерки по случая. Подкрепям и оценявам като добра Вашата стъпка за създаването на работна група от представители на трите министерства. Запазвам си правото при необходимост да поставя този въпрос и пред министъра на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Цветков.
Госпожо Терзиева, имате възможност за дуплика. Не желаете да се възползвате.
Следва питане от народните представители Лиляна Павлова и Александър Ненков относно политиката на Министерството на регионалното развитие за стопанисване и обезопасяване на Черноморските плажове.
Заповядайте, уважаема госпожо Павлова, да развиете Вашето питане.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с предишния въпрос на колегата и с моя предишен въпрос, но ще се старая да се придържам към питането и конкретните въпроси, които имате предварително предоставени и подготвени от Вашите служители, за да не се чувствате притеснена от това, което Ви задавам.
Въпреки че съм уверена, госпожо председател, че когато говорим за питане, и то за политика, нормално е цялостната политика, и то с уточняващи въпроси, да може и да бъде изяснявана. Въпросът с цензурирането е тема, която в момента не е обект на дебат.
Госпожо министър, съгласно чл. 7, ал. 9 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие министърът на регионалното развитие в шестмесечен срок от влизането на закона в сила, което беше 15 март тази година, трябва да разработи и приеме Наредба за условията и реда за осъществяване на задължителните дейности на неохраняемите морски плажове – една тема, която започнахме преди малко, а именно ако има такива неохраняеми, да им бъдат осигурени, поне минимално, изискваните по закон условия за нормално плажуване. Срокът за тази наредба изтече на 15 септември тази година.
Моят въпрос е: имате ли готов проект на такава наредба? Такъв поне аз лично не можах да намеря на сайта на министерството – да е публикуван за обществена консултация.
Ако няма, кога предвиждате да бъде готов този проект на наредба, за да можем да подсигурим следващия сезон и неохраняемите плажове?
Вторият ми въпрос към Вас е: какви са конкретните мерки, които предвиждате да предприемете за регулиране на цените на шезлонгите и чадърите? Тема, която споменахте – считате, че техните цени трябва да бъдат регулирани.
Бихте ли обяснили Вашия подход в тази посока, защото подобен подход създава притеснение и съмнение, че се нарушават принципите на пазарната икономика?
Третият ми въпрос е свързан с действията по проверка на това как съществуващите наематели концесионери изпълняват своите задължения, съответно стриктното спазване и контрол на изпълнението на сключените договори за наем и за концесия. Прави впечатление драстичното спадане на санкциите към концесионерите и към наемателите тази година. Надявам се, това не е тенденциозно. Надявам се, че всички наематели и концесионери са станали перфектни в своята работа и това е единствената причина, поради която от санкции, които имахме – около милион и четиристотин хиляди лева за 2012 г., тази година те са едва 130 хил. лв. Явно са станали изрядни.
Последният ми въпрос към Вас е свързан с това, за което и колегата попита – специализираните карти за морските плажове, които са готови от много време, но все още – неприети. Разбрах от Вашия отговор и знам за проблема в синхронизацията с картирането, което беше направено от МОСВ за защитените зони в мрежата на „Натура”. Разбирам, че за 41 от тях има проблем, който предстои да бъде решен. Вие споменахте, че 289 са проверени и само за 41 има проблем. Какво се случва с останалите 248?
Кога ще бъдат издадени актове за изключителна държавна собственост за новообразуваните или промяна на актовете за изключителна държавна собственост за тези, които са съществуващи и за които няма проблем? Този въпрос е важен и от гледна точка на това коректно да се отрази къде има морски дюни, какъв е видът на тези дюни, за да бъдат предотвратени бъдещи опити за застрояване върху тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Павлова.
Няма никакво съмнение, че Вие, като бивш министър, и госпожа Терзиева, като настоящ, сте най-компетентните лица в тази зала по темата морски плажове.
Заповядайте, госпожо министър, да отговорите на въпроса на госпожа Павлова.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Павлова, уважаеми господин Ненков, в отговор на отправеното питане Ви информирам, че Четиридесет и първото Народно събрание на Република България създаде противоречива законодателна практика по отношение на нормативната база, регулираща така наречените „задължителни дейности” на морските плажове по смисъла на § 1, т. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. През март 2013 г. са били обнародвани промените в посочения закон, които предвиждат условията и редът за осъществяване на задължителните дейности на морските плажове да се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Цитираната разпоредба повтаря смисъла на разпоредбата на чл. 78а, ал. 2 от Закона за здравето и в същото време противоречи с чл. 160, ал. 3 и чл. 161 от Закона за туризма, предвиждащи, че изискванията към водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване се определят с наредба на Министерския съвет. По този начин се създава един нормативен хаос, дублираща и противоречива законодателна практика, тъй като в нормативни актове с една и съща юридическа сила се предвижда различен ред за регулиране на водноспасителната дейност.
Друг нормативен абсурд в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие от март 2013 г. е разпоредбата на чл. 7, ал. 9, която предвижда в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството да се определят условията и редът за осъществяване на задължителните дейности на неохраняемите морски плажове. Изготвянето на проект и приемането на наредба по чл. 7, ал. 9 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие ще бъде направено след приемането на наредба на Министерския съвет по чл. 78а, ал. 2 от Закона за здравето, тъй като вторият акт е с по-голяма юридическа сила в йерархията на нормативните актове в Република България.
Ако ме питате за готовността, имаме ли вече готовност с наредбата по Закона за здравето – да, ние работим съвместно с Министерството на здравеопазването за подготовката на тази наредба и по-скорошното й внасяне в заседание на Министерския съвет. Предвиждаме до края на годината да бъде направено това.
По отношение на морските плажове, които не са предоставени на концесия или отдадени под наем – ежегодно до 31 май за предстоящия сезон на официалната интернет страница на министерството се публикува заповед за неохраняемите морски плажове. Обезопасяването им се осъществява чрез поставяне на място на информационни табели с надпис „Неохраняем морски плаж”.
В отговор на втория въпрос от Вашето питане Ви уведомявам, че съгласно чл. 19 от Конституцията икономиката на Република България се основава на свободна стопанска инициатива. Министерството на регионалното развитие няма за цел да направи централизирано администриране на цените на платените плажни принадлежности посредством едностранно определяне на техните размери, а само общо регулиране на общия режим за ползване на последните.
По точка трета от питането Ви уведомявам, че към 30 септември са извършени 208 контролни проверки и наложените санкции за неизпълнени задължения от страна на концесионерите и наемателите по сключените договори са в размер на около 570 хил. лв. Следва обаче да се отчете и фактът, че по време на Вашето управление са сключени допълнителни споразумения към договорите за отдаване под наем на морски плажове, с които се облекчава санкционният режим при неизпълнение на договорните задължения и размерът на предвидените неустойки е силно намален. Този месец на някои плажове ще се прави и друга проверка.
В отговор на питането Ви по точка четвърта излагам следната информация. Ще се повторя, специализираните карти на морските плажове в землища с влязла в сила кадастрална карта са приети през 2011-2012 г. Със съвместна заповед от месец април на министъра на регионалното развитие и министъра на околната среда и водите е създадена междуведомствена работна група. За да Ви отговоря конкретно на въпроса, работната група, която беше назначена, за да довърши работата на работната група от април 2013 г., в момента все още не е приключила своята работа и до края на месеца очакваме съвместен доклад от тримата съпредседатели, за да можем тримата министри да решим дали не се налагат някои нормативни изменения в законите, за да можем максимално да защитим крайбрежната плажна ивица от презастрояване и да опазим дюните в държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Терзиева.
Госпожо Павлова, заповядайте да зададете уточняващи въпроси.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо министър, моят уточняващ въпрос. С колегите в залата, които слушаме Вашия отговор, оставаме с впечатление, с крайно неприятното усещане, че получаваме общи отговори. Освен че критикувате кой, какво и как го е направил, колко са лоши законите и поднормативната уредба, не получаваме конкретен отговор на въпросите, като например: има ли плажове, за които ще има актове за държавна собственост или измененията им, кога ще се свърши конкретна работа по тях? Това е Ваш избор – да отговорите по един или по друг начин.
Моят уточняващ въпрос е свързан отново с анализа на дължината на морската ивица и на броя на морските плажове. Всички знаем, че има плажове, които са изключително дълги и неатрактивни, какъвто например е плажът Дуранкулак-север. Той е дълъг над четири километра и четиристотин метра – плаж, за който е нормално да няма инвеститорски интерес, има малка посещаемост. На плаж с такава дължина би следвало да има около 90 спасители, над 43-44 спасителни поста. Нормално е – това е скъпо упражнение, в което трудно някой би могъл да си позволи да инвестира, при условие че е съмнително дали ще може да избие тази инвестиция.
От тази гледна точка беше инициирана процедура за разделяне на тези дълги морски плажове на няколко плажа, за да може да бъде даден по-добър стимул най-вече за концесионерите, но и за наемателите, които Вие така силно отричате, да стопанисват поне частично, за да осигурим обезопасяване – именно на тези плажове има и най-много удавени хора.
От тази гледна точка имаше една прекрасна инициатива според мен. Областните управители, заедно с местната общественост, проведоха обществени обсъждания, за да се дадат наименования на тези морски плажове – такива наименования, с които хората традиционно свързват или може би понякога носталгично, тези населени места и региони, в които са образувани тези плажове. Това беше направено и моят въпрос е: кога ще бъде приключена тази процедура? Всъщност ще довършите ли процедурата по разделяне на плажове и по даването им на имена, които са предложени и приети от местната общественост? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Павлова.
Заповядайте, госпожо Терзиева, за отговор на поставените въпроси.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Павлова, уважаеми господин Ненков! Да, тази процедура ще бъде довършена. Тя зависи и от работата на въпросната работна комисия, която до края на този месец ще завърши своята работа и трябва да определим точните действия, които трябва да предприемем с оглед, както казах и преди малко, да определим морските плажове, които са част от крайбрежната плажна ивица и са интересни за посещение от гражданите.
Не можем да разделим една плажна ивица дори от четири километра на четири или пет морски плажа, но има интерес само към един от тях и той е посещаван активно от гражданите. Хвърлянето на излишни средства за обезопасяване на морски плаж, който не се посещава от никой, е повече от ясно, че е излишно. Процедурата ще я привършим и наименованията ще бъдат определени съвместно с местните жители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Терзиева.
Госпожо Павлова, желаете ли да изразите отношение? Не.
Преминаваме към следващия въпрос на народен представител – господин Тунчер Кърджалиев ще пита госпожа Терзиева относно лошо експлоатационно състояние на път ІІІ – 4009, Търговище-Лиляк-Долна Кабда от км. 0+000 до км. 7+220.
Заповядайте, господин Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, експлоатационното състояние на път Търговище-Лиляк-Долна Кабда е изключително лошо и има належаща и спешна нужда от ремонт. Пътната настилка е напукана, с много деформации, дупки, кръпки. При дъжд и сняг се образуват огромни локви. Всичко изредено води до дискомфорт при пътуване и недоволство от страна на населението.
Пътят е с голяма влажност за обслужваните осем населени места, особено за връзката им с областния град. В тези села живеят много млади хора, пътуващи ежедневно заради това, че учат и работят в Търговище.
Пътят активно се използва също така и от автомобилите на фирма „Асфалтобетон и добив на кариерни материали”, а също и от тези на общинска фирма на Търговище – БКС, която единствена извършва сметоизвозването от цялата община до сметището за твърди битови отпадъци, до което се стига само по този път.
След професионално преброяване на автомобилния поток през 2010 г. се установява, че за 24 часа са преминали общо над 3200 автомобили, предимно тежкотоварни, а сега е възможно и да са повече. Този път също така е и обходен маршрут, когато се затваря главният път София-Варна, поради една или друга причина през прохода Боаза.
Уважаема госпожо министър, във връзка с горепосочените факти въпросите са в няколко посоки: какви са причините за спиране на ремонта на посочения пътен участък? Какви са намеренията на министерството и Агенция „Пътна инфраструктура” за довършване на този участък до км. 7+220? Има ли намерения за ремонтиране на цялата част до км. 25 Лиляк-Александрово-Пресиян-Долна Кабда при условие, че до Краевци е в изключително лошо състояние, въпреки че има изработен технически проект за рехабилитация още от 2009 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Кърджалиев.
Заповядайте, госпожо Терзиева, за да отговорите на развития въпрос.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Кърджалиев, във връзка с поставения въпрос Ви информирам, че ремонтните дейности на участъка от първите седем километра от път ІІІ - 4009 не са спирани.
Съгласно разчета на Агенция „Пътна инфраструктура” и финансовата рамка на Програма „Текущ ремонт и поддържане”, от която се финансира обектът, ремонтът на Лиляк-Александрово се извършва поетапно. Предвидено е през 2013 г. да бъдат ремонтирани 4,6 км, а останалите 2,6 км – през 2014 г.
С извършените ремонтни дейности през месец май са възстановени транспортно-експлоатационните качества и носимоспособността на настилката на участъка от първия етап. По този начин е осигурено добро отводняване на пътя, което е важна предпоставка за безопасността на движението. Стойността на извършената работа е около 2 млн. лв. с ДДС.
При осигуряване на финансови средства Агенция „Пътна инфраструктура” има готовност за извършване на превантивен ремонт на оставащия участък от 2,600 км, като по предварителни изчисления приблизителната стойност на ремонта е около 1 млн. 450 хил. лв. с ДДС. Действително за рехабилитацията на път ІІІ – 4009, Търговище-Лиляк-Александрово-Пресиян-Долна Кабда има изготвен проект от 2009 г. от „Пътпроект 2000” ООД с прогнозна стойност 18 млн. лв. с ДДС.
Участъкът от 17-и до 25-и километър не е реконструиран по технически параметри за пътища трети клас. Настилката е в лошо състояние, с мрежовидни пукнатини, пукнатини по ръба, ускорено износване на пътното покритие и множество повреди. Последен основен ремонт е извършван през 1984 г. В участъка са активирани свлачища.
За да се пристъпи към последващи изпълнения на строително-монтажните работи в участъка след 7-и км е необходимо да бъдат осигурени целево допълнително финансови средства, които на този етап не могат да бъдат заделени от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Терзиева.
Заповядайте, господин Кърджалиев, за реплика към отговора на министъра.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа! След отговора, поради моята добронамереност, аз мога да кажа, че съм удовлетворен. Много се надявам обаче същото да кажат и жителите от района, а именно нашите избиратели.
Вярно е, през месец май 2013 г. бяха извършени ремонтни работи в началото на описвания участък с дължина около 4 километра, но този процес видимо поне спря. Очевидно е необходимо да се осигурят средства за финансиране на ремонта.
Обръщам Ви внимание върху този участък не заради друго, а заради следната причина – има многократни молби от жителите на село Лиляк до областния управител, до областно „Пътно управление” – Търговище, до Агенция „Пътна инфраструктура”, а също и няколко граждански подписки. Дори миналата година имаше проведени мероприятия с гражданско неподчинение. На база на това областно „Пътно управление” в рамките няколко години изпраща многократно писма до агенцията с докладни записки за състоянието.
Аз се надявам, че всичко това, което казахте, ще бъде поне частично извършено, а по-нататък се надявам – и за целия път, по отношение на цялото му протежение от 25 км. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Кърджалиев.
Госпожо министър, желаете ли дуплика? Не.
Преминаваме към следващия въпрос, който ще бъде зададен от народния представител Таско Ерменков. Той е относно проведен търг за изпълнение на част от Околовръстния път от края на магистрала „Люлин” до булевард „Европа”.
Заповядайте, господин Ерменков, да развиете Вашия въпрос.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, както Ви е известно средствата, които се отпускат за строителство, поддръжка и рехабилитация на републиканската пътна мрежа, са ограничени. Това налага тяхното разходване да бъде добре мотивирано и да не се допускат неоправдани преразходи.
До мен достигна информация за спечелен търг на стойност 95 млн. лв. за отсечка дълга 5,5 км. При тази цена стойността на строителството възлиза на 17 млн. 300 хил. лв. или 8 млн. 800 хил. евро на километър!
В същото време индикативната цена за аналогични проекти в Германия е между 4 и 6 млн. евро за километър, и то при условие че магистралите там се изпълняват по доста по-скъп метод изливане на бетона.
В тази връзка моля да бъда информиран за обстоятелствата и резултатите от наскоро проведения търг за изпълнение на част от околовръстния път от края на магистрала „Люлин” до бул. „Европа”. Коя е компанията, спечелила търга, при какви условия и на каква цена ще бъде сключен договорът и ако е вярна информацията ми, какво налага приемането на цена от 95 млн. лв., имайки предвид че строителството се извършва на равен участък?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Заповядайте, госпожо Терзиева, да отговорите на зададения въпрос.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ерменков, във връзка с поставения от Вас въпрос бих искала да направя само едно уточнение – че цитираната от Вас отсечка от околовръстния път в участъка от автомагистрала „Люлин” до бул. „Европа” е част от обект в процес на строителство 12 септември 2012 г. и стойността на договора за строителството е около 48 млн. лв. Участникът тогава, спечелил търга, е „Трейс СОП”.
Относно прогнозната стойност на проведената обществена поръчка с предмет „Определяне на изпълнител за строителство на обект „Път ІІ-18 – Софийски околовръстен път”, така наречената „Западна дъга”, Ви информирам, че проведената тръжна процедура е за участъка от околовръстния път от моста на река Какач до пътен възел „Северна скоростна тангента”. За проекта е изготвен анализ разходи – ползи, който е одобрен от инициативата „Джаспърс”, като част от него е и строителната стойност на обекта.
Обществената поръчка е с прогнозна стойност около 93 млн. лв. без ДДС. Процедурата е проведена в съответствие с разпоредбите на Закона за обществените поръчки и е приключила с Решение № 147 от 23 септември тази година от председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, с което процедурата е прекратена на основание чл. 39, ал. 2, т. 2 – предложение второ от Закона за обществените поръчки, поради постъпване само на една оферта, която отговаря на предварително обявените условия на възложителя. Двама от участниците са отстранени още на етап подбор, тъй като не са представили някои от необходимите документи по чл. 56 от Закона за обществените поръчки. Петима участници са отстранени на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 от Закона за обществените поръчки, тъй като са представили оферти, които не отговарят на предварително обявените условия на възложителя. Ценовото предложение на единствения допуснат участник е около 90 млн. лв.
Възложителят е взел решение да прекрати горецитираната обществена поръчка със следните мотиви: обществената поръчка за определяне на изпълнител за строителство на обекта е финансирана със средства по Оперативна програма „Транспорт 2007-2013”. Доколкото финансирането на поръчката е с европейски средства, то класирането само на един участник би довело до нарушаване принципите на свободна и лоялна конкуренция за публичност и прозрачност, регламентирани в чл. 2 от Закона за обществените поръчки. Възложителят е публично-правна организация, което го задължава да разходва финансови средства по възможно най-удачния начин. С предоставената от закона правна възможност за прекратяване на процедурата възложителят предоставя възможност за участие и на други участници. Целта е постигане на по-голяма публичност и прозрачност, лоялна конкуренция и съзнателност, което е предпоставка за избор на икономически най-изгодната оферта.
Уважаеми господин Ерменков, цялостната информация за тръжната процедура и проекта на обекта е публикувана на интернет страницата на Агенция „Пътна инфраструктура”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо министър.
Заповядайте, господин Ерменков, за дуплика към отговора на министъра.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (КБ): Не само защото съм добронамерен, а защото наистина съм удовлетворен от отговора, благодаря за него. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Просто искам да изкажа едно мое лично пожелание и към Вас, и към колегата Ви от Министерството на инвестиционното проектиране – продължавайте все така да търсите истинските, верните и правилните пътища (реплики: „Браво!” и ръкопляскания от ГЕРБ), за да можем ограничените средства да ги изразходваме така, както трябва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: И аз Ви благодаря, господин Ерменков.
Госпожо Терзиева, желаете ли и Вие да благодарите за добронамереността на народния представител? (Смях и реплики от ГЕРБ.)
Следващият въпрос е на народния представител Димчо Михалевски относно готовността на Агенция „Пътна инфраструктура” и фирмите, извършващи дейностите по зимното поддържане на републиканската пътна мрежа за предстоящия зимен сезон.
Моля народните представители, които са в залата, за тишина.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председателстващ, уважаема госпожо министър, дами и господа! Темата е ледена, малко да успокоим емоциите в залата.
Темата със зимното почистване винаги е щекотлива и трябва всяко правителство и всяко Министерство на регионалното развитие, отговарящо за пътната инфраструктура, да се подготви добре, защото рисковете винаги са големи и едно невнимание води до много негативи за хиляди български граждани.
Имайки предвид договорите, които съществуват в момента, знаем всички позитиви и негативи от тях, коментирали сме ги дълго, моят въпрос към Вас е: в каква готовност е Агенция „Пътна инфраструктура”, в каква готовност са фирмите? Все пак вече сме във втората половина на месец октомври. Може по всяко време времето да ни изненада, така че искам да зная каква е реалната готовност и по автомагистралните участъци, и по републиканската пътна мрежа? Това е единият въпрос.
И вторият въпрос, госпожо министър, е: тъй като една част от договорите започват да изтичат в този зимен сезон, последен за тях, каква е готовността на Агенция „Пътна инфраструктура”, както беше заявено преди няколко месеца, да подготви новите правила и условия за възлагане на цялостната поддръжка на републиканската пътна мрежа, в това число и зимното поддържане по тези участъци? Изключително важно е да възстановим принципа на равнопоставеност, на конкурентност, на ангажираност на фирмите, на ефективно и ефикасно разпределяне на ресурса за зимно поддържане и за цялостно превантивно текущо поддържане на републиканската пътна мрежа, тъй като в крайна сметка хората това виждат. Не само новите пътища, които са хубави, красиви и полезни, но и огромната дължина на републиканската пътна мрежа трябва да е в адекватно състояние. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Заповядайте, госпожо Терзиева, за отговор на депутатския въпрос.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! Във връзка с готовността на Агенция „Пътна инфраструктура” за поддържане на републиканската пътна мрежа през зимния сезон 2013-2014 г. Ви информирам следното. За предстоящия зимен сезон са изпълнени следните административни действия: изготвен е План за дейността на Агенция „Пътна инфраструктура” по осигуряване зимното поддържане на републиканската пътна мрежа през сезон 2013-2014 г.; изготвени са плановете за зимното поддържане на областните пътни управления; уточнени са детайлите относно правомощията и задълженията при изпълнението на дейностите; налични са договори за поддържане на територията за всички 27 областни пътни управления; създаден е Оперативен щаб на Агенция „Пътна инфраструктура”, който да координира действията на областните пътни управления и поддържащите фирми при усложнена зимна обстановка.
На 18 септември 2013 г. се състоя среща с представители на Министерството на вътрешните работи – Главна дирекция „Национална полиция” и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” за координиране на действията и организиране на взаимодействията за овладяване на кризисни ситуации. Оперативното ръководство за осигуряване на проходимостта – отваряне и затваряне на републиканските пътища, ще се осъществява от директорите на областните пътни управления със съдействието на териториалните органи на „Пътна полиция” и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”.
Административни действия в процедура.
Изготвена е заповед за организация на движението и контрола през зимния сезон 2013-2014 г. и заповедите за временна организация на движението. В периода от 7 до 11 октомври 2013 г. са проведени регионални съвещания с представители на областните пътни управления, поддържащите фирми, представители на „Пътна полиция”, „Пожарна безопасност и защита на населението” и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. Стартирани са проверки от страна на областните пътни управления за наличните материали, готовността на машини и персонал, които трябва да завършат до 29 октомври 2013 г.
С цел преодоляване на конкретни рискове, както и за подобряване на организацията и качеството на изпълняваните ангажименти по осигуряване на безопасни условия за движение през зимния сезон, са предприети следните действия. Набелязани са местата за спиране на тежкотоварните автомобили при необходимост – интензивни валежи, обявени бедствени ситуации, засилване на контрола както по подготовката, така и качеството на изпълнение на задълженията на фирмите-изпълнители по договорите за поддържане.
В периода 20-28 октомври 2013 г. ще бъдат извършени проверки от страна на Агенция „Пътна инфраструктура”, съвместно с Министерството на вътрешните работи и Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация” на готовността на техниката за зимно поддържане. На неизрядните изпълнители по договорите се налагат санкции при неизпълнение на предписанията.
Средствата, предвидени от Агенция „Пътна инфраструктура” за извършване на планови дейности по подготовка на републиканските пътища за експлоатация при зимни условия, са: около 3 млн. 450 хил. лв. за месец септември; около 2 млн. 270 хил. лв. за месец октомври; и около 4 млн. 150 хил. лв. с ДДС за допълнителни задания за подготовка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаема госпожо министър.
Господин Михалевски – за реплика.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо министър, това, което казвате, е донякъде успокояващо. Това са рутинни действия, които агенцията трябва да извърши. Между другото един от допълнителните въпроси е относно това, че председателят на Управителния съвет заяви, че са подготвили 60 млн. лв. за тази зима. Аз критикувах колегите от ГЕРБ предния мандат изключително за това, че те харчеха по 52. Ще бъда много заинтересован и ще Ви помоля агенцията да бъде изключително стриктна в харченето на средствата и по възможност да не стига 60 милиона, защото пътната инфраструктура има достатъчно други нужди, но да бъде много взискателна към фирмите – да изразходват парите там, където е необходимо. Още повече, че договорите в момента са такива, че дават несъразмерни предимства на част от фирмите спрямо другите. Ще Ви припомня разликите: например поддръжката на републиканския път в Плевен е 2548 лв., а на същия път в Ловеч е 770 лв. Разбирате, че е ужасяващо. Така че нека да бъдем пестеливи с ресурсите, но да не допуснем никакъв инцидент. Благодаря за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Михалевски.
Желаете ли отношение, госпожо министър? Не. Благодаря.
Следва питане на народните представители Владимир Тошев, Петя Аврамова, Тотю Младенов, Петър Якимов и Златко Тодоров относно плановете на Министерство на регионалното развитие за изграждане на международен път Е-79 като четирилентов скоростен път от Видин до Ботевград.
Заповядайте, уважаеми господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, чухме Ви днес по доста въпроси, касаещи пътната инфраструктура на Република България.
В нашето питане с колегите искаме да ни отговорите подробно за Вашите намерения като министър и член на кабинета относно пътя Е-79 в участъка Видин – магистрала „Хемус” през Ботевград. За сведение, за да не четем подробни справки за историята на тази инфраструктура, пътят Е-79 минава през пет държави, включително и Българя. Има дължина 1550 км., от които около 440 км са в България. След Ботевград той стъпва на магистрала „Хемус”, а след това – на магистрала „Струма”.
„Дунав мост 2” е готов, работи. Предполагам, че господин председателят, който е от нашия избирателен район, може да каже, че след отварянето на моста пътят стана непроходим от Видин до Ботевград, по простата причина, че трафикът тръгна, тежките машини вървят. Това става през един благоприятен сезон, какъвто е лятото и началото на есента.
За обща информация ще кажа, че този гръмко наречен „Трансевропейски коридор № 4” или международен път Е-79 от Видин до Ботевград е двулентово шосе, което през няколко участъка минава в действително трудни завои. Това са във Видинско селата Бела и Скомля, гр. Димово, както и целият участък между Мездра и Ботевград. Идеята за изграждането на този мост е била да се интегрира България в обща трансевропейска пътна инфраструктура.
Специално за гр. Видин – ние имаме уникалното географско положение да се намираме на кръстосана точка на два трансевропейски коридора – Сухопътният коридор № 4 и Водният коридор по р. Дунав № 7. България има уникалното географско положение – от десет трансевропейски коридора, през нея да минават пет.
Вие ни информирахте за невъзможността на правителството да изгради тези магистрали по тези коридори поради липса на финансиране, но мисля, че Европа има добро разбиране и добра политика, която провежда в продължение на много години, защото инфраструктурата дава възможност за интегриране в европейските общи ценности. Това – от една страна.
От друга страна намалява изолационното неразвитие на покрайнини в географско положение.
От трета страна инфраструктурата е катализатор за общото развитие на регионите, конкретно и за социално-икономическото, което се отнася и за трите области, от които сме ние, колегите, задали въпросите – Видин, Враца и Монтана, като най-бедни в цяла Европа.
Нашето питане е: да ни кажете, след като околните пътища на Враца и Монтана вече са задвижени, какво мислите да направите Вие за финансиране изграждането на целия четирилентов скоростен път от Видин до Ботевград. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря и аз, господин Тошев.
Заповядайте, уважаема госпожо министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Тошев, абсолютно съм съгласна с Вас. Това е един пример как инфраструктурата не трябва да се строи на парче. Трябва да имаме интегриран подход. Когато започнем да строим един европейски път, трябва да го построим от начало до край. Сега сме изправени пред ситуация, когато имаме построен „Дунав мост”, строим „Струма” – 1, 2, 3, 4, но нямаме една важна отсечка – именно отсечката, за която говорите Вие.
През следващия планов период предвиждаме да строим въпросната отсечка. Проектът „Път Е-79 Видин – Монтана” се подготвя в този програмен период и ще се изгражда, надяваме се, през следващия период.
Във връзка с приоритизация на проектите на база финансов ресурс по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 г., индикативната стойност на този обект е 500 млн. евро, по предложение на Агенция „Пътна инфраструктура”. Обектът е част от коридор ІV на Трансевропейската транспортна мрежа.
С Решение № 325 на Министерския съвет от май 2011 г. е обявен за национален. Проектът включва модернизация на съществуващия път 1.1 чрез изграждане на скоростен път с пресичания на две и повече нива, изнасяне на движението извън населените места. Разделен е на участъци. Първият участък е Видин – Димово, вторият участък е Димово – Бела – Ружинци, третият участък е Ружинци – Монтана, четвъртият участък е Монтана – Враца. Формулярът за кандидатстване за финансиране подготовката на проекта е одобрен от управляващия орган на Оперативна програма „Транспорт” към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Има подписан договор за безвъзмездна финансова помощ.
За четирите участъка от проекта са проведени открити процедури за възлагане на обществена поръчка за изработване на проекти за модернизация на път 1.1 Е-79 Видин – Ботевград, етап І. През месец юли 2013 г. са сключени договори между Агенция „Пътна инфраструктура” и „Виа план Бурда” за проектиране на участъците Видин – Димово, Димово – Бела – Ружинци; и с „Консулт проект” ООД за проектиране на участъци Ружинци – Монтана и Монтана – Враца.
Подготовката на проекта включва следните етапи: изработване на доклад за оценка на въздействието върху околната среда и доклад за оценка степента на въздействие, археологически проучвания за издирване на археологически обекти, изработване на комплексен доклад, изготвяне план за управление на околната среда и план за собствен екологичен мониторинг на околната среда, извършване на одит по пътната безопасност на фази идеен проект и работен проект. В индикативните проекти, които сме заложили заедно с министъра на транспорта за Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” за следващия период, този обект е на второ място след „Струма”.
По отношение на въпрос № 2 от питането – проект „Модернизация на участък от път 1.1 Е-79 Враца – Мездра – Ботевград, от 161 до 194 км, в това число обхода на с. Люти дол и с. Новачене, за изграждане на обекта Агенция „Пътна инфраструктура” е изготвила формуляр за кандидатстване за финансиране, който беше изпратен до Инициативата „Джаспърс” и управляващия орган на Оперативна програма „Транспорт”. Всички направени забележки са своевременно отстранени. Поради недостиг на средствата спрямо финансовата рамка по приоритетна ос „Транспорт 2007-2013” обектът е предложен за изпълнение през следващия програмен период. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаема госпожо министър.
Заповядайте да вземете отношение, госпожо Аврамова.
ПЕТЯ АВРАМОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо министър, уважаеми колеги! Госпожо Терзиева, като министър на регионалното развитие и като човек, който е работил в това министерство, вероятно знаете, че приемствеността и последователността в действията на министерството в областта на инфраструктурата, което преди малко потвърдихте като Ваше мнение, е задължително.
Ще насоча вниманието Ви по-скоро към пътя Мездра – Ботевград, защото това е участък от Е-79, който е с голяма натовареност на тежкотоварни автомобили с ниска скорост на движение и дългите колони от автомобили са предпоставки за пътнотранспортни произшествия, имайки предвид и това, че преминават през местности, които са в планински райони. Зад този път стоят три области и международният трафик на автомобили в голямата си част е тежкотоварен.
Заради всички граждани от трите области на Република България и заради грижата, която на думи декларира това правителство, част от което сте и Вие, за Северозападна България като изостанал регион, Ви моля да отговорите на два уточняващи въпроса.
Каква е индикативната стойност по изготвения Идеен проект за участъка Мездра – Ботевград? Ако този участък не може да бъде финансиран с европейски средства, може ли той да бъде заложен за финансиране със средства от републиканския бюджет? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Госпожо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Може би не сте ме разбрали, но пътят Мездра – Ботевград е също в индикативните проекти по Оперативна програма „Транспорт”. Парите са 146 млн. евро – индикативната му стойност, и се надяваме да успеем да намерим европейски средства и за него. Разбира се, шансът става по-голям, ако съфинансирането от страна на България стане 50 на 50, както сме предложили с министъра на транспорта, естествено в рамките на бюджетните възможности. Ако това не се случи, ще мислим дали ще имаме възможност, тъй като знаем значението на този път; знаем, че той на практика ще свърже окончателно горната и долната част на Е-79. Нека да минат няколко месеца и ще преценим, ако имаме такива възможности, ще го финансираме и с бюджетни средства, ако не през следващата, то за по-следващата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Младенов, заповядайте.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! През последните 4-5 месеца от Българската социалистическа партия много се говори, че е загрижена за Северозападна България, за проекти в инфраструктура, в развитие на човешките ресурси и за конкурентоспособността и привличането на инвестиции.
Неслучайно депутатите от Парламентарната група на ГЕРБ от Видин, Монтана и Враца задаваме този въпрос. Той е изключително важен за развитието на този регион. Пътят Видин – Монтана, Монтана – Враца, Мездра – Ботевград е изключително важен за развитието на Северозападна България. Трябва да бъде приоритет номер едно на Вас, бих казал, ако искате действително да помогнете за привличането на инвестиции в Северозападна България.
Искрено се надявам, няма значение откъде ще намерите тези пари – дали ще бъде европейско или бюджетно финансиране, това е приоритет номер едно за цяла Северозападна България, особено за пътя Мездра – Ботевград. Повярвайте ми, има изключителни предпоставки за пътнотранспортни произшествия и те ще се увеличават с увеличаването на трафика през Видин мост.
Пак искам да повторя: искам да направите всичко възможно, за да има четирилентов път Мездра – Ботевград, Враца – Монтана, Монтана – Видин, за да може целият Е-79 от Видин до Благоевград да бъде завършен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Младенов.
Преминаваме към общ отговор на въпрос на Атанас Ташков, Павел Гуджеров, Здравко Димитров, Николай Петков и Силвия Хубенова относно статуса на лот 38 от Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.” и относно неизпълнение на Договор за безвъзмездна финансова помощ, № BG 161Р0001/2.1/2007/001/036, сключен между Оперативна програма „Регионално развитие” и Агенцията „Пътна инфраструктура” по Оперативна програма „Регионално развитие”.
Уважаеми господин Гуджеров, заповядайте.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Терзиева, обръщаме се към Вас относно строителните дейности по договор за безвъзмездна помощ, касаещ обект лот 38, път ІІ-56 Брезово – Раковски. Общата дължина е около 17 км, както и за причините за забавяне на ремонтните дейности на моста на река „Стряма”. Изпълнителят на строителната дейност е фирма „Пътища”АД Пловдив. Срокът за изпълнение е 117 дни. В пика на строителния сезон вече повече от два месеца ремонтните дейности по обекта бяха спрени.
В село Калековец жителите се оплакват, че след всяко минаване на кола или при по-силен вятър се вдигат облаци от прах от насипания трошен камък. Оплакванията са и от унищожена земеделска продукция, поради факта че белият камък на улицата е на варова основа и изгаря всичко, върху което попадне. Все пак най-сериозните опасения на живущите по трасето на ремонтирания път си остават здравето на децата им.
Не по-малки са проблемите и в община Раковски. Движението по основна улична артерия на град Раковски и село Стряма е силно затруднено, затруднен е и достъпът до областния център град Пловдив. Извънредно дълго продължаващите ремонтни дейности създават огромни проблеми и на местния бизнес. Транспортни фирми и множество други търговски обекти са изправени пред фалит.
Не на последно място, затруднен е и достъпът до Многопрофилната болница за активно лечение на община Раковски.
Наличната информация в община Раковски е, че проектът е спрян с Акт № 10 поради ненапълно изградената подземна инфраструктура в кварталите „Парчевич” и „Генерал Николаево” на град Раковски. Информацията е потвърдена от представителите на фирма „Пътконсулт 2000” ООД.
Община Раковски е издала първия етап, където може да се асфалтира още на 25 май 2013 г. Освен това има много пътни отсечки между градски пътища, по които не минава канализация, положена е трошено-каменна настилка и все пак не се полага асфалт.
Въпросите ни по повод горецитирания проект са: след като договорът за строителство РД 3335 е подписан на 12 октомври 2012 г. със срок за изпълнение 117 дни и следва да бъде приключен не по-късно от края на месец януари 2013 г., защо строителните работи към 25 септември, към момента, в който сме подали въпроса, все още са на не повече от 35%?
Кой и как е позволил спирането на обекта с Акт 10 поради такава абсурдна причина, при условие че частта, която засяга населените места, е по-малка от 30% на целия проект, и в същото време община Раковски е издала участък за асфалтиране преди подписването на Акт 10? Каква е причината за липса на какъвто и да е контрол по проекта? Има ли възможност обектът да бъде завършен и коя е новата крайна дата? Каква санкция ще бъде наложена на изпълнителя – „Пътища” АД Пловдив за неизпълнение на строителните работи в срок? Кой ще поеме отговорността, че с наложените технически мерки за удължаване на времето на строителните работи фирмата изпълнител поставя под огромен риск живота и здравето на всички, живущи в близост до обекта? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Как възнамерявате да компенсирате всички живущи по трасето на обекта? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз, господин Гуджеров.
Моля Ви, все пак, не прекъсвам никой, но когато отиде с една минута, Вие викате, ако е от друга група, нали!
Заповядайте, уважаема госпожо министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Срокът на договора за изпълнение на строително-монтажните работи възлиза на 97 календарни дни, считано от 16 ноември 2012 г. – датата на предоставяне на достъп на изпълнителя до строителната площадка. Изпълнението на строителството е спряно на 5 декември 2012 г. – в началото на зимния период през 2012 г., и е възобновено на 7 май 2013 г. На 10 юли 2013 г. строителството отново е спряно, предвид предстоящото изграждане на канализационна мрежа и частично подменяне на водопровод по проект, изпълняван от Оперативна програма „Околна среда” – интегриран воден проект на град Раковски за частично изграждане на главни колектори, вътрешна канализационна мрежа и реконструкция на съществуващата водопроводна мрежа в рамките на населеното място. На 30 август 2013 г. е спрян и договорът за безвъзмездна финансова помощ.
Съгласно Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството – Приложение № 10, протокол се съставя от възложителя, строителя, проектанта по съответните части на изпълненото строителство и лицето, упражняващо строителен надзор.
Липсата на съгласуваност при изпълнение на проекти по различните оперативни програми, макар наистина да изглежда абсурдно, е честа практика през отминаващия програмен период, за жалост.
Управителният орган на Оперативната програма „Регионално развитие” регулярно осъществява наблюдение на техническия напредък по изпълнението на Договора за безвъзмездна финансова помощ и е предприело съответните действия, наложени от непредвидените обстоятелства, като към момента договорът е временно спрян, за да не бъде въобще прекратен, със срок за възобновяване не по-късно от 28 февруари 2014 г., сиреч след като бъдат изпълнени съответните строителни работи по другата оперативна програма.
Очаква се обектът да бъде завършен през първата половина на 2014 г. Срокът на договора за безвъзмездна финансова помощ ще бъде спазен. В случай, че договорът за строително-монтажни работи бъде просрочен, изпълнителят ще понесе съответните санкции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо министър.
Заповядайте, господин Гуджеров. Желаете ли да отправите реплика към министъра в рамките на две минути?
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Терзиева, фактите, които изложихте, са напълно верни. Обаче, както казах в самото изложение, участъците, които касаят канализацията и другия проект са не повече от 30%, а може би от целия обект. Нищо не е пречило на изпълнителя да продължи работа там, където не се полага канализация. Освен това вече към момента, още през месец май, преди проекта да бъде спрян отново с Акт № 10, е имало издаден участък, в който е можело да тръгне асфалтирането и в трасето, където е вече по населените места.
Според мен, неоснователно е забавено строителството и просто е изтърван контролът в случая. Потърпевшите са именно жителите на община Раковски и община „Марица” – село Калековец.
Надявам се действително да осъществите по-сериозен контрол над този проект и да бъде завършен успешно. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Гуджеров.
Госпожо министър, желаете ли дуплика? Не желаете.
Уважаеми народни представители, най-търпеливите от Четиридесет и второто Народно събрание (шум и реплики, весело оживление), искам да благодаря на министър Терзиева и на господин Михалевски, който каза, че ще преоформи писмено последните два въпроса.
Закривам парламентарния контрол.
Във вторник от 10,00 ч. извънредно заседание. Да не забравите!
Благодаря Ви.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,30 ч.)



Председател:
Михаил Миков


Заместник-председатели:
Мая Манолова
Христо Бисеров


Секретари:
Пламен Нунев
Шендоан Халит